НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
273
резултата в
168
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да бъдем готови
,
ИБ
, , 28.4.1912г.,
Моралът
е Мойсеев закон, а Христовият закон е свободата.
2.
Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване)
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Морално
престъпление е, ако убедите някого, че няма Бог.
3.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Морал
е това, което става причина да повдигне две души.
4.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Моралистите
обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и
морала
на обществото.
5.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Моралът
на живота е в яденето и пиенето.
6.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Морал
, който се превръща в тъмнина, не е истински.
7.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Моралът
е там: колко струва!
8.
Ще се стопи!
,
НБ
, София, 30.4.1922г.,
Моралът
е един вътрешен процес, Божествено растене на човешката душа, за да реализира всичките идеи, вложени от Божеството.
9.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
Морализира
го.
10.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Морал
всякога трябва да има и в Доброто, и в злото.
11.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Моралът
ви ще се изпита в гората.
Моралът
, честността ти се изпитва, когато си сам: никой да не те следи, никой да не те контролира.
Морал
е да срещнеш жена, сама в гората и, ако е гладна, да я нахраниш и да я придружиш, без да я докоснеш.
Морал
ли е това?
12.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Моралътъ
е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка.
13.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Моралът
е един, общ за всички.
Морал
е това, което е в съгласие с великата Божествена воля, което е в съгласие с всичкия живот в света.
(втори вариант)
14.
Първичната връзка
,
ИБ
, София, 22.6.1923г.,
Моралът
на Всемирното Бяло Братство е абсолютен.
15.
След три дни
,
НБ
, София, 24.6.1923г.,
Моралът
и културата на автора се виждат от произведенията му.
16.
Бъдете разумни!
,
НБ
, , 16.9.1923г.,
Моралът
в духовния свят, това е стабилност, това е опорната точка, от която разумът започва своите изследвания.
Моралът
, това е първата опорна точка, от която разумът се проектира.
17.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Моралът
, това е ограничение на нещата, една голяма броня, дебела 30–40 сантиметра, която се туря на парахода, та като се обстрелва от неприятеля, да пречи, да не се пробие този параход.
Моралът
нека си е
морал
, но трябва да се живее разумно.
18.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Морал
може да съществува само между разумните същества, той е само отношение на нещата.
19.
Морални чувства
,
МОК
, София, 17.2.1924г.,
Моралните
чувства.) Съгласявате ли се, че
моралните
чувства са везните?
Моралните
чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения.
Морален
човек разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в мисловния, и в чувствения, и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед.
Моралните
чувства дават простор, широчина на човешкия дух.
Моралните
чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и любов към Бога (Л).
Моралните
чувства не спадат към областта на егоистичните чувства.
Моралните
чувства не спадат към областта на егоистичните чувства.
(втори вариант)
Моралните
чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения.
(втори вариант)
Морален
човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят – да има горе-долу един закръглен мироглед.
(втори вариант)
Моралните
чувства дават простор, широчина на човешкия Дух.
(втори вариант)
Моралните
чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и Любов към Бога (Л).
(втори вариант)
20.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Моралните
чувства водят към съвършенство.
21.
Моралният тип
,
МОК
, София, 24.2.1924г.,
Моралният
тип същевременно е и интелектуален тип, има отличен ум.
22.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Морал
може да има само при възвишената Любов.
23.
Добрите навици. Разумното сърце
,
МОК
, София, 30.3.1924г.,
Моралността
представлява обработка на разумното сърце.
24.
Разумното сърце
,
ООК
, София, 2.4.1924г.,
Моралната
сила на ученика, който следва Божественото учение, е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога.
25.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Морал
има и в обществения, и в политическия живот.
26.
Никаква лъжа
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 2.9.1924г.,
Моралът
е, като направиш една постъпка, тя да не те осъжда.
27.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
Моралисти
, и вие не сте намерили тази игла!
28.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
Моралът
ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа?
(втори вариант)
29.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Мораленъ
е този човѣкъ, който държи твоето сърдце, твоя умъ, твоята душа и твоя духъ тъй свещено въ себе си, както своитѣ.
Морален
е този човек, който държи твоето сърце, твоя ум, твоята душа и твоя дух тъй свещено в себе си, както своите.
