НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
206
резултата в
80
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на
цигуларя
.
– като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха! “ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания.
Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на
цигуларя
.
Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат.
към беседата >>
2.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Също, имаме един велик
цигулар
; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него.
Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо. Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му.
Също, имаме един велик
цигулар
; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него.
Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас. Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“. Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога. Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло.
към беседата >>
3.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
Знаете ли колко време трябва на един
цигулар
, за да може да влезе в един симфоничен оркестър, за да може да владее своя инструмент, своя лък?
Безсмъртието заключава в себе си съдинение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво именно то съдържа в себе си. Когато влезете в една съвременна концертна зала, за да послушате един симфоничен оркестър, ако имате тази способност да наблюдавате, вие ще видите, че най-първо, когато дойдат свирачите със своите инструменти, които са повече струнни, те ги изваждат из кутиите, след това почват да нагласяват цигулките, да определят тоновете на жиците, които са опнати някои повече, други по-малко. В това нагласяване има известно съотношение. И след като нагласят инструментите по известни тонове, тогава вземат лъка и започват да свирят.
Знаете ли колко време трябва на един
цигулар
, за да може да влезе в един симфоничен оркестър, за да може да владее своя инструмент, своя лък?
Най-малко трябва да посвети 12 години на специално обучение. У нас обикновено казват, че онзи, който свири на цигулка, е циганин – такова е прозвището на цигуларите. Но в този инструмент има известна емблема. Можем да кажем, че цигулката е най-съвършеният инструмент, който от 300 години, откак великият майстор Страдивариус го е направил, не е претърпял изменения, защото почти е достигнал своето съвършенство. Цигулката мога да уподобя на човешката душа: в нея има четири струни и един лък.
към беседата >>
У нас обикновено казват, че онзи, който свири на цигулка, е циганин – такова е прозвището на
цигуларите
.
Когато влезете в една съвременна концертна зала, за да послушате един симфоничен оркестър, ако имате тази способност да наблюдавате, вие ще видите, че най-първо, когато дойдат свирачите със своите инструменти, които са повече струнни, те ги изваждат из кутиите, след това почват да нагласяват цигулките, да определят тоновете на жиците, които са опнати някои повече, други по-малко. В това нагласяване има известно съотношение. И след като нагласят инструментите по известни тонове, тогава вземат лъка и започват да свирят. Знаете ли колко време трябва на един цигулар, за да може да влезе в един симфоничен оркестър, за да може да владее своя инструмент, своя лък? Най-малко трябва да посвети 12 години на специално обучение.
У нас обикновено казват, че онзи, който свири на цигулка, е циганин – такова е прозвището на
цигуларите
.
Но в този инструмент има известна емблема. Можем да кажем, че цигулката е най-съвършеният инструмент, който от 300 години, откак великият майстор Страдивариус го е направил, не е претърпял изменения, защото почти е достигнал своето съвършенство. Цигулката мога да уподобя на човешката душа: в нея има четири струни и един лък. Цигулката – това е човешката душа; струните – това са четирите човешки темперамента. Човешката воля можем да сметнем за лък.
към беседата >>
Един
цигулар
, когато отиде да си купи струни, ще каже: „Дайте ми еди-коя струна – „ми“, „ла“, „ре“ или „сол“, и когато се завърне вкъщи, той знае къде да тури всяка отделна струна.
Но в този инструмент има известна емблема. Можем да кажем, че цигулката е най-съвършеният инструмент, който от 300 години, откак великият майстор Страдивариус го е направил, не е претърпял изменения, защото почти е достигнал своето съвършенство. Цигулката мога да уподобя на човешката душа: в нея има четири струни и един лък. Цигулката – това е човешката душа; струните – това са четирите човешки темперамента. Човешката воля можем да сметнем за лък.
Един
цигулар
, когато отиде да си купи струни, ще каже: „Дайте ми еди-коя струна – „ми“, „ла“, „ре“ или „сол“, и когато се завърне вкъщи, той знае къде да тури всяка отделна струна.
В човешкото естество има, казахме, четири темперамента – холеричен, флегматичен, сангвиничен и нервен – това са четири състояния у човека. Те съответстват на човешката душа, ум, сърце, живот. Това са четири главни струни, които трябва да знаем как да навиваме и отпущаме. И когато нагласяваме своя ум и своето сърце, трябва да знаем да ги нагласяваме на един и същ тон. В цигулката четирите жици са нагласени на четири различни тона, като между всяка жица има също четири различни тона, т.е.
към беседата >>
Когато
цигуларят
нагласи своята цигулка, взема лъка и започва да свири.
Това са четири главни струни, които трябва да знаем как да навиваме и отпущаме. И когато нагласяваме своя ум и своето сърце, трябва да знаем да ги нагласяваме на един и същ тон. В цигулката четирите жици са нагласени на четири различни тона, като между всяка жица има също четири различни тона, т.е. всяка следваща жица е с четири тона по-високо стегната от предходната. Като нагласите цялата цигулка, имате 4 Х 4 = 16 тона, стъпала, по които струните са нагласени.
Когато
цигуларят
нагласи своята цигулка, взема лъка и започва да свири.
И цигулката е именно единственият инструмент, на който се свири на кръст, инструмент, който образува най-приятната музика, който с тоновете си най-много се приближава до човешкия глас. Следователно, когато нагласите вашата цигулка и вземете лъка, вие образувате онзи кръст, от който сега все плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежък кръст! “ Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как да го нагласявате, и поради това го носите на гърба си като тежък товар. Снемете го и почнете да го нагласявате да свири. И когато апостол Павел казва: „Аз ще се похваля с кръста“, какво вие подразбирате?
към беседата >>
И
цигуларите
, които свирят тъй приятно, получават много голяма заплата – по 4–5–6–700, 1000 лева на месец, само като движат своя лък.
Също и когато Той се роди на земята, ангелите дойдоха да известят идването Му пак с пеене. Значи, когато се издаваше този Инструмент, тези Струни, този Лък на нашата вяра, ангелите пееха горе, на Небесата. Съвременният християнин казва: „Горко ни! Замята е плачевен дол, животът е бреме, няма смисъл“. За глупавите хора, които не знаят и не желаят да свирят, които не знаят да стягат своите струни, които не слушат Капелмайстора, за тях, наистина, животът е без смисъл; но за онези, които могат да нагласят своята цигулка и да свирят, за тях животът има голям смисъл.
И
цигуларите
, които свирят тъй приятно, получават много голяма заплата – по 4–5–6–700, 1000 лева на месец, само като движат своя лък.
Христос често дохожда при вас и пита: „Знаете ли да свирите? “ Когато аз питам човека: „Знаеш ли да страдаш? “ подразбирам: „Знаеш ли да свириш? “ Не искаш да страдаш значи – ти не искаш да свириш. Онези, които не знаят да свирят, са мрачни; в тях нямам надежда.
към беседата >>
Цигулар
, който свири, гладен остава ли?
“ подразбирам: „Знаеш ли да свириш? “ Не искаш да страдаш значи – ти не искаш да свириш. Онези, които не знаят да свирят, са мрачни; в тях нямам надежда. Казват: „Човек, който пее, свири, зло не мисли“. Човек, който страда, значи – той пее и свири в живота и се спасява.
Цигулар
, който свири, гладен остава ли?
Който не знае, ще проси. Който знае и седне някъде да свири, той получава заплата от хората. Който знае да страда, той гладен никога няма да остане. И забележете, хората всякога се притичат да помогнат на оногова, който страда, тъй както дават на цигуларя. Когато аз остана да послушам как някой свири, а другите гледат само лъка как се движи, аз чувам и гласа на цигуларя и виждам дали той се е научил да свири или сега се учи.
към беседата >>
И забележете, хората всякога се притичат да помогнат на оногова, който страда, тъй както дават на
цигуларя
.
Човек, който страда, значи – той пее и свири в живота и се спасява. Цигулар, който свири, гладен остава ли? Който не знае, ще проси. Който знае и седне някъде да свири, той получава заплата от хората. Който знае да страда, той гладен никога няма да остане.
И забележете, хората всякога се притичат да помогнат на оногова, който страда, тъй както дават на
цигуларя
.
Когато аз остана да послушам как някой свири, а другите гледат само лъка как се движи, аз чувам и гласа на цигуларя и виждам дали той се е научил да свири или сега се учи. Ако се учи, той е новак, сега му преподават уроци, но след 12 години той ще бъде в симфоничен оркестър, и тогава вие ще плащата скъпо за един билет, да го слушате. Сега, когато ние научим този велик закон, да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано – тия думи за мене имат едно и също значение, – чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон, безсмъртието – в него е всичката хармония, в него няма дисхармония. Христос, Който иде на земята, иде да научи хората как да пеят и свирят. Той ще ви научи как да стягате струните на вашата душа.
към беседата >>
Когато аз остана да послушам как някой свири, а другите гледат само лъка как се движи, аз чувам и гласа на
цигуларя
и виждам дали той се е научил да свири или сега се учи.
Цигулар, който свири, гладен остава ли? Който не знае, ще проси. Който знае и седне някъде да свири, той получава заплата от хората. Който знае да страда, той гладен никога няма да остане. И забележете, хората всякога се притичат да помогнат на оногова, който страда, тъй както дават на цигуларя.
Когато аз остана да послушам как някой свири, а другите гледат само лъка как се движи, аз чувам и гласа на
цигуларя
и виждам дали той се е научил да свири или сега се учи.
Ако се учи, той е новак, сега му преподават уроци, но след 12 години той ще бъде в симфоничен оркестър, и тогава вие ще плащата скъпо за един билет, да го слушате. Сега, когато ние научим този велик закон, да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано – тия думи за мене имат едно и също значение, – чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон, безсмъртието – в него е всичката хармония, в него няма дисхармония. Христос, Който иде на земята, иде да научи хората как да пеят и свирят. Той ще ви научи как да стягате струните на вашата душа. Струната на душата е „ми“, най-горната струна, на ума – „ла“, на сърцето – „ре“, на живота – „сол“.
към беседата >>
Ако един
цигулар
трябва да иждиви 12 години 1–10-часов труд на ден, за да се научи да свири, ние, християните, колко трябва да свирим, за да се научим на Христовото възкресение?
Тя съдържа Божествени тайни. Да възкръснеш – това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща? Когато вас една жаба, едно змийче може да уплаши, как вие се готвите за възкресение? Когато вие на земята не можете да понесете най-малката мъка и да послужите на Господа, как можете да възкръснете?
Ако един
цигулар
трябва да иждиви 12 години 1–10-часов труд на ден, за да се научи да свири, ние, християните, колко трябва да свирим, за да се научим на Христовото възкресение?
Една от слабостите на съвременната църква е, където мисли, че всичко с дар може да се получи. Господ може да ни даде цигулка, струни, лък даром, и учител може да ни хване и за него да плати, но ние ще трябва да иждивяваме на ден 10 часа, да се научим да свирим – упражнението трябва да бъде от нас. И онзи, който не може да се упражнява така, той е човек ленив, неспособен, той не е достоен за Царството Христово. Когато Христос казва на своите ученици: „Мир вам! “, ако бих ви изтълкувал тази фраза в нейния широк смисъл, то значи същото, както когато капелмайсторът вземе някоя симфонична ария, махне с пръчката и всички изведнъж слушат и започнат да свирят.
към беседата >>
4.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Представете си, че дойде в града ви един знаменит първокласен
цигулар
.
Че имало задгробен живот, друг свят, какво ни влиза в работата! " И гъсеницата, като изяде един лист, казва: "Този мой свят се свърши, трябва ми друг свят." Така от лист на лист, докато дойде до едно такова положение - образува в себе си жидкост, нужна за тъканта на пашкул, в който се е извела. Като престои там известно време, излиза пеперуда и сега вече казва: "Цветя, само цветя ми трябват на мене! " Вие сте в положението на гъсеницата - физическият свят на гъсеницата е пашкулът и духовният свят на гъсеницата е една пеперуда. Ако нямаме понятие за духовния свят, той ще бъде чужд за нас.
Представете си, че дойде в града ви един знаменит първокласен
цигулар
.
Той на концерта, който ще даде, може да свири много хубаво, но какво бихте се ползували, ако сте глухи или щом вие нямате развити музикални чувства? Сега, когато Христос казва: "Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята", подразбира една разумна вяра и в тази разумна вяра има само разумни принципи. И когато тя влезе като почва в човека, той ще съгради своя живот. За да се прояви мисълта, трябва да има известна форма. Ако можем да проявяваме форма, ще можем да проявяваме и воля.
към беседата >>
5.
Христа да придобия
,
НБ
, София, 5.11.1916г.,
Но ако искате да научите изкуството на Живота, трябва да живеете като един
цигулар
.
Например искате ли да учите цигулка, ще трябва да плащате и при това всеки ден ще употребявате по няколко часа за упражнение. В цигулката има четири струни и ще трябва да свирите последователно най-напред на първата, после – на втората, на третата и на четвъртата. С всички тези скрибуцания ще омръзнете на майка си, но когато се научите да свирите и на четвъртата струна, ще кажете: „Свърших вече упражненията.“ За да намерите Христа, трябва да знаете много добре да свирите на цигулка – само тогава Христос ще ви стане Учител. Съвременната система за обучение е много добре устроена: най-напред се минава през отделенията, после – през класовете, после – през висше училище и само тогава може да се дойде при някой Велик учител. Някой казва: „Аз ще дойда при Христа“; Христос няма време да ви занимава, Той може да ви даде само един концерт.
Но ако искате да научите изкуството на Живота, трябва да живеете като един
цигулар
.
Великият цигулар Паганини е свирел по дванадесет часа на ден и това, което той е изпълнявал, днес никой не може да го повтори. Сега казвате: „Придобих Христа“; когато придобиете Христа, тогава ще разберете смисъла на Живота и няма да има нещо невъзможно на този свят. Тогава ще приличате на индийския княз, посетил един индуски светия, който имал много хубава крава: князът много харесал кравата и предложил на светията много пари. Светията обаче не я давал; князът го заплашил, че ще му я вземе насила, но светията отговорил: „Опитай се.“ Изпратил той цяла армия въоръжени хора, но светията с един поглед повалил всички на земята. След тази случка князът решил да разбере живота на светията.
към беседата >>
Великият
цигулар
Паганини е свирел по дванадесет часа на ден и това, което той е изпълнявал, днес никой не може да го повтори.
В цигулката има четири струни и ще трябва да свирите последователно най-напред на първата, после – на втората, на третата и на четвъртата. С всички тези скрибуцания ще омръзнете на майка си, но когато се научите да свирите и на четвъртата струна, ще кажете: „Свърших вече упражненията.“ За да намерите Христа, трябва да знаете много добре да свирите на цигулка – само тогава Христос ще ви стане Учител. Съвременната система за обучение е много добре устроена: най-напред се минава през отделенията, после – през класовете, после – през висше училище и само тогава може да се дойде при някой Велик учител. Някой казва: „Аз ще дойда при Христа“; Христос няма време да ви занимава, Той може да ви даде само един концерт. Но ако искате да научите изкуството на Живота, трябва да живеете като един цигулар.
Великият
цигулар
Паганини е свирел по дванадесет часа на ден и това, което той е изпълнявал, днес никой не може да го повтори.
Сега казвате: „Придобих Христа“; когато придобиете Христа, тогава ще разберете смисъла на Живота и няма да има нещо невъзможно на този свят. Тогава ще приличате на индийския княз, посетил един индуски светия, който имал много хубава крава: князът много харесал кравата и предложил на светията много пари. Светията обаче не я давал; князът го заплашил, че ще му я вземе насила, но светията отговорил: „Опитай се.“ Изпратил той цяла армия въоръжени хора, но светията с един поглед повалил всички на земята. След тази случка князът решил да разбере живота на светията. След като го изучавал хиляда години, той придобил някаква сила и знания и пак отишъл с въоръжени хора да вземе кравата, но пак се повторило същото.
към беседата >>
6.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Мислите и чувствата са тоновете, които
цигуларят
предава чрез своята цигулка.
Придобие ли се това изкуство, другите идат сами по себе си; всички тайни се откриват сами по себе си. Лъкът на цигулката символизира човешката воля. Ако волята не е възпитана, човек не може да изрази правилно своите мисли и чувства. При невъзпитана воля можем да говорим за неправилен и дисхармоничен живот. При възпитана воля имаме правилен и хармоничен живот.
Мислите и чувствата са тоновете, които
цигуларят
предава чрез своята цигулка.
– Кой цигулар се харесва на публиката? – Който свири хармонично. – Защо някои мъже и жени не могат да се търпят? – Защото цигулките им не са нагласени. – Какво трябва да се направи, за да се търпят?
към беседата >>
– Кой
цигулар
се харесва на публиката?
Лъкът на цигулката символизира човешката воля. Ако волята не е възпитана, човек не може да изрази правилно своите мисли и чувства. При невъзпитана воля можем да говорим за неправилен и дисхармоничен живот. При възпитана воля имаме правилен и хармоничен живот. Мислите и чувствата са тоновете, които цигуларят предава чрез своята цигулка.
– Кой
цигулар
се харесва на публиката?
– Който свири хармонично. – Защо някои мъже и жени не могат да се търпят? – Защото цигулките им не са нагласени. – Какво трябва да се направи, за да се търпят? – Трябва да се обърнат към милосърдието.
към беседата >>
7.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Разправят за великия
цигулар
Паганини, че един ден, в обиколките си по Европа, дето давал концерти, по пътя си в един град забелязал един стар 60-годишен
цигулар
, с ръце треперещи, с премрежени очи, на земята пред него стои копанка, цигулка също, понеже не може да свири.
Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи, който не се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар, и всеки от вас, който иска да бъде господар, най-първо трябва да се научи да бъде слуга, слуга на Бога, да се подчинява: да научи този висш закон, да седне, както Мария, при нозете на Христа. И казва Христос: „Тази добра част на Мария няма да ѝ се вземе“. Ще приведа един пример за обяснение на тази идея. Може да е легенда.
Разправят за великия
цигулар
Паганини, че един ден, в обиколките си по Европа, дето давал концерти, по пътя си в един град забелязал един стар 60-годишен
цигулар
, с ръце треперещи, с премрежени очи, на земята пред него стои копанка, цигулка също, понеже не може да свири.
Паганини се спрял пред стария цигулар, взел цигулката му и като започнал да тегли лъка, мало и голямо се събрало наоколо му. Свирил 2–10–20 минути, и всички хора започнали да тургат в копанката златни и сребърни монети. Свирил, докато копанката се напълнила. Ето тъй Паганини принесъл своя дар на бедния старец. Бедният този старец стоял при нозете на Паганини, както Мария при нозете на Христа, и не казвал: „Чакай да видя какво ще излезе“, а е слушал как майсторът свирил.
към беседата >>
Паганини се спрял пред стария
цигулар
, взел цигулката му и като започнал да тегли лъка, мало и голямо се събрало наоколо му.
Онзи, който не се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар, и всеки от вас, който иска да бъде господар, най-първо трябва да се научи да бъде слуга, слуга на Бога, да се подчинява: да научи този висш закон, да седне, както Мария, при нозете на Христа. И казва Христос: „Тази добра част на Мария няма да ѝ се вземе“. Ще приведа един пример за обяснение на тази идея. Може да е легенда. Разправят за великия цигулар Паганини, че един ден, в обиколките си по Европа, дето давал концерти, по пътя си в един град забелязал един стар 60-годишен цигулар, с ръце треперещи, с премрежени очи, на земята пред него стои копанка, цигулка също, понеже не може да свири.
Паганини се спрял пред стария
цигулар
, взел цигулката му и като започнал да тегли лъка, мало и голямо се събрало наоколо му.
Свирил 2–10–20 минути, и всички хора започнали да тургат в копанката златни и сребърни монети. Свирил, докато копанката се напълнила. Ето тъй Паганини принесъл своя дар на бедния старец. Бедният този старец стоял при нозете на Паганини, както Мария при нозете на Христа, и не казвал: „Чакай да видя какво ще излезе“, а е слушал как майсторът свирил. „Да – казал е, – виждам сега моя велик учител, майстор на живота.“ Копанката – това е съсъд, в който са се сипели велики добри мисли.
към беседата >>
8.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
За да свири добре,
цигуларят
трябва да е даровит, да свири с душа, да има добра цигулка, добър лък, първокачествени струни.
Човешкото тяло представя инструмент, специална цигулка, с която той свири; струните, това са четирите основни темперамента, чрез които човек се изявява. Четирите основни темперамента са: сангвиничен или въздухообразен, умствен или нервен, холеричен и флегматичен. Не е достатъчно цигулката да има четири струни, но те трябва да бъдат доброкачествени, да са направени от добър материал, да отговарят на известна дебелина. Същото се отнася и до темпераментите. Не е достатъчно да кажем, че някой човек е сангвиник, или умствено - нервен темперамент, но темпераментът му трябва да бъде доброкачествен.
За да свири добре,
цигуларят
трябва да е даровит, да свири с душа, да има добра цигулка, добър лък, първокачествени струни.
И тогава, като засвири, цигулката му ще издава чисти, приятни тонове. Някой запитва, какво остава от цигуларя, като вложи душата си в цигулката? Душата се проявява трояко: в областта на чувствата, на мислите и на постъпките. Когато душата се проявява в чувствата, последните вземат участие в свиренето: от цигулката се изливат меки, топли, хармонични тонове, като че тя сама говори. Един виден цигулар занесъл цигулката си на поправка, при един добър майстор, италианец.
към беседата >>
Някой запитва, какво остава от
цигуларя
, като вложи душата си в цигулката?
Не е достатъчно цигулката да има четири струни, но те трябва да бъдат доброкачествени, да са направени от добър материал, да отговарят на известна дебелина. Същото се отнася и до темпераментите. Не е достатъчно да кажем, че някой човек е сангвиник, или умствено - нервен темперамент, но темпераментът му трябва да бъде доброкачествен. За да свири добре, цигуларят трябва да е даровит, да свири с душа, да има добра цигулка, добър лък, първокачествени струни. И тогава, като засвири, цигулката му ще издава чисти, приятни тонове.
