НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
19
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
19
:
337
резултата в
81
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Първото и последното място
,
МОК
, София, 15.2.1935г.,
− Не, защото
радостта
седи в непостиженията на нещата.
Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват. Погледнеш нещо, стопи се, не става това, което желаеш. И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът. Топлината е голяма. Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне?
− Не, защото
радостта
седи в непостиженията на нещата.
Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията. Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп. И двамата отиват. Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня.
към беседата >>
Радостта
седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията.
И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът. Топлината е голяма. Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? − Не, защото радостта седи в непостиженията на нещата. Скръбта седи в постиженията.
Радостта
седи в това, че не си постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията.
Двама души искат да си купят един кон, но без да знаят, че конят е сляп. И двамата отиват. Външната форма на коня е красива и най-после единият успява да купи коня. Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп. Радва се човекът, че е купил коня.
към беседата >>
2.
Бъдете прочее разумни
,
НБ
, София, 17.2.1935г.,
В който дом влезеш, навсякъде ще носиш
радост
и веселие.
Това е вечното благо, това е вечният живот, да познаете Единнаго, Истиннаго Бога! Та не съжалявайте. Ти можеш да обичаш, но не говори за тази любов. И тогава, откъдето минеш, всеки ще познае, че имаш в себе си тази любов. Ти ще бъдеш като едно цвете, което отдалеч изпуща своето ухание.
В който дом влезеш, навсякъде ще носиш
радост
и веселие.
Дето влезеш, всички ще утешиш. Това е Любовта в света! Като дойде Любовта и сиромашия, и болести, и недоразумения, всичко се урежда, но това ще стане, когато Бог позволи. – Кога ще позволи? – Когато сме готови да изпълним.
към беседата >>
3.
Път към Любовта / Страданието – път към Любовта
,
УС
, София, 17.2.1935г.,
Където са страданията, там са и
радостите
, като естествена смяна на положението.
Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувствува. Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. - Не може ли без страдания? - Може, но не трябва да мислиш, да чувствуваш и да желаеш. Докато човек мисли, чувствува и желае, страданията неизбежно ще го следват.
Където са страданията, там са и
радостите
, като естествена смяна на положението.
Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека. Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той. Обаче, не излиза така. Купува овце и говеда, но едно след друго те умират и вместо да се осигури, той изгубва и това, което има. Един български овчар, голям безверник, често казвал на другарите си, че не вярва в Бога и в Неговата помощ.
към беседата >>
през страданията и
радостите
.
Всеки ден умът възсяда тялото, кара го да работи и след като свърши определената работа за деня, дава му храна и го оставя да си почине. Това са образи, които имат отношение към самия живот. Вие трябва да разбирате тези образи правилно, да се ползвате от тях, както Соломон се ползвал от своите опитности. От преживяванията си на физическия свят, той вади заключения за духовния и вижда, че земният живот е временен и преходен. Всеки човек минава през опитностите на Соломон, т.е.
през страданията и
радостите
.
Каквото и да прави, той не може да ги избегне. Като минава през страдания и радости, човек трябва да ги разбира. Скърбите продължават живота. Ето защо, без скърби и страдания човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителност. Значи, страданията са спасителен път за човека.
към беседата >>
Като минава през страдания и
радости
, човек трябва да ги разбира.
Вие трябва да разбирате тези образи правилно, да се ползвате от тях, както Соломон се ползвал от своите опитности. От преживяванията си на физическия свят, той вади заключения за духовния и вижда, че земният живот е временен и преходен. Всеки човек минава през опитностите на Соломон, т.е. през страданията и радостите. Каквото и да прави, той не може да ги избегне.
Като минава през страдания и
радости
, човек трябва да ги разбира.
Скърбите продължават живота. Ето защо, без скърби и страдания човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителност. Значи, страданията са спасителен път за човека. Без тях той щеше да се намира на такъв опасен път, какъвто не може да си представи. Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете, както българинът казва: "Ела зло, че без тебе по зло".
към беседата >>
Като живее, човек минава през различни състояния, през
радости
и страдания.
Едно се иска от вас: да не преувеличавате страданията си, да мислите, че съдбата ви е непоносима, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите. Това е криво заключение. Ще каже някой, че не е видял бял ден в живота си. Това не е вярно. Не се самозаблуждавайте.
Като живее, човек минава през различни състояния, през
радости
и страдания.
Следователно, колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-големи са радостите му; колкото по-малки са страданията му, толкова по-малки са и радостите. И обратно: големите радости се сменят с големи страдания, а малките радости - с малки страдания. Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това се дължи на факта, че по естество човек помни повече злините, отколкото добрините. Например, ако някой приятел ви направи сто добрини и едно зло, вие забравяте стоте добрини, а помните пакостта, която ви е причинил само един път. Защо не приемете, че пакостта е случайност?
към беседата >>
Следователно, колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-големи са
радостите
му; колкото по-малки са страданията му, толкова по-малки са и
радостите
.
Това е криво заключение. Ще каже някой, че не е видял бял ден в живота си. Това не е вярно. Не се самозаблуждавайте. Като живее, човек минава през различни състояния, през радости и страдания.
Следователно, колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-големи са
радостите
му; колкото по-малки са страданията му, толкова по-малки са и
радостите
.
И обратно: големите радости се сменят с големи страдания, а малките радости - с малки страдания. Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това се дължи на факта, че по естество човек помни повече злините, отколкото добрините. Например, ако някой приятел ви направи сто добрини и едно зло, вие забравяте стоте добрини, а помните пакостта, която ви е причинил само един път. Защо не приемете, че пакостта е случайност? Колкото и да е добър човек, все ще се случи поне един път да причини зло или пакост на някого.
към беседата >>
И обратно: големите
радости
се сменят с големи страдания, а малките
радости
- с малки страдания.
Ще каже някой, че не е видял бял ден в живота си. Това не е вярно. Не се самозаблуждавайте. Като живее, човек минава през различни състояния, през радости и страдания. Следователно, колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-големи са радостите му; колкото по-малки са страданията му, толкова по-малки са и радостите.
И обратно: големите
радости
се сменят с големи страдания, а малките
радости
- с малки страдания.
Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това се дължи на факта, че по естество човек помни повече злините, отколкото добрините. Например, ако някой приятел ви направи сто добрини и едно зло, вие забравяте стоте добрини, а помните пакостта, която ви е причинил само един път. Защо не приемете, че пакостта е случайност? Колкото и да е добър човек, все ще се случи поне един път да причини зло или пакост на някого. Един млад господар се разгневил на слугата си и в гнева си го замерил с камък.
към беседата >>
Соломон казва: "Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и
радост
, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога.
Обаче, слугата бил далеч от него и той не могъл да го улучи. Вместо слугата си, той ударил жена си, която била скрита в двора някъде, между дърветата. Значи, без да иска, той ударил жена си с камък. Това се случва често в живота на хората - вместо неприятеля си да удариш приятеля си; понякога камъкът, с който замервате неприятеля си, пада върху вас. Като не успява в живота си, човек се разочарова, минава през опитностите на Соломон и казва: "Суета на суетите, всичко е суета".
Соломон казва: "Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и
радост
, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога.
И то е суета и угнетение на Духа". (- 26 ст.). Значи, Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и радост, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа. Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа. Според Соломон излиза, че това, което се случва на мъдрия, случва се и на безумния.
към беседата >>
Значи, Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и
радост
, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа.
Това се случва често в живота на хората - вместо неприятеля си да удариш приятеля си; понякога камъкът, с който замервате неприятеля си, пада върху вас. Като не успява в живота си, човек се разочарова, минава през опитностите на Соломон и казва: "Суета на суетите, всичко е суета". Соломон казва: "Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. И то е суета и угнетение на Духа". (- 26 ст.).
Значи, Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и
радост
, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа.
Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа. Според Соломон излиза, че това, което се случва на мъдрия, случва се и на безумния. Това е повърхностно разбиране. Не е вярно, че в живота на мъдрия и на безумния се случват едни и същи неща. Ще ви предам накратко една приказка, в която се говори за слизането на Бога на земята, между хората.
към беседата >>
Само по този начин ще дойдете до новото разбиране на страданията и на
радостите
, каквото имал апостол Павел, който казва: "Ще се похваля със страданията си".
Всичко, което Бог е създал и на което обръща внимание и вие трябва да го зачитате. Видите ли едно дърво, не го отминавайте, не мислете, че стоите по-високо от него. Ако му обърнете внимание, тогава само стоите по-високо от него. Всяка мисъл, всяко чувство, колкото и да са малки, които се проявяват чрез вас, или чрез ближните ви, трябва да се зачитат. В тях се крие нещо Божествено.
Само по този начин ще дойдете до новото разбиране на страданията и на
радостите
, каквото имал апостол Павел, който казва: "Ще се похваля със страданията си".
Сега и на вас желая, да се похвалите със страданията си, както се похвалил апостол Павел. Досега, колкото хора съм срещал, всички искат да се освободят от страданията. На мнозина, които се оплакват от страданията, съм казвал, че те още не са страдали, едва започват да страдат. Те хванали само едното краче на страданието, а то има много крачета. Те мислят, че животът им е пълен със страдания.
към беседата >>
И
радостите
ще дойдат като една смяна.
(втори вариант)
Някой казва: „Не може ли без страдания? “ Може. „Как? “ Не мисли. Щом не мислиш, няма да имаш никакви желания. Но щом мислиш, щом желаеш, непременно желанията ще дойдат като едно естествено последствие.
И
радостите
ще дойдат като една смяна.
Представете си, че един млад човек иска да си нареди живота. Дойде му на ума по едно време да стане овчар. Купи си сто–двеста овци и си мисли, че те ще се размножават, ще се ягнат. Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират. Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години.
към втори вариант >>
Страданията ще дойдат, и
радостите
ще дойдат, но нито
радостите
, нито страданията можем да избегнем.
(втори вариант)
Сега ви представям картини, но това са състояния в живота, които трябва да се разбират правилно. Вие трябва да имате едно правилно разбиране както Соломон по отношение на физическия свят. Това е една опитност. Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон. Ние не можем да избегнем този път на страдания.
Страданията ще дойдат, и
радостите
ще дойдат, но нито
радостите
, нито страданията можем да избегнем.
Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота. Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може. Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега. Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита. Скърбите са една провизия в живота, понеже Бог, като е създал света, е видял в какво състояние ще бъдат хората без скръб.
към втори вариант >>
Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и
радостите
, които естествено идат в живота.
(втори вариант)
Вие трябва да имате едно правилно разбиране както Соломон по отношение на физическия свят. Това е една опитност. Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон. Ние не можем да избегнем този път на страдания. Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем.
Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и
радостите
, които естествено идат в живота.
Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може. Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по–тежък, отколкото сега. Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита. Скърбите са една провизия в живота, понеже Бог, като е създал света, е видял в какво състояние ще бъдат хората без скръб. Затова той дал страданията, за да ни избави от нещастията.
към втори вариант >>
Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи
радости
.
(втори вариант)
Това не е право. Най–първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят.
Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи
радости
.
И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости. Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката.
към втори вариант >>
И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки
радости
.
(втори вариант)
Най–първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости.
И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки
радости
.
Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност.
към втори вариант >>
Малките
радости
– малки страдания, големите
радости
– големи страдания.
(втори вариант)
Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по–големи страдания има човек, толкова и по–големи радости. И колкото по–малки страдания, толкова и по–малки радости. Правилно се сменят.
Малките
радости
– малки страдания, големите
радости
– големи страдания.
Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си.
към втори вариант >>
И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и
радост
, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога.
(втори вариант)
Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност.
И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и
радост
, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога.
„И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих). Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие. Това е мъдростта в човека. А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния. И това е суета и угнетение на духа.
към втори вариант >>
4.
Изпитите на ученика
,
ООК
, София, 20.2.1935г.,
Радостен
сте, едно младо момиче.
Под думата "киселина" разбираме нещо, което разяжда работите. Една киселина, когато ще влезе някъде, тя ще направи един преврат. Ако турите киселина в неща, които са били спокойни, то в тях ще започне цял един процес. Например вие седите, спокоен сте в живота, нищо не ви смущава. Седите при баща си и майка си.
Радостен
сте, едно младо момиче.
Едно младо, малко момиченце, като стане на петнадесет-шестнадесет години, влиза му в ума един бръмбар. В какво седи бръмбарът? Аз сега ще обясня с алегории. Един ден ти влизаш в градината и виждаш една хубава пеперуда със златни крилца, и веднага тя те заинтересува. Тя кацне на едно цвете, ти тръгваш подир нея.
към беседата >>
Не товари хората и със своите
радости
.
Ти казваш: "Онзи е щастлив." - Щастието на онзи човек, към когото хората са добри е, че той има повече магнетизъм. Ти казваш: "Не ми върви." - Аз гледам - всичките ти мускули са опънати. Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие. Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен. Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга.
Не товари хората и със своите
радости
.
Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш.
към беседата >>
Ако ти товариш хората със своите
радости
и със своите скърби, ти ги осакатяваш.
Ти казваш: "Не ми върви." - Аз гледам - всичките ти мускули са опънати. Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие. Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен. Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга. Не товари хората и със своите радости.
Ако ти товариш хората със своите
радости
и със своите скърби, ти ги осакатяваш.
Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл?
към беседата >>
Ако излезе от твоята
радост
или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш.
Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие. Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен. Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга. Не товари хората и със своите радости. Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш.
Ако излезе от твоята
радост
или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш.
Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл? Аз ги зная всички дяволски мисли.
към беседата >>
Не се радвай на чуждите
радости
и на чуждите скърби.
Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен. Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга. Не товари хората и със своите радости. Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш.
Не се радвай на чуждите
радости
и на чуждите скърби.
Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл? Аз ги зная всички дяволски мисли. Някой път казваш: "Еди-кой си момък не е в правия път." - Този момък ни най-малко не е виноват.
към беседата >>
А пък на тази, която е много
радостна
, казвам други неща.
Та има два вида сестри и два вида братя. Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса. Някоя сестра е скръбна. Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат.
А пък на тази, която е много
радостна
, казвам други неща.
Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб.
към беседата >>
Радостта
и скръбта не са лоши неща.
Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса. Някоя сестра е скръбна. Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща.
Радостта
и скръбта не са лоши неща.
Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб. А пък има радости, които спадат към друга една категория.
към беседата >>
Скръбта, това е облачно небе, а
радостта
- ясно небе.
Някоя сестра е скръбна. Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща.
Скръбта, това е облачно небе, а
радостта
- ясно небе.
Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб. А пък има радости, които спадат към друга една категория. Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно.
към беседата >>
Има
радост
, която не е постоянна, а е преходна.
Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе.
Има
радост
, която не е постоянна, а е преходна.
Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб. А пък има радости, които спадат към друга една категория. Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно. Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите.
към беседата >>
Аз говоря за естествената
радост
.
На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна.
Аз говоря за естествената
радост
.
След всяка естествена радост идва естествена скръб. А пък има радости, които спадат към друга една категория. Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно. Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите. Той е или прав, или не е.
към беседата >>
След всяка естествена
радост
идва естествена скръб.
А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост.
След всяка естествена
радост
идва естествена скръб.
А пък има радости, които спадат към друга една категория. Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно. Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите. Той е или прав, или не е. И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения.
към беседата >>
А пък има
радости
, които спадат към друга една категория.
Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб.
А пък има
радости
, които спадат към друга една категория.
Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно. Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите. Той е или прав, или не е. И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения. Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина.
към беседата >>
Земните
радости
са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно.
Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб. А пък има радости, които спадат към друга една категория.
Земните
радости
са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно.
Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите. Той е или прав, или не е. И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения. Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина. И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог.
към беседата >>
Радостен
си, но по едно време изгубиш тази
радост
, мрачкаво ти е.
Търсиш Го, и няма Го никакъв. И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби. Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас. По вашему ще го разбирате това. Но и в духовното ще изпаднем в същата грешка.
Радостен
си, но по едно време изгубиш тази
радост
, мрачкаво ти е.
Ти казваш: "Заблудил съм се." Цяла каша става в тебе: "Толкова добро съм изгубил." Ти се връщаш назад. Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал. На осемдесет години. Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам. Дотук ми е дошло от тамяна.
към беседата >>
5.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
Когато едни хора се радват, а други - скърбят, ако са разумни, те могат да си помагат взаимно:
радостните
ще помагат на скърбящите.
Това е човешки порядък, а не Божествен. Докато хората се мушкат, блъскат, обиждат, всякога ще има плач, скърби и страдания. Който не мушка, не се блъска и не обижда, той се радва. Значи, като се говори на хората и се изнасят грешките им, те са недоволни. Които не правят тези грешки, радват се и са доволни.
Когато едни хора се радват, а други - скърбят, ако са разумни, те могат да си помагат взаимно:
радостните
ще помагат на скърбящите.
Ако не са разумни, те се отдалечават едни от други. Ето защо, за да не се отдалечавате, плачете, когато всички плачат; радвайте се, когато всички се радват. Радостите и скърбите крият в себе си известни блага, които трябва да се използват. Ако човек скърби и не се ползва от благото, което скръбта носи, той нищо не е придобил; ако се радва и не се ползва от благото, което радостта носи, пак нищо не е придобил. Сега, като ви проповядвам, имам предвид да ви направя съучастници в благата, от които аз се ползвам.
към беседата >>
Радостите
и скърбите крият в себе си известни блага, които трябва да се използват.
Значи, като се говори на хората и се изнасят грешките им, те са недоволни. Които не правят тези грешки, радват се и са доволни. Когато едни хора се радват, а други - скърбят, ако са разумни, те могат да си помагат взаимно: радостните ще помагат на скърбящите. Ако не са разумни, те се отдалечават едни от други. Ето защо, за да не се отдалечавате, плачете, когато всички плачат; радвайте се, когато всички се радват.
Радостите
и скърбите крият в себе си известни блага, които трябва да се използват.
Ако човек скърби и не се ползва от благото, което скръбта носи, той нищо не е придобил; ако се радва и не се ползва от благото, което радостта носи, пак нищо не е придобил. Сега, като ви проповядвам, имам предвид да ви направя съучастници в благата, от които аз се ползвам. Понеже пия чиста планинска вода, аз искам да ви заведа при извора и вие да пиете от тази вода. Щом ожаднеете, аз ще ви заведа при извора, да пиете от неговата вода и да благодарите. Всеки трябва да се стреми да стане съучастник в Божиите блага.
към беседата >>
Ако човек скърби и не се ползва от благото, което скръбта носи, той нищо не е придобил; ако се радва и не се ползва от благото, което
радостта
носи, пак нищо не е придобил.
Които не правят тези грешки, радват се и са доволни. Когато едни хора се радват, а други - скърбят, ако са разумни, те могат да си помагат взаимно: радостните ще помагат на скърбящите. Ако не са разумни, те се отдалечават едни от други. Ето защо, за да не се отдалечавате, плачете, когато всички плачат; радвайте се, когато всички се радват. Радостите и скърбите крият в себе си известни блага, които трябва да се използват.
Ако човек скърби и не се ползва от благото, което скръбта носи, той нищо не е придобил; ако се радва и не се ползва от благото, което
радостта
носи, пак нищо не е придобил.
Сега, като ви проповядвам, имам предвид да ви направя съучастници в благата, от които аз се ползвам. Понеже пия чиста планинска вода, аз искам да ви заведа при извора и вие да пиете от тази вода. Щом ожаднеете, аз ще ви заведа при извора, да пиете от неговата вода и да благодарите. Всеки трябва да се стреми да стане съучастник в Божиите блага. Постигне ли това, той трябва да направи и ближните си съучастници в благата, които му са дадени в живота.
към беседата >>
6.
Голямото и малкото
,
МОК
, София, 1.3.1935г.,
Тях ще продам, ще си купя теле, ще стана княз, ще се оженя за царската дъщеря.“ Подскочил от
радост
и разлял млякото.
При всичките процеси той все изважда. Петте стотинки са малко за стария, а пък детето вижда, че с пет стотинки или с един орех много работа може да свърши. Като дадеш един орех на детето, то си мисли като един мъдрец, че може да посее този орех. Нали знаете историята на циганина. Той носил мляко на главата си и си мислил: „Като продам това мляко, ще си купя кокошка, после ще развъдя много кокошки.
Тях ще продам, ще си купя теле, ще стана княз, ще се оженя за царската дъщеря.“ Подскочил от
радост
и разлял млякото.
Вие може да се смеете на циганина. Циганинът е едно дете. Много хубаво мисли циганинът. Той направил само тази погрешка, че не дочакал и подскочил. Децата не дочакват завършването на процеса.
към беседата >>
7.
Насилията под слънцето
,
УС
, София, 3.3.1935г.,
Днес се радвате, на другия ден губите
радостта
си; днес страдате, на другия ден скръбта ви изчезва.
Детето, както и ученикът, се нуждаят от живото слово на своя учител, а не от копията на нещата. Всеки се стреми към реалността на живота. Тя се отличава по това, че никога не повтаря нещата. Това, което не се повтаря, е реално; това, което се повтаря, е нереално и преходно. Докато се радва и скърби, човек живее в преходен свят.
Днес се радвате, на другия ден губите
радостта
си; днес страдате, на другия ден скръбта ви изчезва.
Скръб и радост, които се менят, представляват граници на реалния свят. Христос казва: "Сега скръб имате, но ще дойде ден, когато скръбта ви ще се превърне в радост". И тъй, стремете се към онзи живот където скърбите се превръщат в радости. Пазете се от грамофонните плочи, които днес ви казват, че сте гениален човек, а на другия ден - че сте глупав, невежа, нищо не може да излезе от вас. Вие слушате и едното, и другото и се питате, кое, всъщност е вярно.
към беседата >>
Скръб и
радост
, които се менят, представляват граници на реалния свят.
Всеки се стреми към реалността на живота. Тя се отличава по това, че никога не повтаря нещата. Това, което не се повтаря, е реално; това, което се повтаря, е нереално и преходно. Докато се радва и скърби, човек живее в преходен свят. Днес се радвате, на другия ден губите радостта си; днес страдате, на другия ден скръбта ви изчезва.
Скръб и
радост
, които се менят, представляват граници на реалния свят.
Христос казва: "Сега скръб имате, но ще дойде ден, когато скръбта ви ще се превърне в радост". И тъй, стремете се към онзи живот където скърбите се превръщат в радости. Пазете се от грамофонните плочи, които днес ви казват, че сте гениален човек, а на другия ден - че сте глупав, невежа, нищо не може да излезе от вас. Вие слушате и едното, и другото и се питате, кое, всъщност е вярно. "И още видях аз всеки труд и всяко сполучено дело, че за това на человека му завижда ближния му.
към беседата >>
Христос казва: "Сега скръб имате, но ще дойде ден, когато скръбта ви ще се превърне в
радост
".
Тя се отличава по това, че никога не повтаря нещата. Това, което не се повтаря, е реално; това, което се повтаря, е нереално и преходно. Докато се радва и скърби, човек живее в преходен свят. Днес се радвате, на другия ден губите радостта си; днес страдате, на другия ден скръбта ви изчезва. Скръб и радост, които се менят, представляват граници на реалния свят.
Христос казва: "Сега скръб имате, но ще дойде ден, когато скръбта ви ще се превърне в
радост
".
И тъй, стремете се към онзи живот където скърбите се превръщат в радости. Пазете се от грамофонните плочи, които днес ви казват, че сте гениален човек, а на другия ден - че сте глупав, невежа, нищо не може да излезе от вас. Вие слушате и едното, и другото и се питате, кое, всъщност е вярно. "И още видях аз всеки труд и всяко сполучено дело, че за това на человека му завижда ближния му. И това е суета и угнетение на духа".
към беседата >>
И тъй, стремете се към онзи живот където скърбите се превръщат в
радости
.
Това, което не се повтаря, е реално; това, което се повтаря, е нереално и преходно. Докато се радва и скърби, човек живее в преходен свят. Днес се радвате, на другия ден губите радостта си; днес страдате, на другия ден скръбта ви изчезва. Скръб и радост, които се менят, представляват граници на реалния свят. Христос казва: "Сега скръб имате, но ще дойде ден, когато скръбта ви ще се превърне в радост".
И тъй, стремете се към онзи живот където скърбите се превръщат в
радости
.
Пазете се от грамофонните плочи, които днес ви казват, че сте гениален човек, а на другия ден - че сте глупав, невежа, нищо не може да излезе от вас. Вие слушате и едното, и другото и се питате, кое, всъщност е вярно. "И още видях аз всеки труд и всяко сполучено дело, че за това на человека му завижда ближния му. И това е суета и угнетение на духа". (- 4 ст.).
към беседата >>
И когато се радвате и изгубвате
радостта
си, вие сте в един преходен живот.
(втори вариант)
Другояче е като имате реалността на нещата. А реалността ще познавате по едно нещо. Тя никога не повтаря два пъти едно нещо. Туй, което не се повтаря, е реално, туй, което се повтаря, е преходно. Ако страдате, то е в една преходна форма и ако се радвате, пак е в един преходен живот.
И когато се радвате и изгубвате
радостта
си, вие сте в един преходен живот.
Туй, което е постоянно, не се губи. Радостта и скръбта, които се сменят. Това показва, радостта е граница на един свят, който е преходен. Вие трябва да влезете в един свят, дето тия граници не се сменят. Да дойдете до едно положение, дето вашата радост да не се сменя, в скърби и скръбта ви да не се сменя.
към втори вариант >>
Радостта
и скръбта, които се сменят.
(втори вариант)
Тя никога не повтаря два пъти едно нещо. Туй, което не се повтаря, е реално, туй, което се повтаря, е преходно. Ако страдате, то е в една преходна форма и ако се радвате, пак е в един преходен живот. И когато се радвате и изгубвате радостта си, вие сте в един преходен живот. Туй, което е постоянно, не се губи.
Радостта
и скръбта, които се сменят.
Това показва, радостта е граница на един свят, който е преходен. Вие трябва да влезете в един свят, дето тия граници не се сменят. Да дойдете до едно положение, дето вашата радост да не се сменя, в скърби и скръбта ви да не се сменя. Христос казва: „Сега скръб имате, но ще дойде време, когато аз ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се промени на радост. И ще влезете в разбирането на живота.“
към втори вариант >>
Това показва,
радостта
е граница на един свят, който е преходен.
(втори вариант)
Туй, което не се повтаря, е реално, туй, което се повтаря, е преходно. Ако страдате, то е в една преходна форма и ако се радвате, пак е в един преходен живот. И когато се радвате и изгубвате радостта си, вие сте в един преходен живот. Туй, което е постоянно, не се губи. Радостта и скръбта, които се сменят.
Това показва,
радостта
е граница на един свят, който е преходен.
Вие трябва да влезете в един свят, дето тия граници не се сменят. Да дойдете до едно положение, дето вашата радост да не се сменя, в скърби и скръбта ви да не се сменя. Христос казва: „Сега скръб имате, но ще дойде време, когато аз ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се промени на радост. И ще влезете в разбирането на живота.“ Та онези от вас, които можете да разберете, сега всеки от вас може да ви заблуди.
към втори вариант >>
Да дойдете до едно положение, дето вашата
радост
да не се сменя, в скърби и скръбта ви да не се сменя.
(втори вариант)
И когато се радвате и изгубвате радостта си, вие сте в един преходен живот. Туй, което е постоянно, не се губи. Радостта и скръбта, които се сменят. Това показва, радостта е граница на един свят, който е преходен. Вие трябва да влезете в един свят, дето тия граници не се сменят.
Да дойдете до едно положение, дето вашата
радост
да не се сменя, в скърби и скръбта ви да не се сменя.
Христос казва: „Сега скръб имате, но ще дойде време, когато аз ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се промени на радост. И ще влезете в разбирането на живота.“ Та онези от вас, които можете да разберете, сега всеки от вас може да ви заблуди. Вие искате да сте щастливи. И аз туря една плоча, и тя казва: „Вие сте нещастен, глупав човек в света.“ И почне тази плоча да се върти: „Ти си най–глупавият човек, ти си най–глупавият човек.“ И ти повярваш в това нещо и станеш глупак.
към втори вариант >>
Христос казва: „Сега скръб имате, но ще дойде време, когато аз ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се промени на
радост
.
(втори вариант)
Туй, което е постоянно, не се губи. Радостта и скръбта, които се сменят. Това показва, радостта е граница на един свят, който е преходен. Вие трябва да влезете в един свят, дето тия граници не се сменят. Да дойдете до едно положение, дето вашата радост да не се сменя, в скърби и скръбта ви да не се сменя.
Христос казва: „Сега скръб имате, но ще дойде време, когато аз ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се промени на
радост
.