(втори вариант)
30.
Истинско служене
,
ООК
, София, 4.3.1925г.,
Моралността
не произтича от самия човек, тя се черпи отвън.
31.
Фазите на живота
,
ООК
, София, 18.3.1925г.,
моралните
чувства са по-добре развити.
32.
Слънчевите трансформатори
,
МОК
, София, 29.3.1925г.,
Моралният
закон е такъв.
33.
Проявленията на ума
,
МОК
, София, 21.6.1925г.,
Моралните
сили на ума се изразяват в
моралния
живот на човека.
Моралният
живот на човека се отнася към една
морална
област, дето той е свързан със същества, които по развитието си седят по-високо от сегашните хора.
34.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
Моралният
човек пък прави най-малко погрешки.
35.
Духовна мекота
,
МОК
, София, 7.3.1926г.,
Морала
трябва да го приложим.
(втори вариант)
36.
Мозъчни наслоявания
,
ООК
, София, 24.3.1926г.,
Морални
, въздържани, устойчиви хора са тези, в които преодоляват солите.
37.
С чия воля?
,
ООК
, София, 2.6.1926г.,
Морално
ли е това, когато майката съветва дъщеря си да не разговаря с млади господа, да не се смее много с тях и т.н.?
38.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
Морализирането
всякога подразбира някакъв вътрешен интерес.
Морал
на богатия.
Морал
ли е това?
Морал
на бедния.
39.
Запалената свещ
,
НБ
, София, 4.7.1926г.,
Морал
било това да накараш един ученик да се самоубие!
40.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Моралът
, който се проповядва днес, не може да трае много.
Моралътъ
, който се проповѣдва днесъ, не може да трае много.
(втори вариант)
41.
Малките мъчнотии
,
МОК
, София, 12.12.1926г.,
Морални
правила са те в народа.
(втори вариант)
42.
Малката мисия
,
МОК
, София, 2.1.1927г.,
Моралните
чувства в него не бяха развити.
Моралните
чувства на човека са от скорошен произход, от 5000-6000 години.
(втори вариант)
43.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Морал
, който обхваща в себе си само личен интерес, той е преходен
морал
, осъден на загиване.
Моралният
свят, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на така наречената
морална
област.
44.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Моралът
е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие.
45.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
Моралът
на земята е
безморалие
на небето.
46.
Линиите на ума и сърцето
,
МОК
, София, 25.9.1927г.,
Моралът
му се отнася до неговите сметки.
47.
За приятелите си
,
НБ
, София, 11.12.1927г.,
Моралният
и духовният живот се крият във високите области на Венера.
48.
До край
,
НБ
, София, 12.2.1928г.,
Моралът
на някой човек е толкова устойчив, че по здравина се равнява на първото въже, което могло да издигне златото само на два метра височина.
49.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
Моралистът
е необходим на хората дотолкова, доколкото може да им помага, да ги повдига в живота.
Моралът
, духовният живот търпят малки или големи изменения, но не търпят никакви огъвания.
50.
Славата человеческа
,
НБ
, София, 1.4.1928г.,
Моралните
чувства пък трябва да имат за съветник интелектуалните способности в човека.
Моралността
в човека е свързана с неговия мозък.
Моралът
на съвременния свят нищо не допринася за устройството на човешкия мозък.
51.
Божествена светлина
,
ООК
, София, 6.6.1928г.,
Моралните
ѝ чувства са едва в зачатъчно състояние.
Моралният
и духовният живот подразбират изобилие на светлина, която внася дух и разположение у човека.
52.
Планински върхове
,
ООК
, София, 5.9.1928г.,
Моралът
за нас не е нещо материално.
(втори вариант)
53.
Външни и вътрешни влияния
,
МОК
, София, 14.9.1928г.,
Моралът
на някои хора прилича на
морала
на слугата.
Моралът
е вътре, при схващането на Божествения свят трябва да имаме
морала
на този плантатор.
(втори вариант)
54.
Акустика на съзнанието
,
ООК
, София, 26.9.1928г.,
Моралът
е изиграл вече своята роля.
55.
