НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
18
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
18
:
262
резултата в
93
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обичайте положителното
,
МОК
, София, 5.1.1934г.,
А в живота е
радост
, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота.
В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта.
А в живота е
радост
, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота.
В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е смъртта? " Всеки живее само за себе си в смъртта. Всички измрат и той живее.
към беседата >>
2.
Реалното и нереалното
,
УС
, София, 14.1.1934г.,
Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм
радостна
, че си ми дошла на гости.
Че ако вие сега можете да разберете какви сте, вие не бихте искали да се срещате. Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна. Тя е била най-красивата мома. Оженила се за един богат абаджийски син. Била много практична, много умна, с характер.
Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм
радостна
, че си ми дошла на гости.
Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак. А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо! Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа! “ Питам сега, как ще обясните това? Иде някой при вас и вие сте любезен с него.
към беседата >>
3.
Обичайте я!
,
НБ
, София, 21.1.1934г.,
Животът, който носи две неща:
радост
и скръб носи.
Най-после става така: детето казва: „Ти няма да научиш моя език, но чакай аз да науча твоя.“ Обичта се отнася до Мъдростта в света. Това е великото в света. Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни. Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот.
Животът, който носи две неща:
радост
и скръб носи.
Не че радост и скръб носи. Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост. Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска да се освободи. Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам. Ние сме в един свят много реален.
към беседата >>
Не че
радост
и скръб носи.
Обичта се отнася до Мъдростта в света. Това е великото в света. Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни. Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот. Животът, който носи две неща: радост и скръб носи.
Не че
радост
и скръб носи.
Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост. Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска да се освободи. Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам. Ние сме в един свят много реален. Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва.
към беседата >>
Скръбта има туй свойство, че всяка
радост
носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една
радост
.
Това е великото в света. Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни. Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот. Животът, който носи две неща: радост и скръб носи. Не че радост и скръб носи.
Скръбта има туй свойство, че всяка
радост
носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една
радост
.
Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска да се освободи. Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам. Ние сме в един свят много реален. Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва. Болният човек, който умира, не иска тяло той.
към беседата >>
Ти като намериш
радостта
, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане
радостта
, понеже тя иска да се освободи.
Онзи, който иска да бъде силен, 3 положения има в живота важни. Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот. Животът, който носи две неща: радост и скръб носи. Не че радост и скръб носи. Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба си една скръб и всяка скръб носи на гърба си една радост.
Ти като намериш
радостта
, ще ти остане скръбта, понеже тя иска да се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане
радостта
, понеже тя иска да се освободи.
Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам. Ние сме в един свят много реален. Влезли сме на едно място, дето много философия ни трябва. Болният човек, който умира, не иска тяло той. Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят.
към беседата >>
Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин
радостите
и скърбите осмислят живота.
Да не разправяш какви преобразувания може да стават на Земята, как хората живеят. Оставете тия работи. Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш? ] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото. Може да ми говориш за каквото искаш.
Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин
радостите
и скърбите осмислят живота.
Скръбта продължава живота, радостта го осмисля. Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал. Който разбира, процесът е такъв. Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е. Те разглеждат болните.
към беседата >>
Скръбта продължава живота,
радостта
го осмисля.
Оставете тия работи. Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш? ] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото. Може да ми говориш за каквото искаш. Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота.
Скръбта продължава живота,
радостта
го осмисля.
Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал. Който разбира, процесът е такъв. Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е. Те разглеждат болните. Един болен не е скръб.
към беседата >>
Или, другояче казано, скръбта дава материала,
радостта
изработва този материал.
Казва: „Може ли в дадения случай [да ми помогнеш? ] Умирам.“ Че може да ми помогнеш, това е същественото. Може да ми говориш за каквото искаш. Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота. Скръбта продължава живота, радостта го осмисля.
Или, другояче казано, скръбта дава материала,
радостта
изработва този материал.
Който разбира, процесът е такъв. Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е. Те разглеждат болните. Един болен не е скръб. Едно мъчение, това не е скръб.
към беседата >>
Тогава той ще обича себе си, ще обича своите ближни, ще обича и Бога в себе си, ще обича Онзи, Който му е дал живот, ще бъде
радостен
и весел.
Всички ония мисли, всички ония желания, всички ония постъпки, които не ферментират, стават на хляб, като нещо съществено. Това са условията на новия живот. Туй изисква сега да се роди човек. То е общо разбиране да се роди от дух и вода. Той трябва да знае в какво седи същественото в живота.
Тогава той ще обича себе си, ще обича своите ближни, ще обича и Бога в себе си, ще обича Онзи, Който му е дал живот, ще бъде
радостен
и весел.
Като погледне на света, ще бъде радостен, че е дошъл в туй Царство, дето всичко може да люби, няма друг свят освен този. Не говоря за човешкия свят, [а за] Онзи, Божествения свят. Няма друг свят. Има много светове, но Божественият свят включва всички светове в себе си. Божественият свят, който е един и който е всичко.
към беседата >>
Като погледне на света, ще бъде
радостен
, че е дошъл в туй Царство, дето всичко може да люби, няма друг свят освен този.
Това са условията на новия живот. Туй изисква сега да се роди човек. То е общо разбиране да се роди от дух и вода. Той трябва да знае в какво седи същественото в живота. Тогава той ще обича себе си, ще обича своите ближни, ще обича и Бога в себе си, ще обича Онзи, Който му е дал живот, ще бъде радостен и весел.
Като погледне на света, ще бъде
радостен
, че е дошъл в туй Царство, дето всичко може да люби, няма друг свят освен този.
Не говоря за човешкия свят, [а за] Онзи, Божествения свят. Няма друг свят. Има много светове, но Божественият свят включва всички светове в себе си. Божественият свят, който е един и който е всичко. Обичайте хората заради Любовта.
към беседата >>
4.
Синовно отношение
,
УС
, София, 21.1.1934г.,
А пък другото положение е: да си
радостен
и весел.
Каквото и да ви се каже, все ще остане нещо необяснимо. Ако постъпите в едно училище, кое е най-важното? В училище може да прекараш по два начина: целият курс на възпитанието може да го прекараш в страх и трепет. Сутринта като отидеш в училище, трепериш от учителя, че може да ти се случи нещо. Ти си мислиш, че учителят е стражар, разбойник и ти трепери сърцето да не би да попадне погледът на учителя върху тебе и да ти се случи нещо.
А пък другото положение е: да си
радостен
и весел.
Онзи, който се радва, показва, че е способен ученик. А пък другият усеща своята слабост и вследствие на това у него владее известен страх. Сега вие имате тези две състояния. Писанието казва, че със страх човек не може да върши Волята Божия. Човек със страх никога не може да свърши едно училище, нито пък може да стане някакъв герой.
към беседата >>
5.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
Да си
радостен
, че си я изпълнил.
Не се раздвоявай! Всяка една лоша мисъл в тебе, която е проникнала, изхвърли я, както е проникнала, без да я видоизменяш. Едно правило ви давам, ако искате добре да ви върви: Никога не изменяй Божественото, което е проникнало в тебе. Никога не изменяй една хубава мисъл, която е дошла отнякъде. Изпълни я тъй, както е дошла.
Да си
радостен
, че си я изпълнил.
Че ти си един млад момък, срещнеш една млада мома, изгубена в гората. Окажи ѝ всичкото добро внимание, никога не използувай този случай за свои лични облаги. Дай ѝ всичкото внимание, да остане [в нея] най-хубавото възпоменание, да е радостна, че те е срещнала. Ти си един богат човек, виждаш един беден човек. Посрещни го и му помогни така, че този беден човек всякога да си спомня, че е срещнал един богат човек, да ти благодари и да измени своето мнение, че богатите са лоши.
към беседата >>
Дай ѝ всичкото внимание, да остане [в нея] най-хубавото възпоменание, да е
радостна
, че те е срещнала.
Никога не изменяй една хубава мисъл, която е дошла отнякъде. Изпълни я тъй, както е дошла. Да си радостен, че си я изпълнил. Че ти си един млад момък, срещнеш една млада мома, изгубена в гората. Окажи ѝ всичкото добро внимание, никога не използувай този случай за свои лични облаги.
Дай ѝ всичкото внимание, да остане [в нея] най-хубавото възпоменание, да е
радостна
, че те е срещнала.
Ти си един богат човек, виждаш един беден човек. Посрещни го и му помогни така, че този беден човек всякога да си спомня, че е срещнал един богат човек, да ти благодари и да измени своето мнение, че богатите са лоши. Един студент, нека той да бъде винаги радостен, че е срещнал един професор, който живее по Бога. Казвам: Ако така вие всички – и млади, и стари, прилагате, това е. Малката дъщеря нека да не отказва това, което майката иска.
към беседата >>
Един студент, нека той да бъде винаги
радостен
, че е срещнал един професор, който живее по Бога.
Че ти си един млад момък, срещнеш една млада мома, изгубена в гората. Окажи ѝ всичкото добро внимание, никога не използувай този случай за свои лични облаги. Дай ѝ всичкото внимание, да остане [в нея] най-хубавото възпоменание, да е радостна, че те е срещнала. Ти си един богат човек, виждаш един беден човек. Посрещни го и му помогни така, че този беден човек всякога да си спомня, че е срещнал един богат човек, да ти благодари и да измени своето мнение, че богатите са лоши.
Един студент, нека той да бъде винаги
радостен
, че е срещнал един професор, който живее по Бога.
Казвам: Ако така вие всички – и млади, и стари, прилагате, това е. Малката дъщеря нека да не отказва това, което майката иска. Майката да бъде доволна, че Бог ѝ дал такава дъщеря. Най-после, бащата така да постъпва със сина си, че той да благодари, че Бог му дал такъв баща. Туй са отношенията, които трябва да съществуват.
към беседата >>
6.
Изпълнение волята
,
УС
, София, 4.2.1934г.,
Първите християни ги били и те се връщали
радостни
и весели, че са ги били.
Царството Божие е място, дето живеят разумни души, които се разбират и всеки човек там е толкова внимателен, че той счита интересите на другите хора като свои интереси. Той не поставя своите интереси по-горе от интересите на другите хора. Вие се приготвяте да влезете в този, новия живот. Тогава на Земята можете да опитате. Живеете между хора, които не ви разбират – вие се опитайте да имате мир в душата си.
Първите християни ги били и те се връщали
радостни
и весели, че са ги били.
Колко е мъчно, след като си изгубил богатството, да поблагодариш на Бога, че си се освободил от една тревога, от един товар. Болен си – благодари на Бога. Пак ще оздравееш. Болестта не значи, че ще умреш. При болестта ще научиш нещо.
към беседата >>
7.
Разумните ще разберат
,
НБ
, София, 4.2.1934г.,
Не е ли
радостно
човек да умре за своята омраза?
Туй е вече на върха. Ето, трябва дълбоко разбиране. Радвайте се на онзи, че е умрял. Радвайте се, че той е умрял в едно отношение, пък се е родил в друго. Сега, умирането не е само във физически смисъл.
Не е ли
радостно
човек да умре за своята омраза?
Не е ли радостно човек да умре за своята ненавист? За всички тези работи не е ли хубаво да умре човек? Ако той е умрял и го носят на тарага, в туй положение той сам се радва. Казва: „Освободих се аз вече! “
към беседата >>
Не е ли
радостно
човек да умре за своята ненавист?
Ето, трябва дълбоко разбиране. Радвайте се на онзи, че е умрял. Радвайте се, че той е умрял в едно отношение, пък се е родил в друго. Сега, умирането не е само във физически смисъл. Не е ли радостно човек да умре за своята омраза?
Не е ли
радостно
човек да умре за своята ненавист?
За всички тези работи не е ли хубаво да умре човек? Ако той е умрял и го носят на тарага, в туй положение той сам се радва. Казва: „Освободих се аз вече! “ Туй подразбирам аз: да умрем за своите нещастия, а да живеем в любовта.
към беседата >>
8.
Дружене, слушане и следване
,
ООК
, София, 7.2.1934г.,
Имаш една хубава мисъл, която ти причинява
радост
, колкото и да е малка тази мисъл.
И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене. Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости. На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей, как е бил на гости Господ. Не външната страна, а вътрешната страна трябва да разбирате. Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш в себе си, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота.
Имаш една хубава мисъл, която ти причинява
радост
, колкото и да е малка тази мисъл.
То е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното. Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи. Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж.
към беседата >>
Едно хубаво чувство, което ти причинява
радост
или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното.
На голямо угощение е бил.“ Така разбрал Мойсей, как е бил на гости Господ. Не външната страна, а вътрешната страна трябва да разбирате. Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш в себе си, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл. То е реалното.
Едно хубаво чувство, което ти причинява
радост
или една хубава постъпка, макар и малка, то е реалното.
Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи. Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж. Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече, отколкото му трябва.
към беседата >>
Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш
радост
, да си весел, да имаш любов в душата си.
Да знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива. Тя е вечно подвижна линия. Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива.
Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш
радост
, да си весел, да имаш любов в душата си.
То е почивка. И след това, от това състояние започват вече другите линии. Правите линии са условие за радост. Та цялото тело на човека е една наука. Имате всичките правила, турени от главата до краката.
към беседата >>
Правите линии са условие за
радост
.
Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. И затова човек трябва да научи правата линия, за да си почива. Аз го наричам това така: да имаш мир в душата си, да имаш радост, да си весел, да имаш любов в душата си. То е почивка. И след това, от това състояние започват вече другите линии.
Правите линии са условие за
радост
.
Та цялото тело на човека е една наука. Имате всичките правила, турени от главата до краката. Всички правила са турени, как трябва да живееш, как трябва да се отнасяш с всеки един човек в света. И за в бъдеще вие ще проучавате тази наука. За сега вие само отчасти знаете тази наука.
към беседата >>
А всяко последствие има вече един резултат, а всеки резултат носи една
радост
или една скръб.
Неестествени са бутанията, когато са груби. Има едно бутане, което е ретуширане. Всяко едно движение оставя клишета в невидимия свят. А пък всяко едно клише си има вече свой отпечатък. А пък всеки отпечатък има свое последствие.
А всяко последствие има вече един резултат, а всеки резултат носи една
радост
или една скръб.
Да кажем, че седи там един човек и прави така: (Учителят махна силно с ръка.) Но знаеш ли, че само с едно махане на ръката, беля можеш да донесеш? Не му махай така с ръка. Спри се тогаз, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поосмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа, ако не сега, друг път.“ Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махане на ръката. На това са мнозина майстори. Най-лесната работа е това, така да махаш с ръка.
към беседата >>
9.
Младият, възрастният и старият
,
УС
, София, 11.2.1934г.,
Доброто е една
радост
, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага.
Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш. Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво. Ако не мислиш правилно, ще страдаш. Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш. Човек трябва да бъде добър.
Доброто е една
радост
, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага.
И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби. В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл? Човек трябва да бъде силен. Не самоуверен, но като дойде опитът, да покаже, че е силен. Когато човек повярва, че носи доброто, няма по-хубаво нещо от това.
към беседата >>
10.
Опитай!
,
ООК
, София, 21.2.1934г.,
И започва там животът на вечната
радост
.
Никой не може да ви покаже какво нещо е любовта. Временно човек може да ви покаже една любовна постъпка, но после вие можете да се усъмните. Щом дойдете до истинската любов, там престават всички съмнения. Там престават всичките безверия, там престава всичкото зло. Всичко престава там.
И започва там животът на вечната
радост
.
Светът има вече друг изглед, човек става мощен. Вий сега ще попитате: „Какво сме правили ний досега? “ Да ви приведа един пример, за да се види, какво сте правили вие до сега. Едно бедно дете всеки ден ходило в градината на един богаташ, в която имало ябълки. Все ходило да гледа, искало да си вземе, но имало пазач.
към беседата >>
(Показва тъмната картина.) По този закон всички
радости
си вървят.
Сега разбрахте. Две неща има неразбрани. (Учителят показа светлата и тъмната картина, после, показвайки светлата картина, продължава.) Разберете, това е любовта. (Показва тъмната картина.) А това е сегашния закон. По този закон и болести ще има и смърт ще има и беднотия ще има и голотия ще има и какво ли не.
(Показва тъмната картина.) По този закон всички
радости
си вървят.
(Показва светлата картина.) Това е новия закон, по този закон трябва да вървим. Не търсете вашето слънце отвън, а го търсете отвътре. (Учителят показва тъмната и светлата картина.) Тук е отвън, а тук е отвътре. Този свят е вътрешния свят. (Показва светлата картина.
към беседата >>
11.
Ако имате Любов
,
НБ
, София, 25.2.1934г.,
Той трябва да внася в нея живот, а тя да чувствува един подем на любовна
радост
, на веселие, на богатство и като замине той, тя да се почувствува готова на всички да помага.
Една жена, за да бъде както трябва, да я обича само един мъж, какво трябва да прави другият мъж? В света съществува само един мъж, а не много мъже, той има една форма в много костюми. Тогава идеята за вашите мъже остава безпредметна. Аз да ви кажа какво трябва да представя мъжът за жената. Когато жената види мъжа, тя трябва да се вдъхновява тъй, като че ли е на криле, като че ли е видяла някакъв ангел.
Той трябва да внася в нея живот, а тя да чувствува един подем на любовна
радост
, на веселие, на богатство и като замине той, тя да се почувствува готова на всички да помага.
Като дойде втори път при нея, пак същото да произведе. Ако жената може да произведе същото състояние в мъжа, да я почувствува той като другарка, с която може да споделя всичко, това е жена. Такова трябва да бъде разбирането на бъдещото семейство. Това значи истински дом. Сега даже и в религията се прави опит да се създаде дом.
към беседата >>
12.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
Има известни звукове, които означават
радост
, други които означават несрета несполука.
И ти донякъде може да доловиш различието. Трябва човек да е с много тънко чувство за това. Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове. Има известни звукове в музиката, които означават смърт.
Има известни звукове, които означават
радост
, други които означават несрета несполука.
Някои означават едно болезнено състояние. Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това? Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е? Това е една лечебница, това е една лекарска работа. Това е един лекар, който лекува.
към беседата >>
13.
Даване – вземане. Скъпоценният камък
,
ООК
, София, 7.3.1934г.,
Когато минавате през недоволство, мрак, ако се вслушате в това, което пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствувате най-малката
радост
.
Има едно видоизменение. Ако ти вземеш един правилен тон, ако вземеш един правилен тон „до“, който е основата на живота, то ако ти си болен, веднага ще оздравееш. Тогаз тонът е верен. Щом се изгубят трептенията на нашия организъм, ако тези нормални трептения слезат под нормата, започва се едно болезнено състояние. Всеки тон, който внася здраве в тебе, той е „до“ Когато сте болен, ако се вслушате дълго време във вашето здраве и почувствувате, че нещо вътре във вас пее, то болките ще утихнат.
Когато минавате през недоволство, мрак, ако се вслушате в това, което пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствувате най-малката
радост
.
Щом чуете песента вътре, това е вече здравето. Болният, който може да чуе първи тон на тази музика, той вече оздравява. Трябват дълги наблюдения. И тези, които са извадили музиката, те са извадили от това вътрешно състояние. Онзи музикант, който свири, трябва да бъде здрав, трябва да има отлично разположение, не трябва да има никаква мисъл да го безпокои.
към беседата >>
14.
Новата дреха
,
УС
, София, 11.3.1934г.,
Това, необикновеното в живота, то е, което дава
радост
.
Яденето е толкова обикновено нещо, но във всяко ядене има нещо ново. Запример, ходенето е нещо обикновено. Но в това, обикновеното нещо, има нещо необикновено. Казвам: Онова, новото, то е важното. Всеки ден трябва да схване човек необикновеното в живота.
Това, необикновеното в живота, то е, което дава
радост
.
Ето аз как разбирам: Една нова дреха струва повече от старата. Може да имате 20–30 стари дрехи, но новата струва повече. Новата дреха ще ви причини по-голяма радост, отколкото обличането на старите дрехи. Новата дреха всякога причинява по-голяма радост. Новото, това е новата дреха.
към беседата >>
Новата дреха ще ви причини по-голяма
радост
, отколкото обличането на старите дрехи.
Казвам: Онова, новото, то е важното. Всеки ден трябва да схване човек необикновеното в живота. Това, необикновеното в живота, то е, което дава радост. Ето аз как разбирам: Една нова дреха струва повече от старата. Може да имате 20–30 стари дрехи, но новата струва повече.
Новата дреха ще ви причини по-голяма
радост
, отколкото обличането на старите дрехи.
Новата дреха всякога причинява по-голяма радост. Новото, това е новата дреха. Всеки ден човек трябва да има нещо ново, с което той да се облече. Човек, който облича новата дреха, трябва да бъде здрав. Има 3 неща, които вървят постоянно, паралелно със здравето: човек, който няма светлина, човек, който няма топлина, човек, който няма пластичност в себе си, той не е здрав.
към беседата >>
Новата дреха всякога причинява по-голяма
радост
.
Всеки ден трябва да схване човек необикновеното в живота. Това, необикновеното в живота, то е, което дава радост. Ето аз как разбирам: Една нова дреха струва повече от старата. Може да имате 20–30 стари дрехи, но новата струва повече. Новата дреха ще ви причини по-голяма радост, отколкото обличането на старите дрехи.
Новата дреха всякога причинява по-голяма
радост
.
Новото, това е новата дреха. Всеки ден човек трябва да има нещо ново, с което той да се облече. Човек, който облича новата дреха, трябва да бъде здрав. Има 3 неща, които вървят постоянно, паралелно със здравето: човек, който няма светлина, човек, който няма топлина, човек, който няма пластичност в себе си, той не е здрав. Щом нямаш светлина, ти ще се блъснеш някъде, наляво, надясно, ще имаш безпокойство в душата си.
към беседата >>
15.
Какво знамение показваш нам?
,
НБ
, София, 25.3.1934г.,
Вярата няма богатство в себе си, тя носи
радост
.
Какво има ние да се плашим от водопада? Ще имаш вяра в този, който те носи. Туй значи вяра. Сега някой казва: „Ти ми дай пари, че тогава ще повярвам.“ Вярата предшествува, преди да съм ти дал. Щом ти дам, свършена е работата, щом дойде знанието.
Вярата няма богатство в себе си, тя носи
радост
.
Като придобиеш богатство, ти няма какво да вярваш. Вярваш, че ще станеш богат – ти си по-щастлив, отколкото като станеш богат. Докато си сиромах, ти вярваш още, че ще станеш богат, че ще живееш в хубава къща, добре мобилирана, че ще бъдеш добре облечен, ще имаш хубав автомобил, ще ходиш по театри – радваш се. Но като станеш богат, ще кажеш: „Тук няма нищо.“ Във вярата има една красива страна. В знанието човек трябва да бъде много по-силен, понеже има голяма опитност.
към беседата >>
16.
Пътят на щастието. Единственият подтик
,
ООК
, София, 28.3.1934г.,
Под женен човек разбирам човек, който разбира любовта, да обича всички и да е
радостен
и весел.
Напуснах баща си и майка си.“ Вие ще ме извините сега. Вие мислите, че сте женени, а пък аз ви считам, че сте ергени. Нито един от вас не е женен. Аз, в света, не съм намерил още един женен човек.
Под женен човек разбирам човек, който разбира любовта, да обича всички и да е
радостен
и весел.
С нищо не можеш да го подкупиш. Женен човек е той. Тези думи – женен човек, нямат това съдържание. Те имат едно обикновено съдържание, като извършване на някаква работа. Когато някой каже: „Аз обичам!
към беседата >>
17.
Единственият свободен
,
УС
, София, 1.4.1934г.,
Спокоен е, весел е,
радостен
, че ще походи малко бос.
“ Разсеян сте, почвате да закъснявате с по половин час, 1, 2, 3 часа. И майка ви, и баща ви почват да се питат кои са причините. Кажете им какво влезе във вашия ум, което разделя вашето съзнание сега? Има някоя причина. Представете си, че един пътник пътува лятно време през месец май, събува се бос.
Спокоен е, весел е,
радостен
, че ще походи малко бос.
Но натъкне се на едни трън, който не може да излезе, и започва да куца. Вече не е тъй разположен, лицето му не е тъй весело. Пообръща се, пъшка, гледа, седне, стане, човърка си крака, не може да извади тръна, после седне на друго място, пак човърка. И след като извади тръна, той превърже крака. Срещне го някой и пита: „Защо куцаш?
към беседата >>
18.
Идването на Господа
,
ООК
, София, 11.4.1934г.,
Това, което за едного е страдание, за друг е
радост
.
“ Това е философия. Или, някой път казвате: „Аз много страдам“ Това е философия. Защо страдаш? Защо страдате вие? И най-после, какво нещо е страданието?
Това, което за едного е страдание, за друг е
радост
.
Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса едва чувствува нещо. Тогава, ако съберете желязото и калая, то като калай ще каже: „Стопиха ме мен! “, а желязото ще каже: „Как, аз едва почувствувах.“ Желязото се стопява при 400 градуса. При 400 градуса, желязото е недоволно, а калаят е недоволен при 100 градуса. А златото при колко градуса се топи?
към беседата >>
19.
Наяве
,
НБ
, София, 15.4.1934г.,
Трябва да имаш един баща, който всякога да е
радостен
, че е родил такъв един син като него.
