НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
146
резултата в
83
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тайните на Духа
,
ИБ
, Варна, 1897г.,
Подигни очите си и виж как Той стои
почтено
помежду ви.
Знай, че в Мен ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий. Ето, както говорих, и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето подигни очите си и виж Господа, който стои посред теб като жених, готов за невестата. Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето.
Подигни очите си и виж как Той стои
почтено
помежду ви.
Погледни и виж как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в теб не се е подигнал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. Отсега вече няма да се чуе в теб плач и ридание, но Радост и Веселие Господне.
към беседата >>
2.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
Подигни очите си и виж как Той стои
почтено
помежду ви.
Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий. Ето, както говорих, и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата. Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето.
Подигни очите си и виж как Той стои
почтено
помежду ви.
Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.
към беседата >>
Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой
почтено
помежду ви.
(втори вариант)
Знай че въ мене ще се нарѣче твоето наслѣдие, защото ще се наречешъ: избранъ и помазаникъ Божий. Ето както говирихъ и извършихъ. Синоветѣ ти и дащеритѣ ти отдалечъ ще ги донесѫтъ на камили и и мѫски, и даже по славно отъ това. Ето подигни очитѣ си, и вижъ Господа който стои посредъ тебе, катъ женихъ готовъ за невѣстата. Вижъ колко сѫ славни неговитѣ въжделения отъ небето.
Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой
почтено
помежду ви.
Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце. Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему. Възвѣсти се сега за Помазанника Господенъ. Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне. Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии.
към втори вариант >>
3.
Разговор шести - Пътят и Истината
,
ИБ
, , 21.7.1900г.,
Да, той извършва
почтена
работа, макар и да е унизен до пръстта.
Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелстват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече и той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка – защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влачене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но, Аз ти казвам че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на Земята към Слънцето.
Да, той извършва
почтена
работа, макар и да е унизен до пръстта.
Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен.
към беседата >>
4.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Така, ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ще си най-
почтеният
човек в Небето, а ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, то ти си най-
непочтеният
човек.
Тези от вас, които имате въпроси, макар и няколко, да си ги напишат. Но такива, с които да не се влиза в спор, защото аз не искам да влизам в обсъждане на черупките на нещата. Всички трябва да пребъдете на една Лоза, на която вие да сте пръчките. Кой каквато форма иска, може да си приема, но принципът е общ и един. Всичко стои в изпълнението на нещата.
Така, ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ще си най-
почтеният
човек в Небето, а ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, то ти си най-
непочтеният
човек.
Значи не е работата до количеството, а до качеството на нещата. У вас може да се породи мисъл, желание, изкушение, ако щете, да си съставите и вие верига. Няма желание у човека, което да не е осъществено, само че малко може да закъснее. Та и туй ваше желание един ден ще бъде осъществено, но трябва подвиг, търпение и чакане. Аз например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност – именно искате и вие да бъдете напреднали.
към беседата >>
5.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Най-
почтеното
място в небето е служенето — това е една от най-
почтените
длъжности на небето.
Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по-лесно нещо от това да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим? “ Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи.
Най-
почтеното
място в небето е служенето — това е една от най-
почтените
длъжности на небето.
Тук, на земята, това нещо — служенето, службата другиму, се е извратило, но на небето се гледа другояче. Виждаме, че когато духовете не могат да извършат всичките работи, с които са били натоварени, тогава Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, Който има най-голяма работа, защото носи всичките ни бремета и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ни е необходимо, за да бъдем слуги на Бога, е да оздравеем, защото без това не можем да бъдем слуги Негови.
към беседата >>
“ По-добре умрете честни и
почтенни
, отколкото да умрете като един лъжец.
Ние, обаче, не трябва да остаряваме. Човек, който губи вярата си — това значи човек да остарее; а като имаш вяра, постоянно си млад и любовта пресъздава младенческата сила у нас и ни освежава. И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен.“ И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША.“ Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте и я отхвърлете от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. Може да каже някой: „Ами ако умрат моите деца?
“ По-добре умрете честни и
почтенни
, отколкото да умрете като един лъжец.
Какво ще каже светът за нас е малко важно, най-важно е какво ще каже Господ за нас и дали сме изпълнили Неговите заповеди. Най-после, всичките богатства сега хората са ги взели и казват, че са техни. Но това е цяла лъжа и заблуждение, защото силата Господ им я е дал. И всичките хора това са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание, и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им. Един слуга няма право да злоупотребява с нещата на своя господар.
към беседата >>
6.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Най-
почтената
длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на земята.
Думата „съвършено" вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът изработи една картина и я завърши и счете, че няма никакъв недостатък, излага се на показ. Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас – ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря – неговите слуги, на царя – неговите поданици, разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности.
Най-
почтената
длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на земята.
В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания, и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас: Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, Който слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодарни.
към беседата >>
7.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Можете ли да живеете между овчари и да бъдете
почтени
?
Който служи на Бога, всякога говори истината. От такива хора се нуждае светът. Те произлизат от Рахил. Това се иска и от съвременните жени. Можете ли да играете ролята на Рахил, да пасете овцете си като нея?
Можете ли да живеете между овчари и да бъдете
почтени
?
Колко мъже трябва да има една жена и колко жени един мъж? – Един мъж и една жена. С други думи казано: Човек трябва да има един ум и едно сърце. Два ума, две сърца раздвояват човека, а всяко раздвояване причинява зло. Един ум, едно сърце и една воля водят към доброто.
към беседата >>
Можете ли да бѫдете всрѣдъ овчари и да живѣете
почтено
?
(втори вариант)
Тѣзи Яковци, Лавановци, Исаковци днесъ всички сѫ въ България. Днесъ, кѫдѣто отидете, ще ви кажатъ: „Платете, платете за проповѣдьта.“ Азъ рекохъ, нека има въ свѣта едно свещено звание, гдѣто хората безплатно да служатъ на Бога, та като влѣзе човѣкъ въ това общество, да знае, че нѣма лъжа, а другадѣ нека се плаща. Но тѣзи благородни типове само Рахила ще ги донесе. Това сѫ съврѣменнитѣ жени, на които сега говоря. Можете ли да играете ролята на Рахила, да пасете вашитѣ овци тъй, както тя?
Можете ли да бѫдете всрѣдъ овчари и да живѣете
почтено
?
Може да имате мѫже, не ви казвамъ да нѣмате мѫжъ, но питамъ, колко мѫже и колко жени иматъ съврѣменнитѣ хора? Единъ мѫжъ и една жена да имате. Единъ умъ и едно сърдце да имате. Два ума – това сѫ двѣ змии. Раздвояването на ума, на сърдцето, на волята, ето гдѣ е злото.
към втори вариант >>
8.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
„Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и
почтено
, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“
(втори вариант)
Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори.
„Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и
почтено
, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“
Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ. Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ. Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ! “ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь.
към втори вариант >>
За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е
почтенъ
прѣдъ моитѣ очи.
(втори вариант)
На фронта имаше много нервни хора, сега се излѣкуваха, станаха много добри хора. Така се обнови и французката нация. Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция? Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ. Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ.
За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е
почтенъ
прѣдъ моитѣ очи.
Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ. За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не.
към втори вариант >>
9.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи
почтенъ
трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички.
(втори вариант)
Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка. Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ. Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ.
Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи
почтенъ
трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички.
А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога? “ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога? – Нищо. Това е тъй отвлѣчено и е смѣшно да се говори за това нѣщо.
към втори вариант >>
10.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Честно и
почтено
трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг.
Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите. Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване.
Честно и
почтено
трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг.
Той пита Ангелите: – Какво правят децата ми на земята? – Бият се, чупят костите си, вадят очите си, разрушават градове, а след това започват да наместват счупените кости, да турят дървени ръце и крака и т.н. – Нищо – казва Бог – те правят опити да заместват счупените кости със здрави; те правят опити да създават нови части, да се домогнат до начина, по които е създаден светът. Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии.
към беседата >>
Честно и
почтено
трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ.
(втори вариант)
Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ. Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване.
Честно и
почтено
трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ.
Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н. — Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ. Сегашнитѣ хора сами си създаватъ нещастия и мѫчнотии. Дойде нѣкой при васъ и започва да ви разправя, че видѣлъ жена ви и дъщеря ви на среща съ чужди мѫже.
към втори вариант >>
11.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и
почтено
.
Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи.
Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и
почтено
.
Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка. Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря. В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вярва на думите ми, лесно може да ги провери. Нека отиде на гробищата и види какво е останало от онези богаташи, учени и философи, които вярваха, че могат да се спасят с пари, с наука и с философия.
към беседата >>
Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и
почтено
.
(втори вариант)
Нѣкой се натъква на друга опасность. Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си. Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно. Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи.
Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и
почтено
.
Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка. Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря. Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри. Нека отиде на гробищата и види, какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ да се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия.
към втори вариант >>
12.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Честният и
почтен
труд не донася големи печалби.
Един варненски търговец решил да стане евангелист, за да върви търговията му по-добре, обаче, останал излъган. По-рано печелил повече, отколкото сега, като евангелист. Той се питал защо започнал да губи в търговията си. Много естествено. Като евангелист, той решил да продава по-честно, с по-малки печалби.
Честният и
почтен
труд не донася големи печалби.
Срещате някой светски човек, здрав, червен, жизнерадостен. Щом стане християнин, веднага отслабва. Защо? По-рано крадецът го е кредитирал. Сега, като вижда, че го губи като свой клиент, той го изоставя и му казва: “Господарю, време е вече да плащаш.” И започват да се изреждат полици една след друга. И той плаща една полица, втора, трета и като не може повече да плаща, фалира.
към беседата >>
Честниятъ и
почтенъ
трудъ не донася голѣми печалби.
(втори вариант)
Единъ варненски търговецъ решилъ да стане евангелистъ, за да върви търговията му по-добре, обаче, останалъ излъганъ. По-рано печелилъ повече, отколкото сега, като евангелистъ. Той се питалъ, защо започналъ да губи въ търговията си. Много естествено. Като евангелистъ, той решилъ да продава по-честно, съ по-малки печалби.
Честниятъ и
почтенъ
трудъ не донася голѣми печалби.
Срѣщате нѣкой свѣтски човѣкъ, здравъ, червенъ, жизнерадостенъ. Щомъ стане християнинъ, веднага отслабва. Защо? — По-рано крадецътъ го е кредитиралъ. Сега, като вижда, че го губи като свой клиентъ, той го изоставя и му казва: Господарю, време е вече да плащашъ. И започватъ да се изреждатъ полици една следъ друга.
към втори вариант >>
13.
Малък разбор / Лемуил
,
НБ
,
ИБ
,
БС
, София, 5.12.1918г.,
Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша, защото на такава жена мъжът й е
почтен
.
облеклото й е висон и багреница. Мъж й е познат в портите, когато стои между старейшините на мястото. (31:22, 23) Мъжът подразбира нейния ум.
Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша, защото на такава жена мъжът й е
почтен
.
Ако е ленива, никой няма да я слуша, защото мъжът й не е почтен. Прави тъкан и продава, и дава пояси на търговците. Облечена е с крепост и благолепие, и се весели за бъдещето време.
към беседата >>
Ако е ленива, никой няма да я слуша, защото мъжът й не е
почтен
.
Мъж й е познат в портите, когато стои между старейшините на мястото. (31:22, 23) Мъжът подразбира нейния ум. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша, защото на такава жена мъжът й е почтен.
Ако е ленива, никой няма да я слуша, защото мъжът й не е
почтен
.
Прави тъкан и продава, и дава пояси на търговците. Облечена е с крепост и благолепие, и се весели за бъдещето време. Отваря устата си с мъдрост;
към беседата >>
Мѫжътъ на ленивата жена не е
почтенъ
.
(втори вариант)
Мѫжъ ѝ е познатъ въ портитѣ, Когато седи между старейшинитѣ на мѣстото. Мѫжътъ означава ума на разумната жена. Когато говори нейниятъ умъ, всѣки я слуша. Ако е ленива, никой нѣма да я слуша.
Мѫжътъ на ленивата жена не е
почтенъ
.
Прави тъкань и продава. И дава пояси на търговцитѣ. Облѣчена е съ крепость и съ благолепие. И се весели за бѫдещето време. Отваря устата си съ мѫдрость;
към втори вариант >>
14.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Те били бедни, но
почтени
хора.
Той бил изваден полумъртъв от бъчвата. Когато дошъл в съзнание, той казал: “За нищо в света, втори път не правя този опит! Богатството на целия свят да ми дадат, не влизам вече в тази бъчва.” Политическият живот е водопад, по течението на който хората се спускат с бъчви, но, в края на краищата, казват: “Смисълът на Живота не е нито в бъчвите, нито по течението на водопадите”. В Китай, преди десетина века, живял един знаменит философ, на име Ку. Жена му била красива, добра домакиня.
Те били бедни, но
почтени
хора.
Един ден жена му казала: “Ето, изминаха се вече десет години откак живеем заедно. Живяхме добре, защото ти си добър човек. Дотегна ми сиромашията, искам да поживея богато и да не мисля за утрешния ден. Срещнах един богат търговец, за когото бих могла да се оженя, ако ти ме освободиш.” Мъжът я освободил, дал й своето благословение и така се разделил с нея. Доволна и радостна, че сиромашията няма да я мъчи, тя се оженила за богатия търговец.
към беседата >>
Още като бременна, тя трябва да казва на детето си: “Синко, заповядвам ти да живееш чисто и
почтено
, да не убиваш и крадеш; да изпълняваш законите, които Бог е написал в сърцето ти.
Бъдещето е в ръцете на безбожниците, които са активни и енергични, справедливи и добри. Привидно те са безверници, а, всъщност, Бог живее в тях, и те Му служат. Днес светът е потънал в мрак и хладина. Кой може да стопли хората и да ги обърне към Бога? Това може да направи само майката.
Още като бременна, тя трябва да казва на детето си: “Синко, заповядвам ти да живееш чисто и
почтено
, да не убиваш и крадеш; да изпълняваш законите, които Бог е написал в сърцето ти.
Само при това условие, ще ти съдействам да излезеш на бял свят.” Какво казва сегашната майка на детето си? Тя го съветва да бъде умен, практичен, да използва добрите условия на Живота за себе си, да не мисли за другите. На такива съвети, именно, се дължи днешният егоизъм и алчност у хората. На тях се дължи изопачаването на Христовото учение. Ще кажете, че разбирате Христовото учение.
към беседата >>
Тѣ били бедни, но
почтени
хора.
(втори вариант)
Когато дошълъ въ съзнание, той казалъ: За нищо въ свѣта, втори пльть не правя този опитъ! Богатството на цѣлия свѣтъ да ми дадатъ, не влизамъ вече въ тази бъчва. Политическиятъ животъ е водопадъ, по течението на който хората се спущатъ съ бъчви, но, въ края на краищата, казватъ: Смисълътъ на живота не е нито въ бъчвитѣ, нито по течението на водопадитѣ. Въ Китай, преди десетина вѣка, живѣлъ единъ знаменитъ философъ, на име Ку. Жена му била красива, добра домакиня.
Тѣ били бедни, но
почтени
хора.
Единъ день жена му казала: Ето, изминаха се вече десеть години, откакъ живѣемъ заедно. Живѣхме добре, защото ти си добъръ човѣкъ. Дотегна ми сиромашията, искамъ да поживѣя богато и да не мисля за утрешния день. Срещнахъ единъ богатъ търговецъ, за когото бихъ могла да се оженя, ако ти ме освободишъ. Мѫжътъ я освободилъ, далъ и своето благословение и така се раздѣлилъ съ нея.
към втори вариант >>
Още като бременна, тя трѣбва да казва на детето си: Синко, заповѣдвамъ ти да живѣешъ чисто и
почтено
, да не убивашъ и крадешъ ; да изпълнявашъ законитѣ, които Богъ е написалъ въ сърдцето ти.
