НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
105
резултата в
95
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Да се не осъждаме един друг, защото всяко
осъждане
е даден протест и нас ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелствува пред един Божествен съд, колко е приятно?
И така, с пеене те ще изпъдят всичко лошо от себе си. Мъжът е Господ вкъщи. Камъкът на пътя не е турен, да се спъваме, а да внимаваме да не се спънем. Ние сме си виновни за всичките си страдания. Благороден човек е онзи, който не се гневи.
Да се не осъждаме един друг, защото всяко
осъждане
е даден протест и нас ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелствува пред един Божествен съд, колко е приятно?
То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието на брата си. Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина на празненството в небето. От горе ще слязат духове да ни направят да сме доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос. А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък ако се окаже непоправимо то, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като сгради с прогнили основи, и ще почне наново своето дело. Да се не страхуваме от това.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да проиэнесе против него (дявола) хулително
осъждане
, но рече: "Господ да ти запрети" (Посл.
(Симеон Драганов: Дяволът не бива ли да кълнем?) – Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва – да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем.
Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да проиэнесе против него (дявола) хулително
осъждане
, но рече: "Господ да ти запрети" (Посл.
Юд. 1;9). Но свободен е всякой – който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата „Любов", той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога да те убия, но с думата „Любов" аз те вързвам. Питам те, кое е по-хубаво?
към беседата >>
3.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Това не е за
осъждане
, но за обяснение.
Така се е създал кръстът. „Ще бъдете научени от Господа." Вие, научените от Господа, правете наблюдения върху себе си, да знаете, кой във вас – мъжът или жената не е разположен. Ако се гневиш, ще знаеш, че жената в тебе е виновна, понеже гневът е порок на жената; ако се гордееш, мъжът е виновен, понеже гордостта е порок на мъжа. Гневлива жена и горделив мъж, събрани на едно място, къщата ще запалят. Ние не се нуждаем от такива хора.
Това не е за
осъждане
, но за обяснение.
Под „мъж и жена" аз разбирам служби на човечеството. Като влезете в третата култура, т.е. културата на любовта, тогава ще разберете, какво нещо е мъжът и какво – жената. Тогава ще разберете, отде произлизат и двамата. Сега аз ви говоря за милосърдието.
към беседата >>
4.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Това като ви говоря, не е за
осъждане
, никого не осъждам, а само цитирам един недостатък, който не е само у българите, а го има у всички.
Като влезеш в някоя къща, дето мъжът и жената се карат, не се спогаждат, дай малко от тази сол, веднага мирът и съгласието ще настане. Деца се карат – дай малко сол; съдии се карат – дай малко от тази сол; воюват нареди – дай малко от тази сол, и веднага ще настане между тях мир и съгласие. Казвате си: „Какъв алхимически елемент е тази сол, каква мощна сила има тя! “ Свещеник, който има тази сол, като влезе в църквата, всички ще млъкнат, ще се обърнат към него. Сол искат хората, а ако нямате такава, никакъв успех не може да имате.
Това като ви говоря, не е за
осъждане
, никого не осъждам, а само цитирам един недостатък, който не е само у българите, а го има у всички.
Всеки, който е на земята, има недъзи. Ако бяхме съвършени, щяхме да бъдем между ангелите, при Бога. Но понеже трябва да се възпитаме, Бог ни е изпратил на земята, мястото на Мъдростта, дето се изучават тези велики уроци. Днес ви проповядвам за солта. Защо? – Всички искате да бъдете щастливи.
към беседата >>
5.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
Избягвайте
самоосъждането
.
” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми! ” Така и вие, като минете покрай едно дърво или някой извор, помислете си за какво можете да го използвате. Които от вас са правили опита от миналия месец, забелязали ли са някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето.
Избягвайте
самоосъждането
.
Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш.
към беседата >>
6.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
И глупавият не е за
осъждане
.
Слушате някой оратор, доволни сте от него и казвате, че говори ясно. Ясно говори, но неразбрано. Всички умове не са нагодени да разбират това, което им се говори. Виждате ясно един човек, но не го разбирате. Това не значи, че сте глупави.
И глупавият не е за
осъждане
.
Едно се иска от човека: да развие опаковката на идеята, която носи в себе си. Така само ще разберете, че имате знания, от които можете да се ползвате. Казват на някого: Не бъди глупав! Това значи: бъди умен, не се заблуждавай от външната страна на живота, от опаковката на нещата. Отправи погледа си към вътрешната страна на живота, дето се крие истинското съдържание и смисъл на нещата.
към беседата >>
7.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Приемете Христовото учение, приложете Неговата любов, за да се освободите от старите навици на критика и
осъждане
.
Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен. Ако срещнеш гладен, нахрани го; ако срещнеш беден, окъсан човек, облечи го. По-добра молитва от тази няма. Днес всички хора страдат от критика и недоволство едни от други. Всеки вижда погрешките на другите, а своите не вижда.
Приемете Христовото учение, приложете Неговата любов, за да се освободите от старите навици на критика и
осъждане
.
Всяко нещо, което човек прави, трябва да се основава на любовта. Когато правите добро на ближния си, вие го правите и на себе си. В този закон няма никакво изключение. Каже ли някой, че не е разположен да прави добро, той сам се ограничава. При доброто всякога трябва да имате разположение; при злото всякога трябва да си неразположен.
към беседата >>
8.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Един народ се намира още в стадията на един пашкул, друг народ се намира в ста- дията на една пеперуда, а всички трябва да дойдем до положение, да преобразуваме своята мисъл така, че да създадем нова култура, в която да няма сиромашия, да няма
осъждане
, а навсякъде да съществува музика и песен.
(втори вариант)
Значи тя не е живо слово, а съдържащата се в нея енергия. Ако може да обърнете тази енергия в нещо реално, болният ще може да се излекува. Като положим ръката си върху главата на някой болен, тази енергия, която се съдържа у нас, ще може да се превърне в мощна сила. Христос се обръща към Петра и казва: „Когато дойде любовта в света - тоест когато дойде Йоан, когато хората почувстват, че са братя, макар едни да знаят повече, а други - по-малко, или едни да са по- богати, а други - по сиромаси, тогава ще дойде и Царството Божие." Един народ може да е по-богат, да има повече знания, да има повече собственост, това не са съществени неща, това са преходни стадии в живота, както на отделния човек, тъй и в цял народ.
Един народ се намира още в стадията на един пашкул, друг народ се намира в ста- дията на една пеперуда, а всички трябва да дойдем до положение, да преобразуваме своята мисъл така, че да създадем нова култура, в която да няма сиромашия, да няма
осъждане
, а навсякъде да съществува музика и песен.
Тогава земята ще прилича на една хубаво обработена райска градина, в която всички хора ще пътуват безплатно. Всеки ще заема някаква длъжност, без да му се плаща за това нещо. Вие казвате: „Това ще бъде в някакво далечно бъдеще, а докато дойде това време, ние ще бъдем готови." Вие оставяте една гъсеница и в градината на един богат, и в градината на един беден. Тя обаче и на двете места еднакво ще яде листа и ще развали цветята. Ако оставите една пеперуда в градината на един беден или богат, тя ще изсмуче соковете на цветята, без да ги повреди.
към втори вариант >>
9.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Това не е за
осъждане
, но опасността иде от факта, че хората сами се лъжат.
Те туриха корони на главите си, патерици в ръцете си, но живееха по езически. Влиза владиката в черква, облича мантията си, поглежда към всички, благославя ги, но като излезе от черквата, отива в митрополията, да разглежда бракоразводни дела. – Защо тия хора не оправят света? – Има нещо, което им препятства. Има една опасност, която се крие в самия човек.
Това не е за
осъждане
, но опасността иде от факта, че хората сами се лъжат.
И християните сами се лъжат. Християнските народи трябваше да направят опит, да приложат Христовото учение. Тогава нямаше да става нужда да се приложи насилието, да се убиват стотици хиляди и милиони хора. Казват, че са станали много убийства. Не, вие още не сте достигнали до това, което инквизицията извърши.
към беседата >>
Това не е за
осъждане
, но опасността иде от факта, че хората сами се лъжат.
(втори вариант)
Те туриха корони на главите си, патерици в ръцете си, но живееха по езически. Влиза владиката в черква, облича мантията си, поглежда към всички, благославя ги, но като излезе от черквата, отива в митрополията да разглежда бракоразводни дела. Защо тия хора не оправят света? Има нещо, което им препятства. Има една опасност, която се крие в самия човек.
Това не е за
осъждане
, но опасността иде от факта, че хората сами се лъжат.
И християните сами се лъжат. Християнските народи трябваше да направят опит да приложат Христовото учение. Тогава нямаше да става нужда да се приложи насилието, да се убиват стотици хиляди и милиони хора. Казват, че са станали много убийства. Не, вие още не сте достигнали до това, което инквизицията извърши.
към втори вариант >>
10.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Така че трябва нещата да се обсъждат умно, сериозно и да няма
осъждане
.
Ще кажете: „Ето един човек, който не говори логически“. Аз ще ви обясня защо мисля така. Ако посадя едно житно зърно в земята, не съм ли за него Юда? За това зърно временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител. Как би могло да се развие и размножава зрънцето, ако не бъде посадено?
Така че трябва нещата да се обсъждат умно, сериозно и да няма
осъждане
.
В сегашните вестници има само нападки и критика. Това не е наука. Трябва винаги да се проучват истинските мотиви на нещата, на събитията и тогава да се произнасяме. И когато искаме да оправим човечеството, трябва да разбираме законите, които управляват човешката душа. Някои ме питат: „Мислиш ли, че като говориш толкова много, ще оправиш света?
към беседата >>
11.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
Това не е
осъждане
или упрек.
А онези, които искат да държат изпит за свещеници, владици, трябва така да го издържат, че като си положат ръцете върху една гърбава жена, да ѝ се оправи гърбицата. Колко такива свещеници и владици има в България? Ето, вече се изминаха 2,000 години след Христа, и какви ли не учени владици и проповедници дохождаха, а гърбицата на цялото човечество, и на българския народ в частност, стои. Защо? Защото те не вярват в това, което Христос е учил. Разговарял съм с много светски лица и съм забелязъл, че те са по-възприемчиви за великите истини, отколкото някои духовни.
Това не е
осъждане
или упрек.
Ако учителят ви даде една задача да я решите и вие не можете да я решите правилно, учителят казва, че задачата не е разрешена. „Но как така, господин учителю, аз се мъчих толкова много, докато я реша? “ Всичко друго може да е така, но задачата не е решена. Като не успеят с това, започват да носят цветя, пари и други неща на учителя, но задачата остава пак нерешена. Не, знайте, че училищата, гимназиите, университета са основани за знания, а не за подкуп.
към беседата >>
12.
Начин за себеконтрол
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
В това себеконтролиране да няма никакво
самоосъждане
– да не ставате роби, а като видите черна точица, умножете я по 2 и се зарадвайте, че ви се дава възможност за работа.
Може да имате дни, но да нямате волове и оръдия за работа. Затова не отлагайте работата си за другия ден. Не казвайте: „Утре ще направя това, ще направя онова.“ Не! Трябва да се мисли, че всяка вечер е последната в живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбележите в бележника си, че сте били немарливи.
