НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
9
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
9
:
364
резултата в
93
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новата земя
,
НБ
, София, 13.2.1927г.,
У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вършим всичко заради Него с
радост
и веселие.
Сега Любовта влиза в нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи Любовта. Не проучи ли Любовта, той ще живее в старата земя и в старото небе. Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене. По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл. Казвам: Ние трябва да пожелаем да познаем Бога, Който всеки момент ни се открива.
У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вършим всичко заради Него с
радост
и веселие.
Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват. За нас е важно да вършим всичко с радост и веселие. Някой казва: Колко да ям? – Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено. Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено.
към беседата >>
За нас е важно да вършим всичко с
радост
и веселие.
Ако слушате един музикант с любов, той ще вдъхне във вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене. По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл. Казвам: Ние трябва да пожелаем да познаем Бога, Който всеки момент ни се открива. У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вършим всичко заради Него с радост и веселие. Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетняват.
За нас е важно да вършим всичко с
радост
и веселие.
Някой казва: Колко да ям? – Ако ядеш без любов, и малко, и много да ядеш, това ядене не хваща място, то не е благословено. Ако ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено. Такъв е законът. В любовта няма преяждане, нито преливане.
към беседата >>
2.
Светото място / Святото място
,
МОК
, София, 13.2.1927г.,
Такъв е законът в Божествения свят - ако вие приемете в ума си една малка Божествена мисъл с Любов, тя ще изпълни и ума, и сърцето ви и ще ви направи
радостни
; не я ли приемете с Любов, вие се разколебавате в нейните възможности, вследствие на което тя ще пресъхне, а вие ще усетите такава жажда, каквато никога не сте изпитвали.
Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства. То е все едно да пуснете едно дете в лабораторията на някой химик - то ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия. Затова казвам: свещен е огънят на Любовта, най-малкото докосване на неподготвен човек до него може да произведе голяма дисхармония, дис- хармонията пък произвежда страдания и скръб - мнозина страдат по причина на това, че преждевременно докосват свещения огън на Любовта. Искате ли да научите това изкуство, наблюдавайте какво прави Онзи, Който принася жертвата; щом видите и разберете как постъпва Той, постъпете и вие по същия начин. И тъй, научете се да цените малките неща; като научите този закон, ще видите, че и росната капка съдържа толкова сили и възможности, колкото и големият извор; ако човек вярва в това, росната капка ще се увеличи, ще стане голям извор, от който мнозина ще могат да черпят.
Такъв е законът в Божествения свят - ако вие приемете в ума си една малка Божествена мисъл с Любов, тя ще изпълни и ума, и сърцето ви и ще ви направи
радостни
; не я ли приемете с Любов, вие се разколебавате в нейните възможности, вследствие на което тя ще пресъхне, а вие ще усетите такава жажда, каквато никога не сте изпитвали.
Малкото може да се увеличи, може и да се намали - от вас зависи. Следователно искате ли да се ползвате от Божествените блага, вярвайте в малкото - в него се крие Божественото; вярвайте в малкото, дайте му път в себе си и не го критикувайте. Искате ли да критикувате, знайте, че Доброто в човека е повече от злото и щом е така, всеки трябва да работи усилено, да развива Доброто в себе си; за да успява в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога, после в себе си и най-после в своя ближен. Да вярва в Бога - това значи да работи в Божествения свят; да вярва в себе си - това значи да работи в Духовния свят; да вярва в ближния си - това значи да работи на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте, всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане.
към беседата >>
Искам да ви наведа на следното: една Божествена мисъл, колкото и да е малка, която е дошла във вас, ако вие вярвате и вложите любов в нея, веднага тази мисъл ще напълни ума ви, сърцето ви, и ще ви е
радостно
.
(втори вариант)
Една росна капка, която може да падне в моята чиста чаша, и големият извор имат еднаква цена. Една росна капка представлява част от Божествения свят и ако вие разбирате закона, ако вие вярвате в нея, тя може веднага да расте и да се увеличи. Ти само щом си съсредоточиш своята мисъл, веднага тя ще напълни твоята чаша, и после от тази чаша можете да напълните хиляди други чаши, и като кажеш «стига», тя ще спре. А вие тази малка росна капка не считате за нищо. В Божествения свят работите не седят тъй.
Искам да ви наведа на следното: една Божествена мисъл, колкото и да е малка, която е дошла във вас, ако вие вярвате и вложите любов в нея, веднага тази мисъл ще напълни ума ви, сърцето ви, и ще ви е
радостно
.
[На] другия ден се разколебаете, пак всичко се изпразни, изворът пресъхне – един закон е това – и вие пак сте жеден. И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират.
към втори вариант >>
3.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
Аз ви казвам: ако един човек, който ви обича тъй, както обича себе си, ако той ви мушне с тази губерка, освен че няма да ви причини недоволство, но ще ви причини една
радост
.
(втори вариант)
Недоволството може да дойде по един незнаен начин. Даже най-разположения от вас, ако го убодете с една губерка, цял въпрос ще стане. Туй мушване може да бъде от причина външна, или загуба на пари, или баща му умрял – причини всевъзможни. Пък може да дойде една малка губерка, да произведе същия резултат на недоволство. Питам: защо тази губерка произведе туй недоволство у човека?
Аз ви казвам: ако един човек, който ви обича тъй, както обича себе си, ако той ви мушне с тази губерка, освен че няма да ви причини недоволство, но ще ви причини една
радост
.
Но ако един човек не ви обича, и най-голяма услуга да ви направи, ще ви достави една неприятност. На какво се дължи туй недоволство? Туй са факти. Аз не искам да ги разрешавам. В света съществуват три вида тайни: физически, тях можем да ги разгадаем, да ги обясним напълно.
към втори вариант >>
4.
Природните звукове
,
ООК
, София, 23.2.1927г.,
На сутринта ще се върне
радостен
, в добро разположение на Духа и ще каже: Тази нощ присъствах на един велик концерт в Природата!
Вятърът пък със своето бучене, е друг род музика – Вагнеровска. Който иска да слуша велик концерт, нека отиде някоя бурна нощ сред Природата и застане близо до някоя канара: там ще слуша той ехото на всички гръмотевици, ще гледа как мълниите разкъсват небето, ще чува падането на дъждовните капки, придружено от бученето на вятъра. Във всичко това той ще схване великата хармония на Природата. Падането на дъждовните капки е говор. Обаче това ще разбере онзи, който има ухо да чува и око да вижда.
На сутринта ще се върне
радостен
, в добро разположение на Духа и ще каже: Тази нощ присъствах на един велик концерт в Природата!
Който не разбира тази красота, той ще каже: Да ме пази Господ втори път да преживея подобно нещо! Какъвто дъжд ме валя, какъвто вятър ме духа. Пък онези светкавици, онези гръмотевици – ужас! Дано втори път не преживея подобно нещо! Когато Мойсей се качи на Синайската гора, там също така имаше дъжд, вятър, бури, светкавици.
към беседата >>
5.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
» Но един, преместен от вашата ръка, вий сте имали най-добрите мисли, някой, който е отчаян, искал да се самоубие, стъпи на вашия камък – той ще възприеме вашата мисъл, ще тури револвера в джоба и ще се върне вкъщи
радостен
.
(втори вариант)
Тъй, като вървите по пътя, ще намерите камъчето, което трябва да преместите. Не тъй, всяко камъче. Ще го преместите – първата мисъл, която ви мине, ще я отбележите с някакъв знак. Сега, ще правите наблюдения: някой път ще се случи, че камъкът, който трябва да преместите, може да е от дясната ви страна, а може да се случи и от лявата. Някой от вас ще каже: «Какво от това, че съм преместил един камък?
» Но един, преместен от вашата ръка, вий сте имали най-добрите мисли, някой, който е отчаян, искал да се самоубие, стъпи на вашия камък – той ще възприеме вашата мисъл, ще тури револвера в джоба и ще се върне вкъщи
радостен
.
Този камък ще го спаси. (Един брат пита дали насред пътя да туря камъка.) Настрани. Тези, отчаяните хора, те посред пътя не вървят – все отстрана, все отляво или все отдясно. Те не вървят по общото течение. Отчаяните хора са крайно индивидуализирани, затова и страдат.
към втори вариант >>
6.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Те носят мир и
радост
за човека.
Вие се подписвате на една, на друга полица, за които след време ще плащате. Затова казвам: Първо трябва да придобиете светъл ум и чисто, благородно сърце и като придобиете това богатство, да го употребите за благото на своите ближни. И тъй, всички трябва да прочетете цялата 60 глава от книгата на пророк Исайя, за да разберете какво точно е искал да каже той с изречението: „Слънцето не ще зайде веч“. Дойде ли човек до това положение, той вече е намерил идеалния живот, за който неговата душа е копняла. В този смисъл всеки трябва да се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде.
Те носят мир и
радост
за човека.
И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат?
към беседата >>
7.
Възможни постижения
,
ООК
, София, 2.3.1927г.,
Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна
радост
.
Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие.
Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна
радост
.
Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи.
към беседата >>
Щом живеят добре, те ще бъдат
радостни
и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята.
Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора. И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре.
Щом живеят добре, те ще бъдат
радостни
и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята.
Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“. Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло? “ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес.
към беседата >>
8.
Силните течения
,
ООК
, София, 9.3.1927г.,
Когато сте
радостни
, вие сте в пролетно състояние; ако
радостта
ви се увеличи, влизате в лятото.
След това през есента настъпва отлив, който през зимата се усилва. Значи пролетта е начало на прилив, а зимата – край на отлив. Същите промени, същите състояния, на прилив и отлив, се забелязват и през деня: сутрин е пролет, на обяд – лято, след няколко часа – есен, а надвечер – зима. След залез слънце до зазоряване имате пак същите промени: докато е още светло, настъпва пролет на тъмнината; после – лято, есен, зима, докато дойдете до зимата, когато отново настъпва пролетта, но пролетта на светлината. Същият закон действа и в психическия живот на човека.
Когато сте
радостни
, вие сте в пролетно състояние; ако
радостта
ви се увеличи, влизате в лятото.
Щом започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте в есента; и най-после, ставате замислени, съсредоточени, започвате да философствате, вие сте в зимата. Ето защо, каквото става в природата, става и в човека. Сега, вие трябва да изучавате тези състояния, да ги имате предвид, ако искате да бъдете здрави, силни, да се радвате на живота. Тези неща имат практическо приложение в живота. Ако нямат никакво приложение, какъв интерес представлява за вас знанието на четирите годишни времена, или смените в природата?
към беседата >>
Щом започнете да изтрезнявате, да губите
радостта
си, вие сте в есента; и най-после, ставате замислени, съсредоточени, започвате да философствате, вие сте в зимата.
Значи пролетта е начало на прилив, а зимата – край на отлив. Същите промени, същите състояния, на прилив и отлив, се забелязват и през деня: сутрин е пролет, на обяд – лято, след няколко часа – есен, а надвечер – зима. След залез слънце до зазоряване имате пак същите промени: докато е още светло, настъпва пролет на тъмнината; после – лято, есен, зима, докато дойдете до зимата, когато отново настъпва пролетта, но пролетта на светлината. Същият закон действа и в психическия живот на човека. Когато сте радостни, вие сте в пролетно състояние; ако радостта ви се увеличи, влизате в лятото.
Щом започнете да изтрезнявате, да губите
радостта
си, вие сте в есента; и най-после, ставате замислени, съсредоточени, започвате да философствате, вие сте в зимата.
Ето защо, каквото става в природата, става и в човека. Сега, вие трябва да изучавате тези състояния, да ги имате предвид, ако искате да бъдете здрави, силни, да се радвате на живота. Тези неща имат практическо приложение в живота. Ако нямат никакво приложение, какъв интерес представлява за вас знанието на четирите годишни времена, или смените в природата? Това знание има смисъл и значение за човека, когато се приложи в живота му.
към беседата >>
Днес имате някаква
радост
, но при най-малката грешка от ваша страна
радостта
ви изчезва.
Той седи на някое място, където никой не го вижда; обаче той всички вижда, всички наблюдава. Ученикът трябва да развива в себе си такава именно твърдост, а не упоритост. Само така той ще разбира природата и ще се ползва от нея. Иначе каквито богатства и да има, ще му се отнемат. Кой от вас не е опитал това?
Днес имате някаква
радост
, но при най-малката грешка от ваша страна
радостта
ви изчезва.
Къде отиде вашият мир? Фиктивни са били вашата радост и вашият мир, а фиктивните неща са материални. Материалната радост, материалните блага, изобщо, всеки може да отнеме. Духовната радост, духовните блага никой не може да отнеме. Духовното е достояние на ангелите.
към беседата >>
Фиктивни са били вашата
радост
и вашият мир, а фиктивните неща са материални.
Само така той ще разбира природата и ще се ползва от нея. Иначе каквито богатства и да има, ще му се отнемат. Кой от вас не е опитал това? Днес имате някаква радост, но при най-малката грешка от ваша страна радостта ви изчезва. Къде отиде вашият мир?
Фиктивни са били вашата
радост
и вашият мир, а фиктивните неща са материални.
Материалната радост, материалните блага, изобщо, всеки може да отнеме. Духовната радост, духовните блага никой не може да отнеме. Духовното е достояние на ангелите. Физическата любов е на пресекулки, ту се явява, ту изчезва. Духовната любов е постоянна; тя непрекъснато се увеличава, расте.
към беседата >>
Материалната
радост
, материалните блага, изобщо, всеки може да отнеме.
Иначе каквито богатства и да има, ще му се отнемат. Кой от вас не е опитал това? Днес имате някаква радост, но при най-малката грешка от ваша страна радостта ви изчезва. Къде отиде вашият мир? Фиктивни са били вашата радост и вашият мир, а фиктивните неща са материални.
Материалната
радост
, материалните блага, изобщо, всеки може да отнеме.
Духовната радост, духовните блага никой не може да отнеме. Духовното е достояние на ангелите. Физическата любов е на пресекулки, ту се явява, ту изчезва. Духовната любов е постоянна; тя непрекъснато се увеличава, расте. Във физическата любов има разтягане, в духовната има живот, има растене.
към беседата >>
Духовната
радост
, духовните блага никой не може да отнеме.
Кой от вас не е опитал това? Днес имате някаква радост, но при най-малката грешка от ваша страна радостта ви изчезва. Къде отиде вашият мир? Фиктивни са били вашата радост и вашият мир, а фиктивните неща са материални. Материалната радост, материалните блага, изобщо, всеки може да отнеме.
Духовната
радост
, духовните блага никой не може да отнеме.
Духовното е достояние на ангелите. Физическата любов е на пресекулки, ту се явява, ту изчезва. Духовната любов е постоянна; тя непрекъснато се увеличава, расте. Във физическата любов има разтягане, в духовната има живот, има растене. Сега, като говоря по този начин, вие ще кажете: „На думи лесно се говори, но елате в нашето положение, да го опитате“.
към беседата >>
9.
Няма тайно
,
НБ
, София, 13.3.1927г.,
Това не подразбира, че хората трябва изкуствено да си предизвикват страдания, но има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и
радостите
.
Като отговор на тази молитва, той дохожда в просветление и написва едно от най-хубавите си произведения. Обаче, трябвало е този писател да мине през това изпитание, през този вътрешен огън, за да се пробуди неговото съзнание. И затова, ако питате, защо са страданията в света, казвам: Страданията имат велико предназначение. Чрез тях хората се домогват до великата философия на живота. Който не страда, от него човек не става.
Това не подразбира, че хората трябва изкуствено да си предизвикват страдания, но има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и
радостите
.
За нас страданията и радостите трябва да бъдат еднакво приети. Дойде ли една радост, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия, Божи Закон. Разумните страдания идат от Господа.
към беседата >>
За нас страданията и
радостите
трябва да бъдат еднакво приети.
Обаче, трябвало е този писател да мине през това изпитание, през този вътрешен огън, за да се пробуди неговото съзнание. И затова, ако питате, защо са страданията в света, казвам: Страданията имат велико предназначение. Чрез тях хората се домогват до великата философия на живота. Който не страда, от него човек не става. Това не подразбира, че хората трябва изкуствено да си предизвикват страдания, но има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и радостите.
За нас страданията и
радостите
трябва да бъдат еднакво приети.
Дойде ли една радост, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия, Божи Закон. Разумните страдания идат от Господа. Трябва ли тогава да се оплаквате, че Господ ви изпраща страдания?
към беседата >>
Дойде ли една
радост
, благодарете на Бога.
И затова, ако питате, защо са страданията в света, казвам: Страданията имат велико предназначение. Чрез тях хората се домогват до великата философия на живота. Който не страда, от него човек не става. Това не подразбира, че хората трябва изкуствено да си предизвикват страдания, но има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и радостите. За нас страданията и радостите трябва да бъдат еднакво приети.
Дойде ли една
радост
, благодарете на Бога.
Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия, Божи Закон. Разумните страдания идат от Господа. Трябва ли тогава да се оплаквате, че Господ ви изпраща страдания? Ако се оплаквате, вие сте в положението на тигана, който циганинът калайдисва.
към беседата >>
Правите ли разлика между
радостите
и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия, Божи Закон.
Който не страда, от него човек не става. Това не подразбира, че хората трябва изкуствено да си предизвикват страдания, но има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и радостите. За нас страданията и радостите трябва да бъдат еднакво приети. Дойде ли една радост, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога.
Правите ли разлика между
радостите
и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия, Божи Закон.
Разумните страдания идат от Господа. Трябва ли тогава да се оплаквате, че Господ ви изпраща страдания? Ако се оплаквате, вие сте в положението на тигана, който циганинът калайдисва. Представете си, че някой тиган има съзнание, и вие го дадете в ръцете на един циганин да го калайдиса. Циганинът най-първо го изчиства с пясък и парцал, да премахне всички мазнини и нечистотии.
към беседата >>
10.
Реализиране на желанията / Щастието
,
МОК
, София, 13.3.1927г.,
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да развивате постоянство и издръжливост, еднакво да понасяте и
радостите
, и скърбите; считайте ги за гости, вън от вас, които ви посещават, и се отнасяйте към тях съзнателно, приемайте с Любов, а не по закона на необходимостта.
След това през ума ви минава друга идея, но и нея слагате настрани - защо? Времето и не е дошло. Дайте си отчет колко от вашите идеи са реализирани. Защо човек не може да реализира своите идеали - защото не е готов. За да постигне своя идеал, търговецът трябва да бъде умен, да разполага със знания, за да приложи разумно капитала си; за да постигне своя идеал, ученикът трябва да има известни способности, да впрегне своя ум на работа; за да реализира своите идеи, човек трябва да прави упражнения, да развива своя ум, своето сърце и своята воля, да ги впрегне на работа.
Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да развивате постоянство и издръжливост, еднакво да понасяте и
радостите
, и скърбите; считайте ги за гости, вън от вас, които ви посещават, и се отнасяйте към тях съзнателно, приемайте с Любов, а не по закона на необходимостта.
Ако генералът накаже някой от подведомствените си офицери и го накара да мине през града бос, със стомна в ръка, пълна с вода, той ще изпълни ли наказанието си? Ще го изпълни, защото законът го заставя. Това, което за офицера е закон, за ученика трябва да бъде идеал. За своя идеал ученикът трябва да бъде готов на всичко. Идеалът подтиква човека да върви напред, в стремежа си да постигне своя идеал човек познава какви сили се крият в него; изобщо, в стремежа да реализира своя идеал човек се изучава, вижда докъде е достигнал в развитието си.
към беседата >>
И както тази сутрин ви загатвах, може да знаете, че сте станали твърд и постоянен, когато дойдат и скръб, и
радост
, да ги считате еднакво приятни.
(втори вариант)
1/ 1 600 000 000-на е. Ако един човек се занимава с търговия и не знае да манипулира с капитала, ще го изгуби, ще каже: «Защо ми трябваше да се занимавам с търговия? » Най-първо, то е едно упражнение на мозъчната и нервна система. Трябва да се приготви умът ви за работа.
И както тази сутрин ви загатвах, може да знаете, че сте станали твърд и постоянен, когато дойдат и скръб, и
радост
, да ги считате еднакво приятни.
Да ги считате като гости вън от вас. Ако сте военен, направите погрешка и полковникът ви наказва бос да минете през града, да носите вода, нали ще го направите, това? Ако не, ще има наказание. Колцина от вас сега биха го направили, това, по добро желание? Щом е полковникът със закона зад гърба ви, ще минете, щом го няма...
към втори вариант >>
11.
Спасителни положения
,
ООК
, София, 16.3.1927г.,
Божествените вълни се отличават с особени свойства: ако си болен и възприемаш една такава вълна, моментално ще оздравееш; ако умът ти е объркан, моментално ще се проясни; ако сърцето ти се е втвърдило, моментално ще се смекчи; ако си бил скръбен, тъжен, моментално ще цъфнеш като цвят, ще станеш бодър, весел,
радостен
.
Той трябва да познава проводниците, да ги различава; иначе ще изпадне в грешки. Някой възприел една мисъл от Париж или от Лондон и бърза да се похвали, че получил някакво съобщение от невидимия свят. Друг пък казва, че получил някакво съобщение от жителите на Луната. Питам: Как е получил това съобщение, когато днес нямаме радиоапарат до Луната? Или: Как е получил съобщение от невидимия свят?
Божествените вълни се отличават с особени свойства: ако си болен и възприемаш една такава вълна, моментално ще оздравееш; ако умът ти е объркан, моментално ще се проясни; ако сърцето ти се е втвърдило, моментално ще се смекчи; ако си бил скръбен, тъжен, моментално ще цъфнеш като цвят, ще станеш бодър, весел,
радостен
.
Това значи да си възприел Божествена мисъл. Ако направите някакво добро по човешки, всеки ще каже: „Имал повече, дал и на другите“. Ако направите едно добро по Божествен начин, всеки ще каже: „Благодарим на този човек, че е изпълнил волята Божия. Да бъде благословено името Божие! “ От Божественото добро всички се радват; от човешкото – само един се радва и то временно, за момента само.
към беседата >>
Откажете се от скръбта и приемете
радостта
!
Ако е да се откажете от стария живот, пълен с грехове и заблуждения, прави сте. Но след като се откажете от стария, т.е. от грешния живот, трябва да приемете новия живот, който сега идва. Не е работата да се откажете на думи само, но да свършите веднъж завинаги с него. Откажете се от стария живот и приемете новия!
Откажете се от скръбта и приемете
радостта
!
Откажете се от сиромашията, за да приемете богатството! Откажете се от невежеството, за да приемете знанието! Откажете се от слабостите, за да приемете Божията сила в себе си! Откажете се от външното, от привидното благочестие и смирение, за да приемете истинското смирение, което ще послужи за основа на Любовта и разумността. Това е новото, което сега идва в света.
към беседата >>
“ В това се състои истинският живот, който носи
радост
и веселие за човешката душа.
Правете това упражнение сутрин и вечер по 10 пъти, в продължение на една седмица. По този начин ще подобрите положението на стомаха, на гърдите и на мозъка си, ще се лекувате. Който пее, той е здрав човек. Който иска да бъде здрав, той трябва да пее: и като тъжен, и като скръбен, и като неразположен. Казано е: „Пейте и възхвалявайте Господа в душата си!
“ В това се състои истинският живот, който носи
радост
и веселие за човешката душа.
към беседата >>
12.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
То било много сприхаво - когато оставало само в обора, ритало, хапело другите коне; щом виждало господаря си, утихвало и започвало
радостно
да цвили.
Като изучавате характера си чрез сравняване с проявите на нисшите същества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го изчистите от нисшите елементи на животинското царство. Човек трябва да облагороди характера си, но не да го измени: ако си сприхав по характер, бъди сприхав, но справедлив; ако си флегматичен, бъди такъв, но за злото, за отрицателното в света. Кой какъвто е по характер, такъв да си остане, но на мястото си; разнообразието е една от красивите страни на живота. Ако някой е бързорек, такъв да си остане -той е извор, от който водата изобилно блика; ако си бавен, тежък в речта си, ти си щерна, която има малко вода - щом имаш малко вода, бавно ще течеш и малко ще даваш; ако си страхлив, ще приложиш страха си в живота, за да развиеш благоразумие; ако си сприхав, ще прилагаш енергията си в работа, да придобиеш нещо - има коне сприхави по характер, но крайно работливи и такъв кон е за предпочитане пред кроткия, който върши малко работа. Един български чорбаджия си купил малко конче, което обикнал много; и кончето обикнало господаря си.
То било много сприхаво - когато оставало само в обора, ритало, хапело другите коне; щом виждало господаря си, утихвало и започвало
радостно
да цвили.
Когато станало голям кон, способен за работа, работело на господаря си по цели дни и чорбаджията бил доволен от него. Конят имал любов към господаря си, боготворял го. Следователно, за да обичаш някого, ти трябва да го боготвориш; не го ли боготвориш в себе си, ти не го обичаш. Ако хората на миналото са боготворели аписа, котката, змията, защо днес да не боготворят своя ближен? Ако любиш и боготвориш човека, защо да не боготвориш и своята свещена идея - основа на твоя живот?
към беседата >>
13.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Затова, живеете ли по новия начин, вие ще усетите в себе си присъствието на Божественото, вследствие на което ще изпитате вътрешна
радост
.
Вярата е вътрешна връзка, която човек трябва да има, ако иска Любовта да му даде начини и методи, чрез които той да действа. Когато поетът или писателят напише нещо, той трябва да е уверен напълно в това, което е писал. При това, той сам трябва да е доволен от своята работа. Кое у човека се задоволява лесно? – Божественото.
Затова, живеете ли по новия начин, вие ще усетите в себе си присъствието на Божественото, вследствие на което ще изпитате вътрешна
радост
.
Тази радост показва, че и Бог е доволен от вас. Станете ли сутрин недоволни, това показва, че имате някакъв недостатък в себе си. Ако някой от вас, като вегетарианец, сънува, например че убива някого с нож, това показва, че някаква нечиста мисъл го е вълнувала. Щом стане сутринта, той трябва да се освободи от тази мисъл. Друг сънува, че отива някъде да краде пари и разбива някаква каса.
към беседата >>
Тази
радост
показва, че и Бог е доволен от вас.
Когато поетът или писателят напише нещо, той трябва да е уверен напълно в това, което е писал. При това, той сам трябва да е доволен от своята работа. Кое у човека се задоволява лесно? – Божественото. Затова, живеете ли по новия начин, вие ще усетите в себе си присъствието на Божественото, вследствие на което ще изпитате вътрешна радост.
Тази
радост
показва, че и Бог е доволен от вас.
Станете ли сутрин недоволни, това показва, че имате някакъв недостатък в себе си. Ако някой от вас, като вегетарианец, сънува, например че убива някого с нож, това показва, че някаква нечиста мисъл го е вълнувала. Щом стане сутринта, той трябва да се освободи от тази мисъл. Друг сънува, че отива някъде да краде пари и разбива някаква каса. Такъв род сънища оставят у човека известно недоволство, което показва, че той не е от кротките хора.
към беседата >>
14.
Отличителните черти на човека
,
ИБ
, София, 22.3.1927г.,
дали тя е проявена към някое растение, животно или човек, щом е безкористна, вие винаги ще почувствувате
радост
.
В този смисъл под божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовта. Кравата е символ на Любовта. Хората, като изгубили Любовта, създали тази малка кравичка. Когато известно желание или известна мисъл у човека е абсолютно безкористна, човек намира едно удоволствие в нея. Колкото и да е дребна една мисъл, т. е.
дали тя е проявена към някое растение, животно или човек, щом е безкористна, вие винаги ще почувствувате
радост
.
Това е според закона на Любовта. И тъй, ние сме свързани с растенията, понеже те са съединителната нишка между човешкия живот и този на животните. Човекът и животните представляват два противоположни полюса. Разрушителните сили у човека, силите, които творят и алчността у животните трябва да преминат през растенията. Като знаете това нещо, вие трябва да пазите вашия нос, защото той е вашата интелигентност.
към беседата >>
15.
Малкият повод
,
ООК
, София, 23.3.1927г.,
За пример, дойде някое
радостно
чувство в човека.
Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят. Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава. И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления.
За пример, дойде някое
радостно
чувство в човека.
Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него. Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта. Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът. За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари.
към беседата >>
Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази
радост
, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него.
Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава. И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека.
Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази
радост
, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него.
Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта. Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът. За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: Без пари не давам.
към беседата >>
Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при
радостта
.
Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава. И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него. Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек?
Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при
радостта
.
Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът. За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: Без пари не давам. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захар, или ще те убия! Бакалинът веднага дава едно кило захар.
към беседата >>
Трябва да следите, какво може да произведе
радостта
и какво – гневът.
И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него. Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта.
Трябва да следите, какво може да произведе
радостта
и какво – гневът.
За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: Без пари не давам. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захар, или ще те убия! Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай гневът дава резултат.
към беседата >>
За пример,
радостен
сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари.
За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него. Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта. Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът.
За пример,
радостен
сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари.
Бакалинът ви поглежда и казва: Без пари не давам. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захар, или ще те убия! Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай гневът дава резултат. На другия ден този човек отива при бакалина, извинява се и плаща захарта.
към беседата >>
За пример,
радостният
ще схваща нещата по един начин, скръбният – по друг начин.
Невъзможно е да ви се предадат великите истини. Защо? Защото на земята няма такива условия. За пример, как ще обясните на хората, какво нещо са душата и духът, или какво нещо са сърцето и умът? Каквото и да им се говори, всеки ще схване тия неща по особен начин. Това зависи, както от устройството на мозъка на всеки човек, така и от състоянията на неговото сърце.
За пример,
радостният
ще схваща нещата по един начин, скръбният – по друг начин.
За едно и също нещо един ще се радва, а друг ще скърби. Това зависи от вътрешното разбиране на човека. Изобщо, на земята няма доволен човек. Ако някой днес е доволен, утре ще бъде недоволен. И тъй, стремете се от всяка лекция да придобиете поне микроскопично знание.
към беседата >>
16.
Лозените пръчки
,
НБ
, София, 27.3.1927г.,
Започне ли да учи, в душата му се заражда
радост
и веселие, и той става щедър и богат.
Те казват: Аз се родих отново, аз познавам вече Бога. – Щом познаваш Бога, ще почнеш да учиш. Това е едно от качествата на новородения човек. Който не учи той още не е познал Бога. Познава ли Бога, у него се ражда любов; роди ли се любов, той ще започне да учи.
Започне ли да учи, в душата му се заражда
радост
и веселие, и той става щедър и богат.
И тогава, като дойде при него някой нуждаещ се, беден човек, той не се запитва колко трябва да му даде, но му предлага кесията си, сам да вземе колкото иска. Сега, при съвременните норми и правила на живота, хората казват: Защо не можем да обичаме? – Защото отношенията между хората не са правилни. Ако двама приятели отидат в кръчмата да пият, кой печели? – Кръчмарят.
към беседата >>
17.
Планетни влияния
,
МОК
, София, 27.3.1927г.,
За да се развива, човек се нуждае от влиянието на планетите: чрез влиянието на Сатурн развива предпазливост, съвестност; чрез Меркурий - разсъдливост, чрез Венера - мекота, чрез Слънцето - стремеж към красота, към
радост
и веселие, към музика и наука.
Ще кажете, че сте възрастни вече или че сте остарели - кой човек е стар? Според мен стар човек е онзи, който през целия си живот може да обърне един път Колелото на живота; може ли един път да обърне това Колело, той е обиколил цялата Вселена. Това Колело не се обръща в един ден, нито в една година, нито в десет години - при сегашните условия се изискват 120 години. Колелото на живота се движи бавно, но сигурно; като знаете това, не правете усилия да го завъртите изведнъж, защото ще се натъкнете на обратни реакции, които са крайно опасни. Ето защо, за да дойдете до положителни знания за живота, вие трябва да разбирате под влиянието на кои планети се намирате - всяка планета носи известни възможности за човека и в това отношение човек трябва да се познава.
За да се развива, човек се нуждае от влиянието на планетите: чрез влиянието на Сатурн развива предпазливост, съвестност; чрез Меркурий - разсъдливост, чрез Венера - мекота, чрез Слънцето - стремеж към красота, към
радост
и веселие, към музика и наука.
За да придобие добрите влияния на планети, които не му влияят, човек трябва да дружи с такива хора, които имат тъкмо тия черти в себе си; затова като ученици вие трябва да си образувате малки групи от по 12 души, които се намират под влиянието на 12-те зодии - по този начин взаимно ще си въздействате. Като изучавате астрологията, вие ще придобиете повече светлина в живота си и по-добре ще разбирате себе си и своите ближни. При съзнателна работа върху себе си вие минавате от духовното си детство в духовна възмъ- жалост, която ще ви даде по-голяма свобода, по-големи възможности, по-големи средства от тия, с които днес разполагате. За да се справите разумно с днешните възможности и средства, вие трябва да се познавате, да не правите грешки, които ще ви струват скъпо. Съвременните хора се поддават на недоволството, поради което страдат, усложняват живота си.
към беседата >>
После, трябва ви живот, енергия,
радост
, веселие – ще внесете енергията на Слънцето.
(втори вариант)
Да кажем, страхлив сте – потребно е влиянието на Марса. Разсъдливост – потребно е влиянието на Меркурий. Мекота – Венера. Трябва ви въображение – Месечината. Тези елементи, с които трябва да смекчавате условията на живота.
После, трябва ви живот, енергия,
радост
, веселие – ще внесете енергията на Слънцето.
Ще се събирате, ще се групирате. Класът може да състави цяла една система. Няколко системи може да се образуват, в зодии ще се групирате, и после ще се групирате кой към коя планета спада: Марсианци, Венерини типове, типове на Слънцето – тогава всички ще оказвате влияние. Тя е една наука, която ще внесе малко светлинка в живота ви. След като преминете тази фаза на вашето духовно детинство, вий ще дойдете в друга област на духовния живот.
към втори вариант >>
18.
Съпротивление, напор и стремеж
,
ООК
, София, 30.3.1927г.,
Каквито страдания да има, какъвто товар да носи, той всякога ще бъде като дете,
радостен
и весел.
При това положение вие ще заприличате на онзи габровски богаташ, който дал една голяма сума за построяване на читалището в града, за да поставят бюста му там, като човек, заслужил за родния си град. Колкото пъти влизал в читалището, поглеждал към бюста си и казвал: „Колко боб изяде, докато дойде на това място! “ Значи човек трябва да прави само онова, което излиза отвътре, по свобода на духа, по вътрешно разположение на ума и сърцето. Само по този начин той ще се чувства душа, свободна от всякакви ограничения и външни влияния. Това значи да бъде той малко, Божествено дете.
Каквито страдания да има, какъвто товар да носи, той всякога ще бъде като дете,
радостен
и весел.
Тогава и Божествената наука ще бъде достъпна за него, а не както днес, да я пипа само отгоре. Ако повърхностно я изучава, тя още не е истинска наука. Сега, представете си, че ви дават задача да направите добро на някой човек, без той да узнае това нещо. После, дават ви задача да направите добро на всички хора, които познавате. И най-после, да направите добро на целия град, в който живеете.
към беседата >>
Когато младият момък срещне млада, здрава,
жизнерадостна
мома, той става неспокоен. Защо?
И той иска да яде месо. Обаче ако пред вас стои овца, тя ще гледа, че ядете месо, но ще остане съвършено спокойна. Защо? Тя не яде месо. Обаче ако овцата види хубава, прясна трева, тя веднага ще стане неспокойна. Защо? Защото обича тревата, иска да яде от нея.
Когато младият момък срещне млада, здрава,
жизнерадостна
мома, той става неспокоен. Защо?
Той иска да вземе малко от жизнеността на момата. И ако момата му отговори, той отбива всичката ѝ вода в своята градина, вследствие на което тя става недоволна и казва: „Изгубих сърцето си! “ Ако беше умна, момата трябваше да каже на момъка: „Стой на разстояние половин или един километър от мене и тук аз ще ти изпратя половината от своята вода. При това по никой начин не позволявам да се качиш над мястото, на което съм застанала. Долу ще седиш и там ще получиш една част от моята вода“.
към беседата >>
19.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
Тогава всички хора ще бъдат
радостни
и весели.
Вие станахте големи, силни същества, но пак сте недоволни, пак сте в положението на малки бръмбарчета. Ангелите по същия начин ви утешават, че ще ви извадят от тези условия и ще ви поставят в по-добри: ще ви извадят, като риба, от някоя малка локва, и ще ви турят в някое чисто, кристално езеро, или ще ви турят, като птици, в някоя райска градина, или най-после, като човек, ще ви поставят в някоя хубава къща, да се учите да свирите, да пеете или да рисувате. Всекиму ще дадат това, което желае. Така постъпва разумната природа. Няма да остане едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи.
Тогава всички хора ще бъдат
радостни
и весели.
Сега, благодарете, че сте дошли до това положение. Старото преминава, и новото иде. Всички ще бъдат млади, ще се движат с бързината на светлината. Дрехите ви ще бъдат от бела коприна, а лицата ви свежи, без бръчки; очите и ушите ви ще бъдат отворени, да можете с очите да възприемате светлината, а с ушите – да слушате правилно. Езикът ви ще бъде развързан, да предава разумното Слово Божие.
към беседата >>
20.
Начeртаният план
,
ООК
, София, 6.4.1927г.,
В онези, които се съживиха, се забелязваше особена
радост
; те се радваха на живота.
Взех една от тях, духнах и малко, тя започна да се движи и се съживи. Взех втора, трета, съживих ги по същия начин. Разглеждах ги под лупа и забелязах, че тия, които можаха да се съживят, не бяха окончателно скъсали с живота. Имаше някакъв бавен пулс в тях. Само 2–3 пчели не можаха да се съживят.
В онези, които се съживиха, се забелязваше особена
радост
; те се радваха на живота.
