НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
22
резултата в
11
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
Те могат да се боксират или за един бастун или за някой
каскет
, за някоя връзка, за някоя значка или за какво и да е друго.
Някой път се случва обратното: Първи курс надвива Втори, и тогава те прилагат правилото за бастуна над тях. Ако хванат някого, че носи бастун, налагат го на общо основание. Някой път учителите ги гледат като се боксират и нищо не им казват, оставят ги – трябва да се изхарчи излишната енергия. Като победи единият курс, тази енергия се асимилира за през цялата година. Като мине първата година, другият курс, който дойде, ще опита бокса.
Те могат да се боксират или за един бастун или за някой
каскет
, за някоя връзка, за някоя значка или за какво и да е друго.
Туй не вършат госпожиците, а господата. Някой път виждам, че и вие се боксирате. Туй ви изнасям като факт, защото у вас често се заражда излишна енергия, но тя трябва да се пласира разумно. Ако човек не може да я пласира разумно, природата сама ще си вземе излишното. Природата не търпи нищо излишно.
към беседата >>
2.
Новите типове / Нови типове
,
МОК
, София, 27.6.1926г.,
Сега и вие ще турите вашия
каскет
.
Тази вечер срещам една госпожица, студентка, мисля да е от четвърти семестър, с червена шапка, ходи тъй, напето, с достойнство, на шапката – и козирка, тропа с краката, казва: "Аз живея за България. " Червената шапка отгоре я въодушевява. Тя за една обикновена идея казва тъй. Похвалвам я. Приятно впечатление прави, с идея върви, тъй грациозна, идея има.
Сега и вие ще турите вашия
каскет
.
Тъй ще кажете: "И аз имам идея. " Ще бъдете идейни, тъй че, като излезнете, да знаят хората, че във вас има идея. Всякога, когато срещнете един идеен човек, усещате, че има пълнота в него. А като го срещнете без идея, усещате една черупка като на охлюв. Искате ли вие да бъдете пълен?
към беседата >>
3.
Ще оздравее
,
НБ
, София, 19.6.1927г.,
Ние не сме за
аскетизма
, но за правилните идеи.
Казвам: няма защо да я знаеш. Ти имаш епитрахил, с който си служиш. Ако искаш да придобиеш тази течност, ела с мене, да ме придружаваш. Сега, да се върнем към основната мисъл. От всички се изискват трезви идеи.
Ние не сме за
аскетизма
, но за правилните идеи.
Ние не сме за вътрешните ограничения, за изтезанията, но за правилните, за идеалните отношения между хората. И ако човек търпи, ако люби, ако търси истината и славата Божия, един ден той ще има свещен дял във всичко това. Ако е заспал, той ще се пробуди. В този смисъл, първото нещо, което ви пожелавам, е да бъдете здрави, в широк смисъл на думата. Само по този начин могат да се възстановят между хората правилни отношения.
към беседата >>
4.
Точка на равновесие
,
ООК
, София, 26.11.1930г.,
Той мисли, че човек става светия чрез пост и молитва, чрез голям
аскетизъм
.
Затова, именно, слушате някой да казва: „Аз искам или светия да стана, или обикновен човек“. Според него светията заема първо място, а обикновения човек – последно. Друг някой казва, че не иска да стане светия. Защо не иска да стане светия? Според него светията е измъчен човек, слаб, жълт, с хлътнали очи и постоянно гладен.
Той мисли, че човек става светия чрез пост и молитва, чрез голям
аскетизъм
.
Това е мнението за светията на мнозина. Обаче ако отидете в някоя църква, там образът на светията не е такъв. На иконите светиите са светли образи, богато и разкошно облечени, потънали в злато и сребро. Това е образ на светия за богатите хора. Обаче нито първият образ на светията, нито вторият отговарят на реалността.
към беседата >>
5.
Закон за частите и за цялото / Законът на частите и законът на цялото
,
ООК
, София, 18.5.1932г.,
След като живее 30-40 години в пустинята, като
аскет
, той започва да се отегчава от живота си, иска да се подмлади.
