НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
137
резултата в
87
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е
похвалата
, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед.
Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато сполети някого някое нещастие и роптае, тоже греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието; също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си се утаил от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите.“ И действително, мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: молете се на Господа да ви избави от изкушение.
Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е
похвалата
, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед.
„Дяволът е, който хвали! “— казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят. Но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от человеци, а от Бога; а па знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота — как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза.
към беседата >>
2.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
И това е най-добрата
похвала
, която може да ни отдаде светът.
Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“.
И това е най-добрата
похвала
, която може да ни отдаде светът.
Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли.
към беседата >>
3.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Не,
похвалата
е за шивача, а те са само негова реклама.
Когато дойде краят на платното, което тъчете, ще го снемете от страна и ще започнете да кроите, т.е. краят на тъкането ще бъде начало на вашето обличане. И след като се облечете и хората ви похвалят за хубавата дреха, не се гордейте, защото не сте го изработили вие. Не се гордейте, за благодарете на шивача, който е успял да скрои дрехата и да я ушие. Има някои, които щом ги похвалят по този начин, мислят, че се отнася за тях.
Не,
похвалата
е за шивача, а те са само негова реклама.
Щом дрехата ви е зле ушита, изопачена, веднага ще кажете, че не искате да ходите при този шивач. Например, обръщат се към някого с думите: „Вие имате благородни мисли” и той започва да си въобразява, че е голямо нещо и се възгордява. Чакай, това не са твои мисли. Благодари на оня, който ти ги е дал и не те е излъгал. Ако в ума ви има буря, в състояние ли сте да знаете как се движите?
към беседата >>
4.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
Когато ви хвърлят петна и когато сте чисти, тогава ще имате
похвала
в небето.
А.: "Вода газят, жадни ходят." Очистете сърцата си и умовете си и сила ще дойде - това аз зная - каза Учителят г-н Дънов. В дните, когато има беднотия, да бъдем разположени и доволни, а не когато сме богати и наситени - ето, когато сме с Бога, ще бъдем в сила и ще ни се даде. Тук, в Бургас, не сте умни, а сте създали много неприятности. Ухапало ви куче и викате да ви чуе целият свят.
Когато ви хвърлят петна и когато сте чисти, тогава ще имате
похвала
в небето.
Аз по-мъчно се разправям с вас, отколкото с поповете, които говорили заради вас. Съвършеният закон има прилагане на принципите Божествени - а то е смирение и други. И в София пращаха детективи - но такова е тяхното просвещение. Ние сме в сила и който би противодействувал на Царството Божие, главата му ще бъде смачкана, тялото стрито. Така стана заради двама души в София през 1912 г., които пречиха.
към беседата >>
5.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене.“ Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е
похвала
; щом сте виновни и ви осъждат, заслужавате го.
Страданието е също онази Божествена утайка, която слиза от висотите и като се утаи във вашите полета, оторява ги и Бог казва: „Сейте сега“, и от тези ваши утайки – грехове, недоразумения – ще излезе най-добър хляб, и вие ще кажете довреме: „Слава Богу! Много хубаво е било всичко това“. Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. И действително, Той е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората.
„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене.“ Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е
похвала
; щом сте виновни и ви осъждат, заслужавате го.
На правдина, за пра̀ва Бога трябва да страдате. Сега мнозина страдат за крива бога. Аз питам: Ако Христос днес би дошъл, какво учение би дал на света? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отде ще вземете всички тези добри мъже, добри жени, добри деца? Посадете най-хубавото жито в пясъка, то ще стане хилаво.
към беседата >>
„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене." Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е
похвала
.
(втори вариант)
Тази мътна вода, като мине през някоя почва, оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така и реката Нил всяка година носи с милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал големи богатства жито. Страданието е онази Божествена утайка, която слиза от високите места и като се утаи във вашите полета, Бог казва: „Сейте сега! " И от тези ваши утайки - грехове, недоразумения, ще излезе най-добър хляб и ще кажете: „Слава Богу, много хубаво е било всичко това." Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм жив хляб." И действително е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората.
„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене." Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е
похвала
.
Щом си виноват и те осъждат, заслужаваш си това. На правдина, на правдина трябва да страдаш - за права Бога, а сега всички страдат за крива бога. Аз питам: ако Христос днес би дошъл, какво учение ще проповядва? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отгде ще вземете всички тези добри мъже, жени, дъщери, синове? Посадете най-хубавото жито в пясъка и то ще стане хилаво.
към втори вариант >>
6.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Напротив, който плаче, заслужава
похвала
.
Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои. Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача.
Напротив, който плаче, заслужава
похвала
.
Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте.
към беседата >>
Напротивъ, който плаче, заслужава
похвала
.
(втори вариант)
е. страданието. да не бѫдешъ герой? Носи кръста, и бѫди герой! Богъ дава кръстове на хората, когато слизатъ на земята, преди да сѫ ги заслужили; като живѣятъ известно време, тѣ се възнаграждаватъ едни-други, даватъ си кръстове за заслуга и минаватъ за герои. Като казвамъ, че хората плачатъ отъ страданието, азъ не съмъ противъ плача.
Напротивъ, който плаче, заслужава
похвала
.
Когато поизсъхне малко, човѣкъ трѣбва да поплаче, да се понакваси. Отъ времена време човѣкъ трѣбва да си поплаква, но цѣлъ животъ да плаче, това не е естествено. И цѣлъ животъ да се смѣе, пакъ не е естествено. Който само се смѣе, прилича на пустинникъ. Той живѣе въ пустинята, въ която нищо не расте.
към втори вариант >>
7.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи
похвала
; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана.
Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира. Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае. От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни. Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето?
Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи
похвала
; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана.
И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване. Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо?
към беседата >>
Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи
похвала
; ако не го е сготвила добре, ще бѫде наказана.
(втори вариант)
Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на хранитѣ, знае, какъ да ги хармонира. Сѫщо така тя познава, какви мисли влизатъ въ ума ѝ — въ нейния вѫтрешенъ тиганъ; тя знае, какъ да ги съчетае. Отъ Божествено гледище, човѣшкиятъ мозъкъ не е нищо друго, освенъ тиганъ, въ който се готвятъ мислитѣ на човѣка, за да излѣзе отъ тѣхъ нѣщо ценно, което да задоволи, както самия човѣкъ, така и неговитѣ ближни. Единъ день и Богъ, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: Приготви ли яденето? Донеси го, да го опитамъ.
Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи
похвала
; ако не го е сготвила добре, ще бѫде наказана.
И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли цѣлия си животъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка ще бѫдатъ за нея ценни предмети за изучаване. Мнозина гледатъ на праженето на лука, като на нѣщо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дѣдо?
към втори вариант >>
8.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за
похвала
на цялото му царство.
Сега ще ви разкажа един мит, т.е. един окултен разказ. В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите“ – в която са живели синовете на Мъдростта. Там царят се наричал Ормузд. Той имал десет дъщери.
Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за
похвала
на цялото му царство.
Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала.
към беседата >>
9.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
Сега, аз не отричам
похвалата
, и тя е на място, но не всякога: по някой път
похвалата
заблуждава човека.
– „А-а, така ли? “ И той си подигне опашката, на другия ден върви другояче. Но ти си същият. Онзи, който те е похвалил, не е внесъл нещо съществено в твоите стихове. Не трябва да се самозаблуждаваш.
Сега, аз не отричам
похвалата
, и тя е на място, но не всякога: по някой път
похвалата
заблуждава човека.
А негативната страна на похвалата е да укорим човека, за да му отворим очите. Някой казва: „Защо ме кориш, защо ме обиждаш кръвно? “ Ако твоите очи са затворени или имат перде, аз ще направя една операция с моя нож, за да падне пердето от очите ти и да виждаш по-ясно. Казваш: „Ама аз виждам“. Да, виждаш, но мрачкаво, а като махна пердето, ти ще виждаш по-ясно.
към беседата >>
А негативната страна на
похвалата
е да укорим човека, за да му отворим очите.
“ И той си подигне опашката, на другия ден върви другояче. Но ти си същият. Онзи, който те е похвалил, не е внесъл нещо съществено в твоите стихове. Не трябва да се самозаблуждаваш. Сега, аз не отричам похвалата, и тя е на място, но не всякога: по някой път похвалата заблуждава човека.
А негативната страна на
похвалата
е да укорим човека, за да му отворим очите.
Някой казва: „Защо ме кориш, защо ме обиждаш кръвно? “ Ако твоите очи са затворени или имат перде, аз ще направя една операция с моя нож, за да падне пердето от очите ти и да виждаш по-ясно. Казваш: „Ама аз виждам“. Да, виждаш, но мрачкаво, а като махна пердето, ти ще виждаш по-ясно. Туй учение, което ние проповядваме, е основано на един вътрешен закон.
към беседата >>
– „Разбирам.“ Значи
похвалата
ми е на място.
– „Не.“ – Разбираш ли по-добре? – „Не.“, тогава обидата ми не е на място. И тогава ще употребя втория метод – ще те похваля. Казвам тогава: Виждаш ли? – „Много добре виждам.“ – Разбираш ли?
– „Разбирам.“ Значи
похвалата
ми е на място.
Тези са общи положения. А когато някой човек ни похвали или обиди, ние трябва да разрешаваме в себе си: Ако този човек, който ме обижда, внася в мен една нова идея и изправи една моя погрешка, тази обида е на място: а ако този човек развали моя мир и с години не мога да се примиря, тя не е на място. Сега, Христос казва: „Който вас приема“, т.е. той започва отдолу-нагоре. Не казва: „Който приема Бога, после мен да приеме и най-сетне вас“, а казва: „Който вас приема, мен приема, а който мен приема, приема Тогоз, Който ме е проводил“.
към беседата >>
10.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Пък и аз сам, като опитам тия плодове, ще кажа: „Отлични са.“
Похвалата
е нещо вътрешно.
Те ще ви дадат само угризките на похвалите, обаче ви похвалват и вие се радвате. Но като заминете, ако видят, че вие се нуждаете от похвали, ще започнат да ви се смеят. Ако аз обработвам една градина и моите плодове са отлични, от какви похвали се нуждаят моите плодове? Онзи, който яде, ще каже в себе си: „Отлични плодове са.“ Чувства ги в себе си. Туй качество е вътрешно.
Пък и аз сам, като опитам тия плодове, ще кажа: „Отлични са.“
Похвалата
е нещо вътрешно.
Там, дето казва Христос: „Не търси слава от човеци, но търси слава от Бога“, това значи, че ученикът трябва да търси тази слава вътре в себе си, от Бога. Ученикът трябва да търси слава в необятната Любов, в която няма нито промяна, нито измяна, нито отслабване. Следователно, като вложите Любовта във великия закон, като вложите милосърдието, в душата ви ще се появи едно желание да бъдете снизходителни към всеки, който има някаква слабост. И като видите такава черта у когото и да е, има два начина, по които ще можете да му послужите. Ако видите, че някой е жесток, идете и кажете на този цар какво е направил той.
към беседата >>
11.
Музиката – средство за концентриране
,
ООК
, София, 17.12.1922г.,
Туй не е за
похвала
.
Ако не е право, ще ги изменим. Затуй казвам: да седят в Школата. Ще ги научите много хубаво. Всички може да пеете. Сега софиянци минават за певци, първи певци.
Туй не е за
похвала
.
Значи има у вас нещо хубаво заложено. А тия упражнения ще ги изпявате семпло, правилно, с концентриране на ума. Тази вечер има трима приятели от учениците, които ще пеят „Духът Божий“. И няма да се безпокоите, не бойте се вие, няма нищо. Ние ще започнем с погрешките и ще свършим с хармонията.
към беседата >>
12.
Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта
,
ООК
, София, 19.2.1923г.,
Като се хваля, моята
похвала
трябва да съответства на самата реалност.
Постът е един от начините за постигане на тези неща. Сега у някои от вас се явява желание от амбиция и тщеславие да съобщите на другите, че сте постили. Ще тръгне той и започва: „Слушай, аз постих 10 дена, не е един ден, не са и два дена, не са три дена... това са цели 10 дена, ехе...е...“ И в туй отношение аз мога да ви похваля, вие надминахте православните. Православните постят три дена. Аз не отивам в друга крайност, не казвам, че не е хубаво, човек все трябва да има малко амбиция, не трябва съвсем да изчезне амбицията му, но важното е в поста човек да придобие известна сила.
Като се хваля, моята
похвала
трябва да съответства на самата реалност.
Аз направих една картина, нещо идеално съм нарисувал. Е, хубаво, поставя моята картина на изложението; дойдат и други, и те поставят картините си в това изложение. Погледна моята картина, заема последно място. Казвам: „Те не разбират“. Как не разбират!
към беседата >>
13.
Три правила за ученика
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Вашата
похвала
, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант.
Когато станете съвършени, ще искат да ви пратят за цар нарочно, за да те изпитат, но ти ще откажеш, ще искаш ниска длъжност. Да бъдете видни, във всинца ви има това. Всеки в Братството иска да изпъкне. Какво ще изпъкнеш? Ако аз знам да свиря, ще взема да свиря, няма какво да изпъквам.
Вашата
похвала
, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант.
Защо да изпъкна за това, че много знам ? Ако знаеш нещо, кажи го на братята си, да се ползват. Искаш да бъдеш главатар - ще носиш най-големия товар. Проповядваш да дават, ти ще даваш най-много. Ти ще бъдеш първият, който ще потвърдиш учението.
към беседата >>
14.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Не искам да ви изкушавам, но казвам, че всяко нещо, което е приложено, ще бъде за ваша
похвала
.
А сега, като говоря на хората, те казват: „Той говори така, но туй нещо е неприложимо в живота“. На вас ще кажа: Никога не говоря неща неприложими. Когато ви говоря за храната, за яденето, тия неща съм ги опитал, за всичко съм правил опити. Най-малките неща, микроскопическите, трябва да се приложат. Прилагайте всяка мисъл!
Не искам да ви изкушавам, но казвам, че всяко нещо, което е приложено, ще бъде за ваша
похвала
.
Имате една болест за лекуване. Нека допуснем, че е дифтирит или чума. Това са ред микроби. Силата на тази болест седи в чрезмерното размножаване на микробите. И всички лекари се стремят да спрат тези микроби, защото като се размножават, изхвърлят своите извержения, които отравят кръвта, и човек умира.
към беседата >>
15.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Ако тези хора вземат тази жена и я отстранят, това не е за моя
похвала
, това е едно престъпление.