Някой запитва, какво остава от
цигуларя
, като вложи душата си в цигулката?
Душата се проявява трояко: в областта на чувствата, на мислите и на постъпките. Когато душата се проявява в чувствата, последните вземат участие в свиренето: от цигулката се изливат меки, топли, хармонични тонове, като че тя сама говори. Един виден цигулар занесъл цигулката си на поправка, при един добър майстор, италианец. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака, докато се поправи цигулката, за да си я вземе готова. Като гледал, как майсторът разглобява цигулката с ножа си, цигуларят изгубил съзнание и припаднал.
към беседата >>
Един виден
цигулар
занесъл цигулката си на поправка, при един добър майстор, италианец.
За да свири добре, цигуларят трябва да е даровит, да свири с душа, да има добра цигулка, добър лък, първокачествени струни. И тогава, като засвири, цигулката му ще издава чисти, приятни тонове. Някой запитва, какво остава от цигуларя, като вложи душата си в цигулката? Душата се проявява трояко: в областта на чувствата, на мислите и на постъпките. Когато душата се проявява в чувствата, последните вземат участие в свиренето: от цигулката се изливат меки, топли, хармонични тонове, като че тя сама говори.
Един виден
цигулар
занесъл цигулката си на поправка, при един добър майстор, италианец.
Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака, докато се поправи цигулката, за да си я вземе готова. Като гледал, как майсторът разглобява цигулката с ножа си, цигуларят изгубил съзнание и припаднал. Защо изгубил съзнание? – Защото, минаването на ножа по цигулката, му причинявало болка – част от душата му била вложена в цигулката. Христос казва: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Какво съчетание е направил Бог?
към беседата >>
Майсторът поканил
цигуларя
да седне, да почака, докато се поправи цигулката, за да си я вземе готова.
И тогава, като засвири, цигулката му ще издава чисти, приятни тонове. Някой запитва, какво остава от цигуларя, като вложи душата си в цигулката? Душата се проявява трояко: в областта на чувствата, на мислите и на постъпките. Когато душата се проявява в чувствата, последните вземат участие в свиренето: от цигулката се изливат меки, топли, хармонични тонове, като че тя сама говори. Един виден цигулар занесъл цигулката си на поправка, при един добър майстор, италианец.
Майсторът поканил
цигуларя
да седне, да почака, докато се поправи цигулката, за да си я вземе готова.
Като гледал, как майсторът разглобява цигулката с ножа си, цигуларят изгубил съзнание и припаднал. Защо изгубил съзнание? – Защото, минаването на ножа по цигулката, му причинявало болка – част от душата му била вложена в цигулката. Христос казва: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Какво съчетание е направил Бог? Кои неща е съчетал Той?
към беседата >>
Като гледал, как майсторът разглобява цигулката с ножа си,
цигуларят
изгубил съзнание и припаднал.
Някой запитва, какво остава от цигуларя, като вложи душата си в цигулката? Душата се проявява трояко: в областта на чувствата, на мислите и на постъпките. Когато душата се проявява в чувствата, последните вземат участие в свиренето: от цигулката се изливат меки, топли, хармонични тонове, като че тя сама говори. Един виден цигулар занесъл цигулката си на поправка, при един добър майстор, италианец. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака, докато се поправи цигулката, за да си я вземе готова.
Като гледал, как майсторът разглобява цигулката с ножа си,
цигуларят
изгубил съзнание и припаднал.
Защо изгубил съзнание? – Защото, минаването на ножа по цигулката, му причинявало болка – част от душата му била вложена в цигулката. Христос казва: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Какво съчетание е направил Бог? Кои неща е съчетал Той? Бог е съчетал ума и сърцето, душата и духа, тялото и низшата душа.
към беседата >>
И въ самото свирене има степени, не всички
цигулари
свирятъ еднакво.
(втори вариант)
Най-долнята, четвъртата струна е най-тънка, послѣ идатъ все по-дебели и по-дебели, докато първата е най-дебела. Тѣзи струни се различаватъ не само по дебелина, но и по интенсивность, при настрояването си се различаватъ – всѣка струна е четири пѫти по-опната отъ прѣдидущата. За да се свири, трѣбва да има и лѫкъ, на който сѫ опнати косми, които трѣбва да се мажатъ съ колофониумъ, за да издаватъ тонъ върху цигулката. Всѣки би си помислилъ, че като има цигулка, струни и лѫкъ, ще може да свири. Да свиришъ – това е изкуство.
И въ самото свирене има степени, не всички
цигулари
свирятъ еднакво.
Когато дѣцата започватъ да свирятъ на цигулка, тѣ отначало дигатъ голѣмъ шумъ, скрибуцане съ цигулката, докато постепенно тѣ все повече и повече се упражняватъ и станатъ най-послѣ велики артисти. Животътъ прилича на музика, инструментитѣ – това сѫ нашитѣ тѣла, струнитѣ – нашитѣ темпераменти. Хората биватъ по темпераментъ четири вида: сангвинически, холерически, меланхолически и флегматически. Четиритѣ темперамента съотвѣтствуватъ на четиритѣ струни въ цигулката. Не е важно да имате само четиритѣ струни, трѣбва да бѫдатъ тѣ доброкачествени, да иматъ извѣстна дебелина, нѣщо, което цигуларитѣ измѣрватъ съ особени за това инструменти.
към втори вариант >>
Не е важно да имате само четиритѣ струни, трѣбва да бѫдатъ тѣ доброкачествени, да иматъ извѣстна дебелина, нѣщо, което
цигуларитѣ
измѣрватъ съ особени за това инструменти.
(втори вариант)
И въ самото свирене има степени, не всички цигулари свирятъ еднакво. Когато дѣцата започватъ да свирятъ на цигулка, тѣ отначало дигатъ голѣмъ шумъ, скрибуцане съ цигулката, докато постепенно тѣ все повече и повече се упражняватъ и станатъ най-послѣ велики артисти. Животътъ прилича на музика, инструментитѣ – това сѫ нашитѣ тѣла, струнитѣ – нашитѣ темпераменти. Хората биватъ по темпераментъ четири вида: сангвинически, холерически, меланхолически и флегматически. Четиритѣ темперамента съотвѣтствуватъ на четиритѣ струни въ цигулката.
Не е важно да имате само четиритѣ струни, трѣбва да бѫдатъ тѣ доброкачествени, да иматъ извѣстна дебелина, нѣщо, което
цигуларитѣ
измѣрватъ съ особени за това инструменти.
Тъй че не е достатъчно да бѫдешъ само сангвинически темпераментъ, а доброкачественъ такъвъ да си. Този темпераментъ се равнява на струната „ми“. Слѣдователно ако цигулката е хубаво направена, ако е нагласена по всички правила, ако лѫкътъ е доброкачественъ и ако цигуларьтъ може добрѣ да свири, вие ще имате ясни, хубави тонове. Отъ цигуларя се иска да има и душа, която да може да се прокара чрѣзъ рѫката въ цигулката и тя да излива тази душа въ тоноветѣ си. Ще кажете: „Ами човѣкъ, като излѣе душата си въ цигулката, за него какво ще остане?
към втори вариант >>
Слѣдователно ако цигулката е хубаво направена, ако е нагласена по всички правила, ако лѫкътъ е доброкачественъ и ако
цигуларьтъ
може добрѣ да свири, вие ще имате ясни, хубави тонове.
(втори вариант)
Хората биватъ по темпераментъ четири вида: сангвинически, холерически, меланхолически и флегматически. Четиритѣ темперамента съотвѣтствуватъ на четиритѣ струни въ цигулката. Не е важно да имате само четиритѣ струни, трѣбва да бѫдатъ тѣ доброкачествени, да иматъ извѣстна дебелина, нѣщо, което цигуларитѣ измѣрватъ съ особени за това инструменти. Тъй че не е достатъчно да бѫдешъ само сангвинически темпераментъ, а доброкачественъ такъвъ да си. Този темпераментъ се равнява на струната „ми“.
Слѣдователно ако цигулката е хубаво направена, ако е нагласена по всички правила, ако лѫкътъ е доброкачественъ и ако
цигуларьтъ
може добрѣ да свири, вие ще имате ясни, хубави тонове.
Отъ цигуларя се иска да има и душа, която да може да се прокара чрѣзъ рѫката въ цигулката и тя да излива тази душа въ тоноветѣ си. Ще кажете: „Ами човѣкъ, като излѣе душата си въ цигулката, за него какво ще остане? “ Човѣкъ има три души, една отъ които е чувствената и тя може да се прокара въ цигулката. Когато се тя прокара въ цигулката, цигуларинътъ е майсторъ и той омайва слушателитѣ си съ свиренето си и тогава тоноветѣ биватъ меки, приятни, нѣжни и тѣ като че ли сами за себе си говорятъ. Прѣди години, единъ великъ артистъ занесълъ своята стара цигулка на поправка при единъ добъръ майсторъ, артистътъ седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ какъ майсторътъ съ ножче отварялъ цигулката и правилъ всички опити да я поправи.
към втори вариант >>
Отъ
цигуларя
се иска да има и душа, която да може да се прокара чрѣзъ рѫката въ цигулката и тя да излива тази душа въ тоноветѣ си.
(втори вариант)
Четиритѣ темперамента съотвѣтствуватъ на четиритѣ струни въ цигулката. Не е важно да имате само четиритѣ струни, трѣбва да бѫдатъ тѣ доброкачествени, да иматъ извѣстна дебелина, нѣщо, което цигуларитѣ измѣрватъ съ особени за това инструменти. Тъй че не е достатъчно да бѫдешъ само сангвинически темпераментъ, а доброкачественъ такъвъ да си. Този темпераментъ се равнява на струната „ми“. Слѣдователно ако цигулката е хубаво направена, ако е нагласена по всички правила, ако лѫкътъ е доброкачественъ и ако цигуларьтъ може добрѣ да свири, вие ще имате ясни, хубави тонове.
Отъ
цигуларя
се иска да има и душа, която да може да се прокара чрѣзъ рѫката въ цигулката и тя да излива тази душа въ тоноветѣ си.
Ще кажете: „Ами човѣкъ, като излѣе душата си въ цигулката, за него какво ще остане? “ Човѣкъ има три души, една отъ които е чувствената и тя може да се прокара въ цигулката. Когато се тя прокара въ цигулката, цигуларинътъ е майсторъ и той омайва слушателитѣ си съ свиренето си и тогава тоноветѣ биватъ меки, приятни, нѣжни и тѣ като че ли сами за себе си говорятъ. Прѣди години, единъ великъ артистъ занесълъ своята стара цигулка на поправка при единъ добъръ майсторъ, артистътъ седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ какъ майсторътъ съ ножче отварялъ цигулката и правилъ всички опити да я поправи. Но по едно врѣме, той се обърналъ, къмъ артиста и вижда, че той припадналъ.
към втори вариант >>
Когато се тя прокара въ цигулката,
цигуларинътъ
е майсторъ и той омайва слушателитѣ си съ свиренето си и тогава тоноветѣ биватъ меки, приятни, нѣжни и тѣ като че ли сами за себе си говорятъ.
(втори вариант)
Този темпераментъ се равнява на струната „ми“. Слѣдователно ако цигулката е хубаво направена, ако е нагласена по всички правила, ако лѫкътъ е доброкачественъ и ако цигуларьтъ може добрѣ да свири, вие ще имате ясни, хубави тонове. Отъ цигуларя се иска да има и душа, която да може да се прокара чрѣзъ рѫката въ цигулката и тя да излива тази душа въ тоноветѣ си. Ще кажете: „Ами човѣкъ, като излѣе душата си въ цигулката, за него какво ще остане? “ Човѣкъ има три души, една отъ които е чувствената и тя може да се прокара въ цигулката.
Когато се тя прокара въ цигулката,
цигуларинътъ
е майсторъ и той омайва слушателитѣ си съ свиренето си и тогава тоноветѣ биватъ меки, приятни, нѣжни и тѣ като че ли сами за себе си говорятъ.
Прѣди години, единъ великъ артистъ занесълъ своята стара цигулка на поправка при единъ добъръ майсторъ, артистътъ седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ какъ майсторътъ съ ножче отварялъ цигулката и правилъ всички опити да я поправи. Но по едно врѣме, той се обърналъ, къмъ артиста и вижда, че той припадналъ. Душата на този артистъ била въ цигулката и той усѣтилъ всички прокарвания съ ножа върху цигулката. У насъ има извѣстни съчетания, които Богъ е вложилъ. Има съчетание между ума и сърдцето ни, между душата ни и духа, между нашето тѣло и животинската душа вѫтрѣ.
към втори вариант >>
9.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Цигуларят
държи цигулката и лъка с ръцете си, и от правилното държане на цигулката и движение на лъка, зависи, как ще се прояви той – като обикновен, талантлив или гениален
цигулар
.
Това не е Христовото учение. Христос е проповядвал любов и свобода. Там, дето любовта отсъствува, съществува насилие и безлюбие. „Ако държите моите заповеди." С какво държи човек нещата? – С ръцете си.
Цигуларят
държи цигулката и лъка с ръцете си, и от правилното държане на цигулката и движение на лъка, зависи, как ще се прояви той – като обикновен, талантлив или гениален
цигулар
.
Някой казва, че му се пее. Много естествено, когато любовта посети човека, той иска да пее, да свири, да се прояви. Дето любовта отсъствува, там няма песен, няма и музика. Когато се казва на хората, че трябва да пеят, това значи, да отворят сърцата си за любовта. Пеенето е врата, през която любовта влиза в човека.
към беседата >>
Цигуларьтъ
трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений.
(втори вариант)
Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота. Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството. Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира. Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение. Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Държането всѣкога става чрѣзъ човѣшкитѣ рѫцѣ.
Цигуларьтъ
трѣбва съ рѫцѣ да държи своята цигулка, своя лѫкъ и въ това държане ще се изяви неговиятъ талантъ, гений.
Нѣкой казва: „Пѣй ми се.“ Азъ зная защо пѣе. Пѣе само онзи, у когото любовьта говори, живѣе. Гдѣто любовьта не живѣе, нѣма и пение. Когато казвамъ на хората, че трѣбва да пѣятъ, подразбирамъ да влѣзе любовьта въ тѣхнитѣ сърдца и пѣнието тогава ще дойде. Когато казвамъ, че трѣбва да се молимъ, да ядемъ, разбирамъ сѫщото нѣщо, да заживѣе любовьта у насъ.
към втори вариант >>
10.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Да изисквате от
цигуларя
да свири без струни, това значи, да се слеете с Бога.
– Мога. – Без струни можеш ли да свириш? – Мога. Всички се приготвили да го слушат как ще свири без струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излязъл.
Да изисквате от
цигуларя
да свири без струни, това значи, да се слеете с Бога.
Само там човек не се нуждае от струни, от цигулка и свирене. И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа.
към беседата >>
Да изисквате отъ
цигуларя
да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога.
(втори вариант)
— Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ.
Да изисквате отъ
цигуларя
да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога.
Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене. И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нѣщо обективно. Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа.
към втори вариант >>
11.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Цигуларят
свири само на здрава, добре нагласена цигулка.
Тогава и животните, и растенията ще проговорят. Ще се запитате какво отношение имат тези неща към вас. Какво отношение има болният от трийсет и осем години към вас? Аз говоря за болестта като за временно състояние. Здравето е постоянно явление в човешкия живот, то е нагласяване на силите в човешкия организъм, а болестта е сянка на Живота.
Цигуларят
свири само на здрава, добре нагласена цигулка.
И Духът се проявява само чрез онзи, на когото умът, сърцето и волята са здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днес, в този живот. Не отлагайте нещата за друг живот. В днешния ден, в сегашния живот са вложени условията за вашето повдигане. Вложете в ума си мисълта да станете добри, честни, умни и справедлива и ще станете такива.
към беседата >>
Цигуларьтъ
свири само на здрава, добре нагласена цигулка.
(втори вариант)
Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ. Ще се запитате, какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ васъ. Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ? Азъ говоря за болестьта като за временно състояние. Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота.
Цигуларьтъ
свири само на здрава, добре нагласена цигулка.
И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ. Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане. Вложете въ ума си мисъльта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива.
към втори вариант >>
12.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Защо
цигуларят
свири толкова хубаво?
- Когато затлъстее, петелът престава да пее. Ако майката иска детето й да пее добре, не трябва да дава ухо на неговите желания. Колко хубаво пее детето, когато иска нещо от майка си! Щом се задоволи желанието му, то престава да пее и излиза вън да играе с другарчетата си. Защо певецът пее толкова хубаво на сцената?
Защо
цигуларят
свири толкова хубаво?
Защото са гладни. За хляб пеят те. Защо работят свещениците, учителите, съдиите? За хляб. Ще кажете, че те работят идейно.
към беседата >>
Защо
цигуларьтъ
свири толкова хубаво?
(втори вариант)
Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе. Ако майката иска, детето ѝ да пѣе добре, не трѣбва да дава ухо на неговитѣ желания. Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка си! Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си. Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената?
Защо
цигуларьтъ
свири толкова хубаво?
— Защото сѫ гладни. За хлѣбъ пѣятъ тѣ. Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ? — За хлѣбъ. Ще кажете, че тѣ работятъ идейно.
към втори вариант >>
13.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Нима когато някой велик
цигулар
изпълнява едно хубаво музикално парче, извършва нещо много сериозно?
Ще кажете: „Колко честит бил той! “ Когато видя двама млади, които се обичат, аз казвам, че се занимават приятно. По-приятно забавление от любовта няма в света. И когато виждам, че хората се любят, казвам: Те се забавляват. Ще ми възразите, че любовта е нещо много сериозно.
Нима когато някой велик
цигулар
изпълнява едно хубаво музикално парче, извършва нещо много сериозно?
Сериозни положения са, когато имаш да даваш на кредитори или когато хирургът те постави на масата и започне да прави операция. И тъй, ние често казваме, че трябва да сме сериозни. Сериозни хора наричам ония, които имат дългове. Докато не се освободите от вашите дългове, не можете да разберете Словото Божие в дълбокия му смисъл. Когато отидеш на църква и дойде при тебе кредиторът да ти напомни, че трябва да му платиш, де ще остане твоята сериозност?
към беседата >>
Един
цигулар
или художник приготовлява с часове своята композиция или картина, за да обработи в себе си този предмет.
Жената ще каже в този случай: „Аз не обичам да се подчинявам“. Знаете ли какво значи думата „подчинение“? – Да се подчиняваш, значи да възприемеш енергията, да я обработваш. То е култура. Това значи да изработваш известен предмет.
Един
цигулар
или художник приготовлява с часове своята композиция или картина, за да обработи в себе си този предмет.
По същия закон аз считам, че всяко учение ви ограничава, подчинява. Ето защо и думата „религия“ не трябва да схващате в ограничен смисъл, а да я разбирате в широкия ѝ смисъл, за да имате резултат във вашия личен живот. Който носи известна религия или известно учение като портрет в себе си и само го поглежда от време на време, няма да има никаква полза от него. Не казвам, че трябва да изхвърлите този портрет от паметта си, но да го поглеждате един път в годината или в месеца и да го прилагате повече. Защо Господ ни държи далеч от Себе си?
към беседата >>
14.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Какви хубави звуци излизат изпод ръката на
цигуларя
, когато хване лъка, и от онзи пианист-виртуоз, когато засвири на пиано!
Отчаяни сте, искате да се самоубиете или искате да убиете някого; свийте пръстите и кажете: "Не! " Малодушни сте; ще направите същото. Всичката тайна се крие във вашата ръка. Да имате ръце, то значи, да имате най-голямото благо на физическия свят. Какво не излиза изпод човешката ръка!
Какви хубави звуци излизат изпод ръката на
цигуларя
, когато хване лъка, и от онзи пианист-виртуоз, когато засвири на пиано!
Ако разбирате този закон - да свивате както трябва пръстите си и през всеки пръст да пращате съответстващи струи мисли, ако вложите всичката си сила в тях, те ще имат такова действие, каквото не може да си представите. Ние пишем с три пръста, но ако вложим в тях всичката сила на нашите мисли, тогава изпод перото ни ще излезе съвсем друго. Това са велики тайни, които са знаели хората преди грехопадението и които сега са забравени. Ще трябва не само да свивате, но и да разтваряте ръце. Разтварянето на ръцете нагоре към пространството какво подразбира?
към беседата >>
15.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Вече триста и повече години са изминали от смъртта на тия майстори
цигулари
, но цигулките им не изгубиха своята цена.
Например, богат баща говори на сина си и му дава средства да учи; синът учи, но върши и ред погрешки. Статистиката показва, че синовете на богатите бащи са слуги в университета; те свършват университета и стават учени. Ако питате, защо светът страда, отговаряме: Светът страда, защото Господ е говорил на учените слуги. С това не упреквам учените, но ние трябва да разбираме същността на нещата, да разбираме дълбокия смисъл на това, което ни се говори. Българите трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати.
Вече триста и повече години са изминали от смъртта на тия майстори
цигулари
, но цигулките им не изгубиха своята цена.
Ако и вие минавате за майстори християни, след триста години трябва и вашите цигулки да имат цената на тия на Страдавариуса. Той не правел цигулките си от материала на българските цигулки. Българинът прави цигулки от черничево дърво. Той не изучава качеството на дървото, разположението на жилките му, но гледа дървото да е сухо и започва да го реже. Страдивариус първо изучавал качеството на дървото, направлението на жилките, дебелината му.
към беседата >>
Вече триста и повече години са изминали от смъртта на тия майстори
цигулари
, но цигулките им не изгубиха своята цена.
(втори вариант)
Статистиката показва, че синовете на богатите бащи са слуги в университета. Те свършват университета и стават учени. Ако питате защо светът страда, отговарям: светът страда, защото Господ е говорил на учените слуги. С това не упреквам учените, но ние трябва да разбираме същността на нещата, да разбираме дълбокия смисъл на това, което ни се говори. Българите трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати.
