НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
108
резултата в
48
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разсмотрете криновете в полето как растат
,
ИБ
, София, 19.11.1916г.,
Много християни приличат на оня
отшелник
, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града.
Трябва да разберем закона на движението. Той е, че Бог работи във вас, не се безпокойте. Крина го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава. Да се спасим е изкуство. Кринът е разбрал това изкуство.
Много християни приличат на оня
отшелник
, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града.
Брат му бил кондурджия. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг. Ето дошла мома при брата му, да й вземе мярка за обувки. Братът спокойно вземал мярка. Отшелникът погледнал полувдигнатата пола на роклята, видял крака на момата, топката сняг почнала да се топи.
към беседата >>
Отшелникът
взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг.
Крина го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава. Да се спасим е изкуство. Кринът е разбрал това изкуство. Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града. Брат му бил кондурджия.
Отшелникът
взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг.
Ето дошла мома при брата му, да й вземе мярка за обувки. Братът спокойно вземал мярка. Отшелникът погледнал полувдигнатата пола на роклята, видял крака на момата, топката сняг почнала да се топи. Брат му му казал: "Брате, топката сняг ти се топи." 20 години свят живот се стопил от крака на една жена; 20-годишен свят живот на една жена се стопил от крака на един мъж; 20 години свят живот се стопил от 10 оки злато. Казва си светията: "Защо 20 години съм бил глупав и не се ожених да имам деца" и пр.
към беседата >>
Отшелникът
погледнал полувдигнатата пола на роклята, видял крака на момата, топката сняг почнала да се топи.
Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града. Брат му бил кондурджия. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг. Ето дошла мома при брата му, да й вземе мярка за обувки. Братът спокойно вземал мярка.
Отшелникът
погледнал полувдигнатата пола на роклята, видял крака на момата, топката сняг почнала да се топи.
Брат му му казал: "Брате, топката сняг ти се топи." 20 години свят живот се стопил от крака на една жена; 20-годишен свят живот на една жена се стопил от крака на един мъж; 20 години свят живот се стопил от 10 оки злато. Казва си светията: "Защо 20 години съм бил глупав и не се ожених да имам деца" и пр. и пр. примери. Тоя паралел не е епизод в живота. Ние сме зрители всякой дени- хората се топят...(навежда примера с Ибсеновата Ирина, която избягва заради една мраморна статуя).
към беседата >>
2.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
По това време живеел и един много благочестив
отшелник
, който изработвал кошници и ги продавал в Александрия.
За да бъдете силни, Христос трябва да се събуди. А Той ще се събуди само по пет начина: когато бъдете едно с Добродетелта, Правдата, Истината, Мъдростта и Любовта. Сега, ако ви дадат един милион, пет, десет милиона лева, ще се колебаете ли? Представете си, че ви дават всички богатства; тогава ще се колебаете ли? Да не заприличате на онзи каменар, който живял в първите векове на християнството в Египет.
По това време живеел и един много благочестив
отшелник
, който изработвал кошници и ги продавал в Александрия.
На връщане оттам всеки път той срещнал този беден каменар, който го спирал, поканвал го в къщата си, измивал му краката и го нахранвал. На отшелника му домиляло за този добър каменар и един ден запитал Господа дали може да му се помогне с нещо. Господ му отговорил: “Може, но ако животът му се измени”. – “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени? ” – запитал светията.
към беседата >>
На
отшелника
му домиляло за този добър каменар и един ден запитал Господа дали може да му се помогне с нещо.
Сега, ако ви дадат един милион, пет, десет милиона лева, ще се колебаете ли? Представете си, че ви дават всички богатства; тогава ще се колебаете ли? Да не заприличате на онзи каменар, който живял в първите векове на християнството в Египет. По това време живеел и един много благочестив отшелник, който изработвал кошници и ги продавал в Александрия. На връщане оттам всеки път той срещнал този беден каменар, който го спирал, поканвал го в къщата си, измивал му краката и го нахранвал.
На
отшелника
му домиляло за този добър каменар и един ден запитал Господа дали може да му се помогне с нещо.
Господ му отговорил: “Може, но ако животът му се измени”. – “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени? ” – запитал светията. – “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир.
към беседата >>
Отшелникът
намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир.
На отшелника му домиляло за този добър каменар и един ден запитал Господа дали може да му се помогне с нещо. Господ му отговорил: “Може, но ако животът му се измени”. – “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени? ” – запитал светията. – “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”.
Отшелникът
намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир.
Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си.
към беседата >>
Един ден
отшелникът
отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда.
Господ му отговорил: “Може, но ако животът му се измени”. – “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени? ” – запитал светията. – “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир.
Един ден
отшелникът
отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда.
Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари!
към беседата >>
Това много огорчило
отшелника
, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”.
– “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени? ” – запитал светията. – “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда.
Това много огорчило
отшелника
, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”.
Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари! ” А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”...
към беседата >>
Започнал тогава
отшелникът
отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря.
” – запитал светията. – “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”.
Започнал тогава
отшелникът
отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря.
Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари! ” А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”... И вие като този отшелник искате да дадете преимущество на низшето, но ще дойдат Ангелите да ви набият и тогава ще трябва да издигнете висшето в човека.
към беседата >>
Един ден, докато работел, той видял пак
отшелника
, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си.
Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни.
Един ден, докато работел, той видял пак
отшелника
, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си.
Помоли пак Господа втори път да ми даде пари! ” А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”... И вие като този отшелник искате да дадете преимущество на низшето, но ще дойдат Ангелите да ви набият и тогава ще трябва да издигнете висшето в човека. Аз ви говоря това, за да бъдете напълно добродетелни, напълно справедливи, тъй истинни и тъй мъдри, както е сам Господ. В нашия живот трябва да постъпваме тъй, както Господ постъпва спрямо нас.
към беседата >>
” А
отшелникът
отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”...
Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари!
” А
отшелникът
отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”...
И вие като този отшелник искате да дадете преимущество на низшето, но ще дойдат Ангелите да ви набият и тогава ще трябва да издигнете висшето в човека. Аз ви говоря това, за да бъдете напълно добродетелни, напълно справедливи, тъй истинни и тъй мъдри, както е сам Господ. В нашия живот трябва да постъпваме тъй, както Господ постъпва спрямо нас. Често ние сме недоволни, но Той веднага изпраща Своето благословение. И винаги самите ние ставаме причина за своето нещастие.
към беседата >>
И вие като този
отшелник
искате да дадете преимущество на низшето, но ще дойдат Ангелите да ви набият и тогава ще трябва да издигнете висшето в човека.
Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари! ” А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”...
И вие като този
отшелник
искате да дадете преимущество на низшето, но ще дойдат Ангелите да ви набият и тогава ще трябва да издигнете висшето в човека.
Аз ви говоря това, за да бъдете напълно добродетелни, напълно справедливи, тъй истинни и тъй мъдри, както е сам Господ. В нашия живот трябва да постъпваме тъй, както Господ постъпва спрямо нас. Често ние сме недоволни, но Той веднага изпраща Своето благословение. И винаги самите ние ставаме причина за своето нещастие. Ще си послужа с един пример: веднъж Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който бил седнал.
към беседата >>
3.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Един
отшелник
живял много години в пустинята.
Отдавайте не само Кесаревото Кесарю, но и Божието Богу. Кесаревото е човешкото. Ние сме длъжни на човешкото. Следователно, на всеки човек трябва да отдадем това, което му дължим. Това значи, да разбираме смисъла на живота.
Един
отшелник
живял много години в пустинята.
Най-после решил да отиде при един светия, да го попита, как да разбере смисъла на живота. Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко!
към беседата >>
Отшелникът
отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата.
Следователно, на всеки човек трябва да отдадем това, което му дължим. Това значи, да разбираме смисъла на живота. Един отшелник живял много години в пустинята. Най-после решил да отиде при един светия, да го попита, как да разбере смисъла на живота. Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях.
Отшелникът
отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата.
Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко! Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото. – Какво научи?
към беседата >>
Отшелникът
се върнал при светията, да каже, какво видял в селото.
Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко!
Отшелникът
се върнал при светията, да каже, какво видял в селото.
– Какво научи? – Нищо особено. Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка. Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа? – Нито един път.
към беседата >>
Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на
отшелника
едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка.
На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко! Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото. – Какво научи? – Нищо особено.
Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на
отшелника
едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка.
Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа? – Нито един път. – Защо? – Всичкото ми внимание беше отправено към кандилото, гледах да не разлея нито една капка от маслото. Тогава светията му казал: Видя ли, как селянинът, който храни и семейството си, и нас, намери време да си спомни поне два пъти през деня за Господа, а ти, отшелникът, не можа да си спомниш нито един път за Господа.
към беседата >>
Отшелникът
изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа?
Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко! Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото. – Какво научи? – Нищо особено. Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка.
Отшелникът
изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа?
– Нито един път. – Защо? – Всичкото ми внимание беше отправено към кандилото, гледах да не разлея нито една капка от маслото. Тогава светията му казал: Видя ли, как селянинът, който храни и семейството си, и нас, намери време да си спомни поне два пъти през деня за Господа, а ти, отшелникът, не можа да си спомниш нито един път за Господа. Питам сегашните учени и философи, по колко пъти на ден си спомнят за Господа.
към беседата >>
Тогава светията му казал: Видя ли, как селянинът, който храни и семейството си, и нас, намери време да си спомни поне два пъти през деня за Господа, а ти,
отшелникът
, не можа да си спомниш нито един път за Господа.
Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка. Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа? – Нито един път. – Защо? – Всичкото ми внимание беше отправено към кандилото, гледах да не разлея нито една капка от маслото.
Тогава светията му казал: Видя ли, как селянинът, който храни и семейството си, и нас, намери време да си спомни поне два пъти през деня за Господа, а ти,
отшелникът
, не можа да си спомниш нито един път за Господа.
Питам сегашните учени и философи, по колко пъти на ден си спомнят за Господа. Причината за нещастията на сегашните хора се заключава, именно, в това, че не си спомнят за Господа. Затова Христос казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Казвам: Трябва да мислите за себе си, за своите ръце и крака, за ума и за сърцето си, за своето развитие, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобряване на оня живот, който ви очаква след смъртта. Днешният живот е наш, утрешният принадлежи на Бога. Как ще бъдете щастливи, ако не отдадете Божието на Бога?
към беседата >>
Един
отшелник
живял дълги години в пустинята.
(втори вариант)
Отдайте кесаревото кесарю. Някой ще каже: „Аз днес се разсърдих." Добре, отдаде ли кесаревото кесарю? Кесаревото - това е човешкото. Следователно на всеки човек сме длъжни и трябва да му отдадем това, за което сме му длъжни. Казвам, трябва да се разбира смисълът на живота.