(втори вариант)
Бѫдещето е въ рѫцетѣ на безбожницитѣ, които сѫ активни и енергични, справедливи и добри. Привидно тѣ сѫ безвѣрници, а, въ сѫщность, Богъ живѣе въ тѣхъ, и тѣ Му служатъ. Днесъ свѣтътъ е потъналъ въ мракъ и хладина. Кой може да стопли хората и да ги обърне къмъ Бога? Това може да направи само майката.
Още като бременна, тя трѣбва да казва на детето си: Синко, заповѣдвамъ ти да живѣешъ чисто и
почтено
, да не убивашъ и крадешъ ; да изпълнявашъ законитѣ, които Богъ е написалъ въ сърдцето ти.
Само при това условие, ще ти съдействувамъ да излѣзешъ на бѣлъ свѣтъ. Какво казва сегашната майка на детето си? Тя го съветва да бѫде уменъ, практиченъ, да използува добритѣ условия на живота за себе си, да не мисли за другитѣ. На такива съвети, именно, се дължи днешниятъ егоизъмъ и алчность у хората. На тѣхъ се дължи изопачаването на Христовото учение.
към втори вариант >>
15.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Къщата, в която влязъл Христос, била на добри,
почтени
хора; тя била здрава, хубава.
Топлината му е само физическа. За да се създаде човешкият организъм, нужно е, освен топлина, още и чувства. За да се създаде Духовно тяло, нужно е съзнание. За да се създаде Умствено тяло, нужно е участието на мисълта. “И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото" Съграждането на къщата е резултат на двама млади.
Къщата, в която влязъл Христос, била на добри,
почтени
хора; тя била здрава, хубава.
В тази къща, именно, учениците на Христа разисквали върху въпроса, позволено ли е мъж да напусне жена си, или господар – къщата си и да я даде под наем. Христос отговорил: „Мъж може да напусне жена си само за прелюбодейство.” С други думи казано: господар може да напусне къщата си и да я даде под наем, само когато жена му е направила някакво престъпление. Когато пожелае да забогатее, човек дава вече къщата си под наем. Не е лошо, че си дал къщата си под наем; лоши са последствията. И тъй, за решаването на една задача с неизвестни, излизаме от известните.
към беседата >>
Кѫщата, въ която влѣзълъ Христосъ, била на добри,
почтени
хора.
(втори вариант)
— Топлината му е само физическа. За да се създаде човѣшкиятъ организъмъ, Нуждно е, освенъ топлина, още и чувства. За да се създаде духовно тѣло, нуждно е съзнание. За да се създаде умствено тѣло, нуждно е участието на мисъльта. „И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” Съграждането на кѫщата е резултатъ на двама млади.
Кѫщата, въ която влѣзълъ Христосъ, била на добри,
почтени
хора.
Тя била здрава, хубава. Въ тази кѫща, именно, ученицитѣ на Христа разисквали върху въпроса, позволено ли е мѫжъ да напусне жена си, или господарь — кѫщата си и да я даде подъ наемъ. Христосъ отговорилъ: „Мѫжъ може да напусне жена си само за прелюбодейство.” Съ други думи казано: Господарь може да напусне кѫщата си и да я даде подъ наемъ, само когато жена му е направила нѣкакво престѫпление. Когато пожелае да забогатѣе, човѣкъ дава вече кѫщата си подъ наемъ. Не е лошо, че си далъ кѫщата си подъ наемъ; лоши сѫ последствията.
към втори вариант >>
16.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Той пийнал повече, отколкото трябва, едва се държи на краката, но, като види някой
почтен
човек, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напих се като магаре.
По цял ден работи за децата си, да ги отхрани и отгледа. Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сянка в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена. Често срещате културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с благочестив вид, но външно, само по форма. Делата им не са благочестиви. В противоположност на тях срещаш някой груб селянин, с обгоряло лице, но благороден по душа.
Той пийнал повече, отколкото трябва, едва се държи на краката, но, като види някой
почтен
човек, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напих се като магаре.
С това той иска да каже, че е направил нещо, което не е съгласно с Божиите закони. Всъщност, той не се е напил като магаре, защото магарето, освен чиста вода, нищо друго не пие. Думите „напил се като магаре“ означават едно от качествата на магарето – неговата откровеност. Човек става откровен и готов да говори истината, само когато се напие. Когато е трезв, той мисли, увърта думите си, прецежда ги, пръв той да плувне над водата, като масло.
към беседата >>
17.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Който лъже, който престъпва Божия закон, сам определя мястото си, сам се отделя от обществото на добрите и
почтени
хора.
Ще кажете, че жената е страшно нещо. – Каквото е жената, такова е и мъжът. Нека всички мъже и жени, свещеници и учители, управници и управляеми се обединят и заработят заедно за изправяне на своя народ. Новото време изключва лъжата. Никаква лъжа не се позволява.
Който лъже, който престъпва Божия закон, сам определя мястото си, сам се отделя от обществото на добрите и
почтени
хора.
Светът се нуждае от здрави хора, със светли умове и благородни сърца. Срещате ли хора с извадени очи и отрязани ръце, били те учители, духовници, бащи и майки, общественици, на тях не може да разчитате. Стойте далеч от човек, на когото дясното око е извадено и дясната ръка отрязана. В бъдещата култура ще влизат хора със здраво ляво око и здрава лява ръка. Дясното им око и дясната им ръка ще бъдат заместени с нови, здрави, но те ще работят под импулса на лявото око и лявата ръка.
към беседата >>
Аз считам добри,
почтени
хора онези, които се страхуват, преди да са извършили някакво престъпление.
Тя е справедлива и не прави за никого изключение. Като дойде смъртта, всички се плашат. Смъртта иде да ликвидира с греховете и престъпленията на хората, т.е. с техните дългове. Ето защо, по-добре е човек да се плаши от греха и да не греши, а не да се плаши, след като е сгрешил.
Аз считам добри,
почтени
хора онези, които се страхуват, преди да са извършили някакво престъпление.
Истински герой е онзи, който не бяга от дълговете си, но ги признава и започва да плаща. Той се обръща към своя ближен и казва: Братко, извърших едно престъпление към тебе. Съзнавам погрешката си и съм готов да приема наказанието, което ми се полага. – Какво ще каже обществото за този човек? – Да каже и мисли каквото си иска.
към беседата >>
18.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Понякога и момата има такива грешки и се представя за чиста и
почтена
.
Като се ожени, тя се представя в истинския си вид. Едва сега той разбира причината за благородството и скромността й. Когато се срещнат мома и момък, не трябва да затварят очите си, но широко да ги отворят и да си кажат: Такива сме, каквито ни виждате. Защо ще се представяш по-благороден и честен, отколкото си? Момъкът излъгал десет моми, а говори за честност и чистота.
Понякога и момата има такива грешки и се представя за чиста и
почтена
.
Като се оженят, чудят се, защо им се раждат лоши и хилави деца. Пазете се от своите вътрешни недъзи, от слабостите на сърцето си, за да не обвинявате Господа за последствията. Аз дойдох в България да кажа на българите истината, да им посоча правия път. И, вместо да ме послушат, те ме накичиха с различни епитети: лъжец, самозван пророк и др. Като се върна на слънцето, ще взема със себе си всички епитети, там ще напиша книга с бележки и впечатления от прекарването ми в България.
към беседата >>
19.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Тогава ние казваме, че тоя човек е честен и
почтен
.
Като придобиеш знания, казваш: „Аз зная този въпрос, не ми трябват нито вестници, нито библиотека, аз виждам, че това са орли“. Не давам преимущество на никого от тези четиримата, защото всички действат съобразно своя темперамент. Всички хора проявяват своя характер според своя темперамент. Когато изучавам живота на народите, изучавам го обективно, измервам го с положителната наука и зная какво се крие в него. В светлината на тази наука няма нищо скрито-покрито.
Тогава ние казваме, че тоя човек е честен и
почтен
.
Че кой не е честен и почтен? Нима вълкът, който изяжда агнетата от чуждите стада, не е честен? Или тигрицата, която играе с децата си, не е ли почтена? Това, че вълкът постъпва нечестно, е чуждо мнение. Вълкът казва: „Аз не искам да зная мненията на хората“.
към беседата >>
Че кой не е честен и
почтен
?
Не давам преимущество на никого от тези четиримата, защото всички действат съобразно своя темперамент. Всички хора проявяват своя характер според своя темперамент. Когато изучавам живота на народите, изучавам го обективно, измервам го с положителната наука и зная какво се крие в него. В светлината на тази наука няма нищо скрито-покрито. Тогава ние казваме, че тоя човек е честен и почтен.
Че кой не е честен и
почтен
?
Нима вълкът, който изяжда агнетата от чуждите стада, не е честен? Или тигрицата, която играе с децата си, не е ли почтена? Това, че вълкът постъпва нечестно, е чуждо мнение. Вълкът казва: „Аз не искам да зная мненията на хората“. Казвате, че агнето и овцата са благородни животни.
към беседата >>
Или тигрицата, която играе с децата си, не е ли
почтена
?
Когато изучавам живота на народите, изучавам го обективно, измервам го с положителната наука и зная какво се крие в него. В светлината на тази наука няма нищо скрито-покрито. Тогава ние казваме, че тоя човек е честен и почтен. Че кой не е честен и почтен? Нима вълкът, който изяжда агнетата от чуждите стада, не е честен?
Или тигрицата, която играе с децата си, не е ли
почтена
?
Това, че вълкът постъпва нечестно, е чуждо мнение. Вълкът казва: „Аз не искам да зная мненията на хората“. Казвате, че агнето и овцата са благородни животни. Я питайте тревата, какво ще каже за тях: като минат отгоре ѝ, изпасват я, изтъпкват я, и тя не може да расте. Казваме, че овците са емблема на благородство.
към беседата >>
20.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Който не признава миналото, значи, че има много тефтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и
почтено
.
Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо? Когато дядото или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си? — Не, не съм от техния род. Да, защото дядото има много борчове. Но когато бащата или дядото е богат, синът казва: Аз имам дял тук.
Който не признава миналото, значи, че има много тефтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и
почтено
.
Някой казва: Не съм съществувал в миналото. — Да, защото сто пъти си фалирал. А ти казваш: Не казвайте, че съм живял, че аз съм същият човек. Не, ще признаеш, че имаш да плащаш и ще се изплатиш полека-лека. Дойде някой слуга при вас и ви обере.
към беседата >>
Който не признава миналото, значи, че има много тевтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и
почтено
.
(втори вариант)
Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо? Когато дядо то или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: "Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си? " - "Не, не съм от техния род“. Да, защото дядо то има много борчове. Но, когато бащата или дядо то е богат, синът казва: "Аз имам дял тук“.
Който не признава миналото, значи, че има много тевтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и
почтено
.
Някой казва: "Не съм съществувал в миналото". - Да, защото досега сто пъти си фалирал. А ти казваш: "Не казвайте, че съм живял, че аз съм същият човек“. Не, ще признаеш, че имаш да плащаш, и ще се изплащаш полека-лека. Дойде някой слуга при Вас, и ви обере.
към втори вариант >>
21.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Християнските народи не искат да живеят
почтено
.
Ако някой поправи изгорената къща и я мебелира, ще кажеш: “Ето един честен човек.” Притежателят й ще каже: “Изгори къщата ми, но ми направи по-хубава.” И, ако искаме да поправим сегашния си живот, непременно трябва да съградим изгорените къщи. Това е великото учение, което Христос е проповядвал едно време. А като не искате да прилагате туй учение, туря ти се заблуждение. На същия закон се е основало сегашното Християнско общество. И ще идат нещастията.
Християнските народи не искат да живеят
почтено
.
Майките ще раждат престъпници отсега нататък. Кога ще се подобри това общество? Може ли да възпитате един вълк? Той си е все вълк. Някои казват: “Дънов учи едно учение против обществото, за разрушение на обществото.” Та това общество вие сте го развалили, не съм аз, който развалям обществото.
към беседата >>
22.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Ако не можем да живеем един чист,
почтен
живот, какво ще стане с нашите църкви?
Затова Христос казва: "Които не са християни, нека излязат навън, за да се знае кои са за и кои - против." Хората от света казват за някои "ето тези са благочестиви християни". В какво се състои тяхното благочестие? - "Ходят редовно на църква". - Не, не, църквата, това сме ние; тези живи тела, това са църквите.
Ако не можем да живеем един чист,
почтен
живот, какво ще стане с нашите църкви?
Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толостоя, който бе глас на Бога Живаго. И духовенството доведе болшевизма. Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. И днес Той ни пита: "Това ли създадохте в толкова години?
към беседата >>
23.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Например един престъпник, ако е влязъл в категорията на честни и
почтени
хора, гдето не се изменя и променя, и той вече няма да е, какъвто е бил.
Хората от света казват, че което виждат, то е реалното, то е надеждата. Вярата представлява вътрешното съдържание на нещата. Аз разпределям реалния свят на три категории: 1. Свят, който се изменя и променя - това е физическият свят, физическото поле. Щом се изменя и променя, то се губи.
Например един престъпник, ако е влязъл в категорията на честни и
почтени
хора, гдето не се изменя и променя, и той вече няма да е, какъвто е бил.
2. Свят, който не се изменя, а се променя - ангелският свят. Например посятото житно зърно не се изменя, а само се променя. Мъртвите не са изчезнали, влезем ли в духовния свят, ще ги намерим. 3. Свят, който нито се изменя, нито се променя - духовният свят. Той е основа, върху него всичко се гради.
към беседата >>
24.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Жената казва: „Аз живея честно и
почтено
, морал имам“.
Сегашният свят е направен само от конци и макари. Навсякъде чуваш машини „трак-трак“. Много неща се шият от конци и после се разшиват. Много естествено, от конци са направени. Човешките мисли и действия, човешкият морал са все от конци.
Жената казва: „Аз живея честно и
почтено
, морал имам“.
– Защо живее така? – Защото има господар, който прилага дървото. Жената се страхува от мъжа си, мъжът – от жена си; семействата се страхуват от обществото, обществото – от държавата, и т.н. Всички живеят честно и почтено, защото има дърво. Това дърво не е сурово, но сухо.
към беседата >>
Всички живеят честно и
почтено
, защото има дърво.
Човешките мисли и действия, човешкият морал са все от конци. Жената казва: „Аз живея честно и почтено, морал имам“. – Защо живее така? – Защото има господар, който прилага дървото. Жената се страхува от мъжа си, мъжът – от жена си; семействата се страхуват от обществото, обществото – от държавата, и т.н.
Всички живеят честно и
почтено
, защото има дърво.
Това дърво не е сурово, но сухо. Аз взимам дървото в широк смисъл, като символ на ония ограничения, които ви причиняват нещастия. Като не знаете как да се справяте с нещастията си, вие се натъквате на ред противоречия. Сега Христос изпитва своите ученици. – С какво?
към беседата >>
Казва: „Азъ живѣя
почтено
.“ Защо?
(втори вариант)
Все машинитѣ чувашъ: „Тракъ-тракъ“, сега всичко ще ушиемъ отъ конци, а послѣ казваме: „Разкърпи се, разши се.“ Да, отъ конци е направено. Сега и нашитѣ мисли и дѣйствия сѫ все отъ конци. И нашиятъ моралъ е такъвъ. Жената живѣе морално. Защо? – Защото дърво има.
Казва: „Азъ живѣя
почтено
.“ Защо?
– „Защото моятъ господарь дърво има.“ Страхъ има отъ мѫжа си. Домоветѣ ги е страхъ отъ обществото, обществата отъ народа и т.н. Всички живѣятъ почтено, защото дърво има. И това дърво не е сурово, а сухо. Азъ взимамъ това дърво въ широка смисъль, като олицетворение на онѣзи прѣпятствия, които ни създаватъ нещастията и като не знаемъ какъ да се избавимъ отъ тѣхъ, въ нашия умъ се зараждатъ всички противорѣчия.
към втори вариант >>
Всички живѣятъ
почтено
, защото дърво има.