В това себеконтролиране да няма никакво
самоосъждане
– да не ставате роби, а като видите черна точица, умножете я по 2 и се зарадвайте, че ви се дава възможност за работа.
Да съдим постъпките си, значи да се стремим да се изправим. Но да казваме: „Моята работа е свършена“, това не е изправяне, а самоосъждане, което ученикът не трябва да прави. Тази работа ще започнете от 9 септември, стар стил. През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено.
към беседата >>
Но да казваме: „Моята работа е свършена“, това не е изправяне, а
самоосъждане
, което ученикът не трябва да прави.
Не казвайте: „Утре ще направя това, ще направя онова.“ Не! Трябва да се мисли, че всяка вечер е последната в живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбележите в бележника си, че сте били немарливи. В това себеконтролиране да няма никакво самоосъждане – да не ставате роби, а като видите черна точица, умножете я по 2 и се зарадвайте, че ви се дава възможност за работа. Да съдим постъпките си, значи да се стремим да се изправим.
Но да казваме: „Моята работа е свършена“, това не е изправяне, а
самоосъждане
, което ученикът не трябва да прави.
Тази работа ще започнете от 9 септември, стар стил. През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено.
към беседата >>
13.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Любовта у млади, които се обичат, не е за
осъждане
, но тя не е Божествена любов, а човешка, защото в нея има промени.
(втори вариант)
Любов. Но каква любов? Не от картоф, а да се повърнете към любовта на майката, да видите с какво работи природата. Всеки трябва да има любовта на майката и бащата, след като родят детето си. И когато говорим за любов, трябва да разбираме любовта на майките и бащите. Това е идейното в света.
Любовта у млади, които се обичат, не е за
осъждане
, но тя не е Божествена любов, а човешка, защото в нея има промени.
Според учението на Духа всичко трябва да се констатира тъй, както е, ни повече, ни по-малко. Например аз казвам на хората да не говорят за мене лошо, а да говорят това, което е в действителност. Не преувеличавайте моето зло и моето добро. Ако казвате, че съм добър, то е, защото съм богат. Ако имам знания, а не мога да помогна никому, какъв учен съм?
към втори вариант >>
14.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
Това не е за
осъждане
.
Всъщност, така ли е? Агнето бяга, човек го гони, докато най-после го заколи. След това питаш: Като умра, де ще отида? – Ще отидеш при свети Петър, който ще те заведе при Бога, да се произнесе за делата ти. Той ще каже: Дайте му два гроша и го върнете назад.
Това не е за
осъждане
.
Аз констатирам фактите. Всеки трябва да признае грешките си и да ги изправя, с цел да подобри живота си. Мислите, чувствата и желанията на човека са живи същества, с определено въздействие върху човека. Всяка мисъл е живо нещо, в нея има сърце и мозък. Всяко чувство е живо, в него има сърце и душа.
към беседата >>
15.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Религиозните форми,
осъждането
, морализирането спъват много.
Дойде ли случай да обичате някого, вие се разсейвате, не можете да се концентрирате. При концентрирането умът трябва да се постави на мястото и всички хубави желания да се отделят от лошите. Когато работите над себе си, всеки ден ще развивате нещо за душата си. Каквото извършите, не се бойте! Не мислете, че е дефицит – само наглед може да е дефицит.
Религиозните форми,
осъждането
, морализирането спъват много.
Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам, вие сте цветя, които трябва сами да се поливат и наглеждат, те сами ще израснат. Някой казва: „Аз искам да стана по-добър.” Ако вървиш в Пътя, ще се развиеш правилно. Понеже се намирате в различни състояния, някой казва: „Неразположен съм.” Ние не разбираме тази философия и когато се сближаваме, не се спогаждаме, спъваме се. Човек не може да бъде еднакво разположен на физическото поле. Някой път той се намира в състоянието на едно дърво, на което всички листа и цветове са окапали, а вие казвате: „Изменихме мнението си за него.” Не, той само се е съблякъл, но плътта пак ще се облече.
към беседата >>
16.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Съдията помислил, че направил грешка с
осъждането
на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин.
В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия. Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години. Един млад селянин от селото, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца. На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“.
Съдията помислил, че направил грешка с
осъждането
на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин.
След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“. Веднага съобщили на съда, че намерили истинския престъпник. Съдията дал разпореждане да освободят селянина, но се оказало, че той се поминал. Ето един благороден характер!
към беседата >>
17.
Правилни методи за разбиране
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Да няма между вас
самоосъждане
!
“ На чувствата си не разчитайте – от сто чувствания само едно е право, а останалите деветдесет и девет – не. И всеки ден може да проверявате, че вашите чувства ви лъжат. А интуицията е друго нещо – тя е Божествен закон, който показва какви са отношенията. Интуицията показва отношенията вярно – и нашите, и чуждите. Ето защо старайте се да развиете интуицията си.
Да няма между вас
самоосъждане
!
Това е необходимо, за да се образува между вас известна хармония. Например аз често вървя, замислен съм нещо, наблюдавам някоя муха, някоя мравка, и не съм обърнал някому внимание, а вие казвате: „Ето, на мен Учителя не ми обръща внимание.“ Аз искам да открия причините на това нещо, а вие казвате: „Минавате покрай нас, а не искате да ни обърнете внимание.“ Значи не трябва да мислиш за Бога, не трябва да разсъждаваш, а трябва да държиш шапката си в ръка и да поздравяваш. Хубаво е да съблюдаваме този външен етикет, да бъдем учтиви. Бих ви дал един начин за поздрав, когато се срещате. Погледнете се с Любов 5-10 секунди в очите и се поздравете с леко навеждане на главата – а това значи: „Моята глава си е на мястото.“ И другият ще ти отговори със същото: „И моята глава си е на мястото.“ Погледът да бъде сериозен.
към беседата >>
18.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
Тази подготовка на душата имате ли я – аз не препоръчвам
самоосъждането
, но онази пълна готовност да възприемете Божествената Истина, да се справим с Божествените мисли?
Никакво калайдисване, но ви казвам една велика истина, от която вие сте се отстранили и мислите, че сте в правия път. Аз за пример, като говоря на някого, зная слуша ли ме или не. Аз имам едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Бог си има едно правило, като ни говори, Той знае, слушаме ли го или не. Сега въпросът е до тази велика вътрешна истина.
Тази подготовка на душата имате ли я – аз не препоръчвам
самоосъждането
, но онази пълна готовност да възприемете Божествената Истина, да се справим с Божествените мисли?
Първо, и вашият ум, този ум трябва да заздравее, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи с тях. Много пъти вашият ум не е в състояние да се справи с някои мисли, и следователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, след като прочетат някоя отрицателна книга, тя внася една промяна в умовете и с месеци, даже някои с години боледуват, докато се върнат в своето първоначално положение. Първото нещо, гледайте да имате тази хармония със самия себе си, да сте доволни от поведението си, от вашето собствено поведение. Аз давам някоя задача, някои са ги приложили, а после казват: то може тия задачи и по този начин и по друг начин, и вървят по пътя, но задачите не са изпълнени.
към беседата >>
19.
Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика
,
ИБ
,
СБ
, В.Търново, 30.8.1922г.,
Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво
самоосъждане
!
Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени!
Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво
самоосъждане
!
Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен.
към беседата >>
Защото самооправданието и
самоосъждането
са грях пред Бога.
Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане!
Защото самооправданието и
самоосъждането
са грях пред Бога.
Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение.
към беседата >>
20.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
По този начин вие като ученици ще можете да изправите живота си, за да ходите свежо и бодро, да имате правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от
самоосъждането
.
Не мислете постоянно, че имате погрешки, защото това е естествено. Ще си признаете погрешката и нито ще я преувеличавате, нито ще я омаловажавате. В Школата не се допуска лъжа. Преувеличаваш ли – лъжа е, омаловажаваш ли – пак е лъжа. Ще кажеш: „Не взех този тон вярно, но ще се опитам втори, трети, четвърти път, докато се науча да го свиря правилно“.
По този начин вие като ученици ще можете да изправите живота си, за да ходите свежо и бодро, да имате правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от
самоосъждането
.
Сега, всички можете да бъдете млади, да бъдете добри ученици. Питам кои могат да влязат в Школата. Които се учат, които успяват. Към кои Учителят ще благоволява? Пак към тези, които се учат.
към беседата >>
21.
Правилният растеж на Ученика
,
ООК
, София, 2.1.1923г.,
В самосъзнанието някой път имаме
осъждане
или възнаграждение за едно добро.
Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене. Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за да ги разберете. В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела.
В самосъзнанието някой път имаме
осъждане
или възнаграждение за едно добро.
Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. Човек трябва да мине този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни. Добър човек или добър ученик е онзи, който помни доброто, а забравя злото.
към беседата >>
22.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Не е въпрос за
осъждане
.
(втори вариант)
Ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово. Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, но ще се покланят в Дух и Истина." Значи, те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен. Не казвам, че това се иска само от свещениците. Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи. Ако и всеки вярващ би изпълнил едно от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния.
Не е въпрос за
осъждане
.
Да осъждаме, това е най-лесната работа. "И отвори устата си, та ги поучаваше." – На какво ги поучаваше? – Да изпълняват Божията воля по любов. Ако вършите всичко с любов, вие ще бъдете чисти и светли. Домът ви ще бъде благословен.
към втори вариант >>
23.
Правилни отношения
,
ООК
, София, 22.4.1923г.,
Сега, разбира се, аз не искам да отидете в другата крайност на
самоосъждане
.
Те, като дойдат, ще държат своите лекции и ще си заминат. Онези, които са способни, възприемат лекциите. Така и в окултната наука: ще дойдат някои професори да държат лекциите си и който разбере – добре. Окултната наука поставя за цел учениците да бъдат крайно изправни. Това е за самите вас.
Сега, разбира се, аз не искам да отидете в другата крайност на
самоосъждане
.
Да се самоосъжда човек, то е остаряване, а да се поправя човек, то е подмладяване. Онзи човек, който постоянно се изправя, той е постоянно млад. Който спре да изправя своите погрешки, той остарява. Внасяш ли нови мисли, нови желания, разширяваш ли този кръг, ти всякога ще бъдеш млад. Поставиш ли в ума си мисълта: „Е, тази работа е за младото поколение“, ти си остарял, ти сам си се отписал от тефтера.
към беседата >>
24.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Ще дойде
осъждането
, но във всички случаи да кажем: „Аз съм причината за това“.
Полудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява. Туй трябва да го знаете, а не че доброто учение полудява хората. Всеки, който се е раздвоил, всеки, който не е изпълнил волята Божия, все полудява. И съвременният свят към това отива. Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: От Любов да служим на Бога и като Сафрио да не осъждаме никого.
Ще дойде
осъждането
, но във всички случаи да кажем: „Аз съм причината за това“.
Някои път, като ви говоря, говоря, казвам: „Тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод да им разправя хубаво, има в тях добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия“. Тъй говоря, за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто.
към беседата >>
25.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
Още по-голямо е
осъждането
на хората, които казват, че знаят Истината, а не я изпълняват.