Обичам всички хора, обичам ангелите, обичам всичко, което Бог е създал. Срещна една мома, усмихна се по един начин; срещна друга, усмихна се по друг начин. И едното, и другото са усмивки, които се различават, както костюмите на хората. Младият и старият не са нищо друго, освен различни костюми. Старият представлява благочестието.
След като живее 30-40 години в пустинята, като
аскет
, той започва да се отегчава от живота си, иска да се подмлади.
Бог го превръща в млада, красива мома, подир която тръгват много момци. Значи, красивата мома не е нищо друго, освен светия, който е живял 30 години в пустинята. Бог го изпраща на земята като красива мома, да я обичат всички. Светията може да се яви на земята като красива мома или красив момък. В каквато форма и да се яви, важно е да проявява любовта.
към беседата >>
След като е живял тъй трийсет-четирийсет години в
аскетически
живот, ще плаче.
(втори вариант)
Те са външни костюми. Едната била със синьо, другата с черно. Това са костюми. Не ви правя забележка, млади и стари, това са костюми. Всички стари, това са благочестивите в света.
След като е живял тъй трийсет-четирийсет години в
аскетически
живот, ще плаче.
За да го утеши, Господ го прави млада мома. Като стар той се е молил, молил на Бога и той го направил красива мома. Тръгнат всички подире й. Всяка една красива мома е светия, който трийсет години е търсил любовта на Бога и Бог го прави красива мома, за да го обичат всички. Трийсет години този човек се е подвизавал.
към втори вариант >>
6.
Възможности и постижения / Постижения и възможности (Кому да обещаваме)
,
МОК
, София, 21.10.1932г.,
Ако носиш един
каскет
от стомана на главата си и вървиш по улицата и падне една керемида на главата ти, но главата остава здрава?
(втори вариант)
Не трябваше да имаш тия лачени обуща, но носиш ги. Не трябваше да носиш една кадифена шапка, но носиш я. Ама черна е. Казваш глупави са тия работи. Не е глупава работа една шапка, която носиш на главата си - и тя допринася нещо.
Ако носиш един
каскет
от стомана на главата си и вървиш по улицата и падне една керемида на главата ти, но главата остава здрава?
Може някой да ти каже: „Какво си понесъл тази глупавата шапка на главата си? “ Но главата ти остава здрава, когато пада керемидата. А онзи, който носи друг вид шапка, главата ще му се пукне. Носиш един такъв каскет - живееш при лоши условия. Аз това наричам лоши условия - каскета.
към втори вариант >>
Носиш един такъв
каскет
- живееш при лоши условия.
(втори вариант)
Не е глупава работа една шапка, която носиш на главата си - и тя допринася нещо. Ако носиш един каскет от стомана на главата си и вървиш по улицата и падне една керемида на главата ти, но главата остава здрава? Може някой да ти каже: „Какво си понесъл тази глупавата шапка на главата си? “ Но главата ти остава здрава, когато пада керемидата. А онзи, който носи друг вид шапка, главата ще му се пукне.
Носиш един такъв
каскет
- живееш при лоши условия.
Аз това наричам лоши условия - каскета. Като минат тия лоши условия, веднага ти снемаш каскета и ходиш така гологлав, без шапка. Сега вече е модерно да ходят хората без шапка. Щом ходят с шапка, аз казвам - има опасност да падне някоя керемида. Не мислете, че като падне някое перо от птица, няма да ви причини болка.
към втори вариант >>
Аз това наричам лоши условия -
каскета
.
(втори вариант)
Ако носиш един каскет от стомана на главата си и вървиш по улицата и падне една керемида на главата ти, но главата остава здрава? Може някой да ти каже: „Какво си понесъл тази глупавата шапка на главата си? “ Но главата ти остава здрава, когато пада керемидата. А онзи, който носи друг вид шапка, главата ще му се пукне. Носиш един такъв каскет - живееш при лоши условия.
Аз това наричам лоши условия -
каскета
.
Като минат тия лоши условия, веднага ти снемаш каскета и ходиш така гологлав, без шапка. Сега вече е модерно да ходят хората без шапка. Щом ходят с шапка, аз казвам - има опасност да падне някоя керемида. Не мислете, че като падне някое перо от птица, няма да ви причини болка. Зависи как ще падне.
