НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
199
резултата в
77
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Тогава за един стол, за една
професорска
катедра ще се борите мнозина.
„Как ще обичам? “ Ти, наистина, не можеш да се научиш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта. Виждате колко е разумно това. Излезте и идете в ония места, дето можете да черпите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Не може да направите това, ако сте в закона на противоположностите.
Тогава за един стол, за една
професорска
катедра ще се борите мнозина.
Веднъж във Франция устроили конкурс за една катедра, и се явили 15,000 души кандидати. Е, колко души могат да седнат на нея? Един кандидат за един стол. В този свят често се раждат известни желания. Защо? Завиждате – вие искате тази катедра.
към беседата >>
2.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Учени хора,
професори
, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“.
То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е? “ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват.
Учени хора,
професори
, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“.
Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка. Преди 4–5 месеца дойдоха да ми кажат, че синът на един лекар заболял първо от хрема, която отсетне се усложнила, и най-после лекарят констатирал, че имало нагнояване на мозъка и че трябва да се направи операция. Казах: „Не трябва никаква операция, 99 на 100 детето ще умре, ако му направите операция, инак ще се излекува“. Отиват, направят операция и синът умира. Операцията, разбира се, за лекарите бе „сполучлива“.
към беседата >>
Едно дете, като се роди, изведнъж ли става
професор
?
Добър човек е всякога добър, лош – всякога лош. Не може един ден да бъде светия, а утре – последен вагабонтин. То е немислимо. Казвате, че лошият човек може да се покае? Знаете ли колко хиляди години се изискват за това?
Едно дете, като се роди, изведнъж ли става
професор
?
Ще се учи най-малко 12 години и неговото съзнание постепенно ще се развива. Когато се изучи вътрешният духовен свят, ще се разберат законите на християнството. То има за цел да оправи света, да оправи семействата, да тури хармония между мъж и жена, брат и сестра, господар и слуга. Съвременният свят страда не че човек е лошо да бъде слуга, но от това, че не умее да бъде добър господар. Доктор Миркович казваше така: „Не искам да бъда втори път богат, искам да бъда слуга при някой господар“.
към беседата >>
3.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Ще се явят добри философи, добри писатели, много
професори
, учени и прочие, които ще я описват и извличат поуките.
Има Божествено право, което регулира нещата в света. Сега международното право падна и иде редът да учим Божественото право. Човечеството ще опише този закон, но той не е като международното право, който всички престъпиха. Но онзи, който престъпи този закон, ще даде отговор. Сегашната война наглед е едно нещастие, но тя ще принесе големи добрини на човечеството.
Ще се явят добри философи, добри писатели, много
професори
, учени и прочие, които ще я описват и извличат поуките.
Ще има за дълги години да се пише върху мен от бъдещото поколение. И затова казва Христос: "Ще има ли тогава разумна вяра? " - Ще можем ли от нашия живот да извлечем полза? Щастлив е този, който може от своето нещастие да извлече своето щастие. Най-добрите неща хората сега могат да очакват, но по- важното е как ще намерим тази основа на разумната вяра, върху която ще съградим бъдещия живот.
към беседата >>
4.
Ако ме любите, ще опазите моите заповеди
,
ИБ
, Бургас, 24.1.1915г.,
Затова всеки да изпълни учението Христово на своето място - и като началник, и като учител,
професор
и пр.
По-добре е да умрем като християни измъчвани, отколкото като разбойници. За такива ще дойде Мойсей, ще дойде Илия, ще дойде пророк Йоан и с камшик ще ги оправят всичките. За това Христос казва: "Моето бреме е леко." Господ, Който ни говори, ще ни ръководи и ще ни управлява. Колкото по-големи са страданията, толкова по-близо е Христос до нас. Нямаме ли страдания, Господ е далеко от нас, а то е лошо.
Затова всеки да изпълни учението Христово на своето място - и като началник, и като учител,
професор
и пр.
Това е заповед Христова. С изпълнението й Господ ще ни помогне и от малки хора ще ни повдигне Господ и направи велики хора. Йоан Кронщадски откакто се е обещал и посветил живота си на Господа, оттогава е станал Йоан Кронщадски, а по-рано е бил тъпоумен. Да посветим живота си, не е да отидем в гората, но да изпълним в живота си Неговите заповеди и да просветим нашите умове, да се стоплят нашите сърца, да се възродят нашите души, да оживее нашият дух и се ободри.
към беседата >>
5.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Учениците от една колегия искали да се пошегуват с
професора
си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: "Молим, кажете ни към кой вид спада"?
Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите". Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване – Божествени неща. „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" – ще кажете. Знаете ли на какво мязате?
Учениците от една колегия искали да се пошегуват с
професора
си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: "Молим, кажете ни към кой вид спада"?
Той им отговорил: Това е hum bug (хъмбъг), ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия. Господ казва: "Това е буболечица". И учители, и проповедници, и книжници си носят този hum bug и с него нищо не могат да направят. Намерете не крилца, а живи, живи бръмбари и пеперуди. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.
към беседата >>
6.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Слушам само роптания: и на учени, и на свещеници, лекари,
професори
, проповедници – всички роптаят.
От какво произлизат съвременните стълкновения между хората? От това, че хората са кисели, не са меки, нежни. Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив – вътрешно и външно. Ако хората биха се взаимно почитали, ако имаха взаимна отстъпчивост, щеше да има велика хармония в живота. Аз не облажавам хора, които всеки ден се карат един с друг: те всеки ден роптаят против Бога.
Слушам само роптания: и на учени, и на свещеници, лекари,
професори
, проповедници – всички роптаят.
Свещеници, лекари, като им дават пари, недоволни са от даденото, малко било; Господ на други дал повече, а на тях по-малко – това е вече роптание. Ако е овчар, ще каже, че кошарата му е малка, иска повече – и това е роптание. Ученият и той роптае, че малко способности му са дадени. Кой е виновен? Все Господ!
към беседата >>
7.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Когато постѫпите въ нѣкое първоначално училище, гимназия или университетъ, учителитѣ или
професоритѣ
ви даватъ като първи уроци нѣкои упражнения и вие, за да ги разберете, трѣбва да се позанимаете съ тѣхъ.
За да познаемъ Сина, трѣбва да вземемъ неговото иго. Иго подразбира отношенията на нѣщата. Често у васъ се заражда желание да познаете Бога. Ще Го познаете само, ако имате Неговото иго и сте готови да Му служите. Какво се разбира подъ думата „служене“?
Когато постѫпите въ нѣкое първоначално училище, гимназия или университетъ, учителитѣ или
професоритѣ
ви даватъ като първи уроци нѣкои упражнения и вие, за да ги разберете, трѣбва да се позанимаете съ тѣхъ.
Ако Богъ е създалъ свѣта, Той го е създалъ за извѣстни цѣли зарадъ насъ, а не за свои нѣкакви цѣли. Всички одушевени и неодушевени прѣдмети, които сѫществуватъ, иматъ своето дълбоко прѣдназначение. Господь ви е направилъ рѫцѣ съ по петь пръсти, двѣ очи, единъ носъ съ двѣ отверстия, една уста, двѣ уши отъ страни на главата – всичко това е съ прѣдназначение. Нѣкой казва: „Азъ имамъ ухо да слушамъ.“ Ухото, въ дълбокъ смисълъ, е нѣщо вѫтрѣшно, психическо. Човѣкъ може да слуша безъ да разбира; да гледа безъ да вижда.
към беседата >>
В каквото училище да влезете – първоначално, гимназия или университет, учителите и
професорите
ви дават уроци и задачи, които трябва да решавате.
(втори вариант)
Игото подразбира отношение към външните и вътрешните условия на живота. Следователно, вие можете да познаете Бога само тогава, когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите. Да служите на Бога, това означава готовност да изучавате с любов всички предмети. Външният или обективният свят, с всички свои прояви, представя предметно учение за онзи, който е готов да служи на Бога. Не е ли същото и в училищата на земята?
В каквото училище да влезете – първоначално, гимназия или университет, учителите и
професорите
ви дават уроци и задачи, които трябва да решавате.
Те са предметно учение за вас. Който е готов да служи на учителите си с любов, той ще учи всичко, което му преподават. Бог е създал света за нас, а не за себе си. Следователно, всички одушевени и неодушевени предмети, които ни обикалят, имат своето дълбоко предназначение. Че е така, виждаме по нашите удове.
към втори вариант >>
8.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
В бъдеще, всички видни хора – учители, писатели,
професори
, проповедници трябва да слязат от висотата на своето положение, да влязат в света, между простите, бедните, страдащите, да ги научат, как да живеят.
Всички трябва да бъдем носители на Божественото учение, защото всички хора, като души, съставят части от Божествения организъм, а Бог изисква, Неговото тяло да бъде здраво и всички удове да са в хармония. Само така човек може да бъде радостен и весел. Ако не е здрав, той не може да бъде радостен и весел; причината за това не е в Бога. Ако мъж и жена не могат да живеят добре, причината не е в Бога; ако брат и сестра не се разбират, причината не е в Бога; ако между управляващи и управлявани не съществува доверие и съгласие, причината не е в Бога. Причината за дисхармонията, недоверието, противоречията между хората се дължи на разваляне на съчетанието, което Бог е направил.
В бъдеще, всички видни хора – учители, писатели,
професори
, проповедници трябва да слязат от висотата на своето положение, да влязат в света, между простите, бедните, страдащите, да ги научат, как да живеят.
Това иска Христос от всички хора. Със слизането си на земята, Христос показа на хората, как да приложат великата, безкористна любов помежду си. Всички съвременни писатели съзнават, че Бог работи в света. Той прави големи преобразувания в човешките умове и сърца. Затова е казано в Писанието, че нов свят се твори, нови умове и сърца се създават.
към беседата >>
9.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Един американски
професор
толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията.
И тази мисъл има две страни: от едно и също място – сърцето, добрият вади добрините, а злият – злините. Следователно, когато искам да изправя човека, на злия казвам, да убие в себе си всяко лошо желание, за да не прави злини на себе си и на хората. На добрия казвам, да възкреси в себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бъде добре и за него, и за ближните му. Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават.
Един американски
професор
толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията.
Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят.
към беседата >>
Един ден намазали стола, на който
професорът
седял с туткал, и го завинтили добре за пода.
На добрия казвам, да възкреси в себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бъде добре и за него, и за ближните му. Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават. Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца.
Един ден намазали стола, на който
професорът
седял с туткал, и го завинтили добре за пода.
Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи.
към беседата >>
Професорът
говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала.
Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават. Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода.
Професорът
говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала.
Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живеят със своите стари разбирания и убеждения.
към беседата >>
Професорът
разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца.
Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават. Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала.
Професорът
разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца.
Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живеят със своите стари разбирания и убеждения. Ако сами не можете да се отлепите, помолете да дойде някой да ви помогне, но не оставайте залепени.
към беседата >>
Трѣбва да бѫдемъ внимателни, не трѣбва да приличаме на онзи американски
професоръ
, който обичалъ да държи студентитѣ си въ аудиторията половинъ–единъ часъ слѣдъ звънеца.
(втори вариант)
Възкреси що? Възкреси въ себе си всѣко добро желание. Слѣдователно въ тази книга трѣбва на всѣко изречение да поставите друго, съ противоположно понятие, защото този, който е писалъ книгата, или е скрилъ истината или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата. Затова мнозина отъ васъ, които изучаватъ духовната наука, срѣщатъ противоположни мнѣния. Христосъ турва двѣ такива противоположни изречения: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ доброто съкровище добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Слѣдователно когато искамъ да поправя човѣка, на лошия казвамъ: „Убий въ себе си всѣко лошо желание, за да не правишъ зло на хората.“ На добрия казвамъ: „Възкреси въ себе си всички добри желания, извади ги и ги дай на хората.“
Трѣбва да бѫдемъ внимателни, не трѣбва да приличаме на онзи американски
професоръ
, който обичалъ да държи студентитѣ си въ аудиторията половинъ–единъ часъ слѣдъ звънеца.
Единъ день ученицитѣ му рѣшили да го научатъ на единъ добъръ урокъ. Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми, професорътъ стоялъ така два часа и когато искалъ да стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола. Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ си. За да се освободи най-послѣ професорътъ отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура. Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва да ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили.
към втори вариант >>
Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми,
професорътъ
стоялъ така два часа и когато искалъ да стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола.
(втори вариант)
Слѣдователно въ тази книга трѣбва на всѣко изречение да поставите друго, съ противоположно понятие, защото този, който е писалъ книгата, или е скрилъ истината или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата. Затова мнозина отъ васъ, които изучаватъ духовната наука, срѣщатъ противоположни мнѣния. Христосъ турва двѣ такива противоположни изречения: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ доброто съкровище добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Слѣдователно когато искамъ да поправя човѣка, на лошия казвамъ: „Убий въ себе си всѣко лошо желание, за да не правишъ зло на хората.“ На добрия казвамъ: „Възкреси въ себе си всички добри желания, извади ги и ги дай на хората.“ Трѣбва да бѫдемъ внимателни, не трѣбва да приличаме на онзи американски професоръ, който обичалъ да държи студентитѣ си въ аудиторията половинъ–единъ часъ слѣдъ звънеца. Единъ день ученицитѣ му рѣшили да го научатъ на единъ добъръ урокъ.
Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми,
професорътъ
стоялъ така два часа и когато искалъ да стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола.
Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ си. За да се освободи най-послѣ професорътъ отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура. Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва да ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили. Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“ Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“.
към втори вариант >>
За да се освободи най-послѣ
професорътъ
отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура.
(втори вариант)
Христосъ турва двѣ такива противоположни изречения: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ доброто съкровище добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Слѣдователно когато искамъ да поправя човѣка, на лошия казвамъ: „Убий въ себе си всѣко лошо желание, за да не правишъ зло на хората.“ На добрия казвамъ: „Възкреси въ себе си всички добри желания, извади ги и ги дай на хората.“ Трѣбва да бѫдемъ внимателни, не трѣбва да приличаме на онзи американски професоръ, който обичалъ да държи студентитѣ си въ аудиторията половинъ–единъ часъ слѣдъ звънеца. Единъ день ученицитѣ му рѣшили да го научатъ на единъ добъръ урокъ. Намазватъ стола съ туткалъ, завъртватъ го отдолу съ бурми, професорътъ стоялъ така два часа и когато искалъ да стане – не могълъ, залѣпилъ се на стола. Днесъ виждаме много християни, които стоятъ залѣпени на столоветѣ си.
За да се освободи най-послѣ
професорътъ
отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура.
Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва да ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили. Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“ Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е Божественитѣ закони и може да помага на другитѣ хора. А тѣзи, у които кармата е лоша, тѣ ще направятъ едно прѣстѫпление, второ, трѣто, за което и ще бѫдатъ затворени.
към втори вариант >>
10.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Един младеж отишъл при един германски
професор
, с желание, да го посъветва, да избере такъв отдел от науката, който да му отнеме малко време.
Мъдростта е книга, написана във всекиго. Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. Ще кажете, че тази работа е мъчна. – Мъчните работи са Божествени.
Един младеж отишъл при един германски
професор
, с желание, да го посъветва, да избере такъв отдел от науката, който да му отнеме малко време.
Професорът го погледнал и му казал: Когато Бог иска да създаде една тиква, определя й срок - шест месеца; когато иска да създаде един дъб, определя му - сто години. Значи, ако искате да узреете в шест месеца, тиква ще бъдете; ако искате да узреете, в продължение на сто години, дъб ще бъдете. „С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото.
към беседата >>
Професорът
го погледнал и му казал: Когато Бог иска да създаде една тиква, определя й срок - шест месеца; когато иска да създаде един дъб, определя му - сто години.
Достатъчно е, той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. Ще кажете, че тази работа е мъчна. – Мъчните работи са Божествени. Един младеж отишъл при един германски професор, с желание, да го посъветва, да избере такъв отдел от науката, който да му отнеме малко време.
Професорът
го погледнал и му казал: Когато Бог иска да създаде една тиква, определя й срок - шест месеца; когато иска да създаде един дъб, определя му - сто години.
Значи, ако искате да узреете в шест месеца, тиква ще бъдете; ако искате да узреете, в продължение на сто години, дъб ще бъдете. „С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото. В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал.
към беседата >>
Напримѣръ единъ младежъ отива при единъ знаменитъ германски
професоръ
и му казва: „Искамъ да свърша единъ курсъ за 6 мѣсеца, посочете ми какво да избера.“ – „Има такъвъ курсъ, може да се свърши за 6 мѣсеца,“ и добавилъ: „Когато Господь иска да направи една тиква, Той ѝ дава срокъ 6 мѣсеца, а когато иска да направи единъ дѫбъ, дава му 100 години.“ Тъй че тѣзи, които искатъ лесна, лека работа, тѣхъ Господь ще ги прати да садятъ тикви, а които искатъ трудна работа, Господь ще ги прати да садятъ дѫбове.
(втори вариант)
Всички трѣбва да мислимъ, че у насъ има сила да бѫдемъ разумни, силни и добри. Въ всички има възможность да се прояви дълбоката Божествена мѫдрость. Тя е написана у всѣкиго и ако всѣки може да прочете тази книга, ще намѣри тѣзи истини, които ще му дадатъ радость и веселие. Като разтворимъ тази книга, ние ще се разберемъ. Мнозина казвате: „Виждаме, че тази работа е много трудна.“ Най-труднитѣ работи сѫ Божествени.
Напримѣръ единъ младежъ отива при единъ знаменитъ германски
професоръ
и му казва: „Искамъ да свърша единъ курсъ за 6 мѣсеца, посочете ми какво да избера.“ – „Има такъвъ курсъ, може да се свърши за 6 мѣсеца,“ и добавилъ: „Когато Господь иска да направи една тиква, Той ѝ дава срокъ 6 мѣсеца, а когато иска да направи единъ дѫбъ, дава му 100 години.“ Тъй че тѣзи, които искатъ лесна, лека работа, тѣхъ Господь ще ги прати да садятъ тикви, а които искатъ трудна работа, Господь ще ги прати да садятъ дѫбове.
Това е велика философия. Отъ този материалъ, който ви давамъ, искамъ да създадете една философия за васъ. Не искамъ наготово да възприемате нѣщата, опитайте ги, разработете и ако не излѣзе вѣрно това, което ви говоря, елате при мене, ще ви дамъ нови упѫтвания и тогава ще се сбѫднатъ думитѣ Христови, това учение ще бѫде единъ изворъ въ душата и ума ви и ще бѫдете радостни и весели и ще помагате на хората. Този Богъ е вѫтрѣ у васъ, всички сте го опитали. Нѣкой пѫть сте отчаяни, искате да се самоубиете, но слѣдъ това дойде едно облекчение, това е вашиятъ Богъ, дръжте го.
към втори вариант >>
11.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит
професор
, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере.
Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. – „Отде знаеш това? ” – Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере.
Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит
професор
, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере.
То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят? Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат.
към беседата >>
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ
професоръ
, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере.
(втори вариант)
Това е гимнастика на ума. Божествениятъ свѣтъ е толкова реаленъ, колкото и физическиятъ. — Отде знаешъ това? — Виждамъ. Ако влѣза въ Божествения свѣтъ съ кучето си, азъ ще видя всичко, което сѫществува тамъ; кучето ми нищо нѣма да види и разбере.
Ако отида съ него да слушамъ лекция на нѣкой знаменитъ
професоръ
, азъ ще разбера всичко, а кучето нищо нѣма да разбере.
То даже ще се смути отъ присѫтствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нѣщата, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Следователно, ако хората не виждатъ Бога и Божествения свѣтъ, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Какъ ще докажете на слѣпия, че слънцето грѣе, че има физически свѣтъ? Той ще пипа, но всички нѣща не могатъ да се пипатъ.
към втори вариант >>
12.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Днес всички хора – учители,
професори
, съдии, свещеници носят недоволството от прегорялото ядене.
Мъжът е недоволен, че жена му прегорила яденето; жената е недоволна, че мъжът й не е донесъл повече месо и зеленчуци, да сготви добро ядене. Турете настрана тенджерите с прегорялото ядене. Изхвърлете навън изгорелия лук, масло, а заедно с това и недоволството. Бъдете благодарни на малкото, което имате. За предпочитане е човек да остане три дни гладен, отколкото да носи в себе си недоволството от прегорялото ядене или недоволството, че малко е месото, хлябът и зеленчуците.
Днес всички хора – учители,
професори
, съдии, свещеници носят недоволството от прегорялото ядене.
Търговецът пък е недоволен, че работите му не вървят добре. Махнете недоволството от себе си! Махнете тенджерата и търговията от главата си! Човек не е дошъл на земята нито готвач да става, нито търговец. Това са временни занятия за прехранване.
към беседата >>
Свещеникът е недоволен, че работата му не върви добре,
професорът
също е недоволен от работата си.
Търговецът пък е недоволен, че работите му не вървят добре. Махнете недоволството от себе си! Махнете тенджерата и търговията от главата си! Човек не е дошъл на земята нито готвач да става, нито търговец. Това са временни занятия за прехранване.
Свещеникът е недоволен, че работата му не върви добре,
професорът
също е недоволен от работата си.