Схващанията ни за Бога трябва да бъдат еднакви и за мене, и за вас. Да кажем, аз съм един цар и разбирам гласа на Бога. Вървя с една каляска из пътя и срещна една бедна жена. Аз мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя ми! “ Да, но това не е Любов, това не е разбиране гласа на Бога.
Ако тези хора вземат тази жена и я отстранят, това не е за моя
похвала
, това е едно престъпление.
Аз трябва да сляза от своята каляска, да взема тази жена на ръцете си, да я заведа у дома си и да ѝ прислужа. Това е Любовта! Сега друг е въпросът, ако питате: „Ама това може ли да се направи или не може? “ Туй „може или не може“, това са философски разбирания. И ние, съвременните християни, имаме една погрешка, тя се състои в това: ние постоянно отлагаме.
към беседата >>
16.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
Казвам: и
похвалата
, и критиката не струват нищо, защото перото е намазано с пари.
Всички хора са силни критици в слабите страни. В Доброто малко критици имаме. Онзи критик, на когото са намазали перото с пари, за да даде добри отзиви, казва: „А, хубаво е това! “ Истински критик е този, който пише доброволно, по убеждение, без всякакво възнаграждение, без всякакъв подкуп. Някой път намажат някому перото с пари, за да критикува някого, да даде лоши отзиви.
Казвам: и
похвалата
, и критиката не струват нищо, защото перото е намазано с пари.
Критика, в която не присъства никакво користолюбие, само тя е добра. Така трябва да бъде между вас!
към беседата >>
17.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
Вие заслужавате
похвала
, вие сте герои, че е минала толкова любов през вас, но питам: от тази любов какво задържахте за себе си?
Казвате: „Ние трябва да говорим.“ Да, вие започвате добре, но кой от вас е опитал Любовта? Вие сега ще ми кажете: „Как, знаете ли колко любов е минала през нас? “ Вярвам, че е минала милиони тонове любов, това не отричам, но колко от тази любов задържахте? Че е минала, приемам: 100 милиона, 200 милиона, милиарди тонове е минала, разбирам. В туй отношение мога да ви кажа: браво!
Вие заслужавате
похвала
, вие сте герои, че е минала толкова любов през вас, но питам: от тази любов какво задържахте за себе си?
Вие сте направени като един кюнец. Когато хората правят тези кюнци, те не са живи; а когато Бог прави хората, т. е. когато се родят от Него, Той така ги прави, че всяко живо същество да задържа нещо в себе си. Вие пуснахте да минава тази Любов през вас и не я задържахте. Хубаво направихте.
към беседата >>
18.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Човек, който търси славата на хората или
похвалата
на хората, не знае абсолютно нищо.
Всичките умрели хора така свършват, но живият човек в света, в Природата, в Космоса има един дълъг път. И туй трябва да си го поставите като задача: да знаете, че пътят ви е безграничен. За този път, в който вървите, никога не туряйте една преграда, че ще стигнете до неговия край. Вие ще стигнете този край, но той е началото на друг един път, който е идеен. Роди ли се във вас мисълта, че ще дойдете до края, вие имате в себе си една дребнава мисъл, вие искате да стигнете една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко знаете.
Човек, който търси славата на хората или
похвалата
на хората, не знае абсолютно нищо.
Сега във вас ще се зароди друг въпрос: не трябва ли да обменяме мисли? Да обменяме разумни мисли – това е Божественото вътре в нас. Да имаш похвалата на Божественото вътре в себе си, да чуеш гласа на вечното, на безконечното: че ти вървиш по правия път, по дългия път, по тесния път, а не по широкия път – тази е моята идея. Често някои от вас казват: „Моите страдания няма ли да се скъсят вече? “ Мнозина от вас се оплакват от страданията си.
към беседата >>
Да имаш
похвалата
на Божественото вътре в себе си, да чуеш гласа на вечното, на безконечното: че ти вървиш по правия път, по дългия път, по тесния път, а не по широкия път – тази е моята идея.
Вие ще стигнете този край, но той е началото на друг един път, който е идеен. Роди ли се във вас мисълта, че ще дойдете до края, вие имате в себе си една дребнава мисъл, вие искате да стигнете една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко знаете. Човек, който търси славата на хората или похвалата на хората, не знае абсолютно нищо. Сега във вас ще се зароди друг въпрос: не трябва ли да обменяме мисли? Да обменяме разумни мисли – това е Божественото вътре в нас.
Да имаш
похвалата
на Божественото вътре в себе си, да чуеш гласа на вечното, на безконечното: че ти вървиш по правия път, по дългия път, по тесния път, а не по широкия път – тази е моята идея.
Често някои от вас казват: „Моите страдания няма ли да се скъсят вече? “ Мнозина от вас се оплакват от страданията си. Не може без тях. Впрочем има един път, по който хората не страдат, но той е пътят на умрелите. Два пътя има: пътят на страданията и пътят на Живота.
към беседата >>
19.
Млади и стари
,
МОК
, София, 11.5.1924г.,
Най-първо някой твой познат ти каже една
похвала
: Аз съм много доволен от тебе.
По някой старите хора са по-весели от младите. Първото нещо: вие трябва да имате весел и бодър дух, та противоречията, които се раждат помежду ви, да не ви спъват. Ако някога се поскарате помежду си и си кажете някоя лоша дума, ето какво да направите: хванете се за ръцете и единия да каже на другия: Аз ти много благодаря за красивите думи! И другият да му каже: И аз ти благодаря, че ми каза една красива истина! А сега какво правите?
Най-първо някой твой познат ти каже една
похвала
: Аз съм много доволен от тебе.
Това обаче, не е истина. Не се минава много време и той ти казва: Ти си егоист, ти са такъв-онакъв. Става ти мъчно. Защо? Питам ви: кой от вас е бил толкова щедър, та като е дошъл приятелят му на гости, да му е отстъпил леглото си? Може някои да са направили това, но те са единици.
към беседата >>
20.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
В случая, офицерът заслужава
похвала
.
Офицерът минал през огъня, без да го засегне нито един куршум и предал отказа на свещеника. Христос може да мине през огъня, а свещеникът не може. Офицерът имаше любов в душата си, затова мина свободно през огъня. Свещеникът, служител на Христа, се страхувал да мине през огъня. Той, който проповядва за Христа, каза: И Христос да е, не може да мине през огъня.
В случая, офицерът заслужава
похвала
.
Той показа, че с любовта човек може да мине и през най-големите мъчнотии. Мъчнотиите в живота са картечен огън, през който всеки може да мине. Щом имаш любов, ще минеш през този огън, без да трепнеш. Турете любовта за основа на своя живот и не се съмнявайте. – Ама любовта не може да оправи живота.
към беседата >>
21.
Малки придобивки в живота
,
МОК
, София, 25.5.1924г.,
Обаче тази
похвала
нищо не те ползва.
Бъдете доволни от малкото, което имате. Гледай сам да бъдеш доволен от това, което имаш. Не се спирайте върху похвалите на хората. Ако ти, един малък поет, отидеш при един първокласен, гениален поет и му се похвалиш със своята работа, той ще те погледне, само ще се поусмихне и няма да те похвали, нито ще те насърчи много, но ще каже само: хубава е тази работа. А онзи, който не разбира от поезия, ще ти каже: това е отлично нещо!
Обаче тази
похвала
нищо не те ползва.
Хора с големи устни са богати на чувства. Те говорят много, имат чувства, но не са толкова идейни. У тях има повече форми, но не и съдържание. Защо устата у такива хора е станала толкова голяма? (– От много упражнения.) Те са били в близко съприкосновение с физическия свят.
към беседата >>
22.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
И въ това именно е
похвалата
на човѣка, че той може да го придобие.
Миротворството не е качество свойствено на проститѣ хора; то не е свойствено и на обикновенитѣ хора; то даже не е свойствено и на гениалнитѣ хора. То е свойствено само на ония човѣци, които иматъ разумни души. Човѣкъ трѣбва да придобие това качество. Той не се ражда съ него, но той го придобива, той го развива. Ако човѣкъ се раждаше съ това качество, то щѣше да бѫде едно пристрастие, отъ страна на Провидението.
И въ това именно е
похвалата
на човѣка, че той може да го придобие.
Сега, онѣзи, които философствуватъ ще кажатъ: тогава гдѣ е Божията благодатъ? Ами че въ какво седи Божията благодатъ? Ако Богъ ще влѣе въ насъ всичко на готово, тогава какъвъ смисълъ има живота ни? Въ такъвъ случай нека Богъ си живѣе самъ, нека самъ се проявява. Нѣкои казватъ: тогава, ние виждаме голѣмо противорѣчие въ това, дѣто се казва, че всичко трѣбва сами да придобиемъ, а пъкъ въ Писанието е казано, че всичко е отъ Бога.
към беседата >>
И в това именно е
похвалата
на човека, че той може да го придобие.
(втори вариант)
Миротворството не е качество свойствено на простите хора; то не е свойствено и на обикновените хора; то даже не е свойствено и на гениалните хора. То е свойствено само на ония човеци, които имат разумни души. Човек трябва да придобие това качество. Той не се ражда с него, но той го придобива, той го развива. Ако човек се раждаше с това качество, то щеше да бъде едно пристрастие, от страна на Провидението.
И в това именно е
похвалата
на човека, че той може да го придобие.
Сега, онези, които философстват ще кажат: Тогава где е Божията благодат? Ами че в какво седи Божията благодат? Ако Бог ще влее в нас всичко наготово, тогава какъв смисъл има живота ни? В такъв случай нека Бог си живее сам, нека сам се проявява. Някои казват: Тогава, ние виждаме голямо противоречие в това, дето се казва, че всичко трябва сами да придобием, а пък в Писанието е казано, че всичко е от Бога.
към втори вариант >>
23.
И Бога за свой Отец казваше
,
НБ
, В.Търново, 1.11.1925г.,
Това е характер, който заслужава
похвала
.
Следователно, и да сме заковани, ние имаме вече пример, как да постъпим. В първата серия беседи съм ви дал пример, защо заковават хората: Заковават ги, за да не правят зло. Като те заковат, не можеш вече да мърдаш, но постепенно започваш да се владееш, след което изваждат гвоздеите. Ако започнеш да викаш, отново ще те турят на кръста. Христос стоеше на кръста тихо, спокойно.
Това е характер, който заслужава
похвала
.
Това беше силна операция, която Той понесе достойно. Когото заковат на кръста, непременно трябва да издържи. Освен това, Христос издържа на всички подигравки и хули на войниците. Казваха Му: Нали дойде да спасиш света? Той отговори: „Свърши се всичко.
към беседата >>
24.
Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 22.11.1925г.,
Всички им ръкопляскат, но това е
похвала
за тези поети, които са ги писали.
“И там имаше един человек болен от тридесет и осем години.” От тридесет и осем години! Този стих е един костелив орех, от който едва ли можеш да извадиш нещо. Съвременните хора искат да изучават лесни работи. Те изучават красиви поетически работи от разни поети и ги декламират.
Всички им ръкопляскат, но това е
похвала
за тези поети, които са ги писали.
Обаче хората се радват на тези плодове. Крушата ражда плодовете си, но хората им се радват, декламират ги. Всеки от вас издекламира едно стихотворение и най-после изпее една свещена песен. Значи хората не декламират само, но и пеят. Съвременните хора искат да знаят вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
25.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не за
похвала
.
И силите, които са вложени в тези камъни, не са едни и същи. Значи, във вселената между разните материи и сили, които действуват в нея има разлика. Тогава ние разграничаваме истинския живот по следното качество: в него има работа, която се отнася само към реалното, към неизменното в света. То е служенето на Бога. То е онова, в което няма абсолютно никакво користолюбие.
Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не за
похвала
.
Според туй схващане, когато аз се моля Богу, ако се изправя пред вас да ме видите, че се моля, всичката ми молитва е отишла. Като ме виждате тъй изправен на молитва, вие ще кажете: какво се е изправил този като някой истукан? Ако се изправя на молитва в църква, някои ще кажат: какво бъбри този там? Кажат ли така, всичко е развалено. Каквото и положение да заемеш, който те наблюдава, все ще си направи някакво криво тълкувание; ако си много весел ще дадат друго тълкувание.
към беседата >>
26.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква
похвала
очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага.
Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прехраната си. Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога.
Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква
похвала
очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага.
Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел. Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение. Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това. Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две.
към беседата >>
27.
До скончанието на века
,
НБ
, София, 3.1.1926г.,
Когато човек завърши някаква своя работа, или някое свое добро начинание, ангелите издават един указ, една
похвала
за него.
Някои хора мислят, че човешката интелигентност може да се тегли. Действително, право е донякъде, че тежестта на мозъка оказва известно влияние върху интелигентността на човека, но голямо влияние има и това, как е организиран този мозък, как е организирана онази вътрешна разумност в човека. Природата е толкова внимателна към всека придобивка! Тя е отбелязала всяка една благородна черта, всяка наша придобивка. И когато човек направи някое добро в света, когато извърши един разумен акт, в Невидимия свят настава голямо тържество.
Когато човек завърши някаква своя работа, или някое свое добро начинание, ангелите издават един указ, една
похвала
за него.
Някой беден човек извърши някое благородно дело, той и не подозира даже, че на небето става такова голямо тържество заради него. Сега, вие като ме слушате, ще кажете: де е този разумен свят? – Във вашата глава. Де е вашата глава, обаче? Мислите ли, че тази глава, която носите е вашата глава?
към беседата >>
28.
Зазоряване
,
НБ
, София, 18.4.1926г.,
Не, съвременните учени правят големи усилия, което е за
похвала
.
Казва се в прочетената глава: който люби брата си. Най–първо човек трябва да вярва, че Бог живее във всеки едного. Божественият живот минава като велика струя през всички. Та казвам: величието на нашия живот, величието на нашето сърце, величието на нашия ум, величието на нашата воля зависи от нашите бъдещи вярвания и убеждения, да имаме една положителна наука. Аз не искам да ме разберете криво, да изнесете мисълта, че сега няма наука.
Не, съвременните учени правят големи усилия, което е за
похвала
.
Те изучават микробите и ред други научни въпроси, но казвам, натрупването на микробите в известен уд от човешкото тяло се дължи на ред причини. Когато човек употребява една неестествена храна, в него се събират много утайки, които привличат тези отрицателни бацили и от това се зараждат ред болести: холера, чума, петнист тиф и др. Обаче, всички хора не умират от холера, от чума, от петнист тиф и други подобни. Защо? Защото кръвта им е чиста. Чистият човек нищо го не хваща.