(втори вариант)
Жената живѣе морално. Защо? – Защото дърво има. Казва: „Азъ живѣя почтено.“ Защо? – „Защото моятъ господарь дърво има.“ Страхъ има отъ мѫжа си. Домоветѣ ги е страхъ отъ обществото, обществата отъ народа и т.н.
Всички живѣятъ
почтено
, защото дърво има.
И това дърво не е сурово, а сухо. Азъ взимамъ това дърво въ широка смисъль, като олицетворение на онѣзи прѣпятствия, които ни създаватъ нещастията и като не знаемъ какъ да се избавимъ отъ тѣхъ, въ нашия умъ се зараждатъ всички противорѣчия. Сега Христосъ изпитва всички ученици. На какво Той имъ зададе задачата: свѣтътъ може ли да се създаде по другъ начинъ. Хиляди и милиони начини има, по които материалниятъ свѣтъ може да се прѣобрази.
към втори вариант >>
Едно врѣме е било
почтено
жената да има много мѫже и обратно.
(втори вариант)
Но като се събератъ тѣзи хора, ставатъ врагове. Гледашъ ги въ кѫщи, мѫжътъ скрилъ револвера, жената сѫщо и като се видятъ, цѣлъ день: „Бумъ-бумъ, бумъ-бумъ.“ Поне единъ пѫть прѣзъ годината, или прѣзъ мѣсеца или всѣки день ще има прѣстрѣлки. А послѣ казватъ: „Господь тъй направилъ мѫжа и жената.“ Това е единъ патологически резултатъ, това не е Божествено. Господь е казалъ: „Мѫжътъ ще има само една жена и жената ще има само единъ мѫжъ.“ А сегашнитѣ мѫже по колко жени иматъ, и сегашнитѣ жени по колко мѫже иматъ. Това е единъ патологически фактъ.
Едно врѣме е било
почтено
жената да има много мѫже и обратно.
Ще ви поговоря нѣкой пѫть за тази култура. А въ Божествения законъ е писано: Единъ мѫжъ ще има само една жена и една жена ще има само единъ мѫжъ. Мѫжътъ казва: „Ама жена ми е грозна, искамъ хубава жена! “ Жената казва: „Мѫжътъ ми е грозенъ, ученъ е, но е малко серсеминъ, не си разбира живота, а онзи, другиятъ е по-богатъ.“ Че каква философия е тази? Слѣдъ тѣзи майки дойде учительтъ, казва: „Да възпитаме тѣзи дѣца!
към втори вариант >>
25.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
Но там е въпросът: Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много
почтени
хора, Господ не би ги изпъдил из рая.
Казва там Писанието, че голи били. Един човек, който в Божествения рай може да бъде гол, можете да разберете, какъв е бил мързеливец. И като видял Господ, че няма да работят те в рая, изпъдил ги навън – да се облекат. И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха да ви пратят в лудницата. А за Адама и Ева казват: „Защото били много чисти и свети, затова ходели голи, а децата били грешни, те да се облекат“.
Но там е въпросът: Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много
почтени
хора, Господ не би ги изпъдил из рая.
Не е ли така? Но веднъж ги е изпъдил и аз сега като някой адвокат говоря, и те не са били почтени. Какво ще кажете вие ако бащата и майката бяха много почтени, Господ би ги държал в рая, не би ги изпъдил. Тъй че не произлизате от много благородна фамилия, и не само вие, но всички. И сега Христос казва – той, Христос, разбира много добре – „Блажени, но по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие“, т.е.
към беседата >>
Но веднъж ги е изпъдил и аз сега като някой адвокат говоря, и те не са били
почтени
.
И като видял Господ, че няма да работят те в рая, изпъдил ги навън – да се облекат. И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха да ви пратят в лудницата. А за Адама и Ева казват: „Защото били много чисти и свети, затова ходели голи, а децата били грешни, те да се облекат“. Но там е въпросът: Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много почтени хора, Господ не би ги изпъдил из рая. Не е ли така?
Но веднъж ги е изпъдил и аз сега като някой адвокат говоря, и те не са били
почтени
.
Какво ще кажете вие ако бащата и майката бяха много почтени, Господ би ги държал в рая, не би ги изпъдил. Тъй че не произлизате от много благородна фамилия, и не само вие, но всички. И сега Христос казва – той, Христос, разбира много добре – „Блажени, но по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие“, т.е. онова, Божественото, възвишеното, туй, което не е излязло от рая. По-хубаво е да слушаш туй, Божественото, което не се е изменило, отколкото да си сукал млякото на туй, което се е изменило.
към беседата >>
Какво ще кажете вие ако бащата и майката бяха много
почтени
, Господ би ги държал в рая, не би ги изпъдил.
И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха да ви пратят в лудницата. А за Адама и Ева казват: „Защото били много чисти и свети, затова ходели голи, а децата били грешни, те да се облекат“. Но там е въпросът: Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много почтени хора, Господ не би ги изпъдил из рая. Не е ли така? Но веднъж ги е изпъдил и аз сега като някой адвокат говоря, и те не са били почтени.
Какво ще кажете вие ако бащата и майката бяха много
почтени
, Господ би ги държал в рая, не би ги изпъдил.
Тъй че не произлизате от много благородна фамилия, и не само вие, но всички. И сега Христос казва – той, Христос, разбира много добре – „Блажени, но по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие“, т.е. онова, Божественото, възвишеното, туй, което не е излязло от рая. По-хубаво е да слушаш туй, Божественото, което не се е изменило, отколкото да си сукал млякото на туй, което се е изменило. И туй, великото, то е Божественото Слово което живее във вас вътре, а не отвън.
към беседата >>
Ето какво трябваше да кажа аз, за да се коригирам: не е благороден човек онзи, който взема сърцето на другиго; не е
почтен
човек онзи, който задига ума ти.
Дръж ума си и сърцето си за тебе: и той си има един ум и едно сърце – каква нужда има ти да му даваш твоето сърце? Той е разбойник, ако иска твоето сърце; ако ли иска твоя ум, той е негодник. Тая дума „разбойник“ е малко груба, но какво да правя, такъв е езикът ви. „Апаш“ да употребя, тя е френска дума. А „разбойник“, „разбой“ на румънски значи „да воюваш“, „воюване“.
Ето какво трябваше да кажа аз, за да се коригирам: не е благороден човек онзи, който взема сърцето на другиго; не е
почтен
човек онзи, който задига ума ти.
Сега „не е почтен“ и „не е благороден“, туй е друга пермутация. Аз смекчих думите, сега законът не може да ме хване, но в първия случай биха ми наложили и глоба, а сега ще бъда откровен и ще ви приведа един случай, как казвал един англичанин на един друг човек „liar“ – лъжец. „Лъжец ли? “ Този го дава под съд. Пък „liar“, „lawyer“ – законник, са много близки.
към беседата >>
Сега „не е
почтен
“ и „не е благороден“, туй е друга пермутация.
Той е разбойник, ако иска твоето сърце; ако ли иска твоя ум, той е негодник. Тая дума „разбойник“ е малко груба, но какво да правя, такъв е езикът ви. „Апаш“ да употребя, тя е френска дума. А „разбойник“, „разбой“ на румънски значи „да воюваш“, „воюване“. Ето какво трябваше да кажа аз, за да се коригирам: не е благороден човек онзи, който взема сърцето на другиго; не е почтен човек онзи, който задига ума ти.
Сега „не е
почтен
“ и „не е благороден“, туй е друга пермутация.
Аз смекчих думите, сега законът не може да ме хване, но в първия случай биха ми наложили и глоба, а сега ще бъда откровен и ще ви приведа един случай, как казвал един англичанин на един друг човек „liar“ – лъжец. „Лъжец ли? “ Този го дава под съд. Пък „liar“, „lawyer“ – законник, са много близки. Първият казва на съдията: „Аз казах, че той е законник, знае законите, но подхлъзна ми се езика и казах „liar“.
към беседата >>
26.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
А сега ще кажат: Еди-кой си е живял 70–80 години, че
почтено
го погребали, турили дървета, цветя и написали: „Тук почиват два велики героя на света“.
Някоя героиня се ожени за поет, родят се деца, скарват се, развеждат се и казват: „Отлична супа е този роман! “ Да, това е една първокачествена супа. Няма ли някой да напише един роман по друг начин, без супа? Аз още не съм срещал никой роман без супа. За пример, да напише, да прекара героите си в другия свят, без да умрат.
А сега ще кажат: Еди-кой си е живял 70–80 години, че
почтено
го погребали, турили дървета, цветя и написали: „Тук почиват два велики героя на света“.
Кои са тия герои на света? – Които обичаха да ядат супа с лъжица. И защо не се оправя света? Докато ядете супа, няма да се оправи света. Здрава, твърда храна трябва, която да подложим на нашите зъби, да я дъвчем.
към беседата >>
27.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Честно и
почтено
трябва да се работи.
Той се ражда с известни дарби, но Духът не може всичко да даде. Най-учените хора са минали през такива страдания, мъчения, изпитания, за да добият туй знание! Сега искат да ни убедят, че то лесно може да се даде. Това е лъжлива философия. Бог обича прилежните, трудолюбивите, искрени хора, които обичат да работят.
Честно и
почтено
трябва да се работи.
Сега Христос казва: „За да приносят плод, в туй се прославя Отец“. Кой се прослави в това? – Любовта се прослави. Коя е онази сила, която може сега да ни сближи? Защо ние не се разбираме?
към беседата >>
28.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Някой мисли, че е честен човек, че е
почтен
, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и
почтен
човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство.
Следователно Истината ще ни покаже начина, по който ще се освободим от всички такива торби или дефекти, които ни спъват, да имаме правилно отношение към Бога. Може да са много малки, но и най-малката погрешка спрямо Бога ни спъва от пътя ни към него. Малките грехове, малките неща ни спъват в пътя на живота. За големите грехове Господ не обръща внимание, а за малките. Сега тия недостатъци седят в нашето съзнание като известна добродетел, много наши грехове седят като добродетели.
Някой мисли, че е честен човек, че е
почтен
, но баща му е оставил едно наследство, спечелено все с кражби, и той казва: „Аз не съм го крал, аз съм честен и
почтен
човек“, но той е наследник на едно незаконно спечелено богатство.
Баща ти и майка ти са оставили такава мисъл, едно нечестно богатство в ума ти, туй богатство трябва да го изхвърлиш навън. Всички непотребни мисли изхвърли навънка, да останат само два милиона, сиреч само две мисли, на които ти можеш да разчиташ. Сега, когато говоря по този начин, не разбирам, че трябва да се оставите от света. Сега някои братя и сестри изпадат в две крайности: ако някой рече да дойде при мене да ми говори, другите казват: „Защо трябва да занимава и да безпокои учителя“. Аз пък питам: Защо пък да не ме занимава?
към беседата >>
29.
Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили
,
МОК
, Чамкория, 5.7.1922г.,
Живее един човек честно и
почтено
и изведнъж стане една рязка промяна, той стане най-големия разбойник.
Дойде часът, той стане, прояви се туй състояние. Туй състояние може да трае 15 минути, час, два и след туй пак като че нищо не е вършил. Вие сте били ученици на разни школи в миналото и някой от вашите учители ви е хипнотизирал за някое следующе прераждане, след 120, 250 или 300 години да извършите нещо. И вие ще го извършите добро или зло. Някой път се чудите как тъй се изменя човек.
Живее един човек честно и
почтено
и изведнъж стане една рязка промяна, той стане най-големия разбойник.
Мине година, две, три, пак стане рязка промяна, той пак се повърне в своето първо състояние. Та сега, в сегашното състояние на школата, всички тия състояния ще се стремите да ги изправяте. Предстои една грамадна работа на изправяне. Школата има за цел да ви даде знания, но същевременно и ред погрешки на миналото да ги изправи по един разумен начин. Щом дойдете в туй хипнотическо състояние, по обратния път трябва да победите.
към беседата >>
След две-три години го срещате, живее пак честен,
почтен
живот, изменил се, завърнал се е в първото си състояние.
(втори вариант)
Чрез хипнотизма могат да се обяснят много убийства и самоубийства, които се вършат в света. Случва се, че някой човек, който в миналото си е бил в някаква школа, чрез внушение е възприел от учителя си известна мисъл, добра или лоша и едва сега я реализира. При такива случаи, този човек сам се чуди, как е станало, че се е изменил толкова много. Срещате един добър, честен човек, познавате го добре, разчитате на него, но изведнъж той се променя, започва да обира хората, да ги изнудва. Чудите се какво е станало с този човек, че се е изменил толкова много.
След две-три години го срещате, живее пак честен,
почтен
живот, изменил се, завърнал се е в първото си състояние.
Какви са тези резки промени, които стават с него? Сега, като ученици на Великата Школа, всички ще работите, да изправите тези състояния в себе си, т. е. по-право да се освободите от тях. Значи, предстои ви грамадна работа на изправяне. Школата има за цел да ви даде такива знания, чрез които по разумен начин да изправите погрешките на своето минало.
към втори вариант >>
Срещате един добър, честен човек, познавате го добре, разчитате на него, но изведнъж той се променя, започва да обира хората, да ги изнудва - чудите се какво е станало с този човек, че се е изменил толкова много; след две-три години го срещате, живее пак честен,
почтен
живот - изменил се е, върнал се е в първото си състояние.
(втори вариант)
Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно: защо е дошло при вас, колко време ще трае и т.н.; като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие, това състояние ви е чуждо. Хората много лесно се поддават на чужди мисли, възприемат чужди състояния и като не познават законите, страдат, измъчват се. Чрез внушение, чрез хипнотизиране някои хора възприемат от хипнотизатора много мисли, които после реализират като свои; след като изпълнят внушената от хипнотизатора мисъл, едва тогава разбират, че са били под чуждо влияние. Чрез хипнотизма могат да се обяснят много убийства и самоубийства, които се вършат в света. Случва се, че някой човек, който в миналото си е бил в някаква школа, чрез внушение е възприел от учителя си известна мисъл, добра или лоша, и едва сега я реализира; при такива случаи този човек сам се чуди как е станало, че се е изменил толкова много.
Срещате един добър, честен човек, познавате го добре, разчитате на него, но изведнъж той се променя, започва да обира хората, да ги изнудва - чудите се какво е станало с този човек, че се е изменил толкова много; след две-три години го срещате, живее пак честен,
почтен
живот - изменил се е, върнал се е в първото си състояние.
Какви са тези резки промени, които стават с него? Сега, като ученици на Великата Школа, всички ще работите, за да изправите тези състояния в себе си, т.е. по-право - да се освободите от тях; значи предстои ви грамадна работа на изправяне. Школата има за цел да ви даде такива знания, чрез които по разумен начин да изправите погрешките на своето минало. Щом дойдете до някое хипнотично състояние на миналото, ще се върнете назад и по обратен път ще го изправите - ще правите обратни паси на тия, с които са ви хипнотизирали.
към втори вариант >>
30.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
А сега казваме: „Какво, не съм убил никого, аз съм честен и
почтен
човек.“ – Да, честни,
почтени
, но всички умираме.
Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да Ă направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравя, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят.
А сега казваме: „Какво, не съм убил никого, аз съм честен и
почтен
човек.“ – Да, честни,
почтени
, но всички умираме.
Я ми кажете: кой дом е този, в който днес царува Любовта? Тук духовниците искат да спорят с мене. Няма какво да спорят с мене. Били ли сте в София? Онези хиляди хора, които ходят там по кръчмите – какво ще правите с тях?
към беседата >>
Когато дохождали с други дела при него, той казвал: „Извинете, аз такива дела не защитавам.“ Ако ние всички сме така честни и
почтени
, че да защитаваме само честните си дела!...
Ако някой човек си е счупил крака, ние можем да му направим най-добрата операция, да му намерим най-добрия хирург. Някой заболее от инфекциозна болест – ние желаем да дойде най-вещият лекар, който разбира законите, той да го лекува. А сега колкото лекари, толкова лекарства: все опити правят. Онзи, вещият адвокат, всичко е предвидил, добре разбира делото си, а който не го разбира, като го изгуби, извинява се и казва: „Аз предвидих всичко, употребих всички, всички усилия.“ Адвокатът знае ще спечели ли делото, или не. В Америка имало един адвокат, който вземал да защитава само честни дела и всякога печелел.
