НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
200
резултата в
79
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
У нас обикновено казват, че онзи, който свири на цигулка, е
циганин
– такова е прозвището на цигуларите.
Когато влезете в една съвременна концертна зала, за да послушате един симфоничен оркестър, ако имате тази способност да наблюдавате, вие ще видите, че най-първо, когато дойдат свирачите със своите инструменти, които са повече струнни, те ги изваждат из кутиите, след това почват да нагласяват цигулките, да определят тоновете на жиците, които са опнати някои повече, други по-малко. В това нагласяване има известно съотношение. И след като нагласят инструментите по известни тонове, тогава вземат лъка и започват да свирят. Знаете ли колко време трябва на един цигулар, за да може да влезе в един симфоничен оркестър, за да може да владее своя инструмент, своя лък? Най-малко трябва да посвети 12 години на специално обучение.
У нас обикновено казват, че онзи, който свири на цигулка, е
циганин
– такова е прозвището на цигуларите.
Но в този инструмент има известна емблема. Можем да кажем, че цигулката е най-съвършеният инструмент, който от 300 години, откак великият майстор Страдивариус го е направил, не е претърпял изменения, защото почти е достигнал своето съвършенство. Цигулката мога да уподобя на човешката душа: в нея има четири струни и един лък. Цигулката – това е човешката душа; струните – това са четирите човешки темперамента. Човешката воля можем да сметнем за лък.
към беседата >>
2.
Христа да придобия
,
НБ
, София, 5.11.1916г.,
“ Друг път мъжът се моли, а жената го слуша, взема четири гвоздея, иска да го закове, той се сърди, вика и тогава тя му казва: „Лъжеш като стар
циганин
.“ И така двамата всеки ден намират Христа.
Постарайте се през тази една година да намерите себе си. Павел казва: „Ако раздадете богатството си и тялото си, пак няма да намерите Христа; вие сте на пътя, но не и в пътя.“ Когато дойдете в положението на душата си, когато дойдете в петата област на Любовта – да обичате Христа и Той да бъде всичко за вас, тогава вие сте Го намерили. Когато престанете да мислите за себе си, за своето тяло, сърце, ум и душа, когато престанете да мислите как да се спасите, тогава ще намерите Христа. Когато бъдете над тези четири области, ще разберете великия смисъл на Любовта и ще го разберете с едно преживяване. Само когато ви заковат в тази Любов, както заковаха Христа, вие ще кажете: „Прости им, защото те нищо не знаят.“ А сега знам много мъже и жени, които си казват: „Аз ще намеря Христа.“ Жената се моли, а мъжът ¢ я слуша и си казва: „Аз ще взема четири гвоздея и ще я закова“; но тя започва да вика, да се сърди, а той ¢ казва: „Лъжеш като стара циганка, не знаеш ли, че аз живея на третия етаж, а ти си под мен?
“ Друг път мъжът се моли, а жената го слуша, взема четири гвоздея, иска да го закове, той се сърди, вика и тогава тя му казва: „Лъжеш като стар
циганин
.“ И така двамата всеки ден намират Христа.
От осем хиляди години насам има приковани хора и аз ги виждам, че се кълнат. Сега, пита се защо християнството не е напреднало. Човек, който иска да се развива, трябва да разбере този дълбок вътрешен смисъл и да се освободи от тялото си. Ти и без такова тяло можеш да живееш. То е сбор от много клетки, които и без теб могат да си живеят – те са твои слуги и един ден, когато завършиш своето развитие, ще те напуснат.
към беседата >>
3.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Дойдат ли до Истината, те приличат на
циганина
, който когато поканвали на ядене, на пиене, всякога пръв отивал.
Кого да доведат? Осела. Желая всички да бъдете в храната си скромни като осела, да се задоволявате с малко, но с чиста храна, и да не бъдете много взискателни към нея. Оселът има инициатива. Дето го пуснат, той всякога върви напред и казва: "Аз съм проповедник на всички нови идеи и движения. Едно време казах мнението си за нещо и ме наказаха, но и сега съм готов да го кажа." Има хора, които за Истината всякога излизат на пръв план; има и такива, които остават на последно място.
Дойдат ли до Истината, те приличат на
циганина
, който когато поканвали на ядене, на пиене, всякога пръв отивал.
Когато го викали за работа, той казвал: "Нека друг отиде. Все аз ли трябва да работя? " Всъщност, той нищо не вършел, а само ял и пил. Така не се говори, това не е Истина. Когато го викали да яде, той казвал: "Добре, да ядем, нали сме другари." Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарял: "Все аз ли трябва да работя?
към беседата >>
Щом чуят мнението на магарето, Разумните същества казват: "Пуснете този човек в рая, той е от рода на пчелите." Ако дойде някоя жена, която, като
циганина
, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ъ!
Помнете: Истината не може да се залъже. Макар и последна, тя ще каже своята дума. На земята магарето служи за посмешище на хората, но на онзи свят то заема почетно място. То стои пред вратата на рая и дава мнението си. Ако се яви там някой мъж, който е работил и живял добре на земята, то ще изреве: А-а!
Щом чуят мнението на магарето, Разумните същества казват: "Пуснете този човек в рая, той е от рода на пчелите." Ако дойде някоя жена, която, като
циганина
, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ъ!
Като чуят това мнение, Разумните същества казват: "Върнете тази жена на земята, да си научи добре урока и тогава да дойде." Значи, на онзи свят магарето определя кои хора са за земята, и кои – за Небето. Нека оселът остане в умовете ви като предмет за разсъждение. Защо, именно, оселът, а не друго някое животно? Защото вие сте обезценили осела и сте го направили за посмешище. Всяко нещо – камък, растение и животно има свой скрит смисъл и предназначение, но много от тях сте обезценили.
към беседата >>
Дойдатъ ли до истината, тѣ приличатъ на
циганина
, който, когато поканвали на ядене, на пиене, всѣкога пръвъ отивалъ.
(втори вариант)
Желая всички да бѫдете въ храната си скромни като осела, да се задоволявате съ малко, но съ чиста храна, и да не бѫдете много взискателни къмъ нея. Оселътъ има инициатива. Дето го пуснатъ, той всѣкога върви напредъ и казва: Азъ съмъ проповѣдникъ на всички нови идеи и движения. Едно време казахъ мнението си за нѣщо и ме наказаха, но и сега съмъ готовъ да го кажа. Има хора, които за истината всѣкого излизатъ на пръвъ планъ; има и такива, които оставатъ на последно мѣсто.
Дойдатъ ли до истината, тѣ приличатъ на
циганина
, който, когато поканвали на ядене, на пиене, всѣкога пръвъ отивалъ.
Когато го викали за работа, той казвалъ: Нека другъ отиде. Все азъ ли трѣбва да работя? Въ сѫщность, той нищо не вършелъ, а само ялъ и пилъ. Така не се говори, това не е истино. Когато го викали да яде, той казвалъ: Добре, да ядемъ, нали сме другари.
към втори вариант >>
Ако дойде нѣкоя жена, която, като
циганина
, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ѫ — ѫ!
(втори вариант)
Макаръ и последна, тя ще каже своята дума. На земята магарето служи за посмѣшище на хората, но на онзи свѣтъ то заема почетно мѣсто. То стои предъ вратата на рая и дава мнението си. Ако се яви тамъ нѣкой мѫжъ, който е работилъ и живѣлъ добре на земята, то ще изреве: А — а! Щомъ чуятъ мнението на магарето, разумнитѣ сѫщества казватъ: Пуснете този човѣкъ въ рая, той е отъ рода на пчелитѣ.
Ако дойде нѣкоя жена, която, като
циганина
, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ѫ — ѫ!
Като чуятъ това мнение, разумнитѣ сѫщества казватъ: Върнете тази жена но земята, да си научи добре урока и тогава да дойде. Значи, на онзи свѣтъ магарето опредѣля, кои хора сѫ за земята, и кои — за небето. Нека оселътъ остане въ умоветѣ ви, като предметъ за разсѫждение. Защо, именно, оселътъ, а не друго нѣкое животно? — Защото вие сте обезценили осела и сте го направили за посмѣшище.
към втори вариант >>
4.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Това мяза на положението на онзи
циганин
, който казал: В онзи дол я има вода, я не.
Някой казва: Да викаме лекар. Ако викаш лекар от страх, че си болен, ти ще умреш; ако го викаш с вяра като твой брат, твой приятел, ще оздравееш. Като викаш лекаря със страх, и лекарят ще се уплаши и ще каже, че положението е опасно, сам не се решава да лекува. Викат втори лекар, и той казва същото. Викат трети, събират се на консулт и най-после и тримата казват: Я ще оздравее, я не.
Това мяза на положението на онзи
циганин
, който казал: В онзи дол я има вода, я не.
Такава наука всеки я знае: “я ще оздравее, я не”; “може да е добра, но може да не е добра”. Старите казват за момата: Ние знаем, може да е много добра, но може и да не е добра. Те не казват като циганина, например, “я е вярно, я не”, но казват “може да е вярно, може и не”. Някой пита: Ти какво мислиш за моята мисъл? — Е, може да е добра, вярна.
към беседата >>
Те не казват като
циганина
, например, “я е вярно, я не”, но казват “може да е вярно, може и не”.
Викат втори лекар, и той казва същото. Викат трети, събират се на консулт и най-после и тримата казват: Я ще оздравее, я не. Това мяза на положението на онзи циганин, който казал: В онзи дол я има вода, я не. Такава наука всеки я знае: “я ще оздравее, я не”; “може да е добра, но може да не е добра”. Старите казват за момата: Ние знаем, може да е много добра, но може и да не е добра.
Те не казват като
циганина
, например, “я е вярно, я не”, но казват “може да е вярно, може и не”.
Някой пита: Ти какво мислиш за моята мисъл? — Е, може да е добра, вярна. Не може, а трябва да е вярна. И тогава казваме: Не знам, кой ще бъде спасен. Не знам кой ще бъде спасен; знам кой ще влезе в Царството Божие; знам кого Господ е избрал; знаят го и всички онези, които имат вяра.
към беседата >>
Това е вярата на
циганина
.
И едното, и другото е вярно. И сега силите на природата са подчинени на човешкия ум. Ако искате да се ползувате от този закон, трябва да имате вяра и любов и Бог ще ви даде нов начин да проверявате нещата. Тогава ще кажете: Моята мисъл е права. А сега: Я има вода, я не.
Това е вярата на
циганина
.
Вложете любовта и вярата, направете един опит и тогава ще разберете въпроса по-подробно. Аз бих започнал да ви обяснявам всичко това математически, със съвременната алгебра и геометрия, но колцина от вас ще ме разберете? Кой професор по математика е успял да убеди учениците си във верността на своите теории? Учат теории, много правила, но дойде ли да ги приложат в живота, не знаят как. Ние, хората на новото учение, знаем как да приложим една енергия в органическия живот.
към беседата >>
И това ще замяза на положението на онзи
циганин
, който казвал: "Аз съм много учен, знам, де има вода.
(втори вариант)
Някой казва: "Да викаме лекар". Ако викаш лекар от страх, че си болен, ти ще умреш; ако го викаш с вяра, като твой брат, твой приятел, ще оздравееш. Като викаш лекаря със страх, и лекарят ще се уплаши, и той ще каже, че положението е опасно, сам не се решава да лекува. Викат втори лекар, и той казва също- то. Викат трети, събират се на консулт, и най-после и тримата казват: "Я ще оздравее, я не".
И това ще замяза на положението на онзи
циганин
, който казвал: "Аз съм много учен, знам, де има вода.
В онзи дол я има вода, я не". Е, че такава наука Всеки я знае: "Я ще оздравее, я не", "може да е добра, може да не е добра". Старите казват: "Ние знаем, може да е много добра, но може и да не е добра". Те не казват като циганина, например, я е вярно, я не, но казват: "Може да е вярно, може и не". Някой пита: "Ти какво мислиш за моята мисъл?
към втори вариант >>
Те не казват като
циганина
, например, я е вярно, я не, но казват: "Може да е вярно, може и не".
(втори вариант)
Викат трети, събират се на консулт, и най-после и тримата казват: "Я ще оздравее, я не". И това ще замяза на положението на онзи циганин, който казвал: "Аз съм много учен, знам, де има вода. В онзи дол я има вода, я не". Е, че такава наука Всеки я знае: "Я ще оздравее, я не", "може да е добра, може да не е добра". Старите казват: "Ние знаем, може да е много добра, но може и да не е добра".
Те не казват като
циганина
, например, я е вярно, я не, но казват: "Може да е вярно, може и не".
Някой пита: "Ти какво мислиш за моята мисъл? " - "Е, може да е добра, вярна". Не, може, а трябва да е вярна. И тогава казваме: "Не знам, кой ще бъде спасен“. Не, знам кой ще бъде спасен; знам, кой ще влезе в царството Божие; знам кого Господ е избрал; знаят го и всички Онези, които имат вяра.
към втори вариант >>
Това е вярата на
циганина
.
(втори вариант)
Чувствата могат да убивате и възкресяват, и едното и другото е вярно. И сега силите в природата са подчинени на човешкия ум. Ако искате да се ползувате от този закон, трябва да имате вяра и любов, и Бог ще ви даде нов начин да проверявате нещата. Тогава ще кажете: "Моята мисъл е права". А сега казвате: "Я има вода, я не".
Това е вярата на
циганина
.
Вложете любовта и вярата, направете един опит, и тогава ще разберете въпроса по-подробно. Аз бих започнал да ви обяснявам всичко това математически, със съвременната алгебра и геометрия, но колцина от вас ще ме разберете? Кой професор по математика е успял досега да убеди учениците си във вярността на своите теории? Учат теории, много правила, но дойде ли да ги приложат в живота, не знаят как. Казвам: "новото учение", и ние знаем, как да приложим една енергия в органическия живот.
към втори вариант >>
5.
Братя и сестри на Христа
,
НБ
, София, 19.10.1921г.,
Дъщерята на онзи
циганин
може ли да стане невеста на царския син?
Аз нямам нищо против. Но Христос подразбира нещата малко по-другояче. Много странен човек е бил той. Сега да ви направя едно сравнение. Има неща в света възможни.
Дъщерята на онзи
циганин
може ли да стане невеста на царския син?
Никога! Тя може да си въобразява това, но възможно ли е? Не е възможно. Още по-невъзможно е да станете в тоя свят брат или сестра на Христа. Защо тази циганка не може да стане невеста на царския син?
към беседата >>
И дъщерята на
циганина
може да каже: „И аз ще се оженя за царския син“.
Даже и да тече, пак има известна невъзможност. Може царският син да има известни капризи – не те обича. И той тогава не може да се ожени за тебе. Следователно някои искат да кажат, че много е лесно да бъдем братя. Всеки може да каже, че е брат, но Христос какво казва?
И дъщерята на
циганина
може да каже: „И аз ще се оженя за царския син“.
И тя може да си представи, че се е оженила за него, че всяка вечер се жени за царски син. И знаете ли на какво ще замяза това? Един българин, който се е завърнал от чужбина, заварил майката и дъщерята да плачат. Пита той какво е, защо плачат, а майката разправя: „Снощи нашата дъщеря е сънувала, че се е оженила за царския син и родила дете, но детето умряло и сега плачем за умрялото дете на царския син“. Бащата се почудил и казал: „Такива глупави хора като вас не съм видял на света и ако не видя по-глупави хора, няма да се върна при вас“.
към беседата >>
Възможно е по закона на прераждането тази дъщеря на онзи
циганин
– Провидението може тъй да нареди – да се роди в царски род и да се ожени за царския син.
Бащата минавал, видял го и му казал: „Чакай, какво искаш да правиш? “ – „Уших си гащи, искам да ги обуя.“ – „Е, приятелю, така не се обуват гащи, снеми ги и аз ще ти кажа как се обуват.“ Та сега и вие разрешавате този въпрос на християнството, както този българин, който искал да обуе гащите от покрива. И аз казвам: Всички така го разрешавате – от покрива, отгоре. Значи, необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат и сестра и майка на Христа.
Възможно е по закона на прераждането тази дъщеря на онзи
циганин
– Провидението може тъй да нареди – да се роди в царски род и да се ожени за царския син.
И тъй, невъзможното в този живот става възможно в друг живот, но време трябва. Сега Христос това подразбира за нас. Но ние трябва да изменим времето. Сега вие седите и казвате: „Да бяхме и ние във времето на Христа! “ Ами че нали милиони хора бяха във времето на Христа, колко учени хора имаше, на които той е говорил, но те приеха ли го?
към беседата >>
Може царският син да се е спрял по една необходимост в дома на
циганина
, но циганската дъщеря от това да си мисли, че той може да стане неин зет – това е смешно.
Странен е бил Христос, особен човек е той: не прави никакъв компромис с никого, а говори само истината и изисква само нея. Сега вие искате да бъдете герои, казвате: „Аз работя за Христа“. Нищо не си направил още! Тъй казва Христос. Като казвам „нищо“, ти може много добри работи да си направил, но не още същественото: ще бъде смешно, когато някоя мома ми направи хиляди услуги и иска за това да се ожени за мен.
Може царският син да се е спрял по една необходимост в дома на
циганина
, но циганската дъщеря от това да си мисли, че той може да стане неин зет – това е смешно.
Тъй си мислите вие. Не, не; той ще ви остави някое благословение – той е благороден, но нищо повече от това. За да станете братя и сестри, непременно волята на Отца трябва да пребъдва в душите ви. Никога няма да говорите за вашето благородство. Съвременните учени казват, че от въглена се образува диамантът.
към беседата >>
6.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 25.12.1921г.,
Сега във вашата философия вие заемате положението на онзи
циганин
, за когото се говори в един анекдот.
– Сега Христос е казал това, но те вземат този стих и го нагласяват съобразно, както един търговец си наглася сметките. Той има две фактури: една за истинската цена, както е купил стоките, и друга фактура фиктивна, на каква цена трябва да ги продава. Значи има две фактури. Да развързваш вързаните от злото, затворените да ги развързваш; ако развържеш вързаните на земята, те ще бъдат развързани и горе на небето. Да свържеш някого с доброто: онзи човек, който се дави в морето, да го вържеш със спасителното въже.
Сега във вашата философия вие заемате положението на онзи
циганин
, за когото се говори в един анекдот.
Какво е било туй положение? Разболяла се жената на един циганин, той почнал да се моли на Господа: „Господи, трябва ми тая циганка, кой ще проси, кой ще ме храни? Ако я изцериш, имам една кобила, ще я продам и с парите ще ти запаля една голяма свещ“. И действително жена му оздравяла. Верен на своето обещание, той развързва кобилата, но изважда и една котка, завързва я за опашката на кобилата и ги води на пазара – котката и кобилата, продава ги и двете.
към беседата >>
Разболяла се жената на един
циганин
, той почнал да се моли на Господа: „Господи, трябва ми тая циганка, кой ще проси, кой ще ме храни?
Значи има две фактури. Да развързваш вързаните от злото, затворените да ги развързваш; ако развържеш вързаните на земята, те ще бъдат развързани и горе на небето. Да свържеш някого с доброто: онзи човек, който се дави в морето, да го вържеш със спасителното въже. Сега във вашата философия вие заемате положението на онзи циганин, за когото се говори в един анекдот. Какво е било туй положение?
Разболяла се жената на един
циганин
, той почнал да се моли на Господа: „Господи, трябва ми тая циганка, кой ще проси, кой ще ме храни?
Ако я изцериш, имам една кобила, ще я продам и с парите ще ти запаля една голяма свещ“. И действително жена му оздравяла. Верен на своето обещание, той развързва кобилата, но изважда и една котка, завързва я за опашката на кобилата и ги води на пазара – котката и кобилата, продава ги и двете. Пита го един купувач: „Колко искаш за коня? “ – „Шестдесет пари.“ – „А за котката?
към беседата >>
“ – „Ако искаш и двете, ако не, не ги продавам.“ Конят е обещан на Господа, а котката остава на
циганина
.
И действително жена му оздравяла. Верен на своето обещание, той развързва кобилата, но изважда и една котка, завързва я за опашката на кобилата и ги води на пазара – котката и кобилата, продава ги и двете. Пита го един купувач: „Колко искаш за коня? “ – „Шестдесет пари.“ – „А за котката? “ – „300 гроша.“ – „Защо тъй?
“ – „Ако искаш и двете, ако не, не ги продавам.“ Конят е обещан на Господа, а котката остава на
циганина
.
За кобилата 60 пари, а за котката 300 гроша иска. Та съвременните хора често водят и котката, и кобилата, и ги продават и двете. Верни, значи, на буквата на закона. На Господа – както е обещал, – ще запали една свещ за 60 пари. Обаче жената само веднъж няма да се разболее, може да се разболее и втори път.
към беседата >>
Да, това е културата на
циганина
, който продал коня за 60 пари, а котката за 300 гроша.
От 19 века все науката ни спасява. Е, какво ще ни спаси? Топове, картечници, и всички казват: „Каква велика наука е това! То е култура! Ум има тук“.
Да, това е културата на
циганина
, който продал коня за 60 пари, а котката за 300 гроша.
И тъй, в бюджета днес, да речем на Англия, колко има? – Тя има един милиард и половина за държавата, а за църквата ще отпусне 50–60 милиона и те са 60-те пари за коня. Възхваляват Господа: „Господи, на тебе палим свещи сега“. За военни работи какво не харчат, но щом дойде за някое благо дело, там са малцина. И казват тъй, че църквата връзвала и развързвала.
към беседата >>
7.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи
циганин
, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце.
Обаче можете да повдигате въпроси, близки до вашите нужди. За пример, от какво се интересува гладният? От хляба. Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл. Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво.
Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи
циганин
, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце.
Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде. Най-после, хапнал хляба и сиренето, като си казал: „Отличен обед! “ Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание.
към беседата >>
Вие младите няма да правите погрешките на онзи
циганин
.
