НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
12
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
12
:
365
резултата в
65
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Щом се роди, скръбта се превръща в
радост
.
Мине ли четвъртото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре. Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда. Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето. Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиват за онзи свят. Докато детето се роди, страданията са големи.
Щом се роди, скръбта се превръща в
радост
.
И тъй, събуждането на човешката душа подразбира срещата й с нейния възлюбен. Да срещне човек възлюбения си, това значи да осмисли живота си: да се чувства доволен и щастлив, че е господар на положението си. Той не е играчка вече на морските вълни, както никога е бил. Сега той плува по вълните на морето тихо и спокойно, от нищо не смущаван. Той знае, че параходът, на който се е качил, е здрав и сигурно ще го изведе на пристанището.
към беседата >>
Като се събудите, желая ви да бъдете
радостни
и весели и така да ви посрещнат вашите приятели.
Сега и на вас казвам: Параходът пристига на пристанището. Приятелите ви идат да ви посрещнат, всички заедно ще влезете в обетованата земя. Обетованата земя, това е раят за човешката душа. „Да ида да го събудя". Желая ви и вас да събуди Христос.
Като се събудите, желая ви да бъдете
радостни
и весели и така да ви посрещнат вашите приятели.
към беседата >>
Сега аз желая още сега, като се намирате пред това ново събуждане, да бъдете
радостни
и весели и така да ви посрещнат вашите приятели.
(втори вариант)
Вие сте на безбрежното море и отивате към пристанището. След това ще видите онази обетована земя със своите високи планини. Корабът пристига и вашите приятели излизат да ви посрещнат. Няма по-хубаво нещо от това. Това е раят на човешкия живот.
Сега аз желая още сега, като се намирате пред това ново събуждане, да бъдете
радостни
и весели и така да ви посрещнат вашите приятели.
към втори вариант >>
2.
Обхода и проява
,
ООК
, София, 11.12.1929г.,
— Живот на детинството, на веселието и на
радостта
.
Само по този начин човек ще разбере, че между всички прояви на природата съществува вътрешна зависимост. Човек може да се ползва от тази връзка на проявите в природата дотолкова, доколкото неговото съзнание е свързано със съзнанието на природата. В този смисъл, човек може да се ползва от промените в атмосферата дотолкова, доколкото съзнава тия промени. Той може да се ползва от годишните времена дотолкова, доколкото ги съзнава и се свързва с тях. — Какво представя пролетта?
— Живот на детинството, на веселието и на
радостта
.
— Лятото? — Живот на възрастния, на работата. — Есента? — Живот на човек, който е орал, сял, жънал и събрал вече плодовете си. — Зимата?
към беседата >>
3.
Смени в природата / Двете смени в природата
,
МОК
, София, 13.12.1929г.,
Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в
радост
и от
радост
в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина.
Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва. С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използва. Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота. Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими.
Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в
радост
и от
радост
в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина.
Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината.
към беседата >>
Искате да бъдете
радостни
.
(втори вариант)
Де е твоето честолюбие? Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние.
Искате да бъдете
радостни
.
Това е също една смяна на една ваша дреха. Радостта, това е една дреха. Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва. Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си.
към втори вариант >>
Радостта
, това е една дреха.
(втори вариант)
А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни. Това е също една смяна на една ваша дреха.
Радостта
, това е една дреха.
Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва. Когато детето е радостно, радостно то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си. То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили. И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено.
към втори вариант >>
Когато детето е
радостно
,
радостно
то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си.
(втори вариант)
Искате да бъдете радостни. Това е също една смяна на една ваша дреха. Радостта, това е една дреха. Има случаи, когато хората не желаят да бъдат скръбни. И обратното се случва.
Когато детето е
радостно
,
радостно
то дойде до едно състояние, то търси да смени състоянието си.
То бутне някоя чаша или влезе в някоя градина, ще направи някоя пакост, ще го хванат, ще го набият, и нему му е приятно, че са го набили. И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено. Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон. Ти седиш, като че всичко ти е наредено, но като че нещо ви човърка, чувствате едно желание да направите нещо, да се измени състоянието ви. И като се измени, като че ставате доволни.
към втори вариант >>
При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с
радост
, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно.
(втори вариант)
И не мислете, че ние предизвикваме скръбните състояния изкуствено. Ние не го съзнаваме, но в нас съществува един закон. Ти седиш, като че всичко ти е наредено, но като че нещо ви човърка, чувствате едно желание да направите нещо, да се измени състоянието ви. И като се измени, като че ставате доволни. Та в природата непременно трябва да има смяна.
При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с
радост
, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно.
Това са смени. Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди. Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата.
към втори вариант >>
4.
Да ви даде
,
НБ
, София, 15.12.1929г.,
Това момиченце вече ме поглежда с доверие и
радост
.
Който е изгубил образа и подобието на своя създател, не може да разбере Божествените прояви. Срещам едно шестгодишно момиченце и го помилвам. То веднага се обръща към мене, поглежда ме недоверчиво, измерва ме от главата до краката и се отдалечава. То не може да разбере, защо го помилвах, вследствие на което се отдалечава. Срещам друго шестгодишно момиченце, което също помилвам и му давам една хубава ябълка, като му казвам: Вземи тази ябълка и излез на пътя, дето ще срещнеш момиченце като тебе, но без майка и баща, пълно сираче, дай му тази ябълка и го помилвай.
Това момиченце вече ме поглежда с доверие и
радост
.
То счита, че може да ми се довери и да има приятелски отношения с мене. – Защо? – Защото е разбрало една от проявите на Божественото в човека. Следователно, истински човек е онзи, който разбира и цени Божественото в себе си и в ближните си. Като разбира проявите на Божественото начало, човек разбира смисъла на живота с всички негови прояви и промени и разумно ги използва.
към беседата >>
Не защо да не си
радостен
, когато страдаш, защо твоят възлюбен ти пише, че не те обича.
(втори вариант)
Лягаш вечер, кажи си - има само едно вечно начало. Започваш да пишеш, кажи - има само едно вечно начало. философстваш, кажи - има само едно вечно начало. Управляваш, кажи - има само едно вечно начало. Намериш се в скръб и страдания, кажи - има само едно вечно начало.
Не защо да не си
радостен
, когато страдаш, защо твоят възлюбен ти пише, че не те обича.
Той ти казва: „Не те обичам, защото, като срещна едно бедно сираче, ти не се спря пред него, домързя те да бръкнеш в джоба си и да му дадеш нещо, да го помилваш и да му кажеш две думи. То е без майка и баща. А ти бързаше по-скоро да ме намериш, да ми дадеш своето любовно писмо. Сега ще се върнеш да поправиш погрешката си." Така ние, докато отидем при Бога, ще срещнем хиляди души, които ще пренебрегнем и на които никакво внимание няма да обърнем.
към втори вариант >>
5.
Наука за езика
,
ООК
, София, 18.12.1929г.,
Каквото животът и природата му изпратят, той всичко приема с
радост
и без страх.
Да бъде свободен човек и да служи на любовта, това е великата цел на човешкия живот. Всички хора говорят за свобода, но не са свободни. Свободен е само онзи, който, каквото каже, става. Свободният познава езика на природата и се разговаря с нея. Той слуша природата и й се подчинява, но и тя го слуша.
Каквото животът и природата му изпратят, той всичко приема с
радост
и без страх.
Той не се плаши от сиромашия, от болести и страдания. Той ги приема с радост, защото знае, че ще научи нещо от тях. Те крият в себе си известни блага. Който ги разбира, той се ползва от тия блага; който не ги разбира, те минават край него, без да му дадат нещо от своите блага. Като не разбират законите на живота, някои казват, че без да учат, Духът ще им каже, какво да правят.
към беседата >>
Той ги приема с
радост
, защото знае, че ще научи нещо от тях.
Свободен е само онзи, който, каквото каже, става. Свободният познава езика на природата и се разговаря с нея. Той слуша природата и й се подчинява, но и тя го слуша. Каквото животът и природата му изпратят, той всичко приема с радост и без страх. Той не се плаши от сиромашия, от болести и страдания.
Той ги приема с
радост
, защото знае, че ще научи нещо от тях.
Те крият в себе си известни блага. Който ги разбира, той се ползва от тия блага; който не ги разбира, те минават край него, без да му дадат нещо от своите блага. Като не разбират законите на живота, някои казват, че без да учат, Духът ще им каже, какво да правят. Не е достатъчно само да ви говори Духът, но вие трябва да бъдете готови, каквото Той ви каже, да го изпълните. — Ами ако ни каже нещо, което не ще можем да направим?
към беседата >>
Има ли всичко това, човек трябва да бъде доволен и в страданията, и в
радостите
си.
Бог е алфа, начало на нещата, а човек — омега, т. е. край на нещата. Днес всички хора трябва да разбират смисъла на мъркането, на пеенето, на мисълта. Думата „мъркане“, започва с буквата „М“ — закон на абсолютна жертва. Следователно, всеки човек трябва да мине през закона на жертвата, през пението — като закон за реализиране на нещата, през мисълта — като условие за постигане на Божественото.
Има ли всичко това, човек трябва да бъде доволен и в страданията, и в
радостите
си.
Той трябва да стане маг, да понася всичко с радост и всякога да върши волята Божия. Това значи, да се свърже човек с Първата Причина на нещата. Който е свързан с Първата Причина, той е човек на истината. Той изнася фактите, както са в действителност, без никакво преувеличаване или намаляване. Човекът на истината е свободен.
към беседата >>
Той трябва да стане маг, да понася всичко с
радост
и всякога да върши волята Божия.
край на нещата. Днес всички хора трябва да разбират смисъла на мъркането, на пеенето, на мисълта. Думата „мъркане“, започва с буквата „М“ — закон на абсолютна жертва. Следователно, всеки човек трябва да мине през закона на жертвата, през пението — като закон за реализиране на нещата, през мисълта — като условие за постигане на Божественото. Има ли всичко това, човек трябва да бъде доволен и в страданията, и в радостите си.
Той трябва да стане маг, да понася всичко с
радост
и всякога да върши волята Божия.
Това значи, да се свърже човек с Първата Причина на нещата. Който е свързан с Първата Причина, той е човек на истината. Той изнася фактите, както са в действителност, без никакво преувеличаване или намаляване. Човекът на истината е свободен. Той владее науката за езика.
към беседата >>
6.
Имам власт
,
НБ
, София, 22.12.1929г.,
То плаче, смее се и всички около него взимат участие в неговата
радост
и скръб.
Запример, докато майката носи детето в утробата си, това е изключително нейна работа. Щом детето се роди и го поемат други хора – бащата, това е вече тяхна работа. Следователно, докато една идея живее само в ума на един човек, тя е негово притежание. Излезе ли вън от него, тя става обща идея. Щом се роди, детето е общо притежание.
То плаче, смее се и всички около него взимат участие в неговата
радост
и скръб.
Защо плаче детето? Това е негова работа. Защо се смее? И това е негова работа. Някой казва, че сърцето му е скръбно. Защо?
към беседата >>
7.
Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика
,
МОК
, София, 27.12.1929г.,
Това е все едно, да ви обяснят, защо сте
радостни
или скръбни.
– Защото въпросът за теглото, макар и физически, има свое двояко разрешаване: физическо и органическо. Много планети са произлезли от слънцето, но то не е намалило теглото си. Този въпрос ще се разреши в далечното бъдеще. Мнозина се интересуват от въпроса, защо Бог ги е създал такива, каквито са днес, и защо ги е поставил при тия условия, при които сега живеят. Каквито обяснения и да ви се дадат, те не могат да ви ползват.
Това е все едно, да ви обяснят, защо сте
радостни
или скръбни.
Обясненията нито ще увеличат радостта ви, нито ще намалят скръбта ви. Защо едни хора са добри, а други лоши? И този въпрос е неразрешим. Защо Христос, Син Божи, трябваше да мине през страдания и да бъде разпнат? И този въпрос е неразрешим.
към беседата >>
Обясненията нито ще увеличат
радостта
ви, нито ще намалят скръбта ви.
Много планети са произлезли от слънцето, но то не е намалило теглото си. Този въпрос ще се разреши в далечното бъдеще. Мнозина се интересуват от въпроса, защо Бог ги е създал такива, каквито са днес, и защо ги е поставил при тия условия, при които сега живеят. Каквито обяснения и да ви се дадат, те не могат да ви ползват. Това е все едно, да ви обяснят, защо сте радостни или скръбни.
Обясненията нито ще увеличат
радостта
ви, нито ще намалят скръбта ви.
Защо едни хора са добри, а други лоши? И този въпрос е неразрешим. Защо Христос, Син Божи, трябваше да мине през страдания и да бъде разпнат? И този въпрос е неразрешим. Неразрешимите въпроси са тайна на Битието.
към беседата >>
Никога не желайте големи
радости
. Защо?
Ако учителят види, че е направил погрешка в преценката си и ви тури шесторка, вие ставате доволни. Значи, двойката изчезва от ума ви и престава да ви смущава, да ви прави недоволен. Следователно, недоволството се явява там, дето се срещат два противоположни възгледа, или две противоречиви мисли. Обаче, причините, поради които се явяват противоречивите мисли, остават неизвестни. Като ученици, спазвайте следните правила: никога не желайте да бъдете абсолютно щастливи.
Никога не желайте големи
радости
. Защо?
Защото големите радости носят след себе си големи скърби. Готови ли сте да се справите с големите скърби? Каквото и да ви се случи в живота, благодарете на Бога. Щом скръбта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голяма. Напротив, благодарете, че не е по-голяма, отколкото може да бъде.
към беседата >>
Защото големите
радости
носят след себе си големи скърби.
Значи, двойката изчезва от ума ви и престава да ви смущава, да ви прави недоволен. Следователно, недоволството се явява там, дето се срещат два противоположни възгледа, или две противоречиви мисли. Обаче, причините, поради които се явяват противоречивите мисли, остават неизвестни. Като ученици, спазвайте следните правила: никога не желайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не желайте големи радости. Защо?
Защото големите
радости
носят след себе си големи скърби.
Готови ли сте да се справите с големите скърби? Каквото и да ви се случи в живота, благодарете на Бога. Щом скръбта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голяма. Напротив, благодарете, че не е по-голяма, отколкото може да бъде. Молете се да я понесете разумно.
към беседата >>
Да допуснем, някой ви обясни защо сте
радостен
или защо сте скръбен.
(втори вариант)
Понеже, ако той разрешава какво аз мисля, той ще престане да е пръст. И затова той не засяга какво аз мисля. Той казва: “Тъй както съм турнат, добре ми е, аз не искам друго положение.” Сега, някои от вас искате да знаете защо Господ ви е така създал и защо той ви е турил в тия условия. Ако така питате, вие ще изгубите.
Да допуснем, някой ви обясни защо сте
радостен
или защо сте скръбен.
Той ще обясни външния процес, но защо е допусната скръбта, той това остава. Защо Христос, една праведна душа, ще дойде и ще страда? И защо най-после светът ще се раздели, едни ще станат лоши, други добри? Никой не може да разреши дълбоката тайна на битието, която е скрита. Въпросът остава неразрешен.
към втори вариант >>
Учителят поправя, туря шест и
радостта
дойде.
(втори вариант)
Ти си недоволен, четири ти е писал професорът. Защо? Числото 2 е причината. Целият ден ходиш, не можеш да се успокоиш: “Как тъй хубаво си казах урока, а той да ми пише четири.” Но той е бил занят с един философски въпрос, не те е слушал, казва: “Е, за четири заслужава.” Допуснете, че този учител е чрезмерно чувствителен човек, той отива в клас и целият клас му казва: “Онзи ден тази ученичка си каза много хубаво урока, а ти й писа четири.” И той каже: “Малко бях разсеян тогава. Хубаво ли си каза тя урока? ” И той туря й шест и двете се наместят намясто.
Учителят поправя, туря шест и
радостта
дойде.
Всичката причина е до един възглед. Учителят е имал един възглед, а ученикът е имал друг възглед. Щом два възгледа не съвпаднат, ражда се тъжно състояние. Някой казва: “Мен не ме оценяват.” Значи твоят възглед и възгледът на другите не съвпадат. Ние тургаме противоречиви мотиви.
към втори вариант >>
Не желай голямата скръб и не желай голямата
радост
.
(втори вариант)
Но той е имал един въпрос за разглеждане. Сега, ако вие ме попитате кой е бил специфичният въпрос, който е занимавал неговия ум, ще кажа този въпрос аз не го разрешавам. Та законът, който трябва да държите, е следующият. Не се стремете да бъдете напълно щастливи на земята. Не желайте да влезете в тази пещ вътре.
Не желай голямата скръб и не желай голямата
радост
.
Каквото дойде, благодари на Бога, кажи: слава Богу. Дойде скръбта, не казвай, че скръбта ти е голяма. Никой от вас не е опитал какво е голямата скръб. Вие били ли сте на положението на eдин човек, когото закачат на въжето да го бесят? Ако бесят един стар човек на 80 години, ще кажете той си е отживял, но бесят един млад човек, до въжето стои неговата възлюблена, а него бесят.
към втори вариант >>
8.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с
радост
.
Малцина постигат това знание. Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре. Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие.
Ако един ангел слезе от небето, той ще живее с
радост
.
Земният живот ще бъде за него красиво развлечение. Същият живот е мъчение за обикновения човек. Радвайте се, когато разумни, светли същества слизат на земята и се обличат в човешка форма. По този начин между тия същества и обикновените хора става такава обмяна, каквато между капиталите на различните държави. Държавите не трябва да очакват само на взаимната обмяна на капиталите си, но те трябва да обърнат погледа си и към възвишения, разумен свят, да получат техните капитали.
към беседата >>
9.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Животът наличността се отличава по това, че в него има
радост
и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души.
Животът наличността се отличава по това, че в него има
радост
и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността.
към беседата >>
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял
радости
и страдания.
Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година.
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял
радости
и страдания.
Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ.
към беседата >>
Животът на личността се отличава по това, че в него има
радост
и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
(втори вариант)
В това отношение тя представя живота на физическия свят. физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове или души.
Животът на личността се отличава по това, че в него има
радост
и скръб, омраза и любов, завист и съревнование.
Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността.
към втори вариант >>
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял
радости
и страдания.
(втори вариант)
Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен. Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година.
За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял
радости
и страдания.
Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ.
към втори вариант >>
10.
Пътищата на природата
,
МОК
, София, 3.1.1930г.,
Друг път пак се буташ, и създадеш в себе си
радост
.
(втори вариант)
Някои от вас обичат едни цветя, други други. Та казвам, коя е вътрешната причина на нашите движения. Много пъти ние се движим, без да знаем защо така или иначе. Да дойдем до тялото. Бутнеш се някъде, и създадеш в себе си едно неприятно настроение.
Друг път пак се буташ, и създадеш в себе си
радост
.
Някой път, като се бутнеш някъде, целия ден ще имаш загуби. Или вървиш някъде, бутнеш се някъде, изкълчиш крака си. Та казвам, когато човек стане, той трябва да знае как да се обходи с тялото си. Когато ние говорим за тези положения, не е тъй безопасно да се буташ, където искаш. Сега това не ви го казвам да се страхувате.
към втори вариант >>
11.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и
радостен
.
Аз говоря върху един принцип. Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници. Между вас няма нито един праведен. Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира. Вие сте праведни като обикновените хора.
Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и
радостен
.
Кажете ми кой от вас е бил такъв. Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи. Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате. Въпросът не е да бъдем справедливи. Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност.
към беседата >>
Музикантът всякога трябва да бъде весел,
радостен
.
Правдата не е един завършен акт. Той се определя. Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон. И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени. Той не ги взима вярно.
Музикантът всякога трябва да бъде весел,
радостен
.
И онзи, който иска да бъде музикант, той трябва всякога да бъде уравновесен. Казвате: „Как ще прекараме нашия живот? “ Ще го прекарате като зайците, като мечките, като вълците, като птиците. Въпросът, как ще прекарате живота си, е право зададен, но никой досега не е отговорил право. Как ще го прекарате?
към беседата >>
Когато дойде
радостта
, това е само един отдих, една почивка.
И Христос е казал: „Имам власт да положа душата си.“ Праведният не трябва да умира. Той може да страда, но не и да умира. Скръбна е душата ми до смърт. Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа. Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването.
Когато дойде
радостта
, това е само един отдих, една почивка.
Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено. Не, тя е само малък отдих. И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде. Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле. Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание.
към беседата >>
Не мислете, че
радостта
показва какво всичко е свършено.
Той може да страда, но не и да умира. Скръбна е душата ми до смърт. Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа. Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването. Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка.
Не мислете, че
радостта
показва какво всичко е свършено.
Не, тя е само малък отдих. И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде. Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле. Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание. Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му.
към беседата >>
Отвори си очите и виж, че всичко в света е само
радост
, блаженство и хармония.
Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание. Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми? “ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания.
Отвори си очите и виж, че всичко в света е само
радост
, блаженство и хармония.
Ти си затворил очите си, сляп си и се молиш само когато няма място за твоите молитви.“ Ние, съвременните хора, трябва да отворим очите си и да видим, че всичко около нас диша. Виждате ли какъв прекрасен ден е вън. Няма защо да плачем и да се молим. Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот.
към беседата >>
Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят
радостен
и весел живот.
Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония. Ти си затворил очите си, сляп си и се молиш само когато няма място за твоите молитви.“ Ние, съвременните хора, трябва да отворим очите си и да видим, че всичко около нас диша. Виждате ли какъв прекрасен ден е вън. Няма защо да плачем и да се молим.
Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят
радостен
и весел живот.
Тези, които са около нас, не мислят за себе си. Те мислят за всички хора на земята. Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого. Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм. Какво трябва да направиш тогава за Христа?
към беседата >>
При всички случаи на живота си, при
радости
и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа.
(втори вариант)
И тъй, дойдете ли до великите принципи на живота, там не се позволява никаква корекция. Обикновеният, грешният човек няма право да коригира Великото начало на живота. Праведният пък само по себе си се разбира, че той никога не би си позволил да коригира Божественото. Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство.
При всички случаи на живота си, при
радости
и скърби, той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа.
Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. – Ама ние сме справедливи. – Това е друг въпрос.
към втори вариант >>
Страданията в живота се сменят с
радости
, като условия за почивка.
(втори вариант)
Животът е за предпочитане пред смъртта. Праведният може да страда, но не и да умира. Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия.
Страданията в живота се сменят с
радости
, като условия за почивка.
Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ. Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек.
към втори вариант >>
Радостта
дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси.
(втори вариант)
Праведният може да страда, но не и да умира. Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия. Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка.
Радостта
дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси.
Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ. Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание.
към втори вариант >>
Радостта
е отдих, който се дава на всеки страдащ.
(втори вариант)
Христос е казал: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Това показва, че има страдания непоносими, като метод за пречистване. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са възможностите за пречистване, т. е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия. Страданията в живота се сменят с радости, като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси.
Радостта
е отдих, който се дава на всеки страдащ.
Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета.
към втори вариант >>
Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с
радост
, блаженство и хармония.
(втори вариант)
Някога, при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля.
Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с
радост
, блаженство и хармония.
Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората. Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие. Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си?
към втори вариант >>
Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в
радост
и веселие.
(втори вариант)
Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля, да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля. Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония. Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората.
Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си, да видят, че хиляди същества около тях живеят в
радост
и веселие.
Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Някой казва, че мисли за Христа. Какво трябва да направи като мисли за Христа?
към втори вариант >>
12.
Проява на Любовта / Чувството на любовта
,
ООК
, София, 8.1.1930г.,
По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната
радост
и благодарност, отправен към Бога.
Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо. Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта. Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят.
По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната
радост
и благодарност, отправен към Бога.
Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд. Като се моли по този начин, човек разбира какво значи молитва, каква е Божията милост и благост, отправена към всички живи същества, малки и големи, в момента на техните нужди и затруднения.
към беседата >>
Той се свързва с
радостта
и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с
радостта
на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с
радостта
на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд.
Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта. Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят. По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога.
Той се свързва с
радостта
и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с
радостта
на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с
радостта
на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд.
Като се моли по този начин, човек разбира какво значи молитва, каква е Божията милост и благост, отправена към всички живи същества, малки и големи, в момента на техните нужди и затруднения.
към беседата >>
Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази
радост
след туй, това чувство не се пробудило.
(втори вариант)
фактическата страна седи в събуждането на това чувство. В старо време и в новите времена има разни методи, но нито един не дал един метод. Доколкото ние знаем, има специфично време, когато туй чувство може да се събуди. Ако човек пропусне специфичното време, когато туй чувство се събужда - туй чувство се съвпада с това, което се нарича новораждане. Много хора се раждат, без това чувство да се събуди.
Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази
радост
след туй, това чувство не се пробудило.
Когато туй чувство се събуди, животът вече не изгасва, човек минава в друга гама на една по-висока степен. То е степен на развитие. Не казвам, че то е качество. Защото има други чувства в човек, които въздигат. Онази вътрешна мисъл на светлината, има едно друго чувство, което хвърля светлина, той го вижда в светлина.
към втори вариант >>
Туй, което дава
радост
на живота, то е истината.
(втори вариант)
Любовта е най-непонятното нещо за всинца ви. Вие искате да знаете какво нещо е любовта, пък за нея въздишате. Вие не може да определите какво нещо е любовта, но за нея мечтаете, имате едно вътрешно схващане. Какво нещо е мъдростта, не знаете. Какво нещо е истината, не знаете, но желаете свободата.
Туй, което дава
радост
на живота, то е истината.
Който снеме тия умствени окови, сърдечни окови, който снеме всичките окови. Туй, което снема тия окови, прави ви свободни. Всичката тая сила в света, туй същество, което ни освобождава, ние наричаме истина. Аз пак ще се спра върху апостол Павел, който казва: "Ние отчасти знаем и отчасти мъдруваме, отчасти мислим за нещо, отчасти говорим. Когато дойде съвършеното, ще напуснем тия работи, които са отчасти.
към втори вариант >>
Ще почувствам
радостта
на майката, която родила детето.
(втори вариант)
Него ден този образ да седи в ума ти, да гледаш, както Бог гледа. И целия ден Божието благословение ще бъде с тебе. Ти си свързан с него. Ако ти кажеш: Бог, той всичко може да направи, то не е молитва. Като кажа, Бог всичко може да направи, но да почувствам в душата си свещения трепет как всичките хора се радват.
Ще почувствам
радостта
на майката, която родила детето.
Ще почувствам радостта на болния, който оздравял. Ще почувствам радостта на сиромаха, на който някой дошъл и му направил едно добро. Навсякъде да почувствам как се радват от тия блага, които Бог дава. После ще почувствам радостта на този, който се е молил. Значи ще вляза в туй свещено единство.
към втори вариант >>
Ще почувствам
радостта
на болния, който оздравял.
(втори вариант)
И целия ден Божието благословение ще бъде с тебе. Ти си свързан с него. Ако ти кажеш: Бог, той всичко може да направи, то не е молитва. Като кажа, Бог всичко може да направи, но да почувствам в душата си свещения трепет как всичките хора се радват. Ще почувствам радостта на майката, която родила детето.
Ще почувствам
радостта
на болния, който оздравял.
Ще почувствам радостта на сиромаха, на който някой дошъл и му направил едно добро. Навсякъде да почувствам как се радват от тия блага, които Бог дава. После ще почувствам радостта на този, който се е молил. Значи ще вляза в туй свещено единство. То е молитвата.
към втори вариант >>
Ще почувствам
радостта
на сиромаха, на който някой дошъл и му направил едно добро.
(втори вариант)
Ти си свързан с него. Ако ти кажеш: Бог, той всичко може да направи, то не е молитва. Като кажа, Бог всичко може да направи, но да почувствам в душата си свещения трепет как всичките хора се радват. Ще почувствам радостта на майката, която родила детето. Ще почувствам радостта на болния, който оздравял.
Ще почувствам
радостта
на сиромаха, на който някой дошъл и му направил едно добро.
Навсякъде да почувствам как се радват от тия блага, които Бог дава. После ще почувствам радостта на този, който се е молил. Значи ще вляза в туй свещено единство. То е молитвата. Сега аз казвам, не критикувам, но тъй както се молите, тъй не се моли.
към втори вариант >>
После ще почувствам
радостта
на този, който се е молил.
(втори вариант)
Като кажа, Бог всичко може да направи, но да почувствам в душата си свещения трепет как всичките хора се радват. Ще почувствам радостта на майката, която родила детето. Ще почувствам радостта на болния, който оздравял. Ще почувствам радостта на сиромаха, на който някой дошъл и му направил едно добро. Навсякъде да почувствам как се радват от тия блага, които Бог дава.
После ще почувствам
радостта
на този, който се е молил.
Значи ще вляза в туй свещено единство. То е молитвата. Сега аз казвам, не критикувам, но тъй както се молите, тъй не се моли. Казвам, и то е хубаво моление. И да се моли човек, и то си има своето място.
към втори вариант >>
13.
Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека
,
МОК
, София, 10.1.1930г.,
Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и
радости
, пейте.
Затова е казано: „Който пее, зло не мисли“. И тъй, поставете като задача в живота си желанието да пеете и да свирите. В каквото положение и да се намирате пейте. Дали ще имате добър резултат в работите си, не мислете. Пейте и свирете!
Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и
радости
, пейте.
И болен да сте, пейте. Пеенето е зов на човешката душа към природата. Като отзивчива, природата изпраща своите разумни, съграждащи сили към човека, да му помагат. Като пее и свири като мисли, чувства и постъпва право, човек предизвиква разумните сили на природата да му помагат. Някои мислят, че болният трябва да бъде сериозен, постоянно да се моли.
към беседата >>
14.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Радостта
е признак, че човек е победил противоречията и изпълнил волята Божия.
Иде време, когато човек ще се ражда от Духа, но за това се иска работа, да се приготви той за новите условия. Новият живот, който иде, не е нещо чуждо, далечно за човека. Ще се запитате, защо човек страда. Разумното страдание подразбира борба на човека със спънките, външни и вътрешни, за да влезе в новите условия. Победи ли тия спънки, той се радва.
Радостта
е признак, че човек е победил противоречията и изпълнил волята Божия.
Това значи, да сее човек доброто семе. Ще дойде ден, когато присадката на злото в човека ще се счупи и ще започне да расте само онова, което отначало още Бог е насадил. „Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Ако и вие сеете и жънете добре, ще бъдете здрави, радостни и весели. С други думи казано: ако вършите волята Божия, целият ви дом ще живее в радост и веселие. За да изпълни волята Божия, човек разполага с всички добри условия.
към беседата >>
„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Ако и вие сеете и жънете добре, ще бъдете здрави,
радостни
и весели.
Разумното страдание подразбира борба на човека със спънките, външни и вътрешни, за да влезе в новите условия. Победи ли тия спънки, той се радва. Радостта е признак, че човек е победил противоречията и изпълнил волята Божия. Това значи, да сее човек доброто семе. Ще дойде ден, когато присадката на злото в човека ще се счупи и ще започне да расте само онова, което отначало още Бог е насадил.
„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Ако и вие сеете и жънете добре, ще бъдете здрави,
радостни
и весели.
С други думи казано: ако вършите волята Божия, целият ви дом ще живее в радост и веселие. За да изпълни волята Божия, човек разполага с всички добри условия. Добрите условия са в него: сила, знание, богатство, любов. Това подразбира, че Бог живее в него. Каквото реши да прави, човек трябва да се обръща за съвет към Бога, като Учител на неговата душа.
към беседата >>
С други думи казано: ако вършите волята Божия, целият ви дом ще живее в
радост
и веселие.
Победи ли тия спънки, той се радва. Радостта е признак, че човек е победил противоречията и изпълнил волята Божия. Това значи, да сее човек доброто семе. Ще дойде ден, когато присадката на злото в човека ще се счупи и ще започне да расте само онова, което отначало още Бог е насадил. „Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Ако и вие сеете и жънете добре, ще бъдете здрави, радостни и весели.
С други думи казано: ако вършите волята Божия, целият ви дом ще живее в
радост
и веселие.
