НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
174
резултата в
86
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия
сирене
дава това-онова.
Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават. Болните отиват при лекарите да се запознаят. Другояче насила ще ги закарат да се запознаят.
Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия
сирене
дава това-онова.
На този свят сме дошли да се запознаем. След като се запознаем, ще дойдем до един свят, дето няма да има вече запознаване и срещи. Онази, младата мома...Ще ме извинят младите моми, някой път съм принуден да ги взема за пример, и колкото пъти ги взема за показ, все трябва да платя нещо; не е хубаво тъй да си служиш с парите, но с младите ще изясня една идея. - Младата мома след като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се среща и да се запознава с някого? Ако рече да се запознава, това може да бъде някой-чужд момък.
към беседата >>
2.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Минава една лисица покрай един петел, който държи
сирене
и му казва: "Петльо-дай ми това
сирене
". "Защо?
Дойде пак съмнението, мъчи ви онзи дявол, брадатият. Голяма брада има той, до пъпа му е. Космите му са черни, веждите му са черни, три пръста дебели, голямо лице, а пък устните му са три пръста дебели и като се изпъчи, казва: "Слушай, ти тази брада виждаш ли я? " Има вещо в света, което вас ви забавлява, и то така, че изгубвате най-хубавите работи. Та ще ви приведа онзи пример.
Минава една лисица покрай един петел, който държи
сирене
и му казва: "Петльо-дай ми това
сирене
". "Защо?
" "То не е измито. Ти ще изгубиш своята красота. Дай ми го, аз ще го измия в една вода и като го донеса и хапнеш от него, ти ще станеш най-великата птица". Петелът дава сиренето, тя го взима и дава на петела малко парченце. Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на петела.
към беседата >>
Петелът дава
сиренето
, тя го взима и дава на петела малко парченце.
Та ще ви приведа онзи пример. Минава една лисица покрай един петел, който държи сирене и му казва: "Петльо-дай ми това сирене". "Защо? " "То не е измито. Ти ще изгубиш своята красота. Дай ми го, аз ще го измия в една вода и като го донеса и хапнеш от него, ти ще станеш най-великата птица".
Петелът дава
сиренето
, тя го взима и дава на петела малко парченце.
Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на петела. Петелът казва: "Слушай, по този новия начин аз взех да гладувам вече. Не го мий повече”. Тя го изяжда. И се оправдава: "Знаеш ли, че тази вода разтопява сиренето.
към беседата >>
Два - три дни тя ходи и мие
сиренето
, и все по малко дава на петела.
Минава една лисица покрай един петел, който държи сирене и му казва: "Петльо-дай ми това сирене". "Защо? " "То не е измито. Ти ще изгубиш своята красота. Дай ми го, аз ще го измия в една вода и като го донеса и хапнеш от него, ти ще станеш най-великата птица". Петелът дава сиренето, тя го взима и дава на петела малко парченце.
Два - три дни тя ходи и мие
сиренето
, и все по малко дава на петела.
Петелът казва: "Слушай, по този новия начин аз взех да гладувам вече. Не го мий повече”. Тя го изяжда. И се оправдава: "Знаеш ли, че тази вода разтопява сиренето. По-добре е като се измива сиренето, виж че съвсем се намали парчето".
към беседата >>
И се оправдава: "Знаеш ли, че тази вода разтопява
сиренето
.
Петелът дава сиренето, тя го взима и дава на петела малко парченце. Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на петела. Петелът казва: "Слушай, по този новия начин аз взех да гладувам вече. Не го мий повече”. Тя го изяжда.
И се оправдава: "Знаеш ли, че тази вода разтопява
сиренето
.
По-добре е като се измива сиренето, виж че съвсем се намали парчето". Най-после петелът казва: "Благодаря, аз дойдох до положението да ям немито сирене". Нас това не ни занимава, дали е станало точно тъй или не. Туй, което е станало, е станало, в края на краищата светът е една забавачница. По стария начин нищо няма да придобием.
към беседата >>
По-добре е като се измива
сиренето
, виж че съвсем се намали парчето".
Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на петела. Петелът казва: "Слушай, по този новия начин аз взех да гладувам вече. Не го мий повече”. Тя го изяжда. И се оправдава: "Знаеш ли, че тази вода разтопява сиренето.
По-добре е като се измива
сиренето
, виж че съвсем се намали парчето".
Най-после петелът казва: "Благодаря, аз дойдох до положението да ям немито сирене". Нас това не ни занимава, дали е станало точно тъй или не. Туй, което е станало, е станало, в края на краищата светът е една забавачница. По стария начин нищо няма да придобием. Мислите ли другояче, е самоизмама.
към беседата >>
Най-после петелът казва: "Благодаря, аз дойдох до положението да ям немито
сирене
".
Петелът казва: "Слушай, по този новия начин аз взех да гладувам вече. Не го мий повече”. Тя го изяжда. И се оправдава: "Знаеш ли, че тази вода разтопява сиренето. По-добре е като се измива сиренето, виж че съвсем се намали парчето".
Най-после петелът казва: "Благодаря, аз дойдох до положението да ям немито
сирене
".
Нас това не ни занимава, дали е станало точно тъй или не. Туй, което е станало, е станало, в края на краищата светът е една забавачница. По стария начин нищо няма да придобием. Мислите ли другояче, е самоизмама. Ти ще се мъчиш, ще страдаш, това - онова, ще раждаш деца, и на стари години ще живееш за Бога.
към беседата >>
3.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
После ще забъркам настрана
сиренето
и ще започна да точа тестото, а после дa турям в него
сиренето
.
(втори вариант)
Казвате: "Кажи ни как може да стане тази работа." Там е въпросът. За тази работа се изисква време. То е все едно да ви покажа как може да се направи тази баница. Ако искате да знаете, не е достатъчно само да ви прочета от една книга как се прави баница, но трябва да мине най-малко един час време, докато я направя. Ще взема малко брашно, ще го пресея, ще взема топла вода и ще го замеся.
После ще забъркам настрана
сиренето
и ще започна да точа тестото, а после дa турям в него
сиренето
.
Като се приготви баницата, ще я пратя на фурната да се опече. След това ще кажа: "Ето, опитайте какво нещо е баницата, след като видяхте вече как се прави." Та сега и вие искате да бъдете добри. За да бъдете добри, вие трябва да знаете закона на разположението и да имате абсолютна вяра, че сте създадени да бъдете добри. Значи създадени сте да бъдете добри.
към втори вариант >>
4.
Движения в природата / Съзнателни и механически движения
,
МОК
, София, 4.3.1932г.,
Вие имате желание да е стоплено, хубаво сготвено, има брашно,
сирене
, всичко това, вода, но никога не сте правили баница.
(втори вариант)
Това е разумното. Всеки в себе си ще намери условията, при които неговите ръце могат да се стоплят зимно време. Сега може да ви се даде една такава тема. Да допуснем, че вас ви се яде баница. Отивате до едно място, няма баница.
Вие имате желание да е стоплено, хубаво сготвено, има брашно,
сирене
, всичко това, вода, но никога не сте правили баница.
Имате книга, там пише как се прави баница. Вие ще прочетете и ще наточите баницата. Първия път няма да бъде такава, каквато трябва, но все-таки ще мяза на баница. Втория път, трети, четвърти, пети и на шестия път ще направите една доста порядъчна баница. Но ако не прочетете в книгата, вие само ще погледнете на сиренето и на водата и ще кажете: Как така тия хора да не са оставили една баница и за мене?
към втори вариант >>
Но ако не прочетете в книгата, вие само ще погледнете на
сиренето
и на водата и ще кажете: Как така тия хора да не са оставили една баница и за мене?
(втори вариант)
Вие имате желание да е стоплено, хубаво сготвено, има брашно, сирене, всичко това, вода, но никога не сте правили баница. Имате книга, там пише как се прави баница. Вие ще прочетете и ще наточите баницата. Първия път няма да бъде такава, каквато трябва, но все-таки ще мяза на баница. Втория път, трети, четвърти, пети и на шестия път ще направите една доста порядъчна баница.
Но ако не прочетете в книгата, вие само ще погледнете на
сиренето
и на водата и ще кажете: Как така тия хора да не са оставили една баница и за мене?
Какво значи сега това? Когато имаме приготвена баница, това показва уреденият живот. Но когато уреденият живот не е така нареден, а трябва ние сами да го уреждаме, тогава трябва да знаем как да го уредим. Знанието се отнася за един живот, за който другите хора не са мислили. Сега какво остана във вашия ум?
към втори вариант >>
5.
Книжници и фарисеи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1932г.,
После ще сложа в него
сирене
и яйца, ще направя една баница, ще я опека и ще кажа: „Заповядайте!
Какво правят другите и как постъпват, това не ме интересува. Ако говоря за Любовта и мисля, дали другите хора любят, това е философията на книжниците и фарисеите. Следователно на себе си говоря за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Тази е най-красивата реч. Дойде ли да се разправям с хората, ще разбъркам брашно и вода, ще го омеся добре.
После ще сложа в него
сирене
и яйца, ще направя една баница, ще я опека и ще кажа: „Заповядайте!
“ Те ще хапнат от нея, ще кажат: „Отлично ядене! “ Според мене тази баница е каша. Тя е за болни хора. Обаче, ако на тия хора дам от моето ядене, те ще се откажат под предлог, че тази храна не е за болни хора. Ядат ли от нея, те ще умрат.
към беседата >>
6.
Живот и благо
,
МОК
, София, 18.11.1932г.,
Яли ли сте швейцарско
сирене
?
Ама вегетарианец си бил! Мислите ли, че сегашните вегетарианци са истински? Колко микроби приема вегетарианецът заедно с храната! За да бъде истински вегетарианец, човек трябва сам да си приготвя храната. Ще кажете, че съм краен в своите заключения.
Яли ли сте швейцарско
сирене
?
Отрежете едно парче и вижте, какво има вътре в него. Ще видите много червейчета и ще кажете, че това е вегетариански продукт. Един българин донесъл от Швейцария сирене и отрязал едно парче на жена си. Като видяла червейчетата, тя се ужасила и хвърлила сиренето на земята. Колко паразити нападат човека, но той не може да се освободи от тях.
към беседата >>
Един българин донесъл от Швейцария
сирене
и отрязал едно парче на жена си.
За да бъде истински вегетарианец, човек трябва сам да си приготвя храната. Ще кажете, че съм краен в своите заключения. Яли ли сте швейцарско сирене? Отрежете едно парче и вижте, какво има вътре в него. Ще видите много червейчета и ще кажете, че това е вегетариански продукт.
Един българин донесъл от Швейцария
сирене
и отрязал едно парче на жена си.
Като видяла червейчетата, тя се ужасила и хвърлила сиренето на земята. Колко паразити нападат човека, но той не може да се освободи от тях. Страшно е, когато чувството паразитизъм се вмъкне в човека! Той престава да работи и очаква всичко наготово. Като говоря за паразитите, аз имам предвид отрицателните мисли и чувства на човека.
към беседата >>
Като видяла червейчетата, тя се ужасила и хвърлила
сиренето
на земята.
Ще кажете, че съм краен в своите заключения. Яли ли сте швейцарско сирене? Отрежете едно парче и вижте, какво има вътре в него. Ще видите много червейчета и ще кажете, че това е вегетариански продукт. Един българин донесъл от Швейцария сирене и отрязал едно парче на жена си.
Като видяла червейчетата, тя се ужасила и хвърлила
сиренето
на земята.
Колко паразити нападат човека, но той не може да се освободи от тях. Страшно е, когато чувството паразитизъм се вмъкне в човека! Той престава да работи и очаква всичко наготово. Като говоря за паразитите, аз имам предвид отрицателните мисли и чувства на човека. Какво ще правите с тях?
към беседата >>
Има едно швейцарско
сирене
, в което се движат червейчета.
(втори вариант)
Вярвам, че всеки един от вас е изял по една въшка. Това ни навежда на факта. Тогава, за да се избавим от това противоречие, човек сам трябва да меси хляба. Турчинът извади въшката, тури я в хляба, и хлябът става малко по-вкусен. Да не мислите, че аз съм краен в своите заключения.
Има едно швейцарско
сирене
, в което се движат червейчета.
Един българин донесъл от Швейцария такова сирене и като го видяла жена му, извикала: „О! “ Той казал: „От Швейцария е.“ Взема той, с ножа си реже и яде. Една въшка не е по-лоша от едно червейче. Обаче друга е идеята. Този въпрос има психологическа страна.
към втори вариант >>
Един българин донесъл от Швейцария такова
сирене
и като го видяла жена му, извикала: „О!
(втори вариант)
Това ни навежда на факта. Тогава, за да се избавим от това противоречие, човек сам трябва да меси хляба. Турчинът извади въшката, тури я в хляба, и хлябът става малко по-вкусен. Да не мислите, че аз съм краен в своите заключения. Има едно швейцарско сирене, в което се движат червейчета.
Един българин донесъл от Швейцария такова
сирене
и като го видяла жена му, извикала: „О!
“ Той казал: „От Швейцария е.“ Взема той, с ножа си реже и яде. Една въшка не е по-лоша от едно червейче. Обаче друга е идеята. Този въпрос има психологическа страна. Понеже въшката е паразит, опасността е там, че тази въшка, след като я изядеш, не може да се освободиш от нейните паразити и качества.
към втори вариант >>
7.
Разбрано добро и неразбрано зло
,
УС
, София, 25.12.1932г.,
Щом стане от сън, старият започва да изрежда какво му се яде: Той казва: „Яде ми се печена гъска или мисирка, солена риба, качамак, полят с прясно масло и отгоре със
сирене
, или яхния от охлюви“.
Старият мисли, че много знае. И тъй, в края на живота си старият знае толкова, колкото младият в началото на своя живот. Младият и старият си приличат; те еднакво разбират живота. От сутрин до вечер старият мисли само за ядене. Като го гледат колко много яде, всички казват: „Нека яде човекът, да се наяде, да не отиде на онзи свят с отворени очи за ядене“.
Щом стане от сън, старият започва да изрежда какво му се яде: Той казва: „Яде ми се печена гъска или мисирка, солена риба, качамак, полят с прясно масло и отгоре със
сирене
, или яхния от охлюви“.
Той знае имената на всички яденета и ги прехвърля през ума си. И детето, като стария, мисли само за ядене. И то си избира какво му се яде и каквото не обича да яде, слага настрана. Щом детето започне да плаче, майката веднага го пита: „Какво искаш, мама? “ – „Искам да ям.“ Тя веднага му донася сготвена чорбичка.
към беседата >>
8.
Точка и свобода / Точката и свободата
,
МОК
, София, 3.2.1933г.,
Давам ви един килограм брашно – 100 лв.; 1/2 кг к.
сирене
– 250 лв.; 1/2 кг масло – 700 лв.
Всички се отнасят с уважение към него. Той съзнателно носи товара си и служи. – Как да се справим с мъчнотиите си? Какво представя мъчнотията? Ще ви дам една трудна математическа задача.
Давам ви един килограм брашно – 100 лв.; 1/2 кг к.
сирене
– 250 лв.; 1/2 кг масло – 700 лв.
Направете една баница от този материал и виждате, може ли да я изядете. Който прави баницата, мисли, решава задачата. Който яде, нищо не мисли. Кой от двамата е по-силен: който яде баницата, или който я прави? – Който я прави, е по-силен – Защо?
към беседата >>
Дадох ви брашно,
сирене
, масло, яйца и каймак.
Той няма условия да мисли, да чувствува, да действа. Всяка инициатива в него ще се ограничи. Вторият ще се бори с условията, ще пада, ще става, ще се мъчи, ще страда, но, в края на краищата, ще израсте, човек ще стане. Първият, понеже нямал условия за растене, ще си остане на същия уровен на развитие. Днес ви говорих много неща.
Дадох ви брашно,
сирене
, масло, яйца и каймак.
Каква баница ще ми направите от този материал? Внесете новата мисъл в своя ум. Не преживайте триците. Всеки ден внасяйте по нещо ново в себе си, колкото и да е малко то. Новото, което иде, ще внесе нов подтик в мисълта, в чувствата и в стремежите ви.
към беседата >>
Половин килограм
сирене
, което струва 500 килограма, половин килограм масло струва по 2000 килограма, да се направи една баница, може ли да я изядете?
(втори вариант)
Да кажем, че имате една трудна математична задача. В какво седи трудността на задачата? Да ви дам една математична задача. Един килограм брашно колко струва? По 100 лева килограма.
