НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
163
резултата в
79
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мисли и упътвания
,
ИБ
, , 1903г.,
А това е все едно, че търсиш или
сиромашията
, или безумието.
Затова гледай как ходиш в пътя на Живота. Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни пътя, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш. От два пътя винаги избирай правия, при все че е тесен и малцина са, които ходят там. И бъди уверен, че ще спестиш и време, тъй като няма да срещнеш големи препятствия. Не мъдрувай повече, отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, които харчи повече, отколкото има.
А това е все едно, че търсиш или
сиромашията
, или безумието.
И тъй, внимавай, кога говориш, да не би езикът ти да се подплъзне и каже това, което не знаеш – много ще изгубиш от едно подплъзване, което мъчно отпосле ще поправиш. Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеме храна. Не се обленявай духом да се молиш – молитвата е сила на Живота. Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай и което Господ иска, не отказвай, ако желаеш Доброто на душата си. Каква полза ще добиеш, ако отлагаш и каква, ако отказваш?
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
После,
сиромашия
и болест, богатство и здраве са синоними.
от Йоана и нека през време на прочитането й, каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та от тия бележки ще станат някои разяснения. Глава 12 се прочете от г-н Дънов, а след това той даде следните отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането: — Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене — не“. Това значи, че сиромасите и грешните хора са едно и също.
После,
сиромашия
и болест, богатство и здраве са синоними.
Един грешник, например, е като един вълк: колкото повече го храните, толкова повече ще иска да хапе и къса. Преди две хиляди години, когато онази тълпа искаше разпятието Христово, и вие всинца тук сега сте били в онази тълпа и сте викали в едно с тях: „Разпни Го, разпни Го“. Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се родило във вас, то сега ви събират, за да изправите грешката на миналото си. Исус Христос дойде за езичниците — това е вярно, но това значи, че дойде за кавказката раса2. А семитите Го не приеха.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя
сиромашия
и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Няма случай в човешката история, в който праведният човек да е останал гладен, жаден, изоставен. Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем стори“, защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум. И както всякога. така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействуват. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело.
Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя
сиромашия
и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам аз тази мома: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага.
към беседата >>
4.
За да възкръснеш
,
ИБ
, , 5.4.1912г.,
За да възкръснем, трябва да умрем, защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира
сиромашията
.
Едно устойчиво първично съединение, то е безсмъртието. И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора.
За да възкръснем, трябва да умрем, защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира
сиромашията
.
А за да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени. Когато се решим да не грешим, тогава вече ще бъдем свободни и господари на положението Христос казва, че отива при Отца за нас, а с това Той направи връзката. Четем, че "Той духна на своите апостоли", така и на нас, когато духне Христос, тогава именно ще се изпълни главното събитие в живота на всекиго. Когато Господ изпрати Своя Дух върху нас, ние растем и се радваме, защото Той е с нас.
към беседата >>
5.
Завета на цветните лъчи на светлината
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1912г.,
От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът,
сиромашията
, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената.
Тази година ще работим само за Веригата. Стиховете от Господнята книга образуват лъчите на светлината, потребни за всички. Духовете се опитаха да посегнат даже на здравето ми. Учителят чете от "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА". От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването.
От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът,
сиромашията
, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената.
Когато искаме да растем, зелената краска трябва да приемаме във всичките й степени. Да използуваме светлината. В светлината е животът. Всичко зависи от светлината, която е необходима за живота, и през него ще прекараме всички краски. И тогава ще се обединят Седемтеe Духа в човека и той ще се върне в първоначалния източник.
към беседата >>
6.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
От недоимъка на зелената краска се ражда
сиромашия
, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството.
И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването.
От недоимъка на зелената краска се ражда
сиромашия
, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството.
Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим.
към беседата >>
Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида
сиромашия
: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте.
Нам трябва пластичност — да изпитаме и знаем каква е волята Божия и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение Волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири.
Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида
сиромашия
: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте.
Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш.
към беседата >>
Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през
сиромашия
и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш.
Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте. Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени.
Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през
сиромашия
и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш.
Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате.
към беседата >>
7.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Аз с това не ви препоръчвам
сиромашия
; аз ви препоръчвам богатства в трояко направление – не само физическо, не само умствено, но и духовно.
Господ е именно лекарят в този смисъл. Лекарят, като дойде, каже: „Ти трябва да ядеш повече, трябва да пиеш повече, трябва да направиш еди-какво и еди-какво“, и ние търпим, търпим, докато най-после гръбнакът ни се пречупи. Ние често мязаме на онзи камилар, който пътувал през пустинята и чиято камила едва носила товара; като намерил на пътя една лисича кожа, метнал я отгоре на камилата, но от това гръбнакът на камилата се пречупил и товарът останал тогава в пустинята. Гърбът на камилата може да носи само известно количество тежина. Камилата – това сме ние: ние сме, които пътуваме, и ако турим на гърба си повече товар, отколкото можем да носим, един ден ще спънем своето развитие.
Аз с това не ви препоръчвам
сиромашия
; аз ви препоръчвам богатства в трояко направление – не само физическо, не само умствено, но и духовно.
Небето иска такива богати хора, защото те могат да бъдат щедри. И когато Христос казва: „Събирайте съкровищата“, Той разбира такива съкровища. Влагайте тоя ваш капитал в Небето, за да може Бог от лихвите да храни бедните хора на земята. Не са ангелите, които изработват нашето спасение, ние сами трябва да извършим това. И имаме всичките условия да го извършим.
към беседата >>
8.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Богатството е затлъстяване отвътре навън, а
сиромашията
– процес на развитие отвътре навън.
Съществува известна аналогия между живота на Христа и тоя на тримата момци, които Навуходоносор заповяда да хвърлят в огнената пещ. Пещта била толкова нагорещена, че палачът, който ги хвърлил вътре, изгорял. Казано е, че Бог е огън, който изгаря. Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота, не когато човек е сиромах, но когато е богат.
Богатството е затлъстяване отвътре навън, а
сиромашията
– процес на развитие отвътре навън.
Богатството трябва да се превърне на тор, а сиромашията в честен труд. Без богатство не може, но и без сиромашия не може. Те са два процеса, които работят задружно за човешкото развитие. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата.
към беседата >>
Богатството трябва да се превърне на тор, а
сиромашията
в честен труд.
Пещта била толкова нагорещена, че палачът, който ги хвърлил вътре, изгорял. Казано е, че Бог е огън, който изгаря. Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота, не когато човек е сиромах, но когато е богат. Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията – процес на развитие отвътре навън.
Богатството трябва да се превърне на тор, а
сиромашията
в честен труд.
Без богатство не може, но и без сиромашия не може. Те са два процеса, които работят задружно за човешкото развитие. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло.
към беседата >>
Без богатство не може, но и без
сиромашия
не може.
Казано е, че Бог е огън, който изгаря. Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота, не когато човек е сиромах, но когато е богат. Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията – процес на развитие отвътре навън. Богатството трябва да се превърне на тор, а сиромашията в честен труд.
Без богатство не може, но и без
сиромашия
не може.
Те са два процеса, които работят задружно за човешкото развитие. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло. Това значи, да превърнете земното щастие в небесно.
към беседата >>
Богатството е затлъстяване отвътре, а
сиромашията
е вътрешен процес на развитие, затова богатството трябва да се обърне на тор, а
сиромашията
- на един честен труд.
(втори вариант)
Навуходоносор е накарал тези младежи да се покланят на този изкуствен образ, който той е заповядал да направят. Но те отказали и той им казал, че ще ги хвърли в огнената пещ. Пещта била толкова нагорещена, че слугата, който ги хвърлил, от пламъка на огъня изгорял. Така че, който живее с Христовия дух, ще бъде в безопасност. Божествената сила се проявява в най-силните страни на живота, но когато хората са богати, а не сиромаси.
Богатството е затлъстяване отвътре, а
сиромашията
е вътрешен процес на развитие, затова богатството трябва да се обърне на тор, а
сиромашията
- на един честен труд.
И тогава тези два процеса работят за нашето развитие. Щастието трябва да се обърне на тор. Докато човек не изгуби всичко на света, той не може да намери Бога. Този процес е навсякъде. Ако не вземете розови листа - три-четири хиляди килограма, ако не ги сварите в големи казани, вие не можете да изкарате от тях екстракт.
към втори вариант >>
9.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Следователно вие ще трябва да вземете от всички по няколко лева, да не оставате с един лев, и с това се явява
сиромашията
.
(втори вариант)
Ние искаме да бъдем умни, учени, богати, силни и т.н. Ако разделите всичкото богатство на земята по равно между всички хора, знаете ли по колко се пада на човек? Ще се падне по четирийсет лева на човек. Е, как ще бъдете щастливи? А вие искате да имате един доход от три-четири хиляди лева.
Следователно вие ще трябва да вземете от всички по няколко лева, да не оставате с един лев, и с това се явява
сиромашията
.
Ако ние работим, ще имаме всичко, но ако не работим, няма да имаме нищо. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но е верен и във всяко отношение. Направете опит. Ако в продължение на десет години вие си кажете да работите за Бога, тъй както Той изисква, ако вашето положение от последен сиромах не се промени, елате да ме заплюете. Всички дългове, които имате, аз ще ви заплатя.
към втори вариант >>
10.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
– „Тежко, много е тежко,
сиромашия
, какво ще правим?
Да не се обиждаме от истината. Но всякой, който се обижда от истината, Бог го счита за стар човек. Такъв е законът пред Бога: Господ досега никак не се е обиждал. Няма друго същество, което да е пренесло по-големи поругания от Бога, но Той никога не Си е даже веждите навъсвал. Тихо и спокойно гледа Той и казва: „Тези деца ще разберат закона; сега трупат грехове, и затова ще носят този товар“.
– „Тежко, много е тежко,
сиромашия
, какво ще правим?
“ – Ще работите. – „Другояче не може ли? “ – Не може, ще работите. – „Големи сме.“ – Ще се смалите – ще станете деца. Като се върнете у дома, опитайте се да станете деца и ще видите как ще се подмладите.
към беседата >>
11.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Петър се обърнал към Бога с думите: Господи, защо не помогнеш на тези добри хора, да се освободят от
сиромашията
си?
Без Бога човек не може да запази нито богатството, нито силата си. В една народна приказка се разказва, как Бог и свети Петър обикаляли света, слизали между хората, да видят, как живеят. Като обикаляли градове и села, те попаднали в един краен квартал и влезли в една бедна къща да пренощуват. Домакините, прости и сърдечни хора, ги приели добре, сложили им да вечерят и след това ги поканили да си починат. Доволен от приема на добрите домакини, на излизане от техния дом, св.
Петър се обърнал към Бога с думите: Господи, защо не помогнеш на тези добри хора, да се освободят от
сиромашията
си?
– Да бъде според желанието ти! – казал Бог. Веднага малката бедна къщичка се превърнала в голяма къща, добре наредена, а домакините – богати господари, добре облечени и обиколени с много слуги. Домакинът, потънал в богатство и разкош, се предал на лек живот, на ядене и пиене. Ял, пил и нищо не работил.
към беседата >>
Да следваш Бога, това значи, да осмислиш живота си, да превърнеш страданията в музика, глада и
сиромашията
– в приятна задача.
Който не люби ближния си, също е нещастен. Той е грешен човек, осъден на страдания. Това искал да каже Христос в стиха: „Ако искаш съвършен да бъдеш, почитай баща си и майка си, т.е. духа и душата си; люби ближния си, като себе си; раздай имането си; дойди, та ме последвай." Кого трябва да последва човек? – Този, от Когото излиза всичко – Първичният Източник на живота.
Да следваш Бога, това значи, да осмислиш живота си, да превърнеш страданията в музика, глада и
сиромашията
– в приятна задача.
При това положение, човек не се страхува от глад и лишения. Той не се безпокои, дали ще има хляб, или няма да има. Той знае, че Бог го осигурил. Отде и как ще дойде хлябът, това не го смущава. Как прекараха евреите 40 години в пустинята?
към беседата >>
12.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
– Вътрешната
сиромашия
в човека.
Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник. Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите. Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида: „В грях ме зачна майка ми." Коя е причината за съществуването на греха?
– Вътрешната
сиромашия
в човека.
Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден.
към беседата >>
13.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и
сиромашия
.
Дали сте жени или мъже, от всички се иска служене - с дух и истина, а не само по буква, или по форма. Една християнка, в Америка, слушала речите на един знаменит оратор, който говорел против християнството. Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа. Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обяд. След обяда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко, каквото ми е нужно.
Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и
сиромашия
.
Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз. Често, религиозните искат да обръщат хората към християнството по външен път, по форма. Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човека. Истинското спасяване подразбира - права мисъл, прави чувства и прави действия.
към беседата >>
14.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Страшно нещо са болестите, страшна е и
сиромашията
.
След това Едисон сам ги викал един по един, да се върнат и да продължат вечерята си. Всъщност, какво страшно има в тези скелети? И съвременните хора се страхуват от умрели, от скелети. Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат. Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях.
Страшно нещо са болестите, страшна е и
сиромашията
.
Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина.
към беседата >>
Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и
сиромашията
.
(втори вариант)
Следъ това Едисонъ самъ ги викалъ единъ по единъ, да се върнатъ и да продължатъ вечерята си. Въ сѫщность, какво страшно има въ тѣзи скелети? И съвременнитѣ хора се страхуватъ оть умрѣли, отъ скелети. Докато родителитѣ сѫ здрави и богати, децата ги обичатъ. Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ.
Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и
сиромашията
.
Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина.
към втори вариант >>
15.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от
сиромашия
.
Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта.
Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от
сиромашия
.
Във всеки дом се чува плач. Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието. „Десетимата възнегодуваха за двамата братя". – „Какво ще стане с нас и с европейските държави? ” – Не се грижете за тях.
към беседата >>
Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ
сиромашия
.
(втори вариант)
Тѣ се обичатъ, но се намиратъ въ хипнотично състояние, което помрачава съзнанието имъ, затова тѣ не разбиратъ, какво правятъ. Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и Азъ ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ. Нѣкой се моли да бѫде въ тила, а не на фронта. Положението е опасно навсѣкѫде, независимо отъ това, дали сте въ тила, или на фронта. Всички хора сѫ на фронта.
Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ
сиромашия
.
Въ всѣки домъ се чува плачъ. Споредъ мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието. „Десетимата възнегодуваха за двамата братя”. — Какво ще стане съ насъ и съ европейскитѣ държави,? — Не се грижете за тѣхъ.
към втори вариант >>
16.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и
сиромашия
.
Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде. Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове. Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода. Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години.
Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и
сиромашия
.
Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта. Чрез страдания и скърби човек се чисти и приготвя за великия Божествен живот, който иде на земята. Който се домогне до този Живот, ще благодари на Бога за благото, което му е дал, и ще си отиде от този свят доволен и сит. Близките му няма да го оплакват, няма да му четат надгробни речи. Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави къщата и нивата си, те да я обработват и ще каже: “Отивам при Господа.
към беседата >>
Напусне ли ви,
сиромашията
ще го замести.
След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба. Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват. Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви.
Напусне ли ви,
сиромашията
ще го замести.
Сега всички хора очакват Христа, но не знаят, че Той е вече в преддверието. – “Не Го виждаме.” – И да Го видите, няма да Го познаете. Само онзи ще Го познае, който има Любов. Без Любов няма познаване. Това е вярно и за мене, и за вас.
към беседата >>
Тогава всички хора ще разбератъ, че животътъ има смисълъ при всички условия — при скърби и радости, при богатство и
сиромашия
.
(втори вариант)
Докато постигнете това, ще минете презъ голѣми мѫчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бѫде. Оставете се на влиянието на разумнитѣ сѫщества, които работятъ днесъ въ свѣта. Тѣ правятъ превратъ въ човѣшкитѣ умове. Тѣ носятъ великитѣ, Божествени идеи за братство, равенство и свобода. Онѣзи, които сѫ готови по умъ и по сърдце, ще приематъ тѣхнитѣ идеи и ще ги реализиратъ най-много следъ десеть години; други ще ги реализиратъ следъ сто години, а нѣкои — следъ хиляда години.
Тогава всички хора ще разбератъ, че животътъ има смисълъ при всички условия — при скърби и радости, при богатство и
сиромашия
.
Радвайте се, че имате скърби, защото тѣ предхождатъ идването на любовьта. Чрезъ страдания и скърби човѣкъ се чисти и приготвя за великия Божественъ животъ, който иде на земята. Който се домогне до този животъ, ще благодари на Бога за благото, което му е далъ, и ще си отиде отъ този свѣтъ доволенъ и ситъ. Близкитѣ му нѣма да го оплакватъ, нѣма да му четатъ надгробни речи. Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави кѫщата и нивата си, тѣ да я обработватъ и ще каже: Отивамъ при Господа.
към втори вариант >>
Напусне ли ви,
сиромашията
ще го замѣсти.
(втори вариант)
Следъ смъртьта на детето, материалното положение на бащата се влошило пакъ: уволнили го отъ служба, и той останалъ безъ петь пари въ джоба. Какво показва този примѣръ? — Когато Духътъ посети нѣкой домъ, всичко тръгва добре; щомъ Духътъ си замине, работитѣ на този домъ се объркватъ. Следователно, когато придобиете нѣкакво благо, ще знаете, че Духътъ ви е посетилъ. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви.