И ще влезете в разбирането на живота.“ Та онези от вас, които можете да разберете, сега всеки от вас може да ви заблуди. Вие искате да сте щастливи. И аз туря една плоча, и тя казва: „Вие сте нещастен, глупав човек в света.“ И почне тази плоча да се върти: „Ти си най–глупавият човек, ти си най–глупавият човек.“ И ти повярваш в това нещо и станеш глупак. На другия ден туря другата плоча: „Ти си най–умният, ти си гениален.“ На третия ден туря пак другата плоча: „Ти си глупак.“ И най–после ти се заблудиш, не знаеш, казваш: „Един ден съм глупак, един ден съм гениален, трети ден съм праведен, втория ден съм грешен.“ И вие сте в света на постоянните промени.
към втори вариант >>
8.
И отиде, та се представи
,
НБ
, София, 10.3.1935г.,
И в музиката има смени на настроенията, сменя се едно тъжно настроение с
радостно
или обратно.
Някой път професори по музика съзнателно ще ви лишат от самата музика. Когато искам да пея, понякога аз се освобождавам от всички правила на музиката. Понякога пея по всички правила на музиката, но когато искам да пея за себе си, тогава се освобождавам от всички правила на музиката, турям ги настрана. Когато пея за другите хора, тогава спазвам всички правила, всички тактове, една четвъртини, осмини, шестнадесетини и т. н. Спазвам всички повишения и понижения, спазвам всички смени на гамата и т. н.
И в музиката има смени на настроенията, сменя се едно тъжно настроение с
радостно
или обратно.
Като туриш един бемол, тъжното настроение се развлача. Много е мъчно в музиката да се предаде едно настроение, главно страданието. Когато искаш да предадеш страданието чрез музиката, ще го развлечеш, докато го смениш. Страданието музикално може да се разточи, да се предаде легато. Затова именно, музиката представя едно действително лечебно средство.
към беседата >>
9.
Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят
,
УС
, София, 10.3.1935г.,
В изправяне на погрешките, човек влиза в
радостта
на живота.
Затворете очите си за отрицателното и гледайте на положителните черти. - Ама човек не може да не греши. - Съгласен съм с това, но прибавям: Човек не може и да не изправя грешките си. Щом греши, той може да изправя погрешките си. В изправяне на погрешките се заключава придобивката на деня.
В изправяне на погрешките, човек влиза в
радостта
на живота.
Ако не изправя погрешките си, той влиза в областта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една погрешка води към втора, трета, четвърта и т.н. Изправянето на погрешките, обаче, води към радостта и веселието, към светлината на живота. Силата на човека се заключава в изправяне на погрешките. Такъв човек радва духа и душата си.
към беседата >>
Изправянето на погрешките, обаче, води към
радостта
и веселието, към светлината на живота.
Щом греши, той може да изправя погрешките си. В изправяне на погрешките се заключава придобивката на деня. В изправяне на погрешките, човек влиза в радостта на живота. Ако не изправя погрешките си, той влиза в областта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една погрешка води към втора, трета, четвърта и т.н.
Изправянето на погрешките, обаче, води към
радостта
и веселието, към светлината на живота.
Силата на човека се заключава в изправяне на погрешките. Такъв човек радва духа и душата си. Както бързо греши, така бързо човек може да изправи погрешките си. Срещате човек, когото не обичате, не можете да го търпите. Още в първия момент искате да направите нещо, с което да го сразите.
към беседата >>
Срещнете ли някой
радостен
човек, не го ограничавайте, не му отнемайте
радостта
.
Човек може да живее и без теляци. В каквото общество и да влезете - религиозно, духовно, научно - пазете се от теляци, но внимавайте и вие да не изпълнявате тяхната роля. И тъй, за да избягвате мъчнотиите, или да се справяте разумно с тях, дръжте в ума си мисълта, че Бог обича всички хора. Като мислите така, вложете любовта в сърцето си и работете с нея. Обичайте хората и не им отнемайте това, което не можете да им дадете.
Срещнете ли някой
радостен
човек, не го ограничавайте, не му отнемайте
радостта
.
Виждате, че някой яде сух хляб. Не му казвайте, че е нещастен; не го изкушавайте с вашата пищна храна. Стомахът му не може да издържа. Сухият хляб е за предпочитане пред пищната храна, която разваля стомаха. Един стар възглед, който внася радост в душата ти, е за предпочитане пред един нов, за който не си готов и който може да развали живота ти.
към беседата >>
Един стар възглед, който внася
радост
в душата ти, е за предпочитане пред един нов, за който не си готов и който може да развали живота ти.
Срещнете ли някой радостен човек, не го ограничавайте, не му отнемайте радостта. Виждате, че някой яде сух хляб. Не му казвайте, че е нещастен; не го изкушавайте с вашата пищна храна. Стомахът му не може да издържа. Сухият хляб е за предпочитане пред пищната храна, която разваля стомаха.
Един стар възглед, който внася
радост
в душата ти, е за предпочитане пред един нов, за който не си готов и който може да развали живота ти.
Не разваляй благото, което Бог ти е дал. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момък и на младата мома. Не разваляй благото на възрастния човек. Не разваляй благото на стария човек.
към беседата >>
В това е
радостта
.
(втори вариант)
Тъй щото с първото положение съм съгласен, не се спирам там. Това е извън всяко противоречие. Вярно е, че човек не може да не греши, но не може да не поправи погрешката си. Там е придобивката на деня, в изправянето на всяка погрешка. От това имате една опитност, едно знание.
В това е
радостта
.
Но в непоправянето на погрешката е всичкото страдание на човека. Всичките страдания, всичките мъчнотии, които изпитвате, седят в неизправянето на погрешките. Защо? Защото една неизправена погрешка води към втора, към трета и т.н. А изправянето на погрешките води към един добър резултат. Казвам, първото положение е вярно – не можем да не правим погрешки, туй е в реда на нещата.
към втори вариант >>
Един стар възглед, който ти дава
радост
, е за предпочитане пред онзи нов възглед, който може да ти развали живота.
(втори вариант)
Виждаш, че някой яде сух хляб – не му казвай, че не трябва да яде само сух хляб, но му кажи: „Много хубаво правиш. И аз бих желал да ям като тебе.“ Не му казвай, че трябва непременно да яде две–три яйца. Остави тези яйца. Те ще развалят живота. Сухият хляб е за предпочитане пред двете яйца.
Един стар възглед, който ти дава
радост
, е за предпочитане пред онзи нов възглед, който може да ти развали живота.
Не разваляй благото, което Бог ти е дал. Това е философията на живота. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момък. Не разваляй благото на младата мома.
към втори вариант >>
10.
Благоприятната Господня година
,
НБ
, София, 17.3.1935г.,
По-напред е била весела,
радостна
, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва.
Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата. Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи. Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен. Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен. И с дъщерята се случва същото.
По-напред е била весела,
радостна
, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва.
Сега седи замислен като философ. По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия. Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците. Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва. И след това отново пише тя.
към беседата >>
Там е животът на вечната
радост
, на вечното щастие, дето човек знае как да живее.
Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения.
Там е животът на вечната
радост
, на вечното щастие, дето човек знае как да живее.
Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение.
към беседата >>
Аз не съм виждал нито един човек, който да умира
радостен
.
Веднага той им дал пари, храна и могъл да продължи живота им до идното лято. Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, трябвало след няколко дена да замине за онзи свет. Та докато хората ни говорят за този свет, работите ни добре вървят, но като почнат да ни говорят за онзи свет, че е красив, че е хубав, като че ли с нож ни прерязват. – Не ни се харесва да слушаме за този свет. Защо? Защото този свет го разбираме, а онзи свет не го разбираме.
Аз не съм виждал нито един човек, който да умира
радостен
.
Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свет. Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти.
към беседата >>
11.
Двете добродетели / Двата вида добродетели. (Кой е правият път)
,
УС
, София, 24.3.1935г.,
Прекарайте поне един ден в
радост
и светлина, да гледате само красивата страна на живота.
Каквито теории и философии да ви препоръчват, вън от тази заповед, те не са нищо друго, освен 300-те жени и 900 наложници на Соломон, които го поставиха в големи противоречия. Много жени и наложници може да има човек, много пари може да има, с голяма слава и почести може да се ползва, но всичко това е суета пред мисълта, която човек трябва да има за Бога в душата, в ума, в сърцето и във волята си. Единствена тази мисъл осигурява щастието му. Днес ви пожелавам да бъдете свободни от всички грижи, смущения и безпокойства. Мислете за всички хора добре.
Прекарайте поне един ден в
радост
и светлина, да гледате само красивата страна на живота.
към беседата >>
12.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 27.3.1935г.,
Бащата от голяма
радост
заклал две пилета, опекъл ги.
Може би години трябва да минат, докато се поясни то. Допуснете, че някой ви проповядва: „Всичко е произволно, случайно е създаден светът, няма ред в света." И да кажем, че вие приемате това учение, и децата ви. Какви ще бъдат резултатите? Сега аз на това правя възражение с един пример. Връща се от странство един български студент, който свършил там математика.
Бащата от голяма
радост
заклал две пилета, опекъл ги.
Синът, след като ги погледнал, казал: „Аз ще докажа, че пилетата са три, а не две." „Три ли са? " „Доказва го нашият професор." „Може ли да бъде? " Започва да доказва, доказва. Бащата седи, не разбира добре. Доказва синът сега, че пилетата са три.
към беседата >>
Тоя малкият мир, който имате, малката мисъл, малкото чувство, малката
радост
, която имате, тоя малкият подтик, който имате, е от Бога.
Но го обичате. Само малка частица виждате от светлината, но всичката светлина, която се разпространява в цялата вселена, не я виждате. Не е необходимо ние да знаем нещата. Ние можем да ги опитаме, можем да имаме контакт с тях. Малкият живот, който сега е вътре в нас, е един контакт с Божественото.
Тоя малкият мир, който имате, малката мисъл, малкото чувство, малката
радост
, която имате, тоя малкият подтик, който имате, е от Бога.
И всичко това е в съприкосновение с Бога. Бъдете благодарни от това малкото. Вие сте обградени с Бога. Ако искате повече, можете да вземете, обаче вие не считате, че то е от Бога, и търсите нещо друго. Казвате: „Като умрем, ще ни се разкрие." Това е вярно.
към беседата >>
13.
Знание и виждане
,
МОК
, София, 29.3.1935г.,
Всяка нова идея, след като сте я разбрали, донася
радост
във вас.
Вие вече създавате известна неприятност на другите хора. Едно счупено шише какво е? − Всяка една лоша мисъл е едно счупено шише, една форма, която е строшена. И всеки човек, като мине по този път на лошите мисли, той всякога ще се натъкне на някое парченце. Новите идеи трябва да ги приемете.
Всяка нова идея, след като сте я разбрали, донася
радост
във вас.
Трябва да се роди радостта във вас, че имате една нова идея, която може да опитате. Една нова идея, то е като една семка, която може да посеете в земята. След няколко години вие ще имате един резултат. Вие имате едно състояние − животът ви се е обезсмислил. Посейте новата идея.
към беседата >>
Трябва да се роди
радостта
във вас, че имате една нова идея, която може да опитате.
Едно счупено шише какво е? − Всяка една лоша мисъл е едно счупено шише, една форма, която е строшена. И всеки човек, като мине по този път на лошите мисли, той всякога ще се натъкне на някое парченце. Новите идеи трябва да ги приемете. Всяка нова идея, след като сте я разбрали, донася радост във вас.
Трябва да се роди
радостта
във вас, че имате една нова идея, която може да опитате.
Една нова идея, то е като една семка, която може да посеете в земята. След няколко години вие ще имате един резултат. Вие имате едно състояние − животът ви се е обезсмислил. Посейте новата идея. Сега по кой начин може да посявате идеите?
към беседата >>
14.
Който се учи на словото Божие
,
НБ
, София, 31.3.1935г.,
Като се роди
радостта
, Любовта царува.
Сега вие казвате, че ви залъгвам. Какво значи залъгване? Когато ви обещаят нещо и не ви го дават. Изпейте онази старата песен: „Мога да постигна що желая“. (Изпяхме я.)
Като се роди
радостта
, Любовта царува.
Без радост Любов не може да царува. Радостта е живот, който направлява Любовта. На един доста честолюбив момък казват: Ще носиш плодове. Казва: Не искам, чужди плодове не съм носил. Първия ден ще носиш чужди плодове, но един ден в живота си ще носиш свои плодове.
към беседата >>
Без
радост
Любов не може да царува.
Какво значи залъгване? Когато ви обещаят нещо и не ви го дават. Изпейте онази старата песен: „Мога да постигна що желая“. (Изпяхме я.) Като се роди радостта, Любовта царува.
Без
радост
Любов не може да царува.
Радостта е живот, който направлява Любовта. На един доста честолюбив момък казват: Ще носиш плодове. Казва: Не искам, чужди плодове не съм носил. Първия ден ще носиш чужди плодове, но един ден в живота си ще носиш свои плодове. Понеже си най-силен, не може да се извиниш, може да ги носиш.
към беседата >>
Радостта
е живот, който направлява Любовта.
Когато ви обещаят нещо и не ви го дават. Изпейте онази старата песен: „Мога да постигна що желая“. (Изпяхме я.) Като се роди радостта, Любовта царува. Без радост Любов не може да царува.
Радостта
е живот, който направлява Любовта.
На един доста честолюбив момък казват: Ще носиш плодове. Казва: Не искам, чужди плодове не съм носил. Първия ден ще носиш чужди плодове, но един ден в живота си ще носиш свои плодове. Понеже си най-силен, не може да се извиниш, може да ги носиш. Ако беше слаб, няма да ги носиш.
към беседата >>
Дойде
радост
у тебе, прави добро.
Няма какво да се молим да ни пратят от невидимия свят. Здрав си, прави добро. Светлата мисъл дойде у тебе, прави добро. Светлото чувство дойде у тебе, прави добро. Богат си, прави добро.
Дойде
радост
у тебе, прави добро.
Като нямаш радост, наби този, когото си срещнал на пътя. Как е смеел той да те срещне в нещастен ден. Че това лошо ли е, ако кажа на един човек да набие слънцето, понеже не му се оправят работите? Кой е онзи, комуто дам съвет да набие слънцето, че може да го набие. Като му кажа да набие слънцето, той много пъти ще бъде бит, но слънцето никога няма да бъде бито.
към беседата >>
Като нямаш
радост
, наби този, когото си срещнал на пътя.
Здрав си, прави добро. Светлата мисъл дойде у тебе, прави добро. Светлото чувство дойде у тебе, прави добро. Богат си, прави добро. Дойде радост у тебе, прави добро.
Като нямаш
радост
, наби този, когото си срещнал на пътя.
Как е смеел той да те срещне в нещастен ден. Че това лошо ли е, ако кажа на един човек да набие слънцето, понеже не му се оправят работите? Кой е онзи, комуто дам съвет да набие слънцето, че може да го набие. Като му кажа да набие слънцето, той много пъти ще бъде бит, но слънцето никога няма да бъде бито. Въодушевявайте се от слънцето.
към беседата >>
15.
Първото стъпало на Любовта
,
ООК
, София, 3.4.1935г.,
Тогава ще усетите голяма
радост
, веселие.
Щом имате някоя мъчнотия, това значи, че ви чака голямо изпитание. Казва ви се: „Приготви се, бъди готов." Да не те изненада. Това е един вид изпитание, това говори интуицията ви. Някой път ще минете през друго голямо изпитание. Тогава е друг законът.
Тогава ще усетите голяма
радост
, веселие.
Но да знаете, че и в единия, и в другия случай трябва да се приготвите. Изпитанието ще дойде и при мъчнотията, и при радостта. Вие се разпуснете при радостта, както един охлюв, когато си изважда рогата. Излезете навън, запеете си песента. Тогава дойдат, вземат ви и хайде в торбата, и след това - в тенджерата.
към беседата >>
Изпитанието ще дойде и при мъчнотията, и при
радостта
.
Това е един вид изпитание, това говори интуицията ви. Някой път ще минете през друго голямо изпитание. Тогава е друг законът. Тогава ще усетите голяма радост, веселие. Но да знаете, че и в единия, и в другия случай трябва да се приготвите.
Изпитанието ще дойде и при мъчнотията, и при
радостта
.
Вие се разпуснете при радостта, както един охлюв, когато си изважда рогата. Излезете навън, запеете си песента. Тогава дойдат, вземат ви и хайде в торбата, и след това - в тенджерата. Вие мислите, че влагата, дъждът е заради вас, а пък някой ви дебне, тури ви в торбата и - в тенджерата. Ще ви свари и ще ви извади месцето, и ще го изяде, и ще каже: „Този обяд е много добър."
към беседата >>
Вие се разпуснете при
радостта
, както един охлюв, когато си изважда рогата.
Някой път ще минете през друго голямо изпитание. Тогава е друг законът. Тогава ще усетите голяма радост, веселие. Но да знаете, че и в единия, и в другия случай трябва да се приготвите. Изпитанието ще дойде и при мъчнотията, и при радостта.
Вие се разпуснете при
радостта
, както един охлюв, когато си изважда рогата.
Излезете навън, запеете си песента. Тогава дойдат, вземат ви и хайде в торбата, и след това - в тенджерата. Вие мислите, че влагата, дъждът е заради вас, а пък някой ви дебне, тури ви в торбата и - в тенджерата. Ще ви свари и ще ви извади месцето, и ще го изяде, и ще каже: „Този обяд е много добър." Сега при тия сравнения, вие ще се съберете и ще си кажете: „Учителят говори това и това за търпението." Аз ни най-малко не се спирам върху обикновеното търпение.
към беседата >>
Любовта носи блаженство, любовта носи сила, любовта носи
радост
.
Никаква. Туй е отношение. Тогава не придавайте на любовта, на най-възвишеното, форми, които не й принадлежат. Любовта ни най-малко не е любов на целувки, любовта ни най-малко не е любов на прегръдки. Любовта даже не е любов на милосърдие. Единственото нещо в любовта е, че тя дава живот, дава щастие.
Любовта носи блаженство, любовта носи сила, любовта носи
радост
.
Най-хубавото - то е любовта. А пък вие искате да ви прегръщат, да ви целуват. Това било любов. Че кой не ви е целувал? Като ядете една кокошка, не я ли целувате?
към беседата >>
16.
Да обичаш и да те обичат
,
НБ
, София, 7.4.1935г.,
Тогава вие ще усетите в себе си една
радост
, че всичко можете да направите.
Когато сте в най-лошото си състояние, вие можете да направите опит да видите нейните сили. Това не може да стане мигновено, но постепенно. Ако държите ума си съсредоточен, ще забележите, че онзи мрак, който е в ума ви, постепенно ще почне да се намалява като на зазоряване. Тези отрицателни мисли ще почнат постепенно да се оттеглят, както се оттеглят облаците. Тогава вашият хоризонт, вашето небе ще почне да се изяснява и на хоризонта ви ще се яви едно слънце.
Тогава вие ще усетите в себе си една
радост
, че всичко можете да направите.
В дадения момент вие ще се усъмните в себе си и ще кажете: Дали е вярно това или не е вярно. Дали това е възможно или не е възможно. Щом се усъмните, веднага всичко ще рухне и вие ще се върнете в първото си състояние. Питам: Тогава кой е признакът на реалността. Казвате, че парите са реални.
към беседата >>
Тя осмисля всичко в него и той става
радостен
и весел.
Като говорим за истинската Любов, за Любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички тия души, които от памти века са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло. Хиляди души, събрани на едно място, образуват Любовта на една сродна душа. Хиляди души, събрани на едно място, образуват Любовта. Хиляди и милиони капки вода, събрани на едно място, образуват един извор. Казвам: Малката любов е заради нас, тя внася утеха, а голямата Любов внася живота в човека.
Тя осмисля всичко в него и той става
радостен
и весел.
Това е щастието на човека. Всички онези, които са писали по този въпрос, казват, че щастието е възможно само при Великата Любов, в хилядите и милионите души, събрани в едно, които могат да те обичат и в хилядите и милиони души, съединени в тебе, могат да те обичат. Следователно, това е Любовта, това е драмата на живота. Това е стремежът на цялото човечество – да се обичат. И аз бих желал така да се обичат всички.
към беседата >>
17.
Два метода / Двата метода и двата пътища към сродната душа
,
УС
, София, 7.4.1935г.,
Представете си, че в един момък се яви желание да си намери другарка, с която да споделя
радости
и скърби, да прекара един добър живот с нея.
На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им, без да ги направи щастливи. Всички хора се запитват, откъде иде злото в света. - Злото иде от доброто. - Защо? - Като не знае, как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен.
Представете си, че в един момък се яви желание да си намери другарка, с която да споделя
радости
и скърби, да прекара един добър живот с нея.
Желанието на момъка е естествено. Той знае, че има някъде душа, сродна на неговата, с която е излязъл заедно от невидимия свят. Тя взела една посока, той - друга и днес взаимно се търсят. Понеже времето, което ги дели от момента на слизането им на земята, е дълго и двамата са забравили образите си и не могат да се познаят. Като търси сродната си душа, момъкът погледне една мома, втора, трета и постоянно се лъже: ту я намира, ту се разочарова в нея.
към беседата >>
И 90-годишните баба и дядо ще станат млади, весели,
жизнерадостни
.
Както човек сваля маската си и показва истинския си образ, така се губи онази красота, която не произхожда от дълбочината на човешкото естество. Който служи на душата си, той е красив, той вечно се подмладява. Как може да се подмлади човек? - Много начини има за подмладяване, но всеки трябва да си избере такъв, който му подхожда. Например, ако можете да прочетете Стария и Новия Завет 99 пъти и да го приложите, вие ще се подмладите.
И 90-годишните баба и дядо ще станат млади, весели,
жизнерадостни
.
Младия всички го обичат. Опасно е днес много хора да ви обичат. Радвайте се, ако само един човек ви обича. Обичат ли ви много, вие ще станете нещастни. Всички ще искат нещо от вас.
към беседата >>
18.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
Докато жената е мома,
радостна
е, свободна, няма товар на гърба си.
Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи?
Докато жената е мома,
радостна
е, свободна, няма товар на гърба си.
Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу.
към беседата >>
- Иди си с мир и с
радост
!
На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял.
- Иди си с мир и с
радост
!
- отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига! Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.
към беседата >>
Да кажем, една майка, преди да се е женила момата, тя си е
радостна
, весела е, фантазира си.
(втори вариант)
И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече. Всякога човек се е натоварил повече. Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а си е турил и други джунджурии, които носи. И от тия джунджурии хората страдат, той е станал нещастен. Че как ще бъде щастлив?
Да кажем, една майка, преди да се е женила момата, тя си е
радостна
, весела е, фантазира си.
Оженва се, има четири–пет деца, тя е неспокойна вече. За първото дете, за второто дете мисли, мисли за тяхното бъдеще, какво ще станат. Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца. Според мен възпитанието е само един момент. Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък.
към втори вариант >>
19.
Предпоставките на музиката
,
ООК
, София, 24.4.1935г.,
Радост
весели сърцето ми.
Вие пейте на себе си. Сутрин като станете, пейте си. Сутрин, като станете, вие не пеете. Да ви дам едно правило. За седем дни пейте тия думи:
Радост
весели сърцето ми.
Всяка сутрин ще ги изпявате, както знаете. Всеки от вас да си го пее, както иска. Ако искате, пейте го по старому, по новому, криво-ляво го пейте. Едно правило: пейте всяка сутрин „Радост весели сърцето ми." Ако искате, турете и думата „сутрин", и тогава може да го изпеете така: „Радост весели сърцето ми всяка сутрин." Трябват упражнения, всеки трябва да пее, понеже пеенето е свързано с човешката мисъл.
към беседата >>
Едно правило: пейте всяка сутрин „
Радост
весели сърцето ми." Ако искате, турете и думата „сутрин", и тогава може да го изпеете така: „
Радост
весели сърцето ми всяка сутрин."
За седем дни пейте тия думи: Радост весели сърцето ми. Всяка сутрин ще ги изпявате, както знаете. Всеки от вас да си го пее, както иска. Ако искате, пейте го по старому, по новому, криво-ляво го пейте.
Едно правило: пейте всяка сутрин „
Радост
весели сърцето ми." Ако искате, турете и думата „сутрин", и тогава може да го изпеете така: „
Радост
весели сърцето ми всяка сутрин."
Трябват упражнения, всеки трябва да пее, понеже пеенето е свързано с човешката мисъл. Не можете да пеете като някой велик певец, но все таки ще се научите да мислите, понеже, като пеете, и не харесвате своето пеене, ще се породи едно желание във вас да чуете пеенето на някой добър певец, а това е една крачка напред. Не само себе си ще слушате, но ще слушате и другите. И като слушате някой добър певец, радвайте се на това. Дали аз пея, или друг пее хубаво, това е безразлично.
към беседата >>
Сега да изпеем това: „
Радост
весели сърцето ми." (Учителят взема цигулката и свири.) Имате думата „
радост
".
Всеки ден прави добро. А пък щом правиш доброто, ти си вече проводник на тая любов, в която няма никакво съмнение. Ти казваш: „Как да не се съмнявам? " Щом се съмняваш, ти имаш един стар метод. (Учителят отваря кутията с цигулката.) Не зная дали някой път цигулката говори по-добре от мене.
Сега да изпеем това: „
Радост
весели сърцето ми." (Учителят взема цигулката и свири.) Имате думата „
радост
".
Колко силни и колко слаби стъпки има в нея? Я помогнете сега в пеенето. (Учителят свири.) Радост, радост, радост весели сърцето ми. Учителят свири и всички изпяват няколко пъти тия думи.
към беседата >>
Радост
,
радост
,
радост
весели сърцето ми.
(Учителят отваря кутията с цигулката.) Не зная дали някой път цигулката говори по-добре от мене. Сега да изпеем това: „Радост весели сърцето ми." (Учителят взема цигулката и свири.) Имате думата „радост". Колко силни и колко слаби стъпки има в нея? Я помогнете сега в пеенето. (Учителят свири.)
Радост
,
радост
,
радост
весели сърцето ми.
Учителят свири и всички изпяват няколко пъти тия думи. Учителят свири една друга мелодия, доста дълга и пак в тоя дух. Това е все радост. Учителят продължава да свири едно ново продължение на тая мелодия в същия дух. Брат Симеонов каза: „ Тази е много голяма радост."
към беседата >>
Това е все
радост
.
Я помогнете сега в пеенето. (Учителят свири.) Радост, радост, радост весели сърцето ми. Учителят свири и всички изпяват няколко пъти тия думи. Учителят свири една друга мелодия, доста дълга и пак в тоя дух.
Това е все
радост
.
Учителят продължава да свири едно ново продължение на тая мелодия в същия дух. Брат Симеонов каза: „ Тази е много голяма радост." Пейте през седмицата „Радост весели сърцето ми." Щом влезе любовта, тя има милиони форми, начини да се прояви. Музиката помага за това. В новото любовта трябва да проникне дълбоко.
към беседата >>
Брат Симеонов каза: „ Тази е много голяма
радост
."
Радост, радост, радост весели сърцето ми. Учителят свири и всички изпяват няколко пъти тия думи. Учителят свири една друга мелодия, доста дълга и пак в тоя дух. Това е все радост. Учителят продължава да свири едно ново продължение на тая мелодия в същия дух.
Брат Симеонов каза: „ Тази е много голяма
радост
."
Пейте през седмицата „Радост весели сърцето ми." Щом влезе любовта, тя има милиони форми, начини да се прояви. Музиката помага за това. В новото любовта трябва да проникне дълбоко. Всички като станете музикални, светът ще се оправи. Светът ще се оправи само чрез музиката.
към беседата >>
Пейте през седмицата „
Радост
весели сърцето ми." Щом влезе любовта, тя има милиони форми, начини да се прояви.
Учителят свири и всички изпяват няколко пъти тия думи. Учителят свири една друга мелодия, доста дълга и пак в тоя дух. Това е все радост. Учителят продължава да свири едно ново продължение на тая мелодия в същия дух. Брат Симеонов каза: „ Тази е много голяма радост."
Пейте през седмицата „
Радост
весели сърцето ми." Щом влезе любовта, тя има милиони форми, начини да се прояви.
Музиката помага за това. В новото любовта трябва да проникне дълбоко. Всички като станете музикални, светът ще се оправи. Светът ще се оправи само чрез музиката. Защото няма друго възпитание, каквото и да се каже, няма друго възпитание, по-добро от музикалното.
към беседата >>
20.
Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)
,
УС
, София, 28.4.1935г.,
Богатство, което ти създава неприятели, отвън носи
радости
, но отвътре - горчивини.