Един
отшелник
живял дълги години в пустинята.
Един ден той отишъл при един по-свят отшелник - светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота. Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко! " Като се върнал от работа, пак казал: „Божичко! " Като се върнал отшелникът при светията, той го запитал: „Какво научи? " „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко." След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще гледаш да не разлееш нито капка." Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога?
към втори вариант >>
Един ден той отишъл при един по-свят
отшелник
- светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Аз днес се разсърдих." Добре, отдаде ли кесаревото кесарю? Кесаревото - това е човешкото. Следователно на всеки човек сме длъжни и трябва да му отдадем това, за което сме му длъжни. Казвам, трябва да се разбира смисълът на живота. Един отшелник живял дълги години в пустинята.
Един ден той отишъл при един по-свят
отшелник
- светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота.
Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко! " Като се върнал от работа, пак казал: „Божичко! " Като се върнал отшелникът при светията, той го запитал: „Какво научи? " „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко." След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще гледаш да не разлееш нито капка." Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога? " „Нито един път, защото аз през целия ден следях да не излея от маслото - там ми беше всичкото внимание." „Видя ли - казал светията.
към втори вариант >>
Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл
отшелникът
в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко!
(втори вариант)
Кесаревото - това е човешкото. Следователно на всеки човек сме длъжни и трябва да му отдадем това, за което сме му длъжни. Казвам, трябва да се разбира смисълът на живота. Един отшелник живял дълги години в пустинята. Един ден той отишъл при един по-свят отшелник - светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота.
Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл
отшелникът
в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко!
" Като се върнал от работа, пак казал: „Божичко! " Като се върнал отшелникът при светията, той го запитал: „Какво научи? " „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко." След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще гледаш да не разлееш нито капка." Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога? " „Нито един път, защото аз през целия ден следях да не излея от маслото - там ми беше всичкото внимание." „Видя ли - казал светията. - Този селянин, който и нас храни, и цялото си семейство - два пъти му иде наум да си спомни за Бога, а ти, отшелник, веднъж не си спомни за Бога."
към втори вариант >>
" Като се върнал
отшелникът
при светията, той го запитал: „Какво научи?
(втори вариант)
Казвам, трябва да се разбира смисълът на живота. Един отшелник живял дълги години в пустинята. Един ден той отишъл при един по-свят отшелник - светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота. Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко! " Като се върнал от работа, пак казал: „Божичко!
" Като се върнал
отшелникът
при светията, той го запитал: „Какво научи?
" „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко." След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще гледаш да не разлееш нито капка." Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога? " „Нито един път, защото аз през целия ден следях да не излея от маслото - там ми беше всичкото внимание." „Видя ли - казал светията. - Този селянин, който и нас храни, и цялото си семейство - два пъти му иде наум да си спомни за Бога, а ти, отшелник, веднъж не си спомни за Бога." Питам философите, учените хора колко пъти си спомнят за Бога. Ето нещастието.
към втори вариант >>
- Този селянин, който и нас храни, и цялото си семейство - два пъти му иде наум да си спомни за Бога, а ти,
отшелник
, веднъж не си спомни за Бога."
(втори вариант)
Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко! " Като се върнал от работа, пак казал: „Божичко! " Като се върнал отшелникът при светията, той го запитал: „Какво научи? " „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко." След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще гледаш да не разлееш нито капка." Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога? " „Нито един път, защото аз през целия ден следях да не излея от маслото - там ми беше всичкото внимание." „Видя ли - казал светията.
- Този селянин, който и нас храни, и цялото си семейство - два пъти му иде наум да си спомни за Бога, а ти,
отшелник
, веднъж не си спомни за Бога."
Питам философите, учените хора колко пъти си спомнят за Бога. Ето нещастието. Отдайте кесаревото кесарю. Трябва да мислите за себе си, за своето здраве, за развитието си, за ума си, за краката си, за ръцете, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобрение на живота, който утре ще наследите. Днешният живот е наш, утрешният е Божий.
към втори вариант >>
4.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един
отшелник
цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот.
“ – Господ го е пратил да му покажете вратата. Майката е вратата. Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дете“. Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват.
За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един
отшелник
цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот.
Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода.
към беседата >>
Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато
отшелникът
го изпие.
Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дете“. Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял.
Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато
отшелникът
го изпие.
Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата, забелязал в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо.
към беседата >>
Отшелникът
обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея.
Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие.
Отшелникът
обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея.
Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата, забелязал в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание.
към беседата >>
Отшелникът
взел това детенце и го отгледал грижливо.
Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата, забелязал в извора едно много красиво детенце.
Отшелникът
взел това детенце и го отгледал грижливо.
Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, дето го сгодил. Не се минало много време, синът му откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът.
към беседата >>
Синът на
отшелника
отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази.
Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, дето го сгодил. Не се минало много време, синът му откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване.
Синът на
отшелника
отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази.
Отшелникът не можал да се опази и трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо? “ – „Да, виждам три магарета.“ – „Друго не виждаш ли? “ – „Виждам, че са натоварени.“ – „Какво носят?
към беседата >>
Отшелникът
не можал да се опази и трябвало да го обесят.
Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, дето го сгодил. Не се минало много време, синът му откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази.
Отшелникът
не можал да се опази и трябвало да го обесят.
Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо? “ – „Да, виждам три магарета.“ – „Друго не виждаш ли? “ – „Виждам, че са натоварени.“ – „Какво носят? “ – „Те са натоварени с цървули.“ Тогава синът му отговорил: „Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето“.
към беседата >>
За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: в една гора живял един
отшелник
цели двайсет години и бил известен със своя чист и благочестив живот.
(втори вариант)
Аз ще уподобя първия конус на малкото дете, което по-рано е било старият човек, но се е смалил. Това дете е било едно време някой философ, някой браминин, някой учен, който днес се нуждае от вашата помощ - иска да го прекарате през тясното отвърстие на конуса. Питате: „Защо това дете се е явило в този дом? " Господ го е пратил да премине през този конус. Днешните майки се възхищават от своите деца и ги намират много интелигентни, но като пораснат, тогава ги разбират какви са, защото отпосле се проявяват.
За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: в една гора живял един
отшелник
цели двайсет години и бил известен със своя чист и благочестив живот.
Дяволът замислял различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после решава да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът, обаче, го затваря там, прекръства стомната и го оставя затворен в нея. Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия стомната и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода. Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце.
към втори вариант >>
Най-после решава да влезе в стомната му и там да остане, докато
отшелникът
го изпие.
(втори вариант)
Питате: „Защо това дете се е явило в този дом? " Господ го е пратил да премине през този конус. Днешните майки се възхищават от своите деца и ги намират много интелигентни, но като пораснат, тогава ги разбират какви са, защото отпосле се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: в една гора живял един отшелник цели двайсет години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът замислял различни начини, за да го изкуси, но не успял.
Най-после решава да влезе в стомната му и там да остане, докато
отшелникът
го изпие.
Отшелникът, обаче, го затваря там, прекръства стомната и го оставя затворен в нея. Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия стомната и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода. Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце. Отшелникът взима вкъщи това детенце и го отглежда грижливо. Расло това детенце и станало много интелигентно, то поразявало всички със своя ум и знание.
към втори вариант >>
Отшелникът
, обаче, го затваря там, прекръства стомната и го оставя затворен в нея.
(втори вариант)
" Господ го е пратил да премине през този конус. Днешните майки се възхищават от своите деца и ги намират много интелигентни, но като пораснат, тогава ги разбират какви са, защото отпосле се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: в една гора живял един отшелник цели двайсет години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът замислял различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после решава да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие.
Отшелникът
, обаче, го затваря там, прекръства стомната и го оставя затворен в нея.
Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия стомната и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода. Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце. Отшелникът взима вкъщи това детенце и го отглежда грижливо. Расло това детенце и станало много интелигентно, то поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на баща си: „Аз ще ти дам да управляваш голямо царство, ще те науча на особен начин на живеене - ще те направя зет на царя." Бащата се съгласил на тези обещания и затова неговият син го завел в едно царство, в което успял да го сгоди.
към втори вариант >>
Отшелникът
взима вкъщи това детенце и го отглежда грижливо.
(втори вариант)
Дяволът замислял различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после решава да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът, обаче, го затваря там, прекръства стомната и го оставя затворен в нея. Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия стомната и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода. Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце.
Отшелникът
взима вкъщи това детенце и го отглежда грижливо.
Расло това детенце и станало много интелигентно, то поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на баща си: „Аз ще ти дам да управляваш голямо царство, ще те науча на особен начин на живеене - ще те направя зет на царя." Бащата се съгласил на тези обещания и затова неговият син го завел в едно царство, в което успял да го сгоди. Не се минало много време, синът открадва всичките скъпоценности на царя и отива при него да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издава заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при баща си и му казва, че и срещу него има големи улики, затова да се пази.
към втори вариант >>
Синът на
отшелника
отива при баща си и му казва, че и срещу него има големи улики, затова да се пази.
(втори вариант)
Отшелникът взима вкъщи това детенце и го отглежда грижливо. Расло това детенце и станало много интелигентно, то поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на баща си: „Аз ще ти дам да управляваш голямо царство, ще те науча на особен начин на живеене - ще те направя зет на царя." Бащата се съгласил на тези обещания и затова неговият син го завел в едно царство, в което успял да го сгоди. Не се минало много време, синът открадва всичките скъпоценности на царя и отива при него да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издава заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване.
Синът на
отшелника
отива при баща си и му казва, че и срещу него има големи улики, затова да се пази.
Отшелникът не можал да се опази и затова трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето да го бесят, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни нагоре в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо? " „Да, виждам три магарета." „Друго не виждаш ли? " „Виждам, че са натоварени." „Какво носят?
към втори вариант >>
Отшелникът
не можал да се опази и затова трябвало да го обесят.
(втори вариант)
Расло това детенце и станало много интелигентно, то поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на баща си: „Аз ще ти дам да управляваш голямо царство, ще те науча на особен начин на живеене - ще те направя зет на царя." Бащата се съгласил на тези обещания и затова неговият син го завел в едно царство, в което успял да го сгоди. Не се минало много време, синът открадва всичките скъпоценности на царя и отива при него да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издава заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при баща си и му казва, че и срещу него има големи улики, затова да се пази.
Отшелникът
не можал да се опази и затова трябвало да го обесят.
Когато го качили на въжето да го бесят, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни нагоре в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо? " „Да, виждам три магарета." „Друго не виждаш ли? " „Виждам, че са натоварени." „Какво носят? " „Те са натоварени с цървули." Тогава синът му отговорил: „Това са цървулите, които скъсах досега, за да те кача на въжето."
