НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
16
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
16
:
477
резултата в
78
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Двата порядъка
,
УС
, София, 6.10.1935г.,
Понеже туй, Божественото, е твоята [
Свобода
].
Пък другите пътища, и те са хубави, но там човек ще има вътрешни страдания. И човек ще се ограничи. И казва Христос: Не разваляйте заради вашия език, заради вашите представи онова, което вие [чистите]: не разваляйте Божиите пътища, Божиите правила, Божиите закони. [Човекът себе] си никога не трябва да разваля. Не разваляй онова, Божественото, което е в тебе.
Понеже туй, Божественото, е твоята [
Свобода
].
То е, което съдържа Живота. И щом има страдания, трябва да знаеш: ще дойде щастието. То е Божественото. И един ден, докато ти превъзмогнеш... И Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ И който победи, на него ще му дадат камъчето, за което Иоан казва. Камъчето, това е ценното в него.
към беседата >>
2.
Кристализиране на човешката душа
,
СБ
,
РБ
, София, 6.10.1935г.,
Тя ще ви даде
свобода
.
Няма да бъде продължително. При сегашните условия вземете тази мисъл. Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина. Истината е път за реализиране на тази Божествена светлина, да я почувствувате.
Тя ще ви даде
свобода
.
към беседата >>
Тя включва всичко онова, което носи живот, знание и
свобода
.
(втори вариант)
- Каква е разликата между Божията и човешката любов? - В човешката любов има гниене, разлагане, болести, грехове, престъпления, смърт. В Божията Любов грях и престъпления не съществуват, гниене, болести и смърт не съществуват. В човешката любов има сиромашия, несгоди, недоволства и разочарования. В Божията Любов тези неща не съществуват.
Тя включва всичко онова, което носи живот, знание и
свобода
.
Който има Божията Любов, той разполага с всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза в живота си, за да познаете с коя любов оперирате - с човешката или с Божията. Говори се за човешки и за Божествен порядък в света. Те се явяват като последствие на двата вида любов - човешка и Божествена. Докато живеете в човешкия порядък, вие сте в света на постоянните промени, във временните, преходните неща.
към втори вариант >>
Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи
Свобода
.
(втори вариант)
Голямо ще бъде напрежението, но кратковременно. Желая на всички душите да кристализират, да се превърнат в диаманти. Това се постига по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина.
Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи
Свобода
.
към втори вариант >>
3.
Новият начин
,
ООК
, София, 9.10.1935г.,
Господ ми е дал
свобода
." В какво седи
свободата
?
Трябва да различаваш това, което правиш – твое ли е, или чуждо. И ако е чуждо, трябва да видиш – дали е разумно, или не. Ако е разумно, прави го, а ако не, остави го настрана. Кои са разумните неща, които човек трябва да прави? Вие казвате: "Аз трябва да бъда свободен.
Господ ми е дал
свобода
." В какво седи
свободата
?
Разбиране трябва! Да кажем, че говориш английски; ти трябва да говориш много добре, за да те разбират. Или, ако си българин, трябва да говориш много добре български. Иначе, вие приличате на онзи американски мисионер, който превел някои стихове от Стария Завет, по следния начин: "Йехова Саваот пази разградената колиба на Израил." А всъщност, истинският превод на този стих е друг; пророкът в този стих казва: "Йехова Саваот пази разградената градина на Израил." Това е неразбиране! Значи, пророкът иска да каже: Бог е създал света – Израиля – като най-прекрасна градина; Той иска, всички дървета да са добре насадени в Божията градина.
към беседата >>
4.
Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък / Фарисеи и садукеи
,
УС
, София, 13.10.1935г.,
Те се ожениха без закон, по
свобода
, и са недоволни от положението си.
(втори вариант)
Ще не ще, трябва да отдаде на този образ това, което е негово. И жената, като омъжена, трябва да отдаде на образа на своя мъж това, което е негово. Ще кажат, че искат да служат само на Бога. Щом искат да служат изключително на Бога, не е трябвало да се женят. Кой закон ги застави да се женят?
Те се ожениха без закон, по
свобода
, и са недоволни от положението си.
Сега, за да се освободят, трябва да потърсят закона, той да разреши въпроса им. Забелязано е, че неща, които стават по закон, са неустойчиви; тези, които стават извън закона, са по-трайни. Много закони има в човешкия живот, които хората се стремят да избегнат. Например законът за военната повинност, за участието на гражданите във войната и др. Мнозина задават въпроса трябва ли да съществуват войните, да се изпълнява военната повинност, да се женят хората и т.н.
към втори вариант >>
Мине ли опасността, майката дава знак и детето излиза на
свобода
.
(втори вариант)
Който има противоречия и страдания, е излюпено пиле. Който иска да се развива, непременно ще има противоречия. За да се справя с тях, той трябва да разбира езика на майка си, т.е. езика на любовта. Щом чуе гласа и, трябва да се крие под крилата и, докато мине опасността.
Мине ли опасността, майката дава знак и детето излиза на
свобода
.
Съвременните хора трябва да се радват на противоречията, които разумната природа им създава и да ги използват правилно. Само така те ще се развиват; само така ще живеят добре. – Трябва ли да се мисли за утрешния ден? – Ще живееш и ще мислиш и за утрешния ден, и за земята, и за небето, защото така си приготвяш добри условия за бъдещето. Днешните мисли и чувства определят бъдещите.
към втори вариант >>
5.
Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране
,
УС
, София, 20.10.1935г.,
Тя дава и външна, и вътрешна
свобода
на човека.
И вие, които ме слушате, и вие сте прави. Какво търсите? Истината. И тогава ние определяме: По какъв път търси човек Истината? Истината се отличава по едно качество.
Тя дава и външна, и вътрешна
свобода
на човека.
Външна и вътрешна свобода дава. А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот. И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта. А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш.
към беседата >>
Външна и вътрешна
свобода
дава.
Какво търсите? Истината. И тогава ние определяме: По какъв път търси човек Истината? Истината се отличава по едно качество. Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека.
Външна и вътрешна
свобода
дава.
А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот. И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта. А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш. Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека.
към беседата >>
А
свободата
е вече израз на външния и вътрешния живот.
Истината. И тогава ние определяме: По какъв път търси човек Истината? Истината се отличава по едно качество. Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека. Външна и вътрешна свобода дава.
А
свободата
е вече израз на външния и вътрешния живот.
И най-после ние идваме до външната страна на живота, това [е] израз на Любовта. А Любовта, това е образ, с който ние познаваме Бога. Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може да надзърнеш Господа, да Го видиш. Някой мисли, че като дойде до любовта, ти ще прегърнеш човека. Туй, което прегръщаш, то е нещо външно.
към беседата >>
Свободата
вънка от истината е немислима, не съществува.
Ти не можеш да познаваш живота без любов. Ти не можеш да имаш знание без светлина. И не можеш да имаш светлина и знание, без да си мъдър, да имаш мъдрост. Ти не можеш да бъдеш свободен и да имаш широта, ако истината не е в тебе. То са немислими неща.
Свободата
вънка от истината е немислима, не съществува.
Ти в момента, когато направиш най-малката погрешка, ти изгубваш всичката своя свобода. При най-малката погрешка, ти си изгубил свободата си, не изведнъж, но ти си изгубил – пътят на свободата е затворен. И което припечелиш, ти го губиш. И често във вашата опитност, имате едно хубаво настроение, мислите, че сте постигнали нещо – една малка простъпка и вие изгубвате онова, красивото, което е в душата ви. И после ставате замислени.
към беседата >>
Ти в момента, когато направиш най-малката погрешка, ти изгубваш всичката своя
свобода
.
Ти не можеш да имаш знание без светлина. И не можеш да имаш светлина и знание, без да си мъдър, да имаш мъдрост. Ти не можеш да бъдеш свободен и да имаш широта, ако истината не е в тебе. То са немислими неща. Свободата вънка от истината е немислима, не съществува.
Ти в момента, когато направиш най-малката погрешка, ти изгубваш всичката своя
свобода
.
При най-малката погрешка, ти си изгубил свободата си, не изведнъж, но ти си изгубил – пътят на свободата е затворен. И което припечелиш, ти го губиш. И често във вашата опитност, имате едно хубаво настроение, мислите, че сте постигнали нещо – една малка простъпка и вие изгубвате онова, красивото, което е в душата ви. И после ставате замислени. Та казвам сега: Когато четете Писанието, де е човекът?
към беседата >>
При най-малката погрешка, ти си изгубил
свободата
си, не изведнъж, но ти си изгубил – пътят на
свободата
е затворен.
И не можеш да имаш светлина и знание, без да си мъдър, да имаш мъдрост. Ти не можеш да бъдеш свободен и да имаш широта, ако истината не е в тебе. То са немислими неща. Свободата вънка от истината е немислима, не съществува. Ти в момента, когато направиш най-малката погрешка, ти изгубваш всичката своя свобода.
При най-малката погрешка, ти си изгубил
свободата
си, не изведнъж, но ти си изгубил – пътят на
свободата
е затворен.
И което припечелиш, ти го губиш. И често във вашата опитност, имате едно хубаво настроение, мислите, че сте постигнали нещо – една малка простъпка и вие изгубвате онова, красивото, което е в душата ви. И после ставате замислени. Та казвам сега: Когато четете Писанието, де е човекът? Първият образ на човека е: човекът е човек, когато има образа на Любовта.
към беседата >>
–
Свободата
.
(втори вариант)
Ако влезете в събранието на петдесетниците, дето всеки е пророк, ще се чудите, в кого да вярвате. Изобщо, всички секти, всички религии имат нещо хубаво и право, но още не са намерили абсолютната истина. Ще дойде ден, когато всички хора ще имат едно верую, както съществува Един Вечен, Истинен Бог. Днес всички хора търсят истината, поради което се създават различни възгледи, различни вярвания и убеждения. Кое е отличителното качество на истината?
–
Свободата
.
Който намери истината, той е външно и вътрешно свободен. Чрез свободата се изявява външният и вътрешният живот на човека. Животът се изявява чрез любовта. Любовта пък е път за познание на Бога. Дойде ли до любовта, човек едва може да надзърне в Божествения свят, да види Бога.
към втори вариант >>
Чрез
свободата
се изявява външният и вътрешният живот на човека.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато всички хора ще имат едно верую, както съществува Един Вечен, Истинен Бог. Днес всички хора търсят истината, поради което се създават различни възгледи, различни вярвания и убеждения. Кое е отличителното качество на истината? – Свободата. Който намери истината, той е външно и вътрешно свободен.
Чрез
свободата
се изявява външният и вътрешният живот на човека.
Животът се изявява чрез любовта. Любовта пък е път за познание на Бога. Дойде ли до любовта, човек едва може да надзърне в Божествения свят, да види Бога. Който придобие любовта, той е свободен от противоречията. В любовта противоречия не съществуват, но, вън от нея, те са необходими.
към втори вариант >>
Вън от истината никаква
свобода
не съществува.
(втори вариант)
Религиозният описва онзи свят, без той сам да го е видял. Ученият описва живота на слънцето, без да е ходил там. Ще кажете, че те знаят тези неща по чувство, по вътрешен път. Човекът може да вижда нещата и пак да не ги знае; може да ги чувства и пак да не ги знае; може да ги мисли и пак да не ги знае; може да постъпва добре и пак да не ги знае. И тъй не можеш да познаваш живота, докато не си придобил любовта; не можеш да имаш знание, докато не си придобил светлината; не можеш да имаш светлина и знание, докато не си мъдър; не можеш да бъдеш свободен, да имаш широта, докато истината не е в тебе.
Вън от истината никаква
свобода
не съществува.
Направиш ли най-малката погрешка, ти постепенно губиш свободата си. Без любов, без мъдрост и без истина, човек губи всичко, което е придобил. И тогава, ако питате, кой е истинският човек, отговарям: Истински човек е този, който носи образа на любовта, на мъдростта и на истината. Това значи човек с тежест, със съдържание. Мислите определят съдържанието на човека, а по стъпките му – неговата цена, неговия устой.
към втори вариант >>
Направиш ли най-малката погрешка, ти постепенно губиш
свободата
си.
(втори вариант)
Ученият описва живота на слънцето, без да е ходил там. Ще кажете, че те знаят тези неща по чувство, по вътрешен път. Човекът може да вижда нещата и пак да не ги знае; може да ги чувства и пак да не ги знае; може да ги мисли и пак да не ги знае; може да постъпва добре и пак да не ги знае. И тъй не можеш да познаваш живота, докато не си придобил любовта; не можеш да имаш знание, докато не си придобил светлината; не можеш да имаш светлина и знание, докато не си мъдър; не можеш да бъдеш свободен, да имаш широта, докато истината не е в тебе. Вън от истината никаква свобода не съществува.
Направиш ли най-малката погрешка, ти постепенно губиш
свободата
си.
Без любов, без мъдрост и без истина, човек губи всичко, което е придобил. И тогава, ако питате, кой е истинският човек, отговарям: Истински човек е този, който носи образа на любовта, на мъдростта и на истината. Това значи човек с тежест, със съдържание. Мислите определят съдържанието на човека, а по стъпките му – неговата цена, неговия устой. Днес малко хора минават за истински човеци.
към втори вариант >>
– От знание и светлина, от сила и богатство, от
свобода
и простор.
(втори вариант)
Спрете вниманието си върху вътрешната страна на живота като нещо съществено и неизменно. Външният живот е израз на вътрешния живот на човека. Изправянето на външния живот зависи от вътрешния. Затова е нужно правилно разбиране на живота и на разумната природа. От какво се нуждае сегашният човек?
– От знание и светлина, от сила и богатство, от
свобода
и простор.
Всичко това ще му се даде, но постепенно. В една легенда за създаването на първия човек се казва, че първоначално Бог създал само трупа му, без ръце и крака, без очи и уши, само със съзнание, че има живот в себе си, а не може да работи, да вижда, да чува, да ходи. За да го извади от това тежко положение, Бог изпратил два ангела на доброто и ги поставил на мястото на краката, да ходи с тях и да му напомнят постоянно за доброто. После извикал два ангела на справедливостта, на правдата и ги поставил на мястото на ръцете, да работи с тях и да му напомнят за правдата. На мястото на очите му поставил два ангела на истината, да му обръщат внимание върху реалността в живота.
към втори вариант >>
6.
Забравените неща
,
НБ
, София, 20.10.1935г.,
Свободата
в Божествения свят е абсолютна.
И в себе си трябва да разбирате този закон. Всички трябва да разбирате още в самото начало под какво влияние сте. Сега много философи говорят, че човек бил абсолютно свободен. Не зная доколко е свободен човек. Човек е свободен в туй отношение, понеже той живее в Божествения свят.
Свободата
в Божествения свят е абсолютна.
В духовния свят, на светлите духове, е относителна свобода, наполовина свобода. В света на тъмнината, на тъмните духове, си напълно в робство от единия край до другия край на живота, ти си роб. Някои хора не разбират защо животът е нещастен. Ти си в света на тъмнината. Докато не излезеш оттам, ти щастлив не може да бъдеш.
към беседата >>
В духовния свят, на светлите духове, е относителна
свобода
, наполовина
свобода
.
Всички трябва да разбирате още в самото начало под какво влияние сте. Сега много философи говорят, че човек бил абсолютно свободен. Не зная доколко е свободен човек. Човек е свободен в туй отношение, понеже той живее в Божествения свят. Свободата в Божествения свят е абсолютна.
В духовния свят, на светлите духове, е относителна
свобода
, наполовина
свобода
.
В света на тъмнината, на тъмните духове, си напълно в робство от единия край до другия край на живота, ти си роб. Някои хора не разбират защо животът е нещастен. Ти си в света на тъмнината. Докато не излезеш оттам, ти щастлив не може да бъдеш. Казваме: Ние сега търсим да бъдем късметлии.
към беседата >>
Давам ти
свобода
да поискаш, колкото искаш.
Ще ви приведа още един пример. Бях в Търново. Един бедняк няколко пъти идва да иска пари. Казвам му: Слушай, аз не обичам да ме безпокоиш. Искай изведнъж, колкото поискаш ще ти дам.
Давам ти
свобода
да поискаш, колкото искаш.
Ще ти дам и да не ме безпокоиш повече, работа имам. Той като мисли, мисли, казва: 2500 лева. Аз вече знаех и изваждам, давам му ги. Въздъхна той. Как да не поискам 15 000 (лева).
към беседата >>
7.
Безкрайните неща
,
ООК
, София, 23.10.1935г.,
Свободата
иде от любовта!
А тая глупава ревност – оставете я! Тя няма място. Казват: "Оставете някого свободен! " Казвам: За да бъде човек свободен, трябва да го обичат – нищо повече! Ти не можеш да бъдеш свободен, докато не те обичат!
Свободата
иде от любовта!
Там, дето има любов, има свобода. Там, дето няма свобода, няма любов. Щом ограничаваш човека, това не е любов. Любовта носи свобода – нищо повече! Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да те обичат.
към беседата >>
Там, дето има любов, има
свобода
.
Тя няма място. Казват: "Оставете някого свободен! " Казвам: За да бъде човек свободен, трябва да го обичат – нищо повече! Ти не можеш да бъдеш свободен, докато не те обичат! Свободата иде от любовта!
Там, дето има любов, има
свобода
.
Там, дето няма свобода, няма любов. Щом ограничаваш човека, това не е любов. Любовта носи свобода – нищо повече! Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да те обичат. И ако искаш другите да бъдат свободни, трябва да ги обичаш.
към беседата >>
Там, дето няма
свобода
, няма любов.
Казват: "Оставете някого свободен! " Казвам: За да бъде човек свободен, трябва да го обичат – нищо повече! Ти не можеш да бъдеш свободен, докато не те обичат! Свободата иде от любовта! Там, дето има любов, има свобода.
Там, дето няма
свобода
, няма любов.
Щом ограничаваш човека, това не е любов. Любовта носи свобода – нищо повече! Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да те обичат. И ако искаш другите да бъдат свободни, трябва да ги обичаш. Отиваш при един болен човек.
към беседата >>
Любовта носи
свобода
– нищо повече!
Ти не можеш да бъдеш свободен, докато не те обичат! Свободата иде от любовта! Там, дето има любов, има свобода. Там, дето няма свобода, няма любов. Щом ограничаваш човека, това не е любов.
Любовта носи
свобода
– нищо повече!
Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да те обичат. И ако искаш другите да бъдат свободни, трябва да ги обичаш. Отиваш при един болен човек. Гледаш го, че е пожълтял и си казваш: "Той ще плати на попа." На себе си казваш тъй, но него утешаваш, казваш му, че Бог ще помогне. Ти лъжеш.
към беседата >>
8.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
Има един анекдот: Като отишли всичките зърнести растения на война, отиват да бранят своята
свобода
.
И после, трябва добре да се опече. Някой път домакинята е имала добро желание, месила го е, но не го доомесила; или пекла го и не го доопекла. Не е виновата жената. Не се е доомесил или не се е доопекъл – кой е крив? Като ще месиш хляб, вземи от прясно брашно, че да правиш хляб.
Има един анекдот: Като отишли всичките зърнести растения на война, отиват да бранят своята
свобода
.
Та на просото [се] паднало да брани хората. Казват му: „Ти ще ги храниш, на хляб ще ставаш.“ Казва: „Ами на млина и на баница? “ Казало му житото: „Ти на хляб стани, та за баница не мисли. Ти само хляб ако можеш да станеш – добре. За точено – остави го това настрани!
към беседата >>
Един ден трябвало да отидат на война, да воюват за
свободата
си.
(втори вариант)
Добрата домакиня меси и пече добре хляба си. Тя не се оправдава нито с брашното, нито с пещта; тя знае качествата на брашното, познава пещта си и изкарва добър хляб. Най-главното, което тя има предвид, е да омеси хляба, както трябва; тя не мисли за баници. Според нея баницата е второстепенна работа. В един анекдот се говори за службата на зърнестите храни.
Един ден трябвало да отидат на война, да воюват за
свободата
си.
За да не умрат хората от глад, те решили да оставят просото за храна на човечеството. То се възгордяло от службата, която му дали, и ги запитало: „Да ставам ли на баница? “ Те му отговорили: „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“. И съвременните хора изпадат в положението на просото. Те не се задоволяват да изпълнят своето предназначение, колкото и да е малко, но се стремят към велики работи.
към втори вариант >>
9.
Умих се и гледам
,
НБ
, София, 27.10.1935г.,
До тогава до като ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим Любовта, която е у нас, докато не можем да употребим знанието, което е у нас, както и
свободата
, която е у нас, ние не можем да видим и да познаем Бога!
Между Бога и тебе ще бъдат наредени милиарди същества, ти ще Го виждаш някъде далеч от себе си. Обаче като се намериш пред някаква мъчнотия, или пред някаква скръб, тази светлина ще се увеличава все повече и повече. Щом стане някаква промяна, светлината ще се увеличи и всички хора ще бъдат в твоя помощ. Когато Бог иска да помогне на един народ, или на едно общество, или на едно семейство, или на един човек, всякога и на всякъде законът е един и същ. Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитате доброто, което е скрито във всички хора, както и доброто, което е скрито във вашите души.
До тогава до като ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим Любовта, която е у нас, докато не можем да употребим знанието, което е у нас, както и
свободата
, която е у нас, ние не можем да видим и да познаем Бога!
Щом проявим тези неща и Бог ще ни се изяви. В знанието, в което ние почваме да проявяваме Любовта си, в знанието, в което ние почваме да проявяваме своята мъдрост и свобода, които са в нас, ние, ние сме съзрели вече Бога.
към беседата >>
В знанието, в което ние почваме да проявяваме Любовта си, в знанието, в което ние почваме да проявяваме своята мъдрост и
свобода
, които са в нас, ние, ние сме съзрели вече Бога.
Щом стане някаква промяна, светлината ще се увеличи и всички хора ще бъдат в твоя помощ. Когато Бог иска да помогне на един народ, или на едно общество, или на едно семейство, или на един човек, всякога и на всякъде законът е един и същ. Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитате доброто, което е скрито във всички хора, както и доброто, което е скрито във вашите души. До тогава до като ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим Любовта, която е у нас, докато не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и да познаем Бога! Щом проявим тези неща и Бог ще ни се изяви.
В знанието, в което ние почваме да проявяваме Любовта си, в знанието, в което ние почваме да проявяваме своята мъдрост и
свобода
, които са в нас, ние, ние сме съзрели вече Бога.
към беседата >>
10.
Герои / Героите
,
УС
, София, 3.11.1935г.,
Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за
свобода
или смърт.
Ако цъкнеш, запалвам се.“ Всичките тия надписи, които са написани от всички прераждания на човека, човек трябва да ги снеме от себе си, тъй както змията снема кожата си. Да снемем всичките подозрения. Какво ли няма в човека вътре. Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре.
Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за
свобода
или смърт.
То е свобода. Какво ще ми разправят за свобода? Като дойдеш в себе си – свобода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта.
към беседата >>
То е
свобода
.
Да снемем всичките подозрения. Какво ли няма в човека вътре. Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре. Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за свобода или смърт.
То е
свобода
.
Какво ще ми разправят за свобода? Като дойдеш в себе си – свобода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта. Свобода или смърт.
към беседата >>
Какво ще ми разправят за
свобода
?
Какво ли няма в човека вътре. Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре. Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за свобода или смърт. То е свобода.
Какво ще ми разправят за
свобода
?
Като дойдеш в себе си – свобода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта. Свобода или смърт. Значи, ако приемем свободата, ако приемеш свободата, ще приемеш смъртта.
към беседата >>
Като дойдеш в себе си –
свобода
или смърт!
Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре. Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за свобода или смърт. То е свобода. Какво ще ми разправят за свобода?
Като дойдеш в себе си –
свобода
или смърт!
Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта. Свобода или смърт. Значи, ако приемем свободата, ако приемеш свободата, ще приемеш смъртта. Ако се откажеш от свободата, смъртта ще дойде.
към беседата >>
Ако предпочетеш
свободата
, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш
свободата
, нищо повече!
То е живо, то не може да умре. Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за свобода или смърт. То е свобода. Какво ще ми разправят за свобода? Като дойдеш в себе си – свобода или смърт!
Ако предпочетеш
свободата
, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш
свободата
, нищо повече!
Вие искате да придобиете свободата си без смъртта. Свобода или смърт. Значи, ако приемем свободата, ако приемеш свободата, ще приемеш смъртта. Ако се откажеш от свободата, смъртта ще дойде. Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш свободата си.
към беседата >>
Вие искате да придобиете
свободата
си без смъртта.
Казвам: Предстои ни една от най-големите битки, които трябва да извършим за свобода или смърт. То е свобода. Какво ще ми разправят за свобода? Като дойдеш в себе си – свобода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, нищо повече!
Вие искате да придобиете
свободата
си без смъртта.
Свобода или смърт. Значи, ако приемем свободата, ако приемеш свободата, ще приемеш смъртта. Ако се откажеш от свободата, смъртта ще дойде. Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш свободата си. Казвам сега: Вие, старите, учите младите, не им говорите истината.
към беседата >>
Свобода
или смърт.
То е свобода. Какво ще ми разправят за свобода? Като дойдеш в себе си – свобода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта.
Свобода
или смърт.
Значи, ако приемем свободата, ако приемеш свободата, ще приемеш смъртта. Ако се откажеш от свободата, смъртта ще дойде. Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш свободата си. Казвам сега: Вие, старите, учите младите, не им говорите истината. Като дойдете там, ще им кажете: „Трябва да се упражнявате, битка, голямо сражение ще имате.“ И в религията говорят на хората и ще турят залъгвания.
към беседата >>
Значи, ако приемем
свободата
, ако приемеш
свободата
, ще приемеш смъртта.
Какво ще ми разправят за свобода? Като дойдеш в себе си – свобода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта. Свобода или смърт.
Значи, ако приемем
свободата
, ако приемеш
свободата
, ще приемеш смъртта.
Ако се откажеш от свободата, смъртта ще дойде. Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш свободата си. Казвам сега: Вие, старите, учите младите, не им говорите истината. Като дойдете там, ще им кажете: „Трябва да се упражнявате, битка, голямо сражение ще имате.“ И в религията говорят на хората и ще турят залъгвания. Ще дадеш малко подаяние и ще се освободиш.
към беседата >>
Ако се откажеш от
свободата
, смъртта ще дойде.
Като дойдеш в себе си – свобода или смърт! Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта. Свобода или смърт. Значи, ако приемем свободата, ако приемеш свободата, ще приемеш смъртта.
Ако се откажеш от
свободата
, смъртта ще дойде.
Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш свободата си. Казвам сега: Вие, старите, учите младите, не им говорите истината. Като дойдете там, ще им кажете: „Трябва да се упражнявате, битка, голямо сражение ще имате.“ И в религията говорят на хората и ще турят залъгвания. Ще дадеш малко подаяние и ще се освободиш. Казвам: Не е така.
към беседата >>
Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш
свободата
си.
Ако предпочетеш свободата, ще приемеш смъртта; ако откажеш смъртта, ще изгубиш свободата, нищо повече! Вие искате да придобиете свободата си без смъртта. Свобода или смърт. Значи, ако приемем свободата, ако приемеш свободата, ще приемеш смъртта. Ако се откажеш от свободата, смъртта ще дойде.
Ако се откажеш от смъртта, ще изгубиш
свободата
си.
Казвам сега: Вие, старите, учите младите, не им говорите истината. Като дойдете там, ще им кажете: „Трябва да се упражнявате, битка, голямо сражение ще имате.“ И в религията говорят на хората и ще турят залъгвания. Ще дадеш малко подаяние и ще се освободиш. Казвам: Не е така. Като дойде да се освободиш, трябва да дадеш живота си.
към беседата >>
Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята
свобода
.
Като я погледнал, казва: „Жено, жено, не знаеш какво искаш за своите синове. Те ще минат през туй, през което Аз минавам. След като минат, като възкръснат, тогава ще им дадат служба.“ Ако Христос постъпваше по човешки, можеше да каже на майката: „Ще видим, ще имам предвид Вашите синове“, да я позалъже малко. Той казва, че ще пият чашата и ще се кръстят с кръщението, „но отдясно и отляво да дам, не е Моя работа“. Та казвам: Няма по-сладко [от това] да умре човек, когато разбира какво нещо е смъртта!
Няма по-сладко [от това] да умреш, защото в смъртта човек добива своята
свобода
.
Няма нищо по-горчиво от да се родиш. Но понеже ние не разбираме, като се ражда човек, се радваме. Но детето, като се роди, то заплаква. То веднага, още като приеме първата вдишка, кресне. Казва: „Има да ми страда главата.“ А старият, като умре, не плаче вече.
към беседата >>
Та, един ирландски герой пости 80 дена и даде
свобода
на Ирландия.
Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил. Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил. След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд! Като постиш 40 дена...
Та, един ирландски герой пости 80 дена и даде
свобода
на Ирландия.
Това като влезе в другия свят, англичаните казаха: „Даваме ви свобода! “ И тъй, както сте сега, тъй, както ви гледам, в първото сражение, аз ви виждам, че с тия ваши вярвания, които имате, палтата ви ще се намерят в хоризонтално положение. Нищо не се постига, ще се изгуби сражението. Някой казва: „Аз съм търпелив човек.“ Не е въпрос за търпение. Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: „Ехе, слез!
към беседата >>
Това като влезе в другия свят, англичаните казаха: „Даваме ви
свобода
!
Гладен бил. Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил. След 40 дена като постиш, аз съм готов да ти дам най-хубавия обяд! Като постиш 40 дена... Та, един ирландски герой пости 80 дена и даде свобода на Ирландия.
Това като влезе в другия свят, англичаните казаха: „Даваме ви
свобода
!
“ И тъй, както сте сега, тъй, както ви гледам, в първото сражение, аз ви виждам, че с тия ваши вярвания, които имате, палтата ви ще се намерят в хоризонтално положение. Нищо не се постига, ще се изгуби сражението. Някой казва: „Аз съм търпелив човек.“ Не е въпрос за търпение. Ще дойде, ти сам ще останеш на кръста, ще те заплюват, ще кажат: „Ехе, слез! “ Ама да има някой.
към беседата >>
Ако се откажете от смъртта, ще изгубите
свободата
си.
Някои от вас сте офицери, подпоручици, някои – подполковници, полковници, има даже и генерал-лейтенант. Отивате на война, куршуми има! И няма да се върнете. И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде.
Ако се откажете от смъртта, ще изгубите
свободата
си.
Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете. Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен. Тази глава, която ви прочетох, там Христос мълчеше. Казват: „Ти ли си?
към беседата >>
Тогава ще разберете какво нещо е
свободата
.
Учениците казват: „Кога ще видим Лицето Ти? “ Тогава ще бъдете задоволени. За да видиш туй Лице, трябва като Христа да минеш през кръста, през най-голямото страдание и след туй ще кажеш: „Отивам при Отца моего и Отца вашего.“ Сега, при туй състояние, не може да идете. Сега може само да надзъртаме, отдалеч може да Го видим като една обетована земя. Та, за да се явите пред Лицето на Бога, трябва да бъдете такива герои, че да сте се сражавали със смъртта и да сте приели живота.
Тогава ще разберете какво нещо е
свободата
.
Човек не може да бъде свободен, който не е дал едно сражение на смъртта. Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа.
към беседата >>
Откаже ли се от тях, той е придобил истинската
свобода
.
(втори вариант)
Откажете се от преходното, временното и дайте място на Божественото в себе си, което вечно живее. На цялото човечество предстои една голяма война за живот или смърт, за освобождаване или заробване. Всеки иска да бъде свободен. От какво? – От вътрешните заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия.
Откаже ли се от тях, той е придобил истинската
свобода
.
Дойде ли до старите си навици, човек трябва да застане смело пред тях и да каже: „Свобода или смърт! “ Ако търси абсолютната свобода, без ограничение на стария, изопачен живот, той ще намери смъртта. Ако търси смъртта, за да се освободи от задълженията си, той ще изгуби свободата си. Така трябва да се говори и на стари, и на млади. Какво правят старите хора днес?
към втори вариант >>
Дойде ли до старите си навици, човек трябва да застане смело пред тях и да каже: „
Свобода
или смърт!
(втори вариант)
На цялото човечество предстои една голяма война за живот или смърт, за освобождаване или заробване. Всеки иска да бъде свободен. От какво? – От вътрешните заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се от тях, той е придобил истинската свобода.
Дойде ли до старите си навици, човек трябва да застане смело пред тях и да каже: „
Свобода
или смърт!
“ Ако търси абсолютната свобода, без ограничение на стария, изопачен живот, той ще намери смъртта. Ако търси смъртта, за да се освободи от задълженията си, той ще изгуби свободата си. Така трябва да се говори и на стари, и на млади. Какво правят старите хора днес? Те учат младите, говорят им за живота, но се страхуват да изнесат истината.
към втори вариант >>
“ Ако търси абсолютната
свобода
, без ограничение на стария, изопачен живот, той ще намери смъртта.
(втори вариант)
Всеки иска да бъде свободен. От какво? – От вътрешните заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се от тях, той е придобил истинската свобода. Дойде ли до старите си навици, човек трябва да застане смело пред тях и да каже: „Свобода или смърт!
“ Ако търси абсолютната
свобода
, без ограничение на стария, изопачен живот, той ще намери смъртта.
Ако търси смъртта, за да се освободи от задълженията си, той ще изгуби свободата си. Така трябва да се говори и на стари, и на млади. Какво правят старите хора днес? Те учат младите, говорят им за живота, но се страхуват да изнесат истината. Ще кажете истината на младите!
към втори вариант >>
Ако търси смъртта, за да се освободи от задълженията си, той ще изгуби
свободата
си.
(втори вариант)
От какво? – От вътрешните заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се от тях, той е придобил истинската свобода. Дойде ли до старите си навици, човек трябва да застане смело пред тях и да каже: „Свобода или смърт! “ Ако търси абсолютната свобода, без ограничение на стария, изопачен живот, той ще намери смъртта.
Ако търси смъртта, за да се освободи от задълженията си, той ще изгуби
свободата
си.
Така трябва да се говори и на стари, и на млади. Какво правят старите хора днес? Те учат младите, говорят им за живота, но се страхуват да изнесат истината. Ще кажете истината на младите! Ще кажете, че им предстои голяма война.
към втори вариант >>
Жертва, направена от любов и съзнание, води към живот и
свобода
.
(втори вариант)
Ако го изнесат достойно, ще постигнат желанията си; в противен случай нищо няма да постигнат. Всичко зависи от тях самите. Какво се разбира под „женен“ и „неженен“? Жененият символизира човешкото естество в човека, а нежененият – Божественото. Който е готов да служи на Божественото, трябва да се самопожертва.
Жертва, направена от любов и съзнание, води към живот и
свобода
.
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи човешкото трябва да се пожертва за Божественото. Стане ли обратното, човек се натъква на страдания, мъчнотии и противоречия. Днес почти навсякъде човешкото господства, потиска Божественото. Тази е причината, поради която всеки иска да заеме първото място.
към втори вариант >>
Свободата
се определя от знанието, от разбиране смисъла на живота и на смъртта.
(втори вариант)
Следователно тя е велик акт на освобождаване. Когато се ражда, детето заплаква, защото иде на земята да страда. Значи като се ражда, човек плаче; като умира, престава да плаче, защото и страданията се свършват. Всъщност и след смъртта има страдания, но съвършено различни от земните. Следователно, докато се ражда и умира, човек не може да бъде свободен.
Свободата
се определя от знанието, от разбиране смисъла на живота и на смъртта.
Който не разбира какво нещо е животът и какво – смъртта, живее само за слава и за почести. Той иска да бъде знаменит човек, да му се кланят, да вярват в него. Каква полза имате от вярата на хората? Днес ще вярват, а на другия ден ще бягат от вас. Не постъпиха ли така и с Христа?
към втори вариант >>
При това има смисъл да пости човек, но да придобие своята
свобода
, както и
свободата
на своя народ.
(втори вариант)
Какъв герой е този, който не може да понесе най-малкото страдание? Срещате го, плаче, рони сълзи, че бил гладен, два дни не ял. Чудно нещо! Христос пости 40 дни и издържа, а той не ял два дни и вдигнал толкова шум около себе си. Ако пости 40 дни като Христа, ще приеме Божието благословение, ще мине за герой.
При това има смисъл да пости човек, но да придобие своята
свобода
, както и
свободата
на своя народ.
Един ирландец пости 80 дни и замина за другия свят, но след смъртта му Ирландия се освободи. Съвременните хора не са дошли още до положение да се жертват за свободата на своя живот. Ако днес излязат на полесражението, ще изгубят. Кой е готов да увисне на кръста като Христа, да Го подиграват, да Го плюят, да Го изтезават? Христос чуваше всичко, но не възропта, не се усъмни в Бога, не се обезвери.
към втори вариант >>
Съвременните хора не са дошли още до положение да се жертват за
свободата
на своя живот.
(втори вариант)
Чудно нещо! Христос пости 40 дни и издържа, а той не ял два дни и вдигнал толкова шум около себе си. Ако пости 40 дни като Христа, ще приеме Божието благословение, ще мине за герой. При това има смисъл да пости човек, но да придобие своята свобода, както и свободата на своя народ. Един ирландец пости 80 дни и замина за другия свят, но след смъртта му Ирландия се освободи.
Съвременните хора не са дошли още до положение да се жертват за
свободата
на своя живот.
Ако днес излязат на полесражението, ще изгубят. Кой е готов да увисне на кръста като Христа, да Го подиграват, да Го плюят, да Го изтезават? Христос чуваше всичко, но не възропта, не се усъмни в Бога, не се обезвери. След всички поругания Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си“. Всеки човек ще мине по пътя на Христа, ще бъде подиграван, осмиван, изоставен от близките си, от приятелите си, даже и от Бога.
към втори вариант >>
Ако приемете смъртта, ще придобиете живота; ако се откажете от смъртта, ще изгубите
свободата
си.
(втори вариант)
Той мисли, че ще се върне здрав и читав, ще го посрещнат с музика и песни, но остава разочарован. Там го посреща свиренето на куршумите и едва сега разбира, че няма да се върне. Който е отишъл на бойното поле, или герой ще стане и ще усили вярата си в Бога, или всичко ще изгуби и ще бъде победен. Животът е пълен с бойни полета, и вие трябва да бъдете готови да се сражавате достойно и с чест. Герои трябва да бъдете!
Ако приемете смъртта, ще придобиете живота; ако се откажете от смъртта, ще изгубите
свободата
си.
Тогава ще преживеете най-голямото разочарование. Приемете смъртта, за да придобиете най-голямото благо – Любовта, носителка на вечния живот. Пилат запита Христа: „Ти ли си царят на Юдеите? “ Христос му отговори: „Ти казваш“. Ако Христос беше цар Юдейски, нямаше да бъде съден и разпнат.
към втори вариант >>
С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил
свободата
, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е.
(втори вариант)
Христос казва: „Не се доближавайте при мене, защото не съм възлязъл още при Отца“. Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трябва да минете през кръста. Който не е минал през страшния кръст, той не може да види лицето на Бога. Докато дойде това състояние, отдалеч ще надзърта, както евреите мечтаха цели 40 години за обетованата земя. И тъй, да види човек лицето на Бога, това значи да бъде велик герой, да се е сражавал със смъртта и да е придобил живота.
С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил
свободата
, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е.
всички човешки желания за сметка на Божественото. Той е приел Божия Дух в себе си, станал е едно с Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертваха за Него. Те отиваха с радост и песен на кладата и умряха като мъченици. Дайте път на Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете едно с Бога.
към втори вариант >>
11.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
Значи И е истината, посоката, чрез която се добива
свободата
на човека.
"Ти" е човекът. Имаме думата "той". "Той" е онзи, който ще дойде да оправи света. Коя дума е по-силна: "аз" или "той"! Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава.
Значи И е истината, посоката, чрез която се добива
свободата
на човека.
Това означава И. Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето. И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане! " И тръгнете напред.
към беседата >>
Ще добиете
свобода
.
Изпейте ги мелодично, силно, без камертон. (Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам. Не се обезсърчавайте. Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи. Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт.
Ще добиете
свобода
.
Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате. Не го коригирайте! Всеки да мисли, че няма никой друг в салона. Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва. Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос.
към беседата >>
12.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
В дадения случай той изисква
свобода
.
Щом се разгневиш, то е най-низшето у тебе. Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш. Считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, то е най-низшето чувство.
В дадения случай той изисква
свобода
.
Едно противодействие на едно инертно състояние. Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира. За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай. Той може да ти помогне, но много енергия се изхабява. Той за пет пари работа ще свърши, за 1000 лева енергия иждивява*.
към беседата >>
Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава
свободата
?
“ – Плодове. Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“. Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво [ли] не може да има.
Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава
свободата
?
Защо ти е сила без свобода? Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш. То значи да имаш сила без свобода. Казва: „Човек има сила“.
към беседата >>
Защо ти е сила без
свобода
?
Казва: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“. Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво [ли] не може да има. Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата?
Защо ти е сила без
свобода
?
Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш. То значи да имаш сила без свобода. Казва: „Човек има сила“. То е мирисане.
към беседата >>
То значи да имаш сила без
свобода
.
Там, дето има робство, какво [ли] не може да има. Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата? Защо ти е сила без свобода? Знаеш на какво ще мязаш. [В]се-таки* да те натоварят тебе с хляб, да турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш.
То значи да имаш сила без
свобода
.
Казва: „Човек има сила“. То е мирисане. Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място. За предпочитане е човек всякога да се чувствува свободен. Отпосле иде силата.
към беседата >>
Силата трябва да иде само като условие да се запазва
свободата
.
Казва: „Човек има сила“. То е мирисане. Ако тази сила може да употребиш, свободно да действуваш, тя е на място. За предпочитане е човек всякога да се чувствува свободен. Отпосле иде силата.
Силата трябва да иде само като условие да се запазва
свободата
.
При говоренето, когато се развива тази тема, то е един закон за самовъзпитанието. Спестяване, значи, трябва. Трябва да знаете как да спестявате вашата енергия. Младите хора и старите хора се занимават с неща, които не им са потребни. Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни.
към беседата >>
В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята
свобода
и да не позволяваш някой да ти тури юлар.
Никакъв учен човек не си. „Силен ще стана“. – Никакъв силен човек няма да станеш. – „Това ще придобия“. – Какво ще придобиеш в знанието?
В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята
свобода
и да не позволяваш някой да ти тури юлар.
Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска. Силен можеш да бъдеш ти, [но без юлар]. Някои хора казват: „Той е силен“. Може да приведа много примери из философията. Какви ли не философии [са] турили философите за защита.
към беседата >>
В природата съществува един закон: Ти
свободата
на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля.
Казват: „Международно право“. Никакво международно право. Международен товар. Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право. То тепърва ще дойде.
В природата съществува един закон: Ти
свободата
на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля.
Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора.
