НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
7
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
7
:
301
резултата в
93
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Свобода
съществува само за тези хора, които любят Бога.
Щом любя Бога, Той ще ми изпрати от Своята трапеза едно малко парченце с някоя врана. Щом любя Бога, аз не се нуждая хората да ме хранят и да казват: „Знаеш ли, че ние те храним? “ Докато очакваме хората да ни хранят, ние Бога не обичаме. Престанем ли да очакваме хората да ни хранят, ние обикваме Бога. Казвам: Имате ли тия максими, които ви давам, като основа на живота ви, няма да бъдете бедни.
Свобода
съществува само за тези хора, които любят Бога.
Те са идеалните хора в света. Колко са и де са тия идеални хора, които любят Бога? Ако срещнеш такъв човек, той отваря душата си пред тебе и ти казва: „Ела да те запозная с Онзи, Когото любя! Ела да видиш колко е добър Той! Аз не казвам, че трябва да те запозная със себе си, нито с моя гениален ум, нито с моето благородно сърце, но искам да те запозная с Онзи, Когото любя.
към беседата >>
“ Новозаветният казва: „Простете този човек, смекчете наказанието му, пуснете го на
свобода
!
Това трябва да знаете! Ако някой старозаветен иска да стане новозаветен, той трябва да измени начините и методите, по които живее; той трябва да измени своите схващания и разбирания в новозаветни. Той не може да борави със същите термини, със същите понятия, които имал по-рано. Старозаветният човек казва за някого: „Този трябва да се обеси, да се убие, да се глоби. Закон има за престъпленията!
“ Новозаветният казва: „Простете този човек, смекчете наказанието му, пуснете го на
свобода
!
“ Праведният казва: „Дайте условия на този човек да се повдигне, да работи. Дайте му пари назаем, да оправи работите си! “ Ученикът казва: „Пратете този човек на училище да се учи! “ Как постъпва бащата? Ако е старозаветен, праща сина си на нивата да оре.
към беседата >>
Всичко да става по
свобода
.
Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“.
Всичко да става по
свобода
.
Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред. Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи. Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има. Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.
към беседата >>
2.
Обич към знанието
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Ние сме живи дървета, които трябва да растат и да се развиват при пълна
свобода
.
Всяка мъчнотия е един обръч във вашия живот, който ви спъва. Обръчи са потребни за каците, но живите дървета нямат нужда от тях. Ако на едно живо дърво се турят обръчи, то не може да расте и се разваля. Тия обръчи трябва да се премахнат от него! Обръчите са нужни за хора, които живеят несъзнателен живот, но за нас, които живеем съзнателен живот, никакви обръчи, никакви въжета не трябват.
Ние сме живи дървета, които трябва да растат и да се развиват при пълна
свобода
.
От това гледище вие трябва да изучавате Любовта и нейното приложение в мисълта. Аз не говоря за проявата на Любовта в сърцето, в чувствата, но говоря за проявата на Любовта в ума, в мислите. Вие трябва да изучавате и светлината, но не тази, която би ви пречила в пътя, а тази светлина, която осветява пътя ви и ви насърчава. Запример, вечерно време ти се заблудиш в някоя местност, луташ се натук-натам, не знаеш де си, но яви ли се първият лъч на слънцето, той хвърля светлина на пътя ти и ти се ориентираш. Вие трябва да изучавате и мира, който внася вътрешно спокойствие в човека.
към беседата >>
3.
Ще се превърне в радост
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
“ Да допуснем, че в един вол, който оре на нивата, би се събудило по-висше, човешко съзнание, и той се намери в тези тежки, непоносими условия за него: цял ден оре на нивата, а после влиза в своя дам, завързан, лишен от
свобода
.
Дето движението е по-силно, там животът е по-голям, по-интензивен. Ето защо, за да почне деятелността в човека, той непременно трябва да се ограничи, да се стесни. Щом дойде деятелността в живота, ще дойдат скърби, страдания и противоречия. Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. В тия случаи хората се намират в противоречие, питат: „Защо Бог е допуснал известни неща, защо е създал тия разнообразни форми в живота?
“ Да допуснем, че в един вол, който оре на нивата, би се събудило по-висше, човешко съзнание, и той се намери в тези тежки, непоносими условия за него: цял ден оре на нивата, а после влиза в своя дам, завързан, лишен от
свобода
.
Знаете ли колко би се озлобил този вол? Но благодарение, че по-висшето съзнание у животните се явява временно и пак се оттегля, а остава обикновеното им съзнание, което лесно ги примирява, те си казват: „Такава е волята Божия! “ Животните, чрез своето съзнание, живеят в един по-низш свят. Казвам: Понякога и хората, като животните, минават през едно по-низше съзнание от човешкото, та не чувстват тъй силно положението си. Нима положението на ония затворници, които бият по няколко пъти на ден, които оставят да лежат на голи подове, хранят само със сух хляб и вода и лишават от работа, е по-добро от положението на животните?
към беседата >>
Не, това ограничение, нито пък
свободата
, която бихте имали, не разрешават още великия закон на Любовта.
“ Зле ли мисли тази майка? Злото ли желае на дъщеря си? – Не, тя има най-доброто желание, дъщеря ѝ да бъде честна и почтена. Майката не е против това, дъщеря ѝ да обича, но казва: „Ти трябва да обикнеш най-добрия, най-благородния момък, а не когото пръв срещнеш на пътя си“. Дъщерята мисли, че майка ѝ иска да ограничава нейната любов и казва: „Ти едно време се любеше, а сега мен ограничаваш“.
Не, това ограничение, нито пък
свободата
, която бихте имали, не разрешават още великия закон на Любовта.
Ние трябва да се любим, трябва да се обичаме, но как? Ако момата намери някой момък, който още на другия ден ще я свали от колата си, той има ли любов? – Няма. Но има честни хора в света, които преди да се оженят, казват на своята възлюбена: „Днес аз те обичам, но доколко време ще трае моята обич, не мога да кажа, гарантирам най-много до една година. Ако си готова само за една година да напуснеш родителите си и да ме последваш, дойди с мен“.
към беседата >>
4.
Пробуждане съзнанието на ученика
,
СБ
, София, 22.8.1927г.,
Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на
свобода
.
Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред. Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си! Вие носили ли сте по този начин вашия кръст? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него. Знаете ли на какво мязате с вашия кръст?
Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на
свобода
.
Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате. Казвате си: „Чудно нещо!
към беседата >>
5.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Тази заповед до известна степен ограничи неговата
свобода
.
Също тъй и безпорядъкът в цялото човечество се дължи на всички същества, които го съставляват. И най-после, безпорядъкът в целия свят, изобщо, се дължи на човека. Значи индивидът, отделният човек, като мислещо същество, е нарушил един от великите закони на природата и от това е произлязъл безпорядъкът в целия свят. Това нарушение се обуславя върху желанията на човека, върху неговия егоизъм. Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не вкусва от плодовете на дървото за познаване доброто и злото.
Тази заповед до известна степен ограничи неговата
свобода
.
Обаче човекът не искаше да пожертва свободата си. Той се запита: „Защо Бог, Който ми даде свобода, същевременно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота? Защо не ме оставя да бъда абсолютен господар на всичко? “ Трябва да знаете, че ако човек стане пълен господар в света, тогава Бог трябва да се ограничи.
към беседата >>
Обаче човекът не искаше да пожертва
свободата
си.
И най-после, безпорядъкът в целия свят, изобщо, се дължи на човека. Значи индивидът, отделният човек, като мислещо същество, е нарушил един от великите закони на природата и от това е произлязъл безпорядъкът в целия свят. Това нарушение се обуславя върху желанията на човека, върху неговия егоизъм. Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не вкусва от плодовете на дървото за познаване доброто и злото. Тази заповед до известна степен ограничи неговата свобода.
Обаче човекът не искаше да пожертва
свободата
си.
Той се запита: „Защо Бог, Който ми даде свобода, същевременно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота? Защо не ме оставя да бъда абсолютен господар на всичко? “ Трябва да знаете, че ако човек стане пълен господар в света, тогава Бог трябва да се ограничи. Такъв е законът.
към беседата >>
Той се запита: „Защо Бог, Който ми даде
свобода
, същевременно ме и ограничава?
Значи индивидът, отделният човек, като мислещо същество, е нарушил един от великите закони на природата и от това е произлязъл безпорядъкът в целия свят. Това нарушение се обуславя върху желанията на човека, върху неговия егоизъм. Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не вкусва от плодовете на дървото за познаване доброто и злото. Тази заповед до известна степен ограничи неговата свобода. Обаче човекът не искаше да пожертва свободата си.
Той се запита: „Защо Бог, Който ми даде
свобода
, същевременно ме и ограничава?
Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота? Защо не ме оставя да бъда абсолютен господар на всичко? “ Трябва да знаете, че ако човек стане пълен господар в света, тогава Бог трябва да се ограничи. Такъв е законът. Когато един човек е свободен, друг някой непременно ще трябва да се ограничи.
към беседата >>
Обаче пожелаем ли да дадем
свобода
на частите, цялото се ограничава.
Такъв е законът. Когато един човек е свободен, друг някой непременно ще трябва да се ограничи. Всички хора не могат едновременно да бъдат свободни. Онези, които не разбират законите в разумния живот, намират противоречие в това нещо. Само цялото е свободно.
Обаче пожелаем ли да дадем
свобода
на частите, цялото се ограничава.
Временно цялото може да изчезне. По какъв начин? Представете си, че разделяте една ябълка на 12 равни части, които раздавате на 12 души. Тия хора взимат всеки своята част и се разотиват на 12 различни места. Питам: Де отиде цялото?
към беседата >>
6.
Явно говорих
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ може да се похвали със
свободата
, която му е дадена от Бога.
Казвам: Това е един вътрешен органически процес, който става както в сегашния обществен живот, така и в съзнанието на индивидите, които живеят в света. Такова е колективното разбиране на съвременното човечество, което се е отклонило от правия живот, от великия Божи закон, от Любовта. Защо е така? Понеже Бог им даде възможност сами да се разпореждат със своя живот. Те си позволиха неща, които не са писани в Божествената книга, нито се срещат някъде из аналите на природата.
Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ може да се похвали със
свободата
, която му е дадена от Бога.
Същевременно всички съвременни хора носят и отговорност за своите дела. Туй е, което те наричат съдба или карма. Има нещо, което мъчи всеки човек. Та казвам: Безлюбието е начало на всички страдания в света. Страдания, които идват като резултат на безлюбието, аз наричам безсмислени страдания.
към беседата >>
Намери се само един между многото – Никодим, който казваше: „Да оставим този човек, да го пуснем на
свобода
!
Не им ли казваше, че Неговото царство не е от този свят? Те казваха: „Този човек е опасен за държавата ни, трябва да се освободим от Него, да не би да донесе на държавата някакви опасни връзки за бъдещото ѝ развитие“. Такова беше разбирането на еврейското общество, такова беше разбирането на многоучените им равини, професори, хора, които се занимаваха с кабалата. Те бяха хора на Мойсеевия закон, не разбираха Божия закон. В техните сърца нямаше капка любов.
Намери се само един между многото – Никодим, който казваше: „Да оставим този човек, да го пуснем на
свобода
!
“ Що е гласът на един човек всред множеството? Той е капка вода в океана. Питам: Защо е така? Ако Бог е създал всички индивиди, всички общества и народи, ако всички хора в света са създадени от Бога, защо е това противоречие в Божия закон? Ще ви приведа друго противоречие.
към беседата >>
Светът иска да върши всичко свободно, защо тогава и ние да нямаме тази
свобода
?
Казвате: „Какво мисли светът? “ Нека светът си мисли, както разбира и както иска, и ние ще си мислим, както искаме. Нека светът е свободен да прави, каквото иска, така и ние сме свободни да правим, каквото искаме. Светът намисли да издава някакъв вестник и започва да го издава; светът намисли да отвори война и отваря; светът намисли да осъди някого и го осъжда; намисли да помогне някому и му помага; намисли да увеличи или да съкрати бюджета, увеличава го или го съкращава. Каквото намисли да направи, извършва го.
Светът иска да върши всичко свободно, защо тогава и ние да нямаме тази
свобода
?
Ама нашите разбирания и изисквания били глупави. Позволете ни да мислим, че и вашите разбирания са толкова глупави, колкото и нашите. Ние имаме предвид, че всичко онова, което светът върши, има за него свои вътрешни разбирания, затова няма защо да го съдим. Като разсъждаваме така, ние ще се разбираме. Светските хора имат добри черти.
към беседата >>
7.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
Те определят
свободата
на човешкия дух.
И богати, и сиромаси не вярват още, че са братя. И религиозни, и светски също не вярват още в братството. Като вярва в Бога, религиозният мисли, че ще отиде на небето, а светският, невярващият – в ада. В това отношение хората разделят живота на полюси. Обаче адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце.
Те определят
свободата
на човешкия дух.
Значи адът и раят съществуват на земята. Когато къщата на човека е добре и хигиенично построена, добре отоплена и наредена, той е в рая; когато е добре облечен, нахранен и задоволен, той е в рая; когато сърцето му от нищо не се смущава, а умът му е просветен, той е в рая; когато е здрав и спокоен, човек е пак в рая. Няма ли подслон, гладен ли е, болен ли е, сиромах ли е, в лишения ли е, човек е в ада; смутено ли е сърцето му, помрачен ли е умът му, човек е пак в ада. Какъв по-грозен ад, какъв по-страшен пъкъл от този? Може да има някъде и друг ад, но човечеството е влязло вече в ада на земята и сега трябва да работи, да излезе оттам, да стъпи на повърхността на земята.
към беседата >>
Само така ще може всеки да използва своя стремеж към
свобода
, към развитие.
Този закон работи по целия свят. Човек трябва да развива в себе си благородното чувство на вътрешно единение с всички живи, разумни същества. Трябва да се създаде тясна вътрешна връзка между всички разумни същества в света. Тази връзка не трябва да бъде привидна само, но съзнателна, и то между души, които желаят повдигането на човечеството, които работят и се жертват за него. Само по този начин те могат да прилагат ония закони, според които благата на природата се разпределят правилно, в зависимост от степента на развитието на всяко живо същество.
Само така ще може всеки да използва своя стремеж към
свобода
, към развитие.
Като говоря за развитието на човека, имам предвид неговата вяра. Развитието на човека се обусловя от степента на неговата любов, от неговото умствено развитие. Ако е със слабо развит ум, той ще си създаде и съответен живот. Какъв ще бъде онзи човек, в сърцето на когото отсъства любовта? – Той ще бъде жесток- нищо повече.
към беседата >>
Днес по всички краища на света има хора, които протестират против екзекуцията, но не е дошло още времето на великите държавници, на хората с велики и широки умове, с благородни и възвишени сърца, които да разрешават въпросите по
свобода
, по велико съзнание.
– Той ще бъде жесток- нищо повече. Как ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака? Как ще накарате съвременните хора да не екзекутират човека, щом те са убедени, че той напълно заслужава това? Каквото да правите, както да ги убеждавате, те ще изпратят виновния на онзи свят. Де е културата на съвременните хора?
Днес по всички краища на света има хора, които протестират против екзекуцията, но не е дошло още времето на великите държавници, на хората с велики и широки умове, с благородни и възвишени сърца, които да разрешават въпросите по
свобода
, по велико съзнание.
На много от съвременните държавници съзнанието е в тъмнина, в мрак. Сърцата им са като това на Бисмарка, който създаде величието на Германия, но същевре-менно – и нейното нещастие. Бисмарк не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт. И съвременните хора не разбират още този закон. И тъй, когато се говори за Бога, ние разбираме онзи дълбок вътрешен принцип – на дълбоко вътрешно единение: да желаеш доброто на другите хора, както на себе си; да желаеш успеха на ближните си, както на себе си.
към беседата >>
8.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
Вън от тази връзка той не може да бъде самостоятелен, не може да има
свобода
.
Но за да може този ключ свободно да влиза и да излиза от вратата, нужно е масло. За да се домогне до тези знания, човек трябва да се изучава, да намери метод, чрез който да въздейства на своите чувства. Днес чувствата имат надмощие над мисълта в човека, а той трябва да работи, да уравновеси силите в себе си. Когато хората искат да бъдат учени, добри, праведни, това се диктува от техните чувства, вследствие на което те се разколебават, разочароват, докато най-после започнат да се страхуват от всичко. Тогава те казват:"Човек трябва да бъде самостоятелен, да не зависи от никого." – За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде свързан с Първата Причина.
Вън от тази връзка той не може да бъде самостоятелен, не може да има
свобода
.
Защо слугите обикалят царския син и му услужват? Нима те мислят неговото добро? – Не, те обикалят царския син заради баща му, понеже само той може да им даде свобода, да ги направи самостоятелни. Като знаете това, всички трябва да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога. Той всичко обединява.
към беседата >>
– Не, те обикалят царския син заради баща му, понеже само той може да им даде
свобода
, да ги направи самостоятелни.
Когато хората искат да бъдат учени, добри, праведни, това се диктува от техните чувства, вследствие на което те се разколебават, разочароват, докато най-после започнат да се страхуват от всичко. Тогава те казват:"Човек трябва да бъде самостоятелен, да не зависи от никого." – За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде свързан с Първата Причина. Вън от тази връзка той не може да бъде самостоятелен, не може да има свобода. Защо слугите обикалят царския син и му услужват? Нима те мислят неговото добро?
– Не, те обикалят царския син заради баща му, понеже само той може да им даде
свобода
, да ги направи самостоятелни.
Като знаете това, всички трябва да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога. Той всичко обединява. Той обединява и най-разединените мисли, свързва ги в едно цяло и създава от тях нещо стройно, хармонично. Всичко, което става в Бога, е добро. Когато започне да разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, знание, сила, свобода.
към беседата >>
Когато започне да разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, знание, сила,
свобода
.
– Не, те обикалят царския син заради баща му, понеже само той може да им даде свобода, да ги направи самостоятелни. Като знаете това, всички трябва да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога. Той всичко обединява. Той обединява и най-разединените мисли, свързва ги в едно цяло и създава от тях нещо стройно, хармонично. Всичко, което става в Бога, е добро.
Когато започне да разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, знание, сила,
свобода
.
Той носи истината в себе си; щом придобие истината, в него настава мир, спокойствие. Стремете се към този мир, защото само при това положение ще дадете възможност на Бога да се прояви чрез сърцето ви. Бога отвън не можете да намерите. В Писанието е казано: "Бог живее в сърцата на смирените." Това не значи, че сърцето е жилище на Бога, но чрез него само Той се проявява. Всъщност де живее Бог?
към беседата >>
Следователно не мислете, че лесно можете да придобиете
свободата
.
Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека." Сега, въпросът е за личния живот. Съвременните хора мислят, че всеки трябва да живее за себе си, да се осигури, да се нареди, той да бъде щастлив и доволен. – Не е така. Вие трябва да знаете, че страданията на едного са страдания на всички; страданията на всички, на множеството са страдания на едного, на единицата.
Следователно не мислете, че лесно можете да придобиете
свободата
.
Докато Бог не започне да живее в сърцата на всички хора, светът никога няма да се поправи. Когато се казва, че някой човек е изоставен от Бога, това подразбира, че той върви по свой път. Щом се обърне към Бога, Той няма да го остави. Затова е казано в Писанието:"Не ходете по своите пътища! "
към беседата >>
9.
Божествената мисъл
,
МОК
, София, 4.9.1927г.,
Като давате
свобода
на Божественото, вие сами се повдигате и усилвате духа си.
Идеалът привлича всички, но, поради завистта, никой не може да го постигне. Навсякъде в живота виждате блъскане, теглене, да не би някой да излезе пръв. Сега, като на млади, ви казвам: Работете върху съзнанието си, да измените коренно живота си и разбирането си за него. Дайте широта, простор на душата си, във всяка добра проява да виждате нещо Божествено. Помнете: Като помагате на другите, вие помагате и на себе си.
Като давате
свобода
на Божественото, вие сами се повдигате и усилвате духа си.
Не подпушвайте себе си; не подпушвайте и ближните си. Нека Божественото в човека се проявява свободно. Някой иска да напише нещо ново, да се прояви. Дайте му път. Досега мнозина са писали и пишат върху драмата на живота.
към беседата >>
10.
Великите хора
,
МОК
, София, 11.9.1927г.,
Мислете и за великите хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и
свободата
.
Когато Христос казва да възлюбим враговете си, Той има предвид това положение, че през дългия земен живот на човека ще дойде ден, когато врагът му ще го извади от реката и ще спаси живота му. От вашия враг зависи да ви извади от водата или да ви остави да се удавите. И тъй, мислете за великите хора, за идейните неща. Като мислите известно време върху идейното в живота, ще започнете постепенно да го прилагате. Мислете за Бога, Който повдига и облагородява човешкото сърце.
Мислете и за великите хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и
свободата
.
към беседата >>
11.
Денят Господен
,
НБ
, София, 11.9.1927г.,
Днес във всички камари се събират представители, разискват по въпроса за
свободата
на народите, но нищо не може да се постигне. Защо?
Майката означава условията, почвата, в която някога, в миналото още, този живот се е развивал. Братята и сестрите са условията, които способствуват за развиване на съзнанието. Като говорим за Бога, ние разбираме онази Първична Причина, която е турила всичко в действие, която и днес още работи, но не сама, а колективно. Господният ден иде на земята да освободи хората. Кой ще освободи хората, освен Бог?
Днес във всички камари се събират представители, разискват по въпроса за
свободата
на народите, но нищо не може да се постигне. Защо?
Нямат начин, средства, с които да си послужат. Освобождението на народите ще дойде от невидимия свят. По какъв начин? Чрез огън. Аз не говоря за видимия огън, който може да се мери с градуси.
към беседата >>
Жертвата подразбира абсолютна
свобода
, без никакви колебания.
Следователно, ние считаме истинско верую това, което се явява като резултат на връзка между Бога и човека. Когато образуваме общ център, общ фокус с Бога, ние ще бъдем готови заради Него да жертвуваме всичко. Който не е готов да се жертвува за Бога, той няма никакво верую; който е готов да се жертвува, той има определено верую. Под думата „жертва", аз разбирам човек да е готов да жертвува и дома си, и жена си, и богатството си, и живота си-всичко да жертвува! А тъй, да седиш, да четеш молитви, това е предисловие само на жертвата.
Жертвата подразбира абсолютна
свобода
, без никакви колебания.
Който има общ център с Бога, в него не може да дойде никакво съмнение. В такъв човек страданията, мъчнотиите, неволите са само на повърхността. Те имат такова значение за него, каквото прахът има за тъпана. Барабанчикът взима своята пръчица, удря с нея тъпана, и всякакъв прах изчезва. Следователно, всички страдания, всички нещастия и мъчнотии за човека не са нищо друго, освен прах върху тъпана.
към беседата >>
Само така те ще се домогнат до
свободата
, която от хиляди години насам очакват.
Лошите хора са спрели Божия живот, Божествената канализация. Божественият огън иде сега да разтопи този лед, да се отвори канализацията, да няма никакво спиране. Щом няма никакво съмнение, подозрение, и Божественият живот свободно ще протече. Бог иде сега в света да разтопи този лед, да отвори запушените канали, да проникне в тях Божията Любов, Мъдрост и Истина. По този начин хората ще почувствуват велика радост в душата си.
Само така те ще се домогнат до
свободата
, която от хиляди години насам очакват.
„Господният ден иде! " Колкото по-скоро дойде, толкова по-добре; ако закъснее, ще има малко страдания, сълзи, но все пак трябва да се примирите с мисълта, че ще дойде този ден. Преди десетки години в Америка очакваха Христа: вярващите американци, облечени с бели дрехи и с цветя в ръце, излязоха да Го посрещнат, но Той не дойде по начин, какъвто го разбираха. След това те почнаха да видоизменят своите теории, да казват: Ние не можахме да изчислим точно времето, когато Христос ще дойде. Ние не можахме да определим, кога ще настъпи Господният ден.
към беседата >>
12.
Зарадваха се учениците
,
НБ
, София, 18.9.1927г.,
Човек може да възприеме лесно всяко нещо, което носи светлина за ума, топлина за сърцето и
свобода
за волята.
Ако запитате водата, защо тече в тази посока, тя ще каже, че така желае. Не, това не става по нейното желание, но наклонът, който е даден на водата, определя посоката на движението й. Водата ще бъде много мирна, ако тече по хоризонтална посока. Това е положение, което няма нищо общо със самия живот. Явленията в живота и природата стават ясни само тогава, когато са във връзка със самите нас.
Човек може да възприеме лесно всяко нещо, което носи светлина за ума, топлина за сърцето и
свобода
за волята.
„Показа им ръцете и ребрата си." Какво нещо е ръката? За онзи, който не се занимава с устройството на ръката, с формата й и с нейните линии, тя нищо не представя. Обаче, за онзи, който се занимава с науката за ръката, по-красив, по-добре устроен уд от нея няма. По красота и по изящество няма друг уд в човешкия организъм, подобен на ръката. Някой може да намира дефекти в устройството на ръката, но те се отнасят до деформираните ръце, до ръце, които са се отклонили от правилната форма на ръката, която природата първоначално е създала.
към беседата >>
Ако животът не подразбира Любовта, той е безсмислен; ако светлината не подразбира знанието, Мъдростта, тя е безсмислена; ако
свободата
не подразбира Истината, тя е безсмислена.
Докато дава път на Божественото в себе си, човек всякога ще има Божията подкрепа. В който момент се откаже да работи, и плаче като малко дете, което иска да подчини майка си, да му даде, каквото то желае, той вече се е отклонил от правия път на живота. Който иска да подчини Божественото на личното, на човешкото в себе си, той се е индивидуализирал, а едновременно с това е взел кривия път в живота. Следователно, новият живот изисква всички хора да се подчинят на великия закон на Любовта. За да се проявява правилно, животът трябва да има за тил Любовта.
Ако животът не подразбира Любовта, той е безсмислен; ако светлината не подразбира знанието, Мъдростта, тя е безсмислена; ако
свободата
не подразбира Истината, тя е безсмислена.
Съвременните хора искат да живеят добре. Как могат да живеят добре без любовта? Те искат да имат светлина, знание. Как могат да имат светлина, знание без мъдростта? Те искат да бъдат свободни.
към беседата >>
Ние можем да бъдем свободни само тогава, когато даваме
свобода
и на другите.
Те искат да имат светлина, знание. Как могат да имат светлина, знание без мъдростта? Те искат да бъдат свободни. Как могат да бъдат свободни без истината? В това седи смисълът на живота, в това седи великият стремеж на човешката душа.
Ние можем да бъдем свободни само тогава, когато даваме
свобода
и на другите.
Ние можем да бъдем обичани само тогава, когато обичаме всички хора, всички живи същества. Който не люби всички, той не може да бъде обичан, не може да има любов в себе си. Казвате: Може ли да се обича лошия човек? И лошия човек може да се обича. – Как?
към беседата >>
Това е посещение от ангела на
свободата
, който иде да пререже връзките, веригите на смъртта, да постави човека в условия, при които душата му може да се прояви.
Когато човек умира, причината затова е той сам. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен отказване на човека да върши волята Божия, с което изгубва добрите условия за живот. Според мене, самият акт на смъртта още не е смърт; обаче, когато човек изгуби добрите условия на живота, да мисли и да работи, той умира. Такъв човек изгубва смисъла на живота и се поставя в ограничителни условия. Смърт, която освобождава човека от ограничителните условия и му дава възможност другаде да работи, не е смърт.
Това е посещение от ангела на
свободата
, който иде да пререже връзките, веригите на смъртта, да постави човека в условия, при които душата му може да се прояви.
„И показа им ръцете си", С това Христос искаше да покаже на учениците си корекцията, която е направил в линията на съдбата. Тази линия показва, че всички хора трябва да живеят в общение помежду си. При този общ живот, всеки човек трябва да бъде толкова умен, да не изгуби благоприятните условия на живота, да прави добро и във физическия, и в сърдечния, и в умствения свят. Всеки културен човек може да направи поне най-малкото добро. Някой казва: Аз нямам пари.
към беседата >>
Ако си лош господар, всеки ден прави опити да се отнасяш добре със слугата си, да му даваш повече
свобода
.
Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия. Който има тази линия, нека работи върху нея, да я коригира; който я няма, да работи за създаването й. Всеки може да създаде в себе си линията на съдбата, или линията на щастието. Как може да се създаде тази линия? Ако си богат човек, започни да раздаваш от богатството си.
Ако си лош господар, всеки ден прави опити да се отнасяш добре със слугата си, да му даваш повече
свобода
.
Правиш ли това, ще забележиш, че тази линия постепенно почва да се явява. И тъй, знанието, което имаме, трябва да се заключава в това, да приложим волята Божия към окръжаващите, понеже те са условия, в които Бог се проявява. Всяко растение, всяко животно, всеки човек представят условия, в които ние можем да изявим Бога. Всеки, който обича, той е носител на Божията Любов. Който ни учи, той е носител на Божията Мъдрост.
към беседата >>
13.
Мек ответ
,
НБ
, Русе, 9.10.1927г.,
Праведният е специалист по всички работи; той и господар може да бъде, и слуга може да бъде, но времето и
свободата
си на никого не продава.
Разправяйте на всички, че семената, които сте посели някога на нивата, са измрели. Обаче, щом дойде новият живот, влагата ще възкреси тия семена. Много от вашите мисли и желания са измрели, но ако живеете в закона на смирението и пуснете новия живот върху тях, те отново ще израснат, и вие сами ще се чудите на заложбите, които Бог е вложил във вас. Това значи праведен човек. Праведният ходи по Божия път, който е път на красота.
Праведният е специалист по всички работи; той и господар може да бъде, и слуга може да бъде, но времето и
свободата
си на никого не продава.
Той всичко работи, но като дойде до плащане, там го няма. Вие трябва да мязате на онзи японски принц, който имал желание да изучи живота на японците отблизо, затова отишъл като слуга в едно богато японско семейство. Той прекарал там известно време и, като дошъл деня да напуща, господарят го извикал да му плати. Обаче, той казал: Аз не искам никаква заплата. Трябва да напусна вашия дом, защото друга работа ме чака.
към беседата >>
14.
Значение на линиите
,
МОК
, София, 16.10.1927г.,
Всички хора, които се мъчили и страдали, трябва да излязат налице, да приложат наученото, да заживеят братски помежду си и да внесат
свободата
в света.
Лодкарят представя човека на новото, а везирът – стария, страхливия човек, който след големи страдания се осмели да пише писмо на султана и да го запита: „Ако има наказание, няма ли прошка? “ Докато живее със старото, човек всякога ще лежи в затвора. В който ден приеме новото, той излиза налице: сам се назначава, сам взима висок пост и започва да управлява в името на великата Правда, да възстанови ред и порядък в държавата, да я очисти от всички вредни елементи, които живеят с подкупи на гърба на добрите и трудещи се хора. Правдата трябва да възтържествува!
Всички хора, които се мъчили и страдали, трябва да излязат налице, да приложат наученото, да заживеят братски помежду си и да внесат
свободата
в света.
към беседата >>
15.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
За тази борба е казано в Писанието: „Който победи до край, той спасен ще бъде." Това значи: който извоюва
свободата
си, той спасен ще бъде.
И когато някой се обърне към християнството, в правия смисъл на думата, той започва да изучава не това, което е написано в Евангелието, но онова, което не е писано там. Неписаното Христово учение в Евангелието е писано на друго място. Който започне да изучава новото, неписано Евангелие, той влиза в борба със себе си по което разбира, че постепенно навлиза в новия живот. Когато започне да се бори в себе си, тогава, именно, човек навлиза в истинския живот. Дето няма такава борба, там няма живот.