Без прегради
,
ООК
, София, 3.10.1928г.,
Моралният
човек се е развивал при благоприятни, външни и вътрешни условия.
56.
Единният / Единият. Основната идея на живота
,
МОК
, София, 26.10.1928г.,
Моралът
в какво седи?
(втори вариант)
57.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
Моралният
човек е здрав и обратно, здравият е
морален
.
58.
Наблюдение и интуиция
,
МОК
, София, 18.1.1929г.,
Моралът
обхваща не само отделния човек, но и окръжаващите, и обществото.
59.
Силни и слаби желания
,
ООК
, София, 13.2.1929г.,
Моралният
човек е доволен от положението си, от това, което му се дава.
60.
Отношение между числа / Елементарни отношения на числата
,
ООК
, София, 27.2.1929г.,
Морал
, който се налага на хората, е
безморалие
.
Морал
, който изхожда от обикновения физически живот на хората, създава ред противоречия.
Морал
, който не обхваща целокупния живот, е относителен.
Морал
, който не обема цело- купността на всичкия живот, това е една относителна истина.
(втори вариант)
Моралът
, който съществува в света, той е едно принужде- ние.
(втори вариант)
Морално
било да умреш за отечеството.
(втори вариант)
Моралът
, това е едно напълнено шише от извора.
(втори вариант)
61.
Наука и знание
,
МОК
, София, 1.3.1929г.,
Морал
, това е човекът, който ходи с патерици.
(втори вариант)
62.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Моралният
живот подразбира икономия в постъпките на хората.
63.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
Моралът
на хората се вижда ясно в техните отношения на вземане и даване.
Морално
е да се хвърлиш,
неморално
е да те свържат.
(втори вариант)
Моралът
, това е отношение на известни постъпки, първоначално правилно отношение на постъпките на физическото поле, взема- не-даване.
(втори вариант)
Моралът
е правилно отношение, да знаеш във всеки случай как да постъпиш.
(втори вариант)
64.
Спорни въпроси
,
ООК
, София, 10.4.1929г.,
Моралистите
ще кажат: Трябва ли светия да се увлича, да гледа красиви моми?
Моралът
на любовта е
морал
за светиите, за ангелите, но не и за обикновените хора.
65.
Ще ти въздаде
,
НБ
, София, 12.5.1929г.,
Моралните
чувства придават устойчивост на човешкия характер.
66.
Естествен ред на нещата
,
ООК
, София, 28.8.1929г.,
Моралът
е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото.
67.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
Моралът
е вече основан на сърцето.
(втори вариант)
Моралът
се дължи изключително само на чувствата.
(втори вариант)
68.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне
,
МОК
, София, 20.12.1929г.,
Моралът
е, ако ти постъпиш правилно в мисълта си.
(втори вариант)
69.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Моралният
, духовният човек не се извинява за погрешките си.
70.
Самосветещата лампа
,
МОК
, София, 17.1.1930г.,
Морален
човек ли е апашът?
Морал
наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна.
(втори вариант)
71.
Две лепти / Двете лепти
,
НБ
, София, 19.1.1930г.,
Моралът
седи в друго отношение.
(втори вариант)
72.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Моралът
не седи от отделни
морали
.
(втори вариант)
Моралът
си има свои органи.
(втори вариант)
Моралът
е външната страна на духовния живот.
(втори вариант)
Моралът
е външната страна, здравето на духовния живот.
(втори вариант)
Морално
е да държиш отворени всички твои извори на живота.
(втори вариант)
73.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Морализирате
го, но нему трябва нещо друго, като онзи човек, който работи дълго време, казва: „Копай." „Не - казва, - не искам да работя." Сложи мотиката, не иска да работи, казва: „Работих десет часа, не искам да работя вече." Защото откъснали са се неговите ръце, известни енергии в тялото вече са се изгубили.
(втори вариант)
74.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Моралът
е привичка, отпосле се придобива.
(втори вариант)
75.
Както светът дава
,
НБ
, София, 2.3.1930г.,
Моралът
на съвременния човек не отговаря още на неговото умствено развитие.
76.
Синове на светлината
,
НБ
, София, 23.3.1930г.,
Моралните
чувства се хранят с Божествени сокове.
77.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Моралът
е ценен само при неогъната плоскост.
