НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
3
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
3
:
97
резултата в
44
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Две врати
,
УС
, София, 15.12.1940г.,
Взех хляб и
сирене
, направих баница, дадох ѝ и нея не яде.
Дето ходи на гости, ще седне на някой стол, на най-хубавото място се качва и там седи. Казва: При Учителя бях и мога да ви разправя какво ми говори. По някой път ме критикува. Мене ми донасят доста неща, взема някой път хубав симиден хляб, дам ѝ го, тя го помирише, погледне го, не го бута, не го яде. Един ден ѝ давам една халва от грис направена, не харесва халвата.
Взех хляб и
сирене
, направих баница, дадох ѝ и нея не яде.
Идеше ми да я ритна. Искам да зная какво седи в ума ѝ. Нещо е недоволна от мене, заминава си, оставя ги. Казвам: Халвата и хляба да не бутате. На другия ден дойде и изяде всичко.
към беседата >>
2.
Приложение и работа
,
НБ
, София, 22.12.1940г.,
– Ами
сирене
?
Влизам в положението му. Колко хубаво стадо има! Казвам: Гледай да не ги измъчваш, да не им даваш агънцата, не ги яж. Като пасеш овцете, стани вегетарианец. Не е хубаво, не е късмет да ги ядеш.
– Ами
сирене
?
– Сиренето, млякото, вълната, може да ги вземаш, но не ги коли! Казва: Хубаво е туй, ще гледам да го направя вече. Ако искаш, рекох, да ти върви, не ги коли – нищо повече! Казваш: Аз с овцете ли ще се занимавам? – Ами с кого ще се занимаваш?
към беседата >>
–
Сиренето
, млякото, вълната, може да ги вземаш, но не ги коли!
Колко хубаво стадо има! Казвам: Гледай да не ги измъчваш, да не им даваш агънцата, не ги яж. Като пасеш овцете, стани вегетарианец. Не е хубаво, не е късмет да ги ядеш. – Ами сирене?
–
Сиренето
, млякото, вълната, може да ги вземаш, но не ги коли!
Казва: Хубаво е туй, ще гледам да го направя вече. Ако искаш, рекох, да ти върви, не ги коли – нищо повече! Казваш: Аз с овцете ли ще се занимавам? – Ами с кого ще се занимаваш? Когато един ангел слезе от небето със своята интелигентност, ти при него си като едно растение.
към беседата >>
3.
Мощната сила
,
ООК
, София, 22.1.1941г.,
Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо
сирене
ще ти дадатъ.
Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“. Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“.
Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо
сирене
ще ти дадатъ.
„Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“. Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ?
към беседата >>
„Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ
сирене
“.
Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ.
„Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ
сирене
“.
Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ? Нѣмаме красиви мисли.
към беседата >>
Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и
сиренето
да е тамъ.
Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ. „Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“.
Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и
сиренето
да е тамъ.
Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ? Нѣмаме красиви мисли. За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли.
към беседата >>
Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо
сирене
ще ти дадат.
(втори вариант)
Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд.
Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо
сирене
ще ти дадат.
„Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли.
към втори вариант >>
„Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без
сирене
.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и
сиренето
да е там.
(втори вариант)
Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат.
„Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без
сирене
.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и
сиренето
да е там.
Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли. За да пее, човек трябва да има красиви мисли.
към втори вариант >>
4.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко
сирене
да тури.
Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница.
Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко
сирене
да тури.
Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката?
към беседата >>
Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко
сирене
да тури.
(втори вариант)
Тя, свещта, е направена да дими. Казва: „Твоята свещ дими”. Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима. Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите. Вие накарате някого да направи баница.
Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко
сирене
да тури.
Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Къде е погрешката? Че си турил повече сол. Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката?
към втори вариант >>
5.
Двама синове
,
НБ
, София, 23.2.1941г.,
После баница хубаво направена, със
сирене
и полята с мляко отгоре.
Ако дойда в дома ви, не искам да ми заколите теле. Вие имате едно теле, но то беше преди Христа, тогава се колеха телета. Ако дойда в дома ви, вие ще ми наберете ябълки, круши. Ще наберете от най-хубавите круши – жълти и малко хлебец. Няма да ми заколите и кокошка, сварена с малко ориз и яйце.
После баница хубаво направена, със
сирене
и полята с мляко отгоре.
Тия неща са хубави. Но за да имаш тия неща, трябва да имаш пари. Една баница знаеш колко струва. Като посеем дървета, след четири години, ще ни дадат плод. Искам да ви наведа на онзи факт.
към беседата >>
6.
Божествената книга
,
УС
, София, 16.3.1941г.,
Направих ѝ баница,
сирене
с бял хляб, както аз зная и ми казва: Мър-махау.
Кой как седи, казва: Беден съм, беден съм, болен съм, болен съм – то е мяу. Казва ми мяу, дадох ѝ сух хляб, казва пак мяу. Гледа ме и ми казва: Само сух хляб ли, няма ли нещо друго тъй сготвено хубаво, направено като за котка. Котка какво значи. То е едно астрално същество.
Направих ѝ баница,
сирене
с бял хляб, както аз зная и ми казва: Мър-махау.
Казвам: Браво! Цяла философия е мър-махау. Казвам: Какво ви донесе тук. – Скрит съм в тази форма, изучавам съвременната култура, защото другояче ще ме безпокоят хората, сега ходя от къща на къща да ги видя. Едно време ние, като живеехме, искам сега да ги видя те как живеят.
към беседата >>
Ти си недоволен, понеже не си приел достатъчно, захар купуваш,
сирене
купуваш.
Хората са недоволни. Защо бакалинът е недоволен? Когато му дадеш повече за онова, което продава, той е доволен; когато му дадеш по-малко, отколкото ти искаш, ти си недоволен. От какво зависи недоволството? Бакалинът е доволен, когато има повече пари.
Ти си недоволен, понеже не си приел достатъчно, захар купуваш,
сирене
купуваш.
Тия материални работи правят всичките скандали. Дошъл някой, целунал лицето на някого. Че какво лошо има. Дошъл някой, целунал къщата. Че той повредил мазилката.
към беседата >>
7.
Обикновен, талантлив и гениален
,
МОК
, София, 21.3.1941г.,
Ако нямаш изобилно брашно, изобилно
сирене
, изобилно масло, как ще се научите да правите баница или турския сладкиш баклава?
Искат да възпитат младото поколение. Един народ се възпитава, когато има излишък от енергия. Един човек, който няма излишък от енергия, ти не можеш да го възпиташ. Запример да допуснем едно просто правило. Ако нямаш излишък от енергия, какво можеш да направиш?
Ако нямаш изобилно брашно, изобилно
сирене
, изобилно масло, как ще се научите да правите баница или турския сладкиш баклава?
За тия турски сладкиши трябва да разточиш четирийсет тънки листа, да направиш хубава баклава. Трябва да туриш орехи. Знаете колко време заема да разточиш четирийсет листа. Точили ли сте? Правили ли сте баклава?
към беседата >>
8.
Законътъ за Божествената хармония / Законът за Божествената хармония
,
ООК
, София, 26.3.1941г.,
Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и
сирене
.
Нищо не може да свири. Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ. Този светия ти говори за обикновени работи. Откакъ съмъ дошълъ на земята, заболѣха ме ушитѣ да слушамъ хората да ми разправятъ, че сухъ хлѣбъ яли. После, крайно лицемѣрие има.
Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и
сирене
.
До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница. Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно.
към беседата >>
Гледам го – пред мене леща яде, после направил си зелник с масълце и
сирене
.
(втори вариант)
Нищо не може да свири. Говори, че въшките са го яли, че бълхите, че зъзнал, че нямал печка, че хляб нямал. Този светия ти говори за обикновени работи. Откак съм дошъл на земята, заболяха ме ушите да слушам хората да ми разправят, че сух хляб яли. После, крайно лицемерие има.
Гледам го – пред мене леща яде, после направил си зелник с масълце и
сирене
.
До мене леща яде, като остане сам – зелник яде, там направил баница. Пред мене се показва, че е много набожен, лицемерие е това. Какво ще иде пред Господа да се показва? Значи пред хората леща яде, сам, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно.
към втори вариант >>
9.
Настанало е Царството Божие
,
НБ
, София, 30.3.1941г.,
Развързал треската, напълнил тулума със
сирене
и отива на моста.
Като ме глътне, като вляза веднъж в неговия стомах, аз ще му кажа.“ Той чул това. Другата пита: „Ти къде ще идеш? “ Казва: „Ще ида при един съдия и него ще хвана.“ Овчарят заклал една овца, направил един тулум от кожата ѝ и като взел първата лъжица мляко, турил го в тулума и го завързал. През лятото, като напичало слънцето, тулумът се тресъл, треската тресла тулума цялото лято. Есента ще снемат овцете отгоре от планината долу – трябвал му тулумът.
Развързал треската, напълнил тулума със
сирене
и отива на моста.
И чува двете трески, пак се разговарят. Казва: „Сестра, какво си побледняла.“ Казва: „Онзи овчар нехранимайко ме тури в един тулум и цялото лято го тресох. Нищо не ми даде, щеше да ме умори. Ти колко си се оправила.“ Казва: „При съдията много добре минах. Доста добър човек, да идем и двете.“ Хванали съдията и едната го тресла вечер, другата – сутрин, че съдията си отишъл.
към беседата >>
10.
Добрият живот
,
УС
, София, 4.5.1941г.,
Аз изваждам топла пита и малко
сирене
, дам му.