към беседата >>
Свободата
може да ограничиш, понеже
свободата
е резултат на волята.
Никакво международно право. Международен товар. Международно товарене, международно заробване, международно ограничение, не международно право. То тепърва ще дойде. В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля.
Свободата
може да ограничиш, понеже
свободата
е резултат на волята.
Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора. Ти ще направиш престъпление.
към беседата >>
Ограничение на
свободата
, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви.
Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре. Трябва да правите едно ограничаване. – „Аз не искам да ме ограничават“. – „Ще те огранича“.
Ограничение на
свободата
, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви.
Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята. Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота. Животът е резултат, когато разбираме. Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля. Казва: „Убеждение“.
към беседата >>
Казва: „Аз не искам да ограничат
свободата
ми“.
Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля. Казва: „Убеждение“. Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му. Животът е един извор, който извира. Вие не правите разлика.
Казва: „Аз не искам да ограничат
свободата
ми“.
Че кой от вас не е ограничен? Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене! “ Ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“.
към беседата >>
Не, като дойде до
свободата
на волята – никакъв стражар!
Че кой от вас не е ограничен? Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене! “ Ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“.
Не, като дойде до
свободата
на волята – никакъв стражар!
И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“. Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля. Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи.
към беседата >>
Двама души, които поддържали
свободата
на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля.
Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“. Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар! И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“.
Двама души, които поддържали
свободата
на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля.
Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи. Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка. Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен. Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“.
към беседата >>
Този, който бил за
свободата
на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка.
И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“. Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля. Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи.
Този, който бил за
свободата
на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка.
Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен. Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“. Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“. Ти не ограничаваш волята си.
към беседата >>
Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е
свободата
на човека.
Ти си свободен. Казва: „Смазаха ме“. Кой те смаза? То е заблуждение. Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан.
Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е
свободата
на човека.
Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там. За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен.
към беседата >>
Любовта, това е истинската
свобода
на човека, който я разбира.
То са залъгвания. Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма. Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл. То е важен закон на съзнанието. Този е процесът на любовта.
Любовта, това е истинската
свобода
на човека, който я разбира.
Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла. То е любовта. Същият закон е и за чувствата. За всяка постъпка е същият начин. Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе.
към беседата >>
13.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Понякога той злоупотребява със своята
свобода
.
Въпреки това хората считат плътта виновна за всяко нещастие, за всяко зло. Волята на човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, но на волята му. Плътта е носителка на лошото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, той става господар на своята плът, на своята воля.
Понякога той злоупотребява със своята
свобода
.
Той е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд. Тези хора трябва да работят, но каква е мярката за това? Колко часа трябва да работи човек през деня? В бъдеще при възпитанието на хората трябва да се има определено число часове за работа. За да се възпита, човек трябва да спазва известни норми в живота си за ядене, за работа, за начин на живеене.
към беседата >>
14.
Свещеният огън
,
УС
, София, 10.11.1935г.,
– Животът, знанието и
свободата
.
(втори вариант)
Тогава не му остава нищо друго, освен да го подържа, постоянно да гори. Той не се запалва и не изгасва. Кои са условията за подържане на свещения огън? – Вярата, надеждата и любовта. Кое още го подържа?
– Животът, знанието и
свободата
.
Не може да се говори за Любовта, Мъдростта и Истината, те са отвлечени понятия за човешкия ум и сърце. Говорите ли за живота, за знанието и свободата, всички разбират тези понятия. За тях те са живи разбрани картини. Често се говори, че Бог е Любов, но какво е Бог, какво е Любовта, малцина знаят. Някои уподобяват Бога на слънцето, но и за слънцето нямат ясна представа.
към втори вариант >>
Говорите ли за живота, за знанието и
свободата
, всички разбират тези понятия.
(втори вариант)
Кои са условията за подържане на свещения огън? – Вярата, надеждата и любовта. Кое още го подържа? – Животът, знанието и свободата. Не може да се говори за Любовта, Мъдростта и Истината, те са отвлечени понятия за човешкия ум и сърце.
Говорите ли за живота, за знанието и
свободата
, всички разбират тези понятия.
За тях те са живи разбрани картини. Често се говори, че Бог е Любов, но какво е Бог, какво е Любовта, малцина знаят. Някои уподобяват Бога на слънцето, но и за слънцето нямат ясна представа. Всички виждат слънцето, ползват се от светлината и топлината му, изучават го, но какво е то всъщност, не знаят. Учените определят приблизително разстоянието му от земята, състава му, както и устройството му, но дали всичко това е абсолютно вярно, не знаят.
към втори вариант >>
15.
Параметафизика
,
МОК
, София, 15.11.1935г.,
В какво седи
свободата
на човека?
Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва да бъде свободен. Свободен е онзи човек, който сам се ограничава. Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен. Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат. Щом сам се ограничаваш, ти си свободен.
В какво седи
свободата
на човека?
Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата? Каква е вашата идея? Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш. Питам сега: Какво допринасяш със своя вот? Може би при известни условия да се постигне нещо.
към беседата >>
Конкретно във вашия ум, в какво седи
свободата
?
Свободен е онзи човек, който сам се ограничава. Всеки, който не знае как сам да се ограничава, не е свободен. Понеже, щом не се ограничаваш, ще те ограничат. Щом сам се ограничаваш, ти си свободен. В какво седи свободата на човека?
Конкретно във вашия ум, в какво седи
свободата
?
Каква е вашата идея? Да кажем, ти си свободен като гражданин да гласуваш. Питам сега: Какво допринасяш със своя вот? Може би при известни условия да се постигне нещо. Избирателите в едно дружество избират председател.
към беседата >>
Твоята
свобода
в дадения случай допринася.
Питам сега: Какво допринасяш със своя вот? Може би при известни условия да се постигне нещо. Избирателите в едно дружество избират председател. Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си. Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен.
Твоята
свобода
в дадения случай допринася.
Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати. Питам: Какво допринася твоята свобода, че си гласувал? И какво ще допринесе, ако не си гласувал? Сега ще пристъпя към друг въпрос. Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш.
към беседата >>
Питам: Какво допринася твоята
свобода
, че си гласувал?
Избирателите в едно дружество избират председател. Дванадесет души гласували, всеки дал гласа си. Ти си последният – като туриш гласа [си], вече си свободен. Твоята свобода в дадения случай допринася. Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати.
Питам: Какво допринася твоята
свобода
, че си гласувал?
И какво ще допринесе, ако не си гласувал? Сега ще пристъпя към друг въпрос. Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш. Свободата не е само в дишането. И в самото дишане има ограничение.
към беседата >>
Свободата
не е само в дишането.
Да допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати. Питам: Какво допринася твоята свобода, че си гласувал? И какво ще допринесе, ако не си гласувал? Сега ще пристъпя към друг въпрос. Свободен си да дишаш, но си свободен и да издишаш.
Свободата
не е само в дишането.
И в самото дишане има ограничение. След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух. Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има. След туй започва другият процес. Чувствуваш една свобода, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън.
към беседата >>
Чувствуваш една
свобода
, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън.
Свободата не е само в дишането. И в самото дишане има ограничение. След като дишаш, ти не можеш да поемеш всичкия въздух. Дойдеш до известно място, спреш се, ограничение има. След туй започва другият процес.
Чувствуваш една
свобода
, че онова, което си приел, свободно можеш да го издишаш навън.
Това наричаме правилния процес на вдишки и издишки. Ако не си свободен да дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво? Ако не дишаш, какво ще стане? – Ще припаднеш, ще изгубиш съзнание. Но ако не можеш да издишаш, какво ще бъде?
към беседата >>
Свободата
на дишането има граници.
Параметафизика е. Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници.
Свободата
на дишането има граници.
Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш. То е разумен акт на обмяна. Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка. Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно. Ти не си разбрал.
към беседата >>
Но
свободата
има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш.
Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници. Свободата на дишането има граници.
Но
свободата
има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш.
То е разумен акт на обмяна. Трябва да знаеш, че след като си имал едно приятно чувство – това е една вдишка. Следователно, щом си учен, трябва да знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно. Ти не си разбрал. Ти се въртиш.
към беседата >>
В какво седи
свободата
?
Възможно ли е това? Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш? Невъзможно е. Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения. Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“.
В какво седи
свободата
?
Свободата седи, най-първо, да знаеш да дишаш и свободата седи да знаеш да издишаш. Да знаеш колко въздух да възприемеш. Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен].
към беседата >>
Свободата
седи, най-първо, да знаеш да дишаш и
свободата
седи да знаеш да издишаш.
Възможно ли е: само вдишваш, без да издишваш? Невъзможно е. Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения. Казвате: „Аз трябва да бъда свободен“. В какво седи свободата?
Свободата
седи, най-първо, да знаеш да дишаш и
свободата
седи да знаеш да издишаш.
Да знаеш колко въздух да възприемеш. Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе.
към беседата >>
В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и
свобода
.
Защо гърми, научно може да се обясни. Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън. Вие като се гневите, вие пиете шампанско. Щом някой гръмне, шампанското изтече. Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана.
В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и
свобода
.
[Вие] по някой път искате свобода. Да се скарате с някого, да бъдете свободни. Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство. Като сте готови някъде да се скарате, какво правите? Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса.
към беседата >>
[Вие] по някой път искате
свобода
.
Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън. Вие като се гневите, вие пиете шампанско. Щом някой гръмне, шампанското изтече. Трябва да сте много внимателни, да не би шампанското да отиде до тавана. В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода.
[Вие] по някой път искате
свобода
.
Да се скарате с някого, да бъдете свободни. Но вие може да впрегнете вашата енергия, вашето недоволство. Като сте готови някъде да се скарате, какво правите? Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще си пуснеш пояса. Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой да го настъпи.
към беседата >>
16.
Плевели
,
НБ
, София, 17.11.1935г.,
Свободата
е един импулс в хората.
Тия неща за нас са необясними. Запример всеки човек, който ви обича, вие сте свързани с него, неговата обхода е една. А онзи, който не ви обича, който няма никаква връзка с вас, той ще бъде неразумен за вас, неговата обхода ще бъде неразумна и той няма да иска да знае за вашите възгледи, за вашите чувствувания. Сега аз обяснявам нещата психически, тъй както са в хората. Между хората отпосле се явява една вътрешна борба, те искат да бъдат свободни.
Свободата
е един импулс в хората.
И природата сама иска да се освободи. Има известни ограничения в природата. И тя се стреми към нещо. – Към какво? – Това е за нас загадка.
към беседата >>
Хубаво е желанието да се създаде
свобода
на всички, но не се постига това желание.
Италианците употребяват своите аероплани, своите топове и най-модерни оръжия, а етиопците се защищават по стар начин. Италианците се извиняват пред другите народи, че водят една цивилизована война, за да освободят своите от робство. Но дали ще постигнат това или ще създадат ново робство, това е друг въпрос. Защото робството се прекратява в една форма, а се ражда в друга. В едно отношение робството се прекратява, а в друго не.
Хубаво е желанието да се създаде
свобода
на всички, но не се постига това желание.
Хубави са всичките теории на хората, те имат свое предназначение. Има учени, има религиозни теории, всички имат за цел да освободят човека от робството. И в науката, и в религията, и моралистите – всички искат да освободят хората от робството. Но щом приложат своите теории, в едно отношение ги освобождават, в друго ги заробват. И в религията е същото: Като освободиха хората от едни заблуждения, наложиха им други.
към беседата >>
Следователно, в света трябва да се създаде идея за право, за
свобода
.
“ Ако мъжът ти иска да те ограничи с една крава и едно теле, кажи: „Господ ми е дал ум, сърце и воля и аз искам да постъпвам според тях. Ако ти ми туряш бентове – Иху-ху! “ И мъжът да каже на жена си: „Господ ми е дал ум, сърце и воля и аз искам да постъпвам според тях. Ако ти ми туряш бентове, жена – Иху-ху! “ Ако постъпвате така, казвам: Имате право.
Следователно, в света трябва да се създаде идея за право, за
свобода
.
Семейният живот трябва да представи основа на живота. Жената трябва да влиза в положението на мъжа и мъжът да постъпва по Божествен начин. Ако тя направи една погрешка, нека да не казва това на мъжа си веднага. Нека почака да мине един ден, или една седмица, или един месец и тогава да му каже. Понякога и мъжете знаят как да се отнасят с жените си.
към беседата >>
Та сега за всички се изисква едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова
свобода
.
Но ако не ви оставят, изправете себе си. Оправете своя ум и ще бъдете щастливи. Щом оправите себе си, ще дойде тогава Божието благословение. Тогава Господ ще каже на жетварите: „Помогнете на този човек! “ И въпросът ще се свърши.
Та сега за всички се изисква едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова
свобода
.
Всеки човек трябва да даде свобода на себе си, да даде свобода и на другите. И тогава всички да се молят за своите ближни. Този е пътят, по който ще стане новото въздигане в света!
към беседата >>
Всеки човек трябва да даде
свобода
на себе си, да даде
свобода
и на другите.
Оправете своя ум и ще бъдете щастливи. Щом оправите себе си, ще дойде тогава Божието благословение. Тогава Господ ще каже на жетварите: „Помогнете на този човек! “ И въпросът ще се свърши. Та сега за всички се изисква едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова свобода.
Всеки човек трябва да даде
свобода
на себе си, да даде
свобода
и на другите.
И тогава всички да се молят за своите ближни. Този е пътят, по който ще стане новото въздигане в света!
към беседата >>
17.
Опити
,
ООК
, София, 20.11.1935г.,
Тук е място на
свободата
.
Тук сме дошли да се понагреем малко на слънцето. Като се понапечеш на слънцето, то ще ти помогне; ако имаш малко хлебец, ще ядеш, ако нямаш – малко ще попостиш, ще ядеш картофена супа. Някой казва: "Дотегна ми вече да ям картофена супа! " Казвам му: Иди в света, на гостилницата. Кой те държи тук на Изгрева?
Тук е място на
свободата
.
Свободни бъдете! Всички трябва да бъдем свободни! Някои искат да турят закон. Ако искате да живеем по закон, то е друго. Закон има в света -идете в света.
към беседата >>
Изгревът е място на
свобода
.
Свободни бъдете! Всички трябва да бъдем свободни! Някои искат да турят закон. Ако искате да живеем по закон, то е друго. Закон има в света -идете в света.
Изгревът е място на
свобода
.
Това е място, където без закон трябва да живеем. Такива чешити каквито сте, пак е хубаво... Екземпляри, живи екземпляри! Един паун, какво ще го обвиняваме? Като седи, погледне си опашката – тя е с хубави, красиви пера. Гледам един куркой* как си е проточил носа; гледам някой голям петел – качва се на плета и вика: Кукуригу!
към беседата >>
Огънят и светлината носят
свобода
, понеже размразяват човека.
Един ден и ти ще я предадеш някому и ще се освободиш. И ще благодариш, че си се освободил от едно наследство, което ти е причинило голяма вреда. Сега, какво остана в ума ви? Всичко в света се постига само когато човек има малко светлина. Необходим е огън; необходима е и светлина.
Огънят и светлината носят
свобода
, понеже размразяват човека.
А размразяването на човека – това е, свободата. Имаш по-широк простор. Огънят и светлината – това е което наричат любов. Вие го наричате любов. Аз го наричам свещения огън, който трябва да гори.
към беседата >>
А размразяването на човека – това е,
свободата
.
И ще благодариш, че си се освободил от едно наследство, което ти е причинило голяма вреда. Сега, какво остана в ума ви? Всичко в света се постига само когато човек има малко светлина. Необходим е огън; необходима е и светлина. Огънят и светлината носят свобода, понеже размразяват човека.
А размразяването на човека – това е,
свободата
.
Имаш по-широк простор. Огънят и светлината – това е което наричат любов. Вие го наричате любов. Аз го наричам свещения огън, който трябва да гори. Както и да гори, по какъвто и да е начин – радвайте се на това горене!
към беседата >>
18.
Бъди доволен / Доволството
,
УС
, София, 24.11.1935г.,
Вие казвате: „Да бъдем религиозни.“ Религията разбира
свобода
.
Ако разправяте всe за философии, аз не искам да се занимавам с тях. Дали дамът е чист или нечист, то е ваша работа, мене не ме интересува. Тия говеда там не са мои, те са чужди. Който ги вързал, той да се занимава с тях. Казвате: „Ела да ги оправиш.“ Как ще дойда да ви чистя боклуците вътре?
Вие казвате: „Да бъдем религиозни.“ Религията разбира
свобода
.
Да нямаш нужда друг да те чисти. Ако имаш нужда, свободен си. Ако ти донесе някой храна, добре; ако [не] донесе, ти сам ще търсиш храната. Ще бъдеш свободен човек и няма да държиш отговорен никого, че си вързан или не си вързан. Та, всичките причини в нашия живот стават, че има неща ограничени.
към беседата >>
“ – „Нямаме.“ – „Няма да го чистите.“ Значи: „Отдайте Кесаревото на Кесаря, Божието – на Бога.“ Има абсолютна
свобода
.
Та, всичките причини в нашия живот стават, че има неща ограничени. В прочетената глава тия, учените евреи питат: „Да даваме ли дан на Кесаря или да не даваме? “ „Да чистим ли оборите или да не ги чистим? “ Христос казва: „Този обор на кого е? “ – „Наш.“ – „Ще го чистите.“ – „Ами обор имате ли?
“ – „Нямаме.“ – „Няма да го чистите.“ Значи: „Отдайте Кесаревото на Кесаря, Божието – на Бога.“ Има абсолютна
свобода
.
Той иска от нас да живеем така, както Той е живял. Да живеем тъй, както Той е живял, то е образ на всичката пълнота. Казвате: „Обясни как.“ Няма какво да ти обяснявам. Ако вляза в един обор, веднага ще кажа къде е грешката. Веднага аз ще позная как оборът е бил чистен.
към беседата >>
Всичките престъпления не стават в
свободата
.
Защото, за да направи престъпление, трябва да бъде свободен, навън. Но и вързаният човек прави престъпление, както един кон, като е свързан в яслите, ритне, може да счупи ръката или крака. Тогава го съдят, коня, че като бил свързан, със задните крака ритнал. Не може да го обвиняват, че ухапал, но ритнал с крака. Че, стават такива случки.
Всичките престъпления не стават в
свободата
.
В ограничението стават много повече престъпления, отколкото при свободата. Ако се движиш в една тълпа хора, може да направиш много повече престъпления, да ритнеш този, онзи, отколкото ако се движиш там, дето няма никакъв човек. Кога ще ритнеш? Щом правиш много погрешки в света, между много хора се движиш; щом правиш малко погрешки, значи свободен си, от хората далеч си, не можеш никого да бутнеш – няма погрешки. В какво седят погрешките на хората?
към беседата >>
В ограничението стават много повече престъпления, отколкото при
свободата
.
Но и вързаният човек прави престъпление, както един кон, като е свързан в яслите, ритне, може да счупи ръката или крака. Тогава го съдят, коня, че като бил свързан, със задните крака ритнал. Не може да го обвиняват, че ухапал, но ритнал с крака. Че, стават такива случки. Всичките престъпления не стават в свободата.
В ограничението стават много повече престъпления, отколкото при
свободата
.
Ако се движиш в една тълпа хора, може да направиш много повече престъпления, да ритнеш този, онзи, отколкото ако се движиш там, дето няма никакъв човек. Кога ще ритнеш? Щом правиш много погрешки в света, между много хора се движиш; щом правиш малко погрешки, значи свободен си, от хората далеч си, не можеш никого да бутнеш – няма погрешки. В какво седят погрешките на хората? Вървиш ти по пътя, видял си една жена – ето една погрешка.
към беседата >>
Истина е туй, което никого не заробва, а всекиму дава
свобода
.
А за него могат да ви направят пакост. Трябва да понесете една мъчнотия. Следователно туй [е] Истината. Що е Истината? Истината е това, което никому пакост не прави, а живот донася.
Истина е туй, което никого не заробва, а всекиму дава
свобода
.
Истина е туй, което не създава тъмнина, а дава светлина, носи знание. Това е Истина. То е външната страна на реалния живот. Истината всякога седи в това, че тя всякога носи нещо. Ние говорим за Истината.
към беседата >>
Магарето говорило в себе си: „Такъв съвет на хората не давам – как да бъдат свободни, защото тяхната
свобода
е ограничение на мене.“
Ти вярваш в мене. Ако ти си глупав, ще страдаш. Дадох ти един съвет и ти си почина. Но господарят каза, че ако утре волът е така болен, да се заколи. Затова те съветвам, като ти дадат, да ядеш, за да живееш.“ Волът ял и магарето дошло до първото положение.
Магарето говорило в себе си: „Такъв съвет на хората не давам – как да бъдат свободни, защото тяхната
свобода
е ограничение на мене.“
Това са басни, в които е скрита цяла философия. По кой начин искате да разрешите? Той е неразрешим, този въпрос. Ако волът е болен, магарето ще оре, волът няма да оре. Ако волът е здрав, волът ще оре, магарето няма да оре, магарето ще бъде свободно.
към беседата >>
Ако аз в себе си имам една подвижна мисъл – подразбирам един момент, когато моята мисъл е под влияние на Божествената Любов, когато чувството или постъпката е под влияние на Божествената Любов, то е
свободата
на човека.
Докато дойдеш да се превозваш с ония средства на светлината. Там няма да има никакви мъчнотии. Или, другояче казано: Всеки един живот, който е свързан с във всеки момент с една подвижна мисъл, подвижната мисъл – с едно подвижно чувство. Защото аз наричам подвижна мисъл, подвижно чувство, подвижна постъпка постъпките на Божествената Любов. Тя е, която разрешава.
Ако аз в себе си имам една подвижна мисъл – подразбирам един момент, когато моята мисъл е под влияние на Божествената Любов, когато чувството или постъпката е под влияние на Божествената Любов, то е
свободата
на човека.
Един момент, когато аз съм свободен. То е най-доброто разрешение. В даден случай ти си доволен. Имаш едно вътрешно доволство в себе си. Ние на Земята сме доволни от онова, което придобиваме.
към беседата >>
И волът е вързан, но връзката, веригата, която го държи, не му дава
свобода
.
(втори вариант)
Ако лежи, не яде, не работи и не постъпва право, той е болен. Сегашните хора се делят на светски и на религиозни. Светският мисли за себе си, че е свободен, нищо не го ограничава, за нищо не се държи. Религиозният пък мисли, че е свързан с Бога и стои по-високо от другите хора. Наистина, той е свързан с някого, но не с Бога.
И волът е вързан, но връзката, веригата, която го държи, не му дава
свобода
.
Да бъдеш свързан с Бога, това значи да бъдеш свободен в мислите и в чувствата си. С каква връзка може да се похвали религиозният, щом не е свободен да ходи, където иска? Той не е свободен даже и в мисълта си. Където и да отиде, чувства, че нещо го държи, не е свободен да се прояви, както разбира. Истински религиозен или духовен човек е този, който няма юлар на главата си, нищо странично не го увлича, нищо не го смущава.
към втори вариант >>
Тя дава живот и
свобода
на всички същества.
(втори вариант)
Тъй щото, когато се говори за златото, гледайте на него като проводник на живота, като на елемент, който не се окислява, не гние, не се разваля, на никого не причинява пакости. Красив е цветът на златото. Между златото в материалния живот и истината – в духовния има известна аналогия. Каквото е златото за материалиста, такава е Истината за духовния човек. Какво, всъщност, е Истината?
Тя дава живот и
свобода
на всички същества.
Никого не заробва, на никого не причинява пакости. Истината дава звание на човека. Тя внася светлина в неговото съзнание. Истината всякога дава нещо на човека. Тя го освобождава и от най-малките му ограничения.
към втори вариант >>
При това положение човек се радва на
свободата
и на живота си.
(втори вариант)
Ето защо, светлината, като превозно средство, е за предпочитане. Там няма никакви мъчнотии и противодействия. Мощна е мисълта, която се движи с бързината на светлината. Велико е чувството, което се движи с бързината на светлината. Мисли, чувства и постъпки, които се движат с бързината на светлината, произтичат от Божията Любов.
При това положение човек се радва на
свободата
и на живота си.
Той е доволен и от най-малките си придобивки. Изгуби ли светлината на мисълта си, той губи доволството си. Страшно е да изгубиш светлината си. Още по-страшно е да изгубиш Любовта, която разрешава всички мъчнотии, противоречия и несгоди. И тъй, докато сте на земята, не се мъчете да разрешавате противоречията.
към втори вариант >>
19.
Закхее, сляз скоро
,
НБ
, София, 24.11.1935г.,
Стремежът на светлината е към
свободата
.
Животът има за цел Любовта. Към това трябва да се стремим. Колкото повече животът се усъвършенствува, това показва, че вървим в правата посока на Любовта. Тогава какъв е смисълът на Любовта? – Смисълът на Любовта е стремеж към светлината.
Стремежът на светлината е към
свободата
.
И светлината иска да бъде свободна. Следователно, Любовта се стреми към Мъдростта, Мъдростта се стреми към Истината. Казвате: Какво ще правя като добия Любовта? – Като придобиеш Любовта, ти ще имаш стремеж към Мъдростта, щом се стремиш към Мъдростта, ще придобиеш знание и светлина. Като придобиеш Мъдростта, ще се стремиш към Истината, а в Истината ще придобиеш свободата.
към беседата >>
Като придобиеш Мъдростта, ще се стремиш към Истината, а в Истината ще придобиеш
свободата
.
Стремежът на светлината е към свободата. И светлината иска да бъде свободна. Следователно, Любовта се стреми към Мъдростта, Мъдростта се стреми към Истината. Казвате: Какво ще правя като добия Любовта? – Като придобиеш Любовта, ти ще имаш стремеж към Мъдростта, щом се стремиш към Мъдростта, ще придобиеш знание и светлина.
Като придобиеш Мъдростта, ще се стремиш към Истината, а в Истината ще придобиеш
свободата
.
Като придобиеш Любовта, Мъдростта и Истината, тогава само ще се стремиш към Бога, към вечността, към безконечността. Никой не може да познае Бога вън от Любовта, вън от безконечността! Ти не можеш да вярваш в Бога, ако нямаш Любовта, ти не можеш да познаеш Бога, ако нямаш Мъдростта – ако нямаш знание и светлина. Ти не може да вярваш в Бога, ако нямаш в себе си Истината и свободата. Да ви представя тази мисъл по-ясно.
към беседата >>
Ти не може да вярваш в Бога, ако нямаш в себе си Истината и
свободата
.
– Като придобиеш Любовта, ти ще имаш стремеж към Мъдростта, щом се стремиш към Мъдростта, ще придобиеш знание и светлина. Като придобиеш Мъдростта, ще се стремиш към Истината, а в Истината ще придобиеш свободата. Като придобиеш Любовта, Мъдростта и Истината, тогава само ще се стремиш към Бога, към вечността, към безконечността. Никой не може да познае Бога вън от Любовта, вън от безконечността! Ти не можеш да вярваш в Бога, ако нямаш Любовта, ти не можеш да познаеш Бога, ако нямаш Мъдростта – ако нямаш знание и светлина.
Ти не може да вярваш в Бога, ако нямаш в себе си Истината и
свободата
.
Да ви представя тази мисъл по-ясно. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Ти не можеш да чуваш, ако нямаш уши. Ти не можеш да говориш, ако нямаш уста. Това е закон.
към беседата >>
20.
Към извора
,
ООК
, София, 27.11.1935г.,
Там, дето има знание, има
свобода
.
ще имате 30, 60, 100 пъти по-големи възможности, след като минете тази опитност, отколкото, ако не бяхте минали през нея. Сега ви говоря за любовта като енергия, която ви е потребна и в сегашния, и в бъдещия живот – в материалния живот тук, на Земята. Тия въпроси, с които ви занимавам, по никой начин не можете да ги разрешите без любовта. Единствената сила, която може да разреши всички спорни въпроси, е любовта. Там, дето има любов, има знание.
Там, дето има знание, има
свобода
.
Любов, живот, знание, свобода – те вървят всички заедно. Щом имаш любов – ще имаш знание. Щом имаш знание – ще имаш свободата. Някои от вас правите понякога опит: искате да приложите някой Божий закон – и не работи. Къде седи причината?
към беседата >>
Любов, живот, знание,
свобода
– те вървят всички заедно.
Сега ви говоря за любовта като енергия, която ви е потребна и в сегашния, и в бъдещия живот – в материалния живот тук, на Земята. Тия въпроси, с които ви занимавам, по никой начин не можете да ги разрешите без любовта. Единствената сила, която може да разреши всички спорни въпроси, е любовта. Там, дето има любов, има знание. Там, дето има знание, има свобода.
Любов, живот, знание,
свобода
– те вървят всички заедно.
Щом имаш любов – ще имаш знание. Щом имаш знание – ще имаш свободата. Някои от вас правите понякога опит: искате да приложите някой Божий закон – и не работи. Къде седи причината? Веднъж правих опит с един евангелист в дома му.
към беседата >>
Щом имаш знание – ще имаш
свободата
.
Единствената сила, която може да разреши всички спорни въпроси, е любовта. Там, дето има любов, има знание. Там, дето има знание, има свобода. Любов, живот, знание, свобода – те вървят всички заедно. Щом имаш любов – ще имаш знание.
Щом имаш знание – ще имаш
свободата
.
Някои от вас правите понякога опит: искате да приложите някой Божий закон – и не работи. Къде седи причината? Веднъж правих опит с един евангелист в дома му. Беше вечерно време, към 11 часа. Той ми казва: "Поду ми се страната." Казах му: Нали е казано в Евангелието.
към беседата >>
Свободата
така се дава!
Върви някой и води един вързан вол; захласне се и ти отиваш полекичка, отрязваш въжето и си заминаваш. Волът като се освободи, вдигне опашката и бяга. Ти питаш: "Да отрежа ли въжето, или не? " Отрежи въжето! Дяволът го е свързал.
Свободата
така се дава!
Кажи на човека истината! Ще кажеш така: "Без юлар! Без подкови! Без седла! И без зенгии*!
към беседата >>
Първо иде любовта, после идва знанието, на трето място идва
свободата
.
Някой казва: "То не може така. Трябва да бъдем в някой манастир, трябва да сме свършили университет." Не ви трябва! Всичко това после ще дойде. Най-първо, нека да дойде любовта, знанието после ще дойде.
Първо иде любовта, после идва знанието, на трето място идва
свободата
.
Едно подир друго идват те. Щом дойде любовта, тя всичко носи – тя носи знанието, носи свободата. Но ни най-малко не трябва да мислим, че който има любовта, трябва да бъде невежа. Не! Любовта ще донесе най-хубавото знание, най-хубавото изкуство, най-хубавата музика. Всичко носи тя със себе си!
към беседата >>
Щом дойде любовта, тя всичко носи – тя носи знанието, носи
свободата
.
Не ви трябва! Всичко това после ще дойде. Най-първо, нека да дойде любовта, знанието после ще дойде. Първо иде любовта, после идва знанието, на трето място идва свободата. Едно подир друго идват те.
Щом дойде любовта, тя всичко носи – тя носи знанието, носи
свободата
.
Но ни най-малко не трябва да мислим, че който има любовта, трябва да бъде невежа. Не! Любовта ще донесе най-хубавото знание, най-хубавото изкуство, най-хубавата музика. Всичко носи тя със себе си! Който има любов, ще има всичко! С любовта идва новата култура в света!
към беседата >>
21.
Моралът
,
МОК
, София, 29.11.1935г.,
Значи,
свободата
на човека в какво седи?
Злото всякога показва ограничени неща. Кой човек е гладен? Ограниченият. Онзи, [който] не е гладен, не е ограничен. Ти си гладен: вършиш престъпление, защото си ограничен. Наситен си, не си гладен, не си ограничен, добър си.
Значи,
свободата
на човека в какво седи?
Що е свобода? Туй, което е безгранично. В свободата мислим да не ни ограничават, мислим да бъдем свободни. Свобода, значи без граници. Значи, да няма никакви граници.
към беседата >>
Що е
свобода
?
Кой човек е гладен? Ограниченият. Онзи, [който] не е гладен, не е ограничен. Ти си гладен: вършиш престъпление, защото си ограничен. Наситен си, не си гладен, не си ограничен, добър си. Значи, свободата на човека в какво седи?
Що е
свобода
?
Туй, което е безгранично. В свободата мислим да не ни ограничават, мислим да бъдем свободни. Свобода, значи без граници. Значи, да няма никакви граници. Какво нещо е моралът?
към беседата >>
В
свободата
мислим да не ни ограничават, мислим да бъдем свободни.
Ти си гладен: вършиш престъпление, защото си ограничен. Наситен си, не си гладен, не си ограничен, добър си. Значи, свободата на човека в какво седи? Що е свобода? Туй, което е безгранично.
В
свободата
мислим да не ни ограничават, мислим да бъдем свободни.
Свобода, значи без граници. Значи, да няма никакви граници. Какво нещо е моралът? Да говориш каквото искаш, без да си ограничен. Щом правиш нещо, с което си ограничен, то не е морал.
към беседата >>
Свобода
, значи без граници.
Наситен си, не си гладен, не си ограничен, добър си. Значи, свободата на човека в какво седи? Що е свобода? Туй, което е безгранично. В свободата мислим да не ни ограничават, мислим да бъдем свободни.
Свобода
, значи без граници.
Значи, да няма никакви граници. Какво нещо е моралът? Да говориш каквото искаш, без да си ограничен. Щом правиш нещо, с което си ограничен, то не е морал. Да бъдеш морален, значи да бъдеш [не]ограничен.
към беседата >>
Докато тя е на организма, тя има известна
свобода
.
Има ли право да се отдели сама? Ако ръката се отдели от организма, ще бъде ли свободна? Щом се отдели ръката, тя ще има нужда. Ръката, ако се отдели, ако може да ходи, тя има право. Но щом се отдели, тя изгубва тази способност.
Докато тя е на организма, тя има известна
свобода
.
Щом се отдели от организма, изгубва своята свобода. Добре, допуснете, че вие сте гладен, минавате някъде, виждате: някой пътник оставил си торбата, вземате хляба, продължавате пътя. В какво седи слабостта в дадения случай? Друг минава гладен, ходи, не се съблазнява, макар че чувствува в себе си известен глад. Казва, че може да издържи.
към беседата >>
Щом се отдели от организма, изгубва своята
свобода
.
Ако ръката се отдели от организма, ще бъде ли свободна? Щом се отдели ръката, тя ще има нужда. Ръката, ако се отдели, ако може да ходи, тя има право. Но щом се отдели, тя изгубва тази способност. Докато тя е на организма, тя има известна свобода.
Щом се отдели от организма, изгубва своята
свобода
.
Добре, допуснете, че вие сте гладен, минавате някъде, виждате: някой пътник оставил си торбата, вземате хляба, продължавате пътя. В какво седи слабостта в дадения случай? Друг минава гладен, ходи, не се съблазнява, макар че чувствува в себе си известен глад. Казва, че може да издържи. Сега, вие не сте разсъждавали, дълбоки разсъждения нямате.
към беседата >>
Представете си, че вие сте затворен и вас ви дават
свобода
.
Какво ще дадеш на своите поданици? – /„Бих се погрижил за просветата“./ Друг ако направим цар, какво ще направи? – /„Не ставам цар“./ Ако те направят цар и не можеш да откажеш? От туй зависи благото на народа. Да ви поставя тогава в друга форма.
Представете си, че вие сте затворен и вас ви дават
свобода
.
Какво ще направите? Представете си, че всички сте затворници, освободят само едного от вас, той е свободен, цар е. Какво ще направи той, като излезе от затвора? Най-първо ще хвърлиш затворническите си дрехи, ще вземеш една баня, да се окъпеш хубаво, ще се нахраниш хубаво и след туй ще се помолиш на Бога и да благодариш на Бога, че са те освободили от затвора. И да пожелаеш ония, които са в затвора, да ги пуснат един по един.
към беседата >>
22.
Иди повикай мъжа си
,
НБ
, София, 1.12.1935г.,
И човек е свободен, но той не знае как да използува своята
свобода
.
Сега аз не искам да ви морализирам; какво разбирам под думата морализиране? Аз не искам да ви накарам насила да станете добри. Преди всичко това е невъзможно. Добротата е един вечен принцип. За да бъде добър, човек трябва да бъде абсолютно свободен.
И човек е свободен, но той не знае как да използува своята
свобода
.
Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него. Веднъж има ум, сърце, воля, той има свобода. Свободата, това е великият смисъл. Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не може да мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живота.
към беседата >>
Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за
свобода
в самия него.
Аз не искам да ви накарам насила да станете добри. Преди всичко това е невъзможно. Добротата е един вечен принцип. За да бъде добър, човек трябва да бъде абсолютно свободен. И човек е свободен, но той не знае как да използува своята свобода.
Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за
свобода
в самия него.
Веднъж има ум, сърце, воля, той има свобода. Свободата, това е великият смисъл. Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не може да мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живота. Мъдростта ражда знанието и светлината, а Истината ражда свободата.
към беседата >>
Веднъж има ум, сърце, воля, той има
свобода
.
Преди всичко това е невъзможно. Добротата е един вечен принцип. За да бъде добър, човек трябва да бъде абсолютно свободен. И човек е свободен, но той не знае как да използува своята свобода. Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него.
Веднъж има ум, сърце, воля, той има
свобода
.
Свободата, това е великият смисъл. Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не може да мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живота. Мъдростта ражда знанието и светлината, а Истината ражда свободата. Ако нямаш Любов, ти не можеш да живееш.
към беседата >>
Свободата
, това е великият смисъл.
Добротата е един вечен принцип. За да бъде добър, човек трябва да бъде абсолютно свободен. И човек е свободен, но той не знае как да използува своята свобода. Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него. Веднъж има ум, сърце, воля, той има свобода.
Свободата
, това е великият смисъл.
Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не може да мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живота. Мъдростта ражда знанието и светлината, а Истината ражда свободата. Ако нямаш Любов, ти не можеш да живееш. Ако нямаш Мъдрост, ти не можеш да имаш знание и светлина; ако нямаш Истина, ти не можеш да бъдеш свободен.
към беседата >>
Мъдростта ражда знанието и светлината, а Истината ражда
свободата
.
Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него. Веднъж има ум, сърце, воля, той има свобода. Свободата, това е великият смисъл. Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не може да мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живота.
Мъдростта ражда знанието и светлината, а Истината ражда
свободата
.
Ако нямаш Любов, ти не можеш да живееш. Ако нямаш Мъдрост, ти не можеш да имаш знание и светлина; ако нямаш Истина, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са твърдения, но нещата трябва да се доказват. За да се докажат някои неща, нужно е най-малко един час. Има неща, които на вас могат да се докажат в няколко секунди.
към беседата >>
Аз взимам знанието и
свободата
в широк смисъл.
Ние сме мярка на Божията Любов към нас. Божията Любов е капитал, мярка, с която ние си служим в живота. И от правилното обръщение на този капитал зависи и Любовта на Бога към нас. Любовта е стимул, от който започват всички други неща. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако нямаш Любов, при това ти не можеш да бъдеш свободен човек, ако нямаш Любов, ако не обичаш.
Аз взимам знанието и
свободата
в широк смисъл.
Свободен човек аз наричам този, който има Любов, който има и знание. Който обича, той е богат. Истинското богатство в света, това е Любовта. Истинската сила и мощ на човека, с които той може да се брани, това е знанието. А най-хубавото място, дето човек може да живее, това е истината.
към беседата >>
Това е мястото на истината, дето владее съвършена
свобода
.
Той има едно специално име, което вие не знаете. Оттам Адам беше изпъден, понеже, не устоя на правилата в рая. Той се оказа непослушен, не изпълни Божиите заповеди. Бог го остави съвършено свободен в рая, не постави в постъпките му да го следи никакъв стражар. Той беше господар на положението, нямаше кой да го контролира в постъпките му.
Това е мястото на истината, дето владее съвършена
свобода
.
Като сгреши, тогава се яви Господ при него и го запита защо не спази правилата на рая? Защо не запази свободата, която имаше? Сега и вие трябва да изплащате тази първа грешка на първите хора. Сега и всеки от нас трябва да знае доколко може да спазва свободата, която му е дадена. И вие трябва да бъдете почтени и богати да имате Божията Любов.
към беседата >>
Защо не запази
свободата
, която имаше?
Той се оказа непослушен, не изпълни Божиите заповеди. Бог го остави съвършено свободен в рая, не постави в постъпките му да го следи никакъв стражар. Той беше господар на положението, нямаше кой да го контролира в постъпките му. Това е мястото на истината, дето владее съвършена свобода. Като сгреши, тогава се яви Господ при него и го запита защо не спази правилата на рая?
Защо не запази
свободата
, която имаше?
Сега и вие трябва да изплащате тази първа грешка на първите хора. Сега и всеки от нас трябва да знае доколко може да спазва свободата, която му е дадена. И вие трябва да бъдете почтени и богати да имате Божията Любов. С какво можете да докажете това? Ако вие по 4–5 пъти на ден се молите, или ако по няколко пъти на седмицата се молите, какво доверие можете да имате?
към беседата >>
Сега и всеки от нас трябва да знае доколко може да спазва
свободата
, която му е дадена.
Той беше господар на положението, нямаше кой да го контролира в постъпките му. Това е мястото на истината, дето владее съвършена свобода. Като сгреши, тогава се яви Господ при него и го запита защо не спази правилата на рая? Защо не запази свободата, която имаше? Сега и вие трябва да изплащате тази първа грешка на първите хора.
Сега и всеки от нас трябва да знае доколко може да спазва
свободата
, която му е дадена.
И вие трябва да бъдете почтени и богати да имате Божията Любов. С какво можете да докажете това? Ако вие по 4–5 пъти на ден се молите, или ако по няколко пъти на седмицата се молите, какво доверие можете да имате? Вие трябва да имате определени възгледи за живота. Сега хората се запитват обича ли Господ.
към беседата >>
Тя е, която внася живот, тя е, която внася знание и светлина, тя е, която внася
свобода
.
Ако не държиш Бога в ума си, ти ще повредиш сам на себе си. – Ама еди-кой си не заслужава Любов. – Всеки заслужава Любов. Всеки един, в когото живее Вечният, Безграничният, заслужава нашата Любов. Всеки, в когото живее Вечният, Безграничният, Който е създал света, заслужава нашата Любов, защото само Любовта внася онова, което осмисля живота.
Тя е, която внася живот, тя е, която внася знание и светлина, тя е, която внася
свобода
.
Следователно, човек се отличава по новото, което иде сега в света. Сега иде нова епоха, в която се създава нова месечина. Съгласно това Писанието казва: „Ето, създавам нова земя и ново небе, ново слънце и нова месечина.“ Не зная дали всички тия неща ги има в Писанието. Ако ги няма, аз си позволявам да ги вмъкна. Ако ме държат отговорен, аз съм съгласен, не се отказвам да отговарям.
към беседата >>
23.
Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване
,
УС
, София, 1.12.1935г.,
Но вие искате да знаете какво нещо е
свобода
.
Казва: Кой е на правата страна? Всякога, когато твоят ум е смутен, когато твоето сърце е смутено и твоята воля е ограничена, ти си на кривата страна. Безразлично е дали причините произтичат от тебе или не. Каквито и да са причините, правило е: когато твоят ум е свободен, сърцето ти – свободно, и постъпките ти – свободни, ти си на правата страна. Дали е в тебе посторонно или по рождение, както и да е.
Но вие искате да знаете какво нещо е
свобода
.
Свободата съдържа едно качество на ума. Когато е свободен, умът може да мисли. Да си свободен, умът трябва да мисли. За да си свободен, сърцето трябва да чувствува, не болезнено. И за да си свободен, трябва да знаеш как да постъпваш.
към беседата >>
Свободата
съдържа едно качество на ума.
Всякога, когато твоят ум е смутен, когато твоето сърце е смутено и твоята воля е ограничена, ти си на кривата страна. Безразлично е дали причините произтичат от тебе или не. Каквито и да са причините, правило е: когато твоят ум е свободен, сърцето ти – свободно, и постъпките ти – свободни, ти си на правата страна. Дали е в тебе посторонно или по рождение, както и да е. Но вие искате да знаете какво нещо е свобода.
Свободата
съдържа едно качество на ума.
Когато е свободен, умът може да мисли. Да си свободен, умът трябва да мисли. За да си свободен, сърцето трябва да чувствува, не болезнено. И за да си свободен, трябва да знаеш как да постъпваш. Ако мислиш право, ако чувствуваш право, ако постъпваш право, ти си свободен.
към беседата >>
Сега,
свободата
не принадлежи на нашия триизмерен свят.
Когато е свободен, умът може да мисли. Да си свободен, умът трябва да мисли. За да си свободен, сърцето трябва да чувствува, не болезнено. И за да си свободен, трябва да знаеш как да постъпваш. Ако мислиш право, ако чувствуваш право, ако постъпваш право, ти си свободен.
Сега,
свободата
не принадлежи на нашия триизмерен свят.
Тя няма три измерения. Някой казва: „Аз едно време бях свободен.“ Не, тя не е минала свобода. „Ама, за бъдеще ще бъдем свободни.“ И за бъдеще няма свобода. Свободата е в настоящето. А настоящето няма измерение.
към беседата >>
Някой казва: „Аз едно време бях свободен.“ Не, тя не е минала
свобода
.
За да си свободен, сърцето трябва да чувствува, не болезнено. И за да си свободен, трябва да знаеш как да постъпваш. Ако мислиш право, ако чувствуваш право, ако постъпваш право, ти си свободен. Сега, свободата не принадлежи на нашия триизмерен свят. Тя няма три измерения.
Някой казва: „Аз едно време бях свободен.“ Не, тя не е минала
свобода
.
„Ама, за бъдеще ще бъдем свободни.“ И за бъдеще няма свобода. Свободата е в настоящето. А настоящето няма измерение. То не принадлежи към настоящия свят. Настоящето, това е вечността, това е безграничният свят.
към беседата >>
„Ама, за бъдеще ще бъдем свободни.“ И за бъдеще няма
свобода
.
И за да си свободен, трябва да знаеш как да постъпваш. Ако мислиш право, ако чувствуваш право, ако постъпваш право, ти си свободен. Сега, свободата не принадлежи на нашия триизмерен свят. Тя няма три измерения. Някой казва: „Аз едно време бях свободен.“ Не, тя не е минала свобода.
„Ама, за бъдеще ще бъдем свободни.“ И за бъдеще няма
свобода
.
Свободата е в настоящето. А настоящето няма измерение. То не принадлежи към настоящия свят. Настоящето, това е вечността, това е безграничният свят. Ние търсим живота на физическото поле; търсим и знанието на физическото поле.
към беседата >>
Свободата
е в настоящето.
Ако мислиш право, ако чувствуваш право, ако постъпваш право, ти си свободен. Сега, свободата не принадлежи на нашия триизмерен свят. Тя няма три измерения. Някой казва: „Аз едно време бях свободен.“ Не, тя не е минала свобода. „Ама, за бъдеще ще бъдем свободни.“ И за бъдеще няма свобода.
Свободата
е в настоящето.
А настоящето няма измерение. То не принадлежи към настоящия свят. Настоящето, това е вечността, това е безграничният свят. Ние търсим живота на физическото поле; търсим и знанието на физическото поле. На физическото поле ни живот има, ни знание има, ни свобода има.
към беседата >>
На физическото поле ни живот има, ни знание има, ни
свобода
има.
Свободата е в настоящето. А настоящето няма измерение. То не принадлежи към настоящия свят. Настоящето, това е вечността, това е безграничният свят. Ние търсим живота на физическото поле; търсим и знанието на физическото поле.
На физическото поле ни живот има, ни знание има, ни
свобода
има.
А вие го търсите тук. На физическото поле има само страдание и противоречие, нищо повече. Спънки има от единия край до другия край. Щом се намерите при големите спънки, тогава се намирате на физическото поле. И тогава, този свят е даден като задача, да се справите с мъчнотиите.
към беседата >>
Вие искате да влезете в живота и да оставите ключа си отвънка и като влезете вътре, да затворите вратата – и мислите, че може да имате
свобода
.
Или, когато вие намерите това, което сте загубили, ще бъдете щастливи. Докато не го намерите, как ще бъдете щастливи? Ако вие сте изгубили ключа на живота, вие се намирате в едно трудно положение. Запример, ако вие влезете в тези класически здания, че като отвориш някоя врата, вие трябва да извадите ключа, да го турите в джеба си; защото, ако оставите ключа на вратата отвън и бутнете вратата, после никой не може да ви отвори. Като отключиш вратата, ще извадиш ключа, ще го туриш в джеба си; не го ли извадиш и бутнеш вратата, ти сам си затваряш работата и сам се осъждаш на смърт.
Вие искате да влезете в живота и да оставите ключа си отвънка и като влезете вътре, да затворите вратата – и мислите, че може да имате
свобода
.
Вие сами се самоосъждате. Вие идвате в живота и искате други да ви ръководят – като вас хора, които са дошли, които са загазили. Мислите ли, че ако богатият остави сиромахът да го ръководи, че неговите работи ще прокопсат? Не. Мислите ли, че ако здравият почне да ходи по ума на болния, че той тъй постъпи по него? И той ще страда като него.
към беседата >>
И тогава казва стихът: „Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ А щом Бог е истинен, в туй схващане седи нашата
свобода
.
Те са все листа за лекуване на известни недъзи, докато дойдете до истинската храна на плодовете. Или, другояче казано: най-хубавите мисли, които човек може да има, това са най-хубавите плодове; най-хубавите чувства, които човек може да произведе в сърцето, това са плодовете, с които човек в бъдеще трябва да се храни. И ако човек не може да мисли правилно и не може да чувствува правилно, той отвън не може да се храни правилно – той не може да разбира Словото Божие. И голям успех не може да има в света. Временен успех може да има, но временният успех ще бъде както успехът на катерицата – цяла стая с орехи, но понеже няма да има зъби да яде, тия орехи ще бъдат за другите, а не за нея.
И тогава казва стихът: „Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ А щом Бог е истинен, в туй схващане седи нашата
свобода
.
За нас Бог е образец на всичко онова, към което ние се стремим. Това е Бог в нас. В туй, невидимото, което не знаем, към което се стремим, то е Бог в нас. То е истинският процес, към който ние се стремим. Ние го схващаме като един идеал – то е Бог, към Който ние имаме стремеж.
към беседата >>
Свободата
се проявява извън триизмерния свят.
(втори вариант)
“ Онзи, на когото работите вървят добре, е на прав път; онзи, на когото работите са оплетени, е на крив път. Онзи, на когото умът и сърцето са свободни, е на прав път; онзи, на когото умът и сърцето са ограничени, е на крив път. Нещата се познават от последствията. Свободният се движи в правия път. А свободен е онзи, който мисли, чувства и постъпва право.
Свободата
се проявява извън триизмерния свят.
Каже ли някой, че в миналото си е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право. Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят. Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят.
към втори вариант >>
Каже ли, че ще прояви
свободата
в бъдеще, пак не мисли право.
(втори вариант)
Нещата се познават от последствията. Свободният се движи в правия път. А свободен е онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Свободата се проявява извън триизмерния свят. Каже ли някой, че в миналото си е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право.
Каже ли, че ще прояви
свободата
в бъдеще, пак не мисли право.
Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят. Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят. Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода. Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода.
към втори вариант >>
Свободата
се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят.
(втори вариант)
Свободният се движи в правия път. А свободен е онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Свободата се проявява извън триизмерния свят. Каже ли някой, че в миналото си е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право.
Свободата
се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят.
Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят. Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода. Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки?
към втори вариант >>
Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и
свобода
.
(втори вариант)
Каже ли някой, че в миналото си е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право. Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят. Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят.
Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и
свобода
.
Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки? Човек е дошъл на земята да реши мъчнотиите и противоречията. Те са задачи за разрешаване. Следователно не питайте защо идат противоречията, но ги решавайте правилно.
към втори вариант >>
Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито
свобода
.
(втори вариант)
Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право. Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят. Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят. Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода.
Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито
свобода
.
Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки? Човек е дошъл на земята да реши мъчнотиите и противоречията. Те са задачи за разрешаване. Следователно не питайте защо идат противоречията, но ги решавайте правилно. Земята е велико училище, в което човек трябва да учи, да решава задачите си и да върви напред.
към втори вариант >>
„Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ Съзнаваш ли, че Бог е истинен, ти си придобил истинската
свобода
.
(втори вариант)
Това са плодовете на живота, с които хората трябва да се хранят в бъдеще. Само така те ще разберат Словото Божие и ще се ползват от Него. Не се ли хранят с тези плодове, придобивките и успехът им ще бъдат временни. При това положение те ще бъдат като катерицата, която спечелила много орехи, но нямала вече зъби да ги яде. При временния успех все ще придобиеш някакво благо, но понеже нямаш вече зъби, други ще се ползват от твоето благо.
„Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ Съзнаваш ли, че Бог е истинен, ти си придобил истинската
свобода
.
Бог е образец на всичко, към което ние се стремим. Бог е идеалът на човешката душа. Ще кажете, че се стремите към съвършенството. Само Бог е съвършен. Следователно вие се стремите към Него.
към втори вариант >>
24.
Същественото
,
МОК
, София, 6.12.1935г.,
Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл –
свободата
във всяко отношение.
Същественото вие го свързвате с необходимото. Същественото с какво го свързвате? Кои неща наричат съществени? Вие нямате една идея за същественото. Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл.
Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл –
свободата
във всяко отношение.
Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни. Свободата е вече резултат на нещата. Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни. Пък как ще знаете съществената мисъл? Можеш ли да знаеш това, което не си опитал?
към беседата >>
Свободата
е вече резултат на нещата.
Кои неща наричат съществени? Вие нямате една идея за същественото. Във вашия ум трябва да седи една съществена мисъл. Туй трябва да подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение. Трябва да имате ключа, за да бъдете свободни.
Свободата
е вече резултат на нещата.
Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни. Пък как ще знаете съществената мисъл? Можеш ли да знаеш това, което не си опитал? Вие казвате: „Съществената мисъл“. – Може ли да говорите за неща, които не знаете?
към беседата >>
25.
Дванадесетият час
,
НБ
, София, 8.12.1935г.,
Той изисква от всинца да пазим своята
свобода
чиста, да пазим своите мисли и чувства чисти, да пазим своите отношения чисти.
Това е здравата мисъл. Така трябва да се учи всеки от вас. Това казвам на всинца ви – от каквото вярване или верую да сте. Законът е един и същи за всички хора. Бог изисква от всинца ни да мислим и да имаме едно разбирателство помежду си.
Той изисква от всинца да пазим своята
свобода
чиста, да пазим своите мисли и чувства чисти, да пазим своите отношения чисти.
Той изисква от всинца ни да си помагаме едни-други и да бъдем носители на Божественото навсякъде. Никой не трябва да бъде натрапник, но да помага на другите. Някой път човек може да направи една погрешка, но той трябва да бъде акуратен в мисълта си, да не изнудва другите хора. Понякога вие изисквате от човека някои неща, които той не може да направи. Това е натрапничество.
към беседата >>
26.
Неразбраното
,
МОК
, София, 13.12.1935г.,
Няма да има тия ограничения, няма да има тази
свобода
.
Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън. За човека е същият закон. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния.
Няма да има тия ограничения, няма да има тази
свобода
.
Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото. Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото]. Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш.
към беседата >>
Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма
свобода
, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото].
За човека е същият закон. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото.
Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма
свобода
, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото].
Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш. Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“. Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“.
към беседата >>
27.
По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец
,
УС
, София, 15.12.1935г.,
Знание, което не носи
свобода
, не е знание.
Защото философията на живота седи в това, че ние трябва да се подмладим. Младостта е, която ни трябва сега. Нас не ни трябва старостта. Ако е за старо знание, не ни трябва. После, знанието, което не носи младост, това не е знание.
Знание, което не носи
свобода
, не е знание.
Знание, което не носи светлина, не е знание. И живот, който не носи знание със себе си, не е живот. Живот, който не носи свобода със себе си, не е живот. Това е правило в нас. Сила, която не носи свобода, и всичко, което имаш в себе си, не носи светлина, не ни е потребно.
към беседата >>
Живот, който не носи
свобода
със себе си, не е живот.
Ако е за старо знание, не ни трябва. После, знанието, което не носи младост, това не е знание. Знание, което не носи свобода, не е знание. Знание, което не носи светлина, не е знание. И живот, който не носи знание със себе си, не е живот.
Живот, който не носи
свобода
със себе си, не е живот.
Това е правило в нас. Сила, която не носи свобода, и всичко, което имаш в себе си, не носи светлина, не ни е потребно. Знаете ли какво е светлината? Светлина е това, което дава хубостта на живота – приятното. Да кажем, че си се изгубил някога вечер.
към беседата >>
Сила, която не носи
свобода
, и всичко, което имаш в себе си, не носи светлина, не ни е потребно.
Знание, което не носи свобода, не е знание. Знание, което не носи светлина, не е знание. И живот, който не носи знание със себе си, не е живот. Живот, който не носи свобода със себе си, не е живот. Това е правило в нас.
Сила, която не носи
свобода
, и всичко, което имаш в себе си, не носи светлина, не ни е потребно.
Знаете ли какво е светлината? Светлина е това, което дава хубостта на живота – приятното. Да кажем, че си се изгубил някога вечер. Имали ли сте опитност да се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта? След като Слънцето изгрее, вие вече се съвършено ориентирате.
към беседата >>
Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма
свобода
.
Там има предмети, наредени от хората. Те са наредени от хората. Има 20–25 предмети. После, има известни правилници. Също така има и чинове наредени.
Ако можеш да седнеш където искаш, това говори за голяма
свобода
.
А в училището нещата са еднообразни. Там всеки знае своето място на чина, не може да седне дето иска. Всеки знае стола си и може да седне само на своя стол. Някога учениците са наредени според ръста – по-дребните отпред, а отзад по-едрите. Стаята е така направена, че гласът на професора да достига до всички, да могат добре да слушат онова, което той ще каже.
към беседата >>
Който не е запознат с тази любов, за която ви говоря, той пак ще живее, но той не може да има тази
свобода
, която има другият.
Банкери има, които само като пожелаят да им се услужи, веднага и в Лондон, и в Париж, и в Берлин – навсякъде им се подчиняват. И навсякъде си все ти. Вървиш спокойно и в който хотел искаш да влезеш, те веднага са на твое разположение. Който има любовта, той е гражданин навсякъде в света. И тук го познават, и горе го познават – и навсякъде му услужват.
Който не е запознат с тази любов, за която ви говоря, той пак ще живее, но той не може да има тази
свобода
, която има другият.
Та, любовта, която имаме, в този смисъл дава вътрешна свобода да постигнем не каквото другите постигат. Ние трябва да постигнем всичко. Какво трябва да постигнем? Христос даде пример на света. Той постигна нещо.
към беседата >>
Та, любовта, която имаме, в този смисъл дава вътрешна
свобода
да постигнем не каквото другите постигат.
И навсякъде си все ти. Вървиш спокойно и в който хотел искаш да влезеш, те веднага са на твое разположение. Който има любовта, той е гражданин навсякъде в света. И тук го познават, и горе го познават – и навсякъде му услужват. Който не е запознат с тази любов, за която ви говоря, той пак ще живее, но той не може да има тази свобода, която има другият.
Та, любовта, която имаме, в този смисъл дава вътрешна
свобода
да постигнем не каквото другите постигат.
Ние трябва да постигнем всичко. Какво трябва да постигнем? Христос даде пример на света. Той постигна нещо. А вие какво ще постигнете днес?
към беседата >>
Знание, което не носи
свобода
, светлина и топлина, не е истинско.
(втори вариант)
Да излезеш от старото, това не значи да го изхвърлиш навън. Старото ще послужи за тор на новото. И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него. Старото знание е изживяло времето си.
Знание, което не носи
свобода
, светлина и топлина, не е истинско.
Знание, което не подмладява човека, не е истинско. Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска. Светлината пък разкрива красотата и простора в живота. Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка.
към втори вариант >>
Живот, който не носи знание,
свобода
и сила, не е истински.
(втори вариант)
И след това ще се оставят на действието на слънчевата светлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него. Старото знание е изживяло времето си. Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човека, не е истинско.
Живот, който не носи знание,
свобода
и сила, не е истински.
Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска. Светлината пък разкрива красотата и простора в живота. Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка. Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота. Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания.
към втори вариант >>
Сила, която не носи
свобода
, живот и младост, не е истинска.
(втори вариант)
Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може да излезе от него. Старото знание е изживяло времето си. Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човека, не е истинско. Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински.
Сила, която не носи
свобода
, живот и младост, не е истинска.
Светлината пък разкрива красотата и простора в живота. Страшно е да се изгубиш вечер в тъмнината, да останеш сред гората сам, без никаква светлинка. Само при това положение човек оценява светлината, разбира какво означават препятствията и противоречията в живота. Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания. Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина.
към втори вариант >>
28.
Добре е
,
ООК
, София, 18.12.1935г.,
Човек само подбужда, подкрепя доброто, което е в него, оставено по
свобода
да действа.
Сега, каква мисъл остана във вас? Кажете. Погрешката ви в самовъзпитанието е, че вие всички си служите със старите методи и мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете тая илюзия. Никога човек не може да възпитава другите хора. Може да ги дресира.
Човек само подбужда, подкрепя доброто, което е в него, оставено по
свобода
да действа.
Престанете да се самовъзпитавате. Може да се каже: Оставете доброто в себе си да постъпи свободно. Ако искате възпитание – подбуждайте доброто. Някой път не обръщайте внимание; някой се разгневил - оставете го, в дадения момент нищо не му казвайте, премълчете, нека си говори. Духа вятърът – какво ще му казвам да не духа?
към беседата >>
29.
Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище
,
УС
, София, 22.12.1935г.,
Пази
свободата
на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си.“
И да уреждате работите. Тогава ще ви прочета от „Царският Път на душата“ (Беседи от Учителя, държани при 7-те Рилски езера през лятото 1935 г.) страница 4. Защото числото 4 е щастливо. (Учителят чете : „Съблюдавай следните 4 неща в живота си:
Пази
свободата
на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си.“
„Помнете, Царският път на душата е добрата мисъл на духа.“ Мисълта е всичко. (Учителят прочита страницата до долу и на другата страница няколко изречения още.) „Помни и не забравяй: Ти не си пратен на Земята да глождиш изоставените кости на своите предци.“ Не си пратен да се занимаваш с миналото. „Всяка разумна душа има своето определено място в света.
към беседата >>
„Пази
свободата
на душата си силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си.
(втори вариант)
Ще кажете, че всеки сам трябва да носи кръста си. Това е законът, това е старото учение. Новото учение – учението на Любовта – казва: Ще вземеш участие в страданието на ближния си, ще понесеш половината от загубата му и ще дадеш половината от печалбата си. „Сребро и злато аз нямам, но което имам, това ти давам.“ (– 6-ти стих.) Аз пък ви казвам: В името на Бога на Любовта, Който е изпратил своя Син на земята да спаси човечеството, нека се отворят умовете и сърцата ви, да следвате Божия път, да възприемате вярата, надеждата и любовта, които оживяват и възкресяват. В Негово име станете, вървете напред и работете!
„Пази
свободата
на душата си силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си.
Помни: Царският път на душата е добрата мисъл на духа. Помни и не забравяй: Ти не си пратен на земята да глождиш изсъхналите кости на твоите предци. Не си пратен да се занимаваш с миналото. Всяка разумна душа има определено място в света. Бъди благодарен на това, което ти е дадено.
към втори вариант >>
30.
Съзнателно говорене
,
МОК
, София, 27.12.1935г.,
Дай
свобода
на мислите.
Когато сте при благоприятни условия, пеете хубаво, когато сте при неблагоприятни условия, не пеете хубаво. Някой път има депресия. На другите не можеш да свириш, тогава мускулите се свиват, пръстите не вземат [тоновете], не мислиш. Депресия на мислите има. Или, някой път си направил някоя постъпка, тя препятствува.
Дай
свобода
на мислите.
Чисти мисли, чисти желания, чисти постъпки. Дай свобода! Да няма нищо да те смущава. /Учителят пее сол./ Сега казвате: „Той взема криво тона“. Може да направите един опит със себе си.
към беседата >>
Дай
свобода
!
На другите не можеш да свириш, тогава мускулите се свиват, пръстите не вземат [тоновете], не мислиш. Депресия на мислите има. Или, някой път си направил някоя постъпка, тя препятствува. Дай свобода на мислите. Чисти мисли, чисти желания, чисти постъпки.
Дай
свобода
!
Да няма нищо да те смущава. /Учителят пее сол./ Сега казвате: „Той взема криво тона“. Може да направите един опит със себе си. Не вземаш тона, но като ти покажат една английска лира, как ще го вземеш; ако ти дадат 4, 5, 10 английски лири, все ще има известно трептение вече. Като гледа [човек] тия английски [лири], започва сърцето да трепери.
към беседата >>
31.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към
свободата
.
Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва да говорят истината. Понеже ако не говорят истината, горко им. Истината е велик фактор, който играе роля за развитието на ума. Ние никога не можем да поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината. Истината трябва да присъствува в ума на всеки човек.
Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към
свободата
.
Истината ще ни освободи от всички несгоди. Истината е за ума, а доброто – за сърцето Следователно, истината и доброто представят една фамилия. Доброто е онази чиста девица на небето. Истината е онази, за която се казва – Глава на Твоето Слово е Истината. Истината е начало.
към беседата >>
32.
Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията
,
УС
, София, 29.12.1935г.,
Той отваря вратите на затворите и пуща затворниците си на
свобода
.
(втори вариант)
И тъй, когато Божията Любов напече човека, той непременно ще свали кожуха от гърба си. Вложете любовта в душата си, разумността в ума си, доброто в сърцето си и вървете напред. Само така ще постигнете всичко, което желаете. И царе може да станете – царе на себе си, на своята вътрешна държава. Който може да се управлява, той е цар на себе си.
Той отваря вратите на затворите и пуща затворниците си на
свобода
.
Той е дал ход на Божественото Начало в своя живот. За него се казва, че не умира и вечно живее. Животинското, животното в човека умира, а той постоянно и вечно живее. Той минава от смърт в живот. Който е повярвал в Бога, вечно живее.
към втори вариант >>
33.
Двата вида пеене
,
МОК
, София, 3.1.1936г.,
Виждам всичките опити на земята, отваряни са войни да се биете за
свободата
.
Как ще бъдете щастливи? Баща ви, който ви е родил, не е щастлив, вие сега, синовете искате да бъдете щастливи. Баща ви и майка ви болни, вие искате да бъдете здрави. То е невъзможно. Виждам всички ония хора, които на земята искат да оправят своя живот по своему.
Виждам всичките опити на земята, отваряни са войни да се биете за
свободата
.
С хиляди войни са водени с идеята да се освободи човек. Коя война е донесла свобода? Евреите воюваха с онези народи в Ханаанската земя, но те само станаха роби. Ханаанската земя стана обещана заради тях. Като влязоха в тази Ханаанска земя, евреите имаха най-големите беди постоянно.
към беседата >>
Коя война е донесла
свобода
?
Баща ви и майка ви болни, вие искате да бъдете здрави. То е невъзможно. Виждам всички ония хора, които на земята искат да оправят своя живот по своему. Виждам всичките опити на земята, отваряни са войни да се биете за свободата. С хиляди войни са водени с идеята да се освободи човек.
Коя война е донесла
свобода
?
Евреите воюваха с онези народи в Ханаанската земя, но те само станаха роби. Ханаанската земя стана обещана заради тях. Като влязоха в тази Ханаанска земя, евреите имаха най-големите беди постоянно. Като влязоха в Ханаанската земя, един цар ги плени, хайде, във Вавилон ги закара. Персите, римляните ги разпръснаха по целия свят и ги задигнаха от Палестина.
към беседата >>
34.
Знайният Бог
,
УС
, София, 5.1.1936г.,
Където е Любовта, там е изобилието, светлината,
свободата
и знанието.
(втори вариант)
– Вътрешният огън. Огън трябва да имате! Който носи огъня на Любовта в себе си, той е учен, силен, свободен. Където и да отиде, навсякъде ще бъде добре приет. Който няма огъня на Любовта в себе си, той е слаб и невежа.
Където е Любовта, там е изобилието, светлината,
свободата
и знанието.
С това се обяснява защо някои хора успяват и в учение, и в придобиване на богатства, а други живеят в лишения, в мъчнотии и страдания. Когато между господаря и слугата има любов, и двамата изпълняват задълженията си правилно: слугата работи добре и с усърдие, а господарят увеличава заплатата на слугата си. Където Любовта отсъства, отношенията между хората са неправилни. Едно е нужно на сегашните хора: да поставят любовта, вярата и надеждата за основа на своя живот. – Коя любов?
към втори вариант >>
Ако си възседнал луд кон и не можеш да го укротиш, слез от него, извади юлара му и го пусни в гората на
свобода
.
(втори вариант)
Ще отвориш вратата на стаята си, да излезе вън, както постъпил господарят с разярената котка. Христос казва: „Не противи се на злото! “ Злото в човека е неговото животинско естество. За да не пострадаш от него, ще приложиш метод, чрез който ще го укротиш. Щом се прояви това естество в тебе, ти ще стоиш далеч, няма да се свързваш с него.
Ако си възседнал луд кон и не можеш да го укротиш, слез от него, извади юлара му и го пусни в гората на
свобода
.
Останеш ли на гърба му, ще ти се случи някакво нещастие. – „Искам да го възпитам, да стане кротък.“ За да го укротиш, нужно ти е време. А сега не чакай да те хвърли коня от гърба си, ти сам слез на земята и го пусни в гората. Защо идат нещастия и страдания в живота на хората? – Защото не искат да слязат от гърба на лудия кон.
към втори вариант >>
35.
Онова, което дава живот
,
НБ
, София, 5.1.1936г.,
Ще пуснеш човека на
свобода
и на всички ще кажеш, че той не е виновен – нищо повече.
Някой съдия вижда, че подсъдимият не е виновен и се чуди какво трябва да прави. Той трябва да се запита дълбоко в себе си и да каже: Да осъдя ли този човек или да не го осъждам? Божественото в него ще му отговори: Ти ще пуснеш този човек, защото не е виновен. – Ами какво ще стане с мене после? – Няма да мислиш за себе си.
Ще пуснеш човека на
свобода
и на всички ще кажеш, че той не е виновен – нищо повече.
Кое е правото в света? Ние не можем всякога да вярваме на свидетели. Често свидетелите не установяват правото. Те не изнасят нещата, както са. Преди години в България изнесоха един факт във вестниците, от който се вижда доколко истината не може да се провери.
към беседата >>
36.
Не съдете по лице
,
НБ
, София, 12.1.1936г.,
На религиозен език казано: Дето е духът, там е
свободата
.
Христос казва: „Както ме е Отец научил, така и аз говоря.“ Вие трябва да кажете, както ме е Христос научил. Когато наричаха Христа „Учителю благи“, той казваше: „Никой не е благ освен един Бог“. Само Бог е благ. Значи, онзи, който мисли, той е всякога благ. Мислещото същество се познава по това, че в него няма никакви противоречия.
На религиозен език казано: Дето е духът, там е
свободата
.
А мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света. Сега на ваш език да ви кажа нещо. Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не работи за тебе. Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не мисли добро за тебе. Невъзможно е значи, да обичаш един човек, който не работи за тебе.
към беседата >>
Казва мишката: Изгубих вече
свободата
си.
Тя подушва тази пастърмица и започва да изследва капана, започва да души, приятно ѝ е и си казва: Да мога да взема това парче пастърмица, ще си уредя живота. После тя се качва на капана, започва да го изследва, прави си научните изследвания и мисли, че е много учена, като няма пред вид, че този, който е направил капана, е много по-умен от нея. След това наблюдавам каква е психологията на мишката. Като се хване в капана, тя започва да движи муцунката си, да стърже пръчките на капана, да се качва нагоре, надолу, иска да излезе и си казва: Тази работа не излезе, както мислех. Пастърмицата седи до нея, но тя вече не я поглежда.
Казва мишката: Изгубих вече
свободата
си.
Тя се спре, мисли си защо тази работа не излезе според нейните научни изследвания. Не трябваше да пипа пастърмата. Тя трябваше да каже: Не ми трябва нито пастърмата, нито капана. Като ви гледам сега, виждам, че и пред вас има един такъв капан. Вие мислите, че като влезете в капана, ще придобиете нещо.
към беседата >>
37.
Топлината на Любовта
,
УС
, София, 12.1.1936г.,
Който е здрав, тури го на работа по
свобода
.
Кой има правото? Или другояче казано: Кого да хванем на работа? Казвам: Здравият е, който може да работи. Който не може да работи, не го турям на работа. Болния тури в болницата, да оздравее този човек.
Който е здрав, тури го на работа по
свобода
.
Кажи: това и това. И го остави свободен. Втория ден и той да бъде доволен, и ти. Ако е той болен, на работа не го туряй. Сега, законът е: Ония способности и мисли, с които можеш да работиш, които са силни, работи с тях.
към беседата >>
– От
свобода
.
(втори вариант)
Който иска още днес да влезе в този свят, трябва да съблече старата си дреха и да облече нова. Следователно, когато иска нещо, човек трябва да бъде готов за него, да се ползва разумно от новите условия. Може ли говедарят да направи говедата си философи? Това е невъзможно. – От какво се нуждаят говедата?
– От
свобода
.
Говедарят трябва да хвърли тоягата си и да ги пусне на свобода. Хората мислят, че говедата не могат да пасат без говедар. В интереса на хората е да пасат говедата, за да ги използват. Докато човек изкарва говедата на паша, нито той придобива нещо, нито те се ползват от него. Не е завидна службата на говедаря.
към втори вариант >>
Говедарят трябва да хвърли тоягата си и да ги пусне на
свобода
.
(втори вариант)
Следователно, когато иска нещо, човек трябва да бъде готов за него, да се ползва разумно от новите условия. Може ли говедарят да направи говедата си философи? Това е невъзможно. – От какво се нуждаят говедата? – От свобода.
Говедарят трябва да хвърли тоягата си и да ги пусне на
свобода
.
Хората мислят, че говедата не могат да пасат без говедар. В интереса на хората е да пасат говедата, за да ги използват. Докато човек изкарва говедата на паша, нито той придобива нещо, нито те се ползват от него. Не е завидна службата на говедаря. Що се отнася до говедата, те сами могат да пасат, да пият вода, да излизат и да се връщат в оборите си.
към втори вариант >>
– Да излязат вън от затворите, на
свобода
, да дишат чист въздух.
(втори вариант)
Работи с най-силните си мисли и чувства, а слабите остави на почивка, да заякнат. Срещнеш ли такъв човек, не го учи как трябва да работи. Какви уроци ще даваш на способния музикант или художник? Те са имали учители, а сега вече са учители на себе си. Какво е нужно на съвременните хора?
– Да излязат вън от затворите, на
свобода
, да дишат чист въздух.
Какво ще стане с хората, ако влязат в херметически затворен замък? Първия ден ще се чувстват добре, но колкото повече минава времето, въздухът става нечист и те се оплакват от главоболие, виене на свят и т.н. – Какво им не достига? – Въздух. Следователно ограничителните условия, при които живеят хората, се дължат на отсъствието на въздух.
към втори вариант >>
38.
Едно ви трябва
,
ООК
, София, 15.1.1936г.,
Георги Димитров казал: "Вие, германците, когато се биехте с римляните за своята
свобода
, ние бяхме най-културният народ, носехме култура на света.
Българите имат поговорка: "Ако искаш, един турчин да ти стане приятел, набий го." Щом го набиеш хубаво, онзи ти става приятел, признава те за герой. Това, което спаси Георги Димитров, беше неговата смелост. Хитлер се възхити от него. Във вестник "Мир" пишеше: Хитлер каза, че този герой заслужава да бъде освободен. Смел човек, не е страхлив!
Георги Димитров казал: "Вие, германците, когато се биехте с римляните за своята
свобода
, ние бяхме най-културният народ, носехме култура на света.
Искате да ме съдите. Аз съм българин. Свободен човек съм, трябва да си изкажа мнението. Вие мислите, че като сте германци, сте културни. Това не е култура!
към беседата >>
39.
Всичко, което чух
,
НБ
, София, 19.1.1936г.,
Ако човек не може да придобие своята
свобода
, не може да придобие светлината и знание, и живот не може да придобие.
Аз говоря за Любовта като въплощение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае. Той желае три неща: Той желае да бъде свободен. Той желае да има светлина. Той желае да има живот. Това е то въплотената Любов.
Ако човек не може да придобие своята
свобода
, не може да придобие светлината и знание, и живот не може да придобие.
Ако в него не се пробуди неговото съзнание, не дойде музиката, той и другите работи не може да добие. Музиката взимам във висок и широк смисъл, като един преходен период. Тя е диагонал в един квадрат. Или това са двата диаметъра в кръга, които отделят кръга. Всичките части на окръжността са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
към беседата >>
Вашата
свобода
зависи от музиката.
Или това са двата диаметъра в кръга, които отделят кръга. Всичките части на окръжността са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център. Казвам: Бог е вложил във вас една сила, за която вие не мислите. Вие мислите за много работи, но за същественото не мислите, за музиката не мислите. Казвате: Кой е музикален.
Вашата
свобода
зависи от музиката.
Вашето знание зависи от музиката. Вашият живот зависи от музиката. Ако вие сте музикални, вие ще имате всичко това. Казвате, много музикални хора умират. Аз не споделям този възглед.
към беседата >>
40.
Непроменливи величини / Устойчиви величини
,
УС
, София, 19.1.1936г.,
Може би – предполагам само, – когато господарят ги пусне на
свобода
да идат да пият вода, когато започнат да пият, тогава се усмихват.
Срещнеш два коня, впрегнати в талигата, бягат, бягат, но камшик има за тях. Даже когато видите някой автомобил впрегнат, камшик има, газове има. Човек впрегнал този газ; ако го остави свободно да върши работа, нищо няма да направи, но турен на зор, върши работа. Питам сега: При такъв един устроен свят, смятали ли сте някой път при това устройство колко пъти на деня може да се усмихнете? Воловете, които орат на нивата, колко пъти може да се усмихнете?
Може би – предполагам само, – когато господарят ги пусне на
свобода
да идат да пият вода, когато започнат да пият, тогава се усмихват.
Казва: „Усмихна се най-после.“ Някой се оплаква, че не е бил щастлив. Казвам: Кой ли е щастлив? Виж, казва, птиците. Вие не сте изучавали живота на птиците, тогава.
към беседата >>
В който свят се проявява, той трябва да бъде свободен, да върши всичко по
свобода
и любов, а не с насилие.
(втори вариант)
Как се изкупва жертвата на растенията и животните? – Чрез работа. Затова е казано: Който не работи, няма право да яде. Работата е съзнателен, свободен процес. Човек работи в три направления: на физическия свят, в духовния и в умствения.
В който свят се проявява, той трябва да бъде свободен, да върши всичко по
свобода
и любов, а не с насилие.
Като възнаграждение на работата иде яденето. Щом свърши никаква работа на физическия, в духовния или в умствения свят, като заплата за това му се дава да яде. Ако нищо не е свършил, той пак яде, но взима заплатата си предварително, назаем. В природата съществува следният закон: Даром си взел, даром ще дадеш. Значи, природата изключва всякаква заплата.
към втори вариант >>
41.
Петте врати
,
ООК
, София, 22.1.1936г.,
Ти си ограничил парните капки, ти си ограничил тяхната
свобода
и следователно в тях има едно желание да извоюват онова, което са изгубили!
Ако онзи, който кара машината, допусне по-голямо налягане на парата и външната обвивка на котела не може да издържи, парата не излиза по обикновения път и котелът се пръска. А знаете ли какво значи да се пръсне котелът на една парна машина? Цялата гара ще хвръкне! Вие казвате: "Защо е така? " Ще мислиш защо е така!
Ти си ограничил парните капки, ти си ограничил тяхната
свобода
и следователно в тях има едно желание да извоюват онова, което са изгубили!
Ти си ограничил парата, а тя иска свобода – и пръска котела. Какво ще стане като се освободи, тя не му мисли. Какви са били намеренията на онзи, който е събрал парата? Казваш: "Защо Господ направи света така? " Дай ми един план как трябва Господ да направи света.
към беседата >>
Ти си ограничил парата, а тя иска
свобода
– и пръска котела.
А знаете ли какво значи да се пръсне котелът на една парна машина? Цялата гара ще хвръкне! Вие казвате: "Защо е така? " Ще мислиш защо е така! Ти си ограничил парните капки, ти си ограничил тяхната свобода и следователно в тях има едно желание да извоюват онова, което са изгубили!
Ти си ограничил парата, а тя иска
свобода
– и пръска котела.
Какво ще стане като се освободи, тя не му мисли. Какви са били намеренията на онзи, който е събрал парата? Казваш: "Защо Господ направи света така? " Дай ми един план как трябва Господ да направи света. Очите на човека му бяха потребни, но щом има очи, има възможност да греши.
към беседата >>
Казах му: Ще се повдигнеш в себе си и ще й кажеш: "Аз ти давам
свобода
.
Господ не е между вас. Той каза: "Какво да направим сега? Да я напусна ли? " Той я обича, но неговата обич е съвсем друга. Завързана работа!
Казах му: Ще се повдигнеш в себе си и ще й кажеш: "Аз ти давам
свобода
.
Ако мислиш, че след като ме напуснеш, ще станеш по-добре, по-щастлива, че напущането ще бъде за твое благо, иди си. А ако мислиш, че с мен ще бъдеш по-добре, остани си тук. Стой до тогава при мен, докато намериш друг." Този съвет мога да ти дам. Ако беше ми говорил по-рано, щях да ти дам друг съвет. Сега й дай пълна свобода.
към беседата >>
Сега й дай пълна
свобода
.
Казах му: Ще се повдигнеш в себе си и ще й кажеш: "Аз ти давам свобода. Ако мислиш, че след като ме напуснеш, ще станеш по-добре, по-щастлива, че напущането ще бъде за твое благо, иди си. А ако мислиш, че с мен ще бъдеш по-добре, остани си тук. Стой до тогава при мен, докато намериш друг." Този съвет мога да ти дам. Ако беше ми говорил по-рано, щях да ти дам друг съвет.
Сега й дай пълна
свобода
.
Застани на това. Той каза: "Мъчна работа. Не е лесно това." Казах му: Няма да я биеш сега, ще издържаш. И като ти говори, като те нагрубява, ще кажеш: "Колко хубаво ми говориш, колко е красиво и колко е разумно! "
към беседата >>
" Но
свободата
е място на престъпления.
Ева яде, без да пита. Не яжте на своя глава! Повикайте Бог на помощ и Го питайте: "Господи, трябва ли да го направя, или не? " В себе си ще питаш своя ум и своето сърце, и след като ги питаш, попитай и Господа: "Какво да правя? " А вие казвате: "Аз съм свободен!
" Но
свободата
е място на престъпления.
Само онзи, който е свободен, може да направи престъпление. Можете да дадете сега само един повод, за да направите едно престъпление в бъдеще. Но ако искате да се повдигнете, да не сте в това плачевно състояние, трябва да имате едно отлично съзнание, да гледате широко на света, който Бог е създал. Всички хора са на изпитание и в доброто, и в злото. И трябва да влезете в положението на всекиго едного.
към беседата >>
А пък когато им стане много тясно, те искат
свобода
.
Или идва някой и ми казва: "И го обичам, и не го обичам. При известни условия го обичам, при други условия не го обичам." Докога ще бъде това? Докато се обикнем. Двама души като се отдалечат един от друг, те имат стремеж да се съберат. То е обич, прегръщане.
А пък когато им стане много тясно, те искат
свобода
.
Безлюбието е свобода. От безлюбие ходиш да се разхождаш, а пък в любовта, понеже си се уморил от разходката, връщаш се вкъщи да си починеш. Това е още първата фаза на любовта. Аз не разглеждам още идеалната любов. Това не е идеалната любов!
към беседата >>
Безлюбието е
свобода
.
При известни условия го обичам, при други условия не го обичам." Докога ще бъде това? Докато се обикнем. Двама души като се отдалечат един от друг, те имат стремеж да се съберат. То е обич, прегръщане. А пък когато им стане много тясно, те искат свобода.
Безлюбието е
свобода
.
От безлюбие ходиш да се разхождаш, а пък в любовта, понеже си се уморил от разходката, връщаш се вкъщи да си починеш. Това е още първата фаза на любовта. Аз не разглеждам още идеалната любов. Това не е идеалната любов! Тук има любов, но тази любов не е още устойчива.
към беседата >>
Ти си ограничил ония парни капки, ти си ограничил тяхната
свобода
и следователно в тях има едно желание да извоюват онова, което са изгубили.
(втори вариант)
Ако онзи, който кара машината, допусне да има по-голямо налягане на парата върху машината и външната обвивка не може да издържи, и парата не излиза по обикновения път, та се пръска котелът. А знаете ли да се пръсне котелът на една машина какво е? Цялата гара ще хвръкне. Вие казвате: „Защо е така? “ Ще мислиш защо е така.
Ти си ограничил ония парни капки, ти си ограничил тяхната
свобода
и следователно в тях има едно желание да извоюват онова, което са изгубили.
Ти си ги ограничил, и тая пара иска свобода и следователно пръска котела, и какво ще стане, като се освободи, тя не му мисли. Онзи, който е събрал парата, какви са били неговите намерения? Сега казваш: „Защо Господ направи света така? “ Дай ми един план, как трябва Господ да направи света. Очите на човека му бяха потребни, но щом имаш очи, има възможност да грешиш.
