НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
92
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Избраникът Божий и Вождът на Истината
,
ИБ
, Варна, 2.10.1898г.,
Да Ви не смущава
почетта
, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб.
Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум.
Да Ви не смущава
почетта
, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб.
Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби? То е невъзможно. Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех.
към беседата >>
2.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Той
предпочете
душевните чувствания и облаги пред духовните.
Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух.
Той
предпочете
душевните чувствания и облаги пред духовните.
Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
към беседата >>
3.
Мисли и упътвания
,
ИБ
, , 1903г.,
Затова
предпочети
я пред всичките богатства, каквито те и да са и където и да са, защото ако я
предпочетеш
, тя ще те възлюби с пълнотата на сърцето си и Любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот.
И тъй, не презирай това, което Любовта върши, защото ще ощетиш душата си. Знай, че да си человек значи все едно да си Син на Бога, а за да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина. Защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е Знанието, а целта на Знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е Добродетелта, а Добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в порядъка на света. И тьй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи.
Затова
предпочети
я пред всичките богатства, каквито те и да са и където и да са, защото ако я
предпочетеш
, тя ще те възлюби с пълнотата на сърцето си и Любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот.
Знай, че двете вечни цели на Живота са Добродетел и Любов. А онзи, който ги е родил, е Баща на всичко, комуто Името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на Живота е раждането, а целта на раждането е Любовта, а целта на Любовта е страданието, а целта на страданието е характерът, а целта на характера е Добродетелта, а целта на Добродетелта е Бог, а целта на Бога е Любов, а Любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в Мир и Радост. В Мир, защото вечната Воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в Радост, защото Добродетел и Любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нужни са тия две начала на Живота, които да го освежават и повдигат, защото без техните съдействия не може да има Живот.
към беседата >>
Понеже зло и Добро са несъвместими едно в друго – ако
предпочетеш
греха, нещастието е готово, защото те са две неща, свързани в едно като причина и следствие и с възприемането на едното ще възприемеш и другото.
В Мир, защото вечната Воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в Радост, защото Добродетел и Любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нужни са тия две начала на Живота, които да го освежават и повдигат, защото без техните съдействия не може да има Живот. Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие. Следователно всякой, който желае Мира и Веселието, необходимо му е да отбягва грехът. Защото той е разрушителят на всичко Добро; а там, дето Доброто се разрушава, нещастието е готово.
Понеже зло и Добро са несъвместими едно в друго – ако
предпочетеш
греха, нещастието е готово, защото те са две неща, свързани в едно като причина и следствие и с възприемането на едното ще възприемеш и другото.
А ако възприемеш Доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на Доброто е щастието. И тъй, знай, че във вечния порядък всяко нарушение води и своите последствия и ако Мирът ти се е нарушил, нарушил си някоя заповед на Добродетелта. Затова гледай по-скоро да изправиш погрешката си, защото другояче раната ти ще стане по-голяма. Слушай гласът на твоя Ангел-хранител – съвестта, за да си спокоен и блажен всякога. Затова гледай как ходиш в пътя на Живота.
към беседата >>
4.
Слово 1904, Варна
,
ИБ
, Варна, 4.9.1904г.,
Ще бъде ли прилично да се
предпочете
недостойният пред достойния, болният пред здравия, злият пред добрия, злоезичният пред праведния?
Когато говорих, вие не внимавахте, когато ви съветвах, вие не слушахте и когато ви заповядвах, вие не изпълнявахте. Ако вие оставяте да израснат трънките наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив за това? Ако аз говоря и вие събаряте, кой ще спечели? Обърнете очите си към тоя свят, погледнете на всички неща наоколо ви, погледнете на това множество, което се движи наоколо ви, кой промишлява за техните нужди? Не говори ли това всичко вкупом, всичко според заслугите на всекиго?
Ще бъде ли прилично да се
предпочете
недостойният пред достойния, болният пред здравия, злият пред добрия, злоезичният пред праведния?
– Не, небето и земята са наследство на кротките и чистосърдечните. Който има ум да слуша, нека слуша. Не викайте само: "Господи, Господи, Господи", но изпълнявайте волята на Отца ми. Не са думите, които скланят небето, но е доброто и чисто сърце. То е единственият залог, който важи.
към беседата >>
5.
Добро сърце и добър ум
,
ИБ
, В.Търново, 14.1.1911г.,
Ето свободната воля, че ние трябва да
предпочетем
доброто, а именно: трябва да възпитаваме сърцето, а умът сам по себе си ще се развива.
В Бога има винаги желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Бог в нас възраства и доброто, и злото.
Ето свободната воля, че ние трябва да
предпочетем
доброто, а именно: трябва да възпитаваме сърцето, а умът сам по себе си ще се развива.
Затова и възпитанието е за сърцето. Нашият ум на земята е слуга на сърцето. Има известни закони, по които се култивира сърцето. Хората учат да се борим със злото, но това е грешка. Един стих от Йсая казва: "Купете си без злато, без сребро."
към беседата >>
6.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-
почетна
.
Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота, тъй както учителят показва грешките на ученика по класната му тетрадка, при класното упражнение и му определя бележка. Всички трябва да се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки да намери в тетрадките ви и да ви пише добра бележка. Както точките и запетаите са от голяма важност в тетрадките на учениците, така те са важни и във вашия живот. Тук-там Господ ни спира по запетаите на нашия живот, а на точките повече, за да се взрем в писаното дотам, да си поотпочинем и продължим, и кога завършим темата на нашия живот, да има една смисъл всичкото вписано и написано. Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, а не комуто слугуват.
Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-
почетна
.
Господ ще тури на практика новото учение на слугуване. Трябва да станете семе. Да не ви е страх. Да се не боите от дявола, а да го изхвърлите от себе си. Когато мислиш за злото, култивираш го.
към беседата >>
7.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак
предпочете
да страда, отколкото да съгреши.
Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не.
Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак
предпочете
да страда, отколкото да съгреши.
Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно.
към беседата >>
8.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Навярно, мнозина ще си зададат въпроса какъв смисъл може да се крие в думите: „А който служи на Мене, него ще
почете
Моят Отец“.
Навярно, мнозина ще си зададат въпроса какъв смисъл може да се крие в думите: „А който служи на Мене, него ще
почете
Моят Отец“.
Светът има разни стремежи: съвременните хора се стремят да добият знания, богатства, земи, къщи, слава, величие, сила – имат стремеж към много работи. Исус настоява само върху едно нещо: върху служенето – човек да знае как да слугува. Слуга – ето една прозаична дума, която ни изобразява най-ниското обществено положение. Но има различни слуги – в някоя бирария, в някоя кръчма, в някоя кухня, в театъра, в университета, в министерствата и т.н. В известен смисъл всички хора са слуги, само че не всички признават това.
към беседата >>
Христос казва: „Който служи на Мене, него ще
почете
Моят Отец“.
Всички тия глави, крака, мишци ще бъдат раздробени, разбъркани, ще станат на каша. Това хората наричат цивилизация, култура; с него съвременните народи ни казват: „На нас не ни трябва Господ – науката ще ни издигне“. Обаче ето на какво ни научи тя – да бъдем корави, да правим пушки и гранати. Да, науката ни докара до този изпит, да направим една опасна проба, и сега Небето ни изпитва със служенето, което ни се налага. Светът изисква свои слуги да му слугуват, и Господ изисква също своето.
Христос казва: „Който служи на Мене, него ще
почете
Моят Отец“.
Ние все уреждаме работите си, а те все неуредени остават. Заболяваме, викаме лекари да ни лекуват, но при все това смъртта ни задига. Съграждаме къща, туряме стражари, за да не ни заграбят богатствата, но най-сетне ни ги заграбват. Христос казва: „Толкова хиляди години сте служили на този ваш принцип и виждате последствията му; ако обаче служите на Мене, ще видите смисъла на вашия живот“. Ние трябва да служим тъй, както Христос не дойде да Му послужат, а Той да послужи.
към беседата >>
Сега Христос казва: „Който служи на Мене, него ще
почете
Моят Отец“.
Аз зная, че ще има плач – „Господи, аз ли съм най-грешният? Тази съдба само на мене ли даде? “ И ние смятаме, че сме хора, които разбираме Божествения Закон! Ние трябва да кажем, като този философ – „Моля, друг път да не правиш туй“. А, от своя страна, да си вземем за задача да държим нещата си в порядък, да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите.
Сега Христос казва: „Който служи на Мене, него ще
почете
Моят Отец“.
Всички вие мислите все за тоя свят, за тия преходни работи, мислите да уредите тукашните, семейните си работи, а много важни въпроси оставяте неуредени – отношенията ви към вашия Господар, Който един ден ще ви повика да дадете отчет. И денят иде. Знаете ли след няколко години къде ще бъдете? Знаете ли в това време какво ще се разрази в Европа? Какво ще бъде положението?
към беседата >>
9.
Добрият самарянин
,
НБ
, София, 24.7.1915г.,
Аз бих желал всички българи да бъдат самаряни, ние искаме всички свещеници и учители да станат самаряни, ние искаме всички адвокати и съдии да станат самаряни; защото това са
почетни
служби.
А самарянинът, в душата на когото имаше тази Любов, извади своето вино и своето масло; маслото е душата, а виното е Силата, които трябва да се предадат – самарянинът трябва да се схваща в широк смисъл. Нима мислите, че мнозина от вас не са в състояние, подобно на изпадналия в разбойниците? Вашите рани изискват масло и вино, а не искат думи, философии и мъдрувания. За да се превърже раната на болния, трябва да се влее нова струя в човешкия ум и в човешкото сърце. И когато маслото и виното се влеят, това е самарянинът.
Аз бих желал всички българи да бъдат самаряни, ние искаме всички свещеници и учители да станат самаряни, ние искаме всички адвокати и съдии да станат самаряни; защото това са
почетни
служби.
В Америка се дава почетната степен D.D. У нас D.D. значи дий, но докторите в Америка трябва да имат такова D.D. После, дава се и степен L.L.D.D. – доктор по право, доктор по богословие.
към беседата >>
В Америка се дава
почетната
степен D.D.
Нима мислите, че мнозина от вас не са в състояние, подобно на изпадналия в разбойниците? Вашите рани изискват масло и вино, а не искат думи, философии и мъдрувания. За да се превърже раната на болния, трябва да се влее нова струя в човешкия ум и в човешкото сърце. И когато маслото и виното се влеят, това е самарянинът. Аз бих желал всички българи да бъдат самаряни, ние искаме всички свещеници и учители да станат самаряни, ние искаме всички адвокати и съдии да станат самаряни; защото това са почетни служби.
В Америка се дава
почетната
степен D.D.
У нас D.D. значи дий, но докторите в Америка трябва да имат такова D.D. После, дава се и степен L.L.D.D. – доктор по право, доктор по богословие. Свещеникът и левитът от притчата бяха доктори по богословие, т.е. L.L.D.D., но не направиха нищо.
към беседата >>
10.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
И Господ
предпочете
да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда.
Временните страдания, коите имате, са най-голямото благословение за вас. Няма по-хубаво нещо от страданието, защото само чрез него Господ ще ви даде благословение. Когато някой ми се оплаче от своите страдания, аз му казвам: „Дай ми от твоите страдания, аз ти давам моята радост“. И прибавям: „Сега усещам приятност от живота“. Той си казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“.
И Господ
предпочете
да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда.
За това има причини и то е най-великата Любов, която Господ изяви. Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския процес, който християнинът нарича „спасение“. Не можем да бъдем спасени, ако не признаем, че страданията са благословение. Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потребно, за да се родя“. Ако страдаш повече, туй показва, че си по-близо до Бога.
към беседата >>
11.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
Питам ви кои ще
предпочетете
?
Колко знатен може да бъде един корен? Стремежът на корена е надолу в земята, следователно колкото си по-знатен, толкова по-надълбоко ще отидеш. С други думи, колкото си по-богат и знатен на Земята, толкова си по-далеч от Бога. Има четири вида хора: добри, които добро не правят; лоши, които зло не правят; добри, които добро правят и лоши, които зло правят. Последните два вида са постоянни, а първите два са преходни.
Питам ви кои ще
предпочетете
?
Кои са по-добри от първите два вида? Тези видове трябва да се кръстосат един с друг, да се съединят и така ще се произведе един добър резултат. Някоя жена казва: “Добра съм, но не мога да правя добро”. Оженете я за един лош мъж и тя ще стане светица. Обратно – оженете една лоша жена, която зло не прави, за един много добър човек и тя ще се повдигне.
към беседата >>
12.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде
почетенъ
човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ.
(втори вариант)
„Боленъ съмъ, какво да правя? “ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията. Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме. Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права.
Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде
почетенъ
човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ.
А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има? Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть. Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така?
към втори вариант >>
13.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
На земята магарето служи за посмешище на хората, но на онзи свят то заема
почетно
място.
Така не се говори, това не е Истина. Когато го викали да яде, той казвал: "Добре, да ядем, нали сме другари." Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарял: "Все аз ли трябва да работя? Нека друг отиде вместо мене." Помнете: Истината не може да се залъже. Макар и последна, тя ще каже своята дума.
На земята магарето служи за посмешище на хората, но на онзи свят то заема
почетно
място.
То стои пред вратата на рая и дава мнението си. Ако се яви там някой мъж, който е работил и живял добре на земята, то ще изреве: А-а! Щом чуят мнението на магарето, Разумните същества казват: "Пуснете този човек в рая, той е от рода на пчелите." Ако дойде някоя жена, която, като циганина, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ъ! Като чуят това мнение, Разумните същества казват: "Върнете тази жена на земята, да си научи добре урока и тогава да дойде." Значи, на онзи свят магарето определя кои хора са за земята, и кои – за Небето. Нека оселът остане в умовете ви като предмет за разсъждение.
към беседата >>
На земята магарето служи за посмѣшище на хората, но на онзи свѣтъ то заема
почетно
мѣсто.
(втори вариант)
Когато го викали да яде, той казвалъ: Добре, да ядемъ, нали сме другари. Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарялъ: Все азъ ли трѣбва да работя? Нека другъ отиде вмѣсто мене. Помнете: истината не може да се залъже. Макаръ и последна, тя ще каже своята дума.
На земята магарето служи за посмѣшище на хората, но на онзи свѣтъ то заема
почетно
мѣсто.
То стои предъ вратата на рая и дава мнението си. Ако се яви тамъ нѣкой мѫжъ, който е работилъ и живѣлъ добре на земята, то ще изреве: А — а! Щомъ чуятъ мнението на магарето, разумнитѣ сѫщества казватъ: Пуснете този човѣкъ въ рая, той е отъ рода на пчелитѣ. Ако дойде нѣкоя жена, която, като циганина, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ѫ — ѫ! Като чуятъ това мнение, разумнитѣ сѫщества казватъ: Върнете тази жена но земята, да си научи добре урока и тогава да дойде.
към втори вариант >>
14.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Да бъде човек сиромах, това е една от най-
почетните
служби и положения.
Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е. Божествения Адам. Всички хора са деца на този Адам. Един ден и те ще бъдат големи като баща си. "Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите.
Да бъде човек сиромах, това е една от най-
почетните
служби и положения.
Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета.
към беседата >>
Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-
почетнитѣ
служби и положения.
(втори вариант)
Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е. Божествения Адамъ. Всички хора сѫ деца на този Адамъ. Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си. „Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ.
Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-
почетнитѣ
служби и положения.
Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета.
към втори вариант >>
15.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Те
предпочетоха
да се занимават с нивите си, да завладяват земи, да разширяват границите си.
Първият се отрекъл под предлог, че отива да прегледа нивата си; вторият се отрекъл, за да опита петте чифта волове, които купил, а третият, защото се оженил. Тримата, които се отрекли от поканата, представляват три категории хора, които не приемат новата култура: първата категория хора се отказват, защото отиват на нивата си; втората категория се отказват, защото отиват да опитат воловете си, а третата, защото отиват да се женят. Трите категории хора, които се отрекли от културата на Христа, могат да се уподобят на семето, което е паднало в неблагоприятна условия. Първата категория хора е семето, паднало на пътя; втората категория – семето, паднало между тръните, а третата – семето, паднало на камък. На мнозина Христос предложи нов път, нова култура, покани ги към нов живот, но всички се отказаха.
Те
предпочетоха
да се занимават с нивите си, да завладяват земи, да разширяват границите си.
Евреите бяха първата категория хора, които се отрекоха под предлог, че трябва да обработват нивите си. Те казаха на Христа: “Не сме съгласни с твоето еретическо учение.” След това Го разпнаха. Христос посочи новия път и на латинската раса, която се занимаваше с петте чифта волове, но и тя се отказа. В края на краищата, тя създаде инквизицията в името на Христа. Историята казва, че петдесет милиона хора са пострадали от инквизицията.
към беседата >>
Тѣ
предпочетоха
да се занимаватъ съ нивитѣ си, да завладѣватъ земи, да разширяватъ границитѣ си.
(втори вариант)
Първиятъ се отрекълъ подъ предлогъ, че отива да прегледа нивата си; вториятъ се отрекълъ, за да опита петтѣ чифта волове, които купилъ, а третиятъ, защото се оженилъ. Тримата, които се отрекли отъ поканата, представятъ три категории хора, които не приематъ новата култура: първата категория хора се отказватъ, защото отиватъ на нивата си; втората категория се отказватъ, защото отиватъ да опитатъ воловетѣ си, а третата, защото отиватъ да се женятъ. Тритѣ категории хора, които се отрекли отъ културата на Христа, могатъ да се уподобятъ на сѣмето, което е паднало въ неблагоприятни условия. Първата категория хора е сѣмето, паднало на пѫтя; втората категория — сѣмето, паднало между трънетѣ, а третата — сѣмето, паднало на камъкъ. На мнозина Христосъ предложи новъ пѫть, нова култура, покани ги къмъ новъ животъ, но всички се отказаха.
Тѣ
предпочетоха
да се занимаватъ съ нивитѣ си, да завладѣватъ земи, да разширяватъ границитѣ си.
Евреитѣ бѣха първата категория хора, които се отрекоха подъ предлогъ, че трѣбва да обработватъ нивитѣ си. Тѣ казаха на Христа: Не сме съгласни съ твоето еретическо учение. Следъ това Го разпнаха. Христосъ посочи новия пѫть и на латинската раса, която се занимаваше съ петтѣ чифта волове, но и тя се отказа. Въ края на краищата, тя създаде инквизицията въ името на Христа.
към втори вариант >>
16.
Призваха Исуса
,
НБ
, София, 19.6.1919г.,
Обикновено на сватбата
почетните
гости стоят на първо място.
Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъстваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца вкъщи вдигат шум, представете си, че и те някога са били на сватба. По този начин вие до известна степен – в петдесет или в седемдесет и пет процента – ще можете да промените неразположението на мъжа или на децата си. Тези упражнения ще уякчават добрата ви воля. Младоженецът ще поставите в ума, а невестата – в сърцето.
Обикновено на сватбата
почетните
гости стоят на първо място.
Христос е гост на сватбата. Булката посреща гостите и първа целува ръка, а после младоженецът. Какво означава целуването на ръка? Когато целуваме ръка, ние обещаваме, че ще изпълним Божията воля и закон. Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва.
към беседата >>
17.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Ще дойде
почетната
търговия на жито, царевица, хубави ябълки и круши, и др.
(втори вариант)
Кажете си: „Отсега нататък ние заличаваме стария живот, всички сметки, всички взимания-давания, нищо не търсим. Комуто имам да давам, не давам. От когото имам да взимам, не взимам. С търговията вече е свършено всичко." Ще ме запитате как ще се живее без търговия.
Ще дойде
почетната
търговия на жито, царевица, хубави ябълки и круши, и др.
Каквото дадеш някому, ще платиш с любов. Ще кажете: „Не искаме да плащаме с любов, а с пари, с пари." Дайте парите на онези, които се нуждаят от тях. Като ви говоря това, нямам предвид да ви кажа, като отидете у дома си да дигнете един скандал - да каже жена на мъжа си и мъж на жена си, че не се познават отсега нататък. Че досега наистина мъжът не познаваше жена си и обратно. Това не е философия, философия е да кажеш на мъжа си: „Отсега нататък аз те познавам вече." Същото да каже и мъжът на жена си.
към втори вариант >>
18.
Кротостта и смирението
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Когато мислите за себе си, за своето благо, вие имате 5-те кила в хамбара, а когато мислите и за другите, тогава ще
предпочетете
едното кило, посято на нивата.
На 2, на 5 и на 10. Ако го разложите на 2, на 5 и на 10, отношенията едни и същи ли ще бъдат? Ако двама разделят 10-те лева, всеки от тях ще вземе по 5 лева; ако ги разделят петима, всеки от тях ще вземе по 2 лева, а ако ги разделят 10 души, всеки ще вземе по 1 лев. От гледището на земния живот, вие бихте предпочели да имате 5 лева, а не 2 или 1 лев, но в духовния свят всякога предпочитат единицата: тя има по-голям смисъл, по-голяма стойност, отколкото числото 5. Да допуснем, че баща ви е оставил наследство 5 кила жито в хамбара и 1 кило на нивата посято – кое от двете ще поискате при подялба?
Когато мислите за себе си, за своето благо, вие имате 5-те кила в хамбара, а когато мислите и за другите, тогава ще
предпочетете
едното кило, посято на нивата.
Важно е онова, що е посято в нивата. Затова съвременните жени трябва да се научат да сеят. Вие знаете да пресявате брашно, но вече готово, смляно, а не знаете да сеете жито на нивата, нито знаете времето му – кога трябва да се сее. С това ви навеждам на вътрешния велик закон, който е както първата нишка на чорапа. Как учите вашите деца да плетат чорапи?
към беседата >>
19.
Силите в Природата
,
ИБ
,
БС
, София, 19.2.1920г.,
Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще
предпочета
пред добрия.
И в Притчите се споменава, че за раждане, за смърт, за всичко има точно определено време. В окултизма на окултиста-ученик не се позволява да проявява предпочитание между Добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна за вас, нали? Ще я поясня: ако трябва да направя някоя операция, аз ще си послужа с остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият.
Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще
предпочета
пред добрия.
Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите. Когато иска да изкоренява, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда, предпочита добрите; когато иска да копае дупки, ще предпочете лошите хора, а когато иска да насажда в тях, ще предпочете добрите хора. В окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва в точно определеното си време. Сега аз не говоря за обществения морал тук на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за моите ближни.
към беседата >>
Когато иска да изкоренява, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда, предпочита добрите; когато иска да копае дупки, ще
предпочете
лошите хора, а когато иска да насажда в тях, ще
предпочете
добрите хора.
Тази мисъл е малко тъмна за вас, нали? Ще я поясня: ако трябва да направя някоя операция, аз ще си послужа с остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите.
Когато иска да изкоренява, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда, предпочита добрите; когато иска да копае дупки, ще
предпочете
лошите хора, а когато иска да насажда в тях, ще
предпочете
добрите хора.
В окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва в точно определеното си време. Сега аз не говоря за обществения морал тук на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за моите ближни. Ако аз обера ближните си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки – добро за себе си и добро за другите.
към беседата >>
20.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Обаче, има ли до боба живо дръвче, даже по-далеч от сухата пръчка, той ще
предпочете
живото дръвче и ще се увие около него.
Мисълта на много философи и учени е проста като боб. В някои отношения, мисълта им е по-проста и от боба. Това не е за упрек. Аз изнасям фактите, както са. Ако близо до боба турите суха пръчка, той ще се увие около нея.
Обаче, има ли до боба живо дръвче, даже по-далеч от сухата пръчка, той ще
предпочете
живото дръвче и ще се увие около него.
В това отношение, много хора ще постъпят обратно: ще се у пият около сухата пръчка. – Защо? – Защото им е по-близо. Днес повечето хора са увити около сухи пръчки и, въпреки това, очакват някакво преобразование в живота си. Докато се увивате около сухи пръчки, никакво преобразование не може да стане.
към беседата >>
21.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
– Приеха ме за
почетен
член на университета.
– Те дадоха ли ти нещо? – Направиха ме член в главния комитет на училището. – Друго? – Дадох два милиона лева на университета. – Как ти благодариха?
– Приеха ме за
почетен
член на университета.
– Кажи едно добро дело, за което не ти е платено. Американецът започнал да се рови в паметта си, да си спомни такова добро. Най-после казал: Един ден, като отивах на работа, една бедна вдовица ме спря и започна да се оплаква от положението си. Понеже бързах, подхвърлих й един долар и продължих пътя си. – Виж, тази работа е малко особена, аз не мога да я разреша – отговорил свети Петър.
към беседата >>
22.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Ако бих се женил някога, щях да
предпочета
, моята възлюбена да бъде в прости дрехи, но с добро сърце и светъл ум, отколкото да е модерно облечена, а с лошо сърце и изопачен ум.
Христос не се нуждае от такива черкви. Той иска живи черкви – в тях ще влезе да живее. Като не разбирали Христовото учение, християните правели, и досега още правят каменни черкви на Христа. Обаче, Христос казва: Аз не се нуждая от вашите каменни черкви, от вас се нуждая. Вие сте ми потребни, а не вашите каменни постройки.
Ако бих се женил някога, щях да
предпочета
, моята възлюбена да бъде в прости дрехи, но с добро сърце и светъл ум, отколкото да е модерно облечена, а с лошо сърце и изопачен ум.
Това значи: предпочитам добродетелта в дрипи, отколкото греха в модерно облекло. Външният блясък на нещата помрачава човешкия ум. Помнете: Христос е във вас. Не Го търсете отвън. Де ще Го търсите: в главата, или в корема си?
към беседата >>
23.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
И за господари има места – и то за тях има
почетни
места.
Този е единственият път, по който ще може да се оправи, друг път няма. Този е законът, който Христос е положил в света. Майките от хиляди години са започнали да го прилагат – и всяка майка започва добре. Някои казват: „Тежка е тази работа, досега сме били слуги, а и в бъдеще пак да слугуваме! “ Станете господари!
И за господари има места – и то за тях има
почетни
места.
За господарите има определени портфейли като за министри и се назначават с указ, а за слугите няма никакво назначаване. На господарите ще плащаме, а на слугите няма да плащаме нищо, но за тях има друг закон – на всеки, който слугува, ще дадем една целувка. А на господарите ще кажем: „Добре дошли, господа, заповядайте, вие сте от знатен произход, богат, учен човек сте, философ, и заслужавате нашите почитания, уважения, но не и целувка.“ А на слугата ще кажем: „Братко, ти си от нисък произход, заповядай една целувка! “ И тъй, две неща раздава Христос – на богатия и от знатен произход раздава пари, а на слугата с нисък произход дава една целувка.
към беседата >>
24.
Без съмнение и без отсрочка
,
ИБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
После пристъпи към изпълнение на своята работа и знай, че тогава ще ти върви във всичко, което предприемеш и вършиш, а
предпочетеш
ли или предприемеш ли да свършиш първом своята работа по каквито и да било причини, по нямание време и др., или отсрочиш поради съмнения и др., то ще заприличаш на оня български Лазар, който, като отивал една сутрин на лозето, казал на жена си: „Жено, аз отивам на лозето да работя.“ Жена му му казала: „Мъжо, кажи, ако е рекъл Господ, ще отида на лозето“, а той сърдито ѝ отвърнал: „Рекъл-не рекъл, аз ще отида на лозето“ и тръгнал.
Аз предпочитам оня, който прави хиляди погрешки при изпълнение волята Божия, пред оногоз, който не прави грешки, но и не изпълнява волята Божия. Предпочитам грешник, изпълняващ волята Божия, пред праведник, който се съмнява и колебае да изпълни волята Божия – затова говори, действувай без забава, без съмнение, без философия всякога, когато ти каже Господ, и знай, че Господ те праща всякога да говориш на глупави, зелени, кисели и слаби хора, че именно тия, на които ти се поръча да говориш в дадения момент, са такива, затова не философствувай, не отлагай и не се съмнявай, защото този момент няма да се повтори по същия закон и смисъл на този стих. Казвам и вам днес, вдигнете одрите си и идете у дома си, че Христос иде днес именно за това, за да провери кой си е взел одъра си и отива в дома си, кой е млад и кой с готовност, без оглед, без съмнение и философствувание изпълнява волята Божия. Турете в себе си тая мисъл: Когато изпълниш волята Божия, млад си, силен си, богат си и във всичко всякога и всякъде ще ти върви и обратно – когато не изпълниш волята Божия, ще си всякога стар, слаб и беден и ще срещаш във всичко сенки. И затова каже ли ти Господ веднага, сиреч без страх, без колебание, без съмнение, без философствувание и без отсрочка, свърши преди всичко Неговата работа и после своята.
После пристъпи към изпълнение на своята работа и знай, че тогава ще ти върви във всичко, което предприемеш и вършиш, а
предпочетеш
ли или предприемеш ли да свършиш първом своята работа по каквито и да било причини, по нямание време и др., или отсрочиш поради съмнения и др., то ще заприличаш на оня български Лазар, който, като отивал една сутрин на лозето, казал на жена си: „Жено, аз отивам на лозето да работя.“ Жена му му казала: „Мъжо, кажи, ако е рекъл Господ, ще отида на лозето“, а той сърдито ѝ отвърнал: „Рекъл-не рекъл, аз ще отида на лозето“ и тръгнал.
Но по пътя го срещнали субашии турци и цял ден го разкарвали, и до вечерта не можал да отиде на лозето. Едва се върнал у дома си, уморен и облъскан. Тогава сам признал, че са верни думите на жена му, че без Бога нищо не може да сторим. Тази е великата мисъл в живота. Получиш ли Божествената мисъл да изпълниш волята Божия, сиреч да говориш или да направиш нещо за Господа, преди всичко изпълни нея без забава, без оглед, без философствувание и без колебание и съмнение и тогава ще ти върви във всичко, каквото предприемеш, и тогава само ще бъдеш млад, мъдър и богат.