Вече триста и повече години са изминали от смъртта на тия майстори
цигулари
, но цигулките им не изгубиха своята цена.
Ако и вие минавате за майстори християни, след триста години трябва и вашите цигулки да имат цената на тия на Страдивариуса. Той не правел цигулките си от материала на българските цигулки. Българинът прави цигулки от черничево дърво. Той не изучава качеството на дървото, разположението на жилките му, но гледа дървото да е сухо и започва да го реже. Страдивариус първо изучавал качеството на дървото, направлението на жилките, дебелината му.
към втори вариант >>
16.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
За да свири добре,
цигуларят
трябва да вкара душата си в самата цигулка.
Тоновете на топлината не се възприемат като шумолене, но като велика музика. Няма по-красиво съчетание между тоновете на това, което произлиза от трептенията на топлинните и светлинни лъчи. Всяко полюляване на листата на дърветата е тон, който, за неразвитото още ухо, се схваща като шум. Днес посещавате концерти, да слушате музиката на Шопен, на Моцарт, на Бетовен. Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите листа, отколкото тая на великите музиканти.
За да свири добре,
цигуларят
трябва да вкара душата си в самата цигулка.
Но така малцина свирят. Когато казваме, че някой музикант е вещ, разбираме, че той свири с душата си, т.е. по четирите формули. Освен вътрешните качества на цигуларя, нужно е и цигулката да има качества. Четирите струни на цигулката отговарят на четирите темперамента на човека.
към беседата >>
Освен вътрешните качества на
цигуларя
, нужно е и цигулката да има качества.
Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите листа, отколкото тая на великите музиканти. За да свири добре, цигуларят трябва да вкара душата си в самата цигулка. Но така малцина свирят. Когато казваме, че някой музикант е вещ, разбираме, че той свири с душата си, т.е. по четирите формули.
Освен вътрешните качества на
цигуларя
, нужно е и цигулката да има качества.
Четирите струни на цигулката отговарят на четирите темперамента на човека. Между тях трябва да има правилно съчетание. Иначе, ще свириш без никаква хармония. Бъдещата майка трябва да разбира от това съчетание, за да създаде здрав, добре развит организъм на своите деца. Едно нещо, което препятствува за правилното развитие на човека, е съмнението.
към беседата >>
За да свири добре,
цигуларят
трябва да вкара душата си в самата цигулка.
(втори вариант)
Тоновете на топлината не се възприемат като шумолене, но като велика музика. Няма по-красиво съчетание между тоновете на това, което произлиза от трептенията на топлинните и светлинни лъчи. Всяко полюляване на листата на дърветата е тон, който за неразвитото още ухо се схваща като шум. Днес посещавате концерти, да слушате музиката на Шопен, на Моцарт, на Бетовен. Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите листа, отколкото тая на великите музиканти.
За да свири добре,
цигуларят
трябва да вкара душата си в самата цигулка.
Но така малцина свирят. Когато казваме, че някой музикант е вещ, разбираме, че той свири с душата си, тоест по четирите формули. Освен вътрешните качества на цигуларя, нужно е и цигулката да има качества. Четирите струни на цигулката отговарят на четирите темперамента на човека. Между тях трябва да има правилно съчетание.
към втори вариант >>
Освен вътрешните качества на
цигуларя
, нужно е и цигулката да има качества.
(втори вариант)
Днес посещавате концерти, да слушате музиката на Шопен, на Моцарт, на Бетовен. Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите листа, отколкото тая на великите музиканти. За да свири добре, цигуларят трябва да вкара душата си в самата цигулка. Но така малцина свирят. Когато казваме, че някой музикант е вещ, разбираме, че той свири с душата си, тоест по четирите формули.
Освен вътрешните качества на
цигуларя
, нужно е и цигулката да има качества.
Четирите струни на цигулката отговарят на четирите темперамента на човека. Между тях трябва да има правилно съчетание. Иначе ще свириш без никаква хармония. Бъдещата майка трябва да разбира от това съчетание, за да създаде здрав, добре развит организъм на своите деца. Едно нещо, което препятства за правилното развитие на човека, е съмнението.
към втори вариант >>
17.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Българите казват: "
Цигулар
къща не гледа." Не,
цигулар
къща гледа.
Всичко вътре във вашия живот куца от неправилно разбиране на тоя живот, по причина лошите прилагания на законите на природата, на Бога. Трябва да се приложат тия велики закони за всички наши чувства и желания. Вие сте присъствали на някой концерт и виждате как свири някой виртуоз. Добрият виртуоз музикант свири по строги правила за движението на лъка, звуковете и пр. Добрият човек е един добър виртуоз в живота.
Българите казват: "
Цигулар
къща не гледа." Не,
цигулар
къща гледа.
Неговата цигулка трябва да бъде вътре в него, а то е да има хармония в своя вътрешен бит и животът му да дава една прекрасна мелодия. Мнозина казват, че нам не ни трябва свирене. Всеки трябва да знае да свири. Аз ви питам, когато майката роди детето си и то издаде гласа си, радват ли се всички в тоя дом? - Да.
към беседата >>
18.
Любовта
,
НБ
, София, 27.2.1921г.,
Ще започнете като
цигуларя
, не само да нагласявате своята цигулка, но и да знаете да свирите, защото Любовта е най-великата ария, симфония в света.
Следователно, от гледището на Любовта, всички страдания, които сега преживяваме, ще се превърнат в една велика, стройна наука за човешкото сърце, душа, ум и дух. Заемете се да разрешите тази задача: w : m = e : а. Това са четирите проявления на Любовта. В Любовта: w : m = e : а. С това ще турите основа на новата наука на живота, на възпитанието.
Ще започнете като
цигуларя
, не само да нагласявате своята цигулка, но и да знаете да свирите, защото Любовта е най-великата ария, симфония в света.
И който може да свири и пее това, което тя е написала, той е истински човек, ангел, светия, Бог. В бъдеще ще се учим да пеем и свирим в Любовта. Когато сме наскърбени, няма да казваме, че сме нещастни, но ще казваме, че сме в минорно настроение. Когато сме радостни, ще казваме, че сме в мажорно настроение. Минорната гама – това е стремеж надолу, мажорната – стремеж нагоре, а хроматическата гама – това са процеси, които отиват отгоре надолу и отдолу нагоре.
към беседата >>
Ще започнете, както
цигуларят
, не само да нагласяте своята цигулка, но и да знаете да свирите, защото любовта е най-великата ария, симфония на света, и който може да свири и пее върху това, което тя е написала, той е истински човек, ангел, светия, Бог.
(втори вариант)
Следователно, от гледището на любовта, всички страдания, които сега преживеваме, ще се превърнат в една велика, стройна наука за човешкото сърдце, душа, ум и дух. Заемете се да разреши- те тази задача: w: т = е : а. Това са четирите проявления на любовта. В любовта w : т = е : а. С това ще турите основа на новата наука на живота, на възпитанието.
Ще започнете, както
цигуларят
, не само да нагласяте своята цигулка, но и да знаете да свирите, защото любовта е най-великата ария, симфония на света, и който може да свири и пее върху това, което тя е написала, той е истински човек, ангел, светия, Бог.
И сега в бъдеще ще се учим да пеем и свирим в любовта. Когато сме наскърбени, няма да казваме, "колко сме нещастни", а ще казваме, че сме в минорно настроение. Когато сме радостни, ще казваме, че сме мажорно настроени. Минорната гама - това е стремеж надолу, мажорната - стремеж нагоре, а хроматическата гама - това са процеси, които отиват отгоре надолу и отдолу нагоре. Сега, като излезете от тук, искам да останете с идеята - да разберете любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
към втори вариант >>
19.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или
цигуларъ
изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири.
(втори вариант)
Когато този сѣятель посѣе сѣмето си у васъ, ще почувствувате една свръхчовѣшка сила въ себе си и ще бѫдете винаги силни въ свѣта. Сега сте малко малодушни. Защо? – Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ. За да се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава. Христосъ не е говорилъ по този въпросъ.
Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или
цигуларъ
изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири.
Ученикътъ, докато учи, трѣбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони. Но излѣзе ли да дава концертъ, той може да измѣни законитѣ, съобразно идеята, която сѫществува въ неговия умъ. Ние сме подчинени на този законъ, докато го изучимъ, а слѣдъ като го изучимъ, може да го измѣнимъ. Този великъ законъ, който може да измѣня всички други закони, той е закона на любовьта. Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение.
към втори вариант >>
20.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
Тези четири темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и
цигуларят
като вземе лъка всички ноти се разскачват.
В него преобладава мозъкът и нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи - някой път кестеняви. Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатлителни са, бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота. Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, да има хармония и съотношение между тях.
Тези четири темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и
цигуларят
като вземе лъка всички ноти се разскачват.
ако не сте нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Някой път като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника или двама флегматика. Кръстосване в темпераментите трябва да става, за да се спогаждате. Например, ако аз наредя все сухи на едно място, ще има бутаница помежду ви, няма да може да се търпите. Например някога казвате: "Бях на едно място, но се чувствах там като на парил[к]а (горещ извор в баня)." Е, разбира се, трима души с еднакъв темперамент се събрали на едно място, на парил[к]а ще са.
към беседата >>
21.
Правилни методи за разбиране
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Следователно, когато някой виден
цигулар
има добре изработен инструмент, той е много внимателен към него, към цигулката си, поставя я в калъфа ѝ, пази я най-грижливо.
Нека вземем цигулката като един от най-обикновените, един от най-съвършените инструменти. Ако ни запитат какво изразява тя, ще кажем: „Цигулката е инструмент на хармонията.“ Нуждата на човека да свири, да изрази своите вътрешни чувства по осезателен, външен начин, го е заставила да си направи този инструмент. Да направим сега една аналогия и сравним цигулката с човешкото тяло. По същия закон човешкото тяло е една необходимост за душата, за да може да се прояви във външния свят – по същия закон е създадено тялото.
Следователно, когато някой виден
цигулар
има добре изработен инструмент, той е много внимателен към него, към цигулката си, поставя я в калъфа ѝ, пази я най-грижливо.
От какво? От влага, да не се разлепи, да не овлажнее и дървото да не загуби своята еластичност. Понякога той пази инструмента си и от големи горещини – да не се разсъхне и да се разпука. Тъй че музикантът се старае да запази инструмента си от две крайности: от голяма влага и от голяма сухота. Така е и с тялото.
към беседата >>
22.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Истински
цигулар
е оня, който изпълнява добре това, което свири.
Всеки казва: „Аз зная“. – Все знаете, но светът още не е оправен. Ако ученикът казва, че разбира математика, а не може да реши най-простата задача, какво е неговото разбиране? Ако някой казва, че знае един език, а не може да напише едно обикновено писмо, какво е това знание? Да знаеш нещо както трябва, значи да изпълниш това, което знаеш.
Истински
цигулар
е оня, който изпълнява добре това, което свири.
Който чуе как той свири, казва: „Добре свири тоя цигулар“. Казваш: „Аз разбирам музиката“. – Разбираш, но не можеш да свириш. Малко хора могат да свирят. Колко музиканти има сега в света?
към беседата >>
Който чуе как той свири, казва: „Добре свири тоя
цигулар
“.
– Все знаете, но светът още не е оправен. Ако ученикът казва, че разбира математика, а не може да реши най-простата задача, какво е неговото разбиране? Ако някой казва, че знае един език, а не може да напише едно обикновено писмо, какво е това знание? Да знаеш нещо както трябва, значи да изпълниш това, което знаеш. Истински цигулар е оня, който изпълнява добре това, което свири.
Който чуе как той свири, казва: „Добре свири тоя
цигулар
“.
Казваш: „Аз разбирам музиката“. – Разбираш, но не можеш да свириш. Малко хора могат да свирят. Колко музиканти има сега в света? – Около десетина.
към беседата >>
Когато виден
цигулар
свири на сцената, публиката се възхищава от него и му ръкопляска.
По материала на гимназията може да се познае в кой клас сте. Същото е и в духовния свят. По задачите, които решавате, може да се определи класа, до който сте стигнали. Да бъдеш добродетелен, това е велика наука. Тя осмисля живота.
Когато виден
цигулар
свири на сцената, публиката се възхищава от него и му ръкопляска.
Колко години е учил той, докато усвои това изкуство! Колко години са нужни на ученика, докато стане умен, да познава формата на нещата, тяхното съдържание и смисъл? И тъй, ще се поздравявате с новата формула. Като срещнеш брата си, ще му кажеш: „Няма Любов като Божията Любов“. Той ще ти отговори: „Само Божията Любов е Любов“.
към беседата >>
Както
цигуларьтъ
, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ.
(втори вариант)
Азъ ще взема цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси. Всѣки казва: „Азъ зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ. Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „Азъ разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава? Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ.
Както
цигуларьтъ
, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ.
Колко музиканти има сега? Тѣ сѫ малцина, навсѣкѫдѣ ще слушашъ различни градации, всички сѫ все музиканти. Идеалътъ на всички мяза съ ония десятки. Сѫщиятъ законъ е въ духовния свѣтъ. Живота сега азъ го считамъ за една велика музика.
към втори вариант >>
И човѣкъ, като усвои това изкуство, той ще каже: „Животътъ има смисълъ.“ Великиятъ
цигуларь
, като излѣзе на сцената, всички го признаватъ.
(втори вариант)
Значи, ще знаемъ, кой класъ сте. „Ама ние сме свършили аритметиката.“ Всѣки знае, че ти си трети класъ. Ако познавашъ алгебрата, пакъ споредъ материала ще знаемъ кой класъ сте. Тъй е и въ духовния свѣтъ – споредъ задачата, споредъ добродѣтельта, тамъ знаятъ, кѫдѣ сте достигнали. За да бѫде човѣкъ добродѣтеленъ, то е една цѣла велика наука.
И човѣкъ, като усвои това изкуство, той ще каже: „Животътъ има смисълъ.“ Великиятъ
цигуларь
, като излѣзе на сцената, всички го признаватъ.
Но колко години му сѫ трѣбвали додѣто да усвои това изкуство. И колко врѣме трѣбва да иждиви ученикътъ, за да може да стане уменъ, не само да знае формитѣ на нѣщата, но и да тури въ формата и съдържанието и смисъла. И тъй, ще се поздравлявате. Съ какво? Като срѣщнешъ ти брата си, ще кажешъ: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ И братъ ти ще отговори: „Само Божията Любовь е Любовь.“
към втори вариант >>
23.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
Душата на
цигуларя
трябва да излезе и тя сама да играе в ръката.
Сега вие имате един мозък и не знаете как той работи. Вие говорите за мисъл, обаче тази мисъл, тази енергия, която дава мислите, вие я не знаете; какво е чувството вътре във вас, какво нещо е Любовта? Любовта може в нейните материални проявления математически да я изразим. Любовта дава най-съвършените вибрации, тонове в музиката. И онзи музикант, който излезе да свири на сцената, ако прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, оттам в цигулката, и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте чували.
Душата на
цигуларя
трябва да излезе и тя сама да играе в ръката.
Като пишеш, ти трябва да прокараш душата си в своето перо, а перото е умът. Следователно душата трябва да присъства в ума, да ръководи това движение. Когато говориш, твоята душа да бъде на езика ти, тя да контролира твоя език. Навсякъде може да прокараш своята душа. И знаете ли каква велика сила е да можеш да прокараш душата си във всичките си действия?
към беседата >>
24.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Един знаменит
цигулар
отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички.
И аз ще кажа: Докажете и вие с данни. Аз мога да докажа с данни, математически мога да докажа, да споря с математици. В човешкото тяло, при една известна форма, мога да докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието. И те ще видят, че е така. Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата?
Един знаменит
цигулар
отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички.
Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации.
към беседата >>
За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа;
цигуларят
, въодушевен, продължавал да свири.
В човешкото тяло, при една известна форма, мога да докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието. И те ще видят, че е така. Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата? Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво.
За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа;
цигуларят
, въодушевен, продължавал да свири.
Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ?
към беседата >>
И съвременните философи аз ги намирам като тоя
цигулар
: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“.
Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата? Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“.
И съвременните философи аз ги намирам като тоя
цигулар
: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“.
А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш. Има ли Господ, или няма Господ? Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не да го опъваш много. Нямам време, трябва да вървя на нивата.
към беседата >>
25.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
Вземете някой
цигулар
, нали в музикалното изпълнение се състои всичко, тъй както законите на музиката изискват?
А какво нещо е възкресение, вие не знаете, вие го слушате и само се въодушевявате от него; но живота всички го знаете, всички го усещате, чувствате, то е реалното, то е същественото. И казва Христос сега: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Словото – това е единственото нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем. В какво седи той? – В разумното изпълнение.
Вземете някой
цигулар
, нали в музикалното изпълнение се състои всичко, тъй както законите на музиката изискват?
Тъй че, когато изпълнява, да е доволен и самият цигулар, да са доволни и самите слушатели. Следователно външната страна на цигулката, този лък може да се изкриви хиляди пъти нагоре, надолу и всички тия изкривявания не важат, а важат ония тонове, които ще излезнат изпод лъка, за да се влеят в душата ви; това, което ще схванете и разберете, то е музика, а този лък, тази цигулка, това са само условия, при които туй, възвишеното, може да се предаде на душата ви. И следователно, при сегашните условия, всички хора приличат на цигулки. Цигулки са хората с по четири струни, опнати върху тях, и чакат някой да дойде да свири. Сега да не ме разберете криво.
към беседата >>
Тъй че, когато изпълнява, да е доволен и самият
цигулар
, да са доволни и самите слушатели.
И казва Христос сега: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Словото – това е единственото нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем. В какво седи той? – В разумното изпълнение. Вземете някой цигулар, нали в музикалното изпълнение се състои всичко, тъй както законите на музиката изискват?
Тъй че, когато изпълнява, да е доволен и самият
цигулар
, да са доволни и самите слушатели.
Следователно външната страна на цигулката, този лък може да се изкриви хиляди пъти нагоре, надолу и всички тия изкривявания не важат, а важат ония тонове, които ще излезнат изпод лъка, за да се влеят в душата ви; това, което ще схванете и разберете, то е музика, а този лък, тази цигулка, това са само условия, при които туй, възвишеното, може да се предаде на душата ви. И следователно, при сегашните условия, всички хора приличат на цигулки. Цигулки са хората с по четири струни, опнати върху тях, и чакат някой да дойде да свири. Сега да не ме разберете криво. Аз бих желал тъй да свирите, както Паганини е цигулката си, да издавате ония Божествени тонове и всеки, който ви слуша, да каже: „Тази цигулка е отлична“.
към беседата >>
И ще почнат един ден тялото – цигулката, Духът –
цигуларят
, да свирят.
И следователно, при сегашните условия, всички хора приличат на цигулки. Цигулки са хората с по четири струни, опнати върху тях, и чакат някой да дойде да свири. Сега да не ме разберете криво. Аз бих желал тъй да свирите, както Паганини е цигулката си, да издавате ония Божествени тонове и всеки, който ви слуша, да каже: „Тази цигулка е отлична“. Цигулката, то е вашето тяло, следователно трябва да дойде оня велик артист, вашият Дух, да се всели във вашето тяло и да свири.
И ще почнат един ден тялото – цигулката, Духът –
цигуларят
, да свирят.
И ние можем напълно да знаем, каква е цигулката на всекиго и какъв е цигуларят. Казват: „Погледни му живота“, т.е. виж го как свири, знае ли привидно да манипулира с лъжа, и какви тонове излизат, или пък не знае да свири. Но ако цигулката му скърца и струните му са разгласени, тогава не съществува връзка помежду им, може той да кажа: „Моята цигулка е отлична, но вчера не бях в духа си, не бях разположен, обаче втори път като ме слушате, какъв майстор съм аз, чакайте само“. Действително във всеки живот има такива добри моменти, ние ги наричаме вдъхновение.
към беседата >>
И ние можем напълно да знаем, каква е цигулката на всекиго и какъв е
цигуларят
.
Цигулки са хората с по четири струни, опнати върху тях, и чакат някой да дойде да свири. Сега да не ме разберете криво. Аз бих желал тъй да свирите, както Паганини е цигулката си, да издавате ония Божествени тонове и всеки, който ви слуша, да каже: „Тази цигулка е отлична“. Цигулката, то е вашето тяло, следователно трябва да дойде оня велик артист, вашият Дух, да се всели във вашето тяло и да свири. И ще почнат един ден тялото – цигулката, Духът – цигуларят, да свирят.
И ние можем напълно да знаем, каква е цигулката на всекиго и какъв е
цигуларят
.
Казват: „Погледни му живота“, т.е. виж го как свири, знае ли привидно да манипулира с лъжа, и какви тонове излизат, или пък не знае да свири. Но ако цигулката му скърца и струните му са разгласени, тогава не съществува връзка помежду им, може той да кажа: „Моята цигулка е отлична, но вчера не бях в духа си, не бях разположен, обаче втори път като ме слушате, какъв майстор съм аз, чакайте само“. Действително във всеки живот има такива добри моменти, ние ги наричаме вдъхновение. Тогава и мъжът и жената свирят добре и мязат на ангели в дома си; но когато си изгубят вдъхновението, тогава казват: „Не си струва“.
към беседата >>
26.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Когато казвам честен човек, разбирам: може ли да намерим един артист
цигулар
, че като свири, да кажем: „Ето ти един майстор, който свири безпогрешно и с душа!
в широк смисъл вземам думата. Днес в целия свят надали може да се намерят честни хора. Не казвам, че хората са безчестни. Но дали може да намерим хора с чест, с Божествена чест? Аз не разглеждам въпроса за обикновената чест.
Когато казвам честен човек, разбирам: може ли да намерим един артист
цигулар
, че като свири, да кажем: „Ето ти един майстор, който свири безпогрешно и с душа!
“ Това е изкуство. За моя ум честта е едно велико изкуство на човешкия ум. Да бъдеш честен в пълния смисъл, това значи – да знаеш как да свириш. „Стани! – казва ангелът.