Същото е и с образа на Христа. На външния образ на Христа всички се кланят, кръстят и сълзи ронят, но никой не изпълнява Христовото учение. Какво се ползва Христос от този образ? Срамота е това! Днес Христос ще дойде с множество ангели и ще повика тия, които познават Истината.
Още по-голямо е
осъждането
на хората, които казват, че знаят Истината, а не я изпълняват.
Аз бих желал, когато човек има известна дарба, нека прояви тази своя дарба, но той трябва да бъде скромен, той трябва да бъде последен помежду всички. Най-великите художници, най-великите музиканти, най-великите писатели са излизали последни. Те не бързат. Като свирят другите музиканти, най-великият музикант ще излезе последен. Най-първо оставят да излезе най-слабият.
към беседата >>
26.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Това не е за
осъждане
.
Учените им турят латински имена. Например: диабет, диспепсия и др. Знаете ли, какво е диспепсията? При тази болест човек се чувства крайно притеснен – тежко е състоянието му, защото храната не може да се смели. При такова състояние, човек става песимист.
Това не е за
осъждане
.
Всички хора все имат по едно слабо място в организма си. Казвам: Човек трябва да учи, да се справя с мъчнотиите си. Какво предназначение има училището? – Да развива ума на детето, да дава знание на младите, да направи ума им пластичен, пъргав, за да разбира законите на живата природа. Училището не трябва да дава само теоретични познания, но и да прилага наученото.
към беседата >>
27.
Разлика между физическата и Божествената Любов
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1924г.,
Първото нещо е - да няма
осъждане
.
Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви. Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята! " Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят.
Първото нещо е - да няма
осъждане
.
Щом има осъждане, това е един от големите пороци. Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко. Ако някой ти каже: "Покажи ми погрешките", той те изкушава. Той сам си знае погрешките. Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека.
към беседата >>
Щом има
осъждане
, това е един от големите пороци.
Вие почвате да се обезсърчавате и казвате: "Свърши се моята! " Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни застави да мислим, Той отнема нещата, за да застави хората да мислят. Първото нещо е - да няма осъждане.
Щом има
осъждане
, това е един от големите пороци.
Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си, това е едно от най-големите изкуства, а за другите туй изкуство е рядко. Ако някой ти каже: "Покажи ми погрешките", той те изкушава. Той сам си знае погрешките. Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека. Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени, а могат да бъдат съвършени.
към беседата >>
28.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
Законът на Бялото Братство е закон на абсолютната справедливост, а не на
осъждане
.
Казва Христос: „Не съдете, за да не бъдете съдени! “ – Не съдете в себе си! Вижте как съди Бог! – Всяка съдба в Него почива по закона на абсолютната справедливост и на благостта. Някои хора говорят за Бялото Братство.
Законът на Бялото Братство е закон на абсолютната справедливост, а не на
осъждане
.
Щом аз произнеса една присъда, това е човешко. Като видя, че някой човек греши, аз няма да се приравня с него, да взема да го осъждам, но ще видя как бих постъпил аз при дадените условия. Ако кажа, че той не е постъпил добре, аз се поставям в неговите условия, и няма да се мине много време, същото изпитание ще дойде и върху мен. Защото, ако човек не е господар на своите мисли, ако човек не е господар на своите желания, ако човек не е господар на своите действия, де е неговата човещина? Всеки човек може да бъде господар на своите мисли, желания и действия.
към беседата >>
29.
Отвън и отвътре
,
СБ
, София, 22.8.1926г.,
Добрият живот не се състои в
осъждането
.
Първо искате да се научите, какво трябва да правите, и после да действате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и си изпълниха задачата. Ето защо, аз ви казвам, че на първо място, за всички ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя, както и волята на Бога, е да живеете добре, разумно. В какво се състои добрият живот?
Добрият живот не се състои в
осъждането
.
Няма защо да се осъждате. Колкото и да мислите за миналите си грехове, за миналите си прегрешения, това няма да ви спаси. В момента, когато насочите своята мисъл към Бога и почнете да мислите за Него, само Нему да се уповавате, идва вашето спасение, идва и подобрението на вашия живот. Вие се покварявате по причина на това, че мислите за злото. Е така, сега ще се обърнете към Бога и ще започнете да мислите за Него.
към беседата >>
30.
Как ти се отвориха очите?
,
НБ
, София, 21.11.1926г.,
-
Осъждане
, одумване, мърморене.
Това говори за хармония между неговите мисли и чувства. Този човек се отличава с вътрешно равновесие. Когато видите някой човек да спи правилно, без хъркане и шум, той представлява нещо красиво и приятно за наблюдение. Днес почти всички хора хъркат. Какво подразбира хъркането?
-
Осъждане
, одумване, мърморене.
Какво правят съвременните хора? - Съберат се няколко души помежду си, били те учени или прости и започват: “Защо този човек постъпвал така, а не иначе? Защо еди-кой си философ се произнесъл по еди-кой си въпрос така, а не иначе? ” Това не е ли хъркане? Оставете всички тия неща настрана и спете спокойно!
към беседата >>
31.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Това не е
осъждане
, но изнасяне на един действителен факт, изнасяне на самата истина.
Кръстенето означава магнетизиране. Едно време хората са си служили с кръста за лекуване. Когато някой човек го втресе, като го прекръстят няколко пъти, треската изчезва. Сега, обаче, и десет пъти да прекръстят болния, треската му не изчезва. Това показва, че днес кръста е изгубил нещо от своята святост.
Това не е
осъждане
, но изнасяне на един действителен факт, изнасяне на самата истина.
Защо да не се подчинява човек на Истината, която носи живот в себе си? Защо да не се предаде човек на тази велика Истина, която сближава всички хора, като души? Всеки човек, който носи в себе си Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, той е наш ближен. Може ли да се нарече ближен този, който, като някой костелив орех се скрива в своята черупка и проповядва на хората, че извън православната църква няма спасение? Каква гениалност има в това твърдение?
към беседата >>
32.
Влизане
,
НБ
, София, 2.1.1927г.,
Това не е за
осъждане
, нито за
самоосъждане
.
Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години.
Това не е за
осъждане
, нито за
самоосъждане
.
Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си. Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но да има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е. във вечна хармония. Когато една душа живее в космическото съзнание, тя може навсякъде да бъде приета.
към беседата >>
33.
Отличителните черти на човека
,
ИБ
, София, 22.3.1927г.,
Старият метод за самоизмъчване, за
самоосъждане
е бил временен метод само, той не е донесъл добри резултати за човечеството.
Човек, който говори само за работа, той е волев човек. Човек, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човек, който говори само за мисълта, той подразбира хората. Но светът не е създаден само от хора. Днес, при самовъзпитанието на човека не се изисква голямо усилие.
Старият метод за самоизмъчване, за
самоосъждане
е бил временен метод само, той не е донесъл добри резултати за човечеството.
Да се хвалиш или да се самоосъждаш, това са два различни методи, които не дават добри резултати. В света или ще хвалят човека, или ще го укоряват, или ще бъдат индиферентни към него. Третото състояние е най-лошото, което човек може да преживее. В всеки даден случай аз трябва ясно да съзнавам, какво мога да направя със своя ум, какво мога да направя със своето сърце и какво мога да направя със силата на своята воля. За всичко това аз трябва да си дам правилен отчет.
към беседата >>
34.
Равни страни
,
ООК
, София, 13.7.1927г.,
Самоосъждането
, строгата себекритика не прави човека герой.
Тази е причината, задето Бог постепенно вдига завесата и по малко дава. Когато човек разбира дълбокия смисъл на страданията, животът не е страшен. Чрез страданията, човек ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдал! Обаче, това не значи, че човек трябва да се самоосъжда.
Самоосъждането
, строгата себекритика не прави човека герой.
Да направиш път на слабия, това е геройство. Да спасиш мравята, когато се дави, това е геройство. Защо? Защото вие изпълнявате волята Божия. Бог се грижи за най-малките същества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Някой човек страда и се моли на Бога да му помогне.
към беседата >>
35.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
Самокритика се изисква от вас, а не
самоосъждане
.
Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Съвременните хора се гордеят със своята мисъл. Това не е мисъл. Правата мисъл е тази, която може да уреди живота. Ако вашият живот не е уреден, каква е тази мисъл?
Самокритика се изисква от вас, а не
самоосъждане
.
Ако искате да ви обичат и да обичате, трябва да имате велика мисъл! Трябва да мислите право! Като срещна на пътя си един велик цигулар да свири, няма ли да се спра да го слушам? - Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слушам този велик виртуоз!
към беседата >>
36.
Пробуждане съзнанието на ученика
,
СБ
, София, 22.8.1927г.,
Съдбата не е създадена за
осъждане
на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят.
Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума. Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти. Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба! “ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“.
Съдбата не е създадена за
осъждане
на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят.
Това е съдба! Да учиш някого, не значи да му напълниш главата с куп знания. Това не е задачата на ученето. Всеки учител, на каквато степен на развитие и да се намира, в който свят и да е, той трябва да даде на ученика начини, методи, елементи, с които да работи. Лекуването не седи в това да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи да запазват своето здраве.
към беседата >>
37.
Превръщане на киселините
,
ООК
, София, 16.11.1927г.,
Бог не е в бурята, не е в огъня, не е в омразата, в съмнението, в отмъщението, в
осъждането
.
Обаче, когато е необходимо да познаем Бо-жествения свят, Божественото, тогава ще чуем тихия, мекия глас. Докато се интересувате от това, защо двама души се карат помежду си или изживяват някакво съмнение, вие сте в метода на бурята. Какво правеше Илия, когато дойде бурята? – Той се молеше, но същевременно разбра, че Бог не е в бурята. Бурята е метод, който се прилага от хората.
Бог не е в бурята, не е в огъня, не е в омразата, в съмнението, в отмъщението, в
осъждането
.
Бог е в тихия глас у човека. Той е разумният живот. Той е в тишината. Когато тихият глас проговори на човека, той ще разбере какво нещо е Божественото и какво – човешкото, и ще си каже:"Едно време живях в бурята, във ветровете като птица, но сега разбрах Великото. Едно време живях в омразата като риба, но сега разбрах Великото." Наистина, който живее в омразата, той е студен като риба.
към беседата >>
38.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
В събора на боговете присъствали всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни, дано могат и те да услужат с нещо на боговете при
осъждането
на поета.
Един ден, за негово нещастие, той написал някаква строфа в една от поезиите си, с която докачил боговете, и затова го осъдили на смърт. Каква била тази строфа? Аз няма да я предам цялата, но отчасти само. Тази строфа била следната: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове." Събрал се велик съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. Те единодушно решили да му наложат смъртно наказание, но въпросът бил, какво, именно, да бъде това наказание, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат.
В събора на боговете присъствали всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни, дано могат и те да услужат с нещо на боговете при
осъждането
на поета.
Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видят, по какъв начин ще бъде наказан поетът. Те разсъждавали помежду си: Досега не сме имали такъв случай. Какво ли ще бъде месцето на този виден поет? Пред съда се явили представители от няколко медицински дружества, със заявление, ако стане нужда поетът да се умъртви, да го дадат на тях, да изследват, от научна гледна точка, дробовете, сърцето, мозъка, както и всички останали органи на поета, да видят, коя е причината, дето поетът се осмелил да обиди боговете. Поетът се видял в чудо.
