НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
70
резултата в
58
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Французинът
веднага си взел шапката и отишъл да провери какво пишат вечерните вестници за тяхното явяване.
2.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Французинът
взема пушката му, подава я и му казва: „Отдалечи се на разстояние 200-300 метра, аз ще те чакам, иначе трябва да те застрелям.“ В един
французин
има толкова съзнание, че казва на неприятеля си: „Иди настрана.“ А ние, религиозните хора, които все за Бога говорим, за Божествената Любов, сме готови да си извадим очите един на друг.
3.
Новият и старият живот
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
Французите
, след като избиха хугенотите14, какво получиха?
4.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Французинътъ
, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли?
5.
Упътвания и образи
,
МОК
, София, 23.12.1923г.,
Французите
са изчислили, че метърът съставлява една десетомилионна част от земния меридиан, но това изчисление не е вярно.
6.
Искаш ли да оздравееш?
,
НБ
, София, 10.2.1924г.,
Французинът
иска славата на Франция, германецът иска славата на Германия.
Французинът
подигна ли Франция?
Французинът
превързва раната на германеца, след това германецът превързва раната на
французина
, а после и двамата братски си приказват.
7.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Французите
пък имат друг строеж.
8.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Французинът
започва с "V", той малко особено разбира тази истина.
(втори вариант)
9.
Целомъдрие и великодушие
,
ООК
, София, 12.5.1926г.,
Французинът
например, когато критикува, той подхваща отдалеч, деликатно, човек едва се досеща, че го критикуват.
10.
Що искате?
,
НБ
, София, 22.5.1927г.,
Французинът
веднага отива в най-близката редакция, да види, дали няма нещо писано във вестниците по появяването на тези птици.
Французинът
бърза да прочете във вестниците, да види, какво те пишат за истината; германецът отива да провери в библиотеките, да види, какво е писано от учените върху истината; англичанинът гледа с бинокла си на небето, да види, дали този факт няма да го доведе до някаква търговия.
11.
Действия на силите / Езикът на природата
,
МОК
, София, 20.3.1931г.,
Французите
се дуелират със сабли, а българите вземат два кола, единият и другият, единият удря и другият удря, и после си подадат ръка, и казват: „Много глупава работа направихме!
(втори вариант)
12.
Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли
,
МОК
, София, 8.5.1931г.,
Французинът
веднага ще се похвали, ще се запознае с тебе, а англичанинът, да кажем пътувате заедно, той няма да се запознае, ще седи, ще гледа, ще си състави едно мнение и ще мълчи, много мъчно можеш да го заставиш да се запознае.
(втори вариант)
13.
Пред всичкия народ
,
НБ
, София, 13.12.1931г.,
Французите
нямат глагол, англичаните нямат глагол, те са взели тази дума от нас и я считат за своя.
14.
Да правим добро
,
НБ
, София, 22.10.1933г.,
Французин
ли си?
15.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
Французите
казват: „Пуркоа?
Французинът
казва „защо“, англичанинът казва „беден“, а българинът разбира „коване“.
16.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
Французинът
разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли?
17.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
Французинът
казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща.
18.
Даване – вземане. Скъпоценният камък
,
ООК
, София, 7.3.1934г.,
Французите
могат да допринесат донякъде на българите, защото българинът трябва да възприеме от
французите
да си отвори крачолите.
19.
Идването на Господа
,
ООК
, София, 11.4.1934г.,
Французите
казват: […], а англичаните казват: […] Какво искаш?
Французите
казват „venez“ – елате.
20.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 18.11.1934г.,
Французите
, англичаните, българите, русите, американците – всички народи имат еднакви права на земята.
21.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Французите
и германците са малко по-музикални от тях.
22.
Първата дума
,
МОК
, София, 12.7.1935г.,
Французин
е онзи, който знае, който говори истината.
23.
Естественият език – музикалният език
,
ООК
, София, 25.12.1935г.,
Французинът
как казва?
Французинът
говори едно, англичанинът друго – всички неща са объркани.
24.
Слуги на Доброто
,
УС
, София, 26.1.1936г.,
Французинът
казва: „Fait accompli“ – свърши се.
25.
Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 26.2.1936г.,
французинът
седи със свещта вътре и ги пали.
26.
Понеже ви изказах това
,
НБ
, София, 5.4.1936г.,
Французите
произнасят буквата Н през носа си.
27.
Хигиена на сетивата
,
МОК
, София, 19.2.1937г.,
Французинът
като каже “о” разбира вода, българинът разбира само “о” – една буква.
(втори вариант)
28.