Ако не бях ги забелязал навреме, те щяха да умрат. Значи и човек може по същия начин да възкръсне – от нас зависи. Затова, именно, Христос е казал на учениците: „И по-големи чудеса ще правите от тези“. Как ще възкресите човека? Ще го сложите с гърба на земята и ще почнете да работите върху него.
към беседата >>
21.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
През нощта те са били
радостни
, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни.
Така и в живота предполагат, че някой човек е прост или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува. Сега, въпросът не се отнася до познанието. Познанието представя сенки на живота. Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора. Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва?
През нощта те са били
радостни
, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни.
Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот. Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее. Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек. Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката си той има право вече да разрешава важния въпрос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува, или не съществува или пък, че някои неща съществуват на земята, а други не съществуват.
към беседата >>
Само по този начин вие можете да бъдете бодри, свъжи,
радостни
и със светли мисли за живота.
Каквито и да бъдат резултатите, не се смущавайте. Пак поканете двамата синове, нагостете ги добре и ги накарайте да работят. Тази е най-добрата философия, каято можете да приложите във вашия живот. Ако постъпвате така в продължение на една година само, бъдете уверени, че най-малко 50% от вашите мъчнотии и несгоди ще се разрешат. Да разрешите 50% от вашите мъчнотии, това не е малко нещо.
Само по този начин вие можете да бъдете бодри, свъжи,
радостни
и със светли мисли за живота.
към беседата >>
22.
Една стъпка
,
ООК
, София, 13.4.1927г.,
Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но
радостта
му не е трайна.
Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание. Тази е красивата страна на страданията. Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен. И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно.
Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но
радостта
му не е трайна.
След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините?
към беседата >>
Защото
радостта
му е била физическа и като такава – временна.
Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен. И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо?
Защото
радостта
му е била физическа и като такава – временна.
В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях.
към беседата >>
Обаче тези две величини –
радост
и скръб, трябва да се приравнят.
Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално.
Обаче тези две величини –
радост
и скръб, трябва да се приравнят.
Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно.
към беседата >>
Понеже хората познават страданията по-дълбоко от
радостите
, затова искат да се освободят от тях.
Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието.
Понеже хората познават страданията по-дълбоко от
радостите
, затова искат да се освободят от тях.
В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!
към беседата >>
Обаче като дойдат до
радостите
, там стават съперници, не ги дават лесно.
Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях.
Обаче като дойдат до
радостите
, там стават съперници, не ги дават лесно.
В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте! “ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“.
към беседата >>
Да се приравнят
радостите
със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от
радостите
си тъй, както и от скърбите и страданията си.
Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора.
Да се приравнят
радостите
със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от
радостите
си тъй, както и от скърбите и страданията си.
Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте! “ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е.
към беседата >>
“ Ако поискате
радостта
му, той ще каже: „Едва дойде една
радост
в живота ми и вие идвате да я вземете.
В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!
“ Ако поискате
радостта
му, той ще каже: „Едва дойде една
радост
в живота ми и вие идвате да я вземете.
Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията.
към беседата >>
Не давам
радостта
си“.
Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте! “ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете.
Не давам
радостта
си“.
– Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си.
към беседата >>
След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не
радостите
ми“.
Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата.
След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не
радостите
ми“.
Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията. Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени. Страданията не са нищо друго, освен особен род музика. Всичко в природата е музика. Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове.
към беседата >>
Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на
радостта
са изравнени.
Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“. Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията.
Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на
радостта
са изравнени.
Страданията не са нищо друго, освен особен род музика. Всичко в природата е музика. Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита.
към беседата >>
23.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Казвам: да разрушаваш, това не е наука; да живееш непорядъчен живот, това не е наука; да живееш охолен живот, това не е наука; да искаш всякога
радостен
да бъдеш, и това не е наука; да мислиш само за себе си, без да обръщаш внимание на страданията на другите, и това не е наука.
На същото основание, трябва да се заключи, че Господ е учил хората да правят топове, с които да се убиват едни-други. Да се мисли, че Господ учи хората да правят 42 сантиметрови оръдия в диаметър, за да се убиват, това са детински размишления. Бог никога не се е занимавал с такива работи. Те са изобретения на хората, които постъпват като малки деца. Ще видите, как малки деца си правят пукала от свирки и си въобразяват, че това е топ.
Казвам: да разрушаваш, това не е наука; да живееш непорядъчен живот, това не е наука; да живееш охолен живот, това не е наука; да искаш всякога
радостен
да бъдеш, и това не е наука; да мислиш само за себе си, без да обръщаш внимание на страданията на другите, и това не е наука.
Това е смърт. Всичко, което съвременните хора вършат, в по-голямата си част, представя условия за съграждане на своите ковчези. Месото, което закачат на куки, да седи по няколко дни и после го ядат, носи неизбежна смърт за хората. Българи, които са свършили в Германия, разправят, че германците имали някакви особени методи, чрез които, оставяли месото да ферментира и тогава го употребявали за ядене. Препоръчват го за много вкусно.
към беседата >>
Той не се интересува нито от
радостите
, нито от скърбите на хората.
То не трябва да се разклаща от нищо. Човек трябва да има свещена, велика идея за Бога, да не мисли, че Бог е подобен на него и желае да го използва. Това никога не е било и няма да бъде! Бог постоянно дава живот, от себе си, на всички същества. Бог никога не бърза, никога не се безпокои.
Той не се интересува нито от
радостите
, нито от скърбите на хората.
Обърнете ли се към Бога, с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог има следното качество: Той е готов да помогне на всички, без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти. Който не хлопа на вратата на Бога, а чака, Бог да отиде при него, той е горделив човек, той е величие.
към беседата >>
24.
На разговор с Учителя
,
ИБ
, София, 19.4.1927г.,
При
радостта
угощаваме, тогава ние губим, защото ще плащаме разноските.
Най-после един ден земята ще се освободи от лошите хора, ще се освободи от злото, то ще бъде вързано за известно време. Добрата молитва 21-ви април, 1927 г., 20 ч. и 55 мин., София ----
При
радостта
угощаваме, тогава ние губим, защото ще плащаме разноските.
А при скръбта печелим - тогава нас угощават. - Имайте светлина, вяра в Бога и тогава глава не ще ви боли. - Человек, който не живее добър живот, е паразит - осъден е на смърт. - Всяко искателство има една жива страна. - Всеки има една душа, индивид, върху който трябва да работи, а после за себе си.
към беседата >>
25.
Посоки и възможности
,
ООК
, София, 20.4.1927г.,
Детето носи блага,
радост
за родителите си и за своите ближни.
Приятните състояния се дължат на някаква придобивка. И забележете, когато роди дете, майката се радва. Защо? Придобила е нещо. Детето носи живот в себе си за слава Божия. Детето носи сила в себе си за своето повдигане.
Детето носи блага,
радост
за родителите си и за своите ближни.
Когато майката роди дете, което не носи в себе си живот за слава Божия, нито сили за своето повдигане, нито радост за ближните си, всички скърбят. Защо? Това дете е бедно и трябва много капитали да отидат след него напразно. Ако е духовна, майката ще вярва, че тези усилия и средства, които се изразходват за това дете, в бъдеще ще дадат резултати; ако не е духовна, ако не вярва в Бога и нейният живот, и този на детето ще бъде тежък. Сега, от всички се изисква работа, да не чакате наготово, както мнозина правят. Може ли човек да жъне, без да сее?
към беседата >>
Когато майката роди дете, което не носи в себе си живот за слава Божия, нито сили за своето повдигане, нито
радост
за ближните си, всички скърбят. Защо?
И забележете, когато роди дете, майката се радва. Защо? Придобила е нещо. Детето носи живот в себе си за слава Божия. Детето носи сила в себе си за своето повдигане. Детето носи блага, радост за родителите си и за своите ближни.
Когато майката роди дете, което не носи в себе си живот за слава Божия, нито сили за своето повдигане, нито
радост
за ближните си, всички скърбят. Защо?
Това дете е бедно и трябва много капитали да отидат след него напразно. Ако е духовна, майката ще вярва, че тези усилия и средства, които се изразходват за това дете, в бъдеще ще дадат резултати; ако не е духовна, ако не вярва в Бога и нейният живот, и този на детето ще бъде тежък. Сега, от всички се изисква работа, да не чакате наготово, както мнозина правят. Може ли човек да жъне, без да сее? Наистина, Христос казваше на своите последователи, че преди тях други са сели, други са се мъчили, а те ще влязат наготово в техния труд, но това са изключителни положения.
към беседата >>
Някой се радва и казва: „Ще гледам да задържа
радостта
си цял месец“.
Ако поставите някакъв срок, години, месеци или дни, за постигане на своите идеали, вие и себе си ще спънете, и своите ближни. За да не се спъвате, вложете идеята в душата си и за времето не мислете. Времето нищо не определя, то само хроникира нещата. Време съществува само за неща, които са се сбъдвали. За неща, които още не са станали, никакво време не съществува.
Някой се радва и казва: „Ще гледам да задържа
радостта
си цял месец“.
– Откъде дойде това желание? Може да се продължи радостта цял месец, но след това ще дойдат такива скърби и страдания, каквито в живота си не сте изпитвали. Понякога радостта трае само половин секунда, но отражението ѝ продължава дълго време. Често в живота на човека идват радости преди той да е получил нещо. Такива радости винаги свършват с разочарование.
към беседата >>
Може да се продължи
радостта
цял месец, но след това ще дойдат такива скърби и страдания, каквито в живота си не сте изпитвали.
Времето нищо не определя, то само хроникира нещата. Време съществува само за неща, които са се сбъдвали. За неща, които още не са станали, никакво време не съществува. Някой се радва и казва: „Ще гледам да задържа радостта си цял месец“. – Откъде дойде това желание?
Може да се продължи
радостта
цял месец, но след това ще дойдат такива скърби и страдания, каквито в живота си не сте изпитвали.
Понякога радостта трае само половин секунда, но отражението ѝ продължава дълго време. Често в живота на човека идват радости преди той да е получил нещо. Такива радости винаги свършват с разочарование. Някой получава от чичо си в Америка писмо, че му изпраща 10,000 долара. Той се радва, пее, скача, очаква парите.
към беседата >>
Понякога
радостта
трае само половин секунда, но отражението ѝ продължава дълго време.
Време съществува само за неща, които са се сбъдвали. За неща, които още не са станали, никакво време не съществува. Някой се радва и казва: „Ще гледам да задържа радостта си цял месец“. – Откъде дойде това желание? Може да се продължи радостта цял месец, но след това ще дойдат такива скърби и страдания, каквито в живота си не сте изпитвали.
Понякога
радостта
трае само половин секунда, но отражението ѝ продължава дълго време.
Често в живота на човека идват радости преди той да е получил нещо. Такива радости винаги свършват с разочарование. Някой получава от чичо си в Америка писмо, че му изпраща 10,000 долара. Той се радва, пее, скача, очаква парите. Минават ден, два, три, един месец и той получава от чичо си писмо, че Американското правителство секвестирало тия пари, затова не може да ги прати.
към беседата >>
Често в живота на човека идват
радости
преди той да е получил нещо.
За неща, които още не са станали, никакво време не съществува. Някой се радва и казва: „Ще гледам да задържа радостта си цял месец“. – Откъде дойде това желание? Може да се продължи радостта цял месец, но след това ще дойдат такива скърби и страдания, каквито в живота си не сте изпитвали. Понякога радостта трае само половин секунда, но отражението ѝ продължава дълго време.
Често в живота на човека идват
радости
преди той да е получил нещо.
Такива радости винаги свършват с разочарование. Някой получава от чичо си в Америка писмо, че му изпраща 10,000 долара. Той се радва, пее, скача, очаква парите. Минават ден, два, три, един месец и той получава от чичо си писмо, че Американското правителство секвестирало тия пари, затова не може да ги прати. Веднага радостта се сменя със скръб и разочарованието идва.
към беседата >>
Такива
радости
винаги свършват с разочарование.
Някой се радва и казва: „Ще гледам да задържа радостта си цял месец“. – Откъде дойде това желание? Може да се продължи радостта цял месец, но след това ще дойдат такива скърби и страдания, каквито в живота си не сте изпитвали. Понякога радостта трае само половин секунда, но отражението ѝ продължава дълго време. Често в живота на човека идват радости преди той да е получил нещо.
Такива
радости
винаги свършват с разочарование.
Някой получава от чичо си в Америка писмо, че му изпраща 10,000 долара. Той се радва, пее, скача, очаква парите. Минават ден, два, три, един месец и той получава от чичо си писмо, че Американското правителство секвестирало тия пари, затова не може да ги прати. Веднага радостта се сменя със скръб и разочарованието идва. Човек трябва да се изпитва, да наблюдава желанията си, да ги проучва.
към беседата >>
Веднага
радостта
се сменя със скръб и разочарованието идва.
Често в живота на човека идват радости преди той да е получил нещо. Такива радости винаги свършват с разочарование. Някой получава от чичо си в Америка писмо, че му изпраща 10,000 долара. Той се радва, пее, скача, очаква парите. Минават ден, два, три, един месец и той получава от чичо си писмо, че Американското правителство секвестирало тия пари, затова не може да ги прати.
Веднага
радостта
се сменя със скръб и разочарованието идва.
Човек трябва да се изпитва, да наблюдава желанията си, да ги проучва. Например някои желания имат една посока на движение, а две възможности; други желания имат две посоки на движение, а четири възможности; трети желания имат три посоки на движение, а шест възможности и т.н. Желанията в човека и техните възможности се определят от законите на съзнанието. Ето защо, задачата на ученика е да изучава своите мисли, чувства и желания, за да види каква е тяхната посока на движение ; после, да изчисли колко посоки на движение имат те и колко възможности за тяхното постигане. Представете си, че имате желанието A (виж фигурата), с една посока на движение, а с две възможности.
към беседата >>
26.
Бележки от разговори с Учителя
,
ИБ
, София, 22.4.1927г.,
Отговаря: "Мирът носи Божията
радост
." Продължава да пише: "О, маловере, защо мислиш за утрешния ден?
(Пример с брат Земан в Казанлък, преди три седмици станал, разказва брат Захари Желев. Брат Земан бил в много отруднено положение материално. Молил се. Чул чукане на тавана и схванал, че трябва да пише. Попада му един вестник под ръка, взема молив и пише под тиха диктовка вътрешна: "Мир"!
Отговаря: "Мирът носи Божията
радост
." Продължава да пише: "О, маловере, защо мислиш за утрешния ден?
Ти трябва да преминеш през тъмнината, за да влезеш във виделината! " И наистина, на другия ден получава суми от три места от свои длъжници и си урежда и той свои задължения висящи.) Учителят: Ще покопаете малко, за да излезе вода, поне няколко капки. Влага трябва. Сегашният физически живот ни отдалечава от Бога.
към беседата >>
Почувствували се особено
радостни
, като стъпили на нашето място и всичко харесали.
Ако преведете външните системи в света върху вътрешните - духовните - те са все същите. Образува се една банка, има вече влогове в нея и почват да се явяват клиентите, хората, на които ще се помага, същото е и в духовния свят - енергиите се разпределят. (От странство, от много места искат вече да направят връзки с нас: от Италия, Англия, Чехия, Норвегия, Япония. Преди две седмици идват двама норвежки професори. Те били във връзка още от Норвегия с наши някои братя и нарочно, идвайки на изток, потърсили Учителя, гдето ги завеждат от "66" на Изгрев при Учителя.
Почувствували се особено
радостни
, като стъпили на нашето място и всичко харесали.
Има един французин от Франция, който държал връзки с наши приятели, изучавал български език и искал да дойде, и да вземе участие в една екскурзия с окултното общество на Учителя ни. Търсят, търсят вече връзка. Лошите хора ще се бият, а добрите хора ще се групират.) Отче наш 8 ч.
към беседата >>
27.
Храна, вода, топлина, светлина
,
ИБ
, София, 23.4.1927г.,
Пратете го по селата да работи, с
радост
да замине.
Първият дервишин му казал: "Твоето магаре мяза на майка си! " Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре, няма да се прочуете. Това е окултен разказ, върху който размишлявайте. Законът е: когато има изобилие, чакайте, нека се прояви. Дойде някой, иска да работи, не го спирайте!
Пратете го по селата да работи, с
радост
да замине.
Пратете го да работи, като му кажете:"Навреме си дошъл, братко, отдавна те чакат по селата." Никога не подпушвайте Божествената енергия, когато се проявява - нека да излезе това, което тече. Обижда те някой - нека каже. Откритото зло е по-добро, отколкото нескритото добро. Откритото зло е по-силно. Разкритото зло е по-силно, по-голяма светлина ще дойде оттам, отколкото от едно открито добро.
към беседата >>
28.
Великденски подарък / Хигиенични правила
,
МОК
,
ИБ
, София, 24.4.1927г.,
Вие сега, в един месец отгоре, можете да наберете такава енергия, да станете толкова свежи, жизнени,
радостни
, пълни с идеи, че, където ходите, да носите нещо свежо със себе си.
Най-благоприятното време е сега. Нищо повече. Всеки ден от април струва десет златни лева за вас. Или, туй, което може да вземете от април, никъде не можете да го вземете, в никоя друга аптека не се намира. Ами че вие сега вода газите, жадни ходите.
Вие сега, в един месец отгоре, можете да наберете такава енергия, да станете толкова свежи, жизнени,
радостни
, пълни с идеи, че, където ходите, да носите нещо свежо със себе си.
Пък вие сега сте скържави. А тази магнетична енергия като че ли заразява хората. Всички искат да бъдат свежи, бодри, здрави. Сега като стоите, някой ви мисли, че сте философ замислен. Какъв ти философ – той трябва да бъде здрав човек!
към беседата >>
В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и
радост
.
(втори вариант)
Всеки ден от тия месеци струва милиони лева. Това, което човек придобие през тези месеци, в никое друго време не може да го придобие. Никоя аптека в света не може да даде на човека това, което природата му дава. Не могат ли да използват тия енергии на природата,, хората изпадат в положението на онзи, за когото е казано: „Вода гази, жаден ходи”. Ако знае, как да използва енергиите на природата, в един месец само човек може да придобие толкова сили и идеи, че, дето мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си.
В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и
радост
.
Човек трябва да придобива магнетична енергия от природата и да дава от нея на своите ближни. Като ученици вие трябва да поддържате в себе си непрекъснато импулс за работа. Чрез работа и упражнения вие развивате своето тяло и ставате силни. Природата обича силните и смелите хора. Защо? Защото могат да се ползват от благата ù.
към втори вариант >>
Който яде от трапезата на природата с благодарност и съзнание, той всякога е бодър и
жизнерадостен
и навсякъде е добре приет.
(втори вариант)
Чрез работа и упражнения вие развивате своето тяло и ставате силни. Природата обича силните и смелите хора. Защо? Защото могат да се ползват от благата ù. Тя е сложила богата трапеза за всички живи същества. Види ли, че някой човек не може да се ползва от нейните блага, тя казва за него, че не е разумен.
Който яде от трапезата на природата с благодарност и съзнание, той всякога е бодър и
жизнерадостен
и навсякъде е добре приет.
Днес хората се събират в общества, но скоро се отегчават едни други и не могат да се търпят. Защо? Има нещо неестествено в техния живот, вследствие на което са неспокойни, неразположени и болни. Един се оплаква, че глава го боли, друг страда от сърце. Сегашните хора страдат главно от сърце. Когото срещнете, все ще чуете да се оплаква от сърцебиене.
към втори вариант >>
През времето, когато изпълнявате задачата, ще мислите само за здрави, за
жизнерадостни
хора, а не за болести.
(втори вариант)
Трябва ли да станете рано, не отлагайте. Станете веднага и не се залъгвайте с мисълта, че ви се спи или че сте работили много и сте уморени и т.н. Бъдете прилежни и изпълнителни в задачите си. Като изпълните даде¬ната днес задача, ще видите какъв резултат ще имате. Ако цветът на лицето ви се е подобрил и ако сте изтънели малко, трябва да се радвате, че имате резултат.
През времето, когато изпълнявате задачата, ще мислите само за здрави, за
жизнерадостни
хора, а не за болести.
Мислете само за природата, която е пълна с живот и енергия. Свързвайте се със силите на природата, които могат да обновяват. Мислете за слънцето, което изпраща енергията си по целия свят. Избягвайте ония области на живота, дето има застой на енергиите. Това се случва и между хората.
към втори вариант >>
Вие сега в един месец от горе можете да наберете толкова енергия, че да станете толкова свежи,
жизнерадостни
, пълни с идеи, че където ходите, да носите нещо.
(втори вариант)
Нищо повече! Всеки един ден от априлий струва 10 милиона лева злато за вас. Или – туй, което можете да вземете през тези дни, никъде не можете да го вземете. В никоя друга аптека не се намира. Ами че вие сега вода газите, жедни ходите.
Вие сега в един месец от горе можете да наберете толкова енергия, че да станете толкова свежи,
жизнерадостни
, пълни с идеи, че където ходите, да носите нещо.
Където влезете, да ви чакат хората, да кажат: «Този човек носи нещо свежо със себе си.» Пък вие сега сте скържави. А тази магнетична енергия като че заразява хората, всички искат да бъдат свежи, бодри, здрави. Сега, като стоите, някои ви мислят, че сте някой философ замислен. Какво ти философ, той се чеше с треска, няма нито 5 пари, пък казват – философ бил. Ама ако е философ, той трябва да бъде богат човек.
към втори вариант >>
29.
Екскурзиите и слънцето
,
ИБ
, София, 26.4.1927г.,
" Ако нещо те стиска под лъжичката, ще му кажеш: "Не се жени", ако ли чувстваш
радост
, нека се жени.
Да се жени като иска, но ще страда, като няма съгласие помежду им. Старите дават някога лош съвет - нека се женят, но утре не живеят добре и мъжът търси друга жена. Някой път органически не се схождат един за друг и страдат. Ако ли някой трябва да се жени, то е определено - ако ли не, и се жени, ще страдат. Дойде някой приятел и те пита: "Да се женя ли?
" Ако нещо те стиска под лъжичката, ще му кажеш: "Не се жени", ако ли чувстваш
радост
, нека се жени.
Ама искал да помогне на едно момиче. Ама те толкова момичета се прехранват като слугини, защо и тя да не стане слугиня и се храни. Старите братя да повикат младите и двама-трима стари приятели и им даде едно угощение, за да стане обмяна, иначе старите, като се отделят, и младите се отделят и се съблазняват. Ама отделили се две млади - имайте вяра, че е за добро. Трябва обмяна между старите и младите.
към беседата >>
30.
Забравената дума
,
ООК
, София, 27.4.1927г.,
Само при това положение в домовете ви ще настане
радост
и веселие; децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват.
Когато обикнете някой човек като душа, вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи в живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживели. Според мене вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате волята Божия.
Само при това положение в домовете ви ще настане
радост
и веселие; децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват.
Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате волята Божия – това е идеалът на всяка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла. Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан кладенец.
към беседата >>
Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни от себе си, изпълнени сме с
радост
и веселие, когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни от себе си и се натъкваме на ред отрицателни мисли и чувства.
Само Божията Любов носи изобилие в живота. Що се отнася до любовта на хората, там всичко е определено да се роди и да умре. В нея няма вечен живот. Обаче за Божията Любов е казано в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да наследи живот вечен“. Няма сърце в света, което да не е изпитало Божията Любов.
Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни от себе си, изпълнени сме с
радост
и веселие, когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни от себе си и се натъкваме на ред отрицателни мисли и чувства.
Няма човек в света, който да не е изпитал тия две състояния. Но като не знае причините, той им дава различни обяснения. Щом е така, всички хора трябва да се върнат към Бога, не физически, но духовно, в своето дълбоко вътрешно разбиране и приложение, в своето правилно служене. Христос казва: „Жетвата е голяма, но работниците са малко“. Помолете господаря на жетвата да изпрати своите работници, т.е.
към беседата >>
31.
Координиране на силите / Координация на силите
,
МОК
, София, 8.5.1927г.,
Каквото правите, да бъде направено добре и красиво: ако поздравявате някого, в поздрава ви трябва да има истинско почитание - поздравете човека, сторете му път да мине, а след това продължете и вие своя път; ако искате да учите, трябва да знаете защо учите - по подражание или от любов към ученето; ако се радвате, радвайте се от сърце, да заразите окръжаващите със своята
радост
; ако скърбите, скръбта ви трябва да излиза от дълбочината на душата - в това отношение вие трябва да бъдете герои; ако обичате, обичайте с всичкото си сърце и ум и обичайте, без да очаквате да ви обичат.
Сега, като говорим за координиране на силите, натъкваме се на въпроса за влиянието; колкото и да се пазят от влияния, хората не могат да бъдат свободни от тях. Например ако някой мъж обича да лъже, той непременно ще повлияе на жена си; ако пък жената не е благородна, тя ще повлияе на мъжа си - под нейно влияние той ще стане груб. Благородството и търпението са качества, свойствени на жената - синът може да придобие тия качества от майка си. Като казвам, че търпението е качество на жената, имам предвид Космическата жена - Девата; с други думи казано: само любещият може да бъде търпелив. Като ученици, вие трябва да се стремите към естественост.
Каквото правите, да бъде направено добре и красиво: ако поздравявате някого, в поздрава ви трябва да има истинско почитание - поздравете човека, сторете му път да мине, а след това продължете и вие своя път; ако искате да учите, трябва да знаете защо учите - по подражание или от любов към ученето; ако се радвате, радвайте се от сърце, да заразите окръжаващите със своята
радост
; ако скърбите, скръбта ви трябва да излиза от дълбочината на душата - в това отношение вие трябва да бъдете герои; ако обичате, обичайте с всичкото си сърце и ум и обичайте, без да очаквате да ви обичат.
Днес всички искат да бъдат обичани; да желае човек това, значи да иска най-голямото нещо. Щом иска да бъде обичан, човек трябва да бъде готов да върши всичко, каквото Любовта изисква - не може ли да върши всичко това, той не е готов за Любовта; щом не е готов, той трябва да се откаже от желанието си да го обичат. Само боговете, Ангелите, Архангелите могат да бъдат обичани, защото те са в състояние да направят всичко, което Любовта им заповяда; обикновеният човек не може и не трябва да желае да бъде обичан от всички хора - има ли такова желание, той е излязъл от рамките на човешките възможности. Слушате някой да казва, че никой не се грижи за него, че Бог го е изоставил; много иска този човек, той се е отпуснал, нищо не работи, а изисква Любовта и вниманието на Бога: иска Бог да спре всичката си работа и да се занимава само с него - това е невъзможно. В едно индийско предание за Брама - върховното божество на Индия, се разправя, че някога той получил като подарък едно яйце, в което бил скрит целият Космос; това яйце било подарено на Брама, за да го изпитат какво може да направи с него.
към беседата >>
Да ти се радват Възвишените същества, това значи да се възнесеш на Седмото небе; изгубиш ли тази Любов и
радост
, ти се смаляваш, дохождаш до положението на буболечица - същество, което е лишено от всякаква идея, от импулс в живота.
Да любиш, това значи да изпълняваш свещен акт не пред подобните си, но пред Възвишения свят; от това как ще извършиш този акт зависи дали ще получиш Божието благословение - Бог простира ръцете си върху онзи, който е проявил Любовта правилно. Сега аз не говоря за обикновената любов, но за онази Любов, която има за обект Истината. Велико и свещено нещо е да изяви човек Любов към Истината; проявлението на тази Любов определя бъдещето на човека. Само онзи може да бъде обичан, който е приложил в живота си Любов към Истината, т. е. Любовта, която има за обект Истината; щом прояви тази Любов, цялото Небе се отваря за него и всички се радват, че са срещнали човек, изразител на Любовта.
Да ти се радват Възвишените същества, това значи да се възнесеш на Седмото небе; изгубиш ли тази Любов и
радост
, ти се смаляваш, дохождаш до положението на буболечица - същество, което е лишено от всякаква идея, от импулс в живота.
Страшно е положението на онзи, който е изгубил своя вътрешен подтик към знание, Любов и свобода. Желая ви да придобиете онова знание, което носи светлина за ума; желая ви да придобиете онази Любов, която изключва всички противоречия и недоразумения; желая ви да придобиете онази свобода, при която сами да се връзвате и развързвате, сами да излизате и да се връщате; желая ви да се координирате със силите на Разумната природа, с всички добри хора на Земята. Постигнете ли това, към вас ще потекат енергии от всички посоки и вие ще бъдете готови за работа и служене на Бога в Дух и Истина.
към беседата >>
Как е възможно – вчера седите
радостен
, весел, а сега седите мрачен, как е възможно?
(втори вариант)
Венера сама по себе си не ви влияе, но има вещества във вашия организъм, които са подчинени на трептенията на Венера. Тези вещества, ако вие не може да се координирате, ще ви причинят вреда. Има други, които се подчиняват на трептенията на Сатурна – те ще ви причинят вреда, ако не знаете законите. Допуснете, седите, неразположен сте, с една мрачна идея. Казвате: «За мен никой не се грижи.» Питам сега: Кога се е родила тази идея във вашия ум?
Как е възможно – вчера седите
радостен
, весел, а сега седите мрачен, как е възможно?
Такъв бърз преход – има ли някоя истина в това? Туй е вярно по отношение на целия свят. Вий сте влезнали във връзка с разумни същества, на които животът не е хармоничен. Радвайте се, че имате една опитност – тя не е ваша опитност. Някой път може да изпитате едно такова, горчиво чувство – то не е ваше.
към втори вариант >>
Като се върнеш дома, усещаш се
радостен
и весел, сърцето ви се е разширило, умът ви – повдигнат и дойдат новите идеи вътре.
(втори вариант)
Вий ходите двама, а целият невидим свят гледа на вас. Когато вий любите, цялото небе гледа на вас. Бог насочва Своя поглед, вий проявявате любовта си – вий сте едно видно лице, вий извършвате един от най-видните актове на на вашето съществувание и всички ви наблюдават. Като проявявате любовта си, то е един свещен акт. От този акт ще зависи как вий ще се повдигнете – не в окръжающите, а пред онези, невидимите очи, които ви наблюдават.
Като се върнеш дома, усещаш се
радостен
и весел, сърцето ви се е разширило, умът ви – повдигнат и дойдат новите идеи вътре.
И тогава казваме тъй, фигуративно: «Бог простря ръцете Си и ви благослови.» Аз не говоря за обикновената любов, но за любовта, която има за обект истината. Когато говоря за любовта на истината, то трябва да бъде един свещен акт. Дойдеш ли дотам, твоят ум, твоето сърце, всичките тези противоречия в света, трябва да ги примириш. Пред лицето на всички онези, които са завършили своето развитие, пред Бога, Който те гледа – от този момент зависи твоето бъдеще.
към втори вариант >>
32.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Еди-кой си човек е
жизнерадостен
, затова трябва да се обича.
Всички казват, че трябва да се любим, но защо трябва да се любим, и те не могат да отговорят. Някой казва: трябва да обичаме този човек, защото е красив. Не, красотата не може да служи като повод за любов. Други казват: този човек трябва да се обича, защото е богат. И богатството не може да служи като повод за любов.
Еди-кой си човек е
жизнерадостен
, затова трябва да се обича.
И това качество на човека не може да служи като повод за любов, Питам тогава: кое може да послужи като повод за любов? В Писанието се казва за Бога: „Възлюбил Си Истината у човека". Следователно, човек не може да бъде обичан, ако Истината не е в него. Значи, само Истината може да послужи като повод за любов. Който може, нека се опита да оспори това твърдение.
към беседата >>
Обаче, които могат да схванат дълбокия смисъл на думите ми, те ще изпитат голяма
радост
.
Следователно, между окото и ухото има известно координиране. Окото може да покаже посоката, отдето иде гласът, а ухото може да схване, какъв е гласът, който се чува. И затова, когато тези два органа могат да се координират, между тях има обич, любов; не могат ли да се координират, никаква любов не може да съществува и между тях. В такъв случай, ако двама души могат да се координират, те ще могат и да се обичат. Сега, като слушате да се говори по този начин, мнозина ще се натъкнат на едно противоречие.
Обаче, които могат да схванат дълбокия смисъл на думите ми, те ще изпитат голяма
радост
.
Например, говори се за самоотричане, за отказване от старото. Някои ще кажат: какво ще стане с нас, ако се откажем от старото? Питам: когато човек умре, не се ли отказва от всичко? Нашите дядо и баба не се ли отказаха от всичко? Тогава, не е ли по-добре да се откаже човек доброволно от всичко старо още приживе, отколкото да чака смъртта и тогава, иска не иска, да се откаже?
към беседата >>
33.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Например, ако някоя майка изгуби детето си и после го намери,
радостта
й се отразява върху врата.
Ангелските, Божествените идеи са по-малки, но по-силни. Първите идат от по-близък до нас свят, и затова изглеждат по-големи, но нямат голяма сила в себе си. Вторите идеи, ангелските и Божествените, са по-малки, но по-силни. Физическите идеи указват влияние върху брадата на човека; брадата му се разширява с около два милиметра. Духовните и Божествените идеи указват влияние върху врата на човека.
Например, ако някоя майка изгуби детето си и после го намери,
радостта
й се отразява върху врата.
Вратът й се разширява с един-два милиметра. Питам: какво показва това? Това показва, че за всяка функция, за всяка проява в живота на човека има специален орган. Тия органи вътрешно са малки, но изпълняват своите служби. Като говоря за органи със специални функции, дохождам и до гимнастиката, в която взимат участие само известен род мускули, а другите остават неразвити.
към беседата >>
Така и в скръбта си човек се свива, а в
радостта
си се изправя, пъчи се, всички да го видят.
Това е лъжливо положение. Човек не трябва да се поддава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владее силите си. Срещате някой човек, който заема видно обществено положение, било като директор на банка, или министър, и гледате, как върви. Взел бастона си, върти го надясно-наляво, за нищо не мисли; утре го уволнят от служба, срещате го пак, но вече сгушен, свит, никого не смее да погледне. Защо и в този случай не е също тъй изправен, горд?
Така и в скръбта си човек се свива, а в
радостта
си се изправя, пъчи се, всички да го видят.
Защо не прави обратното: при радостта да се свива, а при скръбта, при страданието да се разширява? Има хора, даже светски, които се държат точно така: при радостта се свиват, а при скръбта се разширяват. Срещате такъв човек, с букаи на ръцете и краката, дрънкат тия железа, но върви той, смело пристъпва. Този човек е невярващ, но има някаква идея в себе си и от никого не се смущава. Кое положение е по-добро: да се свивате при скърбите, или да се разширявате?
към беседата >>
Защо не прави обратното: при
радостта
да се свива, а при скръбта, при страданието да се разширява?
Човек не трябва да се поддава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владее силите си. Срещате някой човек, който заема видно обществено положение, било като директор на банка, или министър, и гледате, как върви. Взел бастона си, върти го надясно-наляво, за нищо не мисли; утре го уволнят от служба, срещате го пак, но вече сгушен, свит, никого не смее да погледне. Защо и в този случай не е също тъй изправен, горд? Така и в скръбта си човек се свива, а в радостта си се изправя, пъчи се, всички да го видят.
Защо не прави обратното: при
радостта
да се свива, а при скръбта, при страданието да се разширява?
Има хора, даже светски, които се държат точно така: при радостта се свиват, а при скръбта се разширяват. Срещате такъв човек, с букаи на ръцете и краката, дрънкат тия железа, но върви той, смело пристъпва. Този човек е невярващ, но има някаква идея в себе си и от никого не се смущава. Кое положение е по-добро: да се свивате при скърбите, или да се разширявате? Питам: Какво нещо са страданията?
към беседата >>
Има хора, даже светски, които се държат точно така: при
радостта
се свиват, а при скръбта се разширяват.
Срещате някой човек, който заема видно обществено положение, било като директор на банка, или министър, и гледате, как върви. Взел бастона си, върти го надясно-наляво, за нищо не мисли; утре го уволнят от служба, срещате го пак, но вече сгушен, свит, никого не смее да погледне. Защо и в този случай не е също тъй изправен, горд? Така и в скръбта си човек се свива, а в радостта си се изправя, пъчи се, всички да го видят. Защо не прави обратното: при радостта да се свива, а при скръбта, при страданието да се разширява?
Има хора, даже светски, които се държат точно така: при
радостта
се свиват, а при скръбта се разширяват.
Срещате такъв човек, с букаи на ръцете и краката, дрънкат тия железа, но върви той, смело пристъпва. Този човек е невярващ, но има някаква идея в себе си и от никого не се смущава. Кое положение е по-добро: да се свивате при скърбите, или да се разширявате? Питам: Какво нещо са страданията? Страданията са трите топки от различни тежести, които постепенно трябва да вдигате.
към беседата >>
В този път има страдания, но има и
радости
.
Те водят в един път, от който няма връщане. Страданията са живо нещо, а не мъртво. Те седят на пътя, по който хората вървят, и ги чакат. Като минете покрай тях, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика им. Пътят на страданията е път, който води към Бога.
В този път има страдания, но има и
радости
.
Те вървят паралелно. Някой казва: Как се случи, че се срещнах с този човек, да преживея толкова страдания? – Това не е някаква случайност, това е в реда на нещата. Хората се натъкват и на ред органически противоречия в своя живот, от които също тъй страдат, както и от ония страдания, които естествено ги следват в пътя им. И след всичко това, хората казват, че страданията са необходими, за да стане примиряване между хората.
към беседата >>
Ако господарят изгуби това магаре, всички ще го посрещат с
радост
.
Какво ще кажете за това твърдение? Когато казваме, че човек може да стане богат, може да стане и сиромах, ние имаме предвид физическия живот. Само там могат да стават смени в състоянията на човека. Турете на гърба на някое магаре 80 кг. злато, и то ще стане богато.
Ако господарят изгуби това магаре, всички ще го посрещат с
радост
.