към втори вариант >>
Ти си ги ограничил, и тая пара иска
свобода
и следователно пръска котела, и какво ще стане, като се освободи, тя не му мисли.
(втори вариант)
А знаете ли да се пръсне котелът на една машина какво е? Цялата гара ще хвръкне. Вие казвате: „Защо е така? “ Ще мислиш защо е така. Ти си ограничил ония парни капки, ти си ограничил тяхната свобода и следователно в тях има едно желание да извоюват онова, което са изгубили.
Ти си ги ограничил, и тая пара иска
свобода
и следователно пръска котела, и какво ще стане, като се освободи, тя не му мисли.
Онзи, който е събрал парата, какви са били неговите намерения? Сега казваш: „Защо Господ направи света така? “ Дай ми един план, как трябва Господ да направи света. Очите на човека му бяха потребни, но щом имаш очи, има възможност да грешиш. Ушите му бяха потребни, понеже, ако нямаше уши, не щеше да добие знанието, човешката реч.
към втори вариант >>
Казах му: „Ще се повдигнеш в себе си и ще й кажеш: „Аз ти давам
свобода
.
(втори вариант)
Между вас Господ не е.“ Той казва: „Какво да направим сега? Да я напусна ли? “ Той я обича. Неговата обич е съвсем друга. Завързана работа.
Казах му: „Ще се повдигнеш в себе си и ще й кажеш: „Аз ти давам
свобода
.
Ако ти мислиш, че след като напуснеш мен, ще станеш по-добре, по-щастлива, че напущането ще бъде за твое благо, иди си. А ако мислиш, че с мен ще бъдеш по-добре, остани си тук. Стой дотогаз при мен, докато намериш друг.“ Този съвет мога да ти дам. Ако беше ми говорил по-рано, щях да ти дам друг съвет. Сега й дайте пълна свобода.
към втори вариант >>
Сега й дайте пълна
свобода
.
(втори вариант)
Казах му: „Ще се повдигнеш в себе си и ще й кажеш: „Аз ти давам свобода. Ако ти мислиш, че след като напуснеш мен, ще станеш по-добре, по-щастлива, че напущането ще бъде за твое благо, иди си. А ако мислиш, че с мен ще бъдеш по-добре, остани си тук. Стой дотогаз при мен, докато намериш друг.“ Този съвет мога да ти дам. Ако беше ми говорил по-рано, щях да ти дам друг съвет.
Сега й дайте пълна
свобода
.
Застани на това.“ Той каза: „Мъчна работа е, не е лесна работа.“ Казах му: „Няма да я биеш сега, ще издържаш. И като ти говори, като те нагрубява, ще кажеш: „Колко хубаво ми говориш, колко е красиво, колко е разумно.“ Ще приведа и този пример: един имал лоша жена, от която плачел и молил се как Бог да го избави от нея, че лош език имала. Той бил американец. Той слушал в Америка една певица и толкова се трогнал, че хванал ръката й и казал: „Бог ме благослови да чуя твоята песен.“ И като се върнал вкъщи, тя го гълчала.
към втори вариант >>
“ А пък вие казвате: „Аз съм свободен.“ Но
свободата
е място на престъпления.
(втори вариант)
Сега на вас ще ви дам един съвет: щом дойде изкушението, допитайте се до своя другар. Не яжте на своя глава. Ева, без да пита, яде. Повикай Бог на помощ и Го питай: „Господи, трябва ли да го направя, или не? “ В себе си ще питаш своя ум и своето сърце и след като ги питаш, попитай и Господа: „Какво да правя?
“ А пък вие казвате: „Аз съм свободен.“ Но
свободата
е място на престъпления.
Само онзи, който е свободен, може да направи престъпление. Можете да дадете сега един повод, за да направите едно престъпление в бъдеще, но ако искате да се повдигнете, да не сте в това плачевно състояние, трябва да имате едно отлично съзнание, да гледате широко на света, който Бог е създал. Всички хора са на изпитание и в доброто, и в злото. И трябва да влезете в положението на всеки едного. Може би някой да не се изкушава като вас.
към втори вариант >>
А пък двама хора, като им стане много тясно, искат
свобода
.
(втори вариант)
При известни условия го обичам, при други условия не го обичам. Някой път не го обичам, и после го обичам, или някой път го обичам, и после не го обичам.“ Докога ще бъде това? Аз и той като се обикнем, тогаз няма да се обичаме. Двама хора, като се отдалечат един от друг, те имат стремеж да се съберат. То е обич, прегръщане.
А пък двама хора, като им стане много тясно, искат
свобода
.
Безлюбието е свобода. От безлюбие ходиш да се разхождаш, а пък в любовта, понеже си се уморил от разходката, връщаш се вкъщи да си починеш. Това е още първата фаза на любовта. Аз не разглеждам още идеалната любов. Това не е идеалната любов.
към втори вариант >>
Безлюбието е
свобода
.
(втори вариант)
Някой път не го обичам, и после го обичам, или някой път го обичам, и после не го обичам.“ Докога ще бъде това? Аз и той като се обикнем, тогаз няма да се обичаме. Двама хора, като се отдалечат един от друг, те имат стремеж да се съберат. То е обич, прегръщане. А пък двама хора, като им стане много тясно, искат свобода.
Безлюбието е
свобода
.
От безлюбие ходиш да се разхождаш, а пък в любовта, понеже си се уморил от разходката, връщаш се вкъщи да си починеш. Това е още първата фаза на любовта. Аз не разглеждам още идеалната любов. Това не е идеалната любов. Тук има любов, но тая любов не е още устойчива.
към втори вариант >>
42.
Слуги на Доброто
,
УС
, София, 26.1.1936г.,
Такова голямо удоволствие е да служиш при най-голямата
свобода
!
Това е най-голямото, най-хубавото щастие, да служиш от Любов! То е най-голямата придобивка, да служиш на Мъдростта. Съзнание да имаш, да знаеш как да служиш на Бога. И после, няма по-щастливо нещо от да служиш на Истината. Свободен си там.
Такова голямо удоволствие е да служиш при най-голямата
свобода
!
Та казвам: Тази истина по-ясно не може да се направи. И ако река да я обясня, тя всякога се затъмня. Мъчно може да огънеш едно сухо дърво. Или, да го огънеш, има един начин, по който сухите дървета ги огъват. Ако речеш да го огънеш, сухото дърво, то ще се счупи.
към беседата >>
Щом ви се дадат филтрите, дава ви се и нужната
свобода
, да разполагате с тях, както искате.
(втори вариант)
Кой не се радва на малкото дете? И кой не скърби, когато види, как чистите, росни капки постоянно се калят? Съществуват три филтъра, чрез които можете да пречистите живота си: филтърът на любовта, на мъдростта и на истината. – Как ще си служим с тях? – Както разбирате.
Щом ви се дадат филтрите, дава ви се и нужната
свобода
, да разполагате с тях, както искате.
Само така ще бъдете благоугодни на Бога. Не мислете, че с молитвите си можете да Го разположите към себе си, да Го умилостивите. Бог е с вас, когато вършите Неговата воля, когато имате предвид Неговата слава. Така Той ще ви повдигне. Само Бог е в сила да повдигне човека – никой друг.
към втори вариант >>
43.
Ти кой си?
,
НБ
, София, 26.1.1936г.,
Смисълът на живота седи в простора, в
свободата
.
– Какво достойнство има в това страдание? Страданието не е цел. Страданието е само метод за чистене. Страданието не е препятствие в живота. В какво седи смисълът на живота?
Смисълът на живота седи в простора, в
свободата
.
Животът седи в свободата, която може да се постигне. Има само три пътища, чрез които свободата може да се постигне. Първият закон е чрез закона на Любовта. Ще каже някой: Оставете тази женска работа. – Не е женска работа, тя е човешка работа.
към беседата >>
Животът седи в
свободата
, която може да се постигне.
Страданието не е цел. Страданието е само метод за чистене. Страданието не е препятствие в живота. В какво седи смисълът на живота? Смисълът на живота седи в простора, в свободата.
Животът седи в
свободата
, която може да се постигне.
Има само три пътища, чрез които свободата може да се постигне. Първият закон е чрез закона на Любовта. Ще каже някой: Оставете тази женска работа. – Не е женска работа, тя е човешка работа. Любовта е най-голямата топлина, с която вие може да разрушите всички препятствия, които сте срещнали (по)пътя си.
към беседата >>
Има само три пътища, чрез които
свободата
може да се постигне.
Страданието е само метод за чистене. Страданието не е препятствие в живота. В какво седи смисълът на живота? Смисълът на живота седи в простора, в свободата. Животът седи в свободата, която може да се постигне.
Има само три пътища, чрез които
свободата
може да се постигне.
Първият закон е чрез закона на Любовта. Ще каже някой: Оставете тази женска работа. – Не е женска работа, тя е човешка работа. Любовта е най-голямата топлина, с която вие може да разрушите всички препятствия, които сте срещнали (по)пътя си. Онзи, който разбира този път, за него препятствия не съществуват, не може да има.
към беседата >>
Третият закон е законът на Истината и
свободата
.
Онзи, който разбира този път, за него препятствия не съществуват, не може да има. Целият ад да излезе на среща ви, всички демони да се опълчат против вас, тази сила е в състояние да ги разтопи. С Любовта ще минете свободно по пътя си. Вторият закон е по пътя на знанието и Мъдростта. Със знанието вие ще имате светлина, няма да има кътче от вашия живот, което да не е осветено.
Третият закон е законът на Истината и
свободата
.
Значи не е въпросът само да се говори, но в свободата ти ще бъдеш, ти ще бъдеш силен човек. И тогава аз свеждам работите по следния начин. За да вървиш по пътя на Любовта, това значи да намериш майка си в света. За да вървиш по пътя на Мъдростта, това значи да намериш баща си в света. Да вървиш по пътя на Истината, значи да намериш себе си в света.
към беседата >>
Значи не е въпросът само да се говори, но в
свободата
ти ще бъдеш, ти ще бъдеш силен човек.
Целият ад да излезе на среща ви, всички демони да се опълчат против вас, тази сила е в състояние да ги разтопи. С Любовта ще минете свободно по пътя си. Вторият закон е по пътя на знанието и Мъдростта. Със знанието вие ще имате светлина, няма да има кътче от вашия живот, което да не е осветено. Третият закон е законът на Истината и свободата.
Значи не е въпросът само да се говори, но в
свободата
ти ще бъдеш, ти ще бъдеш силен човек.
И тогава аз свеждам работите по следния начин. За да вървиш по пътя на Любовта, това значи да намериш майка си в света. За да вървиш по пътя на Мъдростта, това значи да намериш баща си в света. Да вървиш по пътя на Истината, значи да намериш себе си в света. Това е смисълът на живота.
към беседата >>
Дайте
свобода
на човека да диша, както той знае, и ще видите, че няма никаква опасност в това.
И другото заблуждение е, че мислите какво нищо не можете да направите. И третото заблуждение е, че мислите какво сега не му е времето и всички хора трябва да мислят еднакво. Красотата е именно в това, че всички хора мислят различно. Едно е важно: Всички хора да имат един стремеж, а как ще мислят, това е тяхна работа. Нека всеки мисли, както разбира.
Дайте
свобода
на човека да диша, както той знае, и ще видите, че няма никаква опасност в това.
Дайте свобода на всеки човек да мисли, както той знае. Понеже, аз приемам, че светът е разумен, казвам: Нека всеки мисли и се проявява, както намира за добре. Сега аз говоря за човека, който според мене има определени качества. Под думата човек аз разбирам нещо много определено. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши една неправда.
към беседата >>
Дайте
свобода
на всеки човек да мисли, както той знае.
И третото заблуждение е, че мислите какво сега не му е времето и всички хора трябва да мислят еднакво. Красотата е именно в това, че всички хора мислят различно. Едно е важно: Всички хора да имат един стремеж, а как ще мислят, това е тяхна работа. Нека всеки мисли, както разбира. Дайте свобода на човека да диша, както той знае, и ще видите, че няма никаква опасност в това.
Дайте
свобода
на всеки човек да мисли, както той знае.
Понеже, аз приемам, че светът е разумен, казвам: Нека всеки мисли и се проявява, както намира за добре. Сега аз говоря за човека, който според мене има определени качества. Под думата човек аз разбирам нещо много определено. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши една неправда. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши едно безлюбовно дело, който никога не може да каже една лъжа.
към беседата >>
Свободата
не позволява никаква лъжа.
Като имате време, вие можете да четете всички книги, които досега са написани, можете да изучавате всичко, каквото хората са писали. Но казвам: Ако не внесете Любовта в живота си според това ново разбиране, вие нищо няма да постигнете. Ако не внесете в себе си онова знание, което е основано на справедливостта, нищо няма да постигнете. Светлина трябва да има в знанието. Ако в свободния си живот не можете да внесете Истината, вие нищо няма да постигнете.
Свободата
не позволява никаква лъжа.
За да бъде човек свободен, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Всякаква лъжа е ограничение на човешката свобода. Дето започва ограничението, там е лъжата. Следователно всички други ограничения в света са произлезли от онази лъжа, с която хората си служат. А тази лъжа не произвежда нищо друго, освен ограничения.
към беседата >>
Всякаква лъжа е ограничение на човешката
свобода
.
Ако не внесете в себе си онова знание, което е основано на справедливостта, нищо няма да постигнете. Светлина трябва да има в знанието. Ако в свободния си живот не можете да внесете Истината, вие нищо няма да постигнете. Свободата не позволява никаква лъжа. За да бъде човек свободен, абсолютно никаква лъжа не се позволява.
Всякаква лъжа е ограничение на човешката
свобода
.
Дето започва ограничението, там е лъжата. Следователно всички други ограничения в света са произлезли от онази лъжа, с която хората си служат. А тази лъжа не произвежда нищо друго, освен ограничения. Глас на едного, който вика в пустинята: Прави правете пътищата Господни! Глас на едного, който вика в пустинята: Внесете Любовта в сърцата си!
към беседата >>
Глас на едного, който вика в пустинята: Внесете истината и
свободата
във вашите души и свободни бъдете!
Следователно всички други ограничения в света са произлезли от онази лъжа, с която хората си служат. А тази лъжа не произвежда нищо друго, освен ограничения. Глас на едного, който вика в пустинята: Прави правете пътищата Господни! Глас на едного, който вика в пустинята: Внесете Любовта в сърцата си! Глас на едного, който вика в пустинята: Внесете светлина и знание в ума си.
Глас на едного, който вика в пустинята: Внесете истината и
свободата
във вашите души и свободни бъдете!
към беседата >>
44.
Три категории храни. Първото обещание
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
По обикновения начин – женените да изпратят сватове, да ви препоръчат пред домашните на момата, че вие сте човек, който може да влезе в брачен живот, че ще се обхождате добре, че ще дадете
свобода
на жена си да ходн при баща си и майка си и да се връща, и няма да я ограничавате.
И едната, и другата мома искат той да се самоопредели. Като ви говоря сега, вие мислите за момите. Оставете момите настрана. Всеки ден вие играете роля пред тези моми, и играете ролята на този, който гледа напред. За пример: вие искате да се сгодите за няколко хиляди лева и мислите по кой начин да го направите.
По обикновения начин – женените да изпратят сватове, да ви препоръчат пред домашните на момата, че вие сте човек, който може да влезе в брачен живот, че ще се обхождате добре, че ще дадете
свобода
на жена си да ходн при баща си и майка си и да се връща, и няма да я ограничавате.
Тогава бащата на парите поглежда и казва: "Види ми се, че сте честен момък, но моите дъщери ще ги върнете навреме" /за парите се отнася/. Пак криво ще ме разберете: "Как може човек да се ожени за пари? " Че как може човек да се ожени за жена си? Вие сте смешни. Твоята жена е направена все от такива малки материални частици.
към беседата >>
В първия случай ще имате
свобода
, а във втория няма да имате.
" Не може. Животът си върви по своя път, както всякога си е вървял. Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда към вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата. Представете си, че сте в един модерен параход, свободен гражданин сте и искате да отидете в Америка, а може да сте и арестант.
В първия случай ще имате
свобода
, а във втория няма да имате.
Ако отивате сам, ще имате свобода, ако други ви заставят, ще имате ограничения. Понякога вие нямате свобода на движение. Много хора не са освободени в живота си. Значи качили са се на парахода, но ги конвоират. И някой път трябва дълго време да се молите, за да ви пуснат от ограничителните условия, да ви дадат малка почивка.
към беседата >>
Ако отивате сам, ще имате
свобода
, ако други ви заставят, ще имате ограничения.
Животът си върви по своя път, както всякога си е вървял. Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда към вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата. Представете си, че сте в един модерен параход, свободен гражданин сте и искате да отидете в Америка, а може да сте и арестант. В първия случай ще имате свобода, а във втория няма да имате.
Ако отивате сам, ще имате
свобода
, ако други ви заставят, ще имате ограничения.
Понякога вие нямате свобода на движение. Много хора не са освободени в живота си. Значи качили са се на парахода, но ги конвоират. И някой път трябва дълго време да се молите, за да ви пуснат от ограничителните условия, да ви дадат малка почивка. И вие някога питате: "Какво е бъдещето?
към беседата >>
Понякога вие нямате
свобода
на движение.
Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда към вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата. Представете си, че сте в един модерен параход, свободен гражданин сте и искате да отидете в Америка, а може да сте и арестант. В първия случай ще имате свобода, а във втория няма да имате. Ако отивате сам, ще имате свобода, ако други ви заставят, ще имате ограничения.
Понякога вие нямате
свобода
на движение.
Много хора не са освободени в живота си. Значи качили са се на парахода, но ги конвоират. И някой път трябва дълго време да се молите, за да ви пуснат от ограничителните условия, да ви дадат малка почивка. И вие някога питате: "Какво е бъдещето? " Явили са се сега предсказвачи, пророци, които казват след колко години човек може да се освободи от лошите условия на живота.
към беседата >>
И тогава ще имаш
свобода
да ходиш.
Той ти заповядва да не ходиш. И да искаш да ходиш, не можеш. Това е влиянието на пръста ти. Можеш да отмахнеш това влияние. Как? Като го излекуваш – но ако знаеш как да го излекуваш.
И тогава ще имаш
свобода
да ходиш.
Или някой ухото го заболи. Щом те заболи ухото, ти не можеш да слушаш и когато говорят, ще имаш съвсем друго разположение. Могат да ти говорят много сладки думи, но болката е остра и ти мислиш само за нея. Ще гледаш да оздравееш. Някой път има и по-дълбоки вътрешни причини за неразположението.
към беседата >>
Говорят за
свободата
.
Ако за една идея се радваш, това чувство е външно. Ако си недоволен от живота, това чувство е вътрешно. То не може да намери свой израз. И всичките ви смущения са от това, че вие сте натоварени отвътре. Ние трябва да се освободим първо от вътрешния товар.
Говорят за
свободата
.
Свободата седи в това, да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме. Това е целта. Хиляди години ще минат, докато се освободим. Има хора, които са се освободили. Трябва да знаеш как да се освободиш отвътре, то е изкуство!
към беседата >>
Свободата
седи в това, да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме.
Ако си недоволен от живота, това чувство е вътрешно. То не може да намери свой израз. И всичките ви смущения са от това, че вие сте натоварени отвътре. Ние трябва да се освободим първо от вътрешния товар. Говорят за свободата.
Свободата
седи в това, да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме.
Това е целта. Хиляди години ще минат, докато се освободим. Има хора, които са се освободили. Трябва да знаеш как да се освободиш отвътре, то е изкуство! Това е целта.
към беседата >>
Щом влезеш в това място, не търси своята
свобода
.
После – трибрачен, четирибрачен и т.н. Всяко ядене е един брак – свързал си се. Значи бракът спада към временните неща. В брака човек не може да бъде свободен. Там е място на ограничения и на работа.
Щом влезеш в това място, не търси своята
свобода
.
Там има учение. Един ден ще търсиш случай да се освободиш от брака, но като се народят десетина деца, ще мислиш за тях, да ги възпитаваш. Всяко едно дете ще ти коства около 400-500 000 лева. Да кажем, че един богат баща има три деца: ако едното коства 500 000 лева, трябват му един и половина милиона лева! Отде ще ги изкара?
към беседата >>
Любов е това, което носи светлина и
свобода
.
Как бихте разбрали любовта на физическото поле? Как бихте я изпели на физическото поле? Как ще я изпеете в духовния свят? А в умствения свят как ще изпеете думата любов'! Що е любов?
Любов е това, което носи светлина и
свобода
.
Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Имате тогава три понятия за любовта.
към беседата >>
Светлина е това, което носи живот и
свобода
.
Как ще я изпеете в духовния свят? А в умствения свят как ще изпеете думата любов'! Що е любов? Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина?
Светлина е това, което носи живот и
свобода
.
Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно.
към беседата >>
Що е
свобода
?
А в умствения свят как ще изпеете думата любов'! Що е любов? Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода.
Що е
свобода
?
Свобода е това, което носи живот и светлина. Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно. Ако така се разбира любовта, тя е една алхимическа сила, с нея всичко можеш да превръщаш.
към беседата >>
Свобода
е това, което носи живот и светлина.
Що е любов? Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода. Що е свобода?
Свобода
е това, което носи живот и светлина.
Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно. Ако така се разбира любовта, тя е една алхимическа сила, с нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите.
към беседата >>
Любовта непременно трябва да носи светлина и
свобода
.
Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Имате тогава три понятия за любовта.
Любовта непременно трябва да носи светлина и
свобода
.
Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно. Ако така се разбира любовта, тя е една алхимическа сила, с нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите. Щом имате свобода, всичко можете да направите. Щом ги нямате, вие сте ограничени.
към беседата >>
Такава любов, която не носи светлина и
свобода
, то не е любов, а нещо временно.
Светлина е това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода.
Такава любов, която не носи светлина и
свобода
, то не е любов, а нещо временно.
Ако така се разбира любовта, тя е една алхимическа сила, с нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите. Щом имате свобода, всичко можете да направите. Щом ги нямате, вие сте ограничени. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на Божествения свят.
към беседата >>
Щом имате
свобода
, всичко можете да направите.
Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно. Ако така се разбира любовта, тя е една алхимическа сила, с нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите.
Щом имате
свобода
, всичко можете да направите.
Щом ги нямате, вие сте ограничени. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на Божествения свят. Щом имате любовта, вие ще разберете законите и на духовния свят. А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да направите. Това са методи.
към беседата >>
Тогава има всичко три положения: живот, светлина,
свобода
.
Любовта може да стопи и желязото. Това е пречистване на желязото. Онази топлина, която любовта образува в човека, не трябва да ви плаши. Тя ще изгори сухите дървета, а железните работи ще стопи. И всичко ще тури в ред и порядък.
Тогава има всичко три положения: живот, светлина,
свобода
.
Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. До сега вие как сте разбирали любовта? /"Да се освободим! "/ Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш.
към беседата >>
Това, което носи светлина и
свобода
.
Онази топлина, която любовта образува в човека, не трябва да ви плаши. Тя ще изгори сухите дървета, а железните работи ще стопи. И всичко ще тури в ред и порядък. Тогава има всичко три положения: живот, светлина, свобода. Що е любов?
Това, което носи светлина и
свобода
.
До сега вие как сте разбирали любовта? /"Да се освободим! "/ Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш. Едно от правилата: Искате да бъдете обичани, искате и да ви обичат.
към беседата >>
"/ Ако носиш светлина на хората и
свобода
навсякъде, ти обичаш.
Тогава има всичко три положения: живот, светлина, свобода. Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. До сега вие как сте разбирали любовта? /"Да се освободим!
"/ Ако носиш светлина на хората и
свобода
навсякъде, ти обичаш.
Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш. Едно от правилата: Искате да бъдете обичани, искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и свобода, и те ще ви обичат.
към беседата >>
Щом не носиш светлина и
свобода
, ти не обичаш.
Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. До сега вие как сте разбирали любовта? /"Да се освободим! "/ Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш.
Щом не носиш светлина и
свобода
, ти не обичаш.
Едно от правилата: Искате да бъдете обичани, искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и свобода, и те ще ви обичат. Понеже това е потребно за живота.
към беседата >>
Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и
свобода
.
До сега вие как сте разбирали любовта? /"Да се освободим! "/ Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш. Едно от правилата: Искате да бъдете обичани, искате и да ви обичат.
Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и
свобода
.
Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и свобода, и те ще ви обичат. Понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидете, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си, макар че външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода в себе си, ще намериш всички врати затворени: дето и да похлопаш - ни глас, ни услишание.
към беседата >>
Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и
свобода
.
/"Да се освободим! "/ Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш. Едно от правилата: Искате да бъдете обичани, искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода.
Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и
свобода
.
И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и свобода, и те ще ви обичат. Понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидете, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си, макар че външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода в себе си, ще намериш всички врати затворени: дето и да похлопаш - ни глас, ни услишание. Така щото, не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любов.
към беседата >>
И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и
свобода
, и те ще ви обичат.
"/ Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш. Едно от правилата: Искате да бъдете обичани, искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода.
И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и
свобода
, и те ще ви обичат.
Понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидете, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си, макар че външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода в себе си, ще намериш всички врати затворени: дето и да похлопаш - ни глас, ни услишание. Така щото, не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любов. Не може.
към беседата >>
И при добрите духове като отидете, ако нямате светлина и
свобода
, те затварят вратите си, макар че външно няма да покажат това.
Едно от правилата: Искате да бъдете обичани, искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и свобода, и те ще ви обичат. Понеже това е потребно за живота.
И при добрите духове като отидете, ако нямате светлина и
свобода
, те затварят вратите си, макар че външно няма да покажат това.
Щом не носиш светлина и свобода в себе си, ще намериш всички врати затворени: дето и да похлопаш - ни глас, ни услишание. Така щото, не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любов. Не може. Само в онази любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения. И тук, на Земята, и дето и да е – тя носи постижения.
към беседата >>
Щом не носиш светлина и
свобода
в себе си, ще намериш всички врати затворени: дето и да похлопаш - ни глас, ни услишание.
Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и свобода, и те ще ви обичат. Понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидете, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си, макар че външно няма да покажат това.
Щом не носиш светлина и
свобода
в себе си, ще намериш всички врати затворени: дето и да похлопаш - ни глас, ни услишание.
Така щото, не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любов. Не може. Само в онази любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения. И тук, на Земята, и дето и да е – тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон!
към беседата >>
Само в онази любов, която носи светлина и
свобода
, в нея има всички постижения.
Понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидете, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си, макар че външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода в себе си, ще намериш всички врати затворени: дето и да похлопаш - ни глас, ни услишание. Така щото, не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любов. Не може.
Само в онази любов, която носи светлина и
свобода
, в нея има всички постижения.
И тук, на Земята, и дето и да е – тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон!
към беседата >>
Женените да изпратят сватове, да ви препоръчат пред домашните на момата, че вие сте човек, който може да влезе в брачен живот, че ще се обхождате добре, че ще дадете
свобода
на жена си да ходи при баща си и при майка си и да се връща, и няма да я ограничавате.
(втори вариант)
Всеки ден вие играете роля на тези моми и всеки ден вие играете ролята на този, който гледа напред. Запример вие искате да се сгодите за няколко хиляди лева и мислите по кой начин да се сгодите. Искате да се сгодите за няколко хиляди лева. По кой начин? По обикновения начин.
Женените да изпратят сватове, да ви препоръчат пред домашните на момата, че вие сте човек, който може да влезе в брачен живот, че ще се обхождате добре, че ще дадете
свобода
на жена си да ходи при баща си и при майка си и да се връща, и няма да я ограничавате.
И тогава бащата на парите поглежда и казва: „Види ми се, че е честен човек, честен момък, но моите дъщери ще ги върнете навреме (за парите се отнася).“ Пак криво ще ме разберете. Как може човек да се ожени за пари? Че как може човек да се ожени за жена си? Вие сте смешни. Че твоята жена е направена все от такива малки материални парченца.
към втори вариант >>
И в първия случай ще имате
свобода
, а във втория случай няма да имате.
(втори вариант)
Животът си върви по своя път, както всякога си е вървял. Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда на вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата. Представете си, че вие сте в един модерен параход, може да сте влезли доброволно. Представете си, че сте свободен гражданин, искате да отидете в Америка, а може да сте и един арестантин.
И в първия случай ще имате
свобода
, а във втория случай няма да имате.
Ако отиваш сам, ще имаш свобода. Ако други те заставят, ще имаш ограничения, няма да имаш тази свобода, каквато имате обикновено. Та някой път вие нямате свобода на движение. Много хора не са освободени в живота си. Значи качили са се на парахода, но ги конвоират, и някой път трябва дълго време да се молите, за да ви пуснат от ограничителните условия, да ви дадат малка почивка.
към втори вариант >>
Ако отиваш сам, ще имаш
свобода
.
(втори вариант)
Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда на вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата. Представете си, че вие сте в един модерен параход, може да сте влезли доброволно. Представете си, че сте свободен гражданин, искате да отидете в Америка, а може да сте и един арестантин. И в първия случай ще имате свобода, а във втория случай няма да имате.
Ако отиваш сам, ще имаш
свобода
.
Ако други те заставят, ще имаш ограничения, няма да имаш тази свобода, каквато имате обикновено. Та някой път вие нямате свобода на движение. Много хора не са освободени в живота си. Значи качили са се на парахода, но ги конвоират, и някой път трябва дълго време да се молите, за да ви пуснат от ограничителните условия, да ви дадат малка почивка. И вие някога казвате: „Какво е бъдещето?
към втори вариант >>
Ако други те заставят, ще имаш ограничения, няма да имаш тази
свобода
, каквато имате обикновено.
(втори вариант)
Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата. Представете си, че вие сте в един модерен параход, може да сте влезли доброволно. Представете си, че сте свободен гражданин, искате да отидете в Америка, а може да сте и един арестантин. И в първия случай ще имате свобода, а във втория случай няма да имате. Ако отиваш сам, ще имаш свобода.
Ако други те заставят, ще имаш ограничения, няма да имаш тази
свобода
, каквато имате обикновено.
Та някой път вие нямате свобода на движение. Много хора не са освободени в живота си. Значи качили са се на парахода, но ги конвоират, и някой път трябва дълго време да се молите, за да ви пуснат от ограничителните условия, да ви дадат малка почивка. И вие някога казвате: „Какво е бъдещето? “ Явили са се сега предсказвачи, пророци, които казват след колко години човек може да се освободи от лошите условия на живота и те обясняват на какво се дължат условията, противоречията.
към втори вариант >>
Та някой път вие нямате
свобода
на движение.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте в един модерен параход, може да сте влезли доброволно. Представете си, че сте свободен гражданин, искате да отидете в Америка, а може да сте и един арестантин. И в първия случай ще имате свобода, а във втория случай няма да имате. Ако отиваш сам, ще имаш свобода. Ако други те заставят, ще имаш ограничения, няма да имаш тази свобода, каквато имате обикновено.
Та някой път вие нямате
свобода
на движение.
Много хора не са освободени в живота си. Значи качили са се на парахода, но ги конвоират, и някой път трябва дълго време да се молите, за да ви пуснат от ограничителните условия, да ви дадат малка почивка. И вие някога казвате: „Какво е бъдещето? “ Явили са се сега предсказвачи, пророци, които казват след колко години човек може да се освободи от лошите условия на живота и те обясняват на какво се дължат условията, противоречията. Има една наука астрология, която казва, че когато човек е малко буен, той е марсианец, обича да се гневи.
към втори вариант >>
И тогава ще имаш
свобода
да ходиш.
(втори вариант)
Той ти заповядва да не ходиш. И да искаш да ходиш, не можеш. Това е влиянието на пръста ти. Можеш да отмахнеш това влияние. Как? Като го излекуваш, но ако знаеш как да го излекуваш.
И тогава ще имаш
свобода
да ходиш.
Или някой ухото го заболи. Това ухо щом те заболи, ти не можеш да слушаш. Щом ти говорят, ти ще имаш съвсем друго разположение. Могат да ти говорят много сладки думи, но болестта е остра, и ти мислиш само за болестта си, че ти причинява болки. Ще гледаш да оздравееш.
към втори вариант >>
Говорят за
свободата
.
(втори вариант)
Казваш: „Натоварете ме външно, понеже ми дотегна гладуването.“ Всяка една идея може да бъде вътрешна и външна. Ако за една идея се радваш, това чувство е външно, ако си недоволен от живота, това чувство е вътрешно. То не може да намери свой израз. И всичките ви смущения са от това, че вие сте натоварени отвътре. Ние трябва да се освободим първо от товара.
Говорят за
свободата
.
Свободата седи в това да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме. Това е целта. Хиляди години ще минат, докато се освободим. Има хора, които са се освободили. Трябва да знаеш да се освободиш отвътре.
към втори вариант >>
Свободата
седи в това да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме.
(втори вариант)
Ако за една идея се радваш, това чувство е външно, ако си недоволен от живота, това чувство е вътрешно. То не може да намери свой израз. И всичките ви смущения са от това, че вие сте натоварени отвътре. Ние трябва да се освободим първо от товара. Говорят за свободата.
Свободата
седи в това да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме.
Това е целта. Хиляди години ще минат, докато се освободим. Има хора, които са се освободили. Трябва да знаеш да се освободиш отвътре. То е изкуство.
към втори вариант >>
Щом влезеш в това състояние на брака, ти не търси в брака своята
свобода
.
(втори вариант)
Всяко ядене е един брак. Свързал си се ти. Тогава бракът спада към временните неща. В брака човек не може да бъде свободен. Там е място на ограничения и на работа.
Щом влезеш в това състояние на брака, ти не търси в брака своята
свобода
.
Там има учение. Един ден ще търсиш случай да се освободиш от брака. Като се народят десетина деца, ще мислиш за тях, да ги възпитаваш. Всяко едно дете ще ти коства около четиристотин-петстотин хиляди лева. Да кажем, че един богат баща има три деца.
към втори вариант >>
Любов е това, което носи светлина и
свобода
.
(втори вариант)
Как би ти разбрал любовта на физическото поле? Как бихте я изпели любовта на физическото поле? Как ще я изпеете в духовния свят? И в умствения свят как ще изпеете думата „любов“? Що е любов?
Любов е това, което носи светлина и
свобода
.
Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Що е любов?
към втори вариант >>
Светлина е това, което носи живот и
свобода
.
(втори вариант)
Как ще я изпеете в духовния свят? И в умствения свят как ще изпеете думата „любов“? Що е любов? Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина?
Светлина е това, което носи живот и
свобода
.
Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. Що е светлина?
към втори вариант >>
Що е
свобода
?
(втори вариант)
И в умствения свят как ще изпеете думата „любов“? Що е любов? Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода.
Що е
свобода
?
Свобода е това, което носи живот и светлина. Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Това, което носи живот и свобода.
към втори вариант >>
Свобода
е това, което носи живот и светлина.
(втори вариант)
Що е любов? Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода. Що е свобода?
Свобода
е това, което носи живот и светлина.
Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Това, което носи живот и свобода. Що е свобода?
към втори вариант >>
Това, което носи светлина и
свобода
.
(втори вариант)
Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Що е любов?
Това, което носи светлина и
свобода
.
Що е светлина? Това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Това, което носи светлина и живот. Имате тогава три понятия за любовта.
към втори вариант >>
Това, което носи живот и
свобода
.
(втори вариант)
Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. Що е светлина?
Това, което носи живот и
свобода
.
Що е свобода? Това, което носи светлина и живот. Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Щом не носи светлина и щом не носи свобода, то не е любов.
към втори вариант >>
Що е
свобода
?
(втори вариант)
Свобода е това, което носи живот и светлина. Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Това, което носи живот и свобода.
Що е
свобода
?
Това, което носи светлина и живот. Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Щом не носи светлина и щом не носи свобода, то не е любов. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно.
към втори вариант >>
Любовта непременно трябва да носи светлина и
свобода
.
(втори вариант)
Що е светлина? Това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Това, което носи светлина и живот. Имате тогава три понятия за любовта.
Любовта непременно трябва да носи светлина и
свобода
.
Щом не носи светлина и щом не носи свобода, то не е любов. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно. Ако така се разбира любовта, тя е една сила алхимическа. С нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите.
към втори вариант >>
Щом не носи светлина и щом не носи
свобода
, то не е любов.
(втори вариант)
Това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Това, което носи светлина и живот. Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода.
Щом не носи светлина и щом не носи
свобода
, то не е любов.
Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно. Ако така се разбира любовта, тя е една сила алхимическа. С нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите. Щом имате свобода, всичко можете да направите.
към втори вариант >>
Такава любов, която не носи светлина и
свобода
, то не е любов, а нещо временно.
(втори вариант)
Що е свобода? Това, което носи светлина и живот. Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Щом не носи светлина и щом не носи свобода, то не е любов.
Такава любов, която не носи светлина и
свобода
, то не е любов, а нещо временно.
Ако така се разбира любовта, тя е една сила алхимическа. С нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите. Щом имате свобода, всичко можете да направите. Щом ги нямате, вие сте ограничени.
към втори вариант >>
Щом имате
свобода
, всичко можете да направите.
(втори вариант)
Щом не носи светлина и щом не носи свобода, то не е любов. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно. Ако така се разбира любовта, тя е една сила алхимическа. С нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите.
Щом имате
свобода
, всичко можете да направите.
Щом ги нямате, вие сте ограничени. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на Божествения свят. Щом имате любовта, вие ще разберете законите и на духовния свят. А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да направите. Това са методи.
към втори вариант >>
Това, което носи светлина и
свобода
.
(втори вариант)
Това е пречистване на желязото вече. Онази топлина, която любовта образува в човека, не трябва да ви плаши. Тя ще изгори сухите дървета, а железните работи ще стопи и всичко ще тури в ред и порядък. Тогава има всичко три положения. Що е любов?
Това, което носи светлина и
свобода
.
Досега вие как сте разбирали любовта? Да се освободим. Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш. Едно от правилата: искате да бъдете обичани.
към втори вариант >>
Ако носиш светлина на хората и
свобода
навсякъде, ти обичаш.
(втори вариант)
Тогава има всичко три положения. Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. Досега вие как сте разбирали любовта? Да се освободим.
Ако носиш светлина на хората и
свобода
навсякъде, ти обичаш.
Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш. Едно от правилата: искате да бъдете обичани. Искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е, никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода.
към втори вариант >>
Щом не носиш светлина и
свобода
, ти не обичаш.
(втори вариант)
Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. Досега вие как сте разбирали любовта? Да се освободим. Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш.
Щом не носиш светлина и
свобода
, ти не обичаш.
Едно от правилата: искате да бъдете обичани. Искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е, никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носиш светлина и свобода, и те ще те обичат понеже това е потребно за живота.
към втори вариант >>
Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и
свобода
.
(втори вариант)
Да се освободим. Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш. Едно от правилата: искате да бъдете обичани. Искате и да ви обичат.
Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и
свобода
.
Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е, никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носиш светлина и свобода, и те ще те обичат понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидеш, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си. Външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода със себе си, ще намериш всички врати затворени, дето да похлопаш - нито глас, нито услишание.
към втори вариант >>
Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е, никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и
свобода
.
(втори вариант)
Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш. Едно от правилата: искате да бъдете обичани. Искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода.
Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е, никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и
свобода
.
И при лошите духове да отидете, ако носиш светлина и свобода, и те ще те обичат понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидеш, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си. Външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода със себе си, ще намериш всички врати затворени, дето да похлопаш - нито глас, нито услишание. Така щото не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любовта.
към втори вариант >>
И при лошите духове да отидете, ако носиш светлина и
свобода
, и те ще те обичат понеже това е потребно за живота.
(втори вариант)
Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш. Едно от правилата: искате да бъдете обичани. Искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е, никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода.
И при лошите духове да отидете, ако носиш светлина и
свобода
, и те ще те обичат понеже това е потребно за живота.
И при добрите духове като отидеш, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си. Външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода със себе си, ще намериш всички врати затворени, дето да похлопаш - нито глас, нито услишание. Така щото не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любовта. Не може.
към втори вариант >>
И при добрите духове като отидеш, ако нямате светлина и
свобода
, те затварят вратите си.
(втори вариант)
Едно от правилата: искате да бъдете обичани. Искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е, никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носиш светлина и свобода, и те ще те обичат понеже това е потребно за живота.
И при добрите духове като отидеш, ако нямате светлина и
свобода
, те затварят вратите си.
Външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода със себе си, ще намериш всички врати затворени, дето да похлопаш - нито глас, нито услишание. Така щото не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любовта. Не може. Само онази любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения.
към втори вариант >>
Щом не носиш светлина и
свобода
със себе си, ще намериш всички врати затворени, дето да похлопаш - нито глас, нито услишание.
(втори вариант)
Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е, никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носиш светлина и свобода, и те ще те обичат понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидеш, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си. Външно няма да покажат това.
Щом не носиш светлина и
свобода
със себе си, ще намериш всички врати затворени, дето да похлопаш - нито глас, нито услишание.
Така щото не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любовта. Не може. Само онази любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения. И тук на земята, и дето и да е, тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон.
към втори вариант >>
Само онази любов, която носи светлина и
свобода
, в нея има всички постижения.
(втори вариант)
И при добрите духове като отидеш, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си. Външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода със себе си, ще намериш всички врати затворени, дето да похлопаш - нито глас, нито услишание. Така щото не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любовта. Не може.
Само онази любов, която носи светлина и
свобода
, в нея има всички постижения.
И тук на земята, и дето и да е, тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон.
към втори вариант >>
45.
Работете с доброто
,
ООК
, София, 5.2.1936г.,
Свобода
трябва да имате на мисълта.
Когато един диригент дава такт с много излишни движения, то е първата степен на музиканта. Някой, като свири, прави много движения. Човек може да тактува с меки и плавни движения. Един капелмайстор е една стара сестра, тя е учила двайсет години диригентство, но не го е научила. Имате един брат, който диригира по физически, тя диригира органически.
Свобода
трябва да имате на мисълта.
Тя трябва да бъде свободна. В нея (сестрата} има едно същество, което иска да се учи. Иска да й стане наследник. То иска по втория начин да се организира отвътре. И съзнанието на тази сестра и съзнанието на другия се различават.
към беседата >>
46.
Царят, богатият и момата
,
МОК
, София, 6.3.1936г.,
Свободата
седи в това, че не можеш да хванеш пръста.
“ И веднага се оправил човекът. Наместила му се дъската. Той има задоволство в себе си, че хванал пръста. Красотата е там. Красотата на живота седи в това, че не можеш да хванеш пръста си.
Свободата
седи в това, че не можеш да хванеш пръста.