Роденият, който трябва да се роди отнякъде, трябва да го носи една майка, пълна с ония възвишени идеи. И бащата също. И ако има братя и сестри, всички трябва да бъдат духовни, да наследят тези неща. Че като се роди, да носи нещо. Трябва да имаш майка, която да те обича и никога в живота си да не съжалява, че те е родила.
Трябва да имаш един баща, който всякога да е
радостен
, че е родил такъв един син като него.
Туй е най-първото биологическо условие – че ние трябва да познаваме Земята. И когато този земен живот трябва да го напуснем, да отидем тогава и на онзи свят. Онези, които проповядват, трябва да кажа де е онзи свят. Че, извън Земята ли ще живеем? Де е онзи свят?
към беседата >>
20.
Възвишеното в човека
,
ООК
, София, 18.4.1934г.,
Толкова любов да има, колкото може да ви причинява
радост
.
Но ние се страхуваме, че ако влезе много светлина, ще изгубим своята обстановка. Толкова светлина трябва да имате, колкото е необходимо за дадения случай. И в Любовта е същия закон. Някой път вие желаете повече любов, отколкото ви трябва. И любовта, някой път, може да бъде непоносима.
Толкова любов да има, колкото може да ви причинява
радост
.
А пък, във всеки един момент, Любовта ще приижда и ще оставя пред вас повече от видимия свят. Не е необходимо да видите всички цъфнали цветя. Ще видиш едно цвете и ще се зарадваш, ще видиш друго цвете и т.н. Ще видиш една река, втора река, трета река и т.н. Последователно, като отивате от предмет на предмет, вие ще опитвате проявите на света.
към беседата >>
21.
Сигурният пазител
,
ООК
, София, 25.4.1934г.,
Радостното
, красивото седи в това, че Бог остава неизменяем.
Никога човек не може да остане в едно и също положение. Има една вечна промяна в него. И това е хубаво, красивото. Ние вечно трябва да се изменяме, според Божествения план. Бог остава еднакъв.
Радостното
, красивото седи в това, че Бог остава неизменяем.
Ние се изменяме. И ние, ако се изменяме по Волята Божия, това е радостно, но ако се измениш без да си в съгласие с Вечното Начало, ти ще бъдеш нещастен. Сега, първото нещо е следното: Вие още не сте опитали за пример колко сте щедри. Аз вече съм дошъл до това – искам да определя колко сте щедри. Щедростта не седи в многото даване, не седи и в малкото даване.
към беседата >>
И ние, ако се изменяме по Волята Божия, това е
радостно
, но ако се измениш без да си в съгласие с Вечното Начало, ти ще бъдеш нещастен.
И това е хубаво, красивото. Ние вечно трябва да се изменяме, според Божествения план. Бог остава еднакъв. Радостното, красивото седи в това, че Бог остава неизменяем. Ние се изменяме.
И ние, ако се изменяме по Волята Божия, това е
радостно
, но ако се измениш без да си в съгласие с Вечното Начало, ти ще бъдеш нещастен.
Сега, първото нещо е следното: Вие още не сте опитали за пример колко сте щедри. Аз вече съм дошъл до това – искам да определя колко сте щедри. Щедростта не седи в многото даване, не седи и в малкото даване. Но да знаеш кога и колко да дадеш, в дадения случай. Да допуснем сега, че се пуща между вас една подписка за 10 000 лева.
към беседата >>
22.
Бедният Лазар и богатият
,
УС
, София, 29.4.1934г.,
А някой човек, който се подвизава в религиозно отношение, и ако го бият, той ще бъде
радостен
.
На Земята това нещо не може да стане, пък и щастието не може да е цел. Има известен род страдания, които произтичат от самото естество на човека. Даже и най-възвишените, гениалните хора, светиите на Земята, онези, най-напредналите, и те си имат свои мъчнотии и страдания на Земята. Привидно може да мислите, че те нямат страдания, а те имат много по-големи, но ги разрешават много разумно. Един обикновен човек, ако го бият, той ще се чувствува унижен и през целия си живот ще бъде нещастен.
А някой човек, който се подвизава в религиозно отношение, и ако го бият, той ще бъде
радостен
.
Вземете апостолите, учениците на Христа, които ги биха еврейските учени заради техните разбирания. Те се върнаха всичките радостни, че са бити за Словото. Така е и в по-ново време. Онези, които ги биха на кладата, с песни умираха. Днес има много богати хора, но са недоволни.
към беседата >>
Те се върнаха всичките
радостни
, че са бити за Словото.
Даже и най-възвишените, гениалните хора, светиите на Земята, онези, най-напредналите, и те си имат свои мъчнотии и страдания на Земята. Привидно може да мислите, че те нямат страдания, а те имат много по-големи, но ги разрешават много разумно. Един обикновен човек, ако го бият, той ще се чувствува унижен и през целия си живот ще бъде нещастен. А някой човек, който се подвизава в религиозно отношение, и ако го бият, той ще бъде радостен. Вземете апостолите, учениците на Христа, които ги биха еврейските учени заради техните разбирания.
Те се върнаха всичките
радостни
, че са бити за Словото.
Така е и в по-ново време. Онези, които ги биха на кладата, с песни умираха. Днес има много богати хора, но са недоволни. Едните на кладата са щастливи, другите при голямото богатство, което имат, са нещастни. Как ще разберете вие това?
към беседата >>
23.
Разпаленият въглен
,
НБ
, София, 29.4.1934г.,
Някой път плачат от
радост
, някой път плачат от скръб.
Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората?
Някой път плачат от
радост
, някой път плачат от скръб.
Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога. Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога?
към беседата >>
Ако плачат от
радост
, трябва ли да съжаляваме?
Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб.
Ако плачат от
радост
, трябва ли да съжаляваме?
Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога. Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога? Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос.
към беседата >>
24.
Път за постижение
,
ООК
, София, 2.5.1934г.,
“ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една
радост
вътре.
Ако няма Любовта, тогава няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот? Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя?
“ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една
радост
вътре.
Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа. Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора.
към беседата >>
Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена
радост
в човешката душа.
А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот? Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя? “ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре.
Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена
радост
в човешката душа.
Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш.
към беседата >>
Не смесвайте сега обикновената
радост
с тази
радост
, за която говоря.
Защо ти е такъв живот? Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя? “ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре. Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа.
Не смесвайте сега обикновената
радост
с тази
радост
, за която говоря.
И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка.
към беседата >>
И обикновената
радост
си има произход.
Значи любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя? “ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре. Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа. Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря.
И обикновената
радост
си има произход.
Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен?
към беседата >>
Но има една особена
радост
, която задържа за себе си.
Тогава няма какво да питаме: „Какво аз трябва да правя? “ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре. Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа. Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост си има произход.
Но има една особена
радост
, която задържа за себе си.
Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо?
към беседата >>
Тая
радост
, ти никога не я съобщаваш на другите хора.
“ Като направя нещата, които са прави, аз ще усещам една радост вътре. Всякога ония неща, които са хубави, произвеждат една особена радост в човешката душа. Не смесвайте сега обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си.
Тая
радост
, ти никога не я съобщаваш на другите хора.
Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо? “ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост.
към беседата >>
Но тази
радост
, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен?
И обикновената радост си има произход. Но има една особена радост, която задържа за себе си. Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка.
Но тази
радост
, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен?
Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо? “ Онзи не може да си представи истинската причина на тая радост. А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе.
към беседата >>
“ Онзи не може да си представи истинската причина на тая
радост
.
Тая радост, ти никога не я съобщаваш на другите хора. Това, което съобщаваш, то е вече изблик, не можеш да го задържиш. Нека си излиза навънка. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправяш, не можеш да я опишеш и ти казва някой: „Какво си така разположен? Да не си получил някое голямо наследство от някой твой чичо?
“ Онзи не може да си представи истинската причина на тая
радост
.
А пък това състояние е най-голямото богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати ти са отворени. А пък като го нямаш, всички врати са затворени за тебе. Като го нямаш, то като отидеш при някого, той веднага ще ти каже: „Не съм разположен! “ И не те приема.
към беседата >>
25.
Слуга на доброто
,
МОК
, София, 4.5.1934г.,
Докато ходите при извора и пълните шишето, вие сте
радостни
, но допуснете, че този извор пресъхне.
Наливате вода в шишето, затваряте го и си тръгвате. В какво седи вашето щастие? В шишето ли, което носите? Така е, но същевременно и в идеята, че като се изпразни вашето шише, вие можете да отидете при извора и да го напълните. Значи две неща стоят в ума ви.
Докато ходите при извора и пълните шишето, вие сте
радостни
, но допуснете, че този извор пресъхне.
Ще ви стане мъчно, защо? Защото нямате какво да вземете. По същия закон животът, любовта в света, не е ли един извор, от който вие постоянно черпите? Следователно дотогава, докато ходите, вие вземате правилно; добро е това. Но един ден вашият извор на любовта пресъхне.
към беседата >>
26.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 20.5.1934г.,
Тогава ще бъде
радост
на всички.
Това е сиромахът, който има богата душа, който има богат ум, богато сърце. Всъщност това е богатият човек. „Да се не смущава сърцето ви.“ „Вярвайте в Бога, вярвайте и в Мене.“ „В дома на Баща ви има много жилища.“ Цялото небе за вас е създадено, но няма какво да се безпокоите. Мислете добре за всички. Нека всички пожелаем на управляващите, които сега са дошли в България, да извършат волята Божия.
Тогава ще бъде
радост
на всички.
към беседата >>
27.
Двата порядъка / Двата порядъка. Качества на младия
,
УС
, София, 27.5.1934г.,
Другото естество в човека – пък иска
радост
, а избягва скърбите.
Цялата истина. И после, трябва да различавате, по какво се отличава временният порядък от вечния порядък. У човека има три естества, те са свързани в едно. В него има едно животинско естество, което се отличава с това, че то обича само да яде и да пие. То е животно, човек, което гледа от сутрин до вечер откъде може да намери, каквото и да е, все да си хапне.
Другото естество в човека – пък иска
радост
, а избягва скърбите.
То е човешкото естество. То търси само радости, а не скърби. То е човешкото естество. И говори само за приятни и неприятни работи. За облекло, за шапки, за обувки, за ядене, за знания.
към беседата >>
То търси само
радости
, а не скърби.
У човека има три естества, те са свързани в едно. В него има едно животинско естество, което се отличава с това, че то обича само да яде и да пие. То е животно, човек, което гледа от сутрин до вечер откъде може да намери, каквото и да е, все да си хапне. Другото естество в човека – пък иска радост, а избягва скърбите. То е човешкото естество.
То търси само
радости
, а не скърби.
То е човешкото естество. И говори само за приятни и неприятни работи. За облекло, за шапки, за обувки, за ядене, за знания. Това е човекът. И трето едно естество: то е Божественото.
към беседата >>
Ти като имаш страдание, като страдаш, пак да си
радостен
.
Знаеш нещо, но като се мине една–две години, ти го забравиш. Остават две неща, с които човек трябва да се справи: с животното, което обича да яде, и с човека, който обича да се смущава. И тогава остава идеалът за него – Божественото, към което човек трябва да се стреми. Така като поставим въпроса, по някой път аз виждам едно противоречие, което седи в следното. Вие казвате: „Толкова години ние се стремим да служим на Бога и досега нищо не сме постигнали.“ Именно, трябва да се справим с човешкото естество.
Ти като имаш страдание, като страдаш, пак да си
радостен
.
Това е човешкото естество. Тъй щото, при страданието да имаш една радост и при радостта да имаш още по-голяма радост. Тъй щото, едновременно и като страдаш, да се радваш, и като си богат, да се радваш, и като си сиромах, пак да се радваш. И като знаеш, да се радваш, и като не знаеш, пак да се радваш. И като те посрещат добре, да се радваш, и като те посрещат зле, пак да се радваш.
към беседата >>
Тъй щото, при страданието да имаш една
радост
и при
радостта
да имаш още по-голяма
радост
.
И тогава остава идеалът за него – Божественото, към което човек трябва да се стреми. Така като поставим въпроса, по някой път аз виждам едно противоречие, което седи в следното. Вие казвате: „Толкова години ние се стремим да служим на Бога и досега нищо не сме постигнали.“ Именно, трябва да се справим с човешкото естество. Ти като имаш страдание, като страдаш, пак да си радостен. Това е човешкото естество.
Тъй щото, при страданието да имаш една
радост
и при
радостта
да имаш още по-голяма
радост
.
Тъй щото, едновременно и като страдаш, да се радваш, и като си богат, да се радваш, и като си сиромах, пак да се радваш. И като знаеш, да се радваш, и като не знаеш, пак да се радваш. И като те посрещат добре, да се радваш, и като те посрещат зле, пак да се радваш. Че нали виждате, и в природата е същото. И тя не ни посреща еднакво.
към беседата >>
Вятърът ми казва: „Аз като престава да духам, ти тогава трябва да излезеш, а не когато духам.“ Ако на Земята хората биха живели тъй, както трябва, в доволство и
радост
, щяха ли да бъдат по-добри?
Излизам навън, но духа вятър, силен вятър, едва се върви. Не ми е приятно, но тъй става. Вятърът казва: „Защо си излязъл тук, да ме смущаваш, когато работя? “ Аз вървя и съм недоволен. Поне малко да престане, да не духа този вятър!
Вятърът ми казва: „Аз като престава да духам, ти тогава трябва да излезеш, а не когато духам.“ Ако на Земята хората биха живели тъй, както трябва, в доволство и
радост
, щяха ли да бъдат по-добри?
Ако всички хора бяха богати и имаха в ръцете си сегашния ред и порядък, ако всички имаха необходимото и никой нямаше никаква нужда, знаете ли какво щеше да се получи? Нямаше да има никаква връзка между хората. Единственото, което сближава хората, това са сегашните противоположности. Онзи, болният, търси здравия, сиромахът търси богатия и богатият търси сиромаха. Понеже богатият не обича да работи, а сиромахът обича да работи, има отношение вече, създава се връзка.
към беседата >>
Дето има мода, там има скръб и
радост
.
Сега, човешката любов в какво седи? Нали, преди да познаваш някого, ти имаш най-доброто мнение за него, а щом го познаеш, веднага идват противоречията. Ти имаш вече права над него – почваш да му диктуваш какво да прави, като го видиш, веднага ще му намериш някой кусур: че той не е облечен добре, че шапката му не е добра, петно има някакво, връзката не била направена както трябва; после ще му държиш сметка, ако е скръбен, ще питаш: „Защо си скръбен, защо не си весел? “ Казвам: Дето има скръб, дето има мода, там няма любов.
Дето има мода, там има скръб и
радост
.
На ваш език говоря. А за да влезнете в света на Любовта, трябва да излезете из модата. Дрехата, която носите, не трябва да хваща никакво леке. Цветът тъй трябва да се прелива, че никой да не може да види никакъв дефект. Любовта е път към Бога!
към беседата >>
Щом престанат
радости
и скърби, ти си остарял.
И докато вие страдате, вие сте млади. Престанат ли страданията, вие сте остарели. Тъй е на Земята! За другия свят е друг въпрос. На Земята, щом престанат страданията, вие сте остарели.
Щом престанат
радости
и скърби, ти си остарял.
Щом престане сиромашията и богатството, вие сте остарели. Щом престане знанието, вие сте остарели, на 120 години сте. Радвайте се, щом страдате, радвайте се, когато страдате – вие сте млад! Щом имате желание да забогатеете, вие сте млад. Щом ви е страх, че ще остареете, вие сте стар.
към беседата >>
Радостта
носи и страдание, като сянка.
Във всичките стремежи, които човешката душа има, туй е хубавото. То е само да се разбира. Животното разбира Божественото само като яде постоянно. И това е Божествено, но то е частично. А човек, който се учи, който мисли, трябва да се радва.
Радостта
носи и страдание, като сянка.
А Божественото е единственото, което примирява. Под думата „Божествено“ разбирам това, което примирява противоречията! Нещата, на които хората държат, са следующите. Представете си един владика, един патриарх, с корона и жезъл идва. Всички го турят на първо място.
към беседата >>
Как мислите, владиката ще отстъпи ли с
радост
мястото си?
Под думата „Божествено“ разбирам това, което примирява противоречията! Нещата, на които хората държат, са следующите. Представете си един владика, един патриарх, с корона и жезъл идва. Всички го турят на първо място. Но има хора, които искат на първо място да турят друг някой брат на мястото на владиката, а владиката да вземе неговия стол.
Как мислите, владиката ще отстъпи ли с
радост
мястото си?
Сега, всички имате тази владищина в себе си. Няма някой от вас, който да не е владика. Тогава аз слушам да казват: „Не го ли знам аз, той е едно дете, не разбира нищо, едно дете, което нищо не знае.“ Мисля, че вече владиката е у тебе. Та ти чакай, нищо не му казвай! Ти го претърпи!
към беседата >>
Защото
радостта
и веселието в света са следствие на онзи Божествен ред и порядък на Земята.
От всички дървета ще ядете, само от това няма да ядете.“ Най-малкото ограничение, ако имате най-малкото ограничение в живота, вие вече имате дървото на съблазънта. Пазете се! Всичко друго може да правите. Стремете се всички да влезете в Божествения ред на нещата, за да превърнете животинското и човешкото, да ги съедините в едно – в Божественото. Туй значи въздигане, или, с други думи казано, да изпълним Волята Божия с пълно съзнание, с любов, без да се усеща, че сме ограничени.
Защото
радостта
и веселието в света са следствие на онзи Божествен ред и порядък на Земята.
Ангелите са изпълнили Волята Божия, тяхната радост се предава и на нас. Някой път ние скърбим, защо? Понеже има и други ангели, паднали, които не изпълняват Волята Божия и ние участвуваме в тяхното падение, затова сме скръбни. Радваме се, когато онези ангели изпълняват Волята Божия! В тяхната любов ние вземаме участие.
към беседата >>
Ангелите са изпълнили Волята Божия, тяхната
радост
се предава и на нас.
Пазете се! Всичко друго може да правите. Стремете се всички да влезете в Божествения ред на нещата, за да превърнете животинското и човешкото, да ги съедините в едно – в Божественото. Туй значи въздигане, или, с други думи казано, да изпълним Волята Божия с пълно съзнание, с любов, без да се усеща, че сме ограничени. Защото радостта и веселието в света са следствие на онзи Божествен ред и порядък на Земята.
Ангелите са изпълнили Волята Божия, тяхната
радост
се предава и на нас.
Някой път ние скърбим, защо? Понеже има и други ангели, паднали, които не изпълняват Волята Божия и ние участвуваме в тяхното падение, затова сме скръбни. Радваме се, когато онези ангели изпълняват Волята Божия! В тяхната любов ние вземаме участие. Но същевременно ние участвуваме и в състоянията на падналите духове, които не изпълняват Волята Божия.
към беседата >>
Скръбта, това е нощта;
радостта
, това е денят.
Ако една мома я обичат два момъка, единият е много добър, а другият е много лош, какво ще бъде нейното положение? Единият, добрият, който я обича, ще носи само подаръци, а другият казва: „Аз ще те претупам, аз ще те убия.“ Какво ще бъде нейното положение? Единият ще идва вечерно време, а другият ще идва денем. Щом страдате, тогава иде възлюбленият на нощта, той е лошият възлюблен. Щом се радвате, при вас иде възлюбленият на деня, иде добрият възлюблен.
Скръбта, това е нощта;
радостта
, това е денят.
Това е една обмяна на нещата. Така трябва да разбирате, дотогава, докато схванете дълбоко онова, което Бог е направил. Защо е злото в света? Туй зло е да се научим ние да обичаме Господа. И в противоречието на живота си да Го обичаме.
към беседата >>
28.
Има време
,
НБ
, София, 27.5.1934г.,
Времето носи в себе си страдание и
радост
.
Това е едно изречение, което всички употребявате. Има време за какво? За всяко нещо. Но малцина се спират да изваждат онази философия, която се крие – че има време за всяко нещо – и се спират върху частичното проявление на времето. Те не разбират времето като един процес, който съдържа или който вмества всичките блага, които има да получи човек.
Времето носи в себе си страдание и
радост
.
Те са подаръци. От едно гледище ще разсъждаваме свободно. Понеже вие сте напреднали ученици, ние ще разсъждаваме тъй, както в университета разсъждават професорите, не тъй, както се разсъждава в първо отделение. Няма да питате защо нещата стават така. Защото безполезно е да питаш защо човек яде.
към беседата >>
Туй, което носи
радост
, туй, което носи веселие, туй, което носи светли мисли, туй, което носи светли чувства, туй, което носи благородна воля, туй, което носи здраве, всичкото богатство, което ти търсиш, туй е Бог.
Отдето минеш, всички хора те познават и цялата природа, като мислиш за Бог, всички те познават. Щом скъсаш връзката си с Бога, образува се тъмнина, сянка около тебе. Ти ставаш мрачен, недоволен от живота, всички те отдалечават, макар да си богат. Не може да разбереш. Всички те отдалечават, избягват, не може да разбереш какво нещо е Бог.
Туй, което носи
радост
, туй, което носи веселие, туй, което носи светли мисли, туй, което носи светли чувства, туй, което носи благородна воля, туй, което носи здраве, всичкото богатство, което ти търсиш, туй е Бог.
Трябва да Го търсим. Никой не е осъден да умира. Ти, ако вярваш в Бога, ще оживееш. Ти, като вярваш в Бога, ще забогатееш. Когато ти изявяваш Неговата любов, ти няма да държиш Неговото богатство само за себе си.
към беседата >>
Някой път вие сте
радостни
, прекарайте си тъй ръцете.
Ако вие не знаете как да се справите и как да бутате този орган, ако вашият нос означава интелигентност, ако знаете как да го пипате, ако очите означават истината и не знаете как да ги пипате, вие как ще се домогнете до нея? Ако ушите са канали, ако не знаете какво да правите с вашите уши, по кой начин тогава ще дойде доброто във вас? Вие може да направите опит. Намерете една сестра, която ви обича, и нека дойде 3 пъти на ден да си прекара ръцете около ушите ви – за 10 пъти какво ще бъде. Тя да си прекара ръцете около ушите, да внесе нещо.
Някой път вие сте
радостни
, прекарайте си тъй ръцете.
Някоя лоша мисъл имате. Ако речете да се обърнете, ще ви дам една формула: помислете за най-умните хора, за най-добрите хора, вие вече образувате един контакт. Прекарайте 3 пъти ръцете. Това е един начин на влияние върху вас. Вие ще кажете: „Това са заблуждения.“ Вие вземате лотариен билет и на какво основание допущате, че билетът ви печели?
към беседата >>
Страданията и
радостите
трябва да ни научат да мислим.
Най-малкото раздвояване спира ставането, може да спира мисълта. Този закон работи. Вие искате да образувате мисъл и казвате: „То сега няма да го бъде.“ Вие неутрализирате Божието благо. Вие казвате: „Ние сме хора, имаме слабости.“ Най-първо, ние сме хора, но не сме само слабости. Ние сме създадени хора, за да мислим.
Страданията и
радостите
трябва да ни научат да мислим.
Всеки един от вас трябва да направи един опит. Да кажем, вие сте болен, лекува ви един лекар, втори, трети, никой не може да ви помогне. Какво трябва да направите? На колкото съм дал тия правила, те са прескочили правилата и са отишли да помагат на другите, преди да помогнат на себе си. Един опит ще направиш 99 пъти, един опит и който даде добър резултат, тогава ще го казваш.
към беседата >>
29.
Изпълнѝ
,
НБ
, София, 3.6.1934г.,
Ако хората се бяха съгласили, младите не тъй да живеят, но младите трябва да живеят весело и
радостно
.
Ако детето няма туй страхопочитание към майка си и баща си и не вижда Бога, какво възпитание може да има? Това е новата мисъл, туй е възпитанието, което трябва да се тури в дома. Соломон преди толкова години е казал: „Онова, което си обещал…“ Туй показва, че човек, преди да е слязъл на Земята, той е обещал. И той трябва да изпълни това обещание. И ако не изпълни своето обещание, той ще носи своите последствия и своите страдания в света.
Ако хората се бяха съгласили, младите не тъй да живеят, но младите трябва да живеят весело и
радостно
.
Младият не трябва да живее като стария. Болният трябва да живее като здравия, не трябва здравият да живее като болен. Добрият не трябва да живее като лошия, а лошият трябва да живее като добрия. Мекият не трябва да живее като гневния, но гневният трябва да живее като мекия. Любящият не трябва да живее като човека на омразата, но човекът на омразата трябва да живее по законите на Любовта.
към беседата >>
30.
Трите страни на съзнанието
,
УС
, София, 3.6.1934г.,
Човешкото естество се отличава с две противоположности – скърби и
радости
.
Не е лошо! Туй е една страна на великия живот и това е своего рода философия на живота. Това са страни само на туй съзнание. Другото съзнание, в което е обвит човек, се нарича самосъзнание. В него влизат скърбите, настроенията, страданията.
Човешкото естество се отличава с две противоположности – скърби и
радости
.
Той иска да му е приятно. Той търси хубавото, приятното на живота. Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство. Следователно той пак търси да се освободи от страданията. Той не иска да страда, иска да бъде щастлив.