Представи си, че като богат, хората те гонят, бият, преследват, за да вземат богатството ти. Доволен ли ще бъдеш от това богатство? Ти можеш да си сиромах, но да имаш приятели, които те обичат, които са готови за тебе на всякакви жертви. Доволен ли ще бъдеш от сиромашията си? Кое е по-добро от двете положения: да бъдеш богат и да имаш неприятели, или да бъдеш сиромах, но да имаш приятели?
Богатство, което ти създава неприятели, отвън носи
радости
, но отвътре - горчивини.
Сиромашия, която създава приятели, отвън носи неприятности, а отвътре - радости. Често чувате хората да се оплакват от любовта, от живота и казват: Какво мислех, какво излезе! Значи, те са се разочаровали в любовта и в живота. - Какво трябва да прави човек, или как трябва да обича, за да не се разочарова? - Обичай така, щото сам да не знаеш, че обичаш.
към беседата >>
Сиромашия, която създава приятели, отвън носи неприятности, а отвътре -
радости
.
Доволен ли ще бъдеш от това богатство? Ти можеш да си сиромах, но да имаш приятели, които те обичат, които са готови за тебе на всякакви жертви. Доволен ли ще бъдеш от сиромашията си? Кое е по-добро от двете положения: да бъдеш богат и да имаш неприятели, или да бъдеш сиромах, но да имаш приятели? Богатство, което ти създава неприятели, отвън носи радости, но отвътре - горчивини.
Сиромашия, която създава приятели, отвън носи неприятности, а отвътре -
радости
.
Често чувате хората да се оплакват от любовта, от живота и казват: Какво мислех, какво излезе! Значи, те са се разочаровали в любовта и в живота. - Какво трябва да прави човек, или как трябва да обича, за да не се разочарова? - Обичай така, щото сам да не знаеш, че обичаш. И хората да те обичат така, да не разбереш, че те обичат.
към беседата >>
21.
Пак се яви
,
НБ
, София, 5.5.1935г.,
Да очакваш
радостта
в душата си, разбирам.
И светията очаква нещо. Какво очаква грешният? Той нищо не може да очаква. Да очакваш болестта си, това не е очакване, това е треперене, това е страх. Да очакваш страдание, това не е никакво очакване.
Да очакваш
радостта
в душата си, разбирам.
Когато човек очаква да свърши училището, има смисъл това очакване. Когато очаква да направи някакво добро, има смисъл; когато очаква да научи няколко истини, има смисъл. Та при сегашните условия мъчно може да се говори на хората по единствената причина, че не може да ги задоволите. Ще ви дам едно правило. Никога не угощавайте ситите хора, ако искате да ви е мирна главата.
към беседата >>
Защото каква
радост
ще има тогава?
Елате при мене да оживеете. Ако греховете ви са червени, ще станат бели. Ако ме любите, ще опазите моя закон“. Според закона на Любовта трябва да вършим Волята Божия. И като дойде Христос на земята да не завари хората в такова положение, че да ги съди.
Защото каква
радост
ще има тогава?
Защото казва Писанието, да не би като дойде Христос да намери, че сърцето ни е натегнало от ядене и пиене, но да ни намери, че вършим Волята Божия. Сега хората ги е страх от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Ако сега кажеш Истината, това е опасна работа. Ако кажеш някому, че го обичаш и това е опасна работа. Да кажеш някому, че е добър и това е опасна работа.
към беседата >>
22.
Четирите елемента / Четири неща в ума си
,
УС
, София, 5.5.1935г.,
Щом проговори, страданието ви се сменя с
радост
.
Той създаде въздуха, следователно, направи го насител на своите прави мисли. Той създаде и светлината, като пътеводител на човека в правия път. Изучавайте великите Божии дела и знайте, че всеки момент сте под наблюдаване, под зоркото око на вашия Създател. Той мълчи, гледа и като види, че постъпвате добре, тогава проговаря. Мълчанието Му показва, че вие имате страдания.
Щом проговори, страданието ви се сменя с
радост
.
Не става ли същото и в домовете? Когато добрите и разумни родители мълчат, децата се скриват, знаят, че са виновни. Тогава идват страданията. Бащата заповядва на един от слугите си да ги накаже. Щом децата получат наказанието и изправят погрешката си, майката и бащата стават весели и започват да им говорят.
към беседата >>
Тогава настава
радост
в целия дом.
Не става ли същото и в домовете? Когато добрите и разумни родители мълчат, децата се скриват, знаят, че са виновни. Тогава идват страданията. Бащата заповядва на един от слугите си да ги накаже. Щом децата получат наказанието и изправят погрешката си, майката и бащата стават весели и започват да им говорят.
Тогава настава
радост
в целия дом.
- Кой е пътят за освобождаване? - Най-лесният път е да се обърне човек към своя Баща и да изпълни волята Му. Тогава тоягата се слага на земята, Бащата започва да говори и радостта идва. Докато човек служи на непослушанието, тоягата се вдига и слага върху гърба му, т.е. страданията го посещават.
към беседата >>
Тогава тоягата се слага на земята, Бащата започва да говори и
радостта
идва.
Бащата заповядва на един от слугите си да ги накаже. Щом децата получат наказанието и изправят погрешката си, майката и бащата стават весели и започват да им говорят. Тогава настава радост в целия дом. - Кой е пътят за освобождаване? - Най-лесният път е да се обърне човек към своя Баща и да изпълни волята Му.
Тогава тоягата се слага на земята, Бащата започва да говори и
радостта
идва.
Докато човек служи на непослушанието, тоягата се вдига и слага върху гърба му, т.е. страданията го посещават. Религиозните проповядват, че Бог е навсякъде, а въпреки това, сами се страхуват. Излязат ли вечер вън, плашат се от тъмнината. Праведният, обаче, не се страхува от тъмнината, защото сам носи светлина в себе си.
към беседата >>
Като приема всички блага с благодарност, той вижда красотата на света и душата му се изпълва с
радост
.
Ако се справяте лесно с мъчнотиите и страданията си, вие сте в правия път и изпълнявате волята Божия. - Можем ли да видим Бога? - Щом имате хляб и вода на трапезата, вие Го виждате вече. Щом дишате свободно и възприемате светлината правилно, вие Го виждате. Който изпълнява волята Божия съзнателно и с любов, той заслужава да яде хляб, да пие вода, да диша чистия въздух и да възприема светлината.
Като приема всички блага с благодарност, той вижда красотата на света и душата му се изпълва с
радост
.
Това подразбира връзка с Първата Причина на нещата. Стремете се към вътрешно разбиране на живота, към вътрешна връзка с душите. Имате ли тази връзка, вие ще гледате на всички хора като на ваши братя. Където отидете, в който дом влезете, всички ще ви приемат като свой брат. - Защо?
към беседата >>
А когато говори Бог, той ти създава
радост
.
(втори вариант)
Дали аз мога да ходя в тази светлина право? И казвам, ако ние живеем и се движим в Бога, Бог всеки ден, постоянно ни наблюдава, тайно ни наблюдава колко сме добри, колко сме чисти, мислим ли право и дали ходим право. Няма нищо скрито, но всякога той мълчи. Той се отличава с голямо мълчание. Но когато той мълчи, той ти дава страдание.
А когато говори Бог, той ти създава
радост
.
Щом страдаш, Бог мълчи, щом се радваш, Бог ти говори. Той е правият говор. Щом дойде скръбта, той мълчи. Питаш тогава, какво трябва да правим, когато дойдат страданията? Мини от страданието в доброто вътре.
към втори вариант >>
Щом възприеме всичко това, той ще види целия свят, ще види, че всичко онова, което Бог е направил, е хубаво, и душата му ще се изпълни с
радост
.
(втори вариант)
Остави тези неща настрана. Онези от вас, които се готвят да служат на Бога, искат да го видят на земята, трябва да вземат хляба, да знаят, че се намират пред него. И да ги обхване един свещен трепет, че хлябът е дошъл на трапезата им. Само добрият човек има право да яде, само чистият човек има право да пие вода, само онзи, който мисли право, има право да диша въздух. И само онзи, който ходи в правия път, има право да възприема светлината.
Щом възприеме всичко това, той ще види целия свят, ще види, че всичко онова, което Бог е направил, е хубаво, и душата му ще се изпълни с
радост
.
Щом душата ти се изпълни с радост, ти си разбрал вече Господа, ти имаш общение с него. Та казвам, вие трябва да дойдете до едно вътрешно разбиране и да не ви спъват вашите братя. Защото всички вие сте братя. Макар че някой път не приемате, че сте братя. Някой път казвате: „Еди–кой си брат не ми е брат.“ За четири неща може да не те приеме един човек в дома си.
към втори вариант >>
Щом душата ти се изпълни с
радост
, ти си разбрал вече Господа, ти имаш общение с него.
(втори вариант)
Онези от вас, които се готвят да служат на Бога, искат да го видят на земята, трябва да вземат хляба, да знаят, че се намират пред него. И да ги обхване един свещен трепет, че хлябът е дошъл на трапезата им. Само добрият човек има право да яде, само чистият човек има право да пие вода, само онзи, който мисли право, има право да диша въздух. И само онзи, който ходи в правия път, има право да възприема светлината. Щом възприеме всичко това, той ще види целия свят, ще види, че всичко онова, което Бог е направил, е хубаво, и душата му ще се изпълни с радост.
Щом душата ти се изпълни с
радост
, ти си разбрал вече Господа, ти имаш общение с него.
Та казвам, вие трябва да дойдете до едно вътрешно разбиране и да не ви спъват вашите братя. Защото всички вие сте братя. Макар че някой път не приемате, че сте братя. Някой път казвате: „Еди–кой си брат не ми е брат.“ За четири неща може да не те приеме един човек в дома си. Опитайте това, което ви казвам.
към втори вариант >>
23.
Трите геометрични фигури
,
ООК
, София, 8.5.1935г.,
Някой път богатството ви причинява
радост
, някой път богатството ви причинява страдание.
Представете си. че вие сте на едно положение, когато вашето богатство е седяло на една плоскост и така се е държало, но тази плоскост се изкоруби и вие не може да задържите това богатство. Щом сте изгубили здравето си, щом сте изгубили богатството си, щом става каква и да е промяна в живота ви, вие сте в една сфера, в една коруба, дето всички тези предмети са отдалечени от вас. Ако пък вашето богатство и вашите предмети притесняват душата ви, тогава вашата плоскост се е огънала навътре, вашият свят се е огънал и всички тия предмети ви налягат. Какво трябва да правите?
Някой път богатството ви причинява
радост
, някой път богатството ви причинява страдание.
Тази мисъл вие не може да я разберете, понеже не може да се освободите от сегашния живот. Пияният човек не може да разбере трезвеното състояние, и трезвеният човек не може да разбере пияното състояние. Вие трябва да се напиете, за да разберете какво нещо е пиян човек, и след това трябва да изтрезнеете, за да разберете тия различни състояния, тяхната същина. Защото грехът не е в пиенето. Ако човек се напие, никакъв грях няма в това.
към беседата >>
24.
Правото на Любовта / Близкият човек. (Двете права на човека, който обича. Примирението)
,
УС
, София, 12.5.1935г.,
Зад всяко страдание се крие
радост
и зад всяка
радост
- страдание.
Ако се беше отказал от страданията, Христос нямаше да бъде известен на света. Той доброволно прие страданията, които Бог Му даде, за което, именно всякога ще се ползва с Божието благословение и с името Син Божи. Не само настоящето, но и бъдещето е на Христа. Сега и аз, като изучавам живота на хората, виждам, че наистина, страданията носят блага. И досега още не съм намерил изключения от това правило.
Зад всяко страдание се крие
радост
и зад всяка
радост
- страдание.
Страданието пише върху лицето на човека. Няма човек на земята, на чието лице страданието да не е написало нещо. Когато Бог слезе на земята, между хората, Той всичко ще заличи. Затова казваме, че Бог примирява човека с противоречията. "Така Господ Иеова ще направи, правдата и хвалата да прозябнат пред всичките народи".
към беседата >>
Колкото и да е
радостен
, като се повърне в естественото състояние, той се усеща махмурлия, неразположен, гледа на света малко песимистически.
(втори вариант)
И жалкото е там, когато хората пият. Аз не зная, когато хората пият, аз не зная как наричат, когато изцеждат гроздето, те имат една дума, която и аз съм забравил. Когато хората изцеждат соковете, като пият, всякога добиват едно неестествено състояние. Минава човек в едно особено състояние на духа. И след туй, след като се повърне назад, има друга една реакция в него.
Колкото и да е
радостен
, като се повърне в естественото състояние, той се усеща махмурлия, неразположен, гледа на света малко песимистически.
Най–първо онези, които се напиват с любовта, те са весели, мислят, че всичко са разрешили и са готови за всяка жертва. Защото влюбеният човек, той е въоръжен с оръжие от главата до петите, с патрондаш, той е готов всякога да тегли куршуми. Казват, че влюбените хора са много миролюбиви. Аз ще употребя, пак ми иде една дума, но няма да ви я кажа. Без малко да излезе из езика ми.
към втори вариант >>
25.
Светите Твои градове
,
НБ
, София, 12.5.1935г.,
Тези градове ще се съградят и тогава ще настане онова вечното веселие и вечната
радост
, за която всички сега гладуват и жадуват.
На колко месеца е сега? Вий не знаете на колко месеца е сега светът. А точно на деветия месец светът ще се оправи. „Светите Твои градове“. Значи това, което сега иде, то ще съгради светите градове в нас: Онзи светият град на сърцето, онзи светият град на ума, онзи светият град на човешката воля.
Тези градове ще се съградят и тогава ще настане онова вечното веселие и вечната
радост
, за която всички сега гладуват и жадуват.
към беседата >>
26.
Малките желания
,
МОК
, София, 7.6.1935г.,
Мечката била много
радостна
, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
Питам: Защо не се маха тази мечка? Като дойде мечката насреща му, той трябва да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: "Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? " Мечката казва: "Знаеш ли, че аз те посрещам? " И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребява своята тояга, дето не трябва.
Мечката била много
радостна
, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
Обаче ученикът казал на мечката: "Не те е срам, махни се от пътя ми! " - "Аз съм първата, която те посрещам, и ти отдавам всичкото почитание като на ученик." Като не е издържал изпита, тя го наплюла. Кажете ми сега, какво е отговорил учителят на ученика? Как го е утешил? Ти си един млад ученик и си казал на друг един ученик, че нищо не разбира от учението.
към беседата >>
Всяко нещо, което те разбира, то дава
радост
за живота ти.
Мъчно ти е, страх те е нещо. Защо те е страх? - Понеже не може да те разбере тази мечка. Защо те е страх? - От глад, от сиромашия?
Всяко нещо, което те разбира, то дава
радост
за живота ти.
Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира. Приятелят, който ви обича, от много работи, които може да ви каже, все ще има нещо, което не ви е приятно. Вие имате един приятел. Носите една торба с барут. Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит не туряте в джоба си.
към беседата >>
Мечката била много
радостна
, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
(втори вариант)
Питам: Защо не се маха тази мечка? − Като дойде мечката насреща му, той трябваше да тури тоягата зад гърба си, да я хване за ушите, да я раздърпа и да каже: „Знаеш ли, че аз излязох от окултната школа? “ Мечката казва: „Знаеш ли, че аз те посрещам? “ И ученикът употребява тоягата, но де е погрешката му? Погрешката му седи в това, че той употребил своята тояга, дето не трябва.
Мечката била много
радостна
, че срещнала един окултен ученик, който завършил училище.
Обаче ученикът казал на мечката: „Не те е срам, махни се от пътя ми! “ − „Аз съм първата, която те посрещнах и ти отдадох всичкото почитание като на ученик.“ Като не е издържал изпита, тя го наплюла. Кажете ми сега какво е отговорил учителят на ученика? Как го утешил? Представи си, че ти си един млад ученик и си казал на друг ученик, че нищо не разбира от учението.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което те разбира, то дава
радост
за живота ти.
(втори вариант)
Мъчнотиите в живота, това са задачи, които човек трябва да разреши. Мъчно ти е, страх те е нещо. Защо те е страх? − Понеже не може да те разбере тази мечка. Защо те е страх от глад, от сиромашия?
Всяко нещо, което те разбира, то дава
радост
за живота ти.
Неприятно е да срещнеш един човек, който не те обича и не те разбира. Приятелят, който те обича, от многото работи, които може да ти каже, все ще има нещо, което да ти е приятно. Вие имате един приятел. Носите една торба с барут. Когато носите тази торба с барут, никакъв кибрит да не туряте в джоба си.
към втори вариант >>
27.
Път към разумността / Пътят на разумното
,
УС
, София, 9.6.1935г.,
Ако пък
радостта
дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си.
Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи. Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано. Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат. Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни.
Ако пък
радостта
дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си.
И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път. Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него.
към беседата >>
Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и
радостите
не посещават тях, но Господ в човека.
Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат. Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни. Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си. И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път.
Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и
радостите
не посещават тях, но Господ в човека.
Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава.
към беседата >>
Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез
радостите
се опитва човешката любов и щедрост.
Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас.
Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез
радостите
се опитва човешката любов и щедрост.
И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите. Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека. За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката. Ние наричаме тези линии подкожни.
към беседата >>
Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте
радостни
, връщате се от работа.
- На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате.
Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте
радостни
, връщате се от работа.
Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си.
към беседата >>
Това е новото разбиране за скръбта и за
радостта
.
Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа.
Това е новото разбиране за скръбта и за
радостта
.
Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си. - Защо?
към беседата >>
- Не се забравяйте в
радостта
си.
Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите.
- Не се забравяйте в
радостта
си.
- Защо? - Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената. Сега съветвам и вас да се радвате и в двата случая: и когато ви дават работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Бог във вас и вие в Него.
към беседата >>
Бъдете готови да приемете и новата работа със същата
радост
, с която сте свършили зададената.
- Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си. - Защо? - Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова.
Бъдете готови да приемете и новата работа със същата
радост
, с която сте свършили зададената.
Сега съветвам и вас да се радвате и в двата случая: и когато ви дават работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Бог във вас и вие в Него.
към беседата >>
После например дойде една
радост
.
(втори вариант)
Ако сиромашията идва във вашата къща, тя не идва заради вас, вие се лъжете, тази сиромашия търси Господа. Тя иде на гости за Господ да го види, а вие се бунтувате, дигате шум, казвате: „Да се махнеш оттук! “ Болестта не иде за вас, тя иде за Господа, тя иска да го види, да покаже, че е дошла, че е свършила работата. Та, каквото и да е нещастие в света, то не идва за вас. Вие си предполагате, вие съзнавате, че някое нещастие за вас иде.
После например дойде една
радост
.
Та и радостта за вас не иде, тя иде за Господа, а вие, понеже остава при вас, вие се радвате. А тя и радостта не иде за вас. Тогава защо се тревожите за неща, които не се отнасят до вас? Аз ви питам сега защо се тревожите за тия неща? Някой път вие искате да знаете защо съм казал така?
към втори вариант >>
Та и
радостта
за вас не иде, тя иде за Господа, а вие, понеже остава при вас, вие се радвате.
(втори вариант)
Тя иде на гости за Господ да го види, а вие се бунтувате, дигате шум, казвате: „Да се махнеш оттук! “ Болестта не иде за вас, тя иде за Господа, тя иска да го види, да покаже, че е дошла, че е свършила работата. Та, каквото и да е нещастие в света, то не идва за вас. Вие си предполагате, вие съзнавате, че някое нещастие за вас иде. После например дойде една радост.
Та и
радостта
за вас не иде, тя иде за Господа, а вие, понеже остава при вас, вие се радвате.
А тя и радостта не иде за вас. Тогава защо се тревожите за неща, които не се отнасят до вас? Аз ви питам сега защо се тревожите за тия неща? Някой път вие искате да знаете защо съм казал така? Казвате: „Защо Учителят говори така?
към втори вариант >>
А тя и
радостта
не иде за
(втори вариант)
“ Болестта не иде за вас, тя иде за Господа, тя иска да го види, да покаже, че е дошла, че е свършила работата. Та, каквото и да е нещастие в света, то не идва за вас. Вие си предполагате, вие съзнавате, че някое нещастие за вас иде. После например дойде една радост. Та и радостта за вас не иде, тя иде за Господа, а вие, понеже остава при вас, вие се радвате.
А тя и
радостта
не иде за
вас. Тогава защо се тревожите за неща, които не се отнасят до вас? Аз ви питам сега защо се тревожите за тия неща? Някой път вие искате да знаете защо съм казал така? Казвате: „Защо Учителят говори така? “ Че казвам една истина.
към втори вариант >>
А който страда, след страданието иде
радостта
.
(втори вариант)
“ Че казвам една истина. Някой казва: „Много страдам.“ Казвам: „Че как страдате? “ А, та много си предполагате вие. Страданието за тебе не е дошло. Ако ти страдаш, страда един човек, аз наричам само един човек, който направи една услуга на страданието, да, страда с него.
А който страда, след страданието иде
радостта
.
Той, като дойде радостта, понеже и на нея ще направи една услуга, ще стане една обмяна. Сега вас никой не може да ви убеди, че страданието може да ви донесе някакво благо. То засега не може да ви убеди човек. Та като дойде, всички хора имат за тъмнината понятие, че е лошо нещо. А тъмнината е добра, когато човек може хубаво да си почине.
към втори вариант >>
Той, като дойде
радостта
, понеже и на нея ще направи една услуга, ще стане една обмяна.
(втори вариант)
Някой казва: „Много страдам.“ Казвам: „Че как страдате? “ А, та много си предполагате вие. Страданието за тебе не е дошло. Ако ти страдаш, страда един човек, аз наричам само един човек, който направи една услуга на страданието, да, страда с него. А който страда, след страданието иде радостта.
Той, като дойде
радостта
, понеже и на нея ще направи една услуга, ще стане една обмяна.
Сега вас никой не може да ви убеди, че страданието може да ви донесе някакво благо. То засега не може да ви убеди човек. Та като дойде, всички хора имат за тъмнината понятие, че е лошо нещо. А тъмнината е добра, когато човек може хубаво да си почине. Всички хора, като дойде тъмнината, всичката врява, която е отвънка, престава, става тихо и човек може да спи.
към втори вариант >>
А всяка една
радост
е съвсем друго нещо.
(втори вариант)
Ако вашето желание не го срещне Христос, непременно ще го погребат. Питам тогава, какво нещо е страданието? Страданието е възможност да ви срещне Христос. Ако вие не сте срещнали Христа, погрешката е във вас. Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов.
А всяка една
радост
е съвсем друго нещо.
Там ще се опитате доколко вие сте щедри. Тогава вие ще угощавате Христа. В скръбта ви той ще ви угощава. А в радостта си вие ще го угощавате. Вие искате и в единия, и в другия случай все Христа да ви угощава.
към втори вариант >>
А в
радостта
си вие ще го угощавате.
(втори вариант)
Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов. А всяка една радост е съвсем друго нещо. Там ще се опитате доколко вие сте щедри. Тогава вие ще угощавате Христа. В скръбта ви той ще ви угощава.
А в
радостта
си вие ще го угощавате.
Вие искате и в единия, и в другия случай все Христа да ви угощава. Като дойде Христос, вие ще му се похвалите, че сте много щастливи. Тогава, като излезе Христос, ще каже: „Нека станат нещастни.“ Или другояче казано, виждам един човек, че има някакво знание, но казвам, всичкото това знание, което той има, нищо не струва за мене. Това знание ще му се отнеме, той трябва да придобие ново знание.
към втори вариант >>
Щом си скръбен, кажи: „На работа отивам.“ Щом си
радостен
, кажи: „Връщам се от работата.“ Тъй разсъждавайте.
(втори вариант)
Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте. Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него. Не забавлявайте хората, които имат какво да правят. Забавлявайте хора, които не знаят какво да правят. Не забавлявай себе си.
Щом си скръбен, кажи: „На работа отивам.“ Щом си
радостен
, кажи: „Връщам се от работата.“ Тъй разсъждавайте.
Скръбен си, трябва да свърша работата си. Радостен си, връщам се от работата си. Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам.
към втори вариант >>
Радостен
си, връщам се от работата си.
(втори вариант)
Не забавлявайте хората, които имат какво да правят. Забавлявайте хора, които не знаят какво да правят. Не забавлявай себе си. Щом си скръбен, кажи: „На работа отивам.“ Щом си радостен, кажи: „Връщам се от работата.“ Тъй разсъждавайте. Скръбен си, трябва да свърша работата си.
Радостен
си, връщам се от работата си.
Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам. Това е моето правило. Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен.
към втори вариант >>
Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се
радостен
.
(втори вариант)
Радостен си, връщам се от работата си. Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам. Това е моето правило.
Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се
радостен
.
Защо съм радостен? Пред мисълта, че съм свършил добре работата си, утре ще ми дадат друга работа. За мене скръбта е дадена работа. А радостта за мене е една добре свършена работа. И тогава аз благодаря на Господа, че ми е дал скръб, работа да свърша.
към втори вариант >>
Защо съм
радостен
?
(втори вариант)
Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам. Това е моето правило. Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен.
Защо съм
радостен
?
Пред мисълта, че съм свършил добре работата си, утре ще ми дадат друга работа. За мене скръбта е дадена работа. А радостта за мене е една добре свършена работа. И тогава аз благодаря на Господа, че ми е дал скръб, работа да свърша. И после благодаря на Господ, че ми е помогнал да свърша добре работата си.
към втори вариант >>
А
радостта
за мене е една добре свършена работа.
(втори вариант)
Това е моето правило. Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен. Защо съм радостен? Пред мисълта, че съм свършил добре работата си, утре ще ми дадат друга работа. За мене скръбта е дадена работа.
А
радостта
за мене е една добре свършена работа.
И тогава аз благодаря на Господа, че ми е дал скръб, работа да свърша. И после благодаря на Господ, че ми е помогнал да свърша добре работата си. И тогава се радвам. Има смисъл човек да свърши добре работата си. Сега желая и на вас така да бъде.
към втори вариант >>
28.
Прав и крив път
,
ООК
, София, 12.6.1935г.,
Мене ми е приятно, връщам се весел,
радостен
, като ги гледам, че всички тези хора, на които съм помагал, са
радостни
.
Гледам, някой пъшка. Побутна го, оздравее. Той казва: „Какво стана, че оздравях, не зная." Гледам, някой пари няма, иска да се самоубие. Оставя му една торба със злато и си замина. Дето мина, правя добро, никой не ме знае.
Мене ми е приятно, връщам се весел,
радостен
, като ги гледам, че всички тези хора, на които съм помагал, са
радостни
.
На тях давам, но не искам да ме знаят кой съм. Аз се радвам на тяхното положение. Ако вие обичате Бога, какво искате повече? Ако вие не можете да обичате Онзи, Който ви е дал всичко, как ще обичате онези отвън, които нищо не са ви дали? Сега вие казвате, вие не сте дошли до истинската любов.
към беседата >>
29.
Плащане на дългове / Изплащайте дълга си
,
УС
, София, 16.6.1935г.,
И плачът е на място и
радостта
е на място.
Докато Божият Дух не се всели в сърцето на човека, сълзите му няма да престанат. Казано е в Писанието, че Бог ще изсуши сълзите на човека. - Кога ще стане това? - Когато Духът се всели в човешкото сърце. До това време човек ще плаче, но и ще се весели.
И плачът е на място и
радостта
е на място.
Като се радва, човек трябва да работи и да помага на ближните си. Когато плаче, не трябва да разправя на хората за причините на своя плач. Защо плачат хората? - Защото са се влюбили едновременно в Бог и в света, та не знаят на кого първо да угодят. Човек не може да служи едновременно на двама господари.
към беседата >>
Може по някой път да идва неговата светлина, неговата любов да те озарява, но когато влезе неговият дух в сърцето ти, неговото присъствие, ти ще имаш една
радост
.
(втори вариант)
Духът отначало е там още. Когато застане в нашата душа, когато се всели в нашето сърце и ум, тогава ще изчисти всички сълзи, които имаме. Докато Бог не влезе в човешкото сърце, сълзите няма да се махнат. Ако Бог не е в тебе, ти ще страдаш. Щом плачеш, трябва да знаеш, че Бог не е в сърцето ти.
Може по някой път да идва неговата светлина, неговата любов да те озарява, но когато влезе неговият дух в сърцето ти, неговото присъствие, ти ще имаш една
радост
.
Защо ще плачеш тогава? Ще седнеш да разправяш на Господа колко си страдал. Много деца разправят на майките си колко са плакали. Умните деца не се оплакват. Няма какво да плачеш.
към втори вариант >>
30.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с
радост
и благодарност това, което му е дадено.
На какво се дължи правилното развитие на човека? - На малко нещо. Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно. Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав.
Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с
радост
и благодарност това, което му е дадено.
Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота. В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята. "Да се не убоиш от лицето ми, защото аз съм с тебе, за да те избавя, говори Господ". (- 8 ст.).
към беседата >>
Радостта
и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота.