(втори вариант)
Всеки един човек вътре в природата е един уд, един орган на това велико тяло и трябва да знае какво е неговото предназначение, разбира ли своето предназначение, по-лесно може да върви. Какви могат да бъдат неговите функции и работа, които може да изпълни (Недешифрирани стенографски знаци.) (Мълчание.) Ако имате някой въпрос, който вас ви вълнува най-близко, не далечното. Ще вървите по начина: гладният го вълнува хляба какъв ще бъде, топъл, студен или мухлясал. Така иде от знанието, пак същият закон, но трябва да се създаде едно знание солидно.
Вие младите няма да правите погрешките на онзи
циганин
.
Един циганин имал едно малко парче хляб и сиренце, отишел на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа. Ял листа и накрая изял хляба и казал: Отличен обяд. Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турнете окултното знание. Ще се пазите от грешките. Никаква грешка в работата.
към втори вариант >>
Един
циганин
имал едно малко парче хляб и сиренце, отишел на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа.
(втори вариант)
Какви могат да бъдат неговите функции и работа, които може да изпълни (Недешифрирани стенографски знаци.) (Мълчание.) Ако имате някой въпрос, който вас ви вълнува най-близко, не далечното. Ще вървите по начина: гладният го вълнува хляба какъв ще бъде, топъл, студен или мухлясал. Така иде от знанието, пак същият закон, но трябва да се създаде едно знание солидно. Вие младите няма да правите погрешките на онзи циганин.
Един
циганин
имал едно малко парче хляб и сиренце, отишел на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа.
Ял листа и накрая изял хляба и казал: Отличен обяд. Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турнете окултното знание. Ще се пазите от грешките. Никаква грешка в работата. Всяка грешка, която съзнаете – поправете я.
към втори вариант >>
8.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
Като направят добро, тръгнат с
циганина
и червата и казват: „Ние направихме добро“.
Минава един богаташ и гледа на пазара един беден, който си казва: „Нямам нито 5 пари, да имам пари да купя тоя дроб и черва, жена ми ще ги сготви“. Минава един богаташ и го пита: „Какво гледаш? “ – „Гледам този джигер и тия черва.“ Богатият изважда кесията си, развързва я, изважда една турска монета и казва: „Дайте му този джигер, дайте му и червата“. По пътя питат го: „Къде ходи, дядо Стояне? “ – „Ходих по пазара, видях този беден човек, направих един хаир; хайде, рекох, да му купя този дроб и червата.“ И сега нашите добрини навсякъде мязат на добрините на дядо Стояна.
Като направят добро, тръгнат с
циганина
и червата и казват: „Ние направихме добро“.
Не, не, с циганина тази работа няма да се свърши. Не е това добро, не е това приемане на твоя брат, а се изисква, най-първото нещо, ние трябва да създадем условия, да си създадем добри тела. Тия наши братя трябва да премахнат всичките си физически недъзи, да поправят тия тела, които страдат по един разумен начин. И след това душите да влязат да живеят в тела хигиенични. А сега ние казваме: „Тъй му било решено, такава му била кармата, тъй му било писано, тъй е рекъл Господ, съдба“.
към беседата >>
Не, не, с
циганина
тази работа няма да се свърши.
Минава един богаташ и го пита: „Какво гледаш? “ – „Гледам този джигер и тия черва.“ Богатият изважда кесията си, развързва я, изважда една турска монета и казва: „Дайте му този джигер, дайте му и червата“. По пътя питат го: „Къде ходи, дядо Стояне? “ – „Ходих по пазара, видях този беден човек, направих един хаир; хайде, рекох, да му купя този дроб и червата.“ И сега нашите добрини навсякъде мязат на добрините на дядо Стояна. Като направят добро, тръгнат с циганина и червата и казват: „Ние направихме добро“.
Не, не, с
циганина
тази работа няма да се свърши.
Не е това добро, не е това приемане на твоя брат, а се изисква, най-първото нещо, ние трябва да създадем условия, да си създадем добри тела. Тия наши братя трябва да премахнат всичките си физически недъзи, да поправят тия тела, които страдат по един разумен начин. И след това душите да влязат да живеят в тела хигиенични. А сега ние казваме: „Тъй му било решено, такава му била кармата, тъй му било писано, тъй е рекъл Господ, съдба“. Не, съдбата му не е била такава, Господ не е решил така, а ние сами пишем така.
към беседата >>
9.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Ще кажете като онзи
циганин
: „В онзи дол я има вода, я няма“.
А човек, който върви по Бога, той те обича, и щом дойде при тебе, най-първо ще внесе светлина в ума ти – това трябва да бъде едно от качествата. Не внесе ли това качество: това не е Любов. И ако вие всички бяхте нагласени тъй, както аз говоря, знаете ли каква аура щеше да има тук? Но колко са далече вашите мисли, вашите желания! Като излезете оттук, ще кажете, както турците: „Я има, я няма“.
Ще кажете като онзи
циганин
: „В онзи дол я има вода, я няма“.
Но аз казвам положително: в онзи дол има вода, има един богат извор, идете и вижте, един отличен извор, какъвто никога не сте виждали, и като пиете от този извор, всички болести ще изчезнат в света. И Христос е един такъв велик извор! Велик извор е Той, Който изтича от Бога. И казва Той: „Жива вода ще има“. Сега този Христос някои от вас сте Го намерили, слушайте Го, приложете учението Му.
към беседата >>
10.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Един Манго,
циганин
, от циганското племе, имал само едно магаренце, но му трябвали парици, искал да го изкара на пазара, да го продаде и да направи на жена си ново фередже за байрама, подкарал магарето в града с юлара му и запял своята песен.
Нима преди него хората не са мислили? Тогава в какво седи същността на нещата? Трябва да дойдем до един велик принцип, върху който можем да поставим своята душа и да се познаем: аз ли съм или не съм аз. Аз ще ви приведа пак онзи анекдот, защото е български и трябва да го помните. Аз ще изменя името, Стоян беше по-рано, стояновци има, ако туря Иван, ивановци има, ако туря Петко, петковци има, ще му туря името Манго, за да не се обидите.
Един Манго,
циганин
, от циганското племе, имал само едно магаренце, но му трябвали парици, искал да го изкара на пазара, да го продаде и да направи на жена си ново фередже за байрама, подкарал магарето в града с юлара му и запял своята песен.
Поуморил се, спрял се под една круша да си почине, свързал юлара за ръката си и заспал. Две деца изваждат юлара, възсядат магарето и избягват. Събужда се Манго и гледа, магарето го няма, а юларът там. Какво е станало, как тъй магарето е могло да си извади главата от този юлар, и си казва: „Чудно, изгубил съм туй магаре! Ако аз съм Манго, магарето се изгуби, отиде магарето, а ако аз не съм Манго, ще кажа на жена си, че този юлар го спечелих, значи имам един юлар“.
към беседата >>
11.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Сега аз като говоря, казвате: „Я говори Христос, я не.“ Тъй седи сега въпросът: „Я е Той, я не е.“ Вие сте като онзи
циганин
, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма.“ Но като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре – в моя ум има съвсем друга мисъл.
Та вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя Лицето Ти, ще бъда задоволен.“ Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали първата лекция.
Сега аз като говоря, казвате: „Я говори Христос, я не.“ Тъй седи сега въпросът: „Я е Той, я не е.“ Вие сте като онзи
циганин
, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма.“ Но като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре – в моя ум има съвсем друга мисъл.
Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете каква е тя. Аз ви казвам: вие никога не сте били в такава аудитория. Сега, ако можеха вашите очи да се отворят и да минете в астралния свят, вие щяхте да видите такава славна аудитория, че ще се чудите, че сте били тъй слепи в душите си. Стига душите ви от туй говорене да се изменят, да влязат в по-висшите светове, да се повдигнете, вие ще видите, че тази обстановка ще се видоизмени. Сега сте като корените, долу сте криви, но ако корените излязат на листенца, ще видите, че обстановката ще се измени.
към беседата >>
12.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
При това положение, човек се намира под влиянието на ония
цигани
, които предсказват, че половината ти живот ще върви добре, половината – зле; до 40 годишна възраст, ще имаш девет оки късмет, а след това, ще изгубиш късмета си.
Казваш: Духът работи в мене. – Ходиш ли със светлина в живота? – Не ходя. – Тогава Духът не работи в тебе. Има друг дух, който казва, че нещата могат да бъдат прави и криви, но той не е категоричен.
При това положение, човек се намира под влиянието на ония
цигани
, които предсказват, че половината ти живот ще върви добре, половината – зле; до 40 годишна възраст, ще имаш девет оки късмет, а след това, ще изгубиш късмета си.
Питам: Може ли късметът да се мери с ока? Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито. Ти отиваш в хамбара, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска. Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното. Благодарение на това, те са обрашнени.
към беседата >>
Един
циганин
се качил на една топола, да извади косерчетата от гнездото им.
Очакваш ли, първо да спечелиш и после да даваш, ти приличаш на онези хора, които правят добрини с печалбите, които очакват от лотарийни билети. Дойде при мене един познат и ми каза: Моля ти се, посочи ми номера на един лотариен билет, който печели 200 000 лв. Ще купя този билет и ще дам половината сума на Братството. Казвам му: Ако трябва да ти посоча номера, по-добре, аз ще купя този билет, поне цялата сума да остане за Братството. Ти си тръгнал да правиш добрини с чужди пари: „С чужда пита помен прави." Такива са повечето благодетели в сегашния свят.
Един
циганин
се качил на една топола, да извади косерчетата от гнездото им.
Явила се голяма буря. За да не падне от тополата, циганинът започнал да се моли на св. Никола: Моля ти се, св. Никола, запази ме! Като взема косерчетата, ще ги разделим: едно на тебе, едно на мене.
към беседата >>
За да не падне от тополата,
циганинът
започнал да се моли на св.
Ще купя този билет и ще дам половината сума на Братството. Казвам му: Ако трябва да ти посоча номера, по-добре, аз ще купя този билет, поне цялата сума да остане за Братството. Ти си тръгнал да правиш добрини с чужди пари: „С чужда пита помен прави." Такива са повечето благодетели в сегашния свят. Един циганин се качил на една топола, да извади косерчетата от гнездото им. Явила се голяма буря.
За да не падне от тополата,
циганинът
започнал да се моли на св.
Никола: Моля ти се, св. Никола, запази ме! Като взема косерчетата, ще ги разделим: едно на тебе, едно на мене. Бурята, не само че не преставала, но се усилвала. Циганинът продължавал да се моли: Св.
към беседата >>
Циганинът
продължавал да се моли: Св.
За да не падне от тополата, циганинът започнал да се моли на св. Никола: Моля ти се, св. Никола, запази ме! Като взема косерчетата, ще ги разделим: едно на тебе, едно на мене. Бурята, не само че не преставала, но се усилвала.
Циганинът
продължавал да се моли: Св.
Никола, всичките косерчета ще ти дам, само ме запази да не падна! Бурята престанала. Той взел всичките косерчета, слязъл от тополата и казал: Св. Никола, няма да ти дам нито едно косерче. Аз се изложих на опасност, аз си скъсах дрехите, а не ти.
към беседата >>
Днес, повечето християни постъпват като този
циганин
, на тополата.
Бурята престанала. Той взел всичките косерчета, слязъл от тополата и казал: Св. Никола, няма да ти дам нито едно косерче. Аз се изложих на опасност, аз си скъсах дрехите, а не ти. При това, ти си светия, не ти трябват косерчета.
Днес, повечето християни постъпват като този
циганин
, на тополата.
Докато бурята бушува, всичко обещават. Щом мине бурята, всичко остава в джобовете им. Те не знаят, че Бог ще си вземе това, което е Негово. Такъв е Божественият закон. В Бялото Братство се държи точна сметка за всичко.
към беседата >>
Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ
циганин
.
(втори вариант)
Казвате, че сърцето и умът ви са празни. Защо? Защото Божественият Дух не работи във вас. Други казват, че сърцето и умът им са пълни. Божественият Дух работи в тях. Божественият Дух носи Светлина.
Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ
циганин
.
Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното.
към втори вариант >>
Циганите
идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле.
(втори вариант)
Защото Божественият Дух не работи във вас. Други казват, че сърцето и умът им са пълни. Божественият Дух работи в тях. Божественият Дух носи Светлина. Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ циганин.
Циганите
идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле.
През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават.
към втори вариант >>
Те са подобни на
циганина
, който се качил на една топола да лови косерчета[4]; дошла буря и той започва да се моли на Свети Никола да го запази като му обещава: "На тебе, Свети Никола, едно косерче и на мене едно".
(втори вариант)
Ако имаш пари в касата си, няма да питаш какво да ги правиш, а ще кажеш: "Господи, искам да правя добро! " Инак ще заприличате на едного, който дойде при мене и ми каза: "Господин Дънов, от тебе искам една услуга; желая да помогна на Братството, купил съм един лотариен билет и искам да спечеля двеста хиляди лева, та половината да дам на Братството". Той иска да прави добро с чужди пари. Ако можеше така, то този печеливш билет аз щях да го взема и щях да му дам сто хиляди лева. Сега всички съвременни хора са все от този род - първо искат да спечелят, че после да правят добро.
Те са подобни на
циганина
, който се качил на една топола да лови косерчета[4]; дошла буря и той започва да се моли на Свети Никола да го запази като му обещава: "На тебе, Свети Никола, едно косерче и на мене едно".
Бурята продължава и циганинът казва: "Давам всичките косерчета на тебе". Най-после престава бурята и тогава той казва: "Не на друг, а на мене се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и не ти трябва косерчета"... Целият християнски свят е като циганина на тополата - докато трае бурята, всичко обещават, но премине ли - всичко остава в техните джобове. Но Божественият закон е такъв, че Господ ще вземе всичко, което е Негово. В Бялото Братство се държи строга статистика. Ти си тьрговец, лекар или учител; Господ изпраща при тебе някой, за да му услужиш в Негово име.
към втори вариант >>
Бурята продължава и
циганинът
казва: "Давам всичките косерчета на тебе".
(втори вариант)
" Инак ще заприличате на едного, който дойде при мене и ми каза: "Господин Дънов, от тебе искам една услуга; желая да помогна на Братството, купил съм един лотариен билет и искам да спечеля двеста хиляди лева, та половината да дам на Братството". Той иска да прави добро с чужди пари. Ако можеше така, то този печеливш билет аз щях да го взема и щях да му дам сто хиляди лева. Сега всички съвременни хора са все от този род - първо искат да спечелят, че после да правят добро. Те са подобни на циганина, който се качил на една топола да лови косерчета[4]; дошла буря и той започва да се моли на Свети Никола да го запази като му обещава: "На тебе, Свети Никола, едно косерче и на мене едно".
Бурята продължава и
циганинът
казва: "Давам всичките косерчета на тебе".
Най-после престава бурята и тогава той казва: "Не на друг, а на мене се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и не ти трябва косерчета"... Целият християнски свят е като циганина на тополата - докато трае бурята, всичко обещават, но премине ли - всичко остава в техните джобове. Но Божественият закон е такъв, че Господ ще вземе всичко, което е Негово. В Бялото Братство се държи строга статистика. Ти си тьрговец, лекар или учител; Господ изпраща при тебе някой, за да му услужиш в Негово име. Например, лекар си, идва при тебе болен, който не може да си плати, и ти отказваш да го лекуваш.
към втори вариант >>
Най-после престава бурята и тогава той казва: "Не на друг, а на мене се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и не ти трябва косерчета"... Целият християнски свят е като
циганина
на тополата - докато трае бурята, всичко обещават, но премине ли - всичко остава в техните джобове.
(втори вариант)
Той иска да прави добро с чужди пари. Ако можеше така, то този печеливш билет аз щях да го взема и щях да му дам сто хиляди лева. Сега всички съвременни хора са все от този род - първо искат да спечелят, че после да правят добро. Те са подобни на циганина, който се качил на една топола да лови косерчета[4]; дошла буря и той започва да се моли на Свети Никола да го запази като му обещава: "На тебе, Свети Никола, едно косерче и на мене едно". Бурята продължава и циганинът казва: "Давам всичките косерчета на тебе".
Най-после престава бурята и тогава той казва: "Не на друг, а на мене се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и не ти трябва косерчета"... Целият християнски свят е като
циганина
на тополата - докато трае бурята, всичко обещават, но премине ли - всичко остава в техните джобове.
Но Божественият закон е такъв, че Господ ще вземе всичко, което е Негово. В Бялото Братство се държи строга статистика. Ти си тьрговец, лекар или учител; Господ изпраща при тебе някой, за да му услужиш в Негово име. Например, лекар си, идва при тебе болен, който не може да си плати, и ти отказваш да го лекуваш. Тогава ще дойде една криза, в която ще изгубиш десет пъти повече, отколкото в друго време.
към втори вариант >>
13.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
На сѫщия законъ е обоснована и интуицията, а не на гадание, както онзи
циганинъ
гадае: въ този долъ я има вода, я нѣма.
Всички, който сѫ провѣрили този законъ, въ края на краищата виждатъ, че излиза вѣренъ. Туй ние наричаме Божественото чувство или интуиция, която прѣдвижда нещата, който могатъ да станатъ. Тогава, въ всѣки единъ народъ има пророци, който излизатъ да прѣдсказватъ бѫдещето на този народъ, че ще стане война, какви ще бѫдатъ резултатитѣ или изобщо какво прѣдстои на този народъ. Духовно единъ народъ може да се изрази въ единъ пророкъ. Това е цѣла наука.
На сѫщия законъ е обоснована и интуицията, а не на гадание, както онзи
циганинъ
гадае: въ този долъ я има вода, я нѣма.
И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да развиваме въ себе си туй Божественото, за да ни помогне въ затрудненията въ живота. Запримѣръ, искашъ да въртишъ търговия. Ще се спрешъ да запиташъ душата си, да започна ли търговията или не. Ако се съмнѣвашъ нѣма да започвашъ. Повикайте вашия Стоянъ на помощь, все имате единъ Стоянъ въ себе си, запитайте го: Стояне, ти какво мислишъ?
към беседата >>
То не е като гаданието на онзи
циганин
, който казвал: В този дол или има вода, или няма.
(втори вариант)
Във всеки народ се явяват пророци, които предсказват неговото бъдеще. Ако води война, те казват какъв ще бъде нейният край. Духовното развитие на един народ се изразява чрез неговия пророк. Интуицията никога не лъже. Каквото чувства човек интуитивно, това става.
То не е като гаданието на онзи
циганин
, който казвал: В този дол или има вода, или няма.
Хората трябва да развиват интуицията си, за да могат в трудни моменти на живота да си помагат. Искаш да започнеш търговия, не знаеш какво да правиш. Повикай интуицията на помощ, тя ще ти подскаже какво да правиш. Всяко съмнение показва, че работата няма да излезе на добър край. Всеки има по един Стоян в себе си, който може да го посъветва как да постъпи.
към втори вариант >>
14.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
И онзи ще каже: „Не е толкова щедър, той е стиснат, малко обича...“
Цигания
има,
цигания
тъй.
И те знаят кое къде е – цигулката къде е, куфарът къде е. То е хубаво, но казвам, туй е любопитство у хората. Сега мислите ли, че при тая черта, която имате, като дойде някой у вас, няма да бръкне да види кое къде е? И вас ще ви изпитат. Ще питат за вас как се обхождате с другите, щедър ли си, като ти поискат пари.
И онзи ще каже: „Не е толкова щедър, той е стиснат, малко обича...“
Цигания
има,
цигания
тъй.
Имал цигания! Но туй ще ти го каже съвсем тихо. И двамата сега вървят: „Слушай, аз ти казвам като приятел, цигания имаш малко“. А той се препоръчва. После дойде при него друг: „Как си, приятелю, ти си от Школата, нали?
към беседата >>
Имал
цигания
!
То е хубаво, но казвам, туй е любопитство у хората. Сега мислите ли, че при тая черта, която имате, като дойде някой у вас, няма да бръкне да види кое къде е? И вас ще ви изпитат. Ще питат за вас как се обхождате с другите, щедър ли си, като ти поискат пари. И онзи ще каже: „Не е толкова щедър, той е стиснат, малко обича...“ Цигания има, цигания тъй.
Имал
цигания
!
Но туй ще ти го каже съвсем тихо. И двамата сега вървят: „Слушай, аз ти казвам като приятел, цигания имаш малко“. А той се препоръчва. После дойде при него друг: „Как си, приятелю, ти си от Школата, нали? Много се радвам“.
към беседата >>
И двамата сега вървят: „Слушай, аз ти казвам като приятел,
цигания
имаш малко“.
И вас ще ви изпитат. Ще питат за вас как се обхождате с другите, щедър ли си, като ти поискат пари. И онзи ще каже: „Не е толкова щедър, той е стиснат, малко обича...“ Цигания има, цигания тъй. Имал цигания! Но туй ще ти го каже съвсем тихо.
И двамата сега вървят: „Слушай, аз ти казвам като приятел,
цигания
имаш малко“.
А той се препоръчва. После дойде при него друг: „Как си, приятелю, ти си от Школата, нали? Много се радвам“. Къде е тази черта, искреността, у хората? Туй спъва вътрешния прогрес.
към беседата >>
Ами че тази
цигания
в кого я няма?
Много се радвам“. Къде е тази черта, искреността, у хората? Туй спъва вътрешния прогрес. Невидимият свят е крайно недоволен. Туй ви спъва, отдалечава ума ви от целта.
Ами че тази
цигания
в кого я няма?
Кой я няма? За пример някой път ти пазариш един файтонджия, човекът ти иска 30 лева. Казваш: „Деца имам... не може ли 28 лева? “ – „Не може.“ – „Е, хайде де, аз ти давам 29 лева.“ Защо сега искаш да отбиеш един лев? Не че си беден.
към беседата >>
Цигания
е това!