Китът го глътнал за една минута, а този авторитет доказва за цял час, че ще може да го глътне. Защо не може да докаже. Вашето говорене е такова, когато някой път говорите, доказвате по цял час какво нещо е доброто. След като му доказваш, той казва огладнях. Няма нищо в торбата.
Аз изваждам топла пита и малко
сирене
, дам му.
Казвам: Това е сирене и пита. Той цял час ми доказва какво нещо е доброто. Аз не го разбирам. Сега като му дам от моя хляб и от сиренето ти разбираш. Казвам: Цял час говорих за доброто, отчупвам малко хляб и малко сирене, давам му.
към беседата >>
Казвам: Това е
сирене
и пита.
Защо не може да докаже. Вашето говорене е такова, когато някой път говорите, доказвате по цял час какво нещо е доброто. След като му доказваш, той казва огладнях. Няма нищо в торбата. Аз изваждам топла пита и малко сирене, дам му.
Казвам: Това е
сирене
и пита.
Той цял час ми доказва какво нещо е доброто. Аз не го разбирам. Сега като му дам от моя хляб и от сиренето ти разбираш. Казвам: Цял час говорих за доброто, отчупвам малко хляб и малко сирене, давам му. Туй, което на другите хора не си готов да правиш, никога на тебе няма да го направят.
към беседата >>
Сега като му дам от моя хляб и от
сиренето
ти разбираш.
Няма нищо в торбата. Аз изваждам топла пита и малко сирене, дам му. Казвам: Това е сирене и пита. Той цял час ми доказва какво нещо е доброто. Аз не го разбирам.
Сега като му дам от моя хляб и от
сиренето
ти разбираш.
Казвам: Цял час говорих за доброто, отчупвам малко хляб и малко сирене, давам му. Туй, което на другите хора не си готов да правиш, никога на тебе няма да го направят. Ако ти не мислиш добро за Господа, и Господ няма никога да мисли добро за тебе. Защото нашите хубави мисли, които пращаме при Господа, те се връщат при нас. И лошите мисли и те се връщат.
към беседата >>
Казвам: Цял час говорих за доброто, отчупвам малко хляб и малко
сирене
, давам му.
Аз изваждам топла пита и малко сирене, дам му. Казвам: Това е сирене и пита. Той цял час ми доказва какво нещо е доброто. Аз не го разбирам. Сега като му дам от моя хляб и от сиренето ти разбираш.
Казвам: Цял час говорих за доброто, отчупвам малко хляб и малко
сирене
, давам му.
Туй, което на другите хора не си готов да правиш, никога на тебе няма да го направят. Ако ти не мислиш добро за Господа, и Господ няма никога да мисли добро за тебе. Защото нашите хубави мисли, които пращаме при Господа, те се връщат при нас. И лошите мисли и те се връщат. Каквото мислиш се връща при тебе.
към беседата >>
11.
Едно ти не достига
,
НБ
, София, 11.5.1941г.,
Целия ден мислите само за ядене: че кашкавал няма,
сирене
няма, масълце по 150–200 грама дават, в хляба царевица има.
Щом не гориш къщите, няма човещина. Аз съм, който давам свобода. Всеки, който е затворен в някоя къща, аз я изгарям и го освобождавам. Казвам, хайде да работиш за Господа.“ Та казвам, вие постоянно мислите какво ще правите, как ще си изкарате прехраната.
Целия ден мислите само за ядене: че кашкавал няма,
сирене
няма, масълце по 150–200 грама дават, в хляба царевица има.
Влезете вътре, не е сготвено хубаво, неразположен си. Тамън се освободиш от закуската, мислиш за обеда, после пък – за вечерята. Хайде, вечеряш, сънят дошъл, лягаш на леглото под юргана. Ще се съблечеш, стане някаква тревога, идат аероплани, хайде, пак ставай, обличай се. Ако си в Англия, какво ще правиш?
към беседата >>
12.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Масло нѣмашъ,
сирене
нѣмашъ, това нѣма, онова нѣма, оризъ нѣма.
Иде следъ това, че ми казва: „Бамбашка работа, едва половината разноски покриваме. Отивамъ, вземамъ маслото и на мѣстото, както е нормирано, 90 лева ми искатъ. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трѣбва да го продавамъ 120 лева, (а) ако ме хванатъ“. Гледамъ – захарь нѣма, туй нѣма, дойдатъ братята – четатъ уроци.
Масло нѣмашъ,
сирене
нѣмашъ, това нѣма, онова нѣма, оризъ нѣма.
Казватъ: „Какво сте вие да ни заставяте? “ Казва: „Искамъ да намѣря“. „Иде ми, казва, да напусна тази работа вече“. Рекохъ: „ще почакате малко“. Азъ казвамъ: „Колко разноски имате?
към беседата >>
Масло нямаш,
сирене
нямаш,това няма, онова няма, ориз няма.
(втори вариант)
Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци.
Масло нямаш,
сирене
нямаш,това няма, онова няма, ориз няма.
Казват: „Какво сте вие да ни заставяте? ” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате?
към втори вариант >>
13.
Една дума
,
НБ
, София, 18.5.1941г.,
Намерила лисицата едно парче
сирене
от три килограма.
Казваш: „Туй ядене ми създаде...“ Неправилното ядене ти създава болестта. Ти желаеш повече, отколкото ти трябва. Казвам, страданието ти седи само в това: в излишната любов има страдание. Някъде искаме справедливо да е всичко, един милиметър да не иде, много тънко разпределяме. Знаете на какво мяза нашето разсъждение?
Намерила лисицата едно парче
сирене
от три килограма.
Котката и лисицата го видели заедно. Котката казва: „Да го разделим.“ Лисицата – по-хитра, казва: „Аз имам един приятел, той дели много хубаво.“ Тя мислила, че лъвът ще ѝ даде повече на нея. Дошла при лъва, казва: „Ти си арбитър на сиренето.“ „Тъй ли? Ще го разделя.“ Разделил го на две парчета, турил го на двете блюда на везните, и едното парче било по-голямо. Отхапал си.
към беседата >>
Дошла при лъва, казва: „Ти си арбитър на
сиренето
.“ „Тъй ли?
Някъде искаме справедливо да е всичко, един милиметър да не иде, много тънко разпределяме. Знаете на какво мяза нашето разсъждение? Намерила лисицата едно парче сирене от три килограма. Котката и лисицата го видели заедно. Котката казва: „Да го разделим.“ Лисицата – по-хитра, казва: „Аз имам един приятел, той дели много хубаво.“ Тя мислила, че лъвът ще ѝ даде повече на нея.
Дошла при лъва, казва: „Ти си арбитър на
сиренето
.“ „Тъй ли?
Ще го разделя.“ Разделил го на две парчета, турил го на двете блюда на везните, и едното парче било по-голямо. Отхапал си. Другото било по-голямо, от него отхапал. И така – ту от едното, ту от другото парче отхапвал, иска да ги изравни двете парчета. Лисицата вижда, че отива сиренето и му казва: „Стига толкова си го уравнявал.“ „Искам – казва – точно.“
към беседата >>
Лисицата вижда, че отива
сиренето
и му казва: „Стига толкова си го уравнявал.“ „Искам – казва – точно.“
Дошла при лъва, казва: „Ти си арбитър на сиренето.“ „Тъй ли? Ще го разделя.“ Разделил го на две парчета, турил го на двете блюда на везните, и едното парче било по-голямо. Отхапал си. Другото било по-голямо, от него отхапал. И така – ту от едното, ту от другото парче отхапвал, иска да ги изравни двете парчета.
Лисицата вижда, че отива
сиренето
и му казва: „Стига толкова си го уравнявал.“ „Искам – казва – точно.“
Ще ви приведа тук един друг пример с трима македонци. Той не е за упрек. Един македонец иде в София и забогатява. Имал двама души братя и двамата ги повиква да работят с него. Заедно колониални стоки продавали.
към беседата >>
14.
Посрещане на Любовта
,
НБ
, София, 8.6.1941г.,
На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото
сирене
, мляко, че масло, че сладкиш хубав.
Не ви проповядвам да се отказвате от света, да живеете в света, нека станете тлъсти. Който е сух, да стане малко тлъст. Който не е ял, да яде, богато да яде. Ние не проповядваме едно учение на просия. Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича.
На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото
сирене
, мляко, че масло, че сладкиш хубав.
Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина.
към беседата >>
15.
Царството Божие / Името, царството и волята Божия
,
СБ
,
УС
, София, 21.9.1941г.,
Влезе вкъщи без позволение, вземе
сирене
, вземе някой комат, питата завлече.
(втори вариант)
Ти казваш: “Кучето има ли някакъв характер? ” Единственият характер е, че кучето не учи. Сега не учи нищо. Цели години седи в дома ти, не учи нищо, никакъв диплом няма. Всеки ден ще го побият, че е направило някаква погрешка.
Влезе вкъщи без позволение, вземе
сирене
, вземе някой комат, питата завлече.
Един български земеделец ми разправяше: “Обичах да си оставям хляба в торбата на земята. Един ден отивам, торбата изчезнала. Едно голямо овчарско куче задигнало торбата с хляба. Оттам насетне, като отивах на нивата, качвах торбата с хляба нависоко, че като дойде някое куче, да не може да я достигне. Не оставях торбата на земята долу.”
към втори вариант >>
16.
