НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
166
резултата в
83
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да бъдем готови
,
ИБ
, , 28.4.1912г.,
Човек непременно трябва да се жертва, защото без това той ще заприлича на житното зърно, което е складирано в
хамбара
непосято.
" и неприятели човеку ще бъдат домашните му". Този стих има вътрешно приложение, защото има мисли у човека, които му казват "Не ставай ахмак, а живей както всичките хора ". Тези са те, домашните на човека, и той ще живее с тях добре, докато само се съгласява с тях. Обаче всяка една такава мисъл трябва да се постави на своето място, защото всяка една мисъл трябва да се подчини на нашата воля.
Човек непременно трябва да се жертва, защото без това той ще заприлича на житното зърно, което е складирано в
хамбара
непосято.
А ако всеки се жертва, уверени бъдете, нашите отношения ще се поправят. Днес хората не страдат толкова от материална липса, колкото от лошата духовна задуха. Ние често казваме, че искаме да слугуваме на Господа, имаме доброто желание даже да слугуваме, но щом започне да ни опитва, разколебаваме се и започваме да отстъпваме. Излиза значи, че често пъти ние слугуваме на Господа не че Го любим, но защото Той е богат, та с това искаме да ни даде повече материални пригоди*, за да преминем света по-охолно. Божественият човек трябва да бъде свързан с физическия.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Зная аз неговата сила: докато е пълен
хамбарът
му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира.
Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има.
Зная аз неговата сила: докато е пълен
хамбарът
му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира.
Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия роботи, за които ви говоря, или не. По отношение на работата вие вземете за пример дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А ние, често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва.
към беседата >>
3.
Постоянството
,
ИБ
, В.Търново, 19.12.1913г.,
Затова всяка добра мисъл и желание обработвайте, а безполезните отхвърлете, сложете ги в някой
хамбар
, за да не ви причиняват болки.
Уравновесете вашия ум, вашето сърце и вашата душа, за да сте в съгласие с Бога и да черпите енергия от Него. Вие имате стремление да придобиете богатство, това не е лошо, то ви е потребно за в живота, но знайте, че това богатство един ден ще ви се отнеме, затова стремете се да придобиете такова богатство, което винаги може да носите със себе си и никой да не ви го отнема. Във вашия ум сте накупили* (натрупали) много мисли и желания и като не можете да ги реализирате, понеже тук нямате условия, всичките, обезсърчавате се. Но вие постоянствувайте и не отпадайте духом. Това, което сега не можете да постигнете, за в бъдеще ще осъществите.
Затова всяка добра мисъл и желание обработвайте, а безполезните отхвърлете, сложете ги в някой
хамбар
, за да не ви причиняват болки.
Всяка храна, за да ви ползува, трябва да влезе и да се смели в стомаха, ако тя стои вън, ще се почувствувате гладни. Така всяка добра мисъл и желание, които вие обработвате и прилагате в живота си, ще дадат нужните сокове за развитието на вашия ум и сърце. Всички неща, които имате, са преходни и всяко нещо, което ви се отнема и за което страдате, е камък, който Господ ви поставя, за да стъпите и се издигнете нагоре. Препятствията, мъчнотиите, които имате, това са камъните, от които ще образувате стъпала, за да се повдигнете. Така са се повдигнали всичките светии и ако не са имали страдания, никога не биха достигнали до тази Божествена пълнота.
към беседата >>
4.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни
хамбарите
.
Сегашното ни положение носи зародиша за бъдещето. Божествените работи в нас са микроскопически и се умножават, както житното зърно посято, в няколко години неимоверно бърже се умножава. Една Божествена мисъл в нас посята, след време ще ни принесе най-голямото щастие. Христос ще дойде, но как ще ни завари? Пролетта и лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца?
Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни
хамбарите
.
Ако ли е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце. Днес се започва нова епоха в духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата книга на живота? Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат. Горко е на оногова, който няма кой да му помогне в страданието. До вчера бе казано: "Идете и проповядвайте да се покаят", обаче отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага.
към беседата >>
5.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в
хамбара
.
След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес? “ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука.
Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в
хамбара
.
Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб.
към беседата >>
6.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Цедилката със сиренето – това е вашият житен
хамбар
, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота.
Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение.
Цедилката със сиренето – това е вашият житен
хамбар
, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота.
Първият талант трябва да се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва да посеете – да работите с него. В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един талант и не е никак работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.
към беседата >>
7.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
Например, ако всички поискат да имат пълни
хамбари
, без да работят, отде ще ги вземат?
“ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо. Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост – ще намерите истината. С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща. Жената недоволна, защото мъжът взимал 150 лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания; а кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами?
Например, ако всички поискат да имат пълни
хамбари
, без да работят, отде ще ги вземат?
Благата се добиват мъчно – с труд. Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което Бог, в Своята велика Мъдрост, е благоволил да ни даде. Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога.
към беседата >>
8.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Българинът ще вкара воловете си в обора, ще остави ралото под
хамбара
, ще се облече добре, ще си тури калпака и ще отиде в кръчмата, дето още с влизането си ще извика: „Дай сам половин кило винце: днес е неделя.
Трябва да благодарим на еврейските фарисеи, че са предизвикали Христа да каже такава велика истина; другояче Той не би я казал. Хора, крайно формалисти, които комара прецеждат, а камилата поглъщат, хора специалисти, виртуози да откриват и изтъкват чуждите грешки – фарисеите не могли да си обяснят как тъй да може да се нарушава съботата. Според тяхното схващане, според закона Мойсеев, съботата трябваше да се прекарва в почивка и бездействие. Евреите разбираха почивката своеобразно, както именно и българите разбират неделята.
Българинът ще вкара воловете си в обора, ще остави ралото под
хамбара
, ще се облече добре, ще си тури калпака и ще отиде в кръчмата, дето още с влизането си ще извика: „Дай сам половин кило винце: днес е неделя.
Шест дни трябва да работим, а седмия ден ще пием – ще се веселим“. Подобни схващания имаха и евреите за съботата. И Христос ги изобличава, като прави едно сравнение: „Ако вашата овца – казва им Той – падне съботен ден в някоя яма, нали ще я извадите; и не, разбира се, от обич към овцата, а за да не пострада вашият интерес. Но щом трябва да направите добро на човек, който се нуждае от помощ, повдигате голям въпрос, че в събота не трябвало да се възстанови неговата ръка“. Христос прибавя и нещо повече – „А колко е по-добър човек от овца“, т.е.
към беседата >>
Плевнята ви,
хамбарът
ви са съборени, черквата и училището също.
Всички онези глупави хора също стават седем пъти по-лоши. И затуй Христос казва: „Аз дойдох да спася разумния човек“, не за животните, а за човека. Та именно туй спасение на дълбокото християнско учение трябва да приложим в нашия живот, да бъдем образец със своя ум и със своето сърце, домът ни да бъде идеална градина – това е задачата на нашия живот. Затуй почнете да работите, и нека всеки да работи вътре в себе си. Когато на българина дойде някой приятел на гости, той го взема и му показва какво има в своето стопанство, как той е нареден, и приятелят му го похвалява и се радва; един ден ще дойде Господ от Небето, къде ще Го разведете вие?
Плевнята ви,
хамбарът
ви са съборени, черквата и училището също.
Ако Той намери всяко нещо тук в ред и порядък, ще каже: „Ето човек, който е работил разумно“. Това е мисълта, която Христос представя пред вас тази сутрин – „Колко по-горе стои човек от овца“.
към беседата >>
9.
Словесното мляко
,
НБ
, София, 29.11.1914г.,
Ще рече, вие може да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения
хамбар
.
В това подвизаване искам да изчезне от вас всеки страх: който иска да се подвизава в Христа, не трябва да се плаши от всеки процес. Опечете вашите съвести в Божествения огън, както рибата, която ловите. Рибата – едно от двете – или трябва да се опече, или да се осоли; същото е и с човека: среден път няма; инак ще се вмирише. Христос, като казва: „Ако солта е обезсолена“, разбира, че ако не сте обсолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато инак ще ви турят в кацата. Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: за света е солта, а за нас е огънят; процесът на огъня е по-добър, защото той е процес на растене – на живот; осолването е процес на съхранение – да се спастри зародишът, за да се не развали.
Ще рече, вие може да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения
хамбар
.
Направете опит върху себе си, но опит върху този стих, който ви прочетох: той има дълбоко значение. Би могло да се напишат томове върху туй: как да се съгради животът, как да се възпитават децата, мъжете, жените, учениците, обществото и т.н. Всичко е в този стих. Но той трябва да се посее хубаво – къде? – в ума.
към беседата >>
10.
Добрият самарянин
,
НБ
, София, 24.7.1915г.,
В един
хамбар
се завъдили много мишки, господарят се намерил в чудо и затова пуснал вътре една котка.
Но ако искаш с тези два лева да ме подкупиш, благодаря! Сега колко мъже има, които така носят жените си? Една статистика в Лондон показва, че от двадесет и шест милиона семейства само триста били щастливи. В България има само двеста такива семейства – това са мъжете и жените на България, те са само двеста души, а на останалите три хиляди Бог да им е на помощ. Останалите са тези, които са майстори да „изпразват чували“; те не са виновни, такова е естеството им.
В един
хамбар
се завъдили много мишки, господарят се намерил в чудо и затова пуснал вътре една котка.
Мишките се изплашили и си казали: „Сега ще плащаме с кожата си, какво да правим? “ Тогава излязла една мишка и казала, че ̀и дошла една светла идея да турят на котката един звънец, та когато приближава, да я чуват и да се крият. Всички започнали да ръкопляскат, но една стара мишка попитала: „А кой ще тури този звънец? “ Това е съвременният живот – една „светла идея“.
към беседата >>
11.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Ако
хамбарят
на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде?
Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години.
Ако
хамбарят
на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде?
Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят. Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените".
към беседата >>
Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли
хамбари
жито, какъ ще го изямъ?
(втори вариант)
Ако сме така чистосърдечни, ще забѣлѣжимъ, че въ цѣлия животъ работи единъ законъ на цѣлесъобразность за нашето подигане. Не бързайте въ разрѣшението на всички въпроси. Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение. Та какво отъ това? Нѣма защо да се бърза.
Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли
хамбари
жито, какъ ще го изямъ?
“ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва. Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години. Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ. Затова казва Христосъ: „Елате при мене всички, които сте обрѣменени, отрудени“, а не: „които все работите“. Първата тайна е да се научишъ да се прѣцѣждашъ.
към втори вариант >>
12.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Ако
хамбарът
ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас.
Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират.
Ако
хамбарът
ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас.
Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава.
към беседата >>
Нека ти бѫде
хамбарътъ
пъленъ, всички ще бѫдатъ при тебе.
(втори вариант)
Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци. Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички.
Нека ти бѫде
хамбарътъ
пъленъ, всички ще бѫдатъ при тебе.
Слѣдователно на добрия човѣкъ сърдцето трѣбва да бѫде пълно съ най-хубави желания, умътъ – съ най-хубави мисли, а волята – съ най-хубави дѣйствия. Тогава ще имаме едно най-възвишено сѫщество. И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена. Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ. Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте.
към втори вариант >>
13.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Богатите отварят складовете и
хамбарите
си за бедните и страдащите и казват: „Елате, братя, нека всеки вземе от това, от което има нужда.
Храната и водата са необходими елементи за човешкия организъм, но когато са в определено количество. Увеличат ли се повече, отколкото трябва, те образуват около човека тъмна атмосфера, през която лъчите на Духа не могат да проникват. Това състояние създава мрачни мисли и чувства в човека; настроението му се изменя, и той губи разположението на духа си. За да излезе от това състояние, в помощ му иде Любовта. Тя отваря сърцата на всички хора, и на богати, и на бедни.
Богатите отварят складовете и
хамбарите
си за бедните и страдащите и казват: „Елате, братя, нека всеки вземе от това, от което има нужда.
Досега бяхте в ограничения и лишения, но дойде краят на купоните.” Човешкият ред се замества с Божествен. Човешкият порядък е само външен. Дойдете ли до вътрешната му страна, там владее пълен безпорядък. Турете вътрешния Божествен порядък към външния човешки порядък, за да дойдете до истинската хармония на Живота. „Духът ще ви научи.” На какво ще ви научи?
към беседата >>
Богатитѣ отварятъ складоветѣ и
хамбаритѣ
си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда.
(втори вариант)
Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни.
Богатитѣ отварятъ складоветѣ и
хамбаритѣ
си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда.
Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ. Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ. Дойдете ли до вѫтрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ. Турете вѫтрешния Божественъ порядъкъ къмъ външния човѣшки порядъкъ, за да дойдете до истинската хармония на живота.
към втори вариант >>
14.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Милиони житни зрънца има в
хамбара
, но всички няма да бъдат посяти.
Невъзможно е Бог да говори на човека, и той да не е готов за жертва. Невъзможно е камъкът да стои цял ден на слънце и да не се стопли. Изложат ли се на слънце, и камъкът, и дървото се стоплят. Бог говори на човека само при известни условия, при известни отношения, когато Той пожелае, а не когато човекът изисква. Бог сам определя момента, когато трябва да проговори на една душа.
Милиони житни зрънца има в
хамбара
, но всички няма да бъдат посяти.
Част от тях ще бъдат хвърлени на нивата, а останалите ще се превърнат на хляб. Само напредналите души ще чуят гласа на Бога и ще Го познаят. – Кой човек е напреднал? – Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е. който носи в себе си вярата, надеждата и любовта.
към беседата >>
15.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Днес всички
хамбари
ще се разтворят, всичко ще се разпредели по равно и на всички ще се дадат условия за развитие.
Във всички ще разруша всяка омраза и всяка лъжа. Когато срещна някой, който знае да лъже, казвам: “Приятелю, обичам те, защото умееш да лъжеш”. Щом един човек не ми казва Истината, това показва, че не съм толкова истинолюбив. Всеки пратеник трябва да говори Истината, защото Господ не търпи лъжи и ще освободи хората от тях. Господ е написал на знамето си: “Свобода, равенство и братство за всички – от най-малките до най-големите същества”.
Днес всички
хамбари
ще се разтворят, всичко ще се разпредели по равно и на всички ще се дадат условия за развитие.
А онзи, който не се покори на Божествения закон, ще бъде пропъден извън пределите на Земята. Запомнете това и го разкажете на всички – всичко това ще се сбъдне. Всички, които ме слушате днес, ще бъдете свидетели на това велико Божествено дело. Господ е казал това и Неговите думи са неизменяеми. Господ, който е създал света, който е говорил чрез Христа и всички пророци, ще смъкне лъжата и измамата.
към беседата >>
16.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
“ – Когато посееш нивата, ожънеш житото, събереш го в
хамбара
– това е подпис.
Нужни са училища за младите моми, за да се научат как да къпят и масажират децата си. Днешните майки гледат да извършат това нещо как и да е, за да бъдат по-свободни. И за в бъдеще ще ви дам един метод как да къпете децата си. Този стих аз свързвам с много други стихове, тъй го тълкувам и го подписвам отдолу, защото като го подпиша, думите му имат сила. Ще ме питате: „Какво означава подписването?
“ – Когато посееш нивата, ожънеш житото, събереш го в
хамбара
– това е подпис.
Когато напише човек нещо и се подпише под него, то значи, че трябва да устоява на думите си. А днес ние лесно подписваме и малко изпълняваме. Христос само един път простря ръцете си върху гърбавата жена, и тя се изправи. Христос иде сега и ще простре ръцете си върху цялата бяла раса, тогава ще имаме една жена, един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане. Това брожение, което днес съществува в света; тия перипетии, които стават, аз ги уподобявам на оня процес, който става в тялото.
към беседата >>
17.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Обаче зидарите оставили една малка дупчица в този
хамбар
.
Обещавал големи награди, но не се намерил човек, който да му разкаже приказка без край. Дохожда най-после един мъдрец, който казва на царя: „Аз ще ти разкажа една приказка без край“. – „Добре, ето човекът, когото търся.“ Мъдрецът започнал: „В древността имало един цар, който разполагал с хиляди, хиляди декари земя. Тази земя била засята с жито и понеже годината била много плодородна, нивите му родили извънредно много. Царят заповядал да се съгради голяма каменна житница, в която да се прибере житото, и по този начин да се запази.
Обаче зидарите оставили една малка дупчица в този
хамбар
.
Един щурец успял да се промъкне през тази дупчица и изнасял едно по едно житните зрънца. Щурецът изнесъл едно житно зрънце, занесъл го в своята дупка и се върнал да вземе второ. Взел второто зрънце, занесъл го в дупката си и се върнал да вземе трето. Взел него и се върнал за четвърто“. – „Стига вече това, продължавай нататък, няма ли край това пренасяне на житото, па и цялата приказка“, рекъл отегчен царят.
към беседата >>
– „Чакай де, да се пренесе всичкото жито от
хамбара
, че тогава и приказката ще се свърши“.
Един щурец успял да се промъкне през тази дупчица и изнасял едно по едно житните зрънца. Щурецът изнесъл едно житно зрънце, занесъл го в своята дупка и се върнал да вземе второ. Взел второто зрънце, занесъл го в дупката си и се върнал да вземе трето. Взел него и се върнал за четвърто“. – „Стига вече това, продължавай нататък, няма ли край това пренасяне на житото, па и цялата приказка“, рекъл отегчен царят.
