НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
7
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
7
:
373
резултата в
80
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Това сега е поетическата страна на стиха, а веруюто е, че Дух Божий живее в нас, и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Божие Царство, и нека чувства
радост
и веселие в себе си, да се не съмнява.
(втори вариант)
Учените хора, като мярка за измерване на бързината, си служат с бързината на светлината, а бързината на мисълта е по-голяма от бързината на светлината. Следователно, този ден е много близо за всички онези, на които мисълта е бърза, а за онези, на които мисълта е мудна, които спят, този ден за тях е много далеч. Те ще чакат може би, още хиляди и хиляди години, а за другите, чиято мисъл се движи бързо, скоро ще дойде този ден. Христос казва: "В последния ден аз ще ги възкръся". Кои? – Които се движат с тази бързина.
Това сега е поетическата страна на стиха, а веруюто е, че Дух Божий живее в нас, и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Божие Царство, и нека чувства
радост
и веселие в себе си, да се не съмнява.
Борете се всички със съмнението, изхвърлете го вън от душата си! Изведнъж няма да го победите. Още дълги години ще се борите със съмнението и съблазънта, но най-после ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете, че Бог живее във вас. Тогава всеки един от вас ще носи новото.
към втори вариант >>
2.
Отмерените прояви
,
ООК
, София, 8.4.1925г.,
Страданието е минутно и
радостта
е също минутна: значи вашите страдания и
радости
са малки, понеже Господ е определил за човека хиляди и милиони страдания, през които той трябва да мине и които трябва да изпита.
Та когато някои кажат, че страдат, аз разбирам, че те въртят картини на кинематограф и те траят не повече от една минута. Казвам: престани да въртиш колелото на кинематографа! Завърти го веднъж и спри! Или пък можеш да го завъртиш най-много три пъти. Някой казва: „Побеля ми главата от страдания.“ Възможно е и това, но вие трябва да завъртате тия колела само по един път, не повече.
Страданието е минутно и
радостта
е също минутна: значи вашите страдания и
радости
са малки, понеже Господ е определил за човека хиляди и милиони страдания, през които той трябва да мине и които трябва да изпита.
Между едно и друго страдание има малки интервали, защото всички страдания, които Господ е определил на човека, трябва да минат в Книгата на живота – той да ги изпита. Някой казва: „Аз страдах цял месец.“ – Не, Природата не е толкова глупава да ви остави цял месец под гнета на едно и също страдание. Тя през този месец ще ви прекара под ред разнообразни страдания, затова вие не мислете като обикновените хора. Знайте, че страданията, които Бог е отредил за всеки човек, са красиви. Това е нов начин на разбиране на нещата.
към беседата >>
3.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че страданията и
радоститѣ
сѫ за смѣтка на тия, които страдатъ и се радватъ.
Щомъ иматъ души, тѣ трѣбва да обичатъ! Щомъ единъ човѣкъ убива своя ближенъ, дѣ му е душата? Когато единъ ножъ се натъкне въ тебе и те убие, плаче ли за тебе? Не, моята разумна рѫка никога нѣма да влѣзе въ тебе и да те убие, но ножътъ – може. И ако моята рѫка е разумна, ако азъ съмъ разуменъ човѣкъ, никога нѣма да причиня комуто и да е страдания, защото тия страдания ще бѫдатъ едноврѣменно и мои страдания.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че страданията и
радоститѣ
сѫ за смѣтка на тия, които страдатъ и се радватъ.
Не е така, обаче. Сега, за да обясня тази си мисъль, ще ви приведа единъ митологически разказъ, или една митологическа приказка, която сѫществува въ разни форми. Тя е отъ източенъ произходъ, създадена нѣкѫдѣ въ Египетъ, или въ Индия. Като тази приказка има такива и въ България. Интересното въ нея е слѣдното: нѣкоя си царска дъщеря, много красива мома, била чрѣзмѣрно измѫчвана отъ своята мащеха, затова била принудена да избегне отъ нея и да се крие въ едно подземие на една планинска мѣстность, дѣто останала да живѣе.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, мислим, че страданията и
радостите
са за сметка на тия, които страдат и се радват.
(втори вариант)
Щом имат души, те трябва да обичат! Щом един човек убива своя ближен, де му е душата? Когато един нож се натъкне в тебе и те убие, плаче ли за тебе? Не, моята разумна ръка никога няма да влезе в тебе и да те убие, но ножът – може. И ако моята ръка е разумна, ако аз съм разумен човек, никога няма да причиня комуто и да е страдания, защото тия страдания ще бъдат едновременно и мои страдания.
Ние, съвременните хора, мислим, че страданията и
радостите
са за сметка на тия, които страдат и се радват.
Не е така, обаче. Сега, за да обясня тази си мисъл, ще ви приведа един митологически разказ, или една митологическа приказка, която съществува в разни форми. Тя е от източен произход, създадена някъде в Египет, или в Индия. Като тази приказка има такива и в България. Интересното в нея е следното: някоя си царска дъщеря, много красива мома, била чрезмерно измъчвана от своята мащеха, затова била принудена да избяга от нея и да се крие в едно подземие на една планинска местност, дето останала да живее.
към втори вариант >>
4.
Закон на съотношения
,
ООК
, София, 15.4.1925г.,
Няма нищо лошо в това, че човек е скръбен, както няма никаква придобивка от това, че той е
радостен
.
Не е важно какво мислят отвън за вас, но трябва вие сами да сте доволни и сами да съдите себе си. Ученикът трябва сам себе си да съди, и при това право да съди: да знае в даден момент де е направил погрешка, да знае де е прав, де е крив. В това седи благородството на ученика. Та казвам: линията АВ е изгрев. Когато Слънцето изгрява, човек е весел; когато Слънцето залязва, човек е скръбен.
Няма нищо лошо в това, че човек е скръбен, както няма никаква придобивка от това, че той е
радостен
.
Това са две еднакво важни състояния, които приготовляват пътя едно за друго. Радостта приготвя пътя за страданието, а страданието приготвя пътя за радостта. Ще ме запитате: „Как така? “ Ами ако ти нарисуваш една картина, но няма кой да я оцени, можеш ли да бъдеш щастлив. Все трябва да има някой, за когото да я рисуваш.
към беседата >>
Радостта
приготвя пътя за страданието, а страданието приготвя пътя за
радостта
.
В това седи благородството на ученика. Та казвам: линията АВ е изгрев. Когато Слънцето изгрява, човек е весел; когато Слънцето залязва, човек е скръбен. Няма нищо лошо в това, че човек е скръбен, както няма никаква придобивка от това, че той е радостен. Това са две еднакво важни състояния, които приготовляват пътя едно за друго.
Радостта
приготвя пътя за страданието, а страданието приготвя пътя за
радостта
.
Ще ме запитате: „Как така? “ Ами ако ти нарисуваш една картина, но няма кой да я оцени, можеш ли да бъдеш щастлив. Все трябва да има някой, за когото да я рисуваш. Или ако свириш или напишеш нещо, нали все трябва да има поне един външен човек, на когото да покажеш своята работа или с когото да я споделяш. И тъй, щом съм скръбен, това показва, че няма с кого да споделя онова, което мисля и чувствам.
към беседата >>
Щом съм
радостен
, това показва, че има с кого да споделя онова, което мисля и чувствам.
Ще ме запитате: „Как така? “ Ами ако ти нарисуваш една картина, но няма кой да я оцени, можеш ли да бъдеш щастлив. Все трябва да има някой, за когото да я рисуваш. Или ако свириш или напишеш нещо, нали все трябва да има поне един външен човек, на когото да покажеш своята работа или с когото да я споделяш. И тъй, щом съм скръбен, това показва, че няма с кого да споделя онова, което мисля и чувствам.
Щом съм
радостен
, това показва, че има с кого да споделя онова, което мисля и чувствам.
Така седи външната страна на въпроса. Онзи, който се радва дълбоко, радостта го засяга отдълбоко. Това показва, че Господ благоволи към него, понеже той е направил нещо добро, което хората не виждат, но Бог вижда. Ние се радваме, че Бог вижда в нас и най-малкото добро. Господ вижда малките, микроскопическите добрини, а големите добрини ги виждат хората.
към беседата >>
Онзи, който се радва дълбоко,
радостта
го засяга отдълбоко.
Все трябва да има някой, за когото да я рисуваш. Или ако свириш или напишеш нещо, нали все трябва да има поне един външен човек, на когото да покажеш своята работа или с когото да я споделяш. И тъй, щом съм скръбен, това показва, че няма с кого да споделя онова, което мисля и чувствам. Щом съм радостен, това показва, че има с кого да споделя онова, което мисля и чувствам. Така седи външната страна на въпроса.
Онзи, който се радва дълбоко,
радостта
го засяга отдълбоко.
Това показва, че Господ благоволи към него, понеже той е направил нещо добро, което хората не виждат, но Бог вижда. Ние се радваме, че Бог вижда в нас и най-малкото добро. Господ вижда малките, микроскопическите добрини, а големите добрини ги виждат хората. Сега, като разглеждаме този пентаграм, аз ще направя един анализ. Представете си, че ние вземаме за единица мярка секундата, т.е.
към беседата >>
5.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и
радостта
ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва.
Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени.
И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и
радостта
ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва.
После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението. Човек е изложен на изкушения. Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците.
към беседата >>
6.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Защо изгубихъ
радостьта
си?
Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото. Нѣкой пита: защо страдамъ? Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ. Защо се радвамъ? Защото си въ съгласие съ Божия законъ.
Защо изгубихъ
радостьта
си?
Защото не си въ съгласие съ Божия законъ. Защо придобихъ радостьта си? Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Това е опрѣдѣлението на тия два закона, които ще имате прѣдъ видъ. Сега, ще се повърнемъ къмъ тритѣ състояния на човѣка въ разбирането на тия два закона отъ него.
към беседата >>
Защо придобихъ
радостьта
си?
Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ. Защо се радвамъ? Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Защо изгубихъ радостьта си? Защото не си въ съгласие съ Божия законъ.
Защо придобихъ
радостьта
си?
Защото си въ съгласие съ Божия законъ. Това е опрѣдѣлението на тия два закона, които ще имате прѣдъ видъ. Сега, ще се повърнемъ къмъ тритѣ състояния на човѣка въ разбирането на тия два закона отъ него. Първото състояние, това сѫ чувствата, или материалния свѣтъ. Азъ наричамъ хората на чувствата волевитѣ хора въ свѣта, които се занимаватъ съ близкитѣ нѣща, както мравитѣ се занимаватъ съ прашинкитѣ, да ги прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго.
към беседата >>
Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията
радость
въ насъ.
Длъженъ съмъ вече да платя вмѣсто него. Тогава азъ казвамъ на момиченцето: вземи тѣзи 10 лева, този който ги взе е мой другарь. Така и всѣки отъ васъ е длъженъ да изправи прѣстѫплението на този, когото е видѣлъ, че го върши. Казва Христосъ: „Азъ съмъ истинната лоза“. Всѣка една пръчка така трѣбва да се насади въ вѣчната Добродѣтель, че да могатъ Добродѣтелитѣ на Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина, Божията Правда да минатъ отъ лозата въ насъ и да просветнатъ дѣлата ни прѣдъ человѣцитѣ.
Тогава вашиятъ животъ ще стане красивъ, ще дойде Божията
радость
въ насъ.
Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ. Скърбите, това сѫ само единъ методъ. Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да скърби. Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното.
към беседата >>
Щомъ го намѣришъ, ти си
радостенъ
.
Къмъ това трѣбва да се стремимъ, това е цѣльта на нашия животъ. Скърбите, това сѫ само единъ методъ. Скърбьта всѣкога показва, че си изгубилъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да скърби. Скърбьта всѣкога те подтиква да намѣришъ загубеното.
Щомъ го намѣришъ, ти си
радостенъ
.
Ето защо, всѣки трѣбва да се присади на тази лоза, да бѫде обрѣзанъ и да даде плодъ; да разбира законитѣ на великата Божия Любовь. Само така ще дойде въ насъ закона на вѫтрѣшния миръ. Този миръ нѣма да го чакате да дойде отвънъ, той още сега може да дойде. Още днесъ ще дойде този миръ. Сега, като излѣзете от събранието, желая да видя всѣки едного отъ васъ съ чувалъ на гърба!
към беседата >>
Защо изгубих
радостта
си?
(втори вариант)
Когато дойдат страданията, те показват, че човека не е в съгласие с първия закон, с закона на цялото. Някой пита:Защо страдам? Защото не си в съгласие с първия закон, с Божия закон. Защо се радвам? Защото си в съгласие с Божия закон.
Защо изгубих
радостта
си?
Защото не си в съгласие с Божия закон. Защо придобих радостта си? Защото си в съгласие с Божия закон. Това е определението на тия два закона, които ще имате пред вид. Сега, ще се повърнем към трите състояния на човека в разбирането на тия два закона от него.
към втори вариант >>
Защо придобих
радостта
си?
(втори вариант)
Защото не си в съгласие с първия закон, с Божия закон. Защо се радвам? Защото си в съгласие с Божия закон. Защо изгубих радостта си? Защото не си в съгласие с Божия закон.
Защо придобих
радостта
си?
Защото си в съгласие с Божия закон. Това е определението на тия два закона, които ще имате пред вид. Сега, ще се повърнем към трите състояния на човека в разбирането на тия два закона от него. Първото състояние, това са чувствата, или материалния свят. Аз наричам хората на чувствата волевите хора в света, които се занимават с близките неща, както мравките се занимават с прашинките, да ги пренасят от едно място на друго.
към втори вариант >>
Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията
радост
в нас.
(втори вариант)
Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: Вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар. Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го върши. Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“. всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците.
Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията
радост
в нас.
Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното.
към втори вариант >>
Щом го намериш, ти си
радостен
.
(втори вариант)
Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното.
Щом го намериш, ти си
радостен
.
Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир. Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде. Още днес ще дойде този мир. Сега, като излезете от събранието, желая да видя всеки едного от вас с чувал на гърба!
към втори вариант >>
7.
Успоредните пътища
,
МОК
, София, 14.6.1925г.,
Скръбта и
радостта
са двете желания, необходими за живота ви.
Двете същества в гъсеницата се сливат и образуват пеперудата. Същото нещо става и в Природата: щом двама души дойдат в стълкновение, образува се едно същество, между тях става пресичане. Вие трябва да спазвате този закон. Ако две ваши желания се кръстосат, те изгубват силата си и остава само едно желание. Обаче за да може да работите, непременно трябва да имате две желания, които да вървят успоредно.
Скръбта и
радостта
са двете желания, необходими за живота ви.
Вие не искате да скърбите, но скръбта всякога показва, че сте изгубили нещо. Следователно тя е един от методите на Природата, чрез който ще намерите изгубеното. Ако ти нямаш скръб, не можеш да намериш изгубеното и никога няма да имаш радост. Скръбта е висок планински връх, от който се стича вода за оплодяване на низините. Тя става причина да се прояви животът в плоскостта, който ще донесе радост и веселие.
към беседата >>
Ако ти нямаш скръб, не можеш да намериш изгубеното и никога няма да имаш
радост
.
Ако две ваши желания се кръстосат, те изгубват силата си и остава само едно желание. Обаче за да може да работите, непременно трябва да имате две желания, които да вървят успоредно. Скръбта и радостта са двете желания, необходими за живота ви. Вие не искате да скърбите, но скръбта всякога показва, че сте изгубили нещо. Следователно тя е един от методите на Природата, чрез който ще намерите изгубеното.
Ако ти нямаш скръб, не можеш да намериш изгубеното и никога няма да имаш
радост
.
Скръбта е висок планински връх, от който се стича вода за оплодяване на низините. Тя става причина да се прояви животът в плоскостта, който ще донесе радост и веселие. И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи радостта. Така трябва да схващате скръбта. Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта.
към беседата >>
Тя става причина да се прояви животът в плоскостта, който ще донесе
радост
и веселие.
Скръбта и радостта са двете желания, необходими за живота ви. Вие не искате да скърбите, но скръбта всякога показва, че сте изгубили нещо. Следователно тя е един от методите на Природата, чрез който ще намерите изгубеното. Ако ти нямаш скръб, не можеш да намериш изгубеното и никога няма да имаш радост. Скръбта е висок планински връх, от който се стича вода за оплодяване на низините.
Тя става причина да се прояви животът в плоскостта, който ще донесе
радост
и веселие.
И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи радостта. Така трябва да схващате скръбта. Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта. Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим. Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата.
към беседата >>
И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи
радостта
.
Вие не искате да скърбите, но скръбта всякога показва, че сте изгубили нещо. Следователно тя е един от методите на Природата, чрез който ще намерите изгубеното. Ако ти нямаш скръб, не можеш да намериш изгубеното и никога няма да имаш радост. Скръбта е висок планински връх, от който се стича вода за оплодяване на низините. Тя става причина да се прояви животът в плоскостта, който ще донесе радост и веселие.
И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи
радостта
.
Така трябва да схващате скръбта. Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта. Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим. Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата. Това е правилното схващане за радостта и скръбта.
към беседата >>
Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери
радостта
.
Ако ти нямаш скръб, не можеш да намериш изгубеното и никога няма да имаш радост. Скръбта е висок планински връх, от който се стича вода за оплодяване на низините. Тя става причина да се прояви животът в плоскостта, който ще донесе радост и веселие. И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи радостта. Така трябва да схващате скръбта.
Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери
радостта
.
Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим. Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата. Това е правилното схващане за радостта и скръбта. Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта. Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то.
към беседата >>
Радостта
пък е цел, към която трябва да се стремим.
Скръбта е висок планински връх, от който се стича вода за оплодяване на низините. Тя става причина да се прояви животът в плоскостта, който ще донесе радост и веселие. И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи радостта. Така трябва да схващате скръбта. Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта.
Радостта
пък е цел, към която трябва да се стремим.
Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата. Това е правилното схващане за радостта и скръбта. Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта. Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам.
към беседата >>
Следователно скръбта и
радостта
са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата.
Тя става причина да се прояви животът в плоскостта, който ще донесе радост и веселие. И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи радостта. Така трябва да схващате скръбта. Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта. Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим.
Следователно скръбта и
радостта
са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата.
Това е правилното схващане за радостта и скръбта. Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта. Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е.
към беседата >>
Това е правилното схващане за
радостта
и скръбта.
И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи радостта. Така трябва да схващате скръбта. Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта. Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим. Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата.
Това е правилното схващане за
радостта
и скръбта.
Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта. Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. с търсене човек всичко намира.
към беседата >>
Всяка изгубена
радост
носи скръб, чрез която пък се намира
радостта
.
Така трябва да схващате скръбта. Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта. Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим. Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата. Това е правилното схващане за радостта и скръбта.
Всяка изгубена
радост
носи скръб, чрез която пък се намира
радостта
.
Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. с търсене човек всичко намира. Ти ще намериш загубеното само при голяма вътрешна скръб – това е истинската скръб.
към беседата >>
8.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Слѣдъ този бой, момъкътъ се връща дома си
радостенъ
, че може да говори и забравилъ, че толкова години наредъ не могълъ да говори.
Кой ти позволява да сѣчешъ дърва? Той не могълъ да имъ отговори нищо, понеже билъ нѣмъ. Хваща го единъ отъ стражаритѣ и му удря единъ страшенъ бой, но той все мълчалъ. Стражарьтъ продължава да го бие. Най-после, отъ силно напрѣжение да проговори и да се помоли да не го биятъ, момъкътъ успѣлъ да проговори и казалъ: мо-мо-моля ти се не ме бий!
Слѣдъ този бой, момъкътъ се връща дома си
радостенъ
, че може да говори и забравилъ, че толкова години наредъ не могълъ да говори.
Така ще бѫде и съ васъ. Като дойде онзи горски стражарь, като почне да ви налага, ще проговорите Истината и ще кажете: мога да говоря Истината! Чудни сѫ хората, като казватъ: не може съвсѣмъ безъ лъжа, поне най-малката лъжа, но все трѣбва да се каже нѣкаква лъжа. Нѣкой казва: ами представете си, че си на моето положение, какъ ще говоря Истината? Представи си пъкъ, че и ти си на моето положение!
към беседата >>
Какво нѣщо е
радостьта
и за нея нѣматъ понятие.
Туй което е вѣрно за физическия животъ, не е вѣрно за духовния животъ. Благото на земята не е благо и за небето. Щастието на земята не е щастие и за небето. Тамъ резултатитѣ сѫ обратни. Слѣдователно, жителитѣ въ небето нѣматъ понятие, какво нѣщо е скърбь.
Какво нѣщо е
радостьта
и за нея нѣматъ понятие.
Слѣпи сѫ тѣ въ това отношение, невѣжи сѫ. Обаче, какво нѣщо е блаженството, тѣ го знаятъ. Нашитѣ радости сѫ чужди за тѣхъ, и нашитѣ скърби и нещастия сѫ чужди за тѣхъ. Тѣ нищо не виждатъ. Напримѣръ, когато единъ човѣкъ скърби, че въ вѣстника писало, какво банка „Гирдапъ“ фалирала, или пъкъ, когато този човѣкъ се радва, че банка „Гирдапъ“ не е фалирала, тѣ нищо не разбиратъ отъ това.
към беседата >>
Нашитѣ
радости
сѫ чужди за тѣхъ, и нашитѣ скърби и нещастия сѫ чужди за тѣхъ.
Тамъ резултатитѣ сѫ обратни. Слѣдователно, жителитѣ въ небето нѣматъ понятие, какво нѣщо е скърбь. Какво нѣщо е радостьта и за нея нѣматъ понятие. Слѣпи сѫ тѣ въ това отношение, невѣжи сѫ. Обаче, какво нѣщо е блаженството, тѣ го знаятъ.
Нашитѣ
радости
сѫ чужди за тѣхъ, и нашитѣ скърби и нещастия сѫ чужди за тѣхъ.
Тѣ нищо не виждатъ. Напримѣръ, когато единъ човѣкъ скърби, че въ вѣстника писало, какво банка „Гирдапъ“ фалирала, или пъкъ, когато този човѣкъ се радва, че банка „Гирдапъ“ не е фалирала, тѣ нищо не разбиратъ отъ това. Банката си е банка за тѣхъ, тѣ нищо не виждатъ. Тѣ не виждатъ никакви причини, които да ги правятъ радостни или скърбни. При даденъ случай, като се върти колелото, ние се движимъ нагорѣ; при другъ случай, като слиза колелото надолу, и ние слизаме надолу.
към беседата >>
Тѣ не виждатъ никакви причини, които да ги правятъ
радостни
или скърбни.
Обаче, какво нѣщо е блаженството, тѣ го знаятъ. Нашитѣ радости сѫ чужди за тѣхъ, и нашитѣ скърби и нещастия сѫ чужди за тѣхъ. Тѣ нищо не виждатъ. Напримѣръ, когато единъ човѣкъ скърби, че въ вѣстника писало, какво банка „Гирдапъ“ фалирала, или пъкъ, когато този човѣкъ се радва, че банка „Гирдапъ“ не е фалирала, тѣ нищо не разбиратъ отъ това. Банката си е банка за тѣхъ, тѣ нищо не виждатъ.
Тѣ не виждатъ никакви причини, които да ги правятъ
радостни
или скърбни.
При даденъ случай, като се върти колелото, ние се движимъ нагорѣ; при другъ случай, като слиза колелото надолу, и ние слизаме надолу. Такова е нашето състояние. Ангелитѣ сѫ невѣжи, тѣ не знаятъ сѫщо и какво нещо е грѣхъ. Тѣ не знаятъ още, какво нѣщо е опрощение на грѣховетѣ. Вие казвате, знаешъ ли, толкова врѣме се моля за опрощение на грѣховетѣ си!
към беседата >>
След този бой, момъкът се връща дома си
радостен
, че може да говори и забравил, че толкова години наред не могъл да говори.
(втори вариант)
Кой ти позволява да сечеш дърва? Той не могъл да им отговори нищо, понеже бил ням. Хваща го един от стражарите и му удря един страшен бой, но той все мълчал. Стражарят продължава да го бие. Най-после, от силно напрежение да проговори и да се помоли да не го бият, момъкът успял да проговори и казал: мо-мо-моля ти се не ме бий!
След този бой, момъкът се връща дома си
радостен
, че може да говори и забравил, че толкова години наред не могъл да говори.
Така ще бъде и с вас. Като дойде онзи горски стражар, като почне да ви налага, ще проговорите Истината и ще кажете: мога да говоря Истината! Чудни са хората, като казват: не може съвсем без лъжа, поне най-малката лъжа, но все трябва да се каже някаква лъжа. Някой казва: ами представете си, че си на моето положение, как ще говоря Истината? Представи си пък, че и ти си на моето положение!
към втори вариант >>
Какво нещо е
радостта
и за нея нямат понятие.
(втори вариант)
Туй което е вярно за физическия живот, не е вярно за духовния живот. Благото на земята не е благо и за небето. Щастието на земята не е щастие и за небето. Там резултатите са обратни. Следователно, жителите в небето нямат понятие, какво нещо е скръб.
Какво нещо е
радостта
и за нея нямат понятие.
Слепи са те в това отношение, невежи са. Обаче, какво нещо е блаженството, те го знаят. Нашите радости са чужди за тях, и нашите скърби и нещастия са чужди за тях. Те нищо не виждат. Например, когато един човек скърби, че във вестника писало, какво банка „Гирдап“ фалирала, или пък, когато този човек се радва, че банка „Гирдап“ не е фалирала, те нищо не разбират от това.
към втори вариант >>
Нашите
радости
са чужди за тях, и нашите скърби и нещастия са чужди за тях.
(втори вариант)
Там резултатите са обратни. Следователно, жителите в небето нямат понятие, какво нещо е скръб. Какво нещо е радостта и за нея нямат понятие. Слепи са те в това отношение, невежи са. Обаче, какво нещо е блаженството, те го знаят.
Нашите
радости
са чужди за тях, и нашите скърби и нещастия са чужди за тях.
Те нищо не виждат. Например, когато един човек скърби, че във вестника писало, какво банка „Гирдап“ фалирала, или пък, когато този човек се радва, че банка „Гирдап“ не е фалирала, те нищо не разбират от това. Банката си е банка за тях, те нищо не виждат. Те не виждат никакви причини, които да ги правят радостни или скръбни. При даден случай, като се върти колелото, ние се движим нагоре; при друг случай, като слиза колелото надолу, и ние слизаме надолу.
към втори вариант >>
Те не виждат никакви причини, които да ги правят
радостни
или скръбни.
(втори вариант)
Обаче, какво нещо е блаженството, те го знаят. Нашите радости са чужди за тях, и нашите скърби и нещастия са чужди за тях. Те нищо не виждат. Например, когато един човек скърби, че във вестника писало, какво банка „Гирдап“ фалирала, или пък, когато този човек се радва, че банка „Гирдап“ не е фалирала, те нищо не разбират от това. Банката си е банка за тях, те нищо не виждат.
Те не виждат никакви причини, които да ги правят
радостни
или скръбни.
При даден случай, като се върти колелото, ние се движим нагоре; при друг случай, като слиза колелото надолу, и ние слизаме надолу. Такова е нашето състояние. Ангелите са невежи, те не знаят също и какво нещо е грях. Те не знаят още, какво нещо е опрощение на греховете. Вие казвате, знаеш ли, толкова време се моля за опрощение на греховете си!
към втори вариант >>
9.
Проявленията на ума
,
МОК
, София, 21.6.1925г.,
Когато течението на силите у човека става правилно, нормално, човек чувства в себе си лекота,
радостно
чувство, като че от гърба му се е снел някакъв товар.
“ Можеш да хванеш носа и с двете си ръце. По този начин ти ще утихнеш. Та казвам: направете този опит, когато сте в раздразнено състояние, да видите дали законът ще проработи. Това е опит за лесно трансформиране на енергиите. Другояче може да се мине цяла седмица, докато силите ви се уравновесят.
Когато течението на силите у човека става правилно, нормално, човек чувства в себе си лекота,
радостно
чувство, като че от гърба му се е снел някакъв товар.
Добре е, ако учителите в училищата практикуват този метод върху своите ученици. Когато някое дете в училището се раздразни, нека учителят поглади леко носа му и каже: „Няма нищо! “ Този метод има отлично възпитателно въздействие върху децата. Той представлява начин за отпушване на пътищата, през които тече енергията. Направите ли един малък масаж на носа си, и енергията протича.
към беседата >>
След два-три дена пак го прочети и виж дали ти причинява
радост
: ако ти причинява
радост
, ти си даровит човек.
Затова нека не ви смущава мнението на другите. Вие ги изслушвайте, но не отбивайте струята на вашата енергия от своя път. Всеки човек има едно мнение за себе си, по-близо или по-далече от Истината. Някога ти мислиш, че си даровит човек. Вярно е това, но щом си даровит, постарай се да напишеш едно малко стихотворение – за себе си само, без да го изнасяш пред другите.
След два-три дена пак го прочети и виж дали ти причинява
радост
: ако ти причинява
радост
, ти си даровит човек.
Четеш ли го и на другите хора, те да го харесат – хубавото ще изчезне. Който те слуша да четеш своето малко стихотворение, ще каже: „Колко е глупаво! “ Той те измерва с други майстори и си мисли: „Колко по-хубави стихотворения от това съм чел! “ Така е, но като твоето стихотворение именно той не е чел. Колкото и да е глупаво това стихотворение, то е unicum и като него няма друго; то е нещо особено, друг не може да каже същото нещо, макар и глупаво.
към беседата >>
10.
Най-малкото чувство
,
ООК
, София, 24.6.1925г.,
Ако някой каже, че е придобил
радостта
само за една минута, това не е никаква придобивка.
Духът казва: „Онзи, който говори, говори отвън, а онзи, който мълчи, говори отвътре.“ Онзи, който говори, е преводчик на Господа. Всинца вие сте преводчици на Господа. Бог ви пита: „Какво ви казва вашият учител? “ – „Не можахме да разберем езика Му.“ Тогава трябва да дойде някой при вас, да ви научи да разбирате езика на учителя си, а то е дълга и широка работа. За да осмислите живота си не само за една минута, а за вечни времена, много нещо се изисква.
Ако някой каже, че е придобил
радостта
само за една минута, това не е никаква придобивка.
Истинската радост трябва да бъде радост за цялата вечност. Щом не може да я задържите завинаги, това не е радост, това е само една проекция. Вие ще гледате тази радост да влиза постепено във вашите сърца и умове. Влезе ли дълбоко във вас, тя никога няма да изгасне. Тогава морето може отвън да бушува, може да имате скърби, страдания, недоразумения, но това нищо не значи.
към беседата >>
Истинската
радост
трябва да бъде
радост
за цялата вечност.
Всинца вие сте преводчици на Господа. Бог ви пита: „Какво ви казва вашият учител? “ – „Не можахме да разберем езика Му.“ Тогава трябва да дойде някой при вас, да ви научи да разбирате езика на учителя си, а то е дълга и широка работа. За да осмислите живота си не само за една минута, а за вечни времена, много нещо се изисква. Ако някой каже, че е придобил радостта само за една минута, това не е никаква придобивка.
Истинската
радост
трябва да бъде
радост
за цялата вечност.
Щом не може да я задържите завинаги, това не е радост, това е само една проекция. Вие ще гледате тази радост да влиза постепено във вашите сърца и умове. Влезе ли дълбоко във вас, тя никога няма да изгасне. Тогава морето може отвън да бушува, може да имате скърби, страдания, недоразумения, но това нищо не значи. Нима онзи параход, който минава през Атлантическия океан, е посрещнат от вълните с финикови вейки?
към беседата >>
Щом не може да я задържите завинаги, това не е
радост
, това е само една проекция.
Бог ви пита: „Какво ви казва вашият учител? “ – „Не можахме да разберем езика Му.“ Тогава трябва да дойде някой при вас, да ви научи да разбирате езика на учителя си, а то е дълга и широка работа. За да осмислите живота си не само за една минута, а за вечни времена, много нещо се изисква. Ако някой каже, че е придобил радостта само за една минута, това не е никаква придобивка. Истинската радост трябва да бъде радост за цялата вечност.
Щом не може да я задържите завинаги, това не е
радост
, това е само една проекция.
Вие ще гледате тази радост да влиза постепено във вашите сърца и умове. Влезе ли дълбоко във вас, тя никога няма да изгасне. Тогава морето може отвън да бушува, може да имате скърби, страдания, недоразумения, но това нищо не значи. Нима онзи параход, който минава през Атлантическия океан, е посрещнат от вълните с финикови вейки? – Не, капитанът, моряците, пътниците – всички се слагат, навеждат се към земята.
към беседата >>
Вие ще гледате тази
радост
да влиза постепено във вашите сърца и умове.
“ – „Не можахме да разберем езика Му.“ Тогава трябва да дойде някой при вас, да ви научи да разбирате езика на учителя си, а то е дълга и широка работа. За да осмислите живота си не само за една минута, а за вечни времена, много нещо се изисква. Ако някой каже, че е придобил радостта само за една минута, това не е никаква придобивка. Истинската радост трябва да бъде радост за цялата вечност. Щом не може да я задържите завинаги, това не е радост, това е само една проекция.
Вие ще гледате тази
радост
да влиза постепено във вашите сърца и умове.
Влезе ли дълбоко във вас, тя никога няма да изгасне. Тогава морето може отвън да бушува, може да имате скърби, страдания, недоразумения, но това нищо не значи. Нима онзи параход, който минава през Атлантическия океан, е посрещнат от вълните с финикови вейки? – Не, капитанът, моряците, пътниците – всички се слагат, навеждат се към земята. Преди да е тръгнал, всички пътници седят с букети от рози, големи герои са те, но след шест дена не остава нито една роза от букета и вече не си говорят тъй благо, нежно.
към беседата >>
Като дойде между животните, и в тях внася
радост
.
Те представляват цял свят. Единицата може да се разложи на своите съставни части. Двойката също може да се разложи на своите съставни части и т.н. Та казвам: най-малката добродетел в света всякога образува хармония между всички хора. Тя нагласява хората.
Като дойде между животните, и в тях внася
радост
.
Всички овци и вълци се примиряват при нея. Тя внася хармония между учители и ученици, между свещеници и пасоми и т.н. И между вас като дойде, пак действа същият закон. Следователно, щом някога вие сте разтревожени, ще се помолите на Господа да ви изпрати най-малката добродетел, да внесе мир и хармония във вас. Така ли правите вие?
към беседата >>
11.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Тѣ искатъ да бѫдатъ
радостни
, безъ да бѫдатъ скърбни; искатъ да мислятъ, безъ да чувствуватъ.
И когато мисъльта въ човѣшкия мозъкъ прѣстане, той прѣстава да е мисляще сѫщество. Какво става тогава отъ него? – Той минава въ Нирвана – едно състояние безъ съдържание. И мнозина отъ съврѣменнитѣ хора искатъ да живѣятъ въ Нирвана, т.е. да не мислятъ, да не чувствуватъ, да не страдатъ – искатъ невъзможното.
Тѣ искатъ да бѫдатъ
радостни
, безъ да бѫдатъ скърбни; искатъ да мислятъ, безъ да чувствуватъ.
Това сѫ двѣ невъзможни нѣща. Да чувствуватъ, значи да мислишъ; да мислишъ, значи да чувствувашъ. Когато чувствувашъ, ти носишъ товаръ, а когато мислишъ, другъ носи твоя товаръ. Слѣдователно, тежката работа въ този свѣтъ – какъ трѣбва да прѣживѣемъ и какво трѣбва да мислимъ, това е прѣдоставено на Бога. Богъ, великиятъ създатель на цѣлата вселена, мисли за всичко това, а ние носимъ малкия товаръ на ежедневния ни животъ.
към беседата >>
Слѣдователно, ако ти си човѣкъ отъ новото учение, тогава азъ казвамъ: плодътъ на Духа, на туй Великото е Любовь,
радость
, миръ, дълготърпѣние, благость, милосърдие, вѣра, кротость, въздържание и много други.
Лошото не е въ залъгването, но въ това, че когато ни залъгватъ, ние лесно се продаваме, а мислимъ, че сме осигурени. Никой отъ насъ не е осигуренъ! Ние сме въ една пѣсъчлива почва, но много наши приятели – евангелисти, теософи, окултисти, хората на новото учение ни проповѣдватъ, че сѫ намѣрили Бога. Питамъ: въ какво седи новото учение? Основата на новото учение, това е великата Божия Любовь, великата Божия Мѫдрость и великата Божия Истина – живата Любовь, живата Мѫдрость и живата Истина, всадени и проявени въ сърдцата, въ умоветѣ, въ душитѣ и духоветѣ ни.
Слѣдователно, ако ти си човѣкъ отъ новото учение, тогава азъ казвамъ: плодътъ на Духа, на туй Великото е Любовь,
радость
, миръ, дълготърпѣние, благость, милосърдие, вѣра, кротость, въздържание и много други.
Павелъ не ги изброилъ точно, той турилъ като качества на Духа деветь категории, но всѣка категория съдържа още по три качества, та ставатъ всичко 27. Сумата на цифритѣ 2 + 7 = 9. Питамъ тогава: кои сѫ другитѣ двѣ качества, които влизатъ въ категорията на Любовьта? Вие мислете за другитѣ категории, азъ нѣма да се спирамъ върху тѣхъ. И тъй, лошото не е въ това, че ни залъгватъ, но ние се самоизлъгваме, че сме намѣрили истинския пѫть, че сме намѣрили Истината.
към беседата >>
Дѣто има животъ, има и
радость
.
Отъ основното разбиране на Любовьта зависи смисъла на вашия животъ; отъ основното разбиране на Любовьта, зависи и вашето щастие. Сега вие ще кажете, че разбирате Любовьта. Азъ бихъ желалъ да дойде при менъ този, който казва, че разбира Любовьта и да я опрѣдѣли. Нека опрѣдѣли, какъвъ е животътъ при Любовьта. Тамъ, дѣто има Любовь, има и животъ.
Дѣто има животъ, има и
радость
.