Когато дохождали с други дела при него, той казвал: „Извинете, аз такива дела не защитавам.“ Ако ние всички сме така честни и
почтени
, че да защитаваме само честните си дела!...
Сега някои от вас искат да ме оборят. Че с какво ще ме оборите? Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Ако можете да живеете без нея, да, но не можете; вие ще умрете без моето учение, тъй както умират без светлина и без вода. Учението, което проповядвам, е Учение на Новия живот, в него няма смърт.
към беседата >>
Преди всичко ние трябва да имаме един честен и
почтен
живот, защото, вън от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито съдия.
Следователно сега се завършва един цикъл и българите се намират в началото на пътя, отдето са направили отклонението, и пак ще дойдат да хванат правия път. Как да хванат тоя прав път? Тоя прав път е път на онази съзнателна Любов, в която Мъдростта трябва да владее законите. Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да възпитава своите ученици; свещеникът трябва да знае как да служи на своите пасоми; съдията трябва да знае как да решава своите дела. Трябват методи, за да се изправи животът.
Преди всичко ние трябва да имаме един честен и
почтен
живот, защото, вън от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито съдия.
Ние се раждаме разумни същества, като хора, които трябва съзнателно да работят. А при сегашната култура аз ви казвам: ако и занапред живеете според нея, добро бъдеще не ви очаква. Туй не казвам само аз, тъй се произнасят всички учени хора в Европа, няма да цитирам техните имена. Съвременната култура е осъдена на смърт, ако тя не се видоизмени в своя път. Ако духовенството не се пробуди, да съзнае своите грехове; ако учителите не се научат да прилагат правилно законите на възпитанието, ако управниците не изменят законите на управлението, да съзнаят, че са правили грехове – никакво бъдеще не ви очаква.
към беседата >>
Кой от вас не иска да бъде разумен, учен,
почтен
?
Ако има силна, непоколебима вяра, със своята мисъл всичко ще може да постигне, да победи. И тъй, новият живот сега хлопа при вас. Той иде отвънка, както слънчевите лъчи. Ако във вашето съзнание, за една година само, а не за цял живот, турите в ума си мисълта, че всички хора по естество са добри, че вие по естество сте добри, че майка ви е добра, баща ви и пр., не че сте родени добри, но че сте по естество добри, тогава ще се измени и вашето схващане за живота. Може материалът, от който сте създадени, да не е добър, то е друг въпрос, но онези сили, които функционират, които имате във вас, са добри, копнежите ви са добри.
Кой от вас не иска да бъде разумен, учен,
почтен
?
Всички искате да бъдете такива. Следователно ние трябва да влезем в общение с този разумен свят и по разумен начин: социалистите по един начин, религиозните – по друг, търговците – по трети начин, но в края на краищата, когато съзнанието на всички хора се развие, всички ще имат едни и същи методи. Какъв ще бъде този метод? Той ще бъде законът на самопожертването. Никой няма да иска да експлоатира своя брат или сестра.
към беседата >>
31.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Вие сте едно семейство честно и
почтено
.
Може да ни коства живота – това е безразлично, но ние ще кажем тази Абсолютна Истина и в положителна, и в отрицателна форма. А туй в църквата го наричат изповед. Пред себе си човек най-първо трябва да се изповяда. Ще съзнаеш пред себе си, ще направиш една изповед, ще се върнеш назад, ще си кажеш: „Не говоря Истината.“ Ще идеш втори път и като се върнеш, ще кажеш: „Не говоря Истината.“ Онзи, Великият закон на Духа, казва: „Не казваш Истината.“ Втори, трети, четвърти път, докато се задоволиш. Например има между вас мнозина, на които детето отиде някъде и открадне нещо.
Вие сте едно семейство честно и
почтено
.
Майката казва на детето си: „Ти сега ще вземеш това нещо скришом, ще го върнеш и няма да казваш нищо.“ Друга майка ще каже: „Ти ще го вземеш, ще го върнеш и ще кажеш истината, че си го откраднал.“ Коя майка говори Истината? Втората. Ще си изповядаш Истината. Тази майка дава едно правилно възпитание на детето, че Истината трябва да се казва. Взетата вещ трябва да се върне. Ако ви задам някои упражнения и вие не ги направите, ще почнете да ми давате извинения и ще кажете: „Аз не можах да напиша нищо, много тежко ми беше, болен бях, децата, жената са неразположени, имах няколко полици, уморен бях.“ – Не, ще кажеш пълната Истина защо не написа упражнението си.
към беседата >>
32.
Изпитвайте Писанията!
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Вие казвате, че сте честен,
почтен
.
“ – „Да.“ – „Със здраве си върви.“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата? “ Имайте предвид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече.
Вие казвате, че сте честен,
почтен
.
Вярвам във всичко това, но торбата къде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но къде е Любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези са на физическото поле. На торбата, на къщата устоява ли, честен е.
към беседата >>
33.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
И тогава вие ще бъдете най-
почтените
ученици, най-любимите, на които ще се окажат всички услуги в Школата – навсякъде пътят ви ще бъде отворен.
И като намеря ученик в Школата без милосърдие, аз зная какъв ученик е той. В Школата има начини за развиване на милосърдието. Това мнение не можем да го пристъпим. Затуй искам, като влезете в Школата, да си носите милосърдието. Шилата, които имате – отвънка, а милосърдието – отвътре.
И тогава вие ще бъдете най-
почтените
ученици, най-любимите, на които ще се окажат всички услуги в Школата – навсякъде пътят ви ще бъде отворен.
После, пазете се от друго. Вие, като влезете в Школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея.
към беседата >>
34.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Бог създаде света без лъжа, а ние създадохме гражданството на лъжата и твърдим, че тя е
почтена
.
Без лъжа може ли? Може. Кажете ми кой досега е прокопсал с лъжа. Оставете в една бетонирана стена малка дупчица, през която да минава вода, и ще видите, че тази вода за една година много нещо ще направи. Тогава мислите ли, че една малка лъжа, оставена във вашия характер, няма след години да съсипе живота ви? Ще запитате може ли светът да съществува без лъжа. Може.
Бог създаде света без лъжа, а ние създадохме гражданството на лъжата и твърдим, че тя е
почтена
.
Никакво извинение няма за лъжата. Човек, който лъже, е страхлив, а страхливият човек няма Любов. Казва се в Писанието, че Любовта изпъжда всеки страх навън. Следователно страхливият човек е човек с лъжа. Мястото на лъжата е място на всички престъпления.
към беседата >>
Днес те сами си служат с нея и казват, че е
почтена
.
(втори вариант)
– Може ли да се живее без лъжа? – Може. Когато Бог създаде света, лъжата не съществуваше. Тя дойде отпосле. Хората създадоха лъжата и дадоха й гражданственост.
Днес те сами си служат с нея и казват, че е
почтена
.
Не, никой не може да се оправдае, че си служи с лъжа. Който лъже, той е страхлив, а страхливият няма любов. Казано е в Писанието: „Любовта изпъжда страха навън." Следователно, страхливият е без любов. – Защо? – Защото е дал място на лъжата в себе си.
към втори вариант >>
35.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Най-
почтени
служби са тези на свещениците, учителите, лекарите, но да няма лъжа и в тях.
Благодарение на това, те са обрашнени. Едни са влезли в чувала с краката, други с главата и продължават да го пълнят. Има ли смисъл, да пълнят този чувал, който им допринесъл толкова злини и нещастия? „Духът, като дойде, ще ви научи, какво да правите." Днес всички питат, каква работа да започнат. Каквато работа започнат, все лъжа има.
Най-
почтени
служби са тези на свещениците, учителите, лекарите, но да няма лъжа и в тях.
Страшна е лъжата на свещеника! Ако търговецът излъже, лъжата му не е толкова голяма, колкото тази, на свещеника. Обаче, и търговецът може да продава без лъжа. Защо да не каже, че платът, който продава, има само 10% вълна, а останалото е памук. Друг е въпросът, ако не го познава.
към беседата >>
Най-
почтените
служби, които са останали, са тези на свещениците, учителите и лекарите, но ако я нямаше лъжата в тях.
(втори вариант)
Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа? "Духът като дойде, Той ще ви научи какво трябва да речете"... Съвременният човек се чуди каква работа, какъв занаят да започне. Ако започне търговия, в нея има лъжа; ако стане свещеник, има лъжа; учител ако стане, пак има лъжа. Навсякъде има лъжа.
Най-
почтените
служби, които са останали, са тези на свещениците, учителите и лекарите, но ако я нямаше лъжата в тях.
Аз мисля, че когато попът лъже, една негова лъжа струва колкото сто обикновени лъжи. Следователно, ако един търговец излъже сто пъти, всичките му лъжи се равняват на една попска. Например, търговецът предлага плат, в който има десет процента вълна, а останалото е памук, но лъже и го продава като чист вълнен плат. Но казвам ви, че сто подобни лъжи се равняват на една попска, т.е. попът трябва да чака търговецът да излъже сто пъти, та чак тогава да има право на една лъжа.
към втори вариант >>
36.
Възлюби го
,
НБ
, София, 22.10.1922г.,
Честно и
почтено
ще плащаш.
Някои от вас могат да ми възразят: Нали проповядваш, че човек трябва да страда? – Щом си направил дългове, ще бъдеш честен да си ги платиш. Това значи страдание. Ще бъдеш честен, ще бъдеш като човек, който мисли. Направил си дългове, ще ги платиш, ще калиш диамантена воля.
Честно и
почтено
ще плащаш.
Ще кажеш: Не може ли да не платя? – Не може. – Защо не може? А Исус, като го погледна, възлюби го и му показа, че вечният живот седи в любовта. – Е, хубаво, не започва ли всяка работа в този свят с любов?
към беседата >>
37.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
– Да, но
почтена
и благородна.
Казвате: Ето едно учение, което развращава хората. Продължавам: Горко на престъпниците, които не правят престъпления. Обяснявам тази мисъл: Горко на корените, които не слизат до земята, да оберат соковете й. Горко на клоните, които не отиват нагоре, да оберат слънчевата енергия. – Това не е ли кражба?
– Да, но
почтена
и благородна.
Понятието „кражба" има за вас друго значение. Аз не съм за кражбата, но като казвам: Горко на престъпниците, които не правят престъпления. Подразбирам: По-добре едно същество да мисли, отколкото да седи в бездействие. И неправилно да мисли, но да не е без работа. Горко на добрия, който не прави добро!
към беседата >>
38.
Музиката – средство за концентриране
,
ООК
, София, 17.12.1922г.,
Ще влезете скромно, ще говорите смирено и
почтено
.
Ще се спре. И ти, като идеш в духовния свят, трябва да разбираш, да знаеш езика им. Ще кажеш на ангелски език и ангелът ще се спре, ще ви услужи. А сега, разправяте, че като влезете в онзи свят, като царски синове ще ви посрещнат, като храненици ще ви гледат. Не е тъй.
Ще влезете скромно, ще говорите смирено и
почтено
.
Закон е това! И този закон не може да се измени. Но ако вие не знаете техния език, за Божествения свят това се счита пренебрежение. Ако вие това не знаете, вие сте един горделив човек, надут, вие сте един човек, който не заслужава и кракът му там да стъпи. Тъй седи великата Истина.
към беседата >>
39.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Съврѣменнитѣ лѣкари въ Америка сѫ материалисти, но понеже иматъ клиенти отъ хората на тия богати църкви, тѣ ставатъ външно религиозни и заематъ най-видно,
почтено
мѣсто въ църквата.
Първоначално тѣ не сѫ били такива. Ами съврѣменниятъ културенъ човѣкъ така ли е билъ създаденъ отъ Бога? Когато вие добиете едно вѣрую, вземете сегашнитѣ хора, които вѣрватъ въ Бога, нима така сѫ създадени? Туй вѣрую е създадено отвънка, наложено имъ е отвънка. И тогава ще вѣрвашъ въ Бога, и оттатъкъ ще отидешъ.
Съврѣменнитѣ лѣкари въ Америка сѫ материалисти, но понеже иматъ клиенти отъ хората на тия богати църкви, тѣ ставатъ външно религиозни и заематъ най-видно,
почтено
мѣсто въ църквата.
Ако нѣматъ туй вѣрую, нѣматъ папа. Слѣдователно той има вѣрую, което се обуславя отъ извѣстни условия, отъ извѣстни материални побуждения. Казва: „Азъ вѣрвамъ въ Бога“. Ако дойдемъ сега да запитаме, защо вѣрвашъ въ Бога, отъ само себе си ли, или отъ вънка те заставятъ? „Христосъ отвори устата си, та ги поучаваше“.
към беседата >>
40.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
– Онѣзи
почтеннитѣ
, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие.
Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ. Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция. За кѫдѣ? – За далечнитѣ страни. Кои ще бѫдатъ?
– Онѣзи
почтеннитѣ
, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие.
И тогава кои ще останатъ. Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не. На думата сѫ тѣ. Азъ искамъ да знаятъ тази дума. Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта.
към беседата >>
Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и
почтено
сѫ разрѣшили дѣлото.
– Имамъ. Имашъ ли да взѣмашъ? – Имамъ. Колко хиляди? Толкова и толкова. Сбогомъ!
Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и
почтено
сѫ разрѣшили дѣлото.
И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори. Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого. Уби ли го? – Убихъ го. Ами какви свидѣтели има?
към беседата >>
Ако не можешъ да платишъ, ще отидешъ при своя длъжникъ, и ще кажешъ: „Ще ме извините, азъ ви обещахъ да си платя, но по такива и такива причини не съмъ готовъ.“ И онзи, длъжникътъ, ако е честенъ и
почтенъ
, и той ще постѫпи по сѫщия законъ.
Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора. За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне. Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото. Запримѣръ, всички хора най-първо да се научатъ, да турятъ за правило да говорятъ честно, да знаятъ какво нѣщо е честностьта. Да знаешъ, да седишъ точно на обещанието си, на думата си.
Ако не можешъ да платишъ, ще отидешъ при своя длъжникъ, и ще кажешъ: „Ще ме извините, азъ ви обещахъ да си платя, но по такива и такива причини не съмъ готовъ.“ И онзи, длъжникътъ, ако е честенъ и
почтенъ
, и той ще постѫпи по сѫщия законъ.
Да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не. Сега, ние ще отнесемъ туй и къмъ насъ. Всички вие, които слушате тукъ, всички съврѣменни християни казватъ ли: Ей, ей – не, не? Не, не казватъ. Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата.
към беседата >>
Туй ще бѫде похвално и
почтено
.
Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици. Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка.
Туй ще бѫде похвално и
почтено
.
Азъ зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината, азъ трѣбва да я кажа тъй, както си е. Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля. Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници. Въпросътъ е за името Божие. Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува?
към беседата >>
Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ,
почтенъ
човѣкъ е, отличенъ е“.
– 10,000 лв. ми трѣбватъ. Десеть хиляди лева? – Заповѣдай! „Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“.
Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ,
почтенъ
човѣкъ е, отличенъ е“.
Господь, който е толкова мѫдъръ, който е толкова благъ, нито той по този начинъ досега може да угоди на свѣта. На нѣкой, който е бѣденъ, Господь казва: „Дайтѣ му“; Но, като закъснѣе нѣкой пѫть малко, той си казва: Е, и Господь, и Той … прѣглътне си малко. Азъ му се молихъ толкова пѫти, не ме слуша. Това не е християнство, това не е думата: Ей, ей – не, не. Въ Бога не трѣбва да имаме съмнѣние.
към беседата >>
Значи, достатъчно е да задоволиш нуждите на човека, за да измени той мнението си за тебе и да те счита за честен и
почтен
човек.