Половин килограм
сирене
, което струва 500 килограма, половин килограм масло струва по 2000 килограма, да се направи една баница, може ли да я изядете?
Много сериозна работа е това и приятна работа. Най-първо онзи, който ще прави, ще я мисли. А пък аз, който я ям, какво ще мисля? Питам, онзи, който прави баницата, и онзи, който яде баницата, равнява ли се силата им? Кой е по- силен?
към втори вариант >>
Аз ви дадох брашно, масло,
сирене
.
(втори вариант)
Но не да се учи, а само да се удоволства. Няма да го карам да учи, понеже учението е мъчно. Ще го обувам, ще го събувам, ще го обличам, ще го измивам, а пък той няма да се мърда. Първият ще напредва, а вторият - не. От всичко това, което ви говорих, каква баница ще ми направите?
Аз ви дадох брашно, масло,
сирене
.
Каква баница ще направите? Трябват ми 10 яйца отгоре - 10 яйца по 10 лева, давам ви най-хубавия каймак. Той струва 40 лева. Внесете всякога новата мисъл в себе си. Не бъдете такива, че да преживяте триците.
към втори вариант >>
9.
Верен в малкото / Верният в малкото
,
НБ
, София, 19.3.1933г.,
Вие може да си вземете малко хляб, малко круши, ябълки или малко
сирене
, или кашкавал, или печени или варени картофи, или пържени яйца, или баница.
Няма да се интересуваш какво жена ти е сготвила, ако имаш жена. Ако отидеш в гостилница, няма да питаш какво е сготвено. Ти ще седнеш спокойно и дали е добре, или зле сготвено, няма да мислиш. Ще си избереш ядене, ако си в гостилница, няма да туряш никаква лоша мисъл в яденето. Сега аз вземам нормалното ядене.
Вие може да си вземете малко хляб, малко круши, ябълки или малко
сирене
, или кашкавал, или печени или варени картофи, или пържени яйца, или баница.
Като ядете, да се не безпокоите кой как дойде. Ако дойде един религиозен човек и те намери, че ядеш баница, ще му кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз още не съм достигнал до положението на твоето съвършенство, ще ме извиниш. Един ден ще дойда. Аз ще ти дам малко хляб и ще те моля да ме не смущаваш. Искам да ям баница и да благодаря на Бога, че имам баница.
към беседата >>
А вие може да си вземете малко хляб, круши, ябълки или
сирене
, кашкавал, печени или варени картофи, пържени яйца или баница.
(втори вариант)
Няма да се интересуваш какво е сготвила жена ти. Ако отидеш в гостилницата няма да питаш какво е сготвено. Ти ще седнеш спокойно и дали е добре или зле сготвено, няма да мислиш. Ще си избереш ядене, без да имаш някаква лоша мисъл при яденето. Аз говоря за нормалното ядене.
А вие може да си вземете малко хляб, круши, ябълки или
сирене
, кашкавал, печени или варени картофи, пържени яйца или баница.
Като ядете, да не се безпокоите кой ще дойде. Ако дойде един религиозен човек и те намери, че ядеш баница, ще му кажеш: братко, ще ме извиниш, че още не съм достигнал до положението на твоето съвършенство. Ще дойде ден и за него. Аз ще ти дам малко хляб и ще те моля да не ме смущаваш - аз ще ям баница и ще благодаря на Бога за нея. Ако ме смущаваш, ти ще ми развалиш стомаха, ще ми развалиш яденето.
към втори вариант >>
10.
В правда и съдба
,
НБ
, София, 21.5.1933г.,
Да ми дават триците на богатите хора, аз не искам да ми дават изостанали неща или вмирисано
сирене
, или вмирисана риба.
В който ден ти престъпиш тези закони, които аз ти дадох, в който ден ядеш от забраненото дърво, значи направиш едно прегрешение, ще умреш. Сега нас ни утешават: „Като умрем, втори път ще се преродим. Няма какво да осиромашавам и после да забогатявам.“ Ако сиромашията е непотребна, няма защо ние да се мъчим в нея. Ако е необходимост, добре дошла. Но ако само да страдаме в сиромашията, да ям сух хляб и да ям, което не трябва, да ям, аз не обичам такава сиромашия.
Да ми дават триците на богатите хора, аз не искам да ми дават изостанали неща или вмирисано
сирене
, или вмирисана риба.
Такива неща не искам. Туй няма смисъл. Туй разбираме ние сиромашия. Такава сиромашия не е потребна. Богатството е потребно в света, да ни даде онази същинска храна, която може да продължи онова възвишеното, благородното в живота.
към беседата >>
Не искам триците на богатите хора, не искам вмирисано
сирене
или вмирисана риба.
(втори вариант)
Сега нас ни утешават: Като умрем, втори път ще се преродим. Няма какво да осиромашавам и после да забогатя вам. Ако сиромашията е непотребна, няма защо ние да се мъчим в нея. Ако е необходимост, добре дошла. Но ако е само да страдам в сиромашията, да ям сух хляб и това, което не трябва да ям, аз не обичам такава сиромашия.
Не искам триците на богатите хора, не искам вмирисано
сирене
или вмирисана риба.
Такива неща не искам. Няма смисъл. Такава сиромашия не е потребна. Богатството е потребно в света, да ни даде онази същинска храна, която може да пробуди и продължи възвишеното, благородното в живота. За това е богатството в света, за да продължи добрия живот.
към втори вариант >>
11.
Добрите дарби
,
НБ
, София, 25.6.1933г.,
Той гледа, понеже е великденски пости, дали
сирене
ще ям, или яйца.
Аз съм питал мнозина вярващи хора. Един ден ми дойде един вярващ човек, турил си кръста на челото. Турил си кръста в калпака, слушал за мене някъде. Гледам какъв кръст си направил, един голям кръст. Аз не се кръстя.
Той гледа, понеже е великденски пости, дали
сирене
ще ям, или яйца.
Казвам, на него каквото му се яде, това му сервираха. Казвам: „Ти цяла година ли постиш? “ „Не, когато има пост.“ „А пък аз цялото време постя.“ Има два вида нареждане: едно нареждане има цяла година да се пости, пък другото нареждане – половин година да се пости. Ти сега от половината година постиш. Казвам, някой път 40 дена съм постил, 40 дена без да ядеш хляб, без да пиеш вода.
към беседата >>
Понеже са великденски пости, той гледа дали
сирене
ще ям или яйца.
(втори вариант)
Идеята за Бога ние трябва съвършено да я изменим. Старите идеи за Бога трябва да ги бракуваме. Аз съм срещал мнозина вярващи хора. Един ден ми дойде на гости един, който си турил кръст на челото - закачил го на калпака си. Чул за мене и идва с един голям кръст, а аз не се кръстя.
Понеже са великденски пости, той гледа дали
сирене
ще ям или яйца.
На него каквото пожела, това му сервираха. Казвам: Ти цяла година ли постиш? - Не, само когато има пост. - А пък аз през цялото Време постя. Има два начина на постене - цяла година да се пости или половина.
към втори вариант >>
12.
Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота
,
УС
, София, 8.10.1933г.,
Ако сте един поддръжник на месната храна, аз мога да ви кажа колко овце, колко агънца, колко кокошки, колко пиленца, колко яйца и
сирене
сте употребили, за да съградите туй тяло.
В туй има едно насилие. Вашето тяло е едно богатство, което имате. Вие сте един богат човек. Питам: Туй тяло откъде го взехте вие? Че то е едно богатство!
Ако сте един поддръжник на месната храна, аз мога да ви кажа колко овце, колко агънца, колко кокошки, колко пиленца, колко яйца и
сирене
сте употребили, за да съградите туй тяло.
Туй е богатство. И вие сте здрав, силен, снажен и казвате: „Това богатство е мое.“ Е, хубаво, защо ви е дадено туй богатство, да правите зло ли с него? Не, вашето тяло ви е дадено да се покажете като човек! Всеки един има едно огромно богатство – организма на човека. Някои са милионери, някои са милиардери, но колкото и да е хилаво тялото, аз слагам най-малката цена: ако едно тяло струва най-малко един милион и то звонкови франка, французки златни пари!
към беседата >>
13.
Слушайте Го! (Слушайте Го! Дай свобода!)
,
УС
, София, 22.10.1933г.,
Сега вашето схващане аз го уподобявам на онзи човек, който седи и гледа една българска баница: със
сирене
, полята с мляко, каймак, зачервена отгоре, като я погледне, потреперва.
Красотата винаги върви със слабостта, а грозотата винаги върви със силното. На едно място в Писанието се казва: „Страшен Си, Господи! “ Силният човек е страшен. Ти като дойдеш до него и като го погледнеш в лицето, ще настръхнат косите ти. Аз говоря за външното отношение на нещата, което трябва да разбирате.
Сега вашето схващане аз го уподобявам на онзи човек, който седи и гледа една българска баница: със
сирене
, полята с мляко, каймак, зачервена отгоре, като я погледне, потреперва.
Мисли кога ще му дойде времето да си хапне от нея. Мисли, че тази баница е негова и ако хапне, всичките въпроси ще се разрешат за него. То е едно лъжливо треперене. Ти, като ядеш тази баница, ако си хилав, пак ще си останеш хилав, пак ще остане въпросът неразрешен, само ще имаш едно малко удоволствие, докато ядеш баницата. Вторият пример, който е подобен на първия: ти искаш да декламираш едно стихотворение, което си заучил.
към беседата >>
14.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
[Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със
сирене
, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца.
„Да благовествувам! “ Та, вие сега желаете обикновените работи – всеки може да ги направи. Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел. на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи. Благовествието се отнася до обикновените работи.
[Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със
сирене
, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца.
И какви ли не сладкиши можете още да направите. Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка. И как при това може да я опече! Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка. Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец.
към беседата >>
15.
Най-малката любов
,
ООК
, София, 15.11.1933г.,
Понякога го гледам право в очите и той ми казва: „Какво от това, че съм изял малко
сирене
или кашкавал?
Аз имам един такъв ученик от низшето царство, който е много ревностен. Всяка сутрин дохожда при мене и ми казва: „Учителю, ти си много добър.“ Той ходи, ходи надалеч с мене, мяка подире ми, много ме обича, но защо? Защото му давам сиренце, кашкавал, баница, оставям го на стола да се качва. Но щом не му дам нищо няколко деня и го потупам, никак не ходи с мене. Аз често изучавам естеството му.
Понякога го гледам право в очите и той ми казва: „Какво от това, че съм изял малко
сирене
или кашкавал?
Аз ям по-малко, а ти ядеш повече. За това не заслужавам никакъв бой.“ Според неговото съзнание, той намира, че постъпката ми, по отношение на него, не е права. Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам. Ако сиренето е на масата, той не се качва там, но ако оставя сиренето на някое малко столче, той там не издържа вече. Сега, аз правя една аналогия.
към беседата >>
Ако
сиренето
е на масата, той не се качва там, но ако оставя
сиренето
на някое малко столче, той там не издържа вече.
Аз често изучавам естеството му. Понякога го гледам право в очите и той ми казва: „Какво от това, че съм изял малко сирене или кашкавал? Аз ям по-малко, а ти ядеш повече. За това не заслужавам никакъв бой.“ Според неговото съзнание, той намира, че постъпката ми, по отношение на него, не е права. Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам.
Ако
сиренето
е на масата, той не се качва там, но ако оставя
сиренето
на някое малко столче, той там не издържа вече.
Сега, аз правя една аналогия. И във вашето съзнание има такива отношения, които трябва да разрешите. Вие трябва да минете една фаза по-напред, за да дойде във вас онова вътрешно спокойствие. Понеже ние имаме отношение към цялото, имаме и отношение към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си.
към беседата >>
16.
Стани и яж!
,
НБ
, София, 3.12.1933г.,
Някой път даже го намажа със
сирене
– изяжда
сиренето
, питката оставя.
Много сестри са ми донасяли, много хлябове са били за мене цяла отрова. И съм правил опит: като ми донесат от тези сомуни, давам на една котка – тя не яде. Донесат ми някоя хубава питка – най-първо дам на котката, тя е експерт. Отчупя едно парче, тя го помирише и се отказва. Тя е специалист.
Някой път даже го намажа със
сирене
– изяжда
сиренето
, питката оставя.
Казвам: Този хляб не е чист. Когато искам да избера хубава вода, пусна магарето си и аз тръгна подир него. От която вода пие магарето, и аз от нея пия. Магарето има едно чувство, разбира от чиста вода. Та, казвам: Нашата философия зависи от яденето.
към беседата >>
17.
Опитай!
,
ООК
, София, 21.2.1934г.,
След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия
сирене
, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари.
Това е външната страна. Религиите, това са външната страна, как човек трябва да постъпва, това е цяла наука – външната страна. Но никоя религия не може да ви спаси, ако в нея не влезе любовта. Вие ще имате тогаз закона на тъмнината, на ограничението. (Учителят показа картината с тъмния фон.)
След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия
сирене
, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари.
Ще гледаш тази картина, но ще кажеш: „Парици да има, това, онова да има.“ Ти за Бога можеш да приказваш, но искаш владика да станеш, поп да станеш. Всеки от вас ще стане поп. Няма някой, който да не е станал поп и попадия. Защото поп значи баща (папа). Който се ожени е поп.
към беседата >>
18.
Слуга на доброто
,
МОК
, София, 4.5.1934г.,
Веднага щом донесе брашното, ще извадя две кила брашно, ще извадя точилката и ще почна да точа баница, ще взема едно кило
сирене
, шопско
сирене
, най-хубавото, което правят.
Да ви представя какво разбирам под думата реалност. Ще взема реалността в най-простата форма, а пък вие може да я облечете в по-строгата научна форма, да й турите форма, каквато искате. Представете си, че един благодетел ви носи един чувал брашно. Смлял го е в една модерна мелница и вие казвате: „Благодаря." Как ще се отплатите на този благодетел? Ето как аз ще направя.
Веднага щом донесе брашното, ще извадя две кила брашно, ще извадя точилката и ще почна да точа баница, ще взема едно кило
сирене
, шопско
сирене
, най-хубавото, което правят.
Ще туря по малко сирене на всеки лист, после прясно масълце, ще туря листа на тавата, на една голяма тава, после втори, трети лист, четвърти лист, пети лист и т. н. След това ще напаля печката хубаво, ще я опаля, ще оставя само жаравата, ще туря тавата и ще се зачерви баницата. Като се опече, отрязвате едно парче, опитвате само, после отрязвате друго парче и давате на този, който е донесъл брашното, давате му и той казва: „Радвам се. Много хубаво брашно съм донесъл. Хубаво източи баницата."
към беседата >>
Ще туря по малко
сирене
на всеки лист, после прясно масълце, ще туря листа на тавата, на една голяма тава, после втори, трети лист, четвърти лист, пети лист и т. н.
Ще взема реалността в най-простата форма, а пък вие може да я облечете в по-строгата научна форма, да й турите форма, каквато искате. Представете си, че един благодетел ви носи един чувал брашно. Смлял го е в една модерна мелница и вие казвате: „Благодаря." Как ще се отплатите на този благодетел? Ето как аз ще направя. Веднага щом донесе брашното, ще извадя две кила брашно, ще извадя точилката и ще почна да точа баница, ще взема едно кило сирене, шопско сирене, най-хубавото, което правят.
Ще туря по малко
сирене
на всеки лист, после прясно масълце, ще туря листа на тавата, на една голяма тава, после втори, трети лист, четвърти лист, пети лист и т. н.
След това ще напаля печката хубаво, ще я опаля, ще оставя само жаравата, ще туря тавата и ще се зачерви баницата. Като се опече, отрязвате едно парче, опитвате само, после отрязвате друго парче и давате на този, който е донесъл брашното, давате му и той казва: „Радвам се. Много хубаво брашно съм донесъл. Хубаво източи баницата." Та сега ви пожелавам, като ви донесат брашно, да си наточите баница.
към беседата >>
19.
Има време
,
НБ
, София, 27.5.1934г.,
Понеже се срамува, когато остане някой път вкъщи, оставя
сирене
на масата, седи и поглежда и като дойда, казва: „Нали устоях на туй.“ Но някой път вижда, че не е устояла на туй и като види, че не е устояла, щом вляза, седи близо до врата и гледа плахо, плахо.
Ако човек иска да прогресира в света, той трябва да разбира времето за доброто, което трябва да направи. Запример, при съвременното възпитание, както сега се възпитават хората, никакви резултати не може да има. Аз имам една котка, с която правя опити и съм дошъл до чудни резултати с нея. В нея започват да се проявяват някои човешки черти. Правя своите опити.