Не се безпокойте, всичко ще тръгне добре. Никой не е дошъл на земята да става поп или професор – това са временни служби. Какво означава думата поп? Баща. Един Баща има в света – Господ. Всички хора са братя помежду си.
към беседата >>
Никой не е дошъл на земята да става поп или
професор
– това са временни служби.
Махнете тенджерата и търговията от главата си! Човек не е дошъл на земята нито готвач да става, нито търговец. Това са временни занятия за прехранване. Свещеникът е недоволен, че работата му не върви добре, професорът също е недоволен от работата си. Не се безпокойте, всичко ще тръгне добре.
Никой не е дошъл на земята да става поп или
професор
– това са временни служби.
Какво означава думата поп? Баща. Един Баща има в света – Господ. Всички хора са братя помежду си. Следователно, като срещнеш един човек, ще знаеш, че той е твой брат, а Бог е Баща на всички. Съблечете старите дрехи и облечете новите.
към беседата >>
Днесъ всички хора — учители,
професори
, сѫдии, свещеници носятъ недоволството отъ прегорѣлото ядене.
(втори вариант)
Мѫжътъ е недоволенъ, че жена му прегорила яденето; жената е недоволна, че мѫжътъ ѝ не е донесълъ повече месо и зеленчуци, да сготви добро ядене. Турете настрана тенджеритѣ съ прегорѣлото ядене. Изхвърлете навънъ изгорѣлия лукъ, масло, а заедно съ това и недоволството. Бѫдете благодарни на малкото, което имате. За предпочитане е човѣкъ да остане три деня гладенъ, отколкото да носи въ себе си недоволството отъ прегорѣлото ядене или недоволството, че малко е месото, хлѣбътъ и зеленчуцитѣ.
Днесъ всички хора — учители,
професори
, сѫдии, свещеници носятъ недоволството отъ прегорѣлото ядене.
Търговецътъ пъкъ е недоволенъ, че работитѣ му не вървятъ добре. Махнете недоволството отъ себе си! Махнете тенджерата и търговията отъ главата си! Човѣкъ не е дошълъ на земята нито готвачъ да става, нито търговецъ. Това сѫ временни занятия за прехранване.
към втори вариант >>
Свещеникътъ е недоволенъ, че работата му не върви добре,
професорътъ
сѫщо е недоволенъ отъ работата си.
(втори вариант)
Търговецътъ пъкъ е недоволенъ, че работитѣ му не вървятъ добре. Махнете недоволството отъ себе си! Махнете тенджерата и търговията отъ главата си! Човѣкъ не е дошълъ на земята нито готвачъ да става, нито търговецъ. Това сѫ временни занятия за прехранване.
Свещеникътъ е недоволенъ, че работата му не върви добре,
професорътъ
сѫщо е недоволенъ отъ работата си.
Не се безпокойте, всичко ще тръгне добре, Никой не е дошълъ на земята да става попъ или професоръ. Това сѫ временни служби. Какво означава думата „попъ”? — Баща. Единъ Баща има въ свѣта — Господъ.
към втори вариант >>
Не се безпокойте, всичко ще тръгне добре, Никой не е дошълъ на земята да става попъ или
професоръ
.
(втори вариант)
Махнете недоволството отъ себе си! Махнете тенджерата и търговията отъ главата си! Човѣкъ не е дошълъ на земята нито готвачъ да става, нито търговецъ. Това сѫ временни занятия за прехранване. Свещеникътъ е недоволенъ, че работата му не върви добре, професорътъ сѫщо е недоволенъ отъ работата си.
Не се безпокойте, всичко ще тръгне добре, Никой не е дошълъ на земята да става попъ или
професоръ
.
Това сѫ временни служби. Какво означава думата „попъ”? — Баща. Единъ Баща има въ свѣта — Господъ. Всички хора сѫ братя помежду си.
към втори вариант >>
13.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
От време на време ще посещава лекциите на знаменити
професори
.
Обаче, друго е положението на праведния. Когато пожелае да си хапне, трапезите сами ще се спират пред него. Каквато дреха пожелае да облече, такава ще му се даде. Той ще се разхожда свободно из райската градина, ще слуша пеенето на райските птички. Ако иска да отиде на концерт, ще го заведат да слуша видни музиканти.
От време на време ще посещава лекциите на знаменити
професори
.
Когато говорим за възможностите и условията, които съществуват в Астралния свят, ние имаме предвид човешките желания. За такъв свят мечтаят хората. Когато Христос направи чудото в Кана Галилейска, Той искаше да покаже какви възможности съществуват в Астралния свят. Той искаше да покаже на хората с какви сили борави Разумният свят. За да се приложи Астралният свят на земята, трябва да поканят Христа, учениците Му и Неговата майка на сватба.
към беседата >>
Отъ време на време ще посещава лекциитѣ на знаменити
професори
.
(втори вариант)
Обаче, друго е положението на праведния. Когато пожелае да си хапне, трапезитѣ сами ще се спиратъ предъ него. Каквата дреха пожелае да облѣче, такава ще му се даде. Той ще се разхожда свободно изъ райската градина, ще слуша пѣнието на райскитѣ птички. Ако иска да отиде на концертъ, ще го заведатъ да слуша видни музиканти.
Отъ време на време ще посещава лекциитѣ на знаменити
професори
.
Когато говоримъ за възможноститѣ и условията, които сѫществуватъ въ астралния свѣтъ, ние имаме предъ видъ човѣшкитѣ желания. За такъвъ свѣтъ мечтаятъ хората. Когато Христосъ направи чудото въ Кана Галилейска, Той искаше да покаже, какви възможности сѫществуватъ въ астралния свѣтъ. Той искаше да покаже на хората, съ какви сили борави разумниятъ свѣтъ. За да се приложи астралниятъ свѣтъ на земята, трѣбва да поканятъ Христа, ученицитѣ Му и Неговата майка на сватба.
към втори вариант >>
14.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Един американски
професор
отивал да се жени.
Думата брак в различните езици има различно значение: на български език тя означава съчетание, на турски значи да оставиш нещо, а на английски brеак – да счупиш нещо. Тъй щото, когато говорим за брака, трябва да приемем едно от трите понятия. Значи, хората се женят или за да се съчетаят, или за да се оставят, или за да счупят главите си. В заключение, ще кажем че в къщата, дето бил Христос с учениците си, се разисквало върху брака – един от най-важните социални въпроси. Запитаха Христа: "Защо човек трябва да се жени, и какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа."
Един американски
професор
отивал да се жени.
Запитали го: Къде отиваш? Вместо да отговори, че отива да се жени, той отговорил: Отивам да се жежа. Какво означава глагола жежа, жежене? – Печене. Значи, американският професор отивал да се пече.
към беседата >>
Значи, американският
професор
отивал да се пече.
Един американски професор отивал да се жени. Запитали го: Къде отиваш? Вместо да отговори, че отива да се жени, той отговорил: Отивам да се жежа. Какво означава глагола жежа, жежене? – Печене.
Значи, американският
професор
отивал да се пече.
Когато пече хляб, жената нагорещява пещта Ако я нагорещи повече, отколкото трябва, тя ще изгори хляба. Когато готви, тя пак нагорещява пещта. Нагорещи ли я повече, отколкото трябва, яденето ще прегори, или ще изгори. Думата женитба има съвсем друго значение, а не печене, жежене, както някои я разбират. Днес тази дума е изопачена.
към беседата >>
Единъ американски
професоръ
отивалъ да се жени.
(втори вариант)
Думата „бракъ” въ различнитѣ езици има различно значение: на български езикъ тя означава съчетание, на турски значи да оставишъ нѣщо, а на английски „break” — да счупишъ нѣщо. Тъй щото, когато говоримъ за брака, трѣбва да приемемъ едно отъ тритѣ понятия. Значи, хората се женятъ или да се съчетаятъ, или да се оставятъ, или да счупятъ главитѣ си. Въ заключение, ще кажемъ, че въ кѫщата, дето билъ Христосъ съ ученицитѣ си, се разисквало върху брака — единъ отъ най-важнитѣ социални въпроси. Запитаха Христа: Защо човѣкъ трѣбва да се жени, и какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на мѫжа къмъ жената и на жената къмъ мѫжа.
Единъ американски
професоръ
отивалъ да се жени.
Запитали го: Кѫде отивашъ? Вмѣсто да отговори, че отива да се жени, той отговорилъ: Отивамъ да се жежа. Какво означава глагола „жежа, жежене”? — Печене. Значи, американскиятъ професоръ отивалъ да се пече.
към втори вариант >>
Значи, американскиятъ
професоръ
отивалъ да се пече.
(втори вариант)
Единъ американски професоръ отивалъ да се жени. Запитали го: Кѫде отивашъ? Вмѣсто да отговори, че отива да се жени, той отговорилъ: Отивамъ да се жежа. Какво означава глагола „жежа, жежене”? — Печене.
Значи, американскиятъ
професоръ
отивалъ да се пече.
Когато пече хлѣбъ, жената нагорещява пещьта. Ако я нагорещи повече, отколкото трѣбва, тя ще изгори хлѣба. Когато готви, тя пакъ нагорещява пещьта. Нагорещи ли я повече, отколкото трѣбва, яденето ще прегори, или ще изгори. Думата женитба има съвсемъ друго значение, а не печене, жежене, както нѣкои я разбиратъ.
към втори вариант >>
15.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Не правят ли същото учители,
професори
, адвокати, съдии, свещеници?
Ако затворите човешкото съзнание в една риба, то ще живее като риба: цял ден ще плава във водата и ще мисли само за храна; ако го затворите във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата. Виждате как лястовичката подскача от едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи от клон на клон, но си търси храна. От зори до вечер все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за момент на едно клонче, благодари на Бога и пак хвърка да си търси храна.
Не правят ли същото учители,
професори
, адвокати, съдии, свещеници?
Всички тичат, търсят работа, да изкарат повече пари, да подобрите живота си. Вижте колко красноречиво говори адвокатът? Колкото по-добре му платят, толкова по-красноречив става, защитава каузата на своя клиент. Ако му платят малко, красноречието му изчезва. Не е лошо това, но виждате, че навсякъде парите играят важна роля.
към беседата >>
Не правятъ ли сѫщото учители,
професори
, адвокати, сѫдии, свещеници?
(втори вариант)
Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна. Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна.
Не правятъ ли сѫщото учители,
професори
, адвокати, сѫдии, свещеници?
Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си. Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ? Колкото по-добре му платятъ, толкова по-красноречивъ става, защищава каузата на своя клиентъ. Ако му платятъ малко, красноречието му изчезва. Не е лошо това, но виждате, че навсѣкѫде паритѣ играятъ важна роля.
към втори вариант >>
16.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
А вие искате бързо да свършите и да кажете след това: „Готов съм вече за
професорска
катедра.” Тази сто милионна част от милиметъра е вечна и най-точна мярка.
Аз ще приема за голям прогрес, ако само с една сто милионна част от милиметъра успеете. И това е един прогрес. В цялата Вечност ще има един непреривен прогрес от знания. С такава бързина и аз се движа, не се обезсърчавайте. Всеки учен, който иска да наблюдава, се движи бавно.
А вие искате бързо да свършите и да кажете след това: „Готов съм вече за
професорска
катедра.” Тази сто милионна част от милиметъра е вечна и най-точна мярка.
Ще ви представя една фигура: представете си проекцията на един център на безконечност и предположете, че за двадесет и четири часа тя трябва да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине една сто милионна част от километъра? Тук тя се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма. В центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се задвижи материята на вашето сърце с такава скорост, вашето сърце и ум щяха да се стопят.
към беседата >>
17.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Виждам ви някой път в качеството на
професори
, но де е вашият опит?
Като си радикал, знаеш ли да вадиш корени? Знаеш ли законите им? Като си демократ, знаеш ли законите на демокрацията? Някой казва: „Аз съм свещеник, аз съм християнин, или учител“, трябва да знаеш предмета си на теория и на практика. Не знаеш ли това, не си още нищо.
Виждам ви някой път в качеството на
професори
, но де е вашият опит?
Ще кажете: „Ние тъй учихме“. Да, но аз ви казах и да се въртите, и да не се въртите; да се въртиш, значи да си в периферията, а да не се въртиш, да си в центъра. Човек, който се владее, е в центъра. Ако се откажете от това учение да разделяте, всички зимни дни ще бъдат хубави и вие няма да се простудявате. Аз няма да се простудя, макар и да има течение, мене нищо не ме хваща, защото аз не разделям, при друг закон съм, при друга печка.
към беседата >>
18.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Един младеж отишъл при един прочут германски
професор
по философия да му препоръча някакъв кратък курс – в малко време да изучи философията.
Много недостатъци, необработени линии има върху човешкото лице, но той трябва да работи и да върви напред. Всеки трябва да си каже: Аз познавам Бога, както Той ме познава; аз Го любя, както Той ме люби; аз ще се пожертвам за Него, както Той се жертва за мене. Кажете си така, започнете да работите тихо и спокойно, без да се обезсърчавате. Който бърза и желае в скоро време да постигне нещо, той само се обезсърчава. Бързите работи не дават добри резултати.
Един младеж отишъл при един прочут германски
професор
по философия да му препоръча някакъв кратък курс – в малко време да изучи философията.
Професорът се замислил и му отговорил: Когато Бог иска да създаде тиква, употребява само шест месеца; когато иска да създаде дъб, нужни Му са десетки години. Ако искаш да станеш тиква, ще следваш шестмесечен курс по философия; ако искаш да станеш дъб, ще учиш десетки години. Следователно, ако искате да водите християнски живот с изискванията на тиквата, ще работите малко време върху себе си; ако живеете с изискванията на дъба, ще работите съзнателно върху себе си десетки години; ако искате да се усъвършенствате и пречистите като диаманта, ще работите още повече. Много работа се иска от човека, за да хармонизира ума, сърцето и волята си. Погледът, движенията на човека трябва да бъдат хармонични.
към беседата >>
Професорът
се замислил и му отговорил: Когато Бог иска да създаде тиква, употребява само шест месеца; когато иска да създаде дъб, нужни Му са десетки години.
Всеки трябва да си каже: Аз познавам Бога, както Той ме познава; аз Го любя, както Той ме люби; аз ще се пожертвам за Него, както Той се жертва за мене. Кажете си така, започнете да работите тихо и спокойно, без да се обезсърчавате. Който бърза и желае в скоро време да постигне нещо, той само се обезсърчава. Бързите работи не дават добри резултати. Един младеж отишъл при един прочут германски професор по философия да му препоръча някакъв кратък курс – в малко време да изучи философията.
Професорът
се замислил и му отговорил: Когато Бог иска да създаде тиква, употребява само шест месеца; когато иска да създаде дъб, нужни Му са десетки години.
Ако искаш да станеш тиква, ще следваш шестмесечен курс по философия; ако искаш да станеш дъб, ще учиш десетки години. Следователно, ако искате да водите християнски живот с изискванията на тиквата, ще работите малко време върху себе си; ако живеете с изискванията на дъба, ще работите съзнателно върху себе си десетки години; ако искате да се усъвършенствате и пречистите като диаманта, ще работите още повече. Много работа се иска от човека, за да хармонизира ума, сърцето и волята си. Погледът, движенията на човека трябва да бъдат хармонични. Така той влияе на ближните си и ги повдига.
към беседата >>
19.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Може да ми възразите, но аз питам: Майката ражда ли децата си като
професори
, учители, свещеници, съдии и други?
От войната до днес все слушам да се говори какво ще стане с България. Мнозина се плашат повече, отколкото трябва. България не е единствената величина, има и други величини. Кажете ми, имаше ли българи, сърби, французи, германци, англичани, когато Господ създаваше света? – Нямаше ги, те отпосле сами дойдоха.
Може да ми възразите, но аз питам: Майката ражда ли децата си като
професори
, учители, свещеници, съдии и други?
Тя ражда деца, които отпосле стават учени, генерали, доктори, инженери и други, подобни по служба. Службите, които изпълняваме в живота, са разните роли, които играем на сцената. Докато сме на сцената, ние сме облечени във форми, актьори сме; слезем ли от сцената, ние сме вече братя. Като отидем на небето, ще се посмеем на тази борба, като си припомним разните случаи от живота си на земята. С един пример ще ви изясня положението, в което се намирате.
към беседата >>
20.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Някой виден
професор
от университета може да говори на слугата си.
„На Мойсея Бог е говорил.” Дали евреите знаеха, че Бог е говорил на Мойсея, това е въпрос Казвам: Ако х + y = 20, то х = 20 – у. На какво са равни величините х и у, сами ще си отговорите. Да говори Господ на хората, това не е чудно. В говоренето няма нещо необикновено.
Някой виден
професор
от университета може да говори на слугата си.
Какво от това? Слугата ще каже, че еди-кой си виден професор му говорил. Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил. Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си. Това са две различни положения.
към беседата >>
Слугата ще каже, че еди-кой си виден
професор
му говорил.
На какво са равни величините х и у, сами ще си отговорите. Да говори Господ на хората, това не е чудно. В говоренето няма нещо необикновено. Някой виден професор от университета може да говори на слугата си. Какво от това?
Слугата ще каже, че еди-кой си виден
професор
му говорил.
Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил. Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си. Това са две различни положения. Следователно, вие не трябва да се самозаблуждавате. „Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил.” Под „Мойсей” в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато.
към беседата >>
Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както
професорът
на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си.
В говоренето няма нещо необикновено. Някой виден професор от университета може да говори на слугата си. Какво от това? Слугата ще каже, че еди-кой си виден професор му говорил. Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил.
Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както
професорът
на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си.
Това са две различни положения. Следователно, вие не трябва да се самозаблуждавате. „Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил.” Под „Мойсей” в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато. „Тоя отде е, не знаем.” – Това е новото в света. Мойсей представя стария порядък в света, който всички знаем.
към беседата >>
Някой виден
професор
от университета може да говори на слугата си.
(втори вариант)
„На Мойсея Бог е говорил." Дали евреите знаеха, че Бог е говорил на Мойсея, това е въпрос. Казвам, ако х + у = 20, то х = 20 - у. На какво са равни величините х и у сами ще си отговорите. Да говори Господ на хората, това не е чудно. В говоренето няма нещо необикновено.
Някой виден
професор
от университета може да говори на слугата си.
Какво от това? Слугата ще каже, че еди- кой си виден професор му говорил. Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил. Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си. Това са две различни положения.
към втори вариант >>
Слугата ще каже, че еди- кой си виден
професор
му говорил.
(втори вариант)
На какво са равни величините х и у сами ще си отговорите. Да говори Господ на хората, това не е чудно. В говоренето няма нещо необикновено. Някой виден професор от университета може да говори на слугата си. Какво от това?
Слугата ще каже, че еди- кой си виден
професор
му говорил.
Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил. Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си. Това са две различни положения. Следователно вие не трябва да се самозаблуждавате. „Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил." Под „Мойсей" в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато.
към втори вариант >>
Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както
професорът
на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си.
(втори вариант)
В говоренето няма нещо необикновено. Някой виден професор от университета може да говори на слугата си. Какво от това? Слугата ще каже, че еди- кой си виден професор му говорил. Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил.
Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както
професорът
на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си.
Това са две различни положения. Следователно вие не трябва да се самозаблуждавате. „Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил." Под „Мойсей" в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато. „Тоя отде е, не знаем" - това е новото в света. Мойсей представя стария порядък в света, който всички знаем.
към втори вариант >>
21.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Те са двама
професори
, които ви учат.
Когато едновременно действат всички планети, които са живи и разумни, тогава сме в хармония. Когато кажете, че не обичате света, подразбирам, че сте под влиянието на земята. Вие искате да имате всички богатства на този свят, но затова пък ще се отдалечите от Бога. Не сте дошли на земята да бъдете богати, а да придобиете знания, да разбирате тия двама свидетели, за които ви говоря. Трябва да проучите вашето сърце и ум.
Те са двама
професори
, които ви учат.
Сърцето е отличен професор; то е онази богиня, за която ви говорих; то е вярата, то е Любовта. А в свръзка със знанието то образува религията на земята. Разбрахте ли този професор, който е вътре във вас? Казвате: „Моят ум е глупав“. Това значи, че вашият професор, който ви е учил, е глупав човек и не разбирал професията си.
към беседата >>
Сърцето е отличен
професор
; то е онази богиня, за която ви говорих; то е вярата, то е Любовта.
Когато кажете, че не обичате света, подразбирам, че сте под влиянието на земята. Вие искате да имате всички богатства на този свят, но затова пък ще се отдалечите от Бога. Не сте дошли на земята да бъдете богати, а да придобиете знания, да разбирате тия двама свидетели, за които ви говоря. Трябва да проучите вашето сърце и ум. Те са двама професори, които ви учат.
Сърцето е отличен
професор
; то е онази богиня, за която ви говорих; то е вярата, то е Любовта.
А в свръзка със знанието то образува религията на земята. Разбрахте ли този професор, който е вътре във вас? Казвате: „Моят ум е глупав“. Това значи, че вашият професор, който ви е учил, е глупав човек и не разбирал професията си. Аз ви казвам, че вие не разбирате или не слушате ума и сърцето си.
към беседата >>
Разбрахте ли този
професор
, който е вътре във вас?