(втори вариант)
Срещам те аз и виждам, че се намираш в голямо затруднение. Казвам: Аз мога да ти услужа с тази сума, да те освободя от затвора. Щом получиш парите, зарадваш се и казваш на жена си: Жена, знаеш ли, колко благороден и добър бил този човек! Срещна друг, и на него помогна. И той изменя мнението си за мене.
Значи, достатъчно е да задоволиш нуждите на човека, за да измени той мнението си за тебе и да те счита за честен и
почтен
човек.
Бог, Който е толкова велик и благ, и Той не може да угоди на хората. Мъчно се угажда на човека. Като види беден човек, Бог казва: Дайте му пари, задоволете нуждите му. Ако закъснее малко, бедният казва: Е, и Господ е като хората. Толкова много се моля да ми помогне, но не иска да ме чуе.
към втори вариант >>
41.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Вие ще знаете как да се справяте правилно с живота, да използвате всички условия и да имате един
почтен
и приятен живот.
Опит трябва да имате. Ако тя не даде своя плод, тя е беседа без заключение. Тъй стои въпросът. При сегашното ви ученичество не може да има заключение. Като окултни ученици, ако спазвате законите, най-малко след 10-годишен постоянен труд, не извънреден, вие ще имате едно заключение определено, ще придобиете нещо.
Вие ще знаете как да се справяте правилно с живота, да използвате всички условия и да имате един
почтен
и приятен живот.
Това е най-малкото, което може да имате. Защото сега ние минаваме през такива ужасни фази. За пример ти си посветил целия си живот да придобиеш малко богатство, да се осигуриш, но случи се, къщата ти изгори, изгубиш всичкото си богатство, останеш беден, няма кой да те гледа, почват да те ядат въшките, а на всичко туй ти не разбираш вътрешния смисъл. Питам: Този живот има ли смисъл? Защо човек да не знае ония условия, при които може да запази своето богатство?
към беседата >>
42.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Идете, раздайте и живейте съ
почтенъ
трудъ, живѣйте съ туй, което изработите.
Сега, да оставимъ ние този въпросъ. Но, да рѣшимъ: Онѣзи, които казвашъ, че има Господь, този Господь е Богъ на любовьта. Ето, има решение отгоре: Христосъ казва на всички съврѣменни християни: „Раздайте богатствата си на всички ваши бедни братя, и елате да ме послѣдвате“. Казвате: „Да запазимъ църквата“. Христосъ казва: Тъй се запазва.
Идете, раздайте и живейте съ
почтенъ
трудъ, живѣйте съ туй, което изработите.
Казваме: „Култура и наука! “ Ако нашата съврѣменна наука е изопачила умоветѣ ни, наука ли е? Азъ разбирамъ подъ „наука“ тази, която е облагородила умоветѣ ни. Азъ разбирамъ подъ „култура“ тази, която може да ни повдигне. Ако тази съврѣменна култура не може да ни повдигне, трѣбва да потърсимъ друга, която може да ни повдигне.
към беседата >>
43.
Където е Любовта, там е Бог
,
КД
, София, 6.7.1923г.,
Това е един
почтен
капитал, нали?
Какво има да ви интересува миналото? Едно изяснение. Да допуснем, че вие сте била слугиня при някоя господарка, която ви е биела по десет пъти на ден. Приблизително 3 600 удара на година, а може и повече. За десет години - 36 000 удара.
Това е един
почтен
капитал, нали?
Вие влизате в Душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара." Добре, но ако тези удари сте ги понесли според правилата и сте казали: „Е, такава е била Волята Божия", то след като влезете в Душевния свят, тази ваша господарка с тези 36 000 удара е разработила вашата градина. Тя е разработила почвата и вие само ще забодете семенцата. Тази господарка е разорала почвата. Вашите страдания са били потребни. Страданията, които в света на ума и сърцето са ви причинили големи поражения, в Духовния свят са приготвили добра почва.
към беседата >>
44.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
Когато всички почнат да работят честно и
почтено
, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния.
Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света.
Когато всички почнат да работят честно и
почтено
, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния.
„Горко на света от съблазните! “ Аз казвам: имайте този урок – извадете съблазънта! Мъже и жени, братя и сестри, господари и слуги, учители и ученици, всички трябва да вървят в този път без съблазни. И навсякъде трябва да се проповядва онази свещена Любов, онзи свещен труд, взаимно почитание, взаимно уважение, взаимна Любов, за да се изпълни волята Божия на земята.
към беседата >>
45.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и
почтен
живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята.
Туй, което иде, ще бъде! Някои казват: „Я бъде, я не“. Ще бъде! Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може да дойде в света. Бог ще се открие в своята красота, в своето разнообразие, и ще обърши всяка сълза от човешките очи.
Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора да живеят един чист и
почтен
живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята.
И крави, и волове, и мухи, всички ще скачат и ще се радват. Кравата, като я срещнеш, ще ти се усмихне, ще те пооближе малко. Всички ще бъдат весели и радостни, не само хората. А сега някои казват, че Христос умрял заради нас. Не, Христос иде!
към беседата >>
46.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
„Тук – казват – лежи заровен еди-кой си
почтен
човек, глава на църквата бил.“ Аз не вярвам в глава на църквата, който умрял.
Представете си сега вие един свят, дето хората нито умират, нито се раждат, нито остаряват. Ние казваме, че човек трябва да се роди, трябва да расте, да порасне, да умре, и затуй, като наближи краят, започва да мисли кой ще го зарови, как ще го заровят, къде ще го заровят, с какви дрехи ще го облекат, где ще му бъде гробът, какъв надпис ще има и т.н. Някакво голямо величие е той! „Е – казват, – тук някакъв великан поет умрял! “ Аз не вярвам в поети, които умират.
„Тук – казват – лежи заровен еди-кой си
почтен
човек, глава на църквата бил.“ Аз не вярвам в глава на църквата, който умрял.
„Тук лежи един виден лекар, който помагал на хората.“ Помагал на хората, но и той умрял. И после го величаят! Казвам: Не вярвам в лекари, които умират. „Тук лежи покойник, еди-какъв си писател, цели томове написал.“ Цели томове написал, но и той умрял. Аз не вярвам в такъв писател.
към беседата >>
47.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
Ако имам повече пари, ще отида в един по-хубав хотел, там ще имам най-добра прислуга, ще минавам за знатен, за
почтен
човек и каквото поискам, ще го имам.
Питам: Ние, съвременните хора, радваме ли се на плодовете си? Коя майка се радва на своя син или на своята дъщеря? Ние седим и си задаваме въпросите: „Спасен ли съм, коя църква е права, какви може да бъдат моите отношения към нея т.н.? “ Това са маловажни въпроси в света. В кой хотел ще спра, като отида в един град, това зависи от моята кесия.
Ако имам повече пари, ще отида в един по-хубав хотел, там ще имам най-добра прислуга, ще минавам за знатен, за
почтен
човек и каквото поискам, ще го имам.
Ако обаче кесията ми е празна, хотелджията ще ми покаже гръб и ще каже: „Моля, господине, намерете си друг хотел, такъв като вас не го искам тука“. Туй, което става по хотелите, става и навсякъде по света. Щом дойде някой да говори Истината, ние мислим, че този човек ни напада. Какво може да ни напада той? Всеки човек сам себе си напада.
към беседата >>
– „Да,
почтени
господине, прави сте, че времето е пари, но когато Господ иска да създаде един дъб, употребява 100 години, а когато иска да създаде една тиква, употребява 6 месеца, а след туй всичко от нея изчезва.“
“ Питам: Сегашните последователи на Христа имат ли такъв характер, че като ги закачат на кръста, да кажат: „Господи, прости им! “ И при това, минават за християни! Когато дойде Христос, няма да им даде по един златен кръст, а кръст от тиква. Ние сме хора на бързите процеси. Отива един американец в Германия при един виден професор да се учи и му казва: „Господин професоре, моето време е ценно, аз искам да се запозная с философия, но времето ми е ценно, затова образувайте за мене един 5–6-месечен курс по философия, та да свърша по-скоро“.
– „Да,
почтени
господине, прави сте, че времето е пари, но когато Господ иска да създаде един дъб, употребява 100 години, а когато иска да създаде една тиква, употребява 6 месеца, а след туй всичко от нея изчезва.“
И тогава, дойдат при мене някои и ми казват: „Ама еди-кой си не вярва в тебе“. – Аз го зная отдавна, той никога досега не е вярвал. „Ама еди-кой си не разбира.“ – Че той никога не е разбирал! Какво общо имаме ние с тези хора? Ние не искаме да ги убеждаваме!
към беседата >>
48.
Мощните сили на разумната воля
,
МОК
, София, 23.3.1924г.,
Това са хора, които не искат да изплатят своята дан честно и
почтено
.
Когато вие придобивате знания само от тщеславие, всякога личните чувства във вас са подбудителният мотив към това знание. Този мотив е отличен, той е едно благословение, ако вие вървите по естествен път, но ако по този начин вие усилите деятелността на вашите лични чувства, ще остане един плюс, един излишък, който ще внесе едно горчиво чувство в душата ви. След като добиете знанието, вие ще останете недоволни и ще мязате на онзи студент, който, като свършил университета, взел дипломата си, зарадвал се, че свършил и казал на майка си: свърших вече. Майката мислила, че синът ѝ е много радостен, но вечерта той се самоубил. Онези хора, които се самоубиват, не са герои.
Това са хора, които не искат да изплатят своята дан честно и
почтено
.
Те бягат от живота. Но природата ще ги хване за ухото, ще ги докара в света при още по-тежки условия. Ако и трети път ги хване така, ще им тури още по-тежки букаи, докато най-после ги накара да платят каквото дължат по всички правила на кармическия закон. Вие можете да се убивате 1, 2, 3, 10, 100 пъти – нищо няма да спечелите. Това не е геройство.
към беседата >>
49.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Вие сте честен,
почтен
човек.
Това са атавистични архиви. Аз ще ви кажа един факт, от който трябва да се пазят всички ученици. Всичко, което човек помисли, е вярно и става някъде; всичко, което човек отрича, е вярно и става някъде. Ще кажете: „Че как тъй? “ Аз ще ви докажа.
Вие сте честен,
почтен
човек.
Представете си, че в някоя каса има торби с пари и вие, като ги видите, мине ви мисълта: „Я да взема аз тия пари с торбата! “ После си казвате: „Не, това не е благородно.“ В дадения момент обаче, когато вие помислите това, някой вече върши тая работа. Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е торбата с парите и я носи. После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, друг го върши.
към беседата >>
Вие сте честенъ,
почтенъ
човѣкъ.
(втори вариант)
Това сѫ атавистични архиви. Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици. Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ. Ще кажете: че какъ тъй? Азъ ще ви докажа.
Вие сте честенъ,
почтенъ
човѣкъ.
Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
50.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Ще има стрѣлба, това-онова и горѣ въ 15–20 минути ще се върнешъ единъ листъ, че
почтено
си свършилъ сражението, или казано на простъ езикъ – изплатилъ си дълговетѣ си.
Е, така и на тебе най-първо сѫдебниятъ приставъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ да отидешъ доброволно да си платишъ дълга. Ще се мобилизирашъ съ банкноти, съ звонкови монети отъ тукъ – отъ тамъ, ще отидешъ при сѫдебния приставъ и ще кажешъ: азъ съмъ готовъ да изпълня твоята заповѣдь. И тъй, ти ще воювашъ. Противъ кого? – Противъ дълговетѣ си.
Ще има стрѣлба, това-онова и горѣ въ 15–20 минути ще се върнешъ единъ листъ, че
почтено
си свършилъ сражението, или казано на простъ езикъ – изплатилъ си дълговетѣ си.
Въ случай, че доброволно не изплатишъ дълговетѣ си, не приемешъ червения листъ, не му се подчинишъ, тогава ще дойдатъ двама ангели – ще те биятъ и ще те заставятъ да си платишъ дълговетѣ. Искашъ, не искашъ ще ги платишъ. Страданието въ този свѣтъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ и ще каже: искамъ да те посѣтя, много се затѫжихъ за тебе. Ако ти не го приемешъ доброволно, то ще дойде по който и да е начинъ. Сега философствуватъ: Можемъ ли да избѣгнемъ страданията – можемъ да ги избѣгнемъ.
към беседата >>
Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и
почтени
, че пишатъ безъ пари.
Много злѣ пишатъ вѣстницитѣ за васъ. Защо не ги дадете подъ сѫдъ? Нищо, азъ се радвамъ. Защо? Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ. Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ.
Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и
почтени
, че пишатъ безъ пари.
Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце. Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му. Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му. Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави.
към беседата >>
Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че
почтено
си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си.
(втори вариант)
Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед. И така, ти ще воюваш. Против кого? – Против дълговете си.
Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че
почтено
си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си.
В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията?
към втори вариант >>
Благодаря на вестниците, че са честни и
почтени
, че пишат без пари.
(втори вариант)
Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд? Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил.
Благодаря на вестниците, че са честни и
почтени
, че пишат без пари.
Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави.
към втори вариант >>
51.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой
почтен
слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира.
Ако всичкото богатство, което е в земята, е мое, кой може да го вземе? Онзи, който вземе моите пари, де ще ги тури? – Пак в моята каса. В духовния свят обиране не може да има. Ако живея в едно малко кътче на Земята или в някоя колибка, всеки може да ме обере, но когато цялата Земя е моя, тогава ще бъда сигурен, че всичко е наредено от Бога.
Ще ми каже някой: „Еди-кой си дошъл и те обрал.“ – Не, аз зная, че той е мой
почтен
слуга: той премества нещата от едно място на друго, не ме обира.
Тъй трябва да мислите. Туй е правилното мислене. Светът отвън нека мисли отрицателно, но ние ще мислим по Божествено и така ще се уякчим. Често, като се молиш, казваш: „Обраха ме! “ Господ казва: „Не са те обрали, никакво обиране няма.“ После някой казва: „Обидиха ме.“ В света има обида, но в Божествения свят, в който ние живеем, не може да има обида.
към беседата >>
52.
Най-важното
,
МОК
, София, 22.2.1925г.,
Когато дойдем до същността на Живота, трябва да се спрем върху всички органи в човешкото тяло: както на тия, които извършват важна и
почтена
служба, така и на тия, които извършват
непочтена
работа, и ще видим, че всички са еднакво необходими и важни.
Следователно качествата на всички хора, събрани заедно, съставляват качествата на Цялото. Ето защо хората не могат един без друг. Същото е по отношение частите на тялото: най-нищожната, най-маловажната част у човека е тъй необходима, както и по-важните. Например дебелото черво у човека извършва много долна служба. Тогава какво трябва да се мисли за този орган?
Когато дойдем до същността на Живота, трябва да се спрем върху всички органи в човешкото тяло: както на тия, които извършват важна и
почтена
служба, така и на тия, които извършват
непочтена
работа, и ще видим, че всички са еднакво необходими и важни.
Въпреки това вижте каква грамадна разлика има между очите и дебелото черво! Някога, в далечното бъдеще, човек ще живее и без дебело черво, но при сегашните условия не може да се живее без дебело черво. И в Духовния свят има подобно разпределение на службите. Хората на Земята, колкото и да са грешни, за Духовния свят те са необходими. Аз ви привеждам тази философска мисъл с единствената цел да не разглеждате нещата в Живота като важни и маловажни.
към беседата >>
53.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Масата е така наредена, че на всички се даватъ еднакви кърпи, еднакви прибори, мѣстата сѫ еднакво
почтени
, тъй че, кѫдѣто и да се седне, все е първо мѣсто.
Казвамъ: вашата скърбь е една, а скърбьта на другитѣ е друга. Гдѣ е радостьта? На земята нѣма радость, скърбь има. Радостьта произтича отъ другъ единъ законъ, който примирява нѣщата. Слѣдъ това прѣдставление се дава единъ великолепенъ банкетъ.
Масата е така наредена, че на всички се даватъ еднакви кърпи, еднакви прибори, мѣстата сѫ еднакво
почтени
, тъй че, кѫдѣто и да се седне, все е първо мѣсто.