към беседата >>
Най-хубавата цигулка е в ръката на онзи велик
цигулар
.
Само при една такава наука може да се уреди вашият живот. Вие мислите, че Господ излива дарбите току-така. Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните. Дарбата – това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири?
Най-хубавата цигулка е в ръката на онзи велик
цигулар
.
Той е достоен за такава цигулка, а най-хубавият лък е пак в ръката на такъв цигулар. Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка и не си правете илюзия, че той може да ви надари с някоя голяма дарба. Но той ще ви постави в положението на това малко момиченце и като види самостоятелността на характера, тогава ще определи дарбата. Сега как вие ще кажете: „Господ нали знае? “ Знаете ли какво е знание?
към беседата >>
Той е достоен за такава цигулка, а най-хубавият лък е пак в ръката на такъв
цигулар
.
Вие мислите, че Господ излива дарбите току-така. Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните. Дарбата – това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е в ръката на онзи велик цигулар.
Той е достоен за такава цигулка, а най-хубавият лък е пак в ръката на такъв
цигулар
.
Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка и не си правете илюзия, че той може да ви надари с някоя голяма дарба. Но той ще ви постави в положението на това малко момиченце и като види самостоятелността на характера, тогава ще определи дарбата. Сега как вие ще кажете: „Господ нали знае? “ Знаете ли какво е знание? Знание се добива само с живот; ако живееш в света без живот, знание няма.
към беседата >>
27.
Сродните души
,
НБ
, София, 1.1.1922г.,
Един велик виртуоз-
цигулар
отива при един майстор на цигулки да поправи цигулката му, на която не могъл да свири, защото имала някакъв малък дефект.
Но сега да дойдем до тази Любов. Като се качите нагоре, ще изучавате Любовта. Сега започвате от числото едно, т.е. ще изучавате каква част от големия кораб, който се е разбил, съставлява туй парче, на което сте се спасили. Сега според Божествения план всички тия части на разбития кораб ще се съберат, и от тях ще се направи един много по-величествен кораб, отколкото е бил първият.
Един велик виртуоз-
цигулар
отива при един майстор на цигулки да поправи цигулката му, на която не могъл да свири, защото имала някакъв малък дефект.
Майсторът взима цигулката, удря я силно на земята и я разбива на десетина парчета. Като видял това виртуозът, хванал се за главата от ужас и скръб, че цигулката, най-скъпото му съкровище, отива: „Нищо, не бой се“, му казва майсторът. Той събрал всички тези парчета и образувал от тях една цигулка, десет пъти по-хубава от първата, тъй че ако вашата цигулка се развали някой път и онзи майстор я хвърли на земята, не бойте се за тази цигулка! Този майстор ще направи нещо много по-хубаво, отколкото е била първата. Че нашето тяло не е ли направено от множество малки, микроскопични частици?
към беседата >>
28.
Искайте, търсете, хлопайте!
,
НБ
, София, 19.2.1922г.,
Цигуларят
Паганини давал един концерт на 4 струни.
Да, има време, но времето е разпределено. Ако вие влезете в едно съвременно училище: в университета, гимназията, прогимназията или отделенията, там времето е също разпределено и всеки ученик трябва да бъде точно навреме в своя клас. Сега, съвременните хора, които са изгубили тия понятия за реда в природата, искат да се образува един нов ред на нещата и казват: „Не може ли да се даде друг ред? “ – Може. И тогава ще ви приведа един пример.
Цигуларят
Паганини давал един концерт на 4 струни.
Отличен концерт! Питат Паганини: „Можеш ли да дадеш един концерт на 3 струни? “ – „Мога.“ Явил се той, и концертът пак излязъл отличен. „Можеш ли да ни дадеш един концерт на 2 струни? “ – „Мога.“ Най-после те искали и на една струна, той пак казал – „Мога“, но не се явил вече.
към беседата >>
29.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Но като тръгнал, бил малко
цигулар
, майка му казала: „Синко, вземи си и гъдулката“.
“ Той много добре го е направил, а ние не разбираме живота. Христос казва: „За да разберете великия живот, търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Сега ще си послужа с едно изяснение – един пример, взет из българския живот: отде се раждат противоречията. Един млад българин в турско време, който свършил, приготвил се за учител, повикали го в едно богато село за учител. Той, като разгледал селото, видял, че селяните са богати – „Може да се живее“, казал си, решил да им стане даскал.
Но като тръгнал, бил малко
цигулар
, майка му казала: „Синко, вземи си и гъдулката“.
– „Е-е, учител съм, защо ми е гъдулка.“ Майка му му я дала: „Вземи я синко, да си посвириш“. Той послушал майка си, взел гъдулката. Отишъл в това село и всички се заинтересували да видят какъв е той. Тогава преценявали учителите по това, как пеят в църквата. Това било на Великден.
към беседата >>
„Отде е дошъл този
цигулар
?
Тогава преценявали учителите по това, как пеят в църквата. Това било на Великден. Влязъл той в църквата и като запял ония тропари: „Ангел вопияше“, всички останали много доволни, всички му стискат ръката: „Даскале, ние сме много доволни от тебе“. Един му стиска ръката, друг му стиска ръката, всички го стискали и поздравлявали, но никой не го поканил на обед, и той останал на Великден без да го покани някой. Отишъл си той вкъщи, но гладен не се седи, станал, взел си гъдулката и отишъл в кръчмата, там всички яли и пили, и започнал да свири.
„Отде е дошъл този
цигулар
?
Хайде половин кило вино и на този гъдулар“, дали му и хлебец, месце, наял се хубаво. Онези, правоверните, като се разчуло за това, казали: „Ба, в църквата тъй да пее, пък тука в кръчмата... как да се освободим от този даскал, той ще ни опозори“. Викат го и го питат: „Защо правиш това? “ Той им казал: „Аз ви пях в църквата, всички ми стискахте ръката, но никой не ме покани в дома си да ме нагости, а тия хора разбраха ми цигулката и ме нагостиха“. Та светските хора разбират по-добре цигулката на гъдуларина, отколкото ние разбираме Словото Божие.
към беседата >>
30.
Качества и проявление на волята
,
МОК
, София, 15.3.1922г.,
Примерът, дето един руски
цигулар
, като чул друг един виртуоз, това не му послужило за импулс, а се обезсърчил.
Това е талисман. Като попипнеш главата, да знаеш, че тя може да решава разумно всички въпроси. За туй ще се пазите, да не се демагнитизира мозъка ви. В известни случаи мозъкът изгубва своите сили – при силни сътресения. Тия сътресения може да бъдат ментални, астрални и физически.
Примерът, дето един руски
цигулар
, като чул друг един виртуоз, това не му послужило за импулс, а се обезсърчил.
За туй високите планински върхове трябва да седят далеч от градовете, да не хвърлят сянка. Или с други думи казано, големите авторитети в света спъват малките хора. Човек да се основава на известен авторитет в света, може. Но този авторитет да може да събужда мисъл и да дава свобода, но щом те спъва, тогава не може да мислиш. Такъв авторитет може да бъде само Бог – никой друг.
към беседата >>
Такъв пример имаме с един руски
цигулар
, който като слушал един знаменит
цигулар
да свири, вместо да се импулсира повече, той се обезсърчил.
(втори вариант)
Главата, сърцето, стомахът, ръцете и краката представят талисман в живота на човека, на който той може да разчита. Главата може разумно да решава всички въпроси. Ето защо, човек трябва да пази мозъка си, да не се демагнетизира. При големи сътресения мозъкът може да изгуби силите си. Причините за тези сътресения могат да бъдат от умствен, от сърдечен или от физически характер.
Такъв пример имаме с един руски
цигулар
, който като слушал един знаменит
цигулар
да свири, вместо да се импулсира повече, той се обезсърчил.
Това показва, че високите планински върхове трябва да стоят далеч от градовете, да не хвърлят сянка. С други думи казано: Големите авторитети, великите хора трябва да стоят далеч от обикновените хора, за да не ги засенчват, да не ги спъват. Човек може да уповава на известен авторитет, да се импулсира от него; той трябва да събужда мисълта му, като същевременно не го ограничава. Ако в присъствието на някой учен не мислите свободно, този учен не може да бъде авторитет за вас. Само Бог може да бъде истински авторитет за хората.
към втори вариант >>
31.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Ако е
цигулар
, с цигулката ще го проверят; ако е художник, с четките му.
За света то е потребно, но в школата е абсолютно ненужно. И между учениците често се проявява тщеславието. Някой запитва, успял ли е в учението си, докъде е достигнал и т.н. Това е чисто тщеславие. Дали е успял, веднага може да се провери.
Ако е
цигулар
, с цигулката ще го проверят; ако е художник, с четките му.
Ще каже някой, че знае теорията на музиката, на изкуството. Понякога е за предпочитане да свириш и да рисуваш, отколкото да знаеш теорията. Още по-добре е, ако знаеш и теорията, и практиката. Друг иска да знае какво е постигнал в Любовта. И това се проверява лесно.
към беседата >>
Ако е
цигулар
, с цигулката ще го проверят; ако е художник, с четките му.
За света то е потребно, но в школата е абсолютно ненужно. И между учениците често се проявява тщеславието. Някой запитва, успял ли е в учението си, докъде е достигнал и т.н. Това е чисто тщеславие. Дали е успял, веднага може да се провери.
Ако е
цигулар
, с цигулката ще го проверят; ако е художник, с четките му.
Ще каже някой, че знае теорията на музиката, на изкуството. Понякога е за предпочитане да свириш и да рисуваш, отколкото да знаеш теорията. Още по-добре е, ако знаеш и теорията, и практиката. Друг иска да знае какво е постигнал в Любовта. И това се проверява лесно.
към беседата >>
32.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
В един симфоничен оркестър, дето най-вещите
цигулари
свирят безпогрешно и добре изпълняват едно парче, звуковете на всички инструменти образуват една симфония.
Симфонията е резултат от хармонията. В окултната наука често такива думи са чужди, те имат съвсем друг смисъл. Когато вземете една дума, всякога ще видите нейния корен от какво произтича, как се е появил. И думата симфония, тази дума трябва строго да е определена, ако е като идея, тази идея трябва да бъде строго определена. Симфония е много неопределена.
В един симфоничен оркестър, дето най-вещите
цигулари
свирят безпогрешно и добре изпълняват едно парче, звуковете на всички инструменти образуват една симфония.
Коя е по-определена симфония или хармония? Симфония между два тона не може да има. Хармония може да има. Според вас, коя дума е най-важна от всичките думи? Постоянство, съвършенство, то означава резултат.
към беседата >>
33.
Предназначението на музиката / Силите на мозъка
,
ООК
, София, 20.4.1922г.,
Добрият
цигулар
сам нагласява цигулката си и започва да свири.
Домакинята може да направи упражнението и като готви. – Изобщо, няма сила, която може да попречи на упражнението. Като правите опита, вие помагате за възстановяване на вътрешната и външната хармония между вас. Ако сами не я възстановите, ще дойдат сили отвън, които ще я наложат. Добре е вие сами да я възстановите, да не чакате чужда помощ.
Добрият
цигулар
сам нагласява цигулката си и започва да свири.
Който не е дошъл до хармонията на тоновете, той очаква на другите. Ще дойде някой отвън да му нагласи цигулката, и тогава той ще свири. Бъдете майстори-цигулари – сами да настройвате цигулките си и да свирите така, че да задоволите слушателите си. Като давам упражнението, някои искат да останат на „особено мнение“. В школата не се допуща никакво „особено мнение“.
към беседата >>
Бъдете майстори-
цигулари
– сами да настройвате цигулките си и да свирите така, че да задоволите слушателите си.
Ако сами не я възстановите, ще дойдат сили отвън, които ще я наложат. Добре е вие сами да я възстановите, да не чакате чужда помощ. Добрият цигулар сам нагласява цигулката си и започва да свири. Който не е дошъл до хармонията на тоновете, той очаква на другите. Ще дойде някой отвън да му нагласи цигулката, и тогава той ще свири.
Бъдете майстори-
цигулари
– сами да настройвате цигулките си и да свирите така, че да задоволите слушателите си.
Като давам упражнението, някои искат да останат на „особено мнение“. В школата не се допуща никакво „особено мнение“. Такива не са готови за ученици. Те ще останат вън, докато се справят с особеното си мнение. Значи, когато искате да вземете нещо от школата, нямате особено мнение, а когато трябва да дадете нещо, ще останете на особено мнение.
към беседата >>
Добрият
цигулар
сам нагласява цигулката си и започва да свири.
Домакинята може да направи упражнението и като готви. – Изобщо, няма сила, която може да попречи на упражнението. Като правите опита, вие помагате за възстановяване на вътрешната и външната хармония между вас. Ако сами не я възстановите, ще дойдат сили отвън, които ще я наложат. Добре е вие сами да я възстановите, да не чакате чужда помощ.
Добрият
цигулар
сам нагласява цигулката си и започва да свири.
Който не е дошъл до хармонията на тоновете, той очаква на другите. Ще дойде някой отвън да му нагласи цигулката, и тогава той ще свири. Бъдете майстори-цигулари – сами да настройвате цигулките си и да свирите така, че да задоволите слушателите си. Като давам упражнението, някои искат да останат на „особено мнение“. В школата не се допуща никакво „особено мнение“.
към беседата >>
Бъдете майстори-
цигулари
– сами да настройвате цигулките си и да свирите така, че да задоволите слушателите си.
Ако сами не я възстановите, ще дойдат сили отвън, които ще я наложат. Добре е вие сами да я възстановите, да не чакате чужда помощ. Добрият цигулар сам нагласява цигулката си и започва да свири. Който не е дошъл до хармонията на тоновете, той очаква на другите. Ще дойде някой отвън да му нагласи цигулката, и тогава той ще свири.
Бъдете майстори-
цигулари
– сами да настройвате цигулките си и да свирите така, че да задоволите слушателите си.
Като давам упражнението, някои искат да останат на „особено мнение“. В школата не се допуща никакво „особено мнение“. Такива не са готови за ученици. Те ще останат вън, докато се справят с особеното си мнение. Значи, когато искате да вземете нещо от школата, нямате особено мнение, а когато трябва да дадете нещо, ще останете на особено мнение.
към беседата >>
34.
Ще се стопи!
,
НБ
, София, 30.4.1922г.,
“ Аз ще обясня защо: ако на един виден
цигулар
дадете една пропукана цигулка, какво може да изкара?
– От света на лъжите, на неправдата, на нечистосърдечието, от всичко, което ни спъва, от него трябва да се отдалечим. И този свят, за пример, в който вие се радвате, може би след хиляда години, като се върнете пак на земята, само ще има някакви останки от него, както в музеите от някое предпотопно същество. И черепите на сегашните хора, аз съм казвал на учените, ще бъдат в музеите. От тия типове, които ще изследвате, ще отличаваме новите типове. И ще питате: „Защо едните трябва да живеят по един начин, а другите по друг?
“ Аз ще обясня защо: ако на един виден
цигулар
дадете една пропукана цигулка, какво може да изкара?
– Нищо. На този цигулар се иска инструмент съобразно неговия гений, а и на другия, ако му я дадете, не ще изкара нищо. Тъй че дайте на способния човек един отличен инструмент, а онази пък, пропуканата, дайте на онзи, невежия, да се упражнява. Сега, и в бъдеще всички лоши инструменти ще се дадат на тези, които не са се научили да свирят. И тъй, Петър казва: „Понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да бъдете в свята обхода и благочестие“.
към беседата >>
На този
цигулар
се иска инструмент съобразно неговия гений, а и на другия, ако му я дадете, не ще изкара нищо.
И черепите на сегашните хора, аз съм казвал на учените, ще бъдат в музеите. От тия типове, които ще изследвате, ще отличаваме новите типове. И ще питате: „Защо едните трябва да живеят по един начин, а другите по друг? “ Аз ще обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изкара? – Нищо.
На този
цигулар
се иска инструмент съобразно неговия гений, а и на другия, ако му я дадете, не ще изкара нищо.
Тъй че дайте на способния човек един отличен инструмент, а онази пък, пропуканата, дайте на онзи, невежия, да се упражнява. Сега, и в бъдеще всички лоши инструменти ще се дадат на тези, които не са се научили да свирят. И тъй, Петър казва: „Понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да бъдете в свята обхода и благочестие“. Бъдещата култура, която иде сега, е само на благочестие. Говоря на вашия език: трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината.
към беседата >>
35.
Символически, окултни правила и мерки / Символични и научни правила
,
ООК
, София, 2.5.1922г.,
Един добър
цигулар
дохожда при вас и започва да свири.
Не може ли да направи това, той е толкова далеч от Бога, колкото небето от земята. За да живее Бог в човека, последният трябва да е съгласувал силите в себе си. Какво разбираме под думите „съгласие“ или „съзвучие“ и „несъгласие“ или „дисонанс“? Може ли съзвучието да се превърне в дисонанс и, обратно, дисонансът в съзвучие? Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство.
Един добър
цигулар
дохожда при вас и започва да свири.
Вие го слушате, доволни сте от свиренето му и започвате да го хвалите. Цигуларят се въодушевява и свири още по-хубаво. Той разчита вече на вас като на свой слушател. И двамата сте в хармония, т.е. в съгласие.
към беседата >>
Цигуларят
се въодушевява и свири още по-хубаво.
Какво разбираме под думите „съгласие“ или „съзвучие“ и „несъгласие“ или „дисонанс“? Може ли съзвучието да се превърне в дисонанс и, обратно, дисонансът в съзвучие? Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство. Един добър цигулар дохожда при вас и започва да свири. Вие го слушате, доволни сте от свиренето му и започвате да го хвалите.
Цигуларят
се въодушевява и свири още по-хубаво.
Той разчита вече на вас като на свой слушател. И двамата сте в хармония, т.е. в съгласие. След известно време при вас дохожда втори цигулар и започва да свири. Оказва се, че той е по-добър от първия.
към беседата >>
След известно време при вас дохожда втори
цигулар
и започва да свири.
Вие го слушате, доволни сте от свиренето му и започвате да го хвалите. Цигуларят се въодушевява и свири още по-хубаво. Той разчита вече на вас като на свой слушател. И двамата сте в хармония, т.е. в съгласие.
След известно време при вас дохожда втори
цигулар
и започва да свири.
Оказва се, че той е по-добър от първия. Вие прехвърляте всичкото си внимание към него и забравяте първия. Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние. Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри. Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар.
към беседата >>
Така се изреждат десетина
цигулари
, един от друг по-добри.
в съгласие. След известно време при вас дохожда втори цигулар и започва да свири. Оказва се, че той е по-добър от първия. Вие прехвърляте всичкото си внимание към него и забравяте първия. Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние.
Така се изреждат десетина
цигулари
, един от друг по-добри.
Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар. Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие. Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас.
към беседата >>
Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър
цигулар
.
След известно време при вас дохожда втори цигулар и започва да свири. Оказва се, че той е по-добър от първия. Вие прехвърляте всичкото си внимание към него и забравяте първия. Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние. Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри.
Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър
цигулар
.
Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие. Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас. Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас.
към беседата >>
Вашето поведение огорчава другите
цигулари
, които изпадат в състояние на дисонанс.
Оказва се, че той е по-добър от първия. Вие прехвърляте всичкото си внимание към него и забравяте първия. Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние. Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри. Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар.
Вашето поведение огорчава другите
цигулари
, които изпадат в състояние на дисонанс.
Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие. Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас. Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас. За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб цигулар трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо.
към беседата >>
Ако по обратен път, един след друг
цигуларите
си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие.
Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние. Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри. Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар. Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс.
Ако по обратен път, един след друг
цигуларите
си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие.
Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас. Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас. За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб цигулар трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо. Няма защо да се огорчава човек. Колкото и да е напреднал в известна посока, все ще се намери някой да го превъзхожда.
към беседата >>
Остане ли първият
цигулар
сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас.
Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри. Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар. Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие.
Остане ли първият
цигулар
сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас.
Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас. За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб цигулар трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо. Няма защо да се огорчава човек. Колкото и да е напреднал в известна посока, все ще се намери някой да го превъзхожда. Нищо друго не му остава, освен да се учи от него, да приложи неговите методи и да върви напред.
към беседата >>
За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб
цигулар
трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо.
Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие. Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас. Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас.
За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб
цигулар
трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо.
Няма защо да се огорчава човек. Колкото и да е напреднал в известна посока, все ще се намери някой да го превъзхожда. Нищо друго не му остава, освен да се учи от него, да приложи неговите методи и да върви напред. И тъй, работете, без да губите равновесието си и да изпадате в дисонанс. – „Не свирим ли и ние добре?
към беседата >>
Дойдете ли до десетия
цигулар
, вие влизате в закона на съвършенството.
И тъй, работете, без да губите равновесието си и да изпадате в дисонанс. – „Не свирим ли и ние добре? “ – Свирите, но не като втория. И вторият свири добре, но не като третия. Който дойде последен, той свири по-добре от предидещите.
Дойдете ли до десетия
цигулар
, вие влизате в закона на съвършенството.
Числото 10 е закон на съвършенство. Работете върху този закон и вървете напред. Представете си, че вие не сте слушател, както в първия случай, но млад, здрав момък, способен за физическа работа. Отивате при един богат господар да копаете на нивата му. Среща ви втори господар, по-силен от първия, и ви взима при себе си, да работите на неговата нива.
към беседата >>
Първият символ, за
цигуларите
, има отношение към астралния свят, дето съществува и съгласие, и дисонанс.
Няма какво да правите, напущате първия господар, отивате да работите при втория, който е по-силен. Така се изреждат 10 господари, един от други по-силни, и всеки ви отнема от по-слабия господар. Трябва ли да се борите с господарите си? Ако сте разумен, ще научите един закон, че трябва да отстъпвате пред физическата сила. Опитате ли да ѝ се противопоставите, тя ще ви смаже.