Напусне ли ви,
сиромашията
ще го замѣсти.
Сега всички хора очакватъ Христа, но не знаятъ, че Той е вече въ предверието. — Не Го виждаме. — И да Го видите, нѣма да Го познаете. Само онзи ще Го познае, който има любовь. Безъ любовь нѣма познаване.
към втори вариант >>
17.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
” – За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи,
сиромашия
не съществува.
Без Любов не може да градите. Любовта носи материали, възможности и условия за градеж. Който се е научил да гради за себе си, ще гради и за ближния си. Като срещне някой страдащ, той няма да го нагруби, да го нарече глупак, но ще се спре да поработи малко върху неговата постройка. – “Ако е беден и няма средства, как ще му помогне?
” – За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи,
сиромашия
не съществува.
Според мене, ако богатият не отваря сърцето и кесията си за бедни и страдащи, той сам е беден; ако сиромахът жертва всичко, което има, за благото на своя ближен, той е богат човек. Не е нужно да спасявате цял свят. Посадете една ябълчена семка и я оставете, тя сама ще си работи. По-нататък има кой да работи за нея. Бъдете носители на Новото учение, да станете проводници между хората и Ангелите, между Ангелите и Бога.
към беседата >>
— За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи,
сиромашия
не сѫществува.
(втори вариант)
Безъ любовь не може да градите. Любовьта носи материали, възможности и условия за градежъ. Който се научилъ да гради за себе си, ще гради и за ближния си. Като срещне нѣкой страдащъ, той нѣма да го нагруби, да го нарече глупакъ, но ще се спре да поработи малко върху неговата постройка. — Ако е беденъ и нѣма срѣдства, какъ ще му помогне?
— За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи,
сиромашия
не сѫществува.
Споредъ мене, ако богатиятъ не отваря сърдцето и кесията си за бедни и страдащи, той самъ е беденъ. Ако сиромахътъ жертвува всичко, което има, за благото на своя ближенъ, той е богатъ човѣкъ. Не е нуждно да спасявате цѣлъ свѣтъ. Посадете една ябълчна сѣмка и я оставете, тя сама ще си работи. По-нататъкъ има кой да работи за нея.
към втори вариант >>
18.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
Сиромашията
е работа, а богатството е почивка.
Имайте предвид, че вие имате всичката възможност да учите и ако не учите, грях е на душата ви. Не трябва да казвате, че сте остарели. Само дяволът е стар. Мислете, че сте млади за това Божествено знание, за да влагате вашата воля в тези знания! Някои са богати, а други – бедни.
Сиромашията
е работа, а богатството е почивка.
Има лоша сиромашия, има и добра сиромашия, т.е. лоша работа и добра работа. Добра работа е тогава, когато знаеш да работиш, а лоша – когато не знаеш да работиш. По същия начин има лошо богатство, има и добро богатство. Но друг път тези състояния ще си сменят ролите.
към беседата >>
Има лоша
сиромашия
, има и добра
сиромашия
, т.е.
Не трябва да казвате, че сте остарели. Само дяволът е стар. Мислете, че сте млади за това Божествено знание, за да влагате вашата воля в тези знания! Някои са богати, а други – бедни. Сиромашията е работа, а богатството е почивка.
Има лоша
сиромашия
, има и добра
сиромашия
, т.е.
лоша работа и добра работа. Добра работа е тогава, когато знаеш да работиш, а лоша – когато не знаеш да работиш. По същия начин има лошо богатство, има и добро богатство. Но друг път тези състояния ще си сменят ролите. Днес си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа” и започни да работиш.
към беседата >>
19.
Малък разбор / Лемуил
,
НБ
,
ИБ
,
БС
, София, 5.12.1918г.,
за да пийнат и да забравят
сиромашията
си,
И онези от вас, които очакват щастието им да капне отнякъде другаде, се лъжат и затова остават разочаровани. Не очаквайте щастието си другаде, то е вътре у вас. На кого трябва да се дава вино и сикера? Давайте сикера на тези, които са в премеждие, и вино на огорчените в душата:
за да пийнат и да забравят
сиромашията
си,
и да не помнят вече злостраданието си. (31:6, 7) Давайте сикера на тези, които са в премеждие, а вино – на тези, които са наскърбени, гневни, начумерени. Напои и нахрани лошия, гневния човек! Вие не може да разберете защо лошия човек трябва да го нахраните и напоите, а добрия не трябва; вие не може да си представите това противоречие.
към беседата >>
За да пийнатъ и да забравятъ
сиромашията
си,
(втори вариант)
Който очаква щастието му да дойде отвънъ, той скоро се разочарова. Твоето щастие е въ самия тебе, не го очаквай отвънъ. На кого трѣбва да се дава вино и сикера? Давай сикера на тѣзи, които сѫ въ премеждие. И вино на огорченитѣ въ душата:
За да пийнатъ и да забравятъ
сиромашията
си,
И да не помнятъ вече злостраданието си. — Нахрани и напой гнѣвния, наскърбения, лошия човѣкъ. Защо трѣбва да нахраните и напоите лошия и гнѣвния човѣкъ, а не добрия? Това е противоречие. Кой ремъкъ ще турите въ мась: коравия или мекия?
към втори вариант >>
20.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Страх може да има, но да е на мястото си;
сиромашия
да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво.
Между сърцето и черния дроб има тясна връзка, те много си симпатизират. Сърцето е много чувствително, а черният дроб е по-пасивен, та се обичат. И тъй, разрешавам въпроса с българите като черен дроб, те са на мястото си и жлъчката няма да се пукне. Благодарете, че сте българи, и не се безпокойте какво ще стане с вас. Старайте се всички да имате единство в мислите си, без раздвояване, без страх.
Страх може да има, но да е на мястото си;
сиромашия
да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво.
Като дойде сиромах, измийте краката му, нахранете го и тогава го изпратете. Така постъпвайте и с богатството. Знайте, че във всички наши вярвания, всяко учение е на мястото си, затова Христос казва, че между нас не трябва да има никакви деления. Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва коя да властва, но по-добре ще бъде всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В дадения момент трябва единство, а не разделяне.
към беседата >>
Тъй че резултатът на тези две „може“ е: едното – богатство, а другото –
сиромашия
.
Някои казват: „И тогава може да разделяме“. Не, това не може, защото който разделя, той изнемогва. Ти можеш да изнемогваш. На такъв човек казвам: Ти можеш да станеш богат, за да осиромашееш. А на другиго казвам: Ти можеш да станеш богат.
Тъй че резултатът на тези две „може“ е: едното – богатство, а другото –
сиромашия
.
Това е, което се подразбираше от думите, казани от Христа на евреите: „Аз с Духа Божи изпъждам лошите духове, турям ред и порядък, а не разединявам, а вие ще бъдете поставени в една школа да научите закона на обединяването“. Нека българите научат този урок от евреите и да не бъдат поставени в тяхното положение. Евреите ще кажат: „Не е простено на българите, дето за 2,000 години не са научили този закон. Грях им на душата, ако не те слушат сега“. А днес всички казват: „Лоши хора са евреите“.
към беседата >>
21.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Дотегна ми
сиромашията
, искам да поживея богато и да не мисля за утрешния ден.
В Китай, преди десетина века, живял един знаменит философ, на име Ку. Жена му била красива, добра домакиня. Те били бедни, но почтени хора. Един ден жена му казала: “Ето, изминаха се вече десет години откак живеем заедно. Живяхме добре, защото ти си добър човек.
Дотегна ми
сиромашията
, искам да поживея богато и да не мисля за утрешния ден.
Срещнах един богат търговец, за когото бих могла да се оженя, ако ти ме освободиш.” Мъжът я освободил, дал й своето благословение и така се разделил с нея. Доволна и радостна, че сиромашията няма да я мъчи, тя се оженила за богатия търговец. В това време Китай минавал през голяма политическа криза. Трябвало да се избере нов управител, който де подобри положението на страната. Като умен, честен и достоен човек, философът бил избран за управител.
към беседата >>
Доволна и радостна, че
сиромашията
няма да я мъчи, тя се оженила за богатия търговец.
Те били бедни, но почтени хора. Един ден жена му казала: “Ето, изминаха се вече десет години откак живеем заедно. Живяхме добре, защото ти си добър човек. Дотегна ми сиромашията, искам да поживея богато и да не мисля за утрешния ден. Срещнах един богат търговец, за когото бих могла да се оженя, ако ти ме освободиш.” Мъжът я освободил, дал й своето благословение и така се разделил с нея.
Доволна и радостна, че
сиромашията
няма да я мъчи, тя се оженила за богатия търговец.
В това време Китай минавал през голяма политическа криза. Трябвало да се избере нов управител, който де подобри положението на страната. Като умен, честен и достоен човек, философът бил избран за управител. Щом се научила за това, жена му отишла при него и му казала: “Направих голяма грешка като се отделих от тебе. Можеш ли да ми простиш, ако се върна пак при тебе и да заживеем отново добър и спокоен живот?
към беседата >>
Добре разбраната
сиромашия
пречиства човека, приготвя го за добри, богати условия.
Силата се крие в малкото житно зрънце. Бъдещето е в слабите, бедни хора, които имат стремеж към Великото. Христос говори за нищите, в смисъл за бедни, но такива, които носят Божественото в себе си. Той говори за кротките, за нажалените, като за хора, които разбират Божиите закони и ги прилагат. Те са блажените, на които е дадено Царството Божие.
Добре разбраната
сиромашия
пречиства човека, приготвя го за добри, богати условия.
Има случаи в живота, когато сиромашията е за предпочитане пред богатството. Едно време евреите продадоха Христа за трийсет сребърника. Ще видим за колко сребърника ще Го продадат сегашните народи. Вярвам, че сегашното човечество е оценило Христа за повече от трийсет сребърника. Дали ще Го продадат, не зная; бъдещето ще покаже.
към беседата >>
Има случаи в живота, когато
сиромашията
е за предпочитане пред богатството.
Бъдещето е в слабите, бедни хора, които имат стремеж към Великото. Христос говори за нищите, в смисъл за бедни, но такива, които носят Божественото в себе си. Той говори за кротките, за нажалените, като за хора, които разбират Божиите закони и ги прилагат. Те са блажените, на които е дадено Царството Божие. Добре разбраната сиромашия пречиства човека, приготвя го за добри, богати условия.
Има случаи в живота, когато
сиромашията
е за предпочитане пред богатството.
Едно време евреите продадоха Христа за трийсет сребърника. Ще видим за колко сребърника ще Го продадат сегашните народи. Вярвам, че сегашното човечество е оценило Христа за повече от трийсет сребърника. Дали ще Го продадат, не зная; бъдещето ще покаже. Желая, обаче, бъдещето човечество така да оцени Христа, че за нищо вече да не Го продава.
към беседата >>
Дотегна ми
сиромашията
, искамъ да поживѣя богато и да не мисля за утрешния день.
(втори вариант)
Въ Китай, преди десетина вѣка, живѣлъ единъ знаменитъ философъ, на име Ку. Жена му била красива, добра домакиня. Тѣ били бедни, но почтени хора. Единъ день жена му казала: Ето, изминаха се вече десеть години, откакъ живѣемъ заедно. Живѣхме добре, защото ти си добъръ човѣкъ.
Дотегна ми
сиромашията
, искамъ да поживѣя богато и да не мисля за утрешния день.
Срещнахъ единъ богатъ търговецъ, за когото бихъ могла да се оженя, ако ти ме освободишъ. Мѫжътъ я освободилъ, далъ и своето благословение и така се раздѣлилъ съ нея. Доволна и радостна, че сиромашията нѣма да я мѫчи, тя се оженила за богатия търговецъ. Въ това време Китай минавалъ презъ голѣма политическа криза. Трѣбвало да се избере новъ управитель, който да подобри положението на страната.
към втори вариант >>
Доволна и радостна, че
сиромашията
нѣма да я мѫчи, тя се оженила за богатия търговецъ.
(втори вариант)
Единъ день жена му казала: Ето, изминаха се вече десеть години, откакъ живѣемъ заедно. Живѣхме добре, защото ти си добъръ човѣкъ. Дотегна ми сиромашията, искамъ да поживѣя богато и да не мисля за утрешния день. Срещнахъ единъ богатъ търговецъ, за когото бихъ могла да се оженя, ако ти ме освободишъ. Мѫжътъ я освободилъ, далъ и своето благословение и така се раздѣлилъ съ нея.
Доволна и радостна, че
сиромашията
нѣма да я мѫчи, тя се оженила за богатия търговецъ.
Въ това време Китай минавалъ презъ голѣма политическа криза. Трѣбвало да се избере новъ управитель, който да подобри положението на страната. Като уменъ, честенъ и достоенъ човѣкъ, философътъ билъ избранъ за управитель. Щомъ се научила за това, жена му отишла при него и му казала: Направихъ голѣма грѣшка, като се отдѣлихъ отъ тебе. Можешъ ли да ми простишъ, ако се върна пакъ при тебе и да заживѣемъ отново добъръ и спокоенъ животъ?
към втори вариант >>
Добре разбраната
сиромашия
пречиства човѣка, приготвя го за добри, богати условия.
(втори вариант)
Силата се крие въ малкото житно зрънце. Бѫдещето е въ слабитѣ, бедни хора, които иматъ стремежъ къмъ Великото. Христосъ говори за нищитѣ, въ смисълъ за бедни, но такива, които носятъ Божественото въ себе си. Той говори за кроткитѣ, за нажаленитѣ, като за хора, които разбиратъ Божиитѣ закони и ги прилагатъ. Тѣ сѫ блаженитѣ, на които е дадено Царството Божие.
Добре разбраната
сиромашия
пречиства човѣка, приготвя го за добри, богати условия.
Има случаи въ живота, когато сиромашията е за предпочитане предъ богатството. Едно време евреитѣ продадоха Христа за 30 сребърника. Ще видимъ, за колко сребърника ще Го продадатъ сегашнитѣ народи. Вѣрвамъ, че сегашното човѣчество е оценило Христа за повече отъ 30 сребърника. Дали ще Го продадатъ, не зная; бѫдещето ще покаже.
към втори вариант >>
Има случаи въ живота, когато
сиромашията
е за предпочитане предъ богатството.
(втори вариант)
Бѫдещето е въ слабитѣ, бедни хора, които иматъ стремежъ къмъ Великото. Христосъ говори за нищитѣ, въ смисълъ за бедни, но такива, които носятъ Божественото въ себе си. Той говори за кроткитѣ, за нажаленитѣ, като за хора, които разбиратъ Божиитѣ закони и ги прилагатъ. Тѣ сѫ блаженитѣ, на които е дадено Царството Божие. Добре разбраната сиромашия пречиства човѣка, приготвя го за добри, богати условия.
Има случаи въ живота, когато
сиромашията
е за предпочитане предъ богатството.
Едно време евреитѣ продадоха Христа за 30 сребърника. Ще видимъ, за колко сребърника ще Го продадатъ сегашнитѣ народи. Вѣрвамъ, че сегашното човѣчество е оценило Христа за повече отъ 30 сребърника. Дали ще Го продадатъ, не зная; бѫдещето ще покаже. Желая, обаче, бѫдещето човѣчество така да оцени Христа, че за нищо веча да не Го продава.
към втори вариант >>
22.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Единият се мисли учен, другият прост; единият се гордее с богатството си, другият се стеснява от
сиромашията
си.
Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора; мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора. Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат. Добрата мисъл твори чудеса. Днес не могат да се намерят двама души на един ум.
Единият се мисли учен, другият прост; единият се гордее с богатството си, другият се стеснява от
сиромашията
си.
Учеността, богатството, това са титли, които нищо не допринасят. Откажете се от тия стари титли. Съберете се като хора с добри сърца и светли умове. Това е важно. Ако изгубите каменните си сърца и ослепеят вълчите ви очи, можете да се разберете.
към беседата >>
Единият се мисли учен, другият - прост; единият се гордее с богатството си, другият се стеснява от
сиромашията
си.
(втори вариант)
Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора. Мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора. Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат. Добрата мисъл твори чудеса. Днес не могат да се намерят двама души на един ум.
Единият се мисли учен, другият - прост; единият се гордее с богатството си, другият се стеснява от
сиромашията
си.
Учеността, богатството, това са титли, които нищо не допринасят. Откажете се от тия стари титли. Съберете се като хора с добри сърца и светли умове. Това е важно. Ако изгубите каменните си сърца и ослепеят вълчите ви очи, можете да се разберете.
към втори вариант >>
23.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Един народ се намира още в стадията на един пашкул, друг народ се намира в ста- дията на една пеперуда, а всички трябва да дойдем до положение, да преобразуваме своята мисъл така, че да създадем нова култура, в която да няма
сиромашия
, да няма осъждане, а навсякъде да съществува музика и песен.
