НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
142
резултата в
74
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив
,
ИБ
, Варна, 20.10.1898г.,
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и
весело
като съграждани на вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдащите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно и неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка, да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознаменува с даване знака на Върховния Господар, Владетеля над всичко.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и
весело
като съграждани на вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, Който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие настрана и елате към вечната Виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Аз зная как в едно
село
една мома се намерила в слабост и заченала.
Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения – хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото, ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено, и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и погрешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие.
Аз зная как в едно
село
една мома се намерила в слабост и заченала.
Всичките селяни начело с кмета отишли да я изтезават и убият. Свещеникът на селото излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки! “ А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам бих я убил! “ Десет години след тая случка дъщерята на този кмет направила същата погрешка. Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един; после ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно.
към беседата >>
Свещеникът на
селото
излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!
Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и погрешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие. Аз зная как в едно село една мома се намерила в слабост и заченала. Всичките селяни начело с кмета отишли да я изтезават и убият.
Свещеникът на
селото
излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!
“ А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам бих я убил! “ Десет години след тая случка дъщерята на този кмет направила същата погрешка. Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един; после ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно. Като излизаме един по един, ще стоим на молитва по пет минути; също по толкоз ще стоим, когато излезем по трима. Само че трябва да сме много внимателни при второто ни излизане пред престола трима по трима, защото това излизане ще бъде съдбо¬носно.
към беседата >>
3.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
през нощта събранието, при
весело
настроение на всинца ни, се закри, за да се открие пак утре, на 17 август, понеделник, в 9 ч.
Ватев, В. Узунов, П. Епитропов, С. Шиваров и С. Великов. Каза ни се на всинца, че от остатъците подир яденето на трапезата Господня можем да си вземем и занесем по домовете, след което в 10,30 ч.
през нощта събранието, при
весело
настроение на всинца ни, се закри, за да се открие пак утре, на 17 август, понеделник, в 9 ч.
17 август, понеделник В 9 ч. се събрахме всички наново. Г-н Дънов извести, че програмата за утре, 18-того, вторник, е следната: в 9 ч. – разискване върху ученията на Библията, а в 7 ч.
към беседата >>
4.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко
весело
и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава.
И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда.
Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко
весело
и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава.
Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува1, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места.
към беседата >>
5.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Прочее, гледайте на живота
весело
, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете.
Прочее, гледайте на живота
весело
, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към беседата >>
6.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Натоварил го на камили и от
село
на
село
раздавал.
Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност. Христос дойде да ни избави от злото. Хората на земята са вечно недоволни, и в небето, когато говорят за човека казват недоволните на земята. Господ желае всякога от недоволните да направи доволни. Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога.
Натоварил го на камили и от
село
на
село
раздавал.
И бедните, кой с паничка, кой с тенджерка, вземат си и си отиват. А въпросният богаташ казал си: "Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат". Обаче, когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, да турят един сандък отгоре му и ще сипват, докато той каже "стига". Започнали. Туряли, туряли, той все мълчал и когато казал "стига", опитал се да стане, а то не може да мръдне от тежина. Животът ни се състои не в иманието* ни, а в общението с Бога.
към беседата >>
7.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Тази година бях в едно Варненско
село
, беше един ден много ясен.
И така, нашите мисли и желания са в състояние да изменят външната форма. Христос ви е свързал тук, учи ви, говори ви, и вие пак питате, как да Го познаете. Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, може да е антихрист. Обаче антихристът като дойде, ще ви нахрани и заколи, докато Христос ще ви нахрани, ще ви облекчи и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде. Вън от тия качества, аз не виждам, как можете да видите и познаете Христа.
Тази година бях в едно Варненско
село
, беше един ден много ясен.
Надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата „X". Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го, да каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х". Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени" И си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен.
към беседата >>
8.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
На всеки шест работни години седмата трябва да се почива: ако в едно
село
всички хора работят шест години нивите си и в седмата нивите почиват, то благодатта, плодородието ще бъде непрекъснато и голямо.
В Христовото учение има обмяна: повече мозъчни центрове заповядват на краката да извършат някоя работа, и те ще услужат на краката. Очите заповядват на ръцете и т.н. Някой криво разбрал Христовото учение, а то има обмяна в него. В търговията трябва да се прилага Божественият закон, ако ли не можем да го приложим, то трябва да приложим непременно человеческия закон. Ритмическият закон трябва да се спазва.
На всеки шест работни години седмата трябва да се почива: ако в едно
село
всички хора работят шест години нивите си и в седмата нивите почиват, то благодатта, плодородието ще бъде непрекъснато и голямо.
Така е и с търговеца, чиновника и пр. Така е и с всички. Това е, че невидимият свят с много закони дирижира работата.
към беседата >>
9.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Ако сме нещастни, то е защото нашият живот ферментира, виното се превръща в
кисело
или резняк, не е вече сладко.
Ако можем да погледнем, от окултно гледище, в съзнанието на стария човек, ще видим свещ, която мъждалее; ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко. Можем да уподобим стария човек на земя, която се осветлява от месечината, а младия – на земя, която се осветлява от слънцето. За душевното развитие е необходимо ново вино. Да се попитаме, дали го имаме? Онзи, който е пил старо вино и не е вкусвал сладко, казва: „Старото е по-хубаво“; но виното, щом ферментира и се уталожи, стане старо, по-нататък не може да ферментира; то може само да упоява хората, да ги поразвесели малко, но да ги накара да работят, да прогресират – никога.
Ако сме нещастни, то е защото нашият живот ферментира, виното се превръща в
кисело
или резняк, не е вече сладко.
Наблюдавал съм българите, когато излизат от черква и отиват в кръчмата да пият, първо се съберат двама по двама: „Дайте една половница от старото вино – наздраве! “, пият по 1–2 чашки; после се съберат трима–четирима, продължават да пият и разговорът става по-оживен, цялата кръчма почне да говори; по едно време се вдига шум и като видиш, започнали някого да бият. Защо го бият? Не си е съградил на нивата плет – в кръчмата трябва да го набият, за да си съгради плет! Това не е само в кръчмата: посетете борсите, дето стават търговски операции, ще кажете, че всички хора там са луди.
към беседата >>
10.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
Мен ми разправяха за една случка в
село
Николаевка, станала преди 50–60 години.
Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потребно, за да се родя“. Ако страдаш повече, туй показва, че си по-близо до Бога. Когато страданието дойде до крайния предел, веднага се ражда радост. Майката изпитва най-големите страдания, когато ражда; в този краен момент всички бягат и се крият: но когато се роди детето, всички се радват. Да, за да се роди, всички трябва да викат – и жената, и мъжът.
Мен ми разправяха за една случка в
село
Николаевка, станала преди 50–60 години.
Жената на един виден турчин я заболяло зъб. В селото имало един българин, който вадел зъби. Турчинът я завел при него да ѝ извади зъба; кадъната се качила горе – къщата имала два етажа, – турчинът останал да варди долу. По едно време жената започнала да вика, но и мъжът почнал да вика долу. Зъбарят взел да се чуди: „Аз вадя зъба на едного, защо вика другият?
към беседата >>
В
селото
имало един българин, който вадел зъби.
Когато страданието дойде до крайния предел, веднага се ражда радост. Майката изпитва най-големите страдания, когато ражда; в този краен момент всички бягат и се крият: но когато се роди детето, всички се радват. Да, за да се роди, всички трябва да викат – и жената, и мъжът. Мен ми разправяха за една случка в село Николаевка, станала преди 50–60 години. Жената на един виден турчин я заболяло зъб.
В
селото
имало един българин, който вадел зъби.
Турчинът я завел при него да ѝ извади зъба; кадъната се качила горе – къщата имала два етажа, – турчинът останал да варди долу. По едно време жената започнала да вика, но и мъжът почнал да вика долу. Зъбарят взел да се чуди: „Аз вадя зъба на едного, защо вика другият? “ Така и ние сме свързани – когато чужд зъб се вади, трябва и ние да викаме. Аз ви говоря това, понеже се подвизавате в една епоха на велики страдания.
към беседата >>
11.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
Любовта не дели хората на праведни и грешни, тя еднакво живее и на Небето, и на Земята, живее и в ада, и горе, за нея еднакво радостно и
весело
е да изпълнява своята длъжност където и да е.
Не оставяйте стомахът, сърцето и умът да ви са господари – те са слуги. Повдигнете всяко желание, за да слугува на този Божествен принцип. Вие смятате, че ще разберете този Христос, за когото често ви говоря, понякога се напъвате да Го видите, но аз ви питам утихна ли вашето море, излязохте ли на суша? Не, това е лъжливият Христос, вие още не сте Го видели. Когато Той се яви, вие ще бъдете на вечната канара на Добродетелта, ще бъдете в рамките на Правдата, ще бъдете в същинската майка на Любовта, която никого не съди и от никого не се отвращава.
Любовта не дели хората на праведни и грешни, тя еднакво живее и на Небето, и на Земята, живее и в ада, и горе, за нея еднакво радостно и
весело
е да изпълнява своята длъжност където и да е.
Казваш: “Не мога да търпя еди-кой си”. Ти си от добрите хора, но добро не правиш. Някой казва: “Бива милостиня, милостиня, но роб няма да й стана”. – И ти си от същите. И тъй, сега е време да послушате какво ще ви говори вашия Христос в лодката, в която се возите в това бурно море.
към беседата >>
12.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Отшелникът отишъл в
селото
и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата.
Следователно, на всеки човек трябва да отдадем това, което му дължим. Това значи, да разбираме смисъла на живота. Един отшелник живял много години в пустинята. Най-после решил да отиде при един светия, да го попита, как да разбере смисъла на живота. Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях.
Отшелникът отишъл в
селото
и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата.
Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко! Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото. – Какво научи?
към беседата >>
Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в
селото
.
Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко!
Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в
селото
.
– Какво научи? – Нищо особено. Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка. Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа? – Нито един път.
към беседата >>
Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото
село
, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка.
На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко! Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото. – Какво научи? – Нищо особено.
Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото
село
, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка.
Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа? – Нито един път. – Защо? – Всичкото ми внимание беше отправено към кандилото, гледах да не разлея нито една капка от маслото. Тогава светията му казал: Видя ли, как селянинът, който храни и семейството си, и нас, намери време да си спомни поне два пъти през деня за Господа, а ти, отшелникът, не можа да си спомниш нито един път за Господа.
към беседата >>
Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в
селото
и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко!
(втори вариант)
Кесаревото - това е човешкото. Следователно на всеки човек сме длъжни и трябва да му отдадем това, за което сме му длъжни. Казвам, трябва да се разбира смисълът на живота. Един отшелник живял дълги години в пустинята. Един ден той отишъл при един по-свят отшелник - светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота.
Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в
селото
и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко!
" Като се върнал от работа, пак казал: „Божичко! " Като се върнал отшелникът при светията, той го запитал: „Какво научи? " „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко." След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще гледаш да не разлееш нито капка." Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога? " „Нито един път, защото аз през целия ден следях да не излея от маслото - там ми беше всичкото внимание." „Видя ли - казал светията. - Този селянин, който и нас храни, и цялото си семейство - два пъти му иде наум да си спомни за Бога, а ти, отшелник, веднъж не си спомни за Бога."
към втори вариант >>
" „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко." След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото
село
, но ще гледаш да не разлееш нито капка." Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога?
(втори вариант)
Един отшелник живял дълги години в пустинята. Един ден той отишъл при един по-свят отшелник - светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота. Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко! " Като се върнал от работа, пак казал: „Божичко! " Като се върнал отшелникът при светията, той го запитал: „Какво научи?
" „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко." След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото
село
, но ще гледаш да не разлееш нито капка." Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога?
" „Нито един път, защото аз през целия ден следях да не излея от маслото - там ми беше всичкото внимание." „Видя ли - казал светията. - Този селянин, който и нас храни, и цялото си семейство - два пъти му иде наум да си спомни за Бога, а ти, отшелник, веднъж не си спомни за Бога." Питам философите, учените хора колко пъти си спомнят за Бога. Ето нещастието. Отдайте кесаревото кесарю.
към втори вариант >>
13.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в
село
бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки.
Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“. Александър се вгледал в лицето на нещастния войник и бил поразен от чудната прилика между войника и него.
Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в
село
бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки.
Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име! “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал.
към беседата >>
14.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
“ Слънцето отговорило: „Не съмъ азъ виновато, мъгли ме засѣнчватъ, но като се махнатъ мъглитѣ, ще те гледамъ пакъ
весело
и засмѣно.“ Такъвъ ще бѫде отговорътъ на Христа.
Нѣма да видите на лицето ми никакъвъ облакъ, не, то ще бѫде веселие и радость. Сега нѣкои отъ васъ често виждатъ лицето ми замрѣжено, за което не съмъ азъ виноватъ. Облаци, мъгли хвърлятъ около лицето ми сѣнки. Кой е виноватъ? Една сутринь, едно малко дѣте излѣзло и видѣло Слънцето зачервено и го запитало: „Защо днесъ ме гледашъ така гнѣвно?
“ Слънцето отговорило: „Не съмъ азъ виновато, мъгли ме засѣнчватъ, но като се махнатъ мъглитѣ, ще те гледамъ пакъ
весело
и засмѣно.“ Такъвъ ще бѫде отговорътъ на Христа.
Той ще бѫде веселъ къмъ васъ, съ най-голѣма учтивость и деликатность. Любовьта, която Христосъ ще прояви, ще бѫде такава, каквато Слънцето проява и вие ще почувствувате вѫтрѣшния смисълъ на земния животъ. Не ви говоря за живота на небето, а за живота на земята: Тогава само ще разберете, защо сте жени и мѫже, защо се раждате и умирате, защо се жените, защо женитѣ раждатъ, защо мѫжетѣ ставатъ бащи и т.н. Ще разберете защо всичко е това. Съ тѣзи страшни стихове нѣкой проповѣдникъ би ви пратилъ въ пъкъла и азъ мога да ви пратя тамъ, но това не е тълкуване.
към беседата >>
Ти ги покани, да се повеселиш с тях; ти им даде средства, да ядат и пият с тебе, да прекараш по-
весело
.
(втори вариант)
Всеки ще се пита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света? – Виновникът не е един; всеки, сам за себе си, е виновен за лошите последствия. Когато ти яде и пи с приятелите си, те ли са виновни за твоето пропадане? Те бяха твои гости.
Ти ги покани, да се повеселиш с тях; ти им даде средства, да ядат и пият с тебе, да прекараш по-
весело
.
На кого се сърдиш сега? Както си ял и пил, без да мислиш за последствията, сега ще бъдеш герой, да понесеш закона за възмездието върху себе си. Ще благодариш на този закон, че ти дава възможност да се изправиш. Религиозните хора се готвят, като заминат от този свят, да отидат в друг, по-организиран и съвършен. Ако от плодните дървета падат незрeли плодове, къде ще отидат?
към втори вариант >>
15.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Усмихвало се слънцето благо и
весело
, изпратило то всичката своя Любов, започнал овчарят малко по малко да се стопля, докато се силно сгорещил и свалил кожуха си.
Започнал студът, разразил се в най-силна форма, дърво и камък се пукали, и казал: „Аз сега ще му снема кожуха“. Овчарят обаче, като видял голям студ, загърнал се здраво в кожуха си и закрачил бързо за дома. Не успял студът с опита си. Започнал вятърът: засвирил той от всички страни, изкоренявал дървета, замитал всичко по пътя си, но кожуха на овчаря не можал да свали, даже овчарят по-добре се увил. Слънцето най-после рекло: „Вие направихте вашия опит, сега и аз на свой ред ще направя своя“.