Първият символ, за
цигуларите
, има отношение към астралния свят, дето съществува и съгласие, и дисонанс.
Вторият символ, за десетте господари, има отношение към физическия свят, дето съществува повече дисонанс или разногласие, отколкото съгласие. Сега ще приведа трети символ, който има отношение към духовния или ангелския свят. Срещате един човек, който говори малко, но всяка дума е пълна със съдържание и смисъл. Пред него лежат 10 мъртъвци. Той изговаря само една дума и един от мъртвите възкръсва.
към беседата >>
Мислете върху трите примера – за младия момък, за
цигуларя
и за онзи, който може да каже една мощна дума.
Не се състезавайте да бъдете първи във всичко, вие първи да оберете каймака на млякото, а за другите да остане айрана. Вземете си само по една лъжичка каймак, да има за всички. Всеки има право да си вземе по една лъжичка каймак. На онзи, който изяде всичкия каймак на Божественото мляко, думата му не е силна, не може да възкреси умрелия. Следователно всяко дело е добро, когато внася живот в човека.
Мислете върху трите примера – за младия момък, за
цигуларя
и за онзи, който може да каже една мощна дума.
Това са символи, които имат приложение в живота. Ще ги развиете като тема, да видите на какво можете да ги уподобите. Три теми, всяка седмица по една. Който не може да пише, поне да мисли върху тях. Те са символи, които ще ви ползват, както в живота, така и в науката.
към беседата >>
Един добър
цигулар
дохожда при вас и започва да свири.
Не може ли да направи това, той е толкова далеч от Бога, колкото небето от земята. За да живее Бог в човека, последният трябва да е съгласувал силите в себе си. Какво разбираме под думите „съгласие“ или „съзвучие“ и „несъгласие“ или „дисонанс“? Може ли съзвучието да се превърне в дисонанс и, обратно, дисонансът в съзвучие? Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство.
Един добър
цигулар
дохожда при вас и започва да свири.
Вие го слушате, доволни сте от свиренето му и започвате да го хвалите. Цигуларят се въодушевява и свири още по-хубаво. Той разчита вече на вас като на свой слушател. И двамата сте в хармония, т.е. в съгласие.
към беседата >>
Цигуларят
се въодушевява и свири още по-хубаво.
Какво разбираме под думите „съгласие“ или „съзвучие“ и „несъгласие“ или „дисонанс“? Може ли съзвучието да се превърне в дисонанс и, обратно, дисонансът в съзвучие? Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство. Един добър цигулар дохожда при вас и започва да свири. Вие го слушате, доволни сте от свиренето му и започвате да го хвалите.
Цигуларят
се въодушевява и свири още по-хубаво.
Той разчита вече на вас като на свой слушател. И двамата сте в хармония, т.е. в съгласие. След известно време при вас дохожда втори цигулар и започва да свири. Оказва се, че той е по-добър от първия.
към беседата >>
След известно време при вас дохожда втори
цигулар
и започва да свири.
Вие го слушате, доволни сте от свиренето му и започвате да го хвалите. Цигуларят се въодушевява и свири още по-хубаво. Той разчита вече на вас като на свой слушател. И двамата сте в хармония, т.е. в съгласие.
След известно време при вас дохожда втори
цигулар
и започва да свири.
Оказва се, че той е по-добър от първия. Вие прехвърляте всичкото си внимание към него и забравяте първия. Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние. Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри. Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар.
към беседата >>
Така се изреждат десетина
цигулари
, един от друг по-добри.
в съгласие. След известно време при вас дохожда втори цигулар и започва да свири. Оказва се, че той е по-добър от първия. Вие прехвърляте всичкото си внимание към него и забравяте първия. Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние.
Така се изреждат десетина
цигулари
, един от друг по-добри.
Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар. Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие. Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас.
към беседата >>
Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър
цигулар
.
След известно време при вас дохожда втори цигулар и започва да свири. Оказва се, че той е по-добър от първия. Вие прехвърляте всичкото си внимание към него и забравяте първия. Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние. Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри.
Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър
цигулар
.
Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие. Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас. Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас.
към беседата >>
Вашето поведение огорчава другите
цигулари
, които изпадат в състояние на дисонанс.
Оказва се, че той е по-добър от първия. Вие прехвърляте всичкото си внимание към него и забравяте първия. Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние. Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри. Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар.
Вашето поведение огорчава другите
цигулари
, които изпадат в състояние на дисонанс.
Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие. Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас. Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас. За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб цигулар трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо.
към беседата >>
Ако по обратен път, един след друг
цигуларите
си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие.
Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние. Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри. Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар. Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс.
Ако по обратен път, един след друг
цигуларите
си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие.
Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас. Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас. За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб цигулар трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо. Няма защо да се огорчава човек. Колкото и да е напреднал в известна посока, все ще се намери някой да го превъзхожда.
към беседата >>
Остане ли първият
цигулар
сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас.
Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри. Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар. Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие.
Остане ли първият
цигулар
сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас.
Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас. За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб цигулар трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо. Няма защо да се огорчава човек. Колкото и да е напреднал в известна посока, все ще се намери някой да го превъзхожда. Нищо друго не му остава, освен да се учи от него, да приложи неговите методи и да върви напред.
към беседата >>
За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб
цигулар
трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо.
Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие. Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас. Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас.
За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб
цигулар
трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо.
Няма защо да се огорчава човек. Колкото и да е напреднал в известна посока, все ще се намери някой да го превъзхожда. Нищо друго не му остава, освен да се учи от него, да приложи неговите методи и да върви напред. И тъй, работете, без да губите равновесието си и да изпадате в дисонанс. – „Не свирим ли и ние добре?
към беседата >>
Дойдете ли до десетия
цигулар
, вие влизате в закона на съвършенството.
И тъй, работете, без да губите равновесието си и да изпадате в дисонанс. – „Не свирим ли и ние добре? “ – Свирите, но не като втория. И вторият свири добре, но не като третия. Който дойде последен, той свири по-добре от предидещите.
Дойдете ли до десетия
цигулар
, вие влизате в закона на съвършенството.
Числото 10 е закон на съвършенство. Работете върху този закон и вървете напред. Представете си, че вие не сте слушател, както в първия случай, но млад, здрав момък, способен за физическа работа. Отивате при един богат господар да копаете на нивата му. Среща ви втори господар, по-силен от първия, и ви взима при себе си, да работите на неговата нива.
към беседата >>
Първият символ, за
цигуларите
, има отношение към астралния свят, дето съществува и съгласие, и дисонанс.
Няма какво да правите, напущате първия господар, отивате да работите при втория, който е по-силен. Така се изреждат 10 господари, един от други по-силни, и всеки ви отнема от по-слабия господар. Трябва ли да се борите с господарите си? Ако сте разумен, ще научите един закон, че трябва да отстъпвате пред физическата сила. Опитате ли да ѝ се противопоставите, тя ще ви смаже.
Първият символ, за
цигуларите
, има отношение към астралния свят, дето съществува и съгласие, и дисонанс.
Вторият символ, за десетте господари, има отношение към физическия свят, дето съществува повече дисонанс или разногласие, отколкото съгласие. Сега ще приведа трети символ, който има отношение към духовния или ангелския свят. Срещате един човек, който говори малко, но всяка дума е пълна със съдържание и смисъл. Пред него лежат 10 мъртъвци. Той изговаря само една дума и един от мъртвите възкръсва.
към беседата >>
Мислете върху трите примера – за младия момък, за
цигуларя
и за онзи, който може да каже една мощна дума.
Не се състезавайте да бъдете първи във всичко, вие първи да оберете каймака на млякото, а за другите да остане айрана. Вземете си само по една лъжичка каймак, да има за всички. Всеки има право да си вземе по една лъжичка каймак. На онзи, който изяде всичкия каймак на Божественото мляко, думата му не е силна, не може да възкреси умрелия. Следователно всяко дело е добро, когато внася живот в човека.
Мислете върху трите примера – за младия момък, за
цигуларя
и за онзи, който може да каже една мощна дума.
Това са символи, които имат приложение в живота. Ще ги развиете като тема, да видите на какво можете да ги уподобите. Три теми, всяка седмица по една. Който не може да пише, поне да мисли върху тях. Те са символи, които ще ви ползват, както в живота, така и в науката.
към беседата >>
36.
Ученикът не е по-горен от учителя си
,
НБ
, София, 7.5.1922г.,
Когато някой велик
цигулар
иска да изрази това, което е скрито в него, нему какво трябва?
Религията, това е система, това са методи за направление или отправление на по-висшия човешки живот в права посока. Не е религията, която създава човека, но човек създава религията; не е човек, който създава природата, но природата създава човека, т.е. в обикновен смисъл. Аз често се изразявам, като казвам: „Да почерпим нещо от природата“. Туй изречение е, само по себе си, наполовина разбрано.
Когато някой велик
цигулар
иска да изрази това, което е скрито в него, нему какво трябва?
– Една цигулка. Тая цигулка и този лък – това е природата, следователно чрез нея, чрез тази цигулка той може да изрази своето вдъхновение. Тази цигулка, като влезе в ръцете на цигуларя, говори отлично, тя оживява в ръцете му, но сложи ли я на земята, тя пак заспива. Следователно, аз казвам: Природата някой път е жива, а по някой път е спяща. Казвам: Трябва да идем в природата.
към беседата >>
Тази цигулка, като влезе в ръцете на
цигуларя
, говори отлично, тя оживява в ръцете му, но сложи ли я на земята, тя пак заспива.
Аз често се изразявам, като казвам: „Да почерпим нещо от природата“. Туй изречение е, само по себе си, наполовина разбрано. Когато някой велик цигулар иска да изрази това, което е скрито в него, нему какво трябва? – Една цигулка. Тая цигулка и този лък – това е природата, следователно чрез нея, чрез тази цигулка той може да изрази своето вдъхновение.
Тази цигулка, като влезе в ръцете на
цигуларя
, говори отлично, тя оживява в ръцете му, но сложи ли я на земята, тя пак заспива.
Следователно, аз казвам: Природата някой път е жива, а по някой път е спяща. Казвам: Трябва да идем в природата. Но кога да идем? – Само когато великият цигулар свири в нея, когато Божественият Дух я взел в ръката си и всички сили действат както тази цигулка – тогава трябва да идем, а не когато цигуларят почива или Божественият Дух се е оттеглил. Тогава и тя почива.
към беседата >>
– Само когато великият
цигулар
свири в нея, когато Божественият Дух я взел в ръката си и всички сили действат както тази цигулка – тогава трябва да идем, а не когато
цигуларят
почива или Божественият Дух се е оттеглил.
Тая цигулка и този лък – това е природата, следователно чрез нея, чрез тази цигулка той може да изрази своето вдъхновение. Тази цигулка, като влезе в ръцете на цигуларя, говори отлично, тя оживява в ръцете му, но сложи ли я на земята, тя пак заспива. Следователно, аз казвам: Природата някой път е жива, а по някой път е спяща. Казвам: Трябва да идем в природата. Но кога да идем?
– Само когато великият
цигулар
свири в нея, когато Божественият Дух я взел в ръката си и всички сили действат както тази цигулка – тогава трябва да идем, а не когато
цигуларят
почива или Божественият Дух се е оттеглил.
Тогава и тя почива. Защото и тази цигулка, природата, се нуждае от почивка, всичко в света се нуждае от почивка. Сега мнозина имат криво схващане за живота, например искат да ги обичат хората, нали? Някому е жално, че няма кой да го целуне, жално му е, че няма кой да му каже някоя блага дума, жално му е, че няма кой да му помогне, да го нахрани и т.н. Но вземете за пример целувката.
към беседата >>
37.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Както майсторът
цигулар
разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място.
– Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер.
Както майсторът
цигулар
разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място.
Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор? – Духът.
към беседата >>
Един виден
цигулар
занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-
цигулар
в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък.
Кой е Великият майстор? – Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.
Един виден
цигулар
занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-
цигулар
в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък.
Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят?
към беседата >>
Майсторът поканил
цигуларя
да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде.
– Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка. Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък.
Майсторът поканил
цигуларя
да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде.
Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката.
към беседата >>
При всяко прокарване на ножа през цигулката,
цигуларят
изпитвал вътрешно страдание и извиквал.
Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка. Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката.
При всяко прокарване на ножа през цигулката,
цигуларят
изпитвал вътрешно страдание и извиквал.
Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал. Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло.
към беседата >>
Докато майсторът сглобявал цигулката,
цигуларят
изгубил съзнание.
Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка. Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал.
Докато майсторът сглобявал цигулката,
цигуларят
изгубил съзнание.
Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал. Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка.
към беседата >>
Защо изгубил съзнание
цигуларят
?
Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание.
Защо изгубил съзнание
цигуларят
?
– Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал. Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас.
към беседата >>
И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на
цигуларя
– така го усещал.
Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката.
И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на
цигуларя
– така го усещал.
Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите. Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото.
към беседата >>
Както двойникът на
цигуларя
се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло.
При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.
Както двойникът на
цигуларя
се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло.
Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите. Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото. Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него.
към беседата >>
Както майсторът
цигулар
разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място.
– Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер.
Както майсторът
цигулар
разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място.
Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор? – Духът.
към беседата >>
Един виден
цигулар
занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-
цигулар
в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък.
Кой е Великият майстор? – Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.
Един виден
цигулар
занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-
цигулар
в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък.
Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят?
към беседата >>
Майсторът поканил
цигуларя
да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде.
– Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка. Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък.
Майсторът поканил
цигуларя
да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде.
Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката.
към беседата >>
При всяко прокарване на ножа през цигулката,
цигуларят
изпитвал вътрешно страдание и извиквал.
Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка. Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката.
При всяко прокарване на ножа през цигулката,
цигуларят
изпитвал вътрешно страдание и извиквал.
Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал. Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло.
към беседата >>
Докато майсторът сглобявал цигулката,
цигуларят
изгубил съзнание.
Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка. Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал.
Докато майсторът сглобявал цигулката,
цигуларят
изгубил съзнание.
Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал. Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка.
към беседата >>
Защо изгубил съзнание
цигуларят
?
Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание.
Защо изгубил съзнание
цигуларят
?
– Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал. Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас.
към беседата >>
И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на
цигуларя
– така го усещал.
Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката.
И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на
цигуларя
– така го усещал.
Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите. Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото.
към беседата >>
Както двойникът на
цигуларя
се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло.
При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.
Както двойникът на
цигуларя
се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло.
Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите. Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото. Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него.
към беседата >>
38.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
На двама
цигулари
, които са завършили своето изкуство, оформили са своето знание, дайте каквото и да е музикално произведение, като вземат цигулката, могат да го изпълнят – няма никакъв спор.
И сега трябва да се говори на силните, а не на слабите, на богатите, а не на сиромасите; на учените, а не на невежите; на добрите, а не на лошите. Всяко учение трябва да бъде строго оформено в себе си с математическа точност, оформено в съзнанието ни, а не вън, не по форма. Мога да ви изкажа едно знание в поетическа форма или в проза, това не е знание, оформено вътре в съзнанието ви. И следователно целият спор, който в съвременната култура съществува, е по отношение на външното оформяне на знанието. Във външното оформяне има всякога спор – кой е на правата страна, – а във вътрешното оформяне няма абсолютно никакъв спор.
На двама
цигулари
, които са завършили своето изкуство, оформили са своето знание, дайте каквото и да е музикално произведение, като вземат цигулката, могат да го изпълнят – няма никакъв спор.
Но цигулките им трябва да бъдат еднакво нагласени, и те еднакво да са следвали, еднакво знание да са придобили, еднакви правила. Обаче ако един цигулар, един български гайдарджия вземе да изпълни това музикално съчинение, как мислите, че ще го изпълни? Клавишите, тъй да кажем, на българската гайда липсват, на пискулника липсват известни дупчици, с които може да се създадат тия тонове. Даже в едно модерно пиано липсват много клавиши и на съвременния орган липсват, и той има много недостатъци. Пианото не може да вземе една четвърт тон, една втора взема, но една осма не може да вземе, а една шестнайсетина никак.
към беседата >>
Обаче ако един
цигулар
, един български гайдарджия вземе да изпълни това музикално съчинение, как мислите, че ще го изпълни?
Мога да ви изкажа едно знание в поетическа форма или в проза, това не е знание, оформено вътре в съзнанието ви. И следователно целият спор, който в съвременната култура съществува, е по отношение на външното оформяне на знанието. Във външното оформяне има всякога спор – кой е на правата страна, – а във вътрешното оформяне няма абсолютно никакъв спор. На двама цигулари, които са завършили своето изкуство, оформили са своето знание, дайте каквото и да е музикално произведение, като вземат цигулката, могат да го изпълнят – няма никакъв спор. Но цигулките им трябва да бъдат еднакво нагласени, и те еднакво да са следвали, еднакво знание да са придобили, еднакви правила.
Обаче ако един
цигулар
, един български гайдарджия вземе да изпълни това музикално съчинение, как мислите, че ще го изпълни?
Клавишите, тъй да кажем, на българската гайда липсват, на пискулника липсват известни дупчици, с които може да се създадат тия тонове. Даже в едно модерно пиано липсват много клавиши и на съвременния орган липсват, и той има много недостатъци. Пианото не може да вземе една четвърт тон, една втора взема, но една осма не може да вземе, а една шестнайсетина никак. А съвременните християни са се научили да пеят тъй, както онзи, който започва с цяла нота на четири четвърти, като почне цяла една нота. Аз не казвам, че това е лошо, но то е само едно начеване на музиката, а музиката има за цел повдигането на човешката душа.
към беседата >>
39.
Един малък опит
,
ИБ
, София, 20.6.1922г.,
Представете си един
цигулар
, който мисли, че хубаво свири, но който го слуша, вижда, че не свири вярно.
Един малък опит. Иде някой и иска да знае къде има вода в земята. Който разбира, ще вземе серива* вълна, ще изкопае малко, ще я зарови, ще я покрие с една паница и след това, ако е мокра, значи има вода, ако е суха, значи няма вода, ще търси на друго място. Ако има наблизо вода, вълната омеква, понеже тя има свойства да привлича водата. Та сега казвам, цветята ще покажат има ли у вас добри или лоши качества.
Представете си един
цигулар
, който мисли, че хубаво свири, но който го слуша, вижда, че не свири вярно.
Може да му търпят хората, но те знаят, че не свири хубаво. И Божественото у нас, като ни търпи, не трябва да мислите, че То се съгласява, че свирим хубаво. - Не. То казва: "Не свириш добре, както живееш, не е добър живот." Както учителят казва: "Не свириш добре, тона не взимаш правилно." А като не вземаш ти, взема учителят тогава цигулката. Сега ще се учите да бъдете положителни в себе си, да не критикувате, но да отбелязвате фактите.
към беседата >>
40.
Развитие на съзнанието / Развитие на съзнанието
,
ООК
, Чамкория, 27.7.1922г.,
Дали сте горе, или долу, като цяла или половина нота, като осмина или четвъртина, това не е важно; дали участвате в нотите на
цигуларя
, или барабанчика, и това не е важно.
Ако днес сте в една гама, на другия ден ще влезете в друга гама; ако днес сте в едно отношение към Учителя си, на другия ден ще смените местото и отношението си. Няма два еднакви момента в живота на човека. Една вътрешна, разумна сила урежда отношенията и местата на живите същества. Къде ще се постави една нота, това зависи от самия музикант, а не от вас. Като знаете това, вие нямате право да роптаете защо сте сложени на едно или на друго място.
Дали сте горе, или долу, като цяла или половина нота, като осмина или четвъртина, това не е важно; дали участвате в нотите на
цигуларя
, или барабанчика, и това не е важно.
Вие трябва да се слеете в общата хармония, да не се чувате отделно. В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие – нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония.
към беседата >>
Дали сте горе, или долу, като цяла или половина нота, като осмина или четвъртина, това не е важно; дали участвате в нотите на
цигуларя
, или барабанчика, и това не е важно.
Ако днес сте в една гама, на другия ден ще влезете в друга гама; ако днес сте в едно отношение към Учителя си, на другия ден ще смените местото и отношението си. Няма два еднакви момента в живота на човека. Една вътрешна, разумна сила урежда отношенията и местата на живите същества. Къде ще се постави една нота, това зависи от самия музикант, а не от вас. Като знаете това, вие нямате право да роптаете защо сте сложени на едно или на друго място.
Дали сте горе, или долу, като цяла или половина нота, като осмина или четвъртина, това не е важно; дали участвате в нотите на
цигуларя
, или барабанчика, и това не е важно.
Вие трябва да се слеете в общата хармония, да не се чувате отделно. В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие – нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония.
към беседата >>
41.
И Петър Го взе настрана
,
НБ
, Чамкория, 30.7.1922г.,
Или може да се яви у някой астроном или художник или
цигулар
.
Имате ли Любов, вие вече имате почва, условия, при които може да живеете. В този смисъл Любовта ще роди живота, животът ще даде знания, знанията ще донесат Мъдростта, след нея ще дойде Истината. Но самата Мъдрост, самата Истина вън от Любовта нямат никакви съотношения. Де може да се яви знанието? Вие сте болен, да кажем, и отидете при някой лекар да ви лекува – значи знанието може да се яви у лекаря.
Или може да се яви у някой астроном или художник или
цигулар
.
Знанието е положителна страна. Когато говорим за ясновидство, когато почнем да изучаваме Божията Мъдрост, вие питате: „Защо нашият ум трябва да се занимава с такива далечни, отвлечени работи? “ Те не са отвлечени работи. В прочетения стих Петър се обръща към Христа и му казва, че има много да пострада в света. Той му казва: „Господи, Ти разбираш законите, приложи ги, отмахни това, което иде за Тебе, имаш сила, стани цар, завладей света, тури ред и порядък, а тъй, да оставиш да Те разпъват после, да Ти се смеят и толкова хиляди хора да измрат, да отидат с Тебе, не прави тия работи“.
към беседата >>
42.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Онзи
цигулар
, който знае как да свири, ще може да свири, но ако не знае, не ще може.
