НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
154
резултата в
62
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Слага жената трапезата, слага
супа
, хляб, сядат те и децата им да ядат, мъжът хваща лъжицата, тя става злато; бръква в
супата
, и тя става злато; хваща хляба, и той става злато; побутва масата, и тя става злато; побутва жената, и тя става злато.
Един ангел му казал: „Ако бъде послушана твоята молба, ще бъдеш ли всякога доволен? “ – „То ще бъде най-голямото щастие за мене.“ – „Да бъде според желанието ти.“ И когато този човек влиза в къщи, масите, книгите, чашите – всичко станало на злато. Излязъл в двора, камъните, дърветата – всичко се превърнало в злато. Рекъл си: „Няма да бъда вече слуга, господар ще бъда. Жено, ние сме хора щастливи“.
Слага жената трапезата, слага
супа
, хляб, сядат те и децата им да ядат, мъжът хваща лъжицата, тя става злато; бръква в
супата
, и тя става злато; хваща хляба, и той става злато; побутва масата, и тя става злато; побутва жената, и тя става злато.
По едно време хванал се за главата и почнал да моли Господа да го избави от това голямо нещастие. Ето докъде могат да доведат лакомството и безумието. Ние може да имаме тази сила, но тя ще ни погуби живота. Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили.
към беседата >>
2.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Започва първото меню:
супа
отъ пиле съ оризъ.
“ – „Не зная, синко.“ – „Е, като не знаешъ, на този святъ ще носишъ вода“, ѝ отговорили те. На този свѣть може да си билъ царь, но не знаешъ ли да четешъ, на онзи свѣть ще носишъ вода. Човѣкъ въ своя животъ на земята минава прѣзъ три стадии. Първоначалниятъ животъ е въ стомаха и тогава хората разсѫждаватъ споредъ законитѣ на стомаха. Дава се угощение, канятъ се гоститѣ.
Започва първото меню:
супа
отъ пиле съ оризъ.
Нареждатъ се наоколо трапезата гости, всички доволни отъ отличната супа. Второ меню: хубаво опечено пиле, съ онѣзи зачервени крачка, като го погледнешъ, казвашъ си: „Благословение Господне е това.“ Трето меню: пуйка пълнена съ оризъ и стафиди и си казвате, като хапнете отъ нея: „Колко е великъ Господь! “ Слѣдъ тази пуйка една чаша винце да се изпие, колко е хубаво така, развеселява се сърдцето на човѣка. Четвърто меню: пражоли отъ рибицитѣ на свинско месо, отгорѣ полѣти съ малко хрѣнъ. Слѣдъ тѣхъ малко винце, ракийка.
към беседата >>
Нареждатъ се наоколо трапезата гости, всички доволни отъ отличната
супа
.
На този свѣть може да си билъ царь, но не знаешъ ли да четешъ, на онзи свѣть ще носишъ вода. Човѣкъ въ своя животъ на земята минава прѣзъ три стадии. Първоначалниятъ животъ е въ стомаха и тогава хората разсѫждаватъ споредъ законитѣ на стомаха. Дава се угощение, канятъ се гоститѣ. Започва първото меню: супа отъ пиле съ оризъ.
Нареждатъ се наоколо трапезата гости, всички доволни отъ отличната
супа
.
Второ меню: хубаво опечено пиле, съ онѣзи зачервени крачка, като го погледнешъ, казвашъ си: „Благословение Господне е това.“ Трето меню: пуйка пълнена съ оризъ и стафиди и си казвате, като хапнете отъ нея: „Колко е великъ Господь! “ Слѣдъ тази пуйка една чаша винце да се изпие, колко е хубаво така, развеселява се сърдцето на човѣка. Четвърто меню: пражоли отъ рибицитѣ на свинско месо, отгорѣ полѣти съ малко хрѣнъ. Слѣдъ тѣхъ малко винце, ракийка. Тъй се разбира живота, ето защо е дошълъ човѣкъ на земята.
към беседата >>
Започват да слагат едно след друго –
супа
, печена кокошка или пуйка, пражоли и отвреме-навреме, по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселят сърцата на гостите.
(втори вариант)
Докато е на земята, човек минава през три области на живота. Първата област е стомахът. Живее ли още в стомаха, човек се съобразява с неговите правила и закони. Стомахът дава угощения и кани гости. Всички се нареждат пред трапезата и очакват да се сложи онова, което домакинята е приготвила.
Започват да слагат едно след друго –
супа
, печена кокошка или пуйка, пражоли и отвреме-навреме, по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселят сърцата на гостите.
Всички ядат и благославят Господа за благата, които им е дал. Така се разбира животът, от гледището на стомаха. Ако запитате човека, защо яде кокошки, агънца, прасета, ще каже, че така е определено от Бога, да владее животните и да им бъде господар. Той вкарва всички животни в стомаха си и се чувства доволен. Като влязат вътре, те започват да го питат: Господарю, какво да работим тук?
към втори вариант >>
3.
Божественият пламък. Разговори с Учителя
,
ИБ
, Сливен, 11.7.1920г.,
Жидката храна,
супа
и др.
С това се вдига Божествената благословия и не трябва да се казва „стига“. Когато человек е разсеян, не трябва да яде. Работата тогава е напразна. Във всяка работа трябва да имаме концентриран ум. С малкото хлебец може дълго време да дъвчем и ще се нахраним.
Жидката храна,
супа
и др.
са мъчносмилаеми. Само храна, която се дъвче, е лесносмилаема. С дясната ръка да си поглаждаме лявата страна на главата, а с лявата ръка – дясната страна. Человек има две страни на мозъка: лява и дясна и функцията им е чрез прекръстосване, лявата – към дясната ръка и дясната – към лявата ръка. Лекуването да става винаги с топла вода.
към беседата >>
4.
Което се променя, без да се изменя
,
НБ
, В.Търново, 17.10.1920г.,
Те например употребяват
супата
, след това се наядат с месо и много други работи.
от какво количество светлина и топлина се нуждаят те, за да могат правилно да се развиват. Човек се постоянно променя, минавайки от любов към омраза. Ако тази промяна става по веднъж на месеца, разбирам, но да се променя по 10 пъти на ден, това е признак, че от него човек няма да стане. Резките промени развалят човека. В храненето си хората си позволяват голяма неразумност.
Те например употребяват
супата
, след това се наядат с месо и много други работи.
Така като се хранят, след две години стомахът им се поврежда и те се чудят: „Как тъй, ние тъй добре се храним! “ Най-глупавото ядене е супата. Супа могат да ядат болните, децата и старите хора, но за възрастни трябва храна, която да се дъвче. Това можем да проследим в природата. Животните хранят малките си с мляко, но щом те пораснат, оставят ги на здрава, твърда храна.
към беседата >>
“ Най-глупавото ядене е
супата
.
Ако тази промяна става по веднъж на месеца, разбирам, но да се променя по 10 пъти на ден, това е признак, че от него човек няма да стане. Резките промени развалят човека. В храненето си хората си позволяват голяма неразумност. Те например употребяват супата, след това се наядат с месо и много други работи. Така като се хранят, след две години стомахът им се поврежда и те се чудят: „Как тъй, ние тъй добре се храним!
“ Най-глупавото ядене е
супата
.
Супа могат да ядат болните, децата и старите хора, но за възрастни трябва храна, която да се дъвче. Това можем да проследим в природата. Животните хранят малките си с мляко, но щом те пораснат, оставят ги на здрава, твърда храна. В религиозните общества на младежите дават мляко, но щом те заякнат, дават им твърда храна. Христос се обеща към Своите ученици, че ще им открие кое е това реалното – великата истина.
към беседата >>
Супа
могат да ядат болните, децата и старите хора, но за възрастни трябва храна, която да се дъвче.
Резките промени развалят човека. В храненето си хората си позволяват голяма неразумност. Те например употребяват супата, след това се наядат с месо и много други работи. Така като се хранят, след две години стомахът им се поврежда и те се чудят: „Как тъй, ние тъй добре се храним! “ Най-глупавото ядене е супата.
Супа
могат да ядат болните, децата и старите хора, но за възрастни трябва храна, която да се дъвче.
Това можем да проследим в природата. Животните хранят малките си с мляко, но щом те пораснат, оставят ги на здрава, твърда храна. В религиозните общества на младежите дават мляко, но щом те заякнат, дават им твърда храна. Христос се обеща към Своите ученици, че ще им открие кое е това реалното – великата истина. За да разберем реалното, трябва да разберем кой е Синът.
към беседата >>
5.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
Нали всичко се свършва в паницата, тази паница, колкото и да е пълна,
супа
било или друго, всичко това е „фертиг“, край.
И всички ония неща, които имат смисъл в живота, трябва да имат начало и край. Начало е главата, краят са краката. Следователно, с началото гледаме към Бога, а с края ходим по земята. С началото говорим, а с края ядем. И, следователно, когато човек яде, това е краят на нещата.
Нали всичко се свършва в паницата, тази паница, колкото и да е пълна,
супа
било или друго, всичко това е „фертиг“, край.
А пък, когато слушаш Словото Божие, то е нещо, с което се изпълняш – не се изпразняш, а се изпълняш. Следователно всяко нещо, което те изпълня, е начало на нещата, а всяко нещо, което те изпразва, е край. Или – да се изразя на съвременен културен, или научен език – краят на нещата, това е материалният свят, а началото на нещата, това е духовният свят. Това са само термини, думи за улеснение на нашия разговор. Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“.
към беседата >>
6.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Официален прием лесно се извършва: заколва се някой угоен пуяк, да тежи поне 12 килограма; българинът, като го претегли и тежи 12 килограма, казва: „Угоен е този пуяк, от него би станала отлична чорба, а тъй, знаете какво нещо е мазничка пуешка чорба, с малко изцеден лимон, а джигерчето и воденичката му, тъй ситно нарязани в
супата
, та като ви падне по едно малко джигерче!...“ После този пуяк напълват вътре с ориз, стафиди, фъстъци, това-онова, опечен, зачервен, та като ти отрежат едно такова зачервено парче, ще кажеш: „Хайде, хаирлия да е, Христос е дошъл на земята“.
Ако би решил Христос да дойде днес в съвременния свят, аз не зная каква форма би взел, как би се явил и как щяха да го посрещнат съвременните културни хора. – Както тогава ли? – Навярно, много по-добре, отколкото тогава. И не ще съмнение! Днес има толкова много църкви, съградени в негова чест, в негово име, има повече от 500,000 негови служители – цяла една армия, все пак ще му направят един отличен прием, поне официално.
Официален прием лесно се извършва: заколва се някой угоен пуяк, да тежи поне 12 килограма; българинът, като го претегли и тежи 12 килограма, казва: „Угоен е този пуяк, от него би станала отлична чорба, а тъй, знаете какво нещо е мазничка пуешка чорба, с малко изцеден лимон, а джигерчето и воденичката му, тъй ситно нарязани в
супата
, та като ви падне по едно малко джигерче!...“ После този пуяк напълват вътре с ориз, стафиди, фъстъци, това-онова, опечен, зачервен, та като ти отрежат едно такова зачервено парче, ще кажеш: „Хайде, хаирлия да е, Христос е дошъл на земята“.
Или най-малко ще опекат едно от тези малките, по 10–12 кг, прасета, които ги колят сега за Коледа, хубаво опечено, слагат го на масата с малко винце, всички да се нахранят затова, че Христос ни е посетил. Това е официалният прием – след това ще има речи и благодарности, че е благоволил да дойде. И от него ще има отговор, че са го приели добре. Предполагам това да е така, не казвам de facto. А тук, в къщата на Симон, има друг прием.
към беседата >>
7.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
И по някой път казваме, че най-силната храна е
супата
, която хората правят, те все
супа
ядат и с нея започват.
Лъжица, значи може да се сърба. Лъжа и лъжица някой път, както в английски: „lawer“ и „liar“, са близо. Опасността е, с тази лъжица, ако се засмееш, яденето ще отиде в кривото гърло и с тебе ще се свърши. Никаква лъжица! И аз не зная, който е измислил тия лъжици, е бил много умен!
И по някой път казваме, че най-силната храна е
супата
, която хората правят, те все
супа
ядат и с нея започват.
А природата в своето меню никъде не е предвѝдяла супа. Супа няма там, щом идеш на нейната трапеза, супа няма. А ние, първото нещо, ще изнесат супа от кокошка, от пуйка, пъдпъдъчета, с малко лимон, воденичката изрязана вътре, и гълтаме ли гълтаме. Гълташ, ама болести се раждат. И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със супа.
към беседата >>
А природата в своето меню никъде не е предвѝдяла
супа
.
Лъжа и лъжица някой път, както в английски: „lawer“ и „liar“, са близо. Опасността е, с тази лъжица, ако се засмееш, яденето ще отиде в кривото гърло и с тебе ще се свърши. Никаква лъжица! И аз не зная, който е измислил тия лъжици, е бил много умен! И по някой път казваме, че най-силната храна е супата, която хората правят, те все супа ядат и с нея започват.
А природата в своето меню никъде не е предвѝдяла
супа
.
Супа няма там, щом идеш на нейната трапеза, супа няма. А ние, първото нещо, ще изнесат супа от кокошка, от пуйка, пъдпъдъчета, с малко лимон, воденичката изрязана вътре, и гълтаме ли гълтаме. Гълташ, ама болести се раждат. И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със супа. А Павел казва – с мляко.
към беседата >>
Супа
няма там, щом идеш на нейната трапеза,
супа
няма.
Опасността е, с тази лъжица, ако се засмееш, яденето ще отиде в кривото гърло и с тебе ще се свърши. Никаква лъжица! И аз не зная, който е измислил тия лъжици, е бил много умен! И по някой път казваме, че най-силната храна е супата, която хората правят, те все супа ядат и с нея започват. А природата в своето меню никъде не е предвѝдяла супа.
Супа
няма там, щом идеш на нейната трапеза,
супа
няма.
А ние, първото нещо, ще изнесат супа от кокошка, от пуйка, пъдпъдъчета, с малко лимон, воденичката изрязана вътре, и гълтаме ли гълтаме. Гълташ, ама болести се раждат. И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със супа. А Павел казва – с мляко. И вие, съвременните хора, искате да се храните с чорба.
към беседата >>
А ние, първото нещо, ще изнесат
супа
от кокошка, от пуйка, пъдпъдъчета, с малко лимон, воденичката изрязана вътре, и гълтаме ли гълтаме.
Никаква лъжица! И аз не зная, който е измислил тия лъжици, е бил много умен! И по някой път казваме, че най-силната храна е супата, която хората правят, те все супа ядат и с нея започват. А природата в своето меню никъде не е предвѝдяла супа. Супа няма там, щом идеш на нейната трапеза, супа няма.
А ние, първото нещо, ще изнесат
супа
от кокошка, от пуйка, пъдпъдъчета, с малко лимон, воденичката изрязана вътре, и гълтаме ли гълтаме.
Гълташ, ама болести се раждат. И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със супа. А Павел казва – с мляко. И вие, съвременните хора, искате да се храните с чорба. Казвам: В моето меню супа няма.
към беседата >>
И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със
супа
.