към втори вариант >>
5.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Двама стари
отшелници
светии спорили върху този въпрос, че човек само с мисълта си прави грях.
Всички момци ще нахвърлят на нея по една лоша мисъл и тя ще се съблазни. Най-малко, тя ще възприеме една мисъл и след възприемането дори и в най-малки размери тя е опорочена. Съвременните хора считат, че човек е престъпник, когато извърши някое престъпление. Не, щом е намислил, той вече е извършил престъплението. Ама мнозина ще възразят, че престъпление само с помисъл не се върши.
Двама стари
отшелници
светии спорили върху този въпрос, че човек само с мисълта си прави грях.
Единият казал: “Да сварим боб, ама сол мислено да турим в боба. Дали тогава той ще се осоли? ” Действително, той логически е прав. С мисъл бобът не се осолява. Но аз казвам, че ако мисълта е силна, той може да се осоли.
към беседата >>
6.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
Туй е в първата епоха, през време на Римската империя, в едно царство в Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като
отшелник
, самотен.
Понеже мисълта е натегната. Неразбран е животът, за тях – едно развлечение, а за учениците, ще видим дали ще погледнат в ръкава си. Искам да дам време, за да ги бием: който не знае, ще почне да гледа в ръкава си. Хубаво, ние, макар че по някой път да не виждаме, ала все пак виждаме. Който гледа в ръкава, ние знаем.
Туй е в първата епоха, през време на Римската империя, в едно царство в Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като
отшелник
, самотен.
Искал да има някое видение: да му се изяви Христос. Хора отивали при него. Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да те видя“. Молил се, плакал; молил се, плакал.
към беседата >>
Двама братя,
отшелници
, се връщат в града си и единият брат казва на другия: „Знаеш ли каква е волята на Христа?
И тъй, учениците трябва да изменят своя начин на живеене. Те трябва да мислят, че са свързани с тази слънчева енергия; да мислят, че Господ живее в тях. Кой Господ? – Господ на Любовта, и всякога, дори и при най-лошо разположение, не им се позволява да се оплакват, а, напротив, те трябва да благодарят за всичко. Толстой привежда един пример.
Двама братя,
отшелници
, се връщат в града си и единият брат казва на другия: „Знаеш ли каква е волята на Христа?
Като отидем в една къща и ни изпъдят, и отидем навсякъде и не ни приемат, тогава, като излезем вън, да благодарим и да се радваме, че никъде не са ни приели“. Това е Христовото учение. Каквито и да сте – мъже, жени или деца с такова едно разположение, и вие ще дадете едно благословение. И, следователно, ония хора са много скромни, които всичко имат, т.е. хора невзискателни.
към беседата >>
7.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Там се подвизавал като
отшелник
друг римлянин, станал християнин, на име Финиций, който много дълбоко е разбирал живота и е бил отличен философ.
Воля има в нея: „Не искам да ида! За нищо не желая да ида в двореца! “ Онзи, който е бил определен, отишъл да изпълни волята на Нерона с насилие, и след туй, по заповедта на Нерона, я пуснали навън. Тя излиза, напуща Рим, съвършено се отдалечава оттам, в нейната душа се явява отвращение към римската цивилизация: „В Рим няма нищо благородно, то е позор за Рим, аз не искам да бъда отсега нататък римлянка“. И отива в южната страна, минава в Африка, в една планинска местност.
Там се подвизавал като
отшелник
друг римлянин, станал християнин, на име Финиций, който много дълбоко е разбирал живота и е бил отличен философ.
Млад човек, на около 35 години, 15 години се е подвизавал той. Имал е желание да изчезне тази негова красота, която съблазнявала жените. И колкото повече време минавало, толкова по-красив е ставал: той взимал огледало и всеки ден, като се оглеждал в него, още по-красив ставал. На Христа се молил и казвал: „Господи, този дявол, тази външна съблазън да се махне от мене“. И той искал да изчезне тази негова красота, да бъде угоден Богу.
към беседата >>
8.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой
отшелник
, много благочестив човек.
То е култура за вас, но не за тия камъни. А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички. Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие. И затуй казва този господар: „Оставете ги да растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“. Ще си послужа с един пример.
В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой
отшелник
, много благочестив човек.
Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда?
към беседата >>
И този стар
отшелник
мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда?
В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“.
И този стар
отшелник
мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда?
– При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш?
към беседата >>
„Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този
отшелник
“.
Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си.
„Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този
отшелник
“.
А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори.
към беседата >>
Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя
отшелник
.
Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея! “ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали.
Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя
отшелник
.
Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник. Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача? Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод.
към беседата >>
Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този
отшелник
.
След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея! “ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали. Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник.
Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този
отшелник
.
Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача? Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“.
към беседата >>
9.
Пак ще ви видя
,
НБ
, София, 29.1.1922г.,
Един
отшелник
, светия, живял 40 години в пустиня.
Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле. Едното и другото е възможно. Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек. Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо. Не е докачане – липсва ви.
Един
отшелник
, светия, живял 40 години в пустиня.
Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“. – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“ Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва.
към беседата >>
10.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Дохожда до реката, среща я някой
отшелник
, който постил 6 дена и в този ден щял да яде.
Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Тя му казва: „Не го бий“. – „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път.
Дохожда до реката, среща я някой
отшелник
, който постил 6 дена и в този ден щял да яде.
Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък. Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история. А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“. Той оседлава два коня и я връща при мъжа ѝ. Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът, отшелникът и възлюбленият и т.н.
към беседата >>
Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът,
отшелникът
и възлюбленият и т.н.
Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде. Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък. Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история. А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“. Той оседлава два коня и я връща при мъжа ѝ.
Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът,
отшелникът
и възлюбленият и т.н.
Питам: Кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва? Младият момък казва: „Няма съмение, ти ще се върнеш“. Нейният мъж, който ѝ позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът. А то във всички тия отказвания се крие по един грях. За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си.
към беседата >>
А този
отшелник
е емблема на леност.
За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко.
А този
отшелник
е емблема на леност.
В този разказ отшелникът, богомолецът означава леността: само религиозните хора са лениви. Те, като служат на Бога, забравят да работят и тогава те попадат от този грях на леност в манастирите и църквите, дето казват: „Подай, Господи“. Той е един от смъртните грехове. Хубаво е да се молим, но този грях трябва да се премахне. Добре, а онзи възлюблен там, ще кажете: „Колко е благороден, че той не се самоубил“.
към беседата >>
В този разказ
отшелникът
, богомолецът означава леността: само религиозните хора са лениви.
Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко. А този отшелник е емблема на леност.
В този разказ
отшелникът
, богомолецът означава леността: само религиозните хора са лениви.
Те, като служат на Бога, забравят да работят и тогава те попадат от този грях на леност в манастирите и църквите, дето казват: „Подай, Господи“. Той е един от смъртните грехове. Хубаво е да се молим, но този грях трябва да се премахне. Добре, а онзи възлюблен там, ще кажете: „Колко е благороден, че той не се самоубил“. Той е емблема на сладострастие.
към беседата >>
Наместо тази гордост, ако бихме внесли Любов; наместо тази ревнивост, ако бихме внесли Мъдростта; ако наместо гнева бихме внесли в живота си Истината, и вместо тази жажда за грабежи бихме внесли Правдата, и вместо тази леност на онзи светия-
отшелник
бихме внесли Добродетелта, какъв, мислите, можеше да бъде вашия живот?
Ама пък, не да бъдете горделиви, не да бъдете ревниви. Казвате: „Той е ревнив в делото Божие“. Често казват: „Той е горделив между народа си“. Но от какво страдат народите? Друго трябва.
Наместо тази гордост, ако бихме внесли Любов; наместо тази ревнивост, ако бихме внесли Мъдростта; ако наместо гнева бихме внесли в живота си Истината, и вместо тази жажда за грабежи бихме внесли Правдата, и вместо тази леност на онзи светия-
отшелник
бихме внесли Добродетелта, какъв, мислите, можеше да бъде вашия живот?
Ако всички хора са чисти и сега всички отправим една колективна, обща молитва? Ама сега ще кажете: „Светът, общият строй е такъв, условията са такива, следователно ние трябва да се подчиним, ще дойде време, в бъдеще, туй щяло да стане, еволюцията щяла да се измени“. Коя еволюция? Вие тази еволюция виждали ли сте? „Ама биологията.“ – Тази биология виждали ли сте?
към беседата >>
11.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Някой си
отшелник
, на име Хато, живял е отдавна, когато светът се е намирал в едно по-тежко положение, отколкото днешното.
А знаете ли кое е нашето шестгодишно вино? То е врялата вода. И ние имаме „печени кокошки“. „Него слушайте! “ Сега, за да поясня моята мисъл, ще ви приведа един малък анекдот за един светия.
Някой си
отшелник
, на име Хато, живял е отдавна, когато светът се е намирал в едно по-тежко положение, отколкото днешното.
Той е считал, че целият свят отива към погибел и не можал да си обясни как е възможно Господ да търпи този грешен свят, защо изведнъж не го заличи, да направи нещо по-хубаво. Всеки ден се молил да дойде Господ да премахне всички тези грешници и да сложи ред и порядък, да не страдат хората. Но колкото повече се молел, толкова светът ставал по-лош. Един ден той решил да излезе из града, да вдигне ръцете си към небето и да не ги снеме дотогава, докато Господ не изпълни неговото моление. Вдигнал си той ръцете, това било в началото на пролетта.
към беседата >>
12.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
Отшелници
са тези, които живеят в пустините.
Тази дума може да се вземе в прав и в отрицателен смисъл. Светии и сега има в селата. Те живеят чист, свят живот. Заемат незавидно положение. Светиите никога не са живели в пустините.
Отшелници
са тези, които живеят в пустините.
Щом научат законите, те се връщат при своите близки и стават пророци. Почват да пророкуват, да тълкуват, дават наставления на хората как да живеят, как да се лекуват, имат знания и мъдрост. Светия е той, свят човек – безкористно работи. И не само туй, но като се погледне цялата аура на такъв човек, той е облечен в една бяла дреха, със светлина. По това се отличава – с грамадна светлина е той.
към беседата >>
13.
Съвети и наставления за Учениците
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 3.9.1922г.,
Един пример има за вас: "
Отшелникът
– светия като ходил на небето, видял, че само един камък не стига на зданието..."
Ако аз сега отворя Евангелието, знаете ли какво ще ви се падне? Сега ще го оставя, няма да го отварям аз, само да се отвори. Учителят движеше леко-леко Евангелието и то се отвори на едно място. Прочете го: "Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и възридаете, а светът ще се възрадва. Но скръбта ще се замени с радост." Амин.