Усмихвало се слънцето благо и
весело
, изпратило то всичката своя Любов, започнал овчарят малко по малко да се стопля, докато се силно сгорещил и свалил кожуха си.
Проповядват се два вида учение: на студа и на вятъра; но сега остава учението на Любовта – то ще свали кожуха. Някои ще попитат: „Ти какво мислиш? “ – Погледни ме в очите и ще видиш какво мисля. Като ви срещна, не питам какво мислите, аз зная какво мислите – мислите за някоя къща на 2–3 етажа, с повече мебелирани стаи, мислите да се ожените, да имате деца и т.н. Срещам някой учен; какви мисли виждам у него?
към беседата >>
Слънцето най-после казало: „Вие направихте своя опит, сега и аз на свой ред ще направя своя." И наистина, усмихнало се слънцето благо и
весело
, изпратило то всичката своя любов на овчаря и той започнал малко по малко да се стопля, докато се силно сгорещил и свалил кожуха си.
(втори вариант)
Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг. Ще ви приведа примера за студа, вятъра и слънцето, които искали да направят опит с един овчар - кой от тях ще успее да му снеме кожуха. Започнал студът, разразил се в най-силната форма - дърво и камък се пукали, и казал: „Аз сега ще снема кожуха на този овчарин." Овчаринът обаче, като виждал такъв голям студ, загърнал се здраво в кожуха си и закрачил бързо за дома си. Не успял студът в опита си. Започнал вятърът: засвирил той от всички страни, изкоренявал дървета по улиците, замитал всичко по пътя си, но кожуха на овчаря не свалил, даже толкова по-добре той се увивал.
Слънцето най-после казало: „Вие направихте своя опит, сега и аз на свой ред ще направя своя." И наистина, усмихнало се слънцето благо и
весело
, изпратило то всичката своя любов на овчаря и той започнал малко по малко да се стопля, докато се силно сгорещил и свалил кожуха си.
Ние проповядваме два вида учение - на студа и на вятъра. И в църквата има два вида учение - на студа и на вятъра. Сега остава учението на любовта. Някои казват: „Ти какво мислиш? " Погледни ме в очите и ще видиш какво мисля.
към втори вариант >>
16.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
В едно
село
, варненско, имаше преди 40–50 години един чорбаджийски син, много знатен; цялото
село
говореше за него; като кажеха: „Петран чорбаджията“, всички го знаеха; всяка седмица събираше хора за гуляй, заколваше агне и веселбите се продължаваха дълго време.
Говоря ви да станете като малките деца и да направите опит с това. Внесете тази Христова идея в ума си и постарайте се да бъдете малки пред Бога. Представете си, че сега започвате вашия живот в Царството Божие. Вие може да мислите, че сте видни, знатни хора; но колко велики царе, колко знатни хора е имало едно време, за които сега и помен няма. Ние се заблуждаваме: мислим, че хората, които ни заобикалят, са много видни, знатни, но при едно нещастие познава се колко сме знатни.
В едно
село
, варненско, имаше преди 40–50 години един чорбаджийски син, много знатен; цялото
село
говореше за него; като кажеха: „Петран чорбаджията“, всички го знаеха; всяка седмица събираше хора за гуляй, заколваше агне и веселбите се продължаваха дълго време.
Случи се, че го постигна нещастие, от което той изгуби и стана последен бедняк – всички започнаха да го изоставят и да го подтикват. Този „Петран чорбаджи“ си мислеше, че е знатен човек. Що е знатен човек? То е мъртъв вол – като умре, нахвърлят се псета върху него. И тогава пак говорят за него, но докато го изядат; след това няма нищо вече да се говори.
към беседата >>
17.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Зад нея
село
голямо,
Ограби злато и сребро, па си от Вела побягна. II песен. Стоян и Кирушка Видиш ли оназ рътлина?
Зад нея
село
голямо,
там имам либе, и друго – с малко мъжко детенце. Кирушка си му думаше: Стояне, проклет Стояне, как си ме хитро измами.
към беседата >>
Задъ нея
село
голѣмо.
(втори вариант)
Ограби злато и сребро, па си отъ Вела побѣгна. III пѣсень Кирушка и Стоянъ Видишъ ли оназъ рътлина?
Задъ нея
село
голѣмо.
Тамъ имамъ либе и друго – съсъ малко мѫжко дѣтенце. Кирушка си му думаше: Стояне, проклетъ Стояне, какъ си ме хитро измами,
към втори вариант >>
18.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Селяните на едно
село
се оплакали на владиката от свещеника си, че ги уморявал със службата си, която, често продължавала четири - пет часа.
Трябва ли невежият човек да разваля това, което Бог е съчетал? Кой човек е невежа? – Който не говори истината, който не разбира мъдростта, който не постъпва според правдата и любовта. Щом знаете това, не постъпвайте като невежия, да разлъчвате онова, което Бог е съчетал. Който спазва Божиите закони, той се радва на успех в живота си.
Селяните на едно
село
се оплакали на владиката от свещеника си, че ги уморявал със службата си, която, често продължавала четири - пет часа.
Някога свършвал службата за половин час, но повечето пъти, държал хората в църква, с часове. Владиката извикал свещеника, казал му, че има оплакване против него от енориашите му и го запитал, какво ще каже, за свое оправдание. – Владико небесни, казал свещеникът, вярно е това, което говорят против мене. Причината е следната: когато ангелите и светиите ми помагат при службата, аз свършвам работата си бързо, за половин час. Обаче, когато остана сам, на своите сили, без подкрепата на светлите същества, аз свършвам работата си за четири - пет часа.
към беседата >>
19.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
В което
село
и да отидете, ще видите, как селяните вадят тора от бунищата си и наторяват с него своите ниви и градини.
Според окултистите тя представя добрата карма на човека. Добрият човек е изпълнявал Божиите закони, събирал добро съкровище в сърцето си и днес има, какво да вади и да раздава на ближния си. Злият човек е нарушавал Божиите закони, правил злини, с което си е създал лоша карма. Днес го турят в затвор, дето лежи няколко години, докато придобие известна опитност. Чрез страданията соковете на злините се превръщат в добрини.
В което
село
и да отидете, ще видите, как селяните вадят тора от бунищата си и наторяват с него своите ниви и градини.
Така те облагородяват дърветата и цветята, превръщат ги в доброкачествени. Всеки човек трябва да извади тора от своето бунище, т.е. да извади злините от злото съкровище и да ги тури на своята нива, да я натори, да превърне злото в добро. Само така човек може да забогатее. Природата никога не изкоренява несъвършените форми, но ги облагородява и култивира.
към беседата >>
Идете въ нѣкое българско
село
, на тѣхнитѣ бунища, ще видите, че тѣ изваждатъ своя торъ на нивитѣ си и обръщатъ по този начинъ лошитѣ сѣмена въ добри.
(втори вариант)
Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е Божественитѣ закони и може да помага на другитѣ хора. А тѣзи, у които кармата е лоша, тѣ ще направятъ едно прѣстѫпление, второ, трѣто, за което и ще бѫдатъ затворени. Ще прѣстои въ затвора 1,2,4,6,10 години и ще придобие извѣстна опитность. Страданията сѫ обратенъ процесъ на поправянето, за да може тѣзи сокове на злини, които сѫ у насъ, да се обърнатъ на добро.
Идете въ нѣкое българско
село
, на тѣхнитѣ бунища, ще видите, че тѣ изваждатъ своя торъ на нивитѣ си и обръщатъ по този начинъ лошитѣ сѣмена въ добри.
По сѫщия начинъ и вие извадете тора си на вашитѣ бунища. Не е лошо, че злиятъ човѣкъ изважда злото отъ своето съкровище, но трѣбва да го тури на нивата си и да превърне лошото въ добро и тогава ще бѫде богатъ. По този начинъ вашитѣ възгледи ще се разширятъ. Природата никога не изкоренява несъвършенитѣ форми, а ги и тѣхъ използува и прѣобразува. Това добро съкровище е необходимо за нашето здраве.
към втори вариант >>
Ако сутринъ, като ставате, имате добро настроение и прѣзъ цѣлия день приемашъ хората
весело
, отнасяшъ се съ жена, дѣца, приятели добрѣ и до 9 часа, когато си легнешъ, запазишъ сѫщото настроение, значи имашъ добро съкровище.
(втори вариант)
По този начинъ вашитѣ възгледи ще се разширятъ. Природата никога не изкоренява несъвършенитѣ форми, а ги и тѣхъ използува и прѣобразува. Това добро съкровище е необходимо за нашето здраве. Може да попитате: „Какъ може да знаеме дали имаме това добро съкровище или не? “ Ще ви дамъ признаци, диагноза, по която може да провѣрите това.
Ако сутринъ, като ставате, имате добро настроение и прѣзъ цѣлия день приемашъ хората
весело
, отнасяшъ се съ жена, дѣца, приятели добрѣ и до 9 часа, когато си легнешъ, запазишъ сѫщото настроение, значи имашъ добро съкровище.
Това, което е вѣрно за единъ день, вѣрно е и за много други дни. Но ако, слѣдъ като станешъ сутринь, си неразположенъ, ти си отъ тѣзи, на които съкровището не е добро. Но ще се извинишъ, че си нервенъ, че си боленъ, нищо не те оправдава, съкровището ти не е добро. Вземи този торъ, занеси го на нивата си и кажи: „Трѣбва да страдамъ и отъ тѣзи страдания да се науча да бѫда търпеливъ.“ Най-първо научи се да бѫдешъ търпеливъ. Има два вида търпѣние: неволя и търпение.
към втори вариант >>
20.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Въ варненско, въ едно
село
Николаевка, жената на единъ тамошенъ попъ прѣди Спасовъ день измазала кѫщата си (и гледала всичко рано да си свърши), за да може на Спасовъ день рано сутриньта да отиде на църква.
(втори вариант)
Когато мѫжътъ каже на жената: „Ти ще прѣбѫдвашъ ли въ моята любовь“, жената трѣбва да отговори: „ще прѣбѫдвамъ, ако ти прѣбѫдвашъ въ волята Божия.“ Ако мѫжътъ не изпълнява волята Божия и жената не трѣбва да изпълнява неговитѣ заповѣди и да не прѣбѫдва въ неговата любовь, но ако той изпълнява волята Божия, а тя не прѣбѫдва въ неговата любовь, тя е отговорна за своитѣ отношения. Това е, което Христосъ казваше на своитѣ ученици. Ще кажете: „Каква е тази философия, какъ може да прѣбѫдвашъ? “ Ще ви дамъ единъ примѣръ за пояснение на тази идея. Често ние съ своитѣ неразбирания разваляме живота си.
Въ варненско, въ едно
село
Николаевка, жената на единъ тамошенъ попъ прѣди Спасовъ день измазала кѫщата си (и гледала всичко рано да си свърши), за да може на Спасовъ день рано сутриньта да отиде на църква.
Въ нейно отсѫствие момченцето ѝ – десеть годишно, си устроило забавление. То често гледало какъ вършеятъ на хармана и сега, като останало само, взело всичкитѣ мисирки, които имали, разсипало царевица изъ стаята и започнало да вършее съ тѣхъ. Жени, които минали покрай кѫщата, чули тази голѣма гюрултия и казали на майката: „Въ вашата кѫща се чува голѣмъ шумъ отъ мисирки.“ Дѣтето, като вижда, че майката се връща, избѣгва. А какво е било положението на майката вие може да разберете. Така и вие много пѫти въ живота постѫпвате.
към втори вариант >>
21.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
За някои Христос е дошъл само до Иерихонската (Ерихонската) гора, не е могъл да слезе даже до
селото
, защото нямат съответна за Него ослица.
Това всеки е изпитал и проверил. Чистата храна усилва волята, чистата вода – сърцето, а чистият въздух – ума. Дишайте чист въздух, за да опресните мислите си. Поетите са писали най-хубавите си произведения при вдъхновение, получено от красиви картини на Природата. Желая ви, още днес Христос да влезе със своята ослица във вашето тяло, както едно време влезе с ослица в Ерусалим.
За някои Христос е дошъл само до Иерихонската (Ерихонската) гора, не е могъл да слезе даже до
селото
, защото нямат съответна за Него ослица.
Оттам Той се върнал назад. След всичко това, хората очакват Христа да слезе на земята, да ги възкреси. Ще възкръснете, но ако сте осела, който никой не е възсядал, освен Христос. Това значи, да имате чисто, непорочно тяло. Телата на сегашните хора са нечисти, а трябва да станат абсолютно чисти.
към беседата >>
Заведете невярващия в някое красиво, планинско
село
и го хранете един месец с чиста, лека храна, с чиста вода и чист въздух и ще видите, че той ще измени мислите си, ще разсъждава по нов начин, ще стане поет.
Телата на сегашните хора са нечисти, а трябва да станат абсолютно чисти. Докато не се пречистят, не може да става въпрос за Възкресение. Потта на повечето хора е отровна, пълна с нечистотии. Такава е и кръвта им. Това показва, че те не ядат чиста храна, не пият чиста вода и не дишат чист въздух.
Заведете невярващия в някое красиво, планинско
село
и го хранете един месец с чиста, лека храна, с чиста вода и чист въздух и ще видите, че той ще измени мислите си, ще разсъждава по нов начин, ще стане поет.
Сегашните хора не живеят правилно и се делят на вярващи и невярващи. Първите вярват в Христа, в църквата, а вторите – не вярват. Всъщност, не се знае кой е истински вярващ. Може ли да се нарече вярващ онзи, който обира, говори неверни неща и заблуждава хората? Кой лъже?
към беседата >>
За нѣкои Христосъ е дошълъ само до Иерихонската гора, не е могълъ да слѣзе даже до
селото
, защото нѣматъ съответна за Него ослица.
(втори вариант)
Това всѣки е изпиталъ и провѣрилъ. Чистата храна усилва волята, чистата вода — сърдцето, а чистиятъ въздухъ — ума. Дишайте чистъ въздухъ, за да опрѣсните мислитѣ си. Поетитѣ сѫ писали най-хубавитѣ си произведения при вдъхновение, получено отъ красиви картини на природата. Желая ви, още днесъ Христосъ да влѣзе съ своята ослица въ вашето тѣло, както едно време влѣзе съ ослица въ Ерусалимъ.
За нѣкои Христосъ е дошълъ само до Иерихонската гора, не е могълъ да слѣзе даже до
селото
, защото нѣматъ съответна за Него ослица.
Оттамъ Той се върналъ назадъ. Следъ всичко това хората очакватъ Христа, да слѣзе на земята да ги възкреси. Ще възкръснете, но ако сте осела, който никой не е възсѣдалъ, освенъ Христосъ. Това значи, да имате чисто, непорочно тѣло. Тѣлата на сегашнитѣ хора сѫ нечисти, а трѣбва да станатъ абсолютно чисти.
към втори вариант >>
Заведете невѣрващия въ нѣкое красиво, планинско
село
и го хранете единъ месецъ съ чиста, лека храна, съ чиста вода и чистъ въздухъ и ще видите, че той ще измѣни мислитѣ си, ще разсѫждава по новъ начинъ, ще стане поетъ.
(втори вариант)
Тѣлата на сегашнитѣ хора сѫ нечисти, а трѣбва да станатъ абсолютно чисти. Докато не се пречистятъ, не може да става въпросъ за възкресение. Потьта на повечето хора е отровна, пълна съ нечистотии. Такава е и кръвьта имъ. Това показва, че тѣ не ядатъ чиста храна, не пиятъ чиста вода и не дишатъ чистъ въздухъ.
Заведете невѣрващия въ нѣкое красиво, планинско
село
и го хранете единъ месецъ съ чиста, лека храна, съ чиста вода и чистъ въздухъ и ще видите, че той ще измѣни мислитѣ си, ще разсѫждава по новъ начинъ, ще стане поетъ.