към втори вариант >>
Като минат тия лоши условия, веднага ти снемаш
каскета
и ходиш така гологлав, без шапка.
(втори вариант)
Може някой да ти каже: „Какво си понесъл тази глупавата шапка на главата си? “ Но главата ти остава здрава, когато пада керемидата. А онзи, който носи друг вид шапка, главата ще му се пукне. Носиш един такъв каскет - живееш при лоши условия. Аз това наричам лоши условия - каскета.
Като минат тия лоши условия, веднага ти снемаш
каскета
и ходиш така гологлав, без шапка.
Сега вече е модерно да ходят хората без шапка. Щом ходят с шапка, аз казвам - има опасност да падне някоя керемида. Не мислете, че като падне някое перо от птица, няма да ви причини болка. Зависи как ще падне. Ако падне отвесно с острото на главата си, ако падне с леката си страна, след това ще произведе отличен резултат.
към втори вариант >>
7.
Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията
,
УС
, София, 29.12.1935г.,
Значи светията трябва да ходи бос и окъсан, да не си дояжда, да живее като
аскет
, да гледа постоянно към земята, да не се изкуси от някоя жена.
(втори вариант)
Като се говори на хората за добър живот, някой се противопостави и казва: „Не ме интересува този живот, няма да стана светия“. Какво означават тези думи? Ако не иска да стане светия, какъв ще стане? Хората имат крива представа за светийството. Те мислят, че за да станеш светия, трябва да се откажеш от живота, от яденето, от обличането с хубави дрехи.
Значи светията трябва да ходи бос и окъсан, да не си дояжда, да живее като
аскет
, да гледа постоянно към земята, да не се изкуси от някоя жена.
Това не е светия. Светията има право да се храни и облича добре, да има жена и деца. Не е забранено и на светията да се жени. Лошото не е в женитбата, но в скритите, потайни желания. Моисей беше светия, но въпреки това – женен.
към втори вариант >>
8.
Симфония на щастието
, , София, 26.4.1939г.,
Те си тургат
каскети
, маски, взимат си револвери и отиват и го връзват, вземат му парите.
Щастливият човек няма нещастие. Нещастието е това, което ние не разбираме. И тогаз ставаме нещастни. Двама души, приятели, искали да се пошегуват с един свой приятел. Той носил една доста голяма сума.
Те си тургат
каскети
, маски, взимат си револвери и отиват и го връзват, вземат му парите.
И цял ден го развеждат из гората.И надвечер го изпращат, дават му парите и му казват: „Върви си! “ Пращат го в къщи. На другия ден, той разправя на двамата си приятели: „Попаднах в ръцете на двама разбойника. Цял ден ме развеждаха. Щяха да ме убият!
към беседата >>
9.
Ценността на вашата душа
,
УС
, София, 14.5.1939г.,
Та някой си турил
каскет
на едната страна, някоя сестра си турила шапката на другата страна.
Та всички вие, някой път, има много кореспонденти в братството, доста кореспонденти има в Изгрева, почти орех да хвърлиш кореспондент ще удариш. И те с много големи подробности – къде какво е станало, как е станало, всичките новини ги разнасят. После, кога двама си казали някоя сладка дума, че отвънка са били някого, кой си купил обуща и какви са били, и шапката каква е била. – На мен често ми разправят такива неща. И гледам, някой ден всички тези неща като филм се изреждат.
Та някой си турил
каскет
на едната страна, някоя сестра си турила шапката на другата страна.
После тя казва: Срам ме е да нося такава една плоскост на главата си. Та ми разправя един момък: Как мога да нося това нещо на главата си? Накъде да я наведа? – Нали има такива плоски шапки почти без дъна. Казвам: Наклонете шапката натам, отгдето най-много грее.
към беседата >>
10.
Търпение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1939г.,
Разправят за търпението на двама
аскетически
философи, които се състезавали за голямо търпение.
Тия брегове няма какво да примириш, искаш да се примириш, ще направиш един мост от единия бряг до другия. Понеже водата ги разделя, искат да се приближат. Казват: „Те се скарали.“ Как се скарали? Те никога не са се виждали, водата ги разделя. Двама братя се карат, понеже вода минала между тях.
Разправят за търпението на двама
аскетически
философи, които се състезавали за голямо търпение.