Един пример има за вас: "
Отшелникът
– светия като ходил на небето, видял, че само един камък не стига на зданието..."
Учителят пак леко отвори Евангелието, падна се: "Истина, истина ви казвам...", пак същото. Един от братята пожела той сам да направи същото с Евангелието, да види къде ще се отвори. Взе той Евангелието, отвори се на Откровение 12:1: "И видях и ето. Агне стоеше на гората Сион и с Него 144 тисящи, които имаха Името на Неговия Отец написано на челата си." Повторно отвори, падна се Римляном 13 глава.
към беседата >>
14.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Много
отшелници
са живели в горите по 50 – 60 години и на старини се върнали между хората.
(втори вариант)
Кое е същественото за човешката душа? Същественото е Христос, като колективна единица, като идеал за цялото човечество. Христос е Божественото начало в човека, което се проявява във всички пробудени души. Христос е проява на Бога. Той дойде на земята да покаже на хората, че има и друг живот, а също така да им даде начин, как да живеят на земята.
Много
отшелници
са живели в горите по 50 – 60 години и на старини се върнали между хората.
Когато любовта заговори в тях, те се връщат при своите близки да им покажат, че единственият път, който води към Бога, е любовта. Как майката може да отгледа детето си, ако няма любов? Как учителят възпитава учениците си, ако няма любов и търпение? Любов е нужна навсякъде. Аз говоря за разумната любов.
към втори вариант >>
15.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Сафрио, тъй наречен, един
отшелник
, живял в миналите векове, още в най-ранните времена на християнството.
Някой път едва ли ще кажем 25 на 100 от истината, съзнателно искаме да се самоизмамваме. А в дадения случай нещата са математически, точно определени. Духовният свят е свят, който не се изменя. Аз ще ви приведа един пример, да ви покажа кое нещо е морално. Той е следующият.
Сафрио, тъй наречен, един
отшелник
, живял в миналите векове, още в най-ранните времена на християнството.
Той принадлежал към един знатен род, но се числил като член на Всемирното Бяло Братство. Според окултната философия, той дал обещание, като види, че някой извърши някое престъпление, никога да не казва, че го видял. И във всички случаи за никого зло да не мисли, никого да не издава. След като преживял 15 години в това отшелничество, той попада на следния тежък изпит. Някоя си богата, видна римлянка, Марциама наречена, имала свой любовник, с когото се разхождала през една хубава местност.
към беседата >>
След като преживял 15 години в това
отшелничество
, той попада на следния тежък изпит.
Той е следующият. Сафрио, тъй наречен, един отшелник, живял в миналите векове, още в най-ранните времена на християнството. Той принадлежал към един знатен род, но се числил като член на Всемирното Бяло Братство. Според окултната философия, той дал обещание, като види, че някой извърши някое престъпление, никога да не казва, че го видял. И във всички случаи за никого зло да не мисли, никого да не издава.
След като преживял 15 години в това
отшелничество
, той попада на следния тежък изпит.
Някоя си богата, видна римлянка, Марциама наречена, имала свой любовник, с когото се разхождала през една хубава местност. Нейният любовник я заподозрял в нещо, забива ножа си в гърдите ѝ и тя остава на място, умира. Тъкмо по това време Сафрио минава през тази местност и вижда една жена, лежи мъртва на земята. Той се чуди как е станало това убийство. Веднага минават хора покрай това място и го запитват: „Кой уби тази жена?
към беседата >>
Всички се намират в чудо, един
отшелник
от 15 години, да убие една жена!
Тъкмо по това време Сафрио минава през тази местност и вижда една жена, лежи мъртва на земята. Той се чуди как е станало това убийство. Веднага минават хора покрай това място и го запитват: „Кой уби тази жена? “ Той видял кой я уби, но дал веднъж обет да не казва кой извършил престъплението, отговаря: „Аз я убих“. Хващат го, дават го под съд.
Всички се намират в чудо, един
отшелник
от 15 години, да убие една жена!
И най-после си мислят: „Някакво ужасно престъпление трябва да е извършил той и за да го прикрие, решил да убие тази жена“. Осъждат го на смърт, но той казва на съдиите: „Аз имам пред умрялата едно задължение и според обичая искам за последен път да я видя, да изпълня туй си задължение. След това вие ще приложите смъртното наказание“. Ще кажете: „Това мит ли е или легенда, че работите стават много бързо? “ В митовете и легендите работите стават много бързо, не се протакат много.
към беседата >>
16.
Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието
,
МОК
, София, 10.2.1924г.,
Мнозина от светиите, мнозина
отшелници
в Индия, много учени хора са изгубили своя живот в търсене на Божественото съзнание.
Сега аз ви навеждам на една реална философия, която външно изглежда малко отвлечена, но в нея има едно микроскопическо приложение. И всеки учител, който ви каже, че може да имате някакви грандиозни резултати, не ви казва истината. Истинският Учител ще ви покаже малката светлинка. И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на таза малка светлинка във вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят.
Мнозина от светиите, мнозина
отшелници
в Индия, много учени хора са изгубили своя живот в търсене на Божественото съзнание.
Напразно са изгубили живота си. Те трябвало да търсят малката светлинка в себе си, която би им допринесла много по-голяма радост, отколкото всичките радости, които са имали до това време. И ако вие съберете всички радости, които сте имали досега, половината от тях даже не може да се сравнят с тази малка радост, която може да ви достави малката светлинка в съзнанието. В тази светлинка вие имате вече нещо реално. Към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си.
към беседата >>
17.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
В миналото много
отшелници
прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото учение и са оставили ценни знания и опитности.
И днес, като дойде Христос, няма да излекува всички хора, но само онези, на които съзнанието е пробудено. Само те могат да приемат моментално Божията Любов. – Тогава ние ще отидем в горите, там да се подвизаваме. – Гората, това е животът между хората. Ще отидеш между хората, и там ще се подвизаваш.
В миналото много
отшелници
прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото учение и са оставили ценни знания и опитности.
Трябва ли и ние да се подвизаваме като тях ? Не, ние ще използуваме техните знания и опитности, като школа, която трябва да изучаваме. Сегашните светии трябва да живеят между хората, да опитат тяхната омраза и студ. Само така те ще възприемат любовта и ще дадат път на Божественото в себе си. Онези хора, колкото малко и да са те, посветили живота си в служене на Бога с любов, са в състояние да подобрят положението на своя народ в материално, социално и политическо отношение.
към беседата >>
18.
Разумното сърце
,
ООК
, София, 2.4.1924г.,
Сега ще ви приведа примера за онези двама
отшелници
, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога.
Например вие имате груби навици, по някой път нямате търпение – всичко туй се дължи на вашия философски ум, който смята, че са ви обидили. В какво седи достойнството на човека? – Достойнството на един човек седи в изпълнението на Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение.
Сега ще ви приведа примера за онези двама
отшелници
, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога.
Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга. Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато. Казва си: „Колко глупав човек, бяга от златото! “ Той изважда златото от кюпа, взема го и отива в Александрия, дето направя голяма къща за странноприемница; помага на бедните, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си.
към беседата >>
Един ден единият от
отшелниците
вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга.
В какво седи достойнството на човека? – Достойнството на един човек седи в изпълнението на Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога.
Един ден единият от
отшелниците
вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга.
Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга. Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато. Казва си: „Колко глупав човек, бяга от златото! “ Той изважда златото от кюпа, взема го и отива в Александрия, дето направя голяма къща за странноприемница; помага на бедните, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си. Връща се в пустинята и се моли на Бога да му каже дали е доволен от него.
към беседата >>
19.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
Вие знаете онази приказка на онзи
отшелник
човек, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот.
Някои хора казват: краката на един мъж или краката на една жена. Това са извратени мисли. Чудни сте вие, като схващате нещата по този начин. Това не са краката нито на мъжа, нито на жената. Съвременните хора, даже и най-святите, все имат някаква слабост.
Вие знаете онази приказка на онзи
отшелник
човек, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот.
Той през това време успял да придобие известна чистота и святост и пожелал да слезе в града при брата си, който бил обущар и да му проповядва за възвишения, за чистия живот. За да изрази своята святост, взел в ръката си една топка сняг, с което искал да покаже, че тази топка сняг няма да се стопи. Брат му бил прочут обущар и при него идвали много видни клиенти да си поръчват обуща. Отшелникът говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал: „Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот.“ В това време пристига царската дъщеря да си вземе мярка, но според тогавашния обичай трябвало да си събуе крака и да се вземе мярка. Светията се загледал в крака на царската дъщеря и не усетил как снегът му започнал да се топи.
към беседата >>
Отшелникът
говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал: „Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот.“ В това време пристига царската дъщеря да си вземе мярка, но според тогавашния обичай трябвало да си събуе крака и да се вземе мярка.
Съвременните хора, даже и най-святите, все имат някаква слабост. Вие знаете онази приказка на онзи отшелник човек, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот. Той през това време успял да придобие известна чистота и святост и пожелал да слезе в града при брата си, който бил обущар и да му проповядва за възвишения, за чистия живот. За да изрази своята святост, взел в ръката си една топка сняг, с което искал да покаже, че тази топка сняг няма да се стопи. Брат му бил прочут обущар и при него идвали много видни клиенти да си поръчват обуща.
Отшелникът
говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал: „Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот.“ В това време пристига царската дъщеря да си вземе мярка, но според тогавашния обичай трябвало да си събуе крака и да се вземе мярка.
Светията се загледал в крака на царската дъщеря и не усетил как снегът му започнал да се топи. Брат му, обущарят, като видял това, казал му: „Братко, снегът ти се топи“. Така е и със съвременните хора. Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях.
към беседата >>
20.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, да станете
отшелници
.
При това, както виждаш, цял се измокрих. И съвременните хора, какво ли не обещават на Бога? Обаче, дойде ли да изпълнят обещанието си, отказват се и намират ред причини за оправдание. Бог не се нуждае от нищо друго, освен от нашите сърца. И в новата култура всеки трябва да посвети сърцето си за служене на Любовта.
Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, да станете
отшелници
.
Вие трябва да се стремите към красивия, към великия живот. Не мислете, че като станете отшелници, ще бъдете добри. Добротата на човека седи в сърцето, което той е посветил на Любовта. В това сърце блика светлина; в това сърце блика живот. Човек с такова сърце знае, кой от какво се нуждае и може да му помогне.
към беседата >>
Не мислете, че като станете
отшелници
, ще бъдете добри.