- На малко нещо. Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно. Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено.
Радостта
и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота.
В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята. "Да се не убоиш от лицето ми, защото аз съм с тебе, за да те избавя, говори Господ". (- 8 ст.). - От този стих се вижда, че когато Бог е с човека, всичките му работи вървят добре.
към беседата >>
Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с
радост
ще яде плодовете и.
Пророкът се намирал пред големи мъчнотии, мнозина въставали против него, но понеже Бог бил на негова страна, работите му вървели добре. Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре. Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят. Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре.
Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с
радост
ще яде плодовете и.
На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. - Какво е твоето верую? - Това не е важно. - Искам да зная. - Моето верую е като твоето.
към беседата >>
31.
Бъдете като децата
,
НБ
, София, 30.6.1935г.,
Ако една идея няма никакво отношение към тебе и не може да ти създаде никаква
радост
, тази идея не трябва да съществува.
Сега ще ви дам един прост пример. Турям в един чувал пет, десет, сто, хиляда, милион, сто милиона килограма жито. Какво ще придобие този чувал като издържа това жито? Нищо няма да придобие. Обаче, като имаш една идея, трябва да разбереш какво отношение има тази идея към самия тебе.
Ако една идея няма никакво отношение към тебе и не може да ти създаде никаква
радост
, тази идея не трябва да съществува.
Казвате: Трябва да вярваме в Бога. Право е, че трябва да вярваме в Бога, но ние трябва да вярваме в Бога, за да имаме живот. Това е резултатът. Следователно, първият резултат от вярата ни в Бога е животът, който имаме. Обаче, животът, който сега имате, се дължи на вярата на вашата майка и на вашия баща.
към беседата >>
32.
Филмът на живота
,
ООК
, София, 3.7.1935г.,
А пък що е
радостта
?
Когато се молите, трябва да имате един ум неизопачен, едно сърце неизопачено и една воля неизопачена, тия неща. Трябва да отидете с една готовност да разберете това, което Бог ще ви каже. Но ако умът, сърцето и волята ви са изопачени, тогава вие не можете да разберете онова, което ще ви се каже. Например по някой път вие не можете да разберете защо са страданията в света. Страданията в света, това е работата, която Бог ви е дал.
А пък що е
радостта
?
Това са възнагражденията, почивката за работа, която Бог ви е дал. След като работите на нивата на господаря, за хубавата работа, която сте направили, той ще ви възнагради. Но ако не бяхте отишли на нивата да работите, той нямаше да ви даде нищо. Нямаше да ви угощава. Та казвам, в живота трябва да работите.
към беседата >>
Виждате, че някой човек е
радостен
- филмът му е такъв.
И добър човек е онзи, който познава своите минали съществувания и се мъчи - не се мъчи, но се труди, да извади една поука за себе си от доброто и злото, които той е минал. Защото всичко, което сега прекарвате, вие сте го минали в миналите си животи. Ползвайте се от това, което сте преживели, ползвайте се от условията на този живот. Ползвайте се от филмите и на хората. Някой човек е неразположен - филмът му е такъв.
Виждате, че някой човек е
радостен
- филмът му е такъв.
Някой човек е учен - филмът му е такъв. Някой човек е скръбен - филмът му е такъв. Следователно едно дете, което сега е невежа, като се развие неговият филм в бъдеще, ще стане учен човек. Има всички заложби. На заложбите, които са вложени във вас, разчитайте повече, отколкото на това, което не е вложено във вас.
към беседата >>
33.
Първата дума
,
МОК
, София, 12.7.1935г.,
Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел, щастлив,
радостен
, всичкият свят, всичкият живот има смисъл.
" Това са стари възгледи. Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте? Вие казвате, че от Бога сте излезли. Какви бяхте тогава? Не само да философствате, да се заблуждавате.
Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел, щастлив,
радостен
, всичкият свят, всичкият живот има смисъл.
Той не се плаши, както сега се плашите за живота. Сега на всинца ви трябва едно разбиране за живота. Не натрупване, да бъдете добри. Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познаете закона на Любовта. Ако ти обичаш, ако ти имаш Любов, придобиваш свободата, свободата си.
към беседата >>
34.
Развързано ще бъде на небето
,
НБ
, София, 14.7.1935г.,
Ако ти си бил весел и
радостен
, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани, и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре.
Ако е скучен, това е по единствената причина, че ние не знаем с какво да се занимаваме. „Каквото развържем на земята, ще бъде развързано и на небето“. Под думата „развързано на небето“, аз разбирам разумния живот. Според мене, небето, това е човешката глава. Земята това е човешкият стомах.
Ако ти си бил весел и
радостен
, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани, и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре.
Обаче, ако стомахът, не е могъл да смели добре храната, соковете не са се асимилирали правилно, тогава и главата, мозъкът няма да мисли добре. Каквото е разположението на стомаха в човека, такова ще бъде разположението и на неговата глава, на неговия мозък. Та казвам: В съвременното общество, в индивидуалния живот на човека е нужна една наука, с която той може да подобри живота си. Животът трябва да се подобри. За да се подобри, не се изискват големи усилия.
към беседата >>
35.
Словото и животът
,
УС
, София, 14.7.1935г.,
Понеже страданието и
радостта
се сменят, затова, когато някой разбира нещата, радва се, а друг се обърква и страда; когато някой се обърква от неразбиране и страда, друг пък се радва.
- Защо се радва човек? - Това е въпрос на настоящето. Значи, като страда и като се радва, човек се учи. Една от причините на страданията се крие в неразбирането на живота. Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва.
Понеже страданието и
радостта
се сменят, затова, когато някой разбира нещата, радва се, а друг се обърква и страда; когато някой се обърква от неразбиране и страда, друг пък се радва.
Когато някой се ражда, друг умира. Когато богатият губи богатството си, други печелят. С една дума, радостите и страданията в живота се сменят, поради което всеки човек взема участие, както в общите страдания, така и в общите радости. В този смисъл, страданието и радостта са необходимост в живота. Без тях човек не може да се развива.
към беседата >>
С една дума,
радостите
и страданията в живота се сменят, поради което всеки човек взема участие, както в общите страдания, така и в общите
радости
.
Една от причините на страданията се крие в неразбирането на живота. Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва. Понеже страданието и радостта се сменят, затова, когато някой разбира нещата, радва се, а друг се обърква и страда; когато някой се обърква от неразбиране и страда, друг пък се радва. Когато някой се ражда, друг умира. Когато богатият губи богатството си, други печелят.
С една дума,
радостите
и страданията в живота се сменят, поради което всеки човек взема участие, както в общите страдания, така и в общите
радости
.
В този смисъл, страданието и радостта са необходимост в живота. Без тях човек не може да се развива. Пророкът казва, че Бог е милостив и благоутробен. - Къде се вижда милостта Божия? - В страданията на човека.
към беседата >>
В този смисъл, страданието и
радостта
са необходимост в живота.
Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва. Понеже страданието и радостта се сменят, затова, когато някой разбира нещата, радва се, а друг се обърква и страда; когато някой се обърква от неразбиране и страда, друг пък се радва. Когато някой се ражда, друг умира. Когато богатият губи богатството си, други печелят. С една дума, радостите и страданията в живота се сменят, поради което всеки човек взема участие, както в общите страдания, така и в общите радости.
В този смисъл, страданието и
радостта
са необходимост в живота.
Без тях човек не може да се развива. Пророкът казва, че Бог е милостив и благоутробен. - Къде се вижда милостта Божия? - В страданията на човека. Като страда, човек търси помощ.
към беседата >>
Всяка
радост
показва, че той, в дадения случай туй, за което той се радва, той го разбира.
(втори вариант)
Така е, защото не може да бъде другояче. Страданието е в неразбирането на човека. Който не разбира, страда. Всеки, който не разбира, страда, а всеки, който разбира, се радва. Следователно всяко страдание подразбира, че той има нещо, той не разбира.
Всяка
радост
показва, че той, в дадения случай туй, за което той се радва, той го разбира.
Туй участие е вярно. Страданието по някой път го обясняваме така, че твоето страдание е неразбирането ти. После другото: ти когато страдаш, друг разбира, а пък когато ти се радваш, когато ти разбираш, друг се оплита и друг загубва знанието си. Когато ти печелиш живота си, друг изгубва живота си. А когато ти изгубваш живота си, друг го спечелва.
към втори вариант >>
36.
Колко е добър Господ
,
ООК
, София, 17.7.1935г.,
Според вашето схващане, ако отидете, да кажем, на небето, кое ще ви донесе
радост
?
Един човек е такъв, какъвто е направен. Вие може да съзнавате що е добро и що е лошо в даден случай и пак да вършите нещата според естеството си. Лош човек наричаме всеки човек, който употребява своята физическа сила безразборно, а пък умен човек наричаме оня, който употребява своята сила разумно. Че го ухапала една мравка, той може да я отмахне, но не да се възмущава от това, че една мравка го ухапала, защото, ако се възмущава от едно ухапване, той ще изхарчи много повече енергия, отколкото от ухапването. Ухапването нищо не струва, а пък възмущението от ухапването на една мравка - то е хабене на времето и хабене на енергия.
Според вашето схващане, ако отидете, да кажем, на небето, кое ще ви донесе
радост
?
В какво седи щастието на майката? Къде търси майката щастието? В своите деца. Къде търси богатият своето щастие? В своето богатство. Ученият?
към беседата >>
37.
Двамата спътници. (Двамата пътници)
,
МОК
, София, 19.7.1935г.,
Ако вървиш в един свят, дето има
радости
и скърби, вървиш в един свят на постижения.
Жадният не може да се сърди на водата. Ако ти не гладуваш, ако ти не жадуваш, твоята работа не върви по естествения път. Ти вървиш по нормалния път, ако гладуваш и жадуваш. Тогава ти вървиш по един Божествен път, дето всички неща се постигат. Ако вървиш в един свят дето няма никаква жажда и никакъв глад, в този свят няма никакво постижение.
Ако вървиш в един свят, дето има
радости
и скърби, вървиш в един свят на постижения.
Вие търсите вашето щастие къде? – В един свят дето няма никакви скърби и страдания. Сега ако аз взема една хубава цигулка и изтегля всичкия въздух отвътре, ако започна да свиря, какво ще излезе? Ако изтегля всичкия въздух и кажа: "Свири! " Според научните изследвания, ако изтегля всичкия въздух от една стая, пък изтегля всичкия етер, светлината не може да се прояви.
към беседата >>
38.
Блажен, който яде хляб в Царството Божие
,
НБ
, София, 21.7.1935г.,
Сега ще ви прочета няколко афоризми: Постигнатият път на мъдреца, изгряващото слънце на любящия са за мъдреца
радост
, веселие и мир, щастие, блаженство и любов.
Има едно богатство, което иде от Бога, но е благословено. Има едно богатство, което не иде от Бога и не носи благословение. Има една сиромашия, която иде от Бога и е благословена. Има една сиромашия, която не иде от Бога. Аз не бих желала нито богатство, нито сиромашия, щом не идват от Бога.
Сега ще ви прочета няколко афоризми: Постигнатият път на мъдреца, изгряващото слънце на любящия са за мъдреца
радост
, веселие и мир, щастие, блаженство и любов.
Всеки, който мисли върху живата вода, която тече, и върху вятъра, който вее нагоре, и надолу върху светлината, която се разстила навсякъде, е блажен. Хлябът слязъл от небето е за гладния, мисълта – за умния, а работата – за човека, който обича Истината. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.
към беседата >>
Туй, което носи съблазън и
радост
, поле се казва.
Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината. Изгряващата звезда показва красотата на нощта. Изгряващото слънце показва славата на деня.
Туй, което носи съблазън и
радост
, поле се казва.
Аз превеждам думата поле с живота на човека. – Това, което носи опасност, е чистотата, планина се казва. Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината.
към беседата >>
39.
Любов и служене / Любов и служене. (Чешмата в двора)
,
УС
, София, 21.7.1935г.,
А когато сме
радостни
, това показва, че сме постъпили както е благоугодно на Господ а.
(втори вариант)
И всякога дръжте във вашето съзнание лицето на Господа и на ангелите, и на всички напреднали същества, че всяка една ваша постъпка трябва да я наблюдавате – какво сте говорили, какво сте направили. И си дайте отчет за всичко. Щом постъпиш добре, и ти казваш: много добре постъпих. Щом не постъпиш добре, и ти усещаш, казваш, че не постъпих добре. И тогава ние си губим мира, понеже не сме постъпили така, както Бог иска.
А когато сме
радостни
, това показва, че сме постъпили както е благоугодно на Господ а.
И ако постъпим както Господ иска, всеки ден ще бъдем радостни и весели, така е. Аз за себе си съм го опитал това някой път. Аз за себе си опитвам това всеки ден. И в мене се губи някой път настроението. Една дума неказана намясто или тъй повишение на тона, тогава казвам: е, не разбира този човек.
към втори вариант >>
И ако постъпим както Господ иска, всеки ден ще бъдем
радостни
и весели, така е.
(втори вариант)
И си дайте отчет за всичко. Щом постъпиш добре, и ти казваш: много добре постъпих. Щом не постъпиш добре, и ти усещаш, казваш, че не постъпих добре. И тогава ние си губим мира, понеже не сме постъпили така, както Бог иска. А когато сме радостни, това показва, че сме постъпили както е благоугодно на Господ а.
И ако постъпим както Господ иска, всеки ден ще бъдем
радостни
и весели, така е.
Аз за себе си съм го опитал това някой път. Аз за себе си опитвам това всеки ден. И в мене се губи някой път настроението. Една дума неказана намясто или тъй повишение на тона, тогава казвам: е, не разбира този човек. Ти на неговото място как ще разбираш, ти търпи малко.
към втори вариант >>
40.
Положителни качества / Не лъжете себе си
,
УС
, София, 28.7.1935г.,
Колко хора днес носят страданието с
радост
?
Вярно е, че мотиката ще оправи света, но ако се вдига и слага. Ако само се говори, без да се вдига и слага на земята, нищо не може да се постигне. Други пък казват, че кръстът ще победи света. И това е вярно, но само онзи кръст побеждава, който се носи с достойнство. Иначе, да говорите за кръста, а да се страхувате от страданията, с това нищо не се постига.
Колко хора днес носят страданието с
радост
?
Като се намерят пред някакво страдание, те пъшкат, недоволни са от него. - Защо? - Сами са го създали. Повечето от страданията на хората са резултат на техния изопачен живот, затова са недоволни от тях. Те се намират в положението на вола, който сам си е създал рога, за да се брани.
към беседата >>
41.
Млад, възрастен и стар
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1935г.,
Вашата
радост
е
радостта
на самото цвете.
Христос е обяснил причината на тези противоречия в човешкия живот. Както виждате, за всеки даден случай всяко нещо в живота може да се прояви по един или по друг начин. Виждате едно цвете, което току-що е цъфнало. Приближавате се до него и усещате неговия аромат, неговото благоухание. Вие го помирисвате и се радвате на неговата миризма.
Вашата
радост
е
радостта
на самото цвете.
След няколко дена отивате пак при цветето и усещате, че то мирише лошо. Защо? – Защото е започнало вече да гние, да се разлага, да изсъхва. Вие скърбите, защото самото цвете скърби. Ако не бяхте отишли при цветето, нямаше да изпитате неговата скръб, но същевременно нямаше да изпитате и радостта му. На другата година, когато цветето отново оживее и цъфне, вие пак го посещавате, пак изпитвате радостта му.
към беседата >>
Ако не бяхте отишли при цветето, нямаше да изпитате неговата скръб, но същевременно нямаше да изпитате и
радостта
му.
Вие го помирисвате и се радвате на неговата миризма. Вашата радост е радостта на самото цвете. След няколко дена отивате пак при цветето и усещате, че то мирише лошо. Защо? – Защото е започнало вече да гние, да се разлага, да изсъхва. Вие скърбите, защото самото цвете скърби.
Ако не бяхте отишли при цветето, нямаше да изпитате неговата скръб, но същевременно нямаше да изпитате и
радостта
му.
На другата година, когато цветето отново оживее и цъфне, вие пак го посещавате, пак изпитвате радостта му. Щом се отдалечите от него, то започва да гние, да съхне, да скърби. Значи, когато посещавате цветята, те оживяват, цъфтят и се радват; щом ги напущате, щом се отдалечавате от тях, те започват да гният, да съхнат и да скърбят. Преведете тази мисъл и вижте какво приложение може да има в живота. Вие се стремите към хубавото, което Бог е създал, както към цветята.
към беседата >>
На другата година, когато цветето отново оживее и цъфне, вие пак го посещавате, пак изпитвате
радостта
му.
Вашата радост е радостта на самото цвете. След няколко дена отивате пак при цветето и усещате, че то мирише лошо. Защо? – Защото е започнало вече да гние, да се разлага, да изсъхва. Вие скърбите, защото самото цвете скърби. Ако не бяхте отишли при цветето, нямаше да изпитате неговата скръб, но същевременно нямаше да изпитате и радостта му.
На другата година, когато цветето отново оживее и цъфне, вие пак го посещавате, пак изпитвате
радостта
му.
Щом се отдалечите от него, то започва да гние, да съхне, да скърби. Значи, когато посещавате цветята, те оживяват, цъфтят и се радват; щом ги напущате, щом се отдалечавате от тях, те започват да гният, да съхнат и да скърбят. Преведете тази мисъл и вижте какво приложение може да има в живота. Вие се стремите към хубавото, което Бог е създал, както към цветята. Отивате при него, радвате се, благодарите за неговото благоухание.
към беседата >>
Обаче
радостта
на хората още не е Божествена.
Скърбящият е житото, което се пече в пещта; който се радва, той пък яде опеченото в пещта. Защо скърби житото? – Защото го пекат, защото го слагат в затвор. – Кога хората се радват? – Когато ядат от житото, което е минало през ред изпитания и страдания.
Обаче
радостта
на хората още не е Божествена.
Какво нещо е Божествена радост? Когато създал света, Бог го украсил с безброй звезди, слънца и планети. Тогава слънцето запитало Господа: „Каква ще бъде моята работа? “ Господ му казал: „Твоята работа ще се заключава в това, когато сутрин изгряваш, на хората работа да занасяш“. – „Ами като заляза, какво ще правят хората?
към беседата >>
Какво нещо е Божествена
радост
?
Защо скърби житото? – Защото го пекат, защото го слагат в затвор. – Кога хората се радват? – Когато ядат от житото, което е минало през ред изпитания и страдания. Обаче радостта на хората още не е Божествена.
Какво нещо е Божествена
радост
?
Когато създал света, Бог го украсил с безброй звезди, слънца и планети. Тогава слънцето запитало Господа: „Каква ще бъде моята работа? “ Господ му казал: „Твоята работа ще се заключава в това, когато сутрин изгряваш, на хората работа да занасяш“. – „Ами като заляза, какво ще правят хората? “ – Тогава почивка ще им оставяш.
към беседата >>
Хората се нуждаят от нови разбирания, които да внесат
радост
и веселие в техния живот.
Който има Божествената светлина в съзнанието си, той сам за себе си свети. Който няма тази светлина, той носи малка свещица отвън, която ту запалва, ту изгасва и по този начин осветява своя път. Тази светлина изгасва и отново се запалва, вследствие на което човек се натъква на ред противоречия в живота си. Докато има противоречия, той всякога ще прави криви заключения за нещата. При такива разбирания животът не може да се обясни, нито може да се измени.
Хората се нуждаят от нови разбирания, които да внесат
радост
и веселие в техния живот.
Иначе животът ще остане за тях винаги неразбран, лишен от светлина, от радост и веселие. Такъв е животът на болния, на умрелия, на фалиралия търговец. Болният на хоро не ходи. Умрелият с никого не говори. Фалиралият търговец никому милостиня не прави.
към беседата >>
Иначе животът ще остане за тях винаги неразбран, лишен от светлина, от
радост
и веселие.
Който няма тази светлина, той носи малка свещица отвън, която ту запалва, ту изгасва и по този начин осветява своя път. Тази светлина изгасва и отново се запалва, вследствие на което човек се натъква на ред противоречия в живота си. Докато има противоречия, той всякога ще прави криви заключения за нещата. При такива разбирания животът не може да се обясни, нито може да се измени. Хората се нуждаят от нови разбирания, които да внесат радост и веселие в техния живот.
Иначе животът ще остане за тях винаги неразбран, лишен от светлина, от
радост
и веселие.
Такъв е животът на болния, на умрелия, на фалиралия търговец. Болният на хоро не ходи. Умрелият с никого не говори. Фалиралият търговец никому милостиня не прави. Какво представя тогава животът на съвременните хора?
към беседата >>
42.
Две естества
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1935г.,
Каквато е скръбта, такава е и
радостта
му.
Той изпада в положение на дете. Обаче това, което за детето е тежко, за възрастния не е тежко. Следователно унилост, апатия, неразположение, тъга, това са обикновени състояния, присъщи на материалното, а не на духовното естество на човека. Докато е само в материята, човек ту скърби, ту се радва. Той е изложен на постоянни промени.
Каквато е скръбта, такава е и
радостта
му.
В живота на духа, обаче, тези бързи промени, от скръб на радост и от радост на скръб, са изключени. Духовният живот изключва резките промени. Когато Христос казва, че душата му е прескръбна до смърт, това се отнася до материални, до човешки работи. Той се моли, търси начин да излезе от едно състояние и да влезе в друго. Много неща научи Христос на земята.
към беседата >>
В живота на духа, обаче, тези бързи промени, от скръб на
радост
и от
радост
на скръб, са изключени.
Обаче това, което за детето е тежко, за възрастния не е тежко. Следователно унилост, апатия, неразположение, тъга, това са обикновени състояния, присъщи на материалното, а не на духовното естество на човека. Докато е само в материята, човек ту скърби, ту се радва. Той е изложен на постоянни промени. Каквато е скръбта, такава е и радостта му.
В живота на духа, обаче, тези бързи промени, от скръб на
радост
и от
радост
на скръб, са изключени.
Духовният живот изключва резките промени. Когато Христос казва, че душата му е прескръбна до смърт, това се отнася до материални, до човешки работи. Той се моли, търси начин да излезе от едно състояние и да влезе в друго. Много неща научи Христос на земята. Той знаеше теоретически много закони, но тяхното приложение научи на земята.
към беседата >>
Той го облича, къпе и с
радост
констатира, че от ден на ден детето расте и се развива.
Ако имате жена, ще я вземат; ако имате син, ще го вземат; ако имате дъщеря, ще я вземат. Най-после ще вземат и тялото ви. При това положение вие ще се уплашите, ще се смутите, ще се чудите какво да правите. Сега ще направя сравнение между вашето положение и това на малкото дете, което всеки ден расте по малко и дохожда до онази възраст, при която физическото растене спира. Представете си, че един баща има малко дете, на което се радва.
Той го облича, къпе и с
радост
констатира, че от ден на ден детето расте и се развива.
В първо време ризката, дрешките на детето добре прилягат на тялото му, но като дойде към петата година, ризката, дрешката, панталонките на детето стават къси, тесни и бащата му купува нови, по-широки, по-дълги дрешки. Той казва на майката: „Хайде, съблечи детето да го окъпем добре и да го пременим с новите дрешки“. Какво е изгубило детето? Нищо не е изгубило. Не само че не е изгубило, но е придобило нещо.
към беседата >>
43.
Божественият ръб
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1935г.,
Скръбта забравя, но и
радост
няма.
И едната, и другата носят плода в утробата си по девет месеца, но в деня на освобождението си едната ражда живо дете, а другата – мъртво. Първата се радва, че се е родил човек на света, но за нея се откриват нови изпитания и страдания, нови грижи и мъчнотии. Такова е положението на великия човек. Той е изложен на постоянни грижи, на постоянна работа, но всичко това се увенчава с успех. Втората жена, която ражда мъртво дете, скърби, плаче, но след време всичко забравя.
Скръбта забравя, но и
радост
няма.
Умният ражда живи деца, а глупавият – мъртви. Ако родиш живо дете, светия си, ако родиш мъртво, обикновен човек си. Стихът от Евангелието: „По плодовете им ще ги познаете“, се отнася до външната страна на живота. Това значи: по плодовете ще познаете, дали човек е добър, или лош. „Жена, кога ражда, на скръб е“ – този стих се отнася до вътрешната страна на живота.
към беседата >>
44.
Новораждане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1935г.,
Житното зърно, което е в хамбара, трябва да знае, че се намира пред две положения, и да избере едното от тях: или да влезе в земята и там да мине през ред вътрешни процеси на страдания и
радости
, или да мине през хромела, външно да се пожертва.
Може ли житното зърно да намери своето благо в хамбара? Колкото години да седи в хамбара, то ще остане затворено, ограничено за света. Там то се намира при външни благоприятни условия, но тия условия не могат нищо да му придадат. Житното зърно трябва да излезе от условията на хамбара, за да придобие нещо. Ония, които не разбират живота, като се натъкват на страдания, съжаляват, че са напуснали своя покой.
Житното зърно, което е в хамбара, трябва да знае, че се намира пред две положения, и да избере едното от тях: или да влезе в земята и там да мине през ред вътрешни процеси на страдания и
радости
, или да мине през хромела, външно да се пожертва.
Ако не избере нито едно от двете положения, то ще остане в хамбара, дето в края на краищата мишки ще го нападнат. Като ги поставят пред тези две положения, съвременните хора изпадат в противоречие и не знаят какво да предприемат. Да останат в хамбара за дълго, добре е, ще прекарат тих и спокоен живот. Колко време могат да останат при тези условия? Сто години не могат да останат. Тогава?
към беседата >>
45.
Несъвместими неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1935г.,
Наистина,
радостта
на мнозина се дължи на бонбончетата, които получават.
Когато се срещнат двама души красиви, те ще разпределят работата помежду си правилно: единият ще бъде платно, а другият – образ върху платното. Без платно красотата не може да се прояви. Но и без образ платното нищо не струва. Това, което досега ви говорих, представя малка закуска за гладния. Такава закуска може само да го залъже, както децата се залъгват с бонбончета.
Наистина,
радостта
на мнозина се дължи на бонбончетата, които получават.
Щом няма бонбончета, те започват да плачат, да скърбят. Колкото по-голяма е скръбта им, от толкова по-голям бонбон са лишени. Кой е най-голямият бонбон в живота на човека? Най-голямият бонбон за младата мома е момъкът, за майката – детето, за учения – книгата, за силния – ножа, за работника – чука, за художника – четката, за безделника – грамофона. Въпреки всичко това съвременният човек се разочарова от непостоянното, от преходното в живота и търси нещо трайно, нещо постоянно, на което всякога да разчита.
към беседата >>
46.
Пробни страдания
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 18.8.1935г.,
Като умре, човек ще опита
радостта
.
Мнозина казват, че човек не трябва да се жени. Не е въпрос в женитбата. Ако човек каже, че не трябва да се жени, тогава не трябва и да се ражда. – Не, човек трябва да се роди, за да опита страданието. Раждането е ограничаване на човешката душа.
Като умре, човек ще опита
радостта
.
Всяка душа е ангел, който напуща небето и слиза на земята да се въплъти, да заживее ограничен човешки живот. В това ограничаване човек минава през страдания. Щом мине през страдания, ще мине и през Любовта. Тогава само душата ще се върне в небето да опита пълната радост. Не можете да опитате Любовта, докато не сте опитали страданието.
към беседата >>
Тогава само душата ще се върне в небето да опита пълната
радост
.
Раждането е ограничаване на човешката душа. Като умре, човек ще опита радостта. Всяка душа е ангел, който напуща небето и слиза на земята да се въплъти, да заживее ограничен човешки живот. В това ограничаване човек минава през страдания. Щом мине през страдания, ще мине и през Любовта.
Тогава само душата ще се върне в небето да опита пълната
радост
.
Не можете да опитате Любовта, докато не сте опитали страданието. Като се натъкват на големи страдания, хората изпадат в противоречие и питат защо светът е създаден така. Не може ли да се живее без страдания? Аз никога не си задавам този въпрос, защото зная, че страданията предшестват Любовта. Зад всяко страдание седи Любовта като тил.
към беседата >>
Следователно всички трябва да минете през страданията, за да влезете в
радостта
, в живота на Любовта.
– Не, вие не познавате още тази философия. Защо? – Защото донякъде само сте опитали страданията, но нито един от вас не е опитал Любовта. Вие не знаете какво нещо е Любовта. Когато минете през страданията, тогава ще чуете първата дума на Любовта. Щом чуете гласа на Любовта, вие ще станете, ще оживеете и ще възкръснете.
Следователно всички трябва да минете през страданията, за да влезете в
радостта
, в живота на Любовта.
