НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
157
резултата в
78
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор седми - Заключение
,
ИБ
, Нови Пазар, 22.7.1900г.,
И нашата заплата е била вашият добър и
благочестив
живот.
За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между Ангелите Божии. Божиите дела са чудни – между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти само да знаехте ний сме се притичвали в животът ви от Господа – да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е Неговата Воля, това е Неговото желание за вази.
И нашата заплата е била вашият добър и
благочестив
живот.
Ето това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от него? Не, той е съвършената пълнота. Ний сме всякога близо, светът не е пуст. Ний се движим и живеем в Него, защото това е върховната Воля на Бога.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Такова „
благочестие
“ е фалшиво.
С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да ¢ дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно.
Такова „
благочестие
“ е фалшиво.
Небето винаги иска от нас контракт – контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговори на много молитви, то е, защото желанията ни и исканията ни не са оформени. Няма да се отговори от Небето на такава молитва, докато искането не се оформи. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето известен наш проект за материални или други нужди, и да искате, щото то да направи тоя ваш проект, както то желае. Удовлетворението на желанието по такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи.
към беседата >>
3.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира
благочестие
.
Те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, за да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи низшите духом. Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай“, когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас.“ Тук е именно разликата между нас и света.
Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира
благочестие
.
А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Низшият духом преди всичко е от всичко доволен – хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота.
към беседата >>
4.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва да се боим, е Бог, и то в смисъл да се пазим да не Го огорчаваме, а това значи да бъдем
благочестиви
.
Значи, докато имате капитала на вашата душа вложен в друго място, няма защо да се боите. Сега нека взема втората част от стиха – от кого да се боите. Бойте се от онзи, който може да погуби и тялото, и душата. Върху втората част на стиха е имало дълги спорове – кой е този втори, от когото трябва да се боим. Някои казват, че онзи, от когото трябва да се боим, е дяволът.
Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва да се боим, е Бог, и то в смисъл да се пазим да не Го огорчаваме, а това значи да бъдем
благочестиви
.
Ако бих тълкувал Божествения Закон на живота, няма да ви кажа от кого да се боите или да се не боите, а ще ви кажа как да изпълнявате Божия Закон. Това е отрицателната форма на страха. А положителната форма настъпва, когато сме съгрешили: който изпълнява волята Божия, няма защо да се бои; но онзи, който не я изпълнява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен. В прочетената от мене глава Христос иска да увери Своите ученици, че в света има известни закони, които регулират човешкия живот: „Даже вашите косми на главата – казва Той на учениците Си – са преброени“. Нито един косъм не може да падне току-така.
към беседата >>
5.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
(Учителя): Има хора религиозни,
благочестиви
, много скромни, все към земята гледат; такива хора са опасни.
Ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват. ''(Т.Бъчваров): Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който гледа една жена".''
(Учителя): Има хора религиозни,
благочестиви
, много скромни, все към земята гледат; такива хора са опасни.
А който гледа прямо, казват „безочлив"! Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената. Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си. (''Г.Давидов): За греха...''
към беседата >>
6.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
По това време живеел и един много
благочестив
отшелник, който изработвал кошници и ги продавал в Александрия.
За да бъдете силни, Христос трябва да се събуди. А Той ще се събуди само по пет начина: когато бъдете едно с Добродетелта, Правдата, Истината, Мъдростта и Любовта. Сега, ако ви дадат един милион, пет, десет милиона лева, ще се колебаете ли? Представете си, че ви дават всички богатства; тогава ще се колебаете ли? Да не заприличате на онзи каменар, който живял в първите векове на християнството в Египет.
По това време живеел и един много
благочестив
отшелник, който изработвал кошници и ги продавал в Александрия.
На връщане оттам всеки път той срещнал този беден каменар, който го спирал, поканвал го в къщата си, измивал му краката и го нахранвал. На отшелника му домиляло за този добър каменар и един ден запитал Господа дали може да му се помогне с нещо. Господ му отговорил: “Може, но ако животът му се измени”. – “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени? ” – запитал светията.
към беседата >>
7.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Той разбрал, че преди години, в тая местност живял един добър,
благочестив
свещеник, на име Захарий, който често им говорел, че не живеят добре.
Значи, кръвта била от животни. Навуходоносор взел една чаша пълна с кръв и я сравнил с тая на животните. Оказало се, че кръвта около олтара не била животинска. Настоял да му кажат истината. Какво излязло?
Той разбрал, че преди години, в тая местност живял един добър,
благочестив
свещеник, на име Захарий, който често им говорел, че не живеят добре.
Те го намразили и, за да се освободят от него, убили го. Ядосан, Навуходоносор заповядал да убият всички свещеници и да турят телата им в кръвта, която клокочела. Обаче, кръвта не престанала да извира. Тогава той заповядал да убият много деца и да ги хвърлят в кръвта. И след това кръвта не престанала да извира.
към беседата >>
Настоял да му кажат истината и те му отговорили: „Едно време тук живееше един много
благочестив
свещеник на име Захарий, който често ни говореше и изобличаваше, а ние го мразихме и го убихме." Взел тогава Навуходоносор всички свещеници, турил ги в кръвта, издавил ги, но тя още продължавала да клокочи.
(втори вариант)
Ние не можем да си представим каква спънка може да ни причини то. Едно време, когато Навуходоносор завладял Ерусалим, отишъл да посети еврейския храм и видял близо до олтара кръв. Като гледал тази кръв, той станал като пиян и извикал свещениците да ги пита за причината на тази кръв. Те му отговорили, че е от животни, които евреите клали. Поискал тогава Навуходоносор една чаша животинска кръв и я сравнил с тази, която клокочила в храма, и вижда, че не е от животно.
Настоял да му кажат истината и те му отговорили: „Едно време тук живееше един много
благочестив
свещеник на име Захарий, който често ни говореше и изобличаваше, а ние го мразихме и го убихме." Взел тогава Навуходоносор всички свещеници, турил ги в кръвта, издавил ги, но тя още продължавала да клокочи.
Взел след това много малки деца, турил и тях в кръвта, издавили се и те, но кръвта не престанала. Турил след това хиляди моми и момци, но кръвта все още клокочила. Навуходоносор след това казал: „Не се ли още насити с кръв! " Тогава му дошла една мисъл в главата и казал: „Ако тук един човек е убит и кръвта не може да спре, ами какво ще бъде след като аз убих толкова хора! " Просълзил се и няколко сълзи паднали в кръвта, която веднага престанала да клокочи.
към втори вариант >>
8.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Човек не може да бъде едновременно богат и
благочестив
.
Няма да става въпрос, коя от двете воюващи страни ще победи, какво ще стане след войната; всички тези въпроси ще се разрешат, всичко това ще се слее в първия принцип и той ще се оттегли в себе си. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли: злото в света е подсоляване, и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог изпраща първия принцип, за да образува солта. Но човек не трябва да слугува на този принцип. Христос го взима както се проявява на земята, а не както се проявява горе, между ангелите.
Човек не може да бъде едновременно богат и
благочестив
.
Аз не вярвам на такова благочестие. Когато кесията на един човек е пълна със злато, със сребро, и той претендира да е светия, съмнявам се в неговата святост. Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява.
към беседата >>
Аз не вярвам на такова
благочестие
.
Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли: злото в света е подсоляване, и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог изпраща първия принцип, за да образува солта. Но човек не трябва да слугува на този принцип. Христос го взима както се проявява на земята, а не както се проявява горе, между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив.
Аз не вярвам на такова
благочестие
.
Когато кесията на един човек е пълна със злато, със сребро, и той претендира да е светия, съмнявам се в неговата святост. Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот.
към беседата >>
9.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Едно врѣме проповѣдницитѣ казваха, че човѣкъ трѣбва да бѫде
благочестивъ
.
(втори вариант)
Всѣка дума, която произнасяте, има ефектъ, има сила вѫтрѣ въ себе си. Като чуете думата „пожаръ“, каква сила има тя? Думата „ура“, каква сила има! Всѣка дума е мощна сила, само че тя трѣбва да се приложи. Христосъ казва: Радвайте се, защото силата на радостьта е любовьта.
Едно врѣме проповѣдницитѣ казваха, че човѣкъ трѣбва да бѫде
благочестивъ
.
По какво ще се познаятъ християнитѣ? – По дѣлата имъ. Единъ день Настрадинъ Ходжа отива да обере единъ дюкянъ и взелъ да изпилява ключа на вратата. Питатъ го: „Какво правишъ тамъ? “ – „Свиря на кемане.“ – „Кѫде е гласътъ му, та не се чува?
към втори вариант >>
10.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
В Китай живял един
благочестив
човек – Натан, които бил известен между бедни и нуждаещи (**се) със своята голяма щедрост.
Бог казва: дайте работа на всеки човек, да се прояви. Като свърши дадената му работа, и комисията се произнесе за успеха му, едва тогава Бог ще даде думата си, къде да го поставят, отляво или отдясно на Христа. Някой е кандидат за служба от лявата страна, но няма търпение да свърши работата си докрай и търси нова служба – от дясната страна. Търпение се иска от всички хора, особено от християните. Не можеш да бъдеш истински християнин, ако не си придобил търпение.
В Китай живял един
благочестив
човек – Натан, които бил известен между бедни и нуждаещи (**се) със своята голяма щедрост.
Някой си Митран му завидял и пожелал да стане щедър като него. Той направил големи заведения, с богати кухни, за да приема бедни и да ги угощава. В скоро време се заговорило и за Митрана. Бедните се стичали при него, да ги нахрани и да получат някаква помощ. Той ги посрещал любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по щедрост.
към беседата >>
Въ Китай живѣлъ единъ
благочестивъ
човѣкъ — Натанъ, който билъ известенъ между бедни и нуждаещи съ своята голѣма щедрость.
(втори вариант)
Богъ казва: Дайте работа на всѣки човѣкъ, да се прояви. Като свърши дадената му работа, и комисията се произнесе за успѣха му, едва тогава Богъ ще даде думата си, кѫде да го поставятъ, отлѣво или отдѣсно на Христа. Нѣкой е кандидатъ за служба отъ лѣвата страна, но нѣма търпение да свърши работата си докрай и търси нова служба — отъ дѣсната страна. Търпение се иска отъ всички хора, особено отъ християнитѣ. Не можешъ да бѫдешъ истински християнинъ, ако не си придобилъ търпение.
Въ Китай живѣлъ единъ
благочестивъ
човѣкъ — Натанъ, който билъ известенъ между бедни и нуждаещи съ своята голѣма щедрость.
Нѣкой си Митранъ му завидѣлъ и пожелалъ да стане щедъръ като него, Той направилъ голѣми заведения, съ богати кухни, да приема бедни и да ги угощава. Въ скоро време се заговорило и за Митрана. Беднитѣ се стичали при него, да ги нахрани и да получатъ нѣкаква помощь. Той ги посрѣщалъ любезно, давалъ имъ храна, пари, съ цель да надмине Натана по щедрость. Между беднитѣ имало една просякиня, която се опитвала по нѣколко пѫти на день да получи помощь.
към втори вариант >>
11.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Един ден той отишъл при един добър,
благочестив
човек и му разказал мъката си.
За да се избавите от нея, дръжте в ума си мисълта, че Христос е във вас, учениците Му – също, и вие сте един от Неговите ученици. Вложите ли тази мисъл в ума си, дръжте я постоянно, за да залазите доброто си разположение. Загубите ли разположението си, вие приличате на младите моми и момци, които в първо време се възхищават едни от други, но скоро се насищат и губят възхищението си. Един млад момък срещнал една мома и толкова я харесал, че пожелал да се ожени за нея. От сутрин до вечер все за нея мислил: не могъл нито да работи, нито да спи, измъчвал се, мислил, че не може да живее без тази мома.
Един ден той отишъл при един добър,
благочестив
човек и му разказал мъката си.
Той го изслушал и му казал: – Не бързай да се жениш, може тази мома да не е за тебе. – За мене е, без нея ще полудея, нямам смисъл в живота си. Добрият човек го успокоил малко, казал му да я проследи, да види как живее. След две седмици младият момък отишъл пак при добрия човек и му казал:
към беседата >>
Единъ день той отишълъ при единъ добъръ,
благочестивъ
човѣкъ и му разказалъ мѫката си.
(втори вариант)
За да се избавите отъ нея, дръжте въ ума си мисъльта, че Христосъ е въ васъ, ученицитѣ Му — сѫщо, и вие сте единъ отъ Неговитѣ ученици. Вложите ли тази мисъль въ ума си, дръжте я постоянно, за да запазите доброто си разположение. Загубите ли разположението си, вие приличате на младитѣ моми и момци, които въ първо време се възхищаватъ едни отъ други, но скоро се насищатъ и губятъ възхищението си. Единъ младъ момъкъ срещналъ една мома и толкова я харесалъ, че пожелалъ да се ожени за нея. Отъ сутринь до вечерь все за нея мислилъ: не могълъ нито да работи, нито да спи, измѫчвалъ се, мислилъ, че не може да живѣе безъ тази мома.
Единъ день той отишълъ при единъ добъръ,
благочестивъ
човѣкъ и му разказалъ мѫката си.
Той го изслушалъ и му казалъ: Не бързай да се женишъ, може тази мома да не е за тебе. — За мене е, безъ нея ще полудѣя, нѣмамъ смисълъ въ живота си. Добриятъ човѣкъ го успокоилъ малко, казалъ му да я проследи, да види, какъ живѣе. Следъ две седмици младиятъ момъкъ отишълъ пакъ при добрия човѣкъ и му казалъ: Право казвашъ, тази мома не е за мене. Срѣщамъ я постоянно съ единъ младъ господинъ.
към втори вариант >>
12.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Който в църква е
благочестив
и възпитан, а у дома си прави дупки на масата, той е човек от старата религия и наука, от религията и науката на болните.
Защо, когато аз нарочно те спънах, и ти изпусна цялата табла от ръцете си, не каза нищо, нито се разгневи? – Това беше външната страна на моето поведение. Трябваше да слезеш долу, в кухнята, там да видиш истинския ми образ. От гняв аз направих дупка на масата; ти не можа да разбереш какво ставаше в този момент в мене. Често хората казват: ако искаш да познаеш човека, не го гледай как се държи в църква, но иди в дома му и виж, прави ли дупки на масата от гняв, или не прави.
Който в църква е
благочестив
и възпитан, а у дома си прави дупки на масата, той е човек от старата религия и наука, от религията и науката на болните.
Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е от религията и науката на болните. Обаче, човекът на новата, на духовната религия и наука на здравите е еднакъв и в църква, и в дома си. Които следват новата религия, те са служители на живия Господ; те са братя и сестри помежду си, те са приятели и приятелки. И там има лекари, но за здрави хора; и там има адвокати, но за Правдата; и там има учители, но за истинското знание, носители на светлина и на Мъдрост. Красиви и велики работи има в духовната наука.
към беседата >>
Който въ църква е
благочестивъ
и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ.
(втори вариант)
Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ. Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене. Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави.
Който въ църква е
благочестивъ
и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ.
Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ. Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си. Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки. И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость. Красиви и велики работи има въ духовната наука.
към втори вариант >>
13.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко
благочестиви
мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп.
– Намерих, ето, вземи кесията си. И след това спокойно продължил да вика: “Салеп, салеп! ” Колко хора днес биха постъпили като този турчин? Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си. Турчинът, обаче, не се изкусил от парите.
Той си казал: “Имам си занаят, на който, за нищо в света, не изменям.” Колко
благочестиви
мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп.
Колко добри моми, с Вяра в Бога, се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него. Отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но, в края на краищата, виждат заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи. Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате. Ако родителите не се жертвуват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери.
към беседата >>
Колко
благочестиви
мѫже и жени продаватъ днесъ салепъ по улицитѣ, но като срещнатъ нѣкой богатъ човѣкъ, тръгватъ подиръ него и се отказватъ отъ своя салепъ.
(втори вариант)
— Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ? Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ. Той си казалъ: Имамъ си занаятъ, на който, за нищо въ свѣта, не измѣнямъ.
Колко
благочестиви
мѫже и жени продаватъ днесъ салепъ по улицитѣ, но като срещнатъ нѣкой богатъ човѣкъ, тръгватъ подиръ него и се отказватъ отъ своя салепъ.
Колко добри моми, съ вѣра въ Бога, се излъгватъ въ нѣкой момъкъ, който минава за богатъ, ученъ, и тръгватъ следъ него. Отказватъ се отъ Бога, отъ идеитѣ си, отъ занаята си, но, въ края на краищата, виждатъ заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мѫже и жени, но между човѣка и неговитѣ идеи. Идеитѣ сѫ вашитѣ деца, за които трѣбва да се жертвувате. Ако родителитѣ не се жертвуватъ за децата си, и децата — за родителитѣ, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери.
към втори вариант >>
14.
Малък разбор / Лемуил
,
НБ
,
ИБ
,
БС
, София, 5.12.1918г.,
Под израза бои се от Господа се разбира, че всяка жена, която е
благочестива
, ще бъде похвалена.
(31:28, 29) Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена или стремежа на човешката душа. Красотата е лъстива и суетна е хубостта: жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. (31:30)
Под израза бои се от Господа се разбира, че всяка жена, която е
благочестива
, ще бъде похвалена.
Дайте й от плода на ръцете и делата й нека я хвалят в портите. (31:31) През този месец проучeте цялата тази глава. Ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом, ще направите следния опит: мислено ще си представите десет оки вълна; ще вземете една голяма харания и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна.
към беседата >>
— Всѣка жена, която се бои отъ Господа, е
благочестива
, затова ще бѫде похвалена.