към беседата >>
25.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
Същите апаши преварили селянина, отишли при попа, комуто, като дали 20 лева, казали му, че след малко ще дойде при него един смахнат селянин, та да му
почете
за здраве и затова му дават тия пари и си отишли.
оправени ли са? И ако ми отговори, че не са, аз му казвам, че няма знание. Този народ излиза да посрещне Исуса, защото е преситен на лъжите на своето духовенство. На тия, които идат при мен, след като са убили, ограбили или окрали някого, аз им казвам: Идете, върнете всичко на тия, които сте ощетили, и тогава елате при мене. Пример: на софийския пазар двама апаши измамили един селянин, та му взели едно гърне с масло, дали му една бележка да отиде при попа да му плати.
Същите апаши преварили селянина, отишли при попа, комуто, като дали 20 лева, казали му, че след малко ще дойде при него един смахнат селянин, та да му
почете
за здраве и затова му дават тия пари и си отишли.
След малко дохожда и селянинът при попа, а той веднага туря патрахила над главата на селянина, взема требника и започва да чете. Селянинът се зарадвал, че попът бил много добър, та преди да му плати, охотно му чете за здраве, обаче като свършил попът молитвата и тръгнал да се отдалечи от него, селянинът му извикал: „Ами парите за маслото? “ А той му отговорил, че никакво масло не е вземал и че преди малко двама млади хора дошли да му платят 20 лева и го помолили да почете за здраве на селянина, който ще дойде след малко, и си отишли. Тогава селянинът му казал: „Дядо попе, плати ми поне половината.“ А когато попът отказал, той му казал сърдито: „Трябва да сте ортаци с апашите.“ Сега, ако този свещеник не четеше с пари, не би се изложил така. Онези хора, които четат с пари, са ортаци с разбойниците.
към беседата >>
“ А той му отговорил, че никакво масло не е вземал и че преди малко двама млади хора дошли да му платят 20 лева и го помолили да
почете
за здраве на селянина, който ще дойде след малко, и си отишли.
На тия, които идат при мен, след като са убили, ограбили или окрали някого, аз им казвам: Идете, върнете всичко на тия, които сте ощетили, и тогава елате при мене. Пример: на софийския пазар двама апаши измамили един селянин, та му взели едно гърне с масло, дали му една бележка да отиде при попа да му плати. Същите апаши преварили селянина, отишли при попа, комуто, като дали 20 лева, казали му, че след малко ще дойде при него един смахнат селянин, та да му почете за здраве и затова му дават тия пари и си отишли. След малко дохожда и селянинът при попа, а той веднага туря патрахила над главата на селянина, взема требника и започва да чете. Селянинът се зарадвал, че попът бил много добър, та преди да му плати, охотно му чете за здраве, обаче като свършил попът молитвата и тръгнал да се отдалечи от него, селянинът му извикал: „Ами парите за маслото?
“ А той му отговорил, че никакво масло не е вземал и че преди малко двама млади хора дошли да му платят 20 лева и го помолили да
почете
за здраве на селянина, който ще дойде след малко, и си отишли.
Тогава селянинът му казал: „Дядо попе, плати ми поне половината.“ А когато попът отказал, той му казал сърдито: „Трябва да сте ортаци с апашите.“ Сега, ако този свещеник не четеше с пари, не би се изложил така. Онези хора, които четат с пари, са ортаци с разбойниците. Няма никъде писано в Словото Божие, че за пари се чете, а е казано: „Даром сте приели, даром давайте.“ Най-виновни хора в света са били владици, попове и проповедници; така е било във времето на Христа, така е и сега. Нещастията у нас идат от кривото разбирание на нещата.
към беседата >>
26.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
И тази жена
предпочете
да целуне прашните крака на Христа, а не чистите на онзи буржоа, защото Христос ходеше със сандали от кожа и без чорапи, с боси крака.
В красивия момък с мустачките, там е дяволът. Щом го целунеш, ще почернее лицето ти. А в този, грозния момък, там е Христос. В името Христово ще го целунеш. В него е принципът на Христа.
И тази жена
предпочете
да целуне прашните крака на Христа, а не чистите на онзи буржоа, защото Христос ходеше със сандали от кожа и без чорапи, с боси крака.
Неговите крака бяха прашни. Та тази жена не целуна краката на Симон, а на Христа. Тя каза: „Господи, и ти си прашен и нечист, и аз. Аз ще ти измия краката, а ти и моето сърце“. И Христос отговорил: „Жено, речено-свършено“.
към беседата >>
27.
Какво трябва да искаме?
,
НБ
, София, 5.2.1922г.,
Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те
почетени
от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места.
Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение.
Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те
почетени
от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места.
Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия? “ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? “ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни.
към беседата >>
28.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
Кое пречи на домакинята, като реже лук, като готви, да
почете
малко?
Мнозина ще кажат, че нямат условия за работа. В това отношение американците държат първо място. В Америка ще срещнете ученици, студенти, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет. Добре е, когато дойдат благоприятните условия в живота, но всички условия трябва разумно да се използват. И при най-мъчните условия човек може да намери поне 10–15 минути свободно време да чете, да се занимава.
Кое пречи на домакинята, като реже лук, като готви, да
почете
малко?
И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите. Само по този начин той може да расте и да са развива правилно.
към беседата >>
29.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще
предпочете
ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност.
– по един особен начин Той прониква всички същества, живее в техните умове, в техните сърца, и можем да кажем, че ако всичките хора, всички ние имаме тази дълбока вяра в Него, Той е готов да ни помогне. Той е толкова внимателен! Но когато види, че ние сме упорити, Той мълчи. Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великият Учител мълчи.
Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш, погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще
предпочете
ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност.
Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е, следователно, малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. Та ако някои неща се случват, вие ще кажете: „Това са кармически причини, за тях няма да се спирам“.
към беседата >>
30.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
" Щом държиш въжето, никакви ремъци няма да закопчаваш, даже ако твоите обуща са отворени, ще
предпочетеш
бос да ходиш, отколкото да отпуснеш въжето.
Дадено ви е едно въже. Вие държите въжето замотано на едно колелце. И от туй движение зависи животът на хиляди хора. А дойде някой ученик, на когото ремъкът на обущата се е скъсал и казва: "Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга, да ми закопчаеш ремъка на обущата." И той остави въжето, а онези всички хиляди хора отидоха заради ремъка на този ученик. Ще му кажеш: "Закопчай си ремъка самичък, аз не мога да те закопчавам, защото държа въжето." А сега често ме питат: "Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?
" Щом държиш въжето, никакви ремъци няма да закопчаваш, даже ако твоите обуща са отворени, ще
предпочетеш
бос да ходиш, отколкото да отпуснеш въжето.
Нищо повече! Значи, като тръгне човек по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни, нито наляво, нито надясно ще се спре. Някой ще му каже: "Чакай малко! " - "Бързам, нямам време да се спирам! " И ние ще кажем: "Бързаме." Тогава и друг ще каже: "Чакай!
към беседата >>
31.
Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
“ – Ако този, мухлясалият хляб, се замени с най-хубавия топъл хляб, сега излязъл от пещта, ако вмирисаните патици се заменят с хубави плодове, питам: кое е по-хубаво, какво ще
предпочетете
?
Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние създаваме условия за по-напреднали духове, които ще работят. Сега аз искам да внеса във вас мисълта да не се боите, че като се изхвърли туй-онуй, няма какво да ви остане. Онези, които не са запознати с тия неща, ще кажат: „Какво ще стане с нас, като изхвърлим всичко? “ – Е, добре, ако тебе са те хранили с мухлясал хляб с години и стомахът ти е отслабнал, ако са те хранили години с вмирисани патици и устата ти е почнала да мирише, казвам: „Ще напуснеш мухлясалия хляб.“ – „Но с какво ще се храним?
“ – Ако този, мухлясалият хляб, се замени с най-хубавия топъл хляб, сега излязъл от пещта, ако вмирисаните патици се заменят с хубави плодове, питам: кое е по-хубаво, какво ще
предпочетете
?
Ние казваме: „Остави това тук! “ Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капиталът, това е трудът на хиляди поколения, събран труд! Сегашната почва, която хората орат – това са милиони капитали на много същества, които са оставили този чернозем: храна, която сега хората използват. Ние можем да използваме само нашия труд.
към беседата >>
32.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
За да му даде господарят 10 хиляди таланта, за да му има доверие за толкоз пари, той е имал вземане-даване, той е стоял на
почетно
място при господаря си.
Но вие ще кажете: „Сега да не влизаме.“ – Не, не е там въпросът. Ще влезете и оттатък ще минете. Ще влезете, вие сте поканени вътре като ученици, неизбежно е това сега. Трябва да стане Волята Божия: всички трябва да се учите. На този, царския длъжник, не се разправя причината.
За да му даде господарят 10 хиляди таланта, за да му има доверие за толкоз пари, той е имал вземане-даване, той е стоял на
почетно
място при господаря си.
Това е високо положение. Десет хиляди таланта – това е голямо нещо, грамадна сума е тя. Значи казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто малко е дадено, малко ще се иска.“ Колкото нашите способности са по-големи, толкова и отговорността ни е по-голяма. Сега вие искате много, но трябва да знаете, че и отговорности имате съобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите, като влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности, никой да не ви държи сметка за вашите дела.
към беседата >>
33.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Даже ако и твоите обуща са развързани, ще
предпочетеш
бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето.
Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан и ви казва: „Моля ти се помогни ми, направи ми една услуга да ми закопчееш ремъка“. Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчей си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето! “ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопча ремъка? “ Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш.
Даже ако и твоите обуща са развързани, ще
предпочетеш
бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето.
Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко! “ – Бързам, нямам време да се спирам. Тогава друг някой ще ти каже да чакаш.
към беседата >>
34.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
А тези, които намери изпълнени с Любов, ще бъдат
почетени
и ще вземат участие в Неговото Царство.
Когато човек се спре пред вратата си, трябва да каже: „Любовта на Бога, Който живее в мен, ме заставя да говоря Истината“. Вие сте православни, но ако искате да бъдете истински православни, приложете Любовта. Ако не приложите Любовта, не сте православни. И свещениците, ако искат да бъдат истински свещеници, трябва да приложат Любовта. Когато Христос дойде и намери свещениците и членовете на църквата лишени от Любов, ще ги уволни.
А тези, които намери изпълнени с Любов, ще бъдат
почетени
и ще вземат участие в Неговото Царство.
На тях ще каже: „Елате вие, от Отца благословени и приемете това, което е за вас! “ Сега и аз ви призовавам като мои братя: приложете Любовта, опитайте я като един жив опит и от това, което научите, не се бойте! Само така вашият живот ще се осмисли. След петдесет–шестдесет години ще ви повикат на онзи свят, а там български закон не съществува.
към беседата >>
35.
Положителни и отрицателни сили в природата
,
ООК
, София, 6.10.1922г.,
И който от вас не го изпълни, ще му дадем
почетното
място – 2000 лева заплата на месец.
През тази година всякога ще говорим Истината! Това е положителната страна. Всякога Истината! И без лъжа, в отрицателен смисъл. И аз съм уверен в едно нещо, като ви гледам, уверен съм, че вие ще изпълните това правило.
И който от вас не го изпълни, ще му дадем
почетното
място – 2000 лева заплата на месец.
Ще го сложим на онова почетно място. Всекиго, когото хванем в лъжа, ще го поставяме на онова почетно място с 2000 и 3000 лева месечна заплата и с колата. Сега ще имате предвид тия думи. Ще се дешифрира тази лекция, ще вземете и ще си я препишете. Ще разсъждавате върху нея и което може да се приложи, цялата година ще го прилагате, а като свършим годината, идущата година ще видим какви са резултатите.
към беседата >>
Ще го сложим на онова
почетно
място.
Това е положителната страна. Всякога Истината! И без лъжа, в отрицателен смисъл. И аз съм уверен в едно нещо, като ви гледам, уверен съм, че вие ще изпълните това правило. И който от вас не го изпълни, ще му дадем почетното място – 2000 лева заплата на месец.
Ще го сложим на онова
почетно
място.
Всекиго, когото хванем в лъжа, ще го поставяме на онова почетно място с 2000 и 3000 лева месечна заплата и с колата. Сега ще имате предвид тия думи. Ще се дешифрира тази лекция, ще вземете и ще си я препишете. Ще разсъждавате върху нея и което може да се приложи, цялата година ще го прилагате, а като свършим годината, идущата година ще видим какви са резултатите. Пък в другите лекции ще има други въпроси.
към беседата >>
Всекиго, когото хванем в лъжа, ще го поставяме на онова
почетно
място с 2000 и 3000 лева месечна заплата и с колата.
Всякога Истината! И без лъжа, в отрицателен смисъл. И аз съм уверен в едно нещо, като ви гледам, уверен съм, че вие ще изпълните това правило. И който от вас не го изпълни, ще му дадем почетното място – 2000 лева заплата на месец. Ще го сложим на онова почетно място.
Всекиго, когото хванем в лъжа, ще го поставяме на онова
почетно
място с 2000 и 3000 лева месечна заплата и с колата.
Сега ще имате предвид тия думи. Ще се дешифрира тази лекция, ще вземете и ще си я препишете. Ще разсъждавате върху нея и което може да се приложи, цялата година ще го прилагате, а като свършим годината, идущата година ще видим какви са резултатите. Пък в другите лекции ще има други въпроси. Те ще имат по-научен характер: методи за развиване на съзнанието, за концентриране, за изучаване природните сили, начини за лекуване на болести, как се лекува коремоболие, главоболие, запичане, треска, хрема и тем подобните, изобщо как да давате първа помощ.
към беседата >>
36.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
На времето си, тази дума е била
почетна
, както, ако кажеш днес на някого, че е руснак, българин, англичанин, французин.
И сега има такива думи и изрази. Например, тежко на онзи, на когото кажеш „аз ще те науча.” Обаче, този израз има и добро значение: ще научиш някого на нещо. Ако употребиш този израз с лошото му значение, ще ти отговорят: Ще ме научиш, но ти ще видиш! Ето защо, като говори, човек трябва да мисли, да преценява думите си, да не ги изопачават. Ако сега кажеш на човека фарисей, той ще се обиди.
На времето си, тази дума е била
почетна
, както, ако кажеш днес на някого, че е руснак, българин, англичанин, французин.
Ако отидеш в Македония и кажеш, че си българин, там е опасно това име. – Защо е така? – Това са задачи, които трябва да се решат. – Това е противоречие. На какво се дължи то?
към беседата >>
37.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Не, въ мравитѣ има една доста
почетна
култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия.
Казватъ: „Докажи ни“! Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко.
Не, въ мравитѣ има една доста
почетна
култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия.
Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара.
към беседата >>
38.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
Ако тук, в човешкия свят, най-гениалният ум няма вече какво да учи, изучил е всички науки, ангелите го приемат, дават му
почетно
място като ученик на прогимназията.