Гледашъ, нѣкоя домакиня, въ чийто домъ царува Любовьта, цѣлъ день пѣе, всичко въ кѫщи е въ хармония – дѣцата ѝ сѫ радостни, мѫжътъ ѝ е радостенъ и слугитѣ ѝ сѫ радостни – всички въ кѫщи сѫ радостни. Щомъ Любовьта излѣзе отъ кѫщи тя ходи съ сгърчени вѣжди, намръщена, отваря Писанието и като нѣкой моралистъ рови се въ отдѣлни стихове, цитира, кой какъ писалъ, за какво писалъ и т.н. Все ще намѣри нѣкакви специални стихове за случая и ще ги цитира, като казва: така е писано въ Евангелието. Та когато пророцитѣ сѫ писали въ тази книга, и тѣ сѫ имали такива настроения. Когато чета плачъ Иеремиевъ, виждамъ онзи пророкъ плаче ли, плаче!
към беседата >>
Гледашъ, нѣкоя домакиня, въ чийто домъ царува Любовьта, цѣлъ день пѣе, всичко въ кѫщи е въ хармония – дѣцата ѝ сѫ
радостни
, мѫжътъ ѝ е
радостенъ
и слугитѣ ѝ сѫ
радостни
– всички въ кѫщи сѫ
радостни
.
Сега вие ще кажете, че разбирате Любовьта. Азъ бихъ желалъ да дойде при менъ този, който казва, че разбира Любовьта и да я опрѣдѣли. Нека опрѣдѣли, какъвъ е животътъ при Любовьта. Тамъ, дѣто има Любовь, има и животъ. Дѣто има животъ, има и радость.
Гледашъ, нѣкоя домакиня, въ чийто домъ царува Любовьта, цѣлъ день пѣе, всичко въ кѫщи е въ хармония – дѣцата ѝ сѫ
радостни
, мѫжътъ ѝ е
радостенъ
и слугитѣ ѝ сѫ
радостни
– всички въ кѫщи сѫ
радостни
.
Щомъ Любовьта излѣзе отъ кѫщи тя ходи съ сгърчени вѣжди, намръщена, отваря Писанието и като нѣкой моралистъ рови се въ отдѣлни стихове, цитира, кой какъ писалъ, за какво писалъ и т.н. Все ще намѣри нѣкакви специални стихове за случая и ще ги цитира, като казва: така е писано въ Евангелието. Та когато пророцитѣ сѫ писали въ тази книга, и тѣ сѫ имали такива настроения. Когато чета плачъ Иеремиевъ, виждамъ онзи пророкъ плаче ли, плаче! Защо?
към беседата >>
И деньтъ, въ който възприематъ Любовьта, ще дойде истинската
радость
– „скърбьта имъ ще се прѣвърне на
радость
“.
Нѣкои ми казватъ: Учителю, въ сърдцето ми нѣщо плаче. А, плаче нѣщо въ сърдцето ти! Казвамъ: ти си единъ израилски пророкъ, който не прие Христовото учение. Ще плачешъ, и ще плачатъ всички около тебъ. Всички онѣзи, които не възприематъ Любовьта; всички онѣзи, които не възприематъ Мѫдростьта; всички онѣзи, които не възприематъ Истината, ще плачатъ не само единъ день, но още хиляди години ще плачатъ.
И деньтъ, въ който възприематъ Любовьта, ще дойде истинската
радость
– „скърбьта имъ ще се прѣвърне на
радость
“.
До тогава има да изтекатъ деветь категории сълзи. Азъ бихъ желалъ да проучите характера и състава на тия сълзи. Тѣ се различаватъ по състава си. Когато човѣкъ плаче отъ скърбь, отъ тѫга или отъ радость, сълзитѣ сѫ различни. Когато човѣкъ плаче отъ любовь, отъ милость, сълзитѣ пакъ се различаватъ.
към беседата >>
Когато човѣкъ плаче отъ скърбь, отъ тѫга или отъ
радость
, сълзитѣ сѫ различни.
Всички онѣзи, които не възприематъ Любовьта; всички онѣзи, които не възприематъ Мѫдростьта; всички онѣзи, които не възприематъ Истината, ще плачатъ не само единъ день, но още хиляди години ще плачатъ. И деньтъ, въ който възприематъ Любовьта, ще дойде истинската радость – „скърбьта имъ ще се прѣвърне на радость“. До тогава има да изтекатъ деветь категории сълзи. Азъ бихъ желалъ да проучите характера и състава на тия сълзи. Тѣ се различаватъ по състава си.
Когато човѣкъ плаче отъ скърбь, отъ тѫга или отъ
радость
, сълзитѣ сѫ различни.
Когато човѣкъ плаче отъ любовь, отъ милость, сълзитѣ пакъ се различаватъ. Нѣкой казва: Господи, азъ плакахъ. Господь казва: „Вижте, защо е плакалъ този! “ – Въ шишенцето ми има сълзи. Вижте въ шишенцето му, сълзи има.
към беседата >>
Защо е плакалъ, отъ любовь ли, отъ
радость
ли, отъ скърбь ли, отъ що“.
“ – Въ шишенцето ми има сълзи. Вижте въ шишенцето му, сълзи има. Като разгледатъ сълзитѣ му, казватъ: „Разбрахме за какво е плакал“. Другъ нѣкой казва: „Вижъ ме, Господи, че плача“. Господь казва: „Разгледайте тия капки, които се лѣятъ отъ очитѣ му, за какво сѫ!
Защо е плакалъ, отъ любовь ли, отъ
радость
ли, отъ скърбь ли, отъ що“.
Това се знае въ невидимия свѣтъ. Изобщо, има деветь категории сълзи, деветь категории страдания и деветь категории радости. „Облѣ се“, казватъ, „сърдцето ми съ кръвь“. Действително, облива се сърдцето съ кръвь. Когато скърбишъ, облива се, но и когато се радвашъ, пакъ се облива.
към беседата >>
Изобщо, има деветь категории сълзи, деветь категории страдания и деветь категории
радости
.
Като разгледатъ сълзитѣ му, казватъ: „Разбрахме за какво е плакал“. Другъ нѣкой казва: „Вижъ ме, Господи, че плача“. Господь казва: „Разгледайте тия капки, които се лѣятъ отъ очитѣ му, за какво сѫ! Защо е плакалъ, отъ любовь ли, отъ радость ли, отъ скърбь ли, отъ що“. Това се знае въ невидимия свѣтъ.
Изобщо, има деветь категории сълзи, деветь категории страдания и деветь категории
радости
.
„Облѣ се“, казватъ, „сърдцето ми съ кръвь“. Действително, облива се сърдцето съ кръвь. Когато скърбишъ, облива се, но и когато се радвашъ, пакъ се облива. И когато любишъ и си милостивъ, и когато мразишъ, пакъ се облива сърдцето съ кръвь. Казва се въ Писанието: „плъть и кръвь нѣма да наслѣдятъ Царството Божие“.
към беседата >>
Майката е
радостна
, и всички въ кѫщи се радватъ.
Ще тропне сѫ прѫчицата си и дѣтето пристига. – Ето, твоятъ Драганчо е живъ. Друга майка плаче. Защо? – Нейната мила Марийка умрѣла. Той тропне пакъ съ прѫчицата си, и Марийка дойде.
Майката е
радостна
, и всички въ кѫщи се радватъ.
Това прави новото учение – възкресява мъртвитѣ души! Тъй е, ще дойдатъ всички тия духове отъ пространството. Затова казвамъ: ние живѣемъ въ единъ великъ свѣтъ! Ние живѣемъ при особени условия. Доста сме се скитали, доста тази умраза, това не разбиране между насъ.
към беседата >>
Те искат да бъдат
радостни
, без да бъдат скърбни; искат да мислят, без да чувстват.
(втори вариант)
И когато мисълта в човешкия мозък престане, той престава да е мислещо същество. Какво става тогава от него? – Той минава в Нирвана – едно състояние без съдържание. И мнозина от съвременните хора искат да живеят в Нирвана, т.е. да не мислят, да не чувстват, да не страдат – искат невъзможното.
Те искат да бъдат
радостни
, без да бъдат скърбни; искат да мислят, без да чувстват.
Това са две невъзможни неща. Да чувстваш, значи да мислиш; да мислиш, значи да чувстваш. Когато чувстваш, ти носиш товар, а когато мислиш, друг носи твоя товар. Следователно, тежката работа в този свят – как трябва да преживеем и какво трябва да мислим, това е предоставено на Бог. Бог, великият създател на цялата Вселена, мисли за всичко това, а ние носим малкия товар на ежедневния ни живот.
към втори вариант >>
Следователно, ако ти си човек от новото учение, тогава аз казвам: Плодът на Духа, на това Великото е Любов,
радост
, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание и много други.
(втори вариант)
Лошото не е в залътеането, но в това, че когато ни залътеат, ние лесно се продаваме, а мислим, че сме осигурени. Никой от нас не е осигурен! Ние сме в една песъчлива почва, но много наши приятели – евангелисти, теософи, окултисти, хората на новото учение ни проповядват, че са намерили Бог. Питам: В какво седи новото учение? - Основата на новото учение, това е великата Божия Любов, великата Божия Мъдрост и великата Божия Истина – живата Любов, живата Мъдрост и живата Истина, всадени и проявени в сърцата, в умовете, в душите и духовете ни.
Следователно, ако ти си човек от новото учение, тогава аз казвам: Плодът на Духа, на това Великото е Любов,
радост
, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание и много други.
Павел не ги изброил точно, той турил като качества на Духа девет категории, но всяка категория съдържа още по три качества, та стават всичко 27. Сумата на цифрите 2 + 7 = 9. Питам тогава: Кои са другите две качества, които влизат в категорията на Любовта? Вие мислете за другите категории, аз няма да се спирам върху тях. И така, лошото не е в това, че ни залътеат, но ние се самоизлътеаме, че сме намерили истинския път, че сме намерили Истината.
към втори вариант >>
Където има живот, има и
радост
.
(втори вариант)
От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот; от основното разбиране на Любовта, зависи и вашето щастие. Сега вие ще кажете, че разбирате Любовта. Аз бих желал да дойде при мен този, който казва, че разбира Любовта и да я определи. Нека определи, какъв е животът при Любовта. Там, където има Любов, има и живот.
Където има живот, има и
радост
.
Гледаш, някоя домакиня, в чийто дом царува Любовта, цял ден пее, всичко в къщи е в хармония – децата ѝ са радостни, мъжът ѝ е радостен и слугите ѝ са радостни – всички в къщи са радостни. Щом Любовта излезе от къщи тя ходи със сбърчени вежди, намръщена, отваря Писанието и като някой моралист рови се в отделни стихове, цитира, кой как писал, за какво писал и т.н. Все ще намери някакви специални стихове за случая и ще ги цитира, като казва: Така е писано в Евангелието. Та когато пророците са писали в тази книга, и те са имали такива настроения. Когато чета плач Иеремиев, виждам онзи пророк плаче ли, плаче!
към втори вариант >>
Гледаш, някоя домакиня, в чийто дом царува Любовта, цял ден пее, всичко в къщи е в хармония – децата ѝ са
радостни
, мъжът ѝ е
радостен
и слугите ѝ са
радостни
– всички в къщи са
радостни
.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че разбирате Любовта. Аз бих желал да дойде при мен този, който казва, че разбира Любовта и да я определи. Нека определи, какъв е животът при Любовта. Там, където има Любов, има и живот. Където има живот, има и радост.
Гледаш, някоя домакиня, в чийто дом царува Любовта, цял ден пее, всичко в къщи е в хармония – децата ѝ са
радостни
, мъжът ѝ е
радостен
и слугите ѝ са
радостни
– всички в къщи са
радостни
.
Щом Любовта излезе от къщи тя ходи със сбърчени вежди, намръщена, отваря Писанието и като някой моралист рови се в отделни стихове, цитира, кой как писал, за какво писал и т.н. Все ще намери някакви специални стихове за случая и ще ги цитира, като казва: Така е писано в Евангелието. Та когато пророците са писали в тази книга, и те са имали такива настроения. Когато чета плач Иеремиев, виждам онзи пророк плаче ли, плаче! Защо?
към втори вариант >>
И денят, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската
радост
– "скърбта им ще се превърне на
радост
".
(втори вариант)
Някои ми казват: Учителю, в сърцето ми нещо плаче. - А, плаче нещо в сърцето ти! Казвам: Ти си един израилски пророк, който не прие Христовото учение. Ще плачеш, и ще плачат всички около теб. Всички онези, които не възприемат Любовта; всички онези, които не възприемат Мъдростта; всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат.
И денят, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската
радост
– "скърбта им ще се превърне на
радост
".
Дотогава има да изтекат девет категории сълзи. Аз бих желал да проучите характера и състава на тези сълзи. Те се различават по състава си. Когато човек плаче от скърб, от тъга или от радост, сълзите са различни. Когато човек плаче от любов, от милост, сълзите пак се различават.
към втори вариант >>
Когато човек плаче от скърб, от тъга или от
радост
, сълзите са различни.
(втори вариант)
Всички онези, които не възприемат Любовта; всички онези, които не възприемат Мъдростта; всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат. И денят, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост – "скърбта им ще се превърне на радост". Дотогава има да изтекат девет категории сълзи. Аз бих желал да проучите характера и състава на тези сълзи. Те се различават по състава си.
Когато човек плаче от скърб, от тъга или от
радост
, сълзите са различни.
Когато човек плаче от любов, от милост, сълзите пак се различават. Някой казва: Господи, аз плаках. Господ казва: "Вижте, защо е плакал този! " – В шишенцето ми има сълзи. - Вижте в шишенцето му, сълзи има.
към втори вариант >>
Защо е плакал, от любов ли, от
радост
ли, от скърб ли, от що".
(втори вариант)
" – В шишенцето ми има сълзи. - Вижте в шишенцето му, сълзи има. Като разгледат сълзите му, казват: "Разбрахме за какво е плакал". Друг някой казва: "Виж ме, Господи, че плача". Господ казва: "Разгледайте тези капки, които се леят от очите му, за какво са!
Защо е плакал, от любов ли, от
радост
ли, от скърб ли, от що".
Това се знае в невидимия свят. Изобщо, има девет категории сълзи, девет категории страдания и девет категории радости. "Обля се", казват, "сърцето ми с кръв". Действително, облива се сърцето с кръв. Когато скърбиш, облива се, но и когато се радваш, пак се облива.
към втори вариант >>
Изобщо, има девет категории сълзи, девет категории страдания и девет категории
радости
.
(втори вариант)
Като разгледат сълзите му, казват: "Разбрахме за какво е плакал". Друг някой казва: "Виж ме, Господи, че плача". Господ казва: "Разгледайте тези капки, които се леят от очите му, за какво са! Защо е плакал, от любов ли, от радост ли, от скърб ли, от що". Това се знае в невидимия свят.
Изобщо, има девет категории сълзи, девет категории страдания и девет категории
радости
.
"Обля се", казват, "сърцето ми с кръв". Действително, облива се сърцето с кръв. Когато скърбиш, облива се, но и когато се радваш, пак се облива. И когато любиш и си милостив, и когато мразиш, пак се облива сърцето с кръв. Казва се в Писанието: "Плът и кръв няма да наследят Царството Божие".
към втори вариант >>
Майката е
радостна
, и всички в къщи се радват.
(втори вариант)
Ще тропне са пръчицата си и детето пристига. – Ето, твоят Драганчо е жив. Друга майка плаче. Защо? – Нейната мила Марийка умряла. Той тропне пак с пръчицата си, и Марийка дойде.
Майката е
радостна
, и всички в къщи се радват.
Това прави новото учение – възкресява мъртвите души! Така е, ще дойдат всички тези духове от пространството. Затова казвам: Ние живеем в един велик свят! Ние живеем при особени условия. Доста сме се скитали, доста тази омраза, това неразбиране между нас.
към втори вариант >>
12.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 28.6.1925г.,
– Отнеха му
радостта
.
Разумният живот седи в това именно: винаги да съзнавате, че когато ви се отнема една ябълка, тя не е била ваша, и да не се смущавате. Ще ви дам още един пример. Някой млад поет напише едно стихотворение от три-четири куплета и се радва, пази го, крие го в себе си. Обаче един ден той го изпраща в някоя редакция да се напечата и там то потъва нейде в коша на захвърлените писма и изчезва. Този поет е вече неразположен, недоволен. Защо?
– Отнеха му
радостта
.
Какво може да възпее един млад поет? Отговор: Любовта. Той виждал ли е Любовта? Не я е виждал, но все пак нещо го подтиква да пише. Тъй както гладът ни кара да ядем, жаждата – да пием, нуждата от сън – да спим, така и нещо ни подтиква да пишем, да четем и да учим.
към беседата >>
Скръбта у човека се дължи на това, че му вземат предмета, който обича;
радостта
пък се дължи на това, че му дават нещо, което обича.
Колкото и да се сърдите, тя не обръща внимание. Има ли нещо лошо, ако майката даде една ябълка на своето дете и после я вземе назад? „На детето му става мъчно“, казвате вие. Това не значи нищо. Ние сме децата, на които Природата дава нещо, което обичаме, и после го взема назад.
Скръбта у човека се дължи на това, че му вземат предмета, който обича;
радостта
пък се дължи на това, че му дават нещо, което обича.
Например вие имате малко, пет-шест-годишно братче, което е мъдро и много интелигентно. Вие му се радвате, обичате го. Един ден обаче Природата го взема. Това ви създава големи страдания, голяма скръб и запитвате: „Защо трябваше да ни дадат това дете, щом си замина тъй скоро? “ – Това дете трябваше да дойде на Земята и скоро след това да си замине, за да можете вие чрез страданията си за него да се повдигнете в по-висок свят.
към беседата >>
У младите хора страданията са по-кратковременни, защото
радостта
взема надмощие у тях.
Колкото по-интензивно е страданието, недоволството и съмнението у човека, толкова по-скоро то ще се смени. Казват за някого: „Този човек има голяма вяра.“ Наскоро обаче той изпада в безверие. Значи той има вярвания, а не вяра. И затова колкото повече и по-интензивни вярвания има човек, толкова по-скоро ще изпадне в безверие. На всички съвременни хора е необходима абсолютна, положителна вяра, защото минават през фазата на постоянните смени.
У младите хора страданията са по-кратковременни, защото
радостта
взема надмощие у тях.
Затова младите хора бързо и лесно се лекуват. Често у старите хора вътрешните кръгове траят по-дълго време. Понякога те изкуствено създават тия кръгове, понеже желанията им са силни. Ако се случи някой стар човек да е свободен от негативни чувства, той се пренася в своите положителни чувства на миналото и с тях живее. Положителните чувства на младите са насочени към бъдещето.
към беседата >>
Затова, като ви дойдат някои страдания или
радости
, наблюдавайте се спокойно и се самоизучавайте!
Например, ако някой човек е разрушителен, главата при ушите му е широка. Такъв човек, като се разгневи, не се успокоява лесно. Ако главата на някой човек е дълга, а при ушите е тясна, той не се гневи много и гневът му скоро минава. Желанията на човека са динамически сили, скрити в неговото подсъзнание, които след време се изразяват като чувство или като мисъл. Всяко желание трябва да се впрегне на работа.
Затова, като ви дойдат някои страдания или
радости
, наблюдавайте се спокойно и се самоизучавайте!
Един стар свещеник, около шестдесет-шестдесет и пет годишен, ми разправяше следната своя опитност: „В първите години на живота си аз не обичах страданията и по всякакъв начин се стараех да ги избягвам. Обаче каквото и да правех, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-после аз си казах: слушай, приятелю, какво си видял ти, че бягаш от страданията? Отсега нататък ще дойдат истинските страдания! Приготви се да ги приемеш с радост и да ги носиш мъжки!
към беседата >>
Приготви се да ги приемеш с
радост
и да ги носиш мъжки!
Затова, като ви дойдат някои страдания или радости, наблюдавайте се спокойно и се самоизучавайте! Един стар свещеник, около шестдесет-шестдесет и пет годишен, ми разправяше следната своя опитност: „В първите години на живота си аз не обичах страданията и по всякакъв начин се стараех да ги избягвам. Обаче каквото и да правех, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-после аз си казах: слушай, приятелю, какво си видял ти, че бягаш от страданията? Отсега нататък ще дойдат истинските страдания!
Приготви се да ги приемеш с
радост
и да ги носиш мъжки!
От този момент аз обикнах страданията, но те взеха да се отдалечават от мене. Докато ги избягвах, те ме преследваха; щом престанах да ги избягвам, те ме напуснаха.“ Питам: какво лошо има в това, да страда човек? Какво лошо има в това, че някой ви казал някоя обидна дума? Защо трябва да страдате от това? Или защо трябва да се радвате, когато някой каже, че много ви обича, че е готов да даде живота си за вас?
към беседата >>
13.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
“ – Той оставя хората свободно да изпитат и
радостта
, и скръбта в живота.
Та сега всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз изпълних ли Волята Божия тъй, както е било угодно на Бога? “ Бог е най-разумното Същество в света, но въпреки това Той не ни е осъдил нито чрез Истината, нито чрез Своя ум и Своето сърце. Бог знае, че животът на хората не е поставен правилно. Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие. Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща?
“ – Той оставя хората свободно да изпитат и
радостта
, и скръбта в живота.
Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме. Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава. Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво. Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно. Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно.
към беседата >>
14.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
И споредъ този великъ законъ, когато извадишъ едно число по Божественъ начинъ, ти усѣщашъ
радость
въ себе си.
Тѣ не се събиратъ, а при това въ тѣхъ има събиране. Тѣ не се изваждатъ, а при това въ тѣхъ има изваждане. Тѣ не се умножаватъ, а при това въ тѣхъ има умножение. Тѣ не се дѣлятъ, а при това въ тѣхъ има дѣление. Това сѫ разумнитѣ събирания, изваждания, умножения и дѣления.
И споредъ този великъ законъ, когато извадишъ едно число по Божественъ начинъ, ти усѣщашъ
радость
въ себе си.
Когато единъ праведникъ бръкне въ джоба си и извади нѣщо, той изпитва такава радость, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувалъ своя скѫпоцѣненъ камъкъ, даденъ му отъ Учителя, да го пази, за живота на единъ човѣкъ. Дохожда при него една бѣдна вдовица и му казва: продаватъ сина ми робъ. Той е верующъ, но нѣмамъ срѣдства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледналъ камъка и си помислилъ: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата?
към беседата >>
Когато единъ праведникъ бръкне въ джоба си и извади нѣщо, той изпитва такава
радость
, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувалъ своя скѫпоцѣненъ камъкъ, даденъ му отъ Учителя, да го пази, за живота на единъ човѣкъ.
Тѣ не се изваждатъ, а при това въ тѣхъ има изваждане. Тѣ не се умножаватъ, а при това въ тѣхъ има умножение. Тѣ не се дѣлятъ, а при това въ тѣхъ има дѣление. Това сѫ разумнитѣ събирания, изваждания, умножения и дѣления. И споредъ този великъ законъ, когато извадишъ едно число по Божественъ начинъ, ти усѣщашъ радость въ себе си.
Когато единъ праведникъ бръкне въ джоба си и извади нѣщо, той изпитва такава
радость
, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувалъ своя скѫпоцѣненъ камъкъ, даденъ му отъ Учителя, да го пази, за живота на единъ човѣкъ.
Дохожда при него една бѣдна вдовица и му казва: продаватъ сина ми робъ. Той е верующъ, но нѣмамъ срѣдства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледналъ камъка и си помислилъ: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? Въ това врѣме чува единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който му казва: дай тозъ камъкъ!
към беседата >>
И според този велик закон, когато извадиш едно число по Божествен начин, ти усещаш
радост
в себе си.
(втори вариант)
Те не се събират, а при това в тях има събиране. Те не се изваждат, а при това в тях има изваждане. Те не се умножават, а при това в тях има умножение. Те не се делят, а при това в тях има деление. Това са разумните събирания, изваждания, умножения и деления.
И според този велик закон, когато извадиш едно число по Божествен начин, ти усещаш
радост
в себе си.
Когато един праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава радост, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя, да го пази, за живота на един човек. Дохожда при него една бедна вдовица и му казва: продават сина ми роб. Той е верующ, но нямам средства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледнал камъка и си помислил: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата?
към втори вариант >>
Когато един праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава
радост
, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя, да го пази, за живота на един човек.
(втори вариант)
Те не се изваждат, а при това в тях има изваждане. Те не се умножават, а при това в тях има умножение. Те не се делят, а при това в тях има деление. Това са разумните събирания, изваждания, умножения и деления. И според този велик закон, когато извадиш едно число по Божествен начин, ти усещаш радост в себе си.
Когато един праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава
радост
, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя, да го пази, за живота на един човек.
Дохожда при него една бедна вдовица и му казва: продават сина ми роб. Той е верующ, но нямам средства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледнал камъка и си помислил: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? В това време чува един вътрешен глас, който му казва: дай тоз камък!
към втори вариант >>
15.
Преходни състояния на съзнанието
,
МОК
, София, 5.7.1925г.,
Аз бях на крив път.“ По този начин работата ще се оправи и двамата приятели ще бъдат
радостни
и весели.
И да ти го дам, не можеш да го използваш, както трябва. Затова аз ще задържа маслото за себе си, понеже се надявам да изправя тази погрешка.“ Как ще изправи погрешката? – От маслото, което задържи за себе си, този човек ще приготви едно вкусно, богато ядене, и ще покани своя приятел на обед. Той, като дойде, ще си хапне добре, ще се задоволи и ще съзнае погрешката си. Ще каже: „Приятелю, извини ме, че ти написах такова оскърбително писмо.
Аз бях на крив път.“ По този начин работата ще се оправи и двамата приятели ще бъдат
радостни
и весели.
А това не е нищо друго, освен поставяне на мост между тези двама приятели. Мостът възстановява техните отношения. От чисто практическо гледище за предпочитане е шишето с маслото да остане у вас, отколкото да го хвърляте на земята. Затова казвам на всинца ви: не трошете шишетата си! С какво се отличават младите хора, младото поколение?
към беседата >>
16.
Двадесет правила от Учителя към ученика
,
МС
, София, 7.7.1925г.,
Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и
радост
, и там ще чуе Учителя си.
18. Докато ученикът намира светлина в света, нищо не може да му се говори за Бога. Трябва да се яви отвън тъмнина, за да стане в душата светло. Само при вътрешната светлина се ражда Любовта към Великото. Ученикът не трябва да се спира на светлината в света, а да гледа светлината в душата си и нея да пази. 19. Ученикът не може да има приятелство и със света, и с Бога.
Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и
радост
, и там ще чуе Учителя си.
20. Приятен е пътят на ученика във всичките му мъчнотии, защото е път на възлизане!
към беседата >>
17.
Дванадесет положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика
,
МС
, София, 7.7.1925г.,
- Колко е
радостно
, когато ученикът поиска нещо от Учителя си!
- Колко е искрено, когато ученикът изживява пред Учителя си вътрешните си борби! 8. Ученикът трябва да е много скромен и смирен. - Колко е силно, когато ученикът постъпва смело! 9. Ученикът никога не трябва да иска от Учителя си. Учителят му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика.
- Колко е
радостно
, когато ученикът поиска нещо от Учителя си!
А колко е благословено, когато Учителят от само себе си даде нещо на ученика си. 10. Ученикът трябва за всичко да благодари и винаги да е радостен. - Колко е трогателно, когато ученикът скърби и плаче за несполуките си! 11. Ученикът трябва да е винаги при Учителя си. - Колко е хармонично, когато далеч от Учителя, ученикът мисли за Учителя си.
към беседата >>
10. Ученикът трябва за всичко да благодари и винаги да е
радостен
.
- Колко е силно, когато ученикът постъпва смело! 9. Ученикът никога не трябва да иска от Учителя си. Учителят му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика. - Колко е радостно, когато ученикът поиска нещо от Учителя си! А колко е благословено, когато Учителят от само себе си даде нещо на ученика си.
10. Ученикът трябва за всичко да благодари и винаги да е
радостен
.
- Колко е трогателно, когато ученикът скърби и плаче за несполуките си! 11. Ученикът трябва да е винаги при Учителя си. - Колко е хармонично, когато далеч от Учителя, ученикът мисли за Учителя си. 12. Ученикът трябва винаги да мисли за Бога. - Колко е богоугодно, когато ученикът и в най-малките неща в живота си вижда Бога в своето Величие и Слава.
към беседата >>
Трептяще, е когато ученикът е
радостен
, че служи на Бога!
11. Ученикът трябва да е винаги при Учителя си. - Колко е хармонично, когато далеч от Учителя, ученикът мисли за Учителя си. 12. Ученикът трябва винаги да мисли за Бога. - Колко е богоугодно, когато ученикът и в най-малките неща в живота си вижда Бога в своето Величие и Слава. Велико е, когато ученикът слуша Учителя си!
Трептяще, е когато ученикът е
радостен
, че служи на Бога!
Съзнателно е; когато ученикът благодари и хвали Бога всякога и за всичко!
към беседата >>
18.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Когато Бог създава света, ние изпитваме
радост
.
И след това казваме, че Бог е създал човека, за да страда. Питам: вие ходили ли сте при Господа да се разговаряте по въпроса защо Той е създал човека? Казал ли ви е Господ, че действително е създал човека, за да страда или да боледува? – Не, Бог не е създал човека нито да страда, нито да се радва. Създаването подразбира един механичен процес, който постоянно става в Природата.
Когато Бог създава света, ние изпитваме
радост
.
Радостта показва, че ние сме в съгласие с Божиите закони, но когато страдаме, ние сме в разногласие с Бога. Обаче има нещо по-хубаво и от радостта. Ако радостта беше краят на нещата, защо я губим толкова скоро? Човешката радост прилича на сапунен мехур, който трае само няколко секунди и след това се пука. Питам: каква издръжливост ще има тази радост, която трае колкото сапунения мехур?
към беседата >>
Радостта
показва, че ние сме в съгласие с Божиите закони, но когато страдаме, ние сме в разногласие с Бога.
Питам: вие ходили ли сте при Господа да се разговаряте по въпроса защо Той е създал човека? Казал ли ви е Господ, че действително е създал човека, за да страда или да боледува? – Не, Бог не е създал човека нито да страда, нито да се радва. Създаването подразбира един механичен процес, който постоянно става в Природата. Когато Бог създава света, ние изпитваме радост.
Радостта
показва, че ние сме в съгласие с Божиите закони, но когато страдаме, ние сме в разногласие с Бога.
Обаче има нещо по-хубаво и от радостта. Ако радостта беше краят на нещата, защо я губим толкова скоро? Човешката радост прилича на сапунен мехур, който трае само няколко секунди и след това се пука. Питам: каква издръжливост ще има тази радост, която трае колкото сапунения мехур? Да допуснем, че получавате голямо наследство и се зарадвате.
към беседата >>
Обаче има нещо по-хубаво и от
радостта
.
Казал ли ви е Господ, че действително е създал човека, за да страда или да боледува? – Не, Бог не е създал човека нито да страда, нито да се радва. Създаването подразбира един механичен процес, който постоянно става в Природата. Когато Бог създава света, ние изпитваме радост. Радостта показва, че ние сме в съгласие с Божиите закони, но когато страдаме, ние сме в разногласие с Бога.
Обаче има нещо по-хубаво и от
радостта
.
Ако радостта беше краят на нещата, защо я губим толкова скоро? Човешката радост прилича на сапунен мехур, който трае само няколко секунди и след това се пука. Питам: каква издръжливост ще има тази радост, която трае колкото сапунения мехур? Да допуснем, че получавате голямо наследство и се зарадвате. Какво ще направите с това наследство?
към беседата >>
Ако
радостта
беше краят на нещата, защо я губим толкова скоро?
– Не, Бог не е създал човека нито да страда, нито да се радва. Създаването подразбира един механичен процес, който постоянно става в Природата. Когато Бог създава света, ние изпитваме радост. Радостта показва, че ние сме в съгласие с Божиите закони, но когато страдаме, ние сме в разногласие с Бога. Обаче има нещо по-хубаво и от радостта.
Ако
радостта
беше краят на нещата, защо я губим толкова скоро?
Човешката радост прилича на сапунен мехур, който трае само няколко секунди и след това се пука. Питам: каква издръжливост ще има тази радост, която трае колкото сапунения мехур? Да допуснем, че получавате голямо наследство и се зарадвате. Какво ще направите с това наследство? Едва сте се зарадвали – и на другия ден вземат наследството ви.
към беседата >>
Човешката
радост
прилича на сапунен мехур, който трае само няколко секунди и след това се пука.
Създаването подразбира един механичен процес, който постоянно става в Природата. Когато Бог създава света, ние изпитваме радост. Радостта показва, че ние сме в съгласие с Божиите закони, но когато страдаме, ние сме в разногласие с Бога. Обаче има нещо по-хубаво и от радостта. Ако радостта беше краят на нещата, защо я губим толкова скоро?
Човешката
радост
прилича на сапунен мехур, който трае само няколко секунди и след това се пука.
Питам: каква издръжливост ще има тази радост, която трае колкото сапунения мехур? Да допуснем, че получавате голямо наследство и се зарадвате. Какво ще направите с това наследство? Едва сте се зарадвали – и на другия ден вземат наследството ви. Какво става с вас?
към беседата >>
Питам: каква издръжливост ще има тази
радост
, която трае колкото сапунения мехур?
Когато Бог създава света, ние изпитваме радост. Радостта показва, че ние сме в съгласие с Божиите закони, но когато страдаме, ние сме в разногласие с Бога. Обаче има нещо по-хубаво и от радостта. Ако радостта беше краят на нещата, защо я губим толкова скоро? Човешката радост прилича на сапунен мехур, който трае само няколко секунди и след това се пука.
Питам: каква издръжливост ще има тази
радост
, която трае колкото сапунения мехур?
Да допуснем, че получавате голямо наследство и се зарадвате. Какво ще направите с това наследство? Едва сте се зарадвали – и на другия ден вземат наследството ви. Какво става с вас? – Започвате да скърбите.
към беседата >>
Отново ви дават наследството – пак иде
радостта
.
Да допуснем, че получавате голямо наследство и се зарадвате. Какво ще направите с това наследство? Едва сте се зарадвали – и на другия ден вземат наследството ви. Какво става с вас? – Започвате да скърбите.
Отново ви дават наследството – пак иде
радостта
.
Като ви дават и вземат наследството, у вас настават правилни промени в състоянията. Но наследството нищо не донася на човека. Следователно вие трябва да схванете коя е главната мисъл, която искам да изтъкна в примера с наследството. Истинското наследство е това, което не се губи и не се създава отново. Кое е това богатство у човека?
към беседата >>
Та казвам: Божественият Дух, Който работи у вас, иска да развие чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождат страдания, да ги приемате с
радост
, да им давате по едно угощение.
От дясната страна на човека седи една светла душа, която го пита: „Ти искаш ли да ми помогнеш в нещо? На Земята има един човек, който някога ми помогна в живота и сега искам да му се отплатя, да му услужа чрез тебе.“ Така и на вас говорят такива две души: едната говори за отмъщение, другата – за любов. И единият, и другият обаче не сте вие. Питам ви: кого от двамата ще послушате? Колко на сто от тия случаи вие слушате добрия глас и колко на сто – лошия глас?
Та казвам: Божественият Дух, Който работи у вас, иска да развие чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождат страдания, да ги приемате с
радост
, да им давате по едно угощение.
Нека страданията станат за вас естествени посетители и като дойде някой от тях, да извикате приятелите си и да кажете: „Днес имам един важен гост, едно голямо изпитание, радвам се, че е дошло: заповядайте да си похапнем.“ Питам: има ли някой човек в света, който да е дал угощение за някое свое страдание? Досега аз не съм срещнал нито един човек, не само в България, нито и в Америка, който при едно свое голямо страдание да е дал угощение на своите приятели. За радости много хора дават угощения, но за скърби само светиите могат да дават угощения. Ще се държите здраво за законите, които управляват Божествения свят, за да понесете мъчнотиите, които ще срещате във физическия, в материалния свят. Всички ще имате мъчнотии – някои по-малки, други по-големи.
към беседата >>
За
радости
много хора дават угощения, но за скърби само светиите могат да дават угощения.
Питам ви: кого от двамата ще послушате? Колко на сто от тия случаи вие слушате добрия глас и колко на сто – лошия глас? Та казвам: Божественият Дух, Който работи у вас, иска да развие чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождат страдания, да ги приемате с радост, да им давате по едно угощение. Нека страданията станат за вас естествени посетители и като дойде някой от тях, да извикате приятелите си и да кажете: „Днес имам един важен гост, едно голямо изпитание, радвам се, че е дошло: заповядайте да си похапнем.“ Питам: има ли някой човек в света, който да е дал угощение за някое свое страдание? Досега аз не съм срещнал нито един човек, не само в България, нито и в Америка, който при едно свое голямо страдание да е дал угощение на своите приятели.
За
радости
много хора дават угощения, но за скърби само светиите могат да дават угощения.
Ще се държите здраво за законите, които управляват Божествения свят, за да понесете мъчнотиите, които ще срещате във физическия, в материалния свят. Всички ще имате мъчнотии – някои по-малки, други по-големи. Например ако някой окултен ученик е търговец, ще се излага на един вид мъчнотии; ако е чиновник – на друг вид мъчнотии; ако е учител – на трети вид мъчнотии; ако е свещеник – на четвърти вид мъчнотии, и т.н. Каквото обществено положение заема даден ученик, и съответни мъчнотии ще има. За него е важно разумно да разреши всички тия мъчнотии, защото в тях се крие програмата на неговия живот.
към беседата >>
Вземам скръбта му и след пет минути той вече е
радостен
, весел и ми казва: „Благодаря ти, олекна ми сега.“ Неговата скръб е в мене вече и аз правя опит за колко време ще мога да трансформирам тази скръб.