(втори вариант)
Много дъщери сѫ се обходили достойно. Но ти надмина всичкитѣ. — Всички почитатъ разумнитѣ майки: и чадата имъ, и външнитѣ хора. Красотата е лъстива, и суетна е хубостьта: Жената, която се бои отъ Господа, тя ще бѫде похвалена.
— Всѣка жена, която се бои отъ Господа, е
благочестива
, затова ще бѫде похвалена.
Дайте ѝ отъ плода на рѫцетѣ ѝ; И дѣлата ѝ нека я хвалятъ въ портитѣ. Въ тази глава Соломонъ описва идеалната жена или стремежа на човѣшката душа. Когато сте неразположени, направете следния опитъ, да видите, каква магическа сила се крие въ формулитѣ, изказани въ стиховетѣ на прочетената глава. Ще си представите, че имате десеть килограма вълна; ще я турите въ голѣмъ сѫдъ и мислено ще я изперете нѣколко пѫти, докато стане съвършено бѣла.
към втори вариант >>
15.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Често срещате културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с
благочестив
вид, но външно, само по форма.
Черна и груба е земята, защото постоянно работи за своите деца. Тя се грижи за малките тревици, за всички растения и дървета, за всички живи същества, които пълзят по нея. Не прави ли същото и майката? По цял ден работи за децата си, да ги отхрани и отгледа. Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сянка в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена.
Често срещате културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с
благочестив
вид, но външно, само по форма.
Делата им не са благочестиви. В противоположност на тях срещаш някой груб селянин, с обгоряло лице, но благороден по душа. Той пийнал повече, отколкото трябва, едва се държи на краката, но, като види някой почтен човек, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напих се като магаре. С това той иска да каже, че е направил нещо, което не е съгласно с Божиите закони. Всъщност, той не се е напил като магаре, защото магарето, освен чиста вода, нищо друго не пие.
към беседата >>
Делата им не са
благочестиви
.
Тя се грижи за малките тревици, за всички растения и дървета, за всички живи същества, които пълзят по нея. Не прави ли същото и майката? По цял ден работи за децата си, да ги отхрани и отгледа. Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сянка в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена. Често срещате културни хора, християни, с гладки и меки лица и ръце, с благочестив вид, но външно, само по форма.
Делата им не са
благочестиви
.
В противоположност на тях срещаш някой груб селянин, с обгоряло лице, но благороден по душа. Той пийнал повече, отколкото трябва, едва се държи на краката, но, като види някой почтен човек, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напих се като магаре. С това той иска да каже, че е направил нещо, което не е съгласно с Божиите закони. Всъщност, той не се е напил като магаре, защото магарето, освен чиста вода, нищо друго не пие. Думите „напил се като магаре“ означават едно от качествата на магарето – неговата откровеност.
към беседата >>
16.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Външно сте добри,
благочестиви
, но от всички се иска вътрешно
благочестие
и доброта.
Публиката седи, слуша и ръкопляска. И вие, като мои слушатели, представлявате музиканти на великия житейски оркестър. Вие свирите, ангелите ви слушат и дават мнението си. За да не ви съдят строго, аз им казвам, че сега сте започнали да свирите. Един ден ще станете добри музиканти и ще ги задоволите.
Външно сте добри,
благочестиви
, но от всички се иска вътрешно
благочестие
и доброта.
Ако някой не е станал още добър, красив и благочестив, нека се радва на тези качества у другите хора. Радвайте се на доброто, което живее във вашия ближен, за да стане то основа на вашия живот. Това е учението, което ви проповядвам днес: благото на едного да бъде общо благо, и благото на всички да бъде благо за едного. Отде е взето това учение? – От разумната природа.
към беседата >>
Ако някой не е станал още добър, красив и
благочестив
, нека се радва на тези качества у другите хора.
И вие, като мои слушатели, представлявате музиканти на великия житейски оркестър. Вие свирите, ангелите ви слушат и дават мнението си. За да не ви съдят строго, аз им казвам, че сега сте започнали да свирите. Един ден ще станете добри музиканти и ще ги задоволите. Външно сте добри, благочестиви, но от всички се иска вътрешно благочестие и доброта.
Ако някой не е станал още добър, красив и
благочестив
, нека се радва на тези качества у другите хора.
Радвайте се на доброто, което живее във вашия ближен, за да стане то основа на вашия живот. Това е учението, което ви проповядвам днес: благото на едного да бъде общо благо, и благото на всички да бъде благо за едного. Отде е взето това учение? – От разумната природа. Използвайте методите, които тя ви дава, за да подобрите живота си.
към беседата >>
17.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Хората мият гърнетата само отвън и минават за
благочестиви
.
Всяко гърне е изцапано, външно или вътрешно, то носи нечистотии. Ще каже някое гърне, че е праведно и свято. Аз не се лъжа, отдалече усещам миризмата на нечистотиите. Така не се лъже нито Христос, нито Бог. За да придобие чистота и святост, гърнето трябва да се мие и отвън, и отвътре.
Хората мият гърнетата само отвън и минават за
благочестиви
.
Когато момъкът се влюби в някоя мома, представя се нежен, внимателен, готов на всякакви жертви. Той казва на момата, че е готов да умре за нея. Как ще умре, когато той още не е жив? Много от сегашните хора са повече мъртви, отколкото живи. Как е възможно тогава умрелият да умира?
към беседата >>
18.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Например, беден,
благочестив
момък се оженил за богата, красива мома.
Той ще види недостатъка си и сам ще се изправи. Когато Христос ви срещне, ще ви хване под ръка, ще се разходи с вас, и вие сами ще изправите погрешките си. Много хора съм срещал и срещам, но за нито един от тях не мога да кажа, че по естество е лош. Обаче, има моменти в живота на човека, когато дълбоко нещо в него му препятства да върши добро. Често външните условия влияят на човека да прояви доброто.
Например, беден,
благочестив
момък се оженил за богата, красива мома.
Под влиянието на нейните родители, той изменя живота си, отказва се от Бога и слиза надолу, в гъстата материя. Той люби Бога, но богатството го заслепява и неусетно се отклонява от правия път. Днес и религиозните, и светските хора не успяват в живота си. – Защо? – Защото нито религията разбират правилно, нито науката.
към беседата >>
19.
Гредата
,
НБ
, , 18.5.1919г.,
Бъдещите хора, като дохождат по музеите, ще разглеждат главите на сегашните видни владици, патриарси и епископи, ще видят техните греди, с които са живяли толкова години, и ще кажат: „Знаменити хора,
благочестиви
хора, такова
благочестие
, че от него само главата е останала!
Тя е девствена. Знаете ли какви са нейните навици, погледи, приеми, закони и общество? Когато говоря на хората, че трябва да влязат в хармония с природата, съвременните служители на религията наричат това идолопоклонство. Днешният ред, който съществува, е идолопоклонство, но този ред ще бъде пометен и ще остане само екс-човекът. От днешния човек ще остане само празната му глава, която ще се съхранява в музеите като остатък от миналата култура.
Бъдещите хора, като дохождат по музеите, ще разглеждат главите на сегашните видни владици, патриарси и епископи, ще видят техните греди, с които са живяли толкова години, и ще кажат: „Знаменити хора,
благочестиви
хора, такова
благочестие
, че от него само главата е останала!
“ За в бъдеще всички учители, свещеници, проповедници и съдии трябва да бъдат без греди. Голяма услуга бих направил на България, ако определя кого да поставят за учител, кого за свещеник, кого за съдия и т.н. Ако се спазваше това, работите в България щяха да тръгнат напред. А сега какво става? Свършва някой за свещеник, натурата му повече отговаря за актьор, а те го опопват.
към беседата >>
20.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и
благочестив
живот.
“ – Господ го е пратил да му покажете вратата. Майката е вратата. Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дете“. Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват.
За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и
благочестив
живот.
Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода.
към беседата >>
За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: в една гора живял един отшелник цели двайсет години и бил известен със своя чист и
благочестив
живот.
(втори вариант)
Аз ще уподобя първия конус на малкото дете, което по-рано е било старият човек, но се е смалил. Това дете е било едно време някой философ, някой браминин, някой учен, който днес се нуждае от вашата помощ - иска да го прекарате през тясното отвърстие на конуса. Питате: „Защо това дете се е явило в този дом? " Господ го е пратил да премине през този конус. Днешните майки се възхищават от своите деца и ги намират много интелигентни, но като пораснат, тогава ги разбират какви са, защото отпосле се проявяват.
За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: в една гора живял един отшелник цели двайсет години и бил известен със своя чист и
благочестив
живот.
Дяволът замислял различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после решава да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът, обаче, го затваря там, прекръства стомната и го оставя затворен в нея. Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия стомната и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода. Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце.
към втори вариант >>
21.
Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Може външно да турите мантията на
благочестието
и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни.
Ако вашата вадичка бе поливала посадените семена, щяхте да имате обратен резултат. Имате две градини, едната на запад, другата на изток : ако пратите водата на западната страна, ще имате един резултат, ако я пратите на източната страна, ще имате друг резултат. Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша низша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Когато влязат в вашата душа сили и почнат да действуват, ще се стимулират подбуждения у вас да придобиете знания, мъдрост; но тези знания може да превърнете в зло, в насилие на хората.
Може външно да турите мантията на
благочестието
и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни.
Щом срещнат някого, те му обещават. Отнемат ли ви веднъж тази енергия, която имате, отбият ли вашата вадичка, те ще ви изоставят и ще потърсят други, на тях да обещаят и тях да излъжат. Така те с хиляди години живеят на гърба на такива малодушни хора, за сметка на тяхната смърт. Едни хора умират от нямане влага или живот. Като разбираме Христовото учение в този висок смисъл, то не е нищо друго, освен проявление на Бога в света.
към беседата >>
22.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
Гледам, мъж и жена вървят тихо,
благочестиво
, но едновременно и двамата се контролират, да не би единият или другият да поглежда тук-там. „Религия!
Купува турчинът втори овен и го занася на ходжата. Из пътя овенът пак ритал, но турчинът си мълчал и си мислил: „И ти си като онзи, и ти риташ, но няма да ти казвам нищо, защото ще трябва да купувам трети“. Аз казвам: Ако риташ, и ти си от тях. „Затова е дозволено човеку да прави добро в съботен ден.“ – Човек трябва да излезе извън своя егоизъм, да отвори душата си на Божественото слънце, да излезе из рамките на сегашните си възгледи. Сегашното човечество е пълно с лицемери.
Гледам, мъж и жена вървят тихо,
благочестиво
, но едновременно и двамата се контролират, да не би единият или другият да поглежда тук-там. „Религия!
“ Когато мъжът го няма, жената е свободна да си поглежда, дето иска, но дойде ли мъжът, жената става благочестива. Така е и с мъжа. Това било „религия“! Защо мъжът или жената в присъствието един на друг да не са свободни да поглеждат, дето си искат? Какво лошо има в това?
към беседата >>
“ Когато мъжът го няма, жената е свободна да си поглежда, дето иска, но дойде ли мъжът, жената става
благочестива
.
Из пътя овенът пак ритал, но турчинът си мълчал и си мислил: „И ти си като онзи, и ти риташ, но няма да ти казвам нищо, защото ще трябва да купувам трети“. Аз казвам: Ако риташ, и ти си от тях. „Затова е дозволено човеку да прави добро в съботен ден.“ – Човек трябва да излезе извън своя егоизъм, да отвори душата си на Божественото слънце, да излезе из рамките на сегашните си възгледи. Сегашното човечество е пълно с лицемери. Гледам, мъж и жена вървят тихо, благочестиво, но едновременно и двамата се контролират, да не би единият или другият да поглежда тук-там. „Религия!
“ Когато мъжът го няма, жената е свободна да си поглежда, дето иска, но дойде ли мъжът, жената става
благочестива
.
Така е и с мъжа. Това било „религия“! Защо мъжът или жената в присъствието един на друг да не са свободни да поглеждат, дето си искат? Какво лошо има в това? Това ограничение произлиза от факта, че в нашата душа няма събота.
към беседата >>
23.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Царят им бил добър и
благочестив
човек.
Тоя израз показва, че те имат криво понятие за Духа. С това те искат да кажат, че Духът изявява своето присъствие по особен начин в живота. Когато казваме, че Духът говори в даден народ или в даден човек, подразбираме, че тоя народ, или тоя човек мисли, чувства и действа право. Още в предисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат.
Царят им бил добър и
благочестив
човек.
Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи.
към беседата >>
Царят им бил много
благочестив
човек и затова се обърнал за помощ към Бога.
(втори вариант)
Когато българите кажат, че Духът витае, тоест обикаля около някое място, това показва, че по този въпрос те имат особено изопачено понятие, че Духът изявява своето присъствие по един осезаем начин за живите. Когато кажем, че Духът говори в един народ, то значи, че този народ може да мисли, може да разбира. Същото е и когато Духът говори и у един човек. Този човек разбира и мисли правилно. В аналите на окултната наука се говори, че когато Господ създал първото царство, което било още в предисторически времена, хората се намерили в едно безизходно затруднено положение и не знаели как да разрешат много въпроси в живота си.
Царят им бил много
благочестив
човек и затова се обърнал за помощ към Бога.
Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Това житно зърно с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го запазвате и всеки човек ще вземе на гърба си от това житно зърно толкова, колкото може да носи. Ако служите на този закон, ще бъдете щастливи, но в деня, когато му измените, ще ви сполетят най-големите нещастия." Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно зърно с крини го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в хамбари го съхраняват. Всеки човек трябва да носи от житното зърно на гърба си толкова, колкото му е потребно. Това е един велик закон, който може да се приложи навсякъде в живота.
към втори вариант >>
24.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
Мислите ли, че като минавате за добри и
благочестиви
, всякога постъпвате
благочестиво
с душата си?
– Вътрешен процес, който работи постоянно в човека. Този процес търси своето външно изявяване, затова човек постоянно задава въпроси. Само Божественото в човека отговаря на зададените въпроси. Душата, т.е. Божественото, отговаря разумно и на въпроса, който евреите задали на Христа, и ние се чудим, как е възможно душата да се изплъзне от нашите ръце, от примката, която сме и приготвили.
Мислите ли, че като минавате за добри и
благочестиви
, всякога постъпвате
благочестиво
с душата си?
Всичките ви мъчнотии и страдания се.дължат, именно на това, че нарушавате мира на своята душа. – Възможно ли е човек сам да нарушава мира на своята душа? Мирът е резултат на Великото Начало, което работи в света. Любовта носи мира. Тя е работила хиляди години върху човека и продължава да работи.
към беседата >>
25.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
Един американски милионер,
благочестив
християнин, обичал да прави добрини.
Никъде в природата няма да срещнете модни рокли и шапки. Модата, като външна проява на човешкия живот, разваля благородните мисли, чувства и желания в човека. Те развалят хармонията в живота. Христос казва: „Дойди след мене! " Митарят напусна митарницата и тръгна след Христа.
Един американски милионер,
благочестив
християнин, обичал да прави добрини.
Често давал пари на черкви, на училища, на болници, за което минавал като голям благодетел. Като умрял, той се отправил към рая, с надежда, че за добрите си дела ще бъде приет за гражданин на Царството Божие. Свети Петър го спрял и го запитал: Какви добрини си правил на земята? – Какви ли не! На една черква дадох един милион лева.
към беседата >>
26.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Казвате: Да бъдем
благочестиви
, да се молим, че като дойде Христос, да Го посрещнем добре.
– Как ще го направите: доброволно, или чрез насилие? Днес очакват на комунистите, те да извършат това. Не чакайте никого, не отлагайте. Съгласете се всички партии – комунисти, земеделци, радикали, доброволно да направите нещо за Христа. Ще видите, че един ден ще се разреши важният въпрос – ще изпъдите духа навън.
Казвате: Да бъдем
благочестиви
, да се молим, че като дойде Христос, да Го посрещнем добре.
– Да, но народът пита Христа: „Учителю, защо Твоите ученици не можаха да изпъдят духа? " Христос отговаря: „Доведете го при мене! " Какво ще направи Христос кай-после? Той ще каже на Михаила: Доведи всички християни при мене. Да не остане нито един от тях на земята.
към беседата >>
27.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
Някои ще кажат, че религиозните хора са по-
благочестиви
.
Рабът не може да има своя мисъл, рабът не може да има свое мнение, рабът не може да има своя философия, всичко у него е наложено. Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ А ако запитате съвременните хора има ли онзи свят, ще кажат: „Не знаем.“ – Отде идете? – „Не знаем.“ – Защо сте дошли на земята? – „Не знаем. Знаем само, че по три пъти на ден ядем, лягаме, ставаме, пътуваме, бием се, колим се, но защо е това – не знаем, господарят знае.“ Това не се отнася само до света, който наричаме „неверни“, но и до религиозните хора, които също се колят и бият.
Някои ще кажат, че религиозните хора са по-
благочестиви
.
Кръстоносните походи, инквизицията показват доколко религиозните хора са благочестиви, културни. Те са хора на невежеството с титли на благочестиви слуги, благочестиви раби. Христос казва: „Не ви наричам раби, а приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ Приятел е този, с когото можеш да споделиш мислите си, да разкриеш сърцето си, с когото можеш да разсъждаваш философски, с когото имаш обмяна. Следователно, когато се основе религиозно общество на рабство, на послушание, всички казват: „Трябва да сме послушни.“ На какво?
към беседата >>
Кръстоносните походи, инквизицията показват доколко религиозните хора са
благочестиви
, културни.
Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ А ако запитате съвременните хора има ли онзи свят, ще кажат: „Не знаем.“ – Отде идете? – „Не знаем.“ – Защо сте дошли на земята? – „Не знаем. Знаем само, че по три пъти на ден ядем, лягаме, ставаме, пътуваме, бием се, колим се, но защо е това – не знаем, господарят знае.“ Това не се отнася само до света, който наричаме „неверни“, но и до религиозните хора, които също се колят и бият. Някои ще кажат, че религиозните хора са по-благочестиви.
Кръстоносните походи, инквизицията показват доколко религиозните хора са
благочестиви
, културни.
Те са хора на невежеството с титли на благочестиви слуги, благочестиви раби. Христос казва: „Не ви наричам раби, а приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ Приятел е този, с когото можеш да споделиш мислите си, да разкриеш сърцето си, с когото можеш да разсъждаваш философски, с когото имаш обмяна. Следователно, когато се основе религиозно общество на рабство, на послушание, всички казват: „Трябва да сме послушни.“ На какво? – „На всичко, което ни казват.“ За някого казват: „Той е отличен слуга.“ Защо?
към беседата >>
Те са хора на невежеството с титли на
благочестиви
слуги,
благочестиви
раби.
– „Не знаем.“ – Защо сте дошли на земята? – „Не знаем. Знаем само, че по три пъти на ден ядем, лягаме, ставаме, пътуваме, бием се, колим се, но защо е това – не знаем, господарят знае.“ Това не се отнася само до света, който наричаме „неверни“, но и до религиозните хора, които също се колят и бият. Някои ще кажат, че религиозните хора са по-благочестиви. Кръстоносните походи, инквизицията показват доколко религиозните хора са благочестиви, културни.
Те са хора на невежеството с титли на
благочестиви
слуги,
благочестиви
раби.
Христос казва: „Не ви наричам раби, а приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ Приятел е този, с когото можеш да споделиш мислите си, да разкриеш сърцето си, с когото можеш да разсъждаваш философски, с когото имаш обмяна. Следователно, когато се основе религиозно общество на рабство, на послушание, всички казват: „Трябва да сме послушни.“ На какво? – „На всичко, което ни казват.“ За някого казват: „Той е отличен слуга.“ Защо? – Защото върши всичко, което му заповядват.
към беседата >>
И това ние считаме за
благочестие
!
И тъй, Христос казва: „Всичко, което чух от Отца Си, явих ви го.“ Ще кажете: „Този Отец е Отец само на Христа, но не и наш.“ Тъй говорят само слугите и рабите. Ами онази млада мома, като се ожени и отиде като снаха при своя възлюблен, не казва ли „татко“ на своя свекър? Защо тя нарича свекъра си татко? Тя казва на момъка: „Твоят баща ще бъде мой баща и твоята майка – моя майка.“ Това е законът на приятелството. Вие отидете при Христа и казвате: „Аз на Вашия Баща не мога да казвам “татко„, както Вие.“ Ами по-голямо омерзение от това може ли да има.
И това ние считаме за
благочестие
!
Че ако ти не кажеш на свекъра си „татко,“ синът ще се докачи. Не, твоят баща ще бъде и мой баща. Такъв е законът и затова, като дойдете до Христа, трябва да мислите, че Неговият Баща е ваш Баща и че светът, в който Той живее, е и ваш свят. Сега остава още и следният въпрос: „Кой ще оправи този свят и как ще се оправи? “
към беседата >>
28.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
И това са
благочестиви
хора, които говорят истината.
Старите, които са минали през това робство, казват: Хайде да турим в тази дупка и младите, да видят, какво значи женитба. Майката и бащата не казват на сина и на дъщеря си, че трябва да запалят свещиците си, но им говорят за женитба, за щастлив живот, за разходки с автомобили и файтони. Като се ожени, дъщерята казва на майка си: Мамо, тежка била тази работа. И моята е такава. Баща ти е с тежък характер, не гледа добре къщата и т.н.
И това са
благочестиви
хора, които говорят истината.
Те казват: Трябва да оженим синовете и дъщерите си, да познаят живота. Павел казва: „Ако може, по-добре е човек да не се жени.” Казвам: Човек, на когото свещицата не е запалена, по-добре да не се жени. Няма защо, сляп слепи да ражда. Няма защо, безумният безумни да ражда. Казват: Това е анархистично учение.
към беседата >>
Долу фалшивото
благочестие
и благородство!
–Днес. Хайде, тогава носи много здраве на селото си. Понеже дрехите на бедния селянин не били чисти, проповедникът не бил готов да го задържи повече у дома си. Той се страхувал от жена си. Казвам; Долу фалшивата аристокрация!
Долу фалшивото
благочестие
и благородство!
Бих желал да има повече такива българи, какъвто е бил бедният селянин. В селата има повече такива българи, отколкото в градовете. Те ще спасят България. Ако българите вървят по стария път, работите им няма да се оправят. Обаче, приемат ли новото учение и запалят малката свещица, всичките им работи ще се оправят.
към беседата >>
29.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Всички го намират за
благочестив
, добър човек.
Ако не постъпиш така, никаква прошка няма. Господ казва: "Ако си обезчестил някоя жена, във второто ти прераждане ще я вземеш като своя жена или ще ти стане дете, ще я отгледаш и така ще си изплатиш греховете." А днешните момци си казват: "Какво от това, че съм обезчестил някоя мома? " В Америка един млад момък, син на богат търговец, обезчестява една мома, изоставя я след това, тя става блудница и след това умира. Момъкът свършва богословие и става знаменит проповедник.
Всички го намират за
благочестив
, добър човек.
Оженва се, ражда му се син, който на шестнадесет годишна възраст става голям вагабонтин. Хората се учудвали, че от такъв благочестив баща излязъл толкова лош син. Казвам: този син е неговата блудна мисъл. Бащата ходи вечерно време да го търси, да го прибира в дома му, но едва след десетки години успява да го поправи. Така той изплатил дълга си.
към беседата >>
Хората се учудвали, че от такъв
благочестив
баща излязъл толкова лош син.
" В Америка един млад момък, син на богат търговец, обезчестява една мома, изоставя я след това, тя става блудница и след това умира. Момъкът свършва богословие и става знаменит проповедник. Всички го намират за благочестив, добър човек. Оженва се, ражда му се син, който на шестнадесет годишна възраст става голям вагабонтин.
Хората се учудвали, че от такъв
благочестив
баща излязъл толкова лош син.
Казвам: този син е неговата блудна мисъл. Бащата ходи вечерно време да го търси, да го прибира в дома му, но едва след десетки години успява да го поправи. Така той изплатил дълга си. Този ваш син е вашата възлюблена, която вие изнасилихте. Господ ще каже на бащата: "Ето твоята възлюблена, изплати се към нея." Синът ти ще каже: "Сега признавам, че си благороден, защото знаеш да любиш, а по-раншната ти любов не беше както трябва." Затова ние трябва да ценим майчината любов, която дава всичко.
към беседата >>
Хората от света казват за някои "ето тези са
благочестиви
християни".
Самопожертване трябва в този свят, доста лъжи! Някои казват: "Колко ще ми се заплати, за да служа? " Никакво плащане вече не трябва. Аз говоря за тези, които се считат християни, за другите не говоря. Затова Христос казва: "Които не са християни, нека излязат навън, за да се знае кои са за и кои - против."
Хората от света казват за някои "ето тези са
благочестиви
християни".
В какво се състои тяхното благочестие? - "Ходят редовно на църква". - Не, не, църквата, това сме ние; тези живи тела, това са църквите. Ако не можем да живеем един чист, почтен живот, какво ще стане с нашите църкви? Какво стана в Русия?
към беседата >>
В какво се състои тяхното
благочестие
?
Някои казват: "Колко ще ми се заплати, за да служа? " Никакво плащане вече не трябва. Аз говоря за тези, които се считат християни, за другите не говоря. Затова Христос казва: "Които не са християни, нека излязат навън, за да се знае кои са за и кои - против." Хората от света казват за някои "ето тези са благочестиви християни".
В какво се състои тяхното
благочестие
?
- "Ходят редовно на църква". - Не, не, църквата, това сме ние; тези живи тела, това са църквите. Ако не можем да живеем един чист, почтен живот, какво ще стане с нашите църкви? Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толостоя, който бе глас на Бога Живаго.
към беседата >>
30.
Сутрешен наряд, 20 август и Мерило за правилно разбиране
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1920г.,
Тези хора сега искат да създадат нещо ново, но ще бъде смешно, когато една блудна жена, прекарала десетки години в недостойните домове, излезе от там и започне да учи хората на
благочестие
!
Застрелването, бесенето, затварянето са дяволски, а не Божествени постъпки. Застрелване в името на Бога не може да става. От Бога е всяка благост, всяка Любов. Тогава как може тези хора да преследват такава Божествена идея, а да постъпват по дяволски? Това е, защото те, като искат да прокарат своите идеи с насилие, вървят по кривия, а не по Божествения път.
Тези хора сега искат да създадат нещо ново, но ще бъде смешно, когато една блудна жена, прекарала десетки години в недостойните домове, излезе от там и започне да учи хората на
благочестие
!
Смешно ще бъде, когато един човек с проказа започне да лекува другите! Първо той трябва да се очисти съвършено от своята проказа и чак тогава да се докосва до другите. От нечисто гърне вода не пия, нито искам вие да пиете. И на вас препоръчвам това учение: от старо, нечисто гърне вода не пийте, нови гърнета, нови бъклици употребявайте! Във всичко може да турите вода, но не и в старо гърне.
към беседата >>
31.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Аз не говоря за вярата на някой
благочестив
калугер, който скръсти ръце на благоутробието си и казва: „Аз вярвам“.
– За кой Господ говорят те? – За Оня, Който живее в сърцата им. Казвате: „Бог живее на небето“. – Де е небето? – Пак във вас.
Аз не говоря за вярата на някой
благочестив
калугер, който скръсти ръце на благоутробието си и казва: „Аз вярвам“.
– Вярваш, но в благоутробието си, а не в Господа. Той отива при владиката и му казва: „Владико пресвети, аз вярвам в това, в което и ти вярваш“. – „Да те благослови Господ! “ Сега, аз не говоря за човешкото благоутробие, но за човешката душа, която се храни с възвишени мисли и чувства.
към беседата >>
Виждалъ съмъ нѣкой
благочестивъ
християнинъ или нѣкой калугеръ, съ голѣмъ коремъ, стои смирено, скръстилъ рѫцѣ на корема, казва: „Азъ вѣрвамъ.“ Това значи: Вѣрвамъ въ благоутробието си.
(втори вариант)
Въ самата природа е прѣдвиденъ този процесъ и затова цѣлото човѣчество ще започне да се движи въ нова посока. Сега вече всички разумни мѫже и жени не мислятъ да въртятъ палцитѣ си и да казватъ: „Дали ме обича Господь, дали ще ме слуша? “ – Кой Господь? Че Той е вѫтрѣ въ сърцето ти! Казватъ: „Не, въ небето е Господь.“ Че небето е вѫтрѣ въ насъ!
Виждалъ съмъ нѣкой
благочестивъ
християнинъ или нѣкой калугеръ, съ голѣмъ коремъ, стои смирено, скръстилъ рѫцѣ на корема, казва: „Азъ вѣрвамъ.“ Това значи: Вѣрвамъ въ благоутробието си.
Отиде при владиката, казва: „Владико свети, вѣрвамъ въ това, въ което и ти.“ – „Е, да те благослови Богъ! “ Азъ не говоря за благоутробия, а за човѣшката душа, въ която има благородни мисли и чувства. Рѫцѣтѣ да не стоятъ на корема! Ако дойде твоятъ възлюбленъ и държи рѫцѣтѣ си на корема, това значи: „Ти имашъ ли парички, азъ ще те пожертвувамъ за корема си“. Ако и момата си скръсти по сѫщия начинъ рѫцѣтѣ, това значи: „Готовъ ли си да се жертвувашъ за моето благоутробие?
към втори вариант >>
32.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Сега, като ви наблюдавам, изглеждате много
благочестиви
, като че се готвите да тръгнете за небето.
Паякът, вълкът и тигърът имат една цел – да удушат жертвата си и да изсмучат кръвта ѝ, но методите им на действие са различни. За мене е безразлично, кой ще ме удуши. В края на краищата месото и масчицата им ще изчезнат. Казваш: „Паяк ме ухапа“. – Е, братко, паякът и вълкът са съдружници.
Сега, като ви наблюдавам, изглеждате много
благочестиви
, като че се готвите да тръгнете за небето.
– „Ако не сме готови, ще се приготвим.“ – Не мислете, че можете да ме излъжете. Аз съм опитал и фарисейското, и садукейското учение – познавам техните плодове. Аз лекувам и фарисейството, и садукейството. Приготвил съм един специалитет за тях. Има едно лекарство, панацея, за лекуване на всички болести.
към беседата >>
Като наблюдавам хората – и грешниците, и праведните, на лицата на всички виждам маска, която им предава
благочестив
вид.
Хиляди души, като завъртят ключовете си, след тях ще тръгнат един милион хора. – „Ние не можем да направим това, не можем да оправим света.“ – Няма защо да оправяте света. Ще завъртите ключа на вашата възвишена Любов и Мъдрост, ще изхвърлите навън всички лъжи, всякаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бъдем служители на доброто, на Любовта и на Истината, да станем истински човеци! “ Сега, ще ме извините, че ще издам една ваша тайна.
Като наблюдавам хората – и грешниците, и праведните, на лицата на всички виждам маска, която им предава
благочестив
вид.
Някой пита: „Как си? “ – „Много добре съм. Ти как си? “ – „И аз съм много добре, благодаря на Бога.“ – Това е актьорство. И двамата не са добре.
към беседата >>
Сега, като ви гледамъ, много
благочестиви
изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето.
(втори вариант)
Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни. За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ. Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“. – Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци. И тъй, злото не е вънъ въ свѣта, а е вѫтрѣ въ васъ.
Сега, като ви гледамъ, много
благочестиви
изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето.
Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“. Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите. Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове. Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести.
към втори вариант >>
Ще ме извините, че издавамъ една ваша тайна, но като наблюдавамъ хората, въ най-голѣмитѣ грѣшници виждамъ маска на лицето имъ, съ която приематъ
благочестивъ
видъ.
(втори вариант)
Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души? Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ. Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“. Нѣма какво да оправяте свѣта. Ще завъртите ключа на вашата Божествена Любовь и Мѫдрость, ще изхвърлите навънъ всички лъжи, всѣкаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бѫдемъ хора на доброто, на истината – да станемъ истински човѣци“.
Ще ме извините, че издавамъ една ваша тайна, но като наблюдавамъ хората, въ най-голѣмитѣ грѣшници виждамъ маска на лицето имъ, съ която приематъ
благочестивъ
видъ.
Започватъ да се запитватъ: „Какъ сте? “ – „Много сме добрѣ. Ами вие? “ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога! “ Това е актьорство.
към втори вариант >>
33.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Казваш: „Решил съм да живея чист,
благочестив
живот“.
Това били добродетелни хора! Едно време правел добрини. – Не, в наше време какво е направил. В сърцето ви всякога трябва да стават промени – да се дойде до едно рационално число. Днес започваш една работа, на другия ден я отменяш.
Казваш: „Решил съм да живея чист,
благочестив
живот“.
На другия ден се натъкваш на препятствия: слагат те в огнената пещ. Ти отлагаш намерението си и казваш: „Днес не е време за това“. Ти си от бързите хора. Ония, които са ненавременно родени, които бързат, скоро умират. Но и ония, които не бързат, и те умират.
към беседата >>
Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ,
благочестивъ
животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ.
(втори вариант)
Петь принесълъ, сто занесълъ. Това сѫ се добродѣтели! Едно врѣме толкова направилъ! Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число. Вие всѣкога се опровергавате.
Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ,
благочестивъ
животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ.
Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ. Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ. Слѣдователно, въ нашето сърце трѣбва да има една коренна промѣна. Нашата любовь не трѣбва да бѫде като вѣтъра промѣнлива, но да има въ нея нѣщо трайно, непромѣнливо. Хвърлили тримата младежи въ огнената пещь, но виждатъ едно четвърто лице.
към втори вариант >>
34.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
В древността, преди 12 хиляди години, така се казва в преданието – говоря по предание, а не по факти, някъде в Азия, живял един крайно
благочестив
цар.
– Защото истината, със своята светлина, е непоносима за човешките очи. Тя трябва да мине през известна среда, за да се смекчи. Каква ще бъде тая среда, не е важно. Може да бъде вода, може да бъде и въздух. Щом се смекчи малко, тя става поносима за очите.
В древността, преди 12 хиляди години, така се казва в преданието – говоря по предание, а не по факти, някъде в Азия, живял един крайно
благочестив
цар.
Родил му се син, който от ранна възраст обещавал много нещо. Всички мъдреци и астролози в царството предсказали, че със своите дарби и способности той ще донесе голямо благо за човечеството. Обаче, всичко това се помрачавало от едно събитие в неговия живот. Стане ли това, животът и съдбата на младия цар коренно ще се изменят. Един ден, след смъртта на своя любим баща, младият принц отишъл на лов.
към беседата >>
Царьтъ въ това царство билъ много
благочестивъ
човѣкъ.