В който дом влезе, ще му отворят вратата, ще го настанят в дама, ще го нахранят добре и после ще го пуснат да си отиде, облекчено от товара, който носеше на гърба си. Богатство, което може да се сваля от гърба на човека и отново да се туря, е физическо богатство. Ние не говорим за такова богатство. Когато казваме, че богатият не може да стане сиромах, и сиромахът не може да стане богат, имаме предвид духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя същността на нещата.
към беседата >>
34.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Щом получил това писмо, той отново заживял с
радост
и осмислил живота си.
Потърси друга някоя мома, която да те обича. Като получил това писмо, младият момък изведнъж посърнал: животът му изгубил смисъл, науката – също и каквото започвал да учи, или да работи, намирал, че няма защо и за кого да учи и да се развива. Започнал да ходи чорлав, със скъсани обуща, недобре облечен – с една дума, съвършено се напуснал и отчаял. Два дни след това, тя му написала: аз исках само да те изпитам. Ти си пак моят обичен.
Щом получил това писмо, той отново заживял с
радост
и осмислил живота си.
Такова нещо са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата. Радостта е второто писмо на момата. Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е.
към беседата >>
Радостта
е второто писмо на момата.
Ти си пак моят обичен. Щом получил това писмо, той отново заживял с радост и осмислил живота си. Такова нещо са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата.
Радостта
е второто писмо на момата.
Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е. на радостта в човека? Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам". Той повярвал и веднага се насърчил. Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка?
към беседата >>
на
радостта
в човека?
Такова нещо са страданията в живота на човека. Докато човек страда, и животът му няма смисъл; щом страданието го напусне, и животът му се осмисля. Страданието е първото писмо на момата. Радостта е второто писмо на момата. Питам: где се крие магическата сила на второто писмо, т.е.
на
радостта
в човека?
Магическата сила на второто писмо се крие в думите: "не се обезсърчавай, аз исках само да те изпитам". Той повярвал и веднага се насърчил. Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този студент имал към своята състудентка? Ти си посърнал, обезсърчил си се в живота, не знаеш, какво да правиш. Казвам: повярвай, че Бог те обича и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш.
към беседата >>
И с
радост
продължил по-нататък работата си.
Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие!
И с
радост
продължил по-нататък работата си.
Дойде ли ви някакво нещастие, веднага благодарете на Бога, че се е спряло само дотам, не се е продължило по-нататък, да дойде по-голямо зло. „Давайте, и ще ви се даде"! Дошло е време вече за даване, понеже иде съдба на света. Господ иде в света! Като дойде, Той ще погледне в хамбарите, в главите и в сърцата на хората и ще каже: Толкова нещо вложих в сърцата и в умовете ви!
към беседата >>
35.
Общи упътвания
,
ООК
, София, 18.5.1927г.,
Онзи, който е чувствителен, той сам различава влиянието на тия два вида същества върху себе си: отляво той усеща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне в него и го безпокои; отдясно пък забелязва някаква приятна светлина, която му създава
радост
.
Те трябва да имат светлина, разбиране, за да се справят с тия странични влияния. Едни им влияят отляво, други отдясно, и те не знаят, кого да слушат, как да се справят. Едни от тия същества са красиви, други — грозни. Със своите добри или лоши влияния, те хвърлят отражение и върху лицето на човека, което някога е тъмно, а някога светло. Тия същества се борят в човека, защото всяко от тях иска да има надмощие върху неговия мозък.
Онзи, който е чувствителен, той сам различава влиянието на тия два вида същества върху себе си: отляво той усеща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне в него и го безпокои; отдясно пък забелязва някаква приятна светлина, която му създава
радост
.
И наистина, ако има някаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия същества. Сега, като говоря за тия същества, не искам да се плашите, но да различавате доброто от злото. Доброто и светлината идат отгоре и отдясно, а злото и тъмнината идат отдолу и отляво. Някои се оплакват, че сърцето им започнало да изстива, или че мозъкът им започнал да се помрачава. Казвам: когато сърцето ви, или пръстите на ръцете и краката ви започнат да изстиват, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организма ви.
към беседата >>
36.
Седмият кръг на живота
,
МОК
, София, 22.5.1927г.,
Постъпите ли по този начин, вие ще усетите вътрешна
радост
в себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние; постъпвате ли по този начин, носът при основата си постепенно започва да се разширява.
"; срещнете го, кажете му нещо, за да се удовлетворите, но пак не ви минава - носорогът е постоянно в ума ви. Сега ще ви дам едно правило как да постъпвате, когато някой ви обиди или не се отнесе с вас както трябва. Всякога носете в джоба си по една кутия локум и каже ли ви някой една обидна дума, веднага извадете кутията от джоба си и му предложете един локум. Той ще вземе локума, ще се засмее, но ще се замисли - ще разбере, че вие сте проводник на нещо високо, не искате да си служите със същата мярка, която сам той е приложил. Ако не искате да носите локум, тогава носете в джоба си по една-две мъжки и дамски кърпички: ако ви обиди брат, ще му дадете мъжка кърпичка, а на сестрата ще дадете дамска кърпичка; ще им я дадете и ще им кажете: „Вземете тази кърпичка за спомен".
Постъпите ли по този начин, вие ще усетите вътрешна
радост
в себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние; постъпвате ли по този начин, носът при основата си постепенно започва да се разширява.
Когато човек издребнява в идеите си, носът при основата си постепенно се стеснява - това не е добър признак. Разширява ли се носът при основата си, човек става широк, благороден. Широчината на носа трябва да отговаря на останалите удове на лицето. Срещнете ли хора с много остри носове, ще знаете, че те са големи критици - каквото и да им дадете, все недоволни остават. Каквото преживява човек, всичко се отпечатва на носа, на устата, на брадата, на веждите му (веждите представляват граница между Духовния и физическия свят, от веждите се определя и бъдещето на човека - следователно не е безразлично дали човек има тънки или дебели вежди).
към беседата >>
Пък като го направи, като се мине, ще усети една вътрешна
радост
.
(втори вариант)
Всяка една сестра, носете кутията. Те са хубави правила за младите. Кажете: «А, сестро, Вие сте говорили много хубави работи за мен, аз Ви благодаря за препоръката.» Нали е красиво? После, ако разполагате с повече средства, на онзи, който ви е «препоръчал», говорил е нехубави работи за вас – една хубава кърпа ленена или коприна, подарък, с особено внимание, с известен стих. Хубава работа, за възпитание, да надделее човек над някои свои чувства.
Пък като го направи, като се мине, ще усети една вътрешна
радост
.
Едно вътрешно самоодобрение, че постъпката ти е права. И тогава ето какво ще стане – тогава носът ви тук, при основата, ще почне да се разширява. Когато идеите на хората почнат да стават дребнави, основата на носа почне да се стеснява. Тук трябва да расте носът. Тази основа трябва да съответствува на долнята, симетрия трябва.
към втори вариант >>
37.
Що искате?
,
НБ
, София, 22.5.1927г.,
Когато пък доброто е в сърцето на човека, той може да няма пет пари в джоба си, но е
радостен
и весел.
В такъв случай всеки човек, според живота, който води, спада или в единия, или в другия полюс. Какво се забелязва в човека, в сърцето на когото е злото? Такъв човек живее в голямо безпокойствие. Отвън той може да разполага с големи богатства, да има почитанието на хората, но отвътре той е неспокоен, не може да спи, има лоши предчувствия и смущения, започва да губи здравето си: краката му отслабват, очите му потъмняват и т. н. Това показва, че злото е вътре в този човек.
Когато пък доброто е в сърцето на човека, той може да няма пет пари в джоба си, но е
радостен
и весел.
Значи, условията са лоши отвън, но добри отвътре. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички хора го обичат. Апостол Павел казва: „Що искате? С тояга ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух? " Той още не засяга ада, но само запитва: „По човешки ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?
към беседата >>
38.
Постъпки
,
ООК
, София, 25.5.1927г.,
Когато състоянията на човека се менят бързо, от
радост
в скръб, и от скръб в
радост
, това показва, че той живее на физическия свят.
Ирационалните числа пък означават незавършени, духовни движения. Физическият свят се отличава от духовния по това, че в него всички движения, всички прояви са завършени, когато в духовния свтят са незавършени, т. е. имат начало, нямат край. Следователно, когато някой ви пита, какво нещо е физическият свят, кажете: Всяко нещо, което има начало и край, спада в областта на физическия свят. А всяко нещо, което има начало, няма край, спада в областта на духовния свят.
Когато състоянията на човека се менят бързо, от
радост
в скръб, и от скръб в
радост
, това показва, че той живее на физическия свят.
Когато състоянията на човека не се менят рязко, т. е. не минават от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той се намира в духовния свят. Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява. Например, ако той изпитва голяма радост, постепенно се забелязва намаляване на тази радост. Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб.
към беседата >>
не минават от
радост
в скръб, и от скръб в
радост
, това показва, че той се намира в духовния свят.
имат начало, нямат край. Следователно, когато някой ви пита, какво нещо е физическият свят, кажете: Всяко нещо, което има начало и край, спада в областта на физическия свят. А всяко нещо, което има начало, няма край, спада в областта на духовния свят. Когато състоянията на човека се менят бързо, от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той живее на физическия свят. Когато състоянията на човека не се менят рязко, т. е.
не минават от
радост
в скръб, и от скръб в
радост
, това показва, че той се намира в духовния свят.
Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява. Например, ако той изпитва голяма радост, постепенно се забелязва намаляване на тази радост. Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб. Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек?
към беседата >>
Например, ако той изпитва голяма
радост
, постепенно се забелязва намаляване на тази
радост
.
А всяко нещо, което има начало, няма край, спада в областта на духовния свят. Когато състоянията на човека се менят бързо, от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той живее на физическия свят. Когато състоянията на човека не се менят рязко, т. е. не минават от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той се намира в духовния свят. Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява.
Например, ако той изпитва голяма
радост
, постепенно се забелязва намаляване на тази
радост
.
Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб. Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие.
към беседата >>
Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и
радостите
, които преживявате, не са ваши.
Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат.
Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и
радостите
, които преживявате, не са ваши.
Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва.
към беседата >>
Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и
радости
от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва.
Този е правият път на човешкото развитие. Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат. Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и радостите, които преживявате, не са ваши. Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате.
Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и
радости
от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва.
Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва. Коя е причината, задето някой от скърбите и радостите ви не са ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участва в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Скърбите и
радостите
в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки.
Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат. Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и радостите, които преживявате, не са ваши. Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва.
Скърбите и
радостите
в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки.
А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва. Коя е причината, задето някой от скърбите и радостите ви не са ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участва в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това? Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества.
към беседата >>
Коя е причината, задето някой от скърбите и
радостите
ви не са ваши?
Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва.
Коя е причината, задето някой от скърбите и
радостите
ви не са ваши?
Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участва в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това? Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества. Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и радости. Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете.
към беседата >>
Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в
радостите
и скърбите и на другите същества.
Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва. Коя е причината, задето някой от скърбите и радостите ви не са ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участва в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това?
Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в
радостите
и скърбите и на другите същества.
Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и радости. Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди, сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят радостите, а ще искат да се освободят от скърбите. Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях. Представете си, че по невнимание, върху ръката на едно дете падне една капка азотна киселина.
към беседата >>
Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и
радости
.
А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва. Коя е причината, задето някой от скърбите и радостите ви не са ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участва в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това? Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества.
Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и
радости
.
Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди, сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят радостите, а ще искат да се освободят от скърбите. Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях. Представете си, че по невнимание, върху ръката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне.
към беседата >>
Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди, сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят
радостите
, а ще искат да се освободят от скърбите.
Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участва в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това? Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества. Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и радости. Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете.
Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди, сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят
радостите
, а ще искат да се освободят от скърбите.
Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях. Представете си, че по невнимание, върху ръката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ръката му ще се образува малка раничка от азотната киселина. Ако върху кожата на някоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си към болното място и ще премахне киселината.
към беседата >>
39.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
Ако схванете този лъч, той ще произведе у вас
радост
, надежда, разширение, свобода.
Казвам: Красиво нещо са човешките очи? Всъщност, кое е хубавото в човешките очи? Хубавото в човешките очи е онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите. Този лъч се среща у малко хора. Той обикновено се проявява, когато човек е в напълно нормално състояние.
Ако схванете този лъч, той ще произведе у вас
радост
, надежда, разширение, свобода.
Човекът, у когото сте съзрели този лъч, може да не е учен, но той е в сила да събуди добрите състояния у хората. Когато този лъч излиза от очите на някой човек, тогава и хора, и животни имат пълно доверие в него; няма ли този лъч, и хората, и животните бягат от човека. Казвате: Еди-кой си е учен. Питам: Има ли този лъч в очите си? – Няма.
към беседата >>
40.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Ако човек скърби и не може да намери противоположното нещо на скръбта, тази скръб няма смисъл; ако човек се радва и не може да намери противоположното на
радостта
, тази
радост
няма смисъл.
Какъв е смисълът на плача? – Еди-кой си скърби. – Ако е въпрос за скръб, и растенията, и животните скърбят. Какъв е смисълът на скръбта? Скръбта, страданията са отрицателни прояви, по които може да се намери истинският живот.
Ако човек скърби и не може да намери противоположното нещо на скръбта, тази скръб няма смисъл; ако човек се радва и не може да намери противоположното на
радостта
, тази
радост
няма смисъл.
Радостта е началото, а скръбта е краят на един живот. Грехът е краят, а правдата е началото на един живот. Следователно, всички отрицателни прояви, в които човек може да изпадне в живота си, това са зачевания, в които той е търсил само края на нещата. Обаче, казано е в Писанието: „Бог е безначален и безконечен.“ Любовта, която Бог изявява към хората, няма начало, няма и край. Искате ли да видите края на живота, както и края на любовта, посетете хората и вижте, как те свършват живота си.
към беседата >>
Радостта
е началото, а скръбта е краят на един живот.
– Еди-кой си скърби. – Ако е въпрос за скръб, и растенията, и животните скърбят. Какъв е смисълът на скръбта? Скръбта, страданията са отрицателни прояви, по които може да се намери истинският живот. Ако човек скърби и не може да намери противоположното нещо на скръбта, тази скръб няма смисъл; ако човек се радва и не може да намери противоположното на радостта, тази радост няма смисъл.
Радостта
е началото, а скръбта е краят на един живот.
Грехът е краят, а правдата е началото на един живот. Следователно, всички отрицателни прояви, в които човек може да изпадне в живота си, това са зачевания, в които той е търсил само края на нещата. Обаче, казано е в Писанието: „Бог е безначален и безконечен.“ Любовта, която Бог изявява към хората, няма начало, няма и край. Искате ли да видите края на живота, както и края на любовта, посетете хората и вижте, как те свършват живота си. Искате ли да намерите началото на словото, идете при хората, да видите, как се раждат.
към беседата >>
С какво нетърпение, с каква
радост
очакват те тази закуска!
Някой казва: аз се уча да постя. – Колко време можеш да постиш? Най-много 40 – 50 деня. Един Ирландец постил 80 деня, и след това умрял – повече не могъл да издържи. Има напреднали същества, които могат да постят хиляда години и на края на поста те закусват.
С какво нетърпение, с каква
радост
очакват те тази закуска!
След нея те се разцъфтяват, като цвят. Съвременните хора ядат на всеки два-три часа, вследствие на което са обезсмислили процеса на яденето и казват: какво представя яденето? Трябва да се знае, че Божественият живот се влива в човешкия чрез яденето. Бог е направил устата и езика, за възприемане на този живот. Когато Христос е из-казал стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си", Той е вложил дълбок смисъл в него.
към беседата >>
От Божествено гледище, между скръбта и
радостта
няма разлика.
Той никому не се е хвалил, че е направил добро на този – на онзи, или че обича хората. Бог ви прави добро, а вие, като не съзнавате това, всеки ден вършите грехове и престъпления. Той само погледне към вас, усмихне се и мълчи – нищо не казва. И добро да вършите, и зло да вършите, Бог ви оставя свободни, сами да се учите от това, което правите. И когато скърбите, и когато се радвате, Господ знае, че ще придобиете нещо хубаво.
От Божествено гледище, между скръбта и
радостта
няма разлика.
Следователно, ако не искате да скърбите, трябва да приложите Божията Любов в живота си, да бъдете подобни на Него. Като направите някому добро, не го споменавайте, но радвайте се за самото добро. Направите ли някому добро, не му го натрапвайте, не казвайте, че вие сте го направили. Оставете човека свободен, той сам да съзнае доброто, което Бог му е направил чрез вас. Много християни изпадат, именно, в тази грешка.
към беседата >>
Какъв е краят на
радостта
?
– Начало на деня и край на нощта. Какво означава залезът на слънцето? – Край на деня и начало -на нощта. Началото на деня е край на нощта, а краят на деня е начало на нощта. Значи, имаме два живота едновременно.
Какъв е краят на
радостта
?
– Скръбта. Какъв е краят на скръбта? – Радостта. Какъв е краят на знанието? – Невежеството.
към беседата >>
–
Радостта
.
Началото на деня е край на нощта, а краят на деня е начало на нощта. Значи, имаме два живота едновременно. Какъв е краят на радостта? – Скръбта. Какъв е краят на скръбта?
–
Радостта
.
Какъв е краят на знанието? – Невежеството. Какъв е краят на невежеството? – Знанието. Следователно, щом дойдете до някакво противоречие в живота, ще знаете, че следният момент минавате във възходящо състояние, т.е.
към беседата >>
То създава голяма
радост
за човешкия дух.
" Кои са тези съкровища, които трябва да събирате за онзи свят? Те представят великото добро, което човек може да извърши на земята. Питам: можете ли да направите такова добро, което да ви радва през целия живот? Човекът, на когото сте направили такова добро, може да не съзнава това, но вие да го чувствувате и нито за момент да не го помрачите с нещо. Това наричам аз добро на Любовта.
То създава голяма
радост
за човешкия дух.
Ако целият живот на човека е пълен само с такива добрини, той би изпитвал неописуема радост. Този е идеалният живот, който човек може да прекара. Живее ли по този начин, тогава лъжа няма да има, и кражба няма да има, и сиромашия няма да има – всеки ще бъде доволен от положението си. Като видиш, че някой човек се готви да краде, ти ще се приближиш до него и тихичко ще му кажеш: ти имаш нужда от пари. Колко ти трябват?
към беседата >>
Ако целият живот на човека е пълен само с такива добрини, той би изпитвал неописуема
радост
.
Те представят великото добро, което човек може да извърши на земята. Питам: можете ли да направите такова добро, което да ви радва през целия живот? Човекът, на когото сте направили такова добро, може да не съзнава това, но вие да го чувствувате и нито за момент да не го помрачите с нещо. Това наричам аз добро на Любовта. То създава голяма радост за човешкия дух.
Ако целият живот на човека е пълен само с такива добрини, той би изпитвал неописуема
радост
.
Този е идеалният живот, който човек може да прекара. Живее ли по този начин, тогава лъжа няма да има, и кражба няма да има, и сиромашия няма да има – всеки ще бъде доволен от положението си. Като видиш, че някой човек се готви да краде, ти ще се приближиш до него и тихичко ще му кажеш: ти имаш нужда от пари. Колко ти трябват? Ще му напълниш кесията и ще се оттеглиш.
към беседата >>
41.
Основни мисли
,
ООК
, София, 8.6.1927г.,
Хора, които се намират под влиянието на слънцето, са
жизнерадостни
, весели, не отпадат духом.
Въображението в тях е силно развито, вследствие на което те преувеличават нещата. Турците обичат да преувеличават. Те казват, че султанът имал на разположение безброй милиони хора. Като ги слуша някой българин, той ги пита : Де ще се събере този народ? Орехи да са, земята не би могла да ги побере.
Хора, които се намират под влиянието на слънцето, са
жизнерадостни
, весели, не отпадат духом.
Животът в тях тече като извор. Те са щедри, обичат музиката, поезията, изкуството. Луната е майката на идеите, те в нея зачеват и се развиват, докато един ден се родят. Луната се е създала в четвъртия ден, когато на земята е съществувала вече известна култура. Ако слънцето не беше се създало, и луната нямаше да се създаде.
към беседата >>
На човека са определени толкова страдания, колкото и
радости
.
Ако барометърът ви показва само лошото време, вие мязате на часовник, който има един-два счупени зъбци, вследствие на което цъка, но стрелките не се движат, не показват времето. Този часовник трябва да се поправи, да показва точно времето. Едно се изисква от вас: да бъдете толкова чувствителни, че да схващате и добрите, и лошите влияния и промени, които стават във вас. Вие нямате право да се оплаквате, че бял ден не сте видели в живота си. Ако сте видели черни дни, видели сте и бели дни.
На човека са определени толкова страдания, колкото и
радости
.
Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което радостите са минали незабелязано покрай него, без да ги е използвал, както трябва. За тази цел, човек трябва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радостите, и скърбите. Тъй щото, мрачните състояния на човека говорят за низходящите промени на неговия барометър. При всяко подобно положение, умът на човека трябва да бъде буден, да схваща и възходящите състояния на своя барометър. Който приема радостите в живота, той трябва да приема и скърбите.
към беседата >>
Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което
радостите
са минали незабелязано покрай него, без да ги е използвал, както трябва.
Този часовник трябва да се поправи, да показва точно времето. Едно се изисква от вас: да бъдете толкова чувствителни, че да схващате и добрите, и лошите влияния и промени, които стават във вас. Вие нямате право да се оплаквате, че бял ден не сте видели в живота си. Ако сте видели черни дни, видели сте и бели дни. На човека са определени толкова страдания, колкото и радости.
Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което
радостите
са минали незабелязано покрай него, без да ги е използвал, както трябва.
За тази цел, човек трябва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радостите, и скърбите. Тъй щото, мрачните състояния на човека говорят за низходящите промени на неговия барометър. При всяко подобно положение, умът на човека трябва да бъде буден, да схваща и възходящите състояния на своя барометър. Който приема радостите в живота, той трябва да приема и скърбите. Животът се движи между контрасти.
към беседата >>
За тази цел, човек трябва да има будно съзнание, да схваща еднакво и
радостите
, и скърбите.
Едно се изисква от вас: да бъдете толкова чувствителни, че да схващате и добрите, и лошите влияния и промени, които стават във вас. Вие нямате право да се оплаквате, че бял ден не сте видели в живота си. Ако сте видели черни дни, видели сте и бели дни. На човека са определени толкова страдания, колкото и радости. Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което радостите са минали незабелязано покрай него, без да ги е използвал, както трябва.
За тази цел, човек трябва да има будно съзнание, да схваща еднакво и
радостите
, и скърбите.
Тъй щото, мрачните състояния на човека говорят за низходящите промени на неговия барометър. При всяко подобно положение, умът на човека трябва да бъде буден, да схваща и възходящите състояния на своя барометър. Който приема радостите в живота, той трябва да приема и скърбите. Животът се движи между контрасти. Затова, онези, които изучават астрологията, виждат, какво голямо влияние указват слънцето, луната и другите планети върху човешките темпераменти.
към беседата >>
Който приема
радостите
в живота, той трябва да приема и скърбите.
На човека са определени толкова страдания, колкото и радости. Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което радостите са минали незабелязано покрай него, без да ги е използвал, както трябва. За тази цел, човек трябва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радостите, и скърбите. Тъй щото, мрачните състояния на човека говорят за низходящите промени на неговия барометър. При всяко подобно положение, умът на човека трябва да бъде буден, да схваща и възходящите състояния на своя барометър.
Който приема
радостите
в живота, той трябва да приема и скърбите.
Животът се движи между контрасти. Затова, онези, които изучават астрологията, виждат, какво голямо влияние указват слънцето, луната и другите планети върху човешките темпераменти. Следователно, човек трябва да познава своя темперамент, свойствата на своя организъм, а оттам и влиянието на планетите върху себе си. Ако организмът на някой човек е доброкачествен, слънцето ще му влияе по един начин. Ако организмът е долнокачествен, слънцето ще му влияе по друг начин.
към беседата >>
Такъв човек се радва и на
радостите
, и на скърбите, които невидимият свят му изпраща.
Прави са те, защото тялото не е нищо друго, освен организирана материя. Организирането на тази материя се постига с ред усилия, със съзнателна и непреривна работа от страна на човека. Апостол Павел казва : „Има тяло естествено, има тяло духовно". Естественото тяло е не организираното, неоформеното още тяло, в което съзнанието не взима участие. Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие и го прави буден за всичко онова, което го заобикаля.
Такъв човек се радва и на
радостите
, и на скърбите, които невидимият свят му изпраща.
Той се радва и на благата, и на лишенията, в които е поставен. Изпейте упражнението „Изгрява слънцето". Когато се говори за новата философия на живота, аз имам пред вид онова съзнание, което показва на човека миналото и бъдещето му. Той трябва да знае своето минало, за да изправи настоящето си. Той трябва да изправи настоящето си, за да приготви своето добро бъдеще.
към беседата >>
Като го въвели в парахода и му казали, че е негов, от
радост
той полудял.
Това нещо може да се познае по пръстите на човека. Някой от пръстите показват миналото на човека; други показват настоящето, а трети — неговото бъдеще. Тия неща не могат да се обясняват, защото ще уплашат човека. Понякога хората се плашат от големите благословения. На един турчин, от Цариград, му се паднал на лотария един голям английски параход.
Като го въвели в парахода и му казали, че е негов, от
радост
той полудял.
Следователно, човек трябва да бъде готов да се ползува разумно от благата, които природата му е определила. Ако не е готов да се ползва от тях, те ще бъдат тежест за него. Затова, именно, много от своите блага природата е скрила от ония, които не са готови; за готовите тя всеки ден разкрива своите тайни. В природата лицеприятие няма. Готов ли си, тя вдига завесата пред тебе и открива онова, което ти е нужно.
към беседата >>
42.
Дойде на себе си
,
НБ
, София, 12.6.1927г.,
Ако пък хората отиват и се връщат бързо от чешмата,
радостни
и весели, казвам, че тази чешма тече изобилно, затова и между хората няма разправии и караници.
Сега ние имаме нови обяснения за нещата. Например, аз мога да съм далеч от някоя чешма и да се произнеса, изобилно ли тече, или слабо? По какво ще позная? По разположението на хората. Ако те се трупат около нея и се карат помежду си, значи водата на тази чешма тече слабо.
Ако пък хората отиват и се връщат бързо от чешмата,
радостни
и весели, казвам, че тази чешма тече изобилно, затова и между хората няма разправии и караници.
Когато обичат някой човек, това показва, че той е чешма с изобилна вода. Когато мразят някой човек и се карат около него, той е чешма, която едва тече. Ако синовете слушат и почитат баща си, той е чешма с много вода; ако не го обичат или не го слушат, той е чешма с малко вода. Ако слугата не слуша господаря си, последният е чешма с малко вода. Това са духовни състояния извън времето и пространството на сегашния живот.
към беседата >>
Промените в състоянията на човека, между скръб и
радост
, се дължат, именно, на неразбиране законите на вътрешните процеси.
Или, преведено на Божествен език: отношенията на човека към Първичната Причина не са хармонични. Също така и мисълта му по отношение на законите на мъдростта не е хармонична. И най-после, когато отношенията на човека към законите на истината не са хармонични, пак се явява тъмнина в съзнанието. Промените, които стават в съзнанието на човека са подобни на музикални тонове, които не траят дълго време. Те бързо се сменят и от бързината на траенето им зависи и състоянието на човека.
Промените в състоянията на човека, между скръб и
радост
, се дължат, именно, на неразбиране законите на вътрешните процеси.
Гладният скърби, защото има някаква липса. Жадният скърби, защото има някаква липса. Обаче, задоволят ли се нуждите на човека, той престава да скърби и в него се явява вътрешно доволство. Доволството показва, че вътрешните нужди на човека са задоволени. „На колко наемници бащини ми изостава хляб, а аз мра от глад".
към беседата >>
Дойдат ли страдания или
радости
, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари.
Каже ли някой, че като остарее, животът изгубва смисъла си, и той е физическо същество. Казано е в Писанието: „Които уповават на Господа, те ще възобновят силата си". Дойдат ли хората до това положение, те ще могат да се разбират помежду си. Който върви в новия път, той ще разбере смисъла на този стих. За тази цел съзнанието на хората трябва да бъде в движение, никакво прекъсване на съзнанието не трябва да става.
Дойдат ли страдания или
радости
, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари.
За човек с будно съзнание, всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. Дойде ли у вас невежеството, сиромашията, заблуждението, или някакво незаконно желание, ще ги хванете внимателно, ще ги занесете у дома си, ще им дадете по една лопата и количка и ще ги впрегнете на работа, като им кажете: в моя дом има място за всякакъв вид работници. Съвременните хора страдат по причина на това, че с години носят в себе си известни желания и заминават за онзи свят, без да ги реализират. Те мязат на онзи българин, който казвал, че ще замине за другия свят с отворени очи, понеже не могъл да си хапне баница, полята с прясно мляко и каймак.
към беседата >>
Пробуди ли се това съзнание в него, той ще придобие в себе си новата
радост
, каквато никога не е чувствувал.
Преди всичко, трябва да се знае историята на богатия човек, как е започнало неговото разбогатяване. Богатството му не е само физическо, но то се крие в неговото сърце и в неговия ум. Истински богатият трябва да има добро сърце и добър ум. Само, материалното богатство е безпредметно за нас. Първото нещо, което се иска от човека, е той да дойде до пробуждане на висшето съзнание в себе си, за да възстанови отношенията си към Първата Причина.
Пробуди ли се това съзнание в него, той ще придобие в себе си новата
радост
, каквато никога не е чувствувал.
Понякога, за кратко време само, човек изпитва такава радост, но щом се натъкне на някакво изпитание, той изгубва радостта си. Това се дължи на прекъсване връзката си с Първата Причина. Христос никога не скъса тази връзка. В най-тежкия момент на живота си, Той запази будно съзнание, запази връзката си с Бога и каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си". Кръв течеше от порите на Христа, но Той издържа, не скъса връзката си с Бога.
към беседата >>
Понякога, за кратко време само, човек изпитва такава
радост
, но щом се натъкне на някакво изпитание, той изгубва
радостта
си.
Богатството му не е само физическо, но то се крие в неговото сърце и в неговия ум. Истински богатият трябва да има добро сърце и добър ум. Само, материалното богатство е безпредметно за нас. Първото нещо, което се иска от човека, е той да дойде до пробуждане на висшето съзнание в себе си, за да възстанови отношенията си към Първата Причина. Пробуди ли се това съзнание в него, той ще придобие в себе си новата радост, каквато никога не е чувствувал.
Понякога, за кратко време само, човек изпитва такава
радост
, но щом се натъкне на някакво изпитание, той изгубва
радостта
си.
Това се дължи на прекъсване връзката си с Първата Причина. Христос никога не скъса тази връзка. В най-тежкия момент на живота си, Той запази будно съзнание, запази връзката си с Бога и каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си". Кръв течеше от порите на Христа, но Той издържа, не скъса връзката си с Бога. Докато кръвта не започна да изтича от порите навън, прозорците и вратите на Божествения свят бяха затворени за Христа.
към беседата >>
Всичко това ще се използува като тор, като предисловие на свободния, на новия живот, който е живот на
радост
и веселие, на вечно зазоряване и на вечен изгрев.
По пътя слугата ги изял и занесъл на архимандрита празна кошничка. Архимандритът му казал: Стояне, тук имало пет риби. – Така ли, отче, аз пък се безпокоях да не са изгубени някъде? – Не, по този начин светът не може да се оправи. Сега, като отивате при своя небесен Баща, вие трябва да оставите настрана цялата човешка философия, всички насмешки, подигравки, недоразумения и т.н.
Всичко това ще се използува като тор, като предисловие на свободния, на новия живот, който е живот на
радост
и веселие, на вечно зазоряване и на вечен изгрев.
Няма по-красив живот от този, в който съществува вечно зазоряване на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Който има зората на новия живот в себе си, той всичко е придобил; който има изгрева на новия живот в себе си, той всичко е разработил; който има зенита на новия живот в себе си, той всичко е осмислил.
към беседата >>
43.
Типове и образи
,
МОК
, София, 12.6.1927г.,
В сън сте преживели нещо, но този сън ви причинява много по-голяма
радост
и импулс, отколкото будният живот. Защо?
(втори вариант)
Започнете живота! Имайте великата идея как трябва да се живее! Удоволствието не е живот. В живота има подбудителна причина, каквато да е, тя е непреривна. Да кажем, сънувате някой сън, толкова приятен.
В сън сте преживели нещо, но този сън ви причинява много по-голяма
радост
и импулс, отколкото будният живот. Защо?
Намеренията ви са били по-чисти. Най-малко по три минути в клас трябва да се учите. Според мен пет минути за молитва са достатъчни. Англичаните две минути определиха, след войната, да отправят ума си към Бога. Наряда, ако се спреш, в две минути можеш да изпееш всичкия наряд.
към втори вариант >>
Ще се качиш на небето и ще усетиш всичката
радост
горе.
(втори вариант)
Има окултни идеи, които не може да се възприемат. И даже почнеш да се плашиш от нея. «Ама, казва, да се откажа от себе си, да не ходя на театър.» Или да се молиш – цял ден може ли да се молиш? То е изопачаване на онзи, същинския живот. Двете минути, които трябва да употребиш, които стават център на живота, оттам всичко ще се регулира, всичко последователно.
Ще се качиш на небето и ще усетиш всичката
радост
горе.
После ще слезнеш през животните, растенията, минералите, ще слезнеш до ада. Ще дойдеш до долу, там, където е Люцифер – всички страдания. След туй ще се издигнеш до небето, пак ще се измиеш, ще си отдъхнеш за две минути, ще го направиш, ще въздъхнеш, ще кажеш: «Велик е животът.» То е търпение – да издържиш там, долу. Господ го е запушил, той дири път и като не може, иска да пръсне котела. Господ го държи там.
към втори вариант >>
44.
Три посоки
,
МОК
, София, 19.6.1927г.,
Ако житото е отгледано с песни, с
радост
и Любов, хлябът, направен от него, ще бъде хранителен, ще внесе особена енергия в човека; този метод на работа трябва да се приложи и към месенето и печенето на хляба; който прави хляб, трябва да бъде здрав,
жизнерадостен
и добър човек.
Например за земеделеца не е достатъчно само да има ниви и жито, но нивите му трябва да бъдат добре изорани, натоварени и посети - от това зависи какво жито ще се роди; от друга страна, важно е да не падне град върху нивите или да не стане наводнение - това са условия, необходими за земеделеца. Обаче за окултния ученик са нужни още някои условия - към всички тия той трябва да приложи своите мисъл и чувство; като приложи мисъл и чувство, житните класове ще бъдат по-едри и вкусни. С мисълта си човек може да развие ония чувства и способности в себе си, които не са добре развити. Ако някой не е музикален, с мисълта си той може да развие своето музикално чувство, но за това се иска постоянство. Като мисли известно време върху даден център, човек отправя към него повече кръв и по този начин го храни.
Ако житото е отгледано с песни, с
радост
и Любов, хлябът, направен от него, ще бъде хранителен, ще внесе особена енергия в човека; този метод на работа трябва да се приложи и към месенето и печенето на хляба; който прави хляб, трябва да бъде здрав,
жизнерадостен
и добър човек.
Съвременните хора се натъкват на мъчнотии, които не знаят как да решат; искат ли правилно да решат мъчнотиите си, те трябва да се учат от Напредналите същества, а понякога човек може да се учи и от растенията и животните. Срещате две кучета: едното куче е голямо, силно, лошо по характер, злобно, а другото - малко, добро, с остра муцуна - интелигентно и хитро. Господарят подхвърля една кост на двете кучета. Малкото кученце се затичва към костта с намерение да я опита, но в този момент голямото куче пристига; като вижда костта пред кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костта, поставя я пред голямото куче и се отдалечава; с това то иска да му каже: „Заповядай, костта е за тебе; аз ти я донасям, без да искам нещо от нея".
към беседата >>
45.
Ще оздравее
,
НБ
, София, 19.6.1927г.,
Имаме ли това, и с камъни да ни товари, ние ще бъдем
радостни
и доволни.
При това положение, той казвал на майка си: Мамо, нищо не искам, освен здраве. Ако ми помогне Господ да оздравея, ще ценя само здравето си. И с камъни да ме товари, ще се радвам на здравето си и доволен ще бъда. За този Стоян се говори в българските народни песни. Казвам: като знаем цената на здравето, и ние трябва да искаме от Бога главно здраве, живот, пълен със светли мисли и чувства.
Имаме ли това, и с камъни да ни товари, ние ще бъдем
радостни
и доволни.
Вземете за пример, живота на първите християни. Те бяха подлагани на мъки, на изтезания, но всичко претърпяха, всичко понесоха с радост за своя идеал – Христа. С това, обаче, те спасиха живота на хиляди хора, като ги обърнаха към Бога. Така е било, и така ще бъде всякога за човек, който живее по Бога. Пътят на този човек е винаги отворен.
към беседата >>
Те бяха подлагани на мъки, на изтезания, но всичко претърпяха, всичко понесоха с
радост
за своя идеал – Христа.
И с камъни да ме товари, ще се радвам на здравето си и доволен ще бъда. За този Стоян се говори в българските народни песни. Казвам: като знаем цената на здравето, и ние трябва да искаме от Бога главно здраве, живот, пълен със светли мисли и чувства. Имаме ли това, и с камъни да ни товари, ние ще бъдем радостни и доволни. Вземете за пример, живота на първите християни.
Те бяха подлагани на мъки, на изтезания, но всичко претърпяха, всичко понесоха с
радост
за своя идеал – Христа.
С това, обаче, те спасиха живота на хиляди хора, като ги обърнаха към Бога. Така е било, и така ще бъде всякога за човек, който живее по Бога. Пътят на този човек е винаги отворен. Мнозина се оплакват, че нямат пари. Един поп ми казваше: ти проповядваш хубаво, но пари нямаш.
