НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
8
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
8
:
287
резултата в
72
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пелените на живота. Радости и скърби
,
ООК
, София, 26.11.1924г.,
И с търпение да тичаме на предлежащето нам
поприще
, като гледаме на Иисуса, началника и съвършителя на вярата, Който заради предлежащата Нему радост претърпя кръст, като презря срама и седна отдясно на престола Божий.
Следователно и ние, като сме обиколени от такъв облак от свидетели, да отхвърлим всяка тегота и грях, който ни лесно сплита. Грехът, външните погрешки, често ни спъват. Ние се спъваме от това, от онова. Допуснете, че вие минавате покрай гората и питате защо това дърво е паднало на една страна, защо друго дърво е паднало на друга страна? Мислите ли, че ако философствате така, ще стигнете в скоро време вашето предназначение?
И с търпение да тичаме на предлежащето нам
поприще
, като гледаме на Иисуса, началника и съвършителя на вярата, Който заради предлежащата Нему радост претърпя кръст, като презря срама и седна отдясно на престола Божий.
Сега мнозина християни си представят този престол някак особено, а той означава онова любовно отношение, което трябва да имаме към Бога. Той означава поглъщане или хармонизиране с Първия принцип. „Отдясно на Бога“ подразбира мястото в Любовта Божия. Защото мислите за Тогоз, Който претърпя на Себе Си таквоз противоречие от грешните, за да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни. Често студенти, които следват в университета, като видят някой учен професор, искат да бъдат учени като него, без да вземат под внимание колко страдания е претърпял този учен, докато стане такъв – мислят, че тази работа е много лесна.
към беседата >>
2.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
На другата сутринь отива при торбата,
попипа
я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи!
Видишъ ли отъ 4–5 години какъ реформирахъ живота си, искамъ да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ти парички! Молилъ се, молилъ се и една вечерь, като се връща дома си, вижда прозореца на кѫщата на единъ банкеръ отворенъ и на прозореца сложена една торба съ пари, които банкерътъ, както броилъ, дошло му нѣкакво вдъхновение, отишълъ да се помоли Богу и ги забравилъ. Този бѣдниятъ християнинъ, като вижда торбата съ паритѣ веднага я взима и си казва: благодаря Ти Боже, за гдѣто ми чу молитвата. Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпѫква между него и Бога. Спира се и си казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря, да видя дали ще се яви пакъ торбата.
На другата сутринь отива при торбата,
попипа
я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи!
Моли се, но молитвата пакъ не върви, торбата отново изпѫква. Вториятъ, третиятъ день все сѫщото нѣщо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господь му казва: тази торба не е за тебе. Иди, занеси паритѣ на господаря и ги остави, нека той ти даде отъ любовь колкото иска.
към беседата >>
На другата сутрин отива при торбата,
попипа
я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи!
(втори вариант)
Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата.
На другата сутрин отива при торбата,
попипа
я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи!
Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска.
към втори вариант >>
3.
Съсредоточение
,
МОК
, София, 30.11.1924г.,
Няма погрешка, която във вечността да не може да се
поправи
.
В Бога има сърце. То е закон на вечността. (Олга Славчева: „Аз си мислех, човек може да се издигне по линията на живота до крайния предел.") Само във вечността всички неща могат да станат. Извън времето и пространството стават великите работи в живота. Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото във вечността има условия и възможност за всичко.
Няма погрешка, която във вечността да не може да се
поправи
.
Туй, което във времето и пространството е непостижимо, във вечността е постижимо. Или в живота си никога да се не обезсърчаваш! Каква беше вашата идея? (– Цветан Стайков: „В живота има равновесие, само че това равновесие се колебае. В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни?
към беседата >>
Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се
поправи
във Вечността.
(втори вариант)
Какво означава тази крива линия? – Тя означава закона на Вечността. Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е. само във Вечността. Там се извършват великите работи.
Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се
поправи
във Вечността.
Туй, което е непостижимо във времето и пространството, е постижимо във Вечността. Затова не се обезсърчавайте в живота си! Каква беше идеята на този, който нарисува везните? – Че в живота има равновесие, което обаче често се нарушава. В живота има ту радости, ту скърби, които се колебаят, както везните, докато се уравновесят.
към втори вариант >>
4.
Закон на равенство
,
ООК
, София, 3.12.1924г.,
Всеки от вас може да
поправи
своя кръг. Как?
Този, скритият човек вътре, човекът, който не се мени – това съм аз. Този човек може да контролира благата, които Бог му е дал. Не е лошо, когато става известно пропукване в живота на човека, но веднага трябва да се съедини този кръг. И тъй, като действате по този начин, като се насърчавате, вие ще направите вашия живот по-сносен. Ние постоянно се оплакваме от страданията, оплакваме се, че имаме недоразумения, но трябва да знаете, че всичко това не е нищо друго освен пропукани кръгове.
Всеки от вас може да
поправи
своя кръг. Как?
– Ще помислиш за Бога и ще се съединиш с великия Божествен кръг. Обикни Бога и въпросът лесно ще се разреши. Туй пропукване ще се съедини и ще дойде разширение в съзнанието ви. И в растенията ние виждаме този кръг. Най-напред той представлява едно малко кръгче, което постепенно се разширява, без пропукване.
към беседата >>
Седни отгоре на страданието,
попей
му, отправи ума си към Бога нагоре и тази мечка току изведнъж ще се отбие и ти ще се освободиш.
Като пееш дълго време, и мечката слуша. Най-после тя се оттегля, отбива се. Успееш ли да направиш това, ти си от онези песнопойци, които и мечката разбира. Ще кажете: „Как ще ми дойде наум да пея? “ Страданието, това е мечката.
Седни отгоре на страданието,
попей
му, отправи ума си към Бога нагоре и тази мечка току изведнъж ще се отбие и ти ще се освободиш.
Ето де е смисълът на живота. Приложи пеенето като благо в семейния живот. А изкуството да пееш – то е привилегия само за малцина; да бъдеш певец, да излезеш на сцената – всички нямат тази дарба. Такъв певец можеш да станеш в друго някое прераждане. За себе си обаче можеш да пееш.
към беседата >>
5.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
Значи: лошият човек може да се
поправи
. Как?
Някой път аз ще се спра по-подробно върху тези числа, но казвам ви, това са различни идеи, турени във форма. Сега във втората колона имате самите числа, умножени три пъти: 3 по 9 колко прави? – 27. Три по 8 – 24 и т.н. Какво значи 8?
Значи: лошият човек може да се
поправи
. Как?
Той трябва да премине числото 8. Лошият човек може да го изправи само числото 8. Осем, това е най-голямата майка. Осем е живата природа, а 9 е целия човек. Значи 8, за да се поправи, той трябва да премине числото 8.
към беседата >>
Значи 8, за да се
поправи
, той трябва да премине числото 8.
Значи: лошият човек може да се поправи. Как? Той трябва да премине числото 8. Лошият човек може да го изправи само числото 8. Осем, това е най-голямата майка. Осем е живата природа, а 9 е целия човек.
Значи 8, за да се
поправи
, той трябва да премине числото 8.
А знаете ли колко време трае то? - А то е един дълъг период на страдание. Върху човека трябва да работят два принципа: Божественият принцип и живата природа. Значи, този човек трябва да мине през много страдания, това означава числото 8 – най-големите страдания, които са допустими за човека. Сега, в третата колона имаме събиране 15, 1 и 5 = 6; 12, 1 и 2 = 3 и т.н., туй е вече изправление.
към беседата >>
– То значи, че лошият човек може да се
поправи
. Как?
(втори вариант)
Колко прави 3х9? – 27. Три по 8? – 24. Какво значи 8?
– То значи, че лошият човек може да се
поправи
. Как?
– Той трябва да премине през числото 8. Лошият човек може да се изправи само от числото 8 – то е най-голямата майка, Живата Природа. Числото 9 е целият човек. Знаете ли колко време трае числото 8? – То е един дълъг период на страдание.
към втори вариант >>
6.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се
поправя
.
Учениятъ човѣкъ може ли да се учи! Не може. Невѣжиятъ само може да се учи. Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си. Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи.
Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се
поправя
.
Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н. Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори. Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ. Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ. Като дойда втори пѫть, ще го поправя.
към беседата >>
Като дойда втори пѫть, ще го
поправя
.
Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя. Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н. Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори. Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ. Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ.
Като дойда втори пѫть, ще го
поправя
.
Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна. На нѣкой човѣкъ трѣбва дълго врѣме да му разправяшъ, че грѣши. Той казва: не, азъ съмъ на правата страна. Сега всички съврѣменни хора сѫ все на правата страна, а при това има извѣстни криви положения въ живота. Апостолъ Петъръ, за когото се говори въ стиха, е човѣкъ бързъ по натура, сангвиникъ.
към беседата >>
Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се
поправя
.
(втори вариант)
[!? ] Не може. Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи.
Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се
поправя
.
Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя.
към втори вариант >>
Като дойда втори път, ще го
поправя
.
(втори вариант)
Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре.
Като дойда втори път, ще го
поправя
.
Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна. На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши. Той казва: Не, аз съм на правата страна. Сега всички съвременни хора са все на правата страна, а при това има известни криви положения в живота. Апостол Петър, за когото се говори в стиха, е човек бърз по натура, сангвиник.
към втори вариант >>
7.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
Например една котка изчислява с каква сила да подскочи на разстояние от 20 крачки, за да
попадне
на жертвата си.
Разбира се, в математиката тази теорема има своя ценност, но за вас каква ценност има? Онези от вас, които не разбират математика, ще кажат: „Ние не разбираме математика.“ – Не, всеки от вас разбира нещо от математиката, но по своему. И животните я разбират по своему. Те не разбират математическите формули, но има известни математически проблеми, които те разбират и решават много добре. По някой път те правят много точни изчисления.
Например една котка изчислява с каква сила да подскочи на разстояние от 20 крачки, за да
попадне
на жертвата си.
Това са математически изчисления: да знае какво направление да даде на енергията. Защото ако надскочи, ще прескочи жертвата – може да попадне пред нея или зад нея. А да попадне точно на гърба на жертвата, това не е ли математическо изчисление? – Това е математика, но интуитивна. У животните изобщо работи най-разумната математика.
към беседата >>
Защото ако надскочи, ще прескочи жертвата – може да
попадне
пред нея или зад нея.
И животните я разбират по своему. Те не разбират математическите формули, но има известни математически проблеми, които те разбират и решават много добре. По някой път те правят много точни изчисления. Например една котка изчислява с каква сила да подскочи на разстояние от 20 крачки, за да попадне на жертвата си. Това са математически изчисления: да знае какво направление да даде на енергията.
Защото ако надскочи, ще прескочи жертвата – може да
попадне
пред нея или зад нея.