(втори вариант)
Всички хора искатъ да се събиратъ, всички искатъ да се умножаватъ, да се степенуватъ, това го желаятъ всички, това е турено въ основата, но съврѣменнитѣ хора не искатъ да бѫдатъ изпитвани; щомъ дойде до изпитанията, казватъ: „Всичко добрѣ, но тѣзи изпитания да не сѫ…“ Сега ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, за да направя този стихъ малко по-ясенъ. Ще ви говоря въ притчи и въ символи, защото голата истина е непоносима за хората тъй, както свѣтлината е непоносима безъ извѣстна срѣда, която трѣбва да я смекчи, напримеръ водата, облацитѣ. Като се смекчи, тя става такава, че ние може да я понесемъ. Въ древностьта, прѣди 12 000 години, тъй казва прѣданието, по прѣдание говоримъ, не по факти, нѣкѫдѣ въ Мала Азия или въ голѣмата Азия имало едно царство.
Царьтъ въ това царство билъ много
благочестивъ
човѣкъ.
Родилъ му се единъ отличенъ синъ, много уменъ, способенъ, който обѣщавалъ велики блага на свѣта. Обаче, тогавашнитѣ астролози, мѫдреци, прѣдсказали, че съ сина ще се случи едно събитие, което ще измѣни цѣлата сѫдба на неговия животъ. Единъ день, слѣдъ смъртьта на баща си, младиятъ принцъ отишълъ на ловъ и когато гонилъ една сърна да я убие, миналъ прѣзъ единъ сухъ клонъ, който го мушналъ въ дѣсното око и го извадилъ, ослѣпилъ го. Този младъ царь, за да не остане посраменъ прѣдъ своитѣ поданици, че билъ невнимателенъ, казалъ, че небето го посѣтило съ едно велико благословение и че всички добри хора трѣбва да иматъ по едно око – лѣвото, дѣсното не имъ трѣбва. И тъй, той турилъ като правило, че всѣки, който дойде да го посѣти, непрѣмѣнно трѣбва да извади дѣсното си око.
към втори вариант >>
35.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
– „Искам, пак ще се оженя.“ – Значи, като остарее, минава за
благочестива
и прави бележки на младите.
Тя казва: „Втори път няма да мисля за женене. Глупаво нещо е човек да се жени“. – Така е, като остарее, няма кой да се ожени за нея. Бабата казва: „Синко, наживях се, не искам да живея повече“. – Ако си млада, искаш ли да живееш?
– „Искам, пак ще се оженя.“ – Значи, като остарее, минава за
благочестива
и прави бележки на младите.
Това е завист. Бабата не трябва да забранява на младите да любят. Младата мома прави опити. Да любиш, това е благородна проява. Опитът може да не е сполучлив, но ние трябва да търсим причината за това и да изправяме кривите опити.
към беседата >>
“ – „Е, ако съмъ млада мома…“
Благочестива
е тя сега!
(втори вариант)
Тѣ, лошитѣ духове, косвено ви правятъ едно добро, безъ да съзнаватъ това. Ако съзнаваха, нѣмаше да правятъ тѣзи пакости, но затова щѣхте да си патите. Единъ день, когато се подигнете въ живота, нѣма да останете, като жабитѣ да дигате шумъ, нѣма да остане вѣчно да мислите какво ще каже тази комисия за прѣхраната. Това положение ще се измѣни, както онази млада мома, която се готви за булка, първо врѣме мисли все за вѣнеца си, мечтае си за това-онова, а като се ожени, казва: „Разбрахъ този животъ, нѣма да се женя повече.“ Да, като остарѣе, кой ще се жени за нея? Нѣкоя баба казва: „Синко, наживѣхъ се, не искамъ да живѣя повече на този свѣтъ.“ Казвамъ: „Ами ако си млада мома?
“ – „Е, ако съмъ млада мома…“
Благочестива
е тя сега!
Казва за нѣкоя млада мома: „Това младото още сопола му тече, пъкъ…“ Ами ти като бѣше млада? – „Е, бѣхъ глупава.“ Ами ако сега си млада? – „Е, ще бѫда сѫщата.“ Това е зависть. Нѣма нищо, тази баба нѣма защо да забранява на младитѣ да се любятъ. Любовьта е добъръ поривъ.
към втори вариант >>
36.
Възпитание на човешката воля
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
Сегашните хора представляват някакво
благочестие
.
Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го. Не казвайте, че това не е за вас, онова не е за вас. Всяко нещо, което привлича вниманието ни, е за нас. Хората правят различни движения. Движенията трябва да бъдат естествени, а не престорени.
Сегашните хора представляват някакво
благочестие
.
Какви са тези движения у тях, това са смешни движения! Вижте децата какви движения имат! Наблюдавайте малките деца до шест-седемгодишна възраст. Движенията у тях са много правилни, естествени, но като минават от 7 до 14 години, движенията им започват да стават изкуствени. Вследствие спирането на тези естествени движения, у нас се зараждат разни болести.
към беседата >>
37.
Закон на съвършенството
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Но това според мене не са Добродетели, а са действия на заинтересовани лица, които отвън имат табела за
благочестие
, а по същество, отвътре, нямат никакво
благочестие
.
В даден случай, когато срещна едно същество, аз мога да бъда към него тъй внимателен, както Бог е внимателен, защото съвършенството е само в Добродетелите. В злото няма съвършенство. Когато отричаме съвършенството и Добродетелите, ние подразбираме злото. Когато отричаме, че човек може да бъде съвършен, тогава ние взимаме Доброто у нас като една реклама – по някой път се стремим да бъдем добри, за да увеличим нашия търговски кредит. Така лекарят, професорът, трябва да се стремят да бъдат умни, честни, за да имат в тях доверие майките, дъщерите.
Но това според мене не са Добродетели, а са действия на заинтересовани лица, които отвън имат табела за
благочестие
, а по същество, отвътре, нямат никакво
благочестие
.
Добрият човек не очаква за себе си абсолютно никакво благо. Той е човек на Доброто и усеща, че като изпълни своята длъжност, ще има Божието благоволение, Божията Любов. Или казано на наш език, когато извършим каквото Бог изисква, да се задоволим, че Той ни се усмихва и казва: „Добре сте сторили, изпълнили сте закона тъй, както Аз обичам.“ Питам: има ли в света нещо по-хубаво от Божията усмивка? Ще запитате: „Усмихва ли се Господ? “ А знаете ли коя е Божията усмивка?
към беседата >>
38.
Четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
А вие казвате: „Като отидем в училището, ще станем учени, а като отидем в черквата, ще станем
благочестиви
.“ Не, в училището с един дявол ще влезеш, с десет дяволи ще излезеш.
Попът проповядва, но какво има в тази проповед? Всички чакат пари – няма вяра в църквата, тя дава благословение, но иска пари. Това е лъжливо учение, това е все за пари! Лъжи са това! Казвам: ние ще напуснем тези затвори.
А вие казвате: „Като отидем в училището, ще станем учени, а като отидем в черквата, ще станем
благочестиви
.“ Не, в училището с един дявол ще влезеш, с десет дяволи ще излезеш.
Тъй е. Едно дете като отиде на училище, ще отиде кротко, нежно, а като се върне, ще бъде с отворени очи – и майка си, и баща си ще знае да излъже, да ги окраде. „Много учен е синът ми! “ Да, знае как да окраде баща си. Това не е наука!
към беседата >>
39.
Братя и сестри на Христа
,
НБ
, София, 19.10.1921г.,
В древността при царя на арманите живял един
благочестив
слуга, който един ден по невнимание направил една погрешка и царят взел и го осъдил на смърт.
Отиваш войник и казваш: „За отечеството отивам да изпълня волята Божия“. Патриот си, защото камшик има. Но когато говоря за волята на онзи Отец, тя е диаметрално противоположна на тази воля. Да изпълниш волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Ще ви приведа един малък разказ.
В древността при царя на арманите живял един
благочестив
слуга, който един ден по невнимание направил една погрешка и царят взел и го осъдил на смърт.
След присъдата, след екзекутирането на този слуга, явил се един от видните мъдреци на тази държава и казал на царя: „Понеже постъпи несправедливо с този слуга, ти ще се ожениш и ще имаш син, но той ще бъде глух, сляп и ням. И туй е най-малкото наказание, което Провидението ще ти даде“. И действително, на царя се ражда син, тъй както казал този мъдрец: той бил сляп, глух и ням. И той се оплаквал, че неговото нещастие било най-голямото в света. Тогава мъдрецът се явил втори път и казал така: „Понеже вие не приехте на драго сърце това наказание, ще ви се даде по-голямо от това“.
към беседата >>
40.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
А когато съм тук, аз съм решил да нямам външно
благочестие
.
– „Ще те имам предвид.“ Хубаво. Не мислете, че аз ви говоря на подбив, аз съм много сериозен. Кога е сериозен човек? – Когато говори искрено. Когато съм в стаята си, аз съм много сериозен.
А когато съм тук, аз съм решил да нямам външно
благочестие
.
Някои отвън се показват много благочестиви. Не, не, това е актьорство. Трябва да бъдете искрени спрямо себе си. Това е хубаво. Аз не осъждам онзи, който прави това, но бих желал туй положение да го задържи не само за един момент, а за ден, два, цяла година.
към беседата >>
Някои отвън се показват много
благочестиви
.
Не мислете, че аз ви говоря на подбив, аз съм много сериозен. Кога е сериозен човек? – Когато говори искрено. Когато съм в стаята си, аз съм много сериозен. А когато съм тук, аз съм решил да нямам външно благочестие.
Някои отвън се показват много
благочестиви
.
Не, не, това е актьорство. Трябва да бъдете искрени спрямо себе си. Това е хубаво. Аз не осъждам онзи, който прави това, но бих желал туй положение да го задържи не само за един момент, а за ден, два, цяла година. Хубаво е туй положение в живота, ама да го задържиш.
към беседата >>
41.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
“ И ние наричаме тия хора, които се отказват – „здравомислещи“, „учени“, „благородни“, „трезви“, те са „най-
благочестивите
“ хора.
Защо е Петър там? – Иска да види какво ще стане с Исус, с неговия Учител. Защо е там? – Той казва: „Три години проповядва, очаквах да стане цар на Израил, а мене да направи пръв министър, а сега го виждам вързан...“ Мисълта му е много права, той бе хитър, но не „мъдър като Соломон“. „Ти трябваше да избереш друг учител, а не да гониш вятъра.“ – „Не го познавам!
“ И ние наричаме тия хора, които се отказват – „здравомислещи“, „учени“, „благородни“, „трезви“, те са „най-
благочестивите
“ хора.
И в съвременния свят такива Петровци колко ги има! В християнския свят има 40 милиона и мъже, и жени заедно – 20 милиона мъже и 20 милиона жени, и те са като Петра, които се греят, и като ги хванеш, те се отричат. Студено било. Аз вярвам, че този аргумент е много силен. И сега е студено.
към беседата >>
Вие сте в положението на онзи гръцки свещеник, който казвал – аз говоря не за българските, а за гръцките свещеници: българските свещеници не визирам, и ако ги визирам някога, то е все за едновремешните – от турско време, – та този поп казвал: „
Благочестиви
християни, знаете ли какво ще ви кажа?
И бих ви наредил цял поменик още. С това уча ясно, това има практическо приложение. И ако съвременното човечество не вземе поука от това, ще иде... ще замълча къде ще иде. Пак ще ви кажа: Вие мислите, че знаете какво щях да кажа? Не, не знаете.
Вие сте в положението на онзи гръцки свещеник, който казвал – аз говоря не за българските, а за гръцките свещеници: българските свещеници не визирам, и ако ги визирам някога, то е все за едновремешните – от турско време, – та този поп казвал: „
Благочестиви
християни, знаете ли какво ще ви кажа?
“ – „Не знаем, дядо попе.“ – „Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.“ – „Е-е, знаем.“ – „Щом знаете, пак няма какво да ви казвам.“ Но и в единия, и в другия случай няма тук никакво знание, нито у свещеника е имало някоя определена идея. Друг един гръцки свещеник, на Задушница било, като му показали една резаница, изправил се пред купчината на масата и казал: „Виждате ли ме? “ – „Само главата ти се вижда, дядо попе.“ – „Идущата година никак да не ме виждате.“ Това е символ, туй ни най-малко не е осмиване. Ама този куп – като натрупам аз парите идущата година, ще се виждам ли? Няма ли да се намерим в положението на онзи германски проповедник, който е бил беден, но инак много красноречив, и германският император, като отишъл да го слуша, останал много доволен и казал на министъра: „Този проповедник е достоен, трябва да се осигури“.
към беседата >>
42.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много
благочестив
човек.
То е култура за вас, но не за тия камъни. А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички. Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие. И затуй казва този господар: „Оставете ги да растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“. Ще си послужа с един пример.
В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много
благочестив
човек.
Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда?
към беседата >>
Мислите, че сте много
благочестив
, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача?
Всички се замислили: „В този гроб, при нея! “ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали. Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник. Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник.
Мислите, че сте много
благочестив
, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача?
Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“.
към беседата >>
И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно
благочестие
, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“.
И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора.
И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно
благочестие
, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“.
Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях? “ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“.
към беседата >>
За пример, някой път вие сте много
благочестиви
и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това.
Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципиално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т.е. плевелите, ще родят плевели в душата му. Аз не привеждам това, за да се оправдая, а да кажа, че много пъти нещата се проявяват така, както плевелите. Много пъти ще кажеш туй, което не искаш.
За пример, някой път вие сте много
благочестиви
и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това.
Появил се този плевел. По-хубаво е, че у вас има плевели, и ще кажете: „Имам ги тия плевели“. Какво ще правиш с тях? – „Ще чакам края на века и тогава плевелите ще идат на една страна, а житото ще иде на друга страна.“ И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим?
към беседата >>
43.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане
благочестив
“.
И тъй, Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко ще ви се приложи“. Туй Царство Божие трябва да го турим като основа на сегашния наш живот. Сега се проповядват две противоположни учения. Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин. Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече!
Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане
благочестив
“.
Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият. Младите да се въздържат. Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват. Но кои са стари хора? Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
към беседата >>
Аз препоръчвам
благочестие
на младите, а старите да ядат и пият.
Туй Царство Божие трябва да го турим като основа на сегашния наш живот. Сега се проповядват две противоположни учения. Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин. Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече! Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“.
Аз препоръчвам
благочестие
на младите, а старите да ядат и пият.
Младите да се въздържат. Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват. Но кои са стари хора? Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана.
към беседата >>
44.
Ще се стопи!
,
НБ
, София, 30.4.1922г.,
Намериха се на една хлъзгава почва, защото не постъпиха съобразно със закона на Божествената Правда и на онова
благочестие
, които са заложени в човешката душа.
Де е старият Вавилон? Де е Рим? Всички са мислили, както ние, съвременните хора, помислихме. И съвременните европейски народи помислиха, че ако отворят войната, ще се прославят и ще подобрят икономически положението си. Обаче какво излезе?
Намериха се на една хлъзгава почва, защото не постъпиха съобразно със закона на Божествената Правда и на онова
благочестие
, които са заложени в човешката душа.
Всяко разумно същество знае кое е правото. Сега не остава да се учат хората кое е правото. И да отричаме това, значи да отричаме същността на живота. „И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свята обхода и благочестие? “ Каква е нашата цел на земята?
към беседата >>
„И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свята обхода и
благочестие
?
Обаче какво излезе? Намериха се на една хлъзгава почва, защото не постъпиха съобразно със закона на Божествената Правда и на онова благочестие, които са заложени в човешката душа. Всяко разумно същество знае кое е правото. Сега не остава да се учат хората кое е правото. И да отричаме това, значи да отричаме същността на живота.
„И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свята обхода и
благочестие
?
“ Каква е нашата цел на земята? Каква е задачата, която имаме? – Вашата цел може да бъде много близка или много далечна; вашата задача може да бъде много лесна и много трудна за разрешение; задачата ви може да бъде от събиране и изваждане, може да бъде от умножение и деление, може да бъде някакво уравнение с едно неизвестно, с две, три, четири и т.н. Но всички вие искате да бъдете щастливи на земята. Първото нещо, което съвременните хора търсят, то е щастието.
към беседата >>
Какво ви казва този стих на Петра: „в свято
благочестие
“?
Щом се събужда от този сън, решава се да живее за Христа и с тази вяра замина той за другия свят и вярвам, че той сега е с Христа. Той не е само на небето, но и между нас. В този човек имаше една реална опитност, на която той посвети живота си. И всякога у него имаше нещо младенческо, чудеха се на неговата старост, живееше като млад, преживяваше една велика истина, верую имаше в душата му, не на теория само. И днес, когато Христос се приближава, казва тъй: „Вие сте на полето, пещта гори и хората отиват в нея“.
Какво ви казва този стих на Петра: „в свято
благочестие
“?
Благочестив човек е само онзи, който разбира великия Божествен закон на Любовта, човек, който разбира, че всяко същество може да страда, че всяко същество, колкото и мъничко да е, и то си има известен стремеж. Когато ние дойдем да разберем, че всички същества искат да бъдат щастливи и не искат да страдат, ние сме на пътя към Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат. Ние трябва, по възможност, да не обиждаме никого, да бъдем тъй искрени и да не искаме да причиним вреда и страдание никому. Не само да ви кажа една сладка дума, но когато изкажа нещо, да го изкажа от дълбочината на душата си.
към беседата >>
Благочестив
човек е само онзи, който разбира великия Божествен закон на Любовта, човек, който разбира, че всяко същество може да страда, че всяко същество, колкото и мъничко да е, и то си има известен стремеж.
Той не е само на небето, но и между нас. В този човек имаше една реална опитност, на която той посвети живота си. И всякога у него имаше нещо младенческо, чудеха се на неговата старост, живееше като млад, преживяваше една велика истина, верую имаше в душата му, не на теория само. И днес, когато Христос се приближава, казва тъй: „Вие сте на полето, пещта гори и хората отиват в нея“. Какво ви казва този стих на Петра: „в свято благочестие“?