към беседата >>
46.
Отличителни черти
,
ООК
, София, 22.6.1927г.,
Ако това преливане става правилно, наричаме го еволюция, морален устой,
радост
и веселие.
Същевременно и влагата става причина да се образуват различни течения, бури, циклони в съгласие с наклона на земята. Когато енергията на планините стане устойчива, снеговете започват да се топят и да слизат надолу, въ долините. Тогава деятелността на долините започва да се усилва: растителността става буйна, цветята се развиват добре, дърветата вързват и дават хубави плодове. Значи, щом водите започват да прииждат, това показва, че животът в долините се усилва. По този начин става преливане на живота от едно състояние в друго.
Ако това преливане става правилно, наричаме го еволюция, морален устой,
радост
и веселие.
Ако преливането на живота не става правилно, тогава идват всички нещастия в света. С други думи казано: ако снеговете на планините се топят равномерно и слизат по всички склонове, за да напояват долините, животът в долините се развива добре. Обаче, ако топенето на снеговете става неравномерно, при слизането си, водите завличат камъни, чакъл, тиня, вследствие на което образуват големи насипи. Следователно, това, което става в природата, става и в индивидите, и в обществата, и в народите, и в цялото човечество. Енергията от техните планински върхове, т.е.
към беседата >>
47.
В живота
,
ООК
, София, 6.7.1927г.,
Ако можете да познаете кой е вашият час за миене на краката, вие ще изпитате вътрешна
радост
, вътрешно доволство.
И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухият, който не може да седи дълго време във вода, повече издържа на жажда от пълния. Пълният, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухият издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората са различно устроени, за всеки човек се изисква специално време през деня за миене на краката.
Ако можете да познаете кой е вашият час за миене на краката, вие ще изпитате вътрешна
радост
, вътрешно доволство.
Като правите това упражнение, ще се учите от краката си. Ще размишлявате, ще се разговаряте с тях. Ще кажете: Ако краката можеха да разрешат един важен социален въпрос, не мога ли и аз да разреша един такъв? Ако те са били умни да разрешат един въпрос, аз по-глупав ли ще изляза от тях? Като говоря за краката, имам пред вид разумните същества, които са ги създали.
към беседата >>
48.
Работа на природата
,
ООК
, София, 20.7.1927г.,
Великите, светите хора са имали силна вяра и положителни знания, вследствие на което са могли да изнесат всички изпитания и страдания в своя живот с
радост
.
Вярата не е нещо механическо, което се дава; вярата е процес на растене, процес на развитие. Затова, именно, Христос уподобява вярата на синапово зърно, което се посажда в земята, расте и се развива. Значи и вярата като синаповото зърно расте в човека. Изпитанията, мъчнотиите и страданията в живота на човека са необходими, за да разклатят и уякчат неговата вяра. От гледището на съзнателния органически живот, страданията имат за цел да уякчат, да засилят вярата на човека.
Великите, светите хора са имали силна вяра и положителни знания, вследствие на което са могли да изнесат всички изпитания и страдания в своя живот с
радост
.
Запитали един от древните адепти, какво нещо е Господ, но вместо отговор, той взел една керемида и я стиснал: отгоре ù излязъл огън, отдолу потекла вода, а в средата останала твърда. С това той искал да каже, че има три начина, чрез които може да се обясни, какво нещо е Господ: чрез огън, чрез вода и чрез твърдата материя. Сега, ще обясня, какво представя керемидата. Керемидата е човешкото тяло, което стискате, за да извадите от него огъня, т.е. мисълта и водата, т.е. живота.
към беседата >>
49.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
Някой от вас търсят само
радости
в живота.
Та най-първо, ще констатирате факта, де е станала погрешката. Може да е липсвал някой от елементите на инсталацията, а може да липсва и едно от условията в инсталацията. Следователно, вие трябва да наваксате тази липса, да намерите где се крие причината на тази повреда. Има ред прекъсвания, причините на които не седят у нас. И млади, и стари, най-първо ще се справите с вътрешните и външните условия на човешката мисъл.
Някой от вас търсят само
радости
в живота.
Некой от вас търсят само лесния път. Ще знаете, че в света има много блага. Всекиму се дават блага, но човек трябва да ги заслужи. Благата се дават само на разумните хора, при това даром. Имайте предвид това!
към беседата >>
На всеки седем минути, на всеки седем часа, на всеки седем деня, на всеки седем седмици, на всеки седем месеца и на всеки седем години да има непреривна връзка, която да ви прави
радостни
, весели и светещи - непрекъснато да излиза светлина от вас.
Аз имам най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремеж да свържа всинца ви с Бога. Това е най-хубавото, което искам да ви дам. Аз не искам да ви уча, как да се обичате един друг. На това могат да ви научат и други. Аз искам да ви посоча път, начин, как да направите връзка с Първата Причина на нещата в Божествения свят.
На всеки седем минути, на всеки седем часа, на всеки седем деня, на всеки седем седмици, на всеки седем месеца и на всеки седем години да има непреривна връзка, която да ви прави
радостни
, весели и светещи - непрекъснато да излиза светлина от вас.
И всеки, който ви срещне, да се радва. Това пък, че в живота ви има мъчнотии, да ви не плаши. Аз наричам мъчнотиите "задачи на живота", които вие сами трябва да разрешите. От мъчнотиите трябва да се учите. Мнозина от вас сте сериозни задачи заради мене.
към беседата >>
" След няколко месеца това жито узрява и
радостта
на земледелеца е голяма.
Като се наядат пилците, ще прибереш крината си. Някой път в селата жените излизат по два, по три пъти на ден с пълна крина да хвърлят на тия пилци. Приведете сега тази мисъл в живота си, да видите, колко е красива! Сега аз искам да виждам младите да излизат всяка сутрин с пълна крина и да хвърлят на пилците, както земледелецът сее житото на своята нива. Той като посее житото, завлачи го и после поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови семето, което посях!
" След няколко месеца това жито узрява и
радостта
на земледелеца е голяма.
На младите пожелавам права мисъл! Много от вашит яйца са излюпени. Нахранете ги! Противоречия ще имате, но вървете напред! Някои ме питат, какво да правят.
към беседата >>
50.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Вярно е това, но светлината не може да бъде студена, понеже туй, което носи
радост
в себе си, има и светлина, и топлина.
Във всяка мисъл трябва да има светлина. И всяка мисъл, в която няма светлина, не е мисъл. От това гледище ние определяме и какво нещо е жената. Всяка жена, в мисълта на която няма топлина, не е жена. В съвременната наука се казва, че има студена светлина.
Вярно е това, но светлината не може да бъде студена, понеже туй, което носи
радост
в себе си, има и светлина, и топлина.
Следователно, в това отношение животът започва с топлината. Мисълта започва със светлината. Тук имаме два велики закона, които действат едновременно в живота. Законът на светлината не е закон на топлината. И законът на топлината не е закон на светлината.
към беседата >>
Той ще внесе голяма
радост
в душите ви.
Вски трябва да започне да говори правилно, да внесе правата мисъл в ума си. В това отношение, всички ще имате за образец правата мисъл. Всички ще имате за образец Бога. Човек е създаден по образ и подобие Божие. Следователно, когато се научите да мислите правилно, ще видите този образ.
Той ще внесе голяма
радост
в душите ви.
Писанието казва: "Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите". Само с правата мисъл ще намерим Бога и ще придобием своето спасение. Съвременните хора, както и тия от миналите векове, се плашат и плашили от правата мисъл. Те мислят, че като дойдат до правата мисъл, ще трябва да напуснат живота. Не, няма да напуснат живота, но ще го преобразят.
към беседата >>
51.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
След всяка скръб иде
радост
.
Всичко това се определя от един велик закон. В съвременната наука за всичко се държи статистика: раждат ли се деца, или умират, колко от тях са момчета, и колко момичета, всичко това не е безразборно; този брой е строго определен. Също тъй строго математически е определено колко къщи трябва да изгорят и колко да се направят; колко параходи трябва да потънат и колко да се построят; колко дървета трябва да се изсекат и колко да се посадят; колко хора трябва да умрат и колко да се родят и т.н. Във всичко има съответствие. Следователно, когато вие страдате, това е отсичане, а когато се радвате, това е посаждане.
След всяка скръб иде
радост
.
Скръбта е излишното, старото, което трябва да се отсече и на негово място да се посади новото, да дойде радостта. Когато влизате в новото, докато заживеете с него, вие изпитвате скръб. Например, вие напускате отечеството си и отивате в друга някоя страна, нова за вас, но скърбите. Защо? – Обстановката е нова, непозната за вас. Вие напущате старите условия, при които сте живели, и скърбите за тях.
към беседата >>
Скръбта е излишното, старото, което трябва да се отсече и на негово място да се посади новото, да дойде
радостта
.
В съвременната наука за всичко се държи статистика: раждат ли се деца, или умират, колко от тях са момчета, и колко момичета, всичко това не е безразборно; този брой е строго определен. Също тъй строго математически е определено колко къщи трябва да изгорят и колко да се направят; колко параходи трябва да потънат и колко да се построят; колко дървета трябва да се изсекат и колко да се посадят; колко хора трябва да умрат и колко да се родят и т.н. Във всичко има съответствие. Следователно, когато вие страдате, това е отсичане, а когато се радвате, това е посаждане. След всяка скръб иде радост.
Скръбта е излишното, старото, което трябва да се отсече и на негово място да се посади новото, да дойде
радостта
.
Когато влизате в новото, докато заживеете с него, вие изпитвате скръб. Например, вие напускате отечеството си и отивате в друга някоя страна, нова за вас, но скърбите. Защо? – Обстановката е нова, непозната за вас. Вие напущате старите условия, при които сте живели, и скърбите за тях. Но останете ли още за дълго време да живеете в старата си обстановка, вие не ще можете да се повдигнете.
към беседата >>
Проникването на най-малката Божествена мисъл в нашия живот ни прави вътрешно самостоятелни; развива в нас една вътрешна самоувереност, в която проблясва малка любов, малка светлина, малък мир и малка
радост
.
Там, далеч някъде, има един хубав извор, от него пийте вода. Не жалете времето си! За да придобиете една Божествена мисъл, може да се иждиви и цяла година. Тя заслужава това време, защото е една велика придобивка за вас. Щом влезете в общение с една Божествена мисъл, вие ще усетите, като че някой богат гост ви е посетил, и веднага ставате самостоятелни.
Проникването на най-малката Божествена мисъл в нашия живот ни прави вътрешно самостоятелни; развива в нас една вътрешна самоувереност, в която проблясва малка любов, малка светлина, малък мир и малка
радост
.
И според както расте Божествената мисъл у нас, така постепенно се увеличават и любовта, светлината, мирът и радостта. По този начин расте и целият човек. Тъй, както хората днес постъпват, това още е старият, хирургическият начин. Те виждат само опакото на живота. Ученикът обаче няма право да критикува.
към беседата >>
И според както расте Божествената мисъл у нас, така постепенно се увеличават и любовта, светлината, мирът и
радостта
.
Не жалете времето си! За да придобиете една Божествена мисъл, може да се иждиви и цяла година. Тя заслужава това време, защото е една велика придобивка за вас. Щом влезете в общение с една Божествена мисъл, вие ще усетите, като че някой богат гост ви е посетил, и веднага ставате самостоятелни. Проникването на най-малката Божествена мисъл в нашия живот ни прави вътрешно самостоятелни; развива в нас една вътрешна самоувереност, в която проблясва малка любов, малка светлина, малък мир и малка радост.
И според както расте Божествената мисъл у нас, така постепенно се увеличават и любовта, светлината, мирът и
радостта
.
По този начин расте и целият човек. Тъй, както хората днес постъпват, това още е старият, хирургическият начин. Те виждат само опакото на живота. Ученикът обаче няма право да критикува. Само мъдрите хора имат право да критикуват.
към беседата >>
52.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Тогава сте
радостни
, весели, учени, мислите, че всичко знаете.
Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях. Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва. Всъщност слънцето никога не залязва, вследствие на което сянката винаги ще се явява зад колелото. Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия. Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа.
Тогава сте
радостни
, весели, учени, мислите, че всичко знаете.
И действително е така. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен. Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят. Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен. Във всичко това има ограничения, има предел.
към беседата >>
Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на
Радостта
.
От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта.
Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на
Радостта
.
Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха.
към беседата >>
Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и
Радост
за душите.
Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика.
Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и
Радост
за душите.
Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина.
към беседата >>
На вас трябва Мир, но не без
Радост
.
Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир.
На вас трябва Мир, но не без
Радост
.
Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са съединени в едно цяло. Какво струва Любов без Светлина? Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина? Какво придобиха?
към беседата >>
Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с
Радост
.
За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир. На вас трябва Мир, но не без Радост.
Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с
Радост
.
Всички тия неща са съединени в едно цяло. Какво струва Любов без Светлина? Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина? Какво придобиха? Какво струва светлина без Мир?
към беседата >>
Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и
Радост
.
Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота. След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина. Така ли е всъщност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си.
Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и
Радост
.
Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа. Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните.
към беседата >>
Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи
Радост
за неговата душа.
Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир.
Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи
Радост
за неговата душа.
Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните. Аз наричам праведни хора тия, които имат съдилища, с установен ред и порядък. Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат. И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света?
към беседата >>
– Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез
Радостта
.
Аз наричам праведни хора тия, които имат съдилища, с установен ред и порядък. Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат. И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света? “ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тия видове живот?
– Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез
Радостта
.
В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов.
към беседата >>
В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и
Радостта
не се дава.
Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат. И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света? “ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тия видове живот? – Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта.
В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и
Радостта
не се дава.
Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света.
към беседата >>
Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на
Радостта
, която иде в света.
Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир.
Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на
Радостта
, която иде в света.
Дето има радост, само там може да има угощение. Ще ви прочета 15 стих от 15 глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му; а вас нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го“. Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
към беседата >>
Дето има
радост
, само там може да има угощение.
Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света.
Дето има
радост
, само там може да има угощение.
Ще ви прочета 15 стих от 15 глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му; а вас нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го“. Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши.
към беседата >>
Когато имате
радост
, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика.
По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл.
Когато имате
радост
, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика.
Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици. Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга.
към беседата >>
Тази
радост
ви показва какви трябва да бъдете като ученици.
Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика.
Тази
радост
ви показва какви трябва да бъдете като ученици.
Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда.
към беседата >>
– Божествена
Радост
.
Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало. Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше. Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени. Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия! Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си?
– Божествена
Радост
.
Питам тогава: Какво нещо е Божествената Радост? – Тя е хапчицата хляб, която малката врана донася в устата си. Но вие, като старозаветника, взимате тази хапка хляб и казвате: „По-добре да не е била и тя, само да ми дразни стомаха! Не ми трябва такава малка хапка. За мен са нужни най-малко 30–40 такива хапки!
към беседата >>
Питам тогава: Какво нещо е Божествената
Радост
?
Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше. Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени. Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия! Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си? – Божествена Радост.
Питам тогава: Какво нещо е Божествената
Радост
?
– Тя е хапчицата хляб, която малката врана донася в устата си. Но вие, като старозаветника, взимате тази хапка хляб и казвате: „По-добре да не е била и тя, само да ми дразни стомаха! Не ми трябва такава малка хапка. За мен са нужни най-малко 30–40 такива хапки! “ Вие сте недоволни, протестирате.
към беседата >>
ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и
Радост
в душите“.
Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“. В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е.
ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и
Радост
в душите“.
Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх.
към беседата >>
Учениците ще носят
Радостта
в живота си, като разрешение на своите задачи.
В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“.
Учениците ще носят
Радостта
в живота си, като разрешение на своите задачи.
Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх.
към беседата >>
Аз не говоря за
радост
, която се мени, но за
Радостта
на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада.
– Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи.
Аз не говоря за
радост
, която се мени, но за
Радостта
на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада.
Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост.
към беседата >>
Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата
Радост
.
Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх.
Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата
Радост
.
Тъй разбираме ние Радостта на ученика. Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ.
към беседата >>
Тъй разбираме ние
Радостта
на ученика.
Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост.
Тъй разбираме ние
Радостта
на ученика.
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът.
към беседата >>
Мирът, това е най-хубавото жилище, в което
Радостта
може да живее.
Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост. Тъй разбираме ние Радостта на ученика. Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността.
Мирът, това е най-хубавото жилище, в което
Радостта
може да живее.
За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост.
към беседата >>
И тогава
Радостта
ще влезе да живее в това тяло.
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът.
И тогава
Радостта
ще влезе да живее в това тяло.
Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята.
към беседата >>
Радостта
е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят.
Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло.
Радостта
е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят.
Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище.
към беседата >>
Дето има Любов, има и
Радост
.
Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят.
Дето има Любов, има и
Радост
.
Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта.
към беседата >>
Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи
радостта
.
За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост.
Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи
радостта
.
Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта. За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло.
към беседата >>
Мирът носи жилището на
Радостта
.
Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта.
Мирът носи жилището на
Радостта
.
Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта. За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да изучава законите на Мира.
към беседата >>
Ако нямате Мир,
Радостта
никога не идва на земята.
И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта.
Ако нямате Мир,
Радостта
никога не идва на земята.
Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта. За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да изучава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот.
към беседата >>
Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за
Радостта
.
Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище.
Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за
Радостта
.
За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да изучава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот. Вземете, запример, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от някакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен? – Тя ще роди здрави деца.
към беседата >>
И най-после, ако и
Радостта
ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
И най-после, ако и
Радостта
ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма.
към беседата >>
Да бъдете ученици, първо трябва да влезете в Школата, но време се изисква, за да разберете Любовта, Светлината, Мира и
Радостта
в една планета, а време Бог е дал, колкото искате.
Малкото житно зърно, запример, съдържа всички условия за един велик живот. Така и вие съдържате всички условия за един велик живот. Де се крият те? – Във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух. Но за това се изисква време.
Да бъдете ученици, първо трябва да влезете в Школата, но време се изисква, за да разберете Любовта, Светлината, Мира и
Радостта
в една планета, а време Бог е дал, колкото искате.
Времето е безконечно, то няма ни начало, ни край. И по отношение времето понякога Господ казва: „Ще почакаш малко! “ Умреш преждевременно, плачеш. Господ ти казва: „Ще почакаш малко, има време, пак ще те повикам. Тогава ще ти дам на разположение време, колкото искаш“.
към беседата >>
Взимам веднага парите, които бях спечелил, и тръгвам за вкъщи
радостен
и весел.
Ще ви приведа един пример за дядо Стоян Пенджурски, който бил на 100 години. Той събира един ден децата наоколо си и започва: „Ех, деца, деца, знаете ли какви неща е научил дядо ви от живота? Знаете ли колко е патила главата ми? Едно време, като бях 20-годишен момък, ходих в Австрия да печеля, бях градинар. Един ден пишат ми от дома, че ме сгодили.
Взимам веднага парите, които бях спечелил, и тръгвам за вкъщи
радостен
и весел.
Когато минавам през Стара планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме и аз се върнах дома си беден и ранен. Отиде моята годеница! – не можах да се оженя. Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден? Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха.
към беседата >>
Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на
Радостта
.
Кой художник не е бит по всички правила? Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт. Това е задачата, която всички трябва да разрешите. Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика.
Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на
Радостта
.
Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент? Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот.
към беседата >>
Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на
Радостта
.
“ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен? Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки. Има някаква причина, навярно учителят не е добре разположен към мен“. Ако ти определяш характера на твоя учител от бележките, които той ти поставя, тогава ти си разбрал отчасти старозаветния и отчасти новозаветния живот. Та казвам: задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо?
Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на
Радостта
.
Господ владее небето, Господ владее живота. Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа.
към беседата >>
Сега, като ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с
Радостта
“.
Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“. На кого? – На ученика. Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“. Образец трябва на света!
Сега, като ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с
Радостта
“.
Това е вътрешната връзка на ученика с Бога. Аз мога да слушам, без да се отегча, всеки човек, който може да ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта, цял ден, а дори и през целия си живот. Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска да напуснем света“. Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището. Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището.
към беседата >>
Аз мога да слушам, без да се отегча, всеки човек, който може да ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за
Радостта
, цял ден, а дори и през целия си живот.
– На ученика. Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“. Образец трябва на света! Сега, като ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта“. Това е вътрешната връзка на ученика с Бога.
Аз мога да слушам, без да се отегча, всеки човек, който може да ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за
Радостта
, цял ден, а дори и през целия си живот.
Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска да напуснем света“. Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището. Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота. И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение.
към беседата >>
В душата си ще почувствате такъв мир и такава
радост
, каквито никога в живота си не сте имали.
Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас.
В душата си ще почувствате такъв мир и такава
радост
, каквито никога в живота си не сте имали.
И животът ви само по този начин ще се осмисли. Сега, младостта нека не ви блазни. Най-първо заинтересувайте се от Любовта, а не от младостта. После, заинтересувайте се от Светлината, а не от младостта. След това, заинтересувайте се от Мира, а не от младостта, докато най-после дойдете и до самата Радост.
към беседата >>
След това, заинтересувайте се от Мира, а не от младостта, докато най-после дойдете и до самата
Радост
.
В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали. И животът ви само по този начин ще се осмисли. Сега, младостта нека не ви блазни. Най-първо заинтересувайте се от Любовта, а не от младостта. После, заинтересувайте се от Светлината, а не от младостта.
След това, заинтересувайте се от Мира, а не от младостта, докато най-после дойдете и до самата
Радост
.
И тъй, сега аз ви поздравлявам с Любовта. Какво значи поздравът? Кого поздравляваме? Когато обичаме някого, поздравляваме ли го? – Само странникът се поздравлява.
към беседата >>
Божественият Дух и Божествената Любов да бъдат с вас, да бъдете през целия ден
радостни
и весели!
Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият Закон на вечния живот. Този е великият Закон на учениците, които искат да реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята. Желая всички вие да започнете с Божествената Любов, сърцата и умовете ви да бъдат свободни.
Божественият Дух и Божествената Любов да бъдат с вас, да бъдете през целия ден
радостни
и весели!
към беседата >>
53.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Да познаем Бога, значи да познаем себе си, да познаем Първата Причина, която ни е пратила в света, да познаем Единственият, Който ни обича, Който ни дава светлина, мир и
радост
за душите.
И човек, наистина, може да се изгуби. Щом се изгуби, в него настава една вътрешна суматоха, и умът му изфирясва. Ако човек може да се изгуби в гората, колко повече може да се изгуби в широкия свят? Следователно задачата на всеки едного е да познае себе си. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.
Да познаем Бога, значи да познаем себе си, да познаем Първата Причина, която ни е пратила в света, да познаем Единственият, Който ни обича, Който ни дава светлина, мир и
радост
за душите.
Аз бих ви обяснил в широк смисъл, какво нещо са Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, но това ще остане за друг път. То е цяла наука! Да се говори за Любовта, това е широка, необятна област. Вие ще се очаровате, ако опитате Любовта в нейния развой, тъй както започва от физическия свят, продължава в духовния свят, докато стигне най-после до Божествения свят. Вие ще се очаровате и от Светлината, ако я разгледате във всички форми, които тя създава.
към беседата >>
Аз бих ви обяснил в широк смисъл, какво нещо са Любовта, Светлината, Мирът и
Радостта
, но това ще остане за друг път.
Щом се изгуби, в него настава една вътрешна суматоха, и умът му изфирясва. Ако човек може да се изгуби в гората, колко повече може да се изгуби в широкия свят? Следователно задачата на всеки едного е да познае себе си. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Да познаем Бога, значи да познаем себе си, да познаем Първата Причина, която ни е пратила в света, да познаем Единственият, Който ни обича, Който ни дава светлина, мир и радост за душите.
Аз бих ви обяснил в широк смисъл, какво нещо са Любовта, Светлината, Мирът и
Радостта
, но това ще остане за друг път.
То е цяла наука! Да се говори за Любовта, това е широка, необятна област. Вие ще се очаровате, ако опитате Любовта в нейния развой, тъй както започва от физическия свят, продължава в духовния свят, докато стигне най-после до Божествения свят. Вие ще се очаровате и от Светлината, ако я разгледате във всички форми, които тя създава. Вие ще се очаровате и от Мира, който повдига човешката душа, и от Радостта, която внася веселие, доволство в света.
към беседата >>
Вие ще се очаровате и от Мира, който повдига човешката душа, и от
Радостта
, която внася веселие, доволство в света.
Аз бих ви обяснил в широк смисъл, какво нещо са Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, но това ще остане за друг път. То е цяла наука! Да се говори за Любовта, това е широка, необятна област. Вие ще се очаровате, ако опитате Любовта в нейния развой, тъй както започва от физическия свят, продължава в духовния свят, докато стигне най-после до Божествения свят. Вие ще се очаровате и от Светлината, ако я разгледате във всички форми, които тя създава.
Вие ще се очаровате и от Мира, който повдига човешката душа, и от
Радостта
, която внася веселие, доволство в света.
Това са области за преминаване, това са теми за проучаване, с които ученикът трябва да се занимава през целия път, докато достигне крайния предел на своя живот и започне да изучава пътя на своя Учител. Тогава той ще бъде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любов, която действа в света, до причините и възможностите, които са го създали, до причините и възможностите, чрез които хората се сближават, до причините и възможностите, които заставят великите Учители да идат в света и да работят. Тогава ще разберете какъв е смисълът на това, да се любите един друг, какъв е смисълът да любите Бога. Засега не разбирате още тия неща. В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх.
към беседата >>
Аз се определих в пътя на ученика.“ И той, като ученик, започва да се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с
Радостта
.
„Че какво се занимаваш с този буквар? Много глупав човек си бил ти! “ И, наистина, какво ще кажете, ако видите един 100-годишен дядо, с големи опитности в живота, взел буквар в ръка, като някое малко момченце, и чете. „Не можеш ли да пасеш овце, говеда, ами си взел този буквар? “ – „Не, моят буквар струва повече, отколкото пасенето на говедата.
Аз се определих в пътя на ученика.“ И той, като ученик, започва да се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с
Радостта
.
Това са четирите предмета, които ученикът започва да проучава в началото на своя път. Той трябва да знае какво нещо е Любовта като предмет, да знае как да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Светлината, като предмет, и да може да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Мирът, като вътрешно състояние на душата. Той трябва да знае какво нещо е Радостта, като плод на всички блага, които съществуват в света.
към беседата >>
Той трябва да знае какво нещо е
Радостта
, като плод на всички блага, които съществуват в света.
Аз се определих в пътя на ученика.“ И той, като ученик, започва да се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Това са четирите предмета, които ученикът започва да проучава в началото на своя път. Той трябва да знае какво нещо е Любовта като предмет, да знае как да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Светлината, като предмет, и да може да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Мирът, като вътрешно състояние на душата.
Той трябва да знае какво нещо е
Радостта
, като плод на всички блага, които съществуват в света.
Той трябва да знае как да я употреби за благото на своето сърце, както и да бъде полезен на своите ближни – на майка си и на баща си, значи да им служи тъй, както Бог изисква, а това подразбира да изпълнява волята Божия. Сега разбрахте ли всичко ясно? Аз искам да бъда категоричен, да ме разберете добре и да не си служа с неопределени думи. Въпреки това много неща остават неизяснени, но радвайте се на това. Колкото и да ви говоря – и 20, и 30 дена наред, па и цяла година, вие пак ще знаете толкова, колкото и сега знаете, т.е.
към беседата >>
Любовта, Светлината, Мирът и
Радостта
са плодове на Божествения Дух.
Свършва втори клас, записва се в трети клас, и него свършва. Такава минава клас след клас, докато най-после казва: „Хайде и университета да свърша, че да няма за какво да мисля“. Като свърши университета, казва: „Много малко зная, почти нищо“. Това е хубавото, да съзнаваш, че не знаеш. Вървиш ли в този път, той е път на благословение.
Любовта, Светлината, Мирът и
Радостта
са плодове на Божествения Дух.
И ученикът почва да се храни с тия плодове. Любовта е първият плод на Духа. Значи ученикът вкусва от първия сладък плод, който узрява на дървото на великия живот. Той трябва да вкуси от този плод! Защо?
към беседата >>
Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: „Възможно е всички ние да живеем в Любовта, възможно е всички ние да живеем в Светлината, възможно е всички ние да живеем в Мира, възможно е всички ние да живеем във вечната
Радост
, която Бог ни е дал!
Новият живот, възкресението е само заради тях. Възкресението не е за старозаветните, не е за новозаветните, не е и за праведните. То е само за учениците, за хората на бъдещето, за хората на новата култура. Те са работници в Царството Божие, те са хората на новата раса. Тя няма да бъде многобройна, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, по сърце, по воля, по душа и по дух.
Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: „Възможно е всички ние да живеем в Любовта, възможно е всички ние да живеем в Светлината, възможно е всички ние да живеем в Мира, възможно е всички ние да живеем във вечната
Радост
, която Бог ни е дал!
“
към беседата >>
54.
Обич към знанието
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Та когато говорим за любовта, за светлината, за мира и за
радостта
, ние подразбираме ония Божествени условия, при които способностите на човека се развиват правилно.
Какво значи това? Във всяко време не можете да си внушавате. Например, ако си внушавате, когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да се реализира, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи законът на внушението; колкото човек е по-разположен, законът работи по-добре.
Та когато говорим за любовта, за светлината, за мира и за
радостта
, ние подразбираме ония Божествени условия, при които способностите на човека се развиват правилно.
Без тия способности умът не може да се развива, и мисълта не може да дойде. Само по този начин човек може да работи и да премахне всички мъчнотии от пътя си. На първо място вие трябва да развивате вашите способности, вашите таланти. Каквато и малка способност да имате, непременно гледайте да я развивате, защото до известна степен от нея зависи проявата на вашия живот. Живата природа ще работи върху вас именно чрез тази способност.
към беседата >>
Най-после вие трябва да изучавате
радостта
, да знаете, че ще постигнете това, към което се стремите.
Щом имаш любов, имаш и мир. Щом имаш хляб, гладен няма да бъдеш. Щом имаш вода, жаден няма да бъдеш. Любовта носи живот; животът носи светлина, а светлината носи мир. Значи имаме ли любов, ще бъдем мирни; имаме ли светлина, ще знаем де отиваме.
Най-после вие трябва да изучавате
радостта
, да знаете, че ще постигнете това, към което се стремите.
И тъй, като ученици, ще гледате реално на живота. Задачата на всички ученици е да имате не само теоретически познания за живота, но и практически. Всичко, което учите в Школата, трябва да го прилагате. Освен това правете и някои опити сами. Нека новото учение, новият живот се въплътят във вас.
към беседата >>
55.
Ще се превърне в радост
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Ще взема сега 21 стих, 16 глава от Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече тъгата си, поради
радостта
, че се е родил человек на света.“
„Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда. Кой човек е праведен? Какво нещо е Правдата? Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека. „За да отвориш очите на слепите, да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дома на тъмнината.“ – Това ще бъде тяхната служба и сила.
Ще взема сега 21 стих, 16 глава от Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече тъгата си, поради
радостта
, че се е родил человек на света.“
Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория.
към беседата >>
От това благо вашите души ще се наситят, а не преситят, както при яденето; ще бъдете доволни, ще придобиете вътрешна
радост
.
Както Бог, като се е разлял в нас, не се е изгубил, така и ние, като се влеем в Бога, няма да се изгубим. Както Бог всякога се познава в нас, така и ние, като се влеем в Бога, в Божественото, ще се познаваме. И като се влеете в Бога, ще имате най-хубави условия за развитие: за четене, за музика, за изкуство – каквото пожелаете от Бога, ще го постигнете. Като казвам да се влеем в Бога, разбирам да ни се дадат най-добрите условия за развитие, най-добрият живот. По-добри условия от тия не могат да ви се дадат.
От това благо вашите души ще се наситят, а не преситят, както при яденето; ще бъдете доволни, ще придобиете вътрешна
радост
.
Аз ви давам тия неща като дефиниции, да ги държите в ума си, за да не изпаднете в противоречия. Някои от вас може да запитат: „Защо Учителят каза така? Защо при даден случай, например, постъпва тъй, а не иначе? “ Вие имате право да питате и мен, имате право да питате и Господа за много неща. Например, може да питате защо Господ тури Витоша на това място, на което е днес.
към беседата >>
– Четири елемента: Любов, Светлина, Мир и
Радост
.
Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрез правата мисъл. В първата беседа ви говорих за пътя на ученика. За да разберете пътя на ученика, трябваше да ви говоря за четирите вида живот. Какъв трябва да бъде пътя на ученика? Колко елемента трябва да влизат в него?
– Четири елемента: Любов, Светлина, Мир и
Радост
.
Това са предмети, въпроси за изучаване. Ученикът на новия живот трябва да изучава Любовта, Светлината, Мира и Радостта всестранно, а не тъй, както обикновените хора ги изучават. Та казвам: В живота съществува една вътрешна връзка, една вътрешна философия, която трябва да се оформи, да се изучи от вашите нови възгледи. Без тази философия вие не можете да живеете, т.е. ще живеете, но не Божествен живот, а обикновен.
към беседата >>
Ученикът на новия живот трябва да изучава Любовта, Светлината, Мира и
Радостта
всестранно, а не тъй, както обикновените хора ги изучават.
За да разберете пътя на ученика, трябваше да ви говоря за четирите вида живот. Какъв трябва да бъде пътя на ученика? Колко елемента трябва да влизат в него? – Четири елемента: Любов, Светлина, Мир и Радост. Това са предмети, въпроси за изучаване.
Ученикът на новия живот трябва да изучава Любовта, Светлината, Мира и
Радостта
всестранно, а не тъй, както обикновените хора ги изучават.
Та казвам: В живота съществува една вътрешна връзка, една вътрешна философия, която трябва да се оформи, да се изучи от вашите нови възгледи. Без тази философия вие не можете да живеете, т.е. ще живеете, но не Божествен живот, а обикновен. Божествените познания се придобиват и развиват само чрез закона на Любовта. Аз искам вие да влезете в новия живот и да работите със закона на Любовта.
към беседата >>
Дето има Любов, има и Светлина; дето има Светлина, има и Мир; дето има Мир, има и
Радост
.
Та казвам: В живота съществува една вътрешна връзка, една вътрешна философия, която трябва да се оформи, да се изучи от вашите нови възгледи. Без тази философия вие не можете да живеете, т.е. ще живеете, но не Божествен живот, а обикновен. Божествените познания се придобиват и развиват само чрез закона на Любовта. Аз искам вие да влезете в новия живот и да работите със закона на Любовта.
Дето има Любов, има и Светлина; дето има Светлина, има и Мир; дето има Мир, има и
Радост
.
И обратно: Дето няма Любов, няма и Светлина; дето няма Светлина, няма и Мир; дето няма Мир, няма и Радост. Когато някой казва, че изгубил своята Радост, разбирам, че там липсва Любов, липсва Светлина, липсва и Мир. Може да имате някаква малка любов, но тя не е в състояние да ви даде тази Радост, за която душата копнее. Сега аз ще направя друга аналогия. Едно разумно същество не може да се роди от някое глупаво същество.
към беседата >>
И обратно: Дето няма Любов, няма и Светлина; дето няма Светлина, няма и Мир; дето няма Мир, няма и
Радост
.
Без тази философия вие не можете да живеете, т.е. ще живеете, но не Божествен живот, а обикновен. Божествените познания се придобиват и развиват само чрез закона на Любовта. Аз искам вие да влезете в новия живот и да работите със закона на Любовта. Дето има Любов, има и Светлина; дето има Светлина, има и Мир; дето има Мир, има и Радост.
И обратно: Дето няма Любов, няма и Светлина; дето няма Светлина, няма и Мир; дето няма Мир, няма и
Радост
.
Когато някой казва, че изгубил своята Радост, разбирам, че там липсва Любов, липсва Светлина, липсва и Мир. Може да имате някаква малка любов, но тя не е в състояние да ви даде тази Радост, за която душата копнее. Сега аз ще направя друга аналогия. Едно разумно същество не може да се роди от някое глупаво същество. Например, една овца не може да роди едно разумно дете.
към беседата >>
Когато някой казва, че изгубил своята
Радост
, разбирам, че там липсва Любов, липсва Светлина, липсва и Мир.
ще живеете, но не Божествен живот, а обикновен. Божествените познания се придобиват и развиват само чрез закона на Любовта. Аз искам вие да влезете в новия живот и да работите със закона на Любовта. Дето има Любов, има и Светлина; дето има Светлина, има и Мир; дето има Мир, има и Радост. И обратно: Дето няма Любов, няма и Светлина; дето няма Светлина, няма и Мир; дето няма Мир, няма и Радост.
Когато някой казва, че изгубил своята
Радост
, разбирам, че там липсва Любов, липсва Светлина, липсва и Мир.
Може да имате някаква малка любов, но тя не е в състояние да ви даде тази Радост, за която душата копнее. Сега аз ще направя друга аналогия. Едно разумно същество не може да се роди от някое глупаво същество. Например, една овца не може да роди едно разумно дете. Законът е такъв.
към беседата >>
Може да имате някаква малка любов, но тя не е в състояние да ви даде тази
Радост
, за която душата копнее.
Божествените познания се придобиват и развиват само чрез закона на Любовта. Аз искам вие да влезете в новия живот и да работите със закона на Любовта. Дето има Любов, има и Светлина; дето има Светлина, има и Мир; дето има Мир, има и Радост. И обратно: Дето няма Любов, няма и Светлина; дето няма Светлина, няма и Мир; дето няма Мир, няма и Радост. Когато някой казва, че изгубил своята Радост, разбирам, че там липсва Любов, липсва Светлина, липсва и Мир.
Може да имате някаква малка любов, но тя не е в състояние да ви даде тази
Радост
, за която душата копнее.
Сега аз ще направя друга аналогия. Едно разумно същество не може да се роди от някое глупаво същество. Например, една овца не може да роди едно разумно дете. Законът е такъв. Детето ще мяза на майка си и на баща си.