– „Чакай де, да се пренесе всичкото жито от
хамбара
, че тогава и приказката ще се свърши“.
Съвременните хора искат да знаят края на нещата, но аз казвам: Чакайте да се пренесе всичкото жито, че тогава. Книжникът, който изучава Царството Божие, не се занимава с такива глупави теории. Преповтарянето на едно и също нещо не е знание. Ние казваме: „Трябва да опитаме нещата и така да се учим от своята опитност! “ Достатъчна ни е тази опитност, която имаме, защото и милиони зрънца да извадим от хамбара, нещо повече няма да научим.
към беседата >>
“ Достатъчна ни е тази опитност, която имаме, защото и милиони зрънца да извадим от
хамбара
, нещо повече няма да научим.
– „Чакай де, да се пренесе всичкото жито от хамбара, че тогава и приказката ще се свърши“. Съвременните хора искат да знаят края на нещата, но аз казвам: Чакайте да се пренесе всичкото жито, че тогава. Книжникът, който изучава Царството Божие, не се занимава с такива глупави теории. Преповтарянето на едно и също нещо не е знание. Ние казваме: „Трябва да опитаме нещата и така да се учим от своята опитност!
“ Достатъчна ни е тази опитност, която имаме, защото и милиони зрънца да извадим от
хамбара
, нещо повече няма да научим.
Вие си казвате: „Чакайте да видим какво ново ще ни каже днес Учителят“. Прави сте. Размерите на вашия нос ще определят обема на вашите чувства, дължината на брадата ви – силата на вашата воля, а височината на челото ви – качеството на вашия ум. Някои казват, ако човек има малко чело, пак може да бъде умен. Това не е вярно.
към беседата >>
18.
Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Ние не учим хората да дадат всичко, да изпразват своите
хамбари
, да се самопожертвуват, но да дават само излишното.
Можем да кажем, че ние фактически се храним от Неговата плът-Той стана жертва за нас, само да можем да се подигнем и, като разберем живота, от придобитото да можем да помогнем с нашия живот на други. Така трябва да схващате този велик закон и да го приложите в всички посоки на живота си. Всеки от вас ще гледа да се развива не еднообразно, а по пътя, който му указла неговата собствена душа. Клончетата на дърветата не вървят по една, а по различни посоки; но се пак те съставят една вътрешна хармония — симетрия. Всинца вие не може да се обърнете в голяма река; има много големи реки, както много велики хора, но няма добри хора, сиреч хора такива, волята на които е просветена и в излишък, че да могат да дадат и на други.
Ние не учим хората да дадат всичко, да изпразват своите
хамбари
, да се самопожертвуват, но да дават само излишното.
Една от причините, които развалят хората, е тази, че, когато се срещнат, някои от голяма ревност се укоряват: ,,Ти не вървиш в правия път" и с това си пречат. Така се произвежда нарушение в мисли, и почват да се отблъсват. Днес не можете да съберете водителите на религиозните общества, нито 4-5 владици, да мислят еднакво, защото не разбират великия закон и защото всички служат на себе си. Най-първо, гледайте да се освободите сами вътрешно от користолюбието, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на място, трябва да се отмахне.
към беседата >>
19.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Някои казват: „Да ни помогне Господ да се наредим, да наредим децата си, да оженим дъщеря си, после да имаме дечица, да имаме пълни
хамбари
, волове, туй да ядем, онуй да пием и т.н.“ Всеки ден нареждаме и най-после умрем.
И който не вярва, ще бъде безверник, а Христос казва: „Свидетелството на тия двама е вярно“. Само онова свидетелство в нас е вярно, което сърцето и умът ни дават едновременно. Само ония неща в природата говорят истината, които са неменяеми. И когато някой казва нещо от своята опитност или цитира кой философ и математик какво казал, според моята математика изключвам от казаното 50% и после още 25% и след това ще се позамисля към коя група спадат останалите 25%, дали към вариация, към пермутация или към комбинация – нареждане, разместване или съчетание. Какви са нашите отношения към Бога?
Някои казват: „Да ни помогне Господ да се наредим, да наредим децата си, да оженим дъщеря си, после да имаме дечица, да имаме пълни
хамбари
, волове, туй да ядем, онуй да пием и т.н.“ Всеки ден нареждаме и най-после умрем.
Попът дойде и започне: „Благословен Господ Бог наш“, и свърши: „Успокой, Господи“. Този, който иска да го нареди Господ, трябва да мине през всички тия вариации, пермутации и комбинации, а не да остане само в нареждането. България сега издава само предписания и нареждания. Това не е нищо друго, освен претоварване на камилата: турят провизии и стоки, докато ѝ се счупи гърбът. Онова, което Бог свидетелства вътре в нас, то е Духът, който говори, и ние, като чада Божии, трябва да умеем да се вслушваме в Неговия глас.
към беседата >>
20.
Кротостта и смирението
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Да допуснем, че баща ви е оставил наследство 5 кила жито в
хамбара
и 1 кило на нивата посято – кое от двете ще поискате при подялба?
На колко части може да го разложите? На 2, на 5 и на 10. Ако го разложите на 2, на 5 и на 10, отношенията едни и същи ли ще бъдат? Ако двама разделят 10-те лева, всеки от тях ще вземе по 5 лева; ако ги разделят петима, всеки от тях ще вземе по 2 лева, а ако ги разделят 10 души, всеки ще вземе по 1 лев. От гледището на земния живот, вие бихте предпочели да имате 5 лева, а не 2 или 1 лев, но в духовния свят всякога предпочитат единицата: тя има по-голям смисъл, по-голяма стойност, отколкото числото 5.
Да допуснем, че баща ви е оставил наследство 5 кила жито в
хамбара
и 1 кило на нивата посято – кое от двете ще поискате при подялба?
Когато мислите за себе си, за своето благо, вие имате 5-те кила в хамбара, а когато мислите и за другите, тогава ще предпочетете едното кило, посято на нивата. Важно е онова, що е посято в нивата. Затова съвременните жени трябва да се научат да сеят. Вие знаете да пресявате брашно, но вече готово, смляно, а не знаете да сеете жито на нивата, нито знаете времето му – кога трябва да се сее. С това ви навеждам на вътрешния велик закон, който е както първата нишка на чорапа.
към беседата >>
Когато мислите за себе си, за своето благо, вие имате 5-те кила в
хамбара
, а когато мислите и за другите, тогава ще предпочетете едното кило, посято на нивата.
На 2, на 5 и на 10. Ако го разложите на 2, на 5 и на 10, отношенията едни и същи ли ще бъдат? Ако двама разделят 10-те лева, всеки от тях ще вземе по 5 лева; ако ги разделят петима, всеки от тях ще вземе по 2 лева, а ако ги разделят 10 души, всеки ще вземе по 1 лев. От гледището на земния живот, вие бихте предпочели да имате 5 лева, а не 2 или 1 лев, но в духовния свят всякога предпочитат единицата: тя има по-голям смисъл, по-голяма стойност, отколкото числото 5. Да допуснем, че баща ви е оставил наследство 5 кила жито в хамбара и 1 кило на нивата посято – кое от двете ще поискате при подялба?
Когато мислите за себе си, за своето благо, вие имате 5-те кила в
хамбара
, а когато мислите и за другите, тогава ще предпочетете едното кило, посято на нивата.
Важно е онова, що е посято в нивата. Затова съвременните жени трябва да се научат да сеят. Вие знаете да пресявате брашно, но вече готово, смляно, а не знаете да сеете жито на нивата, нито знаете времето му – кога трябва да се сее. С това ви навеждам на вътрешния велик закон, който е както първата нишка на чорапа. Как учите вашите деца да плетат чорапи?
към беседата >>
Вие имате кротостта и смирерението в себе си, но те са стояли досега във вашите
хамбари
в потенциално състояние, сега вече трябва да ги изнесете на нивата, и там да ги посеете.
Когато влезете в тясна връзка с духовния свят, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това в Евангелието се нарича ''ново раждане'', за което какви ли не определения се дават. Новото раждане значи обновление – да можете да живеете едновременно и в този, и в онзи свят, или, друго яче казано, да знаете да трансформирате енергията от физическия свят в духовния, и обратно. Работете върху кротостта и смирението, защото няма по-хубаво нещо от това, да сте в едно общество на смирени и кротки хора. Като поставите кротостта и смирението като основен камък, ще може да отстраните всички спънки, мъчнотии, неприятности, които срещате в обществото, в домовете си, или където и да е.
Вие имате кротостта и смирерението в себе си, но те са стояли досега във вашите
хамбари
в потенциално състояние, сега вече трябва да ги изнесете на нивата, и там да ги посеете.
Някои от вас с по-кротки и смирени, защото имат повече влага. А онези, по-коравите буци от нивата ви, те нямат влага. Ако у някого няма кротост и смирение, и да дойде любовта, нищо няма да направи, тя ще го изсуши, ще го направи на пастърма. За да разберете любовта, тя трябва да мине през кротостта и смирението. Такъв е законът.
към беседата >>
21.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в
хамбари
няма да го пазите.
Още в предисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета.
Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в
хамбари
няма да го пазите.
Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия. И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят. И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва.
към беседата >>
И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в
хамбари
го пазят.
Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия.
И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в
хамбари
го пазят.
И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва. Хората измениха на великия закон, който ангелът написа още в предисторични времена. Тоя закон може да се приложи навсякъде. Житното зърно представя една математична формула, която трябва да се изучава. И в геометрията има много неща за изучаване.
към беседата >>
Всеки ще разбере, че житото не трябва да се тегли с никаква мярка, нито с кола да се пренася, нито в
хамбар
да се пази, и всеки да си вземе толкова, колкото може сам да носи на гърба си.
Мислете, както искате, но няма да минат десет години, сами ще разберете, има ли правда в света, има ли Божествени закони. В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее. Това чета аз в Божията книга. Така ми е казано. Няма да остане глава в света, която да не разбере, че законът на Бога е всякога един и същ и неизменен.
Всеки ще разбере, че житото не трябва да се тегли с никаква мярка, нито с кола да се пренася, нито в
хамбар
да се пази, и всеки да си вземе толкова, колкото може сам да носи на гърба си.
С това не искам да ви заплашвам, но казвам: Ще мине известно време, и вие сами ще се убедите в истинността на моите думи. Запишете си тия думи на едно тефтерче, за да се убедите, че думите ми ще се сбъднат. Не казвам да тръбите това в света, да плашите хората, но да вземете думите ми във внимание и да оправите живота си. Няма да минат много години, и вие ще се откажете от стария си господар. Бог ще уволни всички нечестни служители и ще остави само ония, които са доказали своята честност и искреност в служенето си.
към беседата >>
– Имаш ли
хамбар
за жито?
– Вярвам. – Вярваш ли в Неговата Мъдрост? – Вярвам. – Вярваш ли в Неговата Истина? – Вярвам.
– Имаш ли
хамбар
за жито?
– Имам. – Жито? – Имам. – Имаш ли магаре за пренасяне на житото? – Имам.
към беседата >>
– Като дойдете при мене, ще ви кажа: Житото не тегля, в
хамбар
не го пазя.
Душите им протестират. Не е въпрос да се разчувствате, но да приложите Божията Любов – да възприемете Божественото учение. То е много старо учение. Колко пъти сте го изучавали! – Как ще го приложим?
– Като дойдете при мене, ще ви кажа: Житото не тегля, в
хамбар
не го пазя.
Влез и си вземи, колкото ти трябва. Вие минавате за учени хора, за християни, но имате полици с двама-трима поръчители. Казваш: Наистина, ти си честен човек; майка ти и баща ти са честни хора, вярвам ви, но за да бъда сигурен, нека се подпишат на полицата. Това показва, че тоя човек вярва на тебе само 50%. И сега, като говоря, хората ми вярват само 50%.
към беседата >>
Казвам: Докато мерите житото с крини, докато го пренасяте с коли, докато го пазите в
хамбари
, вие всякога ще страдате, и хлябът ще поскъпва от ден на ден.
Вярата повдига еднакво и бедния, и богатия. Ако имаш вяра, и беден, и прост да си, ще се повдигнеш. Ако нямаш вяра, и богат да си, ще паднеш. Причината за падането на човека е отсъствието на вяра. Щом падне, той започва да чука камъни и казва: Хубав беше животът едно време.
Казвам: Докато мерите житото с крини, докато го пренасяте с коли, докато го пазите в
хамбари
, вие всякога ще страдате, и хлябът ще поскъпва от ден на ден.
– Какво трябва да правим? – Не теглете житото. Това се постига само с любов. Само по тоя начин ще разберете, как работи природата. Всеки трябва да носи в себе си любовта поне на майката и на бащата.
към беседата >>
– Вие можете да теглите житото, да го пренасяте с коли, да го пазите в
хамбари
, да отваряте войни, да се биете.
Който върши Божията воля, той заминава за оня свят, а не умира. Той казва сбогом на близките си и знае, де отива. Той знае, че ще възкръсне и пак ще дойде на земята да продължи работата си. – Това не може да стане с нас Ние не можем да възкръснем. – Какво можете да правите?
– Вие можете да теглите житото, да го пренасяте с коли, да го пазите в
хамбари
, да отваряте войни, да се биете.
В края на краищата, учените се питат: Защо светът е създаден така? Защо идат толкова страдания? „Който има ухо, нека слуша, що казва Духът.” Аз бих желал да не слушате само мене, но да слушате всички учени, които са създали нещо; всички музиканти и художници, които са обезсмъртили името си. В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само едно цвете, една река, една гора или една планина. Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно.
към беседата >>
Аз нося добро на българите и казвам: Житото, което ви давам, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в
хамбари
да го пазите.
Всъщност, причината за това е ножът на нейния мъж. Той най-добре знае вината си. Нека всички знаят това. Така говори Духът. Аз не искам българите да обиждат Духа, Който живее в мене.
Аз нося добро на българите и казвам: Житото, което ви давам, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в
хамбари
да го пазите.
Нека всеки си вземе толкова, колкото сам може да носи. Ясно ли ви е сега? Това не говоря аз, но Божият Дух, Който живее във всички хора. Един е Духът. Той възпитава и майката, и бащата, и учителя, и съдията, и свещеника.
към беседата >>
Причината се заключава в това, че седиш в кръчмата, че мериш житото с крини, че го пренасяш с коли, че го пазиш в
хамбари
.
” Той казва да напуснеш дюкяна си и да излезеш вън. Щом ти каже, веднага изпълни заповедта му. Иначе, ще те удари един път и ще ти счупи ръката. И като те питат, как счупи ръката си, ще кажеш, че си паднал от коня си. Причината за счупването на ръката не е външна, но вътрешна.
Причината се заключава в това, че седиш в кръчмата, че мериш житото с крини, че го пренасяш с коли, че го пазиш в
хамбари
.
За да не се чупи ръката ти, в кръчма не ходи, с крини жито не мери, в хамбари не го пази. И всеки да си вземе толкова жито, колкото може да носи. Засега тоя обяд ви е достатъчен. Повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде във вас, Той ще ви научи, какво да правите, и ще ви припомни всичко онова, което аз съм ви казал.” Духът ще ви научи на всичко.
към беседата >>
За да не се чупи ръката ти, в кръчма не ходи, с крини жито не мери, в
хамбари
не го пази.
Щом ти каже, веднага изпълни заповедта му. Иначе, ще те удари един път и ще ти счупи ръката. И като те питат, как счупи ръката си, ще кажеш, че си паднал от коня си. Причината за счупването на ръката не е външна, но вътрешна. Причината се заключава в това, че седиш в кръчмата, че мериш житото с крини, че го пренасяш с коли, че го пазиш в хамбари.
За да не се чупи ръката ти, в кръчма не ходи, с крини жито не мери, в
хамбари
не го пази.
И всеки да си вземе толкова жито, колкото може да носи. Засега тоя обяд ви е достатъчен. Повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде във вас, Той ще ви научи, какво да правите, и ще ви припомни всичко онова, което аз съм ви казал.” Духът ще ви научи на всичко. Той ще ви напомни всичко онова, което живият Господ ви е казал.
към беседата >>
Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Това житно зърно с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в
хамбари
няма да го запазвате и всеки човек ще вземе на гърба си от това житно зърно толкова, колкото може да носи.
(втори вариант)
Когато кажем, че Духът говори в един народ, то значи, че този народ може да мисли, може да разбира. Същото е и когато Духът говори и у един човек. Този човек разбира и мисли правилно. В аналите на окултната наука се говори, че когато Господ създал първото царство, което било още в предисторически времена, хората се намерили в едно безизходно затруднено положение и не знаели как да разрешат много въпроси в живота си. Царят им бил много благочестив човек и затова се обърнал за помощ към Бога.
Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Това житно зърно с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в
хамбари
няма да го запазвате и всеки човек ще вземе на гърба си от това житно зърно толкова, колкото може да носи.
Ако служите на този закон, ще бъдете щастливи, но в деня, когато му измените, ще ви сполетят най-големите нещастия." Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно зърно с крини го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в хамбари го съхраняват. Всеки човек трябва да носи от житното зърно на гърба си толкова, колкото му е потребно. Това е един велик закон, който може да се приложи навсякъде в живота. Житното зърно е една математическа формула.
към втори вариант >>
Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно зърно с крини го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в
хамбари
го съхраняват.