Моралистът
мисли, че с
морала
си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии.
Моралът
се заключава в разумността на човека.
Морална
постъпка е онази, която не изкушава хората.
Моралът
е ценен само при неогъната плоскост.
(втори вариант)
Моралистът
мисли, че с
морала
си може да преодолее всички изпитания и мъчнотии.
(втори вариант)
Морал
е да ги затваряме, да ги бесим, да ги развращаваме, а не е
морал
да им кажем истината.
(втори вариант)
Моралът
се заключава в разумността на човека.
(втори вариант)
Морална
постъпка е онази, която не изкушава хората.
(втори вариант)
Моралът
е там: не носи торба, която могат да ти откраднат.
(втори вариант)
78.
Да влезеш
,
НБ
, София, 11.5.1930г.,
Моралът
подразбира еднакви отношения към всички живи същества.
79.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Морално
значение.
(втори вариант)
80.
Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта
,
МОК
, София, 23.5.1930г.,
Моралът
е променлива величина.
Моралът
на животното се отличава от
морала
на човека:
моралът
на човека се отличава от
морала
на възвишените същества.
Моралът
зависи от степента на човешкото развитие.
Моралът
е извод, т.е.
Моралът
е извод, т.е.
(втори вариант)
Моралът
е променлива величина.
(втори вариант)
Моралът
на животното се отличава от
морала
на човека,
моралът
на човека се отличава от
морала
на възвишените същества.
(втори вариант)
Моралът
зависи от степента на човешкото развитие.
(втори вариант)
81.
Закон и принцип
,
ООК
, София, 25.6.1930г.,
Морализирането
е най-тежкото забавление.
(втори вариант)
82.
Морални правила / Правилно ядене - правилно служене
,
ООК
, София, 2.7.1930г.,
Моралът
представя сбор от такива правила за живота, които са общи за всички хора.
Морал
е онова положение в човека, което не го отклонява от Божественото.
Моралният
, духовният човек е чист и външно, и вътрешно.
Морала
да го намеря всякога на едно и също положение, да има една точка, един център, на който може да разчиташ.
(втори вариант)
Моралът
е общ за всички.
(втори вариант)
Моралът
е това, което не разваля естественото положение на човека, или Божественото положение на човека.
(втори вариант)
83.
Колелото на съзнанието / Закон на редуването. Функции на числата – колелото на човешкото съзнание
,
МОК
, София, 16.1.1931г.,
Морализират
те; ти от тези привидните състояния не се радвай.
(втори вариант)
84.
Причини за несполуки
,
ООК
, София, 25.2.1931г.,
морални
мехове, които раздухват огъня в човешките сърца.
85.
Знание и прилагане / Знание и приложение
,
МОК
, София, 27.3.1931г.,
Моралният
гръбнак е лостът, с който човек повдига своите тежести.
86.
Опитности в живота / Знание и опитност
,
МОК
, София, 24.4.1931г.,
Моралът
съответствува на строежа на организма.
(втори вариант)
87.
Осмисляне на живота
,
ООК
, София, 24.6.1931г.,
Морален
човек е онзи, който дава повече, а взема по-малко.
88.
Дайте ни от вашето масло
,
НБ
, София, 11.10.1931г.,
Морализирането
, правенето на добро на хората не седи само в даване пари с лихва.
89.
Силови центрове / Отношение на силовите центрове
,
МОК
, София, 30.10.1931г.,
Моралният
живот освобождава човека от примките, в които се е оплел.
Морален
човек се нарича човек, който има отношение само спрямо две точки.
(втори вариант)
90.
Човешките косми
,
МОК
, София, 20.11.1931г.,
Моралът
е в следното: Никой няма право да убива и да коли!
Моралът
може да е в това: ТИ НЯМАШ ПРАВО ДА УБИВАШ ИЛИ ЗАКАЛЯШ АГНЕТО!
(втори вариант)
91.
На своето време / На време
,
МОК
, София, 27.11.1931г.,
Моралът
съдържа законите, по които трябва да се ръководят чувствата.
(втори вариант)
92.
Непреодолимо желание
,
ООК
, София, 9.12.1931г.,
Морално
вие не можете да успявате, докато не разбирате закона.