(втори вариант)
Значи тя не е живо слово, а съдържащата се в нея енергия. Ако може да обърнете тази енергия в нещо реално, болният ще може да се излекува. Като положим ръката си върху главата на някой болен, тази енергия, която се съдържа у нас, ще може да се превърне в мощна сила. Христос се обръща към Петра и казва: „Когато дойде любовта в света - тоест когато дойде Йоан, когато хората почувстват, че са братя, макар едни да знаят повече, а други - по-малко, или едни да са по- богати, а други - по сиромаси, тогава ще дойде и Царството Божие." Един народ може да е по-богат, да има повече знания, да има повече собственост, това не са съществени неща, това са преходни стадии в живота, както на отделния човек, тъй и в цял народ.
Един народ се намира още в стадията на един пашкул, друг народ се намира в ста- дията на една пеперуда, а всички трябва да дойдем до положение, да преобразуваме своята мисъл така, че да създадем нова култура, в която да няма
сиромашия
, да няма осъждане, а навсякъде да съществува музика и песен.
Тогава земята ще прилича на една хубаво обработена райска градина, в която всички хора ще пътуват безплатно. Всеки ще заема някаква длъжност, без да му се плаща за това нещо. Вие казвате: „Това ще бъде в някакво далечно бъдеще, а докато дойде това време, ние ще бъдем готови." Вие оставяте една гъсеница и в градината на един богат, и в градината на един беден. Тя обаче и на двете места еднакво ще яде листа и ще развали цветята. Ако оставите една пеперуда в градината на един беден или богат, тя ще изсмуче соковете на цветята, без да ги повреди.
към втори вариант >>
24.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Светлината подразбира богатство, а тъмнината –
сиромашия
, но и в светлината има различия, има разни степени светлина.
Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарии? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината.
Светлината подразбира богатство, а тъмнината –
сиромашия
, но и в светлината има различия, има разни степени светлина.
Например, има светлина при изгряването на слънцето, има светлина към обед, а има светлина и при залязването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгряло, ще гледа на нещата по един начин, а този, на когото слънцето е залязло, ще гледа на нещата по друг начин. Днес Христос разрешава един велик обществен въпрос – въпросът за тъй наречената класова борба. Това не е идейна борба. Тя е същата, която съществува от 8,000 години, изразена в същото положение: „Слез ти, да се кача аз“.
към беседата >>
25.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Според мен,
сиромашията
и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека.
В какво? — Да се надявате, че можете да станете добри, умни, здрави, богати. Богати в какво? В добродетели. Да се надявате, че можете да поправите вашия живот.
Според мен,
сиромашията
и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека.
Богатите хора наполвина признават, че богатството е благословение. Сиромасите не признават, че сиромашията е благословение. Защо е благословение? — Защото сиромахът прилича на малкото дете, което отива на училище. То е сиромах, но има условия да се развива.
към беседата >>
Сиромасите не признават, че
сиромашията
е благословение.
Богати в какво? В добродетели. Да се надявате, че можете да поправите вашия живот. Според мен, сиромашията и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека. Богатите хора наполвина признават, че богатството е благословение.
Сиромасите не признават, че
сиромашията
е благословение.
Защо е благословение? — Защото сиромахът прилича на малкото дете, което отива на училище. То е сиромах, но има условия да се развива. Неговата торба може да се напълни. А старият човек не може да забогатее.
към беседата >>
Според мене,
сиромашията
и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека.
(втори вариант)
В какво? - Да се надявате, че можете да станете добри, умни, здрави, богати. Богати в какво ? - В добродетели. Да се надявате, че можете да поправите вашия живот.
Според мене,
сиромашията
и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека.
Богатите хора на половина признават, че богатството е благословение. Сиромасите не признават, че сиромашията е благословение. Защо е благословение? - Защото вашето дете, което отива на училище, е сиромах, то има условие да се развива, неговата торба може да се напълни. А старецът, старият човек не може да се разбогатее.
към втори вариант >>
Сиромасите не признават, че
сиромашията
е благословение.
(втори вариант)
Богати в какво ? - В добродетели. Да се надявате, че можете да поправите вашия живот. Според мене, сиромашията и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека. Богатите хора на половина признават, че богатството е благословение.
Сиромасите не признават, че
сиромашията
е благословение.
Защо е благословение? - Защото вашето дете, което отива на училище, е сиромах, то има условие да се развива, неговата торба може да се напълни. А старецът, старият човек не може да се разбогатее. Той казва: "Аз много зная". Какво ще разправям на този стар дядо , който е богат?
към втори вариант >>
26.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Аз не препоръчвам на хората
сиромашия
.
(втори вариант)
Когато срещна някой човек, който ми казва, че животът на земята няма смисъл, намирам че между този човек и старото дърво има подобие. Не туряйте в ума си мисълта, че сте стари. Думата „стар" е измислена от дявола. И думата „беден" е измислена от дявола. Не трябва да бъдете стари и бедни, а млади и богати.
Аз не препоръчвам на хората
сиромашия
.
Всички трябва да бъдете богати по ум, по сърце, по душа и по дух. Ако сме така богати, всичко друго ще дойде само по себе си. Когато Господ се яви при Соломона, каза му: „Поискай Ми каквото ти е нужно." Той не поиска богатство или друго нещо, а поиска мъдрост. Погрешката в света е, че не знае какво да иска. Ако ме попита Господ какво искам, бих казал: „Господи, искам Твоята любов, мъдрост, истина, правда и доброта да пребъдват винаги у мене." И понеже до десетина години Господ ще се яви на всинца ви, затова искайте и вие същото.
към втори вариант >>
27.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
Когато Бог проговори на човека,
сиромашията
, страданията, болестите изчезват.
Турете волята си в действие и потърсете вашия Господ, в когото вярвате. – Где е Той? – Потърсете Го и ще Го намерите. Който Го намери, става силен, здрав, радостен. Душата му се разширява, а духът се закрепва.
Когато Бог проговори на човека,
сиромашията
, страданията, болестите изчезват.
Навсякъде царува братство и сестринство, мир и съгласие. – Ние сме религиозни, стремим се към усъвършенстване. – Имате ли недоразумения помежду си? – Имаме. - Значи, Бог още не ви е проговорил.
към беседата >>
28.
На вечеря с Учителя
,
ИБ
, Бургас, 25.6.1920г.,
Крайната
сиромашия
ражда лицемерието.
Крайната
сиромашия
ражда лицемерието.
Ако си готов, тя ражда и малките добродетели. Голямото богатство ражда жестокосърдечието; ако си готов, ражда милосърдието. Добро така трябва да се прави: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае“, а то значи, като правим някому добро, той да не знае, че ти му правиш добро и тогава на старини няма на доброто да ти отвръщат със зло. Който прави добро в материално отношение, заслужава да го бият. (Разказва Учителят примера с бащата, който разделил имота си между петте си синове.
към беседата >>
29.
Само хляб
,
ИБ
, В.Търново, 12.10.1920г.,
Християнството не проповядва
сиромашия
, но то проповядва да се избягват нечестните и неправилни забогатявания.
В известно отношение богатият е свободен на физическия свят, обаче в духовния той е ограничен. Бедният пък тук е ограничен, но в духовния свят е свободен. Не е злото, че сме богати или бедни. Богатият е умен и свободен. Когато дойде Царството Божие, няма да има бедни и богати, значи да имаш знание, трябва да го употребиш за доброто на ближния.
Християнството не проповядва
сиромашия
, но то проповядва да се избягват нечестните и неправилни забогатявания.
Богатият е такъв, за да придобие знание, а бедният – за да придобие добродетелите.
към беседата >>
30.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Няма ли любов - има
сиромашия
.
Съвременните хора умират, защото отиват да развалят Божествената сватба между ума и сърцето. Божествената Любов трябва да приложим към всички животни. Нашата любов трябва да турнем към всички свои ближни. Ако искаме да си съставим една идея за Бог, трябва да не забравяме следните принципи: Има ли любов - има и Бог; има ли Бог - има и любов. Има ли любов - има и живот; има ли любов, живот - има и имот.
Няма ли любов - има
сиромашия
.
Аз искам да си създадете една идея за Бога. Бог и Любов е едно. Богатия от любов всеки го обича; сиромаха от любов никой не го обича. Който има любов - той е възпитател. Там, където има любов - там има въодушевление.
към беседата >>
31.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Аз разглеждам две противоположности в живота: богатството и
сиромашията
.
Аз казвам: Огънят смекчава, студът смразява, т.е. втвърдява. Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото и Го пази“. Значи не е важно при какви условия съм се родил, какви са били майка ми и баща ми, дали са били благородни и учени хора. Важно е дали слушам Словото и Го пазя. Ако не спазвам Словото, не се ползвам от благородството на родителите си.
Аз разглеждам две противоположности в живота: богатството и
сиромашията
.
Всички хора искат да бъдат богати, никой не иска да бъде беден. – Защо съществуват богатството и сиромашията? – Не може без тях. Проследете живота на природата и ще видите, че и там съществуват богатството и сиромашията. Те са състояния на разумния живот.
към беседата >>
– Защо съществуват богатството и
сиромашията
?
Значи не е важно при какви условия съм се родил, какви са били майка ми и баща ми, дали са били благородни и учени хора. Важно е дали слушам Словото и Го пазя. Ако не спазвам Словото, не се ползвам от благородството на родителите си. Аз разглеждам две противоположности в живота: богатството и сиромашията. Всички хора искат да бъдат богати, никой не иска да бъде беден.
– Защо съществуват богатството и
сиромашията
?
– Не може без тях. Проследете живота на природата и ще видите, че и там съществуват богатството и сиромашията. Те са състояния на разумния живот. Бог дава богатството на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота. Бог дава сиромашия на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро.
към беседата >>
Проследете живота на природата и ще видите, че и там съществуват богатството и
сиромашията
.
Ако не спазвам Словото, не се ползвам от благородството на родителите си. Аз разглеждам две противоположности в живота: богатството и сиромашията. Всички хора искат да бъдат богати, никой не иска да бъде беден. – Защо съществуват богатството и сиромашията? – Не може без тях.
Проследете живота на природата и ще видите, че и там съществуват богатството и
сиромашията
.
Те са състояния на разумния живот. Бог дава богатството на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота. Бог дава сиромашия на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро. Казваш: „Аз съм сиромах“. – Разбра ли кои са твоите приятели?
към беседата >>
Бог дава
сиромашия
на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро.
– Защо съществуват богатството и сиромашията? – Не може без тях. Проследете живота на природата и ще видите, че и там съществуват богатството и сиромашията. Те са състояния на разумния живот. Бог дава богатството на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота.
Бог дава
сиромашия
на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро.
Казваш: „Аз съм сиромах“. – Разбра ли кои са твоите приятели? – „Не разбрах.“ – Тогава не си разбрал и сиромашията. Казваш: „Аз съм богат“. – Разбра ли неприятелите си?
към беседата >>
– „Не разбрах.“ – Тогава не си разбрал и
сиромашията
.
Те са състояния на разумния живот. Бог дава богатството на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота. Бог дава сиромашия на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро. Казваш: „Аз съм сиромах“. – Разбра ли кои са твоите приятели?
– „Не разбрах.“ – Тогава не си разбрал и
сиромашията
.
Казваш: „Аз съм богат“. – Разбра ли неприятелите си? – „Нищо не разбрах.“ Ти трябваше да познаеш неприятелите си и да извадиш ножа си, да влезеш в борба с тях. Под „борба“ не разбирам такава, каквато сегашните хора водят. Те разбогатяха, извадиха ножовете си и почнаха да се бият с неприятелите си.
към беседата >>
От човешко гледище богатството и
сиромашията
са две състояния, срещу които човек трябва да се бори, за да преодолее мъчнотиите.
Казваш: „Аз съм богат“. – Разбра ли неприятелите си? – „Нищо не разбрах.“ Ти трябваше да познаеш неприятелите си и да извадиш ножа си, да влезеш в борба с тях. Под „борба“ не разбирам такава, каквато сегашните хора водят. Те разбогатяха, извадиха ножовете си и почнаха да се бият с неприятелите си.
От човешко гледище богатството и
сиромашията
са две състояния, срещу които човек трябва да се бори, за да преодолее мъчнотиите.
Както и богатството, и сиромашията, така и в силата и безсилието, в знанието и невежеството се срещат мъчнотии и изкушения. – Кой създава мъчнотиите и изкушенията на човека? – Той сам, както и окръжаващите. Значи хората не страдат от това, че са невежи, или че са много умни. И глупавият страда, както и умният.
към беседата >>
Както и богатството, и
сиромашията
, така и в силата и безсилието, в знанието и невежеството се срещат мъчнотии и изкушения.
– Разбра ли неприятелите си? – „Нищо не разбрах.“ Ти трябваше да познаеш неприятелите си и да извадиш ножа си, да влезеш в борба с тях. Под „борба“ не разбирам такава, каквато сегашните хора водят. Те разбогатяха, извадиха ножовете си и почнаха да се бият с неприятелите си. От човешко гледище богатството и сиромашията са две състояния, срещу които човек трябва да се бори, за да преодолее мъчнотиите.
Както и богатството, и
сиромашията
, така и в силата и безсилието, в знанието и невежеството се срещат мъчнотии и изкушения.
– Кой създава мъчнотиите и изкушенията на човека? – Той сам, както и окръжаващите. Значи хората не страдат от това, че са невежи, или че са много умни. И глупавият страда, както и умният. Обаче, умните страдат повече от глупавите.
към беседата >>
– „Може да осиромашеем.“ – Не се плашете от
сиромашията
.
Като работите с Любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с едно влошаване; после по-голямо подобряване, след което ще дойде по-голямо влошаване. Така ще се явяват кризи: ту по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здравословно състояние. Ония от вас, които са тръгнали в правия път, казват: „Едно време бяхме по-спокойни, а сега сме нервни, неспокойни“. Това се дължи на Любовта, която реформира сърцата ви и ви прави по-чувствителни. Това се дължи и на разумното Слово, което работи във вас.
– „Може да осиромашеем.“ – Не се плашете от
сиромашията
.
Няма сиромашия в света, но Бог поставя човека временно в това положение да познаете приятелите си. Като богат, ти ще познаеш неприятелите си. Който е богат, да се справи с неприятелите си; който е сиромах, да се справи с приятелите си. В това се крие разрешаването на съвременните обществени проблеми. Днес всички хора в Европа се справят с неприятелите си.
към беседата >>
Няма
сиромашия
в света, но Бог поставя човека временно в това положение да познаете приятелите си.
Така ще се явяват кризи: ту по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здравословно състояние. Ония от вас, които са тръгнали в правия път, казват: „Едно време бяхме по-спокойни, а сега сме нервни, неспокойни“. Това се дължи на Любовта, която реформира сърцата ви и ви прави по-чувствителни. Това се дължи и на разумното Слово, което работи във вас. – „Може да осиромашеем.“ – Не се плашете от сиромашията.
Няма
сиромашия
в света, но Бог поставя човека временно в това положение да познаете приятелите си.
Като богат, ти ще познаеш неприятелите си. Който е богат, да се справи с неприятелите си; който е сиромах, да се справи с приятелите си. В това се крие разрешаването на съвременните обществени проблеми. Днес всички хора в Европа се справят с неприятелите си. Това е първата фаза на живота.
към беседата >>
Азъ взимамъ двѣ противоположности въ свѣта: богатство и
сиромашия
.
(втори вариант)
Има много лесенъ начинъ,за прѣодоляване на мѫчнотиитѣ. Въ Соломоновитѣ притчи се казва: „Мека дума смекчава, а остра ожесточава.“ Азъ казвамъ, огъньтъ смекчава, студътъ – смразява, уякчава. Вие трѣбва да разбирате Словото въ този смисълъ, както Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото“. Какви сѫ били условията, въ които съмъ се родилъ, какви сѫ били баща ми и майка ми, дали сѫ били благородни, учени хора, това не е важно, важно е дали слушамъ и пазя Словото. Не спазвамъ ли Словото, нищо не се ползувамъ отъ благородството на родителитѣ си.
Азъ взимамъ двѣ противоположности въ свѣта: богатство и
сиромашия
.
Всички искате да бѫдете богати, никой не иска да е бѣденъ. Защо сѫществува богатството и сиромашията? Вие казвате: „Не може безъ това, трѣбва да сѫществуватъ тѣзи нѣща“. Прослѣдете природата, ще видите, че навсѣкѫде въ нея се срѣщатъ тѣзи двѣ състояния. Тѣ сѫ двѣ състояния на разумния животъ.
към втори вариант >>
Защо сѫществува богатството и
сиромашията
?
(втори вариант)
Вие трѣбва да разбирате Словото въ този смисълъ, както Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото“. Какви сѫ били условията, въ които съмъ се родилъ, какви сѫ били баща ми и майка ми, дали сѫ били благородни, учени хора, това не е важно, важно е дали слушамъ и пазя Словото. Не спазвамъ ли Словото, нищо не се ползувамъ отъ благородството на родителитѣ си. Азъ взимамъ двѣ противоположности въ свѣта: богатство и сиромашия. Всички искате да бѫдете богати, никой не иска да е бѣденъ.
Защо сѫществува богатството и
сиромашията
?
Вие казвате: „Не може безъ това, трѣбва да сѫществуватъ тѣзи нѣща“. Прослѣдете природата, ще видите, че навсѣкѫде въ нея се срѣщатъ тѣзи двѣ състояния. Тѣ сѫ двѣ състояния на разумния животъ. Богъ дава богатство на човѣка, за да познае неприятелитѣ си, враговетѣ си и великитѣ спънки, които го спъватъ въ живота. А сиромашия му дава, за да познае приятелитѣ си и всички благородни сили, които работятъ за неговото добро.