Сегашнитѣ хора не живѣятъ правилно и се дѣлятъ на вѣрващи и невѣрващи. Първитѣ вѣрватъ въ Христа, въ църквата, а вторитѣ — не вѣрватъ. Въ сѫщность, не се знае, кой е истински вѣрващъ. Може ли да се нарече вѣрващъ онзи, който обира, говори невѣрни нѣща и заблуждава хората? Кой лъже?
към втори вариант >>
22.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Един млад момък, на име Стоян, отивал от
селото
си за града.
Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето Светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава?
Един млад момък, на име Стоян, отивал от
селото
си за града.
По едно време се почувствал малко уморен и решил да си почине под сянката на едно дърво. Той вързал магарето с юлара за дървото, облегнал се и задремал спокойно на сянка. През това време няколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото. Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си.
към беседата >>
Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ
селото
си за града.
(втори вариант)
Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание. Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава?
Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ
селото
си за града.
По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво. Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка. Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.
към втори вариант >>
23.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Един млад момък, от едно българско
село
, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен.
И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил. Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?
Един млад момък, от едно българско
село
, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен.
Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нямам, момите не ме искат. От силата ми ги е страх, от безпаричието – също. Какво да правя? Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години.
към беседата >>
Единъ младъ момъкъ, отъ едно българско
село
, постоянно се оплаквалъ на майка си, че е нещастенъ.
(втори вариант)
И такъвъ човѣкъ иска да знае тайнитѣ Божии! Това е невъзможно. Може ли Богъ да тури скѫпоценноститѣ си въ една пробита лодка и да тръгне съ нея на пѫть? Следъ всичко това нѣкой се оплаква, че Богъ не го е посетилъ. Какъ ще те посети, когато лодката ти е пробита?
Единъ младъ момъкъ, отъ едно българско
село
, постоянно се оплаквалъ на майка си, че е нещастенъ.
Здравъ съмъ, юнакъ съмъ, съ мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нѣмамъ, момитѣ не ме искатъ. Отъ силата ми ги е страхъ, отъ безпаричието — сѫщо. Какво да правя? Единъ день заболѣлъ отъ тежка болесть, която го държала цѣли три години.
към втори вариант >>
24.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Те се оплакват от живота си и казват, че всичко им е
кисело
, горчиво.
Тя съдържа всичко в себе си. Добре е всички хора да застанат на тази страна, защото тя води към Бога. Някои не познават къде е дясната и къде – лявата страна и се питат къде е Бог, на кое място ги е поставил и т.н. Първоначално още, Бог ги е турил на добро място. Ако не са доволни от мястото си и го намират лошо, ще знаят, че те сами са го избрали.
Те се оплакват от живота си и казват, че всичко им е
кисело
, горчиво.
От тях зависи да подсладят живота си. На киселото и горчивото трябва да прибавят повече захар. На земята не трябва да бъдете много сладки. Тук и киселите, и сладките неща имат свое предназначение. Докато сте на земята, може да бъдете три четвърти горчиви и четвърт сладки; в Ангелския свят ще бъдете наполовина горчиви и наполовина сладки, а в Божествения свят ще бъдете напълно сладки.
към беседата >>
На
киселото
и горчивото трябва да прибавят повече захар.
Някои не познават къде е дясната и къде – лявата страна и се питат къде е Бог, на кое място ги е поставил и т.н. Първоначално още, Бог ги е турил на добро място. Ако не са доволни от мястото си и го намират лошо, ще знаят, че те сами са го избрали. Те се оплакват от живота си и казват, че всичко им е кисело, горчиво. От тях зависи да подсладят живота си.
На
киселото
и горчивото трябва да прибавят повече захар.
На земята не трябва да бъдете много сладки. Тук и киселите, и сладките неща имат свое предназначение. Докато сте на земята, може да бъдете три четвърти горчиви и четвърт сладки; в Ангелския свят ще бъдете наполовина горчиви и наполовина сладки, а в Божествения свят ще бъдете напълно сладки. Молете Бога да ви помогне, да развивате правилно ума, сърцето и волята си, да се облечете в Христа, както е казано в Писанието. С други думи казано: приемете Христа в сърцето си, като ваш приятел, и в ума си, като ваш Учител, да ви обхване външно и вътрешно, а не само да се облечете в Него, като в дреха.
към беседата >>
Тѣ се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че всичко имъ е
кисело
, горчиво.
(втори вариант)
Тя съдържа всичко въ себе си. Добре е, всички хора да застанатъ на тази страна, защото тя води къмъ Бога. Нѣкои не познаватъ, кѫде е дѣсната и кѫде — лѣвата страна и се питатъ, кѫде е Богъ, на кое мѣсто ги е поставилъ и т. н. Първоначално още, Богъ ги е турилъ на добро мѣсто. Ако не сѫ доволни отъ мѣстото си и го намиратъ лошо, ще знаятъ, че тѣ сами сѫ го избрали.
Тѣ се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че всичко имъ е
кисело
, горчиво.
Отъ тѣхъ зависи да подсладятъ живота си. На киселото и горчивото трѣбва Да прибавятъ повече захарь. На земята не трѣбва да бѫдете много сладки. Тукъ и киселитѣ, и сладкитѣ нѣща иматъ свое предназначение. Докато сте на земята, може да бѫдете три четвърти горчиви и четвъртъ сладки; въ ангелския свѣтъ ще бѫдете наполовина горчиви и наполовина сладки, а въ Божествения свѣтъ ще бѫдете напълно сладки.
към втори вариант >>
На
киселото
и горчивото трѣбва Да прибавятъ повече захарь.
(втори вариант)
Нѣкои не познаватъ, кѫде е дѣсната и кѫде — лѣвата страна и се питатъ, кѫде е Богъ, на кое мѣсто ги е поставилъ и т. н. Първоначално още, Богъ ги е турилъ на добро мѣсто. Ако не сѫ доволни отъ мѣстото си и го намиратъ лошо, ще знаятъ, че тѣ сами сѫ го избрали. Тѣ се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че всичко имъ е кисело, горчиво. Отъ тѣхъ зависи да подсладятъ живота си.
На
киселото
и горчивото трѣбва Да прибавятъ повече захарь.
На земята не трѣбва да бѫдете много сладки. Тукъ и киселитѣ, и сладкитѣ нѣща иматъ свое предназначение. Докато сте на земята, може да бѫдете три четвърти горчиви и четвъртъ сладки; въ ангелския свѣтъ ще бѫдете наполовина горчиви и наполовина сладки, а въ Божествения свѣтъ ще бѫдете напълно сладки. Молете Бога да ви помогне, да развивате правилно ума, сърдцето и волята си, да се облѣчете въ Христа, както е казано въ Писанието. Съ други думи казано: Приемете Христа въ сърдцето си, като вашъ приятель, и въ ума си, като вашъ Учитель, да ви обхване външно и вѫтрешно, а не само да се облѣчете въ Него, като въ дреха.
към втори вариант >>
25.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Един млад момък трябвало да пътува от едно
село
до друго.
Преди да се е върнал мъжът от работа, жената трябва да отвори прозорците на стаите, да влезе чист въздух, да се помоли заедно с децата. Като дойде мъжът и намери стаите чисти и проветрени, децата тихи и спокойни, той ще облече новата си дреха и ще бъде доволен. Какво прави жената днес? Като види, че мъжът се разгневи, тогава проветрява стаите, тогава укротява децата. При това положение, мъжът няма желание да се облече с нова дреха.
Един млад момък трябвало да пътува от едно
село
до друго.
Пътят му минавал през една гъста гора. Баба му, като видяла, че внукът й тръгва на път и трябва да мине през гората, казала му: – Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде. – Бабо, по-добре ми бай, да не ме среща мечка! – отговорил засмяно внукът.
към беседата >>
Единъ младъ момъкъ трѣбвало да пѫтува отъ едно
село
до друго.Пѫтьтъ му минавалъ презъ една гѫста гора.
(втори вариант)
Преди да се е върналъ мѫжътъ отъ работа, жената трѣбва да отвори прозорцитѣ на стаитѣ, да влѣзе чистъ въздухъ, да се помоли заедно съ децата. Като дойде мѫжътъ и намѣри стаитѣ чисти и провѣтрени, децата тихи и спокойни, той ще облѣче новата си дреха и ще бѫде доволенъ. Какво прави жената днесъ? Като види, че мѫжътъ се разгнѣви, тогава провѣтрява стаитѣ, тогава укротява децата. При това положение, мѫжътъ нѣма желание да се облѣче съ нова дреха.
Единъ младъ момъкъ трѣбвало да пѫтува отъ едно
село
до друго.Пѫтьтъ му минавалъ презъ една гѫста гора.
Баба му, като видѣла, че внукътъ ѝ тръгва на пѫть и трѣбва да мине презъ гората, казала му: Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде. — Бабо, по- добре ми бай, да не ме срѣща мечка! — отговорилъ засмѣно внукътъ. Какво трѣбва да прави жената, за да има миръ и доволство въ дома си? Като се върне мѫжътъ ѝ отъ работа, тя трѣбва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облѣче и следъ това да седнатъ двамата заедно да се нахранятъ.
към втори вариант >>
26.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
В едно българско
село
, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лястовичка с пет малки лястовичета.
Опитвали ли сте силата на диаманта? Опитвали ли сте силата на житното зърно? Казвате, че всичко е живо, но често злоупотребявате с живота на дребните същества. Децата особено обичат да късат главите на мухите и не мислят за лошите последствия на своите постъпки. Майките трябва да забраняват на децата си да късат главите на мухите, да развалят гнездата на птичките.
В едно българско
село
, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лястовичка с пет малки лястовичета.
То свалило малките от гнездото и отрязало езичетата им. След това пак ги турило в гнездото. Майката, не само че не обърнала внимание на постъпката на детето си, но се засмяла, без да го накаже и смъмри. Какво се случило с това дете? Като пораснало, станало голям момък и се оженил.
към беседата >>
Въ едно българско
село
, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лѣстовичка съ петь малки лѣстовичета.
(втори вариант)
Опитвали ли сте силата на диаманта? Опитвали ли сте силата на житното зърно? Казвате, че всичко е живо, но често злоупотрѣбявате съ живота на дребнитѣ сѫщества. Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки. Майкитѣ трѣбва да забраняватъ на децата си, да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ, да развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.
Въ едно българско
село
, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лѣстовичка съ петь малки лѣстовичета.
То свалило малкитѣ отъ гнѣздото и отрѣзало езичетата имъ. Следъ това пакъ ги турило въ гнѣздото. Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри. Какво се случило съ това дете? Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ.
към втори вариант >>
27.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
В едно
село
двама другари пили заедно и, на излизане от кръчмата, единият от тях поканил другаря си у дома си, да го нагости.
Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки. Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него. Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош. Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявят лошите качества на техния квас.
В едно
село
двама другари пили заедно и, на излизане от кръчмата, единият от тях поканил другаря си у дома си, да го нагости.
Като наближили къщата му, той взел едно дърво и набил другаря си. – Защо ме биеш? – запитал го той. – Бия те, защото идеш у дома да видиш жена ми. На никой мъж не позволявам да посещава моя дом.
към беседата >>
Какво ще кажете за магарето, което
носело
на гърба си ценни книги и икони?
Това, което руши и внася развала в живота, е нечистотата. От всички хора се иска чистота. Достоен за името си е само онзи учител, възпитател, философ, проповедник, общественик, който внася в умовете и в сърцата на своите възпитаници и последователи истинското, същественото знание. Това е чистото, положително знание, към което се стреми човешката душа. Защо ви е знание, което само товари човека, без да му помага?
Какво ще кажете за магарето, което
носело
на гърба си ценни книги и икони?
Хората се кръстели и кланяли на иконите, които носело, но то си останало магаре, нищо не придобило. Защо ви е такова знание? Можете ли да се ползвате от една светла идея, ако я държите вън от себе си, като икона? Тя има смисъл, само когато се приложи. “И взе го жената и скри го в три мери брашно.” Как се познава кога разумната жена е в човека?
към беседата >>
Хората се кръстели и кланяли на иконите, които
носело
, но то си останало магаре, нищо не придобило.
От всички хора се иска чистота. Достоен за името си е само онзи учител, възпитател, философ, проповедник, общественик, който внася в умовете и в сърцата на своите възпитаници и последователи истинското, същественото знание. Това е чистото, положително знание, към което се стреми човешката душа. Защо ви е знание, което само товари човека, без да му помага? Какво ще кажете за магарето, което носело на гърба си ценни книги и икони?
Хората се кръстели и кланяли на иконите, които
носело
, но то си останало магаре, нищо не придобило.
Защо ви е такова знание? Можете ли да се ползвате от една светла идея, ако я държите вън от себе си, като икона? Тя има смисъл, само когато се приложи. “И взе го жената и скри го в три мери брашно.” Как се познава кога разумната жена е в човека? Когато той е готов да прости на онзи, които му е причинил най-голяма пакост.
към беседата >>
Въ едно
село
двама другари пили заедно и, на излизане отъ кръчмата, единиятъ отъ тѣхъ поканилъ другаря си у дома си, да го нагости.
(втори вариант)
Правете това наблюдение и върху кваса на своитѣ близки. Вижте, какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането въ единъ домъ се чувствувате добре разположени, квасътъ на този домъ е добъръ; ако изпитвате неразположение, стѣгане въ сърдцето, квасътъ на този домъ не е прѣсенъ — има нѣщо нечисто въ него. Това не значи, че мѫжътъ или жената въ този домъ сѫ лоши, но квасътъ имъ е лошъ. Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявятъ лошитѣ качества на тѣхния квасъ.
Въ едно
село
двама другари пили заедно и, на излизане отъ кръчмата, единиятъ отъ тѣхъ поканилъ другаря си у дома си, да го нагости.
Като наближили кѫщата му, той взелъ едно дърво и набилъ другаря си. — Защо ме биешъ? — запиталъ го той. — Бия те, защото идешъ у дома да видишъ жена ми. На никой мѫжъ не позволявамъ да посещава моя домъ.
към втори вариант >>
28.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно
селото
!
Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп?
Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно
селото
!
" Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща. На какво?
към беседата >>
Значи, вържи дявола, да е мирно
селото
.
Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! " Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол.
Значи, вържи дявола, да е мирно
селото
.
Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща. На какво? На Истината. „Град, поставен на планина, не може да се укрие." Този град е добре поставен и добре устроен.
към беседата >>
Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно,
весело
; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на дядо си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват.
Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава. Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото. Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни. Другояче светът не би могъл да бъде създаден. Всяко нещо, което виждаме, има своето велико предназначение.
Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре, дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно,
весело
; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на дядо си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват.
Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи. И възрастните се проявяват като децата. Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете! " За Бога възрастните и старите хора са големи деца. От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на земята.
към беседата >>
Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно
селото
!
(втори вариант)
Тѣ се раздѣлятъ на особени мнения, и всѣки защищава своето. Свѣтътъ е пъленъ съ бащи и майки; тѣ сѫ проповѣдници на своитѣ деца. Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии. Какво означава думата „попъ”? — Баща.
Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно
селото
!
” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща. — На какво?
към втори вариант >>
Значи, вържи дявола, да е мирно
селото
.
(втори вариант)
Значи, свѣтътъ е пъленъ съ попове и попадии. Какво означава думата „попъ”? — Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! ” Думата „ попъ” е употрѣбена тукъ въ лошъ смисълъ, вмѣсто дяволъ.
Значи, вържи дявола, да е мирно
селото
.
Тази поговорка не е права. Думата „попъ” означава баща; всѣки свещеникъ е баща. — На какво? — На истината. „Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Този градъ е добре поставенъ и добре устроенъ.