От север към юг / С любов
,
СБ
, София, 22.9.1941г.,
В тази скромната форма, в която живея, и аз разбирам туй учение.” Имаше
сирене
не е бутнала.
(втори вариант)
Аз, като съм излизал от стаята си, загледал съм се някъде, тя се провряла между краката ми и влязла. Влизам в стаята и виждам, че тя се разхожда. Иска да ми се покаже и казва: “Имайте доверие в мене, новото учение аз съм го приложила. Има много хубави неща за ядене, нищо не съм бутнала.” Разхожда се из стаята. Дойде до мене, като че заспала, казва: “Дойдох в стаята ти да ти покажа да имаш малко доверие.
В тази скромната форма, в която живея, и аз разбирам туй учение.” Имаше
сирене
не е бутнала.
Имаше други хубави неща за ядене не ги бутнала. Като видях, че е толкова внимателна, взех че й направих баница. Взех от мекото на хляба със сирене, стиснах го и й го дадох. Тя казва: “Благодаря.” Казах й: “Искам не само в моята стая, но навсякъде. Казвам: Как се отнасяш с мишките, ами с птичките как се отнасяш?
към втори вариант >>
Взех от мекото на хляба със
сирене
, стиснах го и й го дадох.
(втори вариант)
Има много хубави неща за ядене, нищо не съм бутнала.” Разхожда се из стаята. Дойде до мене, като че заспала, казва: “Дойдох в стаята ти да ти покажа да имаш малко доверие. В тази скромната форма, в която живея, и аз разбирам туй учение.” Имаше сирене не е бутнала. Имаше други хубави неща за ядене не ги бутнала. Като видях, че е толкова внимателна, взех че й направих баница.
Взех от мекото на хляба със
сирене
, стиснах го и й го дадох.
Тя казва: “Благодаря.” Казах й: “Искам не само в моята стая, но навсякъде. Казвам: Как се отнасяш с мишките, ами с птичките как се отнасяш? ” Тя пак преглъща Казва: “Намислила съм да стана вегетарианка, но един дявол има в мене. Като видя птичката, като видя мишката, не може да се въздържа. Казва: Виж, днес направих първия опит.
към втори вариант >>
Ако тя беше бутала
сиренето
, защото по някой път бута хляба,
сиренето
, а по някой път прави и други безобразни работи.
(втори вариант)
Когато влезете в Божествената къща, нищо не бутайте. Чакайте Господ, като дойде, да ви даде. Не бутайте, но вземете онова, което той ви даде. Той, като дойде, нищо няма да ви каже. Господ ще мълчи.
Ако тя беше бутала
сиренето
, защото по някой път бута хляба,
сиренето
, а по някой път прави и други безобразни работи.
Аз взимам поука от това и казвам, умна котка. В дадения случай поведението е добро. Като я видях, като влизам в стаята си, казвам си тя е направила някоя пакост. Те са носители на известни болести, на известни микроби, понеже ходят на нечисти места, ядат нечисти работи, та като влязат вкъщи и бутнат тук и там, оставят някои зарази. Та казвам, като влезем в светилището вътре, трябва да бъдем изправни.
към втори вариант >>
17.
Божественият и човешкият порядък
,
УС
, София, 9.11.1941г.,
Идва при мен една сестра, една млада сестра, носи едно парченце
сирене
.
Тези хора днес са ожесточени и се бият за земя. За земя и за хляб се бият. Бог създаде земята за всички хора. Вие се безпокоите сега какво ще стане с вас при тези четиристотин грама хляб на ден. И масло няма.
Идва при мен една сестра, една млада сестра, носи едно парченце
сирене
.
Взела за един месец малко, половин килограм, и от него отрязала петдесет–шейсет грама сирене и го носи, държи го и ми казва: „Да го вкусиш.“ Казвам ѝ: „На тебе няма да ти стигне.“ Днес захар няма, това-онова няма. В природата има голямо богатство. Бог е предвидил всичко. Хората страдат от голяма скържавост, от безлюбие. А всичко има преизобилно.
към беседата >>
Взела за един месец малко, половин килограм, и от него отрязала петдесет–шейсет грама
сирене
и го носи, държи го и ми казва: „Да го вкусиш.“ Казвам ѝ: „На тебе няма да ти стигне.“ Днес захар няма, това-онова няма.
За земя и за хляб се бият. Бог създаде земята за всички хора. Вие се безпокоите сега какво ще стане с вас при тези четиристотин грама хляб на ден. И масло няма. Идва при мен една сестра, една млада сестра, носи едно парченце сирене.
Взела за един месец малко, половин килограм, и от него отрязала петдесет–шейсет грама
сирене
и го носи, държи го и ми казва: „Да го вкусиш.“ Казвам ѝ: „На тебе няма да ти стигне.“ Днес захар няма, това-онова няма.
В природата има голямо богатство. Бог е предвидил всичко. Хората страдат от голяма скържавост, от безлюбие. А всичко има преизобилно. Всяка година преизобилно се изпраща от слънцето храна, но тази храна не е определена.
към беседата >>
18.
Музикални подтици
,
ООК
, София, 12.11.1941г.,
Гладен сте.“ В торбата има хляб, отрежете му, дайте му
сирене
, там има, дайте му една чаша вода.
Кажеш му една положителна дума – веднага се изменя неговото състояние. Ти може да възбудиш един човек да извърши една дисхармонична постъпка, може и да го упътиш да извърши нещо много човеколюбиво. Ти го погледнеш така и кажеш: „На Ваше разположение съм. Ако обичате, на Ваше разположение съм. Каквото обичате, ще направя за Вас.
Гладен сте.“ В торбата има хляб, отрежете му, дайте му
сирене
, там има, дайте му една чаша вода.
Казваш: „Какво искаш ти? Тук не се продава хляб. Не ме [е] поставил баща ми да ти слугувам.“ Човека ще го предизвикаш, плесне те, господар е на положението. Сега ние се намираме в един свят, не е нашият свят свободен. Тепърва има да извоюваме своята свобода.
към беседата >>
19.
Да обичаш и да те обичат
,
УС
, София, 16.11.1941г.,
Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със
сирене
?
И на нивата искаш баща ти да оре, ти като господар да ходиш около него, да се разхождаш, да мислиш, че си нещо. Вкъщи ще уповаваш на баща си, на нивата ще уповаваш на себе си. Баща ти трябва да дойде да прегледа нивата: как си орал, как си посял. Ще каже: „Много добре изорана.“ Ако не си изорал нивата, ще каже, че не е добре изорана нивата и не е добре посята. Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено както трябва.“ Идат от невидимия свят и правят ревизия.
Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със
сирене
?
Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене.
към беседата >>
Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама
сирене
, тя отделила половината за мене.
Баща ти трябва да дойде да прегледа нивата: как си орал, как си посял. Ще каже: „Много добре изорана.“ Ако не си изорал нивата, ще каже, че не е добре изорана нивата и не е добре посята. Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено както трябва.“ Идат от невидимия свят и правят ревизия. Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене? Не зная дали ще можете да направите.
Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама
сирене
, тя отделила половината за мене.
Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система.
към беседата >>
Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене
сирене
.
Ще каже: „Много добре изорана.“ Ако не си изорал нивата, ще каже, че не е добре изорана нивата и не е добре посята. Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено както трябва.“ Идат от невидимия свят и правят ревизия. Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене? Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене.
Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене
сирене
.
Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка.
към беседата >>
Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното
сирене
.
Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено както трябва.“ Идат от невидимия свят и правят ревизия. Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене? Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене.
Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното
сирене
.
Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка. Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата.
към беседата >>
Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното
сирене
.
Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене? Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене.
Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното
сирене
.
Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка. Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата. Майката приготвяла яйцата за гости.
към беседата >>
Казвам: „Да ти дам моето
сирене
.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене.
Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене.
Казвам: „Да ти дам моето
сирене
.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене.
Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка. Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата. Майката приготвяла яйцата за гости. Иде синът ѝ, не знае, че майката има гости и, по яйце на хапка, изяда яйцата.
към беседата >>
20.
Любов и Обич
,
ООК
, София, 26.11.1941г.,
Ако така примечи, ще взема хляб и малко
сирене
ще туря.
Сега имате обикновените вярвания. За пример, аз имам една котка. Аз не съм приятел с котките и не съм приятел по единствената причина, че винаги в котката има нещо лицемерно. Има нещо в нея, което е добро, примечи отвън. Някой път примечат, оставям ги да мечат.
Ако така примечи, ще взема хляб и малко
сирене
ще туря.
Давам ѝ само хляб – не го яде. Туря сирене – яде го. По някой път тя мисли, че аз съм слуга, а тя – господарка. Като дойде, примечи, заповядва. Казва: „Много добър слуга си!
към беседата >>
Туря
сирене
– яде го.
Аз не съм приятел с котките и не съм приятел по единствената причина, че винаги в котката има нещо лицемерно. Има нещо в нея, което е добро, примечи отвън. Някой път примечат, оставям ги да мечат. Ако така примечи, ще взема хляб и малко сирене ще туря. Давам ѝ само хляб – не го яде.
Туря
сирене
– яде го.
По някой път тя мисли, че аз съм слуга, а тя – господарка. Като дойде, примечи, заповядва. Казва: „Много добър слуга си! “ След като се наяде, замине си. Пак дойде, пак примечи, аз изляза.
към беседата >>
21.