Казвате: „Няма ли някакъв околен път? Няма ли някакво снизхождение за нас? Щом Христос е страдал за изкупление на човечеството, не може ли ние да не страдаме? Не може ли законът да се смекчи малко за нас? “ – Не, никакво смекчение, никакво снизхождение не може да се направи.
към беседата >>
Противоположният полюс на страданието е
радостта
.
Силен или слаб, човек трябва да страда. Който страда, той е човек; който не страда, той не е човек. Отличителното качество на човека е страданието. Само човек е способен да страда. Животното се мъчи, а човек страда.
Противоположният полюс на страданието е
радостта
.
Когато един страда, друг се радва; когато някой се радва, друг страда. Страданието на едного е радост за другито; радостта на едного е страдание за другиго. Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от Любовта. Както и да представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията.
към беседата >>
Страданието на едного е
радост
за другито;
радостта
на едного е страдание за другиго.
Отличителното качество на човека е страданието. Само човек е способен да страда. Животното се мъчи, а човек страда. Противоположният полюс на страданието е радостта. Когато един страда, друг се радва; когато някой се радва, друг страда.
Страданието на едного е
радост
за другито;
радостта
на едного е страдание за другиго.
Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от Любовта. Както и да представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път няма. Страданието е път към радостта.
към беседата >>
Докато дойде до истинската
радост
, която произтича от Любовта.
Животното се мъчи, а човек страда. Противоположният полюс на страданието е радостта. Когато един страда, друг се радва; когато някой се радва, друг страда. Страданието на едного е радост за другито; радостта на едного е страдание за другиго. Докога ще страда човек?
Докато дойде до истинската
радост
, която произтича от Любовта.
Както и да представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път няма. Страданието е път към радостта. Христос пръв е минал през пътя на страданията и ние ще Го следваме. Той е първият пионер, Който е минал през пътя на страданието.
към беседата >>
Както и да представяте
радостта
, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията.
Противоположният полюс на страданието е радостта. Когато един страда, друг се радва; когато някой се радва, друг страда. Страданието на едного е радост за другито; радостта на едного е страдание за другиго. Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от Любовта.
Както и да представяте
радостта
, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията.
Друг път няма. Страданието е път към радостта. Христос пръв е минал през пътя на страданията и ние ще Го следваме. Той е първият пионер, Който е минал през пътя на страданието. Много добри хора са минали и минават същия път.
към беседата >>
Страданието е път към
радостта
.
Страданието на едного е радост за другито; радостта на едного е страдание за другиго. Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от Любовта. Както и да представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път няма.
Страданието е път към
радостта
.
Христос пръв е минал през пътя на страданията и ние ще Го следваме. Той е първият пионер, Който е минал през пътя на страданието. Много добри хора са минали и минават същия път. Ще кажете, че този път е лош. – Не, този път е труден само в началото.
към беседата >>
47.
Проява на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1935г.,
Отиваш на училище да вземеш диплома си и се връщаш
радостен
, пълен с мечти за ново бъдеще, но веднага те посрещат с телеграма, в която съобщават за смъртта на баща ти.
Големи тънкости има в техните методи. За тази цел вие трябва да бъдете будни, да различавате техните похвати и да не им се поддавате. Докато не се научите да различавате техните методи, вие всякога ще бъдете нещастни. За пример, имаш добро разположение на духа си, но изведнъж дойде някой, каже ти една дума и развали разположението ти. Ставаш сутрин весел, бодър, но детето ти паднало от стола, счупило крака си и ти изгубваш разположението си.
Отиваш на училище да вземеш диплома си и се връщаш
радостен
, пълен с мечти за ново бъдеще, но веднага те посрещат с телеграма, в която съобщават за смъртта на баща ти.
Назначават те министър в България, но в това време жена ти заминава за онзи свят. Както виждате, най-добрите и красиви неща в живота на човека се придружават с горчиви хапове. Какво трябва да се прави? Нещата трябва да се предвиждат. Като ви предлагат нещо хубаво, мислете върху него, да го приемете или не.
към беседата >>
По този начин, обаче, човек се изпитва, доколко е готов да възприеме новото, което носи
радост
и веселие за неговата душа.
Щом не можеш да мислиш, да чувстваш, да правиш добро, ти не си богоугоден. Когато мислиш, чувстваш и правиш добро, ти си богоугоден. В Бога противоречия не съществуват. Противоречия съществуват в човешкото, в животинското царство, както и в живота на духовете. Това, което смущава, което измъчва човека, не е Божествено.
По този начин, обаче, човек се изпитва, доколко е готов да възприеме новото, което носи
радост
и веселие за неговата душа.
За да дойде до свободата, човек непременно трябва да мине през ограничения. Представете си, че на тялото ви някъде е излязъл голям цирей и е заел значително място. Той иска да ви заблуждава, че е собственик на това място. От време на време поглеждате към него, виждате, че е побелял, готов да се пукне. Той, обаче, иска само да го намажете с нещо.
към беседата >>
48.
С человечески езици
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Той носи щастие и
радост
.
Така се случило, че млад Стоян заболял тежко. Цели три години той се борил между живота и смъртта. Тогава той казвал на майка си: Мамо, моли се за мене, Господ да ми даде живот и здраве, да стана на краката си, пак така читав и здрав, както бях по-рано, че ако искат и с камъни да ме товарят. Какво показва това? Че животът е съществено нещо.
Той носи щастие и
радост
.
Ако вашият живот носи нещастие, това се дължи на чужди елементи, примесени в него, както думите се примесват в речта. Изговаряте думата „мразя". Какво лошо има в тази дума? Тя съдържа пет букви, наредени по специален начин. Обаче, кажете ли тази дума на някой човек, в него става цял преврат.
към беседата >>
Щом се домогнат до това знание, Царството Божие ще дойде на земята, и във всеки дом ще настане
радост
и веселие.
Сегашната раса на човечеството – петата раса, спада към петте неразумни деви, за които Христос говори. Петте раси представят живота на петте неразумни деви. Следващите пет раси ще представят живота на петте разумни деви. Затова всички хора се стремят към новото, към възвишеното, което ще послужи за основа на шестата раса, която сега иде в света. Отсега нататък учените ще придобиват истинско знание.
Щом се домогнат до това знание, Царството Божие ще дойде на земята, и във всеки дом ще настане
радост
и веселие.
Докато живеят в старото, хората се движат в една и съща мисъл. Те казват: Човек се ражда, остарява и умира. После пак се ражда, остарява и умира. В последно време учените заговориха за подмладяване на човека, без да умира и отново да се ражда. Това подмладяване става чрез присаждане на някакви животински жлези.
към беседата >>
49.
Ще дойде отвътре
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Няма по-голяма
радост
за човека, когато вижда и външно, и вътрешно.
Ако външното слънце е изгряло, а вътрешното слънце на човека не е изгряло, той нищо не печели. Важен е моментът, в който изгряването на външното слънце съвпада с изгряването на вътрешното слънце на човека. Това е истински изгрев. Външното, физическото слънце е ценно за всички хора, за всички живи същества. Вътрешното слънце е ценно за самия човек.
Няма по-голяма
радост
за човека, когато вижда и външно, и вътрешно.
Голяма е радостта на човека и на цялото небе, когато всички хора на земята разбират и познават своя Създател. Настанало е тогава Царството Божие на земята. „Бог е Дух". Кажете ли така, задайте си въпроса, какво сте направили за този Дух. От вас се иска едно: да пазите Неговата мисъл чиста, свята, силна и пълна с любов, в нищо да не я петните.
към беседата >>
Голяма е
радостта
на човека и на цялото небе, когато всички хора на земята разбират и познават своя Създател.
Важен е моментът, в който изгряването на външното слънце съвпада с изгряването на вътрешното слънце на човека. Това е истински изгрев. Външното, физическото слънце е ценно за всички хора, за всички живи същества. Вътрешното слънце е ценно за самия човек. Няма по-голяма радост за човека, когато вижда и външно, и вътрешно.
Голяма е
радостта
на човека и на цялото небе, когато всички хора на земята разбират и познават своя Създател.
Настанало е тогава Царството Божие на земята. „Бог е Дух". Кажете ли така, задайте си въпроса, какво сте направили за този Дух. От вас се иска едно: да пазите Неговата мисъл чиста, свята, силна и пълна с любов, в нищо да не я петните. За всяка лоша дума, за всяка крива мисъл човек носи последствията им.
към беседата >>
50.
Стари и нови разбирания
,
СБ
,
РБ
, София, 2.9.1935г.,
Щом започнете да обичате, плачът ще престане, и
радостта
ще се всели във вашите души.
Щом те престанат да плачат, и вие ще престанете. Докато детето плаче, и майката плаче. Докато грешим, ще плачем. Докато не обичаме, ще плачем. Щом престанем да грешим, да умираме, да мразим, заедно с това и плачът ще изчезне.
Щом започнете да обичате, плачът ще престане, и
радостта
ще се всели във вашите души.
Сега, запомнете: цената на живота седи в детинското, младенческото състояние на човешката душа. Вярвайте в Божествения Промисъл, без да говорите за Него. Проверявайте нещата и вижте, кога не успявате. Дето не успявате, там работи човешкото, а не Божественото начало. Щом разберете това, изправете погрешките си и дайте път на Божественото във вас.
към беседата >>
51.
Отребване, разтопяване, отвяване
,
МОК
, София, 6.9.1935г.,
Това за плода е страдание, а за онзи, който е изял плода, е една
радост
.
Отношенията, които съществуват между хората, между разумните същества, за да имат обич, трябва да са направили нещо или ако не са направили, трябва да мязат на плодове. Един плод, без да е направил нещо, мине някой, хване го, изяде го. Обича го. Този човек е гладен. Изяде го, изчезне плодът.
Това за плода е страдание, а за онзи, който е изял плода, е една
радост
.
Вие страдате, защо? Защото не сте направили добро някому. За пръв път правите добро. Хване ви човекът, изяде ви, вие страдате. Страданието е изяждане.
към беседата >>
52.
Божественият план / Тълкуванието. (Истинските връзки)
,
УС
, София, 8.9.1935г.,
Който се свърже с Христос, той може да понася скърбите и страданията с
радост
.
- Чрез големи страдания. Без страдания може да живее само Цялото. Частите, обаче, ще страдат, ще се мъчат, докато се приготвят за новите условия, за влизането им в Царството Божие. Христос казва: "Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете мои ученици". Самоотричането подразбира връзка с Христос.
Който се свърже с Христос, той може да понася скърбите и страданията с
радост
.
Той става носител на новите идеи. Той е готов вече за Царството Божие, което идва на земята. Царството Божие е камъчето, което разрушава образа на света. То идва чрез любовта и истината, чрез живота, знанието и свободата. "Който не се отрече от себе си, не може да ме последва".
към беседата >>
Може ли да направи това, човек понася вече страданията с
радост
и гледа на тях като на неразбрани
радости
.
Той е готов вече за Царството Божие, което идва на земята. Царството Божие е камъчето, което разрушава образа на света. То идва чрез любовта и истината, чрез живота, знанието и свободата. "Който не се отрече от себе си, не може да ме последва". Да се самоотрече човек, това значи, да даде ход на Божественото в себе си, да го постави над човешкото.
Може ли да направи това, човек понася вече страданията с
радост
и гледа на тях като на неразбрани
радости
.
Сега и на вас казвам: Радвайте се, когато страдате, за да станете граждани на Царството Божие.
към беседата >>
Защото страданията и
радостите
– това са двете страни на живота.
(втори вариант)
Това е сега мъдрец. Каквото и да ти се случи, да не пророниш нито една сълза и да благодариш, че ти се случило това. То е опакото на живота. Като дойде то, да останеш невъзмутим и да кажеш: „Много добре стана.“ Като дойде и доброто, и него да приемеш. И там да не се зарадваш, да мислиш, че е станало нещо.
Защото страданията и
радостите
– това са двете страни на живота.
Ти не може да разбереш страданията, ако не дойдат и радостите. И радостта никога не може да бъде разбрана, ако ти не си страдал. Щом страдаш, ти ще се радваш. И щом се радваш, ти ще страдаш. И тогава, казвам, страданието е неразбраната радост, а радостта е разбраната скръб.
към втори вариант >>
Ти не може да разбереш страданията, ако не дойдат и
радостите
.
(втори вариант)
Каквото и да ти се случи, да не пророниш нито една сълза и да благодариш, че ти се случило това. То е опакото на живота. Като дойде то, да останеш невъзмутим и да кажеш: „Много добре стана.“ Като дойде и доброто, и него да приемеш. И там да не се зарадваш, да мислиш, че е станало нещо. Защото страданията и радостите – това са двете страни на живота.
Ти не може да разбереш страданията, ако не дойдат и
радостите
.
И радостта никога не може да бъде разбрана, ако ти не си страдал. Щом страдаш, ти ще се радваш. И щом се радваш, ти ще страдаш. И тогава, казвам, страданието е неразбраната радост, а радостта е разбраната скръб. Разбраната скръб е радост, а неразбраната радост е страдание.
към втори вариант >>
И
радостта
никога не може да бъде разбрана, ако ти не си страдал.
(втори вариант)
То е опакото на живота. Като дойде то, да останеш невъзмутим и да кажеш: „Много добре стана.“ Като дойде и доброто, и него да приемеш. И там да не се зарадваш, да мислиш, че е станало нещо. Защото страданията и радостите – това са двете страни на живота. Ти не може да разбереш страданията, ако не дойдат и радостите.
И
радостта
никога не може да бъде разбрана, ако ти не си страдал.
Щом страдаш, ти ще се радваш. И щом се радваш, ти ще страдаш. И тогава, казвам, страданието е неразбраната радост, а радостта е разбраната скръб. Разбраната скръб е радост, а неразбраната радост е страдание. Но от Данаила изваждам следното.
към втори вариант >>
И тогава, казвам, страданието е неразбраната
радост
, а
радостта
е разбраната скръб.
(втори вариант)
Защото страданията и радостите – това са двете страни на живота. Ти не може да разбереш страданията, ако не дойдат и радостите. И радостта никога не може да бъде разбрана, ако ти не си страдал. Щом страдаш, ти ще се радваш. И щом се радваш, ти ще страдаш.
И тогава, казвам, страданието е неразбраната
радост
, а
радостта
е разбраната скръб.
Разбраната скръб е радост, а неразбраната радост е страдание. Но от Данаила изваждам следното. Че сега вие сте в края на сегашната епоха, дето Царството Божие се намира на земята. Дали го вярвате, или не, то е друг въпрос. И то ще бъде.
към втори вариант >>
Разбраната скръб е
радост
, а неразбраната
радост
е страдание.
(втори вариант)
Ти не може да разбереш страданията, ако не дойдат и радостите. И радостта никога не може да бъде разбрана, ако ти не си страдал. Щом страдаш, ти ще се радваш. И щом се радваш, ти ще страдаш. И тогава, казвам, страданието е неразбраната радост, а радостта е разбраната скръб.
Разбраната скръб е
радост
, а неразбраната
радост
е страдание.
Но от Данаила изваждам следното. Че сега вие сте в края на сегашната епоха, дето Царството Божие се намира на земята. Дали го вярвате, или не, то е друг въпрос. И то ще бъде. Второто положение, че всичките ваши идеали, всичко туй ще рухне.
към втори вариант >>
53.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 15.9.1935г.,
Той го погледне, поусмихне се, влезе, свърши работата, върне се човекът
радостен
.
И религиозните хора, и светските хора, ти имаш един слуга, хукаш го, хукаш го, той като излезе подире ти, говори по твой адрес. После на баща ти, на майка ти, чете молитви. Аз съм виждал такива хора. Тогава казвам: Ти не си умен господар. Срещал съм някой господар, който разбира, дошъл неговият слуга, той го потупва по рамото, казва: Може ли да направиш това?
Той го погледне, поусмихне се, влезе, свърши работата, върне се човекът
радостен
.
Другият господар ще повика слугата, ще го хука, пък като замине господарят, слугата ще го хука. Някои чиновници по министерствата постоянно критикуват, псуват своите началници. Може да си директор, всичките учители ще те псуват. Ако си учител, учениците казват: Да се махне от главата ни, да ни освободи. При такива разбирания ние искаме да живеем по Бога.
към беседата >>
Да прегърнеш един човек значи, аз разбирам да го заобиколиш с най-хубавите условия на живота, че той да е
радостен
, щастлив.
Ти ако си дядо на 120 години, младата мома ще дойде на последния ден на твоето заминаване, ще те целуне. Дядото ще каже: Дъще, защо не дойде по-рано, когато бях млад, ами сега? – Все-таки ще дойде. Всичките други работи са израз на нещо велико, дълбоко вътре в човешката душа. Хората като не разбират са турили неразбрани думи.
Да прегърнеш един човек значи, аз разбирам да го заобиколиш с най-хубавите условия на живота, че той да е
радостен
, щастлив.
То е Любов. Под думата целувка разбирам да му дадеш най-хубавата мисъл, най-хубавите желания, където ходи да чувствува, че в него има нещо. Той може да приема и да дава. Теб може да те целунат десет пъти по устата, то е емблем. То е право, аз виждам.
към беседата >>
54.
Скъпоценото камъче / Скъпоценното камъче под езика
,
УС
, София, 15.9.1935г.,
Как ще си обясните, какво представляват
радостта
и скръбта, ако не сте ги опитали?
Има неща в живота, които мъчно могат да се обяснят. Докато не мине през известни опитности, човек мъчно разбира нещата. Как ще обясните на човека, какво представляват сладкото и горчивото, ако не ги опита?
Как ще си обясните, какво представляват
радостта
и скръбта, ако не сте ги опитали?
Следователно, без опитности няма знания, няма и светлина. Без светлина нещата са затворени. Без светлина няма растене и развитие. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-бързо е растенето. Обаче и растенето има предел.
към беседата >>
Пазите ли Го свещено в себе си, ще имате мир,
радост
и веселие.
Помнете: любовта не се отрича, истината не се отрича, мъдростта не се отрича. Опитайте се да намразите човека, който ви обича, да видите, каква мъка и тъмнина ще ви налегне. Опитайте се да намразите онзи, който ви дава светлина и знание, който ви освобождава, да видите, какво ограничение и скръб ще преживеете. Не ограничавайте Божественото в себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите мира и разположението си.
Пазите ли Го свещено в себе си, ще имате мир,
радост
и веселие.
И тъй, не влизайте в стълкновение с Божественото в себе си. Не влизайте в стълкновение с ближните си. Не влизайте в стълкновение с животните и растенията - с никого и с нищо не влизайте в стълкновение. Четете в своята душа, като в Божествена, свещена книга. Всичко е написано в нея.
към беседата >>
Не можеш да обясниш
радостта
, ако не си я опитал.
(втори вариант)
Има неща в живота, които е трудно да се обяснят. Ако човек няма опитност, не може да обясни нещата. Не можеш да обясниш сладчината, ако не си я опитал, и не можеш да обясниш горчевината, ако не си я опитал.
Не можеш да обясниш
радостта
, ако не си я опитал.
И скръбта не можеш да обясниш, ако не си я опитал. Никога не може да разправяш за радостта, ако не знаеш радостта. Но има неща, без които знанието не може да дойде в света. Ти не можеш да имаш никакви знания, ако нямаш светлина. Пак същият контраст.
към втори вариант >>
Никога не може да разправяш за
радостта
, ако не знаеш
радостта
.
(втори вариант)
Има неща в живота, които е трудно да се обяснят. Ако човек няма опитност, не може да обясни нещата. Не можеш да обясниш сладчината, ако не си я опитал, и не можеш да обясниш горчевината, ако не си я опитал. Не можеш да обясниш радостта, ако не си я опитал. И скръбта не можеш да обясниш, ако не си я опитал.
Никога не може да разправяш за
радостта
, ако не знаеш
радостта
.
Но има неща, без които знанието не може да дойде в света. Ти не можеш да имаш никакви знания, ако нямаш светлина. Пак същият контраст. Светлината и тъмнината – това са понятия на човешкия ум. Без светлина то всичко ще бъде затворено.
към втори вариант >>
Извиниш се, веднага се възстанови мирът, има
радост
и веселие.
(втори вариант)
В тебе има един Божествен закон, който трябва да се спазва. Божественото вътре в човека никога няма да оскърбяваш. Има едно нещо, което е човешко, то е друг въпрос. Но всеки човек в себе си има едно Божествено, което никога по никой начин не трябва да огорчаваш. Огорчиш ли го, ти вече изгубваш и мира, и разположението, потъмнее светът за тебе.
Извиниш се, веднага се възстанови мирът, има
радост
и веселие.
Казвам, не влизайте в стълкновение с Бога, който е във вас. Не влизай в стълкновение с хората, с животните, с растенията, с камъните, навсякъде, влезеш ли в стълкновение, – законът е един и същ. Казвам, тъй е, не търсете. Може да четете Библията, хубава е Библията. Тази Библия е излязла из човешката душа навън.
към втори вариант >>
55.
Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия
,
УС
, София, 22.9.1935г.,
Не че всякога човек е тъжен и скръбен, но след всяка една малка
радост
, която ще ти дойде, непременно ще ти дойде противоположното – скръбта.
Всеки иска да живее добре. В съзнанието на всеки един човек туй лежи. Всеки един човек иска да живее без болести, без сиромашия, без несгоди, без мъчнотии. Той иска всичко да има. А е точно обратното сега.
Не че всякога човек е тъжен и скръбен, но след всяка една малка
радост
, която ще ти дойде, непременно ще ти дойде противоположното – скръбта.
Таман се зарадваш, отнякъде ще ти дойде някоя малка скръб, като че някой те дебне, не иска да види човека весел. Щом се поразвеселиш малко... И по някой път аз уподобявам туй състояние на някои слуги – седят, разположили се, таман са седнали по столовете и се развеселили, и ето господарят ги види и каже: „Какво седите по столовете? Защо не сте на работа? “ Като че на господаря му се топи сърцето да види тия свои слуги седнали, да си почиват. Вънка от това, по някой път и вашето сърце се топи, като видите един човек по-красив; или по-богат – пак ви се стяга сърцето.
към беседата >>
Между една скръб и една
радост
?
Ако някой е по-силен, стяга ви се сърцето. Сега, подбужденията – защо ви се стяга сърцето? Защо човек да не може да гледа спокойно и да се зарадва на щастието на другия човек? Пък и болният човек пак да се радва. Каква разлика има между един здрав човек и един болен човек?
Между една скръб и една
радост
?
Един скръбен и един радостен? Пред една публика един говорител като им говорил, та им говорил за сиромашията, искал да покаже, че сиромашията е добра, но те казали: „Сиромашията задръж за себе си, пък на нас дай ни богатството и ти опитай сиромашията.“ Някой път ние говорим за сиромашията, за която не вярваме. Мнозина говорят за сиромашия и за болести, но ние сами не искаме ни сиромашия, ни болести. Ние не вярваме в това.
към беседата >>
Един скръбен и един
радостен
?
Сега, подбужденията – защо ви се стяга сърцето? Защо човек да не може да гледа спокойно и да се зарадва на щастието на другия човек? Пък и болният човек пак да се радва. Каква разлика има между един здрав човек и един болен човек? Между една скръб и една радост?
Един скръбен и един
радостен
?
Пред една публика един говорител като им говорил, та им говорил за сиромашията, искал да покаже, че сиромашията е добра, но те казали: „Сиромашията задръж за себе си, пък на нас дай ни богатството и ти опитай сиромашията.“ Някой път ние говорим за сиромашията, за която не вярваме. Мнозина говорят за сиромашия и за болести, но ние сами не искаме ни сиромашия, ни болести. Ние не вярваме в това. Това са задачи.
към беседата >>
Понеже туй, което Той прави, то е моята
радост
.
Хиляди хора умират, отиват при Него, Той им повръща живота и те се раждат пак на Земята. Питам: Аз, който искам всичко, кому какво съм дал? Какво съм направил? Че някой дойде при мене, да кажем, съм дал. Аз се радвам на онова, което Бог прави.
Понеже туй, което Той прави, то е моята
радост
.
Аз няма какво да правя, аз се уча от Него. Аз искам сега вие да се учите от Господа. Вие чакате все да се усъвършенствувате. И все се усъвършенствувате. Ще започнете с бастуните, че като се усъвършенствувате, едва се движите, едва се мърдате и се мъчите.
към беседата >>
Всеки ден, когато дойде една
радост
във вашата душа, Христос ви е посетил.
Това е сега разбиране! Казвате вие, Той в миналото ви е говорил, сега ви говори и не може да Го разберете. И Неговия Дух, Който за бъдеще ще изработва условията. И Христос казва за Себе Си, ясно е определил, Той казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.“ „Аз дойдох да им дам Живот, изобилно, и да покажа на хората по кой начин той може да даде от този Божествен израз.“ За това е дошъл в света. Така трябва да разбирате Христа.
Всеки ден, когато дойде една
радост
във вашата душа, Христос ви е посетил.
Когато дойде една хубава мисъл, Христос ви е посетил. На това се дължи радостта. Вие сега очаквате едно идване на Христа отвън. Когато едно време дойде Христос в Палестина, тогава Христос попита: „Какво мислят хората заради Мене? “ Казват: „Едни мислят, че си пророк, че си учен човек.
към беседата >>
На това се дължи
радостта
.
И Неговия Дух, Който за бъдеще ще изработва условията. И Христос казва за Себе Си, ясно е определил, Той казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.“ „Аз дойдох да им дам Живот, изобилно, и да покажа на хората по кой начин той може да даде от този Божествен израз.“ За това е дошъл в света. Така трябва да разбирате Христа. Всеки ден, когато дойде една радост във вашата душа, Христос ви е посетил. Когато дойде една хубава мисъл, Христос ви е посетил.
На това се дължи
радостта
.
Вие сега очаквате едно идване на Христа отвън. Когато едно време дойде Христос в Палестина, тогава Христос попита: „Какво мислят хората заради Мене? “ Казват: „Едни мислят, че си пророк, че си учен човек. Други мислят, че си един от пророците.“ „А ти – казва, – Петре, какво мислиш? “ Петър казва: „Ти си Син на Бога Живаго!
към беседата >>
Човек не е всякога скръбен и нещастен, той има
радости
и придобивки, но лесно ги губи.
(втори вариант)
това, което човек търси. Какво търси човек? – Истинския живот. Всеки иска да намери онзи живот, който да го освободи от смъртта, от болестите, от страданията и мъчнотиите. Вместо това той намира смъртта, болестите, страданията.
Човек не е всякога скръбен и нещастен, той има
радости
и придобивки, но лесно ги губи.
Едва се зарадва за нещо, и скоро радостта му се сменя със скръб. Той се чуди какво е станало, че радостта му изчезва. Като че някой го дебне, да му отнеме радостта. Така постъпват някои господари със слугите си. Като свършат работата си, слугите насядат на едно място, радостни и разположени, че нямат работа, но отнякъде се задава господарят и веднага отнема радостта им.
към втори вариант >>
Едва се зарадва за нещо, и скоро
радостта
му се сменя със скръб.
(втори вариант)
Какво търси човек? – Истинския живот. Всеки иска да намери онзи живот, който да го освободи от смъртта, от болестите, от страданията и мъчнотиите. Вместо това той намира смъртта, болестите, страданията. Човек не е всякога скръбен и нещастен, той има радости и придобивки, но лесно ги губи.
Едва се зарадва за нещо, и скоро
радостта
му се сменя със скръб.
Той се чуди какво е станало, че радостта му изчезва. Като че някой го дебне, да му отнеме радостта. Така постъпват някои господари със слугите си. Като свършат работата си, слугите насядат на едно място, радостни и разположени, че нямат работа, но отнякъде се задава господарят и веднага отнема радостта им. Сърцето му се свива неспокойно, че те почиват, а не работят.
към втори вариант >>
Той се чуди какво е станало, че
радостта
му изчезва.
(втори вариант)
– Истинския живот. Всеки иска да намери онзи живот, който да го освободи от смъртта, от болестите, от страданията и мъчнотиите. Вместо това той намира смъртта, болестите, страданията. Човек не е всякога скръбен и нещастен, той има радости и придобивки, но лесно ги губи. Едва се зарадва за нещо, и скоро радостта му се сменя със скръб.
Той се чуди какво е станало, че
радостта
му изчезва.
Като че някой го дебне, да му отнеме радостта. Така постъпват някои господари със слугите си. Като свършат работата си, слугите насядат на едно място, радостни и разположени, че нямат работа, но отнякъде се задава господарят и веднага отнема радостта им. Сърцето му се свива неспокойно, че те почиват, а не работят. Сърцето на човека се свива, като види някой по-богат, по-силен, по-красив, по-учен от себе си.
към втори вариант >>
Като че някой го дебне, да му отнеме
радостта
.