към беседата >>
29.
Да не бъдете съдени
,
СБ
, София, 24.8.1926г.,
И едните и другите са за
похвала
.
Тази е разликата. Следователно, ако искаме по-скоро да извървим един прав път, ще минем по камъчетата, защото по някой път опасно е да минаваме през меки места, т.е. през меки хора. Каруцата затъва през меките места и нищо не става. Ето защо, искаш ли по-скоро да минеш, през камъчетата ще минеш, но искаш ли хубаво грозде да ядеш, искаш ли хубаво жито да се роди, искаш ли хубави плодове да ядеш, при този чернозем ще отидеш – при меката пръст.
И едните и другите са за
похвала
.
Лошото е, когато хората не са на мястото си. Аз считам, че всички, които ме слушате, сте от категорията на меките хора. Като ви говоря за тези камъчета, които стоят отвън и по които коли минават, трябва да ме разберете добре. Господ знае защо ги е поставил вън и вие няма да им се сърдите. През тях ще мине Божествената кола.
към беседата >>
30.
Освобождаване
,
МОК
, София, 21.11.1926г.,
Но знайте, че след
похвалата
може да има и обратното.
(втори вариант)
И ще останат във вас положителните. Ще се създаде във вас един характер. Благото, което вие търсите, ще дойде по един много естествен път. За туй благо трябва да се образува една нова канализация, да не би, като дойде благото, да се пропукат кюнците и да изтече. Влезнете в едно общество, най-първо ще ви похвалят.
Но знайте, че след
похвалата
може да има и обратното.
Знайте, като напишете един разказ, може да го напишете много хубаво. Но втори път като пишете, може да нямате туй разположение и да напишете един разказ, с който да ви осмеят. Много видни поети, учители, учени са пострадвали така. Тази възможност от какво произтича? Учителите са пожелали нещо.
към втори вариант >>
31.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Не е
похвала
за един учител да покаже, какво той може да направи, но
похвала
е за него да научи учениците си да възприемат истинското знание, да просветят умовете си, за да могат да се разговарят с Учителя си, да изследват живата природа, да разбират вътрешния смисъл на живота и между тях да се възстановят взаимни отношения на любов, мъдрост и истина.
Всеки добър човек е проявление на Бога в света. И тъй, кой каквито дефекти има, кой от каквото е лишен, нека каже в себе си: “Ще стане това, ще го постигна , ще го направя.” Като повтаря тези мисли всеки ден, най-после той ще види резултатите на положителната мисъл в себе си. Само така човек ще разбере, какви са резултатите от приложението на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в света. Ако искам да развия пред вас подробно тази тема, ще трябва да направя ред опити, но задачата ми не седи в това, да ви покажа, какво аз мога да направя. Задачата ми е да се яви във вас стимул, вие да направите нещо и да видите, докъде сте достигнали в своето развитие.
Не е
похвала
за един учител да покаже, какво той може да направи, но
похвала
е за него да научи учениците си да възприемат истинското знание, да просветят умовете си, за да могат да се разговарят с Учителя си, да изследват живата природа, да разбират вътрешния смисъл на живота и между тях да се възстановят взаимни отношения на любов, мъдрост и истина.
към беседата >>
32.
Лозените пръчки
,
НБ
, София, 27.3.1927г.,
Мислите ли, че за това ще получите
похвала
от Господа?
Спечелите ли един или двама приятели, вие сте най-богатият човек в света; нямате ли приятели, вие сте най-бедният човек. Ако нямате приятели, какво ще кажете на Господа, когато отидете един ден при Него? Ще кажете: Аз се ожених, имах три-четири деца, които изучих. На какво ги научи? – Учих ги в училищата, завършиха Университет, оставих им наследство, и сега живеят като културни хора.
Мислите ли, че за това ще получите
похвала
от Господа?
Друг може да каже: Баща ми и майка ми минаваха за религиозни, вярваха в Бога, в духовния свят, но научно не разбираха живота. Добре, че ми оставиха богатство, да поживея охолно, както аз разбирам, а тях – Бог да ги прости! Мислите ли, че този човек е разбрал нещо от живота? Значи, този син е доволен от баща си и майка си само заради това, че му оставили наследство и след това казва: Бог да ги прости! Бог да ги прости, но кога?
към беседата >>
33.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
Мравята, със своята енергичност, е за
похвала
, тя е много смела и интелигентна.
Тя казва: "Господине, ти си умен човек, не ми препятствай в пътя. И аз имам една задача за разрешение." Аз мога да й туря хиляди препятствия и да осуетя задачата й, но какво ще придобия от това? Тя си отива някъде по работа, затова аз ще й отворя път да върви. Божественото в мен казва: Бог, Който определя посоката на моя живот, определя пътя и на тази мравя. Аз взимам мравята в правилния смисъл на думата; не разбирам мравята, която влиза в нашия хамбар да краде, но тази, която отива да работи.
Мравята, със своята енергичност, е за
похвала
, тя е много смела и интелигентна.
Знаете ли, как мислят мравите? В тях има ред и порядък, какъвто и между хората няма. Те се подчиняват едни на други, слушат се. Като се даде команда от началника им да отидат някъде, веднага отиват и свършват работата. Всички мрави мислят тъй, както комендантът им мисли.
към беседата >>
34.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
И най-после, когато този параход премине от единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, без да е загубил нито един матрос, нито един пътник, той заслужава
похвала
.
Има действителни, има и фиктивни страдания. И на едните, и на другите човек трябва да гледа с трезв ум, със светъл поглед. Истинският човек се познава при неблагоприятните условия на живота, а не при благоприятните. Вярата на човека се изпитва при най-големите противоречия. Здравият параход не се изпитва на брега на океана, на пристанището, но всред големите вълни, всред бурите и ураганите, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна, при тръскане.
И най-после, когато този параход премине от единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, без да е загубил нито един матрос, нито един пътник, той заслужава
похвала
.
Голям юнак е този параход. Казвам: такъв параход представя и всеки човек отделно. Той е пуснат във великия океан – живота, всред бурите и вълните да се изпита, да се кали. И ако той, като този параход, със своите велики мисли, чувства и постъпки, може да извърви своя път, от единия до другия край на океана и здрав се върне на пристанището си, той заслужава похвала като велик герой, като голям юнак. Когато дойдат големите изпитания и мъчнотии в живота, човек трябва да има поне един добър приятел, който да му каже:" Дръж се!
към беседата >>
И ако той, като този параход, със своите велики мисли, чувства и постъпки, може да извърви своя път, от единия до другия край на океана и здрав се върне на пристанището си, той заслужава
похвала
като велик герой, като голям юнак.
Здравият параход не се изпитва на брега на океана, на пристанището, но всред големите вълни, всред бурите и ураганите, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна, при тръскане. И най-после, когато този параход премине от единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, без да е загубил нито един матрос, нито един пътник, той заслужава похвала. Голям юнак е този параход. Казвам: такъв параход представя и всеки човек отделно. Той е пуснат във великия океан – живота, всред бурите и вълните да се изпита, да се кали.
И ако той, като този параход, със своите велики мисли, чувства и постъпки, може да извърви своя път, от единия до другия край на океана и здрав се върне на пристанището си, той заслужава
похвала
като велик герой, като голям юнак.
Когато дойдат големите изпитания и мъчнотии в живота, човек трябва да има поне един добър приятел, който да му каже:" Дръж се! Не се плаши, ти ще устоиш." Затова от всички се изисква едно солидно верую, а не суеверие. Всички трябва да имате такова верую, което да почива на основата на светъл ум, на благородно сърце, на вътрешни и красиви стремежи. При това положение само човек може да направи връзка, контакт между ума, сърцето и волята си, да влезе в общение с всички добри, разумни хора, които да образуват помежду си общество, основано на братство, на хармоничен ред и порядък. Какво правят сегашните хора?
към беседата >>
35.
Превръщане на киселините
,
ООК
, София, 16.11.1927г.,
Не е лошо, че някой се похвалил с опитността си, но като се хвали с нещо, човек трябва да прецени в себе си дали тази
похвала
ще послужи за неговото повдигане, както и за повдигането на неговите ближни.
Срещате човек, който имал някакво хубаво видение. Какво прави този човек? Започва надясно-наляво да разправя какво видял. По този начин той сам си пакости, вместо да придобие нещо от това видение. След това видение този човек трябваше да започне да работи върху себе си, да използва енергията, която му е дадена чрез видението.
Не е лошо, че някой се похвалил с опитността си, но като се хвали с нещо, човек трябва да прецени в себе си дали тази
похвала
ще послужи за неговото повдигане, както и за повдигането на неговите ближни.
Ако опитността на един човек събуди завист, омраза в другите, по- добре да мълчи. От своите опитности човек може да разправя само онова, което не събужда отрицателни чувства и мисли в окръжаващите. Ето защо от най-дълбока древност на учениците се е препоръчвало мълчание, докато развият в себе си деликатност, внимателност, да разбират де какво да говорят. Всеки ученик, който е постъпвал в школата на Питагора, е трябвало цели три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикът е трябвало да развива.
към беседата >>
36.
Къси и дълги линии
,
ООК
, София, 15.2.1928г.,
Дали го корят, или хвалят, той трябва еднакво да приема и укора, и
похвалата
.
Значи докато го купи, житото не струва. Щом го купи, цената му се повдига. Това са методи, с които светът работи. Обаче ученикът трябва да бъде като дете. Каквото става около него или в него, той трябва да го посреща с радост, с усмивка на лице.
Дали го корят, или хвалят, той трябва еднакво да приема и укора, и
похвалата
.
Всичко в него трябва да бъде естествено.Този е пътят за развиване на ума, на въображението. Съвременните училища допринасят нещо за умственото развитие на ученика, но те не разполагат с методи за оживяване, за одухотворяване и приложение в живота на всичко онова, което се преподава. Например викат един лекар при някой болен. Лекарят познава болестите, знае как да лекува, но въпреки това той не може да помогне на болния. Защо? – Липсва нещо в неговите методи.
към беседата >>
37.
Наклали огън
,
НБ
, София, 21.4.1929г.,
– Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава
похвала
.
Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. – Колко трябва да ядем? – Това всеки сам ще си определи. Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото вие се прониквате в съзнанието си от желанието да си отговорите на въпросите, защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот. – Дошли сме на земята да бъдем щастливи.
– Това е идейна работа, Ако някой може да бъде щастлив на земята, той заслужава
похвала
.
– Аз искам да стана богат човек. – Ако успееш да станеш богат човек, ти можеш да се наречеш гениален. – Аз искам да свърша науките си в най-скоро време. – Ако успееш в това, ти ще имаш уважението на всички добри хора. Мнозина искат да бъдат богати, учени хора.
към беседата >>
38.
Да изпълня
,
НБ
, София, 16.6.1929г.,
Той ще получи само една
похвала
, че дрехите му са хубави, а някои пък могат да кажат, че дрехите му не са хубави.
Това зависи от стремежите, от копнежите на човека. Има стремежи, има желания, в съвършения живот, които лесно се постигат. Има желания, които и там лесно не се постигат. Защо? – Защото тия желания не са нужни на човека, нищо не го ползуват. Например, какво ще се ползува човек от желанието си да се облече с нови, добре скроени и ушити дрехи и да се покаже с тях на приятелите си?
Той ще получи само една
похвала
, че дрехите му са хубави, а някои пък могат да кажат, че дрехите му не са хубави.
И тогава той, или ще се очарова, или ще се разочарова. Всеки човек иска да споделя с приятелите си, било своите преживявания, било впечатленията си от прочитането на някоя хубава книга. Защо човек обича да споделя своите преживявания и опитности с ближните си? В това отношение човек мяза на извор, или на чешма, които разправят на всички, минаващи покрай тях, какво са им направили, как са им услужили. Кой как мине покрай тях, те ще го спрат, ще му предложат от водата си и ще му разправят историята си.
към беседата >>
39.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
По отношение на работата, американецът заслужава
похвала
.
Следователно, работите на човека ще се оправят, когато той дойде до пълно отчаяние, но и при това положение се окаже готов да забрави своето нещастие, за да помогне на ближния си. Това е проповядвал Христос. Това е учението на любовта. Човек трябва да вярва в Бога, в Божия Промисъл, но същевременно трябва да работи. Човек не трябва да става роб на труда, но да работи, да се труди без срам и страх, да не чака другите да работят заради него.
По отношение на работата, американецът заслужава
похвала
.
Дойде ли въпрос до работа, и княз да е, той съблича княжеските си дрехи, облича работнически и започва усърдно да работи. Щом свърши работата си, измива се и отново облича княжеските си дрехи. Много американски ученици и студенти са свършили гимназия, университет и са станали професори чрез труд. Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата. Не се срамувайте от работа и от труд.
към беседата >>
40.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Някой се укорява, с цел да получи някаква
похвала
; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си.
Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината.
Някой се укорява, с цел да получи някаква
похвала
; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си.
И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината. Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец.
към беседата >>
Някой се укорява с цел да получи някаква
похвала
, друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си.
(втори вариант)
Запример някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината.
Някой се укорява с цел да получи някаква
похвала
, друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си.
И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината. Като ученици вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец.
към втори вариант >>
41.
Навреме и намясто
,
МОК
, София, 31.1.1930г.,
Това се отнася не само за обидата, но и за
похвалата
.
По-рано за обида хората се дуелираха. За предпочитане е, преди да обидиш някого, да помислиш, вярно ли е това, което ще кажеш. Ако си сигурен, че е вярно, пак не бързай, помисли, на място и навреме ли е да кажеш това, което си намислил. Има случаи, когато говориш истината, но не си я казал на място и навреме. При това положение ти пак можеш да обидиш човека.
Това се отнася не само за обидата, но и за
похвалата
.
Похвалиш ли човека, похвали го навреме и на място. Правиш ли добро, прави го навреме и на място. Търсиш ли истината, ще я намериш и в обидата, и в похвалата. Обаче, ако те хвалят или укоряват много, може да ти напакостят. Във всяко нещо трябва да има мярка.
към беседата >>
Търсиш ли истината, ще я намериш и в обидата, и в
похвалата
.
Има случаи, когато говориш истината, но не си я казал на място и навреме. При това положение ти пак можеш да обидиш човека. Това се отнася не само за обидата, но и за похвалата. Похвалиш ли човека, похвали го навреме и на място. Правиш ли добро, прави го навреме и на място.