Трите качества на тона
,
УС
, София, 7.12.1941г.,
Едва намерили малко
сирене
и кашкавал, и черен хляб нарязан.
Болест и страдание са две неща различни. Болестта, това са гости, които искат да ядат и пият. Всеки, който се разболява, той има доста гости, дошли неканени, казват: „Има-няма, ще дадеш, ще намериш.“ Ние наскоро бяхме на гости на едно място. Разбира се, оплакват се, че като ни викат, нямало портокали, после, че масло нямало на трапезата, търсили, но не могли да намерят.
Едва намерили малко
сирене
и кашкавал, и черен хляб нарязан.
Едно време бял хляб, сега няма. Казвам: на такава малка дажба викат ни на гости. Защо ни викат? Искат да знаят ще се свърши ли войната. Ние нищо не им казваме.
към беседата >>
22.
Умът и сърцето
,
ООК
, София, 17.12.1941г.,
Имате едно недоволство, че хляб няма,
сирене
няма.
Най-после разположен сте. Във вас се заражда едно естествено желание, но периодически сте неразположен от глада, отвътре искате да ядете, но в къщи нищо няма за ядене. Седите, не сте разположен. Започвате да ставате недоволен, как да намерите хляб. Яде ви се хляб, недоволен сте, че нямате хляб.
Имате едно недоволство, че хляб няма,
сирене
няма.
Казвате: „Защо да няма сирене? “ Искате хляб и сирене. Казвате: „Защо да няма това? “ Недоволен сте, защо зимно време нямате въглища да се стоплите. Седите неразположен.
към беседата >>
Казвате: „Защо да няма
сирене
?
Във вас се заражда едно естествено желание, но периодически сте неразположен от глада, отвътре искате да ядете, но в къщи нищо няма за ядене. Седите, не сте разположен. Започвате да ставате недоволен, как да намерите хляб. Яде ви се хляб, недоволен сте, че нямате хляб. Имате едно недоволство, че хляб няма, сирене няма.
Казвате: „Защо да няма
сирене
?
“ Искате хляб и сирене. Казвате: „Защо да няма това? “ Недоволен сте, защо зимно време нямате въглища да се стоплите. Седите неразположен. Значи от какво произтича недоволството?
към беседата >>
“ Искате хляб и
сирене
.
Седите, не сте разположен. Започвате да ставате недоволен, как да намерите хляб. Яде ви се хляб, недоволен сте, че нямате хляб. Имате едно недоволство, че хляб няма, сирене няма. Казвате: „Защо да няма сирене?
“ Искате хляб и
сирене
.
Казвате: „Защо да няма това? “ Недоволен сте, защо зимно време нямате въглища да се стоплите. Седите неразположен. Значи от какво произтича недоволството? От нуждите.
към беседата >>
23.
Дрехата на Любовта, на Мъдроста и на Истината
,
УС
, София, 18.1.1942г.,
Също казваха, че българите не знаят как да си правят
сиренето
.
Аз не съм намерил нито едно истинско изпитание. Христос имаше изпитания да носи греховете на хората. Той, без да е грешил, плаща за другите борчовете им, изплаща дългове, оправя чужди работи. Той да страда, разбирам, но вие от какво страдате? Преди години някои, които се връщаха от странство, казваха, че в странство оставят месото три–четири дни да стои, да започне да се вмирисва, тогава, казват, става по-добро за готвене.
Също казваха, че българите не знаят как да си правят
сиренето
.
В Швейцария го правят, и се развъждат червейчета. Българинът тлъсто сирене с червейчета не обича, българинът казва: „Аз от новата култура с червейчета сирене не искам да ям.“ Казват: „В странство, в новата култура, с червейчета правят сиренето.“ Българинът не вярва в туй и аз не вярвам в туй. Казва: „Кашкавал с червейчета не ям.“ Във всяка една работа, когато има червейчета, ние не вярваме. Разправяше ми един българин, много добър българин, не от нашите, казва: „Какво да правя, кажи, как да разреша въпроса? Турил съм си правило: сиромах като дойде, да не го изпъждам.
към беседата >>
Българинът тлъсто
сирене
с червейчета не обича, българинът казва: „Аз от новата култура с червейчета
сирене
не искам да ям.“ Казват: „В странство, в новата култура, с червейчета правят
сиренето
.“ Българинът не вярва в туй и аз не вярвам в туй.
Той, без да е грешил, плаща за другите борчовете им, изплаща дългове, оправя чужди работи. Той да страда, разбирам, но вие от какво страдате? Преди години някои, които се връщаха от странство, казваха, че в странство оставят месото три–четири дни да стои, да започне да се вмирисва, тогава, казват, става по-добро за готвене. Също казваха, че българите не знаят как да си правят сиренето. В Швейцария го правят, и се развъждат червейчета.
Българинът тлъсто
сирене
с червейчета не обича, българинът казва: „Аз от новата култура с червейчета
сирене
не искам да ям.“ Казват: „В странство, в новата култура, с червейчета правят
сиренето
.“ Българинът не вярва в туй и аз не вярвам в туй.
Казва: „Кашкавал с червейчета не ям.“ Във всяка една работа, когато има червейчета, ние не вярваме. Разправяше ми един българин, много добър българин, не от нашите, казва: „Какво да правя, кажи, как да разреша въпроса? Турил съм си правило: сиромах като дойде, да не го изпъждам. Една вечер дойде един, но той с въшки, остави ни толкоз въшки, че още от тях не можем да се освободим. Според тебе какво трябваше да направя?
към беседата >>
24.
И пак пишеше
,
НБ
, София, 8.2.1942г.,
Набрани неща като
сирене
в една кожа, то е смях.
Хиляди години учеха и слонът беше учен професор, с всичките дипломи. Обаче, този слон като влезе в човешкото царство, стана малко дете, едва го приемат в първо отделение. Мнозина от вас мислят, като идат в оня свят, как ще ги приемат. Хората имат много смешни идеи за оня свят. Не смешни, защото смях произтича от мях.
Набрани неща като
сирене
в една кожа, то е смях.
Такива работи ние сме насъбрали и мисли, че знае какво е оня сят. Невъзможно е човек да знае, какво има в оня свят, без човек да е ходил. Има някои ясновидци, които виждат, но туй, което ясновидците виждат, то е друго. Те виждат само картини от оня свят, както вие виждате работите на кино. Но кината не представят нещо реално.
към беседата >>
25.
Постижения
,
МОК
, София, 27.3.1942г.,
Вземете сега една котка, влезе в къщи и яла е
сирене
.
Страданието е смекчаване, да ви турят някъде за (да се смекчите). Защото, ако няма тия страдания, несъвместими са. Сега имате буквата А – тя е написана според правилата. Ако отгоре започвате тънко, долу дебело, после пак тънко и пак дебело, какво показва? Отначало започваш дебело, като дойдат големите съпротивления, станеш твърд, после дойдат хубавите условия, пак ставаш мек.
Вземете сега една котка, влезе в къщи и яла е
сирене
.
Усеща погрешката си, мяучи. Ако вие си позволите да я биете повече отколкото трябва, опълчи се срещу вас. Казва: „Направих погрешката, че ядох сиренето, но боят е повече“. Като дойде повече бой за сиренето, опълчи се, ококори се насреща ви. Започвате да мислите, че може да се нахвърли отгоре ви и да ви даде един хубав урок.
към беседата >>
Казва: „Направих погрешката, че ядох
сиренето
, но боят е повече“.
Ако отгоре започвате тънко, долу дебело, после пак тънко и пак дебело, какво показва? Отначало започваш дебело, като дойдат големите съпротивления, станеш твърд, после дойдат хубавите условия, пак ставаш мек. Вземете сега една котка, влезе в къщи и яла е сирене. Усеща погрешката си, мяучи. Ако вие си позволите да я биете повече отколкото трябва, опълчи се срещу вас.
Казва: „Направих погрешката, че ядох
сиренето
, но боят е повече“.
Като дойде повече бой за сиренето, опълчи се, ококори се насреща ви. Започвате да мислите, че може да се нахвърли отгоре ви и да ви даде един хубав урок. Та казвам: Никога в природата не трябва да пресиляме нещата. Човек трябва да знае своето право в какво седи. В какво седи правото на човека?
към беседата >>
Като дойде повече бой за
сиренето
, опълчи се, ококори се насреща ви.
Отначало започваш дебело, като дойдат големите съпротивления, станеш твърд, после дойдат хубавите условия, пак ставаш мек. Вземете сега една котка, влезе в къщи и яла е сирене. Усеща погрешката си, мяучи. Ако вие си позволите да я биете повече отколкото трябва, опълчи се срещу вас. Казва: „Направих погрешката, че ядох сиренето, но боят е повече“.
Като дойде повече бой за
сиренето
, опълчи се, ококори се насреща ви.
Започвате да мислите, че може да се нахвърли отгоре ви и да ви даде един хубав урок. Та казвам: Никога в природата не трябва да пресиляме нещата. Човек трябва да знае своето право в какво седи. В какво седи правото на човека? Какво разбирате под думата „право на човека“?
към беседата >>
26.
Трите положения
,
УС
, София, 12.4.1942г.,
Минава лисица и вижда петела: мълчи и в клюна си има едно парче
сирене
.
Всичката тази любов ще ви причини само големи страдания. Има една вътрешна лъжа в човека, лъжата на любовта, туй, което не е. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Тази любов ето на какво уподобявам. Давам един пример.