(втори вариант)
Всеки иска да намери онзи живот, който да го освободи от смъртта, от болестите, от страданията и мъчнотиите. Вместо това той намира смъртта, болестите, страданията. Човек не е всякога скръбен и нещастен, той има радости и придобивки, но лесно ги губи. Едва се зарадва за нещо, и скоро радостта му се сменя със скръб. Той се чуди какво е станало, че радостта му изчезва.
Като че някой го дебне, да му отнеме
радостта
.
Така постъпват някои господари със слугите си. Като свършат работата си, слугите насядат на едно място, радостни и разположени, че нямат работа, но отнякъде се задава господарят и веднага отнема радостта им. Сърцето му се свива неспокойно, че те почиват, а не работят. Сърцето на човека се свива, като види някой по-богат, по-силен, по-красив, по-учен от себе си. Кои са побужденията за свиването на сърцето?
към втори вариант >>
Като свършат работата си, слугите насядат на едно място,
радостни
и разположени, че нямат работа, но отнякъде се задава господарят и веднага отнема
радостта
им.
(втори вариант)
Човек не е всякога скръбен и нещастен, той има радости и придобивки, но лесно ги губи. Едва се зарадва за нещо, и скоро радостта му се сменя със скръб. Той се чуди какво е станало, че радостта му изчезва. Като че някой го дебне, да му отнеме радостта. Така постъпват някои господари със слугите си.
Като свършат работата си, слугите насядат на едно място,
радостни
и разположени, че нямат работа, но отнякъде се задава господарят и веднага отнема
радостта
им.
Сърцето му се свива неспокойно, че те почиват, а не работят. Сърцето на човека се свива, като види някой по-богат, по-силен, по-красив, по-учен от себе си. Кои са побужденията за свиването на сърцето? Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближен? Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния?
към втори вариант >>
Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между
радостния
и скръбния?
(втори вариант)
Като свършат работата си, слугите насядат на едно място, радостни и разположени, че нямат работа, но отнякъде се задава господарят и веднага отнема радостта им. Сърцето му се свива неспокойно, че те почиват, а не работят. Сърцето на човека се свива, като види някой по-богат, по-силен, по-красив, по-учен от себе си. Кои са побужденията за свиването на сърцето? Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближен?
Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между
радостния
и скръбния?
Един сказчик държал беседа върху бедността, искал да изнесе благото, което тя носи за човека, но като свършил сказката си, слушателите му казали: „Дръж бедността за себе си, а остави богатството за нас“. Сказчикът говорил цял час, но не могъл да убеди слушателите си в ползата от бедността, защото сам не вярвал в нея. Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията, като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за себе си, защото не вярват на тях. Какво представляват страданията, болестите, бедността? – Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало.
към втори вариант >>
Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви – възвишено чувство, които ви причиняват
радост
, ще знаете, че Христос ви е посетил.
(втори вариант)
Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условията на моето спасение. Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света“. Христос казва за себе си: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи на другите. Аз дойдох да им дам живот и то изобилно“. Така трябва да разбирате Христа и да Го търсите в себе си, а не вън от себе си.
Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви – възвишено чувство, които ви причиняват
радост
, ще знаете, че Христос ви е посетил.
Следователно търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън. Познаването е в зависимост от Любовта. Не можете да познаете човека, докато не го обичате. Любовта е закон за опознаване на душите.
към втори вариант >>
56.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
И тогава започва:
Радост
.
Като дойдеш да крадеш, в кражбата има светлина – ще те хванат и кражбата ще стане явна. Следователно кражбата не може да се освободи от сричката ра, която винаги седи като детектив да издава. Думата омраза сама по себе си не е лоша. Мразя пак има сричката ра, пак ще те издаде. Ра е това, което изправя омразата. Мра.
И тогава започва:
Радост
.
Ра е Слънцето, а дост на турски значи приятел, значи: приятел на Слънцето. Това е Богоровско тълкувание. Радост означава слънчево приятелство. Като имаш един приятел, само на приятеля можеш да се радваш, на хубавото можеш да се радваш. Казвам: Христос е свършил много хубави работи.
към беседата >>
Радост
означава слънчево приятелство.
Мразя пак има сричката ра, пак ще те издаде. Ра е това, което изправя омразата. Мра. И тогава започва:Радост. Ра е Слънцето, а дост на турски значи приятел, значи: приятел на Слънцето. Това е Богоровско тълкувание.
Радост
означава слънчево приятелство.
Като имаш един приятел, само на приятеля можеш да се радваш, на хубавото можеш да се радваш. Казвам: Христос е свършил много хубави работи. Какво трябва всеки един от вас да свърши и какво всеки един от вас трябва да знае? Някой ми казва: "Можеш ли да ме научиш, можеш ли да ми кажеш нещо? " Това, което съм говорил, той не го е разбрал и не го е приложил, а иска да му кажа повече!
към беседата >>
57.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си
радост
и веселие.
(втори вариант)
Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си? – Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат.
Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си
радост
и веселие.
Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете.
към втори вариант >>
58.
Новото учение
,
ООК
, София, 2.10.1935г.,
А някога, когато човешкото лице е
радостно
и весело, то е малко по-изпъкнало.
По това, че са светли. Ти искаш да дадеш известна идея. Някой път очите ти са тъмни, имат повече сянка долу; това показва, че имаш някаква мисъл. Очите ти тъй са направени, че веждите и клепачите хвърлят своя сянка. Но някой път и тъжните, скръбни мисли, и те хвърлят известна по-голяма сянка.
А някога, когато човешкото лице е
радостно
и весело, то е малко по-изпъкнало.
Винаги, едно лице, което е тъжно, е вдлъбнато, то прилича на едно вдлъбнато огледало – събира нещата. А радостното лице е изпъкнало огледало. Следователно, щом сте скръбни, вие приличате на вдлъбнато огледало. Оня, който не разсъждава, ще каже: "Какво от това, ако там е вдлъбнато или изпъкнало? " Има голяма разлика.
към беседата >>
А
радостното
лице е изпъкнало огледало.
Някой път очите ти са тъмни, имат повече сянка долу; това показва, че имаш някаква мисъл. Очите ти тъй са направени, че веждите и клепачите хвърлят своя сянка. Но някой път и тъжните, скръбни мисли, и те хвърлят известна по-голяма сянка. А някога, когато човешкото лице е радостно и весело, то е малко по-изпъкнало. Винаги, едно лице, което е тъжно, е вдлъбнато, то прилича на едно вдлъбнато огледало – събира нещата.
А
радостното
лице е изпъкнало огледало.
Следователно, щом сте скръбни, вие приличате на вдлъбнато огледало. Оня, който не разсъждава, ще каже: "Какво от това, ако там е вдлъбнато или изпъкнало? " Има голяма разлика. Ако вие сте едно вдлъбнато огледало, ще имате долини, вътре в себе си. Но в тия долини, покрай хубавите работи, ще има много порои, наводнения, ще има също ниски, мочурливи места.
към беседата >>
Защото тъгата, скръбта на човека се причинява от малкото светлина; а
радостта
му се причинява от изобилната светлина.
Ако вие сте едно вдлъбнато огледало, ще имате долини, вътре в себе си. Но в тия долини, покрай хубавите работи, ще има много порои, наводнения, ще има също ниски, мочурливи места. Вие ще направите сега една аналогия. Някой път сте тъжни – в долина сте. Някой път сте весели – вие сте нависоко.
Защото тъгата, скръбта на човека се причинява от малкото светлина; а
радостта
му се причинява от изобилната светлина.
Когато има малко топлина, той е пак скръбен, трепери. Но когато има малко светлина, той се спъва. Светлината има отношение към човешкия ум, а топлината има отношение към човешкото сърце. Не можете да кажете, че умът има малко топлина и че сърцето има малко светлина. Умът не се занимава с топлината, а с мисълта.
към беседата >>
59.
Двата порядъка
,
УС
, София, 6.10.1935г.,
Който се държи за Божественото, колкото и да страда, в края на краищата страданията му ще се превърнат в
радост
.
(втори вариант)
– Да обича. Само онзи може да обича, който има предвид благото, което Бог е определил за неговия възлюбен; после трябва да има предвид благото, което той сам е определил за него и най-после, да има предвид благото, което неговият ближен му е определил. Какво е нужно но човека, за да прояви обичта си и да го обичат? – Да не разваля това, което Бог е създал, да не се отклонява от Божиите пътища. Не се отказвай от Божественото, което носи щастието ти.
Който се държи за Божественото, колкото и да страда, в края на краищата страданията му ще се превърнат в
радост
.
Затова е казано, че който издържи докрай, спасен ще бъде. Той разполага със сила, чрез която се справя с всичките си мъчнотии.
към втори вариант >>
60.
Кристализиране на човешката душа
,
СБ
,
РБ
, София, 6.10.1935г.,
Когато полиците и шкафовете са пълни със стока, той е
радостен
, чувства сила в себе си.
(втори вариант)
Ако е грешен - ще работи, ще произвежда стока; ако е праведен - ще продава изработената стока. - „Ама аз съм грешен." - Щом съзнаваш, че си грешен, не остава нищо друго, освен да се впрегнеш на работа: да изпредеш вълната, която ти е дадена, за да има какво да продаваш. В работата седи силата на човека. В какво седи силата на търговеца? - В стоката, която има за продан.
Когато полиците и шкафовете са пълни със стока, той е
радостен
, чувства сила в себе си.
В какво седи силата на учения? - В книгите, които е изучил, в работата, която е свършил, в документите, които е придобил. Като погледне библиотеката си, той се чувства щастлив, силен, има на какво да уповава. Веществени доказателства се искат от човека, а не само празни думи. Не е въпрос теоретически да се изучава животът, както мнозина правят, но животът се нуждае от практика, от приложение.
към втори вариант >>
61.
Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък / Фарисеи и садукеи
,
УС
, София, 13.10.1935г.,
Двама приятели, млади момци, се обичат, живеят си се задружно, споделят заедно
радости
и скърби.
(втори вариант)
Питам: Какво ще бъде отношението на сегашните хора, ако днес дойде Христос на земята? Според мене, и те ще спорят с Христа. Пак ще се повдигнат въпроси, които ще предизвикат спор. Следователно, спорът е съществувал между хората и ще съществува. Важно е коя е причината, за да има спор.
Двама приятели, млади момци, се обичат, живеят си се задружно, споделят заедно
радости
и скърби.
След няколко години единият от тях се ожени. Какво става с тяхното приятелство? – Изменя се, нов елемент влиза между тях. Има случаи, когато отношенията се запазват, но обикновено приятелите се разделят. Понякога раздялата е придружена със спор, сърдене, недоволство.
към втори вариант >>
Слабият като повдигне съзнанието си, веднага сменя скръбта си в
радост
.
(втори вариант)
В човешкия порядък силният има право, а в Божествения – слабият. Ако някой в Божествения порядък се чувства силен, веднага го изпращат на земята, там да намери своето право. Който е слаб на земята, трябва да влезе в Божествения порядък, там да намери своето право. Значи силният трябва да слезе на земята, а слабият – да се качи на небето. Слизането и качването не са физически процеси; това са процеси на съзнанието, чрез които състоянията се сменят.
Слабият като повдигне съзнанието си, веднага сменя скръбта си в
радост
.
Христос казва: „Скръбта ви ще се превърне на радост.” – Кога? – Когато влезете в Божествения порядък на нещата. Стремете се към този порядък, за да станете силни, да разрешите противоречията на живота.
към втори вариант >>
Христос казва: „Скръбта ви ще се превърне на
радост
.” – Кога?
(втори вариант)
Ако някой в Божествения порядък се чувства силен, веднага го изпращат на земята, там да намери своето право. Който е слаб на земята, трябва да влезе в Божествения порядък, там да намери своето право. Значи силният трябва да слезе на земята, а слабият – да се качи на небето. Слизането и качването не са физически процеси; това са процеси на съзнанието, чрез които състоянията се сменят. Слабият като повдигне съзнанието си, веднага сменя скръбта си в радост.
Христос казва: „Скръбта ви ще се превърне на
радост
.” – Кога?
– Когато влезете в Божествения порядък на нещата. Стремете се към този порядък, за да станете силни, да разрешите противоречията на живота.
към втори вариант >>
62.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 13.10.1935г.,
И в мисълта човек трябва да е
радостен
.
При многото говорене грехът е неизбежен. Турците казват: Много приказки на воденицата. Гледам по вашите лица една черта на песимизъм, много сте остарели, много сте сериозни. Ще напуснете вашата сериозност. Под думата сериозен човек разбирам: Човек трябва да мисли.
И в мисълта човек трябва да е
радостен
.
Той трябва да се радва, че може да мисли. За три неща ние трябва да се радваме. Ние трябва да се радваме, че може да мислим; ние трябва да се радваме, че може да чувствуваме; ние трябва да се радваме в дадения случай, че може да постъпваме, както намираме за добре. В индуската философия казват: Не му търси корена, да се отрече човек да мисли. Но криво е преведено.
към беседата >>
63.
Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране
,
УС
, София, 20.10.1935г.,
“ Вече има едно различие, не ви става толкова
радостно
.
Вие сте сестри, имате една приятелка, която най-първо много обичате. Прегръщате я няколко пъти на ден. Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва да ви изстива малко от сърцето. И като я видите, казвате... Най-първо, като я обичахте и я видехте, вие ѝ се зарадвахте, че сте я видели. А като дойде да обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя?
“ Вече има едно различие, не ви става толкова
радостно
.
Питам: Първата и втората мисли еднакви ли са по качество? Едната мисъл ви е приятна, а другата – чувствувате една малка неприятност. Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко да позагнива вече. И след време съвсем ще изчезне. И казвате: „Аз мислех, че е благородна, а тя – съвсем проста работа.
към беседата >>
Обаче, друг човек среща вашата първа мисъл, възприема я с
радост
; за него тя е здрава, положителна мисъл.
(втори вариант)
Представете си, че вие обичате една своя приятелка, храните към нея добри, положителни мисли и чувства. След време срещате друга мома, която ви става приятна, и забравяте първата. Не само че я забравяте, но тя ви става неприятна. Щом си помислите за нея, изпитвате неприятно чувство. В случая, първата ви приятелка представя неустойчивата мисъл, която гние и се разлага; втората ви приятелка е здравата, устойчивата мисъл, към която се стремите.
Обаче, друг човек среща вашата първа мисъл, възприема я с
радост
; за него тя е здрава, положителна мисъл.
Това показва, че нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят, поради което някои мисли за известни хор а са добри, а за други – лоши. Всеки трябва да познава себе си, да разбира, кое е полезно за него, и кое не е полезно. Слушате да се говори, че човек трябва да бъде сериозен. Други казват, че трябва да бъде весел, засмян.
към втори вариант >>
64.
Забравените неща
,
НБ
, София, 20.10.1935г.,
Всички искате да живеете много добре, да бъдете щастливи, да бъдете
радостни
, да бъдете здрави.
Някой след 1 година, след 5, някой след 15, 20, някои след 120 години го интернират и той трябва да си върви. Казват: Още веднъж такъв стар да не идваш на земята, нас стари хора не ни трябват. На младите хилави казват: Такива хилави нас не ни трябват, хора за работа ни трябват. Сега характеризирам обикновените вярвания. Ние имаме един стремеж, който е много благороден.
Всички искате да живеете много добре, да бъдете щастливи, да бъдете
радостни
, да бъдете здрави.
Идеалът на хората е хубав, но методите, които употребяват, не съответствуват. Ние, съвременните хора, живеем само за този свят. То е неразбиране на света. Сега ще ви представя 4 свята: Единият свят го наричам Божествен, другият свят го наричам свят на светлината, един свят имаме на тъмнината и друг един свят имаме на гъстата материя, в която ние живеем. Светът на гъстата материя е свят на хората.
към беседата >>
Мъжкото куче може да се нахвърли върху някое куче, да го дави, но като види, че е женско – да не му кажа името – такава благородна дама, той се покланя, повърти опашка, обикаля около нея, казва: Много съм
радостен
, много съм щастлив, че ви срещнах.
Ако не ме обичаш, ако не се ожениш за мене, аз ще те убия. Това не е неговата идея. Питам: В животинското царство, в птиците някой път мъжките се бият и между животните има борба. Но никога една птица не убива една женска птица. Никога едно мъжко куче не дави едно женско куче.
Мъжкото куче може да се нахвърли върху някое куче, да го дави, но като види, че е женско – да не му кажа името – такава благородна дама, той се покланя, повърти опашка, обикаля около нея, казва: Много съм
радостен
, много съм щастлив, че ви срещнах.
Ако някой се яви, казва: Да го ухапя ли? Недей, недей и маха опашка. Аз сега да кажа едно благородство в кучетата, в женските кучета. Аз имам само един такъв изключителен пример от моята опитност, той не трябва да се привежда, но ще го приведа за изяснение. Това беше във Варна в монастиря Св.
към беседата >>
65.
Безкрайните неща
,
ООК
, София, 23.10.1935г.,
Всяко нещастие и
радост
в света – то е все любов.
Разбрах! " Вие отивате при Бога и питате: "Какво нещо е любовта? " Удрят ви една плесница. Това е любов – нищо повече. Всяко мръдване в света – то е любов.
Всяко нещастие и
радост
в света – то е все любов.
Вие не разбирате любовта. Нещастието на мухите не е нещастие на слоновете. В паяжината, в която се обесват мухите, един слон не може да бъде обесен. Казвате за някого: "Оплете се в паяжината." Казвам: плътта и духа. Има нещо неразбрано.
към беседата >>
Всяко нещастие и
радост
в света – то е все любов.
Разбрах! " Вие отивате при Бога и питате: "Какво нещо е любовта? " Удрят ви една плесница. Това е любов – нищо повече. Всяко мръдване в света – то е любов.
Всяко нещастие и
радост
в света – то е все любов.
Вие не разбирате любовта. Нещастието на мухите не е нещастие на слоновете. В паяжината, в която се обесват мухите, един слон не може да бъде обесен. Казвате за някого: "Оплете се в паяжината." Казвам: Оплел се е в една паяжина, защото е муха. Ако беше слон, щеше ли да се оплете в нея?
към беседата >>
Значи
радостта
представлява здравословно състояние на човешката душа, а страданието представлява нездравословно състояние.
Всяко докосване на ръката до нея е удар. Най-малкото допиране до кожата, когато не е здрава, е удар, причинява болка. Когато кожата е здрава, всеки удар е приятен, а когато не е здрава, ударът не е приятен. Аз разсъждавам така: Когато не ми е приятно нещо, значи имам някаква болка. Щом ми е приятно, значи кожата ми е здрава.
Значи
радостта
представлява здравословно състояние на човешката душа, а страданието представлява нездравословно състояние.
Това е диагноза. Щом страдам, казвам: Имам нещо болно по кожата на душата. Като го намеря, ще го намажа и ще изчезнат болките. И съм здрав. А щом станем здрави, почваме да живеем, да работим и да се учим.
към беседата >>
66.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
Когато ти си
радостен
и весел, хиляди има, които са весели, и Слънцето е весело и грее.
Пък не си само ти, който плаче в дадения случай. Та, не се знае. Има хиляди други – когато ти плачеш, неразположен си, хиляди и милиони хора има, които в дадения случай имат едно неразположение. И сега, кой е причината на туй неразположение? Но никой не му търси.
Когато ти си
радостен
и весел, хиляди има, които са весели, и Слънцето е весело и грее.
Някой път ще кажеш: „Понеже аз съм весел, всички са весели.“ Или: „Понеже аз не съм весел, и другите няма да бъдат весели.“ Щом е за радостта, ние всякога сме готови да кажем, че причината сме ние. Психология има у хората. Щом хората се радват, казват: „Аз съм причината. Ако аз не съм весел, те не могат да бъдат весели. Аз ги правя весели.“ Но щом са мрачни и скръбни, казват: някой друг е причината, а ние себе си тургаме тогава на опашката.
към беседата >>
Някой път ще кажеш: „Понеже аз съм весел, всички са весели.“ Или: „Понеже аз не съм весел, и другите няма да бъдат весели.“ Щом е за
радостта
, ние всякога сме готови да кажем, че причината сме ние.
Та, не се знае. Има хиляди други – когато ти плачеш, неразположен си, хиляди и милиони хора има, които в дадения случай имат едно неразположение. И сега, кой е причината на туй неразположение? Но никой не му търси. Когато ти си радостен и весел, хиляди има, които са весели, и Слънцето е весело и грее.
Някой път ще кажеш: „Понеже аз съм весел, всички са весели.“ Или: „Понеже аз не съм весел, и другите няма да бъдат весели.“ Щом е за
радостта
, ние всякога сме готови да кажем, че причината сме ние.
Психология има у хората. Щом хората се радват, казват: „Аз съм причината. Ако аз не съм весел, те не могат да бъдат весели. Аз ги правя весели.“ Но щом са мрачни и скръбни, казват: някой друг е причината, а ние себе си тургаме тогава на опашката. А другите правим причина на скръбта.
към беседата >>
Щом е
радостен
, той казва, че неговата
радост
се предава и на окръжаващите; когато е скръбен, казва, че окръжаващите му предават своята скръб.
(втори вариант)
Ти преставаш да плачеш, а времето продължава да пролива своите сълзи. При това не плачеш само ти, но заедно с тебе плачат още хиляди същества. И те са неразположени, обезсърчени и недоволни. Кой е причината за тези състояния – времето или сам той? Когато е неразположен, човек е склонен да мисли, че другите са причина за неразположението му; когато е разположен, той мисли, че и другите хора са разположени, за което търси причината в себе си.
Щом е
радостен
, той казва, че неговата
радост
се предава и на окръжаващите; когато е скръбен, казва, че окръжаващите му предават своята скръб.
Защо и при скръбта не търси причината в себе си? – Защото трябва да плаща. Човек плаща и когато е радостен, и когато е скръбен, но в първия случай е богат, лесно плаща, а във втория случай е беден, не може да плаща дълговете си. Тази е причината, задето хората търсят виновници само в скръбта си. Това е криво разбиране.
към втори вариант >>
Човек плаща и когато е
радостен
, и когато е скръбен, но в първия случай е богат, лесно плаща, а във втория случай е беден, не може да плаща дълговете си.
(втори вариант)
Кой е причината за тези състояния – времето или сам той? Когато е неразположен, човек е склонен да мисли, че другите са причина за неразположението му; когато е разположен, той мисли, че и другите хора са разположени, за което търси причината в себе си. Щом е радостен, той казва, че неговата радост се предава и на окръжаващите; когато е скръбен, казва, че окръжаващите му предават своята скръб. Защо и при скръбта не търси причината в себе си? – Защото трябва да плаща.
Човек плаща и когато е
радостен
, и когато е скръбен, но в първия случай е богат, лесно плаща, а във втория случай е беден, не може да плаща дълговете си.
Тази е причината, задето хората търсят виновници само в скръбта си. Това е криво разбиране. Знайте, че и когато скърбите, и когато се радвате, вие сте свързани едни с други и взаимно си влияете. Като се говори за неразбиране на нещата, хората се обезсърчават, искат да разберат всичко. Това е невъзможно.
към втори вариант >>
Религиозните хора говорят за небето като място за почивка и
радости
.
(втори вариант)
Ти трябва да бъдеш точно на време. От себе си ще изискваш точност, а не от другите. И тогава, като дойдеш до кръстопътя на живота, ще минеш и заминеш, без да си се стълкновил. Дойдеш ли минута по-рано или по-късно, непременно ще се сблъскаш с един от треновете, които минават по кръстопътя. Следователно, щом се стълкновиш с някого, ти си дошъл или с една минута по-рано или с една минута по-късно.
Религиозните хора говорят за небето като място за почивка и
радости
.
Не е така. На небето има почивка, наистина, но и работа има там. На небето всичко е организирано: и работата, и почивката, и храната, и облеклото, и жилищата. Там няма криза. Който влезе в небето, не му остава нищо друго, освен да учи, да се разхожда, да пее и да свири.
към втори вариант >>
Ако приемеш плесниците на живота търпеливо и с
радост
, Любовта ще се разкрие пред тебе с всичката си красота и сила.
(втори вариант)
Той вижда вътрешния смисъл на нещата. Вторият момък се спира върху външността на нещата и понеже лесно се обижда, остава чужд на вътрешния им смисъл. Много от съвременните хора стоят далеч от Божествения свят, защото са само зрители на проявите на живота. Те не го разбират и каквато неприятност им се случи, казват: „Не мога да търпя повече! “ Не можеш да търпиш, но няма да видиш лицето на красивата мома.
Ако приемеш плесниците на живота търпеливо и с
радост
, Любовта ще се разкрие пред тебе с всичката си красота и сила.
Обиждаш ли се от плесниците на Любовта, ти всякога ще останеш далеч от нея. Тя ще мине и замине край тебе без да я познаеш, без да научиш урока си. Търсете Любовта, Истината и красотата с всичката си душа, и те ще ви се открият. Ще кажете, че красивата мома не е постъпила добре с момъка, който се влюбил в нея. Постъпката на момата не е добра, понеже тя изгубила равновесието си, но момъкът постигнал желанието си.
към втори вариант >>
67.
Герои / Героите
,
УС
, София, 3.11.1935г.,
И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с
радост
всички отиваха да умрат.
Всичките земни работи, на които вие разчитате, всички ще се разбягат и ще ви оставят. Даже най-преданите, като Петра, онези, които ви обичат, казва Господ, и той ще се отрече от тебе три пъти. Нищо повече! И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя!
И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с
радост
всички отиваха да умрат.
Отива човекът да умре и пее. Той всред пламъците пее, всички мъченици с радост отиваха на кладата, не рони сълзи. Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб.
към беседата >>
Той всред пламъците пее, всички мъченици с
радост
отиваха на кладата, не рони сълзи.
Нищо повече! И след туй ще очакваш новия живот, когато Христос излезе от гроба и влезе в оня свят. Там им показа и всички разбраха пътя! И оттам насетне тези, апостолите, всичките тези мъченици, те с радост всички отиваха да умрат. Отива човекът да умре и пее.
Той всред пламъците пее, всички мъченици с
радост
отиваха на кладата, не рони сълзи.
Че, ти, като дойдат страданията, не може да гориш – какъв герой си? Дошъл някой, 4 реда сълзи потекли и окултист, разбира. Четири реда сълзи потекли, гладен бил, два дена не ял хляб. Гладен бил. Казвам: Чакай, Христос пости 40 дена, а ти 40 дена не си постил.
към беседата >>
И всички, които се изпитваха така, отиваха и с
радост
умираха.
Да приемем смъртта, за да приемем живота. Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа. Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество.
И всички, които се изпитваха така, отиваха и с
радост
умираха.
Това е първото учение на християните: с радост умираха, за да получат живота.
към беседата >>
Това е първото учение на християните: с
радост
умираха, за да получат живота.
Да пожертвуваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си живота, за да дойде животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. Всички, които повярваха тъй, приеха Духа. Които повярваха в туй Учение, приеха Духа и оживяха в Божественото естество. И всички, които се изпитваха така, отиваха и с радост умираха.
Това е първото учение на християните: с
радост
умираха, за да получат живота.
към беседата >>
Пътят на Истината води към изпитания, към
радости
и скърби.
(втори вариант)
Пътят на всички хора води към Голгота. Всеки ще умре, ще го погребат, близките му ще проронят няколко сълзи и най-после ще кажат: „Бог да го прости! “ Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината.
Пътят на Истината води към изпитания, към
радости
и скърби.
Ето защо, който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията в живота. Докато се ражда и умира, човек неизбежно минава и през страдания, и през радости. Престане ли да се ражда и да умира, и радостите, и страданията престават. Докато е на земята, човек се стреми да постигне своите идеали, но не успява. Ако реализира едно от желанията си, десет остават нереализирани.
към втори вариант >>
Докато се ражда и умира, човек неизбежно минава и през страдания, и през
радости
.
(втори вариант)
“ Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията в живота.
Докато се ражда и умира, човек неизбежно минава и през страдания, и през
радости
.
Престане ли да се ражда и да умира, и радостите, и страданията престават. Докато е на земята, човек се стреми да постигне своите идеали, но не успява. Ако реализира едно от желанията си, десет остават нереализирани. Това е в реда на нещата. Постигнеш ли най-голямото си желание, смъртта те очаква.
към втори вариант >>
Престане ли да се ражда и да умира, и
радостите
, и страданията престават.
(втори вариант)
Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията в живота. Докато се ражда и умира, човек неизбежно минава и през страдания, и през радости.
Престане ли да се ражда и да умира, и
радостите
, и страданията престават.
Докато е на земята, човек се стреми да постигне своите идеали, но не успява. Ако реализира едно от желанията си, десет остават нереализирани. Това е в реда на нещата. Постигнеш ли най-голямото си желание, смъртта те очаква. Постигнеш ли най-високото положение, пак смърт те очаква.