Понеже се срамува, когато остане някой път вкъщи, оставя
сирене
на масата, седи и поглежда и като дойда, казва: „Нали устоях на туй.“ Но някой път вижда, че не е устояла на туй и като види, че не е устояла, щом вляза, седи близо до врата и гледа плахо, плахо.
Казва: „Ще ме извиниш. Измами ме този дявол.“ Един ден излиза от вратата, хваща ме за врата, започва да кряска като човек. Стиснах я за врата и казвам: „С тебе правя опит. Ти няма ли да разбереш? “ – „За толкоз малко сирене толкоз много стискане – ми казва тя.
към беседата >>
“ – „За толкоз малко
сирене
толкоз много стискане – ми казва тя.
Понеже се срамува, когато остане някой път вкъщи, оставя сирене на масата, седи и поглежда и като дойда, казва: „Нали устоях на туй.“ Но някой път вижда, че не е устояла на туй и като види, че не е устояла, щом вляза, седи близо до врата и гледа плахо, плахо. Казва: „Ще ме извиниш. Измами ме този дявол.“ Един ден излиза от вратата, хваща ме за врата, започва да кряска като човек. Стиснах я за врата и казвам: „С тебе правя опит. Ти няма ли да разбереш?
“ – „За толкоз малко
сирене
толкоз много стискане – ми казва тя.
– Не струва.“ Виждам положението: не че е изяла сиренето, но не е разбрала. Възпитанието защо? Аз я стискам, защото не е издържала изпита, а не че е изяла сиренето. Тя казва: „За толкоз малко сирене толкоз много стискане.“ Казвам: Виждам къде се крият ония мъчнотии.
към беседата >>
– Не струва.“ Виждам положението: не че е изяла
сиренето
, но не е разбрала.
Казва: „Ще ме извиниш. Измами ме този дявол.“ Един ден излиза от вратата, хваща ме за врата, започва да кряска като човек. Стиснах я за врата и казвам: „С тебе правя опит. Ти няма ли да разбереш? “ – „За толкоз малко сирене толкоз много стискане – ми казва тя.
– Не струва.“ Виждам положението: не че е изяла
сиренето
, но не е разбрала.
Възпитанието защо? Аз я стискам, защото не е издържала изпита, а не че е изяла сиренето. Тя казва: „За толкоз малко сирене толкоз много стискане.“ Казвам: Виждам къде се крият ония мъчнотии. Някой път аз седя в стаята и взема, че начертая един кръг с ръка около масата.
към беседата >>
Аз я стискам, защото не е издържала изпита, а не че е изяла
сиренето
.
Стиснах я за врата и казвам: „С тебе правя опит. Ти няма ли да разбереш? “ – „За толкоз малко сирене толкоз много стискане – ми казва тя. – Не струва.“ Виждам положението: не че е изяла сиренето, но не е разбрала. Възпитанието защо?
Аз я стискам, защото не е издържала изпита, а не че е изяла
сиренето
.
Тя казва: „За толкоз малко сирене толкоз много стискане.“ Казвам: Виждам къде се крият ония мъчнотии. Някой път аз седя в стаята и взема, че начертая един кръг с ръка около масата. Тя дойде до кръга, не може да мине кръга, обикаля, не може да се качи горе. Някой път заобикаля кръга, качи се горе на масата, наяде се.
към беседата >>
Тя казва: „За толкоз малко
сирене
толкоз много стискане.“
Ти няма ли да разбереш? “ – „За толкоз малко сирене толкоз много стискане – ми казва тя. – Не струва.“ Виждам положението: не че е изяла сиренето, но не е разбрала. Възпитанието защо? Аз я стискам, защото не е издържала изпита, а не че е изяла сиренето.
Тя казва: „За толкоз малко
сирене
толкоз много стискане.“
Казвам: Виждам къде се крият ония мъчнотии. Някой път аз седя в стаята и взема, че начертая един кръг с ръка около масата. Тя дойде до кръга, не може да мине кръга, обикаля, не може да се качи горе. Някой път заобикаля кръга, качи се горе на масата, наяде се. Друг път аз туря една преграда.
към беседата >>
20.
Езикът на дъгата
,
УС
, София, 18.11.1934г.,
В това отношение хората се намират в положението на онази домакиня, която има хубаво брашно, масло,
сирене
, иска да направи баница, да нагости кума си, но не знае как да я направи.
Добре е човек да работи, но трябва да знае как да работи. За да има добри резултати в работата си, човек трябва да разбира нещата. Като има дълбоко разбиране за живота, той ще използва разумно благата, които денят му носи. Религиозните и духовни хора искат да работят за Бога, но не знаят как да работят. Със старите методи нямат резултати, а новите не могат да приложат още, вследствие на което се намират на кръстопът.
В това отношение хората се намират в положението на онази домакиня, която има хубаво брашно, масло,
сирене
, иска да направи баница, да нагости кума си, но не знае как да я направи.
Не е въпрос в това, трябва ли да се правят баници или не, но важно е, че за всяко нещо се изисква знание. Човек се нуждае от знание, което може да си достави капка по капка, както рудокопачът събира златото зрънце по зрънце, а скъпоценните камъни – камъче по камъче. Знаете ли какво нещо представлява скъпоценният камък за рудокопача? За един скъпоценен камък той е готов да обиколи света, да пропътува пустини и планини. Ако за намирането на един скъпоценен камък се изразходват толкова усилия и време, колко повече усилия трябва да се употребят, за да се намери една изгубена човешка душа.
към беседата >>
21.
Естествено разположение
,
МОК
, София, 21.12.1934г.,
Представете си, че в един български дом сте повикани, дето са направили баница, но брашното не е било хубаво, маслото,
сиренето
не са били хубави.
Значи изхождаш от две идеи, които едновременно занимават ума ти. Считаш, че сиромашията е нещо лошо Казваш: „Не се живее със сиромашия.“ Някой път сиромашията е необходима, за да стане човек щастлив. При обикновените разисквания, при които няма сложни разглеждания на въпроса, животът изглежда парадоксален. Та кому сиромашията е допринесла нещо. Но представете си, че вас ви викат на едно богато угощение.
Представете си, че в един български дом сте повикани, дето са направили баница, но брашното не е било хубаво, маслото,
сиренето
не са били хубави.
На пръв поглед вие се полакомите и после заболявате, стане ви тежко на стомаха, на корема, започва да ви боли, искате да станете сиромаси, да повърнете навън всичко това, да дойдете до първото положение. След като се освободите от богатството, казвате: „Слава Богу, едва се освободих от голямото нещастие.“ Това се случва с хората, които имат съзнание. Някой взел две хиляди лева, има голямо богатство. Като вземе туй богатство, не може вече да спи, мъчи го туй богатство. Аз съм ви привеждал онзи пример за един религиозен човек, след като ходил на събрание − вечерно време в Америка имат такива съживителни събрания, − гледа един богаташ, който като си броил парите, оставил, забравил на прозореца торбата със златни долари.
към беседата >>
22.
И отиде, та се представи
,
НБ
, София, 10.3.1935г.,
Един ден една котка влязла в къщата му и изяла
сиренето
му.
– Това са редки случаи. Аз не вярвам, че между вас има някой, на когото жената да е пукнала главата с дилафа. С това не мислете, че визирам някого. Не, аз само изнасям един факт от социалния живот. Разправяше ми един приятел една своя опитност.
Един ден една котка влязла в къщата му и изяла
сиренето
му.
Като видял това, той я затворил в къщи, искал да ѝ покаже как смее без негово позволение да пипа сиренето. В първо време тя се опитвала да излезе оттук оттам, но като видяла, че не може да избяга, тогава се опълчила срещу него, но така страшно, като че ли искала да му каже: Господине, аз ще ти покажа какво нещо е борба с една котка. Като видех това нещо, казах си: Няма да се излезе на глава с този дявол, но нека поне да отворя вратата. Отворих ѝ вратата и тя избяга навън. Видях, че ако още един момент продължи това положение, тя ще се хвърли отгоре ми с ноктите си и ще ме издраска.
към беседата >>
Като видял това, той я затворил в къщи, искал да ѝ покаже как смее без негово позволение да пипа
сиренето
.
Аз не вярвам, че между вас има някой, на когото жената да е пукнала главата с дилафа. С това не мислете, че визирам някого. Не, аз само изнасям един факт от социалния живот. Разправяше ми един приятел една своя опитност. Един ден една котка влязла в къщата му и изяла сиренето му.
Като видял това, той я затворил в къщи, искал да ѝ покаже как смее без негово позволение да пипа
сиренето
.
В първо време тя се опитвала да излезе оттук оттам, но като видяла, че не може да избяга, тогава се опълчила срещу него, но така страшно, като че ли искала да му каже: Господине, аз ще ти покажа какво нещо е борба с една котка. Като видех това нещо, казах си: Няма да се излезе на глава с този дявол, но нека поне да отворя вратата. Отворих ѝ вратата и тя избяга навън. Видях, че ако още един момент продължи това положение, тя ще се хвърли отгоре ми с ноктите си и ще ме издраска. Спрях си и си казах на себе си: Тази работа ще се уреди.
към беседата >>
23.
Най-голямото изкуство
,
ООК
, София, 17.4.1935г.,
И откъде се взе в тебе тоя навик да влизаш в къщите, да изгризваш това-онова, книги, дрехи,
сирене
, сладко, да гризеш копринените дрехи на някоя млада булка?
Какво правиш? " Тя ми казва: „Свиря на тая китара вътре." Казвам й: „Така не се свири на китара. Не трябваше да влизаш в това училище вътре. Тоя кашкавал вътре не трябваше да те съблазнява. Не знаеш ли, че този, който е направил тоя капан, той не иска да влизат мишките в капана, да не ходят и да смущават домовете, а да живеят вън в широкия свят?
И откъде се взе в тебе тоя навик да влизаш в къщите, да изгризваш това-онова, книги, дрехи,
сирене
, сладко, да гризеш копринените дрехи на някоя млада булка?
" Мишката казва: „От деди и прадеди съм наследила това." Казвам, точно така и хората разсъждават, казват: „Унаследено." Няма нищо унаследено. Това, което направите, ставате наследник на него, не че от баща си, от дядо си сте го наследили. Това, което сам направите, само това имате право да наследите, а пък едно чуждо нещо, което друг е направил, не можете да го наследите. Някой казва: „Наследих чертите на дядо си." Бошлаф!
към беседата >>
24.
Комплексни понятия
,
ООК
, София, 19.6.1935г.,
Да кажем, за една обикновена баница туряте един килограм брашно, масло половин килограм,
сирене
четвърт килограм.
Колко хиляди хора са мислили, докато са измислили тази баница. Вие вече сте специалисти в правенето на баница. Аз досега не съм правил баници. Много пъти съм мислил да направя баница, гледал съм как я правите, а не съм почвал сам да правя една баница, да я замеся, да я разточа. От колко листа става една баница, колко брашно туряте?
Да кажем, за една обикновена баница туряте един килограм брашно, масло половин килограм,
сирене
четвърт килограм.
Но хубавото в живота не седи само в яденето. Човек е изгубил онзи велик закон за правилно ядене. Много малко хора има в света, които знаят да ядат както трябва. Божественото в яденето човек е изгубил, изгубил е закона за пиенето на вода, изгубил е и закона на дишането. Всички хора дишат, но никой не диша както трябва.
към беседата >>
25.
Две естества
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1935г.,
Щом господарят излезе от стаята, тя веднага намира
сиренето
или кашкавала и си хапва от него.
Тогава новата къща има смисъл. Тогава само идването на Царството Божие на земята се осмисля. И котката живее заедно с господаря си, яде от същия хляб, от който господарят яде, но все котка си остава, все същите навици си запазва. Като хване мишка, направо с козината я изяжда. Докато е господарят – в стаята, тя не смее да пипа нищо, дава вид, че се е възпитала.
Щом господарят излезе от стаята, тя веднага намира
сиренето
или кашкавала и си хапва от него.
Като види, че господарят влиза в стаята, тя веднага излиза вън, като че нищо не е пипала. В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях. Не само обикновените хора, но и напредналите същества се поддават на състояния, които са вредни. Едно от тия състояния е унилост, апатия. Това състояние се дължи на материалното естество на човека.
към беседата >>
Като види
сиренето
, и тя се влюбва.
Ако не умее да се държи добре, момъкът ще смути целия дом, т.е. ще повдигне калта от дъното на техния живот. Ако млада, красива мома влезе в един дом, дето има няколко момци, с незнанието си да се обхожда добре тя ще размъти техния живот, ще смути умовете на всички. Ще кажете, че момъкът или момата са се влюбили. Че и котката се влюбва.
Като види
сиренето
, и тя се влюбва.
Щом се влюби в сиренето, тя веднага го задига. И котка и човек могат да се влюбят и да смутят един дом, да размътят неговата вода, да повдигнат калта от дъното на неговия живот. Без да иска, всеки може да смути някого. Защо? – Защото на дъното на всеки човешки живот има утайки, които лесно се размътват. Като се размъти дъното на този живот, човек казва: „Защо трябваше да стане това нещо?
към беседата >>
Щом се влюби в
сиренето
, тя веднага го задига.
ще повдигне калта от дъното на техния живот. Ако млада, красива мома влезе в един дом, дето има няколко момци, с незнанието си да се обхожда добре тя ще размъти техния живот, ще смути умовете на всички. Ще кажете, че момъкът или момата са се влюбили. Че и котката се влюбва. Като види сиренето, и тя се влюбва.
Щом се влюби в
сиренето
, тя веднага го задига.
И котка и човек могат да се влюбят и да смутят един дом, да размътят неговата вода, да повдигнат калта от дъното на неговия живот. Без да иска, всеки може да смути някого. Защо? – Защото на дъното на всеки човешки живот има утайки, които лесно се размътват. Като се размъти дъното на този живот, човек казва: „Защо трябваше да стане това нещо? Не можа ли да се избегне по някакъв начин?
към беседата >>
26.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
" Но вие ще им изпеете "Бог е Любов" и ще им направите малко трахана без
сирене
– нищо повече.
Пак казват: "Празна работа! " Тогава ще им направите малко трахана. Те ще кажат: "Много е духовна тая храна. Искаме нещо по-хубаво, по-мазно. И маслото да е прясно!
" Но вие ще им изпеете "Бог е Любов" и ще им направите малко трахана без
сирене
– нищо повече.
Човек може да бъде обсебен, а животните още повече. По колко пъти на ден вие сте обсебвани! Как можете да познаете кога някой е обсебен? Зачервили са се очите му, устата му мърдат, криви си устата, говори несвързано. Ако твоите "квартиранти" започнат да вдигат шум вътре в теб, ти се спри, почакай, остани спокоен и им кажи тихо и спокойно: "Ще ме слушате.
към беседата >>
27.
Свещеният огън
,
УС
, София, 10.11.1935г.,
Тя потърсила брашно,
сирене
и масло, за да направи баница.
(втори вариант)
Аристократката стои и мисли как да разкаже положението си, с какви думи да си послужи, да затрогне сърцето му. Тя търси начин да изнесе положението си, да разбере той, че тя е пълно сираче, без баща и майка, без братя и сестри. Втората мома, родена селянка, стои и мисли как да влезе в дома на земеделеца, да му направи някаква услуга. Най-после вижда ключа, който земеделецът е скрил, и си услужва: отваря вратата и влиза вътре. Същевременно тя кани и другата мома да почакат земеделеца.
Тя потърсила брашно,
сирене
и масло, за да направи баница.
После наготвила, сложила трапезата и останала да чака земеделеца, за да говори с него за своето положение. Първата мома наблюдавала всичко и се чудела как може в малко време да се свърши толкова много работа. Дошъл най-после земеделецът и останал изненадан от това, което видял в дома си. Той веднага разбрал коя от двете моми свършила работата и щедро я възнаградил. Първата очаквала, че ще обърне вниманието му, но останала излъгана.
към втори вариант >>
28.
Опити
,
ООК
, София, 20.11.1935г.,
В една баница влизат масло,
сирене
и брашно.
Понякога при развиването на темите вие спазвате правилото, което бакалите спазват: като дадеш на бакалина много пари, много ти дава, като му дадеш малко пари, малко ти дава. Като ви дадат някои теми като тази за малките спънки, вие казвате: "Какво има да се пише за това? " Малко пари – малко стока. Ако в малките работи си вещ, това показва, че си майстор и в големите. Ако от малко брашно направиш баница – майстор си, а ако я направиш от много брашно, това показва, че не си голям майстор.