Тримата професори
,
МОК
, София, 2.4.1937г.,
Французинът
не разбрал, ударил се и си казал: „Тези англичани не можеш да ги разбереш!
29.
Отношение на нещата
,
ООК
, София, 9.6.1937г.,
Французинът
, това е друга гама.
30.
Не нарушавайте свободата
,
ООК
, София, 1.9.1937г.,
Французинът
се учудва, как тъй аз да не го приема.
31.
Доброта и справедливост
,
НБ
, София, 12.9.1937г.,
Французите
искат да бъдат първи в света.
32.
Ценностите в живота
,
ООК
, София, 6.10.1937г.,
Французинът
казва: „А ла бонйор“.
33.
Пред радостите и зад страданията
,
ООК
, София, 29.12.1937г.,
Французинът
се определя с известни трептния, музикално се определя.
Французинът
се спира на „н“-то.
Французинът
направил една чаша и я обърнал надолу.
34.
Учене и служене
,
УС
, София, 30.1.1938г.,
Французинът
и англичанинът имат особено произношение.
35.
Учат и страдат
,
ООК
, София, 11.5.1938г.,
Французинът
разправя на френски, но българинът му казва: „Виждам, че си добър човек, но кажи да те разбера“.
36.
Трансформатори на Божествената енергия
,
УС
НБ
, София, 2.10.1938г.,
Французите
пък казват „великият французки дух“; англичаните – „великият английски дух“; американецът – [„великият американски дух“]; русинът ще каже „великият руски дух“.
37.
В името Божие
,
НБ
, София, 6.11.1938г.,
Французинът
е способен отвън да направи всичко, но дойде ли да направи нещо отвътре, той се намира в трудно положение.
38.
Любов, доброта и справедливост
,
НБ
, София, 18.12.1938г.,
Французинът
е учтив.
39.
Надежда, вяра и любов
,
УС
, София, 18.12.1938г.,
Французинът
ще те поправи, като го произнасяш отворено – малко по-затворено, както трябва.
40.
Трите закона
,
МОК
, София, 23.12.1938г.,
Французинът
казва, че не е потребно само да знаеш как да го държиш.
41.
Правилно разбиране
,
ООК
, София, 11.1.1939г.,
Французи
, англичани, навсякъде има суеверия.
42.
Силата на мисълта
,
ООК
, София, 8.3.1939г.,
Французинът
казва „oui“.
Французинът
, той е Божествения свят.
Французите
това не го знаят.
Французинът
, след като го обидиш, какво казва той?
43.
Основни правила на хигиената / Четири основни правила на хигиената
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1939г.,
Французите
имат линия “Мажино”, а германците “Зигфрид”.
(втори вариант)
44.
Разнообразието в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1939г.,
Французинът
веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това.
45.
Млади, възрастни и стари
,
МОК
, София, 25.8.1939г.,
Французите
знаят толкоз, колкото и англичаните.
46.
Ако имате вяра
,
НБ
, София, 21.1.1940г.,
Французите
са силни в Мажино, германците – в Зигфрид.
47.
Връзвайте и развързвайте
,
НБ
, София, 24.3.1940г.,
Французите
и русите да признаят своите погрешки.
48.
Божественият център
,
ООК
, София, 1.5.1940г.,
Французите
, русите, българите, всичките старите тефтери държат.
49.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Французите
се показват като победители.
50.
Единствената сила
,
УС
, София, 8.6.1941г.,
Французите
имат достойнство, затуй е ударението на третия слог в трисложните думи.
51.
Зората на живота
,
СБ
, София, 27.8.1941г.,
Французинът
от уважение към българина ще говори български и българинът от уважение към
французина
ще говори френски и двамата ще покажат уважение едновременно.
(втори вариант)
52.
Да обичаш и да те обичат
,
УС
, София, 16.11.1941г.,
Французинът
казва: „Бон, бон.“ Англичанинът казва: „Не е бон, но това е ядене.“ На английски бон значи кост.
53.
Ново възпитание
,
МОК
, София, 28.11.1941г.,
Французинът
отишъл да види какво пишат вестниците.
54.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 2.10.1942г.,
Французинът
не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене.
Французинът
казва: Има ли нещо за ядене?
55.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
Французите
казват: „Воала“.
56.
Ще ви се изявя
,
НБ
, София, 8.11.1942г.,
Французите
имат 15 милиона – и те можеха да отделят 3 милиона най-малко.
57.
Пътят на праведния
,
НБ
, София, 3.1.1943г.,
Французите
че са виновати, виновати са.
58.
В царството си
,
НБ
, София, 23.5.1943г.,
Французинът
разбира: туй, което прехожда.
НАГОРЕ