към втори вариант >>
А
сиромашия
му дава, за да познае приятелитѣ си и всички благородни сили, които работятъ за неговото добро.
(втори вариант)
Защо сѫществува богатството и сиромашията? Вие казвате: „Не може безъ това, трѣбва да сѫществуватъ тѣзи нѣща“. Прослѣдете природата, ще видите, че навсѣкѫде въ нея се срѣщатъ тѣзи двѣ състояния. Тѣ сѫ двѣ състояния на разумния животъ. Богъ дава богатство на човѣка, за да познае неприятелитѣ си, враговетѣ си и великитѣ спънки, които го спъватъ въ живота.
А
сиромашия
му дава, за да познае приятелитѣ си и всички благородни сили, които работятъ за неговото добро.
Нѣкой казва: „Азъ съмъ сиромахъ“. Разбра ли кои сѫ твои приятели? – „Не“. Тогава не си разбралъ и сиромашията. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ.
към втори вариант >>
Тогава не си разбралъ и
сиромашията
.
(втори вариант)
Богъ дава богатство на човѣка, за да познае неприятелитѣ си, враговетѣ си и великитѣ спънки, които го спъватъ въ живота. А сиромашия му дава, за да познае приятелитѣ си и всички благородни сили, които работятъ за неговото добро. Нѣкой казва: „Азъ съмъ сиромахъ“. Разбра ли кои сѫ твои приятели? – „Не“.
Тогава не си разбралъ и
сиромашията
.
Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Ако си разбралъ неприятелитѣ си, трѣбва да влѣзешъ въ борба съ тѣхъ. Сегашнитѣ хора осиромашѣха, извадиха ножоветѣ си и започнаха да се биятъ съ неприятелитѣ си. Слѣдователно, отъ ваше становище, сиромашията и богатството сѫ двѣ състояния, срѣщу които човѣкъ трѣбва да се бори, за да прѣодолее всички мѫчнотии, защото и въ богатството и въ сиромашията, въ силата и въ безсилието, въ знанието и въ глупостьта има изкушения. Отъ това гледище има злини, които хората сами сѫ създали и вслѣдствие на това страдатъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, отъ ваше становище,
сиромашията
и богатството сѫ двѣ състояния, срѣщу които човѣкъ трѣбва да се бори, за да прѣодолее всички мѫчнотии, защото и въ богатството и въ
сиромашията
, въ силата и въ безсилието, въ знанието и въ глупостьта има изкушения.
(втори вариант)
– „Не“. Тогава не си разбралъ и сиромашията. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Ако си разбралъ неприятелитѣ си, трѣбва да влѣзешъ въ борба съ тѣхъ. Сегашнитѣ хора осиромашѣха, извадиха ножоветѣ си и започнаха да се биятъ съ неприятелитѣ си.
Слѣдователно, отъ ваше становище,
сиромашията
и богатството сѫ двѣ състояния, срѣщу които човѣкъ трѣбва да се бори, за да прѣодолее всички мѫчнотии, защото и въ богатството и въ
сиромашията
, въ силата и въ безсилието, въ знанието и въ глупостьта има изкушения.
Отъ това гледище има злини, които хората сами сѫ създали и вслѣдствие на това страдатъ. И когато хората страдатъ, това не е защото сѫ глупави, а защото сѫ много умни. Често българитѣ казватъ за нѣкого: „Напилъ се като магаре“. Че магарето не пие, азъ не съмъ видѣлъ пияно магаре. Отъ дѣ произлиза тази поговорка?
към втори вариант >>
Не се плашете, че нѣкога ще дойде и у васъ
сиромашията
.
(втори вариант)
Азъ ви говоря за вода, а Петъръ – за огънь. Онѣзи отъ васъ, у които е събудено висшето съзнание, които искатъ да живѣятъ като разумни сѫщества, нека заработятъ съ любовьта, нека скланятъ сѫществителното „любовь“ и спрягатъ глагола „любя“. Като се упражнявате така, прослѣдете хората около васъ, дали ставатъ по-добри или по-лоши. Но въ този законъ има извѣстни изключения, които се състоятъ въ слѣдното: като започнете да работите съ тѣзи думи, ще забѣлѣжите въ първо врѣме едно подобрение, послѣ едно влошаване, слѣдъ това по-голѣмо подобрение, което ще се смѣни съ още по-голѣмо влошаване, пак подобрение, но още по-голѣмо, пакъ още по-голѣмо влошаване и слѣдъ редъ кризи, ще се дойде до едно здравословно състояние. Онѣзи отъ васъ, които сѫ тръгнали въ този пѫть, казватъ: „Едно врѣме бѣхме спокойни, а сега сме много неспокойни.“ То е защото любовьта е реформирала сърцата ви, станали сте по-чувствителни и у васъ работи вече разумното Слово.
Не се плашете, че нѣкога ще дойде и у васъ
сиромашията
.
Казвамъ, нѣма сиромашия, но Богъ те е поставилъ въ това положение врѣменно, докато разберешъ своитѣ приятели. Когато си най-богатъ, тогава ще намѣришъ онзи свой неприятель, който иска да те убие. И тъй, които отъ васъ сѫ богати, нека се справятъ съ неприятелитѣ си, а които сѫ сиромаси – съ приятелитѣ си. Въ това се крие разрѣшаването на съврѣменнитѣ обществени проблеми. Сега всички хора въ Европа се справятъ съ своитѣ неприятели.
към втори вариант >>
Казвамъ, нѣма
сиромашия
, но Богъ те е поставилъ въ това положение врѣменно, докато разберешъ своитѣ приятели.
(втори вариант)
Онѣзи отъ васъ, у които е събудено висшето съзнание, които искатъ да живѣятъ като разумни сѫщества, нека заработятъ съ любовьта, нека скланятъ сѫществителното „любовь“ и спрягатъ глагола „любя“. Като се упражнявате така, прослѣдете хората около васъ, дали ставатъ по-добри или по-лоши. Но въ този законъ има извѣстни изключения, които се състоятъ въ слѣдното: като започнете да работите съ тѣзи думи, ще забѣлѣжите въ първо врѣме едно подобрение, послѣ едно влошаване, слѣдъ това по-голѣмо подобрение, което ще се смѣни съ още по-голѣмо влошаване, пак подобрение, но още по-голѣмо, пакъ още по-голѣмо влошаване и слѣдъ редъ кризи, ще се дойде до едно здравословно състояние. Онѣзи отъ васъ, които сѫ тръгнали въ този пѫть, казватъ: „Едно врѣме бѣхме спокойни, а сега сме много неспокойни.“ То е защото любовьта е реформирала сърцата ви, станали сте по-чувствителни и у васъ работи вече разумното Слово. Не се плашете, че нѣкога ще дойде и у васъ сиромашията.
Казвамъ, нѣма
сиромашия
, но Богъ те е поставилъ въ това положение врѣменно, докато разберешъ своитѣ приятели.
Когато си най-богатъ, тогава ще намѣришъ онзи свой неприятель, който иска да те убие. И тъй, които отъ васъ сѫ богати, нека се справятъ съ неприятелитѣ си, а които сѫ сиромаси – съ приятелитѣ си. Въ това се крие разрѣшаването на съврѣменнитѣ обществени проблеми. Сега всички хора въ Европа се справятъ съ своитѣ неприятели. Това е първата фаза.
към втори вариант >>
32.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Аз наричам изпита на тримата момци изпит на
сиромашията
, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно.
А на Данаил забраняваха да се моли на своя Бог. Казваха му: „Нямаш право да следваш своето убеждение. Ще постъпваш според нашите изисквания“. Неприятелите му го предадоха на царя, който издаде следната заповед: „Ако в продължение на 30 дни някой направи прошение на какъв и да е Бог или человек, освен на царя, да се хвърли в рова на лъвовете“. Понеже Данаил не изпълни тая заповед, молел се по три пъти на ден на своя Бог, царят заповяда да го хвърлят в рова на лъвовете.
Аз наричам изпита на тримата момци изпит на
сиромашията
, когато човек се мъчи да свърже двата края в едно.
Той е в огнената пещ, дето се бори с мъчнотиите. Вторият изпит – на Данаил, е изпит на богатството. Като забогатее, човек побеждава външните мъчнотии. Той има знания, затова идат вътрешните изкушения. Сегашният свят минава през първия изпит – изпитът на тримата момци.
към беседата >>
Първиятъ изпитъ на Седраха, Мисаха и Авденаго азъ го наричамъ изпитъ на бѣднотия и
сиромашия
, когато човѣкъ иска да схване двата края на едно.
(втори вариант)
Въ миналата си бесѣда говорихъ за изпита на тримата младежи – Седраха, Мисаха и Авденаго, караха ги да се поклонятъ на онзи телецъ или златенъ идолъ, а на Данаила искатъ да забранятъ да се моли. Казваха му, че той нѣма право да се развива по единъ или по другъ начинъ, но тъй, както тѣ му заповѣдваха. Какъ именно се развива тази история? Неговитѣ неприятели искаха да го прѣдадатъ, затова накараха царя да издаде заповѣдь – въ продължение на 30 дни никой човѣкъ въ царството да не се моли на никой Богъ, освѣнъ на царя и ако прѣзъ това врѣме нѣкой посмѣе да се помоли на другъ Богъ, ще бѫде наказанъ, ще бѫде хвърленъ въ рова на лъвоветѣ. Понеже Данаилъ не изпълни тази заповѣдь, молѣше се по три пѫти на день на своя Богъ, царьтъ заповѣда да го хвърлятъ въ рова на лъвоветѣ.
Първиятъ изпитъ на Седраха, Мисаха и Авденаго азъ го наричамъ изпитъ на бѣднотия и
сиромашия
, когато човѣкъ иска да схване двата края на едно.
Той се бори съ мѫчнотиитѣ, той е въ огнената пещь. Вториятъ изпитъ е когато човѣкъ забогатѣе, има знания и дохождатъ вѫтрешнитѣ изкушения. Слѣдователно, съврѣменнитѣ християни сега сѫ дошли до втория фазисъ на изпита. Свѣтътъ минава прѣзъ първата фаза, първия изпитъ, а християнитѣ и вие минавате прѣзъ втория изпитъ. Ще можете ли да удържите вашитѣ убѣждения?
към втори вариант >>
33.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Възможно е, след като човек премине един живот в беднотия, в
сиромашия
, да се озлоби, да се ожесточи, та в друг живот да бъде още по-лош.
Не, кармата не заставя човека. Смешно е, когато някой казва, че кармата определя човешкия живот. Човек създава кармата. Следователно тя не може да определи неговия живот. В този смисъл не дава никаква посока на неговия живот, а само определя глупостите на неговия живот.
Възможно е, след като човек премине един живот в беднотия, в
сиромашия
, да се озлоби, да се ожесточи, та в друг живот да бъде още по-лош.
Някой казва: "Като дойда втори път на земята, ще се поправя." Това е въпрос. Поправянето започва само тогава, когато човек знае, че той си е създал кармата и той трябва да си я изправи, а да не очаква Бог да му я изправя, защото Бог това няма да направи. Например един мъж бил жена си. Защо? Защото не е сготвила хубаво. Господ няма да слезе от небето, да ги примири.
към беседата >>
34.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Дѣто се увеличава богатството, тамъ се увеличава и
сиромашията
и обратно: дѣто се увеличава
сиромашията
, увеличава се и богатството.
(втори вариант)
И религията има свои закони. Въ този свѣтъ има много деликатни чувства. Ако си прѣдставите една религиозна мома, която има най-хубави чувства къмъ нѣкой свѣтски момъкъ и прѣживѣете нейнитѣ чувства, то страданията ще бѫдатъ 10 пъти по-тежки отколкото тѣзи на момъка, защото религиознитѣ чувства сѫ съ много вибрации. Вие не разбирате закона. Дѣто се увеличава радостьта, увеличава се скръбьта и обратно – дѣто се увеличава скръбьта, увеличава се и радостьта.
Дѣто се увеличава богатството, тамъ се увеличава и
сиромашията
и обратно: дѣто се увеличава
сиромашията
, увеличава се и богатството.
Сѫщиятъ законъ е и по отношение къмъ чувствата и ума. Ако вашитѣ чувства не се увеличаватъ, не може да се увеличи и вашиятъ умъ; ако вашиятъ умъ не се увеличи не могатъ да се увеличатъ и вашитѣ чувства. Ако не стане извѣстна промѣна въ вашето сърце, не може да стане съотвѣтна промѣна и въ умствения свѣтъ. Нѣкой пѫть сърцето функционира въ миньорна гама, а умътъ въ мажорна, а нѣкога обратно – умътъ въ миньорна, а сърцето – въ мажорна гама. И сега, всички религиозни хора функциониратъ все въ миньорна гама.
към втори вариант >>
35.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
“ – „Искам да прехраня децата си.“ – „Скоро ще ги прехраниш, огънят от подире ти иде.“ – Друг един случай: един от Варна спечелил 50 хиляди лева и си казал: „От сега нататък сбогом на
сиромашията
, и децата ми, и аз се осигурихме“.
А вие сега, когато светът гори, голям пожар иде, ще кажете: „Где е? “ – Ще го видите. Забавлявате се с касите си, и казвате: „Как да не я взема? “ И гледам сега, християни нарамили касите си. „За какво ти е, братко?
“ – „Искам да прехраня децата си.“ – „Скоро ще ги прехраниш, огънят от подире ти иде.“ – Друг един случай: един от Варна спечелил 50 хиляди лева и си казал: „От сега нататък сбогом на
сиромашията
, и децата ми, и аз се осигурихме“.
Още вечерта той умира – взел касата и умрял. Това са разсъждения на старите хора. На младите хора не трябват никакви каси и пари. Ние трябва да имаме чисти души и светли умове, а не да туряме доверието и надеждите си в банките. Това е разврат!
към беседата >>
36.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
Живяла тя година, две, десет с него и най-после му казала: „Дотегна ми твоята
сиромашия
, философ човек си, ама тебе умът ти не стига, затова ти ме освободи да се оженя за някой богат“.
Понеже момъкът има имот, ще даде всичките условия да живее богато. Ама когато този възлюблен изгуби всичките си ниви, всичкото си богатство, знаете ли на какво ще заприлича животът? В Китай един философ се оженил за една много красива мома, но голямото му нещастие било в това, че нямал средства. А тя била амбициозна жена. Сега вас не визирам, аз визирам ония, старите жени, от старата култура.
Живяла тя година, две, десет с него и най-после му казала: „Дотегна ми твоята
сиромашия
, философ човек си, ама тебе умът ти не стига, затова ти ме освободи да се оженя за някой богат“.
– „На драго сърце – казал той, – свободна си и имаш всичкото мое благословение.“ Тя се оженила за един много богат търговец. Но в Китай настанала голяма криза и викат този философ да оправи Китай; станал той цар – управлява и разпорежда. Като чула тя това, отишла при него и му казала: „Много се радвам, че ти си достигнал такова високо положение, аз не очаквах, но съдбата тъй завъртяла щастието при тебе; не може ли, както по-рано, да си заживеем пак с любов? “ Гледал той, гледал, взел една чаша нектар, излял я на земята, и казал: „Събери този нектар в чашата, и ако можеш да го събереш тъй чист, както беше, можем да заживеем пак заедно“. И сега, когато Христос дойде на земята да царува, всичките свещенници ще дойдат като тази китайка да искат да живеят с него.
към беседата >>
37.
Методи за укрепване на волята / Сила на волята
,
МОК
, София, 8.3.1922г.,
Разнообразието е изобилие, богатство, а еднообразието – недоимък,
сиромашия
.
Да се хармонизирате, това не подразбира всички да застанете на един и същ уровен. Това би значило всички да бъдете еднообразни, а според мене еднообразието е зло, разнообразието – добро. Всички трябва да се стремите към разнообразие. Разнообразието е качество на Духа. Дето е Духът, там всякога има разнообразие.
Разнообразието е изобилие, богатство, а еднообразието – недоимък,
сиромашия
.
От окултно гледище, неприятностите говорят за еднообразие в живота. За да освободи човека от това еднообразие, невидимият свят е допуснал злото в света. Злото създава разнообразието в живота. Значи всички страдания, мъчнотии, спънки показват, че животът на човека е еднообразен. Но всичко това е необходимо, за да внесе в човека разнообразие.
към беседата >>
Тогава превеждам: разнообразието, то е изобилие, а еднообразието, то е
сиромашия
.
(втори вариант)
Хармонизиране, не подразбира всички да слезете на един и същ уровен. Не, защото аз определям: еднообразието, според мен, е зло, а разнообразието – добро. Сега всички ще се стремите към разнообразието. Разнообразието това е качество, свойство на Духа! Там, дето е Духът, всякога има разнообразие.
Тогава превеждам: разнообразието, то е изобилие, а еднообразието, то е
сиромашия
.