към беседата >>
39.
До край
,
НБ
, София, 12.2.1928г.,
Това не е за
осъждане
, но казвам, че от научна гледна точка, между първоначалното християнство и сегашното има голямо различие.
Например, като четете Евангелието, виждате, че там се излагат принципите на Христовото учение. Като четете Деянията на Апостолите, виждате вече малко отклонение от Христовото учение; там се явява спор, нещо присъщо на човешкото. Значи, в живота на Апостолите, даже и на светиите, има вече примес от човешки елемент. Като дойдете до живота на обикновените хора, това отклонение се забелязва още повече. Значи, съвременното християнство малко прилича на първото.
Това не е за
осъждане
, но казвам, че от научна гледна точка, между първоначалното християнство и сегашното има голямо различие.
Първоначалният извор се е размътил, в него са влезли много чужди елементи, по които хората днес не се познават. Причината за това е почвата. Тя е била чернозем, вследствие на което, когато минавала водата през тази почва, взела със себе си много примеси, чужди на нейното естество. За да може сегашното християнство да се изчисти от всички примеси, от всички нечистотии, трябва да дойде някой велик алхимик, да го тури в ретортата си, да го нагрява, докато най-после остане чистото Христово учение, което има прямо отношение към Бога. Но понеже се страхуват от Истината, хората избягват това нещо.
към беседата >>
40.
Дванадесетте племена
,
НБ
, София, 26.2.1928г.,
Докато я изправите, вие ще страдате, но разумно трябва да страдате: без
самоосъждане
, без роптание и протест.
Кои страдания? Разумните. Когато в крака ви влезе трън, а вие не правите нищо, за да го извадите, и считате, че геройски трябва да го носите, това не е разумно страдание. Хванете този трън с щипците си и кажете му втори път да не влиза в крака ви. Обаче, ако, при неразбиране на нещата, вие направите една погрешка, трябва да я изправите. Не се осъждайте, че сте я направили, но се заемете да я изправите.
Докато я изправите, вие ще страдате, но разумно трябва да страдате: без
самоосъждане
, без роптание и протест.
Казвате: Не мога да изправя погрешката си. Не, има един начин, по който можете да изправите всичките си погрешки. Той се заключава в думата "мога". Казвайте: Мога да бъда търпелив, милостив; мога да обичам, мога да правя добро, мога да уча, мога да услужвам на хората и т.н. В това направление, в положителното, човек всичко може да направи.
към беседата >>
41.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Самоосъждането
изключва условията да се разбере истината.
Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея. Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас. За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание. Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда.
Самоосъждането
изключва условията да се разбере истината.
Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината. В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността. Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени. Много просто – леността ги е вързала. – Как да се развържем?
към беседата >>
42.
Сам Отец
,
НБ
, София, 24.3.1929г.,
Казано е в Писанието, че и грешните ще възкръснат, само че грешните ще възкръснат в
осъждане
, а праведните – в живот.
Любовта носи живот. Тя носи съзнателния живот, който се развива правилно. Който чуе разумния глас, гласа на любовта, той ще я последва. Животът, който любовта носи, иде отвътре. Животът и възкресението са два противоположни процеса.
Казано е в Писанието, че и грешните ще възкръснат, само че грешните ще възкръснат в
осъждане
, а праведните – в живот.
Защо ви е възкресение в осъждане? За праведните е казано: ”Те ще чуят гласа ми, ще станат, ще оживеят и ще възкръснат.” Някои разбират думата ”ставане” по физически начин, в обикновен смисъл. Такова ставане подразбира волята на човека. Оживяването подразбира същината на живота. Възкресението подразбира разумността в живота.
към беседата >>
Защо ви е възкресение в
осъждане
?
Тя носи съзнателния живот, който се развива правилно. Който чуе разумния глас, гласа на любовта, той ще я последва. Животът, който любовта носи, иде отвътре. Животът и възкресението са два противоположни процеса. Казано е в Писанието, че и грешните ще възкръснат, само че грешните ще възкръснат в осъждане, а праведните – в живот.
Защо ви е възкресение в
осъждане
?
За праведните е казано: ”Те ще чуят гласа ми, ще станат, ще оживеят и ще възкръснат.” Някои разбират думата ”ставане” по физически начин, в обикновен смисъл. Такова ставане подразбира волята на човека. Оживяването подразбира същината на живота. Възкресението подразбира разумността в живота. Животът представя главата на човека.
към беседата >>
43.
По Бога направени
,
СБ
, София, 25.8.1929г.,
Туй не е за
осъждане
, защото такъв е вечният план на живота.
Като има пред вид това, той оставя на своя любим син най-много наследство: къщи, ниви, пари. Той прави това с користолюбива цел: като дойде втори път на земята, да бъде богат. На останалите синове, които не обича толкова много, или никакво наследство не оставя, или много малко, с което иска да каже: аз няма да се преродя чрез вас, за това не ви оставям нищо. По същия начин постъпва и майката, когато има няколко дъщери. Една от дъщерите си тя обича най-много и всичко, каквото има, дава на нея, защото иска да се прероди чрез нея.
Туй не е за
осъждане
, защото такъв е вечният план на живота.
Това ще се повтаря и преповтаря дотогава, докато човек се изчисти от своя егоизъм и от користолюбието си. При тази користолюбива любов, когато бащата се прероди чрез своя любим син, той ще бъде отгледан от него по всичките правила на съвременното възпитание. Той ще тегли от сина си такъв каиш, какъвто никога не е виждал и не е чувал. Всеки човек в живота си ще минава през страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие. Следователно, първото нещо, което се изисква от всеки едного, е да има в съзнанието си високо понятие за Бога.
към беседата >>
44.
Имам власт
,
НБ
, София, 22.12.1929г.,
“ Какво спечели Пилат с
осъждането
на Христа?
Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ С тези думи Пилат се е обърнал към Христа, един от най-великите хора на света. Казвате: „Не можа ли Пилат да постъпи по друг начин? “ Така постъпвате и вие, когато решавате някоя трудна задача, от която зависи животът ви. Щом се намерите в трудно положение, казвате: „Нямам ли власт да постъпя по един или по друг начин? Не съм ли свободен да постъпя, както разбирам?
“ Какво спечели Пилат с
осъждането
на Христа?
Прослави се. Ако не беше осъдил Христа, досега името му щеше да бъде забравено. А днес, като се чете Евангелието, постоянно се споменава името на Пилата. Културен човек беше Пилат. С едно измиване на ръцете си той искаше да мине за невинен, да се освободи от всякаква отговорност.
към беседата >>
45.
Проява на Любовта / Чувството на любовта
,
ООК
, София, 8.1.1930г.,
То не е
самоосъждане
, но една правилна преценка на нещата.
(втори вариант)
Погледнеш или кажеш нещо, даже другите хора не забелязват. Ти кажеш на себе си: трябваше да го правя, да го кажа. Онзи човек не подозира това. Казваш: не трябваше да кажа. Ти се самоосъждаш.
То не е
самоосъждане
, но една правилна преценка на нещата.
Та всеки един от вас има една правилна преценка за нещата. Може да имате и второстепенна мярка. Кое считате за благоприличие между хората? Най-първо човек трябва да изучи онези мерки, които съществуват в природата, ако иска да бъде здрав. Сега мярката на природата, когато ти направиш една погрешка, когато усещаш едно приятно разположение на духа си, че всяко нещо, което извършиш, ти да усещаш едно приятно разположение.
към втори вариант >>
46.
Иде Исус
,
НБ
, София, 5.10.1930г.,
Това не е за
осъждане
, то е факт.
Де е Онзи Господ, Който сближава хората? Ако българите вярваха в истинския Бог, нямаше да очакват на договора на Уйлсона с 14-те точки. Ако и Германия вярваше в истинския Бог, нямаше да й наложат контрибуция от 120 милиарда лева. Ако и англичаните вярваха в същия Бог, нямаше да налагат такава контрибуция. Срам е за съвременните народи, след като убиха толкова хора, да продават кръвта им!
Това не е за
осъждане
, то е факт.
Невидимият, Божественият свят не търпи това! Това, което става в света, е натрупване на престъпления, поради което идат страшните последствия. Народите искат икономическо подобрение, но не създават условия за това. Сегашната култура изисква всички народи да работят за повдигане на цялото човечество. Ако е въпросът само за един народ, това е лесно.
към беседата >>
47.
Постижими и непостижими неща / Идеалът на великите души! Органически и неорганически сили в природата
,
МОК
, София, 7.11.1930г.,
Тургат го на затвор, значи на вечно
осъждане
.
(втори вариант)
До тук сега. Тези неща аз ги наричам метафизически разсъждения. Сега каква мисъл изпъкна във вашия ум? Да ви представя аз сега следното изяснение. Представете си, че в една буца от сто кила лед има съзнание и по някое съчетание на обстоятелствата, този лед е съгрешил и то по единствената причина, че някой си ударил с крак леда и го осъдили на затвор сто години.
Тургат го на затвор, значи на вечно
осъждане
.
И мисли ледът, търси от закона по един начин, по втори начин, трети, четвърти, пети, не може да намери никаква клауза да го извадят от затвора. Но един ден през един прозорец почва слънцето да прониква вътре и този лед почва да се топи, и през дупките на затвора, оттук-оттам, излиза навън и се освобождава. Питам, след като се стопи всичкият лед и излезе навънка от затвора, какво е изгубил? Той е изгубил своята твърдост. Но твърдостта беше ли едно качество на този лед?
към втори вариант >>
48.
Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1931г.,
Едни ще възкръснат в
осъждане
, а други – в живот.
Христос казва: „Аз съм вратата на овците“. „Аз съм добрият пастир.“ Това значи: Христос е пътят, по който идва Любовта, Мъдростта и Истината. Който върви по този път, той е едно с Бога и Бог е едно с него. Сега, които разбират и прилагат Словото, те ще оживеят, ще възкръснат. Които не разбират, те ще разберат за в бъдеще, при второто пришествие.
Едни ще възкръснат в
осъждане
, а други – в живот.
Които чуят гласа на Истината, те ще възкръснат. Когато Йосиф бил в затвора, с него заедно били затворени хлебарят и виночерпецът на царя. Те сънували някакви сънища и помолили Йосиф да ги изтълкува. Хлебарят сънувал, че носил на главата си три бели кошници. В горната кошница имало от всичките фараонови ястия, направа хлебарска.
към беседата >>
49.
Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!
,
МОК
, София, 13.11.1931г.,
Самоосъждане
е това.
(втори вариант)
Ти като видиш доброто, усещаш, че тази добродетел я нямаш в себе си, а той я има. Представете си, че тази добродетел представлява едно възвишено същество, един ангел, на когото опитността не може да се сравни с цялото човечество. Опитността, която той има, минава опитността на цялото човечество. И минава това същество до вашия прозорец и вие го виждате. Той ще остане един момент, два и вие ще се засрамите от това как досега не сте го видели?