към беседата >>
Нито пък в
радостите
и скърбите.
А после, на трето място, иде Божественото, което примирява противоречията. Само това в човека, което примирява противоречията, то е Божественото. Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек. Когато само ядете, вие сте животно. Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи.
Нито пък в
радостите
и скърбите.
Това са само външни условия за Божественото. Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото. Има неща, които трябва да си обясните. И много начини има за обяснение. Отдавна хората са правили усилие да въдворят Царството Божие на Земята.
към беседата >>
Страданието ще дойде и
радостта
ще дойде.
Именно животното прави това, за да се научи да стане човек. Да почне да страда. Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане. И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли. И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото.
Страданието ще дойде и
радостта
ще дойде.
Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят. „Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш. „Не може ли без страдания?
към беседата >>
„Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И
радостен
да бъдеш, и страдания ще имаш.
Защото животното, ако не страда, то човек не може да стане. И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли. И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото. Страданието ще дойде и радостта ще дойде. Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят.
„Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И
радостен
да бъдеш, и страдания ще имаш.
Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш. „Не може ли без страдания? “ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш? “ – „Мога.“ – „На две?
към беседата >>
Ти ще свържеш и
радостите
, и страданията, и ще направиш от тях плат.
И Бог позволява човек да страда, за да го накара да мисли. И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото. Страданието ще дойде и радостта ще дойде. Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят. „Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш.
Ти ще свържеш и
радостите
, и страданията, и ще направиш от тях плат.
Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш. „Не може ли без страдания? “ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш? “ – „Мога.“ – „На две? На една?
към беседата >>
Радостите
и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш.
И човек, докато не почне да мисли в страданията, той не може да влезе в Божественото. Страданието ще дойде и радостта ще дойде. Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш да влезеш в Божествения свят. „Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат.
Радостите
и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш.
„Не може ли без страдания? “ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли да свириш? “ – „Мога.“ – „На две? На една? “ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли?
към беседата >>
Щом няма страдания, остава една струна на
радостите
.
На една? “ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли? “ – Мога. – Но когато е имал концерт без струни, той не се явил. Вие искате нещата да станат както вие искате.
Щом няма страдания, остава една струна на
радостите
.
Но свирили ли сте на една струна? Много мъчно е да се свири на една струна. Вие попитайте някой цигулар, голям виртуоз, може ли да изкара нещо на една струна. По някой път във вашето съзнание има посторонни работи, които ви отвличат от същественото. Запример, тебе те отвлича едно животинско състояние.
към беседата >>
31.
Неразрешените задачи
,
ООК
, София, 6.6.1934г.,
В началото, като млад, ще почне с
радостта
, а в края ще свърши със скръбта.
Кое го е отчаяло? Как е изгубил той своята младост? Вие казвате: „Изгубил младостта си, станал стар.“ Но кои са причините? Та казвам, сега голямото нещастие е, че ние остаряваме. Добре, сега ще ви представя тази идея малко по-другояче.
В началото, като млад, ще почне с
радостта
, а в края ще свърши със скръбта.
Това са двата полюса. Младият започва с радостта, но започва като слаб. Животът започва със слабостта и свършва със слабостта. Представете си една млада мома, 21 годишна. Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е.
към беседата >>
Младият започва с
радостта
, но започва като слаб.
Вие казвате: „Изгубил младостта си, станал стар.“ Но кои са причините? Та казвам, сега голямото нещастие е, че ние остаряваме. Добре, сега ще ви представя тази идея малко по-другояче. В началото, като млад, ще почне с радостта, а в края ще свърши със скръбта. Това са двата полюса.
Младият започва с
радостта
, но започва като слаб.
Животът започва със слабостта и свършва със слабостта. Представете си една млада мома, 21 годишна. Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е. Един ден завъртява се около нея един момък. Тя е насърчена вече, че е намерила своя идеал.
към беседата >>
32.
Което става
,
УС
, София, 17.6.1934г.,
Те ще видят причините за страданията и с
радост
ще ги приемат.
И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине. Казва: „Отче, ако е възможно, тия страдания да Ме отминат.“ И когато се убеди в онзи неизменен факт, че туй, което хората наричат „съдба“ [е неизбежно], примирява се с факта и казва: „Да бъде Твоята Воля.“ Волята Божия, като взема предвид бъдещето, също разрешава всичко. Защото въпросът за страданията няма да се разреши днес. Той е въпрос на Великото бъдеще, когато нещата ще станат ясни и ще се разрешат, когато хората достигнат до онази най-висша степен на развитие.
Те ще видят причините за страданията и с
радост
ще ги приемат.
Човек прегреши против законите на райския живот, следствие на това дойдоха страданията. Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много страдания. Ако вземем постъпката, на вид беше много малка, а последствията бяха много осезателни. И ние чувствуваме още тия последствия. Те си водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, която много мъчно се лекува.
към беседата >>
33.
Правият път
,
ООК
, София, 20.6.1934г.,
И стават сутринта децата и виждат, че има дрехи, обуща, играчки и скачат от
радост
.
Според вашата опитност, когато любовта ви е посещавала, какво ви е донасяла? Мене са ми разправяли мнозина за любовта. Но аз съм виждал, че те имат само подаръците на любовта, както малките деца. Ако сте в Америка или в Англия, те имат един Санта Клос (Дядо Коледа), един митически герой, един старец, който носи в голям кош всичките благословения. Англичаните и американците възпитават децата си и им казват, че Санта Клос всичко носи.
И стават сутринта децата и виждат, че има дрехи, обуща, играчки и скачат от
радост
.
А пък Санта Клос в къщата не е стъпил. Той е бащата и майката. Детето си мисли, че е дошъл такъв особен човек. Питам сега, важно ли е да знаем, кой е донесъл подаръците? Когато си гладен, не питай кой е донесъл хляба.
към беседата >>
34.
Не живея за себе си
,
НБ
, София, 24.6.1934г.,
Богатството е една реалност, която носи
радост
и веселие.
Тъй щото онзи, който се е разочаровал, е в реалността, която носи разочарование. Да влезе в онази реалност, в която няма разочарование. Болестта е една реалност, която носи разочарование. Здравето е една реалност, която носи здраве. Сиромашията е една реалност, която носи ограничение и смущения.
Богатството е една реалност, която носи
радост
и веселие.
Невежеството е реалност, която носи ограничение и нещастие. А знанието е една реалност, която носи сила. Омразата е една реалност, която носи нещастие на човека. Любовта е друга една реалност. Казвам: Между тия две реалности по някой път хората се намират и наричат тази относителна реалност на нещата.
към беседата >>
35.
Дишането и вътрешният живот
,
ООК
, София, 27.6.1934г.,
Тази любов носи щастие,
радост
и веселие.
Сега, щом се говори за любовта, някои казват: „Оставете любовта настрани.“ Тази любов, от която вие се оплаквате, то е кал. Любовта на пепелта е друго. Всеки въглен, като изгори, нали се образува пепел? А пък онази, Божествената Любов, няма пепел. На нея можеш да свариш яденето.
Тази любов носи щастие,
радост
и веселие.
Втори път ще продължим. А пък това, малкото да приложим сега. Ще кажете: „Тези работи ги знаем.“ Ще мислите за това. Като отидете на небето, нищо няма да научите там. Там нямат време да ви разправят тези работи, ще ви върнат назад.
към беседата >>
36.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 4.7.1934г.,
Когато ядем, хубавата храна, която вземаме, дава
радост
и веселие.
А пък то не е смешно. Ти се срамуваш да кажеш: „Аз те обичам! “, на твоя възлюблен. Ти можеш да кажеш даже: „Аз не съм те обичал.“ Какво лошо има, ако се каже: „Аз те обичам.“ (Учителят ги изговаря тихо.) Ще кажеш: „Те са детински работи.“ В живота, кое дава смисъл? – Яденето.
Когато ядем, хубавата храна, която вземаме, дава
радост
и веселие.
Думите: аз ви обичам, дават един хубав обед. Целия ден ти мислиш и казваш: „Хубав обед е! “ И на другия ден мислиш. Ние казваме: „Това са детински работи.“ Един казва: „Аз вярвам в Бога, във Вечния, в Безграничния! “ Това са неразбрани думи.
към беседата >>
37.
Трите правила
,
МОК
, София, 6.7.1934г.,
И обратното: колкото изпълнението на закона е по-голямо, толкова и
радостта
е по-голяма.
Човек по някой път може да се срамува от тези белези, но научно трябва да знае - тези белези трябва да му служат като една наука, да знае какви са били последствията при изгубването на ценността, какви страдания е претърпял човек. Вие по някой път страдате и защо страдате? Всяко едно страдание, като общо правило, се дължи на нарушението на един основен закон в природата, който е неизменен сам по себе си. И колкото нарушението е по-голямо, толкова страданието е по-голямо. И колкото нарушението е по-малко, толкова страданието е по-малко.
И обратното: колкото изпълнението на закона е по-голямо, толкова и
радостта
е по-голяма.
Колкото изпълнението на закона е по-малко, толкова и радостта е по-малка. И скръбта си има свои ценности, възможности, както в математиката. - 1000 + 1000 Каква разлика има между тези две числа?
към беседата >>
Колкото изпълнението на закона е по-малко, толкова и
радостта
е по-малка.
Вие по някой път страдате и защо страдате? Всяко едно страдание, като общо правило, се дължи на нарушението на един основен закон в природата, който е неизменен сам по себе си. И колкото нарушението е по-голямо, толкова страданието е по-голямо. И колкото нарушението е по-малко, толкова страданието е по-малко. И обратното: колкото изпълнението на закона е по-голямо, толкова и радостта е по-голяма.
Колкото изпълнението на закона е по-малко, толкова и
радостта
е по-малка.
И скръбта си има свои ценности, възможности, както в математиката. - 1000 + 1000 Каква разлика има между тези две числа? На единия освен че е празен джобът, но е и съдран.
към беседата >>
38.
Върховният авторитет
,
УС
, София, 8.7.1934г.,
На онзи свят има работа, велика работа има, придружена с
радост
и веселие.
Човек, който няма овци, не го държат на онзи свят. Даже и в този свят може да направите опит. Една жена, която обича някой мъж, която даже казва, че умира за него, ако тя го вземе, а пък той седи, не работи и се излежава, тя ще му каже: „Защо седиш така тук, защо не излезеш да работиш? “ И тя ще почне да съжалява. Ще каже: „Не трябваше да се свързвам с него.“
На онзи свят има работа, велика работа има, придружена с
радост
и веселие.
При работата ще ви се даде най-хубавото. Тук не можем да работим. Тук се трудим и мъчим, а пък в Небето ще работим. Следующият живот, който иде, ще бъде живот на работа, затова трябва да се приготовляваме. Всеки ден, когато ви дойдат страданията, да знаете, че вашите овци страдат.
към беседата >>
39.
Стремеж и постъпка
,
МОК
, София, 13.7.1934г.,
Майката на
радостите
е майка, на която децата са живи.
Та сега всичките страдания в света произтичат от онзи основен закон, от една загуба. Нещо си загубил. Причина има за това. Майката на страданията, това са загубите. Майката на нещастията е майка, на която децата са измрели.
Майката на
радостите
е майка, на която децата са живи.
Нещастието е майка с умрели деца. Страданието произтича от това. Майката на радостите е майка на която децата са живи. Добре тогава, кой е майка на човека според вас? Нали имате две майки?
към беседата >>
Майката на
радостите
е майка на която децата са живи.
Майката на страданията, това са загубите. Майката на нещастията е майка, на която децата са измрели. Майката на радостите е майка, на която децата са живи. Нещастието е майка с умрели деца. Страданието произтича от това.
Майката на
радостите
е майка на която децата са живи.
Добре тогава, кой е майка на човека според вас? Нали имате две майки? Едната като дойде, ще плачете и ще скърбите. Недоволни ще сте. При другата майка вие сте щастливи.
към беседата >>
40.
Вътрешни състояния и външни условия
,
ООК
, София, 18.7.1934г.,
Човек, който не разбира
радостите
, те му носят нещастие.
Нека да стане на дявола табана-ковет (да си плюе на петите и да бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет. Какво ще каже това? Ще отстъпиш. За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт. А пък за човекът, който ги разбира, те носят живот.
Човек, който не разбира
радостите
, те му носят нещастие.
А пък човек, който разбира радостите, носят му живот. Радостта носи живот. Защото, за да оздравее човек, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее. Имате 41 градуса температура, почни да пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи. Имаш 41 градуса температура.
към беседата >>
А пък човек, който разбира
радостите
, носят му живот.
Какво ще каже това? Ще отстъпиш. За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт. А пък за човекът, който ги разбира, те носят живот. Човек, който не разбира радостите, те му носят нещастие.
А пък човек, който разбира
радостите
, носят му живот.
Радостта носи живот. Защото, за да оздравее човек, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее. Имате 41 градуса температура, почни да пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи. Имаш 41 градуса температура. Мислиш, че ще умреш.
към беседата >>
Радостта
носи живот.
Ще отстъпиш. За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт. А пък за човекът, който ги разбира, те носят живот. Човек, който не разбира радостите, те му носят нещастие. А пък човек, който разбира радостите, носят му живот.
Радостта
носи живот.
Защото, за да оздравее човек, от каквато и да е болест – да почне да се радва, да пее. Имате 41 градуса температура, почни да пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи. Имаш 41 градуса температура. Мислиш, че ще умреш. Казваш, че не знаеш да пееш.
към беседата >>
Всякога незнанието произвежда по-голяма
радост
, отколкото знанието.
Всякога незнанието произвежда смях у човека. Човек може да се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен. Водят те някъде. Не знаеш – радваш се. Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен.
Всякога незнанието произвежда по-голяма
радост
, отколкото знанието.
Водят те някъде да те бият. Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака? – Дърво! По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат удари. По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието.
към беседата >>
41.
Великото изкуство
,
ООК
, София, 25.7.1934г.,
Например страданията, които имате, но [на] страданията и на
радостите
могат да се дадат много обяснения.
Животът сам по себе си е изкуство. Външната страна на живота е изкуство. Докато живее човек разумно, той владее това изкуство. И ако не стане животът туй изкуство, то не се живее. Знанието или вярата или Любовта или каквото и да е, ако то не се превърне в изкуство, то остава неразбрано.
Например страданията, които имате, но [на] страданията и на
радостите
могат да се дадат много обяснения.
Въобще вие сте недоволни от страданията. От страданията всички сте недоволни, а от радостите благодарни. Има страдания, които вие сами си причинявате. Да допуснем, че вървите по пътя. И по невнимание си ударите крака о някой камък и страдате.
към беседата >>
От страданията всички сте недоволни, а от
радостите
благодарни.
Докато живее човек разумно, той владее това изкуство. И ако не стане животът туй изкуство, то не се живее. Знанието или вярата или Любовта или каквото и да е, ако то не се превърне в изкуство, то остава неразбрано. Например страданията, които имате, но [на] страданията и на радостите могат да се дадат много обяснения. Въобще вие сте недоволни от страданията.
От страданията всички сте недоволни, а от
радостите
благодарни.
Има страдания, които вие сами си причинявате. Да допуснем, че вървите по пътя. И по невнимание си ударите крака о някой камък и страдате. Вие считате, че този камък ви е ударил. Вие се движите, а камъкът седи неподвижен.
към беседата >>
Ценностите са, които дават
радост
на живота.
Който се движи е виновен, а който не се движи е невинен. Вие, които се движите, сте виновни, а който седи е невинен. Всеки, който мисли и прави погрешки, е виноват; всеки който седи и е мисли, той не е виновен. Човек започва да мисли само когато се движи. Известни ценности има в живота, само когато животът е разбран.
Ценностите са, които дават
радост
на живота.
Вие искате да бъдете щастливи, но трябва да имате ценности. Например вземете един певец, който пее. Той има ценност – неговия глас. Той сам е доволен и онези, които го слушат и те са доволни. Следователно той има цена над всички.
към беседата >>
И ако страданията по вашите релси не могат да се движат свободно и ако
радостите
по вашите релси не могат да се движат свободно, тогава какво сте вие?
И ако знае това, той е брат. Че ако той братски не се отнася към мен и аз ако не се отнасям братски към него, тогава не разбираме изкуството на живота. Братството е изкуство. Какви са отношенията на братята? Двама братя, те са две релси, по които трябва да се движи трена.
И ако страданията по вашите релси не могат да се движат свободно и ако
радостите
по вашите релси не могат да се движат свободно, тогава какво сте вие?
Къде ви са вашите пътища? В съвременния свят само такси ли има? В града няма ли и боклукчийски коли? Те не минават ли по същия път. Ако караме всички таксита и няма кой да ни кара боклукчийските коли?
към беседата >>
Ако страданието не може да мине по твоите релси и ако
радостите
не могат да минат, тогава питам, какъв е пътят на твоя живот?
В града няма ли и боклукчийски коли? Те не минават ли по същия път. Ако караме всички таксита и няма кой да ни кара боклукчийските коли? Тези хора карат тези нечистотии, а пък тебе един ще те разходи за удоволствие. Онзи ще кара сметта, от здравословно гледище неговата работа е по-съсипателна.
Ако страданието не може да мине по твоите релси и ако
радостите
не могат да минат, тогава питам, какъв е пътят на твоя живот?
И ако твоите релси не могат да издържат тяжестта на този локомотив, който се движи, тогава питам где е здравината на твоя път? Ако ти не можеш да претърпиш най-малката тяжест, тогава какъв е пътят на твоя живот? Защото несгодите на живота съществуват. Вие разбирате нещата от вашето лично гледище, но колко милиона хора има, които мислят, за да бъдете щастливи, колко милиона същества е трябвало да пожертвуват живота, себе си, за да имате това положение? И не само това, и към нас Бог е трябвало да бъде дълготърпелив, за да бъдем ние сега щастливи.
към беседата >>
42.
Вътрешният човек
,
НБ
, София, 29.7.1934г.,
По-добре да роди едно дете разумно, което да ѝ даде
радост
.
Тези хора искат да ядат. Тези хора искат да имат жилища, искат да имат добър живот. Тези хора искат да имат семейство, искат да имат деца. Как да се възпита бъдещето поколение, ако майката ражда 10 деца и умират? Казвам: Каква полза има от умирането на тия деца?
По-добре да роди едно дете разумно, което да ѝ даде
радост
.
Питам: Защо е известно знание, което не може да внесе полза? Знанието е потребно. Без знание не може, но знанието постоянно трябва да се тури на работа. Тогава, да ви приведа пример. Без знание ти ще мязаш на стар цигулар на 70 години, който седи със своята цигулка, че не може да свири.
към беседата >>
Не трябва да го ограничаваме, не да му дотегне, но да има всичко онова, което му е потребно, да е
радостен
, че той живее на Земята.
Вие, като не я разбирате, се раждат страданията. Страданията вече [в] света са един резултат на усилената Божествена любов, която иска да изправи хората. На хората трябва да се даде онова правилно разбиране. Не сега да се ограничаваме. Вие сега не живеете, но човек на Земята, каквото вложил, трябва да живее добре.
Не трябва да го ограничаваме, не да му дотегне, но да има всичко онова, което му е потребно, да е
радостен
, че той живее на Земята.
Има неща позволени. Не трябва да доказваме на човека: „Не трябва да пиеш! “ Ще пиеш колкото искаш. Ще пиеш умерено. Какво? Само най-чистата вода.
към беседата >>
43.
Великото в живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 5.8.1934г.,
И тогава човек става силен, мощен,
радостен
.
На Земята мълчаливите минават за мъдри, а на Небето – за мъртви. Външно това са противоречиви положения, но всъщност те крият дълбок смисъл в себе си. И тъй, великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов. Едно от качествата на тази Любов е следното: тя изпъжда навън всяко недоволство, което бушува в човека.
И тогава човек става силен, мощен,
радостен
.
Той не се плаши от нищо в света, готов е за всякаква работа, готов е да слугува на всички хора. Той намира смисъла на живота в Любовта, в служенето на всички същества, от най-малките до най-големите. Съвременните хора обаче разбират Любовта по съвсем друг начин. Тяхната любов е любов на Земята. Тя е наречена земна любов, а тази любов носи разочарования във всички направления.
към беседата >>
Докато сте в Божествения трен, вие сте
радостни
, весели, мислите, че всичко можете да постигнете.
Питам: какво можете да очаквате от физическия свят, в който непрестанно се извършват промени? Като не знаят законите на физическия свят, съвременните хора се безпокоят от постоянните промени, на които се натъкват. И наистина, в даден момент вие сте разположени, мислите, че всичко можете да направите. На следния момент сте неразположени по дух, тъжни, скръбни сте. Коя е причината за тази внезапна промяна на състоянията?
Докато сте в Божествения трен, вие сте
радостни
, весели, мислите, че всичко можете да постигнете.
Щом слезете от този трен, веднага ставате тъжни, скръбни и се обезсърчавате. Един български селянин за пръв път се качил на трен. От време на време поглеждал от прозорците, радвал се, че се вози. За момент тренът спрял на една малка станция и той слязъл да си купи круши. Трябвало продавачът да му върне няколко стотинки и той останал да чака, през което време тренът профучал край него и го оставил на спирката тъжен и недоволен, че е пропуснал трена.
към беседата >>
Всички хора искат да бъдат
радостни
, весели, здрави, богати, учени, силни и т. н.
Много са тия пътища. При това всеки ден определя нов и по-прав път от вчерашния. Наистина, какво по-красиво нещо за човека от това, да служи и да живее за Онзи, Който му е дал живот? Кой е Той, всички Го познават. Няма човек в света, който да не Го познава.
Всички хора искат да бъдат
радостни
, весели, здрави, богати, учени, силни и т. н.
Хубаво е това, но то от Бога иде. Който влезе в пълнотата на Божията Любов, той ще придобие всичко, каквото желае. Когато получи всичко, каквото душата желае, човек е готов вече да служи на хората. Докато не е влязъл още в пълнотата на Божията Любов, той не е готов на никакво служене. Щом започне да служи на хората, т. е.
към беседата >>
Радостите
пък представляват донасяне на топъл, пресен хляб вместо сухия.
Първият започва да плаче, да скърби, че му взели сухия хляб. Едва изминал сто крачки, дохожда трети, взема празната торба и туря в нея едно кило топъл, пресен хляб. Какво по-хубаво от това? Сухият хляб се замества с пресен, топъл хляб. Такова нещо представляват страданията – вземане на сухия хляб.
Радостите
пък представляват донасяне на топъл, пресен хляб вместо сухия.
Който не вярва в смяната на скърбите с радости, казва: "Ами ако никой не ми донесе топъл хляб? " – Щом сухият хляб изчезне, топлият непременно ще дойде. Ако житното зърно не се посади в земята, няма да даде никакъв плод. Сухият хляб трябва да се вземе, за да дойде вместо него топъл. Ако в живота на човека не дойдат страдания и противоречия, хубавото, красивото и великото никога няма да дойде.
към беседата >>
Който не вярва в смяната на скърбите с
радости
, казва: "Ами ако никой не ми донесе топъл хляб?
Едва изминал сто крачки, дохожда трети, взема празната торба и туря в нея едно кило топъл, пресен хляб. Какво по-хубаво от това? Сухият хляб се замества с пресен, топъл хляб. Такова нещо представляват страданията – вземане на сухия хляб. Радостите пък представляват донасяне на топъл, пресен хляб вместо сухия.
Който не вярва в смяната на скърбите с
радости
, казва: "Ами ако никой не ми донесе топъл хляб?
" – Щом сухият хляб изчезне, топлият непременно ще дойде. Ако житното зърно не се посади в земята, няма да даде никакъв плод. Сухият хляб трябва да се вземе, за да дойде вместо него топъл. Ако в живота на човека не дойдат страдания и противоречия, хубавото, красивото и великото никога няма да дойде. Такава е реалността в живота.
към беседата >>
Щом придобие нещо, страданията изчезват, а човекът придобива
радост
и живот.
Преди да е дошъл топлият хляб, нищо няма да говоря. Ще чакате с търпение, докато пристигне мекият, топлият хляб. Въпросът не е в това, че страдате. Важно е, като страда човек, да придобие нещо. Има смисъл да страда човек, но да придобие нещо.
Щом придобие нещо, страданията изчезват, а човекът придобива
радост
и живот.
Смисълът на живота се заключава във всекидневните придобивки. Всеки ден трябва да имате по една малка придобивка. Това е вътрешното разбиране на живота. Към него трябва всеки да се стреми. Докато дойдете до вътрешно, дълбоко разбиране на живота, всеки от вас ще го схваща, според както е одарен.
към беседата >>
44.
Граници на живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 8.8.1934г.,
Ето защо, не гледайте на страданията като на мъчение, но като на преходни състояния, които водят от Скръб към
Радост
.
Щом Той се оттегли, те ще видят, че представляват или малко дете, или стари дядо и баба. Старият трябва много да работи. Обаче като мисли, че не може да работи, той туря товара си на чуждите гърбове. Истинското положение, в което човек трябва да се намери, е това, което Христос е изказал в стиха: "Ако не станете като децата, няма да влезете в новия живот, в Царството Божие." С други думи казано: ако не станете като малките деца, няма да преминете през границите на страданието, за да влезете в Царството на Духа. Време е вече да влезете в това Царство.