За да изпълни волята Божия, човек разполага с всички добри условия. Добрите условия са в него: сила, знание, богатство, любов. Това подразбира, че Бог живее в него. Каквото реши да прави, човек трябва да се обръща за съвет към Бога, като Учител на неговата душа. И каквото го съветва, той трябва да слуша.
към беседата >>
Докато хората са разделени помежду си, докато сам човек е разделен в себе си, не може да става въпрос за
радост
.
Поети, писатели, учени, философи, музиканти, управляващи и управляеми трябва да бъдат носители на новото. Да носи човек новото в себе си и да му служи, това значи, да се е освободил от всякакво користолюбие. Докато служи на користолюбието, човек ще бъде вън от пределите на новия живот, вън от границите на царството Божие. „Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Кога хората се радват наедно? Когато има единство между тях и във физическия, и в духовния, и в умствения свят.
Докато хората са разделени помежду си, докато сам човек е разделен в себе си, не може да става въпрос за
радост
.
Днес всеки има свое верую, всеки принадлежи към специална църква, вследствие на което се явява спор, кое верую е право, коя църква трябва да има предимство над всички останали. Една църква съществува в света – вечна и неизменна – Христовата църква. Тази църква подразбира църквата на Любовта, която обединява всички хора, всички народи. Тя признава един народ, една земя, която никой не може нито да превземе, нито да победи. „Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Семето, което се сее и жъне, трябва да бъде семе на положителната вяра и на необятната любов.
към беседата >>
И
радостта
не е нищо друго, освен че ние сме се решили да изпълним волята Божия.
(втори вариант)
Сега аз не ви говоря за един отвлечен живот. Животът, който имаме сега, това е Бог, който живее у нас. Спънките, страданията, които ние му причиняваме, съставляват една борба. Страданията се образуват всякога между Бога и нас. Страданията не са нищо друго, освен че ние се борим с някого.
И
радостта
не е нищо друго, освен че ние сме се решили да изпълним волята Божия.
Сеенето на доброто семе е това. Не мислете, че Бог ще отстъпи на всички наши своеволия и своенравия. Един ден той ще докара всички грешници в борба и всички ние ще се отучим. От какво ще се отучим? Ще дойде това велико съзнание и у нас.
към втори вариант >>
15.
Самосветещата лампа
,
МОК
, София, 17.1.1930г.,
Има гами на скръбта, има гами и на
радостта
, има гами на сиромашията, има гами на богатството.
(втори вариант)
Можем да говорим само за реалността. Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил. (Всички пяхме “Песента на зората”.) Сега за втория път да я научите хубаво и точно по гамите. Според музиката трябва да научавате и гамите.
Има гами на скръбта, има гами и на
радостта
, има гами на сиромашията, има гами на богатството.
Има гами на доброто, има гами и на злото. За всичко има известни закони. Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията. Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство. И обратното.
към втори вариант >>
16.
Две лепти / Двете лепти
,
НБ
, София, 19.1.1930г.,
Животът на земята не може без плач и без
радости
.
Той е свят за децата. В сравнение с това, което предстои на човечеството за изучаване, ние казваме, че съвременните хора са още деца. И като деца, те трябва да се забавляват. Богатият ще се радва на богатството си; сиромахът ще поплаче за положението, в което се намира. И едното, и другото е на мястото си.
Животът на земята не може без плач и без
радости
.
Докато е на земята, човек ще плаче и ще се смее. Какво ще прави земеделецът, ако времето не плаче? Когато реките прииждат, когато снеговете се топят, когато росните капки оросяват цветята, когато цветята растат, всичко е на място. Всички явления в природата имат дълбок смисъл и предназначение. За да осмисли живота си, човек трябва да обръща внимание на вечните, неизменни негови прояви, а не на тия, които всеки момент търпят промени.
към беседата >>
Това е, което може да избави човека от хиляди ненужни страдания и
радости
.
Голяма любознателност има в децата. Вземе ли някаква книга в ръцете си, детето непременно ще я разкъса. Искате ли вашите деца да не късат книгите ви, правете ги от пергамент. Най-важното, на което родителите трябва да обърнат внимание, е да възпитават децата си, да бдят над тях, да не оставят разрушителното им чувство да се развива. Двете лепти, върху които Христос спрял вниманието си, представят най-малкото, което човек може да приложи в живота си с любов и разбиране.
Това е, което може да избави човека от хиляди ненужни страдания и
радости
.
Има смисъл човек да страда и да се радва, но когато тия страдания и радости носят нещо добро. Ако страданието носи след себе си радост, която повдига човека, то е на място. И ако радостта носи след себе си страдание, което облагородява човешкото сърце, тя е на място. Защо след страданията идат радости и след радостите – страдания, това е въпрос, на който досега никой не е отговорил. Защо трябва човек да страда и да се радва, и този въпрос няма отговор.
към беседата >>
Има смисъл човек да страда и да се радва, но когато тия страдания и
радости
носят нещо добро.
Вземе ли някаква книга в ръцете си, детето непременно ще я разкъса. Искате ли вашите деца да не късат книгите ви, правете ги от пергамент. Най-важното, на което родителите трябва да обърнат внимание, е да възпитават децата си, да бдят над тях, да не оставят разрушителното им чувство да се развива. Двете лепти, върху които Христос спрял вниманието си, представят най-малкото, което човек може да приложи в живота си с любов и разбиране. Това е, което може да избави човека от хиляди ненужни страдания и радости.
Има смисъл човек да страда и да се радва, но когато тия страдания и
радости
носят нещо добро.
Ако страданието носи след себе си радост, която повдига човека, то е на място. И ако радостта носи след себе си страдание, което облагородява човешкото сърце, тя е на място. Защо след страданията идат радости и след радостите – страдания, това е въпрос, на който досега никой не е отговорил. Защо трябва човек да страда и да се радва, и този въпрос няма отговор. И велики хора, и велики Учители са страдали.
към беседата >>
Ако страданието носи след себе си
радост
, която повдига човека, то е на място.
Искате ли вашите деца да не късат книгите ви, правете ги от пергамент. Най-важното, на което родителите трябва да обърнат внимание, е да възпитават децата си, да бдят над тях, да не оставят разрушителното им чувство да се развива. Двете лепти, върху които Христос спрял вниманието си, представят най-малкото, което човек може да приложи в живота си с любов и разбиране. Това е, което може да избави човека от хиляди ненужни страдания и радости. Има смисъл човек да страда и да се радва, но когато тия страдания и радости носят нещо добро.
Ако страданието носи след себе си
радост
, която повдига човека, то е на място.
И ако радостта носи след себе си страдание, което облагородява човешкото сърце, тя е на място. Защо след страданията идат радости и след радостите – страдания, това е въпрос, на който досега никой не е отговорил. Защо трябва човек да страда и да се радва, и този въпрос няма отговор. И велики хора, и велики Учители са страдали. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт“.
към беседата >>
И ако
радостта
носи след себе си страдание, което облагородява човешкото сърце, тя е на място.
Най-важното, на което родителите трябва да обърнат внимание, е да възпитават децата си, да бдят над тях, да не оставят разрушителното им чувство да се развива. Двете лепти, върху които Христос спрял вниманието си, представят най-малкото, което човек може да приложи в живота си с любов и разбиране. Това е, което може да избави човека от хиляди ненужни страдания и радости. Има смисъл човек да страда и да се радва, но когато тия страдания и радости носят нещо добро. Ако страданието носи след себе си радост, която повдига човека, то е на място.
И ако
радостта
носи след себе си страдание, което облагородява човешкото сърце, тя е на място.
Защо след страданията идат радости и след радостите – страдания, това е въпрос, на който досега никой не е отговорил. Защо трябва човек да страда и да се радва, и този въпрос няма отговор. И велики хора, и велики Учители са страдали. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт“. Докато е на земята, човек неизбежно ще страда.
към беседата >>
Защо след страданията идат
радости
и след
радостите
– страдания, това е въпрос, на който досега никой не е отговорил.
Двете лепти, върху които Христос спрял вниманието си, представят най-малкото, което човек може да приложи в живота си с любов и разбиране. Това е, което може да избави човека от хиляди ненужни страдания и радости. Има смисъл човек да страда и да се радва, но когато тия страдания и радости носят нещо добро. Ако страданието носи след себе си радост, която повдига човека, то е на място. И ако радостта носи след себе си страдание, което облагородява човешкото сърце, тя е на място.
Защо след страданията идат
радости
и след
радостите
– страдания, това е въпрос, на който досега никой не е отговорил.
Защо трябва човек да страда и да се радва, и този въпрос няма отговор. И велики хора, и велики Учители са страдали. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт“. Докато е на земята, човек неизбежно ще страда. След възкресението Христос мина от страдание във вечната радост, в Божествения живот, дето радостта и скръбта се сливат.
към беседата >>
След възкресението Христос мина от страдание във вечната
радост
, в Божествения живот, дето
радостта
и скръбта се сливат.
Защо след страданията идат радости и след радостите – страдания, това е въпрос, на който досега никой не е отговорил. Защо трябва човек да страда и да се радва, и този въпрос няма отговор. И велики хора, и велики Учители са страдали. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт“. Докато е на земята, човек неизбежно ще страда.
След възкресението Христос мина от страдание във вечната
радост
, в Божествения живот, дето
радостта
и скръбта се сливат.
В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна.
към беседата >>
В Божествения свят скръбта и
радостта
се примиряват.
Защо трябва човек да страда и да се радва, и този въпрос няма отговор. И велики хора, и велики Учители са страдали. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт“. Докато е на земята, човек неизбежно ще страда. След възкресението Христос мина от страдание във вечната радост, в Божествения живот, дето радостта и скръбта се сливат.
В Божествения свят скръбта и
радостта
се примиряват.
Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия.
към беседата >>
Радостта
е нежна, деликатна.
След възкресението Христос мина от страдание във вечната радост, в Божествения живот, дето радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо.
Радостта
е нежна, деликатна.
Тя върви по женска линия. Който е придобил радостта преждевременно, той непременно ще бъде бит. На земята човек опитва първо скръбта, а после радостта. Когато види, че някой плаче, скръбта веднага си заминава. Тя не си позволява да бие човек, който е бит вече.
към беседата >>
Който е придобил
радостта
преждевременно, той непременно ще бъде бит.
Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия.
Който е придобил
радостта
преждевременно, той непременно ще бъде бит.
На земята човек опитва първо скръбта, а после радостта. Когато види, че някой плаче, скръбта веднага си заминава. Тя не си позволява да бие човек, който е бит вече. Тя се чуди само, кой е дошъл преди нея и свършил работата й. Като знаят тази нейна черта, разумните хора се дегизират пред скръбта, представят се като големи страдалци, и тя не ги безпокои.
към беседата >>
На земята човек опитва първо скръбта, а после
радостта
.
В повечето случаи скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия. Който е придобил радостта преждевременно, той непременно ще бъде бит.
На земята човек опитва първо скръбта, а после
радостта
.
Когато види, че някой плаче, скръбта веднага си заминава. Тя не си позволява да бие човек, който е бит вече. Тя се чуди само, кой е дошъл преди нея и свършил работата й. Като знаят тази нейна черта, разумните хора се дегизират пред скръбта, представят се като големи страдалци, и тя не ги безпокои. Както малката скръб отстъпва пред голямата, така и малката омраза отстъпва пред голямата.
към беседата >>
Както малката
радост
отстъпва пред голямата, така и малката любов отстъпва пред голямата.
Тя не си позволява да бие човек, който е бит вече. Тя се чуди само, кой е дошъл преди нея и свършил работата й. Като знаят тази нейна черта, разумните хора се дегизират пред скръбта, представят се като големи страдалци, и тя не ги безпокои. Както малката скръб отстъпва пред голямата, така и малката омраза отстъпва пред голямата. Същото се отнася и до положителните неща в живота.
Както малката
радост
отстъпва пред голямата, така и малката любов отстъпва пред голямата.
Като се говори за любовта, ония, които са попарени от нея, не искат да чуят думата „любов“. Някой обича жена си, но приятелят му влезе в неговия дом, обикне жена му и започне да говори за своите чувства. Този човек седи като попарен и се разочарова в любовта. Грешката е в приятеля му. Съвременният човек не е готов още за любовта.
към беседата >>
Той включва всички
радости
, всичкото веселие.
Когато осмисли и разбере земния живот, човек започва да се стреми към вечния. Като цени земния живот, човек ще цени и небесния. Какво представя вечният живот? Вечният живот е този, в който няма смърт. Вечният живот изключва всякакви страдания.
Той включва всички
радости
, всичкото веселие.
Да придобиеш този живот, това значи, да видиш Онзи, Който е създал вселената, всички живи същества, всички форми. Да придобиеш вечния живот, това значи, да видиш красотата на нещата, да опиташ силата и мощта на своя Създател. Достатъчно е да зърнеш само един лъч от Него, за да разбереш смисъла на своето съществуване. Който е имал щастието да види един от лъчите на Бога, той е станал велик. Това виждане е вътрешен процес и става в съзнанието на човека, а не вън от него.
към беседата >>
Докато е на земята, човек ще губи любовта си и отново ще я намира; той ще губи
радостта
си и отново ще я намира.
Ако съвременните мъже и жени се намерят в рая, и те ще сгрешат като тях. Няма човек в света, който да не е ял от забраненото дърво. Въпреки това, хората всеки момент се съдят, съмняват се, подозират се едни-други. Те казват, че вярват в Бога, а въпреки това всеки момент се обезверяват. Те говорят за любов, за смисъла на живота, но щом изгубят любовта си, те се отчайват и разочароват от всичко.
Докато е на земята, човек ще губи любовта си и отново ще я намира; той ще губи
радостта
си и отново ще я намира.
Това е неизбежен процес. Като изгуби човек същественото в живота си, стремежът му се усилва повече. Като се стреми, той придобива загубеното. Придобие ли го, той знае вече, как да го пази. „Двете лепти“.
към беседата >>
Като направил майсторът грънчар първото гърне, то се завъртяло от
радост
и намерило своята похлупачка.
(втори вариант)
Който не пита, не бърка. Вие ще дойдете тогава до едно криво заключение, защото някой път и невежият не пита. Човек, който знае, той не пита. Ние, съвременните хора, питаме как да станем добри, как да станем учени, как да станем морални, какво ще стане с нас, какви ще бъдат децата ни, какъв ще бъде мъжът ни и т.н. Мъжът ти ще бъде точно такъв, какъвто си ти.
Като направил майсторът грънчар първото гърне, то се завъртяло от
радост
и намерило своята похлупачка.
Казва Христос: „Тази сирота вдовица тури там две лепти." Тя тури всичко, каквото имаше. Човек, който мисли да се подвизава в света, така трябва да постъпва. Обаче тази жена даже и не подозираше, че ще бъде предмет в света, но си каза: „Чакай да туря и аз нещо." Тя не е знаела, че Христос ще й обърне внимание, ще я вземе за предмет на своя беседа, че ще я даде като подтик на другите. Тя не каза: „Как да дам последното си, децата ми нали ще останат гладни? " Не, тя тури всичко, каквото имаше в съкровищницата.
към втори вариант >>
Те имаха много страдания, но в тях изпитваха особена вътрешна, специфична
радост
, каквато на небето няма.
(втори вариант)
И за в бъдеще вие ще намерите едни от великите разрешения на въпросите. Тъй както сега животът се проявява, това е най-красивото, което Бог може да ни даде на земята. И каквото и да говорят хората за този живот на земята, това е тяхно лично мнение. Много светии, които са заминали от земята, съжаляват, че са заминали. Те искат да дойдат на земята, пак да ги бият.
Те имаха много страдания, но в тях изпитваха особена вътрешна, специфична
радост
, каквато на небето няма.
Много светии, много учени хора, които са заминали вече от земята, пак искат да дойдат да поживеят на земята. Там те имат много знания, но казват: „В тези знания, които имахме на земята, имаше нещо специфично." Следователно по същия начин един ден и вие, като заминете от земята, ще съжалявате, ще плачете за земята, но ще бъдете вече възрастни. Вие ще плачете, но там ще ви кажат: „Вие сте възрастни, не ви се позволява да играете и да плачете." Вие ще си кажете: „Минаха онези блажени времена, когато си играехме, както искахме - и добро правихме, и грешихме, за което ни потупваха малко, но ни оставаха свободни." Сега мнозина описват небесния живот такъв, какъвто не е. Сега аз няма да ви кажа своята опитност за небето, но тъй както разглеждам вашите описания, както хората го описват, в това описание има една погрешка. Тази погрешка не е съзнателно направена, но се дължи на това, че всички хора описват небето привечер.
към втори вариант >>
Това малкото може да ни спаси от хиляди ненужни страдания, а може да ни избави от хиляди ненужни
радости
.
(втори вариант)
Когато детето къса книгите, това показва, че майка му и баща му не седят на много висок уровен на развитие. Дете, което къса книгите, показва, че този подтик му е даден от майка му и баща му. Иначе отде ще се роди този подтик у него. Защо не се роди в него желанието да обърне книгата и да я разгледа. Сега да дойдем до малкото, което може да приложим в живота си с разбиране.
Това малкото може да ни спаси от хиляди ненужни страдания, а може да ни избави от хиляди ненужни
радости
.
Според моето разбиране има много страдания ненужни, има и много радости ненужни. Защото след всяка суетна радост ще ти дойде една много голяма скръб, след всяка суетна скръб, ще ти дойде една голяма радост. Ти мислиш, че някой казал нещо по твой адрес и с това уронил твоето достойнство. Той казва: „Знаеш ли какво е писано по вестниците за тебе, една много лоша статия." И ти цяла нощ не спиш, пишеш отговор на тази обида. Нищо не е писано.
към втори вариант >>
Според моето разбиране има много страдания ненужни, има и много
радости
ненужни.
(втори вариант)
Дете, което къса книгите, показва, че този подтик му е даден от майка му и баща му. Иначе отде ще се роди този подтик у него. Защо не се роди в него желанието да обърне книгата и да я разгледа. Сега да дойдем до малкото, което може да приложим в живота си с разбиране. Това малкото може да ни спаси от хиляди ненужни страдания, а може да ни избави от хиляди ненужни радости.
Според моето разбиране има много страдания ненужни, има и много
радости
ненужни.
Защото след всяка суетна радост ще ти дойде една много голяма скръб, след всяка суетна скръб, ще ти дойде една голяма радост. Ти мислиш, че някой казал нещо по твой адрес и с това уронил твоето достойнство. Той казва: „Знаеш ли какво е писано по вестниците за тебе, една много лоша статия." И ти цяла нощ не спиш, пишеш отговор на тази обида. Нищо не е писано. То се отнася за друг някой, за тебе даже не са обърнали внимание, а ти се безпокоиш.
към втори вариант >>
Защото след всяка суетна
радост
ще ти дойде една много голяма скръб, след всяка суетна скръб, ще ти дойде една голяма
радост
.
(втори вариант)
Иначе отде ще се роди този подтик у него. Защо не се роди в него желанието да обърне книгата и да я разгледа. Сега да дойдем до малкото, което може да приложим в живота си с разбиране. Това малкото може да ни спаси от хиляди ненужни страдания, а може да ни избави от хиляди ненужни радости. Според моето разбиране има много страдания ненужни, има и много радости ненужни.
Защото след всяка суетна
радост
ще ти дойде една много голяма скръб, след всяка суетна скръб, ще ти дойде една голяма
радост
.
Ти мислиш, че някой казал нещо по твой адрес и с това уронил твоето достойнство. Той казва: „Знаеш ли какво е писано по вестниците за тебе, една много лоша статия." И ти цяла нощ не спиш, пишеш отговор на тази обида. Нищо не е писано. То се отнася за друг някой, за тебе даже не са обърнали внимание, а ти се безпокоиш. Дойде друг някой твой приятел и ти казва: „Ти знаеш какво е писано за тебе, аз едва сега разбрах, че ти си бил толкова гениален човек.
към втори вариант >>
Всяко страдание съответства на една
радост
и всяка
радост
носи след себе си едно страдание.
(втори вариант)
Имаш чук, имаш и наковалня. Щом имаш чук, трябва да имаш и наковалня. Щом имаш наковалня, трябва да имаш и чук. Питам, защо някой път на земята трябва да ни похвалят, а някой път трябва да ни корят. Ако кажете, че постоянно ви чукат, това не е вярно.
Всяко страдание съответства на една
радост
и всяка
радост
носи след себе си едно страдание.
Щом почувстваш една радост, тя носи след себе си най-малко едно страдание. Понякога една радост носи след себе си десет скърби и си заминава. Питам тогава, Защо радостта трябва да ни остави тези скърби? Досега никой не е отговорил. И най-великите хора и най-великите учители на земята, и те са скърбяли.
към втори вариант >>
Щом почувстваш една
радост
, тя носи след себе си най-малко едно страдание.
(втори вариант)
Щом имаш чук, трябва да имаш и наковалня. Щом имаш наковалня, трябва да имаш и чук. Питам, защо някой път на земята трябва да ни похвалят, а някой път трябва да ни корят. Ако кажете, че постоянно ви чукат, това не е вярно. Всяко страдание съответства на една радост и всяка радост носи след себе си едно страдание.
Щом почувстваш една
радост
, тя носи след себе си най-малко едно страдание.
Понякога една радост носи след себе си десет скърби и си заминава. Питам тогава, Защо радостта трябва да ни остави тези скърби? Досега никой не е отговорил. И най-великите хора и най-великите учители на земята, и те са скърбяли. Казва Христос: „Прескръбна е душата ми до смърт." Нямаше ли той разбирания?
към втори вариант >>
Понякога една
радост
носи след себе си десет скърби и си заминава.
(втори вариант)
Щом имаш наковалня, трябва да имаш и чук. Питам, защо някой път на земята трябва да ни похвалят, а някой път трябва да ни корят. Ако кажете, че постоянно ви чукат, това не е вярно. Всяко страдание съответства на една радост и всяка радост носи след себе си едно страдание. Щом почувстваш една радост, тя носи след себе си най-малко едно страдание.
Понякога една
радост
носи след себе си десет скърби и си заминава.
Питам тогава, Защо радостта трябва да ни остави тези скърби? Досега никой не е отговорил. И най-великите хора и най-великите учители на земята, и те са скърбяли. Казва Христос: „Прескръбна е душата ми до смърт." Нямаше ли той разбирания? Имаше разбирания.
към втори вариант >>
Питам тогава, Защо
радостта
трябва да ни остави тези скърби?
(втори вариант)
Питам, защо някой път на земята трябва да ни похвалят, а някой път трябва да ни корят. Ако кажете, че постоянно ви чукат, това не е вярно. Всяко страдание съответства на една радост и всяка радост носи след себе си едно страдание. Щом почувстваш една радост, тя носи след себе си най-малко едно страдание. Понякога една радост носи след себе си десет скърби и си заминава.
Питам тогава, Защо
радостта
трябва да ни остави тези скърби?
Досега никой не е отговорил. И най-великите хора и най-великите учители на земята, и те са скърбяли. Казва Христос: „Прескръбна е душата ми до смърт." Нямаше ли той разбирания? Имаше разбирания. Но той се намираше в положението на човек, който разглеждаше нещата от човешко гледище.
към втори вариант >>
Но след възкресението Христос мина от тази скръб в онази
радост
, която наричат вечното благо, вечната
радост
, на която скръб вече не е спътница.
(втори вариант)
И най-великите хора и най-великите учители на земята, и те са скърбяли. Казва Христос: „Прескръбна е душата ми до смърт." Нямаше ли той разбирания? Имаше разбирания. Но той се намираше в положението на човек, който разглеждаше нещата от човешко гледище. „До смърт" значи дошла е тази скръб до дъното.
Но след възкресението Христос мина от тази скръб в онази
радост
, която наричат вечното благо, вечната
радост
, на която скръб вече не е спътница.
В този Божествен живот скръбта и радостта се сливат заедно. От лично гледище в Божествения свят в сръбта и радостта има две сили, които действат едновременно, една постоянна борба и нито едната отстъпва, нито другата. В земния живот радостта казва: „Аз ще бъде първата." Скръбта казва: „Не, аз ще бъда първата." Затова при сегашния съвременен живот скръбта е много по-силна от радостта. Скръбта, като намери, че ти си приел радостта, наложи те и казва: „Защо си допуснал тази радост, защо я прие без мене." Радостта е по-нежничка, скръбта е по-груба, тя е мъжка Гана, тя върви по мъжка линия. Радостта е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." И вземе, че те превърже.
към втори вариант >>
В този Божествен живот скръбта и
радостта
се сливат заедно.
(втори вариант)
Казва Христос: „Прескръбна е душата ми до смърт." Нямаше ли той разбирания? Имаше разбирания. Но той се намираше в положението на човек, който разглеждаше нещата от човешко гледище. „До смърт" значи дошла е тази скръб до дъното. Но след възкресението Христос мина от тази скръб в онази радост, която наричат вечното благо, вечната радост, на която скръб вече не е спътница.
В този Божествен живот скръбта и
радостта
се сливат заедно.
От лично гледище в Божествения свят в сръбта и радостта има две сили, които действат едновременно, една постоянна борба и нито едната отстъпва, нито другата. В земния живот радостта казва: „Аз ще бъде първата." Скръбта казва: „Не, аз ще бъда първата." Затова при сегашния съвременен живот скръбта е много по-силна от радостта. Скръбта, като намери, че ти си приел радостта, наложи те и казва: „Защо си допуснал тази радост, защо я прие без мене." Радостта е по-нежничка, скръбта е по-груба, тя е мъжка Гана, тя върви по мъжка линия. Радостта е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." И вземе, че те превърже. И като дойде скръбта на втория ден, казва: „Кой ти даде това право?
към втори вариант >>
От лично гледище в Божествения свят в сръбта и
радостта
има две сили, които действат едновременно, една постоянна борба и нито едната отстъпва, нито другата.
(втори вариант)
Имаше разбирания. Но той се намираше в положението на човек, който разглеждаше нещата от човешко гледище. „До смърт" значи дошла е тази скръб до дъното. Но след възкресението Христос мина от тази скръб в онази радост, която наричат вечното благо, вечната радост, на която скръб вече не е спътница. В този Божествен живот скръбта и радостта се сливат заедно.
От лично гледище в Божествения свят в сръбта и
радостта
има две сили, които действат едновременно, една постоянна борба и нито едната отстъпва, нито другата.
В земния живот радостта казва: „Аз ще бъде първата." Скръбта казва: „Не, аз ще бъда първата." Затова при сегашния съвременен живот скръбта е много по-силна от радостта. Скръбта, като намери, че ти си приел радостта, наложи те и казва: „Защо си допуснал тази радост, защо я прие без мене." Радостта е по-нежничка, скръбта е по-груба, тя е мъжка Гана, тя върви по мъжка линия. Радостта е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." И вземе, че те превърже. И като дойде скръбта на втория ден, казва: „Кой ти даде това право? " Ще махне бинтажа ти, ще те набие и си заминава.
към втори вариант >>
В земния живот
радостта
казва: „Аз ще бъде първата." Скръбта казва: „Не, аз ще бъда първата." Затова при сегашния съвременен живот скръбта е много по-силна от
радостта
.
(втори вариант)
Но той се намираше в положението на човек, който разглеждаше нещата от човешко гледище. „До смърт" значи дошла е тази скръб до дъното. Но след възкресението Христос мина от тази скръб в онази радост, която наричат вечното благо, вечната радост, на която скръб вече не е спътница. В този Божествен живот скръбта и радостта се сливат заедно. От лично гледище в Божествения свят в сръбта и радостта има две сили, които действат едновременно, една постоянна борба и нито едната отстъпва, нито другата.
В земния живот
радостта
казва: „Аз ще бъде първата." Скръбта казва: „Не, аз ще бъда първата." Затова при сегашния съвременен живот скръбта е много по-силна от
радостта
.
Скръбта, като намери, че ти си приел радостта, наложи те и казва: „Защо си допуснал тази радост, защо я прие без мене." Радостта е по-нежничка, скръбта е по-груба, тя е мъжка Гана, тя върви по мъжка линия. Радостта е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." И вземе, че те превърже. И като дойде скръбта на втория ден, казва: „Кой ти даде това право? " Ще махне бинтажа ти, ще те набие и си заминава. Като дойде после радостта, казва: „Де са бинтажите ти?
към втори вариант >>
Скръбта, като намери, че ти си приел
радостта
, наложи те и казва: „Защо си допуснал тази
радост
, защо я прие без мене."
Радостта
е по-нежничка, скръбта е по-груба, тя е мъжка Гана, тя върви по мъжка линия.
(втори вариант)
„До смърт" значи дошла е тази скръб до дъното. Но след възкресението Христос мина от тази скръб в онази радост, която наричат вечното благо, вечната радост, на която скръб вече не е спътница. В този Божествен живот скръбта и радостта се сливат заедно. От лично гледище в Божествения свят в сръбта и радостта има две сили, които действат едновременно, една постоянна борба и нито едната отстъпва, нито другата. В земния живот радостта казва: „Аз ще бъде първата." Скръбта казва: „Не, аз ще бъда първата." Затова при сегашния съвременен живот скръбта е много по-силна от радостта.
Скръбта, като намери, че ти си приел
радостта
, наложи те и казва: „Защо си допуснал тази
радост
, защо я прие без мене."
Радостта
е по-нежничка, скръбта е по-груба, тя е мъжка Гана, тя върви по мъжка линия.
Радостта е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." И вземе, че те превърже. И като дойде скръбта на втория ден, казва: „Кой ти даде това право? " Ще махне бинтажа ти, ще те набие и си заминава. Като дойде после радостта, казва: „Де са бинтажите ти? " Е, няма нищо, ще й простиш, нали знаеш, че тя е малко грубичка?
към втори вариант >>
Радостта
е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." И вземе, че те превърже.
(втори вариант)
Но след възкресението Христос мина от тази скръб в онази радост, която наричат вечното благо, вечната радост, на която скръб вече не е спътница. В този Божествен живот скръбта и радостта се сливат заедно. От лично гледище в Божествения свят в сръбта и радостта има две сили, които действат едновременно, една постоянна борба и нито едната отстъпва, нито другата. В земния живот радостта казва: „Аз ще бъде първата." Скръбта казва: „Не, аз ще бъда първата." Затова при сегашния съвременен живот скръбта е много по-силна от радостта. Скръбта, като намери, че ти си приел радостта, наложи те и казва: „Защо си допуснал тази радост, защо я прие без мене." Радостта е по-нежничка, скръбта е по-груба, тя е мъжка Гана, тя върви по мъжка линия.
Радостта
е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." И вземе, че те превърже.
И като дойде скръбта на втория ден, казва: „Кой ти даде това право? " Ще махне бинтажа ти, ще те набие и си заминава. Като дойде после радостта, казва: „Де са бинтажите ти? " Е, няма нищо, ще й простиш, нали знаеш, че тя е малко грубичка? Обаче в Божествения свят скръбта, която е толкова егоистична, примирява се с радостта, съединява се с нея в едно и човек повече не бива бит.
към втори вариант >>
Като дойде после
радостта
, казва: „Де са бинтажите ти?
(втори вариант)
В земния живот радостта казва: „Аз ще бъде първата." Скръбта казва: „Не, аз ще бъда първата." Затова при сегашния съвременен живот скръбта е много по-силна от радостта. Скръбта, като намери, че ти си приел радостта, наложи те и казва: „Защо си допуснал тази радост, защо я прие без мене." Радостта е по-нежничка, скръбта е по-груба, тя е мъжка Гана, тя върви по мъжка линия. Радостта е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." И вземе, че те превърже. И като дойде скръбта на втория ден, казва: „Кой ти даде това право? " Ще махне бинтажа ти, ще те набие и си заминава.
Като дойде после
радостта
, казва: „Де са бинтажите ти?
" Е, няма нищо, ще й простиш, нали знаеш, че тя е малко грубичка? Обаче в Божествения свят скръбта, която е толкова егоистична, примирява се с радостта, съединява се с нея в едно и човек повече не бива бит. Та всеки, който е приел радостта преди скръбта, той все ще яде бой. Така е в живота, така обяснявам аз. И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос.