“ – „Не може.“ – „Е, хайде де, аз ти давам 29 лева.“ Защо сега искаш да отбиеш един лев? Не че си беден. Макар и беден, някъде може да пожертваш 200–300 лева, а на този, бедния файтонджия, сега ще отбиеш един лев. Някой път искаш да отбиеш един грош! Защо?
Цигания
е това!
Жест трябва! Иди там и виж колко струва. Ако разполагаш, питай колко струва – толкова. Действително толкова ли е? – Толкова.
към беседата >>
Там са сложили вече надписа: „С
циганията
ние приключваме!
Ако разполагаш, питай колко струва – толкова. Действително толкова ли е? – Толкова. Дай и нищо повече! На Запад няма такива пазарлъци.
Там са сложили вече надписа: „С
циганията
ние приключваме!
“ У англичаните няма цигания и пазарлък – прификс. Нищо повече! Влезеш в някой магазин, ще ти кажат: „Това е от вълна, това е от памук“ – точно определят. Или: „Туй не е за теб“, „Ако не излезе така, върнете, ние си взимаме стоката назад“. Сега, най-първо, всички вие, като ученици, пак ви казвам: Трябва да се научите да бъдете точни.
към беседата >>
“ У англичаните няма
цигания
и пазарлък – прификс.
Действително толкова ли е? – Толкова. Дай и нищо повече! На Запад няма такива пазарлъци. Там са сложили вече надписа: „С циганията ние приключваме!
“ У англичаните няма
цигания
и пазарлък – прификс.
Нищо повече! Влезеш в някой магазин, ще ти кажат: „Това е от вълна, това е от памук“ – точно определят. Или: „Туй не е за теб“, „Ако не излезе така, върнете, ние си взимаме стоката назад“. Сега, най-първо, всички вие, като ученици, пак ви казвам: Трябва да се научите да бъдете точни. Точно на време за клас!
към беседата >>
15.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Ще замязате на онзи богатъ
циганинъ
, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ.
Тя сега живѣе съ въображението, но, между въображаемиятъ и действителниятъ свѣтъ има голѣма разлика. Тя е следующата: въ въображаемия свѣтъ мѫчнотии нѣма, тамъ всичко върви безъ мѫчнотии, тамъ всичко върви отлично. Вие си проектиратѣ въ ума една градина отъ 100 декара, насаждате въ нея цветя, плодни дървета, всички заговарятъ за вашата градина. Вие продавате плодове и всички се радватъ. Знаете ли на какво ще замязате?
Ще замязате на онзи богатъ
циганинъ
, който дава на своя синъ да продава млѣкото, да го разнася по кѫщитѣ.
Носи го той въ една кѫща, въ друга, и си размишлява. Казва си: Като продамъ това млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Ще продамъ яйцата по толкова и толкова едното. Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза. Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава.
към беседата >>
Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички
цигани
, това сме ние.
Съ спечелените пари ще си купя една овца и една коза. Слѣдъ това, и тѣхъ ще продамъ, и отъ получените пари ще си купя една крава. Тъй като си вървѣлъ и разсъждавалъ, слѣдъ 4–5 часа станалъ милионеръ. И тогава продължавалъ да си разсъждава, като стана милионеръ, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме дѣтенце. Като си помислилъ туй, подскочилъ отъ радость, гърнето паднало на земята, и млѣкото се разлѣло.
Сега, това вамъ се вижда смешно, но всички
цигани
, това сме ние.
Нѣкой день подскочишъ, идеята се родила, но млѣкото го нѣма. А въ дадения случай важното е млѣкото, а не дѣтето. Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мѫчнотии ще се явятъ, пришки ще излѣзатъ по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна. Послѣ, плесници ще дойдатъ, че това, онова, и най-послѣ вие ще сполучите. И като сполучите, вашата идея ще бѫде може би, 100 пѫти повече реализирана, отколкото първоначално.
към беседата >>
Ако живееш само с въображението си, ти ще приличаш на онзи млад
циганин
, който разнасял мляко по къщите.
(втори вариант)
Виждаш, как растат, цъфтят и зреят. Събираш плодовете и ги продаваш. В скоро време ставаш богат човек, известен на всички. Лесно ставаш богат, виден човек. Без труд, само с въображение, ти всичко постигаш.
Ако живееш само с въображението си, ти ще приличаш на онзи млад
циганин
, който разнасял мляко по къщите.
Той си мечтаел: Като продам всичкото мляко, ще си купя една кокошка, да ми снася яйца. Ще продавам яйцата, докато спечеля пари за една овца или коза. Ще продавам млякото на овцата и един ден и нея ще продам. От спечелените пари ще си купя една крава. Така си мислел той, как ще забогатее, докато стане милионер.
към втори вариант >>
Вие сте, този млад
циганин
.
(втори вариант)
Най-после си казал: Като милионер, ще предложа на царската дъщеря да се оженим. След две-три години ще си родим едно хубаво детенце. Увлечен в мечтите си той подскочил от радост, и гърнето с млякото паднало от главата му и се разляло. С млякото заедно се пръснали и неговите мечти. Като слушате този анекдот, вие се смеете.
Вие сте, този млад
циганин
.
В този анекдот е важно млякото, а не детето, което ще се роди в бъдеще. Във въображението нещата стават лесно, обаче, дойде ли до реализирането им, работата върви мъчно. Докато постигнеш нещо, ръцете ти ще се покрият с мазоли. Но каквото придобиеш, ще бъде по-здраво и сигурно от това, за което само си мечтал. И досега още хората живеят с илюзиите си.
към втори вариант >>
16.
Здравият ум / Черни връх
,
НБ
,
ИБ
, Витоша, 26.8.1923г.,
Не говоря за обещанието, каквото дал един
циганин
.
Обещавам да Ти служа, да посветя живота си на Тебе“. Ако си искрен и издържиш на обещанието си, Бог ще ти помогне и в скоро време ще бъдеш здрав. Какво доказателство още искате за съществуването на Бога? Той е всесилен, на всички помага. Казвам: Каквото обещаеш, ще го изпълниш.
Не говоря за обещанието, каквото дал един
циганин
.
Като била болна жена му, той обещал, че ще запали в църква една голяма свещ, да благодари на Бога. Като оздравяла жена му, той си казал: „Я дам, я не! “ Трябва да бъдеш положителен. Обещаеш нещо, ще го изпълниш. Щом си положителен, болестта ще мине.
към беседата >>
Ако се обърнеш към Бога не с адвокатство и хитрина, а с онази вътрешна топлина и кажи: "Аз познавам, Господи, че Ти си добър, но дай ми едно малко доказателство да се махне тази живеница от мен и аз ще посветя целия си живот за Теб."Слушай, направете това обещание, но не като онзи
циганин
, който, като е била болна жена му, обещал, че ще даде една голяма свещ, а като оздравяла тя, рекъл: "Я дам, я не." Гледай да бъдеш положителен, кажеш и да свършиш.
(втори вариант)
У вас като че умът ви стане празен - природни сили влезнат. А що са природните сили? И самата интелигентност е неопределена. Всякога ние ще турим на самата същина неща, които не са верни. А ние Бога може да опитаме съществува ли, или не по следующия начин: имаш една рана живеница, лекуваш я, всичките лекари викаш, твоят живот виси на косъм, ти съзнаваш, че нищо не ти помага.
Ако се обърнеш към Бога не с адвокатство и хитрина, а с онази вътрешна топлина и кажи: "Аз познавам, Господи, че Ти си добър, но дай ми едно малко доказателство да се махне тази живеница от мен и аз ще посветя целия си живот за Теб."Слушай, направете това обещание, но не като онзи
циганин
, който, като е била болна жена му, обещал, че ще даде една голяма свещ, а като оздравяла тя, рекъл: "Я дам, я не." Гледай да бъдеш положителен, кажеш и да свършиш.
И веднага болестта ще мине, и ти ще почувствуваш едно особено състояние на душата и една особена светлина, която тъй ще разшири душата ти, че всичките неща тъй ще се претълкуват, съвършено ще се изменят и ще почувствуваш една вътрешна благост, един вътрешен тих глас, който ти приказва. Някой ден се разгневиш, този глас ти казва: "Не го прави това нещо, не е хубаво." Пак те остави гласът, но като ти заговори 3-4 пъти, ти почнеш да мислиш. Дойде някой, на когото имаш да плащаш, ти вземеш и скъсаш полицата. Законът ще те хване - има свидетели. Ти скъсаш полицата, но той събере тия листчета, казваш: „Защо ги събира тия листчета, виж глупак!
към втори вариант >>
17.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
За такъв човек турците имат следната поговорка: „
Циганинът
, и чука продава, и чергата продава, но от своето не отстъпва“.
Графически могат да се представят като страни на един и същ триъгълник: Тия сили първо се проявяват в подсъзнанието, дето действат механически. Всяка една от тях има три проявления. При първото положение твърдостта се проявява, когато разумът в човека не действа. В такъв случай човек е упорит, своенравен.
За такъв човек турците имат следната поговорка: „
Циганинът
, и чука продава, и чергата продава, но от своето не отстъпва“.
При второто положение твърдостта се проявява, когато се засегнат личните чувства в човека. При третото положение твърдостта се проявява, когато човек има убеждение. Това вече е идейно проявление на твърдостта. Тъй че първото проявление на твърдостта е физическо, несъзнателно. В него съзнанието не взема никакво участие.
към беседата >>
18.
Приливи и отливи
,
ООК
, София, 16.1.1924г.,
Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи
циганин
, на когото дали едно гърне с мляко да го продава.
Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми. Така стават хората клюкари. Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби. Те обичат езерото и плашат жабите. Такъв човек все мисли да изважда риби, това-онова, все търси нещо, но тъй си отива животът.
Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи
циганин
, на когото дали едно гърне с мляко да го продава.
Той го туря на главата си, тръгва и си мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца. И тях ще продам. От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени.
към беседата >>
Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този
циганин
.
От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере? – Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце. Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло.
Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този
циганин
.
Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта си. Не трябва да си правите илюзии. Тези граници, които съществуват, аз ги наричам граници на два свята.
към беседата >>
19.
Съграждане на доброто
,
МОК
, София, 27.4.1924г.,
Нали знаете онзи разказ за
циганина
, който носил гърне с мляко и си въобразявал, че станал цар и заповядвал на света.
В момента, когато се разгневи, всички ги е страх от него. Когато майката се разгневи, всички се сгушват: и бащата, и децата се страхуват. След един-два часа обаче тя вече е грохнала, разболява се, слязла е вече от висотата на своето министерство, не е пръв министър, а уволнен министър в оставка. Та някой път и вие казвате: искаме да бъдем министри, царе. Питам: кой от вас не е ставал цар за 5–10 минути?
Нали знаете онзи разказ за
циганина
, който носил гърне с мляко и си въобразявал, че станал цар и заповядвал на света.
Въобразявал си всичко това и подскочил от радост, но гърнето паднало на земята, счупило се и млякото се разляло. Често и вие при тия малки гърнета, при тия малки блага и способности, които имате, мислите си, фантазирате си, докато дойдете до въображаемите големи блага и подскочите от радост, но паднете на земята и се намерите в един реален свят. Има ред закони обаче, които регулират живота. Можем да изчислим математически какви са възможностите, за да може един човек да стане цар, например. Да кажем, че в България има 4 милиона хора, които имат нужда от цар.
към беседата >>
20.
Топлината на живота
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Няма да направя като онзи
циганин
.
(втори вариант)
Вие ще останете с вашите съмнения, с вашата философия, ще дойдат други учители да ви учат. Няма да си губя времето. А ако вие ме слушате, ще ви взема със себе си, ще ви заведа при другите ученици. Сега каквото и да ви говоря, ще кажете: „Може да е тъй, може и да не е." Като ви заведа, ще ви кажа: Туй вярно ли е? - Вярно!
Няма да направя като онзи
циганин
.
Аз ще ви заведа и ще ви кажа: Доволни ли сте в реалността на нещата? Искам от вас да бъдете искрени, честни, справедливи. Искам да бъдете към мен такива, какъвто съм аз спрямо вас. В моята душа няма ни сянка да ви излъжа или да взема нещо от вас. Някои от вас ще кажете: „Ние уважение имаме." Вие не знаете какво нещо е уважение.
към втори вариант >>
21.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
Вие може да нямате тенджери в къщата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като някои
цигани
, и пак тенджерите да са в ума ви.
– На огън. Културата в света ще дойде, когато почнем да готвим без огън, когато почнем да готвим без тенджери. Има ли тенджери, има ли паници, вилици, ножове, въглища, огнища, това-онова, ще имаме култура като днешната. Аз искам да ме разберете чисто духовно. Тези неща са символи само.
Вие може да нямате тенджери в къщата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като някои
цигани
, и пак тенджерите да са в ума ви.
Аз съм гледал някоя млада мома, която мечтае да се задоми – тя въздъхне и си каже: „Е, нямам си нито тенджера, нито огнище! “ Но като се ожени, набави си тенджери, паници, вилици, лъжици и в продължение на двадесет години толкова много неща си набавя, че едва с няколко коли може да ги пренесе. По този начин хората прогресират, прогресират и най-после казват: „Наредихме се вече.“ Да, къщата си наредиха, но ума си разредиха, сърцето си разредиха. Едно време се обичаха, а сега всичко имат вкъщи, мир обаче нямат. Някои хора вярват, че като се помолят на Бога, Господ изведнъж ще им даде мир.
към беседата >>
Вие може да нямате тенджери в къщата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като някой
цигани
, и пак тенджерите да са в ума ви.
(втори вариант)
- На огън. Културата в света ще дойде, когато почнем да готвим без огън, когато започнем да готвим без тенджери. Има ли тенджери, има ли паници, вилици, ножове, въглища, огнища, това-онова, ще имаме култура като днешната. Аз искам да ме разберете чисто духовно. Тези неща са символи само.
Вие може да нямате тенджери в къщата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като някой
цигани
, и пак тенджерите да са в ума ви.
Аз съм гледал някоя млада мома, която мечтае да се задоми, въздъхне и си каже: е, нямам си нито тенджера, нито огнище! Но като се ожени, набави си тенджери, паници, вилици, лъжици и в продължение на 20 години толкова много неща си набавя, че едва с няколко коли може да ги пренесе.По този начин хората прогресират, прогресират и най-после казват: наредихме се вече. Да, къщата си наредиха, но умът си разредиха. Едно време се обичаха, а сега всичко имат в къщи, мир обаче нямат. Някой хора вярват, че като се помолят на Бога, Господ изведнъж ще им даде мир.
към втори вариант >>
22.
Хармонична деятелност
,
ООК
, София, 17.12.1924г.,
Така може да заприлича човек и на онзи
циганин
, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка.
Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число. Знаете ли на какво прилича а? Ще ви дам по моему едно изяснение. Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai. Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева.
Така може да заприлича човек и на онзи
циганин
, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка.
Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много.
към беседата >>
Питам: това, в каквото е вярвал този
циганин
, реално ли е?
Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много. Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват.
Питам: това, в каквото е вярвал този
циганин
, реално ли е?
– Не е реално. Така и вие често правите в ума си събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба. В този процес на мислене вие изхарчвате известна енергия, но какво придобивате? Буквата а означава енергията, която е излязла от ума ви. Вие сте си мислили за едно въображаемо число – 500 000 лева, което ви дава печалба 50 000 лева.
към беседата >>
23.
Изпититѣ на ученика. Житното зърно
,
МОК
, София, 25.1.1925г.,
Циганите
обикновено обичат ярките цветове.
Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действала върху него. От този опит ще схванете как влияе светлината, която излиза от разумни същества. Ако отидете на някоя изложба да гледате картини на много художници, ще видите, че картините на едни от тях са с по-ярки цветове, а на други – с по-бледи, по-деликатни. Според вас кои художници са по-добри: тия, които употребяват по-ярки, или тия, които употребяват по-нежни, по-бледи цветове и бои? Отговор: Повече ни привличат картини с по-нежни краски.
Циганите
обикновено обичат ярките цветове.
По спектъра ние можем да познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества. Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове. Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски.
към беседата >>
24.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи
циганинъ
: въ този долъ, я има вода, я нѣма!
Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ. Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили. Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра. Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ. Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате.
Вие трѣбва да разрѣшите ребромъ въпроса, но си казвате, като онзи
циганинъ
: въ този долъ, я има вода, я нѣма!
Я има Господь, я нѣма! Азъ казвамъ: не е въпросътъ въ съмнѣнията. Има Господь! Нѣмането вода на едно мѣсто, показва, че водата извира на друго мѣсто. Не можемъ да отричаме нѣща, които не сѫществуватъ.
към беседата >>
Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи
циганин
: В този дол, я има вода, я няма!
(втори вариант)
Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили. Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам. Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате.
Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи
циганин
: В този дол, я има вода, я няма!
Я има Господ, я няма! Аз казвам: Не е въпросът в съмненията. Има Господ! Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място. Не можем да отричаме неща, които не съществуват.
към втори вариант >>
25.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи
циганинъ
, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань.
Туй, което прѣспива човѣшкитѣ души; туй, което прѣспива човѣшкитѣ умове; туй, което прѣспива човѣшката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното въ живота, това е онзи кръчмарь съ чашката. Всѣки единъ отъ васъ има по единъ вѫтрѣшенъ кръчмарь, който е опасенъ въ всѣко отношение. И всѣки единъ отъ васъ може да опита този кръчмарь. Кажете си, че искате да направите едно добро дѣло, че искате да услужите нѣкому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмарь. Той ще ви каже: много хубаво мислишъ да направишъ, но чакай малко, ела днесъ да устроимъ едно богато угощение за това, което мислишъ да вършишъ, че слѣдъ това ще го направишъ.
Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи
циганинъ
, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань.
Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ. Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ. До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка. Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ. Само съ една дума човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си.
към беседата >>
Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи
циганин
, който носил в града една кошница с яйца за продан.
(втори вариант)
Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не върши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката. Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен във всяко отношение. И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш.
Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи
циганин
, който носил в града една кошница с яйца за продан.
Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си.
към втори вариант >>
26.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Ще замязате на онзи царь, на когото единъ
циганинъ
рѣшилъ да занесе отъ своитѣ череши въ една табла.
Вие като седнете, ще вземете ножа и вилицата и ще започнете сами. И вегетариянцитѣ, и месоядцитѣ сѫ виртуози въ тази работа. Ще бѫде смѣшно, ако азъ взема ножа и започна да ви уча и ви питамъ: научихте ли какъ да ядете? Ще кажете: научихме. Знаете ли въ този случай на какво ще замязате?
Ще замязате на онзи царь, на когото единъ
циганинъ
рѣшилъ да занесе отъ своитѣ череши въ една табла.
Като ги носилъ по пѫтя, отъ врѣме на врѣме си хапвалъ по една черешка и като стигналъ до царя, останала само една черешка въ таблата. Влѣзълъ при царя, прѣдложилъ му черешката, но царя го запитва: какъ се яде това нѣщо? Циганинътъ показалъ какъ се яде черешата, изялъ и послѣдната, а за царя не останало нищо. Тъй се свършили всичкитѣ череши. Царьтъ, това сме ние, глупавитѣ хора въ свѣта.
към беседата >>
Циганинътъ
показалъ какъ се яде черешата, изялъ и послѣдната, а за царя не останало нищо.
Ще кажете: научихме. Знаете ли въ този случай на какво ще замязате? Ще замязате на онзи царь, на когото единъ циганинъ рѣшилъ да занесе отъ своитѣ череши въ една табла. Като ги носилъ по пѫтя, отъ врѣме на врѣме си хапвалъ по една черешка и като стигналъ до царя, останала само една черешка въ таблата. Влѣзълъ при царя, прѣдложилъ му черешката, но царя го запитва: какъ се яде това нѣщо?
Циганинътъ
показалъ какъ се яде черешата, изялъ и послѣдната, а за царя не останало нищо.
Тъй се свършили всичкитѣ череши. Царьтъ, това сме ние, глупавитѣ хора въ свѣта. Като ни донесатъ едно благо, ние казваме: я ни покажете, какъ се яде това нѣщо! Слѣдъ като ни покажатъ, не остава нищо, и трѣбва да чакаме втората година, докато получимъ пакъ сѫщото благо. Дъщеря ви трѣбва да бѫде здрава.
към беседата >>
Ще замязате на онзи цар, на когото един
циганин
решил да занесе от своите череши в една табла.
(втори вариант)
Вие като седнете, ще вземете ножа и вилицата и ще започнете сами. И вегетарианците, и месоядците са виртуози в тази работа. Ще бъде смешно, ако аз взема ножа и започна да ви уча и ви питам: научихте ли как да ядете? Ще кажете: научихме. Знаете ли в този случай на какво ще замязате?
Ще замязате на онзи цар, на когото един
циганин
решил да занесе от своите череши в една табла.
Като ги носил по пътя, от време на време си хапвал по една черешка и като стигнал до царя, останала само една черешка в таблата. Влязъл при царя, предложил му черешката, но царя го запитва: как се яде това нещо? Циганинът показал как се яде черешата, изял и последната, а за царя не останало нищо. Тъй се свършили всичките череши. Царят, това сме ние, глупавите хора в света.
към втори вариант >>
Циганинът
показал как се яде черешата, изял и последната, а за царя не останало нищо.
(втори вариант)
Ще кажете: научихме. Знаете ли в този случай на какво ще замязате? Ще замязате на онзи цар, на когото един циганин решил да занесе от своите череши в една табла. Като ги носил по пътя, от време на време си хапвал по една черешка и като стигнал до царя, останала само една черешка в таблата. Влязъл при царя, предложил му черешката, но царя го запитва: как се яде това нещо?
Циганинът
показал как се яде черешата, изял и последната, а за царя не останало нищо.
Тъй се свършили всичките череши. Царят, това сме ние, глупавите хора в света. Като ни донесат едно благо, ние казваме: я ни покажете, как се яде това нещо! След като ни покажат, не остава нищо, и трябва да чакаме втората година, докато получим пак същото благо. Дъщеря ви трябва да бъде здрава.