към втори вариант >>
Напримѣръ, ако веждитѣ на нѣкое дете сѫ извити нагоре, дѫгообразно, това показва, че то е жизнерадостно,
весело
; ако веждитѣ му сѫ прави, то мисли много; ако сѫ увиснали надолу, то е преждевременно остарѣло, прилича на дѣдо си, мисли за велики нѣща, велики идеи го вълнуватъ.
(втори вариант)
Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава. Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото. Той се запитва, не можа ли Богъ да създаде свѣта по другъ начинъ, да не става нужда човѣкъ да диша, да се храни. Другояче свѣтътъ не би могълъ да бѫде създаденъ. Всѣко нѣщо, което виждаме, има своето велико предназначение.
Напримѣръ, ако веждитѣ на нѣкое дете сѫ извити нагоре, дѫгообразно, това показва, че то е жизнерадостно,
весело
; ако веждитѣ му сѫ прави, то мисли много; ако сѫ увиснали надолу, то е преждевременно остарѣло, прилича на дѣдо си, мисли за велики нѣща, велики идеи го вълнуватъ.
Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговитѣ голѣми идеи. И възрастнитѣ се проявяватъ като децата. Като види нѣкой човѣкъ съ голѣми идеи, Богъ казва: Какви велики идеи вълнуватъ моето дете! За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята.
към втори вариант >>
29.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Например, който е боледувал от треска, иска да яде
кисело
; при друга болест човек се нуждае от сладка храна.
– Коя Любов? Любовта е една – Божията Любов. Всичко останало – чувства, настроения, разположения, не е Любов. Съвременните лекари са забелязали, че всяка болест изисква специална храна. Във време на боледуване и след оздравяване от дадена болест, човек се нуждае от специфична храна.
Например, който е боледувал от треска, иска да яде
кисело
; при друга болест човек се нуждае от сладка храна.
Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото. Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна. Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене. Те не знаят, каква храна да употребяват. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте.
към беседата >>
Напримѣръ, който е боледувалъ отъ треска, иска да яде
кисело
; при друга болесть човѣкъ се нуждае отъ сладка храна.
(втори вариант)
— Коя любовь? — Любовьта е една — Божията Любовь. Всичко останало — чувства, настроения, разположения, не е любовь. Съвременнитѣ лѣкари сѫ забелязали, че всѣка болесть изисква специална храна. Въ време на боледуване и следъ оздравяване отъ дадена болесть, човѣкъ се нуждае отъ специфична храна.
Напримѣръ, който е боледувалъ отъ треска, иска да яде
кисело
; при друга болесть човѣкъ се нуждае отъ сладка храна.
Болеститѣ произвеждатъ неестествени състояния въ човѣка, което показва, че той носи последствията на своя неестественъ животъ отъ миналото. Когато придобие Божествения животъ, човѣкъ ще употрѣбява естествена, чиста храна. Днесъ хората страдатъ физически и душевно, по причина на неправилно хранене. Тѣ не знаятъ, каква храна да употрѣбяватъ. Ако искате стомахътъ ви да бѫде въ изправность, употрѣбявайте само по едно ядене на день и никога не преяждайте.
към втори вариант >>
30.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Както лимонът събужда в човека усещане за
кисело
, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека.
Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите. Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата. Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят. Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто. Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека.
Както лимонът събужда в човека усещане за
кисело
, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека.
Какво се крие в лимона, всички знаете. Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо? Не знаете съдържанието им. Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът. Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума.
към беседата >>
Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за
кисело
, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка.
(втори вариант)
Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата. Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ. Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%. Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка.
Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за
кисело
, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка.
Какво се крие въ лимона, всички знаете. Но ако изговоря предъ васъ думитѣ „правда, добродетель, истина”, вие ще свиете рамене. Защо? — Не знаете съдържанието имъ. Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ. Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума.
към втори вариант >>
31.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Тя се накичила с тях и
весело
подскочила.
Ти трябва да се индивидуализираш. Виж моята жълта, портокалена дреха. Отдалеч ме виждат.” Кокичето си въздъхнало, но нищо не отговорило. То знаело, че неговата задача е да буди в хората стремеж към Чистота. Млад момък минал покрай извора, видял и двете цвятя, откъснал ги и с радост полетял към своята възлюбена, да й занесе първите пролетни цветя.
Тя се накичила с тях и
весело
подскочила.
Тук кокичето и минзухарът се помирили с положението си: минзухарът, с мисълта, че подтиква хората към индивидуализиране, а кокичето – към Чистота. Чистота е нужна на съвременните хора: чиста храна – за здраве, и чиста кръв, чисти мисли и желания – за сила и бодрост на Духа. Ще кажете, че живеете добър, чист живот и вярвате в Бога, правите добрини. И така да е, не се изкупват лесно грехове и престъпления. Който е дошъл на земята, той носи греховете си от далечното минало.
към беседата >>
Тя се накичила съ тѣхъ и
весело
подскочила.
(втори вариант)
Вижъ моята жълта, портокалена дреха. Отдалечъ ме виждатъ. Кокичето си въздъхнало, но нищо не отговорило. То знаело, че неговата задача е да буди въ хората стремежъ къмъ чистота. Младъ момъкъ миналъ покрай извора, видѣлъ и дветѣ цвѣтя, откѫсналъ ги и съ радость полетѣлъ къмъ своята възлюбена, да ѝ занесе първитѣ пролѣтни цвѣтя.
Тя се накичила съ тѣхъ и
весело
подскочила.
Тукъ кокичето и минзухарътъ се помирили съ положението си: минзухарътъ, съ мисъльта, че подтиква хората къмъ индивидуализиране, а кокичето — къмъ чистота. Чистота е нуждна на съвременнитѣ хора: чиста храна — за здраве, и чиста кръвь, чисти мисли и желания — за сила и бодрость на духа. Ще кажете, че живѣете добъръ, чистъ животъ и вѣрвате въ Бога, правите добрини. И така да е, не се изкупватъ лесно грѣхове и престѫпления. Който е дошълъ на земята, той носи грѣховетѣ си отъ далечното минало.
към втори вариант >>
32.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
И животните имат добро разположение, играят си
весело
, скачат, но не може да се говори за вяра в тях.
Трите дъщери имат три майки, но само една от тях потърси Господа и Го намери, затова дъщеря й оздравя. Тя вярваше в Бога и вярата й беше голяма. Велико нещо е вярата. Според някои вярата е резултат на добро разположение. Не е така.
И животните имат добро разположение, играят си
весело
, скачат, но не може да се говори за вяра в тях.
Колкото по-добър и разумен живот води човек, толкова повече се усилва вярата му. Лошият и неразумен живот става причина за отслабване на вярата. Понеже вярата има отношение към ума, за това силата на вярата зависи от светлината и чистотата на човешкия ум. Няма ли тези качества, умът става причина за заблужденията на сърцето. На какво се дължи голямата вяра на хананейката?
към беседата >>
33.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
В далечното минало, в едно руско
село
, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника.
– Когато дава място на Духа, т.е. на Учителя в себе си. Той се нарича „служител на любовта“. Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотричане.
В далечното минало, в едно руско
село
, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника.
Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен.
към беседата >>
Един младеж от същото
село
чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта на кого ще останат четирите малки деца.
– Пълно себеотричане. В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа.
Един младеж от същото
село
чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта на кого ще останат четирите малки деца.
Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ.
към беседата >>
34.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
За него небето се отваря и ти става
весело
и светло на душата.
Смутиш ли се, ти не можеш да се топиш. Ако влизаш в положението на онзи, който страда, ти си способен да се разтопяваш. Приятно е да срещнеш такъв човек. Той е добър и влияе благотворно върху окръжаващите. Заслужава да слезеш на дъното на ада за един добър човек.
За него небето се отваря и ти става
весело
и светло на душата.
Приятно е да слушаш музиканти, които не само свирят, но чувстват и живеят във това, което изпълняват. Мнозина говорят за любовта, без да я чувстват, без да се проникват от нея и без да я прилагат. Това значи, едно се говори, друго се изпълнява. Като видиш едно агънце, казваш, че го обичаш. То отговаря: бе-е.
към беседата >>
35.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
В скоро време, момиченцето се поправя, разхубавява се, става
весело
, жизнерадостно.
Срещате едно малко момиченце, бедно, гладно, с изтощено тяло, с хлътнали очи. Минават хора край него, но никой не му обръща внимание. – Защо? – Не може да цъфне. Обаче, вижда го един милосърден човек и го взима под свое покровителство: храни го добре, облича го с топли, хубави дрешки, занимава се с него.
В скоро време, момиченцето се поправя, разхубавява се, става
весело
, жизнерадостно.
Който го види, спира се и му се радва. Много естествено, любовта е озарила вече това дете и то започва да цъфти и да се развива правилно. Много неща се говорят на съвременните хора, върху много въпроси разискват, но в края на краищата, все ще се намери нещо, което не разбират. Неразбирането показва, че са попаднали в сянка. Когато цветето расте близо да някое дърво, то не може да цъфне – сянката му е голяма.
към беседата >>
36.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Идете в едно българско
село
, да видите, какво хоро се върти там.
И то е дервиш. Ще кажете, че дервишът е опасен човек. Опасен е, но навсякъде го срещаш. Това е криво разбиране. Навсякъде срещате дервиши, които се въртят и играят.
Идете в едно българско
село
, да видите, какво хоро се върти там.
На хорото се оглеждат моми и момци. Хубаво е българското хоро. Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да отиде на хорото. Ще кажете, че не трябва да се ходи на хоро. Питам: Дошли ли сте до последното завъртване на сто-милионното движение?
към беседата >>
Казвате: Да си поиграем, да минем по-
весело
, не ни трябват много деца.
Това са силни изречения. – Защо? – Защото ние обличаме своите заблуждения в хубави форми и, ако някой се осмели да каже истината, вижда ни се грубо. Аз уважавам българите за техните хора, на които има радост и веселие. Това е култура, това е религия.
Казвате: Да си поиграем, да минем по-
весело
, не ни трябват много деца.
– Защо не искате много деца? Когато става въпрос за плодове, искате крушата и ябълката да родят много. Щом дойде до вас, не искате много деца. Нека се родят толкова деца, колкото е определено. Нужни са деца, но деца на доброто.
към беседата >>
Идете в едно българско
село
, да видите какво хоро се върти там.
(втори вариант)
И то е дервиш. Ще кажете, че дервишът е опасен човек. Опасен е, но навсякъде го срещаш. Това е криво разбиране. Навсякъде срещате дервиши, които се въртят и играят.
Идете в едно българско
село
, да видите какво хоро се върти там.
На хорото се сглеждат моми и момци. Хубаво е българското хоро. Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да отиде на хорото. Ще кажете, че не трябва да се ходи на хоро. Питам: дошли ли сте до последното завъртване на стоми- лионното движение?
към втори вариант >>
Казвате: „Да си поиграем, да минем по-
весело
.
(втори вариант)
Горко вам, лицемери! " Това са силни изречения. Защо? Защото ние обличаме своите заблуждения в хубави форми и ако някой се осмели да каже истината, вижда ни се грубо. Аз уважавам българите за техните хора, на които има радост и веселие. Това е култура, това е религия.
Казвате: „Да си поиграем, да минем по-
весело
.
Не ни трябват много деца." Защо не искате много деца? Когато става въпрос за плодове, искате крушата и ябълката да родят много. Щом дойде до вас, не искате много деца. Нека се родят толкова деца, колкото е определено. Нужни са деца, но деца на доброто.
към втори вариант >>
37.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Нека ми дадат едно
село
от сто къщи, да приложа закона на любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът след 10 – 20 години.
Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиците ще дойдат. Аз говоря за мир и любов, за Божествения принцип, който ще спаси човечеството. Ние трябва да се молим да дадем път на Божествения принцип в себе си. Откажем ли на тоя принцип, ще дойде омразата. Нека направят опит в малък размер.
Нека ми дадат едно
село
от сто къщи, да приложа закона на любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът след 10 – 20 години.
Нека видят българите, как се управлява. Законите, с които ще управлявам, ще извадя от човешкото тяло. Като приложа Божествената конституция, всичко ще тръгне по мед и масло. На сто случая ще има едва едно изключение. – Може ли това да стане при сегашните условия, при сегашния ред и порядък?
към беседата >>
Нека ми дадат едно
село
от сто къщи, да приложа закона на любовта, да видим какъв ще бъде резултатът след десет-двайсет години.
(втори вариант)
Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиците ще дойдат. Аз говоря за мир и любов, за Божествения принцип, който ще спаси човечеството. Ние трябва да се молим, да дадем път на Божествения принцип в себе си. Откажем ли на тоя принцип, ще дойде омразата. Нека направят опит в малък размер.
Нека ми дадат едно
село
от сто къщи, да приложа закона на любовта, да видим какъв ще бъде резултатът след десет-двайсет години.
Нека видят българите как се управлява. Законите, с които ще управлявам, ще извадя от човешкото тяло. Като приложа Божествената конституция, всичко ще тръгне по мед и масло. На сто случая ще има едва едно изключение. Може ли това да стане при сегашните условия, при сегашния ред и порядък?
към втори вариант >>
38.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Когато дойде пролет, цветята започват да цъфтят, здравите хора я посрещат
весело
и засмяно, а болните хора посрещат по друг начин слънцето и пролетта.
Аз взимам числото 2 като форма. Това число съществува вътре във вас, дето има известно противоречие. Ние ще се освободим от противоречията в живота, когато поставим този камък глава на ъгъла, защото само той свързва Любовта и Мъдростта, за да работят във велика хармония, защото само чрез него може да се проектират тялото, дробовете и всички органи и така да се прояви целокупният човек. В съвременното общество слушам да казват, че Господ ще оправи света. И аз вярвам, че Господ ще оправи света, но въпросът е, дали ние ще можем да оправим нашия свят.
Когато дойде пролет, цветята започват да цъфтят, здравите хора я посрещат
весело
и засмяно, а болните хора посрещат по друг начин слънцето и пролетта.
Пролетта, която за здравите хора е приятна, за болните хора е чистене, и наистина, дойдат ли месеците април и май, за тях настъпва криза. Българите казват, че месеците март, април и май ликвидират сметките на болните, а на здравите дават енергия и подтик. Ние сме свързани с всички сили, които действат в природата, понеже те действат и в нашето тяло. Ние сме зидарите, които отхвърляме този камък, туй разумно разбиране, и казваме: „Трябва да дойде едно общо оправяне“. Това оправяне е като пролетта.
към беседата >>
39.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Те имали обичай да се събират в
село
около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски.
– Не, човек, който не е готов да изпълни малките закони, той не ще бъде в състояние да изпълни и големите. Често изпълнението на един закон може да стане по един чисто материален, физически начин. Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на законите, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата, те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от турско време.
Те имали обичай да се събират в
село
около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски.
Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка? “ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним.
към беседата >>
Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в
село
е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка?
Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на законите, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата, те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои.
Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в
село
е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка?
“ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в частния, в обществения, в политическия и в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила.
към беседата >>
Те имали обичай да се събират в
село
около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски.
(втори вариант)
Аз ще изпълня големите закони." Не, човек, който не е готов да изпълни малките закони, той не ще бъде в състояние да изпълни и големите. Често изпълняването на един закон може да стане по един чисто материален, външен, физически начин - заставят те насила да го изпълниш. Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на държавните закони, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата - те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от старо време, още от турско време.
Те имали обичай да се събират в
село
около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски.
Във време на разговора те си вземат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшурджията (бирникът) и събира данъка? " „Е, че какво от това - се обаждат други и дялкат пръчката едро-едро, - няма да му платим." „Да, но тези, които му се противили, той ги биел, лошо се отнасял с тях." „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка" - но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние - докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, на едро, но заболеем ли, започваме да дяламе пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон, когато пред силата на страха от стражари, пред страха от бой, ние го изпълняваме.