“ Каквато мисъл възникне в ума ви, поставете и една контрастна. Само така ще разберете Истината. Старайте се всички да бъдете естествени. Аз съм правил ред опити със себе си, правил съм опити и с другите хора, за да намеря за колко време мога да трансформирам както своите, така и техните състояния. Дойде някой при мене, казва ми: „Голяма е скръбта ми.“ Казвам му: „Скръбта ти не е толкова голяма, колкото ти я представяш.“ – „Ти не ме разбираш, затова говориш така.“ Казвам си: добре, аз ще взема скръбта на този човек.
Вземам скръбта му и след пет минути той вече е
радостен
, весел и ми казва: „Благодаря ти, олекна ми сега.“ Неговата скръб е в мене вече и аз правя опит за колко време ще мога да трансформирам тази скръб.
Колкото повече време ми е потребно за трансформиране на дадена скръб, толкова тя е по-силна. Понякога скръбта на някои хора е толкова голяма, че едва може да се изнесе. Ако напрежението, което тази скръб предизвиква в човека, се увеличи с още един градус, непременно ще последва някакъв взрив в сърцето или в ума на този човек. Затова именно Писанието казва да не се изкушавате едни други. Като ученици вие трябва да си помагате взаимно едни на други.
към беседата >>
19.
Платното
,
ИБ
, Мусала, 12.7.1925г.,
Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели,
радостни
, има само един начин, другите начини са разочарование.
Но ако я оставя в сандъка да стои мъртва дрехата, молци излизат. Когато човек има живата вяра, молците как ще изядат дрехата? В духовния свят каквато дреха човек има, на гърба си трябва да я носи. Той всичко трябва да носи, ще помните. Тия мисли са необходими за вас.
Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели,
радостни
, има само един начин, другите начини са разочарование.
Ако човек от младини се реши да служи на Бога като едно дете, всичките неща се нареждат с най-малки усилия. Ако не служиш на Бога, много ще работиш и в края на краищата всичко отива на разсип, всичко се разсипва. Ако не служиш на Бога и си красив, красотата ще изчезне; ако си умен, умът ще изчезне, сърцето ще изчезне. Щом служиш на Бога, всички тези неща ще се запазят. В Писанието има стих, който казва..., тия стихове са добити от дългата опитност на вашите братя, които са живяли в миналото, казва например: "Постоянно се молете, в скръбта търпеливи бъдете и в надеждата радостни."
към беседата >>
В Писанието има стих, който казва..., тия стихове са добити от дългата опитност на вашите братя, които са живяли в миналото, казва например: "Постоянно се молете, в скръбта търпеливи бъдете и в надеждата
радостни
."
Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели, радостни, има само един начин, другите начини са разочарование. Ако човек от младини се реши да служи на Бога като едно дете, всичките неща се нареждат с най-малки усилия. Ако не служиш на Бога, много ще работиш и в края на краищата всичко отива на разсип, всичко се разсипва. Ако не служиш на Бога и си красив, красотата ще изчезне; ако си умен, умът ще изчезне, сърцето ще изчезне. Щом служиш на Бога, всички тези неща ще се запазят.
В Писанието има стих, който казва..., тия стихове са добити от дългата опитност на вашите братя, които са живяли в миналото, казва например: "Постоянно се молете, в скръбта търпеливи бъдете и в надеждата
радостни
."
Аз забелязвам една черта, че сте много егоисти. Някой като седне на едно място, не се мърда, като забие колци, с девет чифта биволи не можеш да го извадиш. Всеки гледа някой да стане, че той да седне. Онзи не излиза, гледа целия ден да не би някой да седне на неговото място. Страх ви е отвън като излезете, да не изстинете.
към беседата >>
20.
Малкият стрък
,
ИБ
, Мусала, 13.7.1925г.,
Бъдете бодри, весели,
радостни
.
Казано и свършено. Тревицата, т.е. малкият стрък, който ви дадох, не се губи. Той винаги ще ви говори. Щом го потърсите от сърце, ще го намерите.
Бъдете бодри, весели,
радостни
.
От вас се иска служене на Бога. Да бъдем смирени като децата. Тази беседа не можа да се държи на Мусала. Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу, даде се беседата.
към беседата >>
Щом вие сте
радостни
, и времето е
радостно
.
Кой философ би ви казал това? Казвате: „Колко би било добре да сме всякога с вас! “ – Не е било време да съм бил извън вас. Както виждате, времето започна да се оправя. Времето се засмя и вие се зарадвахте.
Щом вие сте
радостни
, и времето е
радостно
.
Щом вие плачете, и времето е мрачно и плаче. Мнозина се оплакват, че никой не ги обича. – Има едно същество, което ви обича – то е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Щом дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели.
към беседата >>
Щом дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате
радостни
и весели.
Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете, и времето е мрачно и плаче. Мнозина се оплакват, че никой не ги обича. – Има едно същество, което ви обича – то е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича.
Щом дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате
радостни
и весели.
За вас сега е важно да възприемете напълно всичко, каквото чухте. Важни са следните неща: Светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават като този ден. Някои се оплакват, че краката им са мокри.
към беседата >>
Вие сте
радостни
днес и трябва да се радвате.
Често вие се обезсърчавате и казвате: „Остаряхме вече! “ Какво означава старостта? Когато изгуби вярата си, човек остарява. Когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога, човек остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, това е хубаво.
Вие сте
радостни
днес и трябва да се радвате.
– Защо? – Радостта е такова едно извеждане навън. И тъй, онези от вас, които се качиха на Мусала, добре направиха. И които не се качиха, и те направиха добре. В края на краищата, всички ще слезем долу.
към беседата >>
–
Радостта
е такова едно извеждане навън.
Когато изгуби вярата си, човек остарява. Когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога, човек остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, това е хубаво. Вие сте радостни днес и трябва да се радвате. – Защо?
–
Радостта
е такова едно извеждане навън.
И тъй, онези от вас, които се качиха на Мусала, добре направиха. И които не се качиха, и те направиха добре. В края на краищата, всички ще слезем долу. – „Колко е хубаво да останем тук! “ – Тук значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога.
към беседата >>
Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва да бъдете весели и
радостни
.
(втори вариант)
Там някъде някой вол пасе. Пак ще се спреш. Вие питате: „Какво ще стане с нас? " Какво ще стане. Ще дойде великото в живота.
Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва да бъдете весели и
радостни
.
Само така ще можете да разберете Божественото. Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете да слушате с отворени уши живото Му слово. Само тогава ще бъдем братя и сестри. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива, но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може да изтрие. То е братство и сестринство.
към втори вариант >>
Ще бъдете бодри, весели,
радостни
.
(втори вариант)
(„На кого да се даде? ") Тази беседа ще се даде на всички, които ще служат на Божията наука. Речено, казано, свършено. Тревицата, която ви дадох, не се загубва. Тя ще ви говори винаги: „Служене на Бога." Щом я потърсите от сърце, ще я намерите.
Ще бъдете бодри, весели,
радостни
.
Ще бъдете смирени като децата. Сега видяхте, че като се качихме на Мусала, там такава беседа не можеше да ви се държи. Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа. Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време. Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия.
към втори вариант >>
Щом вие сте
радостни
, и времето е
радостно
.
(втори вариант)
Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата. Кой философ би ви казал това? („Колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите.") Никога не е било време да съм бил извън вас. Не е било време, когато да не съм бил с вас. (Времето се поправи малко.) Забележете, щом вие се зарадвахте, и времето се поправи.
Щом вие сте
радостни
, и времето е
радостно
.
Щом вие плачете, и времето е мрачно. Често казвате, че никой не ви обича. Има едно Същество, което ви обича. То е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича.
към втори вариант >>
Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате
радостни
и весели.
(втори вариант)
Щом вие плачете, и времето е мрачно. Често казвате, че никой не ви обича. Има едно Същество, което ви обича. То е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича.
Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате
радостни
и весели.
Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте. В света са важни следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават такива. Какво означават мокрите крака?
към втори вариант >>
Вие сте
радостни
днес.
(втори вариант)
Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно. Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта.
Вие сте
радостни
днес.
Трябва да се радвате. Защо? Радостта е едно такова извеждане навън. И тъй, тия от вас, които се качиха на Мусала, хубаво направиха; които не ходиха на Мусала, и те хубаво направиха. Всички все долу ще слезем. („Колко е хубаво да останем тук!
към втори вариант >>
Радостта
е едно такова извеждане навън.
(втори вариант)
Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече." Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта. Вие сте радостни днес. Трябва да се радвате. Защо?
Радостта
е едно такова извеждане навън.
И тъй, тия от вас, които се качиха на Мусала, хубаво направиха; които не ходиха на Мусала, и те хубаво направиха. Всички все долу ще слезем. („Колко е хубаво да останем тук! ") Тук - значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога.
към втори вариант >>
21.
Силовите линии на доброто и злото
,
ООК
, София, 15.7.1925г.,
Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе
радост
в душата ни.
Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз. Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма? Това е невъзможно при сегашните условия. Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му? Смисълът може да съществува вън от съдържанието и съдържанието може да съществува вън от формата, но те сами не могат да се проявят.
Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе
радост
в душата ни.
Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото и нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо? – Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят. Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата. В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла.
към беседата >>
Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото и нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка
радост
. Защо?
Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма? Това е невъзможно при сегашните условия. Може ли да се прояви смисълът на нещо без съдържанието му? Смисълът може да съществува вън от съдържанието и съдържанието може да съществува вън от формата, но те сами не могат да се проявят. Следователно всяка форма, която привлича нашето съзнание и нашето внимание, колкото и микроскопическа да е, трябва да произведе радост в душата ни.
Например разумният човек, като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото и нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка
радост
. Защо?
– Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят. Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата. В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла. Така трябва да гледа на този въпрос ученикът, който изучава великата Божествена наука.
към беседата >>
Аз зная, че всички ще бъдете
радостни
през тази седмица.
Както и да ми говориш, аз Те познавам! “ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала. В тях имаше особена мекота. И светлината беше мека. Значи както и да говори Бог, тихо или бурно, в гласа Му винаги има мекота.
Аз зная, че всички ще бъдете
радостни
през тази седмица.
Обиди няма да има вече. От тази вечер до другата сряда ще живеете в Царството Божие. Всеки трябва да намери най-хубавите думи, които може да каже. Когато дойде някой при вас, вие ще бъдете много внимателни към него. Речникът ви ще бъде много подбран.
към беседата >>
22.
Което вие видите
,
НБ
, София, 19.7.1925г.,
Напуща той своята хижа и тръгва съ
радостно
сърдце, че отива вече при Христа.
Колкото единъ писатель и да е виденъ, колкото и да е психологъ, мѫчно ще може да опише подробноститѣ които се криятъ въ гънкитѣ на човѣшката душа. Колкото и да е виденъ единъ писатель моралистъ, мѫчно ще може да опише, въ какво седи великия моралъ. Има тънкости, които мѫчно се подаватъ на описание. Ще ви приведа единъ примеръ за единъ светия, който живѣлъ цели 20 години въ пустинята и дълго врѣме се молилъ на Христа за своето спасение. Единъ день Христосъ му се явилъ и му казалъ: „Остава ти още само единъ день, когато ще ти се откриятъ всички тайни и ще се приберешъ горѣ на небето да живѣешъ съ мене“.
Напуща той своята хижа и тръгва съ
радостно
сърдце, че отива вече при Христа.
По пѫтя, обаче, го срѣща една бѣдна, болна вдовица съ дѣтенце въ рѫка, която му казва: „Азъ умирамъ, вземи моля ти се това дѣте, и го спаси! “ Тя умира и остави дѣтето си въ рѫцѣтѣ му! Светията си казалъ: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дѣте на рѫцѣтѣ“. Светията ималъ възможность да се освободи отъ това дѣте, като го даде на други нѣкои хора, но той го взелъ.
към беседата >>
И когато се разкрие тази свѣтлина, тогава ще дойде въ васъ вѫтрѣшна велика
радость
, вѫтрѣшно веселие, вѫтрѣшенъ миръ, което означава ставане, оживѣване и възкресение.
Ние можемъ да бѫдемъ едно съ Бога, да нѣма раздѣление между Него и насъ. Тъй както дѣтето участвува въ организъма на своята майка, тъй и всѣки отъ васъ ще участвува въ Божественото тѣло. Блажени сте въ това, което виждате съ своето съзнание! Отъ всинца ни се изисква великъ подвигъ за великото самопожертвувание. Само тогава Богъ ще се открие въ тази велика свѣтлина, която наближава да се яви прѣдъ човѣшкитѣ души.
И когато се разкрие тази свѣтлина, тогава ще дойде въ васъ вѫтрѣшна велика
радость
, вѫтрѣшно веселие, вѫтрѣшенъ миръ, което означава ставане, оживѣване и възкресение.
И Писанието казва: „Ще изтрия всичкитѣ имъ сълзи. И скърбьта имъ нѣма да се спомене“. Тогава ще бѫдете всѣкога весели и радостни прѣдъ Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога. Христосъ казва: „Блажени вие, които виждате това, което предъ васъ сега се разкрива“.
към беседата >>
Тогава ще бѫдете всѣкога весели и
радостни
прѣдъ Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога.
Отъ всинца ни се изисква великъ подвигъ за великото самопожертвувание. Само тогава Богъ ще се открие въ тази велика свѣтлина, която наближава да се яви прѣдъ човѣшкитѣ души. И когато се разкрие тази свѣтлина, тогава ще дойде въ васъ вѫтрѣшна велика радость, вѫтрѣшно веселие, вѫтрѣшенъ миръ, което означава ставане, оживѣване и възкресение. И Писанието казва: „Ще изтрия всичкитѣ имъ сълзи. И скърбьта имъ нѣма да се спомене“.
Тогава ще бѫдете всѣкога весели и
радостни
прѣдъ Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога.
Христосъ казва: „Блажени вие, които виждате това, което предъ васъ сега се разкрива“.
към беседата >>
Напуща той своята хижа и тръгва с
радостно
сърце, че отива вече при Христа.
(втори вариант)
Колкото един писател и да е виден, колкото и да е психолог, мъчно ще може да опише подробностите, които се крият в гънките на човешката душа. Колкото и да е виден един писател моралист, мъчно ще може да опише в какво седи великия морал. Има тънкости, които мъчно се поддават на описание. Ще ви приведа един пример за един светия, който живял цели 20 години в пустинята и дълго време се молил на Христа за своето спасение. Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още само един ден, когато ще ти се открият всички тайни и ще се прибереш горе на небето да живееш с мене“.
Напуща той своята хижа и тръгва с
радостно
сърце, че отива вече при Христа.
По пътя, обаче, го среща една бедна, болна вдовица с детенце в ръка, която му казва: „Аз умирам, вземи моля ти се това дете и го спаси! “ Тя умира и остави детето си в ръцете му! Светията си казал: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дете на ръцете“. Светията имал възможност да се освободи от това дете, като го даде на други някои хора, но той го взел.
към втори вариант >>
И когато се разкрие тази светлина, тогава ще дойде във вас вътрешна велика
радост
, вътрешно веселие, вътрешен мир, което означава ставане, оживяване и възкресение.
(втори вариант)
Ние можем да бъдем едно с Бога, да няма разделение между Него и нас. Тъй както детето участва в организъма на своята майка, тъй и всеки от вас ще участва в Божественото тяло. Блажени сте в това, което виждате със своето съзнание! От всички ни се изисква велик подвиг за великото самопожертване. Само тогава Бог ще се открие в тази велика светлина, която наближава да се яви пред човешките души.
И когато се разкрие тази светлина, тогава ще дойде във вас вътрешна велика
радост
, вътрешно веселие, вътрешен мир, което означава ставане, оживяване и възкресение.
И Писанието казва: „Ще изтрия всичките им сълзи. И скръбта им няма да се спомене“. Тогава ще бъдете всякога весели и радостни пред Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога. Христос казва: „Блажени вие, които виждате това, което пред вас сега се разкрива“.
към втори вариант >>
Тогава ще бъдете всякога весели и
радостни
пред Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога.
(втори вариант)
От всички ни се изисква велик подвиг за великото самопожертване. Само тогава Бог ще се открие в тази велика светлина, която наближава да се яви пред човешките души. И когато се разкрие тази светлина, тогава ще дойде във вас вътрешна велика радост, вътрешно веселие, вътрешен мир, което означава ставане, оживяване и възкресение. И Писанието казва: „Ще изтрия всичките им сълзи. И скръбта им няма да се спомене“.
Тогава ще бъдете всякога весели и
радостни
пред Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога.
Христос казва: „Блажени вие, които виждате това, което пред вас сега се разкрива“.
към втори вариант >>
23.
Несъвместими отношения
,
ООК
, София, 22.7.1925г.,
Скръбта и
радостта
в живота се обуславят върху този закон.
Всеки човек, който иска кредит, преди да е свършил работата си, няма да му върви в живота. Всички ние искаме само благодат от Господа. Всеки, който иска благодат от Господа, той не разбира основния Божествен закон. На всеки човек е дадено толкова, колкото му е необходимо в живота. Следователно, ако ти изхарчиш повече, отколкото ти е дадено, трябва да понесеш недоимъка си и да направиш малко икономия.
Скръбта и
радостта
в живота се обуславят върху този закон.
Някой път скърбиш, понеже си похарчил повече. Някой път се радваш, защото си икономисал нещо или си изхарчил толкова, колкото трябва. Първото правило: за всинца ви е необходимо взаимно уважение и почитане. Аз забелязвам, че между учениците липсва тъкмо това чувство. Срещал съм много малко религиозни хора, у които има чувството на уважение и почитание.
към беседата >>
24.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
– Да имаш този правилен ритъм в сърцето си, че като станеш сутрин да си
радостен
и да не започваш с лошото в хората: Този е крадец, онзи е лъжец; този е вагабонт, онзи е вагабонт.
Някой казва: Знаеш ли какво нещо е 25 гроша? – Зная, едно време с 25 гроша можеше нещо да направиш, а сега с 25 гроша нищо не можеш да направиш. В турско време с 25 гроша можеше да купиш нещо, а днес с 25 гроша не можеш да си направиш нито един обяд, даже и една закуска не можеш да си направиш, нито пък можеш да си купиш една паста от първокачествените. Тогава казват: Ние трябва да разбираме Словото Божие, трябва да разбираме дълбокия смисъл на живота. Кой е дълбокият смисъл на живота ти?
– Да имаш този правилен ритъм в сърцето си, че като станеш сутрин да си
радостен
и да не започваш с лошото в хората: Този е крадец, онзи е лъжец; този е вагабонт, онзи е вагабонт.
Всички хора са лоши, а само ти си добър. Всички хора са лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святият човек, числото 5. Че как тъй излязоха тия вагабонти от тебе? Ако 25-те са вагабонти, то и ти, 5-те, от когото излязоха всички други, също си вагабонт. За да бъде твоята репутация честна, трябва и другите да бъдат честни.
към беседата >>
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия
радостта
.
Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера.
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия
радостта
.
Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват.
към беседата >>
Само скърбите раждат
радостите
.
Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“.
Само скърбите раждат
радостите
.
Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете.
към беседата >>
Само скръбните хора се радват, и само
радостните
хора скърбят.
Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят.
Само скръбните хора се радват, и само
радостните
хора скърбят.
И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете.
към беседата >>
И тогава аз казвам: Вие,
радостните
, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате.
Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят.
И тогава аз казвам: Вие,
радостните
, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате.
Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет.
към беседата >>
Той трябва да бъде много
радостен
и много скърбен, за да опита тези две форми на живота.
Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота.
Той трябва да бъде много
радостен
и много скърбен, за да опита тези две форми на живота.
Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро.
към беседата >>
Защо е
радостта
?
Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта? – За да роди доброто.
Защо е
радостта
?
– Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо?
към беседата >>
–
Радостта
ражда светата Божия мисъл.
И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта? – За да роди доброто. Защо е радостта?
–
Радостта
ражда светата Божия мисъл.
Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо? – За да се роди в него доброто от Божествения свят.
към беседата >>
Това е обяснението на скръбта и
радостта
– двете форми на живота.
– За да се роди Божията мисъл в мене. Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? – За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? – За да се роди Божието добро в тях.
Това е обяснението на скръбта и
радостта
– двете форми на живота.
Ще кажат някои: Ама това вярно ли е? – Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи.
към беседата >>
Господи, защо съм
радостен
?
Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи. И когато аз питам: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам.
Господи, защо съм
радостен
?
– За да се роди моята мисъл в тебе, да светне, че да се зарадваш и ти, и окръжаващите тия. Осмисля ли се така доброто и мисълта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас! Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл във вас! И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека.
към беседата >>
И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и
радостта
съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека.
Господи, защо съм радостен? – За да се роди моята мисъл в тебе, да светне, че да се зарадваш и ти, и окръжаващите тия. Осмисля ли се така доброто и мисълта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас! Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл във вас!
И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и
радостта
съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека.
Когато ние разбираме тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. И затова казва Христос: „Тия, които се сподобят с този живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в доброто и в мисълта, и скърбят и се радват, и доброто раждат и мисълта раждат“.
към беседата >>
– Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си
радостенъ
и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша? – Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ. Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ. Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти?
– Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си
радостенъ
и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ.
Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ. Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5. Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе? Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ. За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни.
към втори вариант >>
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия
радостьта
.
(втори вариант)
Втората форма на живота е мисъльта. Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта. Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни. Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ. Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера.
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия
радостьта
.
Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся. Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ. Този животъ е единъ изворъ. Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ. Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ.
към втори вариант >>
Само скърбитѣ раждатъ
радоститѣ
.
(втори вариант)
Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта. Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь. Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“. Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“.
Само скърбитѣ раждатъ
радоститѣ
.
Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ. Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ. И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате. Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете.
към втори вариант >>
Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само
радостнитѣ
хора скърбятъ.
(втори вариант)
Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“. Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“. Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ.
Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само
радостнитѣ
хора скърбятъ.
И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате. Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете. Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете.
към втори вариант >>
И тогава азъ казвамъ: вие,
радостнитѣ
, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате.
(втори вариант)
Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“. Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ. Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ.
И тогава азъ казвамъ: вие,
радостнитѣ
, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате.
Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете. Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете. Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ.
към втори вариант >>
Той трѣбва да бѫде много
радостенъ
и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота.
(втори вариант)
Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете. Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ. Не, не е така. Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота.
Той трѣбва да бѫде много
радостенъ
и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота.
Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта. Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора. Туй трѣбва да знаете! Само скърбьта ражда доброто. И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро.
към втори вариант >>
Защо е
радостьта
?
(втори вариант)
Само скърбьта ражда доброто. И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро. Затова и свѣтътъ скърби. Защо е скърбьта? – За да роди доброто.
Защо е
радостьта
?
– Радостьта ражда светата Божия мисъль. Защо се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ тебе. И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа. Нѣкой се радва. Защо?
към втори вариант >>
–
Радостьта
ражда светата Божия мисъль.
(втори вариант)
И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро. Затова и свѣтътъ скърби. Защо е скърбьта? – За да роди доброто. Защо е радостьта?
–
Радостьта
ражда светата Божия мисъль.
Защо се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ тебе. И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа. Нѣкой се радва. Защо? – За да се роди въ него доброто отъ Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
Това е обяснението на скърбьта и
радостьта
– двѣтѣ форми на живота.
(втори вариант)
– За да се роди Божията мисъль въ мене. Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра? – За да се роди мисъльта въ тѣхъ. Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра? – За да се роди Божието добро въ тѣхъ.
Това е обяснението на скърбьта и
радостьта
– двѣтѣ форми на живота.
Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е? – Вѣрно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ. Това сѫ максими, съ които Богъ си служи.
към втори вариант >>
Господи, защо съмъ
радостенъ
?
(втори вариант)
Това е философия, която не търпи никаква критика. Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ. Това сѫ максими, съ които Богъ си служи. И когато азъ питамъ: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро въ твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и азъ да те почувствувамъ.
Господи, защо съмъ
радостенъ
?
– За да се роди моята мисъль въ тебе, да светне, че да се зарадвашъ и ти, и окрѫжаващитѣ тия. Осмисля ли се така доброто и мисъльта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро въ васъ! Вие, мѫже, радвайте се, за да се роди Божията мисъль въ васъ! И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и радостьта съединени заедно, даватъ изразъ на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка.
към втори вариант >>
И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и
радостьта
съединени заедно, даватъ изразъ на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка.
(втори вариант)
Господи, защо съмъ радостенъ? – За да се роди моята мисъль въ тебе, да светне, че да се зарадвашъ и ти, и окрѫжаващитѣ тия. Осмисля ли се така доброто и мисъльта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро въ васъ! Вие, мѫже, радвайте се, за да се роди Божията мисъль въ васъ!
И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и
радостьта
съединени заедно, даватъ изразъ на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка.
Когато ние разбираме тѣзи двѣ фази и ги усвоимъ, ще бѫдемъ безсмъртни. И затова казва Христосъ: „Тия, които се сподобятъ съ този животъ, съ това разбиране, и Духътъ ги обгърне, тѣ ще се нарекатъ Синове Божии, които живѣятъ и въ доброто и въ мисъльта, и скърбятъ и се радватъ, и доброто раждатъ и мисъльта раждатъ“.
към втори вариант >>
25.
Свободни движения
,
МОК
, София, 26.7.1925г.,
И тъй, ще знаете следното нещо: скръбта иде от Земята, а
радостта
– от Слънцето.
За това се изисква само време, концентриране на мисълта и силна воля, която да преодолява трудностите и мъчнотиите. Мнозина не се интересуват от въпроса, има ли живи същества на Слънцето, или няма, защото те не са в състояние да използват енергията на тия същества. Когато се пробуди висшето съзнание на тия хора и те дойдат в контакт с разумните същества на Слънцето, тогава ще могат да използват всичко хубаво от тях, ще се ползват от тяхната енергия и ще я прилагат разумно в живота си. Ще кажете: „Не е дошло още времето за това.“ – За някои е дошло, за някои не е дошло. Тия, за които времето е дошло, нека да се свържат със съществата на Слънцето и да се ползват от тяхната култура!
И тъй, ще знаете следното нещо: скръбта иде от Земята, а
радостта
– от Слънцето.
Истината се ражда на Небето, а Доброто – на Земята. Щом скърбите, ще знаете, че земните енергии имат преобладаващо влияние върху вашия живот. Скръбта и страданията не унищожават човека, но внасят в него доброта, понеже Природата работи и чрез земните енергии. Важно е за човека да се справи с тия енергии и да ги използва за свое добро. Чрез страданията и радостите човек изучава закона за трансформиране на енергиите.
към беседата >>
Чрез страданията и
радостите
човек изучава закона за трансформиране на енергиите.
И тъй, ще знаете следното нещо: скръбта иде от Земята, а радостта – от Слънцето. Истината се ражда на Небето, а Доброто – на Земята. Щом скърбите, ще знаете, че земните енергии имат преобладаващо влияние върху вашия живот. Скръбта и страданията не унищожават човека, но внасят в него доброта, понеже Природата работи и чрез земните енергии. Важно е за човека да се справи с тия енергии и да ги използва за свое добро.
Чрез страданията и
радостите
човек изучава закона за трансформиране на енергиите.
Сега какво ще ми отговорите, ако запитам всеки едного от вас какво желае да направят съкласниците му за него? Отговор: Да го обичат, да му услужват. Да му направят някое добро, когато той се намира в нужда. Ще ви приведа един пример за добро, направено по един красив начин. Един студент имал добър приятел, но много беден момък.
към беседата >>
26.
Съвместими отношения
,
ООК
, София, 29.7.1925г.,
Като се връща, неговата възлюбена го посреща много
радостно
и започва да му разправя една приказка: „Един приятел дойде у дома и ни остави два скъпоценни камъка.
Всичкото ви състояние е отишло, а дъщерите и синовете ви са вече доста израсли и вие няма какво да им оставите. Според правилата на окултната наука какво трябва да кажете на вашите дъщери и синове, като влезете у дома си? Аз ще ви улесня, като ви приведа един пример. В древността някой си виден княз заминал да странства с цел да проучва света, като оставил у дома си жена си с две деца. В негово отсъствие децата му умрели.
Като се връща, неговата възлюбена го посреща много
радостно
и започва да му разправя една приказка: „Един приятел дойде у дома и ни остави два скъпоценни камъка.
След една година дойде да си вземе скъпоценните камъни обратно.“ Мъжът ѝ я запитва: „Ти даде ли му ги? “ – „Да, той ги донесе, те бяха негови и той имаше право да си ги вземе.“ Мъжът се съгласява с жена си, намира, че е постъпила добре. Тогава тя му казва: „Тия скъпоценни камъни са нашите деца, които дойдоха да вземат и аз ги пуснах.“ Питам: ако вие изгубите едно ваше красиво чувство, не е ли същото? Ако някой ви обиди, какво ще направите като ученици? Какво нещо е обидата?
към беседата >>
Казвате, че някой човек плаче от
радост
.
Сълзите показват промяна на състоянието. Хората се лекуват с плача. Ти плачеш, защото си болен. Ти плачеш, защото си скръбен. Ти плачеш, защото си изгубил приятеля си.
Казвате, че някой човек плаче от
радост
.
Когато хората плачат от радост, то е, защото те се боят да не изгубят радостта си. Тия хора изпадат едновременно в две противоположни мисли и чувства: от една страна се радват, че скръбта им се е превърнала в радост, а от друга страна се боят да не изгубят радостта си. Ученикът трябва дълбоко да разбира всички прояви на Божествения Дух. На чертежа имате успоредните линии А и В, които са равни помежду си. Тия линии представляват две живи същества.
към беседата >>
Когато хората плачат от
радост
, то е, защото те се боят да не изгубят
радостта
си.
Хората се лекуват с плача. Ти плачеш, защото си болен. Ти плачеш, защото си скръбен. Ти плачеш, защото си изгубил приятеля си. Казвате, че някой човек плаче от радост.
Когато хората плачат от
радост
, то е, защото те се боят да не изгубят
радостта
си.
Тия хора изпадат едновременно в две противоположни мисли и чувства: от една страна се радват, че скръбта им се е превърнала в радост, а от друга страна се боят да не изгубят радостта си. Ученикът трябва дълбоко да разбира всички прояви на Божествения Дух. На чертежа имате успоредните линии А и В, които са равни помежду си. Тия линии представляват две живи същества. Ние казваме, че разумните същества се движат по успоредни линии.
към беседата >>
Тия хора изпадат едновременно в две противоположни мисли и чувства: от една страна се радват, че скръбта им се е превърнала в
радост
, а от друга страна се боят да не изгубят
радостта
си.
Ти плачеш, защото си болен. Ти плачеш, защото си скръбен. Ти плачеш, защото си изгубил приятеля си. Казвате, че някой човек плаче от радост. Когато хората плачат от радост, то е, защото те се боят да не изгубят радостта си.
Тия хора изпадат едновременно в две противоположни мисли и чувства: от една страна се радват, че скръбта им се е превърнала в
радост
, а от друга страна се боят да не изгубят
радостта
си.
Ученикът трябва дълбоко да разбира всички прояви на Божествения Дух. На чертежа имате успоредните линии А и В, които са равни помежду си. Тия линии представляват две живи същества. Ние казваме, че разумните същества се движат по успоредни линии. Тогава питам: колко положения може да се образуват между тези две същества?
към беседата >>
27.
Разумни наблюдения
,
ООК
, София, 5.8.1925г.,
Някой път се случва обратното: всичко около тебе е лошо, тежко, пет пари нямаш в джоба си, бос си, гологлав, два дни си гладувал, а ти си бодър, весел,
радостен
.
Страданията са от разни категории, от различни видове. Някой път поводът за страданието е толкова дълбок, че не може да разберете отде идва. Ставаш сутрин: неразположен си, тежко ти е нещо на душата, като че цялата Земя е сложена отгоре ти. Ти се намираш в едно хипнотическо състояние, като че цялата Вселена се руши под краката ти. Не си болен, жена ти, децата ти са добре, а при това си много неразположен.
Някой път се случва обратното: всичко около тебе е лошо, тежко, пет пари нямаш в джоба си, бос си, гологлав, два дни си гладувал, а ти си бодър, весел,
радостен
.
Коя е причината за това? Вие може да кажете, че такава е Волята Божия. Вие може да кажете, че Волята Божия е такава само тогава, когато сте завършили своето развитие. Какво представлява Волята Божия? – Тя е резултат на нещо.
към беседата >>
28.
Малкото добро и малкото зло
,
ООК
, София, 12.8.1925г.,
Когато ви дойде някоя малка
радост
, ще знаете, че същият ваш приятел е срещнал онзи, който има да ви дължи тия седем лева, извадил ги е от неговия джоб и ги туря във вашата кесия.
Същите пари ли са? – Не са същите. Следователно, когато ви се случи някоя малка неприятност в живота, ще знаете, че това са извадените седем лева от джоба ви – някой ваш приятел е изплатил дълга ви. Казвате: „Обраха ме, това нещо не трябваше да се случи! “ Не се безпокойте, някой ваш приятел е извадил парите ви.
Когато ви дойде някоя малка
радост
, ще знаете, че същият ваш приятел е срещнал онзи, който има да ви дължи тия седем лева, извадил ги е от неговия джоб и ги туря във вашата кесия.
Питам: този приятел, който едновременно изважда и внася парите в кесията ви, един и същ ли е? – Да, един и същ е той. На добрите ще направи добро, а на злите – зло. Защо в единия случай, когато кесията ви е празна, вие се безпокоите, а в другия случай, когато имате пари, вие се радвате? В единия случай имате минус, а в другия – плюс.
към беседата >>
29.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Например аз няма да се спра да ви разправям за степените на Любовта, но ще ви дам обяснение какво нещо е
радостта
.
Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: „И ние сме турили един камък в туй велико ново здание.“ И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. Вие ще кажете: „Да видим дали ще бъде така.“ Виждате го отчасти и ще го видите напълно. Отчасти виждаме, отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти чувстваме. Има някои неща, мъчни за разбиране.
Например аз няма да се спра да ви разправям за степените на Любовта, но ще ви дам обяснение какво нещо е
радостта
.
Или ще ви покажа степените на радостта. Има една радост в света, тя е следната. Представете си, че вие имате да плащате някому 200 000 лева златни, но кредиторът ви е такъв кожодер, не чака да се улесните и тогава да му ги платите, но ви осъжда. И съдията е съгласен с него, осъжда ви: ако не изплатите навреме дълга си, ще ви затворят 20 години в затвор. Един ваш приятел ви обещава до това време да ви даде парите.
към беседата >>
Или ще ви покажа степените на
радостта
.
Един ден ще кажете: „И ние сме турили един камък в туй велико ново здание.“ И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. Вие ще кажете: „Да видим дали ще бъде така.“ Виждате го отчасти и ще го видите напълно. Отчасти виждаме, отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти чувстваме. Има някои неща, мъчни за разбиране. Например аз няма да се спра да ви разправям за степените на Любовта, но ще ви дам обяснение какво нещо е радостта.
Или ще ви покажа степените на
радостта
.
Има една радост в света, тя е следната. Представете си, че вие имате да плащате някому 200 000 лева златни, но кредиторът ви е такъв кожодер, не чака да се улесните и тогава да му ги платите, но ви осъжда. И съдията е съгласен с него, осъжда ви: ако не изплатите навреме дълга си, ще ви затворят 20 години в затвор. Един ваш приятел ви обещава до това време да ви даде парите. Обаче времето наближава, остава още един час.
към беседата >>
Има една
радост
в света, тя е следната.
Вие ще кажете: „Да видим дали ще бъде така.“ Виждате го отчасти и ще го видите напълно. Отчасти виждаме, отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти чувстваме. Има някои неща, мъчни за разбиране. Например аз няма да се спра да ви разправям за степените на Любовта, но ще ви дам обяснение какво нещо е радостта. Или ще ви покажа степените на радостта.
Има една
радост
в света, тя е следната.
Представете си, че вие имате да плащате някому 200 000 лева златни, но кредиторът ви е такъв кожодер, не чака да се улесните и тогава да му ги платите, но ви осъжда. И съдията е съгласен с него, осъжда ви: ако не изплатите навреме дълга си, ще ви затворят 20 години в затвор. Един ваш приятел ви обещава до това време да ви даде парите. Обаче времето наближава, остава още един час. Вашият приятел го няма.
към беседата >>
– Една
радост
, че сте свободни от затвора.
Вашият приятел го няма. Само една минута остава още. Но законът е толкова строг, че ако тия пари не дойдат навреме, вие сте изгубен. Сърцето ви тупа, смутен сте, но в последния момент парите пристигат. Какво ще почувствате?
– Една
радост
, че сте свободни от затвора.
Туй е едното понятие за радостта. Вие спечелихте ли нещо? Тия пари влязоха ли в джоба ви? – Не. Те отидоха в чужд джоб.
към беседата >>
Туй е едното понятие за
радостта
.
Само една минута остава още. Но законът е толкова строг, че ако тия пари не дойдат навреме, вие сте изгубен. Сърцето ви тупа, смутен сте, но в последния момент парите пристигат. Какво ще почувствате? – Една радост, че сте свободни от затвора.
Туй е едното понятие за
радостта
.
Вие спечелихте ли нещо? Тия пари влязоха ли в джоба ви? – Не. Те отидоха в чужд джоб. Защо се радвате тогава?
към беседата >>
Второто положение на
радостта
.
Тия пари влязоха ли в джоба ви? – Не. Те отидоха в чужд джоб. Защо се радвате тогава? – Радвате се, че не сте влезли в затвора, че имате свобода да работите.
Второто положение на
радостта
.
Представете си, че вие сте пътник и от дългия път сте оголели, обосели, нямате хляб. Зимно време е: вън е виелица, студ. Вие сте се приютили в една малка колибка и ви казват, че един ваш приятел ще ви донесе топла храница и дрехи. Вие чакате. Първият ден минава, няма го.
към беседата >>
И в този случай пак имате
радост
в душата си.