към втори вариант >>
27.
Подпушване на светлината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Големите работи и
циганин
може да направи, но за малката вида, за онази малка, деликатна част, всеки не може да се заеме, нея само големият майстор може да хване и поправи.
Защото в една машина и малката вида, и голямата вида могат да причинят еднаква вреда. Някой път малката вида може да причини по-голяма опасност, по-голяма вреда, отколкото голямата, но има и обратни процеси. Някой път малката вида струва повече, отколкото голямата. Като дадеш на някой майстор да поправи тази малка вида, той казва: „С такива малки работи не се занимавам, трябва да платите повече.“ Мъчно се правят малките работи! За тях се изисква по-голям майстор.
Големите работи и
циганин
може да направи, но за малката вида, за онази малка, деликатна част, всеки не може да се заеме, нея само големият майстор може да хване и поправи.
Някой път една малка, микроскопическа постъпка ни струва по-скъпо, причинява по-голяма пакост,отколкото голямата. За големите неща ние сме съвършени, с чукове можем да ги поправим, лесно ги дяламе, но за малките неща се изисква голям майстор. ● И който приеме едно таквоз дете в Мое име, Мене приема. Какво разбирате от този стих?
към беседата >>
28.
С чия воля?
,
ООК
, София, 2.6.1926г.,
По едно време към него се отправили
циганин
и циганка, които поискали да им даде той нещо за ядене.
В Божествения свят просяци няма. Просяците са деца на забвението. Понеже те нямат никаква работа, пращат ги на земята да просят. Дойде ли някой просяк у вас, ще го впрегнете на работа – нищо повече. Един българин жънал на нивата си.
По едно време към него се отправили
циганин
и циганка, които поискали да им даде той нещо за ядене.
– Добре, ще ви нахраня хубаво – казал селянинът – при следното условие: остава ми работа за още един час. Елате и вие да ми помогнете в работата и след това всички заедно ще отидем у дома да се нахраним. Циганинът и циганката се заловили за работа. Те пожънали само половин час и след това офейкали. Казвам: Човек, който не може да жъне един час, той не е гладен.
към беседата >>
Циганинът
и циганката се заловили за работа.
Дойде ли някой просяк у вас, ще го впрегнете на работа – нищо повече. Един българин жънал на нивата си. По едно време към него се отправили циганин и циганка, които поискали да им даде той нещо за ядене. – Добре, ще ви нахраня хубаво – казал селянинът – при следното условие: остава ми работа за още един час. Елате и вие да ми помогнете в работата и след това всички заедно ще отидем у дома да се нахраним.
Циганинът
и циганката се заловили за работа.
Те пожънали само половин час и след това офейкали. Казвам: Човек, който не може да жъне един час, той не е гладен. Това са символи, които трябва да се приложат във вашия духовен живот. За да ги приложите, вие трябва да ги преведете. В материалния, във физическия живот те са положителни неща, но трябва да се приложат и в по-високите светове.
към беседата >>
29.
Новите типове / Нови типове
,
МОК
, София, 27.6.1926г.,
"Онзи, мръднала му е дъската, на един
циганин
носи един кош.
Някой път направете този опит. Когато сте най-скръбни, не знаете какво да правите, направете една услуга някому, но да е будно съзнанието ви. Приложете го, както аз съм казал сега, може да го направите и денем или в мрачно време, че да не ви видят хората, може и на обед, когато, когато и да е, направете го. Представете си, че вие сте един студент, който току - що е завършил, и ви среща вашият професор, когато носите коша на един просяк. Какво ще каже професорът?
"Онзи, мръднала му е дъската, на един
циганин
носи един кош.
" Затуй ще избереш мрачна нощ и ще се ретушираш ( дегизираш ) малко, никой да не те познае. Когато правиш този опит, да не те знаят хората. Желая всеки един от вас да развие онези специфични качества, които се крият. Като активен, да станете разумен, без да давите овцете, и да бъдете овца - но една разумна овца, която сама ти донася млякото и сама го издоява. Може ли овцата сама да издои млякото в буквален смисъл?
към беседата >>
30.
Ще се изкоренят
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
И започвате да доказвате така, както онзи
циганин
, когото попитали: „Има ли вода в тази долина, или не?
Ако иска да стане поет, или музикант, ще стане. Но той трябва да вложи в това желание цялата си душа. Внесе ли и най-малкото неверие в себе си, най-малкото колебание, не може да постигне нищо. Човек, който иска да бъде съвършен, трябва да носи една положителна мисъл в себе си. Вие питате има ли Господ или не.
И започвате да доказвате така, както онзи
циганин
, когото попитали: „Има ли вода в тази долина, или не?
“ Той казал: „Я има вода, я няма“. Казвам: оставете това положение! Евангелистите често казват: „Ако ние вярваме в Бога, а всъщност няма Господ, губим ли нещо? Пък ако има, пак не губим“. Как да няма загуба?
към беседата >>
31.
Облагородяване на сърдцето
,
МОК
, София, 3.10.1926г.,
По пътя той настигнал няколко
цигани
, които водели със себе си мечка да я разиграват.
В дадения случай, мечката е символ на страха в човека. Страхува ли се човек от нещо, все едно, че е срещнал мечка на пътя си. Какво трябва да прави човек, когато се уплаши? – Да мисли. Един млад българин отивал в Солун, да учи занаят.
По пътя той настигнал няколко
цигани
, които водели със себе си мечка да я разиграват.
Той се присъединил към тях, за да минат заедно гъстата гора, която се изпречила на пътя им. По едно време нещо зашумяло в гората. Циганите се уплашили и хукнали да бягат. Един от тях, който носел тъпана, изпуснал го от ръцете си и хукнал подир другарите си. Българинът взел тъпана и сам продължил пътя си.
към беседата >>
Циганите
се уплашили и хукнали да бягат.
– Да мисли. Един млад българин отивал в Солун, да учи занаят. По пътя той настигнал няколко цигани, които водели със себе си мечка да я разиграват. Той се присъединил към тях, за да минат заедно гъстата гора, която се изпречила на пътя им. По едно време нещо зашумяло в гората.
Циганите
се уплашили и хукнали да бягат.
Един от тях, който носел тъпана, изпуснал го от ръцете си и хукнал подир другарите си. Българинът взел тъпана и сам продължил пътя си. Наблизо някъде видял една воденица и се отбил да пренощува в нея, но понеже се страхува, качил се на гредите, там да прекара нощта. Едва задрямал малко, той се събудил от шума на някакви тежки стъпки. Това било мечка.
към беседата >>
За да я прогони, той започнал да бие с тъпана на
циганите
.
Един от тях, който носел тъпана, изпуснал го от ръцете си и хукнал подир другарите си. Българинът взел тъпана и сам продължил пътя си. Наблизо някъде видял една воденица и се отбил да пренощува в нея, но понеже се страхува, качил се на гредите, там да прекара нощта. Едва задрямал малко, той се събудил от шума на някакви тежки стъпки. Това било мечка.
За да я прогони, той започнал да бие с тъпана на
циганите
.
Голяма била изненадата му, като видял, че мечката почнала да играе. Той се успокоил и помислил: Ще вържа мечката и ще тръгна с нея да изкарвам прехраната си. Започнало вече да се разсъмва, когато край воденицата се чули стъпки на керван от камили. Като чула стъпките на камилите, мечката се уплашила и избягала. При вида й, камилите се изплашили и хукнали да бягат, но изпотрошили много от грънците, които карали в колите.
към беседата >>
Сега слушайте: Един българин тръгва към Солун да учи един занаят, придружил се из пътя с
цигани
и те му дали да носи един тъпан.
(втори вариант)
Когато имате един професор много учен и сприхав, и трепериш, скъсва те. Тази мечка те е изплашила, в 9 часа не можеш да си идеш дома. Давам ви един ребус: Ако някой не може да иде в дома си в 9 часа. Аз ще изтълкувам тъй: професорът е скъсал ученика. Нищо повече.
Сега слушайте: Един българин тръгва към Солун да учи един занаят, придружил се из пътя с
цигани
и те му дали да носи един тъпан.
Обаче циганите се изплашили нещо и избягали, а той влезнал с тъпана да пренощува в една воденица. И като го било страх, качва се горе на гредите. През нощта идва една мечка. Той взема, заудря тъпана, мечката се изправя и почва да играе. Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излезнала, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците.
към втори вариант >>
Обаче
циганите
се изплашили нещо и избягали, а той влезнал с тъпана да пренощува в една воденица.
(втори вариант)
Тази мечка те е изплашила, в 9 часа не можеш да си идеш дома. Давам ви един ребус: Ако някой не може да иде в дома си в 9 часа. Аз ще изтълкувам тъй: професорът е скъсал ученика. Нищо повече. Сега слушайте: Един българин тръгва към Солун да учи един занаят, придружил се из пътя с цигани и те му дали да носи един тъпан.
Обаче
циганите
се изплашили нещо и избягали, а той влезнал с тъпана да пренощува в една воденица.
И като го било страх, качва се горе на гредите. През нощта идва една мечка. Той взема, заудря тъпана, мечката се изправя и почва да играе. Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излезнала, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. Камиларите го хващат, казват: «Твойта мечка изпочупи грънците.» Завеждат го в града пред кадията.
към втори вариант >>
32.
Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата
,
МОК
, София, 17.10.1926г.,
Турците казват: «
Циганинът
обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски.
(втори вариант)
Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници.
Турците казват: «
Циганинът
обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски.
Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове. Тогава – два метода. Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото. (...) и въображението в живота, да се пазите, да видите къде действува волята. Аз ви привеждам опит.
към втори вариант >>
33.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
Циганите
, турците често си служат с дайре, но и това свирене не е онази музика, която може да се отпечата в пространството.
Това се дължи на обстоятелството, че в тия тръстики се образуват дупки, през които като минава вятърът, чува се някакво особено свирене. Възможно е тръстиките в Индия да свирят, но самите индуси не свирят. Индусите имали някакви песни, с които приспивали змиите. И така да е, това още не е музика. Че всяка майка има песни, с които приспива децата си, но тези песни не могат още да се приемат за някаква особена музика.
Циганите
, турците често си служат с дайре, но и това свирене не е онази музика, която може да се отпечата в пространството.
Когато сте неразположени, вземете едно дайре или леко, ритмично потропвайте с ръката си върху масата 10-15 м. и ще видите, че неразположението ви ще изчезне. Щом видите, че някой ваш приятел е неразположен, потропайте малко с ръката си на масата, докато мине неразположението му. Ако приятелят ти те пита защо тропаш така, ти няма да казваш причината. Ще потропаш докато състоянието му се смени.
към беседата >>
34.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Под думите „
циганин
, циганска кръв“, разбирам човек, който се намира в паднало, в греховно състояние.
При Готама отива един млад човек и му казва: Учителю, искам да следвам твоето учение, да ми покажеш пътя към великата Истина. Учителят му отговорил: Много искаш, млади човече. Това учение е само за брамините, за великите и благородни души, които имат висок произход. Какъв е твоят произход: Онзи, който иска да намери Истината и да я следва, той трябва да е от царски, а не от цигански произход. Мнозина от вас, като чуват тези думи, протестират в себе си, но и аз повтарям, че може да следва Истината само онзи, в жилите на когото тече царска, а не циганска кръв.
Под думите „
циганин
, циганска кръв“, разбирам човек, който се намира в паднало, в греховно състояние.
Сега, като обърнем погледа си към живота на всички хора, млади и стари, виждаме, че всички търсят щастие. Да търсите щастието, това е добро нещо, но човек не знае, какво го очаква утрешния ден. Той не знае, какво му носи животът, изобщо. Някой казва: Аз не искам да зная своето бъдеще. – Ти можеш да не знаеш своето бъдеще, но непременно трябва да знаеш пътя, по който вървиш.
към беседата >>
35.
Силните течения
,
ООК
, София, 9.3.1927г.,
Българинът е като
циганина
, който казва: „И чергата изгарям, и чука продавам, но не се подчинявам“.
Йогите приличат на англичаните, които обичат да се качват по високите върхове, даже с риск за живота си. Всяка година загиват по планините или потъват в моретата десетки англичани, но те смело вървят към целта, която искат да постигнат. Англичанинът е горд, не отстъпва лесно. Той казва: „И животът ми да коства, аз ще постигна това, което желая“. – Хубава черта е тази.
Българинът е като
циганина
, който казва: „И чергата изгарям, и чука продавам, но не се подчинявам“.
Той е упорит, но не е твърд. Твърд човек е онзи, който с мисълта си може да се издигне в пространството, откъдето никой не може да го снеме. Каква твърдост е тази, да се държиш за земята? Утре земята ще се разклати и ти ще изгубиш твърдостта си. Твърдостта е висше качество.
към беседата >>
36.
Няма тайно
,
НБ
, София, 13.3.1927г.,
Ако се оплаквате, вие сте в положението на тигана, който
циганинът
калайдисва.
Дойде ли една радост, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия, Божи Закон. Разумните страдания идат от Господа. Трябва ли тогава да се оплаквате, че Господ ви изпраща страдания?
Ако се оплаквате, вие сте в положението на тигана, който
циганинът
калайдисва.
Представете си, че някой тиган има съзнание, и вие го дадете в ръцете на един циганин да го калайдиса. Циганинът най-първо го изчиства с пясък и парцал, да премахне всички мазнини и нечистотии. После го поставя на огъня, като сипва в него малко нишадър. И най-после туря отгоре калай, да го калайдиса. Какво трябва да каже този тиган, след като претърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня?
към беседата >>
Представете си, че някой тиган има съзнание, и вие го дадете в ръцете на един
циганин
да го калайдиса.
Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия, Божи Закон. Разумните страдания идат от Господа. Трябва ли тогава да се оплаквате, че Господ ви изпраща страдания? Ако се оплаквате, вие сте в положението на тигана, който циганинът калайдисва.
Представете си, че някой тиган има съзнание, и вие го дадете в ръцете на един
циганин
да го калайдиса.
Циганинът най-първо го изчиства с пясък и парцал, да премахне всички мазнини и нечистотии. После го поставя на огъня, като сипва в него малко нишадър. И най-после туря отгоре калай, да го калайдиса. Какво трябва да каже този тиган, след като претърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня? Той казва: Какво иска този циганин от мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания?
към беседата >>
Циганинът
най-първо го изчиства с пясък и парцал, да премахне всички мазнини и нечистотии.
Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия, Божи Закон. Разумните страдания идат от Господа. Трябва ли тогава да се оплаквате, че Господ ви изпраща страдания? Ако се оплаквате, вие сте в положението на тигана, който циганинът калайдисва. Представете си, че някой тиган има съзнание, и вие го дадете в ръцете на един циганин да го калайдиса.
Циганинът
най-първо го изчиства с пясък и парцал, да премахне всички мазнини и нечистотии.
После го поставя на огъня, като сипва в него малко нишадър. И най-после туря отгоре калай, да го калайдиса. Какво трябва да каже този тиган, след като претърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня? Той казва: Какво иска този циганин от мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания? Циганинът казва: Аз искам да бъдеш чист, почтен, да бъдеш годен за работа на своя господар.
към беседата >>
Той казва: Какво иска този
циганин
от мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания?
Представете си, че някой тиган има съзнание, и вие го дадете в ръцете на един циганин да го калайдиса. Циганинът най-първо го изчиства с пясък и парцал, да премахне всички мазнини и нечистотии. После го поставя на огъня, като сипва в него малко нишадър. И най-после туря отгоре калай, да го калайдиса. Какво трябва да каже този тиган, след като претърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня?
Той казва: Какво иска този
циганин
от мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания?
Циганинът казва: Аз искам да бъдеш чист, почтен, да бъдеш годен за работа на своя господар. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в ръцете на циганина, който ви чисти и калайдисва отгоре. Сега аз не говоря за величието на вашата душа, но за човека, който днес се среща на земята. Аз говоря външно за човека, който трябва да премине през ред страдания, за да може низшето в него да се подчини на висшето. От всички съвременни хора днес се изисква положителна философия, положителна логика.
към беседата >>
Циганинът
казва: Аз искам да бъдеш чист, почтен, да бъдеш годен за работа на своя господар.
Циганинът най-първо го изчиства с пясък и парцал, да премахне всички мазнини и нечистотии. После го поставя на огъня, като сипва в него малко нишадър. И най-после туря отгоре калай, да го калайдиса. Какво трябва да каже този тиган, след като претърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня? Той казва: Какво иска този циганин от мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания?
Циганинът
казва: Аз искам да бъдеш чист, почтен, да бъдеш годен за работа на своя господар.
И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в ръцете на циганина, който ви чисти и калайдисва отгоре. Сега аз не говоря за величието на вашата душа, но за човека, който днес се среща на земята. Аз говоря външно за човека, който трябва да премине през ред страдания, за да може низшето в него да се подчини на висшето. От всички съвременни хора днес се изисква положителна философия, положителна логика. Това се придобива с време, когато човек се добере до истинската, до Божествената наука.
към беседата >>
И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в ръцете на
циганина
, който ви чисти и калайдисва отгоре.
После го поставя на огъня, като сипва в него малко нишадър. И най-после туря отгоре калай, да го калайдиса. Какво трябва да каже този тиган, след като претърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня? Той казва: Какво иска този циганин от мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания? Циганинът казва: Аз искам да бъдеш чист, почтен, да бъдеш годен за работа на своя господар.
И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в ръцете на
циганина
, който ви чисти и калайдисва отгоре.
Сега аз не говоря за величието на вашата душа, но за човека, който днес се среща на земята. Аз говоря външно за човека, който трябва да премине през ред страдания, за да може низшето в него да се подчини на висшето. От всички съвременни хора днес се изисква положителна философия, положителна логика. Това се придобива с време, когато човек се добере до истинската, до Божествената наука. Например, като се разгледа ръката на някой човек, от формата, от нейния строеж, както и от дължината на пръстите й, може да се съди за живота на неговите деди и прадеди.
към беседата >>
37.
Начeртаният план
,
ООК
, София, 6.4.1927г.,
Така постъпва
циганинът
с циганката.
И наистина, когато Бог каза на Адам и Ева да не ядат плодове от дървото за познаване на доброто и на злото, това значи: Ако служите на земните богове, на боговете от ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живеете. Който мисли, че може да служи на дявола и да живее, той е на крив път. Той ще изпита всички нещастия и страдания в живота и в края на краищата ще умре. Дяволът ще вземе всичките му придобивки, всичките му добрини, а в замяна на това ще му остави злините си.
Така постъпва
циганинът
с циганката.
Той ще я изпрати да проси и тя цял ден ще ходи от къща в къща, ще хлопа ту на тази, ту на онази врата и каквото събере, ще го занесе у дома си. Циганинът ще ѝ вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие и отгоре на това ще я прати пак да проси. На другия ден циганката пак взима дисагите на гърба си, една пръчка в ръката си, да се пази от кучетата, и тръгва да проси. Като ѝ дотегне това положение, циганката казва: „Не зная какво да правя“. – Няма какво да мислиш.
към беседата >>
Циганинът
ще ѝ вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие и отгоре на това ще я прати пак да проси.
Който мисли, че може да служи на дявола и да живее, той е на крив път. Той ще изпита всички нещастия и страдания в живота и в края на краищата ще умре. Дяволът ще вземе всичките му придобивки, всичките му добрини, а в замяна на това ще му остави злините си. Така постъпва циганинът с циганката. Той ще я изпрати да проси и тя цял ден ще ходи от къща в къща, ще хлопа ту на тази, ту на онази врата и каквото събере, ще го занесе у дома си.
Циганинът
ще ѝ вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие и отгоре на това ще я прати пак да проси.
На другия ден циганката пак взима дисагите на гърба си, една пръчка в ръката си, да се пази от кучетата, и тръгва да проси. Като ѝ дотегне това положение, циганката казва: „Не зная какво да правя“. – Няма какво да мислиш. Хвърли дисагите от гърба си, хвърли пръчката от ръката си и престани да просиш. Започни да работиш, да служиш на Бога, за да живееш.
към беседата >>
Дяволът е създал положението на
циганите
, на разбойниците, на крадците, на лъжците.
На другия ден циганката пак взима дисагите на гърба си, една пръчка в ръката си, да се пази от кучетата, и тръгва да проси. Като ѝ дотегне това положение, циганката казва: „Не зная какво да правя“. – Няма какво да мислиш. Хвърли дисагите от гърба си, хвърли пръчката от ръката си и престани да просиш. Започни да работиш, да служиш на Бога, за да живееш.
Дяволът е създал положението на
циганите
, на разбойниците, на крадците, на лъжците.
Как ги е направил такива? Като ги е хранил със съответна храна. Това, което Бог е направил, коренно се различава от онова, което дяволът е направил. Ако същата идея предадем в научна форма, ще кажем: Великата еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субстанциални, есенциални сили, които работят в низките области на материята. Казвате: „Това са философски работи“.
към беседата >>
38.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
У
циганите
пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата.
Ти се ожениш, родиш деца, дъщери и синове. Дъщеря ти иска да се ожени, но нейният възлюбен иска 100 000 лв. зестра. Ти имаш къща, но зет ти иска да припишеш къщата на негово име, за да вземе дъщеря ти за жена. При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си?
У
циганите
пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата.
И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея. Питам: циганите ли мислят по-право, или българите? – Нито едните мислят право, нито другите. Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават.
към беседата >>
Питам:
циганите
ли мислят по-право, или българите?
При всички тия положения на живота ти се каляш, правиш грехове, падаш-ставаш, докато най-после заминеш от този свят. Питам: защо трябва да родиш такава дъщеря, за оженването на която трябва да приписваш къщата си? У циганите пък, обичаят е точно обратен: там момъкът плаща за момата. И колкото по-скъпо плаща за нея, толкова повече ще я използва после, като я праща да проси. Той казва: много пари дадох за своята жена, но имам голям приход от нея.