Обаче, дойде ли да изпълнят обещанието си, отказват се и намират ред причини за оправдание. Бог не се нуждае от нищо друго, освен от нашите сърца. И в новата култура всеки трябва да посвети сърцето си за служене на Любовта. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, да станете отшелници. Вие трябва да се стремите към красивия, към великия живот.
Не мислете, че като станете
отшелници
, ще бъдете добри.
Добротата на човека седи в сърцето, което той е посветил на Любовта. В това сърце блика светлина; в това сърце блика живот. Човек с такова сърце знае, кой от какво се нуждае и може да му помогне. Отдето мине, той знае вече, какво трябва да прави. Целия ден, от сутрин до вечер, той е зает да помага.
към беседата >>
21.
Трениране
,
МОК
, София, 5.6.1927г.,
Обаче срещне ли някой
отшелник
, който минава за светия, той ще го спре, ще започне да му проповядва; този човек минава за светия, но не е никакъв светия - светостта е вътрешен процес.
Когато се тренира физически, човек трябва да обръща внимание на дишането си, да диша и през кожата си - всички пори на тялото му трябва да бъдат отворени и да приемат въздух. Ин- дусите работят усилено върху дълбокото и пълно дишане; за тази цел те разполагат с много методи, които не са приложими за европейците - при това дишане се събира много енергия, която европейците не биха знаели как да употребят и в края на краищата вместо добро, ще се създаде някакво зло. За да успява в живота си, човек трябва да се тренира физически, да регулира енергиите на своя организъм. Тренираният не се гневи, не се дразни, както и каквото да му кажат, той не губи равновесието си; той е богат на сили, на чувства и на мисли и всякога е готов да дава; не е нужно да го предизвикват, да го дразнят и по този начин да го изчерпват - като види, че някой се нуждае от него, той веднага дава от себе си. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той има добре развита глава, снажно и добре развито тяло, от всяка негова клетка лъха живот и енергия; той е благороден, не се занимава с погрешките на хората - като види, че някой греши, той продължава пътя си, като че нищо не вижда.
Обаче срещне ли някой
отшелник
, който минава за светия, той ще го спре, ще започне да му проповядва; този човек минава за светия, но не е никакъв светия - светостта е вътрешен процес.
Ако търсите светия, ще го намерите в света - между грешници, страдащи и слаби хора, за които именно той е дошъл да работи; не е светия онзи пожълтелият, с хлътнали очи, окъсан и гологлав - външно светията е здрав, със светъл и чист поглед, добре и спретнато облечен; той помага на хората, показва им правия път. Следователно първото нещо, което се иска от ученика, е да тренира своето тяло; като тренира тялото си, той лесно ще трансформира енергиите си и тогава при каквото и състояние да се намира, той лесно заспива - когато пожелае да заспи, той може да направи това. Мнозина се въртят с часове в леглото, докато заспят; те мислят за миналото, за младините си и най-после казват: „Остаряхме вече". Не, и младият, и старият трябва да мислят за бъдещето, за онова, което предстои да придобият: някой казва, че иска да стане учен; друг иска да стане богат; трети - щастлив. Всеки човек може да бъде щастлив - от него зависи.
към беседата >>
А един
отшелник
, той може да те хване, да ти държи една проповед и може да ти приведе всички стихове от Свещеното писание.
(втори вариант)
Светиите изобщо не са с хлътнали очи. Светиите са хора изобилни. Един светия, тези адепти, те са снизходителни, те са толкова любвеобилни. Знаят погрешките на хората, никога не обръщат внимание. Като те видят да правиш погрешка, те няма да ти забележат.
А един
отшелник
, той може да те хване, да ти държи една проповед и може да ти приведе всички стихове от Свещеното писание.
Нали В. Юго, като говори за епископа Мериел, посреща той Жан Валжана, вземал му той свещниците. И в живота на Епиктет има един хубав пример. Той имал един хубав златен светилник, срещнал един, който му вземал златния светилник, оттеглил се назад и казал: «Голямо зло направих, че изкуших хората» – и си купил един от пръст. Ако един Епиктет във времето на Христа – езичник, но много хубави неща има от него.
към втори вариант >>
22.
Линиите на ума и сърцето
,
МОК
, София, 25.9.1927г.,
Ако отиде на Тибет, на 6,000 метра височина, там ще намери няколко
отшелника
.
Каквато задача му дадете, ще я реши. Ако се занимава със статистика, той взима под внимание и най-дребните данни, на които малцина дават значение. Изобщо, този човек е много съобразителен. Ако линията на сърцето е много дълга, човек става голям идеалист. Той търси все идеални хора, но понеже живее по високите върхове, не може да ги намери.
Ако отиде на Тибет, на 6,000 метра височина, там ще намери няколко
отшелника
.
По-високо от Тибет той не може да намери хора. Истинските идеалисти живеят на Хималаите. Идете там и от тази височина разглеждайте човешкия живот. Какво представят Хималаите? – Възвишените човешки мисли.
към беседата >>
23.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Някой казва: Аз не мога да се откажа от удоволствията в живота; не искам да живея като
отшелник
.
– Не е въпросът, как днес ще постъпите. Сега вие се чудите, как са могли евреите да постъпят така с Христа! – Всеки човек може да постъпи като евреите. Ако разпне своята велика идея, както евреите разпнаха Христа, не прави ли и той същата грешка? Но тази грешка носи след себе си голяма катастрофа.
Някой казва: Аз не мога да се откажа от удоволствията в живота; не искам да живея като
отшелник
.
Питам: какво удоволствие има в това, да прекара човек цяла нощ в едно кабаре? Какво удоволствие има в това, да седиш цяла нощ в кабарето и да дишаш прашен, нечист въздух? Кое е за предпочитане: да дишаш отровния въздух по кабаретата, или да дишаш свежия въздух на Рила, или на друга някоя планина? Казвате: Как живеят хората в кабаретата? – Живеят те, но в себе си носят отровата на тамошната атмосфера.
към беседата >>
24.
Връзки на сърцето и на ума
,
ООК
, София, 24.10.1928г.,
“ Като се видял сам,
отшелникът
отново се почувствал нещастен и си казал: „Какво стана с мене?
Един ден, като седял пред колибата си, покрай него минало някакво живо същество, човек, който му проговорил с мек, кротък глас: „Братко, защо не се движиш? “ – „Не мога да се отдалечавам от колибата си, защото съм сляп.“ – „Искаш ли да прогледнеш? “ – „Това е най-голямото щастие за мене.“ Непознатият човек веднага сложил ръцете си на очите му и той прогледнал. Какво било очудването му, когато видял пред себе си млада, красива мома, като ангел. Сърцето му трепнало и тъкмо искал да ѝ проговори, тя му казала: „Сбогом, служи на Бога с Любов!
“ Като се видял сам,
отшелникът
отново се почувствал нещастен и си казал: „Какво стана с мене?
По-рано бях нещастен в тъмнина, а сега съм нещастен в светлина. Кой изпрати тази мома, този ангел да ми отвори очите? Кой допусна да се влюбя в нея и да страдам? Защо не остана малко време при мене, поне да ѝ целуна ръка и да ѝ благодаря, задето отвори очите ми? “ Докато си задавал тези въпроси, той се запитал: „Защо искам да целуна ръка на този ангел – от благодарност към него, или по друга някаква причина?
към беседата >>
Сега, аз оставям настрана противоречията, които възникнали в душата на
отшелника
.
Кой изпрати тази мома, този ангел да ми отвори очите? Кой допусна да се влюбя в нея и да страдам? Защо не остана малко време при мене, поне да ѝ целуна ръка и да ѝ благодаря, задето отвори очите ми? “ Докато си задавал тези въпроси, той се запитал: „Защо искам да целуна ръка на този ангел – от благодарност към него, или по друга някаква причина? “
Сега, аз оставям настрана противоречията, които възникнали в душата на
отшелника
.
Важно е, че когато е сляп, човек се счита нещастен. Когато прогледна, пак се счита нещастен. И едното, и другото нещастие показват, че човек не разбира дълбокия смисъл на живота. Но с това преданието не се свършва. Един ден същата мома се явила при отшелника и му казала: „Идвам при тебе да ти стана ученичка.
към беседата >>
Един ден същата мома се явила при
отшелника
и му казала: „Идвам при тебе да ти стана ученичка.
Сега, аз оставям настрана противоречията, които възникнали в душата на отшелника. Важно е, че когато е сляп, човек се счита нещастен. Когато прогледна, пак се счита нещастен. И едното, и другото нещастие показват, че човек не разбира дълбокия смисъл на живота. Но с това преданието не се свършва.
Един ден същата мома се явила при
отшелника
и му казала: „Идвам при тебе да ти стана ученичка.
Ти ще ме учиш, а аз ще ти слугувам“. Наистина, тя изпълнявала работата си много добре: мела, чистила къщата му, готвила, но той страдал. По цели дни се молил на Господа и питал: „Господи, защо ми изпрати това страдание? Защо ме постави на този огън? Как мога да се справя с него?
към беседата >>
25.
Другата събота
,
НБ
, София, 26.5.1929г.,
Например, мнозина от съвременните хора мислят, че като любят Бога и вярват в Него, ще заприличат на калугери, облечени в черни,
отшелнически
дрехи, отказали се от света, турили пред очите си завеса, да не погледнат жена, нито мъж, да не пожелаят нищо, освен каквото хората им дадат.
Нека прави добро, нека обича, нека има много приятели, но тези приятели да бъдат по същество такива, а не само по форма. Това значи: между онзи, който обича и когото обичат, трябва да съществува вътрешна хармония. Тази хармония ще внесе радост и веселие в техните души. Тази хармония ще внесе светлина в умовете им, правилно да разбират и прилагат нещата. Съвременните хора страдат по причина на техните криви разбирания, поради отсъствие на светлина в техните умове.
Например, мнозина от съвременните хора мислят, че като любят Бога и вярват в Него, ще заприличат на калугери, облечени в черни,
отшелнически
дрехи, отказали се от света, турили пред очите си завеса, да не погледнат жена, нито мъж, да не пожелаят нищо, освен каквото хората им дадат.
– Не, това е криво разбиране. Да любиш Бога, да вярваш в Него, това значи да бъдеш истински свободен човек: да гледаш с широта на всичко около себе си, да гледаш свободно и мъже, и жени, навсякъде да виждаш чистото и доброто и да му се радваш. Ти ще обичаш всички хора, всички живи същества. Да обичаш човека с великата любов, това значи, при най-малкото докосване до него да предадеш нещо. Ще кажете: Тази любов допуща ли целувки?
към беседата >>
26.
Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието
,
МОК
, София, 4.7.1930г.,
На някой стар
отшелник
ти ще му разправяш всичките си грехове, това не е изповед.