(втори вариант)
Този човек разбира и мисли правилно. В аналите на окултната наука се говори, че когато Господ създал първото царство, което било още в предисторически времена, хората се намерили в едно безизходно затруднено положение и не знаели как да разрешат много въпроси в живота си. Царят им бил много благочестив човек и затова се обърнал за помощ към Бога. Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Това житно зърно с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го запазвате и всеки човек ще вземе на гърба си от това житно зърно толкова, колкото може да носи. Ако служите на този закон, ще бъдете щастливи, но в деня, когато му измените, ще ви сполетят най-големите нещастия."
Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно зърно с крини го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в
хамбари
го съхраняват.
Всеки човек трябва да носи от житното зърно на гърба си толкова, колкото му е потребно. Това е един велик закон, който може да се приложи навсякъде в живота. Житното зърно е една математическа формула. В геометрията си служат с прави и криви линии, с разни фигури, тела. Например кръгът е една фигура.
към втори вариант >>
Тъй чета аз, тъй са ми казали: и най-дебелата глава в света ще разбере, че законът на Бога е всякога един и същ, че житото не трябва нито да се тегли, нито с коли да се пренася, нито в
хамбари
да се пренася, а всеки да носи толкова, колкото му трябва.
(втори вариант)
" И ти, и касата ти ще загинете, Чикаго се е запалил. Господ не ни е пратил да ставаме милионери, майки, бащи, проповедници, но ни е изпратил на земята да бъдем ученици на Великото Божествено учение, да се научим как да живеем. Може да кажете, че това учение е в разрез с разбиранията на хората. Може да мислите и така, но няма да се минат и десет години, и Онзи, Който е създал света, ще ви покаже дали в него има закона, дали има Божествена правда, или не. Няма да се намери човек до това време, комуто дебелата глава да не узрее.
Тъй чета аз, тъй са ми казали: и най-дебелата глава в света ще разбере, че законът на Бога е всякога един и същ, че житото не трябва нито да се тегли, нито с коли да се пренася, нито в
хамбари
да се пренася, а всеки да носи толкова, колкото му трябва.
Не мислете, че с това искам да ви заплашвам, но като се минат десет години и се сбъдне това, което сега ви говоря, ще се уверите в моите думи, в това, което по-рано ви е казано. Запишете това в книжката си. Не ви казвам това, за да го тръбите всред света, да внасяте страх навсякъде, а да вземете във внимание думите ми. В света ще се народят такива хора, че в продължение на десет години най-много ще се откажете от правото си да служите на стария си господар. Господ ще уволни всички Свои нечестни служители, а ще остави само тези, които честно са Му служили.
към втори вариант >>
" „Вярвам." „Имаш ли
хамбар
?
(втори вариант)
В Евангелието има две идеи: църква и Царство Божие. Църквата е един вътрешен процес, а Царството Божие е външен процес, който оформява всичко. Питам църквата: де са вашите форми, де е вашето верую, което казва: „Вярвам в Единаго Бога Истиннаго..." „Ако вярваш в Бога, вярваш ли в Неговата любов? " „Вярвам." „Вярваш ли в Неговата истина? " „Вярвам." „Вярваш ли в Неговата мъдрост?
" „Вярвам." „Имаш ли
хамбар
?
" „Имам." „Ами жито? " „Имам." „Магаре имаш ли? " „Имам." „Тогава в тебе няма никаква Божествена любов, никаква вяра, истина, мъдрост; всичко е човешко." Това не са мои мисли, тъй говори Духът. Това са мисли на живия Господ, Който държи живота и благодарение на Когото днес всички министри, бащи, майки, учители, проповедници се ползват от благата Му.
към втори вариант >>
Като дойде някой при мене, ще му кажа: „Аз не тегля житото, в
хамбар
не го пазя.
(втори вариант)
Неговото ухо е толкова остро, че схваща и най-малките въздишки на хора, които страдат. Като четете Откровението, срещате места, дето се говори как викат душите на закланите животни. Сега не искам само да се афектирате, а да приложите Божественото учение, Божествената любов. Това учение е старо, много пъти сте го учили. Как ще го приложим?
Като дойде някой при мене, ще му кажа: „Аз не тегля житото, в
хамбар
не го пазя.
Влез, вземи си колкото ти трябва." И ние сме учени хора, християни, но на нашите полици има по двама-трима гаранти. Казват ти: „Ти си наистина много честен човек. Майка ти и баща ти също са честни хора. Вярвам ти, но за да бъда сигурен, нека ми гарантират." Това показва, че този човек не вярва в тебе петдесет процента. Като ви говоря сега, хората ми вярват само петдесет процента.
към втори вариант >>
Аз ви казвам: „Докато мерите житното зърно, докато с коли го пренасяте и докато в
хамбар
го пазите, хлябът ще стане още по-скъп." За да не го теглите, какво ви трябва?
(втори вариант)
Във вярата няма никакви промени. Ти може да си най-последен, най-беден човек, но ако имаш вяра, ще се подигнеш; ако нямаш вяра - ще паднеш, ще изгубиш и това, което си имал. Причината за всяко падане е това, че у хората няма вяра. Всички, които нямат вяра, чукат камъни и казват: „Е, какъв хубав беше животът по-рано! "
Аз ви казвам: „Докато мерите житното зърно, докато с коли го пренасяте и докато в
хамбар
го пазите, хлябът ще стане още по-скъп." За да не го теглите, какво ви трябва?
Любов. Но каква любов? Не от картоф, а да се повърнете към любовта на майката, да видите с какво работи природата. Всеки трябва да има любовта на майката и бащата, след като родят детето си. И когато говорим за любов, трябва да разбираме любовта на майките и бащите. Това е идейното в света.
към втори вариант >>
Жито може да теглите, в
хамбар
да го пазите, войни да отваряме, да се бием и т.н.
(втори вариант)
След вас няма да тръгнат близките ви, облечени в черно, да плачат, свещеници да ви пеят и да казват всички: „Да го упомене Господ в Царството Си. Бог да го прости." Ако живеете и изпълнявате волята Божия, като си заминавате за онзи свят, ще кажете на всички сбогом, защото си отивате при Бога и ще носите на всички много здраве. А близките ви ще кажат: „Сбогом. Но като се върнеш в деня на възкресението, ще ни разправиш всичко." Сега казвате: „Това не можем, онова не можем." А какво можете?
Жито може да теглите, в
хамбар
да го пазите, войни да отваряме, да се бием и т.н.
И тогава учените хора питат: „Защо е направен така светът? " „Който има ухо да слуша, нека слуша що казва Духът." Аз бих желал да не слушате само мене, а да слушате и всички учени хора, всички, които са създали нещо в света, всички музиканти. В природата няма само едно цвете, един извор, една река, една планина, а хиляди цветя, извори, реки я съставляват. Във всичко това, събрано заедно, се проявява Този Велик Божествен Дух.
към втори вариант >>
Аз нося добро на българите и казвам: житното зърно, което ви нося, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в
хамбари
да го пазите, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
(втори вариант)
И като ги излекувам, ще им кажа: „Понеже се разболяхте от моето учение, сега стойте далеч от мене." Ако се разболеят втори път, вече не отговарям. Всички нека знаят това. Така говори Духът. Защо постъпвам така? Защото не искам българите да обиждат Духа, Който живее в мене.
Аз нося добро на българите и казвам: житното зърно, което ви нося, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в
хамбари
да го пазите, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
Ясен ли съм? Това не го казвам аз, а Божественият Дух, Разумният принцип, Който живее във всички хора. Един е Той, няма много. Този Дух и майката възпитава, и учителя, и съдията учи.
към втори вариант >>
Причината за това не е външна, а тази, че стоиш в кръчма, житото с крини мериш, в
хамбар
го пазиш и т.н.
(втори вариант)
Мъжът на тази българка героиня бил известен със своята сила. Борил се един път с един пехливанин и му счупил крака, а сега жена му с една плесница могла да го събори и да му счупи ръката. И тъй, като дойде Духът, ще ти каже: „Излез от дюкяна! " Веднага трябва да излезеш, иначе ще ти удари една плесница, ще те събори и ще ти счупи ръката. Когато те питат как си счупи ръката, ще кажеш, че си паднал от коня си.
Причината за това не е външна, а тази, че стоиш в кръчма, житото с крини мериш, в
хамбар
го пазиш и т.н.
Затова в кръчми не стойте, житото с крини не мерете, в хамбар не го пазете, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва. Засега ви е достатъчен този обед, а повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас. Христос казва тъй: „Духът на истината като дойде у вас, Той ще ви настави и припомни всичко, което Аз съм казал." Този Дух ще ви научи, ще ви припомни всичко, което живият Господ е казал някога. Той ще възкръсне във вашите души!
към втори вариант >>
Затова в кръчми не стойте, житото с крини не мерете, в
хамбар
не го пазете, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
(втори вариант)
Борил се един път с един пехливанин и му счупил крака, а сега жена му с една плесница могла да го събори и да му счупи ръката. И тъй, като дойде Духът, ще ти каже: „Излез от дюкяна! " Веднага трябва да излезеш, иначе ще ти удари една плесница, ще те събори и ще ти счупи ръката. Когато те питат как си счупи ръката, ще кажеш, че си паднал от коня си. Причината за това не е външна, а тази, че стоиш в кръчма, житото с крини мериш, в хамбар го пазиш и т.н.
Затова в кръчми не стойте, житото с крини не мерете, в
хамбар
не го пазете, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
Засега ви е достатъчен този обед, а повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас. Христос казва тъй: „Духът на истината като дойде у вас, Той ще ви настави и припомни всичко, което Аз съм казал." Този Дух ще ви научи, ще ви припомни всичко, което живият Господ е казал някога. Той ще възкръсне във вашите души!
към втори вариант >>
22.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
Отвори касите и пръсна парите; отвори
хамбарите
на богаташите и ги изтърси.
на земята, но на никого не казаха, мълчаха си. И този път дойде Христос, но пак не Го познаха. – Как дойде? – С камшик в ръка. Така Той обиколи цяла Европа.
Отвори касите и пръсна парите; отвори
хамбарите
на богаташите и ги изтърси.
Христос запита богатите: Защо дойдох на земята и пролях кръвта си? За богатите търговци и фабриканти ли, да измъчват и насилват своите братя? Защо ви са тези пушки и топове? Въпреки това, мнозина казват: Не е дошъл още Христос на земята. – Дойде Христос, но с камшик в ръка.
към беседата >>
23.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
“ Когато обичаш някого, той дохожда при тебе и ти му даваш една-две-три и повече крини жито без пари, даваш му дори и цял
хамбар
.
Говоря на едного по този въпрос, а той ми отговаря: „Добре, но парички, парички трябват за този живот.“ И всички хора казват: „Пари, пари трябват! “ Е, добре, колко върви днес наполеонът? Никога в света не е имало толкова много пари, толкова много злато, както сега. Но не са парите, които правят хората щастливи. Исаия казва: „Елате си вземете при мен без пари.“ Казвате: „Може ли без пари?
“ Когато обичаш някого, той дохожда при тебе и ти му даваш една-две-три и повече крини жито без пари, даваш му дори и цял
хамбар
.
Защо си тъй щедър към него? – Защото ти е приятел. Казвате: „Каква ще бъде бъдещата разменна монета? “ – Отговаряме: „Приятелството.“ Когато основем живота си на приятелството, приятелите ще бъдат разменната монета. Казвате: „Кога ще се обърне цялото общество?
към беседата >>
24.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
И житното зърно, докато е в
хамбара
, не е проявено.
Следователно, дойде ли Божествената светлина върху човека, тя ще изкара лошото от неговия ум навън и ще отвори път на доброто, което се крие в душата му. Искам да коригирам израза, с който си послужих. Казах, че не сте човеци. Какво разбирам под тези думи? Че не сте се проявили като човеци.
И житното зърно, докато е в
хамбара
, не е проявено.
Щом се посее, ще се прояви. Също и вас, като ви посеят, вие ще се проявите като човеци. Друг е взел вашето богатство. Друг владее вашия ум. Заложена е някъде вашата душа.
към беседата >>
25.
От мен да мине / От мен да замине
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
Имате жито в
хамбара
си и друго посято на нивата.
Някой казва: „Аз съм християнин.“ – С какво си започнал? – „С милосърдието – но не върви; с друга добродетел – но също не върви.“ Християнинът трябва да върви със закона за самопожертвуванието. Християнството не е за светски деца галени, които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертвувание значи да повдигнеш живота си. Христос казва: „Който изгуби живота си за Мене, ще го намери и който го запазва, ще го изгуби.“
Имате жито в
хамбара
си и друго посято на нивата.
От кое се ползувате? – От това, което е посято. Законът за самопожертвуванието не разбира да загубим душата си, а да почерпим сила. Жертва е да заколим едно агне, а самопожертвувание е да дадеш всичко от себе си или най-малко да направиш услуга. Росните капки не се ли самопожертвуват?
към беседата >>
26.
Добри ученици
,
ИБ
, В.Търново, 19.9.1920г.,
Великият закон на природата се състои в туй, че земледелецът туря в
хамбара
си само това, което ще посява.
Сега много ви е говорено, остава само да прилагате.
Великият закон на природата се състои в туй, че земледелецът туря в
хамбара
си само това, което ще посява.
Във вашите хамбари има достатъчно, остава вие само да сеете. В постъпките ви гледам, че правите едно лицемерие. Вие трябва да знаете, че не служите на мене, а на Бога. Аз не мога да уча вместо вас. Аз мога само да ви предам, а вие сами трябва да се учите, за да придобиете знания, които ви са потребни.
към беседата >>
Във вашите
хамбари
има достатъчно, остава вие само да сеете.
Сега много ви е говорено, остава само да прилагате. Великият закон на природата се състои в туй, че земледелецът туря в хамбара си само това, което ще посява.
Във вашите
хамбари
има достатъчно, остава вие само да сеете.
В постъпките ви гледам, че правите едно лицемерие. Вие трябва да знаете, че не служите на мене, а на Бога. Аз не мога да уча вместо вас. Аз мога само да ви предам, а вие сами трябва да се учите, за да придобиете знания, които ви са потребни. Всеки ученик си има чанта, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в чантата, а трябва да се извадят от чантата.
към беседата >>
27.
Само хляб
,
ИБ
, В.Търново, 12.10.1920г.,
Бедният в едно отношение е онзи, който е изпразнил
хамбарите
си за новото жито и е измил бъчвите за новото вино.
Това са основните черти, а другите са сянка. Защо трябва да бъда беден? За да намериш приятелите си, защото те ти са потребни. За да намериш Господа, трябва да сме бедни. Богатият не може да намери Господа, той прилича на натоварена камила, която, като дойде при иглените уши, трябва да се разтовари.
Бедният в едно отношение е онзи, който е изпразнил
хамбарите
си за новото жито и е измил бъчвите за новото вино.
В Свещеното Писание никъде не е казано: „Блажени богатите.“ Богатият не може да бъде блажен, то е закон. А защо богатият не може да бъде блажен? Как може той да бъде блажен, когато е заграден отвсякъде с неприятели: децата му и роднините му, всички желаят неговата смърт, за да се доберат до иманието му. Може ли той при това положение да бъде блажен? Когато един цар се разхожда, той е заобиколен отпред и отзад с войници, това е един затворник, който с гордост понася своя доброволен затвор.
към беседата >>
28.
Всичкият дълг
,
ИБ
, Русе, 31.12.1920г.,
Житното зърно трябва да се покори, да влезе в земята, за да израсте, иначе ще стои в
хамбара
.
Те са необходими, за да се изливат през тях нечистотиите от хората, от народа. Мъже, любете жените си! Жени, обичайте мъжете си! Покоряването е резултат на насилие. То е едно велико условие за растеж.
Житното зърно трябва да се покори, да влезе в земята, за да израсте, иначе ще стои в
хамбара
.
Волът като го вържат с юлар, покорява се и го водят. Да си слуга, значи да знаеш закона на движението на силите. Да си господар, значи да знаеш големите величини – да работиш с тях. Който се е научил да заповядва, не се отучва лесно. Разказва Учителят примера за оня турчин кадия, който, като го уволнили, взел 40 ибрика, напълвал ги с вода, нареждал ги край стената на джамията, сядал на стол и когато някой дохождал и вземал ибрик, той му казвал: „Брак она ал шу“ – „Остави него, вземи този.“ И по този начин кадията пак бил заповедник – заповедник на ибриците.
към беседата >>
29.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Той е решил да изпразни всички
хамбари
и навсякъде по света да засее новото семе.
Казвате: „Бог да оправя работите, ние нищо не можем да направим“. Бог да оправи света! Бог е дошъл на земята да оправи работите, но с минуси. Той е решил да изпразни всички пълни шишета. Той е решил да изпразни всички каси, в които с години са трупани богатства.
Той е решил да изпразни всички
хамбари
и навсякъде по света да засее новото семе.
По какъв начин ще направи това Бог, нямам намерение да превеждам на ваш език. Ако го преведа, гащите ви ще почнат да треперят. Няма да изнеса цялата истина. Опасно е да се говори истината на хората. Когато прекарваш страхливия през някаква пропаст, завържи очите му да не вижда отде минава.
към беседата >>
Той е рѣшилъ да изпразни всички пълни шишета, Той е рѣшилъ да изпразни всички каси, който съ хиляди години сѫ трупали богатства, Той е рѣшилъ да изпразни всички
хамбари
и навсѣкѫдѣ въ свѣта да засѣе Новото.