(втори вариант)
93.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Морално
чувство има, но музикално чувство няма, има музикални способности.
(втори вариант)
94.
Свещеното място
,
МОК
, София, 5.2.1932г.,
Морал
е това, не си правете илюзии.
(втори вариант)
Морал
е това, да имаш едно свещено място, дето кракът ти не е стъпвал.
(втори вариант)
95.
След това
,
НБ
, София, 28.2.1932г.,
Моралът
да бъде еднакъв: и в мислите, и в чувствата, и в постъпките, свободно.
96.
Кръг, елипса и хипербола
,
ООК
, София, 4.5.1932г.,
Моралният
живот на растенията е също извън земята, в техните плодове.
Моралният
живот на растенията е извън земята.
(втори вариант)
97.
Обич и знание
,
УС
, София, 8.5.1932г.,
моралът
на абсолютната чистота, и
моралът
на хората, в който е грехът.
98.
Философия и наука
,
ООК
, София, 15.6.1932г.,
Моралът
на сегашните хора е обикновен, преходен, затова те грешат.
99.
Малкото добро и малкото зло
,
УС
, София, 19.6.1932г.,
Моралът
на съвременните хора е подобен на метенето.
100.
Добрата воля Божия
,
УС
, София, 26.6.1932г.,
Морализирали
го, казвали му, че не трябва да пие.
101.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Морализирането
са неестествени отношения към хората.
Морализирането
е неестествено отношение към хората.
(втори вариант)
102.
Любов към Бога / Обичай Бога
,
ООК
, София, 14.9.1932г.,
Морал
им давам.
(втори вариант)
103.
Петте области в човека
,
МОК
, София, 16.9.1932г.,
Моралът
е резултат на нещо.
Моралните
чувства дават устой на човешкия ум.
Моралът
е един извод,
моралът
не е първото нещо.
(втори вариант)
Моралните
чувства са най-високият планински връх, който съществува в човека, после личните чувства в човека и най-после слизате към долините, долу, дето са неговите обществени чувства и най-после стигате до инстинктите и нисшите страсти.
(втори вариант)
Моралните
чувства дават устои на човешкия ум.
(втори вариант)
Моралните
чувства, на второ, личните чувства на трето, обществените на четвърто, инстинктите на пето място.
(втори вариант)
104.
Вътрешните сили / Вътрешни сили в човека
,
ООК
, София, 26.10.1932г.,
Морални
сте по вашему, добри сте по вашему.
105.
Постигнати резултати
,
МОК
, София, 28.10.1932г.,
Моралистът
казва, че Бог е създал човека и Той има право да го съди.
Моралистът
и той ще каже, че Бог така създал света - това е тяхно право.
(втори вариант)
106.
Думи на Правда
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
Моралът
зависи от височината на мозъка.
Моралът
зависи от височината на мозъка.
(втори вариант)
107.
Точка и свобода / Точката и свободата
,
МОК
, София, 3.2.1933г.,
Моралът
на човека се вижда в желанието му да постигне нещо.
108.
Радостта
,
НБ
, София, 2.4.1933г.,
Моралът
е определен.
Моралът
е определен.
(втори вариант)
109.
Овчарите
,
НБ
, София, 7.5.1933г.,
Моралните
чувства завземат най-горната част на главата, най-високата част на главата.
110.
Свещената област на живота
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
Моралът
, възвишеното в света си имат своя специфична основа.
Моралът
, възвишеното в света си имат една основа.
(втори вариант)
111.
Великата реалност
,
МОК
, София, 7.7.1933г.,
Морално
е и да даваш, и да ти дават.
(втори вариант)
112.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
Моралистите
, след като проповядват на другите хора, че не трябва да се лъже, че трябва да говорят истината, че трябва да се отнасят добре с хората, той, като дойде, икономисва истината.
Моралистите
, след като проповядват на другите хора, че не трябва да се лъже, че трябва да говорят само истината, че трябва да се отнасят добре с хората, като дойде това до тях, икономисват истината.
(втори вариант)
113.
Красивите линии в природата
,
ООК
, София, 12.7.1933г.,
Морал
трябва да има човек.
Моралният
има красив нос.
114.