Питамъ: сега ще има ли скърбь? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започватъ и всички весели ставатъ. Казвамъ: докато сте вънъ или вѫтрѣ, седящи или прави, все ще има скърбь, но щомъ седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радость. Свѣтътъ сега е пъленъ съ такива ужасни разочарования. Сегашнитѣ хора трѣбва да опишатъ, какво нѣщо сѫ страданията, но въ тѣхната истинска форма, а не да ги прѣувеличаватъ.
към беседата >>
Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво
почтени
, тъй че, където и да се седне, все е първо място.
(втори вариант)
Казвам: вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга. Где е радостта? На земята няма радост, скръб има. Радостта произтича от друг един закон, който примирява нещата. След това представление се дава един великолепен банкет.
Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво
почтени
, тъй че, където и да се седне, все е първо място.
Питам: сега ще има ли скръб? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават. Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават.
към втори вариант >>
54.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и
почтено
, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща.
Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи? Ще изясня мисълта си със следното положение. Когато този гостилничар решава да работи с пари, той трябва да отиде при своя господар и да му каже: „Господарю, цели десет години аз служих безкористно, не се интересувах от това, кой влиза и кой излиза от гостилницата, не се интересувах дали плаща или не плаща - служих на Бога. Сега вече искам да служа на себе си; ще си отворя гостилница от свое име и който дойде да се храни, ще трябва да плаща. Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон.
Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и
почтено
, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща.
Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша". Не, човек трябва да бъде прям, искрен в себе си, да си даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на себе си.Служиш ли на Бога, няма да мислиш за себе си. Всичките твои чувства, мисли и желания, както и целият ти живот ще бъдат посветени в готвенето; така хубаво ще готвиш, че като дойде Господ, да види, че делото Му върви така, както Той иска. След десет години Бог пак ще те посети и ако те намери, че служиш на себе си, на втория закон, и в този случай Той ще остане доволен от тебе, но трябва да служиш честно и почтено - без лъжа. Най-после у човека се явява желание да служи на ближния си - на третия закон.
към беседата >>
След десет години Бог пак ще те посети и ако те намери, че служиш на себе си, на втория закон, и в този случай Той ще остане доволен от тебе, но трябва да служиш честно и
почтено
- без лъжа.
Искам десет години да поработя за себе си, да видя резултатите и на този закон. Един ден, ако ми остане време, пак ще се върна да Ти служа." Тъй трябва да постъпи този гостилничар - честно и почтено, да си каже истината и да не казва, че господарят му осиромашал, затова, който се храни в гостилницата му, трябва да плаща. Понякога и религиозните хора, като имат някакво користолюбиво желание, скриват се зад името на своя господар и пишат: „Господарят ми осиромаша". Не, човек трябва да бъде прям, искрен в себе си, да си даде справедлив отчет, на Бога ли служи или на себе си.Служиш ли на Бога, няма да мислиш за себе си. Всичките твои чувства, мисли и желания, както и целият ти живот ще бъдат посветени в готвенето; така хубаво ще готвиш, че като дойде Господ, да види, че делото Му върви така, както Той иска.
След десет години Бог пак ще те посети и ако те намери, че служиш на себе си, на втория закон, и в този случай Той ще остане доволен от тебе, но трябва да служиш честно и
почтено
- без лъжа.
Най-после у човека се явява желание да служи на ближния си - на третия закон. Аз ще обясня този закон като взема за пример пак същия гостилничар. След като той служил на Бога, после на себе си, пожелал да служи и на ближния си. По какъв начин? Каквито угризки или излишъци оставали от яденето, той ги събирал в гърнета и ги раздавал на бедни, като казвал: „Нека и бедните хора да получат нещо от моята гостилница!
към беседата >>
55.
Давам власт
,
НБ
, София, 10.1.1926г.,
Аз бих желал да зная, колко щастливи жени има до сега, от падането на нашата стара,
почтена
майка Ева?
За нея казват: горката жена, строшено й е сърцето! Не, сърцето й не е строшено, но не е могла да се съедини с този мъж, да образува едно съединение. Да допуснем сега, че тия две жени биха успели да се съединят с този мъж. Какво биха направили с него? Ще кажете: ще бъдат щастливи.
Аз бих желал да зная, колко щастливи жени има до сега, от падането на нашата стара,
почтена
майка Ева?
Я ми кажете, колко такива щастливи жени има до днес? Ние ще разрешим този въпрос само тогава, когато разрешим щастието като едно разумно разбиране между мъже и жени. Аз засягам въпроса принципално. Кое прави жената - жена, и кое прави мъжът - мъж? В едно отношение жената е основа, а мъжът е киселина, т.е.
към беседата >>
56.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Онези деца, които минават за много
почтени
, щом минат покрай една градина, насадена с хубави плодове, винаги ще се изкусят.
Върху този закон апостол Павел прави своите философски разсъждения. Кое докара греха в света? Разклонението, раздроблението, различието във формите, различието в половете, различието в желанията на хората, различието в мислите и чувствата на хората. Всички стълкновения на тия сили докараха греха в света, нищо повече. Тъй щото, когато някои питат - как е влязъл грехът в света, казвам: насадете една градина и ще видите, как е влязъл греха в света.
Онези деца, които минават за много
почтени
, щом минат покрай една градина, насадена с хубави плодове, винаги ще се изкусят.
Някое от тях, като мине покрай плодовете, ще се поспре; другото ще пожелае да си откъсне. Третото ще влезе в градината и ще си откъсне, а градинарят ще си каже: какво става? Кой научи тия деца да крадат? Той ги нарича крадци, но това е неговото специфично разбиране за кражбата. Добре, кое е по-хубаво сега, да има плодни дървета и да стават кражби, или да няма плодни дървета и да не стават никакви кражби.
към беседата >>
Всички тия служби са все
почтени
, но вие трябва да знаете, как да ги изпълнявате.
Какво трябва да организира в своите мисли? Вие трябва да знаете, какви са съотношенията между една ваша мисъл и друга ваша мисъл. Например, един музикант знае, кои тонове са хармоничи и кои не са хармонични в дадена гама и затова, когато съчинява една пиеса, знае как да съчетава тоновете. По какъв начин ще съчетае той своите идеи? Да кажем, че вие сте музикант или свещеник, или военен, или търговец, или пък заемате каква да е друга служба.
Всички тия служби са все
почтени
, но вие трябва да знаете, как да ги изпълнявате.
Това значи, да умеете да съчетавате тоновете правилно, за да излиза една хармонична песен. От наше гледище, всички служби са почтени, но и най-високата служба, ако не се извърши както трябва, е непочтена. В това отношение, всички служби са на мястото си. Но кога? - Когато човек изпълнява длъжността с дълбоко, вътрешно съзнание на душата си.
към беседата >>
От наше гледище, всички служби са
почтени
, но и най-високата служба, ако не се извърши както трябва, е
непочтена
.
Например, един музикант знае, кои тонове са хармоничи и кои не са хармонични в дадена гама и затова, когато съчинява една пиеса, знае как да съчетава тоновете. По какъв начин ще съчетае той своите идеи? Да кажем, че вие сте музикант или свещеник, или военен, или търговец, или пък заемате каква да е друга служба. Всички тия служби са все почтени, но вие трябва да знаете, как да ги изпълнявате. Това значи, да умеете да съчетавате тоновете правилно, за да излиза една хармонична песен.
От наше гледище, всички служби са
почтени
, но и най-високата служба, ако не се извърши както трябва, е
непочтена
.
В това отношение, всички служби са на мястото си. Но кога? - Когато човек изпълнява длъжността с дълбоко, вътрешно съзнание на душата си. Вие казвате, че някои хора са несправедливи, но аз казвам, че тези хора не са несправедливи, но мислите и желанията им не са организирани. Обаче, има ред правила и ред закони, по които нашата мисъл и нашите желания могат да се организират.
към беседата >>
57.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
За външния свят е живата реч: благородния,
високопочтения
и т.н.
(втори вариант)
Wahrcheit. "W" – и там истината е свързана с материята, с гъстата материя. Българинът как започва истината, с "И". "И"-то е като чаша, казва: "Ако сипеш нещо, и аз ще ти дам, ако не сипеш, и аз не ще ти дам нищо." Във всяко едно предложение, като го пишете, трябва да има една положителна дума най-малкото, един слог съществен, на който да базирате мисълта си. За да бъде речта ви жива, един слог или една дума трябва да бъде. Разбира се, този начин не е за външния свят, той е аналитичен и за външния свят съвсем не е, те ще се спънат.
За външния свят е живата реч: благородния,
високопочтения
и т.н.
При сегашното развитие на човечеството всички науки, които се изучават, все имат известно практическо приложение. Запример изучаването на зоологията или ботаниката. Всички имат известно приложение, затова ни интересуват. Даже математическите науки, и те имат приложение, смятането, геометрията. Всички науки, които имат приложение в живота, хората обичат да ги изучават.
към втори вариант >>
58.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
Казвам: ако си честен, ще излезеш оттам честно и
почтено
, но ако не си честен, ще излезеш бит и без шапка на глава.
Честен трябва да бъдеш, да не лъжеш! Гостилничарят ще те погледне отгоре до долу, ще си помисли малко, но все ще ти даде нещо. Ако обаче влезеш в тази гостилница и се представиш като някой барон, ще те набият, както природата знае да бие. Сегашните хора се представляват за много честни, казват: аз съм честен човек. Да, но като влезеш в гостилницата, честен ли си?
Казвам: ако си честен, ще излезеш оттам честно и
почтено
, но ако не си честен, ще излезеш бит и без шапка на глава.
Сега, да се върна към мисълта си. Ще ми изявиш пътя на живота. Казвам: съвременната религия трябва да обърне младото поколение в правия път. Съвременната религия трябва да обърне науката в правия път. Някога между хората се говори за патриотизъм.
към беседата >>
59.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
Ти ще отидеш при една от тези станции, ще бутнеш там със звънчето, ще ти се обади някой ангел и ти ще му кажеш: моля високо уважаемия или виско
почтения
ангел, да ми каже какво трябва да правя.
В нашия мозък има известни центрове, посветени само за известни области на живота. Например, ти искаш да знаеш, какво ще бъде твоето бъдеще, за да знаеш как да подведеш работите си. Като знаеш всичко това, ти ще знаеш, какви сили да избереш. В твоя ум има специални способности, отредени за специални работи. Това са специални станции.
Ти ще отидеш при една от тези станции, ще бутнеш там със звънчето, ще ти се обади някой ангел и ти ще му кажеш: моля високо уважаемия или виско
почтения
ангел, да ми каже какво трябва да правя.
Ако си бутнал точно на определената станция, този ангел ще ти каже: трябва да бъдеш много мек, много благ, да не предизвикваш никого, да не нарушаваш правилата на живота на никой човек. Ти трябва да бъдеш най-мекият, най-благородия, най-идеалния човек, да бъдеш готов да услужваш на всички хора, за да услужват и на тебе. Сега, според вашата философия, вие казвате: ако аз услужвам на всички хора, какво ще стане с мене? Един гениален човек може да услужи на всички хора изведнъж. Той не трябва да им услужва специално, но като услужва на едного, той едновременно помага на всички.
към беседата >>
60.
Вътрешни и външни връзки
,
МС
, София, 7.7.1926г.,
Дошли са гладни години, Господи, покажи ми начин, по който честно и
почтено
да си изкарам прехраната, да си направя обуща.
Не занимавайте Господа с тези глупави работи, защо Господ направил света. Не учете Господа вие! Той знае защо е направил света. Вие започвате да учите Господа, да Му разправяте, защо направил света. Ти кажи на Господа така: Господи, мене ме е страх от мечка.
Дошли са гладни години, Господи, покажи ми начин, по който честно и
почтено
да си изкарам прехраната, да си направя обуща.
Аз съм готов на всичко онова, което ти благоволяваш по отношение на мене. Искам да изпълня Твоята воля абсолютно, тъй, както Ти искаш, за да почувствувам, че си доволен от моята работа! Господ внимава, дали ние сме доволни от това, което ни говори. Пък и ние, когато Му говорим, искаме да знаем, дали Той е доволен от нас. Щом Бог е недоволен от нас, казва: "Има погрешки в твоята работа, ще ги изправиш!
към беседата >>
61.
Правосъдие
,
СБ
, София, 28.8.1926г.,
Освен това в изпълнението на своята служба той трябва да бъде толкова внимателен, толкова
почтен
, да не направи никаква грешка.
Един от фараоните посетил една от тайните школи на Египет и поискал сина му да стане ученик на тази школа. Задачата на тази школа била следната: всеки, който искал да постъпи за ученик в нея, трябвало инкогнито да следва школата. Този царски син трябвало да излезе инкогнито от своята държава и да се представи като слуга в един царски двор, но така да премине през двореца, че да не предизвика с нищо първия стражар, който пазел пред вратата. Той трябвало да отвори сърцето на този стражар така, че да намери неговото благоволение. И през всичкото време на служенето си, цели три години, той трябвало да минава между всички незабелязано, никой да не знае, че е царски син.
Освен това в изпълнението на своята служба той трябва да бъде толкова внимателен, толкова
почтен
, да не направи никаква грешка.
Ако направи някаква най-малка грешка ще бъде изпъден вън от школата. Такава била задачата на царския син. Питам: лесна ли е тази задача? – Не е лесна. Такава е задачата и на нас, които сме дошли в света.
към беседата >>
“ Един ден, когато тези служби станат
почтени
, благородни, и всички хора служат без пари, тогава децата ще се грижат за своите учители, а не техните майки и бащи; пасомите ще се грижат за своите пастири.
Като му разправяли, че трябва да се направи това-онова, той запитвал: „Ами пари? “ Навсякъде сега хората казват: „Да направим повече училища, да вземем повече учители, да направим повече църкви, да имаме повече свещеници и т.н. Ами кой ще им плаща? “ Докато има учители, които работят за пари, докато има проповедници, които проповядват за пари, докато има съдии, които служат за пари, докато всичко става с пари, ние ще имаме свят като сегашния. Ще кажете: „Ами как ще се прехранваме?
“ Един ден, когато тези служби станат
почтени
, благородни, и всички хора служат без пари, тогава децата ще се грижат за своите учители, а не техните майки и бащи; пасомите ще се грижат за своите пастири.
Аз бих желал един учител да се уповава на своите ученици, да ги учи, да работи с тях и по този начин да си изкарва прехраната. Той може да обработва с тях градини, да отглежда пчели. Един ден тези деца, като пораснат, ще му се отплатят стократно. Вие ще кажете, че това не е съгласно с вашите разбирания. Но вижте, ние срещаме този закон навсякъде в света.
към беседата >>
62.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля
почтения
слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават.
Това не е правилно от негова страна. Човек, който иска да прави добро трябва да постъпва според своето верую. Ще извика този човек настрана и ще му каже: “Братко, днес когато имам в изобилие, Волята Божия е да ти дам от моето богатство, но всеки ден не мога да ти давам; утре не ще мога да ти дам нищо.” Този човек ще започне да ти цитира стихове от Евангелието, да казва: “Каквото даде дясната ръка, лявата да не знае.” Какво означава този стих? - Понеже дясната ръка е на ума, а лявата на сърцето, то лявата ръка не трябва да се бърка в работата на дясната, нито дясната - в работата на лявата, т.е. сърцето не трябва да се бърка в работата на ума, нито умът - в работата на сърцето.
Работата на човека е разпределена между ума и сърцето.Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: “Моля
почтения
слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.” Ама ние не знаем, че слугинята и слугата, като дойдат в кухнята на господаря си, започват любовни работи.” - Според вас това е възможно, но в дома на господаря, и то в кухнята, любовни работи не стават.
Любовни работи не стават и по гробищата. “Често някоя мома отива на гроба на майка си, и там дойде нейният възлюбен да се разговарят и след време се оженват. Казвам: Хора, които уговарят женитбата си на гробищата, животът им не може да бъде добър. Онзи човек, който има правилно верую и иска да помага, ще каже: “Ето, давам половината от имането си! ” Какво подразбираме под това?