За тази борба е казано в Писанието: „Който победи до край, той спасен ще бъде." Това значи: който извоюва
свободата
си, той спасен ще бъде.
Тази борба ще продължава не година или две, но цял живот, докато човек придобие своята свобода. Всеки човек ще има опитността на Корнилиа, да разбере, че има Божествено начало в себе си, което му диктува, какво да прави. Блажен е този, който има такава опитност. Обаче, с тази опитност още всичко не е свършено. Това е само първата фаза на новия живот.
към беседата >>
Тази борба ще продължава не година или две, но цял живот, докато човек придобие своята
свобода
.
Неписаното Христово учение в Евангелието е писано на друго място. Който започне да изучава новото, неписано Евангелие, той влиза в борба със себе си по което разбира, че постепенно навлиза в новия живот. Когато започне да се бори в себе си, тогава, именно, човек навлиза в истинския живот. Дето няма такава борба, там няма живот. За тази борба е казано в Писанието: „Който победи до край, той спасен ще бъде." Това значи: който извоюва свободата си, той спасен ще бъде.
Тази борба ще продължава не година или две, но цял живот, докато човек придобие своята
свобода
.
Всеки човек ще има опитността на Корнилиа, да разбере, че има Божествено начало в себе си, което му диктува, какво да прави. Блажен е този, който има такава опитност. Обаче, с тази опитност още всичко не е свършено. Това е само първата фаза на новия живот. След това ще призовете Симона – втората фаза; ще започнете да се подвизавате, да вършите всичко, което той заповядва.
към беседата >>
Ние искаме
свободата
на всички хора.
Питам: ако всички тия са с тебе, кой ще бъде против тебе? Казано е в Писанието: „Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас? " Това значи: ако Любовта е с нас, нито хората ще бъдат против нас, нито ние против тях. Който има Любовта Божия в себе си, той е извор, който постоянно блика навън, към всички хора, към всички живи същества. В този смисъл, ние нищо не очакваме от хората, но искаме само да възстановим Божия закон, който ще донесе благото за всички хора на земята.
Ние искаме
свободата
на всички хора.
Свободен човек е онзи, който обича истината. Казано е: „Истината ще ви направи свободни”. „Призови Симона! " Това значи: призови Божественото в себе си, което ще донесе любов в сърцето ти, светлина и знание в ума ти и свобода във волята ти. Дълго време се е молил Корнилий, да дойде ангелът при него и да му каже: „Твоята молитва е приета от Бога.
към беседата >>
" Това значи: призови Божественото в себе си, което ще донесе любов в сърцето ти, светлина и знание в ума ти и
свобода
във волята ти.
В този смисъл, ние нищо не очакваме от хората, но искаме само да възстановим Божия закон, който ще донесе благото за всички хора на земята. Ние искаме свободата на всички хора. Свободен човек е онзи, който обича истината. Казано е: „Истината ще ви направи свободни”. „Призови Симона!
" Това значи: призови Божественото в себе си, което ще донесе любов в сърцето ти, светлина и знание в ума ти и
свобода
във волята ти.
Дълго време се е молил Корнилий, да дойде ангелът при него и да му каже: „Твоята молитва е приета от Бога. Затова, иди в Иопия и призови Симона, да ти каже, какво да правиш". Значи, след посещението на ангела, иде приложението. „Призови Симона! " – Тази е първата задача на човека.
към беседата >>
16.
Космически възприятия
,
ООК
, София, 9.11.1927г.,
Не е въпросът до външната страна на развитието, но до вътрешната страна, при която човек ще дойде до положението да познава себе си, както на времето си Сократ е казал: "Познай себе си." Да познае себе си, човек трябва да познава онези условия на живота, при които може да извоюва
свободата
на своята душа.
В какво седи историята на развитието на битието, в какво седи философията на живота, няма да обяснявам, защото се изисква по-голямо развитие, по-висок интерес. За обяснение на тези истини необходими са ред доказателства, ред факти. Сегашната наука, с която разполагате, не е в състояние да хвърли светлина върху произхода на рибите, на птиците и на млекопитаещите. Интересен е произходът на птиците, на рибите, на животните. Интересно е как човек е създаден, как е вървяло развитието на цялото човечество.
Не е въпросът до външната страна на развитието, но до вътрешната страна, при която човек ще дойде до положението да познава себе си, както на времето си Сократ е казал: "Познай себе си." Да познае себе си, човек трябва да познава онези условия на живота, при които може да извоюва
свободата
на своята душа.
На български тази мисъл бих изразил с думите "благо желание, блага мисъл, благо действие". Докато не се запознаете с благото желание, с благата мисъл и с благото действие, вие никога не можете да разберете живота в неговата целокупност. Не е достатъчно да познавате живота в неговото ограничено, преходно проявление. Вие трябва да го познавате в неговата це-локупност и към това да се стремите. Запример, майка ви е учена, свършила е четири факултета.
към беседата >>
Затова именно Бог казва на човека: "Ела тази вечер с мене, дето всичко е ново." Който чуе този зов и го последва, той ще влезе в новия живот, в новия път – в пътя на радостта и веселието, на знанието и светлината, на истината и
свободата
.
“– Защо именно вечер трябва да отидете с Бога? – Защото тогава е тъмно, човек не получава много впечатления, както през деня. Многото впечатления са в състояние да го отклонят от правия път. Най-благоприятното време за съсредоточаване, за вглъбяване на човека в себе си, това е тихата Божествена нощ. Нощта в човешкия живот е ден в Божествения.
Затова именно Бог казва на човека: "Ела тази вечер с мене, дето всичко е ново." Който чуе този зов и го последва, той ще влезе в новия живот, в новия път – в пътя на радостта и веселието, на знанието и светлината, на истината и
свободата
.
към беседата >>
17.
Така е писано
,
НБ
, София, 13.11.1927г.,
Знание и светлина, мощ и
свобода
представят две научни положения в окултната или Божествената наука.
Първият человек Адам „стана душа жива," а последният – дух животворящ. Това, което дава красота на човешката душа, е знанието. Без знание красота не съществува. Това, което прави човешката душа мощна, е животът. Без мощ и без светлина животът не може да се развива.
Знание и светлина, мощ и
свобода
представят две научни положения в окултната или Божествената наука.
За да се яви знанието, светлината е първото необходимо условие. Като говоря за светлината, аз нямам пред вид онази, от която хората почерняват, нито онази, от която обедняват. Да се върви от бедност към богатство, в това има смисъл. Богатството е идея за бедния човек. Бедността е първата точка, от която човек влиза в живота , богатството пък показва изминатия път в живота, т.е.
към беседата >>
18.
Ни мъж, ни жена
,
НБ
, София, 20.11.1927г.,
Всъщност, понеже душата и духът се стремят към абсолютна
свобода
, духът е дал
свобода
на душата, да отиде някъде да се разходи, да посети някои места и, като свърши работата си, да се върне обратно.
Децата са напълно зависими от своите родители. Питам: как се създаде в умовете на хората идеята, че трябва да се женят? Те искаха да създадат и на земята такъв институт, какъвто съществуваше и на небето, но като не разбираха законите, на които той почиваше, те го изопачиха. И действително, отношенията между съвременните мъже и жени са толкова изопачени, че не е останало сянка, нито най-малко подобие от това, което съществува на небето. Като казвам, че душата е напуснала тялото на някой човек, понеже се обидила от неговия дух, това е на човешки език казано.
Всъщност, понеже душата и духът се стремят към абсолютна
свобода
, духът е дал
свобода
на душата, да отиде някъде да се разходи, да посети някои места и, като свърши работата си, да се върне обратно.
Същото прави и духът. Каквото душата и духът правят, никога не го съобщават на своите деца, на ума и на сърцето. Обаче, каквото правят майката и бащата на земята, всичко съобщават на своите деца. Понеже душата и духът не съобщават на децата си, какво вършат, умът и сърцето на човека са в постоянно смущение. Под думата „деца" ние разбираме хората на ума и на сърцето.
към беседата >>
Той дава
свобода
на госта да говори, да изкаже своите убеждения.
– Бедните. Кога човек обеднява? – Когато изгуби майка си, баща си, децата си, приятелите си, богатството си. Красиво е да срещнете в живота си богат, учен човек, който да прилага своите богатства и знания в живота, а при това да има абсолютна вяра в Бога. Този човек не говори на хората за Бога, не ги убеждава да вярват, но като срещне някой безверник, той го поканва на гости у дома си, и през всичкото време се грижи за него да го нахрани, да го нагости, както трябва.
Той дава
свобода
на госта да говори, да изкаже своите убеждения.
Като поседи известно време при този учен, гостът казва: Не зная защо, но аз започнах някак да се разколебавам в своите убеждения. Защо стана така, не разбирам. Казвам: причината за положението, в което гостът изпада, се дължи на обстоятелството, че неговата наука, неговите убеждения са външни, без корен, и щом ги изнесе на слънце, те изсъхват. Щом убежденията му пресъхват, той изпитва жажда, глад, и търси някой да го нахрани. Тъй щото, който търси Бога и започва да вярва в Него, той е гладен човек.
към беседата >>
19.
Свещ, която не гасне
,
ООК
, София, 23.11.1927г.,
Щом се ограничи, щом изгуби
свободата
си, духът започва да страда.
Степента на развитието на даден човек определя неговото знание. Целта на знанието е да освободи човека от страданията. Има страдания, които човек сам си създава, те не са необходими; но има страдания необходими, неизбежни. Те идат по причина на ограниченията, в които човешкият дух изпада. Щом слезе в материята, човешкият дух се ограничава.
Щом се ограничи, щом изгуби
свободата
си, духът започва да страда.
Тези страдания са наречени "мирови страдания, мирова скръб". Духът схваща живота на земята като скръб, като страдание, от което не може лесно да се освободи. Връщане назад няма. Какво му предстои? – Да работи, да учи, да мисли, докато намери начин да се освободи от ограничителните условия на материята.
към беседата >>
20.
Ще оздравее момчето ми
,
НБ
, София, 27.11.1927г.,
Бащата трябва да даде
свобода
на сина си, но да му каже, че трябва да учи.
Държавата се разсипа, и всичко около нея изчезва. Защо се разсипа държавата? Защото момчето й умря. Държавата уморява всички добри, разумни младежи, които й служат, но тя трябва да плати за тях. Хората трябва да се превъзпитат в духа на новото, ако искат да имат добри държави, добри държавници, добри граждани.
Бащата трябва да даде
свобода
на сина си, но да му каже, че трябва да учи.
При това, и той не трябва да се заробва за сина си. Когато отива на училище, синът не трябва да иска пари от баща си, но да остави на него, той сам, доброволно, да го поддържа. Когато синът свърши учението си, бащата не трябва да очаква на него; ако синът доброволно пожелае да гледа баща си, това е друг въпрос. Това са максими, правила на новия морал, на новия живот, към който всички хора се стремят. Христос казва: „Нито в Израиля не съм намерил толкова вяра." Вярата е необходима на човека, като условие за растене.
към беседата >>
21.
Вероятности и възможности
,
ООК
, София, 30.11.1927г.,
Тази
свобода
ви е необходима, за да можете да възприемете Божественото благословение, Божествените дарби.
Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен. И тъй, като ученици всички трябва да бъдете свободни по ум, по сърце, да схващате нещата правилно. Щом влезете в класа, оставете вашите стари схващания вън. Като излезете от класа, пак можете да ги вземете. Обаче докато сте в Школата, вие трябва да бъдете свободни като банкери.
Тази
свобода
ви е необходима, за да можете да възприемете Божественото благословение, Божествените дарби.
Те се дават само на готовите. Пейте за Господа, а не за себе си! Работете за Господа, а не за себе си! Бъдете готови, че като се намерите пред вратата на рая и ви накарат да пеете, да останат доволни от вас.
към беседата >>
22.
Седем кошници
,
НБ
, София, 4.12.1927г.,
Тогава брат на брата ще даде пълна
свобода
и свещено ще зачита неговите мисли и чувства.
Отнемете всичкото жито, спорът и недоразуменията отново ще се явят. Кое е по-хубаво: да спорят хората помежду си, но да живеят, отколкото да не спорят и да умират? За предпочитане е да спорят, но да живеят. За предпочитане е хората да имат различни възгледи за живота, но да мислят, отколкото всички да кажат: „Едно стадо, един пастир" – и да престанат да мислят. Ще дойде ден, когато всички хора ще имат един възглед за живота, но те ще събудят Божественото съзнание в себе си.
Тогава брат на брата ще даде пълна
свобода
и свещено ще зачита неговите мисли и чувства.
Всеки ще изисква от другия плодове от неговия живот. Само при това положение може да се говори за разбиране между хората. Всеки трябва да прониква в същината на нещата, а не в тяхната външна форма, и от тях да вади свои заключения. Ако гледате на нещата само от външната страна, вие ще дойдете до ред криви заключения. Запример, не може да се нарече неморален човек онзи, който е извършил никаква неморална постъпка.
към беседата >>
Казвате: Нали човек трябва да има
свобода
?
Това не е никакъв морал. Ти ще бъдеш по човешки отстъпчив, като заек. Достатъчно е да се тропне някъде, и заекът е готов да бяга, да отстъпва. Няма по-отстъпчиво животно в света от заека. Като дойде някой до него, той веднага отстъпва, бяга, никому не се противи.
Казвате: Нали човек трябва да има
свобода
?
Истинската свобода на човека седи в неговата отстъпчивост. И вълкът, и лъвът, и мечката, както и всички останали животни, трябва да бъдат отстъпчиви. Какъв е резултатът, когато животните не отстъпват? Те плащат с живота си. Нима мечката, която не отстъпва, не плаща с живота си?
към беседата >>
Истинската
свобода
на човека седи в неговата отстъпчивост.
Ти ще бъдеш по човешки отстъпчив, като заек. Достатъчно е да се тропне някъде, и заекът е готов да бяга, да отстъпва. Няма по-отстъпчиво животно в света от заека. Като дойде някой до него, той веднага отстъпва, бяга, никому не се противи. Казвате: Нали човек трябва да има свобода?
Истинската
свобода
на човека седи в неговата отстъпчивост.
И вълкът, и лъвът, и мечката, както и всички останали животни, трябва да бъдат отстъпчиви. Какъв е резултатът, когато животните не отстъпват? Те плащат с живота си. Нима мечката, която не отстъпва, не плаща с живота си? Нима вълкът, който не отстъпва, не плаща с живота си?
към беседата >>
23.
Време и вечност
,
ООК
, София, 14.12.1927г.,
Вечността пък подразбира вътрешна
свобода
.
Този е един от трудноразрешимите въпроси. Всеки счита, че не е живял още както трябва, че времето му е отишло напразно. Наистина, човек трябва да мисли за времето, да го цени, но той трябва правилно да го използва за придобиване на положителни знания. Това знание е във връзка с времето. Въпреки това времето подразбира ограничения.
Вечността пък подразбира вътрешна
свобода
.
Следователно свободен човек е само онзи, който живее във вечността. Време без ограничение се нарича вечност. Времето пък е вечност с ограничение. – Така определят окултистите времето и вечността. Някои философи определят времето като интервали от вечността.
към беседата >>
Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на
свобода
.
Ето защо учениците на окултните школи от древни времена досега, са употребявали от половин до един час време за размишление, за медитиране, за да се свържат с разумни същества от невидимия свят. Какво нещо е медитация? – Размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека, и по този начин го свързват с по-висок, по-възвишен свят от този, в който се движи. Като медитира, човек първо трябва да се спре върху своите добри страни, а после върху лошите с цел сам да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание.
Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на
свобода
.
Докато не се стабилизирате във възгледите си, вие всякога ще се поддавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си. Кой каквото ви каже, вие ще се чудите как да разберете това. – Щом се колебаете за нещо, щом не можете да го разберете, това показва, че е станало прекъсване на съзнанието ви. Прекъсването на съзнанието може да се представи с права линия, която в началото и накрая е надебелена, а в средата – тънка. На това се основава графологията.
към беседата >>
Докато не се стабилизирате във възгледите си, вие всякога ще се поддавате на хората, ще се колебаете, ще губите
свободата
си.
Какво нещо е медитация? – Размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека, и по този начин го свързват с по-висок, по-възвишен свят от този, в който се движи. Като медитира, човек първо трябва да се спре върху своите добри страни, а после върху лошите с цел сам да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на свобода.
Докато не се стабилизирате във възгледите си, вие всякога ще се поддавате на хората, ще се колебаете, ще губите
свободата
си.
Кой каквото ви каже, вие ще се чудите как да разберете това. – Щом се колебаете за нещо, щом не можете да го разберете, това показва, че е станало прекъсване на съзнанието ви. Прекъсването на съзнанието може да се представи с права линия, която в началото и накрая е надебелена, а в средата – тънка. На това се основава графологията. Когато някой се колебае, когато губи самостоятелността си, почеркът му се изменя: линиите стават тънки, несигурни.
към беседата >>
24.
Естествена среда
,
МОК
, София, 18.12.1927г.,
Всички хора говорят за
свобода
, но въпреки това се ограничават едни други и всеки сам се ограничава.
Всички хора говорят за
свобода
, но въпреки това се ограничават едни други и всеки сам се ограничава.
Видни хора, професори, учители, проповедници, като излязат да говорят, стесняват се, чувстват се ограничени. Трябва да мине известно време, докато се освободят. Една от причините за ограниченията и стеснението на хората е страхът. Всеки се страхува да не изгуби ценното, което носи в себе си. Генерал и полковник обикалят позициите във време на сражение.
към беседата >>
25.
Благото на човека
,
ООК
, София, 21.12.1927г.,
Той дава
свобода
на всички същества, позволява им да правят каквото искат, но не съизволява в техните дела.
Между търговците се явява гонение, недоволство. За да се избегнат тия лоши последствия, човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Бога, без никакво съмнение. Той трябва да се освободи абсолютно от съмнението, което се поражда в неговия умствен свят. Много от страданията на съвременните хора се дължат на това, че искат да живеят, както те разбират, а при това да заставят Бога да върши туй, което им понася. – Свещено нещо е Бог!
Той дава
свобода
на всички същества, позволява им да правят каквото искат, но не съизволява в техните дела.
Той знае обаче как действат законите. Той знае, че всяка крива постъпка носи свои лоши последствия, които се трупат върху онзи, който я направил. Кое е по-хубаво тогава: да живеете за Бога или за себе си; да се радвате или да страдате; да бъдете богати с вяра и любов, или да сте сиромаси? За да живее добре, човек трябва да различава нещата. Какъвто предмет да изучава, той трябва да се ръководи от закона на различаването, да следи в себе си как се отразява даден предмет върху него.
към беседата >>
26.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате света през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост; сърцата ви да бъдат винаги радостни и весели, а умовете ви – чисти и свободни, да носите и на другите хора от своята радост, от своята чистота и
свобода
.
Една вечер, срещу Юрданов ден, той пъхнал главата си през железата на един от прозорците и чакал до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска от Бога една крина злато. Като видял, че небето се отваря, в бързината, вместо да поиска една крина, пълна със злато, той казал: Господи, дай ми глава, голяма като крина! Каквото пожелал, това станало: главата му се увеличила, станала голяма като крина, но не могла да излезе през решетката. Казвам: голямата глава представя човешката лакомия – лакомия за богатства, за знания, за слава. Сега, и вие се обърнете към Господа и пожелайте от Него да ви даде за новата година от изобилието на своята Любов и Мъдрост.
Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате света през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост; сърцата ви да бъдат винаги радостни и весели, а умовете ви – чисти и свободни, да носите и на другите хора от своята радост, от своята чистота и
свобода
.
към беседата >>
27.
Реалното в човека
,
МОК
, София, 1.1.1928г.,
Вратата на ада ще се отвори и той ще излезе вън, на
свобода
и простор.
Ако животът не е в състояние да изправи погрешките на хората, да превърне злото в добро и въглена в диамант, сам по себе си той няма смисъл. Вечният живот носи светлина, топлина и сила за човешките души. Като знаете това, стремете се към онзи живот, който внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото. Само при това положение кармата ще се превърне в дихарма, въгленът – в диамант, злото – в добро. При това положение човек няма да остане в ада.
Вратата на ада ще се отвори и той ще излезе вън, на
свобода
и простор.
Само така човек съзнава, че е дошъл на земята да изпълни Божията воля, в кръга на своите възможности и знания. Много хора четат Достоевски, възхищават се от него, искат да бъдат като него. Това е невъзможно. Един е Достоевски, един е Толстой, един е Христос. Нещата не се повтарят.
към беседата >>
28.
Форми на съзнанието
,
ООК
, София, 4.1.1928г.,
Всички тия форми на религията искат
свобода
, а въпреки това си служат със закона на насилието.
Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън навсякъде, стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите – с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини. Следователно, религията е изопачена форма на любовта; военщината е изопачена форма на мъдростта; капитализмът, който представя кръвообращението в човека, е изопачена форма на истината; социализмът е изопачена форма на правдата.
Всички тия форми на религията искат
свобода
, а въпреки това си служат със закона на насилието.
И клерикалът ще те обеси; и милитаристът ще те обеси; и капиталистът ще те обеси; и социалистът ще те обеси. Защо? – Защото всички са деца на една майка. Те си приличат, понеже една майка ги е родила. И след всичко това един ще се хвали, че е клерикал, друг – милитарист, трети – капиталист, четвърти – социалист. Това са учения, които не могат да оправят света.
към беседата >>
" Тъй щото, ако и за в бъдеще продължават да се прилагат четирите вида учения, в света ще продължава да съществува кастовата система, която не допринася никаква
свобода
, никакъв простор между хората.
Всички тия учения дадоха ли образец, по който хората да живеят в хармония помежду си? Никой не пожертва нещо от себе си, с което да внесе мир в света. Кой господар днес ще бъде доволен, ако види, че слугите му го управляват? Като погледне на слугата си, господарят казва: "Слуга е това!
" Тъй щото, ако и за в бъдеще продължават да се прилагат четирите вида учения, в света ще продължава да съществува кастовата система, която не допринася никаква
свобода
, никакъв простор между хората.
Учениците на новото учение трябва да имат определена форма, определен начин на живеене. Човек сам създава формите. Запример клерикализмът, милитаризмът, капитализмът и социализмът са човешки учения. Тези учения не са създадени от Бога, но от хората. В природата не съществува никакъв клерикализъм, никакъв милитаризъм, никакъв капитализъм, никакъв социализъм.
към беседата >>
Обаче като постъпва по Божествения закон, човек не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта и ще говори или за живота, или за любовта; той не може да бъде милитарист, но ще бъде човек на мъдростта, ще говори за знанието, за силата; той не може да бъде капиталист, но ще бъде човек на истината и ще говори за
свободата
, за простора: той няма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на истината, което строи, което създава нещата; и най-после, който постъпва по Божествения закон, той не може да бъде социалист, но ще бъде човек на правдата.
И те като хората се различават едни от други. Някой кон запример обича да хапе, да рита, а друг не върши това. Тези учения, за които ви говоря, са допринесли нещо за развитието на човечеството. Те са помагала в човешкия живот. Наистина, когато постъпва по човешки, човек ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист.
Обаче като постъпва по Божествения закон, човек не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта и ще говори или за живота, или за любовта; той не може да бъде милитарист, но ще бъде човек на мъдростта, ще говори за знанието, за силата; той не може да бъде капиталист, но ще бъде човек на истината и ще говори за
свободата
, за простора: той няма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на истината, което строи, което създава нещата; и най-после, който постъпва по Божествения закон, той не може да бъде социалист, но ще бъде човек на правдата.
Истинският човек трябва да бъде човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме. Следователно, всеки ден човек може да минава през едно от тия четири състояния. Някой казва: "Без пари в живота не може." Този човек е капиталист.
към беседата >>
Истинският човек трябва да бъде човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда
свободата
и определя посоката, към която първите два принципа се движат.
Някой кон запример обича да хапе, да рита, а друг не върши това. Тези учения, за които ви говоря, са допринесли нещо за развитието на човечеството. Те са помагала в човешкия живот. Наистина, когато постъпва по човешки, човек ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Обаче като постъпва по Божествения закон, човек не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта и ще говори или за живота, или за любовта; той не може да бъде милитарист, но ще бъде човек на мъдростта, ще говори за знанието, за силата; той не може да бъде капиталист, но ще бъде човек на истината и ще говори за свободата, за простора: той няма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на истината, което строи, което създава нещата; и най-после, който постъпва по Божествения закон, той не може да бъде социалист, но ще бъде човек на правдата.
Истинският човек трябва да бъде човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда
свободата
и определя посоката, към която първите два принципа се движат.
И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме. Следователно, всеки ден човек може да минава през едно от тия четири състояния. Някой казва: "Без пари в живота не може." Този човек е капиталист. Друг казва: "Човек не може сам да живее, все трябва да има един другар." Този човек е социалист.
към беседата >>
29.
Жлебът
,
НБ
, София, 8.1.1928г.,
След 80-дневния пост на този ирландец, Англия се изпълни с ангели, със светли и разумни същества, които издъно разклатиха умовете на англичаните, като им казаха: „Или ще дадете
свобода
на ирландците, или ще понесете последствията на вашето упорство." Англичаните са умни хора.
Чрез храната човек може да трансформира енергиите си, но тъй, както днес се храни, той може само да се спъне. Например, преследват някой човек за идеите му, затварят го и му казват: Ако не се откажеш от идеите си, ще те оставим да умреш гладен. Силният, който разбира дълбокия смисъл на яденето, ще каже: Гладен ще умра, но от идеите си не се отказвам. И наистина, този човек издържа пред глада. С 80-дневен пост един ирландец направи това, което Гладстон с волята си не можа да направи.
След 80-дневния пост на този ирландец, Англия се изпълни с ангели, със светли и разумни същества, които издъно разклатиха умовете на англичаните, като им казаха: „Или ще дадете
свобода
на ирландците, или ще понесете последствията на вашето упорство." Англичаните са умни хора.
Като разбраха този закон, те веднага отстъпиха и дадоха свобода на Ирландия. Който не разбира тия неща, той ги обяснява по свой начин, обаче, това показва, че разумни закони действат в света. Животът се управлява от ред закони, които човек трябва да спазва, за да може да извърви своя определен път. Един руснак разправяше една своя интересна опитност. Една вечер, срещу Рождество, няколко души се събрали на гости в едно семейство, да си хапнат и пийнат.
към беседата >>
Като разбраха този закон, те веднага отстъпиха и дадоха
свобода
на Ирландия.
Например, преследват някой човек за идеите му, затварят го и му казват: Ако не се откажеш от идеите си, ще те оставим да умреш гладен. Силният, който разбира дълбокия смисъл на яденето, ще каже: Гладен ще умра, но от идеите си не се отказвам. И наистина, този човек издържа пред глада. С 80-дневен пост един ирландец направи това, което Гладстон с волята си не можа да направи. След 80-дневния пост на този ирландец, Англия се изпълни с ангели, със светли и разумни същества, които издъно разклатиха умовете на англичаните, като им казаха: „Или ще дадете свобода на ирландците, или ще понесете последствията на вашето упорство." Англичаните са умни хора.
Като разбраха този закон, те веднага отстъпиха и дадоха
свобода
на Ирландия.
Който не разбира тия неща, той ги обяснява по свой начин, обаче, това показва, че разумни закони действат в света. Животът се управлява от ред закони, които човек трябва да спазва, за да може да извърви своя определен път. Един руснак разправяше една своя интересна опитност. Една вечер, срещу Рождество, няколко души се събрали на гости в едно семейство, да си хапнат и пийнат. След яденето, попели, поразговорили се малко, но пропуснали определения час за прибиране по домовете си.
към беседата >>
Това подразбира истинска
свобода
.
За да пипне някой любовта, ръцете му трябва да бъдат абсолютно чисти, да не остане нещо от тях върху нейната дреха. Обикнеш ли някой човек, не го пипай. Обикнеш ли някой човек, кажи му онази истина, която да му донесе светлина и да го направи свободен! Дай му парче от онзи хляб, който може да го нахрани. По-нататък нищо не му говори.
Това подразбира истинска
свобода
.
А тъй, да нахраним само човека и да го заставим да мисли като нас, това не е обич. Да обичаш човека, това не значи, че той трябва да има ум, сърце и душа като твоите и да мисли като тебе. Няма два еднакви момента в природата; няма двама еднакви хора в света, които да мислят, чувстват и действат по един и същ начин. Ако два еднакви момента се срещнат в природата, те непременно ще нарушат нейната хармония. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.
към беседата >>
В това седи
свободата
на хората.
А тъй, да нахраним само човека и да го заставим да мисли като нас, това не е обич. Да обичаш човека, това не значи, че той трябва да има ум, сърце и душа като твоите и да мисли като тебе. Няма два еднакви момента в природата; няма двама еднакви хора в света, които да мислят, чувстват и действат по един и същ начин. Ако два еднакви момента се срещнат в природата, те непременно ще нарушат нейната хармония. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.
В това седи
свободата
на хората.
Що е свобода, и какво изисква свободата? Свободата подразбира, всеки човек да се проявява така, както се подтиква отвътре. И при този вътрешен подтик, свободата изисква от човека придобиване на любовта, мъдростта и истината. Няма по-голямо нещастие за човека от това, за момент само да зърне любовта и после да я изгуби. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да срещне онзи, който го обича, и той да отвори за момент само очите си пред него, да пролее няколко сълзи, и след това отново да ги затвори.
към беседата >>
Що е
свобода
, и какво изисква
свободата
?
Да обичаш човека, това не значи, че той трябва да има ум, сърце и душа като твоите и да мисли като тебе. Няма два еднакви момента в природата; няма двама еднакви хора в света, които да мислят, чувстват и действат по един и същ начин. Ако два еднакви момента се срещнат в природата, те непременно ще нарушат нейната хармония. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно. В това седи свободата на хората.
Що е
свобода
, и какво изисква
свободата
?
Свободата подразбира, всеки човек да се проявява така, както се подтиква отвътре. И при този вътрешен подтик, свободата изисква от човека придобиване на любовта, мъдростта и истината. Няма по-голямо нещастие за човека от това, за момент само да зърне любовта и после да я изгуби. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да срещне онзи, който го обича, и той да отвори за момент само очите си пред него, да пролее няколко сълзи, и след това отново да ги затвори. Какъв смисъл има в затворените очи?
към беседата >>
Свободата
подразбира, всеки човек да се проявява така, както се подтиква отвътре.
Няма два еднакви момента в природата; няма двама еднакви хора в света, които да мислят, чувстват и действат по един и същ начин. Ако два еднакви момента се срещнат в природата, те непременно ще нарушат нейната хармония. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно. В това седи свободата на хората. Що е свобода, и какво изисква свободата?
Свободата
подразбира, всеки човек да се проявява така, както се подтиква отвътре.
И при този вътрешен подтик, свободата изисква от човека придобиване на любовта, мъдростта и истината. Няма по-голямо нещастие за човека от това, за момент само да зърне любовта и после да я изгуби. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да срещне онзи, който го обича, и той да отвори за момент само очите си пред него, да пролее няколко сълзи, и след това отново да ги затвори. Какъв смисъл има в затворените очи? Щастието на грешните хора седи в затворените очи, а на праведните – в отворените.
към беседата >>
И при този вътрешен подтик,
свободата
изисква от човека придобиване на любовта, мъдростта и истината.
Ако два еднакви момента се срещнат в природата, те непременно ще нарушат нейната хармония. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно. В това седи свободата на хората. Що е свобода, и какво изисква свободата? Свободата подразбира, всеки човек да се проявява така, както се подтиква отвътре.