Не сте дошли на земята да бъдете богати, а да придобиете знания, да разбирате тия двама свидетели, за които ви говоря. Трябва да проучите вашето сърце и ум. Те са двама професори, които ви учат. Сърцето е отличен професор; то е онази богиня, за която ви говорих; то е вярата, то е Любовта. А в свръзка със знанието то образува религията на земята.
Разбрахте ли този
професор
, който е вътре във вас?
Казвате: „Моят ум е глупав“. Това значи, че вашият професор, който ви е учил, е глупав човек и не разбирал професията си. Аз ви казвам, че вие не разбирате или не слушате ума и сърцето си. Някой ще каже за другиго, че не вярва в Бога. Аз пък ще кажа, че той не вярва в сърцето си.
към беседата >>
Това значи, че вашият
професор
, който ви е учил, е глупав човек и не разбирал професията си.
Те са двама професори, които ви учат. Сърцето е отличен професор; то е онази богиня, за която ви говорих; то е вярата, то е Любовта. А в свръзка със знанието то образува религията на земята. Разбрахте ли този професор, който е вътре във вас? Казвате: „Моят ум е глупав“.
Това значи, че вашият
професор
, който ви е учил, е глупав човек и не разбирал професията си.
Аз ви казвам, че вие не разбирате или не слушате ума и сърцето си. Някой ще каже за другиго, че не вярва в Бога. Аз пък ще кажа, че той не вярва в сърцето си. „Ама той не е умен човек“; аз казвам: Той не вярва в ума си. Ония, които се отчайват от този свят, които искат да се самоубият, не обичат светлината.
към беседата >>
22.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Един американски студент решил да провери знанията на един от добрите си
професори
– естественици, голям специалист по насекомите.
Като отиде на театър, той не спира вниманието си върху обикновените характери, които се движат в низходяща посока, но се спира върху моралните типове, с велики подвизи и прояви. Той знае, че низките прояви се отпечатват в ума на човека по-силно от възвишените, затова ги избягва. Защо ще се спирате върху нереални, недействителни неща? Обикновените неща в живота са преходни и недействителни, а необикновените и великите са постоянни и устойчиви. Обикновените работи са човешки изобретения, а необикновените – Божии.
Един американски студент решил да провери знанията на един от добрите си
професори
– естественици, голям специалист по насекомите.
Той събрал части от различни насекоми – главичка, крилце, краче, коремче – образувал ново насекомо, което показал на професора си, с цел да се произнесе за този вид насекомо. Професорът разгледал внимателно новото насекомо и казал на студента: Момче, това е насекомо хъмбък, т.е. човешко произведение. Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места.
към беседата >>
Той събрал части от различни насекоми – главичка, крилце, краче, коремче – образувал ново насекомо, което показал на
професора
си, с цел да се произнесе за този вид насекомо.
Той знае, че низките прояви се отпечатват в ума на човека по-силно от възвишените, затова ги избягва. Защо ще се спирате върху нереални, недействителни неща? Обикновените неща в живота са преходни и недействителни, а необикновените и великите са постоянни и устойчиви. Обикновените работи са човешки изобретения, а необикновените – Божии. Един американски студент решил да провери знанията на един от добрите си професори – естественици, голям специалист по насекомите.
Той събрал части от различни насекоми – главичка, крилце, краче, коремче – образувал ново насекомо, което показал на
професора
си, с цел да се произнесе за този вид насекомо.
Професорът разгледал внимателно новото насекомо и казал на студента: Момче, това е насекомо хъмбък, т.е. човешко произведение. Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви.
към беседата >>
Професорът
разгледал внимателно новото насекомо и казал на студента: Момче, това е насекомо хъмбък, т.е.
Защо ще се спирате върху нереални, недействителни неща? Обикновените неща в живота са преходни и недействителни, а необикновените и великите са постоянни и устойчиви. Обикновените работи са човешки изобретения, а необикновените – Божии. Един американски студент решил да провери знанията на един от добрите си професори – естественици, голям специалист по насекомите. Той събрал части от различни насекоми – главичка, крилце, краче, коремче – образувал ново насекомо, което показал на професора си, с цел да се произнесе за този вид насекомо.
Професорът
разгледал внимателно новото насекомо и казал на студента: Момче, това е насекомо хъмбък, т.е.
човешко произведение. Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и от неговата любов.
към беседата >>
23.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Хайде, на добър път на вас, на всички ваши учители и
професори
.
Сегашните целувки са като смученето на паяка. Той прегърне мухата, изсмуче я и после я хвърля навън, като непотребна. Като целунеш един грешник, трябва да внесеш в него най-хубавите мисли и желания. Аз вярвам за вас, че сте хора на новата култура. Вярвам, че всички ще влезете в новия път.
Хайде, на добър път на вас, на всички ваши учители и
професори
.
Слушайте ги и никога лоша дума не им казвайте. Когато професорът ви предаде урок, за възнаграждение, ще му дадете една целувка. – Какво ще правим тогава? Как ще се прехранваме? – Тоя страх е от старата култура.
към беседата >>
Когато
професорът
ви предаде урок, за възнаграждение, ще му дадете една целувка.
Като целунеш един грешник, трябва да внесеш в него най-хубавите мисли и желания. Аз вярвам за вас, че сте хора на новата култура. Вярвам, че всички ще влезете в новия път. Хайде, на добър път на вас, на всички ваши учители и професори. Слушайте ги и никога лоша дума не им казвайте.
Когато
професорът
ви предаде урок, за възнаграждение, ще му дадете една целувка.
– Какво ще правим тогава? Как ще се прехранваме? – Тоя страх е от старата култура. Като приемете новото учение, ще имате и жито, и ябълки, и круши, всичко ще бъде в изобилие. Ако приложите новото учение, в България ще има два пъти по-голямо изобилие от тая година.
към беседата >>
Хайде, на добър път на вас, на всички ваши учители и
професори
.
(втори вариант)
Сегашните целувки са като смученето на паяка. Той прегърне мухата, изсмуче я и после я хвърля навън като непотребна. Като целунеш един грешник, трябва да внесеш в него най-хубавите мисли и желания. Аз вярвам във вас, че сте хора на новата култура. Вярвам, че всички ще влезете в новия път.
Хайде, на добър път на вас, на всички ваши учители и
професори
.
Слушайте ги и никога лоша дума не им казвайте. Когато професорът ви предаде урок, за възнаграждение ще му дадете една целувка. „Какво ще правим тогава? Как ще се прехранваме? " Тоя страх е от старата култура.
към втори вариант >>
Когато
професорът
ви предаде урок, за възнаграждение ще му дадете една целувка.
(втори вариант)
Като целунеш един грешник, трябва да внесеш в него най-хубавите мисли и желания. Аз вярвам във вас, че сте хора на новата култура. Вярвам, че всички ще влезете в новия път. Хайде, на добър път на вас, на всички ваши учители и професори. Слушайте ги и никога лоша дума не им казвайте.
Когато
професорът
ви предаде урок, за възнаграждение ще му дадете една целувка.
„Какво ще правим тогава? Как ще се прехранваме? " Тоя страх е от старата култура. Като приемете новото учение, ще имате и жито, и ябълки, и круши, всичко ще бъде в изобилие. Ако приложите новото учение, в България ще има два пъти по-голямо изобилие от тая година.
към втори вариант >>
24.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Учени, философи,
професори
, лекари ще изменят убежденията си и ще започнат да се смекчават.
– Слаб човек съм. – Аз не вярвам в слаби хора. Който служи на Бога, не може да бъде слаб. Живият Господ ще заговори. Хиляди хора ще започнат да се стичат отвсякъде.
Учени, философи,
професори
, лекари ще изменят убежденията си и ще започнат да се смекчават.
Какво представя сегашният свят? – Замръзнало езеро, върху което се пързалят хиляди хора. Други стоят настрана и наблюдават. След малко слънцето изгрява, и ледът започва да се топи. Става катастрофа.
към беседата >>
Учени, философи,
професори
, лекари ще изменят убежденията си и ще започнат да се смекчават.
(втори вариант)
Кажеш ли веднъж, ще издържаш - никаква измяна не се позволява. „Слаб човек съм." Аз не вярвам в слаби хора. Който служи на Бога, не може да бъде слаб. Живият Господ ще заговори. Хиляди хора ще започнат да се стичат отвсякъде.
Учени, философи,
професори
, лекари ще изменят убежденията си и ще започнат да се смекчават.
Какво представя сегашният свят? Замръзнало езеро, върху което се пързалят хиляди хора. Други стоят настрана и наблюдават. След малко слънцето изгрява и ледът започва да се топи. Става катастрофа.
към втори вариант >>
25.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
– Той е в
професора
, който просвещава; в свещеника, който поучава ; в домакинята, която се грижи за къщата си; в съдията, който решава добре делата си; във войника, в офицера – навсякъде е Бог.
Човек трябва да умре за своя егоизъм и от лед да се превърне на течност. Само така човек може да се спаси. Иначе, да умреш, без да превърнеш леда в течност, ти пак си в опасност. Приемете новите идеи, които идат отгоре. – Де е Бог?
– Той е в
професора
, който просвещава; в свещеника, който поучава ; в домакинята, която се грижи за къщата си; в съдията, който решава добре делата си; във войника, в офицера – навсякъде е Бог.
Той е в мене, който ви говоря, и във вас, които ме слушате. Бог казва: Това са моите деца, които ме слушат. В бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че те ще се преобразят. Казват някои, че сте грешници, че ще отидете в ада.
към беседата >>
В един
професор
, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един съдия, който добре разрешава делата - там е Господ; във войника, в офицера - навсякъде Него виждаме.
(втори вариант)
А вие казвате: „Като умрем, тогава ще отидем при Бога." Като умрем, никъде няма да отидем. Като умрем за нашия егоизъм и го превърнем в течност, спасение има. Но ако умрем, без да превърнем този лед в течност, нашето положение е опасно. Не живейте със старите идеи, а според тези, които Господ разкрива. Този Господ навсякъде Го виждайте.
В един
професор
, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един съдия, който добре разрешава делата - там е Господ; във войника, в офицера - навсякъде Него виждаме.
За един съдия, който осъди добре, казвам: „Колко е добър." Не мислете, че Господ е само тук, дето съм аз; аз Го виждам във вас. Той казва: „Те са Мои деца и за в бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че ще се преобразят." „Ама те са грешници, в пъкъла ще бъдат", казват някои. Господ казва: „То е временно, те сега са в пъкъла." Какъв по-голям пъкъл от земята! Ние сме сега в пъкъла и следователно Този Господ сега ни изважда из пъкъла, като ни показва Своята любов, полива ни с нея, като усилва у нас вярата и търпението.
към втори вариант >>
26.
Силите в Природата
,
ИБ
,
БС
, София, 19.2.1920г.,
В Америка имаше един знаменит
професор
по красноречие, Силва Неа, при когото отиваха хора, свършили висше образование по ораторство и красноречие, с достойнство, че знаят да говорят.
Не крийте недъзите си, не ни заставяйте ние да ви ги търсим. Тъй че ако искате да се ползвате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да успеете да изнесете недъзите си, без да поддържате това високо мнение за себе си, каквото сега имате. Ще слезете десет градуса надолу! Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще си ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да извади своите недъзи налице.
В Америка имаше един знаменит
професор
по красноречие, Силва Неа, при когото отиваха хора, свършили висше образование по ораторство и красноречие, с достойнство, че знаят да говорят.
Когато излизали от този професор, всички се чувствали като попарени, защото той режел безцеремонно. Всичкото изкуство на този човек се състояло в това да им казва направо истината. Излиза някой пред него, започва да декламира, но професорът му казва: – Слез, слез при мен! – и започват да се обясняват.
към беседата >>
Когато излизали от този
професор
, всички се чувствали като попарени, защото той режел безцеремонно.
Тъй че ако искате да се ползвате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да успеете да изнесете недъзите си, без да поддържате това високо мнение за себе си, каквото сега имате. Ще слезете десет градуса надолу! Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще си ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да извади своите недъзи налице. В Америка имаше един знаменит професор по красноречие, Силва Неа, при когото отиваха хора, свършили висше образование по ораторство и красноречие, с достойнство, че знаят да говорят.
Когато излизали от този
професор
, всички се чувствали като попарени, защото той режел безцеремонно.
Всичкото изкуство на този човек се състояло в това да им казва направо истината. Излиза някой пред него, започва да декламира, но професорът му казва: – Слез, слез при мен! – и започват да се обясняват. – А, сега те разбирам, качи се отново!
към беседата >>
Излиза някой пред него, започва да декламира, но
професорът
му казва:
Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще си ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да извади своите недъзи налице. В Америка имаше един знаменит професор по красноречие, Силва Неа, при когото отиваха хора, свършили висше образование по ораторство и красноречие, с достойнство, че знаят да говорят. Когато излизали от този професор, всички се чувствали като попарени, защото той режел безцеремонно. Всичкото изкуство на този човек се състояло в това да им казва направо истината.
Излиза някой пред него, започва да декламира, но
професорът
му казва:
– Слез, слез при мен! – и започват да се обясняват. – А, сега те разбирам, качи се отново! Ораторът започва отново. – Чакай, чакай, не разбирам, слез, слез!...
към беседата >>
27.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Например, оттук виждате, че в Чикаго някой
професор
държи една интересна лекция по биология.
Колкото окото прониква вън от камъка, толкова и вие ще виждате. Обаче, ако и слухът ви взима участие, той ще помогне на зрението ви. Ако шестото чувство във вас е развито, вие ще виждате нещата и на големи разстояния, както и зад непрозрачни прегради. Както с помощта на радиото чувате, какво се говори от Америка, например, така с помощта на шестото чувство ще виждате, какво става в даден момент в Америка. Това може да проверите всеки момент, да се убедите в истинността на думите ми.
Например, оттук виждате, че в Чикаго някой
професор
държи една интересна лекция по биология.
Проверете по телефона, за да се уверите във вашето вътрешно виждане. Проверявате и се оказва, че виждането ви е вярно. Как ще си обясните тоя факт? Ще кажете, че тук има някакво объркване. Кой е обърканият: който притежава шестото чувство, или оня, който отрича истината?
към беседата >>
Например някой ви казва, че в Чикаго в този момент еди-кой си
професор
преподава еди-какви си лекции.
(втори вариант)
Да допуснем, че у вас се събуди това ново шесто чувство, което хората са изгубили, какво бихте виждали? Ще виждате на далечно разстояние, ще знаете какво става сега например в Америка или къде и да е другаде. Казвате: „А, вижда той." Е, нали имате телеграф. Телеграфирайте и проверете вярно ли е това, което ви казва. Ще видите, че е вярно.
Например някой ви казва, че в Чикаго в този момент еди-кой си
професор
преподава еди-какви си лекции.
Проверете дали е вярно това. Проверявате - така излиза. Как ще обясните тези факти? Кой е объркан - аз или другите хора? Тук не е въпросът за объркване, но за притежаване на едно чувство повече, отколкото у другите хора.
към втори вариант >>
28.
Вяра
,
ИБ
,
БС
, София, 5.3.1920г.,
Така един американски
професор
казал, че има някои хора, които не би желал да ги вижда и след десет хиляди години.
” Там ти е слабата страна. Ами тогава как ще влезете в Небето? Първото условие, за да влезете в Небето, е да търпите всички. Казва се, че всинца ще се изменим. Ако не се измените, и след десет хиляди години, и след повече години да дойдете, пак същото разположение ще имате.
Така един американски
професор
казал, че има някои хора, които не би желал да ги вижда и след десет хиляди години.
Но и тогава да ги види, ако не се измени, пак със същото чувство ще се бори. Времето самò по себе си не лекува нещата – времето лекува само дотолкова, доколкото в сегашния момент ние правим усилия да ги изменим. Аз бих желал сега да започнете със себе си, със саморазвитието си – това е най-трудната работа. Ще развивате Вярата си, милосърдието, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Всичко това ви предстои да го развивате, и то според времето, което имате на разположение.
към беседата >>
Един американски
професор
ми разправяше такъв случай: той не обичал да ходи на бал, но обичал да танцува, затова когато имал силно желание, той хващал един стол и си поигравал с него вкъщи.
” След това им олеква, но като се размислят, виждат, че този човек не е бил виновен в нищо, че е един случаен минувач. Това са чисто психологически състояния. Това е едно натегнато състояние на атмосферата: срещат се например два черни облака, тяхното електричество се привлича, въздухът се озонира и вие започвате да привличате това електричество от долу нагоре. Гневен ли си, излез някъде из гората, започни да викаш, да кряскаш на дърветата, на камъните, те ще се озонират и ще ти мине. Ще видиш после колко смешно ще ти стане, когато се забележиш в такова състояние.
Един американски
професор
ми разправяше такъв случай: той не обичал да ходи на бал, но обичал да танцува, затова когато имал силно желание, той хващал един стол и си поигравал с него вкъщи.
Смешен бил в това положение и пред самия себе си, но му олеквало. Тези методи, които ви се дават, може да ги приложите, като някои ще използват един от тях, други друг и т.н., според нуждата, която имате. Ние трябва да използваме Природата, тя е истинският начин на лекуване. Сегашният градски живот е много неестествен, вследствие на което се поражда неестествено състояние, липса на енергия, която няма откъде да се почерпи. Всеки я търси, а отникъде не идва.
към беседата >>
Един
професор
може да се издигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат.
Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключение, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно, но Божията милост е друг закон. И според него, ако човек е готов да възприеме нещата, дава му се даром. Вярно е и едното, и другото – вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се издигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст.
Един
професор
може да се издигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат.
Когато те повикат на една трапеза, могат да те турят на първо място, но в обществото не могат да те турят на първо място, ако не заслужиш това. Тъй че първото място подразбира работа. Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив! ” Нали знаете приказката за недоволството на магарето: когато го създал Господ, то се оглеждало тук-таме между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заека и било изложено на много страдания. Дълго време то се молило на Бога да го направи по-голямо, с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват.
към беседата >>
29.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Един американски студент бил недоволен от един от своите
професори
и като го намерил сам в дома му, ударил му две плесници.
Да живееш у царски палати и да не падне прах върху тебе. Женитбата показва пътя на Божествените тайни. Божественото в човека ги разкрива. Новото учение има също отношение към хората, затова те трябва да бъдат смели и решителни. Когато някой те бие, кажи му: Бий ме по всички правила на Новото Учение.
Един американски студент бил недоволен от един от своите
професори
и като го намерил сам в дома му, ударил му две плесници.
Професорът го запитал спокойно: Само толкова ли? – Да, повече не мисля. Професорът му казал: Сега, аз ще ти докажа, не не си научил добре изкуството. Хваща го, набива го и го изхвърля навън. И тъй, който влиза в пътя на Новото учение, трябва да бъде смел в постъпките си.
към беседата >>
Професорът
го запитал спокойно: Само толкова ли?
Женитбата показва пътя на Божествените тайни. Божественото в човека ги разкрива. Новото учение има също отношение към хората, затова те трябва да бъдат смели и решителни. Когато някой те бие, кажи му: Бий ме по всички правила на Новото Учение. Един американски студент бил недоволен от един от своите професори и като го намерил сам в дома му, ударил му две плесници.
Професорът
го запитал спокойно: Само толкова ли?
– Да, повече не мисля. Професорът му казал: Сега, аз ще ти докажа, не не си научил добре изкуството. Хваща го, набива го и го изхвърля навън. И тъй, който влиза в пътя на Новото учение, трябва да бъде смел в постъпките си. Щом изучавате това изкуство, трябва да го изучавате изцяло, а не наполовина.
към беседата >>
Професорът
му казал: Сега, аз ще ти докажа, не не си научил добре изкуството.
Новото учение има също отношение към хората, затова те трябва да бъдат смели и решителни. Когато някой те бие, кажи му: Бий ме по всички правила на Новото Учение. Един американски студент бил недоволен от един от своите професори и като го намерил сам в дома му, ударил му две плесници. Професорът го запитал спокойно: Само толкова ли? – Да, повече не мисля.
Професорът
му казал: Сега, аз ще ти докажа, не не си научил добре изкуството.
Хваща го, набива го и го изхвърля навън. И тъй, който влиза в пътя на Новото учение, трябва да бъде смел в постъпките си. Щом изучавате това изкуство, трябва да го изучавате изцяло, а не наполовина. Бог не обича прекъсванията. Често казвате: „Боже, запази ни!
към беседата >>
30.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
От кабалистично гледище, думата „глупав" има по-силни вибрации от думите „силен и умен." Казано е в Писанието: „На силния и горделивия Бос се противи, а на слабия и глупавия дава благодат." Ученик, който си позволи да каже на
професора
, че е на особено мнение по известни въпроси, се изпъжда навън.
– От кого? – От Христа. Новото вещество е подобно на житното зърно, което сега се сее в земята. То се присажда така към човешкия ум, както се присаждат различните плодни дървета. Който прилага изкуството да присажда, трябва да е глупав човек.
От кабалистично гледище, думата „глупав" има по-силни вибрации от думите „силен и умен." Казано е в Писанието: „На силния и горделивия Бос се противи, а на слабия и глупавия дава благодат." Ученик, който си позволи да каже на
професора
, че е на особено мнение по известни въпроси, се изпъжда навън.