към втори вариант >>
Обаче в Божествения свят скръбта, която е толкова егоистична, примирява се с
радостта
, съединява се с нея в едно и човек повече не бива бит.
(втори вариант)
Радостта е по-нежна, като види, че главата на някого е пукната, казва: „Няма нищо, аз зная характера на скръбта." И вземе, че те превърже. И като дойде скръбта на втория ден, казва: „Кой ти даде това право? " Ще махне бинтажа ти, ще те набие и си заминава. Като дойде после радостта, казва: „Де са бинтажите ти? " Е, няма нищо, ще й простиш, нали знаеш, че тя е малко грубичка?
Обаче в Божествения свят скръбта, която е толкова егоистична, примирява се с
радостта
, съединява се с нея в едно и човек повече не бива бит.
Та всеки, който е приел радостта преди скръбта, той все ще яде бой. Така е в живота, така обяснявам аз. И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос. Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате. Аз искам да проверявате нещата.
към втори вариант >>
Та всеки, който е приел
радостта
преди скръбта, той все ще яде бой.
(втори вариант)
И като дойде скръбта на втория ден, казва: „Кой ти даде това право? " Ще махне бинтажа ти, ще те набие и си заминава. Като дойде после радостта, казва: „Де са бинтажите ти? " Е, няма нищо, ще й простиш, нали знаеш, че тя е малко грубичка? Обаче в Божествения свят скръбта, която е толкова егоистична, примирява се с радостта, съединява се с нея в едно и човек повече не бива бит.
Та всеки, който е приел
радостта
преди скръбта, той все ще яде бой.
Така е в живота, така обяснявам аз. И който иска да знае дали е така, или не, това е друг въпрос. Ако не ми вярвате, идете в другия свят, и ще повярвате. Аз искам да проверявате нещата. Ама дали е така?
към втори вариант >>
Питам, любов ли е това, когато онзи, който ви обича и иска да ви създаде една
радост
, а ви създаде едно голямо нещастие, като ви лиши от това, което вие обичате?
(втори вариант)
" Той може да я убие, а може и да не я убие. Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец. Дъщерята казва: „Добре, аз ще се откажа, нека да направя един опит, да видим дали така ще се случи. Че ще страдам, нищо от това." И наистина този млад човек се оженва за друга. След две години той убива жена си.
Питам, любов ли е това, когато онзи, който ви обича и иска да ви създаде една
радост
, а ви създаде едно голямо нещастие, като ви лиши от това, което вие обичате?
Например вие искате да учите, но онзи, който ви обича, ви лиши от вашата радост, от вашето щастие, като ви казва, че не трябва да учите. Това любов ли е? Този човек ви лишава от едно благо. Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука. И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот.
към втори вариант >>
Например вие искате да учите, но онзи, който ви обича, ви лиши от вашата
радост
, от вашето щастие, като ви казва, че не трябва да учите.
(втори вариант)
Тогава бащата занася писмото на своята дъщеря и казва какво представлява нейния любимец. Дъщерята казва: „Добре, аз ще се откажа, нека да направя един опит, да видим дали така ще се случи. Че ще страдам, нищо от това." И наистина този млад човек се оженва за друга. След две години той убива жена си. Питам, любов ли е това, когато онзи, който ви обича и иска да ви създаде една радост, а ви създаде едно голямо нещастие, като ви лиши от това, което вие обичате?
Например вие искате да учите, но онзи, който ви обича, ви лиши от вашата
радост
, от вашето щастие, като ви казва, че не трябва да учите.
Това любов ли е? Този човек ви лишава от едно благо. Казвам, всеки човек в сегашния живот трябва да се поощрява към какво и да е изкуство или наука. И като дойдем до земния живот, ние трябва да се стремим към вечния живот. Ако ние не разбираме земния живот, как ще разберем небесния?
към втори вариант >>
В този живот, като видиш само онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш дълбока
радост
в душата си.
(втори вариант)
Ако не ценим земния живот, как ще ценим небесния? Ако земния не виждаме, как ще виждаме небесния? Защото от този живот ние ще се приготовляваме за другия живот. Този живот не е далечен, ние го живеем. Вечният живот е този, в който няма смърт, няма скърби и страдания.
В този живот, като видиш само онзи, който те обича, ти веднага ще почувстваш дълбока
радост
в душата си.
Голямо щастие за тебе ще бъде да видиш този, който е създал света, да видиш онзи, който е създал всички форми, да видиш онзи, който е създал цялата наука, всичката красота, да видиш онзи, който носи всичката сила и мощ в себе си. Достатъчно е само да видиш този, който ще ти се усмихне отдалеч, и после пак ще се скрие. Казвам, това няма да бъде илюзия, но една жива опитност. Такава опитност са имали и всички велики хора. Те са станали велики хора, защото са видели само едно малко проявление на Бога, който се проявява и изчезва.
към втори вариант >>
И тогава това, което е било невъзможно за тебе, става възможно и ти носиш
радост
и мир навсякъде.
(втори вариант)
И всеки, който е видял Бога, е станал велик. Това виждане не е външно, но вътрешно виждане. Някои мислят, че то е външно виждане. Не, то е в съзнанието вътре. Когато ти видиш това вечно начало, всичките ти скърби, всичките ти страдания и мъчнотии излетяват, и ти ставаш мощен, умът ти проблесва, и ти почваш да разбираш смисъла на живота.
И тогава това, което е било невъзможно за тебе, става възможно и ти носиш
радост
и мир навсякъде.
Това е опитността на всички велики хора не само в миналото, но на всички велики хора. Велики души ги наричам аз - и имат тази опитност и сега. Те казват: „Ти за Бога можеш ли да направиш това? " Че за кого друг ще го направиш? За кого другиго ще служиш?
към втори вариант >>
Той казва: „Потребно е понякога да изгубиш своя Учител, за да се създаде по-голям стремеж." Та не мислете, че понякога няма да изгубите вашата
радост
.
(втори вариант)
Не е хубаво да се съмнява човек, а при това се съмнявате. Не е хубаво да бъдеш безверник, а при това се обезверявате. Даже и сегашният водител на теософите - Кришна Мурти, предава една своя опитност, че след като намерил своята възлюбена и после я изгубил, сторило му се, че всичко изгубил в света. Той казва: „Всичко, каквото имах, изгубих." И след това отишъл пак да търси своя Учител. Питам, коя е причината, дето той изгубил своя Учител?
Той казва: „Потребно е понякога да изгубиш своя Учител, за да се създаде по-голям стремеж." Та не мислете, че понякога няма да изгубите вашата
радост
.
Ще се поколебаеш, и скръбта ще дойде. Може би за половин или за един час, но скръбта ще дойде. Първото нещо: вие трябва да бъдете готови като тази вдовица да вложите всичко, каквото имате. Но не да знаят хората. Питам, какво може да се направи с три пари в света?
към втори вариант >>
Скърби, страдания, разочарования,
радости
, вяра или безверие, всичко това са условия, сили, качества, които ни тласкат напред.
(втори вариант)
Това не е важно. Тя днес проповядва истината. Вложете и вие хубавото, красивото в тази банка. Което Бог ви е дал, него вложете. Това е и в настоящето време, и в настоящия живот, и в настоящата култура и при настоящите условия.
Скърби, страдания, разочарования,
радости
, вяра или безверие, всичко това са условия, сили, качества, които ни тласкат напред.
Скръбта казва: „Напред върви! " Радостта казва: „Напред върви! " Съмнението казва: „Напред върви! " Вярата казва: „Напред върви! " Безверието казва: „Напред върви!
към втори вариант >>
"
Радостта
казва: „Напред върви!
(втори вариант)
Вложете и вие хубавото, красивото в тази банка. Което Бог ви е дал, него вложете. Това е и в настоящето време, и в настоящия живот, и в настоящата култура и при настоящите условия. Скърби, страдания, разочарования, радости, вяра или безверие, всичко това са условия, сили, качества, които ни тласкат напред. Скръбта казва: „Напред върви!
"
Радостта
казва: „Напред върви!
" Съмнението казва: „Напред върви! " Вярата казва: „Напред върви! " Безверието казва: „Напред върви! " И онзи, който вярва, казва: „Напред върви! " И който не вярва, казва: „Напред върви!
към втори вариант >>
17.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и
радости
да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост.
Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават. Така трябва да постъпвате и вие. Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него.
В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и
радости
да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост.
Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели.
към беседата >>
Такъв е законът и за
радостите
и скърбите.
Той се движи от реалното към относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното. Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения. Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере. Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели.
Такъв е законът и за
радостите
и скърбите.
Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният - високите планински върхове. Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания. Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си.
към беседата >>
18.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Приемайте тия мисли и чувства с
радост
и вярвайте на тях, защото скоро ще видите големия параход да се приближава към вас.
Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че животът няма смисъл. Как може да има смисъл живот, в който вярата отсъства? Живот без вяра, без надежда и без любов е живот без основа. За да не обезсмислите живота си, спирайте вниманието си и върху малките светли мисли и чувства. Те са подобни на светлинки, които идат от някой отдалечен параход.
Приемайте тия мисли и чувства с
радост
и вярвайте на тях, защото скоро ще видите големия параход да се приближава към вас.
С този параход идат вашите добри приятели, които от години очаквате. Малка е светлината на този параход, но един ден тя ще се увеличи – от вас зависи да имате по-голяма или по-малка светлина. Колкото е по-голяма, вашата вътрешна светлина толкова ще бъде по-голяма и външната ви светлина. Сега, аз ви желая да схващате нещата правилно, да гледате на духовния живот естественно, защото само той ще заякчи здравето ви. Здравето се определя от правилното хранене, дишане, мислене, чувстване и постъпване.
към беседата >>
От
радостите
и скърбите, през които минава, човек познава, правилно ли живее, или неправилно.
Преди да свържете приятелство с тях, изучете ги. Рекох ви: „Богове сте“. Кога може човек да се нарече божество? Когато е развил своя вътрешен живот, когато е дал ход на Божественото в себе си. От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот.
От
радостите
и скърбите, през които минава, човек познава, правилно ли живее, или неправилно.
Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение волята Божия. Като живее съзнателно, човек ще си дава отчет за всички свои постъпки и, ако постъпките му са добри, той минава за божество. Истинските учени, които изпращат на земята свои асистенти, предават знанието си на тях, с цел да помагат на човечеството. Ако тия асистенти задържат знанието за себе си и започнат да спекулират с него, от невидимия свят ги извикват да дадат отчет за делата си.
към беседата >>
Радостите
пък са резултат на изпълнение волята Божия.
Кога може човек да се нарече божество? Когато е развил своя вътрешен живот, когато е дал ход на Божественото в себе си. От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човек познава, правилно ли живее, или неправилно. Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони.
Радостите
пък са резултат на изпълнение волята Божия.
Като живее съзнателно, човек ще си дава отчет за всички свои постъпки и, ако постъпките му са добри, той минава за божество. Истинските учени, които изпращат на земята свои асистенти, предават знанието си на тях, с цел да помагат на човечеството. Ако тия асистенти задържат знанието за себе си и започнат да спекулират с него, от невидимия свят ги извикват да дадат отчет за делата си. Всеки човек, който е дошъл на земята да раздава блага на човечеството, и си позволи да задържа тия блага за себе си, носи отговорност за делата си. Не е позволено на човека да злоупотребява с Божиите блага.
към беседата >>
И който знае да чете в нашите
радости
и страдания, може да чете.
(втори вариант)
Когато някой човек влезе в някой двор и кучетата започнат да си махат опашките насреща му, радват му се и не го лаят, казвам: „Този човек е добър." Но когато си дигнат опашките особено, казвам: „Стойте настрана от този човек." Понякога човек трябва да бъде внимателен, да не го ухапят кучетата. Някой казва: „Мене куче досега не ме е хапало." И тук имаше една сестра, която куче не беше я хапало, но сега я ухапа. Казвам, сега трябва едно правилно проучване на човешкия живот. От физическия живот могат да се извадят ред правила, как трябва да се организира нашият живот. И Бог всеки ден се изявява в живата природа.
И който знае да чете в нашите
радости
и страдания, може да чете.
Това са листа, в които може да се чете Божия промисъл. Ти си скръбен. Защо си скръбен? Погледай в огледалото, там има скрито някое ренде в окото ти. Имаш някаква радост.
към втори вариант >>
Имаш някаква
радост
.
(втори вариант)
И който знае да чете в нашите радости и страдания, може да чете. Това са листа, в които може да се чете Божия промисъл. Ти си скръбен. Защо си скръбен? Погледай в огледалото, там има скрито някое ренде в окото ти.
Имаш някаква
радост
.
Защо си радостен? Направил си някакво добро. Тази е причината на твоята радост. Ти трябва да знаеш имаш ли някакъв обект за твоята радост, или нямаш, почива ли тя на нещо, или не. Ако скърбиш, скръбта ти да е насвят.
към втори вариант >>
Защо си
радостен
?
(втори вариант)
Това са листа, в които може да се чете Божия промисъл. Ти си скръбен. Защо си скръбен? Погледай в огледалото, там има скрито някое ренде в окото ти. Имаш някаква радост.
Защо си
радостен
?
Направил си някакво добро. Тази е причината на твоята радост. Ти трябва да знаеш имаш ли някакъв обект за твоята радост, или нямаш, почива ли тя на нещо, или не. Ако скърбиш, скръбта ти да е насвят. Ако можете да правите всяко нещо като тези божества, животът ви коренно ще се измени.
към втори вариант >>
Тази е причината на твоята
радост
.
(втори вариант)
Защо си скръбен? Погледай в огледалото, там има скрито някое ренде в окото ти. Имаш някаква радост. Защо си радостен? Направил си някакво добро.
Тази е причината на твоята
радост
.
Ти трябва да знаеш имаш ли някакъв обект за твоята радост, или нямаш, почива ли тя на нещо, или не. Ако скърбиш, скръбта ти да е насвят. Ако можете да правите всяко нещо като тези божества, животът ви коренно ще се измени. Защото всяко божество, като стане сутрин, то не мисли за себе си, то ще погледне към целия свят и ще види с какво може да им помогне. И то си има свои подчинени, на които може да възприеме тяхната мисъл.
към втори вариант >>
Ти трябва да знаеш имаш ли някакъв обект за твоята
радост
, или нямаш, почива ли тя на нещо, или не.
(втори вариант)
Погледай в огледалото, там има скрито някое ренде в окото ти. Имаш някаква радост. Защо си радостен? Направил си някакво добро. Тази е причината на твоята радост.
Ти трябва да знаеш имаш ли някакъв обект за твоята
радост
, или нямаш, почива ли тя на нещо, или не.
Ако скърбиш, скръбта ти да е насвят. Ако можете да правите всяко нещо като тези божества, животът ви коренно ще се измени. Защото всяко божество, като стане сутрин, то не мисли за себе си, то ще погледне към целия свят и ще види с какво може да им помогне. И то си има свои подчинени, на които може да възприеме тяхната мисъл. Някои възприемат, а някои не възприемат.
към втори вариант >>
19.
Махалото
,
ООК
, София, 29.1.1930г.,
Каже ли човек, че е разположен или неразположен, че е
радостен
или скръбен, той трябва да знае, отде идат тия състояния, негови ли са, или ги получава чрез отражение.
Както по израза и позата познавате, дали даден човек е горд или смирен, така и по силното и слабо отклоняване на махалото познавате характера и състоянието му. От позата на ученика към учителя познавате неговия характер; от позата на войника към офицера също познавате неговия характер. Следователно, достатъчно е човек да стисне уред в ръката си, за да се определи състоянието му в дадения момент. В живота на човека има преходни неща, които се отразяват върху неговите вътрешни състояния. Като знае това, човек трябва да се изучава, да различава състоянията си, да знае, кои са съществени, кои не са съществени; кои са негови, кои идат отвън по отражение.
Каже ли човек, че е разположен или неразположен, че е
радостен
или скръбен, той трябва да знае, отде идат тия състояния, негови ли са, или ги получава чрез отражение.
Ако състоянията, които човека преживява, не са негови, той прилича на стъкло, покрито с калаена амалгама. Най малкото търкане на тази амалгама е в състояние да открие отново стъклото. Човек започва да се чуди, какво е станало с него, как се е освободил от неразположението си. Неразположението не е било негово, нито е било нещо съществено. Сега, като изучавате закона на махалото, ще видите, че две еднакви състояния, но с различна интензивност, произвеждат обратен резултат.
към беседата >>
Например, ако един скръбен човек се приближи при друг, който е по-скръбен от него, той става
радостен
.
Ако състоянията, които човека преживява, не са негови, той прилича на стъкло, покрито с калаена амалгама. Най малкото търкане на тази амалгама е в състояние да открие отново стъклото. Човек започва да се чуди, какво е станало с него, как се е освободил от неразположението си. Неразположението не е било негово, нито е било нещо съществено. Сега, като изучавате закона на махалото, ще видите, че две еднакви състояния, но с различна интензивност, произвеждат обратен резултат.
Например, ако един скръбен човек се приближи при друг, който е по-скръбен от него, той става
радостен
.
Или, ако двама радостни се срещнат, по-малко радостният ще стане скръбен. С помощта на махалото, или на стрелката в специалния уред може да се познае, кои сили преобладават в човека: силите на ума, сърцето или на волята. Ако турите апарата върху дланта на ръката, ще забележите, че махалото се отклонява към тази посока, в която силите са най-интензивни. Ако в човека преобладават умствените енергии, махалото ще се отклони в посоката на умствената линия на човека. Всеки човек има такова махало в себе си, с помощта на което може да определя състоянията си.
към беседата >>
Или, ако двама
радостни
се срещнат, по-малко
радостният
ще стане скръбен.
Най малкото търкане на тази амалгама е в състояние да открие отново стъклото. Човек започва да се чуди, какво е станало с него, как се е освободил от неразположението си. Неразположението не е било негово, нито е било нещо съществено. Сега, като изучавате закона на махалото, ще видите, че две еднакви състояния, но с различна интензивност, произвеждат обратен резултат. Например, ако един скръбен човек се приближи при друг, който е по-скръбен от него, той става радостен.
Или, ако двама
радостни
се срещнат, по-малко
радостният
ще стане скръбен.
С помощта на махалото, или на стрелката в специалния уред може да се познае, кои сили преобладават в човека: силите на ума, сърцето или на волята. Ако турите апарата върху дланта на ръката, ще забележите, че махалото се отклонява към тази посока, в която силите са най-интензивни. Ако в човека преобладават умствените енергии, махалото ще се отклони в посоката на умствената линия на човека. Всеки човек има такова махало в себе си, с помощта на което може да определя състоянията си. Щом стане от сън, добре е да провери, накъде се отклонява махалото му, да знае, как да се справи.
към беседата >>
Значи, човек лесно може да превърне сухите извори на своя живот в живи, течащи извори, около които растенията цъфтят, а птичките пеят, изливат своята
радост
.
Той се интересува за силата на тия хора, защото мисли да предприеме някаква работа. Всеки човек в света търси това, което отговаря на него. Въпреки това, те често попадат на неща, които не отговарят на техните желания и разбирания, вследствие на което се натъкват на големи противоречия. Сега, вие сте дошли на земята да работите, да учите и да съзнавате, че нищо не можете да получите даром. Като работи съзнателно върху себе си, човек може да създаде мощна мисъл, мощни чувства, които да потекат през ума и сърцето му, да го превърнат в извор.
Значи, човек лесно може да превърне сухите извори на своя живот в живи, течащи извори, около които растенията цъфтят, а птичките пеят, изливат своята
радост
.
Като погледнете човека, вие може да се произнесете, способен ли е той да направи това превръщане в себе си. Как ще познаете това? Достатъчно е да приложите върху лицето му линията на природата. Природата има една линия, с коя мери нещата. Тази линия е нормата на правилния живот.
към беседата >>
Следователно, каквото да прави, какъвто вътрешен подтик да изпитва, каквато
радост
да го движи, човек няма да успее в предприятието си. Защо?
Той трябва да работи още върху себе си, докато дойде до нормата, с която природата си служи. Линията на природата е пророческа линия, която може да предскаже, дали даден човек ще успее в своите предприятия, или няма да успее. Някой човек взел едно предприятие и иска да знае, ще успее ли в него, или няма да успее. Слагам линията на природата върху лицето му и меря. Виждам, че силите на ума и на сърцето му остават под линията, не са още добре развити.
Следователно, каквото да прави, какъвто вътрешен подтик да изпитва, каквато
радост
да го движи, човек няма да успее в предприятието си. Защо?
Защото силите, с които разполага, не отговарят на изискванията на предприятието. Той ще направи едно движение напред и едно назад. Каквото спечели, той ще го изгуби. И тъй, докато човек се раздвоява, всичките му работи ще бъдат наполовина верни и резултатни. Ако спечели две, ще изгуби две.
към беседата >>
Един човек е такова махало, влезе в едно общество, казва: „Не зная, неразположен съм, нервно напрегнат." После се чувства
радостен
.
(втори вариант)
Какъвто е човекът, такава става и иглата, ту на едната, ту на другата страна се движи. Стрелката е вътре. Това е копринен конец, да се изолират теченията. Всеки един човек е едно такова махало. Като те хванат отгоре за главата, ще показваш.
Един човек е такова махало, влезе в едно общество, казва: „Не зная, неразположен съм, нервно напрегнат." После се чувства
радостен
.
Как ще го кръстите, какво махало? Скръбните хора се въртят по един начин, радостните хора се въртят по друг начин. Глупавите се въртят по един начин, разумните се въртят по друг начин. Все въртение има. И глупавите се въртят.
към втори вариант >>
Скръбните хора се въртят по един начин,
радостните
хора се въртят по друг начин.
(втори вариант)
Това е копринен конец, да се изолират теченията. Всеки един човек е едно такова махало. Като те хванат отгоре за главата, ще показваш. Един човек е такова махало, влезе в едно общество, казва: „Не зная, неразположен съм, нервно напрегнат." После се чувства радостен. Как ще го кръстите, какво махало?
Скръбните хора се въртят по един начин,
радостните
хора се въртят по друг начин.
Глупавите се въртят по един начин, разумните се въртят по друг начин. Все въртение има. И глупавите се въртят. („Как се движат? ") Много искате изведнъж.
към втори вариант >>
Много съм
радостен
.
(втори вариант)
Щом амалгамата изчезне, и огледалото изчезва. Казвам, има преходни неща, които се отразяват на тия вътрешни състояния. Трябва да различавате състояния от състояния. Не съм разположен. Съществено ли е това неразположение?
Много съм
радостен
.
Съществено ли е това състояние, твоя радост ли е, или е отражение? Законът е такъв в махалото. Който е радостен, ако турите друг при него, който е по-радостен, веднага ще произведе точно обратен ефект. Турите при някой скръбен друг, по-скръбен, ще произведе обратен резултат. Той ще стане радостен.
към втори вариант >>
Съществено ли е това състояние, твоя
радост
ли е, или е отражение?
(втори вариант)
Казвам, има преходни неща, които се отразяват на тия вътрешни състояния. Трябва да различавате състояния от състояния. Не съм разположен. Съществено ли е това неразположение? Много съм радостен.
Съществено ли е това състояние, твоя
радост
ли е, или е отражение?
Законът е такъв в махалото. Който е радостен, ако турите друг при него, който е по-радостен, веднага ще произведе точно обратен ефект. Турите при някой скръбен друг, по-скръбен, ще произведе обратен резултат. Той ще стане радостен. Казвате: „Защо?
към втори вариант >>
Който е
радостен
, ако турите друг при него, който е по-
радостен
, веднага ще произведе точно обратен ефект.
(втори вариант)
Не съм разположен. Съществено ли е това неразположение? Много съм радостен. Съществено ли е това състояние, твоя радост ли е, или е отражение? Законът е такъв в махалото.
Който е
радостен
, ако турите друг при него, който е по-
радостен
, веднага ще произведе точно обратен ефект.
Турите при някой скръбен друг, по-скръбен, ще произведе обратен резултат. Той ще стане радостен. Казвате: „Защо? " Защото едно състояние може да се смени с друго. Затуй именно стават тия вечни промени.
към втори вариант >>
Той ще стане
радостен
.
(втори вариант)
Много съм радостен. Съществено ли е това състояние, твоя радост ли е, или е отражение? Законът е такъв в махалото. Който е радостен, ако турите друг при него, който е по-радостен, веднага ще произведе точно обратен ефект. Турите при някой скръбен друг, по-скръбен, ще произведе обратен резултат.
Той ще стане
радостен
.
Казвате: „Защо? " Защото едно състояние може да се смени с друго. Затуй именно стават тия вечни промени. Човешките промени се дължат на физическия свят, както стават. Сега, разбира се, не само това, но онези учени хора, които изследват, те забелязват известни движения, които стават.
към втори вариант >>
20.
Аз съм / Аз съм, не бойте се!
,
НБ
, София, 2.2.1930г.,
И без страдания може, но човек ще бъде лишен от
радостите
.
Колкото по-разумен е човек, толкова по-големи страдания има. Защо? Защото отговорността, която носи, е по-голяма. От разумния се иска повече, отколкото от глупавия. Страданията на човека се определят от степента на неговото развитие. Някои казват, че може да се живее и без страдания.
И без страдания може, но човек ще бъде лишен от
радостите
.
Страданията и скърбите заедно представят музиката на живота. Запитали веднъж Паганини, може ли да свири на три струни. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – Ами на две струни можеш ли да свириш. Той свирил на две струни.
към беседата >>
Днес всички учени се стремят да обяснят как е станало създаването на света, защо съществуват
радостите
и страданията, но техните теории са подобни на фотографските апарати, с които фотографите си служат.
Който не е искал да страда, той не е трябвало да се явява на земята. Щом си дошъл на земята, ще страдаш, т.е. ще свириш, някога на четири, някога на три, някога на две, а някога на една струна. На колкото струни свириш, правилно ще свириш, да дадеш израз на това, което изпълняваш. Всеки човек трябва да живее така, да даде правилен израз на своите идеи.
Днес всички учени се стремят да обяснят как е станало създаването на света, защо съществуват
радостите
и страданията, но техните теории са подобни на фотографските апарати, с които фотографите си служат.
Колкото сполучлива да е фотографията, все има някакви дефекти. Като гледате лицето на някой човек, колкото красиво да е, все има някакъв дефект: в очите, на носа, на устата, на брадата и т. н. По външните черти на човека съдите за неговия духовен живот. Колкото да не се обръща внимание на външния, на видимия свят, той е необходим като форма, чрез която духовният, истинският живот се проявява. Какъвто е човек по тяло, такъв е и по дух; какъвто е по дух, такъв е и по тяло.
към беседата >>
Когато го завели да види парахода, който му се паднал на лотария, той полудял от
радост
.
Той може да се ползва от благата на живота. Не е ли дошъл до това положение, каквото да му се даде, той всякога ще бъде недоволен. И земята да му дадат да управлява, той все недоволен ще остане. Съвременният човек не е готов още за големи блага. Дадат ли му още днес някакво голямо благо, той ще се намери в положението на онзи турски монах, който спечелил на лотария един голям параход.
Когато го завели да види парахода, който му се паднал на лотария, той полудял от
радост
.
Ако и на вас дадат да управлявате земята, най-големият параход в света, вие ще полудеете. Защо? Не сте готови още за такова голямо благо. Съвременният човек не е готов още да управлява даже своя малък мозък. Ако мозъка си не може да управлява, колко по-мъчно може да управлява земята, която е вън от него. Много богатства са вложени в човека, а той се счита беден и нещастен.
към беседата >>
Този глас е гласът на Божественото, което внася
радост
и оживяване.
Христос каза това нещо на Никодима, но той не можа да разбере как е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново. След дълги обяснения от страна на Христа, той най-после разбра, че, наистина и старият човек може да се подмлади, т. е. да се новороди. Да се подмлади и обнови човек, това е било задача на старите алхимици, това е задача и на съвременните учени. Желая ви сега да живеете в Божественото, което може да ви обнови, да ви освободи от всичко старо и нечисто, за да чуете в себе си гласа: „Аз съм.“ Чуете ли този глас, свободно можете да започнете работата си.
Този глас е гласът на Божественото, което внася
радост
и оживяване.
Този глас обновява човека.
към беседата >>
Срещна някой човек, който е малко паднал духом, унил, веднага аз в душата си да му пожелая да стане бодър, весел,
радостен
и да не му казвам, че му пожелах това, но то да стане в тайно, а той да почувства мисълта ми.
(втори вариант)
Ама някой задигнал торбата с парите на някого на гърба си. Какъв грях има в това, че той задигнал торбата с парите на гърба си? Грехът не седи в това, но в мисълта, която опетнява душата. Онази идея, която прониква у нас, обичта, която ние сме имали към известен предмет, тя ще определи нашето качество, доде ние сме достигнали. Казвам, когато ние имаме в душата си всичката онази любов, че като срещнем някой човек, да му пожелаем всичко онова, което желаем и за себе си, това е истински приятел.
Срещна някой човек, който е малко паднал духом, унил, веднага аз в душата си да му пожелая да стане бодър, весел,
радостен
и да не му казвам, че му пожелах това, но то да стане в тайно, а той да почувства мисълта ми.
А след това да почувстваш и неговата мисъл. Знаете ли какво нещо е да живееш в една атмосфера, дето всички ти желаят доброто? Значи не само един, но всички да ти желаят доброто. Казвам, това е там, дето Бог живее. Дето Бог живее, такава атмосфера трябва да се създаде.
към втори вариант >>
21.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Те ще го очакват с
радост
и нетърпение.
Бъдещето семейство ще се различава коренно от днешното. Майката ще бъде на лице, а бащата ще бъде далеч от семейството си. Той ще се явява по един път в месеца, като гост, като приятел. Децата ще гледат на него като на техен приятел. Като дохожда между тях, той ще им носи нещо ново.
Те ще го очакват с
радост
и нетърпение.
Стане ли въпрос за баща им, те ще имат в душата си свещен образ за него, без да го познават. Като не го познават, те ще се стремят към него, ще чувствуват желание да го видят, но и като го видят, пак няма да знаят, че този, когото наричат свой приятел, е техен баща. Това, именно, създава в тях импулс в живота. Майката пък, която е в постоянен контакт с децата си, ще се ползва с голям авторитет между тях. Майката трябва да роди най-много две деца, с високи качества и способности, а не да роди няколко деца, между които да излезе Каин, престъпник-син.
към беседата >>
Майката, като дойде, да причини
радост
.
(втори вариант)
(„ 60 000 000.") Един български милионер, който може комфортно да живее. Отсега нататък трябва да имате максими, трябва да знаете какво нещо е семейството. Ако ти нямаш една майка, която да е оставила един свещен образ в ума ти, то не е семейство. Ако ти нямаш един баща, когото свещено да очакваш да видиш, това не е семейство. Бащата да бъде нещо свещено в твоята душа.
Майката, като дойде, да причини
радост
.
Така трябва да бъде бъдещото семейство. Сега синовете казват за бащата: „Нашият старик да си върви за оня свят." Къде е тогава бащата? Старикът да си иде в оня свят, бащата го няма. И за майката казват: „Нашата старица да си иде в оня свят." Майката я няма. Синът казва за бащата: „Да си върви." Неговият син казва: „Да си върви." И тъй нататък.
към втори вариант >>
Всякога съм била
радостна
да направя нещо заради него." Може и други примери да съществуват в света.
(втори вариант)
Те са новите влияния, новите тежнения, които трябва специално да схванете. Има такива положения, то е един роман. Има една княгиня, която се оженва за един господин от друго положение. Тя казва: „Толкоз години сме живели, още толкоз искам да живея. Не сме си казали горчива дума.
Всякога съм била
радостна
да направя нещо заради него." Може и други примери да съществуват в света.
Та сегашният живот е една преходна фаза на онзи съвършен живот, който настъпва. Ако ние в бъдещето ще възлезем да създаваме както сегашния порядък на нещата с такива семейства, с такива разбирания, с такива деца, такива дъщери, то е губене на време. Туй може да го правят невежите, но хората на бъдещата култура, хората, които се готвят за небето, разрешават великия въпрос да раждат престъпници като Каина, какъв смисъл има животът. Светии трябва да раждат. Една майка, преди да роди, трябва да знае какъв ще бъде синът.