Питам:
циганите
ли мислят по-право, или българите?
– Нито едните мислят право, нито другите. Сега, аз не искам да засягам никого, не искам да ви ограничавам, но казвам: това са традиции, влезли в живота, с които хората взаимно се възпитават. Това не е учение по Бога. Хората трябва да знаят, че женитбите не стават на земята. В света няма женитби, но има съчетания на разумни души, които Бог е изпратил на земята.
към беседата >>
39.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Тяхното положение мяза .на онова, в което се намерил един
циганин
, който искал да прегази една река, но не се решавал, та се обърнал с молитва към свети Никола и му обещал нещо.
Често аз съм казвал, че зная местата, дето има заровено злато в земята. По този случай българите ми казват: като знаеш, де има злато, защо не ни кажеш, да отидем и да го разровим, да си платим дълговете? Това, че българите имат много дългове, се дължи на неизпълнение задълженията си към Бога. Ако те изпълнят задълженията си към Бога, аз ще им кажа, де има заровено злато. Ще кажете: ти ни покажи, де е златото, ние обещаваме, че ще изпълним задълженията си към Бога.
Тяхното положение мяза .на онова, в което се намерил един
циганин
, който искал да прегази една река, но не се решавал, та се обърнал с молитва към свети Никола и му обещал нещо.
Той му казал: моля ти се, свети Никола, помогни ми да прегазя реката, без да се удавя. Ако ми помогнеш, ще ти запаля една голяма свещ. След молитвата, той се опитал да прегази реката, и я преминал благополучно. Като се видел вече на другия бряг на реката, той се обърнал пак към свети Никола с думите: свети Никола, ти си богат човек, аз съм беден, откажи се от свещта, която обещах да ти запаля. При това, както виждаш, цял се измокрих.
към беседата >>
40.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Циганите
, запример, нямат никакъв Господ, никаква религия, никаква наука.
Вие говорите, но то е биене на тъпан. Някой се докачи, не е съгласен с мнението на другите за Бога. Не, за Бога трябва да имате само едно разбиране. Какво нещо е Бог? Аз наричам вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране.
Циганите
, запример, нямат никакъв Господ, никаква религия, никаква наука.
Те са изпъдени, пропаднали ученици от окултната школа. Ние не се занимаваме с циганите, тях ще оставим настрана. Аз взимам думата "циганин" като прозвище на пропаднал, на ленив, на лъжлив човек. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля боб - виждал разни образи. - Никакъв образ няма.
към беседата >>
Ние не се занимаваме с
циганите
, тях ще оставим настрана.
Не, за Бога трябва да имате само едно разбиране. Какво нещо е Бог? Аз наричам вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. Циганите, запример, нямат никакъв Господ, никаква религия, никаква наука. Те са изпъдени, пропаднали ученици от окултната школа.
Ние не се занимаваме с
циганите
, тях ще оставим настрана.
Аз взимам думата "циганин" като прозвище на пропаднал, на ленив, на лъжлив човек. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля боб - виждал разни образи. - Никакъв образ няма. Да гледаш на кафе, това не е наука. Да врачуваш на боб, това не е наука.
към беседата >>
Аз взимам думата "
циганин
" като прозвище на пропаднал, на ленив, на лъжлив човек.
Какво нещо е Бог? Аз наричам вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. Циганите, запример, нямат никакъв Господ, никаква религия, никаква наука. Те са изпъдени, пропаднали ученици от окултната школа. Ние не се занимаваме с циганите, тях ще оставим настрана.
Аз взимам думата "
циганин
" като прозвище на пропаднал, на ленив, на лъжлив човек.
Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля боб - виждал разни образи. - Никакъв образ няма. Да гледаш на кафе, това не е наука. Да врачуваш на боб, това не е наука. Ще ви приведа един пример за един персийски ходжа, когото жена му произвела гледач.
към беседата >>
41.
Обич към знанието
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Има известна аналогия между живота на
циганина
и това, което сега ви казвам.
Сега вие се готвите да влезете в новия живот. Какво ви е нужно за този живот? Всички трябва да работите над новите положения в живота, защото у човека има двойни органи, които той трябва да разработва. Засега човек работи с лявото полушарие на мозъка и с дясната ръка, а дясното полушарие на мозъка и лявата ръка са пасивни, те не взимат участие в работата. Лявото полушарие представлява жената, която работи цял ден вкъщи, а мъжът ходи натук-натам с цигара в ръка, разисква, философства и казва: „Жената ще се погрижи за всичко“.
Има известна аналогия между живота на
циганина
и това, което сега ви казвам.
Циганинът, като се ожени, не работи вече. Той взима няколко цигари в джоба си, пуши, разхожда се, среща се с този или онзи приятел, разговаря се, не се грижи за нищо – жена му го храни. Циганката с тояга в ръка и с торба на гърба, хлопа от врата на врата – проси. Има изключения от това, разбира се, то не е общо правило. Някои цигани са железари и работят много.
към беседата >>
Циганинът
, като се ожени, не работи вече.
Какво ви е нужно за този живот? Всички трябва да работите над новите положения в живота, защото у човека има двойни органи, които той трябва да разработва. Засега човек работи с лявото полушарие на мозъка и с дясната ръка, а дясното полушарие на мозъка и лявата ръка са пасивни, те не взимат участие в работата. Лявото полушарие представлява жената, която работи цял ден вкъщи, а мъжът ходи натук-натам с цигара в ръка, разисква, философства и казва: „Жената ще се погрижи за всичко“. Има известна аналогия между живота на циганина и това, което сега ви казвам.
Циганинът
, като се ожени, не работи вече.
Той взима няколко цигари в джоба си, пуши, разхожда се, среща се с този или онзи приятел, разговаря се, не се грижи за нищо – жена му го храни. Циганката с тояга в ръка и с торба на гърба, хлопа от врата на врата – проси. Има изключения от това, разбира се, то не е общо правило. Някои цигани са железари и работят много. Аз взимам като пример живота на циганите, за да изтъкна в по-ярки черти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислите в човека.
към беседата >>
Някои
цигани
са железари и работят много.
Има известна аналогия между живота на циганина и това, което сега ви казвам. Циганинът, като се ожени, не работи вече. Той взима няколко цигари в джоба си, пуши, разхожда се, среща се с този или онзи приятел, разговаря се, не се грижи за нищо – жена му го храни. Циганката с тояга в ръка и с торба на гърба, хлопа от врата на врата – проси. Има изключения от това, разбира се, то не е общо правило.
Някои
цигани
са железари и работят много.
Аз взимам като пример живота на циганите, за да изтъкна в по-ярки черти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислите в човека. Често у хората се забелязва същия този атавизъм, както у циганите, оставят чувствата да разрешават най-важните въпроси. Не, чувствата, т.е. сърцето или жената в човека не може да разреши най-важните въпроси. Циганинът научава жена си да проси оттук-оттам, но с просия работа не става.
към беседата >>
Аз взимам като пример живота на
циганите
, за да изтъкна в по-ярки черти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислите в човека.
Циганинът, като се ожени, не работи вече. Той взима няколко цигари в джоба си, пуши, разхожда се, среща се с този или онзи приятел, разговаря се, не се грижи за нищо – жена му го храни. Циганката с тояга в ръка и с торба на гърба, хлопа от врата на врата – проси. Има изключения от това, разбира се, то не е общо правило. Някои цигани са железари и работят много.
Аз взимам като пример живота на
циганите
, за да изтъкна в по-ярки черти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислите в човека.
Често у хората се забелязва същия този атавизъм, както у циганите, оставят чувствата да разрешават най-важните въпроси. Не, чувствата, т.е. сърцето или жената в човека не може да разреши най-важните въпроси. Циганинът научава жена си да проси оттук-оттам, но с просия работа не става. Ами ако всички хора, от които проси, са бедни, какво ще ѝ дадат?
към беседата >>
Често у хората се забелязва същия този атавизъм, както у
циганите
, оставят чувствата да разрешават най-важните въпроси.
Той взима няколко цигари в джоба си, пуши, разхожда се, среща се с този или онзи приятел, разговаря се, не се грижи за нищо – жена му го храни. Циганката с тояга в ръка и с торба на гърба, хлопа от врата на врата – проси. Има изключения от това, разбира се, то не е общо правило. Някои цигани са железари и работят много. Аз взимам като пример живота на циганите, за да изтъкна в по-ярки черти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислите в човека.
Често у хората се забелязва същия този атавизъм, както у
циганите
, оставят чувствата да разрешават най-важните въпроси.
Не, чувствата, т.е. сърцето или жената в човека не може да разреши най-важните въпроси. Циганинът научава жена си да проси оттук-оттам, но с просия работа не става. Ами ако всички хора, от които проси, са бедни, какво ще ѝ дадат? Просията не е изкуство.
към беседата >>
Циганинът
научава жена си да проси оттук-оттам, но с просия работа не става.
Някои цигани са железари и работят много. Аз взимам като пример живота на циганите, за да изтъкна в по-ярки черти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислите в човека. Често у хората се забелязва същия този атавизъм, както у циганите, оставят чувствата да разрешават най-важните въпроси. Не, чувствата, т.е. сърцето или жената в човека не може да разреши най-важните въпроси.
Циганинът
научава жена си да проси оттук-оттам, но с просия работа не става.
Ами ако всички хора, от които проси, са бедни, какво ще ѝ дадат? Просията не е изкуство. Тя трябва да научи друго нещо. Казвам: Сърцето у нас не може да разреши въпросите, умът трябва да се впрегне на работа. Започне ли умът да работи, сърцето трябва да е в сдружение с него.
към беседата >>
42.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Тъй постъпва и
циганинът
.
Приятно ще ми бъде, ако имам още едно такова“. За колко дни или месеци той ще си спомня за това парченце? Утре, като дойдат други парченца, които трябва да глътне, ще забрави първото. Не само че ще го забрави, но ще го изхвърли вън от себе си. Казвам: Има един закон, според който всеки слуга, като влезе в своя господар, той или ще го изпъди, или ще го прати на работа.
Тъй постъпва и
циганинът
.
Той, като се ожени, ляга на гърба си и казва на жена си: „Моля ти се, тури тържика на гърба си и тръгни от къща в къща да събереш малко брашнице, да ми направиш една прясна пита“. Циганинът има някакъв дребен занаят, гвоздеи прави и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нещо. Циганката туря тържика на гърба си, взима тояга в ръка и тръгва от къща в къща да проси. Някъде я залаят кучета, другаде я пораздърпат малко, но тя не се отчайва – върви напред. Отиде на едно място – на карти гледа; отиде на второ – на кафе гледа; отиде на трето – боб хвърля – дано събере малко брашнице за своя циганин.
към беседата >>
Циганинът
има някакъв дребен занаят, гвоздеи прави и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нещо.
Утре, като дойдат други парченца, които трябва да глътне, ще забрави първото. Не само че ще го забрави, но ще го изхвърли вън от себе си. Казвам: Има един закон, според който всеки слуга, като влезе в своя господар, той или ще го изпъди, или ще го прати на работа. Тъй постъпва и циганинът. Той, като се ожени, ляга на гърба си и казва на жена си: „Моля ти се, тури тържика на гърба си и тръгни от къща в къща да събереш малко брашнице, да ми направиш една прясна пита“.
Циганинът
има някакъв дребен занаят, гвоздеи прави и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нещо.
Циганката туря тържика на гърба си, взима тояга в ръка и тръгва от къща в къща да проси. Някъде я залаят кучета, другаде я пораздърпат малко, но тя не се отчайва – върви напред. Отиде на едно място – на карти гледа; отиде на второ – на кафе гледа; отиде на трето – боб хвърля – дано събере малко брашнице за своя циганин. Не стига това, но като се върне дома си, ако се е забавила малко, отгоре на това циганинът ще я набие. Аз взимам думата „циганин“ не като външна форма, каквато той представлява в живота, но като емблем на някакво специфично разбиране на живота.
към беседата >>
Отиде на едно място – на карти гледа; отиде на второ – на кафе гледа; отиде на трето – боб хвърля – дано събере малко брашнице за своя
циганин
.
Тъй постъпва и циганинът. Той, като се ожени, ляга на гърба си и казва на жена си: „Моля ти се, тури тържика на гърба си и тръгни от къща в къща да събереш малко брашнице, да ми направиш една прясна пита“. Циганинът има някакъв дребен занаят, гвоздеи прави и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нещо. Циганката туря тържика на гърба си, взима тояга в ръка и тръгва от къща в къща да проси. Някъде я залаят кучета, другаде я пораздърпат малко, но тя не се отчайва – върви напред.
Отиде на едно място – на карти гледа; отиде на второ – на кафе гледа; отиде на трето – боб хвърля – дано събере малко брашнице за своя
циганин
.
Не стига това, но като се върне дома си, ако се е забавила малко, отгоре на това циганинът ще я набие. Аз взимам думата „циганин“ не като външна форма, каквато той представлява в живота, но като емблем на някакво специфично разбиране на живота. Казват за някого: „Този човек трябва да се набие, защото не е свършил работата си навреме“. Питате: „Защо трябва да се набие? “ Ами гвоздеите защо трябва да се набиват?
към беседата >>
Не стига това, но като се върне дома си, ако се е забавила малко, отгоре на това
циганинът
ще я набие.
Той, като се ожени, ляга на гърба си и казва на жена си: „Моля ти се, тури тържика на гърба си и тръгни от къща в къща да събереш малко брашнице, да ми направиш една прясна пита“. Циганинът има някакъв дребен занаят, гвоздеи прави и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нещо. Циганката туря тържика на гърба си, взима тояга в ръка и тръгва от къща в къща да проси. Някъде я залаят кучета, другаде я пораздърпат малко, но тя не се отчайва – върви напред. Отиде на едно място – на карти гледа; отиде на второ – на кафе гледа; отиде на трето – боб хвърля – дано събере малко брашнице за своя циганин.
Не стига това, но като се върне дома си, ако се е забавила малко, отгоре на това
циганинът
ще я набие.
Аз взимам думата „циганин“ не като външна форма, каквато той представлява в живота, но като емблем на някакво специфично разбиране на живота. Казват за някого: „Този човек трябва да се набие, защото не е свършил работата си навреме“. Питате: „Защо трябва да се набие? “ Ами гвоздеите защо трябва да се набиват? – Да задържат нещо.
към беседата >>
Аз взимам думата „
циганин
“ не като външна форма, каквато той представлява в живота, но като емблем на някакво специфично разбиране на живота.
Циганинът има някакъв дребен занаят, гвоздеи прави и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нещо. Циганката туря тържика на гърба си, взима тояга в ръка и тръгва от къща в къща да проси. Някъде я залаят кучета, другаде я пораздърпат малко, но тя не се отчайва – върви напред. Отиде на едно място – на карти гледа; отиде на второ – на кафе гледа; отиде на трето – боб хвърля – дано събере малко брашнице за своя циганин. Не стига това, но като се върне дома си, ако се е забавила малко, отгоре на това циганинът ще я набие.
Аз взимам думата „
циганин
“ не като външна форма, каквато той представлява в живота, но като емблем на някакво специфично разбиране на живота.
Казват за някого: „Този човек трябва да се набие, защото не е свършил работата си навреме“. Питате: „Защо трябва да се набие? “ Ами гвоздеите защо трябва да се набиват? – Да задържат нещо. Не забиеш ли гвоздея добре, не държи.
към беседата >>
43.
За съдба дойдох
,
НБ
, София, 22.4.1928г.,
И българинът, като
циганина
, трябвало да каже: "И чука си продавам, и чергата си продавам, но обичаят си не изменям." Всички започнали да мислят, какво да направят, за да вкарат булката през вратата.
През врата ли ще минават, или дето и да е, главите им трябвало да бъдат изправени нагоре. Дошло ред булката да влезе през вратата на къщата, дето живеел момъкът. Какво било учудването на всички, когато вратата на къщата се указала ниска за булката! Как да влезе? Обичай е главата да не се навежда.
И българинът, като
циганина
, трябвало да каже: "И чука си продавам, и чергата си продавам, но обичаят си не изменям." Всички започнали да мислят, какво да направят, за да вкарат булката през вратата.
Като помислили, че трябва да се отреже главата й, за да я вкарат вътре, взели да плачат, да тъжат, каква ще е тази булка без глава. Приближава се най-после при сватбарите един стар, разумен българин и им казва: „Аз ще ви покажа начин, как да вкарате булката през вратата, но ще ми позволите ли да се кача на врата й? – Позволяваме. Той се качил на врата й, и тя без да ще, се навела. Тогава той казва на сватовете: „Хайде, теглете сега булката навътре!
към беседата >>
44.
Глас от града
,
НБ
, София, 6.5.1928г.,
Тия хора, които цял живот мечтаят за богатство, мязат на онзи
циганин
, който, като турил на главата си гърне с мляко, за продан, започнал да си мечтае: „Ще продам млякото и с парите, които спечеля, ще си купя яйца; от яйцата ще се излюпят пиленца.
Казвате: богатите хора се обличат добре. Богатството не седи само в парите. Тия богати хора, не се считат за разумни само затова, че имат средства, пари. Истински богати хора са тия, които имат съдържание. Тяхното богатство днес може да е в потенциално състояние, но един ден, те ще разполагат с милиони.
Тия хора, които цял живот мечтаят за богатство, мязат на онзи
циганин
, който, като турил на главата си гърне с мляко, за продан, започнал да си мечтае: „Ще продам млякото и с парите, които спечеля, ще си купя яйца; от яйцата ще се излюпят пиленца.
Като пораснат пиленцата, ще ги продам, и с парите от тях ще си купя една патица, която, след време, ще има малки патенца. Като пораснат патенцата, ще ги продам и със спечелените от тях пари, ще си купя един вол. След време и него ще продам и ще си купя един кон. После ще се облека хубаво, ще се кача на коня и по пътя си ще срещна царската дъщеря, която ще се влюби в мене. Ще се оженим, ще ни се родят дечица, които ще ни радват." Тъй увлечен в мечтите си, той подскочил, гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило.
към беседата >>
Обаче, да мечтае човек като този
циганин
, това е заблуждение.
След време и него ще продам и ще си купя един кон. После ще се облека хубаво, ще се кача на коня и по пътя си ще срещна царската дъщеря, която ще се влюби в мене. Ще се оженим, ще ни се родят дечица, които ще ни радват." Тъй увлечен в мечтите си, той подскочил, гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Сега вече, той останал по-беден, отколкото бил по-рано. Хубаво нещо са мечтите, но други са мечтите на хора, родени богати, които разбират същината на живота.
Обаче, да мечтае човек като този
циганин
, това е заблуждение.
Има хора, които отпосле стават богати, а има такава, които се раждат богати. Тия, последните, са царски синове, които считат целия космос като условие за своето развитие. „Глас на Господа, Който дава въздаяние на неприятелите си." Като говорим за гласа на Господа, разбираме положението на разумните хора, които осмислят всички неща и отдават право на всички същества. Не е достатъчно човек само да мисли правилно, но и да живее правилно; не е въпросът, дали живее добре, или не живее добре, важно е – да живее. Благородството на човека седи в това, да бъде справедлив.
към беседата >>
45.
Единният / Единият. Основната идея на живота
,
МОК
, София, 26.10.1928г.,
И тогава ще дойдеш до приказката за онзи
циганин
и като носил делва мляко на главата си, размишлявал как с това мляко ще спечели повече и повече и най-после дошло до царската дъщеря!
(втори вариант)
Че тези фантазии ще дойдат. А инак как ще разсъждаваш? Ще кажеш: „Нещастен съм. Беден съм.“ Разсъждавай, че стани цар и т.н. Върху тези, хубавите идеи се спирай.
И тогава ще дойдеш до приказката за онзи
циганин
и като носил делва мляко на главата си, размишлявал как с това мляко ще спечели повече и повече и най-после дошло до царската дъщеря!
И тогава от радост подскочил и строшил делвата и млякото се разляло. Този циганин счупил съда с млякото, но се оженил за царската дъщеря. Много умен е той. Добил е една идея. Някой морализира и казва: „Не бъди като циганин!
към втори вариант >>
Този
циганин
счупил съда с млякото, но се оженил за царската дъщеря.
(втори вариант)
Ще кажеш: „Нещастен съм. Беден съм.“ Разсъждавай, че стани цар и т.н. Върху тези, хубавите идеи се спирай. И тогава ще дойдеш до приказката за онзи циганин и като носил делва мляко на главата си, размишлявал как с това мляко ще спечели повече и повече и най-после дошло до царската дъщеря! И тогава от радост подскочил и строшил делвата и млякото се разляло.
Този
циганин
счупил съда с млякото, но се оженил за царската дъщеря.
Много умен е той. Добил е една идея. Някой морализира и казва: „Не бъди като циганин! “ Не, не. Този циганин го турям като много по-голям философ, отколкото много други философи, които говорят.
към втори вариант >>
Някой морализира и казва: „Не бъди като
циганин
!
(втори вариант)
И тогава ще дойдеш до приказката за онзи циганин и като носил делва мляко на главата си, размишлявал как с това мляко ще спечели повече и повече и най-после дошло до царската дъщеря! И тогава от радост подскочил и строшил делвата и млякото се разляло. Този циганин счупил съда с млякото, но се оженил за царската дъщеря. Много умен е той. Добил е една идея.
Някой морализира и казва: „Не бъди като
циганин
!
“ Не, не. Този циганин го турям като много по-голям философ, отколкото много други философи, които говорят. И той е оптимист. Той си мисли да се ожени за царската дъщеря. В това отношение да направим метафизически превод: допущай, че всякога можеш да постигнеш всичко!
към втори вариант >>
Този
циганин
го турям като много по-голям философ, отколкото много други философи, които говорят.