И при този вътрешен подтик,
свободата
изисква от човека придобиване на любовта, мъдростта и истината.
Няма по-голямо нещастие за човека от това, за момент само да зърне любовта и после да я изгуби. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да срещне онзи, който го обича, и той да отвори за момент само очите си пред него, да пролее няколко сълзи, и след това отново да ги затвори. Какъв смисъл има в затворените очи? Щастието на грешните хора седи в затворените очи, а на праведните – в отворените. В живота очите ни всякога трябва да бъдат отворени.
към беседата >>
По този начин вие ще добиете
свободата
, която търсите.
Посейте семето и го оставете само да расте. Помогнете на извора да си пробие път и го оставете свободен. По-нататък той сам ще проправи пътя си. Следователно, оставете Божественото във вас само да се развива. Не пречете на развитието му.
По този начин вие ще добиете
свободата
, която търсите.
към беседата >>
30.
Разумно ограничение
,
МОК
, София, 8.1.1928г.,
И обратно: не всяка
свобода
е истинска.
Отде произлиза думата „ограничение“? – От граница. Всъщност, не всяка граница е ограничение. Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение. Значи бреговете са граници, без да я ограничават.
И обратно: не всяка
свобода
е истинска.
Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намери за добре, това не подразбира свобода. Свободата е разумен, съзнателен акт. От гледище на свободата, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е. определена форма. Като говорим за ограниченията, добре е човек да се наблюдава, да види на какви външни и вътрешни ограничения се натъква.
към беседата >>
Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намери за добре, това не подразбира
свобода
.
– От граница. Всъщност, не всяка граница е ограничение. Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение. Значи бреговете са граници, без да я ограничават. И обратно: не всяка свобода е истинска.
Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намери за добре, това не подразбира
свобода
.
Свободата е разумен, съзнателен акт. От гледище на свободата, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е. определена форма. Като говорим за ограниченията, добре е човек да се наблюдава, да види на какви външни и вътрешни ограничения се натъква. Когато мислите на човека имат земен характер, той навежда главата си повече надолу, към земята.
към беседата >>
Свободата
е разумен, съзнателен акт.
Всъщност, не всяка граница е ограничение. Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение. Значи бреговете са граници, без да я ограничават. И обратно: не всяка свобода е истинска. Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намери за добре, това не подразбира свобода.
Свободата
е разумен, съзнателен акт.
От гледище на свободата, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е. определена форма. Като говорим за ограниченията, добре е човек да се наблюдава, да види на какви външни и вътрешни ограничения се натъква. Когато мислите на човека имат земен характер, той навежда главата си повече надолу, към земята. Колкото по-тежки стават мислите му, толкова повече натежнява главата.
към беседата >>
От гледище на
свободата
, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е.
Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение. Значи бреговете са граници, без да я ограничават. И обратно: не всяка свобода е истинска. Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намери за добре, това не подразбира свобода. Свободата е разумен, съзнателен акт.
От гледище на
свободата
, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е.
определена форма. Като говорим за ограниченията, добре е човек да се наблюдава, да види на какви външни и вътрешни ограничения се натъква. Когато мислите на човека имат земен характер, той навежда главата си повече надолу, към земята. Колкото по-тежки стават мислите му, толкова повече натежнява главата. Тази е причината, дето понякога човек подпира главата си с ръце.
към беседата >>
Направлението на човешката мисъл към центъра на земята или към центъра на слънцето дава
свобода
на човешките действия, или ги ограничава.
Като говорим за ограниченията, добре е човек да се наблюдава, да види на какви външни и вътрешни ограничения се натъква. Когато мислите на човека имат земен характер, той навежда главата си повече надолу, към земята. Колкото по-тежки стават мислите му, толкова повече натежнява главата. Тази е причината, дето понякога човек подпира главата си с ръце. Когато главата натежнее, това показва, че човек се движи в гъста материя.
Направлението на човешката мисъл към центъра на земята или към центъра на слънцето дава
свобода
на човешките действия, или ги ограничава.
Като говорим за ограниченията, имаме предвид разумния човек, който лесно се справя с тях. Той разбира смисъла и важността на нещата и знае кога трябва сам да се ограничава и кога – не. Запример, един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма. Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава баница. Очите, стомахът му силно желаят баницата.
към беседата >>
31.
Заветът
,
НБ
, София, 15.1.1928г.,
Нека и едните, и другите, да ме оставят на
свобода
и да уважат моите идеи.
Каква полза от това, че първите не вярват в Бога, а вторите вярват? Ще срещнете безверници, които колят говедата, овцете и ги ядат; ще срещнете и вярващи, които правят същото. Ще кажете, че по-добре е за вола, да го заколи и изяде вярващ човек, отколкото безверник. Вие казвате това, но я запитайте вола, какво е неговото мнение по този въпрос. Волът ще отговори: Аз бих желал никой да не пипа кожата ми – нито религиозните, нито материалистите.
Нека и едните, и другите, да ме оставят на
свобода
и да уважат моите идеи.
Казвате за някой човек, че е материалист. Питам: вие какви сте? – Ние сме религиозни, набожни, вярваме в Бога. – Вярвате в Бога, но колите вола по същия начин, както и материалистите, които не вярват в Бога. При това, религиозните знаят, че Бог е казал: „Не убивай!
към беседата >>
32.
Малки и големи придобивки
,
ООК
, София, 18.1.1928г.,
Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на
свобода
.” –,, Ще влизаш ли пак в стомната ми?
Един дявол често влизал в стомната с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си. Светията забелязал това и винаги преглеждал стомната, да не би дяволът да е влязъл вътре. Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята стомна. Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в стомната. Един ден светията запечатал добре стомната, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят.
Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на
свобода
.” –,, Ще влизаш ли пак в стомната ми?
” – ,,Не, повече няма да влизам.” Следователно ако искате да се освободите от дявола, накарайте го да работи. Той пак ще ви посещава, но всякога по различни начини. Какво представя дяволът? Дяволът символизира същество, което има за цел да спъва хората в развитието им. Такова е неговото разбиране.
към беседата >>
За развитието си човек се нуждае от вътрешна
свобода
.
Всички го оправят и все неоправен остава. Роди се дете в някой дом. Всички се заемат да го възпитават, учен човек да излезе от него. В това седи първата погрешка. Турете детето в правия път и ще видите, че всичко, каквото е вложено в него, ще се прояви.
За развитието си човек се нуждае от вътрешна
свобода
.
Детето познава слабостите на родителите си и щом забележи, че искат да му се наложат, в него веднага се явява обратна реакция и то започва да им се противопоставя. Когато детето порасне, стане голяма дъщеря или голям син, то започва да критикува родителите си. Дъщерята казва на майка си:,,Добър е баща ми, но възгледите му не са прави.” Щом дъщерята разбере това, бащата не може вече да й влияе. И да е прав бащата, всичко е свършено вече. Сега остава животът да влияе на тази дъщеря.
към беседата >>
Ти го остави на вътрешната
свобода
, тури го в правия път, и ония заложби, които има, ще се развият.
(втори вариант)
Сега ние казваме: "Да оправим света." Сега ние искаме да оправим света. Роди се едно дете, искаш да го възпиташ. Ето първата погрешка. Искаш да го направиш учен. Ти не можеш да го направиш учен.
Ти го остави на вътрешната
свобода
, тури го в правия път, и ония заложби, които има, ще се развият.
Туй дете, което излязло от тебе, познава всичките ти слабости. Щом усети, че ти искаш да му се наложиш, веднага се заражда обратната енергия, иска да ти противодейства. Дъщерята ще каже на майката: "Мене ми се струва, че баща ми е много добър човек, но неговите възгледи не са така добри." Значи дъщерята критикува, тя е недоволна от бащата. Бащата в този момент не може да влияе на дъщерята, всичко е свършено. Какво ще стане тогава?
към втори вариант >>
33.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
Това значи
свобода
.
И сега може да се направи заем, но как? Америка ще даде заема на Англия, която ще задържи известна комисионна. Англия ще го даде на България, която също ще задържи известна комисионна. Кое е по-добре за България: да получи заема направо от Америка, или посредствено? Следователно, между Бога и човешката душа не трябва да застава никакъв човек, никакъв посредник.
Това значи
свобода
.
Обаче, ако някой пожелае, да вземе със себе си даден човек, той трябва да го постави или наляво, или надясно от себе си, но по никой начин пред себе си. При това, ако е жена, трябва да я постави от лявата си страна; ако е мъж – от дясната си страна. Едно трябва да знаете: вие сте дошли на земята да вършите волята Божия. Който върши волята Божия, той може да разчита на помощта на всички добри и разумни същества. Който не върши волята Божия, той не може да разчита на ничия помощ.
към беседата >>
34.
Синове на възкресението
,
НБ
, София, 29.1.1928г.,
Слязъл на земята и започнал да живее като свиня: ходил от гора в гора, лягал, ставал, ял, каквото намирал из горите, радвал се на
свободата
си, докато един ден се сдружил с една другарка и се оженил за нея.
Това става не само с мъжа в дома, но и с жена му, и с децата му. Сега ще приведа един разказ, чийто дълбок смисъл трябва да се разбере от всички. Един от индийските богове се отегчил да живее на небето, между боговете, и пожелал да слезе на земята, да види, как живеят хората. Като решил да дойде на земята, предложили му да си избере, каквато форма хареса, и в нея да се въплъти. Той започнал да наблюдава многобройните форми, в които животът на земята се проявява, и най-после се спрял върху тази на свинята.
Слязъл на земята и започнал да живее като свиня: ходил от гора в гора, лягал, ставал, ял, каквото намирал из горите, радвал се на
свободата
си, докато един ден се сдружил с една другарка и се оженил за нея.
Наскоро му се родили малки прасенца, и той се почувствувал доволен, щастлив от положението си като баща и съпруг. Година след година минавали, но той не помислял да се върне обратно на небето. Другарите му се затъжили за него и пратили посланици да го викат. Те му казали: Слушай, приятелю, твоята шега се продължи повече, отколкото трябва. Ти реши да слезеш за малко време на земята, а ето, толкова години вече изминаха и не мислиш да се връщаш.
към беседата >>
Те имат
свобода
, или да се върнат отново на земята, или да останат да живеят в дома си.
Да възкръсне човек, значи да се свърже с Бога. Тази връзка се очаква от всички хора. Тя не може да стане изведнъж. Без нея, обаче, не може да се влезе в Вечния живот. Които са завършили своето развитие, те са направили вече тази връзка.
Те имат
свобода
, или да се върнат отново на земята, или да останат да живеят в дома си.
Един ден, когато хората разберат този закон, те ще влязат да живеят при Бога и ще бъдат щастливи. Днес хората са нещастни по причина на това, че са далеч от своя дом. Затова именно, те се съмняват в Бога и се запитват, обича ли ги Бог, или не. Щом се съмняват в Първата Причина, те се съмняват и в своите ближни. Те казват: Ако еди-кой си ни обичаше, той нямаше да постъпи с нас така.
към беседата >>
35.
Състояния на материята
,
ООК
, София, 2.2.1928г.,
И след големи страдания най-после тази жертва ще се върне в пътя, който носи живот, светлина и
свобода
.
Много противници на Божественото учение чакат вън от Школата, да пипнат някоя жертва в ръката си, да спечелят нещо от нея. Не е лесно да станеш жертва на някого. Това значи, да попаднеш в ръце на хора, които ще те ограбят. – Какво ще ограбят? –Ще ограбят сърцето ти, ума ти, ще поробят душата ти и ще те изхвърлят на пътя като парцал.
И след големи страдания най-после тази жертва ще се върне в пътя, който носи живот, светлина и
свобода
.
Божественото учение обаче няма жертви и не иска жертви. Там има само служители. Казано е в Писанието: ,, Няма човек в света, който да е оставил майка и баща заради мене, да не е получил стократно." Не е имало случай в аналите на човечеството да служи човек на Бога и да не му се е въздало стократно. Обаче служи ли на човека, не е било случай да не му се отнеме стократно. От човека зависи кой път да избере и като избере един или друг път, как да използува благата, които му се дават.
към беседата >>
36.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
Всичко имало славейчето в този кафез, но
свобода
нямало.
Псалмопевецът казва: „По правда си ме наскърбил." Аз казвам: По любов си ме наскърбил. Когато човекът на безлюбието наказва, казвам: Божията Любов не допуща кривите линии. Ще приведа един малък разказ, за изяснение на тази идея. Един светски господин уловил в гората едно хубаво славейче и го турил в кафез, да му пее. Всяка сутрин той му турял вода, храна, наглеждал го, радвал му се.
Всичко имало славейчето в този кафез, но
свобода
нямало.
Един ден, в ръцете на този господин попаднала Библията и Евангелието, и той започнал редовно да ги чете. Под влияние на тази книга, той се обърнал към Бога и започнал да размишлява върху главните принципи, които се съдържали в нея. Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от свободата, която му е дадена от Бога. Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон.
към беседата >>
Като размишлявал върху Истината, която носи
свобода
, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от
свободата
, която му е дадена от Бога.
Един светски господин уловил в гората едно хубаво славейче и го турил в кафез, да му пее. Всяка сутрин той му турял вода, храна, наглеждал го, радвал му се. Всичко имало славейчето в този кафез, но свобода нямало. Един ден, в ръцете на този господин попаднала Библията и Евангелието, и той започнал редовно да ги чете. Под влияние на тази книга, той се обърнал към Бога и започнал да размишлява върху главните принципи, които се съдържали в нея.
Като размишлявал върху Истината, която носи
свобода
, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от
свободата
, която му е дадена от Бога.
Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон. Взел кафеза в ръцете си, изнесъл го навън, закачил го на един гвоздей и го отворил. В това време, една сълза се търкулила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от свобода и простор. Бъди щастливо от този момент и радвай се на свободата, която ти е дадена.
към беседата >>
Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на
свобода
.
Всяка сутрин той му турял вода, храна, наглеждал го, радвал му се. Всичко имало славейчето в този кафез, но свобода нямало. Един ден, в ръцете на този господин попаднала Библията и Евангелието, и той започнал редовно да ги чете. Под влияние на тази книга, той се обърнал към Бога и започнал да размишлява върху главните принципи, които се съдържали в нея. Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от свободата, която му е дадена от Бога.
Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на
свобода
.
Понеже свободата на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон. Взел кафеза в ръцете си, изнесъл го навън, закачил го на един гвоздей и го отворил. В това време, една сълза се търкулила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от свобода и простор. Бъди щастливо от този момент и радвай се на свободата, която ти е дадена. Като видяло кафеза отворен, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода.
към беседата >>
Понеже
свободата
на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон.
Всичко имало славейчето в този кафез, но свобода нямало. Един ден, в ръцете на този господин попаднала Библията и Евангелието, и той започнал редовно да ги чете. Под влияние на тази книга, той се обърнал към Бога и започнал да размишлява върху главните принципи, които се съдържали в нея. Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от свободата, която му е дадена от Бога. Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на свобода.
Понеже
свободата
на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон.
Взел кафеза в ръцете си, изнесъл го навън, закачил го на един гвоздей и го отворил. В това време, една сълза се търкулила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от свобода и простор. Бъди щастливо от този момент и радвай се на свободата, която ти е дадена. Като видяло кафеза отворен, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода. След два-три деня славейчето дошло пак при своя господар, но с другарка.
към беседата >>
В това време, една сълза се търкулила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от
свобода
и простор.
Под влияние на тази книга, той се обърнал към Бога и започнал да размишлява върху главните принципи, които се съдържали в нея. Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от свободата, която му е дадена от Бога. Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон. Взел кафеза в ръцете си, изнесъл го навън, закачил го на един гвоздей и го отворил.
В това време, една сълза се търкулила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от
свобода
и простор.
Бъди щастливо от този момент и радвай се на свободата, която ти е дадена. Като видяло кафеза отворен, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода. След два-три деня славейчето дошло пак при своя господар, но с другарка. Влезли в кафеза и там прекарали нощта. На сутринта пак напуснали кафеза.
към беседата >>
Бъди щастливо от този момент и радвай се на
свободата
, която ти е дадена.
Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от свободата, която му е дадена от Бога. Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон. Взел кафеза в ръцете си, изнесъл го навън, закачил го на един гвоздей и го отворил. В това време, една сълза се търкулила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от свобода и простор.
Бъди щастливо от този момент и радвай се на
свободата
, която ти е дадена.
Като видяло кафеза отворен, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода. След два-три деня славейчето дошло пак при своя господар, но с другарка. Влезли в кафеза и там прекарали нощта. На сутринта пак напуснали кафеза. На другата вечер славеят пак влязъл в кафеза на господаря си.
към беседата >>
Като видяло кафеза отворен, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на
свобода
.
Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон. Взел кафеза в ръцете си, изнесъл го навън, закачил го на един гвоздей и го отворил. В това време, една сълза се търкулила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от свобода и простор. Бъди щастливо от този момент и радвай се на свободата, която ти е дадена.
Като видяло кафеза отворен, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на
свобода
.
След два-три деня славейчето дошло пак при своя господар, но с другарка. Влезли в кафеза и там прекарали нощта. На сутринта пак напуснали кафеза. На другата вечер славеят пак влязъл в кафеза на господаря си. С това той искал да му каже: Понеже ти ме обичаш, аз ще дохождам всяка вечер с другарката си, да ти пея, а сутрин ще излизам в гората на свобода.
към беседата >>
С това той искал да му каже: Понеже ти ме обичаш, аз ще дохождам всяка вечер с другарката си, да ти пея, а сутрин ще излизам в гората на
свобода
.
Като видяло кафеза отворен, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода. След два-три деня славейчето дошло пак при своя господар, но с другарка. Влезли в кафеза и там прекарали нощта. На сутринта пак напуснали кафеза. На другата вечер славеят пак влязъл в кафеза на господаря си.
С това той искал да му каже: Понеже ти ме обичаш, аз ще дохождам всяка вечер с другарката си, да ти пея, а сутрин ще излизам в гората на
свобода
.
Питам: не можете ли и вие, като този светски господин, да отворите кафезите със своите стари възгледи и да ги пуснете в гората на свобода? Не можете ли и вие, като този славей, който обичал господаря си, да идвате всяка вечер, да му пеете, а сутрин да излизате на свобода? Тъй щото, не унищожавайте своя кафез, но закачете го на стената, да седи там отворен, за да може в него всеки певец свободно да влиза и да излиза. Ако славеят можа правилно да разреши своя въпрос, не можете ли и вие да разрешите своя, по същия начин? Доволен от господаря си, славеят решил, всяка вечер да дохожда в кафеза – да пее, да изкаже благодарността си от него.
към беседата >>
Питам: не можете ли и вие, като този светски господин, да отворите кафезите със своите стари възгледи и да ги пуснете в гората на
свобода
?
След два-три деня славейчето дошло пак при своя господар, но с другарка. Влезли в кафеза и там прекарали нощта. На сутринта пак напуснали кафеза. На другата вечер славеят пак влязъл в кафеза на господаря си. С това той искал да му каже: Понеже ти ме обичаш, аз ще дохождам всяка вечер с другарката си, да ти пея, а сутрин ще излизам в гората на свобода.
Питам: не можете ли и вие, като този светски господин, да отворите кафезите със своите стари възгледи и да ги пуснете в гората на
свобода
?
Не можете ли и вие, като този славей, който обичал господаря си, да идвате всяка вечер, да му пеете, а сутрин да излизате на свобода? Тъй щото, не унищожавайте своя кафез, но закачете го на стената, да седи там отворен, за да може в него всеки певец свободно да влиза и да излиза. Ако славеят можа правилно да разреши своя въпрос, не можете ли и вие да разрешите своя, по същия начин? Доволен от господаря си, славеят решил, всяка вечер да дохожда в кафеза – да пее, да изкаже благодарността си от него. При това разрешение и славеят, и господарят му останали доволни.
към беседата >>
Не можете ли и вие, като този славей, който обичал господаря си, да идвате всяка вечер, да му пеете, а сутрин да излизате на
свобода
?
Влезли в кафеза и там прекарали нощта. На сутринта пак напуснали кафеза. На другата вечер славеят пак влязъл в кафеза на господаря си. С това той искал да му каже: Понеже ти ме обичаш, аз ще дохождам всяка вечер с другарката си, да ти пея, а сутрин ще излизам в гората на свобода. Питам: не можете ли и вие, като този светски господин, да отворите кафезите със своите стари възгледи и да ги пуснете в гората на свобода?
Не можете ли и вие, като този славей, който обичал господаря си, да идвате всяка вечер, да му пеете, а сутрин да излизате на
свобода
?
Тъй щото, не унищожавайте своя кафез, но закачете го на стената, да седи там отворен, за да може в него всеки певец свободно да влиза и да излиза. Ако славеят можа правилно да разреши своя въпрос, не можете ли и вие да разрешите своя, по същия начин? Доволен от господаря си, славеят решил, всяка вечер да дохожда в кафеза – да пее, да изкаже благодарността си от него. При това разрешение и славеят, и господарят му останали доволни. „Изново." Вие трябва да започнете живота си изново.
към беседата >>
Свободата
е нещо относително.
Значи, любов може да съществува само между две разумни същества, на които съзнанията представят двете точки на правата линия. От правите линии на техните съзнания ще се образуват две успоредни прави. При тази паралелност на правите, не може да става никакво стълкновение. Ако искате да дадете право на някой човек, оставете го да върви паралелно с вас, не спущайте към него никакви тангенти, никакви криви линии. Това значи, да оставите човека свободен.
Свободата
е нещо относително.
Който не разбира Божиите закони, както и законите на своята душа, нито той може да бъде свободен, нито на другите може да даде свобода. За да бъде свободен, той трябва да има ясна представа за Първата Причина, а след това и за себе си. Това не подразбира, че човек трябва да обхване нещата със своя ум. Човек може да обхване с ума си само тия ниша, които разбира. Хората не разбират Бога, защото искат да Го обхванат с ума си.
към беседата >>
Който не разбира Божиите закони, както и законите на своята душа, нито той може да бъде свободен, нито на другите може да даде
свобода
.
От правите линии на техните съзнания ще се образуват две успоредни прави. При тази паралелност на правите, не може да става никакво стълкновение. Ако искате да дадете право на някой човек, оставете го да върви паралелно с вас, не спущайте към него никакви тангенти, никакви криви линии. Това значи, да оставите човека свободен. Свободата е нещо относително.
Който не разбира Божиите закони, както и законите на своята душа, нито той може да бъде свободен, нито на другите може да даде
свобода
.
За да бъде свободен, той трябва да има ясна представа за Първата Причина, а след това и за себе си. Това не подразбира, че човек трябва да обхване нещата със своя ум. Човек може да обхване с ума си само тия ниша, които разбира. Хората не разбират Бога, защото искат да Го обхванат с ума си. Те не Го разбират, защото му дават форма, подобна на тяхната.
към беседата >>
Благородството на човека се заключава в това, да покаже на брата си пътя към
свободата
, към знанието и радостта.
Така не може да се живее. Това не е новото в света. Новото седи в Божественото. То изисква, между хората да се създадат искрени отношения, които да почиват на истината, а не на лъжата. Престъпление е да живееш с човека, а да поддържаш в ума си мисълта – да го ухапеш някъде, да го изнасилиш, или да смутиш духа му.
Благородството на човека се заключава в това, да покаже на брата си пътя към
свободата
, към знанието и радостта.
Намери ли веднъж този път, той ще бъде силен, здрав и богат. Всеки човек, в когото Божественото се е събудило, може да покаже на хората пътя към забогатяване; но те разбират друго богатство. Божественият човек, обаче, не се спира пред външното богатство. Той знае, че това богатство е причина за всички нещастия в света. Сегашното богатство е богатство на неправда, на насилие; властта, която цари по целия свят, е власт на насилие; управляващите в света си служат повече с неправда и насилие.
към беседата >>
37.
Двете точки
,
ООК
, София, 7.3.1928г.,
Ако искаш за себе си
свобода
, трябва да помислиш за
свободата
и на другите хора.
Той трябва да се гневи така, че да не съгрешава. Ще кажете: „Щом е така, ние трябва да бъдем кротки.” – Не, светът не се нуждае от кротки хора. Разумни хора са нужни на света, а не кротки. Едно трябва да знаете: каквото човек желае за себе си, това трябва да даде и на другите. Ако искаш за себе си правда, правдини, и на другите трябва да дадеш правдини.
Ако искаш за себе си
свобода
, трябва да помислиш за
свободата
и на другите хора.
Божественото е еднакво при- ложимо за всички живи същества според степента на тяхното развитие. Например отдето и да мине водата, тя на всички дава: и на растения, и на животни, и на хора. Тя напоява, освежава и съживява. Тя дава на всички живи същества, според колкото те могат да възприемат.
към беседата >>
38.
Баща си и майка си
,
НБ
, София, 11.3.1928г.,
Целта на природата е
свободата
на човешката душа.
Какъвто строй и да дойде днес, той не може да бъде идеален. Преди всичко, хората трябва да бъдат свободни. Ако хората се стремят към богатство, те трябва да знаят, че всички не могат да бъдат богати. Всички хора не могат да бъдат и сиромаси. Целта на природата не е да направи хората богати, нито пък да ги направи сиромаси.
Целта на природата е
свободата
на човешката душа.
За да бъде свободен, човек трябва да разбира законите на живота, както и тия на разумната природа. В света има разумни сиромаси, има и неразумни сиромаси; има разумни богати хора, има и неразумни богати. Ние имаме пред вид разумните богати и разумните сиромаси, които са дошли в света да работят, а не да критикуват, защо светът е създаден така, а не иначе. Колкото и да критикуват, нищо няма да постигнат. Когато Шопенхауер казва, че в света съществува една зла воля, какво се постига с това?
към беседата >>
Всички говорят за любов към отечеството, за
свобода
на народите, но как ще дойде тази любов, отде ще дойде тази
свобода
- и те не знаят.
Приложете тези закони и ще видите, че те ще внесат известно подобрение в живота ви. Когато Христос е казал на богатия да продаде имането си, с това Той искал да го застави да влезе в отношение с хората, да се обмени, да създаде връзка с тях. Това може да се постигне с двата психологически закона – почит към майката и бащата и любов към ближния. Тези два закона трябва да се осмислят и приложат в живота. Това са истини, които досега не са приложени, както трябва, вследствие на което в съвременната култура те се явяват в нова фаза.
Всички говорят за любов към отечеството, за
свобода
на народите, но как ще дойде тази любов, отде ще дойде тази
свобода
- и те не знаят.
Всички говорят за равенство и за свобода, но отде ще дойдат това равенство и тази свобода? Докато човек не почита баща си и майка си, никаква свобода и равенство не може да придобие. Докато човек е гладен, докато не се е нахранил, за никаква свобода и равенство не може да се говори. Всички говорят за „папото." Важен е въпросът за храненето, т. е. за хляба специално.
към беседата >>
Всички говорят за равенство и за
свобода
, но отде ще дойдат това равенство и тази
свобода
?
Когато Христос е казал на богатия да продаде имането си, с това Той искал да го застави да влезе в отношение с хората, да се обмени, да създаде връзка с тях. Това може да се постигне с двата психологически закона – почит към майката и бащата и любов към ближния. Тези два закона трябва да се осмислят и приложат в живота. Това са истини, които досега не са приложени, както трябва, вследствие на което в съвременната култура те се явяват в нова фаза. Всички говорят за любов към отечеството, за свобода на народите, но как ще дойде тази любов, отде ще дойде тази свобода - и те не знаят.
Всички говорят за равенство и за
свобода
, но отде ще дойдат това равенство и тази
свобода
?
Докато човек не почита баща си и майка си, никаква свобода и равенство не може да придобие. Докато човек е гладен, докато не се е нахранил, за никаква свобода и равенство не може да се говори. Всички говорят за „папото." Важен е въпросът за храненето, т. е. за хляба специално. Въпросът за хляба не е само външен, физически или материален, но той още е вътрешен духовен въпрос.
към беседата >>
Докато човек не почита баща си и майка си, никаква
свобода
и равенство не може да придобие.
Това може да се постигне с двата психологически закона – почит към майката и бащата и любов към ближния. Тези два закона трябва да се осмислят и приложат в живота. Това са истини, които досега не са приложени, както трябва, вследствие на което в съвременната култура те се явяват в нова фаза. Всички говорят за любов към отечеството, за свобода на народите, но как ще дойде тази любов, отде ще дойде тази свобода - и те не знаят. Всички говорят за равенство и за свобода, но отде ще дойдат това равенство и тази свобода?
Докато човек не почита баща си и майка си, никаква
свобода
и равенство не може да придобие.
Докато човек е гладен, докато не се е нахранил, за никаква свобода и равенство не може да се говори. Всички говорят за „папото." Важен е въпросът за храненето, т. е. за хляба специално. Въпросът за хляба не е само външен, физически или материален, но той още е вътрешен духовен въпрос. Съвременните хора носят в себе си голямо богатство, и при това богатство не знаят, какво да правят: вайкат се, плашат се, че ще умрат и всичко ще изгубят.
към беседата >>
Докато човек е гладен, докато не се е нахранил, за никаква
свобода
и равенство не може да се говори.
Тези два закона трябва да се осмислят и приложат в живота. Това са истини, които досега не са приложени, както трябва, вследствие на което в съвременната култура те се явяват в нова фаза. Всички говорят за любов към отечеството, за свобода на народите, но как ще дойде тази любов, отде ще дойде тази свобода - и те не знаят. Всички говорят за равенство и за свобода, но отде ще дойдат това равенство и тази свобода? Докато човек не почита баща си и майка си, никаква свобода и равенство не може да придобие.
Докато човек е гладен, докато не се е нахранил, за никаква
свобода
и равенство не може да се говори.
Всички говорят за „папото." Важен е въпросът за храненето, т. е. за хляба специално. Въпросът за хляба не е само външен, физически или материален, но той още е вътрешен духовен въпрос. Съвременните хора носят в себе си голямо богатство, и при това богатство не знаят, какво да правят: вайкат се, плашат се, че ще умрат и всичко ще изгубят. – Жалко е, че те съзнателно оставят тялото си да умре, да се разпръсне по четирите краища на света.
към беседата >>
39.
Живата наука
,
ООК
, София, 14.3.1928г.,
Свободата
изисква едно нещо от човека: като я придобие, да знае как да я пази.
Понеже е минал и през скръбта, и през радостта, той вече мисли, разсъждава за причините, които са създали скръбта и радостта му. Ако при тези разсъждения човек може да намери причината за радостите и скърбите в живота, той е попаднал в правата посока на своята мисъл. Това значи права мисъл. А който мисли право, той е свободен. Всички хора искат да бъдат свободни.
Свободата
изисква едно нещо от човека: като я придобие, да знае как да я пази.
Свободният човек контролира всички свои удове. Деятелността на неговите удове се намира под контрола на разумната му воля. Докато краката, ръцете на човека са под контрола на неговата воля, той е свободен да ходи; докато мозъкът, нервната му система са под контрола на неговата воля, той е свободен да мисли. Свободният човек е господар на своите действия, но не и на ония, които стават вън от него, в природата. Вървите из една планинска пътека.
към беседата >>
Въпреки това, най-голямата
свобода
, която е дадена на човека, е
свободата
да се моли, когато иска и както иска.
Когато трябва да се молят, те играят, а когато трябва да играят, те се молят. Хората са разместили нещата в своя живот, вследствие на което са объркали работите си. Някой казва, че не иска да се моли. Молитвата не се прави насила. Привилегия е за човека да се моли.
Въпреки това, най-голямата
свобода
, която е дадена на човека, е
свободата
да се моли, когато иска и както иска.