В една баница влизат масло,
сирене
и брашно.
Имате ги. Представете си, че ви дойде един гостенин и вие му сложите в една паница 250 грама брашно, малко сирене и масло. Ще се докачи човекът. Ти ще вземеш и ще забъркаш най-напред водата с брашното, после ще разточиш, ще туриш малко сирене и масло, и ще опечеш баницата. И като дойде гостенинът и види опечената баница, ще счита, че е почетен.
към беседата >>
Представете си, че ви дойде един гостенин и вие му сложите в една паница 250 грама брашно, малко
сирене
и масло.
" Малко пари – малко стока. Ако в малките работи си вещ, това показва, че си майстор и в големите. Ако от малко брашно направиш баница – майстор си, а ако я направиш от много брашно, това показва, че не си голям майстор. В една баница влизат масло, сирене и брашно. Имате ги.
Представете си, че ви дойде един гостенин и вие му сложите в една паница 250 грама брашно, малко
сирене
и масло.
Ще се докачи човекът. Ти ще вземеш и ще забъркаш най-напред водата с брашното, после ще разточиш, ще туриш малко сирене и масло, и ще опечеш баницата. И като дойде гостенинът и види опечената баница, ще счита, че е почетен. Иначе какво ще помисли? Ти го гощаваш с ума си.
към беседата >>
Ти ще вземеш и ще забъркаш най-напред водата с брашното, после ще разточиш, ще туриш малко
сирене
и масло, и ще опечеш баницата.
Ако от малко брашно направиш баница – майстор си, а ако я направиш от много брашно, това показва, че не си голям майстор. В една баница влизат масло, сирене и брашно. Имате ги. Представете си, че ви дойде един гостенин и вие му сложите в една паница 250 грама брашно, малко сирене и масло. Ще се докачи човекът.
Ти ще вземеш и ще забъркаш най-напред водата с брашното, после ще разточиш, ще туриш малко
сирене
и масло, и ще опечеш баницата.
И като дойде гостенинът и види опечената баница, ще счита, че е почетен. Иначе какво ще помисли? Ти го гощаваш с ума си. Значи – тури в ума си мисълта да му поднесеш една форма, която му е приятна. Къде е опасността от брашното?
към беседата >>
Ако поднесеш на гостенина брашно с вода и
сирене
да се наяде, ти ще изгубиш един човек, който ти е бил приятел.
Значи – тури в ума си мисълта да му поднесеш една форма, която му е приятна. Къде е опасността от брашното? Да кажем, че вкъщи гостенинът може да яде от брашното. Но представете си, че брашното е турено отвън, дето вее вятърът, и той е доста силен. Човек не обръща внимание на малките работи, а те го определят какъв е.
Ако поднесеш на гостенина брашно с вода и
сирене
да се наяде, ти ще изгубиш един човек, който ти е бил приятел.
Той ще си каже, че това е крайно незачитане. И може би тази сурова "баница" с брашното, сиренето и маслото ще влоши твоите работи в живота. За да не се влошават работите, забъркай брашното с вода, тури сирене, наклади огън и опечи баницата. Трябва да правите превод от този образен език. Добре е да си служите с един образен език и да правите преводи.
към беседата >>
И може би тази сурова "баница" с брашното,
сиренето
и маслото ще влоши твоите работи в живота.
Да кажем, че вкъщи гостенинът може да яде от брашното. Но представете си, че брашното е турено отвън, дето вее вятърът, и той е доста силен. Човек не обръща внимание на малките работи, а те го определят какъв е. Ако поднесеш на гостенина брашно с вода и сирене да се наяде, ти ще изгубиш един човек, който ти е бил приятел. Той ще си каже, че това е крайно незачитане.
И може би тази сурова "баница" с брашното,
сиренето
и маслото ще влоши твоите работи в живота.
За да не се влошават работите, забъркай брашното с вода, тури сирене, наклади огън и опечи баницата. Трябва да правите превод от този образен език. Добре е да си служите с един образен език и да правите преводи. Какво е числото 1, какво е 2? Като количество, числото 1 може да се отнася към различни съдържания: една игла, една кибритена клечка, един човек – все са единици.
към беседата >>
За да не се влошават работите, забъркай брашното с вода, тури
сирене
, наклади огън и опечи баницата.
Но представете си, че брашното е турено отвън, дето вее вятърът, и той е доста силен. Човек не обръща внимание на малките работи, а те го определят какъв е. Ако поднесеш на гостенина брашно с вода и сирене да се наяде, ти ще изгубиш един човек, който ти е бил приятел. Той ще си каже, че това е крайно незачитане. И може би тази сурова "баница" с брашното, сиренето и маслото ще влоши твоите работи в живота.
За да не се влошават работите, забъркай брашното с вода, тури
сирене
, наклади огън и опечи баницата.
Трябва да правите превод от този образен език. Добре е да си служите с един образен език и да правите преводи. Какво е числото 1, какво е 2? Като количество, числото 1 може да се отнася към различни съдържания: една игла, една кибритена клечка, един човек – все са единици. Какво можеш да направиш с една кибритена клечка?
към беседата >>
29.
Знайният Бог
,
УС
, София, 5.1.1936г.,
Влиза една котка, много пъти ми е яла
сиренето
– и много пъти е бил той котката, – но – казва – един ден една котка ме изплаши.
Ние схващаме, че в света поправка може да дойде само чрез изобилие. Всичко в света става чрез един вътрешен недоимък. Недоимъкът е, който ражда най-големите злини. Недоимък в нещата; щом човек се намери в недоимък... Мен ми разправяше един господин: „Аз – казва – се отказвам да бия вече котките.
Влиза една котка, много пъти ми е яла
сиренето
– и много пъти е бил той котката, – но – казва – един ден една котка ме изплаши.
И оттам насетне аз се реших да не бия котки. По едно време мечеше и като взе една поза, котешка поза така, че казва: „Само ако ме бутнеш, като те хвана, ще ти изпия кръвта! “ Онази котка като я видях, че като се хвърли отгоре ми, лицето ми и всичко тъй ще одраска! Ставам, отворих вратата, казвам да излезне навън. Онази котка, като се намери в трудно положение, казва: „Аз ще бъда бита, но и аз, големи промени ще видиш.“ Че и котката, ноктите ѝ работят.“
към беседата >>
Един ден тя влязла в стаята му и изяла голямо парче
сирене
.
(втори вариант)
Това се постига само при изобилието на живота. Докато живее в лишения, той все ще греши. Недоимъкът ражда злото, а изобилието – доброто. Пазете се да не се прояви животинското естество във вас, да ви напакости, както разярената котка може да се хвърли и върху господаря си. Един познат разправяше своя опитност с котката си.
Един ден тя влязла в стаята му и изяла голямо парче
сирене
.
Той се ядосал и решил да я накаже. Набил я така, та да помни, друг път, да не краде от господаря си. Гневът му се предал на котката, и тя, като разбрала какво я очаква, събрала всичката си смелост и се готвела да се хвърли срещу господаря си. Той се уплашил от смелостта ѝ и решил да избегне катастрофата. Ако беше се докоснала до него, тя щеше да обезобрази лицето му с ноктите си.
към втори вариант >>
30.
Непроменливи величини / Устойчиви величини
,
УС
, София, 19.1.1936г.,
Като се разсърди, знае, че трябва да има баница със
сирене
, полята с малко мляко.
Тъй, сега само готвиш. То да е веднъж, два пъти, три, четири пъти, от година на година става по-лошо.“ Сега, не мислете, че ако станете готвачи, ще угодите. Тогава една сестра ми разправяше: като видела мъжа си сърдит, тя започвала да мисли какво да му сготви. Като му приготви много хубаво ядене, няма изключение, минава му сръднята.
Като се разсърди, знае, че трябва да има баница със
сирене
, полята с малко мляко.
Той като погледне, казва: „Колко си умна! “ Питам: Човек, който ял 10 години, какво е придобил той от яденето? Нищо не е добил. Колкото яде, работата става по-лоша; най-после дойдат известни кризи, не можеш да ядеш. Дойде сега някой път и стомахът казва: „Почивка.“ Веднага викат лекар.
към беседата >>
31.
Три категории храни. Първото обещание
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
Вие ядете
сирене
, яйца, масла и пак минавате за вегетарианци.
Растителна или плодна храна? Ще ядеш растителна храна, когато си стар; ще ядеш месна храна, когато си възрастен; ще ядеш плодна храна, когато станеш дете. Това е едно разпределение, което не съответства на вашите сегашни вярвания. Сега и старият, и младият, и възрастният – всички казват, че са вегетарианци. Дали сте вегетарианци, това е въпрос.
Вие ядете
сирене
, яйца, масла и пак минавате за вегетарианци.
Някои ядат и рибица, и пак казват, че са вегетарианци. Те превръщат рибата в растение. По същия начин вие превръщате нещата. Прави сте. Един лекар казал на болния: "Ще ядеш само растително, дървено масло.
към беседата >>
Вие ядете
сирене
, яйца, масла, и пак минавате за вегетарианци.
(втори вариант)
Или растителна, или месна, или плодна храна. Ще ядеш растителна храна, когато си стар, ще ядеш месна храна, когато си възрастен, ще ядеш плодна храна, когато станеш дете. Това е едно разпределение, което не съответства на вашите сегашни вярвания. Сега и старият, и младият, и възрастният, всички казват, че са вегетарианци. Дали сте вегетарианци, това е въпрос.
Вие ядете
сирене
, яйца, масла, и пак минавате за вегетарианци.
Някои ядат и рибица, и пак казват, че сте вегетарианци. Те превръщат рибата в растение. Или вегетарианци сте, но по същия начин вие превръщате нещата. Прави сте. Един лекар казва на болния: „Ще ядеш само растително, дървено, масло.
към втори вариант >>
32.
Царят, богатият и момата
,
МОК
, София, 6.3.1936г.,
Котката и лисицата намерили
сирене
, че не могли да си го разделят.
Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука. Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее. Какво ще придобиете вие? Ето какво ще добиете вие. Ще ви кажа онази басня.
Котката и лисицата намерили
сирене
, че не могли да си го разделят.
Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче.
към беседата >>
Потърсили някой справедлив човек да им раздели
сиренето
.
Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее. Какво ще придобиете вие? Ето какво ще добиете вие. Ще ви кажа онази басня. Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят.
Потърсили някой справедлив човек да им раздели
сиренето
.
Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде?
към беседата >>
Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели
сиренето
.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме
сирене
и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги.
Ето какво ще добиете вие. Ще ви кажа онази басня. Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят. Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи.
Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели
сиренето
.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме
сирене
и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги.
Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво. Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно.
към беседата >>
Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде
сиренето
, нивото ще бъде равно.
Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво.
Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде
сиренето
, нивото ще бъде равно.
Въображаемо сирене ще остане. Казва: „Вземете нашия дял.“ Сега точно така. Често в сегашния физически свят сиренето го няма там. Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено.
към беседата >>
Въображаемо
сирене
ще остане.
Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво. Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно.
Въображаемо
сирене
ще остане.
Казва: „Вземете нашия дял.“ Сега точно така. Често в сегашния физически свят сиренето го няма там. Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо.
към беседата >>
Често в сегашния физически свят
сиренето
го няма там.
Нали везните трябва да дойдат на едно ниво. Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно. Въображаемо сирене ще остане. Казва: „Вземете нашия дял.“ Сега точно така.
Често в сегашния физически свят
сиренето
го няма там.
Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата.
към беседата >>
Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че
сиренето
е изядено.
Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно. Въображаемо сирене ще остане. Казва: „Вземете нашия дял.“ Сега точно така. Често в сегашния физически свят сиренето го няма там.
Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че
сиренето
е изядено.
И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика.
към беседата >>
Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих
сиренето
, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора.
Казва: „Вземете нашия дял.“ Сега точно така. Често в сегашния физически свят сиренето го няма там. Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо.
Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих
сиренето
, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора.
То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде.
към беседата >>
То е се дележ на
сирене
.
Сега точно така. Често в сегашния физически свят сиренето го няма там. Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора.
То е се дележ на
сирене
.
Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда.
към беседата >>
Аз изям
сиренето
и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете
сиренето
и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата.
Често в сегашния физически свят сиренето го няма там. Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене.
Аз изям
сиренето
и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете
сиренето
и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата.
Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда. Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие.
към беседата >>
Когато аз изям
сиренето
, аз зная повече, когато вие изядете
сиренето
, вие знаете повече.
И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика.
Когато аз изям
сиренето
, аз зная повече, когато вие изядете
сиренето
, вие знаете повече.
Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда. Аз изям сиренето и все едно е аз дали ще изям сиренето или вие. Сега кой ще страда, от кого ще търсиш? Потърсиш го от мене.
към беседата >>
Аз изям
сиренето
и все едно е аз дали ще изям
сиренето
или вие.
Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде. Ти искаш правда.
Аз изям
сиренето
и все едно е аз дали ще изям
сиренето
или вие.
Сега кой ще страда, от кого ще търсиш? Потърсиш го от мене. Дигне се нагоре. Тогава аз ставам причината, ще откъсна от другата страна. Е, хубаво, изчезнем и двамата, остане туй същество, което претегля право.
към беседата >>
Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял
сиренето
на тия двамата.
Но правото по този начин никога не се намира. То е само едно отношение. Допуснете, че някой човек ви казва: „Еди кой си човек е добър.“ Какво ме интересува, че той е добър или че е лош? Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения.
Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял
сиренето
на тия двамата.
Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е? Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща.
към беседата >>
Ами ако лисицата и котката бяха изяли
сиренето
, справедливо ли е?
Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът.
Ами ако лисицата и котката бяха изяли
сиренето
, справедливо ли е?
Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е. Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти. Да направя мисълта си ясна.
към беседата >>
Защото както може да се направи едно възражение, че
сиренето
не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили
сиренето
, то
сиренето
не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли
сиренето
, не е право.
Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е?
Защото както може да се направи едно възражение, че
сиренето
не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили
сиренето
, то
сиренето
не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли
сиренето
, не е право.
Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е. Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти. Да направя мисълта си ясна. Казвате: „Как тъй?
към беседата >>
33.
Освобождаване на чувствата
,
МОК
, София, 13.3.1936г.,
Сега тази работа, която ви разправям, тя мяза на следното: Да кажем 24 часа вие не сте яли, искате да ви угостят с баница, започват да ви задават въпроси: „С колко килограма брашно да се направи баницата, колко
сирене
има, как се точи?
Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч. Пространството се увеличава. Или голямото пространство между нас намалява предметите. Малкото пространство между нас, увеличава предметите. Малкото увеличава, малкото [голямото] смалява.
Сега тази работа, която ви разправям, тя мяза на следното: Да кажем 24 часа вие не сте яли, искате да ви угостят с баница, започват да ви задават въпроси: „С колко килограма брашно да се направи баницата, колко
сирене
има, как се точи?
“ Казват: „Трудна работа е да се направи една баница! “ Този, който правил баницата, седи и казва от каква нива трябва да се вземе житото, един килограм много хубаво жито, на каква воденица да се смели, какъв трябва да бъде воденичарят, разправя за процеса как трябва да се меси. Ти седиш, слушаш, минава час, два, тази работа е неприятна. Питам, като дойде житото, защо ти е баницата. Хем не искаш друго нещо.
към беседата >>
34.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 20.3.1936г.,
Благият, като дойде при тебе, ще ти остави захар, масло,
сирене
.
Дето мине дава. Види, че ти си болен, остави пари, ще каже: „Ще мине тази работа“, и ще си замине. Той не се спира, а си заминава. Милостивият, той нищо няма да ти даде, каквото благият оставил. Милостивият, като дойде, ще те привърже, ще те нахрани.
Благият, като дойде при тебе, ще ти остави захар, масло,
сирене
.
Милостивият, като дойде ще се опретне да наточи баница, супичка ще направи. Единият донася, другият вътре прави. Казвам сега: Да имате благост, като нещо [което] отвън носи. А пък милосърдието като нещо, което отвън [отвътре] обработва. То е знание.
към беседата >>
35.
Трите картини.
,
ООК
, София, 6.1.1937г.,
Ще познаете, че съм ял
сирене
или мед.
Идва някой и ми казва: „Имате нещо на брадата си! “ Трябва да си нося огледало. Не я виждам каква троха останала на брадата ми. Какво има от това? Ще познаете какво съм ял!