Ти си свободен, щом не можеш да го хванеш, щом го хванеш, ти си ограничен. Той разсъждавал може ли да си хване пръста. Та, често в живота вие разрешавате този въпрос. Казвате: „То е невъзможно.“ Благодарете, че е невъзможно. В невъзможността да хванеш пръста седи свободата на ръката.
към беседата >>
В невъзможността да хванеш пръста седи
свободата
на ръката.
Свободата седи в това, че не можеш да хванеш пръста. Ти си свободен, щом не можеш да го хванеш, щом го хванеш, ти си ограничен. Той разсъждавал може ли да си хване пръста. Та, често в живота вие разрешавате този въпрос. Казвате: „То е невъзможно.“ Благодарете, че е невъзможно.
В невъзможността да хванеш пръста седи
свободата
на ръката.
Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете да хванете пръста. (Учителят свива дясната ръка.) Аз вече съм го хванал. То е специфично хващане. Той е готов да ми служи, аз съм забравил тази възможност. Отделил съм пръста като отделно същество.
към беседата >>
47.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
В
свободата
ще те питат.
Една сиромашия, която сковава човешката мисъл и чувства, то е еднообразие. Има еднообразна сиромашия, има еднообразно богатство. Ако богатството е разнообразно, дръж го. Ако сиромашията е разнообразна, дръж я. Може да кажете: „Вие ще бъдете щастливи.“ Дойдете ли до еднообразието, законът е съвсем друг.
В
свободата
ще те питат.
В робството нямаш никакво гледище – не те питат. Тогава ще се учите. Аз забелязвам във всинца ви има една черта на еднообразие, почитание нямате. То е еднообразие. Във всинца ви забелязвам една лоша черта, трябва да я оставите.
към беседата >>
Той, като дойде, туря човека в обсадно положение, не му дава
свобода
, не му дава хляб, възпитава го.
Кислородът окислява, прави нещата деятелни, образува горенето. Водородът е, който смекчава нещата, пък азотът е една спирачка, да не бъде горенето много силно. Хората да не би да се разкашкат в любовта, той ги спира. Всякога той е стар философ, който дава съвет, казва. Пък въглеродът той ги души.
Той, като дойде, туря човека в обсадно положение, не му дава
свобода
, не му дава хляб, възпитава го.
Но реалният метод не е въглерода. Нашата земя от какво е създадена? От въглерод главно. Има и кислород. Кислородът е за дишането.
към беседата >>
48.
Огънят на любовта / Силният огън
,
УС
, София, 16.2.1936г.,
Любов, която носи живот, тя е любовта; знание, което носи светлина, то е знание; истина, която носи
свобода
, постоянна
свобода
, тя е истина!
Не ви казвам да бягате от сенките. Сенките могат някой път да ви причинят едно малко благо. Но на една сянка ти не можеш да разчиташ; на плодовете на сянката, и на тях не разчитайте. Онова, на което ние разчитаме, то е самата реалност. То е само Божественото.
Любов, която носи живот, тя е любовта; знание, което носи светлина, то е знание; истина, която носи
свобода
, постоянна
свобода
, тя е истина!
Те са максими, които трябва да имате, да ги носите; за вас само трябва да ги употребите. С тях трябва да разрешавате всичките мъчнотии в света. И то е едно оръжие. Истината е едно оръжие, с което може да воювате. Знанието е едно оръжие, с което може да воювате.
към беседата >>
Помнете: търсите ли знание, сила,
свобода
, при Бога ще отидете.
(втори вариант)
Това значи: ще отидеш при Бога, Той да те научи, как да обичаш. Никой, освен Бога, не е в състояние да научи човека да обича. Бог е изворът, от който ще черпите и знание, и сила, и богатство. Можете да отидете и при хората, от тях да черпите знание, но знанието ви скоро ще се изчерпи. То е щерна, която се пълни и празни, не е постоянно.
Помнете: търсите ли знание, сила,
свобода
, при Бога ще отидете.
Само Той е в състояние да ви освободи, да ви направи истински човеци. Често слушате да казват, че Бог не съществува, понеже никъде не може да се намери. Всъщност, Бог живее в човека, няма защо да Го търсят някъде, и там да Го намерят. Исайя казва: „Намериха ме тези, които не ме търсеха: явен бях на тези, които не питаха за мене. Цял ден простирах ръцете си към народ, който не се покорява и противоречи.“ (– 20 и 21 ст.).
към втори вариант >>
Нищо не му остава, освен да го хвърли и да бяга в гората, на
свобода
.
(втори вариант)
Сегашните хора, със своето знание и богатство, приличат на натоварени коне. Какво допринасят на коня книгите на учените и богатството им, които той носи на гърба си? Не само че не го правят учен, но охлузват гърба му. Конят пъшка под тежестта на товара и се оплаква, че гърбът му страда. Той пита, как да се освободи от този товар.
Нищо не му остава, освен да го хвърли и да бяга в гората, на
свобода
.
Книгите, богатството, които носи на гърба си, не са негови. Нека ги носи онзи, на когото принадлежат. Какво трябва да прави машинистът, който кара влака? Докато работата му е приятна, той ще кара машината. Щом се отегчи, има право да напусне.
към втори вариант >>
Любов, която носи живот, е истинска; знание, което носи светлина, е истинско; истина, която носи
свобода
, е реална и неизменна.
(втори вариант)
За да бъдеш спокоен, трябва да имаш собствена къща, никой да не те пъди. Следователно, разчитайте само на същественото, на реалното, на Божественото в себе си, което никой не може да ви отнеме. Що се отнася до временното, преходното, не разчитайте на него. То е сянка на реалността. Не бягайте от сенките, защото и те могат да ви донесат временно благо, но не разчитайте на тях.
Любов, която носи живот, е истинска; знание, което носи светлина, е истинско; истина, която носи
свобода
, е реална и неизменна.
Това са максими, които трябва да носите със себе си. С тях трябва да разрешавате всички мъчнотии в живота си. Те са оръжия, с които можете да воювате безопасно, както за себе си, така и за близките си. Съвременните хора се питат, как ще се оправи светът? – Чрез огъня на любовта.
към втори вариант >>
Цялата вселена ще се отвори за вас, като жилище; ще почувствате връзката си с Бога, като ваш Баща, и ще се радвате на онази вечна
свобода
, която дава възможност на всичко живо да расте, цъфти и зрее.
(втори вариант)
Който мине през нейния огън, ще се стопи, пречисти и ще се възроди, ще влезе в новия живот. Няма сила в света, нито живо същество, които могат да устоят на огъня на любовта. Всеки, който се опита да й се противопостави, минава през големи страдания. Няма място, дето огънят й да не прониква; той действа и в ада, и в рая. Апостол Павел казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил чрез любовта за онези, които Го любят.“ Велико благо е за душата да мине през огъня на любовта.
Цялата вселена ще се отвори за вас, като жилище; ще почувствате връзката си с Бога, като ваш Баща, и ще се радвате на онази вечна
свобода
, която дава възможност на всичко живо да расте, цъфти и зрее.
Желая ви сега да бъдете свободни, да се приготвите за огъня на любовта. Който издържи на този огън, той ще бъде спасен. Казано е за Христа, че донесъл огън в света – огънят на любовта. Затова наричат Христа „Агнец Божи“. Той донесе Божията Любов, която ще освободи човечеството от робството и ограниченията, от връзките на миналото, които го спъват.
към втори вариант >>
49.
Лесният и мъчният път
,
ООК
, София, 19.2.1936г.,
Ако нямаш обич към дарбата и ако нямаш желание да я възприемеш, и ако нямаш желание да й дадеш
свобода
, тази дарба не може да се прояви у тебе.
Дарбата не е като брашно, което може да се тури в един чувал. Тя не е нещо, което може да се напише. Една дарба, най-първо, за да се даде, ти трябва да имаш, най-първо, обич към нея. Ти трябва да имаш стремеж към нея, да я възприемеш. После, тази дарба след като възприемеш, да имаш желание да й дадеш широк простор да се прояви.
Ако нямаш обич към дарбата и ако нямаш желание да я възприемеш, и ако нямаш желание да й дадеш
свобода
, тази дарба не може да се прояви у тебе.
Те са три фази. Та казвам сега: „почва“, „любов“, „истина“. Какво разбирате? Ако ви кажа сега: изпейте „почва“, как ще я изпеете? Как ще изпеете глагола „почва“?
към беседата >>
Едно същество, което те обича, то ще ти даде
свобода
.
А е изтичане на любовта, която се проявява. Но да кажем, имате един друг център. Как ще приемете любовта? То е В. Любовта как се проявява?
Едно същество, което те обича, то ще ти даде
свобода
.
Ти за да го обичаш, тази свобода трябва да го ограничиш, да го приемеш в себе си. Ти като го приемеш в себе си, ще дадеш съвсем друго значение на любовта. Любовта, която дава, и любовта, която приема, нямат една и съща форма. Любовта, с която майката прегръща своето дете, коя любов е? А. Имате и В.
към беседата >>
Ти за да го обичаш, тази
свобода
трябва да го ограничиш, да го приемеш в себе си.
Но да кажем, имате един друг център. Как ще приемете любовта? То е В. Любовта как се проявява? Едно същество, което те обича, то ще ти даде свобода.
Ти за да го обичаш, тази
свобода
трябва да го ограничиш, да го приемеш в себе си.
Ти като го приемеш в себе си, ще дадеш съвсем друго значение на любовта. Любовта, която дава, и любовта, която приема, нямат една и съща форма. Любовта, с която майката прегръща своето дете, коя любов е? А. Имате и В. Майката прегръща детето в А или в В?
към беседата >>
истината ражда
свободата
,
право чувство, права постъпка. Там е истината. (два пъти) Любовта ражда живота,
истината ражда
свободата
,
почвата ражда житото, и човек е всякога готов да си похапне. Упражнението е това. Това е външната страна на пението.
към беседата >>
50.
Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало
,
УС
, София, 23.2.1936г.,
То е законът на
Свободата
.
Има едно същество, което казва: „Защо си такъв глупец? Не може така. То съвсем не може така.“ То все говори, онова си знае своето време. Най-първо трябва да се приложи онова, което Бог изисква от нас. Има в нас едно Божествено естество, което изисква да се приложи Божият закон.
То е законът на
Свободата
.
Има едно същество в нас, което противодействува, защото човек още не живее в своя си свят. Човек е един чирак, той живее между два свята, но той свой свят няма. Човек се отличава с това, че той няма свой свят. Там е злото на човека. Ангелите, запример, си имат свой свят, те не може да се изкушават.
към беседата >>
И тъй, Божественият закон – законът на любовта желае
свободата
на всички живи същества.
(втори вариант)
Няма защо да се настройваш против хората. И без това ти не си постъпвал добре с тях. И ти си ги приемал студено, както са те приели. Лесно е да отговориш на студенината със студенина. Изкуство е да отговориш с топлина и любов.
И тъй, Божественият закон – законът на любовта желае
свободата
на всички живи същества.
Има едно същество в човека, което му противодейства и го ограничава. Това показва, че той още не живее свой живот. Той се намира в положението на слуга пред господаря си. Както слугата няма собственост, така и съвременният човек няма свой свят, в който свободно да се движи и разполага. Ангелите имат свой свят, свободни са от греха и престъпленията.
към втори вариант >>
Павел казва: „Ще се похваля с любовта Христова.“ И на вас казвам: Похвалете се с любовта, която носи живот, знание и
свобода
.
(втори вариант)
Както мисълта трябва да се превърне в чувство, и чувството в постъпка, така и проявите на Христа се нуждаят от няколко обяснения. Само така те стават разбрани. Възможностите на Христа се простирали не само до физическия свят, но и извън него. Човек се нуждае от знание, сила и любов. Като приложи знанието, силата и любовта си, той всичко може да постигне.
Павел казва: „Ще се похваля с любовта Христова.“ И на вас казвам: Похвалете се с любовта, която носи живот, знание и
свобода
.
Всичко друго, вън от любовта, турете настрана. Ти не можеш да бъдеш богат, учен, силен, щастлив вън от любовта. Който е придобил любовта, той лесно се справя със страданията. Няма ли любов, страданията се превръщат в мъчения. Който има любов и разбира Божиите пътища, приема страданието с радост.
към втори вариант >>
51.
За да бъдете синове
,
НБ
, София, 23.2.1936г.,
Засега
свободата
е един стремеж, но не сме свободни.
Не е лошо това. Земеделецът работи, защото е заставен да се прехранва. Всички ние работим, защото сме заставени да се прехранваме. Ние се раждаме, защото сме заставени да се родим. Не сме свободни и в раждането си.
Засега
свободата
е един стремеж, но не сме свободни.
Ние живеем без да сме свободни. Раждаме се без да сме свободни. Умираме без да сме свободни. Ето какво разбирам аз под думата свобода. Да бъдеш свободен, това значи, което имаш, да можеш да го употребиш свободно, според своите най-добри разбирания.
към беседата >>
Ето какво разбирам аз под думата
свобода
.
Не сме свободни и в раждането си. Засега свободата е един стремеж, но не сме свободни. Ние живеем без да сме свободни. Раждаме се без да сме свободни. Умираме без да сме свободни.
Ето какво разбирам аз под думата
свобода
.
Да бъдеш свободен, това значи, което имаш, да можеш да го употребиш свободно, според своите най-добри разбирания. Да си свободен, това значи всички окръжаващи, които са свободни, да ти съдействуват и ти да им съдействуваш. Онези, които изучават живота, казват, че такъв живот засега е невъзможен. Невъзможно е братски да живеем с животните; невъзможно е братски да живеем с растенията; невъзможно е братски да живеем даже и със себе си. Човек не е в спор само с окръжаващата среда и със своите ближни, но той е в спор и със самия себе си.
към беседата >>
След това го пуснал на
свобода
.
Това се случило в Сърбия. В една кошара влязъл един вълк, но овчарят, който бил голям юнак, хванал вълка. Във вестниците писали за него като за анекдот. Този овчар погледнал вълка, но решил да не го убива. Затова той взел един голям звънец и го вързал на врата на вълка, но така, че той да не може да го прегризе.
След това го пуснал на
свобода
.
Не зная дали досега този вълк се разхожда свободно из Сърбия, но този овчар е бил човеколюбив, затова постъпил с вълка по този начин. Пък той бил и голям юнак. Дълго време този вълк не е могъл да отиде до някоя кошара, защото обръща внимание на всички с този звънец. Сега аз говоря за всички онези идеи, които са неприложими. Всички идеи са добри, всичко можем да мислим, всичко за човека е позволено.
към беседата >>
За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото и да възприеме новото, и да възприеме новото, което носи
свободата
в света.
На това се дължи прогресът на християнството, не количеството, но качеството. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е Любовта Христова. Християнството е носител на тази идея, значи, то представя идеята на бялата раса. Христос е Учител на бялата раса, за да се развие в нея свръхсъзнанието. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те имат развито самосъзнание, не са дошли още до свръхсъзнанието.
За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото и да възприеме новото, и да възприеме новото, което носи
свободата
в света.
На ваш език казано: Ще се откажете от стария, от мухлясалия хляб, ще се откажете от старото ядене, ще се откажете от разваленото ядене, ще се откажете от онези пари, които не могат да функционират. И тогава ще разчитате на онова, което носи живот в себе си, което носи простор. И тогава, не след години, ами само след няколко часа вие може да проверите онази истина, която искате да знаете. И сега цялото брожение, в което се намира съвременното човечество, съвременната култура или бялата раса, аз ги определям с няколко думи, а именно: Бялата раса сега е бременна. Големите мъчнотии, които човечеството днес прекарва, аз ги считам като бременност на бялата раса, както е бременна една жена, която предстои да ражда.
към беседата >>
Според мене, Божественото е само онова, което внася мир, сила и
свобода
на човека.
Това е, което окултистите наричат идването или раждането на новата, на шестата раса, на онези хора, които идат да оправят света. Ще ви представя ясно кои ще оправят света. Представете си, че се намирате в северния полюс, без огън. Онзи, който ще може да направи живота ви сносен, е този, който донесе една кутия кибритени клечки, да ги запали и да измени условията на живота ви. От огън се нуждаят хората там.
Според мене, Божественото е само онова, което внася мир, сила и
свобода
на човека.
Или всяка мисъл е Божествена, която внася в човека живот, знание и свобода. Всяка мисъл, която не носи в себе си живот, която не носи знание и която не носи свобода, тя не е от Божествен произход, тя е човешка мисъл. Сега да се определи. Човешките мисли не са лоши, но те не носят в себе си живот, знание и свобода, на тях не може да се разчита. Досега вие сте градили с човешките мисли.
към беседата >>
Или всяка мисъл е Божествена, която внася в човека живот, знание и
свобода
.
Ще ви представя ясно кои ще оправят света. Представете си, че се намирате в северния полюс, без огън. Онзи, който ще може да направи живота ви сносен, е този, който донесе една кутия кибритени клечки, да ги запали и да измени условията на живота ви. От огън се нуждаят хората там. Според мене, Божественото е само онова, което внася мир, сила и свобода на човека.
Или всяка мисъл е Божествена, която внася в човека живот, знание и
свобода
.
Всяка мисъл, която не носи в себе си живот, която не носи знание и която не носи свобода, тя не е от Божествен произход, тя е човешка мисъл. Сега да се определи. Човешките мисли не са лоши, но те не носят в себе си живот, знание и свобода, на тях не може да се разчита. Досега вие сте градили с човешките мисли. Благодарение на тях вие днес имате тези хилави тела, които след 40–50–60 години остаряват и започвате да се подпирате с тояжка.
към беседата >>
Всяка мисъл, която не носи в себе си живот, която не носи знание и която не носи
свобода
, тя не е от Божествен произход, тя е човешка мисъл.
Представете си, че се намирате в северния полюс, без огън. Онзи, който ще може да направи живота ви сносен, е този, който донесе една кутия кибритени клечки, да ги запали и да измени условията на живота ви. От огън се нуждаят хората там. Според мене, Божественото е само онова, което внася мир, сила и свобода на човека. Или всяка мисъл е Божествена, която внася в човека живот, знание и свобода.
Всяка мисъл, която не носи в себе си живот, която не носи знание и която не носи
свобода
, тя не е от Божествен произход, тя е човешка мисъл.
Сега да се определи. Човешките мисли не са лоши, но те не носят в себе си живот, знание и свобода, на тях не може да се разчита. Досега вие сте градили с човешките мисли. Благодарение на тях вие днес имате тези хилави тела, които след 40–50–60 години остаряват и започвате да се подпирате с тояжка. И вие се чудите какво ще стане с вас.
към беседата >>
Човешките мисли не са лоши, но те не носят в себе си живот, знание и
свобода
, на тях не може да се разчита.
От огън се нуждаят хората там. Според мене, Божественото е само онова, което внася мир, сила и свобода на човека. Или всяка мисъл е Божествена, която внася в човека живот, знание и свобода. Всяка мисъл, която не носи в себе си живот, която не носи знание и която не носи свобода, тя не е от Божествен произход, тя е човешка мисъл. Сега да се определи.
Човешките мисли не са лоши, но те не носят в себе си живот, знание и
свобода
, на тях не може да се разчита.
Досега вие сте градили с човешките мисли. Благодарение на тях вие днес имате тези хилави тела, които след 40–50–60 години остаряват и започвате да се подпирате с тояжка. И вие се чудите какво ще стане с вас. Ще имате една идея, че онзи свят е като този, като живота на земята. Сега, питам ви: Как е възможно човек, който е създаден от Бога, да се родят от него толкова противоречиви същества, които днес виждаме на земята?
към беседата >>
Любов, която разтваря човешките умове и сърца, която внася ред и порядък навсякъде, която внася
свобода
, това е Божествена Любов.
Тази любов трябва да се приложи. Тя иска приложение във всички области на живота. Тази любов трябва да има приложение във всички царства на природата. Тя има затова своите методи. На всяко место трябва да знаете как да приложите Любовта, а не както вие си я разбирате.
Любов, която разтваря човешките умове и сърца, която внася ред и порядък навсякъде, която внася
свобода
, това е Божествена Любов.
Всяка друга любов, която не внася това, е човешка. Щом дойде до човешката любов, въпросът е друг. Там има порядък, но временен, а в Божествената Любов порядъкът е вечен. Бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Бъдещето е до обед.
към беседата >>
52.
Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 26.2.1936г.,
Ние искаме да възвърнем онази първоначална
свобода
, която Бог ни е дал, тази правда, която Бог е вложил в нас.
Някой ми казва: „Покажи ми кое е правото и кое е кривото." Ти не можеш да бъдеш крив, докато не си бил прав. Ти не можеш да бъдеш грешен, преди да си бил праведен. Защото праведният може да чувства греха. Чистият човек, чиито дрехи са чисти, може да чувства петната по дрехите си, а пък онзи нечистият, чиито дрехи са нечисти от горе до долу, той не може да види някои нечистотии, петна по дрехите си. Следователно ние искаме да възстановим нещо, което сме изгубили.
Ние искаме да възвърнем онази първоначална
свобода
, която Бог ни е дал, тази правда, която Бог е вложил в нас.
Свободата е свързана с истината и придобиването на тази свобода не може да стане по механически начин. Никой не може да ни направи свободни. Ако мислите, че някой може да ви направи свободни, вие се лъжете. Някой мисли, че ако има богатство, ще бъде свободен. Не. Ако имате богатство на земята, ще се зародят много крадци, ще бъдете под постоянен страх.
към беседата >>
Свободата
е свързана с истината и придобиването на тази
свобода
не може да стане по механически начин.
Ти не можеш да бъдеш грешен, преди да си бил праведен. Защото праведният може да чувства греха. Чистият човек, чиито дрехи са чисти, може да чувства петната по дрехите си, а пък онзи нечистият, чиито дрехи са нечисти от горе до долу, той не може да види някои нечистотии, петна по дрехите си. Следователно ние искаме да възстановим нещо, което сме изгубили. Ние искаме да възвърнем онази първоначална свобода, която Бог ни е дал, тази правда, която Бог е вложил в нас.
Свободата
е свързана с истината и придобиването на тази
свобода
не може да стане по механически начин.
Никой не може да ни направи свободни. Ако мислите, че някой може да ви направи свободни, вие се лъжете. Някой мисли, че ако има богатство, ще бъде свободен. Не. Ако имате богатство на земята, ще се зародят много крадци, ще бъдете под постоянен страх. Даже силният на земята, ако някой е силен на земята, пак има кой да му завижда, пак не е свободен.
към беседата >>
Тогава в какво седи
свободата
на човека?
Никой не може да ни направи свободни. Ако мислите, че някой може да ви направи свободни, вие се лъжете. Някой мисли, че ако има богатство, ще бъде свободен. Не. Ако имате богатство на земята, ще се зародят много крадци, ще бъдете под постоянен страх. Даже силният на земята, ако някой е силен на земята, пак има кой да му завижда, пак не е свободен.
Тогава в какво седи
свободата
на човека?
Свободата на човека седи в това: свободен е онзи човек, който не препятства никому, той се занимава само със себе си. Другояче казано на съвременен език: занимавай се само с Божиите работи и не се занимавай с оправяне на хорските работи. Сегашните хора, като оправят света, те го оправят по един животински начин. Някое голямо куче, като срещне малко куче с кост в устата си, казва му: „Кой ти позволи да носиш тази кост? " И малкото куче захвърля костта с квичене, оставя я на земята и бяга.
към беседата >>
Свободата
на човека седи в това: свободен е онзи човек, който не препятства никому, той се занимава само със себе си.
Ако мислите, че някой може да ви направи свободни, вие се лъжете. Някой мисли, че ако има богатство, ще бъде свободен. Не. Ако имате богатство на земята, ще се зародят много крадци, ще бъдете под постоянен страх. Даже силният на земята, ако някой е силен на земята, пак има кой да му завижда, пак не е свободен. Тогава в какво седи свободата на човека?
Свободата
на човека седи в това: свободен е онзи човек, който не препятства никому, той се занимава само със себе си.
Другояче казано на съвременен език: занимавай се само с Божиите работи и не се занимавай с оправяне на хорските работи. Сегашните хора, като оправят света, те го оправят по един животински начин. Някое голямо куче, като срещне малко куче с кост в устата си, казва му: „Кой ти позволи да носиш тази кост? " И малкото куче захвърля костта с квичене, оставя я на земята и бяга. Взима я по-голямото, от него пък я взима още по-голямо куче и най-после костта остава в най-силното куче, което казва: „Всички кости трябва да дойдат при мене.
към беседата >>
Единият начин е по
свободата
на неговата воля, а другият начин е като бъде заставен.
Защото всяка лоша дума е изгасване на една свещ. Запали я пак. Втора лоша дума ти кажат, запали пак свещта си. Сега може да се роди друг един въпрос: така лесно се говори, но как да го направим? В света има два начина, по които човек може да служи на Бога.
Единият начин е по
свободата
на неговата воля, а другият начин е като бъде заставен.
При първия начин човек остава свободен сам да избере и ако не направи добър избор, той ще бъде заставен. Тогава по какво ще отличите дали сте правилно избрали, или криво сте избрали? По какво ще отличите дали вашият избор е бил прав, или крив? Ако в началото се чувствате, че сте били свободни да направите нещо и като го направите, се ограничите, вие сте тръгнали по крив път. Ако искате да извършите една работа, и се усещате крайно ограничени и като я направите, се освободите, този път е правият.
към беседата >>
Значи в кривия път
свободата
е в началото, а ограничението накрая.
По какво ще отличите дали вашият избор е бил прав, или крив? Ако в началото се чувствате, че сте били свободни да направите нещо и като го направите, се ограничите, вие сте тръгнали по крив път. Ако искате да извършите една работа, и се усещате крайно ограничени и като я направите, се освободите, този път е правият. Това, което в края освобождава човека, това е правият път. А пък това, което ограничава човека в края, това е кривият път.
Значи в кривия път
свободата
е в началото, а ограничението накрая.
В правия път ограничението е в началото, а свободата накрая. Същия закон можете да приложите и по отношение на вашите мисли и чувства. Ако едно ваше чувство в края ви ограничава, това чувство е криво, то върви в крива посока. Ако една ваша постъпка в края ви ограничава, тя не е права, тя нищо няма да ви допринесе. Тези неща трябва да ги разбирате вътрешно.
към беседата >>
В правия път ограничението е в началото, а
свободата
накрая.
Ако в началото се чувствате, че сте били свободни да направите нещо и като го направите, се ограничите, вие сте тръгнали по крив път. Ако искате да извършите една работа, и се усещате крайно ограничени и като я направите, се освободите, този път е правият. Това, което в края освобождава човека, това е правият път. А пък това, което ограничава човека в края, това е кривият път. Значи в кривия път свободата е в началото, а ограничението накрая.
В правия път ограничението е в началото, а
свободата
накрая.
Същия закон можете да приложите и по отношение на вашите мисли и чувства. Ако едно ваше чувство в края ви ограничава, това чувство е криво, то върви в крива посока. Ако една ваша постъпка в края ви ограничава, тя не е права, тя нищо няма да ви допринесе. Тези неща трябва да ги разбирате вътрешно. Ти направиш една постъпка и казваш: „Дали е права, или не е?
към беседата >>
От този плод ще се познае до каква степен на разбиране, до каква степен на любов, до каква степен на послушание, до каква степен на знание, до каква степен на мъдрост, до каква степен на истина и на
свобода
ще са стигнали хората.
Благото, което Бог е създал, е заради нас. Благото, което ние създаваме, е заради Бога. Един ден Той ще дойде и ще опита плода им. Казано е в Писанието: „От делата им ще ги познаете." Делата, това е плодът. От този плод ще ги познаете какви са делата им.
От този плод ще се познае до каква степен на разбиране, до каква степен на любов, до каква степен на послушание, до каква степен на знание, до каква степен на мъдрост, до каква степен на истина и на
свобода
ще са стигнали хората.
Тези са условията, които вие трябва да преодолявате. Понякога вие не сте разположени да четете. Аз съм слушал мнозина, които казват: „Не си струва човек да чете, не си струва много да размишлява." Аз съм срещал мнозина, които питат: „Как трябва да размишляваме? " Мъчно нещо е да размишляваш, мъчно нещо е да съзерцаваш. Като размишляват, много хора заспиват.
към беседата >>
При болния ще отида и ще го излекувам, а при затворника ще отида в затвора, ще приспя стражаря, ще пусна затворника на
свобода
и ще му кажа: „Повече не се връщай." Така ще изучавам законите на
свободата
.
Като размишляват, много хора заспиват. Някой седне да мисли и пита: „За какво трябва да мисля? " Ще мислиш за истината. „Какво ще мисля за истината? " Ако аз седна да мисля за истината, ето какво би ме интересувало: щях да се заинтересувам от ония хора, които са затворници, които са болни.
При болния ще отида и ще го излекувам, а при затворника ще отида в затвора, ще приспя стражаря, ще пусна затворника на
свобода
и ще му кажа: „Повече не се връщай." Така ще изучавам законите на
свободата
.
Това наричам аз свобода. Само така може да се учи истината. Ако искаш да изучаваш истината, ти трябва да освобождаваш другите хора. Като освобождаваш тях, и себе си ще освобождаваш. В недъзите на хората ти трябва да виждаш и своите погрешки и слабости.
към беседата >>
Това наричам аз
свобода
.
Някой седне да мисли и пита: „За какво трябва да мисля? " Ще мислиш за истината. „Какво ще мисля за истината? " Ако аз седна да мисля за истината, ето какво би ме интересувало: щях да се заинтересувам от ония хора, които са затворници, които са болни. При болния ще отида и ще го излекувам, а при затворника ще отида в затвора, ще приспя стражаря, ще пусна затворника на свобода и ще му кажа: „Повече не се връщай." Така ще изучавам законите на свободата.
Това наричам аз
свобода
.
Само така може да се учи истината. Ако искаш да изучаваш истината, ти трябва да освобождаваш другите хора. Като освобождаваш тях, и себе си ще освобождаваш. В недъзите на хората ти трябва да виждаш и своите погрешки и слабости. Вземете човешкото тяло, в което човек временно живее.
към беседата >>
Това е
свободата
, която имате.
Като каза на Адама да не яде от дървото за познаване на доброто и злото, с това Господ иска да изпита Адама, да види доколко е готов. Адам не сгреши като Ева, но неговата погрешка седеше в това, че той не искаше да остави Ева сама. Когато Господ искаше да изпъди Ева от рая, Адам каза: „И аз ще отида с нея." И Господ му позволи да излезе. Той предпочете да напусне Бога, но да не се отдели от жена си. Сега всички вие заради мъжете си и заради жените си напущате Господа.
Това е
свободата
, която имате.
Господ казва: „Много добре, опитайте и това." И тогава Господ каза на жената: „Повече ти послуша чуждия съвет на змията, затова с болка ще раждаш. Каквото правиш, все болки ще имаш. Няма да видиш бял ден в живота си." А на мъжа каза: „Понеже ти послуша съвета на жена си, ще ореш и ще сееш, и нищо няма да придобиваш." И тъй, ако страдаш отвътре, жена си. Ако страдаш отвън, мъж си.
към беседата >>
53.
Познат от Бога
,
УС
, София, 1.3.1936г.,
Но казва за слабия: от
свободата
, която има, може да се спъне.
Тя трябва да мине покрай тебе и каквото остави, остави; а другото... Щом туриш един бент, да я спреш, ти ще направиш пакост на околните хора; искаш тази вода да я събираш за себе си. Туй е външното разбиране. И всякога е имало противоречия. Тук, в 8-ата глава апостол Павел – тогавашните християни са решавали дали да ядат от идоложертвеното или не, – най-после той се мъчи да примири нещата. Той казва, че идолът е нищо; има много богове, в които са вярвали хората, не само в един Бог.
Но казва за слабия: от
свободата
, която има, може да се спъне.
Свободата, която има слабият, [той] може да се спъне от тази свобода. Онова, което майката яде, детето не може да яде. И товара, който силният носи, слабият не може да носи. И знанието, което е за силния, умния, не е за слабия. И тогава богатството трябва да го направиш слуга, да служи комуто принадлежи.
към беседата >>
Свободата
, която има слабият, [той] може да се спъне от тази
свобода
.
Туй е външното разбиране. И всякога е имало противоречия. Тук, в 8-ата глава апостол Павел – тогавашните християни са решавали дали да ядат от идоложертвеното или не, – най-после той се мъчи да примири нещата. Той казва, че идолът е нищо; има много богове, в които са вярвали хората, не само в един Бог. Но казва за слабия: от свободата, която има, може да се спъне.
Свободата
, която има слабият, [той] може да се спъне от тази
свобода
.
Онова, което майката яде, детето не може да яде. И товара, който силният носи, слабият не може да носи. И знанието, което е за силния, умния, не е за слабия. И тогава богатството трябва да го направиш слуга, да служи комуто принадлежи. Понеже то е на Бога, всичкото богатство, което имаш, трябва да го употребиш за Божественото в света.
към беседата >>
И силата, и всичко това, като го употребиш, ти ще се избавиш, да се не впримчваш, да изгубиш
свободата
си.
Онова, което майката яде, детето не може да яде. И товара, който силният носи, слабият не може да носи. И знанието, което е за силния, умния, не е за слабия. И тогава богатството трябва да го направиш слуга, да служи комуто принадлежи. Понеже то е на Бога, всичкото богатство, което имаш, трябва да го употребиш за Божественото в света.
И силата, и всичко това, като го употребиш, ти ще се избавиш, да се не впримчваш, да изгубиш
свободата
си.
Понеже, ако някой ти вземе богатството, ако си беден, ще се яви в тебе омразата на онзи, който го е взел. Пък няма да се караш с хората. Щом си богат, караница ще има много. И аз гледам, постоянно тук от десетки години търсят някой герой. Този се обидил, онзи се обидил, богати хора; на този дали нещо, онзи взел нещо.
към беседата >>
„Но гледайте, да не би тая ваша
свобода
да бъде съблазън на слабите.“ (– 9 ст.).
(втори вариант)
„Но ако люби някой Бога, той е познат от Него. И тъй, колкото за яденето от идоложертвеното, знаем, че идолът е нищо на света, и че освен едного Бога, няма никой друг Бог.“ (– 3 и 4 ст.). Павел се стреми да примири различните разбирания на хората. Той казва, че няма нищо лошо в яденето на идоложертвеното, защото идолът е нищо на света. Същевременно той изтъква идеята, че съществува само един Бог, понеже хората са вярвали и вярват в много богове.
„Но гледайте, да не би тая ваша
свобода
да бъде съблазън на слабите.“ (– 9 ст.).
– Значи, слабият може да се спъне, както от своята свобода, така и от свободата на своя ближен. С други думи казано: Това, което майката яде, детето не е в състояние да яде; товара, които силният носи, слабият не може даже да го подвижи; знанието на учения и силния, не е знание и за слабия. За да се ползват разумно от силата, знанието и от богатството си, и силният, и слабият трябва да посветят всичко на Божественото в себе си. Само така човек може да запази свободата си. Не е лесно да изгубиш свободата си.
към втори вариант >>
– Значи, слабият може да се спъне, както от своята
свобода
, така и от
свободата
на своя ближен.
(втори вариант)
И тъй, колкото за яденето от идоложертвеното, знаем, че идолът е нищо на света, и че освен едного Бога, няма никой друг Бог.“ (– 3 и 4 ст.). Павел се стреми да примири различните разбирания на хората. Той казва, че няма нищо лошо в яденето на идоложертвеното, защото идолът е нищо на света. Същевременно той изтъква идеята, че съществува само един Бог, понеже хората са вярвали и вярват в много богове. „Но гледайте, да не би тая ваша свобода да бъде съблазън на слабите.“ (– 9 ст.).
– Значи, слабият може да се спъне, както от своята
свобода
, така и от
свободата
на своя ближен.
С други думи казано: Това, което майката яде, детето не е в състояние да яде; товара, които силният носи, слабият не може даже да го подвижи; знанието на учения и силния, не е знание и за слабия. За да се ползват разумно от силата, знанието и от богатството си, и силният, и слабият трябва да посветят всичко на Божественото в себе си. Само така човек може да запази свободата си. Не е лесно да изгубиш свободата си. Изгубиш ли я, ти се ожесточаваш, ставаш груб, недоволен от живота.
към втори вариант >>
Само така човек може да запази
свободата
си.
(втори вариант)
Същевременно той изтъква идеята, че съществува само един Бог, понеже хората са вярвали и вярват в много богове. „Но гледайте, да не би тая ваша свобода да бъде съблазън на слабите.“ (– 9 ст.). – Значи, слабият може да се спъне, както от своята свобода, така и от свободата на своя ближен. С други думи казано: Това, което майката яде, детето не е в състояние да яде; товара, които силният носи, слабият не може даже да го подвижи; знанието на учения и силния, не е знание и за слабия. За да се ползват разумно от силата, знанието и от богатството си, и силният, и слабият трябва да посветят всичко на Божественото в себе си.
Само така човек може да запази
свободата
си.
Не е лесно да изгубиш свободата си. Изгубиш ли я, ти се ожесточаваш, ставаш груб, недоволен от живота. Истински свободен е богатият, ученият, силният. Дето е свободата, там е богатството. Истински богатият е честен човек.
към втори вариант >>
Не е лесно да изгубиш
свободата
си.
(втори вариант)
„Но гледайте, да не би тая ваша свобода да бъде съблазън на слабите.“ (– 9 ст.). – Значи, слабият може да се спъне, както от своята свобода, така и от свободата на своя ближен. С други думи казано: Това, което майката яде, детето не е в състояние да яде; товара, които силният носи, слабият не може даже да го подвижи; знанието на учения и силния, не е знание и за слабия. За да се ползват разумно от силата, знанието и от богатството си, и силният, и слабият трябва да посветят всичко на Божественото в себе си. Само така човек може да запази свободата си.
Не е лесно да изгубиш
свободата
си.
Изгубиш ли я, ти се ожесточаваш, ставаш груб, недоволен от живота. Истински свободен е богатият, ученият, силният. Дето е свободата, там е богатството. Истински богатият е честен човек. Каквото има, той го открива пред хората.
към втори вариант >>
Дето е
свободата
, там е богатството.
(втори вариант)
За да се ползват разумно от силата, знанието и от богатството си, и силният, и слабият трябва да посветят всичко на Божественото в себе си. Само така човек може да запази свободата си. Не е лесно да изгубиш свободата си. Изгубиш ли я, ти се ожесточаваш, ставаш груб, недоволен от живота. Истински свободен е богатият, ученият, силният.
Дето е
свободата
, там е богатството.
Истински богатият е честен човек. Каквото има, той го открива пред хората. Ще кажат, че частната собственост не съществува вече; тя изиграла своята роля. Частна собственост е тази, която никой не може да ти отнеме. Например, тялото ти е частна собственост.
към втори вариант >>
54.
Тази заповед приех от Отца си
,
НБ
, София, 1.3.1936г.,
Казано е, обаче, че дето е духът, там е
свободата
.
Като видят, че някой духовен човек постъпва като обикновените, веднага му казват: Ти си духовен човек, не ти се позволява да правиш това. Това не ти подобава, онова не ти подобава. Естественият човек е свободен да прави каквото иска. Духовният човек навсякъде се ограничава. Ако духовността може да ме ограничи, де е тогава моята духовност?
Казано е, обаче, че дето е духът, там е
свободата
.
Следователно, каква свобода е тази, ако на всяка крачка съм ограничен? В друго отношение пък естественият човек е ограничен в това, че той не върши Волята Божия. Така се счита поне. Понеже, естественият човек е свободен, духът по-лесно обитава в него. Сега аз не говоря за същината на духовния човек, но вие като говорите за духовен човек, разбирате тъкмо това, което не е.
към беседата >>
Следователно, каква
свобода
е тази, ако на всяка крачка съм ограничен?
Това не ти подобава, онова не ти подобава. Естественият човек е свободен да прави каквото иска. Духовният човек навсякъде се ограничава. Ако духовността може да ме ограничи, де е тогава моята духовност? Казано е, обаче, че дето е духът, там е свободата.
Следователно, каква
свобода
е тази, ако на всяка крачка съм ограничен?
В друго отношение пък естественият човек е ограничен в това, че той не върши Волята Божия. Така се счита поне. Понеже, естественият човек е свободен, духът по-лесно обитава в него. Сега аз не говоря за същината на духовния човек, но вие като говорите за духовен човек, разбирате тъкмо това, което не е. Под думата духовен човек ние разбираме човек, който е свободен във всяко отношение.
към беседата >>
Според мене, на стария човек именно е нужна
свобода
.
И те казват, докато сме млади, да си поживее(м), като остареем, тогава можем да станем духовни. Там е кривото разбиране на хората. Такъв живот не е духовен, той е живот на робство. Какъв духовен живот може да води един стар човек? Той се намира в едно неестествено състояние, което е несносно за него.
Според мене, на стария човек именно е нужна
свобода
.
Питам какво ще ви ползуват сега новите възгледи? Днес всички хора и светски, и религиозни се борят с въпроса кой има по-прави възгледи. За мене не важат възгледите на хората. За мене важи количеството и качеството на живота, който имаме. В какво вярвам, какви са моите разбирания, това е друг въпрос.
към беседата >>
Защото за мене Истината е
свободата
; Мъдростта е знанието и светлината, а Любовта е животът.
Така е, например, в Америка. Мнозина поддържат мисълта: Вярваме в Троеличието на Бога. Какво нещо е троеличният Бог? Казвам: Аз вярвам в Любовта и живея в Любовта. Вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в Истината и живея в Истината.
Защото за мене Истината е
свободата
; Мъдростта е знанието и светлината, а Любовта е животът.
Това е според мене троеличие. Или ще кажете: Аз вярвам в Отца. Какво е Отец? Ти вярваш в Отца. Кой е Отец?
към беседата >>
55.
Абсолютна справедливост
,
УС
, София, 8.3.1936г.,
Та казвам: В какво седи
свободата
?
– „Няма.“ – Ти се сърдиш, че не ти давам 10 000 лева. Че, де е писано, де има закон, че трябва да Ви дам 10 000 лева? Аз сега гледам на въпроса съвсем другояче. Може да каже: „Дайте ми 10 000 лева назаем.“ Че, откъде накъде трябва да ти обичам и откъде ти трябва да ме обичаш? – „Аз искам да Ви обичам.“ – То е твоя работа.
Та казвам: В какво седи
свободата
?
Вие търсите свободата и сами се ограничавате. Аз гледам, тук и навсякъде, колко са слаби в малките работи. Много сестри са слаби в малките работи. Аз разглеждам писмата на някои, колко неправилно пишат те. Аз, когато бях в Америка, изучавах американците и виждах англичаните, които са най-напреднали, колко им липсва в произношението.
към беседата >>
Вие търсите
свободата
и сами се ограничавате.
Че, де е писано, де има закон, че трябва да Ви дам 10 000 лева? Аз сега гледам на въпроса съвсем другояче. Може да каже: „Дайте ми 10 000 лева назаем.“ Че, откъде накъде трябва да ти обичам и откъде ти трябва да ме обичаш? – „Аз искам да Ви обичам.“ – То е твоя работа. Та казвам: В какво седи свободата?