Благочестив
човек е само онзи, който разбира великия Божествен закон на Любовта, човек, който разбира, че всяко същество може да страда, че всяко същество, колкото и мъничко да е, и то си има известен стремеж.
Когато ние дойдем да разберем, че всички същества искат да бъдат щастливи и не искат да страдат, ние сме на пътя към Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат. Ние трябва, по възможност, да не обиждаме никого, да бъдем тъй искрени и да не искаме да причиним вреда и страдание никому. Не само да ви кажа една сладка дума, но когато изкажа нещо, да го изкажа от дълбочината на душата си. И когато ви правя едно добро, да го направя тъй, както на себе си.
към беседата >>
„В
благочестие
.“ Сега на всинца ни трябва
благочестие
.
Нека се съгласят българите, да видят дали туй учение е право или не. Ето Господ иска да ви направи едно добро. Вие ще кажете: „Сега ще си помислим каква е тази философия, той говори символично, отвлечено, трябва да разберем точно, математически“. Действително има неща тайни, отвлечени, аз против това нямам нищо. Но има неща, които не са тайни, не са отвлечени.
„В
благочестие
.“ Сега на всинца ни трябва
благочестие
.
Не само на нас, но и на целия български народ трябва благочестие, на неговите управници, на свещениците, на майки, бащи, търговци и прочие, от всички се иска благочестие. Като влезеш в един дюкян и ти кажат: „Това е вълнен плат“, да знаеш, че това е наистина вълнен плат. Отидеш в някоя фурна и ти кажат: „Този хляб е чист“, да знаеш, че е чист. Като идеш да искаш пари назаем, да знаеш, че няма да ти смъкнат кожата. Да не мязаш на онзи българин от Провадия, който е взел жито назаем от един турчин и след като плащал 8 години, имал да му плаща още 80 крини жито.
към беседата >>
Не само на нас, но и на целия български народ трябва
благочестие
, на неговите управници, на свещениците, на майки, бащи, търговци и прочие, от всички се иска
благочестие
.
Ето Господ иска да ви направи едно добро. Вие ще кажете: „Сега ще си помислим каква е тази философия, той говори символично, отвлечено, трябва да разберем точно, математически“. Действително има неща тайни, отвлечени, аз против това нямам нищо. Но има неща, които не са тайни, не са отвлечени. „В благочестие.“ Сега на всинца ни трябва благочестие.
Не само на нас, но и на целия български народ трябва
благочестие
, на неговите управници, на свещениците, на майки, бащи, търговци и прочие, от всички се иска
благочестие
.
Като влезеш в един дюкян и ти кажат: „Това е вълнен плат“, да знаеш, че това е наистина вълнен плат. Отидеш в някоя фурна и ти кажат: „Този хляб е чист“, да знаеш, че е чист. Като идеш да искаш пари назаем, да знаеш, че няма да ти смъкнат кожата. Да не мязаш на онзи българин от Провадия, който е взел жито назаем от един турчин и след като плащал 8 години, имал да му плаща още 80 крини жито. При такива условия може ли един народ да успява?
към беседата >>
И сега
благочестието
трябва да възрастне в нас, но не механически.
След като направите това, Той ще ви каже: „Много добре постъпихте, радвам се, аз ще го възрастя“. Щом посееш семето, Господ ще каже: „Аз ще възрастя доброто, което сте посели“. Туй дърво, което посадите, е ваше и вие ще му вземете плода. Аз няма да дойда да взема плода. И Павел казва: „Аз посадих, а Бог е, Който възраства“.
И сега
благочестието
трябва да възрастне в нас, но не механически.
И не да раздадем имането си, а най-първо трябва да се яви предразположение у всички. Някой казва: „Аз ще дам къщата си“. Но онзи влезе вкъщи и не излиза. Вземеш един кираджия и той казва: „Аз съм честен човек, ще си плащам наема“. Трябва да вярваш на думата му, но влезе и не плаща – значи не е честен, и после се караш.
към беседата >>
Казвате: „Аз съм
благочестив
“.
Но ако аз седна през деня и мисля за страдащите, постоянно мисля как да премахна страданията – може да не направя нищо – но в мислите си, че искам да помогна, вътрешно аз съм добър човек. Ако и вие действате по същия начин, добри хора сте. Добрият трябва да запази само вътрешното условие. Туй ни най-малко няма да ми препятства да ора на нивата с воловете и при това пак да мисля по кой начин да помогна на ближния. При всички условия трябва да сме заняти с една важна идея: да помогнем на ближните си.
Казвате: „Аз съм
благочестив
“.
Аз може да имам най-доброто условие: да бъда свещеник или някой владика и да мисля, че вестниците ще пишат за мене, че беседата ми е била отлична и да ме похвалят – който и да е този човек, според мен, е лош човек, щом чака вестниците да кажат, че беседата е била добра. Тогава тежко и горко на този народ. Не, сърцата и умовете на хората трябва да кажат, че този владика е добър. Сега туй ще го приложим: ние не осъждаме владиците, защото всеки човек на мястото им би се изложил на голямо изкушение – благодарение, че Господ не ви е направил владици, когато дойдат да ви кажат: „Владико свети“. Свят в света е само един Бог.
към беседата >>
„Живей в святост и
благочестие
“.
Свят съм дотогава, докогато Бог живее в мене, т.е. докато тази Любов живее в мене. Докато се жертвам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. Тъй виждат на небето.
„Живей в святост и
благочестие
“.
И в туй отношение ние трябва да се окуражаваме. Аз похвалявам някой комунист, когато кажат: „Той не е вярващ, но върши добро“. И свещеник да е, но щом мисли за брата си и върши добро, аз го похвалявам. Този човек, макар и комунист, без Бога мисли за ближния си, и аз го похвалявам. Ако той без Бога прави добро, а друг с Бога прави добро, кой стои по-горе?
към беседата >>
И тъй, Петър казва: „Понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да бъдете в свята обхода и
благочестие
“.
“ Аз ще обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изкара? – Нищо. На този цигулар се иска инструмент съобразно неговия гений, а и на другия, ако му я дадете, не ще изкара нищо. Тъй че дайте на способния човек един отличен инструмент, а онази пък, пропуканата, дайте на онзи, невежия, да се упражнява. Сега, и в бъдеще всички лоши инструменти ще се дадат на тези, които не са се научили да свирят.
И тъй, Петър казва: „Понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да бъдете в свята обхода и
благочестие
“.
Бъдещата култура, която иде сега, е само на благочестие. Говоря на вашия език: трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да имате едно сърце тъй чисто, че всеки да може в това сърце да се огледа. Да имате една душа, обсебена с истината, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато тази истина дойде в нашите души, няма да има връзване, няма да ви казват: „Ти ми обеща, трябва да го направиш“.
към беседата >>
Бъдещата култура, която иде сега, е само на
благочестие
.
– Нищо. На този цигулар се иска инструмент съобразно неговия гений, а и на другия, ако му я дадете, не ще изкара нищо. Тъй че дайте на способния човек един отличен инструмент, а онази пък, пропуканата, дайте на онзи, невежия, да се упражнява. Сега, и в бъдеще всички лоши инструменти ще се дадат на тези, които не са се научили да свирят. И тъй, Петър казва: „Понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да бъдете в свята обхода и благочестие“.
Бъдещата култура, която иде сега, е само на
благочестие
.
Говоря на вашия език: трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да имате едно сърце тъй чисто, че всеки да може в това сърце да се огледа. Да имате една душа, обсебена с истината, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато тази истина дойде в нашите души, няма да има връзване, няма да ви казват: „Ти ми обеща, трябва да го направиш“. Аз ще кажа: „Братко, ако обичаш, ако твоята любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го“.
към беседата >>
Изведнъж може да не дойде, но да турим този принцип, това е
благочестието
.
Аз казвам: Дъщерята, на която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, в правата смисъл, майка ѝ да я пази като писано яйце. Аз казвам: Онзи слуга, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, господарят да го пази като писано яйце. Той е един отличен слуга. И обратно: Онзи господар, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, слугата да го пази като писано яйце. Туй е то, което аз говоря на хората: Господарят да обича слугата си като себе си, мъжът да обича жена си като себе си, жената да обича мъжа си като себе си, бащата да обича сина си като себе си, всички да се обичат тъй, както себе си, и да приложат този велик закон вътре в света, да действа.
Изведнъж може да не дойде, но да турим този принцип, това е
благочестието
.
И този ден, който иде, да ни намери Господ, че сме приготвени. Той иде, господният ден. И ако дойде Божият ден и ние сме приготвени, ще видим туй лице на Господа усмихнато и Той ще каже: „Елате вие, благословени от Отца, които повярвахте, и наследете новото небе и новата земя, живейте в мир и радост! Живейте и се радвайте на всичките блага, защото старото премина и в новото с песни да служите на Истината“. А вие ще ми зададете въпроса: „Сега, ти говориш за новото небе и новата земя, но сега какво трябва да правим?
към беседата >>
„В
благочестие
“, а
благочестието
произтича от този велик закон на Любовта.
Съмнението: „Може ли туй“, то е, което ви спъва. Един приятел ми казва: „Много хубаво учение, и когато го слушам, като че ли съм хипнотизиран, но като вляза в света, казвам: „Може ли туй да се приложи, ние сме остаряли, то е за младите“. А младите казват: „Ние като станем стари, тогава ще го приложим“. Не, не, речено, казано и свършено: приложете закона. Той работи.
„В
благочестие
“, а
благочестието
произтича от този велик закон на Любовта.
Абсолютно никога не се съмнявайте в Божественото, което е във вас, имайте вяра във вашия ум, който е на място, във вашето сърце, което е на място, във вашата душа, която е на място, и не чакайте спасението си отникъде, а от самите вас, от себе си. А вие казвате: „Аз за другите не се грижа“. То е едно схващане, но у всички хора едно е началото. Като казвам това, аз подразбирам, че всеки човек може да мисли като другите. Когато чуя моя брат да каже тъй, радвам се, че той може да мисли като мен.
към беседата >>
Благочестие
– това трябва на всинца ви.
И в бъдеще остава да бъдем свободни, да не ограничаваме никого. Светът може да се ограничи, ако почнем да учим хората какво трябва да правят, т.е. ако аз дойда да ви уча, когато страдате, как да се молите, да коленичите или не. Вие знаете как да търсите Господа. От вас се изисква да нямате никакво съмнение.
Благочестие
– това трябва на всинца ви.
към беседата >>
45.
Дъще Сионова
,
НБ
, София, 14.5.1922г.,
„Ние сме хора
благочестиви
, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен.
И нека ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора, Самусали е той, тъй го наричам аз. Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза.
„Ние сме хора
благочестиви
, никакво зло не сме направили.“ Казвам: Едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен.
За кого? – Заради вас. Питам: Де е „вашият“ Христос? Де е Христос на свещениците, де е Христос на проповедниците, де е Христос на българския народ, де е Христос на английския народ или на американския, де е на руския народ, има ли го? Не само да говорим, че Христос преди 2,000 години дошъл.
към беседата >>
Някои ме обвиняват, че не се отнасям
благочестиво
към Христа – аз не се отнасям „
благочестиво
“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това?
Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел туря неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа.
Някои ме обвиняват, че не се отнасям
благочестиво
към Христа – аз не се отнасям „
благочестиво
“, но имам любов към Христа, обичам го, какво повече от това?
Казвам му: Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а Той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“.
към беседата >>
Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на
благочестието
казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг.
Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение.
Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на
благочестието
казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ: „Мен духът ми говори“ – ама духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг.
Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина, и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не, а във вашия живот ще турите тази велика истина, никаква лъжа!
към беседата >>
46.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Единият е на граф Кенигсберг или на Бургсон, а вторият метод е на
благочестивия
християнин, а не на Браун и Мелби.
Има примери, аз съм виждал такъв случай, някое по-голямо куче дави по-малко куче, то бяга, срещне друго куче и то се нахвърля и го дави. Казвам: „Учат си занаята“. Туй куче, което е давено, не е научило изкуството още, по-голямото куче му казва: „Ти не давиш като мен“, а малкото куче разбира: „Да давиш като мен“. Господ ти дава страдания и казва да не правиш неправда, а ти казваш: „То без неправда не може“. И тогава има две възможности или два метода, с които можем да изправим живота си.
Единият е на граф Кенигсберг или на Бургсон, а вторият метод е на
благочестивия
християнин, а не на Браун и Мелби.
И всички съвременни окултисти, даже на запад, имат една слабост, че показват на сегашните младежи как да развият своята сила и как да се подигнат над съвременното общество. Че туй не е нещо ново, то е едно старо учение. Туй не е плод, а едно дело. И за това казва Христос: „Да приносяте плод“, плодът на нашия Баща, Който живее в нас. И няма да се мине дълго време, Той ще прати своите служители да ни повикат, за да видят плода, който ние сме изработили на Неговата нива.
към беседата >>
Той е живял най-
благочестивия
живот.
Синът на един персийски шах, Сабусадин, попада пленник в едно номадско племе, и понеже баща му искал да го пуснат, князът на това племе се съгласил на това, само с едно условие: да му дадат толкова човешки очи от неговия народ, колкото тежи синът му – човешки очи да му дадат, да ги тури на терезия и колкото тежи синът му, толкова очи! Е знаете ли колко хиляди хора са се жертвали за този Сабусадин? Туй е жертва! Тогава аз питам: знаете ли колко очи са дадени заради вас? И ако за този персийски син, Сабусадин, гражданите на неговото царство са дали очите си, как мислите е живял той?
Той е живял най-
благочестивия
живот.
На всички ония, които са дали очите си за него, той дължал целия си живот и работил заради тях и плакал заради тях, разбирате ли? От дом на дом е ходил да казва, че вашето нещастие се дължи на моето невнимание. Знаете ли колко има, които са изгубили очите си заради нас? Знаете ли колко наши братя и сестри има, които плачат сега заради нас? И ние няма ли да бъдем толкова доблестни, колкото този царски син?
към беседата >>
47.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
Така създаваме най-
благочестивите
хора.
Да бъде животът ни съвършен, това е смисълът на нашето съществуване. Съвършени бъдете! Ама ние постоянно, като видим погрешките на хората, казваме: „Ти сгреши“. Не, не, спри се, когато направиш първата грешка, кажи на себе си, ако ти е името Стоян, кажи: „Стояне, ти и аз сме братя, заедно си свързахме живота, в съдружие живеем“ – на себе си тъй говори, – „Тъй както вървиш, нашата работа на добре няма да излезе“. А ние, щом направим някоя погрешка, казваме: „Тегли платното на лъжата отгоре“.
Така създаваме най-
благочестивите
хора.
И най-лъжливите хора са най-благочестиви в този свят. Ония хора, които най-много лъжат, най-много говорят за истината. Но в този смисъл човек, когато говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате. Моята мисъл и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да вървят или в хармония, или в дисхармония с нея, могат да вървят или към Бога, или вънка от Бога, и следователно можем да образуваме два процеса: единият процес, който разрушава, а другият, който гради. А процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура.
към беседата >>
И най-лъжливите хора са най-
благочестиви
в този свят.
Съвършени бъдете! Ама ние постоянно, като видим погрешките на хората, казваме: „Ти сгреши“. Не, не, спри се, когато направиш първата грешка, кажи на себе си, ако ти е името Стоян, кажи: „Стояне, ти и аз сме братя, заедно си свързахме живота, в съдружие живеем“ – на себе си тъй говори, – „Тъй както вървиш, нашата работа на добре няма да излезе“. А ние, щом направим някоя погрешка, казваме: „Тегли платното на лъжата отгоре“. Така създаваме най-благочестивите хора.
И най-лъжливите хора са най-
благочестиви
в този свят.
Ония хора, които най-много лъжат, най-много говорят за истината. Но в този смисъл човек, когато говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате. Моята мисъл и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да вървят или в хармония, или в дисхармония с нея, могат да вървят или към Бога, или вънка от Бога, и следователно можем да образуваме два процеса: единият процес, който разрушава, а другият, който гради. А процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен процес.
към беседата >>
48.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Тогава трябва да постъпите като онзи
благочестив
американец, който откраднал.
Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората. Е, как? Ти си обрал някого, мъчиш се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде Истината и ти се изповядаш: „Братко, аз ти откраднах парите“.
Тогава трябва да постъпите като онзи
благочестив
американец, който откраднал.
Човек може да бъде религиозен, и пак да открадне. От теологическо гледище, туй е вярно, няма да го доказвам. Тоя американец ходил по два пъти през седмицата на събрание и дълго време се е молил, обаче една вечер, като минавал, гледа един богат човек, който оставил торба с пари на прозореца, задига парите, туря торбата на масата и отива пак да се моли. Като рече да се моли, и торбата се изпречи пред него: молитвата му отива до торбата и се връща. Ден, два, три, четири, молитвата не отива по-далече.
към беседата >>
49.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Де е тук православието, де е
благочестието
?
Не го обвинявам: той за пари служи на Бога. Ама в това време ако тоя свещеник промъмри една молитва, той не мисли за Бога, а колко пари ще му дадат. Утре един свещеник погребва, той мисли само колко пари ще му дадат. Всичко е за пари, и свещениците говорят, че имали морал. Де е тук моралът?
Де е тук православието, де е
благочестието
?