Самоосъждане
е това.
Но срамът е едно чувство, казвате: Какви велики работи има в света, пък аз още не ги зная. И като не ги разбирам? И в момата се явява вторият процес на криво разбиране. Тя не е разбрала този момък и затова се е засрамила. Тя е пожелала да има този момък.
към втори вариант >>
50.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Ако отидете в Америка това не е за
осъждане
на американците, тези хора които са тъй сърдечни - и там ще намерите милиони синове и дъщери далече от майките си, ще ги видите като на бойно поле, дошли в Ню-Йорк и Чикаго да забогатеят; с въшките си дошли, но са забогатели, кой по какъвто начин е могъл.
В Лондон има повече от 50 хиляди души - цял един български град - където е най-голямата мизерия, най-големият упадък, който човек може да види. Там можеш да отидеш само със стражар. Ако отидете в този квартал и влезете, да речем, като артист, като излезете дрехите ви ще бъдат нашарени с кал. Това са хиляди недоволни хора. Какво ще кажете?
Ако отидете в Америка това не е за
осъждане
на американците, тези хора които са тъй сърдечни - и там ще намерите милиони синове и дъщери далече от майките си, ще ги видите като на бойно поле, дошли в Ню-Йорк и Чикаго да забогатеят; с въшките си дошли, но са забогатели, кой по какъвто начин е могъл.
То е един упадък; и затова трябва знание. Ние, съвременните хора не сме почерпили знание от опитностите на миналите векове и цивилизации, на миналите култури, които са съществували. Ние сме забравили и искаме да повторим пак същите страдания. Някой път казваме, че човек трябва да страда. Аз съм съгласен с разумните страдания, но не съм за глупавите страдания.
към беседата >>
51.
Входни врати
,
ООК
, София, 6.4.1932г.,
Сега говорим истината, не е за
осъждане
, но тъй са нещата.
(втори вариант)
Добре че не знаете нещата. Сега аз не искам да насочвам ума ви към резултати, които са чисто физически. Грозотията в хората е произлязла от ред прегрешения, от кривите им мисли. Даже и най-чистите от вас, най-напредналите от вас, вие сами се познавате - цял ден какво мислите? Да спи зло нoд камък.
Сега говорим истината, не е за
осъждане
, но тъй са нещата.
Някой път искаш да мислиш, но дойде дяволът при тебе и цял ден хлопа, ходи, иска това-онова, вика. И ти мислиш, седиш, правиш това, което не искаш. Той те разиграва, не ти е приятно това, но не си господар. Като дойде дяволът, качи се на гърба ти, тури ти гем и цял ден си възседнат. После те пусне и ти се чудиш как си бил възседнат.
към втори вариант >>
52.
Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния
,
ООК
, София, 1.6.1932г.,
Това не е за
осъждане
.
Какво ще кажете за тяхната любов, когато на другия ден след сватбата те започват да спорят, кой от тях има по-големи права. Мъжът казва, че той печели, следователно, той има по-големи права. Като отива на работа, той оставя на жената стотина лева за нуждите на къщата и заключва касата. След това ще говори за идеална любов между съпрузите. Тяхната любов е посмешище пред Бога.
Това не е за
осъждане
.
То характеризира състоянието, в което сега се намира цялото човечество. Бог търпи всичко и очаква пробуждането на човешките души. Сега аз говоря за съзнанието, което трябва да се пробужда и разширява. Работете върху себе си, без да мислите, че ще оправите света. В големия театър - света, вие сте само служители.
към беседата >>
Това не е за
осъждане
.
(втори вариант)
Грешни хора се венчават и на втория ден се карат кой има право. Венчали са се и на втория ден той държи парите в касата, той ще извади петдесет-шестдесет лева и ще й даде. Ще ми говорите вие за идеална любов и че тя го обича. Пред Бога това е едно смешно състояние. Но Бог всичко това търпи.
Това не е за
осъждане
.
Това е едно състояние на цялото човечество. Сега аз говоря за съзнанието. Не сте вие, които ще оправите света. Вие сте като един служител вътре в театъра. Защо е направен така театърът, вие не сте виновен.
към втори вариант >>
53.
Книжници и фарисеи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1932г.,
Обаче
самоосъждането
нищо не допринася.
Те представляват две партии, които носят тежко бреме. Тежкият живот, който човек прекарва на земята, се дължи на тези две партии в него, които узаконяват беззаконието и карат човека да върви по техния път. Хората вървят точно в този път, който не обичат. Те вършат точно това, което не искат. И след всичко направено те се самоосъждат.
Обаче
самоосъждането
нищо не допринася.
Да се самоосъжда човек, то е все едно да се излива пороен дъжд върху някоя скала. Този дъжд ни най-малко не ползва скалата. Колкото скалата се ползва от дъжда, толкова и фарисеите се ползват от Христовите думи. Питам: кой може да се ползва от дъжда, който пада върху скалите? Само долината, полето може да се ползва от него.
към беседата >>
54.
Кой ще ви даде вашето
,
НБ
, София, 26.3.1933г.,
Сега не ме разбирайте криво, не вземайте това за
осъждане
, че не живеете така.
Както баща ти ги обича, така ще ги обичаш и ти. А ти искаш братята ти и сестрите ти в един дом да се заробят за тебе – ти да станеш видно лице, без да имаш предвид, че след това ще се яви спор помежду ви. Тогава и братята ти, и сестрите ти ще искат същото. Значи всички ваши ближни – роднини и приятели, трябва да се заробят за вас. Не, при това положение животът няма смисъл.
Сега не ме разбирайте криво, не вземайте това за
осъждане
, че не живеете така.
Един американски милионер изпаднал в голяма беднотия, което се случва понякога, и отива при един друг богаташ, малко закъсал и му казва: „Може ли да ми дадеш малко пари назаем? “ „Нямам никак.“ Той си записал това. Отива после при един беден човек, който имал всичко един долар и му казал: „Можеш ли, моля ти се, да ми услужиш с нещо? “ „На драго сърце.“ Този милионер имал сърце. А бедния човек Бог го изпитал.
към беседата >>
55.
Най-малката любов
,
ООК
, София, 15.11.1933г.,
И аз не искам да нося никакво
осъждане
.
Няма да си вдигате ръцете, няма да си говорите като познати. Искате ли първо да направите това упражнение? Вие правите по-лоши работи от това, а упражнението не искате да направите. Тогава, правете каквото искате и ходете, както вие си знаете. Но сами ще си носите последствията.
И аз не искам да нося никакво
осъждане
.
Тук, нито един от вас не върви, както трябва, нито от младите, нито от старите. И затова аз няма какво да си играя с вас. Правете каквото искате и както намерите за добре.
към беседата >>
56.
Слушай, сине Мой!
,
НБ
, София, 14.1.1934г.,
Това не е за
осъждане
.
Ще отиде любовта. Ние злоупотребяваме с онази великата Любов, която трепти в Божието сърце, в Божията душа. Какво не правят днешните хора? Я погледнете днешната култура. Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие.
Това не е за
осъждане
.
Тази мисъл не ме тревожи. Но туй безлюбие носи след себе си лоши последствия, страдания. Любовта носи щастие, а безлюбието носи бъдещите страдания, болести, неврастении, какви ли не болести, които лекарите кръщават. Щом любовта изчезне, щом изчезне онзи великият живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти. Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера.
към беседата >>
57.
Какво знамение показваш нам?
,
НБ
, София, 25.3.1934г.,
Не е за
осъждане
, но понеже от тяхната работа зависи благото на цялото човечество.
Мислите ли, че ако някой шивач има скрита проказа в себе си и ви шие някаква дреха, че няма чрез тази дреха да ви предаде своята проказа? И вие се осъждате на страдание. Та, казвам: Онези, които дойдат да възпитат човечеството, да нямат никаква проказа. Морал трябва! Свещеници, учители, държавници, музиканти, писатели трябва да бъдат, всички трябва да бъдат цветът на сегашното човечество.
Не е за
осъждане
, но понеже от тяхната работа зависи благото на цялото човечество.
Ние другояче гледаме на въпроса. Запитаха Христа: „Какво знамение показваш? “ И Той казва: „Съборете този храм и Аз ще го направя в 3 дни.“ Значи разбира законите на Своето тяло. „Направете с Мене каквото искате и след 3 дни ще ви покажа какво Аз зная.“ Един човек, който разбирал своя вътрешен живот, който може да възстанови живота, който му отнемат! [Той] казва на едно място: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“
към беседата >>
58.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Ще се яви като един вид
осъждане
.
Всякога вие може да имате онази истинска любов, вие се усещате вдъхновен. Като срещнете такава жена, която има душа, тогава мъжът се усеща окрилен, всички съмнения изчезват, умът има защо да работи и сърцето има защо да работи. Така трябва да бъдат новите разбирания. Сега мъжът и жената седят в едно положение. По някой път мене ми е съвестно да говоря.
Ще се яви като един вид
осъждане
.
Аз ви съжалявам някой път, както съжалявам един човек, който е взел такива обуща, че го стискат. Казвам: „Хвърли тези обуща, ще ти направят мазоли! “ – „Ама няма да ме харесат.“ Остави харесването на хората. Сегашните възгледи са такива тесни, че се образуват мазоли. Турете широки обуща.
към беседата >>
59.
Числото 153
,
НБ
, София, 13.5.1934г.,
Туй не е за
осъждане
.
Ако влезете, дето двама се бият, и се усмирят, вие сте добър човек. Ако две кучета, които се карат, като идете при тях, престанат и почнат да си махат опашката, вие сте добър. Дойде при тебе – вие трябва да бъдете напълно убедени, че сте добър човек. Но докато кучетата се бият около вас, докато хората се бият около вас и докато болни хора има около вас, вие не сте от много учените хора. Стремим се сега.
Туй не е за
осъждане
.
Ако аз бях един учен човек, как щях да проверя? Аз не твърдя сега, че ние сме, но ние можем да бъдем. Кога можем да бъдем? Можем да проверим истината всякога. За себе си аз съм проверил истината.
към беседата >>
60.
Вътрешният човек
,
НБ
, София, 29.7.1934г.,
Ти сега, като ядеш хляба, хванеш го, кажеш: „Този [е] недопечен.“ Това е
осъждане
, това не е философия.
Тази храна, която ще влезе в този живот, то е Божественото. В Божествената храна, която ядем, там е скрит Бог. Че ние искаме живот да придобием. Ако ти не можеш да мислиш, че в тази храна участвува Божественият живот, смъртта ще те намери. Като започнеш да мислиш за храната, онзи хляб като ядеш, ще благодариш.
Ти сега, като ядеш хляба, хванеш го, кажеш: „Този [е] недопечен.“ Това е
осъждане
, това не е философия.
Ти тогава ще седнеш да мислиш. Вие сте хора на XX век, вие сте хора образовани. В хляба се крие онази мощна сила. Ако си болен и мислиш, като ядеш, болестта ще изчезне. Като пиеш вода, ще знаеш, че във водата е Божественото.
към беседата >>
61.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Щом осъзнаете погрешката си, изправете я без никакво
самоосъждане
.