Първият ден минава, няма го. Бурята бучи отвън. Казват ви: „Скоро ще дойде приятелят ви.“ Още пет минути, още една минута, и най-после ви казват: „Ето, иде приятелят ви с топлата храница! “ Той дойде, запали огън, стопли стаята, даде ви дрехи. Вие се умиете, обличате се и вкусвате от топлата чорбица.
И в този случай пак имате
радост
в душата си.
Питам ви: спечелихте ли нещо? – Спечелихте. Хлебецът влезе в стомаха ви. И дрехи ви дадоха. Тази радост и първата мязат ли си?
към беседата >>
Тази
радост
и първата мязат ли си?
И в този случай пак имате радост в душата си. Питам ви: спечелихте ли нещо? – Спечелихте. Хлебецът влезе в стомаха ви. И дрехи ви дадоха.
Тази
радост
и първата мязат ли си?
При едната радост вие чувствате, че сте придобили свобода и един товар се е смъкнал от гърба ви: усещате една лекота в душата си. Във второто положение, освен първата радост, усещате, че сте придобили нещо, което е влязло в стомаха ви. Една топлинка, една мекота ви е обгърнала. Тази радост се отличава по нещо от първата. Третото положение на радостта.
към беседата >>
При едната
радост
вие чувствате, че сте придобили свобода и един товар се е смъкнал от гърба ви: усещате една лекота в душата си.
Питам ви: спечелихте ли нещо? – Спечелихте. Хлебецът влезе в стомаха ви. И дрехи ви дадоха. Тази радост и първата мязат ли си?
При едната
радост
вие чувствате, че сте придобили свобода и един товар се е смъкнал от гърба ви: усещате една лекота в душата си.
Във второто положение, освен първата радост, усещате, че сте придобили нещо, което е влязло в стомаха ви. Една топлинка, една мекота ви е обгърнала. Тази радост се отличава по нещо от първата. Третото положение на радостта. Вие имате вече свободата: 200 000 лева са платени за вас, имате и хубави дрешки, и хлебец, и чорбица – осигурени сте.
към беседата >>
Във второто положение, освен първата
радост
, усещате, че сте придобили нещо, което е влязло в стомаха ви.
– Спечелихте. Хлебецът влезе в стомаха ви. И дрехи ви дадоха. Тази радост и първата мязат ли си? При едната радост вие чувствате, че сте придобили свобода и един товар се е смъкнал от гърба ви: усещате една лекота в душата си.
Във второто положение, освен първата
радост
, усещате, че сте придобили нещо, което е влязло в стомаха ви.
Една топлинка, една мекота ви е обгърнала. Тази радост се отличава по нещо от първата. Третото положение на радостта. Вие имате вече свободата: 200 000 лева са платени за вас, имате и хубави дрешки, и хлебец, и чорбица – осигурени сте. Но иде едно трето положение: там, дето живеете, има един велик университет, в който трябва да постъпите.
към беседата >>
Тази
радост
се отличава по нещо от първата.
И дрехи ви дадоха. Тази радост и първата мязат ли си? При едната радост вие чувствате, че сте придобили свобода и един товар се е смъкнал от гърба ви: усещате една лекота в душата си. Във второто положение, освен първата радост, усещате, че сте придобили нещо, което е влязло в стомаха ви. Една топлинка, една мекота ви е обгърнала.
Тази
радост
се отличава по нещо от първата.
Третото положение на радостта. Вие имате вече свободата: 200 000 лева са платени за вас, имате и хубави дрешки, и хлебец, и чорбица – осигурени сте. Но иде едно трето положение: там, дето живеете, има един велик университет, в който трябва да постъпите. Ако не постъпите там, изгубвате всичко в този свят. Вие давате своето заявление пред една специална за това комисия и чакате резултата.
към беседата >>
Третото положение на
радостта
.
Тази радост и първата мязат ли си? При едната радост вие чувствате, че сте придобили свобода и един товар се е смъкнал от гърба ви: усещате една лекота в душата си. Във второто положение, освен първата радост, усещате, че сте придобили нещо, което е влязло в стомаха ви. Една топлинка, една мекота ви е обгърнала. Тази радост се отличава по нещо от първата.
Третото положение на
радостта
.
Вие имате вече свободата: 200 000 лева са платени за вас, имате и хубави дрешки, и хлебец, и чорбица – осигурени сте. Но иде едно трето положение: там, дето живеете, има един велик университет, в който трябва да постъпите. Ако не постъпите там, изгубвате всичко в този свят. Вие давате своето заявление пред една специална за това комисия и чакате резултата. Чакате ден, два… последният ден иде.
към беседата >>
Пак имате
радост
.
Чакате ден, два… последният ден иде. Остават още пет минути, една минута само остава и вие треперите как ще се произнесе комисията за вас. Тупа ви сърцето! Има опасност и да не ви приемат. Най-после комисията се произнася и вие получавате отговор, че ви приемат в университета.
Пак имате
радост
.
Питам: по какво се отличава тази радост сега? Пред вас се отваря един широк свят: ще влезете вътре, ще се обогатите със знание, с мъдрост и после ще имате къде да работите. Някои от вас сега придобиват първата опитност на радостта. Остава ви още една минута и 200 000 лева ще дойдат. Вие очаквате.
към беседата >>
Питам: по какво се отличава тази
радост
сега?
Остават още пет минути, една минута само остава и вие треперите как ще се произнесе комисията за вас. Тупа ви сърцето! Има опасност и да не ви приемат. Най-после комисията се произнася и вие получавате отговор, че ви приемат в университета. Пак имате радост.
Питам: по какво се отличава тази
радост
сега?
Пред вас се отваря един широк свят: ще влезете вътре, ще се обогатите със знание, с мъдрост и после ще имате къде да работите. Някои от вас сега придобиват първата опитност на радостта. Остава ви още една минута и 200 000 лева ще дойдат. Вие очаквате. Сърцето ви тупа.
към беседата >>
Някои от вас сега придобиват първата опитност на
радостта
.
Има опасност и да не ви приемат. Най-после комисията се произнася и вие получавате отговор, че ви приемат в университета. Пак имате радост. Питам: по какво се отличава тази радост сега? Пред вас се отваря един широк свят: ще влезете вътре, ще се обогатите със знание, с мъдрост и после ще имате къде да работите.
Някои от вас сега придобиват първата опитност на
радостта
.
Остава ви още една минута и 200 000 лева ще дойдат. Вие очаквате. Сърцето ви тупа. Други от вас сте в положението на онзи, на когото остава една минута само да дойдат хубавата супа и дрехите. Вие пак чакате.
към беседата >>
Вие ще чувствате такъв мир, такава
радост
, такова веселие, каквото никога не сте чувствали.
Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на Земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да вдигнете цялата Земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас. Това не е само тъй, символически, но е факт.
Вие ще чувствате такъв мир, такава
радост
, такова веселие, каквото никога не сте чувствали.
Да дойде Бог чрез Духа Си да живее във вас – това е първото свещено положение. Но туй положение от страна на Бога е само наполовина. Бог ще ни се изяви тъй, както Той обича. Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние да влезем да живеем в Бога. Засега ние сме още отвън.
към беседата >>
Вие не очаквайте големи
радости
.
Как ще си обясните този закон? Това показва, че Божественото постоянно се увеличава, увеличава до безкрайност. Това е красивото в живота! И когато ние приемаме този Божествен живот в нас по този начин именно – Бог да живее в нас и ние в Бога – този наш малък живот ще бъде сила. Малките неща – това са силните неща.
Вие не очаквайте големи
радости
.
Малките радости – това са силните положения в света. Да знаеш да се радваш на малките блага както малките деца – туй е истинската радост. Някои учени мислят върху някой въпрос цели 20 години и нищо не успяват. Най-после една малка идея проблесне в ума им и те се зарадват. Тази малка идея разрешава въпроса.
към беседата >>
Малките
радости
– това са силните положения в света.
Това показва, че Божественото постоянно се увеличава, увеличава до безкрайност. Това е красивото в живота! И когато ние приемаме този Божествен живот в нас по този начин именно – Бог да живее в нас и ние в Бога – този наш малък живот ще бъде сила. Малките неща – това са силните неща. Вие не очаквайте големи радости.
Малките
радости
– това са силните положения в света.
Да знаеш да се радваш на малките блага както малките деца – туй е истинската радост. Някои учени мислят върху някой въпрос цели 20 години и нищо не успяват. Най-после една малка идея проблесне в ума им и те се зарадват. Тази малка идея разрешава въпроса. И тъй, имайте предвид тези свещени идеи.
към беседата >>
Да знаеш да се радваш на малките блага както малките деца – туй е истинската
радост
.
Това е красивото в живота! И когато ние приемаме този Божествен живот в нас по този начин именно – Бог да живее в нас и ние в Бога – този наш малък живот ще бъде сила. Малките неща – това са силните неща. Вие не очаквайте големи радости. Малките радости – това са силните положения в света.
Да знаеш да се радваш на малките блага както малките деца – туй е истинската
радост
.
Някои учени мислят върху някой въпрос цели 20 години и нищо не успяват. Най-после една малка идея проблесне в ума им и те се зарадват. Тази малка идея разрешава въпроса. И тъй, имайте предвид тези свещени идеи. Като живеете по този начин, само така ще може между всички ви да се въдвори тази вътрешна връзка на Любовта.
към беседата >>
Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона или на някой пръстен, не усеща
радост
?
Вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели с хиляди години заровени в недрата на Земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен на дъното на Земята, не е усещал скръб? – Усещал е.
Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона или на някой пръстен, не усеща
радост
?
– Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите влизат в тази гъста материя и ви изкопават.
към беседата >>
Сега аз ви поздравявам с
радостта
на онзи, който има да дава на кредитора; поздравявам ви с
радостта
на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравявам ви с
радостта
на онзи, който очаква да го приемат в училището.
Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите. Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота.
Сега аз ви поздравявам с
радостта
на онзи, който има да дава на кредитора; поздравявам ви с
радостта
на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравявам ви с
радостта
на онзи, който очаква да го приемат в училището.
Господ да бъде с вас и вие да бъдете с Господа!
към беседата >>
30.
На отворено и на затворено
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Един от американските милиардери казва така: „Трите лева, които спечелих първия път със своя труд, ми причиниха много по-голяма
радост
в душата, отколкото милионите, които се втичат в моята каса, без да ги усетя, без да вземе моето съзнание участие в припечелването им.“ Следователно този ден, в който сме се събрали да подишаме чист въздух, тези, малките блага, които имаме, струват повече, отколкото хилядите блага на цялата Земя.
Ако човек има днес 1 000 лева, после 2 000 лева, 3 000, 10 000 лева, милион, пак не ще е доволен. В Америка имало един богаташ, който имал хиляда милиарди. Можете ли да си представите колко злато са хиляда милиарди? Този човек усеща ли благото на това богатство? – Не.
Един от американските милиардери казва така: „Трите лева, които спечелих първия път със своя труд, ми причиниха много по-голяма
радост
в душата, отколкото милионите, които се втичат в моята каса, без да ги усетя, без да вземе моето съзнание участие в припечелването им.“ Следователно този ден, в който сме се събрали да подишаме чист въздух, тези, малките блага, които имаме, струват повече, отколкото хилядите блага на цялата Земя.
Представете си, че вие сте господар на цялата Земя и тия един милиард и половина хора ви гракат всеки ден, искат това-онова от вас. Какво ще бъде положението ви? Вие не ще можете да спите, ще станете неврастеник. Наистина, да бъде човек цар, това е нещо велико! Знаете ли какво нещо е да бъде човек цар?
към беседата >>
Онова, което трепти в нас, тази
радост
, която усещаме, с пари не може да се купи.
– „Нито пет пари нямам! “ – Не, имаш две очи, които струват най-малко 10 милиона лева. Ако ти дадат 10 милиона лева за очите, ще ги дадеш ли? Хем 10 милиона златни, звонкови монети. Пък самият живот – то е нещо неоценимо!
Онова, което трепти в нас, тази
радост
, която усещаме, с пари не може да се купи.
Тя е изблик на Божествената Любов. Това е Бог, Който живее в нас и се проявява. Следователно ние не можем да спрем този велик изблик на Бога. Ако ние не искаме да проявим Бога доброволно, Той най-после сам ще се прояви. Такъв е законът.
към беседата >>
Те ще ви донесат
радост
и веселие.
Ето защо всяка вечер всеки от вас трябва да знае в съгласие ли е неговият живот с това общо разумно движение, което Бог е вложил в него. И сутрин, като стане, трябва да почне пак същия живот. Направете опит и ще видите каква голяма разлика ще има тогава в живота ви в сравнение с днешния. Мъчнотиите няма да изчезнат, но тогава лесно ще разрешавате въпросите. Всичките ви спънки ще бъдат благословение.
Те ще ви донесат
радост
и веселие.
Тия неща са се проповядвали от хиляди години насам и днес пак се проповядват. Един велик проповедник в Америка запитва един артист от театъра: „Защо вие, когато представяте всякакви небивалици, карате хората да плачат в театъра, а когато ние проповядваме велики Истини, никой не плаче? “ Казва му артистът: „Вие проповядвате Истината като лъжа, а ние проповядваме лъжата като истина.“ Така и вие сега проповядвате Господа. Казвате: „Я има Господ, я няма.“ Ти ще проповядваш тази Истина смело, без колебание, ще бъдеш верен на себе си. Ще проповядваш туй, което си опитал; ще проповядваш туй, което е открито в душата ти като Истина.
към беседата >>
31.
Основни закони
,
ИБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Великден вие сте
радостни
, настроението ви е повдигнато, вие преживявате живота на ангелите, а в друг ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено: вие преживявате живота на тъмните духове.
Обаче в първото място, на небето, живеят светли духове, а в другото място живеят тъмните духове. Туй раздвояване се отразява във вашия ум и във вашите настроения. В първия случай вие сте свързани с небето, а във втория - с ада. Под влиянието на светлите духове вие преживявате техния живот - живота на светлината, а под влиянието на тъмните духове вие преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая животът е вън.
Великден вие сте
радостни
, настроението ви е повдигнато, вие преживявате живота на ангелите, а в друг ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено: вие преживявате живота на тъмните духове.
Това са две състояния. Да вземем друг пример за пояснение: ако вие имате в кесията си 200 хиляди лева, които са ваши, може да разполагате с тях, както искате Може да си служите с тях, даже и да не са ваши. Другото положение е, когато ставате гарант на някого, вие трябва да платите един ден за него, ако той не ги изплати. Аз казвам: Гаранти не ставайте, нищо повече! Но трябва да знаете, че и обогатяването, което имате, от Бялото Братство е една гаранция.
към беседата >>
Сега вие казвате: "Не искаме да имаме скърби." Ако не искате да имате скърби, тогава откажете се от
радостите
.
Да вземем друг пример за пояснение: ако вие имате в кесията си 200 хиляди лева, които са ваши, може да разполагате с тях, както искате Може да си служите с тях, даже и да не са ваши. Другото положение е, когато ставате гарант на някого, вие трябва да платите един ден за него, ако той не ги изплати. Аз казвам: Гаранти не ставайте, нищо повече! Но трябва да знаете, че и обогатяването, което имате, от Бялото Братство е една гаранция. Законът е: в моята кесия мога да бъркам само аз, и тогава не бъркайте в чуждите кесии.
Сега вие казвате: "Не искаме да имаме скърби." Ако не искате да имате скърби, тогава откажете се от
радостите
.
Щом искате радости, ще имате и скърби. Друг пример ще ви дам. Вие влизате в един магазин за бижутерия. Там има много скъпоценни камъни. У вас ще изпъкнат две желания.
към беседата >>
Щом искате
радости
, ще имате и скърби.
Другото положение е, когато ставате гарант на някого, вие трябва да платите един ден за него, ако той не ги изплати. Аз казвам: Гаранти не ставайте, нищо повече! Но трябва да знаете, че и обогатяването, което имате, от Бялото Братство е една гаранция. Законът е: в моята кесия мога да бъркам само аз, и тогава не бъркайте в чуждите кесии. Сега вие казвате: "Не искаме да имаме скърби." Ако не искате да имате скърби, тогава откажете се от радостите.
Щом искате
радости
, ще имате и скърби.
Друг пример ще ви дам. Вие влизате в един магазин за бижутерия. Там има много скъпоценни камъни. У вас ще изпъкнат две желания. За да имате един от тези скъпоценни камъни, трябва или да го вземете, или да го откраднете.
към беседата >>
32.
Търпение и вяра
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Някой ден вие сте
радостни
, настроението ви е повдигнато, вие преживявате живота на ангелите.
Туй раздвояване се отразява в ума и сърцето ви. Когато сте свързани с Небето, вие сте под влиянието на светлите духове, преживявате техния живот, т.е. живота на Светлината; когато сте свързани с ада, вие се намирате под влиянието на тъмните духове, т.е. преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая този живот не е ваш.
Някой ден вие сте
радостни
, настроението ви е повдигнато, вие преживявате живота на ангелите.
На другия ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено, вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две различни състояния. Ще взема един пример за пояснение на мисълта си. Да допуснем, че вие имате в кесията си 200 000 лева, с които можете да разполагате, както и когато поискате. Вие може да бъркате в кесията си и да си служите с тия пари даже и когато не са ваши.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Не искаме да имаме скърби.“ Тогава откажете се и от
радостите
.
Аз казвам: гаранти не ставайте! – Нищо повече. Но трябва да знаете, че това, което оставите в касата на Бялото Братство, е една гаранция. Законът, който може да се извлече от този пример, е следният: в моята кесия, с моите пари мога да разполагам само аз. Не бъркайте в чуждите кесии, не разполагайте с чужди пари!
Сега вие казвате: „Не искаме да имаме скърби.“ Тогава откажете се и от
радостите
.
Щом искате радости, ще имате и скърби. Ще ви дам друг пример. Влизате вие в един магазин с бижутерии, с много скъпоценни камъни. У вас ще изпък¬не желанието да имате един от тия скъпоценни камъни. Това желание може да реализирате по два начина: или да си купите този скъпоценен камък, или да го откраднете.
към беседата >>
Щом искате
радости
, ще имате и скърби.
– Нищо повече. Но трябва да знаете, че това, което оставите в касата на Бялото Братство, е една гаранция. Законът, който може да се извлече от този пример, е следният: в моята кесия, с моите пари мога да разполагам само аз. Не бъркайте в чуждите кесии, не разполагайте с чужди пари! Сега вие казвате: „Не искаме да имаме скърби.“ Тогава откажете се и от радостите.
Щом искате
радости
, ще имате и скърби.
Ще ви дам друг пример. Влизате вие в един магазин с бижутерии, с много скъпоценни камъни. У вас ще изпък¬не желанието да имате един от тия скъпоценни камъни. Това желание може да реализирате по два начина: или да си купите този скъпоценен камък, или да го откраднете. Но вие можете да реализирате и двете желания и да се считате истински притежател на този камък само тогава, когато сте работили за този бижутер.
към беседата >>
33.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Много пъти вие имате свещени идеи, които ви причиняват голяма
радост
, но един ден вие се отричате от всички тия свещени идеи.
“ Да се отрича един човек от Истината, то е все едно онзи човек, който има черно лице, да се отказва от него. Истината, като тури печата си, с нищо не може да се изтрие. Външният живот е отражение на вътрешния. Туй, което е станало преди 2000 години с Исуса, с Петър, с тия първосвещеници, е това, което става и в самия човек. Не е въпросът какво става отвън, а какво става отвътре.
Много пъти вие имате свещени идеи, които ви причиняват голяма
радост
, но един ден вие се отричате от всички тия свещени идеи.
Казвате: „Това е празна работа! “ Вие ги предавате на Пилат и Кайафа. После казвате: „Аз бях щур едно време, че се водих по такива глупави учения. Сега станах умен човек! “ В този случай вие играете ролята на Петър.
към беседата >>
Същевременно след най-голямата скръб иде най-голямата
радост
, която човек може да добие в своя растеж.
Такъв е законът. Не умреш ли напълно, не можеш да растеш напълно. То е преобразуване на енергията от едно по-гъсто състояние в едно по-рядко, от едно спящо състояние в едно будно. Ето защо в смъртта всякога има страдание. И Христос казва на едно място: „Скръбна е душата Ми до смърт.“ Значи в смъртта са най-големите страдания, които човек може в даден случай да опита.
Същевременно след най-голямата скръб иде най-голямата
радост
, която човек може да добие в своя растеж.
Сега от какво зависи колебанието на Петър? – От неразбирането на закона на Любовта. Той се подвоуми и каза: „Този човек говореше, че цар ще стане, а днес е изложен на такова гонение! Възможно ли е това Учение, което Той проповядваше? Не си струва да умира човек за него!
към беседата >>
Ако бащата и майката не изпълняват Волята Божия, когато се роди детето им, те ще усетят някаква празнина, като че нещо са изгубили, но ако изпълняват Волята Божия, детето им ще бъде
радост
за тях, то ще запълня живота им, ще ги въодушевява, ще усетят, че е станало едно преливане от тях към детето им.
Децата трябва да се възпитават, преди да са дошли на Земята, още докато живеят като идеи в Невидимия свят. Там е погрешката. Синът и дъщерята, които се раждат, носят идеите на баща си и майка си в техния живот. Туй дете е живяло като едно свещено чувство в майката или бащата и сега се проявява навън. Детето, което за пръв път се ражда в един дом, изразява най-свещеното чувство, което родителите му са имали в себе си.
Ако бащата и майката не изпълняват Волята Божия, когато се роди детето им, те ще усетят някаква празнина, като че нещо са изгубили, но ако изпълняват Волята Божия, детето им ще бъде
радост
за тях, то ще запълня живота им, ще ги въодушевява, ще усетят, че е станало едно преливане от тях към детето им.
Когато майката и бащата не устоят на своето свещено чувство или свещена идея в живота си, тогава и двамата се хващат за туй дете, дано не избяга. Майката го държи и бащата го държи. Питам: защо не задържаха туй чувство в себе си? Туй дете живееше като една свещена идея в тях, като един велик идеал, защо не го запазиха? Някои хора живеят с възвишени идеи, но като се роди синът им, казват: „Нека сега синът ни да се занимава с тази работа!
към беседата >>
Затова трябва да минат всички страдания, за да дойдат
радостите
.
– Това е Неговата Любов, която казва: „Трябва да се моля още много за това дете.“ Господ те посещава, докато най-после в тебе проработи законът на Любовта: ти се събуждаш от дълбокия сън и започваш да плачеш. И толкова пъти ще плачеш, колкото пъти Господ е проливал по една сълза за тебе. Най-после Господ събира тия сълзи, праща ги на други и казва: „Свърши се с тебе, ти разбра великия закон на Живота, ела сега да работиш.“ Така и всички ние сме повикани от този велик закон, за да участваме в тази велика драма на живота. Животът е драма, не трагедия – драма на страдания, драма на противоречия. Един ден, когато тази драма се завърши, когато се изиграе, ще настане нещо много тържествено и ние ще разберем дълбокия смисъл на този велик вътрешен живот.
Затова трябва да минат всички страдания, за да дойдат
радостите
.
Христос дойде на Земята и също така очакваше Любов? Но Любов не Му се даде? Какво Му се даде? – Страдание. Отказа ли се Той?
към беседата >>
34.
Наряд и упътвания / Как да се молим
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Тогава всички ще приематъ тази мекота, тази
радость
, която търсятъ.
Когато четете „Добрата молитва“, най-първо ще поемете дълбоко въздухъ така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могатъ – поне на двѣ–три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молимъ, трѣбва да имаме присѫствието на духа, да бѫдемъ много тихи, да владаме ума си. Ние трѣбва да бѫдемъ тихи и разположени, за да бѫде и умътъ ни съсрѣдоточенъ: въ всѣка дума да се влага смисълъ. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращатъ навънъ, за да се привлѣче Божията сила, та Духътъ да работи повече.
Тогава всички ще приематъ тази мекота, тази
радость
, която търсятъ.
Да прочетемъ една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега, всички ще поемете дълбоко въздухъ и ще се концентрирате, като че нѣмате никакви връзки съ земния животъ. Земниятъ животъ е една раница, която не е толкова важна. Въ дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бѫдете като новородени. Слѣдъ молитвата може да турите по една, двѣ, три, десеть раници на гърба си, това вече зависи отъ васъ, но въ врѣме на молитвата – никакви раници.
към беседата >>
Тогава всички ще приемат тази мекота, тази
радост
, която търсят.
(втори вариант)
Когато четете Добрата молитва, най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат – поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече.
Тогава всички ще приемат тази мекота, тази
радост
, която търсят.
Да прочетем една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитва може да турите по една, две, три, по десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата – никакви раници.
към втори вариант >>
35.
Живите образи
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Когато говорим за ангелите, туй да ви причинява
радост
, да знаете, че и вие един ден ще бъдете ангели.
Не трябва да отпадате духом, не трябва да се смущавате, че някой е израсъл голям. Вие ще се радвате, че той се е проявил, но ще знаете, че и във вашата душа има същите възможности да израстете като него. Този голям орех нека ви бъде един подтик, че и във вас има такава възможност да израстете. Когато видите един добър, един умен или един красив човек, нека туй бъде във вас един импулс, че Бог е верен и истинен. Всички тия хора ще бъдат свидетели, че и ние можем да бъдем добри, умни, красиви, учени и т.н.
Когато говорим за ангелите, туй да ви причинява
радост
, да знаете, че и вие един ден ще бъдете ангели.
Да станете ангели, то не подразбира само да ви израснат крила – тогава ще бъдете птици – но ако станете ангели, трябва да имате една възвишена интелигентност в себе си, една светла ангелска мисъл, с която ще може свободно да посещавате слънчевите системи и да ги изучавате. Тогава няма да питате: „Трябва ли да дойда от София на събора, или не.“ Със своята крилата мисъл вие ще бъдете навсякъде. Въпросът е, че вие сега сте на Земята, а аз ви говоря за ангелите. Независимо от това, тук ме разбирате добре, но когато се върнете в София и в другите градове из България, вие ще влезете пак във вашите кухни, а ангелите ще останат на Небето. Вие ще останете около тенджерите, а всички тия възвишени работи ще останат горе.
към беседата >>
“ Христос знаеше в Себе Си, че е извършил Волята Божия, че е изпълнил закона на Любовта, и това Му причиняваше голяма
радост
.
Питам: когато Христос дойде и пострада за човечеството, колко души повярваха в Неговата Любов? – Само 12 души повярваха, и то донякъде, не напълно. Най-после и те се разбягаха. Един се отрече, друг си остави дрехата и избяга, за да не се съблазни, но след възкресението почнаха един по един да се събират. Питаха: „Как стана тази работа?
“ Христос знаеше в Себе Си, че е извършил Волята Божия, че е изпълнил закона на Любовта, и това Му причиняваше голяма
радост
.
Христос дойде в света не само да спаси човечеството, но и Той сам да добие една велика опитност. Някои казват: „Учителю, ти знаеш.“ Не ми казвайте, че аз зная. Какво зная аз – известно ми е; не е въпросът в това какво аз зная, но какво вие знаете. Какво знаете вие, и това не е важно, но какви отношения имате – ето въпросът, който трябва да ви занимава. Отношения трябва да имате!
към беседата >>
След като им излекуваме тия рани, да помогнем на техния живот, та всеки, като си отиде у дома, да бъде
радостен
, да каже: „Аз съм благодарен, че получих нещо много хубаво и ценно.“ Тъй че всеки, като се върне вкъщи, да носи поне един скъпоценен камък със себе си.
Ще се молим за всички братя: да се отворят сърцата им, та кой каквато тежест има и на кой каквото му не достига, да му се даде. Някой има рана на сърцето – да я излекуваме. Някой има материални циреи – да му помогнем. Има материални рани, има и рани на сърцето. Последните не се виждат.
След като им излекуваме тия рани, да помогнем на техния живот, та всеки, като си отиде у дома, да бъде
радостен
, да каже: „Аз съм благодарен, че получих нещо много хубаво и ценно.“ Тъй че всеки, като се върне вкъщи, да носи поне един скъпоценен камък със себе си.
Аз не искам да бъда този бижутер: само да ви покажа камъните и после да ги скрия, нито искам да бъда този гостилничар, който да ви нахрани само един път. Аз искам вие да сте в гостилницата, да шетате и всякога да имате преизобилно да ядете. Аз искам вие да сте при бижутера и всеки да има по един скъпоценен камък в себе си. Аз желая всички да сте бодри и весели, а тази бодрост и веселост ще се добият само когато работим заедно. Да направим един договор между вас и мене: от вас търпението, от мен вярата.
към беседата >>
36.
Наряд и упътвания / Чистота и святост
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Слѣдователно, колкото свѣтлината е по-ярка, толкова по-голѣма
радость
ще ви допринесе.
Ако ви сложатъ ястие, не искате ли хлѣба ви да е чистъ? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадатъ една кърпичка за носъ, не искате ли и тя да бѫде чиста? Ако тръгнете вечерно врѣме на пѫть, не искате ли най-силната свѣтлина да ви показва пѫтя?
Слѣдователно, колкото свѣтлината е по-ярка, толкова по-голѣма
радость
ще ви допринесе.
Сега, знаете ли защо по нѣкой пѫть вие изгубвате любовьта си? Наблюдавайте цвѣтята и ще намѣрите отговоръ на това нѣщо. Когато нѣкой цвѣтъ цъвне, случва се отгорѣ му да има нѣколко листа, които го засѣнчватъ, тъй че слънчевата свѣтлина не може да го огрѣва. Когато цъввашъ, гледай да нѣма листа отгорѣ ти, за да можешъ направо да възприемашъ свѣтлината. Цъвни надъ листата отгорѣ!
към беседата >>
Следователно колкото светлината е по-ярка, толкова по-голяма
радост
ще ви допринесе тя.
(втори вариант)
Ако ви сложат ястие, не искате ли хлябът ви да е чист? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадат една кърпичка за нос, не искате ли и тя да бъде чиста? Ако тръгнете вечерно време на път, не искате ли най-силната светлина да ви показва пътя?
Следователно колкото светлината е по-ярка, толкова по-голяма
радост
ще ви допринесе тя.
Сега знаете ли защо по някой път вие изгубвате любов¬та си? Наблюдавайте цветята и ще намерите отговор на това нещо. Когато някой цвят цъфне, случва се отгоре му да има няколко листа, които го засенчват, тъй че слънчевата светлина не може да го огрява. Когато цъфваш, гледай да няма листа отгоре ти, за да можеш направо да възприемаш светлината. Цъфни над листата отгоре!
към втори вариант >>
37.
Истинната врата
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Щом чувстваме тяхната
радост
, чувстваме и тяхната скръб.
“ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме.
Щом чувстваме тяхната
радост
, чувстваме и тяхната скръб.
Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта. Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място. Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място. Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно. Затова съзнанието ви трябва да бъде много будно.
към беседата >>
Не е лошо, че чувстваме
радостта
и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта.
И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб.
Не е лошо, че чувстваме
радостта
и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта.
Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място. Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място. Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно. Затова съзнанието ви трябва да бъде много будно. Вие трябва да имате една основна идея в живота си, около която всички други ваши идеи да се концентрират.
към беседата >>
Аз наричам истинско знание това, с което можеш да трансформираш и най-тежкото си състояние в приятно,
радостно
, и то в продължение само на половин час.
Вие казвате: „Колко долу ме туриха, на последното място чак! “ – Не, последната дупка е най-голямата, тя е за големите юнаци! Христос казва: „Аз съм истинната врата, която дава знания.“ Знанието е необходимо за всички. То е нещо съществено за нас, храна, която трябва да възприемем и опитаме. Докато не асимилираме и опитаме знанието, то не може да бъде за нас нещо реално, нещо съществено.
Аз наричам истинско знание това, с което можеш да трансформираш и най-тежкото си състояние в приятно,
радостно
, и то в продължение само на половин час.
Например някой от вас е кръвно обиден. Нека се опита с това знание да превърне обидата в добро разположение. Да кажем, че някое от малките братчета тук задига ножчето на един от по-големите братя и го продава, за да си купи малко сливи. Да, стават тия работи, но не по зла воля, разбира се. Това дете продава ножчето.
към беседата >>
Когато човек напълно се обезцени от грехове и така отиде при Бога, Той му взема греховете и му дава в замяна на това вътрешна
радост
.
Не, щом почнеш да изпълняваш Волята Божия, Бог ще почне да замества книжните пари със звонкови. Той казва: „Дай си кайметата! “ Да кажем, че имаш 3 000 лева книжни, които струват 100 лева швейцарски. Като отидеш при Господа, Той ще ти даде за тия 3 000 лева книжни 3 000 лева златни. Същото нещо се отнася и до греховете на хората.
Когато човек напълно се обезцени от грехове и така отиде при Бога, Той му взема греховете и му дава в замяна на това вътрешна
радост
.
Той е посребрил и позлатил греховете му. Този човек излиза, радва се, че Бог е позлатил греховете му и ги е превърнал в добродетели. И Писанието казва: „Всичко, каквото се случи на онези, които любят Бога, ще им съдейства за добро.“ Например ти си крал, убивал си в живота си, срещал си големи противоречия, но най-после разбереш вътрешния смисъл на живота, възлюбиш Господа и казваш: „Отсега нататък ще служа на Господа! “ Убил си, да кажем, десет души. Всички тия хора отиват при Господа, оплакват се от тебе и казват: „Искаме този човек да ни върне живота!
към беседата >>
38.
Наряд и упътвания / Проявлението на Любовта
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Като отивашъ при Господа, трѣбва да ти е
радостно
.
И като отмине, обръща се назадъ, усмихва се. Тъй млѣкото лесно върви. Че туй е хубавото въ живота! Да извадимъ сега закона. Сѫщото нѣщо е и когато обичашъ Бога.
Като отивашъ при Господа, трѣбва да ти е
радостно
.
Цѣлъ день ще викашъ. Отивашъ ли при Господа, млѣкото лесно се продава. Вие нѣкой пѫть осакатявате най-благороднитѣ си чувства. Дошла любовьта, но вие казвате: азъ съмъ човѣкъ на 40–45 години, и да се влюбвамъ! То е глупава работа!
към беседата >>
Щомъ проникне това Божествено чувство въ васъ, вие съ
радость
ще го подхранвате въ себе си.
Такъвъ човѣкъ изглежда като дърво. Всички ще се стремите да имате за Любовьта най-възвишеното чувство. Когато дойде любовьта, въ насъ започватъ да се проявяватъ редъ чувства отъ положителенъ и отрицателенъ характеръ. Ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилното проявление на чувствата въ насъ. Най-първо, чувствата трѣбва да ви радватъ.
Щомъ проникне това Божествено чувство въ васъ, вие съ
радость
ще го подхранвате въ себе си.
И тъй, първото нѣщо, което дѣтето проявява при любовьта е, че като минава по пѫтя, дѣто е плодътъ, изпраща милъ погледъ къмъ него. Второто нѣщо, което дѣтето проявява въ любовьта си: то иска да работи – крои си единъ планъ, по кой начинъ да снеме този плодъ отгорѣ, какъ да го достигне. То може да го снеме по правиленъ, или неправиленъ начинъ. Прѣдставете си, че господарьтъ на това дърво всѣка сутринь седи тамъ и пази. Дѣтето погледне къмъ плода нагорѣ, погледне къмъ господаря и си заминава.
към беседата >>
Като отиваш при Господа, трябва да ти е
радостно
.
(втори вариант)
И като отмине, обръща се назад, усмихва се. Тъй млякото лесно върви. Че туй е хубавото в живота! Да извадим сега закона. Същото нещо е и когато обичаш Бога.
Като отиваш при Господа, трябва да ти е
радостно
.
Цел ден ще викаш. Отиваш ли при Господа, млякото лесно се продава. Вие некой път осакатявате най-благородните си чувства. Дошла любовта, но вие казвате: аз съм човек на 40–45 години, и да се влюбвам! То е глупава работа!
към втори вариант >>
Щом проникне това Божествено чувство в вас, вие с
радост
ще го подхранвате в себе си.
(втори вариант)
Такъв човек изглежда като дърво. Всички ще се стремите да имате за Любовта най-възвишеното чувство. Когато дойде любовта, в нас започват да се проявяват ред чувства от положителен и отрицателен характер. Ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилното проявление на чувствата в нас. Най-първо, чувствата трябва да ви радват.
Щом проникне това Божествено чувство в вас, вие с
радост
ще го подхранвате в себе си.
И тъй, първото нещо, което детето проявява при любовта е, че като минава по пътя, дето е плодът, изпраща мил поглед към него. Второто нещо, което детето проявява в любовта си: то иска да работи – крои си един план, по кой начин да снеме този плод отгоре, как да го достигне. То може да го снеме по правилен, или неправилен начин. Представете си, че господарят на това дърво всека сутрин седи там и пази. Детето погледне към плода нагоре, погледне към господаря и си заминава.
към втори вариант >>
Като отиваш при Господа, трябва да ти е
радостно
.
(втори вариант)
И като отмине, обръща се назад, усмихва се. Тъй млякото лесно върви. Че туй е хубавото в живота! Да извадим сега закона. Същото нещо е и когато обичаш Бога.
Като отиваш при Господа, трябва да ти е
радостно
.
Цял ден ще викаш. Отиваш ли при Господа, млякото лесно се продава. Вие някой път осакатявате най-благородните си чувства. Дошла е Любовта, но вие казвате: „Аз съм човек на 40-45 години и да се влюбвам! Това е глупава работа!
към втори вариант >>
Щом проникне това Божествено чувство във вас, вие с
радост
ще го подхранвате в себе си.
(втори вариант)
Такъв човек изглежда като дърво. Всички ще се стремите да имате за Любовта най-възвишеното чувство. Когато дойде Любовта, в нас започват да се проявяват ред чувства от положителен и отрицателен характер. Ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилното проявление на чувствата в нас. Най-първо чувствата трябва да ви радват.
Щом проникне това Божествено чувство във вас, вие с
радост
ще го подхранвате в себе си.