А да попадне точно на гърба на жертвата, това не е ли математическо изчисление? – Това е математика, но интуитивна. У животните изобщо работи най-разумната математика. Сега да ви задам друга задача: 1 × 1 × 1 × 1. Какво разбрахте от тази задача?
към беседата >>
А да
попадне
точно на гърба на жертвата, това не е ли математическо изчисление?
Те не разбират математическите формули, но има известни математически проблеми, които те разбират и решават много добре. По някой път те правят много точни изчисления. Например една котка изчислява с каква сила да подскочи на разстояние от 20 крачки, за да попадне на жертвата си. Това са математически изчисления: да знае какво направление да даде на енергията. Защото ако надскочи, ще прескочи жертвата – може да попадне пред нея или зад нея.
А да
попадне
точно на гърба на жертвата, това не е ли математическо изчисление?
– Това е математика, но интуитивна. У животните изобщо работи най-разумната математика. Сега да ви задам друга задача: 1 × 1 × 1 × 1. Какво разбрахте от тази задача? – Тук имате единица, умножена четири пъти сама на себе си.
към беседата >>
Дохожда
попът
, търси мястото, което означил с праза, не може да го намери, нито празът е на място.
Казвате: „Какво беше, де остана знанието ми? “ – Не трябваше да го пишеш на пясъка край морето. Някой си извади едно тефтерче, запише нещо, мисли, че го знае. Като вземете тефтерчето и търсите записаното, тогава ще приличате на онзи проповедник, който мъчно намирал отделните места в Евангелието, та за да ги намира лесно, когато му потрябват, турял на тия места по един праз лук. Жена му, като не знаела защо е този праз вътре в Евангелието, извадила го.
Дохожда
попът
, търси мястото, което означил с праза, не може да го намери, нито празът е на място.
Това са анекдоти, които често се случват в живота ви. Не основавай твоето знание на този праз, не ти трябва такова знание. Ти трябва да имаш нещо положително в главата си, което никой не може да ти го вземе – това е Божественото знание. Не казвам, че не трябва да записваш някои неща, но те са второстепенни. Има неща, които трябва да знаеш, които трябва да са написани вътре в сърцето ти.
към беседата >>
Някои ги е срам да
попитат
, когато не знаят или не разбират нещо.
Невъзможни са, докато не ги знаем, докато не изпълняваме Волята Божия, но когато изпълним Волята Божия, Бог ще има всичкото благоволение към нас. Когато изпълним Волята Божия, кредит имаме, а когато не я изпълним, нямаме кредит. Такъв е законът. Това, че някои от вас са по-умни, а някои не са така умни – то зависи от вас. Всички можете да учите.
Някои ги е срам да
попитат
, когато не знаят или не разбират нещо.
Казват: „Как тъй аз, 45-годишен човек, ще отида при това дете да го питам нещо. При това имам такова обществено положение. Как ще му кажа да ми разправи нещо? “ Аз гледах един дядо, казва на внучето си: „Я, дядовото, ми кажи, каква беше тази буква? “ – Ето един благодарен човек!
към беседата >>
Аз ще ви
попитам
: кой е най-важният въпрос в живота?
Пуснете вашия маркуч с вода вътре във вас! Нека тече във вас новият живот – той ще изчисти лошото, нечистото във вас. Не се борете с лошото! „Не се противи на злото“, е казано в Писанието. Не се борете със злото, пуснете Доброто да тече във вас – то ще уравни всичките неща в живота.
Аз ще ви
попитам
: кой е най-важният въпрос в живота?
Вие не можете да отговорите, защото един мисли, че едно е важно, друг мисли, че друго е важно. В това отношение не сте единомишленици. Или ще кажете: „Най-важният въпрос е да вярваме в Бога, да следваме Христа.“ Всички тия неща са важни, но кой е най-важният въпрос в този момент за вас? Ако те бесят, кой е най-важният въпрос? – Да те освободят от въжето.
към беседата >>
8.
Хармонична деятелност
,
ООК
, София, 17.12.1924г.,
Някой си е богат човек А., обича да си
попийва
, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце.
Ще ви задам два въпроса, да видим как ще отговорите. Тия въпроси мога да ви приведа в алгебрическа форма, но това ще остане за по-после.
Някой си е богат човек А., обича да си
попийва
, затова често отива при господин К., който е кръчмар, има хубаво винце.
Всеки ден той изпива за сто лева винце. Друг някой си господин е много набожен човек. Той всеки ден отива в църква при свещеника Д. и там похарчва по сто лева, купува свещи, това-онова. След 20 години и двамата осиромашават: единият изхарчва всичките си пари за пиене, а другият – за църквата.
към беседата >>
Преди да ви обясня един въпрос, ще ви
попитам
следното.
Как го прилагате там? Може ли при спадане на вашия барометър да не се измени и вашето състояние? – Не може. Имайте предвид, че някой път присъствието на влагата във въздуха е по-полезно, отколкото отсъствието. Друг път е обратно: присъствието на влагата във въздуха е вредно, а отсъствието е полезно.
Преди да ви обясня един въпрос, ще ви
попитам
следното.
Да кажем, че има 10 килограма лед. Водата вътре в леда ли е? – Не, ледът се състои от вода. Как? – Чрез сцепление частиците на водата замръзват в лед. Водата и без леда може да съществува, но ледът никога не може да съществува без вода.
към беседата >>
9.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
Всички разумни нѣща въ човѣшката душа, които не търпятъ никакво коригиране, никакво
поправяне
, сѫ написани отъ Божествения Духъ.
Слѣдователно, човѣкъ въ даденъ случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характеръ. Въ какво седи човѣшкиятъ характеръ? – Човѣшкиятъ характеръ седи въ разумно написанитѣ нѣща въ неговата душа. Когато човѣкъ пази нѣщата, които Богъ е написалъ въ неговата душа, това показва, че той има характеръ. Божествениятъ Духъ и сега още пише въ човѣшката душа.
Всички разумни нѣща въ човѣшката душа, които не търпятъ никакво коригиране, никакво
поправяне
, сѫ написани отъ Божествения Духъ.
Той не само че ги е написалъ, но ги е дълбоко врѣзалъ въ душата на човѣка. Това се нарича характеръ! И тъй, мирътъ, миролюбието, което човѣкъ трѣбва да има въ себе си, е едно отъ благороднитѣ качества, чрѣзъ което човѣкъ може да запази своето равновѣсие. Щомъ човѣкъ е миротворецъ, той ще стане Синъ Божий. Щомъ човѣкъ има това качество въ себе си, всички сили ще се балансиратъ въ него, той е човѣкъ, който може всичко да направи.
към беседата >>
Хубаво, ами защо онзи ангелъ дойде при Корнелий и му каза да отиде въ Кесария и да
попита
за Петра?
На тебе ти е опрѣдѣлено, гдѣ да спишъ. Този градъ е голѣмъ, иди при тия хора, при които ти е опрѣдѣлено да имъ поговоришъ, и ще те приематъ. Ами какъ да ги намѣря? – Ще ги намѣришъ тъй, както и другъ пѫть си ги намирала. Споредъ вашата философия вие ще кажете: жестоко е това нѣщо!
Хубаво, ами защо онзи ангелъ дойде при Корнелий и му каза да отиде въ Кесария и да
попита
за Петра?
На Петра бѣ опрѣдѣлено да поговори, да проповядва на Корнелия. Ангелътъ не се спря да разправя на Корнелия тази велика Истина, но го прати при Петра. Ангелътъ си има по-важна работа. Ангелътъ не се занимава съ забавачница. Това, което казва ангелътъ на Корнелия, се подразбираше така: повикай Петра да ти разкаже това, което хората трѣбва да знаятъ за забавачницата.
към беседата >>
Всички разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво
поправяне
, са написани от Божествения Дух.
(втори вариант)
Следователно, човек в даден случай може да заеме положението на една бомба, да експлодира и да мисли, че има характер. В какво седи човешкият характер? – Човешкият характер седи в разумно написаните неща в неговата душа. Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. Божественият Дух и сега още пише в човешката душа.
Всички разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво
поправяне
, са написани от Божествения Дух.
Той не само че ги е написал, но ги е дълбоко врязал в душата на човека. Това се нарича характер! И тъй, мирът, миролюбието, което човек трябва да има в себе си, е едно от благородните качества, чрез което човек може да запази своето равновесие. Щом човек е миротворец, той ще стане Син Божий. Щом човек има това качество в себе си, всички сили ще се балансират в него, той е човек, който може всичко да направи.
към втори вариант >>
Хубаво, ами защо онзи ангел дойде при Корнелий и му каза да отиде в Кесария и да
попита
за Петра?
(втори вариант)
На тебе ти е определено, где да спиш. Този град е голям, иди при тия хора, при които ти е определено да им поговориш, и ще те приемат. Ами как да ги намеря? – Ще ги намериш тъй, както и друг път си ги намирала. Според вашата философия вие ще кажете: Жестоко е това нещо!
Хубаво, ами защо онзи ангел дойде при Корнелий и му каза да отиде в Кесария и да
попита
за Петра?
На Петра бе определено да поговори, да проповядва на Корнелия. Ангелът не се спря да разправя на Корнелия тази велика Истина, но го прати при Петра. Ангелът си има по-важна работа. Ангелът не се занимава със забавачница. Това, което казва ангелът на Корнелия, се подразбираше така: Повикай Петра да ти разкаже това, което хората трябва да знаят за забавачницата.
към втори вариант >>
10.
Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие
,
МОК
, София, 28.12.1924г.,
Не да
попаднете
в тях, да мислите само за тях, защото има друга една опасност тогава, човек може да си самовнуши.
Всички трябва да сте свързани с някой човек, който седи по-горе от вас, който има морален стабилитет. Аз го наричам – човек с морални устои. А този човек може да бъде някой ваш добър дядо, тук или в Америка да е живял и да е заминал, с когото да сте свързани и когато дойде едно противоречие веднага да си спомните за него, защото приятелят е необходим в такъв случай. За нужди са приятелите. Затуй сега ще се заемете да изследвате тия енергии.
Не да
попаднете
в тях, да мислите само за тях, защото има друга една опасност тогава, човек може да си самовнуши.
Самовнушението може да дойде отвън чрез впечатления. Например, минавате вие по пътя. Може да видите някой човек паднал и си счупил крака. В вашето подсъзнание това направи силно впечатление. След година може да се яви у вас някоя болка в крака, без да знаете причината й.
към беседата >>
После, като го
попиташ
: „Защо не го направи“, каже, че условия няма.
Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойствие. Когато умът работи, тогава има чистота, човек е тих и спокоен, невъзмутим, тогава човек се повдига. Ще знаете, когато умът работи сам, човек всякога е тих, а когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно състояние тревожно: реши едно, смени го – все прави и все недоправи. Казва: „Еди колко книги ще прочета, туй ще направя, онуй ще направя“, и в края на краищата нищо не направя. Всеки ден хиляди желания сменява, все решава, решава.