(втори вариант)
“ Не знаете! Можете да направите опитъ въ това отношение, да провѣрите, че моето учение почива на единъ великъ законъ. Задайте си за цѣль прѣзъ една цѣла недѣля да бѫдете съ всички добри, любезни, пъргави въ всѣка работа и да ядете и пиете съ радость на душата, ще видите каква енергия ще внесете въ дома си. Ще ми възразите: „Господь, Господь да оправи свѣта! “ Господь, който иде сега да оправя свѣта, работи съ минуси.
Той е рѣшилъ да изпразни всички пълни шишета, Той е рѣшилъ да изпразни всички каси, който съ хиляди години сѫ трупали богатства, Той е рѣшилъ да изпразни всички
хамбари
и навсѣкѫдѣ въ свѣта да засѣе Новото.
Азъ нѣма да прѣвеждамъ на вашъ езикъ начина, по който ще стори това нѣщо Господь, защото ако го прѣведа, гащитѣ ви ще започнатъ да треперятъ. Нѣма да ви казвамъ цѣлата истина, защото като се говори истината, опасно е. Когато прѣкарвашъ нѣкой страхливецъ прѣзъ пропасть, завържи му очитѣ да не вижда и тъй го прѣкарай. Той нѣма да знае гдѣ го водишъ и ще мине пѫтя благополучно. Сега, ако ви развържа бандеролитѣ, съ който врѣменно сѫ ви свързали, коситѣ ще ви побѣлѣятъ!
към втори вариант >>
30.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Ако запитате сегашните земеделци отде ще вземат хляб, те ще кажат: „Ще вземем жито, ще го посеем на нивите и, като израсте, ще го ожънем и приберем в
хамбара
“.
Свободен е само оня, който знае да събира, умножава и степенува правилно. И майката е свободна, когато ражда добри и умни деца. Мъжът и жената представят събирането, децата – умножението, а тяхното развитие – степенуването. Значи развитието на човека започва със събирането, минава през умножението и продължава със степенуването. „А това казваше Той, да ги изпита, защото знаеше какво щеше да прави.“ Христос запита учениците си, отде ще вземат хляб, да нахранят тоя народ.
Ако запитате сегашните земеделци отде ще вземат хляб, те ще кажат: „Ще вземем жито, ще го посеем на нивите и, като израсте, ще го ожънем и приберем в
хамбара
“.
Какво ще кажат гражданите на тоя въпрос? Те отиват при земеделците, измерват известно количество жито и работите им вървят напред. Питам: Има ли друг начин за хранене освен тоя, по който хората сега се хранят? – Има и друг начин. В бъдеще хората ще приемат храната направо от природата, както днес приемат въздуха.
към беседата >>
Тогава храната няма да се мели, да се пази в
хамбари
, да се меси, както става с житото.
Какво ще кажат гражданите на тоя въпрос? Те отиват при земеделците, измерват известно количество жито и работите им вървят напред. Питам: Има ли друг начин за хранене освен тоя, по който хората сега се хранят? – Има и друг начин. В бъдеще хората ще приемат храната направо от природата, както днес приемат въздуха.
Тогава храната няма да се мели, да се пази в
хамбари
, да се меси, както става с житото.
И дишането е процес на хранене. В една минута човек прави 20 вдишки, т.е. приема 20 обяда. – Кога ще стане това? – Когато хората се научат да събират, умножават и степенуват правилно; когато престанат да се хвалят със своите недостатъци.
към беседата >>
Въздухътъ прѣзъ никакви
хамбари
не минава, прѣзъ никакви мелници, прѣзъ никакви фурни.
(втори вариант)
“ Сегашнитѣ хора ще кажатъ, че трѣбва да вземемъ този хлѣбъ отъ нивитѣ. Земледѣлцитѣ иматъ начинъ, хвърлятъ тѣзи житни зрънца въ земята и тѣ се умножаватъ. Вие, гражданитѣ отивате, мѣрите го и този процесъ върви. Питамъ сега: въ природата има ли другъ начинъ за хранене отъ този или той е единствениятъ начинъ? Има. Единъ день вие ще приемате храната тъй свободно, както приемате въздуха.
Въздухътъ прѣзъ никакви
хамбари
не минава, прѣзъ никакви мелници, прѣзъ никакви фурни.
И дишането и то е едно ядене. Въ една минута се взиматъ 20 обѣда. Колко често се яде! Ще дойде день, когато ще приемаме храната тъй свободно, както приемаме въздуха. Но кога ще бѫде то?
към втори вариант >>
31.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Кой не може да извади нещо от
хамбара
си?
Всяка нова култура, всичко ново започва с изваждане. Ония, които прилагат законите на изваждането, трябва да знаят не само простото действие изваждане, но и ония дълбоки вътрешни закони, които трансформират енергията, т.е. превръщат я от състояние на събиране в състояние на изваждане. Във вашия ум стои мисълта, че изваждането е просто действие. Казвате: „Кой не може да бръкне в кесията си и да извади няколко лева?
Кой не може да извади нещо от
хамбара
си?
“ Наистина, просто действие е изваждането, но като дойдем до вътрешното изваждане въпросът става малко по-сложен. Трябва да знаеш как да изваждаш. Някоя майка изважда детето си преждевременно. За нея се казва, че пометнала. Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“.
към беседата >>
Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ
хамбара
?
(втори вариант)
Въ миналата бесѣда азъ засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението. Изваждането, това е обратно дѣйствие на събирането. Математицитѣ казватъ така: „Дава се сумата на двѣтѣ събираеми, това число се нарича умаляемо, едното събираемо, наречено умалитель и се търси другото, което се нарича разлика или остатъкъ“. Всѣка нова култура, започва съ изваждането. Онѣзи, които употрѣбяватъ закона на изваждането, трѣбва да разбиратъ не само простото изваждане, но трѣбва да разбиратъ и онѣзи дълбоки вѫтрѣшни закони, които трансформиратъ материята, та да знаете да прѣвеждате материята отъ състояние на събиране въ състояние на изваждане.
Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ
хамбара
?
Дѣйствително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесътъ е малко по-сложенъ, трѣбва да знаешъ какъ да изваждашъ. Много майки изваждатъ не на врѣме. Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане. Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане.
към втори вариант >>
32.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Семето, което се посее на нивата, има условия да се размножава; онова, което остава в
хамбара
, продава се и през камък минава.
Често младите казват: „Духовният живот не е за нас“. Казвам: Който мисли така, той е като хилавата мома. Той не е за новата култура. Като дойде новата култура, ще подеме само ония, които са готови за нея. Хилавите ще останат за бъдещето.
Семето, което се посее на нивата, има условия да се размножава; онова, което остава в
хамбара
, продава се и през камък минава.
Който се взима, на нивата се поставя, за да расте и да се развива; който остава, влиза в хромела – не може да расте и да се развива. Някой казва: „Дано не съм от тия, които се взимат“. – Ако не те вземат, ще останеш под хромела. Не си правете илюзии, природата не прави изключение за никого: или на нивата ще те посеят, или под хромела ще те сложат. Или на Бога ще служиш, или на Мамона.
към беседата >>
И тогава казвамъ: Онова сѣме, което се посѣе на нивата, има условия да се размножава, а онова, което остава въ
хамбара
, то се продава и прѣзъ камъкъ се прѣкарва.
(втори вариант)
Въ свѣта има едно криво разбиране на тази набожность. Набоженъ човѣкъ наричамъ този, който има качествата, свойствата на Бога, има и Неговия умъ, Неговата душа и сърце, а онзи, който е само сѣнка на Бога, който прѣдставлява само силата Божия въ себе си, той не е набоженъ човѣкъ, той е човѣкъ на силата. Христосъ обръща внимание на своитѣ слушатели и казва: „Помнете Лотовата жена.“ Защо тя остана? – Защото се обърна пакъ да гледа къмъ Содомъ и Гоморъ. На друго мѣсто Христосъ казва: „Който е хваналъ ралото и се обръща назадъ, той не е за мене достоенъ.“ Младитѣ казватъ тъй: „Не е врѣме да започнемъ религиозенъ животъ.“ Казвамъ: Вие сте като хилавата мома, ще останете въ къщи, не сте за новата култура, за въ бѫдеще сте.
И тогава казвамъ: Онова сѣме, което се посѣе на нивата, има условия да се размножава, а онова, което остава въ
хамбара
, то се продава и прѣзъ камъкъ се прѣкарва.
Който се взима, отива на нивата и се посѣва, тамъ има растене, а който остава, той влиза подъ хлебела и въ него нѣма растене. Слѣдователно, когато нѣкои кажатъ: „Ние да не сме отъ тѣзи, които да ни взематъ.“ Казвамъ: „Тогава ще останете подъ хлебела.“ Не си правете никакви изключения, въ природата нѣма никакви изключения. Или на нивата или подъ хлебела! Или на Бога или на Мамона! Подъ „Богъ“ разбирамъ възвишеното благородното въ свѣта.
към втори вариант >>
33.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
– Баба Яна съзнава външния закон, тя трябва да изпълни този закон, и като го изпълни, казва, но след това: „Дадох му винце, дадох му хляб, той нищо не остави, благословение не даде,
хамбарът
се изпразни, виното се свърши, сладките думи си отиват, животът няма смисъл, аз остарявам“.
Не мислете, че онзи, който изпълнява законите, е много свят човек. Аз съм казвал и друг път: За хора, които изпълняват законите от страх, аз имам особено мнение за тях. Във Варна имаше една госпожа – ще приведа този случай, – баба Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена. Когато някой неин роднина дойде, тя ще го посрещне, пиленце ще му свари, вкъщи ще го нагости, но като си замине, подире му ще каже: „Днес се е намерил да дойде той, аз друга работа нямам, за него сега ще мисля! “ Питам: Защо?
– Баба Яна съзнава външния закон, тя трябва да изпълни този закон, и като го изпълни, казва, но след това: „Дадох му винце, дадох му хляб, той нищо не остави, благословение не даде,
хамбарът
се изпразни, виното се свърши, сладките думи си отиват, животът няма смисъл, аз остарявам“.
Животът на съвременните християни прилича като тоя на баба Яна: „Ти – казва – евангелист ли си, ти вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли в неговата кръв? “ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли, че той те е спасил? “ – „Вярвам.“ – „Искаш ли да станеш член на нашата църква? “ – „Искам.“ – „Ти си правоверен, ела при нас.“ Срещам друг, който не вярва в Христа, не е член на евангелската църква, той е лихвар, дава пари с 12% лихви.
към беседата >>
34.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Ние приличаме на ония впрегнати волове на нивата, дето селянинът им казва: „Ха, чуджум, орете, че като изорете нивата, ще ви дадем изобилно слама, житото ще турим в
хамбара
, а вие ще ядете слама през зимата“.
Не е ли този ангел, който побутва хората по ребрата: „Ставайте! “, казва той. Ама ще дойде някой вестник, пише там, че във Вашингтон една конференция на народите щяла да възстанови някакъв мир. Турците казват: „Гел, кузуи, гел! “, а българите казват: „Трай, коньо, за зелена трева“.
Ние приличаме на ония впрегнати волове на нивата, дето селянинът им казва: „Ха, чуджум, орете, че като изорете нивата, ще ви дадем изобилно слама, житото ще турим в
хамбара
, а вие ще ядете слама през зимата“.
И сега казват: „Мир ще дойде, на вас сламата“. Ангелът казва: „Стани, не спи! “ То е заспиване вътре в света. „И рече му ангелът: „Опаши се, обуй сандалите си! “ И стори така.
към беседата >>
35.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
Ще бъде смешно, докато на онези
хамбарът
е пълен с жито, те да плачат и постят. Защо?
Но многото ядене не подразбира, че трябва да напълниш стомаха си. То не е ядене. Многото не е в количеството, многото всякога подразбира качество и живот в себе си, който трябва да се произведе. Христос им казва: „Можете ли стори сватбарите да постят, докле е с тях младоженецът? “ Той дава туй сравнение, за да покаже, че не могат сватбарите да постят, докле е младоженикът с тях.
Ще бъде смешно, докато на онези
хамбарът
е пълен с жито, те да плачат и постят. Защо?
Когато някой е гладен, да плаче, разбирам. Когато някой се моли, когато го бият, разбирам, но когато Господ му дава всички блага, какво трябва да прави? – Да се радва, да учи, да помага на своите ближни и на себе си. Следователно нам искат да представят действителния живот в палата на цар Соломон-Ра. Ако сме там, ще ни принесат жертви на петте богове, но ако имаме книгата на онези мъдреци, ще намерим тези ключове, които ни водят към вратата – изход за своята бащиния.
към беседата >>
36.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
Ние имаме повече жито, отколкото ни трябва, но туй жито е в Америка и в Германия, навсякъде е натрупано в
хамбарите
, и всички богаташи чакат да се подигне с един франк цената му, че тогава да го продадат и да спечелят, а ако не се подигне, тия малките братя нека страдат.
Американците създадоха закон против туй натрупване на богатствата. Тия богатства са само големи лавини от сняг, които слизат от високите планински места, и горко на ония села, върху които ще слязат, разрушават ги. Ние искаме богатство не материално, а със сърце, с Любов, че като влезе в дома ти, да донесе благословение. Със сила външния свят няма какво да го подобрим. Днес трябва да се учим как да орем земята, че да даде повече жито.
Ние имаме повече жито, отколкото ни трябва, но туй жито е в Америка и в Германия, навсякъде е натрупано в
хамбарите
, и всички богаташи чакат да се подигне с един франк цената му, че тогава да го продадат и да спечелят, а ако не се подигне, тия малките братя нека страдат.
Но туй жито е пратено за хората на земята! И ако ние всички бяхме умни, то трябваше да се раздели по равно на всички и да ядем и пием и да благодарим на Бога. А ако някой беден човек си позволи да открадне един хляб, веднага ще намери участъка. Аз не казвам, че той трябва да краде: този човек от неволя е станал слабохарактерен, той се е принудил да краде, и ние не влизаме в положението му. Но казвам: Като прилагате този закон, прилагайте го еднакво – бедният в затвора, и богатите в затвора.
към беседата >>
37.
Ще се стопи!
,
НБ
, София, 30.4.1922г.,
Дойдоха русите, напълниха ми се
хамбарите
с жито, имаше ядене и пиене.
Аз казвам: Изгорете тия болници, аз ще ви създам нова болница, в която вие трябва да се лекувате по-рационално. Мен ми разправяше един православен свещеник, един брат, който сега е заминал в другия свят – имам право да ви разправя една негова опитност. Той чел Евангелието и дошъл до едно дълбоко разбиране на Христовото учение и казваше: „Туй учение не трябва да го прилагам по попски, но искам да го приложа, както Христос е учил. Трябва да бъда за пример. Виждам, че трябва да се изменят нещата, но не почвам, чакам година, две, три.
Дойдоха русите, напълниха ми се
хамбарите
с жито, имаше ядене и пиене.
Но отвътре ми казва: „Ти всичко това трябва да го раздадеш, трябва да бъдеш православен свещеник, за пример“. Все се колебаех. Една вечер гледам, че се намирам на едно голямо поле. Там имаше много свят, народ, хиляди, хиляди хора минават през един тесен проход, а от двете страни две големи пещи. И като приближих, гледам, някакви черни хора вземат ги и хайде в пещта ги хвърлят.
към беседата >>
38.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Бог никога няма да ти напълни така
хамбара
.
Имаш някой, който те мрази, този човек е беден. Иди му помогни, направи му едно добро и ще се примириш. Господ ти е дал един случай да помогнеш на един беден, благодари. Всякога, когато туряме желанието да направим добро, ние очакваме да станем по-напред много добри и така да работим за света. Такова учение не съществува.
Бог никога няма да ти напълни така
хамбара
.
Той по малко ще ти даде. Земеделецът като отива да сее, взема ли целия хамбар на колата си? – Не. Той ще вземе 3, 4, 5 или 6 крини и ще посее, а ние сега искаме да вземем целия хамбар, да се покажем, че сме много богати. Не, ще вземеш 2 крини, 3, 4, ще ги посееш по всичките правила, после върни се у дома да си дадеш отчет.
към беседата >>
Земеделецът като отива да сее, взема ли целия
хамбар
на колата си?
Господ ти е дал един случай да помогнеш на един беден, благодари. Всякога, когато туряме желанието да направим добро, ние очакваме да станем по-напред много добри и така да работим за света. Такова учение не съществува. Бог никога няма да ти напълни така хамбара. Той по малко ще ти даде.
Земеделецът като отива да сее, взема ли целия
хамбар
на колата си?
– Не. Той ще вземе 3, 4, 5 или 6 крини и ще посее, а ние сега искаме да вземем целия хамбар, да се покажем, че сме много богати. Не, ще вземеш 2 крини, 3, 4, ще ги посееш по всичките правила, после върни се у дома да си дадеш отчет. Сега, този Господ, Когото търсите от толкова години, е вътре във вас. И бих желал да говоря с Него, с вашия Господ.
към беседата >>
Той ще вземе 3, 4, 5 или 6 крини и ще посее, а ние сега искаме да вземем целия
хамбар
, да се покажем, че сме много богати.
Такова учение не съществува. Бог никога няма да ти напълни така хамбара. Той по малко ще ти даде. Земеделецът като отива да сее, взема ли целия хамбар на колата си? – Не.