Това е да покажеш всичката своя Любов. Еднакво безпристрастие. Това е то новият живот. Вие ще кажете: „Това нещо приложимо ли е? “ – Приложимо е, но трябва да знае човек как.
Онзи
цигулар
, който знае как да свири, ще може да свири, но ако не знае, не ще може.
Онзи, който знае как да държи четката си, ще може да рисува, но ако не знае как да си служи с нея, не ще може да рисува. И сега ви казвам, че единственият Господ, който остава, това е Любовта, която иде сега в света. Една велика сила иде сега в света и вие несъзнателно ще се измените. И тази Любов ще дойде и ще смъкне всичко от вас – и вие ще се измените. Един ден вие ще се събудите и ще разберете, че умът ви се е изменил.
към беседата >>
43.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
Аз съм
цигулар
, гладен съм.
Те са едно средство, размяна в света, едно удобство, за да си служим с тях, тъй както минаваме пътищата с един параход, с една железница или с един велосипед. Те не са тъй необходими, както е необходим въздухът, както е необходима храната. Някой път казват, че без пари не може. Да, без въздух не може, без светлина не може, без знание не може, но без пари може. Как да не може?
Аз съм
цигулар
, гладен съм.
Отида някъде, тегля лъка на цигулката, нагостят ме с малко хлебец – дойда на своето място. Пет пари не нося. Минава покрай мене един колар, искам да се повозя. Питам го: „Хайде да ме повозиш, може ли? “ – „Може, качи се на колата.“ Качвам се, тегля му лъка, той кара, а аз свиря.
към беседата >>
44.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
Целта е това, което знаете, да го владеете така добре, както един колар, абаджия, гайдар или
цигулар
.
Когато си болен, какво те ползва това, че другите хора са здрави, ходят и работят? Чуждите добрини не могат да ви ползват. Това, което ще ви ползва, е вие да се учите, вие да бъдете добри. За вашето бъдеще е необходимо единствено да се учите, нищо повече. Ние не ви учим на калугерски живот, а това Учение е като един занаят.
Целта е това, което знаете, да го владеете така добре, както един колар, абаджия, гайдар или
цигулар
.
„Понеже вкусихте, че Господ е благ. При Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.“ Следователно хората отхвърлят това Учение. Те вече са го отхвърлили и видяхте на седемнадесети септември по какъв начин си уреждаха работите19. Ако не приемете Любовта, същото ще стане и с вас, защото една горчива дума, която се изрича, може да разбие сърцето или да пукне главата. И в Духовния свят има счупване на глави.
към беседата >>
45.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Цигулар
си, ще излезеш на пътя и ще свириш.
И тъй, когато разумният Дух дойде у вас, ще ви разкрие закона, върху който е съграден животът. Като знаете този закон, няма да се страхувате от нищо. Бог е вложил във вас голямо богатство – ум, сърце и воля. Имаш ли това богатство, и на камък да стъпиш, можеш да изправиш живота си. Чудни са хората, като се страхуват от живота.
Цигулар
си, ще излезеш на пътя и ще свириш.
Който мине край тебе, все ще ти даде нещо. Каруцар си, знаеш да поправяш каруци. Срещнеш един каруцар, счупила се каруцата му, не може да я поправи. Ти спираш, поправяш каруцата и той те възнаграждава. В скоро време се прочуеш със занаята си, всеки те вика, да поправиш каруцата му.
към беседата >>
Цигулар
си; ще вземеш цигулката, ще застанеш край пътя, ще свириш, един ще ти даде нещо, друг ще ти даде.
(втори вариант)
Христос казва: "Когато разумният Дух дойде, ще ти разкрие онзи закон, върху който животът ти е съграден". Няма защо да се страхуваш, че Господ е вложил в тебе чувства, ум и воля. Ти имаш богатства и дори на гол камък да живееш, пак ще можеш да си поправиш живота. Питате какво да правите. Чудни са хората!
Цигулар
си; ще вземеш цигулката, ще застанеш край пътя, ще свириш, един ще ти даде нещо, друг ще ти даде.
Някому се повредила колата; ти ще я поправиш, след което ще седнеш в нея и той ще те закара където искаш. Срещнеш друг, на когото също се е счупила колата и той ще те пита можеш ли да я поправиш. На втори, на трети поправяш колата и така се прочуваш като майстор. А сега ние стоим и се молим да се уреди животът ни. Приличаме на английския проповедник Спържин, член на една богата църква в Лондон, която искала да събере един-два милиона лева за някакви свои нужди и предложила да молят Бога, за да им се предоставят по някакъв начин тези пари.
към втори вариант >>
46.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Добрият
цигулар
може да свири и на обикновена цигулка, но, ако му дадете цигулка „Страдивариус", той ще изсвири същото парче много по-хубаво.
И обратно, ако нямаш нужда от светлина, ще затвориш тези ключове, които не ти са нужни. И нашите мисли, чувства и действия са от различна интензивност, както и лампите. Една мисъл може да има светлината на една свещ, друга – на две, на пет и на повече свещи. Следователно, вложи в ума си такава мисъл, каквато светлина искаш. Думите „скъпи Учителю" не могат да произведат светлината на думите „обични Учителю".
Добрият
цигулар
може да свири и на обикновена цигулка, но, ако му дадете цигулка „Страдивариус", той ще изсвири същото парче много по-хубаво.
Искаш ли да изсвириш нещо хубаво, ще си послужиш с хубав инструмент. Той издава по-голяма, по-интензивна светлина. Казвам: Мозъкът на сегашните хора се намира в състояние на инертност, на слаба дейност. Днес една малка част от клетките на човешкия мозък работи. Повечето клетки са недейни, неразработени.
към беседата >>
Един велик
цигулар
може да изсвири на една обикновена цигулка нещо хубаво, но ако му дадете една прекрасна цигулка, той ще изсвири нещо отлично.
(втори вариант)
И нашият живот е устроен по същия начин. Нашите мисли, желания, действия, които произтичат в нас, нямат еднаква сила, еднаква интензивност, еднакъв калибър. Някоя наша мисъл има силата на една свещ, други на пет, десет, петдесет, сто, двеста свещи и всяка една от тия мисли си има свой ключ. Ти никога не можеш да произведеш същия резултат от тия мисли, ако не завъртиш техния ключ. Ако кажеш „скъпи учителю", ти не можеш да произведеш резултата на „обични учителю".
Един велик
цигулар
може да изсвири на една обикновена цигулка нещо хубаво, но ако му дадете една прекрасна цигулка, той ще изсвири нещо отлично.
Следователно тази хубава песен не може да я изсвири на една каква и да е, на една обикновена цигулка. И тъй, хубавата песен се свири на съвършен инструмент. Сега съвременният човешки мозък е дошъл до едно състояние на инертност, на бездейност. Сега хората са умни, но тази интелигентност почива на една малка деятелност. Запример у някои интелигентността е дошла до една малка част от мозъка и само тези клетки са деятелни, а другата част не е разработена.
към втори вариант >>
47.
Отличителни качества на волята
,
МОК
, София, 11.10.1922г.,
Цигулар
, който при трудните условия на живота продава цигулката си, е осъден на големи страдания.
Какво е цигулката за човека? Цигулката представя човешкото тяло. Какво пра¬вят учениците но музика? Като не им върви, те продават цигулката си. Пазете свещено следното правило: И при най-мъчните условия на живота не продавайте цигулката си!
Цигулар
, който при трудните условия на живота продава цигулката си, е осъден на големи страдания.
Имал дългове, които трябвало да плати. Щом има дългове, нека свири. По този начин той по-лесно ще изплати дълговете си, отколкото ако продаде цигулката си. От окултно гледище не е позволено на ученика да продава цигулката си. Ако продаде цигулката си, той ще се намери вън от училището.
към беседата >>
48.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Впрочем тия, най-грубите гласове, донякъде са успели, налучкали са ги, но как пеят птичките, те още не могат да им подражават; само някои
цигулари
могат да подражават.
Цял оркестър е туй! Един музикант, който има туй ухо, ще чуе това, което никога в живота си не е чул. И ако някой съвременен музикант би написал някое музикално творение, как птичките започват своята молитва, той би произвел цял фурор. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата. Мъчат се да схванат най-грубото, но и туй не могат.
Впрочем тия, най-грубите гласове, донякъде са успели, налучкали са ги, но как пеят птичките, те още не могат да им подражават; само някои
цигулари
могат да подражават.
А в окултната музика всичко туй е подражаемо. Та сега, като ученици на окултизма, ние не искаме да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползвате от нея. Сега някои, които са религиозни, ще кажат: „Ами ония четива? “ Всяко едно четиво, като го четеш, ако имаш музикално настроение, ще го разбереш по един начин, а ако нямаш музикално настроение, ще го разбереш по друг начин. И всякога Божественият Дух работи музикално.
към беседата >>
После ще им обърнем внимание как да си държат пръстите, но няма да разправяте това на другите
цигулари
.
Пееш ли, ни помен няма да има в душата ти за пари. Ако някой ти даде пари, да не мислиш, че като ти даде 5 или 10 лева, та с това ти е платил. Музиката е нещо, което не може да се плати. Едно парче, изсвирено окултно, с нищо не може да се откупи! Та по този начин на онези, които свирят на пиано, които свирят на китара, цигулка, ще им дадем окултни правила, как да си държат лъковете, как да свирят, ще им дадем упражнения за това.
После ще им обърнем внимание как да си държат пръстите, но няма да разправяте това на другите
цигулари
.
Тия упражнения ще ги вмъквате тук-там, но не всякога. Сега, ако поискам един от учениците да изпее една песен, би ли я изпял някой изведнъж, без да мисли? Аз ще поканя да пее някой, който има хубав глас. Първото, което ще се яви у вас, е, че ще се стеснявате, ще мислите, че тези наоколо ви са критици. Не, не са критици.
към беседата >>
49.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
Давах я на мнозина
цигулари
, те казват: „Не можем да свирим“.
И тихичко може да си пеем. Та аз съм за тази вътрешна духовна свобода. Всеки един от вас трябва да има духовна свобода. Като пеете, не дигайте много гласа си, а се вслушвайте, обръщайте внимание как взимате тоновете. Аз имам още една цигулка и ще видите какъв хубав глас ще има.
Давах я на мнозина
цигулари
, те казват: „Не можем да свирим“.
На тази цигулка, с която цигуларите не могат да свирят, аз мога да свиря, но трябва да се внесе нещо в нея. Но когато внеса в другата цигулка това нещо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тук, и го туря в другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и в цигулката, и във всяко нещо ние може да внесем тази жизнена сила.
към беседата >>
На тази цигулка, с която
цигуларите
не могат да свирят, аз мога да свиря, но трябва да се внесе нещо в нея.
Та аз съм за тази вътрешна духовна свобода. Всеки един от вас трябва да има духовна свобода. Като пеете, не дигайте много гласа си, а се вслушвайте, обръщайте внимание как взимате тоновете. Аз имам още една цигулка и ще видите какъв хубав глас ще има. Давах я на мнозина цигулари, те казват: „Не можем да свирим“.
На тази цигулка, с която
цигуларите
не могат да свирят, аз мога да свиря, но трябва да се внесе нещо в нея.
Но когато внеса в другата цигулка това нещо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тук, и го туря в другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и в цигулката, и във всяко нещо ние може да внесем тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживее.
към беседата >>
Великите
цигулари
и пианисти, те внасят това нещо.
Като извадя туй, което е тук, и го туря в другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и в цигулката, и във всяко нещо ние може да внесем тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживее. Може да внесем нашия двойник в нея и този двойник прониква във всичките пори, прониква в цигулката. И тогава в този глас стават трептения.
Великите
цигулари
и пианисти, те внасят това нещо.
Певици, които пеят хубаво, те внасят това трептение в гърлото си, в душата си. Ако туй нещо може да влезе в гърлото ти, ти ще имаш отличен глас, всички ще те слушат. Но нашата душа трябва да влезе в гърлото. Душата навсякъде трябва да ходи. Ами че тъй!
към беседата >>
У българина гайдата е по-почитана и гайдарят има повече почитатели, отколкото
цигуларя
.
Вземи твоя часовник и виж от какви части е направен, но преди часовникът да е направен, не го бутай. И тъй, музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате, и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън; не само да пеем за наслада, но ще я употребим за защита на себе си. И псалмопевецът какво казва? „Хвалете Господа с китара и с кимвал.“ Пък ако аз бих писал, щях да добавя: и с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти. И българите, като видят цигулка, мислят, че само дяволът свири на цигулка.
У българина гайдата е по-почитана и гайдарят има повече почитатели, отколкото
цигуларя
.
Не зная защо, но тъй е. И пословица има: „Цигулар къща не гледа“. Ами че цигулар, който къща не гледа, той е цигулар! Той на цигулката си е отдаден. Защото ако неговият ум е съсредоточен в къщата, той няма да гледа цигулката.
към беседата >>
И пословица има: „
Цигулар
къща не гледа“.
И псалмопевецът какво казва? „Хвалете Господа с китара и с кимвал.“ Пък ако аз бих писал, щях да добавя: и с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти. И българите, като видят цигулка, мислят, че само дяволът свири на цигулка. У българина гайдата е по-почитана и гайдарят има повече почитатели, отколкото цигуларя. Не зная защо, но тъй е.
И пословица има: „
Цигулар
къща не гледа“.
Ами че цигулар, който къща не гледа, той е цигулар! Той на цигулката си е отдаден. Защото ако неговият ум е съсредоточен в къщата, той няма да гледа цигулката. А който е отдаден на цигулката си, той къщата не гледа, той казва: „Друг да се грижи за къщата, а аз ще радвам хората. Които са скръбни, весели ще станат, които са болни, ще оздравеят“.
към беседата >>
Ами че
цигулар
, който къща не гледа, той е
цигулар
!
„Хвалете Господа с китара и с кимвал.“ Пък ако аз бих писал, щях да добавя: и с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти. И българите, като видят цигулка, мислят, че само дяволът свири на цигулка. У българина гайдата е по-почитана и гайдарят има повече почитатели, отколкото цигуларя. Не зная защо, но тъй е. И пословица има: „Цигулар къща не гледа“.
Ами че
цигулар
, който къща не гледа, той е
цигулар
!
Той на цигулката си е отдаден. Защото ако неговият ум е съсредоточен в къщата, той няма да гледа цигулката. А който е отдаден на цигулката си, той къщата не гледа, той казва: „Друг да се грижи за къщата, а аз ще радвам хората. Които са скръбни, весели ще станат, които са болни, ще оздравеят“. Та и ние сега се нуждаем от музиката.
към беседата >>
50.
Влиянието на електричеството
,
ООК
, София, 29.10.1922г.,
Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост, тъга, на отчаяние, на надежда и всеки един
цигулар
– и той иска да ги изрази.
В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш, право е. Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество. Сега аз ви обръщам внимание на вътрешните методи на музиката, а не на външната техника. Аз ще дойда малко по-после да засегна и съвременната музика, оперната музика. Както свирят днес, аз виждам усилието на съвременното човечество към напредък.
Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост, тъга, на отчаяние, на надежда и всеки един
цигулар
– и той иска да ги изрази.
Но още нямаме талантливи музиканти, които да са схванали чувството и да го изразят. Много музиканти не могат да предадат чрез цигулката този вътрешен израз. Много мъчно може да се изрази едно чувство. Та някои от тия песни са правилни, а други не са правилни. И в окултната наука ние ще пеем само положителни упражнения.
към беседата >>
Сегашните
цигулари
всички турят на цигулката си отгоре сординка, за да свирят тихо, когато на един окултен
цигулар
не му трябва никаква сурдинка.
“ Пейте по-отривисто! (Учителят свири на цигулката си, взима четвърт тонове.) Вие туй не може да го направите, туй е окултен глас. (Учителят пак свири нещо весело, игриво.) Туй е светска музика, не е обикновена; тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно. В един окултен тон трябва да има мекота.
Сегашните
цигулари
всички турят на цигулката си отгоре сординка, за да свирят тихо, когато на един окултен
цигулар
не му трябва никаква сурдинка.
(Учителят свири съвсем тихо.) После в позициите има окултна музика. Един тон като се вземе с първия, втория или третия пръст, има разлика. И всякога, когато пеете, трябва някак си да движите и ръцете си. В окултната музика пеенето трябва да бъде картинно. Вие трябва да имате един жив образ.
към беседата >>
51.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв
цигулар
е бил!
Навсякъде ще може да се тонирате. Сега аз не говоря вече за градския живот или за селския живот, няма да намерите у тях тази преснота. Запример българите постоянно говорят за своята музика. Ако се спра да я критикувам нашата стара музика от 5–6 века насам, от робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалим. Българинът живее все с миналото.
Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв
цигулар
е бил!
Мене не гледайте, но дядо ми, пък прадядо ми, пък баба ми каква певица е била! “ Дядо ти, баба ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи? Ако дядо ти е бил музикант, а баба ти е била певица, и когато дядо ти е свирил с гъдулката, а баба ти е пяла, ти какво постави върху тази основа? И ти трябваше да сложиш нещо. „На мен – казва – не ми трябва музика.“ – Тогава излез из живота!
към беседата >>
52.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
Те си създават идеята, че знаят много да свирят, че са добри
цигулари
, но всъщност хората днес едва са засегнали изкуството да свирят на цигулка.
Сега за онези от вас, които не са толкова добри певци, като на ученици на окултната наука аз поставям за тях музиката като средство за усилване на волята. Ако вие не можете да преодолеете малкото мъчнотии на гласа си, тогава где седи волята ви? Именно в преодоляването на мъчнотиите ще калите волята си. Онзи, който не е способен в пеенето, той чрез думите на упражненията ще трябва да упражнява и своята воля. И музикантите се развалят по нямане на воля.
Те си създават идеята, че знаят много да свирят, че са добри
цигулари
, но всъщност хората днес едва са засегнали изкуството да свирят на цигулка.
Те мислят, че имат добро изпълнение. Може ли един музикант тъй да предаде едно любовно настроение с цигулката, че като свири, околните да познаят, че за Любов свири – да изрази гласа на Любовта? По някой път, след като ти е разказвал дълго време за тези неща, едва ще разбереш за какво ти свири и ще почнеш да чувстваш това. Не, не! Вие, без да знаете всичко това, само като ви засвири някой, трябва да почнете да го чувствате.
към беседата >>
Например един окултен
цигулар
може да ви представи зазоряването и вие може да видите на цигулката му, като свири, как иде светлината, как се увеличава, увеличава, как Слънцето изгрява.
Всички тия течения ще ви отровят, ще парализират мисълта ви, волята, чувствата ви: ще станете кости, мъртви кости. В туй отношение сега музиката, каквато и да е тя – не само религиозната, която е едностранчива, не само светската музика, която също е едностранчива – музиката изобщо може да лекува. Музика аз наричам появяването на първите лъчи, тази дрезгава светлина на Слънцето. То е музика – да изразиш как се усилва слънчевата светлина, как идва до зенита и как после се намалява. То е музика, минаване от една гама в друга.
Например един окултен
цигулар
може да ви представи зазоряването и вие може да видите на цигулката му, като свири, как иде светлината, как се увеличава, увеличава, как Слънцето изгрява.
После той ще ви представи как пеят птичките и вие, като излезете, ще ви олекне на душата. А сега, след като ви свирят дълго време, казвате: "Е, той е класически автор, този Бетховен." Но какво е искал да каже Бетховен? Той имал сюжет! Та ние сега благодарим на тия стари автори, ние признаваме тяхното значение, но за в бъдеще идат други музиканти, много по-велики от Бетховен! Те ще създадат една музика, за която светът даже не може и да подозира.
към беседата >>
53.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Цигуларят
пипнал цигулката и изсвирил нещо.
Пипането, т. е. осезанието, е едно от петте сетива. Може ли то само да разреши въпроса за реалността? Вярно е, че каквото е пипнал човек, все излязло нещо. Художникът пипнал четката и нарисувал една картина.
Цигуларят
пипнал цигулката и изсвирил нещо.
Поетът пипнал перото и написал едно стихотворение. Имаме ли право да разчитаме само на пипането? Има още четири сетива – зрение, слух, обоняние и вкус – четири авторитета. Извикайте и тях, и те да си кажат просветеното мнение по въпроса за реалните и нереалните неща. В съгласие ли са петте сетива помежду си, или са в разногласие?
към беседата >>
54.
Музиката – средство за концентриране
,
ООК
, София, 17.12.1922г.,
Аз зная, слушал съм най-знаменити
цигулари
, по-добър
цигулар
от Паганини не е имало.
И колко от тия най-знаменити, които свирят на цигулка, свирят погрешно! Те правят погрешки, камо ли вие няма да правите?! Ще кажат някои, и най-големите капацитети правят погрешки: изяждат от такта осмина, шестнайсетина. И когато един такъв свири, казват: „Много правилно свири на цигулка! “ Не.
Аз зная, слушал съм най-знаменити
цигулари
, по-добър
цигулар
от Паганини не е имало.
Единствен той е свирил много хубаво. След него другите цигулари, които свирят, правят погрешки. Като взимат легато, колко погрешки правят! За да избегнат своите погрешки, правят легато. Легато да вземеш, изкуство се иска.
към беседата >>
След него другите
цигулари
, които свирят, правят погрешки.
Ще кажат някои, и най-големите капацитети правят погрешки: изяждат от такта осмина, шестнайсетина. И когато един такъв свири, казват: „Много правилно свири на цигулка! “ Не. Аз зная, слушал съм най-знаменити цигулари, по-добър цигулар от Паганини не е имало. Единствен той е свирил много хубаво.
След него другите
цигулари
, които свирят, правят погрешки.
Като взимат легато, колко погрешки правят! За да избегнат своите погрешки, правят легато. Легато да вземеш, изкуство се иска. Като свириш с цигулка, а някой пее, да не може да се различи, ти ли свириш, или той пее. То е изкуство!