И светът да се събори, изпълнете думата Му! Никаква лъжа – ни бяла, ни черна; никакво безверие, никакво непослушание! Аз не говоря само за външните прояви на човека, но имам предвид и неговите вътрешни прояви. Следователно каквато погрешка да направите, малка или голяма, не се стремете да я покривате. Изнесете я пред себе си като пред справедлив съдия и правилно я отсъдете.
Щом осъзнаете погрешката си, изправете я без никакво
самоосъждане
.
Какво правят съвременните хора? Мнозина от тях, като направят някаква погрешка, бързат да я замажат отгоре, да я скрият и от себе си. Не правете втора погрешка. Това е лъжа, от която трябва да се освободите. Ако не изправите погрешката си, утре ще дойдат ангели от Небето и ще ви поставят на такива изпитания, че всички лъжи ще излязат навън.
към беседата >>
62.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
Сега сами намерете във вас процесите на
осъждане
.
Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение. Ние трябва да се учим да извиняваме. Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш. Тогава си е на мястото. А деветдесет и девет осъждания да дадеш и едно оправдание, това няма смисъл.
Сега сами намерете във вас процесите на
осъждане
.
Аз, като дойда във вас, желая да намеря във вашето съдилище повече оправдания и по-малко осъждания, по-малко присъди. То е прогрес. Осемдесет оправдания и двайсет осъждания, то е прогрес вече. Нека тая песен да се изпее от няколко души само при пианото. (Няколко души я изпяха при пианото.)
към беседата >>
63.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Той трябва да се държи за чувствата на Бога, в които няма никакво
осъждане
.
Момата пък обвинява момъка. За да не обвинява никого, човек трябва да познава законите и принципите на нещата, да не се самоизлъгва. Човек трябва да се стреми към положителната философия на живота, която хармонизира всички неща. Човек се нуждае от дълбоко разбиране на живота, да не влиза в стълкновение с Божиите мисли. За да се избави от противоречията на мисълта си, човек трябва да се държи за Божията мисъл, в която няма никакви противоречия.
Той трябва да се държи за чувствата на Бога, в които няма никакво
осъждане
.
Живее ли по този начин, човек ще бъде сляп и глух за грешките и престъпленията на хората. Иска ли да живее по Божествен начин, човек трябва да се обезличи. Само при това положение той може да се освободи от злото. Не може ли да се освободи от злото, човек се държи за материалните неща. Той не е ликвидирал още с материалното.
към беседата >>
64.
Четирите елемента / Четири неща в ума си
,
УС
, София, 5.5.1935г.,
Не е въпросът сега да се съдим,
осъждането
нищо не дава.
(втори вариант)
Понеже добрият е здрав, и болният ще оздравее. Оздравяването показва, че този човек е добър. Ако нечистият човек отиде при водата, водата ще го очисти. Щом отидеш при един чист човек, той ще ти покаже пътя, по който и ти можеш да се очистиш.
Не е въпросът сега да се съдим,
осъждането
нищо не дава.
Въпросът е, че животът изисква чистота. За да бъдеш чист, за да бъдеш весел, за да бъдеш здрав, ти трябва да имаш прави мисли, прави чувства, прави постъпки, да бъдеш чист, да няма нищо в тебе, което да помрачава ума и сърцето ти. Щом нещата постоянно се помрачават, това показва, че имаш известни пукнатини в живота си. Тези пукнатини трябва да се изправят. Ако ти носиш една счупена стомна и водата изтича от нея, трябва ли да я носиш?
към втори вариант >>
65.
Трите геометрични фигури
,
ООК
, София, 8.5.1935г.,
Това не е за
самоосъждане
.
Карате се някога като цигани. Защо да нямате търпение да се изслушате? Даже и най-напредналите от вас, ако влезете в духовния свят, ще ви вдигнат на вили и мотовили. Знаете ли какво значат тия думи на български език? Вилите са с четири зъбци, а мотовилите с колко са?
Това не е за
самоосъждане
.
Според мене това не е някакъв морал - да се самоосъжда човек. Страхливият може да се осъжда, но и в осъждането има лъжа. Още докато казва, че съжалява загдето сгрешил, аз виждам, че той лъже, иска по някакъв начин да кръшне от това положение. И кучето като се изповядва, като ме види с дървото, започва да се изповядва, че е сгрешило, но като се отдалечи от мене, започне да ме лае, че съм го бил. Това наричам аз фокус.
към беседата >>
Страхливият може да се осъжда, но и в
осъждането
има лъжа.
Даже и най-напредналите от вас, ако влезете в духовния свят, ще ви вдигнат на вили и мотовили. Знаете ли какво значат тия думи на български език? Вилите са с четири зъбци, а мотовилите с колко са? Това не е за самоосъждане. Според мене това не е някакъв морал - да се самоосъжда човек.
Страхливият може да се осъжда, но и в
осъждането
има лъжа.
Още докато казва, че съжалява загдето сгрешил, аз виждам, че той лъже, иска по някакъв начин да кръшне от това положение. И кучето като се изповядва, като ме види с дървото, започва да се изповядва, че е сгрешило, но като се отдалечи от мене, започне да ме лае, че съм го бил. Това наричам аз фокус. Има един фокус в човека, в който се концентрират всички състояния, всички мисли и желания на всички живи същества. Това е най-опасното място, на което като пипне човек, не може да се справи.
към беседата >>
66.
Тонът Фа / Няма да бъда излъган
,
УС
, София, 2.6.1935г.,
Не е въпросът за
осъждането
, но като седя, разсъждавам по този въпрос.
(втори вариант)
Най–невъзпитаното същество това е човекът. По– невъзпитано и по–жестоко същество от човека не съм срещал. Писанието казва, че Господ, като погледнал към човека, разкаял се, че го е направил. И вие сте толкова добри, че някой път, като ви погледне Господ, разкайва се, че ви е създал. Какво сте направили за Господа, че да е доволен от вас?
Не е въпросът за
осъждането
, но като седя, разсъждавам по този въпрос.
Казвам, онази свободната мисъл, която трябва да ви даде свобода, няма я. Тъй както сега се намирате в живота и както живеете, това не е смисълът на живота, това са само условия. Ние живеем сега при такива условия. Как ще работим, за да може да превърнем тези условия в нещо органическо? Не е въпросът за сегашния момент.
към втори вариант >>
67.
Две естества
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1935г.,
Това не е за
осъждане
.
Срещнете ли целини, сейте на нея бодили. Колкото бодили имате в себе си, сейте ги на такава почва. И бодилите трябва да растат. Съвременните християни проповядват това, което не изпълняват. Това значи: те сеят добри семена на лоша почва, при неблагоприятни условия.
Това не е за
осъждане
.
Можете ли да осъждате човека за това, че яде? Като яде, човек все ще се изцапа. И после ще търси начин, как да се изчисти. При това положение човек все ще се натъкне на известно противоречие. Големите противоречия в живота се дължат на факта, че хората не разбират каква е волята Божия.
към беседата >>
68.
Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия
,
УС
, София, 22.9.1935г.,
Казвате: „Учителю, тъй като говориш, нас осъждаш.“ Не е въпрос за
осъждане
.
Днес е вашият ден, докато сте млади. Не чакайте старостта да се усъвършенствувате, защото при туй усъвършенствуване се подпирате с два бастуна. То не е никакво съвършенство. После, постоянно ми казвате: „Остаряхме.“ Какво е туй, остаряването? Остаряването е отдалечаване от Бога; подмладяването е приближаване при Бога.
Казвате: „Учителю, тъй като говориш, нас осъждаш.“ Не е въпрос за
осъждане
.
Но трябва една положителна наука, в която да дадем място на Бога да работи, да ни подигне. Ако ние сами не може да се подигнем, да не спъваме Божественото в нас, което работи за нашето подигане, ние не вървим в правия път. Аз имам едно верую и по някой път казвам: Вярвам в Един Вечен Истинен Бог, Който е говорил преди години. После, по някой път си казвам: Вярвам в Господа, Който сега ми говори. После казвам: Вярвам в Неговия Дух, Който изработва всичките условия на моето спасение.
към беседата >>
69.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
То не е за
осъждане
, понеже след време ще дойдат професори, ще дойдат отвън такива адепти, извън рая ще дойдат, да ви дадат нови наставления.
Какво ще оставите с вашата мисъл. Може нищо да не кажете, може и да не говорите, но хората ще схванат вашата мисъл, права ли е тя; и вашите чувства ще схванат, и постъпките ви ще схванат. Добрият човек е като един скъпоценен камък – той отражава светлината; той е като един цвят – без да иска, ухание излиза от него. И Писанието казва: всички трябва да бъдем като цветове, ухание трябва да излиза. Сега, туй е за онези от вас, които искате да се учите.
То не е за
осъждане
, понеже след време ще дойдат професори, ще дойдат отвън такива адепти, извън рая ще дойдат, да ви дадат нови наставления.
И те ще ви обърнат вниманието там, дето не е. Сега, питам ви: Толкова години следвате, как проявявате вие любовта? В книгата трябва да четете, за да проявите любовта. Някой път казвате, че трябва да се обичаме. Как трябва да се обичаме, кажете ми сега.
към беседата >>
70.
Трите връзки
,
ООК
, София, 11.12.1935г.,
Аз не съм за
самоосъждането
.
Можеш да предеш, но трябва тънка прежда. В Божествения живот се изисква много тънка прежда. Ако е за дебело, всички предат дебело. Но там се изисква много тънка прежда, например – чиста мисъл. Като мислите, да няма някое користолюбиво чувство, загнездено накъде във вас!
Аз не съм за
самоосъждането
.
Не да кажете: "Аз съм грешен." Не, че сте грешни. Спрете се и оставете това, какво сте били! Трябва да се очистите, да мислите чисто. Казвате: "Еди-кой си брат е нервен." Оставете този брат, тази нервност е илюзия. Как няма да е нервен?
към беседата >>
71.
Вътрешна връзка / Вътрешната връзка на живота
,
СБ
, София, 20.8.1936г.,
И казва тогава Христос: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми, дето съм Аз." Та рекох, без
самоосъждане
.
(втори вариант)
Ще имате едно присъствие. Какво се крие във всеки един предмет или във всяка една вещ, или във всяко едно същество. Възможностите, които се крият вътре, на тях ще обръщате внимание. То е Божественото. На Божественото ще обръщате внимание.
И казва тогава Христос: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми, дето съм Аз." Та рекох, без
самоосъждане
.
Много трудно е човек да мисли тъй. Аз съм виждал много хора, малки деца има, види някъде оцапано, леке. Детето казва на майка си: „Аз ще го очистя." Нищо не значи това. Животът е място за поправление. Понеже е живот на работа.
към втори вариант >>
72.
Външна и вътрешна любов
,
СБ
, София, 21.8.1936г.,
Сега това не ви го давам за
осъждане
.
(втори вариант)
Вашата любов се изпитва, всичко друго да имате, изпитва се вашата любов, доколко онзи конец, на който се държите, е силен. Щом се скъса този конец, любовта ви е слаба, щом не се къса, любовта ви е силна. Сега понякой път, някой проповедник иска да даде тежест в света и той проповядва тъй, както не е. Силата на моята проповед живее в моя живот. Силата на вашия живот седи в онова, което вие чувствате в даден момент.