Ето защо, не гледайте на страданията като на мъчение, но като на преходни състояния, които водят от Скръб към
Радост
.
Сега размишлявайте върху това, което ви се каза днес. И каквото намислите, то ще ви остане. Ваше е само това, което можете да възприемете от всичко казано, а не това, което ви се е дало.
към беседата >>
45.
Противоречия и възможности
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 12.8.1934г.,
Когато прави Добро, човек никога не трябва да съжалява, но всякога с
радост
трябва да си спомня, че е направил някакво добро.
Истинският светия ще каже: "Заповядай, братко, вземи къщата си. Аз и без къща мога да живея." Изобщо в даването човек се изпитва. Някой даде нещо или направи някакво добро и после казва: "Много дадох, излъгах се." – Това показва, че ти си съгрешил. Когато човек дава повече или по-малко, отколкото трябва, и в двата случая греши. Той трябва да дава точно колкото е определено.
Когато прави Добро, човек никога не трябва да съжалява, но всякога с
радост
трябва да си спомня, че е направил някакво добро.
Ближният, на когото е направил доброто, също така с радост трябва да си спомня за направеното добро. Истинско Добро е това, което предизвиква радост в Бога, в ближния ти и в самия тебе. Ако при всяко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна радост, то не е направено, както трябва. В 7-а глава от Деянията на апостолите се говори за историята на еврейския народ, за живота и изпитанията на Йосиф. От цялата глава се вижда какви са били тогавашните евреи.
към беседата >>
Ближният, на когото е направил доброто, също така с
радост
трябва да си спомня за направеното добро.
Аз и без къща мога да живея." Изобщо в даването човек се изпитва. Някой даде нещо или направи някакво добро и после казва: "Много дадох, излъгах се." – Това показва, че ти си съгрешил. Когато човек дава повече или по-малко, отколкото трябва, и в двата случая греши. Той трябва да дава точно колкото е определено. Когато прави Добро, човек никога не трябва да съжалява, но всякога с радост трябва да си спомня, че е направил някакво добро.
Ближният, на когото е направил доброто, също така с
радост
трябва да си спомня за направеното добро.
Истинско Добро е това, което предизвиква радост в Бога, в ближния ти и в самия тебе. Ако при всяко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна радост, то не е направено, както трябва. В 7-а глава от Деянията на апостолите се говори за историята на еврейския народ, за живота и изпитанията на Йосиф. От цялата глава се вижда какви са били тогавашните евреи. Яков имал дванадесет сина, един от които бил Йосиф.
към беседата >>
Истинско Добро е това, което предизвиква
радост
в Бога, в ближния ти и в самия тебе.
Някой даде нещо или направи някакво добро и после казва: "Много дадох, излъгах се." – Това показва, че ти си съгрешил. Когато човек дава повече или по-малко, отколкото трябва, и в двата случая греши. Той трябва да дава точно колкото е определено. Когато прави Добро, човек никога не трябва да съжалява, но всякога с радост трябва да си спомня, че е направил някакво добро. Ближният, на когото е направил доброто, също така с радост трябва да си спомня за направеното добро.
Истинско Добро е това, което предизвиква
радост
в Бога, в ближния ти и в самия тебе.
Ако при всяко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна радост, то не е направено, както трябва. В 7-а глава от Деянията на апостолите се говори за историята на еврейския народ, за живота и изпитанията на Йосиф. От цялата глава се вижда какви са били тогавашните евреи. Яков имал дванадесет сина, един от които бил Йосиф. Той сънувал два съня, които разказал на баща си и на братята си, с което събудил тяхната завист: те го продали на търговци, които отивали за Египет, а след това напръскали дрехата му с кръв от животно, за да докажат на баща си, че Йосиф бил изяден от звяр.
към беседата >>
Ако при всяко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна
радост
, то не е направено, както трябва.
Когато човек дава повече или по-малко, отколкото трябва, и в двата случая греши. Той трябва да дава точно колкото е определено. Когато прави Добро, човек никога не трябва да съжалява, но всякога с радост трябва да си спомня, че е направил някакво добро. Ближният, на когото е направил доброто, също така с радост трябва да си спомня за направеното добро. Истинско Добро е това, което предизвиква радост в Бога, в ближния ти и в самия тебе.
Ако при всяко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна
радост
, то не е направено, както трябва.
В 7-а глава от Деянията на апостолите се говори за историята на еврейския народ, за живота и изпитанията на Йосиф. От цялата глава се вижда какви са били тогавашните евреи. Яков имал дванадесет сина, един от които бил Йосиф. Той сънувал два съня, които разказал на баща си и на братята си, с което събудил тяхната завист: те го продали на търговци, които отивали за Египет, а след това напръскали дрехата му с кръв от животно, за да докажат на баща си, че Йосиф бил изяден от звяр. С това те дали добър урок на Йосиф, за да разбере как може единадесет братя да му се покланят, как може баща да му се кланя.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: след всяко страдание, след всяка скръб иде
радост
, съответна на скръбта.
Ако страданията не съществуваха, хората щяха завинаги да останат голи, сухи кости, от които нищо не можеше да излезе. Ако можеше без страдания, нито Христос, нито апостолите, нито мъчениците биха страдали. Страданията са съществували и преди Христа, и в Негово време, а съществуват и днес. Който върви по пътя на разумните страдания, той върви в Божествения път. Да мисли човек, че може и без страдания, това значи да е взел крива посока в живота.
Едно трябва да знаете: след всяко страдание, след всяка скръб иде
радост
, съответна на скръбта.
Колкото голяма е била скръбта, толкова голяма ще бъде и радостта. Радостта иде всякога, след като човек занесе страданието на неговото място. Какво значи да занесе човек страданието на неговото място? Да занесеш страданието на мястото му, това значи да го изтърпиш докрай. Щом изтърпиш страданието докрай, ти придобиваш онази скъпоценност, която се съдържа в него.
към беседата >>
Колкото голяма е била скръбта, толкова голяма ще бъде и
радостта
.
Ако можеше без страдания, нито Христос, нито апостолите, нито мъчениците биха страдали. Страданията са съществували и преди Христа, и в Негово време, а съществуват и днес. Който върви по пътя на разумните страдания, той върви в Божествения път. Да мисли човек, че може и без страдания, това значи да е взел крива посока в живота. Едно трябва да знаете: след всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта.
Колкото голяма е била скръбта, толкова голяма ще бъде и
радостта
.
Радостта иде всякога, след като човек занесе страданието на неговото място. Какво значи да занесе човек страданието на неговото място? Да занесеш страданието на мястото му, това значи да го изтърпиш докрай. Щом изтърпиш страданието докрай, ти придобиваш онази скъпоценност, която се съдържа в него. Щом придобиеш тази скъпоценност, радостта иде вече като естествено последствие на придобивката.
към беседата >>
Радостта
иде всякога, след като човек занесе страданието на неговото място.
Страданията са съществували и преди Христа, и в Негово време, а съществуват и днес. Който върви по пътя на разумните страдания, той върви в Божествения път. Да мисли човек, че може и без страдания, това значи да е взел крива посока в живота. Едно трябва да знаете: след всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта. Колкото голяма е била скръбта, толкова голяма ще бъде и радостта.
Радостта
иде всякога, след като човек занесе страданието на неговото място.
Какво значи да занесе човек страданието на неговото място? Да занесеш страданието на мястото му, това значи да го изтърпиш докрай. Щом изтърпиш страданието докрай, ти придобиваш онази скъпоценност, която се съдържа в него. Щом придобиеш тази скъпоценност, радостта иде вече като естествено последствие на придобивката. Тази е философията на страданието.
към беседата >>
Щом придобиеш тази скъпоценност,
радостта
иде вече като естествено последствие на придобивката.
Колкото голяма е била скръбта, толкова голяма ще бъде и радостта. Радостта иде всякога, след като човек занесе страданието на неговото място. Какво значи да занесе човек страданието на неговото място? Да занесеш страданието на мястото му, това значи да го изтърпиш докрай. Щом изтърпиш страданието докрай, ти придобиваш онази скъпоценност, която се съдържа в него.
Щом придобиеш тази скъпоценност,
радостта
иде вече като естествено последствие на придобивката.
Тази е философията на страданието. Всичко друго, вън от страданията и радостите, е преходно, временно. Някога и страданията ще престанат, но днес, при сегашното развитие на хората, те са необходими. Сега всички трябва да бъдете герои. Като ви дойде някое страдание, не бързайте да го хвърлите на земята, но кажете: "Без страдания на Земята не може." Пееш ли, носи страданието.
към беседата >>
Всичко друго, вън от страданията и
радостите
, е преходно, временно.
Какво значи да занесе човек страданието на неговото място? Да занесеш страданието на мястото му, това значи да го изтърпиш докрай. Щом изтърпиш страданието докрай, ти придобиваш онази скъпоценност, която се съдържа в него. Щом придобиеш тази скъпоценност, радостта иде вече като естествено последствие на придобивката. Тази е философията на страданието.
Всичко друго, вън от страданията и
радостите
, е преходно, временно.
Някога и страданията ще престанат, но днес, при сегашното развитие на хората, те са необходими. Сега всички трябва да бъдете герои. Като ви дойде някое страдание, не бързайте да го хвърлите на земята, но кажете: "Без страдания на Земята не може." Пееш ли, носи страданието. Работиш ли, носи страданието. Имаш да даваш, носи страданието.
към беседата >>
Страданието е работа,
радостта
– почивка.
Що се отнася до работата за себе си, всички сте генерали. Щом дойде до работата за ближния и за Бога, там сте обикновени войници. Засега бих желал да станете генерали в работата си за ближния. Колкото се отнася до работата за Господа, това е въпрос на близко или далечно бъдеще – от вас зависи. И тъй, за когото и да работите – за себе си, за ближния си или за Бога, поставете Любовта за основа на всяка работа!
Страданието е работа,
радостта
– почивка.
Следователно, дойде ли страданието на гости в дома ви, поканете го любезно, усмихнете му се и кажете: "Много те очаквах, много плаках за тебе, но заслужаваше да се плаче." Какво ви струва да се усмихнете на страданието? Някой ви е обрал. Трябва ли да страдате за това? Като срещнете този, който ви е обрал, усмихнете му се и кажете: "Заповядай и друг път. Ако имах повече, още бих ти дал." – Това значи герой!
към беседата >>
46.
Живот, знание, свобода
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 15.8.1934г.,
Мнозина мислят, че ще дойде ден, когато ще се освободят от ограниченията в живота, ще влязат в Царството Божие, дето царува
радост
, мир и веселие.
Този е единственият метод да проявите живота, знанието и свободата. Сега всички трябва да се стремите към изработване на вътрешни методи за работа. Всички очакват да дойде някой отвън да ги научи на нещо. Учителят може да предаде някакъв урок на учениците си, но ако те не приложат това, което им е предадено, знанието ще остане неразбрано за тях. За учителя или за професора е ясно това, което преподава, но ако учениците му не учат и не прилагат, това знание ще остане безпредметно.Те няма да се домогнат до онова, което им е потребно в живота.
Мнозина мислят, че ще дойде ден, когато ще се освободят от ограниченията в живота, ще влязат в Царството Божие, дето царува
радост
, мир и веселие.
Вярно е това, но работа се изисква от всички. Затова именно аз ви давам метод, който може да ви помогне за постигане на вашите идеали. Щом приложите този метод, още днес можете да влезете в Царството Божие, още днес Бог, светиите, ангелите, добрите хора могат да посетят дома ви. Кога ще дойде това нещо за другите хора, не е важно. За вас може да дойде още днес.
към беседата >>
47.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
За незнаещите, за невежите Бог е огън пояждаещ; за знаещите Той е знание и светлина; за любещите Той е мир,
радост
и веселие; за свободните Той е простор, за грешните Той е ад и мъчение.
Какво ще разберете от живота на пияния? Ако се напиете като него, цяла нощ ще падате по улиците, ще ставате, и като станете сутринта, ще се видите цял окалян, нечист. Какво знание сте придобили? Не само че нищо не сте придобили, но сте изгубили нещо, усещате се унизен. Когато хората искат да разберат какво нещо е Господ, те не знаят на какво опасно място се натъкват.
За незнаещите, за невежите Бог е огън пояждаещ; за знаещите Той е знание и светлина; за любещите Той е мир,
радост
и веселие; за свободните Той е простор, за грешните Той е ад и мъчение.
Мнозина говорят за ада, описват го като място на мъчение, като страшен съд за лошите дела на хората. Колкото и да е страшен този ад, той не е по-страшен от ада на Земята. Истинският ад е на Земята. Де именно се намира този ад? Той е в човешкото тяло: в изкривения човешки ум, в изкривеното човешко сърце, в изкривената човешка воля.
към беседата >>
48.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Тези две страни в живота на човека постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и неговите състояния: ту скръбни, ту
радостни
.
Женитбата е влизането на човека в живота. Венецът, короната, дрехите на младоженците представляват външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешният живот обаче е неизменен. Значи животът на човека има две страни – външна и вътрешна: външна, или материалистична, и вътрешна, или духовна.
Тези две страни в живота на човека постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и неговите състояния: ту скръбни, ту
радостни
.
Скърбите и радостите представляват външната страна на живота, т. е. неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може да отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, да се очисти и да се облече с нови, чисти дрехи. И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици. Накитите, това са нейните добродетели, без които тя не може да влезе в живота.
към беседата >>
Скърбите и
радостите
представляват външната страна на живота, т. е.
Венецът, короната, дрехите на младоженците представляват външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешният живот обаче е неизменен. Значи животът на човека има две страни – външна и вътрешна: външна, или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и неговите състояния: ту скръбни, ту радостни.
Скърбите и
радостите
представляват външната страна на живота, т. е.
неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може да отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, да се очисти и да се облече с нови, чисти дрехи. И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици. Накитите, това са нейните добродетели, без които тя не може да влезе в живота. Когато отивате при Бога, по същия начин и вие трябва да бъдете накичени с всичките си добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас.
към беседата >>
49.
Дигни одъра си!
,
СБ
, София, 21.8.1934г.,
В който момент придобиете истинското знание, вие ще преживеете такава дълбока вътрешна
радост
, каквато никога не сте изпитвали.
Кое от тези три неща е за предпочитане? Ще кажете, че искате живота. Да, но първото качество на живота е знанието. Живот без знание не е истински живот. Обикновеното знание, което вие имате, не е онова знание, което осмисля живота.
В който момент придобиете истинското знание, вие ще преживеете такава дълбока вътрешна
радост
, каквато никога не сте изпитвали.
Знание, което не носи такава радост в себе си, е детинска дреха, която може да се носи временно. Щом порасне детето, дрехата му става малка и трябва да се замести с нова. Хубава е тази дреха, но тя причинява страдания на детето. Ако продължава да я носи, тя ще му стане къса, тясна и ще започне да го убива. Ако я вземат от гърба му, без да я заместят с нова, то ще започне да страда от студ.
към беседата >>
Знание, което не носи такава
радост
в себе си, е детинска дреха, която може да се носи временно.
Ще кажете, че искате живота. Да, но първото качество на живота е знанието. Живот без знание не е истински живот. Обикновеното знание, което вие имате, не е онова знание, което осмисля живота. В който момент придобиете истинското знание, вие ще преживеете такава дълбока вътрешна радост, каквато никога не сте изпитвали.
Знание, което не носи такава
радост
в себе си, е детинска дреха, която може да се носи временно.
Щом порасне детето, дрехата му става малка и трябва да се замести с нова. Хубава е тази дреха, но тя причинява страдания на детето. Ако продължава да я носи, тя ще му стане къса, тясна и ще започне да го убива. Ако я вземат от гърба му, без да я заместят с нова, то ще започне да страда от студ. Всеки, който търси дрехата си и се оплаква, че са му я откраднали, минава за слаб човек.
към беседата >>
Към всички същества, които Бог е създал, той трябва да изпитва свещено чувство Когото и да срещне, той трябва да бъде
радостен
и весел.
– "Не, аз съм силен, ще издържа на всичко." – Не е въпросът там. Аз искам да кажа на човека само онова, което може да го повдигне и задоволи. Така трябва да постъпват новите хора. Какви са качествата на новия човек? Новият човек никога и на никое същество, малко или голямо, не трябва да причинява страдания.
Към всички същества, които Бог е създал, той трябва да изпитва свещено чувство Когото и да срещне, той трябва да бъде
радостен
и весел.
От незнание или от неразбиране хората често си създават страдания едни на други. За да не става това, съзнанието им трябва да бъде будно. Ако някой е щастлив, и другите около него трябва да бъдат щастливи. Христос казва: "Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи." Ако някой иска другите да му служат, той ще им причини страдания. Ако той им служи, ще ги направи щастливи.
към беседата >>
Вие извършихте Моята воля, като причинихте на братята си
радости
, а не страдания."
Време е вече да се слугува, да се разнася Любовта в света. Всяка сутрин изпращайте по една светла мисъл, по едно добро, възвишено чувство. Тогава ще чуете гласа на Бога, Който вижда всичко и следи какви са вашите мисли и чувства, които изпращате в света. Всеки ден правете по една добра постъпка, за която да получите одобрението на Живия Бог. Ако мисълта, чувството и постъпката ви са добри, ще чуете гласа на Бога – тих и дълбок, Който казва: "Влезте в Царството Божие!
Вие извършихте Моята воля, като причинихте на братята си
радости
, а не страдания."
Сега аз желая всички да бъдете носители на Новото учение – Учение на Любовта, Учение на почит и уважение, на зачитане на всичко красиво, чисто и възвишено в света. Казвате: "Можем ли да приложим това Учение? " – От вас зависи. Казах ви, че сте добри, а вие се съмнявате. Аз вземам думата добър в положителен смисъл, а вие я вземате в отрицателен и казвате, че не сте още добри.
към беседата >>
50.
Търпение, чистота и приложение
,
ООК
, София, 22.8.1934г.,
Някой път казвате: „Бог е Любов.“ Че когато аз казвам думите „Бог е Любов“, всички тъги и скърби от мене трябва да се свалят и аз трябва да се намеря веднага в една празнична дреха, чист и
радостен
и да мисля, че съм господар.
Вие казвате: „Остаряхме.“ Като остаряхте не пеете. А пък искате да ви обичат. А пък Любовта без пеене, няма приложение. И свободата без пеене няма приложение. Та музиката, пеенето трябва да станат у всинца ви нещо постоянно.
Някой път казвате: „Бог е Любов.“ Че когато аз казвам думите „Бог е Любов“, всички тъги и скърби от мене трябва да се свалят и аз трябва да се намеря веднага в една празнична дреха, чист и
радостен
и да мисля, че съм господар.
И повече няма какво да ви утешавам. Скръбен сте. Като дойда у вас и като кажа: „Бог е Любов“ и като изпея песента, всичката ваша скръб ще се стопи. И ще ми кажат: „Какво ми стана като изпя песента „Бог е Любов“? “ Ако ние бяхме знаяли как да пеем песента „Бог е Любов“, то, като отидем при някой болен, ще му запеем тази песен и той ще оздравее.
към беседата >>
51.
Права обхода и права постъпка
,
МОК
, София, 24.8.1934г.,
Когато пък се чувствувате
радостни
, весели, много души мислят едновременно да ви направят някакво добро.
Под права мисъл разбирам онази, чрез която действува едно разумно същество. Когато говоря за правата мисъл, аз разбирам един колективен процес, в който е взела участие мисълта на 10-20 хиляди души едновременно. Ако стотина души мислят да ви направят добро, хубаво ще ви бъде, но какво ще почувствувате, ако също такова число хора мислят да ви направят едно зло? Най-малко ще изпитате лошо разположение. Ще знаете, че когато се намирате в едно натегнато състояние, не можете да се търпите, някой мисли да ви направи зло.
Когато пък се чувствувате
радостни
, весели, много души мислят едновременно да ви направят някакво добро.
Тогава как трябва да се обхождате с тези хора, които искат да ви направят добро? Какво ще направите, ако един фурнаджия иска да ви даде един хляб? – "Ще му дадем 5 лева." Да, но той ви дава хляба даром. Ще трябва да му благодарите. И това пак е един начин на плащане.
към беседата >>
Правилната постъпка седи в това – щом навред са готови да ви посрещат с
радост
и да ви услужват, значи вие с всички и навсякъде сте постъпвали правилно.
Значи достойнството му не е било в неговия ум, а в перата му. Докато перата му израснат той се крие, показва само задницата си, а не главата си. Същото правят и глупавите хора. Хората, които обичат да се хвалят, че са добри, че са умни, че са честни са като пауна. Има един начин за самовъзпитание, от който зависи вашия бъдещ живот, това е да постъпвате правилно.
Правилната постъпка седи в това – щом навред са готови да ви посрещат с
радост
и да ви услужват, значи вие с всички и навсякъде сте постъпвали правилно.
Когато постъпките ви не са правилни, никой не желае да бъде на ваше разположение. Ако правите добро на много хора и един ден изпаднете в беда, всички тия хора ще ви се притекат на помощ, но ако сте правили зло на тия хора, ще се откажат да ви помогнат, ако се нуждаете от помощ. Казвате: "Това е кармически закон." Знаете ли какво нещо е кармичният закон? Обясненията на индусите за кармата са съвсем детски. То е все едно да вземете обясненията на математиката за числата и да казвате, че това са истините.
към беседата >>
52.
Който прави истината
,
НБ
, София, 26.8.1934г.,
От сутрин до вечер, като дойде неделята, всички трябва да бъдете
радостни
, весели.
Всеки ден по 5 минути се позволява да плачеш. Шест деня по 5 минути. Единственият ден, когато не се позволява да плачеш, е съботата. Неделята, той е ден свободен. В своя ден може да плачеш, в Господния ден няма никакъв плач.
От сутрин до вечер, като дойде неделята, всички трябва да бъдете
радостни
, весели.
Казвате: „Как ще бъда радостен и весел? Ами сиромашията? “ Ще се радваш на сиромашията. Питам сега, кое е по-хубаво: да имаш богат неприятел или сиромах неприятел? Кое бихте предпочели?
към беседата >>
Казвате: „Как ще бъда
радостен
и весел?
Шест деня по 5 минути. Единственият ден, когато не се позволява да плачеш, е съботата. Неделята, той е ден свободен. В своя ден може да плачеш, в Господния ден няма никакъв плач. От сутрин до вечер, като дойде неделята, всички трябва да бъдете радостни, весели.
Казвате: „Как ще бъда
радостен
и весел?
Ами сиромашията? “ Ще се радваш на сиромашията. Питам сега, кое е по-хубаво: да имаш богат неприятел или сиромах неприятел? Кое бихте предпочели? Сиромах приятел или богат приятел?
към беседата >>
53.
Доброто семе
,
НБ
, София, 2.9.1934г.,
Защото, ако се радваш, че си го заслужил, ако страданията са незаслужени, то и
радостите
са незаслужени.
Между тия две плоскости този перпендикуляр когато се измени, започват всичките нещастия. Или другояче казано: Ако не разбираш законите на Любовта, която действува в човешкия живот, ако ти не разбираш законите на Мъдростта, която действува в човешкия живот, ти ще влезеш в едно противоречие. Туй противоречие може да произтича от тебе, може да произтича от съвсем посторонни причини. В даден случай може да страдаш. Дали заслужаваш или не, това е без разлика.
Защото, ако се радваш, че си го заслужил, ако страданията са незаслужени, то и
радостите
са незаслужени.
При радостите, когато се радваме, считаме го в реда на нещата. Но всяко нещо, което изпитваш, заслужил си го. Щом имаш съзнание, заслужил си го. Кой ти е крив? В света малките работи създават най-големи пакости.
към беседата >>
При
радостите
, когато се радваме, считаме го в реда на нещата.
Или другояче казано: Ако не разбираш законите на Любовта, която действува в човешкия живот, ако ти не разбираш законите на Мъдростта, която действува в човешкия живот, ти ще влезеш в едно противоречие. Туй противоречие може да произтича от тебе, може да произтича от съвсем посторонни причини. В даден случай може да страдаш. Дали заслужаваш или не, това е без разлика. Защото, ако се радваш, че си го заслужил, ако страданията са незаслужени, то и радостите са незаслужени.
При
радостите
, когато се радваме, считаме го в реда на нещата.
Но всяко нещо, което изпитваш, заслужил си го. Щом имаш съзнание, заслужил си го. Кой ти е крив? В света малките работи създават най-големи пакости. Всичките недоволства в света произтичат от малкия прах.
към беседата >>
54.
Изпит на ученика
,
ООК
, София, 5.9.1934г.,
Аз наричам всеки живот, който е подложен на
радост
и страдания, е изкривен живот.
Има нередни неща в живота, които са изкривили живота. Ще разбирате живота, но животът ви е изкривен.
Аз наричам всеки живот, който е подложен на
радост
и страдания, е изкривен живот.