И по някой път казваме, че най-силната храна е супата, която хората правят, те все супа ядат и с нея започват. А природата в своето меню никъде не е предвѝдяла супа. Супа няма там, щом идеш на нейната трапеза, супа няма. А ние, първото нещо, ще изнесат супа от кокошка, от пуйка, пъдпъдъчета, с малко лимон, воденичката изрязана вътре, и гълтаме ли гълтаме. Гълташ, ама болести се раждат.
И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със
супа
.
А Павел казва – с мляко. И вие, съвременните хора, искате да се храните с чорба. Казвам: В моето меню супа няма. Ябълки има, твърда храна има, а супа? Може да ви кажа де има най-хубава супа.
към беседата >>
Казвам: В моето меню
супа
няма.
А ние, първото нещо, ще изнесат супа от кокошка, от пуйка, пъдпъдъчета, с малко лимон, воденичката изрязана вътре, и гълтаме ли гълтаме. Гълташ, ама болести се раждат. И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със супа. А Павел казва – с мляко. И вие, съвременните хора, искате да се храните с чорба.
Казвам: В моето меню
супа
няма.
Ябълки има, твърда храна има, а супа? Може да ви кажа де има най-хубава супа. „Глава на твоето Слово е Истината.“ Следователно тази чорбеста храна, то е като някой роман. Четем романа, какво става? Някоя героиня се ожени за поет, родят се деца, скарват се, развеждат се и казват: „Отлична супа е този роман!
към беседата >>
Ябълки има, твърда храна има, а
супа
?
Гълташ, ама болести се раждат. И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със супа. А Павел казва – с мляко. И вие, съвременните хора, искате да се храните с чорба. Казвам: В моето меню супа няма.
Ябълки има, твърда храна има, а
супа
?
Може да ви кажа де има най-хубава супа. „Глава на твоето Слово е Истината.“ Следователно тази чорбеста храна, то е като някой роман. Четем романа, какво става? Някоя героиня се ожени за поет, родят се деца, скарват се, развеждат се и казват: „Отлична супа е този роман! “ Да, това е една първокачествена супа.
към беседата >>
Може да ви кажа де има най-хубава
супа
.
И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със супа. А Павел казва – с мляко. И вие, съвременните хора, искате да се храните с чорба. Казвам: В моето меню супа няма. Ябълки има, твърда храна има, а супа?
Може да ви кажа де има най-хубава
супа
.
„Глава на твоето Слово е Истината.“ Следователно тази чорбеста храна, то е като някой роман. Четем романа, какво става? Някоя героиня се ожени за поет, родят се деца, скарват се, развеждат се и казват: „Отлична супа е този роман! “ Да, това е една първокачествена супа. Няма ли някой да напише един роман по друг начин, без супа?
към беседата >>
Някоя героиня се ожени за поет, родят се деца, скарват се, развеждат се и казват: „Отлична
супа
е този роман!
Казвам: В моето меню супа няма. Ябълки има, твърда храна има, а супа? Може да ви кажа де има най-хубава супа. „Глава на твоето Слово е Истината.“ Следователно тази чорбеста храна, то е като някой роман. Четем романа, какво става?
Някоя героиня се ожени за поет, родят се деца, скарват се, развеждат се и казват: „Отлична
супа
е този роман!
“ Да, това е една първокачествена супа. Няма ли някой да напише един роман по друг начин, без супа? Аз още не съм срещал никой роман без супа. За пример, да напише, да прекара героите си в другия свят, без да умрат. А сега ще кажат: Еди-кой си е живял 70–80 години, че почтено го погребали, турили дървета, цветя и написали: „Тук почиват два велики героя на света“.
към беседата >>
“ Да, това е една първокачествена
супа
.
Ябълки има, твърда храна има, а супа? Може да ви кажа де има най-хубава супа. „Глава на твоето Слово е Истината.“ Следователно тази чорбеста храна, то е като някой роман. Четем романа, какво става? Някоя героиня се ожени за поет, родят се деца, скарват се, развеждат се и казват: „Отлична супа е този роман!
“ Да, това е една първокачествена
супа
.
Няма ли някой да напише един роман по друг начин, без супа? Аз още не съм срещал никой роман без супа. За пример, да напише, да прекара героите си в другия свят, без да умрат. А сега ще кажат: Еди-кой си е живял 70–80 години, че почтено го погребали, турили дървета, цветя и написали: „Тук почиват два велики героя на света“. Кои са тия герои на света?
към беседата >>
Няма ли някой да напише един роман по друг начин, без
супа
?
Може да ви кажа де има най-хубава супа. „Глава на твоето Слово е Истината.“ Следователно тази чорбеста храна, то е като някой роман. Четем романа, какво става? Някоя героиня се ожени за поет, родят се деца, скарват се, развеждат се и казват: „Отлична супа е този роман! “ Да, това е една първокачествена супа.
Няма ли някой да напише един роман по друг начин, без
супа
?
Аз още не съм срещал никой роман без супа. За пример, да напише, да прекара героите си в другия свят, без да умрат. А сега ще кажат: Еди-кой си е живял 70–80 години, че почтено го погребали, турили дървета, цветя и написали: „Тук почиват два велики героя на света“. Кои са тия герои на света? – Които обичаха да ядат супа с лъжица.
към беседата >>
Аз още не съм срещал никой роман без
супа
.
„Глава на твоето Слово е Истината.“ Следователно тази чорбеста храна, то е като някой роман. Четем романа, какво става? Някоя героиня се ожени за поет, родят се деца, скарват се, развеждат се и казват: „Отлична супа е този роман! “ Да, това е една първокачествена супа. Няма ли някой да напише един роман по друг начин, без супа?
Аз още не съм срещал никой роман без
супа
.
За пример, да напише, да прекара героите си в другия свят, без да умрат. А сега ще кажат: Еди-кой си е живял 70–80 години, че почтено го погребали, турили дървета, цветя и написали: „Тук почиват два велики героя на света“. Кои са тия герои на света? – Които обичаха да ядат супа с лъжица. И защо не се оправя света?
към беседата >>
– Които обичаха да ядат
супа
с лъжица.
Няма ли някой да напише един роман по друг начин, без супа? Аз още не съм срещал никой роман без супа. За пример, да напише, да прекара героите си в другия свят, без да умрат. А сега ще кажат: Еди-кой си е живял 70–80 години, че почтено го погребали, турили дървета, цветя и написали: „Тук почиват два велики героя на света“. Кои са тия герои на света?
– Които обичаха да ядат
супа
с лъжица.
И защо не се оправя света? Докато ядете супа, няма да се оправи света. Здрава, твърда храна трябва, която да подложим на нашите зъби, да я дъвчем. Ние все чакаме по благодат да дойдат дарбите. Господ иска от всички същества, от най-малките до най-големите, работа и работа.
към беседата >>
Докато ядете
супа
, няма да се оправи света.
За пример, да напише, да прекара героите си в другия свят, без да умрат. А сега ще кажат: Еди-кой си е живял 70–80 години, че почтено го погребали, турили дървета, цветя и написали: „Тук почиват два велики героя на света“. Кои са тия герои на света? – Които обичаха да ядат супа с лъжица. И защо не се оправя света?
Докато ядете
супа
, няма да се оправи света.
Здрава, твърда храна трябва, която да подложим на нашите зъби, да я дъвчем. Ние все чакаме по благодат да дойдат дарбите. Господ иска от всички същества, от най-малките до най-големите, работа и работа. И ако ние страдаме, то е защото не сме работили в миналото. И Господ те наказва заради твоята леност.
към беседата >>
И сега, пазете се от
супата
, яжте твърда храна.
Той може да има друг ум – не друг ум, погрешно е това, – но той може да се жертва и като се жертва, ще влезе да живее в душата на своя народ. И онези, праведните, които заминават, като се жертват, влизат в душата на своя народ, и един ден ние ще обсебим света и ще кажем: „Стига вече тези заблуждения! “ И ще се стремим все към великата Истина, на която подтик е Любовта. И всички ваши желания са милиони светове, които се образуват и се движат, и милиарди системи, които се движат към една велика цел, а тя е Истината. „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина“.
И сега, пазете се от
супата
, яжте твърда храна.
Трябва правилно разбиране за Бога, че той е Истина и Любов. Всички други неща в света са второстепенни. Започнете да мислите за Истината. От вас искам: Спирайте се всеки ден по 5 минути, отправяйте ума си към Истината, 5 минути всеки ден, и тогава в една година отгоре вашият ум ще придобие други трептения. Ние сега потърсим Истината, усъмним се, потърсим я, усъмним се: „Няма друг живот!
към беседата >>
8.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Може да изпъкне образът за
супа
, направена от пиле или пуйка с фиде, или оризец, може да изпъкне образът на едно печено прасенце, хубаво, отгоре с горчица, малко хрян турено, или може да изпъкне образът на свински кебап със солчица, с червен пипер, после да изпъкне образът едно шест годишно вино, шампанско вино, после малко печено, режеш, ядеш и туряш винце и ред други образи.
Тя се забравя, не може да се самовладее. Вдаде се в туй месце, какво приятно впечатление ѝ произведе вътре, измени се лицето ѝ. Следователно, вътрешните образи, които имаме скрити, при даден случай постоянно изменят лицето. Всяка една мисъл съдържа много образи, може да е сложна мисъл, цял един процес. Напр. мисълта „храна“, когато си гладен, то е цял един процес, ред образи може да изпъкнат.
Може да изпъкне образът за
супа
, направена от пиле или пуйка с фиде, или оризец, може да изпъкне образът на едно печено прасенце, хубаво, отгоре с горчица, малко хрян турено, или може да изпъкне образът на свински кебап със солчица, с червен пипер, после да изпъкне образът едно шест годишно вино, шампанско вино, после малко печено, режеш, ядеш и туряш винце и ред други образи.
От всичко туй ти се въодушевяваш вътре. Такава една обстановка – това е поезия. Понеже светът е преходен, представете си, че изгубвате парите си и минавате покрай някоя гостилница, дето всички тия работи се пекат. Какво ще направите? – Ще въздъхнете.
към беседата >>
Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава
супа
от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода.
(втори вариант)
На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление. При вида на месото тя не можа да овладее своето низше естество; като си купи нещо от кол- басарницата, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето и прие пак първия красив, приятен израз. Следователно вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека.
Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава
супа
от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода.
Всичко това въодушевява гладния, той върви, представя си ту едното, ту другото и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си. Преди години се срещнах във Варна с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба. Той вървеше с мене и философстваше по разни въпроси. По едно време минахме покрай една малка гостилница, в която се пържеха за обед кебапчета, шишове, пържоли и т.н. Като му замириса на кебапчета, той каза: „Това е щастлив живот - да имаш пари в джоба си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи.
към втори вариант >>
9.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Е, хубаво, като седнете на моята трапеза, аз мога да ви сипя
супа
по една отмерена лъжица в паницата.
У този човек има Любов. Но той забогатява повече, спечелва повече, в него сърцето се разтваря, неговата трапеза става по-богата и, най-после, ще ви даде един царски обяд. Сетне: В Божията Любов няма такива промени, както в човешката. В човешката любов всякога ще наблюдавате разлика между двама души. Ти обичаш някого, а той ще те гледа, правиш ли ти разлика.
Е, хубаво, като седнете на моята трапеза, аз мога да ви сипя
супа
по една отмерена лъжица в паницата.
Но онзи човек е голям, може да изяде две лъжици, ти пък си малък, една ти стига. Ако ти съдиш по това за моята любов и кажеш: „Той не ме обича, защото ми сипа само една лъжица, а на онзи – две“, това е грешка. Ако аз бих ти сипал две лъжици, можеш ли да ги изядеш? Не можеш. И защо ти са тогава, като не можеш?
към беседата >>
“ – „Леща,
супа
, това ще готвя цяла седмица.“ 10, 15 яденета в цялата година и 10 години като му готви все тъй еднообразно, вече Марийка не е същата.
Чиновникът е уморен, като излезе, иска да си почине от еднообразния живот. Туй еднообразие е убило умовете на хората, те за нищо не са способни. И следователно най-първо ние трябва да се освободим от еднообразието в живота. И в дома, и там мъжът е еднообразен, синът е еднообразен, „Е, Марийке, какво ще сготвиш днес? “ – „Е, боб ще сготвя.“ – „А утре?
“ – „Леща,
супа
, това ще готвя цяла седмица.“ 10, 15 яденета в цялата година и 10 години като му готви все тъй еднообразно, вече Марийка не е същата.
Тя е била най-голямата красавица, но в тази кухня какво е научила? – Изгубила си красотата. Тя казва: „Аз зная да готвя боб“. После гледам, че плаче. „Защо плачеш?
към беседата >>
10.
Влиянието на електричеството
,
ООК
, София, 29.10.1922г.,
“ – „Е, в пости ядох кокошка, пиле,
супа
.“ Сега, ако енориашите знаят това, той на тях не може да се изповядва.
Какви видни хора, какви попове, владици се изповядват! Като ги заболи нещо, тичат при доктора: „Господин докторе, коремът ме боли“. – „От какво стана това? Какво яде? Ще ми кажеш право!
“ – „Е, в пости ядох кокошка, пиле,
супа
.“ Сега, ако енориашите знаят това, той на тях не може да се изповядва.
„Слушай – казва му лекарят, – няма да ядеш кокошка.“ И като му предпише лекарят какво трябва да яде, той изпълнява неговите предписания. Е, мислите ли, че има нещо скрито-покрито? Природата е толкова умна, ще ви застави, когато и да е, да се изповядате, и то по всичките правила. Има такива болести за пример, че като заболее някой от тях, той ще изкаже, дето казват, и млякото на майка си. Като те заболи, всичко ще изкажеш и като се изкажеш, ще ти олекне.
към беседата >>
11.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Един, два дена въздържание от ядене, 3–4 чаши гореща вода, две чаши спаначен сок със солчица, две паници
супа
, направена от картошки с малко солчица.
Опитайте този начин, няма да ви боли главата. Вие сега казвате: „Мен от настинка не ме е страх“. Но тази настинка мине в по-остра форма и вие се уплашите, търсите лекар. Друго правило: щом се простудиш, първата мярка е да вземеш очистително, да се очистят стомаха и червата ви от всички ненужни вещества. Всичко туй трябва да се изчисти навън.
Един, два дена въздържание от ядене, 3–4 чаши гореща вода, две чаши спаначен сок със солчица, две паници
супа
, направена от картошки с малко солчица.
По малко ще сърбате, няма да преядете, и всичко ще мине много лесно. Защото тия кризи ще дойдат. Болестите са нужни, в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването, то е тониране.
към беседата >>
12.
Окултният закон за противоречията
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
При ядене, американецът най-напред ще яде
супа
, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено*, кафе.
Гърдите им са хлътнали навътре. Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите. Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система. Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по-нехигиенично.
При ядене, американецът най-напред ще яде
супа
, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено*, кафе.
На пикник, вечеринка, ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете. Българите в това отношение са много по-културни в яденето си.
към беседата >>
13.
Брат ти си дойде
,
НБ
, София, 23.3.1924г.,
Мислите ли, че съм прав, ако ви поканя на моята трапеза и пръв аз изям
супата
и кажа, че всичко се взима даром?