Ще познаете, че съм ял
сирене
или мед.
Няма да ме питате: „Дали ядете мед или не? “, щом има на брадата ми. Тогаз аз изваждам огледало и поглеждам. Като видя къде е хапката, снема я от брадата си. Много добре.
към беседата >>
36.
Обичай и познавай! Добър и учен!
,
ООК
, София, 17.2.1937г.,
Имам половин килограм
сирене
.
Сядам да ям. Справедлив съм. Дойде някой. Искам да го гощавам. Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен.
Имам половин килограм
сирене
.
Половината на моя гостенин и половината на мен. Това е справедливост. А пък, ако го обичам, какво ще направя? Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък. Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е.
към беседата >>
37.
Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия
,
УС
, София, 21.2.1937г.,
От млякото правят масло и
сирене
.
“ Това са изтъркани думи, повтаряне на старото. Днес, каквото и да кажеш на човека, не му се слуша, той иска да чуе нещо ново. Всеки се интересува от истината. Казвам на един млад момък: Иди на планината, да видиш колко хубава колибка има там. Около нея е разположена една кошара с овце, които дават мляко.
От млякото правят масло и
сирене
.
Едно немирно дете наклало около колибката огън и я запалило. Момъкът слуша и се ужасява. Продължавам: Една добра и красива мома видяла това и бързо се затичала с менците си, пълни с вода, и изгасила огъня. Така тя спасила колибката от пожара. Момъкът се заинтересувал още повече; той иска да знае коя е тая умна и добра мома.
към беседата >>
Правя
сирене
.
(втори вариант)
Това са изтъркани думи. Сегашните хора казват: Не ни говорете за това, друго нещо ми говори. Нервирам се като ми говориш такива работи. Като искам да му кажа нещо от Истината, казвам му: Имам една малка колибка в планината, направена от дъски. При колибката имам една кошара за овцете.
Правя
сирене
.
И след това дошло едно малко дете, което запали колибката. Той се интересува и ме слуша. Продължавам: В това време една млада мома, с бакърче в ръка, видяла това, донесла вода и изгасила колибката. Ах, колко е умна тази млада мома! Аз говоря на този човек за Истината.
към втори вариант >>
38.
Четирите хигиенични правила
,
МОК
, София, 26.3.1937г.,
Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно,
сирене
и масло, а след туй – студеното вино.
Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи. И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница! “ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека.
Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно,
сирене
и масло, а след туй – студеното вино.
И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може. Казвам: не камшик, трябва храна на този кон. Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват.
към беседата >>
И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа
сиренето
, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н.
И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница! “ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино.
И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа
сиренето
, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н.
Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може. Казвам: не камшик, трябва храна на този кон. Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват. Така че, ако трябва с някое вещество да се стимулира във вас храносмилането, това е нездравословно състояние.
към беседата >>
След топлата баница, направена от брашно,
сирене
и масло, ще вземе студено вино.
(втори вариант)
Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи. Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”. Баницата не е най-здравословната храна за човека. След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”.
След топлата баница, направена от брашно,
сирене
и масло, ще вземе студено вино.
Два процеса точно противоположни. След време някой учен човек, който не разбира законите, които съществуват в природата, ще пише какво съдържа сиренето, какво съдържа брашното и маслото, какви хранителни елементи имат за човека и какъв стимул за стомаха дава виното. Щом стомахът трябва с вино да се събужда, той е вече в болезнено състояние. Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше. Той и да го бие, толкова може да върви.
към втори вариант >>
След време някой учен човек, който не разбира законите, които съществуват в природата, ще пише какво съдържа
сиренето
, какво съдържа брашното и маслото, какви хранителни елементи имат за човека и какъв стимул за стомаха дава виното.
(втори вариант)
Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”. Баницата не е най-здравословната храна за човека. След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”. След топлата баница, направена от брашно, сирене и масло, ще вземе студено вино. Два процеса точно противоположни.
След време някой учен човек, който не разбира законите, които съществуват в природата, ще пише какво съдържа
сиренето
, какво съдържа брашното и маслото, какви хранителни елементи имат за човека и какъв стимул за стомаха дава виното.
Щом стомахът трябва с вино да се събужда, той е вече в болезнено състояние. Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше. Той и да го бие, толкова може да върви. Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон. Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва.
към втори вариант >>
39.
Степените на Любовта
,
УС
, София, 4.4.1937г.,
– Друго нещо е, ако има месо, печена кокошка, масло,
сирене
.
– Спазвай правилото : Никога не си дояждай! Никога не казвай, че няма, какво да ядеш. – Имам само сух хляб. – Той е много хранителен. Важно е да е хубав, чист.
– Друго нещо е, ако има месо, печена кокошка, масло,
сирене
.
– Чистият пшеничен хляб има повече хранителни вещества, отколкото другите храни. Помнете: Храненето се основава на закона на любовта. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползуваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да се използува, само ако обичаш тая храна. Не мисли, че храната внася силата.
към беседата >>
40.
Разумният музикален живот
,
ООК
, София, 5.5.1937г.,
Вчера наблюдавам котката, давам ѝ едно парче
сирене
и тя не го яде.
Мислиш как ще прекараш живота си на земята, откъде ще вземеш да ядеш и да пиеш. Това не е мисъл. Туй го имат и животните. И всяко животно като дойде погледне, не мисли, ами чувствува, че нужда има. Пък и ти не знаеш какво да правиш.
Вчера наблюдавам котката, давам ѝ едно парче
сирене
и тя не го яде.
Казвам: Може сиренето да не хубаво, тя го натисна с крака, като че иска да каже не е за мене. Посочих ѝ да вземе сиренето, тя го хвана с двата крака, казва: Не го давам, как искаш да го вземеш. То е една политика на чувствата. Та ви казвам: Вие сте остаряли по единствената причина, (че не пеете) и не може да се подмладите без музиката, помнете го това. Но тази музика, която имате, вие сте мълчаливи, не пеете.
към беседата >>
Казвам: Може
сиренето
да не хубаво, тя го натисна с крака, като че иска да каже не е за мене.
Това не е мисъл. Туй го имат и животните. И всяко животно като дойде погледне, не мисли, ами чувствува, че нужда има. Пък и ти не знаеш какво да правиш. Вчера наблюдавам котката, давам ѝ едно парче сирене и тя не го яде.
Казвам: Може
сиренето
да не хубаво, тя го натисна с крака, като че иска да каже не е за мене.
Посочих ѝ да вземе сиренето, тя го хвана с двата крака, казва: Не го давам, как искаш да го вземеш. То е една политика на чувствата. Та ви казвам: Вие сте остаряли по единствената причина, (че не пеете) и не може да се подмладите без музиката, помнете го това. Но тази музика, която имате, вие сте мълчаливи, не пеете. Как ще изпеете „Господи, Боже мой“?
към беседата >>
Посочих ѝ да вземе
сиренето
, тя го хвана с двата крака, казва: Не го давам, как искаш да го вземеш.
Туй го имат и животните. И всяко животно като дойде погледне, не мисли, ами чувствува, че нужда има. Пък и ти не знаеш какво да правиш. Вчера наблюдавам котката, давам ѝ едно парче сирене и тя не го яде. Казвам: Може сиренето да не хубаво, тя го натисна с крака, като че иска да каже не е за мене.
Посочих ѝ да вземе
сиренето
, тя го хвана с двата крака, казва: Не го давам, как искаш да го вземеш.
То е една политика на чувствата. Та ви казвам: Вие сте остаряли по единствената причина, (че не пеете) и не може да се подмладите без музиката, помнете го това. Но тази музика, която имате, вие сте мълчаливи, не пеете. Как ще изпеете „Господи, Боже мой“? Аз не искам като пеете да мислите за пари.
към беседата >>
41.
Хармония на чувства и способности
,
МОК
, София, 7.5.1937г.,
Изяждаш един портокал, после - една ябълка, хайде кашкавал, после -
сирене
, хайде някоя торта за Великден, хайде - едно пържено яйце, после ще вземеш баклава, после - едно черно кафе за храносмилане, след това пиеш една чаша студена вода и накрая казваш: "Не зная какво ми стана, не съм разположен вече!
Но понеже е ял едно, второ, трето ядене, и тънките, и дебелото черва са задръстени с нечистотии, напълнени са като суджуци и всички отрови започват да се разпространяват в тялото. В такъв случай трябва да вземете очистително, един-два дена няма да ядете и ще гледате да очистите червата, за да функционират правилно. Питате какво да правите. От двете страни на главата при слепите очи има един център на яденето. Ти седиш, а той е един бърборко - все нещо ти приказва.
Изяждаш един портокал, после - една ябълка, хайде кашкавал, после -
сирене
, хайде някоя торта за Великден, хайде - едно пържено яйце, после ще вземеш баклава, после - едно черно кафе за храносмилане, след това пиеш една чаша студена вода и накрая казваш: "Не зная какво ми стана, не съм разположен вече!
" Ако искаш главата да ти бъде мирна, изяж една ябълка, но ако искаш от всички тия неща да вкусиш, ще почувстваш, че работата не върви. По същия закон вие правите подобни грешки и в Духовния свят - събирате на едно място много несъвместими неща. С други думи, внасяте във вашия духовен или във вашия сърдечен свят несъвместими образи. Никога не внасяйте несъвместими образи във вашето въображение. Например, внасяте в ума си образа на една боа и един заек.
към беседата >>
42.
Първата песен
,
ООК
, София, 26.5.1937г.,
– И таратор и баница,
сирене
, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега.
Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не?
– И таратор и баница,
сирене
, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега.
После и музиката някой път трябва да учите. Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи. Знаете ли вие какво значи страдание? – Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия. В музиката трябва да ги преодолеете.
към беседата >>
43.
Ликвидация на века
,
УС
, София, 26.9.1937г.,
Ти веднага прилагаш милосърдието си: даваш му хляб,
сирене
, да се подкрепи.
Кой е милосърден? – Който влиза в положението на хората. Например, срещаш един човек и, без да ти казва нещо, ти разбираш, че има някаква мъка. Като влезеш в разговор с него, разбираш, че той е гладувал четири дена. Той се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин.
Ти веднага прилагаш милосърдието си: даваш му хляб,
сирене
, да се подкрепи.
После, разбираш, че той няма дърва, въглища; няма с какво да се завие. Ти му даваш една черга и така го спасяваш, поне временно, от несгодите на живота. Така, ти проявяваш милосърдието и любовта си към него. В случая, любовта причинява радост, а някога тя причинява най-големи страдания. Например, още преди векове любовта е дала на всеки човек известни блага.
към беседата >>
44.
Оценяване и прилагане
,
УС
, София, 3.10.1937г.,
Тя веднага разбира, прясно ли е маслото, хубаво ли е
сиренето
.
Казвам й, че съм вегетарианец, не ям нито риба, нито месо. Мога да й дам малко баница. Пущам я в стаята си и отрязвам парче баница. Ако тя яде баницата, и аз ям; ако тя не яде, и аз не ям. Котката е авторитет за мене.
Тя веднага разбира, прясно ли е маслото, хубаво ли е
сиренето
.
Ако не й хареса нещо, не хапва от баницата. Тогава и аз се въздържам, не ям. Казвате: Чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а Той ни говори обикновени работи. – Не е обикновено това.
към беседата >>
45.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
Направи баница от хубаво брашно, от хубаво
сирене
, после да е добре опечена, зачервена, донеси я, да разбера.
Аз ви разправям, но във вас седи една мисъл. Проповядва един на едного и му казва: „Вярвай в Бога, вярвай, че има Господ, че има оня свят“. Разправя му дълго време. Казва: „Че какво говориш за тия работи, те са отвлечени работи. Я ми направи една баница, да те разбера какво казваш.
Направи баница от хубаво брашно, от хубаво
сирене
, после да е добре опечена, зачервена, донеси я, да разбера.
Какво ми разправяш да вярва, как да те разбера. Ти проповядваш, но нямаш нищо пред себе си. Ти само проповядваш“. И прави са хората. Да кажем сега вие искате музика.
към беседата >>
46.
Добрият брат и добрият баща
,
ООК
, София, 15.12.1937г.,
Някой път донесли една баница, хубава отгоре, хубаво разточена със
сирене
, но брашното развалено.
Когато природата създава ябълка, круша, слива, череша, един плод за ядене, тя го сготвя много хубаво. Всички неща, които природата сготвя, са много добри. Тогава има някои неща, които са сладки, някои плодове са горчиви. Вие сега се заловите, де да намерите тая храна? Често на мене ми носят някои храни, които аз десет години не искам да видя.
Някой път донесли една баница, хубава отгоре, хубаво разточена със
сирене
, но брашното развалено.
Сиренето и то не е (прясно), а пък и маслото не е хубаво, и направили баница. Ако аз не ям от това разваленото нещо, те се докачат. Оставете такава баница с развалено сирене. Вие трябва да знаете дали тази овца е била здрава. Той десет пъти псувал докато направил това сирене, онзи, който млял брашното псувал, който правил маслото, псувал и казват: „Отлична баница“.
към беседата >>
Сиренето
и то не е (прясно), а пък и маслото не е хубаво, и направили баница.
Всички неща, които природата сготвя, са много добри. Тогава има някои неща, които са сладки, някои плодове са горчиви. Вие сега се заловите, де да намерите тая храна? Често на мене ми носят някои храни, които аз десет години не искам да видя. Някой път донесли една баница, хубава отгоре, хубаво разточена със сирене, но брашното развалено.
Сиренето
и то не е (прясно), а пък и маслото не е хубаво, и направили баница.
Ако аз не ям от това разваленото нещо, те се докачат. Оставете такава баница с развалено сирене. Вие трябва да знаете дали тази овца е била здрава. Той десет пъти псувал докато направил това сирене, онзи, който млял брашното псувал, който правил маслото, псувал и казват: „Отлична баница“. Напсуваните работи не са хубави.
към беседата >>
Оставете такава баница с развалено
сирене
.
Вие сега се заловите, де да намерите тая храна? Често на мене ми носят някои храни, които аз десет години не искам да видя. Някой път донесли една баница, хубава отгоре, хубаво разточена със сирене, но брашното развалено. Сиренето и то не е (прясно), а пък и маслото не е хубаво, и направили баница. Ако аз не ям от това разваленото нещо, те се докачат.
Оставете такава баница с развалено
сирене
.
Вие трябва да знаете дали тази овца е била здрава. Той десет пъти псувал докато направил това сирене, онзи, който млял брашното псувал, който правил маслото, псувал и казват: „Отлична баница“. Напсуваните работи не са хубави. С любов да е работена. Аз бих желал ето каква баница: Ти ще садиш сам житото на нивата и ще пееш.
към беседата >>
Той десет пъти псувал докато направил това
сирене
, онзи, който млял брашното псувал, който правил маслото, псувал и казват: „Отлична баница“.
Някой път донесли една баница, хубава отгоре, хубаво разточена със сирене, но брашното развалено. Сиренето и то не е (прясно), а пък и маслото не е хубаво, и направили баница. Ако аз не ям от това разваленото нещо, те се докачат. Оставете такава баница с развалено сирене. Вие трябва да знаете дали тази овца е била здрава.
Той десет пъти псувал докато направил това
сирене
, онзи, който млял брашното псувал, който правил маслото, псувал и казват: „Отлична баница“.
Напсуваните работи не са хубави. С любов да е работена. Аз бих желал ето каква баница: Ти ще садиш сам житото на нивата и ще пееш. Като го сееш – ще пееш. Като расте – пак ще пееш.
към беседата >>
47.
Малките неща
,
УС
, София, 26.12.1937г.,
Иначе, все ще се намери нещо, което не е както трябва: или брашното не е прясно, или
сиренето
не е хубаво, или маслото е старо.
Всичко, каквото мога да направя за тях, и без баница ще го направя. Който иска да ми направи баница, от любов да я направи. И като погледна баницата, да не виждам нищо друго в нея, освен любов. Като помириша баницата, от нея да лъха благоухание. Има смисъл да ям баница, но ако тя е пропита с любовта на онзи, който я правил.
Иначе, все ще се намери нещо, което не е както трябва: или брашното не е прясно, или
сиренето
не е хубаво, или маслото е старо.
– Какво ни интересува въпросът за баницата? Други въпроси ни занимават сега. – Аз ви навеждам на тези мисли, за да видите какво разбиране ви е нужно. Не искам да ви плаша, но обръщам вниманието ви към разумния свят, към възвишените същества, да разбирате тяхната мисъл, да се запознаете с тях. – Като отидем в другия свят, ще се познаем ли?