(втори вариант)
После той пак ще ти каже: „Намерих си аз парите, не зная как е станало това." И ти ще кажеш: „Много се радвам, че си ги намерил." Такива поправки трябва постоянно да правите в живота си. Понеже ти погрешката си направил, без да знае никой, поправи я пак, без да знае никой. Няма какво да се извинявате. Такива поправки иска да правите постоянно в живота.
На някой стар
отшелник
ти ще му разправяш всичките си грехове, това не е изповед.
Имаме един такъв пример. Един от старите евреи повика Христа на гости и му казва: „Давам половината от имането си на бедните, каквото съм изял и изпил от тях, ще върна и ако съм направил някоя пакост, четворно ще го върна." Казва Христос: „Днес се спаси тоя дом." Тъй ще постъпиш широко, няма да кажеш: „Млад съм, това-онова, като остарея.“ Сега, като хванеш стария, поразтърси го за брадата. А младия - за косата. Ако съм аз, ще хвана младия за косата, ще го разтърся, защото младите са жените, а старите са мъжете. Мъжа можеш да го хванеш за брадата, а жената - за косата.
към втори вариант >>
27.
Разтоварване на съзнанието
,
ООК
, София, 25.11.1931г.,
Например, през ума на един
отшелник
-светия, който прекарал в пустинята цели 20 години в пост и молитва, минава мисълта за някоя красива мома, да си поговори с нея, да й се порадва.
Казано е да не влизаш без позволение и да не късаш от плодовете на съседа си. Има желания, които се натрапват на съзнанието, като неканени гости. Те не са реални. Ние ги наричаме "безобектни желания". Те идват отвън, а понякога и отвътре, без някаква външна, видима причина.
Например, през ума на един
отшелник
-светия, който прекарал в пустинята цели 20 години в пост и молитва, минава мисълта за някоя красива мома, да си поговори с нея, да й се порадва.
Това е мисъл, която внася съблазън и той започва да се смущава. Той сам се чуди, как е дошла тази мисъл, без да вижда красивата мома отвън. Момата го посещава като астрално същество, което иска да влезе в него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползва от знанията му. Като не разбира това, отшелникът чувствува момата в себе си и изпада в изкушение.
към беседата >>
Като не разбира това,
отшелникът
чувствува момата в себе си и изпада в изкушение.
Например, през ума на един отшелник-светия, който прекарал в пустинята цели 20 години в пост и молитва, минава мисълта за някоя красива мома, да си поговори с нея, да й се порадва. Това е мисъл, която внася съблазън и той започва да се смущава. Той сам се чуди, как е дошла тази мисъл, без да вижда красивата мома отвън. Момата го посещава като астрално същество, което иска да влезе в него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползва от знанията му.
Като не разбира това,
отшелникът
чувствува момата в себе си и изпада в изкушение.
Тя е млада, способна за работа и учене, но той не знае, как да й помогне, и се моли да го освободят от изкушението. Понеже няма опитност, не знае, как да се справи с натрапеното желание, светията лесно може да се подхлъзне. Коя е причината за падението на отшелника? - Неблагодарността и егоизмът на хората. Много хора идват при него да ги лекува и като се излекуват, отиват си, без да му благодарят.
към беседата >>
Коя е причината за падението на
отшелника
?
Момата го посещава като астрално същество, което иска да влезе в него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползва от знанията му. Като не разбира това, отшелникът чувствува момата в себе си и изпада в изкушение. Тя е млада, способна за работа и учене, но той не знае, как да й помогне, и се моли да го освободят от изкушението. Понеже няма опитност, не знае, как да се справи с натрапеното желание, светията лесно може да се подхлъзне.
Коя е причината за падението на
отшелника
?
- Неблагодарността и егоизмът на хората. Много хора идват при него да ги лекува и като се излекуват, отиват си, без да му благодарят. Щом почувствува красивата мома в себе си, като мисъл, той си казва: Ето човек, който влиза в положението ми. Обаче, той и тук се лъже. Ако допусне момата да го обсеби, тя ще отнеме всичкото му богатство и ще го доведе до крайна беднотия.
към беседата >>
Какво значение може да извадите от примера с
отшелника
?
Щом почувствува красивата мома в себе си, като мисъл, той си казва: Ето човек, който влиза в положението ми. Обаче, той и тук се лъже. Ако допусне момата да го обсеби, тя ще отнеме всичкото му богатство и ще го доведе до крайна беднотия. И красивата мома е егоистка. За да не я допуща в мисълта си, той трябва да се моли в тайно, никой да не знае, кога се моли.
Какво значение може да извадите от примера с
отшелника
?
Заключението е в това, че изкушението си пробива път навсякъде: и в гората, и между хората. При това, ако светията се излага на изкушение, колко повече обикновеният човек. Фактът, че и той се поддава на изкушение, показва, че сърцето му не е изпълнено с любов към Бога. Има някаква празнина в сърцето му, в която изкушението влиза. Където е любовта, там никакви изкушения и съблазни не съществуват.
към беседата >>
Защо трябва
отшелникът
да се изкушава с мисълта за красивата мома?
Има някаква празнина в сърцето му, в която изкушението влиза. Където е любовта, там никакви изкушения и съблазни не съществуват. Любовта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнева вън от себе си. Невъзможно е човек на любовта да се гневи. Ако се гневи, любовта му не е пълна, липсва й нещо.
Защо трябва
отшелникът
да се изкушава с мисълта за красивата мома?
- За да се изпита любовта и вярата му. Красивата мома е неговият професор, изпратен от разумния свят да го изпита, да види, какво е научил в пустинята. Тя го пита, защо се моли, а той се смущава, не знае, какво да отговори. Той се моли на Бога да го освободи от изкушението, но не получава никакъв отговор. Момата го пита, защо не се отговаря на молитвата му, но и той не знае причината за това.
към беседата >>
28.
Проява на живата светлина
,
НБ
, София, 31.1.1932г.,
В древността било, в християнската епоха; един
отшелник
20 години се подвизавал в пълно служене на Бога, постил, молил се, плакал.
Когато дойде любовта, ще започнат да работят хилядите радиоапарати в света. Вие не сте чували едно радио; тия, които вие имате, те са едно хубаво забавление, но слушали ли сте едно радио на светия? Слушали ли сте едно радио от мозъка на един велик светия, този огън на мозъка? Тогава вие ще се захласнете, знаете ли как? Да ви приведа един пример.
В древността било, в християнската епоха; един
отшелник
20 години се подвизавал в пълно служене на Бога, постил, молил се, плакал.
Най-после явява се един старей, казва: "Какво искаш, синко? " "Моля се на Бога, викам, плача, не ме чува; 20 години се мъча. Господ не ме чува." "Може да не си разбрал хубаво, не си избрал хубаво място. Господ иска хубаво място." Повиква го старецът и го завежда в една пещера, намира една малка дупка отворена и му казва: "Гледай през дупката, какво виждаш? " "Много хубаво!
към беседата >>
После аз ще дойда, след няколко часа, да те взема." Колко време седял там този
отшелник
?
" "Моля се на Бога, викам, плача, не ме чува; 20 години се мъча. Господ не ме чува." "Може да не си разбрал хубаво, не си избрал хубаво място. Господ иска хубаво място." Повиква го старецът и го завежда в една пещера, намира една малка дупка отворена и му казва: "Гледай през дупката, какво виждаш? " "Много хубаво! " "През тази дупка всичко ще видиш.
После аз ще дойда, след няколко часа, да те взема." Колко време седял там този
отшелник
?
250 години гледал. Дошъл старецът и, казал; "Хайде, стига ти толкова." "Едва започнах да гледам, търпение нямаш." "Не, приятелю, ти седя 250 години, аз имах търпение да те чакам, но повече не мога." В Божественото време и пространство няма. При сегашния ред на нещата, ако се открие Божествения свят, всичко ще замре. Онзи манифактурист ще го намериш в едно положение, владиката, проповедникът, майката - всички ще се забравят, няма да има оране, копане на земята.
към беседата >>
29.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Сега да опишете като художник какво е лицето на
отшелника
, как напуснал своето старо жилище и как тръгва.
(втори вариант)
Сълзи потекли от очите му от умиление. Не могъл да разреши тази работа. Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита си. Свободен си сега." В този момент в какво седи свободата?
Сега да опишете като художник какво е лицето на
отшелника
, как напуснал своето старо жилище и как тръгва.
Един ще го опише по един начин, втори ще го опише по втори начин, трети - по трети начин. Но има един начин. Когато обичаш, когато В душата ти няма никакво противоречие, има истинска любов, има известна осанка, която се вижда. Любовта, когато е истинска, има известна осанка. Този истинският път на нещата е заразителен.
към втори вариант >>
30.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Аз съм привеждал и друг път примера за онзи
отшелник
, който търсел Бога 30 години, дошел до старини и казва: „Толкова време търсих Бога и не съм Го намерил.
Остават още две хиляди години, но пролетта е вече толкова близо, че всичко се топа. Две хиляди години остават до това равноденствие. Тогава ще има знамена, пеене, веселие, такава радост, каквато досега не сте виждали никога. Две хиляди години, това са два дни; две хиляди години човешки, това са два дни - не Божествени, в на духовния свят. То зависи от интензивността на мисълта.
Аз съм привеждал и друг път примера за онзи
отшелник
, който търсел Бога 30 години, дошел до старини и казва: „Толкова време търсих Бога и не съм Го намерил.
Вече остарях, къде да ида, какво да правя! ” Един ангел му казал: „Ела с мен, ти не си избрал хубаво място. Ела с мен! ” Завежда го на едно място, показва му една дупка и му казва: „Оттам ще гледаш онзи свят, погледай и после ела при мен.” Онзи, старият човек гледал 250 години и когато ангелът го повикал, той казва: „Чакай да погледам, аз едва погледнах, много си нетърпелив! ” „Че ти гледаш вече 250 години!
към беседата >>
31.
Живите числа / Живи числа
,
МОК
, София, 15.4.1932г.,
Двама светии,
отшелници
, се разговаряли.
Това, което езикът и ухото не могат да направят, окото може да го направи. Обаче това, което езикът определя, нито ухото, нито окото могат да определят. Само езикът се произнася, че захарта е сладка. Остане ли на окото да определи вкуса й, непременно ще дойдете до криви заключения. Каквото стомахът може да опита, мозъкът не може.
Двама светии,
отшелници
, се разговаряли.
Единият казал: Каквото мислиш, това става. Другият му отговорил: Това не е вярно. Не всичко, каквото помислиш, може да стане. Това зависи от условията. Обаче те останали на различни мнения по въпроса.
към беседата >>
32.
Узрял плод
,
ИБ
,
БС
, София, 5.5.1932г.,
Това може да стане за една, две, за десет години спартански живот – един сериозен, не
отшелнически
живот.