Ако можеше светът да се изправи механически, пръв Бог би направил това. Добродетелта е качество, което човек сам може да си изработи. Търпението, кротостта, въздържанието, самообладанието, проницателността са качества, които човек сам може да изработи. Има неща, за изработването на които сам човек трябва да залегне. Често религиозните цитират стиха: „Даром сте взели, даром давайте." – Даром се взимат и дават пари, хляб, дрехи, но даром не се учи.
Мислите ли, че съм прав, ако ви поканя на моята трапеза и пръв аз изям
супата
и кажа, че всичко се взима даром?
За мене се дава даром, защото изядох яденето, но за вас не е така. Следователно, щом дойдем до яденето, всеки сам ще си яде, то не се дава даром. Всеки за себе си ще пие; всеки за себе си ще печели. Под „печалба" разбирам придобиване на известни сили, необходими за нашето развитие. Под „даром" разбирам условия, създадени от ближните ни; при тези условия ние можем да се развиваме.
към беседата >>
14.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Други от вас сте в положението на онзи, на когото остава една минута само да дойдат хубавата
супа
и дрехите.
Пред вас се отваря един широк свят: ще влезете вътре, ще се обогатите със знание, с мъдрост и после ще имате къде да работите. Някои от вас сега придобиват първата опитност на радостта. Остава ви още една минута и 200 000 лева ще дойдат. Вие очаквате. Сърцето ви тупа.
Други от вас сте в положението на онзи, на когото остава една минута само да дойдат хубавата
супа
и дрехите.
Вие пак чакате. Трети от вас сте пред вратата на университета, при туй велико училище. Една минута остава още комисията да разреши ще влезете ли вътре, или не. Аз ви казвам, че тази комисия е много справедлива. Тя няма да ви лиши от благата, които ви се падат.
към беседата >>
15.
Ако говоря
,
НБ
, София, 24.10.1926г.,
- И с нея не съм разговарял, но съм ял варени картофи,
супа
от картофи, приготвени по най-модерен начин - без масло.
За пример, бобът има своя индивидуална душа; ябълката, крушата, гроздето, черешата също така имат своя индивидуална душа. Светът е пълен с такива души, а хората мислят, че само те имат души. Питам някого: “Ти разговарял ли си с душата на черешата например? ” - Не съм се разговарял с нея, но съм ял череши. - Ами с душата на картофите разговарял ли си?
- И с нея не съм разговарял, но съм ял варени картофи,
супа
от картофи, приготвени по най-модерен начин - без масло.
Съвременните учени хора, като слушат някого да говори, казват: “В думите на този човек няма никаква логика, никаква мисъл.” Същото казват и за мене. Чудни са хората! Тогава какъв смисъл намират те в избиването и осакатяването на милиони хора във време на война? Да се избиват на бойните полета хиляди и милиони хора, да се откъсват ръце и крака, да ослепяват и оглушават, а след това да ги възнаграждават с ордени и кръстове за храброст, в това имало смисъл! Ако избиването и осакатяването на хората е правилно и разумно, защо, когато един апаш обере или убие някой богат човек, не закачват на гърдите му одрен за храброст?
към беседата >>
16.
Наблюдение и интуиция
,
МОК
, София, 18.1.1929г.,
След това гребваш
супата
с лъжицата.
(втори вариант)
И веднага наблюдавате това, което ви най-много интересува. Наблюдението почва с яденето. Искате да ядете и наблюдавате. Наблюдавате най-напред паницата; после наблюдавате дали има масълце в яденето; после дали месото е печено; после ще наблюдавате соса, който е турен, после хляба и след като направиш този преглед, пристъпваш към опита. Отчупваш едно парче от хляба и почваш да ядеш.
След това гребваш
супата
с лъжицата.
Ако наблюдаваш психологически по лицето на човека, можеш да познаеш дали супата е хубава или не. Ако тя не е вкусна, ще видиш свиване на веждите, при второто меню пак, [...] тогава ще наблюдаваш лицето. И психологически ти пак можеш да съдиш, какъв е готвачът. После, наблюдаваш гостилницата и съдиш за него. Някой ще каже: „Това е проста работа.“ Не е проста работа.
към втори вариант >>
Ако наблюдаваш психологически по лицето на човека, можеш да познаеш дали
супата
е хубава или не.
(втори вариант)
Наблюдението почва с яденето. Искате да ядете и наблюдавате. Наблюдавате най-напред паницата; после наблюдавате дали има масълце в яденето; после дали месото е печено; после ще наблюдавате соса, който е турен, после хляба и след като направиш този преглед, пристъпваш към опита. Отчупваш едно парче от хляба и почваш да ядеш. След това гребваш супата с лъжицата.
Ако наблюдаваш психологически по лицето на човека, можеш да познаеш дали
супата
е хубава или не.
Ако тя не е вкусна, ще видиш свиване на веждите, при второто меню пак, [...] тогава ще наблюдаваш лицето. И психологически ти пак можеш да съдиш, какъв е готвачът. После, наблюдаваш гостилницата и съдиш за него. Някой ще каже: „Това е проста работа.“ Не е проста работа. Един човек, който може да наблюдава яденето си, той може да наблюдава и другите работи.
към втори вариант >>
Възможно е в гостилницата
супата
да е хубава, но възможно е да ви излъже готвачът и последното меню да не е много хубаво.
(втори вариант)
Например искате да направите разходка. Поглеждате времето, виждате дали има облаци, вятъра и прочие. И ако има, вие казвате: „Не е хубаво времето сега за разходка.“ А ако времето е благоприятно, вземате си дрехата и излизате. Но онзи, който не разбира, може да се излъже. Времето може да е хубаво, но после да ви излъже.
Възможно е в гостилницата
супата
да е хубава, но възможно е да ви излъже готвачът и последното меню да не е много хубаво.
А възможно е и обратното: супата да не е много хубава, но последното меню да поправи работата. Същото може да стане и при екскурзията, отначало времето е хубаво, после вали дъжд и се върнете наквасен. А дълбокият наблюдател в природата, той знае процесите. Той Трябва да знае един процес, който започва, ще бъде ли праволинеен - А, или криволинеен - Б, или неправилен - Д. Някои казват: „Не си криви душата.“ Когато радиусите са еднакво отдалечени, този процес е правилен.
към втори вариант >>
А възможно е и обратното:
супата
да не е много хубава, но последното меню да поправи работата.
(втори вариант)
Поглеждате времето, виждате дали има облаци, вятъра и прочие. И ако има, вие казвате: „Не е хубаво времето сега за разходка.“ А ако времето е благоприятно, вземате си дрехата и излизате. Но онзи, който не разбира, може да се излъже. Времето може да е хубаво, но после да ви излъже. Възможно е в гостилницата супата да е хубава, но възможно е да ви излъже готвачът и последното меню да не е много хубаво.
А възможно е и обратното:
супата
да не е много хубава, но последното меню да поправи работата.
Същото може да стане и при екскурзията, отначало времето е хубаво, после вали дъжд и се върнете наквасен. А дълбокият наблюдател в природата, той знае процесите. Той Трябва да знае един процес, който започва, ще бъде ли праволинеен - А, или криволинеен - Б, или неправилен - Д. Някои казват: „Не си криви душата.“ Когато радиусите са еднакво отдалечени, този процес е правилен. Когато около центъра има различни радиуси, различни по дължина, тогава казваме, че има известна дисхармония.
към втори вариант >>
17.
Форми в природата / Истинската реалност
,
ООК
, София, 20.2.1929г.,
Нали вие сте яли
супа
с кюфтета.
(втори вариант)
Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин. Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин.
Нали вие сте яли
супа
с кюфтета.
Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в супата, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон. Сега ние, съвременните хора, има да преместим нашето съзнание. Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва да превърнем. Цялата наука е в даден случай да можеш да превръщаш. Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател.
към втори вариант >>
Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в
супата
, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
(втори вариант)
А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин. Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин. Нали вие сте яли супа с кюфтета.
Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в
супата
, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
Сега ние, съвременните хора, има да преместим нашето съзнание. Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва да превърнем. Цялата наука е в даден случай да можеш да превръщаш. Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател. Може да превърнеш своята радост в скръб - ти вече си дошъл в началото на магията.
към втори вариант >>
18.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
Ако ви поканя на обяд с печена кокошка и хубава
супа
от нея, а на друга страна ви предложа десетгодишно биволско, приготвено на пастърма, кое ще предпочетете?
(втори вариант)
Това са празни работи. Казват: „Не ти трябва красива жена, бъди доволен от тази, която имаш." То е все едно да кажете някому, че и биволското месо не е лошо, нека го предпочете пред кокошето. Ще кажете: „Какво ни говорите за месо? Ние сме вегетарианци." Да, но едно време между вас имаше много месоядни, малко бяха вегетарианците. Повечето бяха от културните хора, които обичаха хубави яденета.
Ако ви поканя на обяд с печена кокошка и хубава
супа
от нея, а на друга страна ви предложа десетгодишно биволско, приготвено на пастърма, кое ще предпочетете?
Разбира се, кокошето месо. Питам: може ли да ви утеши този живот, в който ви предлагат десетгодишна пастърма? Та всеки, който ви аргументира, доказва, че вие трябва да се задоволите със старото биволско месо пред кокошето - това е равносилно на предложението да заместите с грозната хубавата ясена. И онзи, който аргументира, че може и без професорство, той е човекът, който предлага биволската пастърма пред кокошето месо. Това са залъгвания.
към втори вариант >>
19.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Дадат му
супа
, после пак затвори очите си.
(втори вариант)
Аз го наричам, като че някой те води по един път. Ти искаш- не искаш, ще ходиш да работиш. Ако разбираш пътя на туй движение, ще се осмисли животът ти. Ако не разбираш, може през този път да си затвориш очите, човек може да затвори своето знание - мен това не ме интересува, онова не ме интересува, може и всичко да ни интересува. По някой път болният отваря очите си, да му дадат ядене.
Дадат му
супа
, после пак затвори очите си.
Започне да пъшка. Пъшка един, два, три, четири часа, пак отвори очите, пак му дадат супа, пак се наяде, пак започне да пъшка. Защо пъшка? Пъшкането показва, че работата мъчно става. Понеже мястото, през което минава, е много опасно, пък той е много страхлив.
към втори вариант >>
Пъшка един, два, три, четири часа, пак отвори очите, пак му дадат
супа
, пак се наяде, пак започне да пъшка.
(втори вариант)
Ако разбираш пътя на туй движение, ще се осмисли животът ти. Ако не разбираш, може през този път да си затвориш очите, човек може да затвори своето знание - мен това не ме интересува, онова не ме интересува, може и всичко да ни интересува. По някой път болният отваря очите си, да му дадат ядене. Дадат му супа, после пак затвори очите си. Започне да пъшка.
Пъшка един, два, три, четири часа, пак отвори очите, пак му дадат
супа
, пак се наяде, пак започне да пъшка.
Защо пъшка? Пъшкането показва, че работата мъчно става. Понеже мястото, през което минава, е много опасно, пък той е много страхлив. За да не се уплаши, затваря очите си. Най- умната философия е човек да затвори очите си.
към втори вариант >>
20.
Ти ли си / Свещен трепет
,
НБ
, София, 20.11.1932г.,
Казва на келнера: „Ще донесете хубаво наготвена
супа
.“ Всички насядат на масата – 4–5 души, все учени хора.
Защото колективната мисъл на хората създава външното време. Ако дойде един учен човек, всички би ви изкарал от салона. Ако той има едно малко шишенце със сгъстени газове и ако пусне няколко капки, всички вие ще почнете да треперите, ще стане веднага цяла промяна. Този човек ще направи такъв един опит. Едисон отива при свои приятели да ги гощава.
Казва на келнера: „Ще донесете хубаво наготвена
супа
.“ Всички насядат на масата – 4–5 души, все учени хора.
Донасят супата. Той капва по една капка и супата замръзва. Донасят една паница, втора, пара се вдига. Той все капва. Супата замръзва.
към беседата >>
Донасят
супата
.
Ако дойде един учен човек, всички би ви изкарал от салона. Ако той има едно малко шишенце със сгъстени газове и ако пусне няколко капки, всички вие ще почнете да треперите, ще стане веднага цяла промяна. Този човек ще направи такъв един опит. Едисон отива при свои приятели да ги гощава. Казва на келнера: „Ще донесете хубаво наготвена супа.“ Всички насядат на масата – 4–5 души, все учени хора.
Донасят
супата
.
Той капва по една капка и супата замръзва. Донасят една паница, втора, пара се вдига. Той все капва. Супата замръзва. Казва: „Господине, какво си играете с нас.“ Гледа той, супата замръзнала.
към беседата >>
Той капва по една капка и
супата
замръзва.
Ако той има едно малко шишенце със сгъстени газове и ако пусне няколко капки, всички вие ще почнете да треперите, ще стане веднага цяла промяна. Този човек ще направи такъв един опит. Едисон отива при свои приятели да ги гощава. Казва на келнера: „Ще донесете хубаво наготвена супа.“ Всички насядат на масата – 4–5 души, все учени хора. Донасят супата.
Той капва по една капка и
супата
замръзва.
Донасят една паница, втора, пара се вдига. Той все капва. Супата замръзва. Казва: „Господине, какво си играете с нас.“ Гледа той, супата замръзнала. Донасят други, и те замръзват.
към беседата >>
Супата
замръзва.
Казва на келнера: „Ще донесете хубаво наготвена супа.“ Всички насядат на масата – 4–5 души, все учени хора. Донасят супата. Той капва по една капка и супата замръзва. Донасят една паница, втора, пара се вдига. Той все капва.
Супата
замръзва.
Казва: „Господине, какво си играете с нас.“ Гледа той, супата замръзнала. Донасят други, и те замръзват. Казва: „Остави. Всичко у вас е замръзнало.“ Донасят им бифтек, и той пак капва – и той замръзва. „Вие – казва – господа, си играете с нас.“ Объркали се всички.
към беседата >>
Казва: „Господине, какво си играете с нас.“ Гледа той,
супата
замръзнала.
Донасят супата. Той капва по една капка и супата замръзва. Донасят една паница, втора, пара се вдига. Той все капва. Супата замръзва.
Казва: „Господине, какво си играете с нас.“ Гледа той,
супата
замръзнала.
Донасят други, и те замръзват. Казва: „Остави. Всичко у вас е замръзнало.“ Донасят им бифтек, и той пак капва – и той замръзва. „Вие – казва – господа, си играете с нас.“ Объркали се всички. Почва да се смее, но след като гостилничарят разбрал, че той си играл, много скъпо му коствал обедът.
към беседата >>
Поканил няколко свои приятели, все учени хора, на обяд в ресторант и поръчал
супа
.
(втори вариант)
Мислите на хората имат отношение към външната природа. От мислите на хората може да се образува слана, защото от колективната мисъл на хората зависи времето. Ако дойде един учен човек, всички би ви изкарал от салона. Ако той има едно малко шишенце със сгъстени газове и ако пусне малко от тях, всички ще почнете да треперите, ще стане веднага студено. Едисон направил подобен опит.
Поканил няколко свои приятели, все учени хора, на обяд в ресторант и поръчал
супа
.