Новото направление в живота
,
ООК
, София, 3.1.1934г.,
Морал
знаете ли какво значи?
Морално
живеят хората.
115.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
Моралния
живот аз го наричам пиано.
116.
Какво знамение показваш нам?
,
НБ
, София, 25.3.1934г.,
Морал
трябва!
117.
Условията за растеж
,
ООК
, София, 4.4.1934г.,
Морал
, това е хармония, вътре в човешката душа – да има хармония между твоите мисли, чувства и воля.
118.
Влиянието на музиката
,
МОК
, София, 11.5.1934г.,
Моралът
, това е правилната линия на движение.
119.
Изпит на ученика
,
ООК
, София, 5.9.1934г.,
Моралът
, това е един резултат на живота.
Морален
човек трябва да бъде заради самия себе си, не заради другите.
120.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Моралът
е ръководно начало в живота.
Моралът
на духовните хора в миналото си е служил с отрицателен език: Не греши, не лъжи, не завиждай, не прави зло, не убивай и т.н.
Моралът
е едно ръководство в живота.
(втори вариант)
121.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
Морални
чувства у животните има ли?
122.
Причинният свят
,
УС
, София, 13.1.1935г.,
Моралният
свят не може да се разглежда нито чрез законите на физическия свят, нито чрез законите на астралния свят, нито чрез законите на умствения свят.
123.
Здравословното положение на човешката душа
,
ООК
, София, 13.2.1935г.,
Морал
значи да имаш омбрела, че като видите птицата, да турите омбрелата, че да събереш нечистотията.
124.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 27.3.1935г.,
Моралната
страна ето коя е.
125.
Два метода / Двата метода и двата пътища към сродната душа
,
УС
, София, 7.4.1935г.,
Моралът
не е нещо, което може да се тури на човека отвън чрез закон.
(втори вариант)
Моралът
в пълната смисъл е нещо, което произтича отвътре навън.
(втори вариант)
126.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
Моралистите
казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н.
127.
Условия и възможности / Условие и възможности
,
МОК
, София, 17.5.1935г.,
Моралът
трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл, да се вземе основата.
Моралът
трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл − да се вземе основата.
(втори вариант)
128.
Към мене / Обърнете се към мене
,
УС
, София, 7.7.1935г.,
Моралът
е изкуство – да бъдеш добър.
(втори вариант)
129.
Отворени книги
,
СБ
,
РБ
, София, 4.9.1935г.,
Моралните
падания на хората се дължат на факта, че в техния
морален
живот няма равновесие, няма нужния
морален
устой.
130.
Плевели
,
НБ
, София, 17.11.1935г.,
Моралните
чувства в тях са слабо развити.
131.
Опити
,
ООК
, София, 20.11.1935г.,
Моралисти
не искаме.
132.
Подядане и ощетяване
,
МОК
, София, 22.11.1935г.,
Морален
човек е този, който прави работите.
Морален
човек е онзи, който има известни способности, който се е упражнил.
Моралът
има две страни.
133.
Закхее, сляз скоро
,
НБ
, София, 24.11.1935г.,
Моралът
трябва да се чува, да се приеме като звук, да му е приятно на човек да му се говори за
морал
.
134.
Моралът
,
МОК
, София, 29.11.1935г.,
Моралът
трябва да бъде пътят за естественото постъпване.
Моралът
е сега да имаш обич към всички хора.
Моралът
за добрите хора, за здравите, за умните е те да обичат болните, в тях трябва да има желание да се приближат [до тези], които са със слабо телосложение, глупави, лоши и към всичките хора трябва да имат отношение.
Моралът
се определя с нравственост.
Моралът
, значи, е един метод за ограничение на злото.
Моралът
колко области засяга?
Моралът
засега се отнася за постъпките на хората.
135.
Дванадесетият час
,
НБ
, София, 8.12.1935г.,
Моралът
това е най-голямото ограничаване.
136.
Трите връзки
,
ООК
, София, 11.12.1935г.,
Морално
ли е това?
Моралът
е път към Бога!
Моралът
– това са наредените тенджери и тигани на полицата.
Морал
е, да имам предвид вашето добро!
137.