После, като го
попиташ
: „Защо не го направи“, каже, че условия няма.
Аз наричам сърцето е едно дете, което знае само да яде. Ако майка му е сготвила нещо, то всичко изяжда. Но не е ли приготвила нищо, целия ден ще има само цирикане. Такова нещо е сърцето. Англичаните го наричат: „място на постоянно безпокойство.“ Когато дойдат тия състояния, ще ги познавате, те са на сърцето.
към беседата >>
Всеки ден сменява хиляди желания, докато най-после, ако го
попитат
защо не изпълни всичко това, казва, че нямал условия.
(втори вариант)
Всичко това повдига човека. Та ще знаете: когато умът работи сам, човек всякога е тих, а когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно тревожно състояние. Той ту едно решава, ту друго решава; едно предприеме днес, утре го смени. Той все прави нещо и все го недоправя. Казва: „Еди-колко си книги ще прочета, туй ще направя, онуй ще направя.“ В края на краищата обаче нищо не направя.
Всеки ден сменява хиляди желания, докато най-после, ако го
попитат
защо не изпълни всичко това, казва, че нямал условия.
Аз наричам сърцето дете, което знае само да яде. Ако майка му е сготвила нещо, то изяжда всичко. Не е ли приготвила нещо, целия ден ще има само плач и хленчене. Англичаните наричат сърцето място на постоянно безпокойство. Когато дойдат такива състояния, ще ги познавате – те са състояния на сърцето.
към втори вариант >>
11.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Казватъ за нѣкого: какъ се
поправи
, надебелѣ въ лицето си този човѣкъ!
Ние, съврѣменитѣ хора, изкупваме грѣховетѣ на нашитѣ дѣди и прадѣди. Нашата кръвь не е чиста, както е била едно врѣме. При такава една кръвь, какво може да очакватѣ, какъвъ животъ може да имате, какво щастие ще ви дойде? Гледамъ, дойде нѣкой при мене, страда отъ нѣщо. Виждамъ, че кръвьта му е нечиста и пише за него, че слѣдъ нѣколко мѣсеца ще го повикатъ на онзи свѣтъ.
Казватъ за нѣкого: какъ се
поправи
, надебелѣ въ лицето си този човѣкъ!
Казвамъ: за това задебеляване глоба ще му се наложи. Съврѣменнитѣ хора днесъ, като имъ се каже Истината, докачатъ се. Казва нѣкой: ама защо ме плашишъ? Не, азъ ти казвамъ истината. Ти вървишъ по една изгнила греда, която се клати и ти казвамъ като на приятель: не минавай прѣзъ тази греда, не прави опити!
към беседата >>
Христосъ казва: „Ако искашъ да тѣ утѣшатъ, стани нажаленъ,
поплачи
си малко“.
Първото блаженство е слѣдното: „Блажени натѫженитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ“. Азъ ще ви дамъ само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искашъ да се утѣшишъ, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утѣшишъ. Нѣкой казва: искамъ да ме утѣшатъ.
Христосъ казва: „Ако искашъ да тѣ утѣшатъ, стани нажаленъ,
поплачи
си малко“.
Е, казва той, нѣма да ставамъ баба, жена, та да плача! Хубаво, щомъ не искашъ да бѫдешъ баба, тогава нѣма да се утѣшишъ. Кого утѣшаватъ? – Онова малкото дѣтенце въ люлката, като поплаче, като покрѣка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, прѣстава да плаче. Майката казва: хубаво, че си поплака.
към беседата >>
– Онова малкото дѣтенце въ люлката, като
поплаче
, като покрѣка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, прѣстава да плаче.
Нѣкой казва: искамъ да ме утѣшатъ. Христосъ казва: „Ако искашъ да тѣ утѣшатъ, стани нажаленъ, поплачи си малко“. Е, казва той, нѣма да ставамъ баба, жена, та да плача! Хубаво, щомъ не искашъ да бѫдешъ баба, тогава нѣма да се утѣшишъ. Кого утѣшаватъ?
– Онова малкото дѣтенце въ люлката, като
поплаче
, като покрѣка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, прѣстава да плаче.
Майката казва: хубаво, че си поплака. Ти се понатѫжи малко, изпълни първото Христово правило. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята“, казва Христосъ. А, втасахме я сега, кроткитѣ щѣли да наслѣдятъ земята! Не, да дигнешъ пушката си, че да извадишъ онѣзи два парабела съ ония ми ти десетина патрона, че кой какъ мине покрай тебе, да се чуди, гдѣ да се дѣне!
към беседата >>
Майката казва: хубаво, че си
поплака
.
Христосъ казва: „Ако искашъ да тѣ утѣшатъ, стани нажаленъ, поплачи си малко“. Е, казва той, нѣма да ставамъ баба, жена, та да плача! Хубаво, щомъ не искашъ да бѫдешъ баба, тогава нѣма да се утѣшишъ. Кого утѣшаватъ? – Онова малкото дѣтенце въ люлката, като поплаче, като покрѣка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, прѣстава да плаче.
Майката казва: хубаво, че си
поплака
.
Ти се понатѫжи малко, изпълни първото Христово правило. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята“, казва Христосъ. А, втасахме я сега, кроткитѣ щѣли да наслѣдятъ земята! Не, да дигнешъ пушката си, че да извадишъ онѣзи два парабела съ ония ми ти десетина патрона, че кой какъ мине покрай тебе, да се чуди, гдѣ да се дѣне! Тъй казватъ съврѣменнитѣ хора, но Христосъ казва: ако имашъ единъ дѣдо, отъ когото очаквашъ наслѣдство, и отидешъ при него съ пушката си, съ своитѣ патронташи, този твой дѣдо наслѣдникъ ще те направи ли?
към беседата >>
Казват за някого: Как се
поправи
, надебеля в лицето си този човек!
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, изкупуваме греховете на нашите деди и прадеди. Нашата кръв не е чиста, както е била едно време. При такава една кръв, какво може да очаквате, какъв живот може да имате, какво щастие ще ви дойде? Гледам, дойде някой при мене, страда от нещо. Виждам, че кръвта му е нечиста и пише за него, че след няколко месеца ще го повикат на онзи свят.
Казват за някого: Как се
поправи
, надебеля в лицето си този човек!
Казвам: За това надебеляване глоба ще му се наложи. Съвременните хора днес, като им се каже Истината, докачат се. Казва някой: Ама защо ме плашиш? Не, аз ти казвам истината. Ти вървиш по една изгнила греда, която се клати и ти казвам като на приятел: Не минавай през тази греда, не прави опити!
към втори вариант >>
Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален,
поплачи
си малко“.
(втори вариант)
Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат.
Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален,
поплачи
си малко“.
Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават? – Онова малкото детенце в люлката, като поплаче, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче. Майката казва: Хубаво, че си поплака.
към втори вариант >>
– Онова малкото детенце в люлката, като
поплаче
, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче.
(втори вариант)
Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават?
– Онова малкото детенце в люлката, като
поплаче
, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче.
Майката казва: Хубаво, че си поплака. Ти се понатъжи малко, изпълни първото Христово правило. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“, казва Христос. А, втасахме я сега, кротките щели да наследят земята! Не, да дигнеш пушката си, че да извадиш онези два парабела с ония ми ти десетина патрона, че кой как мине покрай тебе да се чуди, где да се дене!
към втори вариант >>
Майката казва: Хубаво, че си
поплака
.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават? – Онова малкото детенце в люлката, като поплаче, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче.
Майката казва: Хубаво, че си
поплака
.
Ти се понатъжи малко, изпълни първото Христово правило. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“, казва Христос. А, втасахме я сега, кротките щели да наследят земята! Не, да дигнеш пушката си, че да извадиш онези два парабела с ония ми ти десетина патрона, че кой как мине покрай тебе да се чуди, где да се дене! Тъй казват съвременните хора, но Христос казва: Ако имаш един дядо, от когото очакваш наследство и отидеш при него с пушката си, със своите патрондаши, този твой дядо наследник ще те направи ли?
към втори вариант >>
12.
Малката радост
,
ООК
, София, 31.12.1924г.,
Ако ви
попитат
кои са причините за почерняването, вие ще кажете: „Фабриките и къщите, от които постоянно излиза дим, са причина за това.“ Питам: без кадене не може ли?
Ако посетите днес кой и да е европейски град, разбирам тия, големите градове, ще намерите едно противоречие, т.е. въздухът там не е чист, къщите са почернели, като негри са черни.
Ако ви
попитат
кои са причините за почерняването, вие ще кажете: „Фабриките и къщите, от които постоянно излиза дим, са причина за това.“ Питам: без кадене не може ли?
Засега това е най-практично. Съвременната наша култура и съвременният ни живот носят отпечатък на това кадене. Където и да влезете, в която къща и да влезете, все ще намерите остатък от чернило. Огънят и къщата не са тъй чисто нещо. Казват: „Външните условия налагат тези неща, без фабрики не може.“ – Може, но засега не може.
към беседата >>
13.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Попитайте
онзи англичанинъ, който се качва по високитѣ върхове на Алпитѣ, оплаква ли се отъ мѫчнотиитѣ, които срѣща?
Земята не е била, и нѣма да бѫде едно постоянно жилище на човѣка. Тя е едно прѣходно жилище. Човѣкъ е гостенинъ тукъ на земята и слѣдъ врѣме ще я напусне. Слѣдователно, при сегашното негово гостуване на земята, той има да научи извѣстни уроци, да придобие извѣстни знания. Той нѣма защо да се оплаква отъ тия уроци, той е пѫтешественикъ.
Попитайте
онзи англичанинъ, който се качва по високитѣ върхове на Алпитѣ, оплаква ли се отъ мѫчнотиитѣ, които срѣща?
Единъ англичанинъ счита за привилегия да мине прѣзъ всичкитѣ мѫчнотии, за да стигне върховетѣ. Нима онѣзи англичани, които искатъ да се качатъ на Хималаитѣ, да стигнатъ върха Евересъ, има защо да се оплакватъ? Не, нѣкои отъ тѣхъ жертвуватъ живота си даже. Онѣзи хора, обаче, които не разбиратъ смисъла на живота, казватъ: не струва човѣкъ да прави толкова усилия. Най-великитѣ нѣща въ живота седятъ именно въ такива условия.
към беседата >>
Ще починешъ малко, азъ ще ти
поправя
крака.
А ние нѣкой пѫть гледаме отъ висотата на своето положение къмъ всички други хора и казваме: той не е като мене уменъ, той не е като мене тъй културенъ. Ами ако рече Господь да те погледне отъ висотата на своето положение, какъ ще се почувствувашъ? Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждашъ къмъ всички други души, въ които Богъ живѣе. Ако видишъ нѣкой заякъ съ счупенъ кракъ, ще му кажешъ: слушай, моятъ братъ не е знаялъ, като ти счупилъ крака, но азъ ще ти помогна. Ти си добро зайче, азъ познавамъ това по голѣмитѣ ти уши.