към втори вариант >>
Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в
село
е дошъл юшурджията (бирникът) и събира данъка?
(втори вариант)
Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на държавните закони, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата - те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от старо време, още от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те си вземат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, на едро, защото в разговора си са смели и герои.
Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в
село
е дошъл юшурджията (бирникът) и събира данъка?
" „Е, че какво от това - се обаждат други и дялкат пръчката едро-едро, - няма да му платим." „Да, но тези, които му се противили, той ги биел, лошо се отнасял с тях." „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка" - но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние - докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, на едро, но заболеем ли, започваме да дяламе пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон, когато пред силата на страха от стражари, пред страха от бой, ние го изпълняваме. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в обществото, в културата, в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила.
към втори вариант >>
40.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Казва псалмопевецът: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми.“ Смисълът на нашия живот е
веселостта
; тя е велико благо.
Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си, още докато то е в утробата й – там още тя дава насока на бъдещото му развитие. Този закон действа, работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и единият от вас ще пострада. Затова, когато човек е решил да изучава Божествените тайни, трябва да бъде много чист. Да видиш Бога, значи да знаеш да употребяваш разумно тази велика сила, с която Той си служи. Христос казва: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Ще рече, без чистота в сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безусловно необходима.
Казва псалмопевецът: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми.“ Смисълът на нашия живот е
веселостта
; тя е велико благо.
Писанието казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ (Мат. 5:3 – б.р.). Нищите духом са доволни, радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бих желал да имам на този свят, ще отговоря: да бъда нищ духом и да е Царството Божие в мен; да бъда чист и по сърце, за да видя Бога в Неговата същина, защото който е чист по сърце, той вижда Бога. Чистотата на сърцето е център на блаженствата.
към беседата >>
41.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
В
село
Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше.
За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават.
В
село
Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше.
Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва, кученцето само го поглежда и си отминава. Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му. То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям! “ Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света.
към беседата >>
42.
Методи за лекуване
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Втори метод за лекуване, пак ако сте неразположени, страдате от неврастения – лятно време, когато житото започне да зрее, идете в някое
село
, поискайте позволение от селяните да обиколите няколко пъти нивите, да минете през житата; като изходите 1-2 километра, съсредоточете мисълта си в живота на житото.
В старо време хората така се лекуваха. Някой старец си вземе тояжката и отива при някое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледат, си казват: „Този старец защо ли подпира това дърво? “ Старецът не подпира дървото, а дървото подпира него. Старецът казва на дървото: „Днес хората са големи егоисти – нищо не дават; ти можеш ли ми даде малко от своята енергия, за да се освежа? “
Втори метод за лекуване, пак ако сте неразположени, страдате от неврастения – лятно време, когато житото започне да зрее, идете в някое
село
, поискайте позволение от селяните да обиколите няколко пъти нивите, да минете през житата; като изходите 1-2 километра, съсредоточете мисълта си в живота на житото.
След един час ще чувствате голямо облекчение. Ако всеки ден можете да правите такива разходки, още по-добре ще бъде – то ще ви държи топло с месеци. Друго правило: когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте за пиене води, които имат южно изложение, защото изворите на води, поставени в такова положение, са пълни с творческа енергия. Здравословни са. Никога не пийте вода, изложена на север, защото енергията им е положителна.
към беседата >>
– В една беседа бяхте казали: „Ако ми дадете едно
село
, ще туря такива образцови закони, които ще оправят хората.“ Как може да се приложи това?
Вие не може да извадите един човек, който е потънал в тинята, ако не сте извън тинята. Ако отидете при него, и той, и вие ще потънете. Каква е тогава ползата за него, че сте влезли да го спасявате? Вие нямате опорна точка. Вие трябва да сте извън условията, при които той живее.
– В една беседа бяхте казали: „Ако ми дадете едно
село
, ще туря такива образцови закони, които ще оправят хората.“ Как може да се приложи това?
– Намерете село. – Ние го намерихме – България. – Мъчно го дават – обажда се друг. – Когато го дадат. – Да го вземем насила!
към беседата >>
– Намерете
село
.
Ако отидете при него, и той, и вие ще потънете. Каква е тогава ползата за него, че сте влезли да го спасявате? Вие нямате опорна точка. Вие трябва да сте извън условията, при които той живее. – В една беседа бяхте казали: „Ако ми дадете едно село, ще туря такива образцови закони, които ще оправят хората.“ Как може да се приложи това?
– Намерете
село
.
– Ние го намерихме – България. – Мъчно го дават – обажда се друг. – Когато го дадат. – Да го вземем насила! – Законите, по които ние се ръководим, не позволяват насилие.
към беседата >>
43.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Преди години, връщайки се от
село
Княжево, видях в трамвая един банкер и го чух да се оплаква на своя приятел, че от известно време не му давали да яде нищо, освен да пие по малко мляко.
" Отговарям: това е философията на стомаха. Казвате: "Да уредим обществения живот". Да, да уредим обществения стомах, това вие мислите. Разстрои ли се стомахът ви, разстройват се общественият и политическият живот. Питайте някой лекар като се разстрои стомахът на някого, има ли възможност да философства и политиканства.
Преди години, връщайки се от
село
Княжево, видях в трамвая един банкер и го чух да се оплаква на своя приятел, че от известно време не му давали да яде нищо, освен да пие по малко мляко.
Другарят му го пита: - Ами защо така, нали ти си господар на себе си? - Да, но разстроен ми е стомахът. - Е, като е така, ще носиш последствията. Като чува, че стомахът го боли, отстъпва пред всякаква друга философия.
към беседата >>
44.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Носете тая
веселост
навсякъде.
Не казвам, че хората са лоши, но още се кланят на икони. Колкото пари имам, готов съм да купя вашите икони. Ония, които служат на Господа, ще имат достатъчно жито, храна, плодове. Всичко това ще дойде отгоре. Бъдете весели и бодри.
Носете тая
веселост
навсякъде.
Знайте, че Бог е вече в света между хората. Той ви е хванал в ръцете си, и всички треперите. Всички престъпници ще се открият. Всички беззакония ще станат явни, няма да остане нещо скрито – покрито. Горко на ония майки и бащи, синове и дъщери, които вършат престъпления!
към беседата >>
Наблюдавах един интересен факт в
село
Чатма, Варненско.
(втори вариант)
Питате: какво ще стане с нас в бъдеще? В бъдеще няма да лъжете, няма да крадете. Каквото направите, ще се напише на лицето ви. Нищо няма да остане скрито. Направите ли една малка погрешка, веднага ще дойде последствието.
Наблюдавах един интересен факт в
село
Чатма, Варненско.
Две ластовички си правеха гнезда на близки места. Едната ходеше, връщаше се, носеше кал, сламки за гнездото си. Другата, по-хитра, стои настрана и чака първата да замине, да вземе от гнездото й готов материал. Първата ластовичка не забелязва това, продължава да носи кал, да си гради гнездото. Това траеше десетина деня.
към втори вариант >>
Носете тая
веселост
навсякъде.
(втори вариант)
Не казвам, че хората са лоши, но още се кланят на икони. Колкото пари имам, готов съм да купя вашите икони. Ония, които служат на Господа, ще имат достатъчно жито, храна, плодове. Всичко това ще дойде отгоре. Бъдете весели и бодри.
Носете тая
веселост
навсякъде.
Знайте, че Бог е вече в света между хората. Той ви е хванал в ръцете Си и всички треперите. Всички престъпници ще се открият. Всички беззакония ще станат явни. Няма да остане нещо скрито-покрито.
към втори вариант >>
45.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Тя
весело
и безгрижно си пяла и пасла овцете си.
„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил.” Ще приведа един разказ из живота на един млад цар. Той живял в Египет, четири хиляди години преди Христа, когато Египет бил в своето цветущо състояние. Как се казвал тоя цар, не е важно, няма да кажа името му. Приемете го като уравнение с едно неизвестно. Царят обичал да ходи на лов, затова си построил малка колибка в една гора, близо до едно пасбище, дето млада, красива овчарка пасла своето стадо.
Тя
весело
и безгрижно си пяла и пасла овцете си.
Често срещала младия цар, но не го познавала. Една сутрин той спрял младата овчарка и я запитал: Можеш ли всяка сутрин да ми носиш мляко от твоите овце? – Мога. Тя започнала всяка сутрин да му носи мляко, от което той оставал крайно доволен. Забелязал, че откак пие това мляко, започнал да става по-умен.
към беседата >>
Тя
весело
и безгрижно си пяла и пасла овцете си.
(втори вариант)
„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил." Ще приведа един разказ из живота на един млад цар. Той живял в Египет четири хиляди години преди Христа, когато Египет бил в своето цветущо състояние. Как се казвал тоя цар не е важно, няма да кажа името му. Приемете го като уравнение с едно неизвестно. Царят обичал да ходи на лов, затова си построил малка колибка в една гора, близо до едно пасбище, дето млада, красива овчарка пасла своето стадо.
Тя
весело
и безгрижно си пяла и пасла овцете си.
Често срещала младия цар, но не го познавала. Една сутрин той спрял младата овчарка и я запитал: „Можеш ли всяка сутрин да ми носиш мляко от твоите овце? " „Мога." Тя започнала всяка сутрин да му носи мляко, от което той оставал крайно доволен. Забелязал, че откак пие това мляко, започнал да става по-умен. Решил да намери причината за това и започнал да наблюдава живота на овчарката, как пасе овцете, как се отнася с тях, и извадил голяма поука от нейните отношения.
към втори вариант >>
46.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Чашата показва, че младите трябва да цъфтят, както цветята, но виното в чашата трябва да бъде сладко, а не
кисело
, алкохолно.
Мъж и жена, в прав смисъл на думата, са ония, които за никакво благо не се продават. Първите човеци се продадоха, за една ябълка. Днес всички хора ядат същата ябълка. Например, когато двама млади се венчават, те черпят гостите си с алкохолно вино. По тоя начин новото не може да дойде.
Чашата показва, че младите трябва да цъфтят, както цветята, но виното в чашата трябва да бъде сладко, а не
кисело
, алкохолно.
Ако аз венчавам, ще давам само сладко вино. Алкохолното вино опива хората. Още на втория ден младите се скарват; на третия ден те се примиряват. Така живеят ден след ден, докато най-после се разделят. Майките дават и на децата си да пийнат малко винце, но и те се сбиват.
към беседата >>
47.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Вземете онова малко жизнерадостно дете - расте постепенно,
весело
е, игриво е, разсъждава умно, и майката и бащата възлагат големи надежди, очакват много от това дете.
(втори вариант)
Аз не говоря за онези приятни чувствания, които имате вие. Това не е любов, а само резултат на любовта. Приятното да ви не лъже. Закон в съвременния живот е, че всички начинания, които започват добре, свършват зле. Това мога да ви докажа статистически.
Вземете онова малко жизнерадостно дете - расте постепенно,
весело
е, игриво е, разсъждава умно, и майката и бащата възлагат големи надежди, очакват много от това дете.
Расте това дете, става четирийсет и пет годишен мъж. Очите му започват да се замъгляват и той става материалист, започва да живее само за себе си. Става петдесет-шейсетгодишен и казва, че животът няма смисъл, като едновременно с това се сгърбва. Добре е започнал този човек живота си, а зле е завършил. Така и вашето красиво малко момиченце, за което казвате, че е цяло ангелче, но към петдесетата си година то става цял дявол.
към втори вариант >>
48.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Идете в някое
село
, да видите, как българинът опитва брадвата си и как я остри.
Щом ги изгуби, силата му изчезва. Това е криво прилагане на волята. Така хората едни-други се разрушават. По отношение на отрицателното, българите са много силни. Надали има друг народ, който да е толкова силен в разрушаването.
Идете в някое
село
, да видите, как българинът опитва брадвата си и как я остри.
Като я опитва, дали сече добре, той отива в гората и удря с нея ту едно, ту друго дърво, докато се увери, че работи, без да държи сметка, колко дървета е похабил. После ще отиде при някоя чешма да остри брадвата си на коритото на чешмата. Мине друг селянин, същото направи. След няколко години коритото се разваля. Така и вие точите брадвите си върху главите на хората, без да мислите за последствията.
към беседата >>
Идете в някое
село
, да видите как българинът опитва брадвата си и как я остри.
(втори вариант)
Щом ги изгуби, силата му изчезва. Това е криво прилагане на волята. Така хората едни други се разрушават. По отношение на отрицателното българите са много силни. Надали има друг народ, който да е толкова силен в разрушаването.
Идете в някое
село
, да видите как българинът опитва брадвата си и как я остри.
Като я опитва дали сече добре, той отива в гората и удря с нея ту едно, ту друго дърво, докато се увери, че работи, без да държи сметка колко дървета е похабил. После ще отиде при някоя чешма да остри брадвата си на коритото на чешмата. Мине друг селянин, същото направи. След няколко години коритото се разваля. Така и вие точите брадвите си върху главите на хората, без да мислите за последствията.
към втори вариант >>
49.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Една вечер сънувал един жив сън: През
селото
минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта волове.
Малкото се благославя в природата. Многото, пресищането в света— това е един грях. Онези, които живеят по закона на надеждата, трябва да имат само необходимото в живота. Когато искаш да обработваш вълна, купє един килограм и я обработє, а не сто-двеста килограма. Инак вие ще се намерите в положението на онзи селянин, който, като разбогатял, станал друг, взимал имотите на своите съселяни.
Една вечер сънувал един жив сън: През
селото
минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта волове.
Всички селяни се доближавали до колата с една малка чинийка в ръце, сипвали им в тях злато и си отивали. Богатият селянин, като видял това, казал си: Ето случай да разбогатея още повече! Отишъл в избата, извадил един голям сандък и отишъл при човека, който раздавал златото. Казал му: Господине, чакай, и аз искам. — Добре, ще ти дам, но ще легнеш на гърба си, ще туриш сандъка върху гърдите си и ще ти сипвам в него злато, докато можеш да носиш, и ще се обадиш.
към беседата >>
Отвори прозорците,
весело
є е.
Но кога? — Когато свършим това велико училище, в което се изучава законът на надеждата. Бих желал всички, които слушате за надеждата, да излезете оттук радостни. Имате ли радост, всичко добро е у вас. Мома, която пее, работите є вървят добре.
Отвори прозорците,
весело
є е.
Някоя мома мълчи, лошо е положението є, изгубила е надеждата си. Затова бих желал каквото и да правите, да пеете. Стари, млади, пейте! Който иска да бъде млад, трябва да пее, да се радва. Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена.
към беседата >>
Една вечер сънува един жив сън: през
селото
минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта волове.
(втори вариант)
Многото, пресищането в света - това е един грях. Онези, които живеят по закона на надеждата, трябва да имат само необходимото в живота. Когато имаш да обработваш вълна, купи 1 кгр. и я обработи, а не 100-200 кгр. Инак, вие ще се намирате в положението на онзи селянин, който като разбогатял, станал груб, взимал имотите на своите съселяни.
Една вечер сънува един жив сън: през
селото
минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта волове.
Всички селяни се доближавали до колата с една малка чинийка в ръце, сипвали им в тях злато и си отивали. Богатият селянин, като вижда това, казва си: "Ето случай да разбогатея повече! " Отива в избата, изважда един голям сандък, и отива при човека, който раздавал златото. Казва му: "Господине, чакай, и аз искам“. Добре, ще ти дам, но ще легнеш на гърба си, ще туриш сандъка върху гърдите си, и ще ти сипвам в него злато, докато можеш да носиш, и ще се обадиш.
към втори вариант >>
Отвори прозорците,
весело
й е.
(втори вариант)
Но кога? - Когато свършим това велико училище, в което се изучава законът на надеждата. Бих желал всички, които слушате за надеждата, да излезете оттук радостни. Имате ли радост, всичко е добро у вас. Мома, която пее, работите й вървят добре, лесно мете, работи.