Сега това не ви го давам за
осъждане
.
Ние не живеем както трябва. То е ваш живот. Щом не живеете, [в] кой момент може да изправите живота си. Казва: „Аз не мога да направя това." Ще направиш това, което можеш. Какво имаше да направи първият човек?
към втори вариант >>
73.
Първата светлина
,
МОК
, София, 11.9.1936г.,
Не е за
осъждане
.
Аз, като пея някога пея за нещо. Вие ще кажете: „Вземи една ария.“ Има много арии, които ще взема. Ама не да правите онази погрешка. Вие правите погрешки. Сега да не правите погрешки.
Не е за
осъждане
.
От тия несъвместимите неща, какво излиза? Една майка изпраща сина си в света да стане човек и му казва: „Синко, ще ти дам два съвета – когато видиш някой умрял, ще започнеш да се кръстиш. А пък, когато срещнеш една сватба, че венчават някого, ще започнеш да играеш.“ Казва: „Ако тия неща ги запомниш, всичко ще ти върви! “ Случило се тъй, че той срещнал умряло, но не могъл да познае, че е умряло и помислил, че е сватба и започнал да играе. Онези, които погребвали умрялото, го набили.
към беседата >>
74.
И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!
,
НБ
, София, 3.1.1937г.,
Единствената погрешка, в която са го хванали досега, е тази с
осъждането
на Христа.
Не мислете, че като дойде дяволът при вас, ще можете да го излъжете. Аз разглеждам дявола в съвсем друг смисъл. Той е същество, което работи според законите на природата. Той спазва точно законите на природата. Той е толкова умен, че каквото и да прави, не могат да го хванат в никаква погрешка.
Единствената погрешка, в която са го хванали досега, е тази с
осъждането
на Христа.
И затова, когато Христос слезе в ада, дяволът предвиждаше, че тук ще го уловят, и каза: „Защо ми доведохте този тука? “ С разпъването на Христа евреите направиха една погрешка, която и до днес още се разчепква, гледа се колко неправди са направили в това отношение. В този смисъл Христос създаде една беля на хората. Като дойде в света, дяволът пита хората: „Вие на кого сте последователи? На Христа ли сте последователи?
към беседата >>
75.
Хармонични и дисхармонични съпоставяния
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1937г.,
Единственото престъпление, от отговорността на което той не може да избяга, това е
осъждането
на Христа.
Той му дава сила и богатство. Той изявява любовта си към човека и му дава възможност да я познае. Любовта е абсолютно неизвестна област за дявола. По отношение на любовта той е първокласен невежа. Каквито престъпления и да направи, дяволът всякога успява да се освободи от отговорност.
Единственото престъпление, от отговорността на което той не може да избяга, това е
осъждането
на Христа.
От две хиляди години насам го съдят и той търси начин, как да се оправдае, как да се защити, но и досега още не е намерил. Престъллението му е толкова голямо, че никакви доводи не могат да го спасят. Който има опитността да е чувал съветите на дявола, той не може да не различава, кога кой му говори. Възвишените същества говорят по съвсем друг начин от този на дявола. В думите им няма насилие, нито ограничаване, нито ласки или хвалби.
към беседата >>
76.
Ценностите в живота
,
ООК
, София, 6.10.1937г.,
Ти не осъждай, понеже с
осъждане
никой не печели.
Някой слиза горе от планината и кряска. Не, аз поетически гледам на работата. Слиза той от планината, дига шум, пени се. Коя вода не се пени? Отгоре слиза човек и се е запенил.
Ти не осъждай, понеже с
осъждане
никой не печели.
Не подценявай Божиите работи. Правете на себе си една преценка, на всяка една ваша постъпка. Критикувайте постъпките си, но себе си не критикувайте. Нарисувал си една картина. Критикувай картината, но не себе си.
към беседата >>
77.
И виделината свети
,
НБ
, София, 21.11.1937г.,
Оставете вече
осъждането
, оставете кой е беден, кой е болен.
Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота. Досега се е учило как да се осъждат хората. Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни.
Оставете вече
осъждането
, оставете кой е беден, кой е болен.
Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече. Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене. По-учен от мене е само един Господ. Умни като мене търся. Всички останали хора са като мене.
към беседата >>
78.
Живият хляб
,
НБ
, София, 17.1.1938г.,
А
осъждането
не представя никаква наука.
Трябва да слезе една комисия от небето, която да ревизира всички магазини, които продават Христовото брашно. Всяка църква, и тя представя едно религиозно общество. И тя трябва да се ревизира, да се види, хлябът, който продава, направен ли е от Христовото брашно? Сега аз не искам да осъждам никого. Науката не се нуждае от съдии.
А
осъждането
не представя никаква наука.
Що е съдията? Съдията е един съд, в който всички неща могат да се примирят. Според мене съдия е това, което държи в себе си всички Божествени блага. Когато казвам, че трябва да намеря истината, това е чашата, която държи всичко в света. Това е моят съдия.
към беседата >>
79.
Три фази
,
НБ
, София, 19.6.1938г.,
Не го вземайте като
осъждане
.
Ние криво разбираме нещата. Считаме, че едни хора са светски. Аз считам хората, които живеят за себе си, животът, който имат, ще го изгубят. Христос казва: Който изгуби живота си за Бога, за Любовта, той ще намери живота си. Казвам: Сега да се върнем към реалното.
Не го вземайте като
осъждане
.
Не мислете, че аз искам да ви съдя. Във вас има заблуждение. Вие мислите, че по естество хората са лоши. Не, по естество всинца сте добри. Трябва да се самовъзпитавате.
към беседата >>
80.
Благо и блаженство
,
УС
, София, 19.2.1939г.,
Всеки, който е слушал и не прилага учението, това учение му става за
осъждане
.
Например, ако той говори за Любовта и не люби, или пък ако говори, за да стане със своята проповед виден, от тщеславие, за да му направят паметник, за да го въздигнат до божество, тогава какъв учител е той? Учителя не е създал света. Той иде само да учи в дадения случай. Ти си един верующ. Вие слушате и след като слушате учението, което е казано, сами се осъждате вече.
Всеки, който е слушал и не прилага учението, това учение му става за
осъждане
.
Сега не се изисква голямо мъчение, за да живее човек добре. Да си послужа с един пример. Домакините като измият онези мазните паници, водата е съвсем друга. Тя е нечиста. Но има едно измиване, и на най-чистите паници.
към беседата >>
81.
Най-умни, най-чисти и най-силни
,
ООК
, София, 22.2.1939г.,
Има една голяма опасност от
осъждане
.
Защо да не се занимавам? Господ ги е направил. Защо да не се занимавам? Трябва да проучавам характера им.“ И като ги проучвам, виждам, че във всеки човек има много хубави работи. Има някои лоши работи, но има много хубави работи.
Има една голяма опасност от
осъждане
.
Като казвате: „Онези не живеят по Бога“, тази мисъл не е права. Казват: „Не живеят по Бога.“ Те живеят в един свят на Бога! За да зная дали те живеят по Бога или не, аз трябва да вляза в тях. Отвън как ще зная това? Някой казва: „Той не говори истината.“ Аз трябва да вляза вътре в него, за да зная дали не говори истината.
към беседата >>
82.
Реалността на живота / Реалното в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.7.1939г.,
Сега аз не искам да остане във вас мисълта на
самоосъждане
.
(втори вариант)
И вследствие на това между хората се ражда противоречие: след време, двама души, които се обичат с тази любов на сенките, се намразват. Защо? Понеже единият взел и другият взел. И като не си дават, намразват се, понеже истинската любов произтича от даването. Тебе не те обичат, ако не даваш; и не могат да те обичат, ако не вземеш. Да знаеш навреме да даваш и на време да вземеш, значи на време да възприемем Божията Любов и на време да придаваме Божията Любов.
Сега аз не искам да остане във вас мисълта на
самоосъждане
.
Някой път човек се подценява. Човек никой път не трябва да се подценява, но и никой път не трябва да се надценява. Той трябва да има една норма, да знае, че в него има две ценности - душата и духа. Умът и сърцето са дарби в човека. Две неща човек трябва да знае: не трябва да подценява душата и духът.
към втори вариант >>
83.
Умен, добър и силен
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1939г.,
Сега аз не съм за
самоосъждането
.
(втори вариант)
Може ли гладният човек да има лошо мнение за онзи, хубавия хляб, който му се дава, той още с уханието му разбира какво нещо е този хляб. И като го яде, у него се заражда една вътрешна благодарност. Можеш ли да имаш лошо мнение за онзи човек, който те освобождава от въжетата. Или лошо мнение за един човек, който ти помага. Към този човек никога не може да се зароди в душата ти едно лошо чувство.
Сега аз не съм за
самоосъждането
.
Аз съм за това да се изправи човек. Като видя един умен човек, аз се зарадвам, защото имам един образец. Като видя един силен човек, аз се зарадвам, това е за мен образец. И като видя един добър човек, аз се зарадвам. В умния човек, в добрия и в силния човек, Бог се проявява.
към втори вариант >>
84.
Нито близо, нито далече / Близо и далеч
,
МОК
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1939г.,
Туй държане е
осъждането
.
Казвам ѝ: „Ами ти знаеш ли кой съм? “ Тя бръмчи в ръката ми. Ти, като влезеш в света на закона, не кацвай на носа, не кацвай на веждата, но на рамото. Последното място заеми някъде, защото законът има ръка. Като кацнеш, ще те хване и те държи.
Туй държане е
осъждането
.
Какво ще правиш? Казваш: „Знаеш каква муха съм? “ „Хубаво, ако си видна муха, излез из ръката ми.“ Тогава тя взема второто положение, започва да се моли, започва да ми пее: „Ако си музикант – казва, – бъди малко милостив към мене. Понеже ме хвана, едно малко същество съм, не ме стискай, защото ще ми счупиш крилцата. Сега се научих – мислех, че съм била много голяма – сега се научих, че не съм толкоз голяма.“ Тогава отварям ръката и тя изскача.
към беседата >>
85.
Становище на живота
,
НБ
, София, 16.6.1940г.,
Самоосъждането
нищо не допринася.
Тъй щото, съзнанието на хората, които вярват в Бога, е всякога будно. Онези, които не вярват в Бога, са от спящите хора. Казвате: „Какво трябва да правим? “ Спете, когато е тъмно, работете, когато е светло. Сега трябва да оставим този закон или да се самоосъждаме.
Самоосъждането
нищо не допринася.
Ако дрехата ти е сгрешила, изгори я. Щом намериш една въшка на дрехата си, веднага я тури в огъня, нищо повече. Тази въшка носи условия за заразни болести, като запример коремен тиф, проказа и други такива. Ако някой се облече с дрехите на прокажения, макар и богаташ да е, той непременно ще се зарази. Аз казвам: Ако ви дадат такива дрехи, веднага ги турете в огъня.
към беседата >>
86.
Първата запалка
,
УС
, София, 30.6.1940г.,
Аз не ви говоря за
самоосъждане
.