“ – „Ученик! “ Който тук на земята е свършил всички науки и е станал професор, в духовния свят между ангелите го приемат за кандидат на прогимназията. Най-ученият професор тук на земята в Божествения свят е ученик в прогимназията, значи или в първи, или във втори, или в трети клас. След като свърши прогимназия в духовния свят, ученикът влиза в Божествения свят и там става кандидат за забавачницата. Представете си сега какви трябва да бъдат учените хора на Божествения свят!
Ако тук, в човешкия свят, най-гениалният ум няма вече какво да учи, изучил е всички науки, ангелите го приемат, дават му
почетно
място като ученик на прогимназията.
А в Божествения свят го приемат като кандидат за забавачницата. И това е доста голяма привилегия. Туй е съпоставяне на идеите. Ще кажете: „Аз да бъда в Божествения свят в забавачницата! “ Представете си какви са мерките за знание!
към беседата >>
39.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на
почетно
мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него.
Ами за спасението? Ами че туй се хипнотизиралъ въ единъ кръсть, въ иконитѣ. Нѣма какво да се занимавате съ иконитѣ. Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го. Ами тогава, като дойде той самиятъ, тя какво трѣбва да направи?
Той идва при нея, портретътъ тя трѣбва да го остави на
почетно
мѣсто, и да отиде при него, да се разговаря съ него.
Ще кажете: „Ами съ иконитѣ, какво? “ Ще кажете: „Господь, е дошълъ, ще прощавате, ние не се нуждаемъ отъ иконитѣ, ще идемъ при Бога на работа. На работа ни вика Той, на една свѣщенна работа! “ Сега вие, които ме слушате, нѣма да се спрете, да казвате: „Ами тукъ е България, въ свѣта има толкова учени хора!
към беседата >>
40.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Ако кръвта му е отровена, или слаба, и може да му се помогне с кръвта на здравия, той ще я
предпочете
хиляди пъти пред парите.
(втори вариант)
И рече им: "Какви са тези думи, които си приказвате? " И започва Христос да разказва на учениците си за бъдещето, което иде в света. Той им казва: Не се занимавайте с обикновени, маловажни въпроси. Ако Христос дойде сега между народите – между българите, русите, французите, англичаните, ще ги пита: Какво сте придобили от толкова хиляди години, като се занимавате с обикновени въпроси? Нужни ли са пари на умиращия?
Ако кръвта му е отровена, или слаба, и може да му се помогне с кръвта на здравия, той ще я
предпочете
хиляди пъти пред парите.
Кръв му е нужна, а не пари. Кръвта е символ на живота. Затова Христос казва: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." "Защо сте тъжни? " – Има причини да сте тъжни.
към втори вариант >>
Ако паднеш в кладенец, кое въже ще
предпочетеш
: здраво, макар и нечисто, или слабо, тънко, но чисто?
(втори вариант)
Съвременните движения не са нищо друго, освен стремеж на човешката душа за освобождаване. Който е свързан с въже, иска да се освободи, да се развърже. Този стремеж е естествен, но човек трябва да се връзва и развързва правилно. Докато е на земята, човек трябва да бъде здрав. Щом влезе в духовния свят, от него се иска чистота.
Ако паднеш в кладенец, кое въже ще
предпочетеш
: здраво, макар и нечисто, или слабо, тънко, но чисто?
Значи, на физическия свят се иска здраве, В духовния свят, дето материята е особена, там се иска чистота, а не здраве. Водата, например, трябва да бъде чиста, а не здрава. Телата ни трябва да бъдат здрави, а сърцата – чисти. Да живееш на земята и да бъдеш абсолютно чист, това е невъзможно. Аз говоря за външната чистота, а не за вътрешната.
към втори вариант >>
41.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Вие можете да имате една
почетна
длъжност.
(втори вариант)
Тя носи камъка, но той не може да се изяви. Вторият, който носил ябълката, му дошло наум да влезе в семето на ябълката, че като се посади туй семе и израсне, като пипне тя това дърво, да му е приятно. Само помислил това, и веднага се хроникирало горе на небето и останал той на земята вътре в семето, хванал се. Третият, като помислил как да остане за по-дълго време при нея, рекъл: „Ще вляза в коня, та, като се качва на коня, да чувствам нейната приятност.“ И съвременните хора питат днес кои са причините на техните нещастия.
Вие можете да имате една
почетна
длъжност.
Пратени сте в България да я повдигнете, може да сте пръв министър, но като влезете, и почват да минават покрай вашите ръце пари. Вие ще кажете: „Аз не мога ли да вляза в този брашнян чувал, не мога ли да го поразтърся малко, да се осигуря? “ Помислите ли така, вие се свързвате вече. Така ще мислите не само вие, след вас ще дойдат хиляди хора. Има изкушения в света, с които можете да се свържете.
към втори вариант >>
42.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
“ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на
почетните
лица турено ли е?
Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята? “ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите? “ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго?
“ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на
почетните
лица турено ли е?
“ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора? “ – „Добре, платено ти е и за това. Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета. Дадох ѝ един долар и ѝ казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“. Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания.
към беседата >>
43.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Така и вие в младините си казвате: „Хайде, аз ще си поправя живота, но като поостарея малко, сега нека да си
почета
малко философия, да си понаредя малко живота“.
Но вие ще се намерите в положението на онзи стар, 70–80-годишен дядо, който като си вървял един ден, представил си, че бил млад, загледал се нагоре и паднал в един доста голям трап. За да се извини, казал си: „Дойдох до трапа, не исках да го обикалям, рекох да го прескоча, както това правих на млади години, но паднах. Е, на млади години така ли беше? Ама като остарее човек, друго е“. Като си показал главата нагоре, поогледал се наоколо, да го не види някой, казал си: „То и на млади години беше така“.
Така и вие в младините си казвате: „Хайде, аз ще си поправя живота, но като поостарея малко, сега нека да си
почета
малко философия, да си понаредя малко живота“.
Редиш го, редиш го и после казваш: „Хайде, в другото прераждане, тогава“. И във второто прераждане такъв ще бъдеш. Че можеш да живееш много прераждания, то е друг въпрос, но можеш да използваш сегашния си живот във всичката своя пълнота и да приготвиш онези условия, при които Бог може да се прояви. Аз ви казах в една беседа, че ние идваме на земята, за да се прояви съвършения Божи живот в нас. „Който има уши да слуша, нека слуша!
към беседата >>
44.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
Има и LDD – това е една
почетна
титла – завършил не само по богословие, но и по правните науки.
Познанието е Божествено, само когато внася онова пълно задоволство, че можеш да го използваш. Всяка сутрин, като станеш, да си благодарен, че навсякъде може да използваш туй знание. А сега хората учат от тщеславие. Казват за някого: „Той завършил два факултета.“ И в Америка ги има такива. Титулуват се DD – значи доктор по богословие.
Има и LDD – това е една
почетна
титла – завършил не само по богословие, но и по правните науки.
Такъв човек е с две титли. Аз казвам: в България всички са DD. Значи Знанието е резултат на човешкото съзнание, а не на ума. Казва някой, че знанието произвеждало гордост. Кое знание?
към беседата >>
45.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще
предпочетеш
този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо?
В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо. Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества. В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства.
Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще
предпочетеш
този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо?
– По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява?
към беседата >>
46.
Закон за късите и дългите линии
,
ООК
, София, 23.1.1924г.,
Обаче ако искам да се заселя на Земята и да се развивам при нейните условия, ще
предпочета
бързината на съзнанието А или туй А, което ми дава петдесет житни зрънца.
Вие, учениците на тая Школа, трябва да правите разлика във вашите мисли, във вашите философски схващания, да знаете към коя категория спадат. Вие може да правите различни опити, да познаете дали една ваша идея е реална, или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината ¢. Тя трябва да се движи бързо. Ако искам да отида на Слънцето, аз бих предпочел бързината на съзнанието В.
Обаче ако искам да се заселя на Земята и да се развивам при нейните условия, ще
предпочета
бързината на съзнанието А или туй А, което ми дава петдесет житни зрънца.
В този случай между А и В има известно съотношение. Тия величини вие може да ги превърнете. Представете си, че А представлява почвата, а В представлява условията или силите, които работят за развиването на ония семена, които са вложени в почвата. Тогава, като разсъждаваме философски, различие между А и В има само по отношение на техните служби в света. Да допуснем, че едно живо тяло се движи от точка А към нас, които сме в точка В.
към беседата >>
47.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една
почетна
работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“.
“ Оставете светът да мисли за тия работи! Светът е измислил отлични работи, ние трябва да му благодарим. Той е построил къщи, уредил е войска, турил е стражари, всичко е турил в порядък. А ние ще кажем: „Тези стражари да ги няма по пътя! “ Не, нека си седят тези стражари по пътя!
Защото аз като мина по пътя, да не кажа на един стражар: „Братко, ти извършваш една
почетна
работа, ще бъдеш нежен и внимателен към окръжаващите те“.
Някои казват: „Как ще може да разрешим въпроса за мира? “ В какво седи нашият мир? – Ние трябва да бъдем силни. Аз съм силен човек. Минавам, двама души се карат.
към беседата >>
48.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
“ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно
почетно
място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България.
Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания. Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 . Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача?
“ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно
почетно
място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България.
„Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. Щом кажа, че искам да стана директор, тогава ще отида при министъра на просвещението. Чудна работа! Онези, богатите хора, не работят с тази формула. Учените хора също не работят с тази формула.
към беседата >>
49.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
“ Не, тя е
почетна
служба.
Онзи, който става стражар, трябва да е много умен. Като хване един разбойник, да му каже: „Братко, този занаят, по който си тръгнал, не е добър“. Той може да го научи, може да му посочи доброто, без да го налага. Следователно за най-важната длъжност ние сме турили най-простите хора. Казват: „Е, стражар е той!
“ Не, тя е
почетна
служба.
Аз взимам друг един факт. Съвременните християни, съвременните служители на църквата казват: „Ние сме служители на църквата“. Добре. Питам: Един университет нали си има служители? – Има. Кои са те?
към беседата >>
50.
Без съмнение, без подозрение и без докачение
,
ООК
, София, 12.3.1924г.,
Да
предпочетеш
всичко: да те бият, да бъдеш гонен, но да останеш верен на Бога – това е величието на човека!
Съмнение, подозрение и докачение – това са три важни положения, които спъват ученика. Затова първият закон е: никакво съмнение, никакво подозрение и никакво докачение към вътрешното начало, което те ръководи. И каквито и да бъдат външните условия в живота ти, знай, че Бог нито се изменя, нито се променя.
Да
предпочетеш
всичко: да те бият, да бъдеш гонен, но да останеш верен на Бога – това е величието на човека!
Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не е характерен човек. Аз едно зная: не само вие, но и целият свят да дойде, не може да ме накара да се съмнявам в себе си. Всички хора да дойдат, не могат да ме накарат да подозирам себе си. Никой не е в състояние да ме застави да се докача. В мене докачение няма, защото аз зная, че Бог нито се променя, нито се изменя, Той е вечен.
към беседата >>
51.
Разумното сърце
,
ООК
, София, 2.4.1924г.,
Аз ще
предпочета
позора, страданието, мъчението, но всичко това ще бъде за благото на Моите братя.“ Туй е Божествената воля!
Бъдете готови в дадения случай всичко да пожертвате заради Него! С това се е отличил Христос: „Дойдох да изпълня Волята на Онзи, Който Ме е пратил“, казва Христос. Най-после, когато Му казаха, че трябва да понесе кръста на страданията, каза: „Аз ще направя всичко, което Отец Ми е казал.“ Христос имаше знание, имаше и сила. Той казваше: „Не мога ли да поискам един-два легиона ангели да дойдат и да Ме освободят? – Мога, но няма да го направя.
Аз ще
предпочета
позора, страданието, мъчението, но всичко това ще бъде за благото на Моите братя.“ Туй е Божествената воля!
В какво седи Божията Любов? – В послушанието. Ще дойде ден, когато няма да има страдания. Христос вече няма да Го разпъват в света. Защо? Ами че няма такова дърво, на което могат да разпънат Христа!
към беседата >>
52.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни
почетни
кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ?
Вземете, запримѣръ, кѫдѣто и да отидете, между съврѣменния християнски свѣтъ, въ Англия, въ Америка, навсѣкѫдѣ ще срещнете кръстове. По стѣнитѣ на всички църкви все кръстове ще видите. Хиляди томове има написани все за кръста: какъ Христосъ страдалъ, какъ училъ това-онова. Много работи има писани върху кръста, но сѫщественото, което означава той, нито единъ авторъ не се е спрѣлъ върху него. Никой авторъ не е обяснилъ неговото практическо приложение.
Златни кръстове има, кръстове съ диаманти има, разни
почетни
кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстътъ?
Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи. Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ. Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь. Той е единствената права мѣрка. Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ?
към беседата >>
Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да
прѣдпочете
смъртьта прѣдъ живота.
При тия съврѣменни разбирания, тази баба се намира въ едно противорѣчие. Въ такива противорѣчия и ние се намираме. Нашиятъ животъ е тъй прѣплетенъ, че нѣкой пѫть става раздвояване на нашето съзнание, и ние не знаемъ, какво трѣбва да правимъ. Какво трѣбва да правимъ? Човѣкъ, при сегашнитѣ условия, трѣбва да бѫде твърдъ въ съзнанието си и щомъ дойде да изпълни волята Божия, той трѣбва или да живѣе, или да умрѣ – едно отъ двѣтѣ.
Когато искатъ нѣкому да прѣкъснатъ пѫтя къмъ онзи Божественъ животъ, той трѣбва да
прѣдпочете
смъртьта прѣдъ живота.
Онзи момъкъ, който обичалъ тази старица, разбиралъ този законъ. Той не се оженилъ, не влѣзълъ въ свѣта да живѣе, да народи като нея петь сина и двѣ дъщери, а умира, жертвува живота си заради нея, но той остава въ нейния умъ. Този младъ момъкъ, ни най-малко нѣмалъ нѣкаква умраза срѣщу нейния мѫжъ, но си казалъ: такава е волята Божия! Тя съзнава, че неговата любовь е истинска любовь. Този законъ е еднакъвъ, и за мѫже, и за жени.
към беседата >>
Златни кръстове има, кръстове с диаманти има, разни
почетни
кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстът?
(втори вариант)
Вземете, например, където и да отидете, между съвременния християнски свят, в Англия, в Америка, навсякъде ще срещнете кръстове. По стените на всички църкви все кръстове ще видите. Хиляди томове има написани все за кръста: как Христос страдал, как учил това-онова. Много работи има писани върху кръста, но същественото, което означава той, нито един автор не се е спрял върху него. Никой автор не е обяснил неговото практическо приложение.
Златни кръстове има, кръстове с диаманти има, разни
почетни
кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстът?
Кръстът е една посока, която в даден случай при известно безизходно положение, в което се намира човек, му показва, как трябва да постъпи. Когато се намираш в едно безизходно положение, когато твоят живот виси на косъм, кръстът ще ти покаже, как трябва да постъпиш. В най-опасните моменти на живота си, когато не знаеш как да постъпиш, кръстът се явява пред тебе на помощ. Той е единствената права мярка. Някой ще каже: Каква права мярка е кръстът?