Отвори прозорците,
весело
й е.
Някоя мома мълчи, лошо е положението и, изгубила е надеждата си. Затова бих желал, каквото и да правите, да пеете. Стари, млади, пейте! Който иска да бъде млад, трябва да пее, да се радва. Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена, ти си една баба или един стар дядo, и всички казват: "Бог да го прости!
към втори вариант >>
50.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Като удрят тъпана, гласът му се чува чак до другото
село
.
Той бие тъпана и се въодушевява, мисли, че и това е музика. За музикалния човек това е шум, а не музика. Вие тъпан ли биете, или музика слушате? Днес повечето хора бият тъпан, защото това е най-лесното изкуство. Шопите много обичат да бият тъпан.
Като удрят тъпана, гласът му се чува чак до другото
село
.
Голям шум вдига тъпанът. Не е лошо нещо тъпанът, но той не изразява целокупния живот. „Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните? ” С други думи казано: Ако не разберете земните работи, как ще разберете небесните? Кои са земните работи?
към беседата >>
51.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Един овчар от едно българско
село
също се отправил към парахода, придружаван от кучето си.
Ето защо, като дойде едно ново учение, което може да повдигне хората, да възпита децата, да преустрои обществото, то трябва да се зачита. Всеки да зачита правото на човека, като душа, защото по начало тя е Божествена и произлиза от Бога. „Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” Какво ще стане с тоя, който няма ухо? Преди години, на Бургаското пристанище се случило нещо интересно. Пътници, с билети в ръка, се трупали на пристанището, за да влязат по-скоро в парахода, да си заемат места.
Един овчар от едно българско
село
също се отправил към парахода, придружаван от кучето си.
Още не стигнал до парахода, кучето му започнало усилено да го тегли за дрехата, да се върне назад. Овчарят се опитал да се противопостави на кучето, но то продължавало непрекъснато леко да го дърпа. Той започнал да се колебае, да се откаже от пътуването си, и най-после решил да се върне назад. Като видяли, че се връща, някои пътници му казали: Защо се връщаш? Билетът ти ще пропадне.
към беседата >>
На едни ще се яви с
весело
и засмяно лице, а на други строг и сериозен.
Той пожела мъдрост. Грешката на хората се заключава в това, че не знаят, какво да искат. Ако ме пита Господ, какво искам, ще каже: Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина, Твоята Правда и Доброта да пребъдват винаги в мене. Понеже в продължение на десетина години Бог ще се яви на всички, бъдете готови, и вие да поискате същото. - Как ще се яви Бог на хората?
На едни ще се яви с
весело
и засмяно лице, а на други строг и сериозен.
Когато ученият заболее от някаква инфекциозна болест, започва да се гърчи, да свива лицето си - страда. Това е Божието лице, отразено върху неговото. Бог го пита: Защо не приложи нито езика си, нито ръцете и краката си за Словото Божие? Разбра ли сега, как се живее? Сега тъпан бие върху тебе.
към беседата >>
52.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Чиновниците, от които
зависело
, назначаването му, отлагали постоянно.
От Божествено гледище, човек е малко, дребно същество, което мисли само за ядене и пиене. Като си хапне и пийне, има добро разположение. Когато мъжът се връща от работа уморен и неразположен, жената му слага вкусно, добре сготвено ядене, което внася разположение в него. Тя му казва: Виждаш ли, каква магическа сила се крие в яденето! Един млад човек отишъл в едно министерство да търси работа.
Чиновниците, от които
зависело
, назначаването му, отлагали постоянно.
Времето вървяло, той отивал и се връщал от министерството, без резултат. Един ден разсилният на министерството му казал: Господине, ти си народен човек. Не знаеш ли, какво прави коларят, когато колата му спре? Той взима катран и намазва осите на колелата, и колата тръгва. Масло трябва и тук.
към беседата >>
53.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
Случило се един ден да посети
селото
им турският аянин.
Мога да кажа, какъв е българинът, англичанинът, французинът, ако не с абсолютна точност, с разлика една единица до абсолютното. Българинът се нуждае от Божествена светлина. И като вижда невежеството си, той не е готов да признае, че не знае. Един българин се хвалел на своите съселяни, че знаел добре турски. Това било в турско време.
Случило се един ден да посети
селото
им турският аянин.
Селяните го посрещнали добре, но, като не знаели турски език, не могли да го разберат, какво иска. Дошло им на ум за техния съселянин, който казвал, че знае турски. Извикали го, като преводач на аянина. Турчинът му казвал нещо, а българинът слушал. Селяните го запитали: Какао иска турчинът?
към беседата >>
Селяните веднага се пръснали из
селото
, да намерят хубава прясна риба за госта.
Дошло им на ум за техния съселянин, който казвал, че знае турски. Извикали го, като преводач на аянина. Турчинът му казвал нещо, а българинът слушал. Селяните го запитали: Какао иска турчинът? – Дояло му се риба.
Селяните веднага се пръснали из
селото
, да намерят хубава прясна риба за госта.
Дали рибата на съселянина си, той да я занесе на госта. Като видял, че му носи риби, турчинът го запитал: Подиграваш ли се с мене? Ще ти дам да разбереш, кой съм! Той набил добре българина. – Защо те би турчинът?
към беседата >>
Жената на проповедника останала крайно недоволна от мъжа си и попитала селянина: Кога дойде в това
село
?
Той вложи в него това, което не отговаря на истината. Днес, между християните, има прости и учени, благородни и неблагородни хора. Истинският християнин е благороден, ако знае как да постъпва със своя ближен. При един евангелски проповедник в свищовско, отишъл един беден селянин, с молба, да му се помогне. Проповедникът го приел в дома си, нахранил го добре и го поканил да си почине на едно меко, топло легло.
Жената на проповедника останала крайно недоволна от мъжа си и попитала селянина: Кога дойде в това
село
?
–Днес. Хайде, тогава носи много здраве на селото си. Понеже дрехите на бедния селянин не били чисти, проповедникът не бил готов да го задържи повече у дома си. Той се страхувал от жена си. Казвам; Долу фалшивата аристокрация!
към беседата >>
Хайде, тогава носи много здраве на
селото
си.
Истинският християнин е благороден, ако знае как да постъпва със своя ближен. При един евангелски проповедник в свищовско, отишъл един беден селянин, с молба, да му се помогне. Проповедникът го приел в дома си, нахранил го добре и го поканил да си почине на едно меко, топло легло. Жената на проповедника останала крайно недоволна от мъжа си и попитала селянина: Кога дойде в това село? –Днес.
Хайде, тогава носи много здраве на
селото
си.
Понеже дрехите на бедния селянин не били чисти, проповедникът не бил готов да го задържи повече у дома си. Той се страхувал от жена си. Казвам; Долу фалшивата аристокрация! Долу фалшивото благочестие и благородство! Бих желал да има повече такива българи, какъвто е бил бедният селянин.
към беседата >>
54.
Божественият пламък. Разговори с Учителя
,
ИБ
, Сливен, 11.7.1920г.,
Един сиромах късно дошъл в
селото
, пратили го селяните в същата къща, като го предупредили, че гостоприемникът биел.
Всичко, което човек работи, трябва да бъде одобрено от невидимия свят. Тогава човек няма да попада в грешка. За това човек трябва да работи за Бога, за себе се и за ближния си. Разказва Учителят приказката за оня човек, който приемал гости, нахранвал ги и с биене ги изпращал.
Един сиромах късно дошъл в
селото
, пратили го селяните в същата къща, като го предупредили, че гостоприемникът биел.
Той казал: „Ако и да бие, ще отида, щом дава широко гостоприемство.“ Нахранили го и той чакал да го бият, и даже казал на стопанина: „Хайде де, и другото де! “ – „Какво друго? “ – запитал го стопанинът. „Нали даваш и друго? “ – „Какво?
към беседата >>
55.
Беседа за учителите и майките като възпитатели
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Направете следните наблюдения: когато небето е ясно и Слънцето грее
весело
, вашето разположение е добро, вие чувствате това и се радвате.
Обръщайте им внимание върху това, да не ги късат, като им казвате, че и дърветата, и цветята усещат болка. – Когато децата ни са вече възрастни и ние виждаме техните недостатъци, като съзнаваме, че те са резултат на някоя наша грешка при възпитанието, как може да се действа най-сигурно и най-ефикасно, за да изправим грешката си, особено пък ако детето не разбира от дума. Не е ли вярно това, че докато не поправим себе си, не можем да поправим и децата си? – Това вече засяга вашия личен живот, то е нещо много сериозно. Всички, които присъствате в тази школа, трябва да имате за Бога много ясна идея и да я чувствате винаги живо.
Направете следните наблюдения: когато небето е ясно и Слънцето грее
весело
, вашето разположение е добро, вие чувствате това и се радвате.
Времето може да бъде така ясно и хубаво до вечерта, но направите ли през деня някой грях, с това огорчавате вашия Господ и небето още до вечерта се заоблачава, Господ скрива лицето Си от вас и вие усещате една промяна вътре в душата си. Ако до вечерта се разкаете дълбоко за сторената грешка, небето ще започне да се разяснява. И тъй, Господ чувства греховете, които правим, и веднага се проявява в сгъстяването на парите, и ни казва: „Аз не мога да ви покажа лицето Си.“ Небето е Божието лице, то е живо и ако вашите очи се отворят, ще видите, че това небе се усмихва, когато сте добри, и казва: „Днес сте много добри.“ Щом сгрешите нещо, става ви страшно, тъжно, скривате се вкъщи, не искате да гледате небето. Това показва, че нашият Господ е недоволен от постъпките ни. Затова трябва да се стараем отношенията ни към Бога да бъдат винаги чисти, откровени, да не изпращаме никакви отрицателни мисли и желания от сърцето и ума си и да знаем, че всичко е за добро.
към беседата >>
– Добре ли е да се яде
кисело
зеле?
– Тогава с какво да се заместват плодовете? – Вие с какво ги замествате? – Някой път с боб или с друго нещо. – Не е добре да се яде много боб. Добре е да употребявате праз, а също обикновен лук и прясно зеле, за които има начин да се запазват и през зимата.
– Добре ли е да се яде
кисело
зеле?
– Добре, но не за всички. – Ами зелен фасул? – Той е по-добър от сухия. – Как да се постъпва с деца, които грешат много? – Вие какво правите?
към беседата >>
56.
Точка, линия, плоскост, куб
,
НБ
, В.Търново, 7.11.1920г.,
Както и онзи турчин, който от
селото
си никъде не излизал, казвал за Франция: „Фраца, Ляпца Чак билюк дилдър.“ Значи, че Франция не е много голяма, но селата ѝ били големи.
Ако кажем, че Слънцето е по-голямо от Земята, то е значи близо. Следовател но нещата са малки, когато са далеч, а големи, когато са близо. И ние, когато сме близо до Бога, сме големи, а когато сме далеч, ние сме малки. Например Слънцето, което е 92 000 000 мили далеч от Земята, ние го гледаме като една топка, а при това то е един и половина милион пъти по-голямо от Земята; но ако бихме го гледали още по-отдалеч, щяхме да го виждаме като точка. И така, нещата имат съотношение от самите нас как и къде се намират.
Както и онзи турчин, който от
селото
си никъде не излизал, казвал за Франция: „Фраца, Ляпца Чак билюк дилдър.“ Значи, че Франция не е много голяма, но селата ѝ били големи.
Когато ние кажем на Господа, че всичко наше е Негово, тогава и Той казва, че всичко Негово е наше. Това е едно растене. Ние много пъти мязаме на снежни топки, които, щом се търкалят, стават големи, но щом слязат в долините, се стопяват и се изгубват. Когато дойдат страданията, и ние се стопяваме. Ние трябва да пазим в нашето съзнание тия различия.
към беседата >>
57.
Три закона
,
ИБ
, Русе, 28.12.1920г.,
(Учителят вероятно говори за комуната в
село
Ачларе край Русе.)
Старото си отива безвъзвратно. Человек трябва да умее да си извършва сам потребната работа. Когато человек сам си свърши работата, няма да укорява майсторите. Там, където хората се сдружат и има съгласие, там има и благословия – плодът се ражда в изобилие. Тогава и работата, като се разпредели между 20–30 души комунари, по-скоро се свършва.
(Учителят вероятно говори за комуната в
село
Ачларе край Русе.)
11 ч. и 20 мин. Там, където земята е плодородна, има магнетически възли и като седнете на такова място, бързо си отпочивате. Където няма магнетически възли на земята, там плодородие не се дава. Комуната трябва да се образува най-първо, за да се тонират хората.
към беседата >>
58.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
За тия хора привеждам следния пример: Имало в едно
село
един Стоян, който един ден тръгнал от
село
с магарето си, за да го закара в града и го продаде.
Въпросът, има ли Господ, или няма, ще оставим да се разреши по-сетне. Тия, които сядат и разсъждават има ли Господ или не, са подобни на ония трима българи, които имали една печена кокошка и като не могли да я поделят помежду си, решили да си легнат да спят и който от тях сънува най-страшен сън, той ще изяде кокошката. На другия ден станали заранта и почнали да си казват сънищата. Първият казал: "Аз сънувах, че слизах от повърхността на земята през големи пропасти все по-дълбоко и по-дълбоко до центъра на земята." Вторият казал: "Аз сънувах, че от земята се качвах нагоре към небето все по-високо и по-високо и че стигнах до месечината." Третият казал: "Аз сънувах един от вас, като слезе към центъра на земята, а другия, като се качи нагоре към месечината, помислих, че няма да се върнете обратно, станах и изядох кокошката." Нашите размишления трябва да бъдат как да подобрим живота си. Христос казва: "Като уредиш живота си по Божествената програма на ума, сърцето и душата, ще бъдем щастливи на земята." Има някои, които се запитват бил ли съм друг път на земята.
За тия хора привеждам следния пример: Имало в едно
село
един Стоян, който един ден тръгнал от
село
с магарето си, за да го закара в града и го продаде.
На пет километра от града Стоян замръкнал. Легнал си да спи, като завързал юлара на магарето о ръката си. Деца от града снели юлара от главата на магарето и го откарали. Събудил се Стоян, вижда, че магарето го няма, почнал да си търка очите, гледа наново, но магарето все го няма. Рекъл си тогава Стоян: "Ако съм Стоян, магарето го няма, ако не съм Стоян, спечелил съм един юлар." Юларът не е реалното, магарето е реалното.
към беседата >>
59.
Лекуване на разни болести
,
ИБ
, Русе, 3.1.1921г.,
1. Един человек, когото докторите върнали в
селото
му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от
селото
, след като се събрали на консулт.
Предобедните летни слънчеви лъчи са единственият най-сигурен целител на всички болести. Силното изпотяване всякога лекува.
1. Един человек, когото докторите върнали в
селото
му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от
селото
, след като се събрали на консулт.
Турнали го в едно голямо корито и го заровили в горещ варен ечемик. Така поставен, той се изпотил твърде много и оздравял след една седмица. Така обгърнат и поставен в ечемика, вследствие силното изпотяване и свойството на ечемика да предизвиква реакция, получил своето окончателно оздравяване. 2. На друг болник лекарят препоръчал да прави топли бани на баните. Трябвало да похарчи доста пари, а пък ги нямал.
към беседата >>
След три седмици минал докторът през
селото
и в кръчмата попитал за състоянието на тоя тежко болен негов пациент.
Вместо да ходи на баните, той си рекъл да влезе в пещта да се постопли. В горещата пещ той се изпотил извънредно много. Поискал от жена си и изпил един литър гореща зелева чорба. Само главата му била до вратата на пещта, за по-свободно дишане. След девет такива влизания в пещта той оздравял окончателно.