(втори вариант)
Този циганин счупил съда с млякото, но се оженил за царската дъщеря. Много умен е той. Добил е една идея. Някой морализира и казва: „Не бъди като циганин! “ Не, не.
Този
циганин
го турям като много по-голям философ, отколкото много други философи, които говорят.
И той е оптимист. Той си мисли да се ожени за царската дъщеря. В това отношение да направим метафизически превод: допущай, че всякога можеш да постигнеш всичко! Дали всъщност нещата са така поставени в момента, то е друг въпрос. Представи си, че имаш земя, че си свършил това и онова.
към втори вариант >>
46.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
“ Вашата работа е като тая на
циганина
.
(втори вариант)
Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа. Не го напущам, но пак ще се върна.“ Излезнеш от дома и после пак ще се върнеш. Университетът е като дом. Вие ще си турите правилни идеи, всеки един от вас. Някой път сте обременени, ти казваш: „Аз, като свърша университета, какво ще работя?
“ Вашата работа е като тая на
циганина
.
Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря! “ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум. Това го наричат „фикс идея“. Той тогава е щастлив! Не е ли хубаво тогава човек да има една фикс идея?
към втори вариант >>
47.
Непреривно движение
,
ООК
, София, 20.3.1929г.,
Когато правиш къща, не се
цигани
.
(втори вариант)
Някой път правите пазарлък. Казвам, много добре е да платите за една къща осемдесет хиляди лева. Ако платите повече, е лошо. Ако платите по-малко, пак е лошо. Една къща, която има две хубави стаи, една кухня, една маза, една наблюдателница отгоре това е хубава къща.
Когато правиш къща, не се
цигани
.
Положи основа, направи я насвят. Малка да е, но хубава. Една стая ще вземеш мярка или три на пет, четири на пет ще туриш хубаво число. Тури шест на дължина, пет на широчина. Направи хубава стая.
към втори вариант >>
48.
Момчето ми
,
НБ
, София, 28.4.1929г.,
Така се покаял един
циганин
, който се давил в реката.
Той ще каже: Господи, кажи само реч, да се излекува момчето ми, да поживее малко на земята. Питам: ако животът на това момче се продължи, за да натрупа повече грехове, защо му е този живот? Да се излекува момчето, разбирам да се внесе равновесие в неговия ум, благородство в неговото сърце, сила и подем в неговата душа и в неговия дух. Съвременните религиозни наричат това състояние покаяние. Хората се покайват и в съдилищата, помиряват се, но това не е покаяние.
Така се покаял един
циганин
, който се давил в реката.
Като се намерил в трудно положение, той се обърнал към свети Никола с думите: Моля ти се, свети Никола, помогни ми да се избавя. Имам малки циганчета, няма кой да ги гледа. Ако ми помогнеш да изляза на брега, ще ти запаля една голяма свещ, човешки бой. В това време покрай реката минавал един човек, видял, че някой се дави и се моли за помощ. Той влязъл в реката и спасил циганина от удавяне.
към беседата >>
Той влязъл в реката и спасил
циганина
от удавяне.
Така се покаял един циганин, който се давил в реката. Като се намерил в трудно положение, той се обърнал към свети Никола с думите: Моля ти се, свети Никола, помогни ми да се избавя. Имам малки циганчета, няма кой да ги гледа. Ако ми помогнеш да изляза на брега, ще ти запаля една голяма свещ, човешки бой. В това време покрай реката минавал един човек, видял, че някой се дави и се моли за помощ.
Той влязъл в реката и спасил
циганина
от удавяне.
Като се видял на другия бряг на реката, циганинът казал: Свети Никола, ти си богат и свят човек; защо ти е моята свещ? Ето, дрехите ми се измокриха. Отде ще взема толкова пари за свещ? Халал да ти е, че ме избави! Съвременните хора се смеят на този циганин, но техният живот, от единия до другия край, не е ли подобен на този на циганина?
към беседата >>
Като се видял на другия бряг на реката,
циганинът
казал: Свети Никола, ти си богат и свят човек; защо ти е моята свещ?
Като се намерил в трудно положение, той се обърнал към свети Никола с думите: Моля ти се, свети Никола, помогни ми да се избавя. Имам малки циганчета, няма кой да ги гледа. Ако ми помогнеш да изляза на брега, ще ти запаля една голяма свещ, човешки бой. В това време покрай реката минавал един човек, видял, че някой се дави и се моли за помощ. Той влязъл в реката и спасил циганина от удавяне.
Като се видял на другия бряг на реката,
циганинът
казал: Свети Никола, ти си богат и свят човек; защо ти е моята свещ?
Ето, дрехите ми се измокриха. Отде ще взема толкова пари за свещ? Халал да ти е, че ме избави! Съвременните хора се смеят на този циганин, но техният живот, от единия до другия край, не е ли подобен на този на циганина? Не се ли намират и те в същото положение?
към беседата >>
Съвременните хора се смеят на този
циганин
, но техният живот, от единия до другия край, не е ли подобен на този на
циганина
?
Той влязъл в реката и спасил циганина от удавяне. Като се видял на другия бряг на реката, циганинът казал: Свети Никола, ти си богат и свят човек; защо ти е моята свещ? Ето, дрехите ми се измокриха. Отде ще взема толкова пари за свещ? Халал да ти е, че ме избави!
Съвременните хора се смеят на този
циганин
, но техният живот, от единия до другия край, не е ли подобен на този на
циганина
?
Не се ли намират и те в същото положение? Кой от вас не обещавал, че това ще направи, онова ще направи, но като излезе на сухо, вън от реката, казва: Свети Никола, аз имам малки циганчета, пари нямам за свещ. Защо ти е тази свещ? Небето и без моята свещ ти свети. Аз се намирах в голямо затруднение, когато ти обещах, но виждам, че не мога да изпълня обещанието си, пари нямам.
към беседата >>
49.
Добрата дума
,
МОК
, София, 10.5.1929г.,
Един
циганин
-хамалин спечелил на лотария един голям параход.
Следователно, за предпочитане е гостилничарят да бъде невежа за кесиите на своите клиенти. Някой казва, че иска да знае всичко. – Не трябва да знаеш всичко. Какъв смисъл има да знаеш кога ще умреш или кога ще ти се случи някакво нещастие? Страшно е за човека да научи някаква новина изведнъж.
Един
циганин
-хамалин спечелил на лотария един голям параход.
Завели го при парахода и му казали: Този параход е твой, на лотария го спечели. Като чул това той се стреснал изведнъж и полудял от радост. Трябвало да го подготвят, постепенно да свикне на радостта. Да го заведат при парахода и да го запитат: Харесва ли ти този параход? Какво би направил, ако ти го подарят?
към беседата >>
50.
Вън и вътре в тялото
,
ООК
, София, 11.9.1929г.,
В това отношение те приличат на
циганина
, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща.
За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират.
В това отношение те приличат на
циганина
, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща.
Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче.
към беседата >>
51.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Сега това са посторонни работи, не са реални, понеже се отнасят до една област, както казал
циганинът
, я има вода там, я няма.
(втори вариант)
И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе. Той, като те намери, и ти направи добро. Но пък има и обратното. Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200300 години той ще те намери. И той те търси, търси.
Сега това са посторонни работи, не са реални, понеже се отнасят до една област, както казал
циганинът
, я има вода там, я няма.
Сега, понеже вие сте реалисти, ние идваме до една конкретна мисъл. Каква беше последната мисъл? (За котката и за рибата.) Хубаво. Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството. Котката казва: “Дайте ми я да я опитам.” Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне.
към втори вариант >>
52.
Да ви даде
,
НБ
, София, 15.12.1929г.,
Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен
циганин
.
Не Го ли познава, той не може да вярва в Него. Една царска дъщеря, красива и млада, трябвало да се ожени, но според орисията й, трябвало тя сама да познае избраника си между десет млади, красиви момци, все нейни кандидати. Денят на избора дошъл. Десетте момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от тях. Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи.
Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен
циганин
.
Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя! Бащата насила я заставил да повтори избора си. Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала. Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен. Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени.
към беседата >>
Тя, като го видяла, хванала го и казала на баща си: „Този." Като хвърлил маската, виждат пред тях един хилав
циганин
.
(втори вариант)
Една царска дъщеря - много красива, трябвало да се ожени. Според съдбата трябвало да минат пред нея десет души кандидати, облечени в разни костюми и с маски на лица. Между тези десет души се намирал нейният възлюбен, когото тя сама трябвало да познае и намери. Първия път баща й я извел пред тези десет души кандидати. Първият, който минал покрай нея, бил облечен в царски дрехи, великолепен на вид.
Тя, като го видяла, хванала го и казала на баща си: „Този." Като хвърлил маската, виждат пред тях един хилав
циганин
.
Като го видяла царската дъщеря, тя се ужасила и казала: „Не искам да се женя. Няма да се оженя за циганин." Девет пъти тя правила опити и все налитала на някое нещастие, но всякога се отказвала, не искала да се жени. Идва най-после един мъдрец, който й казва: „Дръж този, който е на опашката, последния дръж." Тя се приготвила, но като дошъл този, който е на опашката, нямало го, девет били всичко. Как ще го намерите сега? Този истинския го няма на опашката.
към втори вариант >>
Няма да се оженя за
циганин
." Девет пъти тя правила опити и все налитала на някое нещастие, но всякога се отказвала, не искала да се жени.
(втори вариант)
Между тези десет души се намирал нейният възлюбен, когото тя сама трябвало да познае и намери. Първия път баща й я извел пред тези десет души кандидати. Първият, който минал покрай нея, бил облечен в царски дрехи, великолепен на вид. Тя, като го видяла, хванала го и казала на баща си: „Този." Като хвърлил маската, виждат пред тях един хилав циганин. Като го видяла царската дъщеря, тя се ужасила и казала: „Не искам да се женя.
Няма да се оженя за
циганин
." Девет пъти тя правила опити и все налитала на някое нещастие, но всякога се отказвала, не искала да се жени.
Идва най-после един мъдрец, който й казва: „Дръж този, който е на опашката, последния дръж." Тя се приготвила, но като дошъл този, който е на опашката, нямало го, девет били всичко. Как ще го намерите сега? Този истинския го няма на опашката. А ти трябва да го познаеш. Как ще го намериш?
към втори вариант >>
53.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Например,
циганите
се справят доста лесно с мъчнотиите си.
Той знае, как да отиде, но като задава въпроса, как да отиде, има друга мисъл предвид. Той иска да каже: Как да отида, като съм уморен много. Той мисли, че като е уморен и отслабнал, няма да може да се справи с мъчнотиите, които ще срещне на пътя си. Днес всичките хора се нуждаят от една основна мисъл, с която да се справят при всички случаи в живота си.. Имат ли такава мисъл, тя ще им дава импулс да се справят с всички мъчнотии. Някои хора лесно се справят с мъчнотиите си, а други - мъчно.
Например,
циганите
се справят доста лесно с мъчнотиите си.
Те са привикнали да просят и, колкото да ги пъдят, те ходят от къща на къща и си казват: Говорете, колкото искате, само хляб ни дайте. Наистина, този метод не е правилен, но все пак те си служат с него и донякъде успяват. Ако някой благородник бъде поставен в положението на циганката, да проси, щом го изпъдят от една къща, на втора няма да посмее да похлопа. Той счита просията за нещо срамно, недостойно за човека. Циганката не гледа на просията като на недостойно нещо.
към беседата >>
54.
Форма и съдържание
,
ООК
, София, 9.7.1930г.,
В това отношение хората мязат на онзи
циганин
, който обещал да запали на св.
По колко пъти на ден човек обещава да направи някакво добро за Господа, без да изпълнява обещанията си! Защо не изпълнява обещанията си? Защото отвътре не е обещал. Човек обещава да направи нещо за Господа, докато се намира в някаква мъчнотия. Щом мине мъчнотията, той забравя обещанията си.
В това отношение хората мязат на онзи
циганин
, който обещал да запали на св.
Никола една голяма свещ, но не изпълнил обещанието си. Понеже трябвало да прегази една дълбока река, за да не се удави, циганинът се обърнал с молба към св. Никола, да му помогне да мине благополучно реката. В знак на благодарност, той дал обещание, че ще запали на св. Никола една голяма свещ.
към беседата >>
Понеже трябвало да прегази една дълбока река, за да не се удави,
циганинът
се обърнал с молба към св.
Защото отвътре не е обещал. Човек обещава да направи нещо за Господа, докато се намира в някаква мъчнотия. Щом мине мъчнотията, той забравя обещанията си. В това отношение хората мязат на онзи циганин, който обещал да запали на св. Никола една голяма свещ, но не изпълнил обещанието си.
Понеже трябвало да прегази една дълбока река, за да не се удави,
циганинът
се обърнал с молба към св.
Никола, да му помогне да мине благополучно реката. В знак на благодарност, той дал обещание, че ще запали на св. Никола една голяма свещ. Като преминал реката благополучно, той се обърнал към св. Никола с думите: Св.
към беседата >>
Какво трябваше да каже
циганинът
на св. Никола?
Като преминал реката благополучно, той се обърнал към св. Никола с думите: Св. Никола, аз обещах да ти запаля една голяма свещ, но ето, че сега нямам пари, беден човек съм. А защо ти е на тебе такава голяма свещ? Ти не се нуждаеш от запалени свещи.
Какво трябваше да каже
циганинът
на св. Никола?
Той трябваше да му каже: Св. Никола, ако ми помогнеш да мина реката, ще ти служа с ума и със сърцето си. По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра. По-добре е да стана твой слуга, отколкото роб на смъртта. Обаче, като минал реката и се намерил вън от всякаква опасност, циганинът казал на светията: Св.
към беседата >>
Обаче, като минал реката и се намерил вън от всякаква опасност,
циганинът
казал на светията: Св.
Какво трябваше да каже циганинът на св. Никола? Той трябваше да му каже: Св. Никола, ако ми помогнеш да мина реката, ще ти служа с ума и със сърцето си. По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра. По-добре е да стана твой слуга, отколкото роб на смъртта.
Обаче, като минал реката и се намерил вън от всякаква опасност,
циганинът
казал на светията: Св.
Никола, ти не се нуждаеш от моята свещ. Остави ме да бъда свободен, както си и ти свободен. Често хората изпадат в положението на този циганин и мислят, че са надхитрили Бога, но се поставят в още по-трудно положение от това, в което по-рано са се намирали. Докато се намират в трудно положение, те обещават, че това ще направят, онова ще направят. Щом излязат от затруднението си, нищо не изпълняват.
към беседата >>
Често хората изпадат в положението на този
циганин
и мислят, че са надхитрили Бога, но се поставят в още по-трудно положение от това, в което по-рано са се намирали.
По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра. По-добре е да стана твой слуга, отколкото роб на смъртта. Обаче, като минал реката и се намерил вън от всякаква опасност, циганинът казал на светията: Св. Никола, ти не се нуждаеш от моята свещ. Остави ме да бъда свободен, както си и ти свободен.
Често хората изпадат в положението на този
циганин
и мислят, че са надхитрили Бога, но се поставят в още по-трудно положение от това, в което по-рано са се намирали.
Докато се намират в трудно положение, те обещават, че това ще направят, онова ще направят. Щом излязат от затруднението си, нищо не изпълняват. Защо обещават и защо не изпълняват обещанието си, и те не знаят. Щом обещае да направи нещо за Господа, човек непременно трябва да го изпълни. Някой обещал да стане калугер, но не станал.
към беседата >>
Туй ваше положение мяза на онзи
циганин
, който минавал една дълбока вода и молил се и казва: „Като изляза из водата, свети Никола, ще ти запаля свещ, колкото боя си.“ Като излязъл из водата, казва: „Свети Никола, ти нямаш нужда от свещ.
(втори вариант)
Колко пари трябва да дам на един беден човек? Каква е вашата норма? Представете си, че аз дойда един ден при вас да попрося. Колко ще ми дадете? (Всичко.) Не говорите истината.
Туй ваше положение мяза на онзи
циганин
, който минавал една дълбока вода и молил се и казва: „Като изляза из водата, свети Никола, ще ти запаля свещ, колкото боя си.“ Като излязъл из водата, казва: „Свети Никола, ти нямаш нужда от свещ.
Ти нали знаеш, че аз съм сиромах човек.“ Преведете сега. Къде е погрешката? Защо трябва да иска да запали една свещ, колкото боя си, на свети Никола. Преведете. Трябва да се преведе.
към втори вариант >>
55.
Отношение към Бога
,
УС
, София, 1.2.1931г.,
Сънувах, че един
циганин
влезе в стаята ми и се нахвърли върху мене.
Една нощ сънувах, че някой иска да ме бие и ме натиска. Като се борих с него, аз го набих и го изхвърлих вън. Сутринта разказах съня на майка си. Тя ми каза: „Синко, това е била болестта, която те напуснала“. Наскоро пак заболях.
Сънувах, че един
циганин
влезе в стаята ми и се нахвърли върху мене.
Аз се борих с него и успях да го набия. Още през съня си казах: „Болестта ми скоро ще мине“. И наистина, от този ден почнах да оздравявам“. Казвам: Всичко е във вярата. Младият момък повярвал в тълкуването и, наистина, оздравял.
към беседата >>
56.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като
циганин
.
Според вас, животът е сериозен, когато нямате пари. Щом имате пари, животът е приятен, лек. Някой има много пари, но не знае, как да ги употреби. Някой има дарба да пише, но се стеснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларите не гледаха с добро око.
Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като
циганин
.
Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За да свири, човек трябва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравките им. И до днес още се подиграват на религиозните, особено, ако те са млади. Човек трябва да дойде до вътрешно разбиране на живота, да се освободи от всички предразсъдъци на времето. Освободи ума си от ненужни мисли. Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш?
към беседата >>
- Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с
циганите
." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш.
(втори вариант)
Всичките неприятности в живота произтичат от нямането. Първото нещо е от нямането, а второтo е, като имаш нещо, че не знаеш как да го употребиш. Имате известни таланти, но ви е срам да работите с тях. Можеш да пишеш, но не искаш да пишеш. И казваш: "Кой ще се занимава с драскане по книгата." В България, когато някой се занимаваше със свирене на цигулка, казваха: "Цигански занаят.
- Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с
циганите
." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш.
Та сега вие сте хванали циганина. Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света. Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни. Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи. Трябва да се освободите от тях.
към втори вариант >>
Та сега вие сте хванали
циганина
.
(втори вариант)
Първото нещо е от нямането, а второтo е, като имаш нещо, че не знаеш как да го употребиш. Имате известни таланти, но ви е срам да работите с тях. Можеш да пишеш, но не искаш да пишеш. И казваш: "Кой ще се занимава с драскане по книгата." В България, когато някой се занимаваше със свирене на цигулка, казваха: "Цигански занаят. - Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с циганите." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш.
Та сега вие сте хванали
циганина
.
Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света. Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни. Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи. Трябва да се освободите от тях. Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден.
към втори вариант >>
Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "
Цигания
." Някой се моли сутринта, казва: "
Цигания
." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света.
(втори вариант)
Имате известни таланти, но ви е срам да работите с тях. Можеш да пишеш, но не искаш да пишеш. И казваш: "Кой ще се занимава с драскане по книгата." В България, когато някой се занимаваше със свирене на цигулка, казваха: "Цигански занаят. - Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с циганите." Трябваше голямо самоотричане, да обичаш много хората, да издържиш изпита, за да свириш. Та сега вие сте хванали циганина.
Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "
Цигания
." Някой се моли сутринта, казва: "
Цигания
." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може да разберем света.
Има едно вътрешно разбиране - всички трябва да бъдете свободни. Когато аз говоря, имам предвид да се освободите от ненужни работи. Трябва да се освободите от тях. Запример имаш една ненужна мисъл - мислиш, че ще умреш, мислиш, че ще остарееш, мислиш, че ще станеш леден. Те са неща възможни.
към втори вариант >>
57.
Живите числа / Живи числа
,
МОК
, София, 15.4.1932г.,
Той си мечтае, както мечтал
циганинът
, да се ожени за царската дъщеря.
После казваш: Не можах да свърша училището. – За да свършиш училището, трябва да учиш, да издържиш всичките си изпити. След това ще получиш диплом за свършване на училището. Днес всички хора мечтаят за щастлив живот, да си осигурят щастливо бъдеще. Някой казва: Да свърша училище, да взема отличен диплом, веднага ще се настаня на добра работа.
Той си мечтае, както мечтал
циганинът
, да се ожени за царската дъщеря.
Той носел гърне с мляко на главата си и мечтаел как ще продаде млякото, колко ще спечели, как ще срещне царската дъщеря, ще се влюби в нея и ще я вземе за жена. От радост подскочил и гърнето с млякото паднало на земята и се строшило. Следователно ще влезеш в университета, ще срещнеш добри и учени професори, но ако не учиш, нищо не можеш да постигнеш. Университетът е място за способните, за ония, които учат. И животът е университет.
към беседата >>
Също както онзи
циганин
, който носил млякото и разсъждавал за женитбата на царската дъщеря.
(втори вариант)
– Вие сте във втория клас или в третия клас сте, а някои вие сте напуснали училището и след години казвате: Не можах да свърша училището. За да свършиш училището, ти трябва да имаш известна диплома. А пък за да имаш диплом, трябва да издържиш всичките изпити. Сега всичките вие, съвременните хора, мечтаете за щастливо бъдеще. Някой казва да свърша училище, да взема отлична диплома, да намеря една хубава работа.
Също както онзи
циганин
, който носил млякото и разсъждавал за женитбата на царската дъщеря.
Той радостно започнал да скача и гърнето паднало и се строшило. Изляло се млякото. Допуснете, че вие влизате в един университет при професора, но не се учите. Какво ще се ползувате от тяхната доброта? – Университетът не е място за тези, които не се учат, то е място за способните, за тези, които учат.
към втори вариант >>
58.
Обич и знание
,
УС
, София, 8.5.1932г.,
Така и
циганите
врачуват.