Когато страданията и радостите са свързани, това е един изкривен живот. Онези от вас, които нямат философия в живота, ще кажат: „Как така радостите и скърбите да изкривяват живота? “ Щом имаш радост, скръбта дойде, изкриви радостта ти, тогава? Ако моята захар се топи и изгубва, тогава? Някои от вас ще кажете: „Защо светът е така направен?
към беседата >>
Когато страданията и
радостите
са свързани, това е един изкривен живот.
Има нередни неща в живота, които са изкривили живота. Ще разбирате живота, но животът ви е изкривен. Аз наричам всеки живот, който е подложен на радост и страдания, е изкривен живот.
Когато страданията и
радостите
са свързани, това е един изкривен живот.
Онези от вас, които нямат философия в живота, ще кажат: „Как така радостите и скърбите да изкривяват живота? “ Щом имаш радост, скръбта дойде, изкриви радостта ти, тогава? Ако моята захар се топи и изгубва, тогава? Някои от вас ще кажете: „Защо светът е така направен? “ Това не е философия – защо е така направен.
към беседата >>
Онези от вас, които нямат философия в живота, ще кажат: „Как така
радостите
и скърбите да изкривяват живота?
Има нередни неща в живота, които са изкривили живота. Ще разбирате живота, но животът ви е изкривен. Аз наричам всеки живот, който е подложен на радост и страдания, е изкривен живот. Когато страданията и радостите са свързани, това е един изкривен живот.
Онези от вас, които нямат философия в живота, ще кажат: „Как така
радостите
и скърбите да изкривяват живота?
“ Щом имаш радост, скръбта дойде, изкриви радостта ти, тогава? Ако моята захар се топи и изгубва, тогава? Някои от вас ще кажете: „Защо светът е така направен? “ Това не е философия – защо е така направен. Това не е ваша работа.
към беседата >>
“ Щом имаш
радост
, скръбта дойде, изкриви
радостта
ти, тогава?
Има нередни неща в живота, които са изкривили живота. Ще разбирате живота, но животът ви е изкривен. Аз наричам всеки живот, който е подложен на радост и страдания, е изкривен живот. Когато страданията и радостите са свързани, това е един изкривен живот. Онези от вас, които нямат философия в живота, ще кажат: „Как така радостите и скърбите да изкривяват живота?
“ Щом имаш
радост
, скръбта дойде, изкриви
радостта
ти, тогава?
Ако моята захар се топи и изгубва, тогава? Някои от вас ще кажете: „Защо светът е така направен? “ Това не е философия – защо е така направен. Това не е ваша работа. Ваша работа е да проучавате, че е така направен.
към беседата >>
55.
Път на Божиите блага
,
МОК
, София, 7.9.1934г.,
Аз не говоря само за
радостта
, която се сменя.
Можеш ли ти във формата на една муха да туриш интелигентността на човека. Ако на един човек дадеш формата на една муха, от тези, големите мухи, на един золник, каква ще бъде човешката интелигентност? Нито помен няма да има от интелигентност. Тогава, каква е разликата между един човек, който страда, и един човек, който се радва? Как определяте вие?
Аз не говоря само за
радостта
, която се сменя.
Там, дето има смени, това са състояния. Но има една радост, която има външна форма. Има една скръб, която има външна форма. Каква е външната форма на радостта в човека. Радостният човек каква форма има?
към беседата >>
Но има една
радост
, която има външна форма.
Нито помен няма да има от интелигентност. Тогава, каква е разликата между един човек, който страда, и един човек, който се радва? Как определяте вие? Аз не говоря само за радостта, която се сменя. Там, дето има смени, това са състояния.
Но има една
радост
, която има външна форма.
Има една скръб, която има външна форма. Каква е външната форма на радостта в човека. Радостният човек каква форма има? Вие изграждали ли сте формата на един мъдрец? По някой път мъдрецът носи едновременно и радостта, и скръбта.
към беседата >>
Каква е външната форма на
радостта
в човека.
Как определяте вие? Аз не говоря само за радостта, която се сменя. Там, дето има смени, това са състояния. Но има една радост, която има външна форма. Има една скръб, която има външна форма.
Каква е външната форма на
радостта
в човека.
Радостният човек каква форма има? Вие изграждали ли сте формата на един мъдрец? По някой път мъдрецът носи едновременно и радостта, и скръбта. Той ги носи така, като че се преливат. Приятно е да ги гледаш.
към беседата >>
Радостният
човек каква форма има?
Аз не говоря само за радостта, която се сменя. Там, дето има смени, това са състояния. Но има една радост, която има външна форма. Има една скръб, която има външна форма. Каква е външната форма на радостта в човека.
Радостният
човек каква форма има?
Вие изграждали ли сте формата на един мъдрец? По някой път мъдрецът носи едновременно и радостта, и скръбта. Той ги носи така, като че се преливат. Приятно е да ги гледаш. Той носи формата на скръбта и на радостта, носи ги по някой път и еднакво гледа и на двете форми.
към беседата >>
По някой път мъдрецът носи едновременно и
радостта
, и скръбта.
Но има една радост, която има външна форма. Има една скръб, която има външна форма. Каква е външната форма на радостта в човека. Радостният човек каква форма има? Вие изграждали ли сте формата на един мъдрец?
По някой път мъдрецът носи едновременно и
радостта
, и скръбта.
Той ги носи така, като че се преливат. Приятно е да ги гледаш. Той носи формата на скръбта и на радостта, носи ги по някой път и еднакво гледа и на двете форми. Той постоянно ги сменя. Той не носи на земята само формата на скръбта или само формата на радостта.
към беседата >>
Той носи формата на скръбта и на
радостта
, носи ги по някой път и еднакво гледа и на двете форми.
Радостният човек каква форма има? Вие изграждали ли сте формата на един мъдрец? По някой път мъдрецът носи едновременно и радостта, и скръбта. Той ги носи така, като че се преливат. Приятно е да ги гледаш.
Той носи формата на скръбта и на
радостта
, носи ги по някой път и еднакво гледа и на двете форми.
Той постоянно ги сменя. Той не носи на земята само формата на скръбта или само формата на радостта. Тогава, според вашето гледище, от какво произтича формата на страданието? Вие казвате, че човек страда. От какво произтича формата на страданието?
към беседата >>
Той не носи на земята само формата на скръбта или само формата на
радостта
.
По някой път мъдрецът носи едновременно и радостта, и скръбта. Той ги носи така, като че се преливат. Приятно е да ги гледаш. Той носи формата на скръбта и на радостта, носи ги по някой път и еднакво гледа и на двете форми. Той постоянно ги сменя.
Той не носи на земята само формата на скръбта или само формата на
радостта
.
Тогава, според вашето гледище, от какво произтича формата на страданието? Вие казвате, че човек страда. От какво произтича формата на страданието? Защо човек страда сега? Представете си едно дете, майка му заминала и то страда.
към беседата >>
След като се върне майката в къщи, детето е
радостно
, детето е чакало час, два, три часа и е страдало.
Защо човек страда сега? Представете си едно дете, майка му заминала и то страда. Коя е причината? Майка му заминала и то страда, че майка му е заминала. Какво лошо има в това, че майка му е излязла от къщи, заминала е тя.
След като се върне майката в къщи, детето е
радостно
, детето е чакало час, два, три часа и е страдало.
Кои са поводите? Да ви задам един въпрос да разрешавате. Ако не разбирате тези прости работи в живота, как ще разберете по-сложните? Вие някой път може да страдате в живота, че майка ви е заминала. Казвате: „Ами ако не се върне?
към беседата >>
В използуването на страданието се крие благото, а пък в
радостта
се крие придобивката.
Значи първата форма трябва да се развали, да се разруши. Тези размишления трябва да държите всякога в ума си. Ти казваш: „Защо са тези неща в живота? Защо са тези страдания? " В страданията се крие твоето повдигане и не само в едно голямо страдание, но и във всяко едно най-малко страдание.
В използуването на страданието се крие благото, а пък в
радостта
се крие придобивката.
Скръбта носи благото, а пък в радостта вие се ползувате вече от това. Скръбта донася благата, а пък при радостта вие може да се ползувате от тях. Сега да се върнем на онази страна, която трябва да изучавате. Щом дойде една радост, вие трябва да знаете какъв е произходът й. Положителна ли е тази радост, или е отрицателна, негативна.
към беседата >>
Скръбта носи благото, а пък в
радостта
вие се ползувате вече от това.
Тези размишления трябва да държите всякога в ума си. Ти казваш: „Защо са тези неща в живота? Защо са тези страдания? " В страданията се крие твоето повдигане и не само в едно голямо страдание, но и във всяко едно най-малко страдание. В използуването на страданието се крие благото, а пък в радостта се крие придобивката.
Скръбта носи благото, а пък в
радостта
вие се ползувате вече от това.
Скръбта донася благата, а пък при радостта вие може да се ползувате от тях. Сега да се върнем на онази страна, която трябва да изучавате. Щом дойде една радост, вие трябва да знаете какъв е произходът й. Положителна ли е тази радост, или е отрицателна, негативна. Да вземем най-простата причина: заминала е майка ви, вие плачете.
към беседата >>
Скръбта донася благата, а пък при
радостта
вие може да се ползувате от тях.
Ти казваш: „Защо са тези неща в живота? Защо са тези страдания? " В страданията се крие твоето повдигане и не само в едно голямо страдание, но и във всяко едно най-малко страдание. В използуването на страданието се крие благото, а пък в радостта се крие придобивката. Скръбта носи благото, а пък в радостта вие се ползувате вече от това.
Скръбта донася благата, а пък при
радостта
вие може да се ползувате от тях.
Сега да се върнем на онази страна, която трябва да изучавате. Щом дойде една радост, вие трябва да знаете какъв е произходът й. Положителна ли е тази радост, или е отрицателна, негативна. Да вземем най-простата причина: заминала е майка ви, вие плачете. Връща се майка ви, вие се радвате.
към беседата >>
Щом дойде една
радост
, вие трябва да знаете какъв е произходът й.
" В страданията се крие твоето повдигане и не само в едно голямо страдание, но и във всяко едно най-малко страдание. В използуването на страданието се крие благото, а пък в радостта се крие придобивката. Скръбта носи благото, а пък в радостта вие се ползувате вече от това. Скръбта донася благата, а пък при радостта вие може да се ползувате от тях. Сега да се върнем на онази страна, която трябва да изучавате.
Щом дойде една
радост
, вие трябва да знаете какъв е произходът й.
Положителна ли е тази радост, или е отрицателна, негативна. Да вземем най-простата причина: заминала е майка ви, вие плачете. Връща се майка ви, вие се радвате. Питам сега колко време трябва да плачете? Колко сълзи трябва да пролеете?
към беседата >>
Положителна ли е тази
радост
, или е отрицателна, негативна.
В използуването на страданието се крие благото, а пък в радостта се крие придобивката. Скръбта носи благото, а пък в радостта вие се ползувате вече от това. Скръбта донася благата, а пък при радостта вие може да се ползувате от тях. Сега да се върнем на онази страна, която трябва да изучавате. Щом дойде една радост, вие трябва да знаете какъв е произходът й.
Положителна ли е тази
радост
, или е отрицателна, негативна.
Да вземем най-простата причина: заминала е майка ви, вие плачете. Връща се майка ви, вие се радвате. Питам сега колко време трябва да плачете? Колко сълзи трябва да пролеете? Вие сте плакали за майка си.
към беседата >>
56.
Съшествие на Духа
,
УС
, София, 9.9.1934г.,
Има някой малко дете, което постоянно плаче за майка си и като я види, усеща голяма
радост
, като че майка му е всичкото негово богатство.
А можеше 10 години да бъдат, и пак да нямат Духа. Може и 20 години, и 100 години да бъдат с Него, и пак да нямат Духа. Сега вие считате, че като вярвате в едно учение, може да имате Духа. При идването на Духа друго състояние добива човек. Някой път има малки опитности, които наподобяват идването на Духа.
Има някой малко дете, което постоянно плаче за майка си и като я види, усеща голяма
радост
, като че майка му е всичкото негово богатство.
Но това дете след 10–20 години, като порасне, любовта към майка му изчезва и се замества със съвсем други състояния. Това дете започва да се чуди как е могло да обича някога майка си, а сега вече не може да я търпи. И вие се чудите понякога на ваши състояния: обичали сте някого и после преставате да го обичате. Не искате да го видите. Онзи, който е приел Духа, който е готов, той не може да направи това.
към беседата >>
Не мислете, че временната
радост
, която имате, е Духът.
Някои искат да възприемат Духа, но ако Го възприемат, за да Го изгубят, по-добре е да нямат тази опитност. За предпочитане е да имат свои стари опитности, отколкото да приемат едно благо, което няма да може да използуват. За да възприемат Духа, хората трябва да бъдат съвършено готови за това. Христос казва: „Който не се отрече от баща си, от майка си, от брата [си], от света и най-после от своя си живот, той не може да бъде Мой ученик.“ Значи той не може да възприеме Духа. Това говоря на онези, които искат да проучват вътрешната страна.
Не мислете, че временната
радост
, която имате, е Духът.
Онова, което носи Духът, е нещо съвсем ново. Вие ще опитате един мир, който досега не сте опитвали. И сега имате мир. И радост имате. Има хора, които са родени весели, постоянно са весели и засмени.
към беседата >>
И
радост
имате.
Това говоря на онези, които искат да проучват вътрешната страна. Не мислете, че временната радост, която имате, е Духът. Онова, което носи Духът, е нещо съвсем ново. Вие ще опитате един мир, който досега не сте опитвали. И сега имате мир.
И
радост
имате.
Има хора, които са родени весели, постоянно са весели и засмени. Това е само темперамент, което не показва, че Духът присъствува. Има хора, родени красиви, има хора, които после ще станат красиви. Първата красота е маска отвън, а втората красота показва, че човек е работил. Това е свойство на Духа и в неговото лице има едно изражение, което показва красотата на душата.
към беседата >>
Ти още може да си в своята какавида, в гроба, но чувствуваш една
радост
, че ще цъфнеш.
Това е свойство на Духа и в неговото лице има едно изражение, което показва красотата на душата. При първата красота външните линии с време се изгубват. А красотата на Духа при старостта не може да я изгубиш. Онзи, който приеме Духа, влиза в областта на безсмъртието. Това е вътрешното възкресение.
Ти още може да си в своята какавида, в гроба, но чувствуваш една
радост
, че ще цъфнеш.
Това е временно положение, в което се намираш. Положение на един затворник, който е вързан, но той знае, че неговите приятели идват и го обкръжават, той се радва, понеже знае, че ще бъде освободен, а враговете треперят. Такова е положението на човек, който очаква Духа. Той чувствува, когато ще възприеме Духа, ще има много видения, много сънища, много работи ще дойдат да му подскажат и няма да го оставят в неведение. Ще има пак нещо, което ще остане незнайно, но ще го предупредят.
към беседата >>
Страданията и
радостите
на всичките хора стават твои.
И ако този външен огън може да влезе в човешкото сърце и там да се допринесе нещо за онова жертвоприношение – страданието, добре. И след това ще дойде онази външна обнова – един плод 5–6 месеца, като е огрят от Слънцето, узрява и става вече годен за ядене. Така и човешката душа дълго време трябва да е грята от Божествената Любов, докато дойде прозрението, когато човек ще почувствува съшествието на Духа – когато плодът е узрял. Узрелият плод е събуждане на свръхсъзнанието. Едно ново съзнание, в което ти вече се сродяваш с всички души.
Страданията и
радостите
на всичките хора стават твои.
Ти се радваш на страданията, радваш се, понеже скърбиш с другите хора. Когато те скърбят, и ти скърбиш. И в скръбта им, и в радостта им, все се радваш, понеже може да участвуваш в живота на всичко онова, което Бог е създал. Така прави онзи, който е роден от Бога, който разбира Божите пътища. Страда онзи, който не разбира Божите пътища.
към беседата >>
И в скръбта им, и в
радостта
им, все се радваш, понеже може да участвуваш в живота на всичко онова, което Бог е създал.
Узрелият плод е събуждане на свръхсъзнанието. Едно ново съзнание, в което ти вече се сродяваш с всички души. Страданията и радостите на всичките хора стават твои. Ти се радваш на страданията, радваш се, понеже скърбиш с другите хора. Когато те скърбят, и ти скърбиш.
И в скръбта им, и в
радостта
им, все се радваш, понеже може да участвуваш в живота на всичко онова, което Бог е създал.
Така прави онзи, който е роден от Бога, който разбира Божите пътища. Страда онзи, който не разбира Божите пътища. Радва се онзи, който ги разбира. И в когото няма никакво противоречие между неговата душа и Бога. И вътрешните противоречия в него изчезват.
към беседата >>
57.
Вдлъбнати и изпъкнали линии
,
МОК
, София, 14.9.1934г.,
От тежко състоянието се сменя в
радостно
, окуражително, започвате да мислите за странство.
Да кажем, че имате в банка Губиделников 200 000 лева. Дойде някой и ви каже, че банка Губиделников е фалирала и вие цяла нощ не можете да спите, цяла нощ мислите. Желанието ви беше да заминете в чужбина да следвате, мислехте къща да си правите, но всичко пропада. Печете се на ръжен. На другия ден разбирате, че банката не е фалирала.
От тежко състоянието се сменя в
радостно
, окуражително, започвате да мислите за странство.
Само две три думи бяха в състояние да ви разстроят: "Банка Губиделников фалира! " Само три думи са достигнали до вашето ухо, а 24 часа не спахте. Осъждате Господа, че е допуснал това, осъждате и себе си, че сте бил глупав да спестявате. На другия ден виждате, че нито Господ, нито провидението, нито директорът на банката, нито външните условия са виновни, а радост ви доставиха само думите: "Банката не е фалирала! "
към беседата >>
На другия ден виждате, че нито Господ, нито провидението, нито директорът на банката, нито външните условия са виновни, а
радост
ви доставиха само думите: "Банката не е фалирала!
На другия ден разбирате, че банката не е фалирала. От тежко състоянието се сменя в радостно, окуражително, започвате да мислите за странство. Само две три думи бяха в състояние да ви разстроят: "Банка Губиделников фалира! " Само три думи са достигнали до вашето ухо, а 24 часа не спахте. Осъждате Господа, че е допуснал това, осъждате и себе си, че сте бил глупав да спестявате.
На другия ден виждате, че нито Господ, нито провидението, нито директорът на банката, нито външните условия са виновни, а
радост
ви доставиха само думите: "Банката не е фалирала!
" Това е защото нямате критична мисъл. Може някой да дойде да ви каже за вашия приятел най-лоши думи и вие веднага се хващате, вярвате, без да проверите тези думи, защото не разсъждавате. Един, като обвинявал някого, казал за него: "Той е голям пияница. Постоянно пие.
към беседата >>
58.
Трите положения
,
ООК
, Казанлък, 19.9.1934г.,
любовта, която ще внесе в душата ти мир и
радост
и ще изпълни живота ти с всички добрини.
Богатият казва: „Всичко изпълних! “ – „Едно ти не достига – раздай старото! “ Старото, това е тор, който трябва да се изхвърли на нивата. Остави го и ела та ме последвай. Това значи да приемеш новото, т.е.
любовта, която ще внесе в душата ти мир и
радост
и ще изпълни живота ти с всички добрини.
Дойде ли старият господар, идва и старият живот, животът на сламата и на ярема и на смъртта. Новото учение е без хомот, без остен, без слама, без смут. Там хората живеят в любов. Сега, ако сте приложили това, което ви казах, видели сте ме, видели сте Учителя. Следващия път, като дойде, искам да ви видя без юлари, болни да няма между вас.
към беседата >>
59.
Силните и слабите степени / Силни и слаби степени
,
МОК
, Русе, 28.9.1934г.,
Днес си
радостен
, весел, разположен, но на другия ден още виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си, фалирала е твоята банка.
За смях даже той казваше на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един и половина милион марки за разноски по книжата. Толкова бяха спаднали германските пари. Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милион марки, ще се равняват на десет стотинки. Та страданията в живота не са нищо друго, освен кризи, които настъпват. В един ден виждаш, че всичко си изгубил.
Днес си
радостен
, весел, разположен, но на другия ден още виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си, фалирала е твоята банка.
Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скърбен си, тъжиш си, казваш: "Отиде моето богатство! " На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон.
към беседата >>
" На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума и ти си вече
радостен
.
Та страданията в живота не са нищо друго, освен кризи, които настъпват. В един ден виждаш, че всичко си изгубил. Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден още виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си, фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скърбен си, тъжиш си, казваш: "Отиде моето богатство!
" На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума и ти си вече
радостен
.
Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този на смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон.
към беседата >>
Страданията не могат да се избегнат по никой начин и
радостите
не могат да се избегнат по никой начин.
Ето, от толкова години насам Слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? – Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата.
Страданията не могат да се избегнат по никой начин и
радостите
не могат да се избегнат по никой начин.
Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи, как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си; ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните и растенията.
към беседата >>
Днес си
радостен
, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си.
(втори вариант)
На смях даже той казва на касиера, че ако искат да държат сметка за неговите пари, той е готов да даде още един милион и половина марки за разноски по книжката. Толкова бяха спаднали германските пари. Значи, като прибавите към 600 хиляди марки още един и половина милиона марки, ще се равняват на десет стотинки. Та страданията в живота не са нищо друго освен кризи, които настъпват. В един ден виждаш, че всичко си изгубил.
Днес си
радостен
, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си.
Фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство! “ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече радостен. Тази смяна в състоянията на човека става постоянно.
към втори вариант >>
“ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече
радостен
.
(втори вариант)
В един ден виждаш, че всичко си изгубил. Днес си радостен, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че си изгубил разположението, пропаднал си. Фалирала е твоята банка. Тогава ти се намираш в положението на последен бедняк. Неразположен си, скръбен си, тъжен си, казваш: „Отиде моето богатство!
“ На другия ден получиш писмо от чичо си, който ти оставил една сума, и ти си вече
радостен
.
Тази смяна в състоянията на човека става постоянно. Единствената причина за тази смяна е неразбирането на Божествения закон. Един от трудните закони е този за смените. Докато научи този закон, човек ще види и ще пати. Дълго време ще мине, докато научи този закон.
към втори вариант >>
Страданията не може да се избегнат по никой начин и
радостите
не могат да се избегнат по никой начин.
(втори вариант)
Ето, от толкова години насам слънцето е запалено и не изгасва. Някой път светлината му се намалява, а някой път се увеличава. Там е пътят. Човек трябва да върви по Божиите пътища, да изпълнява Божиите закони. Защо? − Защото никой не може да избегне смените, които стават в природата.
Страданията не може да се избегнат по никой начин и
радостите
не могат да се избегнат по никой начин.
Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях. Ако си умен, страданието ще дойде по-меко; ако си глупав, страданието ще дойде по-силно. Същото е и за доброто: ако си умен, то ще дойде в пълнотата си, ако си глупав, то ще те засегне по-малко. Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека. Не само хората минават през тези състояния, но и животните, и растенията.
към втори вариант >>
60.
Послушание
,
УС
, Русе, 30.9.1934г.,
А плодовете на Духа са: любов,
радост
, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др.
Да бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи да се ползва от Неговата светлина, да вижда къде върви. Където и да тръгне, по който път и да върви, човек трябва постоянно да бъде буден, бързо да отваря и затваря очите и ушите си, да вижда и да чува какво става около него. Дали ще бъде с отворени или затворени очи и уши, човек трябва да обръща внимание на три неща в живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него. И тъй, непослушанието създава лошите прояви на плътта: блудодеяние, ревност, убийства и т.н. Тези неща не могат да наследят Царството Божие.
А плодовете на Духа са: любов,
радост
, мир, дълготърпение, кротост, въздържание и др.
Който е развил тези добродетели в себе си, той се е удостоил с плодовете на Духа. Да разполага човек с тези добродетели, това значи да разбира как да ги проявява за всеки даден момент. За пример, при различни случаи в живота Любовта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човек кога и как да проявява своите добродетели. Който е придобил това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервен.
към беседата >>
Спирате ли страданията, ще спрете и
радостите
.
Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало да бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението. Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова! “ По този начин те прекъсваха течението на благословението. Единствен ти постъпи по друг начин, заради което получи подаръци и пари, без да те бият.“ И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиите кранове.
Спирате ли страданията, ще спрете и
радостите
.
Който затваря Божиите кранове, той непременно ще бъде бит. За да не бъде бит, човек всякога трябва да благодари и да казва: „Бог да благослови“. В която къща и да влезете днес, все затворени кранове ще намерите. Ако искате да се ползвате от водата на тези кранове, трябва да плащате. Човешките работи са затворени с ключове, а Божиите – без ключове.
към беседата >>
61.
Милосърдие, смирение и молитва
,
ООК
, София, 3.10.1934г.,
Или някой път човек се страхува от някоя
радост
.
Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някой път чрез физическия свят искаме да разберем духовния. Някой казва. “Видях нещо. И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега? Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти.
Или някой път човек се страхува от някоя
радост
.
Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш да я носиш. Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур. (от тур.) - Ще стане грешка]. Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш. Силният човек се познава във време на скръб.
към беседата >>
Защото някой път и
радостта
е толкова голяма, че не можеш да я носиш.