И тъй, първото нещо, което детето проявява при Любовта, е, че като минава по пътя, дето е плодът, изпраща мил поглед към него. Второто нещо, което детето проявява в любовта си: то иска да работи – крои си един план по кой начин да снеме този плод отгоре, как да го достигне. То може да го снеме по правилен или по неправилен начин. Представете си, че господарят на това дърво всяка сутрин седи там и пази. Детето погледне към плода нагоре, погледне към господаря и си заминава.
към втори вариант >>
39.
Дето и да идеш!
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
На всички ви желая, като се върнете у дома си, да бъдете
радостни
и весели през цялата година.
Бъдете чисти извори и поливайте с тях дърветата на вашата душа! Нахранете животните, с които се занимава вашият ум! Най-после, служете на вашия разум! Той е човекът, който се нуждае от вашите услуги. Постъпвате ли така, всички наши приятели ще ви изпратят своите добри мисли, а когато ви посетят, ще ви оставят своето благословение.
На всички ви желая, като се върнете у дома си, да бъдете
радостни
и весели през цялата година.
Пишете си един на друг и се приготовлявайте, като ви събере Господ идната година, пак да си похапнете, да се помолите на Бога, да си разправите своята опитност и да се поопознаете. Онези от вас, които заминат за онзи свят, да не забравят да пишат писма.
към беседата >>
40.
Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
– Въ духовно отношение, лѣвата рѫка означава страданията; дѣсната рѫка –
радоститѣ
.
Като се свържешъ съ Бога, Богъ ще подѣйствува да потече тази енергия. Кажешъ ли: нѣма какво да си махамъ рѫцѣтѣ – нищо нѣма да получишъ. Какъ ще се съобщавашъ съ Бога, съ живата природа, щомъ не вѣрвашъ? Защо ти е далъ Богъ рѫцѣ на физическото поле? Какво означаватъ рѫцѣтѣ въ духовния свѣтъ?
– Въ духовно отношение, лѣвата рѫка означава страданията; дѣсната рѫка –
радоститѣ
.
Слѣдователно, рѫцѣтѣ – това сѫ скърбитѣ и радоститѣ, това сѫ двѣтѣ рѫцѣ на сърдцето. Вие казвате: безъ скърбъ не може ли? – Може както може и безъ лѣвата рѫка, а само съ дѣсната. Щомъ имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране.
към беседата >>
Слѣдователно, рѫцѣтѣ – това сѫ скърбитѣ и
радоститѣ
, това сѫ двѣтѣ рѫцѣ на сърдцето.
Кажешъ ли: нѣма какво да си махамъ рѫцѣтѣ – нищо нѣма да получишъ. Какъ ще се съобщавашъ съ Бога, съ живата природа, щомъ не вѣрвашъ? Защо ти е далъ Богъ рѫцѣ на физическото поле? Какво означаватъ рѫцѣтѣ въ духовния свѣтъ? – Въ духовно отношение, лѣвата рѫка означава страданията; дѣсната рѫка – радоститѣ.
Слѣдователно, рѫцѣтѣ – това сѫ скърбитѣ и
радоститѣ
, това сѫ двѣтѣ рѫцѣ на сърдцето.
Вие казвате: безъ скърбъ не може ли? – Може както може и безъ лѣвата рѫка, а само съ дѣсната. Щомъ имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, и чистота за тѣлото и клѣткитѣ!
към беседата >>
– В духовно отношение, лявата ръка означава страданията; десната ръка –
радостите
.
(втори вариант)
Като се свържеш с Бога, Бог ще подействува да потече тази енергия. Кажеш ли: нема какво да си махам ръцете – нищо нема да получиш. Как ще се съобщаваш с Бога, с живата природа, щом не вярваш? Защо ти е дал Бог ръце на физическото поле? Какво означават ръцете в духовния свет?
– В духовно отношение, лявата ръка означава страданията; десната ръка –
радостите
.
Следователно, ръцете – това съ скърбите и радостите, това с двете ръце на сърдцето. Вие казвате: без скърб не може ли? – Може както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране.
към втори вариант >>
Следователно, ръцете – това съ скърбите и
радостите
, това с двете ръце на сърдцето.
(втори вариант)
Кажеш ли: нема какво да си махам ръцете – нищо нема да получиш. Как ще се съобщаваш с Бога, с живата природа, щом не вярваш? Защо ти е дал Бог ръце на физическото поле? Какво означават ръцете в духовния свет? – В духовно отношение, лявата ръка означава страданията; десната ръка – радостите.
Следователно, ръцете – това съ скърбите и
радостите
, това с двете ръце на сърдцето.
Вие казвате: без скърб не може ли? – Може както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: светлина за ума, топлина за сърдцето и душата, и чистота за тялото и клетките!
към втори вариант >>
- В духовно отношение лявата ръка означава страданията; дясната ръка -
радостите
.
(втори вариант)
Като се свържеш с Бога, Бог ще подейства да потече тази енергия. Кажеш ли: „Няма какво да си махам ръцете" - нищо няма да получиш. Как ще се съобщаваш с Бога, с Живата Природа, щом не вярваш? Защо ти е дал Бог ръце на физическото поле? Какво означават ръцете в Духовния свят?
- В духовно отношение лявата ръка означава страданията; дясната ръка -
радостите
.
Следователно ръцете - това са скърбите и радостите, това са двете ръце на сърцето. Вие казвате: „Без скръб не може ли? " - Може, както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране.
към втори вариант >>
Следователно ръцете - това са скърбите и
радостите
, това са двете ръце на сърцето.
(втори вариант)
Кажеш ли: „Няма какво да си махам ръцете" - нищо няма да получиш. Как ще се съобщаваш с Бога, с Живата Природа, щом не вярваш? Защо ти е дал Бог ръце на физическото поле? Какво означават ръцете в Духовния свят? - В духовно отношение лявата ръка означава страданията; дясната ръка - радостите.
Следователно ръцете - това са скърбите и
радостите
, това са двете ръце на сърцето.
Вие казвате: „Без скръб не може ли? " - Може, както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: „Светлина за ума, топлина за сърцето и душата и чистота за тялото и клетките." Чистота се изисква от всинца ви?
към втори вариант >>
41.
Късият път!
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1925г.,
“ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък,
радост
и веселие в живота на хората.
Някои мислят, че съдбата ще дойде да накаже хората. Не, съдбата няма да дойде да наказва хората, но ще дойде, за да се възстанови всяка Божия Правда. Някого обрали. Задачата на съдията не е да затвори този-онзи, а да възстанови Правдата. Евангелистите казват: „Съдбата иде след смъртта.“ – Не, съдията ще дойде при тебе още докато си жив и ще ти каже: „Дай парите на онзи човек там!
“ Съдбата ще дойде, за да се възстанови ред и порядък,
радост
и веселие в живота на хората.
Като дойде съдбата, ще те повика и ще ти каже: „Я донеси онова, което си взел от брата си без право! “ Ти ще почнеш да трепериш. Тя ще ти каже: „Върни на брата си всичко, каквото си взел! “ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги. Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш.
към беседата >>
То ще внесе такава
радост
, такъв мир, такова разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали.
Има един закон: от вас чашата, от Господа водата. Към това ще се стремите сега! То е най-хубавото, най-красивото състояние. Да даде човек сърцето си на Бога – това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това!
То ще внесе такава
радост
, такъв мир, такова разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали.
То е най-хубавото състояние, което човек може да има! Уточнение: Слабо заросява. Защо иде сега този малък дъжд? – Дъждът е закон на жертвата, нищо повече! За да могат растенията да дишат, непременно трябва да се измият.
към беседата >>
Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка
радост
.
Не се подпушвайте, не се страхувайте! Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш. Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н. Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие. Ако оставим Духът да действа свободно, всички движения, които прави човек, ще бъдат хармонични.
Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка
радост
.
Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката радост в себе си, дали мъжделее тя. В селата имат обичай да заравят вечер огъня в огнището си с пепел, та като станат сутрин, гледат дали има останали няколко живи въгленчета. Туй е хубавото и в живота! Като станем сутрин, да разровим сърцето си и да видим дали са останали в него някои живи въгленчета, от които да запалим този свещен Божествен огън на Любовта!
към беседата >>
Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката
радост
в себе си, дали мъжделее тя.
Щом почнеш да мислиш, че Бог може да внесе нещо лошо в тебе, ти се подпушваш, ти си пакостиш. Щом противодействаме на Духа, тогава се явяват конвулсии, скачания, обсебвания, ритания, побои и т.н. Това става, защото Духът иска да премахне всякакво противодействие. Ако оставим Духът да действа свободно, всички движения, които прави човек, ще бъдат хармонични. Та хубавото в света е, като станеш сутрин, да почувстваш в сърцето си една малка топлинка, една малка радост.
Аз, като се събудя сутрин, първо гледам дали имам тази, малката
радост
в себе си, дали мъжделее тя.
В селата имат обичай да заравят вечер огъня в огнището си с пепел, та като станат сутрин, гледат дали има останали няколко живи въгленчета. Туй е хубавото и в живота! Като станем сутрин, да разровим сърцето си и да видим дали са останали в него някои живи въгленчета, от които да запалим този свещен Божествен огън на Любовта!
към беседата >>
42.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Опитайте
радостьта
и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце.
Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта. Свѣтътъ ще се оправи, нѣма да остане така, но вие трѣбва да опитате това учение и да го приемете.
Опитайте
радостьта
и ще разрѣшитѣ единъ отъ най-важнитѣ въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа съ всичкото си сърдце.
Питамъ ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: азъ съмъ Го любилъ. Любилъ си, но какво? – Ледътъ си любилъ. Любилъ си, но какво?
към беседата >>
Опитайте
радостта
и ще разрешите един от най-важните въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа с всичкото си сърце.
(втори вариант)
Тихият глас отвътре пак казва: дай му, отстъпи му! Аз, умният човек, който виждам една мравка на пътя си, трябва да отстъпя, не трябва да я стъпча, да заобиколя. Тя даже няма понятие, че някакво грамадно същество се движи към нея, но аз, който виждам, трябва да отстъпя. Значи, Бог, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заел да оправи света. Светът ще се оправи, няма да остане така, но вие трябва да опитате това учение и да го приемете.
Опитайте
радостта
и ще разрешите един от най-важните въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа с всичкото си сърце.
Питам ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: аз съм Го любил. Любил си, но какво? – Ледът си любил. Любил си, но какво?
към втори вариант >>
43.
И Бога за свой Отец казваше
,
НБ
, В.Търново, 1.11.1925г.,
Но голяма е
радостта
, когато един ден истината дойде, прегледа къщата ти и я намери в изправност.
Имаш една грешка, която трябва да изправиш. Ти започваш отново да чистиш, да нареждаш къщата. Истината дохожда втори път, обиколи къщата, намери друга погрешка и пак си излиза. Ти отново чистиш и нареждаш къщата си. Това ти струва векове и; като се зададе отново истината, сърцето ти трепва и казваш: Тя иде, пак ще намери неизправност.
Но голяма е
радостта
, когато един ден истината дойде, прегледа къщата ти и я намери в изправност.
Ти си помислиш: Какво ли ще ми каже истината? Тогава тя ще те погледне и ще каже: Ще остана в къщата ти. В целия дом ще настане радост и веселие, и ти ще придобиеш красотата. Да дойде Бог да живее в нас, това означава истинско, вътрешно познаване на Бога. Тогава всички можем да кажем, че Бог е наш Баща, че Неговият живот, Неговата Мъдрост, Истина и Любов са в нас.
към беседата >>
В целия дом ще настане
радост
и веселие, и ти ще придобиеш красотата.
Ти отново чистиш и нареждаш къщата си. Това ти струва векове и; като се зададе отново истината, сърцето ти трепва и казваш: Тя иде, пак ще намери неизправност. Но голяма е радостта, когато един ден истината дойде, прегледа къщата ти и я намери в изправност. Ти си помислиш: Какво ли ще ми каже истината? Тогава тя ще те погледне и ще каже: Ще остана в къщата ти.
В целия дом ще настане
радост
и веселие, и ти ще придобиеш красотата.
Да дойде Бог да живее в нас, това означава истинско, вътрешно познаване на Бога. Тогава всички можем да кажем, че Бог е наш Баща, че Неговият живот, Неговата Мъдрост, Истина и Любов са в нас. В нашия живот няма да има противоречия, и ние всякога ще бъдем готови да изпълним Неговата воля. Колебанията и съмненията могат да дойдат, но ние не отговаряме за тях. „И Бога свой Отец казваше.
към беседата >>
Тази победа, именно, ще внесе
радост
в душата ни.
Това значи, да бъдем извори, големи чешми. Кой няма да дойде при такава чешма? Този е пътят – да признаем Бога за свой Отец. Ако Христос нарича Бога свой Отец, и ние трябва да Го наречем свой Отец, не само на думи, но с живота си. Само така ще победим света.
Тази победа, именно, ще внесе
радост
в душата ни.
„И Бога свой Отец казваше. " Следователно, когато приемем Бога за наш Баща, всички страдания, мъчнотии и противоречия в живота ще изчезнат. Докато тази мисъл не стане плът и кръв за нас, Духът няма да дойде. Духът – това е кръвта. Както кръвта внася живот в човека така Духът е субстанцията, която ще преобрази нашия живот – външно и вътрешно.
към беседата >>
Това ще внесе
радост
във всички сърца, но дотогава има много време.
Културата на Духа ще донесе Божествените блага в света. Тогава Бог ще бъде наш Баща, а ние – Негови синове. Ние ще изпълним волята Му абсолютно, както Той иска. Тогава ще има братство, равенство и свобода. Вратите ще бъдат отворени и навсякъде ще срещате хора с мили лица и чисти, светли погледи.
Това ще внесе
радост
във всички сърца, но дотогава има много време.
Много страдания, много скърби, много сълзи ще се излеят. Много вода ще изтече, но ще дойде това време. Христос казва: „Иде Божията Любов в света и показва пътя на избраните. " Това е абсолютната истина. Нищо не трябва да ви разколебава.
към беседата >>
То ще донесе мир и
радост
в света.
– И от него по-високо има. – Какво? – Божията Истина. Всички други неща са второстепенни. Това трябва да занимава нашата душа.
То ще донесе мир и
радост
в света.
Когато се възцари Любовта на земята, тя ще донесе всички блага.
към беседата >>
44.
Време и сила
,
МОК
, София, 15.11.1925г.,
Това показва, че скръбта му ще се превърне в
радост
.
Дето петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. То е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че петелът е изкукуригал.
Това показва, че скръбта му ще се превърне в
радост
.
Сега, ако някой слуша отвън с какво се занимаваме, ще каже: „Върху какви глупави работи разискват тия хора.“ Привидно е така, но ако изучавате работите на някои учени, ще видите, че и там има привидно глупави неща. Например някой учен изучава микробите и намира, че особен род микроби имат сто и двайсет стомаха. Каква важност представлява този въпрос? Ако проследим внимателно този факт, ще видим, че той говори много нещо. От него ученият вади заключението, че този род микроби живеят при много неблагоприятни условия.
към беседата >>
Радостта
е най-малкото съпротивление, при което животът може да се прояви.
Страданията са естествени съпротивления, при които животът може да расте и да се развива правилно. Скърбите, страданията са най-дълбокият слой от почвата, в който са посадени костилките на плодовете. След време те израстват от тази почва. Който не може да използва скърбите и страданията в своя живот, в него нищо не може да израсте. Затова всеки човек ще понесе толкова скърби и страдания, колкото Природата му е определила.
Радостта
е най-малкото съпротивление, при което животът може да се прояви.
Значи вие срещате на пътя си две съпротивления: най-голямо съпротивление – когато корените не могат да вървят надолу безпрепятствено, но първо трябва да си пробият път и после да се развиват правилно; а съпротивлението е най-малко, когато коренчетата намират свободен път надолу в земята. В кой случай семето иждивява повече енергия: когато коренчетата си пробиват път надолу в земята или когато стъблото покълва над повърхността на земята? Коренчетата иждивяват повече енергия, за да си пробият път надолу в земята. В това отношение растенията са по-добри техници, естественици и химици от самите хора. Те отделят от себе си разни киселини, с които си пробиват път даже и в канарите.
към беседата >>
Това показва, че скръбта му ще се превърне в
радост
.
(втори вариант)
Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре." Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Той е символ, с който природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скърбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал.
Това показва, че скръбта му ще се превърне в
радост
.
Сега, ако някой слуша отвън с какво се занимаваме, ще каже: „Върху какви глупави работи разискват тия хора." Привидно е така, но ако изучавате работите на някои учени, ще видите, че и там има привидно глупави неща. Например някой учен изучава микробите и намира, че особен род микроби имат сто и двайсет стомаха. Каква важност представлява този въпрос? Ако проследим внимателно този факт, ще видим, че той говори много нещо. От него ученият вади заключението, че този род микроби живеят при много неблагоприятни условия.
към втори вариант >>
Радостта
е най-малкото съпротивление, при което животът може да се прояви.
(втори вариант)
Страданията са естествени съпротивления, при които животът може да расте и да се развива правилно. Скърбите, страданията са най-дълбокият слой от почната, в който са посадени костилките на плодовете. След време те израстват от тази почва. Който не може да използва скърбите и страданията в своя живот, в него нищо не може да израсте. Затова всеки човек ще понесе толкова скърби и страдания, колкото природата му е определила.
Радостта
е най-малкото съпротивление, при което животът може да се прояви.
Значи вие срещате на пътя си две съпротивления: най-голямо съпротивление, когато корените не могат да вървят надолу безпрепятствено, но първо трябва да си пробият път и после да се развиват правилно; съпротивлението е най-малко, когато коренчетата намират свободен път надолу в земята. В кой случай семето иждивява повече енергия: когато коренчетата си пробиват път надолу в земята или когато стъблото покълва над повърхността на земята? Коренчетата иждивяват повече енергия, за да си пробият път надолу в земята. В това отношение растенията са по-добри техници, естественици и химици от самите хора. Те отделят от себе си разни киселини, с които си пробиват път даже и в канарите.
към втори вариант >>
45.
Заведоха Исуса
,
НБ
, София, 15.11.1925г.,
Езикът на земята е наречен език на страданията, а езикът на слънцето е наречен език на
радостите
.
Знанието е резултат. И тогава аз казвам така: Любовта не може да говори прямо на сегашния човек. Следователно, Любовта говори на човека само по един начин – чрез живота. В живота пък има движение, затова животът говори на човека по два начина. Чрез езика на земята, и чрез езика на слънцето.
Езикът на земята е наречен език на страданията, а езикът на слънцето е наречен език на
радостите
.
Казват някои: що са страданията? – Страданията, това е езикът на земята, езикът на живота. Животът казва на човека така: да ме разбирате, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй езикът на радостите. Тези две неща, това са две движения, две течения. Дето се срещат тия две течения, там се ражда органическият живот.
към беседата >>
Животът казва на човека така: да ме разбирате, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй езикът на
радостите
.
В живота пък има движение, затова животът говори на човека по два начина. Чрез езика на земята, и чрез езика на слънцето. Езикът на земята е наречен език на страданията, а езикът на слънцето е наречен език на радостите. Казват някои: що са страданията? – Страданията, това е езикът на земята, езикът на живота.
Животът казва на човека така: да ме разбирате, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй езикът на
радостите
.
Тези две неща, това са две движения, две течения. Дето се срещат тия две течения, там се ражда органическият живот. Някой казва: не може ли без страдания? – Не може. Без страдания органическия живот не може да се зароди.
към беседата >>
Най-първо ще намерим Любовта, и когато тя дойде в нас, ще внесе онази вътрешна
радост
, онзи вътрешен мир и ще прозрем, че във всички хора прониква един и същ принцип.
Бог трябва да бъде за нас един символ, един образ. Когато аз говоря за Любовта, нея подразбирам единствения начин, чрез който можем да се домогнем до Бога. Ако не се домогнем до Бога по този начин, т.е. чрез Любовта, ние ще останем чужди за Него, за Любовта Му, и Той няма да може да ни предаде знанието, което има. И Писанието казва: “Когато ме потърсите с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, и с всичката си сила, тогава ще ме намерите.” Какво ще намерим?
Най-първо ще намерим Любовта, и когато тя дойде в нас, ще внесе онази вътрешна
радост
, онзи вътрешен мир и ще прозрем, че във всички хора прониква един и същ принцип.
И тогава във всички хора ще се забележи една мощна сила, която ги обединява. Тази сила ще се прояви като светлина, в която няма никаква сянка. Тя е една светла нишка, която прониква целия органически свят. На всички места тя е еднакво светла, еднакво интензивна, в нея няма по-тъмни и по-светли места. Тя е като един обръч, в който са съединени всички същества, тя ги държи.
към беседата >>
46.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
За пример, ако човек се самонаблюдава, ще види, че неговите състояния на скръб и
радост
непрекъснато се менят през деня; ако не е скръбен или
радостен
, той ще изпитва или съмнение, или подозрение към нещо; изобщо все ще се намира под тежестта на някакво отрицателно чувство в себе си.
Обаче в човека има едно трето същество - Божественото, - което примирява тия противоречия. Без тях светът не може да съществува. Те представляват условия, чрез които Бог действа между хората. Противоречията са една необходимост за развитието на съвременните хора. И тъй, когато човек разбере вътрешния смисъл на живота, той ще си обясни смисъла на противоречията.
За пример, ако човек се самонаблюдава, ще види, че неговите състояния на скръб и
радост
непрекъснато се менят през деня; ако не е скръбен или
радостен
, той ще изпитва или съмнение, или подозрение към нещо; изобщо все ще се намира под тежестта на някакво отрицателно чувство в себе си.
Казвате: „Защо става всичко това? " Питам: Защо перачката пере? Защо професорът прави своите научни изследвания? Защо музикантът свири? Защо момата постоянно се гледа в огледалото?
към беседата >>
Без страдания и без
радости
човек не може да научи Божествения език.
Най-хубавият език на земята е скръбта. Като казвате, че много сте страдали и скърбили, научихте ли езика на страданията? Той е един от важните езици на земята. Като го научите, ще започнете да изучавате езика на слънцето. Научите ли езика на слънцето, ще изучавате Божествения език.
Без страдания и без
радости
човек не може да научи Божествения език.
Казвате: „Ние живеем на земята." Сегашните хора живеят в скръбта и в> страданията, но те още не са опитали живота в неговата същина. Животът може да се разбере само след като човек се издигне над всички страдания и радости. Значи скърбите и страданията представляват почва, в която Божествените семена ще растат и ще се развиват. Новият живот,който се развива в почвата на скърбите и радостите, ще бъде истинският живот. Що е радостта?
към беседата >>
Животът може да се разбере само след като човек се издигне над всички страдания и
радости
.
Той е един от важните езици на земята. Като го научите, ще започнете да изучавате езика на слънцето. Научите ли езика на слънцето, ще изучавате Божествения език. Без страдания и без радости човек не може да научи Божествения език. Казвате: „Ние живеем на земята." Сегашните хора живеят в скръбта и в> страданията, но те още не са опитали живота в неговата същина.
Животът може да се разбере само след като човек се издигне над всички страдания и
радости
.
Значи скърбите и страданията представляват почва, в която Божествените семена ще растат и ще се развиват. Новият живот,който се развива в почвата на скърбите и радостите, ще бъде истинският живот. Що е радостта? - Блаженство на духа или според индусите само блаженство, покой. Радостта представлява разумен живот без ограничения.
към беседата >>
Новият живот,който се развива в почвата на скърбите и
радостите
, ще бъде истинският живот.
Научите ли езика на слънцето, ще изучавате Божествения език. Без страдания и без радости човек не може да научи Божествения език. Казвате: „Ние живеем на земята." Сегашните хора живеят в скръбта и в> страданията, но те още не са опитали живота в неговата същина. Животът може да се разбере само след като човек се издигне над всички страдания и радости. Значи скърбите и страданията представляват почва, в която Божествените семена ще растат и ще се развиват.
Новият живот,който се развива в почвата на скърбите и
радостите
, ще бъде истинският живот.
Що е радостта? - Блаженство на духа или според индусите само блаженство, покой. Радостта представлява разумен живот без ограничения. И тъй ще знаете: най-мъчните работи са най-лесни. Ако не вършите тях, ще дойдат още по-трудни, които непременно трябва да изпълните.
към беседата >>
Що е
радостта
?
Без страдания и без радости човек не може да научи Божествения език. Казвате: „Ние живеем на земята." Сегашните хора живеят в скръбта и в> страданията, но те още не са опитали живота в неговата същина. Животът може да се разбере само след като човек се издигне над всички страдания и радости. Значи скърбите и страданията представляват почва, в която Божествените семена ще растат и ще се развиват. Новият живот,който се развива в почвата на скърбите и радостите, ще бъде истинският живот.
Що е
радостта
?
- Блаженство на духа или според индусите само блаженство, покой. Радостта представлява разумен живот без ограничения. И тъй ще знаете: най-мъчните работи са най-лесни. Ако не вършите тях, ще дойдат още по-трудни, които непременно трябва да изпълните. Всеки, който е дошъл на земята, непременно трябва да реши своята задача, да изпълни своето предназначение.
към беседата >>
Радостта
представлява разумен живот без ограничения.
Животът може да се разбере само след като човек се издигне над всички страдания и радости. Значи скърбите и страданията представляват почва, в която Божествените семена ще растат и ще се развиват. Новият живот,който се развива в почвата на скърбите и радостите, ще бъде истинският живот. Що е радостта? - Блаженство на духа или според индусите само блаженство, покой.
Радостта
представлява разумен живот без ограничения.
И тъй ще знаете: най-мъчните работи са най-лесни. Ако не вършите тях, ще дойдат още по-трудни, които непременно трябва да изпълните. Всеки, който е дошъл на земята, непременно трябва да реши своята задача, да изпълни своето предназначение. Някои казва: „Аз имам своя задача, свой план, който трябва да изпълня." Речеш ли да изпълниш своя план, а не този, който Бог ти е предначертал, ще видиш, че твоят план ще стане на пух и прах и след това ще дойде господарят да те товари и разтоварва, а ти ще ревеш, ще страдаш. Казва: „Аз магаре ли съм?
към беседата >>
47.
Прави и криви линии
,
ООК
, София, 25.11.1925г.,
Когато човек изучава Божествения свят, в него няма никакви противоречия, той изпитва само
радост
и веселие.
По тези признаци именно и хората се различават. Ще кажете, че това не е важно. За простия човек нищо не е важно, но за учения, за идейния човек всичко е от значение. Той се стреми да разбира нещата тъй, както Бог ги е създал първоначално. Проучването на тия неща съставлява положителна, Божествена наука, в която няма никакви заблуждения.
Когато човек изучава Божествения свят, в него няма никакви противоречия, той изпитва само
радост
и веселие.
Срещнете ли някой волев човек, той е активен, човек на деятелността или, както го наричат индусите, „Rajas". И най-после може да срещнете някой глупав, невежа човек, който нищо не разбира. Такъв човек индусите наричат „Tamas". И тъй в света съществуват три категории хора: първата категория е човекът на Истината, Божественият човек, когото индусите наричат „Satwa"; към втората категория се отнася волевият човек – “Rajas" , а към третата категория - обикновеният човек - „Tamas". Когато говоря за Истината, за Мъдростта и за Любовта, аз разбирам три определени неща.
към беседата >>
И след това той им каза: „Аз ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбта ви ще се превърне в
радост
".
Тъй че, когато хората плачат за своите умрели, всъщност те не плачат за самите тях, а за загубата, която претърпяват. Когато майката плаче за дъщеря си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нещо от себе си. Следователно, когато хората губят, те всякога плачат, скърбят, а когато печелят, те всякога се радват. Казвате: „Ами Христос защо плака? " Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.
И след това той им каза: „Аз ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбта ви ще се превърне в
радост
".
Вместо евреите други народи спечелиха и затова радостта на Христа беше по-голяма от скръбта Му. Казвате: „Защо еди-кой си човек плаче? " - Защото сте му взели нещо. - „Какво трябва да направим, за да не плаче." - Върнете това, което сте му взели. И тъй помнете следната философия: не взимайте от човека онова, което не можете да му дадете.
към беседата >>
Вместо евреите други народи спечелиха и затова
радостта
на Христа беше по-голяма от скръбта Му.
Когато майката плаче за дъщеря си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нещо от себе си. Следователно, когато хората губят, те всякога плачат, скърбят, а когато печелят, те всякога се радват. Казвате: „Ами Христос защо плака? " Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. И след това той им каза: „Аз ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбта ви ще се превърне в радост".
Вместо евреите други народи спечелиха и затова
радостта
на Христа беше по-голяма от скръбта Му.
Казвате: „Защо еди-кой си човек плаче? " - Защото сте му взели нещо. - „Какво трябва да направим, за да не плаче." - Върнете това, което сте му взели. И тъй помнете следната философия: не взимайте от човека онова, което не можете да му дадете. Това са задачи в живота, които всеки трябва правилно да разреши.
към беседата >>
Дойде ли ви някое тъжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви
радост
, пак не сте вие; разбогатеете ли, това не сте вие; осиромашеете ли, пак не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие.
Следователно, дойдем ли до Истината, трябва да знаем, че всички нейни форми са строго определени. Там не може да се лавира. В Истината нещата не могат да се изменят нито на йота. Ето защо всеки трябва да има стремеж да изменя своите състояния от лоши на добри. Не е лошо, когато човек мени състоянията си, това го обогатява вътрешно, но той трябва да е над всички състояния в себе си, да се разбира.
Дойде ли ви някое тъжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви
радост
, пак не сте вие; разбогатеете ли, това не сте вие; осиромашеете ли, пак не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие.
Всички тия неща - богатство, знания, сила - това са състояния само. Вие трябва да дойдете в реалното, да знаете къде се намира човекът. Дойдете ли до реалното в човека, вие можете да се спогодите с него. Разумният човек не обръща внимание нито на своите, нито на чуждите погрешки. Той само коригира и върви напред.
към беседата >>
Радостта
пък е създала веселата музика.
Коя скръб създава дълбочина в музиката? - Скръбта на възвишените същества. Те не скърбят за себе си. Тяхната скръб е велика, благородна и буди възвишената мисъл. Тя носи светлина за съзнанието на човека.
Радостта
пък е създала веселата музика.
Тя внася разширение в ума и чувствата на човека. Мнозина от вас са музикални, но религиозното чувство у някои препятства за развитието на музикалното. Те считат, че като религиозни хора не трябва да пеят и съзнателно се въздържат. Въздържа ли се някой да пее, той е светски човек. Истински религиозният човек всякога трябва да пее, да слави Бога със своята песен.
към беседата >>
Скръбта, тъгата,
радостта
са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека.
С това същевременно те развиват и дълбочина в чувствата му. Скръб и тъга са две различни понятия. В скръбта човек всякога знае защо скърби. Той има някаква цел, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тъгата е неопределена.
Скръбта, тъгата,
радостта
са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека.
Истинският музикант същевременно трябва да бъде математик, да има силно въображение, да разсъждава правилно. Музикантът, певецът същевременно трябва да бъде и поет, и религиозен човек. Най-правилната проява на религиозното чувство е любов към Бога. Любовта към Бога се изразява по три начина: да слушаш, да чуваш Божия глас, да го възприемащ в себе си и да изпълняваш Неговата воля. Това значи истински просветен човек.
към беседата >>
48.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
В душата ми и след това трябва да остане една свещена
радост
.
Господи, обичам те за всички добрини, които си направил заради мен от толкова хиляди, и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които Си ме обсипвал и ограждал. Единственото същество в света, което ни обича, това е Бог, и Той никога не ни е запитвал: ти обичаш ли ме? Той седи наблюдава, дано се прояви в нас това човешко съзнание, да се спрем и да кажем: аз трябва да направя на този човек едно добро заради онази безпределна Любов, с която всякога са ме ограждали. Щом кажа това нещо, ама себе си, в тайно, по същия скрит начин трябва и да му помогна.
В душата ми и след това трябва да остане една свещена
радост
.
Когато съм наскърбен, тогава трябва да направя най-големите добрини. А сега, кога очакват хората да направят най-големите добрини? — Когато са радостни. Това не е правият път. И сега, вие ме запитвате: защо са скърбите?
към беседата >>
— Когато са
радостни
.
Той седи наблюдава, дано се прояви в нас това човешко съзнание, да се спрем и да кажем: аз трябва да направя на този човек едно добро заради онази безпределна Любов, с която всякога са ме ограждали. Щом кажа това нещо, ама себе си, в тайно, по същия скрит начин трябва и да му помогна. В душата ми и след това трябва да остане една свещена радост. Когато съм наскърбен, тогава трябва да направя най-големите добрини. А сега, кога очакват хората да направят най-големите добрини?
— Когато са
радостни
.
Това не е правият път. И сега, вие ме запитвате: защо са скърбите? Казвам: скръбта е един велик метод за разбиране великата Истина в Света. И всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва.
към беседата >>
Ако пък кажеш на
радостта
, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение.
И сега, вие ме запитвате: защо са скърбите? Казвам: скръбта е един велик метод за разбиране великата Истина в Света. И всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва. Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от тебе.
Ако пък кажеш на
радостта
, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение.
Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. Сега как ще разберете този живот? Вие, понеже мислите по човешки, ще кажете: Господи, не виждаш ли страданията ми? Вие мислите, че Господ се грижи само за вашите малки страдания. Той вижда всичко.
към беседата >>
Някой път сте близо, много близо до това състояние на
радост
, но лесно го изгубвате и с години го няма.
Вие мислите, че Господ се грижи само за вашите малки страдания. Той вижда всичко. Тъй и при Христа едно време дойдоха всички тия хора и Той каза: „Хляб трябва да се даде на тези хора! “ Христос и днес вижда всички несгоди и страдания на учените хора, на лекарите на болните, на страдащите на умиращите. Казвам: всички вие трябва да разбирате ключа на Любовта, и когато намерите този ключ и произнесете тази дума, и в най-лошото състояние на душата си да се намирате, тя ще я тонира.
Някой път сте близо, много близо до това състояние на
радост
, но лесно го изгубвате и с години го няма.
Та време е сега, време е някои от вас да учите този свещен език. После, казвам на тези, които мислят, че са се родили от Духа Божий, позволено е вече за тях да учат този свещен език на Любовта и да се учат да служат на Бога. Дойдем ли до това служене, ние ще разбираме този свещен език, между нас ще се роди тази вътрешна връзка и ще се познаваме. Тогава няма да казваме: направи това, или онова. Всеки ще знае сам, какво ще трябва да прави.
към беседата >>
Започни да пееш, бъди
радостен
и весел и кажи: „аумен“!
От техните думи именно се покварят най-благородните, най-възвишените идеи. Това, което ви говоря сега, не е човешко, то е Божествено, било е някога. Това, което хората говорят, то носи за в бъдеще смърт за всекиго. Кажеш ли веднъж „Господи Боже“, бъди смел човек! Решително застани и кажи: от сега нататък аз ще служа смело, безкористно на тази свещена идея, която търсех и намерих, че ако ще светът да се обърне наопаки!
Започни да пееш, бъди
радостен
и весел и кажи: „аумен“!
Като станеш сутрин, кажи: „аумен! “ Може да нямаш обуща на краката си, нищо от това, кажи: Господи, много Ти благодаря, че виждам краката си тъй, както Си ми ги създал. Можеш да нямаш дрехи, кажи пак така. Защо не? Туй наричам любов към Бога?
към беседата >>
49.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
Когато човек се домогва до нещо съществено в своя живот, той преживява една малка
радост
. Защо?
За следния път пишете върху темата Кой е най-умният бръмбар? И тъй, когато окултната наука си служи с една от тия единици, всяка от тях представлява известен символ, който показва, че единицата е в процеса на своето развитие, на своето проявяване. В такъв случай всяко нещо, па и всеки човек, представлява единица в прогрес. Знаете ли какъв е вашият коефициент? Това са задачи, които вие трябва да решавате.
Когато човек се домогва до нещо съществено в своя живот, той преживява една малка
радост
. Защо?
– Неговото висше съзнание, или разумният живот в него, съзнава, че е придобил малко знание, домогнал се е до някаква малка истина. Знанието пък създава разширение на съзнанието. Истинската наука седи в разширението на съзнанието. Понякога се явява привидно разширение на съзнанието, но то се причинява от приливи и отливи в умствения свят на човека. Някои хора мислят, че са учени, само поради това, че понякога имат прилив, разширение на съзнанието.
към беседата >>
В Разумната Природа всичко говори за великата
Радост
на душата.
Какво си придобил? – Нищо. Смъртта има смисъл само тогава, когато след нея съзнанието ти е освободено от мисълта, че имаш черна кожа. Казвам: всички трябва да работите върху новото в математиката, във философията, в живота и в науката, за да се внесе разширение и полет в съзнанието ви, активност и предпазливост в чувствата ви, за да се пазите от лошите навици на вашето минало. Само по този начин вие ще бъдете бодри и весели и с будно вътрешно съзнание.
В Разумната Природа всичко говори за великата
Радост
на душата.
Като се приближавате до Божествения свят, ще забележите, че там навсякъде вее интелигентност и разумност. Там има изобилие от знания, от музика, от песен и от Любов. Започнете ли да слизате към физическия свят, от там вее вече студенина, ограничение – всеки се свива в черупката си. Най-големият студ е във физическия свят. Толкова голям е вече студът, че ледът започва да се троши.
към беседата >>
И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка
радост
.
(втори вариант)
" После рибите, бръмбарите, птиците, млекопитающите - туй число вече се увеличава, единицата минава през всички свои фази. Затуй в окултната наука, когато употребяват едно число от тези, които имаме сега, те турят известен символ, който показва, че единицата е в прогреса на своето проявяване. И всеки един от вас е една единица в прогреса. Знаете ли вие какъв е вашият коефициент? То са все задачи, които сега разрешавате.
И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка
радост
.
Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина. Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание. Истинската наука седи в разширението на туй съзнание. Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят. И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини.