към втори вариант >>
Ето защо, за предпочитане е да имате и
радости
, и страдания, отколкото само
радости
.
(втори вариант)
В този случай трагедията е неизбежна. Време е вече хората да се замислят сериозно върху живота и страданията, да не ги избягват. Без страдания няма растене, няма живот. Ако житното зърно не се посади и не умре, няма да израсте. Новият живот иде след мъчнотии и страдания.
Ето защо, за предпочитане е да имате и
радости
, и страдания, отколкото само
радости
.
Ако имате само радости, хората ще ви завиждат, ще търсят начин да ви ограбят. Ако пък сте крайно беден и нещастен, всички ще ви съжаляват. Следователно човек не трябва да бъде нито много щастлив, нито много нещастен. Страданието спасява човека и от двете положения. – Кое страдание?
към втори вариант >>
Ако имате само
радости
, хората ще ви завиждат, ще търсят начин да ви ограбят.
(втори вариант)
Време е вече хората да се замислят сериозно върху живота и страданията, да не ги избягват. Без страдания няма растене, няма живот. Ако житното зърно не се посади и не умре, няма да израсте. Новият живот иде след мъчнотии и страдания. Ето защо, за предпочитане е да имате и радости, и страдания, отколкото само радости.
Ако имате само
радости
, хората ще ви завиждат, ще търсят начин да ви ограбят.
Ако пък сте крайно беден и нещастен, всички ще ви съжаляват. Следователно човек не трябва да бъде нито много щастлив, нито много нещастен. Страданието спасява човека и от двете положения. – Кое страдание? – Онова страдание, което човек носи съзнателно.
към втори вариант >>
Те отиваха с
радост
и песен на кладата и умряха като мъченици.
(втори вариант)
И тъй, да види човек лицето на Бога, това значи да бъде велик герой, да се е сражавал със смъртта и да е придобил живота. С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки желания за сметка на Божественото. Той е приел Божия Дух в себе си, станал е едно с Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертваха за Него.
Те отиваха с
радост
и песен на кладата и умряха като мъченици.
Дайте път на Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете едно с Бога.
към втори вариант >>
68.
Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение
,
НБ
, София, 3.11.1935г.,
“ Да, вашите работи се уредиха, уредиха се полиците ви и вие сте
радостни
и весели.
И като ги операт и срещнете някого, ще хвърлите мил поглед. Кое е прането на дрехите? Това представляват вашите възгледи. Не очаквайте нещата така да станат, че да се подобри вашето положение лично на вас, или положението на вашата другарка, или на вашия брат, или на вашата сестра, или на баща ви и на майка ви. След като се уредят работите ви, вие казвате: „Слава Богу, уредиха се нашите работи!
“ Да, вашите работи се уредиха, уредиха се полиците ви и вие сте
радостни
и весели.
Това показва, че ризата ви е опрана. Вие се намирате в един свят, в който не разбирате законите. Вие сте в едно преходно положение. Вашето положение мяза на това на просяците, които ходят по улиците да просят. Някой ден се случва някой по-добър човек да даде повече, а някой по-малко.
към беседата >>
69.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
В ритъма има
радост
и веселие.
На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата. Не продължително, но напред и назад - като едно махало. Всеки ритъм е отбелязано колко трае. Има една разумна последователност. После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив.
В ритъма има
радост
и веселие.
Радостта постепенно се усилва и после се намалява. И скръб има в ритъма. В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят. Тонът трябва да има яснота. Той трябва да има и мекота.
към беседата >>
Радостта
постепенно се усилва и после се намалява.
Не продължително, но напред и назад - като едно махало. Всеки ритъм е отбелязано колко трае. Има една разумна последователност. После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив. В ритъма има радост и веселие.
Радостта
постепенно се усилва и после се намалява.
И скръб има в ритъма. В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят. Тонът трябва да има яснота. Той трябва да има и мекота. В какво седи мекотата на един тон?
към беседата >>
Ако е сготвено, ти си
радостен
, ако не е сготвено, недоволен си.
Няма го никъде, но като се събудиш, сърцето ти тупти. Някой път мислиш, че ще дойде премеждие и то идва; друг път премеждието те изненадва – без да мислиш за него, то идва. Казвам: Всички се занимавате със завършените процеси. Вие чакате едно ядене да се сготви, да се наядете и да си заминете. Вие чакате сготвеното.
Ако е сготвено, ти си
радостен
, ако не е сготвено, недоволен си.
Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш. Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си. Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси. Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен? Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен?
към беседата >>
Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на
радостта
ще се поклониш, и на злото ще се поклониш.
И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане! " И тръгнете напред. Срещнеш доброто – и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву.
Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на
радостта
ще се поклониш, и на злото ще се поклониш.
Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву. И те ще ти кажат: "Ето човекът, който разбира нещата. Той се спира толкова, колкото трябва, за да отива към целта." Не се спирайте, да чоплите, защо се е родило злото в света и защо се е родило доброто в света. Те само ви показват пътя към великата цел, която има да постигнете.
към беседата >>
И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели,
радостни
и спокойни.
Те само ви показват пътя към великата цел, която има да постигнете. И когато отидете до това място, вие няма да разрешите всичко, но ще получите един добър прием. Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа. Но той няма да живее там, през цялото време. Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си.
И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели,
радостни
и спокойни.
А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее. Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание. Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва да я носиш. Казваш: "Дотегна ми робството", а ти си в него. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
Но когато се намирате при най-важното, вие сте
радостни
, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се.
Като казвам, че за 24 часа може да станете певци – може, но при известни условия. Може и след 10 години – пак при известни условия. Сега, кое е най-важното в живота? Ние нямаме една и съща мярка: за едного от вас едно е важно, а за други – друго. Всеки е прав в даден случай.
Но когато се намирате при най-важното, вие сте
радостни
, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се.
Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен. Тогава усещаш небето отворено. А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите. Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те. Първо се ражда нещо по-силно.
към беседата >>
Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си
радостен
.
Може и след 10 години – пак при известни условия. Сега, кое е най-важното в живота? Ние нямаме една и съща мярка: за едного от вас едно е важно, а за други – друго. Всеки е прав в даден случай. Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се.
Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си
радостен
.
Тогава усещаш небето отворено. А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как да нагласиш думите. Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те. Първо се ражда нещо по-силно. Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека.
към беседата >>
70.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
За да бъдеш
радостен
, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш
радостен
, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен.
Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека. Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там.
За да бъдеш
радостен
, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш
радостен
, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен.
– „Иде ми да се пръсна“. – Какво ще се пръснеш? Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне? Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата? Никога не е неговото желание да пукне гайдата.
към беседата >>
71.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с
жизнерадостни
хора, у които чувствата са в естествено състояние.
Проказата не е толкова страшна болест, както хората си я представят. Тя се дължи на отсъствие на влага в организма. Понякога по кожата се явява голям сърбеж и този сърбеж се дължи на сухотата, която е настанала в организма. Причина пък за сухотата са чувствата. Чувствата на човека се намират в неестествено състояние.
Такива хора могат да се лекуват, като влизат в общение с
жизнерадостни
хора, у които чувствата са в естествено състояние.
По този начин те ще приемат от тях по малко магнетизъм. Който има такъв сърбеж по кожата си, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба си на някой стар, стогодишен дъб, да приеме малко от неговия магнетизъм. За да влезе във връзка с дъба, той трябва да го разбира, да гледа на него като на разумно същество. Те имат тъй наречените иконос станции за приемане. В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду си.
към беседата >>
Понеже вие сте по-свободни, приложете идеите ни вместо нас.“ Всяка идея, която носи
радост
и светлина, е Божествена.
Съвременната философия и наука се дължат на слънчевата светлина и топлина, както и на храната, която хората употребяват, а някои неща се дължат и на самите хора. Ако не мислят върху тия неща, хората вадят криви, повърхностни заключения. Те казват тогава, че всичко зависи от тях. Когато ядат хляб, те възприемат идеите на житото. Чрез хляба житото казва на хората: „Условията, при които ние живеем, са такива, че не можем да приложим своите идеи.
Понеже вие сте по-свободни, приложете идеите ни вместо нас.“ Всяка идея, която носи
радост
и светлина, е Божествена.
Такива са идеите на растенията. Ако схващате нещата така, вие ще разберете какво представя плътта. „Роденото от плътта плът е.“ Плътта представя по-ограничен, по-висш живот като този на детето. Затова тя трябва да се възпитава. Духът представя висшия живот на човека.
към беседата >>
72.
Свещеният огън
,
УС
, София, 10.11.1935г.,
Не съм имал бял ден, искам да бъда
радостен
.“ Че,
радостта
, и тя е товар.
Тогава той е недоволен, понеже няма нищо за него. Когато носи жито, когато носи хляб, ечемик, самият кон е доволен. По някой път вие сте натоварени с голяма скръб, казвате: „Голям товар имам.“ Щом можете да го носите, вие сте силен. Щом имате голяма скръб, значи са ви намерили за силен и са ви натоварили. Казвате: „Дотегна ми да нося тия страдания.
Не съм имал бял ден, искам да бъда
радостен
.“ Че,
радостта
, и тя е товар.
Значи, ти искаш да се натовариш с ечемик. Аз правя сравнение. Като си натоварен с пясък, ти имаш обикновен огън – правя паралел, – когато си натоварен с ечемик, с жито или такова нещо хубаво, в което можеш да участвуваш, то е Свещеният огън. Тъй щото, защо идат страданията? Дим има вкъщи – обикновен огън.
към беседата >>
Истински силен е онзи, който носи и физическия, и психическия товар с
радост
и разположение.
(втори вариант)
Всичко, което излиза от Бога, е безсмъртно; всичко, което излиза от човека, е временно и преходно. Как се познава кой човек носи свещения огън в себе си и кой е лишен от него? Има два начина за това: външен и вътрешен. Всяко нещо се познава по двата начина. Например, ако искате да познаете доколко даден човек е силен, ще го познаете или по формата му, по външния изглед, или по товара, който носи на гърба и в сърцето си.
Истински силен е онзи, който носи и физическия, и психическия товар с
радост
и разположение.
Силният кон носи голям товар, слабият – малък, а болният носи само самара си. Колкото по-голям товар носи конят, толкова по-ценен е той. Обаче здравият кон може да бъде доволен от товара си, може и да не е доволен. Той е доволен, когато товарът му е жито, ечемик, хляб или друго нещо за ядене. Той мисли, че като носи такъв товар, и на него ще се падне нещо.
към втори вариант >>
Който носи товара или страданието си с
радост
, той е силен човек.
(втори вариант)
Обаче здравият кон може да бъде доволен от товара си, може и да не е доволен. Той е доволен, когато товарът му е жито, ечемик, хляб или друго нещо за ядене. Той мисли, че като носи такъв товар, и на него ще се падне нещо. Ако е натоварен с памук, вълна, дърва или друго нещо, той върши работата си само по задължение. И човек понякога е доволен от товара си, а понякога не е доволен.
Който носи товара или страданието си с
радост
, той е силен човек.
Силният всякога е натоварен. Слабият товарят малко. Ако носи на гърба си хляб, жито или друго нещо за ядене, той се радва; ако носи товар, който не е за ядене, не се радва. Кажеш ли, че страданията ти са дотегнали, това показва, че или си слаб, или носиш нещо, което не можеш да използваш. – „Искам да се радвам.“ – И радостта е товар, но в него ти вземаш участие, а от товара на скръбта нищо не получаваш.
към втори вариант >>
– „Искам да се радвам.“ – И
радостта
е товар, но в него ти вземаш участие, а от товара на скръбта нищо не получаваш.
(втори вариант)
Който носи товара или страданието си с радост, той е силен човек. Силният всякога е натоварен. Слабият товарят малко. Ако носи на гърба си хляб, жито или друго нещо за ядене, той се радва; ако носи товар, който не е за ядене, не се радва. Кажеш ли, че страданията ти са дотегнали, това показва, че или си слаб, или носиш нещо, което не можеш да използваш.
– „Искам да се радвам.“ – И
радостта
е товар, но в него ти вземаш участие, а от товара на скръбта нищо не получаваш.
Значи, който носи тежестите на страданието, живее в обикновения огън; който носи тежестите на радостта, живее в свещения огън. Страданията показват, че горенето в пещта ви е непълно, затова се отделят дим и сажди. Спасението се състои в преобразуването на непълното горение в пълно. Две млади, красиви моми се срещат в живота си, но разрешават задачите си по два различни метода. И двете са останали сами в живота.
към втори вариант >>
Значи, който носи тежестите на страданието, живее в обикновения огън; който носи тежестите на
радостта
, живее в свещения огън.
(втори вариант)
Силният всякога е натоварен. Слабият товарят малко. Ако носи на гърба си хляб, жито или друго нещо за ядене, той се радва; ако носи товар, който не е за ядене, не се радва. Кажеш ли, че страданията ти са дотегнали, това показва, че или си слаб, или носиш нещо, което не можеш да използваш. – „Искам да се радвам.“ – И радостта е товар, но в него ти вземаш участие, а от товара на скръбта нищо не получаваш.
Значи, който носи тежестите на страданието, живее в обикновения огън; който носи тежестите на
радостта
, живее в свещения огън.
Страданията показват, че горенето в пещта ви е непълно, затова се отделят дим и сажди. Спасението се състои в преобразуването на непълното горение в пълно. Две млади, красиви моми се срещат в живота си, но разрешават задачите си по два различни метода. И двете са останали сами в живота. Едната има аристократически произход, а другата произлиза от селско семейство.
към втори вариант >>
73.
Параметафизика
,
МОК
, София, 15.11.1935г.,
Щом смяната на
радостите
и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък.
Да знаеш колко въздух да възприемеш. Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе.
Щом смяната на
радостите
и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък.
А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде.
към беседата >>
А някой път може и процесът на
радостите
да е по-силен, приятното впечатление остава.
Да знаеш навън колко въздух да дадеш. От възприетия въздух нищо да не остане в дробовете. Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе. Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък.
А някой път може и процесът на
радостите
да е по-силен, приятното впечатление остава.
Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде.
към беседата >>
Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си
радостен
, и когато си
радостен
– пак да си
радостен
, вие трябва да разбирате параметафизиката.
Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе. Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление.
Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си
радостен
, и когато си
радостен
– пак да си
радостен
, вие трябва да разбирате параметафизиката.
Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш.
към беседата >>
Ако не знаеш как да се справиш с
радостта
, пак смъртта ще дойде.
А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде.
Ако не знаеш как да се справиш с
радостта
, пак смъртта ще дойде.
И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш. Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът. Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят.
към беседата >>
И в
радостите
ще умреш, и в скърбите ще умреш.
Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде.
И в
радостите
ще умреш, и в скърбите ще умреш.
Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш. Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът. Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят. Че там има нещо необяснимо.
към беседата >>
Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в
радостите
ще живееш.
Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш.
Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в
радостите
ще живееш.
Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на радостта се проявява животът. Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят. Че там има нещо необяснимо. Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни.
към беседата >>
Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на
радостта
се проявява животът.
Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш.
Затуй казвам, че в правилния процес на скръбта и в правилния процес на
радостта
се проявява животът.
Вие ще ми кажете, че това от научно гледище е един парадокс. Че парадокс, значи, извън физическия свят. Че там има нещо необяснимо. Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни. Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно.
към беседата >>
Често, когато някой е
радостен
, друг му казва: „Не се радвай, ще плачеш утре.
Но това още не показва развала на времето. Или пък увеличаването, или намаляването на температурата. Тогава изстудяването – как ще го обясните барометрически? Ако вие сте неразположен, хигрометрическо явление ли е или барометрическо? Ще ви приведа един факт.
Често, когато някой е
радостен
, друг му казва: „Не се радвай, ще плачеш утре.
Днес много се радваш, утре ще плачеш. Аз ти казвам, че ще плачеш“. Де е неестественото в плача? Значи той бил много радостен и после плаче. Щом човек е радостен и после скърбен, непременно той ще плаче.
към беседата >>
Значи той бил много
радостен
и после плаче.
Ще ви приведа един факт. Често, когато някой е радостен, друг му казва: „Не се радвай, ще плачеш утре. Днес много се радваш, утре ще плачеш. Аз ти казвам, че ще плачеш“. Де е неестественото в плача?
Значи той бил много
радостен
и после плаче.
Щом човек е радостен и после скърбен, непременно той ще плаче. Плачът, той е резултат. Той се радва и скърби, за да плаче. Плачът е крайният резултат на скърбите и на радостите. От радост плаче човек и от скръб плаче.
към беседата >>
Щом човек е
радостен
и после скърбен, непременно той ще плаче.
Често, когато някой е радостен, друг му казва: „Не се радвай, ще плачеш утре. Днес много се радваш, утре ще плачеш. Аз ти казвам, че ще плачеш“. Де е неестественото в плача? Значи той бил много радостен и после плаче.
Щом човек е
радостен
и после скърбен, непременно той ще плаче.
Плачът, той е резултат. Той се радва и скърби, за да плаче. Плачът е крайният резултат на скърбите и на радостите. От радост плаче човек и от скръб плаче. [Така] че плачът е крайният резултат.
към беседата >>
Плачът е крайният резултат на скърбите и на
радостите
.
Де е неестественото в плача? Значи той бил много радостен и после плаче. Щом човек е радостен и после скърбен, непременно той ще плаче. Плачът, той е резултат. Той се радва и скърби, за да плаче.
Плачът е крайният резултат на скърбите и на
радостите
.
От радост плаче човек и от скръб плаче. [Така] че плачът е крайният резултат. Ако не плачеш, ти не си радостен. И ако не плачеш, ти не си скърбен. Щом си плакъл, ти си се радвал и си скърбял.
към беседата >>
От
радост
плаче човек и от скръб плаче.
Значи той бил много радостен и после плаче. Щом човек е радостен и после скърбен, непременно той ще плаче. Плачът, той е резултат. Той се радва и скърби, за да плаче. Плачът е крайният резултат на скърбите и на радостите.
От
радост
плаче човек и от скръб плаче.
[Така] че плачът е крайният резултат. Ако не плачеш, ти не си радостен. И ако не плачеш, ти не си скърбен. Щом си плакъл, ти си се радвал и си скърбял. Ами сълзите показват, че като се съединят радостта и скръбта, образуват се капчици.
към беседата >>
Ако не плачеш, ти не си
радостен
.
Плачът, той е резултат. Той се радва и скърби, за да плаче. Плачът е крайният резултат на скърбите и на радостите. От радост плаче човек и от скръб плаче. [Така] че плачът е крайният резултат.
Ако не плачеш, ти не си
радостен
.
И ако не плачеш, ти не си скърбен. Щом си плакъл, ти си се радвал и си скърбял. Ами сълзите показват, че като се съединят радостта и скръбта, образуват се капчици. Ако ги анализираш, съдържат радост и скръб. Времето, като поскърби и като се порадва, то започва да плаче – това е дъждът.
към беседата >>
Ами сълзите показват, че като се съединят
радостта
и скръбта, образуват се капчици.
От радост плаче човек и от скръб плаче. [Така] че плачът е крайният резултат. Ако не плачеш, ти не си радостен. И ако не плачеш, ти не си скърбен. Щом си плакъл, ти си се радвал и си скърбял.
Ами сълзите показват, че като се съединят
радостта
и скръбта, образуват се капчици.
Ако ги анализираш, съдържат радост и скръб. Времето, като поскърби и като се порадва, то започва да плаче – това е дъждът. Ние, като плачем някой път, значи сме се радвали и сме скърбили. Това време се сърди и гърми. След този гърмеж аз се усещам много приятно.
към беседата >>
Ако ги анализираш, съдържат
радост
и скръб.
[Така] че плачът е крайният резултат. Ако не плачеш, ти не си радостен. И ако не плачеш, ти не си скърбен. Щом си плакъл, ти си се радвал и си скърбял. Ами сълзите показват, че като се съединят радостта и скръбта, образуват се капчици.
Ако ги анализираш, съдържат
радост
и скръб.
Времето, като поскърби и като се порадва, то започва да плаче – това е дъждът. Ние, като плачем някой път, значи сме се радвали и сме скърбили. Това време се сърди и гърми. След този гърмеж аз се усещам много приятно. Че подухнало вятър, топло течение, студено течение, че гърмеж имало, дъжд паднал – да ти е приятно.
към беседата >>
Някой път, когато е много
радостен
, [човек] ще има някаква загуба.
Не може да се избавиш. Туй състояние ще дойде. Трябва по разумен метод да се справиш. Всякога, във всяка една скръб, която чувствувате, направете наблюдение, ще имате придобивка. Мене ми са разправяли някои, че при скръбта определят колко материално ще спечелят.
Някой път, когато е много
радостен
, [човек] ще има някаква загуба.
Те са неща, нови явления. Като се радва, казва: „Ще ми дойде една загуба“. Ще дойде нещо, ще изгуби 10, 15, 20 хиляди лева. Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил. Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат.
към беседата >>
Някой казва: „Много съм
радостен
, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“.
Като се радват, ще имат загуба. Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите? Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат. Това е параметафизика. Защо е така, не се знае.
Някой казва: „Много съм
радостен
, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“.
Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво. Или някой път – засърбяла те ръката. Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“. А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“. Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят.
към беседата >>
Но изобщо, ще забележите, че скърбите и
радостите
се сменят.
Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“. Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво. Или някой път – засърбяла те ръката. Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“. А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“.
Но изобщо, ще забележите, че скърбите и
радостите
се сменят.
Една голяма скръб се сменя с една голяма радост. Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага. След всяка скръб човек става по-здрав. След всяка радост човек става физически по-слаб. Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма.
към беседата >>
Една голяма скръб се сменя с една голяма
радост
.
Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво. Или някой път – засърбяла те ръката. Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“. А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“. Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят.
Една голяма скръб се сменя с една голяма
радост
.
Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага. След всяка скръб човек става по-здрав. След всяка радост човек става физически по-слаб. Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма. Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави?
към беседата >>
Всяка скръб носи една
радост
, а
радостта
някой път е свързана с известни материални блага.
Или някой път – засърбяла те ръката. Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“. А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“. Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят. Една голяма скръб се сменя с една голяма радост.
Всяка скръб носи една
радост
, а
радостта
някой път е свързана с известни материални блага.
След всяка скръб човек става по-здрав. След всяка радост човек става физически по-слаб. Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма. Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави? Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите.
към беседата >>
След всяка
радост
човек става физически по-слаб.
А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“. Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят. Една голяма скръб се сменя с една голяма радост. Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага. След всяка скръб човек става по-здрав.
След всяка
радост
човек става физически по-слаб.
Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма. Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави? Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите. Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света? Всички сте недоволни.
към беседата >>
Чрез страданията организмът се уякчава, а при
радостите
става разширение, което минава като отслабване на организма.
Но изобщо, ще забележите, че скърбите и радостите се сменят. Една голяма скръб се сменя с една голяма радост. Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага. След всяка скръб човек става по-здрав. След всяка радост човек става физически по-слаб.
Чрез страданията организмът се уякчава, а при
радостите
става разширение, което минава като отслабване на организма.
Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави? Ако сте радостни, вие сте доволни от радостите. Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света? Всички сте недоволни. Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите.
към беседата >>
Ако сте
радостни
, вие сте доволни от
радостите
.
Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага. След всяка скръб човек става по-здрав. След всяка радост човек става физически по-слаб. Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма. Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва да се прави?
Ако сте
радостни
, вие сте доволни от
радостите
.
Какъв е вашият проект, за да оправите скърбите в света? Всички сте недоволни. Трябва да имате едно състояние, с което да се махнат скърбите. По кой начин могат да се махнат? Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря.
към беседата >>
След туй вие сте
радостен
, че не е баща ви.
Представете си, че иде един човек и казва: „Баща ви умря. Видях – баща ви на улицата умря“. Вие плачете, но това не е бил баща ви. Вие плакахте половин час, че баща ви умрял. Иде друг човек и казва, че не той, друг човек бил.
След туй вие сте
радостен
, че не е баща ви.
Питам: В дадения случай защо страдахте вие? Защо се доверихте на другия, който ви каза, че баща ви умрял. Вие вярвате в неща, които никога не стават. Щом вярваш, че баща ти умрял, той не е баща ти. Щом умира, той не е ваш баща.
към беседата >>
Ти можеш да бъдеш
радостен
, весел, скърбен, какво ли не.
Ти си бил поет, преди да ти турят това име. Ти искаш отвън да бъдеш красив. Ти в себе си имаш тази възможност да бъдеш красив. Ти можеш да бъдеш силен. Това са условия, това е вложено в тебе.
Ти можеш да бъдеш
радостен
, весел, скърбен, какво ли не.
Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието. Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо. С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив. След всяка радост идва една скръб и ти забравяш за радостта. Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите?
към беседата >>
С
радости
животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив.
Ти можеш да бъдеш силен. Това са условия, това е вложено в тебе. Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не. Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието. Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо.
С
радости
животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив.
След всяка радост идва една скръб и ти забравяш за радостта. Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите? Какво трябва да се прави? Не трябва да се обезсърчавате в живота. [Необходимо] е приложение на параметафизиката.
към беседата >>
След всяка
радост
идва една скръб и ти забравяш за
радостта
.
Това са условия, това е вложено в тебе. Ти можеш да бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не. Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието. Майсторлък има да създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо. С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив.
След всяка
радост
идва една скръб и ти забравяш за
радостта
.
Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите? Какво трябва да се прави? Не трябва да се обезсърчавате в живота. [Необходимо] е приложение на параметафизиката. Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек.
към беседата >>
И не може да се образува
радост
, ако някой не скърби.
В колко действия вземаш участие, колко ще продължи? Може да е в едно действие, може да е в две. Всяко страдание има определено време. Щом мине това време, страданието престава. Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва.
И не може да се образува
радост
, ако някой не скърби.
Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва. Скръбта се образува от радостта и радостта се образува от скръбта. Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби. И щом някой скърби, друг непременно ще се радва. Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби.
към беседата >>
Скръбта се образува от
радостта
и
радостта
се образува от скръбта.
Всяко страдание има определено време. Щом мине това време, страданието престава. Сега се поддържа [идеята], че когато един скърби, едновременно друг се радва. И не може да се образува радост, ако някой не скърби. Не може да се образува скръб, ако няма някой да се радва.
Скръбта се образува от
радостта
и
радостта
се образува от скръбта.
Ти не можеш да се радваш, ако някой не скърби. И щом някой скърби, друг непременно ще се радва. Следователно, за да се радваш, някой за[ради] тебе трябва да скърби. А пък без да скърбиш, ти не можеш да се радваш. „Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“.
към беседата >>
След като се сменят
радостта
и скръбта, тогава ще имаш деца.
Погрешката седи в това, че вие всички не сте доволни от това, което имате; недоволни сте от реда, който съществува в природата. За вас [трябва] да бъде еднакво приятно, когато сте сиромах и когато сте богат. И богат като сте, и сиромах като сте, да имате еднакво същото разположение. При богатството ще бъдеш жена, а при сиромашията ще бъдеш мъж. Нищо повече.
След като се сменят
радостта
и скръбта, тогава ще имаш деца.
Ако си радостен, какво ще бъде? Дъщеря ще имаш. Ако скърбиш? И скръбта ражда. Какво ще имаш при скръбта?
към беседата >>
Ако си
радостен
, какво ще бъде?
За вас [трябва] да бъде еднакво приятно, когато сте сиромах и когато сте богат. И богат като сте, и сиромах като сте, да имате еднакво същото разположение. При богатството ще бъдеш жена, а при сиромашията ще бъдеш мъж. Нищо повече. След като се сменят радостта и скръбта, тогава ще имаш деца.
Ако си
радостен
, какво ще бъде?
Дъщеря ще имаш. Ако скърбиш? И скръбта ражда. Какво ще имаш при скръбта? Син ще имаш.
към беседата >>
Радостта
ражда дъщерите, скръбта ражда синовете.
И скръбта ражда. Какво ще имаш при скръбта? Син ще имаш. Какво лошо има, че си придобил една дъщеря? Радвай се на дъщеря си, радвай се на сина си.
Радостта
ражда дъщерите, скръбта ражда синовете.
Де е злото сега? Кажете ми. В живота се радват, кога имат мъжки деца. Хората се радват на резултатите на скърбите, но не се радват толкова на резултатите на радостите. И в живота вие искате да бъдете винаги щастливи.
към беседата >>
Хората се радват на резултатите на скърбите, но не се радват толкова на резултатите на
радостите
.
Радвай се на дъщеря си, радвай се на сина си. Радостта ражда дъщерите, скръбта ражда синовете. Де е злото сега? Кажете ми. В живота се радват, кога имат мъжки деца.