И от окултно гледище, щом имате някоя неприятност в живота си, животът ви е еднообразен. Следователно, туй зло е влязло в живота ви, да ви създаде разнообразие. Щом имате някаква спънка, страдание, мъчнотия, туй показва, че животът ви е еднообразен и туй страдание е, за да се внесе едно разнообразие. Разнообразието е едно богатство, а богатството е необходимо за развиване на човешкия дух. И туй страдание е само една преходна гама.
към втори вариант >>
38.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и
сиромашия
няма да има.
Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил? “ Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка.
И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и
сиромашия
няма да има.
И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“. Каква е тази воля? Тя е воля на Любовта. И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина. Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим.
към беседата >>
39.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
А може да те турим и в палат, защото палатът не показва богатство, както и колибата не показва
сиромашия
.
Когато ти станеш богат, силен, учен, тогава ще бъдеш в състояние да предадеш своята форма. Един религиозен човек започва да се подвизава и му казват: „Трябва да туриш най-красивата форма.“ – Не, най-после ще създадеш красивата форма. Някои казват: „Говорете ни една красива реч по форма.“ – Не, не може така, ние ще постъпим глупаво: най-първо ще турим съдържание и смисъл в нашата реч, и най-после форма. Може да живееш в палат и да се храниш с лук и чесън, а може да живееш в колиба и пак да си богат. Първо ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба.
А може да те турим и в палат, защото палатът не показва богатство, както и колибата не показва
сиромашия
.
Те са неща относителни. Пазете законите, окултните закони! В човека, при сегашното му състояние, има три течения. Аз ги определям тъй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега. То засяга повърхността на човешкия живот.
към беседата >>
40.
Допирните точки в природата
,
МОК
, София, 4.10.1922г.,
Всъщност, причината за изгасване на свещта е
сиромашията
.
— Защо изгасихте свещта? — Защото, както виждате, в стаята си имаме прозорец, който гледа към улицата. Кой как мине покрай този прозорец, поглежда в стаята. — Този човек не говори истината. Той намери като претекст за изгасване на свещта прозореца.
Всъщност, причината за изгасване на свещта е
сиромашията
.
И вие, учениците, като ви питат нещо, отговаряте или по първия, или по втория начин. Едни от вас казват: Аз изгасих свещта, понеже не разполагам със средства да купя втора свещ. Останалите казват: Изгасих свещта, защото отвън през прозореца гледат какво се върши в стаята. С други думи казано: когато някой от учениците сгреши, той е готов да си каже истината, както е в действителност. Той казва: Аз извърших престъплението, аз съм виновен, защото не разполагам с достатъчно морални сили да издържа на изпитанието.
към беседата >>
41.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си; в скърбите си да бъдат радостни; в
сиромашията
си да бъдат благородни.
Значи ще бъдете учители-амбуланти. Сега вие чакате да ви назначат официално и тогава да влезете в клас да преподавате. Това са идеалните условия. Какво ще правят онези деца, на които никой не може да им помогне? И религиозните очакват да дойде Христос, да прояви своето благоволение към тях.
Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си; в скърбите си да бъдат радостни; в
сиромашията
си да бъдат благородни.
Когато нямаш нищо в джоба си, да считаш, че си богат. Ще кажете, че това е изкушение. – Не е изкушение. Какво по-голямо богатство от това да знаеш, че никой не те преследва, никой не ти завижда. Павел казва: „Нашето богатство не е на земята.
към беседата >>
42.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Сиромашията
пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив.
Те са създадени от хората, затова водят другите към заблуждение. Например богатският син, който се уповава на парите на баща си, не иска да учи. Той не подозира, че парите са спънка за него. И обратно, бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток.
Сиромашията
пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив.
Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците. Богатство и бедност са условия, при които може да се опита човешкият характер. – Защо?
към беседата >>
Не е богатството, което прави човека благороден; не е
сиромашията
, която създава пороците.
И обратно, бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Сиромашията пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив. Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест.
Не е богатството, което прави човека благороден; не е
сиромашията
, която създава пороците.
Богатство и бедност са условия, при които може да се опита човешкият характер. – Защо? – Ние приемаме, че човешката душа, излязла от Бога, е специфичен елемент на духовния свят. Там тя е принцип, неразделен от Бога. Това може да се докаже на опит.
към беседата >>
На друга страна
сиромашията
може да направи човека много смирен, трудолюбив, а може да създаде колко много недостатъци – крадец, подлизурко, лицемер, може да продаде своята чест.
(втори вариант)
Онзи ваш богат син, който има упование на парите на баща си, няма да се учи. Следователно парите са като една спънка. А онзи, който е беден, беднотията е един стимул на душата. Но ние не оспорваме, че богатството и беднотията могат да направят човека добър или лош. Защото богатството може да направи човека много благороден, може да го направи и много лош, жесток, крайно груб.
На друга страна
сиромашията
може да направи човека много смирен, трудолюбив, а може да създаде колко много недостатъци – крадец, подлизурко, лицемер, може да продаде своята чест.
И едното, и другото може да създаде. Не е богатството, което създава благородството. Не е сиромашията, която създава пороците. Това са условия, при които човешкият характер може да се опита. Знаете ли защо?
към втори вариант >>
Не е
сиромашията
, която създава пороците.
(втори вариант)
Но ние не оспорваме, че богатството и беднотията могат да направят човека добър или лош. Защото богатството може да направи човека много благороден, може да го направи и много лош, жесток, крайно груб. На друга страна сиромашията може да направи човека много смирен, трудолюбив, а може да създаде колко много недостатъци – крадец, подлизурко, лицемер, може да продаде своята чест. И едното, и другото може да създаде. Не е богатството, което създава благородството.
Не е
сиромашията
, която създава пороците.
Това са условия, при които човешкият характер може да се опита. Знаете ли защо? Ние приемаме, че всяка душа, която е излязла от Бога, приемаме я като един елемент на духовния свят, като един принцип, който вечно съществува заедно с Бога. И тъй е. Сега може да ни оспорват, но ние затова имаме своите данни, може да докажем това на опит.
към втори вариант >>
43.
Двата метода на природата
,
НБ
, , 9.9.1923г.,
На болестите не можем да заповядваме, на беднотията, на
сиромашията
, на земетресенията – също.
Питам: Изяде ли овцата? Аз бих желал, онези, които философстват, че трябва да се колят животни, нека ми покажат един здрав човек! Ако няма, нека докажат кои са причините, за гдето хората не са здрави. Ние, културните хора, мислим, че тези същества са наши роби. Ако ние сме господари на света, тогава да заповядваме на болестите.
На болестите не можем да заповядваме, на беднотията, на
сиромашията
, на земетресенията – също.
И тъй, първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, „да се пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Бог мисли. Мъжът трепери над жена си: такава рокля, такива чепици да ѝ купи, но той не е умрял за нея. И при тези жертви тази жена не е станала по-добра!
към беседата >>
44.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито
сиромашията
, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството.
Той иска да живее един разкошен, лек живот. Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава. Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как? Вие казвате: „Като подобрим външните условия“. Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните.
Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито
сиромашията
, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството.
Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край. Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно. Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ.
към беседата >>
45.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Сиромашията
е вътре в нас, в нашите разбирания.
Казват: „Горко на богатия човек! “ Казвам: Блажен е този богат човек, Господ го посетил и сърцето му се разширило. Тъй, нека спадне малко този кожух! Защо му е този багаж? А тия, които нямат богатство, имане, не значи, че са сиромаси.
Сиромашията
е вътре в нас, в нашите разбирания.
Ние живеем в един свят с такива големи богатства, но не можем да използваме тези богатства. За пример, като правим нашите разходки, често следя мислите на хората. Пътуваме около 150–200 души, отиваме да се разходим, да подишаме чист въздух. Управляващите казват: „Тези са самоварите, те идват тук на разходки, но те правят някаква революция, има нещо“. Идват и ни казват: „Не може то, толкова хора да ходят там из планината, замислят нещо против държавата“.
към беседата >>
46.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
Някой път дойде
сиромашията
, казвате: „Аз съм беден“.
„Где е – казва той, – онази свобода, по-рано беше добре, лесно се движех, а сега какво ми е, аз си зная.“ Канят го другарите му на разходка. „Не, ще се върна вкъщи.“ – „Защо? “ – „Чака ме жена ми.“ – „Е, какво от това, че те чака жена ти? “ – „Че какво, тази моята жена ме бие, бе! Не е от слабите жени тя.“ – „Е, тогава, като те бие, ще се върнеш.“ Сега ще пренеса този факт в обществото.
Някой път дойде
сиромашията
, казвате: „Аз съм беден“.
Започвате да изнемогвате. Това са външни условия, които трябва да надделеете! Няма какво, ще се подчините. Силният, идеалният, гениалният човек нищо не може да го сломи! Каквото и да му казват някои, той казва: „Мене от нищо не ме е страх.
към беседата >>
47.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Този беден човек постоянно се оплаквал от своята
сиромашия
.
Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек.
Този беден човек постоянно се оплаквал от своята
сиромашия
.
Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си. Той решил да му помогне, затова един ден взима една торба със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане.
към беседата >>
48.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
„При богатството може да има култура, при
сиромашията
не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави?
Но ако след като се върнете, той не ви признава, задигнал е всичко, изхарчил го, продал го, нищо не можете да намерите – в такъв случай вие имате пред себе си едно фалирало същество. И сега Христос, в тази глава на Писанието, пише какви са последствията на живота в единия и в другия случай. Ако аз бих ви задал една тема, защо се женят хората сега, всички биха отговорили: „За да се поддържа човешкия род“. Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство? Казват, че богатството е едно условие за култура.
„При богатството може да има култура, при
сиромашията
не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави?
– За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена.
към беседата >>
49.
Моралният тип
,
МОК
, София, 24.2.1924г.,
– Не им дава богатство, но
сиромашия
им дава и ги кара да работят.
И когато разрешиш задачата си, тя ще вземе втората стъпка, ще ти даде нова светлина. Упорстваш ли ти, и тя упорства. Както ти постъпваш, така и тя постъпва: щом ти мълчиш, и тя мълчи; ти не работиш и тя не работи. Тя има друг един метод: всички ония, които не искат да работят според нейните закони, тя им създава работа. Каква работа?
– Не им дава богатство, но
сиромашия
им дава и ги кара да работят.
После ще им даде един такъв ненаситен стомах, че да искат да ядат много, а да нямат възможност. У тебе ще има желание да ядеш и тя ще те накара да ходиш от врата на врата, да работиш, за да ядеш. У нея има всичкото изкуство. И в туй отношение вие трябва да се ползвате по някой път от светските хора. Аз забелязвам, някои не разбират окултните закони.
към беседата >>
50.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Богатството и
сиромашията
трябва да ги разбирате в тяхното вътрешно естество.
Много религиозни хора искат да бъдат богати, но богатството за тях е смърт. Един религиозен човек да стане богат, значи да умре – нищо повече! И обратният закон е верен. Има известни хора, които ако осиромашеят, ще умрат. Ще кажете: „Господ е наредил така“.
Богатството и
сиромашията
трябва да ги разбирате в тяхното вътрешно естество.
Богатството, това са условия, при които човешката душа трябва да се прояви. Тя трябва да се прояви в онзи благороден изблик, да изпраща отвътре своите блага навсякъде, като един извор. В сиромашията човек трябва да научи едни от най-добрите качества: смирението и трудолюбието. Само сиромахът може да бъде трудолюбив и смирен човек. Как ще примирите всички тези противоречия, които изказал Христос?
към беседата >>
В
сиромашията
човек трябва да научи едни от най-добрите качества: смирението и трудолюбието.
Има известни хора, които ако осиромашеят, ще умрат. Ще кажете: „Господ е наредил така“. Богатството и сиромашията трябва да ги разбирате в тяхното вътрешно естество. Богатството, това са условия, при които човешката душа трябва да се прояви. Тя трябва да се прояви в онзи благороден изблик, да изпраща отвътре своите блага навсякъде, като един извор.
В
сиромашията
човек трябва да научи едни от най-добрите качества: смирението и трудолюбието.
Само сиромахът може да бъде трудолюбив и смирен човек. Как ще примирите всички тези противоречия, които изказал Христос? Запример, Той е казал: „Ако дясната ти ръка те съблазни, отсечи я! Ако окото ти те съблазни, извади го! “ Ако изтълкувате тези Христови думи буквално, какво ще излезе?
към беседата >>
51.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от
сиромашията
, то е Истината!
Сега вие сте доволни, но не е само доволството. Туй е едно угощение. Изисква се учение, знание, присаждане, че всички тия добродетели да заживеят във вашите души! Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, над всичко туй да се подигнем. Да се подигнем над обикновения живот!
Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от
сиромашията
, то е Истината!
Да знаем, че има нещо по-високо от богатството, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието, то е Истината, която трябва да живее в нас. Тази Истина ще ни отвори великия простор да прогледаме. Това значи да бъдем свободни, велики хора. Преди 2,000 години Христос е казал: „Когато дойде Син Человечески на земята, ще намери ли достатъчно вяра или още ще се съмнявате?
към беседата >>
52.
Мощните сили на разумната воля
,
МОК
, София, 23.3.1924г.,
Болестите, препятствията,
сиромашията
и т.н.
Защото е ученичка в окултната школа ли? Смешни са някои, като казват, че страданията им идват, защото са влезли в тоя път. Не, тия страдания дойдоха, защото не бяхте в пътя. Те са резултат на това, че не сте били в истинския път. И ако за в бъдеще вървите правилно, всички тия анормалности ще изчезнат.
Болестите, препятствията,
сиромашията
и т.н.
са резултат на миналото. Някой казва: аз ще напусна школата. Казвам: тогава ще отидете в курника. – Нищо, там ни беше много добре. То е друга измама.
към беседата >>
53.
Още малко
,
НБ
, София, 13.4.1924г.,
Като не изпълняваш волята на Бога, ще дойдат болести,
сиромашия
.
Каквото ти каже Господ, трябва да го изпълниш. Казваш: Господи, зает съм: правя научни изследвания, имам да решавам сериозни задачи. Нямам време да ходя при вдовици и сирачета. Щом се отказваш да изпълниш волята Божия, нищо няма да постигнеш. Всичките ти усилия в науката и в изкуството ще пропаднат.
Като не изпълняваш волята на Бога, ще дойдат болести,
сиромашия
.
Питаш след това, защо страдаш. – Защото не си в съгласие с Бога. Казвам: Лишете човека от светлина, от чист въздух, храна и вода, и в продължение на една година, той ще стане инвалид. Лишете човека от любовта, мъдростта и истината, и в една година той ще стане инвалид. Целият свят е пълен с инвалиди, с хора, които не разбират, що е любов, що е истина в живота.
към беседата >>
54.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
– Що е
сиромашията
?
Някой свършил два факултета, минава за учен, за голям герой. Като дойде гладът, той пипне празния си джоб и му казва: Слушай, аз съм голям герой. Свършил съм два факултета, но условията на живота ме изненадаха и сега съм принуден да прося. И тръгва той да проси. – Свършил си два факултета, но те е страх.
– Що е
сиромашията
?
– Който е свършил два факултета, трябва да знае да свири. С гъдулката си в ръка, той никога няма да остане гладен. Щом мине през някое село, ще събере младите и ще почне да им свири. На втория и третия ден те вече сами ще почнат да го търсят. Който е свършил два факултета, трябва да знае още и да лекува.
към беседата >>
55.
Добрите и лошите
,
ООК
, София, 30.4.1924г.,
Доброто не седи нито в
сиромашията
, нито в богатството, Доброто не седи нито в учението, нито в глупостта.
– Това Добро с пари не става; с дрехи, с обуща не става; с имоти, с къщи, с ниви – не става. Днес вие разбирате, че за да се направи Добро, трябва да имате пари; ако нямате пари, а искате да направите Добро, ще вземете отнякъде назаем. Всеки, който помага с пари, мисли, че е добър човек. Това ни най-малко не е Добро. Доброто в света не е създадено от материя.
Доброто не седи нито в
сиромашията
, нито в богатството, Доброто не седи нито в учението, нито в глупостта.
Защото, ако си учен, ти можеш да направиш много Добро, но можеш да направиш и много зло. Ако си глупав, ти пак можеш да направиш много Добро, но можеш да направиш и много зло. Същото нещо може да се каже и в случай, когато си богат, когато си силен и т. н. Тъй както ви схващам, вие още живеете във външния живот и, доколкото ви виждам, вие очаквате доброто да дойде отвън. Има три категории влияния върху вас.
към беседата >>
56.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Ще кажете, че
сиромашията
е причина за отчаянието на човека.
Според него, щастието и блаженството на човека се придобиват моментално. И нещастието иде в един момент. Някой се отчаял от живота, и туря край – самоубил се. – Защо се самоубил ? – Нямал средства да живее, объркал работите си.
Ще кажете, че
сиромашията
е причина за отчаянието на човека.
– Не е всякога така. Има случаи в живота, когато синове на американски милиардери се самоубиват. Дъщерята или синът пише на баща си: Турям край на живота си, не намирам смисъл да живея. Значи, и богат, и беден се отчайват от живота и се самоубиват. Много причини има за самоубийството.
към беседата >>
57.
Психически наслоявания. Закон за примирение
,
МОК
, София, 4.5.1924г.,
Някой път природата прави благодеяние на такъв човек: туря го в
сиромашия
, т.е.