Професорът му казва: Ако оставаш на особено мнение и мислиш, че знаеш повече от мене, вземи моето място и започни да преподаваш своето учение. „Турят я на светилника." Когато тази свещица се тури на светилника да свети, светлината й ще се познава по това, че ще произведе различни промени в човешкия организъм. Съзнанието на хората ще се разшири. Човек ще бъде готов да понася всички горчивини и изпитания с търпение. Колкото и да го тъпчат, той пак ще стъпи на краката си и ще върви напред.
към беседата >>
Професорът
му казва: Ако оставаш на особено мнение и мислиш, че знаеш повече от мене, вземи моето място и започни да преподаваш своето учение.
– От Христа. Новото вещество е подобно на житното зърно, което сега се сее в земята. То се присажда така към човешкия ум, както се присаждат различните плодни дървета. Който прилага изкуството да присажда, трябва да е глупав човек. От кабалистично гледище, думата „глупав" има по-силни вибрации от думите „силен и умен." Казано е в Писанието: „На силния и горделивия Бос се противи, а на слабия и глупавия дава благодат." Ученик, който си позволи да каже на професора, че е на особено мнение по известни въпроси, се изпъжда навън.
Професорът
му казва: Ако оставаш на особено мнение и мислиш, че знаеш повече от мене, вземи моето място и започни да преподаваш своето учение.
„Турят я на светилника." Когато тази свещица се тури на светилника да свети, светлината й ще се познава по това, че ще произведе различни промени в човешкия организъм. Съзнанието на хората ще се разшири. Човек ще бъде готов да понася всички горчивини и изпитания с търпение. Колкото и да го тъпчат, той пак ще стъпи на краката си и ще върви напред. Веществото на тази свещица никога не изгаря.
към беседата >>
31.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
Ако биха ви попитали какъв искаш да станеш, един ще иска да стане
професор
, друг учител, трети владика и т.н., все знатни длъжности.
Всеки от нас е свещеник пред Бога. Бедните хора нагостил ли си ги, дал ли си им подслон и т.н.? Ученикът цяла година учи, а на изпита може да му зададат такъв въпрос и задачи, щото да го скъсат. Така е и с вас. Животът, през който минаваме сега, този Божествен живот ни учи да разберем как трябва да го живеем.
Ако биха ви попитали какъв искаш да станеш, един ще иска да стане
професор
, друг учител, трети владика и т.н., все знатни длъжности.
В света има един милиард и шестстотин милиона души и колко души от тях биха могли да бъдат все знатни? Същинският живот не се състои във външната страна. Когато в ума ти влезе една добра мисъл и ти я подхранваш, тя дрехи не иска, шапка не иска и т.н., само да я отхраниш и върнеш в невидимия свят, ти си добър човек пред Бога. И тъй, в света ние може да отхранваме добрите мисли, без да ни знае светът, и това може всеки един. И аз казвам, че разноските, да се отхрани една добра мисъл, струват само един грош.
към беседата >>
32.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Някой химик —
професор
, стои в лабораторията, държи ретортата, прави опити; пукне се ретортата, пръсне се течността, бяга
професорът
настрана, всичко се разваля.
Ако стоите върху един кюнец от канализацията, вие сте на безопасно място, но речете ли да пробиете една дупка, да видите, какво има в кюнеца, вие ще пострадате и трябва да бягате надалеч. Защо? — Защото пробихте кюнеца и течението на водата се измества, тя ще ви залее. Съвременните хора са интересни. Те, като малките деца, носят длета и казват: Хайде тук да пробием кюнеца, хайде там. Като дойде опасността, казват: Бягайте сега!
Някой химик —
професор
, стои в лабораторията, държи ретортата, прави опити; пукне се ретортата, пръсне се течността, бяга
професорът
настрана, всичко се разваля.
Казвам: Този професор е пробил кюнеца. Не е само този начинът за изследване, има и друг начин. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата. Някой ще възрази: С вяра нищо не става. — Всичко с вяра става, а нищо без вяра не става.
към беседата >>
Казвам: Този
професор
е пробил кюнеца.
— Защото пробихте кюнеца и течението на водата се измества, тя ще ви залее. Съвременните хора са интересни. Те, като малките деца, носят длета и казват: Хайде тук да пробием кюнеца, хайде там. Като дойде опасността, казват: Бягайте сега! Някой химик — професор, стои в лабораторията, държи ретортата, прави опити; пукне се ретортата, пръсне се течността, бяга професорът настрана, всичко се разваля.
Казвам: Този
професор
е пробил кюнеца.
Не е само този начинът за изследване, има и друг начин. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата. Някой ще възрази: С вяра нищо не става. — Всичко с вяра става, а нищо без вяра не става. Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи.
към беседата >>
Професорите
плачат, че са изгубили мястото си.
Между вас, религиозните, има много да плачат. За какво? — За греховете си. Светските хора пък плачат, че умрял някой от тях. Учениците плачат, че са пропаднали на изпита си.
Професорите
плачат, че са изгубили мястото си.
Всички плачат, защото не мислят правилно. Постарайте се да внесете в дишането си ритмичност, правилност. Дойде ви някоя правилна мисъл, проверете веднага правилно ли се извършва дишането у вас. Всяка мисъл, която дава подтик в живота ви, е правилна. Вие дишате с прекъсване, но това е една неправилност, от която трябва да се освободите.
към беседата >>
Тялото на човека за неговата душа е още само като катедрата за
професора
— качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко два-три часа и слиза.Човек само временно живее в тялото си, дето си има и катедра.
При сегашното ви състояние, с тези умове, сърца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. Съмнението, което имате, показва, че не можете да служите на вярата на този Господ, Който е вътре във вас. И тъй, без вяра не може да се угоди на Бога на Любовта. Вие не сте още вътре в тялото си, а сте извън него.
Тялото на човека за неговата душа е още само като катедрата за
професора
— качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко два-три часа и слиза.Човек само временно живее в тялото си, дето си има и катедра.
Духът слиза в тялото само за известно време, за известни часове и минути, докато преподаде уроците си. Но душата е нещо велико! Някои ме питат: Като е толкова велико, голямо нещо, как се събират толкова души в света? Велика душа е онази, в която има интензивна, широка любов и правилна мисъл. Душа, в която няма любов, няма правилна мисъл, тя е малка.
към беседата >>
Кой
професор
по математика е успял да убеди учениците си във верността на своите теории?
Тогава ще кажете: Моята мисъл е права. А сега: Я има вода, я не. Това е вярата на циганина. Вложете любовта и вярата, направете един опит и тогава ще разберете въпроса по-подробно. Аз бих започнал да ви обяснявам всичко това математически, със съвременната алгебра и геометрия, но колцина от вас ще ме разберете?
Кой
професор
по математика е успял да убеди учениците си във верността на своите теории?
Учат теории, много правила, но дойде ли да ги приложат в живота, не знаят как. Ние, хората на новото учение, знаем как да приложим една енергия в органическия живот. Като казвам “ние”, подразбирам Белите Братя, които живеят между нас. Аз ги слушам сега, като казват: Някои от тези ученици може да станат добри, а други — не. Някои от тях ще бъдат ученици, а други — оглашени.
към беседата >>
" Някой химик -
професор
стои в лабораторията, държи ретортата, прави опити, пукне се ретортата, пръсва се течността, бяга
професорът
настрана, всичко се разваля.
(втори вариант)
Тази жица е безопасна, докато си стои спокойно, но вземете ли да я пререзвате, тя става опасна. Ако стоите върху един кюнец от канализацията, вие сте на безопасно място, но речете ли: "Чакай да пробия една дупка, да видя, какво има в кюнеца", вие ще пострадате и трябва да бягате надалеч. Защо? - Защото пробихте кюнеца, и течението на водата се измества, тя ще ви залее. Съвременните хора са интересни: те, като малките деца, носят длета и казват: "Хайде тук да пробием кюнеца, хайде там“. Като дойде опасността, казват: "Бягайтe сега!
" Някой химик -
професор
стои в лабораторията, държи ретортата, прави опити, пукне се ретортата, пръсва се течността, бяга
професорът
настрана, всичко се разваля.
Казвам: Този професор е пробил кюнеца. Не е само този начинът за изследването, има и друг начин за изследване. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата. Някой ще възрази: "С вяра нищо не става". Всичко с Вяра става, а нищо без вяра не става.
към втори вариант >>
Казвам: Този
професор
е пробил кюнеца.
(втори вариант)
Ако стоите върху един кюнец от канализацията, вие сте на безопасно място, но речете ли: "Чакай да пробия една дупка, да видя, какво има в кюнеца", вие ще пострадате и трябва да бягате надалеч. Защо? - Защото пробихте кюнеца, и течението на водата се измества, тя ще ви залее. Съвременните хора са интересни: те, като малките деца, носят длета и казват: "Хайде тук да пробием кюнеца, хайде там“. Като дойде опасността, казват: "Бягайтe сега! " Някой химик - професор стои в лабораторията, държи ретортата, прави опити, пукне се ретортата, пръсва се течността, бяга професорът настрана, всичко се разваля.
Казвам: Този
професор
е пробил кюнеца.
Не е само този начинът за изследването, има и друг начин за изследване. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата. Някой ще възрази: "С вяра нищо не става". Всичко с Вяра става, а нищо без вяра не става. Докато имате вяра, вашия ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи.
към втори вариант >>
Учениците плачат, че са пропаднали на изпита,
професорите
плачат, че са изгубили мястото си.
(втори вариант)
И двамата са на правата страна. Между вас, религиозните, има много да плачат. За какво? - За греховете си. Светските хора пък плачат, че умрял някой от тях.
Учениците плачат, че са пропаднали на изпита,
професорите
плачат, че са изгубили мястото си.
Всички плачат защото не мислят правилно. Постарайте се да внесете в дишането си ритмичност, правилност. Дойде ви някоя правилна мисъл, проверете веднага, правилно ли се извършва дишането у вас? Всяка мисъл, която дава потик в живота ви, е правилна. Вие дишате с прекъсване, но това е една неправилност, от която трябва да се освободите.
към втори вариант >>
Тялото на човека за неговата душа е още само като катедрата за
професора
- качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко 2-3 часа, и слиза.
(втори вариант)
При сегашното ви състояние, с тези умове, сърдца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. Съмнението, което имате, дали това съществува или не, показва, че не може да служите на вярата, на този Господ, който е вътре във вас - подразбирам душата ви. И тъй, без вяра не може да се угоди на Бога, на любовта. Вие не сте още вътре в тялото си, а сте извън него.
Тялото на човека за неговата душа е още само като катедрата за
професора
- качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко 2-3 часа, и слиза.
Човек само временно живее в тялото си, дето си има и катедра. Духът слиза в тялото само в известно време, за известни часове и минути, докато преподаде уроците си. Но душата е нещо велико! Някой ме питат: "Като е толкова велико, голямо нещо, как се събират толкова души в света? " Велика душа е онази, в която има интенсивна, широка любов и правилна мисъл.
към втори вариант >>
Кой
професор
по математика е успял досега да убеди учениците си във вярността на своите теории?
(втори вариант)
Тогава ще кажете: "Моята мисъл е права". А сега казвате: "Я има вода, я не". Това е вярата на циганина. Вложете любовта и вярата, направете един опит, и тогава ще разберете въпроса по-подробно. Аз бих започнал да ви обяснявам всичко това математически, със съвременната алгебра и геометрия, но колцина от вас ще ме разберете?
Кой
професор
по математика е успял досега да убеди учениците си във вярността на своите теории?
Учат теории, много правила, но дойде ли да ги приложат в живота, не знаят как. Казвам: "новото учение", и ние знаем, как да приложим една енергия в органическия живот. Като казвам "ние", подразбирам белите братя, които живеят между нас. Аз ги слушам сега, като казват: "Някой от тези ученици може да станат добри, а други - не. Някой от тях ще бъдат ученици, а други - оглашени".
към втори вариант >>
33.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Задайте тоя въпрос на вашите
професори
, свещеници и проповедници да видите какво ще отговорят те.
Сега, като говоря, някои от слушателите намират, че речта ми била несвързана. Не зная коя реч е несвързана, моята, или вашата. Моята реч изглежда несвързана, защото аз си служа едновременно с две величини – с плюс и минус, а вие си служите с една от тях – някога с плюс, а някога с минус. Следователно, според вас аз съм нелогичен, но според мене вие сте нелогични. Сега аз ще ви задам темата: Защо трябва да ядем?
Задайте тоя въпрос на вашите
професори
, свещеници и проповедници да видите какво ще отговорят те.
Мислете всички върху смисъла на храненето. Аз не отричам храненето. Напротив, яжте, но по всички правила на храненето. Ще ядете като юнаци. Казваш: „Не зная, защо не ми се яде“.
към беседата >>
Адвокатът защитава хората,
професорът
преподава – всички осигуряват яденето.
И тъй, ако питате какво представя животът, отговарям: животът е сбор от процеси. Храненето е един от тия процеси, резултат на една велика причина. Един от важните стимули в съвременната култура е въпросът за храненето. Войната, споровете и недоразуменията между хората се дължат главно на въпроса за осигуряване на храната. Някой философ пише книги, философства все за яденето.
Адвокатът защитава хората,
професорът
преподава – всички осигуряват яденето.
Материалистите казват: „Хлебец, бабам, хлебец! Той е смисълът на живота“. Ще продължа мисълта си с едно разяснение върху материалистическите възгледи. Това може да бъде неразбрано за вас, но, покрай много неразбрани неща, нека остане още нещо неразбрано. Когато се роди дете в едно семейство, родителите веднага внасят в пощата или в банката на негово име известна сума за определен срок.
към беседата >>
Ще кажете, че според
професор
Мечников киселото мляко съдържало известни бацили, които продължават живота.
Ако социологията е разрешила важните въпроси, тя трябва да покаже как да се оправят отношенията между всички народи и общества, как да се избягват войните. Нека дойде една жена – домакиня, да ни обясни как вади масло от млякото. Освен чрез биене не може ли и по друг начин да го получи? Защо вадят масло от млякото? Защо квасят млякото?
Ще кажете, че според
професор
Мечников киселото мляко съдържало известни бацили, които продължават живота.
Проверихте ли това? Вие си служите с непотвърдени истини. Когато Христос казва „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“, Той подразбира великите закони на Битието. Следователно, който разбира Божията Мъдрост и яде по всички правила на Божествената наука, той има живот в себе си. Сега аз говоря върху въпроса за яденето от практична гледна точка.
към беседата >>
Задайте този въпросъ на вашитѣ
професори
, на свещеници, на проповѣдници.
(втори вариант)
Не зная, дали моята рѣчь е несвързана или вашата. Моята рѣчь ви се вижда несвързана, защото азъ оперирамъ едноврѣменно съ двѣ величини, съ плюсъ и минусъ, а вие оперирате съ една отъ тѣхъ, нѣкога съ плюсъ, а нѣкога съ минусъ. Слѣдователно, азъ ще бѫда нелогиченъ спрѣмо васъ, но спрѣмо мене и вие сте нелогични. Питамъ ви, защо трѣбва да ядемъ? Този въпросъ ви задавамъ като тема за размишление.
Задайте този въпросъ на вашитѣ
професори
, на свещеници, на проповѣдници.
Всички разрѣшете въпроса: какъвъ е смисълътъ на яденето? Азъ не отричамъ яденето, напротивъ, когато ядете, по мѫжки ще ядете, по всички правила. Когато ядете, ще ядете като юнаци, когато почивате, ще почивате като юнаци. Нѣкой казва: „Не ми се яде“. Да, защото си боленъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „
Професоръ
Мечниковъ казва, че въ киселото млѣко има извѣстни бацили, които продължаватъ живота“.
(втори вариант)
Ако социологията е разрѣшила много въпроси, трѣбва да ни покаже сигуренъ методъ какъ да изглаждаме отношенията между всички народи и общества, какъ да избѣгваме войнитѣ. Нека дойде нѣкоя жена, която вади масло отъ млѣкото, да ни обясни защо прави това. Нѣма ли другъ начинъ? Защо изваждатъ маслото отъ млѣкото? Защо подквасватъ млѣкото?
Ще кажете: „
Професоръ
Мечниковъ казва, че въ киселото млѣко има извѣстни бацили, които продължаватъ живота“.
Това провѣрихте ли го? Ние си служимъ съ редъ твърдения. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, Той подразбира друго нѣщо. Той подразбира тѣзи велики закони, които Богъ е поставилъ въ битието на живота, ако възприемете Неговата Мѫдрость, ако разбирате думата мѫдрость и животъ, ако яденето става по всички правила на Божествената наука, ще имате животъ въ себе си. Азъ говоря върху този въпросъ отъ чисто практическо гледище.
към втори вариант >>
Всички
професори
, учители трѣбва да се занимаватъ съ разрѣшаване въпроса за яденето.
(втори вариант)
Ние си служимъ съ редъ твърдения. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, Той подразбира друго нѣщо. Той подразбира тѣзи велики закони, които Богъ е поставилъ въ битието на живота, ако възприемете Неговата Мѫдрость, ако разбирате думата мѫдрость и животъ, ако яденето става по всички правила на Божествената наука, ще имате животъ въ себе си. Азъ говоря върху този въпросъ отъ чисто практическо гледище. Съврѣменното общество, всички майки, бащи искатъ да намѣрятъ единъ методъ за подобрение на живота си.
Всички
професори
, учители трѣбва да се занимаватъ съ разрѣшаване въпроса за яденето.
Отъ правилното ядене зависи разрѣшаването на всички социални въпроси, отъ яденето зависи разрѣшаването на всички научни въпроси. Ще кажете: „И тази хубава! “ Хубава, разбира се, по-хубаво нѣщо отъ яденето има ли? Ако можете да разрѣшите какъ да гребнешъ съ лъжицата, какъ да отворите устата си, вие сте разрѣшили много въпроси. Вие не трѣбва да бѫдете нервни, рѫцѣтѣ ви да не треперятъ като на пияница, когото природата, като иска да го отвикне отъ пиене, разслабва рѫцѣтѣ му.
към втори вариант >>
34.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Понеже интересите на хората се преплитат, те мислят, че дружбата им с
професори
, министри, доктори ще им принесе голяма полза.
На другия ден той се отказва от тебе, не ти вярва вече. Кой губи от това? Който не вярва, пръв той губи, отдалечава се от Първоизточника на живота, губи своята вътрешна сила и в резултат на това осакатява ума си. Мъж или жена, всеки трябва да дружи с благородни хора, не със знатни. Не всеки виден, знатен човек е благороден.
Понеже интересите на хората се преплитат, те мислят, че дружбата им с
професори
, министри, доктори ще им принесе голяма полза.
Важно е човек да бъде благороден, независимо положението, което заема. Силата не е признак на благородство. Физически силен е едно нещо, духовно силен е друго. Първият носи бомби, пушки и всеки момент може да убие човека. Вторият не носи никакво оръжие, но, дето влезе, помага, повдига хората.
към беседата >>
Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и
професори
!
Знаете ли какво нещо са осем хиляди години? След всичко това искат да ни убедят, че убийството било позволено. Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни!
Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и
професори
!
Тя ще бъде пометена. Затова всеки професор трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство! “ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства.
към беседата >>
Затова всеки
професор
трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство!
Не се изкупва лесно убийството. Даже Христос не може да изкупи последствията на убийството, извършено от Каин. Бъдете будни! Не се заблуждавайте от философията на вашите стари учители и професори! Тя ще бъде пометена.
Затова всеки
професор
трябва да постави нов надпис: „Не се позволява абсолютно никакво убийство!
“ Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършеното престъпление от някого. Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина.
към беседата >>
А понеже ние имаме общение едни съ други, казваме, че трѣбва да дружимъ съ нѣкой министъръ, съ нѣкой докторъ или
професоръ
.
(втори вариант)
Е, кой губи въ това отрицание? Вие сами губите, отдалечавате се отъ първоизточника на живота, изгубвате силитѣ си и съ това осакатявате своя умъ. Всѣка една жена, всѣки единъ мѫжъ трѣбва да се стреми да дружи съ най-благороднитѣ души на земята. Не съ най-виднитѣ души, но съ най-благороднитѣ души. Човѣкъ трѣбва да дружи съ най-благородни души, та отъ каквото и да сѫ обществено положение тѣ.
А понеже ние имаме общение едни съ други, казваме, че трѣбва да дружимъ съ нѣкой министъръ, съ нѣкой докторъ или
професоръ
.
Тѣзи не сѫ най-благороднитѣ хора. Силата още не е признак на благородство. Единъ човѣкъ, който има сила, азъ го считамъ като онзи, който носи нѣколко бомби, носи пушки, патрони, той е силенъ, може да извади своитѣ бомби. Силата, която стои въ човѣшкия умъ, въ тази сила почива и неговото достойнство. Питамъ сега, вие, който сте хвърлили вашата душа въ рова, какво ще спечелите?
към втори вариант >>
Тази философия на вашитѣ учители на вашитѣ
професори
, по дяволитѣ ще отиде.
(втори вариант)
Сега искатъ да ме убѣдятъ, че убийството било позволено. Отъ 8000 години не може да се прости това убийство. И Христосъ дойде и съ Него не можа да се прости. Знаете ли какъвъ грѣхъ е то? Казвамъ ви, сериозни бѫдете, не се заблуждавайте, нищо отъ васъ нѣма да излѣзе.
Тази философия на вашитѣ учители на вашитѣ
професори
, по дяволитѣ ще отиде.