Понякой път изследвайте светските хора, които доста хубави нокти имат. Когато на един човек носът е на място, очите са на място, ушите са на място, аз му позволявам, да си маже лицето, да го краси, да тури червило. Но когато къщата му не е съградена, той да я маже, то е цапане. Ако знаеш, тури си цвят, че не ставай смешен. Като си направиш устата червена, или като я почерниш, защото когато устата се почернят има един смисъл, когато почервенеят имат друг смисъл, когато пожълтеят имат трети смисъл.
Аз не ви говоря за
самоосъждане
.
Когато ще мажеш къщата си, избери най-хубавия цвят. Намери цвета, с който да замажеш къщата си. Сега туй е външната страна. Целият наш външен живот се дължи на онова вътрешно състояние, което ние сме минали през хилядите години. Всичкият този живот се отразява.
към беседата >>
87.
Усилвайте връзката
,
ООК
, София, 20.11.1940г.,
Самоосъждането
е
осъждане
на дявола.
(втори вариант)
Винаги отивайте при човека, който тече като извор. Тогава няма какво да се стеснявате. Колкото и да вземем, той никога няма да бъде недоволен от нас. В туй отношение трябва да отиваме при Бога, понеже Той е вечен извор, Който извира и ние от Него трябва да вземем толкова, колкото ни трябва. Затуй няма какво да се самоосъждаме.
Самоосъждането
е
осъждане
на дявола.
Щом съгрешиш, ти се свързваш с него и започваш да чувствуваш неговото самоосъждане, защото законът те хваща. Щом се освободиш от дявола, ти се освобождаваш и от самоосъждането. Да допуснем, (че) някой е крал пари от някъде. Ти си оставил дрехата си закачена някъде. Минава този, който откраднал парите и ги оставил в джобовете, и си заминал.
към втори вариант >>
Щом съгрешиш, ти се свързваш с него и започваш да чувствуваш неговото
самоосъждане
, защото законът те хваща.
(втори вариант)
Тогава няма какво да се стеснявате. Колкото и да вземем, той никога няма да бъде недоволен от нас. В туй отношение трябва да отиваме при Бога, понеже Той е вечен извор, Който извира и ние от Него трябва да вземем толкова, колкото ни трябва. Затуй няма какво да се самоосъждаме. Самоосъждането е осъждане на дявола.
Щом съгрешиш, ти се свързваш с него и започваш да чувствуваш неговото
самоосъждане
, защото законът те хваща.
Щом се освободиш от дявола, ти се освобождаваш и от самоосъждането. Да допуснем, (че) някой е крал пари от някъде. Ти си оставил дрехата си закачена някъде. Минава този, който откраднал парите и ги оставил в джобовете, и си заминал. Дойдат хората, намерят парите в джобовете ти, как ще се оправдаеш?
към втори вариант >>
Щом се освободиш от дявола, ти се освобождаваш и от
самоосъждането
.
(втори вариант)
Колкото и да вземем, той никога няма да бъде недоволен от нас. В туй отношение трябва да отиваме при Бога, понеже Той е вечен извор, Който извира и ние от Него трябва да вземем толкова, колкото ни трябва. Затуй няма какво да се самоосъждаме. Самоосъждането е осъждане на дявола. Щом съгрешиш, ти се свързваш с него и започваш да чувствуваш неговото самоосъждане, защото законът те хваща.
Щом се освободиш от дявола, ти се освобождаваш и от
самоосъждането
.
Да допуснем, (че) някой е крал пари от някъде. Ти си оставил дрехата си закачена някъде. Минава този, който откраднал парите и ги оставил в джобовете, и си заминал. Дойдат хората, намерят парите в джобовете ти, как ще се оправдаеш? Ти си праведен, не си крал.
към втори вариант >>
88.
Учение и служене
,
ООК
, София, 5.2.1941г.,
Щом дойдете до учението и служението на Бога, не да се самоосъждате, аз не съм за
самоосъждането
, но за постепенното подобрение и изправление.
(втори вариант)
Всички трябва да се отличавате с една мисъл. Никога не допущайте в себе си една лъжлива мисъл, която нарушава мирът ви. Щом имате една фалшива мисъл, тя понижава температурата. Щом имате едно фалшиво чувство, то понижава температурата. Може погрешката да е микроскопическа, невидима, но тя понижава температурата.
Щом дойдете до учението и служението на Бога, не да се самоосъждате, аз не съм за
самоосъждането
, но за постепенното подобрение и изправление.
Сутрин, като станете, как започвате? Казваш: ”Аз искам да бъда добър ученик”. Каквото и да ви се случи, ще кажеш: ”За добро е”. Станеш, времето е облачно. Кажи:”За добро е”.
към втори вариант >>
89.
И пак пишеше
,
НБ
, София, 8.2.1942г.,
Ние трябва да изхвърлим метода на
самоосъждането
.
Старият проповедник (главатар) си взел и той от хряна и като взел и той започнал да плаче. Пита го младият главатар, защо плаче. Плача, казва, защо и ти не се удави с баща си заедно миналата година. Ние, съвременните хора, изясняваме нещата тъй, както не трябва. По този начин не се изясняват.
Ние трябва да изхвърлим метода на
самоосъждането
.
Вземете един държавник го осъждаме, че не постъпил добре. Знаете ли колко мъчно е човек да направи нещо, да управлява. Може да разсъждавате, но един цар какво може да направи. Един министър какво може да направи, един военачалник какво може да направи. Мислите ли, че хората могат да направят нещо?
към беседата >>
90.
Изгрява слънцето
,
ООК
, София, 18.2.1942г.,
В музиката
осъждане
няма.
Всички трябва да имаме желанието каквото свършим, да е благоугодно. Като ни слуша Господ, да е доволен от нас. Като пеем, казва: „Така не се пее.“ Дал ни глас, казва: „Така не се пее.“ Има и други певци, които ни слушат. Като пея, цял концерт, по радиото ще ме слушат. Казват: „Така не се пее.“ Не че ме осъждат.
В музиката
осъждане
няма.
Щом не пееш хубаво, оставаш назад, докато останеш на опашката. Като започнеш да пееш хубаво, вървиш напред, дойдеш в средата, докато станеш пръв. При пението пръв не може да стане, който не пее. Който пее, той е пръв. Той разнася Божиите блага.
към беседата >>
91.
Трите положения
,
УС
, София, 12.4.1942г.,
Сега туй положение не е за
осъждане
.
Я попей, ще ми бъде приятно.“ Петелът се възхитил и изкукуригал. Сиренето паднало и лисицата го изяла. Петелът казва: „Много хубаво пях, но сиренето отиде.“ Втората година пак минава лисицата, петелът седи със сиренето. Тя го хвали, но той казва: „Чакай да изям сиренето, че тогава ще ти пея.“ Сега и на вас препоръчвам, като изядете сиренето, тогава да попеете. Щом е сиренето в устата, не пейте.
Сега туй положение не е за
осъждане
.
Ние се намираме в един фалшив свят. Ти си отишъл и си купил фалшива стока, която не е обработена. Понеже си взел фалшива стока, продаваш я фалшива. Никога не купувай фалшива стока. Ако има здрава, добре.
към беседата >>
92.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 15.11.1942г.,
Това не е за
осъждане
, но сме много невежи, да ни се развие душата, много сме невежи, да ни се развие и тялото.
После, тия пеперуди са тъй умни, че когато се заоблачи, ще се скрият зад един лист, тъй кацат, че колкото да го върти вятърът, нито капка да не падне на нея. Така са внимателни. Те са много по-внимателни от хората. Ние мислим, че сме много внимателни. Кой от нас е по-внимателен, че да не са развити неговият ум и сърце?
Това не е за
осъждане
, но сме много невежи, да ни се развие душата, много сме невежи, да ни се развие и тялото.
Казвате: за бъдеще, като дойде друго тяло. Ние трябва да повдигнем тялото на същата висота. Коя е причината за нашите ежедневни постъпки? Един ден ние трябва да изработим тяло, да не умираме. Ако тази Библия трябваше всяка година да се препечатва, ние не сме много умни хора.
към беседата >>
93.
Път за свобода
,
ООК
, София, 24.2.1943г.,
В думата
осъждане
разбираме – трябва да се оправдаеш.
Туй „ре“ има свои трептения, точно определен брой трептения. Ако не ги вземеш вярно, ти ще направиш една погрешка. После ще се извиняваш. Не е лошо човек да се извинява. Някой път не е лошо и да се осъжда, но справедлив трябва да бъде, и като се осъжда, и като се извинява.
В думата
осъждане
разбираме – трябва да се оправдаеш.
Като се оправдаеш, какво трябва да направиш? Да кажем, закъснял си. Ако си закъснял, ще дадеш един банкет, за да се оправдаеш. Ако беше дошъл навреме, банкет нямаше да дадеш. Понеже си закъснял с 5 минути, за да се оправдаеш, ще дадеш един банкет и ще те извинят другите.
към беседата >>
94.
Плодовете на Духа
,
УС
, София, 24.10.1943г.,
Самоосъждането
не е Божествено качество.
Послание към Коринтяните, а вие прочетете 5 гл. от посланието към Галатяните, за плодовее на Духа. Работете съзнателно върху себе си, без да се самоосъждате. Ако направите една погрешка, радвайте се. Като я изправите, радвайте се два пъти повече.
Самоосъждането
не е Божествено качество.
Понякога причината за погрешките е вън от човека. Някой иска да каже нещо на приятеля си, който е далеч от него. За да се чуе гласът му, той трябва да вика, защото външната среда е шумна. Като вика много, гласът излиза нехармоничен. А във всяка дисхармония има някаква погрешка, нещо фалшиво.
към беседата >>
Осъждането
не е Божествено.
(втори вариант)
Вие прочетете петата глава от Посланието към Галатяните, плодовете на духа. Освободете се, свободни да бъдете. Радвайте се на вашите погрешки. Радвайте се, като направите погрешка, два пъти се радвайте, като изправите погрешката. Никой да се не осъжда.
Осъждането
не е Божествено.
Ако имаш един приятел и му говориш, дето има голям крясък навън, няма да може да те чуе. Не е погрешката в тебе, във външната среда е. Ако беше тихо, спокойно, речта ти щеше да бъде предадена много добре. Понеже е голям шумът, не може да се предаде. Трябва да викаш, речта излиза дисхармонична.
към втори вариант >>
95.
Служители на земята / Служители
,
ИБ
,
ПС
, София, 25.10.1944г.,
Та сега Бог не ни е пратил за
осъждане
в света.
Той ще се чувствува радостен. Те са богатства заради него. Никой не трябва да съжалява, че е направил погрешка. Който направи погрешка, печели веднъж, който ги оправя, печели два пъти. Който прави погрешки, губи веднъж, който не ги изправя, губи два пъти.
Та сега Бог не ни е пратил за
осъждане
в света.
Бог ни е изпратил малки погрешки има да ги изправим. Езикът ни да стане мек. Обонянието ни да стане отлично, да може да чувстваме най-хубавото ухание, което съществува. Слухът ни да стане деликатен, да схваща трептенията, най-добрите трептения, на справедливостта. Думата справедливо трябва да има едно значение, да няма друго значение.
към беседата >>
НАГОРЕ