към втори вариант >>
Когато искат някому да прекъснат пътя към онзи Божествен живот, той трябва да
предпочете
смъртта пред живота.
(втори вариант)
При тия съвременни разбирания, тази баба се намира в едно противоречие. В такива противоречия и ние се намираме. Нашият живот е тъй преплетен, че някой път става раздвояване на нашето съзнание, и ние не знаем, какво трябва да правим. Какво трябва да правим? Човек, при сегашните условия, трябва да бъде твърд в съзнанието си и щом дойде да изпълни волята Божия, той трябва или да живее, или да умре – едно от двете.
Когато искат някому да прекъснат пътя към онзи Божествен живот, той трябва да
предпочете
смъртта пред живота.
Онзи момък, който обичал тази старица, разбирал този закон. Той не се оженил, не влязъл в света да живее, да народи като нея пет сина и две дъщери, а умира, жертва живота си заради нея, но той остава в нейния ум. Този млад момък, ни най-малко нямал някаква омраза срещу нейния мъж, но си казал: Такава е волята Божия! Тя съзнава, че неговата любов е истинска любов. Този закон е еднакъв, и за мъже, и за жени.
към втори вариант >>
53.
Изпититѣ на ученика. Житното зърно
,
МОК
, София, 25.1.1925г.,
Коя от тях ще
предпочетете
?
Представете си, че ви предлагат три служби в живота – владика, пръв министър в България и цар. Коя от тях бихте избрали? Отговор: Нито една. Добре, аз ще ви представя въпроса в следната форма: представете си, че вие се намирате в затруднено положение, в крайна мизерия, а вън е студ, мрак – тъмна, студена нощ – и търсите някъде подслон. На пътя ви се изпречват три стаи: едната е на владиката, втората – на първия министър в България, а третата – на царя.
Коя от тях ще
предпочетете
?
Отговор: Стаята на царя. Добре, вие влизате в стаята на царя, но над леглото му виждате един нож така закачен, че от най-малкото побутване може да падне и да ви прободе. Отговор: Ние ще легнем на земята. Да, но определено е вие да спите непременно на леглото. Законът е такъв.
към беседата >>
54.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено
почетно
мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея.
Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея.
Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено
почетно
мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея.
Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто. Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи. Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие.
към беседата >>
Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това
почетно
мѣсто.
Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея.
Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това
почетно
мѣсто.
Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи. Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие. Дървото, въ което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бѫде изхвърлена навънъ.
към беседата >>
Тя ще си мисли, че аз като я попипвам и наглеждам, то е защото заема особено
почетно
место, а няма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е в нея.
(втори вариант)
Този портокал се развива добре, дава хубави плодове. Аз отивам често към това дърво, попипвам кацата, обикалям около нея. Представете си, че тази каца има известно съзнание, известна чувствителност. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалям често около нея и да се грижа за дървото вътре? Тя ще помисли, че се ползва с известна привилегия пред мене, и че всичкото почитание, което аз отправям към дървото, се дължи на нея.
Тя ще си мисли, че аз като я попипвам и наглеждам, то е защото заема особено
почетно
место, а няма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е в нея.
Тя ще си каже: Ако аз не бях умна и видна, нямаше да бъда на това почетно място. Има нещо в мене, за което моят господар ме държи. Второто положение пък е заблуждението, в което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалям около него, ще си каже: Този господар държи тази каца само заради мене. - Не, аз имам това почитание към портокала, към плода, който ще се яви в последствие.
към втори вариант >>
Тя ще си каже: Ако аз не бях умна и видна, нямаше да бъда на това
почетно
място.
(втори вариант)
Аз отивам често към това дърво, попипвам кацата, обикалям около нея. Представете си, че тази каца има известно съзнание, известна чувствителност. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалям често около нея и да се грижа за дървото вътре? Тя ще помисли, че се ползва с известна привилегия пред мене, и че всичкото почитание, което аз отправям към дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че аз като я попипвам и наглеждам, то е защото заема особено почетно место, а няма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е в нея.
Тя ще си каже: Ако аз не бях умна и видна, нямаше да бъда на това
почетно
място.
Има нещо в мене, за което моят господар ме държи. Второто положение пък е заблуждението, в което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалям около него, ще си каже: Този господар държи тази каца само заради мене. - Не, аз имам това почитание към портокала, към плода, който ще се яви в последствие. Дървото, в което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бъде изхвърлена навън.
към втори вариант >>
55.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Какво ще
прѣдпочетешъ
?
А сега, всѣки отъ васъ иска майка му и баща му да сѫ богати. Съ пари ли? Не може. Господь иска баща ти да бѫде богатъ съ добродѣтели и съ умъ. Що се отнася до пари, бѣденъ е човѣкътъ.
Какво ще
прѣдпочетешъ
?
– Умътъ и сърдцето на баща си, но не и неговитѣ звонкови пари. И тъй, силата въ свѣта Господь дава само на онѣзи, които Го любятъ. Такъвъ е законътъ. Богъ дава сила, Богъ дава знания на онѣзи, които Го обичатъ отъ дълбочината на сърдцето си и сѫ готови да вършатъ Неговата воля. Да не мислите, че тъй лесно ще постигнете това нѣщо.
към беседата >>
Какво ще
предпочетеш
?
(втори вариант)
А сега, всеки от вас иска майка му и баща му да са богати. С пари ли? Не може. Господ иска баща ти да бъде богат с добродетели и с ум. Що се отнася до пари, беден е човекът.
Какво ще
предпочетеш
?
– Умът и сърцето на баща си, но не и неговите звонкови пари. И тъй, силата в света Господ дава само на онези, които Го любят. Такъв е законът. Бог дава сила, Бог дава знания на онези, които Го обичат от дълбочината на сърцето си и са готови да вършат Неговата воля. Да не мислите, че тъй лесно ще постигнете това нещо.
към втори вариант >>
56.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си
почетем
без светлина.
Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност? Някой казва: Ами как така да не ми вярваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът? – Духът дава светлина.
Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си
почетем
без светлина.
Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа! В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина? Значи духът, това не е философия!
към беседата >>
Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си
почетемъ
безъ свѣтлина.
(втори вариант)
Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность? Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ? Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата! Какво нѣщо е Духътъ? – Духътъ дава свѣтлина.
Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си
почетемъ
безъ свѣтлина.
Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа! Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина? Значи духътъ, това не е философия!
към втори вариант >>
57.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Кое ще
предпочета
?
Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля. Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода. Някога пък се спра при някой извор. Какво мога да направя? - Мога да го запуша, а мога и да го изчистя.
Кое ще
предпочета
?
- Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни. През което място мина, всичко ще пречистя. Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа. След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина. Що значи мой ближен?
към беседата >>
58.
Изваждане / Изваждането
,
МОК
, София, 17.1.1926г.,
Щом стигне върха, той ще си даде сметка колко енергия е изразходвал и тогава ще си отговори струва ли си човек да изразходва толкова много енергия, за да се качи на върха, или е по-добре да запази енергията си и да
предпочете
пътя на малките съпротивления.
Западният човек има силно критичен ум. Ако му се дадат някакви методи и правила, той започва да философства и по този начин разваля работите. Западният човек работи с опити. Той трябва да прави много опити, сам да дойде до известно заключение. Като мине през гъстата материя, тогава ще започне да пъпли от долу на горе, към високия връх.
Щом стигне върха, той ще си даде сметка колко енергия е изразходвал и тогава ще си отговори струва ли си човек да изразходва толкова много енергия, за да се качи на върха, или е по-добре да запази енергията си и да
предпочете
пътя на малките съпротивления.
Източният човек е майстор на слизането. Дойде ли обаче до качването, там той се обленява. Например индусите са пред самите Хималаи, но не правят опити да стигнат върха. Англичаните обаче са предприели много експедиции към Хималаите и не престават още да предприемат такива. Техните опити са оправдани.
към беседата >>
59.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
В дадения случай кой от двата подаръка ще
предпочетете
?
“ Сега, за разяснение на тези въпроси, ще ви дам следния пример. Представете си, че вие сте в някоя пустиня, където прекарвате 40-дневен пост като Христа. В това време идват при вас двама души, които ви носят по един подарък. Първият от тях ви носи един скъпоценен камък, голям като камилско яйце, а вторият носи половин кило картофи.
В дадения случай кой от двата подаръка ще
предпочетете
?
Ако сте в града, скъпоценният камък е за предпочитане пред картофите. Щом сте в пустинята, където прекарвате такъв дълъг пост, картофите са за предпочитане. От вас зависи сега, кой от двата подаръка ще предпочетете. Ако предпочитате скъпоценния камък, вие сами се излагате на страдания. Този скъпоценен камък не може да се продаде в пустинята на никого.
към беседата >>
От вас зависи сега, кой от двата подаръка ще
предпочетете
.
В това време идват при вас двама души, които ви носят по един подарък. Първият от тях ви носи един скъпоценен камък, голям като камилско яйце, а вторият носи половин кило картофи. В дадения случай кой от двата подаръка ще предпочетете? Ако сте в града, скъпоценният камък е за предпочитане пред картофите. Щом сте в пустинята, където прекарвате такъв дълъг пост, картофите са за предпочитане.
От вас зависи сега, кой от двата подаръка ще
предпочетете
.
Ако предпочитате скъпоценния камък, вие сами се излагате на страдания. Този скъпоценен камък не може да се продаде в пустинята на никого. Ако предпочитате картофите, вие ще се радвате. Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: страданията не са нищо друго, освен скъпоценният камък в пустинята, който вие предпочетохте пред картофите. Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате радости.
към беседата >>
Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: страданията не са нищо друго, освен скъпоценният камък в пустинята, който вие
предпочетохте
пред картофите.
Щом сте в пустинята, където прекарвате такъв дълъг пост, картофите са за предпочитане. От вас зависи сега, кой от двата подаръка ще предпочетете. Ако предпочитате скъпоценния камък, вие сами се излагате на страдания. Този скъпоценен камък не може да се продаде в пустинята на никого. Ако предпочитате картофите, вие ще се радвате.
Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: страданията не са нищо друго, освен скъпоценният камък в пустинята, който вие
предпочетохте
пред картофите.
Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате радости. Значи радостите са живите картофи, които вие получавате подарък в пустинята. В разсъжденията на хората за живота има две опасности, от които трябва да се пазят. Те са следните. За пример, някои хора, главно религиозните, духовните, често говорят за Божи Промисъл и казват: „Няма защо да се грижим, да се безпокоим, Бог ще промисли за всичко“.
към беседата >>
60.
Редът на числата
,
ООК
, София, 17.3.1926г.,
Ако тези числа са пари, кое от тях ще
предпочетете
?
Който работи за Бога, той изпитва вътрешно доволство в себе си. Сега ще ви дам следното упражнение. Напишете числата от 1 до 10 в техния естествен ред и в продължение на 10 дена, каквато погрешка или каквото добро направите, поставете го на мястото на едно от десетте числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Като размествате тези числа, ще имате различни резултати. За пример, ако вземете числата 1234, 2134, 3214 и 4321, еднаква стойност ли имат и четирите?
Ако тези числа са пари, кое от тях ще
предпочетете
?
Ако имате да давате, ще изберете най-малкото от тях; ако имате да взимате – най-голямото. Числата от 1 до 10 показват отношенията на Божественото към нас. Тъй щото, когато искате да разрешите някакъв въпрос, ще извикате на помощ числата от 1 до 10, написани в техния естествен ред. Това показва, че в Бога има 1,234,567,890 методи, по които могат да се разрешат мъчнотиите в живота. За да изправите една погрешка в себе си, или за да свършите някоя работа, Духът ще види кой от тези методи ще съответства най-много и него ще приложи.
към беседата >>
61.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Сега вие може да кажете - вашият
почетен
приятел, високоблагороден, който, като се научил за вашето велико нещастие, че сте били осъдени на десет години, имал благородството да изрази своя жест, дошъл лично и т.н., и т.н.
(втори вариант)
И дойде някой и ви каже – има 10 000. Какво ще стане на вашето лице? Веднага затворът ще се стопи като сняг, десет години ще се смъкнат, и вие ще се усетите извън затвора, свободен и лицето ви ще светне. Значи само: "Има десет хиляди! " Може да не е граматически, по правилата, граматично не е написано: "Има десет хиляди." За дадения случай туй е една смислена реч.
Сега вие може да кажете - вашият
почетен
приятел, високоблагороден, който, като се научил за вашето велико нещастие, че сте били осъдени на десет години, имал благородството да изрази своя жест, дошъл лично и т.н., и т.н.
Туй ще го изкажете, нали? И то може, и то е право, официалното е, онова е съкращение. Казвам психологическия момент: има 10 000! А че вашият приятел, високоблагороден, това са второстепенни неща, те са от интимен характер. В дадения случай вие се нуждаете: "Има десет хиляди." Туй е смислена реч.
към втори вариант >>
62.
Здравословни условия
,
ООК
, София, 28.4.1926г.,
Разбира се, че ще
предпочетете
пресните плодове пред сушените.
Време е вече да се простите с миналото. Не го забравяйте напълно, защото от него сте научили много неща, но оставете го настрана и внесете в живота си нещо ново. Представете си, че ви донесат пълен чувал със сушени плодове: ябълки, круши, череши, вишни, сливи и др. В това време излизат пресните, нови плодове, току-що узрели. От кои плодове предпочитате да ядете: от сушените, или от току-що узрелите?
Разбира се, че ще
предпочетете
пресните плодове пред сушените.
Сушените плодове имат смисъл само тогава, когато няма пресни. Тогава дори те са благословение за човека, ако ги има. Излязат ли обаче пресните плодове, те са за предпочитане пред сушените. Ако разбирате нещата по този начин, вие сте разумни хора и ще живеете в разнообразието на живота. Не ги ли разбирате така, вие ще живеете в пълно еднообразие, където преобладаващо влияние има положителното електричество.
към беседата >>
63.
Усилване на вярата
,
ООК
, София, 9.6.1926г.,
Сега ще ви задам следния въпрос: Какво ще
предпочетете
, ако се намирате на брега на морето и ви предложат да си изберете като подарък – една дървена лодка за двама души или един тон злато?
Сега ще ви дам следното музикално упражнение: Мисли, право мисли; свещени мисли за живота ти крепи! Ще съзерцавате пет минути, през което време мислено ще пеете горното упражнение.
Сега ще ви задам следния въпрос: Какво ще
предпочетете
, ако се намирате на брега на морето и ви предложат да си изберете като подарък – една дървена лодка за двама души или един тон злато?
Когато ви гонят, т.е. преследват и трябва да се спасите, като преплавате морето, тогава вие ще предпочетете лодката. Ако никой не ви гони и сте сиромах, тогава ще предпочетете златото. Той щото често в живота ценните неща се обезценяват, а малоценните се повдигат. Когато ви гонят неприятели, лодката е по-ценна от златото.