Всѣки професоръ трѣбва да пише тъй: „Абсолютно никакво убийство на братъ не се позволява! “ Всѣки учитель, всѣка майка, всѣки баща трѣбва да пише тъй: „Абсолютно никакво убийство не се позволява! “ То е, защото кармически ние сме свързани единъ съ другъ. Извършено едно убийство, всички го прѣнасятъ.
към втори вариант >>
Всѣки
професоръ
трѣбва да пише тъй: „Абсолютно никакво убийство на братъ не се позволява!
(втори вариант)
Отъ 8000 години не може да се прости това убийство. И Христосъ дойде и съ Него не можа да се прости. Знаете ли какъвъ грѣхъ е то? Казвамъ ви, сериозни бѫдете, не се заблуждавайте, нищо отъ васъ нѣма да излѣзе. Тази философия на вашитѣ учители на вашитѣ професори, по дяволитѣ ще отиде.
Всѣки
професоръ
трѣбва да пише тъй: „Абсолютно никакво убийство на братъ не се позволява!
“ Всѣки учитель, всѣка майка, всѣки баща трѣбва да пише тъй: „Абсолютно никакво убийство не се позволява! “ То е, защото кармически ние сме свързани единъ съ другъ. Извършено едно убийство, всички го прѣнасятъ. Питатъ ме: „Защо ти побѣлѣха коситѣ?
към втори вариант >>
35.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
Няколко американски студенти намислили да устроят една шега на един от своите добри
професори
.
Преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. В тоя стих има нещо изпуснато, не е взет целият. Затова аз добавям: „Да възлюбиш всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си“. Има живи същества, създадени от човека – за тях не говоря. Например, паразитите – въшки, дървеници са резултат на човешкия живот.
Няколко американски студенти намислили да устроят една шега на един от своите добри
професори
.
Те събрали части от различни бръмбари: от един глава, от друг крак, от трети крила. Залепили ги добре и образували нов екземпляр бръмбар. Те го занесли на своя професор, като му казали: „Господин професоре, намерихме един особен бръмбар, не знаем към кой клас да го отнесем“. Професорът взел бръмбара, разгледал го внимателно и казал: „Млади момчета, това е типът „хъмбък“, т.е. „човешко изобретение“.
към беседата >>
Те го занесли на своя
професор
, като му казали: „Господин
професоре
, намерихме един особен бръмбар, не знаем към кой клас да го отнесем“.
Има живи същества, създадени от човека – за тях не говоря. Например, паразитите – въшки, дървеници са резултат на човешкия живот. Няколко американски студенти намислили да устроят една шега на един от своите добри професори. Те събрали части от различни бръмбари: от един глава, от друг крак, от трети крила. Залепили ги добре и образували нов екземпляр бръмбар.
Те го занесли на своя
професор
, като му казали: „Господин
професоре
, намерихме един особен бръмбар, не знаем към кой клас да го отнесем“.
Професорът взел бръмбара, разгледал го внимателно и казал: „Млади момчета, това е типът „хъмбък“, т.е. „човешко изобретение“. Не се лъже професорът. И сегашните хора са направили много екземпляри „хъмбък“ и ги предават като Божие дело. Това са човешки измислици.
към беседата >>
Професорът
взел бръмбара, разгледал го внимателно и казал: „Млади момчета, това е типът „хъмбък“, т.е.
Например, паразитите – въшки, дървеници са резултат на човешкия живот. Няколко американски студенти намислили да устроят една шега на един от своите добри професори. Те събрали части от различни бръмбари: от един глава, от друг крак, от трети крила. Залепили ги добре и образували нов екземпляр бръмбар. Те го занесли на своя професор, като му казали: „Господин професоре, намерихме един особен бръмбар, не знаем към кой клас да го отнесем“.
Професорът
взел бръмбара, разгледал го внимателно и казал: „Млади момчета, това е типът „хъмбък“, т.е.
„човешко изобретение“. Не се лъже професорът. И сегашните хора са направили много екземпляри „хъмбък“ и ги предават като Божие дело. Това са човешки измислици. Можете ли да влезете в положението на всяка буболечица, да разберете как живее?
към беседата >>
Не се лъже
професорът
.
Те събрали части от различни бръмбари: от един глава, от друг крак, от трети крила. Залепили ги добре и образували нов екземпляр бръмбар. Те го занесли на своя професор, като му казали: „Господин професоре, намерихме един особен бръмбар, не знаем към кой клас да го отнесем“. Професорът взел бръмбара, разгледал го внимателно и казал: „Млади момчета, това е типът „хъмбък“, т.е. „човешко изобретение“.
Не се лъже
професорът
.
И сегашните хора са направили много екземпляри „хъмбък“ и ги предават като Божие дело. Това са човешки измислици. Можете ли да влезете в положението на всяка буболечица, да разберете как живее? Каква е разликата между човека и малките същества? Казвате: „Колкото повече работа свърши едно живо същество, толкова по-интелигентно е то, толкова по-високо стои“.
към беседата >>
За мене волът е толкова ценен, колкото и човекът; птичката е толкова ценна, колкото и
професорът
.
Така беше и с Христа. Питате: „И ти ли знаеш какво ще стане в Ерусалим? “ И ние можем да хвърлим бялата коса, да се освободим от тая форма, от всички външни. – Ние не мислим за света като вас. Според мене всички форми, които Бог е създал, са свети.
За мене волът е толкова ценен, колкото и човекът; птичката е толкова ценна, колкото и
професорът
.
– „Това е много казано.“ – Във всеки индивид, във всяка форма, колкото и да е малка, живее Божият Дух. Който спъва тая форма или тоя индивид, спъва работата на Духа. Следователно, като се спреш пред едно дърво, ще гледаш на него с благовение, без да късаш клончетата и листата му. Докато хората колят говедата и воюват помежду си, никога не могат да се обичат. Дето няма Любов, там няма мир.
към беседата >>
Занесли я на
професора
си и го запитали: „Господине
професоре
, намѣрихме единъ новъ типъ буболечка, не знаемъ къмъ кой класъ да я отнесемъ.“
Професорътъ
я разгледалъ и имъ казалъ: „Момчета, това е “хъмбъкъ„, т[о е] ваша измислица.“ Не се лъже този
професоръ
!
(втори вариант)
Тогава турямъ единъ новъ моралъ въ живота. Преди 2000 години Христосъ каза така: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си.“ Тѣ сѫ взели само една часть отъ стиха. Христосъ е подразбиралъ: Да възлюбишъ всички буболечки отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, както себе си. Защото има буболечки, които хората сѫ направили. Нѣколко студенти отъ единъ американски университетъ събрали части отъ различни буболечки, сглобили ги и образували отъ тѣхъ единъ новъ видъ буболечка.
Занесли я на
професора
си и го запитали: „Господине
професоре
, намѣрихме единъ новъ типъ буболечка, не знаемъ къмъ кой класъ да я отнесемъ.“
Професорътъ
я разгледалъ и имъ казалъ: „Момчета, това е “хъмбъкъ„, т[о е] ваша измислица.“ Не се лъже този
професоръ
!
Така и ние, много такива „хъмбъкъ“ сме направили и казваме, че Господь ги е направилъ. Това сѫ наши измислици. Може ли да влѣзете въ всѣка една бубулечица, която въ Божествения свѣтъ мисли тъй както всѣки човѣкъ? Да ви обясня разликата между малкитѣ животни и васъ. Тѣ се отличаватъ само по това, което сѫ свършили.
към втори вариант >>
За мене една птичка е толкова важна, колкото и единъ
професоръ
.
(втори вариант)
“ Ние може да хвърлимъ бѣлитѣ коси, тази форма. Всичко това е външно. Ние не мислимъ за свѣта тъй, както вие мислите. Всички форми, които Богъ е направилъ, азъ ги считамъ святи. За мене единъ волъ е толкова важенъ, колкото и единъ човѣкъ.
За мене една птичка е толкова важна, колкото и единъ
професоръ
.
Ще кажете: „Това е много казано.“ Въ всѣки индивидъ работи Божествения Духъ и всѣки, който спъва този индивидъ, спъва работата на Божествения Духъ. Ще се спрешъ до нѣкое дърво и ще гледашъ съ благоволение на него, нѣма да кѫсашъ клончетата му. Това не е моралъ. Докато хората колятъ говедата, докато правятъ войни, не може да има любовь въ свѣта, слѣдователно не може да има и миръ. За това учение е безразлично кой ще управлява.
към втори вариант >>
36.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Оня, който се готви за
професор
, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана
професор
“.
Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“.
Оня, който се готви за
професор
, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана
професор
“.
Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча. Аз ще разгледам само една притча – най-важната.
към беседата >>
“ Ако попитате нѣкой
професоръ
, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема?
(втори вариант)
“ Азъ ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега? Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско?
“ Ако попитате нѣкой
професоръ
, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема?
“ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча.
към втори вариант >>
37.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници,
професори
, царе?
Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля! “ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест!
Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници,
професори
, царе?
Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това.
към беседата >>
Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители,
професори
?
(втори вариант)
И сега седимъ и казваме: „Господи, да бѫде Твоята воля! “ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние. Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ. – Защо? – За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь.
Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители,
професори
?
Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това. Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния. Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ. Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ. Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ.
към втори вариант >>
38.
Закон на съвършенството
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Така лекарят,
професорът
, трябва да се стремят да бъдат умни, честни, за да имат в тях доверие майките, дъщерите.
Милостта не подразбира, че аз трябва да обхвана целия свят с нея. В даден случай, когато срещна едно същество, аз мога да бъда към него тъй внимателен, както Бог е внимателен, защото съвършенството е само в Добродетелите. В злото няма съвършенство. Когато отричаме съвършенството и Добродетелите, ние подразбираме злото. Когато отричаме, че човек може да бъде съвършен, тогава ние взимаме Доброто у нас като една реклама – по някой път се стремим да бъдем добри, за да увеличим нашия търговски кредит.
Така лекарят,
професорът
, трябва да се стремят да бъдат умни, честни, за да имат в тях доверие майките, дъщерите.
Но това според мене не са Добродетели, а са действия на заинтересовани лица, които отвън имат табела за благочестие, а по същество, отвътре, нямат никакво благочестие. Добрият човек не очаква за себе си абсолютно никакво благо. Той е човек на Доброто и усеща, че като изпълни своята длъжност, ще има Божието благоволение, Божията Любов. Или казано на наш език, когато извършим каквото Бог изисква, да се задоволим, че Той ни се усмихва и казва: „Добре сте сторили, изпълнили сте закона тъй, както Аз обичам.“ Питам: има ли в света нещо по-хубаво от Божията усмивка? Ще запитате: „Усмихва ли се Господ?
към беседата >>
39.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Тези хора са винаги много добре облечени – с елегантни дрехи, с черни гантени@ ръкавици, с попски калимявки, с попски дрехи, с владишки корони, на
професорски
катедри.
Често те ви заблуждават. Навсякъде, където има такива събрания, те идват и винаги са много учтиви. Онези, които не ги разбират, ги считат за големи кавалери. Те са въплътени. Затова ще изпитвате духовете.
Тези хора са винаги много добре облечени – с елегантни дрехи, с черни гантени@ ръкавици, с попски калимявки, с попски дрехи, с владишки корони, на
професорски
катедри.
Ние няма защо да им се сърдим – те са много учтиви. Това е борба – те са съвършени в обноските си, много са умни. Не мислете, че можете тъй лесно да се борите и да се разминете с тях. Те са от Черното братство, но са много умни – в тях има знания и могат да ви измамят, да ви спънат във вашия път. Туй сега не ви казвам, за да се плашите и да мислите, че когото срещнете и когото видите, е от Черното братство.
към беседата >>
40.
Братя и сестри на Христа
,
НБ
, София, 19.10.1921г.,
В този свят са останали все тия велики царе, князе, лордове,
професори
.
Вие не сте още в Природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят. Знаете ли какви красоти има в нея, какви същества живеят в този свят?
В този свят са останали все тия велики царе, князе, лордове,
професори
.
Това са все пропаднали ученици от векове, фалирали търговци. За тях вече нищо не съществува, затова те са сакати, слепи, хроми и глухи. Това е съвременният наш свят – фалиралият свят. Аз го наричам света на фалиралите ученици, които не са издържали най-елементарния изпит на братство и сестринство. Те са извън Природата.
към беседата >>
41.
Тогаз те ще просветнат!
,
НБ
, София, 23.10.1921г.,
Пишеш един ден едно съчинение; но с туй знание колко
професори
са се мъчели да ти напълнят главата?
За тези храненици, които имат особено мнение, че всичко за тях трябва да се жертва, а те за никого да не се жертват. И когато ние направим някой път едно добро, то е една жертва от излишъка. Имаш някоя варена кокошка, държиш я няколко дена, и когато се развали, дадеш един копан на някого и казваш: „Да знаеш, че аз ти направих едно добро“. Ти имаш 100–200 работници, които работят за тебе. Ти изваждаш 100–200 лева и казваш: „Да знаете, че аз съм човек щедър“.
Пишеш един ден едно съчинение; но с туй знание колко
професори
са се мъчели да ти напълнят главата?
Казвате: „От мен да замине“. – Нищо не е заминало от тебе. Кажете ми едно добро, което вие сте направили? Нека дойде един свещеник и да каже: „Аз направих едно добро“. Тъй. Нова философия е тази.
към беседата >>
42.
Синът Божи
,
НБ
, София, 30.10.1921г.,
Искате да спечелите много пари; някой иска да се ожени, после деца да има, друг
професор
иска да стане и т.н., но никой не пожелава това, което трябва да стане.
Но туй, което не може да се разправи на човешки език, може да се изпита. Да ви покажа сега: ако в един такъв момент Любовта дойде като един лъч от слънцето и падне случайно върху едно цвете или кристал, този цвят за 20 минути, вие ще видите, ще вземе всичките красиви форми и ще се превърне в един много красив и разумен човек. Всички неща стават с една магическа сила и се превръщат в един разумен живот. Сега как ще разберете? Всеки от вас има по една цел в живота.
Искате да спечелите много пари; някой иска да се ожени, после деца да има, друг
професор
иска да стане и т.н., но никой не пожелава това, което трябва да стане.
Не казвам, че вашите избори са лоши, и сега ви казвам: трябва да направите един избор. Той е – да повярвате в Сина Божи, да разберете великата сила Божия. Туй е великото! Това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност, а тази целокупност, това е, което индусите наричат: „tattvas“. Това е тази енергия, която излиза от Любовта и движи цялата вселена.
към беседата >>
43.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите
професори
: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга.
Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим“. И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората. Е-е, хубаво, кажете ми тогава в какво седят вашите истини? Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума. От какво излиза „лъжа“, или „лижа“ на български?
Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите
професори
: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга.
Лъжеш, значи не говориш истина? Добре. Но определете ми тогава какво нещо е истината. Ако говорим за истината и лъжата, трябва да ги определим като две величини. По какво се отличават те? Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост.
към беседата >>
„Еди-кой си, Иван Драганов, отличен
професор
, дипломиран астроном; друг, Иван Стоянов, преподава биология, но не знае да мисли.“ „Драган Стоянов преподава философия, но не знае да мисли.“ Всички декламират, но не знаят да мислят.
Но той е далече, понеже има комисия, тази комисия е дошла в света и всички ще ви повика на таблата – няма декламация сега, задачата ще я решиш. Затуй, когато казвам, че се е свършило времето на декламациите, аз бих желал да продължава още това време, но Господ ще ви повика на черната дъска, ще ви даде един плик и никой няма да има около вас. Там, на таблата, ще се поизпотите малко. И като излезете от тази комисия, тя ще ви каже: или че знаете да мислите, или че знаете само да декламирате. Тя ще рапортира в невидимия свят, ще каже: „Еди-кой си свещеник, отличен проповедник е, но не знае да мисли“.
„Еди-кой си, Иван Драганов, отличен
професор
, дипломиран астроном; друг, Иван Стоянов, преподава биология, но не знае да мисли.“ „Драган Стоянов преподава философия, но не знае да мисли.“ Всички декламират, но не знаят да мислят.
Тъй комисията решава отгоре: „Не знаят да мислят“. Какво правят? – Декламират. Те са отлични деца на декламацията, които минават за професори. И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“.
към беседата >>
Те са отлични деца на декламацията, които минават за
професори
.
Тя ще рапортира в невидимия свят, ще каже: „Еди-кой си свещеник, отличен проповедник е, но не знае да мисли“. „Еди-кой си, Иван Драганов, отличен професор, дипломиран астроном; друг, Иван Стоянов, преподава биология, но не знае да мисли.“ „Драган Стоянов преподава философия, но не знае да мисли.“ Всички декламират, но не знаят да мислят. Тъй комисията решава отгоре: „Не знаят да мислят“. Какво правят? – Декламират.
Те са отлични деца на декламацията, които минават за
професори
.
И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“. И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим?
към беседата >>
44.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Не очаквай да бъдеш нито
професор
, нито видно лице – те са второстепенни работи.
Право е. Постигнете своя идеал! И казва: „Ако човек е надзърнал своя идеал, какво трябва да прави? “ „Ама далеч е.“ – Върви към идеала си. Как? – Както тоя музикант с боси крака, както това момиченце в София с боси крака.
Не очаквай да бъдеш нито
професор
, нито видно лице – те са второстепенни работи.
Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да го обичаш, да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертваш за тях. Вие ще кажете: „Ние в това отношение сме герои“. Аз се радвам, не казвам, че не сте – отлични герои сте. Остава второто нещо. Досега много писма сте сложили в джоба на Христа, сега остава да хвърлите вашите дрехи и обувки и да работите боси в градината на граф Морели.
към беседата >>
Бих желал всички софиянци да бъдат като това момиченце, бих желал всички министри, владици, свещеници,
професори
, всички учители, всички майки, братя и сестри, всичките ви деца да бъдат като това момиченце.
А в Париж казват: „Киселото мляко продължава живота“. Действително киселото мляко продължава живота, но ако прокисне – разваля го. Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава. Всяко нещо е вярно до известна степен, а невярно в друго отношение. Примерът с това малко момиченце в София, един пример от толкова години, ми е обърнал вниманието.
Бих желал всички софиянци да бъдат като това момиченце, бих желал всички министри, владици, свещеници,
професори
, всички учители, всички майки, братя и сестри, всичките ви деца да бъдат като това момиченце.
Много неща са изчезнали, са се изтрили от моята памет, но образът на това момиченце седи и ще седи, аз ще го нося в моя ум като едно скъпо възпоминание. Разбирате ли? Всяка една негова дума се е запечатила в паметта ми, няма раздвояване: „Не, не, господине“. Тъй е. Един морал има в света.
към беседата >>
45.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
Еди-кой си
професор
, еди-кой си владика, все Господ си е измивал ръцете и е събирал водата на всички и знае качествата на тая вода.
Не да казвате: Този само упреци ни прави. Господ вижда отгоре, той не се лъже. Той налива водата в шишета и като идете в другия свят, ще каже: „Иван Стоянов от София, ученик, правоверен, дошъл тук, дайте ми неговото шише. Стоян Драганов; дошъл в онзи свят, дайте и неговото шише“. Хиляди шишета има там.
Еди-кой си
професор
, еди-кой си владика, все Господ си е измивал ръцете и е събирал водата на всички и знае качествата на тая вода.
При такава велика истина как ще се оправдаем ние? Тази мома била умна. И аз препоръчвам и на вас: направете си една лаборатория, купете си 100 шишета, който ви целуне ръката. Това е опит. Ще правите наблюдения.
към беседата >>
Досега се проповядваше: човек, като стане християнин, трябва да напусне търговията, и всички трябва да бъдат свещеници; аз проповядвам обратното: не свещеници, попове,
професори
трябва да бъдем, ами всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта.
И пред тази велика истина ще мълчим. Туй, което той има да каже, всички умове ще го възприемат. Защото то е тъй необходимо, както слънчевата светлина е необходима, както храната, която възприемаме, както мисълта, която ни е потребна за нашия живот, и както чувствата, които са необходими да стоплят сърцата ли. Сега във вашите умове остана мисълта: „Господ едноличен ли е, или е с две лица, или с три“. Аз не зная с колко лица е Господ – с тази философия не съм се занимавал, – но зная едно нещо, че който познава Бога на Любовта, той оживява и за него животът добива пълен смисъл, той става гражданин на Великото царство, и в материалния и в духовния свят.
Досега се проповядваше: човек, като стане християнин, трябва да напусне търговията, и всички трябва да бъдат свещеници; аз проповядвам обратното: не свещеници, попове,
професори
трябва да бъдем, ами всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта.
Разбирате ли? Всички да станем слуги – и мъже, жени, и деца. И мъже, и жени, и деца, всички да служим, но не, разбира се, да има остен и картечници отподире. От сега нататък, като се срещнете, не да казваш: „Господин началник“, не, а „господин слуга“. Не: „Почитаема госпожа баронесо“, а „госпожа слугиня“.
към беседата >>
46.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 25.12.1921г.,
Тъй се наричала тази млада госпожица, дъщеря на
професор
, с високо образование, благородна по характер.
И понеже съм глава, не трябва да ме буташ“. Обаче и жената бутат, и мъжа бутат. Сега ще ви приведа един малък разказ, за да обясня моята мисъл. Но ще вземете всичко, което аз ви говоря, символично. Вземам този малък разказ из американския живот, от един неиздаден роман, един ненаписан дневник, на който героинята е Мейри Клинтон.