Ще починешъ малко, азъ ще ти
поправя
крака.
Ти нѣмашъ никаква злоба въ себе си, затова ще ти помогна. Голѣмитѣ ти уши показватъ щедрость. Наистина, по нѣкой пѫть прѣгризвашъ коритѣ на дърветата, но то е отъ нѣмай-кѫдѣ. Тъй, че ако ти погледнешъ така снизходително къмъ това зайче, и Господь ще погледне така къмъ тебе. Господь ще каже както постѫпи ти съ това, малко зайче, така ще постѫпя и азъ съ тебе.
към беседата >>
Попитайте
онзи англичанин, който се качва по високите върхове на Алпите, оплаква ли се от мъчнотиите, които среща?
(втори вариант)
Земята не е била и няма да бъде едно постоянно жилище на човека. Тя е едно преходно жилище. Човек е гостенин тук на земята и след време ще я напусне. Следователно, при сегашното негово гостуване на земята, той има да научи известни уроци, да придобие известни знания. Той няма защо да се оплаква от тия уроци, той е пътешественик.
Попитайте
онзи англичанин, който се качва по високите върхове на Алпите, оплаква ли се от мъчнотиите, които среща?
Един англичанин счита за привилегия да мине през всичките мъчнотии, за да стигне върховете. Нима онези англичани, които искат да се качат на Хималаите, да стигнат върха Еверест, има защо да се оплакват? Не, някои от тях жертват живота си даже. Онези хора, обаче, които не разбират смисъла на живота, казват: Не струва човек да прави толкова усилия. Най-великите неща в живота седят именно в такива усилия.
към втори вариант >>
Ще починеш малко, аз ще ти
поправя
крака.
(втори вариант)
А ние някой път гледаме от висотата на своето положение към всички други хора и казваме: Той не е като мене умен, той не е като мене тъй културен. Ами ако рече Господ да те погледне от висотата на своето положение, как ще се почувстваш? Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждаш към всички други души, в които Бог живее. Ако видиш някой заек със счупен крак, ще му кажеш: Слушай, моят брат не е знаел, като ти счупил крака, но аз ще ти помогна. Ти си добро зайче, аз познавам това по големите ти уши.
Ще починеш малко, аз ще ти
поправя
крака.
Ти нямаш никаква злоба в себе си, затова ще ти помогна. Големите ти уши показват щедрост. Наистина, по някой път прегризваш корите на дърветата, но то е от немай-къде. Тъй, че ако ти погледнеш така снизходително към това зайче, и Господ ще погледне така към тебе. Господ ще каже както постъпи ти с това, малко зайче, така ще постъпя и аз с тебе.
към втори вариант >>
14.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Сега мнозина като вас изучават религията или духовните науки, както им
попадне
, вследствие на което в тях става една цяла галиматия.
Следователно тук вие имате само една възможност – да се учите. Затова ще насочите вашите енергии към ума си, във вашата мисъл. След време, когато излезете от затвора, тази енергия ще се превърне, тя ще има друга проекция върху физическия свят. Вие може да сте седели в затвора 3-4 години и там сте придобили една нова идея, оформили сте възгледите си за живота, разбрали сте как трябва да се живее. И сега вие ще се постараете да проектирате тия нови възгледи във физическия свят.
Сега мнозина като вас изучават религията или духовните науки, както им
попадне
, вследствие на което в тях става една цяла галиматия.
Това не е наука! Науката определя нещата отвън. Ние трябва да определим нашите отношения извън себе си, извън своята личност. Това, което виждаме в света, не са правилни отношения. Ако двама затворници ги затворят на едно място или ако едно агне и един вълк ги затворят на едно място, това не е правилно съчетание, това не е един Божествен акт.
към беседата >>
15.
Квадратурата на кръга
,
МОК
, София, 11.1.1925г.,
Следователно квадратът е необходим за
поправянето
на известна погрешка.
За да се изправи една погрешка, това зависи от духовността на човека. Ако един човек е високо духовен, още в първото поколение може да изправите погрешката си. Да допуснем някой път, че между бялата и черната раса стане прекръстосване: може майката да е от бялата раса, а бащата – от черната. Понеже бялата раса е по-силна, следователно има възможност да се родят повече бели деца, отколкото черни. Но все пак в едно поколение ще се прояви и бащата, а може още и в първото поколение да се родят черни деца, ако не, тогава във второто, в третото, ако и тогава не, тогава в четвъртото непременно ще се роди едно черно дете и ще се свърши въпросът.
Следователно квадратът е необходим за
поправянето
на известна погрешка.
А пък добрите неща, за да се реализират, за тях вече не е необходим квадрата. Доброто се изразява с кръга. Там пределът е по-голям, изискват се 25 000 години, за да реализираш едно добро. Т.е. ако в първото поколение не може да реализираш едно добро, във второто, третото, четвъртото… хиляда поколения докато минат, все имаш възможност, за да реализираш едно добро. Значи и след 1000 рода пак ще ти се даде условие да направиш едно добро.
към беседата >>
16.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Значи, въ случая тъмнината е, която ви ограничава, и може да ви
попрѣчи
да постигнете вашитѣ проекти на земята.
Това сѫ редъ обяснения, които не изразяватъ самия животъ. Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за да се разбере, какво нѣщо е животътъ самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина. Има нѣщо, което спъва хората въ живота и тогава животътъ имъ е изложенъ на извѣстна опасность. Прѣдставете си, че вие пѫтувате вечерно врѣме, въ тъмнина прѣзъ едно планинско мѣсто. Вашиятъ животъ е изложенъ на опасность, и 99% има шансъ да изгубите живота си, ако не сте внимателни.
Значи, въ случая тъмнината е, която ви ограничава, и може да ви
попрѣчи
да постигнете вашитѣ проекти на земята.
Идването на свѣтлината, обаче, ще улесни пѫтуването ви. Планинското мѣсто за васъ не е обектъ. Макаръ че хората обичатъ планинитѣ, но те не могатъ да живѣятъ по планинитѣ; макаръ че вие говоритѣ за високитѣ чуки, за Хималайскитѣ върхове, но никой отъ васъ не би желалъ да прѣкара цѣлия си животъ тамъ; макаръ че хората говорятъ за низкитѣ мѣста, но малцина обичатъ да живѣятъ въ долинитѣ. Най-хубавитѣ нѣща ставатъ по тия мѣста, които хората не обичатъ. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсѣкѫдѣ еднакво.
към беседата >>
Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви
попречи
да постигнете вашите проекти на земята.
(втори вариант)
Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот. Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни.
Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви
попречи
да постигнете вашите проекти на земята.
Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините. Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво.
към втори вариант >>
17.
Положителни и отрицателни състояния на живота
,
ООК
, София, 14.1.1925г.,
В този свят се образуват друг род мисли, чувства и действия, които
попадат
, отразяват се добре върху този търговец.
– Веднага между тебе и него се ражда състезание. Той не е доволен от твоето съседство. Но ако този богат търговец има син, а ти си учен човек или художник и пожелаеш да учиш сина му, той непременно ще бъде доволен от теб и тогава ще се разговаряте приятелски. Той ще ти каже: „Аз искам вие да ме посещавате често.“ Ще кажеш: „Да, той има интерес от мене.“ Не, в дадения случай вашите интереси съвпадат. Как? Ще ви определя това по следния начин: вие като учен живеете в един по-висок свят.
В този свят се образуват друг род мисли, чувства и действия, които
попадат
, отразяват се добре върху този търговец.
Когато човек се развива физически, около него някой път се образува един тъмен кръг или един полукръг от влиянието на отрицателните мисли и чувства в него. Такъв човек остава нещастен и каквато работа да започне, не му върви. Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща. Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина. Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея.
към беседата >>
Единственото нещо е, че погрешката трябва да се
поправи
.
– Не му е нужно. Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки. Погрешката си е погрешка. Ама защо е направена? „Защо, за какво“ – както и да се обяснява, тя е направена.
Единственото нещо е, че погрешката трябва да се
поправи
.
Значи туй, което е потребно за нас на първо място, е, че всички трябва да бъдем умни. На второ място, всички трябва да бъдем разумни. Да бъдем умни – подразбирам да имаме в ума си вложени всички способности, чувства и сили, с които можем да работим. Да бъдем разумни, значи да знаем как да употребим в даден случай тия способности, чувства и сили. На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота.
към беседата >>
18.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Споредъ тази теория, ако ме
попитате
, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма.
Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато. Туй злато е мощно! Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса. Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода. Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь.
Споредъ тази теория, ако ме
попитате
, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма.
Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна. Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа. Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ. Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене. Чудни сѫ хората!
към беседата >>
Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се
поправи
този свѣтъ.
Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда? Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“? – Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го. Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ. Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали.
Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се
поправи
този свѣтъ.
Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората. Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ? Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение?
към беседата >>
Сега всички хора питатъ: какъ ще се
поправи
свѣтътъ?
Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира. Лежи и той боленъ и си казва: е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо нѣма. Ехъ, какъ е създалъ Господь свѣтътъ! Да съмъ нѣкой богаташъ, нѣмаше да умра, но нали съмъ бѣденъ, осѫденъ съмъ на смърть!
Сега всички хора питатъ: какъ ще се
поправи
свѣтътъ?
Съберете на едно мѣсто и бѣдниятъ, и богатиятъ, който умиратъ. Богатиятъ да каже: ето, братко, азъ имамъ всичко, но не мога да ямъ. Ти пъкъ нѣмашъ, затова яжъ, колкото искашъ. Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ. Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си.
към беседата >>
Според тази теория, ако ме
попитате
, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма.
(втори вариант)
Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато. Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ.
Според тази теория, ако ме
попитате
, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма.
Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна. Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората!
към втори вариант >>
Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се
поправи
този свят.
(втори вариант)
Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали.
Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се
поправи
този свят.
Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение?
към втори вариант >>
Сега всички хора питат: Как ще се
поправи
светът?
(втори вариант)
Но и бедният човек, и той умира. Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо няма. Ех, как е създал Господ светът! Да съм някой богаташ, нямаше да умра, но нали съм беден, осъден съм на смърт!
Сега всички хора питат: Как ще се
поправи
светът?
Съберете на едно място и бедният, и богатият, които умират. Богатият да каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога да ям. Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш. Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си.
към втори вариант >>
19.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна
попадне
в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
Ти казваш: „Всички българи са лъжливи, всички българи са груби.“ От това заключение логически следва: щом всички българи са такива, аз съм българин, следователно и аз съм груб. Какво се ползваш ти, ако всички българи са груби? Ако извадиш такова заключение, какво се ползваш? Или пък вие понякога казвате: „Бог ме е създал такъв.“ Вие бяхте ли там, когато Господ ви е създал? Знаеш ли, че Господ така ви е създал?
Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна
попадне
в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена.
Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена. Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява? – Онзи, който я употребява. Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им попадне, като този простак. С какво се занимавате?
към беседата >>
Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им
попадне
, като този простак.
Знаеш ли, че Господ така ви е създал? Представете си, че аз направя една отлична стомна за някой княз или за някой цар, но по една случайност тази стомна попадне в ръцете на някой простак, той започне да налива в нея такава течност, за каквато тя не е определена. Този простак, като не е разбрал цената на стомната, дал ѝ е една проста служба, а не такава, за каквато е била предназначена. Кой е крив сега: аз ли, който създадох стомната, или онзи, който я употребява? – Онзи, който я употребява.
Сега мнозина от вас имат отличен ум, но го впрягат в работа, каквато им
попадне
, като този простак.
С какво се занимавате? – С дреболиите на живота, с речено-казано, с новините по вестниците, че Одрин се превзе, че българската валута спада, че 20 къщи в град Ню Йорк изгорели, че толкоз параходи потънали, и т.н. – всеки ден се чете тази литература. Другаде се говори, че еди-кой си професор опровергал някоя теория и създал нова. Тъй пълните ума си с такива отрицателни неща.
към беседата >>
Попадията
имала хубаво силно вино хардалия.
Не е тъй лесно. Великото просветление изисква голямо юначество, затова се дава по малко. То е силно вино – всеки може да се опие от него. Щом се пие повече от това вино, хората започват да играят. Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник.
Попадията
имала хубаво силно вино хардалия.
Наточила от него и поканила туркинята да пият. Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията също тъй заиграла. Как стана тази работа?
към беседата >>
И
попадията
също тъй заиграла.
Някъде из Варненско една туркиня отива в къщата на един свещеник. Попадията имала хубаво силно вино хардалия. Наточила от него и поканила туркинята да пият. Туркинята, като пила 2-3 чашки от това вино, опила се вече. Хвърлила фереджето, започнала да играе.
И
попадията
също тъй заиграла.
Как стана тази работа? – Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят. Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са. Казвате: „Как стана тази работа?
към беседата >>
Често хората в живота си
попадат
под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са.
Хвърлила фереджето, започнала да играе. И попадията също тъй заиграла. Как стана тази работа? – Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят.
Често хората в живота си
попадат
под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са.
Казвате: „Как стана тази работа? “ – Хардалията е причина, нищо повече. Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума. После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не. Ако е сладко и не реже – пий; ако реже – не пий!
към беседата >>
20.
Изпититѣ на ученика. Житното зърно
,
МОК
, София, 25.1.1925г.,
Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който
попада
между пушачи.
Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл.
Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който
попада
между пушачи.
Жалко е, когато земеделците не използват добрите страни на своята работа. Те натрупват житото в хамбарите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан. Тогава влизат в хамбара си, нагребват няколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка! “ Земеделците хващат житото с ръка само когато ще се мели.
към беседата >>
21.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
Заради този недъг можете да
попаднете
в ноктите на котката.
Те са изложени на големи опасности, което показва, че не са употребявали крилата си на място. Оттук аз извличам една поука: когато дойде злото, аз трябва да употребя крилата си, т.е. ума си. Виждате, че някоя котка е хванала една мишка или една птичка – извадете поука от това, то е заради вас. Вие съжалявате птичката, но същевременно и вие имате един недъг, който може да се излекува чрез котката.
Заради този недъг можете да
попаднете
в ноктите на котката.
Казвате: „Горката птичка, горката мишка! Колко жестоко постъпи котката с нея! “ Котката и птичката в дадения случай сте вие. И котката, и мишката, и птичката са във вас и вие се измъчвате. Когато се разгневите, не сте ли една котка?
към беседата >>
22.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е
попска
работа.
Ако туй е познаване, тогава азъ зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни. Нѣма какво да ви привеждамъ специални случай, но казвамъ, че много пѫти и животнитѣ проявяватъ качества, каквито има у човѣка. И тъй, Христосъ казва: „Азъ те познахъ.“ Кого? – Той познава този първоначаленъ източникъ на живота, познава Бога. А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога.
Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е
попска
работа.
Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа! Питамъ: поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина. Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка.
към беседата >>
Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било
попска
работа!
Нѣма какво да ви привеждамъ специални случай, но казвамъ, че много пѫти и животнитѣ проявяватъ качества, каквито има у човѣка. И тъй, Христосъ казва: „Азъ те познахъ.“ Кого? – Той познава този първоначаленъ източникъ на живота, познава Бога. А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога. Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа.
Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било
попска
работа!
Питамъ: поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина. Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма.
към беседата >>
Питамъ:
поповете
ли създадоха Бога?
И тъй, Христосъ казва: „Азъ те познахъ.“ Кого? – Той познава този първоначаленъ източникъ на живота, познава Бога. А днесъ, съврѣменнитѣ хора, като чуятъ, че нѣкой вѣрва въ Бога, първото нѣщо, което ще помислятъ е, че този човѣкъ е смахнатъ – вѣрва въ Бога. Казватъ: да вѣрвашъ въ Бога, това е попска работа. Чудни сѫ хората, като казватъ, че това било попска работа!
Питамъ:
поповете
ли създадоха Бога?
Тогава, ще ви прѣдставя една смѣшна картина. Единъ ученъ човѣкъ минава покрай една рѣка, забива една табела на единъ отъ брѣговетѣ ѝ и пише: тази е най-голѣмата и най-дълбоката рѣка. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава другъ ученъ, пише на сѫщата табела: тази рѣка не е най-голѣма. Е, станала ли е тази рѣка по-голѣма?
към беседата >>
Нѣкой казва: какъ ще се
поправи
свѣта?
Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи. Не е така. Онзи, който познава Бога, ще започне съ една нова наука, съ една нова просвѣта и култура, каквато свѣтътъ дори не е сънувалъ. Всичкиятъ съврѣмененъ потикъ за свобода, за култура, за нова мисъль; всички онѣзи благородни пориви, който се проявяватъ, въ каквото и да е направление, това сѫ потици, мисли на онова велико сѫщество – Богъ – Който работи сега въ свѣта.
Нѣкой казва: какъ ще се
поправи
свѣта?
Казвамъ: Богъ ще го поправи. Чрѣзъ кого? – Чрѣзъ насъ. Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи. Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ.
към беседата >>
Казвамъ: Богъ ще го
поправи
.
Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи. Не е така. Онзи, който познава Бога, ще започне съ една нова наука, съ една нова просвѣта и култура, каквато свѣтътъ дори не е сънувалъ. Всичкиятъ съврѣмененъ потикъ за свобода, за култура, за нова мисъль; всички онѣзи благородни пориви, който се проявяватъ, въ каквото и да е направление, това сѫ потици, мисли на онова велико сѫщество – Богъ – Който работи сега въ свѣта. Нѣкой казва: какъ ще се поправи свѣта?
Казвамъ: Богъ ще го
поправи
.
Чрѣзъ кого? – Чрѣзъ насъ. Единъ день вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородникъ, който билъ отъ рождение лѣнивъ и живѣлъ съ идеята, че не трѣбва да работи, не трѣбва да се движи. Обаче, единъ день го турили на пода въ една стая, дѣто минавалъ силенъ електрически токъ. Токътъ взелъ да го припича и той веднага скочилъ правъ, започналъ да се движи изъ стаята, да стѫпва отъ кракъ на кракъ, да търси изходъ отъ тази стая.
към беседата >>
Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се
поправи
.
Земята и небето ще прииде, но една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се измѣни, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно прѣстѫпление, въ какъвто малъкъ видъ и да е, може да мине незабѣлѣзано. Колкото е по-издигнатъ човѣкъ, толкова повече неговитѣ прѣстѫпления ще бѫдатъ забѣлѣзани, толкова неговата отговорность е по-голѣма. Такъвъ единъ примѣръ е даденъ за единъ отъ най-благороднитѣ еврейски царе, царь Давидъ. По-благороденъ царь по сърдце отъ него нѣмаше.
Той направи единъ грѣхъ, който му се прости, но много мѫчно се
поправи
.
Отъ тозъ моментъ той не видѣ бѣлъ день въ дома си. Не само това, но кой какъ чете Библията, все това прѣстѫпление чете. Провидението казва: гледайте поведението на този царь и взимайте отъ него примѣръ, защото и върху васъ ще дойде сѫщото. Сега, въ съврѣменния християнски свѣтъ има единъ грѣхъ, една лъжа, която се състои въ слѣдното. Слѣдъ като те убѣдятъ нѣкои, че ти си грѣшенъ човѣкъ и послѣ успѣятъ да те обърнатъ къмъ Бога, започватъ да ти казватъ: ти нѣма да имашъ взимане-даване съ грѣшнитѣ хора, ще живѣешъ само за Бога и ще вѣрвашъ въ туй, въ онуй.
към беседата >>
А сега питамъ: какъ ще се
поправи
свѣта?
Не, мравитѣ трѣбва да се измѣнятъ, трѣбва да станатъ хора. И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ? – Никога! Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ. И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта.
А сега питамъ: какъ ще се
поправи
свѣта?
– Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се поправи свѣта. Този законъ може да се приложи даже още сега въ България. Нѣкой апашъ открадналъ пари. Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя. Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна.
към беседата >>
– Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се
поправи
свѣта.
И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за насъ? – Никога! Всички ние трѣбва да се измѣнимъ; всички ние трѣбва да познаемъ Бога, да познаемъ че Той ни е проводилъ. И когато Божията Любовь ни измѣни вѫтрѣшно, когато съвършено ни прѣобрази и прѣвърне отъ положението на буба въ пеперуда, и добиемъ свойството, да не се хранимъ съ сдъвкана храна, тогава ще туримъ едно мѣрило, единъ знакъ въ свѣта. А сега питамъ: какъ ще се поправи свѣта?
– Като се приложи този законъ, хората ще видятъ, какъ ще се
поправи
свѣта.
Този законъ може да се приложи даже още сега въ България. Нѣкой апашъ открадналъ пари. Ако съмъ сѫдия, ето какъ ще го осѫдя. Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна. Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече.
към беседата >>
Питате: какъ ще се
поправи
свѣтътъ?
Въ продължение на три мѣсеца ще го заставя да се храни само съ топла водица и сухо жито, по 100 грама на день – никаква друга храна. Слѣдъ три мѣсеца ще го пуснатъ отъ затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човѣкъ повече. Нѣкой мѫжъ билъ жена си, изпѫдилъ я. Нѣма защо да го сѫдятъ. Дайте му да яде сухо жито въ продължение на единъ мѣсецъ само, и ще го видите, колко мекичъкъ ще стане.