“ – „Зная ги, нищо повече.“ Вие ще си ги обясните по един начин, а аз – по друг. Истинско знание е това, което е абсолютно вярно. То се обяснява само по един начин. Като говориш общо за нещата, това не е знание. Например, казваш: „В този дол я има вода, я няма“.
Така и
циганите
врачуват.
Конкретно знание е нужно на хората. Някой ти казва, че ще ти се случи нещо неприятно, или – работите ще се оправят. Както казва, така става. Едно напреднало същество те обича и те предупреждава какво ще ти се случи. – „Господ ми помогна.“ – Говориш за Господа, но Той е една неопределена идея за тебе.
към беседата >>
59.
С притчи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1932г.,
По пътя той срещнал един
циганин
, който му дал да му носи един тъпан.
Доброто е истинско богатство, с което човек може да разполага. Мъдростта е истинско богатство на ума, с което човек може да разполага. Ако с доброто, с Мъдростта, с Любовта, които човек има, не може в даден случай да разполага, те не са никакво добро, никаква Мъдрост, никаква Любов. Всяко богатство, което имате, трябва на време да се приложи. Един българин тръгнал за Солун.
По пътя той срещнал един
циганин
, който му дал да му носи един тъпан.
Известно време вървели заедно. Циганинът се отбил някъде по работа, а българинът продължил да върви бавно. Вечерта българинът се изгубил из гората и понеже бил страхлив, потърсил място да пренощува. Наближил до една воденица, влязъл вътре и се качил на едно високо място. По едно време видял, че една мечка влязла във воденицата да си търси храна.
към беседата >>
Циганинът
се отбил някъде по работа, а българинът продължил да върви бавно.
Ако с доброто, с Мъдростта, с Любовта, които човек има, не може в даден случай да разполага, те не са никакво добро, никаква Мъдрост, никаква Любов. Всяко богатство, което имате, трябва на време да се приложи. Един българин тръгнал за Солун. По пътя той срещнал един циганин, който му дал да му носи един тъпан. Известно време вървели заедно.
Циганинът
се отбил някъде по работа, а българинът продължил да върви бавно.
Вечерта българинът се изгубил из гората и понеже бил страхлив, потърсил място да пренощува. Наближил до една воденица, влязъл вътре и се качил на едно високо място. По едно време видял, че една мечка влязла във воденицата да си търси храна. Той се уплашил много и за кураж започнал силно да бие тъпана. Какво се оказало?
към беседата >>
60.
Тънки и дебели линии
,
МОК
, София, 2.9.1932г.,
(Влиза един
циганин
.
(втори вариант)
– Запример от вас кой знае? Кажете ми колко милиарди тела има на небето? Вие ще цитирате какво е казал някой учен. Това е предположение. Най-после ще ви попитам: На слънцето колко милиарди жители има?
(Влиза един
циганин
.
Той е потънал параход). Този човек влиза, пращат го за предметно учение. Вие сте толкоз организирани, които трябва да разбирате защо е влязъл. Той даже не разбира, че вие сте недоволни. Когато някога една погрешка се осмисли, усмихва се като него.
към втори вариант >>
61.
Съзнание и свръхсъзнание / Знание - съзнание и свръхсъзнание (Силите в пръстите. Знанието в природата)
,
МОК
, София, 7.10.1932г.,
Аз съм седял при
цигани
, когато плачат и казват някому: „Така ще стане, онова ще стане.“ После ме питат: „Ти какво мислиш?
(втори вариант)
Лекарят казва за тебе: „Изпята му е работата. Той скоро ще замине за другия свят.“ Винаги един лекар, други, трети и всичките все казват: „Изпята му е работата.“ Но ти слушаш - нещо дълбоко вътре ти шепне: „Не, ти ще оздравееш.“ Нямаш никакви доказателства, но нещо ти казва: „Ти ще оздравееш.“ И нещо ти светне отвътре, и ти казваш: „Аз ще оздравея.“ Онези казват: „Свършена е работата му.“ А нещо отвътре ти казва: „Не ти е свършена работата. Имаш да я свършиш още.“ И се случва това, което отвътре ти казва, то излиза по-вярно, отколкото това, което лекарите отвънка ти казват. Онзи лекар ти казва това от съзнанието и самосъзнанието си, но излиза, че болният оздравява. Така често гадателите казват, така както лекарите: „Няма да го бъде.“ А нещо друго у тебе говори обратното.
Аз съм седял при
цигани
, когато плачат и казват някому: „Така ще стане, онова ще стане.“ После ме питат: „Ти какво мислиш?
“ Казвам: „Нещо в мене ми говори - ще стане точно обратното на това, което ти казваш.“ И действително след време става точно обратното. Никой гадател не може да каже това, което ще стане. Защото аз като а;е кажа нещо, то и.;е стане. Казвам - ще умре някой. И това става.
към втори вариант >>
62.
Чуваш ли
,
НБ
, София, 16.10.1932г.,
Тогава как ще ми обясните психологически – онази жена от царско произхождение, която избягала с един
циганин
.
Казвате: „Човек трябва да бъде богат.“ Ти може да бъдеш богат, без да бъдеш обичан. Може да си красив, без да бъдеш обичан. Може да си сиромах, без да бъдеш обичан. Тогава любовта, която изискваш, някой път богатството идва да спомага. Или най-малко богатството не е причина за любовта.
Тогава как ще ми обясните психологически – онази жена от царско произхождение, която избягала с един
циганин
.
Тя отиде с един циганин, цигулар. Напусна мъжа си. Остави всичкото богатство. Казва: „Не искам нищо.“ В закона на любовта има нещо по-високо, отколкото царизма.
към беседата >>
Тя отиде с един
циганин
, цигулар.
Може да си красив, без да бъдеш обичан. Може да си сиромах, без да бъдеш обичан. Тогава любовта, която изискваш, някой път богатството идва да спомага. Или най-малко богатството не е причина за любовта. Тогава как ще ми обясните психологически – онази жена от царско произхождение, която избягала с един циганин.
Тя отиде с един
циганин
, цигулар.
Напусна мъжа си. Остави всичкото богатство. Казва: „Не искам нищо.“ В закона на любовта има нещо по-високо, отколкото царизма. Ако любовта е един израз, това е най-висшето благо в света.
към беседата >>
Но те са все
цигани
.
Не знаеш кога ще спечелиш, кога ще загубиш. Не знаеш кога всички ще те обичат и кога няма да те обичат. По някой път вие обичате някой да ви гадае, нали. Всички съвременни гадатели, това са изпъдени ученици от тази школа за едно непослушание. Те носят от своето изкуство.
Но те са все
цигани
.
Който гадае, той не гледа на восъка, той не гледа на картите, той не гледа на кафето, на боба, или пък някой чете молитви, казва: „Да се помолим на Господа и работата ще се уреди.“ Истинският гадател, той вижда живо нещата. Той ги вижда и нищо не взема за своето гледане. Казва истината. Казвам, засега нищо не мога да ви кажа. Иди, не греши и следната година да дойдеш пак.
към беседата >>
Тогава как ще ми обясните психологически случая с онази жена от царско произхождение, която избягала с един
циганин
?
(втори вариант)
Запример, ти искаш да бъдеш щастлив, искаш да те обичат хората, но за да те обичат, трябва да има вътрешен повод. Казваш: Човек трябва да бъде богат. Ти може да бъдеш богат, без да бъдеш обичан. Може да си красив, без да бъдеш обичан. Понякога богатството спомага да бъдеш обичан, но едновременно, то е и най-малката причина, за да бъдеш обичан.
Тогава как ще ми обясните психологически случая с онази жена от царско произхождение, която избягала с един
циганин
?
Тя отива с един циганин, цигулар. Напуска мъжа си, оставя всичкото богатство, не иска нищо. В закона на Любовта има нещо по-високо отколкото царуването. Любовта, това е най-висшето благо в света. Ако може да намериш Любовта, ти си намерил вече смисъла на живота.
към втори вариант >>
Тя отива с един
циганин
, цигулар.
(втори вариант)
Казваш: Човек трябва да бъде богат. Ти може да бъдеш богат, без да бъдеш обичан. Може да си красив, без да бъдеш обичан. Понякога богатството спомага да бъдеш обичан, но едновременно, то е и най-малката причина, за да бъдеш обичан. Тогава как ще ми обясните психологически случая с онази жена от царско произхождение, която избягала с един циганин?
Тя отива с един
циганин
, цигулар.
Напуска мъжа си, оставя всичкото богатство, не иска нищо. В закона на Любовта има нещо по-високо отколкото царуването. Любовта, това е най-висшето благо в света. Ако може да намериш Любовта, ти си намерил вече смисъла на живота. Но работата е, че човек не може да попадне в туй течение на любовта.
към втори вариант >>
Сегашните
цигани
са тези, които гледат на восък, на карти, на кафе, на боб.
(втори вариант)
Не знаеш кога ще спечелиш, кога ще загубиш. Не знаеш кога всички ще те обичат и кога няма да те обичат. По някой път вие обичате някой да ви гадае, нали? Всички съвременни гадатели, това са изпъдени ученици от една окултна школа, за непослушание. Те носят днес от своето минало изкуство.
Сегашните
цигани
са тези, които гледат на восък, на карти, на кафе, на боб.
Някой пък чете молитви, казва: Да се помолим на Господа и работата ще се уреди. Истинският гадател вижда живо нещата. Той ги вижда и нищо не взема за своето гледане. Казва истината. Понякога казва: Засега нищо не мога да ти кажа.Иди, не греши и следната година да дойдеш пак Живели две слугини в един богат дом.
към втори вариант >>
63.
Духът дава живот
,
НБ
, София, 8.1.1933г.,
Аз съм слушал много
цигани
, много гадатели.
“ Казвам: „Колко искаш да ми платиш? “ „Сто лева.“ Аз изваждам сто лева и аз давам. Казвам: „Вземи тези стоте лева.“ Аз се радвам, че имам възможност да пипна нейната ръка. Когато искам да се забавлявам, казвам: „Слушай, аз ще ти кажа много хубави работи, но петстотин лева ще платиш.“ „По-малко не може ли? “ „Не може.“ Лъжата се продава.
Аз съм слушал много
цигани
, много гадатели.
Преди години срещнах един румънски гадател и след като ми гледа, аз му казвам: „Нека и аз да ти погадая.“ И след като му погадах, казвам: „По този начин не се гадае, то не е още наука. Много общи работи са. Има наука точно определена. Аз не съм да кажеш истината на човека. Не му казвай, кажи му, че има дарби – не са развити.
към беседата >>
Аз съм слушал много
цигани
, много гадатели.
(втори вариант)
Аз изваждам сто лева и й казвам: Вземи тези сто лева, аз се радвам, че имах възможност да видя една ръка. Когато искам да се забавлявам, казвам: Слушай, аз ще ти кажа много хубави работи, но ще платиш 500 лева. По-малко не може ли? - Не може. Лъжата се продава.
Аз съм слушал много
цигани
, много гадатели.
Преди години срещнах един ромски гадател. След като ми гледа, аз му казвам: Дай сега аз да ти погадая. Накрая му казвам: По този начин не се гадае, това не е наука. Това са общи приказки. Има точно определена наука.
към втори вариант >>
64.
Новата песен
,
ООК
, София, 25.1.1933г.,
Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на
циганите
.
Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете. Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо. Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно“. Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише. Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща.
Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на
циганите
.
Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много. Те хранят къщата. Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има. Къща без гъдулка, нищо не струва.
към беседата >>
65.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Тогава ми иде наум една смешна приказка, дето царският син се оженил за дъщерята на един
циганин
, донесли хляб, тя оставила хляба, турила брашното и после отива да проси и от това изпросеното вземала да си меси пита.
Аз съм един прост човек, не съм някой даровит. Не може да пиша. Чел някой, че съм от силните. Не съм от силните, после сърцето ми…“ Аз го гледам и казвам: „Ти се лъжеш, не е така.“ Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години. Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла сиромашията при вас при туй голямото богатство.
Тогава ми иде наум една смешна приказка, дето царският син се оженил за дъщерята на един
циганин
, донесли хляб, тя оставила хляба, турила брашното и после отива да проси и от това изпросеното вземала да си меси пита.
Гледала само гладна да не остане. Казвам, тия хора ходят да просят от стаите си брашно. Сега може би във вас ще остане една мисъл дали това, което говоря, е вярно, дали е факт. Че е вярно, че е факт, но още не е истина. Ако повярвате, ще стане истина и ще дойде просветление във вас.
към беседата >>
Един царски син се оженил за дъщерята на един
циганин
.
(втори вариант)
Аз го гледам и казвам: Ти се лъжеш, не е така. Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години. Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла тази сиромашия. При това голямо богатство, което имате, да сте сиромаси! Идва ми на ум една смешна приказка.
Един царски син се оженил за дъщерята на един
циганин
.
Донесли й хляб, но тя оставила хляба, взела брашно и го поставила в различни стаи. После отишла да “проси” от всяка стая, и от това изпросено брашно си омесила пита. Гледала само гладна да не остане. Казвам: Тия хора ходят да просят от стаите си брашно. Сега може би, във вас ще остане една мисъл, дали това, което говоря е вярно, дали е факт.
към втори вариант >>
66.
Не се сравнявай с нея
,
НБ
, София, 23.7.1933г.,
Циганията
върви с хората.
Обиколила всичките купчини, взема торбата с брашно и от нея меси хляб, той ѝ е сладък. Като се върнал царският син, намерил брашно из стаите р той се чудил откъде е дошло това брашно в царските стаи. Ако дойде Господ, ще намери във вашите стаи много брашно. В умовете, в сърцата, изцапали сте го. Той ще се почуди откъде е дошло.
Циганията
върви с хората.
Сега аз ви изнасям една истина. В човека има две състояния. Пита те някой: „Ти обичаш ли ме? “ Какво трябва да му кажеш? „Кой си ти?
към беседата >>
Циганията
върви с хората.
(втори вариант)
Обиколила всички купчинки с брашно и с него омесила хляб. Той й бил сладък. Като се върнал царският син видял брашното в стаята и се чудил откъде е дошло. Ако дойде Господ, ще намери и във вашите стаи много брашно. Така сте се изпоцапали в умовете, в сърцата, че Той се чуди, откъде е дошло всичко това.
Циганията
върви с хората.
Аз ви изнасям една истина. В човека има две състояния. Пита ви някой: Ти обичаш ли ме? Какво трябва да му кажете? - Кой си ти?
към втори вариант >>
67.
Работа и почивка. Любов и Мъдрост
,
НБ
, София, 12.11.1933г.,
В това отношение
циганите
са по-практични.
Защо му са тия 12 момичета? Ще му трябват 12 зетя. Защо му са тия 12 зетьове? Ще му трябват 12 зестри. Значи две деца му са достатъчни.
В това отношение
циганите
са по-практични.
В тях момъкът плаща за момата, а у нас е точно обратното: момата плаща за момъка. В съвременния цивилизован свят момата трябва да плати на момъка, ако иска той да я вземе, но и с това въпросът не се решава правилно. Да се родят 12 момичета в един дом, това е неестествен процес. Аз съм проследил този въпрос и съм дошъл до това убеждение. Вземете в птиците, например: там се ражда едно мъжко и едно женско, после пак едно мъжко и едно женско.
към беседата >>
68.
Мечът на Духа
,
НБ
, София, 9.9.1934г.,
Кое е по-хубаво: като апаш ли да си прекарваш живота или като един
циганин
, който ходи от къща на къща и свири, за да си изкара прехраната?
“ Кое е по-хубаво: да се кълчи или да живее в блудния дом и да продава тялото си? Не е ли по-чисто да си изкарва прехраната с игра, отколкото с развален живот? Кое е по-хубаво: като танцьор или като кръчмар да си изкарва прехраната? Аз мисля, че един танцьор ще вдъхне в някои хора един импулс много по-благороден, отколкото един кръчмар. Аз не казвам, че това е единственият занаят.
Кое е по-хубаво: като апаш ли да си прекарваш живота или като един
циганин
, който ходи от къща на къща и свири, за да си изкара прехраната?
Аз бих предпочел да съм циганин, да съм танцьор, отколкото един кръчмар. Та, казвам: Има един начин да разбираме онова сложното, кое е най-хубаво, което може да ни подигне. Вие може да желаете да бъдете един поет. То е една от най-хубавите служби. Но поезията не е за Земята.
към беседата >>
Аз бих предпочел да съм
циганин
, да съм танцьор, отколкото един кръчмар.
Не е ли по-чисто да си изкарва прехраната с игра, отколкото с развален живот? Кое е по-хубаво: като танцьор или като кръчмар да си изкарва прехраната? Аз мисля, че един танцьор ще вдъхне в някои хора един импулс много по-благороден, отколкото един кръчмар. Аз не казвам, че това е единственият занаят. Кое е по-хубаво: като апаш ли да си прекарваш живота или като един циганин, който ходи от къща на къща и свири, за да си изкара прехраната?
Аз бих предпочел да съм
циганин
, да съм танцьор, отколкото един кръчмар.
Та, казвам: Има един начин да разбираме онова сложното, кое е най-хубаво, което може да ни подигне. Вие може да желаете да бъдете един поет. То е една от най-хубавите служби. Но поезията не е за Земята. Тя е за духовния свят, тя е за Божествения свят.
към беседата >>
69.
Вдлъбнати и изпъкнали линии
,
МОК
, София, 14.9.1934г.,
Който го слушал, казвал: „О, то е цяла
цигания
!
(втори вариант)
Допуснете, че сте в още по-стеснителни условия. Свършил си и при това няма къде да работиш. Един българин, който свършил висше образование по музика в турско време, се завърнал във Варна. Той свирил на цигулка. Преподавал танци, ритмични игри.
Който го слушал, казвал: „О, то е цяла
цигания
!
На циганска гъдулка свири! " Богаташите казвали: „Как ще изпращаме дъщерите си при този човек да ги учи! " Страдал той, страдал и най-после станал секретар на турския паша. Дотогаз цяла година гладувал със своята класическа музика. Всички казвали: „Тая работа хляб не дава".
към втори вариант >>
70.
Голямото и малкото
,
МОК
, София, 1.3.1935г.,
Нали знаете историята на
циганина
.
Като му даваш, то събира. Пък старият се научил повече да изважда. При всичките процеси той все изважда. Петте стотинки са малко за стария, а пък детето вижда, че с пет стотинки или с един орех много работа може да свърши. Като дадеш един орех на детето, то си мисли като един мъдрец, че може да посее този орех.
Нали знаете историята на
циганина
.
Той носил мляко на главата си и си мислил: „Като продам това мляко, ще си купя кокошка, после ще развъдя много кокошки. Тях ще продам, ще си купя теле, ще стана княз, ще се оженя за царската дъщеря.“ Подскочил от радост и разлял млякото. Вие може да се смеете на циганина. Циганинът е едно дете. Много хубаво мисли циганинът.
към беседата >>
Вие може да се смеете на
циганина
.
Петте стотинки са малко за стария, а пък детето вижда, че с пет стотинки или с един орех много работа може да свърши. Като дадеш един орех на детето, то си мисли като един мъдрец, че може да посее този орех. Нали знаете историята на циганина. Той носил мляко на главата си и си мислил: „Като продам това мляко, ще си купя кокошка, после ще развъдя много кокошки. Тях ще продам, ще си купя теле, ще стана княз, ще се оженя за царската дъщеря.“ Подскочил от радост и разлял млякото.
Вие може да се смеете на
циганина
.
Циганинът е едно дете. Много хубаво мисли циганинът. Той направил само тази погрешка, че не дочакал и подскочил. Децата не дочакват завършването на процеса. Те чакат да намерят този процес у старите хора.
към беседата >>
Циганинът
е едно дете.
Като дадеш един орех на детето, то си мисли като един мъдрец, че може да посее този орех. Нали знаете историята на циганина. Той носил мляко на главата си и си мислил: „Като продам това мляко, ще си купя кокошка, после ще развъдя много кокошки. Тях ще продам, ще си купя теле, ще стана княз, ще се оженя за царската дъщеря.“ Подскочил от радост и разлял млякото. Вие може да се смеете на циганина.
Циганинът
е едно дете.
Много хубаво мисли циганинът. Той направил само тази погрешка, че не дочакал и подскочил. Децата не дочакват завършването на процеса. Те чакат да намерят този процес у старите хора. Старите хора, тия песимисти, казват, че това е глупаво, че онова не струва.
към беседата >>
Много хубаво мисли
циганинът
.
Нали знаете историята на циганина. Той носил мляко на главата си и си мислил: „Като продам това мляко, ще си купя кокошка, после ще развъдя много кокошки. Тях ще продам, ще си купя теле, ще стана княз, ще се оженя за царската дъщеря.“ Подскочил от радост и разлял млякото. Вие може да се смеете на циганина. Циганинът е едно дете.
Много хубаво мисли
циганинът
.
Той направил само тази погрешка, че не дочакал и подскочил. Децата не дочакват завършването на процеса. Те чакат да намерят този процес у старите хора. Старите хора, тия песимисти, казват, че това е глупаво, че онова не струва. Те намират, че всяко нещо в детето е глупаво.
към беседата >>
71.
Двете добродетели / Двата вида добродетели. (Кой е правият път)
,
УС
, София, 24.3.1935г.,
Защото
циганинът
, като има две жени, има два хамбара.
(втори вариант)
Още един лев и за чичото. А той ни най–малко няма жена, жена му се поминала. Има 4 деца, и те са умрели. Той останал сам и проси. Тя и жена му, па и четирите деца са просили заради него.
Защото
циганинът
, като има две жени, има два хамбара.
Жените донасят брашно, направят всичко, а той седи в колибата си. По някой път ние искаме да бъдем добри, както циганинът е добър с двете си жени. Той не ходи да работи, жените работят. Сега работата е да се подведе всяко едно сравнение. Има си един начин.