Тъй се наричала тази млада госпожица, дъщеря на
професор
, с високо образование, благородна по характер.
Запознала се тя в колегията, когато е свършвала, с един свой приятел – понеже там колегиите са смесени – един млад колега, на име Джеймс. След като разговаряли дълго време за идеи, за приятели, Джеймс се влюбил в Мейри. Един ден той изповядва своята любов пред нея и казва: „Аз без тебе не мога да живея, искам да те целуна“. Тя го попитала: „Досега друга жена не си ли целувал? “ – „Една първа братовчедка, само нея съм целувал.“ – „Е, не е голяма грешка, първа братовчедка; ще може да ме целунеш.“ Целува я той.
към беседата >>
47.
Ядоха и наситиха се
,
НБ
, София, 12.2.1922г.,
Вие ще кажете, че имате някакви идеи, по други вярвания, религии, науки, всичко туй признавам, но ако вие сте гладували 6–7 дена и са ви приготвили един отличен обяд, и после ви поканят да слушате някоя дисертация на някой
професор
, или да идете на някой концерт или представление, или ви дадат хубави дрехи да се облечете, кое ще вземете?
В духовния свят няма хляб като нашия. И там се яде, но какво? Сега за себе си отговорете – ако си отговорите правилно. Яденето е една необходимост на земята. То е най-важното от всичките неща в света.
Вие ще кажете, че имате някакви идеи, по други вярвания, религии, науки, всичко туй признавам, но ако вие сте гладували 6–7 дена и са ви приготвили един отличен обяд, и после ви поканят да слушате някоя дисертация на някой
професор
, или да идете на някой концерт или представление, или ви дадат хубави дрехи да се облечете, кое ще вземете?
– Яденето, разбира се. След като се наядете, всички други неща се нареждат съобразно. Тъй седи законът. Добре, сега някои казват: „Яденето е нещо обикновено“ – не, то е нещо необикновено. Това са най-великите сили, сгъстени в такава видима форма.
към беседата >>
48.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
Ако ученикът се окаже посредствен,
професорът
по цигулка ще го посъветва да се запише в друго училище, да не губи времето си.
Тя е следната: „Най-разумният метод за работа“. Нека всеки помисли кой е най-разумният метод за работа. Окултната наука е опитна, затова всяко знание е ценно, когато може да се приложи в живота. Това, именно, определя мястото ви като ученици. Когато някой ученик иска да постъпи в музикално училище, да изучава цигулка, дават му цигулка да свири и от това, как може да свири, определят в кой клас да постъпи.
Ако ученикът се окаже посредствен,
професорът
по цигулка ще го посъветва да се запише в друго училище, да не губи времето си.
В някоя от следните лекции ще говоря върху разумните отношения на човека към живата природа. Обаче първо вие требва да се изкажете върху темата: Най-добрият, най-разумният метод за работа. Да се изкаже човек по някой въпрос, това е привилегия за него; това е изключителен случай. От окултно гледище, под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в действителния живот. Ако даден метод не може да се приложи, той отклонява човека от целта на работата му; той го води далеч някъде, без да му даде реални резултати.
към беседата >>
49.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
Не. „Ама да станеш
професор
.“ Хубаво.
Един наляво, на изток, друг на запад, и търсят все идеали. Какви идеали? Никакви идеали няма. „Ти да бъдеш българин! “ Казвам: Българинът остава ли вечно да живее?
Не. „Ама да станеш
професор
.“ Хубаво.
Ти като професор ще останеш ли да живееш? „Министър да бъдеш.“ Ще останеш ли? – Не. Е, тогава? Съдбата на всинца ни е да отидем в Орландовци, да влезем в джоба на попа.
към беседата >>
Ти като
професор
ще останеш ли да живееш?
Какви идеали? Никакви идеали няма. „Ти да бъдеш българин! “ Казвам: Българинът остава ли вечно да живее? Не. „Ама да станеш професор.“ Хубаво.
Ти като
професор
ще останеш ли да живееш?
„Министър да бъдеш.“ Ще останеш ли? – Не. Е, тогава? Съдбата на всинца ни е да отидем в Орландовци, да влезем в джоба на попа. Това не е разрешение.
към беседата >>
50.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
Хвалят се учените хора, че и те имали наука, но ние можем да се разговаряме и с учените хора, с
професорите
и философите – ние и с тях имаме начини как да постъпваме: с доказателства и прочие.
“ Аз не започвам с най-благородните, а с най-калпавите, с хромите, клосните, прокажените, с всички, които са изхвърлени. Ако аз не съм в състояние тях да приема, да им дам Любовта си, с мен въпросът е свършен. Щом приема вас в сърцето си и ви дам този закон, тогава ще дойдат „по-благородните“: като свърша с вас работата, тогава ме чакат другите, „по-благородните“. Там е Христос. И с благородните зная как да се отнеса.
Хвалят се учените хора, че и те имали наука, но ние можем да се разговаряме и с учените хора, с
професорите
и философите – ние и с тях имаме начини как да постъпваме: с доказателства и прочие.
После ще дойдат управляващите, които имат силата. И ние имаме сила, и с тях ще бъдем на друга нога, с друг език ще говорим. Но ако аз мина и оставя вас и ида право при тях, и вашата работа е свършена. И ако те ми кажат: „Ти защо правиш това? “, моят Господ ми е казал, най-първо, на най-малките братя да дам делът, че после на другите.
към беседата >>
51.
Прави правете Неговите пътеки!
,
НБ
, София, 2.4.1922г.,
Искали да опитат един
професор
колко е учен, той бил отличен зоолог.
“ – Не, мен ми е много приятно, когато се грееш на моята светлина, и мен ми е приятно, когато те пека. Тъй чета аз в Божествената книга. И най-напредналите, като дойдат след мен, и когато вие влезете в Божествения път, ще разберете, че туй е Господ. А сегашният Господ знаеш ли на какво мяза? Аз ще ви приведа онзи анекдот, дето са направили студентите в една колегия в Америка.
Искали да опитат един
професор
колко е учен, той бил отличен зоолог.
Всички студенти направят един бръмбар, взимат 10–20 части от разни буболечици и направят една особена буболечица. Избират комисия, отиват при него и му казват: „Господин професоре, намерихме един особен специмент, молим ви, понеже сме невежи, да ни кажете, да ни осветлите върху него“. Той го разгледал и казал: „Хъмбъг! “ „Момчета, това е ваша измислица, такова нещо Господ не е направил.“ Та и ние сега „хъмбъг“ правим. И който не знае, казва: „Особена пеперуда е тя“.
към беседата >>
Избират комисия, отиват при него и му казват: „Господин
професоре
, намерихме един особен специмент, молим ви, понеже сме невежи, да ни кажете, да ни осветлите върху него“.
И най-напредналите, като дойдат след мен, и когато вие влезете в Божествения път, ще разберете, че туй е Господ. А сегашният Господ знаеш ли на какво мяза? Аз ще ви приведа онзи анекдот, дето са направили студентите в една колегия в Америка. Искали да опитат един професор колко е учен, той бил отличен зоолог. Всички студенти направят един бръмбар, взимат 10–20 части от разни буболечици и направят една особена буболечица.
Избират комисия, отиват при него и му казват: „Господин
професоре
, намерихме един особен специмент, молим ви, понеже сме невежи, да ни кажете, да ни осветлите върху него“.
Той го разгледал и казал: „Хъмбъг! “ „Момчета, това е ваша измислица, такова нещо Господ не е направил.“ Та и ние сега „хъмбъг“ правим. И който не знае, казва: „Особена пеперуда е тя“. Да, за невежия е особена, а за учения професор е „хъмбъг“. Кажете: „Това не е същността“.
към беседата >>
Да, за невежия е особена, а за учения
професор
е „хъмбъг“.
Всички студенти направят един бръмбар, взимат 10–20 части от разни буболечици и направят една особена буболечица. Избират комисия, отиват при него и му казват: „Господин професоре, намерихме един особен специмент, молим ви, понеже сме невежи, да ни кажете, да ни осветлите върху него“. Той го разгледал и казал: „Хъмбъг! “ „Момчета, това е ваша измислица, такова нещо Господ не е направил.“ Та и ние сега „хъмбъг“ правим. И който не знае, казва: „Особена пеперуда е тя“.
Да, за невежия е особена, а за учения
професор
е „хъмбъг“.
Кажете: „Това не е същността“. Когато във вашето сърце влезе Любовта, Божията Любов, тогава по особен начин ще разбирате Истината. Сега, за да обясня, ще ви дам как можете да намерите тази Истина. Де се раждат противоречията? Да кажем, аз имам един отличен палат и ви приемам, но стаята ми е толкова малка и има само един малък прозорец, който гледа към изток.
към беседата >>
Не науката, а ти си
професор
, учиш другите хора, този е съществен въпрос.
В богатите хора са хилавите души. Между бедните има герои, те побеждават, а богатите, които имат всички условия за живота, слизат надолу, защото са слаби души. И нашето учение не е на богатите, не е и на учените, защото между учените не се намират най-силните души. Някой учен запитайте го, има ли Господ или няма? Той няма доблестта да каже, знае ли или не, а ще каже: „Е, науката това още не го е доказала“.
Не науката, а ти си
професор
, учиш другите хора, този е съществен въпрос.
Най-първо човек трябва да познава Бога! Нищо повече! Всяко едно същество, най-първо, трябва да е запознато със слънцето, за да има свежа мисъл. А ние можем ли да имаме една свежа мисъл, без да познаваме Бога? Не е така, това е една квадратна лъжа, квадратна лъжа!
към беседата >>
52.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет,
професор
, един съвременен медик могат да построят такава къща.
Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има. Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“. Ако идете по-надолу и попитате по-низшите животни, може ли да ви отговорят? Ще си подигнат раменете. Защо? Туй е невъзможно за животните.
И следователно много културни животни не могат да направят един железен път или една къща, но един поет,
професор
, един съвременен медик могат да построят такава къща.
Животните и да искат, не могат, казват: „Туй нещо е невъзможно за нас“. Но невъзможното за животните е възможно за хората. Следователно има неща, които са невъзможни за нас, а са възможни за други същества, които седят една степен по-високо от нас. Пак са човешки същества. Има и други хора, които вие не виждате.
към беседата >>
53.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
И всички тия болни хора са
професори
, проповедници, министри, началници, всички те управляват света.
Туй не е много казано. Аз сега принципиално говоря по въпроса. Че не е култура, туй показват страданията и болестите, които съществуват. Днес има толкова много болести в света, че лекарите не знаят как да ги кръщават, болести, които разяждат удовете на човешкия организъм. Едва ли ще намерите в съвременния свят човек здрав, на когото или белите дробове, или мускулите, или стомаха, или мозъка, или нервната система да не са заболяли.
И всички тия болни хора са
професори
, проповедници, министри, началници, всички те управляват света.
И питам: Може ли болни хора да управляват, да дават тон и направление на културата? А нас, на първо място, ни трябват хора здрави. Сега Павел казва, че той решил да не знае нищо друго, освен Христа разпят. Той употребява тази дума в малко по-друго значение. Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа разпятаго.
към беседата >>
54.
Окултни правила / Правила за живота
,
ООК
, София, 27.4.1922г.,
Представете си, че 100 души учени се борят за една
професорска
катедра.
Някои учени отдават голямо значение на волята и казват, че ако волята им е силна, могат да направят всичко, каквото пожелаят. Те са прави само в едно отношение, а именно: ако всички хора, или поне всички християни, работят в единство. Така ли е в същност? В света съществуват 500 милиона християни и всеки от тях прилага волята си за постигане на своя специфична цел. Колкото християни има, толкова различни воли има.
Представете си, че 100 души учени се борят за една
професорска
катедра.
Кой от тях ще успее? – Който има най-силна воля и може да я наложи на другите. Ако имаха единство помежду си, те щяха да изберат най-учения, а не онзи, който има най-силна воля. Единството подразбира приложение на волята с Любов. Малко хора са поставили за основа на живота си разумната воля, т.е.
към беседата >>
Представете си, че 100 души учени се борят за една
професорска
катедра.
Някои учени отдават голямо значение на волята и казват, че ако волята им е силна, могат да направят всичко, каквото пожелаят. Те са прави само в едно отношение, а именно: ако всички хора, или поне всички християни, работят в единство. Така ли е в същност? В света съществуват 500 милиона християни и всеки от тях прилага волята си за постигане на своя специфична цел. Колкото християни има, толкова различни воли има.
Представете си, че 100 души учени се борят за една
професорска
катедра.
Кой от тях ще успее? – Който има най-силна воля и може да я наложи на другите. Ако имаха единство помежду си, те щяха да изберат най-учения, а не онзи, който има най-силна воля. Единството подразбира приложение на волята с Любов. Малко хора са поставили за основа на живота си разумната воля, т.е.
към беседата >>
55.
Ученикът не е по-горен от учителя си
,
НБ
, София, 7.5.1922г.,
Сега, когато някой ученик постъпи в едно учебно заведение, гимназия, университет, там все си има известни правила, но въпросът е: откъде тази мисъл в главата на тия
професори
или учители да турят правила?
Смешно е, ако слугите заставят господарите си да действат тъй, както те искат да действат. Учителят ще мисли по правилата, по които той е длъжен да мисли, и ученикът ще възприема това знание според правилата, на които животът му е подчинен. Учителят има известно задължение, а ученикът има друго задължение. Но не мислете, че тия отношения се раждат сега. За да бъде човек в духовен смисъл ученик, то е определено от хиляди години, то съществува от хиляди години.
Сега, когато някой ученик постъпи в едно учебно заведение, гимназия, университет, там все си има известни правила, но въпросът е: откъде тази мисъл в главата на тия
професори
или учители да турят правила?
Защо и за какво? Без правила не може ли? – Не може. Те прилагат ония правила, на които са се подчинявали в далечното минало. Всички ученици трябва да се подчиняват на тия правила.
към беседата >>
56.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
Вижте какво правят студентите в университета: те слушат
професорите
си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления.
– „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? “ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик.
Вижте какво правят студентите в университета: те слушат
професорите
си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления.
Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи. Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени. Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа.
към беседата >>
Вижте какво правят студентите в университета: те слушат
професорите
си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления.
– „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме? “ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик.
Вижте какво правят студентите в университета: те слушат
професорите
си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления.
Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи. Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени. Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа.
към беседата >>
57.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
В Англия сутрин някой
професор
излезе, тръгне по пътя, прави своето упражнение.
Ако дойде, то е едно преимущество, ако не дойде, пак трябва да минете. Може до колене да има вода, ще минете напред, няма връщане. Сега вие окултните ученици не трябва да бъдете ексцентрични, даже светът не трябва да подозира опитите, които правим, никакви други лица. Туй, което вършите, трябва да бъде естествено. Англичаните някой път се събуят боси, правят си упражнението.
В Англия сутрин някой
професор
излезе, тръгне по пътя, прави своето упражнение.
В България го считат нещо ексцентрично. Какво от това? Или вземеш мотика, излезеш. – То са все упражнения. Именно там ще се калим.
към беседата >>
58.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 25.6.1922г.,
Аз слушах един американски
професор
, четох един философ, когато е станал на 21 години.
Е как ще изразите една форма на Любовта? Аз сега бих ви попитал: Каква е първата форма на Любовта? Не ви искам отговор, но като се върнете в дома си, помислете коя е първата форма на Любовта, с която вие сте започнали. Помните ли в детинството си първата дума, когато се появи у вас съзнанието, когато вие сте почувствали, че обичате? Помните ли – на първата, втората, третата, четвъртата година?
Аз слушах един американски
професор
, четох един философ, когато е станал на 21 години.
Един ден за пръв път той е съзнал, че има ум. И то е било един славен момент. И като е съзнал, че има ум, може да го употреби, то е било за него един ден на радост. Значи туй съзнание има известна форма, която може да се употреби. Вие, навярно, всички имате такава опитност.
към беседата >>
59.
Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони
,
ООК
, София, 7.7.1922г.,
Че сте
професор
, учител, чиновник, музикант или художник, това няма значение.
Може да четете някои автори, да видите какво са писали те по дадените въпроси. Като учите и пишете върху научни теми, вие се подмладявате. Помнете: В школата се приемат само ученици, а не млади и стари хора, нито хора от различни професии и длъжности. Докато сте в школата, вие сте само ученици – нищо друго. Щом дойдете тук, ще забравите всичко.
Че сте
професор
, учител, чиновник, музикант или художник, това няма значение.
Тук се приемат само ученици. Приложете волята си, да мислите само за учене и за ученичеството си. Ако можете поне за един час да забравите всичко, вие ще излезете от школата бодри, свежи и подмладени. Ученикът трябва да бъде като войник, който отива на бойното поле. Той забравя майка си и баща си, братята и сестрите си и върви напред.
към беседата >>
Че сте
професор
, учител, чиновник, музикант или художник, това няма значение.
Може да четете някои автори, да видите какво са писали те по дадените въпроси. Като учите и пишете върху научни теми, вие се подмладявате. Помнете: В школата се приемат само ученици, а не млади и стари хора, нито хора от различни професии и длъжности. Докато сте в школата, вие сте само ученици – нищо друго. Щом дойдете тук, ще забравите всичко.
Че сте
професор
, учител, чиновник, музикант или художник, това няма значение.
Тук се приемат само ученици. Приложете волята си, да мислите само за учене и за ученичеството си. Ако можете поне за един час да забравите всичко, вие ще излезете от школата бодри, свежи и подмладени. Ученикът трябва да бъде като войник, който отива на бойното поле. Той забравя майка си и баща си, братята и сестрите си и върви напред.
към беседата >>
60.
Новият и старият живот
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
Когато кажем, че еди-кой си
професор
в София еди-къде си живее, на еди-кое си място, на еди-коя си улица, или когато кажем, че еди-кой си учител еди-къде си проповядва, или че еди-кой си музикант еди-къде си свири и еди-как си свири, ние трябва точно да изразим самата Истина.
Когато дойде, тази Истина ще ви даде една Светлина, ще ви донесе Правда, ще ви отвори очите и ушите, ще ви развърже краката и ще ви направи здрави във всяко отношение. Някои питат какво нещо е Истината. Нека ми кажат свещениците и учителите къде живее Истината. Ами че тя живее навсякъде! Трябва да знаем къде живее тя.
Когато кажем, че еди-кой си
професор
в София еди-къде си живее, на еди-кое си място, на еди-коя си улица, или когато кажем, че еди-кой си учител еди-къде си проповядва, или че еди-кой си музикант еди-къде си свири и еди-как си свири, ние трябва точно да изразим самата Истина.
Нашите принципи трябва да бъдат строго математически определени. Истината живее само в човешката душа. Душата е толкова чиста и свята, че само тя е готова за Истината. Следователно, когато Истината слезе от Божествения свят, тя влиза в човешката душа, там е нейното място. С нея заедно слиза и Божествената Мъдрост.
към беседата >>
61.
Съвети и наставления за Учениците
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 3.9.1922г.,
Питат някой учен
професор
, един владика, какво нещо е любовта, те ще се почешат, ще цитират някой автор, няма да могат да ви кажат нещо съществено.
Преподадения урок трябва да го знаем. А сега на нас, този урок на любовта, две хиляди години е трябвало да ни се проповядва. Хората още не са научили този урок. Христос две хиляди години вече, как е преподавал този урок. А сега, като попитат учениците, какво нещо е любовта, те само се почесват, не могат да дадат един положителен отговор.
Питат някой учен
професор
, един владика, какво нещо е любовта, те ще се почешат, ще цитират някой автор, няма да могат да ви кажат нещо съществено.
Е, питам ученика, който от две хиляди години учи този урок и не може да даде отговор, много трудолюбив ли е, много прилежен ли е? Не казвам, че всички не са, но някои от тези, които са на земята, са научили 1/2 урок, други 1/4, а някои пък, които приближават към края на този курс, ще го научат целия. А сега, следующият урок ще бъде за Мъдростта. Любовта е проучена до основа, затова следващият урок ще бъде за Мъдростта. Щастие, здраве, знание без любов не може да се постигне и понеже любовта в света не царува, затова сега имаме туй, великото нещастие в света.
към беседата >>
62.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Сегашните хора си служат само с цитати: Този учен тъй казал, онзи
професор
иначе казал, аз другояче казвам.
Физикът казва, че светлината на свещта има еди-колко си вибрации. За мене е важно, можете ли да четете при светлината на тази свещ? – Можем. – Тогава, използвайте я, докато гори. Обаче, щом изгрее слънцето, изгасете моята свещ, нямате нужда от нея.
Сегашните хора си служат само с цитати: Този учен тъй казал, онзи
професор
иначе казал, аз другояче казвам.
Не е важно, кой какво казал. Важно е, че сега иде нова светлина в света, при която всички хора ще разберат истината. Както пътникът се нуждае вечер от светлина, така всеки човек се нуждае от истината. Ако пътуваш вечер през планинска местност, без светлина и водач, може да паднеш в някоя пропаст и да навехнеш крака си. Когато слънцето изгрее и освети цялата околност, ти сам ще се отправиш към високия планински връх.
към беседата >>
63.