към беседата >>
Мислите ли, че ще се познаем само по това, че сте ми дали портокал, баница, масло или
сирене
?
Други въпроси ни занимават сега. – Аз ви навеждам на тези мисли, за да видите какво разбиране ви е нужно. Не искам да ви плаша, но обръщам вниманието ви към разумния свят, към възвишените същества, да разбирате тяхната мисъл, да се запознаете с тях. – Като отидем в другия свят, ще се познаем ли? – Чудни сте!
Мислите ли, че ще се познаем само по това, че сте ми дали портокал, баница, масло или
сирене
?
Портокалите не са ваши; баницата не е ваша; сиренето, маслото не са ваши. За всичко, което съм получавал, аз съм плащал по невидим път. Като получа една баница, аз я разглеждам, от какво е направена. Тя е направена от брашно. Веднага се свързвам с онзи, който е сял и жънал житото.
към беседата >>
Портокалите не са ваши; баницата не е ваша;
сиренето
, маслото не са ваши.
– Аз ви навеждам на тези мисли, за да видите какво разбиране ви е нужно. Не искам да ви плаша, но обръщам вниманието ви към разумния свят, към възвишените същества, да разбирате тяхната мисъл, да се запознаете с тях. – Като отидем в другия свят, ще се познаем ли? – Чудни сте! Мислите ли, че ще се познаем само по това, че сте ми дали портокал, баница, масло или сирене?
Портокалите не са ваши; баницата не е ваша;
сиренето
, маслото не са ваши.
За всичко, което съм получавал, аз съм плащал по невидим път. Като получа една баница, аз я разглеждам, от какво е направена. Тя е направена от брашно. Веднага се свързвам с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и си отминавам.
към беседата >>
Намеря овцата, от млякото на която е направено
сиренето
– и на нея благодаря.
За всичко, което съм получавал, аз съм плащал по невидим път. Като получа една баница, аз я разглеждам, от какво е направена. Тя е направена от брашно. Веднага се свързвам с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и си отминавам.
Намеря овцата, от млякото на която е направено
сиренето
– и на нея благодаря.
Намеря кравата, която дала млякото си за масло – благославям и нея. Най-после, благославям и онзи, който направил баницата. Ето защо, когато ми дават баница, казвам: Благодаря за желанието ви да ми донесете баница, но много работа ми създавате. Трябва да употребя часове да търся този и онзи, да им благодаря за жертвата, която са направили. Ако не се отплатя по някакъв начин, пръв аз нарушавам закона на любовта.
към беседата >>
48.
Противоречията в живота
,
МОК
, София, 14.1.1938г.,
Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко
сирене
, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви.
С килото прясно брашно ще си направя мамалига. Нали знаете как се прави мамалига? Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш. Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш. Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш.
Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко
сирене
, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви.
Има разни начини. Аз го харесвам в тиганя. Туй, което става в природата с малки разноски, то е за предпочитане. Казвам: Не правете характера си много сложен. Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга.
към беседата >>
49.
Сърцето на природата
,
МОК
, София, 21.1.1938г.,
Вземам
сирене
, отрязвам някакъв сладкиш.
Значи като бутам нещо за ядене, разбира. Казва: „За мене няма ли нещо? “ Та сега ще ви приведа закона какъв е, тази котка ме подсеща. Като ми каже „мър, мяу“, разбирам. Щом ми каже „мър, мяу“, вземам хапката, натопявам я с мляко, значи вече „мър, мяу“ има смисъл.
Вземам
сирене
, отрязвам някакъв сладкиш.
Туй „мър, мяу“ забелязвам много музикално става, не казва грубо, но много мекичко. Аз съм внимателен. Казвам: Каква е вашата мощна дума, с която вие хлопате на Божиите врата? Котката дойде на вратата, каже „мър, мяу“ и аз зная, че е гладна. От туй, което имам давам.
към беседата >>
50.
Радостни и весели
,
УС
, София, 23.1.1938г.,
И на мене носят баница със
сирене
, с чисто масло и ми казват: Хубава е баницата, за тебе е правена.
Винцето е дадено от Бога. Хапни си повечко, пийни си, трябва да си поживееш. Лесно е да си хапнеш повечко, но какво ще правиш, като дойдат болестите? Така трябва да ядеш, че да не страдаш. Чудя ви се, като ми се оплаквате от разстройство на стомаха.
И на мене носят баница със
сирене
, с чисто масло и ми казват: Хубава е баницата, за тебе е правена.
От учтивост, взема баницата, хапна малко и я оставям. Учат ме на стария занаят. Други ми носят кюфтета от картофи и ми казват: Хубави са кюфтетата, приличат на месни. – Пак старият занаят. Взема едно кюфтенце, хапна го и давам на дявола, който ме наблюдава.
към беседата >>
51.
Новата любов
,
НБ
, София, 30.1.1938г.,
Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури
сирене
.
Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него. И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея. – „Ами ти къде мислиш да отидеш? “ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли. Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него.
Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури
сирене
.
Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал. По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея. Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума. Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много. Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене.
към беседата >>
Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за
сирене
.
Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата ѝ един тулум, в който мислил да тури сирене. Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал. По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея. Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума. Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много.
Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за
сирене
.
След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят. Младият овчар отишъл да ги слуша. Втората сестра запитала първата: „Защо си толкова слаба? Какво направи със своя възлюблен? “ – „Остави се, той ме завърза в един мех, че цяло лято тресох меха, но нямаше какво да ям, че отслабнах.“ – „Аз пък, както ме виждаш, оправих се.
към беседата >>
52.
Божественият глас
,
ООК
, София, 16.2.1938г.,
Майка ти те пратила на бакалницата да купиш зехтин, пипер, половин кило
сирене
, грозде две кила, ябълки, круши, всичко туй наредено на листа, но си изгубил листа и сега се чудиш от кое колко трябва да вземеш.
Не да се осъждате, не да кажеш: „Малко съм бил така“. Ще седнеш, ще кажеш: „Много малко обичах. Не използувах Божието благо“. Вземете листа, каквото сте обещали горе като слизахте и го направете. Сега не искам да ви кажа, но извадете листа, каквото сте обещали това да направите, онова да направите.
Майка ти те пратила на бакалницата да купиш зехтин, пипер, половин кило
сирене
, грозде две кила, ябълки, круши, всичко туй наредено на листа, но си изгубил листа и сега се чудиш от кое колко трябва да вземеш.
Ще намериш този лист, на който са написани, ще изпълните нещата точно тъй, както се изисква. От това зависи вашето положение в къщи. От любовта, която имате към Бога, зависи вашето щастие. Не от любовта, която имате към мене, нито от любовта към вашите ближни, от вашата любов, която имате към Бога, зависи вашето бъдеще. А пък любовта, която имате към другите, то е второстепенно.
към беседата >>
53.
Богатство и сиромашия
,
ООК
, София, 23.2.1938г.,
Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече
сирене
отколкото трябва.
Той като обработи капитала, плаща дългове. Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е. В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки.
Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече
сирене
отколкото трябва.
Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва. Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва. Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва.
към беседата >>
Някой път турят по-малко
сирене
и масло отколкото трябва.
Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е. В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки. Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва.
Някой път турят по-малко
сирене
и масло отколкото трябва.
Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва. Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва. И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва.
към беседата >>
Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и
сирене
толкова, колкото трябва.
В реда на нещата е. В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки. Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва. Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва.
Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и
сирене
толкова, колкото трябва.
Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва. И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва. Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва.
към беседата >>
54.
Новата храна
,
УС
, София, 6.3.1938г.,
Сеща се, че за обяд трябва да се купи хляб, захар,
сирене
, но забравила да каже на мъжа си да купи тези неща.
Лесно се предават мислите между хора, които живеят в любов. За изяснение на горната мисъл ще изнеса един пример от живота. Мъж и жена си живеят добре. Мъжът излиза сутрин на работа. Жената остава в къщи да работи, да приготвя обед.
Сеща се, че за обяд трябва да се купи хляб, захар,
сирене
, но забравила да каже на мъжа си да купи тези неща.
Тя започва да мисли усилено върху покупката, като я свързва с мъжа си. Той се връща на обяд и донася точно тези неща, за които жена му е мислила. Някога тя си мисли: „Имам нужда от палто, трябва да си купя“. Като се връща от работа, мъжът вижда на една витрина хубави палта и си казва: „Ще вляза в магазина да купя на жена си едно палто, тя има нужда от такова“. Вечерта ѝ носи палтото.
към беседата >>
55.
В името на Бога!
,
НБ
, София, 20.3.1938г.,
Котката намерила доста хубаво
сирене
и отишла при лисицата да го разделят по братски.
Ние трябва да се съобразим с нея. Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело.
Котката намерила доста хубаво
сирене
и отишла при лисицата да го разделят по братски.
Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал.
към беседата >>
Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това
сирене
.
Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим.
Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това
сирене
.
Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява.
към беседата >>
Носят
сиренето
, отиват при лъва.
Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене.
Носят
сиренето
, отиват при лъва.
Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме.
към беседата >>
Той турил
сиренето
на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда.
Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва.
Той турил
сиренето
на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда.
На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме.
към беседата >>
И така
сиренето
започнало да се намалява.
Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко.
И така
сиренето
започнало да се намалява.
Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами.
към беседата >>
Има
сирене
, мене ми се струва, че той носи
сиренето
в града.
Ако отива в града, има една психология. Ако от града отива на село, има друга психология. Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш. Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива. Както виждам, дисагите не са празни.
Има
сирене
, мене ми се струва, че той носи
сиренето
в града.
Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това. Магарето е замислено. Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено. Аз седя и размишлявам. Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество?
към беседата >>
56.
Еднократен, многократен и непреривни процеси
,
ООК
, София, 6.4.1938г.,
Приготвил си
сирене
за цяла година, но то се развалило.
Най-първо ти се наядеш и мислиш откъде да вземеш храна. Мислиш откъде да вземеш храна за втория ден. За да се избавиш от процеса, понеже ще се повтаря, набавяш си храна за цяла година. Но тогава се явяват други препятствия. Тази храна, която си приготвил се разваля.
Приготвил си
сирене
за цяла година, но то се развалило.
Приготвил си масло за цяла година, но маслото колкото да го рафинират, то се разваля. Сега вземете рафинираното масло. Ако ми трябваше шарлан за цяла година, ще взема 5–6 крини орехи, туй ми е шарланът. Ще счупя 10 ореха, ще извадя черупките и ще взема ядките вътре. Ще ги туря в яденето, ето шарланът.
към беседата >>
57.
Ценности на любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 27.7.1938г.,
За тази цел тя омесила прясна питка със
сирене
, турила в нея малко отрова и я опекла добре.
Синът на една вдовица се оженил за една млада, красива мома. Свекървата не обичала снаха си и постоянно търсела случаи да й напакости. Да я бие, не се решавала, защото снахата била силна здрава жена. Свекървата често си говорила: Защо родих и отгледах този син, да го дам в ръцете на тази чужда жена да му заповядва? Един ден тя намислила да отрови снаха си да се освободи от нея.
За тази цел тя омесила прясна питка със
сирене
, турила в нея малко отрова и я опекла добре.
Тя занесла питката на снаха си и й казала: Дъще, омесих една прясна питка със сирене. Хапни си от нея, да придобиеш сила. Днес много работи, трябва да се подкрепиш. Понеже снахата имала още малко работа, взела питката и я турила настрана. В това време един просяк похлопал на вратата и поискал малко хляб.
към беседата >>
Тя занесла питката на снаха си и й казала: Дъще, омесих една прясна питка със
сирене
.
Свекървата не обичала снаха си и постоянно търсела случаи да й напакости. Да я бие, не се решавала, защото снахата била силна здрава жена. Свекървата често си говорила: Защо родих и отгледах този син, да го дам в ръцете на тази чужда жена да му заповядва? Един ден тя намислила да отрови снаха си да се освободи от нея. За тази цел тя омесила прясна питка със сирене, турила в нея малко отрова и я опекла добре.
Тя занесла питката на снаха си и й казала: Дъще, омесих една прясна питка със
сирене
.
Хапни си от нея, да придобиеш сила. Днес много работи, трябва да се подкрепиш. Понеже снахата имала още малко работа, взела питката и я турила настрана. В това време един просяк похлопал на вратата и поискал малко хляб. Снахата веднага излязла и дала питката на просяка като си помислила: Ще дам питката на този беден човек.
към беседата >>
58.
Съзнание и самосъзнание
,
МОК
, София, 2.9.1938г.,
Седя един ден, мен ми донесоха топла баница, нещо точено със
сирене
.
Ако болката е непоносима, веднага ще изгубиш съзнание. Тогава болката ще се прекрати. Дотогава, докато ти усещаш болка, тази болка в природата се дава, чрез страданието. Човешкият ум започва да работи. Когато човек страда, тогава той учи.
Седя един ден, мен ми донесоха топла баница, нещо точено със
сирене
.
Имам една котка, тя мечи. Казвам: Топло е. Тя не знае, че е топло. Рекох да си направя една смешка, не е много топло. Отварям, тя веднага тича.
към беседата >>
59.
Посещение на Бога
,
ООК
, София, 19.10.1938г.,
“ – С прясно масло, с прясно брашно и с добро
сирене
.
Не яж какво да е! Питаш: „Баница да ям ли? “ – Ако е хубава, яж я! Ако не е хубава, не я яж! Питаш: „Ами коя баница е добра?
“ – С прясно масло, с прясно брашно и с добро
сирене
.
Не със старо брашно от четири месеца, от старо масло от четири месеца и от недобро сирене. Такава баница не яж! Направи се, че не си разположен. Тури някой повод, ако не можеш да откажеш. Та казвам: Сега вие идвате сутрин на упражнения.
към беседата >>
Не със старо брашно от четири месеца, от старо масло от четири месеца и от недобро
сирене
.
Питаш: „Баница да ям ли? “ – Ако е хубава, яж я! Ако не е хубава, не я яж! Питаш: „Ами коя баница е добра? “ – С прясно масло, с прясно брашно и с добро сирене.
Не със старо брашно от четири месеца, от старо масло от четири месеца и от недобро
сирене
.
Такава баница не яж! Направи се, че не си разположен. Тури някой повод, ако не можеш да откажеш. Та казвам: Сега вие идвате сутрин на упражнения. Вие си туряте мисълта: „Какво съм спечелил досега?
към беседата >>
60.
Силата на човека
,
УС
, София, 30.10.1938г.,
Ти си гладен и ти дам хубава торта, баница с малко
сирене
.
Тя дойде и се усмихна. И ме бутна, без да иска. И като ме бутна по ръката, мен ми стана приятно и изчезна лошото ми разположение.“ И той ме пита: „Я ми кажи как стана това нещо? Аз бях готов да ѝ плесна две плесници, а пък тя, като ме бутна по ръката и ми се усмихна, стана ми приятно. И казах си, че бях готов да ме бута често по ръката.“ Хубаво.
Ти си гладен и ти дам хубава торта, баница с малко
сирене
.
Като си похапнеш една–две хапки, няма ли да ти стане приятно? Или си жаден и ако ти дам една–две чаши хубава вода, ще ти стане приятно. Трябва да избягвате от еднообразието. Еднообразен живот – едни и същи мисли като се държат дълго време, стават тягостни. Не дръжте еднообразните мисли в ума си.
към беседата >>
61.
Горе на планината
,
УС
, София, 13.11.1938г.,
Някои от вас изяждат по половин хляб, но всеки си има и малко
сирене
, ябълки, круши, после имат и малко готвеничко.
Колкото житото е недоброкачествено, количеството се увеличава; пък колкото житото е по-доброкачествено, броят на зърната се намалява. Най-хубавото жито има приблизително 10–12 000 зрънца в килограма. Значи едно такова зърно тебе ти е достатъчно за храна. Но достатъчно, не ако си обикновен човек, но ако си светия. Пък ако си от обикновените хора, от талантливите или от гениалните, трябва ти едно самунче – тъй, както вие обикновено употребявате по един хляб на ден.
Някои от вас изяждат по половин хляб, но всеки си има и малко
сирене
, ябълки, круши, после имат и малко готвеничко.
Всичките тия работи са хубави. Всичко, което човек прави, е хубаво. Нищо не е излишно в живота. Всичко, каквото е допуснато, то не е най-разумното, но в пътя, в който минавате сега, това е допуснато. И един ден онзи разумният невидим свят ще се изяви.