към беседата >>
Когато Бог е вложил Любовта и Светлината във вас, когато ви е облякъл в Мира и
Радостта
, а вие оставяте визитните си картички тук-таме, питам: Какви са вашите разбирания?
Няма обидни думи в света. Една обидна дума, това е визитната картичка на онази благочестива муха. Тъй трябва да разсъждавате. Вие може да разсъждавате и по друг начин, да кажете: „Ако тази муха имаше моите разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната си картичка на моята рокля, затова благодаря на Господа, че не съм муха, да правя пакости като нея“. Всеки човек, който не разсъждава правилно, който върши престъпления, има съзнанието на мухата.
Когато Бог е вложил Любовта и Светлината във вас, когато ви е облякъл в Мира и
Радостта
, а вие оставяте визитните си картички тук-таме, питам: Какви са вашите разбирания?
Ще ви приведа един пример, да ви изтъкна някои от методите, по които хората постъпват помежду си. Запример, случва се някой от учениците на Школата излиза пред другарите си да им държи една хубава беседа, в която изтъква някои техни погрешки, или някои техни неправилни прояви. Той казва, например, че еди-кои си братя или сестри били фанатици, правили молитвите си явно, пред другите хора, и ставали за посмешище и т.н. Всичко това той изнася чистосърдечно, искрено, с цел да се изправят тия погрешки, но какво излиза от този метод? – Всички изтъкнати погрешки на другите се нахвърлят върху самия него.
към беседата >>
Ако през тази година приложите Любовта, за която ви говоря, ако приложите Светлината, която иде отгоре и предавам през себе си, ако приемете и Мира, и
Радостта
, които идат отгоре, всички препятствия ще се стопят.
Те ни спъват с това. Трябва да се направи нещо! Докато не ни знаят от кои сме, изслушват ни, щом се научат от кои хора сме, резервират се вече“. Казвам: Има един начин, по който хората могат да ви слушат. Кой е този начин?
Ако през тази година приложите Любовта, за която ви говоря, ако приложите Светлината, която иде отгоре и предавам през себе си, ако приемете и Мира, и
Радостта
, които идат отгоре, всички препятствия ще се стопят.
И тогава ще говорите на хората тъй красноречиво, че всички ще ви слушат. За да премахнете препятствията в света, трябва да имате жив контакт с разумните сили в природата. Тия сили се предават само чрез контакт. Дойдете ли в контакт с тях, те ще потекат във вас, ще стопят всички ледове и снегове. Та казвам: Противоречията във вашия ум трябва да изчезнат, да няма никаква натегнатост между вас.
към беседата >>
Докато в душата ти тече Божествената
Радост
, слез до най-големите дълбочини и ще познаеш, че Божията Любов е подействала там, и ти си изпълнил волята Божия.
– „Обикнах и него, но пак ми липсва нещо.“ – Обикни брата си! – „Пак ми липсва нещо.“ – Обикни сестра си! – „Още нещо ми липсва.“ – Обикни слугата си, всички същества, обикни най-после и врага си! Щом обикне и най-последния, той казва: „Учителю, разбрах вече смисъла на Любовта“. И тъй, на всеки, който не познава Любовта, казвам: Приложи Любовта в нейната пълнота!
Докато в душата ти тече Божествената
Радост
, слез до най-големите дълбочини и ще познаеш, че Божията Любов е подействала там, и ти си изпълнил волята Божия.
Само по този начин ще познаете смисъла на Любовта. Ако приложите Любовта, вратите на вашия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето, ще започне да влиза у вас по един естествен начин. Тогава вие ще се запознаете с проблемите на новия живот. В света днес има добродетелни, талантливи хора, които са слезли да работят с единствена цел, да запознаят хората с тия проблеми. Казвате: „Това е светска наука!
към беседата >>
Казвам: Ако искате да добиете, да родите великата, новата мисъл, ако искате да добиете новата наука, непременно трябва да влезете в Божествения свят, да добиете Любовта, Светлината, Мира и
Радостта
.
Човек не може да роди в грешния свят, там има вечно помятане, вследствие на което се ражда скръбта. В света най-хубавите идеи се помятат. Кое е реализирано в света? Там храмове се развалят, училища се развалят, майки се развалят, деца се развалят, сестри се развалят, братя се развалят, слуги се развалят – всичко в света се разваля. Добре се започва там, но отпосле всичко се разваля и свършва зле.
Казвам: Ако искате да добиете, да родите великата, новата мисъл, ако искате да добиете новата наука, непременно трябва да влезете в Божествения свят, да добиете Любовта, Светлината, Мира и
Радостта
.
Вие може да влезете в този свят, но трябва да спазвате всички правила, които съществуват там. Старият живот, с всички негови привички, ще оставите настрана. Всеки от вас, като става сутрин, ще се помоли на Бога, ще каже: „Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен! Аз ще те слушам, както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята воля“.
към беседата >>
Той се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с
Радостта
.
Днес съм овчар, изпълнявам най-благородното занятие на новозаветния живот, но още взимам млякото и вълната на овцете. Днес съм гостилничар, заемам най-високото положение от живота на праведния. Разговарям се с разумни хора, но взимам златото им“. Ние не сме още свободни хора. Най-после дохождаме до новия живот, до живота на ученика, който не иска нищо.
Той се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с
Радостта
.
Това е истинският живот. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите от другите три вида живот: орач ви е потребен, овчар ви е потребен, гостилничар ви е потребен. Ако искате да имате щастие у дома си, трябва да имате орач, трябва да имате овчар, трябва да имате гостилничар. Искате ли да имате радост у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непременно трябва да имате и един ученик. Когато се съберат в дома ви орачът, овчарят, гостилничарят и ученикът, да се науча от всеки по нещо.
към беседата >>
Искате ли да имате
радост
у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непременно трябва да имате и един ученик.
Най-после дохождаме до новия живот, до живота на ученика, който не иска нищо. Той се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Това е истинският живот. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите от другите три вида живот: орач ви е потребен, овчар ви е потребен, гостилничар ви е потребен. Ако искате да имате щастие у дома си, трябва да имате орач, трябва да имате овчар, трябва да имате гостилничар.
Искате ли да имате
радост
у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непременно трябва да имате и един ученик.
Когато се съберат в дома ви орачът, овчарят, гостилничарят и ученикът, да се науча от всеки по нещо. Орачът ме научи нещо, овчарят ме научи нещо, праведният ме научи нещо, и сега ученикът ще ме научи на новото учение. Аз взимам „ученика“ във велик смисъл на думата. От невидимия свят ще изпратят в дома ви един ученик, който всяка вечер ще отива на небето да се учи, а денем, като се върне, ще ви разправя какво е научил за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта. Той ще носи хубавите неща, ще ви ги разправя, а вие ще се учите от него.
към беседата >>
От невидимия свят ще изпратят в дома ви един ученик, който всяка вечер ще отива на небето да се учи, а денем, като се върне, ще ви разправя какво е научил за Любовта, за Светлината, за Мира и за
Радостта
.
Ако искате да имате щастие у дома си, трябва да имате орач, трябва да имате овчар, трябва да имате гостилничар. Искате ли да имате радост у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непременно трябва да имате и един ученик. Когато се съберат в дома ви орачът, овчарят, гостилничарят и ученикът, да се науча от всеки по нещо. Орачът ме научи нещо, овчарят ме научи нещо, праведният ме научи нещо, и сега ученикът ще ме научи на новото учение. Аз взимам „ученика“ във велик смисъл на думата.
От невидимия свят ще изпратят в дома ви един ученик, който всяка вечер ще отива на небето да се учи, а денем, като се върне, ще ви разправя какво е научил за Любовта, за Светлината, за Мира и за
Радостта
.
Той ще носи хубавите неща, ще ви ги разправя, а вие ще се учите от него. Някой казва: „Хубаво е да има човек посещението на Духа“. Казвам: Добре е да има човек в дома си на пансион един ученик, да го учи на Любовта. Понякога той ще има добрината да ви заведе в училището, да видите неговия Учител. Вие не можете да отидете сами при Учителя.
към беседата >>
– Любовта, която работи с усърдие и с
радост
.
Казвате: „Има неща в нас, които Духът разработва. Затова Той ще ни заведе при нашия Учител и ще ни покаже пътя на спасението“. Кой е този Дух? – Христос. Кой е Христос?
– Любовта, която работи с усърдие и с
радост
.
Ако ви кажа, че е време вече да се отворят очите ви – те са отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но за мнозина от вас това ще причини голям страх. Като влезете в духовния живот, в новия живот, както го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, дето ще видите друго огледало, а после, като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало.
към беседата >>
Като ви говоря така, ако нямате разположение да ме слушате със закона на Любовта, със закона на Светлината, със закона на Мира и със закона на
Радостта
, вие няма да разберете смисъла на думите ми и те ще имат за вас обикновено съдържание.
Пари имат, не могат да се утешат. Те казват: „Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят! “ Казвате: „Нали са учени хора! “ Колко учени, колко видни хора има в Европа, които са писали научни книги, но обикалят из църквите, четат Библията, с голямо усърдие търсят великата Истина. И вие трябва да имате това усърдие да търсите великата Истина.
Като ви говоря така, ако нямате разположение да ме слушате със закона на Любовта, със закона на Светлината, със закона на Мира и със закона на
Радостта
, вие няма да разберете смисъла на думите ми и те ще имат за вас обикновено съдържание.
И Библията да четете, пак няма да разберете дълбокия смисъл, който е вложен в нея. Днес Господ ви говори. Аз не искам да ви изпитвам какво бихте поискали от Него, но казвам: Когато Господ се яви при Соломона, който на времето си беше адепт, какво поиска той от Бога? – Знание и мъдрост. Той направи крив избор.
към беседата >>
Правило е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с
Радостта
.
Той направи крив избор. Избра мъчния път и не можа да устои в него. Затова казвам ви: Не избирайте трудния път на Соломона, но изберете пътя на Любовта. Този път е път на страдания, на скърби в света, но дето има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е пътят на Светлината.
Правило е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с
Радостта
.
Тогава ще дойде втората фаза, трудният път – пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, цял свят може да обиколите, може да изучите всички школи на великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички ще имат само една определена Божествена идея, те не могат да изменят този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка в живота, това е пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-трудният, той е път само за Учителите. Соломон избра този път, защото имаше високо мнение за себе си.
към беседата >>
„Жена, която ражда, на скръб е, но като роди, скръбта ѝ се превръща на
радост
, защото человек се е родил на света.“ Започнете да раждате с любов.
Христос казва: „Аз съм съградил тази църква върху канара и вратите адови няма да я преодолеят“. Коя е тази канара? – Любовта. Ако вие съградите живота си върху Любовта, нищо не е в състояние да го разклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, но за всичко онова, което живее дълбоко във вас.
„Жена, която ражда, на скръб е, но като роди, скръбта ѝ се превръща на
радост
, защото человек се е родил на света.“ Започнете да раждате с любов.
Раждате ли с любов, вашето дете няма да умре и скръбта ви ще се превърне на радост. Ако раждате без любов, то ще умре. Законът е такъв. Животът се определя от Любовта. При сегашното положение, в което се намирате, само ония хора са разумни, които страдат дълбоко и съзнателно.
към беседата >>
Раждате ли с любов, вашето дете няма да умре и скръбта ви ще се превърне на
радост
.
Коя е тази канара? – Любовта. Ако вие съградите живота си върху Любовта, нищо не е в състояние да го разклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, но за всичко онова, което живее дълбоко във вас. „Жена, която ражда, на скръб е, но като роди, скръбта ѝ се превръща на радост, защото человек се е родил на света.“ Започнете да раждате с любов.
Раждате ли с любов, вашето дете няма да умре и скръбта ви ще се превърне на
радост
.
Ако раждате без любов, то ще умре. Законът е такъв. Животът се определя от Любовта. При сегашното положение, в което се намирате, само ония хора са разумни, които страдат дълбоко и съзнателно. Бъдещето е на страната на страждущите.
към беседата >>
Дойде ли тя, в душата ни се явява светлина, мир и
радост
.
– Молитва. Само молитвата може да създаде тия благоприятни, тия благотворни влияния върху нас. Молитвата е връзка, и Любовта може да дойде в света само по пътя на тази връзка. Мнозина не знаят да се молят. Молитвата не седи във външно четене и шепнене на молитви, но целият ни живот трябва да се превърне във вътрешна молитва, да приготвим условия за идване на Любовта в нас.
Дойде ли тя, в душата ни се явява светлина, мир и
радост
.
Някои казват, че религиозните хора се сковавали. Как няма да се сковават? Такова е обществото, такава е и неговата религия. Общество, което сковава, е общество без любов. Религия, която сковава, е религия без любов.
към беседата >>
Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в
радост
“.
Това е задача за вас, която за в бъдеще трябва да разрешите. И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати. Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички. Вие трябва да бъдете доволни от труда си.
Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в
радост
“.
Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне.
към беседата >>
И сега аз искам всички вие на първо място да бъдете
радостни
, на второ място – да имате мир, на трето място – светлина и на четвърто място – любов.
Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на земята. Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него“. По същия начин, щом и вие сте ученици, Господ ще положи Духа си върху вас и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте във вашата душа и животът ви ще се осмисли.
И сега аз искам всички вие на първо място да бъдете
радостни
, на второ място – да имате мир, на трето място – светлина и на четвърто място – любов.
Любовта ви да бъде тил. Това е един естествен закон, който съществува на земята. Какво прави една разумна майка, когато тръгне на път с децата си? – Тя оставя децата да вървят напред. Децата вървят напред, а тя след тях.
към беседата >>
Значи
радостта
трябва да върви напред, а мирът, светлината и любовта трябва да вървят назад.
Любовта ви да бъде тил. Това е един естествен закон, който съществува на земята. Какво прави една разумна майка, когато тръгне на път с децата си? – Тя оставя децата да вървят напред. Децата вървят напред, а тя след тях.
Значи
радостта
трябва да върви напред, а мирът, светлината и любовта трябва да вървят назад.
Неразумните майки постъпват по обратен път: Те вървят напред, а оставят децата си да вървят след тях, да хленчат. Когато една майка остави детето си назад, да хленчи, това вече говори, че тя не е разумна майка. Аз желая вашите деца да вървят напред. Щом те са напред, вие сте ученици на новото учение. Щом те са назад, вие сте хора на старото учение.
към беседата >>
Христос казва: „Сега имате скръб, но аз пак ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се превърне в
радост
“.
Когато една майка остави детето си назад, да хленчи, това вече говори, че тя не е разумна майка. Аз желая вашите деца да вървят напред. Щом те са напред, вие сте ученици на новото учение. Щом те са назад, вие сте хора на старото учение. „Жена, която ражда, на скръб е.“ Значи и вие ще имате малко скръб.
Христос казва: „Сега имате скръб, но аз пак ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се превърне в
радост
“.
Това състояние показва само един момент от духовното събуждане на човека. Когато великата мисъл дойде у вас и вие се пробудите, ще имате едно вътрешно преживяване, което искам да остане завинаги у вас. Аз искам да запазите радостта, която придобиете, за през целия си живот. Не е достатъчно тази радост да я придобиете само за един ден, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъж при вас, да я задържите завинаги. Приемете ли радостта, ще придобиете това благословение, което Бог е вложил в нея.
към беседата >>
Аз искам да запазите
радостта
, която придобиете, за през целия си живот.
Щом те са назад, вие сте хора на старото учение. „Жена, която ражда, на скръб е.“ Значи и вие ще имате малко скръб. Христос казва: „Сега имате скръб, но аз пак ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се превърне в радост“. Това състояние показва само един момент от духовното събуждане на човека. Когато великата мисъл дойде у вас и вие се пробудите, ще имате едно вътрешно преживяване, което искам да остане завинаги у вас.
Аз искам да запазите
радостта
, която придобиете, за през целия си живот.
Не е достатъчно тази радост да я придобиете само за един ден, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъж при вас, да я задържите завинаги. Приемете ли радостта, ще придобиете това благословение, което Бог е вложил в нея. На всинца ви трябва сега едно вътрешно прозрение, да разбирате нещата. Някои хора от света трябва да се убеждават, но вас няма какво да убеждаваме. На вас казваме: Елате, вижте, опитайте!
към беседата >>
Не е достатъчно тази
радост
да я придобиете само за един ден, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъж при вас, да я задържите завинаги.
„Жена, която ражда, на скръб е.“ Значи и вие ще имате малко скръб. Христос казва: „Сега имате скръб, но аз пак ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се превърне в радост“. Това състояние показва само един момент от духовното събуждане на човека. Когато великата мисъл дойде у вас и вие се пробудите, ще имате едно вътрешно преживяване, което искам да остане завинаги у вас. Аз искам да запазите радостта, която придобиете, за през целия си живот.
Не е достатъчно тази
радост
да я придобиете само за един ден, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъж при вас, да я задържите завинаги.
Приемете ли радостта, ще придобиете това благословение, което Бог е вложил в нея. На всинца ви трябва сега едно вътрешно прозрение, да разбирате нещата. Някои хора от света трябва да се убеждават, но вас няма какво да убеждаваме. На вас казваме: Елате, вижте, опитайте! Пророците са казвали: „Както ни е Господ научил“.
към беседата >>
Приемете ли
радостта
, ще придобиете това благословение, което Бог е вложил в нея.
Христос казва: „Сега имате скръб, но аз пак ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се превърне в радост“. Това състояние показва само един момент от духовното събуждане на човека. Когато великата мисъл дойде у вас и вие се пробудите, ще имате едно вътрешно преживяване, което искам да остане завинаги у вас. Аз искам да запазите радостта, която придобиете, за през целия си живот. Не е достатъчно тази радост да я придобиете само за един ден, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъж при вас, да я задържите завинаги.
Приемете ли
радостта
, ще придобиете това благословение, което Бог е вложил в нея.
На всинца ви трябва сега едно вътрешно прозрение, да разбирате нещата. Някои хора от света трябва да се убеждават, но вас няма какво да убеждаваме. На вас казваме: Елате, вижте, опитайте! Пророците са казвали: „Както ни е Господ научил“. Христос казва: „Както ме е Отец научил“.
към беседата >>
Затова търсете на първо място
Радостта
, после Мира, след това Светлината и най-после Любовта.
Ще постъпвате съобразно знанието, което имате, според това, което слушате, и според това, как Божият Дух ви учи отвътре. Любовта ще ви научи как да постъпвате. Бъдете уверени, че всичко ще се завърши по един Божествен начин. Бъдещето е на Бога. Христос казва: „Всеки, който първом търси Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго му се дава“.
Затова търсете на първо място
Радостта
, после Мира, след това Светлината и най-после Любовта.
Нека Любовта бъде тил в живота ви. Само по този начин вие ще можете да разрешите всички мъчнотии, които ви се представят. Те не се разрешават теоретически. Аз бих желал всички вие да разрешите тия неща свободно, без никакви външни давления, от страна на когото и да е. Ако видиш, че някой брат постъпва с някого по начин, какъвто ти не одобряваш, не го съветвай, не го изобличавай, но ти постъпи с него тъй, както намираш за правилно.
към беседата >>
Те са били подлагани на мъчения, на горения, на страдания, но всякога са отивали с
радост
.
Ако аз съм дошъл между този народ, дошъл съм за учениците – те ме интересуват. За праведните хора, както и за новозаветните, и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път.
Те са били подлагани на мъчения, на горения, на страдания, но всякога са отивали с
радост
.
Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света. Казвам: Учениците трябва да имат жива, положителна вяра, да живеят с Радостта, с Мира, със Светлината и с Любовта. Бъдещето е пред вас, ще го опитате. Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога.
към беседата >>
Казвам: Учениците трябва да имат жива, положителна вяра, да живеят с
Радостта
, с Мира, със Светлината и с Любовта.
Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на горения, на страдания, но всякога са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.
Казвам: Учениците трябва да имат жива, положителна вяра, да живеят с
Радостта
, с Мира, със Светлината и с Любовта.
Бъдещето е пред вас, ще го опитате. Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И за в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога. Един ден ще видите връзката, която съществува между всички тия хора.
към беседата >>
Аз желая всички вие да родите, и като родите, да забравите своята скръб, и скръбта ви да се превърне на
радост
– да носите Божията
Радост
винаги с вас!
Обаче това, за което ви говоря, за всеки едного поотделно, може да стане бързо и да пожъне плодовете му. Това, което за колективното изисква векове, за един човек отделно може да стане в един кратък период, тъй както един авиатор за няколко минути може да се издигне със своя аероплан високо във въздуха и да слезе долу на земята. И вие може да направите същото. Ние можем да ви дадем билет още за първия аероплан, да отидете горе и като се върнете, ще кажете: „Видяхме новото, което се строи“. „Жена, която ражда, на скръб е, и като роди, забравя своята скръб.“
Аз желая всички вие да родите, и като родите, да забравите своята скръб, и скръбта ви да се превърне на
радост
– да носите Божията
Радост
винаги с вас!
към беседата >>
56.
Пробуждане съзнанието на ученика
,
СБ
, София, 22.8.1927г.,
“ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма
радост
, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Иначе всяка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди. Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам! Един Си Ти, създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе!
“ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма
радост
, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог.
към беседата >>
Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и
Радост
.
Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“. И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе. Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда. Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е, то вечно ще живее.
Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и
Радост
.
Като разлъчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическите ви нужди. Вие сега боравите само с водата, която е на земята. Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта. Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред.
към беседата >>
Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията
Радост
.
Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува.
Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията
Радост
.
Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят. Някой казва: „Аз ще напусна нивата си“. Не, нивата си не трябва да напущаш. Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“. Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си?
към беседата >>
Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате
радостни
и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим.
Мнозина питат: „Какво нещо е новото учение? “ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат. Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа. Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства. Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт.
Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате
радостни
и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим.
Чудите се как стана това нещо, защо. Такова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях. Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите. Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред.
към беседата >>
57.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
– Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с
радост
, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа.
Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую? “ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую?
– Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с
радост
, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа.
– Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед. – Какво ще бъде нашето верую? – Законът на Любовта. И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни.
към беседата >>
“ Ако вие мислите, както ви говоря, няма да бъдете обременени от нищо, душите ви ще бъдат
радостни
и весели, сърцата и умовете ви ще бъдат обновени и знанието, което очаквате, ще дойде отгоре.
“ – „Болни се качват на кон, моите крака са здрави.“ Аз бих желал всички вие да бъдете тъй издържливи и с такова постоянство в живота си. Човек среща много мъчнотии, на които трябва да издържа. Аз искам да проверите всичко, което ви се казва, иначе то ще остане за вас само теоретическо знание. Има съществени неща, които трябва да оживеят, да станат плът и кръв у вас, да кажете: „Това е самата Истина“. Вие питате: „Колко време още има да се чака, докато придобием това знание?
“ Ако вие мислите, както ви говоря, няма да бъдете обременени от нищо, душите ви ще бъдат
радостни
и весели, сърцата и умовете ви ще бъдат обновени и знанието, което очаквате, ще дойде отгоре.
Писанието казва: „Всички ще бъдат научени от Бога“. На кои дава Бог? – На онези, които люби. Защо? Защото и те работят за Бога и от любов. На другите, които не Го любят и не работят за Него, парички трябват.
към беседата >>
58.
Свещеният час
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
– Сърцата и умовете ви тъй да се отворят, че всички заедно да създадете велика вътрешна връзка с невидимия свят и всички да се почувствате
радостни
и весели.
Взаимно ще разглеждате един предмет и ще извадите общо заключение. Така само ще имате резултат, което показва, че между вас има вътрешно разбиране. След това ще се разделите приятелски, с желание и втори път да се срещнете. Да допуснем, че като окултни ученици, вие се събирате на обща молитва. Какво се изисква от вас?
– Сърцата и умовете ви тъй да се отворят, че всички заедно да създадете велика вътрешна връзка с невидимия свят и всички да се почувствате
радостни
и весели.
Засега молитвата за вас е дълг, но не и резултат на един вътрешен Божествен подтик. След време ще добиете този подтик и молитвата ще получи за вас друг смисъл. И тъй, като окултни ученици, в първо време ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху вас, а именно: влиянието на времето, на въздуха, на ветровете, на цветята, на плодните дървета, на изворите, на водата и т.н. Окултният ученик трябва да знае каква вода да пие. Той трябва да пие най-хубавата вода, защото тя дава най-добри условия за здравето, което е необходимо за проявлението на правата мисъл.
към беседата >>
59.
Явно говорих
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Любовта произвежда навсякъде живот, светлина, мир,
радост
и веселие.
Това не показва, че ти не я искаш, но няма я там. Следователно, дето Любовта не взима участие, там има най-големи противоречия в света, там има най-големите драми и трагедии. Някои казват, че Любовта произвежда драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно. Любовта не произвежда драми и трагедии, но състезанието за нея ги произвежда.
Любовта произвежда навсякъде живот, светлина, мир,
радост
и веселие.
Всичко обикновено в живота, на което хората искат да турят името любов, не е любов. И тъй, ако искате да разрешите въпроса принципиално, който е дълбоко философски, трябва да застанете върху тази база именно – върху Любовта. Само така ще разберете онази велика сила в света, за която Писанието казва: „Бог е Любов“. Ние говорим за този живот, който имаме сега, който сме имали някога и който ще имаме за в бъдеще. Ако вие искате да задържите и за в бъдеще този изопачен живот, в който сега се намирате, ще имате най-сложните форми драми и трагедии.
към беседата >>
– В този дом царува мир,
радост
и веселие.
Това е любов. Други хора пък изяждат по 30–40 ябълки на ден, без да посаждат семенцата им. И това е любов. Питам: Колко души ще намерите, като влезете в дома им, да четат свещената книга на Любовта? По какво се отличава такъв дом?
– В този дом царува мир,
радост
и веселие.
Отношенията между мъжа и жената, между всички деца са любовни, всички работят абсолютно еднакво, навред се чува музика и песен, никакво противоречие не се явява между тях. В целия дом владее чистота и ред, нийде никакво петно. Мухи в стаите няма; кокошки, патици и прасета по двора няма; говеда в обора няма; газени лампи не се виждат, нито електрическа светлина, при все това цялата къща свети; никъде не сеят, ни орат, а нивите раждат, жито в изобилие имат; отникъде жито не принасят, а то иде при тях; извори нямат, а вода при тях извира; учители нямат, а всичко знаят; слуги нямат, но всеки им служи; пари нямат, но на всички пари назаем дават. Кажете ми, знаете ли някъде из България поне една такава фамилия, каквато ви описвам? Такъв е образът на този дом, членовете на който четат книгата на Любовта.
към беседата >>
Всички тия хора ще ми изпращат всяка сутрин по една светла, чиста мисъл, която ще внесе в душата ми
радост
и веселие.
Ако човек не разбира тия два закона, Божията Любов не може да се приложи на земята. Кой може да приложи Любовта към Бога на земята? Аз, човекът, който обичам, мога да стана връзка във великия Божи закон. И ако мога да направя тази връзка, аз съм почтен човек. И тогава аз ще имам на своя страна и ангелите, и светиите, и праведните, и добрите хора, и всички ученици.
Всички тия хора ще ми изпращат всяка сутрин по една светла, чиста мисъл, която ще внесе в душата ми
радост
и веселие.
Казвам: Вие, като ученици на тази велика Школа, трябва да се отличавате с правилни отношения към Бога. Имате ли тия отношения, няма да търсите хора да ви обичат, но вие ще обичате. Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това да не бъде цел в живота ви. Ето защо, в Писанието, още от древността, е казано: „Да възлюбиш Господа Бога твоего и да възлюбиш ближния си“. Така е казано, но не се прилага.
към беседата >>
Сега се мъчи, но един ден, като се научи да ходи, няма да плаче, ще бъде
радостен
и весел.
“ Казвам: Този човек искал да проходи, но не могъл изведнъж. Паднал на земята, ударил се някъде, затова плаче. Същественото е, че паднал някъде. Някои казват, че му е зле. Не му е зле, паднал е, но нищо не е загубил.
Сега се мъчи, но един ден, като се научи да ходи, няма да плаче, ще бъде
радостен
и весел.
Сега взимайте кураж от децата. Ако някой от вас се обезсърчи, нека хване едно малко дете за ръката, да походи с него и да каже: „И аз искам да бъда герой като тебе“. Наблюдавайте всеки ден децата! Това е правилно разрешение на въпроса. За разрешението на този въпрос, както и на ред други, има специални методи, но засега те са ненавременни.
към беседата >>
– „Ама ще страдам.“ – „Тъй е, ще страдам, но след страданията ще дойде
радостта
.“
Радостта
е наследница на скръбта.
Роди ли се човек, той ще умре. Въпросът е сега да кажеш: „Аз искам да живея“. Че ще умреш, това е факт, но че ще живееш, и това факт. Затова ти трябва да кажеш: „След като умра, ще оживея“. Ако ти дойде мисълта, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Вярно е, всеки човек, който се е родил, все ще се разболее, но като мине болестта, аз ще бъда здрав“.
– „Ама ще страдам.“ – „Тъй е, ще страдам, но след страданията ще дойде
радостта
.“
Радостта
е наследница на скръбта.
Кой е наследник на смъртта? – Наследник на смъртта е живота. Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да се освободите от тях или да ги подпушите. Каже ли ти някой, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Аз зная това, но след болестта ще дойде здравето“. – „Ти направи много голяма погрешка.“ – – „Тъй е, аз зная, че направих голяма погрешка, но като оздравея, ще се заема да я изправя и на нейно място ще туря една хубава добродетел.“ – „Ти ми каза обидна дума, с която ме ухапа.“ – „Да, така е, като ме срещнете след време, моят език ще бъде толкова мек, че като ви кажа една сладка дума, няма да остане никакъв спомен от първата.“ – „Ти си малко недодялан.“ – „Тъй е, но след време ще бъда тъй одялан, че ще ми се чудите.“ – „Ти си прост човек.“ – „Така е, но след време ще бъда толкова учен, че вие ще се радвате на моята ученост.“
към беседата >>
Схванем ли живота така, ние ще го разберем в неговата пълнота, ще добием
радост
и веселие – ще живеем според Божията Любов.
Следователно онези, които живяха преди 2000 години, и сега са тук. И ще бъде тъй, както Христос каза: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината“. Бъдещето е Негово, светът е Негов, Правдата е Негова. Той е носител на великата Истина. И аз казвам: Всички трябва да бъдем носители на великата Божия Истина.
Схванем ли живота така, ние ще го разберем в неговата пълнота, ще добием
радост
и веселие – ще живеем според Божията Любов.
Тогава всичко в света се освещава. Слънцето, звездите, всичко в света е създадено за онези, които са родени да свидетелстват за Истината. От това гледище хубавите, красивите неща са за онези, които любят Господа. Затова Христос казва: „Отче, дето съм аз, там искам да бъдат и онези, които Си ми дал“. Де ще бъде Той?
към беседата >>
Ще дойде ден, когато Любовта ще царува в света, хората ще живеят в любов помежду си, навсякъде ще има
радост
и веселие.
Животът ще получи ново направление. Както едно време Бог създаде света, така днес ще го пресъздаде наново. Бог няма да остави хората да се гаврят с Неговата Истина. Бог няма да остави и държавите да престъпват Неговите закони. Всички хора трябва да се преклонят пред Божията Истина и да признаят Неговите закони.
Ще дойде ден, когато Любовта ще царува в света, хората ще живеят в любов помежду си, навсякъде ще има
радост
и веселие.
Иде това време. Като ви казвам, че огън ще дойде в света, вие питате: „Какво ще правим тогава? “ Казвам: Какво трябва да правите, като се запали хотела, в който живеете? Вие, които сте се събудили първи и виждате този огън, вземете дрехите си и скоро вън от хотела! – „Ами какво ще стане с тия, които спят?
към беседата >>
И ако хората живеят съобразно законите на разумната природа, всичко ще им върви по мед и масло, ще живеят в мир и
радост
.
В такъв случай привилегия е да те нагълта земята, отколкото да те изхвърли някъде в пространството да се луташ. Има такива случаи. Ще кажете: „Това е заплашване само“. Не е заплашване, но такива са законите на разумната природа. Това е велика Истина.
И ако хората живеят съобразно законите на разумната природа, всичко ще им върви по мед и масло, ще живеят в мир и
радост
.
Не е въпросът в заплашванията, но казвам: Ние гледаме другояче на живота. Светът е велико училище за нас, а всички негови външни проявления, това са малки резултати, това е един излишък от света. Има друг свят, пред който вашият реален свят е само външно проявление, една външна сянка. Да оставим настрана тия философски разсъждения и да дойдем до важните въпроси в живота, които ни интересуват. Питам: Когато човек е беден, интересува ли се от това, колко милиарди има в света?
към беседата >>
60.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
И вие се движите от изобилие в недоимък, от
радост
в скръб, от светлина в тъмнина.
" Боледувал дядо Георги 40-50 деня и през това време употребявал само чисто дървено масло. Като оздравял, не повторил вече същата погрешка. Следователно ще знаете, че нещастията в живота ви се дължат на резките промени, на които се поддавате, съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате в голямо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхът, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нещо и страхът дойде да ви напомни, че скръбта ще ви посети.
И вие се движите от изобилие в недоимък, от
радост
в скръб, от светлина в тъмнина.
Тия смени се дължат на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човека. Днес се страхувате, утре се страхувате, докато започнете да се плашите и от сянката си. Ето защо пазете се от страха, пазете се от омразата, пазете се от отрицателните мисли и чувства, които създават известни утайки, известни отрови в организма на човека. От най-старо време и до днес още на хората се препоръчва добър, чист живот. Защо? – Да избегнат отровите на живота.
към беседата >>
61.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
– По онази вътрешна тиха
радост
, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси.
Молитвата на някой човек е дълга почти колкото от Битието до Откровението. Друг пък се моли и напомня на Господа какво е обещал, какво трябва да направи. – Това не е молитва. Истинската молитва е извън времето, но тя седи в момента на общение, на връзка с Великото Начало на живота. Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си?
– По онази вътрешна тиха
радост
, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси.
Някой получава моментално отговор на молитвата си; друг чака дни, седмици, месеци, а трети чака с години – това зависи от интензивността на молитвата. Апостол Павел казва: "Молите се, но отговор не получавате." – Защо? – Защото молитвите на мнозина излизат само от устата, а не от сърцето. Нареждането на красиви думи в стройни, правилни редове не представя молитва. Ако е въпрос за красив език, няма по-красив език от Божия.
към беседата >>
Този човек ще ви посрещне
радостно
, весело, ще ви нагости добре, ще си поприказвате и след това ще каже:"Хайде, сега на работа!
Когато не се спазва това, в мозъка на човека се натрупва излишна енергия и той започва да обезсмисля нещата. Много ученици, студенти,след като свършат училище, казват:"Защо ми е това знание? " – Щом не знаят какво да правят със знанието, което са придобили, нека отидат при Господа и поискат от Него работа. Бог знае как да впрегне техните сили, знае каква работа да им даде, да осмисли знанието. И четири факултета да сте свършили, Бог ще ви каже да вземете мотика в ръка и да отидете в еди-кое си село при един благочестив човек и да му предложите да ви научи да копаете.
Този човек ще ви посрещне
радостно
, весело, ще ви нагости добре, ще си поприказвате и след това ще каже:"Хайде, сега на работа!
" Като ви гледа как копаете, ще ви се посмее малко, че при четири диплома сте толкова невежа в копането, но ще започне да ви учи. Като свършите работата си, ще тръгнете за дома си. Тогава вие ще започнете да му говорите работи, които той не знае, и ще се чудите, че освен копането, нищо друго не знае. Щом стигнете в дома на селянина, той ще ви покани да се нахраните. Ще ядете и ще се разговаряте приятелски.
към беседата >>
62.
Божествената мисъл
,
МОК
, София, 4.9.1927г.,
Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или
радост
.
Една от първите задачи на ученика е да изучава своя живот, да дойде до познаване на своите добри и лоши черти. За да стане истински ученик, той трябва да се освободи от всички слабости. Запример, между учениците често се явява вътрешна, скрита завист. Докато не се справи с нея, ученикът не е проникнал още в новия живот. Забележи ли това отрицателно чувство в себе си, той трябва да търси метод, как да се справи с неговата енергия, да го превърне в положително чувство.
Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или
радост
.
В другите слабости все има нещо, което радва или залъгва човека. Виждате пияницата, че пие и се разболява от пиене, но в това време той се радва, че задоволява желанието си. Завистливият обаче няма никаква радост в себе си, благодарение на което и той страда, но иска другите повече да страдат. За да не получи съседът му по-голямо благо от неговото, той е готов да му извадят едното око, но на съседа – двете очи. Стремете се да превръщате енергията на завистта в положителна.
към беседата >>
Завистливият обаче няма никаква
радост
в себе си, благодарение на което и той страда, но иска другите повече да страдат.
Докато не се справи с нея, ученикът не е проникнал още в новия живот. Забележи ли това отрицателно чувство в себе си, той трябва да търси метод, как да се справи с неговата енергия, да го превърне в положително чувство. Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или радост. В другите слабости все има нещо, което радва или залъгва човека. Виждате пияницата, че пие и се разболява от пиене, но в това време той се радва, че задоволява желанието си.
Завистливият обаче няма никаква
радост
в себе си, благодарение на което и той страда, но иска другите повече да страдат.
За да не получи съседът му по-голямо благо от неговото, той е готов да му извадят едното око, но на съседа – двете очи. Стремете се да превръщате енергията на завистта в положителна. И тогава вместо да пожелавате на ближния си по-голямо зло, пожелайте му по-голямо добро от вашето. Христос изрази този закон чрез стиха: „Онези, които идат след мене, ще правят по-големи чудеса от моите“. Христос не завидя, не мислеше, че след Него не трябва да дохождат велики хора, но Той пожела да се увеличи силата на доброто в света.