След три седмици минал докторът през
селото
и в кръчмата попитал за състоянието на тоя тежко болен негов пациент.
Същият болник бил в кръчмата и на поздрава на лекаря се изправил прав и му заявил, че той е същото лице и че сега е съвършено здрав, като също пояснил на лекаря метода на лекуването си. 3. Туберкулоза първи период лекува се: а) със синя тинтява, като се вари и пие водата; б) паричките (плодовете от тръните за плет) сварени с цвят от босилек в кипяща вода един час и половина. Добитата варена вода се пие по две кафени чаши на ден (сутрин и обед или вечер). 4. Туберкулоза втори период лекува се: лятно време като се излагат на слънчевите лъчи посменно гърба и гърдите на болния. Трябва да се правят в продължение на два месеца през топлия летен сезон 60-80-90 бани в продължение на три-четири часа всяка сутрин (преди пладне, когато слънцето още се възкачва на хоризонта).
към беседата >>
60.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Ще кажете, че според професор Мечников
киселото
мляко съдържало известни бацили, които продължават живота.
Ако социологията е разрешила важните въпроси, тя трябва да покаже как да се оправят отношенията между всички народи и общества, как да се избягват войните. Нека дойде една жена – домакиня, да ни обясни как вади масло от млякото. Освен чрез биене не може ли и по друг начин да го получи? Защо вадят масло от млякото? Защо квасят млякото?
Ще кажете, че според професор Мечников
киселото
мляко съдържало известни бацили, които продължават живота.
Проверихте ли това? Вие си служите с непотвърдени истини. Когато Христос казва „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“, Той подразбира великите закони на Битието. Следователно, който разбира Божията Мъдрост и яде по всички правила на Божествената наука, той има живот в себе си. Сега аз говоря върху въпроса за яденето от практична гледна точка.
към беседата >>
Ще кажете: „Професоръ Мечниковъ казва, че въ
киселото
млѣко има извѣстни бацили, които продължаватъ живота“.
(втори вариант)
Ако социологията е разрѣшила много въпроси, трѣбва да ни покаже сигуренъ методъ какъ да изглаждаме отношенията между всички народи и общества, какъ да избѣгваме войнитѣ. Нека дойде нѣкоя жена, която вади масло отъ млѣкото, да ни обясни защо прави това. Нѣма ли другъ начинъ? Защо изваждатъ маслото отъ млѣкото? Защо подквасватъ млѣкото?
Ще кажете: „Професоръ Мечниковъ казва, че въ
киселото
млѣко има извѣстни бацили, които продължаватъ живота“.
Това провѣрихте ли го? Ние си служимъ съ редъ твърдения. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, Той подразбира друго нѣщо. Той подразбира тѣзи велики закони, които Богъ е поставилъ въ битието на живота, ако възприемете Неговата Мѫдрость, ако разбирате думата мѫдрость и животъ, ако яденето става по всички правила на Божествената наука, ще имате животъ въ себе си. Азъ говоря върху този въпросъ отъ чисто практическо гледище.
към втори вариант >>
И тъй, направете опитъ за една седмица, да прѣкарате всичкото врѣме
весело
и бодро, безъ най-малко смущение въ душата си.
(втори вариант)
Като се свърши сражението, генералътъ се обръща къмъ мене, казва ми: Видѣ ли какви сме герои, такива трѣбва да бѫдатъ всички българи! “ Не, не, когато човѣкъ влѣзе въ живота съ идейни разбирания, зѫбитѣ му не трѣбва да тракатъ отъ страхъ и гащитѣ му не трѣбва да треперятъ. Той трѣбва да знае, че яде, за да живѣе. Този животъ трѣбва да съдържа въ себе си великото, възвишеното. Трѣбва да знаете защо да се жертвувате.
И тъй, направете опитъ за една седмица, да прѣкарате всичкото врѣме
весело
и бодро, безъ най-малко смущение въ душата си.
При този случай трѣбва да имате хладнокръвието на Сократа. Единъ день му дошли гости. Жена му дигнала много голѣмъ шумъ въ кѫщи, недоволна отъ гоститѣ. Тѣ запитали Сократа: „Какъ търпишъ това? “ – „Нищо, това е малко гръмъ, много е краснорѣчива моята жена, но слѣдъ този гръмъ ще дойде и дъждъ“.
към втори вариант >>
61.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Ангели съ бѣли одежди, всички
весело
пѣятъ, но какво пѣене“ и т.н.
(втори вариант)
Сѣднали да вечерятъ, не знаятъ какъ да я раздѣлятъ, кому да се падне тя. Рѣшили да си легнатъ да спятъ и който отъ тѣхъ сънува най-хубавъ сънь, нему да се даде кокошката. Лѣгатъ си и тримата. Спали единъ часъ и се събудили, да разказватъ кой какво е сънувалъ. Първиятъ започва: „Като заспахъ, отидохъ на небето и какви ли не чудеса видѣхъ тамъ!
Ангели съ бѣли одежди, всички
весело
пѣятъ, но какво пѣене“ и т.н.
Вториятъ: „Азъ ходихъ на мѣсечината. Чудни работи видѣхъ тамъ! “ Третиятъ казва: „Азъ, като видѣхъ единия на небето, другия на мѣсечината, рекохъ си въ себе си, че тѣзи хора нѣма да се върнатъ отъ тамъ, станахъ и изядохъ кокошката.“ Сега едни ни залъгватъ, че сѫ на небето, втори на мѣсечината, трети ни каратъ да копаемъ, но въ всичко това нѣма никакъвъ смисълъ. Има извѣстни обществени задачи, който трѣбва да разрешимъ.
към втори вариант >>
62.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Един летен ден бях в едно провадийско
село
.
Който е намерил великата истина, той е в положението на тримата момци. Той е готов да влезе в огнената пещ, да изгорят връзките, които го свързват с живота, и да тръгне свободен, без никакви връзки на земята. Следователно, на оня, който е намерил великата истина, връзките ще паднат в огъня и ще изгорят; ако не изгорят, той не е намерил истината. Ако духът ви остане крепък, неопърлен от огъня, и вие сте намерили истината. Трябва ли и вие да постъпвате като иманярите?
Един летен ден бях в едно провадийско
село
.
Тръгнах да се разходя край нивите. Един селянин ми извика: „Господине, де отиваш? “ – На разходка, да се порадвам на природата. – „Струва ми се, че си иманяр. И аз се занимавам с тая работа.
към беседата >>
63.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
В едно Варненско
село
една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин.
Всичко може да те съблазни, но и на всичко можеш да издържиш. Вървиш, виждаш една хубава кокошка, при това нямаш пари. Вечерта минаваш край курника, влизаш вътре и хващаш кокошката. Защо те съблазни кокошката? Ами ако те хванат в курника?
В едно Варненско
село
една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин.
За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени. Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките?
към беседата >>
Един млад селянин от
селото
, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца.
Следователно, не давай крака си за народа, но дай го за вдовиците и сирачетата. Има такива герои в света! Една от великите черти на славянството е неговото самопожертване. В Русия, преди години, обвинили една бедна вдовица, майка на четири малки деца, в подпалване имението на един богат чифликчия. Съдът я изпратил на заточение в Сибир за 15 години.
Един млад селянин от
селото
, дето живяла вдовицата, чул за нещастието, което я сполетяло, и си казал: „Тази вдовица има четири малки деца.
На кого ще ги остави? Аз ще отида в съда, да се представя като истинския виновник за престъплението“. Съдията помислил, че направил грешка с осъждането на вдовицата, и вместо нея изпратил в Сибир младия селянин. След десетина години един умиращ извикал свещеника да се изповяда и казал: „Преди няколко години извърших едно престъпление, запалих имението на един богат чифликчия. След това избягах, властта не успя да ме хване и вместо мене наказаха други“.
към беседата >>
Въ сѫщото
село
живѣлъ единъ бѣденъ мужикъ, който, като се научилъ за нещастието, което сполетѣло тази бѣдна вдовица, рекълъ си: „Тази жена има четири малки дѣца, нѣма кой да ги гледа, а азъ съмъ самъ.
(втори вариант)
Това съзнателно трѣбва да го извършишъ. А сега има такива герои въ свѣта. Въ какво се състои една отъ най-благороднитѣ черти на славянството? – В закона на самопожертвуването. Единъ примѣръ отъ руския животъ: Въ Русия осѫждатъ една бѣдна вдовица, която имала четири малки деца, че изгорила имѣнията на единъ богаташъ и я изпращатъ въ Сибиръ на заточение.
Въ сѫщото
село
живѣлъ единъ бѣденъ мужикъ, който, като се научилъ за нещастието, което сполетѣло тази бѣдна вдовица, рекълъ си: „Тази жена има четири малки дѣца, нѣма кой да ги гледа, а азъ съмъ самъ.
Чакай да се прѣдставя въ сѫда като виновникъ за прѣстѫплението“. Отива въ съда и казва: „Азъ съмъ прѣстѫпника, мене дръжте, тази жена не е виновна“. Освобождаватъ жената, хващатъ мужика и го изпращатъ въ Сибиръ. Слѣдъ десетина години въ сѫщото село, единъ селянинъ на смъртното си легло се изповѣдва, че той билъ сѫщинския прѣстѫпникъ за пожара. Търсятъ този мужикъ въ Сибиръ, но той вече се поминалъ.
към втори вариант >>
Слѣдъ десетина години въ сѫщото
село
, единъ селянинъ на смъртното си легло се изповѣдва, че той билъ сѫщинския прѣстѫпникъ за пожара.
(втори вариант)
Единъ примѣръ отъ руския животъ: Въ Русия осѫждатъ една бѣдна вдовица, която имала четири малки деца, че изгорила имѣнията на единъ богаташъ и я изпращатъ въ Сибиръ на заточение. Въ сѫщото село живѣлъ единъ бѣденъ мужикъ, който, като се научилъ за нещастието, което сполетѣло тази бѣдна вдовица, рекълъ си: „Тази жена има четири малки дѣца, нѣма кой да ги гледа, а азъ съмъ самъ. Чакай да се прѣдставя въ сѫда като виновникъ за прѣстѫплението“. Отива въ съда и казва: „Азъ съмъ прѣстѫпника, мене дръжте, тази жена не е виновна“. Освобождаватъ жената, хващатъ мужика и го изпращатъ въ Сибиръ.
Слѣдъ десетина години въ сѫщото
село
, единъ селянинъ на смъртното си легло се изповѣдва, че той билъ сѫщинския прѣстѫпникъ за пожара.
Търсятъ този мужикъ въ Сибиръ, но той вече се поминалъ. Ето единъ благороденъ характеръ! А днесъ, да стопишъ всички сегашни християни, единъ истински християнинъ нѣма да излезе. Ако се стопятъ всички българи, едва ли единъ кракъ на християнството ще се изкара; ако се стопятъ всички гърци едва ли едно ухо на християнството ще се изкара; отъ англичанитѣ едва единъ носъ на християнството ще излѣзе – християнството у англичанитѣ е колкото единъ носъ! У германцитѣ християнството е колкото една вѣжда надъ очитѣ.
към втори вариант >>
64.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Той се върнал в
селото
и жена му веднага го запитала: „Носиш ли някакво лекарство?
Докторът се разгневил за безпокойството, което му причинил селянинът, и в гнева си му ударил една плесница. – „Ето едно лекарство за жена ти“. След това му ударил още една плесница и казал: „Ето още едно лекарство“. Селянинът останал смаян от постъпката на лекаря и си казал: „Чудни са сегашните лекари! Какви особени лекарства дават на болните“.
Той се върнал в
селото
и жена му веднага го запитала: „Носиш ли някакво лекарство?
“ – „Нося.“ – „Дай го по-скоро.“ – Селянинът се приближил до жена си и ѝ ударил една плесница. – „Стига вече! “ – казала жената. – „Още едно лекарство нося.“ – „Задръж второто лекарство за себе си.“ – „Умна жена! “ – си казал селянинът.
към беседата >>
Ако сте въ
село
, кога се жени нѣкоя мома, ще дойдатъ деверитѣ, сватбаритѣ съ кола накичена съ цвѣтя, ще има гайдари, съ гайди, съ свирни, ще задигнатъ вашия старъ митарь.
(втори вариант)
хора, на който положението е осигурено, само тѣ могатъ да си напуснатъ работата, че миналъ нѣкой си Исусъ, който проповѣдвалъ нѣкакво учение, безъ никакво благо. Не може да се разбере защо и за какво може да се напуща митарницата. Но ще кажете: „Та и нашитѣ дъщери днесъ напущатъ домоветѣ ни.“ Да, напущатъ ги, но по-официално. За вашитѣ дъщери ще дойдатъ кумове, сватове, ще има калясване, ще има разговоръ, едно долу, едно горѣ, та това, та онова, договоръ ще има и най-послѣ ще рѣшите да пуснете вашия митарь, който е стоялъ въ дома ви, понеже вече е ненуженъ чиновникъ, има по-млади отъ него. Казвате: „Стариятъ чиновникъ, който е стоялъ 20 години, може вече да си върви, защото младитѣ ще заематъ мѣстото му“.
Ако сте въ
село
, кога се жени нѣкоя мома, ще дойдатъ деверитѣ, сватбаритѣ съ кола накичена съ цвѣтя, ще има гайдари, съ гайди, съ свирни, ще задигнатъ вашия старъ митарь.
Отъ едната до другата митарница ще има игра, свирни. Едното положение е право и другото положение е право. Когато момата се жени и отива по този начинъ, това показва нейното външно схващане за живота. Когато ни интересува само външната форма, външнитѣ нѣща, който прѣживѣваме, който чувствуваме, тѣзи нѣща ни увличатъ. Естествено е, тѣ упражняватъ по-голѣмо влияние върху насъ.
към втори вариант >>
“ Отива си въ
село
, жена му го пита: „Взе ли нѣкакви лѣкарства?
(втори вариант)
На единъ български селянинъ се разболява жена му. Тя казва на мѫжа си: „Ще отидешъ въ града да ми донесешъ отъ тамъ нѣкои лѣкарства.“ Селянинътъ отива въ дома на единъ докторъ, но като не знаялъ всички етикеции, какъ да пристѫпи до лѣкаря, влиза направо въ стаята на доктора, който се занимавалъ съ много важни работи. Докторътъ го запитва: „Какво искашъ? “ – „Жена ми е болна, искамъ лѣкарства за нея.“ Докторътъ се ядосалъ на селянина, че тъй го побезпокоилъ, приближава се до него, удря му една плѣсница и казва: „На ти едно лѣкарство.“ Удря му още една плесница: „На ти друго лѣкарство! “ Селянинътъ си казва: „Чудни сѫ тѣзи съврѣменни хора, по особенъ начинъ знаятъ да лѣкуватъ!
“ Отива си въ
село
, жена му го пита: „Взе ли нѣкакви лѣкарства?
“ – „Да, докторътъ ми даде двѣ хубави лѣкарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената. Той се приближава при жена си, удря една плѣсница. „Стига, стига вече! “ – „А и второ лѣкарство ми даде докторътъ.“ Жена му му казва: „Другото лѣкарство задръжъ за себе си.“ – „Е, ти си умна жена.“ Жената влиза въ стаята си и започва да плаче, слѣдъ два дни обаче тя оздравява. Селянинътъ доволенъ, че жена му оздравява, взима два куркоя отъ своитѣ и се запѫтва за въ града при доктора.
към втори вариант >>
65.
Определяне работата на четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
А като влезеш в
селото
и чуеш лая на кучетата, побива те страх.
“ Ден след ден прави все това, а какво иска да каже с това кукуригу? Веднъж кукуригу, втори път кукуригу, трети път кукуригу, хиляди пъти кукуригу. Какво иска да каже той? Наблюдавайте това кукуригу на петела. Когато започват да пеят първи петли, на човек му става леко на душата, като че ли се е освободил от някаква напаст.