Търсиш ли истината, ще я намериш и в обидата, и в
похвалата
.
Обаче, ако те хвалят или укоряват много, може да ти напакостят. Във всяко нещо трябва да има мярка. Сега ще ви дам следното правило в живота: Както искаш да постъпват хората с тебе, така постъпвай и ти с тях. Като прилагате това правило, вие ще избегнете много противоречия. Като се произнасяте за произведенията на някой писател, музикант, поет, учен или художник, вие трябва да спазвате същото правило.
към беседата >>
Това се отнася не само за обидата, но и за
похвалата
.
(втори вариант)
По-рано за обида хората се дуелираха. За предпочитане е, преди да обидиш някого, да помислиш вярно ли е това, което ще кажеш. Ако си сигурен, че е вярно, пак не бързай, помисли намясто и навреме ли е да кажеш това, което си намислил. Има случаи, когато говориш истината, но не си я казал намясто и навреме. При това положение ти пак можеш да обидиш човека.
Това се отнася не само за обидата, но и за
похвалата
.
Похвалиш ли човека, похвали го навреме и намясто. Правиш ли добро, прави го навреме и намясто. Търсиш ли истината, ще я намериш и в обидата, и в похвалата. Обаче, ако те хвалят или укоряват много, може да ти напакостят. Във всяко нещо трябва да има мярка.
към втори вариант >>
Търсиш ли истината, ще я намериш и в обидата, и в
похвалата
.
(втори вариант)
Има случаи, когато говориш истината, но не си я казал намясто и навреме. При това положение ти пак можеш да обидиш човека. Това се отнася не само за обидата, но и за похвалата. Похвалиш ли човека, похвали го навреме и намясто. Правиш ли добро, прави го навреме и намясто.
Търсиш ли истината, ще я намериш и в обидата, и в
похвалата
.
Обаче, ако те хвалят или укоряват много, може да ти напакостят. Във всяко нещо трябва да има мярка. Сега ще ви дам следното правило в живота. Както искаш да постъпват хората с тебе, така постъпвай и ти с тях. Като прилагате това правило, вие ще избегнете много противоречия.
към втори вариант >>
42.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
Тогава де седи вашата
похвала
?
(втори вариант)
И той ще отстъпи. Щом вие отстъпите, ще отстъпи и тилът ви. Значи от вас зависи. Ако вие отстъпите от бойното поле, ще поставите и общия клас в смущение. Пък ако вие вземете бойна позиция, тогава и тила ви ще бъде добре.
Тогава де седи вашата
похвала
?
Да отстъпите ли, или да вървите напред? Разбирането е това. В онова вътрешното съзнание седи всичко. Сега не че нямате разбиране, в дадения случай ако ние разбираме живота само като един еднократен процес, тогава е друг въпрос. Аз съм съгласен с вас, че вие имате разбиране и вие сте прави, но ако разбирам живота в много кратък процес, всеки ден има нещо ново - онова, което вчера аз съм разбирал, сега има нещо ново.
към втори вариант >>
43.
Точност
,
ООК
, София, 4.6.1930г.,
Ще му дадеш една
похвала
.
(втори вариант)
Не да бъде педант, но точен да бъде. Значи да си легнеш навреме, да станеш навреме, да се обуеш навреме, да си туриш шапката навреме, да бъдеш гологлав навреме, да ядеш навреме, да гладуваш навреме, да плачеш навреме, да обичаш навреме, да мразиш навреме. Значи да замразиш човека хубаво, всичко в него да замръзне, да се не разваля. Щом като замръзне, то е почивка. Да мразиш някого, трябва да му дадеш нещо.
Ще му дадеш една
похвала
.
Ще кажеш, той е много лош човек. Като кажеш, той е много лош човек, но в лошия има нещо хубаво. Лошият човек никога не лъже. Праведният, който не са го хванали, направи погрешка, но той мълчи, и той минава за праведник. Грешникът казва: „Аз го направих.
към втори вариант >>
44.
Чрез Него стана
,
МС
, София, 14.7.1930г.,
Затова той заслужава
похвала
.
Казвам: бъдете слаби в това, което и аз не правя, и силни в това, в което и аз съм силен. Този е правият път в живота. Сега, преведете мисълта ми. Да бъдеш силен в злото, това е качество на дявола. В някои отношения той е много силен.
Затова той заслужава
похвала
.
Например, никой не е в състояние да уплаши дявола в тъмнината. Там е неговото царство. В тъмнината той е смел, решителен, всичко може да направи. Обаче, запалите ли една малка свещица, следа не остава от него. Молете се да не правите като дявола и да не изпадате в неговите ръце.
към беседата >>
45.
Него видя Исус
,
НБ
, София, 9.11.1930г.,
Всяко изкуство, всяка висока длъжност, всяка
похвала
е жената, която изкушава.
– Човек, който иска да се удоволствува. – Много хора искат да се удоволстват. – Това е все жената. Ако разбирате жената като майка, сестра, като добродетел или като светло същество, тя е на мястото си. Обаче, ако разбирате жената като удоволствие, като изкушение, това не е истинската жена.
Всяко изкуство, всяка висока длъжност, всяка
похвала
е жената, която изкушава.
Някой ти казва: Ти си голям оратор, красноречив, цял светия, думите ти се леят от устата. – Това е жената. Понеже зная закона, тези думи означават ласкателство. – Ама ти си извор, от който водата тече изобилно. Тя се изтича през тебе, като през проводник.
към беседата >>
46.
Ден на Божието изявление
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1931г.,
Милиони хора има добри и учени, които очакват
похвала
, одобрение от Господа.
Има ли човек тия четири неща, не му остава друго, освен да учи. Този човек е щастлив, няма защо Бог да мисли за него. За положението на този човек може само да се радваме – нищо повече! След всичко това трябва ли Бог да дойде специално при този човек и да започне да го хвали, че е добър, че е учен? Не е само той добър и учен.
Милиони хора има добри и учени, които очакват
похвала
, одобрение от Господа.
Ако всички добри и учени хора се съберат на едно място, тогава Бог ще дойде при тях и ще им каже: „Вие сте много добри и учени хора“. Питам: каква нужда има от тази похвала? Ако вие сте много добри и учени и ви похвалят, ставате ли по-добри и по-учени? Или, ако сте добри и учени, а някой каже, че не сте добри и учени, с това губите ли вашата доброта и ученост? Казвам: при похвалата човек не придобива нещо повече от това, което има.
към беседата >>
Питам: каква нужда има от тази
похвала
?
За положението на този човек може само да се радваме – нищо повече! След всичко това трябва ли Бог да дойде специално при този човек и да започне да го хвали, че е добър, че е учен? Не е само той добър и учен. Милиони хора има добри и учени, които очакват похвала, одобрение от Господа. Ако всички добри и учени хора се съберат на едно място, тогава Бог ще дойде при тях и ще им каже: „Вие сте много добри и учени хора“.
Питам: каква нужда има от тази
похвала
?
Ако вие сте много добри и учени и ви похвалят, ставате ли по-добри и по-учени? Или, ако сте добри и учени, а някой каже, че не сте добри и учени, с това губите ли вашата доброта и ученост? Казвам: при похвалата човек не придобива нещо повече от това, което има. И когато го корят, пак нищо не губи. Обаче човек трябва да констатира фактите, както са – без преувеличение или намаление.
към беседата >>
Казвам: при
похвалата
човек не придобива нещо повече от това, което има.
Милиони хора има добри и учени, които очакват похвала, одобрение от Господа. Ако всички добри и учени хора се съберат на едно място, тогава Бог ще дойде при тях и ще им каже: „Вие сте много добри и учени хора“. Питам: каква нужда има от тази похвала? Ако вие сте много добри и учени и ви похвалят, ставате ли по-добри и по-учени? Или, ако сте добри и учени, а някой каже, че не сте добри и учени, с това губите ли вашата доброта и ученост?
Казвам: при
похвалата
човек не придобива нещо повече от това, което има.
И когато го корят, пак нищо не губи. Обаче човек трябва да констатира фактите, както са – без преувеличение или намаление. Дадат ли ти един хубав плод, ще кажеш: „Този плод е хубав! “ Дадат ли ти един гнил плод, ще кажеш: „Този плод е гнил! “ Следователно даваш ли някому една круша, за пример, трябва да я разгледаш от всички страни и тогава да каже: „Заповядай една хубава круша!
към беседата >>
“ Ето защо,
похвалата
не се състои в четене на молитви и славословия.
Той не се лъже. – „Ама като тебе няма друг учител в света.“ Учителят знае, че тия похвали са дяволски. Ако някой ученик иска да похвали учителя си, аз ще му кажа как трябва да направи това. Нека отиде при някой беден човек и го покани у дома си да го стопли, нахрани и облече. След туй да му каже: „Това е учението на нашия учител!
“ Ето защо,
похвалата
не се състои в четене на молитви и славословия.
Обаче, ако този ученик срещне някого и за една обидна дума, казана от него, го набие, със своето поведение той кори учителя си. С тези примери аз обръщам внимание на отношенията ви към Бога. Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат отношенията му и към всички хора. Тази е философията на живота. Каквото друго и да каже, то не е истина.
към беседата >>
Казвам: който хвали някого чрез своите добри мисли, чувства и постъпки, това не подразбира, че той няма право да изказва
похвалата
си и с думи.
Тази е философията на живота. Каквото друго и да каже, то не е истина. Иска ли някой да ви хвали, нека ви хвали чрез своите добри мисли, чувства и постъпки. Ако синът иска да хвали баща си, да го хвали по този начин. Ако дъщерята иска да хвали майка си, и тя да я хвали по този начин.
Казвам: който хвали някого чрез своите добри мисли, чувства и постъпки, това не подразбира, че той няма право да изказва
похвалата
си и с думи.
Той има право за това, защото и факти има на лице. Добрият ученик казва за учителя си: „Много добър е моят учител. Той ми посочи правия път, научи ме да върша волята Божия“. Следователно само онзи ученик има право да хвали учителя си, който изпълнява неговото учение; и само онзи учител има право да хвали ученика си, който му е дал ред доказателства, че правилно разбира и прилага неговото учение. Учителят дава на такъв ученик една хубава книга и казва: „Чети тази книга и прилагай!
към беседата >>
47.
Правилен живот
,
ООК
, София, 16.12.1931г.,
Трябва да платиш за
похвалата
.
Освобождавайте се от непотребни мисли, които спъват развитието ви. Например, искаш да знаеш, какво мисли някой за тебе. Или добро мисли, или лошо. Ако започне да те хвали, да казва, че си благороден, добър човек, той иска да те подкупи. Не се минава много време, той идва при тебе да иска пари.
Трябва да платиш за
похвалата
.
Ако не му услужиш, веднага ще измени мнението си за тебе. За да докажеш, че си благороден, ти трябва да предвиждаш нуждите му и без да ти иска пари, да му се притечеш на помощ. Виждаш, че този човек не е ял три дни; ще му приготвиш един хубав обяд и ще го задоволиш. Помагай на човека, без да очакваш нещо от него. Като помагаш на другите, помагаш на себе си.
към беседата >>
Трябва да платиш за
похвалата
.
(втори вариант)
Освобождавайте се от непотребни мисли, които спъват развитието ви. Например искаш да знаеш какво мисли някой за тебе. Или добро мисли, или лошо. Ако започне да те хвали, да казва, че си благороден, добър човек, той иска да те подкупи. Не се минава много време, той иде при тебе да иска пари.
Трябва да платиш за
похвалата
.
Ако не му услужиш, веднага ще измени мнението си за тебе. За да докажеш, че си благороден, ти трябва да предвиждаш нуждите му и без да ти иска пари, да му се притечеш на помощ. Виждаш, че този човек не е ял три деня, ще му приготвиш един хубав обяд и ще го задоволиш. Помагай на човека, без да очакваш нищо от него. Като помагаш на другите, помагаш на себе си.
към втори вариант >>
48.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
Това не е за
похвала
.
Реката трябва да се движи в определени граници, между двата си бряга. Понякога реката излиза от своето корито, но това е неестествено. Тя излязла от пътя, който природата ў определила. С какво ще се похвали неканализираната река? Ще каже, че може да излиза вън от бреговете си.
Това не е за
похвала
.
– Каква ще бъде водата на река, която постоянно излиза от бреговете си? – Нечиста. Тя събира нечистотиите по пътя си и ги разнася, дето не трябва. Човек, който не може да се владее, поема нечистотии по пътя си и ги разнася навсякъде. Закон е: Ако искаш да запазиш състоянието си, трябва да прилагаш самообладание.
към беседата >>
Каква мисъл има онзи за тая
похвала
, която има в сърцето си.
(втори вариант)
Тебе сега иде ти тъй да мръднеш, а пък всяко мърдане на ръката ще се залови една кавга - отидоха стоте милиона. Знаеш какво нещо е да се захванеш с един лош човек. Той само търси да го бутнеш някъде - той пламне като огън. Другият, който те хвали - и двамата си мязат. И двамата си мязат - и единият, който те хвали, и другият, който те кори - че искат да вземат нещо от тебе.
Каква мисъл има онзи за тая
похвала
, която има в сърцето си.
Онзи, който те кори, какви са мотивите, че говори най-лошото. Какво предполагате вие? Представете си онзи бедния, който гладен минава покрай една фурна, моли се на хлебаря. Казват му: "Този хляб не е за тебе." Най-първо какво ще се роди в него? Гладът ще роди едно озлобление.
към втори вариант >>
49.
Истина и Живот
,
ИБ
,
БС
, София, 17.3.1932г.,
” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за
похвала
, има една молитва, която нищо не върши.
Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание. Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа. Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи. Не казвайте: „Ние все се молим на Господа!
” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за
похвала
, има една молитва, която нищо не върши.
Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват! ” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден. Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом. Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо. Питам кой син, който обича баща си, иска толкова?
към беседата >>
50.
Една задача / Задача за самовъзпитание
,
ИБ
,
БС
, София, 2.6.1932г.,
Тогава кои са за
похвала
?
Вие сега ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук в събранието или вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко. Един проповедник казва в едно събрание: "Аз проповядвам на тези, които спят." И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че десет сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят.
Тогава кои са за
похвала
?
Които спят или които не спят? Разбира се, тези, които спят и изпълняват задачата си, за похвала са, защото и като спят, изпълняват. А пък най- хубавото е и без да спи човек, да изпълни. Писанието казва: "Стани, ти, който спиш." В Притчите се казва- "разумното знание". Човек трябва да има знание за своето естество.