Свободен човек е онзи, който се моли. Човек, който не се моли, и общество, което не се моли, са осъдени на израждане. Да се молиш, това значи да си в положението на царски син: седиш спокоен, от никого не- смущаван, размишляваш за Великия, за небето, за напредналите същества, с които влизаш във връзка. Така ще се създаде прииждане на сили от Бога до човека, при което той ще забрави низшето, земното, ще се повдигне по-високо от обикновеното си положение. Ще кажете, че това са фантазии.
към беседата >>
Като не съзнавате това, вие се стремите към външна
свобода
.
Използвайте и най-малкото знание, което ви е дадено, без да го складирате. Вие го складирате, туряте го в хамбарите си, а след това сте недоволни. Щом дойде недоволството, усещате се ограничени, като че отвън някой ви ограничава. Ограничението е вътрешен процес. Вътрешно никой никого не може да ограничи.
Като не съзнавате това, вие се стремите към външна
свобода
.
Едно трябва да знаете: свободата, била външна или вътрешна, е свързана с чистотата – чисти мисли, чувства и действия. Нямате ли тази чистота в себе си, и да ви се даде свобода, в скоро време ще я загубите. Ако искаш да те почитат, и ти трябва да почиташ; ако искаш де те любят, и ти трябва да любиш. Разумност се иска от човека. Давайте всекиму толкова, колкото той може да възприема и обработва.
към беседата >>
Едно трябва да знаете:
свободата
, била външна или вътрешна, е свързана с чистотата – чисти мисли, чувства и действия.
Вие го складирате, туряте го в хамбарите си, а след това сте недоволни. Щом дойде недоволството, усещате се ограничени, като че отвън някой ви ограничава. Ограничението е вътрешен процес. Вътрешно никой никого не може да ограничи. Като не съзнавате това, вие се стремите към външна свобода.
Едно трябва да знаете:
свободата
, била външна или вътрешна, е свързана с чистотата – чисти мисли, чувства и действия.
Нямате ли тази чистота в себе си, и да ви се даде свобода, в скоро време ще я загубите. Ако искаш да те почитат, и ти трябва да почиташ; ако искаш де те любят, и ти трябва да любиш. Разумност се иска от човека. Давайте всекиму толкова, колкото той може да възприема и обработва. Дойдете ли до любовта, там трябва да бъдете много внимателни.
към беседата >>
Нямате ли тази чистота в себе си, и да ви се даде
свобода
, в скоро време ще я загубите.
Щом дойде недоволството, усещате се ограничени, като че отвън някой ви ограничава. Ограничението е вътрешен процес. Вътрешно никой никого не може да ограничи. Като не съзнавате това, вие се стремите към външна свобода. Едно трябва да знаете: свободата, била външна или вътрешна, е свързана с чистотата – чисти мисли, чувства и действия.
Нямате ли тази чистота в себе си, и да ви се даде
свобода
, в скоро време ще я загубите.
Ако искаш да те почитат, и ти трябва да почиташ; ако искаш де те любят, и ти трябва да любиш. Разумност се иска от човека. Давайте всекиму толкова, колкото той може да възприема и обработва. Дойдете ли до любовта, там трябва да бъдете много внимателни. Като наливате от нея в чаша, ще гледате капка да не падне на земята.
към беседата >>
40.
Сфинксът. Начало и край на нещата
,
ООК
, София, 21.3.1928г.,
Да ги изпъдя от държавата си – не мога нито според законите на Мохамед, нито според законите на турската държава; ако пък ги оставя на
свобода
, всичко ще се обърне на дембелханета“.
Разумните хора трябва да живеят в най-мъчните условия, а там, където няма мъчнотии, деца трябва да се поставят – само героите могат да издържат на най-мъчните условия в живота. Ще ви приведа един пример. Във времето на един от турските султани броят на дембелханетата в Цариград се увеличил толкова много, че взел заплашителни размери – голяма част от държавните приходи отивали за тяхната издръжка. Султанът бил благодетелен човек, но при това положение често си казвал: „Какво да правя с тия дембелханета? Те се увеличават от ден на ден.
Да ги изпъдя от държавата си – не мога нито според законите на Мохамед, нито според законите на турската държава; ако пък ги оставя на
свобода
, всичко ще се обърне на дембелханета“.
Най-накрая той се обърнал за съвет към своя пръв министър, който му казал: – Лесна работа – ще ги поставим на изпит, да видим кои от тях са истинските герои дембелханета, които заслужават да бъдат поддържани от държавата. – Как ще ги изпитаме? – Ще запалим дембелхането и ще видим кои са истинските герои. Така и направили – запалили зданието и „героите“ един по един избягали навън, само двама останали да лежат спокойно на леглата си.
към беседата >>
“; за да имаме простор, ширина,
свобода
в живота.
Други запитват: „Защо трябва да любим? “; без Любов животът не може да съществува. – „Защо трябва да бъдем мъдри? “; за да дойде Светлината. – „Защо трябва да обичаме Истината?
“; за да имаме простор, ширина,
свобода
в живота.
– „Защо трябва да обичаме Правдата? “; за да имаме равновесие. Като ви казвам тия неща, не мислете, че можете да ги придобиете в един ден. Това трябва да бъде задача в живота ви, която да се стремите от тази година нататък да реализирате; щом я реализирате, десетичната дроб 0,00009 ще се превърне в числото 90000. И тъй, числото 0,00009 нищо не означава, то е малка величина, но като го обърнете, ще получите голямото число 90000, което представлява идеал за постижение през целия живот на човека.
към беседата >>
41.
Изгревите на слънцето
,
ИБ
, София, 22.3.1928г.,
Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна
свобода
, и вашите отношения към тези закони.
Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна
свобода
, и вашите отношения към тези закони.
Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната.
към беседата >>
Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна
свобода
.
Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно. Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено.
Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна
свобода
.
Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал.
към беседата >>
Знаете ли, какво нещо е абсолютната
свобода
?
Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно. Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода.
Знаете ли, какво нещо е абсолютната
свобода
?
Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно?
към беседата >>
Без
свобода
Любовта не може да се проявява.
Ако пуснете Любовта да тече през вас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта да тече пръз нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания. Затова казвам: дайте ход на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби.
Без
свобода
Любовта не може да се проявява.
Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам - разумна обмяна на енергиите на Любовта.
към беседата >>
Няма ли
свобода
в Любовта, тя не е разумна.
Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно.
Няма ли
свобода
в Любовта, тя не е разумна.
Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам - разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях? Та казвам: всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото.
към беседата >>
42.
Служба на уравненията
,
ООК
, София, 4.4.1928г.,
Като знаете това, дайте
свобода
на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира.
Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятства, но по никой начине не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света.
Като знаете това, дайте
свобода
на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира.
Оставено само на себе си, Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си. Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той срещу тази молитва?
към беседата >>
Ще дадеш
свобода
на себе си, то само да се жертва.
(втори вариант)
Който се е опитвал да го изнуди, това е довеждало неговата катастрофа. Не може да се завла- да Божественото. Божественото трябва да го оставим свободно. Ние искаме да завладаме Божествения принцип, да го подчиним и заповядваме. Щом речеш да завладаш Божественото, ти ще пострадаш.
Ще дадеш
свобода
на себе си, то само да се жертва.
Понеже то е разумно, абсолютно разумно, то ще направи повече, отколкото ти мислиш. Сега, то е една от задачите. Някой казва: "Помоли се заради мене." Хубаво, може да се помоля, но знаете ли как може да се помоля? При един американски проповедник, наричат ги в Америка [реверънт], идва един богат човек, който се разболял, и му казва: "Искам да се помолиш на Бога, да ми продължи живота." Казва: "Какво ще се моля заради тебе? Какво добро си направил?
към втори вариант >>
43.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 9.4.1928г.,
Искам да отида горе, да се видя с моя възлюбен и с него да си поприказвам на
свобода
.
Любовта е от Бога. Щом се обичате, Бог е с вас. Той ще оправи работите ви, ще уреди всички въпроси. След това старата жена продължила: Дано по-скоро ме освободи Бог от връзките ми на земята с мъжа и с децата ми. Дотегна ми вече да живея при тези условия!
Искам да отида горе, да се видя с моя възлюбен и с него да си поприказвам на
свобода
.
Казвам: всички хора, учени и прости, богати и бедни, ще се намерят в положението на тази стара жена и ще кажат, че всичко в живота им е дотегнало и час по-скоро искат да отидат при онзи, когото обичат. Следователно, човек не може да се отрече от това, което е вложено в него. Кое е вложено в човека? Любовната връзка. При тази връзка той изпитва разширяване в душата си и вяра, че може да направи всичко, каквото желае.
към беседата >>
44.
Възпитание на удовете / Самовъзпитание на удовете
,
ООК
, София, 11.4.1928г.,
Ако човек е живял правилно на земята, ще дойде ден, когато ще отворят вратата на този затвор и ще го пуснат на
свобода
.
Някоя майка се безпокои за децата си, да не се разболявят, да не умрат и с това разваля зрението си. По този начин тя създава лоши образи, които се отпечатват в съзнанието й. Що е смъртта? Смъртта може да се представи в два образа: излизане от затвора и влизане в затвора. Животът на човека не е нищо друго, освен затваряне на духа в материята.
Ако човек е живял правилно на земята, ще дойде ден, когато ще отворят вратата на този затвор и ще го пуснат на
свобода
.
Това наричат хората смърт, но за умрелия това е освобождаване. Има случаи, когато някой човек, след като е живял на земята в затвор– в затвора на плътта, пак умира, т. е. влиза в затвора на смъртта. Този човек не се освобождава, но още повече се затваря. Той плаче, и близките му плачат; те казват за него, че го затворили в черната земя.
към беседата >>
45.
По-драгоценен
,
НБ
, София, 15.4.1928г.,
Знанието носи
свобода
, а невежеството – робство.
Оттук можем да извадим друго заключение, а именно: смъртта може да се задоволи само с живота. Значи, само животът може да нахрани и укроти смъртта. Дето има живот, смъртта не уморява хората. Това са ред противоречия, които съществуват в живота. За да се разрешат тези противоречия, нужно е знание.
Знанието носи
свобода
, а невежеството – робство.
И тъй, първата храна, с която човек трябва да започне, за да прояви живота, това е любовта. Това значи да се пробуди висшето, т.е. Божественото съзнание в човека, или тъй нареченото будическото тяло на човека. Досега Божественото е спало, но трябва да се пробуди. То се е намирало в такова състояние, в каквото се е намирало яйцето, преди да се постави под квачката.
към беседата >>
46.
За съдба дойдох
,
НБ
, София, 22.4.1928г.,
Това става по вътрешна
свобода
.
Засега между народите може да се постави, ако не напълно идеален, поне сносен живот. Идеалният живот ще дойде за в бъдеще. Всички, които ме слушат, трябва да пожелаят да дадат пример на сносен живот и да не чакат спасението да дойде отвън. Всеки човек трябва да работи усилено с мисълта си. И ако всеки човек е един от десетте мъдреци на Навуходоносор, щом се обърне към Бога и Го попита, какво трябва да прави, ще получи отговор.
Това става по вътрешна
свобода
.
Всеки човек, който е дошъл до новата област на живота, трябва да бъде едно възвишено, Божествено дете. Той ще бъде, в широк смисъл на думата, "човек", освободен от своя вътрешен егоизъм, със съзнание, че може да обича, може да мисли. Само такъв човек може да приложи правилно всичко, което му е дадено. Той може да прави погрешки, но никой няма да го съди за тях. Погрешки правят и учените хора, погрешки правят и разумните хора, погрешки са правили и светиите, но злото не е там.
към беседата >>
47.
Който се отмята
,
НБ
, София, 29.4.1928г.,
Важният въпрос е: човек да живее, според своята вътрешна
свобода
, без да се съмнява в постъпките на другите хора.
Аз искам, вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в живота и да дойдете до истинската радост. Питам: какъв смисъл има радостта на пияницата, че спечелил пари, за да пие? Като се опие, той ще се скара с този-онзи, ще се сбие, ще пукнат някъде главата му, ще я превържат и на другия ден ще минава за герой. Какво геройство има в това? И това е позволено на човека, но нищо не го ползва.
Важният въпрос е: човек да живее, според своята вътрешна
свобода
, без да се съмнява в постъпките на другите хора.
Съвременните хора са много подозрителни. Погледне ли ви някой човек, един-два пъти, вие веднага сте готови да се усъмните, да се обидите. Какво от това, че ви погледнал? Ако вие сте силен човек и някой ви поглежда, той иска да проникне, где се крие силата ви. Ако сте добродетелен човек и някой ви поглежда, той иска да проникне, где се крие добродетелта у вас и т.н.
към беседата >>
Всеки човек се стреми към
свобода
, но въпреки това, не я придобива. Защо?
Щом човек се отметне от тази идея, животът му се обезсмисля и той става слаб. Мисли ли човек, че той е една клетка от Божествения организъм, на всичко трябва да се радва. Като погледне към звездите, към слънцето, към растенията, към животните, към камъните – на всичко трябва да се радва, понеже всичко има един и същ произход. Всичко е произлязло от Бога. „Истината ще ви направи свободни".
Всеки човек се стреми към
свобода
, но въпреки това, не я придобива. Защо?
– Стремежът му е неправилен. Човек трябва да се стреми, с цялото си същество, към великата Истина. Придобие ли нея, свободата ще дойде. Как ще се придобие Истината? – Като се приложи Христовото учение.
към беседата >>
Придобие ли нея,
свободата
ще дойде.
Всичко е произлязло от Бога. „Истината ще ви направи свободни". Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това, не я придобива. Защо? – Стремежът му е неправилен. Човек трябва да се стреми, с цялото си същество, към великата Истина.
Придобие ли нея,
свободата
ще дойде.
Как ще се придобие Истината? – Като се приложи Христовото учение. Всички сте християни – приложете Христовото учение. Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа и на вашия дух! Приложите ли Любовта Христова, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века" – ще бъдат верни и истинни.
към беседата >>
Скончанието на века подразбира – край на старите възгледи на човечеството и – начало на нова ера – на светлина и любов; край на насилието и начало на мир и
свобода
; край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.
Всички сте християни – приложете Христовото учение. Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа и на вашия дух! Приложите ли Любовта Христова, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века" – ще бъдат верни и истинни. Сега започва скончанието на века. Всички хора живеят вече в скончанието на века.
Скончанието на века подразбира – край на старите възгледи на човечеството и – начало на нова ера – на светлина и любов; край на насилието и начало на мир и
свобода
; край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.
към беседата >>
48.
Добри и лоши условия
,
ООК
, София, 2.5.1928г.,
Във взаимните си отношения прилагайте
свободата
.
Оттук може да се извади обратно заключение: Който не изпълнява волята Божия, не само, че желанията му няма да се реализират, но каквото има, ще му се отнеме. Какво по-голямо страдание от това, да желаеш едно благо, да ти го покажат и да не ти го дадат? Какво по-голямо страдание от това, да ти дадат благото, което желаеш, и да не можеш да го използваш? Като ученици, вие трябва взаимно да си помагате, а не да си противодействате. Отвън светът може да ви противодейства, но не и вие.
Във взаимните си отношения прилагайте
свободата
.
Някой иска да се изкаже. Оставете го свободен. – „Ама не говори умни работи.“ – Оставете го свободен. Той сам ще разбере дали е говорил умно, или не. Ако го изслушате спокойно, вие ще научите от него един урок.
към беседата >>
Чиста мисъл –
свобода
от всякакви заблуждения, и благородно сърце – без никакви човешки ограничения – това се иска от ученика.
Обаче с тях заедно той приел и проказата. Ученикът на новото учение трябва да върви по пътя на своя Учител. Този път изключва користолюбието. От ученика се иска абсолютно безкористие. Не е въпрос до дребнавостите на нещата, но до великите принципи, които съставят основата на живота.
Чиста мисъл –
свобода
от всякакви заблуждения, и благородно сърце – без никакви човешки ограничения – това се иска от ученика.
Външно може да има известна дисхармония, но вътрешно, между ума и сърцето на човека, трябва да има единство, хармония. Съмнението може да дойде отвън, но вие не трябва да го пускате вътре. Външното съмнение е опит на същества вън от вас, които искат да ви спънат в пътя. Те ви нашепват, че пътят, по който вървите, не води в Царството Божие. – Защо?
към беседата >>
49.
Двете посоки
,
МОК
, София, 4.5.1928г.,
На умиращия се дава
свобода
на избор, сам да определи начина на заминаването си за онзи свят.
Лесно се казва това, но мъчно се умира, т.е. мъчно се влиза в пределите на смъртта. На границата са поставени 10 врати за минаване. Човек трябва да знае през коя врата да мине, т.е. по кой начин да слезе в пределите на смъртта.
На умиращия се дава
свобода
на избор, сам да определи начина на заминаването си за онзи свят.
Всеки се стреми да избере най-лекия начин на умиране. Първата врата представя най-лекия начин, а десетата – най-мъчния. Същото става и със здравия. Когато дойде до крайния предел на живота, здравият се намира на границата на възкресението, дето му се представят 10 врати, т.е. десет начина за възкресение.
към беседата >>
50.
Глас от града
,
НБ
, София, 6.5.1928г.,
Докато всички живеем в това цяло, еднакво ще познаваме Божия закон, еднакво ще изпълняваме Неговата воля и в резултат на това, всички ще живеем в закона на
свободата
.
Понеже българите са малко своенравни, този параход иде, като велик техен Учител, да ги поразтърси малко. Когато те Го послушат и изправят живота си, земята ще се олегне и ще се възстанови първоначалния ред и порядък. Земетресението е закон, който възстановява хармонията в света, уравновесява противодействащите сили на земята. Когато всеки човек, поотделно, се обърне към Господа с всичкия си ум и с всичкото си сърце, и когато всички народи, поотделно, се обърнат към Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум, и когато, най-после, цялото човечество се обърне към Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила, тогава и земетресенията ще престанат. Всички хора, всички народи съставляват едно цяло.
Докато всички живеем в това цяло, еднакво ще познаваме Божия закон, еднакво ще изпълняваме Неговата воля и в резултат на това, всички ще живеем в закона на
свободата
.
В закона на цялото, всеки човек, всеки народ ще има възможност да се прояви отделно, като човек, като народ и да реализира всички красиви копнежи на своята душа, от незапомнени времена на битието. Който иска да има дом, ще има; който иска да има другари, ще има; каквото пожелае, ще го придобие; при това, всичко ще бъде направено от най-фина материя – нито ще се разваля, нито ще се изцапва и т.н. Ще кажете: „Това са приказки от 1001 нощ." – Не, това не са приказки. Това нещо може да стане, още този момент, но всички ще трябва да напуснете телата си и да излезете навън. Ако преди 2-3 години бяха казали на чирпанлии и пловдивчани, всички да излязат вън и да отправят една обща молитва към Бога, не биха послушали; нямаше да излязат.
към беседата >>
51.
Създаване на нови органи
,
ООК
, София, 9.5.1928г.,
Той знае само, че трябва да излезе вън, на
свобода
, при нови условия.
Когато пилето се развива правилно в яйцето, квачката отвън още чува неговия глас. Щом чуе този глас, тя започва да следи кога пиленцето ще излезе от яйцето. Следователно грижите на квачката към пиленцето в яйцето представляват външни, благоприятни условия, които приближават човека към Бога. Дали тия условия са материални или духовни, това зависи от нуждите на човека. Докато е в черупката на яйцето, човек още не познава външния свят, не знае какво го очаква.
Той знае само, че трябва да излезе вън, на
свобода
, при нови условия.
Мнозина мислят, че познават външния свят, обаче всяка промяна на условията показва доколко те разбират този свят и доколко са ограничени. За пример, силната буря е в състояние да измени възгледите на хората. Те започват да бягат, не знаят какво да правят. Те мислят, че светът ще се свърши. Светът ще се свърши за размътените яйца, но не и за живите, току-що излюпени пиленца.
към беседата >>
А чиновникът, от своя страна, трябва да има
свобода
и разположение да услужи на приятеля си, да не го заставя да идва втори път за същата работа.
Постъпката ви ще се определи от постъпката към приятеля ви. Ако сте услужили на приятеля си, ще услужите и на този, когото не обичате. Ако сте отказали на приятеля си, ще откажете и на този, когото не обичате. В Любовта няма никакво лицеприятие. Щом приятелят ви е закъснял, той трябва да бъде готов да отстъпи, да не изисква никаква услуга за сметка на приятелството.
А чиновникът, от своя страна, трябва да има
свобода
и разположение да услужи на приятеля си, да не го заставя да идва втори път за същата работа.
Изобщо, свободата трябва да бъде основа на Любовта. И тъй, Божественото начало у човека го заставя да се стреми към новия живот, който е живот на пълна хармония. За да дойде до този живот, човек трябва усилено да работи върху себе си, да развива онези органи, посредством които може да влезе във връзка с висшите светове. Религиозните хора ще кажат, че вярват в Бога, че се молят по няколко пъти на ден. – Това още не е достатъчно.
към беседата >>
Изобщо,
свободата
трябва да бъде основа на Любовта.
Ако сте услужили на приятеля си, ще услужите и на този, когото не обичате. Ако сте отказали на приятеля си, ще откажете и на този, когото не обичате. В Любовта няма никакво лицеприятие. Щом приятелят ви е закъснял, той трябва да бъде готов да отстъпи, да не изисква никаква услуга за сметка на приятелството. А чиновникът, от своя страна, трябва да има свобода и разположение да услужи на приятеля си, да не го заставя да идва втори път за същата работа.
Изобщо,
свободата
трябва да бъде основа на Любовта.
И тъй, Божественото начало у човека го заставя да се стреми към новия живот, който е живот на пълна хармония. За да дойде до този живот, човек трябва усилено да работи върху себе си, да развива онези органи, посредством които може да влезе във връзка с висшите светове. Религиозните хора ще кажат, че вярват в Бога, че се молят по няколко пъти на ден. – Това още не е достатъчно. Ако такъв религиозен човек отиде на онзи свят, веднага ще го запитат колко бедни е нахранил на земята, на колко бедни вдовици е помогнал, на колко хора е услужил безвъзмездно.
към беседата >>
– Не, така човек не може да придобие
свободата
си.
Така светът не се поправя. Какво правят хората, когато искат да се освободят от тормоза на някой човек? Те ще го поканят у дома си, ще го нагостят и напоят добре и като се напие, ще го набият. Боят може да бъде толкова силен, че да умъртви човека. Какво гостоприемство е това, което може да коства живота на човек?
– Не, така човек не може да придобие
свободата
си.
Който иска да бъде свободен, той трябва да се свърже с Първата Причина на нещата. В дипломацията, когато оказват почести и услуги на някой човек, това показва, че му готвят капан. Доброто не се заключава нито в даване пари на човека, нито в отдаване на почести, нито в подобряване условията на живота му. Цял живот бащата и майката се грижат за децата си, да ги отгледат, възпитат и образоват, и в края на краищата те пак неблагодарни остават. Истинското добро, което можете да направите на човека, е да го свържете с Първата Причина, да му покажете правия път в живота.
към беседата >>
52.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 16.5.1928г.,
Свободата
се обуславя от известни правила, от известни изисквания.
Не е важно къде и какво е следвал; важно е какво е научил. Ако знанието може да отклони човека от главната цел на живота му, по-добре да отложи придобиването на това знание за по-благоприятни времена. Да придобива някой знания, това е човешко право, което може да се отлага за благоприятни времена, когато човек може разумно да се ползва от него. Като ви наблюдавам, виждам, че някои от вас са станали много самостоятелни. Добре е човек да бъде самостоятелен, свободен, но затова са нужни известни условия.
Свободата
се обуславя от известни правила, от известни изисквания.
Ученикът е свободен пред учителя си само когато учи добре. Само добрият, светият човек е свободен от обществено мнение. Който иска да остане незасегнат от общественото мнение, той трябва да води добър и свет живот. Какво правят съвременните хора? – Те живеят лек, разпуснат живот и като се намерят в някое общество, започват да си дават мнението за този, за онзи, за разни научни въпроси – минават за учени хора.
към беседата >>
Това значи да обича човек Истината, да обича разумния живот, които носят
свобода
за човешката душа.
Така само той може да се приближи към Бога. Казано е за Бога: „Възлюбил е истината в човека“. Следователно, дойдете ли до човека, обичайте истината в него, която е вложена от Бога. Че някой постъпил неправилно, че сгрешил, не се спирайте върху това. Спирайте се върху доброто в него и вървете напред.
Това значи да обича човек Истината, да обича разумния живот, които носят
свобода
за човешката душа.
Човек не трябва да се страхува от Истината. Направи ли някаква грешка, той трябва да е готов да я изправи. Първо ще се изповяда пред Бога и после ще се заеме да я изправи. Изправяйте грешките си, а не се извинявайте за тях. Много пъти може да греши човек, но трябва да изправя грешките си.
към беседата >>
Ако Любовта посети несъвършения, тя първо му отнема
свободата
.
Да обичаш някого, това значи да го нагостиш, да задоволиш нуждите му, да му придадеш нещо. Като не знаят по какъв начин да приложат любовта си, хората се натъкват на ред нещастия и грешки. Дойде ли до приложение на Любовта, човек трябва да бъде съвършен. Само съвършеният човек може да изпълни закона на Любовта. За несъвършения човек Божията Любов носи големи разочарования и нещастия.
Ако Любовта посети несъвършения, тя първо му отнема
свободата
.
Всички хора ще се съберат около него, ще му искат нещо и като не знае как да се справи с тях, как да ги задоволи, той ще се почувства стеснен, ограничен. Един велик музикант, композитор, се разхождал един ден край морето, усамотен и задълбочен в своята музика. Една красива мома се приближила към него, прегърнала го и го целунала. – „Как смеете да ме безпокоите? Как си позволявате да нарушавате реда?
към беседата >>
53.
Растене и развитие
,
МОК
, София, 18.5.1928г.,
Ако си позволи да прави, каквото си иска, той ще носи последствията на своята неразумна
свобода
.
С това той мисли, че ще умилостиви Бога и разумните същества, които ще му се притекат на помощ. Не е позволено на човека сам да си пакости. Той трябва да се примирява с условията, да трансформира състоянията си. Човек трябва да бъде разумен в своите постъпки. Той не може да прави, каквото иска.
Ако си позволи да прави, каквото си иска, той ще носи последствията на своята неразумна
свобода
.
Някой иска да бъде поет или философ, за да се прочуе, да има уважението на всички хора. И това е възможно, но той трябва да е работил върху себе си, да му се дадат благоприятни условия. Поетът, философът, ученият, музикантът се проявяват при добри условия. Под „добри условия“ разбираме тези, при които човек може да расте и да се развива. Това значи да се прояви човек и да бъде признат от хората.
към беседата >>
54.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
- Намирам се в трудни условия на живота, помогни ми да изляза на
свобода
.
Какво се изисква за това? - Да си приготви своето вътрешно, духовно радио, с което да възприема мислите на Христа и да се разговаря с Него. Като приготвите радиото си, вие отивате при Христа, дрънкате на звънеца, и Христос ви се обажда: „Кой там? " Господи, аз съм. Какво искащ?
- Намирам се в трудни условия на живота, помогни ми да изляза на
свобода
.
От много години Те търся, едва днес Те намерих. – В какво седи твоето затруднение? – Млад съм, искам да се оженя, а не мога да намеря момата, която търся. – Тази мома, за която ти ще се ожениш, още не се е родила на земята, затова по-добре не се жени. Искаш ли друго нещо?
към беседата >>
Човек не може да добие своята
свобода
, ако не служи на Бога.
И тъй, ще знаете, че никому не е тежък кръстът – нито на богатия, нито на бедния, нито на учения, нито на простия. Човек сам прави кръста си тежък. Когато някой казва, че кръста му е тежък, то е, защото той не иска, или пък няма желание да изпълни волята Божия. Защо трябва да служим на Бога? Преди всичко Бог не се нуждае от нашето служене, но по този начин, именно, Той иска да ни направи свободни.
Човек не може да добие своята
свобода
, ако не служи на Бога.
Това е един абсолютен закон, който съществува не само между хората, но и между всички същества, в каквато степен на развитие и да се намират. Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш свободата си. Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко, и той е радостен и весел. Който го види, казва: „Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя господар, на когото няма подобен в света". Днес, ако срещнете някой човек, който не е придобил свободата си, дълго време трябва да го убеждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи.
към беседата >>
Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш
свободата
си.
Когато някой казва, че кръста му е тежък, то е, защото той не иска, или пък няма желание да изпълни волята Божия. Защо трябва да служим на Бога? Преди всичко Бог не се нуждае от нашето служене, но по този начин, именно, Той иска да ни направи свободни. Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога. Това е един абсолютен закон, който съществува не само между хората, но и между всички същества, в каквато степен на развитие и да се намират.
Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш
свободата
си.
Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко, и той е радостен и весел. Който го види, казва: „Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя господар, на когото няма подобен в света". Днес, ако срещнете някой човек, който не е придобил свободата си, дълго време трябва да го убеждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи. Той ще ви пита: „Защо е потребна молитвата, защо трябва да служа и да се подчинявам на Бога? На същото основание и аз ще ви запитам: защо да не се моли човек?
към беседата >>
Човекът на
свободата
винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко, и той е радостен и весел.
Защо трябва да служим на Бога? Преди всичко Бог не се нуждае от нашето служене, но по този начин, именно, Той иска да ни направи свободни. Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога. Това е един абсолютен закон, който съществува не само между хората, но и между всички същества, в каквато степен на развитие и да се намират. Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш свободата си.
Човекът на
свободата
винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко, и той е радостен и весел.
Който го види, казва: „Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя господар, на когото няма подобен в света". Днес, ако срещнете някой човек, който не е придобил свободата си, дълго време трябва да го убеждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи. Той ще ви пита: „Защо е потребна молитвата, защо трябва да служа и да се подчинявам на Бога? На същото основание и аз ще ви запитам: защо да не се моли човек? Защо да не служи на Бога?
към беседата >>
Днес, ако срещнете някой човек, който не е придобил
свободата
си, дълго време трябва да го убеждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи.
Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога. Това е един абсолютен закон, който съществува не само между хората, но и между всички същества, в каквато степен на развитие и да се намират. Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш свободата си. Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко, и той е радостен и весел. Който го види, казва: „Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя господар, на когото няма подобен в света".
Днес, ако срещнете някой човек, който не е придобил
свободата
си, дълго време трябва да го убеждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи.
Той ще ви пита: „Защо е потребна молитвата, защо трябва да служа и да се подчинявам на Бога? На същото основание и аз ще ви запитам: защо да не се моли човек? Защо да не служи на Бога? Същият този учен, който пита, защо трябва да се молим и служим на Бога, щом се разболее, веднага вика лекари и се моли да му помогнат. Като дойдат лекарите при него, те започват да му предписват различни лекарства, от които да взима по няколко капки на ден.
към беседата >>
55.
Плащане и прощаване
,
ООК
, София, 23.5.1928г.,
Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на
свобода
!
Те приемат човешката мисъл и ако някой иска да ги спре от известно престъпление, може да им въздейства. Един ден седя в стаята си и работя. По едно време чувам, че една муха бръмчи силно. Поглеждам по направление, откъдето идва бръмченето, и виждам един голям паяк нападнал една муха и се готви да я удуши. Ставам веднага, взимам бастуна си и приближавам до паяка.
Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на
свобода
!
Не позволявам в стаята ми да се вършат престъпления. Паякът прие мисълта ми, спря за момент, замисли се, но по стар обичай пак се хвърли върху мухата. Аз му посочих бастуна си и още по-внушително му казах: Ако не пуснеш мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вън. Паякът разбра, че работата е сериозна, веднага скъса нишката, в която мухата се беше оплела и я освободи. – Сега вече можеш да останеш в стаята ми, колкото искаш, но ще знаеш, че в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления.