Питате: какъ ще се
поправи
свѣтътъ?
– Нѣма защо да се налагатъ хората съ тояги. Дайте имъ да ядатъ сухо жито, и ще ги видите, какъ ще омекнатъ. Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе. Ще се прѣобрази този човѣкъ! Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито!
към беседата >>
Питатъ хората: кога ще се
поправи
свѣтътъ?
Като се храни човѣкъ единъ мѣсецъ съ сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобилъ една отлична идея, разбрахъ, какъ трѣбва да се живѣе. Ще се прѣобрази този човѣкъ! Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубавъ опитъ е това. Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе.
Питатъ хората: кога ще се
поправи
свѣтътъ?
Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито. Слѣдъ като се поправятъ, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ. Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки. Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово. Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване.
към беседата >>
Слѣдъ като се
поправятъ
, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ.
Учитель си, родитель си, имашъ едно непослушно дѣте, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубавъ опитъ е това. Майка има нѣкое непослушно дѣте, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъвъ ефектъ ще произведе. Питатъ хората: кога ще се поправи свѣтътъ? Казвамъ: когато всички хора почнатъ да ядатъ сухо жито.
Слѣдъ като се
поправятъ
, нека почнатъ да варятъ житото, а послѣ да го пекатъ на хлѣбъ.
Сега процеситѣ въ свѣта сѫ обърнати наопаки. Не трѣбва да се прѣкарва житото прѣзъ воденичния камъкъ и тъй да се смила на брашно, а трѣбва да се дъвче сурово. Само така то ще прѣдаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нѣщо прѣдставлява законътъ на великото самопожертвуване. Дайте на прѣстѫпника да яде отъ това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влѣзе въ него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? – Научихъ.
към беседата >>
Казват: Да вярваш в Бога, това е
попска
работа.
(втори вариант)
Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни. Няма какво да ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека. И тъй, Христос казва: „Аз те познах.“ Кого? – Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога. А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога.
Казват: Да вярваш в Бога, това е
попска
работа.
Чудни са хората, като казват, че това било попска работа! Питам: Поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка.
към втори вариант >>
Чудни са хората, като казват, че това било
попска
работа!
(втори вариант)
Няма какво да ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека. И тъй, Христос казва: „Аз те познах.“ Кого? – Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога. А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога. Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа.
Чудни са хората, като казват, че това било
попска
работа!
Питам: Поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма.
към втори вариант >>
Питам:
Поповете
ли създадоха Бога?
(втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Аз те познах.“ Кого? – Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога. А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога. Казват: Да вярваш в Бога, това е попска работа. Чудни са хората, като казват, че това било попска работа!
Питам:
Поповете
ли създадоха Бога?
Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете ѝ и пише: Тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава друг учен, пише на същата табела: Тази река не е най-голяма. Е, станала ли е тази река по-голяма?
към втори вариант >>
Някой казва: Как ще се
поправи
света?
(втори вариант)
Само тогава ще познаем, че в света има Едно същество, Една реалност, за която струва всичко да се пожертва. Сега съвременните хора мислят, че като говорят за Бога, като Го познаят, тогава и наука, и култура за тях ще престане, всичко ще се заличи. Не е така. Онзи, който познава Бога, ще започне с една нова наука, с една нова просвета и култура, каквато светът дори не е сънувал. Всичкият съвременен подтик за свобода, за култура, за нова мисъл; всички онези благородни пориви, които се проявяват, в каквото и да е направление, това са подтици, мисли на онова велико същество – Бог – Който работи сега в света.
Някой казва: Как ще се
поправи
света?
Казвам: Бог ще го поправи. Чрез кого? – Чрез нас. Един ден вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородник, който бил от рождение ленив и живеел с идеята, че не трябва да работи, не трябва да се движи. Обаче, един ден го турили на пода в една стая, дето минавал силен електрически ток.
към втори вариант >>
Казвам: Бог ще го
поправи
.
(втори вариант)
Сега съвременните хора мислят, че като говорят за Бога, като Го познаят, тогава и наука, и култура за тях ще престане, всичко ще се заличи. Не е така. Онзи, който познава Бога, ще започне с една нова наука, с една нова просвета и култура, каквато светът дори не е сънувал. Всичкият съвременен подтик за свобода, за култура, за нова мисъл; всички онези благородни пориви, които се проявяват, в каквото и да е направление, това са подтици, мисли на онова велико същество – Бог – Който работи сега в света. Някой казва: Как ще се поправи света?
Казвам: Бог ще го
поправи
.
Чрез кого? – Чрез нас. Един ден вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородник, който бил от рождение ленив и живеел с идеята, че не трябва да работи, не трябва да се движи. Обаче, един ден го турили на пода в една стая, дето минавал силен електрически ток. Токът взел да го припича и той веднага скочил прав, започнал да се движи из стаята, да стъпва от крак на крак, да търси изход от тази стая.
към втори вариант >>
Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се
поправи
.
(втори вариант)
Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано. Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше.
Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се
поправи
.
От този момент той не видя бял ден в дома си. Не само това, но кой как чете Библията, все това престъпление чете. Провидението казва: Гледайте поведението на този цар и взимайте от него пример, защото и върху вас ще дойде същото. Сега, в съвременния християнски свят има един грях, една лъжа, която се състои в следното. След като те убедят някои, че ти си грешен човек и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: Ти няма да имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй.
към втори вариант >>
А сега питам: Как ще се
поправи
света?
(втори вариант)
Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света.
А сега питам: Как ще се
поправи
света?
– Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна.
към втори вариант >>
– Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се
поправи
света.
(втори вариант)
И ние, съвременните хора, казваме: Кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: Как ще се поправи света?
– Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се
поправи
света.
Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече.
към втори вариант >>
Питате: Как ще се
поправи
светът?
(втори вариант)
В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане.
Питате: Как ще се
поправи
светът?
– Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито!
към втори вариант >>
Питат хората: Кога ще се
поправи
светът?
(втори вариант)
Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе.
Питат хората: Кога ще се
поправи
светът?
Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване.
към втори вариант >>
След като се
поправят
, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб.
(втори вариант)
Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът? Казвам: Когато всички хора почнат да ядат сухо жито.
След като се
поправят
, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб.
Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: Научи ли закона на жертвата? – Научих.
към втори вариант >>
23.
Чудните предположения
,
МОК
, София, 1.2.1925г.,
Ако пък се качите на височина пет хиляди километра над Земята, там ще
попаднете
в една зона, дето водородът и кислородът са в сгъстено състояние, като водата на океана, но с ниска температура.
То е все едно да кажете, че водата извира само от Земята, а горе в пространството я няма. Всъщност не е така. Водата съществува и горе в пространството, само че в друго състояние в сравнение с тази в Земята. Ако се качите високо в пространството, на около сто-двеста километра, няма да намерите вода, а нейните съставни части – водород и кислород. Ако се качите на още по-голяма височина, ще намерите кислорода и водорода сгъстени, в течно състояние – това са предположения само.
Ако пък се качите на височина пет хиляди километра над Земята, там ще
попаднете
в една зона, дето водородът и кислородът са в сгъстено състояние, като водата на океана, но с ниска температура.
Кой как мине през това място, замръзва, не може да върви по-нататък, освен ако е много тънък, та да може да се промъкне през шуплите на тази течност. Какво ще кажете за това? – И туй е предположение. Ако отивате още по-нагоре, ще намерите по-големи чудесии: там вече водородът и кислородът не са елементи, но са разложени на други съставни части. Съвременната химия допуска, че това са йони и електрони, но и те още не са крайните, неделими частици, които се получават от елементите.
към беседата >>
Този свят, в който сте
попаднали
, е много реален, не може да го отречете, но не знаете де сте били.
Тъй както човешкият организъм е създаден, днес човек не може да се развива извън времето и пространството; извън тия условия той не би могъл да се ориентира. Действително, ако вие сте ясновидец и преминете в Духовния свят, вие ще се намерите в най-голямо противоречие със себе си, защото опорните точки на този свят значително се различават от тия на физическия. Като се върнете на Земята, вие ще помните само, че сте били някъде, но де сте били, няма да знаете. Да сте били на Земята – не; да сте били на Месечината – не; да сте били на Слънцето – не. Били сте някъде, но де?
Този свят, в който сте
попаднали
, е много реален, не може да го отречете, но не знаете де сте били.
Той е толкова различен от физическия свят, че това голямо различие ще произведе противоречие във вашия ум. Ето защо първо човек трябва много добре да се запознае с физическия свят, та всяко ново явление, което влезе в съзнанието му, да не го смущава. Всяко ново явление трябва да се разгледа – към коя категория да се отнесе. Не трябва да ви смущават нито положителните, нито отрицателните мисли в живота. Те не трябва да хвърлят никаква сянка в ума ви.
към беседата >>
Но ако
попитате
тия автори отде знаят това нещо, ще видите, че нито един не е сигурен в това, което доказва – то е някаква отвлечена теория.
Не трябва да ви смущават нито положителните, нито отрицателните мисли в живота. Те не трябва да хвърлят никаква сянка в ума ви. Например ако четете някое философско съчинение, което е силно логически и добре аргументирано и доказва, че целият свят и всичко около него е плод само на човешкото въображение и че извън човека нищо не съществува, вие ще се смутите. Питам: този философ как е придобил всички тия данни? Той привежда ред автори: този казал така, онзи казал така.
Но ако
попитате
тия автори отде знаят това нещо, ще видите, че нито един не е сигурен в това, което доказва – то е някаква отвлечена теория.
Всички крайни заключения в света се дължат на известен род разочарования. Всеки човек, който претърпява някакво голямо разочарование, пише за нещата в отрицателен смисъл, казва, че в света не съществува никаква закономерност; всеки човек, на когото животът върви гладко и щастливо – той пише в друг дух. Следователно закономерността в света и отсъствието на тази закономерност много пъти се дължат на опитността, през която хората са преминали. Някой път тези твърдения са верни, а някога не са верни. Във физиката има един закон, според който, когато се срещнат две вълни с еднакви дължини, но в противоположни посоки, те се взаимно унищожават.
към беседата >>
Затова забележите ли, че сте пропуснали една работа, колкото и малка да е тя, върнете се да я
поправите
!
Например разкопаваш лозето си, но около един от чуканите оставяш мястото неразкопано. Ти забелязваш това нещо, но си казваш: „Кой ще се връща сега да разкопава този чукан? “ Не се ли върнеш да го разкопаеш, за в бъдеще той ще развали всичката ти работа. Тази твоя небрежност, в първо време незначителна, впоследствие ще докара лоши резултати. После ти ще съзнаеш погрешката си и много ще съжаляваш.
Затова забележите ли, че сте пропуснали една работа, колкото и малка да е тя, върнете се да я
поправите
!