към беседата >>
Пазете следното правило: ставайте от сън с
радост
, че носите Божественото в себе си и с негово съдействие можете да развивате дарбите и способностите си.
Първоначално и земята е била малка, но постепенно е расла и се разширявала, докато е дошла до положението на плод, който зрее. Един ден тя ще узрее и ще капне от дървото на живота. Заедно със земята ще узреят и хората. Тогава ще дойдат ангели от разумния свят, да видят узрелия човек и да го поставят при нови условия на живота. Всеки човек ще узрее, но това трябва да стане навреме, когато всички ще го ценят, а не преждевременно, когато червеи ще го ядат.
Пазете следното правило: ставайте от сън с
радост
, че носите Божественото в себе си и с негово съдействие можете да развивате дарбите и способностите си.
Вярвайте във всяка Божествена мисъл, колкото да е малка, като зародиш, от който може да израсте голямо, велико дърво. И най-малката Божествена мисъл е магическа пръчица, която ви отваря път навсякъде. Тя е подобна на малка светлинка в тъмна, бурна нощ, която осветява пътя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрее и освети целия ви път. Това значи да се измени коренно живота ви, да влезете в областта на новото, великото в света. Слънцето на човешкия живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват.
към беседата >>
63.
Мнозина казваха
,
НБ
, София, 4.9.1927г.,
Щом Го намерите, Истината ще ви се разкрие, и вие ще изпитате небивала
радост
в душите си.
Кой каквото да му обещава, той казва: „Ти бил ли си дупчен от ангела на смъртта? Слушал ли си думите, които той говори? Да съм опитал всичко това и съм решил вече да не нарушавам Божия Закон.” Който още не е видял страшното лице на смъртта, за него е казано, че той е крадец и разбойник. Казвам: време е вече всички хора да изчистят съзнанието си, да бъдат готови да потърсят Бога с всичкото си сърце, да научат името Му. Щом намерите Господа, Той ще ви се изяви във всичката пълнота.
Щом Го намерите, Истината ще ви се разкрие, и вие ще изпитате небивала
радост
в душите си.
Псалмопевецът казва: „Като видя лицето Ти, душата ми ще се зарадва и развесели, ще живея в Господа”. Следователно, от днес поставете ново начало в живота си: Да търсите името Божие, да търсите своето име, да търсите името на своя ближен! Щом намерите тези три имена, вие сте вече на правия път, и каквото поискате от Бога, ще ви се даде. Тогава и бъдещето ще е в ръцете ви. Така е с праведния: каквото пожелае, Бог му дава.
към беседата >>
Щом Го чуете, душата ви ще се изпълни с живот, с
радост
и веселие.
Ти ще ходиш по този път. Ти ще живееш с истината, която си намерил. Тогава моят живот ще се прояви в тебе! ” Желая на всички да чуете този глас!
Щом Го чуете, душата ви ще се изпълни с живот, с
радост
и веселие.
Тогава ще разберете, че сте човек, в пълния смисъл на думата. Това значи да чуете гласа на Бога, Който от хиляди години сте очаквали! Това значи Бог да ви проговори!
към беседата >>
64.
Денят Господен
,
НБ
, София, 11.9.1927г.,
Когато ученият, окултистът или адептът чете тази глава, душата му се изпълва с
радост
, но когато светският човек чете тази глава, космите му настръхват. Защо?
Военните сили на невидимия свят са приготвили вече стрелите си, и в няколко години само ще видите всичко, което са постигнали. Това се отнася само до ония, които са в окопите, а не за мирните хора. Апостол Петър, който разбира от военното изкуство, говори за топовете на невидимия свят. „А денят Господен ще дойде като крадец ноще, в който небесата ще прейдат с бучение, а стихиите* разгорявани ще се стопят, и земята, и делата по нея ще изгорять". ( – 10 ст.).
Когато ученият, окултистът или адептът чете тази глава, душата му се изпълва с
радост
, но когато светският човек чете тази глава, космите му настръхват. Защо?
– От разбиранията на човека зависи. Това са две различни разбирания. Когато затворът се руши, затворниците се радват и веселят, а надзирателите треперят за отговорността, която лежи върху тях. Когато градят затвори, богатите се радват, че крадците и апашите ще влизат там; обаче, когато крадците и разбойниците виждат, че градят нови затвори, те се окайват, защото знаят, че за тях се отварят повече места. В това отношение, свършването на света представя нова, велика епоха.
към беседата >>
Радост
за тях няма да има.
Старото човечество е като стара баба със своите внучета, на които ще остави всичкото си наследство. Като дойде новият Адам, и той ще остави наследството си на своите внучета. Това ще бъдат новите хора. Отдето и да дойдат, те ще бъдат добре дошли. Много пъти съм казвал: минаха онези времена, когато грешните хора могат да се радват.
Радост
за тях няма да има.
Каквото и да ядат, те ще бъдат пълни с горчивини, със съмнения, с болести. Няма лош човек в света, който да не страда, и който да има мир в душата си. Казано е. „Грешните ще бягат,без да ги гони някой." И тъй, огънят, който Господният ден носи, е огън на Божествената Любов, която ще озари света. Ето защо, ние трябва да се молим, Господ да дойде, колкото може по-скоро.
към беседата >>
По този начин хората ще почувствуват велика
радост
в душата си.
Такъв е законът. Лошите хора са спрели Божия живот, Божествената канализация. Божественият огън иде сега да разтопи този лед, да се отвори канализацията, да няма никакво спиране. Щом няма никакво съмнение, подозрение, и Божественият живот свободно ще протече. Бог иде сега в света да разтопи този лед, да отвори запушените канали, да проникне в тях Божията Любов, Мъдрост и Истина.
По този начин хората ще почувствуват велика
радост
в душата си.
Само така те ще се домогнат до свободата, която от хиляди години насам очакват. „Господният ден иде! " Колкото по-скоро дойде, толкова по-добре; ако закъснее, ще има малко страдания, сълзи, но все пак трябва да се примирите с мисълта, че ще дойде този ден. Преди десетки години в Америка очакваха Христа: вярващите американци, облечени с бели дрехи и с цветя в ръце, излязоха да Го посрещнат, но Той не дойде по начин, какъвто го разбираха. След това те почнаха да видоизменят своите теории, да казват: Ние не можахме да изчислим точно времето, когато Христос ще дойде.
към беседата >>
65.
Качества и линии на красотата
,
МОК
, София, 18.9.1927г.,
Изобщо, когато човек е весел,
радостен
, линиите на устата му взимат възходяща посока; когато е тъжен, скърбен, линиите взимат низходяща посока.
На челото, на носа, на лицето на красивия човек се забелязват тънки, фини линии. Когато той се усмихва, само наблюдателното око може да схване едно слабо, едва уловимо мръдване в края на устните. Тази усмивка увеличава физическата красота на човека и предава весело изражение на лицето му. Краят на устните се повдига нагоре. В песимистите е точно обратно – надолу.
Изобщо, когато човек е весел,
радостен
, линиите на устата му взимат възходяща посока; когато е тъжен, скърбен, линиите взимат низходяща посока.
Който погледне лицето на такъв човек, разбира, че той е под тежестта на известни страдания. Който изпадне в песимизъм, в обезсърчаване, губи красотата си. Всяко помръдване на линиите на устата надолу причинява малко или голямо нещастие на човека. Значи човек сам създава нещастието си. Той сам туря хомота на главата си, но и сам може да си помогне.
към беседата >>
66.
Оскърбените
,
НБ
, София, 25.9.1927г.,
„Като оскърбени, а то винаги сме
радостни
; като сиромаси, но мнозина обогатяваме, като че нищо нямаме, а всичко владеем".
Това всички са опитали. Всеки човек е видял, как щастието бяга от ръцете му. Въпреки това, съвременните хора вярват, че ще намерят щастието и ще го задържат за себе си. За тази вяра те заслужават почвала. При всички страдания и нещастия, при катастрофите, които преживяват, всички живи същества се стремят към щастие на земята.
„Като оскърбени, а то винаги сме
радостни
; като сиромаси, но мнозина обогатяваме, като че нищо нямаме, а всичко владеем".
Такова е положението само на онзи човек, в когото съзнанието е пробудено. За да се пробуди съзнанието на човек, той трябва да започне с вътрешните процеси на живота. Само вътрешните процеси са вечни и неизменни. Дето става подпушване, там имаме нещо нереално; подпушването подразбира временен процес. Например, днес човек се чувства здрав, разположен, има апетит за ядене, но утре става някакво пресичане на апетита, стомахът му се разстройва, и той се оплаква от подпушване.
към беседата >>
Някой казва: Аз искам да опитам този живот.–Можеш да го опиташ, но ако отговаряш на качествата, които се изброяват в стиха: „ Като оскърбени, а то винаги сме
радостни
; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а всичко владеем".
Праведният не може да познае грешника, ако не слезе на неговото ниво и не живее като него. Грешникът не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине през неговия живот. Знаете ли, колко е опасно да слезете до нивото на грешника и да живеете като него? Голяма е дълбочината, в която грешникът живее. Ако на тази дълбочина слезе някой неподготвен човек, за дълго време неговите пътища и съобщения ще се прекъснат, докато един ден дойде някой велик дух да го извади оттам.
Някой казва: Аз искам да опитам този живот.–Можеш да го опиташ, но ако отговаряш на качествата, които се изброяват в стиха: „ Като оскърбени, а то винаги сме
радостни
; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а всичко владеем".
В този стих апостол Павел е дал метод, как да се превръща скръбта в радост. Той познава този метод, както рудокопачът може да превръща рудата в нещо ценно, и да отделя от нея потребното от непотребното. Той е употребил огъня и ред други средства, докато най-после сам е научил изкуството да превръща енергиите, което е изказал в Цитирания по-горе стих. Много от съвременните хора стават религиозни, само за да подобрят материалното си положение. И обратно, много религиозни, много вярващи стават безверници, като казват: Толкова години вече, как се подвизаваме, вярваме в Бог, но работите ни от ден на ден вървят по-зле.
към беседата >>
В този стих апостол Павел е дал метод, как да се превръща скръбта в
радост
.
Грешникът не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине през неговия живот. Знаете ли, колко е опасно да слезете до нивото на грешника и да живеете като него? Голяма е дълбочината, в която грешникът живее. Ако на тази дълбочина слезе някой неподготвен човек, за дълго време неговите пътища и съобщения ще се прекъснат, докато един ден дойде някой велик дух да го извади оттам. Някой казва: Аз искам да опитам този живот.–Можеш да го опиташ, но ако отговаряш на качествата, които се изброяват в стиха: „ Като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а всичко владеем".
В този стих апостол Павел е дал метод, как да се превръща скръбта в
радост
.
Той познава този метод, както рудокопачът може да превръща рудата в нещо ценно, и да отделя от нея потребното от непотребното. Той е употребил огъня и ред други средства, докато най-после сам е научил изкуството да превръща енергиите, което е изказал в Цитирания по-горе стих. Много от съвременните хора стават религиозни, само за да подобрят материалното си положение. И обратно, много религиозни, много вярващи стават безверници, като казват: Толкова години вече, как се подвизаваме, вярваме в Бог, но работите ни от ден на ден вървят по-зле. Сега вече ще заживеем по светски, дано така ни тръгне напред.
към беседата >>
Някой човек е щастлив, доволен, но изведнъж става нещо в живота му, което го отклонява от неговия път, и той изгубва своята
радост
.
За положението, в което се намирате, слънцето може само по този начин да ви помогне. Следователно, грешните хора ние наричаме хора с пропукана аура, или хора с одрана кожа. Може ли да се нарече ваш приятел онзи, който е одрал кожата ви? Може ли да се нарече права мисъл онази, която разрушава вашия морал и ви отклонява от пътя, който ви е предначертан? Какво виждате в живота на някои хора?
Някой човек е щастлив, доволен, но изведнъж става нещо в живота му, което го отклонява от неговия път, и той изгубва своята
радост
.
Питам: може ли радостта да се губи? Има ред закони в природата, които, ако следвате, никога не можете да изгубите радостта си. Например, докато живеете в закона на любовта, никой не може да отнеме радостта ви. В който ден се усъмните в този закон и кажете, че никой не ви обича, вие изгубвате радостта си и се намирате в закона на подпушването. Често слушате някой да казва: Едно време Бог ме обичаше, и тогава аз Му служех; сега вече Той не ме обича, и аз се отказвам да Му служа.
към беседата >>
Питам: може ли
радостта
да се губи?
Следователно, грешните хора ние наричаме хора с пропукана аура, или хора с одрана кожа. Може ли да се нарече ваш приятел онзи, който е одрал кожата ви? Може ли да се нарече права мисъл онази, която разрушава вашия морал и ви отклонява от пътя, който ви е предначертан? Какво виждате в живота на някои хора? Някой човек е щастлив, доволен, но изведнъж става нещо в живота му, което го отклонява от неговия път, и той изгубва своята радост.
Питам: може ли
радостта
да се губи?
Има ред закони в природата, които, ако следвате, никога не можете да изгубите радостта си. Например, докато живеете в закона на любовта, никой не може да отнеме радостта ви. В който ден се усъмните в този закон и кажете, че никой не ви обича, вие изгубвате радостта си и се намирате в закона на подпушването. Често слушате някой да казва: Едно време Бог ме обичаше, и тогава аз Му служех; сега вече Той не ме обича, и аз се отказвам да Му служа. – Ако това е зърно, де е погрешката тогава?
към беседата >>
Има ред закони в природата, които, ако следвате, никога не можете да изгубите
радостта
си.
Може ли да се нарече ваш приятел онзи, който е одрал кожата ви? Може ли да се нарече права мисъл онази, която разрушава вашия морал и ви отклонява от пътя, който ви е предначертан? Какво виждате в живота на някои хора? Някой човек е щастлив, доволен, но изведнъж става нещо в живота му, което го отклонява от неговия път, и той изгубва своята радост. Питам: може ли радостта да се губи?
Има ред закони в природата, които, ако следвате, никога не можете да изгубите
радостта
си.
Например, докато живеете в закона на любовта, никой не може да отнеме радостта ви. В който ден се усъмните в този закон и кажете, че никой не ви обича, вие изгубвате радостта си и се намирате в закона на подпушването. Често слушате някой да казва: Едно време Бог ме обичаше, и тогава аз Му служех; сега вече Той не ме обича, и аз се отказвам да Му служа. – Ако това е зърно, де е погрешката тогава? Да мислят хората така, това показва, че те са несправедливи.
към беседата >>
Например, докато живеете в закона на любовта, никой не може да отнеме
радостта
ви.
Може ли да се нарече права мисъл онази, която разрушава вашия морал и ви отклонява от пътя, който ви е предначертан? Какво виждате в живота на някои хора? Някой човек е щастлив, доволен, но изведнъж става нещо в живота му, което го отклонява от неговия път, и той изгубва своята радост. Питам: може ли радостта да се губи? Има ред закони в природата, които, ако следвате, никога не можете да изгубите радостта си.
Например, докато живеете в закона на любовта, никой не може да отнеме
радостта
ви.
В който ден се усъмните в този закон и кажете, че никой не ви обича, вие изгубвате радостта си и се намирате в закона на подпушването. Често слушате някой да казва: Едно време Бог ме обичаше, и тогава аз Му служех; сега вече Той не ме обича, и аз се отказвам да Му служа. – Ако това е зърно, де е погрешката тогава? Да мислят хората така, това показва, че те са несправедливи. От хиляди години насам, хората живеят в благодатта Божия, а при това казват, че никой не ги разбира.
към беседата >>
В който ден се усъмните в този закон и кажете, че никой не ви обича, вие изгубвате
радостта
си и се намирате в закона на подпушването.
Какво виждате в живота на някои хора? Някой човек е щастлив, доволен, но изведнъж става нещо в живота му, което го отклонява от неговия път, и той изгубва своята радост. Питам: може ли радостта да се губи? Има ред закони в природата, които, ако следвате, никога не можете да изгубите радостта си. Например, докато живеете в закона на любовта, никой не може да отнеме радостта ви.
В който ден се усъмните в този закон и кажете, че никой не ви обича, вие изгубвате
радостта
си и се намирате в закона на подпушването.
Често слушате някой да казва: Едно време Бог ме обичаше, и тогава аз Му служех; сега вече Той не ме обича, и аз се отказвам да Му служа. – Ако това е зърно, де е погрешката тогава? Да мислят хората така, това показва, че те са несправедливи. От хиляди години насам, хората живеят в благодатта Божия, а при това казват, че никой не ги разбира. Кой човек е дал на Бог онова, което Той изисква от него?
към беседата >>
Вярвайте в малката светлинка, в малката
радост
, която се проявява в душите ви!
- Престанете да вярвате в свършването на света! – В другия свят ни чакат големи мъчения. – Престанете да вярвате в мъченията на онзи свят! Престанете да вярвате във вашите къщи, които носят хиляди нещастия в света! Вярвайте в Божественото, което всеки момент се проявява!
Вярвайте в малката светлинка, в малката
радост
, която се проявява в душите ви!
Вярвайте в Бог, тъй както Той се проявява във вас! Бог е създал света, и Той сам е определил отношенията си към всяко живо същество. Щом е така, никога не заставайте между Бог и кое и да е живо същество. Всеки човек трябва да се постави на своето място! Клетките на стомаха не могат да се съединят направо с клетките на мозъка, между тях има ред други клетки.
към беседата >>
„Като наскърбени, а то винаги сме
радостни
."
Радостен
е онзи, който е разбрал смисъла на живота.
Щом е така, никога не заставайте между Бог и кое и да е живо същество. Всеки човек трябва да се постави на своето място! Клетките на стомаха не могат да се съединят направо с клетките на мозъка, между тях има ред други клетки. Ако си клетка от стомаха, първо ще се организираш със стомашните клетки, а после с останалите; ако си клетка от краката, първо ще се организираш с клетките на краката, а после с останалите. Следователно, първата задача на човека е да намери своето място в природата, и оттам да намери пътищата и съобщенията към великата мисъл, която работи в света.
„Като наскърбени, а то винаги сме
радостни
."
Радостен
е онзи, който е разбрал смисъла на живота.
„Като че нищо нямаме, но мнозина обогатяваме." Богат е онзи, който, след като е мислил, че нищо няма, повярва, че всичко има в себе си. Богат е онзи, който може да вярва като дете, че всички богатства в природата са и негови богатства. Една от проявите на истинската вяра е вярата на детето. Ще приведа един пример за чистата детска вяра. Това се случило някъде в България.
към беседата >>
В който момент съзнаете, че имате живия хляб и живата вода в себе си, вие ще влезете в Вечния Живот, дето душата се пълни с
радост
и веселие.
Казва някой: Здрав бях, но хората ми отнеха здравето. Не, никой не може да отнеме здравето на човека; никой не може да отнеме храната, въздуха, водата, светлината, топлината, както и мисълта и чувствата на човека. Те са негови съществени, необходими елементи, дадени му още от създаването на света. Христос казва: „Аз съм живият хляб, и който ме яде, никога няма да огладнее. Аз съм живата вода, и който ме пие никога няма да ожаднее." Значи, хлябът и водата са единствените реални неща в света, без които не може да се живее.
В който момент съзнаете, че имате живия хляб и живата вода в себе си, вие ще влезете в Вечния Живот, дето душата се пълни с
радост
и веселие.
При това положение само човек може да каже: „Като че нищо нямаме, а всичко владеем". Щом съзнавате, че Бог живее във вас, вие ще можете да помагате на бедни, да лекувате болни и да се радвате, че Бог се проявява чрез вас. Когато срещна човек, който мисли право, аз се радвам. Някой говори, иска да ме убеди, че е прав, че мисли право. Всеки познава правата мисъл и правото чувство.
към беседата >>
„Като оскърбени, а то винаги сме
радостни
".
Следователно, има начин за лесен живот. Той се заключава в носене на малък товар, на малко бреме. Този живот се отнася до съзнанието на човека. Първо той ще го приеме в съзнанието си, после ще го живее вътрешно, а след това вече ще го изрази навън. Тогава праведните ще се хранят даром.
„Като оскърбени, а то винаги сме
радостни
".
Желая ви от днес да имате тази радост в себе си, тази абсолютна вяра, че Бог е вложил доброто във вас! Вярвайте и ще имате това благо! Ако искате да бъдете добри, учени хора – вярвайте! Ако искате да бъдете богати, силни, красиви хора – вярвайте! Каквото добро пожелаете – вярвайте, че ще го постигнете!
към беседата >>
Желая ви от днес да имате тази
радост
в себе си, тази абсолютна вяра, че Бог е вложил доброто във вас!
Той се заключава в носене на малък товар, на малко бреме. Този живот се отнася до съзнанието на човека. Първо той ще го приеме в съзнанието си, после ще го живее вътрешно, а след това вече ще го изрази навън. Тогава праведните ще се хранят даром. „Като оскърбени, а то винаги сме радостни".
Желая ви от днес да имате тази
радост
в себе си, тази абсолютна вяра, че Бог е вложил доброто във вас!
Вярвайте и ще имате това благо! Ако искате да бъдете добри, учени хора – вярвайте! Ако искате да бъдете богати, силни, красиви хора – вярвайте! Каквото добро пожелаете – вярвайте, че ще го постигнете! Не туряйте никакви пречки, никакви граници на Божиите блага и ще ги придобиете!
към беседата >>
67.
Мек ответ
,
НБ
, Русе, 9.10.1927г.,
„Глупостта е
радост
на скудоумния; А разумний человек ходи направо." ( – 21 ст.)
Значи, по-добре е да те нахранят със зеле, но с любов, отколкото с печена пуйка и с омраза. „Яростний человек възбужда прения; А дълготърпеливий утихва карания" ( – 18 ст.) „Пътят на ленивия е като с тръни изплетен; А пътят на правите е изравнен." ( – 19 ст.) Значи, всеки неравен път е път на ленивия. „Мъдър син весели отца; А безумен человек презира майка си." ( – 20 ст.)
„Глупостта е
радост
на скудоумния; А разумний человек ходи направо." ( – 21 ст.)
„Дето няма съвет, намеренията се осуетяват; А в множеството на съветниците утвърждават се." ( - 22 ст.) Често хората вършат работи, без да ги обмислят, и после казват: Добър е Бог, Той ще ни помогне. – Бог е добър, но вие взехте ли Неговия съвет за извършване на тия работи? Добрият слуга отива при господаря си и го пита: Господарю, как да постъпя? Ако някой слуга казва, че господарят му е добър, но не отива за съвет при него, каква работа ще свърши той сам?
към беседата >>
„Человек има
радост
чрез ответа на устата си; И дума на време, колко е добра!
„Дето няма съвет, намеренията се осуетяват; А в множеството на съветниците утвърждават се." ( - 22 ст.) Често хората вършат работи, без да ги обмислят, и после казват: Добър е Бог, Той ще ни помогне. – Бог е добър, но вие взехте ли Неговия съвет за извършване на тия работи? Добрият слуга отива при господаря си и го пита: Господарю, как да постъпя? Ако някой слуга казва, че господарят му е добър, но не отива за съвет при него, каква работа ще свърши той сам?
„Человек има
радост
чрез ответа на устата си; И дума на време, колко е добра!
" ( – 23 ст.) „За разумния е пътят на живота нагоре, За да се уклони от ада долу." ( – 24 ст. ) „Господ съсипва дома на горделивите; А утвърдява предела на вдовицата." ( – 25 ст.) В последния стих, вдовицата се взима като символ на слаб човек, който няма помощник в живота. „Користолюбивият смущава дома си; А който мрази даровете, ще живее." ( – 27 ст.)
към беседата >>
68.
Значение на линиите
,
МОК
, София, 16.10.1927г.,
Радостите
и скърбите в живота се сменят.
Като вижда своята неустойчивост, човек се задълбочава и вижда, че има скрити сили в себе си, чрез които може да се изправи, да измени характера си. Щом види доброто и благородното в другите, човек трябва да бъде готов да прояви същото. Ако се възхищаваш от благородството и добротата на другите хора, прояви и ти същите качества. Ще кажете, че не искате да страдате. Вярно е, че добрият и благородният човек страдат повече, но който иска да благува, трябва да приеме и страданията.
Радостите
и скърбите в живота се сменят.
Без радости и скърби животът не може да се прояви; те са две естествени посоки на движение, но за да придобие нещо, човек трябва да се стреми повече към възходящите, положителните посоки. Ако всеки ден човек не придава по нещо към живота си, той ще се превърне в точка Представете си, че съществото A иска да отиде до съществото B по права линия. То тръгва по правата линия и се намира при B. На другия ден, обаче, не отива при B, но съкращава пътя си и отива при E, на третия ден – при D, на четвъртия – при C и т.н.
към беседата >>
Без
радости
и скърби животът не може да се прояви; те са две естествени посоки на движение, но за да придобие нещо, човек трябва да се стреми повече към възходящите, положителните посоки.
Щом види доброто и благородното в другите, човек трябва да бъде готов да прояви същото. Ако се възхищаваш от благородството и добротата на другите хора, прояви и ти същите качества. Ще кажете, че не искате да страдате. Вярно е, че добрият и благородният човек страдат повече, но който иска да благува, трябва да приеме и страданията. Радостите и скърбите в живота се сменят.
Без
радости
и скърби животът не може да се прояви; те са две естествени посоки на движение, но за да придобие нещо, човек трябва да се стреми повече към възходящите, положителните посоки.
Ако всеки ден човек не придава по нещо към живота си, той ще се превърне в точка Представете си, че съществото A иска да отиде до съществото B по права линия. То тръгва по правата линия и се намира при B. На другия ден, обаче, не отива при B, но съкращава пътя си и отива при E, на третия ден – при D, на четвъртия – при C и т.н. Защо съкращава пътя на своята права линия?
към беседата >>
69.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
Хората пак ще имат страдания, но ще ги носят с
радост
.
Следователно, ние се занимаваме с нормалния, с Божествения живот, а не с анормалния живот на хората. Ще кажете, че някой искал да обърква умовете на хората. Казвам: да обърквате умовете на хората, да ги разболявате, да ги отдалечавате от Бога, това не е наука. Има една велика наука в живота, която цели да научи хората, как да се свързват с Бога. Щом се домогнат до тази наука, всички противоречия и страдания ще изчезнат от живота.
Хората пак ще имат страдания, но ще ги носят с
радост
.
Ще приведа един разказ из живота на великите адепти в древността. Един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му израсли много тръне. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден му донесли един бял, хубав карамфил.
към беседата >>
След всяко страдание иде
радост
; след всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание, което постепенно води към знанието на мъдреца.
Такова е съзнанието и на повечето от съвременните хора. Те мислят, че като станат духовни хора, страданията им ще се намалят. Не, тогава страданията им не само че няма да се намалят, но ще станат още повече и по-големи, обаче, ще се осмислят. Който е осмислил страданията си, той все повече и повече се облагородява и добива по-ценни опитности. Страданията са богатство за човека и го водят към пробуждане на Божественото съзнание.
След всяко страдание иде
радост
; след всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание, което постепенно води към знанието на мъдреца.
„Призови Симона! " Защо трябваше Корнилий да призове Симона? За да му покаже, в какво седи вътрешната връзка на живота, и как трябва да я пази. Той му каза: Вътрешната връзка на живота седи в любов към Бога и изпълнение на Неговата воля. Второто положение: Любов към ближния.
към беседата >>
По този начин щеше да се избегне и
радостта
, и разочарованието.
Като видите, че приятелят ви няма пари в касата си, вие нито щяхте да се наскърбите, нито щяхте да се усъмните в него. Приятелят ви можа да постъпи и по друг начин. Той трябваше да ви каже: Имам да взимам от едного една сума, която обеща да донесе днес, в 12 ч. на обяд. Ако ми донесе тази сума, ще ти услужа; ако не я донесе, не мога да ти услужа.
По този начин щеше да се избегне и
радостта
, и разочарованието.
Днес всички хора очакват от живота много нещо, но като не получат, разочароват се. Например, влиза някой човек в едно религиозно общество и си казва: Тези хора са цели ангели! – Да, ангели са те, но още крилца не са им израсли. Те седят в полозите на майките си, отварят устите си „чик – чирик" – и чакат на готово да им се даде храна. Те не могат още да хвръкнат, да излязат вън от полозите, сами да си търсят храна.
към беседата >>
70.
Научни изследвания
,
МОК
, София, 23.10.1927г.,
Постъпвате ли вечер по този начин, сутрин ще бъдете бодри,
радостни
, като че сега се раждате и започвате нов живот.
Тези, които намирате, че са противоречиви и внасят смущение във вас, турете настрана. Оставите ли ги в себе си, те ще внесат известни наслоявания, които ще предизвикат подпушване на чувствата. В резултат на това подпушване се явяват различни болезнени състояния. Като направите тази равносметка, вие се примирявате със себе си, успокоявате се и заспивате здрав, спокоен сън. Ликвидирате ли веднъж със старите си сметки, повече не ги допущайте в ума си.
Постъпвате ли вечер по този начин, сутрин ще бъдете бодри,
радостни
, като че сега се раждате и започвате нов живот.
Така ли живеят сегашните хора? Малко хора са примирени със себе си и с ближните си. Повечето са обидени едни от други, не се поздравяват, не могат да се търпят. Само като си помислят, че еди-кой си ги обидил, те казват: „Никога няма да простя на този човек за обидата, която ми нанесе“. Прав си, обидил те е този човек, но какво печелиш, ако не му простиш?
към беседата >>
71.
По-долен от ангелите
,
НБ
, София, 23.10.1927г.,
Те идват постепенно и се придружават с
радост
и веселие за човешката душа.
Аз пък казвам: не се стремете преждевременно да задоволите своите желания, Защо? Защото във всяко преждевременно задоволяване на човешките желания се крие известна отрова. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се реализират на определеното за тях време. Ученикът трябва да знае това нещо! Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент.
Те идват постепенно и се придружават с
радост
и веселие за човешката душа.
Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение да чака. За обяснение на тази мисъл ще приведа един мистичен разказ. Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата. Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й се напълно обезсмислил. Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо!
към беседата >>
Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна
радост
и веселие.
– Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е.
Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна
радост
и веселие.
Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър. – Значи, утре има възможност да бъдеш лош. Не, добрият човек е всякога добър; разумният е всякога разумен. С това ние не изключваме погрешките. Щом работи, човек все ще направи някаква погрешка, но ще може и да я изправи.
към беседата >>
72.
Посред тях
,
НБ
, София, 30.10.1927г.,
Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите
радости
и страдания като роман?
Следователно, идеята, която може да занимава човека, е той сам да се опрашва. Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания. Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората. Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света?
Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите
радости
и страдания като роман?
Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота. При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта?
към беседата >>
Какъв живот е този, ако един ден сте
радостни
, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате?
Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо. Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят. Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят.
Какъв живот е този, ако един ден сте
радостни
, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате?
Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи. Той насочва мисълта им в права посока. Казвам: вашия живот лесно може да се подобри. – Как? – Като внесете в себе си една безсмъртна идея.
към беседата >>
73.
И рече Бог
,
НБ
, София, 6.11.1927г.,
Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание,
радост
и веселие.
– Как да вярвам, когато съм сляп? – Ако туря ръцете си върху очите ти и повярваш, че аз любя Бога, ти ще прогледаш. Ако не повярваш, за винаги сляп ще останеш. Значи, проглеждането ти ще бъде доказателство, че аз любя Бога. Когато човекът на правата мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия ще изчезнат от този дом.
Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание,
радост
и веселие.
Какво виждаме днес? Всички хора изпитват вътрешен глад: глад в ума, в сърцето, в душата и в духа си – навсякъде има глад. Всички съвременни хора гладуват. „Блажен този раб, когото, кога дойде господарят му, намери го, че върши онова, което е определил. " Щом е така, няма какво да се спори в сегашния живот.
към беседата >>
74.
Космически възприятия
,
ООК
, София, 9.11.1927г.,
Когато дойде
радостта
, това показва, че разумният свят е решил да регулира течението, което страданието ви е причинило.
Следователно, докато мислите, чувствате и работите, имате живот в себе си. Щом престанете да мислите, да чувствате, да работите и животът престава. Казвате:"Какво представя страданието? " – И страданието е течение. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голямо е течението у вас.
Когато дойде
радостта
, това показва, че разумният свят е решил да регулира течението, което страданието ви е причинило.
Когато дойдете до пълна индиферентност и към страданията, и към радостите, това показва, че всякакво течение у вас е престанало. Някой започва да философства и казва:" Какво от това, че любовта е посетила човека? " – Много нещо е любовта да посети човека. Най-малкото, което прави тя, е това, че внася разширяване. Да се разшири човек, това значи да се отпушат всички канали на неговата инсталация, а с това заедно да се увеличи и неговата възприемателна способност.
към беседата >>
Когато дойдете до пълна индиферентност и към страданията, и към
радостите
, това показва, че всякакво течение у вас е престанало.
Щом престанете да мислите, да чувствате, да работите и животът престава. Казвате:"Какво представя страданието? " – И страданието е течение. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голямо е течението у вас. Когато дойде радостта, това показва, че разумният свят е решил да регулира течението, което страданието ви е причинило.
Когато дойдете до пълна индиферентност и към страданията, и към
радостите
, това показва, че всякакво течение у вас е престанало.
Някой започва да философства и казва:" Какво от това, че любовта е посетила човека? " – Много нещо е любовта да посети човека. Най-малкото, което прави тя, е това, че внася разширяване. Да се разшири човек, това значи да се отпушат всички канали на неговата инсталация, а с това заедно да се увеличи и неговата възприемателна способност. Тогава можете да кажете:" Защо е нужна философия на човека?
към беседата >>
Като намери такава душа, човек се чувства
радостен
, щастлив.
" – Не, нещата не трябва да се отричат. Философия, наука, поезия, изкуство, духовен живот – всичко това са области от целокупния живот, към който всеки се стреми. Едно е важно за човека: в каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всякога да се стреми да намери душа, която да го разбира. Това е опитността на целия живот. Не само хората, но и животните, и растенията търсят някой да ги разбира.
Като намери такава душа, човек се чувства
радостен
, щастлив.
Какво става впоследствие? – Понеже тази душа има свой определен път на движение, тя напуща нашия свят и си заминава. Временно само тя се е докоснала до орбитата на вашия живот и неотклонно продължава своя път. Вие започвате да страдате и казвате:"Остави ме моят приятел! " – Не, той не ви е оставил, нито е изчезнал, но е преминал в друга слънчева система на космоса, вследствие на което временно се е отдалечил от вас.
към беседата >>
Знанието е
радостта
в човешкия живот, а живеенето в закона на любовта представя смисъла на живота.
Колкото повече курни има чешмата, толкова повече тя се движи. Колкото повече дава чешмата, толкова е по-голяма вероятността движението й да не спира. Следователно, колкото повече знае човек, толкова повече учи, понеже придобиването на знанието е безкрайно. Никога няма да дойде време, когато чо-век може спокойно да каже, че е свършил с придобиване на знание, или че е свършил вече учението си. Да свърши човек учението си, това значи да стане пресъхнала чешма.
Знанието е
радостта
в човешкия живот, а живеенето в закона на любовта представя смисъла на живота.
Като учите, това не значи, че съвършено ще отстраните мъчнотиите в своя живот, но ще можете поне 75% от мъчнотиите си да разрешите по естествен начин. Само така ще разберете отчасти великата мъдрост, която съществува в живота и в природата. И тъй, от всички се изисква работа, учение. Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени за тази година. Веднъж изгубени, тези условия не могат вече да се върнат.
към беседата >>
Затова именно Бог казва на човека: "Ела тази вечер с мене, дето всичко е ново." Който чуе този зов и го последва, той ще влезе в новия живот, в новия път – в пътя на
радостта
и веселието, на знанието и светлината, на истината и свободата.
“– Защо именно вечер трябва да отидете с Бога? – Защото тогава е тъмно, човек не получава много впечатления, както през деня. Многото впечатления са в състояние да го отклонят от правия път. Най-благоприятното време за съсредоточаване, за вглъбяване на човека в себе си, това е тихата Божествена нощ. Нощта в човешкия живот е ден в Божествения.
Затова именно Бог казва на човека: "Ела тази вечер с мене, дето всичко е ново." Който чуе този зов и го последва, той ще влезе в новия живот, в новия път – в пътя на
радостта
и веселието, на знанието и светлината, на истината и свободата.
към беседата >>
75.
Така е писано
,
НБ
, София, 13.11.1927г.,
Когато всички хора обикнат едного, той ще бъде почтен човек, известен на всички, и душата му постоянно ще трепти от
радост
и веселие.
Щастието ни се определя от хората, които ни обичат. Ако само един човек те обича, ти ще бъдеш единица в първа степен; ако двама души те обичат, ти ще бъдеш единица във втора степен; ако трима души те обичат, ти ще бъдеш единица в трета степен и т. н. И най-после, ако хиляда души те обичат, ти ще бъдеш единица в хилядна степен. Ето защо, всеки човек трябва да се запита, в каква степен е той, като единица, за да познае, колко хора го обичат. Следователно, най-голямата възможност за човека да бъде обичан от хората е, ако той представя единица, повдигната в степен един милиард и половина пъти.
Когато всички хора обикнат едного, той ще бъде почтен човек, известен на всички, и душата му постоянно ще трепти от
радост
и веселие.
Този човек ще изразява стремежите на всички хора и възможностите за постигане на тия стремежи. Някой казва: Аз не искам да бъда богат. – Това показва, че ти не разбираш, какво нещо е богатството; ти не искаш да бъдеш богат, защото държиш в ума си идеята за щерната. Също така някой ще каже, че не иска хората да го обичат. Не е въпросът да те обичат хората, които живеят на земята, но чрез тях ще те обичат ония същества, които живеят на разните планети.