към беседата >>
Най-видните
цигулари
в едно парче поне на 10 места не взимат вярно, правят погрешки.
То е изкуство! Да можеш да вложиш душата си в цигулката, тогава можеш да свириш. Не вложиш ли душата си в цигулката, ще правиш погрешки. Пръст е, изплъзва се; после, позицията не е вярна. Та не се обезсърчавайте.
Най-видните
цигулари
в едно парче поне на 10 места не взимат вярно, правят погрешки.
Понеже вашите погрешки са по-големи, и вие не се обезсърчавайте. Тъй стои самата истина. Направим една погрешка, ще кажем в ума си – ще я поправим. Направим втора: ще я поправим. Ще я поправим, ще я поправим, докато най-после се научим да пеем.
към беседата >>
55.
Правилният растеж на Ученика
,
ООК
, София, 2.1.1923г.,
Защото онзи
цигулар
, който познава своето изкуство, той свири добре.
И ако в една школа, каквато и да е тя, не се сложи Любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Следователно, когато аз говоря за Любовта, подразбирам този великия принцип, който сега трябва да вложите, за да познавате окръжаващите ви хора. Чрез закона на Любовта вие трябва да познавате хората. Така ще се избегнат много от сегашните неприятности и нещастия. Щом познавам един човек и щом той ни познава, ние се намираме вече в закона на Божествената хармония.
Защото онзи
цигулар
, който познава своето изкуство, той свири добре.
Двама музиканти, които познават еднакво своето изкуство, свирят правилно. Но ако единият е учил по една система, другият – по друга, единият употребява един ключ, другият – друг ключ, те не могат да свирят. Следователно всички трябва да се нагласят по закона на Любовта, а туй нагласяване става чрез познание. Казвате: „Какво ще видим, ако познаем един човек? “ – Велико нещо е да познаете един човек!
към беседата >>
56.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
Да кажем, един
цигулар
свири много хубаво и едно дете го слуша, но не знае да свири.
Значи животното е владиката. Туй не е едно оправдание заради нас. То не е и философия. Защото ако съдим по аналогия, че животното, като има тази козина, седи интелектуално или по душа по-ниско от нас, туй не показва, че това е така с животното. Не. Може потенциално то да е равно на нас, но в своето кинетическо състояние не се е проявило.
Да кажем, един
цигулар
свири много хубаво и едно дете го слуша, но не знае да свири.
Туй дете, като се прояви, може да стане един виртуоз, 10 пъти по-знаменит от първия. Та туй проявление, което имате, тия неща трябва да ги изучавате чисто обективно. В окултната наука искат да събудят съзнанието на всеки един ученик, да съзнае същността на своето проявление. Той не трябва да съжалява за положението, което заема. Никога не трябва да съжалява за едно положение.
към беседата >>
57.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Само умниятъ човѣкъ може да направи единъ възелъ; само една умна жена може да плете чорапи; само единъ поетъ може да напише едно стихотворѣние; само единъ
цигуларь
може да свири на цигулка.
Тази власть на Кесаря е отгорѣ, и ти не би ималъ власть, ако не бе ти дадена.“ Второто нѣщо, което Христосъ каза на ученицитѣ си слѣдъ възкрѣсението бѣше: Азъ имамъ власть на небето и на земята, дадена отгорѣ. Идете сега и проповѣдвайтѣ туй учение. Сега, ще дойдемъ до думитѣ: „вързвамъ и развързвамъ“. „Вързването“ това е актъ на ума.
Само умниятъ човѣкъ може да направи единъ възелъ; само една умна жена може да плете чорапи; само единъ поетъ може да напише едно стихотворѣние; само единъ
цигуларь
може да свири на цигулка.
Само умниятъ човѣкъ може да направи това, защото тукъ взима участие ума. Само човѣкътъ, който не е заетъ само съ ядене и пиене, а съ туй Божественото въ него, само той може да направи всичко това. Сега, ние съврѣменнитѣ хора проповѣдваме, че трѣбва да се осигуримъ, да подобримъ живота си. Да, съгласенъ съмъ. Да го осигуримъ.
към беседата >>
Само поетът може да пише стихове; само
цигуларят
може да свири на цигулка.
(втори вариант)
Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам". Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи.
Само поетът може да пише стихове; само
цигуларят
може да свири на цигулка.
Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо? – Умът работи в него. Онзи, който не мисли само за ядене и пиене, той може да направи нещо разумно – Божественото работи в него. Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си. Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване?
към втори вариант >>
58.
Тъмното петно в съзнанието
,
ООК
, София, 21.1.1923г.,
Както един
цигулар
, млад ученик, трябва да го учите как да държи цигулката си, то е най-трудното, този лък, после има позиции и пр., тъй и в окултната Школа има тия позиции, този лък.
Няма да учите, както е било досега. Система има, начини има за учение. Тия изкуства сега ще учите: как трябва да учите, как трябва да четете книгата, как да държите книгата и каква поза трябва да имате при четенето на книгата. В окултната Школа има особени начини и методи, как трябва да четете, и тия методи трябват. И то е най-трудно.
Както един
цигулар
, млад ученик, трябва да го учите как да държи цигулката си, то е най-трудното, този лък, после има позиции и пр., тъй и в окултната Школа има тия позиции, този лък.
После как се нарича движението на лъка, отгоре, има особено движение на лъка, туй го изпълняват най-видните виртуози – игра на лъка върху струните. И всеки един окултен ученик трябва да има един гъвкав ум. Умовете на всинца ви са приготвени от толкова време, вие може да учите. Сега друг опит ще направим за 3 минути, на слънцето няма да ходим. За 3 минути ще съсредоточите ума си, да видим може ли да намерите вашето съзнание, тази светлина.
към беседата >>
59.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Двама
цигулари
какъ могатъ да свирятъ?
Сѫщината, отъ която нашиятъ умъ е създаденъ, сѫщината, отъ която той произтича, не може да се измѣни. И законитѣ, които рѫководятъ нашитѣ мисли, и тѣ не могатъ да се измѣнятъ. Азъ и ти можемъ да мислимъ само по опрѣдѣлени методи, по опрѣдѣлени закони. Нѣкой ще каже: „Азъ мога да мисля, както искамъ“. Заблуждавате се.
Двама
цигулари
какъ могатъ да свирятъ?
Само по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ иматъ основни правила. И тѣхнитѣ цигулки трѣбва да бѫдатъ нагласени по тия правила, Азъ не мога да държа лѫка по единъ или другъ начинъ. Не, само по единъ начинъ правиленъ ще държа лѫка, цигулката. Двама художници за да рисуватъ еднакво, и тѣ си иматъ правила въ художеството, по които могатъ да рисуватъ.
към беседата >>
Ти си
цигуларь
, нали?
Казвашъ: „Обичамъ те; а, ти си отличенъ човѣкъ, като тебе вторъ нѣма. Ти си написалъ едно стихотворение, ти си по-горѣ отъ Шекспира! “ Хвалишъ го, а после, като си замине той, казвашъ: „Малко му понамазахъ главата, хайде да се повдъхнови“. Тозъ ти намаже главата, онзи ти намаже главата, и ти оглупѣвашъ. Не, ще му кажешъ: „Слушай, братко, свиришъ донѣкѫдѣ хубавичко“!
Ти си
цигуларь
, нали?
Утре ще се даде единъ концертъ, единъ първокласенъ виртуозъ идва сега въ България, ще даде своя концертъ. Азъ ще те пратя да го послушашъ. Но, бедѣнъ съмъ. „Азъ ще платя за тебе, иди да сравнишъ твоето свирене съ неговото“. „Много съмъ занятъ, ето, вземи този билетъ, на десетия рѣдъ е твоя столъ, съжалявамъ, че не мога да послушамъ този концертъ, но затуй ти плащамъ, иди ти вместо мене, и после, ела да ми разправишъ за ефекта, който е произвелъ концерта“.
към беседата >>
Как ще свирят двама
цигулари
?
(втори вариант)
Същината, от която произлиза нашият ум, не може да се измени. И законите, които ръководят нашите мисли, също са неизменни. Аз и ти, изобщо човекът, можем да мислим по определени закони. Казваш: Аз мога да мисля, както искам. Заблуждаваш се.
Как ще свирят двама
цигулари
?
Каквото и да правят, те ще свирят по един и същ начин – по основни музикални правила. И цигулките им също ще бъдат нагласели по музикални правила. Не можеш да държиш лъка, както ти попадне. Ще държиш и лъка, и цигулката по правилата. Двама художници, за да рисуват правилно, и те се ръководят по известни правила.
към втори вариант >>
Свириш, но не си голям
цигулар
.
(втори вариант)
Знаеш ли, ти си отличен поет, няма подобен на тебе. Ти си по-голям от Гьоте, от Шекспир. Докато е пред тебе, хвалиш го; като се отдалечи, казваш: Да му намажа малко колата, да се вдъхнови. На този намажеш колата, на онзи намажеш колата, а сам ти оглупяваш. Кажи на човека истината: Слушай, братко, ти пишеш, но не си голям поет.
Свириш, но не си голям
цигулар
.
Утре пристига един виден цигулар от странство. Ще дава концерт. Иди да го слушаш, да видиш, какво значи свирене! Само така ще сравниш твоето свирене с неговото. – Беден съм, нямам пари за билет.
към втори вариант >>
Утре пристига един виден
цигулар
от странство.
(втори вариант)
Ти си по-голям от Гьоте, от Шекспир. Докато е пред тебе, хвалиш го; като се отдалечи, казваш: Да му намажа малко колата, да се вдъхнови. На този намажеш колата, на онзи намажеш колата, а сам ти оглупяваш. Кажи на човека истината: Слушай, братко, ти пишеш, но не си голям поет. Свириш, но не си голям цигулар.
Утре пристига един виден
цигулар
от странство.
Ще дава концерт. Иди да го слушаш, да видиш, какво значи свирене! Само така ще сравниш твоето свирене с неговото. – Беден съм, нямам пари за билет. Ето, аз ти давам моя билет.
към втори вариант >>
60.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
После,
цигуларят
, като тегли тъй струните, защо скърца така?
Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви.
После,
цигуларят
, като тегли тъй струните, защо скърца така?
Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“. Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата. У всинца ви трябва да се роди простота в разбирането, да се вдетините, като деца трябва да станете; ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука.
към беседата >>
Не сте ли вие такива
цигулари
, току хванете цигулката и дрънкате.
Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така?
Не сте ли вие такива
цигулари
, току хванете цигулката и дрънкате.
Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“. Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата. У всинца ви трябва да се роди простота в разбирането, да се вдетините, като деца трябва да станете; ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука. Знаете ли защо?
към беседата >>
Ако дори само на 10 души
цигулари
дадем по една цигулка, тия
цигулари
ще използват цигулките по разни начини.
Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и нашето сърце“. Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим? Това е една задача, за която трябва да помислите. И тази задача не е еднаква за всинца ви. Вие всинца нямате един и същ идеал и не може да го разберете по един и същ начин.
Ако дори само на 10 души
цигулари
дадем по една цигулка, тия
цигулари
ще използват цигулките по разни начини.
Някои хора са внимателни, у тях има ред и порядък. Всяко нещо те ще поставят на мястото си. Те обичат реда, системата. Други пък казват: „Не ми трябва система“ – разхвърляни са всичките им работи. У трети въображението е развито, имат широк полет, не са консервативни, с широки, най-възвишени идеи.
към беседата >>
61.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
Той отива към прозореца, отваря го и вижда, че един
цигулар
, млад момък свири.
След малко тъпанджията започва да удря своя тъпан, мисли, че ще му отворят. Слугите излизат вън, започват да го пъдят, като му казват, че господарят иска спокойствие, не му се слуша нито гайда, нито тъпан. Най-после третият пътник изважда цигулката си и започва да свири тихо, нежно. Богатият господар става от леглото, вслушва се и започва да се облича. Свиренето продължава.
Той отива към прозореца, отваря го и вижда, че един
цигулар
, млад момък свири.
Той веднага заповядва на слугите си да поканят цигуларя горе да им посвири. В това време жената и децата стават, обличат се и влизат в стаята да слушат младия цигулар. Значи, в дадения случай цигулката е благата дума, която отваря сърцето на хората и влиза в дома им на гости. Докато човек прилага в живота си своите груби чувства и наклонности, той всякога ще бъде пъден — никоя врата няма да му се отвори. Приложи ли нежните звуци на своята цигулка, т.е.
към беседата >>
Той веднага заповядва на слугите си да поканят
цигуларя
горе да им посвири.
Слугите излизат вън, започват да го пъдят, като му казват, че господарят иска спокойствие, не му се слуша нито гайда, нито тъпан. Най-после третият пътник изважда цигулката си и започва да свири тихо, нежно. Богатият господар става от леглото, вслушва се и започва да се облича. Свиренето продължава. Той отива към прозореца, отваря го и вижда, че един цигулар, млад момък свири.
Той веднага заповядва на слугите си да поканят
цигуларя
горе да им посвири.
В това време жената и децата стават, обличат се и влизат в стаята да слушат младия цигулар. Значи, в дадения случай цигулката е благата дума, която отваря сърцето на хората и влиза в дома им на гости. Докато човек прилага в живота си своите груби чувства и наклонности, той всякога ще бъде пъден — никоя врата няма да му се отвори. Приложи ли нежните звуци на своята цигулка, т.е. приложи ли моралните си чувства в своя живот, всяка врата ще му се отвори, всеки дом ще го приеме с думите: Добре дошъл!
към беседата >>
В това време жената и децата стават, обличат се и влизат в стаята да слушат младия
цигулар
.
Най-после третият пътник изважда цигулката си и започва да свири тихо, нежно. Богатият господар става от леглото, вслушва се и започва да се облича. Свиренето продължава. Той отива към прозореца, отваря го и вижда, че един цигулар, млад момък свири. Той веднага заповядва на слугите си да поканят цигуларя горе да им посвири.
В това време жената и децата стават, обличат се и влизат в стаята да слушат младия
цигулар
.
Значи, в дадения случай цигулката е благата дума, която отваря сърцето на хората и влиза в дома им на гости. Докато човек прилага в живота си своите груби чувства и наклонности, той всякога ще бъде пъден — никоя врата няма да му се отвори. Приложи ли нежните звуци на своята цигулка, т.е. приложи ли моралните си чувства в своя живот, всяка врата ще му се отвори, всеки дом ще го приеме с думите: Добре дошъл! Следователно, докато човек не знае кога с какви чувства и способности да си служи, той всякога ще страда.
към беседата >>
62.
Правилни отношения
,
ООК
, София, 22.4.1923г.,
То е както
цигуларят
си има правила как да движи своя лък, художникът – как да движи своята четка и т.н.
Ангелите, които живеят в тебе, те ще покажат от какво имаш съществена нужда. Вие може да се молите за това, за онова, но туй не се взема предвид. Тия течения, които минават през вас, те могат напълно да определят и задоволят нуждите ви. Сега вие считате някои неща маловажни, нали? По-нататък обаче ще нагазим в по-дълбока вода.
То е както
цигуларят
си има правила как да движи своя лък, художникът – как да движи своята четка и т.н.
Както всяко художество и изкуство имат своите правила, по-леки и по-мъчни, така и окултната наука. Аз искам всички вие да бъдете художници – да работите върху вашия характер. Всеки от вас, като дойде в клас, трябва да има своя четка и свои бои. Най-първо, ще поправяте очите си, т.е. върху Истината ще работите.
към беседата >>
63.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
– За добрия и вещ
цигулар
.
Който носи живота в себе си, той постоянно се разширява. Ето защо, за да се прояви животът, нужни му са широки области на проява. Цялата Вселена е създадена само за един човек. И ако ме пита някой защо са създадени небето и земята, казвам: Те са създадени за мене, при условие че разбирам законите, които управляват света. – За кого е направена най-хубавата цигулка?
– За добрия и вещ
цигулар
.
Той свири хубаво и радва хората със своето свирене. Кажеш ли, че не можеш да работиш, не можеш да свириш, не можеш да разрешиш въпросите, ти си на крив път. „Е – казваш спокойно – ако не ги разреша аз, децата ми ще ги разрешат.“ – Колкото си ги разрешил ти, толкова и те ще ги разрешат. Каквото могат да направят майката и бащата, това ще направят и децата. Аз казвам същото и за себе си: Щом признавам, че имам Божествен произход, трябва сам да разреша въпросите, не трябва да ги оставям на други.
към беседата >>
64.
Движение на разумните сили
,
МОК
, София, 9.5.1923г.,
Обаче
цигуларят
, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете.
Това са символи, които не разрешават въпроса. Някои философи представят Космоса във вид на яйце, готово да се излюпи, обаче това е символ само. Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл. Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването и удължаването им се произвеждат различни тонове.
Обаче
цигуларят
, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете.
Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин – чрез мисълта. Оттук можем да извадим следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда.
към беседата >>
Вещият
цигулар
може да произведе тонове и без струни.
Някои философи представят Космоса във вид на яйце, готово да се излюпи, обаче това е символ само. Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл. Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването и удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете.
Вещият
цигулар
може да произведе тонове и без струни.
Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин – чрез мисълта. Оттук можем да извадим следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда. Това са ред разсъждения, необходими за развиване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове.
към беседата >>
Оттук можем да извадим следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоновете, които
цигуларят
произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда.
От стягането на струните, от скъсяването и удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин – чрез мисълта.
Оттук можем да извадим следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоновете, които
цигуларят
произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда.
Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда. Това са ред разсъждения, необходими за развиване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове. Без тези разсъждения, мислите, които минават през ума ви, ще останат само теория, без никакво практическо приложение. И тогава, като минават различни мисли през ума ви без да се спирате върху тях, без да разсъждавате, в края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Защо?
към беседата >>
65.
Правилно разпределение на енергиите
,
ООК
, София, 13.5.1923г.,
Един
цигулар
, като свири 3 часа, взима толкова пари, колкото ти ще вземеш, ако работиш 3 години физическа работа.
И физическия труд, всичко добро трябва да поощряваме. Само че за по-грубите работи ще определим по-малко време. Някой, който мие дъски, ще му определим един час време. Един час миене дъски, това е равносилно на 6 часа умствена енергия. А сега е обратно.
Един
цигулар
, като свири 3 часа, взима толкова пари, колкото ти ще вземеш, ако работиш 3 години физическа работа.
Значи трудът на едни се възнаграждава повече. В моралния свят такава аномалия не се търпи. После, между вас, учениците, има някои, които още обичат да попушват тютюн. Колко души има още, които пушат тютюн? (Станаха четирима.) То е значи почти на 100 души 1%, нали?
към беседата >>
66.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
Великият
цигулар
знае как да свири.
Като знаем, че законът е неизбежен, не може да се освободим от него. Като сме дошли на земята, ние знаем, че ще дойдат страданията. Мнозина казват: „Това е лесно, но в живота е мъчно“. Всяко учение, което не се прилага, е мъчно. Художникът, който рисува картината си, той трябва да знае как да я нарисува.
Великият
цигулар
знае как да свири.
Като знае това, и в бъдеще той ще служи с това изкуство. Като ви проповядвам за страданието, казвам ви, че в миналото вие сте страдали, не ви е за първи път – вие сте учили това изкуство. Вие сте страдали, страдали и често казвате: „Косите ни побеляха от страдания! “ Щом косите ви са побелели, вие сте гениални хора. И в Откровението Йоан пише: „Видях 24 старци, на които косите са побелели“.
към беседата >>
Онзи велик
цигулар
трябва да знае как да свири.
(втори вариант)
И ние имаме страдания, но ги понасяме съзнателно и с радост, знаем, че този закон е неизбежен, не можем да се освободим от него. Ние, като сме дошли на земята, знаем, че ще дойдат тия страдания и ще страдаме. Сега мнозина се спират и казват: „Туй е лесно, но в живота е мъчно.“ Мъчно е, разбира се. Всяко едно учение, което не се прилага с правила, то е мъчно. Онзи художник, който рисува своята картина, той трябва да знае как да я нарисува.
Онзи велик
цигулар
трябва да знае как да свири.
Ако той знае как да свири, и за в бъдеще ще знае това изкуство. А на вас, като ви проповядвам страданието, вие и в миналото сте страдали, вие сте учили туй изкуство, не е за първи път. Вие сте страдали, страдали, казвате: „Побелели са косите ни от страдания.“ Щом са побелели косите ви, вие сте гениални хора. И в Евангелието, там Йоан пише: „Видях дванадесет старци, на които косите са побелели.“ Той вижда и Господа с бели коси. Той показва онази опитност, онази велика любов, която е направила косите им бели, по-бели от сняг.
към втори вариант >>
67.
Закон за контрастите
,
ООК
, София, 20.5.1923г.,
Ето защо знаменити
цигулари
никога не дават своите цигулки да ги пипат други.
(Учителят свири едно упражнение, като започва от по-ниски тонове и свършва с по-високи, а ние пеем след него.) И това упражнение е за контрастите. (Учителят свири и пее едновременно едно упражнение с контрасти.) Туй упражнение ще произведе едно вътрешно успокояване. Ще засегне душата ви малко по-дълбоко. Да изпеем сега тихо „Бог е Любов“! Опитите, които се правят с пеенето и музиката, са дали чудни резултати, особено когато при туй пеене и свирене душата взима участие.
Ето защо знаменити
цигулари
никога не дават своите цигулки да ги пипат други.
Като пипнеш цигулката на когото и да е, можеш да познаеш какво е неговото естество. Тъй, както е направена цигулката, тя може да приеме и да предаде вибрациите, трептенията на всяка една душа. И цигуларят, като пипне някой път цигулката си, може да познае своето настроение. Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири – няма настроение. Цигуларите всякога свирят по вдъхновение.
към беседата >>
И
цигуларят
, като пипне някой път цигулката си, може да познае своето настроение.