Той ще вземе 3, 4, 5 или 6 крини и ще посее, а ние сега искаме да вземем целия
хамбар
, да се покажем, че сме много богати.
Не, ще вземеш 2 крини, 3, 4, ще ги посееш по всичките правила, после върни се у дома да си дадеш отчет. Сега, този Господ, Когото търсите от толкова години, е вътре във вас. И бих желал да говоря с Него, с вашия Господ. Вие имате ли намерение да бъдете честни хора? Ще кажете: „Как тъй, ние сме честни хора“.
към беседата >>
39.
Актьори и работници (Да слезе Христос, да ви обясни)
,
ИБ
,
БС
, В.Търново, 2.6.1922г.,
Тази нива още не е узряла, житото още не сте турили във вашия
хамбар
.
Аз съм прибягвал само в някои случаи към живи операции и тях малцина могат да издържат. Само един вярващ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по закона на любовта, готови сте да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение стават хилави. По-нататък няма да отида, за да не разклащам съзнанието ви и да помислите, че нищо няма у вас. Същественото не е дошло още.
Тази нива още не е узряла, житото още не сте турили във вашия
хамбар
.
Когато се свърши тоя хамбар, ще настане новото направление на живота. С тази ми беседа аз искам да ви разпределя за работа. И искам да създам работа за всинца ви, женените, като работници . Правя пак най-малкия опит: ще ви дам работа - само по пет минути да работите за мен, за Христа, разбирам 5 минути за любовта на Христа, за 5 минути бихте извършили чудеса. Не искам един час, а само пет минути.
към беседата >>
Когато се свърши тоя
хамбар
, ще настане новото направление на живота.
Само един вярващ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по закона на любовта, готови сте да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение стават хилави. По-нататък няма да отида, за да не разклащам съзнанието ви и да помислите, че нищо няма у вас. Същественото не е дошло още. Тази нива още не е узряла, житото още не сте турили във вашия хамбар.
Когато се свърши тоя
хамбар
, ще настане новото направление на живота.
С тази ми беседа аз искам да ви разпределя за работа. И искам да създам работа за всинца ви, женените, като работници . Правя пак най-малкия опит: ще ви дам работа - само по пет минути да работите за мен, за Христа, разбирам 5 минути за любовта на Христа, за 5 минути бихте извършили чудеса. Не искам един час, а само пет минути. Има ли някой нещо против това?
към беседата >>
40.
Характерни черти
,
ИБ
, София, 13.6.1922г.,
Хамбарът
ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина.
Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа? Сега, темите последователно ще ви се задават. Ако аз не присъствам, през цялото лято ще имате по една малка тема. Не пишете много. Много не пишете, но го задръжте за себе си.
Хамбарът
ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина.
Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения. После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа.
към беседата >>
41.
Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони
,
ООК
, София, 7.7.1922г.,
Докато не се научите да мислите право, вие ще орете, ще копаете, жито ще сеете и като узрее, ще го сложите в
хамбара
, да имате през зимата.
– На неговото невежество. Ето защо, за да не греши, човек трябва да има повече знание и светлина. Четете, учете какво са казали учените по различни въпроси и мислете върху прочетеното. Много автори са писали върху различните светове – астралния, менталния, причинния. Четете това, което те са писали, и го сравнявайте със знанието, което вие имате, за да разширите кръгозора на вашия ум.
Докато не се научите да мислите право, вие ще орете, ще копаете, жито ще сеете и като узрее, ще го сложите в
хамбара
, да имате през зимата.
Тогава ще пеете и свирите, ще се разговаряте по различни въпроси. Кой каквото знае, ще го сподели със своя ближен. Ще живеете братски, без никаква лъжа и измама. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога. Тя нито се извинява, нито се оправдава.
към беседата >>
Докато не се научите да мислите право, вие ще орете, ще копаете, жито ще сеете и като узрее, ще го сложите в
хамбара
, да имате през зимата.
– На неговото невежество. Ето защо, за да не греши, човек трябва да има повече знание и светлина. Четете, учете какво са казали учените по различни въпроси и мислете върху прочетеното. Много автори са писали върху различните светове – астралния, менталния, причинния. Четете това, което те са писали, и го сравнявайте със знанието, което вие имате, за да разширите кръгозора на вашия ум.
Докато не се научите да мислите право, вие ще орете, ще копаете, жито ще сеете и като узрее, ще го сложите в
хамбара
, да имате през зимата.
Тогава ще пеете и свирите, ще се разговаряте по различни въпроси. Кой каквото знае, ще го сподели със своя ближен. Ще живеете братски, без никаква лъжа и измама. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога. Тя нито се извинява, нито се оправдава.
към беседата >>
42.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в
хамбара
.
– Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство. Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал. Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана.
Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в
хамбара
.
Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н. Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време.
към беседата >>
Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в
хамбара
.
– Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство. Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал. Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана.
Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в
хамбара
.
Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н. Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време.
към беседата >>
43.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
Всичко ще турим в моя
хамбар
, и който има нужда, ще взема.
Ние се радваме, че доброто живее братски със злото – другояче ни една овца не би останала в света. Не говорим за примирение, но трябва да се внесе един нов порядък. Но кога? След като влезе Любовта като закон, а не при сегашната еволюция на хората. „Да се примирим – казват, – да живеем братски.“ Как?
Всичко ще турим в моя
хамбар
, и който има нужда, ще взема.
А кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето учение няма нищо общо с кооперациите. В нашето учение влиза още един принцип: че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически по два-три часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани хиляда души заедно, семейно дори да са – ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде.
към беседата >>
44.
Музика, работа и пост
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
А под съвършен човек подразбирам онзи, които е изорал, посял, ожънал – в
хамбара
му всичко е готово, накривил е шапката си, свършил си е работата.
– Чрез водата. Всичко туй не трябва да го отмахнем, а да го задоволим. Та ние имаме задачи. Някои казват, че сме несъвършени. Несъвършенството показва, че има много да се работи, да се оре, да се сее, да се жъне – много работа има.
А под съвършен човек подразбирам онзи, които е изорал, посял, ожънал – в
хамбара
му всичко е готово, накривил е шапката си, свършил си е работата.
Туй значи съвършен човек. А ние казваме: „Аз съм несъвършен човек.“ – Не съм свършил работата си, нищо повече. Ще се запретна да си свърша работата и като я свърша тъй, както е нужно, ще бъда съвършен; и като не я свърша, няма да бъда съвършен. „Ами че има много работа! “ – Не, да си съвършен в своето сърце, съвършен в своя ум, съвършен в своята душа, съвършен в своята воля, в своето тяло.
към беседата >>
45.
Съвети и наставления за Учениците
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 3.9.1922г.,
Христос хляб нямаше и
хамбари
нямаше с жито, но когато дойдеше време да нагости гостите, благославяше и оттук, и оттам намираше.
Имате да плащате. Ако Христос е между нас, какво ще направи? Ще си плати. Тъй направи и Петър. Поискаха му данък, плати си той.
Христос хляб нямаше и
хамбари
нямаше с жито, но когато дойдеше време да нагости гостите, благославяше и оттук, и оттам намираше.
Дойде някой гладен при вас, казвате: "Ако е Христос, какво ще направи? " Ще го нахрани. Пораздразнен си, дойде съмнение, неверие, казвате: "Ако е Христос на моето място, как ще постъпи? " (В това време птичката мило-мило обикаляше около нас.) Не се бойте, това е една малка душа, която за в бъдеще... Поощряване трябва.
към беседата >>
46.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Но то иска да го води в името на патриотизма, който се нуждае от пълни
хамбари
и масълце, нуждае се от майки, които да народят деца, за да се бият за отечеството.
Такава е великата Истина и нека се опита някой да я оспори. Всичко това ние го прилагаме и призоваваме и вас да го приложите и да го опитате. Съвременното християнство трябва да излезе от своето езичество. Ако православното духовенство иска да води българския народ, трябва да го поведе към Бога. Само тогава ще се въдвори дух на единство.
Но то иска да го води в името на патриотизма, който се нуждае от пълни
хамбари
и масълце, нуждае се от майки, които да народят деца, за да се бият за отечеството.
Това е добре, но къде са сега тези българи, които ще се жертват? Само Любовта може да ги роди. Следователно трябва да се върнем към онова основно Учение, което Христос е проповядвал на евреите. Те обаче не го приеха и две хиляди години вече откакто се разпръснаха по лицето на земята. И българите мислят, че като не приемат Новото Учение, ще прокопсат.
към беседата >>
Обаче, патриотизмът изисква пълни
хамбари
; той изисква от майките да раждат повече деца, да ги пращат на война, да се бият за отечеството.
(втори вариант)
Ние прилагаме тази истина и казваме и на вас: Приложете я и вие, за да я опитате. Казвам: Сегашното християнство трябва да напусне езичеството, на което и досега още служи. Ако православното духовенство иска да води българския народ, трябва да го упъти към Бога. Само тогава християните ще имат дух на единство. Те искат да възпитат народа в духа на патриотизма.
Обаче, патриотизмът изисква пълни
хамбари
; той изисква от майките да раждат повече деца, да ги пращат на война, да се бият за отечеството.
Питам: Отде ще дойде толкова жито, че да напълни всичките хамбари? Кои са тия майки, които могат да жертвуват синовете си за своето отечество? Само любовта е готова на жертви. Де са онези българи и българки, готови за всякаква жертва? Време е вече да се върнем към учението на любовта, което Христос проповядвал на евреите преди две хиляди години.
към втори вариант >>
Питам: Отде ще дойде толкова жито, че да напълни всичките
хамбари
?
(втори вариант)
Казвам: Сегашното християнство трябва да напусне езичеството, на което и досега още служи. Ако православното духовенство иска да води българския народ, трябва да го упъти към Бога. Само тогава християните ще имат дух на единство. Те искат да възпитат народа в духа на патриотизма. Обаче, патриотизмът изисква пълни хамбари ; той изисква от майките да раждат повече деца, да ги пращат на война, да се бият за отечеството.
Питам: Отде ще дойде толкова жито, че да напълни всичките
хамбари
?
Кои са тия майки, които могат да жертвуват синовете си за своето отечество? Само любовта е готова на жертви. Де са онези българи и българки, готови за всякаква жертва? Време е вече да се върнем към учението на любовта, което Христос проповядвал на евреите преди две хиляди години. Но евреите не приеха това учение.
към втори вариант >>
47.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Ти отиваш в
хамбара
, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска.
– Тогава Духът не работи в тебе. Има друг дух, който казва, че нещата могат да бъдат прави и криви, но той не е категоричен. При това положение, човек се намира под влиянието на ония цигани, които предсказват, че половината ти живот ще върви добре, половината – зле; до 40 годишна възраст, ще имаш девет оки късмет, а след това, ще изгубиш късмета си. Питам: Може ли късметът да се мери с ока? Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито.
Ти отиваш в
хамбара
, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска.
Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното. Благодарение на това, те са обрашнени. Едни са влезли в чувала с краката, други с главата и продължават да го пълнят. Има ли смисъл, да пълнят този чувал, който им допринесъл толкова злини и нещастия? „Духът, като дойде, ще ви научи, какво да правите." Днес всички питат, каква работа да започнат.
към беседата >>
Много от сегашните хора са затворени в
хамбарите
си, между житото и брашното.
Има друг дух, който казва, че нещата могат да бъдат прави и криви, но той не е категоричен. При това положение, човек се намира под влиянието на ония цигани, които предсказват, че половината ти живот ще върви добре, половината – зле; до 40 годишна възраст, ще имаш девет оки късмет, а след това, ще изгубиш късмета си. Питам: Може ли късметът да се мери с ока? Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито. Ти отиваш в хамбара, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска.
Много от сегашните хора са затворени в
хамбарите
си, между житото и брашното.
Благодарение на това, те са обрашнени. Едни са влезли в чувала с краката, други с главата и продължават да го пълнят. Има ли смисъл, да пълнят този чувал, който им допринесъл толкова злини и нещастия? „Духът, като дойде, ще ви научи, какво да правите." Днес всички питат, каква работа да започнат. Каквато работа започнат, все лъжа има.
към беседата >>
48.
Допирните точки в природата
,
МОК
, София, 4.10.1922г.,
Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва; на земеделците пълните
хамбари
навън изнася; на господарите слугите отнема.
— Мъдростта. Кой ще очисти сърцето ви? — Любовта. Що е любов? — Любовта е най-опасната сила в света.
Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва; на земеделците пълните
хамбари
навън изнася; на господарите слугите отнема.
Как прави това? Като сваля углавниците от врата на слугите. В първо време като че се разкъсва връзката между господаря и слугата, но после, без углавници, свободно, по добра воля слугата отива в помощ на своя господар. При това положение или трябва да приемете Любовта, или да се откажете от нея, ако мислите, че преждевременно е дошла. Не, всички трябва широко да отворят вратите си за Любовта: богатите да изпразнят кесиите си, земеделците — хамбарите си; господарите да освободят слугите си.
към беседата >>
Не, всички трябва широко да отворят вратите си за Любовта: богатите да изпразнят кесиите си, земеделците —
хамбарите
си; господарите да освободят слугите си.
Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва; на земеделците пълните хамбари навън изнася; на господарите слугите отнема. Как прави това? Като сваля углавниците от врата на слугите. В първо време като че се разкъсва връзката между господаря и слугата, но после, без углавници, свободно, по добра воля слугата отива в помощ на своя господар. При това положение или трябва да приемете Любовта, или да се откажете от нея, ако мислите, че преждевременно е дошла.
Не, всички трябва широко да отворят вратите си за Любовта: богатите да изпразнят кесиите си, земеделците —
хамбарите
си; господарите да освободят слугите си.
Ами държавата, управлението, какво трябва да даде на Любовта? Един от първите начини на управление е бил монархизмът, ретроградството, т.е. ограничението. Аз взимам това управление като символ, само за обяснение. Тези обяснения наричам обяснения от първа степен. Това значи разглеждане на символа, тъй, както се отразява върху народа.
към беседата >>
49.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
И започнал: Едно време царят на едно царство заповядал да се съгради голям
хамбар
, в който да събере всичкото жито на държавата.
Моята логика е Божествена. Един от древните царе намислил нещо особено: да намери човек, който да му разкаже една приказка без край. Извикал всички мъдреци по това време и казал: Който от вас може да ми разкаже една приказка без край, ще бъде добре възнаграден, ще го направя виден човек, ще му дам висок чин. Всички мислели как да задоволят царя, но никой не могъл да разкаже такава приказка. Най-после един от мъдреците се явил при царя и казал: Царю, аз ще ти разкажа една приказка без край.
И започнал: Едно време царят на едно царство заповядал да се съгради голям
хамбар
, в който да събере всичкото жито на държавата.
Много майстори градили този хамбар, но, по невнимание, един от майсторите оставил една малка дупчица. Никой не забелязал дупчицата и като приготвили хамбара, в скоро време го напълнили с жито. Отнякъде се промъкнал един щурец и започнал да пренася зрънце след зрънце в своята дупчица. Всеки ден изнасял по едно зрънце. Първият ден изнесъл едно зрънце.
към беседата >>
Много майстори градили този
хамбар
, но, по невнимание, един от майсторите оставил една малка дупчица.
Един от древните царе намислил нещо особено: да намери човек, който да му разкаже една приказка без край. Извикал всички мъдреци по това време и казал: Който от вас може да ми разкаже една приказка без край, ще бъде добре възнаграден, ще го направя виден човек, ще му дам висок чин. Всички мислели как да задоволят царя, но никой не могъл да разкаже такава приказка. Най-после един от мъдреците се явил при царя и казал: Царю, аз ще ти разкажа една приказка без край. И започнал: Едно време царят на едно царство заповядал да се съгради голям хамбар, в който да събере всичкото жито на държавата.
Много майстори градили този
хамбар
, но, по невнимание, един от майсторите оставил една малка дупчица.
Никой не забелязал дупчицата и като приготвили хамбара, в скоро време го напълнили с жито. Отнякъде се промъкнал един щурец и започнал да пренася зрънце след зрънце в своята дупчица. Всеки ден изнасял по едно зрънце. Първият ден изнесъл едно зрънце. Вторият ден пак изнесъл едно зрънце.
към беседата >>
Никой не забелязал дупчицата и като приготвили
хамбара
, в скоро време го напълнили с жито.
Извикал всички мъдреци по това време и казал: Който от вас може да ми разкаже една приказка без край, ще бъде добре възнаграден, ще го направя виден човек, ще му дам висок чин. Всички мислели как да задоволят царя, но никой не могъл да разкаже такава приказка. Най-после един от мъдреците се явил при царя и казал: Царю, аз ще ти разкажа една приказка без край. И започнал: Едно време царят на едно царство заповядал да се съгради голям хамбар, в който да събере всичкото жито на държавата. Много майстори градили този хамбар, но, по невнимание, един от майсторите оставил една малка дупчица.
Никой не забелязал дупчицата и като приготвили
хамбара
, в скоро време го напълнили с жито.
Отнякъде се промъкнал един щурец и започнал да пренася зрънце след зрънце в своята дупчица. Всеки ден изнасял по едно зрънце. Първият ден изнесъл едно зрънце. Вторият ден пак изнесъл едно зрънце. Третият ден – също.
към беседата >>
– Когато изнесем всички зрънца от
хамбара
.