Нека това бъде за вас едно важно правило в живота ви.
към беседата >>
24.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Добрѣ, азъ ще ви
попитамъ
: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме?
Разумниятъ животъ ражда свѣтлината. Слѣдователно, отъ това гледище, всичката свѣтлина, която сѫществува въ пространството показва, че въ природата сѫществува разумность. Степеньта на културата, до която е достигнала съврѣменната наука, показва, че тя още не е могла съ очитѣ си да види по-хубави, по-свѣтли звѣзди отъ тия, които днесъ е видѣла и проучила. Тя не вижда още тия звѣзди, които могатъ да видятъ висшитѣ, разумнитѣ сѫщества въ свѣта. Вие може да възразитѣ на това нѣщо, може да откажете сѫществуването на такива свѣтли, хубави звѣзди.
Добрѣ, азъ ще ви
попитамъ
: нима мислитѣ, че мравитѣ ще видятъ съ очитѣ си онѣзи звѣзди, които ние виждаме?
– Тази свѣтлина на звѣздитѣ е непонятна за тѣхнитѣ очи. Тѣ не могатъ дори да си представятъ една такава висока философия, една такава висока култура, споредъ която да познаватъ и да виждатъ звѣздитѣ и тѣхната свѣтлина. Даже и за насъ трѣбва да се яви нѣкакъвъ Айнщайнъ, който да ни доказва нѣкаква нова теория, а именно, че сѫществуватъ особени звѣзди. Всѣки ще каже: кѫдѣ сѫ тѣ, я да ги видимъ! За да можемъ да видимъ нѣщата, трѣбва да се поставимъ въ извѣстно положение.
към беседата >>
По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се
поправи
свѣта?
Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщатъ външно всички клѣтки и проникватъ прѣзъ всичкитѣ най-малки частици на нашия организъмъ. Туй нѣщо не е достѫпно още за съврѣменната наука.
По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се
поправи
свѣта?
Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта. Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ.
към беседата >>
Невидимиятъ свѣть, самъ може да
поправи
свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане.
Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщатъ външно всички клѣтки и проникватъ прѣзъ всичкитѣ най-малки частици на нашия организъмъ. Туй нѣщо не е достѫпно още за съврѣменната наука. По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се поправи свѣта?
Невидимиятъ свѣть, самъ може да
поправи
свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане.
Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта. Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея?
към беседата >>
Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да
поправи
свѣта.
Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщатъ външно всички клѣтки и проникватъ прѣзъ всичкитѣ най-малки частици на нашия организъмъ. Туй нѣщо не е достѫпно още за съврѣменната наука. По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се поправи свѣта? Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане.
Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да
поправи
свѣта.
Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане.
към беседата >>
Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да
поправи
свѣта.
Всѣки е отговоренъ за Божественото, което разваля. Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може да ни освободи отъ тази отговорность. Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може да изкорени.“ Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината. Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ.
Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да
поправи
свѣта.
Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако това дѣйствително можеше да поправи свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е поправенъ. За поправянето на свѣта се изисква нѣщо друго! Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ. Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили.
към беседата >>
Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да
поправи
свѣта.
Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може да ни освободи отъ тази отговорность. Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може да изкорени.“ Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината. Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ. Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта.
Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да
поправи
свѣта.
Ако това дѣйствително можеше да поправи свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е поправенъ. За поправянето на свѣта се изисква нѣщо друго! Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ. Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили. Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра.
към беседата >>
Ако това дѣйствително можеше да
поправи
свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е
поправенъ
.
Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може да изкорени.“ Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината. Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ. Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да поправи свѣта.
Ако това дѣйствително можеше да
поправи
свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е
поправенъ
.
За поправянето на свѣта се изисква нѣщо друго! Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ. Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили. Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра. Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ.
към беседата >>
За
поправянето
на свѣта се изисква нѣщо друго!
Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината. Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ. Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако азъ съмъ обикновенъ лѣкарь, обикновенъ религиозенъ човѣкъ, обикновенъ свещеникъ, обикновенъ държавникъ, това нѣма да поправи свѣта. Ако това дѣйствително можеше да поправи свѣта, до сега ние сме имали хиляди учени хора, и въ старата, и въ сегашната култура, но свѣтътъ още не е поправенъ.
За
поправянето
на свѣта се изисква нѣщо друго!
Вие казвате, че вѣрвате въ Бога, но като подложатъ вѣрата ви на изпитъ, тогава ще се провѣритѣ. Вѣрвате, но ако нѣкой каже, че вашата вѣра е слаба, вие бихте се докачили. Самиятъ животъ постепенно провѣрява, до колко е силна вашата вѣра. Колко пѫти се усъмнявате въ Бога и казвате: дали има Господь, или азъ самъ си Го създавамъ; дали вѣрвамъ, или не вѣрвамъ. Колко пѫти си задавате такива въпроси, но си прѣмълчавате.
към беседата >>
Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да
поправи
живота си, иначе ще остане назадъ.
Отъ свѣтлина се нуждаемъ ние! Всичко това е мимоходомъ казано. Сега, да се повърна къмъ своитѣ разсѫждения, като ви приведа единъ интересенъ примѣръ, който се случилъ нѣкога въ миналото. Единъ прочутъ адептъ, нареченъ Земанъ Зебу, трѣбвало да рѣши една задача, дадена му отъ неговия Учитель. Турцитѣ тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ.
Съ това име тѣ наричатъ всѣки човѣкъ, който е закѫснѣлъ въ своето развитие и бърза да
поправи
живота си, иначе ще остане назадъ.
Слѣдователно, Земанъ Зебу билъ поставенъ отъ учителя си на единъ изпитъ, който трѣбвало да разрѣши правилно. Изпитътъ се състоялъ въ слѣдното: Учительтъ му го свързалъ съ 10 нишки на живота, който той трѣбвало да разкѫса, за това именно дошълъ на земята. Учительтъ му казва: ти ще видишъ, какъ сѫ свързани тѣзи нишки и ще ги развържешъ по най-разуменъ начинъ. Само тогава ще дойде въ тебе новата свѣтлина и ще разберешъ смисъла на живота. Единъ день Заманъ Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 свѣтли нишки и си казва: дошло му е врѣмето вече!
към беседата >>
Мисля да тръгна изъ свѣта, да пѣя и да свиря, да го
поправя
.
– Оставя и него. Хваща деветата нишка. Излиза единъ артисть съ своята арфа. Моля ти се, не ме рѣжи! Азъ създадохъ една пѣсень, съ която ще мога да укротявамъ, да умиротворявамъ хората.
Мисля да тръгна изъ свѣта, да пѣя и да свиря, да го
поправя
.
Ако отрѣжешъ тази нишка, ще спрешъ не само процеса на моето развитие, но развитието и на цѣлото човѣчество. – Хайде и този артистъ да мине! Най-послѣ, туря ножицитѣ на десетата нишка, но веднага изкача една майка съ дѣтенце на рѫцѣ. Моля, моля, недѣй ме рѣза! До сега азъ помѣтахъ всичкитѣ си дѣца и едва сега родихъ първото си дѣтенце.
към беседата >>
Сега ще ви
попитамъ
: по какво се познава единъ човѣкъ?
Подъ думата „смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново. Езикътъ на Писанието въ този случай е слѣдниятъ: отъ смърть трѣбва да минемъ въ животъ. Значи, новиятъ животъ се изразява въ това, че при прѣминаването отъ стария къмъ новия животъ, ще се прѣмине прѣзъ смъртьта. И сегашнитѣ страдания сѫ прѣдвѣстникъ на този новъ животъ, за който е нуждно тази финна материя, отъ която трѣбва да се образува бѫдещето тѣло на човѣка. Такъвъ единъ процесъ сега става и въ мозъка, и въ сърдцето на човѣка.
Сега ще ви
попитамъ
: по какво се познава единъ човѣкъ?
Какъ ще познаете единъ вашъ приятель? Какво обичате вие въ човѣка? Въ всѣки човѣкъ ние обичаме нѣщо хубаво – една Божествена чърта има въ него, една особеностъ. Тогава, кого ще наречете вашъ приятель? Азъ наричамъ приятель този, който не само въ единъ животъ ми е приятель, но който ми е билъ приятель отъ момента на излизането си отъ Бога, до момента, въ който се връща при Бога – прѣзъ всичкитѣ свои сѫществувания, както египтянитѣ наричатъ това нѣщо пришелствуване на душата.
към беседата >>
Добре, аз ще ви
попитам
: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме?
(втори вариант)
Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди.
Добре, аз ще ви
попитам
: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме?
– Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим! За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение.
към втори вариант >>
Понякога хората запитват: Как ще се
поправи
света?
(втори вариант)
Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм. Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука.
Понякога хората запитват: Как ще се
поправи
света?
Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане. Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън.
към втори вариант >>
Невидимият свят сам може да
поправи
света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане.
(втори вариант)
Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм. Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука. Понякога хората запитват: Как ще се поправи света?
Невидимият свят сам може да
поправи
света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане.
Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея?
към втори вариант >>
Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да
поправи
света.
(втори вариант)
Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм. Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука. Понякога хората запитват: Как ще се поправи света? Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане.
Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да
поправи
света.
От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане.
към втори вариант >>
Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да
поправи
света.
(втори вариант)
Всеки е отговорен за Божественото, което разваля. Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност. Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“ Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината. Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл.
Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да
поправи
света.
Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света. Ако това действително можеше да поправи света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен. За поправянето на света се изисква нещо друго! Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили.
към втори вариант >>
Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да
поправи
света.
(втори вариант)
Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност. Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“ Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината. Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл. Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света.
Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да
поправи
света.
Ако това действително можеше да поправи света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен. За поправянето на света се изисква нещо друго! Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили. Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра.
към втори вариант >>
Ако това действително можеше да
поправи
света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е
поправен
.
(втори вариант)
Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“ Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината. Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл. Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света. Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света.
Ако това действително можеше да
поправи
света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е
поправен
.
За поправянето на света се изисква нещо друго! Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили. Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам.
към втори вариант >>
За
поправянето
на света се изисква нещо друго!
(втори вариант)
Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината. Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл. Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света. Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света. Ако това действително можеше да поправи света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен.
За
поправянето
на света се изисква нещо друго!
Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили. Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам. Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате.
към втори вариант >>
С това име те наричат всеки човек, който е закъснял в своето развитие и бърза да
поправи
живота си, иначе ще остане назад.
(втори вариант)
От светлина се нуждаем ние! Всичко това е мимоходом казано. Сега, да се повърна към своите разсъждения, като ви приведа един интересен пример, който се е случил някога в миналото. Един прочут адепт, наречен Земан Зебу, трябвало да реши една задача, дадена му от неговия Учител. Турците тълкуват името Земан Зебу, по следния начин.
С това име те наричат всеки човек, който е закъснял в своето развитие и бърза да
поправи
живота си, иначе ще остане назад.