към беседата >>
Хората говорят за Любов, за
свобода
, но като не знаят как да приложат Любовта при възпитанието, получават обратни резултати.
Когато Любовта посети някого, той вижда, че трябва усилено да работи върху себе си, да облагороди своя характер. Има начини за просвещаване на ума, за облагородяване на сърцето и за възпитание на волята. Като се прилагат тия начини, светът ще се подобри. И тъй, изучавайте начините на приложение на Любовта в живота. Ако Любовта би се приложила като метод при възпитанието на децата, резултатите щяха коренно да се различават от тия, които имаме сега.
Хората говорят за Любов, за
свобода
, но като не знаят как да приложат Любовта при възпитанието, получават обратни резултати.
– Защо? – Защото говорят само, без да изпълняват това, което говорят. Любовта, свободата са достояние на всички живи същества. Когато Любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: стремеж, нежност, благоговение, мекота, разсъдителност и т.н. Покрай тия качества ще се явят и някои отрицателни – страх, ревност и др.
към беседата >>
Любовта,
свободата
са достояние на всички живи същества.
И тъй, изучавайте начините на приложение на Любовта в живота. Ако Любовта би се приложила като метод при възпитанието на децата, резултатите щяха коренно да се различават от тия, които имаме сега. Хората говорят за Любов, за свобода, но като не знаят как да приложат Любовта при възпитанието, получават обратни резултати. – Защо? – Защото говорят само, без да изпълняват това, което говорят.
Любовта,
свободата
са достояние на всички живи същества.
Когато Любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: стремеж, нежност, благоговение, мекота, разсъдителност и т.н. Покрай тия качества ще се явят и някои отрицателни – страх, ревност и др. Това е в реда на нещата. Това показва, че Любовта е сила, под влиянието на която всичко расте и се развива. Щом е дошъл на земята, човек не може да бъде ангел.
към беседата >>
56.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
И доброто, и злото се допускат еднакво, като проява на абсолютния закон на
свободата
.
Той е в състояние да направи хората около себе си щастливи. Ако се запише студент в университета, той ще се остави съзнателно да го скъсат, за да помогне на професора си, който не живее добре с жена си. Ще се запознае с професора си и ще му помогне. Невъзможно е щастливият студент да бъде скъсан, но това се допуска от невидимия свят, за да се създадат отношения между професора и студента. Много начини има за създаване на отношения, но и този е един от начините, които се допускат в живота.
И доброто, и злото се допускат еднакво, като проява на абсолютния закон на
свободата
.
Който мрази злото и се страхува от него, а обича доброто, той не е щастлив човек. Докато със своя живот човек става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на земята, злото винаги ще го следва във форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания. Дали разбира причините на тези неща, не е важно. Един ден все ще ги разбере, ще престане да се подпушва. Атомите и молекулите са живи, разумни същества.
към беседата >>
57.
Втичане и изтичане
,
МОК
, София, 1.6.1928г.,
Отношенията му към тия същества определят неговата
свобода
.
Съществуват два вида отношения: съзнателни, които са във връзка със съзнанието, и несъзнателни, или механически. Бомбата, която експлодира, има несъзнателно отношение към човека; колата, която скърца, мишката, която гризе, също имат несъзнателно отношение. И човекът има съзнателно или несъзнателно отношение към по-високостоящите над себе си същества.
Отношенията му към тия същества определят неговата
свобода
.
Колкото по-съзнателни са отношенията му, толкова е по-свободен той. Несъзнателният човек се поддава лесно на чуждо влияние, на внушения. Достатъчно е да дойде при него някой човек с по-силна мисъл, за да го постави в магнетичен или хипнотичен сън и да му предаде своето желание. Като се събуди от сън, той не помни нищо, но чуждата мисъл е проникнала в подсъзнанието му и работи там до деня, в който трябва да реализира чуждото желание. Той чувства в себе си силен импулс да направи нещо и пристъпва към реализирането точно така, както му е внушено.
към беседата >>
Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човек не може да говори за
свобода
.
Той чувства в себе си силен импулс да направи нещо и пристъпва към реализирането точно така, както му е внушено. Защо върши това, сам не знае, но се поддава на своя вътрешен подтик. Човек не подозира, че мислите и чувствата му са преплетени с мислите и чувствата на други същества и при известни условия той върши това, което някога му е било внушено. След всичко това човек казва, че е свободен да прави, каквото иска, т.е. има свободна воля.
Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човек не може да говори за
свобода
.
Внушението, на което човек се поддава, иде от две страни: от тъмните сили на природата и от светлите сили. При първото внушение човек е ограничен, действа като сомнабул. За такъв човек казват, че е хипнотизиран. При второто внушение човек е свободен и постъпва съзнателно, разумно. За да не попадате под влиянието на тъмните сили в природата, вие трябва да правите опити, да съсредоточавате мисълта си, да бъдете господар на мислите и чувствата си.
към беседата >>
58.
Вечно веселие
,
НБ
, София, 3.6.1928г.,
В Божественото съзнание съществува истинска
свобода
.
Дойдат ли в хармония с нея, никакво робство, никакво сковаване не биха изпитвали. Никой човек, никое светло същество не може да се освободи от тази сила. Всички опити и усилия в това направление са останали безрезултатни. Извън Божественото съзнание народ не може да съществува; извън Божественото съзнание нито общество, нито дом, нито човек може да съществува. Извън Божественото съзнание съществува робство.
В Божественото съзнание съществува истинска
свобода
.
Всички хора, които психологически не приемат Божественото съзнание, те са извън Него, и привидно само са свободни, но нямат съответствие с другите хора. Те сами се осъждат на вечни страдания и недоволства от живота и казват: „Нас никой не ни обича; за нас никой не мисли." Възможно ли е един разумен, един любещ човек да не намери някой да го обича? Щом няма кой да го обича, това показва, че такъв човек се е откъснал от Божественото съзнание. Насила може ли да го обичат? Някой момък открадне една мома и мисли, че де може да я застави да го обикне.
към беседата >>
Не мислете, че
свободата
сега се придобива.
Причината за заблужденията, кои го създават нещастията в света, се дължат на това, че хората мислят, какво духовното може да се подчини на човешки закони. Физическото начало в човека, неговото тяло могат да се подчиняват на закони, но духовното в човека, неговият дух никога не се подчинява. Следователно, всеки човек, който е осъзнал, че неговият дух е свободен, е прав в своите разсъждения. Всеки човек, който е осъзнал, че неговата душа е свободна, е прав в своите разбирания. Такъв човек може да има вечна радост и вечно веселие в себе си.
Не мислете, че
свободата
сега се придобива.
Тя съществува като качество, като атрибут, като проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, той непременно ще бъде свободен. Щом е свободен, той ще може и да обича. Човек, който няма свобода, той не може да обича. Здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта; той ще се учи да обича, като гледа, как другите хора му прислужват.
към беседата >>
Човек, който няма
свобода
, той не може да обича.
Такъв човек може да има вечна радост и вечно веселие в себе си. Не мислете, че свободата сега се придобива. Тя съществува като качество, като атрибут, като проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, той непременно ще бъде свободен. Щом е свободен, той ще може и да обича.
Човек, който няма
свобода
, той не може да обича.
Здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта; той ще се учи да обича, като гледа, как другите хора му прислужват. Като гледа само, как близките прислужват наоколо му, той ще види, какви чудеса върши Божествената Любов. И тъй, мястото, до което са достигнали съвременните хора, е изразено в стремежа им към щастие, към радост и веселие. Днес всеки човек иска да бъде радостен, затова той трябва да се заеме с изучаване на радостта. Тя трябва да се изучава така, както се изучават растенията, които се посаждат в земята.
към беседата >>
От този ден ще започне вашата вечна радост, вашата вечна
свобода
." Направите ли връзка с такова възвишено същество, тя вече не се къса, понеже е казано в Писанието : „Привлякох ги с нишката на Любовта." Свърже ли ви Бог с тази нишка, тя никога вече не се къса.
" Като видя, че не е в затвора вече, разбра, че се намира пред реалността. Значи, докато си в затвора, това е сън; излезеш ли от затвора, това е реалност. Дойде ли някое възвишено същество при вас, оковите ви ще паднат, и за вас ще настане вечна радост. И тъй, аз поздравявам всички онези, при които е дошло едно възвишено същество и ги е бутнало да станат! На другите, до които това същество не се е докоснало, пожелавам да дойде при тях, да ги бутне и да им каже: „Станете сега!
От този ден ще започне вашата вечна радост, вашата вечна
свобода
." Направите ли връзка с такова възвишено същество, тя вече не се къса, понеже е казано в Писанието : „Привлякох ги с нишката на Любовта." Свърже ли ви Бог с тази нишка, тя никога вече не се къса.
Ако някой се опита да скъса тази нишка, главата му ще пати. Не се къса тази връзка. Държите ли връзка с Първичната Причина, Тя ще бъде на ваша страна. Този е най-важният въпрос за вас. Всички други въпроси оставете настрана!
към беседата >>
59.
Божествена светлина
,
ООК
, София, 6.6.1928г.,
Идете близо до паяжината и отправете мисълта си към паяка да пусне мухата на
свобода
.
Само по този начин светът може да се оправи. Бог ще оправи света чрез хората. И тъй, като ученици, вие трябва да започнете с малки опити. Щом чуете, че някаква муха бръмчи, вижте коя е причината за бръмченето ѝ. Разберете ли, че тя се е оплела в паяжината на някой паяк, който се готви да я удуши, веднага станете на крак.
Идете близо до паяжината и отправете мисълта си към паяка да пусне мухата на
свобода
.
Ако не ви послуша, развалете паяжината му, освободете мухата, а паякът хвърлете вън. Истинският човек се познава в малките работи. Ако човек не се трогва от страданията на мухата, на птичката, на заека, той няма да се трогва и от страданията на хората. Ако човек страда само за своите близки, че жена му умряла или дъщеря му се разболяла, това е обикновен, прозаичен живот. Да страда човек за мухата, за жабата, за птичката, за заека, за човека, това подразбира поетичен, съзнателен живот.
към беседата >>
60.
Кога ражда
,
НБ
, София, 10.6.1928г.,
Всеки човек трябва да се стреми, да роди Божественото добро, да придобие своята
свобода
.
Щом Бог обича хората, Той ще ги изпрати в света, на работа. Не е ли същото и в света? Когато момък и мома се обичат, единият от тях казва: „Или аз ще дойда да живея при тебе, или ти ще дойдеш при мене". Тогава и момата напуска майка си и баща си, и момъкът напуска майка си и баща си – двамата напускат своя дом. Не е добро положението на онзи, който остава при майка си и при баща си.
Всеки човек трябва да се стреми, да роди Божественото добро, да придобие своята
свобода
.
Не е въпросът в женитбата по форма, но това подразбира закон за сливане, за обединение на хората в едно цяло. За нас всяка форма трябва да бъде тъй свещена, както душата е свещена. Засега човекът, като форма, като физическо тяло, не е свещен. Съвременните хора са изгубили тази святост, затова, именно, всички религиозни и светски хора ще минат през голям изпит. Човек трябва да дойде до това положение, че като срещне подобния си, да вижда Божественото в него.
към беседата >>
61.
Задна стража
,
ООК
, София, 20.6.1928г.,
Изобщо, Любовта включва в себе си истина,
свобода
, щастие, живот.
Всички хора искат да бъдат обичани. – Защо? – За да получат нещо от плодовете, които зреят при Любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Ние знаем, че Любовта носи живота.
Изобщо, Любовта включва в себе си истина,
свобода
, щастие, живот.
Следователно, когато човек разбере свободата, истината, щастието и живота, той се намира вече в областта на великата Любов. Какво по-голямо щастие за човека от това да обича някого, без да го ограничава? Обичайте човека така, че той да се чувства свободен, щастлив, пълен с живот и потопен в простора на Истината. Човек може да бъде щастлив само когато е свободен. Вън от свободата никакво щастие не съществува.
към беседата >>
Следователно, когато човек разбере
свободата
, истината, щастието и живота, той се намира вече в областта на великата Любов.
– Защо? – За да получат нещо от плодовете, които зреят при Любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Ние знаем, че Любовта носи живота. Изобщо, Любовта включва в себе си истина, свобода, щастие, живот.
Следователно, когато човек разбере
свободата
, истината, щастието и живота, той се намира вече в областта на великата Любов.
Какво по-голямо щастие за човека от това да обича някого, без да го ограничава? Обичайте човека така, че той да се чувства свободен, щастлив, пълен с живот и потопен в простора на Истината. Човек може да бъде щастлив само когато е свободен. Вън от свободата никакво щастие не съществува. За да придобие щастието, човек трябва да мине през физическия свят, който неизбежно носи страдания.
към беседата >>
Вън от
свободата
никакво щастие не съществува.
Изобщо, Любовта включва в себе си истина, свобода, щастие, живот. Следователно, когато човек разбере свободата, истината, щастието и живота, той се намира вече в областта на великата Любов. Какво по-голямо щастие за човека от това да обича някого, без да го ограничава? Обичайте човека така, че той да се чувства свободен, щастлив, пълен с живот и потопен в простора на Истината. Човек може да бъде щастлив само когато е свободен.
Вън от
свободата
никакво щастие не съществува.
За да придобие щастието, човек трябва да мине през физическия свят, който неизбежно носи страдания. – „Не може ли без страдания? “ – И без страдания може, но живот без страдания е живот без опитности. В бъдеще, при други условия на живота, възможно е да няма страдания, но днес, при сегашните условия, при сегашното развитие на човека, страданията са метод, предвиден от самата природа. Един американски студент отишъл при един виден професор по философия и му казал: „Господин професоре, искам да ми препоръчате един кратък, няколкомесечен курс по философия“.
към беседата >>
Той иска да ги повдигне, да им даде знание, Мъдрост, да вложи в душите им
свобода
, Истина и живот, да ги направи щастливи.
Според новата философия на живота отношенията на хората едни към други са такива, каквито са отношенията на Бога към тях. Значи, каквото е отношението на Бога към човека, такива трябва да бъдат и неговите отношения към хората. Това подразбира нов живот, нова култура. Как ще обичаш човека, ако не го погледнеш чрез очите на Бога? Бог носи в ума и в сърцето си всички души.
Той иска да ги повдигне, да им даде знание, Мъдрост, да вложи в душите им
свобода
, Истина и живот, да ги направи щастливи.
Той държи в ръцете си всички блага, които е предвидил за хората, и чака времето да ги даде. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила! Да възлюбиш ближния си като себе си! “ Христос казва още: „Любете враговете си! “ Това са три закона, три степени, три прояви на Любовта, които се намират в известно отношение помежду си.
към беседата >>
Истината, посадена в живота като в почва, дава условия на
свободата
да покълне, да изкара своите издънки.
“ Това са три закона, три степени, три прояви на Любовта, които се намират в известно отношение помежду си. Ако не люби Бога, човек не може да люби ближния си, а още повече той не може да люби врага си. И тъй, човек първо трябва да люби Бога, после – ближния си и най-после – своя враг. Тези отношения образуват кръг, в средата на който се намира Любовта. Тя дава храна на живота.
Истината, посадена в живота като в почва, дава условия на
свободата
да покълне, да изкара своите издънки.
Който се стреми към свобода, той трябва да се бунтува в себе си, да храни свещен бунт, свещен гняв в душата си, за да разкъса връзките на старото. – Нали е казано, че кротките ще наследят земята? – Силният човек е кротък, а не слабият, мекушавият. Един проповедник, известен между своите слушатели за добър и кротък човек, чул едного да говори лоши думи за Господа. Проповедникът се приближил до него, ударил му две плесници и го повалил на земята.
към беседата >>
Който се стреми към
свобода
, той трябва да се бунтува в себе си, да храни свещен бунт, свещен гняв в душата си, за да разкъса връзките на старото.
Ако не люби Бога, човек не може да люби ближния си, а още повече той не може да люби врага си. И тъй, човек първо трябва да люби Бога, после – ближния си и най-после – своя враг. Тези отношения образуват кръг, в средата на който се намира Любовта. Тя дава храна на живота. Истината, посадена в живота като в почва, дава условия на свободата да покълне, да изкара своите издънки.
Който се стреми към
свобода
, той трябва да се бунтува в себе си, да храни свещен бунт, свещен гняв в душата си, за да разкъса връзките на старото.
– Нали е казано, че кротките ще наследят земята? – Силният човек е кротък, а не слабият, мекушавият. Един проповедник, известен между своите слушатели за добър и кротък човек, чул едного да говори лоши думи за Господа. Проповедникът се приближил до него, ударил му две плесници и го повалил на земята. – „Защо ме биеш?
към беседата >>
Човек трябва да има една свещена идея в себе си за своя Създател, Който внася в него импулс към знание, към
свобода
, към истина, към красота, към щастие.
Какво показва този случай? – Човек трябва да държи съзнанието си будно, да не се колебае във вярата си, да не говори лошо за своя Създател. Престъпи ли този закон, двете плесници ще дойдат. За да не дойдат плесниците, вие трябва да се пазите от злото. Не се борете със злото, но го избягвайте.
Човек трябва да има една свещена идея в себе си за своя Създател, Който внася в него импулс към знание, към
свобода
, към истина, към красота, към щастие.
Всичко може да критикува човек, но дойде ли до Бога, там трябва да се изпълни със свещен трепет и благоговение, със свещен идеал. По това трябва да се отличавате като ученици. И ученикът някога е бил въглен, но сега е диамант. Той е минал и минава през такова налягане, което е в състояние да превърне въглена в диамант. Ученикът се отличава по това, че може да пречупва светлината, както диаманта, вследствие на което придобива вътрешна стойност.
към беседата >>
Истината ще ви направи смели и решителни, да работите за придобиване на
свободата
си, за да се справите, от една страна с вътрешните мъчнотии в себе си, а от друга – с външните мъчнотии.
Това се отнася до първия човек, а не до сегашния. Много време е нужно на сегашния човек, за да придобие образ и подобие Божие. За него това е далечно постижение. Казано е още в Писанието: „Възлюбил е Бог Истината у човека“. Възлюбете и вие Истината, за да бъдете свободни.
Истината ще ви направи смели и решителни, да работите за придобиване на
свободата
си, за да се справите, от една страна с вътрешните мъчнотии в себе си, а от друга – с външните мъчнотии.
Придобиете ли Истината в себе си, и щастието ще дойде, т.е. щастието ще ви следва. Радвайте се, когато щастието ви следва, когато е зад вас. Ако щастието е пред вас, не се радвайте; не мислете, че сте го придобили. Хиляди години ще го гоните и няма да го стигнете.
към беседата >>
Това показва, че Истината и
свободата
трябва да бъдат винаги пред вас, пред лицето ви, а щастието – зад вас, като задна стража.
Придобиете ли Истината в себе си, и щастието ще дойде, т.е. щастието ще ви следва. Радвайте се, когато щастието ви следва, когато е зад вас. Ако щастието е пред вас, не се радвайте; не мислете, че сте го придобили. Хиляди години ще го гоните и няма да го стигнете.
Това показва, че Истината и
свободата
трябва да бъдат винаги пред вас, пред лицето ви, а щастието – зад вас, като задна стража.
По този начин щастието казва на човека: „Ако ти възлюбиш Истината и свободата, аз всякога ще те следвам, ще ти бъда задна стража. Не ги ли възлюбиш, аз нямам доверие в тебе и не мога да те следвам“. Щастието е светъл, възвишен дух, който следва само човека на Истината и на свободата. Достатъчно е един път да ви погледне този дух, за да трепти душата ви през цялата вечност. Да бъде човек щастлив, това значи Бог да го е погледнал, да му се е усмихнал.
към беседата >>
По този начин щастието казва на човека: „Ако ти възлюбиш Истината и
свободата
, аз всякога ще те следвам, ще ти бъда задна стража.
щастието ще ви следва. Радвайте се, когато щастието ви следва, когато е зад вас. Ако щастието е пред вас, не се радвайте; не мислете, че сте го придобили. Хиляди години ще го гоните и няма да го стигнете. Това показва, че Истината и свободата трябва да бъдат винаги пред вас, пред лицето ви, а щастието – зад вас, като задна стража.
По този начин щастието казва на човека: „Ако ти възлюбиш Истината и
свободата
, аз всякога ще те следвам, ще ти бъда задна стража.
Не ги ли възлюбиш, аз нямам доверие в тебе и не мога да те следвам“. Щастието е светъл, възвишен дух, който следва само човека на Истината и на свободата. Достатъчно е един път да ви погледне този дух, за да трепти душата ви през цялата вечност. Да бъде човек щастлив, това значи Бог да го е погледнал, да му се е усмихнал. Кратки са тия моменти, но ехото им се отразява във вечността.
към беседата >>
Щастието е светъл, възвишен дух, който следва само човека на Истината и на
свободата
.
Ако щастието е пред вас, не се радвайте; не мислете, че сте го придобили. Хиляди години ще го гоните и няма да го стигнете. Това показва, че Истината и свободата трябва да бъдат винаги пред вас, пред лицето ви, а щастието – зад вас, като задна стража. По този начин щастието казва на човека: „Ако ти възлюбиш Истината и свободата, аз всякога ще те следвам, ще ти бъда задна стража. Не ги ли възлюбиш, аз нямам доверие в тебе и не мога да те следвам“.
Щастието е светъл, възвишен дух, който следва само човека на Истината и на
свободата
.
Достатъчно е един път да ви погледне този дух, за да трепти душата ви през цялата вечност. Да бъде човек щастлив, това значи Бог да го е погледнал, да му се е усмихнал. Кратки са тия моменти, но ехото им се отразява във вечността. Млад или стар, всеки човек е минал през тази опитност. Пулсът на неговата душа, която трепти през цялата вечност, говори за този момент.
към беседата >>
62.
Основна идея
,
МОК
, София, 22.6.1928г.,
Те внасят в човека живот, радост, светлина и
свобода
.
И най-малката любов е в състояние да повдигне духа на човека. Дръжте в ума си идеята, че Бог е Любов, за да запазите през целия си живот по една основна идея в ума си и по едно основно чувство в сърцето си. Всяка основна идея е Божествена. Следователно, дали е малка, или голяма, не е важно. Божествените идеи са творчески.
Те внасят в човека живот, радост, светлина и
свобода
.
Божествените идеи са вечни, а човешките – кратковременни. Божествените идеи водят към завършени процеси, а човешките – към незавършени. Да има човек основна идея, това значи, да е непоколебим във вярата и в убежденията си. Тя е канара, на която той всякога разчита. Каквото и да му се говори, той остава верен на своето убеждение.
към беседата >>
63.
Началото на добродетелта
,
ООК
, София, 4.7.1928г.,
Както детето пристъпва към майка си с всичката си простота и
свобода
, така и човек трябва да пристъпва към Бога.
– Не, той трябва да знае, че придобиването на тия блага и радости се обуславя от стремежа му към Бога. Най-малкото отклоняване на човека от правия път е свързано със загубване на неговата радост. Ще каже някой, че се е молил на Господа, че мислил за Него и в резултат не само че нищо не е получил, но изгубил и това, което е имал. – За да изгуби човек и онова, което има, туй показва, че нито молитвата му, нито мисълта му са били такива, каквито трябва. Молитвата на човека трябва да бъде като тази на детето, което познава майка си.
Както детето пристъпва към майка си с всичката си простота и
свобода
, така и човек трябва да пристъпва към Бога.
Не е правилно човек да пристъпва към Бога със страх. Кога детето се страхува от майка си и от баща си? – Когато греши и не върши тяхната воля. Същото се отнася и до човека. Когато не върши волята Божия, той се страхува от Бога.
към беседата >>
То ще внесе в душата ви мир, радост, стремеж към знание и светлина, към истина и
свобода
.
Според мене, който мисли, че Бог го е забравил, това показва, че той е забравил Господа. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо до вас“. Това значи: Търсете Бога в момента, когато е близо до вас, когато минава покрай вас. Този момент може да е кратък, но вие трябва да бъдете будни, да приемете благото и милостта, които Бог отправя към вас. Това, което научите в този момент, ви е достатъчно.
То ще внесе в душата ви мир, радост, стремеж към знание и светлина, към истина и
свобода
.
Като ученици, от всички се иска приложение: ако сте писател, приложете новото във вашата поезия; ако сте художник, приложете новото в художеството; ако сте музикант – в музиката; ако сте готвач – в готвенето. Каквато работа и да вършите, във всичко прилагайте идеите на новото учение. Новото учение се характеризира с даване: ако имаш два чифта обувки, дай единия от тях на бедния си приятел; ако имаш два костюма, дай единия на някой беден човек. Каквото правиш, на никого не казвай. За миналото, било то добро или лошо, не говори.
към беседата >>
64.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
Такъв е Божественият свят — свят на
свобода
.
— Охлюв ще станеш. Като охлюв няма да имаш големи страдания и щастлив ще бъдеш. Понякога може да те турят в тенджерата, да те сварят. И тогава ще минеш от едно състояние в друго. И тъй, всеки сам ще избере положението, в което трябва да работи и да решава задачите си.
Такъв е Божественият свят — свят на
свобода
.
Всеки сам постъпва в училището. Когато детето отива на училище да учи, учителят ли го заставя да направи това? — Не, то само отива. В детето има силно желание да учи, ученик да бъде. По същия начин и вие сами сте постъпили в училището да учите.
към беседата >>
65.
Без окови!
,
МС
, София, 9.7.1928г.,
В това говорене има винаги
свобода
: ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя.
Учителят се явява само като вътрешна, разумна проява в човека. Често, много хора приемат по внушение някои мисли и считат, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Не, това са мисли, приети по внушение, има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учителят говори, ученикът се вдъхновява.
В това говорене има винаги
свобода
: ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя.
Той не насилва никого. Всеки човек, който иска да се наложи, той си служи с насилие. Казват за някого: "Този човек не е културен, не е просветен, няма диплом, че е свършил някаква наука". Казвам: един диплом има, важен за човека! Това е неговият ум, чрез който той може да проверява истинността на нещата, а не само да говори, че това знае, онова знае.
към беседата >>
Мнозина питат: „Как може човек да придобие
свободата
си?
Разните служби, които заемате, са условия, елементи, необходими за решение на задачите ви. Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл, напущане на дома подразбира отделяне на бащата или майката от своите близки. В такъв случай, бащата или майката имат право да сторят това, само след като осигурят напълно близките си. В широк смисъл, напущане на дома подразбира отиване от едно място на друго.
Мнозина питат: „Как може човек да придобие
свободата
си?
" – За да дадеш свобода на човека, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел. Ако този човек е вложил чувства в тебе, своята любов, ти трябва да му я върнеш. Ще кажеш: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи в моята банка еди-колко си капитал. Сега, понеже ние трябва да бъдем свободни, ще се разделим, като братя, по любов, за което аз ще върна вложения от тебе капитал, заедно с лихвите по 10 %. И после, каквото аз съм вложил в тебе, по същия начин ще ми го върнеш." Каквото правите, да бъде одобрено от Господа, а не от хората.
към беседата >>
" – За да дадеш
свобода
на човека, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел.
Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл, напущане на дома подразбира отделяне на бащата или майката от своите близки. В такъв случай, бащата или майката имат право да сторят това, само след като осигурят напълно близките си. В широк смисъл, напущане на дома подразбира отиване от едно място на друго. Мнозина питат: „Как може човек да придобие свободата си?
" – За да дадеш
свобода
на човека, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел.
Ако този човек е вложил чувства в тебе, своята любов, ти трябва да му я върнеш. Ще кажеш: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи в моята банка еди-колко си капитал. Сега, понеже ние трябва да бъдем свободни, ще се разделим, като братя, по любов, за което аз ще върна вложения от тебе капитал, заедно с лихвите по 10 %. И после, каквото аз съм вложил в тебе, по същия начин ще ми го върнеш." Каквото правите, да бъде одобрено от Господа, а не от хората. Съвременните хора се стремят към богатство, като казват: свободен може да бъде само богатият човек.
към беседата >>
В това говорене има винаги
свобода
: ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя.
(втори вариант)
Учителят се явява само като вътрешна, разумна проява в човека. Често, много хора приемат по внушение някои мисли и считат, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Не, това са мисли, приети по внушение, има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учителят говори, ученикът се вдъхновява.
В това говорене има винаги
свобода
: ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя.
Той не насилва никого. Всеки човек, който иска да се наложи, той си служи с насилие. Казват за някого: "Този човек не е културен, не е просветен, няма диплом, че е свършил някаква наука". Казвам: един диплом има, важен за човека! Това е неговият ум, чрез който той може да проверява истинността на нещата, а не само да говори, че това знае, онова знае.
към втори вариант >>
Мнозина питат: „Как може човек да придобие
свободата
си?
(втори вариант)
Разните служби, които заемате, са условия, елементи, необходими за решение на задачите ви. Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл, напущане на дома подразбира отделяне на бащата или майката от своите близки. В такъв случай, бащата или майката имат право да сторят това, само след като осигурят напълно близките си. В широк смисъл, напущане на дома подразбира отиване от едно място на друго.
Мнозина питат: „Как може човек да придобие
свободата
си?
" – За да дадеш свобода на човека, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел. Ако този човек е вложил чувства в тебе, своята любов, ти трябва да му я върнеш. Ще кажеш: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи в моята банка еди-колко си капитал. Сега, понеже ние трябва да бъдем свободни, ще се разделим, като братя, по любов, за което аз ще върна вложения от тебе капитал, заедно с лихвите по 10 %. И после, каквото аз съм вложил в тебе, по същия начин ще ми го върнеш." Каквото правите, да бъде одобрено от Господа, а не от хората.
към втори вариант >>
" – За да дадеш
свобода
на човека, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел.
(втори вариант)
Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл, напущане на дома подразбира отделяне на бащата или майката от своите близки. В такъв случай, бащата или майката имат право да сторят това, само след като осигурят напълно близките си. В широк смисъл, напущане на дома подразбира отиване от едно място на друго. Мнозина питат: „Как може човек да придобие свободата си?
" – За да дадеш
свобода
на човека, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел.
Ако този човек е вложил чувства в тебе, своята любов, ти трябва да му я върнеш. Ще кажеш: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи в моята банка еди-колко си капитал. Сега, понеже ние трябва да бъдем свободни, ще се разделим, като братя, по любов, за което аз ще върна вложения от тебе капитал, заедно с лихвите по 10 %. И после, каквото аз съм вложил в тебе, по същия начин ще ми го върнеш." Каквото правите, да бъде одобрено от Господа, а не от хората. Съвременните хора се стремят към богатство, като казват: свободен може да бъде само богатият човек.
към втори вариант >>
66.
Към свобода!
,
МС
, София, 10.7.1928г.,
„Истината ще ви направи свободни.” Степента, до която е достигнало съзнанието на съвременното човечество, се отбелязва със силен стремеж към
свобода
.
„Истината ще ви направи свободни.” Степента, до която е достигнало съзнанието на съвременното човечество, се отбелязва със силен стремеж към
свобода
.
В такъв случай, недоволството, което се ражда в човешката душа, произтича от външните и вътрешните ограничения на човека. Всеки човек трябва да се справи с ограниченията, на които се натъква. В това се заключава философията на живота. Една от задачите на човека е да си обясни причините за външните и вътрешните ограничения в живота. Аз няма да се спирам върху причините на Ограниченията, но ги разглеждам като величини, които трябва да се разрешат.
към беседата >>
Свободата
е потребна за проявяването на живота, но в това проявяване има ред противоречия.