Когато я сервирали той капнал по една капка в чиниите и горещата супа замръзнала. Същото се случило и с второто ядене. Всички се възмутили от гостилничаря, като мислили, че той е виновен. Тогава Едисон разкрил играта, но обедът му струвал много скъпо, защото още малко и гостилничарят щял да се компрометира. Вие когато казвате, че сърцето ви е замръзнало, може някой да ви е капнал от тази специална течност.
към втори вариант >>
Когато я сервирали той капнал по една капка в чиниите и горещата
супа
замръзнала.
(втори вариант)
От мислите на хората може да се образува слана, защото от колективната мисъл на хората зависи времето. Ако дойде един учен човек, всички би ви изкарал от салона. Ако той има едно малко шишенце със сгъстени газове и ако пусне малко от тях, всички ще почнете да треперите, ще стане веднага студено. Едисон направил подобен опит. Поканил няколко свои приятели, все учени хора, на обяд в ресторант и поръчал супа.
Когато я сервирали той капнал по една капка в чиниите и горещата
супа
замръзнала.
Същото се случило и с второто ядене. Всички се възмутили от гостилничаря, като мислили, че той е виновен. Тогава Едисон разкрил играта, но обедът му струвал много скъпо, защото още малко и гостилничарят щял да се компрометира. Вие когато казвате, че сърцето ви е замръзнало, може някой да ви е капнал от тази специална течност. Казвате, че някой с погледа ви смразявал.
към втори вариант >>
21.
Разбрано добро и неразбрано зло
,
УС
, София, 25.12.1932г.,
“ То е все едно, като ви донеса добре сготвена
супа
, да ме питате защо ви е тя.
Глупавият всякога се натъква на мъчнотии. Силният всякога вдига скандали. Умрелият всякога се примирява. Единственият човек, който всякога се радва, е новороденият. Питате: „Какво значение имат тези мисли за нас?
“ То е все едно, като ви донеса добре сготвена
супа
, да ме питате защо ви е тя.
Какъв отговор ще ви дам? Ще ви кажа: Ще ядете супата – нищо повече. Друг е въпросът, ако не искате супа, а искате друго ядене. Тогава имате право да ме питате защо ви е тази супа. Казвам: Има еднакви правила в живота, които дават различни резултати.
към беседата >>
Ще ви кажа: Ще ядете
супата
– нищо повече.
Умрелият всякога се примирява. Единственият човек, който всякога се радва, е новороденият. Питате: „Какво значение имат тези мисли за нас? “ То е все едно, като ви донеса добре сготвена супа, да ме питате защо ви е тя. Какъв отговор ще ви дам?
Ще ви кажа: Ще ядете
супата
– нищо повече.
Друг е въпросът, ако не искате супа, а искате друго ядене. Тогава имате право да ме питате защо ви е тази супа. Казвам: Има еднакви правила в живота, които дават различни резултати. И обратно: има различни правила, които дават еднакви резултати. Как ще си обясните това?
към беседата >>
Друг е въпросът, ако не искате
супа
, а искате друго ядене.
Единственият човек, който всякога се радва, е новороденият. Питате: „Какво значение имат тези мисли за нас? “ То е все едно, като ви донеса добре сготвена супа, да ме питате защо ви е тя. Какъв отговор ще ви дам? Ще ви кажа: Ще ядете супата – нищо повече.
Друг е въпросът, ако не искате
супа
, а искате друго ядене.
Тогава имате право да ме питате защо ви е тази супа. Казвам: Има еднакви правила в живота, които дават различни резултати. И обратно: има различни правила, които дават еднакви резултати. Как ще си обясните това? Ще кажете, че не го разбирате.
към беседата >>
Тогава имате право да ме питате защо ви е тази
супа
.
Питате: „Какво значение имат тези мисли за нас? “ То е все едно, като ви донеса добре сготвена супа, да ме питате защо ви е тя. Какъв отговор ще ви дам? Ще ви кажа: Ще ядете супата – нищо повече. Друг е въпросът, ако не искате супа, а искате друго ядене.
Тогава имате право да ме питате защо ви е тази
супа
.
Казвам: Има еднакви правила в живота, които дават различни резултати. И обратно: има различни правила, които дават еднакви резултати. Как ще си обясните това? Ще кажете, че не го разбирате. Тогава аз ще ви кажа следното: когато не разбираш злото, то си отива; когато разбираш доброто, то си остава.
към беседата >>
22.
Затвор и освобождение
,
МОК
, София, 10.3.1933г.,
Ако има
супа
, дали е сготвена добре; ако е готвила кокошка, дали е печена или варена.
Старото дърво е по-организирано от младото. Казваш: „Трябва да свърша университет, да заема добра служба, да си създам добро материално положение и да си поживея“. Така мислят всички хора – учени и прости. По какво се отличаваш от тях? Като се върнат от работа, и ученият, и простият мислят за ядене; мислят какво е сготвила жената.
Ако има
супа
, дали е сготвена добре; ако е готвила кокошка, дали е печена или варена.
Ще се върна към твърдите, течните и въздухообразните вещества. Твърдите вещества се отличават с голямо постоянство; течните вещества се отличават с разширяване, разливане, а въздухообразните – с голяма пъргавина и подвижност. Те служат като съединителна връзка между два свята. Изучавайте трите вида на материята от високо гледище – от гледището на духовния и умствения свят. Като пренасяте нещата от по-низш в по-висш свят, вие ще понасяте по-лесно всички изпитания.
към беседата >>
Професорът, след като се занимава дълго време, дойде до мисълта за
супата
.
(втори вариант)
Трябва да имам здраво тяло. После трябва да съм малко приличен човек. Огладен, да съм добре облечен. И след това да мога да си понаредя работите и да си поживея.“ Това са горе-долу мислите на повечето. И всички учени хора Все така мислят.
Професорът, след като се занимава дълго време, дойде до мисълта за
супата
.
Има ли супа, после ще има ли печено и ако е някой американец, ще мисли дали ще има някой букет от цветя на масата, че да има малко ухание. И му дойде тази приятна идея, мисли си за супата. Интересува го дали супата е добре направена и печеното дали е добре опечено. Представете си един човек, който трябва да се занимае с твърдата почва, с течните вещества, с въздухообразните. Простият човек казва: „Кокошката трябва да се изяде.
към втори вариант >>
Има ли
супа
, после ще има ли печено и ако е някой американец, ще мисли дали ще има някой букет от цветя на масата, че да има малко ухание.
(втори вариант)
После трябва да съм малко приличен човек. Огладен, да съм добре облечен. И след това да мога да си понаредя работите и да си поживея.“ Това са горе-долу мислите на повечето. И всички учени хора Все така мислят. Професорът, след като се занимава дълго време, дойде до мисълта за супата.
Има ли
супа
, после ще има ли печено и ако е някой американец, ще мисли дали ще има някой букет от цветя на масата, че да има малко ухание.
И му дойде тази приятна идея, мисли си за супата. Интересува го дали супата е добре направена и печеното дали е добре опечено. Представете си един човек, който трябва да се занимае с твърдата почва, с течните вещества, с въздухообразните. Простият човек казва: „Кокошката трябва да се изяде. Супата трябва да се изяде.
към втори вариант >>
И му дойде тази приятна идея, мисли си за
супата
.
(втори вариант)
Огладен, да съм добре облечен. И след това да мога да си понаредя работите и да си поживея.“ Това са горе-долу мислите на повечето. И всички учени хора Все така мислят. Професорът, след като се занимава дълго време, дойде до мисълта за супата. Има ли супа, после ще има ли печено и ако е някой американец, ще мисли дали ще има някой букет от цветя на масата, че да има малко ухание.
И му дойде тази приятна идея, мисли си за
супата
.
Интересува го дали супата е добре направена и печеното дали е добре опечено. Представете си един човек, който трябва да се занимае с твърдата почва, с течните вещества, с въздухообразните. Простият човек казва: „Кокошката трябва да се изяде. Супата трябва да се изяде. И цветята трябва да се помиришат.“ Под твърда почва и твърда материя в света ние разбираме ония неща, които са постоянни.
към втори вариант >>
Интересува го дали
супата
е добре направена и печеното дали е добре опечено.
(втори вариант)
И след това да мога да си понаредя работите и да си поживея.“ Това са горе-долу мислите на повечето. И всички учени хора Все така мислят. Професорът, след като се занимава дълго време, дойде до мисълта за супата. Има ли супа, после ще има ли печено и ако е някой американец, ще мисли дали ще има някой букет от цветя на масата, че да има малко ухание. И му дойде тази приятна идея, мисли си за супата.
Интересува го дали
супата
е добре направена и печеното дали е добре опечено.
Представете си един човек, който трябва да се занимае с твърдата почва, с течните вещества, с въздухообразните. Простият човек казва: „Кокошката трябва да се изяде. Супата трябва да се изяде. И цветята трябва да се помиришат.“ Под твърда почва и твърда материя в света ние разбираме ония неща, които са постоянни. Течните вещества наричаме тези, които имат вътрешна връзка с растежа, с умножаването.
към втори вариант >>
Супата
трябва да се изяде.
(втори вариант)
Има ли супа, после ще има ли печено и ако е някой американец, ще мисли дали ще има някой букет от цветя на масата, че да има малко ухание. И му дойде тази приятна идея, мисли си за супата. Интересува го дали супата е добре направена и печеното дали е добре опечено. Представете си един човек, който трябва да се занимае с твърдата почва, с течните вещества, с въздухообразните. Простият човек казва: „Кокошката трябва да се изяде.
Супата
трябва да се изяде.
И цветята трябва да се помиришат.“ Под твърда почва и твърда материя в света ние разбираме ония неща, които са постоянни. Течните вещества наричаме тези, които имат вътрешна връзка с растежа, с умножаването. А пък въздухообразните вещества са съединителна нишка от един по-висш живот. Не е важно само какво хората мислят за мене. Те може да мислят, че съм много учен човек.
към втори вариант >>
И като се върне, казва: „Дайте ми едно твърдо ядене и
супа
.“ Този човек го счита за безчестие да му отрежеш перчема.
(втори вариант)
Той се смее на тях, той казва: „Вие се смеете на мене, и аз на вас. Само, че аз съм с перчем, а вие сте без перчем. Вие сте с бомбета, а пък аз съм без бомбе.“ Той се чуди, като се усмихва, как е попаднал между тях, какво стечение на условията. Той казва: „Дълбоко научен въпрос е това. Що ми трябва да си блъскам китайската глава.“ Той не разрешава въпроса, гледа надолу и мисли, мисли, като се върне, какво ще яде.
И като се върне, казва: „Дайте ми едно твърдо ядене и
супа
.“ Този човек го счита за безчестие да му отрежеш перчема.
Ако пък на един европеец туриш голям перчем, той го счита за голямо безчестие. Това са външни страни, а пък такива перчеми и бомбета има вътре. За пример ти имаш едно песимистично чувство или пък по модата си безверник и казваш, че нищо не съществува. Но кое е онова, което определя човека като човек? Вие искате да бъдете свободни, най-хубава е свободата.
към втори вариант >>
23.
Начало и край
,
УС
, София, 12.3.1933г.,
Докато се хранят, те много говорят: каква била
супата
, печената кокошка, баницата – все за това говорят.
Философия има при неразбрания живот. Обаче разбраният живот представлява истинска философия за прилагане. При това разбиране няма нужда от много говорене. То е угощение. Като нахраниш добре хората, те не стават по-добри.
Докато се хранят, те много говорят: каква била
супата
, печената кокошка, баницата – все за това говорят.
После казват: „Да видим какво угощение ще ни дадат втори път“. Кокошката е вкусна, баницата – хубава, яйцата – пресни, но вие си оставате такива, каквито сте. Каквито сте били в началото, такива сте и в края. Според мене хубаво ядене е това, което може да роди в тебе добри мисли и желания да правиш добро. Такова ядене е на мястото си.
към беседата >>
24.
Устата
,
ООК
, София, 15.3.1933г.,
Тури нещо в
супата
, което той обича.
(втори вариант)
То е музика. От тази музика ще зависи вашето здраве. Аз ви давам това правило. Вие искате да отидете при някой болен и да занесете нещо. Трябва да знаете какъв е неговия вкус.
Тури нещо в
супата
, което той обича.
Ти отиваш при някой човек да му помогнеш. Кажи му една сладка дума. Понеже ти, като му я кажеш, то и Невидимият свят ще ти каже тебе сладката дума. Ти ползуваш себе си, ползуваш и другия. Ти казваш: „Не струва да кажа тази дума, да го похваля.“ Ти някой път, като похваляш него, похваляш и себе си, а като кориш него, кориш и себе си.
към втори вариант >>
25.
Общи положения / Устата - продължение
,
ООК
, София, 29.3.1933г.,
Едисон поръчал
супа
.
И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва. Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете! “ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата.
Едисон поръчал
супа
.
Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин.
към беседата >>
Незабелязано от гостите си, той капнал в
супата
им по 1–2 капки някаква особена течност и
супата
замръзнала.
Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете! “ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа.
Незабелязано от гостите си, той капнал в
супата
им по 1–2 капки някаква особена течност и
супата
замръзнала.
Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин. Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление.
към беседата >>
Супата
била гореща, какво е станало с нея?
Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа. Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят.
Супата
била гореща, какво е станало с нея?
Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин. Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление. Най-после, Едисон обяснил причината на това явление и казал, че искал да се пошегува с гостите си. В заключение, гостилничарят го глобил добре; заставил го да плати 4–5 пъти по-скъпо, отколкото струвало яденето.
към беседата >>
Едисон казва: „Донесете
супата
.“ И той капва по една капка в
супата
.
(втори вариант)
Като влезете в гостилницата, защо плащате? Защо ви се отваря устата? Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“ Едисон искал да направи една шега. Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости.
Едисон казва: „Донесете
супата
.“ И той капва по една капка в
супата
.
Супата замръзнала. Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват.
към втори вариант >>
Супата
замръзнала.
(втори вариант)
Защо ви се отваря устата? Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“ Едисон искал да направи една шега. Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости. Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата.
Супата
замръзнала.
Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят.
към втори вариант >>
Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази
супа
беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност.
(втори вариант)
Едисон искал да направи една шега. Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости. Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата. Супата замръзнала. Станала лед вътре.
Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази
супа
беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност.
Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят. Не яли и Едисон платил. Едисон се посмял.
към втори вариант >>
26.
Настъпване и отстъпване / Настъпване и отстъпване (Неразбраните работи в живота)
,
МОК
, София, 21.4.1933г.,
Ако сложите пред човека
супа
, паприкаш и баница, той ще яде и от трите.
Силите, които действат в низшите същества, се проявяват по първобитен начин, а в човека те са по-сложни. Например, каквото желание да се яви у кокошката, тя се стреми направо да го реализира. Има желание да яде и веднага пристъпва към ядене. Човек дълго време ще мисли – да яде, или да не яде, и какво ще яде. Ако хвърлиш на кокошката жито и царевица, тя веднага се хвърля на житото, а царевицата не поглежда.
Ако сложите пред човека
супа
, паприкаш и баница, той ще яде и от трите.