Положителни и отрицателни сили в природата
,
ООК
, София, 6.10.1922г.,
Явява се един американски
професор
тук преди 20 години, бактериолог, сядат пред него около 3–4 хиляди души.
Вие сте търговец. Образували сте такава материя, необработена, рохка материя. Тия, лошите хора, са търговци, които трябва да купят тази материя и да я пратят в Природата. И след туй от тези нечистотии Природата ще образува най-хубавите плодове. Мимоходом ще ви разправя един пример.
Явява се един американски
професор
тук преди 20 години, бактериолог, сядат пред него около 3–4 хиляди души.
На масата му има 4–5 шишета с чиста вода. И той казва: „Това шише с чиста вода е от нужниците на Ню-Йорк, а това – от нужниците на Бостон. Може да пиете от нея“. И той взима и пие. Той е намерил един процес за пречистване на такава вода.
към беседата >>
Но от чисто окултно гледище аз казвам: Той е дестилирал тази вода, обаче има известни вещества, които
професорът
не е знаел как да ги пречисти.
И той казва: „Това шише с чиста вода е от нужниците на Ню-Йорк, а това – от нужниците на Бостон. Може да пиете от нея“. И той взима и пие. Той е намерил един процес за пречистване на такава вода. И действително, ако вие пиете от нея, няма да намерите никакъв лош оттенък в мириса.
Но от чисто окултно гледище аз казвам: Той е дестилирал тази вода, обаче има известни вещества, които
професорът
не е знаел как да ги пречисти.
Следователно Природата има един по-добър начин: тя ще разложи водата на своите съставни части. И като ги разложи тя, какво прави? Чрез своите токове тя изпраща тия вещества 10,000 километра над земята, в туй пространство, където всички елементи се пречистват, и чрез електрическия процес на сгъстяване тия елементи отново се съединяват и се връщат на земята като вода. Това е процес, метод на Природата за дестилиране. Сега, тия 100 души лоши хора трябва да намерят 10 добри, да им платят на тях и да ги пазят като писани яйца.
към беседата >>
64.
Възлюби го
,
НБ
, София, 22.10.1922г.,
Влезеш в университета, някой виден
професор
преподава нови идеи, ново учение, но щом се отклониш от тях, веднага ти казва: Това не се позволява.
Ако нямате нужда, не щяха да се явят, а явят ли се, когато не са нужни, те ще изчезнат. Аз разсъждавам: Тия неща съществуват, следователно, те са необходими. Тъй че, в религиозното общество, и там има ограничения. Ще ти кажат: Ще вярваш в символа на вярата, в тия правила. Отстъпиш ли малко от тия правила, те казват: Приятелю, ние си имаме правила, по които трябва да ходиш.
Влезеш в университета, някой виден
професор
преподава нови идеи, ново учение, но щом се отклониш от тях, веднага ти казва: Това не се позволява.
Ако професорът поддържа, че субективният свят е съществен, а обективният - илюзорен, и ти не си на същото мнение, ти трябва да напуснеш университета. Ако друг професор поддържа обратното, и ти се отклониш от тази рамка, веднага ще те ограничат и ще кажат: Как, ние не знаем ли, къде е истината? Това е заблуждение. И едните, и другите мислят, че знаят истината, а те сами ограничават. Всеки, който ограничава, не познава истината, Нима, когато аз уча някого, трябва майка му да ми препоръчва, как да го уча да яде?
към беседата >>
Ако
професорът
поддържа, че субективният свят е съществен, а обективният - илюзорен, и ти не си на същото мнение, ти трябва да напуснеш университета.
Аз разсъждавам: Тия неща съществуват, следователно, те са необходими. Тъй че, в религиозното общество, и там има ограничения. Ще ти кажат: Ще вярваш в символа на вярата, в тия правила. Отстъпиш ли малко от тия правила, те казват: Приятелю, ние си имаме правила, по които трябва да ходиш. Влезеш в университета, някой виден професор преподава нови идеи, ново учение, но щом се отклониш от тях, веднага ти казва: Това не се позволява.
Ако
професорът
поддържа, че субективният свят е съществен, а обективният - илюзорен, и ти не си на същото мнение, ти трябва да напуснеш университета.
Ако друг професор поддържа обратното, и ти се отклониш от тази рамка, веднага ще те ограничат и ще кажат: Как, ние не знаем ли, къде е истината? Това е заблуждение. И едните, и другите мислят, че знаят истината, а те сами ограничават. Всеки, който ограничава, не познава истината, Нима, когато аз уча някого, трябва майка му да ми препоръчва, как да го уча да яде? Аз възразявам: Кокошката учи ли пиленцето си, как да яде?
към беседата >>
Ако друг
професор
поддържа обратното, и ти се отклониш от тази рамка, веднага ще те ограничат и ще кажат: Как, ние не знаем ли, къде е истината?
Тъй че, в религиозното общество, и там има ограничения. Ще ти кажат: Ще вярваш в символа на вярата, в тия правила. Отстъпиш ли малко от тия правила, те казват: Приятелю, ние си имаме правила, по които трябва да ходиш. Влезеш в университета, някой виден професор преподава нови идеи, ново учение, но щом се отклониш от тях, веднага ти казва: Това не се позволява. Ако професорът поддържа, че субективният свят е съществен, а обективният - илюзорен, и ти не си на същото мнение, ти трябва да напуснеш университета.
Ако друг
професор
поддържа обратното, и ти се отклониш от тази рамка, веднага ще те ограничат и ще кажат: Как, ние не знаем ли, къде е истината?
Това е заблуждение. И едните, и другите мислят, че знаят истината, а те сами ограничават. Всеки, който ограничава, не познава истината, Нима, когато аз уча някого, трябва майка му да ми препоръчва, как да го уча да яде? Аз възразявам: Кокошката учи ли пиленцето си, как да яде? Щом се излюпи то, майката казва: „Кът, кът”, и то тръгва след нея и почва да яде.
към беседата >>
65.
Отличителните черти на живота
,
МОК
, София, 25.10.1922г.,
Когато ученикът или студентът се интересува от предмета, който учителят или
професорът
преподава, последният е особено разположен към него.
Когато човек прави някои опити, има опасност като минат няколко души покрай него, всеки да си откъсне по едно клонче и да му причинят известна вреда. Затова именно Христос е казвал на учениците си да се пазят от свинете. Когато цветята и дърветата цъфтят, радвайте се отдалеч на миризмата, на благоуханието им, но по никой начин не се докосвайте до цвета им. Такъв е великият закон на природата. Сега ще направя една аналогия.
Когато ученикът или студентът се интересува от предмета, който учителят или
професорът
преподава, последният е особено разположен към него.
Ако ученикът е небрежен към уроците си и професорът е невнимателен към него. По същия начин, когато и ние се интересуваме от този важен психологически момент на живота, съществата, които стоят по-високо от нас, които са завършили своята еволюция, започват да се интересуват от нас и да ни помагат. Между тяхното и нашето съзнание се образува вътрешна връзка. Тези същества са близо до вас, но за да ги почувствате, съзнанието ви трябва да се пробуди, да се прояви нежното чувство на живота у вас. Тогава вие ще почувствате, че има живот и там, дето не сте допущали; вие ще почувствате, че този живот е разумен — нещо, което не сте мислили.
към беседата >>
Ако ученикът е небрежен към уроците си и
професорът
е невнимателен към него.
Затова именно Христос е казвал на учениците си да се пазят от свинете. Когато цветята и дърветата цъфтят, радвайте се отдалеч на миризмата, на благоуханието им, но по никой начин не се докосвайте до цвета им. Такъв е великият закон на природата. Сега ще направя една аналогия. Когато ученикът или студентът се интересува от предмета, който учителят или професорът преподава, последният е особено разположен към него.
Ако ученикът е небрежен към уроците си и
професорът
е невнимателен към него.
По същия начин, когато и ние се интересуваме от този важен психологически момент на живота, съществата, които стоят по-високо от нас, които са завършили своята еволюция, започват да се интересуват от нас и да ни помагат. Между тяхното и нашето съзнание се образува вътрешна връзка. Тези същества са близо до вас, но за да ги почувствате, съзнанието ви трябва да се пробуди, да се прояви нежното чувство на живота у вас. Тогава вие ще почувствате, че има живот и там, дето не сте допущали; вие ще почувствате, че този живот е разумен — нещо, което не сте мислили. Тогава ще започнат в света да се втичат интелигентни сили оттам, отдето не сте подозирали.
към беседата >>
66.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Професорът
развива пред студентите въпроса за съществуването на Бога.
– Не да видя, но ще видиш; не да повярвам, но ще повярваш; не да опитам, но ще опиташ. – Ама повярвай, имай доверие в мене! – Няма да пристъпваш слепешката, но с отворени очи. Ще приложиш вярата си на опит. Когато математикът иска да докаже една реалност, той си служи по два начина: първо я отрича, после я приема.
Професорът
развива пред студентите въпроса за съществуването на Бога.
Той казва: Според едни научни данни Бог не съществува. Да допуснем тогава, че Бог не съществува. Питам: Как може професорът да доказва това, което не съществува? Значи, той доказва една отрицателна мисъл. Всъщност, няма защо да доказваш това, което не съществува.
към беседата >>
Питам: Как може
професорът
да доказва това, което не съществува?
Ще приложиш вярата си на опит. Когато математикът иска да докаже една реалност, той си служи по два начина: първо я отрича, после я приема. Професорът развива пред студентите въпроса за съществуването на Бога. Той казва: Според едни научни данни Бог не съществува. Да допуснем тогава, че Бог не съществува.
Питам: Как може
професорът
да доказва това, което не съществува?
Значи, той доказва една отрицателна мисъл. Всъщност, няма защо да доказваш това, което не съществува. – Няма Бог. – Щом няма Бог, няма защо да доказваш това. Обаче, едно е вярно: Всяко нещо, което отказваш, съществува.
към беседата >>
Какво богохулство има в това, че те питам, говорил ли си с някой виден
професор
?
Лесно е да кажеш, че има, или няма Бог. И едната, и другата мисъл не е твоя. Ако казваш, че Бог съществува, питам: Говорил ли си с Него? Ще кажеш, че е богохулство да се задава такъв въпрос. Според мене, богохулство е, ако не си говорил с Господа, а не ако си говорил.
Какво богохулство има в това, че те питам, говорил ли си с някой виден
професор
?
Да говориш с Господа, това е велика привилегия. Той ще ти открие много неща и след разговора си с Него, ще кажеш: Сега разбрах смисъла на живота; разбрах, защо светът е създаден. Казвате: За Господа не се говори, не трябва да се споменава името Му напразно. – Не, приятели, това е заблуждение. Ще търсиш Господа и като Го намериш, ще се разговаряш с Него.
към беседата >>
При един виден европейски
професор
по музика се явили трима ученици да се учат при него.
Казвате: За Господа не се говори, не трябва да се споменава името Му напразно. – Не, приятели, това е заблуждение. Ще търсиш Господа и като Го намериш, ще се разговаряш с Него. За да постигнеш това, от тебе се иска нещо особено. Какъв трябва да бъдеш, за да говориш с Господа?
При един виден европейски
професор
по музика се явили трима ученици да се учат при него.
Професорът се казвал Willson. Първият ученик казал на професора, че много обича музиката. Когато професорът оставал недоволен от него, ученикът се оправдавал с лошите условия, в които се намирал. Казвал: Господин професоре, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря. А при това положение не ми се свири.
към беседата >>
Професорът
се казвал Willson.
– Не, приятели, това е заблуждение. Ще търсиш Господа и като Го намериш, ще се разговаряш с Него. За да постигнеш това, от тебе се иска нещо особено. Какъв трябва да бъдеш, за да говориш с Господа? При един виден европейски професор по музика се явили трима ученици да се учат при него.
Професорът
се казвал Willson.
Първият ученик казал на професора, че много обича музиката. Когато професорът оставал недоволен от него, ученикът се оправдавал с лошите условия, в които се намирал. Казвал: Господин професоре, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря. А при това положение не ми се свири. Професорът го слушал и нищо не казал.
към беседата >>
Първият ученик казал на
професора
, че много обича музиката.
Ще търсиш Господа и като Го намериш, ще се разговаряш с Него. За да постигнеш това, от тебе се иска нещо особено. Какъв трябва да бъдеш, за да говориш с Господа? При един виден европейски професор по музика се явили трима ученици да се учат при него. Професорът се казвал Willson.
Първият ученик казал на
професора
, че много обича музиката.
Когато професорът оставал недоволен от него, ученикът се оправдавал с лошите условия, в които се намирал. Казвал: Господин професоре, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря. А при това положение не ми се свири. Професорът го слушал и нищо не казал. Вторият ученик посещавал уроците по музика, но и той постоянно се оправдавал, че няма обувки, дрехи, няма своя цигулка и е принуден да свири с чужда цигулка.
към беседата >>
Когато
професорът
оставал недоволен от него, ученикът се оправдавал с лошите условия, в които се намирал.
За да постигнеш това, от тебе се иска нещо особено. Какъв трябва да бъдеш, за да говориш с Господа? При един виден европейски професор по музика се явили трима ученици да се учат при него. Професорът се казвал Willson. Първият ученик казал на професора, че много обича музиката.
Когато
професорът
оставал недоволен от него, ученикът се оправдавал с лошите условия, в които се намирал.
Казвал: Господин професоре, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря. А при това положение не ми се свири. Професорът го слушал и нищо не казал. Вторият ученик посещавал уроците по музика, но и той постоянно се оправдавал, че няма обувки, дрехи, няма своя цигулка и е принуден да свири с чужда цигулка. Професорът му го изслушвал, но и на него не казал нищо.
към беседата >>
Казвал: Господин
професоре
, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря.
Какъв трябва да бъдеш, за да говориш с Господа? При един виден европейски професор по музика се явили трима ученици да се учат при него. Професорът се казвал Willson. Първият ученик казал на професора, че много обича музиката. Когато професорът оставал недоволен от него, ученикът се оправдавал с лошите условия, в които се намирал.
Казвал: Господин
професоре
, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря.
А при това положение не ми се свири. Професорът го слушал и нищо не казал. Вторият ученик посещавал уроците по музика, но и той постоянно се оправдавал, че няма обувки, дрехи, няма своя цигулка и е принуден да свири с чужда цигулка. Професорът му го изслушвал, но и на него не казал нищо. Третият ученик, също беден, със скъсани дрехи и обувки, посещавал професора си, свирел с любов, учел уроците си и не се оплаквал, че няма дрехи и обувки.
към беседата >>
Професорът
го слушал и нищо не казал.
Професорът се казвал Willson. Първият ученик казал на професора, че много обича музиката. Когато професорът оставал недоволен от него, ученикът се оправдавал с лошите условия, в които се намирал. Казвал: Господин професоре, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря. А при това положение не ми се свири.
Професорът
го слушал и нищо не казал.
Вторият ученик посещавал уроците по музика, но и той постоянно се оправдавал, че няма обувки, дрехи, няма своя цигулка и е принуден да свири с чужда цигулка. Професорът му го изслушвал, но и на него не казал нищо. Третият ученик, също беден, със скъсани дрехи и обувки, посещавал професора си, свирел с любов, учел уроците си и не се оплаквал, че няма дрехи и обувки. Щом дохождал в дома на своя професор, събува обувките си и започвал да свири. Професорът взимал цигулката си и двамата свирели.
към беседата >>
Професорът
му го изслушвал, но и на него не казал нищо.
Когато професорът оставал недоволен от него, ученикът се оправдавал с лошите условия, в които се намирал. Казвал: Господин професоре, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря. А при това положение не ми се свири. Професорът го слушал и нищо не казал. Вторият ученик посещавал уроците по музика, но и той постоянно се оправдавал, че няма обувки, дрехи, няма своя цигулка и е принуден да свири с чужда цигулка.
Професорът
му го изслушвал, но и на него не казал нищо.
Третият ученик, също беден, със скъсани дрехи и обувки, посещавал професора си, свирел с любов, учел уроците си и не се оплаквал, че няма дрехи и обувки. Щом дохождал в дома на своя професор, събува обувките си и започвал да свири. Професорът взимал цигулката си и двамата свирели. Ден след ден той успявал в музиката и се определил като добър, способен ученик. Казвам: Повечето от сегашните хора постъпват като двамата ученици.
към беседата >>
Третият ученик, също беден, със скъсани дрехи и обувки, посещавал
професора
си, свирел с любов, учел уроците си и не се оплаквал, че няма дрехи и обувки.
Казвал: Господин професоре, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря. А при това положение не ми се свири. Професорът го слушал и нищо не казал. Вторият ученик посещавал уроците по музика, но и той постоянно се оправдавал, че няма обувки, дрехи, няма своя цигулка и е принуден да свири с чужда цигулка. Професорът му го изслушвал, но и на него не казал нищо.
Третият ученик, също беден, със скъсани дрехи и обувки, посещавал
професора
си, свирел с любов, учел уроците си и не се оплаквал, че няма дрехи и обувки.
Щом дохождал в дома на своя професор, събува обувките си и започвал да свири. Професорът взимал цигулката си и двамата свирели. Ден след ден той успявал в музиката и се определил като добър, способен ученик. Казвам: Повечето от сегашните хора постъпват като двамата ученици. Едни се оплакват на Господа от мъжете и жените си.
към беседата >>
Щом дохождал в дома на своя
професор
, събува обувките си и започвал да свири.
А при това положение не ми се свири. Професорът го слушал и нищо не казал. Вторият ученик посещавал уроците по музика, но и той постоянно се оправдавал, че няма обувки, дрехи, няма своя цигулка и е принуден да свири с чужда цигулка. Професорът му го изслушвал, но и на него не казал нищо. Третият ученик, също беден, със скъсани дрехи и обувки, посещавал професора си, свирел с любов, учел уроците си и не се оплаквал, че няма дрехи и обувки.
Щом дохождал в дома на своя
професор
, събува обувките си и започвал да свири.
Професорът взимал цигулката си и двамата свирели. Ден след ден той успявал в музиката и се определил като добър, способен ученик. Казвам: Повечето от сегашните хора постъпват като двамата ученици. Едни се оплакват на Господа от мъжете и жените си. Другите се оплакват от господарите си.
към беседата >>
Професорът
взимал цигулката си и двамата свирели.
Професорът го слушал и нищо не казал. Вторият ученик посещавал уроците по музика, но и той постоянно се оправдавал, че няма обувки, дрехи, няма своя цигулка и е принуден да свири с чужда цигулка. Професорът му го изслушвал, но и на него не казал нищо. Третият ученик, също беден, със скъсани дрехи и обувки, посещавал професора си, свирел с любов, учел уроците си и не се оплаквал, че няма дрехи и обувки. Щом дохождал в дома на своя професор, събува обувките си и започвал да свири.
Професорът
взимал цигулката си и двамата свирели.
Ден след ден той успявал в музиката и се определил като добър, способен ученик. Казвам: Повечето от сегашните хора постъпват като двамата ученици. Едни се оплакват на Господа от мъжете и жените си. Другите се оплакват от господарите си. Бог слуша оплакванията им и мълчи, нищо не казва.
към беседата >>
67.
Не знаете що искате
,
НБ
, София, 12.11.1922г.,
Обикновено, учените,
професорите
четат.
Сричката „век” има друг корен и означава същество, което иска да се учи. Някои заместват думата „човек” с думите „цял век”. Тези думи са неразбрани. Кой може да бъде ученик? Само онзи, който чете.
Обикновено, учените,
професорите
четат.
Според мене, който чете, той е ученик. Няма учени и професори в света. Който чете, той е ученик в дадения момент. Той иска да разбере какво е измислил писателят, какви са неговите възгледи. Всеки, който решава една задача, той се учи, той е човек.
към беседата >>
Няма учени и
професори
в света.
Тези думи са неразбрани. Кой може да бъде ученик? Само онзи, който чете. Обикновено, учените, професорите четат. Според мене, който чете, той е ученик.
Няма учени и
професори
в света.
Който чете, той е ученик в дадения момент. Той иска да разбере какво е измислил писателят, какви са неговите възгледи. Всеки, който решава една задача, той се учи, той е човек. Следователно, ние сме човеци на земята, разтваряме книгите, гледаме, изучаваме ги. Сега, по какво се отличава човешката любов?
към беседата >>
Една студентка казваше, че един от
професорите
, като преподавал, често споменавал името на своя учител –
професор
.
Това е богохулство! – Не е богохулство. Кой ми даде живот? – Бог. – Щом казвам, че съм Син Божи, аз изповядвам великата истина, какво животът, който е в мене, мислите, знанията, с които разполагам, са все от Бога.
Една студентка казваше, че един от
професорите
, като преподавал, често споменавал името на своя учител –
професор
.
Тя вади заключението: Нашият професор е ученик на еди-кой си професор. Ние сме ученици на нашия професор. Следователно, и ние сме ученици на този виден професор, когото нашият професор често цитира. Христос е Син Божи. Ние сме последователи на Христа.
към беседата >>
Тя вади заключението: Нашият
професор
е ученик на еди-кой си
професор
.
– Не е богохулство. Кой ми даде живот? – Бог. – Щом казвам, че съм Син Божи, аз изповядвам великата истина, какво животът, който е в мене, мислите, знанията, с които разполагам, са все от Бога. Една студентка казваше, че един от професорите, като преподавал, често споменавал името на своя учител – професор.