Ама „на тия свещеници трябват пари, трябва да живеят“. Щом е така, свещеникът трябва да остави онзи, който се венчава, да даде колкото обича, да му каже: „Колкото обичаш – дай“. Туй е благородство. Не е в мой интерес аз да им казвам, за мен е по-добре да ги оставя да си чупят главите, а не да ги поправям, защото като ги поправям, те ще се коригират, ще се покажат праведни и ще скрият греховете си. Не, не, ние искаме грехът съвършено да се изличи.
към беседата >>
50.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Нека признаем факта, че ако дойде един
благочестив
човек в някоя българска църква – това не е за упрек – ще намери ли той в нея ред и порядък?
Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои – че религията не е потребна. Религията, като един вътрешен принцип, е потребност за душата, но формално тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква религия, казват, че религията подразбира по-нисша култура. Аз давам следното свое възражение: ако действително религията говори за една по-нисша култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, а това не е така. Нашата съвременна религия е изопачена.
Нека признаем факта, че ако дойде един
благочестив
човек в някоя българска църква – това не е за упрек – ще намери ли той в нея ред и порядък?
От небето ли ще капне този ред и порядък? Той ще излезе от нас. Свещеникът и всички богомолци трябва да подемат да служат от Любов на един велик принцип. Сега за нашето учение някои казват: „Вие сте сектанти.“ – Не, ние не сме сектанти, и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия.
към беседата >>
51.
Музика, работа и пост
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
На благоразумие – въздържание, на въздържание – търпение, на търпение –
благочестие
.
„Както и във всичките си послания, кога говори в тях за тези работи, в които има някои неща мъчноразумителни, които неучените и неутвърдените изкривяват, както и другите писания за своята си погибел.“ Значи в Школата не се търпят глупави ученици. „Както във всичките си послания“ – някои, които не разбират законите, изкривяват ги. Третият стих сега върху какво ще бъде: за Любовта, за Мъдростта или за Истината? Учителя отваря Библията: Второ послание Петрово 1:6.
На благоразумие – въздържание, на въздържание – търпение, на търпение –
благочестие
.
Любовта – върху нея е стихът. Значи Любовта е сила, която туря всичко в равновесие. Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Умът като работи, той спъва интуицията. Оставете ума си свободен, в едно чисто състояние, за да възприеме Божествените мисли, които се отправят към нас.
към беседата >>
52.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
После, някой път ще ти кажат да кажеш Истината, но ти само ще си постиснеш устата и тъй ще минеш за един
благочестив
човек.
Срещна ви аз: да допуснем, че съм нещо недоволен от вас, нали? Погледна ви, отдръпна си погледа и се правя, че не ви виждам, но в моя поглед има някакво неразположение, а аз искам да скрия туй неразположение, че уж като че ли нищо няма. Не, в моя поглед има нещо лъжливо. В законите на Бялото Братство няма такова поведение, те не го позволяват. Ти ще оставиш туй неразположение вънка, а вътре душата ти няма да бъде размътена, но целокупна.
После, някой път ще ти кажат да кажеш Истината, но ти само ще си постиснеш устата и тъй ще минеш за един
благочестив
човек.
Не, не трябва стискане на устата. Ти устата си трябва да стискаш, когато говориш зло, а за Доброто устата ти ще бъде отворена. Ти си стискаш устата, когато говориш Истината, а когато дойде да лъжеш, ти си отваряш устата. Това на един ученик от Бялото Братство не се позволява. Сега аз не засягам простото любопитство.
към беседата >>
53.
Съвети и наставления за Учениците
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 3.9.1922г.,
Не, не, вие минавате за чисти, за
благочестиви
хора.
Колко грехове имате затворени пред Господа? Вие не сте се изповядали пред Господа. Колко скрити стаички имате непречистени. Отворете си една чиста стая и като ви дойдат гости, приемете ги в тази чиста стая. Отворете я, не може така.
Не, не, вие минавате за чисти, за
благочестиви
хора.
А благочестив човек е този, който от нищо не се съблазнява. Благочестивият човек всичко отхвърля от себе си, няма от какво да се съблазнява. Казва се в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога твоего." И после се казва: "Възлюбете се! " Е, как ще възлюби човек Господа, ако не иде при Него? На земята онези, които отиват при земните царе, изпращат много пъти прошения, да им се даде една аудиенция, да си искат едно свое желание.
към беседата >>
А
благочестив
човек е този, който от нищо не се съблазнява.
Вие не сте се изповядали пред Господа. Колко скрити стаички имате непречистени. Отворете си една чиста стая и като ви дойдат гости, приемете ги в тази чиста стая. Отворете я, не може така. Не, не, вие минавате за чисти, за благочестиви хора.
А
благочестив
човек е този, който от нищо не се съблазнява.
Благочестивият човек всичко отхвърля от себе си, няма от какво да се съблазнява. Казва се в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога твоего." И после се казва: "Възлюбете се! " Е, как ще възлюби човек Господа, ако не иде при Него? На земята онези, които отиват при земните царе, изпращат много пъти прошения, да им се даде една аудиенция, да си искат едно свое желание. Това, което земните царе го изискват като една прерогатива, като един атрибут, то е само на Бога.
към беседата >>
Благочестивият
човек всичко отхвърля от себе си, няма от какво да се съблазнява.
Колко скрити стаички имате непречистени. Отворете си една чиста стая и като ви дойдат гости, приемете ги в тази чиста стая. Отворете я, не може така. Не, не, вие минавате за чисти, за благочестиви хора. А благочестив човек е този, който от нищо не се съблазнява.
Благочестивият
човек всичко отхвърля от себе си, няма от какво да се съблазнява.
Казва се в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога твоего." И после се казва: "Възлюбете се! " Е, как ще възлюби човек Господа, ако не иде при Него? На земята онези, които отиват при земните царе, изпращат много пъти прошения, да им се даде една аудиенция, да си искат едно свое желание. Това, което земните царе го изискват като една прерогатива, като един атрибут, то е само на Бога. Понякога хората, и те си позволяват да изискват нещо.
към беседата >>
54.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
Някой
благочестив
ще седне, ще сложи ръце на гърдите си и ще въздиша „Господи, Господи, помилуй!
Не, на дъщеря си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли! Така и за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се обличаме с тези скъсани дрехи и вярвания. Не, ще се върнем при Него и ще Му кажем „Татко“. Как ще се явим пред лицето Му? Когато влезеш при Учителя си в клас, какво ще му кажеш?
Някой
благочестив
ще седне, ще сложи ръце на гърдите си и ще въздиша „Господи, Господи, помилуй!
“ Но в училището не минава „Господи, помилуй“. Учителят ще каже: „Иване, стани и кажи урока си! “ Ако отговориш, той изважда тефтерчето си и записва, ако не – поставя ти единица и ти казва да седнеш. Господ няма да те помилва, а ти сам ще станеш, ще си кажеш урока и няма да се извиняваш. А ако не си знаеш урока, ще признаеш точно причините, поради които не си го научил.
към беседата >>
55.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Скръстят ръцете си, вдигнат очите си нагоре, вземат
благочестива
поза и шепнат общи молитви.
Трябва да кажеш, за кои грехове се молиш, да те помилва Бог. Това е все едно, да кажеш на учителя си: Слаб съм, учителю. Той ще те пита: По кой предмет си слаб – по математика, естествена история, физика, химия или рисуване? Трябва точно да определиш предмета, по който си слаб. Как се молят някои?
Скръстят ръцете си, вдигнат очите си нагоре, вземат
благочестива
поза и шепнат общи молитви.
И това не е лошо, но ако излиза от дълбочината на душата. Обаче, ако е актьорство, мислите ли, че Бог ще се излъже? Искрен трябва да бъде човек. И като учител, и като свещеник, и като писател – искрен трябва да бъдеш. Често младите се увличат в писателите и поетите; особено в ония, които си служат с фразеология.
към беседата >>
А вие седите и като дойдете при Господа, вземате една особена поза, не сте естествени, вземате една поза на привидно
благочестие
, повдигнете си очите нагоре.
(втори вариант)
Всяка една дума трябва да бъде пълна само със съдържание. Сега вие отивате на молитва и казвате: „О, Господи, помилвай ме, Господи." Какво означава това „о", какво означават думите: „Господи, помилвай ме. Помилвай ме, аз съм голям грешник." В кои грехове, в какво да те помилва? Ще кажеш на учителя си: „Слаб съм." По какво? „Слаб съм по математика или по естествените науки, или по алгебра, или по музика, рисуване, пение." По каквото си слаб - точно, ясно ще се определиш.
А вие седите и като дойдете при Господа, вземате една особена поза, не сте естествени, вземате една поза на привидно
благочестие
, повдигнете си очите нагоре.
Е, хубаво е, ако всичко туй произтича от душата ви, но ако това е едно актьорство, мислите ли, че Господ ще се излъже от това ваше примигване на очите? Сега, гледам някои от вас, младите, се въодушевяват от младите писатели. Някои от тези млади писатели наричам бомбастически фразеолози. Аз бих желал цяла една година да те храня с фразеология, да четеш някой такъв писател, и цяла една година да четеш друг някой писател, който е писал, макар и по-малко, но без такава фразеология, а с по-голямо съдържание; и да сравниш резултатите. Единият ще ви храни с просо, а другият -с пшеничен хляб.
към втори вариант >>
56.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Мнозина казват: Ние сме
благочестиви
хора, ще мълчим, няма да говорим.
Всички се чудели защо председателят мълчи. Императорът го запитал защо не взима думата. – Ваше Величество, как да говоря! Всички, които говорят, взеха торбата, за да говорят. А пък аз я взех, за да мълча.
Мнозина казват: Ние сме
благочестиви
хора, ще мълчим, няма да говорим.
– Да, взехте торбата, за да мълчите. Казвам: Любовта няма нужда от подкуп. Душата не се подкупва. Тя само отстъпва и то в известни случаи – пред любовта. Осъдил съм няколко души на доживотен затвор.
към беседата >>
Сега, някои казват: „Ние сме
благочестиви
, няма да говорим, ще мълчим." Да, взехте торбата, за да мълчите.
(втори вариант)
Само председателят мълчи. Всички се учудват. Императорът го запитва защо не взема думата и той: „Ваше Величество, как да говоря? Онези, които говорят, взеха торбата, за да говорят, а аз взех тази торба, за да мълча. Всички говорят с торбата, а аз мълча."
Сега, някои казват: „Ние сме
благочестиви
, няма да говорим, ще мълчим." Да, взехте торбата, за да мълчите.
Няма подкупване. Любовта няма нужда от подкуп. В душата ви няма подкуп. В нея има само отстъпване и то в известни случаи. Да кажем, че съм осъдил толкова души на вечен затвор.
към втори вариант >>
57.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Години наред аз правя опити в разни направления, с най-благородните и
благочестиви
хора, и се чудя, колко лесно се съблазняват!
Този закон работи тогава, когато в човека няма съмнение. То прекъсва всички токове, всички връзки между съществата. Щом се усъмниш, страданията идат. — Защо страдаме? — Защото се съмнявате.
Години наред аз правя опити в разни направления, с най-благородните и
благочестиви
хора, и се чудя, колко лесно се съблазняват!
Казвам: Човешката душа не трябва да се съблазнява. Сама по себе си, човешката душа е неуловима. Мислиш ли, че, като си пипнал тялото На човека, хванал си душата му? Казваш: Как, роб да ме направят? — Ти никога няма да станеш роб, т.е.
към беседата >>
58.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
Този свещеник минавал за много
благочестив
пред жена си и тя го много почитала.
Не сме ги разрешили. Ние трябва да разсъждаваме конкретно и просто, да не си правим илюзии, нито трябва да се надценяваме, нито трябва да се подценяваме, да си туряме една цена по-ниска, да се не обиждаме, а трябва да взимаме туй положение, в което сме сега. Ние сме слуги, имаме един робски образ. Сега ние някой път се хвалим и ще се намерим в положението на онзи български поп, на който аз ще ви уподобя. Няма да се сърдите, понеже не се отнася до вас, а само до ония ваши външни форми на схващанията, защото за в бъдеще ще имате други схващания.
Този свещеник минавал за много
благочестив
пред жена си и тя го много почитала.
Той казвал: „Аз като ида в рая, за мен е отделено най-хубавото място“. Като отиде в рая, първото място ще му дадат, тъй си мислел. Жена му се радвала. Заминава той за онзи свят и тя се готви след него да иде. След време и тя заминава.
към беседата >>
Някои хора до 45-годишната си възраст живеят
благочестив
живот и после изведнъж започва друго движение.
Този период е период, в който туй развитие върви спирално, започва отдолу. Най-първо развитието започва отпред (слепите очи), тръгва назад и прави спирални кръгове; и после към 30-ата година туй спирално движение дойде към центъра на главата и тогава казват, че човек е поумнял. Към 28-ата година човек е поумнял. Туй спирално движение върви нагоре. Ако не знаете туй правило, става обратното.
Някои хора до 45-годишната си възраст живеят
благочестив
живот и после изведнъж започва друго движение.
Движението се образува надолу и току виж, ударят го на ядене и пиене. Туй става със старите хора и с хора, които умират. Даже един наш брат, доста напреднал, един ден ми разправя, че му се пие винце, че му се яде това-онова. Слушай, казвам, макар че си стар, ти си в едно учение, ако е за укрепване, имаш право да пиеш, но да ти опекат пиленце и да ти дават половин килце винце за удоволствие, казвам, че ти ще си въздействаш зле и най-после ще умреш като прост човек. Ама лекарят ще каже: „Ако не пиеш, ще умреш“.
към беседата >>
59.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Онѣзи хора, онѣзи фамилии, който сѫ живѣли чистъ,
благочестивъ
животъ, тѣ сѫ благословени.
Колкото повече искаме да намѣримъ единъ цѣрь, толкова повече болѣститѣ се увеличаватъ. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да се научатъ какъ да живѣятъ. Този свѣтъ, въ който ние живѣемъ, не е единъ свѣтъ несъзнателенъ или безсъзнателенъ, той е единъ свѣтъ, въ който прониква Божественото съзнание и подсъзнание и всѣка една постѫпка носи своите послѣдствия. И ако вие наблюдавате, покажете ми единъ човѣкъ, който, като е живѣлъ единъ непорядъченъ животъ, въ какъвто смисълъ и да е, да е прокопсалъ. Не е харосалъ нито той, нито дома му.
Онѣзи хора, онѣзи фамилии, който сѫ живѣли чистъ,
благочестивъ
животъ, тѣ сѫ благословени.
Нѣкои питатъ: Защо трѣбва да живѣемъ добрѣ? Защото само чрѣзъ доброто може да се постигне единъ нормаленъ, приятенъ и щастливъ животъ. Доброто, това е основа, условие за културата. Не може да се тури никаква култура безъ доброто. Доброто, това сѫ елементи, въ който можемъ да живѣемъ.
към беседата >>
Ние всинца сме твърде
благочестиви
хора, умно живѣемъ, културни хора сме, но като влѣзе нѣкой, и байонети има, и револвери.
Почва той: съ едного половината ликвидира, съ другиго – една трета, ликвидира съ всички длъжници. И дѣйствително, като дѣйствувахъ споредъ Христовия законъ, всичкитѣ работи ми тръгнаха на добрѣ. Имахъ едно мѣсто, подигна му се цената, и ме благослови Господь. Трѣбва да приложимъ този законъ въ себе си. И не трѣбва да чакаме отвънка стражари да дойдатъ.
Ние всинца сме твърде
благочестиви
хора, умно живѣемъ, културни хора сме, но като влѣзе нѣкой, и байонети има, и револвери.
Казвамъ: „Културни хора сме“. Да, но иди въ Америка, културни хора сме тамъ, обаче стражари стоятъ, и то не като нашите стражари, а по шесть крачки високи и съ такива особени шапки, стърчатъ надъ всички други хора. Те нѣматъ револвери, но държатъ една тояжка въ рѫката си, и ако не изпълнишъ закона, право въ носа те набиватъ и не можешъ да се оплаквашъ никому. Иди въ Франция, въ Германия – сѫщото. Всички сѫ културни, но стражари иматъ.
към беседата >>
Привидно, всички сте добри,
благочестиви
, разумни сте, но и револвери носите.
(втори вариант)
За това и Бог ме благослови. Имах едно място, което продадох на висока цена – така вървяха местата тогава. С тези пари аз изплатих своите дългове и заживях добър и порядъчен живот. Сега и на вас казвам: Приложете Христовия закон, за да се оправят и вашите работи. Не чакайте да дойдат отвън стражари, те да ви заставят насила.
Привидно, всички сте добри,
благочестиви
, разумни сте, но и револвери носите.
Всички минавате за културни хора, но идете в Америка, да видите вашата култура. На всяка стъпка ще срещнете стражари, с особени шапки. Те са обикновено високи хора, стърчат над всички други. Те не носят никакво оръжие, освен тояжка в ръка. Който не изпълнява законите, право с тояжката в носа.
към втори вариант >>
60.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Сега у вас ще се роди някаква мисъл, изведнъж ще заговори
благочестието
.
Ученикът на окултната Школа трябва да използва онези незабелязани микроскопически случаи, за да услужи. Допуснете, че вие носите лачени обуща и аз виждам, че вашето ремъче се е отвързало и се влече. Казвам, не е моя работа това да услужвам. Не, ако си ученик, ти ще се спреш и ще кажеш: „Извинете моля, почакайте“. Ще се наведеш долу и ще оправиш ремъчето.
Сега у вас ще се роди някаква мисъл, изведнъж ще заговори
благочестието
.
Аз говоря жена на жена да услужи и мъж на мъж. Изведнъж в ума си вие прекръстосвате работите, явяват се контрастите. Навеждате се долу, ще кажете: „Позволете да ви услужа. Извинете, че ви спрях“. Това е една малка услуга, но комуто я направите, той няма да я забрави.