– Няма ли край това нещо? – сърдито запитал царят. – Такъв е законът. Трябва да се изнесат всички зрънца, тогава ще се разбере тайната на този закон. Питате: Кога ще разберем смисъла на живота?
– Когато изнесем всички зрънца от
хамбара
.
– Търпение се иска за това. – Търпението е само във великата любов, която може да запали човешките умове, сърца и души. Само във великия закон на любовта е разрешаването на всички въпроси. Когато хората се обикнат, ще живеят във взаимни отстъпки. Готов съм да направя големи отстъпки и за свещениците, и за проповедниците, макар че съм прокурор.
към беседата >>
Той съгради един голям
хамбар
, една житница и тури всичкото си жито там.
(втори вариант)
Божествена логика имам. Едно време на един цар дошла мисълта да намери някой, който да му разкаже една приказка без край и издал указ: всички мъдреци да се съберат и да видят кой от тях би могъл да му разкаже една такава приказка - без край, като обещава на този, който му разкаже такава приказка, да му направи един дворец, богат да го направи, да го повдигне в чин. Да го направи най-видния човек в държавата. Никой не могъл да му разкаже такава приказка, всички имали край. Дохожда най-после един мъдрец, казва: „Ще ти разкажа една приказка без край." Започва: „Едно време имаше един цар, по-велик, по-мъдър от тебе.
Той съгради един голям
хамбар
, една житница и тури всичкото си жито там.
Зидарите, като съградиха този хамбар, един от тях по невнимание остави една малка дупка. Дошъл един щурец, промъкнал се през дупчицата и извлякъл едно житно зрънце. Върнал се, взел второ житно зрънце. След това дохожда за трето зрънце." „Е, после? " „Чакай всичките да се изнесат, че тогава ще продължа." Такъв е великият закон.
към втори вариант >>
Зидарите, като съградиха този
хамбар
, един от тях по невнимание остави една малка дупка.
(втори вариант)
Едно време на един цар дошла мисълта да намери някой, който да му разкаже една приказка без край и издал указ: всички мъдреци да се съберат и да видят кой от тях би могъл да му разкаже една такава приказка - без край, като обещава на този, който му разкаже такава приказка, да му направи един дворец, богат да го направи, да го повдигне в чин. Да го направи най-видния човек в държавата. Никой не могъл да му разкаже такава приказка, всички имали край. Дохожда най-после един мъдрец, казва: „Ще ти разкажа една приказка без край." Започва: „Едно време имаше един цар, по-велик, по-мъдър от тебе. Той съгради един голям хамбар, една житница и тури всичкото си жито там.
Зидарите, като съградиха този
хамбар
, един от тях по невнимание остави една малка дупка.
Дошъл един щурец, промъкнал се през дупчицата и извлякъл едно житно зрънце. Върнал се, взел второ житно зрънце. След това дохожда за трето зрънце." „Е, после? " „Чакай всичките да се изнесат, че тогава ще продължа." Такъв е великият закон. От този хамбар трябва да са изнесат всички зрънца и тогава да се разбере каква е великата загадка на този закон.
към втори вариант >>
От този
хамбар
трябва да са изнесат всички зрънца и тогава да се разбере каква е великата загадка на този закон.
(втори вариант)
Зидарите, като съградиха този хамбар, един от тях по невнимание остави една малка дупка. Дошъл един щурец, промъкнал се през дупчицата и извлякъл едно житно зрънце. Върнал се, взел второ житно зрънце. След това дохожда за трето зрънце." „Е, после? " „Чакай всичките да се изнесат, че тогава ще продължа." Такъв е великият закон.
От този
хамбар
трябва да са изнесат всички зрънца и тогава да се разбере каква е великата загадка на този закон.
Какъв е смисълът на живота? Зрънцата трябва да се изнесат из хамбара. А туй търпение е само във великата любов, която може да запали нашите сърца, умове, души и духове и само в този велик закон, само там ще може да се намери разрешение на всички въпроси. Обикнат ли се хората, ще си правят взаимни отстъпки. Между всички свещеници, проповедници и аз бих направил грамадни отстъпки, макар да съм прокурор.
към втори вариант >>
Зрънцата трябва да се изнесат из
хамбара
.
(втори вариант)
Върнал се, взел второ житно зрънце. След това дохожда за трето зрънце." „Е, после? " „Чакай всичките да се изнесат, че тогава ще продължа." Такъв е великият закон. От този хамбар трябва да са изнесат всички зрънца и тогава да се разбере каква е великата загадка на този закон. Какъв е смисълът на живота?
Зрънцата трябва да се изнесат из
хамбара
.
А туй търпение е само във великата любов, която може да запали нашите сърца, умове, души и духове и само в този велик закон, само там ще може да се намери разрешение на всички въпроси. Обикнат ли се хората, ще си правят взаимни отстъпки. Между всички свещеници, проповедници и аз бих направил грамадни отстъпки, макар да съм прокурор. [Тая] длъжност никому я не давам. Защо? Защото само аз съм в състояние да разреша този въпрос.
към втори вариант >>
50.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Взимам два жълъда: единият турям в
хамбара
, между много жълъди, а другия посаждам в земята, при условие да изгние и умре.
Питам: Кое е по-голямо – което се движи към нещо, или което стои на едно място? Кой е по-силен: живият, или мъртвият? Който стои и не работи, или който се движи н работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно: мъртвият е по-силен от живия.
Взимам два жълъда: единият турям в
хамбара
, между много жълъди, а другия посаждам в земята, при условие да изгние и умре.
Кой от двата жълъда е по-силен: който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята, при условие, да умре. Вторият жълъд е по-силен. Още на пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти ио-силен от жълъда в хамбара. В заключение на това казвам: Има смърт в растенето, в проявата; има живот в застоя, в непроявата. Привидно, това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота.
към беседата >>
Кой от двата жълъда е по-силен: който е оставен в
хамбара
да живее, или който е посаден в земята, при условие, да умре.
Кой е по-силен: живият, или мъртвият? Който стои и не работи, или който се движи н работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно: мъртвият е по-силен от живия. Взимам два жълъда: единият турям в хамбара, между много жълъди, а другия посаждам в земята, при условие да изгние и умре.
Кой от двата жълъда е по-силен: който е оставен в
хамбара
да живее, или който е посаден в земята, при условие, да умре.
Вторият жълъд е по-силен. Още на пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти ио-силен от жълъда в хамбара. В заключение на това казвам: Има смърт в растенето, в проявата; има живот в застоя, в непроявата. Привидно, това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно се доказва обратното, че мъртвият е по-силен от живия.
към беседата >>
Още на пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти ио-силен от жълъда в
хамбара
.
Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно: мъртвият е по-силен от живия. Взимам два жълъда: единият турям в хамбара, между много жълъди, а другия посаждам в земята, при условие да изгние и умре. Кой от двата жълъда е по-силен: който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята, при условие, да умре. Вторият жълъд е по-силен.
Още на пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти ио-силен от жълъда в
хамбара
.
В заключение на това казвам: Има смърт в растенето, в проявата; има живот в застоя, в непроявата. Привидно, това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно се доказва обратното, че мъртвият е по-силен от живия. Последното твърдение ние само допущаме, а първото го доказваме. Щом нещо не може да се докаже, може да се отрече.
към беседата >>
Ако искаш да увеличиш житото в
хамбара
, посади го в земята.
Отричането е също такава необходимост, каквато и доказването. За да се убедиш в известна истина, първо трябва да я отречеш. Така, по негативен начин, човек се утвърждава в истината. За да реализира тази истина, той трябва да я възприеме. Следователно, ако искаш да усилиш убеждението си, или да усилиш вярата си в истината, откажи се от нея.
Ако искаш да увеличиш житото в
хамбара
, посади го в земята.
Там то ще се умножи. Да се отречеш от една истина, това значи, да я поставиш временно при условия, при които тя може да се прояви; да възприемеш една истина, това значи, да й дадеш такова място в себе си, при което тя може да се реализира. В природата съществуват два процеса: отричане и приемане, разпръсване и събиране, излизане от себе си и вгълбяване в себе си. Въз основа на това, бедният иска да се разшири, а богатият – да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори.
към беседата >>
Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в
хамбара
, с желание, следната година да засее по-голямо място и да получи повече плод.
Да се отречеш от една истина, това значи, да я поставиш временно при условия, при които тя може да се прояви; да възприемеш една истина, това значи, да й дадеш такова място в себе си, при което тя може да се реализира. В природата съществуват два процеса: отричане и приемане, разпръсване и събиране, излизане от себе си и вгълбяване в себе си. Въз основа на това, бедният иска да се разшири, а богатият – да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: Да е моя тази нива, зная, какво да правя.
Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в
хамбара
, с желание, следната година да засее по-голямо място и да получи повече плод.
Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под „вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Значи, и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство.
към беседата >>
Човек може да събере цяла вечност в един
хамбар
.
Въз основа на това, бедният иска да се разшири, а богатият – да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: Да е моя тази нива, зная, какво да правя. Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара, с желание, следната година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил.
Човек може да събере цяла вечност в един
хамбар
.
Под „вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Значи, и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли, какво голямо пространство е заемала преди да се ограничи? Днес мозъкът се е затворил в малък хамбар, като житото в житницата.
към беседата >>
Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък
хамбар
.
Той казва: Да е моя тази нива, зная, какво да правя. Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара, с желание, следната година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под „вечност" разбирам условията, при които животът се проявява.
Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък
хамбар
.
Значи, и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли, какво голямо пространство е заемала преди да се ограничи? Днес мозъкът се е затворил в малък хамбар, като житото в житницата. Вашата работа се определя в обработване на възможностите на мозъка чрез мислите, чувствата и постъпките ви. Христос казва: „Станете да отидем!
към беседата >>
Днес мозъкът се е затворил в малък
хамбар
, като житото в житницата.
Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под „вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Значи, и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли, какво голямо пространство е заемала преди да се ограничи?
Днес мозъкът се е затворил в малък
хамбар
, като житото в житницата.
Вашата работа се определя в обработване на възможностите на мозъка чрез мислите, чувствата и постъпките ви. Христос казва: „Станете да отидем! " – Къде? – При Бога. Днес всички хора не отиват при Бога.
към беседата >>
51.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в
хамбара
, има и мишки.
Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата.
Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в
хамбара
, има и мишки.
Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари!
към беседата >>
52.
Закон за съотношения
,
МОК
, София, 13.12.1922г.,
Който не се самоопредели, той ще остане завинаги в
хамбара
.
Като млади вие трябва да правите наблюдения, да изчислявате колко време трае една силна мисъл у вас и след колко време се явява отново. И тъй, според закона на съотношенията след всяко щастие иде нещастие и след всяко нещастие иде щастие; след всяка болест иде здраве и след всяко здраве иде болест. Под думата болест аз не разбирам обикновените болести, когато човек страда физически, но имам предвид онези състояния, които се предизвикват при нарушаване хармонията между чувствата и мислите. Всеки от вас трябва да се запита дали се е самоопределил според закона на съотношенията. Вие трябва да се самоопределите.
Който не се самоопредели, той ще остане завинаги в
хамбара
.
Който седи в хамбара, той нищо не печели, но и нищо не губи. Знаете ли какво нещо е самоопределението? Щом не знаете, пишете за следния път върху темата "Самоопределяне в Живота". Вие трябва да се самоопределите, защото в скоро време ще се намерите пред една окултна митница, дето ще ви прегледат най-щателно. Като намерят, че носите вещи, за които не сте платили мито, ще вземат вещите и ще ви глобят.
към беседата >>
Който седи в
хамбара
, той нищо не печели, но и нищо не губи.
И тъй, според закона на съотношенията след всяко щастие иде нещастие и след всяко нещастие иде щастие; след всяка болест иде здраве и след всяко здраве иде болест. Под думата болест аз не разбирам обикновените болести, когато човек страда физически, но имам предвид онези състояния, които се предизвикват при нарушаване хармонията между чувствата и мислите. Всеки от вас трябва да се запита дали се е самоопределил според закона на съотношенията. Вие трябва да се самоопределите. Който не се самоопредели, той ще остане завинаги в хамбара.
Който седи в
хамбара
, той нищо не печели, но и нищо не губи.
Знаете ли какво нещо е самоопределението? Щом не знаете, пишете за следния път върху темата "Самоопределяне в Живота". Вие трябва да се самоопределите, защото в скоро време ще се намерите пред една окултна митница, дето ще ви прегледат най-щателно. Като намерят, че носите вещи, за които не сте платили мито, ще вземат вещите и ще ви глобят. Ще ви прегледат с рентгенов апарат, за да видят какво носите в себе си.
към беседата >>
53.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
Житото е затворено в
хамбара
, и да умира човек от глад, никой не отваря
хамбара
.
А сега месиш, печеш хляба и тогава го ядеш. Ако си жаден, веднага ще се намериш мислено пред извора и ще задоволиш жаждата си. Може ли такъв човек да бъде нещастен? Днес много хора продават честта и съвестта си само за хляб. Колко сестри и братя са пропаднали само заради хляба!
Житото е затворено в
хамбара
, и да умира човек от глад, никой не отваря
хамбара
.
Свещеници говорят за Христа, проповедниците – също, но и едните, и другите не знаят, как се проповядва. Те трябва да кажат: Братя, да намерим първата дума, за да се отворят всички хамбари. Намерете изгубената дума, за да се отворят всички хамбари. Намерете изгубената дума, за да се отворят вашите? сърца. Под „хамбар” разбирам човешкото сърце.
към беседата >>
Те трябва да кажат: Братя, да намерим първата дума, за да се отворят всички
хамбари
.
Може ли такъв човек да бъде нещастен? Днес много хора продават честта и съвестта си само за хляб. Колко сестри и братя са пропаднали само заради хляба! Житото е затворено в хамбара, и да умира човек от глад, никой не отваря хамбара. Свещеници говорят за Христа, проповедниците – също, но и едните, и другите не знаят, как се проповядва.
Те трябва да кажат: Братя, да намерим първата дума, за да се отворят всички
хамбари
.
Намерете изгубената дума, за да се отворят всички хамбари. Намерете изгубената дума, за да се отворят вашите? сърца. Под „хамбар” разбирам човешкото сърце. Да се отвори то така, че всички хора да приемат благословението, което иде отгоре. То е общо за всички.
към беседата >>
Намерете изгубената дума, за да се отворят всички
хамбари
.
Днес много хора продават честта и съвестта си само за хляб. Колко сестри и братя са пропаднали само заради хляба! Житото е затворено в хамбара, и да умира човек от глад, никой не отваря хамбара. Свещеници говорят за Христа, проповедниците – също, но и едните, и другите не знаят, как се проповядва. Те трябва да кажат: Братя, да намерим първата дума, за да се отворят всички хамбари.
Намерете изгубената дума, за да се отворят всички
хамбари
.
Намерете изгубената дума, за да се отворят вашите? сърца. Под „хамбар” разбирам човешкото сърце. Да се отвори то така, че всички хора да приемат благословението, което иде отгоре. То е общо за всички. Десетки деца измират в един ден.
към беседата >>
сърца. Под „
хамбар
” разбирам човешкото сърце.
Житото е затворено в хамбара, и да умира човек от глад, никой не отваря хамбара. Свещеници говорят за Христа, проповедниците – също, но и едните, и другите не знаят, как се проповядва. Те трябва да кажат: Братя, да намерим първата дума, за да се отворят всички хамбари. Намерете изгубената дума, за да се отворят всички хамбари. Намерете изгубената дума, за да се отворят вашите?
сърца. Под „
хамбар
” разбирам човешкото сърце.
Да се отвори то така, че всички хора да приемат благословението, което иде отгоре. То е общо за всички. Десетки деца измират в един ден. Ще кажете, че така било писано. Не е така.
към беседата >>
54.
Окултна страна на живота
,
МОК
, София, 10.1.1923г.,
" Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям
хамбар
, пълен с жито.
Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на Живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си. Каквото и да се говори за съзнанието, както и да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани. Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси. Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси?
" Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям
хамбар
, пълен с жито.
Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито.
към беседата >>
Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в
хамбара
– това значи всичкото жито да се изяде.
Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си. Каквото и да се говори за съзнанието, както и да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани. Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси. Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси? " Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито.
Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в
хамбара
– това значи всичкото жито да се изяде.
Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани.
към беседата >>
Стремете се към проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито в
хамбара
.
То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо? Защото новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима. Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима; щом се прояви, тя става постижима.
Стремете се към проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито в
хамбара
.
Сега ще ви задам въпроса: трябва ли всичко да опитвате? Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ? " Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате.
към беседата >>
55.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10
хамбара
жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце?
Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога. Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ. Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота. И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ.
Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10
хамбара
жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце?
Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ? Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ да четешъ. Каква полза ще имашъ въ религиозно отношение отъ най-хубавитѣ религиозни системи, а не можешъ да разберешъ сѫщностьта имъ, не можешъ да разберешъ какво нѣщо е религията. Азъ бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора да имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той. Ще кажатъ: Въ Любовьта.
към беседата >>
– Въ кой
хамбаръ
има жито, въ кой чувалъ има оризъ.
Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ?
– Въ кой
хамбаръ
има жито, въ кой чувалъ има оризъ.
Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде?
към беседата >>
Като видятъ, че нѣкой
хамбаръ
е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ
хамбара
.
Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ.
Като видятъ, че нѣкой
хамбаръ
е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ
хамбара
.
Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде? “ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ. Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ.