към беседата >>
преследват и трябва да се спасите, като преплавате морето, тогава вие ще
предпочетете
лодката.
Сега ще ви дам следното музикално упражнение: Мисли, право мисли; свещени мисли за живота ти крепи! Ще съзерцавате пет минути, през което време мислено ще пеете горното упражнение. Сега ще ви задам следния въпрос: Какво ще предпочетете, ако се намирате на брега на морето и ви предложат да си изберете като подарък – една дървена лодка за двама души или един тон злато? Когато ви гонят, т.е.
преследват и трябва да се спасите, като преплавате морето, тогава вие ще
предпочетете
лодката.
Ако никой не ви гони и сте сиромах, тогава ще предпочетете златото. Той щото често в живота ценните неща се обезценяват, а малоценните се повдигат. Когато ви гонят неприятели, лодката е по-ценна от златото. Вие трябва да преведете символите, които се крият в лодката и в златото. Днес най-трудната наука е превеждане на символите на обикновен език.
към беседата >>
Ако никой не ви гони и сте сиромах, тогава ще
предпочетете
златото.
Сега ще ви дам следното музикално упражнение: Мисли, право мисли; свещени мисли за живота ти крепи! Ще съзерцавате пет минути, през което време мислено ще пеете горното упражнение. Сега ще ви задам следния въпрос: Какво ще предпочетете, ако се намирате на брега на морето и ви предложат да си изберете като подарък – една дървена лодка за двама души или един тон злато? Когато ви гонят, т.е. преследват и трябва да се спасите, като преплавате морето, тогава вие ще предпочетете лодката.
Ако никой не ви гони и сте сиромах, тогава ще
предпочетете
златото.
Той щото често в живота ценните неща се обезценяват, а малоценните се повдигат. Когато ви гонят неприятели, лодката е по-ценна от златото. Вие трябва да преведете символите, които се крият в лодката и в златото. Днес най-трудната наука е превеждане на символите на обикновен език. Почти всички хора до известна степен са запознати със символистиката в сънния си живот.
към беседата >>
64.
Двата полюса
,
ООК
, София, 6.10.1926г.,
Казано е в Писанието: „Когато мъртвите се пробудят, те ще излязат из гробовете си." Казано е още: „Седна отдясно на Отца си и положи враговете си подножие на нозете Му." Значи дясната страна е
почетно
място.
Това не трябва да ви обезсърчава. Вие живеете в преходен свят, между смъртта и живота, но един ден, когато придобиете безсмъртието, любовта ще се изяви в своята пълнота. Тя чака този момент. Засега хората са в дълбок сън, те още не са се пробудили. Те сънуват само за любовта, но в действителност още не са я придобили.
Казано е в Писанието: „Когато мъртвите се пробудят, те ще излязат из гробовете си." Казано е още: „Седна отдясно на Отца си и положи враговете си подножие на нозете Му." Значи дясната страна е
почетно
място.
Следователно, ако срещнете някой ваш приятел, от коя страна трябва да върви той, отляво или отдясно на вас? Щом знаете, че почетното място е дясната страна, ще го оставите да върви от дясната ви страна. Сега ще ви дам следното упражнение за една седмица: като си лягате вечер, турете в ума си мисълта да станете точно в 12 часа през нощта. Като се събудите, погледнете часовника. Ако е точно 12 часа, станете, помолете се тихо в себе си и кажете: „Господи, да дойде Твоето благословение върху мене." Прекарайте няколко минути в размишление и се запитайте да си легнете или не.
към беседата >>
Щом знаете, че
почетното
място е дясната страна, ще го оставите да върви от дясната ви страна.
Тя чака този момент. Засега хората са в дълбок сън, те още не са се пробудили. Те сънуват само за любовта, но в действителност още не са я придобили. Казано е в Писанието: „Когато мъртвите се пробудят, те ще излязат из гробовете си." Казано е още: „Седна отдясно на Отца си и положи враговете си подножие на нозете Му." Значи дясната страна е почетно място. Следователно, ако срещнете някой ваш приятел, от коя страна трябва да върви той, отляво или отдясно на вас?
Щом знаете, че
почетното
място е дясната страна, ще го оставите да върви от дясната ви страна.
Сега ще ви дам следното упражнение за една седмица: като си лягате вечер, турете в ума си мисълта да станете точно в 12 часа през нощта. Като се събудите, погледнете часовника. Ако е точно 12 часа, станете, помолете се тихо в себе си и кажете: „Господи, да дойде Твоето благословение върху мене." Прекарайте няколко минути в размишление и се запитайте да си легнете или не. Ако не можете да си отговорите, напишете си две билетчета с думите „да" и „не" и извадете едното от тях. То ще определи да си легнете или не.
към беседата >>
65.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще и се даде едно
почетно
място.
Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката България иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не и се отдават! Ще кажете: “Съдбата и е такава.” - Не, съдбата и не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави. На България не е позволено да се разправя с оръжия!
Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще и се даде едно
почетно
място.
Не иска ли да служи на Бога, всички ще я тъпчат. И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я възпяват и оплакват: “Българио, майко мила! ” Кой от тия съвременни поети, които се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави. Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди. Де е тази културна младеж?
към беседата >>
66.
Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата
,
МОК
, София, 17.10.1926г.,
Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще
предпочете
?
Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи, вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта, обаче, има отношение към слабите, към страдащите.
Запример, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще
предпочете
?
Човекът на любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата – голямата, висока вила. Защо? – Защото вярата обича големите, великите неща. Тя работи с големи величини, а любовта работи с малки, със слаби величини. От тук виждаме, че вярата и любовта са две разумни сили, които работят, както с противоположни методи, така и с противоположни величини. Следователно, намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще си послужите със закона на вярата.
към беседата >>
67.
Освобождаване
,
МОК
, София, 21.11.1926г.,
Тя
предпочете
да даде детото си на другата жена, но да остане живо.
Кражба съществува във физическия, в сърдечния и в умствения свят: в науката, в музиката, в поезията, в изкуството и т.н. Във времето на Соломона една майка се опита да открадне детето на своята близка. Обаче, Соломон разреши мъдро този спор. Жената, която не беше истинска майка на детето, се съгласи на предложението на Соломона да разрежат детето на две части, и всяка майка да вземе по една част. Истинската майка, обаче, не се съгласи на това предложение.
Тя
предпочете
да даде детото си на другата жена, но да остане живо.
Следователно, видите ли, че двама души се състезават за едно и също място, знайте, че правото принадлежи на онзи, който е готов да отстъпи. Когато между двама души се яви умраза, детето умира. Когато в отношенията на хората умразата вземе участие, любовта изчезва. Тъй щото, за да не умре детето и да не изгубите любовта, бъдете готови да отстъпвате, да заставите умразата да ви напусне. Като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате.
към беседата >>
68.
Малките мъчнотии
,
МОК
, София, 12.12.1926г.,
Ако трябва да налеят в нея нещо, което обичате, ще
предпочетете
по-голямата чаша.Ако вие наливате същото питие на други, ще изберете по-малката чаша.
Задачата на човека е да изкара тази нечиста материя през порите си чрез изпотяване. Ако не може по този начин, поне чрез някакъв цирей. Ако и така не може, тя сама ще си намери място, но тогава човек ще бъде роб на болестта. Представете си, че пред вас изнасят две чаши от различна големина. Коя от двете чаши ще изберете, това зависи от случая.
Ако трябва да налеят в нея нещо, което обичате, ще
предпочетете
по-голямата чаша.Ако вие наливате същото питие на други, ще изберете по-малката чаша.
Според закона на любовта трябва да бъде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за другите – голямата. Същият закон трябва да се приложи и по отношение на критиката. Критикуваш ли себе си, ще си послужиш с по-голямата чаша. Критикуваш ли другите, ще си послужиш с по-малката чаша. Това изисква законът на любовта.
към беседата >>
69.
Съпротивление, напор и стремеж
,
ООК
, София, 30.3.1927г.,
Например, той ще ви накара да дадете някъде голяма сума, за да запишат името ви като
почетен
член.
Веднъж атмосферата заразена, тя се отразява вредно върху растенията и животните. И тъй, ще мислите върху думите: „съпротивление“, „напор“ и „стремеж“. На кого ще оказвате съпротивление? На дявола. Защо? Защото той ви заставя да правите добро или зло, когато не е време за това.
Например, той ще ви накара да дадете някъде голяма сума, за да запишат името ви като
почетен
член.
С това ще ви постави на голямо изкушение: ще повдигне вашето достойнство, ще поласкае честолюбието ви и няма да усетите как ще се спънете. Това добро не е направено навреме. Вие не сте били готови за такова дело, но сте го направили по внушение. При това положение вие ще заприличате на онзи габровски богаташ, който дал една голяма сума за построяване на читалището в града, за да поставят бюста му там, като човек, заслужил за родния си град. Колкото пъти влизал в читалището, поглеждал към бюста си и казвал: „Колко боб изяде, докато дойде на това място!
към беседата >>
70.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
Дръжте в ума си на
почетно
място бедните, страдащите хора, туряйте ги на врата си, вместо иглички, а вечер ги туряйте в паница с вода и хляб, да се нахранят.
В Америка, по едно време, имаше и друга мода: дамите носеха на синджирче закачено живо жабче, като игла. Гледаш, нещо живо мърда по нея, току протака и свива крачката си. Вечер дамата сваля жабчето, туря го в чинийка с вода, дава му храна, а сутрин, като излиза из града, пак го закачва на врата си. Казвам: това е отлична постъпка, която показва, че са възможни любовни отношения между всички живи същества, Тази дама, като погледне към жабчето, казва му: ти при мене ще се учиш на нова култура, на нов живот. Сега, пренесете тези велики идеи във вашия ум.
Дръжте в ума си на
почетно
място бедните, страдащите хора, туряйте ги на врата си, вместо иглички, а вечер ги туряйте в паница с вода и хляб, да се нахранят.
На другия ден пак ги закачете на врата си. Ще видите, че няма да мине дълго време, и бедните ще станат културни, като вас. Следователно, още при сегашните условия на живота всички можем да направим една малка жертва, без да изменим хода на общия живот. Всеки човек си има една велика идея, от която той не трябва да се отклонява. Обаче, има и една обща велика идея в живота, от която никой не може да се отклони.
към беседата >>
71.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Той трябва да
предпочете
свободата пред робството, живота пред смъртта.
Тъй щото, който не е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Аз взимам гордостта в прав, в хубав смисъл. Гордостта, без смирението, е болезнено състояние на човешкия дух. Самоуважението, пък, е качество, присъщо на човека, да съзнава, че заради своята чест, заради своята душа и заради своя дух, той никога не трябва да изневерява на онзи велик принцип, върху който е съграден неговия живот. Дойде ли до този принцип, той трябва да е готов да приеме всички страдания, отколкото да стане роб.
Той трябва да
предпочете
свободата пред робството, живота пред смъртта.
Някои казват: да умрем, е по-добре, отколкото да живеем. Добре е да се умре, но да се премине от смърт в живот. Други казват: каквото има, тука е всичко, на онзи свят няма нищо. Сега, аз няма да ви убеждавам, дали съществува друг свят, или не, но казвам: който вярва, че има друг живот, за него действително има; който не вярва, за него няма друг свят. Който вярва, че има душа, дух, за него и живот има.
към беседата >>
72.
Справяне
,
МОК
, София, 17.4.1927г.,
Искал е да прекара известен закон в Камарата, а онези консерватори... Вземе си триона, той е духовен човек, после вземе Библията,
почете
, тогава отиде в Камарата.
(втори вариант)
Музикантите, само когато са в най-хубаво настроение, тогава да седнат на музика. Да не опорочиш цигулката си, перото си. А когато си гневен, вземи лопатата. Гладстон по един час е режел дърва. Как няма да реже дърва!
Искал е да прекара известен закон в Камарата, а онези консерватори... Вземе си триона, той е духовен човек, после вземе Библията,
почете
, тогава отиде в Камарата.
В школата, за да ви възпитаме, трябва да имаме една градина с белове, после – работилница с рендета, после – друга, трошене на камъни. То е една категория, гневът. Да видите как се възпитава. Има си начини. Тези идеи са хубави, но трябва приложение.
към втори вариант >>
73.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Казвам: когато човек иска да стане министър, или да заеме някаква
почетна
работа, която да повдигне неговото реноме, това значи да изпадне в смешно положение пред себе си.
Някой студент казва: искам да свърша университет, но нямам средства. Който е намерил Истината, той и средства ще намери, да свърши не един, а четири факултета. И каквато длъжност пожелае после, той ще може да я вземе. – Искам да стана министър. И това не е мъчно.
Казвам: когато човек иска да стане министър, или да заеме някаква
почетна
работа, която да повдигне неговото реноме, това значи да изпадне в смешно положение пред себе си.
Да искате никаква почетна служба само за известно положение, то е равносилно да изпаднете на мястото на онзи българин, който свършил в Америка и отишъл при княз Батемберг да иска някаква добра служба. Този българин бил родом от Свищов. Князът го запитал: каква служба искате? Той имал пред вид да го назначи пръв министър. – Искам да ме назначите директор на една от софийските гимназии.
към беседата >>
Да искате никаква
почетна
служба само за известно положение, то е равносилно да изпаднете на мястото на онзи българин, който свършил в Америка и отишъл при княз Батемберг да иска някаква добра служба.
Който е намерил Истината, той и средства ще намери, да свърши не един, а четири факултета. И каквато длъжност пожелае после, той ще може да я вземе. – Искам да стана министър. И това не е мъчно. Казвам: когато човек иска да стане министър, или да заеме някаква почетна работа, която да повдигне неговото реноме, това значи да изпадне в смешно положение пред себе си.
Да искате никаква
почетна
служба само за известно положение, то е равносилно да изпаднете на мястото на онзи българин, който свършил в Америка и отишъл при княз Батемберг да иска някаква добра служба.
Този българин бил родом от Свищов. Князът го запитал: каква служба искате? Той имал пред вид да го назначи пръв министър. – Искам да ме назначите директор на една от софийските гимназии. – Тогава ще отидете при министъра на просвещението, той се занимава с такива служби.
към беседата >>
74.
Типове и образи
,
МОК
, София, 12.6.1927г.,
За да
предпочетете
един от четирите билета, вие трябва да имате разбиране, да знаете какво ще придобиете от него.
Който чете Песен на песните, трябва да бъде силен; не е ли силен, човек не може да издържи на ония мисли, които са прокарани в нея. Притчите представляват друго нещо - като ги чете съзнателно, човек може да изправя погрешките си. В Еклесиаст Соломон се намира под влиянието на Сатурн. Представете си, че в дадения момент ви предложа няколко билета с различни възможности: например мога да ви дам един билет, с който да присъствате на богат, царски обяд; с втория билет можете да отидете на театър, с третия - на концерт, с четвъртия - на екскурзия някъде в странство. От четирите билета кой бихте избрали?
За да
предпочетете
един от четирите билета, вие трябва да имате разбиране, да знаете какво ще придобиете от него.