Някой казва. “Видях нещо. И като видях, уплаших се." Но какво нещо е уплашването сега? Когато на гърба ти турят една голяма тежест, ти се уплашваш, че ще се счупи гърбът ти. Или някой път човек се страхува от някоя радост.
Защото някой път и
радостта
е толкова голяма, че не можеш да я носиш.
Турците казват: "Хата олур" [*Хата олур. (от тур.) - Ще стане грешка]. Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш да я издържиш. Силният човек се познава във време на скръб. Ако ти не можеш да носиш скръбта, това показва, че си слаб.
към беседата >>
Кое е онова, което ви причинява
радост
?
Сега в света някои лекуват алопатически, а други лекуват хомеопатически, тоест с малки дози. Алопатическите лекове често са горчиви, а хомеопатическите церове отвън са сладки. Понеже децата бягат от горчивите лекарства, лекарите са се изхитрили и приготовляват лекарства отвън покрити със сладчина, но отпосле са горчиви. Да кажем, че вие се радвате на спечелените сто хиляди лева. На какво се радвате?
Кое е онова, което ви причинява
радост
?
Какво могат да ви донесат сто хиляди лева? Сто хиляди лева могат да ви донесат голяма пакост. Ако ги носите като злато, вас могат да ви претрепят някъде. Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат да ви мамят, да ви лъжат, и вие няма да знаете истината. Вие значи се радвате на това, което може да ви причини страдание.
към беседата >>
62.
Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)
,
УС
, София, 7.10.1934г.,
Намерят ли тази среда, обикнат ли ги хората, те отново стават
радостни
.
За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Вътрешното недоволство прави човека нещастен. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с Любовта. Неврастенията на хората се дължи на това, че са изгубили средата, в която са живели. Тази среда, без която не могат да живеят, е Любовта.
Намерят ли тази среда, обикнат ли ги хората, те отново стават
радостни
.
Човек трябва да бъде смел и решителен. Намисли ли човек да се свърже с Любовта, да следва нейните закони, веднага трябва да реализира мисълта си. В духовния живот на човека не се позволява никакво отлагане. – „Какво да правим със страданията? “ – Ще търпите.
към беседата >>
63.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
Единственото нещо, което ние виждаме, и което може да ни причини
радост
, щастие и блаженство, това е самата истина.
Когато човек се роди от Истината, от доброто, той никога вече не умира, никога не остарява. „Ако се не родите от вода и Дух.“ Аз превеждам думата вода с думата добро, а Духът – с Истината. Що е водата? – Доброто. Единственото реално нещо, което ние знаем в света, това е Доброто.
Единственото нещо, което ние виждаме, и което може да ни причини
радост
, щастие и блаженство, това е самата истина.
Истината е тази светлина, която постоянно влиза в нас. Тя носи живот. Това, което виждаш, е истината, която носи храна за човека. Тя носи храна чрез светлината. Значи, това, което носи истинската храна за човешката душа, това е истината.
към беседата >>
64.
Богат и сиромах
,
ООК
, София, 17.10.1934г.,
Радостите
и скърбите идват после.
Аз вярвам, че банкерът е оправил работите си, но ти ни най-малко не си ги оправил, но си загазил. Божествените работи по какво се отличават? Те имат едно качество. Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас. Те не се дават.
Радостите
и скърбите идват после.
Но всичко Божествено е вложено в нас. Може и да е в едно спящо състояние. И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената радост. Може да имаме други някои придобивки после в света, но те може да не са Божествени. Например не мислете, че като станете министър в България, че това е от Бог.
към беседата >>
И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената
радост
.
Всичките Божествени неща са вложени отначало в нас, те се намират в нас. Те не се дават. Радостите и скърбите идват после. Но всичко Божествено е вложено в нас. Може и да е в едно спящо състояние.
И когато Божественото израсне в нас, то е Божествената
радост
.
Може да имаме други някои придобивки после в света, но те може да не са Божествени. Например не мислете, че като станете министър в България, че това е от Бог. Може дяволът да те е турил там. Не мислете, че като завършите университет, че това е от Бог. Божественото знание вие го носите в себе си вложено и в него няма промяна и измяна.
към беседата >>
Кой, като е
радостен
, ще се моли?
Щом не страдаш, изгубена работа е. Щом овцата блее в гората, овчарят ще я намери. Ти като скърбиш, ще те намери Господ. Ти като плачеш, скърбиш, молиш се, ще те намери Господ. Всеки се моли от зор.
Кой, като е
радостен
, ще се моли?
Той казва: "Благодаря Ти, Господи," И казва: "Дайте да ядем." И като се наяде, заспива. А пък като дойде някоя голяма беда, коленичи на краката си и се моли, и казва: "Три часа се молих от зор." Аз сега гледам добрата страна. Какво лошо има, че страдате, че сте обеднели? Вие ще ми възразите така: "Ти опитал ли си сиромашията?
към беседата >>
65.
Орехът и орехчето. Вода и пара. Слизане, хлъзгане и падане
,
МОК
, София, 19.10.1934г.,
А от големите неща се раждат пак много страдания и много
радости
се раждат.
Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда? Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват.
А от големите неща се раждат пак много страдания и много
радости
се раждат.
Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи? " Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря.
към беседата >>
От големите неща се раждат пак много страдания и много
радости
се раждат.
(втори вариант)
Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда. Едновременно човек трябва да бъде и малък, и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват.
От големите неща се раждат пак много страдания и много
радости
се раждат.
Но и много страдания се раждат от големите работи. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички вие ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: „Като сте били толкова глупав, защо предприехте тази работа? “ Много пъти и малките работи могат да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба?
към втори вариант >>
66.
Правият ъгъл отвътре
,
МОК
, София, 26.10.1934г.,
Питам сега: защо свитите очи представляват скръб, а отворените –
радост
?
Като се смее човек, той не е толкова красив. Като се засмее, ти виждаш нещо неприятно. И вие казвате, че този човек е весел. Вземете един човек, който е начумерен, тъжен, той винаги си свива очите, очите му са под ъгъл. А онзи, който е весел, очите му са винаги по-отворени.
Питам сега: защо свитите очи представляват скръб, а отворените –
радост
?
Какъв извод ще имате? На един човек, ако очите му са свити, е тъжен, а пък ако са отворени, е радостен. Който се свива, взема. Свитите очи вземат, а отворените очи дават. Но вие се лъжете някой път.
към беседата >>
На един човек, ако очите му са свити, е тъжен, а пък ако са отворени, е
радостен
.
И вие казвате, че този човек е весел. Вземете един човек, който е начумерен, тъжен, той винаги си свива очите, очите му са под ъгъл. А онзи, който е весел, очите му са винаги по-отворени. Питам сега: защо свитите очи представляват скръб, а отворените – радост? Какъв извод ще имате?
На един човек, ако очите му са свити, е тъжен, а пък ако са отворени, е
радостен
.
Който се свива, взема. Свитите очи вземат, а отворените очи дават. Но вие се лъжете някой път. Един човек, който иска да вземе, най-първо отваря очите си и после ги свива. Та, той започва с отварянето, а свършва със свиването.
към беседата >>
Някой път, като ви дойдат външни мисли, ще ги наблюдавате: усмихват ли се, сериозни ли са или тъжни или
радостни
.
На кого ще разчитате? Плашите се и казвате: "Аз какъв ли съм? " Аз ви навеждам на този закон. Всяка мисъл има своя форма. И мислите са живи.
Някой път, като ви дойдат външни мисли, ще ги наблюдавате: усмихват ли се, сериозни ли са или тъжни или
радостни
.
Е, добре, как ви се явяват? Една мисъл може да ви се яви в разни форми. Например в една тъжна форма. Свиването на една ваша мисъл как ще се яви? Може да ви сплаши външно.
към беседата >>
Питам сега: Защо свитите очи представляват скръб, а отворените очи −
радост
?
(втори вариант)
Като се смее, човек не е толкова красив. Като се засмее, ти виждаш нещо неприятно. И вие казвате, че този човек е весел. Вземете един човек, който е начумерен, тъжен, той винаги си свива очите, очите му са под ъгъл. А онзи, който е весел, очите му са по-отворени.
Питам сега: Защо свитите очи представляват скръб, а отворените очи −
радост
?
Какъв превод ще имате? Ако очите на един човек са свити, той е тъжен, а пък ако са отворени, е радостен? − Който се свива, взема. Свитите очи вземат, а отворените дават. Но вие се лъжете някой път.
към втори вариант >>
Ако очите на един човек са свити, той е тъжен, а пък ако са отворени, е
радостен
?
(втори вариант)
И вие казвате, че този човек е весел. Вземете един човек, който е начумерен, тъжен, той винаги си свива очите, очите му са под ъгъл. А онзи, който е весел, очите му са по-отворени. Питам сега: Защо свитите очи представляват скръб, а отворените очи − радост? Какъв превод ще имате?
Ако очите на един човек са свити, той е тъжен, а пък ако са отворени, е
радостен
?
− Който се свива, взема. Свитите очи вземат, а отворените дават. Но вие се лъжете някой път. Един човек, който иска да вземе, най-първо отваря очите си, а после ги свива. Та той започва с отварянето и свършва със свиването.
към втори вариант >>
Някой път като ви дойдат външни мисли, ще ги наблюдавате: усмихват ли се, сериозни ли са или тъжни, или
радостни
.
(втори вариант)
На кого ще разчитате? Сега вие се плашите, казвате: „Аз какъв ли съм? “ Аз ви навеждам на този закон. Всяка мисъл има своя форма. И мислите са живи.
Някой път като ви дойдат външни мисли, ще ги наблюдавате: усмихват ли се, сериозни ли са или тъжни, или
радостни
.
Е, добре, как ви се явяват? Една мисъл може да ви се яви в разни форми. Например в една тъжна форма. Свиването на една ваша мисъл как ще се яви? − Може да ви сплаши външно.
към втори вариант >>
67.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 4.11.1934г.,
Само тогава ти ще можеш да определиш какви трябва да бъдат твоите отношения към Бога, но не само твоите временни отношения, а и тия във време на тъги, скърби, в
радости
и в падения, и ставания.
Велик е животът на Любовта. От Божествената Мъдрост ще придобиеш знанието, от Божествената Истина ще придобиеш свободата си. И като придобиеш тези неща, ще кажеш: За Бога всичко е възможно. И когато казваме, че в Бога всичко е възможно, ние живеем за Бога. Ние не съзнаваме още това, но когато съзнаем, че Бог живее в нас, второто начало, само тогава всичко ще стане възможно.
Само тогава ти ще можеш да определиш какви трябва да бъдат твоите отношения към Бога, но не само твоите временни отношения, а и тия във време на тъги, скърби, в
радости
и в падения, и ставания.
Във всички случаи на живота отношенията на човека към Бога трябва да бъдат едни и същи. Ти можеш да изгубиш цялото си богатство, но твоите отношения към Бога никога не трябва да се изгубят. Целият свят може да се обърне против тебе, но ти никога не трябва да обърнеш отношенията си към Бога. Ти трябва да предпочиташ най-големите страдания, но никога да не изменяш на онези принципи, върху които почива твоят живот. Никога не мисли, че можеш да умреш.
към беседата >>
68.
Самоотричане
,
ООК
, София, 7.11.1934г.,
Радостта
и скръбта, печалба и загуба, знание и невежество, раждане и умиране, навсякъде има 6.
Като страдаш вътре, като жертваш нещо вътре, като че се търга нещо в теб. Не е лесна работа. Числото 6 е число на илюзиите, на забавленията. Слизане и качване, това е числото 6. Въртенето на земята е числото 6.
Радостта
и скръбта, печалба и загуба, знание и невежество, раждане и умиране, навсякъде има 6.
И сега разрешават въпроса, кое е числото 666, за което се говори в Откровението. Това подразбира един човек, който не разбира. Ти, като си направил три капитални грешки, и не можеш да вземеш един урок от това, ти си в 666. В шест дена Господ създаде света и в седмия си почина, и човекът беше направен шестия ден. Човек е числото 6.
към беседата >>
69.
Живият квадрат на човешките отношения
,
МОК
, София, 9.11.1934г.,
Страданието показва, че сте близо, а пък
радостите
показват, че сте Го разбрали.
То само ще увеличи вашите страдания. Когато един човек се приближи при Бога и не Го разбира, той ще страда. Щом се приближите при Бога, разбирайте Го, за да се радвате. Щом се приближите при Бога и не Го разбирате, тогава ще дойде страданието. Щом страдате, това значи, че сте близо.
Страданието показва, че сте близо, а пък
радостите
показват, че сте Го разбрали.
Така че страданието показва, че не сте разбрали, а пък радостите показват, че сте разбрали това, към което се стремите. Когато човек се приближи при Любовта, той страда, а пък когато разбира Любовта, той се радва. Когато човек се приближава при живота, той страда, а пък когато го разбира, се радва. Същият закон е, когато имате противоречия. Противоречията, които имате във вас, не ги считайте като големи противоречия, които ви спъват в живота.
към беседата >>
Така че страданието показва, че не сте разбрали, а пък
радостите
показват, че сте разбрали това, към което се стремите.
Когато един човек се приближи при Бога и не Го разбира, той ще страда. Щом се приближите при Бога, разбирайте Го, за да се радвате. Щом се приближите при Бога и не Го разбирате, тогава ще дойде страданието. Щом страдате, това значи, че сте близо. Страданието показва, че сте близо, а пък радостите показват, че сте Го разбрали.
Така че страданието показва, че не сте разбрали, а пък
радостите
показват, че сте разбрали това, към което се стремите.
Когато човек се приближи при Любовта, той страда, а пък когато разбира Любовта, той се радва. Когато човек се приближава при живота, той страда, а пък когато го разбира, се радва. Същият закон е, когато имате противоречия. Противоречията, които имате във вас, не ги считайте като големи противоречия, които ви спъват в живота. Това е привидно.
към беседата >>
70.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 21.11.1934г.,
Малкото, което може да придобиете сега, ти причинява
радост
.
Някой от вас ще каже: „Колко невежи сме ние, колко не знаем.” Не е въпрос за това, но въпросът е, какво може да знаете. Не какво знаете, но какво може да знаете. В даден случай какво може да придобиете в бъдеще. Малкото, което може да придобиете сега, е важно. А многото ще придобиете в бъдеще.
Малкото, което може да придобиете сега, ти причинява
радост
.
Да кажем, че някои от вас са много музикални и искате изведнъж да навлезете дълбоко в музиката. Който иска да учи музиката, нека следва академия четири години. Там има професори, които разбират, и ще ви разправят чудесни работи. Но аз ви говоря за една система, която съществува в природата, и тя изисква време. Някой казва: „Аз мога и без учението на света, и пак да се повдигна.” Трябва едно разбиране.
към беседата >>
71.
Причини и условия
,
МОК
, София, 23.11.1934г.,
След всяка скръб, идва една
радост
.
Но не стой по-дълго в тази гама, отколкото гамата изисква. Аз не мога да ви говоря за причините, но ако ти стоиш по-дълго в минорните гами, ще се спънеш. Или ако седиш по-дълго време при мажорните гами при сегашното си устройство, както сега сте устроени, пак ще се спънеш. Да кажем, че ти дойде известно скръбно чувство. Това неприятно състояние, ще те докара в едно възходящо състояние.
След всяка скръб, идва една
радост
.
И след всяка радост иде една скръб. Те се редуват. Скръбта и радостта не са произволни, те се редуват. Някой път следват две скърби и една радост, а пък някой път две радости и една скръб. Да ви кажа как.
към беседата >>
И след всяка
радост
иде една скръб.
Аз не мога да ви говоря за причините, но ако ти стоиш по-дълго в минорните гами, ще се спънеш. Или ако седиш по-дълго време при мажорните гами при сегашното си устройство, както сега сте устроени, пак ще се спънеш. Да кажем, че ти дойде известно скръбно чувство. Това неприятно състояние, ще те докара в едно възходящо състояние. След всяка скръб, идва една радост.
И след всяка
радост
иде една скръб.
Те се редуват. Скръбта и радостта не са произволни, те се редуват. Някой път следват две скърби и една радост, а пък някой път две радости и една скръб. Да ви кажа как. Минава един човек, носи 10 хиляди лева.
към беседата >>
Скръбта и
радостта
не са произволни, те се редуват.
Да кажем, че ти дойде известно скръбно чувство. Това неприятно състояние, ще те докара в едно възходящо състояние. След всяка скръб, идва една радост. И след всяка радост иде една скръб. Те се редуват.
Скръбта и
радостта
не са произволни, те се редуват.
Някой път следват две скърби и една радост, а пък някой път две радости и една скръб. Да ви кажа как. Минава един човек, носи 10 хиляди лева. Хващат го двама души разбойници, изваждат му парите, вземат 5 хиляди лева, а другите му ги дават. Онзи казва: „Слава Богу.“ Срещат го още двама души, вземат всичките му пари и той остава без пари.
към беседата >>
Някой път следват две скърби и една
радост
, а пък някой път две
радости
и една скръб.
Това неприятно състояние, ще те докара в едно възходящо състояние. След всяка скръб, идва една радост. И след всяка радост иде една скръб. Те се редуват. Скръбта и радостта не са произволни, те се редуват.
Някой път следват две скърби и една
радост
, а пък някой път две
радости
и една скръб.
Да ви кажа как. Минава един човек, носи 10 хиляди лева. Хващат го двама души разбойници, изваждат му парите, вземат 5 хиляди лева, а другите му ги дават. Онзи казва: „Слава Богу.“ Срещат го още двама души, вземат всичките му пари и той остава без пари. Сега започва другото.
към беседата >>
72.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с
радост
и веселие.
до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее. Туй е едно нещастие. Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече. Силен човек, богат човек е той. Думата „светия" се разбира другояче.
Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с
радост
и веселие.
Богат като си, ти на всекиго можеш да помогнеш. Това е светия. И на млади жени, и на грешни, на всички можеш да помогнеш. Сега ние се плашим от греха. Действително грехът е лошо нещо.
към беседата >>
73.
Качества на реалното
,
МОК
, София, 30.11.1934г.,
А
радостта
къде е?
Казвате: „Скръбно ми е.“ Но на кое място се намира специфично скръбта. Всички страдате, но аз бих искал да ме запознаете с мястото на вашата скръб, с жилището ù, на кое място живее тя? Щом съществува, трябва да живее някъде. (В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е. Хващате я и я изваждате навън.
А
радостта
къде е?
(Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел. Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк. Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост. Сега какво разбирате вие под думата скръб? Как я чувствувате?
към беседата >>
Проверете у
радостния
човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк.
Щом съществува, трябва да живее някъде. (В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е. Хващате я и я изваждате навън. А радостта къде е? (Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел.
Проверете у
радостния
човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк.
Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост. Сега какво разбирате вие под думата скръб? Как я чувствувате? Какво нещо е скръб? Някой човек скърби.
към беседата >>
Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата
радост
.
(В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е. Хващате я и я изваждате навън. А радостта къде е? (Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел. Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк.
Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата
радост
.
Сега какво разбирате вие под думата скръб? Как я чувствувате? Какво нещо е скръб? Някой човек скърби. За какво скърби?
към беседата >>
74.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Където отива, всички го приемат с
радост
.
То е красива мома, в душата на която живее Любовта. Даде ли път на Божественото в себе си, човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите си и никога не се обезсърчава. Той е изработил доброто име. Може ли човек с добро име да се обезсърчава, да се страхува и обезнадеждва? На способния, на силния, на добрия и на разумния човек пътят му е всякога отворен.
Където отива, всички го приемат с
радост
.
Каквото предприеме, всичко му се отдава. Той е даровит, способен човек. Дарбите показват, че той е работлив. Нищо не се дава даром. Изгуби ли условията за растене и развиване, човек започва да съжалява.
към беседата >>
75.
Веселие и радост
,
ООК
, София, 5.12.1934г.,
Тебе те интересува всяко нещо, всяка буболечица, която идва, ти причинява
радост
.
Влезнат груби мисли по някой път в човека, може подсъзнателно, и лицето му - започват да се напукват капилярните съдове и почват да изпъкват червените жилки по лицето му. Очите му станат черни, погледът му стане мътен, носът му щръква нагоре. Човекът стане неглиже, почва да става безразличен и нищо не го интересува повече. Защо не го интересува? Когато душата живее Божествения живот, ти имаш един свещен трепет.
Тебе те интересува всяко нещо, всяка буболечица, която идва, ти причинява
радост
.
Щом се изгуби това, ти ставаш индиферентен, не те интересува нищо. Това е низшето естество - изгубваш светлината и в тебе настава тъмнина. И понеже нищо не виждаш, ти затова нямаш ясна представа за света. Сега другият въпрос, който остава, е следният. Вие казвате: „Толкова години ние служим.” Не само това, но според окултната теория вие досега може да имате до четирийсет-петдесет прераждания.
към беседата >>
И за това Христос казва: „За едно обръщане на един човек към Бога горе става голяма
радост
, и за едно падане на един човек горе настава голяма скръб.”
Сведенборг, който е ходил на Небето, е казал, че и при най-възвишените ангели настава някой момент на една малка скръб - като залезе слънцето, и ще трае няколко деня, и след това пак ще се разведри. Знаете ли дълбоката причина на скръбта? Свързани са хората. Ангелите са на клонките, а човеците са в корените. И следователно страданията, лошите мисли на хората - тези сокове, които по някой път от корените отиват към клоните.
И за това Христос казва: „За едно обръщане на един човек към Бога горе става голяма
радост
, и за едно падане на един човек горе настава голяма скръб.”
Вие имате едно схващане за живота, че всички искате да избегнете страданията. Съгласен съм с вас. Има известни излишни страдания. Но има известни излишни страдания, които са една необходимост, и ако вие не ги имате, никакво знание не може да придобиете. Една радост и едно страдание, това са две състояния, които са необходими, за да се прояви някой лъч във вас.
към беседата >>
Една
радост
и едно страдание, това са две състояния, които са необходими, за да се прояви някой лъч във вас.
И за това Христос казва: „За едно обръщане на един човек към Бога горе става голяма радост, и за едно падане на един човек горе настава голяма скръб.” Вие имате едно схващане за живота, че всички искате да избегнете страданията. Съгласен съм с вас. Има известни излишни страдания. Но има известни излишни страдания, които са една необходимост, и ако вие не ги имате, никакво знание не може да придобиете.
Една
радост
и едно страдание, това са две състояния, които са необходими, за да се прояви някой лъч във вас.
Това съществува и в изучаването на метеорологията. Едно страдание, една скръб и една радост са необходими, за да се образува дъжд в пространството. Непременно трябва да има едно студено и едно топло течение. Ако едно топло течение не придаде студеното, дъждът не може да се образува. След като е духало студеното течение няколко часа, и дойде топлото, то се образува дъжд.
към беседата >>
Едно страдание, една скръб и една
радост
са необходими, за да се образува дъжд в пространството.
Съгласен съм с вас. Има известни излишни страдания. Но има известни излишни страдания, които са една необходимост, и ако вие не ги имате, никакво знание не може да придобиете. Една радост и едно страдание, това са две състояния, които са необходими, за да се прояви някой лъч във вас. Това съществува и в изучаването на метеорологията.
Едно страдание, една скръб и една
радост
са необходими, за да се образува дъжд в пространството.
Непременно трябва да има едно студено и едно топло течение. Ако едно топло течение не придаде студеното, дъждът не може да се образува. След като е духало студеното течение няколко часа, и дойде топлото, то се образува дъжд. Когато Провидението иска да ви даде голямо благо, то ви праща предварителни страдания. Дъждът е благото, което Провидението ще ви даде - страданието.
към беседата >>
И след това ще дойде
радостта
.
Непременно трябва да има едно студено и едно топло течение. Ако едно топло течение не придаде студеното, дъждът не може да се образува. След като е духало студеното течение няколко часа, и дойде топлото, то се образува дъжд. Когато Провидението иска да ви даде голямо благо, то ви праща предварителни страдания. Дъждът е благото, което Провидението ще ви даде - страданието.
И след това ще дойде
радостта
.
Всякога, когато ще ви дойде голямо нещастие, голяма скръб, то това голямо изпитание ще се предшества от голяма радост. Затова всякога наблюдавайте: дойде ли ви голяма радост, то непременно ще ви дойде голяма скръб. Наблюдавайте. Ако ви дойде голяма скръб, то след нея непременно трябва да очаквате, че ще дойде голямо Божие благословение. Ако имате голяма радост, ще знаете, или че ще се разболеете, или крава ще изгубите или вол, или дете ще умре, или с баща ви ще се случи нещо и прочее. Ако тези неща вие ги знаехте, сега щяхте да имате разумно отношение към живота.
към беседата >>
Всякога, когато ще ви дойде голямо нещастие, голяма скръб, то това голямо изпитание ще се предшества от голяма
радост
.
Ако едно топло течение не придаде студеното, дъждът не може да се образува. След като е духало студеното течение няколко часа, и дойде топлото, то се образува дъжд. Когато Провидението иска да ви даде голямо благо, то ви праща предварителни страдания. Дъждът е благото, което Провидението ще ви даде - страданието. И след това ще дойде радостта.
Всякога, когато ще ви дойде голямо нещастие, голяма скръб, то това голямо изпитание ще се предшества от голяма
радост
.