Вие търсите
свободата
и сами се ограничавате.
Аз гледам, тук и навсякъде, колко са слаби в малките работи. Много сестри са слаби в малките работи. Аз разглеждам писмата на някои, колко неправилно пишат те. Аз, когато бях в Америка, изучавах американците и виждах англичаните, които са най-напреднали, колко им липсва в произношението. И на френски липсва, и на български липсва.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за
свобода
, а при това са роби.
(втори вариант)
Колата се движи бавно, и човек има възможност да наблюдава и изучава нещата в подробностите им. Ако се движиш с бързината на светлината, малко неща ще знаеш. Обаче, за предпочитане е понякога да знаеш малко неща, но да се движиш с бързината на светлината. Ако те гонят неприятели, по-добре да се движиш с бързината на светлината, отколкото с волска кола. Само така ще бъдеш свободен.
Съвременните хора говорят за
свобода
, а при това са роби.
– Защо? – Защото повечето от тях се движат с бързината на волска кола. Те говорят за свобода, а при най-малкото неразположение се обезверяват и се питат какво ще стане с тях след 20 години. Страхът от бъдещето показва, че те са роби. Те си задават много въпроси, които, в края на краищата, остават неразрешени.
към втори вариант >>
Те говорят за
свобода
, а при най-малкото неразположение се обезверяват и се питат какво ще стане с тях след 20 години.
(втори вариант)
Ако те гонят неприятели, по-добре да се движиш с бързината на светлината, отколкото с волска кола. Само така ще бъдеш свободен. Съвременните хора говорят за свобода, а при това са роби. – Защо? – Защото повечето от тях се движат с бързината на волска кола.
Те говорят за
свобода
, а при най-малкото неразположение се обезверяват и се питат какво ще стане с тях след 20 години.
Страхът от бъдещето показва, че те са роби. Те си задават много въпроси, които, в края на краищата, остават неразрешени. Много естествено, тези въпроси се разрешават с бързината на светлината, а те ги разрешават или с бързината на волска кола, или с бързината на конска кола, или с бързината на автомобил или аероплан. Днес малко хора разрешават мъчните въпроси с бързината на светлината. Ще кажете, че това е така, понеже, при бързината на светлината, те придобиват малко знания.
към втори вариант >>
Как се изразява
свободата
?
(втори вариант)
Тъй щото, не се заблуждавайте от думите на хората. Каже ли някой, че ви обича, че е готов на всякакви жертви за вас, слушайте, какво ви говори, но не уповавайте на неговата любов. Който много обещава, малко дава. Любещият е свободен човек. Той проявява любовта си в дeла, а не в празни думи.
Как се изразява
свободата
?
Всички говорят за свобода, търсят я, но сами се ограничават. Истинската свобода се проявява чрез всяка клетка. Ако говориш, така ще говориш, че и умът, и сърцето, и тялото да взимат участие. Всяка клетка на тялото трябва да трепти, да взима участие в говора. За това е нужно знание.
към втори вариант >>
Всички говорят за
свобода
, търсят я, но сами се ограничават.
(втори вариант)
Каже ли някой, че ви обича, че е готов на всякакви жертви за вас, слушайте, какво ви говори, но не уповавайте на неговата любов. Който много обещава, малко дава. Любещият е свободен човек. Той проявява любовта си в дeла, а не в празни думи. Как се изразява свободата?
Всички говорят за
свобода
, търсят я, но сами се ограничават.
Истинската свобода се проявява чрез всяка клетка. Ако говориш, така ще говориш, че и умът, и сърцето, и тялото да взимат участие. Всяка клетка на тялото трябва да трепти, да взима участие в говора. За това е нужно знание. Ще кажете, че сте учени хора, имате знания.
към втори вариант >>
Истинската
свобода
се проявява чрез всяка клетка.
(втори вариант)
Който много обещава, малко дава. Любещият е свободен човек. Той проявява любовта си в дeла, а не в празни думи. Как се изразява свободата? Всички говорят за свобода, търсят я, но сами се ограничават.
Истинската
свобода
се проявява чрез всяка клетка.
Ако говориш, така ще говориш, че и умът, и сърцето, и тялото да взимат участие. Всяка клетка на тялото трябва да трепти, да взима участие в говора. За това е нужно знание. Ще кажете, че сте учени хора, имате знания. Знанието на съвременните хора не е достатъчно.
към втори вариант >>
Те говорят за
свободата
, без да я познават.
(втори вариант)
За това е нужно знание. Ще кажете, че сте учени хора, имате знания. Знанието на съвременните хора не е достатъчно. Те трябва още много да работят, за да постигнат онова знание, което може да ги освободи от заблужденията. Днес и религиозните, и светските хора живеят в заблуждения, и представят нещата такива, каквито не са в действителност.
Те говорят за
свободата
, без да я познават.
Някой религиозен мисли, че е напреднал, че Духът го ръководи и прави движения с лицето, с ръцете, да покаже, как Духът работи в него. Той не подозира, че Духът не се проявява в дисхармонични движения. Неговите движения са резултат на нисши духове. Достатъчно е да го стреснеш, за да забрави движенията си. Духът не се плаши.
към втори вариант >>
Той носи живот, сила, знание, светлина и
свобода
за човешката душа.
(втори вариант)
Значи, има смисъл да се влюбиш, но вечер, когато срещаш на пътя си опасни места. Изгрее ли слънцето, ще се влюбиш в него. Не плачи за свещта, която осветява пътя ти вечер. Когато изгрее Великото Слънце на живота – Бог, влюби се в Него, без да съжаляваш за физическото слънце. Бог е всичко в света.
Той носи живот, сила, знание, светлина и
свобода
за човешката душа.
Той е идеалът, към който се стреми всяко живо същество. Помнете: Без Бога, т. е. без любовта, няма живот. Докато не се свържат с нея, хората живеят в мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат. И при любовта има противоречия, но те лесно се разрешават.
към втори вариант >>
Свобода
е нужна на човека – свободна мисъл, свободни чувства.
(втори вариант)
Чудно нещо, как ще бъдете деликатен с давещия? Ще скочите бързо във водата, ще го хванете за дрехата и ще го изнесете на брега. Тук ще го разтърсите, ще го обърнете с главата надолу, да изтече навън погълнатата вода. Не е ли на място тази грубост? За предпочитане е да намокриш дрехата си, да се изложиш пред хората, да бъдеш груб с давещия, но да спасиш живота му, отколкото да го оставиш да се удави.
Свобода
е нужна на човека – свободна мисъл, свободни чувства.
Бъди свободен, не с оглед на разбиранията и мнението на хората, но с оглед на абсолютната, Божествена справедливост. Бъди готов всеки момент да изпълняваш Божията воля, без да се питаш, на място ли е помощта ти, или не. Щом си справедлив, всичко, което правиш, е на място. Не съжалявайте за доброто, което правите. Не съжалявайте за състоянията, през които минавате.
към втори вариант >>
56.
Ето младоженецът иде
,
НБ
, София, 8.3.1936г.,
Казва се, че съществува монархическа
свобода
и демократическа
свобода
, които се различават едни от други.
Човек трябва да тури ред и порядък във физическия живот, дето той живее. На физическия живот човек е напълно господар, но не абсолютно господар. Той е демократичен монарх. И бащата в семействата е монарх, но демократичен, а не абсолютен, понеже, той обича децата си. Когато умира, той ги остава свои наследници.
Казва се, че съществува монархическа
свобода
и демократическа
свобода
, които се различават едни от други.
Бащата отдава право на своите деца. Та всяко негово дете има свобода според степента на неговото развитие. Значи всяко дете ще се ползува с толкова свобода, колкото е степента на неговото развитие. Казвам: В този кратковременен живот ние не можем да нямаме това, което искаме, понеже животът ни се постоянно изменя. В детинството си мислим едно, в пълната възраст мислим друго, а като остареем мислим по трети начин.
към беседата >>
Та всяко негово дете има
свобода
според степента на неговото развитие.
Той е демократичен монарх. И бащата в семействата е монарх, но демократичен, а не абсолютен, понеже, той обича децата си. Когато умира, той ги остава свои наследници. Казва се, че съществува монархическа свобода и демократическа свобода, които се различават едни от други. Бащата отдава право на своите деца.
Та всяко негово дете има
свобода
според степента на неговото развитие.
Значи всяко дете ще се ползува с толкова свобода, колкото е степента на неговото развитие. Казвам: В този кратковременен живот ние не можем да нямаме това, което искаме, понеже животът ни се постоянно изменя. В детинството си мислим едно, в пълната възраст мислим друго, а като остареем мислим по трети начин. Кой живот трябва да хванем? Нито животът на младия, защото той има нужда от два елемента, от баща и от майка; нито животът на стария, защото и той има нужда, нито животът на децата, защото и те се нуждаят от всичко.
към беседата >>
Значи всяко дете ще се ползува с толкова
свобода
, колкото е степента на неговото развитие.
И бащата в семействата е монарх, но демократичен, а не абсолютен, понеже, той обича децата си. Когато умира, той ги остава свои наследници. Казва се, че съществува монархическа свобода и демократическа свобода, които се различават едни от други. Бащата отдава право на своите деца. Та всяко негово дете има свобода според степента на неговото развитие.
Значи всяко дете ще се ползува с толкова
свобода
, колкото е степента на неговото развитие.
Казвам: В този кратковременен живот ние не можем да нямаме това, което искаме, понеже животът ни се постоянно изменя. В детинството си мислим едно, в пълната възраст мислим друго, а като остареем мислим по трети начин. Кой живот трябва да хванем? Нито животът на младия, защото той има нужда от два елемента, от баща и от майка; нито животът на стария, защото и той има нужда, нито животът на децата, защото и те се нуждаят от всичко. Значи и децата имат нужди и възрастните имат нужди, и старите имат нужди.
към беседата >>
Мълчи, че ей сега ще те уволня.“ – „Сега ще накарам да те арестуват.“ – „Преди да ме арестуват и уволнят, тебе ще уволнят.“ – „Заведете го на ареста скоро.“ Стражарят го арестувал, затворил го в една стая, но не се минал и половин час, началникът извикал стражаря и му казал: „Виж там освободи онзи маниак, пусни го на
свобода
, да не ми прави никаква беля.“ От невидимия свят е казано на началника да пусне този човек, защото той има убеждения и заради които не трябва да се преследва.
Залавят този религиозен човек, защото проповядвал на хората. Завеждат го при началника на един участък. Казват: „Господин началник, намерихме този маниак, че проповядва на хората и ги заблуждава.“ Началникът му казва: „Как смееш да заблуждаваш хората? Знаеш ли, че ей сега ще те смажа.“ – „Преди да смажеш мене, тебе ще те смажат. Аз ще се оплача на Господа, от Когото съм изпратен да проповядвам и Той ще ти даде да разбереш с кого имаш работа.
Мълчи, че ей сега ще те уволня.“ – „Сега ще накарам да те арестуват.“ – „Преди да ме арестуват и уволнят, тебе ще уволнят.“ – „Заведете го на ареста скоро.“ Стражарят го арестувал, затворил го в една стая, но не се минал и половин час, началникът извикал стражаря и му казал: „Виж там освободи онзи маниак, пусни го на
свобода
, да не ми прави никаква беля.“ От невидимия свят е казано на началника да пусне този човек, защото той има убеждения и заради които не трябва да се преследва.
Това значи: „Всяка власт е от Бога дадена“. Началникът има власт, но тя е дадена от Бога. И религиозният човек има власт, пак от Бога е дадена. И като дойдат страданията, пак казваме, че Волята Божия е такава. Да, но Волята Божия е да мисли човек.
към беседата >>
57.
Сегашният момент
,
ООК
, София, 11.3.1936г.,
Не е и
свободата
.
Аз няма да ви кажа коя е тази черта. Тя не е любовта. Любовта е нещо общо. Не е и знанието. Знанието е общо.
Не е и
свободата
.
Не е и красотата. Кое е тогава? Аз ще ви оставя да мислите върху нея. Помислете. Това, което намислите, да не го мисли друг някой. Защото, щом се съберат няколко души и мислят за едно и също нещо, то не е онова, което търсиш.
към беседата >>
И като пазите вашата
свобода
, пазете
свободата
и на другите хора.
А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно. Някой постоянно седи в тебе и хлопа. Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш. Един цар, като дойде на гости в друга държава, ще седи три-четири деня и после пак ще се върне в своята държава. Сега научете се да бъдете свободни.
И като пазите вашата
свобода
, пазете
свободата
и на другите хора.
Че вие сте братя и сестри помежду си и ако не пазите вашата свобода, и другите не могат да пазят свободата си. Никой не може да ви наложи свободата си. Добре, кое остана неразбрано досега? От всичко казано, какво искате да знаете сега? ("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега?
към беседата >>
Че вие сте братя и сестри помежду си и ако не пазите вашата
свобода
, и другите не могат да пазят
свободата
си.
Някой постоянно седи в тебе и хлопа. Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш. Един цар, като дойде на гости в друга държава, ще седи три-четири деня и после пак ще се върне в своята държава. Сега научете се да бъдете свободни. И като пазите вашата свобода, пазете свободата и на другите хора.
Че вие сте братя и сестри помежду си и ако не пазите вашата
свобода
, и другите не могат да пазят
свободата
си.
Никой не може да ви наложи свободата си. Добре, кое остана неразбрано досега? От всичко казано, какво искате да знаете сега? ("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега? Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си?
към беседата >>
Никой не може да ви наложи
свободата
си.
Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш. Един цар, като дойде на гости в друга държава, ще седи три-четири деня и после пак ще се върне в своята държава. Сега научете се да бъдете свободни. И като пазите вашата свобода, пазете свободата и на другите хора. Че вие сте братя и сестри помежду си и ако не пазите вашата свобода, и другите не могат да пазят свободата си.
Никой не може да ви наложи
свободата
си.
Добре, кое остана неразбрано досега? От всичко казано, какво искате да знаете сега? ("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега? Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли?
към беседата >>
58.
Освобождаване на чувствата
,
МОК
, София, 13.3.1936г.,
То не значи да дадеш
свобода
на твоите чувства да правят каквото си искат.
Понеже писах 2⁄3 трябва да го разреша. 1⁄3 оставям на вас. Правото в света е: Никога не подтискайте своите чувства. Подтисничество на чувствата не прави! Не подтискай, не изнасилвай чувствата си.
То не значи да дадеш
свобода
на твоите чувства да правят каквото си искат.
Но не изнасилвай, не подтискай чувствата си. Колкото и да са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай. Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо. Ти едно свое чувство, чакай го да узрее. Всяка една гъсеница по пътя не я тъпчи.
към беседата >>
Ти на тях ще дадеш
свобода
.
Подозираш, то е неестествено чувство. Взискателен си, то е неестествено чувство. Има неща неестествени, за тях не говоря. Естествени чувства има в човека. Те стават елементи в живота.
Ти на тях ще дадеш
свобода
.
Аз говоря за естествените чувства. Естествени чувства има. Гладен си, това е едно естествено чувство. Жаден си, това е естествено чувство. Обичаш музика, това е естествено чувство.
към беседата >>
Той трябва да им даде
свобода
, но не такава
свобода
, че да има анархия.
Казвам, хубавото в света, кое е? То е съзвучието на сърцето. Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека. Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира. В робство се намират неговите чувства.
Той трябва да им даде
свобода
, но не такава
свобода
, че да има анархия.
То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта. Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете. Те са временни. У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените. Да желаеш естественото.
към беседата >>
Ти искаш
свобода
, казваш: „Дайте ни
свобода
!
Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек. Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства. Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства. И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели. Някой път ти си гневен, търсиш причината.
Ти искаш
свобода
, казваш: „Дайте ни
свобода
!
“ Ти търсиш причината. Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна. Онова желание вътре. Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание. Неестествено желание за една фиктивна придобивка.
към беседата >>
59.
Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод / Новият метод
,
УС
, София, 15.3.1936г.,
“ И той ще говори за
свобода
.
Това е една диагноза. Щом си недоволен, има някой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: „Върви!
“ И той ще говори за
свобода
.
Казвам: Никаква свобода няма тук. Ами човещина? Никаква човещина няма тук. Направо върви! Тогава иде възражението: защо Господ така е създал света?
към беседата >>
Казвам: Никаква
свобода
няма тук.
Щом си недоволен, има някой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: „Върви! “ И той ще говори за свобода.
Казвам: Никаква
свобода
няма тук.
Ами човещина? Никаква човещина няма тук. Направо върви! Тогава иде възражението: защо Господ така е създал света? Не го е създал Господ така света, хората го направиха така, те създадоха този свят.
към беседата >>
Всички искате
свободата
.
Но и него карат, и на него заповядват. И той не е свободен. Казва: „Заповядва ми се на мене, трябва да те карам.“ Че войникът го кара, той с това изкарва своята прехрана. „Ако тебе – казва – не те карам, ще ме уволнят.“ Те го насърчават да служи на отечеството. Та, в живота се изисква онова вътрешно разбиране, да се освободи човек.
Всички искате
свободата
.
Запример двама братя и две сестри са ученици от първо отделение. Този брат пт не знае, той е от първо отделение. Онази сестра е от второ отделение. И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение. И двамата разбират еднакво.
към беседата >>
Кара ли го някой, той е изгубил
свободата
си.
(втори вариант)
Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш. Защо не снемеш товара си? – Господарят ми не иска. Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари.
Кара ли го някой, той е изгубил
свободата
си.
Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание. При това положение, ти не си свободен. И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред! – Не е ли свободен този човек? – Щом върви войник след него, не е свободен.
към втори вариант >>
И затворникът говори за
свобода
, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред!
(втори вариант)
Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го някой, той е изгубил свободата си. Ако си недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вървиш по негово желание. При това положение, ти не си свободен.
И затворникът говори за
свобода
, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред!
– Не е ли свободен този човек? – Щом върви войник след него, не е свободен. – Няма ли някаква човещина към ближния? – Тук не се говори за човещина. Всички хора се стремят към свобода, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота.
към втори вариант >>
Всички хора се стремят към
свобода
, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота.
(втори вариант)
И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред! – Не е ли свободен този човек? – Щом върви войник след него, не е свободен. – Няма ли някаква човещина към ближния? – Тук не се говори за човещина.
Всички хора се стремят към
свобода
, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота.
– Не разбираме ли живота? – Разбирате го, но като деца от отделенията. Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как да я разрешат. Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях. Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания.
към втори вариант >>
60.
Те ще наследят земята
,
НБ
, София, 15.3.1936г.,
Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на
свобода
.
Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята.
Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на
свобода
.
От този момент Епиктет прекарал в Гърция, дето писал доста много философски съчинения. Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание. Съвременните християни, които вярват в Христа, като се намерят пред едно малко изпитание, изгубват ума и дума. Това са фиктивни вярвания. Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа.
към беседата >>
61.
Радиации
,
ООК
, София, 18.3.1936г.,
Свободата
седи в това, да изпущаш.
Та казвам, трябва да знаете как да боравите с точката, с линията, с плоскостта, с кръговете и трябва да знаете как да боравите с радиацията, лъчеизпускането. Всеки един от вас трябва да знае закона на лъчеизпускането. Нещата да стават. Като влезеш в един свят на лъчеизпускането, ти вече имаш нещо определено. Човек, който не се е научил да изпуска нещо, той нищо не знае още.
Свободата
седи в това, да изпущаш.
Но как да изпущаш? Всичко онова, което изпущаш от себе си, трябва да бъде ценно. Щом изпущаш неценни работи, ти си още в нисшите светове. Всичко онова, което излиза от тебе, трябва да бъде ценно. То е изпущане.
към беседата >>
62.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 20.3.1936г.,
– Разбрахме да придобием
свободата
.
То е една предпазителна мярка. Сега какво разбрахте? Какво разбрахте от захарта? Разбрахте, че е сладка. Питам, какво разбрахте от истината?
– Разбрахме да придобием
свободата
.
Какво разбрахте от лъжата? – Опарихме се. Че това е положително. Какво разбрахте от истината? Че ти какво си разбрал от истината?
към беседата >>
63.
Което Бог е съчетал / Което Бог е съчетал
,
УС
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
Тя е пак мярка – за
свободата
.
То не е знание за отвънка. За външните хора има друга мярка. Но за тебе самия, ако искаш да имаш едно знание, ти ще уповаваш на нещо, което ти сам можеш да направиш, от което ти сам можеш да бъдеш доволен. Няма да питаш другите хора. Третото положение е Истината.
Тя е пак мярка – за
свободата
.
Ти не може да бъдеш свободен, докато нямаш една мярка. Свободата не е нещо външно, което може да се добие. Свободата почива... За да бъдеш свободен, ти трябва да бъдеш силен. Ти най-първо трябва да бъдеш жив, да имаш любов. За да бъдеш свободен, трябва да имаш знание; за да бъдеш свободен, трябва да имаш мярката на Истината в себе си.
към беседата >>
Свободата
не е нещо външно, което може да се добие.
Но за тебе самия, ако искаш да имаш едно знание, ти ще уповаваш на нещо, което ти сам можеш да направиш, от което ти сам можеш да бъдеш доволен. Няма да питаш другите хора. Третото положение е Истината. Тя е пак мярка – за свободата. Ти не може да бъдеш свободен, докато нямаш една мярка.
Свободата
не е нещо външно, което може да се добие.
Свободата почива... За да бъдеш свободен, ти трябва да бъдеш силен. Ти най-първо трябва да бъдеш жив, да имаш любов. За да бъдеш свободен, трябва да имаш знание; за да бъдеш свободен, трябва да имаш мярката на Истината в себе си. Тогава ти можеш да бъдеш силен. Следователно ти ще си извоюваш свободата, няма да имаш нужда да чакаш свободата отнякъде да дойде.
към беседата >>
Свободата
почива... За да бъдеш свободен, ти трябва да бъдеш силен.
Няма да питаш другите хора. Третото положение е Истината. Тя е пак мярка – за свободата. Ти не може да бъдеш свободен, докато нямаш една мярка. Свободата не е нещо външно, което може да се добие.
Свободата
почива... За да бъдеш свободен, ти трябва да бъдеш силен.
Ти най-първо трябва да бъдеш жив, да имаш любов. За да бъдеш свободен, трябва да имаш знание; за да бъдеш свободен, трябва да имаш мярката на Истината в себе си. Тогава ти можеш да бъдеш силен. Следователно ти ще си извоюваш свободата, няма да имаш нужда да чакаш свободата отнякъде да дойде. Външната свобода, която хората могат да ти дадат, ти може всякога да я вземеш.
към беседата >>
Следователно ти ще си извоюваш
свободата
, няма да имаш нужда да чакаш
свободата
отнякъде да дойде.
Свободата не е нещо външно, което може да се добие. Свободата почива... За да бъдеш свободен, ти трябва да бъдеш силен. Ти най-първо трябва да бъдеш жив, да имаш любов. За да бъдеш свободен, трябва да имаш знание; за да бъдеш свободен, трябва да имаш мярката на Истината в себе си. Тогава ти можеш да бъдеш силен.
Следователно ти ще си извоюваш
свободата
, няма да имаш нужда да чакаш
свободата
отнякъде да дойде.
Външната свобода, която хората могат да ти дадат, ти може всякога да я вземеш. Един господар може да те направи свободен, но той ще ти отнеме свободата. Свободата седи от ония условия, при които се намираме. Болният не е свободен. Идва един лекар, даде му известни лекарства, може да го освободи от болестта.
към беседата >>
Външната
свобода
, която хората могат да ти дадат, ти може всякога да я вземеш.
Свободата почива... За да бъдеш свободен, ти трябва да бъдеш силен. Ти най-първо трябва да бъдеш жив, да имаш любов. За да бъдеш свободен, трябва да имаш знание; за да бъдеш свободен, трябва да имаш мярката на Истината в себе си. Тогава ти можеш да бъдеш силен. Следователно ти ще си извоюваш свободата, няма да имаш нужда да чакаш свободата отнякъде да дойде.
Външната
свобода
, която хората могат да ти дадат, ти може всякога да я вземеш.
Един господар може да те направи свободен, но той ще ти отнеме свободата. Свободата седи от ония условия, при които се намираме. Болният не е свободен. Идва един лекар, даде му известни лекарства, може да го освободи от болестта. Друг лекар може да отнеме свободата, може да му даде едно лекарство, с което да предизвика болестта.
към беседата >>
Един господар може да те направи свободен, но той ще ти отнеме
свободата
.
Ти най-първо трябва да бъдеш жив, да имаш любов. За да бъдеш свободен, трябва да имаш знание; за да бъдеш свободен, трябва да имаш мярката на Истината в себе си. Тогава ти можеш да бъдеш силен. Следователно ти ще си извоюваш свободата, няма да имаш нужда да чакаш свободата отнякъде да дойде. Външната свобода, която хората могат да ти дадат, ти може всякога да я вземеш.
Един господар може да те направи свободен, но той ще ти отнеме
свободата
.
Свободата седи от ония условия, при които се намираме. Болният не е свободен. Идва един лекар, даде му известни лекарства, може да го освободи от болестта. Друг лекар може да отнеме свободата, може да му даде едно лекарство, с което да предизвика болестта. Но ако ти имаш Истината, ти сам ще бъдеш лекар на своята болест.
към беседата >>
Свободата
седи от ония условия, при които се намираме.
За да бъдеш свободен, трябва да имаш знание; за да бъдеш свободен, трябва да имаш мярката на Истината в себе си. Тогава ти можеш да бъдеш силен. Следователно ти ще си извоюваш свободата, няма да имаш нужда да чакаш свободата отнякъде да дойде. Външната свобода, която хората могат да ти дадат, ти може всякога да я вземеш. Един господар може да те направи свободен, но той ще ти отнеме свободата.
Свободата
седи от ония условия, при които се намираме.
Болният не е свободен. Идва един лекар, даде му известни лекарства, може да го освободи от болестта. Друг лекар може да отнеме свободата, може да му даде едно лекарство, с което да предизвика болестта. Но ако ти имаш Истината, ти сам ще бъдеш лекар на своята болест. Или дотогава, докато човек не стане сам лекар на себе си – а туй лекарство е едно вътрешно съчетание... Човек трябва да има една вътрешна, интимна връзка с Бога!
към беседата >>
Друг лекар може да отнеме
свободата
, може да му даде едно лекарство, с което да предизвика болестта.
Външната свобода, която хората могат да ти дадат, ти може всякога да я вземеш. Един господар може да те направи свободен, но той ще ти отнеме свободата. Свободата седи от ония условия, при които се намираме. Болният не е свободен. Идва един лекар, даде му известни лекарства, може да го освободи от болестта.
Друг лекар може да отнеме
свободата
, може да му даде едно лекарство, с което да предизвика болестта.
Но ако ти имаш Истината, ти сам ще бъдеш лекар на своята болест. Или дотогава, докато човек не стане сам лекар на себе си – а туй лекарство е едно вътрешно съчетание... Човек трябва да има една вътрешна, интимна връзка с Бога! Аз говоря, сега, думата „Бог“ е свещена. Тази е разбрана дума на ония отношения, които ние имаме с Духа вътре. Туй е едно съчетание на Духа с душата.
към беседата >>
И Писанието казва: „Там, дето е Духът, там е
свобода
.“ Там, дето е Духът, е Истината.
Светът няма какво да става добър. Светът подразбира отделно всичките хора, които живеят. А Бог, Който е създал всичко, в Него всички живеят. Следователно, ако ти разбираш Божиите пътища, ако си едно с Него, няма какво да те ограничават. Бог е всякога свободен.
И Писанието казва: „Там, дето е Духът, там е
свобода
.“ Там, дето е Духът, е Истината.
А Истината носи свобода. Та казвам сега: Всичките хора търсят свободата в света. Целият свят воюва за свобода. Във всеки един дом има спор за свобода. И мъже, и жени се борят за свобода.
към беседата >>
А Истината носи
свобода
.
Светът подразбира отделно всичките хора, които живеят. А Бог, Който е създал всичко, в Него всички живеят. Следователно, ако ти разбираш Божиите пътища, ако си едно с Него, няма какво да те ограничават. Бог е всякога свободен. И Писанието казва: „Там, дето е Духът, там е свобода.“ Там, дето е Духът, е Истината.
А Истината носи
свобода
.
Та казвам сега: Всичките хора търсят свободата в света. Целият свят воюва за свобода. Във всеки един дом има спор за свобода. И мъже, и жени се борят за свобода. Деца и родители, бащи и синове спорят за свободата, всеки иска да бъде свободен.
към беседата >>
Та казвам сега: Всичките хора търсят
свободата
в света.
А Бог, Който е създал всичко, в Него всички живеят. Следователно, ако ти разбираш Божиите пътища, ако си едно с Него, няма какво да те ограничават. Бог е всякога свободен. И Писанието казва: „Там, дето е Духът, там е свобода.“ Там, дето е Духът, е Истината. А Истината носи свобода.
Та казвам сега: Всичките хора търсят
свободата
в света.
Целият свят воюва за свобода. Във всеки един дом има спор за свобода. И мъже, и жени се борят за свобода. Деца и родители, бащи и синове спорят за свободата, всеки иска да бъде свободен. Слуги и господари се борят за свобода.
към беседата >>
Целият свят воюва за
свобода
.
Следователно, ако ти разбираш Божиите пътища, ако си едно с Него, няма какво да те ограничават. Бог е всякога свободен. И Писанието казва: „Там, дето е Духът, там е свобода.“ Там, дето е Духът, е Истината. А Истината носи свобода. Та казвам сега: Всичките хора търсят свободата в света.
Целият свят воюва за
свобода
.
Във всеки един дом има спор за свобода. И мъже, и жени се борят за свобода. Деца и родители, бащи и синове спорят за свободата, всеки иска да бъде свободен. Слуги и господари се борят за свобода. От туй истинско гледище, какво сега светът мисли, то е един въпрос.
към беседата >>
Във всеки един дом има спор за
свобода
.
Бог е всякога свободен. И Писанието казва: „Там, дето е Духът, там е свобода.“ Там, дето е Духът, е Истината. А Истината носи свобода. Та казвам сега: Всичките хора търсят свободата в света. Целият свят воюва за свобода.
Във всеки един дом има спор за
свобода
.
И мъже, и жени се борят за свобода. Деца и родители, бащи и синове спорят за свободата, всеки иска да бъде свободен. Слуги и господари се борят за свобода. От туй истинско гледище, какво сега светът мисли, то е един въпрос. Светът както търси свободата, то остава въпрос, тази задача остава в света.
към беседата >>
И мъже, и жени се борят за
свобода
.
И Писанието казва: „Там, дето е Духът, там е свобода.“ Там, дето е Духът, е Истината. А Истината носи свобода. Та казвам сега: Всичките хора търсят свободата в света. Целият свят воюва за свобода. Във всеки един дом има спор за свобода.
И мъже, и жени се борят за
свобода
.
Деца и родители, бащи и синове спорят за свободата, всеки иска да бъде свободен. Слуги и господари се борят за свобода. От туй истинско гледище, какво сега светът мисли, то е един въпрос. Светът както търси свободата, то остава въпрос, тази задача остава в света. И светът няма сам да я разреши.
към беседата >>
Деца и родители, бащи и синове спорят за
свободата
, всеки иска да бъде свободен.
А Истината носи свобода. Та казвам сега: Всичките хора търсят свободата в света. Целият свят воюва за свобода. Във всеки един дом има спор за свобода. И мъже, и жени се борят за свобода.
Деца и родители, бащи и синове спорят за
свободата
, всеки иска да бъде свободен.
Слуги и господари се борят за свобода. От туй истинско гледище, какво сега светът мисли, то е един въпрос. Светът както търси свободата, то остава въпрос, тази задача остава в света. И светът няма сам да я разреши. Вие не може да разрешите въпроса на света.
към беседата >>
Слуги и господари се борят за
свобода
.
Та казвам сега: Всичките хора търсят свободата в света. Целият свят воюва за свобода. Във всеки един дом има спор за свобода. И мъже, и жени се борят за свобода. Деца и родители, бащи и синове спорят за свободата, всеки иска да бъде свободен.
Слуги и господари се борят за
свобода
.
От туй истинско гледище, какво сега светът мисли, то е един въпрос. Светът както търси свободата, то остава въпрос, тази задача остава в света. И светът няма сам да я разреши. Вие не може да разрешите въпроса на света. То не е за вас.
към беседата >>
Светът както търси
свободата
, то остава въпрос, тази задача остава в света.
Във всеки един дом има спор за свобода. И мъже, и жени се борят за свобода. Деца и родители, бащи и синове спорят за свободата, всеки иска да бъде свободен. Слуги и господари се борят за свобода. От туй истинско гледище, какво сега светът мисли, то е един въпрос.
Светът както търси
свободата
, то остава въпрос, тази задача остава в света.
И светът няма сам да я разреши. Вие не може да разрешите въпроса на света. То не е за вас. Защото тези неща са колективни на цялото човечество. Цялото човечество търси нещо.
към беседата >>
В живота без знание, без
свобода
, човешкият дух, човешката душа не може да расте.
Хората няма едни други да се измъчват, ама ще си помагат. Щом има истинска връзка между хората, може да има взаимна помощ; а щом направят връзка с Мъдростта, ще имат светлина. Пътят, в който вървят, ще бъде осветлен. А щом направят връзка по закона на Истината, те ще бъдат свободни. А необходимо е хората да бъдат свободни.
В живота без знание, без
свобода
, човешкият дух, човешката душа не може да расте.
Това са интимни, това са велики неща, които трябва да бъдат написани, това са заповеди, които трябва да бъдат написани в душите ви. И когато дойдат големите изпитания, не пращай знанието вънка, а вътре чети онова, което Любовта е написала, четете онова, което Мъдростта е написала във вас, онова, което Истината е написала във вас. А това, написаното, това е вашият вечен Баща. Това, което Христос казва на едно място: „Както Ме е Отец научил, така и говоря.“ В това седи – всинца да бъдем научени от Бога. И не разбирайте, че като се научат всички от Бога, вече ще бъдат те господари.
към беседата >>
То са сега новите възгледи; не само възглед, но онова вътрешно съчетание – то може да ви даде
свобода
.
Ако престане да тече изворът, той ще престане. Един извор за мен е една крава, която постоянно тече. Този извор, това е кравата, която дава своето мляко. И когато ние говорим за онази Божествена крава, разбираме онова Божествено мляко, което излиза из вечните недра на Божествения Дух, с който се хранят човешките души. То е едно вътрешно състояние.
То са сега новите възгледи; не само възглед, но онова вътрешно съчетание – то може да ви даде
свобода
.
Другото положение – може да попитате: „Ама ние не сме ли свободни? “ Е, свободни сте донякъде. Ние говорим за онази, пълната свобода. А тя съдържа три качества. В пълната свобода има живот, в пълната свобода има знание и в пълната свобода има истина.
към беседата >>
Ние говорим за онази, пълната
свобода
.
И когато ние говорим за онази Божествена крава, разбираме онова Божествено мляко, което излиза из вечните недра на Божествения Дух, с който се хранят човешките души. То е едно вътрешно състояние. То са сега новите възгледи; не само възглед, но онова вътрешно съчетание – то може да ви даде свобода. Другото положение – може да попитате: „Ама ние не сме ли свободни? “ Е, свободни сте донякъде.
Ние говорим за онази, пълната
свобода
.
А тя съдържа три качества. В пълната свобода има живот, в пълната свобода има знание и в пълната свобода има истина. Има любов, мъдрост, има и истина. Щом има тия, човек е вече близо до новото положение. Той влиза в новия живот, за който хората говорят – възкресение.
към беседата >>
В пълната
свобода
има живот, в пълната
свобода
има знание и в пълната
свобода
има истина.
То са сега новите възгледи; не само възглед, но онова вътрешно съчетание – то може да ви даде свобода. Другото положение – може да попитате: „Ама ние не сме ли свободни? “ Е, свободни сте донякъде. Ние говорим за онази, пълната свобода. А тя съдържа три качества.
В пълната
свобода
има живот, в пълната
свобода
има знание и в пълната
свобода
има истина.
Има любов, мъдрост, има и истина. Щом има тия, човек е вече близо до новото положение. Той влиза в новия живот, за който хората говорят – възкресение. Възкресението е една нова фаза, за един нов живот, от който всичките страдания и мъчнотии и дрязги на живота са изключени. А този живот, преди да влезем в пълния живот, както и да говорим, никой не може да отстрани човешките страдания.
към беседата >>
И казвам сега: Всички бъдете носители на живота, бъдете носители на знанието, бъдете носители на
свободата
.
Не болните ще победят света – здравите. Не мъртвите ще победят света – живите. Не невежите ще победят света, но знанието – и онова знание, което разрешава, което твори. Не робите ще победят света, но свободните хора. А свободните хора са онези, които имат живот, които имат знание, които носят истината в душата си.
И казвам сега: Всички бъдете носители на живота, бъдете носители на знанието, бъдете носители на
свободата
.
Да изпълните Волята Божия. И онова съчетание, което Бог е вложил във вас, между вашия дух и вашата душа, за да станете всички Синове Божии. Това ви пожелавам да бъде!
към беседата >>
Тя е мярка за
свободата
.
(втори вариант)
Колкото и да философствате, каквито теории да изнасяте, ако не можете да се освободите от кучетата, вие нямате нито мярката на знанието и мъдростта, нито мярката на любовта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вътрешно, дълбоко знание. То е само външно знание което всеки момент може да изгубите. Положително знание е това, с което човек разполага всеки момент и може сам да го прилага, без да очаква помощ от хората, без да очаква тяхното одобрение. Сега, да дойдем до истината.
Тя е мярка за
свободата
.
Човек не може да бъде свободен, докато не е намерил мярката на истината в себе си. Свободата е вътрешна, а не външна проява. За да бъде свободен, човек трябва да бъде жив; после, той трябва да разполага с мярката на любовта, на мъдростта и на истината. Щом има тези неща в себе си, той ще бъде силен. Как може човек да придобие свободата си?
към втори вариант >>
Свободата
е вътрешна, а не външна проява.
(втори вариант)
То е само външно знание което всеки момент може да изгубите. Положително знание е това, с което човек разполага всеки момент и може сам да го прилага, без да очаква помощ от хората, без да очаква тяхното одобрение. Сега, да дойдем до истината. Тя е мярка за свободата. Човек не може да бъде свободен, докато не е намерил мярката на истината в себе си.
Свободата
е вътрешна, а не външна проява.
За да бъде свободен, човек трябва да бъде жив; после, той трябва да разполага с мярката на любовта, на мъдростта и на истината. Щом има тези неща в себе си, той ще бъде силен. Как може човек да придобие свободата си? – Чрез съзнателна работа. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва свободата си.
към втори вариант >>
Как може човек да придобие
свободата
си?
(втори вариант)
Тя е мярка за свободата. Човек не може да бъде свободен, докато не е намерил мярката на истината в себе си. Свободата е вътрешна, а не външна проява. За да бъде свободен, човек трябва да бъде жив; после, той трябва да разполага с мярката на любовта, на мъдростта и на истината. Щом има тези неща в себе си, той ще бъде силен.
Как може човек да придобие
свободата
си?
– Чрез съзнателна работа. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва свободата си. Свободата, която човек търси, не иде отвън. Ако е въпрос за външна свобода, той лесно може да я придобие. Господарят може да направи слугата си външно независим, но с това той ще отнеме вътрешната му свобода.
към втори вариант >>
Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва
свободата
си.
(втори вариант)
Свободата е вътрешна, а не външна проява. За да бъде свободен, човек трябва да бъде жив; после, той трябва да разполага с мярката на любовта, на мъдростта и на истината. Щом има тези неща в себе си, той ще бъде силен. Как може човек да придобие свободата си? – Чрез съзнателна работа.
Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва
свободата
си.
Свободата, която човек търси, не иде отвън. Ако е въпрос за външна свобода, той лесно може да я придобие. Господарят може да направи слугата си външно независим, но с това той ще отнеме вътрешната му свобода. Свободата се придобива при условията, при които човек се намира. Докато е на легло и очаква помощ от лекаря, болният не е свободен.
към втори вариант >>
Свободата
, която човек търси, не иде отвън.
(втори вариант)
За да бъде свободен, човек трябва да бъде жив; после, той трябва да разполага с мярката на любовта, на мъдростта и на истината. Щом има тези неща в себе си, той ще бъде силен. Как може човек да придобие свободата си? – Чрез съзнателна работа. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва свободата си.
Свободата
, която човек търси, не иде отвън.
Ако е въпрос за външна свобода, той лесно може да я придобие. Господарят може да направи слугата си външно независим, но с това той ще отнеме вътрешната му свобода. Свободата се придобива при условията, при които човек се намира. Докато е на легло и очаква помощ от лекаря, болният не е свободен. Дойде един лекар, даде му някакво лекарство, което временно ще го успокои.
към втори вариант >>
Ако е въпрос за външна
свобода
, той лесно може да я придобие.
(втори вариант)
Щом има тези неща в себе си, той ще бъде силен. Как може човек да придобие свободата си? – Чрез съзнателна работа. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва свободата си. Свободата, която човек търси, не иде отвън.
Ако е въпрос за външна
свобода
, той лесно може да я придобие.
Господарят може да направи слугата си външно независим, но с това той ще отнеме вътрешната му свобода. Свободата се придобива при условията, при които човек се намира. Докато е на легло и очаква помощ от лекаря, болният не е свободен. Дойде един лекар, даде му някакво лекарство, което временно ще го успокои. Дойде друг лекар, и той даде лекарство, което влошава положението му.
към втори вариант >>
Господарят може да направи слугата си външно независим, но с това той ще отнеме вътрешната му
свобода
.
(втори вариант)
Как може човек да придобие свободата си? – Чрез съзнателна работа. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва свободата си. Свободата, която човек търси, не иде отвън. Ако е въпрос за външна свобода, той лесно може да я придобие.
Господарят може да направи слугата си външно независим, но с това той ще отнеме вътрешната му
свобода
.
Свободата се придобива при условията, при които човек се намира. Докато е на легло и очаква помощ от лекаря, болният не е свободен. Дойде един лекар, даде му някакво лекарство, което временно ще го успокои. Дойде друг лекар, и той даде лекарство, което влошава положението му. Болният, обаче, не е свободен нито в първия, нито във втория случай.
към втори вариант >>
Свободата
се придобива при условията, при които човек се намира.
(втори вариант)
– Чрез съзнателна работа. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва свободата си. Свободата, която човек търси, не иде отвън. Ако е въпрос за външна свобода, той лесно може да я придобие. Господарят може да направи слугата си външно независим, но с това той ще отнеме вътрешната му свобода.
Свободата
се придобива при условията, при които човек се намира.