Същото можем да кажем и за окултното знание - не е достатъчно човек да знае нещо, но той трябва да използва това знание. Окултното знание е кондензирано; иска ли да се ползва от него, ученикът трябва да го разреди в няколко килограма вода, при това той трябва да знае свойствата на водата, а същевременно и количеството вода, нужно за разреждане на известно окултно знание. Колкото по-разредени разтвори от окултното знание употребявате, толкова по-голяма полза ще имате; дойдете ли до това положение, вие ще можете да лекувате своите недъзи само с чиста вода - например ако вземете определено количество водни капки, вие можете да лекувате подозрението, съмнението, нетърпението и др. За всеки недъг, за всяко отрицателно чувство ще употребявате точно определено количество вода; при този начин на лекуване човек придобива нови знания, които осмислят живота му. Изобщо, знанието осмисля стремежите на човека, както и целия му живот.
към беседата >>
75.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
Постоянно слушате да се говори защо един човек е
предпочетен
пред друг, защо един е по-богат, по-силен, по-умен, по-учен, по-добър, по-праведен от други?
Обаче ако водните капки падат в долината, те ще се съединят една с друга и ще образуват нещо подобно на езеро. Оттук вадим заключението: когато водните капки падат върху високи, остри планински върхове, те се разделят, разединяват. Когато падат в долини, водните капки се съединяват, обединяват се в едно цяло. Върхът, който дели, който разединява хората, това е човешката гордост, това са личните чувства на човека. От този остър връх произтичат всички спорове, всички недоразумения в света.
Постоянно слушате да се говори защо един човек е
предпочетен
пред друг, защо един е по-богат, по-силен, по-умен, по-учен, по-добър, по-праведен от други?
Навсякъде в света се проявява азът, личността и всеки казва:"Аз, аз..." Бащата, майката, детето, учителят, свещеникът, държавникът – всички казват "аз". Няма нищо лошо в това, но азът създава всички спорове, противоречия и недоразумения между хората. От това се зараждат всички разединения в света. Който поставя аза на първо място в своя живот, той се отделя от цялото, той се отделя от Бога. Въпреки това много от съвременните учени поддържат, че без лични чувства човек не може да съществува.
към беседата >>
След това ще започне борбата, защо едни са повече
предпочетени
, защо са турени на
почетните
места.
Защо е необходимо да изучавате себе си? – Като се изучавате, вие ще различавате проявите на личността от Божествените и ще можете лесно да се справяте. Ако не дойдете до това различаване, вие ще се обиждате, ще страдате, че на едного давали предпочитание пред вас и т. н. Когато ви поканят на царската трапеза, един ще седне отдясно на царя, а друг – отляво. Останалите ще се наредят от дясната и от лявата страна на царя, докато изпълнят всичките места.
След това ще започне борбата, защо едни са повече
предпочетени
, защо са турени на
почетните
места.
Всички ще кажат, че тия, които са отдясно на царя, имат по-голямо почитание от ония, които са отляво. Те са доверените лица на царя. Тия, които са отляво, са записани в червената книга на царя, те имат да изправят по един грях. – Доколко това е вярно, то е въпрос. Двама души ми подаряват по едно златно перо.
към беседата >>
76.
Божествената мисъл
,
МОК
, София, 4.9.1927г.,
Чрез страданията той вижда, че е
предпочетен
.
Защото се залавят за велики работи. На всеки човек е дадено да носи по една малка част от общия товар, а не целия. Никой не може да носи земята на гърба си, но всеки може да носи по една малка частица от нея. Никой не може да носи страданията на целия свят, но всеки може да носи своите страдания, като част от общите страдания, и да не се радва за привилегията, която му е дадена. Привилегия е за човека да страда.
Чрез страданията той вижда, че е
предпочетен
.
Кой ученик не страда? За да научи уроците си, той употребява 4–5 часа от времето си, не си доспива, понякога не си дояжда, както трябва, мъчи се, но в края на краищата мъчнотиите и страданията му се възнаграждават. Който не е учил, не е страдал, не се е мъчил, животът му не се нарежда добре. Трудолюбивият ученик се възнаграждава, а ленивият – страда. Ако този закон е верен за обикновения ученик, колко по-верен е за ученика на новото.
към беседата >>
77.
Значение на линиите
,
МОК
, София, 16.10.1927г.,
Трябва да се явят хора, които обичат тази наука, да правят точни математически изчисления, да поставят хиромантията на
почетно
място, като абсолютна наука.
Срещате, запример, човек с правилни линии на лицето, на ръцете, с благороден характер, но опитайте се да се докоснете до нещо, което е свързано с неговия личен живот, да видите как ще се отклони от разумността, която е работила върху него. Ако е поет, учен, философ и се опитате да докоснете някой пасаж от съчиненията му, той веднага ще се нахвърли върху вас, ще каже, че нямате право да пипате работите му. Обаче при друг случай и той може да постъпи по същия начин. Това показва колко трябва да работи човек върху себе си, за да не се поддава на силите във физическия свят, да го отклоняват от правия път. Като говорим за хиромантията като наука, имаме пред вид бъдещето ѝ развитие.
Трябва да се явят хора, които обичат тази наука, да правят точни математически изчисления, да поставят хиромантията на
почетно
място, като абсолютна наука.
Тогава тя ще има практическо приложение в училищата, в семействата, при възпитанието и самовъзпитанието. Учителят ще погледне ръката на ученика и ще разбере в какво материално положение се намира, какви наследствени черти носи в себе си. Ако някой иска да влезе в съдружие, пак чрез хиромантията ще разбере, трябва ли да се свързва с него, или не. Който си служи с хиромантията, никога не се лъже; който не я разбира, много грешки прави. Сега, ще се отклоня от хиромантията.
към беседата >>
78.
Баща си и майка си
,
НБ
, София, 11.3.1928г.,
Да почиташ някого, значи, да му дадеш простор, да го поставиш на
почетно
място.
Растенията не можаха да го разрешат, и затова го предадоха на рибите; рибите не можаха да го разрешат, предадоха го на птиците; птиците не можаха да го разрешат, предадоха го на млекопитаещите; млекопитаещите не можаха да го разрешат, предадоха го на хората; хората не можаха да го разрешат, предадоха го на ангелите; и ангелите не можаха да го разрешат. Какво ще стане най-после? Този въпрос ще се предаде на Бога, Той да го разреши. „Почитай баща си и майка си! " Да почиташ, това е акт, прилив в природата, прилив от човека към Първичната Причина.
Да почиташ някого, значи, да му дадеш простор, да го поставиш на
почетно
място.
Да почиташ някого, това не значи, че трябва да го приемеш в себе си вътре, но да го оставиш вън от себе си и да съзнаваш, че си приел от него много добрини. Заради тези добрини ще го почиташ, ще го наречеш свой баща и своя майка, И наистина, всеки, който ви е направил добро, той може да се нарече ваш баща или ваша майка. „Почитай баща си и майка си, и люби ближния си! " Да любиш ближния си, това е вътрешен процес, това е Божествена идея, която прониква в самия човек. Обичта към майката и бащата се проявява навън, а тази към ближния – навътре.
към беседата >>
" Забелязано е, че всички народи, в които майката и бащата са заемали
почетно
място, са имали по-дълга култура.
Хората знаят, че те не живеят за себе си, но живеят за някого. Като не разбира великия закон на Битието, бащата казва, че живее за дома си; домът казва, че живее за обществото; обществото – за народа; народът – за човечеството, а човечеството – за целия космос. Еволюцията може да върви и по този начин, но човек все трябва да живее за някого. Ако схващате живота така, ще видите, че имате мощ в себе си. „Почитай баща си и майка си!
" Забелязано е, че всички народи, в които майката и бащата са заемали
почетно
място, са имали по-дълга култура.
Като народ, египтяните се отличавали с голяма справедливост, но когато изгубиха това качество, те пропаднаха. Когато евреите влязоха между египтяните, последните пропаднаха, защото не можаха да се справят с тях. Най-после Бог трябваше да изпрати Моисей между евреите. Фараон се бори с Бога и не пусна евреите, заради което в невидимия свят се взе решение Египет да не съществува като държава за хиляди години, за да изкупи греховете си. Когато научи урока си, той отново ще възкръсне.
към беседата >>
Сега и аз ви оставям с тия два закона и вярвам, че като дойдете втори път, вашите бащи и майки ще бъдат на
почетно
място, а ближните ви ще бъдат тъй галени, както майката гали своите възлюбени деца.
Това е човещината, това е възвишеното и благородното у вас. Това трябва да проникне във вас, за да покажете, че сте хора от новата култура. Новите писатели трябва да пишат в този дух. Това са думите на Христа, на Великия Учител, Който дойде от невидимия свят. Той казваше: „Както ме е Отец научил, така и аз ви уча." „Аз зная, че всичко, каквото имам, е от Отца ми дадено."
Сега и аз ви оставям с тия два закона и вярвам, че като дойдете втори път, вашите бащи и майки ще бъдат на
почетно
място, а ближните ви ще бъдат тъй галени, както майката гали своите възлюбени деца.
към беседата >>
79.
Помаза ме
,
НБ
, София, 18.3.1928г.,
На учените хора в Америка турят по няколко титли и ги произвеждат
почетни
хора.
Ако някой, след като е свършил един факултет, каже, че е завършил науките си, или че е намерил пътя, той е на крива посока. Ученикът, който е влязъл в природния университет, трябва да има пред вид да следва най-малко четири години по философия, четири години по естествените науки – зоология, ботаника, минералогия, анатомия, четири години по правото, пет-шест години по медицина и т.н. За да се специализира, той трябва да учи най-малко сто години, за да мине през всички области на науката. Кой човек днес е свършил всички факултети? Някои от вас едва са свършили два-три факултета.
На учените хора в Америка турят по няколко титли и ги произвеждат
почетни
хора.
Съвременните хора са дошли до един кръстопът и за да излязат от него, те трябва да започнат от великата Божествена наука. Съвременните учени, които работят в науката, са асистенти на великите учени, които ускоряват, или помагат на човечеството да върви в Божествения път. Аз не отричам светската наука. Без нея никъде не можете да отидете. – Ама математика не ми трябва.
към беседата >>
80.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 9.4.1928г.,
Не може човек да
предпочете
славата на хората пред славата Божия.
Обаче, Христос казва: „Не скачай от високо, понеже този въпрос е разрешен от птиците”. Това, което египтяните разрешиха чрез своята философия за странстването на човешкия дух, е влизане, а не скачане. Не е въпросът за скачане сега, но Христос каза на изкусителя: „Да не изкушаваш Господа Бога твоего”. Най-после изкусителят му казал: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички царства, които виждаш пред себе си." Христос му отговорил: „Махни се оттук, сатана! " Под думата „махни се," се разбира, че човек трябва да пожертва всичко само за Бога и само на Него да се поклони.
Не може човек да
предпочете
славата на хората пред славата Божия.
И тъй, щастието, което хората желаят, може да се придобие от всички разумни същества, от всички вярващи. Онези, които търсят Бога, трябва да знаят, че те не могат да Го намерят, докато са смъртни. Смъртта е свързана с плътта, със закона на умирането, на раждането и на прераждането. Смъртта е свързана със закона на постоянните промени, който държи човека далеч от Първичната Причина, Която носи неговото щастие. Ако човек, който носи в себе си щастието, влезе между обикновените хора, той ще превърне техния живот в райска градина.
към беседата >>
81.
По-драгоценен
,
НБ
, София, 15.4.1928г.,
Освен тези три главни служби, в дружеството има и десетина
почетни
членове.
После избират под-председател – дробовете на човека. Най-после избират секретар – касиер – сърцето и членове – стомахът на човека. Секретарят събира пари от членовете и ги внася в дружеството; по този начин се поддържа неговия материален живот. Такова нещо е и стомахът в човека. Той приема храна, смила я, и по този начин поддържа живота на организъма.
Освен тези три главни служби, в дружеството има и десетина
почетни
членове.
Обаче, един ден това дружество фалира. Какво става с него? С фалирането на дружеството, председателят умира ли? – Не умира. – Подпредседателят умира ли?
към беседата >>
–
Почетните
членове умират ли?
– Не умира. – Подпредседателят умира ли? – Не умира. – Секретарят умира ли? – Не умира.
–
Почетните
членове умират ли?
– И те не умират. Щом дружеството умре, всички негови членове, заедно с управителното тяло, разделят помежду си капиталите му и с това го погребват. Същото нещо става и с човека. Следователно, когато някой умре, това значи, че той е напуснал председателското място на дадено дружество и става председател на друго някое. Тъй щото, когато се говори за смъртта, трябва да се знае, че умират само заведенията, учрежденията, или дружествата, в които хората са служили, но самите индивиди не умират.
към беседата >>
82.
Правилно хранене
,
ООК
, София, 1.8.1928г.,
Ако учениците не пазят честта на своя учител, те не могат да станат
почетни
хора.
Философите и учените започват да разискват какво значи да яде човек плътта на Христос. – Не е важно яденето на плътта, но важно е, че трябва да се яде. Аз тълкувам този стих пред учениците в следната форма: „Ако не ядете“ – ако не изпълните, ако не опазите, ако не се стремите към Бога и не търсите Неговата слава. Който търси славата Божия, той търси своето растене. Само при това положение той може да постигне своите желания.
Ако учениците не пазят честта на своя учител, те не могат да станат
почетни
хора.
Ако учителят няма Любов към учениците си, и той нищо не може да постигне. Често учениците се натъкват на вътрешно недоволство в себе си, без да могат да си помогнат. За да се справят с недоволството си, те трябва да го анализират, да намерят неговия произход, да видят съществено ли е тяхното недоволство, или не. Гладният е недоволен, че му липсва храна. Щом се нахрани, той става доволен.
към беседата >>
83.
Външни и вътрешни влияния
,
МОК
, София, 14.9.1928г.,
Ако ви дадат избор, да се движите по наклонена или хоризонтална площ, коя от двете ще
предпочетете
?
Когато казват за някого, че върви по наклонена площ в живота, това значи, че е изгубил равновесието си в морално отношение. Като се говори за наклонена площ, трябва да се определи, на колко градуса е наклонена плоскостта. Колкото по-голям е наклонът, толкова по-опасно е положението на човека. Като се намалява наклонът, и опасността се намалява. Най-после плоскостта става хоризонтална; с това и опасността от падане почти изчезва.
Ако ви дадат избор, да се движите по наклонена или хоризонтална площ, коя от двете ще
предпочетете
?
Ако предвиждате опасността от наклонената площ, непременно ще изберете хоризонталната площ. Онзи, който се движи с бързината на водата, ще избере наклонената площ. Това става и в природата: реките се движат бавно, когато текат в равнини. Щом срещне наклонена площ на пътя си, водата започва да тече бързо и, като слиза надолу, завлича всичко, каквото се изпречи на пътя й. Физиогномията, като наука, е дошла до положение, да определи условията, при които човек живее: дали се движи по наклон, или по хоризонтална плоскост.
към беседата >>
84.