към беседата >>
Няма по-
радостно
нещо от това, като се оглеждаш сутрин в огледалото, да виждаш, че си красив и да разбираш великата красота на живота.
Как ще познаете видните хора там? На небето и видните, и обикновените хора са еднакво облечени. Това показва, че всеки човек, като проява на Бога, е толкова важен, колкото и най-забележителните хора на земята. Когато казваме, че всеки човек е еднакво важен, имаме предвид онзи човек, който е изпълнил своето предназначение към Първата Причина на живота. Няма по-красиво нещо от това, като ставаш сутрин, да се радваш, че си стъпил на краката си и можеш да работиш.
Няма по-
радостно
нещо от това, като се оглеждаш сутрин в огледалото, да виждаш, че си красив и да разбираш великата красота на живота.
Няма по-велико нещо от това, да бъдеш голям извор, който непрестанно дава на всички и създава радост и веселие около себе си. Когато хората навлязат в прозаичния живот, навред слушат да се говори: Едно време имахме повече любов, но сега любовта ни се намали; едно време имахме повече живот в себе си, но сега животът ни се изгуби; едно време бяхме красиви, но красотата ни вече изчезна. Така говорят само ония хора, които имат височина по-долу от 165 см. Когато говоря за височината на хората, трябва да знаете, че между височината и широчината има известно съотношение. Значи, между височината и широчината, както и между всички части на човешкото тяло, има известно съотношение.
към беседата >>
Няма по-велико нещо от това, да бъдеш голям извор, който непрестанно дава на всички и създава
радост
и веселие около себе си.
На небето и видните, и обикновените хора са еднакво облечени. Това показва, че всеки човек, като проява на Бога, е толкова важен, колкото и най-забележителните хора на земята. Когато казваме, че всеки човек е еднакво важен, имаме предвид онзи човек, който е изпълнил своето предназначение към Първата Причина на живота. Няма по-красиво нещо от това, като ставаш сутрин, да се радваш, че си стъпил на краката си и можеш да работиш. Няма по-радостно нещо от това, като се оглеждаш сутрин в огледалото, да виждаш, че си красив и да разбираш великата красота на живота.
Няма по-велико нещо от това, да бъдеш голям извор, който непрестанно дава на всички и създава
радост
и веселие около себе си.
Когато хората навлязат в прозаичния живот, навред слушат да се говори: Едно време имахме повече любов, но сега любовта ни се намали; едно време имахме повече живот в себе си, но сега животът ни се изгуби; едно време бяхме красиви, но красотата ни вече изчезна. Така говорят само ония хора, които имат височина по-долу от 165 см. Когато говоря за височината на хората, трябва да знаете, че между височината и широчината има известно съотношение. Значи, между височината и широчината, както и между всички части на човешкото тяло, има известно съотношение. Главата, мозъкът и сърцето на човека също се измерват по височина и широчина.
към беседата >>
Всички хора ще излязат вън свободни,
радостни
и весели, облечени в новите си дрехи – дрехите на Любовта и Мъдростта.
Не мислете, че съдбата ще стане на небето. Не, хората ще бъдат съдени на земята. Когато се свърши съдбата, тогава ще дойде новият живот, тогава ще дойде възкресението. Щом съдбата мине, ще настане затишие, мир. Тогава съдиите ще напуснат съдилищата си; войниците– своите постове; свещениците – своите църкви.
Всички хора ще излязат вън свободни,
радостни
и весели, облечени в новите си дрехи – дрехите на Любовта и Мъдростта.
В Писанието се казва, че свещениците ще бъдат облечени в бели дрехи, препасани със златни пояси. Тогава всички хора ще бъдат гологлави, с дълги коси. Те няма да сеят както сега, но от хълмовете ще потече масло. Тогава няма да има бури и противоречия, но навсякъде ще се раздават блага. И тъй, на онези от вас, които са скръбни, безсилни, казвам: дръжте се за силата!
към беседата >>
76.
Превръщане на киселините
,
ООК
, София, 16.11.1927г.,
Когато може самостоятелно да реши една такава задача, светлината в съзнанието на човека се увеличава и той става
радостен
и весел.
Това са ред превръщания, ред упражнения, които трябва да правите, за да се освободите от отрицателните мисли и чувства в себе си. Така можете да превръщате енергиите на всяка отрицателна мисъл в положителна. За справяне с всяка мъчнотия има различни методи, и то за всяка мъчнотия специфичен метод. Всеки сам може да се справи с малките си мъчнотии. Големите мъчнотии, които препятстват на човешкото развитие, се дават като специални задачи.
Когато може самостоятелно да реши една такава задача, светлината в съзнанието на човека се увеличава и той става
радостен
и весел.
Затова е казано, че след скръбта иде радост; след нощта иде ден; след заоблачаването иде разсветяване. Ето защо всеки човек трябва да прави опити, да преодолява малките спънки, а да разрешава големите задачи. Така той ще се кали и ще стане силен да носи изпитанията, които му се дават. Като четете окултни книги, ще видите, че там, в разни форми, е предсказано, че учениците на 19 и 20 в. ще бъдат подложени на големи изпитания.
към беседата >>
Затова е казано, че след скръбта иде
радост
; след нощта иде ден; след заоблачаването иде разсветяване.
Така можете да превръщате енергиите на всяка отрицателна мисъл в положителна. За справяне с всяка мъчнотия има различни методи, и то за всяка мъчнотия специфичен метод. Всеки сам може да се справи с малките си мъчнотии. Големите мъчнотии, които препятстват на човешкото развитие, се дават като специални задачи. Когато може самостоятелно да реши една такава задача, светлината в съзнанието на човека се увеличава и той става радостен и весел.
Затова е казано, че след скръбта иде
радост
; след нощта иде ден; след заоблачаването иде разсветяване.
Ето защо всеки човек трябва да прави опити, да преодолява малките спънки, а да разрешава големите задачи. Така той ще се кали и ще стане силен да носи изпитанията, които му се дават. Като четете окултни книги, ще видите, че там, в разни форми, е предсказано, че учениците на 19 и 20 в. ще бъдат подложени на големи изпитания. За да издържат на тези изпитания, те трябва да имат силна воля.
към беседата >>
77.
Свещ, която не гасне
,
ООК
, София, 23.11.1927г.,
Като го видял, Буда веднага скочил на крака,
радостно
го приел, угостил го и му услужил във всичко, от което се нуждаел.
Не след много един гълъб долетял при него. Буда го уловил и подкрепил силите си с него. По този начин той могъл да завърши молитвата си, да продължи пътя си и да свърши определената си работа. След време, когато Буда се изявил като Учител в последното си слизане на земята, един ден, по нямане на свободно време, той трябвало да върне много от посетителите си. Същия ден дошъл при Буда един беден човек.
Като го видял, Буда веднага скочил на крака,
радостно
го приел, угостил го и му услужил във всичко, от което се нуждаел.
Като видели това нещо, учениците му казали помежду си:"Виж, какво пристрастие! Беднякът веднага прие, нагости го, услужи му, а толкова хора върна днес." Като разбрал мисълта им, Буда ги извикал и им казал: "Едно време този беден човек беше гълъб и се пожертва заради мене, когато умирах от глад, от умора и безсилие. Днес ми се представя случай да му благодаря, да го възнаградя за любовта и жертвата, която направи заради мене. Онези хора, които вър-нах, не само че никаква услуга не са ми направили, но са ми причинили ред пакости." – Ето, Буда е дал обяснение за причината на една своя проява. Той даде обяснение на учениците си, които бяха готови да го разберат.
към беседата >>
Като минете през всички изпитания, един ден ще кажете:"Плаках, страдах, сълзи проливах, смях се,
радостен
бях, но свърших най-после определената за мене работа." – " Защо трябва да минем през тези изпитания?
Освен това от вас се изисква безстрашие. През най-големите бури на живота да минавате, ще вървите напред. Космите ви могат да настръхват от страх – важно е да не спирате по пътя, нито да се връщате назад. Напред трябва да вървите! Ще минавате през страдания, през мъчнотии; ще плачете, ще се смеете, но при всички положения напред ще вървите.
Като минете през всички изпитания, един ден ще кажете:"Плаках, страдах, сълзи проливах, смях се,
радостен
бях, но свърших най-после определената за мене работа." – " Защо трябва да минем през тези изпитания?
" – Оставете този въпрос настрана. За вас е важно да знаете, свършили ли сте си работата и как сте я свършили. Мнозина търсят лесния, широкия път. Те не знаят, че широкият път е най-мъчен. – Защо?
към беседата >>
78.
Вероятности и възможности
,
ООК
, София, 30.11.1927г.,
Те не внасят нито мир, нито
радост
в човешката душа.
За тази цел човек трябва да разполага с безброй плочи, да ги употребява, когато му са нужни. Обаче, от него зависи да избере мястото, обстановката, отдето ще снима изображението. От него зависи да избере предмета за фотография. Човек трябва да бъде разумен, да се издигне над дребнавостите в живота. Дребнавостите не правят човека гениален.
Те не внасят нито мир, нито
радост
в човешката душа.
Великото бъдеще, което се открива пред човека, носи радост и веселие в неговия живот. Това съзнават не само духовните, но и светските хора, затова всеки работи, поставя здрава основа за великото бъдеще на живота. Стремежът на хората да бъдат добри, да обичат и да бъдат обичани, да развиват вярата си и в тях да вярват, се обусловя именно от този закон – да създадат условия за бъдещия живот. Първата работа на ученика е да развива своята вяра. Вярата се занимава с вероятностите, а не с възможностите.
към беседата >>
Великото бъдеще, което се открива пред човека, носи
радост
и веселие в неговия живот.
Обаче, от него зависи да избере мястото, обстановката, отдето ще снима изображението. От него зависи да избере предмета за фотография. Човек трябва да бъде разумен, да се издигне над дребнавостите в живота. Дребнавостите не правят човека гениален. Те не внасят нито мир, нито радост в човешката душа.
Великото бъдеще, което се открива пред човека, носи
радост
и веселие в неговия живот.
Това съзнават не само духовните, но и светските хора, затова всеки работи, поставя здрава основа за великото бъдеще на живота. Стремежът на хората да бъдат добри, да обичат и да бъдат обичани, да развиват вярата си и в тях да вярват, се обусловя именно от този закон – да създадат условия за бъдещия живот. Първата работа на ученика е да развива своята вяра. Вярата се занимава с вероятностите, а не с възможностите. С възможностите пък се занимава любовьта.
към беседата >>
Помислете малко за Него и скръбта ви ще се превърне в
радост
.
А денят вън е ясен, светъл! Слънцето хубаво грее. Небето е чисто, прозрачно, и птичките весело чуруликат. Казвате:" Тъжно, скръбно е на душата ми." – Вярно е, че имате някаква скръб, но тази скръб не е толкова голяма, че да затъмни слънцето. Погледнете навън, вижте как Бог се весели!
Помислете малко за Него и скръбта ви ще се превърне в
радост
.
За какво има да тъжите? Влезте в радостта на Господа! Ученикът трябва да се радва на всички условия, които му са дадени за работа, за учене. По този начин той ще придобие търпение, кротост, въздържание, милосърдие, любов и т. н. Само така ученикът ще придобие истинското знание, към което се стреми.
към беседата >>
Влезте в
радостта
на Господа!
Небето е чисто, прозрачно, и птичките весело чуруликат. Казвате:" Тъжно, скръбно е на душата ми." – Вярно е, че имате някаква скръб, но тази скръб не е толкова голяма, че да затъмни слънцето. Погледнете навън, вижте как Бог се весели! Помислете малко за Него и скръбта ви ще се превърне в радост. За какво има да тъжите?
Влезте в
радостта
на Господа!
Ученикът трябва да се радва на всички условия, които му са дадени за работа, за учене. По този начин той ще придобие търпение, кротост, въздържание, милосърдие, любов и т. н. Само така ученикът ще придобие истинското знание, към което се стреми. Само така той ще развие в себе си досетливост, вътрешно прозрение – качества, необходими за правилното разрешаване на задачите си. Пейте и като млади, и като стари, и като весели и скърбящи, понеже пеенето е необходимо условие за трансформиране на вашите състояния.
към беседата >>
Той може да превърне скръбта си в
радост
само чрез пеене, като съгласува тоновете на своята душа.
Не е лесно човек да пее правилно, чисто. Малко пев-ци вземат верни, чисти тонове. За да познаете дали един тон е верен, трябва да го поставите в съгласие с друг тон. И в природата има съгласуване на тоновете. Когато човек е тъжен, ритъмът на сърцето му се изменя.
Той може да превърне скръбта си в
радост
само чрез пеене, като съгласува тоновете на своята душа.
Достатъчно е да запее тоновете do, mi, за да се измени състоянието му най-много в продължение на десет минути. Изпейте гамата до мажор, а след нея песента: "Духът Божий". За да не се обезсърчавате, когато пеете, пазете следното правило: никога не се стремете да предадете съвършено чист тон. На физическия свят това е невъзможно. Същият закон се отнася и до мисълта.
към беседата >>
Как се изразява тази
радост
?
Тези думи са следните: "Синът Божий, родений в света. Той беше истинската виделина. Чрез Него светът стана, и светът Го не позна". Тези думи не могат да се изпеят на същия глас, както пеете "В начало бе Словото". Когато човек се ражда на земята, всички се радват.
Как се изразява тази
радост
?
Като ви задавам тези въпроси, всички се намирате в напрегнато състояние. Колкото да се напрягате, няма да ги разрешите, но поне ще упражните мисълта си. Положението, в което се намирате, е подобно на това, когато се намирате пред някое цвете. Представете си, че ви покажа един хубав карамфил. Онези от вас, които са близо до карамфила, ще усетят миризмата му и ще се разположат добре.
към беседата >>
Значи един малък карамфил е в състояние да внесе
радост
и хармония между хората.
Като ви задавам тези въпроси, всички се намирате в напрегнато състояние. Колкото да се напрягате, няма да ги разрешите, но поне ще упражните мисълта си. Положението, в което се намирате, е подобно на това, когато се намирате пред някое цвете. Представете си, че ви покажа един хубав карамфил. Онези от вас, които са близо до карамфила, ще усетят миризмата му и ще се разположат добре.
Значи един малък карамфил е в състояние да внесе
радост
и хармония между хората.
Обаче има цветя, които могат да внесат дисхармония между хората. Има песни, на които първият тон още внася дисхармония в живота. Духовните мотиви обикновено започват с мажорна гама. Българските мотиви пък повече са в минорна гама. Изпя се новата песен: "Синът Божий." Тя започва с думите: "Имаше человек.." (текст от Евангелието на Йоана, 1 гл.).
към беседата >>
79.
Седем кошници
,
НБ
, София, 4.12.1927г.,
Същевременно, в живота се забелязва следния контраст: ако човек започне живота си с
радости
, ще свърши със страдания; ако започне със страдания, ще свърши с
радости
.
Там е казано, че всички ядоха и наситиха се, и след това пак остана нещо. Тъй щото, когато човек започва своя живот, той не трябва да се наема с най-важната работа, но с онази, макар и най-малка, която създава условия за проява на човешката дейност. Когато малкото дете отива на училище, за него не е важно да се занимава с въпроса, какво ще прави като свърши училище. В дадения момент най-важният въпрос за него е да се заеме с изучаването на буквите. В света съществува следният закон: каквото е началото на нещата, такъв ще бъде и техният край.
Същевременно, в живота се забелязва следния контраст: ако човек започне живота си с
радости
, ще свърши със страдания; ако започне със страдания, ще свърши с
радости
.
Под думата страдащ човек разбираме онзи, който работи. Който не работи, той не страда. Под думата радостен човек разбираме онзи, който почива. Обаче, само този може да почива, който е работил. И наистина, най-приятното нещо в живота на човека е да почива, т. е.
към беседата >>
Под думата
радостен
човек разбираме онзи, който почива.
В дадения момент най-важният въпрос за него е да се заеме с изучаването на буквите. В света съществува следният закон: каквото е началото на нещата, такъв ще бъде и техният край. Същевременно, в живота се забелязва следния контраст: ако човек започне живота си с радости, ще свърши със страдания; ако започне със страдания, ще свърши с радости. Под думата страдащ човек разбираме онзи, който работи. Който не работи, той не страда.
Под думата
радостен
човек разбираме онзи, който почива.
Обаче, само този може да почива, който е работил. И наистина, най-приятното нещо в живота на човека е да почива, т. е. да се радва. Де почива човек? На небето.
към беседата >>
– Няма по-голяма
радост
за човека от тази, когато той съзнава, че живее!
Това е един неразумен въпрос. Да не яде човек, значи, да не мисли, да не чувствува. – Може ли човек да живее без любов? – И този въпрос е неразумен, а на неразумни въпроси ние не отговаряме. – Може ли без живот?
– Няма по-голяма
радост
за човека от тази, когато той съзнава, че живее!
Страшно е, обаче, когато човек съзнава, че не живее. Можете ли да не съзнавате, че живеете, ако влезете в един красив свят, с всички удобства? Щом разберете този свят и можете да се ползувате от него, вие непременно ще съзнавате, че живеете. Обаче, ако влезете в един свят, без никакви удобства, заобиколени отвсякъде с мрак и тъмнина, вие ще съзнавате, че не живеете. Голяма разлика има между тия два света.
към беседата >>
– Денят, в който болестта му е изчезнала, и той изпитал дълбоката
радост
в душата си, че е господар на себе си, че може сам да си услужва.
Кой ден е най-паметен за майката? За майката най-паметният ден е онзи, в който тя за пръв път е видяла своето дете. Кой е най-паметен ден за слепия? За слепия най-паметният ден е онзи, в който за пръв път слънчев лъч е проникнал в очите му, и той видял красотата на света. Кой е най-паметен ден за болния?
– Денят, в който болестта му е изчезнала, и той изпитал дълбоката
радост
в душата си, че е господар на себе си, че може сам да си услужва.
Кой е най-паметен ден за професора? – Денят, в който е държал първата си лекция в университета. Кой е най-паметен ден за учения, за философа? – Денят, в който първото му съчинение е излязло на бял свят и е могло да хвърли светлина в умовете на хората. Кой е най-паметен ден за ученика?
към беседата >>
Христос казва: „Когато грешникът се обърне към Бога, или когато сърцето на някой човек се докосне до Божията Любов, а умът му – до Божията Мъдрост и светлина, небивала
радост
настава на небето." Казвате: Кой човек може да се докосне до Божията Любов?
когато слезе от небето на земята. И наистина, когато човек слезе на земята, при големите" мъчнотии и страдания, той може да се хвали с онова, което е разрешил, което е свършил при тези условия. Когато човек се върне на небето, невидимият свят разглежда, какво е работил на земята. Това, което повдигна Христа в очите на невидимия свят, е работата, която Той свърши на земята с голямо смирение. Невидимият свят се радва не само при такива случаи, но и когато грешникът се обърне към Бога.
Христос казва: „Когато грешникът се обърне към Бога, или когато сърцето на някой човек се докосне до Божията Любов, а умът му – до Божията Мъдрост и светлина, небивала
радост
настава на небето." Казвате: Кой човек може да се докосне до Божията Любов?
Който веднъж само е хапнал от обяда, даден от Христа, той е опитал вече Божията Любов, свързал се е с нея. Затова Христос казва за себе си: „Аз съм живият хляб." Според мене, седемте хляба, с които Христос е нахранил четирихиляден народ, не са печени на земята, защото те са имали особено свойство – да се увеличават. Това означава: колкото малко да е Божественото благо, което човек приема в себе си, то има свойството да внася в човека вътрешно доволство. Сега, аз желая не само да ви срещне Христос, но и да бъдете поканени от Него на обяд. Когато Христос дойде втори път на земята, Той няма да казва, че Му е жал за народа, да не остане гладен, нито ще ги разпръсне по домовете им, но ще ги заведе по местата, които им е приготвил.
към беседата >>
80.
Вечно обновяване
,
ООК
, София, 7.12.1927г.,
Щом ги разрешите правилно, ще преживеете най-малката
радост
като печалба в живота си.
Ако при излежаване наказанието си в затвора му дават книги да чете, да се просвещава, това не е лошо. Сега, турете в ума си мисълта, че трябва постоянно да се обновявате. Каквито противоречия да срещнете в живота си, старайте се разумно да ги разрешавате. Всеки трябва да се стреми разумно да разреши противоречията на своя живот, но не да ги избягва. Не е въпрос да се избягват противоречията – важно е разумно да се разрешават.
Щом ги разрешите правилно, ще преживеете най-малката
радост
като печалба в живота си.
Някой ще каже, че вместо обновяване по-добре е да има няколко стотици хиляди лева. Според него по-добро обновяване от парите няма. – И това е вярно. Има случаи в живота, когато парите са необходими, но има случаи, когато парите не са необходими. Когато се ражда, човек се нуждае от пари; когато умира, не се нуждае от пари.
към беседата >>
Радостта
не показва, че човек е придобил живота; скръбта не показва, че човек е изгубил живота.
След това в него настава тишина, спокойствие. Такова е състоянието на човека, когато спечели много пари. Първо той е весел, скача, вика, играе, пее, докато се успокои и улегне в себе си. Но веселието и скръбта не представят живота; те водят само към живота. Те са условия само за живота, но не и самият живот.
Радостта
не показва, че човек е придобил живота; скръбта не показва, че човек е изгубил живота.
Радостта и скръбта са условия да се прояви животът в човека. Един старец от търновските села получил писмо от сина си, който следвал в странство. Като неграмотен, бащата за-несъл писмото на касапина в селото да го прочете. Касапинът отворил писмото и с груб тон прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда! " – " Виж го ти, синковеца!
към беседата >>
Радостта
и скръбта са условия да се прояви животът в човека.
Такова е състоянието на човека, когато спечели много пари. Първо той е весел, скача, вика, играе, пее, докато се успокои и улегне в себе си. Но веселието и скръбта не представят живота; те водят само към живота. Те са условия само за живота, но не и самият живот. Радостта не показва, че човек е придобил живота; скръбта не показва, че човек е изгубил живота.
Радостта
и скръбта са условия да се прояви животът в човека.
Един старец от търновските села получил писмо от сина си, който следвал в странство. Като неграмотен, бащата за-несъл писмото на касапина в селото да го прочете. Касапинът отворил писмото и с груб тон прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда! " – " Виж го ти, синковеца! – казал бащата.- Оттам чак ми заповядва.
към беседата >>
Що се отнася до скърбите и
радостите
, кажете:" Такава е била волята Божия!
Всеки човек трябва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство в себе си и да престане да се занимава с външните работи, с външния свят. Дойде ли до това състояние на душата, човек нито скърби, нито се радва. Докато скърби и докато се радва, той изразява общи състояния. Едновременно с него скърбят и се радват всички живи същества на земята: и хора, и животни, и растения. Дръжте се за тихото, за великото в себе си, в което се крие животът.
Що се отнася до скърбите и
радостите
, кажете:" Такава е била волята Божия!
Бог е наредил всичко за добро."
към беседата >>
81.
Време и вечност
,
ООК
, София, 14.12.1927г.,
Хората философстват върху живота, върху страданията и
радостите
, но щом им дойде някаква болест, те изменят своята философия.
Според вас кое определение е най-добро: когато се раждате, когато сте в зряла възраст или когато умирате? Определете такова време, когато всички да сте доволни. Най-доброто време е, когато всички учат: майката и дъщерята, бащата и синът, господарят и слугата. Ако бащата седи дома и нищо не върши, а синът учи, това е ограничение. Най-красиво време е, когато всички учат, когато всички работят, когато всички почиват, когато всички се радват или скърбят.
Хората философстват върху живота, върху страданията и
радостите
, но щом им дойде някаква болест, те изменят своята философия.
Страданията, болестите са условия, чрез които проверяват доде е достигнало съзнанието на хората. Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекъсва? Всяко прекъсване показва, че съзнанието не е будно. Истинският адепт, истинският ученик при никакви изпитания, при никакви болести не прекъсва съзнанието си. Много от окултните ученици от най-стари времена досега продължават да се съблазняват.
към беседата >>
Божественото съзнание носи
радости
.
Идея са имали тези хора! Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Изобщо в човека страда низшето, но щом Божественото, висшето съзнание в него се пробуди, той повече не страда. Докато е в ада, човек страда; щом влезе в рая, страданията му изчезват. Човешкото съзнание носи страдания.
Божественото съзнание носи
радости
.
Когато работите върху себе си, правете наблюдения, коя е първата дума, с която започвате деня. Записвайте всяка сутрин коя е първата дума на вашата реч, с която се обръщате към другите. Като се събуди от сън, някой казва:" Донесете обущата ми! " Или:" Донесете дърва и запалете печката! " Друг казва:" Чакай да видя, какво имам в кесията." Детето пък казва:"Мамо, хляб искам!
към беседата >>
82.
Естествена среда
,
МОК
, София, 18.12.1927г.,
Каква по-голяма
радост
търсите от тази, да бъдете между близките си, да се разговорите с тях, да си хапнете заедно и след това да си легнете.
– Чрез съзерцание, размишление и наблюдение. Той наблюдава растенията и камъните, от тях взима пример на търпение и издържливост. Като ученици, вие трябва да изучавате средата, в която живеете, да знаете, естествена ли е тя, или изкуствена, Божествена, или човешка. При това, като минавате от една среда в друга, трябва да правите разумни връзки със съществата, да се обменяте правилно: да давате и да взимате. Само по този начин човек може да бъде доволен между своите, да им даде с любов и разположение от богатството, което носи в себе си.
Каква по-голяма
радост
търсите от тази, да бъдете между близките си, да се разговорите с тях, да си хапнете заедно и след това да си легнете.
След работа иде почивка. Затова природата е създала съня, да даде почивка на своите деца. Докато спят, като грижлива майка, тя изчиства къщите им, обновява ги и ги събужда, да продължат работата си. И тъй, който иска да се развива правилно, да създава характер в себе си, трябва да намери своята естествена среда, своята естествена посока на движение. Наляво или надясно е тази посока?
към беседата >>
83.
Твърдата храна
,
НБ
, София, 18.12.1927г.,
Страданията в света са последствия на злото, а
радостите
– последствия на доброто.
Една от главните способности на човека е да различава доброто от злото.
Страданията в света са последствия на злото, а
радостите
– последствия на доброто.
Принципиално е така. От Божествено гледище, обаче, страданията на хората идат за тяхно добро. В безпределната си Мъдрост, Бог превръща страданията на всички народи, общества, хора и души в добро. Това е в интереса на Божието Царство. Бог не търпи дисхармония.
към беседата >>
Бог говори на човека чрез страданията, а ангелите – чрез
радостите
.
Но и при това положение хората са неблагодарни и казват: Защо ни е този ум, щом страдаме толкова много? – Този ум, именно, ще ви спаси, но вие трябва да го използвате разумно. – Защо ни е това сърце, да изпитваме толкова страдания? – Това сърце, именно, ще ви спаси, но трябва правилно да използвате неговите сили. Единственото нещо, което ще спаси човека, това са страданията.
Бог говори на човека чрез страданията, а ангелите – чрез
радостите
.
Господ пита човека: Ти знаеш ли, защо страдаш? – Не знам, Господи. – Ти страдаш, защото си напуснал бащиния си дом, забравил си майка, баща, братя и сестри, скиташ из света като чужденец. Върни се дома си, дето всички те чакат. Вън е студено, 36° под нулата, а ти си бос, със скъсани дрехи.
към беседата >>
Същото може да се каже и за
радостите
: има съществени
радости
, наложени от живота; има несъществени
радости
, наложени от самите вас.
Бог е турил пръста ви на пламъка на свещта, но ако вашият пръст може да спаси една ваша сестра, или един ваш брат, страданието ви е на място. Вие смело можете да поставите пръста си на запаления светилник и да се радвате на болките, които ще изпитвате. Малките страдания спасяват много души. В този смисъл страданията не са нищо друго, освен изкупление, спасение на много души, които също така страдат. Вие можете да разглеждате думите ми в прям или в косвен смисъл, но както и да ги разглеждате, трябва да знаете, че страданията могат да бъдат съществени, наложени от самия живот, а могат да бъдат и несъществени, наложени от вас.
Същото може да се каже и за
радостите
: има съществени
радости
, наложени от живота; има несъществени
радости
, наложени от самите вас.
Вследствие на това, някои радости носят за човека злини, а някои страдания носят добрини. И тъй, първо човек трябва да се занимава със своето физическо тяло, после – с астралното или звездното си тяло и най-после – с умственото си тяло. Тъй щото, влезе ли в сърцето ви чувство на омраза или завист, хванете го внимателно, с клещи, и го разгледайте научно, както естественикът изучава разни пеперуди, насекоми, животни и дава своите обяснения за тях. Някой казва: Много се разгневих. – Това не си ти.
към беседата >>
Вследствие на това, някои
радости
носят за човека злини, а някои страдания носят добрини.
Вие смело можете да поставите пръста си на запаления светилник и да се радвате на болките, които ще изпитвате. Малките страдания спасяват много души. В този смисъл страданията не са нищо друго, освен изкупление, спасение на много души, които също така страдат. Вие можете да разглеждате думите ми в прям или в косвен смисъл, но както и да ги разглеждате, трябва да знаете, че страданията могат да бъдат съществени, наложени от самия живот, а могат да бъдат и несъществени, наложени от вас. Същото може да се каже и за радостите: има съществени радости, наложени от живота; има несъществени радости, наложени от самите вас.
Вследствие на това, някои
радости
носят за човека злини, а някои страдания носят добрини.
И тъй, първо човек трябва да се занимава със своето физическо тяло, после – с астралното или звездното си тяло и най-после – с умственото си тяло. Тъй щото, влезе ли в сърцето ви чувство на омраза или завист, хванете го внимателно, с клещи, и го разгледайте научно, както естественикът изучава разни пеперуди, насекоми, животни и дава своите обяснения за тях. Някой казва: Много се разгневих. – Това не си ти. Гневът е чуждо състояние.
към беседата >>
84.
Благото на човека
,
ООК
, София, 21.12.1927г.,
В природата става смяна на енергиите смяна на теченията, които смени се изразяват в живота като
радости
и скърби, приятности и неприятности.
Като се удря от дърво в дърво, той се чуди как никой не му влиза в положението, никой не разбира страданията му. При големите страдания и противоречия, човек изпада в един лабиринт, дето всичко е заплетено. Той трябва да знае, че тук именно действат разумни същества. Учените обясняват страданията със същите закони, каквито съществуват и в природата. В природата съществуват горещина и студ, веят силни ветрове, бури, циклони, но често повява лек, приятен зефир.
В природата става смяна на енергиите смяна на теченията, които смени се изразяват в живота като
радости
и скърби, приятности и неприятности.
Учените дават различни мнения за магнетичните и електрични течения в атмосферата. Една научна теория поддържа, че слънцето няма еднаква температура навсякъде: от единия полюс на слънцето се отде-ля енергия, подобна на електричеството; когато тази енергия се докосне до земята, настава студ. От другия полюс на слънцето се отделя енергия, подобна на магнетизма; когато тази енергия се докосне до земята, настават горещини. Ако запитвате защо единият полюс на слънцето отделя електрична, а другият – магнетична енергия – няма да ви се отговори. Защо? – На някои въпроси не може да се отговаря.
към беседата >>
Тази любов носи
радост
за човека.
Как ще се освободи? – Чрез любовта. Любовта му трябва да бъде изобилна, за да се проникне от готовността всичко да жертва за Бога. За онзи, който люби, мъчнотии не съществуват. Аз не говоря за човешката, но за Божествената Любов, заради която всеки е готов да направи всичко.
Тази любов носи
радост
за човека.
Това виждаме в живота на апостолите, на мъчениците, на великите хора в света. Апостолите са били бити, измъчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че са удостоени да страдат за Христа, за Бога. Някои от учените, от изобретателите, от носителите на велики идеи в света също са били подлагани на мъчения, но те са знаели, че ако не днес или утре, ще дойде ден, когато техното изобретение или тяхната идея ще се приеме. През каквито изпитания да минавате, важно е да създадете в себе си положителна вяра. Като ученици вие трябва правилно да разрешите въпроса за страданията.
към беседата >>
Апостолите са били бити, измъчвани, поругавани, но се връщали дома си
радостни
и весели, че са удостоени да страдат за Христа, за Бога.
Любовта му трябва да бъде изобилна, за да се проникне от готовността всичко да жертва за Бога. За онзи, който люби, мъчнотии не съществуват. Аз не говоря за човешката, но за Божествената Любов, заради която всеки е готов да направи всичко. Тази любов носи радост за човека. Това виждаме в живота на апостолите, на мъчениците, на великите хора в света.
Апостолите са били бити, измъчвани, поругавани, но се връщали дома си
радостни
и весели, че са удостоени да страдат за Христа, за Бога.
Някои от учените, от изобретателите, от носителите на велики идеи в света също са били подлагани на мъчения, но те са знаели, че ако не днес или утре, ще дойде ден, когато техното изобретение или тяхната идея ще се приеме. През каквито изпитания да минавате, важно е да създадете в себе си положителна вяра. Като ученици вие трябва правилно да разрешите въпроса за страданията. Когато другите страдат, вие трябва да влизате в положението им, да помагате. Когато вие страдате, трябва да носите страданията разумно и без протести.
към беседата >>
Студът и страданието предизвикват свиване ; топлината и
радостта
– разширяване.
Като излезе вън, студът веднага го заставя да се свива. Кога се свива човек? – Когато страда. Кога се разширява? – Когато се радва.
Студът и страданието предизвикват свиване ; топлината и
радостта
– разширяване.
И тъй, от всички се изисква положителна вяра, без колебание, без съмнение, без страх. От всички се изисква такава вяра, каквато детето има в майка си, каквато ученикът има в учителя си. Ученикът отива на училище, защото вярва, че учителят му ще го научи да чете и да пише, ще отвори очите му. Аз говоря за онази вяра, която има морален характер, а не за вярата, която има характер на физическо подчинение, на физическа преданост.
към беседата >>
85.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
При това положение, душата не може да има нито
радост
, нито скръб.
Царската дъщеря сверила оригинала с преписа и намерила тази пропусната дума. Тогава боговете казали: С тази дума, строфата има смисъл. Значи, смисълът на тази строфа се заключавал в това, че тия светли, немирни духове тръгнали по света да разнасят светлина. „Ето, идат дни", говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне." В този стих се говори за глада, като вътрешен подтик, като вътрешен стремеж на душата за развиване. Душата е подобна на семенце, което, ако не се посади в земята, остава самотно, без знание, без опитности.
При това положение, душата не може да има нито
радост
, нито скръб.
Без радости и скърби, животът на душата е по-тежък, отколкото с тях. Следователно, докато не мине през радости и скърби, човек не може да се повдигне. Само чрез скърбите и радостите, той влиза в пътя на мъдростта. Само в този път той ще научи и ще разбере Божията Любов. Без мъдростта любовта винаги ще остане неразбрана.
към беседата >>
Без
радости
и скърби, животът на душата е по-тежък, отколкото с тях.
Тогава боговете казали: С тази дума, строфата има смисъл. Значи, смисълът на тази строфа се заключавал в това, че тия светли, немирни духове тръгнали по света да разнасят светлина. „Ето, идат дни", говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне." В този стих се говори за глада, като вътрешен подтик, като вътрешен стремеж на душата за развиване. Душата е подобна на семенце, което, ако не се посади в земята, остава самотно, без знание, без опитности. При това положение, душата не може да има нито радост, нито скръб.
Без
радости
и скърби, животът на душата е по-тежък, отколкото с тях.
Следователно, докато не мине през радости и скърби, човек не може да се повдигне. Само чрез скърбите и радостите, той влиза в пътя на мъдростта. Само в този път той ще научи и ще разбере Божията Любов. Без мъдростта любовта винаги ще остане неразбрана. Тъй както съвременните хора разбират любовта, тя носи за тях най-големи разочарования.
към беседата >>
Следователно, докато не мине през
радости
и скърби, човек не може да се повдигне.
Значи, смисълът на тази строфа се заключавал в това, че тия светли, немирни духове тръгнали по света да разнасят светлина. „Ето, идат дни", говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне." В този стих се говори за глада, като вътрешен подтик, като вътрешен стремеж на душата за развиване. Душата е подобна на семенце, което, ако не се посади в земята, остава самотно, без знание, без опитности. При това положение, душата не може да има нито радост, нито скръб. Без радости и скърби, животът на душата е по-тежък, отколкото с тях.
Следователно, докато не мине през
радости
и скърби, човек не може да се повдигне.
Само чрез скърбите и радостите, той влиза в пътя на мъдростта. Само в този път той ще научи и ще разбере Божията Любов. Без мъдростта любовта винаги ще остане неразбрана. Тъй както съвременните хора разбират любовта, тя носи за тях най-големи разочарования. В първо време човешката любов носи радости, но свършва с разочарования.
към беседата >>
Само чрез скърбите и
радостите
, той влиза в пътя на мъдростта.
„Ето, идат дни", говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне." В този стих се говори за глада, като вътрешен подтик, като вътрешен стремеж на душата за развиване. Душата е подобна на семенце, което, ако не се посади в земята, остава самотно, без знание, без опитности. При това положение, душата не може да има нито радост, нито скръб. Без радости и скърби, животът на душата е по-тежък, отколкото с тях. Следователно, докато не мине през радости и скърби, човек не може да се повдигне.
Само чрез скърбите и
радостите
, той влиза в пътя на мъдростта.
Само в този път той ще научи и ще разбере Божията Любов. Без мъдростта любовта винаги ще остане неразбрана. Тъй както съвременните хора разбират любовта, тя носи за тях най-големи разочарования. В първо време човешката любов носи радости, но свършва с разочарования. Понякога разочарованието на човека от любовта е толкова голямо, че никой не може да му помогне.
към беседата >>
В първо време човешката любов носи
радости
, но свършва с разочарования.