Докато е на легло и очаква помощ от лекаря, болният не е свободен. Дойде един лекар, даде му някакво лекарство, което временно ще го успокои. Дойде друг лекар, и той даде лекарство, което влошава положението му. Болният, обаче, не е свободен нито в първия, нито във втория случай. Човек трябва да бъде лекар сам на себе си.
към втори вариант >>
Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е
свободата
.
(втори вариант)
Когато всеки човек поотделно стане добър, целият свят ще стане добър. Всички хора живеят и се движат в Бога, Който е създал света. Следователно, всеки има условия в себе си да стане добър. Който разбира Божиите пътища и ги следва, той е едно с Бога – никой не може да го ограничи. Бог е всякога свободен.
Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е
свободата
.
Дето е Духът, там е истината. Истината освобождава човека. Съвременните хора търсят свободата. Целият свят воюва за свобода. Във всеки дом има спор за свобода: мъже, жени, деца – всички се борят за свобода; слуги и господари – също се борят за свобода.
към втори вариант >>
Съвременните хора търсят
свободата
.
(втори вариант)
Който разбира Божиите пътища и ги следва, той е едно с Бога – никой не може да го ограничи. Бог е всякога свободен. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата. Дето е Духът, там е истината. Истината освобождава човека.
Съвременните хора търсят
свободата
.
Целият свят воюва за свобода. Във всеки дом има спор за свобода: мъже, жени, деца – всички се борят за свобода; слуги и господари – също се борят за свобода. Обаче, тъй както съвременните хора търсят свободата този въпрос остава неразрешен. Светът сам няма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на света. – Защо е така?
към втори вариант >>
Целият свят воюва за
свобода
.
(втори вариант)
Бог е всякога свободен. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата. Дето е Духът, там е истината. Истината освобождава човека. Съвременните хора търсят свободата.
Целият свят воюва за
свобода
.
Във всеки дом има спор за свобода: мъже, жени, деца – всички се борят за свобода; слуги и господари – също се борят за свобода. Обаче, тъй както съвременните хора търсят свободата този въпрос остава неразрешен. Светът сам няма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на света. – Защо е така? – Защото този въпрос е колективен и принадлежи на разрешаване от цялото човечество.
към втори вариант >>
Във всеки дом има спор за
свобода
: мъже, жени, деца – всички се борят за
свобода
; слуги и господари – също се борят за
свобода
.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата. Дето е Духът, там е истината. Истината освобождава човека. Съвременните хора търсят свободата. Целият свят воюва за свобода.
Във всеки дом има спор за
свобода
: мъже, жени, деца – всички се борят за
свобода
; слуги и господари – също се борят за
свобода
.
Обаче, тъй както съвременните хора търсят свободата този въпрос остава неразрешен. Светът сам няма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на света. – Защо е така? – Защото този въпрос е колективен и принадлежи на разрешаване от цялото човечество. Цялото човечество търси нещо.
към втори вариант >>
Обаче, тъй както съвременните хора търсят
свободата
този въпрос остава неразрешен.
(втори вариант)
Дето е Духът, там е истината. Истината освобождава човека. Съвременните хора търсят свободата. Целият свят воюва за свобода. Във всеки дом има спор за свобода: мъже, жени, деца – всички се борят за свобода; слуги и господари – също се борят за свобода.
Обаче, тъй както съвременните хора търсят
свободата
този въпрос остава неразрешен.
Светът сам няма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на света. – Защо е така? – Защото този въпрос е колективен и принадлежи на разрешаване от цялото човечество. Цялото човечество търси нещо. То търси някаква обща идея, която да го повдигне.
към втори вариант >>
Ако някой пита, как може да бъде свободен, това показва, че той не е готов още за
свобода
.
(втори вариант)
То търси някаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой не може да наложи една идея на другите. Всеки сам може да си наложи някаква идея. Само при това положение човек може да бъде свободен.
Ако някой пита, как може да бъде свободен, това показва, че той не е готов още за
свобода
.
Докато човек пита, как трябва да гледа, това показва, че той е сляп. Щом престане да пита, той вече е прогледал. Щом вижда, той може да се движи свободно. Тогава той тръгва с всички заедно, и кой каквото му посочи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини – обикаля свята.
към втори вариант >>
Без живот, без знание и без
свобода
човешкият дух и човешката душа не могат да растат, не могат правилно да се развиват.
(втори вариант)
Законът на любовта изисква взаимна помощ между хората. Когато се свържат със закона на мъдростта, светлина ще потече в умовете им, и никой няма да се спъва. Пътят им ще бъде осветен. Когато се свържат със закона на истината, хората ще бъдат свободни. Необходимо е човек да бъде свободен.
Без живот, без знание и без
свобода
човешкият дух и човешката душа не могат да растат, не могат правилно да се развиват.
Това са велики заповеди, написани на човешката душа. И тъй, когато човек се намери пред големи изпитания, нека не търси знанието отвън някъде, но да се вдълбочи в себе си и сам да чете онова, което любовта, мъдростта и истината са написали в него. От кого е написано? – От ръката на неговия вечен Баща. Това е изказал Христос с думите: „Както ме е Отец научил, така говоря.“ Това се разбира от думите, изказани от Христа: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Да бъдете научени от Бога, не значи да станете господари.
към втори вариант >>
Ние имаме предвид съвършената, пълната
свобода
, която съдържа в себе си три качества: живот, знание и
свобода
.
(втори вариант)
Когато говорим за Божествената крава, ние разбираме Божественото мляко, което извира от недрата на Великия Дух, и храни човешките души. Това е вътрешно състояние, което може да изпита всяка душа. „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“ – Какво е съчетал Бог? – Той е съчетал възгледите на душата и на духа и отношенията между тях. Тези са новите възгледи, които правят човека свободен.
Ние имаме предвид съвършената, пълната
свобода
, която съдържа в себе си три качества: живот, знание и
свобода
.
Който има тези качества в себе си, той влиза в новия живот – във възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, нов живот, който изключва всички страдания, всички мъчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни от вашите мъчнотии и страдания, преди да влезете в живота на свободата, в живота на възкресението. Докато сте още в стария живот, страданията неизбежно ще ви следват. Временно страданията могат да отстъпят от човека, но след това пак ще го посетят.
към втори вариант >>
Вие не можете да бъдете свободни от вашите мъчнотии и страдания, преди да влезете в живота на
свободата
, в живота на възкресението.
(втори вариант)
– Той е съчетал възгледите на душата и на духа и отношенията между тях. Тези са новите възгледи, които правят човека свободен. Ние имаме предвид съвършената, пълната свобода, която съдържа в себе си три качества: живот, знание и свобода. Който има тези качества в себе си, той влиза в новия живот – във възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, нов живот, който изключва всички страдания, всички мъчнотии и недоразумения.
Вие не можете да бъдете свободни от вашите мъчнотии и страдания, преди да влезете в живота на
свободата
, в живота на възкресението.
Докато сте още в стария живот, страданията неизбежно ще ви следват. Временно страданията могат да отстъпят от човека, но след това пак ще го посетят. В новия живот, обаче, страданията сами по себе си изчезват. Както слънчевата светлина и топлина топят леда и снега, така светлината на новия живот стопява и отстранява от пътя на човека всички мъчнотии и страдания. Казано е в Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзите им и няма да ги помена.
към втори вариант >>
– Свободният, който носи в душата си живот, произлязъл от любовта; знание, произлязло от мъдростта, и
свобода
, произлязла от истината.
(втори вариант)
– Кой ще победи света? – Живият, а не мъртвият. – Кой ще победи света? – Ученият, който разполага с творческо знание, а не невежият. – Кой ще победи света?
– Свободният, който носи в душата си живот, произлязъл от любовта; знание, произлязло от мъдростта, и
свобода
, произлязла от истината.
Сега, желая на всички да бъдете носители на новия живот, на пълната светлина и на съвършената свобода. Желая ви да изпълните Божията воля и да не разлъчвате онова велико съчетание, което Бог е поставил между вашия дух и вашата душа. Това значи, да станете Синове Божии. Желая ви да бъдете Синове Божии!
към втори вариант >>
Сега, желая на всички да бъдете носители на новия живот, на пълната светлина и на съвършената
свобода
.
(втори вариант)
– Живият, а не мъртвият. – Кой ще победи света? – Ученият, който разполага с творческо знание, а не невежият. – Кой ще победи света? – Свободният, който носи в душата си живот, произлязъл от любовта; знание, произлязло от мъдростта, и свобода, произлязла от истината.
Сега, желая на всички да бъдете носители на новия живот, на пълната светлина и на съвършената
свобода
.
Желая ви да изпълните Божията воля и да не разлъчвате онова велико съчетание, което Бог е поставил между вашия дух и вашата душа. Това значи, да станете Синове Божии. Желая ви да бъдете Синове Божии!
към втори вариант >>
64.
Отец ме люби
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
Човек не знае, какво нещо е добро, какво нещо е любов и какво —
свобода
, докато не ги е опитал.
Що се отнася до вас, всеки ще си прави такива заключения, каквито знания има. Знанията пък зависят от опитите, които човек прави. Знание без опит не съществува. Докато не е опитал горчивината, човек не я познава, не знае, какво нещо е горчивина. Докато не е опитал сладчината, човек не знае, какво нещо е сладчина.
Човек не знае, какво нещо е добро, какво нещо е любов и какво —
свобода
, докато не ги е опитал.
Що е свобода? Във физически смисъл на думата, под свобода разбираме онова положение, при което всички органи на човешкия организъм са. вън от всякакви ограничения или препятствия. Ако погледнете краката на свободния човек, т се движат леко, бързо, без никакво вътрешно препятствие. Свобода, в сърдечно отношение, разбираме всяко чувство, което излиза от човешкото сърце, да се излива тихо, спокойно, без бури и сътресения.
към беседата >>
Що е
свобода
?
Знанията пък зависят от опитите, които човек прави. Знание без опит не съществува. Докато не е опитал горчивината, човек не я познава, не знае, какво нещо е горчивина. Докато не е опитал сладчината, човек не знае, какво нещо е сладчина. Човек не знае, какво нещо е добро, какво нещо е любов и какво — свобода, докато не ги е опитал.
Що е
свобода
?
Във физически смисъл на думата, под свобода разбираме онова положение, при което всички органи на човешкия организъм са. вън от всякакви ограничения или препятствия. Ако погледнете краката на свободния човек, т се движат леко, бързо, без никакво вътрешно препятствие. Свобода, в сърдечно отношение, разбираме всяко чувство, което излиза от човешкото сърце, да се излива тихо, спокойно, без бури и сътресения. Свобода в умствен смисъл на думата разбираме, всяка Мисъл на човека да следва точно своя определен път, без колебания и смущение.
към беседата >>
Във физически смисъл на думата, под
свобода
разбираме онова положение, при което всички органи на човешкия организъм са.
Знание без опит не съществува. Докато не е опитал горчивината, човек не я познава, не знае, какво нещо е горчивина. Докато не е опитал сладчината, човек не знае, какво нещо е сладчина. Човек не знае, какво нещо е добро, какво нещо е любов и какво — свобода, докато не ги е опитал. Що е свобода?
Във физически смисъл на думата, под
свобода
разбираме онова положение, при което всички органи на човешкия организъм са.
вън от всякакви ограничения или препятствия. Ако погледнете краката на свободния човек, т се движат леко, бързо, без никакво вътрешно препятствие. Свобода, в сърдечно отношение, разбираме всяко чувство, което излиза от човешкото сърце, да се излива тихо, спокойно, без бури и сътресения. Свобода в умствен смисъл на думата разбираме, всяка Мисъл на човека да следва точно своя определен път, без колебания и смущение. Щом се яви нещо, което стягa било неговите чувства или мисли, той вече не е свободен .
към беседата >>
Свобода
, в сърдечно отношение, разбираме всяко чувство, което излиза от човешкото сърце, да се излива тихо, спокойно, без бури и сътресения.
Човек не знае, какво нещо е добро, какво нещо е любов и какво — свобода, докато не ги е опитал. Що е свобода? Във физически смисъл на думата, под свобода разбираме онова положение, при което всички органи на човешкия организъм са. вън от всякакви ограничения или препятствия. Ако погледнете краката на свободния човек, т се движат леко, бързо, без никакво вътрешно препятствие.
Свобода
, в сърдечно отношение, разбираме всяко чувство, което излиза от човешкото сърце, да се излива тихо, спокойно, без бури и сътресения.
Свобода в умствен смисъл на думата разбираме, всяка Мисъл на човека да следва точно своя определен път, без колебания и смущение. Щом се яви нещо, което стягa било неговите чувства или мисли, той вече не е свободен . В свободата всяко нещо е на мястото си. Щом нещата, или явленията се менят, те са извън света на свободата. Гледате една жена, че ту се смее, ту плаче. Защо?
към беседата >>
Свобода
в умствен смисъл на думата разбираме, всяка Мисъл на човека да следва точно своя определен път, без колебания и смущение.
Що е свобода? Във физически смисъл на думата, под свобода разбираме онова положение, при което всички органи на човешкия организъм са. вън от всякакви ограничения или препятствия. Ако погледнете краката на свободния човек, т се движат леко, бързо, без никакво вътрешно препятствие. Свобода, в сърдечно отношение, разбираме всяко чувство, което излиза от човешкото сърце, да се излива тихо, спокойно, без бури и сътресения.
Свобода
в умствен смисъл на думата разбираме, всяка Мисъл на човека да следва точно своя определен път, без колебания и смущение.
Щом се яви нещо, което стягa било неговите чувства или мисли, той вече не е свободен . В свободата всяко нещо е на мястото си. Щом нещата, или явленията се менят, те са извън света на свободата. Гледате една жена, че ту се смее, ту плаче. Защо? — Актьор е тя, играе на сцената.
към беседата >>
В
свободата
всяко нещо е на мястото си.
вън от всякакви ограничения или препятствия. Ако погледнете краката на свободния човек, т се движат леко, бързо, без никакво вътрешно препятствие. Свобода, в сърдечно отношение, разбираме всяко чувство, което излиза от човешкото сърце, да се излива тихо, спокойно, без бури и сътресения. Свобода в умствен смисъл на думата разбираме, всяка Мисъл на човека да следва точно своя определен път, без колебания и смущение. Щом се яви нещо, което стягa било неговите чувства или мисли, той вече не е свободен .
В
свободата
всяко нещо е на мястото си.
Щом нещата, или явленията се менят, те са извън света на свободата. Гледате една жена, че ту се смее, ту плаче. Защо? — Актьор е тя, играе на сцената. Като слезе от сцената, тя казва, че много е плакала. Тя е плакала, докато е била на сцената.
към беседата >>
Щом нещата, или явленията се менят, те са извън света на
свободата
.
Ако погледнете краката на свободния човек, т се движат леко, бързо, без никакво вътрешно препятствие. Свобода, в сърдечно отношение, разбираме всяко чувство, което излиза от човешкото сърце, да се излива тихо, спокойно, без бури и сътресения. Свобода в умствен смисъл на думата разбираме, всяка Мисъл на човека да следва точно своя определен път, без колебания и смущение. Щом се яви нещо, което стягa било неговите чувства или мисли, той вече не е свободен . В свободата всяко нещо е на мястото си.
Щом нещата, или явленията се менят, те са извън света на
свободата
.
Гледате една жена, че ту се смее, ту плаче. Защо? — Актьор е тя, играе на сцената. Като слезе от сцената, тя казва, че много е плакала. Тя е плакала, докато е била на сцената. Щом слезе от сцената, плачът престава.
към беседата >>
Съвременните хора търсят любовта, търсят и
свободата
, но по механически начин.
И обратното е вярно: моят дух е негов дух, моята душа е негова душа и моят ум е негов ум. И тогава, каквото той прави за себе си, прави го и за мене; и каквото аз правя за себе си, правя го и за него. Ако той се обезверява, ще въздействува и на мене. А като вярвам аз, ще въздействувам и на него. „Затова Отец ме люби”.
Съвременните хора търсят любовта, търсят и
свободата
, но по механически начин.
Те мислят, че като придобият богатство и знание, едновременно с това ще станат свободни. Ако е така, тогава богатите, учените хора трябваше да бъдат свободни, от никого независими. Така ли е в същност? Ако е за светост, тогава всички свещеници, всички проповедници трябваше да бъдат най-свети хора. Вярно е, че свободният човек трябва да бъде богат, учен, свят, но това са вътрешни, а не външни качества.
към беседата >>
Всяка негова постъпка трябва да е продиктувана от вътрешна
свобода
, т. е.
За такъв човек ножът в ръката на разбойника не е стоманен, но книжен. Ще кажете: Къде ще му отиде краят, ако всички постъпват по този начин? Питам: Ами като не постъпват хората по този начин, докъде са дошли? Това, което хората вършат, пак е добро, но не е онова добро, към което всички се стремят. Важно е човек да постъпва свободно.
Всяка негова постъпка трябва да е продиктувана от вътрешна
свобода
, т. е.
от свободата на неговата душа. Ако със своите възгледи и разбирания за живота, човек излезе извън земята и влезе в духовния свят, там ще минава за анормален. Какво разбираме под думата „анормален”? Анормални неща са тия, които излизат извън марката. И в математиката има анормални величини, които наричат несъизмерими, т. е.
към беседата >>
от
свободата
на неговата душа.
Ще кажете: Къде ще му отиде краят, ако всички постъпват по този начин? Питам: Ами като не постъпват хората по този начин, докъде са дошли? Това, което хората вършат, пак е добро, но не е онова добро, към което всички се стремят. Важно е човек да постъпва свободно. Всяка негова постъпка трябва да е продиктувана от вътрешна свобода, т. е.
от
свободата
на неговата душа.
Ако със своите възгледи и разбирания за живота, човек излезе извън земята и влезе в духовния свят, там ще минава за анормален. Какво разбираме под думата „анормален”? Анормални неща са тия, които излизат извън марката. И в математиката има анормални величини, които наричат несъизмерими, т. е. величини, които не се подават на обикновена мярка, Запример, взимате едно число, или една дроб и започвате да я делите.
към беседата >>
То е ограничаване по
свобода
, по любов.
Любовта трябва да свързва хората. Които се обичат, те имат едно и с що верую. И които имат едно и също верую, те се” обичат. Когато любовта не е естествена връзка между хората, те са наклонени взаимно да се ограничават. Истинско, естествено ограничаване е онова, което човек сам си налага.
То е ограничаване по
свобода
, по любов.
Всяко ограничаване на човека, което иде от вън, е насилие. Докато хората ви ограничават, вие не сте свободни. Ние не говорим за онази любов, за онази вяра и за онази свобода, които сте опитвали; ние говорим за тази любов, за тази вяра и за тази свобода, които не сте опитвали. „Затова ме люби Отец, понеже полагам душата си и мога да я взема”. Смел и решителен е бил Христос.
към беседата >>
Ние не говорим за онази любов, за онази вяра и за онази
свобода
, които сте опитвали; ние говорим за тази любов, за тази вяра и за тази
свобода
, които не сте опитвали.
Когато любовта не е естествена връзка между хората, те са наклонени взаимно да се ограничават. Истинско, естествено ограничаване е онова, което човек сам си налага. То е ограничаване по свобода, по любов. Всяко ограничаване на човека, което иде от вън, е насилие. Докато хората ви ограничават, вие не сте свободни.
Ние не говорим за онази любов, за онази вяра и за онази
свобода
, които сте опитвали; ние говорим за тази любов, за тази вяра и за тази
свобода
, които не сте опитвали.
„Затова ме люби Отец, понеже полагам душата си и мога да я взема”. Смел и решителен е бил Христос. Това се изисква и от нас. Бог е доволен от нас, когато вижда, че сме смели и решителни. И при най-големите страдания ние трябва да бъдем смели и решителни.
към беседата >>
Човек трябва да се справи с тия три спънки, за да придобие
свободата
си.
Това знание е знанието на новото учение: Знанието на духа, знанието на душата, знанието на ума. С това знание разполагат само Синовете Божии. Никой не може да се нарече Син Божий, докато не победи смъртта. Който стъпи върху смъртта и я подчини на себе си, той може да бъде свободен, той може да се нарече Син Божий. Първата спънка в живота на човека е смъртта; втората спънка е грехът, а третата — заблуждението.
Човек трябва да се справи с тия три спънки, за да придобие
свободата
си.
Колкото и да казва човек, че вярва в Бога, че Бог живее в него, щом умира, неговата вяра не е истинска. Как е възможно, Бог, Който носи безсмъртието и живее в тебе, да те прави смъртен? — Вярвам в Христа. — Защо умираш тогава? Това са заблуждения, противоречия, които трябва да разрешите.
към беседата >>
Дето любовта царува, там има живот, знание и
свобода
; там съществува вечна радост и веселие.
Сърца, които горят от истинска любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Не вярвайте в онази любов, която от една капка вода изгасва. Вярвайте само в онази любов, която никаква вода не може да изгаси и която никога не се изменя. Колкото повече вода сипвате върху тази любов, толкова повече тя се разпалва. Дето царува любовта, там няма смърт, няма сиромашия, няма невежество.
Дето любовта царува, там има живот, знание и
свобода
; там съществува вечна радост и веселие.
Сега на всички ви предавам поздрав от вашия Баща. За да разберете, кой е Той, извикайте вашите бащи и майки на земята и пожелайте да ви кажат истината, те ли са вашите бащи и майки или не. Истинските майки и бащи трябва да бъдат на местата си. Ако не могат да отговорят на този въпрос, те не са ваши майки и бащи. Един е вашият Баща, една е вашата Майка.
към беседата >>
65.
Трите устоя
,
ООК
, София, 25.3.1936г.,
Господ казал на Адама: „Предупреждавам те от това дърво да не ядеш, и в който ден ядеш, ще изгубиш
свободата
си, ще изгубиш всичко, каквото си придобил и ще умреш, и ще станеш един от последните, и после трябва да те избавят." Вие казвате: „Каквото Господ казва, човек трябва да го изпълни." Изпълни ли Адам това, което му казал Бог, че не трябва да яде?
И затова всички Учители препоръчват на ония, които влизат в духовния свят, да имат Учител, който да им показва кои чувства да барат, да възприемат и кои чувства да не барат, да не възприемат, кои мисли да възприемат и кои не. Можеш да ги възприемеш, но ще платиш, за някои мисли ще платиш. Има мисли и чувства, с които по никой начин не трябва да се занимаваш. С такова непослушание можете да пострадате, хиляди години и да са минали. Дават едно поверие за рая, за онова дърво на познание на доброто и злото.
Господ казал на Адама: „Предупреждавам те от това дърво да не ядеш, и в който ден ядеш, ще изгубиш
свободата
си, ще изгубиш всичко, каквото си придобил и ще умреш, и ще станеш един от последните, и после трябва да те избавят." Вие казвате: „Каквото Господ казва, човек трябва да го изпълни." Изпълни ли Адам това, което му казал Бог, че не трябва да яде?
Сега прегрешението на мъжа е едносложно, а пък прегрешението на жената е двусложно. Как е там в Библията, както сте чели в Библията, как е? Бог на Адама ли даде заповед, или на Ева? ("На Адама, Битие, втора глава.") Пазете се: аз не искам да говоря това, което вие мислите.
към беседата >>
66.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 1.4.1936г.,
Истината крепи
свободата
.
Да дойдеш до оная естествената музика и тогаз няма да се нуждаеш от камертон. И даже достатъчно е, като си музикант, да си пипнеш третия пръст (безименния - Аполоновия - пръст}. Този пръст е камертон. (Учителят с пръстите на лявата ръка пипа върха на Аполоновия пръст.) Има камертон железен, а пък и друг камертон има - свирка. Сега песента е:
Истината крепи
свободата
.
Животът крепи здравето. Любовта крепи радостта. Светлината крепи знанието. Има няколко начина за изпяване. Ние сега ще изпеем по втория начин.
към беседата >>
(Учителят пее и свири думите: "Истината крепи
свободата
." Учителят пее тези думи силно, после ги пее съвсем тихо.) Кое е по-ефектно?
Светлината крепи знанието. Има няколко начина за изпяване. Ние сега ще изпеем по втория начин. Първия начин предполагам, че го знаете. Ще вземем от „сол".
(Учителят пее и свири думите: "Истината крепи
свободата
." Учителят пее тези думи силно, после ги пее съвсем тихо.) Кое е по-ефектно?
Вземете най-силно, колкото можете и след това вземете тихо. Изпейте сега вие, да видим какво сте запомнили. (Всички пеят няколко пъти думите: "Истината крепи свободата." Учителят пее и свири.) Истината крепи свободата. (три пъти)
към беседата >>
(Всички пеят няколко пъти думите: "Истината крепи
свободата
." Учителят пее и свири.)
Първия начин предполагам, че го знаете. Ще вземем от „сол". (Учителят пее и свири думите: "Истината крепи свободата." Учителят пее тези думи силно, после ги пее съвсем тихо.) Кое е по-ефектно? Вземете най-силно, колкото можете и след това вземете тихо. Изпейте сега вие, да видим какво сте запомнили.
(Всички пеят няколко пъти думите: "Истината крепи
свободата
." Учителят пее и свири.)
Истината крепи свободата. (три пъти) На нея аз дължа всичко в тоз живот. Само така аз познавам живота, който ми е даден от Бога.
към беседата >>
Истината крепи
свободата
.
Ще вземем от „сол". (Учителят пее и свири думите: "Истината крепи свободата." Учителят пее тези думи силно, после ги пее съвсем тихо.) Кое е по-ефектно? Вземете най-силно, колкото можете и след това вземете тихо. Изпейте сега вие, да видим какво сте запомнили. (Всички пеят няколко пъти думите: "Истината крепи свободата." Учителят пее и свири.)
Истината крепи
свободата
.
(три пъти) На нея аз дължа всичко в тоз живот. Само така аз познавам живота, който ми е даден от Бога. Истината в нас крепи живота.
към беседата >>
Истината в нашата душа крепи
свободата
.
(три пъти) На нея аз дължа всичко в тоз живот. Само така аз познавам живота, който ми е даден от Бога. Истината в нас крепи живота.
Истината в нашата душа крепи
свободата
.
Тя е път за Божията любов. (два пъти) Отначало ще пеете с правила, а после - без правила. Вие всички имате един навик, че някой път казвате: „Дали ще мога да пея? " Пейте, макар и погрешки да направите.
към беседата >>
Истината дава
свобода
.
Но не туряйте противоречива мисъл. Щом турите противоречива мисъл в ума си, веднага ще вземете други тонове. Отначало ще пеете, както децата заучават, но после ще пеете малко по-свободно. Защо не можете да пеете? Защото имате различни възгледи за истината.
Истината дава
свобода
.
Имаш ли истината, ще имаш свобода. Имаш ли истината, ти ще мислиш свободно, ще пееш свободно, ще чувстваш свободно, ще постъпваш свободно. Ти не си ограничен. При истината ти си свободен. Не че няма правила.
към беседата >>
Имаш ли истината, ще имаш
свобода
.
Щом турите противоречива мисъл в ума си, веднага ще вземете други тонове. Отначало ще пеете, както децата заучават, но после ще пеете малко по-свободно. Защо не можете да пеете? Защото имате различни възгледи за истината. Истината дава свобода.
Имаш ли истината, ще имаш
свобода
.
Имаш ли истината, ти ще мислиш свободно, ще пееш свободно, ще чувстваш свободно, ще постъпваш свободно. Ти не си ограничен. При истината ти си свободен. Не че няма правила. Всъщност най-хубавите правила са там.
към беседата >>
(Учителят пее същото с малко по-висок тон.) „Истината крепи
свободата
." Това е духовното, а пък умственото не можете да го вземете.
Всъщност най-хубавите правила са там. Но външни ограничения няма. Не се стесняваш. (Учителят пее с нисък глас протяжно.) Това е на физическото поле. Да изпеем сега в духовния свят.
(Учителят пее същото с малко по-висок тон.) „Истината крепи
свободата
." Това е духовното, а пък умственото не можете да го вземете.
Там тонът е толкоз висок, че трябва да си служите с четири и половина октави. Четири октави - за в бъдеще, сега - една половин октава. (Учителят пее.) „И... А... О... Е... У..." „И" е движение, „е" е размножаване, „а" е търпение бремето да носи, „о" е условията за живота, „у" - това е да хукаш* злото. Вземете тогаз отначало с „А". (Всички пеят: А... Е... И... О... У...) Трябва да турите идеята.
към беседата >>
67.
Понеже ви изказах това
,
НБ
, София, 5.4.1936г.,
След като победи всичко, Той се качи на високо и каза:
Свобода
на всички!
Щом ги освободи, Той ги поведе към небето. След това Той отиде при Отца си и показа, че спечели победата. На земята хората мислеха, че победиха Христа, а Той замаскира положението и свърши работата. Христос е колективно същество. Той имаше един плам, даден от Бога, който духовете не можаха да разберат.
След като победи всичко, Той се качи на високо и каза:
Свобода
на всички!
И всички онези духове, които бяха из въздуха, Той ги катурна, свали ги долу. Колкото лоши духове имаше по света, Той ги очисти. Колкото останаха свободни, крият се из горите, из пещерите и тук-там измежду хората. Сега у вас се заражда мисълта дали всичко това е вярно или не. Аз не искам да вярвам, но гледайте на това като на един разказ, като на забавление.
към беседата >>
От Него иде животът, от Него иде светлината, от Него иде
свободата
, от Него иде знанието.
Сега вие трябва да бъдете свободни от всички предубеждения. Спасението седи в Божията Любов, в нищо друго, а тя е плод, който спасява. Любовта е храна за душите. Духът ражда Любовта. Той е нещо непознаваемо.
От Него иде животът, от Него иде светлината, от Него иде
свободата
, от Него иде знанието.
Но без Любовта нищо не можете да направите. Ако вие не възприемете тази любов, която иде от Духа, вие не можете да бъдете спасени. Ако не пиете вода, ще умрете, ако не дишате, ще умрете; ако не приемете светлина, ще умрете. Ако не мислете, ще умрете. Ако не любите, ще умрете.
към беседата >>
68.
Божественото огледало. Трите области
,
ООК
, София, 8.4.1936г.,
И когато вие някой път се разгневите, искате
свобода
, притеснени сте и имате стремежа да добиете първоначалната
свобода
.
А пък ще е взривно вещество? Едно взривно вещество, което е завземало едно пространство един квадратен километър, всичко това сгъстено, компресирано, сбито е събрано в една малка бомба. То е неорганизирано. Като го запалите, то веднага има желание да завземе пак същото голямо пространство и експлодира. Експлозията е стремежът на материята да завземе първоначалното състояние, което е завземала.
И когато вие някой път се разгневите, искате
свобода
, притеснени сте и имате стремежа да добиете първоначалната
свобода
.
Ако се пръснете, вие ще добиете вашата свобода, но формата, с която си добил своята свобода, е негодна вече. И може би сто години ще се минат, докато си възстановите формата. Тая експлозивност можете да я турите да изтече навън като парата, или пък материята можете да я организирате във вас и да започнете да мислите. Например да кажем, че вие сте във възбудено състояние и ако не разбирате законите на това състояние, ще дойдете до едно състояние да направите експлозия. И много лесно може да стане експлозия.
към беседата >>
Ако се пръснете, вие ще добиете вашата
свобода
, но формата, с която си добил своята
свобода
, е негодна вече.
Едно взривно вещество, което е завземало едно пространство един квадратен километър, всичко това сгъстено, компресирано, сбито е събрано в една малка бомба. То е неорганизирано. Като го запалите, то веднага има желание да завземе пак същото голямо пространство и експлодира. Експлозията е стремежът на материята да завземе първоначалното състояние, което е завземала. И когато вие някой път се разгневите, искате свобода, притеснени сте и имате стремежа да добиете първоначалната свобода.
Ако се пръснете, вие ще добиете вашата
свобода
, но формата, с която си добил своята
свобода
, е негодна вече.
И може би сто години ще се минат, докато си възстановите формата. Тая експлозивност можете да я турите да изтече навън като парата, или пък материята можете да я организирате във вас и да започнете да мислите. Например да кажем, че вие сте във възбудено състояние и ако не разбирате законите на това състояние, ще дойдете до едно състояние да направите експлозия. И много лесно може да стане експлозия. Сега гледам, някои хора се карат.
към беседата >>
(Една сестра изпя думите "Истината крепи
свободата
.")
Затова съм решил сега да ви засвиря най-хубавото - с мълчание. Няма време за свирене. Не може да се свири добре, понеже е влажно отвънка. (Учителят вади цигулката.) Каква беше мелодията от миналия път?
(Една сестра изпя думите "Истината крепи
свободата
.")
(Учителят изпя няколко пъти тия думи.) Думата „крепя" означава: крепи отдолу, импулс отдолу, за да падне или за да се раздруса, да запази същото положение. Свободата - това е благото. Крепи - това е материалното. (Учителят пее.) Истината крепи, крепи, крепи свободата.
към беседата >>
Свободата
- това е благото.
Не може да се свири добре, понеже е влажно отвънка. (Учителят вади цигулката.) Каква беше мелодията от миналия път? (Една сестра изпя думите "Истината крепи свободата.") (Учителят изпя няколко пъти тия думи.) Думата „крепя" означава: крепи отдолу, импулс отдолу, за да падне или за да се раздруса, да запази същото положение.
Свободата
- това е благото.
Крепи - това е материалното. (Учителят пее.) Истината крепи, крепи, крепи свободата. Ако искаш свободен на бъдеш, ти истината от сърце да обичаш. Само с нея свободен можеш да бъдеш.
към беседата >>
Истината крепи, крепи, крепи
свободата
.
(Една сестра изпя думите "Истината крепи свободата.") (Учителят изпя няколко пъти тия думи.) Думата „крепя" означава: крепи отдолу, импулс отдолу, за да падне или за да се раздруса, да запази същото положение. Свободата - това е благото. Крепи - това е материалното. (Учителят пее.)
Истината крепи, крепи, крепи
свободата
.
Ако искаш свободен на бъдеш, ти истината от сърце да обичаш. Само с нея свободен можеш да бъдеш. Свободен да бъдеш, да бъдеш, да бъдеш, с истината да пребъдеш. Някой път, за да се научи човек да свири, търпение няма. Да свири по малко, по-бавно и да допира леко, едвам лъка отгоре по струните и да взема отсечени тонове.
към беседата >>
69.
Божествената връзка. Новият живот. Трите врати / Божествената връзка
,
УС
, София, 12.4.1936г.,
Когато Истината проникне, ти ще чувствуваш една вътрешна
свобода
, няма да бъдеш ограничен, няма да се страхуваш, ще бъдеш радостен, тъй както детето е радостно при майка си и при баща си; както приятелят е радостен при приятеля си.
Но Истината не е проникнала във всичките дълбочини във вас. Вие в Любовта живеете, и в Мъдростта, и в Истината живеете. Че живеете показва, че сте в нея. А за вашето вътрешно разбиране, за отношенията ви към Бога, вие сега трябва да разберете Истината. Истината трябва да проникне във вътрешния живота на човека.
Когато Истината проникне, ти ще чувствуваш една вътрешна
свобода
, няма да бъдеш ограничен, няма да се страхуваш, ще бъдеш радостен, тъй както детето е радостно при майка си и при баща си; както приятелят е радостен при приятеля си.
Или ще бъдеш тъй доволен, както човек при един ясен ден при слънцето. Ще бъдеш свободен. А не в един ден, когато всичко наоколо е облачно. Щом човек не е проникнат от Истината вътре, е ограден с такива облаци, е с една понижена температура и той не може да бъде свободен. Та казвам сега: Дошла е една епоха, в която взима надмощие, в това училище трябва да си помагате.
към беседата >>
Който изгуби истината, изгубва
свободата
и разположението си.
(втори вариант)
– Тя е в самите вас, и вие в нея. Ако не беше така, не бихте могли да живеете. Вие живеете и в любовта, и в мъдростта на Бога, но нито истината, нито любовта, нито мъдростта са проникнали още във вашата душа. Когато истината проникне дълбоко в човека, той става свободен, радостен и весел, както детето, което се намира в обятията на майка си и баща си. Истината подразбира освобождаване, подмладяване.
Който изгуби истината, изгубва
свободата
и разположението си.
Той е като в мрачен, облачен ден, с понижена температура – всичко около него е в тъмнина. Много естествено! Може ли затворникът да бъде радостен? Веднъж изгубил свободата си, той няма радост, няма светлина в душата си. Често религиозните хора изпадат в заблуждение, понеже очакват да дойде Духът в тях, Той да ги научи на всичко.
към втори вариант >>
Веднъж изгубил
свободата
си, той няма радост, няма светлина в душата си.
(втори вариант)
Истината подразбира освобождаване, подмладяване. Който изгуби истината, изгубва свободата и разположението си. Той е като в мрачен, облачен ден, с понижена температура – всичко около него е в тъмнина. Много естествено! Може ли затворникът да бъде радостен?
Веднъж изгубил
свободата
си, той няма радост, няма светлина в душата си.
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, понеже очакват да дойде Духът в тях, Той да ги научи на всичко. Това е неразбиране на нещата. Имат ли опитност, как учи Духът отвътре? Как ги учи външно, знаят, но как учи вътрешно, малцина знаят. Външно Духът учи човека чрез майката, чрез учителите и чрез обществото.
към втори вариант >>
Бъдете врата на истината за онези, които живеят в света на
свободата
.
(втори вариант)
Ако в миналото Христос е живял 33 години, все едно, че е бил още пеленаче. Днес, когато живее две хиляди години вече, Той минава за малко, двегодишно момченце. В двете години се крият благата и опитностите на двете хиляди години. Следователно, бъдете врата за любовта, да минат през вас всички, които отиват в духовния свят. Бъдете врата за мъдростта, да минат през вас онези, които живеят в света на знанието и светлината.
Бъдете врата на истината за онези, които живеят в света на
свободата
.
към втори вариант >>
70.
Заведоха Исуса
,
НБ
, София, 12.4.1936г.,
Еврейският народ искаше да пусне Варава на
свобода
, но не Христа.
Той е личен въпрос, който можете да разрешите като Пилата, да си измиете ръцете и да махнете от себе си всякаква отговорност. Най-лесно е да кажете: Такива са условията. Майка ми ме е родила такъв, баща ми ме е родил такъв, повече не можа да направя. В Пилата няколко пъти се яви желание да освободи Христа и по случай празника на Пасхата, когато се освобождаваше по един престъпник или затворник, той запита народа: Искате ли да пусна Христа? – Не, искаме да ни пуснеш Варава, един от най-големите престъпници.
Еврейският народ искаше да пусне Варава на
свобода
, но не Христа.
Те намираха, че Христос не е благонадежден. Кой беше прав: Исус или Варава? Евреите обаче, викаха да им пуснат Варава, а Христа да задържат. Първоначално Христос беше при Пилата. След това мина една дълга процедура: коронясаха Го, туриха на главата Му трънен венец, скиптър и всички римски войници Му се покланяха.
към беседата >>
Какво нещо представя пълната
свобода
?
Разликата е такава, каквато е разликата между малкото петгодишно дете и стария дядо на 120 години. Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята и този, който влиза в духовния свят. Във втория има нещо ново приложено. Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа, със своя дух. Той е напълно свободен.
Какво нещо представя пълната
свобода
?
На човешки ние нямаме пример, с който да представим какво нещо е свободата. Според нас свободен човек е онзи, който е умен, силен, добър и справедлив. Ние още нямаме понятие за онази сила, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази интелигентност, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази доброта, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази справедливост, с която човек може всичко да направи. Силата, добротата, разумността и справедливостта са свързани заедно. Който е силен, той е едновременно умен, добър и справедлив.
към беседата >>
На човешки ние нямаме пример, с който да представим какво нещо е
свободата
.
Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята и този, който влиза в духовния свят. Във втория има нещо ново приложено. Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа, със своя дух. Той е напълно свободен. Какво нещо представя пълната свобода?
На човешки ние нямаме пример, с който да представим какво нещо е
свободата
.
Според нас свободен човек е онзи, който е умен, силен, добър и справедлив. Ние още нямаме понятие за онази сила, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази интелигентност, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази доброта, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази справедливост, с която човек може всичко да направи. Силата, добротата, разумността и справедливостта са свързани заедно. Който е силен, той е едновременно умен, добър и справедлив. И обратното е вярно: Справедлив, добър, умен и силен.
към беседата >>
Какво искаш сега, да те пуснем на
свобода
или да те опозорят?
От Пилата ли? От еврейския народ ли? Но правата страна е, че Христос получи своето право. Тогава от невидимия свят изпратиха един пратеник до Христа, който да Му каже, че след две хиляди години всички хора на земята ще знаят, че Той е бил прав, а те са постъпили неправилно. И всичкият позор, който сега претърпиш, ще се превърне за твое благо.
Какво искаш сега, да те пуснем на
свобода
или да те опозорят?
– Да ме опозорят, нищо повече. Сега и на вас ще кажат същото, а именно, че след две хиляди години и вие ще придобиете всичко, каквото желаете, но сега още не. Тогава вие ще се намерите в положението на онзи български разсилен, който спечелил един милион лева и станал милионер. Според мене, вие трябва да дойдете до положението, като станете един камък, да го превърнете в злато, но не в книжно злато, а в истинско злато. Това е истински милионер.
към беседата >>
71.
Мекота
,
ООК
, София, 15.4.1936г.,
Ако тебе те пазят твоите лоши мисли, желания и постъпки, де е твоята
свобода
?
Жаден съм." Бедният хвърля умилен поглед на богатия. Какво лошо има от това? А пък богатият, който не се нуждае от нищо, е висок планински връх. Вие всички имате тертипа* на богатите. Надигнал се е той и казва: "Няма да ме тъпчат хората." Аз не мисля така.
Ако тебе те пазят твоите лоши мисли, желания и постъпки, де е твоята
свобода
?
Аз бих желал всички да гледате умилно. Някой казва: "Учителят погледна оногоз умилно, а пък мене не ме погледна. " Хубаво, де е престъплението в това, че някого съм погледнал умилно, а някого не съм погледнал? Това е ваше схващане. Вие имате едно криво гледище на света.
към беседата >>
Недей му ограничава
свободата
да яде.
И като отида при някого, стоя три минути и той не може да ме слуша повече. Че огладнелият едва може да ми даде три минути. Този човек е огладнял, той чака. Той е гладен, три деня не е ял. Топлият опечен хляб е дошъл.
Недей му ограничава
свободата
да яде.
Дай му свобода да яде. Не се ограничавайте. Че вие спирате вашите сърца за любовта. Вие спирате вашите умове за най-хубавите мисли, а мислите за обикновени работи. Вие как ще се повдигнете?
към беседата >>
Дай му
свобода
да яде.
Че огладнелият едва може да ми даде три минути. Този човек е огладнял, той чака. Той е гладен, три деня не е ял. Топлият опечен хляб е дошъл. Недей му ограничава свободата да яде.