Тя вади заключението: Нашият
професор
е ученик на еди-кой си
професор
.
Ние сме ученици на нашия професор. Следователно, и ние сме ученици на този виден професор, когото нашият професор често цитира. Христос е Син Божи. Ние сме последователи на Христа. Следователно, и ние сме Синове Божии.
към беседата >>
Ние сме ученици на нашия
професор
.
Кой ми даде живот? – Бог. – Щом казвам, че съм Син Божи, аз изповядвам великата истина, какво животът, който е в мене, мислите, знанията, с които разполагам, са все от Бога. Една студентка казваше, че един от професорите, като преподавал, често споменавал името на своя учител – професор. Тя вади заключението: Нашият професор е ученик на еди-кой си професор.
Ние сме ученици на нашия
професор
.
Следователно, и ние сме ученици на този виден професор, когото нашият професор често цитира. Христос е Син Божи. Ние сме последователи на Христа. Следователно, и ние сме Синове Божии. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш.
към беседата >>
Следователно, и ние сме ученици на този виден
професор
, когото нашият
професор
често цитира.
– Бог. – Щом казвам, че съм Син Божи, аз изповядвам великата истина, какво животът, който е в мене, мислите, знанията, с които разполагам, са все от Бога. Една студентка казваше, че един от професорите, като преподавал, често споменавал името на своя учител – професор. Тя вади заключението: Нашият професор е ученик на еди-кой си професор. Ние сме ученици на нашия професор.
Следователно, и ние сме ученици на този виден
професор
, когото нашият
професор
често цитира.
Христос е Син Божи. Ние сме последователи на Христа. Следователно, и ние сме Синове Божии. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живот.
към беседата >>
68.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
Мнозина учени,
професори
и учители, преподават на своите ученици известно знание, но то не е още онова истинско, положително знание.
Ако беше така, свещениците и богомолците щяха да се раждат заедно. В заключение, хората искат да турят в устата на Бога такива думи, каквито Той никога не е казал. Бог тъй казал, иначе казал. Не говорете неверни работи в името Божие. Бог търпи човешките глупости, но ги преработва.
Мнозина учени,
професори
и учители, преподават на своите ученици известно знание, но то не е още онова истинско, положително знание.
Всяка наука трябва да има свой център, от който да изхожда. Кой е центърът на математиката? Тя поне минава за положителна наука, а за други – за трансцендентална наука. Кой е основният, живият център в математиката, на който можеш да разчиташ? Когато математикът се натъкне на някое трудно доказателство, веднага той прибягва към имагинерните величини и казва: Тези величини не съществуват, но се използуват като изходни точки.
към беседата >>
69.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
„Еди-кой си
професор
...“ – Остави този
професор
.
Казвам: Ще снемем тия превръзки! – „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може. – „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно. – „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител.
„Еди-кой си
професор
...“ – Остави този
професор
.
Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво. Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип.
към беседата >>
70.
Лама савахтани
,
НБ
, София, 26.11.1922г.,
Всички, които ме слушате днес, както и най-видните учени и
професори
, се занимават с маловажни въпроси по отношение на това, което сега предстои на човека.
Те прилагат човешката любов, и всеки казва: Аз да живея, а за другите не искам да зная. Това е неразбиране на живота или на великите принципи, които лежат в основата на самия живот. Всички хора, от коя и да е нация или раса, всички животни – от най-малките до най-големите, съставят част от великия Божествен организъм; следователно, тяхното благо е и наше благо. – Този организъм подобен ли е на нашия? – Подобен, но несравнено по-хармоничен и по-добре устроен от нашия.
Всички, които ме слушате днес, както и най-видните учени и
професори
, се занимават с маловажни въпроси по отношение на това, което сега предстои на човека.
Нека всеки се занимава, с каквото иска, това не ме интересува, но казвам: Първо, човек трябва да разреши важните, съществените въпроси. Ще решиш първо, важния въпрос, като се движиш по права линия. После, ще го повдигнеш в първа степен, след това – във втора степен, в квадрат, и най-сетне, в трета степен, в куб. – Ние знаем, какво е правата линия. Знаем, какво нещо е квадратът; знаем, и какво нещо е кубът.
към беседата >>
Има случаи, когато видни
професори
загубват своите мисли.
Значи, изчезването на телата има отношение към закона на движението. Следователно, ако вашите идеи и чувства вървят по възходящ път, те се движат с неимоверна бързина, поради което изчезват. Същото се отнася и за онези идеи и чувства, които вървят по низходящ път. Те слизат в толкова гъста материя, че стават невидими, т. е. изчезват от ума и сърцето на човека.
Има случаи, когато видни
професори
загубват своите мисли.
За тях се казва, че паметта им отслабнала. – Кога отслабва паметта? Според мене, когато паметта на човека отслабва, това се дължи на сгъстената материя, в която той попада. Гъстата материя прави човека материалист – повече егоист, отколкото идеалист. Аз зная много методи за усилване на паметта.
към беседата >>
71.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Той предава думите на своя
професор
: В природата не съществува никаква субстанция; освен вещ и индивид, нищо друго не съществува.
Помнете: От разумното излиза разумно, а от глупавото — глупаво. Кое е разумното в тази епоха? Де е главата на тази разумност? Нали тази глава ще създаде бъдещата разумност? Разговарям се с един студент по философия.
Той предава думите на своя
професор
: В природата не съществува никаква субстанция; освен вещ и индивид, нищо друго не съществува.
Професорът е прав, но питам: Как се е образувала вещта? Когато охлювът излезе от черупката си, последната остава — тя е вещта. Де е индивидът? Значи, вещта съществува, а онзи, който я направил, го няма. Така, че вещта съществува, а субстанцията не съществува.
към беседата >>
Професорът
е прав, но питам: Как се е образувала вещта?
Кое е разумното в тази епоха? Де е главата на тази разумност? Нали тази глава ще създаде бъдещата разумност? Разговарям се с един студент по философия. Той предава думите на своя професор: В природата не съществува никаква субстанция; освен вещ и индивид, нищо друго не съществува.
Професорът
е прав, но питам: Как се е образувала вещта?
Когато охлювът излезе от черупката си, последната остава — тя е вещта. Де е индивидът? Значи, вещта съществува, а онзи, който я направил, го няма. Така, че вещта съществува, а субстанцията не съществува. Черупката на охлюва съществува, а самият охлюв не съществува.
към беседата >>
72.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
И сега разни
професори
, лекари ще ни казват това и онова.
Щом палците ви са студени, какво показва това? Сърцето ви е топло, но волята ви е парализирана. Щом пръстите ви са студени, това показва – волята е слабо развита. Че няма защо да се заблуждаваме – ще събереш волята си, ще кажеш: "Тази Любов искам да проникне в крайните частици на моите пръсти." Най-голямата сила на волята е в краищата на пръстите. Нека дойде нейната топлина и в пръстите.
И сега разни
професори
, лекари ще ни казват това и онова.
Онзи професор, който и да е той, трябва да изпълнява нещата правилно. Бъдещата наука ще бъде наука положителна, осмислена. Имаш ли Любов, нека Любовта дойде в пръстите ти. Като са вкочанясали, ще проектираш Любовта си там, в пръстите си, и за пет-десет-петнадесет минути ще имаш топлина. Ще кажеш: "Слаб съм." Това не е извинение, това показва, че ти нямаш знание.
към беседата >>
Онзи
професор
, който и да е той, трябва да изпълнява нещата правилно.
Сърцето ви е топло, но волята ви е парализирана. Щом пръстите ви са студени, това показва – волята е слабо развита. Че няма защо да се заблуждаваме – ще събереш волята си, ще кажеш: "Тази Любов искам да проникне в крайните частици на моите пръсти." Най-голямата сила на волята е в краищата на пръстите. Нека дойде нейната топлина и в пръстите. И сега разни професори, лекари ще ни казват това и онова.
Онзи
професор
, който и да е той, трябва да изпълнява нещата правилно.
Бъдещата наука ще бъде наука положителна, осмислена. Имаш ли Любов, нека Любовта дойде в пръстите ти. Като са вкочанясали, ще проектираш Любовта си там, в пръстите си, и за пет-десет-петнадесет минути ще имаш топлина. Ще кажеш: "Слаб съм." Това не е извинение, това показва, че ти нямаш знание. Ако аз вляза в къщата ви и ви запаля собата*, сгрея вода и ви туря в една баня, няма ли да ви стопля?
към беседата >>
73.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
И вие ще минете през тази школа, ще се срещнете с опитни, стари
професори
, които ще ви научат много неща.
– Той отдавна ги е уредил. – Докажи това! – Има кой да го докаже. Много същества са минали през Божествената школа. Те знаят това.
И вие ще минете през тази школа, ще се срещнете с опитни, стари
професори
, които ще ви научат много неща.
Там всичко се подлага на опит. Като ви говорят за слънцето, след това ще направите една разходка до слънцето, да проверите всичко, което са ви преподали. В земните университети преподават първо теорията и, като дойде въпрос до практиката, казват: Хайде, да отидем на обсерваторията. Ще ги заведат в една обсерватория, като тази в Борисовата градина, и започват да правят изчисления. Студентите искат да знаят, защо при екватора слънцето изгрява от изток, а залязва на запад.
към беседата >>
Професорът
обяснява този въпрос, но пак остава неизяснен.
Като ви говорят за слънцето, след това ще направите една разходка до слънцето, да проверите всичко, което са ви преподали. В земните университети преподават първо теорията и, като дойде въпрос до практиката, казват: Хайде, да отидем на обсерваторията. Ще ги заведат в една обсерватория, като тази в Борисовата градина, и започват да правят изчисления. Студентите искат да знаят, защо при екватора слънцето изгрява от изток, а залязва на запад. Защо на северния полюс слънцето се върти нагоре и после слиза надолу?
Професорът
обяснява този въпрос, но пак остава неизяснен.
Професорите на Божествената школа прилагат всичко на опит. Като преподават за Слънцето, предприемат екскурзия до Слънцето, да видят, какъв живот има там. Преподават за Луната, за Марс, за Юпитер, и след това правят екскурзия до тези планети. Учените казват, че Слънцето е огнено тяло, в разтопено състояние. Обаче, който е ходил там, казва, че то не е разтопено тяло.
към беседата >>
Професорите
на Божествената школа прилагат всичко на опит.
В земните университети преподават първо теорията и, като дойде въпрос до практиката, казват: Хайде, да отидем на обсерваторията. Ще ги заведат в една обсерватория, като тази в Борисовата градина, и започват да правят изчисления. Студентите искат да знаят, защо при екватора слънцето изгрява от изток, а залязва на запад. Защо на северния полюс слънцето се върти нагоре и после слиза надолу? Професорът обяснява този въпрос, но пак остава неизяснен.
Професорите
на Божествената школа прилагат всичко на опит.
Като преподават за Слънцето, предприемат екскурзия до Слънцето, да видят, какъв живот има там. Преподават за Луната, за Марс, за Юпитер, и след това правят екскурзия до тези планети. Учените казват, че Слънцето е огнено тяло, в разтопено състояние. Обаче, който е ходил там, казва, че то не е разтопено тяло. Напротив, то е в твърдо състояние и по него се стъпва, като по земя.
към беседата >>
74.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Седи
професорът
, излиза студентът, качва се, ще държи своята беседа.
А ти казваш: „Аз съм възрастен, срамота е да ида при учител“. – „Не, ти ще намериш учител, и ще слушаш.“ Аз веднъж слушах един американски учител по ораторство, нарича се Силвър Нейл – сребърната игла, критик ужасен. Той критикуваше ученици, които са свършили университетско образование, богословска академия, с особени свидетелства, готвят се за проповедници. Ще се явяват в особени аудитории пред него.
Седи
професорът
, излиза студентът, качва се, ще държи своята беседа.
Точно започва да говори, професорът го спира, казва: „Не ви разбирам какво искате да кажете“. Той слезе да се обясни. „А, сега разбирам.“ После, пак почне да говори, казва му: „Не ви разбирам“. Че този студент, професорът като мачка, мачка този студент, той слиза като някоя окъпана патка. И го питат: „Какво ти каза?
към беседата >>
Точно започва да говори,
професорът
го спира, казва: „Не ви разбирам какво искате да кажете“.
– „Не, ти ще намериш учител, и ще слушаш.“ Аз веднъж слушах един американски учител по ораторство, нарича се Силвър Нейл – сребърната игла, критик ужасен. Той критикуваше ученици, които са свършили университетско образование, богословска академия, с особени свидетелства, готвят се за проповедници. Ще се явяват в особени аудитории пред него. Седи професорът, излиза студентът, качва се, ще държи своята беседа.
Точно започва да говори,
професорът
го спира, казва: „Не ви разбирам какво искате да кажете“.
Той слезе да се обясни. „А, сега разбирам.“ После, пак почне да говори, казва му: „Не ви разбирам“. Че този студент, професорът като мачка, мачка този студент, той слиза като някоя окъпана патка. И го питат: „Какво ти каза? “ – „Остави се, ти бил ли си при Силвър Нейл?
към беседата >>
Че този студент,
професорът
като мачка, мачка този студент, той слиза като някоя окъпана патка.
Ще се явяват в особени аудитории пред него. Седи професорът, излиза студентът, качва се, ще държи своята беседа. Точно започва да говори, професорът го спира, казва: „Не ви разбирам какво искате да кажете“. Той слезе да се обясни. „А, сега разбирам.“ После, пак почне да говори, казва му: „Не ви разбирам“.
Че този студент,
професорът
като мачка, мачка този студент, той слиза като някоя окъпана патка.
И го питат: „Какво ти каза? “ – „Остави се, ти бил ли си при Силвър Нейл? “ И професорите, и те се поусмихнат малко. Той казва: „Аз ще ви критикувам, после и други ще ви критикуват“. Заговори студентът, той ще го спре: „Не се говори така, слез от това място!
към беседата >>
“ И
професорите
, и те се поусмихнат малко.
Той слезе да се обясни. „А, сега разбирам.“ После, пак почне да говори, казва му: „Не ви разбирам“. Че този студент, професорът като мачка, мачка този студент, той слиза като някоя окъпана патка. И го питат: „Какво ти каза? “ – „Остави се, ти бил ли си при Силвър Нейл?
“ И
професорите
, и те се поусмихнат малко.
Той казва: „Аз ще ви критикувам, после и други ще ви критикуват“. Заговори студентът, той ще го спре: „Не се говори така, слез от това място! “ И той безцеремонно отиде си на мястото. После пак ще го извика. 3–4 пъти ще го изкарва.
към беседата >>
75.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ
професоръ
държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е?
“ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“. Започналъ този философъ на мравитѣ да спори. „Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи.
Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ
професоръ
държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е?
– Нищо не виждамъ. Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ.
към беседата >>
Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли
професора
?
„Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждамъ.
Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли
професора
?
– Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ.
към беседата >>
– Запитва го
професорътъ
.
Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ?
– Запитва го
професорътъ
.
„Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“. Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“. И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има. Може ли да го видимъ ние?
към беседата >>
Този
професоръ
философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“.
Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ. „Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“.
Този
професоръ
философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“.
И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има. Може ли да го видимъ ние? – Можемъ. Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ.
към беседата >>
Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните
професори
държал лекция.
(втори вариант)
По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея.
Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните
професори
държал лекция.
Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора? – Не виждам.
към втори вариант >>
– Виждаш ли
професора
?
(втори вариант)
В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си.
– Виждаш ли
професора
?
– Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си? – Ида от мравешкия свят.
към втори вариант >>
Професорът
забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си?
(втори вариант)
Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора? – Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам.
Професорът
забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си?
– Ида от мравешкия свят. Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види. Професорът казал за адепта: Ето един човек с объркан ум. Мнозина ме питат: Има ли друг свят? – Има.
към втори вариант >>
Професорът
казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.
(втори вариант)
Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си? – Ида от мравешкия свят. Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види.
Професорът
казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.
Мнозина ме питат: Има ли друг свят? – Има. – Може ли да го видим? Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят. Питам го: Виждаш ли този свят?
към втори вариант >>
76.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Нека отговорятъ математицитѣ
професори
, защо единицата умножена сама на себе си, (се запазва) а събрана съ друга единица се увѣличава?
Не, не, туй новото учение ще ви даде правила и начини какъ да се създаде бѫдещето общество. Сега, като говоря, нѣкои ще се спратъ, ще мислятъ, какво искамъ да кажа 2 × 2 е 4, но и 2 + 2 = 4. При това 2 × 2 и 2 + 2, законътъ не е единъ и сѫщъ. Защо? Защото 1 + 1 = 2, но 1 × 1 = 1. Защо като съберешъ 1 + 1, броя се увѣличава, а като умножишъ 1 × 1, остава едно и сѫщо число.
Нека отговорятъ математицитѣ
професори
, защо единицата умножена сама на себе си, (се запазва) а събрана съ друга единица се увѣличава?
И защо при умножението на числата се получаватъ едни резултати, а при събирането имъ други? Нѣкои ще кажатъ: „Това е много проста работа“. Не, туй има приложение вѫтрѣ въ живота. 2 + 2 = 4, законъ е това, законъ на противорѣчия. И всички съврѣменни противорѣчия сѫществуватъ отъ неразбиране.
към беседата >>
77.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
В Америка някъде имало един виден
професор
по боксиране.
Който има добри навици, само той може да търпи. Мнозина смесват търпението с неволята. Може да търпи само онзи, в когото са развити висшите умствени способности. Докато можеш да стигнеш противника си, не желай да му отмъщаваш. Търпеливият човек е всякога по-силен от противника си и по мисъл, и физически.
В Америка някъде имало един виден
професор
по боксиране.
Един ден той срещнал на улицата един млад студент, но толкова слаб и хилав, че с едно удряне само в носа го повалил на земята. Студентът станал, изтърсил дрехите си от праха и си помислил как да отмъсти на този силен човек. Да се бори с него, не може. Тогава той решил в себе си да започне да се упражнява в боксиране. Цели десет години той работил усилено в това направление, докато развил в себе си такава сила, че с една ръка могъл да вдига голям кон и малко конче.
към беседата >>
Един ден той се явил пред
професора
-боксьор, поклонил му се и го вдигнал с едната си ръка във въздуха.
Един ден той срещнал на улицата един млад студент, но толкова слаб и хилав, че с едно удряне само в носа го повалил на земята. Студентът станал, изтърсил дрехите си от праха и си помислил как да отмъсти на този силен човек. Да се бори с него, не може. Тогава той решил в себе си да започне да се упражнява в боксиране. Цели десет години той работил усилено в това направление, докато развил в себе си такава сила, че с една ръка могъл да вдига голям кон и малко конче.
Един ден той се явил пред
професора
-боксьор, поклонил му се и го вдигнал с едната си ръка във въздуха.
— Познавате ли ме кой съм? — Познавам Ви, извинете ме. Аз съм онзи слаб и хилав студент, когото преди десет години вие търкулихте на земята само с един удар. — Да, това е резултат на упражнения. Следователно, когато недъгавият в дадено отношение, било физическо, сърдечно или умствено, работи усилено върху себе си, след време той ще надделее на своя недъг и ще стане гигант.
към беседата >>
Днес може да сте слаб, хилав студент, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодишно съзнателно упражнение вие можете да станете силен като
професора
по боксиране.
— Познавате ли ме кой съм? — Познавам Ви, извинете ме. Аз съм онзи слаб и хилав студент, когото преди десет години вие търкулихте на земята само с един удар. — Да, това е резултат на упражнения. Следователно, когато недъгавият в дадено отношение, било физическо, сърдечно или умствено, работи усилено върху себе си, след време той ще надделее на своя недъг и ще стане гигант.
Днес може да сте слаб, хилав студент, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодишно съзнателно упражнение вие можете да станете силен като
професора
по боксиране.
И тогава няма да си отмъщавате жестоко, но ще отидете при професора и ще го дигнете нагоре във въздуха. Той веднага ще признае силата Ви и ще каже: Признавам ви за по-силен от мен. Извинете ме! Моето желание е всички да работите, да се упражнявате, да не станете инвалиди. Мнозина от вас при запознаване с окултното учение започват да се страхуват и стават отрицателни.
към беседата >>
И тогава няма да си отмъщавате жестоко, но ще отидете при
професора
и ще го дигнете нагоре във въздуха.
— Познавам Ви, извинете ме. Аз съм онзи слаб и хилав студент, когото преди десет години вие търкулихте на земята само с един удар. — Да, това е резултат на упражнения. Следователно, когато недъгавият в дадено отношение, било физическо, сърдечно или умствено, работи усилено върху себе си, след време той ще надделее на своя недъг и ще стане гигант. Днес може да сте слаб, хилав студент, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодишно съзнателно упражнение вие можете да станете силен като професора по боксиране.
И тогава няма да си отмъщавате жестоко, но ще отидете при
професора
и ще го дигнете нагоре във въздуха.
Той веднага ще признае силата Ви и ще каже: Признавам ви за по-силен от мен. Извинете ме! Моето желание е всички да работите, да се упражнявате, да не станете инвалиди. Мнозина от вас при запознаване с окултното учение започват да се страхуват и стават отрицателни. Те казват, че това не трябва да правят, онова не трябва да правят, а не знаят какво трябва да правят.
към беседата >>
НАГОРЕ