И това нещо не е вярно. Значи, нереалността има две страни: красива и некрасива. Ето защо, всички ще се стремите да се освободите и от красивите, и от некрасивите неща в живота. „Истината ще ви направи свободни”. Да придобиеш Истината, това подразбира вътрешно знание, вътрешно разбиране на живота.
Свободата
е потребна за проявяването на живота, но в това проявяване има ред противоречия.
Представете си, например, че вие срещате на улицата един човек красив, снажен, силен. Дето и да се яви всред обществото, на всички обръща внимание. Той се радва, мисли си, че като него други няма. Докато неговата красота не е засенчена от друг, той е щастлив. Дойде ли, обаче, друг, по-красив от него, щастието го напуща, той вече остава на втори план.
към беседата >>
Това са положения, които съществуват в свят, дето отсъства
свободата
.
По едно време, отнякъде се задава друг човек, още по-грозен от първия, и всички спират погледа си върху него. Тази голяма грозота произвежда радост в душата на по-малко грозния човек, и той си казва: „Аз мислех, че съм най-грозният човек в света, а то, имало и от мене по-грозни”. Питам: защо красотата и силата на човек, по-красив от вас, ви произвежда скръб? И защо грозотата и безсилието на човек, по-грозен от вас, ви произвежда радост, вместо съжаление? Това са въпроси, с които вие трябва да се справите.
Това са положения, които съществуват в свят, дето отсъства
свободата
.
Казвам; когато намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено, без никаква връзва между тях. Схващате ли предметите и явленията в живата природа разединено, те не водят към една обща цел. Едно трябва да знаете: Истината става понятна само тогава, когато между всички неща съществува единство. Истината е само една! Ще ви приведа един пример за изяснение на тази мисъл.
към беседата >>
Този грозен човек разрешава всички противоречия, от които се ражда
свободата
.
– Нямаме. В този случай най-малкият син иде отвън одърпан, прашен, грозен на вид, ходил някъде на работа, но той носи пълна торба на гърба си. Всички тичат при него, обикалят го, казват му: „Грозен, си, наистина, но пълна ли е торбата ти? ” – Пълна е. В дадения случай този грозен човек разрешава въпроса за всички ония съществени нужди, които се явяват в душата на човека.
Този грозен човек разрешава всички противоречия, от които се ражда
свободата
.
Казвам: грозните хора трябва да носят пълни торби на гърба си! Защо? – Няма по-лошо нещо от това, да носи човек празна торба на гърба си! Няма по-лошо нещо за грозния човек от това, да носи празна торба! Значи, красивият трябва да работи, да стане грозен, ако иска торбата му винаги да е пълна.
към беседата >>
Хиляди такива съществувания има, но те не носят
свободата
.
Друг някой казва: „Аз съм роден.” Като какъв си роден? – Роден си като някой вол. Утре ще дойде господарят ти, ще те впрегне, ще ти тури юлар и ще каже: „Дий, синко! ” Цял ден ще работиш и вечерта ще се прибереш в дама си, ще въздъхнеш и ще си кажеш: „Слава Богу, освободих се”. Питам: такова раждане има ли смисъл?
Хиляди такива съществувания има, но те не носят
свободата
.
Ще се раждаш и прераждаш, докато най-после дойдеш до същинското раждане – да се родиш като царски син. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива свободата си. Значи, тогава човек ще престане да се ражда при условия на страданията, които ограничават свободата. Човек трябва да стане умен! Разбирайте процеса на раждането в широк смисъл.
към беседата >>
Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива
свободата
си.
Утре ще дойде господарят ти, ще те впрегне, ще ти тури юлар и ще каже: „Дий, синко! ” Цял ден ще работиш и вечерта ще се прибереш в дама си, ще въздъхнеш и ще си кажеш: „Слава Богу, освободих се”. Питам: такова раждане има ли смисъл? Хиляди такива съществувания има, но те не носят свободата. Ще се раждаш и прераждаш, докато най-после дойдеш до същинското раждане – да се родиш като царски син.
Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива
свободата
си.
Значи, тогава човек ще престане да се ражда при условия на страданията, които ограничават свободата. Човек трябва да стане умен! Разбирайте процеса на раждането в широк смисъл. „Истината ще ви направи свободни.” Сега ще ви представя в образ Истината, за която ви говоря.
към беседата >>
Значи, тогава човек ще престане да се ражда при условия на страданията, които ограничават
свободата
.
” Цял ден ще работиш и вечерта ще се прибереш в дама си, ще въздъхнеш и ще си кажеш: „Слава Богу, освободих се”. Питам: такова раждане има ли смисъл? Хиляди такива съществувания има, но те не носят свободата. Ще се раждаш и прераждаш, докато най-после дойдеш до същинското раждане – да се родиш като царски син. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива свободата си.
Значи, тогава човек ще престане да се ражда при условия на страданията, които ограничават
свободата
.
Човек трябва да стане умен! Разбирайте процеса на раждането в широк смисъл. „Истината ще ви направи свободни.” Сега ще ви представя в образ Истината, за която ви говоря. Представете си, че вие сте ангел, който живее на небето, облечен в своите красиви ангелски дрехи, украсен със своите леки, ефирни крилца и обиколен със слава и величие.
към беседата >>
67.
Правилно хранене
,
ООК
, София, 1.8.1928г.,
Върви той напред, но букаите дрънкат, спъват го, отнемат неговата
свобода
.
Но като е забравил кога и защо ги е сложил, той мисли, че без букаи на краката не може да се живее. Обаче една сутрин той става от леглото си набързо, забравя да сложи букаите си и тръгва. Гледа натук-натам, чуди се защо е толкова свободен, защо се чувства толкова любвеобилен, готов на всякакви жертви. Поглежда към краката си, вижда, че букаите му липсват. Веднага се сепва, разбира, че не трябва да се разширява много, слага букаите си и тръгва напред.
Върви той напред, но букаите дрънкат, спъват го, отнемат неговата
свобода
.
Следователно, когато човек започва да мисли само за себе си, това не нищо друго, освен дрънкане на неговите букаи. Където мине, чува се само „дрън-дрън“. Снеми букаите от краката си и тръгни леко, свободно, подвижно, никакъв прах да не дигаш, никой да не те чува. Ако река да ви препоръчам как да ходите, бих ви дал за пример котката, а не коня. Котката стъпва по всички правила на модерната гимнастика.
към беседата >>
(Четоха се работите върху темата: „Качествата на
свободата
“.) Какво разбрахте за
свободата
от прочетените теми?
Когато човек не може да приложи една Божествена мисъл навреме, причината на това се крие в някаква човешка мисъл, която се е намесила в приложението на Божествената. Когато някой казва, че не може да чете без очила, това се дължи на факта, че той сам си е внушил тази мисъл. Бог не го е създал с очила на очите. Чрез самовнушение в мисълта си той е слязъл на физическия свят, вследствие на което очният му нерв е намалил своите трептения. Щом трептенията на очния нерв се намаляват, заедно с това и очите на човека отслабват.
(Четоха се работите върху темата: „Качествата на
свободата
“.) Какво разбрахте за
свободата
от прочетените теми?
Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Значи първо трябва да се яви животът, а после – свободата. Животът предизвиква свободата. Докато живеем на земята, ние говорим, че не сме свободни да направим това или онова, защото нямаме достатъчно време. Хората се оплакват от нямане на време, а духовете – от нямане на пространство.
към беседата >>
Значи първо трябва да се яви животът, а после –
свободата
.
Бог не го е създал с очила на очите. Чрез самовнушение в мисълта си той е слязъл на физическия свят, вследствие на което очният му нерв е намалил своите трептения. Щом трептенията на очния нерв се намаляват, заедно с това и очите на човека отслабват. (Четоха се работите върху темата: „Качествата на свободата“.) Какво разбрахте за свободата от прочетените теми? Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.
Значи първо трябва да се яви животът, а после –
свободата
.
Животът предизвиква свободата. Докато живеем на земята, ние говорим, че не сме свободни да направим това или онова, защото нямаме достатъчно време. Хората се оплакват от нямане на време, а духовете – от нямане на пространство. Хората нямат време, имат пространство. Духовете нямат пространство, имат време.
към беседата >>
Животът предизвиква
свободата
.
Чрез самовнушение в мисълта си той е слязъл на физическия свят, вследствие на което очният му нерв е намалил своите трептения. Щом трептенията на очния нерв се намаляват, заедно с това и очите на човека отслабват. (Четоха се работите върху темата: „Качествата на свободата“.) Какво разбрахте за свободата от прочетените теми? Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Значи първо трябва да се яви животът, а после – свободата.
Животът предизвиква
свободата
.
Докато живеем на земята, ние говорим, че не сме свободни да направим това или онова, защото нямаме достатъчно време. Хората се оплакват от нямане на време, а духовете – от нямане на пространство. Хората нямат време, имат пространство. Духовете нямат пространство, имат време. Свободата изисква простор, пространство.
към беседата >>
Свободата
изисква простор, пространство.
Животът предизвиква свободата. Докато живеем на земята, ние говорим, че не сме свободни да направим това или онова, защото нямаме достатъчно време. Хората се оплакват от нямане на време, а духовете – от нямане на пространство. Хората нямат време, имат пространство. Духовете нямат пространство, имат време.
Свободата
изисква простор, пространство.
За да бъде свободен, човек трябва да има простор, да действа. Човек може да бъде абсолютно свободен, когато наред с него, в същото направление, работят ред разумни същества, които му съдействат, но същевременно и той им съдейства. Когато иска да постигне нещо, човек трябва да знае, че като е създавал света, Бог е мислил и за него, имал го предвид. Ако мисли така, той ще постигне своето желание. Рече ли да създава своя самостоятелна мисъл, да наложи волята си на другите хора, той ще влезе в противоречие и със себе си, и с окръжаващата среда и ще изгуби свободата си.
към беседата >>
Рече ли да създава своя самостоятелна мисъл, да наложи волята си на другите хора, той ще влезе в противоречие и със себе си, и с окръжаващата среда и ще изгуби
свободата
си.
Свободата изисква простор, пространство. За да бъде свободен, човек трябва да има простор, да действа. Човек може да бъде абсолютно свободен, когато наред с него, в същото направление, работят ред разумни същества, които му съдействат, но същевременно и той им съдейства. Когато иска да постигне нещо, човек трябва да знае, че като е създавал света, Бог е мислил и за него, имал го предвид. Ако мисли така, той ще постигне своето желание.
Рече ли да създава своя самостоятелна мисъл, да наложи волята си на другите хора, той ще влезе в противоречие и със себе си, и с окръжаващата среда и ще изгуби
свободата
си.
Свободата е вътрешно качество на човека. Човек може да е в затвор, и пак да е свободен; той може външно да е свободен, а вътрешно – ограничен. Има затворници, които разрешават велики въпроси в затвора: въпроса за свободата, за служенето, за любовта. Има свободни хора, които разполагат с пари, с къщи, но всеки момент се страхуват да не изгубят богатството си, да не изгубят живота си. Външно затворникът може да е ограничен, но вътрешно да е свободен.
към беседата >>
Свободата
е вътрешно качество на човека.
За да бъде свободен, човек трябва да има простор, да действа. Човек може да бъде абсолютно свободен, когато наред с него, в същото направление, работят ред разумни същества, които му съдействат, но същевременно и той им съдейства. Когато иска да постигне нещо, човек трябва да знае, че като е създавал света, Бог е мислил и за него, имал го предвид. Ако мисли така, той ще постигне своето желание. Рече ли да създава своя самостоятелна мисъл, да наложи волята си на другите хора, той ще влезе в противоречие и със себе си, и с окръжаващата среда и ще изгуби свободата си.
Свободата
е вътрешно качество на човека.
Човек може да е в затвор, и пак да е свободен; той може външно да е свободен, а вътрешно – ограничен. Има затворници, които разрешават велики въпроси в затвора: въпроса за свободата, за служенето, за любовта. Има свободни хора, които разполагат с пари, с къщи, но всеки момент се страхуват да не изгубят богатството си, да не изгубят живота си. Външно затворникът може да е ограничен, но вътрешно да е свободен. Богатият пък външно може да бъде свободен, а вътрешно – ограничен.
към беседата >>
Има затворници, които разрешават велики въпроси в затвора: въпроса за
свободата
, за служенето, за любовта.
Когато иска да постигне нещо, човек трябва да знае, че като е създавал света, Бог е мислил и за него, имал го предвид. Ако мисли така, той ще постигне своето желание. Рече ли да създава своя самостоятелна мисъл, да наложи волята си на другите хора, той ще влезе в противоречие и със себе си, и с окръжаващата среда и ще изгуби свободата си. Свободата е вътрешно качество на човека. Човек може да е в затвор, и пак да е свободен; той може външно да е свободен, а вътрешно – ограничен.
Има затворници, които разрешават велики въпроси в затвора: въпроса за
свободата
, за служенето, за любовта.
Има свободни хора, които разполагат с пари, с къщи, но всеки момент се страхуват да не изгубят богатството си, да не изгубят живота си. Външно затворникът може да е ограничен, но вътрешно да е свободен. Богатият пък външно може да бъде свободен, а вътрешно – ограничен. Каква свобода е тази, при която човек постоянно живее със страх от смъртта? Мнозина искат да знаят ще се познават ли след смъртта си.
към беседата >>
Каква
свобода
е тази, при която човек постоянно живее със страх от смъртта?
Човек може да е в затвор, и пак да е свободен; той може външно да е свободен, а вътрешно – ограничен. Има затворници, които разрешават велики въпроси в затвора: въпроса за свободата, за служенето, за любовта. Има свободни хора, които разполагат с пари, с къщи, но всеки момент се страхуват да не изгубят богатството си, да не изгубят живота си. Външно затворникът може да е ограничен, но вътрешно да е свободен. Богатият пък външно може да бъде свободен, а вътрешно – ограничен.
Каква
свобода
е тази, при която човек постоянно живее със страх от смъртта?
Мнозина искат да знаят ще се познават ли след смъртта си. Само живите хора се познават, а не умрелите. Само будните хора се познават, а не спящите. За да се познават, хората трябва да се събудят от сън, да оживеят, да придобият вечния живот. Когато хората влязат във вечния живот, те се познават, обичат се, придобиват Божието благо.
към беседата >>
68.
Ключът на живота
,
ООК
, София, 22.8.1928г.,
Този е правият начин на действие, чрез който всеки може да добие своята
свобода
.
„Кой те изпрати при мене? “ – „Господ.“ – „Иди да служиш на Господа, да изпълняваш Неговата воля. В скоро време криле ще ти израснат.“ – „Ама аз съм грешник.“ – „Иди и не съгрешавай повече. Направи това, което не си направил досега! “ – „Ама аз имам слабост, пия.“ – „Нищо, пий от най-чистата вода.“ По този начин, именно, човекът на беззаветната вяра се справя с всички отрицателни положения в живота си.
Този е правият начин на действие, чрез който всеки може да добие своята
свобода
.
Всеки, който иска да придобие свободата си, нека приложи този начин. Мнозина мислят, че животът им е празен, безсмислен. – Не, колкото и да е малък в сравнение с целокупния живот, човешкият живот има смисъл, но не смисълът на цялото. Както животът на една мравка не разрешава целокупния живот на Битието, така и животът на отделния човек не разрешава целокупния живот на Битието. Само Божественото в човека разрешава живота във всички негови фази.
към беседата >>
Всеки, който иска да придобие
свободата
си, нека приложи този начин.
“ – „Господ.“ – „Иди да служиш на Господа, да изпълняваш Неговата воля. В скоро време криле ще ти израснат.“ – „Ама аз съм грешник.“ – „Иди и не съгрешавай повече. Направи това, което не си направил досега! “ – „Ама аз имам слабост, пия.“ – „Нищо, пий от най-чистата вода.“ По този начин, именно, човекът на беззаветната вяра се справя с всички отрицателни положения в живота си. Този е правият начин на действие, чрез който всеки може да добие своята свобода.
Всеки, който иска да придобие
свободата
си, нека приложи този начин.
Мнозина мислят, че животът им е празен, безсмислен. – Не, колкото и да е малък в сравнение с целокупния живот, човешкият живот има смисъл, но не смисълът на цялото. Както животът на една мравка не разрешава целокупния живот на Битието, така и животът на отделния човек не разрешава целокупния живот на Битието. Само Божественото в човека разрешава живота във всички негови фази. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това да живее човек в Бога!
към беседата >>
Следователно дайте
свобода
на Господа в себе си – не Го ограничавайте, не Му давайте правила как трябва да постъпва.
Павел казва: „Ние, силните, трябва да носим слабите“. Аз подразбирам, че Бог, Който е силен, може да носи нашите слабости. Всеки, в когото Бог живее, може да носи слабите. На слабия казвам: Бог може да живее в тебе и да бъдеш силен. Бог може да живее във всинца ви и да бъдете силни.
Следователно дайте
свобода
на Господа в себе си – не Го ограничавайте, не Му давайте правила как трябва да постъпва.
Не искайте от Господа дрехи, обувки, шапки – започнете с основното – с живота. Дрехи, обувки, шапки ще дойдат сами по себе си. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот! Той носи свобода за вашите души.
към беседата >>
Той носи
свобода
за вашите души.
Следователно дайте свобода на Господа в себе си – не Го ограничавайте, не Му давайте правила как трябва да постъпва. Не искайте от Господа дрехи, обувки, шапки – започнете с основното – с живота. Дрехи, обувки, шапки ще дойдат сами по себе си. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот!
Той носи
свобода
за вашите души.
Като станеш сутрин радостен, знай, че това е Божието лице в тебе. Няма по-голямо благословение от това да видиш лицето на Господа радостно и весело. Мнозина от вас сте заровени в гроба и викате, пъшкате под него. Дигнете плочата на вашия гроб и излезте вън! Като поставиха Христос в гроба, отгоре сложиха плоча и голям камък върху нея.
към беседата >>
След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в
свободата
на новия живот – във възкресението.
Най-после, вие трябва да умрете! Под думата „смърт“ ние разбираме трансформиране на съзнанието. Когато Христос умря на кръста, съзнанието Му се трансформира. Той получи просветление за великия порядък в света, за новото, което иде в живота. Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото си и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието.
След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в
свободата
на новия живот – във възкресението.
Само така Бог ще влезе да живее във вас и вие ще започнете да работите на земята. След възкресението Христос прекара между учениците си цели 40 дни, невидим за света, като продължаваше да проповядва. Казва се в Евангелието: „И отвори умовете им да разбират Писанията“. Само възкръсналият придобива реалния, вечния, съществения живот – животът на безсмъртието. Сега вярвам, че разбрахте всичко, което говорих.
към беседата >>
Сега остава да се приложи служенето по вътрешна
свобода
.
Който където е, там ще разреши задачата си. – „С какви методи? “ – С методите на Божественото учение. Всички знаете какво са допринесли методите на миналото. Хората на миналото и в горите са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени.
Сега остава да се приложи служенето по вътрешна
свобода
.
Нека всеки се вслушва дълбоко в себе си, да намери истинските начини на служене. По този начин човек сам ще се освободи. Пробуди ли се Божественото в човека, то ще бъде в състояние да го освободи. Ще приведа примера за един американски апаш, когото затворили за ред кражби и престъпления. Завързали краката и ръцете му с въжета и така го оставили да лежи на леглото, сигурни, че той е безопасен.
към беседата >>
Всеки сам трябва да извоюва
свободата
на своята душа.
– „През прозореца ли да изляза, или през вратата? “ – През прозореца. Ако прозорецът е затворен, излез през комина! Излез навън, откъдето можеш. Никаква друга философия не ти трябва.
Всеки сам трябва да извоюва
свободата
на своята душа.
Това е велик процес. В придобиване на свободата си човек се превъзпитава, израства, придобива великия морал на живота, при който злото не е в сила да свързва ръцете и краката му с въжета. Само по този начин новият живот ще влезе в света и ще можете да реализирате всичко, което душата и духът ви желаят. Само така вие ще бъдете благоугодни на Бога и Бог ще бъде благоугоден на вас. Само така вие ще се радвате на Бога и Той ще ви се радва.
към беседата >>
В придобиване на
свободата
си човек се превъзпитава, израства, придобива великия морал на живота, при който злото не е в сила да свързва ръцете и краката му с въжета.
Ако прозорецът е затворен, излез през комина! Излез навън, откъдето можеш. Никаква друга философия не ти трябва. Всеки сам трябва да извоюва свободата на своята душа. Това е велик процес.
В придобиване на
свободата
си човек се превъзпитава, израства, придобива великия морал на живота, при който злото не е в сила да свързва ръцете и краката му с въжета.
Само по този начин новият живот ще влезе в света и ще можете да реализирате всичко, което душата и духът ви желаят. Само така вие ще бъдете благоугодни на Бога и Бог ще бъде благоугоден на вас. Само така вие ще се радвате на Бога и Той ще ви се радва. Кога ще стане това? – Когато Бог дойде да живее във вас.
към беседата >>
По същия начин и аз придобих
свободата
си.
Само така вие ще се радвате на Бога и Той ще ви се радва. Кога ще стане това? – Когато Бог дойде да живее във вас. Аз вярвам, че ще направите това, защото ви говоря великата истина. Аз ви предавам своята опитност.
По същия начин и аз придобих
свободата
си.
Помнете следното: Човек трябва да има само едно мнение за Бога – всичко, което Бог върши в него, е добро. И Бог има само едно мнение за човека: Всичко, каквото човек върши за Бога, е добро и правдиво. Казва Христос: „Отец ми живее в мене и аз живея в Него“. Този е пътят за добиване на вътрешна, духовна свобода и за реализиране на всички блага в света. Друг път няма.
към беседата >>
Този е пътят за добиване на вътрешна, духовна
свобода
и за реализиране на всички блага в света.
Аз ви предавам своята опитност. По същия начин и аз придобих свободата си. Помнете следното: Човек трябва да има само едно мнение за Бога – всичко, което Бог върши в него, е добро. И Бог има само едно мнение за човека: Всичко, каквото човек върши за Бога, е добро и правдиво. Казва Христос: „Отец ми живее в мене и аз живея в Него“.
Този е пътят за добиване на вътрешна, духовна
свобода
и за реализиране на всички блага в света.
Друг път няма. Ако не днес, утре, или кога и да е, но само по този път ще придобиете свободата си. Към когото и да се обърнете, ако той знае Истината, ще ви каже същото нещо. Ако не знае Истината, той ще ви залъгва. Христос казва: „Аз и Отец едно сме.
към беседата >>
Ако не днес, утре, или кога и да е, но само по този път ще придобиете
свободата
си.
Помнете следното: Човек трябва да има само едно мнение за Бога – всичко, което Бог върши в него, е добро. И Бог има само едно мнение за човека: Всичко, каквото човек върши за Бога, е добро и правдиво. Казва Христос: „Отец ми живее в мене и аз живея в Него“. Този е пътят за добиване на вътрешна, духовна свобода и за реализиране на всички блага в света. Друг път няма.
Ако не днес, утре, или кога и да е, но само по този път ще придобиете
свободата
си.
Към когото и да се обърнете, ако той знае Истината, ще ви каже същото нещо. Ако не знае Истината, той ще ви залъгва. Христос казва: „Аз и Отец едно сме. Отец ми живее в мене и аз живея в Отца си. Бог работи в мене и аз работя в Него“.
към беседата >>
Какво трябва да правим за постигане на
свободата
си?
Тогава и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и Правдата, и Добродетелта, които проявявате, ще бъдат на мястото си. Приложите ли това учение, ще бъдете бодри и весели, ще бъдете дълбоки като морето и необятни като небето. Дълбочина ви е нужна сега! Живеете ли така, каквито страдания и да ви дойдат, в ума ви ще изпъкне мисълта, че Бог е с вас и вие сте с Него. Мислите ли така, Той ще ви снеме от кръста, на който сте разпнати.
Какво трябва да правим за постигане на
свободата
си?
Да се молим ли? Трябва ли човек да се моли за свободата си? – На работа! Сложете въжето, с което сте вързани, на запалената свещ! – Трябва ли да пеем?
към беседата >>
Трябва ли човек да се моли за
свободата
си?
Дълбочина ви е нужна сега! Живеете ли така, каквито страдания и да ви дойдат, в ума ви ще изпъкне мисълта, че Бог е с вас и вие сте с Него. Мислите ли така, Той ще ви снеме от кръста, на който сте разпнати. Какво трябва да правим за постигане на свободата си? Да се молим ли?
Трябва ли човек да се моли за
свободата
си?
– На работа! Сложете въжето, с което сте вързани, на запалената свещ! – Трябва ли да пеем? – Кога пее човек? – Когато свърши работата си.
към беседата >>
69.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил
свободата
си и за да придобие изгубената си
свобода
, разлюбил.
– Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството. Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта. Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената.
Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил
свободата
си и за да придобие изгубената си
свобода
, разлюбил.
Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикът разлага съединенията и освобождава елементите. Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено.
към беседата >>
Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива
свободата
си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие?
Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството. Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта. Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената. Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил свободата си и за да придобие изгубената си свобода, разлюбил.
Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива
свободата
си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие?
Химикът разлага съединенията и освобождава елементите. Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си.
към беседата >>
Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха
свободата
си.
Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикът разлага съединенията и освобождава елементите. Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено.
Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха
свободата
си.
Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм. Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил.
към беседата >>
– Това показва, че за човека на земята придобиването на
свободата
е временен процес.
Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това?
– Това показва, че за човека на земята придобиването на
свободата
е временен процес.
Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм. Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие?
към беседата >>
За
свобода
може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм.
– Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга?
За
свобода
може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм.
Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие? Кое е свещеното, великото в човека? – Това е Божественото начало в него.
към беседата >>
За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от
свобода
.
Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата. Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия. Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество.
За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от
свобода
.
Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си.
към беседата >>
Какво нещо е
свободата
?
Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата. Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия. Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода.
Какво нещо е
свободата
?
Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда.
към беседата >>
Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият
свободата
си.
Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия. Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода. Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя?
Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият
свободата
си.
Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта. Вън от този път няма свобода, няма живот.
към беседата >>
Те търсят
свободата
си по крив път, вследствие на което не я намират.
Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода. Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си.
Те търсят
свободата
си по крив път, вследствие на което не я намират.
Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта. Вън от този път няма свобода, няма живот. Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“.
към беседата >>
Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива
свободата
си.
За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода. Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират.
Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива
свободата
си.
Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта. Вън от този път няма свобода, няма живот. Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“. Докато Духът Господен е над човека, той живее.
към беседата >>
За придобиване на
свободата
има само един път – пътят на Любовта.
Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда.
За придобиване на
свободата
има само един път – пътят на Любовта.
Вън от този път няма свобода, няма живот. Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“. Докато Духът Господен е над човека, той живее. Отнеме ли се този Дух от него, той умира. Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога.
към беседата >>
Вън от този път няма
свобода
, няма живот.
Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта.
Вън от този път няма
свобода
, няма живот.
Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“. Докато Духът Господен е над човека, той живее. Отнеме ли се този Дух от него, той умира. Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога. Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога.
към беседата >>
70.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Няма по-приятно чувство за човека от това, да се моли по
свобода
на духа, а не насила.
Сега, именно, трябва да се молиш. Който не се моли, той е мъртъв. Молитвата е отваряне на очите. Като отвори очите си, човек вижда красотата на света. Само така може да се разбере дълбокият смисъл на молитвата.
Няма по-приятно чувство за човека от това, да се моли по
свобода
на духа, а не насила.
Който се моли насила, той затваря очите си. Това показва, че красотата на духовния свят е затворена за него. Има смисъл да затвори човек очите си във време на молитва, но ако пред него се разкрие красотата на великото разнообразие на духовния свят. Като хване под ръка някоя мома, момъкът може да й се радва, да се разговаря с нея – това не е грях. Грехът се заключава в предпочитането на една мома пред друга, т. е.
към беседата >>
Нѣма по-приятно чувство за човѣка отъ това, да се моли, по
свобода
на духа, а не насила.
(втори вариант)
Другъ казва: „Азъ не обичамъ да се моля, завършилъ съмъ своето развитие.“ Казвамъ: Щомъ си завършилъ развитието си, сега, именно, ще се молишъ. Който не се моли, той е мъртавъ човѣкъ. Молитвата е отваряне на очитѣ. Човѣкъ, като отвори очитѣ си, вижда всичката красота и хубость на свѣта. Само така може да се разбере дълбокиятъ смисълъ на молитвата.
Нѣма по-приятно чувство за човѣка отъ това, да се моли, по
свобода
на духа, а не насила.
Който е заставенъ да се моли, той затваря очитѣ си, мижи. Това показва, че хубоститѣ на духовния свѣтъ сѫ затворени за този човѣкъ. Да затвори човѣкъ очитѣ си, като се моли, разбирамъ, но веднага прѣдъ него да се разкриятъ хубоститѣ на онова велико разнообразие, което сѫществува въ духовния свѣтъ. Нѣкой момъкъ, като хване алабраце нѣкоя красива мома, той може да я държи отдѣсно, иди отлѣво на себе си – това сѫ методи. Грѣхътъ не седи въ това, но въ прѣдпочитането на една мома прѣдъ друга, т.е.
към втори вариант >>
71.
Планински върхове
,
ООК
, София, 5.9.1928г.,
Който е придобил тази
свобода
в себе си, той свободно може да си каже: „ Аз живея и се радвам на Божия свят, на всичко, което Той е създал.” Когато някой иска да му се докаже съществуването на всичко, което Бог е създал, ще го хвана за ръка и ще го заведа в градината си, в библиотеката си, в кабинета си, където правя своите научни изследвания и ще поставя пред очите му един телескоп, който увеличава десет милиона пъти, после – друг, който увеличава няколко милиарда пъти и ще го заставя да наблюдава звездите.
Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право. Той изважда полиците от джоба си и казва: ,,Имам законно право да получа парите си. Дал съм пари и трябва да ги получа.” Новият живот обаче се отличава по това, че и при законното право да иска парите си, човек казва: ,,От мене да мине. Не искам и не търся правото си.” Който постъпва според духа на новия живот, той получава Божието благословение. Следователно новият живот подразбира свободна и права мисъл, свободни чувства и свободни постъпки.
Който е придобил тази
свобода
в себе си, той свободно може да си каже: „ Аз живея и се радвам на Божия свят, на всичко, което Той е създал.” Когато някой иска да му се докаже съществуването на всичко, което Бог е създал, ще го хвана за ръка и ще го заведа в градината си, в библиотеката си, в кабинета си, където правя своите научни изследвания и ще поставя пред очите му един телескоп, който увеличава десет милиона пъти, после – друг, който увеличава няколко милиарда пъти и ще го заставя да наблюдава звездите.
След това той може да говори за онова, което и аз зная. А сега, като влезете в някой дом, не намирате нито микроскоп, нито телескоп и каквото и да говорите, нищо не остава в главата на човека. Съвременните хора говорят за доброто, за ангелите, за Бога, но нищо не са приложили. Те говорят за идеен живот, но не са го още приложили. Говорят за добър живот, но и него не са приложили.
към беседата >>
72.
Много знания
,
ООК
, София, 12.9.1928г.,
Хората трябва да се стремят към онова знание, което носи
свобода
за духа и разширяване на душата.
Те мислят, че между този и онзи свят няма никаква връзка и никой няма да ги държи отговорни за делата им. Ако биха знаели, че сегашните им постъпки ще носят последствията си в бъдещия живот, хората биха живяли добре. – „Има ли прераждане? “ – Това не е важно. Дали човек ще се преражда или вселява, законът е един и същ.
Хората трябва да се стремят към онова знание, което носи
свобода
за духа и разширяване на душата.