към беседата >>
Каква полза, ако имаш 10
хамбара
, пълни с жито, а стомахът ти е разстроен и не можеш да смелиш нито едно зрънце?
(втори вариант)
Той е абсолютна мярка, която показва, как трябва да се живее. В тази мярка е скрита същината на живота. Думите на Христа, че вечният живот се заключава в познаване на Бога, имат отношение към истинския живот. Тази мярка, именно, ще ни повдигне и ще ни даде онова, което търсим. Не е лошо да се стремиш, но каква полза от твоя стремеж?
Каква полза, ако имаш 10
хамбара
, пълни с жито, а стомахът ти е разстроен и не можеш да смелиш нито едно зрънце?
Каква полза, да имаш десет баници на разположение, а не можеш да хапнеш, нито едно парченце? Каква полза, ако имаш най-хубавата книга, а не знаеш да четеш? Каква полза, ако си минал през най-добрата религиозна система, а не разбираш нейната същност, не знаеш, какво нещо е религия. Аз желая да покажа на съвременните религиозни хора, в какво се заключава Христовото учение. Ще кажете, че то се заключава в любовта.
към втори вариант >>
Като намерят отворен
хамбар
, съобщават тази новина, една на друга и в скоро време,
хамбарът
се напълва с мравки.
(втори вариант)
Те имат своя философия; те изучават специално природата. Има особен род мравки – ясновидци. – Какво виждат те? – Те виждат, къде има жито, ориз. Могат да влизат лесно в съобщение, по най-бърз начин.
Като намерят отворен
хамбар
, съобщават тази новина, една на друга и в скоро време,
хамбарът
се напълва с мравки.
Заел се този адепт с изучаване на мравките. Трудна задача си поставил той. Един велик адепт да влезе между мравките! Да се смали толкова много, това е голяма задача. Мравките виждат, че и той е като тях, но от някакъв особен род.
към втори вариант >>
56.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Да кажемъ, че вие сте едно житно зърно, турено въ
хамбаря
, но утрѣ като ви посѣя въ земята, вие ще се родите.
Нѣма по-хубаво нещо отъ това, да направи човѣкъ нещо, което той самъ си иска, и като седне, да е доволенъ. Сега, кой сѫ законородени дѣца? – Роденитѣ отъ Духа. Гответе се да бѫдете родени. Всички имате условия да бѫдете родени.
Да кажемъ, че вие сте едно житно зърно, турено въ
хамбаря
, но утрѣ като ви посѣя въ земята, вие ще се родите.
Но сега въ всинца ви трѣбва да израстне друга една идея беззавѣтна готовностъ да служите на Бога, ако ще и всичкия свѣтъ да се обърне противъ васъ. Да нѣма друга сила, която да ви каже: Не служете! Може да ни ограничаватъ, пакъ ще служите на Бога. Волята Божия, и нищо повече! Сила е това!
към беседата >>
57.
Свещено правило
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
На всички са дадени условия да бъдат законородени - ако днес си житно зърно, сложено в
хамбара
, утре ще те посеят в земята, за да се новородиш.
Който знае своя далечен произход, лесно се справя с живота. Той знае защо е дошъл на Земята; взема мотика, лопата и отива на работа, казвайки: „Един Бог има в света. Всички хора са Негови съработници". Кои деца са законородени и кои - не? Родените от Духа са законородени; стремете се да бъдете и вие такива деца.
На всички са дадени условия да бъдат законородени - ако днес си житно зърно, сложено в
хамбара
, утре ще те посеят в земята, за да се новородиш.
Нека остане в ума ви мисълта да служите на Бога беззаветно; светът да се обърне с главата надолу, вие да останете верни на тази идея. Няма сила в света, която може да ви ограничи; колкото и да ви ограничават, пак ще служите на Бога, ще изпълнявате волята Му - в това е вашата сила. - „Не е ли достатъчно, че вярваме в Христа? " Вярвате, но вярванията ви се подлагат на изпит. Вярваш в приятеля си, но като ти поиска хиляда лева, започваш да се съмняваш дали ще ги върне.
към беседата >>
58.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в
хамбара
на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл.
Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание. Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно. Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството. Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление. Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката.
Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в
хамбара
на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл.
— Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така виждаме от факта, че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие. Следователно всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света.
към беседата >>
59.
Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта
,
ООК
, София, 19.2.1923г.,
Детето иска да събере всичко в
хамбара
си пак за себе си.
Може някои от вас да не го приемат, но все-таки тия размишления върху стиховете ще ви доведат до много нови разбирания. Сега за пример аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена тази жизнена енергия, то, като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си.
Детето иска да събере всичко в
хамбара
си пак за себе си.
Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта, като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи от половината на тази любов“. Туй го наричам дружба, приятелство.
към беседата >>
60.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Каква полза отъ това, ако имамъ единъ
хамбаръ
пъленъ съ хубави круши и ябълки, а гърлото ми е затворено, не мога да ямъ?
– За да дойде у насъ онова истинско съзнание, онова разбиране на реалностьта. Казва Павелъ на едно мѣсто, че ние живѣемъ и се движимъ въ Бога, но това не го съзнаваме. Каква полза отъ това, че ти живѣешъ, и не съзнавашъ тази реалность, не можешъ да я използувашъ? Каква полза отъ това, че имамъ единъ хубавъ лѫкъ, а не мога да свиря? Хубостьта на нещата е въ умението да използуваме тия неща.
Каква полза отъ това, ако имамъ единъ
хамбаръ
пъленъ съ хубави круши и ябълки, а гърлото ми е затворено, не мога да ямъ?
Това е измѫчване. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да има тази интелигентность, че да можемъ да използуваме благата, които сѫ дадени въ свѣта. Тъй че не е лошо, че ние ядемъ, не е лошо, че ние играемъ, ние имаме право да използуваме благата въ свѣта, но всичко трѣбва да правимъ разумно. „Господи, отвори очитѣ ни! “ То значи да се събуди у насъ този истински умъ, да дойде това истинско съзнание.
към беседата >>
61.
Качества на ума, сърцето и волята
,
ООК
, София, 25.2.1923г.,
И такъв човек, ако вземе от моя
хамбар
, аз ще кажа: „Съжалявам, че ти не си имал достатъчно вяра в мен, аз можех да ти дам повече“.
Питам: Ами онзи, който е орал земята, сам ли е работил? – И слънцето е работило. Е, ако ти вземеш едно кило жито, за да спасиш дома си от глад, това кражба ли е? – Не е. Има неща в света, които са изключителни.
И такъв човек, ако вземе от моя
хамбар
, аз ще кажа: „Съжалявам, че ти не си имал достатъчно вяра в мен, аз можех да ти дам повече“.
Та казвам, моралните неща са от друг характер. А туй взимане на малко сол или минал си някъде, ябълка паднала на пътя, ти я вземеш, то е относителен морал. Аз няма да взема ябълката, понеже като ме видят, ще ме охулят; аз ще се отрека от едно благо. Второто положение: вашите чувства трябва да бъдат строго отмерени. Никога да се не опитвате да кажете, че обичате някого, а всъщност не го обичате, защото думите ви ще произведат обратен ефект.
към беседата >>
62.
Движение на разумните сили
,
МОК
, София, 9.5.1923г.,
Той иска много къщи, много
хамбари
, но умният вижда, че и с една стая може да преживее.
Животът, изразен чрез всички живи същества, представлява частично, индивидуално проявяване на Любовта. Сега да изразим идеята за време и пространство в следната форма: целият човек представлява съвкупност от време и пространство. Главата представлява пространството, необятността, затова е ненаситна. Чрез главата човек мисли какво и кое място да заеме. Ненаситността на главата се вижда от ламтежа на човека към знания: колкото знания и да има, той все повече иска да придобие.
Той иска много къщи, много
хамбари
, но умният вижда, че и с една стая може да преживее.
Тялото на човека пък представлява времето. Значи тялото представлява вътрешното съдържание на главата. Действително развитието на главата се проектира чрез тялото; проявената деятелност на цялото тяло представлява смисъла на главата. Стомахът, сравнен с главата, приема много по-малко. Колкото и много храна да приема човек, стомахът му лесно се напълва.
към беседата >>
63.
Проява на разумните сили в природата
,
ООК
, София, 1.7.1923г.,
Когато мравките дойдат до твоя
хамбар
и почнат да ядат житото, Господ позволява ли им?
Хората на света са повече майстори, отколкото набожните, духовните хора. Сега вие ще кажете: „Ама Господ ще му позволи ли? “ Чудни сте, като питате: „Господ ще позволи ли? “ Когато онзи паяк хване някоя муха, Господ ще му позволи ли? Когато онази жаба дойде до мравуняка и почва да гълта мравките, Господ ще позволи ли?
Когато мравките дойдат до твоя
хамбар
и почнат да ядат житото, Господ позволява ли им?
Всички същества вършат тези работи, без да им позволява Господ. Като питате така, вие сте прави, по моралния закон трябва позволение. Ако е по моралния закон, то е друго нещо, трябва да искаме разрешение, но ако не постъпваме по този закон, всичко вършим без разрешение и вследствие на това ние сме отговорни за своите постъпки. Защо? – Понеже Бог не взима участие в нашите постъпки. Всяка постъпка, в която Бог не взима участие, е лоша постъпка, а всяка постъпка, в която участва Божественото съзнание, Божествената мисъл, тази постъпка е добра, морална.
към беседата >>
64.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
Ако житното зърно не излезе от
хамбара
, не се посади в земята, не изгние и не влезе в новия живот, то не може да служи на Бога.
Сърцето е капитал, който не може да се сравни с никакво земно богатство. Момата и момъкът са готови да се жертват един за друг, а религиозните казват: „Ние можем да дадем на Бога излишното, но не и необходимото, същественото“. – Това не е служене на Бога. Това не е жертва. Щом искаш да служиш на Бога, всичко ще дадеш за него.
Ако житното зърно не излезе от
хамбара
, не се посади в земята, не изгние и не влезе в новия живот, то не може да служи на Бога.
– Всичко съм дал за Бога. – Лъжеш се. – Отрече ли се от всичко? – Отрекох се. – Отрече ли се от баща си и майка си, от мъжа си, от жена си?
към беседата >>
65.
Две думи!
,
МС
, София, 2.7.1923г.,
Ние ще огладнеем, и те ще отворят
хамбарите
.
Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: "Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа. Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премени за преобличане - и те трябват. Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце.
Ние ще огладнеем, и те ще отворят
хамбарите
.
Тъй щото, ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място. Сега, ще се приготвите за утрешния ден, да бъдете бодри, ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по друг начин. Трябва да разсъждавате. Не че ще бъдем без инициатива, не, аз искам всички да бъдете с инициатива, затова се събирате, сега младите.
към беседата >>
66.
Разумният живот
,
МОК
, София, 21.10.1923г.,
Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним
хамбарите
– във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето.
Следователно първо вие трябва да разберете резултата, за да можете после да разберете и онзи велик принцип – Любовта, от която животът произтича. Като се разсъждава по този начин, съвременните хора изпадат често в догматизъм. Всички хора разбират, че трябва да се живее, но как? Казват: трябва да се осигурим! При сегашните условия животът се разбира само като процес на ядене и пиене.
Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним
хамбарите
– във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето.
Запитайте когото и да е след като умрете де ще отидете? Какво има след този живот? Всички казват: Не знаем, да поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим. Това не е живот, това е само изучаване закона на яденето. Когато вземем втората стъпка в живота, тогава животът ще представлява преходна стадия към разумния живот, ще имаме правилно разбиране за нещата и всичко в живота ни ще се осмисли.
към беседата >>
67.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Като любиш някого, нали му даваш и целия
хамбар
?
И ние, съвременните хора, за Бога говорим, но като дойде до сиренето, казваме: „Не може без пари“. „Изпитвайте Писанията! “ „Не може без пари.“ – Може без пари. Кога? – Само когато Любовта дойде в сърцата ни, в душите ни като разменна монета.
Като любиш някого, нали му даваш и целия
хамбар
?
Да, но онзи, който люби, да не злоупотребява с тебе. Онзи, който люби, никога не злоупотребява. Злоупотреби ли, няма Любов. Ако аз злоупотребя, нямам Любов; ако вие злоупотребите, вие нямате Любов. Някой казва: „Какво мисли нашият Учител?
към беседата >>
68.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
Щом имате известен излишък, вие ще си съградите от него един
хамбар
.
Сега например съвременните хора, като ядат много, страдат. Само една микроскопическа част от храната се асимилира, а другата е излишък. Този излишък трябва да се изхвърли навън. И всички болести днес се дължат на този излишък, а въпреки това всички проповядват, че трябва повече храна. Не, по-малко храна е нужна за човека и тя трябва да се приеме и асимилира така, че от нея да остане по възможност най-малък излишък.
Щом имате известен излишък, вие ще си съградите от него един
хамбар
.
Този излишък в тялото се изразява в известни натрупвания като мазнини, мускули и човек започва да надебелява. Казвате: „Този човек се е поправил.“ Да, лицето му подпухва, страните му стават по-дебелички и той върви и се радва, че има един излишък. Излишъкът вътре в Природата се изразява по два начина: в тлъстина и в сухота. И тлъстината, и сухотата са излишък, само че затлъстяването е излишък в материални неща. Този, който e напълнял, е забогатял и има много ниви, хамбари, къщи, говеда и други подобни; а този, който е изтънял, е продал всичко, всичко е вложил в звонкови пари.
към беседата >>
Този, който e напълнял, е забогатял и има много ниви,
хамбари
, къщи, говеда и други подобни; а този, който е изтънял, е продал всичко, всичко е вложил в звонкови пари.
Щом имате известен излишък, вие ще си съградите от него един хамбар. Този излишък в тялото се изразява в известни натрупвания като мазнини, мускули и човек започва да надебелява. Казвате: „Този човек се е поправил.“ Да, лицето му подпухва, страните му стават по-дебелички и той върви и се радва, че има един излишък. Излишъкът вътре в Природата се изразява по два начина: в тлъстина и в сухота. И тлъстината, и сухотата са излишък, само че затлъстяването е излишък в материални неща.
Този, който e напълнял, е забогатял и има много ниви,
хамбари
, къщи, говеда и други подобни; а този, който е изтънял, е продал всичко, всичко е вложил в звонкови пари.
Той е изтънял много, но джобовете му са пълни. Той нищо няма, но касата му е пълна. Тъй че и пълните, и сухите хора имат излишък. Сега Природата на първо място иска да ни лекува. От какво?
към беседата >>
“ Да кажем, че във вашия
хамбар
имате 100 000 000 житни зрънца.
“ Цели 38 години е трябвало той да се моли, за да дойде Любовта, да дойде Христос и да му даде от своето изобилие. И тъй, излишък в Природата няма, и недоимък няма, но пълнота има. Следователно излишъкът, който ние искаме да натрупаме, всякога ще ни създаде някакво нещастие. Сега, като ви говоря за излишък, вие ще кажете: „Тогава как трябва да живеем? Нали трябва да имаме нещо складирано за нашия живот?
“ Да кажем, че във вашия
хамбар
имате 100 000 000 житни зрънца.
Мислите ли, че те са ваши? Мислите ли, че те са ваш излишък? Не, вие се самоизмамвате. Те имат един самостоятелен живот и вие не можете да вземете живота на тези сто милиона зрънца. Вие нямате право да ги обсебите.
към беседата >>
69.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
Един велик цар, като напълнил
хамбарите
си с жито, искал да намери някой учен, който да му разкаже една съдържателна приказка, която да няма край.
“ – За да ни даде живот. – „Ами защо ни е живот? “ – Да ни даде Любов. Иска да ме оплете. Казвам: Слушай, приятелю, тази съвременна философия аз я уподобявам на следния смешен пример.
Един велик цар, като напълнил
хамбарите
си с жито, искал да намери някой учен, който да му разкаже една съдържателна приказка, която да няма край.
Най-после се явява един мукалит, казва му: „Царю, аз ще ти разправя една приказка без край. Имаше един велик цар, като тебе, напълнил си хамбарите с жито, но зидарите, които съграждали хамбара, оставили една малка дупка незамазана. Отде се намерил един щурец, влязъл през дупката, взел едно зрънце и го внесъл в скривалището си. Вторият ден идва, взима второ зрънце, занася го пак в дупката си. Третият ден – също, четвъртият ден – също и т.н.
към беседата >>
Имаше един велик цар, като тебе, напълнил си
хамбарите
с жито, но зидарите, които съграждали
хамбара
, оставили една малка дупка незамазана.
“ – Да ни даде Любов. Иска да ме оплете. Казвам: Слушай, приятелю, тази съвременна философия аз я уподобявам на следния смешен пример. Един велик цар, като напълнил хамбарите си с жито, искал да намери някой учен, който да му разкаже една съдържателна приказка, която да няма край. Най-после се явява един мукалит, казва му: „Царю, аз ще ти разправя една приказка без край.
Имаше един велик цар, като тебе, напълнил си
хамбарите
с жито, но зидарите, които съграждали
хамбара
, оставили една малка дупка незамазана.
Отде се намерил един щурец, влязъл през дупката, взел едно зрънце и го внесъл в скривалището си. Вторият ден идва, взима второ зрънце, занася го пак в дупката си. Третият ден – също, четвъртият ден – също и т.н. Всеки ден идвал, взимал зрънце и го отнасял“. – „Стига де, няма ли край?