към беседата >>
Разбира се, тези, които спят и изпълняват задачата си, за
похвала
са, защото и като спят, изпълняват.
Тук се спи по-сладко. Един проповедник казва в едно събрание: "Аз проповядвам на тези, които спят." И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че десет сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят. Тогава кои са за похвала? Които спят или които не спят?
Разбира се, тези, които спят и изпълняват задачата си, за
похвала
са, защото и като спят, изпълняват.
А пък най- хубавото е и без да спи човек, да изпълни. Писанието казва: "Стани, ти, който спиш." В Притчите се казва- "разумното знание". Човек трябва да има знание за своето естество. Не да се бои от проявите. Ще дойдат хиляди прояви в него.
към беседата >>
Да кажем, че десет сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят, тогава кои са за
похвала
– които спят или които не спят?
(втори вариант)
Тогава работят в теб едновременно законите на Любовта и Мъдростта. Сега вие ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук, в събранието, или вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко. Един проповедник казал на едно събрание: „Аз проповядвам на тези, които спят.” И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи.
Да кажем, че десет сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят, тогава кои са за
похвала
– които спят или които не спят?
Разбира се, тези, които спят и изпълняват задачата, са за похвала, защото и като спят, изпълняват. А пък най-добре е човек, без да спи, да изпълни. Писанието казва: „Стани ти, който спиш! ” В Притчите се говори за разумното Знание.
към втори вариант >>
Разбира се, тези, които спят и изпълняват задачата, са за
похвала
, защото и като спят, изпълняват.
(втори вариант)
Сега вие ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук, в събранието, или вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко. Един проповедник казал на едно събрание: „Аз проповядвам на тези, които спят.” И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че десет сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят, тогава кои са за похвала – които спят или които не спят?
Разбира се, тези, които спят и изпълняват задачата, са за
похвала
, защото и като спят, изпълняват.
А пък най-добре е човек, без да спи, да изпълни. Писанието казва: „Стани ти, който спиш! ” В Притчите се говори за разумното Знание. Човек трябва да има Знание за своето естество, а не да се бои от проявите си.
към втори вариант >>
51.
Езикът на истината
,
ИБ
, София, 12.7.1932г.,
Мнозина мислят, че първото обяснение дава осмисляне, дава чест и
похвала
на Господа.
Ако се обърнеш и ако Го обичаш, то е за твоя сметка. Не се иска да ни обясняват, че трябва да обичаме Бога, за да се прослави. Господ знае, че Той е прославен, всичката сила е в Него, няма какво Той да се прослави. Трябва да се прослави Бог за нас, защото, ако не се прослави за нас, ние ще бъдем всякога нещастни. Според туй гледище тази е отвлечена философия.
Мнозина мислят, че първото обяснение дава осмисляне, дава чест и
похвала
на Господа.
Ние казваме: "Няма като Господа." Питам: Вярно ли е? Онези, които казват, че няма като Господа, те обичат ли? Обичат ли съвременните хора Бога? - Не Го обичат. Ако Го обичаха, те трябваше да изпълнят волята Му.
към беседата >>
52.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Не е хубаво..., като се разказва, някои мислят, че е за
похвала
.
Може да запаля фенерче и да ви посоча пътя, посоката да вървите. Мога да ви посоча най-високия връх и да кажа: Идете, вижте. Мога да ви посоча и най-голямата долина да слезете там и да видите. В човека има нещо хубаво. Ще ви приведа един пример.
Не е хубаво..., като се разказва, някои мислят, че е за
похвала
.
Аз зная какво се крие в човека, познавам го. Преди повече от 25 години от Варна пътувам за Бургас с един мой приятел. Идва той и ме заставя, по право, казва: "Искам да те заведа в Бургас, ще дойдеш с мене." Той с колело, аз без колело. Вземам си една чанта, която и сега имам. Казва: "Аз ще нося чантата." Казвам: Но бързо няма да вървиш.
към беседата >>
53.
Вътрешните сили / Вътрешни сили в човека
,
ООК
, София, 26.10.1932г.,
Ако ви хваля, трябва да заслужавате
похвала
; ако ви укорявам, трябва да заслужавате укор.
Като баща, също ще раждаш добри и умни деца. Под „деца” не разбирам само физическите деца, но и вашите мисли и желания. Ще бъдеш добра майка и добър баща, да раждаш светли мисли и благородни желания. Питате: Не сме ли добри майки и бащи? – Нищо не мога да кажа.
Ако ви хваля, трябва да заслужавате
похвала
; ако ви укорявам, трябва да заслужавате укор.
При това аз зная закона: като ви хваля, ще ме хвалите; като ви укорявам, ще ме укорявате. Не искам нито едното, нито другото. Влизам в положението ви и казвам: Ако съм на вашето място, и аз ще постъпя като вас. Работа се иска от всички! За да се постигнат нещата, аз прилагам следния метод: на всичко гледам както Бог гледа.
към беседата >>
Укора не заслужавате и
похвалата
не заслужавате, тогава какво заслужавате?
(втори вариант)
Аз някой път говоря, че не трябва да раждате такива глупави деца. На някоя майка, като погледнат, че нейното дете не е умно, аз като разправям това, ни най-малко нямам предвид да огорчавам една майка. За да бъдете носители на Божественото, не трябва да носите в себе си никакви посторонни неща. Една майка може да е майка не само на децата, но майка и на своите мисли и на своите желания и на своите постъпки, и бащи трябва да бъдете едновременно. Не искам сега изведнъж да туря тези неща, да ви спъват, нито мога да ви похваля, ако ви похваля и не отговаряте и ако ви коря и ако не заслужавате укора, тогава какво искам да кажа?
Укора не заслужавате и
похвалата
не заслужавате, тогава какво заслужавате?
Нито искам да ви хваля, нито искам да ви укорявам. Защото знам какъв е законът: Ако ви хваля, ще ме хвалите; ако ви укорявам, ще ме укорявате. А пък аз, за да се избавя от тази беля, нито искам да ви хваля, нито искам да ви укорявам. Пазя себе си. Ако вие ме хвалите, ще искате и аз да ви хваля.
към втори вариант >>
54.
Здрава мисъл
,
ООК
, София, 16.11.1932г.,
Прекарал там три месеца, проповядвал всеки ден и, когато свършил работата си, останал учуден, че никой не му благодари – не чул една
похвала
, една благодарствена дума.
Някой има образа на недоволството, друг – на разочарованието, трети – на несбъднати мечти. Някой отишъл да проповядва и, като не го оценили, той се измъчва. Очаквал да го похвалят, да му благодарят, а нищо не получил. Къде е вината, в него, или в слушателите? Един американски проповедник отишъл в един град да проповядва.
Прекарал там три месеца, проповядвал всеки ден и, когато свършил работата си, останал учуден, че никой не му благодари – не чул една
похвала
, една благодарствена дума.
Крайно разочарован, той напуснал града. Докато чакал влака, той видял клисаря с плик в ръка да тича към него. – Какво има? – Не сте платили за осветлението на салона. Ето сметката!
към беседата >>
55.
Една похвала
,
ООК
, София, 14.12.1932г.,
Знаете ли, колко струва една
похвала
?
Често хората се хвалят и корят.
Знаете ли, колко струва една
похвала
?
Скъпо нещо е похвалата, въпреки това, приятно е на човека да бъде похвален. Вижте, колко е струвала една похвала на Йов. В първата глава от книгата за Йов се проверява това. Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил. Казваш: Какво искат тия хора от мене?
към беседата >>
Скъпо нещо е
похвалата
, въпреки това, приятно е на човека да бъде похвален.
Често хората се хвалят и корят. Знаете ли, колко струва една похвала?
Скъпо нещо е
похвалата
, въпреки това, приятно е на човека да бъде похвален.
Вижте, колко е струвала една похвала на Йов. В първата глава от книгата за Йов се проверява това. Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил. Казваш: Какво искат тия хора от мене? – Каквото са искали от Йов.
към беседата >>
Вижте, колко е струвала една
похвала
на Йов.
Често хората се хвалят и корят. Знаете ли, колко струва една похвала? Скъпо нещо е похвалата, въпреки това, приятно е на човека да бъде похвален.
Вижте, колко е струвала една
похвала
на Йов.
В първата глава от книгата за Йов се проверява това. Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил. Казваш: Какво искат тия хора от мене? – Каквото са искали от Йов. - Каквото искаха от Йов?
към беседата >>
След като мине през всички изпити, тогава ще се разбере, заслужава ли
похвалата
, или не.
Ще дойдат големи страдания, които ще раздвижат съзнанието ви. Коя е причината за големите страдания? – Някои ви е похвалил. Може и Господ да ви е похвалил. Важно е да чуете съвета на видния професор, които казва: Сложете поне огън, да разтопи всичкото злато, за да се види, колко злато се крие в него.
След като мине през всички изпити, тогава ще се разбере, заслужава ли
похвалата
, или не.
Ако заслужава, всичко изгубено ще му се върне двойно. Ако не ти се върне, казваш: Защо идват страданията? Докато разсъждаваш така, за дълго време още страданията ще останат неизяснени. – Защо трябва да скърбим? Питам: Защо трябва да се радваме?
към беседата >>
Едва минаха няколко дни, и Христос опита цената на
похвалата
.
Бъди готов, скоро след това да дойде укорът. Как посрещнаха Христос в Ерусалим? Целият народ стана на крак и отиде да Го посрещне с финикови вейки в ръце. Всички казваха: Ето пророкът на света. Осанна, няма подобен на Него!
Едва минаха няколко дни, и Христос опита цената на
похвалата
.
Същият този народ викаше: Разпни Го! Между страданията на Йов и на Христос имаше разлика. Йов не дойде до крайния предел на страданията, имаше нещо, което не опита. Взеха му всичкото богатство, взеха му синовете и дъщери те. Засегнаха и тялото, но до живота му не се докоснаха.
към беседата >>
Важно е да се убедите, че човек може да сграда само за една
похвала
.
Щом минете през този изпит, всичко ще ви се върне и ще дойде възкресението. Искаш да бъдеш знатен, учен човек. – Ако минеш през страданията на Йов, ще бъдеш знатен и учен. – Коя е причината за тези страдания? Това сега не засягам.
Важно е да се убедите, че човек може да сграда само за една
похвала
.
Не стана ли същото с Йов? Бог го похвали, а сатаната го изпита. Йов прокле деня на своето раждане. Като не знаете това, казвате за някого: Чудно нещо! Защо страда този човек?
към беседата >>
Искал е да знае, заслужаваш ли тази
похвала
.
– Това не е посвещение. Първото посвещение е на Йов, то е нещо реално. Отнеха му богатството, къщите, нивите, синовете и дъщерите му. Казваш: Защо Господ допусна всичко това? – Защото той сам те е похвалил.
Искал е да знае, заслужаваш ли тази
похвала
.
Сега аз изнасям външната страна на въпроса. Някога тази страна е много красива. Например, една сестра разправя, че като чела римско право, намерила, че е предадено много поетично. Казвам: Ако би могъл някои да опише, как умира човек с пълно спокойствие на духа, ето една поезия. Преди да дойде до това спокойствие, той минава през голямо вътрешно вълнение и терзание.
към беседата >>
Те не знаят, колко скъпо струва една
похвала
!
Друг е въпросът да придобиваш богатство със свой собствен труд, без ничия помощ. Този син ще каже, че хората не го оценяват. За да те оценят, трябва да минеш през ръцете на сатаната. Той ще отнеме всичките ти богатства, и след това ще те оцени. Мнозина очакват похвалите на хората, на своите господари.
Те не знаят, колко скъпо струва една
похвала
!
Ако и вие очаквате моята похвала, горко ви. Една моя похвала ще ви създаде голямо нещастие. Ако ви похваля, без да искам, страданието неизбежно ще дойде. Бог каза за Йов: „Обърнахте ли внимание на моя верен раб Йова? ” Това беше достатъчно, за да го сполетят големи страдания.
към беседата >>
Ако и вие очаквате моята
похвала
, горко ви.
Този син ще каже, че хората не го оценяват. За да те оценят, трябва да минеш през ръцете на сатаната. Той ще отнеме всичките ти богатства, и след това ще те оцени. Мнозина очакват похвалите на хората, на своите господари. Те не знаят, колко скъпо струва една похвала!
Ако и вие очаквате моята
похвала
, горко ви.
Една моя похвала ще ви създаде голямо нещастие. Ако ви похваля, без да искам, страданието неизбежно ще дойде. Бог каза за Йов: „Обърнахте ли внимание на моя верен раб Йова? ” Това беше достатъчно, за да го сполетят големи страдания. Като знаете това, не търсете похвалите, не желайте хората да ви оценяват.
към беседата >>
Една моя
похвала
ще ви създаде голямо нещастие.
За да те оценят, трябва да минеш през ръцете на сатаната. Той ще отнеме всичките ти богатства, и след това ще те оцени. Мнозина очакват похвалите на хората, на своите господари. Те не знаят, колко скъпо струва една похвала! Ако и вие очаквате моята похвала, горко ви.
Една моя
похвала
ще ви създаде голямо нещастие.
Ако ви похваля, без да искам, страданието неизбежно ще дойде. Бог каза за Йов: „Обърнахте ли внимание на моя верен раб Йова? ” Това беше достатъчно, за да го сполетят големи страдания. Като знаете това, не търсете похвалите, не желайте хората да ви оценяват. Това не са реални неща.
към беседата >>
Има една
похвала
, при която човек минава през изпитанията на Йов и Христа.
Които носи знанието, любовта, истината и свободата в себе си, той е човекът, изпратен от Бога. Като знаете това, търсете знанието, истината, любовта и светлината в себе си, а не вън от себе си. Затова е казано: „Силата на човешката душа се заключава в изпълняване на Божията воля. Научете се да разбирате, кога Бог ви говори и как да изпълнявате Неговата воля. Когато Бог види, че сме Го послушали и изпълнили добре волята Му, Той е доволен от нас и готов да ни похвали.
Има една
похвала
, при която човек минава през изпитанията на Йов и Христа.
Обаче, има една похвала, при която Бог изтрива сълзите на човека, и страданията му престават. Главните мисли от днешната лекция, които трябва да задържите в ума си, са следните: Всеки човек ще мине през страданията на Йов и Христа. Да служим на Господа с любов! Да изпълняваме волята Му. за да бъде и Той доволен от нас.
към беседата >>
Обаче, има една
похвала
, при която Бог изтрива сълзите на човека, и страданията му престават.