Светията придава на своята дреха нещо хубаво, което след време се изгубва. По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува около него една аура, едно вътрешно ухание. Когато образува тази аура около себе си, той започва да усеща, като че е в свой дом. Вие често се тревожите, мъчно ви е, защото нямате хубава аура и тук-там тя е продупчена. Създайте си една хубава аура!
Това може да стане за една, две, за десет години спартански живот – един сериозен, не
отшелнически
живот.
Трябва да знаете, че само Доброто в света е силно. Кажете: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина! При Бога никой не умира и аз няма да умра! При Бога всички живеят и аз ще живея! ” А пък вие казвате, че ще умрете.
към беседата >>
33.
Възведен биде / Възведен биде Исус
,
НБ
, София, 9.10.1932г.,
И Христос казва: „Аз се радвам на това, което имам, и повече от това нищо не желая.“ Разправя Елифас Леви – като взема този разказ, той представя друг един разказ – че в ХIХ век пропаднал дяволът, фалирала всичката негова философия, та той се оттеглил на едно място като
отшелник
и казва: „Загазихме, никой не ме слуша.
Най-после казват: „Кажете му, че той за малко време отиде.“ Той казва: „Не искам небето, мене много ми е добре тука с моите деца и моята жена. Ходим си по земята, ровим си.“ Взели да мислят как да му помогнат. Поразяват прасенцата – той не се свестява; поразяват другарката му – той не се свестява; най-после и него самия продупчват. Той казва: „Чудно нещо, увлякъл съм се в този кошмар на живота.“ И заведен биде Исус от Духа и той даде три разумни отговора, че не само с хляб може да се живее, но и с всяко разумно Слово, което излиза от устата Божии; че не е нужно на човека да се хвърли от високите места долу и да остане ангели да му служат и третият, че не трябва да се покланя никому, за да има живот на земята.
И Христос казва: „Аз се радвам на това, което имам, и повече от това нищо не желая.“ Разправя Елифас Леви – като взема този разказ, той представя друг един разказ – че в ХIХ век пропаднал дяволът, фалирала всичката негова философия, та той се оттеглил на едно място като
отшелник
и казва: „Загазихме, никой не ме слуша.
Аз дадох знанието на хората да го знаят, но никой не ми обръща внимание на мене.“ По едно време вижда, че Христос иде към него, клати си главата и казва: „Много късно идеш. Защото едно време – преди две хиляди години, аз бях господар и аз можех да ти дам всичките царства. Сега е много късно, тогава да беше дошъл.“ „Аз не идвам за тези царства, но идвам да ти покажа един път, по който може да се избавиш от сегашните си страдания.“ Той му показва пътя и Елифас Леви вижда, че две змии го хапят със своите уста. Христос по закона на любовта хвърля тези змии и остава дявола пред Учителя на цялото човечество на земята, който може да учи хората как да работят и как да не се изкушават, да се не боят. Той казва: „Няма да се боите.
към беседата >>
Елифас Леви пък разказва, че в 19 век пропаднал дяволът, фалирала цялата му философия и той се оттеглил на едно място като
отшелник
и казал: Загазих.
(втори вариант)
" "И възведен биде Исус от Духа." Изкушаван беше, но Той даде три разумни отговора: Не само с хляб може да се живее, но и с всяко разумно Слово, което излиза от устата на Бога. Не е нужно на човека да се хвърля от високите места долу, за да провери дали ангели ще му помогнат. Не трябва да се покланя никому, за да има живот на земята. И Христос добавя: Аз се радвам на това, което имам и повече не желая.
Елифас Леви пък разказва, че в 19 век пропаднал дяволът, фалирала цялата му философия и той се оттеглил на едно място като
отшелник
и казал: Загазих.
Никой не ме слуша. Аз дадох знанието на хората да ги поуча, но никой не ми обръща внимание. По едно време вижда, че Христос иде към него, клати си главата и казва: Много късно идеш, защото едно време преди две хиляди години аз бях госпо-дар и можех да ти дам всичките царства. Сега е много късно. Тогава да беше дошъл.
към втори вариант >>
34.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Отшелничеството
е допринесло нещо, но и то не е разрешение на въпроса.
(втори вариант)
Той не можа да я убеди. В сегашния живот има нещо трудно, което трябва да се направи. Минаването във висшия живот трябва да бъде последователно. Няма крайности. Калугерството не е разрешение на въпроса.
Отшелничеството
е допринесло нещо, но и то не е разрешение на въпроса.
Тепърва трябва да се разреши въпросът. Всички мислят за нас, че ние постоянно се молим. И право е. Умът ни е постоянно съсредоточен. Много е тесен пътят.
към втори вариант >>
35.
Ръцете на Любовта
,
УС
, София, 28.5.1933г.,
Пътникът бил стар светия, но
отшелникът
не го приел.
Един светия прекарал в уединение цели 30 години, в пост и молитва. През това време той не искал никой да го безпокои. Един ден дошъл до вратата му един пътник, похлопал на вратата и чакал да му се отвори. Светията отворил вратата и сърдито му казал: Кой ти позволи да ме безпокоиш? Не знаеш ли, че аз се моля.
Пътникът бил стар светия, но
отшелникът
не го приел.
След известно време на вратата на светията похлопала една млада красива мома. Светията веднага й отворил, като казал: Влез, дъще. Ще кажете, че някога, в миналото прераждане, тази мома е била дъщеря или майка на светията. Според мене, светията не е постъпил добре. Той нямал нужната светлина.
към беседата >>
Като дойдат страдания и изпитания в живота им, те ги изпращат навън, както
отшелникът
изпъдил стария светия.
Колкото и да викаш отвън, Бог няма да ти отговори. И Вааловите жреци викаха: Ваале, Ваале! Илия им казваше: "Викайте по-високо, вашият Господ може да е заспал Викаха те, но ни глас, ни услишание. Обаче, когато Илия се обърна с молитва към Господа, когото познаваше, огън слезе от небето. Какво правят днес хората?
Като дойдат страдания и изпитания в живота им, те ги изпращат навън, както
отшелникът
изпъдил стария светия.
Но като дойдат радостите и щастието, те ги приемат в себе си, както светията приел младата мома. Тази радост обаче ще ви струва скъпо. Това се отнася до земята. На земята щастието се обуславя от някакъв обект: една ценна книга, една къща, едно дете, един приятел, един ваш възлюбен. Обаче всичко това лесно може да ви се отнеме.
към беседата >>
36.
Правила за приложение
,
УС
, София, 25.6.1933г.,
Една селянка ми разказваше, че преди време един
отшелник
посетил селото им.
Ако подхранваш в ума си идеята да станеш светия, ще се намериш в чудо. Светията иска много храна. И той, като слона, носи голям товар, но и много храна иска. На простия човек можеш да дадеш каква и да е храна, но светията се нуждае от подходяща храна. Преди години посетих едно село.
Една селянка ми разказваше, че преди време един
отшелник
посетил селото им.
Боб, чесън, яйца, мляко не яде. Чудих се, с какво да го нагостя. Най-после ми каза: Искам ошаф от хубави круши. Къде да намеря сушени круши? Ако е за яйце, ще поискам от съседите.
към беседата >>
37.
Има време
,
НБ
, София, 27.5.1934г.,
Един голям престъпник, като отишъл да се изповядва при един
отшелник
(това е един пример от историята на християнството), казва му: „Извърших 100 убийства.
[С] тази единица ти го учиш на един закон, който той още не разбира. Единицата може да туриш на светията. След като държи изпит един обикновен човек, тури му 6. На този обикновения човек ако туриш единица, отиде. Той е сух кол, забит в земята; той казва: „Отиде, тази работа не става.“ Тогава какво значат сухите клонища?
Един голям престъпник, като отишъл да се изповядва при един
отшелник
(това е един пример от историята на християнството), казва му: „Извърших 100 убийства.
Много ми е мъчно на душата, ще се пукна! “ Казва му [светията]: „Големи ти са греховете, синко, не мога да ти помогна, да се моля за тебе. Молитвата ми няма да се послуша.“ Казва му: „Ще ти дам един съвет. Ще посееш една нива от 10 декара с дини и кой как мине, ще го викаш и ще му даваш да яде. Ще забиеш една главня в земята и когато главнята прокара листа, ще знаеш, че Господ ти е простил греховете.
към беседата >>
38.
В царството на Христа и Бога
,
НБ
, София, 11.11.1934г.,
В Египет живели двама светии
отшелници
, и двамата се занимавали с плетене на кошници.
Не е въпросът в парите. Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че да не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има пари заровени да отиде и да си разрови. Нека синовете и дъщерите му се ползуват от това богатство. Но тогава аз ще изпадна в следното противоречие. Ще приведа един пример само за обяснение на тази истина.
В Египет живели двама светии
отшелници
, и двамата се занимавали с плетене на кошници.
Единият от тях отивал в града да ги продава, а другият оставал в гората. Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре. Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски. Това се продължавало цели 20–30 години. Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар.
към беседата >>
39.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Щях да стана един
отшелник
, ще се подвизавам да стана светия.
(втори вариант)
Онези, които не разбират законите, се намират в противоречие. Всеки един богат човек би избегнал от своите нещастия, когато забогатее и настанат лошите времена, той да остави богатството си. Запример, ако аз бих бил един богат човек, за да се избавя от нещастие, ето какво бих направил. Допуснете, че имам десет милиона английски лири. Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде.
Щях да стана един
отшелник
, ще се подвизавам да стана светия.
А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно. Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене. Ще се скрия някъде. И умният човек тъй трябва да направи. А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава.
към втори вариант >>
40.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
Отиват мишките при един
отшелник
.
Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети? Като намериш пари, къде трябва да ги туриш? Това са правила в живота. И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките. Ще ви приведа един пример.
Отиват мишките при един
отшелник
.
Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност. Едната мишка се качила по гърба му. Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното? Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана. Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката.
към беседата >>
Отшелникът
казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора!
Едната мишка се качила по гърба му. Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното? Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана. Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката. Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща.
Отшелникът
казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора!
Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме! Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме. Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така! " Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи. Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият.
към беседата >>
41.
Разнообразието
,
МОК
, София, 20.12.1935г.,
„Той е – казва, –
отшелник
, деца няма, жена няма, семейство няма, пари няма, на театър не ходи, на концерти, светията никъде го няма“.
Тя е живата земя. Някой от вас казва, че светия ще стане, друг казва, че светия не иска да стане. Вие имате едно криво разбиране. По-хубаво нещо от светията няма. Но вие имате едно криво разбиране за светията.