Дай му
свобода
да яде.
Не се ограничавайте. Че вие спирате вашите сърца за любовта. Вие спирате вашите умове за най-хубавите мисли, а мислите за обикновени работи. Вие как ще се повдигнете? Един брат не мога да го търпя.
към беседата >>
Дайте си
свобода
.
В долината се живее хубаво. В планината може да отиваш три-четири пъти в годината, но там не може да живееш. Има един свещен връх на изворите на живота, но тези свещени извори слизат в долината на мекотата и там Бог проявява Своята любов. И ако сте меки, вие там ще опитате какво нещо е Божията любов. Влезте сега в Божията любов.
Дайте си
свобода
.
Вие се измъчвате един друг. В обществото тук има постоянно оплаквания, оплаквания. Когато ви говоря някои неща, вие казвате: "То Учителят не е опитал тези работи, той не е имал деца и не е раждал." И вие колко сте ги раждали, кажете ми. Земята ражда ли семената? Вие казвате: "Земята родила." Земята може ли да роди?
към беседата >>
Свобода
ви давам във всичко.
Трябва да се подмладите чрез мекотата. Казано е: "Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." Желая всички да се измените, като възприемете мекотата. Я направете опит. Всички приложете мекотата, както сте я разбрали. Не както съм говорил аз, но както вие сте разбрали мекотата.
Свобода
ви давам във всичко.
С мекотата всичко може да направите. Направете опит за десет деня. Искате ли да направите един опит? Можете. Направете го според разбирането си. Приложете сега закона на мекотата, не да се насилвате.
към беседата >>
72.
Пречистване на мисълта
,
ООК
, София, 22.4.1936г.,
Ония добрите хора, имат особено изтичане,
свобода
имат в духа.
Знаеш какво нещо е бялата лъжа. "Как си? " "Добре ми е." А той трепери. Той се свил, посинял, пожълтял, казва: "Много ми е добре, радостен съм." Той няма никаква радост. Радостния човек, като пипнеш ръката, изтича нещо.
Ония добрите хора, имат особено изтичане,
свобода
имат в духа.
Не искайте да угаждате на хората, нито на себе си, понеже няма по-мъчна работа да угаждаш на себе си или да угаждаш на другите. То е най-мъчното. Бог, Който е всемъдър, Той не може да угоди на хората, че вие. Вие докато не се научите да обичате Бога, невъзможно е. Бог тепърва изучава характера.
към беседата >>
73.
Защо е позволено някой да прави добро
,
НБ
, София, 3.5.1936г.,
– Така, както съвременните хора живеят, това не е
свобода
, това е робство.
Разбира се, и вие можете да станете светии, но това ни най-малко не значи, че като станете светци, трябва да напуснете мъжете си. Сега, ако някоя жена стане светица, тя напуща мъжа си и отива в монастиря. Мъжът казва: Не ми трябва такава светица жена. И мъжът, като стане светец, напуща жена си. Ама обвързват ни.
– Така, както съвременните хора живеят, това не е
свобода
, това е робство.
Ако мъжът в рая може да си позволи да мисли нещо лошо, както мъжът на земята мисли лошо за жена си, той веднага ще се намери на десет километра вън от рая. И ако жената си позволи да помисли или да каже лоша дума в рая, както на земята прави, тя моментално ще се намери километри разстояние вън от рая. Там няма изключение за никого. А в този свят, както виждате, Господ е толкова снизходителен, че колкото лошо и да мислите един за друг, пак ви държат на земята. Но помнете, че ако отидете такива на онзи свят, непременно ще ви изхвърлят не само от другия свят, от рая, но и от земята ще ви изхвърлят от рая.
към беседата >>
Съвременните хора са си създали един много лош навик, с който нарушават
свободата
си.
Какъв живот е този, когато и религиозни – православни, католици, евангелисти, теософи, окултисти, всички мислят едни за други лошо? Какви хора могат да бъдат с такива мисли, я ми кажете? Какъв човек ще излезе от тебе, ако цял ден каляш ума си с такива мисли? Двама души се влюбили, Бог е и в единия, и в другия. Въпреки това те калят Господа със своите мисли.
Съвременните хора са си създали един много лош навик, с който нарушават
свободата
си.
Вземете, запример, свещеникът и владиката, създали си навик да им се целува ръка. Преди всичко този свещеник или владика трябва да има високо съзнание, да е високо просветен. Той може да е извършил нещо лошо, да е направил някакво престъпление, и след това хората ще му целуват ръка. Нека всеки сам да целува ръката им, по любов, а не по задължение. Свещеникът току подложи ръката си да му я целуват.
към беседата >>
Всички неща в света да стават по
свобода
и то по
свобода
, която произтича от Любовта.
Както виждаш и аз съм владика. И после се смее този стар човек. Владиката го погледнал, но дядото му казал: Дядо владика, ако целунеш моята ръка, и аз ще целуна твоята. Ако не целунеш моята ръка, и аз няма да целуна твоята. Оттук аз вадя следното заключение.
Всички неща в света да стават по
свобода
и то по
свобода
, която произтича от Любовта.
Сега, като ви говоря по този начин, искам да изнеса един факт, или да изнеса нещата така, както са в действителност, не искам да се подигравам с вас. Всяка постъпка, която произтича от закона на Любовта, тя е свещена, тя е Божествена. Каквото направи човек, ако го направи по любов, от сърце, то е право. В Бога няма никакво престъпление. Но ако направи човек нещо без любов, той непременно ще съгреши.
към беседата >>
Вие ни направихте роби, отнехте ни
свободата
.
– Защото вашият ангел се отказва да ви служи. Мозъкът, главата ви боли. Защо? – Защото ангелът, който е свързан с мозъка ви, се отказва да ви служи. Един ден, когато всички тия ангели се откажат да ви служат, вие съвсем ще фалирате. Те казват: Ние не можем повече да живеем при тези условия.
Вие ни направихте роби, отнехте ни
свободата
.
Ние ще ви напуснем и ще си заминем. Ръцете ви не работят, краката ви не работят. Казвате какво трябва да правим тогава? – Ще мислите право, с любов ще мислите; ще чувствате право, с любов ще чувствувате. Ще постъпвате право, с любов ще постъпвате.
към беседата >>
74.
Вяра безгранична и любов безгранична
,
ООК
, София, 1.7.1936г.,
Единият е Божественият живот, човек се стреми към своята
свобода
, към първата
свобода
.
Мислете върху любовта. Не я тълкувайте, не я обяснявайте, защото това, което се обяснява, то се затъмнява. Божественото знание носи вътре това, което човешкият език не може да изрази. Та казвам, тези две неща са потребни за сегашното ви съзнание, в новия живот. Едновременно има два живота, които функционират у човека.
Единият е Божественият живот, човек се стреми към своята
свобода
, към първата
свобода
.
Другият живот е този, който води към ограничение. Вие, хората, постоянно от една страна се освобождавате, а от друга се ограничавате. И тогава не можем да намерим истината. Тъкмо намериш истината, някой ти казва: "Ти се заблуждаваш." Тъкмо разбереш истината, друг ти казва същото. Аз уподобявам това на следното.
към беседата >>
Това е вътрешна
свобода
.
Сега не е въпросът, какво ще стане с нас. Да му мислят другите, които идат след нас. Та казвам, законът е: Божествената любов, която ви е повикала на живот, тя ви освобождава от всички ограничения. Няма да казвате на хората: "Аз съм свободен." Не, аз няма да говоря, че съм свободен. Аз ще действам като свободен човек.
Това е вътрешна
свобода
.
И после аз разбирам свободата така: ако дойдете до това вътрешно разбиране, вие няма да имате спънки. Сега не разбирайте криво. От спънките лесно ще се избавите. Знание трябва сега. И за да се разреши вашият [...], за да го разрешите, за да бъдете щастливи, както търсите щастието, това е потребно: вяра безгранична и любов безгранична.
към беседата >>
И после аз разбирам
свободата
така: ако дойдете до това вътрешно разбиране, вие няма да имате спънки.
Да му мислят другите, които идат след нас. Та казвам, законът е: Божествената любов, която ви е повикала на живот, тя ви освобождава от всички ограничения. Няма да казвате на хората: "Аз съм свободен." Не, аз няма да говоря, че съм свободен. Аз ще действам като свободен човек. Това е вътрешна свобода.
И после аз разбирам
свободата
така: ако дойдете до това вътрешно разбиране, вие няма да имате спънки.
Сега не разбирайте криво. От спънките лесно ще се избавите. Знание трябва сега. И за да се разреши вашият [...], за да го разрешите, за да бъдете щастливи, както търсите щастието, това е потребно: вяра безгранична и любов безгранична. Другояче ще се повтарят историите.
към беседата >>
75.
Идете в Галилея
,
НБ
, София, 5.7.1936г.,
Свободата
, която хората търсят отвън, не е истинска
свобода
.
Колко богат трябва да бъде човек? Колко учен трябва да бъде човек? Ние виждаме, обаче, че всички хора, и учени, и прости, и богати, и бедни, всички умират еднакво. В края на краищата никой нищо не занася със себе си. Богатството, учеността, това са временни пособия, с които хората си служат.
Свободата
, която хората търсят отвън, не е истинска
свобода
.
Свободата е отвътре. Всички хора трябва да търсят онази свобода, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба. Не е въпрос за онази свобода, която те могат да си извоюват. Защо? – Защото ние виждаме, че досега хората все свободата си извоюват, но все още не са освободени. Казвам: Има две разбирания в света.
към беседата >>
Свободата
е отвътре.
Колко учен трябва да бъде човек? Ние виждаме, обаче, че всички хора, и учени, и прости, и богати, и бедни, всички умират еднакво. В края на краищата никой нищо не занася със себе си. Богатството, учеността, това са временни пособия, с които хората си служат. Свободата, която хората търсят отвън, не е истинска свобода.
Свободата
е отвътре.
Всички хора трябва да търсят онази свобода, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба. Не е въпрос за онази свобода, която те могат да си извоюват. Защо? – Защото ние виждаме, че досега хората все свободата си извоюват, но все още не са освободени. Казвам: Има две разбирания в света. Едното разбиране е временно, а другото – вечно, постоянно.
към беседата >>
Всички хора трябва да търсят онази
свобода
, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба.
Ние виждаме, обаче, че всички хора, и учени, и прости, и богати, и бедни, всички умират еднакво. В края на краищата никой нищо не занася със себе си. Богатството, учеността, това са временни пособия, с които хората си служат. Свободата, която хората търсят отвън, не е истинска свобода. Свободата е отвътре.
Всички хора трябва да търсят онази
свобода
, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба.
Не е въпрос за онази свобода, която те могат да си извоюват. Защо? – Защото ние виждаме, че досега хората все свободата си извоюват, но все още не са освободени. Казвам: Има две разбирания в света. Едното разбиране е временно, а другото – вечно, постоянно. Някой казва, че човек трябва да държи на своето разбиране.
към беседата >>
Не е въпрос за онази
свобода
, която те могат да си извоюват. Защо?
В края на краищата никой нищо не занася със себе си. Богатството, учеността, това са временни пособия, с които хората си служат. Свободата, която хората търсят отвън, не е истинска свобода. Свободата е отвътре. Всички хора трябва да търсят онази свобода, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба.
Не е въпрос за онази
свобода
, която те могат да си извоюват. Защо?
– Защото ние виждаме, че досега хората все свободата си извоюват, но все още не са освободени. Казвам: Има две разбирания в света. Едното разбиране е временно, а другото – вечно, постоянно. Някой казва, че човек трябва да държи на своето разбиране. Прав е той, не е нужно всички хора да имат еднакви разбирания.
към беседата >>
– Защото ние виждаме, че досега хората все
свободата
си извоюват, но все още не са освободени.
Богатството, учеността, това са временни пособия, с които хората си служат. Свободата, която хората търсят отвън, не е истинска свобода. Свободата е отвътре. Всички хора трябва да търсят онази свобода, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба. Не е въпрос за онази свобода, която те могат да си извоюват. Защо?
– Защото ние виждаме, че досега хората все
свободата
си извоюват, но все още не са освободени.
Казвам: Има две разбирания в света. Едното разбиране е временно, а другото – вечно, постоянно. Някой казва, че човек трябва да държи на своето разбиране. Прав е той, не е нужно всички хора да имат еднакви разбирания. Разбиранията на хората се определят от степента на техните съзнания.
към беседата >>
Те все за
свобода
воюват, а въпреки това никаква
свобода
нямат.
Ситият не може да разбере глада. Само жадният може да разбере какво нещо е жаждата. Само страдащият може да разбере какво нещо е страданието. Освен това, като се спирате пред въпроса за формите, чрез които животът се изявява, трябва да знаете, че всички тия форми са все живи същества. Как ще примирите сегашното положение, при което хората се намират?
Те все за
свобода
воюват, а въпреки това никаква
свобода
нямат.
И между религиозните, и между вярващите няма никаква свобода. Според мене свободата трябва да бъде достъпна за всички. В тялото цялото може да бъде свободно, но не и отделните части. Какво ще стане с това тяло, ако краката, ръцете, очите са свободни? Свободата на отделните части се заключава в това да няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват.
към беседата >>
И между религиозните, и между вярващите няма никаква
свобода
.
Само жадният може да разбере какво нещо е жаждата. Само страдащият може да разбере какво нещо е страданието. Освен това, като се спирате пред въпроса за формите, чрез които животът се изявява, трябва да знаете, че всички тия форми са все живи същества. Как ще примирите сегашното положение, при което хората се намират? Те все за свобода воюват, а въпреки това никаква свобода нямат.
И между религиозните, и между вярващите няма никаква
свобода
.
Според мене свободата трябва да бъде достъпна за всички. В тялото цялото може да бъде свободно, но не и отделните части. Какво ще стане с това тяло, ако краката, ръцете, очите са свободни? Свободата на отделните части се заключава в това да няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват. В света има един план, който трябва да се изпълни.
към беседата >>
Според мене
свободата
трябва да бъде достъпна за всички.
Само страдащият може да разбере какво нещо е страданието. Освен това, като се спирате пред въпроса за формите, чрез които животът се изявява, трябва да знаете, че всички тия форми са все живи същества. Как ще примирите сегашното положение, при което хората се намират? Те все за свобода воюват, а въпреки това никаква свобода нямат. И между религиозните, и между вярващите няма никаква свобода.
Според мене
свободата
трябва да бъде достъпна за всички.
В тялото цялото може да бъде свободно, но не и отделните части. Какво ще стане с това тяло, ако краката, ръцете, очите са свободни? Свободата на отделните части се заключава в това да няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват. В света има един план, който трябва да се изпълни. Които не разбират този план, казват: Какъв е смисълът на живота?
към беседата >>
Свободата
на отделните части се заключава в това да няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват.
Те все за свобода воюват, а въпреки това никаква свобода нямат. И между религиозните, и между вярващите няма никаква свобода. Според мене свободата трябва да бъде достъпна за всички. В тялото цялото може да бъде свободно, но не и отделните части. Какво ще стане с това тяло, ако краката, ръцете, очите са свободни?
Свободата
на отделните части се заключава в това да няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват.
В света има един план, който трябва да се изпълни. Които не разбират този план, казват: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота не е тук на земята. Ако смисълът на живота беше на земята, тогава всички хора щяха да остават на земята, нямаше да умират. Но понеже всички хора умират, смисълът на живота не е на земята.
към беседата >>
Това, което освобождава човека отвън, и то е приятно, но истинската
свобода
на човека иде от Божественото начало отвътре.
Например, защо ви са опитностите на миналите векове? Трябва ли пак да повтаряте онова, което сте преживели в миналото? Даже и най-хубави работи да са, щом са били в миналото, те днес не са потребни. Всеки човек трябва да се стреми в дадения случай към Божественото начало, което може да го освободи. Божественото начало в човека е онова, което го освобождава отвътре, а не отвън.
Това, което освобождава човека отвън, и то е приятно, но истинската
свобода
на човека иде от Божественото начало отвътре.
Бог освобождава човека, и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално. С това вие влизате в едно малко противоречие. Казва Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Как може да ядете един човек и той да бъде свободен? Има една свобода, която зависи от вътрешната обмена между всички живи същества, от каквато категория и да са.
към беседата >>
Има една
свобода
, която зависи от вътрешната обмена между всички живи същества, от каквато категория и да са.
Това, което освобождава човека отвън, и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре. Бог освобождава човека, и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално. С това вие влизате в едно малко противоречие. Казва Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Как може да ядете един човек и той да бъде свободен?
Има една
свобода
, която зависи от вътрешната обмена между всички живи същества, от каквато категория и да са.
Между всички хора трябва да става вътрешна Божествена обмяна, от която ще зависи и тяхното щастие. Тази обмяна се заключава в разумните отношения, които трябва да съществуват между хората. Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил“. Не е въпрос да седите в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото. Ако сегашното разбиране на хората не е право, тогава и вътрешното им разбиране не е право.
към беседата >>
Свободата
първо зависи от даването, а после от взимането.
Ако сегашното разбиране на хората не е право, тогава и вътрешното им разбиране не е право. Следователно, вътрешното разбиране на хората трябва да се измени коренно, за да се измени и външното им разбиране. Външното разбиране зависи от вътрешното. Най-първо човек трябва да научи себе си. Затова аз изнасям следния закон: Човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава.
Свободата
първо зависи от даването, а после от взимането.
Взимането е процес на даване. Взимането е вторият, крайният процес. Сега всички хора в света са се спрели върху взимането – всички искат да взимат. Всички казват: Добре е да имаме, добре е да е оставил баща ни нещо. Да, но това е крайният процес.
към беседата >>
Сега всички хора търсят
свободата
, но къде ще я намерят?
Един разбира от любовта едно, друг – друго, но в на края на краищата, кой както разбира любовта, той е прав за себе си. Той не е разбрал пълната любов – пълната любов е в степени. В материалния свят любовта е една, в духовния свят – друга, а в Божествения свят – съвсем различна от първите две. Всяка любов има свои граници, в които се проявява, за да може да се разбере. Човек трябва да мине от едно състояние в друго, за да разбере всичките видове любов.
Сега всички хора търсят
свободата
, но къде ще я намерят?
Ако вие не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с Онзи, Който ви е изпратил на земята, и ако не чувате Неговия глас, ако не Го разбирате, вие не можете да придобиете свободата. В това седи смисълът на живота. Не е въпрос какво хората могат да ви учат отвън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора. И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението за изпълнението Волята Божия при тези условия, при които сега се намирате.
към беседата >>
Ако вие не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с Онзи, Който ви е изпратил на земята, и ако не чувате Неговия глас, ако не Го разбирате, вие не можете да придобиете
свободата
.
Той не е разбрал пълната любов – пълната любов е в степени. В материалния свят любовта е една, в духовния свят – друга, а в Божествения свят – съвсем различна от първите две. Всяка любов има свои граници, в които се проявява, за да може да се разбере. Човек трябва да мине от едно състояние в друго, за да разбере всичките видове любов. Сега всички хора търсят свободата, но къде ще я намерят?
Ако вие не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с Онзи, Който ви е изпратил на земята, и ако не чувате Неговия глас, ако не Го разбирате, вие не можете да придобиете
свободата
.
В това седи смисълът на живота. Не е въпрос какво хората могат да ви учат отвън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора. И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението за изпълнението Волята Божия при тези условия, при които сега се намирате. Запример, някой казва: Защо съм дошъл при тези бедни условия?
към беседата >>
И тъй, като ви говоря за вътрешната
свобода
, разбирам единението за изпълнението Волята Божия при тези условия, при които сега се намирате.
Сега всички хора търсят свободата, но къде ще я намерят? Ако вие не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с Онзи, Който ви е изпратил на земята, и ако не чувате Неговия глас, ако не Го разбирате, вие не можете да придобиете свободата. В това седи смисълът на живота. Не е въпрос какво хората могат да ви учат отвън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора.
И тъй, като ви говоря за вътрешната
свобода
, разбирам единението за изпълнението Волята Божия при тези условия, при които сега се намирате.
Запример, някой казва: Защо съм дошъл при тези бедни условия? Казвам – който иска да разбере живота, той трябва да го приеме такъв, какъвто му е даден. При този живот, който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот. По човешки ще ви кажа: Вашето щастие седи в онова, което майка ви е вложила още при раждането ви. В това ваше богатство седи и вашето щастие.
към беседата >>
Докато човек мисли, че във всеки даден случай той може да постъпва, както иска, в това няма никаква
свобода
.
Това е Божествената заложба в човека. Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което взимаш, то пак е резултат на това как си използувал Божественото. Казвате: Где е човекът? – Дето е Бог, там е човекът. Дето не е Бог, там и човек не е.
Докато човек мисли, че във всеки даден случай той може да постъпва, както иска, в това няма никаква
свобода
.
Често рибарите са забелязали, като разпорят една риба, че в някоя има друга някоя. Значи, една риба е погълнала друга. Втората пък е погълнала трета, но човек със своята мрежа улавя тази последната, и той най-после я поглъща. Навсякъде става такова поглъщане, но кой е спечелил най-много. Първата, която е погълнала втората риба, нищо не е спечелила.
към беседата >>
Ако вие мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, да имате
свобода
, вие сте на крива посока.
Единственото нещо, което Бог изисква от своите деца, е послушание. Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си, Бог знае какво ще допринесе послушанието на хората. Той знае какви резултати ще има послушанието. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения.
Ако вие мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, да имате
свобода
, вие сте на крива посока.
„Идете в Галилея и там ще ме срещнете“. Сега и на вас казвам: Приложете учението на онази беззаветна Любов, не да се проповядва само на думи, но и да се живее. Всеки човек, който е дошъл до това учение, той ще върви в света и ще знае причините, защо съществуват нещастията. Този човек е в състояние да се оправи с всички мъчнотии.
към беседата >>
76.
Ученичество
,
ООК
, София, 8.7.1936г.,
Божествена светлина, която да внася тази
свобода
.
" Все трябва да има някакви ценности, които сте придобили. Сега другата страна на въпроса. Ще кажете: "Аз не съм научил нищо, но и той не е научил нищо." Това не разрешава въпроса. Дали аз, или той, дали аз съм научил нещо, или не, дали той е научил нещо, това не разрешава въпроса. Трябва да имате вътрешна светлина.
Божествена светлина, която да внася тази
свобода
.
Сега аз говоря за истинското знание. Не че това, което имате, не е знание, нито придобивка. Вие имате някакви придобивки, но когато влезете в Божествения свят, всички тези придобивки ще образуват едно цяло. Те няма да бъдат разпокъсани. Та най-първо трябва да се освободите от вашите заблуждения, без да се обезсърчавате.
към беседата >>
77.
Да им дам живот / Вяра
,
СБ
, София, 19.8.1936г.,
А онзи, който дава нещо от себе си, той носи истината, той носи
свободата
.
Това са човешки работи. Бог обръща внимание само на онези хора, които вярват и приемат Неговата Любов и Мъдрост. Само тези хора са прави. Само те могат да се нарекат Синове Божии. "Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." С други думи казано: Крадецът не иде, освен да вземе нещо от човека.
А онзи, който дава нещо от себе си, той носи истината, той носи
свободата
.
Взимане и даване, това са две положения, които човек трябва да знае. Щом знае това, няма защо да става спор, кой е крив и кой — прав. Спорът помрачава човешкото съзнание. Човек може да спори с години, но този спор нищо няма да му придаде. Какво се ползва човек от това, че знае, дали е прав или крив?
към беседата >>
Най-голямото благо за човека е самият живот, но като живее, той трябва да се учи да различава правата от кривата мисъл, истинската
свобода
от привидната.
Няма по-красиво нещо за човека от това, да предава нещата така, както са в действителност, без никакво изопачаване. Човек трябва да знае, че се намира в свят, създаден от Бога, в който господар е Бог. И ако човек се ползва от благата на този свят, това става по единствената причина, че той носи истината в себе си. Откаже ли се от тази истина, той прекъсва пътя, по който идат тия блага, а с това прекъсва връзката си с живота. Животът носи Божествените блага в себе си.
Най-голямото благо за човека е самият живот, но като живее, той трябва да се учи да различава правата от кривата мисъл, истинската
свобода
от привидната.
И войникът има свобода да вземе оръжие и да отиде на бойното поле, но тази свобода е привидна. Зад него седи началникът му, който насила го заставя да вземе оръжие и да отиде да се бие за отечеството си. Тъй щото, човек трябва да учи, да различава нещата, да отделя чистото от нечистото, правото от кривото. Това зависи от неговите разбирания, от това, което е научил и приложил. "Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и да ме познаят." В този стих Христос изнася две положения: първото положение представя крадеца, който отнема живота.
към беседата >>
И войникът има
свобода
да вземе оръжие и да отиде на бойното поле, но тази
свобода
е привидна.
Човек трябва да знае, че се намира в свят, създаден от Бога, в който господар е Бог. И ако човек се ползва от благата на този свят, това става по единствената причина, че той носи истината в себе си. Откаже ли се от тази истина, той прекъсва пътя, по който идат тия блага, а с това прекъсва връзката си с живота. Животът носи Божествените блага в себе си. Най-голямото благо за човека е самият живот, но като живее, той трябва да се учи да различава правата от кривата мисъл, истинската свобода от привидната.
И войникът има
свобода
да вземе оръжие и да отиде на бойното поле, но тази
свобода
е привидна.
Зад него седи началникът му, който насила го заставя да вземе оръжие и да отиде да се бие за отечеството си. Тъй щото, човек трябва да учи, да различава нещата, да отделя чистото от нечистото, правото от кривото. Това зависи от неговите разбирания, от това, което е научил и приложил. "Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и да ме познаят." В този стих Христос изнася две положения: първото положение представя крадеца, който отнема живота. Второто положение представя истинския човек, който дава живот, който носи истината в света.
към беседата >>
Истината носи
свобода
, а
свободата
зависи от вътрешното познаване на нещата.
Тъй щото, човек трябва да учи, да различава нещата, да отделя чистото от нечистото, правото от кривото. Това зависи от неговите разбирания, от това, което е научил и приложил. "Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и да ме познаят." В този стих Христос изнася две положения: първото положение представя крадеца, който отнема живота. Второто положение представя истинския човек, който дава живот, който носи истината в света. Човек трябва да се стреми към познаване на истината, като единствена реална придобивка в живота.
Истината носи
свобода
, а
свободата
зависи от вътрешното познаване на нещата.
Веднъж придобил тази свобода, човек остава неизменен по отношение възгледите си за живота. Мнозина разискват върху ред въпроси из живота, като например върху въпроса за посвещението и казват, че не разбират този въпрос и никога не могат да го разберат. Те сами се заблуждават. Те могат да разберат всички въпроси, но постепенно, а не изведнъж. Човек не може да разбере всички неща изведнъж.
към беседата >>
Веднъж придобил тази
свобода
, човек остава неизменен по отношение възгледите си за живота.
Това зависи от неговите разбирания, от това, което е научил и приложил. "Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и да ме познаят." В този стих Христос изнася две положения: първото положение представя крадеца, който отнема живота. Второто положение представя истинския човек, който дава живот, който носи истината в света. Човек трябва да се стреми към познаване на истината, като единствена реална придобивка в живота. Истината носи свобода, а свободата зависи от вътрешното познаване на нещата.
Веднъж придобил тази
свобода
, човек остава неизменен по отношение възгледите си за живота.
Мнозина разискват върху ред въпроси из живота, като например върху въпроса за посвещението и казват, че не разбират този въпрос и никога не могат да го разберат. Те сами се заблуждават. Те могат да разберат всички въпроси, но постепенно, а не изведнъж. Човек не може да разбере всички неща изведнъж. За него е важно да се стреми да придобие великата любов.
към беседата >>
Следователно, само чрез истината човек придобива
свобода
.
Най-голямото страдание трае само няколко часа. Страданието е чистене, без което животът не може да се разбере. Страданието поставя човека в пътя, който Бог му е определил. Чрез страданието човек дохожда до истината. Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни".
Следователно, само чрез истината човек придобива
свобода
.
Щом придобие истинската свобода, той ще разбере смисъла на живота, ще се освободи от заблужденията си. Това значи да се облекчи, да постави нова основа на живота си. Докато се смущава от хората, човек е на крив път. Докато се смущава от хората, човек вижда, че му липсва нещо. Не е лошо, че човек се смущава, но докато се смущава, той трябва да знае, че не е намерил истината, не знае, как да се отнася със своите ближни.
към беседата >>
Щом придобие истинската
свобода
, той ще разбере смисъла на живота, ще се освободи от заблужденията си.
Страданието е чистене, без което животът не може да се разбере. Страданието поставя човека в пътя, който Бог му е определил. Чрез страданието човек дохожда до истината. Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни". Следователно, само чрез истината човек придобива свобода.
Щом придобие истинската
свобода
, той ще разбере смисъла на живота, ще се освободи от заблужденията си.
Това значи да се облекчи, да постави нова основа на живота си. Докато се смущава от хората, човек е на крив път. Докато се смущава от хората, човек вижда, че му липсва нещо. Не е лошо, че човек се смущава, но докато се смущава, той трябва да знае, че не е намерил истината, не знае, как да се отнася със своите ближни. Само мъдрецът не се смущава.
към беседата >>
Казано е в стиха: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.” А онзи, който иде да донесе истината,
свободата
в света, той всякога дава от себе си.
(втори вариант)
Не, не е така. После хората разискват, кой е прав и кой е крив. Това са човешки работи. Има един велик закон в света. Бог обръща внимание само на онези хора, които вярват и които възприемат Неговата Мъдрост.
Казано е в стиха: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.” А онзи, който иде да донесе истината,
свободата
в света, той всякога дава от себе си.
Аз не виждам, защо хората трябва да спорят помежду си. Това е едно помрачаване на човешкото съзнание. Това може да се продължи пет, десет, петнадесет, двадесет години, но от това, което знаеш, ти нищо не можеш да придобиеш, нищо не можеш да постигнеш. Ти искаш да знаеш прав ли си или не. И това нищо не значи.
към втори вариант >>
В живота има една Божествена
свобода
.
(втори вариант)
Щом се откажеш от тази истина, всичко се скъсва. Рекох, животът носи Божественото в себе си. И крадецът е онзи, който идва да заблуди. Животът е пълен с лъжливи мисли. Докато ти намериш Божествената мисъл, много време ще мине.
В живота има една Божествена
свобода
.
Тази свобода не е като онази, при която насила заставят войника да се бие на бойното поле. Ти сам трябва да разбереш нещата. Много неща могат да ти се кажат, но кои от тях ще приемеш, това зависи от онова, което ти си разбрал. И тъй, Христос сам определя: „Всеки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всеки, който идва и жертва живота си, той носи Божествената истина.” И принципът е турен: „Аз, казва Христос, не дойдох да служа на себе си, аз дойдох да предам Божията истина.” Рекох, сега вие трябва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо?
към втори вариант >>
Тази
свобода
не е като онази, при която насила заставят войника да се бие на бойното поле.
(втори вариант)
Рекох, животът носи Божественото в себе си. И крадецът е онзи, който идва да заблуди. Животът е пълен с лъжливи мисли. Докато ти намериш Божествената мисъл, много време ще мине. В живота има една Божествена свобода.
Тази
свобода
не е като онази, при която насила заставят войника да се бие на бойното поле.
Ти сам трябва да разбереш нещата. Много неща могат да ти се кажат, но кои от тях ще приемеш, това зависи от онова, което ти си разбрал. И тъй, Христос сам определя: „Всеки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всеки, който идва и жертва живота си, той носи Божествената истина.” И принципът е турен: „Аз, казва Христос, не дойдох да служа на себе си, аз дойдох да предам Божията истина.” Рекох, сега вие трябва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? - Защото тя е единствената придобивка.
към втори вариант >>
Свободата
зависи от онова познание, което човек има и го прилага.
(втори вариант)
Ти сам трябва да разбереш нещата. Много неща могат да ти се кажат, но кои от тях ще приемеш, това зависи от онова, което ти си разбрал. И тъй, Христос сам определя: „Всеки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всеки, който идва и жертва живота си, той носи Божествената истина.” И принципът е турен: „Аз, казва Христос, не дойдох да служа на себе си, аз дойдох да предам Божията истина.” Рекох, сега вие трябва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? - Защото тя е единствената придобивка.
Свободата
зависи от онова познание, което човек има и го прилага.
В това седи свободата. Не е въпрос за една свобода, която днес е една, а утре друга. Някой казва, че се е просветил. Вие трябва да имате право разбиране за просвещението. Мнозина се спират върху въпроса за просвещението или върху други въпроси и казват, че не разбират.
към втори вариант >>
В това седи
свободата
.
(втори вариант)
Много неща могат да ти се кажат, но кои от тях ще приемеш, това зависи от онова, което ти си разбрал. И тъй, Христос сам определя: „Всеки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всеки, който идва и жертва живота си, той носи Божествената истина.” И принципът е турен: „Аз, казва Христос, не дойдох да служа на себе си, аз дойдох да предам Божията истина.” Рекох, сега вие трябва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? - Защото тя е единствената придобивка. Свободата зависи от онова познание, което човек има и го прилага.
В това седи
свободата
.
Не е въпрос за една свобода, която днес е една, а утре друга. Някой казва, че се е просветил. Вие трябва да имате право разбиране за просвещението. Мнозина се спират върху въпроса за просвещението или върху други въпроси и казват, че не разбират. Не, че не разбират, но те искат всичко изведнъж да разберат.
към втори вариант >>
Не е въпрос за една
свобода
, която днес е една, а утре друга.
(втори вариант)
И тъй, Христос сам определя: „Всеки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всеки, който идва и жертва живота си, той носи Божествената истина.” И принципът е турен: „Аз, казва Христос, не дойдох да служа на себе си, аз дойдох да предам Божията истина.” Рекох, сега вие трябва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? - Защото тя е единствената придобивка. Свободата зависи от онова познание, което човек има и го прилага. В това седи свободата.
Не е въпрос за една
свобода
, която днес е една, а утре друга.
Някой казва, че се е просветил. Вие трябва да имате право разбиране за просвещението. Мнозина се спират върху въпроса за просвещението или върху други въпроси и казват, че не разбират. Не, че не разбират, но те искат всичко изведнъж да разберат. Всичко не може да се разбере изведнъж.
към втори вариант >>
78.
Външна и вътрешна любов
,
СБ
, София, 21.8.1936г.,
Дето има смущение, там
свободата
отсъства.
– Това са детински работи. Човек не се нуждае само от онова, което отдалечава ума и сърцето му от Онзи, Който е създал всичко. Бог иска всички хора да се обичат с Божествената любов. Като не разбират тази любов, хората се смущават. Щом се заговори за любовта, те се смущават.
Дето има смущение, там
свободата
отсъства.
Значи, свободата се заключава в любовта. Който люби, той е свободен; той не се смущава от това, какво хората говорят за него. – Ама хората не ме обичат. – Това не е важно. За вас е важно вие да обичате.
към беседата >>
Значи,
свободата
се заключава в любовта.
Човек не се нуждае само от онова, което отдалечава ума и сърцето му от Онзи, Който е създал всичко. Бог иска всички хора да се обичат с Божествената любов. Като не разбират тази любов, хората се смущават. Щом се заговори за любовта, те се смущават. Дето има смущение, там свободата отсъства.
Значи,
свободата
се заключава в любовта.
Който люби, той е свободен; той не се смущава от това, какво хората говорят за него. – Ама хората не ме обичат. – Това не е важно. За вас е важно вие да обичате. В това седи силата на човека.
към беседата >>
Свободата
се заключава в това, което човек сам може да направи.
Ще го хулят, ще го гонят, за да се развие неговата вътрешна любов. Като отиде на небето, и там ще изпитат любовта му. Ако красивата мома не изгони момъка, той няма да се върне у дома си. Ако кръчмарят не изгони пияницата от кръчмата си, той няма да се върне у дома си. – Ама не съм ли свободен да се върна у дома си, когато пожелая?
Свободата
се заключава в това, което човек сам може да направи.
Христос казва: „ Който пребъдва в мене, него Отец ми ще почте". –Защо? – Защото всяко дърво, което не дава плод, отрязва се и се чака известно време, докато цъфне и отново върже. Сега, за да се разбере Словото и за да се приложи, от всички се иска разбиране. Щом имате това разбиране, каквото пожелаете, ще го имате. Искате да станете богати – можете да забогатеете.
към беседата >>
Дайте
свобода
и на външната, и на вътрешната любов.
И тъй, срещнете ли някой човек, не го осъждайте, че не върви по пътя, по който вие вървите, но вътре в душата си дайте му право, да живее, както той разбира. Да дадеш право на човека свободно да се проявява, това значи да дадеш възможност на Бога в него да се прояви. Щом ограничиш един, втори, трети човек, най-после и тебе ще ограничат. Страданията и нещастията в живота идат от ограниченията. Не ограничавайте нито себе си, нито другите.
Дайте
свобода
и на външната, и на вътрешната любов.
– Как? – Това ще изучавате сега. Като учите, вие ще дойдете до ред изяснения по този въпрос. Вие не сте готови още нито за външната, нито за вътрешната любов, т. е. не можете още да носите.
към беседата >>
Свободата
седи в любовта.
(втори вариант)
Защото Бог иска всички хора да се обичат не тъй, както хората разбират. Има един вътрешен закон на любовта. Рекох сега, вие се смущавате от онова, което не е във вашите ръце. От това се смущавате. Най-първо ще бъдете свободни.
Свободата
седи в любовта.
Да го знаете. Ще знаеш, че си свободен, когато говорят за тебе лошо. Всичко това да е на повърхността на твоя живот, да минава, да не те смущава. Казва: „Тебе не те обичат." Въпросът не е сега нас да ни обичат. Ние да обичаме, сега това е въпросът.
към втори вариант >>
"
Свободата
седи в това, което ти сам правиш.
(втори вариант)
Ще ви хулят. Христос е казал: „Вас ще ви гонят." Защото ако не ви изгонят, вие имате външна любов. Ако онази красивата мома, вас не ви изгони, вие няма да идете вкъщи. Ако кръчмарят вас не ви изгони, вие няма да си идете вкъщи. Ще кажете: „Не съм ли аз свободен?
"
Свободата
седи в това, което ти сам правиш.
Там е свободата. Туй, което сам не правиш, там не е свободата. То е външната страна. Та рекох сега, Христос турил вътрешната страна: „Онзи, който пребъдва в мене, него Отец ми го пречиства." Защото онези дървета, които не дават плод, отрязват ги, не ги оставят да си губят времето. Та рекох, ще дойдете да разбирате.
към втори вариант >>
Там е
свободата
.
(втори вариант)
Христос е казал: „Вас ще ви гонят." Защото ако не ви изгонят, вие имате външна любов. Ако онази красивата мома, вас не ви изгони, вие няма да идете вкъщи. Ако кръчмарят вас не ви изгони, вие няма да си идете вкъщи. Ще кажете: „Не съм ли аз свободен? " Свободата седи в това, което ти сам правиш.
Там е
свободата
.
Туй, което сам не правиш, там не е свободата. То е външната страна. Та рекох сега, Христос турил вътрешната страна: „Онзи, който пребъдва в мене, него Отец ми го пречиства." Защото онези дървета, които не дават плод, отрязват ги, не ги оставят да си губят времето. Та рекох, ще дойдете да разбирате. Искате да бъдете богати и станете богати.
към втори вариант >>
Туй, което сам не правиш, там не е
свободата
.
(втори вариант)
Ако онази красивата мома, вас не ви изгони, вие няма да идете вкъщи. Ако кръчмарят вас не ви изгони, вие няма да си идете вкъщи. Ще кажете: „Не съм ли аз свободен? " Свободата седи в това, което ти сам правиш. Там е свободата.
Туй, което сам не правиш, там не е
свободата
.
То е външната страна. Та рекох сега, Христос турил вътрешната страна: „Онзи, който пребъдва в мене, него Отец ми го пречиства." Защото онези дървета, които не дават плод, отрязват ги, не ги оставят да си губят времето. Та рекох, ще дойдете да разбирате. Искате да бъдете богати и станете богати. Туй всички го желаете, но нито един от вас не желае да стане сиромах.
към втори вариант >>
Бъдете свободни в себе си, дайте
свобода
.
(втори вариант)
Затова сте дошли, да раздавате правото. Като отдадеш правото на всеки човек, ти даваш право на Бога да се прояви в него. Прегрешението седи, че ти, като не даваш право, ти ограничаваш Бога и тогава идат нещастия. Защото ти ограничаваш едного, втори, другите ще ограничат тебе. Вследствие на това, всичките ограничения идват от ограничението.
Бъдете свободни в себе си, дайте
свобода
.
Дайте свобода и на външната любов, дайте свобода и на вътрешната любов. Сега това, което има да учите: да давате свобода на външната любов и да давате свобода и на вътрешната любов. След туй ще дойде онова изяснение. Може да ви говоря за много работи. Имате хиляди външни работи, за които може да се говори, има и хиляди вътрешни работи, за които може да се говори.
към втори вариант >>
Дайте
свобода
и на външната любов, дайте
свобода
и на вътрешната любов.
(втори вариант)
Като отдадеш правото на всеки човек, ти даваш право на Бога да се прояви в него. Прегрешението седи, че ти, като не даваш право, ти ограничаваш Бога и тогава идат нещастия. Защото ти ограничаваш едного, втори, другите ще ограничат тебе. Вследствие на това, всичките ограничения идват от ограничението. Бъдете свободни в себе си, дайте свобода.
Дайте
свобода
и на външната любов, дайте
свобода
и на вътрешната любов.
Сега това, което има да учите: да давате свобода на външната любов и да давате свобода и на вътрешната любов. След туй ще дойде онова изяснение. Може да ви говоря за много работи. Имате хиляди външни работи, за които може да се говори, има и хиляди вътрешни работи, за които може да се говори. Но и за външната любов вие още не сте готови и за вътрешната любов вие още не сте готови.
към втори вариант >>
Сега това, което има да учите: да давате
свобода
на външната любов и да давате
свобода
и на вътрешната любов.
(втори вариант)
Прегрешението седи, че ти, като не даваш право, ти ограничаваш Бога и тогава идат нещастия. Защото ти ограничаваш едного, втори, другите ще ограничат тебе. Вследствие на това, всичките ограничения идват от ограничението. Бъдете свободни в себе си, дайте свобода. Дайте свобода и на външната любов, дайте свобода и на вътрешната любов.
Сега това, което има да учите: да давате
свобода
на външната любов и да давате
свобода
и на вътрешната любов.
След туй ще дойде онова изяснение. Може да ви говоря за много работи. Имате хиляди външни работи, за които може да се говори, има и хиляди вътрешни работи, за които може да се говори. Но и за външната любов вие още не сте готови и за вътрешната любов вие още не сте готови. Като казвам: не сте готови, вие не можете да изнасяте.
към втори вариант >>
НАГОРЕ