към беседата >>
63.
Ако говоря
,
НБ
, София, 24.10.1926г.,
Ако действително ръката можеше сама да рисува, тогава отделете тази
почтена
ръка от тялото и я накарайте да нарисува нещо.
Те казват запример: “Красиво говори това перо.” Питам: може ли перо да говори? - Не може. Или: “Силна ръка има този човек, всичко може да направи.” Вярно ли е, всъщност, че ръката може да направи всичко? Някой художник казва: “С тази ръка аз мога всичко да нарисувам.” - Не, ръката сама не може да рисува. Колкото камбаната може сама да вика богомолците на молитва, толкова и ръката сама може да пише и да рисува.
Ако действително ръката можеше сама да рисува, тогава отделете тази
почтена
ръка от тялото и я накарайте да нарисува нещо.
Друг някой казва: “Аз видях това със собствените си очи.” - Какво си видял? Очите сами могат ли да виждат? Ако очите сами виждат, защо слепи хора, на които очите външно са здрави и отворени, не могат да виждат? Всъщност с какво виждаме? Казвате: “Според съвременната наука процесът на виждането става чрез нервите, които предават външните впечатления на главния мозък.” - Не, това не е никакво знание, никаква философия.
към беседата >>
64.
Няма тайно
,
НБ
, София, 13.3.1927г.,
Циганинът казва: Аз искам да бъдеш чист,
почтен
, да бъдеш годен за работа на своя господар.
Циганинът най-първо го изчиства с пясък и парцал, да премахне всички мазнини и нечистотии. После го поставя на огъня, като сипва в него малко нишадър. И най-после туря отгоре калай, да го калайдиса. Какво трябва да каже този тиган, след като претърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня? Той казва: Какво иска този циганин от мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания?
Циганинът казва: Аз искам да бъдеш чист,
почтен
, да бъдеш годен за работа на своя господар.
И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в ръцете на циганина, който ви чисти и калайдисва отгоре. Сега аз не говоря за величието на вашата душа, но за човека, който днес се среща на земята. Аз говоря външно за човека, който трябва да премине през ред страдания, за да може низшето в него да се подчини на висшето. От всички съвременни хора днес се изисква положителна философия, положителна логика. Това се придобива с време, когато човек се добере до истинската, до Божествената наука.
към беседата >>
65.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
Те ще напишат: тук почива еди-кой си пенсионер, който живеел честно и
почтено
, получавал е по 6000 лв.
Новата вяра подразбира, да вярва човек в Бога, че в.Него е Вечният живот. Който вярва във Вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука. Той мисли само за едно, че трябва да учи. Който не вярва във Вечния живот, той мисли за смъртта – как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него, какъв надгробен камък ще му турят, какъв надпис ще поставят и т. н. Какво ще пишат хората за такъв човек?
Те ще напишат: тук почива еди-кой си пенсионер, който живеел честно и
почтено
, получавал е по 6000 лв.
месечна заплата. Значи, той е коствал на държавата 72000 лв. годишно. Казвам: не е въпросът за парите, но важно е, какво ще занесе човек, като отиде на онзи свят? Господ ще го пита: какво прави на земята? – Работих цели 30 години за своето отечество, получавах шест хиляди лева месечна заплата и сега ида тук малко на разходка.
към беседата >>
Той пък от своя страна вижда, че е жив, препоръчва се навсякъде като добър,
почтен
човек, който е живял на земята цели 45 години и работил за благото на своя дом и своето отечество.
Значи, той е коствал на държавата 72000 лв. годишно. Казвам: не е въпросът за парите, но важно е, какво ще занесе човек, като отиде на онзи свят? Господ ще го пита: какво прави на земята? – Работих цели 30 години за своето отечество, получавах шест хиляди лева месечна заплата и сега ида тук малко на разходка. Не, този човек е бракуван вече на земята; там не допущат, че той е жив, и всички казват: Бог да прости този велик българин!
Той пък от своя страна вижда, че е жив, препоръчва се навсякъде като добър,
почтен
човек, който е живял на земята цели 45 години и работил за благото на своя дом и своето отечество.
Значи, тук се явяват две различни положения: хората мислят за него, че е умрял, а той се вижда жив. Обаче, от небето му казват: ние не искаме мъртви хора. Ти ще се върнеш пак в България, ще убедиш българите, че си жив и като дойдеш повторно тук, тогава ще ти дадем нужния прием, Ние приемаме само живи хора. Живи хора наричаме тези, които и на земята, и на небето са живи. Сега ще преведа тези думи на ваш език: всеки човек, който умира на земята, трябва отново да се върне там, да уреди всички недоразумения, които имал с хората.
към беседата >>
В лицето на такъв човек вие-ще имате един добър, честен и
почтен
приятел, на когото напълно можете да разчитате.
За това се изисква работа, усилия. Вземете, за-пример, рудокопачите, които търсят с години скъпоценни камъни в земята. Те знаят, че ще намерят някъде големи скъпоценни камъни, и затова работят непрестанно, докато най-после развият в себе си тънко чувство, с което лесно намират леговището на тези богатства. Така трябва да работи всеки човек, ако иска в грубата материя да намери скъпоценните камъни. И наистина, ще срещнете хора на вид груби, но достатъчно е да ги пипнете на някое чувствително място и ще видите, че в тях се крият отлични качества.
В лицето на такъв човек вие-ще имате един добър, честен и
почтен
приятел, на когото напълно можете да разчитате.
И обратно, ще срещнете хора културни, с образование, на които не може да се разчита. Направете опит, да видите, на колко от софийските граждани, с висше образование, ако дадете 100000 лева на заем, ще могат да ги върнат след две години, според както сте уговорили. Един богат американец направил такъв опит и видял, че парите му пропаднали. Само един човек се намерил, който признал дълга си и върнал парите на време. Мнозина от тях използували теорията за прераждането и казали: ние нямаме никакви задължения към този човек.
към беседата >>
66.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Достатъчно е , да дам на твое име 200 000 лева в банката, и всички хора ще се произнесат за тебе, че си
почтен
човек.
Когато видя някой беден човек, аз се радвам, че той разкрива душата си и му казвам: ти не си беден, но не си научил да живееш, както трябва. – Ама аз съм отчаян, обущата ми са скъсани. Не, аз виждам, че обущата ти са здрави, ти на друго място си скъсан. – Ама хората не ме зачитат. – Много лесно могат да те зачитат.
Достатъчно е , да дам на твое име 200 000 лева в банката, и всички хора ще се произнесат за тебе, че си
почтен
човек.
Не, парите не правят човека почтен. Има друго нещо в душата на човека, което го подига в очите на хората. Това е обичта към Истината. Когато говориш на човека, в душата му трябва да се зароди обич към Истината и желание да не лъже нито себе си, нито ближните си, нито Бога. И тъй, казва се в Писанието, че този човек, на когото господарят простил дълга, като излязъл оттам, срещнал едного, който му дължал само сто пенязи, и му казал: плати ми дълга!
към беседата >>
Не, парите не правят човека
почтен
.
– Ама аз съм отчаян, обущата ми са скъсани. Не, аз виждам, че обущата ти са здрави, ти на друго място си скъсан. – Ама хората не ме зачитат. – Много лесно могат да те зачитат. Достатъчно е , да дам на твое име 200 000 лева в банката, и всички хора ще се произнесат за тебе, че си почтен човек.
Не, парите не правят човека
почтен
.
Има друго нещо в душата на човека, което го подига в очите на хората. Това е обичта към Истината. Когато говориш на човека, в душата му трябва да се зароди обич към Истината и желание да не лъже нито себе си, нито ближните си, нито Бога. И тъй, казва се в Писанието, че този човек, на когото господарят простил дълга, като излязъл оттам, срещнал едного, който му дължал само сто пенязи, и му казал: плати ми дълга! Плати ми това, което ми дължиш!
към беседата >>
Те ще работят за нея, ще станат честни и
почтени
хора. Кога?
Всички затворници могат, да излязат от затворите, обаче, важно е и за самите тях, дали ще могат да изпълнят волята Божия. Още днес всички затворници могат да се освободят, но въпрос е, дали като излязат от затвора, ще могат да изпълнят волята Божия. Ако не изпълнят волята Божия, те могат повторно да сгрешат, и тогава наказанието им може да се удвои: наместо 20 години, да прекарат в затвора 40 години. Днес всички затворници струват на България милиони. И ако тя би могла да ги пусне на свобода, какво по-добре от това?
Те ще работят за нея, ще станат честни и
почтени
хора. Кога?
– Само ако са готови да изпълнят волята Божия. Как могат тези хора да се обърнат? Религиозните хора казват: ние трябва да се обичаме. Досега и аз съм проповядвал на хората да се обичат едни други, но отсега нататък оставам този въпрос настрана и казвам: хората трябва да обичат Истината! Сега вече аз проповядвам любов, обич към Истината.
към беседата >>
67.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Да злоупотребите – не можете, вие сте честен,
почтен
човек.
Един ден вие се намерите в трудно материално положение, имате нужда от пари. Обръщате се към един приятел да ви услужи, но той ви отказва, нямал пари. Обръщате се към друг. Обръщате се към друг – и той не ви дава. Какво да правите?
Да злоупотребите – не можете, вие сте честен,
почтен
човек.
Борите се, мислите, най-после започвате да обикаляте касата на банката, дали тя не би ви дала пари на заем. Обръщате се към нея и казвате: „Моля ти се, ти си тъй добра, при това и много мълчалива, ще можеш ли да ми услужиш с един заем? Надявам се, че няма да ми откажеш“. Проектирате как да постъпите, да вземете ли, или да не вземете. Вие се намирате в една вътрешна борба.
към беседата >>
И ако човек изпълни своята служба както трябва, той се счита
почтен
и благороден.
Търговецът, запример, е носител на известна идея в природата. Писателят, поетът или ученият човек са пак носители на известни идеи в природата. Всеки от тях има своето предназначение. Всеки човек е съработник на природата. Каквато служба и да заема той, колкото малка и да е, тя има своето определено място.
И ако човек изпълни своята служба както трябва, той се счита
почтен
и благороден.
В древността един от гръцките граждани, Сократ, който впоследствие се е проявил като виден философ, няколко години изпълнявал една долна служба в Атина – бил метач. Той се учил да мете улиците в Атина, и след това се заел с философия. Той си казвал: „Ако аз съм майстор да вдигам праха от улиците, ще бъда майстор да вдигам праха и от умовете на хората. Ако мога да изчистя улиците на Атина, ще мога да изчистя и умовете на атиняните“. Сократ е бил човек с оригинален ум.
към беседата >>
68.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това
почтено
място, което имат дробовете?
“ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата. От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря. Той е един израз на живата природа, която работи у нас. Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа.
В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това
почтено
място, което имат дробовете?
Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие.
към беседата >>
Дебелите и тънките черва имат ли туй
почтено
място, което заема мозъкът?
Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата. От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря. Той е един израз на живата природа, която работи у нас. Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа. В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете?
Дебелите и тънките черва имат ли туй
почтено
място, което заема мозъкът?
Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие. И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие.
към беседата >>
Ходилата на краката имат ли това
почтено
място, което заемат очите?
От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря. Той е един израз на живата природа, която работи у нас. Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа. В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете? Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът?
Ходилата на краката имат ли това
почтено
място, което заемат очите?
Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие. И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие. Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението.
към беседата >>
И те ще могат да заемат в обществото такова
почтено
място, каквото заемате и вие.
Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие.
И те ще могат да заемат в обществото такова
почтено
място, каквото заемате и вие.
Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението. Те се задоволяват от тази нищожна служба. Вие запитвате какво нещо е грехът. Ще ви кажа. Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи.
към беседата >>
69.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой
почтен
гост“.
На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен? “ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш.
Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой
почтен
гост“.
Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите. Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“. И тъй, ученикът не трябва да се дразни.
към беседата >>
Когато Царството Божие дойде на земята, ученикът ще заеме най-
почтеното
място.
Че някой имал повече, а друг – по-малко, това не определя живота. Христос казва: „Животът не седи в неговото външно благо“. Външните блага са относителни неща. Че имаш много или малко, причините се крият другаде. Ти ще желаеш да имаш, но главно ще желаеш да бъдеш ученик, да учиш, защото само ученикът има бъдеще в Царството Божие.
Когато Царството Божие дойде на земята, ученикът ще заеме най-
почтеното
място.
Този живот има свой израз, затова трябва да се подготвят за него. Иде едно велико бъдеще за хората, в което всеки ще заеме своето определено място: старозаветните ще бъдат орачи, новозаветните – говедари, праведните – готвачи, а учениците ще заемат най-високите длъжности. Защо? – На тях се дават тия места. Първите три категории хора ще бъдат ли доволни от своите служби? – Не, те постоянно ще викат, ще се сърдят.
към беседата >>
70.
Ще се превърне в радост
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Ние вече я пазим, носим я навсякъде със себе си, казваме: „Много е
почтена
тази кесия“.
Тази кесия може да струва 10–20–50–100 лева, най-много 1000 лева, но ценна ли е тя? Кога става ценна? – Щом се напълни с английски звонкови пари. Колко струва тогава? – Милиони.
Ние вече я пазим, носим я навсякъде със себе си, казваме: „Много е
почтена
тази кесия“.
Казвам тогава: Това, което повдига майката, това, което я създава, е детето. Следователно детето създава условия да се прояви майката. Ето защо, у майката има желание да роди дете. За да стане тя майка, непременно трябва да има дете. Сега ние ще пренесем тази аналогия и в живота.
към беседата >>
– Не, тя има най-доброто желание, дъщеря ѝ да бъде честна и
почтена
.
Я, снеми новите дрехи. Стига си ходила да играеш на хорото! Я вземи кърчага, та иди за вода! “ Зле ли мисли тази майка? Злото ли желае на дъщеря си?
– Не, тя има най-доброто желание, дъщеря ѝ да бъде честна и
почтена
.
Майката не е против това, дъщеря ѝ да обича, но казва: „Ти трябва да обикнеш най-добрия, най-благородния момък, а не когото пръв срещнеш на пътя си“. Дъщерята мисли, че майка ѝ иска да ограничава нейната любов и казва: „Ти едно време се любеше, а сега мен ограничаваш“. Не, това ограничение, нито пък свободата, която бихте имали, не разрешават още великия закон на Любовта. Ние трябва да се любим, трябва да се обичаме, но как? Ако момата намери някой момък, който още на другия ден ще я свали от колата си, той има ли любов?
към беседата >>
71.
Пробуждане съзнанието на ученика
,
СБ
, София, 22.8.1927г.,
Благодатта произтича от Любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат
почтено
място там, това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.
Оттам и у много от вас, които сте тръгнали в пътя на новия живот, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие със сила. И тогава вие се намирате в положението на шопите, които някога са ходили да превземат Цариград с криваците си. Те са искали да вземат Царството Божие насила. Но за да се влезе в Царството Божие, силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не от неговата любов. Някой казва: „Може да се влезе в Царството Божие по благодат“.
Благодатта произтича от Любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат
почтено
място там, това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.
Вие можете да разберете тия неща, както искате, аз няма да ги обяснявам. Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа. Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин.
към беседата >>
72.
Явно говорих
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
И ако мога да направя тази връзка, аз съм
почтен
човек.
В този случай аз съм третото лице. И тогава стихът: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичкия си дух и с всичката си душа и сила, а ближния си като себе си“ – представлява два противоположни полюса на живота. Ако човек не разбира тия два закона, Божията Любов не може да се приложи на земята. Кой може да приложи Любовта към Бога на земята? Аз, човекът, който обичам, мога да стана връзка във великия Божи закон.
И ако мога да направя тази връзка, аз съм
почтен
човек.