Следователно, докато не мине през радости и скърби, човек не може да се повдигне. Само чрез скърбите и радостите, той влиза в пътя на мъдростта. Само в този път той ще научи и ще разбере Божията Любов. Без мъдростта любовта винаги ще остане неразбрана. Тъй както съвременните хора разбират любовта, тя носи за тях най-големи разочарования.
В първо време човешката любов носи
радости
, но свършва с разочарования.
Понякога разочарованието на човека от любовта е толкова голямо, че никой не може да му помогне. Как ще помогнете на човек, който е изгубил окото си? Как ще помогнете на човек, който е изгубил паметта си? Как ще помогнете на човек, който е изгубил ръцете и краката си? Или, как ще помогнете на човек, който е изгубил светлината на ума си, благородството на сърцето си, красотата си, или най-после някоя от своите добродетели?
към беседата >>
Който е придобил това знание, той ще знае своя бъдещ живот, ще знае, какво му носи всеки нов ден и ще бъде готов да посрещне всичко с
радост
.
Кой човек, като му се случи някакво нещастие, благодари на Бога за него? Кой човек, като е загубил някой от своите близки, се е обърнал към Бога с благодарност за постигналото го нещастие? Теоретически всички сте готови да приказвате, че благодарите на Бога за нещастията, които ви сполетяват, но като дойде до практическата страна на живота, като дойде нещастието до вас, казвате: Не можа ли това страдание да ни отмине? Не можа ли този изпит да се отложи? Това показва, че съвременните хора се нуждаят от дълбоко знание, от положителна наука.
Който е придобил това знание, той ще знае своя бъдещ живот, ще знае, какво му носи всеки нов ден и ще бъде готов да посрещне всичко с
радост
.
Който се е домогнал до Божествената наука в живота, той ще може да определи, по височината на човека, какви дарби и способности се крият в него. За такъв човек няма нищо скрито-покрито: както знае своя живот, така ще знае живота и на своите близки. Достатъчно е той да погледне човека, за да разбере, какво се крие в него. Всичко е написано на лицето му. Питам: задавали ли сте си въпроса, кога и при какви условия се е образувала човешката ръка?
към беседата >>
Значи, както недоволството има две страни, така и доволството,
радостта
има две страни.
Със създаването на писмеността пък се яви перото и мастилото. Казвам: когато за пръв път човек е почувствувал красотата и пожелал да бъде красив, едновременно с това възникнал в него стремежът към красиво лице, към усъвършенстване линиите, чертите на своето лице. Също така човек трябва да се запита, защо е доволен и защо е недоволен. Две причини има, за да бъде човек недоволен: понякога той е недоволен от преизобилие, а никога – от недоимък. Запример, ситият може да бъде недоволен от голямото изобилие, в което живее, а бедният може да бъде недоволен от недоимъка в своя живот.
Значи, както недоволството има две страни, така и доволството,
радостта
има две страни.
Човек може да се радва, когато не му се дават някои блага; той може да се радва, когато получава известни блага. Който иска да изучи дълбокия смисъл на живота, той трябва да го разглежда от две страни. Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в светлина. Много добрини са създадени в тъмнина, и много злини са създадени в светлина. И обратното е вярно: най-големите добрини са създадени в светлина, и най-големите злини са създадени в тъмнина.
към беседата >>
Понякога човек за нищо и никакво е
радостен
или скръбен.
И съзнанието има свои степени на развитие, както и умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири, съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси, както и противоречията в живота. Противоречията се дължат на степента на съзнанието, до което е достигнал даден човек. На съзнанието се дължат неправилните образи, неправилните отношения между хората.
Понякога човек за нищо и никакво е
радостен
или скръбен.
Следователно, колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-малко са и противоречията в неговия живот. „Ето, идат дни," говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода." – Кога ще бъде това? – В последните дни. Някои тълкуват, че последните дни са сегашните. Казвате: Как могат тия хора да тълкуват?
към беседата >>
Ясновидецът вижда тази светлина и голяма
радост
изпитва.
Когато римлянинът поздравлява, той вдига ръката си нагоре, и прикляка малко на едното си коляно. Римлянинът се отличава по своята честност, Европейците се поздравляват с ръкуване. Всяка сутрин, като ставате, вдигнете ръката си към небето и кажете: Господи, погледни ръката ми и кажи, какво трябва да направя днес. Ако имам някакъв дефект, кажи ми, какъв е, и дай ми начин да го изправя. Когато вдигнем ръката си нагоре и я отворим, едновременно с това и мъдростта в нас се разтваря и изпуща светлина навън.
Ясновидецът вижда тази светлина и голяма
радост
изпитва.
Следователно, истинското знание седи в това, да схванем идеята, че всички наши удове, както и цялото ни тяло, са проекции на Божията Любов, на Божията Милост и Светлина. Когато лицето на човека е чисто и светло, като на светии, от сърцето му излиза пламък, светлина. От мозъка и от сърцето на много учени излиза също такава светлина. Приятно е на човека да среща хора, на които главите, лицата и сърцата светят. Това значи култура!
към беседата >>
86.
Човешки и природни енергии
,
МОК
, София, 25.12.1927г.,
Новото прави човека силен, млад,
жизнерадостен
.
Тези закони се повтарят, те са зло за онзи, на когото се налагат. Адът е създаден от неща, които се повтарят, а раят – от нови неща. Ако искате да повторите миналия си живот, да се върнете към старите си разбирания, това значи да си създадете най-голямото зло. Следователно, за да избегнете злото, не се борете с него, но всеки ден внасяйте нещо ново в разбиранията си. Не оставайте дълго време в старите си разбирания.
Новото прави човека силен, млад,
жизнерадостен
.
В какво се заключава силата на човека? – В неговата разумна воля. Колкото по-силна и разумна е волята на човека, толкова по-силен е той. За да не отслабва волята ви, винаги дръжте палеца си отвън, а не свит под пръстите. Когато искат да накажат човека, да го обезсилят, отрязват му палеца.
към беседата >>
87.
Кръгове на съзнанието
,
ООК
, София, 28.12.1927г.,
След това, колкото да ги бият, те са
радостни
и весели: пеят и благославят Бога.
– Ще внесете слънчевата енергия у вас. Като повикате на помощ Слънцето, бог Аполон, той веднага ще ви покаже начини, как да превърнете желязото в злато. Щом успеете да превърнете желязото в злато, веднага в ума ви ще просветне една светла, красива мисъл. Така постъпват и християните. Като се намерят в някакво затруднение, те дълго време се молят на Бога, докато най-после в ума им блесне някаква светла мисъл и по този начин разрешават своята мъчнотия.
След това, колкото да ги бият, те са
радостни
и весели: пеят и благославят Бога.
Те се обръщаха към своите братя с думите:" Братя, няма защо да се страхувате. Бог е дошъл на земята и превърнал желязото в злато." Следователно намерите ли се в трудно положение, ще се молите ден, два, три, седмици и месеци наред, докато превърнете всичкото желязо в кръвта си в злато. Някога не са нужни много дни. Достатъчни са няколко часа, за да стане това превръщане. На какво се дължат отрицателните състояния у вас?
към беседата >>
Няколко часа сте
радостни
и весели и след това казвате:"Тежко ми е нещо на душата." – Няма какво да ви е тежко.
Бог е дошъл на земята и превърнал желязото в злато." Следователно намерите ли се в трудно положение, ще се молите ден, два, три, седмици и месеци наред, докато превърнете всичкото желязо в кръвта си в злато. Някога не са нужни много дни. Достатъчни са няколко часа, за да стане това превръщане. На какво се дължат отрицателните състояния у вас? Те се дължат на това, че кръговете на вашето съзнание не са още уравновесени.
Няколко часа сте
радостни
и весели и след това казвате:"Тежко ми е нещо на душата." – Няма какво да ви е тежко.
Трябва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва. Има начин, по който всеки от вас трябва да се научи специфично да се моли. Учителят няма да ви даде наготово тази специфична молитва; всеки сам трябва да я намери. Тази молитва е магическа. Тя е в състояние да превръща неблагородните метали в благородни.
към беседата >>
88.
Отворените очи
,
ИБ
, София, 31.12.1927г.,
Следователно тази година може да ви донесе много
радости
, но ако сте невнимателни, тя може да ви донесе и много страдания.
Имайте предвид, че изтеклата 1927 г. беше сляпа по отношение вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 г. има две очи. А всяка година, която има две очи, тя зорко бди върху делата на хората.
Следователно тази година може да ви донесе много
радости
, но ако сте невнимателни, тя може да ви донесе и много страдания.
Ако турите осморката в хоризонтално положение, тя представлява човешките очи. Общият сбор на цифрите в 1928 г. дава числото две: 1 + 9 + 2 + 8 = 20 = 2. Числото 2 представлява Божествената съкровищница - богатствата, които Бог раздава. Но там, където има богатства, всякога има и спорове.
към беседата >>
То внася мир,
радост
и светлина в душата на човека и тогава той разрешава правилно всички въпроси в живота си, при което в него се заражда едно възходящо чувство и сила за работа, без да се спъва от своите външни и вътрешни изпитания.
Та казвам: Използвайте разумно всеки ден от годината, защото не се знае колко ще живеем на земята. Другите неща, които имате в живота си - грижи, смущения, противоречия и тем подобни - не могат да се разрешат, ако нямате онази вътрешна интензивна връзка, която човек трябва да има с Първото начало на живота. Аз употребявам думата "Първо начало на живота" вместо думата Бог, защото от дълго употребление хората са я изопачили. Често хората мислят за Бога като за нещо физическо, всъщност Бог е Първото начало, което осмисля живота. Няма по-красив момент за човека от този да почувства за една минута поне присъствието на това Първо начало в себе си.
То внася мир,
радост
и светлина в душата на човека и тогава той разрешава правилно всички въпроси в живота си, при което в него се заражда едно възходящо чувство и сила за работа, без да се спъва от своите външни и вътрешни изпитания.
Та казвам: Божията Любов е Любов, която преодолява всички мъчнотии. Само Божията Любов няма дефекти. Любов, която се помрачава, не е любов; любов, която се размътва, не е любов; любов, която отслабва, не е любов. Това са само афекти, чувства. Това, което остава едно и също при всички условия в живота на човека, бил той богат или сиромах, силен или слаб, здрав или болен, е Божествена Любов.
към беседата >>
Вследствие на това, когато очите на хората са отворени, Божията Любов внася в тях мир и
радост
, а когато очите им са затворени, тя внася в тях смущения и скръб.
Това, което остава едно и също при всички условия в живота на човека, бил той богат или сиромах, силен или слаб, здрав или болен, е Божествена Любов. Божествената Любов никога не се мени - тя винаги остава една и съща и по смисъл, и по съдържание. Божествената Любов има качеството да се разширява, т.е. да изменя своята форма. Като не разбират качеството на Божията Любов, хората казват, че тя се изменя, всъщност в тази Любов има вътрешно разширение.
Вследствие на това, когато очите на хората са отворени, Божията Любов внася в тях мир и
радост
, а когато очите им са затворени, тя внася в тях смущения и скръб.
През тази година гледайте вашите врати и прозорци да бъдат отворени, та като мине Божествената торба с богатствата покрай вас, да си поискате от Божествените вестители. Който иска, той винаги получава. Законът е такъв. Някой казва: "Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното." Не, дава се само на този, който иска. Никой Учител в света не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си.
към беседата >>
И тъй, желая всички Божии благости да ви посетят тази година и да внесат мир и
радост
в душите ви!
Та сега вие ще искате, а като завършите с искането, ще дойде нещо по-хубаво. Какво ще бъде това нещо? Идната година като видя дали очите ви са отворени или не, ще ви кажа какво ще бъде това нещо, което е по-хубаво от искането. През тази година искам от вас три неща: да хлопате, да търсите и да искате. Не искам нито един от вас само да се моли.
И тъй, желая всички Божии благости да ви посетят тази година и да внесат мир и
радост
в душите ви!
към беседата >>
89.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Той ще изпита голяма
радост
, че са го удостоили с такива страдания.
Защото Христос люби Бога. Много кръстове е имало и ще има за ония, които любят Бога. Ако някой набръчка малко лицето си и запита Господа, защо му дава толкова страдания, Господ ще каже: „Изпъдете този навън! Той не е за сегашните времена, нека остане за бъдещите дни и години"! За онзи, който е готов, Бог ще каже: „Заковете този"!
Той ще изпита голяма
радост
, че са го удостоили с такива страдания.
Той ще благодари за привилегията, с която се ползва. Който е готов да служи на Бога, той гледа на страданията, като на велико благо, на велика привилегия. Мнозина запитват, защо са страданията в света. Казвам: страданията идат,за да научат хората да правят добро. Днес хората подържат мисълта, че с доброто не може да се живее, с истината не може да се живее.
към беседата >>
И
радостите
, и скърбите приема еднакво.
После измерва пръстите на втория и намира, че показалецът му е дълъг 10 см.; средният – 12 см.; безименният – 10 см.; малкият – 8 см.. След това той сравнява тия данни и казва, че първият човек е слънчев тип. Той обича музиката, изкуството; обича красивото, великото, но е колеблив, нерешителен. Той седи на плета и казва: Да скоча, или не? Да направя това нещо, или не? Бутнете ли го веднъж, той тръгва вече, но всичко е, докато го бутнете.
И
радостите
, и скърбите приема еднакво.
На всичко в Живота се радва. Това се вижда от отношението, което съществува между показалеца и безименния. По същия начин може да се определят качествата и способностите и на втория човек. Ще кажете: Как може да се знае това? Аз пък питам: отде знаят учените, че разстоянието от слънцето до земята е 92 милиона мили?
към беседата >>
Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате света през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост; сърцата ви да бъдат винаги
радостни
и весели, а умовете ви – чисти и свободни, да носите и на другите хора от своята
радост
, от своята чистота и свобода.
Една вечер, срещу Юрданов ден, той пъхнал главата си през железата на един от прозорците и чакал до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска от Бога една крина злато. Като видял, че небето се отваря, в бързината, вместо да поиска една крина, пълна със злато, той казал: Господи, дай ми глава, голяма като крина! Каквото пожелал, това станало: главата му се увеличила, станала голяма като крина, но не могла да излезе през решетката. Казвам: голямата глава представя човешката лакомия – лакомия за богатства, за знания, за слава. Сега, и вие се обърнете към Господа и пожелайте от Него да ви даде за новата година от изобилието на своята Любов и Мъдрост.
Пожелайте от Бога да прогледате тази година, да виждате света през очите на Великата Любов и на Великата Мъдрост; сърцата ви да бъдат винаги
радостни
и весели, а умовете ви – чисти и свободни, да носите и на другите хора от своята
радост
, от своята чистота и свобода.
към беседата >>
90.
Реалното в човека
,
МОК
, София, 1.1.1928г.,
Явява се въпросът: Всъщност, имат ли хората страдания и
радости
?
Коя е причината за различието между хората? Всички души са излезли от Бога с еднакви потенциални възможности, но по време и пространство всички не са излезли изведнъж. Тази е една от причините за различието, което съществува между хората. Като четете съчиненията на Достоевски, виждате, че неговите герои преживяват големи борби. Те всякога се борят между две чувства, поради което преживяват големи страдания.
Явява се въпросът: Всъщност, имат ли хората страдания и
радости
?
От философско гледище, ако страданието и радостта са нещо реално, защо така лесно се загубват и заличават? Запример, един търговец милионер има красива жена, красиви дъщери и синове. Всички му се радват, посрещат го и го изпращат любовно, и той се радва на щастлив семеен живот. По едно време той изгубва богатството си и дохожда до положението на краен сиромах. Жена му не му се радва вече, децата – също.
към беседата >>
От философско гледище, ако страданието и
радостта
са нещо реално, защо така лесно се загубват и заличават?
Всички души са излезли от Бога с еднакви потенциални възможности, но по време и пространство всички не са излезли изведнъж. Тази е една от причините за различието, което съществува между хората. Като четете съчиненията на Достоевски, виждате, че неговите герои преживяват големи борби. Те всякога се борят между две чувства, поради което преживяват големи страдания. Явява се въпросът: Всъщност, имат ли хората страдания и радости?
От философско гледище, ако страданието и
радостта
са нещо реално, защо така лесно се загубват и заличават?
Запример, един търговец милионер има красива жена, красиви дъщери и синове. Всички му се радват, посрещат го и го изпращат любовно, и той се радва на щастлив семеен живот. По едно време той изгубва богатството си и дохожда до положението на краен сиромах. Жена му не му се радва вече, децата – също. Той преживява голямо страдание, чувства се изоставен от всички.
към беседата >>
Запример, има велики
радости
и скърби, които са неразбрани.
Това не може сега да се обясни. То си остава необяснен, затворен въпрос. Помнете: Красотата в живота се заключава в неразбраните неща. Кои неща са неразбрани? – Великите.
Запример, има велики
радости
и скърби, които са неразбрани.
Те произвеждат обратни резултати. Голямата радост причинява голяма скръб; голямата скръб причинява радост. Ако на земята слезе един ангел в своята красота и величие, много хора ще се влюбят в него и ще страдат, че не са красиви като него. Ако срещнат грозен човек, ще се зарадват. Грозният страда, че не е красив, а красивият се радва, че му се дава възможност да изпъкне с красотата си.
към беседата >>
Голямата
радост
причинява голяма скръб; голямата скръб причинява
радост
.
Помнете: Красотата в живота се заключава в неразбраните неща. Кои неща са неразбрани? – Великите. Запример, има велики радости и скърби, които са неразбрани. Те произвеждат обратни резултати.
Голямата
радост
причинява голяма скръб; голямата скръб причинява
радост
.
Ако на земята слезе един ангел в своята красота и величие, много хора ще се влюбят в него и ще страдат, че не са красиви като него. Ако срещнат грозен човек, ще се зарадват. Грозният страда, че не е красив, а красивият се радва, че му се дава възможност да изпъкне с красотата си. Това са прояви, свойствени на човешката личност, а не на човешката душа. Когато душата се проявява, човек се радва на красивото и скърби заедно със страдащия.
към беседата >>
91.
Форми на съзнанието
,
ООК
, София, 4.1.1928г.,
Докато сърцето на този човек туптеше от ужас, от страх, сега вече започва
радостно
ла тупти – животът му е продължен с една година.
Това не трябва да ви обезсърчава. Като ви говоря за продължителността на времето, аз повече ви насърчавам, отколкото обезсърчавам. Представете си, че някой човек е осъден на смърт. Разглежда се делото му и се издава присъда още утре да бъде обесен. По някаква щастлива случайност изпълнението на присъдата се отлага за една година.
Докато сърцето на този човек туптеше от ужас, от страх, сега вече започва
радостно
ла тупти – животът му е продължен с една година.
Щом дойде определеният ден за присъдата, изпълнението й се отлага за две години още. После за още четири, пет, шест години, докато най-после престъпникът се амнистира. Той излиза от затвора, доволен, щастлив, радва се на живота. Какво лошо има в това продължаване на времето? С продължаване на времето този човек продължава живота си.
към беседата >>
92.
Пътят на героите
,
ИБ
, София, 6.1.1928г.,
Това съчетание между скръбта и
радостта
съставя вътрешния смисъл на една музикална пиеса.
Хиляди и милиони хора да изразят своя живот – всеки на своя час и на своята определена минута! Животът, сам по себе си, е най-хубавата песен. Когато хората на земята страдат, пъшкат и изпитват най-големи горчивини, ангелите на небето се радват и изпитват най-голямата приятност. Защо ангелите се радват? Те разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крие благото на човечеството.
Това съчетание между скръбта и
радостта
съставя вътрешния смисъл на една музикална пиеса.
В скръбта има голяма дълбочина. Великите идеи се раждат след големи скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта – вътрешен. Радостта може да се уподоби на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата.
към беседата >>
Радостта
е външен израз на живота, а скръбта – вътрешен.
Защо ангелите се радват? Те разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крие благото на човечеството. Това съчетание между скръбта и радостта съставя вътрешния смисъл на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина. Великите идеи се раждат след големи скърби.
Радостта
е външен израз на живота, а скръбта – вътрешен.
Радостта може да се уподоби на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя е радост и за себе си, и за окръжаващите, и всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръб и за себе си, и за близките. Това е вярно и по отношение на нашия живот.
към беседата >>
Радостта
може да се уподоби на млада мома, а скръбта – на майка с деца.
Те разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крие благото на човечеството. Това съчетание между скръбта и радостта съставя вътрешния смисъл на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина. Великите идеи се раждат след големи скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта – вътрешен.
Радостта
може да се уподоби на млада мома, а скръбта – на майка с деца.
Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя е радост и за себе си, и за окръжаващите, и всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръб и за себе си, и за близките. Това е вярно и по отношение на нашия живот. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за всички около нас; щом излезем от рая, ние сме скръб и за себе си, и за окръжаващите.
към беседата >>
Радостта
отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата.
Това съчетание между скръбта и радостта съставя вътрешния смисъл на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина. Великите идеи се раждат след големи скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта – вътрешен. Радостта може да се уподоби на млада мома, а скръбта – на майка с деца.
Радостта
отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата.
Докато е у дома си, тя е радост и за себе си, и за окръжаващите, и всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръб и за себе си, и за близките. Това е вярно и по отношение на нашия живот. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за всички около нас; щом излезем от рая, ние сме скръб и за себе си, и за окръжаващите. Наблюдавайте колко минути през деня сте радостни и колко минути през деня имате мрачни мисли, съмнения и неразположения.
към беседата >>
Докато е у дома си, тя е
радост
и за себе си, и за окръжаващите, и всички я обичат.
В скръбта има голяма дълбочина. Великите идеи се раждат след големи скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта – вътрешен. Радостта може да се уподоби на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата.
Докато е у дома си, тя е
радост
и за себе си, и за окръжаващите, и всички я обичат.
Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръб и за себе си, и за близките. Това е вярно и по отношение на нашия живот. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за всички около нас; щом излезем от рая, ние сме скръб и за себе си, и за окръжаващите. Наблюдавайте колко минути през деня сте радостни и колко минути през деня имате мрачни мисли, съмнения и неразположения. Това не е само с вас, но с всички хора.
към беседата >>
Докато сме в рая, ние сме
радост
и за себе си, и за всички около нас; щом излезем от рая, ние сме скръб и за себе си, и за окръжаващите.
Радостта може да се уподоби на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя е радост и за себе си, и за окръжаващите, и всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръб и за себе си, и за близките. Това е вярно и по отношение на нашия живот.
Докато сме в рая, ние сме
радост
и за себе си, и за всички около нас; щом излезем от рая, ние сме скръб и за себе си, и за окръжаващите.
Наблюдавайте колко минути през деня сте радостни и колко минути през деня имате мрачни мисли, съмнения и неразположения. Това не е само с вас, но с всички хора. Аз често наблюдавам проявите на една от нашите котки на „Изгрева“. Тя влезе някой път в стаята ми, пообиколи, намести се добре около печката и заспи. Както спи, изведнъж се стряска, скача, оглежда се наоколо и пак заспива.
към беседата >>
Наблюдавайте колко минути през деня сте
радостни
и колко минути през деня имате мрачни мисли, съмнения и неразположения.
Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя е радост и за себе си, и за окръжаващите, и всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръб и за себе си, и за близките. Това е вярно и по отношение на нашия живот. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за всички около нас; щом излезем от рая, ние сме скръб и за себе си, и за окръжаващите.
Наблюдавайте колко минути през деня сте
радостни
и колко минути през деня имате мрачни мисли, съмнения и неразположения.
Това не е само с вас, но с всички хора. Аз често наблюдавам проявите на една от нашите котки на „Изгрева“. Тя влезе някой път в стаята ми, пообиколи, намести се добре около печката и заспи. Както спи, изведнъж се стряска, скача, оглежда се наоколо и пак заспива. Защо се стряска?
към беседата >>
Аз наблюдавам някоя сестра: днес се намира на третото небе, вдъхновена и
радостна
е, но след един месец я виждам посърнала и обезсърчена.
Сиромасите, които идат от ада, са опасни хора – да ви пази Господ от тях! Те са били някога богати, но днес по-лоши хора от тях няма. Затова и в Писанието се казва: „Пазете се, когато лошите хора на земята се увеличават“. Тези хора могат да влязат в тялото ви, а именно, могат да се промъкнат в ума ви като мисъл, и в сърцето ви като чувство. По този начин те всяват раздори, противоречия, съмнения и ви обръщат с главата надолу.
Аз наблюдавам някоя сестра: днес се намира на третото небе, вдъхновена и
радостна
е, но след един месец я виждам посърнала и обезсърчена.
Какво има? – „Изгубена съм! “ Аз си мисля: При тази сестра е дошъл някой сиромах от ада. И всичкото си имане да дадеш на този сиромах, не си в сила да го направиш щастлив – той е все недоволен. Това е опитност, през която всички ще минете.
към беседата >>
Вие ще имате страдания, но след страданията ще дойдат
радости
и ще изпитате Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Божието милосърдие.
Аз желая и най-лошите ви условия да се превърнат в добри. Но казвам: Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на правия път. Той няма да остави нито една душа в тъмнина. В Откровението се казва: „Чух цялото създание да слави Бога“. В края на краищата, когато Бог примири всички хора помежду им, когато ги извади от лошите условия, те ще славят Бога.
Вие ще имате страдания, но след страданията ще дойдат
радости
и ще изпитате Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Божието милосърдие.
Той ще ви даде всичко, каквото има, ще ви помага във всички предприятия. Той е единственият, Който може да ви извади от трудните условия и да ви ръководи в новия път. Сега задръжте тази хубава мисъл – връзка с Бога, та като се срещнете, да знаете, че всички имате тази връзка. Тя ще ви помогне да трансформирате всички състояния. Ако понякога сте лоши, то е по причина на това, че сте бедни.
към беседата >>
Това съчетание между скръбта и
радостта
съставлява вътрешния израз на една музикална пиеса.
(втори вариант)
Оттук имайте предвид колко време е употребил Бог, докато създаде вселената, докато нагласи времето и момента за дохождането на всичките хора по лицето на земята, да ги постави в техните съответни гами. Каква велика хармония и музика има в това, хиляди и милиони хора да изразят своя живот – всеки на своя час и на своята определена минута. Животът сам по себе си е най-хубавата песен. Когато хората на земята страдат, пъшкат и изпитват най-големите горчивини, ангелите на небето се радват и изпитват най-голяма приятност. Радват се, защото разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крият благата на човечеството.
Това съчетание между скръбта и
радостта
съставлява вътрешния израз на една музикална пиеса.
В скръбта има голяма дълбочина, великите идеи се раждат след големите скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта е вътрешен израз на живота. Радостта може да се оприличи на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя с радостна, весела, всички я обичат.
към втори вариант >>
Радостта
е външен израз на живота, а скръбта е вътрешен израз на живота.
(втори вариант)
Животът сам по себе си е най-хубавата песен. Когато хората на земята страдат, пъшкат и изпитват най-големите горчивини, ангелите на небето се радват и изпитват най-голяма приятност. Радват се, защото разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крият благата на човечеството. Това съчетание между скръбта и радостта съставлява вътрешния израз на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина, великите идеи се раждат след големите скърби.
Радостта
е външен израз на живота, а скръбта е вътрешен израз на живота.
Радостта може да се оприличи на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя с радостна, весела, всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръбна и за себе си, и за окръжаващите. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за окръжаващите.
към втори вариант >>
Радостта
може да се оприличи на млада мома, а скръбта – на майка с деца.
(втори вариант)
Когато хората на земята страдат, пъшкат и изпитват най-големите горчивини, ангелите на небето се радват и изпитват най-голяма приятност. Радват се, защото разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крият благата на човечеството. Това съчетание между скръбта и радостта съставлява вътрешния израз на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина, великите идеи се раждат след големите скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта е вътрешен израз на живота.
Радостта
може да се оприличи на млада мома, а скръбта – на майка с деца.
Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя с радостна, весела, всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръбна и за себе си, и за окръжаващите. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за окръжаващите. Щом излезем от рая, сме скръб и за себе си, и за всички.
към втори вариант >>
Радостта
отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата.
(втори вариант)
Радват се, защото разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крият благата на човечеството. Това съчетание между скръбта и радостта съставлява вътрешния израз на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина, великите идеи се раждат след големите скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта е вътрешен израз на живота. Радостта може да се оприличи на млада мома, а скръбта – на майка с деца.
Радостта
отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата.
Докато е у дома си, тя с радостна, весела, всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръбна и за себе си, и за окръжаващите. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за окръжаващите. Щом излезем от рая, сме скръб и за себе си, и за всички. Наблюдавайте колко минути сте радостни през деня и колко минути сте скръбни, мрачни.
към втори вариант >>
Докато е у дома си, тя с
радостна
, весела, всички я обичат.
(втори вариант)
Това съчетание между скръбта и радостта съставлява вътрешния израз на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина, великите идеи се раждат след големите скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта е вътрешен израз на живота. Радостта може да се оприличи на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата.
Докато е у дома си, тя с
радостна
, весела, всички я обичат.
Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръбна и за себе си, и за окръжаващите. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за окръжаващите. Щом излезем от рая, сме скръб и за себе си, и за всички. Наблюдавайте колко минути сте радостни през деня и колко минути сте скръбни, мрачни. Наблюдавам проявите на една от изгревските котки.
към втори вариант >>
Докато сме в рая, ние сме
радост
и за себе си, и за окръжаващите.
(втори вариант)
Радостта е външен израз на живота, а скръбта е вътрешен израз на живота. Радостта може да се оприличи на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя с радостна, весела, всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръбна и за себе си, и за окръжаващите.
Докато сме в рая, ние сме
радост
и за себе си, и за окръжаващите.
Щом излезем от рая, сме скръб и за себе си, и за всички. Наблюдавайте колко минути сте радостни през деня и колко минути сте скръбни, мрачни. Наблюдавам проявите на една от изгревските котки. Влезе в стаята ми, понамести се тихо до печката и заспи. Изведнъж скочи, поогледа се наоколо, и пак заспи.
към втори вариант >>
Наблюдавайте колко минути сте
радостни
през деня и колко минути сте скръбни, мрачни.
(втори вариант)
Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя с радостна, весела, всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръбна и за себе си, и за окръжаващите. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за окръжаващите. Щом излезем от рая, сме скръб и за себе си, и за всички.
Наблюдавайте колко минути сте
радостни
през деня и колко минути сте скръбни, мрачни.
Наблюдавам проявите на една от изгревските котки. Влезе в стаята ми, понамести се тихо до печката и заспи. Изведнъж скочи, поогледа се наоколо, и пак заспи. Защо се стряска? Присънила ѝ се мишка или птичка.
към втори вариант >>
Наблюдавам как една сестра днес се намира на третото небе, тъй вдъхновена и
радостна
е, но след ден-два я виждам посърнала и обезсърчена.
(втори вариант)
Идват на земята, за да забогатеят отново. Сиромасите, които идват от ада, са опасни хора — да те пази Господ от тях. Те са били някога богати хора, но днес по-лоши хора от тях няма. Затова и в Писанието се казва: „Пазете се, когато лошите хора на земята се увеличават.“ Тези хора могат да влязат в тялото ви, а могат да се промъкнат и в ума ви като мисъл и в сърцето ви като чувство. По този начин те внасят такива раздори, такива противоречия, съмнения, злоба, че ви обръщат с главата надолу.
Наблюдавам как една сестра днес се намира на третото небе, тъй вдъхновена и
радостна
е, но след ден-два я виждам посърнала и обезсърчена.
Какво има? „Изгубена съм! “ Аз си мисля, при тази сестра е дошъл някой сиромах от ада. На този сиромах и всичкото си имане да дадеш, не си в сила да го направиш щастлив, той все ще е недоволен. Това е опитност, през която всички ще минете.
към втори вариант >>
Вие ще имате страдания, но след страданията ще имате
радости
и ще изпитате Божията любов, мъдрост, истина, правда, Божието милосърдие.
(втори вариант)
Като излезете от тези условия, ще му благодарите. Аз желая и най-лошите ви условия да се превърнат в добри. Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на правия път. Той няма да остави нито една душа в тъмнина. В Откровението се казва:„Чух цялото мировъздание да слави Бога.“ В края на краищата, когато Бог примири всички хора помежду им, когато ги извади от лошите условия, те ще могат да славят Бога.
Вие ще имате страдания, но след страданията ще имате
радости
и ще изпитате Божията любов, мъдрост, истина, правда, Божието милосърдие.
Той ще ви даде всичко, каквото е нужно, ще ви помага във всички предприятия, във всички падания и ставания. Той е единственият, който може да ви извади от трудните условия и да ви ръководи в новия път. Сега задръжте тази хубава мисъл в себе си – връзка с Бога, че като се срещнем, да знаем, че всички имаме тази връзка. Тя ще ни помогне да трансформираме всички отрицателни състояния. Ако понякога сте лоши, то е по причина на това, че сте бедни.
към втори вариант >>
93.
Жлебът
,
НБ
, София, 8.1.1928г.,
След рязането, лозата започва отново да расте, и
радостта
й се възвръща.
И лозата има съзнание, но не като човешкото. Тя ще си каже: Неразумен бил моят господар! Не, разумен е този лозар, той иска да направи нещо хубаво от тази лоза, затова й оставя само по едно или по две очи. Колкото очи да остави на лозата, тя все плаче. Добре е да събирате този сок от лозите и да го употребявате против очеболие.
След рязането, лозата започва отново да расте, и
радостта
й се възвръща.
Тя се радва, че ще цъфне, ще върже и плод ще даде. Не се минава много време, господарят й пак дохожда при нея с нож в ръка и започва да реже един след друг гроздовете и, докато наново се окастри, оголее. Ако бяхте вие на положението на тази лоза, и ред години имате същата опитност, какво разбиране ще придобиете за живота? Ще кажете, че сте културни хора, че не сте в положението на лозата. Наистина, вие не сте като лозата, но не сте и на по-безопасно положение от нея.
към беседата >>
Връзката между хората се дължи на Божия Дух и на Божественото съзнание, които работят върху ума, сърцето и волята на човека, с цел да го пробудят, да вземе участие, както в
радостите
, така и в страданията на ближните си.
Следователно, вие можете да разчитате на любовта на ония велики души, които всякога са с Господа. Те ви обичат и взимат участие във вашия живот. Тези велики души ще срещнете из целия свят: и в Англия, и в Америка, и в Германия, и във Франция, и в Япония и Китай – навсякъде. Те са истинските човеци, и от тях светът се нуждае. Велик е онзи човек, който взима участие в страданията на своите ближни и желае да им помогне.
Връзката между хората се дължи на Божия Дух и на Божественото съзнание, които работят върху ума, сърцето и волята на човека, с цел да го пробудят, да вземе участие, както в
радостите
, така и в страданията на ближните си.
Участието седи в помощта, а помощта се изразява даже и в една блага дума. Ако ученикът отиде при учителя си, и последният му каже, че от него нищо няма да излезе, тази дума може да спре развитието му. Обаче, една блага дума от страна на учителя, може да повдигне духа на ученика. Учителят може да каже на силния ученик, че от него нищо няма да излезе, за да провери, доколко силно е желанието му да учи. Обаче, на слабия ученик той ще каже, че от него може да стане нещо.
към беседата >>
Така е, но трябва да знаете, че скръбта предшества
радостта
.
Сиромашията е почивка. От сиромаха нищо не се иска; той няма никакви задължения, спокоен е, и затова седи и почива. Като почине добре, той казва: Господи, досега бях в почивка. Можеш вече да ме натовариш с нещо. Казвате: По-добре е човек да бъде богат, отколкото сиромах; по-добре е да бъде учен, отколкото прост.
Така е, но трябва да знаете, че скръбта предшества
радостта
.
Да ореш, да сееш, това е скръб; да събираш житото от полето и да го туряш в хамбара, това е радост. Две скърби предшестват една радост. И тъй, човек първо трябва да разбере индивидуалния живот, за да не се спъва. Казвате: Ние сме правили много усилия. – Усилията, които човек е правил и прави, допринасят нещо за него.
към беседата >>
Да ореш, да сееш, това е скръб; да събираш житото от полето и да го туряш в хамбара, това е
радост
.
От сиромаха нищо не се иска; той няма никакви задължения, спокоен е, и затова седи и почива. Като почине добре, той казва: Господи, досега бях в почивка. Можеш вече да ме натовариш с нещо. Казвате: По-добре е човек да бъде богат, отколкото сиромах; по-добре е да бъде учен, отколкото прост. Така е, но трябва да знаете, че скръбта предшества радостта.
Да ореш, да сееш, това е скръб; да събираш житото от полето и да го туряш в хамбара, това е
радост
.
Две скърби предшестват една радост. И тъй, човек първо трябва да разбере индивидуалния живот, за да не се спъва. Казвате: Ние сме правили много усилия. – Усилията, които човек е правил и прави, допринасят нещо за него. Всичко, каквото е изработил, е негова придобивка.
към беседата >>
Две скърби предшестват една
радост
.
Като почине добре, той казва: Господи, досега бях в почивка. Можеш вече да ме натовариш с нещо. Казвате: По-добре е човек да бъде богат, отколкото сиромах; по-добре е да бъде учен, отколкото прост. Така е, но трябва да знаете, че скръбта предшества радостта. Да ореш, да сееш, това е скръб; да събираш житото от полето и да го туряш в хамбара, това е радост.
Две скърби предшестват една
радост
.
И тъй, човек първо трябва да разбере индивидуалния живот, за да не се спъва. Казвате: Ние сме правили много усилия. – Усилията, които човек е правил и прави, допринасят нещо за него. Всичко, каквото е изработил, е негова придобивка. Богатството, знанието, силата, които човек е придобил, остават за него.
към беседата >>
НАГОРЕ