Мнозина очакват да получат това знание по магически начин. Те очакват да получат наследство от баща си в един ден и като отидат в странство за няколко месеца, да придобият нужното знание. Вие трябва да знаете, че където и да отидете, пак ще се върнете в родното си място и ще разправяте какво сте научили. Ако отидете в Америка, ще разправяте за културата на американците. Ако отидете във Франция, в Германия, в Италия, в Русия или другаде, ще разправяте за културата на тия народи.
към беседата >>
73.
Разумни наредби
,
ООК
, София, 19.9.1928г.,
Що е
свобода
?
Първо свършва работата си, а после яде. Когато вярващият, религиозният иска да се моли на Бога, той нищо не яде. При такива случаи стомахът на човека трябва да бъде празен, за да могат умът и сърцето да възприемат правилно. Казано е в Писанието: „Търсете първо Царството Божие и всичко друго ще ви се приложи“. Като ученици, вие трябва да търсите първо Истината, която ще ви направи свободни, и всичко друго ще ви се придаде.
Що е
свобода
?
Свободата представлява разумно отношение между всички души. Разумните отношения между душите не предизвикват никакви стълкновения, никакви противоречия. Те имат одобрението на всички напреднали, възвишени същества. Разумността подразбира правилни отношения към хората и към ангелите. Дойде ли ви наум някоя малка мисъл, приложете я.
към беседата >>
Свободата
представлява разумно отношение между всички души.
Когато вярващият, религиозният иска да се моли на Бога, той нищо не яде. При такива случаи стомахът на човека трябва да бъде празен, за да могат умът и сърцето да възприемат правилно. Казано е в Писанието: „Търсете първо Царството Божие и всичко друго ще ви се приложи“. Като ученици, вие трябва да търсите първо Истината, която ще ви направи свободни, и всичко друго ще ви се придаде. Що е свобода?
Свободата
представлява разумно отношение между всички души.
Разумните отношения между душите не предизвикват никакви стълкновения, никакви противоречия. Те имат одобрението на всички напреднали, възвишени същества. Разумността подразбира правилни отношения към хората и към ангелите. Дойде ли ви наум някоя малка мисъл, приложете я. Тя идва от някой ангел.
към беседата >>
Ето защо, искате ли да се повдигнете, да придобиете
свободата
си, да имате съдействието на разумните същества, обичайте Истината.
Дайте път на Божествения Дух във вас! Който не се подчинява на този закон, той ще се върне назад в развитието си. Това е философия, която се отнася до учените хора, до пробудените души, до родените от Бога. Онези, които не са родени още, които не са пробудени, нека спят. На тях не е дадено още да чуят и да разберат Истината.
Ето защо, искате ли да се повдигнете, да придобиете
свободата
си, да имате съдействието на разумните същества, обичайте Истината.
Този е правият път, по който можете да получите отговор на вашите желания. Не вървите ли в този път, колкото и да се молите, ще ви се отговори: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. При това положение ти ще страдаш, ще боледуваш, ще гладуваш, ще изгубиш близките си и т.н. – Защо? – Защото не си обичал Истината, противодействал си на разумното в света и т.н.
към беседата >>
74.
Акустика на съзнанието
,
ООК
, София, 26.9.1928г.,
Сега, поставете за основа на живота си следното правило: Без морал, но с Любов; без морал, но със светлина; без морал, но със
свобода
.
Всеки ден внасяйте по нещо ново в съзнанието си. Старото е отживяло вече времето си. Вложете новото в съзнанието си и вървете напред. Не поставяйте никакви ограничения на Божественото в себе си. Този е начинът, по който можете правилно да се развивате.
Сега, поставете за основа на живота си следното правило: Без морал, но с Любов; без морал, но със светлина; без морал, но със
свобода
.
Моралът е изиграл вече своята роля. Сега започва новият живот на Любовта, на светлината и на свободата. Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
към беседата >>
Сега започва новият живот на Любовта, на светлината и на
свободата
.
Вложете новото в съзнанието си и вървете напред. Не поставяйте никакви ограничения на Божественото в себе си. Този е начинът, по който можете правилно да се развивате. Сега, поставете за основа на живота си следното правило: Без морал, но с Любов; без морал, но със светлина; без морал, но със свобода. Моралът е изиграл вече своята роля.
Сега започва новият живот на Любовта, на светлината и на
свободата
.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
към беседата >>
75.
Без прегради
,
ООК
, София, 3.10.1928г.,
Дай
свобода
на ума си, не го ограничавай, не го преграждай.
– „Нали трябва да реформираме живота си? “ – Веднъж ще го реформираме, и то обмислено, съзнателно, а не два пъти. – „Трябва да учим.“ – Веднъж трябва да учим, а не два пъти. Защо трябва да учим и да преповтаряме старото? Щом сме научили старото, ще вървим към новото, а новото не трябва да се повтаря – то всеки момент върви към ново и по-ново.
Дай
свобода
на ума си, не го ограничавай, не го преграждай.
Стъпка по стъпка той ще върви в правия път, в пътя на новата наука. Пресечеш ли го, ти ще дойдеш до науката на възлите, която не спасява човека. От единия до другия край конецът трябва да бъде равен, гладък, без никакви възли. Вързаното всякога се къса. Дрехата на човека не трябва да бъде вързана.
към беседата >>
От Бога е животът, знанието, светлината,
свободата
, но от човека зависи приложението на това, което му се дава.
– Може ли сам да я премахне? – Това, което човек сам е съградил, сам може да го събори. Човек сам може да оправи своя живот. Никой друг не е в състояние да оправи неговия живот. Бог внася живота и благата в човека, но човек сам може да изправи онова, което е изопачил.
От Бога е животът, знанието, светлината,
свободата
, но от човека зависи приложението на това, което му се дава.
Да живее човек, това значи да съзнава откъде идва животът. Да има светлина на ума си, това значи да знае откъде идва тази светлина и да не поставя преграда на пътя ѝ, да се ползват и другите от нея. Да бъде човек свободен, това значи да съзнава откъде идва свободата и да не ограничава свободата на другите хора. И тъй, махнете преградите, които сте поставили на пътя на Божествените блага, и пуснете Божествения живот да тече през вас. Той ще ви очисти от греховете, ще махне всички пречки, които са спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напред.
към беседата >>
Да бъде човек свободен, това значи да съзнава откъде идва
свободата
и да не ограничава
свободата
на другите хора.
Никой друг не е в състояние да оправи неговия живот. Бог внася живота и благата в човека, но човек сам може да изправи онова, което е изопачил. От Бога е животът, знанието, светлината, свободата, но от човека зависи приложението на това, което му се дава. Да живее човек, това значи да съзнава откъде идва животът. Да има светлина на ума си, това значи да знае откъде идва тази светлина и да не поставя преграда на пътя ѝ, да се ползват и другите от нея.
Да бъде човек свободен, това значи да съзнава откъде идва
свободата
и да не ограничава
свободата
на другите хора.
И тъй, махнете преградите, които сте поставили на пътя на Божествените блага, и пуснете Божествения живот да тече през вас. Той ще ви очисти от греховете, ще махне всички пречки, които са спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напред. Божественият живот ще тече през вас и никога няма да изтича. Това, което тече и не изтича, което гори и не изгаря, е вечно. Вечният живот е Божествен.
към беседата >>
76.
Какво са разбрали
,
ООК
, София, 10.10.1928г.,
Казано е, че Бог е Любов, Мъдрост, Истина, живот, знание, светлина,
свобода
и т.н.
Ако съществува, Той е някъде горе, далеч от хората, и няма никакво отношение към техния живот“. Трябва ли човек постоянно да мисли за гостилничаря? Той ще мисли за него само докато е гладен. С това хората искат да се оправдаят защо търсят Бога само когато се намират в нужда. Както и да се извиняват, те не могат да се оправдаят.
Казано е, че Бог е Любов, Мъдрост, Истина, живот, знание, светлина,
свобода
и т.н.
Следователно човек трябва да търси Бога във всички случаи на живота си. Човек трябва да бъде свързан с Бога, ако иска да придобие Вечния живот, който внася в него Любов, Мъдрост, Истина, свобода, знание, светлина. И тъй, за да постигне Вечния живот, човек трябва да се стреми към нов морал, който да не почива само на теория, а на нещо конкретно. Не е достатъчно човек само да каже, че съществува едно слънце в света, което може да вижда навсякъде и по всяко време през деня. Той трябва да бъде потопен в неговата светлина и топлина.
към беседата >>
Човек трябва да бъде свързан с Бога, ако иска да придобие Вечния живот, който внася в него Любов, Мъдрост, Истина,
свобода
, знание, светлина.
Той ще мисли за него само докато е гладен. С това хората искат да се оправдаят защо търсят Бога само когато се намират в нужда. Както и да се извиняват, те не могат да се оправдаят. Казано е, че Бог е Любов, Мъдрост, Истина, живот, знание, светлина, свобода и т.н. Следователно човек трябва да търси Бога във всички случаи на живота си.
Човек трябва да бъде свързан с Бога, ако иска да придобие Вечния живот, който внася в него Любов, Мъдрост, Истина,
свобода
, знание, светлина.
И тъй, за да постигне Вечния живот, човек трябва да се стреми към нов морал, който да не почива само на теория, а на нещо конкретно. Не е достатъчно човек само да каже, че съществува едно слънце в света, което може да вижда навсякъде и по всяко време през деня. Той трябва да бъде потопен в неговата светлина и топлина. Накъдето и да се обърне човек, все слънцето вижда. Докато човек търси слънцето, нищо не може да го засенчи, нищо не може да го скрие от неговия поглед.
към беседата >>
77.
Закон за постижение / Метод за реализиране на желанията
,
МОК
, София, 12.10.1928г.,
Малкото знание прави човека магаре и ражда робството, а многото знание прави човека да мисли и ражда
свободата
.
(втори вариант)
И в науката, и в изкуството любовта играе голяма роля. Трябва да имаш силно желание, силна обич и тогава ще имаш способността да реализираш това, което тази наука изисква. Някой ще каже: “На нас много знания не ни трябват.” Малкото знание умъртвява, а многото знание го възкресява. Многото знания изравят човека и го възкресяват. А малкото знание го погребва.
Малкото знание прави човека магаре и ражда робството, а многото знание прави човека да мисли и ражда
свободата
.
Не мислете, че онзи, който хитрува, е умен. Той е глупав. Хитрите хора с глупави хора. А многото ум, многото знание ражда свободата. Че ако ти разбираш геология, ако ти разбираш строежа на земята и с твоята философия знаеш къде се намират скъпоценните камъни, злато, сребро и прочие и правиш изчисления къде се намират и прочие, тогава няма ли да бъдеш богат човек?
към втори вариант >>
А многото ум, многото знание ражда
свободата
.
(втори вариант)
А малкото знание го погребва. Малкото знание прави човека магаре и ражда робството, а многото знание прави човека да мисли и ражда свободата. Не мислете, че онзи, който хитрува, е умен. Той е глупав. Хитрите хора с глупави хора.
А многото ум, многото знание ражда
свободата
.
Че ако ти разбираш геология, ако ти разбираш строежа на земята и с твоята философия знаеш къде се намират скъпоценните камъни, злато, сребро и прочие и правиш изчисления къде се намират и прочие, тогава няма ли да бъдеш богат човек? Или: ако разбираш силите на природата например, няма ли да бъдеш богат човек? Ще бъдеш. Защото хората днес се нуждаят от електричество. Ако ти разбираш строежа на човека и знаеш как да поправиш едно дете, тогава няма ли да бъдеш голям педагог?
към втори вариант >>
78.
Възприемане и предаване
,
ООК
, София, 17.10.1928г.,
Ние сме за онова учение, което възкръсява хората, което носи Любов, Мъдрост, Истина, знание и
свобода
.
При това положение ученикът ще може да възприеме Истината, която Учителят му преподава. Който не постъпва по този начин, той не може да възприеме Истината. Щом не възприема Истината, той се осакатява, става инвалид. Ние не поддържаме учение, което прави хората инвалиди; ние не поддържаме болниците, защото светът има грижа за тях; ние не поддържаме бедни, защото благотворителните дружества ги подкрепват. Ние сме за онова учение, което носи новото – животът.
Ние сме за онова учение, което възкръсява хората, което носи Любов, Мъдрост, Истина, знание и
свобода
.
Ние сме за онова учение, което носи изкуство и музика. Без Любов живот не съществува. Без Мъдрост няма знание, няма светлина в света. Без Истина няма никаква свобода. Без тия добродетели няма растене, няма никакво развитие.
към беседата >>
Без Истина няма никаква
свобода
.
Ние сме за онова учение, което носи новото – животът. Ние сме за онова учение, което възкръсява хората, което носи Любов, Мъдрост, Истина, знание и свобода. Ние сме за онова учение, което носи изкуство и музика. Без Любов живот не съществува. Без Мъдрост няма знание, няма светлина в света.
Без Истина няма никаква
свобода
.
Без тия добродетели няма растене, няма никакво развитие. Без тия добродетели никаква организация, никакво общество не може да съществува. Ученикът на новото учение може да възприема Любовта и да я предава. Той може да възприема Мъдростта и да я предава. Той може да възприема Истината и да я предава.
към беседата >>
79.
Връзки на сърцето и на ума
,
ООК
, София, 24.10.1928г.,
Всички хора се стремят към
свобода
.
Всички хора се стремят към
свобода
.
Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприема Истината. Който не може да възприема Истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безпокойства, на страх и на тревоги. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си.
към беседата >>
Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие
свободата
си.
Всички хора се стремят към свобода.
Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие
свободата
си.
Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприема Истината. Който не може да възприема Истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безпокойства, на страх и на тревоги. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си. Остане ли само с човешкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя.
към беседата >>
За да придобие
свободата
си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си.
Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприема Истината. Който не може да възприема Истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безпокойства, на страх и на тревоги.
За да придобие
свободата
си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си.
Остане ли само с човешкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човешкото се отличава с твърдост, с коравина. човешкото е лишено от пластичност, от пъргавина. Божественото придава на човека качества, подобни на водата – подвижност и пъргавина. То е носител на живота.
към беседата >>
Ако човек би имал възможностите на един ангел, да владее законите на материята, да владее своите мисли и чувства, да пътува от една система в друга, той би могъл да седи пред Божия престол, да се ползва направо от Неговата светлина и знание, от Неговата Любов и
свобода
.
Бог всякога е готов да помага на хората, обаче условията, при които те се намират в даден момент, не им благоприятстват да приемат Неговата помощ. Съществува един закон в Битието, според който не е позволено да се пилеят великите блага на живота. Всяко благо трябва да се даде точно навреме и намясто. Когато дадена душа е готова да приеме известно благо, то ѝ се дава преизобилно. Това е Истина, която всеки момент можете да проверите.
Ако човек би имал възможностите на един ангел, да владее законите на материята, да владее своите мисли и чувства, да пътува от една система в друга, той би могъл да седи пред Божия престол, да се ползва направо от Неговата светлина и знание, от Неговата Любов и
свобода
.
Днес хората страдат, преживяват ред горчивини, защото не разбират великата Истина на живота, нито могат да я възприемат. Скърбите и страданията, които човек преживява, се отпечатват върху неговото лице. Когато физиономистът погледне човека, по чертите на лицето му той познава страдал ли е много, или не. Възвишените мисли и благородни чувства също така се отпечатват върху човешкото лице. Те му придават особена красота.
към беседата >>
Това трябва да става по
свобода
.
Като изучават небето, с неговите слънца и звезди, като изучават живота, във всичко те трябва да виждат Божественото. Срещнете ли някой човек, потърсете доброто в него. Лошото е преходно, то само по себе си ще отпадне. В човека ще остане само Божественото, изразено в Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Стремете се към това, именно, да виждате доброто в човека.
Това трябва да става по
свобода
.
Нищо не може човек да постигне насила. Любовта, Мъдростта, Истината могат да се постигнат само при абсолютна свобода. И тъй, вървете в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Те осмислят всичко в живота. При Любовта всички неща придобиват смисъл.
към беседата >>
Любовта, Мъдростта, Истината могат да се постигнат само при абсолютна
свобода
.
Лошото е преходно, то само по себе си ще отпадне. В човека ще остане само Божественото, изразено в Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Стремете се към това, именно, да виждате доброто в човека. Това трябва да става по свобода. Нищо не може човек да постигне насила.
Любовта, Мъдростта, Истината могат да се постигнат само при абсолютна
свобода
.
И тъй, вървете в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Те осмислят всичко в живота. При Любовта всички неща придобиват смисъл. Яденето се осмисля, когато ядеш с човек, когото обичаш. Кой е този, когото обичаш?
към беседата >>
80.
Накъде
,
ООК
, София, 31.10.1928г.,
С излизането си от Бога те са прекъснали връзката си с Него, вследствие на което са изгубили
свободата
си.
Нима сегашните изследователи, сегашните велики хора никога не са били малки, немощни деца? Човек трябва да разсъждава правилно, да си дава отчет за всичко, което става вътре и вън от него. Той трябва да знае, че всички хора са излезли от Бога. Ако не помните кога сте излезли, това е друг въпрос. Важно е, че всички хора като души са живели в Бога и са излезли от Него.
С излизането си от Бога те са прекъснали връзката си с Него, вследствие на което са изгубили
свободата
си.
– На какво се дължи изгубването на човешката свобода? – Човек е изгубил свободата си, понеже са го вързали някъде: било с желанията му, било със слабостите му, било с неговите навици. – Какво трябва да прави той, за да не го вързват? – Ако иска да бъде свободен, никой да не го вързва, човек не трябва да се спира на място, откъдето минават крадци и разбойници. Спре ли се на такова място, непременно апаши и разбойници ще минат покрай него, ще го оберат и ще го вържат.
към беседата >>
– На какво се дължи изгубването на човешката
свобода
?
Човек трябва да разсъждава правилно, да си дава отчет за всичко, което става вътре и вън от него. Той трябва да знае, че всички хора са излезли от Бога. Ако не помните кога сте излезли, това е друг въпрос. Важно е, че всички хора като души са живели в Бога и са излезли от Него. С излизането си от Бога те са прекъснали връзката си с Него, вследствие на което са изгубили свободата си.
– На какво се дължи изгубването на човешката
свобода
?
– Човек е изгубил свободата си, понеже са го вързали някъде: било с желанията му, било със слабостите му, било с неговите навици. – Какво трябва да прави той, за да не го вързват? – Ако иска да бъде свободен, никой да не го вързва, човек не трябва да се спира на място, откъдето минават крадци и разбойници. Спре ли се на такова място, непременно апаши и разбойници ще минат покрай него, ще го оберат и ще го вържат. Щом го вържат, това показва, че той не е умен човек.
към беседата >>
– Човек е изгубил
свободата
си, понеже са го вързали някъде: било с желанията му, било със слабостите му, било с неговите навици.
Той трябва да знае, че всички хора са излезли от Бога. Ако не помните кога сте излезли, това е друг въпрос. Важно е, че всички хора като души са живели в Бога и са излезли от Него. С излизането си от Бога те са прекъснали връзката си с Него, вследствие на което са изгубили свободата си. – На какво се дължи изгубването на човешката свобода?
– Човек е изгубил
свободата
си, понеже са го вързали някъде: било с желанията му, било със слабостите му, било с неговите навици.
– Какво трябва да прави той, за да не го вързват? – Ако иска да бъде свободен, никой да не го вързва, човек не трябва да се спира на място, откъдето минават крадци и разбойници. Спре ли се на такова място, непременно апаши и разбойници ще минат покрай него, ще го оберат и ще го вържат. Щом го вържат, това показва, че той не е умен човек. За да бъде свободен, човек трябва да се откаже от своите временни желания, от всички лоши навици.
към беседата >>
Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна
свобода
на душата си.
– „Нямаме време за тия упражнения.“ – Чудни са хората, когато нямат време за малки работи. Ако природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време. А така, доброволно да употребяват всеки ден по 10–15 минути за упражнения и размишления, нямат време. Всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5–10–15 минути за размишление върху някакъв философски или религиозен въпрос. Каквото неразположение и да имате, ще го смените в добро.
Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете в сърцето си мир и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна
свобода
на душата си.
Сега, като ученици, вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва. Ще кажете, че нямате време за това. Един от видните американски проповедници, Муди, всеки ден се е молил по 2 часа. Силата на неговата реч и проповед се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правил всеки ден. Ще кажете, че трябва да учите различни науки, за което ви е нужно време.
към беседата >>
Те му посочват правия път на живота, от който може да излезе на
свобода
.
Формата на животните, на растения са букви, символи, по които може да се чете какво е вложила природата в тях. Като изучава проявите на своето сърце, както и тия на своя ум, човек може да разбере какви същества са взели участие в създаване на неговото сърце, на неговия мозък, и оттам да работи усилено върху себе си, да измени условията си, средата, в която е поставен, и да се свърже с разумни, с възвишени същества. Това може да се постигне само когато човек се свърже с Бога. Когато човек се свърже с Първата Причина на нещата, работите му се нареждат добре, не изведнъж, но постепенно. Той изменя условията и средата на своя живот, свързва се с добри, с възвишени възпитатели, които му помагат при всички мъчнотии и страдания.
Те му посочват правия път на живота, от който може да излезе на
свобода
.
Ако иска да разреши правилно задачите на своя живот, човек трябва да се проникне от желанието да изпълнява волята Божия. Представете си, че на някого от вас се даде задачата да отидете в дома на една болна вдовица с малко детенце, да ѝ помогнете. Какво ще направите? Всеки ще каже, че е чиновник, или професор, или студент и не може да изпълни тази задача. Тази задача е дадена от Бога, тя представлява Неговата воля.
към беседата >>
81.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна
свобода
и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява.
Затова казваме, че докато конецът е здрав, хвърчилото всякога ще хвърчи. Изтъни ли се конецът, той непременно ще се скъса, и хвърчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е свързано с конец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нещата, сам се управлява. Той не се нуждае от никого.
С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна
свобода
и независимост; никой не Го движи, никой не Го управлява.
Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край. Основната идея на днешната лекция е, че природата има своя икономия. Човек слиза на земята и живее на нея според закона на икономията. Според този закон, всеки се ползва от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира.
към беседата >>
82.
Дадено по нещо
,
ООК
, София, 7.11.1928г.,
И тъй, човек се нуждае от
свобода
.
За предпочитане е човек да има сърце и да страда, отколкото да няма сърце. За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши. Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие. Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне. Щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива.
И тъй, човек се нуждае от
свобода
.
Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки. Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си. За да греши човек, причината не е само в него. Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората.
към беседата >>
Той трябва да има
свобода
да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания.
За предпочитане е човек да има ум, макар и да греши понякога, отколкото да няма ум и да не греши. Ако отнемат ума, сърцето и волята на човека, той ще бъде абсолютно свободен от греха, но нищо не може да придобие. Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне. Щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива. И тъй, човек се нуждае от свобода.
Той трябва да има
свобода
да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания.
Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки. Обаче, като има свобода да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си. За да греши човек, причината не е само в него. Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората. За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него.
към беседата >>
Обаче, като има
свобода
да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си.
Без ум, без сърце и без воля човек нищо не може да постигне. Щом има ум, сърце и воля, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напред – ще се развива. И тъй, човек се нуждае от свобода. Той трябва да има свобода да мисли, да чувства и да постъпва според своите разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки с Божиите мисли, чувства и постъпки, той неизбежно ще греши, ще прави грешки.
Обаче, като има
свобода
да греши, той ще бъде свободен сам да изправя грешката си.
За да греши човек, причината не е само в него. Много фактори има в света, които са причина за грешките и престъпленията на хората. За пример, за да счупи детето няколко чинии, вината не е само в него. До известна степен и майката е виновна за грешката на детето. Тя трябва да заключи кухнята, да не влиза детето вътре.
към беседата >>
Той е свят на
свобода
.
Като мине опасността, тогава ще прилагаш логиката си. Истинската логика е в самия човек. Тя му дава възможност още в първия момент да съобрази как най-правилно да постъпи. Стремете се към към онази наука, според която да знаете точно времето и начина, по който да правите нещата. Духовният свят, в който искате да влезете, се отличава с ред и порядък.
Той е свят на
свобода
.
Там вие сте свободни да правите, каквото искате, но същевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законите. За престъпленията, които правите там, никой нищо няма да ви каже, но щом се обърнете, ще видите, че вратата за този свят е затворена вече и вие се намирате вън от неговата градина. Ето, от 8,000 години насам вратата на райската градина е затворена за хората. Ева първа се осмели да откъсне без позволение един плод от „дървото на доброто и на злото“, но и до днес още не може да се върне в райската градина. Всички мъже и жени стоят вън от райската градина, чакат да се отвори по някакъв начин, да влязат вътре.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, да могат разумно да се ползват от
свободата
, която им е дадена.
Никакви молитви, никакви плачове не могат да им помогнат да влязат в рая. – Защо? – Защото не е позволено да се ядат плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Хората и днес още не са се възпитали, не са се дисциплинирали да се подчиняват на Божиите заповеди. Ако днес ги пуснат в рая, те ще направят същата грешка, каквато Адам и Ева направиха.
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно възпитание, от вътрешна дисциплина, да могат разумно да се ползват от
свободата
, която им е дадена.
Щом придобие тази дисциплина и възпитание, човек е готов вече да изпълнява всяка заповед, която Бог му дава. Няма ли нужната дисциплина и възпитание в себе си, при всеки неустой и при всяко неизпълнение на дадената заповед, той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е в състояние да го оправдае. Човек е пътник, екскурзиант и ако иска навреме да стигне на определеното място, той трябва точно да изпълнява заповедите на ръководителите. Десетина души тръгват на екскурзия.
към беседата >>
83.
Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“
,
МОК
, София, 9.11.1928г.,
ще я пожертваш, за да спасиш
свободата
на Русия.
Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пръчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита. Съвременните хора са разделени на категории: едни вярват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога. Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще постъпиш като Кутузов: ще отстъпваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е.
ще я пожертваш, за да спасиш
свободата
на Русия.
В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертва за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон във вас. Защо Юго внесе, като действащо лице, Козета? Защо трябваше Жан Валжан да се влюби в Козета?
към беседата >>
Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш
свободата
на Русия.
(втори вариант)
Нека видят, че навсякъде отстъпваш, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш.
Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш
свободата
на Русия.
Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас. А трябва да запазим свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас. Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую.
към втори вариант >>
Това е нашата духовна
свобода
, Божественото, което е скрито в нас.
(втори вариант)
Атакува те обществото, това е Наполеон, ти ще отстъпваш. Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия.
Това е нашата духовна
свобода
, Божественото, което е скрито в нас.
А трябва да запазим свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас. Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи.
към втори вариант >>
А трябва да запазим
свободата
.
(втори вариант)
Кутузов ще бъдеш. Обществото е Наполеон, силния Наполеон. Ти ще отстъпваш, ще се укрепяваш. Ще запалиш Москва, значи ще жертвуваш всичко, докато най-после извоюваш свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито в нас.
А трябва да запазим
свободата
.
Сега не воюваме ние, но Наполеон воюва с вас. Накрая друг един въпрос подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жан Вължан, който се подигна, да се влюби в Козета. Най-първо Хюго разрешава един социален въпрос и най-после засега, с Козета, една вътрешна борба, едно вътрешно верую. Той засега туй, което Толстой трябваше да направи. Жан Вължан се жертвува, самоотрича се от Козета.
към втори вариант >>
84.
Постоянни и непостоянни величини
,
ООК
, София, 21.11.1928г.,
Кой каквото върши, трябва да го върши по
свобода
, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие.
За вас е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начин той ще помага на ближните си. Обществото, в което се движите, не е религиозно. То е свободно общество.
Кой каквото върши, трябва да го върши по
свобода
, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие.
Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага. Който има любов във себе си, той свободно може да помага на своите ближни. Турите ли правила, как и доколко да помагате, вие нищо няма да направите. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си.
към беседата >>
Какво представя
свободата
?
На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб. Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска. - Не е така. Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща. Щом законите, човешки или Божествени, го хващат, той не е свободен.
Какво представя
свободата
?
Как и в какво се изразява? Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен.
към беседата >>
Свободата
се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване.
- Не е така. Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща. Щом законите, човешки или Божествени, го хващат, той не е свободен. Какво представя свободата? Как и в какво се изразява?
Свободата
се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване.
Когато изкушението дойде и кара човека да яде, а не яде, той е свободен. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободен. Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания. Когато жадният се откаже от водата, той е свободен.
към беседата >>
Това са психологически моменти в живота на човека, които определят
свободата
.
Когато има желание да бръкне в чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободен. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания. Когато жадният се откаже от водата, той е свободен. Когато гладният се откаже от хляба, той е свободен. Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен.
Това са психологически моменти в живота на човека, които определят
свободата
.
Ще възразите, че човек не може да живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н. - Това е друг въпрос. Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може да прекара без вода и без хляб. Следователно, поне 40 деня човек може да бъде свободен. В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му да яде, от страх да не умре от глад, и желанието му да издържа, да бъде свободен.
към беседата >>
Свободата
към която човек се стреми е извън времето и пространството.
И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл да се живее. Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене? Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят. Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля. Той трябва да знае защо яде и защо пие.
Свободата
към която човек се стреми е извън времето и пространството.
На физическия свят свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава. Изобщо, желанията ограничават човека.
към беседата >>
На физическия свят
свободата
има различни прояви.
Ако цели 40 години човек е ял и пил и намира, че животът няма смисъл, че тежко се живее, какво е придобил от това ядене и пиене? Не е въпрос човек да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трябва да се осмислят. Щом те се осмислят, и животът на човека се осмисля. Той трябва да знае защо яде и защо пие. Свободата към която човек се стреми е извън времето и пространството.
На физическия свят
свободата
има различни прояви.
Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товар, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой ред то се ограничава. Изобщо, желанията ограничават човека. Ограниченията биват различни, по-големи или по-малки.
към беседата >>
85.
Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)
,
МОК
, София, 23.11.1928г.,
Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи
свободата
си.
Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мястото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на остров св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си завърши школата. Който се е повдигнал, трябва да постъпва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да запази мястото си.
Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи
свободата
си.
След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина. Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си като гост, поставя го на равни начала със себе си. Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира. Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели. Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо да бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил да вземе.
към беседата >>
Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но
свободата
си не давам, не се отказвам от своите действия.
Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без да умрат. Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад. Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне. От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува. Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън.
Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но
свободата
си не давам, не се отказвам от своите действия.
Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране. Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения. Готов съм да изпълня Божия закон. Подчинявам се на Неговата воля.
към беседата >>
Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от
свободата
си, не отстъпвал от своето разбиране.
Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад. Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне. От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува. Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън. Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия.
Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от
свободата
си, не отстъпвал от своето разбиране.
Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения. Готов съм да изпълня Божия закон. Подчинявам се на Неговата воля. Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни.
към беседата >>
Като минал срокът, той казал: Отказвам се от
свободата
си, отказвам се от своите убеждения.
От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува. Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън. Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия. Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране. Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен.
Като минал срокът, той казал: Отказвам се от
свободата
си, отказвам се от своите убеждения.
Готов съм да изпълня Божия закон. Подчинявам се на Неговата воля. Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода. Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински.
към беседата >>
Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за
свобода
, но не са свободни.
Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата си, не отстъпвал от своето разбиране. Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения. Готов съм да изпълня Божия закон. Подчинявам се на Неговата воля.
Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за
свобода
, но не са свободни.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода. Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински. Любовта не е насилствен акт, но свободен. Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането. Да гледаш слънцето, това е свобода.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква
свобода
.
Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения. Готов съм да изпълня Божия закон. Подчинявам се на Неговата воля. Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква
свобода
.
Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински. Любовта не е насилствен акт, но свободен. Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането. Да гледаш слънцето, това е свобода. Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички.