към втори вариант >>
22.
Побеждавайте злото
,
НБ
, София, 9.2.1930г.,
Човек не може да разбере и оцени
радостта
, докато не е минал през скръбта.
Те страдат, защото не могат да си обяснят причините за тия противоречия, а не могат да си ги обяснят, защото нямат необходимата светлина. Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда. Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее. Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага.
Човек не може да разбере и оцени
радостта
, докато не е минал през скръбта.
Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно.
към беседата >>
Радостта
представя бащата, скръбта – майката.
Който има Божествена светлина в себе си, той може да си обясни причините на противоречията, вследствие на което не страда. Няма ли тази светлина, човек страда от противоречията, мъчи се, докато един ден се отчае и каже: Животът няма смисъл, няма защо да се живее. Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта.
Радостта
представя бащата, скръбта – майката.
Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота.
към беседата >>
Щом роди дете, скръбта й се превръща в
радост
.
Дойде ли до това положение, той не е разбрал вътрешните причини на страданията. Един ден той ще ги разбере и ще види, че страданията крият в себе си велики блага. Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди.
Щом роди дете, скръбта й се превръща в
радост
.
Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината.
към беседата >>
Скръбта е пасивно състояние, а
радостта
– активно.
Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила.
Скръбта е пасивно състояние, а
радостта
– активно.
Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач.
към беседата >>
Когато се съединят, скръбта и
радостта
образуват мира – здрача на живота.
Радостта представя бащата, скръбта – майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно.
Когато се съединят, скръбта и
радостта
образуват мира – здрача на живота.
Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач. Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.
към беседата >>
Ако скръбта е нощ, а
радостта
– ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач.
Майката скърби, страда, докато роди. Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота.
Ако скръбта е нощ, а
радостта
– ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач.
В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач. Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот. Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую.
към беседата >>
Той не се е справил още със скръбта и
радостта
.
Съвременните хора, религиозни и светски, се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота, а не от някакво преходно верую. Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа. Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си.
Той не се е справил още със скръбта и
радостта
.
Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването?
към беседата >>
Ако не разбере скръбта и
радостта
като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия.
Ако е въпрос за верую, то трябва да бъде такова, че да доведе човека до резултати, които да го поставят на здрава основа. Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта.
Ако не разбере скръбта и
радостта
като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия.
Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест.
към беседата >>
Когато дойдат страданията, човек се огъва; при
радостите
той се изправя.
Човек се нуждае от вътрешно верую, вътрешна философия, вътрешно приложение, както земята, върху която земеделецът работи, се нуждае от оране и сеене. Само при това положение човек може да запази своя вътрешен мир, своето равновесие. Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта. Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия.
Когато дойдат страданията, човек се огъва; при
радостите
той се изправя.
Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всяко огъване показва, че някъде е турена известна тежест. Като знаят това, техниците използват огъването на пружината при направа на часовниците и на ред още уреди за извършване на някаква работа.
към беседата >>
Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо
радост
той ще внесе страх.
Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“. Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет. Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност.
Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо
радост
той ще внесе страх.
Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого. Те оставят своето благословение на земята и си заминават за онзи свят. Правилно ли е да се страхува човек от светлите същества? Щом се страхува, това показва, че той не е дошъл още до онова дълбоко разбиране на светлината, вследствие на което не може да я понася. Колкото по-малко светлина има човек, толкова по-повърхностни са неговите разбирания и убеждения.
към беседата >>
Дойде ли този вътрешен мир, скръбта ще се превърне на
радост
.
Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече. Светът се приготвя за това време. Всички хора трябва да бъдат носители на новото. Каквито страдания да минавате, не се спъвайте. Страданията носят условия за вечния мир в света.
Дойде ли този вътрешен мир, скръбта ще се превърне на
радост
.
Побеждавайте злото чрез доброто. Турете любовта като начало на живота, като мощна сила. Турете реда и порядъка като основа, а развитието – като цел. Съедините ли трите неща в едно цяло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия живот.
към беседата >>
Например вие имате страдание и
радост
.
(втори вариант)
Ако кракът ти не беше се счупил, ти щеше да извършиш убийството. В такъв случай по-добре е да се счупи един крак, отколкото да се убие цял човек. Та казвам, ако ние можем да разгледаме всички страдания, които стават в света от гледището на тази светлина, която съществува, ние щяхме да си обясним много от противоречията, които съществуват в света. За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания? Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания.
Например вие имате страдание и
радост
.
У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние.
към втори вариант >>
У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви
радостта
.
(втори вариант)
В такъв случай по-добре е да се счупи един крак, отколкото да се убие цял човек. Та казвам, ако ние можем да разгледаме всички страдания, които стават в света от гледището на тази светлина, която съществува, ние щяхме да си обясним много от противоречията, които съществуват в света. За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания? Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания. Например вие имате страдание и радост.
У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви
радостта
.
Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач.
към втори вариант >>
Радостта
, това е бащата, скръбта, това е майката.
(втори вариант)
За тези страдания, които не очакваш, казваш: „Защо идват тези страдания? Те са безсмислени." Но ти не виждаш вътрешните причини, какви блага ще ти донесат за бъдеще тези страдания. Например вие имате страдание и радост. У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение.
Радостта
, това е бащата, скръбта, това е майката.
След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината.
към втори вариант >>
Следователно, когато скръбта и
радостта
се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач.
(втори вариант)
У вас никога не може да се яви мир, ако първо не се яви радостта. Едно обяснение. Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние.
Следователно, когато скръбта и
радостта
се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач.
Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина.
към втори вариант >>
Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и
радостта
в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира.
(втори вариант)
Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш. Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш. Та казвам, в съвременния живот трябва едно разбиране не какво е веруюто на човека, но какви могат да бъдат вътрешните резултати на онова, което ние разбираме. Има едно вътрешно приложение, една вътрешна философия, които ние разбираме така, както разбираме нещата при орането и сеенето. Има едно вътрешно изкуство за живота.
Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и
радостта
в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира.
До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие. В скръбта и в радостта има две различни състояния, по които те се различават. Сега вие може да запитате защо работите стават така.
към втори вариант >>
В скръбта и в
радостта
има две различни състояния, по които те се различават.
(втори вариант)
Има едно вътрешно изкуство за живота. Защото, ако ти не можеш да опазиш мира си, това показва, че отношенията между скръбта и радостта в тебе не са се уравновесили, не са създали още мира. До това време трябва да има едно противоречие у нас. Това се отнася до физическото поле. Там всякога трябва да има едно противоречие.
В скръбта и в
радостта
има две различни състояния, по които те се различават.
Сега вие може да запитате защо работите стават така. Запитайте кой и да е механик, и той ще ви отговори. Вие имате една пружина, която седи направена, но ако турите в нея една тежест от два килограма и половина, тя ще се огъне. Защо? Защото е турена върху нея една тежест. Но онези учени от древността са използвали това огъване на пружината и са я впрегнали на работа.
към втори вариант >>
За в бъдеще ще има повече страдания, повече
радости
, но по-хубави връзки.
(втори вариант)
Сега всеки трябва да се грижи за себе си. Та под думата „бог" разбираме онова същество, на което, като започнем да изучаваме законите, когато започнем да прилагаме всички негови принципи и правила в своя живот, тогава ще имаме нов живот, нова наука, ново семейство - с нови разбирания, различни от тези, които сега имаме. И тогава връзките в семействата ще бъдат по-интензивни. Днес бащите и майките са разочаровани един от друг. Няма нищо и в това, нищо лошо няма.
За в бъдеще ще има повече страдания, повече
радости
, но по-хубави връзки.
И това не е лошо. То е един преходен етап, едно преходно състояние, зад което онзи, който вижда, вижда един ред и порядък на нещата, какъвто светът не е виждал. Такъв ред и порядък, за който пророците от хиляди години са говорили и проповядвали. Още пророците от Египет и от по-далечни времена са предсказвали неща, които в далечното бъдеще ще дойдат. За това именно се приготовлява светът.
към втори вариант >>
Като дойде мирът, веднага ще почувствате такава
радост
в себе си, такова утихване във вас, че
радостта
и скръбта ще се изявят в една
радост
.
(втори вариант)
Още пророците от Египет и от по-далечни времена са предсказвали неща, които в далечното бъдеще ще дойдат. За това именно се приготовлява светът. И казвам, всички вие трябва да бъдете носители на новото. И страданието не трябва да ви спъва. Трябва да знаете, че страданията ще родят мира.
Като дойде мирът, веднага ще почувствате такава
радост
в себе си, такова утихване във вас, че
радостта
и скръбта ще се изявят в една
радост
.
Та думата ми е сега да побеждавате злото чрез доброто. Турете любовта като начало, като мощна сила. Без това начало вие нищо не можете да направите. Турете порядъка като основа, а прогреса като цел на вашата душа, като цел на вашия живот. Само тогава нещата ще се обяснят.
към втори вариант >>
23.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Какви доказателства ще дадете за
радостта
на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение.
Апостол Павел казва, че докато невежеството се е ширило в света, и хората не са търсили знание, Бог се е оттеглил от тях и ги е оставил свободни, всеки да върви по своя път. В момента, в който те потърсили знанието, Бог им изпратил пророци и проповедници, да ги поучават. Чрез знанието човек дохожда до познаване на Бога. Дойде ли до познаване на Бога, човек се ползва вече от благата, които природата дава. Който не разбира тия неща, той иска доказателства.
Какви доказателства ще дадете за
радостта
на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение.
Щом картината е хубава, щом съчинението е добре написано, техният автор непременно ще се радва. Цялата картина, цялото съчинение са пропити с радост. Всяка тяхна молекула лъха радост. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост.
към беседата >>
Цялата картина, цялото съчинение са пропити с
радост
.
Чрез знанието човек дохожда до познаване на Бога. Дойде ли до познаване на Бога, човек се ползва вече от благата, които природата дава. Който не разбира тия неща, той иска доказателства. Какви доказателства ще дадете за радостта на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение. Щом картината е хубава, щом съчинението е добре написано, техният автор непременно ще се радва.
Цялата картина, цялото съчинение са пропити с
радост
.
Всяка тяхна молекула лъха радост. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост. Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък.
към беседата >>
Всяка тяхна молекула лъха
радост
.
Дойде ли до познаване на Бога, човек се ползва вече от благата, които природата дава. Който не разбира тия неща, той иска доказателства. Какви доказателства ще дадете за радостта на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение. Щом картината е хубава, щом съчинението е добре написано, техният автор непременно ще се радва. Цялата картина, цялото съчинение са пропити с радост.
Всяка тяхна молекула лъха
радост
.
Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост. Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва.
към беседата >>
Как мислите, тази
радост
няма ли да се предаде на самия автор?
Който не разбира тия неща, той иска доказателства. Какви доказателства ще дадете за радостта на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение. Щом картината е хубава, щом съчинението е добре написано, техният автор непременно ще се радва. Цялата картина, цялото съчинение са пропити с радост. Всяка тяхна молекула лъха радост.
Как мислите, тази
радост
няма ли да се предаде на самия автор?
Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост. Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва. Бижутерите са проверили този закон.
към беседата >>
Както авторът предава
радостта
си на своето произведение, така и произведението му предава своята
радост
.
Какви доказателства ще дадете за радостта на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение. Щом картината е хубава, щом съчинението е добре написано, техният автор непременно ще се радва. Цялата картина, цялото съчинение са пропити с радост. Всяка тяхна молекула лъха радост. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор?
Както авторът предава
радостта
си на своето произведение, така и произведението му предава своята
радост
.
Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва. Бижутерите са проверили този закон. Когато някои от техните златни предмети, върху които има скъпоценни камъни, стоят дълго време в магазина, те ги дават временно на разположението на здрави хора, пълни с живот и енергия.
към беседата >>
Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с
радост
, и скъпоценният камък ще се радва.
Щом картината е хубава, щом съчинението е добре написано, техният автор непременно ще се радва. Цялата картина, цялото съчинение са пропити с радост. Всяка тяхна молекула лъха радост. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост.
Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с
радост
, и скъпоценният камък ще се радва.
Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва. Бижутерите са проверили този закон. Когато някои от техните златни предмети, върху които има скъпоценни камъни, стоят дълго време в магазина, те ги дават временно на разположението на здрави хора, пълни с живот и енергия. Като ги носят известно време, скъпоценните камъни възстановяват своя блясък и лъчепреломляемост.
към беседата >>
Вие ще познаете
радостта
му по неговия блясък.
Цялата картина, цялото съчинение са пропити с радост. Всяка тяхна молекула лъха радост. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост. Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва.
Вие ще познаете
радостта
му по неговия блясък.
Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва. Бижутерите са проверили този закон. Когато някои от техните златни предмети, върху които има скъпоценни камъни, стоят дълго време в магазина, те ги дават временно на разположението на здрави хора, пълни с живот и енергия. Като ги носят известно време, скъпоценните камъни възстановяват своя блясък и лъчепреломляемост. Същият закон има приложение и в човешкия живот.
към беседата >>
24.
Човек и природа / Единност и общност на природата и човека
,
МОК
, София, 14.2.1930г.,
Ако на първи януари миналата година сте получили никакво наследство, или сте преживели голяма
радост
, вие непременно ще помните, какво е било времето този ден.
По този начин науката всеки ден напредва и се приближава все повече към истината. Като разглеждам въпроса за температурата през годишните времена, аз имам предвид да развивате своята наблюдателност и памет. Наблюдавайте, как се променя температурата през един и същ ден, както и през различните годишни времена. Правете сравнение между температурите на някои забележителни за вас дати от сегашната и миналата година. Например, можете ли да си спомните, какво е било времето на първи януари миналата година, за да го сравните с времето и температурата на тазгодишния първи януари?
Ако на първи януари миналата година сте получили никакво наследство, или сте преживели голяма
радост
, вие непременно ще помните, какво е било времето този ден.
Като правите наблюдения, вие ще забележите, че хубавите работи обикновено се съвпадат с хубаво време. Доброто настроение на човека също така се съвпада с добро време. Ако имате един пишущ барометър, ще забележите, че както времето се подобрява, така и настроението ви се повдига. В този случай барометърът отбелязва една възходяща линия. Има малки изключения от този закон, но те рядко се случват.
към беседата >>
Вие не носите почти нищо, но пътувате като екскурзиант, усещате се
радостен
.
(втори вариант)
Ще имате една възходяща мисъл. Значи всички същества са добре разположени и вие участвате в тяхната обща мисъл. И вие не може да не бъдете добре разположени. Ако се намирате между културни хора, които ви разбират, всеки иска да ви услужи, любезен е с вас. Например отивате на екскурзия.
Вие не носите почти нищо, но пътувате като екскурзиант, усещате се
радостен
.
Горе закусвате хубаво, пиете вода, обаче като се свърши екскурзията, те надолу не слизат, остават горе. Сбогуват се с вас. Като слезете долу, и там има същества, които казват: “Братство, братство, ама сиренето с пари.” Като дойдете до тази долина, аз я наричам долина, и хлопате там на някоя колиба, те имат хляб и мляко, но вие нямате. Как ще ви посрещнат тия същества? Вие вече имате опитността как ви посрещат горе.
към втори вариант >>
25.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Същото се отнася и до специфичните
радости
.
Човек не трябва да се страхува от отрицателните сили в природата и от неблагоприятните условия в живота, но трябва да бъде разумен да ги избягва. Не може ли да ги избегне,той трябва да знае, как да се справя с тях. Има ненужни страдания и изпитания, които човек трябва да избягва, но има специфични страдания, които са нужни за неговото развитие. Дойде ли такова страдание, човек трябва да благодари, че го е посетило. Такива страдания идат само по един път в живота на човека.
Същото се отнася и до специфичните
радости
.
И те идат само по един път в живота на човека. Друг метод за самовъзпитание е приложение на музиката и на пението. Човек трябва да пее за себе си поне по половин час на ден. Не пее ли, работите му няма да вървят добре. Стари и млади - всички трябва да пеете.
към беседата >>
Има спесифични
радости
, които идат в живота само веднъж.
(втори вариант)
Има известни спесифични страдания, които трябва да дойдат. Какво е сега спесифичното страдание? Спесифичните страдания от този род, те са особени страдания. Трябва много да платиш, за да дойде едно такова страдание. Има такива страдания, кои то в живота на човека идат само веднъж.
Има спесифични
радости
, които идат в живота само веднъж.
Между всички тия обяснения има една връзка. Сега има един метод за самовъзпитание. Тъй както сега сте изоставени, по този начин както вървите, той е естествен път за самовъзпитание. Предполага се, че вие знаете. Мнозина от вас, аз ви виждам, щом се даде една задача, търсите лесния път.
към втори вариант >>
26.
Делата Божии
,
НБ
, София, 23.2.1930г.,
Чрез тях човек се свързва с външния, обективен, свят и преживява различни чувства: приятност и неприятност,
радост
и скръб.
Храната, която човек приема, служи не само за мазилка на тялото, но и за набавяне на енергия, необходима за живота. Без енергия човек не би имал сила да влиза и да излиза от тялото си, да извършва своята работа. Едно от съществените неща, дадени на човека, е животът. Човек трябва да изучи живота, както Бог му го е дал. В помощ на живота идат човешкото сърце и човешкият ум.
Чрез тях човек се свързва с външния, обективен, свят и преживява различни чувства: приятност и неприятност,
радост
и скръб.
Чувствата пък събуждат мисълта на човека. Топлите и благородни чувства в човека, които произтичат от любовта, внасят разширение. Възвишените мисли, които произлизат от мъдростта, внасят светлина в човешкия ум. Който люби, той се разширява; който мрази, той се свива. Научните изследвания показват, че когато люби, човек се разширява и физически: вратът, ръката, тялото му стават по-широки, отколкото по-рано, когато не е любил.
към беседата >>
Дето има живот, там има
радост
и веселие.
Не направи ли това, никой не може да дойде отвън да го спаси. Като срещнат човек, в когото божественото работи, хората започват да се съмнява в него и го разпиват, от къде е дошъл, кой го е изпратил, какви са майка му и баща му и т.н. Това са стари прийоми. Искате ли да знаете, дали даден човек е проводник на Божията Любов, вижте, носи ли той живот за себе си и за своите ближни. Едно от качествата на реалността е, че тя носи живот.
Дето има живот, там има
радост
и веселие.
Тази радост иде отвътре, а не отвън. Хората стават весели и от бурето с вино, но това веселие е временно. Божественото носи истинската радост и веселие. Започнат ли хората да се веселят от присъствието на Божественото, музикантите ще дойдат. Тогава всички хора ще пеят, ще играят и ще се веселят в името Божие.
към беседата >>
Тази
радост
иде отвътре, а не отвън.
Като срещнат човек, в когото божественото работи, хората започват да се съмнява в него и го разпиват, от къде е дошъл, кой го е изпратил, какви са майка му и баща му и т.н. Това са стари прийоми. Искате ли да знаете, дали даден човек е проводник на Божията Любов, вижте, носи ли той живот за себе си и за своите ближни. Едно от качествата на реалността е, че тя носи живот. Дето има живот, там има радост и веселие.
Тази
радост
иде отвътре, а не отвън.
Хората стават весели и от бурето с вино, но това веселие е временно. Божественото носи истинската радост и веселие. Започнат ли хората да се веселят от присъствието на Божественото, музикантите ще дойдат. Тогава всички хора ще пеят, ще играят и ще се веселят в името Божие. Има ли нещо лошо в тази игра?
към беседата >>
Божественото носи истинската
радост
и веселие.
Искате ли да знаете, дали даден човек е проводник на Божията Любов, вижте, носи ли той живот за себе си и за своите ближни. Едно от качествата на реалността е, че тя носи живот. Дето има живот, там има радост и веселие. Тази радост иде отвътре, а не отвън. Хората стават весели и от бурето с вино, но това веселие е временно.
Божественото носи истинската
радост
и веселие.
Започнат ли хората да се веселят от присъствието на Божественото, музикантите ще дойдат. Тогава всички хора ще пеят, ще играят и ще се веселят в името Божие. Има ли нещо лошо в тази игра? Когато човек играе, когато се радва и весели пред Бога, той е на прав път. Казано е в Писанието: „Радвайте се и веселете се в Господа!
към беседата >>
27.
Доброто значение
,
ООК
, София, 26.2.1930г.,
Ако в жилите ни тече царска кръв, всички разумни същества ще ни приемат с
радост
, ще ни укажат своето внимание.
Защото престъпникът носи нещо лошо в себе си. Той е изопачил характера си толкова много, че е изгубил човешкото си достойнство. Влезе ли при съдията човек, в жилите на когото тече царска кръв, съдията веднага става на крака, предлага му стол и любезно се разговаря с него. Каквито са отношенията на хората към нас, такива ще бъдат и отношенията на Бога, на всички разумни същества. Ако характерът ни е подобен на този на престъпника, никой няма да ни обърне внимание.
Ако в жилите ни тече царска кръв, всички разумни същества ще ни приемат с
радост
, ще ни укажат своето внимание.
Сега, като ученици, от вас се изисква чист живот, да облагородите кръвта си, да станете царе, господари на себе си. Това значи всеки ден да се влива в човека Божествена енергия. Дойде ли до това положение, човек започва да разбира добре нещата и е готов вече на всички жертви, които животът изисква от него. Без жертви животът не може да се прояви. Следователно, не живее ли според законите на разумната природа, човек е осъден на катастрофи.
към беседата >>
Ако в жилите ни тече царска кръв, всички разумни същества ще ни приемат с
радост
, ще ни окажат своето внимание.
(втори вариант)
Защото престъпникът носи нещо лошо в себе си. Той е изопачил характера си толкова много, че е изгубил човешкото си достойнство. Влезе ли при съдията човек, в жилите на когото тече царска кръв, съдията веднага става на крака, предлага му стол и любезно се разговаря с него. Каквито са отношенията на хората към нас, такива ще бъдат и отношенията на Бога, на всички разумни същества. Ако характерът ни е подобен на този на престъпника, никой няма да ни обърне внимание.
Ако в жилите ни тече царска кръв, всички разумни същества ще ни приемат с
радост
, ще ни окажат своето внимание.
Сега като ученици от вас се изисква чист живот, да облагородите кръвта си, да станете царе, господари на себе си. Това значи всеки ден да се влива в човека Божествена енергия. Дойде ли до това положение, човек започва да разбира добре нещата и е готов вече на всички жертви, които животът изисква от него. Без жертви животът не може да се прояви. Следователно, не живее ли според законите на разумната природа, човек е осъден на катастрофи.
към втори вариант >>
28.
Закони на доброто / Доброто и времето
,
МОК
, София, 28.2.1930г.,
Благодарността на хората ще внесе във вас голяма
радост
и доволство.
Ако можете да изпълните волята Божия на време и на място, вие сте и богат и учен човек. Ако на време извадите един паднал човек от кладенеца, той няма ли да ви благодари? Не само, че ще ви благодари, но ще ви възнагради щедро. Той ще ви бъде признателен през целия си живот. Колкото по-безкористно правите добро, толкова повече ще ви благодарят.
Благодарността на хората ще внесе във вас голяма
радост
и доволство.
Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Ако не се свържете с него, вие не можете да се домогнете до живота. Страшно е положението на човек, който е изолиран от живота. Съвременните хора се намират в един ограничен, херметически затворен кръг, вследствие на което не виждат ясно нещата. Те трябва да се качат в по-висок свят и да отворят прозорците, които са към тях, за да влязат във връзка със силите на този свят.
към беседата >>
Вие възприемате тази
радост
и се чувствате мощни в приложение на доброто.
Едно трябва да знаете: няма по-здравословни условия за човека от правене на доброто. Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте от него. Да прави човек добро, това е от значение първо за самия него, а после за другите. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание в Космоса наблюдава, помага ви и се радва, че се поддавате на импулса, който доброто произвежда във вас.
Вие възприемате тази
радост
и се чувствате мощни в приложение на доброто.
От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, както и здравословното и материалното му състояние. Ако не прави добро, а работи върху себе си, човек пък придобива знания, но често губи от придобивките си. Днес спечели нещо, на другия ден изгуби част от спечеленото; днес се натъкне на доброто, на другия ден - на злото. Той се движи между плюсове и минуси, и в края на краищата, придобивките излизат по-малко от загубите. Какво се получава при горенето на дърва и на въглища?
към беседата >>
И всяко добро, което вие направите някому, стига да се пробуди съзнанието на човека, че като се отделите от него, той да ви каже: “Много съм благодарен, голямо добро ми направи.” Ти отминаваш и чувстваш в себе си една
радост
.
(втори вариант)
Идва един богат милионер, който е паднал в един кладенец или в една яма и не може да излезе. Вие го спасявате. Питам, този човек, който разбира, той ще остави ли вашата постъпка невъзнаградена? Ще му бъде приятно да ви даде нещо. Ако вие безкористно сте извършили това добро и навреме, вие осигурявате целия си живот.
И всяко добро, което вие направите някому, стига да се пробуди съзнанието на човека, че като се отделите от него, той да ви каже: “Много съм благодарен, голямо добро ми направи.” Ти отминаваш и чувстваш в себе си една
радост
.
Ти си доволен и казваш: “Много голямо добро ми направи той.” Тази негова мисъл те подхранва, защото доброто е един жив процес на битието. И ако вие не се свържете с този вътрешен процес на доброто, какви хора ще бъдете тогава? Вие никаква полза няма да имате. Връзка трябва да имате със същинския живот. Не бъдете изолирани от живота.
към втори вариант >>
В природата има едно Божествено око, едно висше съзнание, което, като намисля аз да направя едно добро, на това съзнание е приятно и аз чувствам една
радост
в себе си.
(втори вариант)
Сега можем само да предполагаме, но възможно е да се опере ризата на слънцето. Сега да се върнем към новата мисъл. Ще дойде един ден, когато всички ще перете ризите си на слънчевата светлина. Сега ги перете с вода, дотам сте достигнали, а после в 1015 минути ще бъдете готови с прането си. Сега, което е възможно за вас, което е здравословно, то е, че доброто може да го направите при всички условия и никога не се отказвайте от доброто за вас, за самите вас.
В природата има едно Божествено око, едно висше съзнание, което, като намисля аз да направя едно добро, на това съзнание е приятно и аз чувствам една
радост
в себе си.
Като си наумя нещо добро, това съзнание ни помага. Има едно нещо в природата, което се радва за това добро, което аз правя. Това е общо за цялото човечество. То трябва да бъде един импулс, това трябва да бъде вашето верую, че доброто трябва да се прави. От доброто зависят дарбите ви, зависи здравословното ви състояние и материалното ви състояние зависи пак от него.
към втори вариант >>
29.
Както светът дава
,
НБ
, София, 2.3.1930г.,
Добре е човек да се ожени или омъжи, за да има другарка, или другар, с които да споделя
радостите
и скърбите в живота си.
Който разбира живота, той е девицата, родена от Бога. Който не разбира живота, той е мъж или жена. Някой казва, че е добре да се ожени, да има жена. Жената пък казва, че е добре да се омъжи, да има мъж. Това са ограничени схващания.
Добре е човек да се ожени или омъжи, за да има другарка, или другар, с които да споделя
радостите
и скърбите в живота си.
Тъй щото, мислите ли за живота, гледайте на него като на чиста девица, родена от Бога. Мъжът пък е израз на любовта към девицата, която във всички случаи си остава девица. И като се ожени, тя пак девица остава. Ако след женитбата си момата не остане девица, тя не е разбрала смисъла на живота, нито е разбрала женитбата. Майката, обаче, представя друго нещо.
към беседата >>
30.
Термометъра на човека / Човешкият термометър
,
ООК
, София, 5.3.1930г.,
Страданията се уравновесяват с
радостите
.
Мъчнотиите и страданията, от които съвременните хора се оплакват, не са нищо друго, освен процес на печене в пещ, презз който всички хора неизбежно трябва да минат. Не минат ли през печене, пръстта, от която са направени, ще се разсипе и от тях нищо няма да излезе. В този смисъл страданията са необходими. Без страдания няма живот. Без страдания никаква форма не съществува.
Страданията се уравновесяват с
радостите
.
Колкото страда човек, толкова и ще се радва. Страданието представя необработен материал, даден на човека за работа. Той е подобен на вълна, остригана от овцете. За да я използва добре, човек трябва да я чисти, пере, преде и тогава да си служи с нея за различни цели. Радостта е обработен материал, т.е.
към беседата >>
Радостта
е обработен материал, т.е.
Страданията се уравновесяват с радостите. Колкото страда човек, толкова и ще се радва. Страданието представя необработен материал, даден на човека за работа. Той е подобен на вълна, остригана от овцете. За да я използва добре, човек трябва да я чисти, пере, преде и тогава да си служи с нея за различни цели.
Радостта
е обработен материал, т.е.
звонков капитал, предоставен на човека за лично ползване, когато и колкото пожелае. - Не може ли да се избегнат страданията? - Абсолютно не може. Ако искаш да станеш човек, непременно ще страдаш. При това, колкото повече страдаш, толкова по-добре за тебе.
към беседата >>
Щом те опекат, скръбта ти ще се превърне в
радост
, и
радостта
ти ще бъде постоянна.
- Защо съм богат? - И това е философски въпрос. Ти не си нито беден, нито богат. Ти си гърне, което трябва да се пече. Докато страдаш и се радваш, ти още не си опечен, пекат те в пещта.
Щом те опекат, скръбта ти ще се превърне в
радост
, и
радостта
ти ще бъде постоянна.
Като те опекат, ще те занесат на пазар, да те продават. Кой как мине, ще се спре да гледа. Много гърнета има на пазара. Тук се стичат благородници, добри хора, светии, а понякога от небето слизат ангели, арахангели, даже и богове, да гледат, какво има на пазара и да си купят нещо. Като си харесат някое гърне, те го взимат, слагат го под мишца и го занасят на небето.
към беседата >>
31.
Призовете ги на сватба
,
НБ
, София, 9.3.1930г.,
Животните нямат вяра като човека, но и те живеят като него: и човекът, и животните имат
радости
.
Постигнали ли са всичко? Те вярват, че ще станат учени, а не са станали; те вярват, че ще забогатеят, а не са богати; вярват, че ще оздравеят, а при това постоянно боледуват. Каква вяра е тази, която няма постижения? Какво се ползува човек от вяра без постижения? Ще кажете, че с вяра по-лесно се живее.
Животните нямат вяра като човека, но и те живеят като него: и човекът, и животните имат
радости
.
И човекът, и животното се ползват от благата на живота. И животното диша въздух, пие вода, храни се, ползува се от светлината и топлината на слънцето, без да вярва в нещо. За да се справи с известни мъчнотии, болести и изпитания, човек трябва да потърси разрешението им вътре в себе си, а не отвън. Например, ако ви дойде някаква болест, вие прибягвате до лекари. И лекарят помага, но ако човек сам не си помогне, никаква външна помощ не може да го спаси.
към беседата >>
Човекът на любовта носи
радост
и мир навсякъде: и в обществото, и в целия народ.
Той проповядваше на хората за любовта, а не за вярата. Следователно, силата на човека седи в любовта, а не във вярата. Любовта е новото, което трябва да се приложи в света. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за Божията Любов. Приложите ли Божията Любов в живота си, вие ще бъдете здрави, силни, учени, щастливи.
Човекът на любовта носи
радост
и мир навсякъде: и в обществото, и в целия народ.
В който ден човек приеме любовта, всички противоречия и страдания в живота му ще изчезнат. Ако поетът, писателят, ученият, музикантът възприемат любовта, техните произведения ще имат сила да преобразят човека. Всеки, който прочете или чуе едно произведение, написано с любов, ще се преобрази коренно. В него ще стане коренен преврат. Каква поезия, наука, музика е тази, която не може да преобрази човека и да го застави да направи някаква велика жертва в живота си?