Хигиена на живота
,
МОК
, София, 7.12.1928г.,
Въпреки това, този човек, както и магарето, заемат
почетно
място в обществото.
Не можете да разчитате на магарето. Достатъчно е да отвори устата си, за да ви издаде. Каквото и да прави, то все реве – в него няма благоприличие, нито някакъв морал. Човек вижда, че на магарето липсва благоприличие, но себе си не вижда. Колко пъти той не проявява никакво благоприличие!
Въпреки това, този човек, както и магарето, заемат
почетно
място в обществото.
Английската кралица Виктория имала едно магаре, което яздела – обичала да се занимава с него. Ако се случвало да заболее, тя викала 12 лекари да го гледат. Умно е било това магаре. Значи, има и умни магарета. Като видите никое умно магаре, забелязвате, че то омеква.
към беседата >>
85.
Отношение между числа / Елементарни отношения на числата
,
ООК
, София, 27.2.1929г.,
Кое трябва да
предпочетеш
- правия път или парите.
(втори вариант)
Значи, за да примирите тия две състояния, трябва да влезе числото 3, сол ви трябва. Ти искаш да си проправиш път, но ако си проправиш път, ще изгубиш парите. Ако придобиеш парите, ще изгубиш пътя. Ще избираш. Числото 3 ще дойде на помощ в дадения случай.
Кое трябва да
предпочетеш
- правия път или парите.
Ако отстъпваш от бойното поле, правият път е за предпочитане, пари не трябват. Обаче, ако си в обществото, правият път не ти трябва, пари ти трябват. Следователно, казваме, как трябва да постъпим сега, кое да изберем? Да си отворим път ли? Ако бягаш или ако атакуваш неприятеля си, правият път ти трябва, нищо повече.
към втори вариант >>
86.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
При това положение, всички работи са
почетни
.
Какво правят съвременните хора? – Те взимат Словото Божие и Го хвърлят на свинете, като казват, че това не е вярно, онова не е вярно; това няма смисъл, онова няма смисъл. – Когато Бог е с нас, всяко нещо има смисъл. Ако Божественото е с вас, всяка работа има смисъл, всяка работа се осветява. И слуга да сте, и господар да сте, щом Божественото е с вас, няма разлика в работата.
При това положение, всички работи са
почетни
.
”Той е реченият от пророка Исайя.” – Той е реченият, който ще покаже на хората, как да живеят. Когато иска да каже нещо на хората, Бог им говори отвътре, като изпраща за това Духа си. Понякога Той им говори чрез ангелите, чрез светиите, чрез праведните, или чрез някой техни заминали за онзи свят. Случва се понякога нашата атмосфера да е толкова гъста, че ангелите не искат да слязат на земята да се цапат. Тогава те предават словото на светиите.
към беседата >>
87.
Преводи в природата
,
МОК
, София, 26.4.1929г.,
Давид
предпочете
да излезе на борба с Голиата със своята прашка, а не с оръжието, което Саул му предложи.
Защо радостта се замества със скръб? – Защото е дошла отвън, от хората. Човешките радости се губят, а Божествените – никога. Човек трябва да се радва на неща, които произтичат от самия него, а не на неща, които идат от окръжаващите. Разчитайте на оръжието, което носите в себе си, а не на външните оръжия, направени от метал.
Давид
предпочете
да излезе на борба с Голиата със своята прашка, а не с оръжието, което Саул му предложи.
Не разчитайте на външните условия, нито на приятелите си, но на силите, които са вложени във вас. Като размишлявате върху лекцията, спомнете си случаи от живота си, когато на две скръбни състояния сте имали едно радостно и на две радостни – едно скръбно.
към беседата >>
88.
Момчето ми
,
НБ
, София, 28.4.1929г.,
Каквато длъжност да се даде на разумния човек, тя е
почетна
длъжност.
Но невъзможно е човек да се боядисва, както и когато пожелае. Сега, като говоря за богат и за беден човек, аз разбирам друго нещо. Под думата ”богат” разбирам разумен човек. И под думата ”беден, сиромах” пак разбирам разумен човек. И двамата са разумни, но на различни длъжности.
Каквато длъжност да се даде на разумния човек, тя е
почетна
длъжност.
И цар да е, и последен слуга да е, за него това е едно и също нещо. Пред Бога, пред възвишения морал няма абсолютно никаква разлика между цар и слуга. Докато сте на земята, вие ще се лъжете от различните служби на хората. Ако царят изпълнява честно службата си на земята, той е почитан и уважаван от всички; ако слугата изпълнява службата си честно и почтено, той е почитан и уважаван от всички. В този случай и двамата са на почетни служби, без абсолютно никаква разлика.
към беседата >>
В този случай и двамата са на
почетни
служби, без абсолютно никаква разлика.
Каквато длъжност да се даде на разумния човек, тя е почетна длъжност. И цар да е, и последен слуга да е, за него това е едно и също нещо. Пред Бога, пред възвишения морал няма абсолютно никаква разлика между цар и слуга. Докато сте на земята, вие ще се лъжете от различните служби на хората. Ако царят изпълнява честно службата си на земята, той е почитан и уважаван от всички; ако слугата изпълнява службата си честно и почтено, той е почитан и уважаван от всички.
В този случай и двамата са на
почетни
служби, без абсолютно никаква разлика.
Царят е почетен като цар, а слугата – като слуга. Ако царят не изпълнява честно своята длъжност като цар, той ще стане слуга. Ако слугата изпълнява честно своята служба като слуга, той ще стане цар. Следователно, всички сегашни слуги са кандидати за царе, но при условие да изпълняват службата си честно и почтено. Като предвижда това, Писанието казва, че ние сме свещени царе за Бога.
към беседата >>
Царят е
почетен
като цар, а слугата – като слуга.
И цар да е, и последен слуга да е, за него това е едно и също нещо. Пред Бога, пред възвишения морал няма абсолютно никаква разлика между цар и слуга. Докато сте на земята, вие ще се лъжете от различните служби на хората. Ако царят изпълнява честно службата си на земята, той е почитан и уважаван от всички; ако слугата изпълнява службата си честно и почтено, той е почитан и уважаван от всички. В този случай и двамата са на почетни служби, без абсолютно никаква разлика.
Царят е
почетен
като цар, а слугата – като слуга.
Ако царят не изпълнява честно своята длъжност като цар, той ще стане слуга. Ако слугата изпълнява честно своята служба като слуга, той ще стане цар. Следователно, всички сегашни слуги са кандидати за царе, но при условие да изпълняват службата си честно и почтено. Като предвижда това, Писанието казва, че ние сме свещени царе за Бога. Някой казва: Аз не мога да бъде цар.
към беседата >>
89.
Определени движения / Любовният поглед
,
ООК
, София, 29.5.1929г.,
Ако намери, че ти имаш хубав глас, ще те тури на
почетно
място според степента на гласа.
(втори вариант)
Иска да му пееш. Ако имаш глас, иди. Ако нямаш глас, стой отвънка. Да му ревеш, това не е пеене. Той ще каже: "Вън, вън." Той ще вземе своята цигулка или пиано, или китара, и ще опита регистъра на гласа ви.
Ако намери, че ти имаш хубав глас, ще те тури на
почетно
място според степента на гласа.
Гласът ще ти определи мястото. Като те срещне, казва: "Този е от способните, даровит е." В природата вие носите известни способности, искате своето място. В какво седи вашата способност? Ти казваш: "Към мене ти нямаш уважение." Може да имам уважение към вашата мисъл, към вашия глас.
към втори вариант >>
90.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
И този от тях ще бъде
предпочетен
, който покаже по-голяма сила и юначество.
Засега, у човека функционират едновременно три живота: единият живот е физически, в който се проявяват ред отрицателни качества, присъщи на животните. Този живот се нарича още и животински. Това, което у животните се счита най-възвишено, което представлява цвета на тяхната култура, се среща и у човека. Честолюбие, гордост, своенравие, тщеславие, и ред още отрицателни качества, които човек проявява, същевременно са качества и на животните. Като се срещнат два вола или два елена, те се сбиват за своята възлюбена.
И този от тях ще бъде
предпочетен
, който покаже по-голяма сила и юначество.
Същото нещо се забелязва и между птиците, а дори и между хората. Два момъка се състезават за една мома и който от тях надвие, той ще спечели момата. Питам: де е човекът тогава? Значи, в животинското царство правото е на страната на силния, а кривото – на страната на слабия. Дойдем ли до живота на човека, този процес е обратен: правото е на страната на слабия, а кривото – на страната на силния.
към беседата >>
Те взимат един човек от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат
почетен
член и организатор на някое общество.
Лъвът туря крака си. – Дръпни го сега! Той дърпа крака си, но кракът отново му се заклещва и остава вътре. След това лисицата се обръща към човека и му казва: „Продължи сега пътя си, и втори път не освобождавай от страдания тези, които могат да те изядат. Казвам: по същия начин постъпват и много от съвременните хора.
Те взимат един човек от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат
почетен
член и организатор на някое общество.
Преди всичко, този човек трябва да има свое свободно, свещено убеждение. Той трябва да разбира още и основите, върху които е построен неговият живот. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законите й. Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни. В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони.
към беседата >>
91.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
Който разбира цената на металите, ще
предпочете
златната. Защо?
Например, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило? На този въпрос можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек. Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели?
Който разбира цената на металите, ще
предпочете
златната. Защо?
Защото съдържанието й е по-ценно. В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си. Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си. Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал. Значи, съдържанието на човешкия организъм е животът; съдържанието на живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм.
към беседата >>
92.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
Ако на месоядеца предложат печена кокошка или парче пастърма, той ще
предпочете
кокошката.
Тръгне ли да търси друга, по-красива, той ще се натъкне на противоречия, с които не може да се справи. Щом ви дават говеждо месо, бъдете благодарни и на него. Няма защо да търсите кокошо месо. Ще кажете, че сте вегетарианци, не търсите нито говеждо, нито кокошо месо. – В едно отношение сте вегетарианци, но в друго сте още месоядци, мязате на културните хора, които обичат да ядат месо.
Ако на месоядеца предложат печена кокошка или парче пастърма, той ще
предпочете
кокошката.
Тъй щото, дойде ли някой да ви убеждава, че можете и без красива жена, че и без професорска катедра можете да живеете, той е човекът, който иска да ви застави да предпочетете пастърма пред кокошка. Видите ли, че някой човек страда за непостигнатите си желания, не му казвайте, че не трябва да скърби, но запитайте го, колко време чака, за да постигне желанията си. И, ако ви каже, че 38 години вече са се изминали, откак очаква да постигне едно свое желание, кажете му, че заслужава не само 38 години да чака, но и 60 години има смисъл да чака. Когато видите, че ученият работи, прави усилия, за да стане професор, кажете му, че не само един живот трябва да се стреми към професорство, но има смисъл и десет живота наред да работи в това направление, само да постигне желанието си. На младия момък, който търси красива мома, кажете да не се обезсърчава.
към беседата >>
Тъй щото, дойде ли някой да ви убеждава, че можете и без красива жена, че и без професорска катедра можете да живеете, той е човекът, който иска да ви застави да
предпочетете
пастърма пред кокошка.
Щом ви дават говеждо месо, бъдете благодарни и на него. Няма защо да търсите кокошо месо. Ще кажете, че сте вегетарианци, не търсите нито говеждо, нито кокошо месо. – В едно отношение сте вегетарианци, но в друго сте още месоядци, мязате на културните хора, които обичат да ядат месо. Ако на месоядеца предложат печена кокошка или парче пастърма, той ще предпочете кокошката.
Тъй щото, дойде ли някой да ви убеждава, че можете и без красива жена, че и без професорска катедра можете да живеете, той е човекът, който иска да ви застави да
предпочетете
пастърма пред кокошка.
Видите ли, че някой човек страда за непостигнатите си желания, не му казвайте, че не трябва да скърби, но запитайте го, колко време чака, за да постигне желанията си. И, ако ви каже, че 38 години вече са се изминали, откак очаква да постигне едно свое желание, кажете му, че заслужава не само 38 години да чака, но и 60 години има смисъл да чака. Когато видите, че ученият работи, прави усилия, за да стане професор, кажете му, че не само един живот трябва да се стреми към професорство, но има смисъл и десет живота наред да работи в това направление, само да постигне желанието си. На младия момък, който търси красива мома, кажете да не се обезсърчава. Десет живота наред нека търси, докато най-после я намери.
към беседата >>
Казват: „Не ти трябва красива жена, бъди доволен от тази, която имаш." То е все едно да кажете някому, че и биволското месо не е лошо, нека го
предпочете
пред кокошето.
(втори вариант)
Друг някой искал да стане най-големият милионер -ходи, въздиша, какво ли не мисли, но не може да успее. Друг иска да бъде здрав, но майка му го е родила хилав, сгърбен. Той ходи натук-натам и най-после казва: „Божия работа." За всички неща, които не можем да разберем, казваме: „Божия работа." То значи: всички неща, които ние не можем да разберем, само Божият ум може да ги разбере. Като боледуваш трийсет и осем години, ще дойде един да те утешава по един начин, друг - по друг начин. Това са празни работи.
Казват: „Не ти трябва красива жена, бъди доволен от тази, която имаш." То е все едно да кажете някому, че и биволското месо не е лошо, нека го
предпочете
пред кокошето.
Ще кажете: „Какво ни говорите за месо? Ние сме вегетарианци." Да, но едно време между вас имаше много месоядни, малко бяха вегетарианците. Повечето бяха от културните хора, които обичаха хубави яденета. Ако ви поканя на обяд с печена кокошка и хубава супа от нея, а на друга страна ви предложа десетгодишно биволско, приготвено на пастърма, кое ще предпочетете? Разбира се, кокошето месо.
към втори вариант >>
Ако ви поканя на обяд с печена кокошка и хубава супа от нея, а на друга страна ви предложа десетгодишно биволско, приготвено на пастърма, кое ще
предпочетете
?
(втори вариант)
Това са празни работи. Казват: „Не ти трябва красива жена, бъди доволен от тази, която имаш." То е все едно да кажете някому, че и биволското месо не е лошо, нека го предпочете пред кокошето. Ще кажете: „Какво ни говорите за месо? Ние сме вегетарианци." Да, но едно време между вас имаше много месоядни, малко бяха вегетарианците. Повечето бяха от културните хора, които обичаха хубави яденета.
Ако ви поканя на обяд с печена кокошка и хубава супа от нея, а на друга страна ви предложа десетгодишно биволско, приготвено на пастърма, кое ще
предпочетете
?
Разбира се, кокошето месо. Питам: може ли да ви утеши този живот, в който ви предлагат десетгодишна пастърма? Та всеки, който ви аргументира, доказва, че вие трябва да се задоволите със старото биволско месо пред кокошето - това е равносилно на предложението да заместите с грозната хубавата ясена. И онзи, който аргументира, че може и без професорство, той е човекът, който предлага биволската пастърма пред кокошето месо. Това са залъгвания.
към втори вариант >>
НАГОРЕ