Минава лисица и вижда петела: мълчи и в клюна си има едно парче
сирене
.
Тя казва: „Каква райска птица, какво хубаво същество Бог е създал. Какъв ли ангелски глас има? Я попей, ще ми бъде приятно.“ Петелът се възхитил и изкукуригал. Сиренето паднало и лисицата го изяла. Петелът казва: „Много хубаво пях, но сиренето отиде.“ Втората година пак минава лисицата, петелът седи със сиренето.
към беседата >>
Сиренето
паднало и лисицата го изяла.
Давам един пример. Минава лисица и вижда петела: мълчи и в клюна си има едно парче сирене. Тя казва: „Каква райска птица, какво хубаво същество Бог е създал. Какъв ли ангелски глас има? Я попей, ще ми бъде приятно.“ Петелът се възхитил и изкукуригал.
Сиренето
паднало и лисицата го изяла.
Петелът казва: „Много хубаво пях, но сиренето отиде.“ Втората година пак минава лисицата, петелът седи със сиренето. Тя го хвали, но той казва: „Чакай да изям сиренето, че тогава ще ти пея.“ Сега и на вас препоръчвам, като изядете сиренето, тогава да попеете. Щом е сиренето в устата, не пейте. Сега туй положение не е за осъждане. Ние се намираме в един фалшив свят.
към беседата >>
Петелът казва: „Много хубаво пях, но
сиренето
отиде.“ Втората година пак минава лисицата, петелът седи със
сиренето
.
Минава лисица и вижда петела: мълчи и в клюна си има едно парче сирене. Тя казва: „Каква райска птица, какво хубаво същество Бог е създал. Какъв ли ангелски глас има? Я попей, ще ми бъде приятно.“ Петелът се възхитил и изкукуригал. Сиренето паднало и лисицата го изяла.
Петелът казва: „Много хубаво пях, но
сиренето
отиде.“ Втората година пак минава лисицата, петелът седи със
сиренето
.
Тя го хвали, но той казва: „Чакай да изям сиренето, че тогава ще ти пея.“ Сега и на вас препоръчвам, като изядете сиренето, тогава да попеете. Щом е сиренето в устата, не пейте. Сега туй положение не е за осъждане. Ние се намираме в един фалшив свят. Ти си отишъл и си купил фалшива стока, която не е обработена.
към беседата >>
Тя го хвали, но той казва: „Чакай да изям
сиренето
, че тогава ще ти пея.“ Сега и на вас препоръчвам, като изядете
сиренето
, тогава да попеете.
Тя казва: „Каква райска птица, какво хубаво същество Бог е създал. Какъв ли ангелски глас има? Я попей, ще ми бъде приятно.“ Петелът се възхитил и изкукуригал. Сиренето паднало и лисицата го изяла. Петелът казва: „Много хубаво пях, но сиренето отиде.“ Втората година пак минава лисицата, петелът седи със сиренето.
Тя го хвали, но той казва: „Чакай да изям
сиренето
, че тогава ще ти пея.“ Сега и на вас препоръчвам, като изядете
сиренето
, тогава да попеете.
Щом е сиренето в устата, не пейте. Сега туй положение не е за осъждане. Ние се намираме в един фалшив свят. Ти си отишъл и си купил фалшива стока, която не е обработена. Понеже си взел фалшива стока, продаваш я фалшива.
към беседата >>
Щом е
сиренето
в устата, не пейте.
Какъв ли ангелски глас има? Я попей, ще ми бъде приятно.“ Петелът се възхитил и изкукуригал. Сиренето паднало и лисицата го изяла. Петелът казва: „Много хубаво пях, но сиренето отиде.“ Втората година пак минава лисицата, петелът седи със сиренето. Тя го хвали, но той казва: „Чакай да изям сиренето, че тогава ще ти пея.“ Сега и на вас препоръчвам, като изядете сиренето, тогава да попеете.
Щом е
сиренето
в устата, не пейте.
Сега туй положение не е за осъждане. Ние се намираме в един фалшив свят. Ти си отишъл и си купил фалшива стока, която не е обработена. Понеже си взел фалшива стока, продаваш я фалшива. Никога не купувай фалшива стока.
към беседата >>
27.
Малки опити
,
МОК
, София, 24.4.1942г.,
Ако от музиката не можеш да извадиш както онзи, който подсирва млякото и изважда
сирене
, тогава каква цел има подсирването?
Сега вие трябва да слушате, когато говорите някому. Кажете една дума. Този човек върви по пътя и вие го спирате с вашата дума. Започвате разговор. Искате от него да вземете, да научите нещо, което вас ви е потребно.
Ако от музиката не можеш да извадиш както онзи, който подсирва млякото и изважда
сирене
, тогава каква цел има подсирването?
Ще го прецедиш, ще го извадиш. Не само тъй поразбъркаш въздуха да направиш някакви трептения. Съвременните хора като пеят, развалят гласа си, започват да пеят, имат доста хубав глас, колкото повече пеят, развалят гласа си. Значи пеят без слюнка. В музиката идеята се заражда в ума, подема се от сърцето и се изпълнява от волята.
към беседата >>
28.
Примирете се със себе си
,
ООК
, София, 13.5.1942г.,
Представете си, че са евтини работи, едно агне – 15 лева, една кокошка – 3 лева, маслото – 2,50 лева,
сиренето
– 1,50 лева килото.
Какво добиваш? Живееш на Земята и представете си, че живеете за един [ден] само, от изгрева на Слънцето до залеза на Слънцето, живееш само за един ден, след туй не знаеш накъде. Имаш 100 лева в джоба си, за какво ще ти послужат? Ще си купиш хляб с тях, ще си купиш круши, ябълки. Може да си купиш млечице, масълце (то беше в хубавите времена), можеш да си купиш рибица, скумрия, можеш да си купиш тлъста кокошка, някое агънце.
Представете си, че са евтини работи, едно агне – 15 лева, една кокошка – 3 лева, маслото – 2,50 лева,
сиренето
– 1,50 лева килото.
Тия пари имаш и си осигурен от сутрин до вечер. Какво ще правите, като изгрее Слънцето? Най-първо станете сутрин, събудите се, хванете юргана и питате се защо сте дошли на Земята. Не знаете. Защо изгрява Слънцето?
към беседата >>
29.
Да работим с радост
,
УС
, София, 18.10.1942г.,
В българина харесвам – една хубава черта има: като дойде гост, от скоро смляно брашно ще опекат прясна погача, после ще извадят прясно
сирене
.
“ „Нямам.“ „Хайде да излезем да се разходим.“ В повторението на нещата нищо не се печели. Казвате: „Да обичаме, да се любим.“ Ти кажи, и го направи. Ама тъй казал Илия, тъй са казали пророците, тъй е казал Йеремия, че Адам какво казал. Много добре, Адам тъй казал, туй направил, онова направил, Господ това направил, онова направил. Говорете нещо ново.
В българина харесвам – една хубава черта има: като дойде гост, от скоро смляно брашно ще опекат прясна погача, после ще извадят прясно
сирене
.
Та ви казвам, печете пресни погачи. Не изваждайте стар петмез. Всички ние остаряваме от еднообразие, повторение на нещата, какво са казали едно време, какво е казал Господ. Нямам нищо против. Но Господ от памтивека не е престанал да говори, и сега говори.
към беседата >>
30.
Търсете Господа!
,
НБ
, София, 18.10.1942г.,
Ще вземеш малка бучка
сирене
.
Като тръгнеш за Витоша, тебе не ти трябва една раница от 30 килограма, не ти трябва раница от 20 килограма, не ти трябва раница от 10 килограма, но ти трябва 5 килограма: хляб, сиренце, 2–3 ризи – всичко 5 килограма, за да бъдеш свободен. Ти отиваш за цяла седмица на Витоша, носиш грамадна раница. Най-после ти с Любов отиваш на Витоша, никакъв хляб не трябва да носиш, само ще носиш една малка просфора, от тези малките питки, едно малко симидче. 4–5 дена ще се храниш с него и то пак ще бъде толкова голямо. Ти ще ядеш, то ще се увеличава.
Ще вземеш малка бучка
сирене
.
Небесното сирене е много хубаво, защото е направено от Божествените крави, то е чисто сирене. Казвате: „Как сирене да яде, нали учениците на Христа опекли риба и той яде? “ Каква беше тази риба, която пекоха учениците на Христа? Тя беше риба, хваната от Божествения аквариум, донесена от небесната риба. И аз съм ял.
към беседата >>
Небесното
сирене
е много хубаво, защото е направено от Божествените крави, то е чисто
сирене
.
Ти отиваш за цяла седмица на Витоша, носиш грамадна раница. Най-после ти с Любов отиваш на Витоша, никакъв хляб не трябва да носиш, само ще носиш една малка просфора, от тези малките питки, едно малко симидче. 4–5 дена ще се храниш с него и то пак ще бъде толкова голямо. Ти ще ядеш, то ще се увеличава. Ще вземеш малка бучка сирене.
Небесното
сирене
е много хубаво, защото е направено от Божествените крави, то е чисто
сирене
.
Казвате: „Как сирене да яде, нали учениците на Христа опекли риба и той яде? “ Каква беше тази риба, която пекоха учениците на Христа? Тя беше риба, хваната от Божествения аквариум, донесена от небесната риба. И аз съм ял. То е мое разбиране.