Кокошката ще избере само едно. Разбирането на човека и постъпките му са сложни. Ако кокошката влезе в лозе с узряло грозде, тя почва направо да кълве, без разрешение. Влезе ли човек в лозето, ще почне да се оглежда натук-натам, да види някого, от когото ще иска да получи разрешение – да си откъсне малко грозде. И тъй, всички ваши действия, извършени без дълбока мисъл, са подобни на животинските.
към беседата >>
Ако турите при човека едно блюдо със
супа
, паприкаш и баница, човек ще яде и от трите.
(втори вариант)
Силите, които действат в нисшите същества, те действат по първобитен начин, а пък при човека всичките процеси са чрезмерно сложни. Например една кокошка с едно желание не се бори. Ако й дойде желание да яде, кокошката веднага го разрешава. Тя ще яде, а пък човек ще мисли. Като й сложиш жито и царевица, тя веднага ще почне да яде житото, а после, като се наяде, няма да барне царевицата.
Ако турите при човека едно блюдо със
супа
, паприкаш и баница, човек ще яде и от трите.
Ако турите тези трите блюда на кокошката, тя ще избере едно от тях и като се наяде, остава другите. При човека процесът е сложен и разбирането на човека е сложно. Човек постъпва при яденето така, но и при другите работи той постъпва по същия начин. Една кокошка, като влезе в едно лозе с узряло грозде, няма да пита чие е лозето, но ще гълта. Но човек като влезе в лозето, ще се спре да мисли да откъсне или не.
към втори вариант >>
27.
Познаване
,
МОК
, София, 15.12.1933г.,
(Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите,
супа
се прави от тях.
При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди. Мисля, че е така. Готвили ли сте някой път месо?
(Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите,
супа
се прави от тях.
Но след като се направи суча, пак се хвърлят. При знанието имате разположението. Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват. То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието. Не считайте знанието като един товар, който ви се туря.
към беседата >>
28.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
Зимно време всеки трябва да има кутия с кибрит или клечки да запали огън и като влезете, най-първо трябва да запалите огъня, след туй да сготвите хубава
супа
и то първокачествено, да ядете, да се стоплите, да стоплите ръцете и краката си.
Какво очакваме? Каква мисъл ще влезе, като ходиш по такава почва, с остарели идеи, с такива величия, които са умрели? Ние ще оставим нашите тела и ще заминем за другия свят с неразрешени въпроси. Всеки един от нас е дошъл с една задача в света. В сегашната епоха вие се намирате на студено.
Зимно време всеки трябва да има кутия с кибрит или клечки да запали огън и като влезете, най-първо трябва да запалите огъня, след туй да сготвите хубава
супа
и то първокачествено, да ядете, да се стоплите, да стоплите ръцете и краката си.
Аз подразбирам, това е човешката мисъл и човешките чувства. Като човек ще внесеш в себе си най-хубавата мисъл, която може да намериш в света, и най-хубавите чувства. Това е силен човек. Ще ги намериш. Който и да е философ, който и да е поет, ще ги намерите и ще ги турите в ума.
към беседата >>
29.
Отношение на вътрешните състояния и външните условия
,
МОК
, София, 20.7.1934г.,
Ако той вкуси от
супата
малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата.
Можете ли да ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която да е свързана с вътрешните състояния. Да не е свързана с външните, материалните условия. (Например съзнанието на човека, че се е отклонил.) Представете си, че един човек обича да се дразни. Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ.
Ако той вкуси от
супата
малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата.
Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава! ” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива?
към беседата >>
Казва: „Такава
супа
да не ми се дава!
Представете си, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето си, както някой голям аристократ. Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата. Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля.
Казва: „Такава
супа
да не ми се дава!
” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата.
към беседата >>
” Питам: Този човек, след като хвърли
супата
, какво добива?
Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата. Крайно е взискателен. Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава!
” Питам: Този човек, след като хвърли
супата
, какво добива?
(Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила.
към беседата >>
Донасят му друга
супа
.
Питам в дадения случай може ли да намерите коя е причината за добиването на такъв навик? Някой път може да каже: „Вземете си паницата.” А някой път я хвърля. Казва: „Такава супа да не ми се дава! ” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила.
Донасят му друга
супа
.
Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах.
към беседата >>
Ред поколения като са хвърляли така
супата
, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли
супата
.
Казва: „Такава супа да не ми се дава! ” Питам: Този човек, след като хвърли супата, какво добива? (Ще остане гладен.) Но той има сила. Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление.
Ред поколения като са хвърляли така
супата
, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли
супата
.
Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари.
към беседата >>
Да допуснем, че този човек е хвърлял
супата
, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах.
Донасят му друга супа. Ще се наяде и в него се проявява едно друго престъпление. Ред поколения като са хвърляли така супата, този човек е добил чувството, че работите се оправят само като се хвърли супата. Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик.
Да допуснем, че този човек е хвърлял
супата
, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах.
Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане?
към беседата >>
Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля
супата
.
Той донякъде може да е прав, понеже има сила. Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари.
Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля
супата
.
Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът?
към беседата >>
Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля
супата
.
Но представете си, че един сиромах човек има този навик. Да допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете си, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах. Състоянието му не се изменя. Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата.
Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля
супата
.
Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие. Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката. Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат.
към беседата >>
Той ще хвърли
супата
, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката.
Той, старият сиромах, вече няма пари. Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата. Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата. Какво ще стане? Веднага ще се яви едно противоречие.
Той ще хвърли
супата
, ще се чуди защо отвън не искат да изправят погрешката.
Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен.
към беседата >>
Като видиш
супата
и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому.
Питам: Ако той постъпи по същия начин, какъв ще бъде отговорът? Външните условия ще се влошат. Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен.
Като видиш
супата
и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому.
Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш? Допуснете, че оставите супата, не я ядете. Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане.
към беседата >>
Допуснете, че оставите
супата
, не я ядете.
Ако някой път вие не може да разберете въпросите, не може да ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън. Тогава трябва да се измени вътрешното състояние на човека. Човек и отвътре трябва да стане сиромах, но не трябва да бъде взискателен. Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма да я хвърлиш, няма да се сърдиш никому. Но какво ще бъде състоянието ти, ако не се сърдиш?
Допуснете, че оставите
супата
, не я ядете.
Ще дойде законът на самоотричането. Човек трябва да се отрече, от какво? Защото има два вида самоотричане. Едно е да се отречеш от лошите постъпки, които си добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки. Ако в единия случай се отричаш, ти придобиваш.
към беседата >>
30.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Ще ти дам една хубава
супа
, първото меню, от която ще вземеш само 25 лъжици.
Никой не ме почита, никой не ме уважава, никой не ме обича. Никой не мисли за мене. Бял ден не съм видял. Не мога да спя хубаво, не мога да се наям, както трябва и т. н. – Добре, ето аз съм първият, който ще те нахраня добре, но и от тебе искам нещо.
Ще ти дам една хубава
супа
, първото меню, от която ще вземеш само 25 лъжици.
Ако вземеш една лъжица повече, втори път няма да ти дам никакъв обед. От второто блюдо, което ще ти дам, ще вземеш само с трите си пръста и то десет хапки. От третото блюдо пък ще вземеш само пет хапки – нищо повече. Ами човек може ли да се наяде с толкова малко ядене? Това е вече старата философия.
към беседата >>
31.
Ново раждане
,
ООК
, София, 9.1.1935г.,
Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена
супа
.
(Учителят произнесе: „Отче наш, Който си на небето...“ и прочее – веднъж много бързо и веднъж много бавно.) Ще слушаш кой как говори, за да видиш какво е вътре в неговата душа. Като се произнася една молитва, трябва да се обръща внимание на съдържанието. Всяка дума съдържа известна сила. Тая дума трябва да отиде в невидимия свят и да има отглас. Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения си живот, всеки си живее, както иска.
Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена
супа
.
Аз, като го срещна, му давам адреса си. Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си. Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен. Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб. Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине.
към беседата >>
Аз му давам само една картофена
супа
, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си.
Всяка дума съдържа известна сила. Тая дума трябва да отиде в невидимия свят и да има отглас. Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения си живот, всеки си живее, както иска. Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена супа. Аз, като го срещна, му давам адреса си.
Аз му давам само една картофена
супа
, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си.
Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен. Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб. Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине. Та казвам сега: в света Бог ви изпитва по разни начини. Някой път ви дава картофена супа.
към беседата >>
Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам
супа
, а само сух хляб.
Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения си живот, всеки си живее, както иска. Срещам един беден човек, един просяк, и му казвам: „Ти в неделя в два часа следобед ще дойдеш у дома на гости.“ И като дойде, сварявам му една картофена супа. Аз, като го срещна, му давам адреса си. Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си. Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен.
Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам
супа
, а само сух хляб.
Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине. Та казвам сега: в света Бог ви изпитва по разни начини. Някой път ви дава картофена супа. Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва. Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган.
към беседата >>
Някой път ви дава картофена
супа
.
Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока си. Ако той е вече завършил и научил урока си, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не си е завършил урока, ще излезе гневен. Тогава ще си кажа: „Този има нужда още да си учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак да дойде в неделя, и няма да му дам супа, а само сух хляб. Той ще го погледне, ще го остави и ще си замине. Та казвам сега: в света Бог ви изпитва по разни начини.
Някой път ви дава картофена
супа
.
Близо сте до Царството Божие, но още една стъпка трябва. Някой е останал на сух хляб, някой е без пари, някой е без обуща, някой е без шапка, някой е без юрган. Всичко това са изпитания за тебе. Изпитват те. Ти благодари.
към беседата >>
32.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
Сега в ума му са тия работи: една кокошка,
супа
да има, баница да има, пък да има една баклава отгоре.
Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре. След туй – баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак. След туй – направена баклава“. Всички тия неща туря в ума си. Къде ще ги намери, то е сложна работа.
Сега в ума му са тия работи: една кокошка,
супа
да има, баница да има, пък да има една баклава отгоре.
Всякога в ума ви да изскочи най-същественото. Най-първо, думата „изскочи“ не е [на] място турена; „да изскочи“ – значи, имаш зор; „да се яви“ и тя не изразява. Казва се „да се яви“, когато има призовка, да се яви някой свидетел – но [да] кажем, че „мисълта се явява“. При какви условия се явява мисълта? Турете най-основното за яденето.
към беседата >>
33.
Опити
,
ООК
, София, 20.11.1935г.,
Като се понапечеш на слънцето, то ще ти помогне; ако имаш малко хлебец, ще ядеш, ако нямаш – малко ще попостиш, ще ядеш картофена
супа
.
Светът иска моралисти. Ако е за закон, за морал – тук не е мястото. Моралисти не искаме. Ако искат да имат закони, нека да отидат в света, там се нуждаят от тях. Тук сме дошли да се понагреем малко на слънцето.
Като се понапечеш на слънцето, то ще ти помогне; ако имаш малко хлебец, ще ядеш, ако нямаш – малко ще попостиш, ще ядеш картофена
супа
.
Някой казва: "Дотегна ми вече да ям картофена супа! " Казвам му: Иди в света, на гостилницата. Кой те държи тук на Изгрева? Тук е място на свободата. Свободни бъдете!
към беседата >>
Някой казва: "Дотегна ми вече да ям картофена
супа
!
Ако е за закон, за морал – тук не е мястото. Моралисти не искаме. Ако искат да имат закони, нека да отидат в света, там се нуждаят от тях. Тук сме дошли да се понагреем малко на слънцето. Като се понапечеш на слънцето, то ще ти помогне; ако имаш малко хлебец, ще ядеш, ако нямаш – малко ще попостиш, ще ядеш картофена супа.
Някой казва: "Дотегна ми вече да ям картофена
супа
!
" Казвам му: Иди в света, на гостилницата. Кой те държи тук на Изгрева? Тук е място на свободата. Свободни бъдете! Всички трябва да бъдем свободни!
към беседата >>
34.
Разнообразието
,
МОК
, София, 20.12.1935г.,
Кога се готви
супа
, трябва да се знае, какво се туря в
супата
.
Кога се готви
супа
, трябва да се знае, какво се туря в
супата
.
Колко елемента се турят? – Вода, сол, зарзават. В една първокласна супа какво се туря? Сега в геометрията да обясним еднообразието и разнообразието. Имате линията АВ.
към беседата >>
В една първокласна
супа
какво се туря?
Кога се готви супа, трябва да се знае, какво се туря в супата. Колко елемента се турят? – Вода, сол, зарзават.
В една първокласна
супа
какво се туря?
Сега в геометрията да обясним еднообразието и разнообразието. Имате линията АВ. Ако вие се движите по линията АВ, има ли разнообразие? Движите се от А към В и от В към А. Значи, това е свят на еднообразие.
към беседата >>
35.
Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало
,
УС
, София, 23.2.1936г.,
Кокошена
супа
или картошена
супа
?
Болният ще пости 2–3 дена, той е светия, 4, 5, 10 дена, и 40 дена има болни, които постят. Ще пожълтее той, но след 40 дена, този, болният, огладнее и казва: „Дайте ми да ям нещо.“ И почнат тогава да му готвят, тъй, много деликатно ядене. Такава супица, направена от пилета, които ядат месце, а които са вегетарианци – една семпла супица от картофи. Това ви навеждам само за обяснение. Е, сега, какво ви трябва, какво искате, все от Словото Божие да ви се направи?
Кокошена
супа
или картошена
супа
?
„Е, кокошената супа.“ Сега казвам: Трябва да имаш една съвършена вяра в Христа. То е кокошената супа. „Е, повярвай.“ То е вегетарианската картошена супа. Повярвай! Но в света само с картошена супа не минава тази работа. И с кокоша супа не минава.
към беседата >>
„Е, кокошената
супа
.“ Сега казвам: Трябва да имаш една съвършена вяра в Христа.
Ще пожълтее той, но след 40 дена, този, болният, огладнее и казва: „Дайте ми да ям нещо.“ И почнат тогава да му готвят, тъй, много деликатно ядене. Такава супица, направена от пилета, които ядат месце, а които са вегетарианци – една семпла супица от картофи. Това ви навеждам само за обяснение. Е, сега, какво ви трябва, какво искате, все от Словото Божие да ви се направи? Кокошена супа или картошена супа?
„Е, кокошената
супа
.“ Сега казвам: Трябва да имаш една съвършена вяра в Христа.
То е кокошената супа. „Е, повярвай.“ То е вегетарианската картошена супа. Повярвай! Но в света само с картошена супа не минава тази работа. И с кокоша супа не минава. Аз считам супите много вредни храни.
към беседата >>
То е кокошената
супа
.
Такава супица, направена от пилета, които ядат месце, а които са вегетарианци – една семпла супица от картофи. Това ви навеждам само за обяснение. Е, сега, какво ви трябва, какво искате, все от Словото Божие да ви се направи? Кокошена супа или картошена супа? „Е, кокошената супа.“ Сега казвам: Трябва да имаш една съвършена вяра в Христа.
То е кокошената
супа
.
„Е, повярвай.“ То е вегетарианската картошена супа. Повярвай! Но в света само с картошена супа не минава тази работа. И с кокоша супа не минава. Аз считам супите много вредни храни. И съвременните културни хора със супата си развалили своите зъби, нищо повече.
към беседата >>
„Е, повярвай.“ То е вегетарианската картошена
супа
. Повярвай!