Като знаете това, търсете знанието, истината, любовта и светлината в себе си, а не вън от себе си. Затова е казано: „Силата на човешката душа се заключава в изпълняване на Божията воля. Научете се да разбирате, кога Бог ви говори и как да изпълнявате Неговата воля. Когато Бог види, че сме Го послушали и изпълнили добре волята Му, Той е доволен от нас и готов да ни похвали. Има една похвала, при която човек минава през изпитанията на Йов и Христа.
Обаче, има една
похвала
, при която Бог изтрива сълзите на човека, и страданията му престават.
Главните мисли от днешната лекция, които трябва да задържите в ума си, са следните: Всеки човек ще мине през страданията на Йов и Христа. Да служим на Господа с любов! Да изпълняваме волята Му. за да бъде и Той доволен от нас. Какво по-голямо благо можем да очакваме!
към беседата >>
56.
Топли чувства и светли мисли
,
УС
, София, 1.1.1933г.,
Ако съвременният човек започне да разказва на истинските учени какво са казали Кант, Декарт, Платон, Сократ, Буда за създаването на света, ще изпадне в положението на детето пред учения, или на светията, който очаквал
похвала
от Бога за своята благотворителност.
Като изразходвал всичкото злато, той се обърнал в молитвата си към Господа с думите: „Господи, изпълних твоята воля. Сложих парите в работа. Какво мислиш за добрините, които направих със златото? “ Явил му се един ангел, който му казал: „Всички добрини, които направи, не струват толкова, колкото отскачането на твоя брат“. Сега и вие, като отидете при Бога, Той ще ви каже, че и най-великите работи, които сте направили, не струват колкото отскачането на светията.
Ако съвременният човек започне да разказва на истинските учени какво са казали Кант, Декарт, Платон, Сократ, Буда за създаването на света, ще изпадне в положението на детето пред учения, или на светията, който очаквал
похвала
от Бога за своята благотворителност.
Какво знае обикновеният човек за създаването на света пред онези същества, които са участвали в тази епоха? Каквото и да знае, неговото знание е относително. Какво се разбира под думите „всичко в света е относително“? Например, возиш се с кола до брега на морето и спираш. – Защо?
към беседата >>
57.
Първото място
,
НБ
, София, 5.2.1933г.,
Родителите ще бъдат благодарни, ще кажат: „Нашият син е доста способен, учи се добре, има и
похвалата
на учителя и на учениците.“ Туй разбирам влияние.
Както сега мислят, че лесно може да се повлияе човек, то е временно. То е временно отклонение. Ти влияеш, аз вземам влиянието в обширен смисъл. Може да има във вас едно растене. Влияние аз разбирам, ако вашият син има едно неестествено поведение, влиянието на учителя ще внесе един импулс, един нов елемент, в този ученик ще се зароди желание да учи, ще се развият неговите умствени дарби, умствените способности ще се пробудят.
Родителите ще бъдат благодарни, ще кажат: „Нашият син е доста способен, учи се добре, има и
похвалата
на учителя и на учениците.“ Туй разбирам влияние.
Бих желал такова влияние да има и върху мен. Ако те срещне един и целия ден имаш радостно разположение, туй е влияние. Ако срещнеш някой и целия ден се усещаш крайно неразположен, какво влияние е туй. Та при сегашните условия се изисква влиянието не на страха. Методът на страха е минал.
към беседата >>
Родителите ще са благодарни и ще кажат: нашият син е доста способен, учи се добре, има и
похвалата
на учителя и учениците.
(втори вариант)
Сега хората мислят, че на човека лесно може да се влияе. Но такова влияние е временно. Аз вземам влиянието в широк смисъл. То може да създаде в човека условия за растене. Ако някой ученик няма желание да учи, но учителят успее да внесе в него един нов импулс, това ще събуди у ученика стремеж към знание, и ще се развият неговите умствени дарби и способности.
Родителите ще са благодарни и ще кажат: нашият син е доста способен, учи се добре, има и
похвалата
на учителя и учениците.
Така разбирам влиянието. Бих желал такова влияние да има и върху мене. Ако те срещне някой и целият ден си с радостно разположение, това е добро влияние. Ако те срещне друг и целият ден след това се чувстваш неразположен, какво влияние е това? При сегашните условия се изключва влиянието на страха.
към втори вариант >>
58.
Блажени сте
,
УС
, София, 26.2.1933г.,
Каква
похвала
е тази, че убил 17 души?
Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви. Така може да ги е надупчил. Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“. – Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души. Този човек искаше да се похвали.
Каква
похвала
е тази, че убил 17 души?
Разумните същества не одобряват постъпката му. Това е престъпление. Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече.
към беседата >>
59.
Трите посоки
,
ООК
, София, 26.4.1933г.,
За
похвала
ли искаш да пееш?
Това са забави, които не водят към никакъв резултат. Като говоря за пеенето, имам предвид, всеки да пее първо за себе си. Казваш: Ако пея, какво ще мислят хората за мене? – Две неща ще мислят: че пееш или хубаво, или лошо. В първия случай, ще те похвалят, във втория – ще те корят.
За
похвала
ли искаш да пееш?
Хвали се сам или укорявай се сам. Кажи си: Днес пях хубаво. На другия ден кажи: Днес не пях хубаво. Да те хвали онзи, който разбира от пеене, има смисъл. Обаче, смешно е да те хвали онзи, който нищо не разбира от пеене.
към беседата >>
Ти за
похвала
ли искаш да пееш?
(втори вариант)
Вземете пеенето. Всеки трябва да пее за себе си най-първо. Вие се спъвате, най-първо си мислите какво ще кажат хората. Две неща ще кажат хората: или че пееш добре или че не пееш добре. Или ще те похвалят или няма да те похвалят.
Ти за
похвала
ли искаш да пееш?
Похвали се ти. Някой път си кажи: „Пях хубаво.“ Друг път си кажи: „Не ми се харесва това мое пеене.“ Ако има някой, който да разбира пеенето по-добре от тебе, добре. Но да те хвали онзи, който нищо не разбира от пеенето, е смешно. Аз вземам пеенето не като едно развлечение.
към втори вариант >>
60.
Трите посоки
,
МОК
, София, 9.6.1933г.,
За
похвала
ли искаш да пееш?
Това са забави, които не водят към никакъв резултат. Като говоря за пеенето, имам предвид, всеки да пее първо за себе си. Казваш: Ако пея, какво ще мислят хората за мене? – Две неща ще мислят: че пееш или хубаво, или лошо. В първия случай, ще те похвалят, във втория – ще те корят.
За
похвала
ли искаш да пееш?
Хвали се сам или укорявай се сам. Кажи си: Днес пях хубаво. На другия ден кажи: Днес не пях хубаво. Да те хвали онзи, който разбира от пеене, има смисъл. Обаче, смешно е да те хвали онзи, който нищо не разбира от пеене.
към беседата >>
61.
Живот в общото съзнание
,
ООК
, София, 11.10.1933г.,
Но нито младостта е за
похвала
, нито старостта.
Такова нещо е вярата в Бога! Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са вашите мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди, всякога ще имате, всякога ще ви се помогне! Ние растем и се развиваме. Не трябва да оставаме на това положение, в което сме сега. Някои от вас сте млади, някои сте стари.
Но нито младостта е за
похвала
, нито старостта.
Младите остаряват, а старите умират. Е защо ни е младост, която остарява и защо ни е старост, която умира? Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее. „Но той остарял.“ – Ще умре. Каква философия има в това?
към беседата >>
62.
Ангелите на светлината. Новите възгледи
,
ООК
, София, 18.10.1933г.,
Не, че не е добро, но
похвалата
трябва да съответствува на онази реалност.
В похвалите и в укоренията всякога има известен примес, който не е добър. Дойде някой да те хвали. Защо? Или някой ме укорява. И единият и другият са заинтересувани. Когато аз ще похваля един човек, трябва да го похваля.
Не, че не е добро, но
похвалата
трябва да съответствува на онази реалност.
Казвам: „Ти ми направи една много голяма услуга благодаря ти много.“ И на този човек му подарявам една отлична класическа книга. Книга му давам, да чете. Това е похвала! Давам ти я защото одобрявам твоята постъпка. А дойда и кажа: „Ти си даровит, ти си талантлив, втор[и] човек като тебе няма!
към беседата >>
Това е
похвала
!
И единият и другият са заинтересувани. Когато аз ще похваля един човек, трябва да го похваля. Не, че не е добро, но похвалата трябва да съответствува на онази реалност. Казвам: „Ти ми направи една много голяма услуга благодаря ти много.“ И на този човек му подарявам една отлична класическа книга. Книга му давам, да чете.
Това е
похвала
!
Давам ти я защото одобрявам твоята постъпка. А дойда и кажа: „Ти си даровит, ти си талантлив, втор[и] човек като тебе няма! “ И го видиш на друго место, той другиго хвали и казва: „Като тебе няма друг.“ Ти седиш, но след туй, зад гърба ти, той казва: „Понамазах му малко колата. Обича, тщеславен е, обича все да го похвалят.“ И укорението също.
към беседата >>
63.
Възстановете Любовта
,
УС
, София, 25.3.1934г.,
Църквата, като организация на Земята, не е за
похвала
.
Те бяха все учени – и фарисеите, и садукеите. Питам: Мислите ли, че днешният свят седи по-високо, отколкото във времето, когато Христос е бил? Действително, в църквата има много добри хора. В православната църква, в католическата, в протестантската, в еврейската църква. Те са отделни.
Църквата, като организация на Земята, не е за
похвала
.
В църквата има много неща, които не са съобразени с Божия закон. Трябва да знаем, че и в нашия организъм има много неща, несъобразени с човешкото естество. Трябва да се освободим от тях. Ние имаме наслоени мисли от миналото. Какво ли няма в човека?
към беседата >>
64.
Оставете да растат наедно и двете!
,
НБ
, София, 21.10.1934г.,
Това е за
похвала
, че в десетина минути умря, а след една минута оживя.
В Европа са правили ред опити в това отношение. Когато някой актьор иска да играе някаква драматична роля, той дълго време употребява по-чиста храна, за да представи добре ролята си. Или, ако иска да играе някаква любовна роля, той яде известно време агнешко месо, за да придобие по-голяма мекота в характера си. Напоследък гледах един актьор, който играеше такава роля, че трябваше да умре. Не беше чудно, че умря, но много наскоро след това възкръсна.
Това е за
похвала
, че в десетина минути умря, а след една минута оживя.
Той искаше да покаже, че умира, но може и да оживее. Това е заблуждение. Авторът е създал тази роля, да умре един от героите и след това всички казват: Голям драматург е този човек. Да, той е написал една трагедия. На разните си герои дал различни роли: на едного дал ролята да краде, на другиго: да убива, на трети – да воюва като офицер, на четвърти да умре и т. н.
към беседата >>
65.
Развързано ще бъде на небето
,
НБ
, София, 14.7.1935г.,
Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за
похвала
.
Те дължат силата си на своята мисъл. Англичанинът е много практичен човек. Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата. Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия. И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция.
Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за
похвала
.
Каквото обещава, той изпълнява. С малки изключения той не издържа на обещанието си. Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си. Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву! И си излиза.
към беседата >>
66.
Пробни страдания
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 18.8.1935г.,
Похвала
заслужава онзи, който е ранен в гърдите.
Много от съвременните християни са ранени в гърба и въпреки това са наградени с Георгьовски кръст за храброст. Не е герой онзи, когото в гърба раняват. Истинският герой трябва да бъде ранен с копие отпред, под лъжичката. Аз не желая да срещам герои, ранени в гърба. Те не са герои.
Похвала
заслужава онзи, който е ранен в гърдите.
Ако видя, че сте ранени в гърба, ще ви кажа: Зад Любовта няма скръб, но и Любов няма. Следователно, ако искате да бъдете герои, трябва да ви ранят в гърдите, а не в гърба. Сърцата ви трябва да бъдат ранени, а не телата. Който излага на страдания тялото си, а пази сърцето си, той не разбира живота. Който излага на страдания сърцето си, а пази тялото си, той е разбрал живота, той е разбрал Божия път.
към беседата >>
67.
С человечески езици
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
В това отношение момата заслужава
похвала
.
Това не трябва да ви обижда. Аз взимам думите „мъж и жена" като букви на азбуката. Мъжът е първата буква, а жената – втората. Като говори, човек все трябва да си послужи с някои букви, за да изкаже мисълта си. Момъкът казва на момата, че ще бъде щастлива с него, и тя му вярва повече, отколкото на Господа.
В това отношение момата заслужава
похвала
.
Ако би вярвала в Бога толкова, колкото в нейния възлюбен, тя би направила чудеса. Казвате: Как да вярваме в Бога? Вярвайте така, както сте вярвали и вярвате в своите възлюбени. Щом вярвате с тази сила, работите ви ще се оправят. С това не искам да кажа, че сте направили лошо, дето сте вярвали във възлюбените си, но съветвам ви да приложите същата вяра и към своя Създател.
към беседата >>
68.
Всичко е за добро
,
СБ
,
РБ
, София, 3.9.1935г.,
Знайте, че за всяка
похвала
трябва да платите нещо.
Сега и вас съветвам да забравите старостта си, от никого да не се обиждате, но да се учите, да слушате Учителя, който ви преподава отвътре и отвън. Вземете пример от тази баба. Когато ви се смеят, когато ви корят, не се обиждайте. Знайте, че това не се отнася до вас. Обаче, когато ви хвалят, не се забравяйте.
Знайте, че за всяка
похвала
трябва да платите нещо.
Когато някой ви хвали, той иска да вземе нещо от вас. Преди години един от редакторите на софийските вестници ме запита: Знаете ли, какво пишат вестниците за вас? – Не зная. – Лоши работи пишат. – Тогава, бъдете уверени, че те не са подкупени.
към беседата >>
69.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
Несъвършеният човек има нужда от
похвала
, да повдигнеш духа му.
(втори вариант)
Това са постигнали само напредналите, само съвършените същества. Следователно в пътя на възпитанието и самовъзпитанието на човек различаваме два метода: метод за съвършените и метод за несъвършените. Според първия метод нито ще хвалиш човека, нито ще го укоряваш. Защо ще хвалиш съвършения? Обаче приложиш ли втория метод, и ще хвалиш, и ще укоряваш.
Несъвършеният човек има нужда от
похвала
, да повдигнеш духа му.