Хората се радват на резултатите на скърбите, но не се радват толкова на резултатите на
радостите
.
И в живота вие искате да бъдете винаги щастливи. При щастието женски имате, какво ще ги правите, къде ще ги жените? Кажете ми. Когато някой иска да бъде щастлив, ще има толкоз дъщери. Няма момци, какво ще ги прави, ще му изядат ушите.
към беседата >>
Казваме: „Не е потребно всякога човек да бъде
радостен
, понеже ще народи много дъщери, какво ще ги прави?
При щастието женски имате, какво ще ги правите, къде ще ги жените? Кажете ми. Когато някой иска да бъде щастлив, ще има толкоз дъщери. Няма момци, какво ще ги прави, ще му изядат ушите. Параметафизика е това.
Казваме: „Не е потребно всякога човек да бъде
радостен
, понеже ще народи много дъщери, какво ще ги прави?
“ Една дъщеря, един син, после пак дъщеря, пак син. В живота дъщерите и синовете, това са резултати, без да знаем какво е родено. Да обясня. Не можем да кажем, защо е потребна скръбта. Тя е един велик процес.
към беседата >>
Страданието е един процес,
радостта
е друг процес.
При това, при скърбите нещата се оформяват. Вътрешните скърби [са] както при голямото налягане – има[т] голямо налягане. Всяко чувствувание, което човек има, ако не мине през процеса на страданието, [не може да се оформи]. Страданието е процес на сгъстяване, оформяване. Нещата без скърбите не могат да се оформят.
Страданието е един процес,
радостта
е друг процес.
Те са два процеса, които се сменят. Скръбта е другият процес, при който нещата трябва да се оплодят. Завършените форми са резултат, ние за тях мислим и говорим. Процес е това. Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако ти не минеш през процеса на радостта, тия, завършените форми не могат да съществуват.
към беседата >>
Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако ти не минеш през процеса на
радостта
, тия, завършените форми не могат да съществуват.
Страданието е един процес, радостта е друг процес. Те са два процеса, които се сменят. Скръбта е другият процес, при който нещата трябва да се оплодят. Завършените форми са резултат, ние за тях мислим и говорим. Процес е това.
Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако ти не минеш през процеса на
радостта
, тия, завършените форми не могат да съществуват.
Там е всичката философия на нещата. Всяко едно страдание какво може да ви донесе? Страданието е спасителен процес. Има едно страдание, когато човек се дразни. Вие как се лекувате, когато се дразните, когато сте крайно неразположени, когато всяка стъпка, всяка мисъл ви нервира, раздразнени сте.
към беседата >>
Радостта
на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място.
За нас е важен резултатът. Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява. Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче. То не се радва на тесните обуща. Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени.
Радостта
на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място.
Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател. В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене. И в единия, и в другия случай сме на правия път. Двата случая са на място. Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни.
към беседата >>
Страданието служи като един указател и
радостта
служи като един указател.
Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява. Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче. То не се радва на тесните обуща. Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени. Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място.
Страданието служи като един указател и
радостта
служи като един указател.
В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене. И в единия, и в другия случай сме на правия път. Двата случая са на място. Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща!
към беседата >>
В едно отношение
радостта
показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене.
Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне да вика, да плаче. То не се радва на тесните обуща. Страданието показва, че формата на обущата трябва да се смени. Радостта на детето показва, че формата е нагодена на крака – радва се, знаеш, че обущата са на място. Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател.
В едно отношение
радостта
показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене.
И в единия, и в другия случай сме на правия път. Двата случая са на място. Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща! “ Ако шапката е причина – нова!
към беседата >>
Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш
радост
.
Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни. Ако обущата са причина, ще кажеш: „Нови обуща! “ Ако шапката е причина – нова! Ако дрехата е причина – нова! Ако яденето е причина – откажи се от него!
Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш
радост
.
Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето. Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост. Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата. Скръбта е един вид указател в живота.
към беседата >>
Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш
радост
.
Ако дрехата е причина – нова! Ако яденето е причина – откажи се от него! Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва да направиш в себе си, за да имаш радост. Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето.
Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш
радост
.
Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата. Скръбта е един вид указател в живота. Тогава ще дойдете до параметафизика[та]. Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби. Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба.
към беседата >>
Ако
радостта
е А и скръбта е В, имате отношение: А се отнася към В, както
радостта
се отнася към скръбта.
Скръбта може да произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба. Право не мислиш. Трябва да измениш положението в добродетелта, да смениш добродетелите, да знаеш всеки един момент [каква добродетел е необходима]. Сега какво разбрахте? Колко неща ще останат във вас?
Ако
радостта
е А и скръбта е В, имате отношение: А се отнася към В, както
радостта
се отнася към скръбта.
Ако имате А:В, ще имате [и] В:А. Какъв ще бъде резултатът? В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили. Ние чувствуваме, че сме изгубили нещо. Запример, най-първо представете си, че сме [свободни], нямаме никакъв товар.
към беседата >>
По възможност – повече
радости
и по-малко скърби.
Големият товар принадлежи на низшия живот. На висшия живот – по възможност по-малък товар. Той си има това, което му трябва. А в низшия живот много се товариш. Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в низшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот.
По възможност – повече
радости
и по-малко скърби.
Значи – разумно да ги разяснявате.
към беседата >>
74.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
Както
радостта
, така и страданието са неизбежни.
(втори вариант)
Вместо благодарност Той видя човешката неблагодарност. Римските закони Го хванаха, съдиха Го и най-после Го разпнаха. Христос видя и доброто в хората, но опита и тяхното зло. Какво показва животът на Христа? – Че всеки човек ще опита страданията.
Както
радостта
, така и страданието са неизбежни.
Това е закон. Няма човек в света, който може да избегне този закон. Разликата е само в степента на страданията и радостите. Някои хора минават през големи радости и страдания, а други – през по-малки. Едни имат външни радости и страдания, а други – вътрешни.
към втори вариант >>
Разликата е само в степента на страданията и
радостите
.
(втори вариант)
Какво показва животът на Христа? – Че всеки човек ще опита страданията. Както радостта, така и страданието са неизбежни. Това е закон. Няма човек в света, който може да избегне този закон.
Разликата е само в степента на страданията и
радостите
.
Някои хора минават през големи радости и страдания, а други – през по-малки. Едни имат външни радости и страдания, а други – вътрешни. Казват за някого, че е щастлив, няма страдания в живота си. Външно е така, но който чете по лицето на човека, вижда вътрешните му страдания. Засмяното лице не говори, че човек е щастлив и лишен от страдания.
към втори вариант >>
Някои хора минават през големи
радости
и страдания, а други – през по-малки.
(втори вариант)
– Че всеки човек ще опита страданията. Както радостта, така и страданието са неизбежни. Това е закон. Няма човек в света, който може да избегне този закон. Разликата е само в степента на страданията и радостите.
Някои хора минават през големи
радости
и страдания, а други – през по-малки.
Едни имат външни радости и страдания, а други – вътрешни. Казват за някого, че е щастлив, няма страдания в живота си. Външно е така, но който чете по лицето на човека, вижда вътрешните му страдания. Засмяното лице не говори, че човек е щастлив и лишен от страдания. Ако се вгледате в лицето на духовния човек, мъчно ще разберете има ли страдания той или няма.
към втори вариант >>
Едни имат външни
радости
и страдания, а други – вътрешни.
(втори вариант)
Както радостта, така и страданието са неизбежни. Това е закон. Няма човек в света, който може да избегне този закон. Разликата е само в степента на страданията и радостите. Някои хора минават през големи радости и страдания, а други – през по-малки.
Едни имат външни
радости
и страдания, а други – вътрешни.
Казват за някого, че е щастлив, няма страдания в живота си. Външно е така, но който чете по лицето на човека, вижда вътрешните му страдания. Засмяното лице не говори, че човек е щастлив и лишен от страдания. Ако се вгледате в лицето на духовния човек, мъчно ще разберете има ли страдания той или няма. Лицето му е спокойно, тихо, защото той разбира законите на живота.
към втори вариант >>
Той приема еднакво и
радостите
, и скърбите.
(втори вариант)
Казват за някого, че е щастлив, няма страдания в живота си. Външно е така, но който чете по лицето на човека, вижда вътрешните му страдания. Засмяното лице не говори, че човек е щастлив и лишен от страдания. Ако се вгледате в лицето на духовния човек, мъчно ще разберете има ли страдания той или няма. Лицето му е спокойно, тихо, защото той разбира законите на живота.
Той приема еднакво и
радостите
, и скърбите.
Да се говори за страданията, това не значи, че животът е мрачен, тежък. Страданията и радостите не представляват живота. Те са фази на живота, както луната има свои фази, през които неизбежно минава. Луната се пълни и изпразва по отношение на нас, но това ни най-малко не показва, че естеството ѝ се изменило. При всичките си фази тя си остава една и съща.
към втори вариант >>
Страданията и
радостите
не представляват живота.
(втори вариант)
Засмяното лице не говори, че човек е щастлив и лишен от страдания. Ако се вгледате в лицето на духовния човек, мъчно ще разберете има ли страдания той или няма. Лицето му е спокойно, тихо, защото той разбира законите на живота. Той приема еднакво и радостите, и скърбите. Да се говори за страданията, това не значи, че животът е мрачен, тежък.
Страданията и
радостите
не представляват живота.
Те са фази на живота, както луната има свои фази, през които неизбежно минава. Луната се пълни и изпразва по отношение на нас, но това ни най-малко не показва, че естеството ѝ се изменило. При всичките си фази тя си остава една и съща. Казвате, че някой човек се изменил. Той изменя отношението си към вас, но не изменя естеството си.
към втори вариант >>
75.
Бъди доволен / Доволството
,
УС
, София, 24.11.1935г.,
Всяка
радост
, всяко веселие се дължи на оная Божествена светлина, която е загнездена в душата.
Да кажем, ти си доволен от любовта в себе си, доволен си от себе си, получаваш нещо; а някой път може да имаш цели ниви и пак да бъдеш недоволен. Има неща, които ние, без да владаме, пак сме недоволни от тях. Някой казва: да владаш мислите си. Мислите не могат да бъдат собственост. Мисълта е проводник на онази Божествена светлина, която може да донесе красивия живот.
Всяка
радост
, всяко веселие се дължи на оная Божествена светлина, която е загнездена в душата.
В прочетената глава Христос говори за едно кардинално разбиране. Не разрешавайте противоречията на Земята. Земните противоречия по никой начин не могат да се разрешат. Както и да ги разрешавате, ще останат неразрешени. Чукът ще бъде чук, наковалнята ще бъде наковалня, гвоздеят ще бъде гвоздей.
към беседата >>
И като благодарите в душата си, вие ще дадете една нова светлина, която ще донесе
радост
, веселие.
Най-малкото, което Бог ви дава, бъдете доволни, колкото и малко да е, колкото и микроскопическо да е. Всеки ден Бог е определил да ти даде нещо малко или много. Бъди доволен от онова, което Бог ти дава; не се смущавай от онова, което не ти дава. Казано е: „Утрешният ден ще помисли за себе си. За днешния ден бъдете доволни от онова, което Бог ти дава.“ Благодарете.
И като благодарите в душата си, вие ще дадете една нова светлина, която ще донесе
радост
, веселие.
То е хранене със Словото. Човек ще стане силен и мощен, за да може Божественият живот да дойде. Да стане дете, да даде условие, като дойде, за да влезе в Царството Божие да започне новият живот. В новия живот ние очакваме да се освободим от сегашното робство, в което се намираме. Защо и за какво, този въпрос за бъдеще ще се разреши.
към беседата >>
Благодарността и доволството внасят
радост
и веселие в човешката душа.
(втори вариант)
Намери добрата страна в скъсаните дрехи. Така ще става по-лесно проветряване, всякога ще имаш чист въздух. Нека остане в ума ви мисълта: Бъдете доволни от малкото, което денят ви носи. Не мислете за утрешния ден. Той сам ще помисли за себе си.
Благодарността и доволството внасят
радост
и веселие в човешката душа.
Само така човек ще стане като дете и ще влезе в новия живот, в Царството Божие. Само така той ще придобие светлина и мощ, ще влезе в Божествения живот, който носи условия за освобождаване на човека от робство.
към втори вариант >>
76.
Към извора
,
ООК
, София, 27.11.1935г.,
Той живее, в живота има
радости
и скърби, той съзнава, че живее.
Ако не знаеш как да се справиш с него, от глада може да се роди страхът, а от страха се раждат болестите. Понякога, след като гладува някой дълго време, уплашва се и после идат болестите. Понякога пък, от глад, хората оздравяват; човек, който се е разболял от много ядене, като гладува 1,2,3,4,5 дни, оздравява. Какво понятие има човек за съзнанието и за реалността. Той съзнава, че живее.
Той живее, в живота има
радости
и скърби, той съзнава, че живее.
Той съзнава, че има някаква промяна в живота. Тази промяна става незабележимо. Виждаме, че вън от нашето съзнание има нещо, което ни ограничава. Има един път, какъв е той? Ние мислим, че виждаме Слънцето, Месечината, звездите и пр.
към беседата >>
Като му дадеш една ябълка, детето почва да скача от
радост
– за една ябълка!
Велико нещо е човекът! В най-големите противоречия в живота, да не изгуби вярата в Бога! Да седи, да очаква с търпение, с вяра! И винаги, в малките неща, които Бог ни дава всеки ден, да виждаме разрешението. Аз понякога харесвам живота на децата.
Като му дадеш една ябълка, детето почва да скача от
радост
– за една ябълка!
Казвам: Един християнин трябва да бъде като малко дете: една ябълка като му дадат, да има тази радост, този стремеж на детето, да е доволен! Днес да си вземете двете стомни и всички да отидете горе, на планината, да ги напълните с вода и да се върнете. Не пийте вода, която другите са донесли! Сами да си донесете от горе! Това е Божията Любов.
към беседата >>
Казвам: Един християнин трябва да бъде като малко дете: една ябълка като му дадат, да има тази
радост
, този стремеж на детето, да е доволен!
В най-големите противоречия в живота, да не изгуби вярата в Бога! Да седи, да очаква с търпение, с вяра! И винаги, в малките неща, които Бог ни дава всеки ден, да виждаме разрешението. Аз понякога харесвам живота на децата. Като му дадеш една ябълка, детето почва да скача от радост – за една ябълка!
Казвам: Един християнин трябва да бъде като малко дете: една ябълка като му дадат, да има тази
радост
, този стремеж на детето, да е доволен!
Днес да си вземете двете стомни и всички да отидете горе, на планината, да ги напълните с вода и да се върнете. Не пийте вода, която другите са донесли! Сами да си донесете от горе! Това е Божията Любов. Някой казва: "То не може така.
към беседата >>
77.
Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване
,
УС
, София, 1.12.1935г.,
Следователно, ако останеш в човешкия порядък, ще страдаш, ще се огъваш на леглото от различни болести; ако влезеш в Божествения порядък, ще бъдеш здрав, ще живееш с
радост
и веселие.
(втори вариант)
Целия ден прекарва в прилагане на лекарски съвети и правила. Всяко движение на болния се определя от ревматизма. – „Какво да правя, за да се освободя от ревматизма? “ – Ще се обърнеш към Бога. Ревматизмът, както всички болести, е създаден от човека, а здравето е дадено от Бога.
Следователно, ако останеш в човешкия порядък, ще страдаш, ще се огъваш на леглото от различни болести; ако влезеш в Божествения порядък, ще бъдеш здрав, ще живееш с
радост
и веселие.
И тъй, работете върху себе си, да се освободите от мускулния ревматизъм, наречен „ревматизъм на класическите движения“. Това се постига чрез правата мисъл, която е подобна на чистата, кристална вода. Където тече тази вода, тя чисти всичко. Следователно мисли право и чисто и не се страхувай. Говори Истината навсякъде, за да се освободиш от ограниченията.
към втори вариант >>
78.
Същественото
,
МОК
, София, 6.12.1935г.,
Съзнанието е в животните, то включва
радости
и скърби, удоволствия и неудоволствия.
Имате и подсъзнание. Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията. И в животните, и в човека има подсъзнание. Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили. Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим.
Съзнанието е в животните, то включва
радости
и скърби, удоволствия и неудоволствия.
Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече. Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот. То са идеалите вече. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант.
към беседата >>
79.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Има малко
радостни
мисли и мисли, че е намерил пътя.
Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли? “ Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя.
Има малко
радостни
мисли и мисли, че е намерил пътя.
Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа.
към беседата >>
Когато вие сте
радостен
, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния.
Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.
Когато вие сте
радостен
, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния.
Тогава скръб и страдание прониква в душата ви. Защо са тия скърби? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това.
към беседата >>
Радостта
е привидна.
Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш.
Радостта
е привидна.
За изправление е тя. Да влезеш в доброто, да разбираш. И като влезеш, да имаш Божието благословение. Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране – без разлика ни на йота. Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи.
към беседата >>
Изобщо постъпките на човека показват
радости
ли ще има или скърби.
(втори вариант)
Ако лошият бие добър, праведен човек, той ще вземе от неговите енергии и ще се нагърби с неговия кръст. Римските войници биха Христа, поругаха се с Него, но поеха част от страданията Му. Апостол Павел гонеше християните, взе участие в убиването на Стефана, но в края на краищата пое неговата работа. Сам той стана християнин и тръгна да проповядва Христовото учение. Сегашните хора се нуждаят от право разбиране на нещата, за да знаят, че постъпките им определят тяхното място в живота.
Изобщо постъпките на човека показват
радости
ли ще има или скърби.
– „Баща ми е добър, способен човек, знае да свири и пее добре. А щом баща ми е добър и способен, и аз съм такъв.“ – Баща ти не познавам, тебе познавам. Вземи тогава цигулката и започни да свириш и пееш. Ако свириш и пееш добре, ще разбера, че и баща ти е бил добър музикант. Колкото и да ми говори вълчето за баща си, аз познавам баща му.
към втори вариант >>
Като знаете това, не питайте защо идат
радостите
и скърбите.
(втори вариант)
Ако Господ си спомни за вашето минало, и вие ще си спомните. Така ще дойде грехът. По-добре е Бог да отваря книгата на живота, да вижда доброто, което сте направили, и да си спомняте за него. Човек се радва, когато Бог отваря книгата на живота и преглежда добрините, които е направил. Той страда и скърби, когато Бог преглежда погрешките и престъпленията, които човекът е направил.
Като знаете това, не питайте защо идат
радостите
и скърбите.
Не заставяйте Бога да отваря книгата на миналото. Нека отваря книгата на живота, на настоящето, в което се пише красивото и доброто. И тъй, Бог пише в три книги: в едната записва погрешките на хората, във втората – добрите им дела, а в третата – възнаграждението, което се определя за добрите постъпки. Доброто е общо за всички хора, за всички живи същества. Доброто за едного трябва да бъде добро за всички.
към втори вариант >>
Новият човек слиза на земята с
радост
, да свърши една полезна работа за всички.
(втори вариант)
Следователно той трябва да се съобразява и с живота на другите. Благата са общи и трябва да се разпределят справедливо. Днес са нужни герои, образци, морални хора. Светът се нуждае от нещо ново. Старото минава, трябва да се замести с ново.
Новият човек слиза на земята с
радост
, да свърши една полезна работа за всички.
Като напусне този свят, той отива в другия свят с радост, че скоро ще се върне на земята, да продължи работата си. Някой мисли, че като замине за другия свят, няма да се върне на земята. Ако не е готов още за небето, доброволно или насила, пак ще слезе на земята. За предпочитане е да се върне доброволно, отколкото чрез насилие. Който не разбира този закон, скоро се обезсърчава, не му се живее, иска да сложи край на живота си, да замине за другия свят.
към втори вариант >>
Като напусне този свят, той отива в другия свят с
радост
, че скоро ще се върне на земята, да продължи работата си.
(втори вариант)
Благата са общи и трябва да се разпределят справедливо. Днес са нужни герои, образци, морални хора. Светът се нуждае от нещо ново. Старото минава, трябва да се замести с ново. Новият човек слиза на земята с радост, да свърши една полезна работа за всички.
Като напусне този свят, той отива в другия свят с
радост
, че скоро ще се върне на земята, да продължи работата си.
Някой мисли, че като замине за другия свят, няма да се върне на земята. Ако не е готов още за небето, доброволно или насила, пак ще слезе на земята. За предпочитане е да се върне доброволно, отколкото чрез насилие. Който не разбира този закон, скоро се обезсърчава, не му се живее, иска да сложи край на живота си, да замине за другия свят. На всеки, който иска да се самоубие, аз казвам: Изпълни ли обещанието си, което даде в разумния свят преди да слезеш на земята?
към втори вариант >>
80.
Трите връзки
,
ООК
, София, 11.12.1935г.,
Страданието е лишение от живот, а
радостта
е придобивка на живот.
Ти казваш, че като ядеш хляб, добиваш живот, обаче Христос казва, че като познаеш Бога ще добиеш вечния живот. Но понятието "вечен живот" е една много отвлечена идея. Животът е едно благо и там, дето се явява страданието, това показва едно лишение. Всяко едно страдание в живота е признак за лишение от живот. Страдаш – лишаваш се от живот.
Страданието е лишение от живот, а
радостта
е придобивка на живот.
Следователно, радваме се, когато придобиваме, каквато и да е малка част от живота, а пък когато изгубим нещо, скърбим. Ти скърбиш за детето, което е умряло; скърбиш или се безпокоиш, че детето може да умре; после, можеш да скърбиш за въображаеми неща. Откраднали са ти пари – пак скърбиш. Защо? Защото тези пари щяха да подобрят живота ти. Ти мислиш, че като са ти взели парите, това означава, че се влошават условията на живота ти – и скърбиш.
към беседата >>
Като си справедлив, ти вървиш по правия път – имаш мир и
радост
!
Ако ти скърбиш, трябва да знаеш, защо скърбиш. И ако се радваш, трябва да знаеш, защо се радваш! Ако говориш истината, трябва да знаеш, защо я говориш. Защото ти, като говориш истината, отиваш към Бога! Като правиш добро, ти отиваш към Бога!
Като си справедлив, ти вървиш по правия път – имаш мир и
радост
!
Щом престанеш да ги правиш тия неща, веднага се сменя състоянието ти. Щом обичаш хората, ще имаш мир в себе си. Щом почнеш да мислиш, че ако обичаш хората, те ще те използват, ти изгубваш мира. Не мислете така! Не може никой да ме използва!
към беседата >>
Божественото е, което придава нещо, то дава
радост
, веселие, светли мисли, светли желания, насърчение – всичко носи в себе си.
Ако ти седнеш между двама души, които не са разположени, чиито чувства са по-гъсти от твоите, ти се бориш, бориш и заспиш. Един брат казва: "Онзи ден, аз спах три минути." Като чел после беседата, той разбрал, че някои неща не ги е чул – именно когато е спал. Ами онова, което не сте запомнили, нали сте спали при него? Когато слушате човешки работи, спете, колкото искате; но когато слушате Божествените работи, бъдете будни! Казвам: Божественото е онова, което дава нещо на човека.
Божественото е, което придава нещо, то дава
радост
, веселие, светли мисли, светли желания, насърчение – всичко носи в себе си.
Божественото носи мир навсякъде. И едно дете може да ти каже Божественото. От дето и да дойде Божественото, приеми го и не прави никаква разлика. Само че, при напредналите хора, понеже знаят Божия път, чрез тях – както през големите прозорци – идва по-голяма светлина, а през по-малките прозорци идва по-малко светлина. Закон е това.
към беседата >>
Шопен казва: "Дано дойде време ония, които ги погребват, да станат в носилото и да оживеят, и да се явят
радостта
и веселието в света." Това пише Шопен.
Но мен не ме интересува, какво са писали музикантите, преди 100 години. Мен не ме интересува "Погребалният марш" на Шопена. Погребални маршове – всеки ден ги виждаме. Има нещо в Шопена, в "Погребалния марш", то трябва да се намери. Не са го намерили.
Шопен казва: "Дано дойде време ония, които ги погребват, да станат в носилото и да оживеят, и да се явят
радостта
и веселието в света." Това пише Шопен.
Корто свири и Шумана. Има някои работи верни, а някои неверни. Не че той свири неверно. Някои музиканти следят музиката по особен начин. Турят си ухото и следят по особен начин.
към беседата >>
81.
Неразбраното
,
МОК
, София, 13.12.1935г.,
Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте
радостен
, весел, чувствуваш едно хубаво разположение.
Като се напил човекът, умът го няма. Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение. Има една практическа страна.
Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте
радостен
, весел, чувствуваш едно хубаво разположение.
[В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта? И това не знаете.
към беседата >>
[В] този един момент изгубиш тази
радост
, измени се състоянието;
радостта
се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш.
Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение. Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение.
[В] този един момент изгубиш тази
радост
, измени се състоянието;
радостта
се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш.
Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта? И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“.
към беседата >>
И къде отиде
радостта
?
Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение. [В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете.
И къде отиде
радостта
?
И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“. Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“.
към беседата >>
Казвате: „Изгубих
радостта
“.
[В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта? И това не знаете.
Казвате: „Изгубих
радостта
“.
Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“. Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало.
към беседата >>
Казва: „Изгубих мира,
радостта
изгубих, щастието изгубих“.
И къде отиде радостта? И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“. Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало.
Казва: „Изгубих мира,
радостта
изгубих, щастието изгубих“.
Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало. Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието? Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя банка фалирала.
към беседата >>
Но твоята скръб е равна на
радостта
на друг, който [е] взел парите – той пък се радва.
Де е скръбта, какво е скръбта? Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре. Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш.
Но твоята скръб е равна на
радостта
на друг, който [е] взел парите – той пък се радва.
Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни.
към беседата >>
На
радостта
на онзи, който взел парите.
Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво?
На
радостта
на онзи, който взел парите.
Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО.
към беседата >>
Неговата
радост
е равна на твоята скръб, която усещаш.
Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите.
Неговата
радост
е равна на твоята скръб, която усещаш.
Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото.
към беседата >>
Но парите равни ли са на вашата
радост
и на вашата скръб?
Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш.
Но парите равни ли са на вашата
радост
и на вашата скръб?
Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават.
към беседата >>
Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО;
радостният
, като пее, внася
радостта
си в ДО.
На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени.
Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО;
радостният
, като пее, внася
радостта
си в ДО.
Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй? “ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление.
към беседата >>
Един певец ви пял, вие сте
радостен
; че не ви пял – вие сте неразположен.
Казвате: „Не е честен този човек“. Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега.
Един певец ви пял, вие сте
радостен
; че не ви пял – вие сте неразположен.
В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее.
към беседата >>
В какво седи
радостта
на певеца?
Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен.
В какво седи
радостта
на певеца?
Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене? Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре. Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя.
към беседата >>
Де е
радостта
щ?
Каква е тъгата ви? Запример, вие не сте получили нещо. Там е заблуждението ви. Вие всички мислите, че нищо нямате, там е заблуждението ви. Вие всичко имате, вие мязате на земята, която скърби, че няма нито едно дете.
Де е
радостта
щ?
Да се радва на тези деца, които са по гърба щ, отгоре ходят, играят. Сега вие мислите, че ако земята рече да роди, какво ще бъде детето щ? Тя вече има едно дете около себе си. Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете. Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си?
към беседата >>
Докато се радваш на
радостта
и скърбиш на скръбта, ти си актьор.
Някой написал тази драма, ти играеш. Казваш, че скърбиш на света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка.
Докато се радваш на
радостта
и скърбиш на скръбта, ти си актьор.
Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух.
към беседата >>
Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на
радостта
, ти вече не си актьор.
Казваш, че скърбиш на света. Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор.
Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на
радостта
, ти вече не си актьор.
Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това.
към беседата >>
Вие имате критерий за
радостта
и за скръбта.
Каква е мярката, когато човек скърби правилно? Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор.
Вие имате критерий за
радостта
и за скръбта.
Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух.
към беседата >>
Туй, което причинява скръб на тебе, причинява
радост
на другите хора.
Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително.
Туй, което причинява скръб на тебе, причинява
радост
на другите хора.
– /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух. Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат. Но като оттеглиш водата, ще дойдат хората.
към беседата >>
Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в
радост
.
Помнете, ти ставаш артист, свършваш училище, утре умреш, питам: Каква философия има в това разбиране? Няма никаква философия. То е залъгалка. Или влюбил си се в някого, или в някой предмет. То е забавление, но не е наука.
Но казвам: Ако ти искаш да разрешиш един съществен въпрос – философията на живота е да можеш да превърнеш своята скръб в
радост
.
Аз нямам нищо против туй. Аз не защищавам никаква теза. Някой казва: „Що скърбиш? “ Всичките скърби на хората на какво се дължат? Казват, че някой умрял, защото нямал въздух.
към беседата >>
НАГОРЕ