Това ви навеждам само за обяснение. Е, сега, какво ви трябва, какво искате, все от Словото Божие да ви се направи? Кокошена супа или картошена супа? „Е, кокошената супа.“ Сега казвам: Трябва да имаш една съвършена вяра в Христа. То е кокошената супа.
„Е, повярвай.“ То е вегетарианската картошена
супа
. Повярвай!
Но в света само с картошена супа не минава тази работа. И с кокоша супа не минава. Аз считам супите много вредни храни. И съвременните културни хора със супата си развалили своите зъби, нищо повече. Допринесло е това, че ядеш супата, разширение на зъбите, пука се глечта и после се развалят зъбите.
към беседата >>
Но в света само с картошена
супа
не минава тази работа.
Е, сега, какво ви трябва, какво искате, все от Словото Божие да ви се направи? Кокошена супа или картошена супа? „Е, кокошената супа.“ Сега казвам: Трябва да имаш една съвършена вяра в Христа. То е кокошената супа. „Е, повярвай.“ То е вегетарианската картошена супа. Повярвай!
Но в света само с картошена
супа
не минава тази работа.
И с кокоша супа не минава. Аз считам супите много вредни храни. И съвременните културни хора със супата си развалили своите зъби, нищо повече. Допринесло е това, че ядеш супата, разширение на зъбите, пука се глечта и после се развалят зъбите. И после, другото, което разваля, е това, от месната храна, като ядеш, влезне между зъбите частици, почне да гние и това разваля зъбите.
към беседата >>
И с кокоша
супа
не минава.
Кокошена супа или картошена супа? „Е, кокошената супа.“ Сега казвам: Трябва да имаш една съвършена вяра в Христа. То е кокошената супа. „Е, повярвай.“ То е вегетарианската картошена супа. Повярвай! Но в света само с картошена супа не минава тази работа.
И с кокоша
супа
не минава.
Аз считам супите много вредни храни. И съвременните културни хора със супата си развалили своите зъби, нищо повече. Допринесло е това, че ядеш супата, разширение на зъбите, пука се глечта и после се развалят зъбите. И после, другото, което разваля, е това, от месната храна, като ядеш, влезне между зъбите частици, почне да гние и това разваля зъбите. А растителната храна, от хигиенично гледище, не гние и е по-здравословна.
към беседата >>
И съвременните културни хора със
супата
си развалили своите зъби, нищо повече.
То е кокошената супа. „Е, повярвай.“ То е вегетарианската картошена супа. Повярвай! Но в света само с картошена супа не минава тази работа. И с кокоша супа не минава. Аз считам супите много вредни храни.
И съвременните културни хора със
супата
си развалили своите зъби, нищо повече.
Допринесло е това, че ядеш супата, разширение на зъбите, пука се глечта и после се развалят зъбите. И после, другото, което разваля, е това, от месната храна, като ядеш, влезне между зъбите частици, почне да гние и това разваля зъбите. А растителната храна, от хигиенично гледище, не гние и е по-здравословна. И за да имат хората здрави зъби, аз бих препоръчал, гледал съм колко деца са били бити, че дъвчат дъвка, така са били стевасвани. Купил си за един грош дъвка и дъвче.
към беседата >>
Допринесло е това, че ядеш
супата
, разширение на зъбите, пука се глечта и после се развалят зъбите.
„Е, повярвай.“ То е вегетарианската картошена супа. Повярвай! Но в света само с картошена супа не минава тази работа. И с кокоша супа не минава. Аз считам супите много вредни храни. И съвременните културни хора със супата си развалили своите зъби, нищо повече.
Допринесло е това, че ядеш
супата
, разширение на зъбите, пука се глечта и после се развалят зъбите.
И после, другото, което разваля, е това, от месната храна, като ядеш, влезне между зъбите частици, почне да гние и това разваля зъбите. А растителната храна, от хигиенично гледище, не гние и е по-здравословна. И за да имат хората здрави зъби, аз бих препоръчал, гледал съм колко деца са били бити, че дъвчат дъвка, така са били стевасвани. Купил си за един грош дъвка и дъвче. Как, казва, може то да дъвче?
към беседата >>
36.
Увеличаване и размножаване
,
МОК
, София, 24.4.1936г.,
Или
супа
направена с лимон.“ Така се залъгва човек.
За тях се казва: овцеядци. Значи човек, който яде друг човек се казва човекоядец. Животните наричат хората овцеядци. Ние считаме за привилегия човек да е овцеядец или говедоядец, свинеядец, рибоядец, кокошкоядец, патоядец. Ние взимаме всичките тия идеи казваме: „Да имаш една опечена кокошка.
Или
супа
направена с лимон.“ Така се залъгва човек.
Хубаво казва: „Да съм богат, да сваря една кокошка или да съм богат да опека скумрия с малко лимончец, казва, това е човещина.“ Другояче сух хляб да ядеш, да ядеш баница с масълце, със сиренце. Забавляват се и учени и религиозни. Всички казват: „Аз зная, че съм човек.“ Къде е човещината? В яденето на кокошки, в яденето на баници или в носенето на гръб? Казва: „Силният човек носи на гърба.“ То е животинска работа.
към беседата >>
37.
Четирите качества
,
УС
, София, 3.5.1936г.,
Сготвят ти една кокоша
супа
– това е обикновено нещо.
Детето прави погрешка с обикновен орех. Детето ще откъсне този орех, ще го изяде; и майка му ще го набие, че откъснало и изяло един обикновен орех. Изядеш една обикновена ябълка – набият те, че си я откраднал. Та, всичките погрешки в света стават все за обикновени работи. Наточат ти една баница – това е обикновено нещо.
Сготвят ти една кокоша
супа
– това е обикновено нещо.
Бият те после за кокошата супа, че друг трябвало да я изяде, а ти си я изял. Или пиеш едно кафе или чай – и то е обикновено нещо. Отношението ви казвам. Аз говоря за обикновени работи. Вие се спирате, кой е прав или кой е крив.
към беседата >>
Бият те после за кокошата
супа
, че друг трябвало да я изяде, а ти си я изял.
Детето ще откъсне този орех, ще го изяде; и майка му ще го набие, че откъснало и изяло един обикновен орех. Изядеш една обикновена ябълка – набият те, че си я откраднал. Та, всичките погрешки в света стават все за обикновени работи. Наточат ти една баница – това е обикновено нещо. Сготвят ти една кокоша супа – това е обикновено нещо.
Бият те после за кокошата
супа
, че друг трябвало да я изяде, а ти си я изял.
Или пиеш едно кафе или чай – и то е обикновено нещо. Отношението ви казвам. Аз говоря за обикновени работи. Вие се спирате, кой е прав или кой е крив. Това са обикновени работи.
към беседата >>
38.
Двете полушария / Двете полушария. Северното и южното полушарие
,
СБ
, София, 22.9.1936г.,
Като му кажеш, че го обичаш, трябва да го повикаш на гости, ще му предложиш една кокошка, хубаво сготвена,
супа
.
(втори вариант)
Какъв е първият израз на любовта? Любовта има два израза. Ако се запознаеш с един мъж, как ще изразиш първата си любов? Ще му дадеш светлина и знание, това е първият израз. А пък, когато влезеш в южното полушарие, за да се изявиш на една жена, под думата жена разбирам човек, който ражда, на този човек ти ще дадеш топлина, угощение, ядене трябва да има за него.
Като му кажеш, че го обичаш, трябва да го повикаш на гости, ще му предложиш една кокошка, хубаво сготвена,
супа
.
Знаете ли как се правят супи? Не сте правили такива супи. Някои от вас знаят да правят супи от кокошка. На този човек ще му дадеш подслон и ще му укажеш всички услуги. Това е вътрешният живот.
към втори вариант >>
39.
Път за освобождение
,
ООК
, София, 3.3.1937г.,
Ако бъде
супа
, непременно на онзи, когото обича ще тури повече масълце в неговата паница и ще видите, че във физическия свят онзи, който е обичан има повече масълце в паницата си, а онзи, който не е обичан, по-малко.
Как ще познаете дали някой ви обича или не? Много лесно. Опечете една кокошка хубаво, турете я на масата и онзи, когото искате да опитате дали ви обича, кажете му да раздели кокошката на трима души. И той като раздели кокошката, ще знаете дали ви обича, ще знаете кого обича повече. Когото обича, нему ще даде най-хубавото, бялото месце.
Ако бъде
супа
, непременно на онзи, когото обича ще тури повече масълце в неговата паница и ще видите, че във физическия свят онзи, който е обичан има повече масълце в паницата си, а онзи, който не е обичан, по-малко.
Онзи, когото обичат ще бъде по-добре облечен. Една райска птица е по-добре облечена. А пък онзи, който не е добре облечен, не е толкоз обичан. Онзи, който има отличен ум, е повече обичан. Онзи, който има по-добро сърце е повече обичан.
към беседата >>
40.
Степените на Любовта
,
УС
, София, 4.4.1937г.,
Гледам и тук, всички ще дойдат с паницата си и хайде, хайде ще им се сипе, както тук правят с картошената
супа
.
(втори вариант)
Затова и страдат. Та казвам: Аз вървя от физическото към духовното. Някой път ние вземаме една мисъл, искаме да я приложим в една тенджера. На всичките хора от една тенджера дават. И Любовта към всички хора от една тенджера вземат.
Гледам и тук, всички ще дойдат с паницата си и хайде, хайде ще им се сипе, както тук правят с картошената
супа
.
Нали някой път сипват особено. А някой път на мене се изхитряват, турят ми в една отделна тенджера но то е извадено от общия казан. И аз се правя, че не зная. А то за мене, не че е сготвено отделно, но аз другояче влагам: Аз разбирам единство на яденето. Но всеки иска пръв да му сипят.
към втори вариант >>
41.
Единият и многото
,
УС
, София, 9.5.1937г.,
Или си спомните като малко дете как ви дали копанче, каква хубава
супа
ви дали.
(втори вариант)
И старият човек с дългата брада казва, отидоха хубавите години. А на времето като млад пет пари не давал. Като остарее, въздиша за туй, което нищо не струва. Утре пак се върне и историята се повтаря. във вас ще се роди желание да кажете, тия неща нас не ни интересуват.
Или си спомните като малко дете как ви дали копанче, каква хубава
супа
ви дали.
Такива подробности си спомняте. Всички тия работи са хубави. Това са скъпоценности, това са огърлици. Той си представя тази млада мома, но къде отишла, той не знае. Тази, до която е ходил, която му е дала щастие и умряла, заминала за другия свят, той не знае накъде е.
към втори вариант >>
42.
Да Му служим без страх
,
НБ
, София, 18.9.1938г.,
Запример, сега се счита най-първо трябва да имаш една
супа
.
Запример, от тия усилия ние знаем, как става кръвообращението на човека, храносмилането. Какви храни да употребява, още учените хора не са дошли, но има общи положения за храната. Сега се казва за количеството, че човек трябва да яде много. Не е необходимо. Разни са диетите, които хората са имали в миналото и сега.
Запример, сега се счита най-първо трябва да имаш една
супа
.
Най-хубавата супа е от варена кокошка. Кокошката извадена цяла, в супата турен ориз, лимон, после объркано яйце. Отлична, първокласна супа, дето и князете могат да ядат. Втората супа е от пуйка. Цялата пуйка обварена, пуйчена супа.
към беседата >>
Най-хубавата
супа
е от варена кокошка.
Какви храни да употребява, още учените хора не са дошли, но има общи положения за храната. Сега се казва за количеството, че човек трябва да яде много. Не е необходимо. Разни са диетите, които хората са имали в миналото и сега. Запример, сега се счита най-първо трябва да имаш една супа.
Най-хубавата
супа
е от варена кокошка.
Кокошката извадена цяла, в супата турен ориз, лимон, после объркано яйце. Отлична, първокласна супа, дето и князете могат да ядат. Втората супа е от пуйка. Цялата пуйка обварена, пуйчена супа. От опечената кокошка могат да ти дадат един бут.
към беседата >>
Кокошката извадена цяла, в
супата
турен ориз, лимон, после объркано яйце.
Сега се казва за количеството, че човек трябва да яде много. Не е необходимо. Разни са диетите, които хората са имали в миналото и сега. Запример, сега се счита най-първо трябва да имаш една супа. Най-хубавата супа е от варена кокошка.
Кокошката извадена цяла, в
супата
турен ориз, лимон, после объркано яйце.
Отлична, първокласна супа, дето и князете могат да ядат. Втората супа е от пуйка. Цялата пуйка обварена, пуйчена супа. От опечената кокошка могат да ти дадат един бут. И третото, един сладкиш от някакво тесто, направено сладки работи.
към беседата >>
Отлична, първокласна
супа
, дето и князете могат да ядат.
Не е необходимо. Разни са диетите, които хората са имали в миналото и сега. Запример, сега се счита най-първо трябва да имаш една супа. Най-хубавата супа е от варена кокошка. Кокошката извадена цяла, в супата турен ориз, лимон, после объркано яйце.
Отлична, първокласна
супа
, дето и князете могат да ядат.
Втората супа е от пуйка. Цялата пуйка обварена, пуйчена супа. От опечената кокошка могат да ти дадат един бут. И третото, един сладкиш от някакво тесто, направено сладки работи. Ако човек има само една супа, се счита от нещастните.
към беседата >>
Втората
супа
е от пуйка.
Разни са диетите, които хората са имали в миналото и сега. Запример, сега се счита най-първо трябва да имаш една супа. Най-хубавата супа е от варена кокошка. Кокошката извадена цяла, в супата турен ориз, лимон, после объркано яйце. Отлична, първокласна супа, дето и князете могат да ядат.
Втората
супа
е от пуйка.
Цялата пуйка обварена, пуйчена супа. От опечената кокошка могат да ти дадат един бут. И третото, един сладкиш от някакво тесто, направено сладки работи. Ако човек има само една супа, се счита от нещастните. Аз не съм съгласен със супите, понеже развалят зъбите.
към беседата >>
Цялата пуйка обварена, пуйчена
супа
.
Запример, сега се счита най-първо трябва да имаш една супа. Най-хубавата супа е от варена кокошка. Кокошката извадена цяла, в супата турен ориз, лимон, после объркано яйце. Отлична, първокласна супа, дето и князете могат да ядат. Втората супа е от пуйка.
Цялата пуйка обварена, пуйчена
супа
.
От опечената кокошка могат да ти дадат един бут. И третото, един сладкиш от някакво тесто, направено сладки работи. Ако човек има само една супа, се счита от нещастните. Аз не съм съгласен със супите, понеже развалят зъбите. Американците, които обичат да пият много студени работи, сладкиши – в техните дрогерии имат наредени някой път повече от 20 различни сладка, от сливи, от ябълки, лимони, портокали.
към беседата >>
Ако човек има само една
супа
, се счита от нещастните.
Отлична, първокласна супа, дето и князете могат да ядат. Втората супа е от пуйка. Цялата пуйка обварена, пуйчена супа. От опечената кокошка могат да ти дадат един бут. И третото, един сладкиш от някакво тесто, направено сладки работи.
Ако човек има само една
супа
, се счита от нещастните.