към беседата >>
Казвате: „Как
сирене
да яде, нали учениците на Христа опекли риба и той яде?
Най-после ти с Любов отиваш на Витоша, никакъв хляб не трябва да носиш, само ще носиш една малка просфора, от тези малките питки, едно малко симидче. 4–5 дена ще се храниш с него и то пак ще бъде толкова голямо. Ти ще ядеш, то ще се увеличава. Ще вземеш малка бучка сирене. Небесното сирене е много хубаво, защото е направено от Божествените крави, то е чисто сирене.
Казвате: „Как
сирене
да яде, нали учениците на Христа опекли риба и той яде?
“ Каква беше тази риба, която пекоха учениците на Христа? Тя беше риба, хваната от Божествения аквариум, донесена от небесната риба. И аз съм ял. То е мое разбиране. Така сме по-близо до реалността на нещата.
към беседата >>
31.
Новият път
,
УС
, София, 8.11.1942г.,
Като дойде Устабашиев,
сиренето
изчезна, маслото изчезна, житото изчезна, всичко изчезна.
Ако кажем, че това слънце е едно, а онова е било друго, то е заблуждение. Дошъл някой друг, нов Мойсей – Устабашиев, човек, който е турил устата си да брътви. Дошъл някой, има Христовия Дух да оправи света. Оправи ги, бият се хората, избиват се. В България, като дошъл Устабашиев, турил закона за 250 грама хляб.
Като дойде Устабашиев,
сиренето
изчезна, маслото изчезна, житото изчезна, всичко изчезна.
Новият Мойсей дойде в света. Аз ви казвам, не искам вие да бъдете Устабашиевци, не искам да бъдете нови Христосци. Казват: „Човек ще оправи света.“ То е заблуждение. Ти си се родил от баща и майка. Родили те тебе, слабия човек, ще оправиш света.
към беседата >>
32.
Да благодарим
,
ООК
, София, 25.11.1942г.,
Сега от брашно прясна пита направена, да може с масло да се готви, не това онова, с червен пипер, с черен пипер, с развалено масло, турено развалено
сирене
.
Когато се освобождаваш да говориш, да чувстваш, да ядеш, ти си свободен. Три неща има. Сега вашите деди и прадеди са ви дали много лоши мерки за яденето. Каквото и да е отгоре, отгоре. Най-хубавото ядене – ще ядеш само хляб, най-хубав хляб, пресен хляб.
Сега от брашно прясна пита направена, да може с масло да се готви, не това онова, с червен пипер, с черен пипер, с развалено масло, турено развалено
сирене
.
Ако след всяко ядене, то не може да събуди в тебе благородна мисъл, то не е ядене. Не трябва да бъдем гладни никога и никога не трябва да бъдем преситени. След всяко ядене в нас да се яви желанието да ядем пак наново, с още по-голямо удоволствие да ядем. След всяко ядене да се събуди една хубава мисъл, едно хубаво чувство, една хубава постъпка, тогава яденето е нормално. Христос казва: „Ако Ме обичате“.
към беседата >>
Ще нарежете картошки, ще турите зехтин, малко
сирене
вмирисано, кашкавал, като го ядеш почернял, че като го ядеш, ще ти изкърти зъбите.
Аз ще ви приготвя един обяд или от череши, или от първокачествени ябълки, или от първокачествено грозде, хубав хляб, направен от житени зърна, които са големи като яйца. Ще ви туря три зърна, големи като яйца, ще ви туря една ябълка, ще туря череши, после ще туря една голяма круша и за себе си и ще седна. Аз при вас и моите слуги и вашите слуги ще ядат така. Ще дойде моят господар и вашият господар. Сега какво ще направите?
Ще нарежете картошки, ще турите зехтин, малко
сирене
вмирисано, кашкавал, като го ядеш почернял, че като го ядеш, ще ти изкърти зъбите.
Като седнете да ядете, трябва да пеете. Седнете на един хубав обяд, каква песен трябва? Вие не пеете на обяда, сутрин като станете, пак не пеете. Бързате. Една песен трябва да се пее, от три-четири думи една песен. Каква песен бихте изпели сега?
към беседата >>
33.
Нов поздрав
,
ООК
, София, 23.12.1942г.,
“ Взех топла пита със
сирене
, дадох му малко мед, оставих му и малко чай.
Казвам: „Те имат мъчнотии, хора са. И ти имаш мъчнотии, не им връзвай кусур“. Казва: „Какво да не им връзвам кусур, не изпълняват Божия закон“. Казвам: „Аз ще изпълня закона“. – „Че как ще го изпълниш?
“ Взех топла пита със
сирене
, дадох му малко мед, оставих му и малко чай.
Казва: „Брей, имало добри хора“. Казвам: „Че има, разбира се“. Какво ви коства да нахраните този човек, да се смени неговото състояние. Казвам: не връзвай кусур на хората, да си губиш времето. Някой българин отива на нивата, с колата си отива да оре.
към беседата >>
34.
Новата идея
,
УС
, София, 7.3.1943г.,
Всичките храни, които ядем, масло, кашкавал,
сирене
, през двайсет ръце са минали и всеки е вложил нещо, и разваля се
сиренето
, кашкавалът, маслото.
Както е сладък хлябът, и аз да бъда така сладък. Като пиеш вода, бъди добър като водата. Туй, което влиза в тебе, бъди като него, не търси нещо отвън.“ Казва ми: „Лесна работа.“ Никакви книги не трябват. Всичкото зло седи там, че житото, като се пипа от лошите хора, като мине през десет ръце, които са лоши, туй зло минава и в житото. Зависи през какви ръце минава хлябът.
Всичките храни, които ядем, масло, кашкавал,
сирене
, през двайсет ръце са минали и всеки е вложил нещо, и разваля се
сиренето
, кашкавалът, маслото.
Не че самото сирене, кашкавал са лоши, но онова, което хората са вложили вътре. Сега като привеждам Библията, бих желал за свещените книги да се изберат най-добрите хора да ги преведат, тия хора, които в ума си нямат никаква лоша мисъл и да разбират езика много добре. Сега ще изберат някого, ще му платят. Тия хора не са толкоз добри, не са и толкоз учени. Като минава писаното през техния ум, влагат нещо от себе си.
към беседата >>
Не че самото
сирене
, кашкавал са лоши, но онова, което хората са вложили вътре.
Като пиеш вода, бъди добър като водата. Туй, което влиза в тебе, бъди като него, не търси нещо отвън.“ Казва ми: „Лесна работа.“ Никакви книги не трябват. Всичкото зло седи там, че житото, като се пипа от лошите хора, като мине през десет ръце, които са лоши, туй зло минава и в житото. Зависи през какви ръце минава хлябът. Всичките храни, които ядем, масло, кашкавал, сирене, през двайсет ръце са минали и всеки е вложил нещо, и разваля се сиренето, кашкавалът, маслото.
Не че самото
сирене
, кашкавал са лоши, но онова, което хората са вложили вътре.
Сега като привеждам Библията, бих желал за свещените книги да се изберат най-добрите хора да ги преведат, тия хора, които в ума си нямат никаква лоша мисъл и да разбират езика много добре. Сега ще изберат някого, ще му платят. Тия хора не са толкоз добри, не са и толкоз учени. Като минава писаното през техния ум, влагат нещо от себе си. Та казвам, ако аз бих ви проповядвал да бъдете добри, ще ви кажа: никога не посрещайте слънцето през прозорец, през стъкло.
към беседата >>
35.
Движение, учение и работа
,
НБ
, София, 25.4.1943г.,
Някой оставил
сирене
, около половин килограм в паницата, много хубаво
сирене
.
Мислите, онова ухание, което излиза от едно цвете, не е Божествено? Онова дихание, което излиза от котката, не е Божествено? Казвам: Котката е котка, тя е научила някои посторонни работи отпосле. В нея има човешко съзнание. Наскоро имах една котка.
Някой оставил
сирене
, около половин килограм в паницата, много хубаво
сирене
.
Тя се качила горе, снела сиренето, яла, бутнала го, паницата се счупила. Като отивам, виждам паницата счупена на парчета. Друг път като се качвам, чака ме, посреща ме с усмивка, сега минава покрай мене, веднага слиза. Цял ден я няма. На другия ден иде, поглежда в очите.
към беседата >>
Тя се качила горе, снела
сиренето
, яла, бутнала го, паницата се счупила.
Онова дихание, което излиза от котката, не е Божествено? Казвам: Котката е котка, тя е научила някои посторонни работи отпосле. В нея има човешко съзнание. Наскоро имах една котка. Някой оставил сирене, около половин килограм в паницата, много хубаво сирене.
Тя се качила горе, снела
сиренето
, яла, бутнала го, паницата се счупила.
Като отивам, виждам паницата счупена на парчета. Друг път като се качвам, чака ме, посреща ме с усмивка, сега минава покрай мене, веднага слиза. Цял ден я няма. На другия ден иде, поглежда в очите. Казвам: „Няма нищо, ти или аз дали сме изяли сиренето, все едно е за мене.“ Като се разсърдя, ще я ритна някой път или ще ѝ ударя плесница.
към беседата >>
Казвам: „Няма нищо, ти или аз дали сме изяли
сиренето
, все едно е за мене.“ Като се разсърдя, ще я ритна някой път или ще ѝ ударя плесница.