към беседата >>
32.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Защо съществува ад и рай, страдание и
радост
?
Как и къде се приготвят фотографическите плочи? В тъмнина. Можете ли да извадите тези плочи на светлина, преди да сте ги промили на тъмно? Защо съществува тъмнината в Природата? Ако в съществуването й няма никакъв смисъл, тя не би била допусната.
Защо съществува ад и рай, страдание и
радост
?
Христос дава пример за Лазар и за богатия - два диаметрално противоположни живота, които вървят успоредно. Богатият живее в палат, а Лазар няма какво да яде. При това, богатият не вярва в Бога и в Провидението, а Лазар вярва. Това показва, че адът и раят са едновременно и на небето, и на земята. Някой е способен, има знания, чувствува се свободен, разположен.
към беседата >>
Като погледне към Небето и види безбройните звезди, човек се усмихва
радостно
, че има възможност да учи.
Щом живееш за всички, всички ще живеят за тебе. Какво губи човек при това положение? Не само че не губи, но животът му се напълно осмисля. Този човек вече е способен да се усмихва съзнателно. Неговата усмивка е отворен цвят, готов да приеме в себе си слънчевите лъчи и да ги предаде и на другите.
Като погледне към Небето и види безбройните звезди, човек се усмихва
радостно
, че има възможност да учи.
Той не се обезсърчава, че не знае всичко, но се радва, че и в бъдеще има какво да учи. За да гледа на нещата надеждно, човек трябва да има широта, да не се ограничава и самоизлъгва. Гледайте на нещата в тяхната действителност. Схващате ли ги като недействителни, вие се натъквате на лъжата, която всякога води към обратни резултати. Защо трябва да гледате нещата в техния изопачен вид?
към беседата >>
Ако днес сте скръбни, знайте, че на другия ден ви чака
радост
.
Щом Бог ви се е усмихнал, трябва ли да бъдете недоволни? Нека Божията усмивка бъде идеал за вашата душа! При каквито мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към Небето, към необятния свят и приемете всичко с благодарност. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде благодарен за всичко дадено и да има импулс към работа за Великото начало в света.
Ако днес сте скръбни, знайте, че на другия ден ви чака
радост
.
Скръб и радост, това са моменти в човешкия живот. Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да изменя своите възгледи за живота, да придобива новото, което се изразява на лицето му чрез светлата усмивка на Бога. Който види тази усмивка, да каже: Ето човекът на новото! И тъй, една от проявите на новото, на Божественото в света, е идеалната усмивка. Желая тази усмивка да се яви на лицето ви и който я види, да каже: Ето една Божествена проява.
към беседата >>
Скръб и
радост
, това са моменти в човешкия живот.
Нека Божията усмивка бъде идеал за вашата душа! При каквито мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към Небето, към необятния свят и приемете всичко с благодарност. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде благодарен за всичко дадено и да има импулс към работа за Великото начало в света. Ако днес сте скръбни, знайте, че на другия ден ви чака радост.
Скръб и
радост
, това са моменти в човешкия живот.
Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да изменя своите възгледи за живота, да придобива новото, което се изразява на лицето му чрез светлата усмивка на Бога. Който види тази усмивка, да каже: Ето човекът на новото! И тъй, една от проявите на новото, на Божественото в света, е идеалната усмивка. Желая тази усмивка да се яви на лицето ви и който я види, да каже: Ето една Божествена проява. Ако тази усмивка не се яви на лицето ви, никакъв напредък не може да се очаква.
към беседата >>
И ако един момент съм скръбен в този ден, да зная, че следващия момент ще бъда
радостен
, ще имам нова
радост
.
(втори вариант)
Та и вие се усмихнете, не унижавайте себе си повече, отколкото трябва и не подигайте себе си повече, отколкото трябва. Две правила са това. Усмихни се тъй, че всичко у тебе да се обедини. И всеки ден бъди благодарен. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдеш благодарен и да имаш един импулс за утрешния ден.
И ако един момент съм скръбен в този ден, да зная, че следващия момент ще бъда
радостен
, ще имам нова
радост
.
Сегашното страдание ще бъде възможност за една следующа радост. Това са моменти в живота. Импулс е това. Както и слънцето има импулси. Всеки един импулс, това е един тласък за човека.
към втори вариант >>
Сегашното страдание ще бъде възможност за една следующа
радост
.
(втори вариант)
Две правила са това. Усмихни се тъй, че всичко у тебе да се обедини. И всеки ден бъди благодарен. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдеш благодарен и да имаш един импулс за утрешния ден. И ако един момент съм скръбен в този ден, да зная, че следващия момент ще бъда радостен, ще имам нова радост.
Сегашното страдание ще бъде възможност за една следующа
радост
.
Това са моменти в живота. Импулс е това. Както и слънцето има импулси. Всеки един импулс, това е един тласък за човека. Следователно това, което става с вашето сърце, така и Божественият импулс действа върху вас.
към втори вариант >>
33.
С благост и Истина
,
НБ
, София, 16.3.1930г.,
Кой как минавал край двореца и виждал слугинята на някой прозорец, извиквал с
радост
: Колко красива е тази мома!
Който я виждал, ужасявал се от грозотата й и казвал: Какво страшилище! Каква грозота! Тя чувала всичко това и страдала, плачела, молела се на Бога, да направи нещо с нея, да стане красива. Най-после Бог чул молбата й и изпратил един ангел, да се всели в нея, да й предаде малко от красотата си. Щом влязъл в нея, ангелът й предал малко от своята красота, и тя, за учудване на хората, станала красива.
Кой как минавал край двореца и виждал слугинята на някой прозорец, извиквал с
радост
: Колко красива е тази мома!
Колкото беше нещастна майката на грозната слугиня, толкова щастлива е майката на тази красива мома. Хората се интересували да знаят, кои са майката и бащата на грозната мома, но още повече се интересували от майката и бащата на красивата мома. Кои са били бащата и майката на грозната и на красивата мома, това сами можете да разрешите. Всички момци, царски и княжески синове, които минавали край палата, в който слугувала красивата мома, влюбвали се в нея и предлагали ръката си. Обаче, на красивата мома било забранено да се жени.
към беседата >>
Ако срещнете такъв човек, вие изпитвате голяма
радост
и веселие.
Човек може да се обърне към Бога по различни начини. Първото обръщане подразбира вземане на права посока в живота. Няма по-велик момент за човешката душа от този, именно, да се обърне към правата посока на живота, която външно никой не вижда. Как познавате, че някой човек се е обърнал към Бога? Който се обърнал вече, той придобива вътрешен мир и спокойствие.
Ако срещнете такъв човек, вие изпитвате голяма
радост
и веселие.
Той мяза на извор, който постоянно блика. В който дом влезе, той носи благословение. Едно е нужно на съвременните хора: да възлюбят истината. Като възлюбят истината, те ще повдигнат мисълта си, ще облагородят сърцето си, ще възприемат Божията Любов. Това значи, да дойде Божието благословение върху човека.
към беседата >>
34.
Правилни форми
,
ООК
, София, 19.3.1930г.,
Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот,
радост
, подем на духа.
Следователно всяко нещо, всяка идея може да се докаже, но по специфичен начин. Как ще докажете, например, какво нещо е Бог? Идеята за Бога е отвлечена. Единственият конкретен образ за Бога е слънцето. Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества.
Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот,
радост
, подем на духа.
Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил.
към беседата >>
35.
Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете
,
МОК
, София, 23.3.1930г.,
Безименният пръст определя човешките
радости
и постижения в областта на науката, на изкуството и на музиката.
Чрез него се проявява човешкото честолюбие и достойнство. Достатъчно е да засегнете честолюбието на човека, за да ви каже: Как смееш да ме пипаш? Знаеш ли, кой съм аз? Средният, сатурновият пръст определя човешката справедливост. Чрез него човек се произнася за справедливите и несправедливи неща в живота.
Безименният пръст определя човешките
радости
и постижения в областта на науката, на изкуството и на музиката.
Ако отрежете безименния пръст на човека, той изпада в голяма меланхолия и голямо отчаяние. Когато енергиите на този пръст не текат правилно, човек лесно се обезнадеждва. При изучаване на ръката, трябва да знаете нормалната големина на ръката, на пръстите и оттам да съдите за аномалиите, които се явяват в различни ръце. За пример, ако показалецът на дадена ръка е 9 см, безименният трябва да бъде десет, а средният - 11.5 см. Ако безименният пръст е по-дълъг от средния, т.е.
към беседата >>
Казва: „Ти не постъпваш както трябва, ти не постъпваш правилно." После дойде ти някоя
радост
, безименният пръст носи всичките
радости
.
(втори вариант)
И ако вземете вие да измервате големия пръст, той не се състои само от тия двете стави, които се виждат, и както виждате, неговата площ е доста голяма. И този Божественият пръст, той се поддържа от богинята на любовта, той е най- силният. А в света няма по-голяма сила от любовта. В първия пръст е човешкото честолюбие, той се докача, казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? " Когато направиш едно прегрешение, не обхванеш този Божествен закон, хване те вторият, Сатурновият пръст.
Казва: „Ти не постъпваш както трябва, ти не постъпваш правилно." После дойде ти някоя
радост
, безименният пръст носи всичките
радости
.
Ако този пръст се отреже, безименният, третият, човек ще го нападне много голяма меланхолия. И когато теченията не вървят правилно в третия пръст, в тия индивиди надеждата е слабо развита. И тия хора въобще спадат към меланхоличните типове, безнадеждните. Ако показалецът има 9 сантиметра, тогава безименният трябва да има 10 сантиметра, а средният трябва да има 11,5. Някой път безименният пръст е 9, а някой път той е по-дълъг от Сатурн.
към втори вариант >>
36.
Синове на светлината
,
НБ
, София, 23.3.1930г.,
Те го приемат с
радост
и го развеждат в своя свят.
– Чрез болести. Някой страда от главоболие, друг – от коремоболие, трети – паднал и счупил ръката или крака си. Причината за вашите заболявания се дължи на това, че, както сте се разхождали по главата на някое разумно същество, то ви е чукнало, и вие сте паднали на земята. По този начин разумните същества предават уроци на хората. Друг е въпросът, ако човек се качва на главата на разумните същества с позволение.
Те го приемат с
радост
и го развеждат в своя свят.
Правилно разбиране има само между разумни същества. В света съществуват само две велики неща, които са еднакво силни:те са великото малко и великото голямо. Великото малко може да запали целия свят, а великото голямо може да изгаси целия свят. Великото малко е онази искрица, която произвежда най-страшни пожари. Великото голямо е онази буйна вода, която и потоп може да причини, и всички пожари да изгаси.
към беседата >>
Най-интересното в тях било това, че когато преминавали от състоянието на обикновени хора в свети, те преживявали такава голяма
радост
, че излизали от релсите на обикновения си живот.
Под влиянието па този огън се развиват правилно човешките дарби и способности. Един евангелски проповедник, българин, слушал да се говори за някакво духовно общество от свети хора в Америка. Той се заинтересувал да види тези хора, за които говорели чудни работи. Случило му се да отиде в Америка. Първата му работа била да намери това общество, да се запознае с тези чудни, свети хора.
Най-интересното в тях било това, че когато преминавали от състоянието на обикновени хора в свети, те преживявали такава голяма
радост
, че излизали от релсите на обикновения си живот.
Всеки, който изпитвал тази радост, започвал да играе, да прескача огради, да се катери по дървета, да целува и прегръща, когото срещне на пътя си. В това време той не държал сметка за общественото мнение. Той се намирал на седмото небе от радост – не се стеснявал от никого, защото имал висок идеал. Той съзнавал, че с него става нещо особено – душата му се пробуждала и минавал от обикновения в необикновен живот. Този българин започнал да посещава обществото на светите хора редовно и, за учудване на самия него, изпаднал в особеното състояние.
към беседата >>
Всеки, който изпитвал тази
радост
, започвал да играе, да прескача огради, да се катери по дървета, да целува и прегръща, когото срещне на пътя си.
Един евангелски проповедник, българин, слушал да се говори за някакво духовно общество от свети хора в Америка. Той се заинтересувал да види тези хора, за които говорели чудни работи. Случило му се да отиде в Америка. Първата му работа била да намери това общество, да се запознае с тези чудни, свети хора. Най-интересното в тях било това, че когато преминавали от състоянието на обикновени хора в свети, те преживявали такава голяма радост, че излизали от релсите на обикновения си живот.
Всеки, който изпитвал тази
радост
, започвал да играе, да прескача огради, да се катери по дървета, да целува и прегръща, когото срещне на пътя си.
В това време той не държал сметка за общественото мнение. Той се намирал на седмото небе от радост – не се стеснявал от никого, защото имал висок идеал. Той съзнавал, че с него става нещо особено – душата му се пробуждала и минавал от обикновения в необикновен живот. Този българин започнал да посещава обществото на светите хора редовно и, за учудване на самия него, изпаднал в особеното състояние. Той почувствал, че отвътре нещо го кара да скача, да играе, да пее, да се катери по дървета и по огради.
към беседата >>
Той се намирал на седмото небе от
радост
– не се стеснявал от никого, защото имал висок идеал.
Случило му се да отиде в Америка. Първата му работа била да намери това общество, да се запознае с тези чудни, свети хора. Най-интересното в тях било това, че когато преминавали от състоянието на обикновени хора в свети, те преживявали такава голяма радост, че излизали от релсите на обикновения си живот. Всеки, който изпитвал тази радост, започвал да играе, да прескача огради, да се катери по дървета, да целува и прегръща, когото срещне на пътя си. В това време той не държал сметка за общественото мнение.
Той се намирал на седмото небе от
радост
– не се стеснявал от никого, защото имал висок идеал.
Той съзнавал, че с него става нещо особено – душата му се пробуждала и минавал от обикновения в необикновен живот. Този българин започнал да посещава обществото на светите хора редовно и, за учудване на самия него, изпаднал в особеното състояние. Той почувствал, че отвътре нещо го кара да скача, да играе, да пее, да се катери по дървета и по огради. Като не могъл да направи това, той легнал на земята по корем и започнал да се търкаля, да рита, да се обръща на всички страни. Най-после започнал да се моли: Господи, помогни ми да се освободя от това състояние, защото не мога да издържам.
към беседата >>
Каквато представа да имат за любовта, те трябва да знаят, че всичко, което носи мир и
радост
за човешката душа, е любов.
Проявяването на Христа на земята не е нищо друго, освен проява на Божията Любов. Изявяването на синовете на светлината не е нищо друго, освен проява на Божията Любов. Те идат да изявят любовта и да видят, как се проявява тя на земята. Докато са на небето, те нямат право да се влюбват помежду си, но като дойдат на земята, влюбват се в Бога на любовта. Хората не разбират любовта, поради което си я представят нещо обикновено.
Каквато представа да имат за любовта, те трябва да знаят, че всичко, което носи мир и
радост
за човешката душа, е любов.
Всичко, което носи светлина и знание за ума, е мъдрост. Обикновеният човек се движи между два полюса – любовта и мъдростта, а съвършеният стои на върха, дето светлината изгрява. И ангелите живеят между любовта и мъдростта, но в по-високи полета. Синовете на светлината слизат между хората, да внесат в умовете им светлина и знание, а в сърцата им – топлина и любов. Ако не им предадат тия неща, те не могат да се повдигнат, не могат да станат човеци, в широк смисъл на думата.
към беседата >>
Изобщо, хората на любовта носят в себе си мир,
радост
и веселие.
Учете се от тях. Какво трябва да направи любещата дъщеря, като види баща си тъжен? Тя трябва да запее, или да засвири със своя инструмент. Ако песента или музиката й може да промени състоянието на бащата, любовта й е силна. Ако любещият син е художник, поет или писател, с четката и с перото си той може да развесели тъжната си майка.
Изобщо, хората на любовта носят в себе си мир,
радост
и веселие.
Дето отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни. те са смирени и искрени. Тъй щото, когато говорите за любовта си към Бога и за Неговата Любов към вас, помнете, че Той не обича невежите и горделивите. Човек трябва да има достойнство и самоуважение, но да не бъде горд.
към беседата >>
Обаче, щом станат синове на светлината, всичко това ще изчезне и, вместо страдания, ограничения и смърт, те ще имат
радости
, веселие и свобода.
Способният и разумен човек знае, че дарбите и способностите му са дадени за негово благо, както и за благото на всички. Ние не поддържаме слабите хора, които се подкупват и огъват пред силния. Ние сме за ония хора, които и с износени дрехи могат да ходят прави, със съзнание за достойнството на своята душа. Съвременните хора трябва да работят за своето вътрешно освобождаване. Докато се освободят, те ще минават през мъчнотии и страдания, през болести, през недоразумения и противоречия.
Обаче, щом станат синове на светлината, всичко това ще изчезне и, вместо страдания, ограничения и смърт, те ще имат
радости
, веселие и свобода.
те ще се намерят между близките си, които ще ги обичат. Това значи, да живее човек в рая, между разумните същества. Раят е на земята. От човека зависи да бъде жител на рая, или на ада. Който живее в рая, всяка година получава по един от най-хубавите райски плодове.
към беседата >>
Желая ви да бъдете синове на светлината, да носите навсякъде
радост
и веселие.
– Какво ще доказвате на болния, има ли светлина, или не? Нека излезе вън, сам да види светлината. Вие трябва да заставите болния, насила да излезе вън, на слънчевата светлина и на чист въздух. Щом се грее на слънчевите лъчи и диша чист въздух, той влиза в стаята си обновен, с нови сили за живот и не пита вече съществува ли Бог, или не. „Да сте синове на светлината”.
Желая ви да бъдете синове на светлината, да носите навсякъде
радост
и веселие.
Болни лекувайте, страдащи утешавайте, паднали повдигайте! Сваляйте оковите от краката и ръцете на затворниците! Сваляйте оковите от умовете и сърцата на ония, които са изпаднали в мрак и заблуждения! Желая на всички присъстващи, да паднат оковите от краката и ръцете, от умовете и сърцата им, да се почувстват свободни граждани на Царството Божие. Днес синовете на светлината канят всички хора на работа.
към беседата >>
37.
Съзнателният живот
,
ООК
, София, 26.3.1930г.,
Като излезе из утробата на майка си, детето минава през всички
радости
и страдания, каквито майката е преживяла през периода на своята бременност.
Човек се ражда много пъти, а не само един път. Той се ражда всяка година, всеки месец, всяка седмица, всеки ден, всеки час и всяка минута. Това показва, че човек се е родил, но окончателно не се е родил. Промените, през които той минава, показват тъкмо това, че човек не е завършил още процеса на своето раждане. Само по себе си раждането е завършен процес, в който не стават никакви промени.
Като излезе из утробата на майка си, детето минава през всички
радости
и страдания, каквито майката е преживяла през периода на своята бременност.
Промените в живота на човека са неизбежни. Той трябва постоянно да се ражда, докато дойде до положение, при което да стават промени, без да се изменя. Днес всички хора са бременни и трябва да родят. Казваме, че човек трябва да живее. За кого?
към беседата >>
38.
Органична и неорганчна материя / Границата между органическата и неорганическата материя
,
МОК
, София, 28.3.1930г.,
Засега животът на човека носи
радости
и страдания.
Това са криви разбирания. Животът е най-великото и красиво нещо, което е дадено на човека. Има страдания в живота, но те идват като резултат на намаляване, на спиране или на отнемане на силите на живота. Ако се отнеме живота на човека абсолютно, тогава идва смъртта. За да се освободи от страданията и от смъртта, човек се стреми да премахне всички бентове на живота, да пусне силите му свободно да текат.
Засега животът на човека носи
радости
и страдания.
Един ден страданията ще изчезнат, и животът ще носи само радости. - Кога ще бъде това? - Когато любовта вземе надмощие в живота, а разумността стане условие за нейните прояви. Сегашните хора са дошли до заключение, че без страдания не може. Те са прави в едно отношение само.
към беседата >>
Един ден страданията ще изчезнат, и животът ще носи само
радости
.
Животът е най-великото и красиво нещо, което е дадено на човека. Има страдания в живота, но те идват като резултат на намаляване, на спиране или на отнемане на силите на живота. Ако се отнеме живота на човека абсолютно, тогава идва смъртта. За да се освободи от страданията и от смъртта, човек се стреми да премахне всички бентове на живота, да пусне силите му свободно да текат. Засега животът на човека носи радости и страдания.
Един ден страданията ще изчезнат, и животът ще носи само
радости
.
- Кога ще бъде това? - Когато любовта вземе надмощие в живота, а разумността стане условие за нейните прояви. Сегашните хора са дошли до заключение, че без страдания не може. Те са прави в едно отношение само. Докато разумността не вземе надмощие в постъпките на хората, без страдания не може.
към беседата >>
Казваме, че живот без
радости
и без страдания не може да има.
(втори вариант)
Когато се пресече животът, спирането на живота образува страдание. Всяко едно спиране на живота образува едно страдание. Следователно ние се стремим да отворим този ход на живота, за да може той да тече правилно, да няма никакъв бент. И тогава ще се премахнат страданията. Следователно има един свят, дето страдания няма.
Казваме, че живот без
радости
и без страдания не може да има.
Макар и да обясняваме така, има и един живот и без страдания там, дето съществува тази чистата разумност у хората. Сега другото положение. Сега, тъй както живеете на земята, вас ви се струва, че без страдания не може. Ние можем да имаме само понятие за страданията. Защото разумният човек знае какво нещо е препятствието.
към втори вариант >>
39.
В сила
,
НБ
, София, 30.3.1930г.,
Ние говорим и проповядваме за Бога, защото тази идея ще внесе безсмъртието в живота; тази идея ще направи хората богати и щастливи, в пълния смисъл на думата; тази идея ще внесе мир,
радост
, съгласие и любов между хората; тази идея ще внесе поезия, музика и хармония в живота.
С една капка извор не става. С една мисъл умът не може да се нахрани. Една мисъл е условие за проява на ума. Безброй мисли трябва да влязат в човешката глава, за да се повдигне човек. Ние не проповядваме отвлечени работи, които нямат нищо общо със съзнанието на хората, както и с тяхната творческа мисъл.
Ние говорим и проповядваме за Бога, защото тази идея ще внесе безсмъртието в живота; тази идея ще направи хората богати и щастливи, в пълния смисъл на думата; тази идея ще внесе мир,
радост
, съгласие и любов между хората; тази идея ще внесе поезия, музика и хармония в живота.
Ако човек има някаква идея за Бога, но, въпреки това, се оплаква от болести и страдания, от безлюбие, безверие и несъгласие с близките си, неговата идея е крива. Ако казвате, че Бог е създал света, трябва да знаете, защо го е създал. Ако някой княз или цар ви покани на угощение, сложи пред вас богата трапеза и ви каже, че нямате право да ядете, какво мнение ще си съставите за него? Вие можете да си съставите две мнения за него: или че той е решил да изпита гостите си, да види, какво мислят за него, или ще кажете, че той е глупав човек. На същото основание казвам: Какво мнение имате за Бога, ако казвате, че Той е създал света, а, въпреки това, живеете в сиромашия, лишение и глад?
към беседата >>
Когато приеме любовта, човек минава от страданията към
радостите
, дето може правилно да се развива.
Ще кажете, че егоизмът е причина за страданията на човечеството. Ще кажете, че еди-кой си народ е по-егоистичен от друг някой. Не е въпрос за степента на егоизма. Важно е, че всички хора, всички народи служат още на егоизма. Те трябва да внесат любовта като основа на своя живот, за да се освободят от егоизма.
Когато приеме любовта, човек минава от страданията към
радостите
, дето може правилно да се развива.
Това не значи, че той трябва да избягва страданията. Разумните страдания са благо за човека. Те правят човека по-учен, по-добър. Той използва енергията, която се крие в тях, за свое лично благо, както и за благото на своите ближни. Страданията носят в себе си тъй наречената „мъртва материя”.
към беседата >>
Ти ще минеш от страданието в
радостта
и ще се ползваш от благата на живота.
Лъжците, крадците и престъпниците ще изгорят, а добрите, истинолюбивите и честните хора ще минат през огъня, без да изгорят. Те ще се пречистят и светнат. Който мине през огъня и се пречисти, ще намери истината. Който намери истината, той ще познае Бога, ще Го признае за свой Баща, Който всякога помага на сирачета, на вдовици и на старци. Като срещне някой страдащ, Бог ще го извика при себе си и ще му каже: Ела при мене и бъди благословен!
Ти ще минеш от страданието в
радостта
и ще се ползваш от благата на живота.
Така ще каже Бог на старите и на утрудените и ще ги подмлади и ободри. И тъй, стремете се към новото учение, което носи знание, светлина и радост за всички – за млади и за стари. Старите трябва да станат млади, а младите – да не остаряват. Младостта не е външно качество, но вътрешно. Светият човек е всякога млад.
към беседата >>
И тъй, стремете се към новото учение, което носи знание, светлина и
радост
за всички – за млади и за стари.
Който мине през огъня и се пречисти, ще намери истината. Който намери истината, той ще познае Бога, ще Го признае за свой Баща, Който всякога помага на сирачета, на вдовици и на старци. Като срещне някой страдащ, Бог ще го извика при себе си и ще му каже: Ела при мене и бъди благословен! Ти ще минеш от страданието в радостта и ще се ползваш от благата на живота. Така ще каже Бог на старите и на утрудените и ще ги подмлади и ободри.
И тъй, стремете се към новото учение, което носи знание, светлина и
радост
за всички – за млади и за стари.
Старите трябва да станат млади, а младите – да не остаряват. Младостта не е външно качество, но вътрешно. Светият човек е всякога млад. Добрият и свят човек никога не остарява. – Защо?
към беседата >>
Когато влезе в дом, дето членовете не живеят добре, той внася мир и
радост
между тях.
- Защото той никога не губи смисъла на нещата. Светът се нуждае от добри и свети хора, които са готови за работа и за всякаква жертва. Светът се нуждае от нови хора, от хора на любовта. Как познавате новия човек? Когато новият човек влезе между болни, те оздравяват.
Когато влезе в дом, дето членовете не живеят добре, той внася мир и
радост
между тях.
Ако само с присъствието си човек може да лекува болни и да внася мир и радост в човешките души, казваме, че той е служител на новото учение. И ако болните оздравяват в негово присъствие, а разгневените се успокояват, ние казваме, че това са хора, готови да служат на новото. Стремете се да служите на новото, да го прилагате във всички прояви на живота, за да се радвате и вие, и окръжаващите. Казано е в Писанието: „По плодовете им ще ги познаете”. Наистина, по плодовете на живота ще познаете служителя на новото учение, но по плодовете ще познаете и обикновения човек.
към беседата >>
Ако само с присъствието си човек може да лекува болни и да внася мир и
радост
в човешките души, казваме, че той е служител на новото учение.
Светът се нуждае от добри и свети хора, които са готови за работа и за всякаква жертва. Светът се нуждае от нови хора, от хора на любовта. Как познавате новия човек? Когато новият човек влезе между болни, те оздравяват. Когато влезе в дом, дето членовете не живеят добре, той внася мир и радост между тях.
Ако само с присъствието си човек може да лекува болни и да внася мир и
радост
в човешките души, казваме, че той е служител на новото учение.
И ако болните оздравяват в негово присъствие, а разгневените се успокояват, ние казваме, че това са хора, готови да служат на новото. Стремете се да служите на новото, да го прилагате във всички прояви на живота, за да се радвате и вие, и окръжаващите. Казано е в Писанието: „По плодовете им ще ги познаете”. Наистина, по плодовете на живота ще познаете служителя на новото учение, но по плодовете ще познаете и обикновения човек. Следователно, ако нямате постиженията на новия човек, по-добре мълчете.
към беседата >>
40.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Венера трябва да внесе мир и
радост
в човешката душа.
Като види, че Юпитер започва да му заповядва, той ще апелира към неговото благородство и ще каже, че и без закон е готов да изпълни заповедите му. Като дойде до разсъжденията и критиката на Сатурна, той ще му каже, че е готов на критика, но само по отношение на човешкото. Започне ли да критикува Божественото, той се излага на големи страдания и противоречия. Дойде ли до Венера, богинята на любовта, човек трябва да е готов да я постави на мястото ѝ. Той трябва да ѝ каже: „Не искам само да паля чергите на хората, но да любя, както Бог люби“.
Венера трябва да внесе мир и
радост
в човешката душа.
Тя може да постигне това, като запали свещения огън в олтара на човешката душа. И тъй, искате ли да се домогнете до положителната наука, изучавайте условията на здравето, на доброто в света. Какво представят болестите, греха, това е отживяло времето си. Ние не се интересуваме от живота на Адам и Ева. Ние не се интересуваме нито от живота на Давида и Соломона.
към беседата >>
Работете на Божествената нива с Любов, с
радост
и с чистота в мислите и в чувствата си.
Човек трябва да работи, докато му е приятно. Истинска работа е онази, която организира силите на човека. Като се намерят в известно затруднение, хората казват: „Господ да оправя работите! “ Бог е направил работите добре, няма каква да ги оправя. Своите лични работи вие сами ще оправите, като бъдете съработници с Бога.
Работете на Божествената нива с Любов, с
радост
и с чистота в мислите и в чувствата си.
Това приближава човека към новия живот – живот на Любов, на работа и на свобода.
към беседата >>
Най-малкото, което придобиете, да бъдете
радостни
.
(втори вариант)
Никой светия сам не може да стане. В живота, за да станем светии, то е крайната цел. Казва, светия ще стана. Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота. Светията се радва на всичко.
Най-малкото, което придобиете, да бъдете
радостни
.
Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват. То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе. Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие. Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено, в което да се чувстваш добре.
към втори вариант >>
Тогава ще дойде, ще внесе свещения огън на огнището, ще го запали, ще внесе мир и
радост
, и подтик в душата.
(втори вариант)
Да не ми се сърдиш. Каквото кажеш за любовта, ще те слушам, думата ти няма да направя на две." На Юпитер ще кажеш: „Каквото благородство кажеш, ще слушам, но не си носи тоягата. Аз без този жезъл ще слушам." Ще видиш, че Юпитер е едно божество, един брат, по- голям брат. Той ще се усмихне. Сега Венера само ходи и запаля чергите на хората.
Тогава ще дойде, ще внесе свещения огън на огнището, ще го запали, ще внесе мир и
радост
, и подтик в душата.
В съвременната наука има сега една страна. Много науки сега са все патологични, занимават се само с недъзите. Медицината е патологична наука. Такава наука не трябва да се изучава. В медицината трябва да се изучават здравословни принципи, на какви основи почива здравето.
към втори вариант >>
Тя, като върви, се усеща
радостна
, че аз съм я целунал.
(втори вариант)
Да не ме разберете криво. Ето какво разбирам. Срещна една сестра, погледна я, харесвам я, казвам: много добре направил Господ. Казвам: да я целуна ли? Аз мислено ще я целуна.
Тя, като върви, се усеща
радостна
, че аз съм я целунал.
Но тази мисъл, която повдига, е, която ангелите употребяват, която Бог употребява. Щом не изпълниш волята Божия, ще почувстваш една болка, ще кажеш: ти не постъпи според чистотата. Трябва да има чистота в мислите, чистота в чувствата. Туй, което искаш за себе си, искай го и за другите. Чистота в мислите не е външен морал, не говоря за външното.
към втори вариант >>
41.
И рече Исус
,
НБ
, София, 6.4.1930г.,
– В България има голяма
радост
, та и ние решихме да се повеселим.
– Как? – Ще извикаме един гайдарджия да ни свири. Ще видиш, че хазяйката ще бъде готова и наема да върне, а отгоре да ти даде нещо от себе си. Извикали един гайдарджия, който започнал да свири. Те пели, играли и по този начин заставили хазяйката да влезе в стаята на своя квартирант и да пита, каква е тази веселба.
– В България има голяма
радост
, та и ние решихме да се повеселим.
– Ще ви моля да спрете веселието си. – Не може така лесно да прекъснем, поне два – три деня ще се веселим. – Тогава, освободете квартирата ми. Връщам наема ви, давам ви отгоре една сума за пренасяне, но час по-скоро ни освободете от вашите радости и веселби. Ще кажете, че те си послужили с хитрост.