Аз не съм съгласен със супите, понеже развалят зъбите. Американците, които обичат да пият много студени работи, сладкиши – в техните дрогерии имат наредени някой път повече от 20 различни сладка, от сливи, от ябълки, лимони, портокали. Ще идеш, ще кажеш от което искаш. Направени са с лед и лятно време ти си се изпотил, ще идеш да изпиеш една чаша от 250 грама. Всичките американци, които са разумни, страдат от диспепсия, от разстройство на стомаха.
към беседата >>
43.
Елате да разсъждаваме
,
УС
, София, 26.3.1939г.,
Ние си правим картофена
супа
.
Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична.
Ние си правим картофена
супа
.
Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди. Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва. Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото.
към беседата >>
Един път на седмицата картофена
супа
– иди-дойди.
Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична. Ние си правим картофена супа.
Един път на седмицата картофена
супа
– иди-дойди.
Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва. Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото. Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда.
към беседата >>
Но всеки ден да ядеш картофена
супа
– не струва.
И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична. Ние си правим картофена супа. Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди.
Но всеки ден да ядеш картофена
супа
– не струва.
Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото. Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда. Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия.
към беседата >>
44.
Даване, вземане и прилагане
,
МОК
, София, 7.7.1939г.,
Картошки
супа
, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш.
“ След като се запознаеш, като се обичате, ще кажеш: „Заповядай в моя дом“, ще отвориш главната врата, порта. Тогава тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще се отворят, казват: „Добре дошли.“ Той ще влезе, ще го приемат. Че то е един свещен акт. Вие казвате: „То ще се яде, няма какво да се прави.“ Но то е един процес отрицателен. Ако човек види една чорба и си помисли: „Ядене ли е това, то не е ядене.
Картошки
супа
, разбъркани, смачкани.“ В яденето трбва да имаш какво да ядеш, да има с какво да се запознаеш.
Как ще се запознаеш с водата, например, по кой начин ще се запознаеш? Кой е езикът на водата? Най-после кой е езикът на вашето страдание? Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието? Страданието е много учено, на земята по-учено от страданието няма.
към беседата >>
45.
Ценни придобивки / Запазване и спечелване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1939г.,
Или че в
супата
нямало разбити яйца или нямало лимон или нямало фиде или
супата
не била направена от пуйка.
(втори вариант)
В какво седят вашите страдания? Вие сте изпратени на земята на курорт, а през празното време трябва да отивате на училище да се учите. Вие имате всички условия за това - изобилно въздух, изобилна храна, изобилно вода и светлина, всички пособия. Тогава в какво седят вашите страдания? Ех, на обед не сте имали повече ядене, а само едно.
Или че в
супата
нямало разбити яйца или нямало лимон или нямало фиде или
супата
не била направена от пуйка.
Нали знаете как се прави тази супа? Мене не ми влиза в работата, не се занимавам с такива супи, но да ви кажа как се прави. Първо пуйката се заколва, след това се изтърбушва, изчиства се, изважда се воденичката ѝ, измива се, нарезва се на ситно. След това пуйката се измива, туря се цяла в чорбата с нарязаната воденичка, туря се малко фиде, прибавят се едно две разбити яйца. Варената пуйка се изважда настрана и отделно се туря на скара да се позачерви малко.
към втори вариант >>
Нали знаете как се прави тази
супа
?
(втори вариант)
Вие сте изпратени на земята на курорт, а през празното време трябва да отивате на училище да се учите. Вие имате всички условия за това - изобилно въздух, изобилна храна, изобилно вода и светлина, всички пособия. Тогава в какво седят вашите страдания? Ех, на обед не сте имали повече ядене, а само едно. Или че в супата нямало разбити яйца или нямало лимон или нямало фиде или супата не била направена от пуйка.
Нали знаете как се прави тази
супа
?
Мене не ми влиза в работата, не се занимавам с такива супи, но да ви кажа как се прави. Първо пуйката се заколва, след това се изтърбушва, изчиства се, изважда се воденичката ѝ, измива се, нарезва се на ситно. След това пуйката се измива, туря се цяла в чорбата с нарязаната воденичка, туря се малко фиде, прибавят се едно две разбити яйца. Варената пуйка се изважда настрана и отделно се туря на скара да се позачерви малко. Като ядете тази супа, за вас е добре, но за пуйката не е добре.
към втори вариант >>
Като ядете тази
супа
, за вас е добре, но за пуйката не е добре.
(втори вариант)
Нали знаете как се прави тази супа? Мене не ми влиза в работата, не се занимавам с такива супи, но да ви кажа как се прави. Първо пуйката се заколва, след това се изтърбушва, изчиства се, изважда се воденичката ѝ, измива се, нарезва се на ситно. След това пуйката се измива, туря се цяла в чорбата с нарязаната воденичка, туря се малко фиде, прибавят се едно две разбити яйца. Варената пуйка се изважда настрана и отделно се туря на скара да се позачерви малко.
Като ядете тази
супа
, за вас е добре, но за пуйката не е добре.
Някои питат защо пуйката си продължава носа надолу. Пуйката казва: “Всеки, който ми отрезва главата, трябва да мисли. Ако не мисли, Господ ще проточи и неговия врат, както моят нос е проточил.” Сега запример вземете един човек, който иска да ви говори. Знаете ли колко е опасно да говори човек днес в съвременния живот.
към втори вариант >>
46.
Правилно възприемане и правилно даване
,
ООК
, София, 8.11.1939г.,
“ Или казва: „Заколи някаква кокошка и направи
супа
с ориз и лимон.“ И ще ти каже духът: „Ти трябва да живееш, какво си пожълтял така?
Някои казват: „Има нещо лошо в мен, което говори.“ Казвам: Когато духовете се разправят в тебе, ти си мълчи. Да не те знаят. Те се карат, спорят. И като се примирят, като дойде черният, ще каже: „Нямаш ли малко винце? Винце от малага, френско.“ Някой българин ще дойде и ще каже: „Нямаш ли 20-годишно вино?
“ Или казва: „Заколи някаква кокошка и направи
супа
с ориз и лимон.“ И ще ти каже духът: „Ти трябва да живееш, какво си пожълтял така?
Ти не живееш добре. И скоро ще платиш, ще заминеш за другия свят. Вземи кокошкова супа с лимон и яйце и като ядеш, да станеш малко червен и хората да видят, че човек си станал.“ Другият, като дойде, ще даде друга диета. Той е вегетарианец и ще ти каже: „Ти не яж това. Ти яж хубави плодове, ябълки, круши, хубави череши, после банани, портокали.“ И после ще каже: „Без масло.
към беседата >>
Вземи кокошкова
супа
с лимон и яйце и като ядеш, да станеш малко червен и хората да видят, че човек си станал.“ Другият, като дойде, ще даде друга диета.
И като се примирят, като дойде черният, ще каже: „Нямаш ли малко винце? Винце от малага, френско.“ Някой българин ще дойде и ще каже: „Нямаш ли 20-годишно вино? “ Или казва: „Заколи някаква кокошка и направи супа с ориз и лимон.“ И ще ти каже духът: „Ти трябва да живееш, какво си пожълтял така? Ти не живееш добре. И скоро ще платиш, ще заминеш за другия свят.
Вземи кокошкова
супа
с лимон и яйце и като ядеш, да станеш малко червен и хората да видят, че човек си станал.“ Другият, като дойде, ще даде друга диета.
Той е вегетарианец и ще ти каже: „Ти не яж това. Ти яж хубави плодове, ябълки, круши, хубави череши, после банани, портокали.“ И после ще каже: „Без масло. Нещата ще ги вземаш така, както са готови. Доматите няма да ги готвиш. Така ще ги ядеш.
към беседата >>
47.
Влюбване и любов
,
ООК
, София, 3.4.1940г.,
Той иска една млада ярчица заклана, най-първо сварена в тенджерата, после опържена, направена и
супа
с ориз, с лимон.
Мислите ли, че ако стане това, което вие мислите, че то ще бъде за вашето добро? Мислиш ли, че ще бъдеш щастлив? “ Като те попитат 3 пъти и ти и 3-те пъти го поискаш, тогава ти го дават. Погледнеш, като ти го дадат, ти станеш нещастен. Представете си, че тук има хора, които обичат плодовете, и други, които обичат месната храна.
Той иска една млада ярчица заклана, най-първо сварена в тенджерата, после опържена, направена и
супа
с ориз, с лимон.
Ако не е ярчица, не може: „Става ми лошо на стомаха.“ Питам: Какво ще добие човек, ако яде една ярка? Той казва: „Човек само с плодове не може. Само мисълта не може да се развие и сърцето, и тялото слаби ще станат.“ Другият иска да го убеди, че ако яде растителна храна, по-добре ще бъде. И двамата се спорят. И двамата спорят, понеже имат два различни възгледа.
към беседата >>
48.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 10.5.1940г.,
Благодарение, че линията се огънала, ние имаме лъжици: другояче не можехме да ядем
супа
, ако не беше огъната.
На този предмет всеки ще бъде скъсан. Като се изкриви човешкият нос, човек става песимист. Когато се огъне, той става чрезмерно любознателен, най-малките работи го интересуват. Става кореспондент на някой вестник, интересува се за малки новини, които станали някъде, ще ги украси, ще ги опише и ще каже неща, които не са верни. Това са последствията.
Благодарение, че линията се огънала, ние имаме лъжици: другояче не можехме да ядем
супа
, ако не беше огъната.
Благодарение на огънатите линии става изтичане на нещата. Когато една линия е вглъбната, тогаз се образуват лъжици. Правата линия е идея за безконечността на нещата. Правата линия винаги се движи в една безгранична посока, кривата линия – в гранична. Кривата линия винаги показва ограничение.
към беседата >>
49.
Чистене съзнанието
,
МОК
, София, 10.1.1941г.,
Противоречие, че ти не си ял – нямало
супа
да ядеш и правиш цял въпрос.
Като се гневите, искате да ви даде нещо повече. Животът не изисква никаква сръдня. Животът е място на най-малките противоречия. Ние в това място на най-малките противоречия създаваме най-големите противоречия. Животът, това е най-малките противоречия.
Противоречие, че ти не си ял – нямало
супа
да ядеш и правиш цял въпрос.
Казваш: „Ядох, но супа нямаше.“ Или нямало баница. Имаш обуща, но не били от камилска кожа. Безпокоиш се. Имаш дреха, но цветът не ти харесва. Може би дрехата е топла.
към беседата >>
Казваш: „Ядох, но
супа
нямаше.“ Или нямало баница.
Животът не изисква никаква сръдня. Животът е място на най-малките противоречия. Ние в това място на най-малките противоречия създаваме най-големите противоречия. Животът, това е най-малките противоречия. Противоречие, че ти не си ял – нямало супа да ядеш и правиш цял въпрос.
Казваш: „Ядох, но
супа
нямаше.“ Или нямало баница.
Имаш обуща, но не били от камилска кожа. Безпокоиш се. Имаш дреха, но цветът не ти харесва. Може би дрехата е топла. По-хубаво дрехата да е топла.
към беседата >>
50.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Като я туря, като размия любовьта – става
супа
.
Като ви говорятъ за любовьта, вие се свените, защото имате за любовьта едно чувство, което не е никаква любовь. Знайте, че има една пресилена любовь, цѣла шепа соль е турена. Пъкъ има една безсолна любовь, никаква соль не е турена, забравили сте да турили соль. Тогава, ако на мене ми дадатъ една пресолена любовь, какво ще направя? Ще я налѣя въ едно шише и като дойде нѣкой, по една лѫжица ще я дамъ въ една тенждера.
Като я туря, като размия любовьта – става
супа
.
Ако съвсемъ нѣма соль, тогава отъ мене зависи. Пакъ я турямъ въ шишето, ще ѝ туришъ соль, колкото ти искашъ. Сега въ всичкитѣ хора има едно желание да поучаватъ любовьта. Любовьта не търпи никаква поука. Ние грѣшимъ.
към беседата >>
Като я туря, като размия любовта – става
супа
.
(втори вариант)
Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя? Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера.
Като я туря, като размия любовта – става
супа
.
Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи. Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш. Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим.
към втори вариант >>
51.
Добрият живот
,
УС
, София, 4.5.1941г.,
Казвам, дайте им малко картошена
супа
, дайте им малко спаначена вода.
Някои и една седмица не издържат. Когато правихме опитите за поста, някои постиха 10 дена. Един брат и една сестра дойдоха на „Опълченска“ – 14 дена бяха постили. Сестрата падна на вратата. Дойде брата и той клекна, пожълтели.
Казвам, дайте им малко картошена
супа
, дайте им малко спаначена вода.
То е метод за лекуване, за пречистване. Те са системи неразбрани. Постът има смисъл. Дишането има смисъл. Живеенето има смисъл.
към беседата >>
52.
Посрещане на Любовта
,
НБ
, София, 8.6.1941г.,
Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една
супа
, направена кой както обича.
Желая вие днес да излезете, да посрещнете туй вътре в себе си. Не ви проповядвам да се отказвате от света, да живеете в света, нека станете тлъсти. Който е сух, да стане малко тлъст. Който не е ял, да яде, богато да яде. Ние не проповядваме едно учение на просия.
Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една
супа
, направена кой както обича.
На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав. Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка.
към беседата >>
53.
Положителна мисъл
,
ООК
, София, 22.10.1941г.,
Супа
ще ядеш.
Аз да ви кажа: след милиони години много от това, което учените казват, я стане, я не. Казвам: Кажи ми днес какво ще стане. Казва: „Днес не зная какво ще стане, но за в бъдеще предсказвам.“ Днес какво ще стане? Аз да ви кажа какво ще стане. Непременно на обед ще идеш да се наядеш.
Супа
ще ядеш.
Туй ви го предсказвам. Ще ме питате отгде го зная. Ще стане – нищо повече. Аз казвам: Зная, че повече от три яденета не може да поставиш. Те са обикновени работи.
към беседата >>
54.
Нищо и нещо
,
МОК
, София, 16.1.1942г.,
Той иска най-първо да има
супа
и като няма цял въпрос прави.
Всичката храна, която човек приема превръща я в течна. Някой пък се сърди, че яденето не било хубаво. Вън от това ядене има известен вкус. Вкусът е различен. Запример, модерния, културен човек е много взискателен в яденето.
Той иска най-първо да има
супа
и като няма цял въпрос прави.
После има друго ядене и най-после десерт. Ако си американец ще има пай, после ще има пудинг. Без пай не може и без пудинг не може. Пай е българския зелник. Пудинг е нещо мекичко направено с яйца разбъркани.
към беседата >>
55.
Добра мисъл, добро чувство и здраве
,
ООК
, София, 11.3.1942г.,
Ти тамън си ял картофена
супа
и след туй пиеш студена вода; мислиш, че работата ще върви.
Ти тамън се наядеш и вземеш, студена вода пиеш, туриш в стомаха. След като е ял и е пил студена вода, българинът казва: „Не зная какво ми стана, урочасах. Много хубаво беше сготвено яденето, но не зная откъде дойде.“ Хич не му иде на ума, че студената вода е причината. Две студени чаши студена вода изпил и спира се онзи процес на храносмилането. Сега вие ще кажете: „Ние не ядем кокошки.“ Същият процес е.