Тя се качила горе, снела сиренето, яла, бутнала го, паницата се счупила. Като отивам, виждам паницата счупена на парчета. Друг път като се качвам, чака ме, посреща ме с усмивка, сега минава покрай мене, веднага слиза. Цял ден я няма. На другия ден иде, поглежда в очите.
Казвам: „Няма нищо, ти или аз дали сме изяли
сиренето
, все едно е за мене.“ Като се разсърдя, ще я ритна някой път или ще ѝ ударя плесница.
Понеже показвам Любов, казвам: „Хубаво си направила.“ Казвам: котешка слабост. Сега аз ви говоря за същества. Котката, както вие разбирате, тя не е разумна. Но в котката има Божествено качество, като го събудиш, котката е много разумна. Животинското в котката и в човека го има.
към беседата >>
Като дойде при мене, не му дадох заповед, не може да го съдя, не му казвам: „Няма да буташ
сиренето
.“ Ако бях му казал: „Няма да буташ
сиренето
“, щях да го накажа.
Понеже два възгледа има, че зимно време много малко вода трябва, те го оставили, че никак не го поливали. Едната страна увехнала, 500–600 листа опадали. Наляхме му две–три кофи вода, понапръскахме го. Често ние страдаме от суша. Да кажем, някой от вас минава за баща, защо да не може да каже на сина си, на дъщеря си, както аз казвам: „Ще купим нова паница, похапни.“ Позволил си го, защо?
Като дойде при мене, не му дадох заповед, не може да го съдя, не му казвам: „Няма да буташ
сиренето
.“ Ако бях му казал: „Няма да буташ
сиренето
“, щях да го накажа.
Понеже не му казах, искам да съдя право. Казвате: „С котка се занимава.“ За мене човекът и котката е все едно и също. Господ създаде животните и човека. Като се занимаваш с животните, учен човек ще станеш. Ако иска някой да създаде чистота и обхода, да се занимава с котки.
към беседата >>
36.
Жилища на човешката душа
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1943г.,
Ако втори път ви дадат брашно,
сирене
, вода и сол, няма да направите пак хляб, но ще наточите баница.
Това е невъзможно. Природата не обича еднообразието и повтарянето. Ти не можеш да изпееш една и съща песен два пъти, по един начин. Ако първия път си я изпял добре, втория път ще я изпееш или по-хубаво, или по-лошо – състоянието, моментът са различни. Например, ако имате брашно, вода и сол, ще направите хляб.
Ако втори път ви дадат брашно,
сирене
, вода и сол, няма да направите пак хляб, но ще наточите баница.
Ето как знаете да постъпвате. Сами избягвате повтарянето на нещата. Защо се сърдите на живота и на природата, когато не ви позволяват да повтаряте едни и същи неща? Ще кажете, че това са обикновени работи. Вие не страдате за хляб и за баница, но за това, че не сте постигнали никаква велика идея и възвишено желание.
към беседата >>
37.
Синовно отношение
,
УС
, София, 17.10.1943г.,
По някой път хората продават много евтино развалено
сирене
, развалено масло.
(втори вариант)
И той злоупотребява със слънчевата енергия. Често злоупотребява с благата. Имаш изобилие, няколко хиляди килограма ябълки. Не ти дава сърцето да дадеш някъде повече. Те дълго време не може да траят и като започнат да гният, пуснеш ги евтино, развалят се ябълките.
По някой път хората продават много евтино развалено
сирене
, развалено масло.
Прясно масло ще го купиш като на черна борса - четиристотин-петстотин лева килото. Ако ти се развали, за петдесет лева може да ти го дадат. По някой път някои наши долнокачествени мисли много евтино .■и продаваме. А за някои скъпо вземаме. Имайте една права мисъл.
към втори вариант >>
38.
Обикновени и необикновени процеси
,
МОК
, София, 24.11.1943г.,
Той взел в раницата си хляб, масло,
сирене
, но кибрит забравил.
Ти търсиш начин да се примириш с него. Много просто, ще изучаваш характера му. Няколко души тръгват на екскурзия. Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян. Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш.
Той взел в раницата си хляб, масло,
сирене
, но кибрит забравил.
Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време. Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава. Какво да правите? Всичко сте взели, но кибрит сте забравили. Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит?
към беседата >>
39.
Най-великата наука
,
УС
, София, 12.12.1943г.,
Малко кашкавал се прави,
сирене
.
(втори вариант)
Не знаеш." Трябва философия, разбиране трябва. Жени имал, но овчарка беше сонамката. Хиляда и двеста овце имаше от разни породи, от царски породи, хубави. Триста от тях бяха ценни, деветстотин бяха обикновени. Тристата жени бяха изработен материал, другите - неизпредена прежда.
Малко кашкавал се прави,
сирене
.
Вие ме слушате някой път и казвате: "Кажи ни за оня свят." Оня свят е музика, трябва да имаш очи. Трябва да разбираш езика на невидимия свят. Като идеш, много мъчно е. Ако четете Сведенборг, ако идете в небето, според него в първото небе ще срещнете ангели, трябва да знаете езика им. Като идете във второто небе, ще срещнете ангели, трябва да знаете езика им.
към втори вариант >>
40.
Блажени нищите
,
УС
, София, 19.12.1943г.,
Брашното, маслото,
сиренето
трябваше да бъдат от него, а трудът от вас.
Каквото поискам, все отлага. Значи, не прилича на оня момък, когото гощавахте щедро с баници. Ти трябваше да знаеш това още отначало. Той идваше във вашия дом като на гостилница. Ако имаше приятелско отношение към вас, трябваше да донесе нещо от себе си.
Брашното, маслото,
сиренето
трябваше да бъдат от него, а трудът от вас.
Ще кажете, че новото учение изисква от човека щедрост. И двете страни трябва да бъдат щедри, а не само едната. Живота, който сме развалили, сами трябва да го изправим. Всичко трябва да се изпере и очисти. Мислите, чувствата и постъпките ни трябва да се изчистят, да заживеем, както Бог изисква.
към беседата >>
Свинята помага, маслото помага,
сиренето
помага, точенето на зелници помага.
(втори вариант)
Той казва: "Може да е някой вълк." Казвам, когато се доближавате до един кон, стойте два метра далеч от него. Като си простре краката, да не може да те докосне. Аз ще ви приведа един пример. Във Варна в едно семейство, дето имаха четири дъщери, имаха една тенекия със свинска мас, хубава като биволско масло. Иде един момък, облечен с офицерски дрехи с две звезди, и започнаха да точат баници, ядене, пиене.
Свинята помага, маслото помага,
сиренето
помага, точенето на зелници помага.
Казвам, коя е причината да се точат тия баници? Този младият момък. Срещам го след няколко години, питам го: "Как е? Мяза ли на баниците? " Той произхожда от един род много пестелив.
към втори вариант >>
41.
Сянка и реалност
,
МОК
, София, 24.12.1943г.,
Дават ти баница, пак си недоволен:
сиренето
било малко, брашното – черно и т. н.
Те не знаят, де да турят злото. Не знаят, как да постъпват с доброто и де да го поставят. Това се дължи на недоволството на човека. Ако си гладен, недоволен си; дадат ти хляб, пак си недоволен. Намираш, че хлябът не е такъв, какъвто обичаш.
Дават ти баница, пак си недоволен:
сиренето
било малко, брашното – черно и т. н.
Дадат ти малко вино, недоволен си, че не било старо, 20 годишно. Подаряват ти дрехи, не харесваш цвета, кройката им. Това са излишни тревоги. Защо ще се тревожите за дрехи, обувки и къщи? Тревожиш се заради парите си, да не фалира банката.
към беседата >>
42.
Божията воля / Волята Божия
,
УС
, София, 26.12.1943г.,
Един петел намерил едно парче
сирене
.
Оня, Който всякога говори истината, е друг. Единственият, Който обича, е Бог. Единственият, Който дава живот, знание и свобода, е Бог. Дето минава Той, душата усеща наслада и готовност за всякакви жертви. Следователно, угаждайте и на хората, но не се отказвайте от Божественото.
Един петел намерил едно парче
сирене
.
Взел го с клюна си, качил се на едно дърво и, в момента, когато се готвил да го изяде, под дървото минала една лисица. Тя погледнала към петела и казала: Петльо, много си красив! Райска птица си. Какъв ли е гласът ти? Попей малко, да те чуя.
към беседата >>
Сиренето
паднало на земята.
Тя погледнала към петела и казала: Петльо, много си красив! Райска птица си. Какъв ли е гласът ти? Попей малко, да те чуя. Поласкан от думите й, петелът отворил устата си и изкукуригал.
Сиренето
паднало на земята.
Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на петела: Много хубаво пееш. – Хубаво пея, но сиренето отиде в твоята уста. Петелът научил един урок. На другата година той пак намерил парче сирене. Качил се на едно дърво да си го хапне.
към беседата >>
Лисицата се навела, изяла
сиренето
и казала на петела: Много хубаво пееш.
Райска птица си. Какъв ли е гласът ти? Попей малко, да те чуя. Поласкан от думите й, петелът отворил устата си и изкукуригал. Сиренето паднало на земята.
Лисицата се навела, изяла
сиренето
и казала на петела: Много хубаво пееш.
– Хубаво пея, но сиренето отиде в твоята уста. Петелът научил един урок. На другата година той пак намерил парче сирене. Качил се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видяла, похвалила го за хубавия му глас, но той първо изял сиренето и после изкукуригал.