„Той е – казва, –
отшелник
, деца няма, жена няма, семейство няма, пари няма, на театър не ходи, на концерти, светията никъде го няма“.
Вие имате за светията едно криво понятие. Светията е човек, който всичко има. Той има всичко, каквото пожелае. Което той пожелае, него употребява. Той има всичко на разположение, [но] доброволно се отказва.
към беседата >>
42.
Реалните неща в Любовта / Реалното в Любовта
,
УС
, София, 11.10.1936г.,
Един
отшелник
живял 20 години на планината, където прекарвал в пост и молитва.
Правилно е да живеете между хората, но да имате добри отношения с тях и да се разбирате. – „Не ме разбират хората.“ – И ти не ги разбираш. Ти мислиш за Бога, искаш да Му служиш, но още се съблазняваш от света. Значи не си разрешил въпросите. Ще живееш, ще се молиш, ще работиш, докато научиш живота и се издигнеш над съблазните в света.
Един
отшелник
живял 20 години на планината, където прекарвал в пост и молитва.
Той се отказал от съблазните и изкушенията на света и предпочел да служи на Бога. Като мислел, че разрешил всички житейски въпроси, той решил да слезе в града при брата си, да му покаже какво значи чистота и святост, за да му посочи правия път в живота. За тая цел той взел една топка сняг в ръката си, да покаже на брата си, че при чистотата и снегът не се топи. Брат му бил прочут обущар. При него дохождали видни граждани и гражданки да си поръчват обуща.
към беседата >>
43.
Доброто и светлината
,
УС
, София, 2.1.1938г.,
Един
отшелник
, който живял 20 години на планината, решил да слезе между хората, да им разкаже своя живот, да видят, как се е подвизавал.
– Той е дошъл на земята да стопява ножовете и да чупи тоягите на онези, които се бият. Момъкът трябва да премахне ножа, тоягата, остена от ръката на своя ближен. Той трябва да научи хората да живеят добре. Казвате: Лесна работа, и това ще стане. – Лесна е, но трябва да се работи.
Един
отшелник
, който живял 20 години на планината, решил да слезе между хората, да им разкаже своя живот, да видят, как се е подвизавал.
Каква била изненадата му, когато никъде не го приели. В която къща отивал, навсякъде намирал затворени врати. – Защо? – Защото нищо не могъл да им даде. Те искали друго нещо от него, а не да им разказва, как живял.
към беседата >>
Ето как трябва да постъпи
отшелникът
-светия.
Каква била изненадата му, когато никъде не го приели. В която къща отивал, навсякъде намирал затворени врати. – Защо? – Защото нищо не могъл да им даде. Те искали друго нещо от него, а не да им разказва, как живял.
Ето как трябва да постъпи
отшелникът
-светия.
Преди да слезе в града, да тури по десетина английски лири в няколко плика, и тогава да тръгне от къща в къща. Като тропне на една врага, и домакинът го посрещне сърдито, той веднага да му даде плика и да почака. Домакинът ще отвори плика и като види парите, ще го приеме любезно в дома си. Така той ще посети всички къщи, за които е приготвил писмата и навсякъде ще го посрещнат добре. В която къща е влязъл, всички казват: Добър човек е този, дано дойде и друг път!
към беседата >>
Мнозина от вас, като този
отшелник
, ходят от къща на къща и казват: Бог ни изпрати при вас.
Като тропне на една врага, и домакинът го посрещне сърдито, той веднага да му даде плика и да почака. Домакинът ще отвори плика и като види парите, ще го приеме любезно в дома си. Така той ще посети всички къщи, за които е приготвил писмата и навсякъде ще го посрещнат добре. В която къща е влязъл, всички казват: Добър човек е този, дано дойде и друг път! Хората ще се насърчат от него, ще видят, че има условия за работа.
Мнозина от вас, като този
отшелник
, ходят от къща на къща и казват: Бог ни изпрати при вас.
– Ако нищо не давате от себе си, Бог не ви е изпратил. Вие отивате по свое желание. Изпратеният от Бога всякога носи писма с ценно съдържание. Той бръква в джоба си, изважда писмото със звонковите монети и казва: Един ваш приятел ме задължи да ви предам това. Защо и за какво, не зная.
към беседата >>
44.
Радостни и весели
,
УС
, София, 23.1.1938г.,
Един светия –
отшелник
, живял в един руски манастир, дето се предал в служене на Бога.
И наведе се Христос, и пишеше на земята. Като продължаваха да Го питат.[,? ] Той вдигна глава и рече: „Който е безгрешен, той пръв да хвърли камък върху нея.“ Не е лесно да бъдеш безгрешен. Светията се увива като червей, мъчи се да се освободи от своето минало. Светията има много по-големи мъчнотии и изкушения от обикновения човек.
Един светия –
отшелник
, живял в един руски манастир, дето се предал в служене на Бога.
Една аристократка, руска княгиня, решила да го изкуси. По някакъв начин тя успяла да се вмъкне в килията му. Като разбрал намерението й, той турил пръста си на горящата свещ и спокойно я наблюдавал. Поразена от видяното, тя паднала на колене пред него и започнала да се моли. От този момент в нея станал преврат: тя се отказала от лошия си живот и се обърнала към Бога.
към беседата >>
45.
В името на Бога!
,
НБ
, София, 20.3.1938г.,
Отива един престъпник, който убил някого, да се изповядва пред този стар
отшелник
, как е извършил престъплението.
В Името на Бога, Царството Божие и Неговата Правда всичко може да се постигне и с волята Божия всичко може да се направи. Ако ти не разбираш законите на Името Божие, ако ти не разбираш законите на Царството Божие, ако ти не разбираш законите на Волята Божия, тогава какво можеш да вършиш в този свят? Сега аз искам вие само да разсъждавате. Аз не искам да ви обвинявам. Вие може да се намерите в положението, както в Русия при един стар изповедник на 85 години.
Отива един престъпник, който убил някого, да се изповядва пред този стар
отшелник
, как е извършил престъплението.
Като излязъл навънка, в джоба му бил ножа и казва, ела да ви кажа кой извърши престъплението. Ще го намерите в джоба ми. Какво ще каже този отшелник и като излязъл вънка, казва, елате да видите кой извърши престъплението. Кой е бил? Ще намерите в джоба му кама.
към беседата >>
Какво ще каже този
отшелник
и като излязъл вънка, казва, елате да видите кой извърши престъплението.
Аз не искам да ви обвинявам. Вие може да се намерите в положението, както в Русия при един стар изповедник на 85 години. Отива един престъпник, който убил някого, да се изповядва пред този стар отшелник, как е извършил престъплението. Като излязъл навънка, в джоба му бил ножа и казва, ела да ви кажа кой извърши престъплението. Ще го намерите в джоба ми.
Какво ще каже този
отшелник
и като излязъл вънка, казва, елате да видите кой извърши престъплението.
Кой е бил? Ще намерите в джоба му кама. Какво ще каже този отшелник? Осъждат го. Как ще се оправдае?
към беседата >>
Какво ще каже този
отшелник
?
Като излязъл навънка, в джоба му бил ножа и казва, ела да ви кажа кой извърши престъплението. Ще го намерите в джоба ми. Какво ще каже този отшелник и като излязъл вънка, казва, елате да видите кой извърши престъплението. Кой е бил? Ще намерите в джоба му кама.
Какво ще каже този
отшелник
?
Осъждат го. Как ще се оправдае? Вие сте дали обещание, че нищо няма да кажете. Ще понесете престъплението на престъпника. Как ще се оправдае този, набожният човек?
към беседата >>
46.
Законът на сегашният човек
,
НБ
, София, 3.9.1939г.,
Като разсъждавате така, вие ще се намерите в положението на двама светии
отшелници
, които живели заедно, но имали две различни мнения за нещата.
Под думата „нищо“ се разбира свят съвършено неорганизиран – нищо повече. Значи, Бог създаде света от неорганизирано нещо, което съществуваше в Битието. От него е създал света и е станало нещо. Някои казват, че светът е създаден от нищо. От нищо нещо не може да се създаде.
Като разсъждавате така, вие ще се намерите в положението на двама светии
отшелници
, които живели заедно, но имали две различни мнения за нещата.
Единият казвал, че като се вари боб, непременно трябва да му се туря сол. Другият поддържал, че не трябва да му се туря сол, но да се мисли, че е солен и с мисълта ще стане солен. Единият светия всякога турял сол и бобът му бил всякога осолен. Другият никога не турял сол, затова бобът му бил всякога безсолен. Често и вие казвате за някоя работа, че е безсолна.
към беседата >>
47.
Хвалете Господа
,
НБ
, София, 15.10.1939г.,
Двама
отшелници
светии живели в пустинята в една планинска местност.
Любовта е сила, с която ти трябва да се свържеш. И после, каквото ти каже тя, ти трябва да го изпълниш без никакво колебание. Тя ще ти каже нещо да направиш, но ще те остави свободен. А ти трябва да отидеш и да изпълниш това, което тя ти казва. Сега ще ви дам един пример, да видите какво означава безкористието.
Двама
отшелници
светии живели в пустинята в една планинска местност.
Един ден, като се разхождал и размишлявал в една гора, един от светиите видял пред себе си една голяма дупка. Погледнал в дупката и видял голям котел, пълен със злато. Като видял тия пари, той прескочил дупката и хукнал да бяга. Вторият светия си помислил: „Защо избяга другарят ми? Какво страшно трябва да е видял?
към беседата >>
48.
Живот, път, истина
,
НБ
, София, 8.3.1942г.,
Ти като виден актьор се подигаш да имаш ролята на някой поет, на някой музикант, на някоя отлична майка, на някой цар, на някоя царица, на някой философ, на някой калугер, на някой постник,
отшелник
, не такива роли на коцкар, хайдук.
Ролята е крива. Ти не искаш да играеш. Но в драмата е турена и ти искаш, не искаш, ще играеш. Да кажем, че си сприхав човек, и гледаш да не вземеш за в бъдеще такава роля, по един добър начин да се подигнеш, да ти дадат видни роли. По-простите роли да останат за по-простите актьори.
Ти като виден актьор се подигаш да имаш ролята на някой поет, на някой музикант, на някоя отлична майка, на някой цар, на някоя царица, на някой философ, на някой калугер, на някой постник,
отшелник
, не такива роли на коцкар, хайдук.
Ние, съвременните хора, сме лишени от онова великото благо, което Бог ни дава поради крайното подозрение, което съществува. Има какво да се плашим, но няма някъде, дето подозрението не е на място. Има две неща по-съвместими: вълкът не може да опасе нивата и овцата не може да изяде един вълк. То са несъвместими неща. При топлината водата не замръзва, а ври, но при студа замръзва.
към беседата >>
НАГОРЕ