Затова всякога наблюдавайте: дойде ли ви голяма радост, то непременно ще ви дойде голяма скръб. Наблюдавайте. Ако ви дойде голяма скръб, то след нея непременно трябва да очаквате, че ще дойде голямо Божие благословение. Ако имате голяма радост, ще знаете, или че ще се разболеете, или крава ще изгубите или вол, или дете ще умре, или с баща ви ще се случи нещо и прочее. Ако тези неща вие ги знаехте, сега щяхте да имате разумно отношение към живота. Например някой човек е закъсал и казва: „Свършено е вече.” А пък той няма какво да се страхува.
към беседата >>
Затова всякога наблюдавайте: дойде ли ви голяма
радост
, то непременно ще ви дойде голяма скръб. Наблюдавайте.
След като е духало студеното течение няколко часа, и дойде топлото, то се образува дъжд. Когато Провидението иска да ви даде голямо благо, то ви праща предварителни страдания. Дъждът е благото, което Провидението ще ви даде - страданието. И след това ще дойде радостта. Всякога, когато ще ви дойде голямо нещастие, голяма скръб, то това голямо изпитание ще се предшества от голяма радост.
Затова всякога наблюдавайте: дойде ли ви голяма
радост
, то непременно ще ви дойде голяма скръб. Наблюдавайте.
Ако ви дойде голяма скръб, то след нея непременно трябва да очаквате, че ще дойде голямо Божие благословение. Ако имате голяма радост, ще знаете, или че ще се разболеете, или крава ще изгубите или вол, или дете ще умре, или с баща ви ще се случи нещо и прочее. Ако тези неща вие ги знаехте, сега щяхте да имате разумно отношение към живота. Например някой човек е закъсал и казва: „Свършено е вече.” А пък той няма какво да се страхува. Вие не разбирате Божиите пътища.
към беседата >>
Ако имате голяма
радост
, ще знаете, или че ще се разболеете, или крава ще изгубите или вол, или дете ще умре, или с баща ви ще се случи нещо и прочее.
Дъждът е благото, което Провидението ще ви даде - страданието. И след това ще дойде радостта. Всякога, когато ще ви дойде голямо нещастие, голяма скръб, то това голямо изпитание ще се предшества от голяма радост. Затова всякога наблюдавайте: дойде ли ви голяма радост, то непременно ще ви дойде голяма скръб. Наблюдавайте. Ако ви дойде голяма скръб, то след нея непременно трябва да очаквате, че ще дойде голямо Божие благословение.
Ако имате голяма
радост
, ще знаете, или че ще се разболеете, или крава ще изгубите или вол, или дете ще умре, или с баща ви ще се случи нещо и прочее.
Ако тези неща вие ги знаехте, сега щяхте да имате разумно отношение към живота. Например някой човек е закъсал и казва: „Свършено е вече.” А пък той няма какво да се страхува. Вие не разбирате Божиите пътища. Ако сте осиромашели откъм богатство, ти печелиш нещо. Има една сиромашия, която трябва да се избягва, има една сиромашия, която не е от Бога.
към беседата >>
Радостта
произтича, а веселието зависи от това, което направиш.
Божият Дух изисква истината, която е в нас, да се изрази в свободата, която имаме, че да бъдем всички свободни, и да се радваме на свободата на другите. Ти казваш: „Разбирам.” Ти ако под думата „разбирам” разбираш изгрева на слънцето и залязването на слънцето, и след залязването му ти запазваш това, което си придобил, тогава ти си разбрал. Или казваш: „Да се весели и да се радва.” Трябва да разбираш смисъла на думата „веселие”. При веселието всякога трябва да разбираш онова, което ти направиш - за него можеш да се веселиш. А пък под думите „да се радваш” трябва да се разбира следното - да се радваш само на това, което ти се дава.
Радостта
произтича, а веселието зависи от това, което направиш.
Например нарисуваш една картина и ти се веселиш. А като ти дадат нещо, ти се радваш. На децата като се даде нещо, те се радват. Защо? За онова, което Бог ти дава, ще се радваш, а за онова, което направиш, ще се веселиш. Сега ще се веселите и ще се радвате, и ще ви се дава.
към беседата >>
Като ти се даде нещо, тогава
радостта
е един процес, който ще дойде от благата, които Бог дава.
Например нарисуваш една картина и ти се веселиш. А като ти дадат нещо, ти се радваш. На децата като се даде нещо, те се радват. Защо? За онова, което Бог ти дава, ще се радваш, а за онова, което направиш, ще се веселиш. Сега ще се веселите и ще се радвате, и ще ви се дава.
Като ти се даде нещо, тогава
радостта
е един процес, който ще дойде от благата, които Бог дава.
А пък веселието е от онова, което ние сме направили. Ние ще се радваме от добрия живот, който ние предлагаме като една жертва, да изпълним волята Божия. И плодът, който даваме, ще се върне на нас и ние ще се радваме. Това ще бъде радостта. Сега определете си колко души да съберат подписката.
към беседата >>
Това ще бъде
радостта
.
Сега ще се веселите и ще се радвате, и ще ви се дава. Като ти се даде нещо, тогава радостта е един процес, който ще дойде от благата, които Бог дава. А пък веселието е от онова, което ние сме направили. Ние ще се радваме от добрия живот, който ние предлагаме като една жертва, да изпълним волята Божия. И плодът, който даваме, ще се върне на нас и ние ще се радваме.
Това ще бъде
радостта
.
Сега определете си колко души да съберат подписката. Не можем да се освободим от това. Всичко се забравя, но това не се забравя. Аз вярвам - най-малко двеста лева ще се съберат, най-малко двеста лева ще има. Аз поставям най-малко двеста лева.
към беседата >>
Да дадете, и като давате, да почувствате в себе си една вътрешна
радост
.
” И като казах така, този ден децата бяха мирни. А пък някой път постъпя другояче, и целия ден имам разправии с децата.” На децата трябва да се даде нещо. Човек, който е богат, той е като извор. При извора всякога има трева, защото дава изворът нещо, а пък там, дето няма извор, трева не расте и всичко наоколо е сухо. Та първото нещо е - всички се стремете да не задържате нещата.
Да дадете, и като давате, да почувствате в себе си една вътрешна
радост
.
Аз съм слушал някои да казват: „Не си струва човек да дава.” Давай навреме и вземай навреме. Не давай не навреме и не вземай не навреме. Нищо не давай не навреме. В даването си има закони. Всяка една мисъл си има своето определено време, когато тя трябва да излезе из твоя ум.
към беседата >>
76.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
Или имате
радостно
състояние.
Когато човек плаче, с кой тон плаче? Отде започва плачът. Някой плаче, но не се е потрудил да подведе плача в музикално отношение. Има много правилен плач. − Кой е основният тон?
Или имате
радостно
състояние.
− Кое е основното състояние на радостта? Или здрав сте, ходите. Когато сте здрав, говорите по известен начин, а когато сте болен, в гласа ви има нещо мекичко, не сте остър в гласа. Когато човек е здрав, има нещо особено в говора му. Аз не говоря за статическа музика.
към беседата >>
− Кое е основното състояние на
радостта
?
Отде започва плачът. Някой плаче, но не се е потрудил да подведе плача в музикално отношение. Има много правилен плач. − Кой е основният тон? Или имате радостно състояние.
− Кое е основното състояние на
радостта
?
Или здрав сте, ходите. Когато сте здрав, говорите по известен начин, а когато сте болен, в гласа ви има нещо мекичко, не сте остър в гласа. Когато човек е здрав, има нещо особено в говора му. Аз не говоря за статическа музика. Имате, да кажем, числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.
към беседата >>
77.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Ако някой обича единия ми пръст повече от другия, вместо
радост
той ще ми причини страдание.
За да избегне противоречията, човек трябва да обича само Бога. Щом обича Бога, той обича всички, защото всички хора живеят в Него. Бог пък обича само Едного, своя Еднороден Син, в Когото всички се оглеждат като в огледало. Докато казвате, че днес обичате този, а утре – онзи, вие сте в относителната реалност на живота. Относителната реалност не разрешава въпросите.
Ако някой обича единия ми пръст повече от другия, вместо
радост
той ще ми причини страдание.
Той ще започне да стиска пръста и ще ми причини болка. Обича ли целия човек, въпросът е друг. Като обича цялото, човек не може да го обхване, вследствие на което не може да му причини никаква вреда. Следователно, за да не причинява страдания нито на ближните си, нито на себе си, човек трябва да живее във великата, необятна Любов. Тази Любов няма граници, няма никакъв предел.
към беседата >>
Божественото внася в човека мир,
радост
, а човешкото – внася смущения и противоречия.
Търсете Божествената светлина, която прегръща и облива човека отвсякъде, без да му иска нещо. Търсете Любовта на Божествената светлина, а не на човешката. Божествената светлина внася живот в човека и го прави доволен и щастлив. Човешката светлина отнема живота на човека и го прави нещастен. Божественото всякога дава, а човешкото – взима.
Божественото внася в човека мир,
радост
, а човешкото – внася смущения и противоречия.
Когато сте смутени и разочаровани, не търсете разрешение на въпросите между хората. Повдигнете погледа си към Божествения свят. Там е разрешението на всички въпроси. Мнозина живеят в смущения и противоречия, а се силят да обърнат някого към Бога. Те казват, че успели да обърнат един човек към Бога.
към беседата >>
Щом е тъжен или
радостен
, нека се занимава с любовта.
Какво нещо е Божията Любов, Мъдрост и Истина, там спирам, не казвам мнението си. Стане ли въпрос за човешката любов, за човешкото знание и за човешката свобода, мога вече да дам мнението си. За човешките работи можете да разисквате, колкото желаете. Какво нещо е човешката любов? Забава. Най-голямата и красива забава на човека, това е неговата любов.
Щом е тъжен или
радостен
, нека се занимава с любовта.
Тя заслужава да се изучи всестранно. Ще кажете, че не струва човек да обича, да изучава любовта, без да я обяснява, без да има мнение за нея. Искате ли да осмислите живота си, прилагайте любовта без да я обяснявате. Разочаровате ли се от любовта, това показва, че вие сте имали за нея мнение с обяснение. Любовта не търпи никакви обяснения.
към беседата >>
Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир,
радост
, то е Божественото.
(втори вариант)
И това е Бог, който всякога дава. А кое е човешко? Което всякога взема. Следователно едното дава, а другото взема. Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип.
Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир,
радост
, то е Божественото.
Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност. И разрешавайте тогава. Казвам, обърнете ума си към Божествения свят. Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри. То е невъзможно.
към втори вариант >>
78.
Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица
,
ООК
, София, 12.12.1934г.,
Без Бога нещастието идва, а с Бога
радостта
и веселието идва.
Бог по малко дава нещата, за да ги оценим. Всеки ден си има по едно специфично благо и да благодарим днес за това, което Бог ни е дал. Тук загаснаха лампите, нали така. Иска да ни покаже Господ, че без Него животът изгасва, а с Него светлината иде и животът иде. Без Него смъртта идва, с Бога животът идва.
Без Бога нещастието идва, а с Бога
радостта
и веселието идва.
Всичко в света, хубавото, с Бога идва. В дадения случай ще бъдете благодарни, защото вие седите в една особена обстановка. Представете си, че вие седите в един палат, имате една малка дупчица само. Бъдете благодарни, че през тази дупчица влиза светлина. Ще знаете, че светлината е дошла, слънцето е изгряло, и като излезете вън, ще знаете, че имате всичко.
към беседата >>
И най-малкото той ще го тури с
радост
в джоба си.
Бог, като дойде, хвърли седлото. Ти считаш, че Той те наказва. И после онзи, когото обичаш, той не иска много от тебе. Най-скромните хора в света са хората на любовта. Този, който има любов, се задоволява с всичко, което му дадеш.
И най-малкото той ще го тури с
радост
в джоба си.
И малко да му дадеш, и много да му дадеш, все му е едно. Любовта се задоволява с най-малките работи. Считайте това, което си дал, да е от любов. Любовта не е взискателна. Ти казваш: „Той не ме обича.” Какво мислиш ти, то е друг въпрос.
към беседата >>
79.
Философия на трептенията
,
МОК
, София, 14.12.1934г.,
ТЪГА
РАДОСТ
И после скържавостта ти даде. А щедростта трябва да приеме. Трябва да стане обмяна, за да се смени състоянието. Сега въпросът е малко по-сложен, малко по-мъчно става това. Да кажем, че вие сте тъжен.
ТЪГА
РАДОСТ
Вие сте тъжен, нямате радост. Тъжите. Какво трябва да правите, за да станете радостен? Вие все казвате: „Нямам приятели, нямам майка, баща, брат, сестра.“ Тъжен сте. Но това не е наука. Причината за тъгата ви не е там.
към беседата >>
Вие сте тъжен, нямате
радост
. Тъжите.
А щедростта трябва да приеме. Трябва да стане обмяна, за да се смени състоянието. Сега въпросът е малко по-сложен, малко по-мъчно става това. Да кажем, че вие сте тъжен. ТЪГА РАДОСТ
Вие сте тъжен, нямате
радост
. Тъжите.
Какво трябва да правите, за да станете радостен? Вие все казвате: „Нямам приятели, нямам майка, баща, брат, сестра.“ Тъжен сте. Но това не е наука. Причината за тъгата ви не е там. Причината за вашата тъга каква е?
към беседата >>
Какво трябва да правите, за да станете
радостен
?
Трябва да стане обмяна, за да се смени състоянието. Сега въпросът е малко по-сложен, малко по-мъчно става това. Да кажем, че вие сте тъжен. ТЪГА РАДОСТ Вие сте тъжен, нямате радост. Тъжите.
Какво трябва да правите, за да станете
радостен
?
Вие все казвате: „Нямам приятели, нямам майка, баща, брат, сестра.“ Тъжен сте. Но това не е наука. Причината за тъгата ви не е там. Причината за вашата тъга каква е? Ниски трептения имате, нищо повече.
към беседата >>
Не че ще я изхвърлите като непотребна, но ще я турите в печката, ще я запалите, ще превърнете енергията на тъгата и ще стане тогава на
радост
.
Причината за тъгата ви не е там. Причината за вашата тъга каква е? Ниски трептения имате, нищо повече. Вие имате една лъжлива идея в ума си. Тази идея ще я изхвърлите.
Не че ще я изхвърлите като непотребна, но ще я турите в печката, ще я запалите, ще превърнете енергията на тъгата и ще стане тогава на
радост
.
Представете си, че имате един подут цирей на врата си. Пожълтял е вече, узрял е като ябълка, като круша. Причинява ви болка, вие се мъчите. За да се освободите, какво трябва да направите? Ще трябва да изтече всичката тази маса, да се освободите и може да дойде едно облекчение; значи трябва да се извади нечистото, за да влезе чиста кръв на мястото на цирея.
към беседата >>
(Защо
радостите
идват мъчно, а пък противоречията − бързо?) Това е вашето възпитание.
Идва един и ви носи чек от баща ви от 10 000 лева с едно любовно писмо. Засиява лицето ви. Питам сега: В такъв свят, в който вие живеете, има ли причина да сте тъжни? Кои са условията, които стават причина, като живеете в такъв свят, да сте тъжни? Щом кореспонденцията се яви, тя идва на сто години веднъж.
(Защо
радостите
идват мъчно, а пък противоречията − бързо?) Това е вашето възпитание.
Учителите, които са ви учили, не са ви учили да вземате верни тонове. Човек, ако иска да успява в материалните работи, трябва да вземе вярно тона фа. Да вземете вярно тона фа, това е мярка. Вие не сте правили опити. Скъса ви професорът − не може да вземете фа вярно.
към беседата >>
80.
В Ниневия
,
УС
, София, 16.12.1934г.,
Често скърбите и нещастията си пробиват път през
радостта
, а
радостта
си пробива път през скърбите.
Продължаваш по-нататък: „Да се свети името Твое, да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. Ти желаеш да се освети името Божие на земята и да се изпълни Неговата воля, а въпреки това страдаш, боледуваш. Защо? Защото не си проникнат дълбоко от това желание. И така, колкото да мислите, вие не можете да се освободите от скърбите и от мъчнотиите. Човек не може всякога да бъде разположен и весел.
Често скърбите и нещастията си пробиват път през
радостта
, а
радостта
си пробива път през скърбите.
Знайте, че всяка скръб и всяко нещастие си имат своя причина. Някой се моли, плаче, но скърбите не го напущат. Той е недоволен от Бога, че не го слуша, че не приема молитвите му. Много естествено. На всеки човек са дадени права и задължения.
към беседата >>
Има два пътя, чрез които Той изпраща благата си: по пътя на
радостите
и по пътя на страданията.
Като се намери в затруднения, човек пита как и кога ще се оправи светът. Светът, който Бог е създал, е оправен, но човешкият не е оправен. Задачата на всеки човек е да изправи своя вътрешен свят. Изправи ли своя свят, човек ще види, че външният свят е изправен. Бог е дал живот на човека, дал му е същевременно и блага, чрез които да използва този живот.
Има два пътя, чрез които Той изпраща благата си: по пътя на
радостите
и по пътя на страданията.
Когато иска да приготви някой човек за сериозна работа, да го натовари със специална мисия, Бог го прекарва през големи страдания, през строга дисциплина. За да накара Иона да отиде в Ниневия да проповядва Словото Божие, Бог го прекара през големи страдания. Като разбра, че трябва да изпълни тази задача, Ион се отказа от нея и замина с кораб за Испания. Той си каза: „Аз познавам Божията Любов. Бог ме праща в Ниневия да проповядвам на хората, да им кажа, че ще минат през голям огън, но Той ще се смили над тях, ще ги прости, а аз ще се изложа“.
към беседата >>
Силен човек е онзи, който носи страданията с
радост
.
В края на краищата светлината ще победи. Носете страданията геройски, с вяра и упование в Божествения Промисъл. Каквото преживеете, всичко е за добро. От страданията и изпитанията вие трябва да се учите, да станете силни. Кой човек е силен?
Силен човек е онзи, който носи страданията с
радост
.
Силният се познава по това, че като го лишават от известни блага и възможности, той пак не се обезсърчава. Кой го лишава от блага и възможности? Страданията. Човек трябва да има силна вяра, която и при най-големи страдания да не се разколебава. Като вярвате и не се разколебавате, към вас ще се присъединят възвишени същества от невидимия свят да ви помагат. Работата, която трябва да свършите на земята, не е само ваша.
към беседата >>
81.
Когото възкръси
,
НБ
, София, 16.12.1934г.,
За мене права вяра е онази, която възкресява човека; права вяра е онази, която просвещава човешкия ум; права вяра е онази, която облагородява човешкото сърце; права вяра е онази, която подобрява живота; права вяра е онази, която носи мир,
радост
и веселие между всички хора.
Наука на опити. И преди Христа и след Христа е казано: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“. Ето защо в съвременния живот ние трябва да поставим нашето верую на опит, да го проверим, да го изпитаме. Това е необходимо, за да няма абсолютно никакво съмнение във вас. Това, което сега измъчва хората е въпросът коя вяра е най-права.
За мене права вяра е онази, която възкресява човека; права вяра е онази, която просвещава човешкия ум; права вяра е онази, която облагородява човешкото сърце; права вяра е онази, която подобрява живота; права вяра е онази, която носи мир,
радост
и веселие между всички хора.
Това е вяра. Защо ни са много вери? Трябва ни една вяра, която да внесе разумност в нас, в живота ни. Животът сам не може да се подобри. В живота има разнообразие.
към беседата >>
82.
Законът на свободата
,
ООК
, София, 19.12.1934г.,
При сто твои състояния – петдесет неразположения ще ти донесат и петдесет
радости
.
Но ако тази пара я подхвърлите сто пъти правилно, то ще видите, че петдесет пъти ще се обърне с лицето си и петдесет пъти с опакото. Има един закон, който го наричат случайност. Случайността има връзка със законите, които функционират, и чиито функции ние едва съзнаваме. Ние наричаме нещо, че е случайно, когато не познаваме законите му. Същото се отнася и за твоето неразположение.
При сто твои състояния – петдесет неразположения ще ти донесат и петдесет
радости
.
Колкото си бил по-неразположен, толкова ще станеш по-радостен. Колкото си бил по-радостен, толкова по-неразположен ще бъдеш. Колкото по-малко скръб имаш, толкова по-малко радости имаш. И тези, които са боледували, те са повече калени, техният организъм е по-развит. Вие не обръщате внимание на тази неща, понеже не минават през вашето съзнание.
към беседата >>
Колкото си бил по-неразположен, толкова ще станеш по-
радостен
.
Има един закон, който го наричат случайност. Случайността има връзка със законите, които функционират, и чиито функции ние едва съзнаваме. Ние наричаме нещо, че е случайно, когато не познаваме законите му. Същото се отнася и за твоето неразположение. При сто твои състояния – петдесет неразположения ще ти донесат и петдесет радости.
Колкото си бил по-неразположен, толкова ще станеш по-
радостен
.
Колкото си бил по-радостен, толкова по-неразположен ще бъдеш. Колкото по-малко скръб имаш, толкова по-малко радости имаш. И тези, които са боледували, те са повече калени, техният организъм е по-развит. Вие не обръщате внимание на тази неща, понеже не минават през вашето съзнание. Вие обръщате внимание на външните неща.
към беседата >>
Колкото си бил по-
радостен
, толкова по-неразположен ще бъдеш.
Случайността има връзка със законите, които функционират, и чиито функции ние едва съзнаваме. Ние наричаме нещо, че е случайно, когато не познаваме законите му. Същото се отнася и за твоето неразположение. При сто твои състояния – петдесет неразположения ще ти донесат и петдесет радости. Колкото си бил по-неразположен, толкова ще станеш по-радостен.
Колкото си бил по-
радостен
, толкова по-неразположен ще бъдеш.
Колкото по-малко скръб имаш, толкова по-малко радости имаш. И тези, които са боледували, те са повече калени, техният организъм е по-развит. Вие не обръщате внимание на тази неща, понеже не минават през вашето съзнание. Вие обръщате внимание на външните неща. Тялото е облекло – костюм на душата и духа.
към беседата >>
Колкото по-малко скръб имаш, толкова по-малко
радости
имаш.
Ние наричаме нещо, че е случайно, когато не познаваме законите му. Същото се отнася и за твоето неразположение. При сто твои състояния – петдесет неразположения ще ти донесат и петдесет радости. Колкото си бил по-неразположен, толкова ще станеш по-радостен. Колкото си бил по-радостен, толкова по-неразположен ще бъдеш.
Колкото по-малко скръб имаш, толкова по-малко
радости
имаш.
И тези, които са боледували, те са повече калени, техният организъм е по-развит. Вие не обръщате внимание на тази неща, понеже не минават през вашето съзнание. Вие обръщате внимание на външните неща. Тялото е облекло – костюм на душата и духа. Дрехите са външен резултат.
към беседата >>
Следователно
радостта
е за мъжа, а недоволството е за жената.
Коя мисъл е най-важна? (Сестра Радка Давидова: "Във всичкия си живот да гледаме да изпълним волята Божия.") От мое гледище аз се радвам, че сте недоволни, и като станете доволни, пак ще се радвам. Като сте недоволни, радвам се, че ще станете доволни, и като сте доволни, пак се радвам, че ще станете недоволни. Когато аз се радвам за доволството ви, аз съм мъж, а когато се радвам на недоволството ви, аз съм жена.
Следователно
радостта
е за мъжа, а недоволството е за жената.
Преведете го сега. Тогава казвам: работата и копането е за мъжа, а почивката е за жената. Мъжът, който се е радвал, ял и пил, той ще работи. А жената, която е недоволна, ще си почине. Когато ти си недоволен, ти си жена, защото недоволството произтича от чувството, а пък радостта произтича от ума.
към беседата >>
Когато ти си недоволен, ти си жена, защото недоволството произтича от чувството, а пък
радостта
произтича от ума.
Следователно радостта е за мъжа, а недоволството е за жената. Преведете го сега. Тогава казвам: работата и копането е за мъжа, а почивката е за жената. Мъжът, който се е радвал, ял и пил, той ще работи. А жената, която е недоволна, ще си почине.
Когато ти си недоволен, ти си жена, защото недоволството произтича от чувството, а пък
радостта
произтича от ума.
Случи се нещо, и ти не знаеш защо се е случило и си недоволен. Ти си в чувствата. Излез от областта на чувствата и намери ума. Искаш да направиш едно добро и като намериш форма, в която да направиш доброто, [ти ще бъдеш доволен,] и ако не можеш да намериш добра форма, ти ще бъдеш недоволен. Също така, ако си музикант, и не можеш да пееш, пак ще бъдеш недоволен.
към беседата >>
Кому принадлежи
радостта
?
Ти си в чувствата. Излез от областта на чувствата и намери ума. Искаш да направиш едно добро и като намериш форма, в която да направиш доброто, [ти ще бъдеш доволен,] и ако не можеш да намериш добра форма, ти ще бъдеш недоволен. Също така, ако си музикант, и не можеш да пееш, пак ще бъдеш недоволен. Ако не можеш да издържиш това, което чувстваш, то е недоволство.