към втори вариант >>
Защото разумната вселена сама по себе си в своята целокупност, то е велика
радост
.
(втори вариант)
Ако умреш, че се освободиш от кожата, то е добре. Ще работите върху науката. Тази философия трябва да ви даде полет. Новото в математиката, в науката, в живота трябва да внесе туй разширение в съзнанието, активност и после да ви даде предпазни мерки да се пазите от лошите навици на вашето минало съществувание. Тъй бих желал всякога да бъдете бодри и весели, всички да бъдете замислени, но съзнанието ви да бъде бодро и весело вътрешно.
Защото разумната вселена сама по себе си в своята целокупност, то е велика
радост
.
Като се приближавате до Божествения свят, навсякъде лъха тази интелигентност, изблик на знание, музика, философия, отворени са тези души. Щом почнете да се приближавате до физическия свят, настъпва туй ограничение, студенина, всеки се свил в своята черупка. Всички сте сега в най-големия студ, и толкова голям е този студ, че ледът от големия студ е почнал да се троши. Като се увеличава силата на студа, тези тела почват да стават хрупкави. Един камък при 150 градуса студ ще почне да се руши.
към втори вариант >>
50.
Аумен
,
ООК
, София, 2.12.1925г.,
Радостите
, това са баниците на живота; скърбите, това са сухият хляб на живота.
Радостите
, това са баниците на живота; скърбите, това са сухият хляб на живота.
В обикновения живот хлябът е важен, защото той дава сила на човека. Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни? - Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна. Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата. Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл.
към беседата >>
Или опитвали ли сте какво значи да преживеете
радостта
на всички хора на земята?
" Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум? И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен. Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си?
Или опитвали ли сте какво значи да преживеете
радостта
на всички хора на земята?
Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия. Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях. Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли.
към беседата >>
51.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
Когато събудим тези наши братя, голяма
радост
ще настане.
Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг.
Когато събудим тези наши братя, голяма
радост
ще настане.
Какво казва Христос? – голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат. И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие. И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света. И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане.
към беседата >>
– голяма
радост
настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат.
Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане. Какво казва Христос?
– голяма
радост
настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат.
И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие. И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света. И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане. Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно. Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее.
към беседата >>
И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма
радост
настава в света.
Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане. Какво казва Христос? – голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат. И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие.
И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма
радост
настава в света.
И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане. Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно. Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее. Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли?
към беседата >>
52.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
- „Животът носи
радости
и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите?
Той е реално нещо за вас. Следователно всяко нещо, което в даден момент засяга живота отблизо, е интересно. В това отношение всяка реч, всяка мисъл, която другите ви предават или пък вие направо я възприемате, дотолкова е важна за вас, доколкото тя съдържа нещо в себе си, което може да се влее в душата ви. Сега ще ви задам следния въпрос: Какво нещо е Любовта? Казвате: „Любовта носи живот." - Що е животът?
- „Животът носи
радости
и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите?
- „Опитности." - Какво носи опитността? -„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта.
към беседата >>
Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява
радостта
.
- „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите? - „Опитности." - Какво носи опитността? -„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания.
Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява
радостта
.
Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво именно е дървото на скръбта.
към беседата >>
" Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на
радостта
, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта.
-„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота?
" Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на
радостта
, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта.
Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво именно е дървото на скръбта. Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от вкуса на получената вода да съдите за вкуса на плода? Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове?
към беседата >>
Радостта
е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта.
-„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта.
Радостта
е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта.
Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво именно е дървото на скръбта. Ако сварите листата на някои плодни дървета, например на ябълки и на круши, можете ли от вкуса на получената вода да съдите за вкуса на плода? Или от вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове? Какъв е вкусът на листата ,на кората и на корените на дърветата?
към беседата >>
53.
Откъде ида
,
НБ
, София, 13.12.1925г.,
То причинява
радост
, но по някой път, причинява и скръб на човека.
Де е реалността, в огледалото, или в мене? Реалността е вътре в мене, а не в огледалото. Огледалото е едно приятно забавление за децата. И аз мога да кажа, че едно от великите изобретения на човека, това е огледалото. По-хубаво, по-красиво изобретение от огледалото, човек не е могъл да измисли.
То причинява
радост
, но по някой път, причинява и скръб на човека.
Младият, като се поогледа, зарадва се, усмихне се, а старият като се огледа, потекат му четири реда сълзи и казва: е, добър е Господ, за вбъдеще може да се подмладя. Това огледало, все-таки ми е нужно, за да ми покаже, като се огледам в него, дали съм се подмладил. И наистина, ако това огледало му покаже, че е млад, значи, подмладил се е. Сега Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и накъде отивам, а вие не знаете отде ида и накъде отхождам“. Каква е била интимната мисъл на Христа, като е казал, че „аз зная отде съм дошъл и накъде отивам“?
към беседата >>
54.
Перпендикулярът на живота
,
ООК
, София, 16.12.1925г.,
Затова и ние казваме: На всяка скръб съответства една
радост
.
Тази скръб предизвиква сълзи в човека, които вътрешно се изливат във вид на кръв. Кръвта пък от своя страна се излива при корените на някое дърво вътре в сърцето на човека. Дървото се съвзема от тази кръв и започва да се развива правилно. Животът на това дърво сега пулсира по-усилено и се изявява във вид на огнени пламъци. И в заключение тази скръб събужда благородни желания и чувства в човека и той започва да се радва.
Затова и ние казваме: На всяка скръб съответства една
радост
.
Защо хората не искат да страдат? - Защото те се страхуват, че ще ги мушнат в сърцето. От стрели се плашат те. Докато не те мушнат в сърцето, няма да имаш никаква радост. Когато невидимият свят изпраща страдания на хората за тяхното повдигане, той знае де и как да мушка.
към беседата >>
Докато не те мушнат в сърцето, няма да имаш никаква
радост
.
И в заключение тази скръб събужда благородни желания и чувства в човека и той започва да се радва. Затова и ние казваме: На всяка скръб съответства една радост. Защо хората не искат да страдат? - Защото те се страхуват, че ще ги мушнат в сърцето. От стрели се плашат те.
Докато не те мушнат в сърцето, няма да имаш никаква
радост
.
Когато невидимият свят изпраща страдания на хората за тяхното повдигане, той знае де и как да мушка. Обаче, когато хората сами си създават страдания, те не знаят де и как да мушкат. Те мязат на съвременните копиеносци, които мушкат дето трябва и не трябва и умъртвяват. Мушни човека в сърцето, че да излезе от него бяла светлина. Ние искаме да схващате дълбокия смисъл на живота, да си обяснявате всички прояви и явления от гледището на живата математика, на живата наука, чрез която, като примирявате противоречията, да можете разумно да използвате силите на природата.
към беседата >>
Същото се отнася и за
радостта
.
Духът Божий е перпендикулярът, който определя всяка точка в техния път. Щом Бог, перпендикулярът на живота в някой човек, не се изменя, той ще знае за себе си, че е разумно същество, свързано с други по-разумни от него същества. Страда ли човек, ще знае, че с него заедно страдат още хиляди същества; той не е сам в страданията си. Който не иска да страда, той не разбира смисъла на страданията. Ако не искаш да страдаш, ще се заемеш за работа, та едновременно с премахването на своите страдания да отнемеш страданията и на ония хиляди души, които страдат заедно с тебе.
Същото се отнася и за
радостта
.
Когато ти се радваш, едновременно с тебе се радват още хиляди души. Никой не живее за себе си. Външно ние живеем за себе си като души, но според закона на еволюцията ние сме свързани едни за други, вследствие на което трябва да спазваме помежду си добри, хармонични отношения. Някой казва: „Аз не се интересувам от еди-кого си, нищо не искам да зная за него." - Това не е никаква философия, нито религия, нито разумност, нито човещина. Това не е нито волята Божия.
към беседата >>
55.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Носи
радост
и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират.
– Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват!
Носи
радост
и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират.
Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен. Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината.
към беседата >>
Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца
радостни
и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него.
Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота.
Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца
радостни
и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него.
И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот. Значи ние можем да живеем един братски живот. Само чрез разумния живот можем да се спогодим. И тогава няма да имаме онези криви схващания на неразумните богове, а ще имаме онова правилно схващане на светлината, която носи благото за целия свят. Когато светлината изгрява, някои ме питат: кажи ми какво мислиш за светлината.
към беседата >>
Днес ви пожелавам да бъдете
радостни
, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама.
И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината.
Днес ви пожелавам да бъдете
радостни
, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама.
Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението.
към беседата >>
56.
Приложение на символите / Живите символи като методи за работа
,
МОК
, София, 20.12.1925г.,
Обаче срещнете ли една чешма, мъката ви ще се превърне в
радост
.
Спира се замислен, но напипва в джоба си свещ и кибрит. Веднага запалва свещта и продължава пътя си. Той започва да разсъждава, че там, дето Слънцето е залязло, свещта може да продължи неговата работа. При това положение свещта се осмисля. Ако сте пътник, който минава през някое безводно място, вие в скоро време ще ожаднеете и ще се измъчвате от жажда.
Обаче срещнете ли една чешма, мъката ви ще се превърне в
радост
.
Ще се приближите към чешмата, ще извадите чаша от торбата си и ще утолите жаждата си. Вървите по-нататък, но Слънцето грее силно, вследствие на което умората ви расте все повече и повече. Пред вас се изпречва едно дърво с надвиснали плодове. Приближавате към него и виждате, че това са зрели, хубави ябълки. Сядате под сянката на ябълката, отваряте торбата си, изваждате от нея парче хляб, откъсвате една ябълка и започвате да ядете.
към беседата >>
Тази ябълка ще ви създаде голяма
радост
, защото утолява глада ви, а същевременно използвате и нейната сянка.
Ще се приближите към чешмата, ще извадите чаша от торбата си и ще утолите жаждата си. Вървите по-нататък, но Слънцето грее силно, вследствие на което умората ви расте все повече и повече. Пред вас се изпречва едно дърво с надвиснали плодове. Приближавате към него и виждате, че това са зрели, хубави ябълки. Сядате под сянката на ябълката, отваряте торбата си, изваждате от нея парче хляб, откъсвате една ябълка и започвате да ядете.
Тази ябълка ще ви създаде голяма
радост
, защото утолява глада ви, а същевременно използвате и нейната сянка.
Всяко дърво, което има плод, може да причини радост на човека. Като задоволи жаждата, глада, умората си, човек ще потърси някоя книга, от която да чете и да се развива. Книгата е най-важното нещо за духовното повдигане на човека. Като имате тия седем символа на разположение, направете опит да ги съчетаете в една хармонична картина. Според нареждането на символите се съди за състоянието на човека.
към беседата >>
Всяко дърво, което има плод, може да причини
радост
на човека.
Вървите по-нататък, но Слънцето грее силно, вследствие на което умората ви расте все повече и повече. Пред вас се изпречва едно дърво с надвиснали плодове. Приближавате към него и виждате, че това са зрели, хубави ябълки. Сядате под сянката на ябълката, отваряте торбата си, изваждате от нея парче хляб, откъсвате една ябълка и започвате да ядете. Тази ябълка ще ви създаде голяма радост, защото утолява глада ви, а същевременно използвате и нейната сянка.
Всяко дърво, което има плод, може да причини
радост
на човека.
Като задоволи жаждата, глада, умората си, човек ще потърси някоя книга, от която да чете и да се развива. Книгата е най-важното нещо за духовното повдигане на човека. Като имате тия седем символа на разположение, направете опит да ги съчетаете в една хармонична картина. Според нареждането на символите се съди за състоянието на човека. Тези символи могат да се групират по два-три заедно, да образуват нещо цяло.
към беседата >>
Ако има плод – внася
радост
във вас.
(втори вариант)
Взимате го вие и се радвате, че слънцето, което вече залязва – имате с какво да се ръководите. Туй е естественото приложение, което дава цена на светилника. Чешмата. Вие сте пътник жаден, намирате тази чешма, няма ли да седнете при нея – гледате водата и се радвате. Вие сте гладен. Намирате ябълката, спирате се, гледате най-първо има ли плод, няма ли.
Ако има плод – внася
радост
във вас.
Едно дърво може да ви причини радост само ако има плод. Ако торбата ви е пълна с хляб, ще се радвате на сянката му. Книгата. Тя представлява най-важното, което човек може да търси. Тези символи може да ги съчетаете как? Кой е най-естественият начин?
към втори вариант >>
Едно дърво може да ви причини
радост
само ако има плод.
(втори вариант)
Туй е естественото приложение, което дава цена на светилника. Чешмата. Вие сте пътник жаден, намирате тази чешма, няма ли да седнете при нея – гледате водата и се радвате. Вие сте гладен. Намирате ябълката, спирате се, гледате най-първо има ли плод, няма ли. Ако има плод – внася радост във вас.
Едно дърво може да ви причини
радост
само ако има плод.
Ако торбата ви е пълна с хляб, ще се радвате на сянката му. Книгата. Тя представлява най-важното, което човек може да търси. Тези символи може да ги съчетаете как? Кой е най-естественият начин? Вие може да дадете много съчетания, и всички може да са прави.
към втори вариант >>
57.
Правила и съвети
,
КД
, София, 25.12.1925г.,
Той трябва да бъде
радостен
, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво.
- „Не ми е слабо нищо. Не искам! “ - То е друг въпрос. Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си и когато му дават, и когато му вземат всичко назад.
Той трябва да бъде
радостен
, защото ако не знае защо онзи му взема нещата назад, той трябва да има предвид в душата си и да му даде нещо по-хубаво.
- „Но аз не зная неговите намерения.“ -Яовек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия. Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми.
към беседата >>
Тогава човек, като е здрав, казва: „Аз ще служа на Бога.“ (Кое е по-високо, доволството или
радостта
?)- Доволството идва от работата, че добре е свършена, а
радостта
идва от това, че тази работа е излязла успешна.
Свободен съм. Тръгна, мине някоя кола, каруцарят каже: „Качи се! “ Когато се случи да е кално и да не мога да мина през калта, тогава се възползувам от поканата. Рече ли човек да служи на Господа, всичко минава много хубаво, няма противоречия. Когато се радвам, че мога да ходя, цялото тяло в мен се радва.
Тогава човек, като е здрав, казва: „Аз ще служа на Бога.“ (Кое е по-високо, доволството или
радостта
?)- Доволството идва от работата, че добре е свършена, а
радостта
идва от това, че тази работа е излязла успешна.
Ние се радваме на слънцето, понеже ни донася повече, отколкото очакваме. В радостта има едно разширение, ти се радваш, весело ти е. Когато слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта.
към беседата >>
В
радостта
има едно разширение, ти се радваш, весело ти е.
“ Когато се случи да е кално и да не мога да мина през калта, тогава се възползувам от поканата. Рече ли човек да служи на Господа, всичко минава много хубаво, няма противоречия. Когато се радвам, че мога да ходя, цялото тяло в мен се радва. Тогава човек, като е здрав, казва: „Аз ще служа на Бога.“ (Кое е по-високо, доволството или радостта?)- Доволството идва от работата, че добре е свършена, а радостта идва от това, че тази работа е излязла успешна. Ние се радваме на слънцето, понеже ни донася повече, отколкото очакваме.
В
радостта
има едно разширение, ти се радваш, весело ти е.
Когато слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта. Благодарността е по-високо състояние на духа. Благодарен може да е само разумният човек.
към беседата >>
Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на
радостта
.
Тогава човек, като е здрав, казва: „Аз ще служа на Бога.“ (Кое е по-високо, доволството или радостта?)- Доволството идва от работата, че добре е свършена, а радостта идва от това, че тази работа е излязла успешна. Ние се радваме на слънцето, понеже ни донася повече, отколкото очакваме. В радостта има едно разширение, ти се радваш, весело ти е. Когато слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, е доволен.
Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на
радостта
.
Благодарността е по-високо състояние на духа. Благодарен може да е само разумният човек. Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото. Най-напред човек да е благодарен.
към беседата >>
58.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка
радост
.
Виждането подразбира знание, будност на съзнанието. Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици? Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш? Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота.
Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка
радост
.
Това е един неизбежен закон. Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност. Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път.
към беседата >>
Значи, всяка малка
радост
, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност.
Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш? Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота. Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост. Това е един неизбежен закон.
Значи, всяка малка
радост
, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност.
Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път? Обаче, правият път не подразбира правата линия.
към беседата >>
Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем
радостни
и весели.
Майката казва: ангелче е моето дете. Да, ще го видиш. Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел. Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога? По какъв начин може да дойде един ангел у нас?
Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем
радостни
и весели.
И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос? Няма нещо, което този ангел да не знае. Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае. Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”. Вие казвате: този човек е гениален.
към беседата >>
Тази разумност ще внесе в нас
радост
, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят.
- За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя. Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха. В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни.
Тази разумност ще внесе в нас
радост
, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят.
Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко.
към беседата >>
59.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
Понякога нереализираните идеи причиняват по-голяма
радост
на човека, отколкото реализираните.
Човек трябва да пресява мислите си, да дава ход само на ония от тях, които носят благо както за него самия, така и за неговите ближни. Българите имат една поговорка, която може да се приложи за дадения случай. Те казват: „Не всичко, което хвърчи, може да се яде.“ Значи всяка мисъл, която минава през човешкия ум, не може да се реализира. И всяко желание, което минава през човешкото сърце, не може да се реализира. Ако всички мисли и желания на човека се реализират, това значи да се предизвикат големи нещастия в живота му.
Понякога нереализираните идеи причиняват по-голяма
радост
на човека, отколкото реализираните.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Вие сте пътник, предстои ви обаче да минете от единия бряг на една река на другия и оттам нататък да продължите пътя си. Реката е дълбока, не можете да я преминете, освен ако знаете да плувате. Вие не знаете да плувате, но отдалече още виждате, че има мост, през който можете да минете. Тъкмо се радвате, че сте видели моста, когато един човек ви пресреща и ви предупреждава по никой начин да не минавате през моста, защото гредите му са съвършено изгнили.
към беседата >>
Обаче, като помислите малко, недоволството ви се превръща в
радост
, че животът ви е спасен.
Вие сте пътник, предстои ви обаче да минете от единия бряг на една река на другия и оттам нататък да продължите пътя си. Реката е дълбока, не можете да я преминете, освен ако знаете да плувате. Вие не знаете да плувате, но отдалече още виждате, че има мост, през който можете да минете. Тъкмо се радвате, че сте видели моста, когато един човек ви пресреща и ви предупреждава по никой начин да не минавате през моста, защото гредите му са съвършено изгнили. В първия момент вие се сепвате, оставате недоволни, че желанието ви да минете през реката и да продължите пътя си остава нереализирано.
Обаче, като помислите малко, недоволството ви се превръща в
радост
, че животът ви е спасен.
Вие казвате: „Благодаря на Бога, че с нереализирането на своето желание можах да спася живота си.“ Представете си, че ви предстои да минете от единия бряг на реката на другия, но без мост. Знаете, че тази река няма мост, и разчитате на изкуството си да плувате. Тъкмо се готвите да преплувате реката, когато един човек ви настига и ви казва, че малко по-надолу от мястото, дето се намирате, е построен нов, здрав мост. Вие веднага се отправяте към моста, доволни и радостни, че идеята ви да преминете реката се реализира по-лесно, отколкото сте очаквали. Това са примери, които често се срещат в живота.
към беседата >>
Вие веднага се отправяте към моста, доволни и
радостни
, че идеята ви да преминете реката се реализира по-лесно, отколкото сте очаквали.
В първия момент вие се сепвате, оставате недоволни, че желанието ви да минете през реката и да продължите пътя си остава нереализирано. Обаче, като помислите малко, недоволството ви се превръща в радост, че животът ви е спасен. Вие казвате: „Благодаря на Бога, че с нереализирането на своето желание можах да спася живота си.“ Представете си, че ви предстои да минете от единия бряг на реката на другия, но без мост. Знаете, че тази река няма мост, и разчитате на изкуството си да плувате. Тъкмо се готвите да преплувате реката, когато един човек ви настига и ви казва, че малко по-надолу от мястото, дето се намирате, е построен нов, здрав мост.
Вие веднага се отправяте към моста, доволни и
радостни
, че идеята ви да преминете реката се реализира по-лесно, отколкото сте очаквали.
Това са примери, които често се срещат в живота. Случва се понякога, че гредите на моста, през който трябва да минете, са изгнили. Какво трябва да правите тогава? За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си. И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта.
към беседата >>
Да живее човек седем години в
радост
и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл.
И след това години наред трябва да работят усилено, да изживеят ред терзания, за да възстановят загубата, която са претърпели. Струва ли си за едно преходно желание да излага човек живота си на карта? За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева. Ще кажете, че човек трябва да живее. Какъв живот е този, който е пълен с терзания?
Да живее човек седем години в
радост
и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл.
Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл. В такъв живот няма никакво растене. Животът има смисъл, когато човек расте, развива се и принася плод. Този живот наричаме ние разумен, правилен. Това значи да върви човек в правия път.
към беседата >>
Нереализираните идеи причиняват по-голяма
радост
.
(втори вариант)
За вас ли е тази мисъл, или не. тогава – поговорката: „Всичко, което хвърка, не се яде." Не всички мисли, които минават през човешкия ум, трябва да се реализират. И не всички желания, които засягат човешкото сърце, трябва да се реализират. Понеже, ако биха се реализирали всичките, би било най-голямото нещастие. Някой път е красиво.
Нереализираните идеи причиняват по-голяма
радост
.
Сега ще ви приведа един пример. Вие сте тръгнали на път и знаете, че ще минавате една голяма река през мост и не знаете, че гредите на моста са изгнили. Пресрещне ви един човек и ви каже: „Не минавайте през моста, че гредите му са изгнили." Вие се радвате, че няма да минете по моста. Вие имате предвид, че ако бихте минали през този гнил мост, щяхте да намерите дъното на реката. Вие не съжалявате, че се спира пътят ви.
към втори вариант >>
Седем години
радост
и двеста хиляди печалба, това разбирам.
(втори вариант)
Печалба ли е това? Седем години трябва да изплащате, и при това 200 хиляди лева са изгубени. Ако имате едно желание, което искате да реализирате, ако туй желание ви коства двеста хиляди лева и седем години терзания, философия ли е това? Ама хората казват, трябва да живеем. Как? Седем години терзания и двеста хиляди борч?
Седем години
радост
и двеста хиляди печалба, това разбирам.
Това е растеж. Двеста хиляди лева, това е плод, това е разумното. Следователно при всяка една нова фаза аз наричам – казах ви тази сутрин, че правя път - това е прикосновение с реалността. Някой път може да се направи една картина, графически да се определи съприкосновението със самата тази реалност. Всяко едно възходящо желание у човека всяка една права мисъл, която може да се реализира, вие трябва да бъдете в съприкосновение с реалността.
към втори вариант >>
60.
Голяма радост и малка скръб
,
ООК
, София, 30.12.1925г.,
- Най-важната мисъл за днес е човек да се произнесе кое от двете положения предпочита: да има една голяма
радост
с една малка скръб в центъра й или една голяма скръб с една малка
радост
в центъра й?
Коя е най-важната мисъл за днес?
- Най-важната мисъл за днес е човек да се произнесе кое от двете положения предпочита: да има една голяма
радост
с една малка скръб в центъра й или една голяма скръб с една малка
радост
в центъра й?
Голяма скръб с малка радост в нея е за предпочитане пред голяма радост с малка скръб. Защо? -Защото малката скръб в сърцето на голямата радост представлява нещо подобно на паразит, който постепенно изяжда всичката радост, т.е. самия плод. Обратно, малката радост в сърцето на голямата скръб представлява плодно семенце, което след време израства и дава един от най-хубавите райски плодове на живота. Когато невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на радостта в тях, вие ги хвърляте по улиците.
към беседата >>
Голяма скръб с малка
радост
в нея е за предпочитане пред голяма
радост
с малка скръб. Защо?
Коя е най-важната мисъл за днес? - Най-важната мисъл за днес е човек да се произнесе кое от двете положения предпочита: да има една голяма радост с една малка скръб в центъра й или една голяма скръб с една малка радост в центъра й?
Голяма скръб с малка
радост
в нея е за предпочитане пред голяма
радост
с малка скръб. Защо?
-Защото малката скръб в сърцето на голямата радост представлява нещо подобно на паразит, който постепенно изяжда всичката радост, т.е. самия плод. Обратно, малката радост в сърцето на голямата скръб представлява плодно семенце, което след време израства и дава един от най-хубавите райски плодове на живота. Когато невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на радостта в тях, вие ги хвърляте по улиците. Гледам по софийските улици има много такива захвърлени скърби.
към беседата >>
-Защото малката скръб в сърцето на голямата
радост
представлява нещо подобно на паразит, който постепенно изяжда всичката
радост
, т.е.
Коя е най-важната мисъл за днес? - Най-важната мисъл за днес е човек да се произнесе кое от двете положения предпочита: да има една голяма радост с една малка скръб в центъра й или една голяма скръб с една малка радост в центъра й? Голяма скръб с малка радост в нея е за предпочитане пред голяма радост с малка скръб. Защо?
-Защото малката скръб в сърцето на голямата
радост
представлява нещо подобно на паразит, който постепенно изяжда всичката
радост
, т.е.
самия плод. Обратно, малката радост в сърцето на голямата скръб представлява плодно семенце, което след време израства и дава един от най-хубавите райски плодове на живота. Когато невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на радостта в тях, вие ги хвърляте по улиците. Гледам по софийските улици има много такива захвърлени скърби. Като посещавам стаите на учениците, около праговете виждам много от тези скърби захвърлени.
към беседата >>
Обратно, малката
радост
в сърцето на голямата скръб представлява плодно семенце, което след време израства и дава един от най-хубавите райски плодове на живота.
Коя е най-важната мисъл за днес? - Най-важната мисъл за днес е човек да се произнесе кое от двете положения предпочита: да има една голяма радост с една малка скръб в центъра й или една голяма скръб с една малка радост в центъра й? Голяма скръб с малка радост в нея е за предпочитане пред голяма радост с малка скръб. Защо? -Защото малката скръб в сърцето на голямата радост представлява нещо подобно на паразит, който постепенно изяжда всичката радост, т.е. самия плод.
Обратно, малката
радост
в сърцето на голямата скръб представлява плодно семенце, което след време израства и дава един от най-хубавите райски плодове на живота.
Когато невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на радостта в тях, вие ги хвърляте по улиците. Гледам по софийските улици има много такива захвърлени скърби. Като посещавам стаите на учениците, около праговете виждам много от тези скърби захвърлени. Самите ученици пък виждам накичени с радости, които трептят над тях. И това са ученици, които посещават школата от 20 години насам.
към беседата >>
Когато невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на
радостта
в тях, вие ги хвърляте по улиците.
- Най-важната мисъл за днес е човек да се произнесе кое от двете положения предпочита: да има една голяма радост с една малка скръб в центъра й или една голяма скръб с една малка радост в центъра й? Голяма скръб с малка радост в нея е за предпочитане пред голяма радост с малка скръб. Защо? -Защото малката скръб в сърцето на голямата радост представлява нещо подобно на паразит, който постепенно изяжда всичката радост, т.е. самия плод. Обратно, малката радост в сърцето на голямата скръб представлява плодно семенце, което след време израства и дава един от най-хубавите райски плодове на живота.
Когато невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на
радостта
в тях, вие ги хвърляте по улиците.
Гледам по софийските улици има много такива захвърлени скърби. Като посещавам стаите на учениците, около праговете виждам много от тези скърби захвърлени. Самите ученици пък виждам накичени с радости, които трептят над тях. И това са ученици, които посещават школата от 20 години насам. Те гледат на радостта с благоговение, пазят я като писано яйце, а скръбта захвърлят вън като непотребна вещ.
към беседата >>
Самите ученици пък виждам накичени с
радости
, които трептят над тях.
самия плод. Обратно, малката радост в сърцето на голямата скръб представлява плодно семенце, което след време израства и дава един от най-хубавите райски плодове на живота. Когато невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на радостта в тях, вие ги хвърляте по улиците. Гледам по софийските улици има много такива захвърлени скърби. Като посещавам стаите на учениците, около праговете виждам много от тези скърби захвърлени.
Самите ученици пък виждам накичени с
радости
, които трептят над тях.
И това са ученици, които посещават школата от 20 години насам. Те гледат на радостта с благоговение, пазят я като писано яйце, а скръбта захвърлят вън като непотребна вещ. Разбиране е това! Обаче на съвременните хора е потребна велика наука, с която да превръщат скърбите в радости. Това е тъй наречената „духовна алхимия".
към беседата >>
Те гледат на
радостта
с благоговение, пазят я като писано яйце, а скръбта захвърлят вън като непотребна вещ.
Когато невидимият свят ви изпраща големи скърби с малки семенца от плодовете на радостта в тях, вие ги хвърляте по улиците. Гледам по софийските улици има много такива захвърлени скърби. Като посещавам стаите на учениците, около праговете виждам много от тези скърби захвърлени. Самите ученици пък виждам накичени с радости, които трептят над тях. И това са ученици, които посещават школата от 20 години насам.
Те гледат на
радостта
с благоговение, пазят я като писано яйце, а скръбта захвърлят вън като непотребна вещ.
Разбиране е това! Обаче на съвременните хора е потребна велика наука, с която да превръщат скърбите в радости. Това е тъй наречената „духовна алхимия". В средните векове още учените са се занимавали с алхимия, т.е. с превръщане на неблагородните метали в благородни.
към беседата >>
Обаче на съвременните хора е потребна велика наука, с която да превръщат скърбите в
радости
.
Като посещавам стаите на учениците, около праговете виждам много от тези скърби захвърлени. Самите ученици пък виждам накичени с радости, които трептят над тях. И това са ученици, които посещават школата от 20 години насам. Те гледат на радостта с благоговение, пазят я като писано яйце, а скръбта захвърлят вън като непотребна вещ. Разбиране е това!
Обаче на съвременните хора е потребна велика наука, с която да превръщат скърбите в
радости
.
Това е тъй наречената „духовна алхимия". В средните векове още учените са се занимавали с алхимия, т.е. с превръщане на неблагородните метали в благородни. Много от тези алхимици, които са разбирали само физическата страна на алхимията, дълго време са работили върху превръщането на неблагородните метали например мед, желязо и др. в благородни, каквото е златото, но не са успели.
към беседата >>
И тъй основната идея, която трябва да държите в ума си, е следната: Предпочитайте голяма скръб с малка
радост
в нея пред голяма
радост
с малка скръб.
Това не е упрек,но казвам: Ние не трябва да се самоизмамваме, но трябва да образуваме истинска здрава връзка с Бога, с Христа. Животът, който сме прекарали досега, от хиляди години насам не е бил за развлечение, но той е представлявал подготовление за сегашния момент. И ние сега не трябва да живеем в миналото, но в настоящето. Ще живеете в света, няма да излизате вън от него. Едно време се проповядваше, че праведният трябва да живее вън от света, а сега се проповядва, чe праведният трябва да живее в света.
И тъй основната идея, която трябва да държите в ума си, е следната: Предпочитайте голяма скръб с малка
радост
в нея пред голяма
радост
с малка скръб.
Това разбиране ще донесе великата хармония, която трябва да съществува в живота. Всеки трябва да бъде благодарен за благото, което му е дадено. Всичката философия на живота седи в това, всеки момент да сме благодарни за всичко, което ни е дадено. Благодарността се явява като условие за усилване вътрешната връзка между Бога и нас. На това основание е казано в Писанието: „Молете се един за друг!
към беседата >>
Оставете всяка Божествена идея, всеки Божествен импулс на душата да се изяви така свободно, така естествено, че да предизвика у вас вътрешна
радост
, която никой да не е в състояние да я отнеме.
Като станала сутринта, намерила детето си задушено, мъртво. Защо трябвало да го завива през глава? Тя трябваше да остави главата му открита, свободно да диша чист въздух. Оттук ще извадим следното заключение: не покривайте главите си със своите идеи! Понякога вашите идеи могат да бъдат такива, че като ги турите в главата си да ви задушат.
Оставете всяка Божествена идея, всеки Божествен импулс на душата да се изяви така свободно, така естествено, че да предизвика у вас вътрешна
радост
, която никой да не е в състояние да я отнеме.
Тази радост е резултат от това, че Бог живее в нас и ние изпитваме Неговата сила. Дойде ли човек до това положение, всички души ще бъдат във връзка помежду си. Всеки трябва да се свърже най-първо със своята душа. За тази цел той трябва да я търси постоянно, докато я намери. Щом я намери, човек трябва да знае как да влиза и излиза от нея.
към беседата >>
Тази
радост
е резултат от това, че Бог живее в нас и ние изпитваме Неговата сила.
Защо трябвало да го завива през глава? Тя трябваше да остави главата му открита, свободно да диша чист въздух. Оттук ще извадим следното заключение: не покривайте главите си със своите идеи! Понякога вашите идеи могат да бъдат такива, че като ги турите в главата си да ви задушат. Оставете всяка Божествена идея, всеки Божествен импулс на душата да се изяви така свободно, така естествено, че да предизвика у вас вътрешна радост, която никой да не е в състояние да я отнеме.
Тази
радост
е резултат от това, че Бог живее в нас и ние изпитваме Неговата сила.
Дойде ли човек до това положение, всички души ще бъдат във връзка помежду си. Всеки трябва да се свърже най-първо със своята душа. За тази цел той трябва да я търси постоянно, докато я намери. Щом я намери, човек трябва да знае как да влиза и излиза от нея. Влезе ли в душата си, той ще усети голямо разширение, свобода и лекота в себе си.
към беседата >>
61.
Разковничето
,
ООК
, София, 6.1.1926г.,
Докато сте на земята, щастливите дни, светлите точки в живота ви са
радостите
, а нещастните дни, тъмните точки - скърбите, страданията.
Колкото по-малко ангелите стъпват върху мозъците на хората, толкова по-зле мислят. Ние не говорим за ума, но за мозъка на хората. И тъй, когато се натъквате на противоречията, ви страдате. Казвам: Не се спирайте върху противоречията и върху страданията, които те произвеждат. Старайте се да схващате красивата страна на страданията.
Докато сте на земята, щастливите дни, светлите точки в живота ви са
радостите
, а нещастните дни, тъмните точки - скърбите, страданията.
Обаче, когато отидете на небето, там ще бъде точно обратното: светлите точки на живота ви ще бъдат скръбните дни, а за радостите, които сте преживяли на земята, вие почти няма да си спомняте. И тогава ще разберете, че смисълът на земния живот е в разумните, а не в безсмислените страдания. Разумни, смислени страдания са тези, в центъра на които се крие една малка радост. Казвам: Два важни момента има в живота на човека. Единият момент е, когато човек се ражда, т.е.
към беседата >>
Обаче, когато отидете на небето, там ще бъде точно обратното: светлите точки на живота ви ще бъдат скръбните дни, а за
радостите
, които сте преживяли на земята, вие почти няма да си спомняте.
Ние не говорим за ума, но за мозъка на хората. И тъй, когато се натъквате на противоречията, ви страдате. Казвам: Не се спирайте върху противоречията и върху страданията, които те произвеждат. Старайте се да схващате красивата страна на страданията. Докато сте на земята, щастливите дни, светлите точки в живота ви са радостите, а нещастните дни, тъмните точки - скърбите, страданията.
Обаче, когато отидете на небето, там ще бъде точно обратното: светлите точки на живота ви ще бъдат скръбните дни, а за
радостите
, които сте преживяли на земята, вие почти няма да си спомняте.
И тогава ще разберете, че смисълът на земния живот е в разумните, а не в безсмислените страдания. Разумни, смислени страдания са тези, в центъра на които се крие една малка радост. Казвам: Два важни момента има в живота на човека. Единият момент е, когато човек се ражда, т.е. когато иде на земята; вторият момент е, когато човек умира, т.е.
към беседата >>
Разумни, смислени страдания са тези, в центъра на които се крие една малка
радост
.
Казвам: Не се спирайте върху противоречията и върху страданията, които те произвеждат. Старайте се да схващате красивата страна на страданията. Докато сте на земята, щастливите дни, светлите точки в живота ви са радостите, а нещастните дни, тъмните точки - скърбите, страданията. Обаче, когато отидете на небето, там ще бъде точно обратното: светлите точки на живота ви ще бъдат скръбните дни, а за радостите, които сте преживяли на земята, вие почти няма да си спомняте. И тогава ще разберете, че смисълът на земния живот е в разумните, а не в безсмислените страдания.
Разумни, смислени страдания са тези, в центъра на които се крие една малка
радост
.
Казвам: Два важни момента има в живота на човека. Единият момент е, когато човек се ражда, т.е. когато иде на земята; вторият момент е, когато човек умира, т.е. когато напуска земята и заминава за другия свят. Първият момент представлява процес на растене, на придобиване; вторият момент е процес на раздаване.
към беседата >>
Докато се държим за него, ние ще имаме всички възможности за растене и развитие, ще опитаме всички
радости
, в които се проявява Божественият Дух.
Докато листата на дървото седят на него отгоре, те са свободни, понеже могат да заемат различни положения. Паднат ли листата от дървото, вятърът вече ги разнася където ще и те стават играчка в неговите ръце. Обаче свободни ли са падналите листа? - Не са свободни. Следователно на основание на този закон и ние можем да бъдем листа, цветове или клончета от това Велико дърво на Божествения живот.
Докато се държим за него, ние ще имаме всички възможности за растене и развитие, ще опитаме всички
радости
, в които се проявява Божественият Дух.
Сега например ще ви дам една формула, която вие трябва да решите.Тя е следната: X=Y=Z=0. Тази формула има дълбок смисъл и за нейното разрешение трябва да се роди някой велик математик. Нашата цел не е да разрешаваме неразрешими въпроси, но да обърнем внимание на външния, на обективния свят, като на азбука от великата Божествена книга. В това отношение всеки трябва да изучава природата. И нашите тела, с,които сме облечени, съставляват букви, слогове от езика на живата природа, както и от великия Божествен свят.