към беседата >>
Да гледаш слънцето, това е
свобода
.
Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода. Всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са истински. Любовта не е насилствен акт, но свободен. Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането.
Да гледаш слънцето, това е
свобода
.
Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички. То е всякога засмяно, на никого не се сърди. Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен. Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва. Пазете се от знание, което ограничава.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за любов, за
свобода
, за сила, за богатство, за знание, но това може да се постигне при едно условие – да имат права мисъл.
При това, пипат се само близките предмети, а не далечните. Как ще пипнеш слънцето, звездите? Ще каже някой, че вярва само в онези неща, които може да пипне. Обаче, има неща, които можеш само да ги гледаш и то отдалеч. Виждането предшества пипането, то е качество на ума.
Съвременните хора говорят за любов, за
свобода
, за сила, за богатство, за знание, но това може да се постигне при едно условие – да имат права мисъл.
Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл. Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бородино. Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се върне назад, да види къде е слабото му място и оттам да започне. Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона беше да обедини Франция, а не да отива в Русия да я завладее.
към беседата >>
Горили го 1000 години, после го изкарали пред Бога и той казал: „Не си давам
свободата
, аз съм свободен, мога да работя както искам.“ Турили го още 1000 години в огъня и като излязъл от там, пак казал: „Не си давам
свободата
!
(втори вариант)
Вие не сте усещали това психологическо мъчение. То е ужасно нещо да се мъчиш от глад. Ужасно нещо е това, от него и дяволът го е страх. А той е голям юнак, както го представляват индусите. Има едно предание: когато този адепт съгрешил с Божественото знание, най-първо го наказали с огън.
Горили го 1000 години, после го изкарали пред Бога и той казал: „Не си давам
свободата
, аз съм свободен, мога да работя както искам.“ Турили го още 1000 години в огъня и като излязъл от там, пак казал: „Не си давам
свободата
!
“ 3000 години го държали в огъня и той, след като излизал, все казвал: „Не си давам свободата! “ Най-после, от Невидимия свят изменили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладен и той казал: „Подчинявам се, ще изпълня всички онези разпореждания, които ми давате.“ Значи, има нещо в света, по-силно от свободата, от действието на нашата свобода. Най-първо той казва: „Аз трябва да бъда свободен.“ В света съществува известна свобода. Щом човек извърши известна постъпка и се ограничава, това не е свобода. Да допуснем, че вие сте били гладни три деня.
към втори вариант >>
“ 3000 години го държали в огъня и той, след като излизал, все казвал: „Не си давам
свободата
!
(втори вариант)
То е ужасно нещо да се мъчиш от глад. Ужасно нещо е това, от него и дяволът го е страх. А той е голям юнак, както го представляват индусите. Има едно предание: когато този адепт съгрешил с Божественото знание, най-първо го наказали с огън. Горили го 1000 години, после го изкарали пред Бога и той казал: „Не си давам свободата, аз съм свободен, мога да работя както искам.“ Турили го още 1000 години в огъня и като излязъл от там, пак казал: „Не си давам свободата!
“ 3000 години го държали в огъня и той, след като излизал, все казвал: „Не си давам
свободата
!
“ Най-после, от Невидимия свят изменили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладен и той казал: „Подчинявам се, ще изпълня всички онези разпореждания, които ми давате.“ Значи, има нещо в света, по-силно от свободата, от действието на нашата свобода. Най-първо той казва: „Аз трябва да бъда свободен.“ В света съществува известна свобода. Щом човек извърши известна постъпка и се ограничава, това не е свобода. Да допуснем, че вие сте били гладни три деня. Значи три пъти ще умрете, но преди да умрете три пъти, отивате при някой банкер и му казвате: „Слушай, аз не съм ял три деня, три пъти ще умра, ще умра аз, ще умре жена ми и ще умре и детето ми.“ Той живее и в тримата.
към втори вариант >>
“ Най-после, от Невидимия свят изменили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладен и той казал: „Подчинявам се, ще изпълня всички онези разпореждания, които ми давате.“ Значи, има нещо в света, по-силно от
свободата
, от действието на нашата
свобода
.
(втори вариант)
Ужасно нещо е това, от него и дяволът го е страх. А той е голям юнак, както го представляват индусите. Има едно предание: когато този адепт съгрешил с Божественото знание, най-първо го наказали с огън. Горили го 1000 години, после го изкарали пред Бога и той казал: „Не си давам свободата, аз съм свободен, мога да работя както искам.“ Турили го още 1000 години в огъня и като излязъл от там, пак казал: „Не си давам свободата! “ 3000 години го държали в огъня и той, след като излизал, все казвал: „Не си давам свободата!
“ Най-после, от Невидимия свят изменили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладен и той казал: „Подчинявам се, ще изпълня всички онези разпореждания, които ми давате.“ Значи, има нещо в света, по-силно от
свободата
, от действието на нашата
свобода
.
Най-първо той казва: „Аз трябва да бъда свободен.“ В света съществува известна свобода. Щом човек извърши известна постъпка и се ограничава, това не е свобода. Да допуснем, че вие сте били гладни три деня. Значи три пъти ще умрете, но преди да умрете три пъти, отивате при някой банкер и му казвате: „Слушай, аз не съм ял три деня, три пъти ще умра, ще умра аз, ще умре жена ми и ще умре и детето ми.“ Той живее и в тримата. Казва: „Като умре син ми, една трета от живота ми е умряла.
към втори вариант >>
Най-първо той казва: „Аз трябва да бъда свободен.“ В света съществува известна
свобода
.
(втори вариант)
А той е голям юнак, както го представляват индусите. Има едно предание: когато този адепт съгрешил с Божественото знание, най-първо го наказали с огън. Горили го 1000 години, после го изкарали пред Бога и той казал: „Не си давам свободата, аз съм свободен, мога да работя както искам.“ Турили го още 1000 години в огъня и като излязъл от там, пак казал: „Не си давам свободата! “ 3000 години го държали в огъня и той, след като излизал, все казвал: „Не си давам свободата! “ Най-после, от Невидимия свят изменили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладен и той казал: „Подчинявам се, ще изпълня всички онези разпореждания, които ми давате.“ Значи, има нещо в света, по-силно от свободата, от действието на нашата свобода.
Най-първо той казва: „Аз трябва да бъда свободен.“ В света съществува известна
свобода
.
Щом човек извърши известна постъпка и се ограничава, това не е свобода. Да допуснем, че вие сте били гладни три деня. Значи три пъти ще умрете, но преди да умрете три пъти, отивате при някой банкер и му казвате: „Слушай, аз не съм ял три деня, три пъти ще умра, ще умра аз, ще умре жена ми и ще умре и детето ми.“ Той живее и в тримата. Казва: „Като умре син ми, една трета от живота ми е умряла. Като умре жена ми, две трети от живота ми са умрели.
към втори вариант >>
Щом човек извърши известна постъпка и се ограничава, това не е
свобода
.
(втори вариант)
Има едно предание: когато този адепт съгрешил с Божественото знание, най-първо го наказали с огън. Горили го 1000 години, после го изкарали пред Бога и той казал: „Не си давам свободата, аз съм свободен, мога да работя както искам.“ Турили го още 1000 години в огъня и като излязъл от там, пак казал: „Не си давам свободата! “ 3000 години го държали в огъня и той, след като излизал, все казвал: „Не си давам свободата! “ Най-после, от Невидимия свят изменили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладен и той казал: „Подчинявам се, ще изпълня всички онези разпореждания, които ми давате.“ Значи, има нещо в света, по-силно от свободата, от действието на нашата свобода. Най-първо той казва: „Аз трябва да бъда свободен.“ В света съществува известна свобода.
Щом човек извърши известна постъпка и се ограничава, това не е
свобода
.
Да допуснем, че вие сте били гладни три деня. Значи три пъти ще умрете, но преди да умрете три пъти, отивате при някой банкер и му казвате: „Слушай, аз не съм ял три деня, три пъти ще умра, ще умра аз, ще умре жена ми и ще умре и детето ми.“ Той живее и в тримата. Казва: „Като умре син ми, една трета от живота ми е умряла. Като умре жена ми, две трети от живота ми са умрели. И като умра и аз, три трети ще умрат и всичкият свят ще умре.
към втори вариант >>
Обаче, де седи истинската
свобода
?
(втори вариант)
Ще ми дадеш пари на заем, защото три пъти като умра, от света нищо няма да остане.“ И банкерът веднага му дава 1000 лева. Значи 1000 лева те освобождават от ограничението на глада и ти няма да умреш. Но ще имаш тогава друго ограничение. Този банкер му казва: „След три месеца ти ще дойдеш пак при мене и ако не дойдеш, аз ще протестирам своята полица.“ И тогава ще се явят три граждански ангели при тебе. Питам сега: ако вземеш 1000 лева, ти не си свободен, ограничаваш се.
Обаче, де седи истинската
свобода
?
Тя е в това: този банкер, като му даде 1000 лева, да му каже: „Сега ти си свободен, няма да ми връщаш тия пари. Ако некога искаш, можеш да ми върнеш парите. Ако не искаш, можеш да [не] ми ги върнеш.“ Следователно, ние наричаме свобода това, дето няма ограничения. Всяко нещо, което те ограничава, това не е свобода.
към втори вариант >>
Следователно, ние наричаме
свобода
това, дето няма ограничения.
(втори вариант)
Питам сега: ако вземеш 1000 лева, ти не си свободен, ограничаваш се. Обаче, де седи истинската свобода? Тя е в това: този банкер, като му даде 1000 лева, да му каже: „Сега ти си свободен, няма да ми връщаш тия пари. Ако некога искаш, можеш да ми върнеш парите. Ако не искаш, можеш да [не] ми ги върнеш.“
Следователно, ние наричаме
свобода
това, дето няма ограничения.
Всяко нещо, което те ограничава, това не е свобода. Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любов те ограничава, това не е любов; ако известно знание те ограничава, това не е знание. Знанието, което не ограничава човека, е знание. И Любовта, която не ограничава човека, това е Любов. Тя го задължава.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което те ограничава, това не е
свобода
.
(втори вариант)
Обаче, де седи истинската свобода? Тя е в това: този банкер, като му даде 1000 лева, да му каже: „Сега ти си свободен, няма да ми връщаш тия пари. Ако некога искаш, можеш да ми върнеш парите. Ако не искаш, можеш да [не] ми ги върнеш.“ Следователно, ние наричаме свобода това, дето няма ограничения.
Всяко нещо, което те ограничава, това не е
свобода
.
Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любов те ограничава, това не е любов; ако известно знание те ограничава, това не е знание. Знанието, което не ограничава човека, е знание. И Любовта, която не ограничава човека, това е Любов. Тя го задължава. Той усеща, че това е един закон, на който човек доброволно се подчинява.
към втори вариант >>
Следователно, като гледам Слънцето, това е
свобода
.
(втори вариант)
Колкото и да се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи. В моята душа аз никога не съм имал лоши мисли към вас. Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън. Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече.
Следователно, като гледам Слънцето, това е
свобода
.
Аз мога да кажа: „Няма да те гледам.“ Но като тръгна, падам на някой камък. Тогава казвам: „Като не гледам Слънцето, аз съм ограничен, а като си отворя очите, ставам свободен.“ Следователно да гледаш Слънцето, това е свобода. Хубаво, де ограничава Любовта? Любов, която затваря очите, ограничава. И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва да се пази от сляпата любов.
към втори вариант >>
Тогава казвам: „Като не гледам Слънцето, аз съм ограничен, а като си отворя очите, ставам свободен.“ Следователно да гледаш Слънцето, това е
свобода
.
(втори вариант)
Към вас всякога аз съм имал най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение да изляза вън. Не само това, но като си отворя само очите и съм свободен вече. Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода. Аз мога да кажа: „Няма да те гледам.“ Но като тръгна, падам на някой камък.
Тогава казвам: „Като не гледам Слънцето, аз съм ограничен, а като си отворя очите, ставам свободен.“ Следователно да гледаш Слънцето, това е
свобода
.
Хубаво, де ограничава Любовта? Любов, която затваря очите, ограничава. И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва да се пази от сляпата любов. Има едно знание, което също така е сляпо. Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина.
към втори вариант >>
86.
Насока на живота
,
ООК
, София, 28.11.1928г.,
Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нещо е истинската почивка, какво нещо е
свободата
.
- Не, сиромашията е облечена с хубави дрехи, като пеперуда, която цял ден хвърка от цвят на цвят. Тя не мисли за житници, нито за хамбари. Цял ден хвърка и дето закъснее, там остава да спи. Богатият не познава състоянието на сиромаха. Той мисли, че всякога трябва да носи товара на гърба си.
Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нещо е истинската почивка, какво нещо е
свободата
.
Сегашните хора се страхуват от изпитанията, от сиромашията, защото са наплашени. Ако погледнат на живота с новата светлина, ще видят, каква светлина съществува във всичко. Човек трябва да разбира процесите, които се извършват в природата, и да се въоръжи с търпение, да дочака техния край. Трябва ли умрелият да тъжи и плаче, че тялото му гние и се изгубва? Като изгние, тялото му ще се превърне във вода и газове.
към беседата >>
То внася
свобода
, простор, разширяване на ума, на сърцето и на волята на човека.
След като се е разочаровал в стария живот, той иска да излезе от него, да заживее по нов начин. Само при това положение сълзите имат смисъл. Обаче, ако след плача човек пак остава в стария живот, сълзите му са безпредметни. Когато отидеш при Бога и заплачеш, това показва, че ти даваш подписа си, в знак на съгласие, да изпълняваш волята Божия. Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото в света.
То внася
свобода
, простор, разширяване на ума, на сърцето и на волята на човека.
Който върши волята Божия, той е в положението на способния ученик. Каквато задача му даде учителят, той я решава, без никакви спънки и мъчнотии. Учителят преподава, ученикът учи. При това положение и двамата са доволни. Който изпълнява волята Божия, той владее магическата пръчица.
към беседата >>
Светлината е носителка на
свободата
.
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на светлината, на топлината, на земята, защото от тях зависи неговият живот. Като се ползвате от тях, вие трябва да им благодарите. Да диша човек, това значи да мисли. Да пие вода, това значи, да живее. Да възприема светлината, топлината, значи да твори, да бъде свободен.
Светлината е носителка на
свободата
.
Ако при изгряването на слънцето светлината не влиза в твоя ум, ти няма да имаш правилни разбирания. Всяка мъчнотия крие зад себе си нещо хубаво. Щом разреши мъчнотията си, човек придобива светлина. Как се решават мъчнотиите? - С любов.
към беседата >>
87.
Разбиране на живота
,
ООК
, София, 12.12.1928г.,
Следователно, когато човек иска да се прояви, трябва да му дадете пространство и
свобода
, простор.
Като бързате да седнете, този ще ви блъсне, онзи ще ви блъсне, и ще изгубите разположението си. За да не изгубите равновесието си, вървете пеш. - Защо се блъскат хората? - Защото са изгубили пространството, разстоянието, на което трябва да стоят един от друг. Изменят ли тия разстояния, страданията неизбежно ги следват.
Следователно, когато човек иска да се прояви, трябва да му дадете пространство и
свобода
, простор.
Някой иска да пее, да се прояви. Дайте му свобода, дайте му място на сцената, и той ще излезе да пее. - Ама не пее хубаво. - Изслушайте го без присмех. Ако днес не пее хубаво, в бъдеще ще излезе от него добър певец.
към беседата >>
Дайте му
свобода
, дайте му място на сцената, и той ще излезе да пее.
- Защо се блъскат хората? - Защото са изгубили пространството, разстоянието, на което трябва да стоят един от друг. Изменят ли тия разстояния, страданията неизбежно ги следват. Следователно, когато човек иска да се прояви, трябва да му дадете пространство и свобода, простор. Някой иска да пее, да се прояви.
Дайте му
свобода
, дайте му място на сцената, и той ще излезе да пее.
- Ама не пее хубаво. - Изслушайте го без присмех. Ако днес не пее хубаво, в бъдеще ще излезе от него добър певец. Друг пък иска да чете нещо. Дайте му подтик да чете, да се упражнява.
към беседата >>
88.
Методи за наблюдения / Методи за наблюдения. Обикновени и научни
,
МОК
, София, 21.12.1928г.,
Палецът означава стремеж на човека към
свобода
.
С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е индивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения. Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Аз съм отговорен за всичко, което правя. Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаден той? – Когато човек е почувствал желание да бъде свободен.
Палецът означава стремеж на човека към
свобода
.
От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка. Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е стремежът му към свобода, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец.
към беседата >>
От формата и големината на палеца зависи и
свободата
на човека.
Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Аз съм отговорен за всичко, което правя. Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаден той? – Когато човек е почувствал желание да бъде свободен. Палецът означава стремеж на човека към свобода.
От формата и големината на палеца зависи и
свободата
на човека.
Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка. Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е стремежът му към свобода, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец. Като изучавате проявите на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалите пръсти, съдържа три елемента – мисъл, чувство и приложение.
към беседата >>
Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е стремежът му към
свобода
, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец.
Палецът означава стремеж на човека към свобода. От формата и големината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка.
Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е стремежът му към
свобода
, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец.
Като изучавате проявите на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалите пръсти, съдържа три елемента – мисъл, чувство и приложение. Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство. Те не са дошли още до приложението. Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение. Ако действа с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене.
към беседата >>
Палецът означава стремеж към
свобода
.
(втори вариант)
Първият пръст казва: „Аз съм отговорен за всички последствия, на онова, което аз правя. Това значи: аз говоря и после ще отговарям. Но туй е едно твърдение, не е доказано още. Тогава второто положение, кои са били причините да се яви палецът? Палецът се е явил, когато човек е пожелал да бъде свободен.
Палецът означава стремеж към
свобода
.
И тогава ние твърдим, според новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новите положения, според аналите, които съществуват в природата, от формите на палеца зависи и свободата, която ти търсиш. Когато палецът мяза на някой боздуган, какво казват хиромантиците за тия боздуганообразни палци? Те са престъпници, у тях има желание да убиват, да изневерят. Той е къс, тогава несформируван. Това е пак едно обикновено наблюдение.
към втори вариант >>
И тогава ние твърдим, според новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новите положения, според аналите, които съществуват в природата, от формите на палеца зависи и
свободата
, която ти търсиш.
(втори вариант)
Това значи: аз говоря и после ще отговарям. Но туй е едно твърдение, не е доказано още. Тогава второто положение, кои са били причините да се яви палецът? Палецът се е явил, когато човек е пожелал да бъде свободен. Палецът означава стремеж към свобода.
И тогава ние твърдим, според новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новите положения, според аналите, които съществуват в природата, от формите на палеца зависи и
свободата
, която ти търсиш.
Когато палецът мяза на някой боздуган, какво казват хиромантиците за тия боздуганообразни палци? Те са престъпници, у тях има желание да убиват, да изневерят. Той е къс, тогава несформируван. Това е пак едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия.
към втори вариант >>
Значи, първият пръст, е пръст на
свободата
, палец на
свободата
.
(втори вариант)
Той е къс, тогава несформируван. Това е пак едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия. Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен. Това е едно случайно наблюдение, което се среща.
Значи, първият пръст, е пръст на
свободата
, палец на
свободата
.
И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив. Значи, зад всяка една форма се крие една съзнателна, разумна сила. И палецът показва съзнателната разумна форма. В всеки един пръст имате два елемента, а в палеца имате три елемента. В палеца имате мисъл, чувство и приложение.
към втори вариант >>
И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за
свободата
, ще бъде по-добър и по-устойчив.
(втори вариант)
Това е пак едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия. Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен. Това е едно случайно наблюдение, което се среща. Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата.
И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за
свободата
, ще бъде по-добър и по-устойчив.
Значи, зад всяка една форма се крие една съзнателна, разумна сила. И палецът показва съзнателната разумна форма. В всеки един пръст имате два елемента, а в палеца имате три елемента. В палеца имате мисъл, чувство и приложение. във всеки един пръст има само мисъл и чувство, няма приложение.
към втори вариант >>
89.
Тихият глас
,
ИБ
, София, 1.1.1929г.,
- Докато човек мисли само за себе си, за своето лично благо, за своето добро, за своята
свобода
, за наука и знания само за себе си, той е егоист човек.
Второ, тази година показва методите, чрез които човек може да ликвидира със своята карма и да подобри положението си. В 1929 година има две деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизма в човека. И в Писанието е казано, че числото 18 представлява егоистичното у човека. Тъй както се развива човек днес в своето човешко естество, бил той мъж, или жена, е егоист. - Защо?
- Докато човек мисли само за себе си, за своето лично благо, за своето добро, за своята
свобода
, за наука и знания само за себе си, той е егоист човек.
Сега може да се явят много противоречия и да кажете: "Не трябва ли човек да бъде учен? " - Да, човек трябва да бъде учен, но каква наука трябва да владее? Каква наука има в лисиците? Каква наука има във вълците? Каква наука има в змиите?
към беседата >>
Значи всеки човек е свободен да греши, но от тази
свобода
именно той става роб на греха, сам се ограничава.
- Когато има да дава. Обаче, когато има да взема, той говори. Когато казваме, че човек е лош, че греши, разбираме, че той е свободен. Само свободният човек може да греши. Но като греши човек, той става роб на греха и по такъв начин сам се ограничава.
Значи всеки човек е свободен да греши, но от тази
свобода
именно той става роб на греха, сам се ограничава.
Следователно, който служи на греха, той се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човек да излезе из този закон, той трябва да работи за придобиване на своята свобода. И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата. Свободата се проявява по два начина, но последствията на тези прояви са различни. При първия начин в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва.
към беседата >>
Иска ли човек да излезе из този закон, той трябва да работи за придобиване на своята
свобода
.
Когато казваме, че човек е лош, че греши, разбираме, че той е свободен. Само свободният човек може да греши. Но като греши човек, той става роб на греха и по такъв начин сам се ограничава. Значи всеки човек е свободен да греши, но от тази свобода именно той става роб на греха, сам се ограничава. Следователно, който служи на греха, той се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро.
Иска ли човек да излезе из този закон, той трябва да работи за придобиване на своята
свобода
.
И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата. Свободата се проявява по два начина, но последствията на тези прояви са различни. При първия начин в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва. Това показва, че този човек не е готов за тази свобода. Например някой човек е беден, последен сиромах, няма пет пари в джоба си.
към беседата >>
И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на
свободата
.
Само свободният човек може да греши. Но като греши човек, той става роб на греха и по такъв начин сам се ограничава. Значи всеки човек е свободен да греши, но от тази свобода именно той става роб на греха, сам се ограничава. Следователно, който служи на греха, той се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човек да излезе из този закон, той трябва да работи за придобиване на своята свобода.
И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на
свободата
.
Свободата се проявява по два начина, но последствията на тези прояви са различни. При първия начин в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва. Това показва, че този човек не е готов за тази свобода. Например някой човек е беден, последен сиромах, няма пет пари в джоба си. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен.
към беседата >>
Свободата
се проявява по два начина, но последствията на тези прояви са различни.
Но като греши човек, той става роб на греха и по такъв начин сам се ограничава. Значи всеки човек е свободен да греши, но от тази свобода именно той става роб на греха, сам се ограничава. Следователно, който служи на греха, той се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човек да излезе из този закон, той трябва да работи за придобиване на своята свобода. И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата.
Свободата
се проявява по два начина, но последствията на тези прояви са различни.
При първия начин в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва. Това показва, че този човек не е готов за тази свобода. Например някой човек е беден, последен сиромах, няма пет пари в джоба си. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен. Отива при един, при втори, при трети богаташ, моли се да му помогнат, но всички го пъдят.
към беседата >>
Това показва, че този човек не е готов за тази
свобода
.
Следователно, който служи на греха, той се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човек да излезе из този закон, той трябва да работи за придобиване на своята свобода. И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата. Свободата се проявява по два начина, но последствията на тези прояви са различни. При първия начин в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва.
Това показва, че този човек не е готов за тази
свобода
.
Например някой човек е беден, последен сиромах, няма пет пари в джоба си. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен. Отива при един, при втори, при трети богаташ, моли се да му помогнат, но всички го пъдят. Най-после той казва: "И аз искам да бъда свободен човек! Моето достойнство се уронва от това положение, в което съм изпаднал." Намира тогава оттук-оттам около 500-600 лева, купува един револвер с 12 патрона, пресреща на пътя някой богаташ, посочва му револвера си и му казва: "Чакай, сега ще ме разбереш кой съм!
към беседата >>
Вторият начин, по който може да се придобие
свободата
, е чрез правене добро.
Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще те убия на мястото! " Богаташът веднага дава, каквото има, и в този случай се заробва, изпада в ограничения; бедният пък сега е свободен. Обаче законите на държавата са против крадците. Веднага улавят този крадец, вземат парите му, а него турят в затвор. Значи той е бил временно свободен, а после го ограничават, поставят го в затвор.
Вторият начин, по който може да се придобие
свободата
, е чрез правене добро.
Доброто значи води човека от заробването, от ограничението, в което се намира, към свобода. Например даден човек е заробен от някакво ограничение, но е богат, има много пари. Той започва да дава пари на този, на онзи, помага им и по такъв начин си спечелва много приятели. Като печели приятели, с това той придобива и свободата си. Човек трябва да дава по закона на Любовта, да знае кому колко да дава.
към беседата >>
Доброто значи води човека от заробването, от ограничението, в което се намира, към
свобода
.
" Богаташът веднага дава, каквото има, и в този случай се заробва, изпада в ограничения; бедният пък сега е свободен. Обаче законите на държавата са против крадците. Веднага улавят този крадец, вземат парите му, а него турят в затвор. Значи той е бил временно свободен, а после го ограничават, поставят го в затвор. Вторият начин, по който може да се придобие свободата, е чрез правене добро.
Доброто значи води човека от заробването, от ограничението, в което се намира, към
свобода
.
Например даден човек е заробен от някакво ограничение, но е богат, има много пари. Той започва да дава пари на този, на онзи, помага им и по такъв начин си спечелва много приятели. Като печели приятели, с това той придобива и свободата си. Човек трябва да дава по закона на Любовта, да знае кому колко да дава. - Защо?
към беседата >>
Като печели приятели, с това той придобива и
свободата
си.
Значи той е бил временно свободен, а после го ограничават, поставят го в затвор. Вторият начин, по който може да се придобие свободата, е чрез правене добро. Доброто значи води човека от заробването, от ограничението, в което се намира, към свобода. Например даден човек е заробен от някакво ограничение, но е богат, има много пари. Той започва да дава пари на този, на онзи, помага им и по такъв начин си спечелва много приятели.
Като печели приятели, с това той придобива и
свободата
си.
Човек трябва да дава по закона на Любовта, да знае кому колко да дава. - Защо? - Понеже всеки ден, всяка година има свои определени задължения. Задълженията произтичат от факта, че всички хора са органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние сме Негови функции.
към беседата >>
90.
Вторият ден
,
ООК
, София, 2.1.1929г.,
Третата добродетел е истината, която дава
свобода
и простор.
По този начин той одухотворил вселената, направил я жива. Веднага след кръга, Бог начертал триъгълника, трите велики добродетели - любов, мъдрост и истина. Първият дух, първата добродетел, която послужила за създаването на триъгълника, е любовта. От любовта се е родил животът, който носи радост и блага за всичко живо. Втората добродетел е била мъдростта, която носи светлина и знание.
Третата добродетел е истината, която дава
свобода
и простор.
Тя дава направление на живота. От всеки връх на триъгълника можем да спуснем перпендикуляр към една от страните. Перпендикулярът представя отношение на две разумни същества едно към друго. Същевременно, перпендикулярът представя разумна мярка за определяне на човешките постъпки. Фигурите с които днес си служим, имат приложение и в човешкия живот.
към беседата >>
91.
Закон за възможности – закон на опуленс
,
ООК
, София, 9.1.1929г.,
Вън от любовта, той няма никаква
свобода
.
Моисеевият закон е съществувал на времето си, но и до днес още се прилага между хората. По външен или по вътрешен път, той всякога се налага. Когато човек наруши един от великите Божии закони, Моисеевият закон се прилага върху него във вид на нещастие, страдание, болест, смърт и т.н. - Нали човек е свободен да се прояви, както иска? - Човек е свободен само в любовта.
Вън от любовта, той няма никаква
свобода
.
Любовта прави човека свободен, а безлюбието го ограничава. Казвате, че Моисеевият закон е строг. Той е чукът на скулптура, който удря върху камъка, да извае нещо от него. Ако удря, без да извае нещо добро, чукът е безпредметен. Обаче, ако извае една хубава статуя, чукът е на мястото си.
към беседата >>
92.
Личност, общество и свят
,
ООК
, София, 23.1.1929г.,
Няма по-красиво нещо от
свобода
в чувства и мисли, в които разумността присъства.
Любовта трябва да бъде желана епидемия от всички. Любовта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички задачи. Същевременно любовта освобождава човека. Тя го прави свободен в чувствата, в мислите и в действията му.
Няма по-красиво нещо от
свобода
в чувства и мисли, в които разумността присъства.
Дойдете ли до Божията Любов, бъдете свободни в проявите си. Дайте израз на нещата, тъй както Бог изисква. Ще скачате ли, ще играете ли, правете всичко заради Бога, за Неговата Любов.
към беседата >>
93.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
Той трябва да бъде вън от условностите на живота, свободен от всякакви мисли и желания, за да се ползва от
свободата
, която търси и желае.
При това положение, той е вън от всякаква отговорност за постъпките си. Обаче, влезе ли в общество, дето са събрани много хора, и започне да прави същото, веднага ще го подведат под отговорност. Защо? – Защото не спазва някои условия. Докато е между хората, човек не е свободен, не може да се проявява, както разбира и желае. Докато е пълен с мисли, чувства и желания, човек също не е свободен.
Той трябва да бъде вън от условностите на живота, свободен от всякакви мисли и желания, за да се ползва от
свободата
, която търси и желае.
Като се говори за свобода, ние имаме предвид разумната свобода, в която линиите на движението са правилни, вървят в определена посока, а не са хаотични, в пълен безпорядък. Ако съзнателно изучавате линиите на човешкото тяло, ще дойдете до такива, които ясно показват, свободен ли е даден човек, или ограничен. Линиите на тялото у свободния човек са хармонични, огъваеми и подвижни. Линиите на носа, ъглите на очите му също са правилни и хармонични. Те се управляват от разумни закони.
към беседата >>
Като се говори за
свобода
, ние имаме предвид разумната
свобода
, в която линиите на движението са правилни, вървят в определена посока, а не са хаотични, в пълен безпорядък.
Обаче, влезе ли в общество, дето са събрани много хора, и започне да прави същото, веднага ще го подведат под отговорност. Защо? – Защото не спазва някои условия. Докато е между хората, човек не е свободен, не може да се проявява, както разбира и желае. Докато е пълен с мисли, чувства и желания, човек също не е свободен. Той трябва да бъде вън от условностите на живота, свободен от всякакви мисли и желания, за да се ползва от свободата, която търси и желае.
Като се говори за
свобода
, ние имаме предвид разумната
свобода
, в която линиите на движението са правилни, вървят в определена посока, а не са хаотични, в пълен безпорядък.
Ако съзнателно изучавате линиите на човешкото тяло, ще дойдете до такива, които ясно показват, свободен ли е даден човек, или ограничен. Линиите на тялото у свободния човек са хармонични, огъваеми и подвижни. Линиите на носа, ъглите на очите му също са правилни и хармонични. Те се управляват от разумни закони. Хиляди години наред човек, или, по-право, природата е правила опити, докато предаде на очите правилна форма и ги постави на мястото им.
към беседата >>
НАГОРЕ