Кому принадлежи
радостта
?
Умът е, който носи радост, а пък сърцето носи недоволство. Но сърцето носи условията, при които умът може да бъде радостен. И умът носи условията, при които сърцето може да разреши вечната задача на недоволството. Сега ще ви дам една задача за една седмица. Всеки ден отбелязвайте през деня колко пъти сте мъж, тоест колко пъти сте радостен, и колко пъти сте били недоволен.
към беседата >>
Умът е, който носи
радост
, а пък сърцето носи недоволство.
Излез от областта на чувствата и намери ума. Искаш да направиш едно добро и като намериш форма, в която да направиш доброто, [ти ще бъдеш доволен,] и ако не можеш да намериш добра форма, ти ще бъдеш недоволен. Също така, ако си музикант, и не можеш да пееш, пак ще бъдеш недоволен. Ако не можеш да издържиш това, което чувстваш, то е недоволство. Кому принадлежи радостта?
Умът е, който носи
радост
, а пък сърцето носи недоволство.
Но сърцето носи условията, при които умът може да бъде радостен. И умът носи условията, при които сърцето може да разреши вечната задача на недоволството. Сега ще ви дам една задача за една седмица. Всеки ден отбелязвайте през деня колко пъти сте мъж, тоест колко пъти сте радостен, и колко пъти сте били недоволен. Отбелязвайте си това и отбелязвайте и времето, дали е облачно, дали е валяло дъжд, дали има вятър и прочее.
към беседата >>
Но сърцето носи условията, при които умът може да бъде
радостен
.
Искаш да направиш едно добро и като намериш форма, в която да направиш доброто, [ти ще бъдеш доволен,] и ако не можеш да намериш добра форма, ти ще бъдеш недоволен. Също така, ако си музикант, и не можеш да пееш, пак ще бъдеш недоволен. Ако не можеш да издържиш това, което чувстваш, то е недоволство. Кому принадлежи радостта? Умът е, който носи радост, а пък сърцето носи недоволство.
Но сърцето носи условията, при които умът може да бъде
радостен
.
И умът носи условията, при които сърцето може да разреши вечната задача на недоволството. Сега ще ви дам една задача за една седмица. Всеки ден отбелязвайте през деня колко пъти сте мъж, тоест колко пъти сте радостен, и колко пъти сте били недоволен. Отбелязвайте си това и отбелязвайте и времето, дали е облачно, дали е валяло дъжд, дали има вятър и прочее. Много е важно да се види и какво е времето – има едно съответствие.
към беседата >>
Всеки ден отбелязвайте през деня колко пъти сте мъж, тоест колко пъти сте
радостен
, и колко пъти сте били недоволен.
Кому принадлежи радостта? Умът е, който носи радост, а пък сърцето носи недоволство. Но сърцето носи условията, при които умът може да бъде радостен. И умът носи условията, при които сърцето може да разреши вечната задача на недоволството. Сега ще ви дам една задача за една седмица.
Всеки ден отбелязвайте през деня колко пъти сте мъж, тоест колко пъти сте
радостен
, и колко пъти сте били недоволен.
Отбелязвайте си това и отбелязвайте и времето, дали е облачно, дали е валяло дъжд, дали има вятър и прочее. Много е важно да се види и какво е времето – има едно съответствие.
към беседата >>
83.
Проводници (Където и да отидем)
,
ООК
, София, 2.1.1935г.,
А някой път се радваш и чувстваш, че
радостта
ти е намясто.
И тези правилни чувствания градят в живота. Хубаво е да има човек правилни чувствания. Някой път може да си скръбен. Чувстваш, че тази скръб не е намясто. Скръбта ти е намясто, че се ползваш от нея.
А някой път се радваш и чувстваш, че
радостта
ти е намясто.
А някой път скърбиш или се радваш и чувстваш, че не са намясто. Да нямаме две мисли за едно и също нещо. В Божествения свят не можеш за едно нещо да имаш две мисли или две чувствания, но ще имаш една права мисъл, едно право чувство и едно право желание. Не трябва да казваш: „Утре ще бъда по-добър.” Доброто е в разбирането на нещата. Тук има няколко единици с разни големини.
към беседата >>
Пазете се в тези
радостни
дни - тогава тази змия може да ви ухапе.
Когато условията отвън са много лоши, тези сили действат добре, но когато отвън условията са много добри, тези сили имат точно [обратен] характер. И когато някой човек забогатее, тези сили в човека действат зле и човек става друг. Щом е студено, тази змия е добра, но когато се стопли, тази змия става лоша. Понеже не познавате силите, някой път се намирате в студения свят и се радвате, понеже вашите змии са кротки. По някой път се намирате на топлия свят и тогава вашите змии са опасни.
Пазете се в тези
радостни
дни - тогава тази змия може да ви ухапе.
Това е цяла философия на живота. Когато животът външно се подобрява, вие трябва да бъдете много внимателни. Защо Господ ги е създал, оставете този въпрос. Без змии вие не можете. Това са сили.
към беседата >>
84.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Аз наричам конкретно, реално това, което носи
радост
и веселие, което осмисля живота, което в даден момент може да се схване от нашето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръх съзнание.
Има една конкретна страна на живота. Аз наричам конкретно това, което в даден случай, в даден момент може да се осмисли. Аз наричам конкретно това, което в даден момент има връзка с последващето, с настоящето, с миналото и с бъдещето. За нас важат само онези неща, които в даден случай нашето съзнание може да схваща. Аз не говоря за обикновеното съзнание, защото такова съзнание има и у животните.
Аз наричам конкретно, реално това, което носи
радост
и веселие, което осмисля живота, което в даден момент може да се схване от нашето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръх съзнание.
Животът носи всичките възможности, а противоречията в живота произтичат от онзи факт, от онова неразбиране на законите, по които животът се проявява. Например, вие не знаете причините за погрешките, за спънките в света. Ако знаете причините за погрешките и за спънките в света, много от тях могат да се избегнат. Казваме: Имам една погрешка. Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас.
към беседата >>
В Писанието е казано: „Когато Бог обича някого, него наказва, на него дава болести, на него дава страдания, на него дава изпитания, но и на него дава
радости
и веселие“.
При всяка болест има разширение. Глава ли ви заболи, гърло ли ви заболи, вие се разширявате. Във всяка болка (се) крие нещо красиво. Като ви заболи нещо, вие веднага започвате да мислите. Аз не говоря за онези болести, които носят нещо обезсърчително, но за онези, които носят известни блага, известни благословения за човека.
В Писанието е казано: „Когато Бог обича някого, него наказва, на него дава болести, на него дава страдания, на него дава изпитания, но и на него дава
радости
и веселие“.
И значи когато вие страдате, Бог се отнася към вас като баща. Когато сте в лишение, Бог ви изпитва. Ако сте невежа, радвайте се, че всеки не е невежа – има и учени хора в света. Съвременните учени, които минават за такива, се намират в положението на първия адепт, който казва, че наблюдавал слънцето със своя телескоп. Да, но другият му казва: „Аз пък бях там.“ Съвременните хора са все учени, но телескопите си седят.
към беседата >>
85.
Правият път
,
УС
, София, 6.1.1935г.,
“ Човек трябва да знае само онова, за което е готов, защото има знания, които носят
радост
, но има и такива, които носят страдания.
Представете си, че имате способността да виждате това, което другите хора не виждат. Щом имате тази способност, вие ще виждате кой кога ще умре. Докато прилагате това знание към чуждите хора, добре ще бъде за вас, ще минавате за учен човек, за човек с особени дарби и способности. Обаче ако трябва да приложите това знание към някой ваш любим, тогава знанието ще ви причини големи страдания. Вие ще се запитате: „Трябва ли човек да знае всичко?
“ Човек трябва да знае само онова, за което е готов, защото има знания, които носят
радост
, но има и такива, които носят страдания.
Между скритата любов, ревността и знанието може да се направи сравнение. Защо ревнува човек? Кое е отличителното качество на ревнивия? Ревнивият обича да боде, да мушка, било с ръката или крака си, било с езика. Кажете ли добро за някого пред ревнивия, той непременно ще каже нещо противоположно.
към беседата >>
Щом отива при приятеля си с
радост
, от любов, той не трябва да подрежда думите си, а да остави на сърцето и на ума си, те да подредят думите на местата им.
Те не са мислили, както трябва, занимавали са се с работи, които не са били потребни, и са клъцнали нещо в мисълта си. Който не мисли правилно, това показва, че той не поставя нещата на техните места. Като не ги поставя на съответните им места, той не може да се ползва от тях. За пример, някой отива да поздрави един свой приятел с някаква придобивка и през целия път мисли какво да му каже, как да нареди думите си. Той мисли за ненужни работи.
Щом отива при приятеля си с
радост
, от любов, той не трябва да подрежда думите си, а да остави на сърцето и на ума си, те да подредят думите на местата им.
Ако българин и англичанин трябва да разкажат нещо или да предадат свои лични мисли и чувства, те ще подредят мисълта си различно. Англичанинът непременно ще започне с личното местоимение „аз“ и после ще продължи мисълта си. Защо? Защото личните чувства на англичанина са силно развити. Българинът ще употреби глагола, без да каже „аз“. Англичанинът казва „ай“ – аз, а българинът и турчинът разбират друго нещо.
към беседата >>
Стана ми
радостно
и приятно в душата, че има уважение към мене и към майка си, но има убеждение в себе си, има висок идеал, на който иска да издържа.“
Най-после го помолих да отиде на пазара, да купи месо на майка си, да наготви. – „Татко, и месо не мога да купя.“ Изправи се този ми ти син всред стаята, смел, решителен и казва: „Всичко мога да ви направя, но месо, тютюн и вино не мога да донеса.“ Погледнах сина си, стана ми горчиво, защо не е готов да направи една жертва за баща си и за майка си. Исках да го наругая, но после се замислих: „Право е момчето“. Той нищо не ми казва, не ме съди, не ме морализира, но намира, че има нещо неправилно в моя живот и не иска да следва този път. Като помислих добре, дадох му правото и видях, че е на по-добър път от мене.
Стана ми
радостно
и приятно в душата, че има уважение към мене и към майка си, но има убеждение в себе си, има висок идеал, на който иска да издържа.“
Днес всички хора се натъкват на подобни противоречия, благодарение на някои свои мисли, чувства и желания. Влезе ли в ума ви мисъл, подобна на месото, на тютюна и на виното и пожелаеш да я реализирате, свободно ще ѝ кажете: „Татко, не ям месо, не пуша тютюн и не пия вино. Следователно в никакъв случай не мога да те улесня“. Понякога в сърцето на човека се явяват чувства и желания от характера на месото, тютюна и виното. Натъкне ли се на тях, човек не трябва да ги реализира.
към беседата >>
86.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
Щом като станете
радостен
,
радостта
е разширение, искате да влезете между хората.
Вие след като направите погрешка, ставате инертни. И вследствие на този закон искате да се уедините. Туй уединение не произтича от вас. Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете. След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение.
Щом като станете
радостен
,
радостта
е разширение, искате да влезете между хората.
Щом изгубите разположението, богатството си, вие искате да идете някъде, никой да не ви вижда. Щом излезете от високото положение, веднага искате да се ориентирате в новото положение. Това е моралният крах, който сега претърпявате. Всеки път вие претърпявате по един морален крах. Как обяснявате един морален крах, как обяснявате един социален крах?
към беседата >>
87.
Причинният свят
,
УС
, София, 13.1.1935г.,
Когато работи, човек е
радостен
; когато почива и вижда придобивките си, той пак е
радостен
и весел.
Този осъди, онзи осъди и се радва, че всичко става за слава Божия. Едно трябва да знаете: и като праведен, и като грешен, човек трябва да работи. Как ще работи човек? Съзнателно и с Любов. Щом работи с Любов, той всякога ще има резултати.
Когато работи, човек е
радостен
; когато почива и вижда придобивките си, той пак е
радостен
и весел.
Когато дава, човек е сериозен; когато взима, той е весел и разположен. С това се обяснява произходът на радостите и скърбите. Значи, когато дава, когато плаща дълговете си, човек страда; щом изплати дълговете си и започне да взима, той се радва. Съвременните хора се натъкват на противоречия и при доброто, и при злото, и не знаят как да се справят с тях. Представете си, че един добър, честен човек заема държавна служба, която е свързана с големи отговорности.
към беседата >>
С това се обяснява произходът на
радостите
и скърбите.
Как ще работи човек? Съзнателно и с Любов. Щом работи с Любов, той всякога ще има резултати. Когато работи, човек е радостен; когато почива и вижда придобивките си, той пак е радостен и весел. Когато дава, човек е сериозен; когато взима, той е весел и разположен.
С това се обяснява произходът на
радостите
и скърбите.
Значи, когато дава, когато плаща дълговете си, човек страда; щом изплати дълговете си и започне да взима, той се радва. Съвременните хора се натъкват на противоречия и при доброто, и при злото, и не знаят как да се справят с тях. Представете си, че един добър, честен човек заема държавна служба, която е свързана с големи отговорности. От време на време държавата му отпуща големи суми, да извършва известни начинания. Той е изпълнителен към задълженията си, но понякога си услужва с отпуснатите от държавата пари.
към беседата >>
Ще кажете, че животът е сериозен, не можете да бъдете
радостни
.
На физическия свят хората един ден се познават, а на другия не се познават. Това не е познаване. Това са търговски отношения. Да познаваш някого, това значи да го обичаш. Обичаш ли го, достатъчно е да чуеш името му, да го зърнеш отнякъде, за да се развеселиш.
Ще кажете, че животът е сериозен, не можете да бъдете
радостни
.
Човек е сериозен, когато не разбира живота. Ако се смее много, той пак не разбира живота. Дойде ли до положение нито да е много сериозен, нито да се смее много, човек става годен за ученик. Вие трябва да станете кандидати за ученици. Докато не мисли право, човек се смее.
към беседата >>
88.
Товарене и разтоварване
,
УС
, София, 20.1.1935г.,
Чрез страданията и чрез
радостите
човек се изпитва.
Страшно е положението на човек, който е спрян в пътя си. В този смисъл страданието е благо за човека. Благодарете за малките страдания, да не дойдат по-големи. Мнозина говорят за страданията като блага в живота, но дойдат ли до тях, те казват: „Може да мине без това страдание“. Значи те говорят неща, в истинността на които не са убедени.
Чрез страданията и чрез
радостите
човек се изпитва.
За да издържи изпитите си и да не се изложи на големи страдания, човек трябва да пази следните правила в живота. Когато отиваш за вода на извора, благодари и за малката стомна, която ти е дадена. За предпочитане е да имаш малка, но здрава стомна, отколкото голяма и пукната. Когато се намериш в затруднение, благодари за малкото знание, което можеш да приложиш. Малкото знание, но добре използвано, струва повече от голямото, но неизползвано знание.
към беседата >>
Като се роди
радостта
, Любовта царува.
(втори вариант)
Сега вие казвате, че ви залъгвам. Какво значи залъгване? Когато ви обещаят нещо и не ви го дават. Изпейте онази старата песен: „Мога да постигна що желая“. (Изпяхме я.)
Като се роди
радостта
, Любовта царува.
Без радост Любов не може да царува. Радостта е живот, който направлява Любовта. На един доста честолюбив момък казват: Ще носиш плодове. Казва: Не искам, чужди плодове не съм носил. Първия ден ще носиш чужди плодове, но един ден в живота си ще носиш свои плодове.
към втори вариант >>
Без
радост
Любов не може да царува.
(втори вариант)
Какво значи залъгване? Когато ви обещаят нещо и не ви го дават. Изпейте онази старата песен: „Мога да постигна що желая“. (Изпяхме я.) Като се роди радостта, Любовта царува.
Без
радост
Любов не може да царува.
Радостта е живот, който направлява Любовта. На един доста честолюбив момък казват: Ще носиш плодове. Казва: Не искам, чужди плодове не съм носил. Първия ден ще носиш чужди плодове, но един ден в живота си ще носиш свои плодове. Понеже си най-силен, не може да се извиниш, може да ги носиш.
към втори вариант >>
Радостта
е живот, който направлява Любовта.
(втори вариант)
Когато ви обещаят нещо и не ви го дават. Изпейте онази старата песен: „Мога да постигна що желая“. (Изпяхме я.) Като се роди радостта, Любовта царува. Без радост Любов не може да царува.
Радостта
е живот, който направлява Любовта.
На един доста честолюбив момък казват: Ще носиш плодове. Казва: Не искам, чужди плодове не съм носил. Първия ден ще носиш чужди плодове, но един ден в живота си ще носиш свои плодове. Понеже си най-силен, не може да се извиниш, може да ги носиш. Ако беше слаб, няма да ги носиш.
към втори вариант >>
Дойде
радост
у тебе, прави добро.
(втори вариант)
Няма какво да се молим да ни пратят от невидимия свят. Здрав си, прави добро. Светлата мисъл дойде у тебе, прави добро. Светлото чувство дойде у тебе, прави добро. Богат си, прави добро.
Дойде
радост
у тебе, прави добро.
Като нямаш радост, наби този, когото си срещнал на пътя. Как е смеел той да те срещне в нещастен ден. Че това лошо ли е, ако кажа на един човек да набие слънцето, понеже не му се оправят работите? Кой е онзи, комуто дам съвет да набие слънцето, че може да го набие. Като му кажа да набие слънцето, той много пъти ще бъде бит, но слънцето никога няма да бъде бито.
към втори вариант >>
Като нямаш
радост
, наби този, когото си срещнал на пътя.
(втори вариант)
Здрав си, прави добро. Светлата мисъл дойде у тебе, прави добро. Светлото чувство дойде у тебе, прави добро. Богат си, прави добро. Дойде радост у тебе, прави добро.
Като нямаш
радост
, наби този, когото си срещнал на пътя.
Как е смеел той да те срещне в нещастен ден. Че това лошо ли е, ако кажа на един човек да набие слънцето, понеже не му се оправят работите? Кой е онзи, комуто дам съвет да набие слънцето, че може да го набие. Като му кажа да набие слънцето, той много пъти ще бъде бит, но слънцето никога няма да бъде бито. Въодушевявайте се от слънцето.
към втори вариант >>
89.
Подмладяване
,
УС
, София, 27.1.1935г.,
Това знание носи
радост
в човешката душа.
Следователно, за да бъде щастлив, човек трябва да е доволен от това, което му е дадено, и всякога да държи в ума си мисълта, че не живее за себе си. Сегашните хора не са доволни от живота си, защото искат повече от това, което им е дадено. За пример, някой иска да бъде по-силен, по-учен, отколкото е в действителност. Ако човек иска да бъде силен, за да владее другите хора, силата му не е на място; ако иска да бъде силен, за да помага на слабите, силата му се оправдава. Ако човек иска да стане учен, за да се прослави пред хората, знанието му не е на място; обаче ако иска да стане учен, за да просвещава ближните си, знанието му е оправдано.
Това знание носи
радост
в човешката душа.
Има знания, които се придобиват по външен път, но има и такива, които се придобиват по вътрешен път, чрез вътрешен усет. За пример, поставите ли слона пред един мост, още от първата стъпка той познава дали мостът ще го издържи. Като разбере, че мостът не може да го издържи, той веднага се дръпва назад. Обаче по същия мост мишката минава безопасно. Следователно, ако човек не може да свърши една работа като слон, да я свърши като мишка.
към беседата >>
90.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
И когато ние се радваме и веселим, това е истината у нас, която е причинила тази
радост
.
А истината не може да бъде нито стара, нито млада. Тя не може нито да остарява, нито да се подмладява. Истината е онова начало, което дава вечния процес на развитие, което осмисля живота. Целият свят седи в истината, зад истината няма друг никакъв смисъл. Единственото нещо, което осмисля крайния живот на хората, това е истината.
И когато ние се радваме и веселим, това е истината у нас, която е причинила тази
радост
.
Когато човек постига нещо в света, той е в света на истината. Всички човешки постижения се дължат на истината. Ако човек обича истината, тя всякога ще му помага. Човек живее и се движи в истината, тя му помага и тя е разумна. Никой не трябва да види образа на истината, но щом тя види най-малкото усилие на човека, тя веднага е готова да му помага.
към беседата >>
И когато ние се радваме и веселим, това е истината у нас, която е причинила тази
радост
.
(втори вариант)
А истината не може да бъде нито стара, нито млада. Тя не може нито да остарява, нито да се подмладява. Истината е онова начало, което дава вечния процес на развитие, което осмисля живота. Целият свят седи в истината, зад истината няма друг никакъв смисъл. Единственото нещо, което осмисля крайния живот на хората, това е истината.
И когато ние се радваме и веселим, това е истината у нас, която е причинила тази
радост
.
Когато човек постига нещо в света, той е в света на истината. Всички човешки постижения се дължат на истината. Ако човек обича истината, тя всякога ще му помага. Човек живее и се движи в истината, тя му помага и тя е разумна. Никой не трябва да види образа на истината, но щом тя види най-малкото усилие на човека, тя веднага е готова да му помага.
към втори вариант >>
91.
Ценната дума
,
УС
, София, 3.2.1935г.,
Докато е млад, човек живее в бъдещето, затова е
жизнерадостен
, весел, добър.
На какво може да разчита човек? - На доброто. - Какво представлява доброто? - Бъдещето на човека. Следователно, който живее в бъдещето, той е добър човек; който живее в миналото, той е човек на погрешките, на злото; който живее в настоящето, той е човек на любовта.
Докато е млад, човек живее в бъдещето, затова е
жизнерадостен
, весел, добър.
Като стане 40-50-годишен, той се връща в миналото и започва да преповтаря всичко, което е преживял - добро и зло. Той разказва, че е свършил университет, че е ходил във Франция, в Германия, в Америка. Не е важно, къде е учил и ходил, важно е, какво е научил и приложил. Ако говори за американеца, трябва да е придобил нещо добро от неговия характер; ако говори за французина, или за германеца, също трябва да е придобил поне една добра черта от техния характер. Човек трябва да бъде разумно дете, способно да учи, да възприема новото и доброто.
към беседата >>
Докато е млад, човек живее в бъдещето, затова е
жизнерадостен
, весел, добър.
(втори вариант)
На какво може да разчита човек? На доброто. Какво представя доброто? Бъдещето на човека. Следователно, който живее в бъдещето, той е добър човек; който живее в миналото, той е човек на погрешките, на злото; който живее в настоящето, той е човек на любовта.
Докато е млад, човек живее в бъдещето, затова е
жизнерадостен
, весел, добър.
Като стане 40–50–годишен, той се връща в миналото и започва да преповтаря всичко, което е преживял – добро и зло. Той разказва, че свършил университет, че ходил във Франция, в Германия, в Америка. Не е важно къде е учил и ходил, важно е какво е научил и приложил. Ако говори за американеца, трябва да е придобил нещо добро от неговия характер; ако говори за французина или за германеца, също трябва да е придобил поне една добра черта от техния характер. Човек трябва да бъде разумно дете, способно да учи, да възприема новото и доброто.
към втори вариант >>
92.
Естественото положение на човешката душа
,
ООК
, София, 6.2.1935г.,
Допуснете, че вие си живеете един спокоен живот,
радостен
сте, весел сте.
Сега трябва да пазите вашата инсталация. Пазете нервната си система в добро състояние. Човек трябва да пази своята нервна система, своите чувства, за да може да се ползва от това, което се втича в него. Защото, каквато и да е мисълта, като дойде тя във вас, тя става една среда и тогава любовта, която минава през нашите нечисти мисли, тя ще внесе в душата ви нещо от нечистите ви мисли. Любовта е Божествена, но като минава през нечистите ви мисли, тя ще внесе от тези влияния, които на вас не са ви потребни.
Допуснете, че вие си живеете един спокоен живот,
радостен
сте, весел сте.
Един ден обикнете някого и станете кисел. Вкиснете се, станете ревнив, и като видите някого около този, когото сте обикнали, вие ставате недоволен. Неразположен сте, като че имате да вземате нещо. Влезнало е чуждо нещо в душата ви и ще се вкиснеш. Сега трябва да знаеш закона на пречистването.
към беседата >>
93.
Закон за освобождение
,
МОК
, София, 8.2.1935г.,
Радостен
си, поправило се е времето.
И всичко изсъхва. А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата. Нормално е, когато се развали и поправи. Нормално е, когато има промени, които стават. Скръбен си, развалило се е времето.
Радостен
си, поправило се е времето.
В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота. Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие. Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние. Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние. Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални.
към беседата >>
В
радостта
и скръбта, в това е смисълът на живота.
А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата. Нормално е, когато се развали и поправи. Нормално е, когато има промени, които стават. Скръбен си, развалило се е времето. Радостен си, поправило се е времето.
В
радостта
и скръбта, в това е смисълът на живота.
Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие. Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние. Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние. Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални. Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния.
към беседата >>
С
радостите
и страданията става нещо разнообразно.
Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи. Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите. С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие. А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години. Ще ви домилее страданието един ден.
С
радостите
и страданията става нещо разнообразно.
Някои страдания те избавят от някои големи нещастия. За пример някой те бутне и те събори в тъмнината. Нищо не ти казва. Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници. Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците.
към беседата >>
НАГОРЕ