към беседата >>
61.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Ако ти си единъ богатъ човѣкъ, ако ти си единъ
благочестивъ
християнинъ, и въ дома ти живѣе една бедна жена, постарай се да подобришъ живота ѝ, а не само да ѝ дадешъ възможностъ да проси.
Но като станалъ на 60 години, разболѣлъ се отъ коремъ, и си казва: „Георги, досега толкова много си ялъ и пилъ, а сега 40 дни наредъ ще ядешъ само празъ и зехтинъ.“ Природата е много взискателна. Ние трѣбва да ядемъ разумно, и яденѣто трѣбва да ни причинѣва удоволствие, трѣбва да ни дава смисълъ въ нашия животъ. „Господи, отвори очитѣ ни! “ Сега въ всинца ви очитѣ ви трѣбва да сѫ отворени, че у всички да има сила да помогнемъ на нашитѣ братя, да направимъ живота на всички наши братя щастливъ, т.е., не да ги направимъ щастливи, но да задоволимъ всички тѣхни нужди.
Ако ти си единъ богатъ човѣкъ, ако ти си единъ
благочестивъ
християнинъ, и въ дома ти живѣе една бедна жена, постарай се да подобришъ живота ѝ, а не само да ѝ дадешъ възможностъ да проси.
Ако имашъ едно изкуство, ако знаешъ нѣкакъвъ занаятъ, научи я на това изкуство, или на този занаятъ, дай ѝ потикъ да си изкарва прѣхраната. Та, като приложимъ туй съврѣменно учение сега въ живота, трѣбва да се отворятъ такива училища, да се прѣдизвикатъ у човѣка онѣзи заспали чувства. Въ какво седятъ тия чувства? Ето въ какво седятъ тия заспали чувства. Слуга стои при своя господарь.
към беседата >>
Казвате: Да бъдем
благочестиви
!
(втори вариант)
Каква норма е тази? Пълният казва: На мене ми е добре така. Ами ако утре паднеш на пътя от апоплексия? Здраве ли е това? От гледище на природата, мярката на здравия човек е точно определена.
Казвате: Да бъдем
благочестиви
!
В какво се заключава благочестието? Да бъдем правоверни. Кой е правоверен? Не само да се говори, но всяко понятие трябва да бъде точно определено. Да гледаме на нещата от положителната им страна.
към втори вариант >>
В какво се заключава
благочестието
?
(втори вариант)
Пълният казва: На мене ми е добре така. Ами ако утре паднеш на пътя от апоплексия? Здраве ли е това? От гледище на природата, мярката на здравия човек е точно определена. Казвате: Да бъдем благочестиви!
В какво се заключава
благочестието
?
Да бъдем правоверни. Кой е правоверен? Не само да се говори, но всяко понятие трябва да бъде точно определено. Да гледаме на нещата от положителната им страна. Лесно е да кажеш лошо за човека, но то не разрешава въпросите.
към втори вариант >>
62.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
– Защото много, много владици има, които отъ вънъ сѫ много
благочестиви
.
И сега, разбира се, най-първо излизатъ българитѣ владици, съ едно афоресване и казватъ: Господи, има единъ човѣкъ много опасенъ, отъ двадесеть години насамъ той разрушава твоята църква, въ твое име говори много нелепости, държавата разсипва, ако се махне оттукъ, ще ни тръгне – много опасенъ е. Казва Господь: Не, не. Не е въпросътъ тамъ. Вие Св. Отци ще се откажете ли отъ миналите си заблуждения на вашата лакомия, ще се откажете ли вие?
– Защото много, много владици има, които отъ вънъ сѫ много
благочестиви
.
Азъ мога да изнеса единъ примѣръ: прѣди година имахъ единъ близъкъ свещеникъ, много благочестивъ. Ако има единъ свещеникъ благочестивъ, той бѣше единственъ, който познавахъ, добъръ, благороденъ свещеникъ, другъ подобенъ не съмъ виждалъ. Отивамъ въ дома му и то прѣзъ велики пости, жена му заклала една кокошка. Казвамъ: „Отче, какво правишъ“ – „Коремътъ ми разстроенъ, малко да се оправи“. Ами законътъ на църквата за постенето?
към беседата >>
Азъ мога да изнеса единъ примѣръ: прѣди година имахъ единъ близъкъ свещеникъ, много
благочестивъ
.
Казва Господь: Не, не. Не е въпросътъ тамъ. Вие Св. Отци ще се откажете ли отъ миналите си заблуждения на вашата лакомия, ще се откажете ли вие? – Защото много, много владици има, които отъ вънъ сѫ много благочестиви.
Азъ мога да изнеса единъ примѣръ: прѣди година имахъ единъ близъкъ свещеникъ, много
благочестивъ
.
Ако има единъ свещеникъ благочестивъ, той бѣше единственъ, който познавахъ, добъръ, благороденъ свещеникъ, другъ подобенъ не съмъ виждалъ. Отивамъ въ дома му и то прѣзъ велики пости, жена му заклала една кокошка. Казвамъ: „Отче, какво правишъ“ – „Коремътъ ми разстроенъ, малко да се оправи“. Ами законътъ на църквата за постенето? – „Ами Св.Отци не сѫ знаели какво сѫ правили.
към беседата >>
Ако има единъ свещеникъ
благочестивъ
, той бѣше единственъ, който познавахъ, добъръ, благороденъ свещеникъ, другъ подобенъ не съмъ виждалъ.
Не е въпросътъ тамъ. Вие Св. Отци ще се откажете ли отъ миналите си заблуждения на вашата лакомия, ще се откажете ли вие? – Защото много, много владици има, които отъ вънъ сѫ много благочестиви. Азъ мога да изнеса единъ примѣръ: прѣди година имахъ единъ близъкъ свещеникъ, много благочестивъ.
Ако има единъ свещеникъ
благочестивъ
, той бѣше единственъ, който познавахъ, добъръ, благороденъ свещеникъ, другъ подобенъ не съмъ виждалъ.
Отивамъ въ дома му и то прѣзъ велики пости, жена му заклала една кокошка. Казвамъ: „Отче, какво правишъ“ – „Коремътъ ми разстроенъ, малко да се оправи“. Ами законътъ на църквата за постенето? – „Ами Св.Отци не сѫ знаели какво сѫ правили. Не сѫ питали моя коремъ.
към беседата >>
И нѣкой пѫть на мене хвърлятъ упрѣкъ, казватъ: „Да не мислитѣ, че той е много
благочестивъ
“.
Не сѫ питали моя коремъ. Прѣстѫпвамъ закона, ама да не знаятъ“. „Ами, ако знаятъ? “ – „То, казва всичко не се казва сега“. Хубаво, тѣ турили единъ законъ – „пость да има, а за владиката, пость нѣма за него“.
И нѣкой пѫть на мене хвърлятъ упрѣкъ, казватъ: „Да не мислитѣ, че той е много
благочестивъ
“.
Азъ ни най-малко не казвамъ, че съмъ благочестивъ, азъ не говоря за благочестие. За благочестие въпросъ не става. Този същия свещеникъ, посещавамъ го една година въ единъ български градецъ, прие ме у дома си. Иде другъ единъ калугеръ, ходилъ той, по свѣта обикалялъ, ама джобътъ му празенъ, толкозъ издърпанъ, нѣма петь пари. Дошълъ, иска пари за пѫть.
към беседата >>
Азъ ни най-малко не казвамъ, че съмъ
благочестивъ
, азъ не говоря за
благочестие
.
Прѣстѫпвамъ закона, ама да не знаятъ“. „Ами, ако знаятъ? “ – „То, казва всичко не се казва сега“. Хубаво, тѣ турили единъ законъ – „пость да има, а за владиката, пость нѣма за него“. И нѣкой пѫть на мене хвърлятъ упрѣкъ, казватъ: „Да не мислитѣ, че той е много благочестивъ“.
Азъ ни най-малко не казвамъ, че съмъ
благочестивъ
, азъ не говоря за
благочестие
.
За благочестие въпросъ не става. Този същия свещеникъ, посещавамъ го една година въ единъ български градецъ, прие ме у дома си. Иде другъ единъ калугеръ, ходилъ той, по свѣта обикалялъ, ама джобътъ му празенъ, толкозъ издърпанъ, нѣма петь пари. Дошълъ, иска пари за пѫть. Той казва: „Нѣмамъ толкова пари, колкото искашъ.“ Слушамъ двамата разговарятъ се: „Може да тѣ нахраня, може да ти дамъ 5–10 лева, ама много искашъ“.
към беседата >>
За
благочестие
въпросъ не става.
„Ами, ако знаятъ? “ – „То, казва всичко не се казва сега“. Хубаво, тѣ турили единъ законъ – „пость да има, а за владиката, пость нѣма за него“. И нѣкой пѫть на мене хвърлятъ упрѣкъ, казватъ: „Да не мислитѣ, че той е много благочестивъ“. Азъ ни най-малко не казвамъ, че съмъ благочестивъ, азъ не говоря за благочестие.
За
благочестие
въпросъ не става.
Този същия свещеникъ, посещавамъ го една година въ единъ български градецъ, прие ме у дома си. Иде другъ единъ калугеръ, ходилъ той, по свѣта обикалялъ, ама джобътъ му празенъ, толкозъ издърпанъ, нѣма петь пари. Дошълъ, иска пари за пѫть. Той казва: „Нѣмамъ толкова пари, колкото искашъ.“ Слушамъ двамата разговарятъ се: „Може да тѣ нахраня, може да ти дамъ 5–10 лева, ама много искашъ“. И нагости го той.
към беседата >>
Свещеникътъ трѣбва да люби своитѣ пасоми, но не както онзи свещеникъ, който яде кокошка въ дома, а вънъ да минава за
благочестивъ
, но той трѣбва да люби тия пасоми, не привидна любовь.
Срещна дъщерята. – Рецепта имамъ, вземи си, отлична е. Срещна съдията, свещеника, учителя – рецепта имамъ. Всички сте недоволни, всички трѣбва да приложимъ Любовьта. Учительтъ трѣбва да люби ученицитѣ си съ всичкото си сърдце, като себе си.
Свещеникътъ трѣбва да люби своитѣ пасоми, но не както онзи свещеникъ, който яде кокошка въ дома, а вънъ да минава за
благочестивъ
, но той трѣбва да люби тия пасоми, не привидна любовь.
Трѣбва да имаме искреность, абсолютно никаква лъжа! – Туй е, което проповѣдвамъ: абсолютно никаква лъжа! – Азъ не говоря за бѣлитѣ лъжи, въ нашата душа никаква лъжа не трѣбва да има. „Видѣхме Господа“. Тава значи да видишъ Господа.
към беседата >>
Не е въпрос до външното
благочестие
.
(втори вариант)
Да се махне този човек от пътя ни. Щом се махне, всичките ни работи ще се оправят. Той е опасен човек. Бог им отговаря: Не е лошото там, но вие готови ли сте да се откажете от вашата лакомия? Готови ли сте да се откажете от своите заблуждения?
Не е въпрос до външното
благочестие
.
Много владици и свещеници външно са благочестиви, но с такова благочестие нищо не се постига. Преди години отидох в дома на един благочестив свещеник, да си поговорим малко. Той беше един от редките добри, благочестиви и благородни свещеници. Денят беше забележителен – велики петък. Като влязох в къщи, свещеникът ме посрещна малко смутен.
към втори вариант >>
Много владици и свещеници външно са
благочестиви
, но с такова
благочестие
нищо не се постига.
(втори вариант)
Щом се махне, всичките ни работи ще се оправят. Той е опасен човек. Бог им отговаря: Не е лошото там, но вие готови ли сте да се откажете от вашата лакомия? Готови ли сте да се откажете от своите заблуждения? Не е въпрос до външното благочестие.
Много владици и свещеници външно са
благочестиви
, но с такова
благочестие
нищо не се постига.
Преди години отидох в дома на един благочестив свещеник, да си поговорим малко. Той беше един от редките добри, благочестиви и благородни свещеници. Денят беше забележителен – велики петък. Като влязох в къщи, свещеникът ме посрещна малко смутен. – Как сте?
към втори вариант >>
Преди години отидох в дома на един
благочестив
свещеник, да си поговорим малко.
(втори вариант)
Той е опасен човек. Бог им отговаря: Не е лошото там, но вие готови ли сте да се откажете от вашата лакомия? Готови ли сте да се откажете от своите заблуждения? Не е въпрос до външното благочестие. Много владици и свещеници външно са благочестиви, но с такова благочестие нищо не се постига.
Преди години отидох в дома на един
благочестив
свещеник, да си поговорим малко.
Той беше един от редките добри, благочестиви и благородни свещеници. Денят беше забележителен – велики петък. Като влязох в къщи, свещеникът ме посрещна малко смутен. – Как сте? Какво правите?
към втори вариант >>
Той беше един от редките добри,
благочестиви
и благородни свещеници.
(втори вариант)
Бог им отговаря: Не е лошото там, но вие готови ли сте да се откажете от вашата лакомия? Готови ли сте да се откажете от своите заблуждения? Не е въпрос до външното благочестие. Много владици и свещеници външно са благочестиви, но с такова благочестие нищо не се постига. Преди години отидох в дома на един благочестив свещеник, да си поговорим малко.
Той беше един от редките добри,
благочестиви
и благородни свещеници.
Денят беше забележителен – велики петък. Като влязох в къщи, свещеникът ме посрещна малко смутен. – Как сте? Какво правите? – Стомахът ми е малко разстроен, искам да го оправя.
към втори вариант >>
Казва: Да не мислиш, че си много
благочестив
?
(втори вариант)
Аз престъпвам закона, но дано не научат това. – Ами ако научат? – Те не знаят всичко. Ето, и владиката не спазва поста. Въпреки това, често ме упреква.
Казва: Да не мислиш, че си много
благочестив
?
– Аз не се мисля за благочестив, но гледам да бъда изправен пред Бога. Един ден, като пътувах от един град в друг, отбих се в едно малко градче, дето същият свещеник беше на работа. Отидох в дома му да си почина. Както се разговаряхме, дойде един калугер, който пътувал по света, и поиска от свещеника една сума за път, нужна му била. Свещеникът му отговори: Мога да те нахраня добре, да нощуваш у дома, да ти дам десетина лева, но не мога да ти услужа с толкова пари, колкото искаш – нямам възможност.
към втори вариант >>
– Аз не се мисля за
благочестив
, но гледам да бъда изправен пред Бога.
(втори вариант)
– Ами ако научат? – Те не знаят всичко. Ето, и владиката не спазва поста. Въпреки това, често ме упреква. Казва: Да не мислиш, че си много благочестив?
– Аз не се мисля за
благочестив
, но гледам да бъда изправен пред Бога.
Един ден, като пътувах от един град в друг, отбих се в едно малко градче, дето същият свещеник беше на работа. Отидох в дома му да си почина. Както се разговаряхме, дойде един калугер, който пътувал по света, и поиска от свещеника една сума за път, нужна му била. Свещеникът му отговори: Мога да те нахраня добре, да нощуваш у дома, да ти дам десетина лева, но не мога да ти услужа с толкова пари, колкото искаш – нямам възможност. Той го нахрани и в това време се разговаряше с него.
към втори вариант >>
Той не трябва да бъде като онзи свещеник, който ял кокошка на велики петък, и да минава за
благочестив
.
(втори вариант)
– Каква е тази рецепта? В какво се състои тя? – В любовта, мъдростта и истината. Учителят трябва да обича учениците си като себе си. Свещеникът трябва да обича своите пасоми, като себе си; да бъде истинолюбив.
Той не трябва да бъде като онзи свещеник, който ял кокошка на велики петък, и да минава за
благочестив
.
От всички се иска искреност, абсолютно никаква лъжа. Това проповядвам: Без никаква лъжа! Не допущам даже бяла лъжа. Това значи да видиш Господа. Какъв е смисълът на живота?
към втори вариант >>
63.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
“ Нима мислите, че вие сте от много
благочестивите
?
Щом река да ви извадя из тялото, ще кажете: „Ами после как ще се върна? “ И наистина, не можем да ви извадим из телата, понеже има известно съотношение; кармически всинца сте затворници, тъй щото и да искате, аз няма да ви извадя от телата ви. Вие сте обковани с букаи за 10–15 години. Ами ако аз ви пусна из затвора и вие не се върнете в тялото си? Ще питат: „Кой им отвори вратата да излязат?
“ Нима мислите, че вие сте от много
благочестивите
?
Първото нещо: когато на един окултен ученик покажат книгата на миналите животи, когато му покажат една тъмна страница от неговия живот, той трябва да знае Истината, трябва да е решителен, смел и безстрашен. Ще ти покажат една тъмна страница и ще ти кажат: „Туй си направил“. – „Да, направих, ще го изправя.“ Ще ти покажат друга страница: „Ти това направи“. – „Да, и него ще изправя.“ Ще бъдеш смел и решителен, окото ти да не трепне. Всичките престъпления от памтивека ще ти покажат и ти да кажеш: „Ще ги изправя“.
към беседата >>
64.
Правилни отношения
,
ООК
, София, 22.4.1923г.,
Вие не седите като някой
благочестив
, тъй захласнат в своята мисъл, че като ви попитат: „Ти видя ли еди-кого си?
Няма какво да се наблюдавате. В какво ще се наблюдавате вие? Сега за пример, ако искате да знаете истината, да знаете кой какво върши, ще ви науча на един начин. Ще си сложите едно огледало вътре и ако искате да знаете кой какво върши, ще гледате в огледалото, в себе си, а не навън, защото ако гледате вън, ще се разсипете. Например там някой се почесал, вие го следите и вследствие на това в класа се заражда една дисхармония.