И тогава аз ще имам на своя страна и ангелите, и светиите, и праведните, и добрите хора, и всички ученици. Всички тия хора ще ми изпращат всяка сутрин по една светла, чиста мисъл, която ще внесе в душата ми радост и веселие. Казвам: Вие, като ученици на тази велика Школа, трябва да се отличавате с правилни отношения към Бога. Имате ли тия отношения, няма да търсите хора да ви обичат, но вие ще обичате. Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това да не бъде цел в живота ви.
към беседата >>
Ако искате да имате
почтено
място в света, непременно ще влезете в пътя на Истината.
Кой не го прилага? – Светът. Обаче верующите, хората на миналото, са го прилагали. Под „верующи“ аз разбирам онези хора, които обичат Бога. Има хора в света, които всякога са прилагали Божия закон.
Ако искате да имате
почтено
място в света, непременно ще влезете в пътя на Истината.
В този път ще изучавате Библията по новия начин, ще изучавате и съвременната литература и наука; ще изучавате и реките, и огъня, и ветровете. Всичко ще изучавате от гледището на Божия закон. Всичко, което правите, всичко, което учите, да е продиктувано от единствения стимул – заради Божията Любов. Ако обичате някого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любов бъде вътрешен стремеж във всички ваши подбуждения.
към беседата >>
Писанието ни дава
почтено
място, да бъдем съработници на великия Божи план, на великата идея, която Той прокарва; на великото Царство, което Той сега въвежда в света; на великия Божествен дом, който Той сега съгражда.
Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой велик Учител, или адепт, или ангел, или архангел, или херувим, или някое божество, които да са разрешили въпросите по друг начин от този, който Бог е предвидил. Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Неизследими са Божиите пътища! Следователно няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал, и ще изразим Божественото у нас.
Писанието ни дава
почтено
място, да бъдем съработници на великия Божи план, на великата идея, която Той прокарва; на великото Царство, което Той сега въвежда в света; на великия Божествен дом, който Той сега съгражда.
И ние като градим, ще имаме дял в този Божествен дом. По този начин всеки от нас ще има определено място. Ще ви приведа примера за онзи богат, праведен и добър човек, който искал да отиде на небето, да види какво е неговото положение там. Той се пренесъл в невидимия свят и видял, че неговият храм бил много хубав, почти готов, но имало една дупка, липсвало му един камък. Значи, за да бъде вашият храм съвършен, трябва да поставите и последния камък на място.
към беседата >>
73.
Така е писано
,
НБ
, София, 13.11.1927г.,
В това отношение, тя мяза на една красива
почтена
дама, която показва само лицето си на слънцето, да я огрява, а гърбът й остава в тъмнина.
– Там, именно, е вашето нещастие. Вие трябва да осъзнаете, че всяка форма, която ви заобикаля, има отношение към вас, и да влезете във връзка с нея. Следователно, и небето, със своите слънца и планети, има отношение към вас. Вие имате връзка, както със земята, така и с небето. И земята, като живо същество, има нужда от движения; и тя се върти, движи се на една, на друга страна, влиза във връзка със слънцето, като му показва, ту едната, ту другата си страна.
В това отношение, тя мяза на една красива
почтена
дама, която показва само лицето си на слънцето, да я огрява, а гърбът й остава в тъмнина.
Същото нещо учените обясняват с други думи. Те казват, че слънцето осветява само едната половина на земята, а другата остава неосветена. Когато уподобявам земята на красива дама, в случая, аз си служа с поетически израз. За мнозина това може да е фантазия, но за поета не е така. Когато погледне едно цвете, поетът вижда в него това, което обикновеният човек не вижда.
към беседата >>
Когато всички хора обикнат едного, той ще бъде
почтен
човек, известен на всички, и душата му постоянно ще трепти от радост и веселие.
Щастието ни се определя от хората, които ни обичат. Ако само един човек те обича, ти ще бъдеш единица в първа степен; ако двама души те обичат, ти ще бъдеш единица във втора степен; ако трима души те обичат, ти ще бъдеш единица в трета степен и т. н. И най-после, ако хиляда души те обичат, ти ще бъдеш единица в хилядна степен. Ето защо, всеки човек трябва да се запита, в каква степен е той, като единица, за да познае, колко хора го обичат. Следователно, най-голямата възможност за човека да бъде обичан от хората е, ако той представя единица, повдигната в степен един милиард и половина пъти.
Когато всички хора обикнат едного, той ще бъде
почтен
човек, известен на всички, и душата му постоянно ще трепти от радост и веселие.
Този човек ще изразява стремежите на всички хора и възможностите за постигане на тия стремежи. Някой казва: Аз не искам да бъда богат. – Това показва, че ти не разбираш, какво нещо е богатството; ти не искаш да бъдеш богат, защото държиш в ума си идеята за щерната. Също така някой ще каже, че не иска хората да го обичат. Не е въпросът да те обичат хората, които живеят на земята, но чрез тях ще те обичат ония същества, които живеят на разните планети.
към беседата >>
74.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Всички останали учудени, как е възможно, от
почтени
, добри родители, да се роди черно дете.
В първите три поколения се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие, затова децата били черни. В четвъртото поколение, обаче, се родило едно бяло дете. Всички се чудили, отде е дошло това бяло дете между черните. И обратно: една бяла жена имала отношения с един негър. В първите три поколения се раждали бели деца, но в четвъртото поколение се родило едно черно дете.
Всички останали учудени, как е възможно, от
почтени
, добри родители, да се роди черно дете.
Значи, природата е безпристрастна, тя всичко хроникира. Няма престъпление, последствията на което да не се проявят поне в четвъртото поколение. И днес, когато се проповядва на хората добър живот, това има за цел да ги освободи от бъдещето зло. Строг е Великият закон на живота! Никой не може да избегне този закон.
към беседата >>
75.
Синове на възкресението
,
НБ
, София, 29.1.1928г.,
Значи, влезеш ли в един дом, ще си платиш честно и
почтено
.
Лесно се влиза при тях, но мъчно се излиза. Като влезе някой при тях, те му казват: „Добре дошъл"! Щом излезе, те му казват да плати. Така постъпват всички хора помежду си: като дойде някой в дома им, те му казват „добре дошъл", а като си отиде, казват му да плати. Какво щастие може да се очаква при такова разбиране на хората?
Значи, влезеш ли в един дом, ще си платиш честно и
почтено
.
Ако не можеш да платиш, помежду им ще се създадат горчиви чувства. Горчивите чувства са дисонансът в живота. Следователно, дисонансът в живота на хората се дължи на това, че те не могат да плащат своите задължения. Този дисонанс съществува не само външно между хората, но и в самия човек; той постепенно го разяжда. Днес всеки се бори в себе си.
към беседата >>
76.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
Казвате: „Ами ние кога ще заемем едно от тия
почтени
места?
Мнозина пък искат да станат учители. – Светът страда от учители. Когато Бог е създал света, Той е поставил поетите, учените, философите, пророците, учителите на своето място. И затова ти, който си останал последен, не искай да станеш нито поет, нито философ, нито пророк, нито учител, но кажи: „Господи, дай ми един хубав обяд! " Какво по-хубаво от това?
Казвате: „Ами ние кога ще заемем едно от тия
почтени
места?
" – Когато някой от тия поети, или философи, или учени, или професори се наситят на своето място и ви кажат: „Вземете моето място! " Трябва да знаете, че в духовния свят поетите, философите, учените и пророците не са самозвани, не се назначават произволно, но първоначално са назначени от Бога. Тия хора са родени от Бога и са дошли готови със своите дарби. Човек не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв; човек не може да бъде философ, ако не е роден за такъв; човек не може да бъде учител, ако не е роден за такъв. Родените от Бога са хора, които носят благословение за света, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нещастия, както за себе си, така и за окръжаващите.
към беседата >>
77.
Кога ражда
,
НБ
, София, 10.6.1928г.,
Великият Господ може да ви постави на различни служби – всички са
почтени
.
Тази е идеята. Няма по-хубаво нещо от това, да се свърже човек с Бога. Ние, обаче, не разбираме да се направи връзка с обикновения Бог, както Го схващат религиозните хора, но подразбираме – връзка с възвишеното, тихото състояние у човека, което всякога му посочва правия път в живота. Това Божествено начало говори във всички хора, били те царе, князе, министри, светии, или най-последни бедняци. Това са служби само, които човек изпълнява в своя временен живот на земята.
Великият Господ може да ви постави на различни служби – всички са
почтени
.
При всяка служба човек има възможност да изучава хората, а едновременно с това да проучва и себе си. Чрез тези служби Бог ви изпраша някъде, да предадете Неговото благословение. Бог ви изпраща да предадете някое писмо от Него. Който получи това писмо от вас, ще каже: „Има праведни хора в света! "
към беседата >>
78.
Развиване на дарбите / Методи на природата за събуждане на дарбите
,
МОК
, София, 19.10.1928г.,
Ако всеки ден има наказание, то вие сте от
почтените
.
(втори вариант)
Получили сте такава енергия! Но гледайте да не ви бие някой глупак, защото ще станете глупав като него. Това е неговата философия в света. Светът не е създаден глупаво. Ако сте в мъчнотии, вие сте за съжаление; ако сте оставени без наказание, без мъчнотии, то вие сте престъпници.
Ако всеки ден има наказание, то вие сте от
почтените
.
Ако търпиш глад, ако си необлечен, ако шапката ти, обущата ти са скъсани, това нищо не значи. Ще научиш едно изкуство. Тури една кръпка, закърпи ги. Обущата ти са скъсани, тури кръпка и на обущата си. Дрехите ти са нечисти.
към втори вариант >>
79.
Хигиена на живота
,
МОК
, София, 7.12.1928г.,
Мислите ли, че това магаре в обществения съвременен строй не може да има
почтено
място?
(втори вариант)
Каквото и да правите, то все реве. При това казват, че магарето е една разумна сила, но морал няма. Никакво приличие няма у магарето. Неговото безобразие няма край. Рекох, някой път ние търсим магарето отвън, но някой път и ние загубваме благоприличието.
Мислите ли, че това магаре в обществения съвременен строй не може да има
почтено
място?
То е пак на почтено място. Английската кралица Виктория имала една магаре, което имало 12 лекари, да го гледат. Тази кралица обичала да се вози на магаре. Питам: това магаре, което минава за толкова пословично, как се е домогнало до този царски двор? При това да има 12 лекари, които да треперят на него.
към втори вариант >>
То е пак на
почтено
място.
(втори вариант)
При това казват, че магарето е една разумна сила, но морал няма. Никакво приличие няма у магарето. Неговото безобразие няма край. Рекох, някой път ние търсим магарето отвън, но някой път и ние загубваме благоприличието. Мислите ли, че това магаре в обществения съвременен строй не може да има почтено място?
То е пак на
почтено
място.
Английската кралица Виктория имала една магаре, което имало 12 лекари, да го гледат. Тази кралица обичала да се вози на магаре. Питам: това магаре, което минава за толкова пословично, как се е домогнало до този царски двор? При това да има 12 лекари, които да треперят на него. Значи, това е едно изключение, което показва, че магарето може да поумнее.
към втори вариант >>
80.
Тихият глас
,
ИБ
, София, 1.1.1929г.,
- Докато му изплащате редовно полиците си, вие сте честен,
почтен
човек пред него и той ви обича.
Десет пъти на ден човек може да бъде светия, праведен и десет пъти на ден може да бъде грешник. Много писатели, поети пишат за Любовта, за доброто в света. За Любовта, както и за доброто не се съди само по външните прояви на човека, но се вземат предвид вътрешните мотиви, вътрешните подтици за проявлението на Любовта към някого, или за правене добро на някого. Как мислите, добро ли ви прави банкерът, когато ви дава 20 000 лева на заем с 40% лихва? Има ли той любов към вас?
- Докато му изплащате редовно полиците си, вие сте честен,
почтен
човек пред него и той ви обича.
Престанете ли да изплащате полиците си, вие сте безчестен човек, вагабонт и той престава да ви обича. Казват, че най-идеалната любов на земята била майчината, изобщо родителската. Какво виждаме обаче? Достатъчно е синът или дъщерята да не изпълнят желанията на родителите си, и те изменят своята любов към тях. Значи любовта на майката и бащата към децата се изменя, също тъй се изменя и любовта на децата към техните родители.
към беседата >>
81.
Самоопределение на съзнанието
,
ООК
, София, 16.1.1929г.,
В първо време той е мислил, че като хвали царя, с това изпълнява своята длъжност, но като се убеди, че с това негово разбиране, нито държавата се ползва, нито той сам, в него се явява желание да работи, да стане
почтен
, достоен гражданин.
Тази вяра може да се уподоби на някой добър, но беден човек, който вярва в добрите качества на своя цар, но въпреки това, по цели дни прекарва по кръчми и пие. Този човек казва, че вярва в своя цар, в неговото богатство и сила, в неговата разумност, в умението му да управлява, но с това всичко се свършва. Той не си задава въпрос, какъв израз иска неговата вяра и обич към царя му. Царят иска поданиците му да орат и да сеят, да работят, да продават и купуват стока, да внасят десятък от житото си, за да подкрепват държавата. Влезе ли тази идея в ума на бедния човек, той ще напусне кръчмите.
В първо време той е мислил, че като хвали царя, с това изпълнява своята длъжност, но като се убеди, че с това негово разбиране, нито държавата се ползва, нито той сам, в него се явява желание да работи, да стане
почтен
, достоен гражданин.
Който хвали своя цар, като добър, разумен управител, той трябва да знае, че същото се иска и от него самия. Щом царят на една държава е добър и разумен, и членовете на това царство трябва да бъдат добри и разумни. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, за да изтъкна идеята, че съществува и едно друго царство - царство на съзнанието. Да бъде добър и честен гражданин на това царство, човек трябва да познава и трите негови области. В първата област той ще познава формите на нещата.
към беседата >>
82.
Отношение между числа / Елементарни отношения на числата
,
ООК
, София, 27.2.1929г.,
Кое е най-
почтеното
число?
(втори вариант)
В дадения случай не може да се заменят. Но аз имам друга една идея. Това са обяснения на идеята, която искам да внеса. То е наука. В дадения случай ти имаш едно число, да може да определиш какво съдържа това число в себе си - не като просто количество, но като живо число. 5674.
Кое е най-
почтеното
число?
5 - ако има да вземаш. Как може да разложим това число? След него кое иде по-почтено? Числото 6, след него 7 и най-после 4 е на опашката. Тия числа в първата редица, както виждате, 7-те е деградирало.
към втори вариант >>
След него кое иде по-
почтено
?
(втори вариант)
То е наука. В дадения случай ти имаш едно число, да може да определиш какво съдържа това число в себе си - не като просто количество, но като живо число. 5674. Кое е най-почтеното число? 5 - ако има да вземаш. Как може да разложим това число?
След него кое иде по-
почтено
?
Числото 6, след него 7 и най-после 4 е на опашката. Тия числа в първата редица, както виждате, 7-те е деградирало. Сега, ако аз взема и туря 4-те отпред, а 5-те отзад - 4675, ако тия числа са съзнателни същества, какво ще бъде състоянието на 5? То по-рано означаваше 5000, а сега само 5 единици. По-напред е било един полковник, който командва цял един полк.
към втори вариант >>
83.
Даде плод
,
НБ
, София, 3.3.1929г.,
Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24
почтени
старци, пълни със знание и любов!
Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат да го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита. В невидимия свят ученикът не минава по благоволение. Там се изисква знание – нищо повече! Няма по-красиво състояние за ученика от това, да се яви на изпит в невидимия свят. Сега, всички трябва да се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит, пред тази велика комисия.
Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24
почтени
старци, пълни със знание и любов!
Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание. Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно.
към беседата >>
Тези
почтени
старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците.
Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат, да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: Да видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание. Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно.
Тези
почтени
старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците.
Нищо не може да избегне от очите им. Казвам: който търси истината, той трябва да бъде смел, безстрашлив. Затова е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие". Казвате: Ако човек всякога говори истината, знаете ли, какво ще мислят хората за него? – Ако не говори истината, знаете ли, какво ще мисли Бог за него?
към беседата >>
НАГОРЕ