Единият се отличавал с голямо търпение, другият казвал, че и той може да търпи като него. Отишъл един просяк да ги опита, колко могат да търпят. Отивал при единия 19 пъти да проси и той все го приемал любезно и му услужвал. При другия като отишъл пет пъти да го посети, той му казал: „Се с тебе ли ще се занимавам? “ Просякът му казал: „Не те бива тебе.
към беседата >>
Двама
аскети
– философи работели върху търпението.
(втори вариант)
Те никога не са били заедно. Те са прътове на една река, между които е текла нода. Водата ги е разделяла. За да се примирят, поставете над тях мост. Водата, която тече между бреговете на реките, представя живота, чрез който хората се изпитват.
Двама
аскети
– философи работели върху търпението.
Те се състезавали помежду си, кой да развие по-голямо търпение. Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет. Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред.
към втори вариант >>
Всеки ден той отивал при първия
аскет
и всякога бивал добре приет.
(втори вариант)
За да се примирят, поставете над тях мост. Водата, която тече между бреговете на реките, представя живота, чрез който хората се изпитват. Двама аскети – философи работели върху търпението. Те се състезавали помежду си, кой да развие по-голямо търпение. Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им.
Всеки ден той отивал при първия
аскет
и всякога бивал добре приет.
Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред. След това просякът решил да посети втория аскет. Отишъл два-три пъти подред, и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш!
към втори вариант >>
Аскетът
му давал пари, храна и любезно го изпращал.
(втори вариант)
Водата, която тече между бреговете на реките, представя живота, чрез който хората се изпитват. Двама аскети – философи работели върху търпението. Те се състезавали помежду си, кой да развие по-голямо търпение. Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет.
Аскетът
му давал пари, храна и любезно го изпращал.
Той го посетил 19 пъти подред. След това просякът решил да посети втория аскет. Отишъл два-три пъти подред, и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш! С тебе ли само ще се занимавам?
към втори вариант >>
След това просякът решил да посети втория
аскет
.
(втори вариант)
Те се състезавали помежду си, кой да развие по-голямо търпение. Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет. Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред.
След това просякът решил да посети втория
аскет
.
Отишъл два-три пъти подред, и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш! С тебе ли само ще се занимавам? Колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението.
към втори вариант >>
Отишъл два-три пъти подред, и
аскетът
го приемал любезно, давал му по нещо.
(втори вариант)
Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет. Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред. След това просякът решил да посети втория аскет.
Отишъл два-три пъти подред, и
аскетът
го приемал любезно, давал му по нещо.
На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш! С тебе ли само ще се занимавам? Колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена подред при твоя съсед, но той никога не се разгневи.
към втори вариант >>
На петия ден, обаче,
аскетът
се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш!
(втори вариант)
Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет. Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред. След това просякът решил да посети втория аскет. Отишъл два-три пъти подред, и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо.
На петия ден, обаче,
аскетът
се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш!
С тебе ли само ще се занимавам? Колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена подред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше.
към втори вариант >>
Съвременните хора, като двамата
аскети
, се състезават в търпението, но пропадат на изпита.
(втори вариант)
Колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена подред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше. Ти на петия ден вече ме изгони.
Съвременните хора, като двамата
аскети
, се състезават в търпението, но пропадат на изпита.
Те са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и един – в мъжа. Всички останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Кое е съществувало по-рано: търпението, или съществото, което търпи? Първо е било съществото, което търпи, а от него е произлязло търпението, като негово качество.
към втори вариант >>
11.
Двете недоволства
,
УС
, София, 5.1.1941г.,
По някой път се обличам много просто, турял съм
каскет
.
Вие искате да станете учени хора. Учението носи нещастия. Да знаеш да слугуваш на хората. Аз съм правил много опити. Човек като стане много учен, много богат, не трябва да го познават хората, трябва да става видим и невидим.
По някой път се обличам много просто, турял съм
каскет
.
Дойде някой и казва, тука ли е Учителят? – Не зная. – Къде можем да го намерим? – Казвам: Много занят е. – Не можеш ли да ми кажеш къде е?
към беседата >>
НАГОРЕ