Когато се възгордее, трябва да го укориш, да се смири. Едно се иска от човека: да знае кога да прилага първия метод и кога – втория. Не е все едно само да покажеш бучка захар на човека и да опишеш свойствата ѝ, или да му дадеш да опита захарта. Като вкуси захарта, той ще научи свойствата ѝ. Ако я гледа отвън без да я вкуси, той трябва да приеме на доверие вашите думи.
към втори вариант >>
70.
Познат от Бога
,
УС
, София, 1.3.1936г.,
Неговата любов заслужава
похвала
.
Той обича една жена. Аз веднага пренасям ума си към Бога и казвам: Този човек е благороден. Тази жена още нищо не е дала за него и той я обича, прави такива големи жертви за нея. А аз, на когото Бог е дал толкова неща и прави такива жертви за мене, не Му отдавам тази любов. Този човек още нищо не е получил от тази жена и прави такива жертви за нея, а той я обича.
Неговата любов заслужава
похвала
.
А аз, разумният човек, на когото Бог е дал всичко, седя и се чудя как да обичам Господа и къде да Го намеря. Този мъж е намерил начин как да обича момата. И казвам: Той е по-умен от мене. Аз, умният човек, не зная още как да обичам Господа. Та, ще се учите от другите.
към беседата >>
71.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 1.4.1936г.,
Една
похвала
е парички.
Подвизавате се и няма някой да ви похвали, че много добре правите. Като ви се каже: много добре правите, това са паричките. А пък никой не те похвали - това е без пари. И веднага почваш да мърмориш, че хората не те оценяват, без пари е. Всички все с пари служат.
Една
похвала
е парички.
Казват му: „Ти си много напреднал. Ти имаш отлични разбирания." Някой път ти говориш, и никой нищо не ти казва. Някой поп чете, и не искат да му дадат и казват: „И аз мога да чета като поп. Какво е направил? Не е орал.
към беседата >>
72.
Да идем във Витлеем
,
НБ
, София, 25.4.1937г.,
Те заслужават
похвала
, но много от тях са станали първоначални учители от зор, по нямане места в гимназии.
Ние не можем да седим на същия уровен и да имаме едни и същи вярвания. Вярванията на хората се изменят. Ученикът от първо отделение мисли, че неговият учител знае много, че е много учен човек. Така е, това не може да се отрече. Защото един учител в първоначалното училище е свършил поне гимназия, а има учители, които са свършили даже и университет и са станали учители в първоначални училища.
Те заслужават
похвала
, но много от тях са станали първоначални учители от зор, по нямане места в гимназии.
Като няма място в гимназия или в прогимназия, за да не стоят без работа, висшистите стават първоначални учители. И това е добре, защото понякога децата задават философски въпроси. И те се нуждаят от висшисти. Един висшист може да преподаде много по-добре азбуката, отколкото един учител със средно образование. Ако аз бях учител в отделенията, за буквата А бих създал такива приказки, които детето не би забравило през целия си живот.
към беседата >>
73.
Божественият глас
,
ООК
, София, 16.2.1938г.,
Едно нещо помнете, че
похвалата
нищо не ти допринася.
Ти си доволен. Радваш се вече на благото на другите хора. Сега някой път вас ви хвалят. Казвате: „Не го хвали и не го укорявай“. Хубаво е да те хвалят, лошо е да те укоряват.
Едно нещо помнете, че
похвалата
нищо не ти допринася.
Че те хваля, какво ще ти допринесе? Ако укорявате някого, нищо няма да отнемете. Да кажем, ако хвалиш един наполеон или ако го укоряваш, че нищо не струва, какво придобива. Ако нещо е позлатено и ти го хвалиш, един ден ще се познае, че е позлатено. Пък, ако укоряваш туй, което е златно, един ден ще видиш, че то има цена.
към беседата >>
Ако разбирам
похвалата
, че онзи човек ме хвали за Божественото в мене, радвам се, то е доброто.
Ако укорявате някого, нищо няма да отнемете. Да кажем, ако хвалиш един наполеон или ако го укоряваш, че нищо не струва, какво придобива. Ако нещо е позлатено и ти го хвалиш, един ден ще се познае, че е позлатено. Пък, ако укоряваш туй, което е златно, един ден ще видиш, че то има цена. Който ви хвали, прави добро на себе си, който ви укорява, прави зло на себе си.
Ако разбирам
похвалата
, че онзи човек ме хвали за Божественото в мене, радвам се, то е доброто.
В дадения случай като ме кори, съзнавам, че той ще се отклони от Божествения път, съзнавам едно зло, да не правя като него. Тогава ви давам едно правило: Укорявайте това, което Господ укорява; хвалете това, което Господ хвали; обичайте това, което Господ обича; не обичайте онова, което Господ не обича. Ако има някой, когото Господ не обича, не го обичайте и вие. Но, ако вие обичате това, което Господ не обича, тогава вие нямате една мярка. Сега трябва един контраст.
към беседата >>
“ Казвам: Аз за пръв път слушам такава
похвала
от тебе.
Той ще види себе си у другите хора. И тогава аз забелязвам закона така: Когато аз слушам Божия глас, когато вървя срещам хора, които са красиви. Грозните хора не ги срещам. Щом направя една погрешка, грозните веднага се явят, сам отварям вратата на рая и тогава дяволът влиза. Той иде при мене, ръкува се много хубаво и казва: „Ти си един от великите учители в света, като тебе не се явил днес в света, знаеш ли това?
“ Казвам: Аз за пръв път слушам такава
похвала
от тебе.
Казвам: От кой речник извади, искам да чета това нещо де е писано. Ти го съчини или някъде в небето писаха заради мене? Казва: „Не вярваш ли? “ Аз казвам: Обичам да проверявам нещата. И тогава аз му казвам: Слушай, аз съм дошъл на земята да се уча и да слугувам на Бога.
към беседата >>
74.
Музикалният живот на душата
,
ООК
, София, 23.3.1938г.,
Всяко едно дете в света се ражда, не за някаква
похвала
отвън.
Например, вземете двама приятели, вземете две майки. Те имат две деца и ги сравняват, кое дете е по-хубаво. Всяка една майка казва, че нейното дете е по-хубаво и веднага ще се скарат. Защо ще се скарат? – От неразбиране.
Всяко едно дете в света се ражда, не за някаква
похвала
отвън.
Детето се ражда в Божествената Хармония, за да попълни някое празно място, за да заеме мястото на някоя нота в Божествената Хармония. Някои деца се раждат с басовия ключ, други в теноровия ключ, някои в алтовия ключ, а някои в сопрановия. Сега аз ви говоря не каква е идеята у вас. Какво е това басов ключ? – Човек е басов ключ има много желания.
към беседата >>
75.
Който има уши, нека слуша
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1938г.,
Какво ще кажете за
похвалата
?
Когато в дома ви дойде един обикновен гост, вие запалвате една свещ. Дойде ли в дома ви онзи, когото обичате, вие палите две, три и повече свещи. Тъй щото, обича ли ви някой, той се радва. Обичате ли някого, вие се радвате. Вън от радостта всичко друго е второстепенно нещо, на последен план.
Какво ще кажете за
похвалата
?
Може ли тя да се счита за проява на любовта? –Не, да хвалиш човека, това не значи Да го обичаш. Има смисъл да похвалите никого, но ако е необходимо. Запример, вие можете да хвалите един художник за картината, която е нарисувал. Вие можете да хвалите скулптора за статуята, която е изваял.
към беседата >>
Какво придобива човек от
похвалата
?
Има смисъл да похвалите никого, но ако е необходимо. Запример, вие можете да хвалите един художник за картината, която е нарисувал. Вие можете да хвалите скулптора за статуята, която е изваял. Ученият се хвали за придобивките му в науката, поетът - за поезията му, проповедникът - за силната и красива проповед. Няма ли човек нещо, за което заслужава да бъде хвален, трябва или да мълчите, или да го критикувате.
Какво придобива човек от
похвалата
?
Като хвалят някого, той се радва, изпитва някаква приятност. Приятността, която човек изпитва при похвалата, е подобна на онази, която жадният усеща, когато задоволи жаждата си. Прекалената похвала не е на място. Тя крие в себе си нещо користолюбиво. Следователно, всичко, с което човек прекалява, не допринася никаква полза.
към беседата >>
Приятността, която човек изпитва при
похвалата
, е подобна на онази, която жадният усеща, когато задоволи жаждата си.
Вие можете да хвалите скулптора за статуята, която е изваял. Ученият се хвали за придобивките му в науката, поетът - за поезията му, проповедникът - за силната и красива проповед. Няма ли човек нещо, за което заслужава да бъде хвален, трябва или да мълчите, или да го критикувате. Какво придобива човек от похвалата? Като хвалят някого, той се радва, изпитва някаква приятност.
Приятността, която човек изпитва при
похвалата
, е подобна на онази, която жадният усеща, когато задоволи жаждата си.
Прекалената похвала не е на място. Тя крие в себе си нещо користолюбиво. Следователно, всичко, с което човек прекалява, не допринася никаква полза. Някои обичат да говорят много - прекаляват в говоренето. Други говорят малко - прекаляват в мълчанието.
към беседата >>
Прекалената
похвала
не е на място.
Ученият се хвали за придобивките му в науката, поетът - за поезията му, проповедникът - за силната и красива проповед. Няма ли човек нещо, за което заслужава да бъде хвален, трябва или да мълчите, или да го критикувате. Какво придобива човек от похвалата? Като хвалят някого, той се радва, изпитва някаква приятност. Приятността, която човек изпитва при похвалата, е подобна на онази, която жадният усеща, когато задоволи жаждата си.
Прекалената
похвала
не е на място.
Тя крие в себе си нещо користолюбиво. Следователно, всичко, с което човек прекалява, не допринася никаква полза. Някои обичат да говорят много - прекаляват в говоренето. Други говорят малко - прекаляват в мълчанието. И едните, и другите дотягат и не допринасят никаква полза нито на себе си, нито на окръжаващите.
към беседата >>
76.
Изгубеният сън
,
УС
, София, 18.9.1938г.,
Каза ми: „Толкова години вече живея, но не чух една
похвала
за себе си.
Благодари за носа, чрез който дишаш и издишаш. Въздухът е Божественият живот, който възприемаш в себе си. Благодари за устата и за езика, чрез които опитваш храната. Ако знаеш как да си служиш с тях, злато ще излиза от устата си. Една сестра ми разправи една своя опитност.
Каза ми: „Толкова години вече живея, но не чух една
похвала
за себе си.
И на баща си услужвах, и на майка си, но все недоволни оставаха. Свърших университет, пак не чух една похвална дума. Един ден диктувам на една машинописка. Казах: „Добре пишеш на машина“. Тя ми каза: „Но и ти диктуваш добре“.
към беседата >>
Университет свърших, но не ми беше толкова приятно, както нейната
похвала
: „И ти добре диктуваш“.
Свърших университет, пак не чух една похвална дума. Един ден диктувам на една машинописка. Казах: „Добре пишеш на машина“. Тя ми каза: „Но и ти диктуваш добре“. Стана ми много приятно.
Университет свърших, но не ми беше толкова приятно, както нейната
похвала
: „И ти добре диктуваш“.
Сега и аз ви казвам: Добре пишете и добре диктувайте. Похвалявам ви и за едното, и за другото.
към беседата >>
77.
Божественият параход и станцията „Благовещение“
,
УС
, София, 19.3.1939г.,
Аз като правя като него, това е най-голямата
похвала
.
Нищо повече! Ти казваш: Той ми каза това и това. Това е едно предметно учение за тебе. А пък щом някой човек ти е казал нещо хубаво, ти ще кажеш: Аз бих желал да постъпя като него! Няма да го хваля.
Аз като правя като него, това е най-голямата
похвала
.
Той е свободен да говори каквото иска. Това е негово право. Защо говори така – той си има причини, има си съображения. Но ако той говори нещо отрицателно, аз от мое гледище ще кажа: Аз така няма да говоря! Защото той е единствено цвете в Божествената градина, той има право да говори така.
към беседата >>
78.
С вяра, без смущение / И в мене
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1939г.,
Удари го веднъж, дваж, сто пъти като го удари, то е
похвала
, с чука говори на камъка.
Когато ида при един богат човек и започна да го хваля, казвам, че баща му е благороден човек, то е обич. Каква е целта? Да отпусне някой кредит, да се отвори сърцето му, да даде повече. Когато онзи каменар отиде при един камък, с чука си започне да удря на камъка, какво означава удрянето? – И той го хвали.
Удари го веднъж, дваж, сто пъти като го удари, то е
похвала
, с чука говори на камъка.
Камъкът, като разбере, че го обича каменарят, даде едно камъче. Той гледа, гледа и пак започне да го хвали, да му говори. Отчука друго парче, пак го вземе и онзи каменар не е доволен. Най-после като го хвали, хвали, усети, че ръката го боли. Казва: „Стига вече туй хвалене на този камък, заболя ни глава да слушаме похвалите на този камък.“ Сега понякой път и вие идете при някой човек да му се карате.
към беседата >>
Удари го веднъж, дваж, сто пъти като го удари, то е
похвала
, с чука говори на камъка.
(втори вариант)
Когато ида при един богат човек и започна да го хваля, казвам, че баща му е благороден човек, то е обич. Каква е целта? Да отпусне Някой кредит, да се отвори сърцето му, да даде повече. Когато онзи каменар отиде при един камък, с чука си започне да удря на камъка, какво означава удрянето? И той го хвали.
Удари го веднъж, дваж, сто пъти като го удари, то е
похвала
, с чука говори на камъка.
Камъкът, като разбере, че го обича каменарят, даде едно камъче. Той гледа, гледа и пак започне да го хвали, да му говори. Отчука друго парче, пак го вземе и онзи каменар не е задоволен. Най-после, като го хвали, хвали усети, че ръката го боли. Казва: “Стига вече туй хвалене на този камък, заболя ни глава да слушаме похвалите на този камък.”
към втори вариант >>
79.
Ще бъдат опитани
,
УС
, София, 5.11.1939г.,
Вие не разбирате, че когато хората ви хвалят или корят, какво произвежда
похвалата
и укоряването.
Та вие,които сте при мене и ме слушате, сте все от видните писатели. Как ще го обоснова? Понеже сте недоволни от живота. Значи, писали са вестниците нещо не добро за вас. Сега има една философия в живота.
Вие не разбирате, че когато хората ви хвалят или корят, какво произвежда
похвалата
и укоряването.