към беседата >>
Животът засега включва две състояния:
радост
и скръб.
Казвате: „Ние познаваме света." Щом познавате света и знаете много неща, ще можете ли вие да изтълкувате всички символи в природата? Природата е пълна с прави, спиралообразни, змиевидни и ред други линии, чиито смисъл вие не разбирате. Те остават за вас неразрешени. Когато някой ми каже, че не знае нещо, аз се радвам, защото красиво е човек да не знае нещо. Тъй както ние сега живеем, това още не е „живот" в пълния смисъл на думата.
Животът засега включва две състояния:
радост
и скръб.
Следователно, колкото се радва човек, толкова и скърби. Значи животът е съединение на еднакво число плюсове и минуси, които се взаимно унищожават и дават нула. Ако радостта на някого е +2, а скръбта му —2, какво ще получи? - Нула. Тогава какво остава в живота?
към беседата >>
Ако
радостта
на някого е +2, а скръбта му —2, какво ще получи?
Когато някой ми каже, че не знае нещо, аз се радвам, защото красиво е човек да не знае нещо. Тъй както ние сега живеем, това още не е „живот" в пълния смисъл на думата. Животът засега включва две състояния: радост и скръб. Следователно, колкото се радва човек, толкова и скърби. Значи животът е съединение на еднакво число плюсове и минуси, които се взаимно унищожават и дават нула.
Ако
радостта
на някого е +2, а скръбта му —2, какво ще получи?
- Нула. Тогава какво остава в живота? Какъв смисъл има такъв живот, в който няма никакъв плюс? При това как може да се обясни живота без радости и скърби? Всяко движение в света се дължи или на радост, или на скръб.
към беседата >>
При това как може да се обясни живота без
радости
и скърби?
Значи животът е съединение на еднакво число плюсове и минуси, които се взаимно унищожават и дават нула. Ако радостта на някого е +2, а скръбта му —2, какво ще получи? - Нула. Тогава какво остава в живота? Какъв смисъл има такъв живот, в който няма никакъв плюс?
При това как може да се обясни живота без
радости
и скърби?
Всяко движение в света се дължи или на радост, или на скръб. Човек се движи, защото го подтиква или радост, или скръб. Когато вървя напред, имам желание да придобия нещо и затова изпитвам в себе си някаква радост. Когато отстъпвам назад, изпитвам скръб. Обаче, щом има настъпване, има и отстъпване.
към беседата >>
Всяко движение в света се дължи или на
радост
, или на скръб.
Ако радостта на някого е +2, а скръбта му —2, какво ще получи? - Нула. Тогава какво остава в живота? Какъв смисъл има такъв живот, в който няма никакъв плюс? При това как може да се обясни живота без радости и скърби?
Всяко движение в света се дължи или на
радост
, или на скръб.
Човек се движи, защото го подтиква или радост, или скръб. Когато вървя напред, имам желание да придобия нещо и затова изпитвам в себе си някаква радост. Когато отстъпвам назад, изпитвам скръб. Обаче, щом има настъпване, има и отстъпване. Значи животът всякога се изразява в две противоположни величини: +2 -2, които в резултат дават нула.
към беседата >>
Човек се движи, защото го подтиква или
радост
, или скръб.
- Нула. Тогава какво остава в живота? Какъв смисъл има такъв живот, в който няма никакъв плюс? При това как може да се обясни живота без радости и скърби? Всяко движение в света се дължи или на радост, или на скръб.
Човек се движи, защото го подтиква или
радост
, или скръб.
Когато вървя напред, имам желание да придобия нещо и затова изпитвам в себе си някаква радост. Когато отстъпвам назад, изпитвам скръб. Обаче, щом има настъпване, има и отстъпване. Значи животът всякога се изразява в две противоположни величини: +2 -2, които в резултат дават нула. Това представлява сегашният живот.
към беседата >>
Когато вървя напред, имам желание да придобия нещо и затова изпитвам в себе си някаква
радост
.
Тогава какво остава в живота? Какъв смисъл има такъв живот, в който няма никакъв плюс? При това как може да се обясни живота без радости и скърби? Всяко движение в света се дължи или на радост, или на скръб. Човек се движи, защото го подтиква или радост, или скръб.
Когато вървя напред, имам желание да придобия нещо и затова изпитвам в себе си някаква
радост
.
Когато отстъпвам назад, изпитвам скръб. Обаче, щом има настъпване, има и отстъпване. Значи животът всякога се изразява в две противоположни величини: +2 -2, които в резултат дават нула. Това представлява сегашният живот. Питам: Какво нещо е животът?
към беседата >>
Да се движиш напред, това означава
радост
; да се движиш назад - скръб.
Това представлява сегашният живот. Питам: Какво нещо е животът? - Движение. Да се движиш, това значи да живееш -В каква посока? - И напред, и назад.
Да се движиш напред, това означава
радост
; да се движиш назад - скръб.
Ако имате еднакво число радости и скърби и извадите радостите от скърбите, какво ще остане? - Нула. Де е животът тогава? Представете си, че вие сте посветили цели 15 години от живота си в служене на Бога, учили сте хората как да вярват в Бога и как да Му служат. След тези 15 години у вас се явява съмнение, дали сте в прав път или не.
към беседата >>
Ако имате еднакво число
радости
и скърби и извадите
радостите
от скърбите, какво ще остане?
Питам: Какво нещо е животът? - Движение. Да се движиш, това значи да живееш -В каква посока? - И напред, и назад. Да се движиш напред, това означава радост; да се движиш назад - скръб.
Ако имате еднакво число
радости
и скърби и извадите
радостите
от скърбите, какво ще остане?
- Нула. Де е животът тогава? Представете си, че вие сте посветили цели 15 години от живота си в служене на Бога, учили сте хората как да вярват в Бога и как да Му служат. След тези 15 години у вас се явява съмнение, дали сте в прав път или не. Питам: Какво сте спечелили от вашето 15-годишно служене на Бога?
към беседата >>
62.
Давам власт
,
НБ
, София, 10.1.1926г.,
Желязото чувства скърби и
радости
тъй, както и човекът.
В основата си, всичко в света живее, няма мъртва материя. Мъртва материя съществува само за невежите хора, които не разбират устройството на вселената, които изведнъж разрешават въпросите и казват, че известни неща са живи, и известни – мъртви. Всъщност не е така. Желязото живее тъй, както и човекът живее. Свържете сега животът с човешката интелигентност.
Желязото чувства скърби и
радости
тъй, както и човекът.
Това е доказано чрез редица опити, направени в това отношение. Един виден индуски професор е доказал това, чрез ред научни опити. Няма да се впущам в обяснения, какви са неговите опити, но той научно е доказал, че желязото може да се отрови тъй, както и човек може да се отрови. Желязото може да се екзалтира тъй, както и човекът може да се екзалтира. То може да възприема всички промени, които стават в човека.
към беседата >>
Тази стрелка показва, че като се турят върху желязото известни киселини, и то чувства
радости
или скърби, и то се весели и страда.
Няма да се впущам в обяснения, какви са неговите опити, но той научно е доказал, че желязото може да се отрови тъй, както и човек може да се отрови. Желязото може да се екзалтира тъй, както и човекът може да се екзалтира. То може да възприема всички промени, които стават в човека. Това е проверено в стрелката на галванометъра, с който се отбелязва всяка промяна, която става в човешкото тяло. Тъй чувствителна е тази стрелка!
Тази стрелка показва, че като се турят върху желязото известни киселини, и то чувства
радости
или скърби, и то се весели и страда.
На някои от вас това нещо може да се види чудно, но питам: нима не е чудно състоянието на онзи, който се напива и започва да залита из улицата? Нима не е чудно, да видите някой учен човек, професор, който е свършил четири факултета, но се е напил и ходи по улиците, залита от единия край до другия? Залита той, понеже е изгубил равновесието на своята нервна система. Умът на този професор не функционира правилно, затова той ходи от един дувар на друг, залита от едно място на друго. Той като се доближи до някой дувар, казва: “Този дувар живее толкова, колкото и аз.” И после, като падне на земята, казва: “Тази земя живее толкова, колкото и аз.” Стане, продължи по-нататък пътя си, докато залитне в друг някой дувар.
към беседата >>
Това може да проверите с галванометъра - ще видите, че стрелката на галванометъра се мърда, прави известни люлеения, които се предизвикват от нейната
радост
.
Това е най-нисшият живот. Водата е също живот. По някой път, аз съм ви казвал, че с водата може да се говори. Водата се радва тъй, както и вие се радвате. Вие можете да направите с нея следния опит: ако дадете на някой добър човек да пие вода, тя се радва.
Това може да проверите с галванометъра - ще видите, че стрелката на галванометъра се мърда, прави известни люлеения, които се предизвикват от нейната
радост
.
Ако пък дадете на някой лош човек да пие вода, водата скърби; и в стрелката на галванометъра няма да се забележат същите люлеения, каквито при радостта. Някой път, като пиете вода, казвате: тази вода не е сладка. Защо не е сладка тази вода? Защото ти не си добър. Някой път казваш: ядох днес много сладко. Защо?
към беседата >>
Ако пък дадете на някой лош човек да пие вода, водата скърби; и в стрелката на галванометъра няма да се забележат същите люлеения, каквито при
радостта
.
Водата е също живот. По някой път, аз съм ви казвал, че с водата може да се говори. Водата се радва тъй, както и вие се радвате. Вие можете да направите с нея следния опит: ако дадете на някой добър човек да пие вода, тя се радва. Това може да проверите с галванометъра - ще видите, че стрелката на галванометъра се мърда, прави известни люлеения, които се предизвикват от нейната радост.
Ако пък дадете на някой лош човек да пие вода, водата скърби; и в стрелката на галванометъра няма да се забележат същите люлеения, каквито при
радостта
.
Някой път, като пиете вода, казвате: тази вода не е сладка. Защо не е сладка тази вода? Защото ти не си добър. Някой път казваш: ядох днес много сладко. Защо? Защото този ден ти си бил добър.
към беседата >>
В Любовта има светлина, в Любовта има
радост
, в Любовта има разширение, в Любовта има живот, в Любовта има условия за растене и възможности да опиташ и да използваш всички блага; но в Любовта има и друг един закон - да не ставаш чрезмерно лаком, за да не изгубиш всичко.
Аз наричам това - едно механическо питане. То значи, като запаля вечерно време своята свещ, да я питам: ти светиш ли ми? Туй, което свети, не говори. Туй, което люби, не говори. Защо? Ами че Любовта не е един механически процес, да каже, че аз те любя.
В Любовта има светлина, в Любовта има
радост
, в Любовта има разширение, в Любовта има живот, в Любовта има условия за растене и възможности да опиташ и да използваш всички блага; но в Любовта има и друг един закон - да не ставаш чрезмерно лаком, за да не изгубиш всичко.
Любовта желае, щото всички хора да опитат еднакво всички блага. Любовта дели и най-малките трошици, тя е готова да раздели всички блага. В нея има един закон. Какъв закон е този? Ще ви го обясня.
към беседата >>
Смисълът не е само в това, да седиш, да се радваш или да скърбиш и да кажеш: днес съм
радостен
или скръбен.
Ти ме посей, че ще видиш; аз съм правила този опит, аз зная, какви сили се крият в мене. Аз още не съм достигнала до степента на човек, но посей ме и ще видиш, какво може да излезе от мен! Тази семка говори за възможностите на ябълката. Добре, ние, които сме достигнали до тази фаза на своето развитие, ще бъдем ли по-слаби от ябълката? Ами че Любовта е почва, в която ти, нищожният грешник, трябва да се посееш, да изникнеш и да израстнеш, да се превърнеш в едно дърво.
Смисълът не е само в това, да седиш, да се радваш или да скърбиш и да кажеш: днес съм
радостен
или скръбен.
Това са екзалтации, това са дим и пепел. Ние не говорим за неорганизирания живот, но за живота в Бога. И всеки от вас трябва да знае, че живее в Божествения организъм и затова, като стане сутрин, да каже: какво трябва да бъде днес моето отношение към Бога, Който ми е дал живот? А ти ставаш сутрин и казваш: за мене никой не мисли. Това е една самоизмама, от която се ражда грехът.
към беседата >>
И след това, ще остане една малка
радост
у вас.
Всяка сутрин, като станеш, Господ вече мисли за тебе. Че Господ мисли за тебе, се познава по това, че си станал. Ако не мислеше, ти нямаше да станеш. Това, че Господ ви говори, показва, че Той мисли за вас. Не е само този процес, че аз ви говоря, но след мене ще дойде Духът, да разработи тия думи, които сега аз ви казвам.
И след това, ще остане една малка
радост
у вас.
Духът работи от години във вас. И вие виждате, някоя мисъл се загнезди дълбоко във вас, а вие казвате: какво се загнезди тази мисъл в мене, че не ме остава на мира? Господ ти е проговорил. Ако не разбираш Господа, всички светии ще ти заговорят. Ако и тях не разбереш, ще ти заговорят всички праведни хора.
към беседата >>
Като направите този опит, да почувствате най-малката
радост
и да чуете, вътре в себе си, следния глас: "Дадох ви всяка власт." А вие да кажете: “Слушам, Господи, аз ще изпълня Твоята воля, както си казал.”
Туй именно е красивото. Казвам: идете и направете първия опит! Да възлюбим Господа с всичкото си сърце! И да възлюбим ближния си като себе си! Само така ще разберете тази велика философия на живота.
Като направите този опит, да почувствате най-малката
радост
и да чуете, вътре в себе си, следния глас: "Дадох ви всяка власт." А вие да кажете: “Слушам, Господи, аз ще изпълня Твоята воля, както си казал.”
към беседата >>
63.
Каквото става
,
ООК
, София, 13.1.1926г.,
Вие сте дошли на земята да опитате Божията благост; тя се изпитва само чрез страданията, а не чрез
радостите
.
" Кажеш ли така, няма да мине дълго време и болестта ти ще изчезне. Какво правите вие в такива случаи? Като ви хване някаква болест, казвате: „Достатъчно ми е това Господи! Все на мене ли ще изпращаш изпитания? " И сега, като ви наблюдавам, аз намирам, че вашето търпение е много малко.
Вие сте дошли на земята да опитате Божията благост; тя се изпитва само чрез страданията, а не чрез
радостите
.
Бог е оставил радостите за друг живот, когато отидем в друга планета, а за земята Той е определил скърбите и страданията.Човек трябва да изпита първо малките страдания, после - по-големите, след това - най-големите; когато дойде до мистично-идейните страдания, тогава само той ще влезе в другия свят, където Бог ще му проговори. Когато Христос беше разпнат на кръста, Той преживяваше мистично-идейни страдания. Хората, като не знаят това, запитват: „Защо Бог допусна да разпнат Христа? " - Защото Той трябваше да изпита мистично-идейни страдания. И тъй сега ви оставам следната мисъл: Всичко е от Бога!
към беседата >>
Бог е оставил
радостите
за друг живот, когато отидем в друга планета, а за земята Той е определил скърбите и страданията.Човек трябва да изпита първо малките страдания, после - по-големите, след това - най-големите; когато дойде до мистично-идейните страдания, тогава само той ще влезе в другия свят, където Бог ще му проговори.
Какво правите вие в такива случаи? Като ви хване някаква болест, казвате: „Достатъчно ми е това Господи! Все на мене ли ще изпращаш изпитания? " И сега, като ви наблюдавам, аз намирам, че вашето търпение е много малко. Вие сте дошли на земята да опитате Божията благост; тя се изпитва само чрез страданията, а не чрез радостите.
Бог е оставил
радостите
за друг живот, когато отидем в друга планета, а за земята Той е определил скърбите и страданията.Човек трябва да изпита първо малките страдания, после - по-големите, след това - най-големите; когато дойде до мистично-идейните страдания, тогава само той ще влезе в другия свят, където Бог ще му проговори.
Когато Христос беше разпнат на кръста, Той преживяваше мистично-идейни страдания. Хората, като не знаят това, запитват: „Защо Бог допусна да разпнат Христа? " - Защото Той трябваше да изпита мистично-идейни страдания. И тъй сега ви оставам следната мисъл: Всичко е от Бога! Страданията ни са дадени от Бога, а от нас Бог иска да се учим и да бъдем благодарни за всичко.
към беседата >>
Имате ли тия качества на Духа в себе си, вие ще носите всичко с
радост
.
Мнозина се радват, че Духът се е проявил чрез тях. Добре е Духът да се проявява чрез хората, но зависи какъв дух се е проявил. Има дух на страдание, дух на послушание и дух на вяра. Проявят ли се тия качества на Духа чрез човека, той има вече синовни отношения към Бога. Такива бяха отношенията на Христа към Бога.
Имате ли тия качества на Духа в себе си, вие ще носите всичко с
радост
.
Желая ви да се проникнете дълбоко в съзнанието си от мисълта, че всичко е от Бога. Сега изпейте упражнението „Сила жива". Нека се опита някой от вас да изпее това упражнение така, че всички да почувствате смисъла на думите „Сила жива". Всички трябва да пеете. Когато човек стане материалист, той престава да пее, става по-плътен и започва да мисли как да уреди живота си на земята.
към беседата >>
64.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
И сега, наместо да имаме едно естествено чувство, което да произвежда в нас
радост
и веселие, ние изпитваме един неумолим глад, който постоянно ни мъчи.
– Гладна съм. Хвърля й малко царевица, отива си. Какво нещо е гладът? – Гладът е една проява на живота, стремеж към придобиване на Божествената Любов. Вечният глад показва, че ние сме изпускали много от условията, при които Любовта трябва да се прояви.
И сега, наместо да имаме едно естествено чувство, което да произвежда в нас
радост
и веселие, ние изпитваме един неумолим глад, който постоянно ни мъчи.
Гладът, значи показва, че ние сме пропуснали условията, при които може да се прояви Божията Любов в нас. А това показва, че материята в нас се е достатъчно сгъстила. Вземете един съвременен човек, нахрани се най-първо, но не се минава много време, започна да усеща голяма жажда, храносмилането се затруднява, кръвообращението му не става правилно и след време усеща болка в краката, в пръстите, започва да не вижда, да не дочува, додето най-после лекарите се произнасят: нервната система на този човек се е съвършено разстроила, той има такава и такава болест, осъден е да умре. Преди повече от 20 години един българин от Ново-пазарско заболява сериозно и отива във Варна да се лекува. Лекарите му препоръчват да остане на лечение в тамошната клиника.
към беседата >>
65.
Изваждане / Изваждането
,
МОК
, София, 17.1.1926г.,
– Черешите внасят
радост
и веселие в човека.
Защо именно тези цветове имат по пет, а не по шест листа? Добре е да изучавате астрологията, да знаете всяко плодно дърво с коя планета е свързано. Като знаете това, разумно ще се ползвате от плодовете. Ако искате да се ползвате от добрите влияния на някоя планета, ще употребявате такива плодове, които са свързани с нея. Наблюдавали ли сте върху себе си какво влияние оказват например черешите?
– Черешите внасят
радост
и веселие в човека.
Човек трябва да наблюдава влиянието на плодовете не само върху физическото си разположение, но и върху своя характер, за да се ползва от тях като метод за възпитание на децата. Човек не трябва постоянно да употребява един и същи плод, но да го взема само тогава, когато иска съзнателно да се ползва от неговото добро въздействие. В това отношение могат да се дадат ред правила, но има една опасност, която днес още не позволява това. Опасността седи в критичността на човешкия ум. Западният човек има силно критичен ум.
към беседата >>
66.
Без наука няма сполука
,
ИБ
,
БС
, София, 21.1.1926г.,
Вие искате всякога да сте
радостни
, да скачате, но то е невъзможно.
Щом съзнанието ви се пълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълникане – човек става недоволен от себе си. Човек има една възраст, дето растенето спира. Растене и спиране ще има периодически. Та застой ще има. И този застой не е нищо друго освен когато вашето растене спре, започва растенето на друго същество, и вие ще прибирате известна енергия за следната година, за да може да продължите тогава растенето.
Вие искате всякога да сте
радостни
, да скачате, но то е невъзможно.
Едно дете след като скача най-много 10 часа, след това ще заспи, ще престане скачането. Щом се събудите, вие ще усетите едно отмаляване на краката. "Без наука няма сполука." Трябва да изучавате основните правила във вашия живот. И ще се стремите да бъдете доволни от малкото знание, което имате. И туй знание да служи като една основа на нова придобивка, която може да прилагате всеки ден.
към беседата >>
И следователно той ще се лиши от едно от най-хубавите си чувства - да усети вътрешната
радост
на духа.
Най-първо трябва да има живот. След туй светлина, знание, а след знанието иде свободата. След свободата вие ще научите какво нещо е истината. Казаха евреите на Христа: "Ние сме свободни." А Христос каза: "Всеки, който прави грях, е роб на греха", значи не е свободен. Щом човек греши, той не може да бъде свободен.
И следователно той ще се лиши от едно от най-хубавите си чувства - да усети вътрешната
радост
на духа.
А свобода е отношение, да имаш работа с най-разумните същества. Ако си в един съвременен модерен симфоничен оркестър, няма да те питат за твоето произхождение, там всичко се определя от твоето свирене. Те няма да те питат какво е произхождението ти, те са свършили. В това и въпрос не става. Ще ти дадат един стол и парчето, което трябва да свириш, и веднага онзи, който дирижира оркестъра, ще знае кое място да ти даде.
към беседата >>
Ние, за да изразим своята
радост
, ще се разиграем.
Какво представляват страданията? - Че то е едно красиво състояние на духа! И който е силен, ако благодари, като страда, няма да се мине и един час, два часа и най-лошото си състояние като траеш два часа, изведнъж ще ти светне. Една славянка, като правила този опит, тя била скръбна и след два часа почнала да играе. Тъй е и у децата.
Ние, за да изразим своята
радост
, ще се разиграем.
Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. Не, но да играеш, когато трябва, и да седиш, когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. И жена му се докачи и каза:"Как се разиграл царят пред народа, тъй по демократически начин." Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега едно от правилата: тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате.
към беседата >>
67.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
“ После му дойде някаква светла идея в главата, веднага скача от стола си и
радостно
извиква: „Ха, така ще постъпя, за да покажа, че и в мене има благородство, характер.“ Когато в душата на човека стават ред вътрешни процеси, той трябва да ги изрази чрез някакви символи.
Аз нищо не мога да му направя, но ще започна усилено да работя, да уча, да преработя доктората си, и пак ще го представя пред комисията.“ Щом дойде до това разсъждение, той вдига главата си нагоре и започва спокойно да се разхожда из стаята. Това са психологически състояния, които всеки човек преживява. Когато страда, човек сяда, става, движи се. Без тези движения той не би могъл да издържи големите душевни напрежения. Седи, мисли, учудва се, заканва се: „Хм, ще му дам да разбере!
“ После му дойде някаква светла идея в главата, веднага скача от стола си и
радостно
извиква: „Ха, така ще постъпя, за да покажа, че и в мене има благородство, характер.“ Когато в душата на човека стават ред вътрешни процеси, той трябва да ги изрази чрез някакви символи.
Ако го наблюдавате, ще видите каква буря става в него: тя ту утихне, ту отново се яви, докато най-после въпросът се реши. Не е лесно да се справя човек със своите вътрешни преживявания. Като знаете това, не го съдете, но старайте се по някакъв начин да му помогнете. Да се върнем пак към гласните и съгласните букви като метод за трансформиране на състоянията. Щом сте неразположени или скръбни, започнете да си въздействате първо със съгласните букви, а после с гласните.
към беседата >>
Но за в бъдеще природата ще вложи нещо хубаво и красиво, което ще бъде
радост
за вашата душа, на небето ще бъдете известен, казано на религиозен език, на земята неизвестен, но горе, в невидимия свят, известен.
(втори вариант)
Някога и други се добират до касите й, но за такива тя има такъв камшик. Вие сте живели, живели, живели, ако ще живеете, както са живели в миналото – не! Ще живеете сега разумно. Ще имате резултатите, които ще отличават вашия живот. Те могат да бъдат микроскопически, може да не бъдете някой виден списател, държавник, оратор, може така да си заминете от този свят, никой да не знае за вас.
Но за в бъдеще природата ще вложи нещо хубаво и красиво, което ще бъде
радост
за вашата душа, на небето ще бъдете известен, казано на религиозен език, на земята неизвестен, но горе, в невидимия свят, известен.
Станете да направим едно упражнение. 1. Ръцете настрана. 2. Дясната ръка – широк полукръг, отпред отива над лявата. 3. Бавно я прокарваме над нея по цялата й дължина, като се произнася високо звукът "а". Ръката минава пред гърдите хоризонтално, отива пак надясно.
към втори вариант >>
68.
Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката
,
МОК
, София, 31.1.1926г.,
Те трябва да имат предвид на какво се дължи тази
радост
– дали успехът им не е като този на житните зърна, паднали на камениста почва, между тръните или на пътя.
Две идеи не могат едновременно да се развиват. За даден момент вие трябва да държите в ума си само една основна идея. Щом реализирате тази идея, тогава само можете да се спрете върху друга някоя, но винаги между реализирането на една и на друга идея се изисква известен интервал от време. Който наруши един от законите на Разумната Природа, той ще се намери пред големи мъчнотии. Съвременните хора се радват, когато работите им вървят добре.
Те трябва да имат предвид на какво се дължи тази
радост
– дали успехът им не е като този на житните зърна, паднали на камениста почва, между тръните или на пътя.
Ако успехът им има за основа камениста почва, той скоро ще рухне. Ако успехът им е израснал между тръните, той непременно ще се заглуши. И най-после, ако е на пътя, птиците ще го иззобат. Всяка идея, поставена на пътя, между тръните или на камениста почва, не може правилно да се развива, не може да даде никакъв плод. Ето защо, като е дошъл на Земята, човек трябва да проучва пътищата, при които идеите пропадат, както и тия, при които идеите правилно се развиват.
към беседата >>
69.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
Ако на гърба на един ангел турят цялата земя, той ще може да я носи и
радостен
ще бъде.
Питам ви сега: и вие имате мъчнотии в живота си, как ще ги смекчите? Всеки от вас има по един трън в плътта си. И колкото ограничението е по-малко, толкова туй ограничение е по-тежко. В духовния свят пък законът е обратен. Тук на земята, най-грамадните неща са тежки, а в невидимия свят, ако турят едно житно зърне на гърба на някого, едва ли ще може да го носи.
Ако на гърба на един ангел турят цялата земя, той ще може да я носи и
радостен
ще бъде.
Вие ще ни кажете: докажи това! И най-поеле ще ме питате: може ли да се тури целата земя на гърба на един ангел? Аз ви питам сега: ами на кой гръб седи сега земята? Съвременните учени казват, че земята се движи в празното пространство. Чудни са хората в своите заключения?
към беседата >>
От тук е произлязла и думата
радост
, с едно вътрешно съдържание.
Искам да бъдете мощни, силни в мислите си, та при най-големите си страдания, несполуки, неверие, нека изникне в ума ви царската дъщеря, нека изпъкне в ума ви този ангел на светлината, нека изпъкне във вас мисълта, че върху вашите грешки Господ ще създаде рай. Кажете си: има за мен рай! Тепърва Господ ще го създаде. И тогава, името на тази царска дъщеря ще се измени и ще стане Рада. Радвайте се сега, царската дъщеря ще се нарече с българското име „Рада".
От тук е произлязла и думата
радост
, с едно вътрешно съдържание.
Тъй станалата царската дъщеря Рада. Този ангел принесъл тия страдания само за един слог. И този слог, който царската дъщеря не харесвала, бил слогът „фу" - 3амрафу. Този слог създал цяло нещастие на земята. Какво може да направи един слог?
към беседата >>
70.
Нашето място
,
ООК
, София, 3.2.1926г.,
Намери ли веднъж мястото, което заема в космоса, той ще изпита такава
радост
, каквато никога в живота си не е изпитвал.
Де сте вие тогава? На кое място се намирате? Коя величина, кой капитал е ваш собствен? Ще излезе, че вие още боравите с чужд капитал. И тъй главната задача, която предстои на човека, е да намери себе си, да намери своето място като малка величина някъде в космоса.
Намери ли веднъж мястото, което заема в космоса, той ще изпита такава
радост
, каквато никога в живота си не е изпитвал.
И ако хората постоянно губят радостта си, причината за това е, че те още не са намерили своето място. Те се радват на чужди радости и скърбят за чужди скърби. Хората скърбят, но скърбта им не е тяхна, тя е на Сатурна. Хората воюват, сражават се, защищават известна кауза, но тя не е тяхна; тази кауза е на някой марсианец, който търси своето право, иска да го възстанови. Значи вие воювате вместо Марса.
към беседата >>
И ако хората постоянно губят
радостта
си, причината за това е, че те още не са намерили своето място.
На кое място се намирате? Коя величина, кой капитал е ваш собствен? Ще излезе, че вие още боравите с чужд капитал. И тъй главната задача, която предстои на човека, е да намери себе си, да намери своето място като малка величина някъде в космоса. Намери ли веднъж мястото, което заема в космоса, той ще изпита такава радост, каквато никога в живота си не е изпитвал.
И ако хората постоянно губят
радостта
си, причината за това е, че те още не са намерили своето място.
Те се радват на чужди радости и скърбят за чужди скърби. Хората скърбят, но скърбта им не е тяхна, тя е на Сатурна. Хората воюват, сражават се, защищават известна кауза, но тя не е тяхна; тази кауза е на някой марсианец, който търси своето право, иска да го възстанови. Значи вие воювате вместо Марса. Де сте вие тогава?
към беседата >>
Те се радват на чужди
радости
и скърбят за чужди скърби.
Коя величина, кой капитал е ваш собствен? Ще излезе, че вие още боравите с чужд капитал. И тъй главната задача, която предстои на човека, е да намери себе си, да намери своето място като малка величина някъде в космоса. Намери ли веднъж мястото, което заема в космоса, той ще изпита такава радост, каквато никога в живота си не е изпитвал. И ако хората постоянно губят радостта си, причината за това е, че те още не са намерили своето място.
Те се радват на чужди
радости
и скърбят за чужди скърби.
Хората скърбят, но скърбта им не е тяхна, тя е на Сатурна. Хората воюват, сражават се, защищават известна кауза, но тя не е тяхна; тази кауза е на някой марсианец, който търси своето право, иска да го възстанови. Значи вие воювате вместо Марса. Де сте вие тогава? Казвате: „Аз воювам за отечеството си." Кое е вашето отечество?
към беседата >>
За пример, държите ли в ума си отрицателните черти и погрешки на хората, вие не можете да бъдете
радостни
.
Всеки човек, който иска да служи на Бога според закона на Любовта, трябва да съдържа в себе си принципа на Radha. Казвам: Сега е време да схванете дълбокия смисъл на Христовите принципи. Не ги ли разберете правилно, вие не можете и да ги приложите. Ако един принцип се приложи механически, той не дава никакъв резултат. Приложи ли се по дух, по смисъл, той ще даде поне микроскопически резултат.
За пример, държите ли в ума си отрицателните черти и погрешки на хората, вие не можете да бъдете
радостни
.
Радостта е присъщо качество на истинския християнин. Каква полза ще имате, ако знаете погрешките и добродетелите на хората? Добре е да се знаят погрешките на хората, но и това не принася някаква полза. Човек се ползува само тогава, когато знае великия принцип, по който може да служи на Бога и да прояви Божия живот в себе си. Всеки човек има желание да извърши нещо велико в света.
към беседата >>
Радостта
е присъщо качество на истинския християнин.
Казвам: Сега е време да схванете дълбокия смисъл на Христовите принципи. Не ги ли разберете правилно, вие не можете и да ги приложите. Ако един принцип се приложи механически, той не дава никакъв резултат. Приложи ли се по дух, по смисъл, той ще даде поне микроскопически резултат. За пример, държите ли в ума си отрицателните черти и погрешки на хората, вие не можете да бъдете радостни.
Радостта
е присъщо качество на истинския християнин.
Каква полза ще имате, ако знаете погрешките и добродетелите на хората? Добре е да се знаят погрешките на хората, но и това не принася някаква полза. Човек се ползува само тогава, когато знае великия принцип, по който може да служи на Бога и да прояви Божия живот в себе си. Всеки човек има желание да извърши нещо велико в света. Кое е великото, което човек може да извърши?
към беседата >>
Голяма е
радостта
на човека, който има такава звезда.
И двете положения не са верни. Аз желая всички ученици в школата да придобият вътрешна хармония в себе си, да придобият принципа на radha. Който изявява този принцип правилно, той има в средата на челото си една светла звезда, която показва, че между Бога и този човек е създадена връзка. Питам: Де са вашите звезди сега? Кой от вас има такава звезда?
Голяма е
радостта
на човека, който има такава звезда.
Много хора са виждали светлина, но тази звезда те не са я виждали. Няма по-красиво нещо от това постоянно да виждате тази звезда, която да ви улеснява във всички ваши мъчнотии. Тази звезда може да се вижда така, както мъдреците-овчари видяха звездата, която ги заведе да се поклонят на Христа. Това беше Христовата звезда, която те видяха. Христос всякога виждаше тази звезда пред себе си.
към беседата >>
71.
Познат от Него
,
НБ
, София, 7.2.1926г.,
Бог е Любов, в която царува абсолютна чистота, абсолютна светлина и
радост
и веселие и всичките блага в света.
Този е пътят сега! Тук се изисква вяра, а не вярвания и суеверие. Вера! Сега някои ще кажат: дали е така? Онзи, който ама това съзнание, трябва да знае, че в нас има само една мисъл: Бог е Любов, в която абсолютно няма никаква злоба. Бог е любов, в която няма никакъв порок.
Бог е Любов, в която царува абсолютна чистота, абсолютна светлина и
радост
и веселие и всичките блага в света.
Това наричат закон на онова вътрешно блаженство. Това е онази велика наука – Любов към Бога, която всички възвишени души са изучавали. Този е великият път, по който са минали всички възвишени души. И вие трябва да учите това знание, тази наука – нищо повече. Веднага турете въпроса ребром и си напишете: Любов към Бога!
към беседата >>
72.
Реални величини / Реалното в живота
,
МОК
, София, 7.2.1926г.,
Обаче ако в окото на човека пуснат мек светлинен лъч, той ще изпита приятно,
радостно
чувство.
Може ли лошата мисъл да се трансформира в добра? Лошата мисъл може да се замести с добра, но не и да се трансформира в добра. Същото може да се каже и за лошите чувства на човека. Лошите и добрите чувства на човека се определят от външните стимули в него. Например ако върху ръката на някой човек поставят нагорещен въглен, той ще усети болка, която ще събуди в него неприятно, болезнено чувство.
Обаче ако в окото на човека пуснат мек светлинен лъч, той ще изпита приятно,
радостно
чувство.
Както виждате, външният стимул събужда в човека приятни и неприятни чувства, но сами по себе си чувствата и мислите не могат да бъдат лоши. Щом се отстранят стимулите, които произвеждат неприятните чувства, с тях заедно изчезват и лошите чувства. Ако в окото на човека влезе една прашинка, тя ще му причини болка, която пък ще извика в него неприятно, болезнено чувство. Какво показва това? – Това показва, че прашинката като стимул не е попаднала на място.
към беседата >>
73.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
Нека благодари и за страданията така, както и за
радостите
.
Богатият и грешният човек се надяват, че могат по някакво чудо да влязат в Царството Божие. Обаче окултният ученик не трябва да ходи нито със суеверия, нито с вярвания, но с вяра и доволство. Върне ли се вечер у дома си, той трябва да е доволен от всичко, което е прекарал през деня. Той може да е падал и ставал – нищо от това. Нека благодари на Бога за всичко, което денят му е дал.
Нека благодари и за страданията така, както и за
радостите
.
Страданията са привилегия за него. Когато някой човек страда, когато пада и става или когато греши, много същества от невидимия и от видимия свят се поучават от него. Същото нещо е и при радостите, които човек преживява, както и при изправяне на своите погрешки. Това показва, че всички същества са тясно свързани помежду си. Знайте, че животът и на най-малките същества не минава незабелязано.
към беседата >>
Същото нещо е и при
радостите
, които човек преживява, както и при изправяне на своите погрешки.
Той може да е падал и ставал – нищо от това. Нека благодари на Бога за всичко, което денят му е дал. Нека благодари и за страданията така, както и за радостите. Страданията са привилегия за него. Когато някой човек страда, когато пада и става или когато греши, много същества от невидимия и от видимия свят се поучават от него.
Същото нещо е и при
радостите
, които човек преживява, както и при изправяне на своите погрешки.
Това показва, че всички същества са тясно свързани помежду си. Знайте, че животът и на най-малките същества не минава незабелязано. Всяко същество, малко или голямо, е фактор в целокупния живот. Може би вие да не знаете това, но всяко същество има свое определено място и определена служба в космоса. Щом мислите така, вие ще зачитате, както своя живот, така и живота на всички същества.
към беседата >>
Външно човек може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел,
радостен
.
Музиката е признак на висока култура. Който пее, той не се занимава с дребни работи. Да бъде човек бодър и весел, в това се състои силата на човешкия дух. Възвишените същества не знаят какво нещо е обезсърчаване, какво нещо е отпадане на духа. Тези неща са слабости на същества, които живеят на земята.
Външно човек може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел,
радостен
.
Каквото и да ви се случи, обърнете се към невидимия свят, където има радост и веселие. Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите.
към беседата >>
Каквото и да ви се случи, обърнете се към невидимия свят, където има
радост
и веселие.
Който пее, той не се занимава с дребни работи. Да бъде човек бодър и весел, в това се състои силата на човешкия дух. Възвишените същества не знаят какво нещо е обезсърчаване, какво нещо е отпадане на духа. Тези неща са слабости на същества, които живеят на земята. Външно човек може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен.
Каквото и да ви се случи, обърнете се към невидимия свят, където има
радост
и веселие.
Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. Учители и ученици, господари и слуги, проповедници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички са дошли на земята да се учат от противоречията на живота.