Да изпеем сега тихо „Бог е Любов“! Опитите, които се правят с пеенето и музиката, са дали чудни резултати, особено когато при туй пеене и свирене душата взима участие. Ето защо знаменити цигулари никога не дават своите цигулки да ги пипат други. Като пипнеш цигулката на когото и да е, можеш да познаеш какво е неговото естество. Тъй, както е направена цигулката, тя може да приеме и да предаде вибрациите, трептенията на всяка една душа.
И
цигуларят
, като пипне някой път цигулката си, може да познае своето настроение.
Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири – няма настроение. Цигуларите всякога свирят по вдъхновение. Понеже те не са окултисти, не могат да предадат всякога вибрациите си на своите инструменти. Сега по същия закон вие искате да говорите някому, искате да го убедите в истинността на нещата, в истинността на вашите преживявания. Но вие като говорите, трябва да предадете трептенията на душата си върху ципицата на гърлото, за да може той да ви слуша.
към беседата >>
Цигуларите
всякога свирят по вдъхновение.
Ето защо знаменити цигулари никога не дават своите цигулки да ги пипат други. Като пипнеш цигулката на когото и да е, можеш да познаеш какво е неговото естество. Тъй, както е направена цигулката, тя може да приеме и да предаде вибрациите, трептенията на всяка една душа. И цигуларят, като пипне някой път цигулката си, може да познае своето настроение. Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири – няма настроение.
Цигуларите
всякога свирят по вдъхновение.
Понеже те не са окултисти, не могат да предадат всякога вибрациите си на своите инструменти. Сега по същия закон вие искате да говорите някому, искате да го убедите в истинността на нещата, в истинността на вашите преживявания. Но вие като говорите, трябва да предадете трептенията на душата си върху ципицата на гърлото, за да може той да ви слуша. Само тогава ще бъдете убедителни. Като говорите Истината, най-първо трябва да я прекарате през вашето гърло, през вашия ларинкс и тия отмерени вибрации ще се предадат до ухото.
към беседата >>
Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя добро, значи добре свиря, добър
цигулар
съм.
“ Нима аз като свиря за себе си, та трябва да излизам на сцената и да питам публиката в София как свиря? Аз зная колко и как свиря. Как свиря, аз това зная по-добре от критиците. Аз зная това според моето ухо как въздейства цигулката върху ми. За пример някой път съм настроен зле, искам да направя пакост някому и взема цигулката, изсвиря нещо.
Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя добро, значи добре свиря, добър
цигулар
съм.
Щом свиренето ми не може да измени моето настроение, аз не съм добър цигулар. Туй разбирам музика! Всеки един от вас трябва да упражнява пеенето си. Ние сме правили опити, но и още трябва да правим. Не мислете, че нещата може да ги придобием даром.
към беседата >>
Щом свиренето ми не може да измени моето настроение, аз не съм добър
цигулар
.
Аз зная колко и как свиря. Как свиря, аз това зная по-добре от критиците. Аз зная това според моето ухо как въздейства цигулката върху ми. За пример някой път съм настроен зле, искам да направя пакост някому и взема цигулката, изсвиря нещо. Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя добро, значи добре свиря, добър цигулар съм.
Щом свиренето ми не може да измени моето настроение, аз не съм добър
цигулар
.
Туй разбирам музика! Всеки един от вас трябва да упражнява пеенето си. Ние сме правили опити, но и още трябва да правим. Не мислете, че нещата може да ги придобием даром. Не, работа трябва!
към беседата >>
68.
Напразно Ме почитат
,
НБ
, София, 3.6.1923г.,
Той е майстор на изкуството си, а обикновеният
цигулар
постоянно нагласява цигулката си.
Очите са такива, защото светлината не беше пълна“. На всички забележки той се оправдава. Музикантът се оправдава, че не свири добре, защото струните се отпуснали поради влагата. Великият музикант има едно качество, което липсва у другите. Като прекара своята аура през цигулката си, струните не се изменят при никакви условия.
Той е майстор на изкуството си, а обикновеният
цигулар
постоянно нагласява цигулката си.
– Защо става така? – Защото неговата душа не може да мине през цигулката му. Това не се отнася до вас, аз питам учените: Вашите души минават ли през тялото ви, та като изпълнявате вашите длъжности на земята, да не се изменят струните ви и да държите тялото си правилно, в равновесие. Учените се оправдават: „Науката още не е открила това“. Какво е открила съвременната наука?
към беседата >>
69.
Божественото съвършенство
,
ООК
, София, 7.11.1923г.,
Ти ще преживееш същото чувство, каквото ще преживее онзи знаменит
цигулар
, който слуша да свири някой по-знаменит от него – отчайва се и се самоубива.
Ще ходите, без да гледате, без да надниквате. Не е позволено да надниквате, да гледате колко Светлина влиза. Ще използвате Светлината, ще четете на нея книгата на Живота, но надникнеш ли на прозореца на Живота, непременно ще попаднеш в изкушение. И в какво изкушение попадате? Казвате: „Аз искам да се запозная с някой учен човек, да видя как живее той.“ Щом се запознаеш с този човек, ще попаднеш в изкушение.
Ти ще преживееш същото чувство, каквото ще преживее онзи знаменит
цигулар
, който слуша да свири някой по-знаменит от него – отчайва се и се самоубива.
У вас се явява амбиция да бъдете като този учен, но не можете да бъдете, условия нямате. Тогава вие ще разберете кривия смисъл на живота. Животът не седи в това да си учен. Казвам ви: Светлината, която имате, струва повече, отколкото светлината, която целият свят може да ви даде. Защото съвременният свят ходи в тъмнина.
към беседата >>
70.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Извикват Паганини, знаменит
цигулар
, да свири.
Някой ще каже: „Аз разбирам Христовото учение“. – Не го разбираш, не разбирате Христовото учение. Разбиране и изпълнение! – това са две различни неща. Дават една музикална пиеса.
Извикват Паганини, знаменит
цигулар
, да свири.
Понеже той бил прочут като виртуоз, искали да опитат до каква степен е гениален. Събрали се италиански композитори, съставили едно много мъчно парче, с особени извивания, да проверят гениалността му. Извикали го на угощение, пийнали си и му дали да изсвири туй парче. Паганини бил прозорлив, той разбрал, че в това има някаква хитрина, но взел цигулката и го изсвирил. Разбрали, че той действително е виртуоз.
към беседата >>
71.
Волята Божия
,
ООК
, София, 28.11.1923г.,
“ Вземете едно парче и накарайте един първокласен
цигулар
виртуоз да го изсвири.
Някой казва: „Е, какво нещо е песента? “ Чудна работа! Аз наричам моята Любов едно окултно упражнение – тя не е песен, ще стане песен, но докато стане песен, трябва да има такива песнопойци! Защото песента става чрез песнопойците. Ще кажете: „Как тъй?
“ Вземете едно парче и накарайте един първокласен
цигулар
виртуоз да го изсвири.
Накарайте след това някой обикновен цигулар да го изсвири и ще видите грамадната разлика. Казвате: „Отлично парче! “ Отлично, но при великия цигулар. „Цвете мило, цвете красно“ при някой велик цигулар е чудо, а при обикновен е обикновено. Слушате последния и казвате: „Стига вече, разбрах го.“ Следователно хубавите песни само хубавите, красивите души могат да ги пеят.
към беседата >>
Накарайте след това някой обикновен
цигулар
да го изсвири и ще видите грамадната разлика.
“ Чудна работа! Аз наричам моята Любов едно окултно упражнение – тя не е песен, ще стане песен, но докато стане песен, трябва да има такива песнопойци! Защото песента става чрез песнопойците. Ще кажете: „Как тъй? “ Вземете едно парче и накарайте един първокласен цигулар виртуоз да го изсвири.
Накарайте след това някой обикновен
цигулар
да го изсвири и ще видите грамадната разлика.
Казвате: „Отлично парче! “ Отлично, но при великия цигулар. „Цвете мило, цвете красно“ при някой велик цигулар е чудо, а при обикновен е обикновено. Слушате последния и казвате: „Стига вече, разбрах го.“ Следователно хубавите песни само хубавите, красивите души могат да ги пеят. Само една красива душа може да пее упражнението „Бог е Любов“.
към беседата >>
“ Отлично, но при великия
цигулар
.
Защото песента става чрез песнопойците. Ще кажете: „Как тъй? “ Вземете едно парче и накарайте един първокласен цигулар виртуоз да го изсвири. Накарайте след това някой обикновен цигулар да го изсвири и ще видите грамадната разлика. Казвате: „Отлично парче!
“ Отлично, но при великия
цигулар
.
„Цвете мило, цвете красно“ при някой велик цигулар е чудо, а при обикновен е обикновено. Слушате последния и казвате: „Стига вече, разбрах го.“ Следователно хубавите песни само хубавите, красивите души могат да ги пеят. Само една красива душа може да пее упражнението „Бог е Любов“. Някой път, като ви слушам, че пеете „Бог е Любов“, чудя ви се каква е тази Любов. Защото ако в действителност бихте изпели само веднъж както трябва „Бог е Любов“, моментално щяхте да се промените и, като се върнете вкъщи, не бихте могли да се познаете.
към беседата >>
„Цвете мило, цвете красно“ при някой велик
цигулар
е чудо, а при обикновен е обикновено.
Ще кажете: „Как тъй? “ Вземете едно парче и накарайте един първокласен цигулар виртуоз да го изсвири. Накарайте след това някой обикновен цигулар да го изсвири и ще видите грамадната разлика. Казвате: „Отлично парче! “ Отлично, но при великия цигулар.
„Цвете мило, цвете красно“ при някой велик
цигулар
е чудо, а при обикновен е обикновено.
Слушате последния и казвате: „Стига вече, разбрах го.“ Следователно хубавите песни само хубавите, красивите души могат да ги пеят. Само една красива душа може да пее упражнението „Бог е Любов“. Някой път, като ви слушам, че пеете „Бог е Любов“, чудя ви се каква е тази Любов. Защото ако в действителност бихте изпели само веднъж както трябва „Бог е Любов“, моментално щяхте да се промените и, като се върнете вкъщи, не бихте могли да се познаете. „Бог е Любов“ пеем, значи приближаваме при Бога, при Неговата благост.
към беседата >>
72.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
И ако, като онзи
цигулар
, не вземем камертона и нагласим цигулката си по тона на онзи основен камертон, а я опнем с половин тон нагоре, жицата веднага ще се скъса.
Една кравица спокойно си дава млякото и никому зло не върши. Не, днес ние трябва да се спрем, защото сме пред една дилема. Ние сме пред прага на една велика пропаст. И ако се мръднем още една стъпка, ще бъдем в тази голяма пропаст. Ние се намираме пред крайния предел на възможности за живот.
И ако, като онзи
цигулар
, не вземем камертона и нагласим цигулката си по тона на онзи основен камертон, а я опнем с половин тон нагоре, жицата веднага ще се скъса.
Хората днес са обтегнали много своите струни. И тази неврастения, това разстройство се дължи на туй, че хората са обтегнали своите струни. Запитват: „Как ще се излекува тази неврастения? “ – Ще развъртиш тази клечка, на която е завита струната. Не е само в завъртването на клечката, но и в развъртването.
към беседата >>
73.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Има добри
цигулари
, които понякога не могат да вземат верни тонове.
кога иде тя (3 пъти). Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон. И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен.
Има добри
цигулари
, които понякога не могат да вземат верни тонове.
Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас. Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее. Изпейте сега упражнението Мир с тоновете до, ми, сол, до. Упражнете го сега само с до, ми, сол.
към беседата >>
74.
Кажи само реч
,
НБ
, София, 6.4.1924г.,
Приятно е да слушаш чистите и нежни тонове на цигулката, в ръцете на опитния
цигулар
.
Който се учи по този начин, той е на правия път. Срещнеш ли такъв човек, веднага ще се разбереш с него: нито ти ще му говориш много, нито той на тебе. Трябва ли добрият художник да ти разказва, как рисува? Достатъчно е да видиш, как четката се движи в ръката му, за да разбереш неговото изкуство. Приятно е да гледаш, как рисува този художник.
Приятно е да слушаш чистите и нежни тонове на цигулката, в ръцете на опитния
цигулар
.
Като чуеш, как скърца лъкът в ръката на цигуларя, ти запушваш ушите си и бягаш далеч от него. – Защо не останеш да послушаш? – Не взима чисти тонове. След четири - пет години, като се научи да свири добре, тогава аз ще го слушам. Има умни хора в света, но и те още не разсъждават правилно.
към беседата >>
Като чуеш, как скърца лъкът в ръката на
цигуларя
, ти запушваш ушите си и бягаш далеч от него.
Срещнеш ли такъв човек, веднага ще се разбереш с него: нито ти ще му говориш много, нито той на тебе. Трябва ли добрият художник да ти разказва, как рисува? Достатъчно е да видиш, как четката се движи в ръката му, за да разбереш неговото изкуство. Приятно е да гледаш, как рисува този художник. Приятно е да слушаш чистите и нежни тонове на цигулката, в ръцете на опитния цигулар.
Като чуеш, как скърца лъкът в ръката на
цигуларя
, ти запушваш ушите си и бягаш далеч от него.
– Защо не останеш да послушаш? – Не взима чисти тонове. След четири - пет години, като се научи да свири добре, тогава аз ще го слушам. Има умни хора в света, но и те още не разсъждават правилно. И хората, живели 2000 години след Христа, се осмеляват да ме питат, вярвам ли в Бога.
към беседата >>
75.
Добрите и лошите
,
ООК
, София, 30.4.1924г.,
Мислите ли, че един знаменит
цигулар
може да мисли за своята прехрана тъй, както вас.
Глупавият човек върши много глупости. След всичко това, от научно гледище, как трябва да разсъждаваме върху тия въпроси? Някои казват: „Ние не трябва да мислим за утрешния ден, но за днешния само.“ Какво означава това да мислиш за днешния ден? – Днешният ден показва целокупността, която е у човека. Днешният ден показва, че най-първо трябва да се добие един талант, който да владее времето и пространството.
Мислите ли, че един знаменит
цигулар
може да мисли за своята прехрана тъй, както вас.
Той взема цигулката си, весел е човекът, посвири два-три часа и току-виж – изкарал прехраната си за една година. Вие работите цяла година по шест до осем часа дневно и едва се прехранвате. Друг някой е знаменит хирург. Направи една операция, вземе най-малко 50 – 60 000 лева за нея и си изкара прехраната за една цяла година. Вие, които нямате нито едно от тия изкуства, казвате: „Господ е определил за нас да се трудим, да се мъчим и така да изкарваме прехраната си.“ Где е писано, че ние трябва да се трудим?
към беседата >>
76.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
Какво прави великият
цигулар
?
Вие седите със своята пръчица всред природата, наблюдавате камъните и дърветата и не знаете, какво да правите. Природата е жива и разумна, пълна с интелигентни същества. Ако знаете техния език, ще влезете в разговор с тях, и те ще ви услужат. – Възможно ли е това? – Възможно е, но трябва да владеете едно изкуство.
Какво прави великият
цигулар
?
Той говори на човешките души, и всички го разбират. Беден ли е този човек? Ако изпадне в чужд, непознат град, той ще се спре пред една градина, ще отвори цигулката си и ще засвири. Щом започне да тегли лъка по струните, всички минувачи ще се спрат. Всеки ще извади нещо от джоба си и ще тури в неговата чинийка.
към беседата >>
– Защото
цигуларят
говори на езика на техните души, и те го разбират.
Ако изпадне в чужд, непознат град, той ще се спре пред една градина, ще отвори цигулката си и ще засвири. Щом започне да тегли лъка по струните, всички минувачи ще се спрат. Всеки ще извади нещо от джоба си и ще тури в неговата чинийка. После ще засвири хора и танци, и всички ще заиграят. – Защо играят тези хора?
– Защото
цигуларят
говори на езика на техните души, и те го разбират.
Природата си служи с различни методи. Когато иска да помогне на човека, тя го поставя актьор в някоя класическа пиеса и ще - не ще, той започва да играе. Кой човек не е играл ? И вие сте играли. Докато играехте, бяхте добри хора.
към беседата >>
И наистина, докато
цигуларят
тегли лъка по струните, работите му вървят добре.
Докато играехте, бяхте добри хора. Щом престанахте да играете, изгубихте радостта и веселието си. Няма по-хубаво нещо от играта. Докато учи и работи, човек играе музикално. Това е Божествена игра.
И наистина, докато
цигуларят
тегли лъка по струните, работите му вървят добре.
Щом престане да свири, всичко му тръгва назад. Трябва да знаеш, как да свириш и да играеш. Ако знаеш как да говориш и да управляваш езика си, живата природа ще ти отговори. Тя е много отзивчива; даже на камък да седнеш, хлябът ще дойде. Ако говориш разумно, здрав ще бъдеш.
към беседата >>
Работете безкористно, а не като онзи
цигулар
, който още със започването да свири, мислел само за пари.
Христос казва: „Бог не може да се излъже." Външното почитание не може да ви спаси. Обърнете се вътрешно към Бога. Не казвам да мислите като мене. Мислете според любовта, вложена във вас. Всички, ние, сме работници в света и трябва да подемем великото Божие дело.
Работете безкористно, а не като онзи
цигулар
, който още със започването да свири, мислел само за пари.
Като започне да свири, той трябва да се обърне към Бога и да Го пита, свири ли по новия начин – по закона на любовта. И да е свирил някога за пари, сега трябва да се откаже. Той трябва да приложи волята си, за да познае силата на Божията Любов. Как се познава, че той свири по новия начин? – Достатъчно е да влезе в един дом, дето членовете се карат и бият помежду си, и да засвири.
към беседата >>
Ако всички утихнат и започнат да се вслушват в неговата музика, той е майстор -
цигулар
.
Като започне да свири, той трябва да се обърне към Бога и да Го пита, свири ли по новия начин – по закона на любовта. И да е свирил някога за пари, сега трябва да се откаже. Той трябва да приложи волята си, за да познае силата на Божията Любов. Как се познава, че той свири по новия начин? – Достатъчно е да влезе в един дом, дето членовете се карат и бият помежду си, и да засвири.
Ако всички утихнат и започнат да се вслушват в неговата музика, той е майстор -
цигулар
.
Ако ораторът иска да опита силата на своето красноречие, нека влезе между хора, които постоянно се карат. Ако караницата престане, той е добър оратор, Ако младата жена иска да знае, каква майка ще бъде тя, нека събере 20 – 30 окъсани деца, както казват от кол и въже, без майки и бащи, и се заеме с тяхното възпитание, В продължение на един месец, ако тя вложи нещо в тия деца и събуди тяхната интелигентност, тя ще даде ново направление в живота им. Не може ли да направи това, никаква майка не се очаква от нея. Съвременната жена казва: Да ми се падне един богат мъж, ще видите, какво мога да направя. Мъжът казва: Дайте ми една умна, красива жена, да видите, какво мога да постигна с нея.
към беседата >>
77.
Четирите проекции
,
ООК
, София, 14.5.1924г.,
Когато
цигуларят
свири със сила, той изразява ония страстни чувства, които са на физическия свят.
Когато човек се афектира, той пее за другите. Щом иска да печели с пеенето, да подкупва, това не е музика. Дето съществува подкуп, има огрешаване. В тия чувства не се изразява никаква чистота. Някои от силните музикални тонове изразяват страст.
Когато
цигуларят
свири със сила, той изразява ония страстни чувства, които са на физическия свят.
Мъжете изобщо са носители на сила. Изпейте упражнението „Тъги, скърби“. В упражнението често се допущат противоположности. Едно упражнение може да се превърне в песен. За да стане песен, трябва да се преработи.
към беседата >>
78.
Малки придобивки в живота
,
МОК
, София, 25.5.1924г.,
Аз му казах: ти не си за
цигулар
, ти можеш да станеш добър търговец, а на цигулка ще можеш само да стържеш.
Те не слушат гласа на природата и затова не успяват. Преди 20 години дойде при мене един учител от Разград и ми казва следното: аз имам желание да следвам по музика, главно да уча цигулка. Аз го погледнах, питам го: това желание с тебе заедно ли се роди или отпосле дойде? – Отпосле дойде. Преди четири години слушах един оркестър и тогава ми дойде мисълта, че мога да стана музикант и мога да се науча да свиря.
Аз му казах: ти не си за
цигулар
, ти можеш да станеш добър търговец, а на цигулка ще можеш само да стържеш.
И така стана. Ако у тебе се яви една мисъл за свирене на цигулка само от преди четири години, тя не е твоя заложба. Ако мисълта, желанието за музика се ражда заедно с тебе, само тогава ти можеш да бъдеш музикант. Значи, за да бъдеш музикант, трябва да се родиш музикален; този подтик към музиката да е у тебе още от раждането ти. Остане ли отпосле да се развиваш, това вече са второстепенни дарби.
към беседата >>
79.
Разлика между физическата и Божествената Любов
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1924г.,
Туй разбирам
цигулар
.
Когато говоря за любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират. Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята.
Туй разбирам
цигулар
.
Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме тъй, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората трябва искреност. Тъй учениците не само в България, но и в целия свят страдат от туй лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля.
към беседата >>
80.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Много
цигулари
има в света, но само един е Паганини, който могъл да свири едновременно на четирите струни.
Някой прави различни движения, вдига ръцете си нагоре, сваля ги надолу, разтваря ги настрана и казва, че Духът го карал да прави тези упражнения. Той трябва да знае, кой дух го заставя да прави движения с ръцете и защо ги прави. Преди да изпълните заповедите на духовете в в себе си, трябва да знаете, какъв смисъл имат тия движения. Ще каже някой, че тия движения са дадени специално за него. И това е възможно, но той трябва да знае, че специалните работи се дават рядко.
Много
цигулари
има в света, но само един е Паганини, който могъл да свири едновременно на четирите струни.
Това, което Паганини е могъл да направи с цигулката, други не са постигнали още. Техниката, която Паганини имал, била специална. Съвременните хора са музиканти, но от различна величина. И те изучават най-великото музикално произведение – живота. Всички хора се стремят към добър живот, но малцина го живеят.
към беседата >>
НАГОРЕ