Ти тамън си ял картофена
супа
и след туй пиеш студена вода; мислиш, че работата ще върви.
Или загорещил си се някъде някой път, ходил си малко да се поразходиш и вземеш една чаша студена вода. Човек за яденето трябва да има една специфична наука. Той не трябва да бърза да пие вода. След яденето трябва да мине най-малко 40 минути, час и половина да мине и тогава да пиеш вода. Не да я пиеш веднага след яденето.
към беседата >>
56.
Идеално търпение
,
МОК
, София, 4.9.1942г.,
Да допуснем, че има боб, леща, грах, бамя, доматена
супа
, пюре от картофи, кое ще изберете?
Та казвам: В любовта ти си гостилничар, даваш храната даром. Началото даром даваш, като влиза даваш най-хубавото ядене, като излизат клиентите, казва им: „Без пари не може. Навън да излезете трябва да платите“. Ако влезете в една гостилница, кое ядене най-първо ще ядете? Като влезете в гостилницата има няколко яденета сготвени, кое ще изберете най-първо?
Да допуснем, че има боб, леща, грах, бамя, доматена
супа
, пюре от картофи, кое ще изберете?
Да допуснем, че има грозде, сливи, круши, ябълки, кое ще изберете? Някой път избирате едно ядене, защо? – Защото нямате повече пари. Скромни сте, само едно ядене избирате. Тази скромност има съображения.
към беседата >>
57.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 15.11.1942г.,
Един дявол ме кара да накарам попадията през всичките пости два–три пъти да ми заколи ярка, да я сготви с оризец с лимон, хубава
супа
, ще тури воденицата на ситно нарязана, като ям, стане ми приятно.“ Сега всички ядат пиленца и минават за праведници.
Какъвто е човек в младини, такъв е и в старини, нищо не се изменя. Само че в старини маскира нещата. Като дете е откровен, вижда всичките погрешки. Като стар крие погрешките си, минава за набожен. Мен ми разправяше един български свещеник, казва: „Хората ме мислят за набожен, проповядвам пост.
Един дявол ме кара да накарам попадията през всичките пости два–три пъти да ми заколи ярка, да я сготви с оризец с лимон, хубава
супа
, ще тури воденицата на ситно нарязана, като ям, стане ми приятно.“ Сега всички ядат пиленца и минават за праведници.
Не е лошо, не обвинявам. Този свещеник казваше: „Той Господ ще ми прости, попска шмекерия. Не искам да науча другите да ядат, защото ще пострадат моите интереси. Казвам: „Не яжте“, ако всеки яде по три пъти кокошчици, хиляди кокошки ще пострадат по моето учение. Не съм още до вегетарианството.
към беседата >>
58.
Връзване и развързване
,
НБ
, София, 29.11.1942г.,
От агнето да се направи хубава
супа
, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
Ударил му две плесници – едната за козата, другата за сака. Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил. Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече. Да се заколи едно агне, да се опече. Да се направи една хубава баница, после да има джибренка.
От агнето да се направи хубава
супа
, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този българин (наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа коза, понеже по-евтино се продава. Казва: „И с едно око може.“ Не. Поляризиране има на очите. Очите менят се постоянно. Ако вие сте наблюдавали очите денем, едното е положително, другото е отрицателно.
към беседата >>
59.
Път за всички
,
ООК
, София, 10.2.1943г.,
Дали ти
супа
, да кажем, но безсолна, правиш въпрос.
На другия ден пак станеш с желание и пак кажеш вечерта: „Нищо не съм придобил“. Целия ден се безпокоиш. Като станем сутрин, да хванем Път на Единия, Който е Път за всички. Туй, което е станало, е много малко. Да допуснем, че вие сте канени на една вечеря и хората не турили сол в яденето.
Дали ти
супа
, да кажем, но безсолна, правиш въпрос.
Вие ще я осолите. Те са оставили несолена супата, вие ще я осолите. Вие като излезете, ще кажете: „Дадоха ми една супа и тя беше безсолна“. Не говорете така, кажете: „Много хубава беше супата“. Ти ще туриш сол и няма да обвиняваш никого.
към беседата >>
Те са оставили несолена
супата
, вие ще я осолите.
Като станем сутрин, да хванем Път на Единия, Който е Път за всички. Туй, което е станало, е много малко. Да допуснем, че вие сте канени на една вечеря и хората не турили сол в яденето. Дали ти супа, да кажем, но безсолна, правиш въпрос. Вие ще я осолите.
Те са оставили несолена
супата
, вие ще я осолите.
Вие като излезете, ще кажете: „Дадоха ми една супа и тя беше безсолна“. Не говорете така, кажете: „Много хубава беше супата“. Ти ще туриш сол и няма да обвиняваш никого. Казваш: „Безсолна беше, после малко масло имаше“. Понеже, някои хора обичат много масло, някои малко обичат.
към беседата >>
Вие като излезете, ще кажете: „Дадоха ми една
супа
и тя беше безсолна“.
Туй, което е станало, е много малко. Да допуснем, че вие сте канени на една вечеря и хората не турили сол в яденето. Дали ти супа, да кажем, но безсолна, правиш въпрос. Вие ще я осолите. Те са оставили несолена супата, вие ще я осолите.
Вие като излезете, ще кажете: „Дадоха ми една
супа
и тя беше безсолна“.
Не говорете така, кажете: „Много хубава беше супата“. Ти ще туриш сол и няма да обвиняваш никого. Казваш: „Безсолна беше, после малко масло имаше“. Понеже, някои хора обичат много масло, някои малко обичат. На супата турили малко масло и ако е малко, ще вземеш масло, ще туриш повече.
към беседата >>
Не говорете така, кажете: „Много хубава беше
супата
“.
Да допуснем, че вие сте канени на една вечеря и хората не турили сол в яденето. Дали ти супа, да кажем, но безсолна, правиш въпрос. Вие ще я осолите. Те са оставили несолена супата, вие ще я осолите. Вие като излезете, ще кажете: „Дадоха ми една супа и тя беше безсолна“.
Не говорете така, кажете: „Много хубава беше
супата
“.
Ти ще туриш сол и няма да обвиняваш никого. Казваш: „Безсолна беше, после малко масло имаше“. Понеже, някои хора обичат много масло, някои малко обичат. На супата турили малко масло и ако е малко, ще вземеш масло, ще туриш повече. Имаш и масло, имаш и сол.
към беседата >>
На
супата
турили малко масло и ако е малко, ще вземеш масло, ще туриш повече.
Вие като излезете, ще кажете: „Дадоха ми една супа и тя беше безсолна“. Не говорете така, кажете: „Много хубава беше супата“. Ти ще туриш сол и няма да обвиняваш никого. Казваш: „Безсолна беше, после малко масло имаше“. Понеже, някои хора обичат много масло, някои малко обичат.
На
супата
турили малко масло и ако е малко, ще вземеш масло, ще туриш повече.
Имаш и масло, имаш и сол. Дали ти чай, ти ще туриш захарта, ако е малко захарта. Дават чая без захар, но захарта е до тебе. Ако турят захар вътре, ще кажеш: „Много захар туряте“. Казвам: Бог ни е дал нещата и трябва ние да турим по малко масълце, тъй както ние разбираме.
към беседата >>
60.
Трите пътя
,
УС
, София, 28.2.1943г.,
Нямало чорбица от доматена
супа
с ориз, че захар нямало или че бамя не си сготвил, тия работи са съвсем официални.
Щом дойде любовта – гениално е. Щом свириш само тъй да мине, или когато говорите без любов – не говорете без любов. Кажи десет, петнайсет, двайсет думи, но с любов. Дойде ти някой приятел, дай му малко хляб, не му давай много да преяде, много готвено не му трябва. Сложи му три ябълки, прясно опечена погача и малко солчица и пипер.
Нямало чорбица от доматена
супа
с ориз, че захар нямало или че бамя не си сготвил, тия работи са съвсем официални.
Аз гледам колко хора не може да се освободят от известни навици. Запример всеки говори за търпението. Колко ние губим моментите. Говори за търпението един евангелски проповедник, доста стар е, той е тука, на земята, още, не е заминал на другия свят. Говори той веднъж, че като умре някой, не трябва да плачем, много хубава проповед държи.
към беседата >>
61.
Двата принципа
,
НБ
, София, 4.4.1943г.,
Ако възрастният изхвърли
супата
, няма да бъде зле.
Лесно смилаемите храни са за децата, за малките деца, мъчно смилаемите са за възрастните. Ако нахраните едно дете с твърда храна, ще спънете неговото развитие; ако един възрастен храните с млечна храна, ще го спънете. В нашия век хората много обичат чорби, навсякъде започват със супи.
Ако възрастният изхвърли
супата
, няма да бъде зле.
Зъбите се развалят. Като дъвче човек, уякчава зъбите, със супа зъбите се развалят. Съществуват големи противоречия в живота. Ние мязаме на млади моми, които чакат да дойдат да ги харесват. Те само през прозореца гледат, този минал, онзи минал, гледат как е облечен, нагизден, с шапка, с парадна форма.
към беседата >>
Като дъвче човек, уякчава зъбите, със
супа
зъбите се развалят.
Лесно смилаемите храни са за децата, за малките деца, мъчно смилаемите са за възрастните. Ако нахраните едно дете с твърда храна, ще спънете неговото развитие; ако един възрастен храните с млечна храна, ще го спънете. В нашия век хората много обичат чорби, навсякъде започват със супи. Ако възрастният изхвърли супата, няма да бъде зле. Зъбите се развалят.
Като дъвче човек, уякчава зъбите, със
супа
зъбите се развалят.
Съществуват големи противоречия в живота. Ние мязаме на млади моми, които чакат да дойдат да ги харесват. Те само през прозореца гледат, този минал, онзи минал, гледат как е облечен, нагизден, с шапка, с парадна форма. Не е лошо това. Всичко, каквото съществува в света, е на място.
към беседата >>
62.
Неделими неща
,
ИБ
,
ПС
, София, 15.12.1944г.,
– Драганчо, може ли да ядеш
супа
?
Хубавото пеене има съдържание. Махар значи първо трябва да подготвиш ума, сърдцето, душата и духа си, че тогава да започнеш работа, която ще те радва. Как ще изпеете „Махар бену“ басово? В дадения случай басът е бащата, който казва: Нека да слезем при тия деца сопрана, тенора и алта да им преподадем първите уроци. Започва с глада.
– Драганчо, може ли да ядеш
супа
?
Аз съм намерил досега, че супата не се пее хубаво, следствие на това разваля се стомахът. Хубавите храни добре пеят. Супата гълтат. Единствените незаучени песни са супените песни. Представете си, че вие сте ученичка, даровита сте, знаете да пеете хубаво, знаете да рисувате хубаво, знаете да шиете хубаво, но липсва ви нещо.
към беседата >>
Аз съм намерил досега, че
супата
не се пее хубаво, следствие на това разваля се стомахът.
Махар значи първо трябва да подготвиш ума, сърдцето, душата и духа си, че тогава да започнеш работа, която ще те радва. Как ще изпеете „Махар бену“ басово? В дадения случай басът е бащата, който казва: Нека да слезем при тия деца сопрана, тенора и алта да им преподадем първите уроци. Започва с глада. – Драганчо, може ли да ядеш супа?
Аз съм намерил досега, че
супата
не се пее хубаво, следствие на това разваля се стомахът.
Хубавите храни добре пеят. Супата гълтат. Единствените незаучени песни са супените песни. Представете си, че вие сте ученичка, даровита сте, знаете да пеете хубаво, знаете да рисувате хубаво, знаете да шиете хубаво, но липсва ви нещо. Дето и да си, ако ти пееш хубаво, ще бъдеш добре дошъл между хората.
към беседата >>
Супата
гълтат.
В дадения случай басът е бащата, който казва: Нека да слезем при тия деца сопрана, тенора и алта да им преподадем първите уроци. Започва с глада. – Драганчо, може ли да ядеш супа? Аз съм намерил досега, че супата не се пее хубаво, следствие на това разваля се стомахът. Хубавите храни добре пеят.
Супата
гълтат.
Единствените незаучени песни са супените песни. Представете си, че вие сте ученичка, даровита сте, знаете да пеете хубаво, знаете да рисувате хубаво, знаете да шиете хубаво, но липсва ви нещо. Дето и да си, ако ти пееш хубаво, ще бъдеш добре дошъл между хората. Първото нещо: Пей хубаво, за да бъде отворен пътят ти. Като идете да пеете, не мислете, че не сте даровит.
към беседата >>
Той се обръща към едно от децата и го пита: Гладен ли си, искаш ли да ядеш
супа
?
(втори вариант)
(Учителят пее песента „Махар-бену-аба" в бас). Как ще се изпее песента колоратурно? Хубаво пеене е това, в което има съдържание. Думата „махар" означава подготвяне на духа, на душата, на ума и на сърцето за работата, която го радва. Да пееш бас, това значи, да се прояви първо бащата, който слиза при децата си – сопран, тенор и алт, и казва : Ще ви предам първите уроци.
Той се обръща към едно от децата и го пита: Гладен ли си, искаш ли да ядеш
супа
?
Супата разваля стомаха – разредява стомашния сок. Също така тя разваля и гласа. Песен, подобна на супа, не може да се научи добре. Срещате една ученичка, която пее, рисува и шие хубаво – даровита е, но липсва ѝ нещо. Какво ѝ липсва, и тя не знае.
към втори вариант >>
Супата
разваля стомаха – разредява стомашния сок.
(втори вариант)
Как ще се изпее песента колоратурно? Хубаво пеене е това, в което има съдържание. Думата „махар" означава подготвяне на духа, на душата, на ума и на сърцето за работата, която го радва. Да пееш бас, това значи, да се прояви първо бащата, който слиза при децата си – сопран, тенор и алт, и казва : Ще ви предам първите уроци. Той се обръща към едно от децата и го пита: Гладен ли си, искаш ли да ядеш супа?
Супата
разваля стомаха – разредява стомашния сок.
Също така тя разваля и гласа. Песен, подобна на супа, не може да се научи добре. Срещате една ученичка, която пее, рисува и шие хубаво – даровита е, но липсва ѝ нещо. Какво ѝ липсва, и тя не знае. Обаче, за хубавото пеене тя е навсякъде добре приета.
към втори вариант >>
Песен, подобна на
супа
, не може да се научи добре.
(втори вариант)
Думата „махар" означава подготвяне на духа, на душата, на ума и на сърцето за работата, която го радва. Да пееш бас, това значи, да се прояви първо бащата, който слиза при децата си – сопран, тенор и алт, и казва : Ще ви предам първите уроци. Той се обръща към едно от децата и го пита: Гладен ли си, искаш ли да ядеш супа? Супата разваля стомаха – разредява стомашния сок. Също така тя разваля и гласа.
Песен, подобна на
супа
, не може да се научи добре.
Срещате една ученичка, която пее, рисува и шие хубаво – даровита е, но липсва ѝ нещо. Какво ѝ липсва, и тя не знае. Обаче, за хубавото пеене тя е навсякъде добре приета. Достатъчно е да пееш хубаво, за да бъде пътят ти отворен. Пейте и не мислете, дали сте даровити, или не.
към втори вариант >>
НАГОРЕ