Вие не знаете това. Всички, които ме слушате, не го знаете. Няма нито един, който да го знае. Ако бихте знаели, аз бих се проучавал от вас. Като те хвалят хората, какво придобиваш?
към беседата >>
Всякога
похвалата
произвежда в човека сухота.
Като те хвалят хората, какво придобиваш? И като те укоряват, какво придобиваш? А пък те са две неща много на място. Най-първо или ще почнат хората да те хвалят и после ще те укоряват или най-първо ще те укоряват и после ще те хвалят. Не може да бъде другояче.
Всякога
похвалата
произвежда в човека сухота.
Щом почнат да те хвалят хората ще станеш сух, а пък знаете, че при сухотата растенията не растат. В една година, която е суха, всичко съхне в растителното царство. Следователно, необходимо е укорът да дойде. Укорът донася влага. Някой път влагата може да падне много, че да образува кал.
към беседата >>
80.
Правото отношение
,
МОК
, София, 8.12.1939г.,
Някой път е хубава
похвалата
.
То е едно субективно схващане. Вие, по този начин като разсъждавате, не можете да бъдете на истинския път на истината. Някой човек може да ви каже някоя погрешка – вие сте неразположени. Някой ви похвали – вас ви е приятно. Не е лошо да ви похвалят, някой път е един малък подтик.
Някой път е хубава
похвалата
.
Някой път и една забележка е на място. Един от великите художници в Гърция нарисувал една картина. Минава един обущар, гледа картината, казва: „Обущата не са добре направени.“ Той взел, че поправил обущата. Този обущар се окуражил и взел да търси други погрешки на картината. Казва му: „За обущата си майстор, но не си и за другите работи.“ Дойде някой и ви каже, че обущата ви не са хубави.
към беседата >>
81.
Минало и настояще
,
ООК
, София, 28.2.1940г.,
Но тази
похвала
трябва да иде нанякъде.
Хубаво, вие ще го обичате. Той иде при вас и все му давате пари. Той ходи и се напива. Питам: Каква полза му допринасяте? Да кажем, аз може да ви похваля.
Но тази
похвала
трябва да иде нанякъде.
Ако тази похвала ще подигне вашето религиозно чувство, ако тази похвала подигне вашето милосърдие, ако тази похвала ще подигне вашия разсъдък или ако тази похвала подигне музиката – на място е. Всяка похвала, която дойде за облагородяване на сърцето, на ума и тялото, е на място. Пък някой път може да се усъмните, казвате: „Не ми хвърляй подигравки.“ Някой път може да вземете похвалата като подигравка. При сегашните условия хубаво е: заминал някой брат – похвали го. Има една похвала, която може да му кажеш в очите.
към беседата >>
Ако тази
похвала
ще подигне вашето религиозно чувство, ако тази
похвала
подигне вашето милосърдие, ако тази
похвала
ще подигне вашия разсъдък или ако тази
похвала
подигне музиката – на място е.
Той иде при вас и все му давате пари. Той ходи и се напива. Питам: Каква полза му допринасяте? Да кажем, аз може да ви похваля. Но тази похвала трябва да иде нанякъде.
Ако тази
похвала
ще подигне вашето религиозно чувство, ако тази
похвала
подигне вашето милосърдие, ако тази
похвала
ще подигне вашия разсъдък или ако тази
похвала
подигне музиката – на място е.
Всяка похвала, която дойде за облагородяване на сърцето, на ума и тялото, е на място. Пък някой път може да се усъмните, казвате: „Не ми хвърляй подигравки.“ Някой път може да вземете похвалата като подигравка. При сегашните условия хубаво е: заминал някой брат – похвали го. Има една похвала, която може да му кажеш в очите. Има една похвала, която е много хубава да я кажеш зад гърба му.
към беседата >>
Всяка
похвала
, която дойде за облагородяване на сърцето, на ума и тялото, е на място.
Той ходи и се напива. Питам: Каква полза му допринасяте? Да кажем, аз може да ви похваля. Но тази похвала трябва да иде нанякъде. Ако тази похвала ще подигне вашето религиозно чувство, ако тази похвала подигне вашето милосърдие, ако тази похвала ще подигне вашия разсъдък или ако тази похвала подигне музиката – на място е.
Всяка
похвала
, която дойде за облагородяване на сърцето, на ума и тялото, е на място.
Пък някой път може да се усъмните, казвате: „Не ми хвърляй подигравки.“ Някой път може да вземете похвалата като подигравка. При сегашните условия хубаво е: заминал някой брат – похвали го. Има една похвала, която може да му кажеш в очите. Има една похвала, която е много хубава да я кажеш зад гърба му. След като се оправи, кажи: „Колко добър е, много добър е този брат.“ Зад гърба му кажи.
към беседата >>
Пък някой път може да се усъмните, казвате: „Не ми хвърляй подигравки.“ Някой път може да вземете
похвалата
като подигравка.
Питам: Каква полза му допринасяте? Да кажем, аз може да ви похваля. Но тази похвала трябва да иде нанякъде. Ако тази похвала ще подигне вашето религиозно чувство, ако тази похвала подигне вашето милосърдие, ако тази похвала ще подигне вашия разсъдък или ако тази похвала подигне музиката – на място е. Всяка похвала, която дойде за облагородяване на сърцето, на ума и тялото, е на място.
Пък някой път може да се усъмните, казвате: „Не ми хвърляй подигравки.“ Някой път може да вземете
похвалата
като подигравка.
При сегашните условия хубаво е: заминал някой брат – похвали го. Има една похвала, която може да му кажеш в очите. Има една похвала, която е много хубава да я кажеш зад гърба му. След като се оправи, кажи: „Колко добър е, много добър е този брат.“ Зад гърба му кажи. Той, като върви, стане му приятно.
към беседата >>
Има една
похвала
, която може да му кажеш в очите.
Но тази похвала трябва да иде нанякъде. Ако тази похвала ще подигне вашето религиозно чувство, ако тази похвала подигне вашето милосърдие, ако тази похвала ще подигне вашия разсъдък или ако тази похвала подигне музиката – на място е. Всяка похвала, която дойде за облагородяване на сърцето, на ума и тялото, е на място. Пък някой път може да се усъмните, казвате: „Не ми хвърляй подигравки.“ Някой път може да вземете похвалата като подигравка. При сегашните условия хубаво е: заминал някой брат – похвали го.
Има една
похвала
, която може да му кажеш в очите.
Има една похвала, която е много хубава да я кажеш зад гърба му. След като се оправи, кажи: „Колко добър е, много добър е този брат.“ Зад гърба му кажи. Той, като върви, стане му приятно. Тръгне този брат, някой път като седял, като отмине, казвате: „Малко будала е. Особен характер има.“ Той, горкият, като върви, стигне го тази мисъл, не може да се събере в кожата.
към беседата >>
Има една
похвала
, която е много хубава да я кажеш зад гърба му.
Ако тази похвала ще подигне вашето религиозно чувство, ако тази похвала подигне вашето милосърдие, ако тази похвала ще подигне вашия разсъдък или ако тази похвала подигне музиката – на място е. Всяка похвала, която дойде за облагородяване на сърцето, на ума и тялото, е на място. Пък някой път може да се усъмните, казвате: „Не ми хвърляй подигравки.“ Някой път може да вземете похвалата като подигравка. При сегашните условия хубаво е: заминал някой брат – похвали го. Има една похвала, която може да му кажеш в очите.
Има една
похвала
, която е много хубава да я кажеш зад гърба му.
След като се оправи, кажи: „Колко добър е, много добър е този брат.“ Зад гърба му кажи. Той, като върви, стане му приятно. Тръгне този брат, някой път като седял, като отмине, казвате: „Малко будала е. Особен характер има.“ Той, горкият, като върви, стигне го тази мисъл, не може да се събере в кожата. Такива работи да ги няма помежду ви.
към беседата >>
82.
Обработване
,
МОК
, София, 22.11.1940г.,
Ако се родят плодове,
похвалата
е на слънцето.
Кой ви прави по-големи добрини? Слънцето. Кой прави по-големи пакости? Пак слънцето. Всичките пакости на земята все идат от слънцето и всичките добрини идат пак от слънцето. Ако стане някъде пожар, виновно е слънцето.
Ако се родят плодове,
похвалата
е на слънцето.
Питам, щом Господ е направил месечината, какво трябва да направите с нея? Знаете ли как да завържете приятелство с месечината? Вие като срещнете месечината, тя ви казва: „Не ви трябват толкова дървета, да ги посаждаш, да се мъчиш.“ Месечината казва: „Не ти трябва толкова да ядеш.“ „Малко, не трябва много“, казва месечината. Щом дойдеш до слънцето, всичко трябва вече, щом дойдеш до слънцето, трябва ти един дъждобран. Слънцето е толкоз добро, че хората се бранят от него с дъждобран или още как го казвате?
към беседата >>
83.
Единствената похвала
,
НБ
, София, 15.6.1941г.,
За мене, за мойто разбиране важи една
похвала
.
Задигнал някой парите от кесията. Идват при мене да ми казват: „Обраха ме. Кажи ни какво да правим.“ Доста голяма сума дават, казват: „Ще дадем двайсет и пет хиляди лева, кажи ни кой ни е обрал.“ Че аз, ако зная, ако мен ми трябват пари, ще ида при онзи, който ви е обрал, ще кажа: „Аз зная, че ти си откраднал парите.“ Ако искам да печеля по този начин за един ден може да стана милионер. Ще кажа: „Ще идеш в затвора.“ Той ще даде. Но нас тия неща не ни съблазняват.
За мене, за мойто разбиране важи една
похвала
.
Тя е следната. Като ви срещнат, да кажат: „Ето един човек, който изпълнява Волята Божия.“ Аз, като срещна един човек, да кажа: „Ето един човек, който изпълнява Волята Божия. Ето една сестра, ето един брат, който изпълнява Волята Божия.“ Няма по-хубава похвала от тази. Желая за бъдеще така да мислите – ето един човек, който върши Волята Божия. Аз ще ви пожелая туй, което ви говорих днес, никому да го не казвате.
към беседата >>
Ето една сестра, ето един брат, който изпълнява Волята Божия.“ Няма по-хубава
похвала
от тази.
Ще кажа: „Ще идеш в затвора.“ Той ще даде. Но нас тия неща не ни съблазняват. За мене, за мойто разбиране важи една похвала. Тя е следната. Като ви срещнат, да кажат: „Ето един човек, който изпълнява Волята Божия.“ Аз, като срещна един човек, да кажа: „Ето един човек, който изпълнява Волята Божия.
Ето една сестра, ето един брат, който изпълнява Волята Божия.“ Няма по-хубава
похвала
от тази.
Желая за бъдеще така да мислите – ето един човек, който върши Волята Божия. Аз ще ви пожелая туй, което ви говорих днес, никому да го не казвате. Ще ми направите една голяма услуга, да го запазите в тайна. Ако искате, когато просветнат умовете ви, когато сърцата ви се стоплят и сила излиза от вас, тогава го кажете.
към беседата >>
84.
Учение и обич
,
ООК
, София, 15.10.1941г.,
Защото
похвалата
струва 1000 лева, пък той иска само 150 лева.
Ако аз Бога не обичам, никого не мога да обичам. По някой [път] аз съм гледал, като дойдат тук, започват да ме хвалят, казват: „Слушали сме много хубави работи заради Вас.“ Турят ме на тясно. Турят ми високо съдържание, тъй ми турят адвокатски, че като дойдат да искат нещо от мене, аз не може да откажа. Като ме похвали, после казва: „Може ли да ми дадеш 150 лева назаем? “ Казвам: Много малко поиска.
Защото
похвалата
струва 1000 лева, пък той иска само 150 лева.
Аз му оставам длъжен още 850 лева за бъдеще. Тук имаме един приятел, отишъл един, така го хвалил. Казва: „Може ли да ми дадете назаем? “ Той го праща до една банка, казва: „Идете в банката, ще ви дадат, те ме познават.“ Отива в банката, не му дават. Казва: „Еди-кой си ме прати, да ми дадете.“ Казват: „Не можем да ти дадем.“ – „Той казва, че вие го познавате.“ – „Даде ли ви нещо?
към беседата >>
85.
Да се не смущава сърцето ви
,
НБ
, София, 18.1.1942г.,
Туй дойде от
похвалата
на Господа и противното мнение на дявола.
Казва: Хубаво да направим този опит, че да бъде за поука на бъдещите поколения. Само живота му няма да докосваш, благата вътре, които съм му дал, няма да ги буташ. Започва изпитът на Йова. Четете историята. Горкият Йов и той не знаеше от къде му дойде това.
Туй дойде от
похвалата
на Господа и противното мнение на дявола.
Кое е вярно? – Което каза Господ или което каза дяволът? – Като положиха Йова на изпит, излезе вярно това, което Господ каза. Йов тогава прокле деня, в който се е казало, че мъжко се е родило. Животът казва няма смисъл.
към беседата >>
86.
Положителен живот
,
ООК
, София, 7.10.1942г.,
След като те похвалят хората, трябва да платиш за
похвалата
.
Чувство, което не носи светлина, изхвърлете го. Постъпка, която не носи сила, изхвърлете я. Казват ти: „Знаеш ли какво казват хората? Чакай да ти кажа“. Мене не ме интересуват хората, аз зная какво могат да кажат.
След като те похвалят хората, трябва да платиш за
похвалата
.
Някого похвалят във вестниците и знаеш ли колко му коства? Ние приличаме на онзи Иван в Габрово, на когото турили бюста на видно място в града. Този Иван, като си видял бюста, казва: „Е, Иване, колко боб изяде, докато дойдеш тука“. Той бил търговец, забогатял. Поставили му бюста на това място, че какво има.
към беседата >>
87.
От любов и обич
,
УС
, София, 11.10.1942г.,
Опасно е
похвалата
, когато човек не отговаря.
Трябва да бъдеш като търговец, който носи скъпоценни камъни. Покажи ги, продай ги хубаво. Кажи на човека: „Ако не го искаш, върни го.“ Кажете на другите: „Аз ви давам едно учение. Ако не го харесвате, върни ми го.“ Вие по някой път искате да ви хвалят хората.
Опасно е
похвалата
, когато човек не отговаря.
Казват: „Ти си голям цигулар, свириш“ или: „Ти си поет, ти си философ“. Опасна работа е. Казват: „Ти много знаеш.“ Казвам, какво зная? За слънцето нищо не зная. Какъв е порядъкът на слънцето не зная, какъв е порядъкът на месечината не зная.
към беседата >>
НАГОРЕ