По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец
,
УС
, София, 15.12.1935г.,
Морализирането
прилича на биенето на камбаната.
(втори вариант)
138.
Всичко, което чух
,
НБ
, София, 19.1.1936г.,
Морал
без музика руши.
Морал
с музика не руши.
139.
Придобиване на енергия
,
МОК
, София, 31.1.1936г.,
Моралът
отпосле е дошъл.
140.
Работете с доброто
,
ООК
, София, 5.2.1936г.,
Морален
живот е онзи, който не пада.
141.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Морален
е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него.
142.
Възможности и условия на ума и сърцето
,
МОК
, София, 14.2.1936г.,
Морално
правило: чесън не яж!
143.
Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод / Новият метод
,
УС
, София, 15.3.1936г.,
Моралният
закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен.
144.
Да идем във Витлеем
,
НБ
, София, 25.4.1937г.,
Моралистът
ще каже: „Този човек е млад, не е стар.
145.
Цялото и частите
,
ООК
, София, 19.5.1937г.,
Моралните
чувства са, които да пазят общия порядък в света.
Моралните
чувства блага пращат – туй по човешки говорим.
Морален
човек значи, в който
моралните
чувства вземат връх.
146.
Ценност и морал
,
МОК
, София, 28.5.1937г.,
Моралността
е пътят, начинът за постижение.
147.
Отношение на нещата
,
ООК
, София, 9.6.1937г.,
Моралните
чувства се намират отгоре на темето, на главата.
148.
Възпитание на чувствата
,
МОК
, София, 17.12.1937г.,
Моралът
ще го учите от децата.
Морален
трябва да бъдеш.
Морални
са децата.
149.
Криви и прави линии
,
МОК
, София, 24.12.1937г.,
Морален
устой, добро в змията няма.
150.
Отворени и затворени очи
,
МОК
, София, 1.4.1938г.,
Моралът
не е нищо друго освен чистене.
151.
Основа на здравето
,
ООК
, София, 29.6.1938г.,
Моралът
е да се радваш.
152.
Любов към всичко
,
УС
НБ
, София, 16.10.1938г.,
Морал
турят.
153.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 13.1.1939г.,
Морално
е прието така.
154.
Четири неща
,
УС
, София, 2.6.1940г.,
Моралът
е там.
155.
Физически, духовен и умствен свят
,
МОК
, София, 21.6.1940г.,
Моралните
неща са – каквато е повърхността, такава да бъде и вътрешността.
156.
Две положения
,
МОК
, София, 13.9.1940г.,
Морално
е туй, което е полезно за всички.
Морално
е първото лице, което подкупва.
157.
Словото стана плът
,
НБ
, София, 27.10.1940г.,
Морално
е само това, което крепи добрия живот.
158.
Едно, две, три
,
МОК
, София, 27.12.1940г.,
Моралната
сила е един капитал в човека, той не трябва да се разпилява.
159.
Правата мисъл
,
МОК
, София, 2.5.1941г.,
Моралът
е: не трябва да се гневиш, но трябва да използваш гнева си.
160.
Зората на живота
,
СБ
, София, 27.8.1941г.,
Морален
е този човек, казва тази мисъл е лоша.
(втори вариант)
161.
Който има уши да слуша, нека слуша
,
НБ
, София, 28.9.1941г.,
Морал
в света.
162.
Божественият и човешкият порядък
,
УС
, София, 9.11.1941г.,
Морален
е този, който те обича и когото обичаш.
163.
Център и периферия
,
МОК
, София, 14.11.1941г.,
Морално
в какво седи погрешката?
164.
Дигни одъра си!
,
НБ
, София, 1.2.1942г.,
Моралът
на съвременните хора е подобен на този на бащата.
165.
Инертност и движение
,
МОК
, София, 13.3.1942г.,
Морално
е да те набие.
166.
Пристъпиха при Исуса
,
НБ
, София, 22.3.1942г.,
Моралът
не седи в тялото.
167.
Ориентиране
,
МОК
, София, 18.12.1942г.,
Моралът
не зависи от времето.
168.
Човешка, ангелска и Божествена Любов
,
ООК
, София, 3.3.1943г.,
Моралните
чувства са твърдостта, там седи човешката воля.
НАГОРЕ