към беседата >>
70.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Той е най-весел само тогава, когато
хамбарът
му е пълен.
Като се спусне котвата в морето, корабът се държи. Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен. Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем. Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота.
Той е най-весел само тогава, когато
хамбарът
му е пълен.
Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока. Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието. Тази бележка е, за да изучавате меките звуци. Тях наричат съгласни, те са по възможност меки. Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности.
към беседата >>
71.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
Този човек е практичен, неговите
хамбари
са пълни, а този, с голямото Л, е идеалист, с празни
хамбари
.
Тези две линии са отражение на самата реалност. Щом ми кажете, че тия линии са били по 10 см дълги, тогава аз правя изчисление къде е било действителното Слънце на Живота. И забележете, когато някой иска да пише на своята възлюблена, той пише голямо Л. Туй показва, че неговото Слънце изгрява на хоризонта. Ако някой пише малко л, туй показва, че неговото Слънце е на обяд.
Този човек е практичен, неговите
хамбари
са пълни, а този, с голямото Л, е идеалист, с празни
хамбари
.
Той на думи е богат, пълен е с много обещания, но дойде ли до живота, няма го. Този с малкото л има мярка: малко дава, събрал е всичко. Този, който няма мярка, много дава, обещава 100, 200 хиляди, милиони, а другият ги икономисва, казва: „С мярка се дава.“ Вие ще кажете, че тези неща са случайности. Не, не са случайности. Питам: онзи, който пише буквата Л така, че събира двете линии на едно място, какъв характер има?
към беседата >>
72.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
Мишките в един
хамбар
се сдружили против котката и решили да я атакуват.
“ Съвременните хора имат друга една слабост. Когато са слаби вътрешно, т.е. духовно, те казват: „Да се сдружим сега! “ Смешни са те!
Мишките в един
хамбар
се сдружили против котката и решили да я атакуват.
Почват да се упражняват. Картечен огън ѝ откриват. Тичат по житото отгоре, речи държат. „А, котката ли, ще я накараме да бяга.“ Стотина–двеста мишки тичат по хамбара, цяла банда са, вървят, свирят, но като дошла котката – всички в хамбара! „Не сме готови още!
към беседата >>
„А, котката ли, ще я накараме да бяга.“ Стотина–двеста мишки тичат по
хамбара
, цяла банда са, вървят, свирят, но като дошла котката – всички в
хамбара
!
“ Смешни са те! Мишките в един хамбар се сдружили против котката и решили да я атакуват. Почват да се упражняват. Картечен огън ѝ откриват. Тичат по житото отгоре, речи държат.
„А, котката ли, ще я накараме да бяга.“ Стотина–двеста мишки тичат по
хамбара
, цяла банда са, вървят, свирят, но като дошла котката – всички в
хамбара
!
„Не сме готови още! “ И съвременните хора, щом дойде едно нещастие, най-първо, като мишките, отгоре се намират, но после казват: „А, опасно е, чакай да се поусъвършенстваме, че тогава ще се проявим“. Така и религиозните хора казват: „Чакай да се усъвършенстваме, да разберем тази работа, че тогава“. Няма какво да разбираш. Тази работа сега се разрешава, тя е според нашите методи.
към беседата >>
73.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
– Не, аз ще ти разкажа такава приказка, каквато ти искаш, и започнал: Едно време имало един велик цар, като тебе, който поръчал да се направи един голям
хамбар
и да се напълни с жито.
Повикал всички мъдреци от своята държава и поискал, някой от тях да му разкаже такава приказка. Разказвали му те 5 – 6 дена, но приказките все имали край. Като не могли да го задоволят, той ги набивал и ги изпращал да си вървят. Най-после се явил един мъдрец и му казал: Аз мога да ти разкажа една приказка без край. – Внимавай, че много мъдреци, като тебе, си отидоха бити, та да не пострадаш и ти като тях.
– Не, аз ще ти разкажа такава приказка, каквато ти искаш, и започнал: Едно време имало един велик цар, като тебе, който поръчал да се направи един голям
хамбар
и да се напълни с жито.
Като го градили, по невнимание, зидарите оставили една малка дупчица незазидана. Един щурец забелязал малката дупчица, влязъл през нея и си взел едно зрънце. После се върнал, взел второ зрънце и него изнесъл. Пак се върнал, взел трето зрънце и го изнесъл. – Е, после?
към беседата >>
74.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Можете ли да кажете, че житото в
хамбара
осигурява живота на човека?
Човек не е нито в светлината на своя ум, нито в топлината на своето сърце, нито в силата на своя организъм. Човек е скрит другаде. Къде е той, мъчно можете да отговорите на този въпрос. Следователно, проявите на човека не определят още неговата същина. Те не осигуряват неговото съществуване.
Можете ли да кажете, че житото в
хамбара
осигурява живота на човека?
Колкото и да се осигурява, с това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигурява човек, толкова повече се приближава към края на своя живот. Смъртта засяга еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртта засяга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пак има известна разлика.
към беседата >>
Ако ти имаш много храни в
хамбара
си, то е едно условие за живота, но тя не е една сигурност за твоя живот.
(втори вариант)
Колкото по-голяма светлина хвърля свещта ми, значи у мен има желание да осветля целия път, туй показва степента на моята интелигентност. А ако излезна с една малка вощеница, значи не съм от много щедрите хора. После ще знаете друго, стремежът на всеки човек се изразява органически. Всичките прояви на скрития човешки живот се изразяват на главата. Природата е турила белег на всичко.
Ако ти имаш много храни в
хамбара
си, то е едно условие за живота, но тя не е една сигурност за твоя живот.
И вие виждате, че хората като се грижат много за себе си, чрез храната да се осигурят - умират. Някой ще каже: „Ама онези, които се молят 3-4 пъти на ден не умират ли? " - Умират. Аз казвам: Който се моли и който не се моли, еднакво умира, но има едно различие в умирането. Онзи, който се моли, умира радостен, спокоен и весел, светлина има в душата му, аз ще го уподобя като мома, която се жени, оставя майка си скръбна, но има надежда, че за бъдеще нещо ще стане, а може и да не стане.
към втори вариант >>
75.
Молитвата
,
ООК
, София, 23.7.1924г.,
Нашите свещи могат да направят голяма пакост в някой
хамбар
със сено или слама, цял пожар могат да създадат, но със Светлината, която иде от Бога, нищо не можеш да запалиш.
“ Защо? – Тази Светлина, тази топлина, която иде от Бога, е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и Светлина на безсмъртието! Някой път аз ще се спра да ви поговоря върху тази Светлина. Тя е тази именно Светлина в света, с която не можеш да направиш никаква пакост.
Нашите свещи могат да направят голяма пакост в някой
хамбар
със сено или слама, цял пожар могат да създадат, но със Светлината, която иде от Бога, нищо не можеш да запалиш.
С нея можеш да четеш книга, с нея само Добро може да се прави. Аз я наричам безвредната светлина. Тази Светлина се добива в молитвата. При тази Светлина човек добива едно успокояване, един вътрешен мир. Дето и да насочим тази Светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява.
към беседата >>
76.
Царе – слуги на Господа
,
СБ
, София, 7.9.1924г.,
Ако имам сто
хамбара
, ще има ли нужда да пренасям съдържанието им от един в друг?
Ако ти си княз на омразата, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Да оставим царя, защото думата цар в Невидимия свят изключва греха, изключва кражбата. Царят не може да краде. Слугата може да краде, управителят може да краде, князът – също, но царят не може да краде, няма възможност да краде. Може ли царят да краде от себе си?
Ако имам сто
хамбара
, ще има ли нужда да пренасям съдържанието им от един в друг?
Това само лудите могат да го правят. Човек себе си не може да краде. Следователно има едно положение, при което грехът е изключен. И тъй, според мене най-хубавото име, което можем да носим, казва там Писанието, е да бъдем царе. Всички трябва да станем царе!
към беседата >>
Ако имам 100
хамбари
, ще има ли нужда да пренасям съдържанието им от един в друг?
(втори вариант)
Ако ти си княз на умразата, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Да оставим царят, защото думата "цар" в невидимия свят изключва греха, изключва кражбата. Царят не може да краде. Слугата може да краде, управителят може да краде, князът - също, но царят не може да краде, няма възможност да краде. Може ли царят да краде от себе си?
Ако имам 100
хамбари
, ще има ли нужда да пренасям съдържанието им от един в друг?
Това само лудите могат да го правят. Човек себе си не може да краде. Следователно, има едно положение, при което грехът е изключен. И тъй, според мене, най-хубавото име, което можем да носим, казва там Писанието, е да бъдем царе. Всички трябва да станем царе!
към втори вариант >>
77.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Представете си, че някой човек има сто
хамбара
, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита.
Да вземем богатството като една сила. Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство. Ще ви дам друго сравнение.
Представете си, че някой човек има сто
хамбара
, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита.
Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта.
към беседата >>
Питам: какво се ползва този човек от стоте
хамбара
с жито?
Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство. Ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита.
Питам: какво се ползва този човек от стоте
хамбара
с жито?
Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта?
към беседата >>
Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто
хамбара
и всеки
хамбар
съдържа по толкова и толкова прегради, т.е.
Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство. Ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита. Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито?
Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто
хамбара
и всеки
хамбар
съдържа по толкова и толкова прегради, т.е.
по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието?
към беседата >>
Във всичкото жито в
хамбара
ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани?
по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието?
Във всичкото жито в
хамбара
ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани?
Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани. Някои казват: „Да бъдем добри.“ Какво значи да бъде човек добър? Човек не се ражда добър, не се ражда и лош. В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош. Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо.
към беседата >>
Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в
хамбара
и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.
След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието? Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани?
Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в
хамбара
и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.
Някои казват: „Да бъдем добри.“ Какво значи да бъде човек добър? Човек не се ражда добър, не се ражда и лош. В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош. Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате.
към беседата >>
Знанието трябва да се обработи, да се асимилира, потребното да се използва, а непотребното да турите във вашите
хамбари
.
Качил се е някой. Питам: защо се е качил? Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате? Да оберете касата ли? Ето защо знанието не трябва да се натрупва, да става излишен баласт в мозъка.
Знанието трябва да се обработи, да се асимилира, потребното да се използва, а непотребното да турите във вашите
хамбари
.
Вие трябва да функционирате само с онова знание, което може да се приложи в живота. И тъй, когато някои от вас се произнасят например, че еди-кой си бил добър, а еди-кой си – лош, аз питам: как го измерихте, де ви е аршинът, де ви е мярката за добро и за зло? Никой няма право да мери другите хора, докато не е премерил себе си. Имам ли право да стана учител, докато не съм държал изпит? Докато не съм учил, мога ли да уча другите хора?
към беседата >>
78.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Хамбарътъ
ти е пъленъ съ жито.
Вие се намирате на земята, искате лесно да рѣшите своитѣ задачи. Всѣки иска да живѣе добрѣ, но за да живѣе добрѣ, трѣбва да има условия. Какви условия? – Външни и вѫтрѣшни. Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия.
Хамбарътъ
ти е пъленъ съ жито.
Това сѫ външнитѣ условия. Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа? Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито. Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно.
към беседата >>
Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ,
хамбарътъ
ми ще бѫде пъленъ.
Христовото учение изключва лихвитѣ. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ.
Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ,
хамбарътъ
ми ще бѫде пъленъ.
Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари? Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ. Питамъ това наука ли е? Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици. Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ.
към беседата >>
Хамбарът
ти е пълен с жито.
(втори вариант)
Вие се намирате на земята, искате лесно да решите своите задачи. Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия. Какви условия? – Външни и вътрешни. Аз ще ви обясня, какви са външните условия.
Хамбарът
ти е пълен с жито.
Това са външните условия. След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа? Това са вътрешните условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито. Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно.
към втори вариант >>
Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен,
хамбарът
ми ще бъде пълен.
(втори вариант)
Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам.
Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен,
хамбарът
ми ще бъде пълен.
Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари? Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за някого: А, той е голям финансист.
към втори вариант >>
79.
Изпититѣ на ученика. Житното зърно
,
МОК
, София, 25.1.1925г.,
Те натрупват житото в
хамбарите
си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан.
И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи. Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа.
Те натрупват житото в
хамбарите
си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан.
Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма.
към беседата >>
Тогава влизат в
хамбара
си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят
хамбара
и си излизат.
Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи. Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа. Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан.
Тогава влизат в
хамбара
си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят
хамбара
и си излизат.
Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земеделците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска.
към беседата >>
Не е позволено на земеделците да изравняват житото в
хамбарите
си с дъска.
Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа. Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан. Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели.
Не е позволено на земеделците да изравняват житото в
хамбарите
си с дъска.
Всеки земеделец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земеделецът така, той ще има десет пъти по-голямо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върхът от крината, образува се едно течение, което действа вредно върху човека. Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с връх. Затова добре е земеделецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди.
към беседата >>
80.
Малкото добро и малкото зло
,
ООК
, София, 12.8.1925г.,
Достатъчно ви е онова, което имате в
хамбара
.
“ – казва богатият търговец. Това изисква от нас новият живот. Не ни трябват повече тефтери! Аз искам да освободя душите ви от всички заблуждения и ограничения. Щом влезете в новия живот, ще съберете старите тефтери, ще ги турите в огъня да изгорят.
Достатъчно ви е онова, което имате в
хамбара
.
към беседата >>
81.
Истинната врата
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Някой казва, че оре за жена си, но щом овършее житото, туря го в
хамбара
за себе си, а на жена си казва: „Аз орах за теб, а житото прибрах за себе си.“ Значи житото не е заради жената, а заради него.
За кого? Това оране трябва да бъде свързано с твоята идея. Ако кажеш, че ореш за себе си, не си прав. Тогава за кого ореш? – За жена си, за децата си, за приятелите си, за своя народ, за Бога.
Някой казва, че оре за жена си, но щом овършее житото, туря го в
хамбара
за себе си, а на жена си казва: „Аз орах за теб, а житото прибрах за себе си.“ Значи житото не е заради жената, а заради него.
Тя ще му готви, той ще яде. Направете превод: защо трябва жената да му готви? Ами че с това ще изрази Любовта! Тя трябва да му подслади яденето. Той казва на жена си: „Наготви ми едно ядене, да видя каква е любовта ти.“ Като сготвиш ядене, като омесиш хляб на мъжа си, на децата си, на приятелите си, чрез всичко това те ще опитат твоята любов.
към беседата >>
82.
Време и сила
,
МОК
, София, 15.11.1925г.,
тя не търпи никакви житници, никакви
хамбари
в тялото на човека.
Този закон гласи: всички тела от топлината се разширяват и отиват нагоре, а от студа се свиват, сгъстяват се и падат надолу. Природата си служи с този закон всякога, когато ѝ потрябва. Щом пожелае да превърне някое течно тяло във въздухообразно, тя го нагрява и така го препраща в пространството нагоре; щом пожелае да превърне въздухообразното тяло в течно, тя го охлажда и то слиза на Земята във вид на течност. И в човешкия организъм има и въздухообразни, и течни, и твърди тела, но понякога става накопление на тия вещества, което се отразява по един или друг начин върху човека. Обаче Разумната Природа не позволява да се престъпват законите ѝ, т.е.
тя не търпи никакви житници, никакви
хамбари
в тялото на човека.
Всеки ден човек има право да взема от нейните складове само толкова, колкото му е нужно за деня. За другия ден – добър е Господ! Той пак ще даде. Но вследствие на отдалечаването на човека от разумните закони на Природата, у него се заражда желание да се осигури и той всеки ден живее с мисълта да трупа, да събира колкото може повече. Това негово желание се предава и на самите клетки, в които постепенно става отлагане, натрупване на излишни, неоползотворени от организма материали.
към беседата >>
тя не търпи никакви житници, никакви
хамбари
в тялото на човека.
(втори вариант)
Природата си служи с този закон всякога, когато й потрябва. Щом пожелае да превърне някое течно тяло във въздухообразно, тя го нагрява и така го препраща в пространството нагоре. Щом пожелае да превърне въздухообразното тяло в течно, тя го охлажда и то слиза на земята във вид на течност. И в човешкия организъм има и въздухообразни, и течни, и твърди тела, но понякога става накопление на тия вещества, което се отразява по един или друг начин върху човека. Обаче разумната природа не позволява да се престъпват законите й, т.е.
тя не търпи никакви житници, никакви
хамбари
в тялото на човека.
Всеки ден човек има право да взима от нейните складове само толкова, колкото му е нужно за деня. За другия ден – добър е Господ! Той пак ще даде. Но вследствие отдалечаването на човека от разумните закони на природата у него се заражда желание да се осигури, и той всеки ден живее с мисълта да трупа, да събира колкото може повече. Това негово желание се предава и на самите клетки, в които постепенно става отлагане, натрупване на излишни, неоползотворени от организма, материали.
към втори вариант >>
83.
Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две
,
МОК
, София, 6.12.1925г.,
Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни
хамбари
с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек.
минава в thamas, в състояние на постоянно недоволство. Със своето крайно недоволство той става посмешище за всички. За да не изпада в това състояние, човек трябва да работи върху себе си, да усилва вярата си. Питам: може ли човек да убеди хората да вярват в това, в което и той не вярва? Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения.
Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни
хамбари
с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек.
Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек. Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият. Между тях бил и Нойчо. От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато. Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато.
към беседата >>
НАГОРЕ