към беседата >>
Връщам наема ви, давам ви отгоре една сума за пренасяне, но час по-скоро ни освободете от вашите
радости
и веселби.
Те пели, играли и по този начин заставили хазяйката да влезе в стаята на своя квартирант и да пита, каква е тази веселба. – В България има голяма радост, та и ние решихме да се повеселим. – Ще ви моля да спрете веселието си. – Не може така лесно да прекъснем, поне два – три деня ще се веселим. – Тогава, освободете квартирата ми.
Връщам наема ви, давам ви отгоре една сума за пренасяне, но час по-скоро ни освободете от вашите
радости
и веселби.
Ще кажете, че те си послужили с хитрост. Не, те излезли съобразителни. Понеже дъщерята на хазяйката нямала намерение да престане да свири, студентът не могъл да учи и рискувал да изгуби семестъра. Щом пианото не млъква, гайдата насила ще го застави да спре. Какво представят гайдата и пианото?
към беседата >>
При това положение всеки може да му причини
радост
, но всеки може да му причини и скръб.
човека, а питате за същността на Бога. Под думата „образ” разбираме физическия човек, а под „подобие” – духовния. Човек не познава още своето физическо естество, а се стреми към познаване на своите духовни прояви. Човек е неразположен физически и не може да намери причината на неразположението си, а мисли, че може да намери причината на своето психическо неразположение. Докато не знае причината за своето физическо, умствено или сърдечно неразположение, човек всякога ще бъде играчка в ръцете на условията.
При това положение всеки може да му причини
радост
, но всеки може да му причини и скръб.
За да бъде неуязвим към условията, човек трябва да развива своите вътрешни чувства и способности, чрез които да предвижда нещата. Кой разбойник може да излезе срещу онзи, който вижда отдалеч? Преди да срещне разбойника, той го вижда и взима мерки. Той се отбива от пътя му и се спасява. И той носи оръжие, но в своя ум.
към беседата >>
Децата му ще бъдат послушни и добри, ще му създават
радост
в дома.
” Христос говори за разумната вяра, която има отношение към знанието и мисълта. – В мисълта ли е Бог? – Бог се проявява чрез чистите умове и сърца. Следователно, искате ли да имате ясна представа за Бога, търсете Го в чистите прояви на човека. Който е дал място на Бога в себе си, само той може да постигне своите желания: ако е момък и желае да се ожени, ще намери добра и благородна мома.
Децата му ще бъдат послушни и добри, ще му създават
радост
в дома.
Дръжте връзката си с Бога, за да изпълните добре своето предназначение. Когато се говори за мъжа и за жената, мнозина се произнасят, че всичко зависи от жената: ако е добра, домът ще оцелее. Аз пък казвам: И мъжът, и жената трябва да изпълняват разумно своето предназначение. И двамата трябва да бъдат благородни и възвишени, да се стремят към реализиране на своя идеал, който ги прави силни. Ако мъжът е слаб, той не е мъж; и ако жената е слаба, не е жена.
към беседата >>
42.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
По лицето на човека виждате какво е състоянието му, дали е
радостен
или скърбен.
Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. В този стих се говори за образ и подобие. Кой е образът и кое – подобието? Човек, който се намира под ръководството на Божията Мъдрост, е образът Божий. Човек, който се намира под влиянието на Любовта, е подобието на Бога.
По лицето на човека виждате какво е състоянието му, дали е
радостен
или скърбен.
Радостта иде от Любовта, а красотата – от Мъдростта. Видите ли истински красив човек, ще знаете, че той живее с Мъдростта. Само мъдрите хора могат да бъдат красиви. Тяхната красота е пластична, подвижна, а не статическа. Всички велики Учители, Които са дохождали на земята, са били красиви.
към беседата >>
Радостта
иде от Любовта, а красотата – от Мъдростта.
В този стих се говори за образ и подобие. Кой е образът и кое – подобието? Човек, който се намира под ръководството на Божията Мъдрост, е образът Божий. Човек, който се намира под влиянието на Любовта, е подобието на Бога. По лицето на човека виждате какво е състоянието му, дали е радостен или скърбен.
Радостта
иде от Любовта, а красотата – от Мъдростта.
Видите ли истински красив човек, ще знаете, че той живее с Мъдростта. Само мъдрите хора могат да бъдат красиви. Тяхната красота е пластична, подвижна, а не статическа. Всички велики Учители, Които са дохождали на земята, са били красиви. Формите, които природата създава, са красиви, но човек трябва да знае как да гледа.
към беседата >>
Любовта носи със себе си живот, сила, здраве,
радост
, мир и веселие в човека.
Ръката на човека трябва да бъде мека, пластична, пъргава, способна за работа. Такава е ръката на добрия, на щедрия, на любещия човек. Който носи Любовта в сърцето си, той е здрав човек. Казано е, че Бог е Любов. Невъзможно е Любовта да мине през човека и той да остане болен.
Любовта носи със себе си живот, сила, здраве,
радост
, мир и веселие в човека.
Сегашните хора страдат, мъчат се, боледуват, защото не разбират Любовта. Някой казва, че обича някого, но намира, че той не заслужава любовта му. Ако ти вярваш, че Бог е Любов, как можеш тъй авторитетно да се произнасяш, че този човек не заслужава твоята любов? Ако някой казва, че неговият възлюбен не заслужава любовта му, друг ще каже същото за него. В заключение ще излезе, че никой човек не заслужава Любовта.
към беседата >>
Защото
радостта
винаги иде от любовта, не иде от мъдростта.
(втори вариант)
Подобието е в любовта, което се изразява чрез образ. Тогава законът е верен, когато дойде любовта, това е подобието на Бога. Лицето е светът на човека. Когато видиш човека скръбен, натъжен, няма никаква любов. Лицето му потъмняло, погрозняло.
Защото
радостта
винаги иде от любовта, не иде от мъдростта.
От мъдростта лицето светва. Когато се прояви мъдростта, човек става красив. Красотата е проява на мъдростта. Само мъдрите хора могат да бъдат красиви. Глупавите са всякога грозни.
към втори вариант >>
43.
Хармоничен избор / Първата задача
,
МОК
, София, 11.4.1930г.,
Напишете на дъската следните думи: благост, носи, душа, живот, младост, пълна, добрини,
радост
.
Напишете на дъската следните думи: благост, носи, душа, живот, младост, пълна, добрини,
радост
.
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения. Четоха се изреченията: Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
към беседата >>
Четоха се изреченията: Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и
радост
.
Напишете на дъската следните думи: благост, носи, душа, живот, младост, пълна, добрини, радост. Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения.
Четоха се изреченията: Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и
радост
.
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост. Кои думи наричаме производни? - Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. - Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога.
към беседата >>
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с
радост
.
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения. Четоха се изреченията: Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с
радост
.
Кои думи наричаме производни? - Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. - Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога. - А душата?
към беседата >>
- Добрини и
радост
.
Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът? - Младост? - А младостта?
- Добрини и
радост
.
Значи, душата е пълна с добрини и радост. Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта.
към беседата >>
Значи, душата е пълна с добрини и
радост
.
Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът? - Младост? - А младостта? - Добрини и радост.
Значи, душата е пълна с добрини и
радост
.
Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия.
към беседата >>
Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и
радост
и пълни душата с живот и младост.
Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи?
Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и
радост
и пълни душата с живот и младост.
Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта?
към беседата >>
Благостта, наистина, носи младост и
радост
, но казано е в Писанието, че благ е само Бог.
Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма.
Благостта, наистина, носи младост и
радост
, но казано е в Писанието, че благ е само Бог.
Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост.
към беседата >>
Ако на първата поличка поставите думата
радост
, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа.
Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена. Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга.
Ако на първата поличка поставите думата
радост
, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа.
Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа". Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка.
към беседата >>
На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "
радост
"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа".
Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена. Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга. Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа. Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума.
На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "
радост
"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа".
Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес?
към беседата >>
Животът носи
радости
, но същевременно носи и страдания.
За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи.
Животът носи
радости
, но същевременно носи и страдания.
Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея.
към беседата >>
Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от
радостите
, и от страданията, като необходими условия за развитието му.
В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания.
Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от
радостите
, и от страданията, като необходими условия за развитието му.
Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата?
към беседата >>
Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на
радостните
и приятни чувства.
Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си.
Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на
радостните
и приятни чувства.
Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно.
към беседата >>
Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от
радост
.
Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете.
Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от
радост
.
Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко.
към беседата >>
Пишете думата „благост", „носи", „душа", „живот", „младост", „пълна", „добрини", „
радост
".
(втори вариант)
Нека излезе някой на таблата, който е краснописец.
Пишете думата „благост", „носи", „душа", „живот", „младост", „пълна", „добрини", „
радост
".
Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло. С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите. (Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат.
към втори вариант >>
(Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и
радост
.
(втори вариант)
Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло. С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите. (Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат.
(Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и
радост
.
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата. Кои думи са производни? Производни думи са тези, които са взети от други. От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога.
към втори вариант >>
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с
радост
.) Сега нали има закони за реда на нещата.
(втори вариант)
С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите. (Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат. (Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с
радост
.) Сега нали има закони за реда на нещата.
Кои думи са производни? Производни думи са тези, които са взети от други. От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога. Тогава от какво е произлязла душата?
към втори вариант >>
Добрини и
радост
.
(втори вариант)
А душата е съдът, в който животът се явява. Откъде се явява животът? След като се яви душата, явява се животът. Тогава какво носи животът? Младост. А тази младост какво носи?
Добрини и
радост
.
Душата е пълна с добрини и радост. Можете да си турнете думите както искате. Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва да произлизат последователно. Кои думи от кои произлизат? Благостта от душата може ли да излезе?
към втори вариант >>
Душата е пълна с добрини и
радост
.
(втори вариант)
Откъде се явява животът? След като се яви душата, явява се животът. Тогава какво носи животът? Младост. А тази младост какво носи? Добрини и радост.
Душата е пълна с добрини и
радост
.
Можете да си турнете думите както искате. Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва да произлизат последователно. Кои думи от кои произлизат? Благостта от душата може ли да излезе? Вземете дух и душа, двете думи имат едно и също значение.
към втори вариант >>
(Благостта носи добрини и
радост
и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете?
(втори вариант)
Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи? Тогава как бихте. турили, какво носи благостта? Младост за душата. Какво остава за „пълни"?
(Благостта носи добрини и
радост
и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете?
Как ще го направите по съвременните правила на изкуството? В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост. Понеже имате благостта, а благ е Бог. Но това е външната проява на Бога. Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост.
към втори вариант >>
В благостта действително има добрини и тя носи младост и
радост
.
(втори вариант)
турили, какво носи благостта? Младост за душата. Какво остава за „пълни"? (Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете? Как ще го направите по съвременните правила на изкуството?
В благостта действително има добрини и тя носи младост и
радост
.
Понеже имате благостта, а благ е Бог. Но това е външната проява на Бога. Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост. Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него. Бащата, след като роди синове, може да бъде благ.
към втори вариант >>
(Душата носи живот, пълна младост с добрини, благост и
радост
.)
(втори вариант)
Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо? (Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа. Чрез него може да се прояви благостта. Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта. Сега да не се ражда някое противоречие във вас.
(Душата носи живот, пълна младост с добрини, благост и
радост
.)
Сега да допуснем, че тук имате пет лавици, полици. Представете си едно седемгодишно дете, което достига едва първата лавица. Какво ще си вземе то? Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо. Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество?
към втори вариант >>
(
Радост
.) Детето на 14 години какво ще хване?
(втори вариант)
Какво ще си вземе то? Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо. Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество? Или това дете на 7 години коя дума ще хване? Ако наредим по тези редици тези думи.
(
Радост
.) Детето на 14 години какво ще хване?
(Пълни добрини.) На 21 години? Живот и младост. А на 28 години? Благост носи душа. В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение.
към втори вариант >>
Младостта носи
радост
, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести.
(втори вариант)
Тогава най-важната дума е тази, която достига до твоето съзнание. Сега запример във вашето съзнание коя дума достига? Коя дума е най-важна за вашето съзнание? (Живот.) Но едновременно животът носи и скръб. Младостта какво носи?
Младостта носи
радост
, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести.
За мен най-силната дума е „душа". Тя е каката на всичките. Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи. Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата. Тя е личността, човекът, съзнанието вътре.
към втори вариант >>
Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини,
радост
, носи.
(втори вариант)
(Живот.) Но едновременно животът носи и скръб. Младостта какво носи? Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести. За мен най-силната дума е „душа". Тя е каката на всичките.
Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини,
радост
, носи.
Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата. Тя е личността, човекът, съзнанието вътре. А всички други се явяват в душата. Душата е центърът. Тогава какво ще кажете, каква е нейната първа служба?
към втори вариант >>
Като местите думите,
радостта
ще дойде и вие ще станете весел.
(втори вариант)
Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне. Или като местите думите, имате безсъница - и тя изчезва. Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили. Тогава ще кажете: „Сега помня. Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или, да кажем, не сте весел.
Като местите думите,
радостта
ще дойде и вие ще станете весел.
(Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате. Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са намясто. Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма да турите други думи. Според вас коя дума тука е най-малката дума? Вие трябва да имате една мярка, с която винаги да намествате едно противоречие.
към втори вариант >>
Смешното, това е
радост
някой път.
(втори вариант)
Кой е първият звук, който издава детето? Какво казва то? Кажете как казва детето? Забравили сте. „Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно.
Смешното, това е
радост
някой път.
Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо. Ако не заплаче, сълзи ще има. А като каже „Уа-а", всички се радват. Значи „Ва-а", „В-а-в", казва нещо детето. „А-а" - сега за ядене дайте.
към втори вариант >>
44.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
Този ден всички трябва да бъдат
радостни
и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца.
Всеки ден те имаха прясна манна. Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка. Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите. През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене.
Този ден всички трябва да бъдат
радостни
и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца.
Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави. Това означава законът на съботата. Какво правят сегашните хора, като дойде съботата или неделята – определеният ден за почивка. Те правят точно обратното на закона. Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят съботата или неделята.
към беседата >>
Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане
радостен
.
Подобно писмо никога не съм получавал. Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време. Тя е извън времето и пространството. Тази истина, именно, регулира живота. Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота.
Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане
радостен
.
Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието.
към беседата >>
И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби
радостта
си.
Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота. Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината?
И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби
радостта
си.
Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
Щом
радостта
го напуща, на нейно място иде страданието.
Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си.
Щом
радостта
го напуща, на нейно място иде страданието.
Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог.
към беседата >>
Мъчението и страданието на човека са
радост
и щастие за ангела.
Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела. Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята.
Мъчението и страданието на човека са
радост
и щастие за ангела.
Това, което измъчва човека, радва ангела. Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено. Христос казва: „Син Человъчески е господар и на съботата”. Всеки човек трябва да стане господар на своята събота. Ако се оплаквате от неуспехи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за съботата.
към беседата >>
Значи,
радостите
издържаш, а страданията не издържаш.
–Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си.
Значи,
радостите
издържаш, а страданията не издържаш.
Това не е геройство. Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите. Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове.
към беседата >>
Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и
радостите
, и скърбите.
Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш. Това не е геройство.
Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и
радостите
, и скърбите.
Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се предотврати това нещастие.
към беседата >>
Той превърнал стария човек в здрав,
жизнерадостен
младеж, способен за работа.
Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен.
Той превърнал стария човек в здрав,
жизнерадостен
младеж, способен за работа.
Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато. И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото. Защо ви е златото, ако човек изчезне? Какви са постиженията на съвременната материалистична наука? Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: Ние се нуждаем от пари, от злато.
към беседата >>
Дали сте сиромах, или богат, бъдете
радостни
и благодарете на Бога.
По-добра учителка от сиромашията няма. Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии. Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което те ще ви мразят. Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата.
Дали сте сиромах, или богат, бъдете
радостни
и благодарете на Бога.
Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си? Нали така постъпи младият княжески син? Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им. Обаче, и княгинята слъже от висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския син, а същевременно да изпита и себе си. Ако и вие, като младия княз и младата княгиня, не можете да слезете от положението, в което се намирате, и поне един ден да слугувате, нищо не можете да постигнете.
към беседата >>
45.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Докато обича, човек е
радостен
, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него.
Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов. Това са човешки изобретения. Истинската Любов носи всички блага в живота.
Докато обича, човек е
радостен
, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него.
С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам.
към беседата >>
Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква
радост
и веселие.
Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други – на небето, а на трети – на земята, дето се дошли да живеят. И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение.
Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква
радост
и веселие.
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората.
към беседата >>
Ако искаш да изследваш
радостта
, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето.
И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие. Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората.
Ако искаш да изследваш
радостта
, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето.
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето.
към беседата >>
Скръбта подразбира условията на земята, а
радостта
– условията на небето.
Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада.
Скръбта подразбира условията на земята, а
радостта
– условията на небето.
Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно.
към беседата >>
Докато обича, човек е
радостен
, вдъхновен.
(втори вариант)
Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е любов. Това са човешки изобретения. Истинската любов носи всички блага в живота.
Докато обича, човек е
радостен
, вдъхновен.
Престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината.
към втори вариант >>
Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква
радост
и веселие.
(втори вариант)
Човек пък заедно с духовното си тяло излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други - на небето, а на трети - на земята, дето са дошли да живеят. И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение.
Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква
радост
и веселие.
Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората.
към втори вариант >>
Ако искаш да изследваш
радостта
, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето.
(втори вариант)
И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие. Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята между хората.
Ако искаш да изследваш
радостта
, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето.
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта - условията на небето.
към втори вариант >>
Скръбта подразбира условията на земята, а
радостта
- условията на небето.
(втори вариант)
Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада.
Скръбта подразбира условията на земята, а
радостта
- условията на небето.
Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно.
към втори вариант >>
46.
Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас
,
МОК
, София, 18.4.1930г.,
Ако и вашите таланти се дължат на работата и на усилията на много войници, вие трябва да делите с тях печалбите,
радостите
и славата си.
Например, някой певец пее на сцената и получава голяма сума и много букети за концерта си. Като получи тия неща, той върви горд, напет, да го видят всички, да знаят за неговата слава. Той забравя, че успехът му се дължи на много същества, които са работили преди него. Виждате някой генерал, накичен с медали в знак на победа, но тази победа не е само негова. Хиляди войници са взели участие във войната, много от които са оставили костите си на бойното поле.
Ако и вашите таланти се дължат на работата и на усилията на много войници, вие трябва да делите с тях печалбите,
радостите
и славата си.
Като ученици, съветвам ви да учите, да придобивате знания, като условия за вашето развитие, без да се осолявате с него. Който се осоли с придобитото си знание, неговата работа няма да върви напред. - Ако искам да се оженя. - Щом искаш да се жениш преждевременно, ти си се осолил вече. - Искам да стана милионер.
към беседата >>
Където е животът, там е
радостта
.
- Защо? - Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. - Кога? - Когато материята е одухотворена, т.е. жива.
Където е животът, там е
радостта
.
към беседата >>
Ако и вашите таланти се дължат на работата и на усилията на много войници, вие трябва да делите с тях печалбите,
радостите
и славата си.
(втори вариант)
Запример някой певец пее на сцената и получава голяма сума и много букети за концерта си. Като получи тия неща, той върви горд, напет, да го видят всички, да знаят за неговата слава. Той забравя, че успехът му се дължи на много същества, които са работили преди него. Виждате някой генерал, накичен с медали в знак на победа, но тази победа не е само негова. Хиляди войници са взели участие във войната, много от които са оставили костите си на бойното поле.
Ако и вашите таланти се дължат на работата и на усилията на много войници, вие трябва да делите с тях печалбите,
радостите
и славата си.
Като ученици съветвам ви да учите, да придобивате знания като условия за вашето развитие, без да се осолявате с него. Който се осоли с придобитото си знание, неговата работа няма да върви напред. Ама искам да се оженя. Щом искаш да се жениш преждевременно, ти си се осолил вече. Искам да стана милионер.
към втори вариант >>
Дето е животът, там е
радостта
.
(втори вариант)
Щом помагате, иде се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. Защо? Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. Кога? Когато материята е одухотворена, т.е. жива.
Дето е животът, там е
радостта
.
Тайна молитва Тридесет и втора лекция на Младежкия окултен клас 18 април 1930 г,, петък, 6 часа София - Изгрев.
към втори вариант >>
47.
Аз и Отец едно сме
,
НБ
, София, 20.4.1930г.,
Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от
радост
в скръб и от скръб в
радост
.
Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца. — За коя любов се говори? — За Божията. Любовта е една, но се проявява в три свята, т.е. в три степени: физическа, духовна и Божествена.
Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през големи промени, ще се движи от едно състояние в друго: от
радост
в скръб и от скръб в
радост
.
Например, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболее, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умря? Откъде дойде това дете и къде отиде? Защо трябваше да се радва и защо — да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено.
към беседата >>
Дали е в областта на страданието, или
радостта
, той трябва разумно да ги използва.
Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата. От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах. В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро.
Дали е в областта на страданието, или
радостта
, той трябва разумно да ги използва.
Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта. Не можеш ли да го използваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот.
към беседата >>
Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в
радостта
.
В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той трябва разумно да ги използва. Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо.
Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в
радостта
.
Не можеш ли да го използваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот. Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползва от страданията, както от радостите. Кога човечеството не е разполагало със знания? Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания. И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните.
към беседата >>
Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползва от страданията, както от
радостите
.
Ако се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благодарност. То носи в себе си велико благо. Ако използваш благото на страданието, ще влезеш в радостта. Не можеш ли да го използваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот.
Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползва от страданията, както от
радостите
.
Кога човечеството не е разполагало със знания? Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания. И пещерният човек даже се е отличавал по нещо от животните. Ако се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек е разполагал с някакви теории за създаването на света, на човека, за съществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царство, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси.
към беседата >>
Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува гласа на Бога в цялата природа, във всички живи и разумни същества, да възприема тяхната
радост
и да им отговаря с
радост
.
Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея. Например грехът, престъплението, лицемерието, лъжата, омразата, безверието са най-страшните болести в света. Изобщо, всички отрицателни състояния са страшни, защото причиняват такива болезнени състояния на организма, от които човек мъчно оздравява. “Едно сме”. Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да Го прилагаме.
Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува гласа на Бога в цялата природа, във всички живи и разумни същества, да възприема тяхната
радост
и да им отговаря с
радост
.
Само по този начин хората могат да внесат нова, светла струя в живота. Природата разполага с много сили, с много храна, изобилни блага, с които спасява човечеството от тежките условия, в които само е попаднало. Казано е в Писанието, че Бог спасява света. Това не става чрез външни закони, а чрез вътрешни. Любовта ще спаси света.
към беседата >>
Това учение трябва да се приложи така, че да внесе
радост
и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество.
Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси. Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. Затова именно, Христос казва: “Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината? ” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отделният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот.
Това учение трябва да се приложи така, че да внесе
радост
и веселие навсякъде: в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, а най-после и в цялото човечество.
Велики са Христовите идеи, защото засягат целокупния живот. Те обединяват всички хора в едно цяло; те свързват човека с Бога. Затова Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Можете ли и вие да кажете така? Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението. Всеки може да възкръсне.
към беседата >>
С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им
радост
и веселие, да ги направи щастливи.
Ако лекарят вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее. Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага. И лекарят, и болният, които вярват в думите на Христа, са учени хора. Христос отправя думите “едно сме” към страдащите, болните, измъчените и поставя ръката си върху тях. Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуязвим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т.н.
С идването си на Земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и недъзи, да внесе в сърцата им
радост
и веселие, да ги направи щастливи.
Щом изгуби благословението на Господа, т.е. имунитета срещу злото и нещастието, човек отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот. Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес. Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси.
към беседата >>
48.
Положително знание
,
ООК
, София, 30.4.1930г.,
При изгрев слънце човек изпитва
радост
; при залез слънце – скръб.
Мислете върху съчетанията на числата, да проникнете в техния смисъл, в тяхната философия. Както външният и вътрешният живот на човека предполагат известна философия, така и в отношенията на числата има известна философия, която трябва да се изучава. Следователно, дойде ли до философията на своят вътрешен живот, човек трябва да наблюдава, какви са мислите и чувствата му през различните часове на деня, в зависимост от изгряването и залязването на слънцето. Ако следи мислите и чувствата си, човек ще забележи, че сутрин те имат един характер; на обяд, когато слънцето се намира в зенита – друг характер и вечер – при залязване на слънцето – трети. Изгревът внася в човека едно нещо, а залезът – друго.
При изгрев слънце човек изпитва
радост
; при залез слънце – скръб.
Изгревът може да се уподоби на радост, залезът – на скръб. Кои са причините, поради които изгряването на слънцето прави човека радостен, а залязването – скърбен? Когато се качва по планински върхове, човек става радостен; когато слиза в долини, той става скръбен. Човек е подложен на различни промени, резултат на различни причини. Не само човек, но всички тела претърпяват промени.
към беседата >>
Изгревът може да се уподоби на
радост
, залезът – на скръб.
Както външният и вътрешният живот на човека предполагат известна философия, така и в отношенията на числата има известна философия, която трябва да се изучава. Следователно, дойде ли до философията на своят вътрешен живот, човек трябва да наблюдава, какви са мислите и чувствата му през различните часове на деня, в зависимост от изгряването и залязването на слънцето. Ако следи мислите и чувствата си, човек ще забележи, че сутрин те имат един характер; на обяд, когато слънцето се намира в зенита – друг характер и вечер – при залязване на слънцето – трети. Изгревът внася в човека едно нещо, а залезът – друго. При изгрев слънце човек изпитва радост; при залез слънце – скръб.
Изгревът може да се уподоби на
радост
, залезът – на скръб.
Кои са причините, поради които изгряването на слънцето прави човека радостен, а залязването – скърбен? Когато се качва по планински върхове, човек става радостен; когато слиза в долини, той става скръбен. Човек е подложен на различни промени, резултат на различни причини. Не само човек, но всички тела претърпяват промени. Ако вземете прясно, току-що издоено мляко, и започнете да го удряте, след половин час то ще се превърне на масло.
към беседата >>
Кои са причините, поради които изгряването на слънцето прави човека
радостен
, а залязването – скърбен?
Следователно, дойде ли до философията на своят вътрешен живот, човек трябва да наблюдава, какви са мислите и чувствата му през различните часове на деня, в зависимост от изгряването и залязването на слънцето. Ако следи мислите и чувствата си, човек ще забележи, че сутрин те имат един характер; на обяд, когато слънцето се намира в зенита – друг характер и вечер – при залязване на слънцето – трети. Изгревът внася в човека едно нещо, а залезът – друго. При изгрев слънце човек изпитва радост; при залез слънце – скръб. Изгревът може да се уподоби на радост, залезът – на скръб.
Кои са причините, поради които изгряването на слънцето прави човека
радостен
, а залязването – скърбен?
Когато се качва по планински върхове, човек става радостен; когато слиза в долини, той става скръбен. Човек е подложен на различни промени, резултат на различни причини. Не само човек, но всички тела претърпяват промени. Ако вземете прясно, току-що издоено мляко, и започнете да го удряте, след половин час то ще се превърне на масло. Като отделите маслото, ще остане мътеница.
към беседата >>
Когато се качва по планински върхове, човек става
радостен
; когато слиза в долини, той става скръбен.
Ако следи мислите и чувствата си, човек ще забележи, че сутрин те имат един характер; на обяд, когато слънцето се намира в зенита – друг характер и вечер – при залязване на слънцето – трети. Изгревът внася в човека едно нещо, а залезът – друго. При изгрев слънце човек изпитва радост; при залез слънце – скръб. Изгревът може да се уподоби на радост, залезът – на скръб. Кои са причините, поради които изгряването на слънцето прави човека радостен, а залязването – скърбен?
Когато се качва по планински върхове, човек става
радостен
; когато слиза в долини, той става скръбен.
Човек е подложен на различни промени, резултат на различни причини. Не само човек, но всички тела претърпяват промени. Ако вземете прясно, току-що издоено мляко, и започнете да го удряте, след половин час то ще се превърне на масло. Като отделите маслото, ще остане мътеница. Мътеницата е мляко, от което е отнето маслото.
към беседата >>
Ако остане само мътеницата, човек започва да страда, че е изгубил любовта,
радостта
, разположението на духа си и т.н.
Като отделите маслото, ще остане мътеница. Мътеницата е мляко, от което е отнето маслото. Когато човек се оплаква, че е изгубил нещо от себе си, той мяза на мляко, от което е извадено маслото. Кой вади маслото от човека? Страданията. Те не са нищо друго, освен буталката, с която бият млякото, докато извадят маслото от него.
Ако остане само мътеницата, човек започва да страда, че е изгубил любовта,
радостта
, разположението на духа си и т.н.
Срещате един човек разположен, любезен. На другия ден го виждате неразположен, скръбен. Защо? Очукали го, обрали маслото му и оставили само мътеницата. В това отношение някои хора приличат на скъперника на Молиера, който се оплаквал, че го обрали. Кой го обрал?
към беседата >>
От всяка нейна клетка ще лъха
радост
и веселие.
И тъй, когато се домогне до истинската наука, човек ще разбере нещата и ще ги приложи. Пише ли книга, той ще я пише с чистотата на своята мисъл. Шие ли дреха, той ще я шие с чистотата на своето сърце. Каквато работа вземе, човек трябва да я изработи с чистотата на своя ум и на своето сърце. Който се докосне до тази работа, той ще усети чистотата, която е вложена в нея.
От всяка нейна клетка ще лъха
радост
и веселие.
Не работят ли с любов и чистота, хората създават около себе си голяма дисхармония. Тази дисхармония се дължи на тяхното неразбиране. Често хората се запитват, защо не успяват в живота си. Много естествено – те сами влизат в ограничителните условия на живота. Щом условията ограничават човека, той никога не може да успява.
към беседата >>
Щом станеш
радостен
, слънцето изгрява.
(втори вариант)
Вие не сте наблюдавали при какви дни имате хубави чувства. Какви мисли идат, когато слънцето изгрява или когато залязва, или когато е на зенита. Сутрин, когато слънцето изгрява, да допуснем, че вие сте на екватора. В един уравновесен човек слънцето изгрява всякога в 6 часа сутрин. Щом си скръбен, слънцето залязва.
Щом станеш
радостен
, слънцето изгрява.
Скръбта е залез, радостта - изгрев. По някой път скръбта е по-малка, когато залязва. Когато изгрява, радостта е по-голяма. Скръбта може да преведем, това е залезът на слънцето. Изгревът внася едно.
към втори вариант >>
Когато изгрява,
радостта
е по-голяма.
(втори вариант)
В един уравновесен човек слънцето изгрява всякога в 6 часа сутрин. Щом си скръбен, слънцето залязва. Щом станеш радостен, слънцето изгрява. Скръбта е залез, радостта - изгрев. По някой път скръбта е по-малка, когато залязва.
Когато изгрява,
радостта
е по-голяма.
Скръбта може да преведем, това е залезът на слънцето. Изгревът внася едно. Залезът внася друго. Допуснете, че вие се намирате на един планински връх. Влиянието ще бъде различно.
към втори вариант >>
Колко пъти човек изгубва своята
радост
, колко пъти изгубва своето веселие, своето разположение на духа, криво му е.
(втори вариант)
Какво е станало с млякото? Пак е прясно мляко, преди половин час е издоено от кравата, очукано и извадено маслото. Човек по някой път мяза на такова чукано мляко. Той е прясно мляко, но е извадено нещо от него. Много пъти, като говорим за черната ложа, вас ви турят в бутилката и ви чукат, чукат, извадят маслото, вие пак минавате за мляко.
Колко пъти човек изгубва своята
радост
, колко пъти изгубва своето веселие, своето разположение на духа, криво му е.
Очукан е той с копаната. Той разправя за любовта. На другия ден срещнеш го, любовта очукана, казва, любовта отиде. Обран е този човек. Кой те обра?
към втори вариант >>
49.
Показване / Демонстрация
,
МОК
, София, 2.5.1930г.,
Белият цвят е символ на
радост
, на постигане на нещо.