Вие се цапате, по вас полепват известни частици отвън. Вие мислите, че няма наслоявания отвън. Не, всеки ден има такива наслоявания върху всеки човек. Те са малко, но все-таки причиняват голяма вреда на душата ви или върху развитието на вашия ум. Даже много учени хора, много младежи, които са обещавали от ранна възраст да бъдат талантливи и способни, са били завличани от тия утайки и са останали последни в живота.
Някой път природата прави благодеяние на такъв човек: туря го в
сиромашия
, т.е.
туря го във водата и той става чист. Ще кажете: как така? Да, тя го чисти чрез страданията, не го оставя да има удоволствия в света, а го заставя да изкарва храната си с пот на чело. Дето и да се обърне, няма приятел който да му помогне и той живее с постоянната мисъл какво да работи днес, утре, да преживее някак. И от това силно напрежение на мисълта, този прах, който се е полепил върху него, отскача и той се чисти постоянно.
към беседата >>
Това е, за да имате спокойствие, да можете да учите, защото голямата
сиромашия
и голямата изолираност в света лишават човека от възможността да се учи.
Все-таки трябва да намерят един изходен път. Това е Божествено. Ако вие работите така, ще имате съдействието на живата природа, на невидимия свят, на светиите, на ангелите, на всички напреднали същества. Те ще ви съдействат. Нищо няма да изгубите; напротив, ще спечелите.
Това е, за да имате спокойствие, да можете да учите, защото голямата
сиромашия
и голямата изолираност в света лишават човека от възможността да се учи.
Все трябва да има някой да го подкрепи. Само Бог може да живее самичък в света, а всички същества от Бога надолу имат нужда да си помагат. Човек трябва да чувства, че има някой, който храни нежни и благородни чувства към него. Той трябва да знае, че има поне един човек в света, който е готов в даден, случай да се пожертва за него. Тогава той ще има кураж да живее.
към беседата >>
58.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
Нима гладът, болестите,
сиромашията
не са изпитания?
Ще кажете, че това са приказки от „Хиляда и една нощ." – Да оставим настрана приказките. „И валя дъждът, и приидоха реките". И в съвременния свят има големи дъждове. Цялото човечество минава през тежки изпитания. Идат вече изпитанията.
Нима гладът, болестите,
сиромашията
не са изпитания?
Не минават ли през тези условия всички мъже и жени ? Изобщо, цялото човечество минава през изпитания, които се отразяват и върху съзнанията на хората. Всички хора, всички народи страдат, и всеки казва: Да му мисли човекът! Да му мислят народите и държавите! Питам: Кой ще мисли и за хората, и за народите ?
към беседата >>
59.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
В Божествения свят има един обратен закон: човек може да прояви Любовта, когато е в най-лошо положение, когато е в най-голямата
сиромашия
; а когато е най-богат, тогава има най-малко условия за това.
– „Имам.“ – Здрави ли са? – „Здрави са.“ Значи ти не си куц, не си сакат, не си сляп, не си глух, нямаш никакви препятствия – човек на място си. От тази вечер искам вече да бъдете други. Искам да бъдете малко по-сладки – с един градус повече, да сте по-разширени, по-добри и да желаете доброто един на друг. Казва Писанието: молете се един за друг, за да изпрати Бог своето благословение, та у всинца ви да се увеличи Доброто, Любовта, Светлината – но не привидно.
В Божествения свят има един обратен закон: човек може да прояви Любовта, когато е в най-лошо положение, когато е в най-голямата
сиромашия
; а когато е най-богат, тогава има най-малко условия за това.
Същият закон е и за Знанието: когато човек има най-много знания, той има най-малък шанс да прояви Светлината, а когато е най-голям невежа, има най-голям шанс да я прояви. Тогава не че е невежа, но е като дете и в него има най-големи възможности. Щом е богат, щом има знания, той се орахатява и казва: „Аз съм богат, имам знания – нищо не ми трябва.“ Той няма стремеж. Тъй щото ние имаме много знания. От тази вечер, от този Божествен час, започваме Божественото знание.
към беседата >>
60.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
Богатството и
сиромашията
– това не са привилегии, това са само условия за учене.
Това трябва ли да го смути? Това не е признак, че Бог не благоволява към него. Ще бъде смешно, ако ми снемат всичкия товар от гърба, и аз да считам, че това е нещастие. Не, някой друг го е взел на гърба си. Ако някой освободи вола от неговия товар, по отношение на вола това е една привилегия.
Богатството и
сиромашията
– това не са привилегии, това са само условия за учене.
В богатството се уча да раздавам, а в сиромашията се уча да придобивам. А ние всинца изменяме на това положение и казваме: „Всички искаме да бъдем богати.“ Богат може да бъде само добрият и разумният човек, който служи на Бога и Бог има доверие в него, всичко му дава на разположение. Е, питам: ако Бог не ни даде един отличен ум, ако Бог не ни даде едно отлично сърце, ако Бог не ни даде една силна воля, какво можем да направим? Ако аз съм слаб, хилав като един глист, ако Бог ме тури в една такава форма, какво мога да направя? Или ако аз имам изкуството на един паяк, какво мога да направя?
към беседата >>
В богатството се уча да раздавам, а в
сиромашията
се уча да придобивам.
Това не е признак, че Бог не благоволява към него. Ще бъде смешно, ако ми снемат всичкия товар от гърба, и аз да считам, че това е нещастие. Не, някой друг го е взел на гърба си. Ако някой освободи вола от неговия товар, по отношение на вола това е една привилегия. Богатството и сиромашията – това не са привилегии, това са само условия за учене.
В богатството се уча да раздавам, а в
сиромашията
се уча да придобивам.
А ние всинца изменяме на това положение и казваме: „Всички искаме да бъдем богати.“ Богат може да бъде само добрият и разумният човек, който служи на Бога и Бог има доверие в него, всичко му дава на разположение. Е, питам: ако Бог не ни даде един отличен ум, ако Бог не ни даде едно отлично сърце, ако Бог не ни даде една силна воля, какво можем да направим? Ако аз съм слаб, хилав като един глист, ако Бог ме тури в една такава форма, какво мога да направя? Или ако аз имам изкуството на един паяк, какво мога да направя? Една мрежа мога да направя, но никога не мога да съградя един салон като този.
към беседата >>
Богатството и
сиромашията
, това не са привилегия, това са само условия за учене.
(втори вариант)
Това трябва ли да го смути? Това не е признак, че Бог не благоволява към него. Ще бъде смешно, ако ми снемат всичкия товар от гърба, и аз да считам, че това е нещастие. Не, някой друг го взел на гърба си. Ако някой освободи вола от неговия товар, по отношение на вола това е една привилегия.
Богатството и
сиромашията
, това не са привилегия, това са само условия за учене.
В богатството се уча да раздавам, а в сиромашията се уча да придобивам. А ние всинца изменяме на това положение и казваме: всички искаме да бъдем богати. Богат може да бъде само добрият и разумният човек, който служи на Бога, и Бог има доверие в него, всичко му дава на разположение. Е, питам: ако Бог не ни даде един отличен ум, ако Бог не ни даде едно отлично сърдце, ако Бог не ни даде една силна воля, какво можем да направим? Ако аз съм слаб, хилав, като един глистей, ако Бог ме тури в една такава форма, какво мога да направя?
към втори вариант >>
В богатството се уча да раздавам, а в
сиромашията
се уча да придобивам.
(втори вариант)
Това не е признак, че Бог не благоволява към него. Ще бъде смешно, ако ми снемат всичкия товар от гърба, и аз да считам, че това е нещастие. Не, някой друг го взел на гърба си. Ако някой освободи вола от неговия товар, по отношение на вола това е една привилегия. Богатството и сиромашията, това не са привилегия, това са само условия за учене.
В богатството се уча да раздавам, а в
сиромашията
се уча да придобивам.
А ние всинца изменяме на това положение и казваме: всички искаме да бъдем богати. Богат може да бъде само добрият и разумният човек, който служи на Бога, и Бог има доверие в него, всичко му дава на разположение. Е, питам: ако Бог не ни даде един отличен ум, ако Бог не ни даде едно отлично сърдце, ако Бог не ни даде една силна воля, какво можем да направим? Ако аз съм слаб, хилав, като един глистей, ако Бог ме тури в една такава форма, какво мога да направя? Или, ако аз имам изкуството на един паяк, какво мога да направя?
към втори вариант >>
61.
Царе – слуги на Господа
,
СБ
, София, 7.9.1924г.,
Като дойде Господ, като отвориш своите торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и
сиромашия
няма да има вече.
“ Казвам: ами твоят възлюбен е дошъл, вътре е той. Въздържай се, защото ти ще изгубиш един от великите случаи в света! Колко ти струва това, че еди-кой си е взел 10 000 лв. Туй са фиктивни неща. Онзи, който е взел тези пари, той не е взел всичко със себе си, същественото не ти е взел.
Като дойде Господ, като отвориш своите торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и
сиромашия
няма да има вече.
Когато Господ дойде между хората, противоречията между тях ще изчезнат. Когато дойде Господ на Земята, ще имате най-хубавата библиотека, най-хубавите дрехи, най-хубавите къщи, най-хубавите градини, най-добрите приятели и братя, най-добрите деца, бащи и майки. Тогава няма да имате никакви лишения. Писанието казва: „Ще отрия сълзите им, ще премахна скърбите им.“ Няма да има нито плач, нито скърби, нито недоразумения. И тъй, обръщам ви внимание върху тия мисли, които ви навеждам, за да ги имате в ума си, да мислите върху някои велики въпроси.
към беседата >>
Като дойде Господ, като отвориш своите торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и
сиромашия
няма да има вече.
(втори вариант)
Казвам: ами твоят възлюблен е дошъл, вътре е той. Въздържай се, защото ти ще изгубиш един от велики- те случаи в света! Колко ти струва това, че еди-кой си взел 10,000 лв. Туй са фиктивни неща. Онзи, който е взел Тези пари, той не е взел всичко в себе си, същественото ти не е взел.
Като дойде Господ, като отвориш своите торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и
сиромашия
няма да има вече.
Когато Господ дойде между хората, противоречията между тях ще изчезнат. Когато дойде Господ на земята ще имате най-хубавата библиотека, най-хубавите дрехи, най-хубавите къщи, най-хубавите градини, най-добрите приятели и братя, най-добpитe деца, бащи и майки. Тогава няма да имаше никакви лишения. Писанието казва: "Ще отрия сълзите им, ще премахна скърбите им“. Няма да има нито плач, нито скърби, нито недоразумения.
към втори вариант >>
62.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Тъй щото крайното добро в света седи в крайната
сиромашия
, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната
сиромашия
.
Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря. Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот. В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка. Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи. Това още не е добро.
Тъй щото крайното добро в света седи в крайната
сиромашия
, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната
сиромашия
.
След това той може да бъде добър. Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“. Аз зная как схващате вие идеята за Доброто. Как се определя доброто в педагогиката или в етиката? Отговор: Утилитарното схващане е: доброто, това е полезното или най-голямото благо по възможност за най-голяма част хора.
към беседата >>
63.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази
сиромашия
върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ?
– Интересувалъ се е. За да се зададе единъ въпросъ, може да има нѣколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Нѣкои казватъ: попитай ме нѣщо, за да те позная, какъвъ си. Всѣкога, когато запитваме нѣщо, този, който запитва, по запитването се познава какъвъ е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъвъ е. Съврѣменнитѣ хора поставятъ всички нѣща въ свѣта тъй, като че нѣматъ никаква връзка помежду си, а тѣ не знаятъ, че постоянно запитватъ.
Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази
сиромашия
върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ?
И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа? Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ? – Неговиятъ, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала.
към беседата >>
Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази
сиромашия
върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам?
(втори вариант)
– Интересувал се е. За да се зададе един въпрос, може да има няколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Някои казват: Попитай ме нещо, за да те позная, какъв си. Всякога, когато запитваме нещо, този, който запитва, по запитването се познава какъв е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъв е. Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват.
Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази
сиромашия
върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам?
И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа? Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала.
към втори вариант >>
64.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят,
сиромашия
дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава?
Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение.
Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят,
сиромашия
дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава?
Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение. Любовта е от Бога, а да се любим е от нас. Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи. Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мене. Има два закона.
към беседата >>
65.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
Та и вие сега вървите с кобурите си и казвате: „Ние знаем и друг път.“ Значи като се изпречи
сиромашията
пред вас като един голям дънер, ще минеш покрай нея, ще я задминеш.
Разбира се, ако ходите вечерно време по места, които не познавате, косата ви ще настръхне; ако ходите денем, нищо няма да ви стане. Вечерно време всичко ще ви се вижда като страшилища и ще приличате на онзи турчин с кобурите си, с ножовете си: върви вечерно време с коня си през някоя гора, вижда един голям дънер, стресва се, казва: „Хей, гяур, махни се от пътя ми, юнак арнаутин да мине! “ Не се маха той. „Тебе казвам, махни се оттам! “ Най-после казва: „Ако ти не се махнеш оттам, арнаутинът знае и друг път.“
Та и вие сега вървите с кобурите си и казвате: „Ние знаем и друг път.“ Значи като се изпречи
сиромашията
пред вас като един голям дънер, ще минеш покрай нея, ще я задминеш.
Пък ти мислиш, че тя е жива, че е някое голямо страшилище, и казваш: „Ще мина по друг път! “ Кой е другият път? Държавните мъже в България знаят кой е другият път. Те, като дойдат на власт, в първо време са много благородни – чувалите им са празни; напълнят ги и после – хайде по другия път. Този път е лесният, той е спасение по благодат.
към беседата >>
66.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Има
сиромашия
, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството.
Турцитѣ казватъ: „Ако ти е опрѣдѣлено на късмета богатъ да бѫдешъ, богатството само ще си дойде“. Богатиятъ е опрѣдѣленъ богатъ да си бѫде. Богатството си иде, като нѣкое мѣсто богато съ растителность. Учениятъ е опрѣдѣленъ ученъ да бѫде. Сиромахътъ е опрѣдѣленъ сиромахъ да бѫде.
Има
сиромашия
, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството.
Такава сиромашия е една велика служба! Азъ не говоря за онзи сиромахъ, който се смущава отъ положението си, който хвърля главата си отъ отчаяние, но азъ говоря за онзи сиромахъ, който, заобиколенъ отъ жена си и дѣцата си, радва се, пѣе. И като има единъ хлѣбъ, изяждатъ го съ благодарность и казватъ: добъръ е Господь и за напрѣдъ! Въ онази благодарность на разумното сърдце, хлѣбътъ въ този свѣтъ може да се увеличи. Нѣкой казва: за да се направи добро въ този свѣтъ, изискватъ се голѣми усилия.
към беседата >>
Такава
сиромашия
е една велика служба!
Богатиятъ е опрѣдѣленъ богатъ да си бѫде. Богатството си иде, като нѣкое мѣсто богато съ растителность. Учениятъ е опрѣдѣленъ ученъ да бѫде. Сиромахътъ е опрѣдѣленъ сиромахъ да бѫде. Има сиромашия, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството.
Такава
сиромашия
е една велика служба!
Азъ не говоря за онзи сиромахъ, който се смущава отъ положението си, който хвърля главата си отъ отчаяние, но азъ говоря за онзи сиромахъ, който, заобиколенъ отъ жена си и дѣцата си, радва се, пѣе. И като има единъ хлѣбъ, изяждатъ го съ благодарность и казватъ: добъръ е Господь и за напрѣдъ! Въ онази благодарность на разумното сърдце, хлѣбътъ въ този свѣтъ може да се увеличи. Нѣкой казва: за да се направи добро въ този свѣтъ, изискватъ се голѣми усилия. Не, да се прави добро, това не е мѫчна работа.
към беседата >>
Има
сиромашия
, която аз бих предпочел пред богатството.
(втори вариант)
Турците казват: „Ако ти е определено на късмета богат да бъдеш, богатството само ще си дойде“. Богатият е определен богат да си бъде. Богатството си иде, като някое място богато с растителност. Ученият е определен учен да бъде. Сиромахът е определен сиромах да бъде.
Има
сиромашия
, която аз бих предпочел пред богатството.
Такава сиромашия е една велика служба! Аз не говоря за онзи сиромах, който се смущава от положението си, който хвърля главата си от отчаяние, но аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: Добър е Господ и за напред! В онази благодарност на разумното сърце, хлябът в този свят може да се увеличи. Някой казва: За да се направи добро в този свят, изискват се големи усилия.
към втори вариант >>
Такава
сиромашия
е една велика служба!
(втори вариант)
Богатият е определен богат да си бъде. Богатството си иде, като някое място богато с растителност. Ученият е определен учен да бъде. Сиромахът е определен сиромах да бъде. Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството.
Такава
сиромашия
е една велика служба!
Аз не говоря за онзи сиромах, който се смущава от положението си, който хвърля главата си от отчаяние, но аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: Добър е Господ и за напред! В онази благодарност на разумното сърце, хлябът в този свят може да се увеличи. Някой казва: За да се направи добро в този свят, изискват се големи усилия. Не, да се прави добро, това не е мъчна работа.
към втори вариант >>
67.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Казвате: е,
сиромашия
дойде.