към беседата >>
Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота:
радост
и скръб.
Да бъде човек бодър и весел, в това се състои силата на човешкия дух. Възвишените същества не знаят какво нещо е обезсърчаване, какво нещо е отпадане на духа. Тези неща са слабости на същества, които живеят на земята. Външно човек може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен. Каквото и да ви се случи, обърнете се към невидимия свят, където има радост и веселие.
Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота:
радост
и скръб.
Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. Учители и ученици, господари и слуги, проповедници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички са дошли на земята да се учат от противоречията на живота. В това отношение всички хора имат обща участ.
към беседата >>
Дойде ли
радостта
, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази
радост
“.
Учители и ученици, господари и слуги, проповедници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички са дошли на земята да се учат от противоречията на живота. В това отношение всички хора имат обща участ. Христос казва за себе си: „Така беше угодно на Бога“. И ние трябва да кажем същото и да се заемем с всички сили да учим. Дойде ли страданието, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание“.
Дойде ли
радостта
, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази
радост
“.
Всеки ден за всичко благодари. Когато човек се научи да благодари на Бога, както трябва, той ще научи урока си. И тъй, темата за следния път ще бъде: „Качества на най-малкото и на най-голямото число“. Всяко число, което може да се смалява, е най-голямо, защото най-малкото число не може да се смалява. То не може да стане по-малко, отколкото е в действителност, но не може да стане и като голямото.
към беседата >>
74.
Микроскопическите добрини
,
МОК
, София, 14.2.1926г.,
Те не знаят, че живот без страдания и без
радости
е живот на малките камъчета, които съставят скалата.
Съвременните хора се страхуват от страданията и се стремят да ги избегнат.
Те не знаят, че живот без страдания и без
радости
е живот на малките камъчета, които съставят скалата.
Какво щяха да научат хората, ако бяха събрани на едно място като малките камъчета в скалата? – Те нямаше да научат нищо. Само едно щяха да имат – спокойствие. Обаче състоянието на покой е временно: то не може да продължи много. Тъй щото, когато хората избягват страданията и търсят само радости, те доброволно се излагат на огън.
към беседата >>
Тъй щото, когато хората избягват страданията и търсят само
радости
, те доброволно се излагат на огън.
Те не знаят, че живот без страдания и без радости е живот на малките камъчета, които съставят скалата. Какво щяха да научат хората, ако бяха събрани на едно място като малките камъчета в скалата? – Те нямаше да научат нищо. Само едно щяха да имат – спокойствие. Обаче състоянието на покой е временно: то не може да продължи много.
Тъй щото, когато хората избягват страданията и търсят само
радости
, те доброволно се излагат на огън.
Да живее човек само в радости, това значи да бъде жив опечен.Това е все едно да се излагате под непрестанното действие на слънчевите лъчи без капка вода в устата. Какво щеше да бъде вашето положение, ако трябваше с години наред да се греете на слънце? Не е нужно години наред да се греете на слънце, за да усетите нужда от вода и сянка. Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си. Следователно, когато сте радостен, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец.
към беседата >>
Да живее човек само в
радости
, това значи да бъде жив опечен.Това е все едно да се излагате под непрестанното действие на слънчевите лъчи без капка вода в устата.
Какво щяха да научат хората, ако бяха събрани на едно място като малките камъчета в скалата? – Те нямаше да научат нищо. Само едно щяха да имат – спокойствие. Обаче състоянието на покой е временно: то не може да продължи много. Тъй щото, когато хората избягват страданията и търсят само радости, те доброволно се излагат на огън.
Да живее човек само в
радости
, това значи да бъде жив опечен.Това е все едно да се излагате под непрестанното действие на слънчевите лъчи без капка вода в устата.
Какво щеше да бъде вашето положение, ако трябваше с години наред да се греете на слънце? Не е нужно години наред да се греете на слънце, за да усетите нужда от вода и сянка. Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си. Следователно, когато сте радостен, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец. В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота.
към беседата >>
Следователно, когато сте
радостен
, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец.
Тъй щото, когато хората избягват страданията и търсят само радости, те доброволно се излагат на огън. Да живее човек само в радости, това значи да бъде жив опечен.Това е все едно да се излагате под непрестанното действие на слънчевите лъчи без капка вода в устата. Какво щеше да бъде вашето положение, ако трябваше с години наред да се греете на слънце? Не е нужно години наред да се греете на слънце, за да усетите нужда от вода и сянка. Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си.
Следователно, когато сте
радостен
, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец.
В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота. Тази влага внася освежаване в радостта. Страданието именно осмисля радостта. Без облаци на небето Слънцето би изсушило, би стопило всичко живо. Ако има само облаци и мъгли, и те могат да унищожат живота.
към беседата >>
В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред
радостите
на живота.
Да живее човек само в радости, това значи да бъде жив опечен.Това е все едно да се излагате под непрестанното действие на слънчевите лъчи без капка вода в устата. Какво щеше да бъде вашето положение, ако трябваше с години наред да се греете на слънце? Не е нужно години наред да се греете на слънце, за да усетите нужда от вода и сянка. Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си. Следователно, когато сте радостен, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец.
В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред
радостите
на живота.
Тази влага внася освежаване в радостта. Страданието именно осмисля радостта. Без облаци на небето Слънцето би изсушило, би стопило всичко живо. Ако има само облаци и мъгли, и те могат да унищожат живота. Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят.
към беседата >>
Тази влага внася освежаване в
радостта
.
Какво щеше да бъде вашето положение, ако трябваше с години наред да се греете на слънце? Не е нужно години наред да се греете на слънце, за да усетите нужда от вода и сянка. Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си. Следователно, когато сте радостен, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец. В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота.
Тази влага внася освежаване в
радостта
.
Страданието именно осмисля радостта. Без облаци на небето Слънцето би изсушило, би стопило всичко живо. Ако има само облаци и мъгли, и те могат да унищожат живота. Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят. Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и радостта се сменя със скръб.
към беседата >>
Страданието именно осмисля
радостта
.
Не е нужно години наред да се греете на слънце, за да усетите нужда от вода и сянка. Ако се изложите на действието на слънчевите лъчи един-два часа само, вие веднага ще потърсите вода да утолите жаждата си. Следователно, когато сте радостен, не се отказвайте от малкото облаче, от което ще капне малко дъждец. В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота. Тази влага внася освежаване в радостта.
Страданието именно осмисля
радостта
.
Без облаци на небето Слънцето би изсушило, би стопило всичко живо. Ако има само облаци и мъгли, и те могат да унищожат живота. Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят. Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и радостта се сменя със скръб. Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може да смени едно лошо състояние или неразположение на духа с добро.
към беседата >>
Страданията и
радостите
са две крайности в живота, които правилно се сменят.
В този смисъл скръбта, страданието не е нищо друго, освен малко облаче, което носи влага всред радостите на живота. Тази влага внася освежаване в радостта. Страданието именно осмисля радостта. Без облаци на небето Слънцето би изсушило, би стопило всичко живо. Ако има само облаци и мъгли, и те могат да унищожат живота.
Страданията и
радостите
са две крайности в живота, които правилно се сменят.
Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и радостта се сменя със скръб. Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може да смени едно лошо състояние или неразположение на духа с добро. Сега ще ви дам един метод как да постъпвате, когато сте изпаднали в лошо състояние, т.е. когато сте неразположени. Представете си, че не сте яли три дни, а сте беден, нямате пари да си купите хляб.
към беседата >>
Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и
радостта
се сменя със скръб.
Тази влага внася освежаване в радостта. Страданието именно осмисля радостта. Без облаци на небето Слънцето би изсушило, би стопило всичко живо. Ако има само облаци и мъгли, и те могат да унищожат живота. Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят.
Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и
радостта
се сменя със скръб.
Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може да смени едно лошо състояние или неразположение на духа с добро. Сега ще ви дам един метод как да постъпвате, когато сте изпаднали в лошо състояние, т.е. когато сте неразположени. Представете си, че не сте яли три дни, а сте беден, нямате пари да си купите хляб. Поглеждате дрехите, обущата си, чудите се отде да намерите пари да си купите здрави дрехи и обуща, да се освободите от скъсаните.
към беседата >>
Само по този начин той ще осмисли живота си и ще внесе в него истинска, чиста
радост
.
Като ученици, покрай обикновените ви работи и задължения, вие се приготвяте за някаква специална работа. Например някой от вас е чиновник, по цели дни пише или преписва едни и същи работи; друг някой е учител и по цели дни се занимава с прилагане на педагогически правила. Ако работите на човека вървят по шаблонен ред, какво ще придобие той в края на живота си? – Нищо особено. Ето защо, за да оправдае идването си на Земята, всеки човек, а по-специално ученикът, трябва да възприеме новото и да го приложи в обикновените си работи.
Само по този начин той ще осмисли живота си и ще внесе в него истинска, чиста
радост
.
Задачата на ученика е между обикновените си работи да внесе необикновеното, Божественото. Най-малката Божествена мисъл е в състояние да придаде нещо за съграждане на човешкия характер. Обикновените мисли и чувства не оставят дълбоки следи в човешкия живот. Обаче необикновените мисли и чувства оставят бразди в душата на човека. Те го повдигат, водят го към възвишен, велик свят.
към беседата >>
Срещам го вечерта, но вече
радостен
, насърчен, с нови сили за живот.
Изкуство е човек да направи някое малко добро не когато е свободен, но когато е много зает с работа. Така направено, това добро представлява основен камък на неговата бъдеща сграда. Срещам един отчаян, измъчен човек, който мисли да се самоубие. Приближавам при него и тихо му пошепвам да направи една разходка до Витоша. Той ме погледне, нищо не казва, но става и тръгва за планината.
Срещам го вечерта, но вече
радостен
, насърчен, с нови сили за живот.
Какво е станало с него? Той е видял по пътя камъни, растения, животни, извори, които са го навели на някакви необикновени мисли. Тези мисли са внесли в него нещо ново: те са му дали някакъв урок, който го е освободил от отчаянието. Ето защо, дойде ли у вас мисълта да отидете на Витоша, не разсъждавайте много. Съсредоточете се в себе си, за да разберете отде иде тази мисъл, и тръгнете.
към беседата >>
Живот без страдания и без
радости
, това са камъни, които седят вътре в скалата в спокойствие.
(втори вариант)
Ако всички хора биха били събрани, както са събрани малките камъчета в една голяма скала, какво ще научат? Какво биха научили неподвижни – да седят просто в спокойствие?
Живот без страдания и без
радости
, това са камъни, които седят вътре в скалата в спокойствие.
Такова състояние е временно, то не може да бъде едно постоянно състояние. После друго положение, вие искате всякога да бъдете радостни, нали? Но да бъде радостен човек, това значи жив да бъде опечен. Представете си, че слънцето пече отгоре ви непрекъснато, нито капка вода. Представете си сто, двеста, триста години слънцето пече и никакъв облак да няма, какво ще бъде състоянието ви?
към втори вариант >>
После друго положение, вие искате всякога да бъдете
радостни
, нали?
(втори вариант)
Ако всички хора биха били събрани, както са събрани малките камъчета в една голяма скала, какво ще научат? Какво биха научили неподвижни – да седят просто в спокойствие? Живот без страдания и без радости, това са камъни, които седят вътре в скалата в спокойствие. Такова състояние е временно, то не може да бъде едно постоянно състояние.
После друго положение, вие искате всякога да бъдете
радостни
, нали?
Но да бъде радостен човек, това значи жив да бъде опечен. Представете си, че слънцето пече отгоре ви непрекъснато, нито капка вода. Представете си сто, двеста, триста години слънцето пече и никакъв облак да няма, какво ще бъде състоянието ви? Значи вие искате да бъдете радостен. Но ако се яви едно малко облаче и капне малко дъждец, какво лошо има.
към втори вариант >>
Но да бъде
радостен
човек, това значи жив да бъде опечен.
(втори вариант)
Ако всички хора биха били събрани, както са събрани малките камъчета в една голяма скала, какво ще научат? Какво биха научили неподвижни – да седят просто в спокойствие? Живот без страдания и без радости, това са камъни, които седят вътре в скалата в спокойствие. Такова състояние е временно, то не може да бъде едно постоянно състояние. После друго положение, вие искате всякога да бъдете радостни, нали?
Но да бъде
радостен
човек, това значи жив да бъде опечен.
Представете си, че слънцето пече отгоре ви непрекъснато, нито капка вода. Представете си сто, двеста, триста години слънцето пече и никакъв облак да няма, какво ще бъде състоянието ви? Значи вие искате да бъдете радостен. Но ако се яви едно малко облаче и капне малко дъждец, какво лошо има. Щом дойде скръбта в живота ви, това е едно малко облаче, което носи влага, за да се осмисли животът.
към втори вариант >>
Значи вие искате да бъдете
радостен
.
(втори вариант)
Такова състояние е временно, то не може да бъде едно постоянно състояние. После друго положение, вие искате всякога да бъдете радостни, нали? Но да бъде радостен човек, това значи жив да бъде опечен. Представете си, че слънцето пече отгоре ви непрекъснато, нито капка вода. Представете си сто, двеста, триста години слънцето пече и никакъв облак да няма, какво ще бъде състоянието ви?
Значи вие искате да бъдете
радостен
.
Но ако се яви едно малко облаче и капне малко дъждец, какво лошо има. Щом дойде скръбта в живота ви, това е едно малко облаче, което носи влага, за да се осмисли животът. Защото другояче, ако светлината би гряла живота тъй, както хората искат, човек би се стопил. Пък и другото положение – ако целият ви живот е покрит само с мъгли и облаци. Те са две крайности.
към втори вариант >>
Ако някой от вас стане чиновник и през целия си живот пише само протоколи в някое съдилище или станете учители и заучавате само онези педагогически методи или ги преповтаряте, преповтаряте, това не носи
радост
в живота, но новото, което можете да внесете между обикновените работи в живота.
(втори вариант)
Тази мисъл като че трябва да ми я напомни някой." И действително трябва някой да напомни. Някои от вас, които са скръбни, помислете, и действително човек все в живота си някога е бил цар. Бил е някога цар детрониран и сега е прост един слуга. Най-малкото – играл е някога на театър и е бил цар. Разбира се, вие се приготвяте за една работа – как ще иждивите живота си.
Ако някой от вас стане чиновник и през целия си живот пише само протоколи в някое съдилище или станете учители и заучавате само онези педагогически методи или ги преповтаряте, преповтаряте, това не носи
радост
в живота, но новото, което можете да внесете между обикновените работи в живота.
Много работи обикновени ще имате. Между обикновените работи ще внесете Божественото, и то как? Дойде ти някоя нищожна безкористна мисъл, тази мисъл, колкото и да е малка, тя образува величието на човешкия характер за бъдеще в неговите съществувания, в другия свят тези мисли са, които определят характера. Обикновените неща не оставят дълбоки следи, но човек, който в големите си занимания е имал време да направи едно добро, едно малко добро, толкова нищожно, този човек е с характер. Затуй най-малките, микроскопическите добрини, те са условия, които служат за вашето повдигане и не си щадете времето.
към втори вариант >>
Когато говорим за любов, разбираме човека в неговата целокупност, в онова първично проявление, или аз го наричам: да може да се разговаря с живата природа, с всички разумни същества, да дава и като се върне, усеща се
радостен
и богат.
(втори вариант)
Кое е онова, което люби? Ще попитам всички, готови ли сте да любите еди-кого си? Не само ти, всички трябва да са съгласни. Това, което хората наричат любов, то е едно удоволствие временно: хайде да си попийнем малко винце. Това са временни състояния.
Когато говорим за любов, разбираме човека в неговата целокупност, в онова първично проявление, или аз го наричам: да може да се разговаря с живата природа, с всички разумни същества, да дава и като се върне, усеща се
радостен
и богат.
Разширение има, той е готов на всички жертви, смел и решителен. Щом няма тези правилни връзки, ражда се обезсърчението. Ще търсите в себе си кое е онова, което люби. На кое място е? Локализирали ли сте го?
към втори вариант >>
75.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Кое е онова, което може да причини
радост
на нашите братя?
Нали като намери една разумна душа, с която може да се разбира? Кога една майка се радва? Когато има една разумна дъщеря, с която може да се разбира. Кога един учител се радва? Когато има един ученик, който може дълбоко да разбира.
Кое е онова, което може да причини
радост
на нашите братя?
Когато един наш брат е жив, а не умрял. Има умиране, но има и оживяване. Онзи, който се учил в Египет знае какво нещо е смъртта, знае какво нещо е животът. Учителите от египетската школа са пращали своите ученици да учат методи, по които да напущат своите тела за един месец най-малко. След това като се върнат отново в телата си, по такъв начин да оживеят, да възкръснат телата им.
към беседата >>
76.
Веригите на съмнението
,
ООК
, София, 17.2.1926г.,
Той ще живее във вечна светлина, ще бъде тих и спокоен, за нищо няма да мисли и ще се радва, че е преминал страданията и живее в
радостта
, като използва благата, които Бог му е дал.
Където има двама души, там идея няма, но има разногласие. Когато се явиха двама души в света, и дисхармонията произлезе. Представете си, че всеки от вас живее сам в един свят; как ще се чувствате тогава? Това е възможно, обаче първо човек трябва да мине „нирвана“, за да влезе в този идеен, възвишен свят. Мине ли този свят, човек ще отиде в света на „вечната светлина“, където нито дървета има, нито вода има.
Той ще живее във вечна светлина, ще бъде тих и спокоен, за нищо няма да мисли и ще се радва, че е преминал страданията и живее в
радостта
, като използва благата, които Бог му е дал.
Казвам: този свят, където сега живеете, има много лъжливи положения, от които трябва да се пазите. За пример, някой казва: „Аз съм много любознателен“, а всъщност той е любопитен човек. Ще видите този човек как се промъква оттук-оттам, само да разбере нещо, което го интересува. Въздържайте любопитството си и се възпитавайте! Други хора пък не могат да пазят тайна.
към беседата >>
77.
Огъване и пречупване (Сгъване и пречупване)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.2.1926г.,
Някой път ще се случи, когато вие сте
радостен
, отвън времето да е облачно.
И на обед каквото ти е състоянието, пак отбележи времето. Вечерно време - също. За 10 дни ще бъде това упражнение. Това са 30 пъти. Да видим, има ли някакво съответствие между вашите красиви състояния и вашето неразположение с времето отвън.
Някой път ще се случи, когато вие сте
радостен
, отвън времето да е облачно.
А друг път, когато вие сте скръбни, времето да е ясно. Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно, когато вие сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случая ще съответства на времето. Разбрахте как ще стане. Сутрин ще си отбележите тъй: " Имам тежко разположение на духа." По обед.
към беседата >>
Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно, когато вие сте
радостни
, и времето е ясно.
За 10 дни ще бъде това упражнение. Това са 30 пъти. Да видим, има ли някакво съответствие между вашите красиви състояния и вашето неразположение с времето отвън. Някой път ще се случи, когато вие сте радостен, отвън времето да е облачно. А друг път, когато вие сте скръбни, времето да е ясно.
Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно, когато вие сте
радостни
, и времето е ясно.
Интересно е да видите вашето състояние в колко случая ще съответства на времето. Разбрахте как ще стане. Сутрин ще си отбележите тъй: " Имам тежко разположение на духа." По обед. "Ужасно съмнение ме обхвана." Вечер: "Голяма ревност ме обхвана." На другия ден сутринта: "Ужасно малодушие." На обед: "Озлобление." Вечерта: "Голямо отмъщение." На другия ден сутринта: "Силна вяра." На обед: "Голяма надежда." Вечерта: "Голяма любов." Тъй ще пишете, а не много. Ще пишете часът и времето какво е: дали е облачно, или ветровито, дали има слънце или не.
към беседата >>
Често
радостите
, които имате, не са ваши.
Ще пишете часът и времето какво е: дали е облачно, или ветровито, дали има слънце или не. Например ще пишете: "Слънцето тук-там се показва." Пък ако го няма, ще пишете: "Напълно облачно" или "Ветровито." Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после времето отвън. Ще започнете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне, но ще се оставите спокойни. Просто ще хроникирате известни състояния. Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава.
Често
радостите
, които имате, не са ваши.
Ако отидете в Америка например или в Англия, когато някой господин е поканен на някой бал или на някоя богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в някой магазин, в някоя известна фирма и взема под наем някой костюм. Ако му трябват някои украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и ще се яви. На другия ден остава пак в своите стари дрехи. Така също и вие, гледам ви, някой ден сте радостни, но сте взели тази радост отнякъде. Но аз не се лъжа.
към беседата >>
Така също и вие, гледам ви, някой ден сте
радостни
, но сте взели тази
радост
отнякъде.
Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава. Често радостите, които имате, не са ваши. Ако отидете в Америка например или в Англия, когато някой господин е поканен на някой бал или на някоя богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в някой магазин, в някоя известна фирма и взема под наем някой костюм. Ако му трябват някои украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и ще се яви. На другия ден остава пак в своите стари дрехи.
Така също и вие, гледам ви, някой ден сте
радостни
, но сте взели тази
радост
отнякъде.
Но аз не се лъжа. Гледам, някой се разскачал, казвам: Този еди от коя си фирма е взел тази радост. После, гледам го, върнал я. Казвам: Втори път пак ще те поканят. Пак ще вземеш назаем и хората ще те видят хубаво облечен, модно докаран.
към беседата >>
Гледам, някой се разскачал, казвам: Този еди от коя си фирма е взел тази
радост
.
Ако отидете в Америка например или в Англия, когато някой господин е поканен на някой бал или на някоя богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в някой магазин, в някоя известна фирма и взема под наем някой костюм. Ако му трябват някои украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и ще се яви. На другия ден остава пак в своите стари дрехи. Така също и вие, гледам ви, някой ден сте радостни, но сте взели тази радост отнякъде. Но аз не се лъжа.
Гледам, някой се разскачал, казвам: Този еди от коя си фирма е взел тази
радост
.
После, гледам го, върнал я. Казвам: Втори път пак ще те поканят. Пак ще вземеш назаем и хората ще те видят хубаво облечен, модно докаран. Хубаво е човек да има един свой костюм. Едно нещо зная: Духовната радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз.
към беседата >>
Едно нещо зная: Духовната
радост
на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз.
Гледам, някой се разскачал, казвам: Този еди от коя си фирма е взел тази радост. После, гледам го, върнал я. Казвам: Втори път пак ще те поканят. Пак ще вземеш назаем и хората ще те видят хубаво облечен, модно докаран. Хубаво е човек да има един свой костюм.
Едно нещо зная: Духовната
радост
на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз.
А какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната радост. Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност.
към беседата >>
Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната
радост
.
Казвам: Втори път пак ще те поканят. Пак ще вземеш назаем и хората ще те видят хубаво облечен, модно докаран. Хубаво е човек да има един свой костюм. Едно нещо зная: Духовната радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз. А какво знаете вие, то е друго нещо.
Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната
радост
.
Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън. Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз.
към беседата >>
Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е
радостен
.
Хубаво е човек да има един свой костюм. Едно нещо зная: Духовната радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз. А какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната радост. Той добре носи страданията.
Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е
радостен
.
Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън. Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. И с вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени.
към беседата >>
Радостта
никога не се губи, тъй разбирам аз.
Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната радост. Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън.
Радостта
никога не се губи, тъй разбирам аз.
И с вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени. Така е и с надеждата, и с любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладнява. Така знаем ние.
към беседата >>
Христос казва на учениците си: "Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после Аз ще ви видя и вие ще се възрадвате, и
радостта
ви никой не може да отнеме." По този начин вие ще работите практически, или опитно ще работите.
Тъй зная аз. Някой казва: "Защо слязоха земята? " - Екскурзия сте направили. Сега сте избрали един ден малко неподходящ за екскурзия, но все пак е приятно нещо. След дъждовно време, след облачно време все ще се оправи времето, няма да бъде все така.
Христос казва на учениците си: "Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после Аз ще ви видя и вие ще се възрадвате, и
радостта
ви никой не може да отнеме." По този начин вие ще работите практически, или опитно ще работите.
Подложени сте на изпит и никой не може да ви помогне. Даже и ангелите не могат да ви помогнат; и да искаш, не може, защото всяко нещо става по закона на абсолютната свобода. Че как ще помогнеш на онзи мързелив ученик, който не иска да учи? Учителят може да го прекара от един клас в друг, но знания трябват, добродетели трябват на човека. Добродетели в нас трябва да израснат.
към беседата >>
Следователно скръбта ще донесе
радост
, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви.
Под "душа" и "дух" аз разбирам Божествения човек, а под "сърце" и "ум" разбирам човешката страна на живота Дайте ход на вашата душа и дух да се развиват, всичко, каквото е скрито там, това е благото ви, а оставете вашето сърце и вашият ум сами да се развият. Не се месете в тях. Да възпитаваш ума си, да възпитаваш сърцето си, трябва да имаш знания. Когато аз употребявам думата "скръб", подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие. Докато добродетелта се развие, ние все ще усещаме скръб, а това са условия, при които тези добродетели могат да се развият.
Следователно скръбта ще донесе
радост
, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви.
Затова именно ние трябва да разберем, че всяка скръб носи нещо хубаво в света Имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в тебе. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта. Това са закони в природата. Тя е поставила така нещата. Някой казва: "Ама с тия скърби ми дотегна вече." Не, радвайте се, защото животът на земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите.
към беседата >>
Дойде ли ви скръбта, нека се яви
радостта
във вашата душа.
Тя е поставила така нещата. Някой казва: "Ама с тия скърби ми дотегна вече." Не, радвайте се, защото животът на земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите. Радвайте се, докато имате скърби. Вие не сте опитали живота без скръб. Така трябва да схващате живота.
Дойде ли ви скръбта, нека се яви
радостта
във вашата душа.
Някой казва' "Ама аз много страдам." Хубаво, радвай се, нещо хубаво зрее в тебе. Като узреят тези хубави плодове в тебе, те са едно благо за твоята душа и тогава ще ги разбереш. Каква е разликата между скръбта и мъчението? - Мъчението е за по-силните натури. Скръбта е само начин за развиване на известни добродетели.
към беседата >>
78.
Бъдете съвършени!
,
НБ
, София, 21.2.1926г.,
Приемете я на
радостно
сърце.
Това не е залъгалка, това е факт. Ето и учените хора започнаха с тези магически тояжки да намират къде има златни жили в земята. Та казвам: всеки от вас трябва да има такава магическа тояжка! Неговият ум трябва да бъде пълен с това божествено знание. И когато една светла идея се лансира от някъде, възприемете я, откъдето и да е тя.
Приемете я на
радостно
сърце.
Не чакайте да добиете нищо голямо, пари или какво да е друго. Не гледайте материалистически на нещата. Радвайте се за вашите знания! Всяка сутрин като погледна към Слънцето, което изгрява, аз изпитвам голяма радост. Знаете ли какво богатство се крие в това Слънце?
към беседата >>
Всяка сутрин като погледна към Слънцето, което изгрява, аз изпитвам голяма
радост
.
И когато една светла идея се лансира от някъде, възприемете я, откъдето и да е тя. Приемете я на радостно сърце. Не чакайте да добиете нищо голямо, пари или какво да е друго. Не гледайте материалистически на нещата. Радвайте се за вашите знания!
Всяка сутрин като погледна към Слънцето, което изгрява, аз изпитвам голяма
радост
.
Знаете ли какво богатство се крие в това Слънце? Може би първите лъчи на това Слънце да ви подтикнат към един възвишен живот и като се върнете в дома си, може би вашия живот ще се подобри. Казва се в Писанието: бъдете съвършени! Ако вие бихте турили тази идея в ума си, като ставате всяка сутрин, да казвате: аз ще бъда съвършен, това е идеалът на моя живот! Вие наистина ще успеете в това.
към беседата >>
Като влезе във вашия дом ще ви остави мир и
радост
.
Ако едно от тия възвишени същества би слязло на Земята, то ще слезе като слуга. Ще свърши работата си, ще се прояви и ще си замине. Голямо смирение има в тези същества! Ако пратят на изпит във вашия дом за една седмица само, то ще слезе, ще ви стане слуга, ще прояви смирение, ще ви остави своята веселост и след седмица ще изчезне, като казва: аз имам работа, трябва да замина! В неговия ум има благородство!
Като влезе във вашия дом ще ви остави мир и
радост
.
Всички ще кажат: много добър е този слуга, дано остане за по дълго време да ни пошета. Ние, съвременните хора, които имаме аристократически или обществени, или религиозни, или научни, или философски идеи, като вървим по пътя, за много хубави се представяме. Аз бих желал хората да се представят така, но и всяка една работа трябва да се извърши присърце. Казват хората за мен: той там омагьосва тия хора, омотава ги. Не, аз казвам на хората: бъдете съвършени!
към беседата >>
79.
Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)
,
МОК
, София, 21.2.1926г.,
Наблюдавайте се вътрешно – да видите каква
радост
и доволство ще изпитате.
Като си представите тежкото положение на тази вдовица, проследете какви чувства се събуждат у вас. След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После си представете, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате в джоба си, но не намирате нищо. Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар – и всичко това занасяте на бедната вдовица.
Наблюдавайте се вътрешно – да видите каква
радост
и доволство ще изпитате.
Огледайте се пак в огледалото да видите очертана ли е радостта на лицето ви. Като направите този опит мислено, направете го и в действителност. Само по този начин ще можете да развиете в себе си милосърдието. Следователно, като ученици вие трябва да работите с мисълта си, за да развивате в себе си всички ония чувства и способности, чрез които можете да предадете на лицето си изразителност и красота.
към беседата >>
Огледайте се пак в огледалото да видите очертана ли е
радостта
на лицето ви.
След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После си представете, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате в джоба си, но не намирате нищо. Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар – и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се вътрешно – да видите каква радост и доволство ще изпитате.
Огледайте се пак в огледалото да видите очертана ли е
радостта
на лицето ви.
Като направите този опит мислено, направете го и в действителност. Само по този начин ще можете да развиете в себе си милосърдието. Следователно, като ученици вие трябва да работите с мисълта си, за да развивате в себе си всички ония чувства и способности, чрез които можете да предадете на лицето си изразителност и красота.
към беседата >>
И като мина и прочета, да съм
радостен
, че съм прочел един лист много хубав.
(втори вариант)
Когато всеки може да чете по вашето лице, вие сте една хубаво написана книга. Един френолог, като идвали при него мнозина, попипвал главите им и за всеки казвал по нещо хубаво, най-после дошъл при него един, попипал го. "За вас нищо не мога да кажа." "Защо? " "Много ситно е написано." (А това значи, че нищо няма.) Човешкото лице трябва да бъде една книга.
И като мина и прочета, да съм
радостен
, че съм прочел един лист много хубав.
Лицето ви не да пази едно и също изражение. Вие се радвайте, че се е изменило лицето ви. Това да не ви стряска. Вие имайте предвид, че във вас има живот. Промяната – тя е живот.
към втори вариант >>
80.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Питам: от ваше гледище може ли светът да съществува без страдания и без
радости
?
Когато видите, че лицето на някой човек се изкривява, гърчи се, от това вие вадите заключение, че той има някакво страдание или някаква мъчнотия. На друго някое лице виждате няколко реда сълзи и веднага вие се произнасяте в себе си, че това лице преживява нещо. Откъде знаете, че то преживява нещо? Възможно е тези няколко реда сълзи да представляват капки вода върху това лице. Обаче вие не се съмнявате, че тези капки вода са сълзи, резултат на някакво душевно терзание или страдание в този човек.
Питам: от ваше гледище може ли светът да съществува без страдания и без
радости
?
– Не може. Щом е така, как могат жителите на ада да живеят без радости? Или как могат жителите на рая да живеят без страдания? Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата на ада, е радостта. Вследствие на това там страданието е отвътре, а радостта отвън.
към беседата >>
Щом е така, как могат жителите на ада да живеят без
радости
?
Откъде знаете, че то преживява нещо? Възможно е тези няколко реда сълзи да представляват капки вода върху това лице. Обаче вие не се съмнявате, че тези капки вода са сълзи, резултат на някакво душевно терзание или страдание в този човек. Питам: от ваше гледище може ли светът да съществува без страдания и без радости? – Не може.
Щом е така, как могат жителите на ада да живеят без
радости
?
Или как могат жителите на рая да живеят без страдания? Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата на ада, е радостта. Вследствие на това там страданието е отвътре, а радостта отвън. В рая пък е точно обратно: радостта е отвътре, а страданието отвън. Жителите на рая знаят, че има същества, които живеят в ада, т.е.
към беседата >>
Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата на ада, е
радостта
.
Обаче вие не се съмнявате, че тези капки вода са сълзи, резултат на някакво душевно терзание или страдание в този човек. Питам: от ваше гледище може ли светът да съществува без страдания и без радости? – Не може. Щом е така, как могат жителите на ада да живеят без радости? Или как могат жителите на рая да живеят без страдания?
Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата на ада, е
радостта
.
Вследствие на това там страданието е отвътре, а радостта отвън. В рая пък е точно обратно: радостта е отвътре, а страданието отвън. Жителите на рая знаят, че има същества, които живеят в ада, т.е. повече в страдания, отколкото в радости. Може ли някое същество от рая да скърби за друго от ада?
към беседата >>
Вследствие на това там страданието е отвътре, а
радостта
отвън.
Питам: от ваше гледище може ли светът да съществува без страдания и без радости? – Не може. Щом е така, как могат жителите на ада да живеят без радости? Или как могат жителите на рая да живеят без страдания? Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата на ада, е радостта.
Вследствие на това там страданието е отвътре, а
радостта
отвън.
В рая пък е точно обратно: радостта е отвътре, а страданието отвън. Жителите на рая знаят, че има същества, които живеят в ада, т.е. повече в страдания, отколкото в радости. Може ли някое същество от рая да скърби за друго от ада? Правило е: когато някой от рая скърби за нещо, той веднага ще се намери вън от рая.
към беседата >>
В рая пък е точно обратно:
радостта
е отвътре, а страданието отвън.
– Не може. Щом е така, как могат жителите на ада да живеят без радости? Или как могат жителите на рая да живеят без страдания? Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата на ада, е радостта. Вследствие на това там страданието е отвътре, а радостта отвън.
В рая пък е точно обратно:
радостта
е отвътре, а страданието отвън.
Жителите на рая знаят, че има същества, които живеят в ада, т.е. повече в страдания, отколкото в радости. Може ли някое същество от рая да скърби за друго от ада? Правило е: когато някой от рая скърби за нещо, той веднага ще се намери вън от рая. И когато някой от ада се зарадва за нещо, той веднага ще се намери вън от ада.
към беседата >>
повече в страдания, отколкото в
радости
.
Или как могат жителите на рая да живеят без страдания? Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата на ада, е радостта. Вследствие на това там страданието е отвътре, а радостта отвън. В рая пък е точно обратно: радостта е отвътре, а страданието отвън. Жителите на рая знаят, че има същества, които живеят в ада, т.е.
повече в страдания, отколкото в
радости
.
Може ли някое същество от рая да скърби за друго от ада? Правило е: когато някой от рая скърби за нещо, той веднага ще се намери вън от рая. И когато някой от ада се зарадва за нещо, той веднага ще се намери вън от ада. И двата закона са верни. Следователно физическият свят е създаден от два вида хора: едните излизат от рая, а другите – от ада.
към беседата >>
Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате
радости
.
От вас зависи сега, кой от двата подаръка ще предпочетете. Ако предпочитате скъпоценния камък, вие сами се излагате на страдания. Този скъпоценен камък не може да се продаде в пустинята на никого. Ако предпочитате картофите, вие ще се радвате. Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: страданията не са нищо друго, освен скъпоценният камък в пустинята, който вие предпочетохте пред картофите.
Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате
радости
.
Значи радостите са живите картофи, които вие получавате подарък в пустинята. В разсъжденията на хората за живота има две опасности, от които трябва да се пазят. Те са следните. За пример, някои хора, главно религиозните, духовните, често говорят за Божи Промисъл и казват: „Няма защо да се грижим, да се безпокоим, Бог ще промисли за всичко“. Вярно е това твърдение, но опасността се състои в това, да не изпада човек в бездействие и да очаква всичко наготово.
към беседата >>
Значи
радостите
са живите картофи, които вие получавате подарък в пустинята.
Ако предпочитате скъпоценния камък, вие сами се излагате на страдания. Този скъпоценен камък не може да се продаде в пустинята на никого. Ако предпочитате картофите, вие ще се радвате. Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: страданията не са нищо друго, освен скъпоценният камък в пустинята, който вие предпочетохте пред картофите. Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате радости.
Значи
радостите
са живите картофи, които вие получавате подарък в пустинята.
В разсъжденията на хората за живота има две опасности, от които трябва да се пазят. Те са следните. За пример, някои хора, главно религиозните, духовните, често говорят за Божи Промисъл и казват: „Няма защо да се грижим, да се безпокоим, Бог ще промисли за всичко“. Вярно е това твърдение, но опасността се състои в това, да не изпада човек в бездействие и да очаква всичко наготово. Светските хора пък изобщо не признават Божия Промисъл и казват: „Ако човек сам не се стегне да работи, Господ никога няма да му спусне нещо наготово от небето“.
към беседата >>
– Защото той ни разбира и ние ще можем свободно да споделим с него своята
радост
или своята скръб.
Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано. Ако вие разбирате и използвате вашите разумни страдания, тогава и невидимият свят ще ви се радва и ще ви помага. Певецът обича онзи, който го слуша внимателно и цени, разбира пеенето му. Обичате ли, разбирате ли пеенето му, той ще бъде доволен от вас и ще ви пее. Ние всякога сме готови да окажем услуга на онзи, който се намира в състояние, подобно на нашето. Защо?
– Защото той ни разбира и ние ще можем свободно да споделим с него своята
радост
или своята скръб.
Ето защо човек трябва да влиза в положението на другите, да ги разбира. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
към беседата >>
НАГОРЕ