Вие не седите като някой
благочестив
, тъй захласнат в своята мисъл, че като ви попитат: „Ти видя ли еди-кого си?
“, да кажеш: „Не го видях, имах една велика мисъл“. Трябва да имате дълбоката мисъл на Едисон. Знаете ли онзи анекдот за него? Той не мислил да се жени, но най-после го убедили неговите приятели да се ожени. Обаче той бил зает с велики открития, тъй че като дошъл деня на женитбата, той забравил, че ще се жени.
към беседата >>
Решите ли се да живеете
благочестив
живот, веднага всичките дяволи ще дойдат отгоре ви.
Когато някой път кръвта нахлуе в мозъка, у вас се събуждат тия стари навици. Вземе някой да се моли, но веднага му дойде на ум, че трябва да яде кисело зеле. Ще напусне молитвата, ще отиде да вади кисело зеле. Пак започне да се моли, ще му дойде на ум да пийне малко винце. Ако не се моли, няма да му дойде тази мисъл.
Решите ли се да живеете
благочестив
живот, веднага всичките дяволи ще дойдат отгоре ви.
То е закон. Това ще се предизвика, няма какво да се сърдите. Щом решите да живеете добродетелен живот, ще предизвикате противното – омразата. Искаш да живееш с Истината, ще дойде лъжата. Ще знаете, щом дойде противоположното, значи у вас мисълта се е събудила.
към беседата >>
65.
Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите
,
НБ
, София, 10.6.1923г.,
Мислят, че това е едно
благочестие
.
(втори вариант)
“ „Имам богат роднина милионер. Осиромашал съм, та да може той да ми помогне.“ Търси го той. Защо? За да може да вземе нещо от него. Ако този богатият роднина беше беден, никой не би го търсил и дума не би станала заради него, но щом е богат, всички го търсят. И сега този Исус всички го търсят.
Мислят, че това е едно
благочестие
.
Но този ангел казва: „Зная защо го търсите.“ Този ангел туря един промеждутък и пита: „Вие готови ли сте за тази любов? “ Аз няма сега да тълкувам думата в лош смисъл. Когато един слънчев лъч падне върху някоя змия, тази змия използва ли този лъч? Не, тази змия е направила отрова от този слънчев лъч и е готова да вземе жертвата си.
към втори вариант >>
66.
Първичната връзка
,
ИБ
, София, 22.6.1923г.,
Там на мястото на греха стои
благочестието
.
Ако запитате заека какво е научил, той ще ви каже: „Нищо друго, освен страха“. Това не е наука. Тази наука и досега се проповядва на хората: „Ад има, мъчение има, дяволи има в света“. Обаче тези, които проповядват това, сами не вярват в него. В Божествения свят няма помен от грях.
Там на мястото на греха стои
благочестието
.
Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. Сега всички искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас, е смирението. Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота.
към беседата >>
Сърцето на
благочестивия
е готово да помага, да съдейства, да милва.
Това не е наука. Тази наука и досега се проповядва на хората: „Ад има, мъчение има, дяволи има в света“. Обаче тези, които проповядват това, сами не вярват в него. В Божествения свят няма помен от грях. Там на мястото на греха стои благочестието.
Сърцето на
благочестивия
е готово да помага, да съдейства, да милва.
Сега всички искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас, е смирението. Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява към всички условия.
към беседата >>
67.
След три дни
,
НБ
, София, 24.6.1923г.,
Донякъде можем да измамим хората със своето външно
благочестие
или целомъдрие, но все пак ще изпъкне силно онова, което ни липсва.
Дошъл първият художник да види неговото произведение. – „Дигни воала, да разгледам добре статуята.“ Но като се доближил, видял, че воалът бил също от камък. Значи, вторият художник бил такъв голям майстор, че заблудил приятеля си, също майстор в изкуството. И ние понякога можем да изрисуваме външно някаква добродетел и да ѝ турим отгоре воал. Така се лъжат хората със своите добродетели!
Донякъде можем да измамим хората със своето външно
благочестие
или целомъдрие, но все пак ще изпъкне силно онова, което ни липсва.
Хвалят един слуга, че е много честен и господарят му е доволен от него. Но какво се оказва? Той е обиколен от други слуги, които го следят. Честни сте, защото ви следят. Аз бих желал да се направи един опит у нас и в чужбина: само за 20 дена да не функционират съдилищата, за да проверим, доколко сме честни и изправни.
към беседата >>
68.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
У нас има само едно външно
благочестие
.
Съвременната наука е дала ред факти, ред данни за последствията, които излизат от нередовния живот. По някой път ме учудва своенравието на някои хора. Онзи морал, който днес съществува, той е даден от великите Учители, които са имали откровението на целия космос. Този морал е даден на мястото си, но сега, както е внесен вътре в света, той е изгубил смисъла си. Защо? – Днес той е само външен.
У нас има само едно външно
благочестие
.
Всеки има морал от страх. Ние изпълняваме морала, защото има затвори, има стражари. Всички тия принудителни мерки ни заставят да живеем един морален живот. При такова едно състояние, кой няма да е морален? Желал бих да зная доколко този морал се гнезди вътре в сърцата и умовете на хората от съвременния свят?
към беседата >>
69.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Бог казва: „Добре, поставете тия
благочестиви
хора на новата култура на един изпит!
От тебе аз толкова години страдам. Ти направи моят живот нещастен.“ Това са нашите съвременни разбирания. Онзи, който ти е направил доброто, той е Белмон Морис, само че той като прави добро, носи маска, а всичките съвременни християни в Америка, в Англия и тук в България, като правят добро, са без маски. Като дойде при мене някой такъв, аз трябва да си наложа голямо търпение, и той започва: баба му, майка му, баща му, сестра му, това направили, онова направили – ще угости света само с добро. Всички християни казват: „А ние, християните от тази култура, мислим като християните в Америка, като хугенотите, ние сме учени, културни хора – изучаваме математика, астрономия, знаем какво става по небето“.
Бог казва: „Добре, поставете тия
благочестиви
хора на новата култура на един изпит!
“ И сега беше първият изпит. Видяхме културата на съвременните християни във време на войната. Ще кажете: „Е, това беше за онези, които са на бойното поле“. Не, не, всички бяхме на бойното поле. Всинца сме отговорни.
към беседата >>
70.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
В това няма някакво външно
благочестие
.
“ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия? “ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се! “ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“.
В това няма някакво външно
благочестие
.
Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви! Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи.
към беседата >>
Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова
благочестиви
!
Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия? “ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се! “ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие.
Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова
благочестиви
!
Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек.
към беседата >>
Когато взимат, те са много
благочестиви
, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх!
“ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се! “ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“. В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви!
Когато взимат, те са много
благочестиви
, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх!
Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие! Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи. Не, като отивам да убия някой човек, ще свия ножа си и ще кажа: „Не, аз съм човек. Аз ще считам, че това е низост на човешката душа!
към беседата >>
71.
Искаш ли да оздравееш?
,
НБ
, София, 10.2.1924г.,
По някой път вие се поставяте
благочестиво
.
Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най-големите, да се проявят. Тя ще даде условия да се прояви животът. И ако ние разбираме туй красивото в живота, то ще дойде. Защо страдате? – Защото във вашите сърца няма онази искреност.
По някой път вие се поставяте
благочестиво
.
Например, сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент, какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч. В света има една велика сила, едно велико същество, пред което никаква лъжа не може да мине. Тази сила обуславя целия живот, тази сила съди всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате.
към беседата >>
72.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Събират се всички
благочестиви
християни да се помолят на Христа да им прати някак една крупна сума, за да подемат Неговото дело, да свършат добре тази работа.
Тропна – пристига автомобилът. Питам: с кого трябва да се приравня, я ми кажете! Туй приравняване в съвременните хора е смешно. В една видна евангелска църква на Спържи, една от най-богатите евангелски църкви, трябвало да се съберат пари за благотворителни цели. Членовете на тази църква били все богати хора, препълнени им били касите със злато.
Събират се всички
благочестиви
християни да се помолят на Христа да им прати някак една крупна сума, за да подемат Неговото дело, да свършат добре тази работа.
Ще се молят на Христа да отвори кесиите на другите хора, когато те имат в изобилие. Спържи, проповедникът, им казва: „Слушайте, братя, да не изкушаваме Христа! Ето, аз отварям кесията си и давам толкоз. И ти, братко, толкоз ще дадеш. Ето, имаш, изпълни Волята Божия, считай, че Христос ги дава!
към беседата >>
73.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Сега, като ме слушате да говоря така, казвате: Ето, колко
неблагочестиво
говори, как уронва името на духовенството.
– Щом е така, нека някой от сегашните владици и патриарси тури ръката си върху главата на болни и ги изцели. – Това е било във времето на Христа, Той имал тази сила. Това не е наш прерогатив. – Кой е ваш прерогатив? Да опопвате хората, да ги венчавате и развенчавате ли?
Сега, като ме слушате да говоря така, казвате: Ето, колко
неблагочестиво
говори, как уронва името на духовенството.
– Аз се застъпвам за Божието име. Човек не се ражда поп, но човек, да мисли право. Щом съм дошъл на земята, трябва да ви говоря истината. Ако не направя това, аз не съм никакъв проповедник. Който проповядва, трябва да освети името на Бога, Който ни е дал ум, сърце и воля да Го славим и осветяваме.
към беседата >>
74.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
И най-
благочестивитѣ
християни нѣкой пѫть проявяватъ такива слабости.
Светията отворилъ стомната и го освободилъ. И тъй, когато дяволътъ влѣзе въ стомната, омагьосайте го, той ще отстѫпи. Вие само си турете рѫката отгорѣ, и той ще извърши отлични работи. И затова ние не трѣбва да казваме: колко жестокъ е билъ Пилатъ! Пилатъ бѣше човѣкъ, като всички хора, съ слабости.
И най-
благочестивитѣ
християни нѣкой пѫть проявяватъ такива слабости.
Днесъ, отъ всички хора, се изисква изучвания на Божията Любовь. Затова трѣбва да се започне отъ човѣшката. Не се плашете, че човѣшката любовь ще изчезне изъ свѣта. Не, и милиони години още човѣкъ ще има къмъ себе си любовь. Даже и въ Нирвана като влѣзе, пакъ ще останатъ частици отъ тази любовь.
към беседата >>
И най-
благочестивите
християни някой път проявяват такива слабости.
(втори вариант)
Светията отворил стомната и го освободил. И тъй, когато дяволът влезе в стомната, омагьосайте го, той ще отстъпи. Вие само си турете ръката отгоре, и той ще извърши отлични работи. И затова ние не трябва да казваме: Колко жесток е бил Пилат! Пилат беше човек, като всички хора, със слабости.
И най-
благочестивите
християни някой път проявяват такива слабости.
Днес, от всички хора, се изисква изучаване на Божията Любов. Затова трябва да се започне от човешката. Не се плашете, че човешката любов ще изчезне из света. Не, и милиони години още човек ще има към себе си любов. Даже и в Нирвана като влезе, пак ще останат частици от тази любов.
към втори вариант >>
75.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Той не билъ много
благочестивъ
човѣкъ, напротивъ билъ голѣмъ скѫперникъ, парата дѣлѣлъ на двѣ.
Слѣдъ като умрѣшъ, ти ще се намѣришъ въ чудо, че пакъ живѣешъ, пакъ имашъ чувства и желания, пакъ имашъ рѫцѣ, крака, тѣло, както и сега: само че туй тѣло, което ще имашъ въ духовния свѣтъ не е тъй гѫсто, тъй грубо, както това, което имашъ на земята. Като се намѣришъ въ онзи свѣтъ, ти ще се очудишъ, ще кажешъ: е, имало другъ свѣтъ! И тамъ ще живѣешъ, ще ходишъ, ще говоришъ, но ще намѣришъ слѣдующата разлика: говоришъ на жена си – не ти обръща внимание; говоришъ на дъщеря си, на сина си – не ти обръщатъ внимание; говоришъ на слугитѣ си – не ти обръщатъ внимание. Разгнѣвишъ се, казвашъ: какъ тъй, тѣзи хора оглушѣли ли сѫ, оглупели ли сѫ, че не ми обръщатъ внимание? Разправяха ми единъ случай за единъ заминалъ за онзи свѣтъ, дали е вѣренъ случай, или не, не зная, но той е слѣдниятъ: нѣкой си дѣдо Стоянъ умрѣлъ.
Той не билъ много
благочестивъ
човѣкъ, напротивъ билъ голѣмъ скѫперникъ, парата дѣлѣлъ на двѣ.
Като умрѣлъ, жена му, дѣцата му си въздъхнали свободно и си казали: добрѣ, че дѣдо Стоянъ умрѣ, та да можемъ свободно да си поживѣемъ. Тѣ поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядатъ и да пиятъ. Едва се наредили, забѣлѣзватъ, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нѣщо, казватъ си. Всички чинии, лѫжици, вилици започнали да се движатъ.
към беседата >>
Той не бил много
благочестив
човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две.
(втори вариант)
След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание. Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял.
Той не бил много
благочестив
човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две.
Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат.
към втори вариант >>
76.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Прѣдставете си, че вие отивате при единъ прѣкрасенъ изворъ, при който нѣкой
благочестивъ
, разуменъ човѣкъ е направилъ една хубава, мраморна чешма, съ хубаво корито, съ хубави широки кранчета.
Тамъ гората е широка, да отиде и да пие вода, колкото иска. Да, но той искаше да покаже своето юначество. Онѣзи, който се противятъ на законитѣ на Любовьта, участьта имъ всѣкога е като участьта на този биволъ. Всѣко едно сѫщество, въ което се поражда желание да тури ограничения въ проявленията на Божията любовь, бива смачквано като този биволъ. Ще ви дамъ друго едно сравнение.
Прѣдставете си, че вие отивате при единъ прѣкрасенъ изворъ, при който нѣкой
благочестивъ
, разуменъ човѣкъ е направилъ една хубава, мраморна чешма, съ хубаво корито, съ хубави широки кранчета.
Прѣдставете си сега, че всички тия хора, който отиватъ всѣки день да черпятъ вода отъ този изворъ, рекатъ да си отчупватъ по едно парченце отъ мрамора. Какво би станало съ тази чешма? – Ще се развали. Не е важно да взимаме камъчета отъ тази чешма, но водата на този изворъ е важна. Законътъ на Любовьта казва: ще вземешъ отъ водата на този изворъ, а камънитѣ, които сѫ украшения, ще оставяте незасегнати.
към беседата >>
Представете си, че вие отивате при един прекрасен извор, при който някой
благочестив
, разумен човек е направил една хубава, мраморна чешма, с хубаво корито, с хубави широки кранчета.
(втори вариант)
Там гората е широка, да отиде и да пие вода, колкото иска. Да, но той искаше да покаже своето юначество. Онези, които се противят на законите на Любовта, участта им всякога е като участта на този бивол. Всяко едно същество, в което се поражда желание да тури ограничения в проявленията на Божията любов, бива смачквано като този бивол. Ще ви дам друго едно сравнение.
Представете си, че вие отивате при един прекрасен извор, при който някой
благочестив
, разумен човек е направил една хубава, мраморна чешма, с хубаво корито, с хубави широки кранчета.
Представете си сега, че всички тия хора, които отиват всеки ден да черпят вода от този извор, рекат да си отчупват по едно парченце от мрамора. Какво би станало с тази чешма? – Ще се развали. Не е важно да вземаме камъчета от тази чешма, но водата на този извор е важна. Законът на Любовта казва: Ще вземеш от водата на този извор, а камъните, които са украшения, ще оставяте незасегнати.
към втори вариант >>
77.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
Туй аз не го наричам
благочестие
.
Защото само между умрелите хора няма караници. Между живите хора и караници, и ританици има, но и живот има. Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира. В гробищата всеки мълчи, но и живот няма. Питам: защо ни е такъв живот?
Туй аз не го наричам
благочестие
.
Според мене друго нещо трябва да се крие в човешката душа. Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си. Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре. „Ама не мога.“ – Не, можеш. Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш.
към беседата >>
78.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Добрѣ, другъ случай: ти си
благочестивъ
човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести.
– Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. Кого напущатъ? – Палтото ти.
Добрѣ, другъ случай: ти си
благочестивъ
човѣкъ, лѣкарь си, можешъ да лѣкувашъ всѣкакви болести.
Отваряшъ очи – слѣпи проглѣдватъ, лекувашъ сърдцебиене, коремоболие и редъ други болести. Всички казватъ: този е святъ човѣкъ! Почитанъ си, всички ти сниматъ палтото, уважаватъ те. Въ всѣка кѫща ще има караница за тебе, кѫдѣ да отидешъ. Но, тази твоя дарба се прѣкратява, не може да лѣкувашъ повече.
към беседата >>
Добре, друг случай: ти си
благочестив
човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести.
(втори вариант)
– Парите ти, разбира се. Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си. Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората. Кого напущат? – Палтото ти.
Добре, друг случай: ти си
благочестив
човек, лекар си, можеш да лекуваш всякакви болести.
Отваряш очи – слепи прогледват, лекуваш сърцебиене, коремоболие и ред други болести. Всички казват: Този е свят човек! Почитан си, всички ти снимат палтото, уважават те. Във всяка къща ще има караница за тебе, къде да отидеш. Но тази твоя дарба се прекратява, не може да лекуваш повече.
към втори вариант >>
НАГОРЕ