към беседата >>
62.
Страдание и радост
,
УС
, София, 25.12.1938г.,
“ Тя пък иска
сирене
.
И гледам, че един друг тропа на вратата: трак-трак-трак. Този е пък Свети Георги (един циганин). И той вика: „Учителю, един чувал брашно! “ След това чувам една котка там дошла. И тя почва да вика: „Мяу-у-у!
“ Тя пък иска
сирене
.
Георги вика и сестрата вика, и котката мечи. След това чувам и вятъра, и той вика: „Бу-у, бу-у.“ Аз седя и разсъждавам. На сестрата казах: „Ще мине.“ На Свети Георги казвам: „Върви си, чувалът ще дойде.“ На котката казах: „Чакай! “ На вятъра казах, нека да си духа. Четири души – цял квартет: дядо Георги, сестрата, котката и вятърът.
към беседата >>
63.
Физически, духовни и умствени нужди
,
ООК
, София, 28.12.1938г.,
Някой път ядеш
сирене
, но
сиренето
не е така направено.
Малко хлебец сухичък, малко лук, малко праз му тури. Не му прави баница. Малко го угости, за да не го угостиш, да не го туриш в изкушение. Питам: Храната, която сега приемаме, мислите ли, че тази храна е естествена? Ние всички се храним с много неестествена храна.
Някой път ядеш
сирене
, но
сиренето
не е така направено.
Някой път ядеш масло, 10–20 деня вече и то мирише малко. Ако имаш винце, то се вкиснало. Казваш: „20 годишно вино.“ Остави, ти пиеш 20 годишно винце, тебе съдбата ти е прочетена. Докато пиеш прясно вино, може да живееш. Щом пиеш старо вино, отиде вече.
към беседата >>
64.
Основното правило
,
УС
, София, 22.1.1939г.,
По-добре малко сух хляб, малко
сирене
, малко круши, отколкото така сготвено, което нищо не допринася.
– Няма нищо от това. Ще кажеш: „Извинете, днес направих една погрешка. Днес ходих в гостилницата и яденето не беше както трябва. Боли ме коремът и затова не можах да се усмихна както трябва.“ Има едно масло, което, като ядеш, сърби те, краста те хваща. Когато ти се каже „не го яж“, ти не го яж.
По-добре малко сух хляб, малко
сирене
, малко круши, отколкото така сготвено, което нищо не допринася.
Та казвам следующето сега: Ще ходите по закона на Любовта! Всички трябва да станат съвършени. Аз желая всички да станете съвършени. И това ви е определено. Едно дете нали ще израсне?
към беседата >>
65.
Постъпвайте съвършено!
,
ООК
, София, 1.2.1939г.,
Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено
сирене
.
След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си. Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си. Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява. Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините.
Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено
сирене
.
Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето.
към беседата >>
До известна степен причината е той, но той купил
сиренето
, не иска да губи, иска да го продаде.
Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява. Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“.
До известна степен причината е той, но той купил
сиренето
, не иска да губи, иска да го продаде.
Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко.
към беседата >>
Онзи, който правил
сиренето
, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били.
Сега, онези, които не разбират закона… Ние търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар.
Онзи, който правил
сиренето
, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били.
Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава.
към беседата >>
Има някаква отрова в
сиренето
.
Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“. До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били.
Има някаква отрова в
сиренето
.
Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава. Този закон може да го приложите навсякъде.
към беседата >>
Казвам, онзи, който ще продава
сиренето
, той трябва да е майстор, да знае той да не продава
сирене
, което той не е ял.
Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко.
Казвам, онзи, който ще продава
сиренето
, той трябва да е майстор, да знае той да не продава
сирене
, което той не е ял.
Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава. Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма.
към беседата >>
Ако го е ял – че той опитал
сиренето
и ако на него е добро, тогава да го продава.
Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава, да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял.
Ако го е ял – че той опитал
сиренето
и ако на него е добро, тогава да го продава.
Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма. Но и по-добри от разумните религиозни хора няма.
към беседата >>
Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно,
сирене
, масло, ще направи баница с масло – много хубаво.
Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Мене ми разправяше една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела. Една сестра ми разправяше как я обижда той. Тя се казвала Еленка. Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като и каже тази дума, тя се обижда.
Той ѝ казва: „Много си лоша Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно,
сирене
, масло, ще направи баница с масло – много хубаво.
Той, като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже туй. Той, като погледне баницата, казва: „Много си добра. Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра.“ – и стане весел. И когато той ѝ каже: „Еленке, много си лоша.“ – пак е дошло време за баница. Казвам, вие сте в една опитна школа.
към беседата >>
66.
Основен тон
,
МОК
, София, 3.2.1939г.,
То е като една домакиня, която взема брашно, масло,
сирене
, точилката и след туй ще направи една хубава баница.
Като някой, който не знае френски език, но само казва: „Парле ву, парле ву.“ То са само забавления, че знае нещо. Да знаеш едно изречение е хубаво, но то не е да знаеш френски език. Казвате: „Имам добро разположение на сърцето си.“ Това не е езикът на сърцето. Езикът на сърцето, то е цяла култура. Трябва да знаеш какво да говориш.
То е като една домакиня, която взема брашно, масло,
сирене
, точилката и след туй ще направи една хубава баница.
Веднага ти стане приятно, че знае да направи баница. Питам: Каква е тази домакиня? Казвам: Не е ли все същото нещо? Ти носиш буквите, знаеш ги, но не знаеш как тези букви да ги наредиш. Не знаеш какво да наточиш с буквите.
към беседата >>
67.
Доста е на деня
,
НБ
, София, 2.4.1939г.,
Онова, лошото в този хляб, като го стисках със
сиренето
, изкарах лошото навън.
Дам ѝ друг, не го яде. Щом тя не го яде и аз не го ям. По някой път аз се смея с нея, вземам сиренце и този хляб, който не е яла, стискам го, стискам го със сиренцето и ѝ го дам, тя го изяде. Казвам: „Понапред не го ядеше, а сега защо го ядеш? “ Казва: „Ти като го постиска в ръката, измени неговото естество.“ Права е тя.
Онова, лошото в този хляб, като го стисках със
сиренето
, изкарах лошото навън.
Понеже тази котка обичам, няма да ѝ правя зло и тя го яде. Казвам: В природата има един закон, едно животно може да ви обича много искрено. Не само животните, но и растенията обичат. Вие по някой път мислите, че само хората се обичат. Растенията много се привързват.
към беседата >>
68.
Господари на външния и вътрешния живот
,
ООК
, София, 5.4.1939г.,
Храна и
сирене
.
Идеше ми да я ритна. Сега кой е причината? Котката не е виновата. Причината е в мен. Че тя дигала шум, остави я да си търси храната.
Храна и
сирене
.
Аз не съм задължен. Нито съм дошел да храня котките. Кое е онова, което ме заставлява сега? То е следното: Да изпълня Божия закон и да не каже котката, че не се отнасям добре. В себе си имам едно желание и тази котка да каже, че съм се отнесъл добре.
към беседата >>
69.
Дайте свобода
,
МОК
, София, 7.4.1939г.,
Добре. Донесат на една домакиня в къщи един чувал брашно, донесат масло, донесат
сирене
, веднага в нея се яви един творчески акт, започва да мисли какво да прави с брашното.
Ако срещнете едно дете, погладите го, радва се, плеснете му две плесници, то плаче. Защо? Вие излезете един ден, зимно време или лятно време и срещнете един студен въздух, недоволен сте, нали? Духа вятър, изстине лицето ви, казвате: „Лош е вятърът.“ Духне приятен, мек, топъл вятър, казвате: „Топло беше времето.“ Сега в какво седи лошото? Защо студеният вятър е лош и защо топлият е добър? По какво се отличава топлото от студеното?
Добре. Донесат на една домакиня в къщи един чувал брашно, донесат масло, донесат
сирене
, веднага в нея се яви един творчески акт, започва да мисли какво да прави с брашното.
Брашното е ситно смляно. Започва да мисли какво да прави. Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо. После започва да точи нещо. Вземе сирене, масло, направи баница.
към беседата >>
Вземе
сирене
, масло, направи баница.
Добре. Донесат на една домакиня в къщи един чувал брашно, донесат масло, донесат сирене, веднага в нея се яви един творчески акт, започва да мисли какво да прави с брашното. Брашното е ситно смляно. Започва да мисли какво да прави. Вземе вода, стопли водата, вземе от брашното, тури го в нощвите, замеси нещо. После започва да точи нещо.
Вземе
сирене
, масло, направи баница.
Опече я, извади я. Питам: Какво я подбужда да направи баница? Единият взел и смлял брашното, взема, че го събира, безбройни са тия малки частици. Никой досега не е броил колко са. Статистика нямаме от колко милиона са.
към беседата >>
70.
Ставане, оживяване и възкресение
,
НБ
, София, 9.4.1939г.,
Можем да турим върху брашното масло и
сирене
, но хранителността на житото е вече изчезнала.
Следователно всяка Божествена мисъл, която е минала вече през човешкия мозък, носи в себе си известно количество утайки. Тази мисъл приема вече форма от човека през когото е минала. Като минава от човек на човек, най-после дохожда до някого, който намира в нея нещо, което не отговаря на неговите очаквания. Запример, ако вземете жито и го смелите на воденицата, и от това брашно направите баница, мислите ли, че тази баница ще съдържа хранителните елементи на житото? Не, голяма част от хранителността на житото е изгубена, благодарение на смилането на житото, на минаването му през хребела.
Можем да турим върху брашното масло и
сирене
, но хранителността на житото е вече изчезнала.
Тя не е онази първична хранителност, каквато житото е имало. Житото е дошло до положение на брашно, благодарение на разбиранията на хората. При това, първоначално житото не е било такова, каквото го виждаме днес. Първоначално то е било меко, съдържало е известна Сладчина в себе си. То е станало отпосле такова, каквото е днес, благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност.
към беседата >>
71.
Естествената среда на човешката душа
,
УС
, София, 23.4.1939г.,
– В швейцарското
сирене
има червейчета.
Желанието на Ева да сготви беше много хубаво. Но тя не разбираше, не знаеше дали ще стане от това едно добро ядене. Че ако аз на вас ви сготвя едно ядене от глисти, от големи глисти?! Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария. Той казва: Културни са хора швейцарците!
– В швейцарското
сирене
има червейчета.
И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен. Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене. Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето. В сегашния живот сиренето с червейчета по швейцарски струва пари.
към беседата >>
Той като види червей в
сиренето
, хвърля това
сирене
.
Разправят ми за един българин, който се върнал от странство – от Швейцария. Той казва: Културни са хора швейцарците! – В швейцарското сирене има червейчета. И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен.
Той като види червей в
сиренето
, хвърля това
сирене
.
Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето. В сегашния живот сиренето с червейчета по швейцарски струва пари. И в религиозните учения като има червейчета, струва. Вие влизате в един свят, дето ще има опити. А не само да важи в какво вярвате.
към беседата >>
Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и
сиренето
.
Той казва: Културни са хора швейцарците! – В швейцарското сирене има червейчета. И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен. Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене.
Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и
сиренето
.
В сегашния живот сиренето с червейчета по швейцарски струва пари. И в религиозните учения като има червейчета, струва. Вие влизате в един свят, дето ще има опити. А не само да важи в какво вярвате. То остава за ваша сметка.
към беседата >>
В сегашния живот
сиренето
с червейчета по швейцарски струва пари.
– В швейцарското сирене има червейчета. И като ги гледаш, ще отреже с червейчетата и ще го яде. Та българинът в това отношение е по-културен. Той като види червей в сиренето, хвърля това сирене. Обаче швейцарецът взема и червейчетата, и сиренето.
В сегашния живот
сиренето
с червейчета по швейцарски струва пари.
И в религиозните учения като има червейчета, струва. Вие влизате в един свят, дето ще има опити. А не само да важи в какво вярвате. То остава за ваша сметка. За вас важи онова, каквото има да пренесете.
към беседата >>
72.
Новото в живота
,
НБ
, София, 23.4.1939г.,
Не му правете баница, но попара малко със
сирене
, никаква баница.
Ако заседи около десет дена у вас, лицето ще започне да се изкривява. Казвате: „Няма ли да си замине да се освободя? “ Изпратите го по Мойсеевия закон. И той си излезе недоволен. Такъв гост като ви дойде, не го гощавайте хубаво, но му дайте сух хляб.
Не му правете баница, но попара малко със
сирене
, никаква баница.
Никаква пилешка чорба. Човекът, вие го гощавате тъй богато и той казва, намерих мястото, дето може да живея. Вие го изкушавате. След като направите едно погрешка, казвате: „Няма разумност.“ и т.н. Не, не.
към беседата >>
73.
Новите форми на Любовта
,
НБ
, София, 18.6.1939г.,
Тя казва:
сиренето
не е хубаво, маслото не е хубаво, това не е хубаво, онова не е хубаво.
Аз съм наблюдавал жените: мъжът донесе нещо в къщи, а жената погледне месото и го връща. Казва: „Такова месо не искам. Ще донесеш крехко месо от рибиците.“ И той трябва да отиде пак на пазара. Той донесе салата, репички, тя ги бутне и каже: „Не струват тези репички.“ Той донесе череши. Тя каже: „Пак не струват.“ И ще ги върне.
Тя казва:
сиренето
не е хубаво, маслото не е хубаво, това не е хубаво, онова не е хубаво.
Тя днес го връща мъжа, утре го връща и най-после той отиде и не се върне! Тепърва една жена трябва да види в мъжа Божественото начало при всички негови слабости, които той може да покаже. Един мъж като слиза на земята, той все ще се окаля от атмосферата на земята. Вземете най-хубавата светлина, която слиза от слънцето: тя след като ни погрее, ни изгаря. Това е кал.
към беседата >>
74.
С вяра, без смущение / И в мене
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1939г.,
Запример, ако видите червеи в
сиренето
, вие го считате за крайно нечисто.
– „Ош“. Какво означава? Казвате: „Ти си много нечист.“ Турете запетая, „не, чист“ става. Какво разбирате „нечист човек“. Българите много се гнусят от нечист човек.
Запример, ако видите червеи в
сиренето
, вие го считате за крайно нечисто.
В Швейцария имат известни кашкавали, които имат червеи и с червейчетата ги ядат, считат го за чисто. Какво е понятието за чистота? Кашкавал, в който има благородни животни, считат го за чист, българинът го счита за нечист. Един червей да види, изхвърля този кашкавал. Питам: Една погрешка не е ли един червей?
към беседата >>
Запример, ако видите червеи в
сиренето
, вие го считате за крайно нечисто.
(втори вариант)
Казваш: “Много си лош.” Извадете “л”-то, какво остава - “ош”. Какво означава? Казвате: “Ти си много не-чист.” Турете запетая - “не, чист” става. Какво разбирате: “нечист човек”? Българите много се гнусят от нечист човек.
Запример, ако видите червеи в
сиренето
, вие го считате за крайно нечисто.
В Швейцария имат известни кашкавали, които имат червеи и с червейчетата ги ядат, считат го за чисто. Какво е понятието за чистота. Кашкавал, в който има благородни животни, считат го за чист. Българинът го счита за нечист. Един червей да види, изхвърля този кашкавал.
към втори вариант >>
75.
Любов и почитание
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1939г.,
Хляб ли купуват,
сирене
ли купуват.
Ако учителят не учи учениците си, те няма да го познават, но и той няма да ги познава. И децата, като играят заедно, като учат в едно и също училище, и те се запознават. И вие сте се събрали тук да се опознаете. Мъчно е хората да се познават и да живеят помежду си като братя. Всички говорят за братство, за сестринство, но парите са на първо място.
Хляб ли купуват,
сирене
ли купуват.
или друго нещо, навсякъде пари се разменят. Докато парите играят важна роля в отношенията на хората, никакво братство и сестринство не може да съществува. Братството изключва всякаква продажба. При братството всички дават, без да очакват нещо. Който иска да осъществи братски отношения между близките си, той трябва да се откаже от продажбата.
към беседата >>
Вие говорите - братство, сестринство, но
сиренето
е с пари, хлябът е с пари.
(втори вариант)
Онези, които следват първоначалните училища или прогимназии или са свършили университет, те имат вече спомен за своите учители. Следователно всичко в света служи като условие да се опознаят хората. И децата, които се събират на едно место да играят и те се запознават едни други. Сега и вие сте събрани тук, за да се запознаете един друг. Знаете ли колко е мъчно да се опознаят хората и да станат братя помежду си?