А като влезеш в
селото
и чуеш лая на кучетата, побива те страх.
Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие. Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те? Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите. Същото вършим и ние. Този петел докарва големи беди.
към беседата >>
66.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Христос казва: „И в който град или
село
влезете, изпитайте кой е в него достоен и там оставете своя мир.
– Защото друг се наместил на неговото място. Ето цялата философия! Следователно, ако жена напуща мъжа си, друг мъж се вмъкнал; ако мъж напуща жена си, друга жена се вмъкнала в техния дом. Значи една жена може да развали щастието на двама мъже; един мъж може да развали щастието на две жени. Обаче една жена не може да развали щастието на две жени, нито един мъж може да развали щастието на двама мъже.
Христос казва: „И в който град или
село
влезете, изпитайте кой е в него достоен и там оставете своя мир.
А на влязване в дома, поздравявайте го“. И тъй, когато срещнете някой и не ви поздравява, това показва, че той не е от вашите. Ако и ти не го поздравяваш, не си от неговите. Въпросът е ясен и определен. Сега аз искам да обърна вниманието ви към положителната страна на вашия живот.
към беседата >>
67.
Синът Божи
,
НБ
, София, 30.10.1921г.,
Много ви е приятно и
весело
, но се случи, че в тази приятна минута дойде някой ваш приятел и за една минута разруши всичкото ви щастие.
Това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност, а тази целокупност, това е, което индусите наричат: „tattvas“. Това е тази енергия, която излиза от Любовта и движи цялата вселена. И всичките наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква през всичките наши тела, които имаме. И доколкото живеем в Божественото, тази сила прониква в нас и ни придава много приятно настроение. Някой път ви е толкова приятно, като че разбирате смисъла на живота.
Много ви е приятно и
весело
, но се случи, че в тази приятна минута дойде някой ваш приятел и за една минута разруши всичкото ви щастие.
Вие мислите, че сте разрешили проблема на живота, а дойде той и ви каже: „Ти вярваш ли в тази глупава работа, че има вечен живот? “, и ти постави един червей. Ако решиш да спориш, всичко се свърши. Вторият пример, който искам да ви дам, е малко по-друг. Аз го вземам из българския живот.
към беседата >>
68.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
А пък другото правило е: „Ученика не го посрещат радостно, а
кисело
“.
Ще ме извините, за вас не говоря. Каквито погрешки направите, кусур не ви връзвам. Когато някога дойдете, ще ви нахраним и весели ще бъдете като баба Яна. Но щом излезете, ще кажем като нея: „Не са ученици“. Истината ще кажем: „Не са ученици“.
А пък другото правило е: „Ученика не го посрещат радостно, а
кисело
“.
Най-първо го набият. Знаете ли на какво прилича това? На работата на Тарас Булба. Чели ли сте за Тарас Булба? Той изпратил своите двама синове да се учат.
към беседата >>
Яйца да ми опържите с прясно масло, после с
кисело
мляко, хлябът да бъде хубаво омесен, по особен начин да бъде направен.
И тъй, ние ще се приближим, за да можем да схванем тази жива енергия, която всякога ви говори. Вие услушвали ли сте се във вашия живот? На ученика не му се позволява да говори много; на ученика не се позволява да преувеличава нещата; на ученика не се позволява да казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трябва да бъде всякога опашка. Тъй е. Той, в който дом и да влезе, няма да каже: „Знаете ли кой съм аз?
Яйца да ми опържите с прясно масло, после с
кисело
мляко, хлябът да бъде хубаво омесен, по особен начин да бъде направен.
Аз съм човек, пратен от Господа; защото иначе знаете ли какво ще бъде върху вас? “ Това не е ученик, това е един обикновен човек. Така правеха и турските заптиета: като дойдеха с камшика, веднага яйца с масло ще им направят, кокошка ще заколят и ще им кажат: „Ага ефенди“. Ученикът, като влезе, ще носи всичко в торбичката си. Той ще бъде толкова скромен, че като влезе, тия хора да се учудят, дето той толкова малко яде, а е най-здрав човек.
към беседата >>
69.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Та вие сте хора недоволни –
кисело
мляко сте.
Върху това ще почива бъдещото щастие. А сега, като ме гледате така, казвате: „Брей, той, нашият учител...“ То е един закон. Аз съм принуден да чукам, сложил съм ви в мътилката, искам масло да извадя. Казва някой: „Защо чукаш? “ – Масло да извадя искам, всичкото масло, което има във вас, искам да го извадя, вие сте се вкиселили и сега, като ви очукам, маслото ще продам, а парите ще сложа в банката и ще ви кажа: „От вашето масло имате толкова пари, вземете парите си“.
Та вие сте хора недоволни –
кисело
мляко сте.
А в Париж казват: „Киселото мляко продължава живота“. Действително киселото мляко продължава живота, но ако прокисне – разваля го. Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава. Всяко нещо е вярно до известна степен, а невярно в друго отношение. Примерът с това малко момиченце в София, един пример от толкова години, ми е обърнал вниманието.
към беседата >>
А в Париж казват: „
Киселото
мляко продължава живота“.
А сега, като ме гледате така, казвате: „Брей, той, нашият учител...“ То е един закон. Аз съм принуден да чукам, сложил съм ви в мътилката, искам масло да извадя. Казва някой: „Защо чукаш? “ – Масло да извадя искам, всичкото масло, което има във вас, искам да го извадя, вие сте се вкиселили и сега, като ви очукам, маслото ще продам, а парите ще сложа в банката и ще ви кажа: „От вашето масло имате толкова пари, вземете парите си“. Та вие сте хора недоволни – кисело мляко сте.
А в Париж казват: „
Киселото
мляко продължава живота“.
Действително киселото мляко продължава живота, но ако прокисне – разваля го. Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава. Всяко нещо е вярно до известна степен, а невярно в друго отношение. Примерът с това малко момиченце в София, един пример от толкова години, ми е обърнал вниманието. Бих желал всички софиянци да бъдат като това момиченце, бих желал всички министри, владици, свещеници, професори, всички учители, всички майки, братя и сестри, всичките ви деца да бъдат като това момиченце.
към беседата >>
Действително
киселото
мляко продължава живота, но ако прокисне – разваля го.
Аз съм принуден да чукам, сложил съм ви в мътилката, искам масло да извадя. Казва някой: „Защо чукаш? “ – Масло да извадя искам, всичкото масло, което има във вас, искам да го извадя, вие сте се вкиселили и сега, като ви очукам, маслото ще продам, а парите ще сложа в банката и ще ви кажа: „От вашето масло имате толкова пари, вземете парите си“. Та вие сте хора недоволни – кисело мляко сте. А в Париж казват: „Киселото мляко продължава живота“.
Действително
киселото
мляко продължава живота, но ако прокисне – разваля го.
Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава. Всяко нещо е вярно до известна степен, а невярно в друго отношение. Примерът с това малко момиченце в София, един пример от толкова години, ми е обърнал вниманието. Бих желал всички софиянци да бъдат като това момиченце, бих желал всички министри, владици, свещеници, професори, всички учители, всички майки, братя и сестри, всичките ви деца да бъдат като това момиченце. Много неща са изчезнали, са се изтрили от моята памет, но образът на това момиченце седи и ще седи, аз ще го нося в моя ум като едно скъпо възпоминание.
към беседата >>
70.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Един млад българин в турско време, който свършил, приготвил се за учител, повикали го в едно богато
село
за учител.
Бог е тъй хубаво направил света, и знае защо го е направил. Ние, които не разбираме далечната цел на туй същество, казваме: „Защо Господ е направил тъй света? “ Той много добре го е направил, а ние не разбираме живота. Христос казва: „За да разберете великия живот, търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Сега ще си послужа с едно изяснение – един пример, взет из българския живот: отде се раждат противоречията.
Един млад българин в турско време, който свършил, приготвил се за учител, повикали го в едно богато
село
за учител.
Той, като разгледал селото, видял, че селяните са богати – „Може да се живее“, казал си, решил да им стане даскал. Но като тръгнал, бил малко цигулар, майка му казала: „Синко, вземи си и гъдулката“. – „Е-е, учител съм, защо ми е гъдулка.“ Майка му му я дала: „Вземи я синко, да си посвириш“. Той послушал майка си, взел гъдулката. Отишъл в това село и всички се заинтересували да видят какъв е той.
към беседата >>
Той, като разгледал
селото
, видял, че селяните са богати – „Може да се живее“, казал си, решил да им стане даскал.
Ние, които не разбираме далечната цел на туй същество, казваме: „Защо Господ е направил тъй света? “ Той много добре го е направил, а ние не разбираме живота. Христос казва: „За да разберете великия живот, търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Сега ще си послужа с едно изяснение – един пример, взет из българския живот: отде се раждат противоречията. Един млад българин в турско време, който свършил, приготвил се за учител, повикали го в едно богато село за учител.
Той, като разгледал
селото
, видял, че селяните са богати – „Може да се живее“, казал си, решил да им стане даскал.
Но като тръгнал, бил малко цигулар, майка му казала: „Синко, вземи си и гъдулката“. – „Е-е, учител съм, защо ми е гъдулка.“ Майка му му я дала: „Вземи я синко, да си посвириш“. Той послушал майка си, взел гъдулката. Отишъл в това село и всички се заинтересували да видят какъв е той. Тогава преценявали учителите по това, как пеят в църквата.
към беседата >>
Отишъл в това
село
и всички се заинтересували да видят какъв е той.
Един млад българин в турско време, който свършил, приготвил се за учител, повикали го в едно богато село за учител. Той, като разгледал селото, видял, че селяните са богати – „Може да се живее“, казал си, решил да им стане даскал. Но като тръгнал, бил малко цигулар, майка му казала: „Синко, вземи си и гъдулката“. – „Е-е, учител съм, защо ми е гъдулка.“ Майка му му я дала: „Вземи я синко, да си посвириш“. Той послушал майка си, взел гъдулката.
Отишъл в това
село
и всички се заинтересували да видят какъв е той.
Тогава преценявали учителите по това, как пеят в църквата. Това било на Великден. Влязъл той в църквата и като запял ония тропари: „Ангел вопияше“, всички останали много доволни, всички му стискат ръката: „Даскале, ние сме много доволни от тебе“. Един му стиска ръката, друг му стиска ръката, всички го стискали и поздравлявали, но никой не го поканил на обед, и той останал на Великден без да го покани някой. Отишъл си той вкъщи, но гладен не се седи, станал, взел си гъдулката и отишъл в кръчмата, там всички яли и пили, и започнал да свири.
към беседата >>
71.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
И аз ще ви опиша такъв пример: в
село
излиза стопанката с цяла крина жито и казва: „Къти, къти, къти“.
Този цикъл е на края си, той свършва вече. И всички хора са поставени на един голям изпит. Вие не можете да знаете кой ви е приятел и кой ви е неприятел, но аз ще ви дам една диагноза да познавате вашите приятели и вашите неприятели: онзи, който ви е приятел, той започва с грубост, той ще ви оскърби, но в душата си той има да ви направи добро; а онзи, който иска да ви направи зло, с него политиката е такава: той ще започне с много големи неща, ще ви угощава, но неговата цел е лоша – да ви направи зло. Сега в абсолютната Правда ние започваме с добро и свършваме с добро. Бялото и черното братство употребяват два различни метода.
И аз ще ви опиша такъв пример: в
село
излиза стопанката с цяла крина жито и казва: „Къти, къти, къти“.
И всички кокошки казват: „Колко е хубава нашата господарка“. После пак: „Къти, къти, къти“ – „кряк“, докато туй „къти, къти“ влезе в тенджерата. Не само това е един факт, но и с младежите е така. Дойде някой младеж в дома ви и вие: „Къти, къти“, той носи, хвърля своите блага; и майката, и бащата казват: „Какъв зет Господ ни изпрати, да ни го поживи, къти, къти, къти“. Но няма да се минат 3–4 години, той ще я заколи и тя ще се измени, – и от туй „къти“ ще останат само кокалчета: той е един зет, пратен от черната ложа, той няма нищо общо с човечеството.
към беседата >>
72.
Верен на себе си
,
ИБ
, София, 23.5.1922г.,
После, ще опишете ползата, която принася този извор на обкръжаващите растения, на животните и на
селото
, през което минава.
Като пишете, ще си представяте извор, който блика, един планински извор. Като пишете за този извор, да не би да се опитате да пишете, без да имате ясна представа. За ума сте писали като за обич, като за един затворен извор; пък сега ще опишете извора тъй, както го виждате - планински извор, както извира.
После, ще опишете ползата, която принася този извор на обкръжаващите растения, на животните и на
селото
, през което минава.
Под думата "ум" се разбират всички колективни чувства, сили и инстинкти. Когато говорим за човешкия интелект, разбираме нисшия ум. Когато говорим за разум, разбираме само част от ума - една част от него - висшия ум. Човек се нарича манас - умно същество, което мисли. Съвестта е чувство на ума.
към беседата >>
73.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Весело
блеят малките агънца.
И, ако може да се самообладаете, може да седнете на някой камък, дето има мечки, тигри, много свирепи животни, ако се самообладаете, имате воля да концентрирате ума си, тия животни ще минават и нищо няма да ви направят. Но, почнете ли да се спирате, те ще ви нападнат. Те нападат страхливия човек, смелия човек никога не го нападат, те сами се боят от него, те чувствуват, че силата му е по-голяма от тяхната, и отстъпват. Това инстинктивно правят. /Край нас мина стадо овци, връща се от паша.
Весело
блеят малките агънца.
Едно куче се приближи към нас, поспре се, изгледа ни, и отмина/. Сега тук дойде едно куче. Какво помисли то? Дойде, погледа; може ли да проникнете в неговото съзнание? Дали разбра то, че вие сте ученици на известна окултна школа, как ще си обясни то?
към беседата >>
74.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
В едно
село
влиза една баба гладна.
Той не е фаталист, той казва, туй, което ми трябваше аз изкарах, ще видя за утре, ще може ли пак да изкарам. Той допуска тази самоувереност. И после ще почне да размишлява, какви са вътрешните условия, при които той се развива. И в окултната наука има следното: ако ти срещнеш някой човек и си гладен, ако кажеш известна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдеш при мен на обяд? “ Ти ни най-малко няма да говориш за обяд, само трябва да знаеш как да изкажеш тази дума.
В едно
село
влиза една баба гладна.
Влиза в дома на един чорбаджия, един от най-жестоките хора, всекиго изпъждал. Бабата не казва, че е гладна. Дъщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това – онова, излиза, че бабата е лекар. Веднага този чорбаджия съзнава, че тя е лекар, казва: „дайте ѝ да се нахрани“.
към беседата >>
Христос сега не може да слезе, той ще прати някои от своите ученици в туй
село
, даже Христос и в София няма да дойде да проповядва, даже и в Лондон няма да проповядва.
Вие ще си вземете въжето, а аз ще си мисля, че аз го направих. Вървим, пак друг кладенец това са допирни точки между учениците и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършат работа, която той не можеше да направи.
Христос сега не може да слезе, той ще прати някои от своите ученици в туй
село
, даже Христос и в София няма да дойде да проповядва, даже и в Лондон няма да проповядва.
За да проповядва Христос трябва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слезе да бъдат подготвени, че думите, които каже, да ги възприемат и да влезе светлина. И всички трябва да го познаят. Остане ли да аргументира, че той е от Бога и да цери болни, то е един дълъг процес, километрически процес. А Христос няма да се занимава с такива километрически работи, Христос сега е свободен. Та сега трябва да създадете в себе си условия за Христа, да работи във вас.
към беседата >>
НАГОРЕ