Крайният предел на червения цвят е белият. Ако не разбирате червения и белия цвят, като крайности, с които Природата си служи, никога не можете да разберете живота. Младост и старост, светлина и тъмнина, бял и червен цвят са крайности, полюси, с които Природата си служи. Като контраст на белия цвят, хората поставят черния, но това е анормално съчетание на цветовете. Правилно е да съчетават белия цвят с червения.
Белият цвят е символ на
радост
, на постигане на нещо.
Червеният цвят е животът. Знаем, че животът произвежда радостта. Всичко, което желаете да постигнете, се крие между червения и белия цвят. Всички възможности на ума, на сърцето и на волята се движат между червения и белия цвят. Черният цвят съдържа възможности за изгубване на онова, което човек е постигнал.
към беседата >>
Знаем, че животът произвежда
радостта
.
Младост и старост, светлина и тъмнина, бял и червен цвят са крайности, полюси, с които Природата си служи. Като контраст на белия цвят, хората поставят черния, но това е анормално съчетание на цветовете. Правилно е да съчетават белия цвят с червения. Белият цвят е символ на радост, на постигане на нещо. Червеният цвят е животът.
Знаем, че животът произвежда
радостта
.
Всичко, което желаете да постигнете, се крие между червения и белия цвят. Всички възможности на ума, на сърцето и на волята се движат между червения и белия цвят. Черният цвят съдържа възможности за изгубване на онова, което човек е постигнал. Когато изгуби всичко, което е придобил, човек почернява. Щом почернее, той не може повече да се развива и да върви напред.
към беседата >>
Сега, опитайте се да изпеете по някакъв начин думите: "Пълен е животът със светлина и
радост
", или "пълен е животът, който носи светлина и
радост
".
Това не е вярно. Сам по себе си, животът няма тегло. Следователно, той не може да бъде тежък. Това, за което хората казват, че е тежко, са условията на живота. Те могат да бъдат леки и тежки, благоприятни и неблагоприятни, но не и животът.
Сега, опитайте се да изпеете по някакъв начин думите: "Пълен е животът със светлина и
радост
", или "пълен е животът, който носи светлина и
радост
".
Обикновено хората наричат пълен живот, когато имат пари, здраве. Нямат ли здраве, богатство и сила, животът им е празен. - Защо богатството прави живота пълен? - Защото човек има пари да си купи кибрит, да запали лампата си, да си купи дърва за огъня. Тогава около него ще бъде и светло, и топло.
към беседата >>
Старият живот започва с
радост
, свършва със страдания, болести и смърт.
Щом измени мисълта си, страданията и нещастията го напущат. Дръжте съзнанието си будно, да не грешите. Ако грешите, не търсете вината вън от себе си, но завъртете ключа на цигулката си, нагласете струните й да взимате правилни тонове. Всички хора, млади и стари, се нуждаят от нови разбирания, от ново възпитание. Ако още се държат за старото, ще имат резултатите на обикновения живот.
Старият живот започва с
радост
, свършва със страдания, болести и смърт.
При сегашните условия на живота, Природата ще остане затворена. - Защо? - Защото хората не са готови още да разбират нейните тайни. Те са огън, който ще ги изгори. Можете ли да носите в ръцете си предмет, нагорещен до две хиляди градуса?
към беседата >>
Страданието ограничава човека, а
радостта
го освобождава.
Павел казва: "Ние няма да умрем, но ще се изменим." Да мислите, че ще се измените след смъртта си, това е криво разбиране. Човек трябва всеки ден да умира и всеки ден да възкръсва. Докато не дойде до състояние на вечен живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия - благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва.
Страданието ограничава човека, а
радостта
го освобождава.
Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва. Мнозина говорят и проповядват за вечния живот, но никой не е готов за него. Всички хора седят на едно място и чакат да мине някой, да им даде нещо за ядене. Вечният живот няма близко отношение до съзнанието на хората. Вашата близка задача е да работите върху себе си, да станете господари на своята материя, т.е.
към беседата >>
Един ден, когато се издигне над
радостите
и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва.
Човек трябва всеки ден да умира и всеки ден да възкръсва. Докато не дойде до състояние на вечен живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия - благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава.
Един ден, когато се издигне над
радостите
и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва.
Мнозина говорят и проповядват за вечния живот, но никой не е готов за него. Всички хора седят на едно място и чакат да мине някой, да им даде нещо за ядене. Вечният живот няма близко отношение до съзнанието на хората. Вашата близка задача е да работите върху себе си, да станете господари на своята материя, т.е. на тялото си.
към беседата >>
Изпейте сега: „Пълен е животът със светлина и
радост
." Вземете от основния тон „до".
(втори вариант)
Ако не можете да се нагласите, никаква работа не може да ви върви. Казвате: „Тежък е животът." Животът тежък може ли да бъде? Животът никога не може да бъде тежък, той няма никаква тежест. Условията на живота могат да бъдат тежки, но да кажете, че тежко е да се живее? Не е тежко.
Изпейте сега: „Пълен е животът със светлина и
радост
." Вземете от основния тон „до".
Един човек, който живее с пари, пълен е животът, когато има пари. Пълен е животът, когато има здраве. Превеждам тогава: пълен е животът със светлина и радост. И кога иде светлината? Щом имаш пари, ще купиш кибрит, ще драснеш и ще светне, нали?
към втори вариант >>
Превеждам тогава: пълен е животът със светлина и
радост
.
(втори вариант)
Условията на живота могат да бъдат тежки, но да кажете, че тежко е да се живее? Не е тежко. Изпейте сега: „Пълен е животът със светлина и радост." Вземете от основния тон „до". Един човек, който живее с пари, пълен е животът, когато има пари. Пълен е животът, когато има здраве.
Превеждам тогава: пълен е животът със светлина и
радост
.
И кога иде светлината? Щом имаш пари, ще купиш кибрит, ще драснеш и ще светне, нали? Парите в даден случай показват само мислещия процес. Когато човек иска да стане богат, той трябва да преведе процеса на богатството с процеса на мисълта. Ще кажете тогава, че и аз мисля.
към втори вариант >>
„Със светлина и
радост
.
(втори вариант)
Не, всеки може да пише, но ако ти пишеш по законите - защото всяко мислене си има закон - и ако вие мислите според законите, вие богат може да станете, няма изключение. Ако някой пише нещо по законите на музиката, той може да пише, но ако той пише нещо без тези правила, нищо не можете да пишете. Сега чиновници има ли тук? Още колко минути имате? („Още 15 минути uмa." Часът е 7.15.) Изпейте сега: „Пълен е животът" - с какво?
„Със светлина и
радост
.
Пълен е животът, светлина и радост той носи." Всякога се спираме към съдържанието. Човек, след като е пял много пъти, все ще дойде до едно положение, да може да пее хубаво. Но всякога в пението вие ще направите едно опущение. То е закон на нещата. И никога не се стремете изведнъж да изпеете нещата безпогрешно.
към втори вариант >>
Пълен е животът, светлина и
радост
той носи." Всякога се спираме към съдържанието.
(втори вариант)
Ако някой пише нещо по законите на музиката, той може да пише, но ако той пише нещо без тези правила, нищо не можете да пишете. Сега чиновници има ли тук? Още колко минути имате? („Още 15 минути uмa." Часът е 7.15.) Изпейте сега: „Пълен е животът" - с какво? „Със светлина и радост.
Пълен е животът, светлина и
радост
той носи." Всякога се спираме към съдържанието.
Човек, след като е пял много пъти, все ще дойде до едно положение, да може да пее хубаво. Но всякога в пението вие ще направите едно опущение. То е закон на нещата. И никога не се стремете изведнъж да изпеете нещата безпогрешно. То е невъзможно.
към втори вариант >>
Щом станеш
радостен
, то е възкресение.
(втори вариант)
Ако този закон не може да разберете, вие не може да се промените. Та най-малко по десет пъти да умирате и да възкръсвате. Умирането и възкресението са процеси дотогава, докато ти се научиш да бъдеш в едно живо състояние - да не умираш. Щом станеш малко тъжен - не си умрял. Умрял си, разбира се.
Щом станеш
радостен
, то е възкресение.
Сега в какъв смисъл - защо умирате и възкръсвате? Възкръсналият човек няма никакви ограничения, а онзи в смъртта, той е ограничен. Сега туй, което ви казах, то не съответства на сегашното ви състояние. Вие почти седите на едно място като гладни хора и чакате някъде да има хубаво ядене. Пък аз ви задържам, аз ви занимавам с неща, които нямат нищо общо с вашето съзнание.
към втори вариант >>
50.
Претръпване и претъпяване
,
ООК
, София, 7.5.1930г.,
И религията, и науката са в състояние да обновят човека, да внесат в него
радост
и веселие, да му дадат подтик към великото и красивото в света.
Каквото и да правят, докато не придобият вътрешна хармония, те нищо не могат да постигнат. Ще слушат да им се говори върху различни въпроси, ще правят опити, но резултатите им ще бъдат слаби. За да постигне нещо, човек трябва да се проникне от силно желание към това нещо. И тогава, ако влезе в някое духовно, или научно общество, той ще се приобщи към средата, ще придобие нещо и ще излезе обновен, тъй както планината обновява човека. Качи ли се на планината, човек се обновява от чистия въздух, от светлината и топлината на планинското слънце.
И религията, и науката са в състояние да обновят човека, да внесат в него
радост
и веселие, да му дадат подтик към великото и красивото в света.
По този начин само човек ще осмисли живота си, ще го направи разумен. Кой каквото може да направи, да се заеме да го направи: дали ще свири, пее, учи, това не е важно. От човека се иска работа. Някои религиозни четат Библията по два-три пъти в годината и са дошли до големи постижения. Като чете Библията, човек трябва да я разбира.
към беседата >>
Страданията определят силата на човешката душа, а
радостите
– нейните възможности.
Хората заспиват от въглеродния двуокис, както и от страданията. Щом дойдат страданията, за да не заспиват, хората трябва да се обърнат за помощ към растителното царство в себе си, да заставят растенията да обработят излишния въглероден двуокис. При процеса асимилация или хранене, растенията приемат въглеродния двуокис и го обработват в сложни органически съединения, от които се ползват и хората. Като понася страданията разумно, човек се усилва, става по-здрав. Следователно, здрав е онзи човек, който носи страданията с благодарност.
Страданията определят силата на човешката душа, а
радостите
– нейните възможности.
С други думи казано: чрез страданията се изпитва силата на човека, а чрез радостите – това, което той може да направи. Страданията и скърбите са пробният камък за човека. Чрез тях той се изпитва. И обикновените, и великите хора страдат. И Христос, Който казваше, че с вяра могат гори да се преместват, като се намери в големи страдания, отиде да се моли на Господа, ако е възможно, да отмени тази чаша.
към беседата >>
С други думи казано: чрез страданията се изпитва силата на човека, а чрез
радостите
– това, което той може да направи.
Щом дойдат страданията, за да не заспиват, хората трябва да се обърнат за помощ към растителното царство в себе си, да заставят растенията да обработят излишния въглероден двуокис. При процеса асимилация или хранене, растенията приемат въглеродния двуокис и го обработват в сложни органически съединения, от които се ползват и хората. Като понася страданията разумно, човек се усилва, става по-здрав. Следователно, здрав е онзи човек, който носи страданията с благодарност. Страданията определят силата на човешката душа, а радостите – нейните възможности.
С други думи казано: чрез страданията се изпитва силата на човека, а чрез
радостите
– това, което той може да направи.
Страданията и скърбите са пробният камък за човека. Чрез тях той се изпитва. И обикновените, и великите хора страдат. И Христос, Който казваше, че с вяра могат гори да се преместват, като се намери в големи страдания, отиде да се моли на Господа, ако е възможно, да отмени тази чаша. Като видя, че не може да с е отмени чашата, Той разбра, че трябва да преживее страданията, да се опита силата му и каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си.
към беседата >>
Щом облече булчинската си рокля, тя е готова вече, с
радост
очаква момента да излезе от бащината си къща и да отиде в дома на онзи, когото обича.
Рано или късно, всеки човек ще мине през смъртта. Кога ще дойде тя, не е важно. За човека е важно да бъде готов да я посрещне, че като дойде, да мине през нея и да придобие вечния живот. Смъртта представя минаване на човека от един свят в друг. Младата булка не минава ли от едни условия в други.
Щом облече булчинската си рокля, тя е готова вече, с
радост
очаква момента да излезе от бащината си къща и да отиде в дома на онзи, когото обича.
Тя се радва, но не знае, че я очакват по-лоши условия. Бащиният дом е раят за момата, но тя го напуща и отива във външния свят. Щом се ожени, човек отива да оре, да копае и да сее. Значи женитбата не е нищо друго, освен излизане на човека от рая. Когато казват за някоя мома, че трябва да се ожени, това, значи, че дошло е времето да я изпъдят от рая.
към беседата >>
Колкото малка да е
радостта
, тя всякога допринася нещо ценно на човека.
Духовността в човека не е външно качество. Истински духовният е духовен и в клетките си. Следователно, казвам: Непрестанно се молете, да не прекъсвате връзката си с възвишения свят. Щом сте свързани с този свят, вие постоянно ще се обновявате. Непрестанно се радвайте, да разкривате възможностите на своята душа.
Колкото малка да е
радостта
, тя всякога допринася нещо ценно на човека.
към беседата >>
То е непреривното онова, което се втича в човека, което повдига човешката душа, което повдига човека, дава
радост
и веселие.
(втори вариант)
Човек, като влезе в едно религиозно общество, ако се стопи в тази атмосфера, с него ще стане една обнова. Обновата става тъй, както когато идеш в планината, от чистия въздух, от светлината или от топлината. Ти значи ще се претопиш в тази атмосфера на религиозен живот. Онова схващане, да мислим, че религиозният живот е известни постъпки, не е право. Постъпките още не означават религиозния живот.
То е непреривното онова, което се втича в човека, което повдига човешката душа, което повдига човека, дава
радост
и веселие.
То е религия. Ако кажем... (Учителят свири и пее.) Какво означава това? Ако вие вашите чувства не ги спрете на едно място, след като вървят дълъг път, вие ще направите един извор. Значи животът е път, трябва такова движение. Вие ще вървите във вашия път, докато дойдете до един пункт, дето трябва да се спрете.
към втори вариант >>
А пък
радостта
, която чувстваш, показва възможностите, които той може да направи.
(втори вариант)
Човек, който носи много големи страдания, той е здрав човек. Ако някой пита какво нещо е здравето - здрав човек е онзи, който страда. Не който се мъчи и легне на легло. Да се мъчиш, това не е страдание. Страданието показва силата на човешката душа.
А пък
радостта
, която чувстваш, показва възможностите, които той може да направи.
Един човек виждаш каква е силата му, в скърбите с която разполага. Щом е радостен, ще видиш какво може да постигне. Тъй щото, щом имаш радост, постижения може да имаш. Щом имаш скръб, ще покажеш силата си. Щом падаш в едно състояние на скръб, ще покажеш капитала, с който разполагаш.
към втори вариант >>
Щом е
радостен
, ще видиш какво може да постигне.
(втори вариант)
Не който се мъчи и легне на легло. Да се мъчиш, това не е страдание. Страданието показва силата на човешката душа. А пък радостта, която чувстваш, показва възможностите, които той може да направи. Един човек виждаш каква е силата му, в скърбите с която разполага.
Щом е
радостен
, ще видиш какво може да постигне.
Тъй щото, щом имаш радост, постижения може да имаш. Щом имаш скръб, ще покажеш силата си. Щом падаш в едно състояние на скръб, ще покажеш капитала, с който разполагаш. Та и най-силните, които не разбират този закон, щом дойдат скърбите, казват - не струва. Хубаво. Скръбта е пробен камък.
към втори вариант >>
Тъй щото, щом имаш
радост
, постижения може да имаш.
(втори вариант)
Да се мъчиш, това не е страдание. Страданието показва силата на човешката душа. А пък радостта, която чувстваш, показва възможностите, които той може да направи. Един човек виждаш каква е силата му, в скърбите с която разполага. Щом е радостен, ще видиш какво може да постигне.
Тъй щото, щом имаш
радост
, постижения може да имаш.
Щом имаш скръб, ще покажеш силата си. Щом падаш в едно състояние на скръб, ще покажеш капитала, с който разполагаш. Та и най-силните, които не разбират този закон, щом дойдат скърбите, казват - не струва. Хубаво. Скръбта е пробен камък. Виждаме, че и най-великите учители в света, които са слизали в света, са страдали.
към втори вариант >>
Колкото
радостта
е по-голяма, толкоз възможностите са повече за в бъдеще.
(втори вариант)
Ако могат тия моменти да се държат, има много хубави заложби. В сегашната музика има много хубави заложби. Някои парчета са груби, на израждане, но някои са хубави за една бъдеща музика, в която може да се излее хубавото, красивото в човека. То е музика, то са възможности. Човек в скръбта не трябва да се спира върху капитала, който той има.
Колкото
радостта
е по-голяма, толкоз възможностите са повече за в бъдеще.
Всеки един от вас трябва да бъде радостен. Без радост животът няма никакви постижения. Казва: „Какво се радваш? “ Непременно човек трябва да се радва, за да има постижения. Радостта е сила в живота.
към втори вариант >>
Всеки един от вас трябва да бъде
радостен
.
(втори вариант)
В сегашната музика има много хубави заложби. Някои парчета са груби, на израждане, но някои са хубави за една бъдеща музика, в която може да се излее хубавото, красивото в човека. То е музика, то са възможности. Човек в скръбта не трябва да се спира върху капитала, който той има. Колкото радостта е по-голяма, толкоз възможностите са повече за в бъдеще.
Всеки един от вас трябва да бъде
радостен
.
Без радост животът няма никакви постижения. Казва: „Какво се радваш? “ Непременно човек трябва да се радва, за да има постижения. Радостта е сила в живота. Колкото и малко да се радваш, то е сила.
към втори вариант >>
Без
радост
животът няма никакви постижения.
(втори вариант)
Някои парчета са груби, на израждане, но някои са хубави за една бъдеща музика, в която може да се излее хубавото, красивото в човека. То е музика, то са възможности. Човек в скръбта не трябва да се спира върху капитала, който той има. Колкото радостта е по-голяма, толкоз възможностите са повече за в бъдеще. Всеки един от вас трябва да бъде радостен.
Без
радост
животът няма никакви постижения.
Казва: „Какво се радваш? “ Непременно човек трябва да се радва, за да има постижения. Радостта е сила в живота. Колкото и малко да се радваш, то е сила. Може да е кратко време.
към втори вариант >>
Радостта
е сила в живота.
(втори вариант)
Колкото радостта е по-голяма, толкоз възможностите са повече за в бъдеще. Всеки един от вас трябва да бъде радостен. Без радост животът няма никакви постижения. Казва: „Какво се радваш? “ Непременно човек трябва да се радва, за да има постижения.
Радостта
е сила в живота.
Колкото и малко да се радваш, то е сила. Може да е кратко време. Всяка една радост, която иде в живота, да принася.
към втори вариант >>
Всяка една
радост
, която иде в живота, да принася.
(втори вариант)
Казва: „Какво се радваш? “ Непременно човек трябва да се радва, за да има постижения. Радостта е сила в живота. Колкото и малко да се радваш, то е сила. Може да е кратко време.
Всяка една
радост
, която иде в живота, да принася.
към втори вариант >>
51.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Щом гледате на човека така, вие ще взимате участие във всички
радости
и скърби.
Дошло е време вече да го проявите. Знайте, че днешният ден е най-добрият ден за работа. Не отлагайте за друг ден. Дошло е време вече за правилно разбиране. Затова казвам: Почитайте ума на своя ближен, почитайте тялото му, благоговейте пред неговото сърце, защото Бог е в него.
Щом гледате на човека така, вие ще взимате участие във всички
радости
и скърби.
Когато някой плаче пред вас, не плачете заедно с него, но вижте, от какво се нуждае, и му помогнете. Плачът е дъждът в човека. Без дъжд няма растене. Значи, дъждът е в реда на нещата. Когато някой въздиша, не въздишайте и вие с него.
към беседата >>
Ако веднъж в живота си вие бихте яли по този начин, щеше да има голяма разлика, голяма
радост
.
(втори вариант)
Живата храна е, която носи живота. Христос казва: „Аз съм живият хляб.“ Във всичките житни зрънца, в царевицата, в плодовете Божественото начало е вътре. Ако ти с голямо благоговение хванеш една череша, да държиш тази череша и да благодариш, че ти дала живота си, ти благодари на Бога за това. Ти благодари за една череша, че то е една велика философия на живота. Какво е яденето?
Ако веднъж в живота си вие бихте яли по този начин, щеше да има голяма разлика, голяма
радост
.
Печените работи, това е човешко, не е Божествено. Картошки накълцани, после с масълце, после с яйца, после брашно турено, в тигана опържено, казва: „Много хубаво е това нещо.“ Ама след няколко време започнеш да се превиваш, казва: „Не зная какво ми стана.“ Кой от вас не е имал тази опитност? Цялата вечер се обръщаш, пържените работи са причина. Ако ти ядеш ябълки, круши, картофи варени, ти ще спиш като дете тихо и спокойно, в ума си ще имаш светла мисъл. Ако си ученик, веднага в два-три часа ще научиш уроците си.
към втори вариант >>
52.
Линията на живота / Правата линия на живота
,
МОК
, София, 16.5.1930г.,
На всяка скръб отговаря по една
радост
.
Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. - Много е страдал, но и много ще се радва.
На всяка скръб отговаря по една
радост
.
Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията?
към беседата >>
- Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи
радости
.
- Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания.
- Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи
радости
.
- Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания. Страданията предшестват радостите.
към беседата >>
- Защото искате
радости
.
Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията?
- Защото искате
радости
.
- Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания. Страданията предшестват радостите. Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите. Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно.
към беседата >>
- Ако искате живот без
радости
, може да минете без страдания.
Казвате, че праведните са имали големи изпитания. - Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания?
- Ако искате живот без
радости
, може да минете без страдания.
Страданията предшестват радостите. Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите. Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне, каквото желае.
към беседата >>
Страданията предшестват
радостите
.
- Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. - Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания.
Страданията предшестват
радостите
.
Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после - радостите. Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море.
към беседата >>
Едно време
радостите
са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после -
радостите
.
- Защото идат страданията? - Защото искате радости. - Не може ли без страдания? - Ако искате живот без радости, може да минете без страдания. Страданията предшестват радостите.
Едно време
радостите
са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после -
радостите
.
Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство.
към беседата >>
И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една
радост
.
(втори вариант)
Има ред философи, които се занимават с отвлечени въпроси, окултни въпроси, и после тия философи са свършвали с помрачение. Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви. Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш.
И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една
радост
.
Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш.
към втори вариант >>
Колкото скърби ще имаш в света, и толкова
радости
ще имаш.
(втори вариант)
Защото има известни области, известни идеи, ако вие ги предизвикате, могат да смачкат мозъка ви. Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост.
Колкото скърби ще имаш в света, и толкова
радости
ще имаш.
Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш.
към втори вариант >>
Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една
радост
.
(втори вариант)
Та постепенно сега става едно приготовление. Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш.
Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една
радост
.
Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости. Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва.
към втори вариант >>
Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две
радости
.
(втори вариант)
Чрез страдания в живота уяква нашата нервна система. И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост.
Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две
радости
.
Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто радости. Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже.
към втори вариант >>
Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто
радости
.
(втори вариант)
И ако тези енергии преминават през човешкия организъм, най-първо тебе mu причинява едно страдание, тебе те смущава и след това уякнеш, и можеш да носиш. И тебе ти става приятно, на това страдание съответства една радост. Колкото скърби ще имаш в света, и толкова радости ще имаш. Ако ти дойде в живота само една скръб, ще имаш и само една радост. Ако ще имаш две скърби, ще имаш и две радости.
Пък ако ти дойдат сто скърби, ще имаш и сто
радости
.
Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния.
към втори вариант >>
Но много и
радостите
.
(втори вариант)
Казва някой: „Много съм страдал." Много и ще се радваш. Или каже някой: „Не съм скърбил." Малко ще се и радваш. Заблуждението е там, че някой мисли, без да е страдал, ще се радва. Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния.
Но много и
радостите
.
Тъй трябва да съпоставяте. Вие сега казвате: „Защо са тези страдания? " Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш?
към втори вариант >>
" Нали искаш
радости
.
(втори вариант)
Много се лъже. Казват - много са изпитанията на праведния. Но много и радостите. Тъй трябва да съпоставяте. Вие сега казвате: „Защо са тези страдания?
" Нали искаш
радости
.
Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук? Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост. Страданията предшестват радостите на физическото поле.
към втори вариант >>
Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една
радост
.
(втори вариант)
Вие сега казвате: „Защо са тези страдания? " Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук?
Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една
радост
.
Страданията предшестват радостите на физическото поле. Било е време, когато радостите са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват радостите. Да спрем сега. Много работи трябва да останат недообяснени, защото, щом се дообяснят, те стават лоши. Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари.
към втори вариант >>
Страданията предшестват
радостите
на физическото поле.
(втори вариант)
" Нали искаш радости. Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук? Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост.
Страданията предшестват
радостите
на физическото поле.
Било е време, когато радостите са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват радостите. Да спрем сега. Много работи трябва да останат недообяснени, защото, щом се дообяснят, те стават лоши. Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари. Ти си представи, че имаш пари.
към втори вариант >>
Било е време, когато
радостите
са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват
радостите
.
(втори вариант)
Ама да не бъдат толкова страданията. Е, колко страдания искаш? Колко страдания искате вие, които сте тук? Ако едно искате, и през целия живот ще имате само една радост. Страданията предшестват радостите на физическото поле.
Било е време, когато
радостите
са предшествали страданията, а сега при сегашните условия страданията предшестват
радостите
.
Да спрем сега. Много работи трябва да останат недообяснени, защото, щом се дообяснят, те стават лоши. Запример ти не обяснявай на онзи гостилничар, че нямаш пари. Ти си представи, че имаш пари. Щом му покажеш, че си малко в трудно положение или извадиш кесията, да му покажеш, че нямаш пари.
към втори вариант >>
53.
Да се възвеселим
,
НБ
, София, 18.5.1930г.,
Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с
радост
и дал в негова чест голямо угощение.
Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния живот, а други — на вътрешния. Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно. Гениалният не обича да преписва произведенията си, а талантливият преписва своите съчинения. Той е готов да ги препише по няколко пъти, за да бъдат чисти, да бъдат правилно и красиво написани. Да се върнем пак към притчата за блудния син.
Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с
радост
и дал в негова чест голямо угощение.
Човек трябва да се научи да се радва на всичко. Трябва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек.
към беседата >>
54.
Стойност на нещата / Постоянна цена
,
ООК
, София, 21.5.1930г.,
Неговата
радост
никой не може да отнеме.
(втори вариант)
Някой казва: „Мистик е той.“ Мистик човек е, който преживява. Той живее в реалността на живота, той изпитва нещата. Малките и големите неща са едни и същи. Един мистик може да се радва на една череша, колкото на милион. Той се радва на малкото в себе си.
Неговата
радост
никой не може да отнеме.
Ако вие влезете в неговия живот, вие ще си измените мнението за него. Ще кажете: „Аз го мислех, пък той на какви работи се радва.“ Радостта е една и съща в Божествения свят. Силните причини и слабите причини произвеждат един и същи резултат. Всяко малко усилие, което вие може да направите с вашата мисъл, туй малкото усилие ще произведе същия резултат, както и силната мисъл.
към втори вариант >>
Радостта
е една и съща в Божествения свят.
(втори вариант)
Един мистик може да се радва на една череша, колкото на милион. Той се радва на малкото в себе си. Неговата радост никой не може да отнеме. Ако вие влезете в неговия живот, вие ще си измените мнението за него. Ще кажете: „Аз го мислех, пък той на какви работи се радва.“
Радостта
е една и съща в Божествения свят.
Силните причини и слабите причини произвеждат един и същи резултат. Всяко малко усилие, което вие може да направите с вашата мисъл, туй малкото усилие ще произведе същия резултат, както и силната мисъл. На силната и на слабата мисъл резултатите са едни и същи. Слабият и силният удар са едно и също. Туй може да се докаже.
към втори вариант >>
55.
Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта
,
МОК
, София, 23.5.1930г.,
В скръбния живот и в
радостния
живот, всяко едно положение си има своята гама.
(втори вариант)
Пък ако ще мислиш за плащане, хич не сядай да ядеш. Защото да се безпокоиш и да ядеш - не може. Това не е ядене. Ако имате някой философски въпрос да ви безпокои и кажете: „За мен ли е тази работа - нали трябва да се мисли." Че и в природата има специфична музика, и при философските мисли гамите са други. Когато си поет, гамите са други.
В скръбния живот и в
радостния
живот, всяко едно положение си има своята гама.
После, не се заблуждавайте - може да ви дойде някоя мисъл. При разни състояния се появяват и разни мисли. Някои мисли у вас мязат на онази приказка, която Христос дава за житното зърно - че едно паднало на камък и израснало, но корен нямало и изсъхнало. Второ паднало в трънете и трето паднало на пътя. Значи има три условия, дето ти не можеш да пееш; условия, дето човешката мисъл не може да върви.
към втори вариант >>
56.
По-горни от тях
,
НБ
, София, 25.5.1930г.,
Княжеският син отива при майка си, изважда сърцето й, и
радостен
, но замислен, го носи на възлюбената си.
За онези, които разбират смисъла на нещата, майката символизира любовта, а бащата – мъдростта. Един княжески син се влюбил в една царска дъщеря и пожелал да се ожени за нея. Тя му казала: Ще се оженя за тебе, само при условие, че ще извадиш сърцето на майка си и ще ми го донесеш. Без сърцето на майка ти не можем да бъдем щастливи. Значи, сърцето на майка му представя емблема на тяхното щастие.
Княжеският син отива при майка си, изважда сърцето й, и
радостен
, но замислен, го носи на възлюбената си.
Той мислел, какво означава сърцето на майка му и защо е нужно на възлюбената му. Чудно нещо, мислел си той, направих това, на което не зная значението. Както вярвал и мислел върху постъпката си, той се спънал и силно ударил крака си. В това време чул глас от кутията: Синко, лошо ли се удари? Сърцето на майка му проговорило с трепет към сина си.
към беседата >>
57.
Правилно разбиране / Правилно разбиране на живота
,
ООК
, София, 28.5.1930г.,
Всяка дума, която отнема
радостта
, или внася неразположение в човека, не носи истината.
Всъщност, тия три прояви на черешата представят само фази на нейното проявление, но черешата си остава една и съща. Следователно, истина наричаме това, което произвежда в човека само един резултат. И като дърво без листа, и като дърво с цветове и плодове, черешата си остава череша. Каква дума носи истината в себе си? Такава, която отнема скръбта, или неразположението на човека.
Всяка дума, която отнема
радостта
, или внася неразположение в човека, не носи истината.
Коя любов е права? Права или идеална любов е тази, която дава и не мисли да взима. Да обичаш някого, това значи, да даваш. Ако искаш и той да те обича, това значи, да ти върне онова, което си му дал, с лихвите заедно. Това не е идеална любов.
към беседата >>
Който обича, той постоянно разбогатява и живее с
радост
и веселие.
Защо трябва да обичате? Да обича човек, това значи, да вложи капитала си, който Бог му е дал, в своя ближен. Този капитал постоянно расте и се увеличава. Не обича ли, човек сам изяжда капитала си. Ще дойде ден, когато ще остане без стотинка.
Който обича, той постоянно разбогатява и живее с
радост
и веселие.
Който не обича, той постоянно осиромашава, вследствие на което страда. В този смисъл, страданието не е нищо друго, освен губене на капитала. Радостта пък не е нищо друго, освен увеличаване на капитала. Да страда човек, това значи, да не е вложил капитала си в обръщение. Когато страдащият отива при мъдреца, той иска да вземе нещо от богатствата му.
към беседата >>
Радостта
пък не е нищо друго, освен увеличаване на капитала.