Вие говорите - братство, сестринство, но
сиренето
е с пари, хлябът е с пари.
Дотогава докато се сиренето продава, никакво братство няма. Не е ли сиренето с пари, братство има. Братството изключва всякаква продажба. При братството единият дава и другият дава. При братството и сестринството нито братът може да продава на сестрата, нито сестрата - на брата.
към втори вариант >>
Дотогава докато се
сиренето
продава, никакво братство няма.
(втори вариант)
Следователно всичко в света служи като условие да се опознаят хората. И децата, които се събират на едно место да играят и те се запознават едни други. Сега и вие сте събрани тук, за да се запознаете един друг. Знаете ли колко е мъчно да се опознаят хората и да станат братя помежду си? Вие говорите - братство, сестринство, но сиренето е с пари, хлябът е с пари.
Дотогава докато се
сиренето
продава, никакво братство няма.
Не е ли сиренето с пари, братство има. Братството изключва всякаква продажба. При братството единият дава и другият дава. При братството и сестринството нито братът може да продава на сестрата, нито сестрата - на брата. Искате ли да бъдете братя помежду си, ще се отвикнете от: да продавате.
към втори вариант >>
Не е ли
сиренето
с пари, братство има.
(втори вариант)
И децата, които се събират на едно место да играят и те се запознават едни други. Сега и вие сте събрани тук, за да се запознаете един друг. Знаете ли колко е мъчно да се опознаят хората и да станат братя помежду си? Вие говорите - братство, сестринство, но сиренето е с пари, хлябът е с пари. Дотогава докато се сиренето продава, никакво братство няма.
Не е ли
сиренето
с пари, братство има.
Братството изключва всякаква продажба. При братството единият дава и другият дава. При братството и сестринството нито братът може да продава на сестрата, нито сестрата - на брата. Искате ли да бъдете братя помежду си, ще се отвикнете от: да продавате. Които не са братя и сестри, между тях има продажба.
към втори вариант >>
76.
Ценни придобивки / Запазване и спечелване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1939г.,
Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, из мил го добре и го напълнил със
сирене
.
Той одрал кожата й, изсушил я и я използвал като мех за изливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото.
Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, из мил го добре и го напълнил със
сирене
.
След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървяла. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда, и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава?
към беседата >>
През есента, като свършил работата си на планината, овчарят снел овцете си в селото, но понеже тулума му трябвал за
сирене
, той го отворил, изхвърлил треската навън, измил хубаво тулума и го напълнил със
сирене
.
(втори вариант)
Случило се през това време, че една от овцете му умряла. Той одрал кожата ѝ, направил си един мех и го турил на слънце да се изсуши. Като издоил овцете си, вместо да изпие първата лъжица мляко, той я турил в тулума. С първата лъжица мляко, заедно, влезла и треската, която цяло лято тресла тулума. Първия, втория ден все ту-ту-ту, тресе се тулумът от треска.
През есента, като свършил работата си на планината, овчарят снел овцете си в селото, но понеже тулума му трябвал за
сирене
, той го отворил, изхвърлил треската навън, измил хубаво тулума и го напълнил със
сирене
.
След това той пак отишел на моста да слуша какво ще говорят треските. Първата треска се задала от далеч, но мършава, слаба и едва върви. Сестра ѝ я прегърнала и ѝ казала: “Сестро, какво ти е, на какво си замезала? ” - “Гладна съм, цяло лято не съм яла. Остави се, този овчар приготвил един тулум и аз влезох в него с първата лъжица мляко.
към втори вариант >>
77.
Силите и темпераментите в човека
,
НБ
, София, 10.9.1939г.,
Като види някой гладен, той му наточи баница с яйца и
сирене
, полята отгоре с мляко.
Запример, казват, че някъде е много тъмно. Но от тъмнина до тъмнина има разлика. Сега, като говоря върху научни въпроси, вие ставате нетърпеливи. Вие сте в положението на гладния, който иска да яде, а го разговарят, разказват му различни въпроси. В това отношение е интересен българинът.
Като види някой гладен, той му наточи баница с яйца и
сирене
, полята отгоре с мляко.
Баницата вече е готова, а той му разправя как е точена, кой я точил, кой е млял житото и т.н. Гладният слуша, слуша, че после казва: „Стига толкова приказки. Първо да ядем, че после ще говорим.“ Та сега и вие искате да знаете всичко изведнъж и казвате: „Баницата, баницата по-скоро. Как е станала баницата нас това не ни интересува, искаме да ядем баница.“ Да, но в духовния свят баници няма. И в духовния свят има нещо подобно на баница, но не е баница.
към беседата >>
78.
Идеален и реален живот
,
МОК
, София, 5.1.1940г.,
Виждам, отрежат такива парчета, като
сирене
, четири пръста дебела сланина, отрязват и ядат.
Свинското месо е вкусно, но има една тъкан, след като я ядеш, доста скъпо струва. Хората, които ядат свинското месо, са разположени към болести. Българите, които ядат свинско месо, страдат от свински болести. Мъчносмилаемо месо е то. Яли ли сте вие свинска сланина?
Виждам, отрежат такива парчета, като
сирене
, четири пръста дебела сланина, отрязват и ядат.
Но да се повърнем към въпроса. Това са външни работи. В съвременния живот човек трябва да пречиства своя ум, да пречиства своите чувства, да пречиства и по възможност тялото си. Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл. Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система.
към беседата >>
79.
Служене на Бога
,
УС
, София, 14.1.1940г.,
Иде една котка, която знае само да мечи, дам и едно парче баница, или малко
сирене
с хляб, помачкам го с ръката си и и го дам.
Един ден съвсем се сгърчи лицето ти, но да се види, че в лицето ти има нещо благородно. Да благодарите на Бога, че сте остарели. Да благодарите на Бога,че сте поумнели.Да благодарите на Бога, че сърцето се е стоплило. Сега някой казва: „Еди кого си аз обичам, дали е правилна любовта ми, ти знаеш.“ Ти като обичаш някого, питаш дали е хубаво или не. Някой път мене ме гледат да излизам.
Иде една котка, която знае само да мечи, дам и едно парче баница, или малко
сирене
с хляб, помачкам го с ръката си и и го дам.
Някои, като ме гледат, казват: „Занимава се с котката.“ Ни най-малко не се занимавам с котката. Искам да и услужа, ще мечи и ще ме безпокои. Като и дам се задоволява. Щом изяде хляба и сиренето, не ме безпокои, не хлопа на вратата. За да не безпокои, давам и.
към беседата >>
Щом изяде хляба и
сиренето
, не ме безпокои, не хлопа на вратата.
Някой път мене ме гледат да излизам. Иде една котка, която знае само да мечи, дам и едно парче баница, или малко сирене с хляб, помачкам го с ръката си и и го дам. Някои, като ме гледат, казват: „Занимава се с котката.“ Ни най-малко не се занимавам с котката. Искам да и услужа, ще мечи и ще ме безпокои. Като и дам се задоволява.
Щом изяде хляба и
сиренето
, не ме безпокои, не хлопа на вратата.
За да не безпокои, давам и. Пестя времето. Някой път иде ми да я ритна. Но ритането не е хубаво. Казвам си.
към беседата >>
80.
Що е истинно
,
НБ
, София, 25.2.1940г.,
Като се разсърди, вземях, че разточвах най-хубавата баница, с най-хубавото масло и
сирене
.
Някой път ще ме нахука, ще се минат една–две седмици и после ще ми каже две сладки думи.“ Името ѝ беше Еленка. Може и тук да има Еленки. Тя казва: „Дойде ми една светла идея. Щом ме нагруби, не обичаше да говори. Ще мине дълго време, докато проговори.
Като се разсърди, вземях, че разточвах най-хубавата баница, с най-хубавото масло и
сирене
.
Като се нахрани с баницата, ще се засмее, ще каже мекичко: „Еленке.“ Казах ѝ, че тогава ще имам предвид нейния метод. Много от нашите постъпки скъпо ни костват. Това е един метод с малко разноски, а много големи постижения. Мъчнотиите в света не може да се премахнат. Този живот ще минава с много мъчнотии.
към беседата >>
81.
Връзвайте и развързвайте
,
НБ
, София, 24.3.1940г.,
Мене ми разправяше един бакалин, като го тегли с грамовете, като отреже едно парче
сирене
точно, като го премери с ръката си и после като го тури на грамовете, почти точно излиза, един грам горе, един грам долу.
Онзи, в когото изчисленията не са развити, той живее, не прави сметка, харчи. Той не разбира цвета. Той не разбира от светлината, от цветята, не го интересуват цветовете. Цветът не е развит в него. Някой казва: „Тежко е да се носи, тежест има.“ Всяко нещо като вземеш на ръката, ти трябва да го оцениш колко е тежко.
Мене ми разправяше един бакалин, като го тегли с грамовете, като отреже едно парче
сирене
точно, като го премери с ръката си и после като го тури на грамовете, почти точно излиза, един грам горе, един грам долу.
Така точно реже. В този човек е развита тежестта. Пък някои хора нямат понятие за туй колко е голям предметът. Сега, най-първо трябва да развиваме всичките тия способности. Ти не може да имаш понятие за големината на нещо, ако съответният център не е развит.
към беседата >>
82.
Най-малката погрешка и най-малкото добро
,
УС
, София, 5.5.1940г.,
Имате хубаво брашно,
сирене
, от какво зависи хубавата баница?
Само констатирам фактите. – „Не може ли другояче? “ Може, как не. Нещата стават точно такива, както ти искаш. Нима не зависи от вас, като имате брашно и правите една баница, как да я направите?
Имате хубаво брашно,
сирене
, от какво зависи хубавата баница?
От вас зависи. Майстор трябва да бъдете, да я направите. Ако не знаете да я направите, или препечена, ще бъде или сурова ще бъде. Онзи, който яде баницата, ще каже: „Прегоряла е.“ Ако не е допечена ще каже: „Не е добре опечена.“ Тогава ще имат за вас две мнения: Че е сурова баницата, не знаете да печете баница, не е опечена хубаво, или че сте прегорили баницата. Казват, че сте немърлив.
към беседата >>
83.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Той го измива хубаво и напълнил този толум със
сирене
и пак отива на моста и пак ги слуша.
Като се тресе, то е късметят.“ Сега вие казвате: „Този овчар не позволил на онази треска да влезе.“ Той бил малко иницииран. Треската влязла в млякото и без да знае, в толума влязла, а не в него. Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента, на овчарят, понеже му трябвало толумът, той отворил толума и пуща треската да излезе. Тя хукнала да бяга.
Той го измива хубаво и напълнил този толум със
сирене
и пак отива на моста и пак ги слуша.
Разправят се двете сестри. Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла! “ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя. Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила! “ – „Аз при кадията бях доста добре.
към беседата >>
84.
Три седмици
,
ООК
, София, 6.11.1940г.,
Извади нощвитѣ, замеси брашното, ще направи пита, тури
сирене
, спече я.
Този ухапешъ, онзи ухапешъ – хората се оттеглятъ. Нѣмашъ характеръ мекъ, благъ. Често съмъ привеждалъ примѣра на знаменитата баба Янка – да се не обижда, ако има тукъ нѣкоя баба Янка. Баба Янка е съ едно лице валчесто, доста правилно развито чело, на 35–40 години. Като дойде нѣкой гостъ, ще го повика радостно, ще го покани весело, казва: „Заповядайте“.
Извади нощвитѣ, замеси брашното, ще направи пита, тури
сирене
, спече я.
Налѣе малко масло, наточи вино, хлѣба опече, покани госта. Човѣкътъ е разположенъ. Като тръгне да си върви, (тя) казва: „Какво дойде, като че го е канилъ нѣкой“. На себе си говори пущината. Какво значи пущина?
към беседата >>
Като дойде някой гост, ще го повика радостно, ще го покани весело, казва: „Заповядайте.“ Извади нощвите, замеси брашното, ще направи пита, тури
сирене
, опече я.
(втори вариант)
Който сам остава, той е недоволен. Казва: „Няма никой около мене.“ Като няма кого да критикува, казва: „Напуснаха ме хората, няма никой около мене.“ Този ухапеш, онзи ухапеш – хората се оттеглят. Нямаш характер мек, благ. Често съм привеждал примера на знаменитата баба Янка – да се не обижда, ако има тук някоя баба Янка. Баба Янка е с едно лице валчесто, доста правилно развито чело, на 35-40 години.
Като дойде някой гост, ще го повика радостно, ще го покани весело, казва: „Заповядайте.“ Извади нощвите, замеси брашното, ще направи пита, тури
сирене
, опече я.
Налее малко масло, наточи вино, хляба опече, покани госта. Човекът е разположен. Като тръгне да си върви, (тя) казва: „Какво дойде като че го е канил някой.“ На себе си говори пущината. Какво значи пущина? И между вас има някой, като дойде – ще го приемете добре, после ще кажете: „Малко дъската му хлопа.“ Кому не хлопа дъската?
към втори вариант >>
85.
Усилвайте връзката
,
ООК
, София, 20.11.1940г.,
Доста кашкавалъ има въ България, доста
сирене
има.
Погледнете небето, погледнете звездитѣ, дърветата, нѣкои животни – намѣрете добрата страна. Намѣрете, че творчеството на Бога има нѣщо хубаво. Всѣки день да има за какво да мислите. Че тия обикновени нѣща – дали има кашкавалъ, дали има масло – и тѣзи работи сѫ хубави, не сѫ лоши. Кашкавалътъ ще дойде.
Доста кашкавалъ има въ България, доста
сирене
има.
Сега онѣзи, които искатъ да продаватъ кашкавалъ, сирене, маслото малко по-скѫпо – ще го скриятъ. Да изпѣемъ една пѣсень. / Изпѣхме „Сила жива, изворна, течуща“/.
към беседата >>
Сега онѣзи, които искатъ да продаватъ кашкавалъ,
сирене
, маслото малко по-скѫпо – ще го скриятъ.
Намѣрете, че творчеството на Бога има нѣщо хубаво. Всѣки день да има за какво да мислите. Че тия обикновени нѣща – дали има кашкавалъ, дали има масло – и тѣзи работи сѫ хубави, не сѫ лоши. Кашкавалътъ ще дойде. Доста кашкавалъ има въ България, доста сирене има.
Сега онѣзи, които искатъ да продаватъ кашкавалъ,
сирене
, маслото малко по-скѫпо – ще го скриятъ.
Да изпѣемъ една пѣсень. / Изпѣхме „Сила жива, изворна, течуща“/.
към беседата >>
Доста кашкавал има в България, доста
сирене
има.
(втори вариант)
Погледнете небето, погледнете звездите, дърветата, някои животни – намерете добрата страна. Намерете, че в творчеството на Бога има нещо хубаво. Всеки ден да има за какво да мислите. Че тия обикновени неща – дали има кашкавал, дали има масло – и тези работи са хубави, не са лоши. Кашкавалът ще дойде.
Доста кашкавал има в България, доста
сирене
има.
Сега онези, които искат да продават кашкавал, сирене, маслото малко по-скъпо – ще го скрият.
към втори вариант >>
Сега онези, които искат да продават кашкавал,
сирене
, маслото малко по-скъпо – ще го скрият.
(втори вариант)
Намерете, че в творчеството на Бога има нещо хубаво. Всеки ден да има за какво да мислите. Че тия обикновени неща – дали има кашкавал, дали има масло – и тези работи са хубави, не са лоши. Кашкавалът ще дойде. Доста кашкавал има в България, доста сирене има.
Сега онези, които искат да продават кашкавал,
сирене
, маслото малко по-скъпо – ще го скрият.
към втори вариант >>
86.
Трите връзки
,
МОК
, София, 6.12.1940г.,
Ядеш
сирене
и мислиш, че разбираш.
Движуща причина е вятърът отвън. Има няколко платна и въжа, които държат платната. Но кое е неудобството на гемията? Съвременните хора лесно разрешават големи работи, като че отиват на бакалина да си купят хляб или нещо друго и мислят, че разбират нещата. Ядеш хляба и мислиш, че разбираш хляба.
Ядеш
сирене
и мислиш, че разбираш.
Казвам, кое е неудобството на гемията? Има малко неудобства – няма въглища. Ако има вятър, гемията върви. Само че с тази гемия не можеш да вървиш, накъдето искаш. С нея ще вървиш, накъдето вятърът те духа.
към беседата >>
НАГОРЕ