към беседата >>
– Хубаво пея, но
сиренето
отиде в твоята уста.
Какъв ли е гласът ти? Попей малко, да те чуя. Поласкан от думите й, петелът отворил устата си и изкукуригал. Сиренето паднало на земята. Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на петела: Много хубаво пееш.
– Хубаво пея, но
сиренето
отиде в твоята уста.
Петелът научил един урок. На другата година той пак намерил парче сирене. Качил се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видяла, похвалила го за хубавия му глас, но той първо изял сиренето и после изкукуригал. Лисицата казала : Тая година не пееш толкова хубаво, както миналата.
към беседата >>
На другата година той пак намерил парче
сирене
.
Поласкан от думите й, петелът отворил устата си и изкукуригал. Сиренето паднало на земята. Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на петела: Много хубаво пееш. – Хубаво пея, но сиренето отиде в твоята уста. Петелът научил един урок.
На другата година той пак намерил парче
сирене
.
Качил се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видяла, похвалила го за хубавия му глас, но той първо изял сиренето и после изкукуригал. Лисицата казала : Тая година не пееш толкова хубаво, както миналата. Казвам: Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. Когато свършим работата за Господа, тогава можем да седим, да пеем и да се разговаряме.
към беседата >>
Лисицата го видяла, похвалила го за хубавия му глас, но той първо изял
сиренето
и после изкукуригал.
Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на петела: Много хубаво пееш. – Хубаво пея, но сиренето отиде в твоята уста. Петелът научил един урок. На другата година той пак намерил парче сирене. Качил се на едно дърво да си го хапне.
Лисицата го видяла, похвалила го за хубавия му глас, но той първо изял
сиренето
и после изкукуригал.
Лисицата казала : Тая година не пееш толкова хубаво, както миналата. Казвам: Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. Когато свършим работата за Господа, тогава можем да седим, да пеем и да се разговаряме. Първо изяжте сиренето, т. е. изпълнете Божията воля.
към беседата >>
Първо изяжте
сиренето
, т. е.
Качил се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видяла, похвалила го за хубавия му глас, но той първо изял сиренето и после изкукуригал. Лисицата казала : Тая година не пееш толкова хубаво, както миналата. Казвам: Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. Когато свършим работата за Господа, тогава можем да седим, да пеем и да се разговаряме.
Първо изяжте
сиренето
, т. е.
изпълнете Божията воля. Първо изпратете Божествената мисъл в света, между хората, а после кажете: Сега съм на ваше разположение. Каквото искате, ще направя. Да изпълним първо Божията моля, а после волята на хората,
към беседата >>
Един петел намира една голяма буца
сирене
.
(втори вариант)
Човек е готов на всичките жертви. Сега бъдете хатърджии, нямам нищо против. Но не се отказвайте. Да ви дам един пример. Ще ви дам и тълкуванието.
Един петел намира една голяма буца
сирене
.
Качил се на дървото, мисли да я яде. Минава лисицата, гледа го, държи сирене. Казва: "Много хубава райска птица. Гласът ти трябва да е Божествен. Я, попей." Петелът, щастлив, изкукуригал и сиренето паднало.
към втори вариант >>
Минава лисицата, гледа го, държи
сирене
.
(втори вариант)
Но не се отказвайте. Да ви дам един пример. Ще ви дам и тълкуванието. Един петел намира една голяма буца сирене. Качил се на дървото, мисли да я яде.
Минава лисицата, гледа го, държи
сирене
.
Казва: "Много хубава райска птица. Гласът ти трябва да е Божествен. Я, попей." Петелът, щастлив, изкукуригал и сиренето паднало. Лисицата казва: "Много добре пееш." Петелът казва: "Много добре пея, но отиде сиренето." Научил той урока. На другата година петелът пак държи сирене.
към втори вариант >>
Я, попей." Петелът, щастлив, изкукуригал и
сиренето
паднало.
(втори вариант)
Един петел намира една голяма буца сирене. Качил се на дървото, мисли да я яде. Минава лисицата, гледа го, държи сирене. Казва: "Много хубава райска птица. Гласът ти трябва да е Божествен.
Я, попей." Петелът, щастлив, изкукуригал и
сиренето
паднало.
Лисицата казва: "Много добре пееш." Петелът казва: "Много добре пея, но отиде сиренето." Научил той урока. На другата година петелът пак държи сирене. Минава лисицата, хвали го. Той изял сиренето и след това изкукуригал. Казва: "Тази година малко не пееш, както миналата година."
към втори вариант >>
Лисицата казва: "Много добре пееш." Петелът казва: "Много добре пея, но отиде
сиренето
." Научил той урока.
(втори вариант)
Качил се на дървото, мисли да я яде. Минава лисицата, гледа го, държи сирене. Казва: "Много хубава райска птица. Гласът ти трябва да е Божествен. Я, попей." Петелът, щастлив, изкукуригал и сиренето паднало.
Лисицата казва: "Много добре пееш." Петелът казва: "Много добре пея, но отиде
сиренето
." Научил той урока.
На другата година петелът пак държи сирене. Минава лисицата, хвали го. Той изял сиренето и след това изкукуригал. Казва: "Тази година малко не пееш, както миналата година." Казвам, извършете волята Божия, че тогава бъдете хатърджии.
към втори вариант >>
На другата година петелът пак държи
сирене
.
(втори вариант)
Минава лисицата, гледа го, държи сирене. Казва: "Много хубава райска птица. Гласът ти трябва да е Божествен. Я, попей." Петелът, щастлив, изкукуригал и сиренето паднало. Лисицата казва: "Много добре пееш." Петелът казва: "Много добре пея, но отиде сиренето." Научил той урока.
На другата година петелът пак държи
сирене
.
Минава лисицата, хвали го. Той изял сиренето и след това изкукуригал. Казва: "Тази година малко не пееш, както миналата година." Казвам, извършете волята Божия, че тогава бъдете хатърджии. Като свършим работата за Господа, тогава може да попеем, може да поседим, може да си поговорим.
към втори вариант >>
Той изял
сиренето
и след това изкукуригал.
(втори вариант)
Гласът ти трябва да е Божествен. Я, попей." Петелът, щастлив, изкукуригал и сиренето паднало. Лисицата казва: "Много добре пееш." Петелът казва: "Много добре пея, но отиде сиренето." Научил той урока. На другата година петелът пак държи сирене. Минава лисицата, хвали го.
Той изял
сиренето
и след това изкукуригал.
Казва: "Тази година малко не пееш, както миналата година." Казвам, извършете волята Божия, че тогава бъдете хатърджии. Като свършим работата за Господа, тогава може да попеем, може да поседим, може да си поговорим. Сиренето изяжте. Значи извършете волята Божия.
към втори вариант >>
Сиренето
изяжте.
(втори вариант)
Минава лисицата, хвали го. Той изял сиренето и след това изкукуригал. Казва: "Тази година малко не пееш, както миналата година." Казвам, извършете волята Божия, че тогава бъдете хатърджии. Като свършим работата за Господа, тогава може да попеем, може да поседим, може да си поговорим.
Сиренето
изяжте.
Значи извършете волята Божия. Изпратете мисълта, която трябва да изпратите в света, и тогава кажете: "Сега съм на ваше разположение и каквото искате, ще направим." Да изпълним волята Божия, после волята на всичките други хора. Нищо повече.
към втори вариант >>
43.
Божественият ден
,
УС
, София, 9.1.1944г.,
Захар няма, масло няма,
сирене
няма, смокини няма.
Като израсте, ще намериш друга добра черта в него, която всеки ден ще подхранваш. Това е правило, което трябва да спазвате. Държиш ли някоя лоша черта на човека в себе си, знай, че никакво приятелство не може да съществува между вас. Започнеш ли от добрите черти на приятеля си и постепенно се спираш на лошите, приятелството ви непременно ще се развали. Приятелят ти ще изпадне в положението на бакалин, който продал всичката си стока, и вече никой не го търси.
Захар няма, масло няма,
сирене
няма, смокини няма.
За какво ще го търсят хората? За хубавите му дрехи, обувки или шапка? От бакалина искат стока – нищо повече. Обичайте приятеля си, подхранвайте доброто в него, за да става все по-добър. Искайте от него хляб, дайте му условия да го омеси и опече, да го ядете, докато е още топъл.
към беседата >>
44.
Най-малката работа / Мога да постигна
,
ИБ
,
ПС
, София, 6.12.1944г.,
Обаче, ако го накараш да направи една баница, ще я направи много хубаво: с чисто брашно и масло, с хубаво
сирене
– реалистично ще я направи.
(втори вариант)
В живота всичко е постижимо, но на своето време. За всяко нещо е определено специално време, но трябва да се спази даденото време. Реалистът обръща внимание на всичко, което се отнася до материалния свят, а идеалистът обръща внимание на духовната страна на нещата. Ако накарате реалиста да чете един роман, или никаква поезия, той не се интересува от нея. Че ще му говориш поетично, не се интересува от това.
Обаче, ако го накараш да направи една баница, ще я направи много хубаво: с чисто брашно и масло, с хубаво
сирене
– реалистично ще я направи.
Идеалистът ще я направи идеалистично – едва ще има нещо в нея. Някой казва, че се стреми към идеалния живот, т. е. към свободния живот, който почива на красотата. Искаш да нарисуваш една красива картина, каквато не си видял още в живота си. Красивите неща се допълват едни-други.
към втори вариант >>
НАГОРЕ