Не обича ли, човек сам изяжда капитала си. Ще дойде ден, когато ще остане без стотинка. Който обича, той постоянно разбогатява и живее с радост и веселие. Който не обича, той постоянно осиромашава, вследствие на което страда. В този смисъл, страданието не е нищо друго, освен губене на капитала.
Радостта
пък не е нищо друго, освен увеличаване на капитала.
Да страда човек, това значи, да не е вложил капитала си в обръщение. Когато страдащият отива при мъдреца, той иска да вземе нещо от богатствата му. Когато радостният посети мъдреца, той иска да вложи нещо от богатството си в неговата банка и, когато му потрябва, да го вземе. За да не се разправя с взимания и давания, мъдрецът всякога приема по двама души заедно: радостен и скръбен. Тогава обмяната става между двамата, а не между мъдреца и посетителите.
към беседата >>
Когато
радостният
посети мъдреца, той иска да вложи нещо от богатството си в неговата банка и, когато му потрябва, да го вземе.
Който не обича, той постоянно осиромашава, вследствие на което страда. В този смисъл, страданието не е нищо друго, освен губене на капитала. Радостта пък не е нищо друго, освен увеличаване на капитала. Да страда човек, това значи, да не е вложил капитала си в обръщение. Когато страдащият отива при мъдреца, той иска да вземе нещо от богатствата му.
Когато
радостният
посети мъдреца, той иска да вложи нещо от богатството си в неговата банка и, когато му потрябва, да го вземе.
За да не се разправя с взимания и давания, мъдрецът всякога приема по двама души заедно: радостен и скръбен. Тогава обмяната става между двамата, а не между мъдреца и посетителите. Радостният дава от своя капитал на страдащия, с условие един ден да върне, каквото му е дал, даже с лихвите. Страдащият понеже се нуждае от пари, взима това, което му се дава. При тази обмяна и двамата излизат доволни, а мъдрецът остава чист и свободен от всякакви човешки сделки.
към беседата >>
За да не се разправя с взимания и давания, мъдрецът всякога приема по двама души заедно:
радостен
и скръбен.
В този смисъл, страданието не е нищо друго, освен губене на капитала. Радостта пък не е нищо друго, освен увеличаване на капитала. Да страда човек, това значи, да не е вложил капитала си в обръщение. Когато страдащият отива при мъдреца, той иска да вземе нещо от богатствата му. Когато радостният посети мъдреца, той иска да вложи нещо от богатството си в неговата банка и, когато му потрябва, да го вземе.
За да не се разправя с взимания и давания, мъдрецът всякога приема по двама души заедно:
радостен
и скръбен.
Тогава обмяната става между двамата, а не между мъдреца и посетителите. Радостният дава от своя капитал на страдащия, с условие един ден да върне, каквото му е дал, даже с лихвите. Страдащият понеже се нуждае от пари, взима това, което му се дава. При тази обмяна и двамата излизат доволни, а мъдрецът остава чист и свободен от всякакви човешки сделки. Сегашните хора не са доволни от живота, защото не го разбират.
към беседата >>
Радостният
дава от своя капитал на страдащия, с условие един ден да върне, каквото му е дал, даже с лихвите.
Да страда човек, това значи, да не е вложил капитала си в обръщение. Когато страдащият отива при мъдреца, той иска да вземе нещо от богатствата му. Когато радостният посети мъдреца, той иска да вложи нещо от богатството си в неговата банка и, когато му потрябва, да го вземе. За да не се разправя с взимания и давания, мъдрецът всякога приема по двама души заедно: радостен и скръбен. Тогава обмяната става между двамата, а не между мъдреца и посетителите.
Радостният
дава от своя капитал на страдащия, с условие един ден да върне, каквото му е дал, даже с лихвите.
Страдащият понеже се нуждае от пари, взима това, което му се дава. При тази обмяна и двамата излизат доволни, а мъдрецът остава чист и свободен от всякакви човешки сделки. Сегашните хора не са доволни от живота, защото не го разбират. Преди да са го изучили, преди да познават законите на живота, те искат да станат светии. Това е невъзможно.
към беседата >>
Който знае тия закони, той ще се разговаря приятелски със скръбта, с нещастието, с мъчнотията и, вместо тях ще поставя
радостта
, надеждата, насърчението.
Казано е, че истината ще ни направи свободни. Значи, дойде ли човекът на истината при вас, той ще ви освободи. Той владее магическата пръчица. Достатъчно е да удари с нея, за да придобие всичко, каквото му е нужно. Който знае законите на магическата пръчица, той може да бъде здрав, добър, любещ, учен и т.н.
Който знае тия закони, той ще се разговаря приятелски със скръбта, с нещастието, с мъчнотията и, вместо тях ще поставя
радостта
, надеждата, насърчението.
Срещате един човек, който веднага ви казва, че е скръбен. За какво скърби? Той трябва да определи специално, за какво скърби. А тъй, да казва само, че скърби, това е много неопределено. Младата мома скърби, въздиша, не казва, защо скърби.
към беседата >>
Тя отваря писмото, чете го, и скръбта и се превръща в
радост
.
За какво скърби? Той трябва да определи специално, за какво скърби. А тъй, да казва само, че скърби, това е много неопределено. Младата мома скърби, въздиша, не казва, защо скърби. Давам и едно писмо от нейния приятел.
Тя отваря писмото, чете го, и скръбта и се превръща в
радост
.
Срещам един млад момък, и той скърби и пъшка. За какво скърби, и той не казва. Давам и на него едно писмо от приятелката му, и скръбта изчезва. Едно е нужно на човека, за да се превърне скръбта му в радост. Какво? Дай на човека писмото, което носиш от неговата възлюбена, или от неговия възлюбен, и скръбта му ще се превърне в радост.
към беседата >>
Едно е нужно на човека, за да се превърне скръбта му в
радост
. Какво?
Давам и едно писмо от нейния приятел. Тя отваря писмото, чете го, и скръбта и се превръща в радост. Срещам един млад момък, и той скърби и пъшка. За какво скърби, и той не казва. Давам и на него едно писмо от приятелката му, и скръбта изчезва.
Едно е нужно на човека, за да се превърне скръбта му в
радост
. Какво?
Дай на човека писмото, което носиш от неговата възлюбена, или от неговия възлюбен, и скръбта му ще се превърне в радост. За да живее в радостта и в изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя възлюбен, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е определена за деня. Така трябва да живее ученикът, така трябва да живее всеки човек. Живее ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бъде, животът му се осмисля. Бог е възлюбеният на човешката душа.
към беседата >>
Дай на човека писмото, което носиш от неговата възлюбена, или от неговия възлюбен, и скръбта му ще се превърне в
радост
.
Тя отваря писмото, чете го, и скръбта и се превръща в радост. Срещам един млад момък, и той скърби и пъшка. За какво скърби, и той не казва. Давам и на него едно писмо от приятелката му, и скръбта изчезва. Едно е нужно на човека, за да се превърне скръбта му в радост. Какво?
Дай на човека писмото, което носиш от неговата възлюбена, или от неговия възлюбен, и скръбта му ще се превърне в
радост
.
За да живее в радостта и в изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя възлюбен, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е определена за деня. Така трябва да живее ученикът, така трябва да живее всеки човек. Живее ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бъде, животът му се осмисля. Бог е възлюбеният на човешката душа. Човек е дошъл на земята да се освободи от скръбта и да влезе в радостта.
към беседата >>
За да живее в
радостта
и в изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя възлюбен, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е определена за деня.
Срещам един млад момък, и той скърби и пъшка. За какво скърби, и той не казва. Давам и на него едно писмо от приятелката му, и скръбта изчезва. Едно е нужно на човека, за да се превърне скръбта му в радост. Какво? Дай на човека писмото, което носиш от неговата възлюбена, или от неговия възлюбен, и скръбта му ще се превърне в радост.
За да живее в
радостта
и в изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя възлюбен, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е определена за деня.
Така трябва да живее ученикът, така трябва да живее всеки човек. Живее ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бъде, животът му се осмисля. Бог е възлюбеният на човешката душа. Човек е дошъл на земята да се освободи от скръбта и да влезе в радостта. Той е дошъл на земята да се освободи от смъртта и да влезе във вечния живот.
към беседата >>
Човек е дошъл на земята да се освободи от скръбта и да влезе в
радостта
.
Дай на човека писмото, което носиш от неговата възлюбена, или от неговия възлюбен, и скръбта му ще се превърне в радост. За да живее в радостта и в изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя възлюбен, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е определена за деня. Така трябва да живее ученикът, така трябва да живее всеки човек. Живее ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бъде, животът му се осмисля. Бог е възлюбеният на човешката душа.
Човек е дошъл на земята да се освободи от скръбта и да влезе в
радостта
.
Той е дошъл на земята да се освободи от смъртта и да влезе във вечния живот. Това значи правилно разбиране на живота и на любовта.
към беседата >>
Да знаеш какво нещо е
радостта
.
(втори вариант)
Тогава коя дума е правата? Права дума е всяка, която може да отнеме една скръб. Коя е лоша дума? Която причинява скръб. Сега ще кажете: „Разбрахме.“ Но приложението знаете ли?
Да знаеш какво нещо е
радостта
.
Ако един дошъл със своята любов при мене и ми казва: „Аз те обичам.“ Правете превод, превеждайте. Тази идея е непонятна, тя е отвлечена идея. Превеждаме ние в геометрическа форма, или най-първо в геометрическа форма. Този, който ме обича, дал ми е нещо. Всякога под думата „любов“ аз разбирам, то значи, че давам нещо.
към втори вариант >>
Мъдрецът никога не приема един
радостен
човек, защото той знае, ако този
радостният
дойде, той ще внесе нещо в мъдреца и следователно той след време ще иска да си вземе капитала назад.
(втори вариант)
Като не може да се препитаваш, ще страдаш. Казва, защо трябва да страдам? Страдат хората, понеже не работят, както е определено от Бога. Щом страдаш, ще определиш тогава в какво седи твоето страдание. За бъдеще ония умните хора - щом дойде при него един човек, който е работил много, той му казва: „Така не може да те приема.“ Ти ще намериш един нещастен човек, ще дойдете двамата.
Мъдрецът никога не приема един
радостен
човек, защото той знае, ако този
радостният
дойде, той ще внесе нещо в мъдреца и следователно той след време ще иска да си вземе капитала назад.
Мъдрецът няма време да се разправя с това, казва, едновременно ще заведете един, който е бедняк, който е скържав, и на него ще даде, та той да е свободен и чист. Мъдрецът иска да бъде на мястото, дето той да взема и да дава, напише взел-дал изведнъж. Казваш, ще внесеш от мене, аз искам да ви дам, но той има един скръбен, от него взема на тебе дава. Ще вземе капитала от тебе, ще даде на този скръбния. Ползата от скръбния каква е?
към втори вариант >>
Дойде едно страдание, кажеш: „Не зная.“ Повикай
радостта
, зарадвай се.
(втори вариант)
Който знае, може да бъде здрав. Който не знае, не може да бъде здрав. Това са противоположности. Когато дойдат, раздели се. Кажеш: „Не зная.“ Тогава какво трябва да знаеш?
Дойде едно страдание, кажеш: „Не зная.“ Повикай
радостта
, зарадвай се.
Повикай скръбта и кажи: „Моля ти се, откъде дойде, как ти е името? “ Всяка скръб има специфично име. За какво скърбиш? Може да скърбиш, че син ти не дошъл. Може да скърбиш, че дъщеря ти не е дошла.
към втори вариант >>
Христос казва: „Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в
радост
.“ Всеки ден трябва да му донасяте по едно писмо да чете.
(втори вариант)
Аз образувам връзка между него и нея. Той въздиша, давам му писмото. Не се изисква много. Дай на човека писмото, което носиш. Веднага скръбта на този човек ще се смени.
Христос казва: „Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в
радост
.“ Всеки ден трябва да му донасяте по едно писмо да чете.
Като дойде писмото, може да бъдеш радостен. Ако дойде ден, без да си получил писмото от твоя възлюбен, скръбта ще дойде. Ако имаш писмо, ще бъдеш спокоен, радостен. На сутринта ще имаш друго писмо. Тъй животът сам по себе си има смисъл.
към втори вариант >>
Като дойде писмото, може да бъдеш
радостен
.
(втори вариант)
Той въздиша, давам му писмото. Не се изисква много. Дай на човека писмото, което носиш. Веднага скръбта на този човек ще се смени. Христос казва: „Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в радост.“ Всеки ден трябва да му донасяте по едно писмо да чете.
Като дойде писмото, може да бъдеш
радостен
.
Ако дойде ден, без да си получил писмото от твоя възлюбен, скръбта ще дойде. Ако имаш писмо, ще бъдеш спокоен, радостен. На сутринта ще имаш друго писмо. Тъй животът сам по себе си има смисъл. Това трябва да бъде вътрешното изобилие в живота на ученика.
към втори вариант >>
Ако имаш писмо, ще бъдеш спокоен,
радостен
.
(втори вариант)
Дай на човека писмото, което носиш. Веднага скръбта на този човек ще се смени. Христос казва: „Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне в радост.“ Всеки ден трябва да му донасяте по едно писмо да чете. Като дойде писмото, може да бъдеш радостен. Ако дойде ден, без да си получил писмото от твоя възлюбен, скръбта ще дойде.
Ако имаш писмо, ще бъдеш спокоен,
радостен
.
На сутринта ще имаш друго писмо. Тъй животът сам по себе си има смисъл. Това трябва да бъде вътрешното изобилие в живота на ученика. Тогава външният свят, каквото и да вършиш, където и да сте, всичко има смисъл. Дърва може да сечеш, улица може да метеш, може да копаеш, навсякъде ще бъдеш силен.
към втори вариант >>
Следователно животът има две фази -
радост
и страдание.
(втори вариант)
Ако нямаш това, и богат да си, и в църква да си - ще бъдеш нещастен. На земята ние сме пратени да разрешим една обществена безопасност, или неразбрана опасност. Ако разрешим правилно, ще идем в обществената безопасност. Ако не решим правилно, ще идем в обществената опасност. Безопасност - радост, опасност - скръб.
Следователно животът има две фази -
радост
и страдание.
Ние сме в обществената безопасност. Тълкувайте сега. Така е правилното разбиране на живота.
към втори вариант >>
58.
С огън и сол
,
НБ
, София, 1.6.1930г.,
При един млад княз, сериозно болен, почти на смъртно легло, отишла една млада
жизнерадостна
мома и почнала да му говори.
Те се събират на едно място и разделят работата си на половина. „Всяка жертва със сол ще се осоли”. Любовта е солта в живота. Следователно, всички болести, всички социални злини могат да се премахнат само чрез любовта. Само топлината на любовта е в състояние да премахне всички съмнения, подозрения, разочарования в живота.
При един млад княз, сериозно болен, почти на смъртно легло, отишла една млада
жизнерадостна
мома и почнала да му говори.
Той я погледнал и казал: Късно идеш. Разочарованията ми са толкова големи, че нищо не е в състояние да ме вдигне от леглото. Тя се приближила до него и му пошепнала една дума на ухото. Като чул тази дума, той скочил от леглото, изправил се на краката си и смело извикал: Заслужава човек да живее! Коя е тази дума, която вдигнала болния княз от леглото?
към беседата >>
Така прекарвал той живота си,
радостен
и щастлив, между добра другарка и весели дечица.
Един индуски бог пожелал да слезе на земята между хората, да изучи техния живот. Той дошъл на земята във форма на прасе и започнал да живее като свинете: радвал се на свободата и безгрижието, в което живеел. По цели дни се разхождал в гората и ял жълъди. Един ден решил да се ожени. Намерил си добра другарка, която му родила няколко прасенца.
Така прекарвал той живота си,
радостен
и щастлив, между добра другарка и весели дечица.
Един ден другарите му изпратили делегация от разумния свят, да го поканят да се върне в отечеството си, но той не пожелал. – Добре ми е тук – казал той на делегацията – не искам да напусна земята. За да го освободят от захласването, в което изпаднал, другарите му решили да го лишат от дечицата му – радостта на неговия живот. Той поплакал за дечицата си, но най-после се утешил, като си казал: Добре, че другарката ми е жива, пак ще си имаме дечица. Като видели, че и това не помага, другарите му решили да вземат и жена му.
към беседата >>
За да го освободят от захласването, в което изпаднал, другарите му решили да го лишат от дечицата му –
радостта
на неговия живот.
Един ден решил да се ожени. Намерил си добра другарка, която му родила няколко прасенца. Така прекарвал той живота си, радостен и щастлив, между добра другарка и весели дечица. Един ден другарите му изпратили делегация от разумния свят, да го поканят да се върне в отечеството си, но той не пожелал. – Добре ми е тук – казал той на делегацията – не искам да напусна земята.
За да го освободят от захласването, в което изпаднал, другарите му решили да го лишат от дечицата му –
радостта
на неговия живот.
Той поплакал за дечицата си, но най-после се утешил, като си казал: Добре, че другарката ми е жива, пак ще си имаме дечица. Като видели, че и това не помага, другарите му решили да вземат и жена му. И за нея поплакал, но пак се утешил с мисълта, че друга жена ще си намери. Най-после решили да вземат и него. Като се видял отново между другарите си, в разумния свят, той се засмял на себе си и казал: Чудно нещо, бях се забравил и увлякъл в земния живот.
към беседата >>
59.
Точност
,
ООК
, София, 4.6.1930г.,
И светията ,и ученият живеят в
радостта
.
Вие ще познаете светията по начина на неговия живот, по неговите прояви, по вътрешните му способности. Светските хора пък говорят за учения човек, без да го познават. Истински ученият не се познава отвън. И учеността е вътрешно качество. И светията, и ученият имат големи знания и възможности, които можете да видите при специални случаи.
И светията ,и ученият живеят в
радостта
.
Те първи се ползват от своите знания. Като опитат знанията си, тогава ги предлагат на света. Не прави ли същото фурнаджията? Като извади хляба от пещта, той пръв го опитва. Не прави ли същото и готвачът?
към беседата >>
Той има и една
радост
за самия него.
(втори вариант)
Той така се носи, че като го погледнеш, казваш, той много знае. Една от максимите - на външното да се покажем. Светията има едно качество, никой не може да му го отнеме. Светията е свят. Ученият има едно знание, никой не може да му го отнеме.
Той има и една
радост
за самия него.
Ако аз съм учен човек, от учение се радвам. Хлебарят, който пече хляба, най-първо той го вкусва. Умният хлебар първи вкусва хляба. Не дава другите първи да го вкусят. Онзи, който хубаво готви, той най-първо го опитва яденето, той най-първо яде.
към втори вариант >>
Ако знаеш да пееш, ще бъдеш
радостен
.
(втори вариант)
Аз ни най-малко не се спирам, че съм дошъл на земята, земният живот да е приятен. Че страдаме, това е неразбиране на живота. Ние не сме изучавали законите на природата, затова е неприятен. Но условията, които Бог дал, те са нескончаеми богатства. Ти може да си при най-добрата публика, но ако не знаеш да пееш, ще се намериш в затруднение.
Ако знаеш да пееш, ще бъдеш
радостен
.
Ние сме в най-добрите условия, но не знаем как да живеем. Нито знаем как да обичаме. Ако речеш да обичаш някого, ако го хванеш за ръката, стиснеш го, казва: „Много ме стисна.“ Ако дадеш банкет, някъде малко масло си турил или хлябът не е хубав, ще се намери някакъв дефект. Ти се чудиш как да угодиш на хората. Всякога ти в деня все ще угостиш едного.
към втори вариант >>
Щом си недоволен от
радостта
, страдаш, ставаш философ.
(втори вариант)
Трябва да знаем, че скърбите, страданията и радостите, това са две смени. Ти страдаш, за да се радваш. Защо трябва да се радваме? За да страдаме. Радваме се, страдаме, радваме се, страдаме.
Щом си недоволен от
радостта
, страдаш, ставаш философ.
След философията иде глупостта. Ако не си доволен от това, ще станеш поет. След поезията какво иде? Хиляди и милиони работи ще ги сменяш, но всякога са противоположни. Здравето е свързано с болестта.
към втори вариант >>
60.
Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота)
,
МОК
, София, 6.6.1930г.,
Щом я намерите, вие ще сте
радостни
, доволни, насърчавате се.
Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена. Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота. Той се движи насам-натам, но няма опорна точка. Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички.
Щом я намерите, вие ще сте
радостни
, доволни, насърчавате се.
Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея.
към беседата >>
Изгубите ли основната си мисъл, губите
радостта
и разположението си.
Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота.
Изгубите ли основната си мисъл, губите
радостта
и разположението си.
Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината.
към беседата >>
61.
Двата принципа
,
ООК
, София, 11.6.1930г.,
Щом се държиш за Божественото, колкото пъти да падаш, пак ще ставаш; колкото да се обезсърчаваш, пак ще се насърчаваш; колкото да скърбиш, пак
радостен
ще станеш.
Основната идея на парахода е котвата. Ако параходът не е завързан, за котвата, вълните ще го отнесат всред морето, дето бурите ще го разрушат. Основната идея за човека е вярата му в Божественото. Докато се държи на Божественото, и в ада да влезе, пак жив ще излезе. С Божественото ли си, навсякъде си добре – и в рая и в ада, и в живота и в смъртта.
Щом се държиш за Божественото, колкото пъти да падаш, пак ще ставаш; колкото да се обезсърчаваш, пак ще се насърчаваш; колкото да скърбиш, пак
радостен
ще станеш.
– Ами ако изгубя любовта си? – Любовта никога не се губи. Бог е Любов. Може ли Бог да се изгуби? Той може да се оттегли от тебе, за да те изпита, но никога не може да се изгуби.
към беседата >>
Единият казва, че първата дума е „любовта“, другият казва, че първата дума е „
радостта
“.
(втори вариант)
Има двама, които се различават.
Единият казва, че първата дума е „любовта“, другият казва, че първата дума е „
радостта
“.
Трети автор казва, че първата дума е „животът“. Оставете обикновения език. Ще говорите като талантливи или гениални. Обикновеният човек само разравя пясъка, талантливият го циментира, гениалният го създава. Не ровете пясъка, поне го циментирайте.
към втори вариант >>
Може да се обезсърчаваш, може да падаш, може да изгубиш
радостта
, може, както вие казахте, да изгубиш и любовта - то е невъзможно.
(втори вариант)
Ако тази котва не се скъса, като се люлее навсякъде корабът, котва се държи - това е основна идея. Ако тази брънка се скъса, отиде корабът в дъното на морето. Божественото при всичките условия на живота - и в ада да влезеш, и в смъртта, тази идея остава една и съща. Ако я държиш, ти жив ще останеш. То е Божественото.
Може да се обезсърчаваш, може да падаш, може да изгубиш
радостта
, може, както вие казахте, да изгубиш и любовта - то е невъзможно.
Любовта е Бог. Той не се губи. Той може да се оттегли, може да те изпита. То е друг въпрос. Сега основната идея.
към втори вариант >>
62.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
Въздухът, който влиза в човешките дробове, в човешкия ум и в човешкото сърце, трябва да бъде чист, да внася в човека
радост
и веселие, да подига мисълта му, да облагородява неговите чувства.
Ако влезете в някое научно общество и намерите, че въздухът не е чист, веднага отворете прозореца на своя ум. Ама другите щели да бъдат недоволни – това не е важно. Проветрявайте стаите, в които живеете. Проветрявайте мислите и чувствата, с които се храните. Когато видят, че проветрявате стаите си, за да влезе отвън чист въздух, разумните същества казват: Ето един човек, който знае да живее.
Въздухът, който влиза в човешките дробове, в човешкия ум и в човешкото сърце, трябва да бъде чист, да внася в човека
радост
и веселие, да подига мисълта му, да облагородява неговите чувства.
Следователно, влезете ли в клас, веднага отваряйте прозорците. Отваряйте широко прозорците на вашия ум, на вашето сърце и на вашето тяло, да влезе чиста, нова струя въздух, да ви преобрази. Само чистият въздух е в състояние да произведе коренен преврат в човека. Сега вие не разбирате, буквално ли говоря, или преносно. И буквално, и преносно.
към беседата >>
Щом сте дошли на земята, вашата задача е да гледате с
радост
на живота, да бъдете всякога поетически настроени, да вярвате в доброто.
Като не успяват в работите си, мнозина се оплакват, че всички дяволи се опълчили срещу тях. Какво от това? Тяхна работа е да се опълчват, а ваша работа е да се справяте с мъчнотиите си. Ако дяволите излязат по-силни от вас, вие временно ще отстъпите, докато се засилите. Щом се засилите, вие ще настъпите, а те ще отстъпят.
Щом сте дошли на земята, вашата задача е да гледате с
радост
на живота, да бъдете всякога поетически настроени, да вярвате в доброто.
Съвременните хора искат да имат резултати на земята, преди да са научили законите на мисълта, преди да са проявили своите чувства. Това е невъзможно. Какво виждате в семействата? Влизате в едно семейство, дето майката и бащата са строги. Децата обикалят около тях, не смеят да поискат нещо, страх ги е от родителите си.
към беседата >>
Целият дом е
радостен
.
Най-малкото дете отива полека при баща си, поглежда го в очите, милва го по главата и се усмихва. С тази постъпка то отваря сърцето на бащата. Той взима детето си на ръце, целува го, милва го, става весел и разположен. Щом отвори сърцето си за малкото дете, бащата се отваря и за другите деца. Всички деца въздъхват свободно и започват да пеят и да скачат.
Целият дом е
радостен
.
Малкото дете има вяра в баща си. Между бащата и него има отворени прозорци за съобщение. Те имат отношения помежду си. Казано е в Писанието: Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие. Сега и аз ви казвам: Станете като децата, за да направите връзка с вашия велик Баща.
към беседата >>
63.
Превръщане и съпоставяне / Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата (Външни условия и вътрешни възможности. Загубената дума)
,
МОК
, София, 27.6.1930г.,
Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с
радост
.
И така, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения - учен, сиромаха - богат. И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно.
Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с
радост
.
Те ще ви дадат плод стократно.
към беседата >>
Щом ги представиш, както са, ти си
радостен
и весел.
(втори вариант)
И това става съобразно твоето желание. Обаче, като няма печалба, ти търсиш един изходен път, в който ще намериш истината, и в бъдеще възпитанието ще почива върху какво? Върху истината, истината освобождава. Щом ти си представиш нещата тъй, както си са, ти изведнъж се освобождаваш. В християнството покаянието не е нищо друго, освен да поставиш нещата тъй, както са си.
Щом ги представиш, както са, ти си
радостен
и весел.
А щом ги представиш както не са, ти си скръбен и разочарован. А като ги представиш, както са, веднага онова неразположение, което имаш в ума, всичко това изчезва. Та, казвам, първо ще се научите да говорите истината на себе си. Може отвън да има всевъзможни причини, но единственото нещо, което трябва да знаете, е истината. Никой в света не може да те лиши от това, което ти имаш.
към втори вариант >>
64.
Близо е лятото
,
НБ
, София, 29.6.1930г.,
Всеки стих, всеки факт, всяка истина са важни дотолкова, доколкото могат да допринесат някаква полза, някакво благо за човека; те са важни дотолкова, доколкото могат да хвърлят светлина в ума на човека и да внесат мир и
радост
в душата му.
„Близо е лятото”. Този стих е важен. Защо? – Защото носи нещо за човека.
Всеки стих, всеки факт, всяка истина са важни дотолкова, доколкото могат да допринесат някаква полза, някакво благо за човека; те са важни дотолкова, доколкото могат да хвърлят светлина в ума на човека и да внесат мир и
радост
в душата му.
„Близо е лятото”. Освен лято, има още три годишни времена: пролет, есен и зима. Годишните времена представят четири положения в живота: пролетта означава начало на живота; лятото означава онова положение, когато всичко расте, цъфти, завързва, зрее – развива се в пълнота; през есента плодовете зреят, а през зимата всичко замръзва, сковава се. Тогава човек се ползува от придобитото богатство на пролетта, лятото и есента. Зимата е подобна на старостта в човешкия живот.
към беседата >>
65.
Морални правила / Правилно ядене - правилно служене
,
ООК
, София, 2.7.1930г.,
Това се дължи на Божественото в него, което дава импулс, сила и
радост
на душата.
Всички живи същества могат да се съобщават помежду си. Те са свързани като скачени съдове. Като си помагате, вие можете да се изучавате. И тогава вие ще знаете, защо един и същ човек се проявява по два различни начина. Някога се чувствува силен, готов на всички услуги и жертви.
Това се дължи на Божественото в него, което дава импулс, сила и
радост
на душата.
Друг път той казва: Сгреших, паднах, не зная, какво да правя. Човек съм, със слабости, не мога да се справя със себе си. Това е проява на човешкото, на слабото естество в човека. Значи, всеки човек, силен или слаб, проявява и двете начала в себе си – човешкото и Божественото. Обаче, задача на човека е да подчини човешкото на Божественото в себе си и да следва правия път към Бога.
към беседата >>
Когато оправи работата, Учителят е
радостен
и весел.
Ако каже, че са го убили за лъжа, по някакъв начин трябва да му се помогне да съзнае грешката си и да я изправи. Физическият човек умира, т.е. тялото му се разлага, но съзнанието му остава живо. Чрез съзнанието си той може да продължава да се учи. Великият Учител търси начин, чрез който да помогне на убития, и с това да оправи работата.
Когато оправи работата, Учителят е
радостен
и весел.
Докато оправи работата, Той е сериозен и замислен. Като е дошъл на земята, човек ще бъде и радостен, и скръбен. В скърбите и страданията той търси начин за разрешение на известни въпроси. В радостите пък си почива. След като е решил задачата си, той се радва.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек ще бъде и
радостен
, и скръбен.
тялото му се разлага, но съзнанието му остава живо. Чрез съзнанието си той може да продължава да се учи. Великият Учител търси начин, чрез който да помогне на убития, и с това да оправи работата. Когато оправи работата, Учителят е радостен и весел. Докато оправи работата, Той е сериозен и замислен.
Като е дошъл на земята, човек ще бъде и
радостен
, и скръбен.
В скърбите и страданията той търси начин за разрешение на известни въпроси. В радостите пък си почива. След като е решил задачата си, той се радва. Като минава през скърби и радости, човек дохожда най-после до положение да предвижда нещата, които предстоят да станат. До известна степен той може да гадае онова, което му предстои да преживее.
към беседата >>
В
радостите
пък си почива.
Великият Учител търси начин, чрез който да помогне на убития, и с това да оправи работата. Когато оправи работата, Учителят е радостен и весел. Докато оправи работата, Той е сериозен и замислен. Като е дошъл на земята, човек ще бъде и радостен, и скръбен. В скърбите и страданията той търси начин за разрешение на известни въпроси.
В
радостите
пък си почива.
След като е решил задачата си, той се радва. Като минава през скърби и радости, човек дохожда най-после до положение да предвижда нещата, които предстоят да станат. До известна степен той може да гадае онова, което му предстои да преживее. Често слушате да се казва: Съдба е това! Ти знаеш, че ще ти се случи това или онова, но защо се случва така, не знаеш.
към беседата >>
Като минава през скърби и
радости
, човек дохожда най-после до положение да предвижда нещата, които предстоят да станат.
Докато оправи работата, Той е сериозен и замислен. Като е дошъл на земята, човек ще бъде и радостен, и скръбен. В скърбите и страданията той търси начин за разрешение на известни въпроси. В радостите пък си почива. След като е решил задачата си, той се радва.
Като минава през скърби и
радости
, човек дохожда най-после до положение да предвижда нещата, които предстоят да станат.
До известна степен той може да гадае онова, което му предстои да преживее. Често слушате да се казва: Съдба е това! Ти знаеш, че ще ти се случи това или онова, но защо се случва така, не знаеш. Казваш, че това е съдба, но все пак искаш да разбереш, какво нещо е съдбата. Досега никой човек не е могъл да каже, какво нещо е съдбата и защо се изявява по един, или по друг начин.
към беседата >>
НАГОРЕ