към втори вариант >>
По някой път ние искаме да бъдем добри, както
циганинът
е добър с двете си жени.
(втори вариант)
Има 4 деца, и те са умрели. Той останал сам и проси. Тя и жена му, па и четирите деца са просили заради него. Защото циганинът, като има две жени, има два хамбара. Жените донасят брашно, направят всичко, а той седи в колибата си.
По някой път ние искаме да бъдем добри, както
циганинът
е добър с двете си жени.
Той не ходи да работи, жените работят. Сега работата е да се подведе всяко едно сравнение. Има си един начин. Има много сравнения, които така остават. Казвате: „Да учи човек.“ Полза има от учението.
към втори вариант >>
72.
Трите геометрични фигури
,
ООК
, София, 8.5.1935г.,
Карате се някога като
цигани
.
Да обичаш, значи да пожертваш себе си заради приятеля си. Казва някой: „Аз обичам Бога, вярвам в Бога." Това е първата лъжа. Утре, като дойдат трудностите и мъчнотиите, веднага ще започнете да критикувате. Не казвам, че всички сте такива, но някой път у вас идват такива състояния, с които не можете да се справите. Като ви гледам тук, виждам, че някой път нямате никакво търпение, никакво въздържание.
Карате се някога като
цигани
.
Защо да нямате търпение да се изслушате? Даже и най-напредналите от вас, ако влезете в духовния свят, ще ви вдигнат на вили и мотовили. Знаете ли какво значат тия думи на български език? Вилите са с четири зъбци, а мотовилите с колко са? Това не е за самоосъждане.
към беседата >>
73.
Мисъл, сила и любов
,
ООК
, София, 10.7.1935г.,
И когато ме виждаха да свиря, хората казваха: „Циганска работа е това." Ако вие не станете
цигани
отвън, човек не може да станете отвътре.
Вие искате да имате резултатите на окултната наука или на християнството. Ако ви турят един християнски халат, не можете да го носите. Ако вие не можете да носите християнския халат, не можете да имате и силата на християнина. Вие, ако не можете да носите халата на окултиста, вие не можете да имате и резултатите на окултизма. Едно време за пръв път ходих из България, свирих на цигулка.
И когато ме виждаха да свиря, хората казваха: „Циганска работа е това." Ако вие не станете
цигани
отвън, човек не може да станете отвътре.
Право имат. Прозвището циганин знаете ли какъв произход има? Циганите, това са ученици, които не са издържали своя изпит. Циганите са хора, които държаха изпит, но напуснаха училището. И когато ви кажат „циганин", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън.
към беседата >>
Прозвището
циганин
знаете ли какъв произход има?
Ако вие не можете да носите християнския халат, не можете да имате и силата на християнина. Вие, ако не можете да носите халата на окултиста, вие не можете да имате и резултатите на окултизма. Едно време за пръв път ходих из България, свирих на цигулка. И когато ме виждаха да свиря, хората казваха: „Циганска работа е това." Ако вие не станете цигани отвън, човек не може да станете отвътре. Право имат.
Прозвището
циганин
знаете ли какъв произход има?
Циганите, това са ученици, които не са издържали своя изпит. Циганите са хора, които държаха изпит, но напуснаха училището. И когато ви кажат „циганин", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън. Вие ще напуснете циганството. Всеки, който не живее както трябва, той е циганин.
към беседата >>
Циганите
, това са ученици, които не са издържали своя изпит.
Вие, ако не можете да носите халата на окултиста, вие не можете да имате и резултатите на окултизма. Едно време за пръв път ходих из България, свирих на цигулка. И когато ме виждаха да свиря, хората казваха: „Циганска работа е това." Ако вие не станете цигани отвън, човек не може да станете отвътре. Право имат. Прозвището циганин знаете ли какъв произход има?
Циганите
, това са ученици, които не са издържали своя изпит.
Циганите са хора, които държаха изпит, но напуснаха училището. И когато ви кажат „циганин", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън. Вие ще напуснете циганството. Всеки, който не живее както трябва, той е циганин. Всеки, който не извършва волята Божия, е циганин.
към беседата >>
Циганите
са хора, които държаха изпит, но напуснаха училището.
Едно време за пръв път ходих из България, свирих на цигулка. И когато ме виждаха да свиря, хората казваха: „Циганска работа е това." Ако вие не станете цигани отвън, човек не може да станете отвътре. Право имат. Прозвището циганин знаете ли какъв произход има? Циганите, това са ученици, които не са издържали своя изпит.
Циганите
са хора, които държаха изпит, но напуснаха училището.
И когато ви кажат „циганин", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън. Вие ще напуснете циганството. Всеки, който не живее както трябва, той е циганин. Всеки, който не извършва волята Божия, е циганин. Всеки, който боледува, е циганин.
към беседата >>
И когато ви кажат „
циганин
", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън.
И когато ме виждаха да свиря, хората казваха: „Циганска работа е това." Ако вие не станете цигани отвън, човек не може да станете отвътре. Право имат. Прозвището циганин знаете ли какъв произход има? Циганите, това са ученици, които не са издържали своя изпит. Циганите са хора, които държаха изпит, но напуснаха училището.
И когато ви кажат „
циганин
", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън.
Вие ще напуснете циганството. Всеки, който не живее както трябва, той е циганин. Всеки, който не извършва волята Божия, е циганин. Всеки, който боледува, е циганин. Всеки, който не живее добре, е циганин.
към беседата >>
Всеки, който не живее както трябва, той е
циганин
.
Прозвището циганин знаете ли какъв произход има? Циганите, това са ученици, които не са издържали своя изпит. Циганите са хора, които държаха изпит, но напуснаха училището. И когато ви кажат „циганин", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън. Вие ще напуснете циганството.
Всеки, който не живее както трябва, той е
циганин
.
Всеки, който не извършва волята Божия, е циганин. Всеки, който боледува, е циганин. Всеки, който не живее добре, е циганин. Всеки, който осиромашава, е циганин. Всеки, който не си знае урока, е циганин.
към беседата >>
Всеки, който не извършва волята Божия, е
циганин
.
Циганите, това са ученици, които не са издържали своя изпит. Циганите са хора, които държаха изпит, но напуснаха училището. И когато ви кажат „циганин", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън. Вие ще напуснете циганството. Всеки, който не живее както трябва, той е циганин.
Всеки, който не извършва волята Божия, е
циганин
.
Всеки, който боледува, е циганин. Всеки, който не живее добре, е циганин. Всеки, който осиромашава, е циганин. Всеки, който не си знае урока, е циганин. Всеки, който не се облича добре, е циганин.
към беседата >>
Всеки, който боледува, е
циганин
.
Циганите са хора, които държаха изпит, но напуснаха училището. И когато ви кажат „циганин", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън. Вие ще напуснете циганството. Всеки, който не живее както трябва, той е циганин. Всеки, който не извършва волята Божия, е циганин.
Всеки, който боледува, е
циганин
.
Всеки, който не живее добре, е циганин. Всеки, който осиромашава, е циганин. Всеки, който не си знае урока, е циганин. Всеки, който не се облича добре, е циганин. Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е циганин.
към беседата >>
Всеки, който не живее добре, е
циганин
.
И когато ви кажат „циганин", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън. Вие ще напуснете циганството. Всеки, който не живее както трябва, той е циганин. Всеки, който не извършва волята Божия, е циганин. Всеки, който боледува, е циганин.
Всеки, който не живее добре, е
циганин
.
Всеки, който осиромашава, е циганин. Всеки, който не си знае урока, е циганин. Всеки, който не се облича добре, е циганин. Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е циганин. Цигания е това.
към беседата >>
Всеки, който осиромашава, е
циганин
.
Вие ще напуснете циганството. Всеки, който не живее както трябва, той е циганин. Всеки, който не извършва волята Божия, е циганин. Всеки, който боледува, е циганин. Всеки, който не живее добре, е циганин.
Всеки, който осиромашава, е
циганин
.
Всеки, който не си знае урока, е циганин. Всеки, който не се облича добре, е циганин. Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е циганин. Цигания е това. Хората носят циганията.
към беседата >>
Всеки, който не си знае урока, е
циганин
.
Всеки, който не живее както трябва, той е циганин. Всеки, който не извършва волята Божия, е циганин. Всеки, който боледува, е циганин. Всеки, който не живее добре, е циганин. Всеки, който осиромашава, е циганин.
Всеки, който не си знае урока, е
циганин
.
Всеки, който не се облича добре, е циганин. Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е циганин. Цигания е това. Хората носят циганията. Казвам, за да се освободите от циганията, ще си турите халат и ще покажете на хората, че не сте циганин, но че сте умен човек.
към беседата >>
Всеки, който не се облича добре, е
циганин
.
Всеки, който не извършва волята Божия, е циганин. Всеки, който боледува, е циганин. Всеки, който не живее добре, е циганин. Всеки, който осиромашава, е циганин. Всеки, който не си знае урока, е циганин.
Всеки, който не се облича добре, е
циганин
.
Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е циганин. Цигания е това. Хората носят циганията. Казвам, за да се освободите от циганията, ще си турите халат и ще покажете на хората, че не сте циганин, но че сте умен човек. Изкуство е вложено във всекиго.
към беседата >>
Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е
циганин
.
Всеки, който боледува, е циганин. Всеки, който не живее добре, е циганин. Всеки, който осиромашава, е циганин. Всеки, който не си знае урока, е циганин. Всеки, който не се облича добре, е циганин.
Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е
циганин
.
Цигания е това. Хората носят циганията. Казвам, за да се освободите от циганията, ще си турите халат и ще покажете на хората, че не сте циганин, но че сте умен човек. Изкуство е вложено във всекиго. Бог в душата на всекиго от вас е вложил изкуството да може да се справя с мъчнотиите.
към беседата >>
Цигания
е това.
Всеки, който не живее добре, е циганин. Всеки, който осиромашава, е циганин. Всеки, който не си знае урока, е циганин. Всеки, който не се облича добре, е циганин. Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е циганин.
Цигания
е това.
Хората носят циганията. Казвам, за да се освободите от циганията, ще си турите халат и ще покажете на хората, че не сте циганин, но че сте умен човек. Изкуство е вложено във всекиго. Бог в душата на всекиго от вас е вложил изкуството да може да се справя с мъчнотиите. Имате да се справяте с мъчнотиите като Йона.
към беседата >>
Хората носят
циганията
.
Всеки, който осиромашава, е циганин. Всеки, който не си знае урока, е циганин. Всеки, който не се облича добре, е циганин. Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е циганин. Цигания е това.
Хората носят
циганията
.
Казвам, за да се освободите от циганията, ще си турите халат и ще покажете на хората, че не сте циганин, но че сте умен човек. Изкуство е вложено във всекиго. Бог в душата на всекиго от вас е вложил изкуството да може да се справя с мъчнотиите. Имате да се справяте с мъчнотиите като Йона. В устата на кита Йон не можеше на никого да каже: „Я се помоли на Господа за мене." Вън би могъл да каже така, но в устата на кита кому ще плати да се моли за него?
към беседата >>
Казвам, за да се освободите от
циганията
, ще си турите халат и ще покажете на хората, че не сте
циганин
, но че сте умен човек.
Всеки, който не си знае урока, е циганин. Всеки, който не се облича добре, е циганин. Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е циганин. Цигания е това. Хората носят циганията.
Казвам, за да се освободите от
циганията
, ще си турите халат и ще покажете на хората, че не сте
циганин
, но че сте умен човек.
Изкуство е вложено във всекиго. Бог в душата на всекиго от вас е вложил изкуството да може да се справя с мъчнотиите. Имате да се справяте с мъчнотиите като Йона. В устата на кита Йон не можеше на никого да каже: „Я се помоли на Господа за мене." Вън би могъл да каже така, но в устата на кита кому ще плати да се моли за него? Кому ще плати да се моли?
към беседата >>
74.
Стар и нов порядък
,
ООК
, София, 24.7.1935г.,
На един
циганин
му дали едно гърне мляко.
Като стигнеш до крайния предел на доброто, стигаш до злото, а като стигнеш до крайния предел на злото, стигаш до доброто. Това може да се провери в живота. Искаш да станеш по-добър и по-добър, и най-после изгубваш и онова малкото, което имаш. В незнанието човек изгубва. Има един анекдот.
На един
циганин
му дали едно гърне мляко.
Той го турил в тенджерата да го свари, започнало то да се подува на огъня и той си казал: „Ще се напълни цялата стая с мляко." Той се качил на комина и казал: „Наредих си живота." Той не обърнал внимание на малкото мляко, което било в тенджерата, та всичко излязло навън. Та и вие, когато видите, че вашето мляко се подува, качвате се на комина и мислите, че има много мляко. Като влизате вътре, виждате, че нямате нищо. Вие мислите, че като отивате на небето, ще бъдете като ангели с крила и сила. Това са детински схващания.
към беседата >>
75.
Основни черти на новото / Основната черта на новото
,
СБ
, София, 22.8.1936г.,
Ти можеш да кажеш: „Този човек е
циганин
." Оставете това, дали е
циганин
или не.
(втори вариант)
Когато се говори за Истината, дали харесва човек или не, то е друг въпрос. И когато някой говори, може да не ми се харесва, но това е друг въпрос. Важното е, дали е там законът на любовта, която води към Бога, закон, дето Бог се проявява. Защото ако не дойде в нас Бог да се прояви, ние не можем нищо да направим. Трябва да дойде Бог във вас, за да ви научи как да обичате.
Ти можеш да кажеш: „Този човек е
циганин
." Оставете това, дали е
циганин
или не.
То е въпрос до съзнанието: да обичаш тая душа, това съзнание. Бог може да ти каже: „Този човек ще го обичаш." Ти казваш: „Но той не е такъв." То е по човешки. Господ ще ти каже: „Елате, да ти покажа, как да обичаш хората." Сега вие се намирате в едно трудно положение. Виждате, че светските хора имат повече, отколкото религиозните.
към втори вариант >>
76.
И видях ново небе и нова земя
,
НБ
, София, 18.10.1936г.,
Човек, у когото домашните чувства не са добре развити, той е като
циганите
чергари.
Ти казваш, че някой човек е много добър, но преди да кажеш, че е добър, ти трябва да видиш как е устроен той, как е устроено тялото му. Като видиш един човек, ти трябва да разгледаш дали стомахът му е здрав, какво е положението на черния му дроб, на белия му дроб, на мускулите, на жлезите в него и т.н. След това ще видиш дали мозъкът му функционира правилно. После ще видите дали предната част на мозъка, в която се помещават умствените способности, функционира правилно или не. После ще видите добре ли са развити или не в този човек домашните и обществените чувства.
Човек, у когото домашните чувства не са добре развити, той е като
циганите
чергари.
Днес ще го видите на едно място, утре – на друго място. Те нямат в себе си това чувство да седят на едно място. Има хора пък, които постоянно се губят. Даже и 20 пъти да е минал през една мeстност, той пак ще се изгуби. Има хора, които, достатъчно е един път само да минат през една местност, и като ги пуснеш сами, ще могат да се ориентират, да намерят същото място.
към беседата >>
77.
Музикална забава
,
ООК
, София, 10.2.1937г.,
Сега у българите, когато някой свири на цигулка, мислят, че той е много прост,
циганин
е.
Грубостта, която хората имат, се дължи на това, че в тях музикалното чувство не е развито. А пък трябва да го развият. Онзи, Божественият свят е свят на хармония, на музика. И когато вие говорите на Любовта, това е най-хубавата песен, която можете да имате. Ти чувствуваш нещо, гласът му не слушаш, чувствуваш нещо приятно, че то иде отнякъде и то е нещо музикално.
Сега у българите, когато някой свири на цигулка, мислят, че той е много прост,
циганин
е.
Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Не, не, цигуларят десет пъти гледа. Един цигулар като даде един концерт, взема 100 000 лева. Колко години трябва да работи един българин за да спечели 100 хиляди лева без цигулка? Българинът първоначално е бил музикален, но после изгубил нещо.
към беседата >>
78.
Истина и благост / Благост и Истина
,
УС
, София, 18.4.1937г.,
При мен често дохожда един
циганин
, носи яйца, коприва, здравец.
– Какво се иска от нас? – Богатите да помагат на бедните. Ще даваш на другите, както искаш да дават на тебе. Ще казваш истината на другите, както искаш да я казват на тебе. Ще приемаш човека така, както искаш тебе да приемат.
При мен често дохожда един
циганин
, носи яйца, коприва, здравец.
Качва се горе и хлопа на стаята ми. Аз седя вътре и съм готов да го приема, но искам така да го задоволя, че и аз да остана доволен. Той се нуждае от пари, затова носи яйца. Като зная това, дам му една сума, и той си отива доволен. Стар човек е, около 90 години, но умен е.
към беседата >>
Аз като ида някъде някой път искам да ми дадат хубаво място, почтен стол; щом дойде някой в моята стая, гледам някой път, имаме тук един стар брат, казва се, наричат го Георги
циганина
.
(втори вариант)
И после, как трябва да дадете? Тъй както искаш да ти дадат, тъй и ти давай. Ама че хубаво, някой иска на тебе да ти кажат Истината. Че тогава, тъй както ти искаш на тебе да ти говорят Истината, говори и ти на другите. Щом дойде един човек, аз тургам така в себе си.
Аз като ида някъде някой път искам да ми дадат хубаво място, почтен стол; щом дойде някой в моята стая, гледам някой път, имаме тук един стар брат, казва се, наричат го Георги
циганина
.
Някой път той иде вънка на вратата ми, а пък малко пооглушял. И да му говориш, той не чува. Трябва много силно да говориш. Иде той и ми носи яйца, подарък. И аз трябва да му дам един подарък.
към втори вариант >>
Не обръщам внимание, че е стар, че е
циганин
.
(втори вариант)
Трябва много силно да говориш. Иде той и ми носи яйца, подарък. И аз трябва да му дам един подарък. Аз не му гледам скъсаните дрехи. Искам да имам към него едно отношение, да го посрещна.
Не обръщам внимание, че е стар, че е
циганин
.
ТЕ са посторонни работи. Искам да имам отношение към него. Казвам: Този човек се нуждае от пари. Някой път носи и малко коприва. Седя сега в стаята си и размишлявам, как да го приема.
към втори вариант >>
79.
Трите системи
,
МОК
, София, 14.5.1937г.,
По едно време двама
цигани
докараха два коня и казаха, че разбирали как се товарят.
Вие трябва да разглеждате щастието като една кола. Представете си, че трябва да пътувате на дълга екскурзия на кола с коне... Преди много време направихме една екскурзия до Черни връх. Ангажирахме едни приятели да намерят коне. С нас имаше и един военен - полковник, за да ни отваря път, защото навсякъде щяха да ни спират.
По едно време двама
цигани
докараха два коня и казаха, че разбирали как се товарят.
Конете бяха много слаби, криво-ляво ги натоварихме, но докато стигнем до Черни връх, повече от петнадесет-двадесет пъти се търкаляха по земята и трябваше да снемаме товара, да завързваме самарите и да ги товарим наново. На тази екскурзия нашите приятели се научиха как да товарят. Търколи се конят, развързваме товара му, вдигаме го за опашката - един от едната страна, друг от другата страна, туряме самара, товарим. Току повървим малко - пак се търколи, пак развързване, пак товарене. И през целия път, докато се качим горе, се занимавахме с това.
към беседата >>
Той си мислел, че това са добри коне, а
циганите
си мислели, че разбират от тази работа.
Търколи се конят, развързваме товара му, вдигаме го за опашката - един от едната страна, друг от другата страна, туряме самара, товарим. Току повървим малко - пак се търколи, пак развързване, пак товарене. И през целия път, докато се качим горе, се занимавахме с това. Всички правеха забележки и питаха защо трябва да става така. - На тоз, който намерил конете, толкова му стигал умът.
Той си мислел, че това са добри коне, а
циганите
си мислели, че разбират от тази работа.
Сега, всички вие сте тръгнали на такава екскурзия, както ние с циганите. Вървите и се учите да се оправяте с конете. Конете са човешката мисъл. Слабите коне са мозъчната и симпатичната нервна системи - слаби са и постоянно се търкалят по земята. Трябваше да вземем конете за две седмици и да ги поохраним с ечемик, за да бъдат силни.
към беседата >>
Сега, всички вие сте тръгнали на такава екскурзия, както ние с
циганите
.
Току повървим малко - пак се търколи, пак развързване, пак товарене. И през целия път, докато се качим горе, се занимавахме с това. Всички правеха забележки и питаха защо трябва да става така. - На тоз, който намерил конете, толкова му стигал умът. Той си мислел, че това са добри коне, а циганите си мислели, че разбират от тази работа.
Сега, всички вие сте тръгнали на такава екскурзия, както ние с
циганите
.
Вървите и се учите да се оправяте с конете. Конете са човешката мисъл. Слабите коне са мозъчната и симпатичната нервна системи - слаби са и постоянно се търкалят по земята. Трябваше да вземем конете за две седмици и да ги поохраним с ечемик, за да бъдат силни. Циганите оставили конете да слабеят и гледат само как да печелят пари.
към беседата >>
Циганите
оставили конете да слабеят и гледат само как да печелят пари.
Сега, всички вие сте тръгнали на такава екскурзия, както ние с циганите. Вървите и се учите да се оправяте с конете. Конете са човешката мисъл. Слабите коне са мозъчната и симпатичната нервна системи - слаби са и постоянно се търкалят по земята. Трябваше да вземем конете за две седмици и да ги поохраним с ечемик, за да бъдат силни.
Циганите
оставили конете да слабеят и гледат само как да печелят пари.
Доста солидна сума искаха и след като толкова работа свършихме, те едва отстъпиха на половината. Сега, вие изучавате окултната наука. Знаете ли каква е тази наука? - В окултната наука има голям товар. Ако конете са слаби и местността е планинска, има да се търкалят по земята.
към беседата >>
НАГОРЕ