Ами че този изгнилиятъ човѣкъ, това ли е човѣкътъ? Има нѣщо, което не умира. И тукъ въ този свѣтъ, и въ онзи свѣтъ, това, което не умира, което не се разлага, това е човѣкътъ. То нито остарява, нито се подмладява. Вие седите нѣкой пѫть и казвате, е, старини дойдоха, защо не разбирате Бога.
Казвате: е,
сиромашия
дойде.
Защо идва сиромашията? – Защото не работите. Страдания идватъ. Защо идватъ страданията? Защото на сте живѣли споредъ пълнотата на Божията Любовь.
към беседата >>
Защо идва
сиромашията
?
Има нѣщо, което не умира. И тукъ въ този свѣтъ, и въ онзи свѣтъ, това, което не умира, което не се разлага, това е човѣкътъ. То нито остарява, нито се подмладява. Вие седите нѣкой пѫть и казвате, е, старини дойдоха, защо не разбирате Бога. Казвате: е, сиромашия дойде.
Защо идва
сиромашията
?
– Защото не работите. Страдания идватъ. Защо идватъ страданията? Защото на сте живѣли споредъ пълнотата на Божията Любовь. Кой отъ васъ е живѣлъ споредъ този великъ Божий законъ, та да е толкова отзивчивъ, като нѣкоя струна, която щомъ бутнешъ, да отговори ясно на тона?
към беседата >>
Тогава нѣма да ни е страхъ отъ никакви болести, отъ никаква
сиромашия
и всѣки моментъ ще бѫдемъ готови да прѣнесемъ всички страдания, всички нещастия съ радость.
Христосъ е най-възвишеното проявление на Бога. До сега, човѣкъ съ такава любовь, съ такава широчина на душата, отъ която да диша такова пълно безкористие, съ такова забравяне на себе си, като това въ Христа, не се е явилъ. По това именно се отличава Христосъ. Като говоря за Христа, разбирамъ човѣкъ, на когото душата е напълно погълната въ Бога, и Богъ напълно се проявява чрѣзъ него. Да любимъ Бога, значи да се прояви Богъ въ насъ, и ние да се погълнемъ отъ Него.
Тогава нѣма да ни е страхъ отъ никакви болести, отъ никаква
сиромашия
и всѣки моментъ ще бѫдемъ готови да прѣнесемъ всички страдания, всички нещастия съ радость.
Каквото ни дойде, да кажемъ: Господи, да бѫде Твоята воля. Тогава, и въ ада, и въ рая да сме, ще знаемъ, че сме съ Него, и Той ще ни избави и възкръси. Това не значи, че трѣбва да бѫдемъ индиферентни, но да забравимъ себе си, да бѫдемъ въ пълно очакване и да провѣримъ този законъ. Христосъ провѣри този великъ законъ на Божията Любовь и съ пълна вѣра се прѣдаде на Бога, като каза: „Боже, въ Твоитѣ рѫцѣ прѣдавамъ духа си“. И тъй, ти ще учишъ. Защо?
към беседата >>
Казвате: Е,
сиромашия
дойде.
(втори вариант)
Ами че този изгнилият човек, това ли е човекът? Има нещо, което не умира. И тук в този свят, и в онзи свят, това, което не умира, което не се разлага, това е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Вие седите някой път и казвате: Е, старини дойдоха, защо не разбирате Бога.
Казвате: Е,
сиромашия
дойде.
Защо идва сиромашията? – Защото не работите. Страдания идват. Защо идват страданията? Защото на сте живели според пълнотата на Божията Любов.
към втори вариант >>
Защо идва
сиромашията
?
(втори вариант)
Има нещо, което не умира. И тук в този свят, и в онзи свят, това, което не умира, което не се разлага, това е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Вие седите някой път и казвате: Е, старини дойдоха, защо не разбирате Бога. Казвате: Е, сиромашия дойде.
Защо идва
сиромашията
?
– Защото не работите. Страдания идват. Защо идват страданията? Защото на сте живели според пълнотата на Божията Любов. Кой от вас е живял според този велик Божий закон, та да е толкова отзивчив, като някоя струна, която щом бутнеш, да отговори ясно на тона?
към втори вариант >>
Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква
сиромашия
и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост.
(втори вариант)
Христос е най-възвишеното проявление на Бога. Досега, човек с такава любов, с такава широчина на душата, от която да диша такова пълно безкористие, с такова забравяне на себе си, като това в Христа, не се е явил. По това именно се отличава Христос. Като говоря за Христа, разбирам човек, на когото душата е напълно погълната в Бога, и Бог напълно се проявява чрез него. Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас, и ние да се погълнем от Него.
Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква
сиромашия
и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост.
Каквото ни дойде, да кажем: Господи, да бъде Твоята воля. Тогава и в ада, и в рая да сме, ще знаем, че сме с Него, и Той ще ни избави и възкреси. Това не значи, че трябва да бъдем индиферентни, но да забравим себе си, да бъдем в пълно очакване и да проверим този закон. Христос провери този велик закон на Божията Любов и с пълна вяра се предаде на Бога, като каза: „Боже, в Твоите ръце предавам духа си“. И тъй, ти ще учиш. Защо?
към втори вариант >>
68.
Закон на равенство
,
ООК
, София, 3.12.1924г.,
Богатството не може да направи човека добър,
сиромашията
не може да направи човека зъл.
Следователно от това ние изваждаме следния закон: материалните блага не могат да направят човека добър. Те са условия за него. Тези условия могат да направят човека добър. Тия условия можеш да използваш за добро, но те не могат да направят човека добър. Друго твърдение: материалните лишения не могат да направят човека зъл.
Богатството не може да направи човека добър,
сиромашията
не може да направи човека зъл.
Богатството не може да направи човека добър, а сиромашията не може да направи човека зъл. Те са две положения, които се изключват. Ние, съвременните хора, вярваме, че богатството ражда доброто, а сиромашията ражда зло. Не е вярно. В сиромашията се раждат злини от един род – в слабите натури обаче; и в богатството се раждат други злини.
към беседата >>
Богатството не може да направи човека добър, а
сиромашията
не може да направи човека зъл.
Те са условия за него. Тези условия могат да направят човека добър. Тия условия можеш да използваш за добро, но те не могат да направят човека добър. Друго твърдение: материалните лишения не могат да направят човека зъл. Богатството не може да направи човека добър, сиромашията не може да направи човека зъл.
Богатството не може да направи човека добър, а
сиромашията
не може да направи човека зъл.
Те са две положения, които се изключват. Ние, съвременните хора, вярваме, че богатството ражда доброто, а сиромашията ражда зло. Не е вярно. В сиромашията се раждат злини от един род – в слабите натури обаче; и в богатството се раждат други злини. И богатството има своите добрини, и сиромашията има своите добрини; и богатството има своите злини, и сиромашията има своите злини.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, вярваме, че богатството ражда доброто, а
сиромашията
ражда зло.
Тия условия можеш да използваш за добро, но те не могат да направят човека добър. Друго твърдение: материалните лишения не могат да направят човека зъл. Богатството не може да направи човека добър, сиромашията не може да направи човека зъл. Богатството не може да направи човека добър, а сиромашията не може да направи човека зъл. Те са две положения, които се изключват.
Ние, съвременните хора, вярваме, че богатството ражда доброто, а
сиромашията
ражда зло.
Не е вярно. В сиромашията се раждат злини от един род – в слабите натури обаче; и в богатството се раждат други злини. И богатството има своите добрини, и сиромашията има своите добрини; и богатството има своите злини, и сиромашията има своите злини. Следователно няма да влагате в ума си следната мисъл: „Аз съм богат, значи мога да бъда добър.“ Ти можеш да бъдеш добър, но не уповавай на богатството. Пък сиромашията ти да не бъде една спънка, да кажеш: „Аз съм сиромах, какво може да стане от мен?
към беседата >>
В
сиромашията
се раждат злини от един род – в слабите натури обаче; и в богатството се раждат други злини.
Богатството не може да направи човека добър, сиромашията не може да направи човека зъл. Богатството не може да направи човека добър, а сиромашията не може да направи човека зъл. Те са две положения, които се изключват. Ние, съвременните хора, вярваме, че богатството ражда доброто, а сиромашията ражда зло. Не е вярно.
В
сиромашията
се раждат злини от един род – в слабите натури обаче; и в богатството се раждат други злини.
И богатството има своите добрини, и сиромашията има своите добрини; и богатството има своите злини, и сиромашията има своите злини. Следователно няма да влагате в ума си следната мисъл: „Аз съм богат, значи мога да бъда добър.“ Ти можеш да бъдеш добър, но не уповавай на богатството. Пък сиромашията ти да не бъде една спънка, да кажеш: „Аз съм сиромах, какво може да стане от мен? “ – Не, ти в сиромашията ще си държиш главата високо, ще мислиш ясно, както когато си богат. Когато си сиромах, трябва да мислиш тъй, както когато кесията ти е пълна.
към беседата >>
И богатството има своите добрини, и
сиромашията
има своите добрини; и богатството има своите злини, и
сиромашията
има своите злини.
Богатството не може да направи човека добър, а сиромашията не може да направи човека зъл. Те са две положения, които се изключват. Ние, съвременните хора, вярваме, че богатството ражда доброто, а сиромашията ражда зло. Не е вярно. В сиромашията се раждат злини от един род – в слабите натури обаче; и в богатството се раждат други злини.
И богатството има своите добрини, и
сиромашията
има своите добрини; и богатството има своите злини, и
сиромашията
има своите злини.
Следователно няма да влагате в ума си следната мисъл: „Аз съм богат, значи мога да бъда добър.“ Ти можеш да бъдеш добър, но не уповавай на богатството. Пък сиромашията ти да не бъде една спънка, да кажеш: „Аз съм сиромах, какво може да стане от мен? “ – Не, ти в сиромашията ще си държиш главата високо, ще мислиш ясно, както когато си богат. Когато си сиромах, трябва да мислиш тъй, както когато кесията ти е пълна. Това е истинският човек.
към беседата >>
Пък
сиромашията
ти да не бъде една спънка, да кажеш: „Аз съм сиромах, какво може да стане от мен?
Ние, съвременните хора, вярваме, че богатството ражда доброто, а сиромашията ражда зло. Не е вярно. В сиромашията се раждат злини от един род – в слабите натури обаче; и в богатството се раждат други злини. И богатството има своите добрини, и сиромашията има своите добрини; и богатството има своите злини, и сиромашията има своите злини. Следователно няма да влагате в ума си следната мисъл: „Аз съм богат, значи мога да бъда добър.“ Ти можеш да бъдеш добър, но не уповавай на богатството.
Пък
сиромашията
ти да не бъде една спънка, да кажеш: „Аз съм сиромах, какво може да стане от мен?
“ – Не, ти в сиромашията ще си държиш главата високо, ще мислиш ясно, както когато си богат. Когато си сиромах, трябва да мислиш тъй, както когато кесията ти е пълна. Това е истинският човек. Ако аз мога да уповавам на Бога, ако имам благоволението Му, то и сиромах да съм на Земята, пак ще имам всичкото богатство, т.е. вътрешно в себе си ще се чувствам богат.
към беседата >>
“ – Не, ти в
сиромашията
ще си държиш главата високо, ще мислиш ясно, както когато си богат.
Не е вярно. В сиромашията се раждат злини от един род – в слабите натури обаче; и в богатството се раждат други злини. И богатството има своите добрини, и сиромашията има своите добрини; и богатството има своите злини, и сиромашията има своите злини. Следователно няма да влагате в ума си следната мисъл: „Аз съм богат, значи мога да бъда добър.“ Ти можеш да бъдеш добър, но не уповавай на богатството. Пък сиромашията ти да не бъде една спънка, да кажеш: „Аз съм сиромах, какво може да стане от мен?
“ – Не, ти в
сиромашията
ще си държиш главата високо, ще мислиш ясно, както когато си богат.
Когато си сиромах, трябва да мислиш тъй, както когато кесията ти е пълна. Това е истинският човек. Ако аз мога да уповавам на Бога, ако имам благоволението Му, то и сиромах да съм на Земята, пак ще имам всичкото богатство, т.е. вътрешно в себе си ще се чувствам богат. Какво по-голямо богатство от това, да мога да се изложа на Слънцето и да се ползвам от неговите лъчи?
към беседата >>
69.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
После казвате: „Този човек е загазил в
сиромашия
до колене.“ Каква
сиромашия
?
“ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо! Казвате: „Ама голичко е! “ – Злото не е в това, че е голичко туй дете. Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него.
После казвате: „Този човек е загазил в
сиромашия
до колене.“ Каква
сиромашия
?
Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно. И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията? Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек? В България кого смятат за богат човек? Коя е нормата за това?
към беседата >>
И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е
сиромашията
?
“ – Злото не е в това, че е голичко туй дете. Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него. После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия? Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно.
И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е
сиромашията
?
Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек? В България кого смятат за богат човек? Коя е нормата за това? В Америка, за да бъде човек богат, трябва да има няколко милиона долара. Там работят с големи цифри.
към беседата >>
Коя е нормата за богатството и
сиромашията
на един човек?
Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него. После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия? Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно. И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията?
Коя е нормата за богатството и
сиромашията
на един човек?
В България кого смятат за богат човек? Коя е нормата за това? В Америка, за да бъде човек богат, трябва да има няколко милиона долара. Там работят с големи цифри. Ако имаш 100 000 или 200 000 долара, ти минаваш за обикновен човек; ако имаш един милион долара, ти си богатичък, а от пет милиона долара нагоре ти си смятан за богат.
към беседата >>
Тя, като дойде в дома ти, ще ти донесе следното:
сиромашията
ще изчезне, страданията ще изчезнат, мъчнотиите ще изчезнат и тя ще внесе мир, радост, спокойствие, подтик, инициатива.
Тя е един от ангелите. Тя заминава и ти оставаш да изучаваш сянката ѝ. Няма да буташ Любовта, ще я пазиш свещено. За нея няма и да говориш. Като я виждаш, ще се радваш на нейното присъствие.
Тя, като дойде в дома ти, ще ти донесе следното:
сиромашията
ще изчезне, страданията ще изчезнат, мъчнотиите ще изчезнат и тя ще внесе мир, радост, спокойствие, подтик, инициатива.
По това се познава Божията Любов. Сега няма да туряме в контраст светската любов и Божествената Любов. Не правете такова сравнение! Има ли нужда да сравнявате един малък чучур, който едва цицерика, който едва капе, с един голям извор? Не ги сравнявайте!
към беседата >>
70.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Богатството и
сиромашията
, всички болести, всички тия обществени перипетии, който ставатъ сега, указватъ върху индивида голѣмо влияние.
Той най-първо ги завеждалъ при единъ креватъ съ игли и ги запитвалъ: ще можете ли да изтърпите тия страдания, да ви подхвърлятъ на тия игли, докато ви изтече всичката кръвь? Слѣдъ това ги завеждалъ прѣдъ едно огнище и имъ казвалъ: виждате ли тази пирустия, ще ви прѣобръщатъ, ще ви пекатъ отъ едната и отъ другата страна. Ако може да издържите на тия и на редъ други изпитания, ще ви приематъ да учите великитѣ тайни на школата. Тази школа сѫществува въ цѣлия свѣтъ. Всички ние, съврѣменни хора, сме изложени на единъ великъ вѫтрѣшенъ изпитъ.
Богатството и
сиромашията
, всички болести, всички тия обществени перипетии, който ставатъ сега, указватъ върху индивида голѣмо влияние.
За да може човѣкъ да издържи този великъ изпитъ, трѣбва да има една свещена идея. Безъ тази свещена идея ние не можемъ да се домогнемъ до самата Истина. Човѣкъ трѣбва всѣкога да има погледа си прикованъ къмъ каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великиятъ художникъ прѣдъ една рамка безъ платно, а въ рѫката си нѣма четка и бои, той не може да прояви своя талантъ. Той може да я замисля въ ума си, но не може да я реализира и всѣкога ще усѣща въ себе си една тѫга.
към беседата >>
Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви,
сиромашията
, всички несгоди ще си взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще си отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ!
Това е великото въ живота! Това значи да посрещнемъ Исуса, това значи да посрещнемъ Божествения Духъ и да Го възприемемъ вѫтрѣ въ себе си! И тъй, Божествениятъ Духъ слиза! Нѣкои искатъ да Го видятъ съ крилѣ. Не, когато Божествениятъ Духъ ви дойде на гости, вие ще почувствувате единъ вѫтрѣшенъ миръ, една вѫтрѣшна умствена стабилность каквато никога не сте чувствували; при това ще се зародятъ въ насъ нови мисли, нови желания.
Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви,
сиромашията
, всички несгоди ще си взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще си отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ!
Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега азъ започвамъ моята“. Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото учение. Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора. Ти не можешъ да докажешъ своята невинность. Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини?
към беседата >>
По нѣкой пѫть Той ни изпрати
сиромашията
, да види, до колко Го обичаме.
Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце. Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му. Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му. Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави.
По нѣкой пѫть Той ни изпрати
сиромашията
, да види, до колко Го обичаме.
Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь! Като Него нѣма другъ. Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие. Азъ почнахъ малко да се колебая. Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия.
към беседата >>
Послѣ, като дойде
сиромашията
, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие.
Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави. По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме. Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь! Като Него нѣма другъ.
Послѣ, като дойде
сиромашията
, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие.
Азъ почнахъ малко да се колебая. Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия. Зарѣжи му края! Мисля си: какво да се прави тогава? – Почни да бъркашъ въ каситѣ!
към беседата >>
Богатството и
сиромашията
, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние.
(втори вариант)
Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв? След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата. Тази школа съществува в целия свят. Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит.
Богатството и
сиромашията
, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние.
За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга.
към втори вариант >>
В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви,
сиромашията
, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом!
(втори вариант)
Това е великото в живота! Това значи да посрещнем Исуса, това значи да посрещнем Божествения Дух и да Го възприемем вътре в себе си! И тъй, Божественият Дух слиза! Някои искат да Го видят с криле. Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания.
В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви,
сиромашията
, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом!
Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини?
към втори вариант >>
По някой път Той ни изпрати
сиромашията
, да види, доколко Го обичаме.
(втори вариант)
Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави.
По някой път Той ни изпрати
сиромашията
, да види, доколко Го обичаме.
Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия.
към втори вариант >>
После, като дойде
сиромашията
, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие.
(втори вариант)
Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг.
После, като дойде
сиромашията
, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие.
Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края! Мисля си: Какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите!
към втори вариант >>
71.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
Противорѣчиво е днесъ да говоришъ на хората за
сиромашия
, че трѣбва да бѫдатъ сиромаси.
Противорѣчиво е днесъ да говоришъ за миротворство, противорѣчиво е да говоришъ за миротворци.
Противорѣчиво е днесъ да говоришъ на хората за
сиромашия
, че трѣбва да бѫдатъ сиромаси.
Противорѣчиво е днесъ да говоришъ на съврѣменнитѣ хора за болести. Противорѣчиво е днесъ да говоришъ на съврѣменнитѣ хора за тъмнината. Противорѣчиво е днесъ да имъ говоришъ, че въ свѣта има нѣкакъвъ си Промисълъ, че имало нѣкаква вѣчна Любовь. Всичко това е все противорѣчия. Българитѣ иматъ една пословица, която казва: „Той има кокоши умъ“.
към беседата >>
Противоречиво е днес да говориш на хората за
сиромашия
, че трябва да бъдат сиромаси.
(втори вариант)
Противоречиво е днес да говориш за миротворство, противоречиво е да говориш за миротворци.
Противоречиво е днес да говориш на хората за
сиромашия
, че трябва да бъдат сиромаси.
Противоречиво е днес да говориш на съвременните хора за болести. Противоречиво е днес да говориш на съвременните хора за тъмнината. Противоречиво е днес да им говориш, че в света има някакъв си Промисъл, че имало някаква вечна Любов. Всичко това е все противоречия. Българите имат една пословица, която казва: „Той има кокоши ум“.
към втори вариант >>
72.
Както природата пише
,
ООК
, София, 24.12.1924г.,
Ще каже някой: „Светът е много прост, с прости числа се занимава.“ Да, но простотията е страшна,
сиромашията
е страшна, а не богатството.
Най-после ще кажете: „Воля.“ Волята качество ли е на човека? Не се стеснявайте от това – дали можете да разрешите въпроса, или не. Великите въпроси в света никога не се разрешават. Не мислете, че въпросите се разрешават. Въпросите всякога се усложняват.
Ще каже някой: „Светът е много прост, с прости числа се занимава.“ Да, но простотията е страшна,
сиромашията
е страшна, а не богатството.
Защото само сиромахът мисли, а богатият никак не мисли. Сиромахът прекарва всичко през ума си. Всъщност сиромасите хора са богати, а богатите хора са сиромаси. Богатите са богати физически, а сиромахът е богат вътрешно, той е богат с въображение. Той казва: „Аз, ако имам пари, ще направя толкова църкви, толкова училища, толкова бедни ще нахраня, толкова сираци ще прегледам!
към беседата >>
73.
Насока и направление на енергията / Направление на енергиите
,
МОК
, София, 4.1.1925г.,
Или някой път те е страх от
сиромашия
.
Да кажем, страх те е от мечка. Ето един умствен начин за укрепване на волята: няма да отидеш в гората при мечката, че да изгубиш и ума и дума, но ще си представиш, че тя иде в къщата ти. Мислено това ще става. И ти ще се постараеш да я погладиш по главата. Това е вече един опит и този страх, който естествено те обладава, постепенно ще почне да се самовъзпитава.
Или някой път те е страх от
сиромашия
.
Представи си, че ти си богат човек, имаш 10 милиона, имаш замък, къща, градина, всичко това на твое разположение; после, представи си, че почнете да изгубвате това-онова, станете последен голтак, нямате нито пет пари и се стремете да бъдете спокоен, като ходите при другите хора да не губите равновесието си. Всичко това мислено ще става. Туй е едно хубаво упражнение на ума. Ако вие това мислено не можете да направите с пълно съзнание… Това са маневри в живота. Като дойде действителния живот, да се не уплашите тогава.
към беседата >>
Страх ви е от
сиромашия
.
(втори вариант)
Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората, да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума, и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. После, направете друг опит.
Страх ви е от
сиромашия
.
За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си.
към втори вариант >>
74.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Бог ви помогне да излезете от
сиромашията
и вие успявате да стане пръв министър в България.
“ Някой ден вие имате голям стремеж към Бога, казвате: „Готов съм за Бога всичко да жертвам.“ Но на другата сутрин ставате и казвате: „Дали съм на правия път? “ Вашият стремеж към Бога вече не е същият, вие не сте готов да жертвате за Него всичко. Защо? – Станала е някаква промяна във вас. Вие сте били беден и всеки ден сте се молили на Бога Той да ви помогне да излезете от това трудно положение.
Бог ви помогне да излезете от
сиромашията
и вие успявате да стане пръв министър в България.
Преди да станете министър, всеки ден ходехте в църка, свещи палехте, но сега, като министър, вече не ходите в църква, свещи не палите. Бога забравихте и за свое оправдание казвате: „Много работа имам, и то важна работа! “ По-важна работа от тази, да се помолиш на Бога, няма – но ти си забравил Господа. Ти мислиш, че си се осигурил вече, затова не се молиш на Господа. Защо стават тия работи?
към беседата >>
Човек, който във време на
сиромашия
е религиозен, а във време на богатство се изменя, аз смятам, че той няма любов.
Висшата математика и геометрия не търпят такива предположения. Това са вероятности, които трябва да докажете. Кое е вярното обаче, кои са причините за това? – Този човек, който постъпва така, никога не е имал любов към Бога. Той е един лицемер – нищо повече!
Човек, който във време на
сиромашия
е религиозен, а във време на богатство се изменя, аз смятам, че той няма любов.
Но когато един човек при най-голямото си богатство е религиозен, а когато е сиромах, не се моли на Бога да му отнеме сиромашията, аз смятам, че у този човек има истинска любов към Бога. Такива хора са истински религиозни. Ако се молиш на Бога, когато си в сиромашия, всеки може да каже, че сиромашията те кара да се молиш. Сиромашията е един остен. Ако се молиш на Бога, когато си богат, това показва, че любовта ти към Бога те кара да правиш това.
към беседата >>
Но когато един човек при най-голямото си богатство е религиозен, а когато е сиромах, не се моли на Бога да му отнеме
сиромашията
, аз смятам, че у този човек има истинска любов към Бога.
Това са вероятности, които трябва да докажете. Кое е вярното обаче, кои са причините за това? – Този човек, който постъпва така, никога не е имал любов към Бога. Той е един лицемер – нищо повече! Човек, който във време на сиромашия е религиозен, а във време на богатство се изменя, аз смятам, че той няма любов.
Но когато един човек при най-голямото си богатство е религиозен, а когато е сиромах, не се моли на Бога да му отнеме
сиромашията
, аз смятам, че у този човек има истинска любов към Бога.
Такива хора са истински религиозни. Ако се молиш на Бога, когато си в сиромашия, всеки може да каже, че сиромашията те кара да се молиш. Сиромашията е един остен. Ако се молиш на Бога, когато си богат, това показва, че любовта ти към Бога те кара да правиш това. Ние казваме, че светът ще се оправи не от сиромасите, не от простите хора, но от богатите, от учените хора.
към беседата >>
Ако се молиш на Бога, когато си в
сиромашия
, всеки може да каже, че
сиромашията
те кара да се молиш.
– Този човек, който постъпва така, никога не е имал любов към Бога. Той е един лицемер – нищо повече! Човек, който във време на сиромашия е религиозен, а във време на богатство се изменя, аз смятам, че той няма любов. Но когато един човек при най-голямото си богатство е религиозен, а когато е сиромах, не се моли на Бога да му отнеме сиромашията, аз смятам, че у този човек има истинска любов към Бога. Такива хора са истински религиозни.
Ако се молиш на Бога, когато си в
сиромашия
, всеки може да каже, че
сиромашията
те кара да се молиш.
Сиромашията е един остен. Ако се молиш на Бога, когато си богат, това показва, че любовта ти към Бога те кара да правиш това. Ние казваме, че светът ще се оправи не от сиромасите, не от простите хора, но от богатите, от учените хора. Сега мнозина ми казват за някоя мисъл: „Учителю, тази мисъл, която ни каза, не ни е ясна.“ Аз съм ви казал много мисли, които ви са много ясни, но те нямат проекция. Ако взема да нахвърлям картини върху платното на кинематографа, мислите ли, че те са ясни проекции?
към беседата >>
Сиромашията
е един остен.
Той е един лицемер – нищо повече! Човек, който във време на сиромашия е религиозен, а във време на богатство се изменя, аз смятам, че той няма любов. Но когато един човек при най-голямото си богатство е религиозен, а когато е сиромах, не се моли на Бога да му отнеме сиромашията, аз смятам, че у този човек има истинска любов към Бога. Такива хора са истински религиозни. Ако се молиш на Бога, когато си в сиромашия, всеки може да каже, че сиромашията те кара да се молиш.
Сиромашията
е един остен.
Ако се молиш на Бога, когато си богат, това показва, че любовта ти към Бога те кара да правиш това. Ние казваме, че светът ще се оправи не от сиромасите, не от простите хора, но от богатите, от учените хора. Сега мнозина ми казват за някоя мисъл: „Учителю, тази мисъл, която ни каза, не ни е ясна.“ Аз съм ви казал много мисли, които ви са много ясни, но те нямат проекция. Ако взема да нахвърлям картини върху платното на кинематографа, мислите ли, че те са ясни проекции? Най-първо, нещата в кинематографа са лъжливи: поне 10% от туй, което кинематографът дава за вярно.
към беседата >>
75.
Отличителните черти на човешката интелигентност
,
ООК
, София, 25.2.1925г.,
В такъв случай
сиромашията
е за предпочитане.
Да раздадат парите си? – Не, това ще предизвика подпушване на известна енергия. Това не е правилно разрешение на въпроса. В раздаването на парите има една опасност. С тях се събужда лакомство и тия хора, на които са раздадени пари, се спъват.
В такъв случай
сиромашията
е за предпочитане.
Ако сиромашията може да ни отвикне от лакомството, тя е за предпочитане. Какво разбирате под думата лакомство? – Туряне в стомаха повече, отколкото той може да асимилира; туряне на гърба повече, отколкото може да носи; заемане с работи, които не са по силите ни: например в училището изучаваме предмети, които не са по силите ни; учим много предмети, от които нямаме нужда, и бързаме, не чакаме да дойде времето, искаме да знаем много. Съществената разлика значи между бялата и шестата раса е главно тази, че в шестата раса няма да има лакомия. Земята няма да има никакви граници, никакви прегради, няма да има наказателни закони, няма да има затвори и т.н.
към беседата >>
Ако
сиромашията
може да ни отвикне от лакомството, тя е за предпочитане.
– Не, това ще предизвика подпушване на известна енергия. Това не е правилно разрешение на въпроса. В раздаването на парите има една опасност. С тях се събужда лакомство и тия хора, на които са раздадени пари, се спъват. В такъв случай сиромашията е за предпочитане.
Ако
сиромашията
може да ни отвикне от лакомството, тя е за предпочитане.
Какво разбирате под думата лакомство? – Туряне в стомаха повече, отколкото той може да асимилира; туряне на гърба повече, отколкото може да носи; заемане с работи, които не са по силите ни: например в училището изучаваме предмети, които не са по силите ни; учим много предмети, от които нямаме нужда, и бързаме, не чакаме да дойде времето, искаме да знаем много. Съществената разлика значи между бялата и шестата раса е главно тази, че в шестата раса няма да има лакомия. Земята няма да има никакви граници, никакви прегради, няма да има наказателни закони, няма да има затвори и т.н. Ако някой се провини, ако направи някаква погрешка, ще му дадат да яде само жито и царевица.
към беседата >>
76.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Ти ще забравиш и своето богатство, и своята
сиромашия
, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз.
Сега, като говоря така, не мислете, че това ще ни направи изведнъж най-щастливите хора на Земята. Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога – нищо повече. Човек, който има израз в своите мисли и чувства, има благоволението на Бога. А за да имаш благоволението на Бога, трябва да се освободиш от всички външни спънки, защото ако си богат и мислиш, че си давал милостиня на бедните, Бог няма да благоволи към тебе. Ако пък си много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не си направил, пак не можеш да имаш Божието благоволение.
Ти ще забравиш и своето богатство, и своята
сиромашия
, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз.
Бог ще ти каже: „Ти си дошъл да видиш Моя образ. Щом е така, няма да мислиш нищо за себе си.“ Сега аз ще направя една аналогия, за да видите как постъпвате. Когато отивате до намерите Истината, вие носите със себе си едно огледало и като я намерите, гледате дали ще ви хареса тази Истина. Никакво огледало няма да вадите от джоба си!
към беседата >>
77.
Вътрешна връзка
,
МС
, София, 6.7.1925г.,
Когато говорим за
сиромашия
, подразбираме, че трябва да бъдете сиромаси в негативен смисъл: сиромаси в лъжа, в страх, в завист, в злоба, в омраза, в доносничество, в изопачаване на Истината, в интриги, в безверие, в глупости, да нямате нито майка, нито баща.
Разумният човек, както и богатият човек, са пълни каси. Сърцето на добрия човек е пълно с добрини. Ние не препоръчваме празните шишета. Ние искаме да бъдете богати, пълни шишета. Когато говорим за богатство, разбираме, че човек трябва да бъде богат с добродетели.
Когато говорим за
сиромашия
, подразбираме, че трябва да бъдете сиромаси в негативен смисъл: сиромаси в лъжа, в страх, в завист, в злоба, в омраза, в доносничество, в изопачаване на Истината, в интриги, в безверие, в глупости, да нямате нито майка, нито баща.
Изобщо, във всичко негативно да бъдете крайно сиромаси. Щом обаче, дойдете до положителните неща, там трябва да бъдете крайно богати, не само милионери, но билионери, милиардери, колкото се може повече богатство да имате. Вие трябва да изучавате живота в неговия положителен смисъл. Аз искам всички да бъдете умни, добри, богати в доброто, и богати в Любовта. В туй общество, именно, трябва да създадем един модел.
към беседата >>
78.
Разумни наблюдения
,
ООК
, София, 5.8.1925г.,
Най-после върху този добър и умен човек дойде едно изпитание – трябваше да види малката
сиромашия
.
Авраам беше много умен и много добър, затова беше и богат човек. Йов беше много добър и много умен, затова беше и богат човек. Той имаше голямо богатство, но какво правеше? – Той почти всеки ден принасяше жертва за своите синове и дъщери, да не съгрешат пред Бога. Той постоянно бдеше над тях.
Най-после върху този добър и умен човек дойде едно изпитание – трябваше да види малката
сиромашия
.
Значи Йов беше направил една малка грешка, която, за да я изкупи, трябваше да изгуби всичкото си богатство. Вместо Господ да му казва да напусне дома си и да раздаде имането си, Той му изпрати един първокласен учител, специалист по възпитанието, като му каза: „Ти ще опиташ по всички правила какво дава Божествената окултна наука.“ И наистина, започват най-първо да му разграбват богатството. Дава на едного пари – той го изиграва. Дохождат разбойници, задигат воловете, овцете, камилите му; и най-после идва вихрушка, която затрупва децата му. Изпитанията му не се спират дотук.
към беседата >>
79.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Азъ не съмъ за
сиромашията
.
Смѣшно е положението, въ което ще се намѣрите. Право е, че съврѣменнитѣ хора трѣбва вече да се свестятъ. Едно помрачение има сега въ тѣхъ. Стремежътъ имъ да се осигурятъ е правъ, но тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть въ постигането му и затова по този начинъ той никога нѣма да се осѫществи. Че трѣбва да бѫдемъ богати, съгласенъ съмъ съ васъ; че трѣбва да се осигуримъ, съгласенъ съмъ.
Азъ не съмъ за
сиромашията
.
Ако е да сме богати, най-богати трѣбва да бѫдемъ. Най-богатъ, споредъ менъ е този, който носи животъ въ себе си. Най-богатъ е този, който носи свѣтлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи топлина въ себе си. Най-богатъ е този, който носи храна и облѣкло въ себе си.
към беседата >>
НАГОРЕ