Следователно, Земан Зебу бил поставен от Учителя си на един изпит, който трябвало да разреши правилно. Изпитът се състоял в следното: Учителят му го свързал с 10 нишки на живота, които той трябвало да разкъса, затова именно дошъл на земята. Учителят му казва: Ти ще видиш, как са свързани тези нишки и ще ги развържеш по най-разумен начин. Само тогава ще дойде в тебе новата светлина и ще разбереш смисъла на живота. Един ден Земан Зебу се въодушевява, вижда около себе си 10 светли нишки и си казва: Дошло му е времето вече!
към втори вариант >>
Мисля да тръгна по света, да пея и да свиря, да го
поправя
.
(втори вариант)
– оставя и него. Хваща деветата нишка. Излиза един артист със своята арфа. Моля ти се, не ме режи! Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората.
Мисля да тръгна по света, да пея и да свиря, да го
поправя
.
Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на цялото човечество. – Хайде и този артист да мине! Най-после, туря ножиците на десетата нишка, но веднага изскача една майка с детенце на ръце. Моля, моля, недей ме ряза! Досега аз помятах всичките си деца и едва сега родих първото си детенце.
към втори вариант >>
Сега ще ви
попитам
: По какво се познава един човек?
(втори вариант)
Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта. И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека. Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека.
Сега ще ви
попитам
: По какво се познава един човек?
Как ще познаете един ваш приятел? Какво обичате вие в човека? Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност. Тогава, кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата.
към втори вариант >>
25.
Продължаване на живота
,
ООК
, София, 11.2.1925г.,
Ако ви
попитам
кой човек е добър, вие не ще може да определите това.
Как ще се оправи? “ Няма защо да разрешавате такъв труден философски въпрос. Този въпрос е за Господа, не е за вас. Вие си гледайте вашата работа. Не се занимавайте с това, кой човек е лош и кой е добър.
Ако ви
попитам
кой човек е добър, вие не ще може да определите това.
Не само вие, но досега аз не съм срещнал нито един, който да е определил кой човек е добър и кой е лош. Туй, което е лошо по време и пространство, всъщност не е лошо. Христовото учение, което беше в противоречие с юдаизма11, днес е едно благо за християнските народи. И днешното Ново учение, което се смята за несъобразено със съвременните разбирания на хората, за в бъдеще ще им донесе едно благо. Не, днес не се знае кой живот е добър и кой е лош.
към беседата >>
Не мислете как ще се
поправи
светът.
И днешното Ново учение, което се смята за несъобразено със съвременните разбирания на хората, за в бъдеще ще им донесе едно благо. Не, днес не се знае кой живот е добър и кой е лош. В далечното бъдеще, когато хората завършат своето развитие, само тогава от плодовете им ще се види кой човек на каква степен на развитие е дошъл. Хората няма да бъдат вече толкова лоши: някои ще бъдат от рода на дренките, някои – от рода на крушите; други – от рода на ябълките или на гроздето, или на черешите, или на смокините и на други подобни плодове. Сега, като се продължава животът ви, не вземайте на гърба си товара на света.
Не мислете как ще се
поправи
светът.
Светът е оправен. Старайте се да не задържате никаква горчива мисъл в ума си. Дрехата ви отвън може да е нечиста, но вътре в душата, в сърцето си и в ума си не оставяйте никакво петно. Щом се намирате във физическия свят, вие трябва да вземате поука от тактиката на военните. Когато изучавате хората, всякога си поставяйте крепости, та като ви бомбардират, да не могат да ви засегнат.
към беседата >>
26.
Високите места и чистият въздух
,
МОК
, София, 15.2.1925г.,
Такъв човек е осъден най-много след две години да умре от
апоплексия
.
От значение за вас са наблюденията и върху врата. Вратът трябва да има нормална широчина тридесет сантиметра, при височина на човека 165 сантиметра. Намали ли се тази широчина на врата, това е лош признак. У туберкулозните хора вратът е под тази норма. Увеличи ли се у някой човек широчината на врата до четиридесет сантиметра, при същата височина – 165 сантиметра ръст, и това е лош признак.
Такъв човек е осъден най-много след две години да умре от
апоплексия
.
Вратът му трябва да спадне поне с пет сантиметра – до тридесет и пет сантиметра. Дойде ли до тази мярка, той ще може да се излекува. Съвременната медицина обръща внимание и върху дължината на врата. Късият и дебел врат показва затлъстяване у човека и условия за апоплексия. Както виждате, между всички величини в организма на човека има известни пропорции, известни математически съотношения, които трябва да се спазват, за да бъде човек здрав.
към беседата >>
Късият и дебел врат показва затлъстяване у човека и условия за
апоплексия
.
Увеличи ли се у някой човек широчината на врата до четиридесет сантиметра, при същата височина – 165 сантиметра ръст, и това е лош признак. Такъв човек е осъден най-много след две години да умре от апоплексия. Вратът му трябва да спадне поне с пет сантиметра – до тридесет и пет сантиметра. Дойде ли до тази мярка, той ще може да се излекува. Съвременната медицина обръща внимание и върху дължината на врата.
Късият и дебел врат показва затлъстяване у човека и условия за
апоплексия
.
Както виждате, между всички величини в организма на човека има известни пропорции, известни математически съотношения, които трябва да се спазват, за да бъде човек здрав. Младите хора заболяват по-често от възрастните. Най-много заболявания се явяват в дихателната система. Затова хора със слаби гърди трябва да живеят на високи места, над две хиляди метра височина, дето въздухът е чист и лек. При тези условия става силна реакция в организма им.
към беседата >>
Окултната наука обяснява тази моментална смърт с това, че този човек е
попаднал
под влиянието на известни природни течения.
Един скъпоценен камък може да ви действа благотворно само тогава, когато между вас и него има известна симпатия. Тия два организма, А и В, представляват два принципа: първият принцип – А, е наречен мъжки, или принцип на разрушение; а вторият, В – женски принцип, или мек принцип. Понякога и мекият принцип може да се приспособи към влиянието на киселините, като се научи да трансформира тяхното вредно действие. Заболяванията, които стават днес с хората, се дължат на съвсем други причини, а не на тези, които съвременните лекари обясняват. Например виждаш днес някой млад, здрав човек, но утре чуваш, че умрял внезапно.
Окултната наука обяснява тази моментална смърт с това, че този човек е
попаднал
под влиянието на известни природни течения.
Човек трябва да бъде внимателен, когато попадне в тия течения. Той трябва да употреби разумната си воля, за да може да им противодейства. В Природата съществуват не само тия течения, които отнемат живота на човека, но и такива, които завличат хората и ги отнасят нейде далече из пространството. Човек трябва да се пази и от двойниците на някои умрели, които са като паразити. Те са като медузи в морето – хванат ли нещо, изсмукват го и тогава го оставят.
към беседата >>
Човек трябва да бъде внимателен, когато
попадне
в тия течения.
Тия два организма, А и В, представляват два принципа: първият принцип – А, е наречен мъжки, или принцип на разрушение; а вторият, В – женски принцип, или мек принцип. Понякога и мекият принцип може да се приспособи към влиянието на киселините, като се научи да трансформира тяхното вредно действие. Заболяванията, които стават днес с хората, се дължат на съвсем други причини, а не на тези, които съвременните лекари обясняват. Например виждаш днес някой млад, здрав човек, но утре чуваш, че умрял внезапно. Окултната наука обяснява тази моментална смърт с това, че този човек е попаднал под влиянието на известни природни течения.
Човек трябва да бъде внимателен, когато
попадне
в тия течения.
Той трябва да употреби разумната си воля, за да може да им противодейства. В Природата съществуват не само тия течения, които отнемат живота на човека, но и такива, които завличат хората и ги отнасят нейде далече из пространството. Човек трябва да се пази и от двойниците на някои умрели, които са като паразити. Те са като медузи в морето – хванат ли нещо, изсмукват го и тогава го оставят. Когато усетите около вас една гъста материя, която ви обвива и смуче, това са именно тия двойници.
към беседата >>
27.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Свѣтътъ така нѣма да се
поправи
.
Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ. Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе. Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ. Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице. Какво ще се проповѣдва на обществото?
Свѣтътъ така нѣма да се
поправи
.
Значи, въ дадения случай обществото се явява като трети автоматъ. Най-послѣ, ние ще се намеримъ въ положението на графа Бармуци, когото запитали: какво трѣбва да се прави, за да може човѣкъ правилно да се развива? Той казва: ще пенсионирашъ своитѣ автомати отвънъ, ще останешъ самъ и като ставашъ сутринь, ще четешъ и ще се молишъ. Какво ще разберешъ отъ четенето? Ще работишъ разумно.
към беседата >>
Ако ме биха
попитали
, какво бихъ желалъ да стана – цигуларь, или банкеръ?
Цигуларьтъ като отиде въ село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събиратъ наоколо му, щедро даватъ. Защо? – Той отваря сърдцата на хората съ своето свирене. Банкерътъ като отиде въ нѣкое село, никой нищо не му дава, всички искатъ да взематъ нѣщо отъ него, всички искатъ да направятъ нѣкакви операции съ него. Банкерътъ е силенъ само поради паритѣ си, но взематъ ли паритѣ му, изгуби ли богатството си, прѣсѣкватъ се силитѣ му, всичко отива на вѣтъра. Всичкото богатство на цигуларя е въ самия него.
Ако ме биха
попитали
, какво бихъ желалъ да стана – цигуларь, или банкеръ?
– Ще отговоря: цигуларь. Като свиря, и мене ще ми е приятно, и на окрѫжаващитѣ сѫщо. Хемъ моето сърдце отварямъ, хемъ сърдцето на окрѫжаващитѣ. Банкерътъ носи само ключоветѣ си и като дойде прѣдъ касата си, цѣла наука знае, колко пѫти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пѫти; и като дойде да затваря – пакъ сѫщото изкуство прилага. Въ него всичко е подъ ключъ.
към беседата >>
Светът така няма да се
поправи
.
(втори вариант)
Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите. Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе. Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан. Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице. Какво ще се проповядва на обществото?
Светът така няма да се
поправи
.
Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат. Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива? Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш. Какво ще разбереш от четенето? Ще работиш разумно.
към втори вариант >>
Ако ме биха
попитали
, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер?
(втори вариант)
Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него. Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него.
Ако ме биха
попитали
, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер?
– Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите. Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага. В него всичко е под ключ.
към втори вариант >>
28.
Причини за противоречия
,
ООК
, София, 18.2.1925г.,
Сега, ако ви
попитам
кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете?
Защо е така? Защо в началото на живота си не е злопаметен, а в старини става злопаметен? Изобщо у всичките хора има едно желание да разрешат загадките на живота, и то по най-лекия начин. Това се вижда в историята на човечеството. Това стремление на човека да търси лесния път го е отклонило от неговата правилна посока.
Сега, ако ви
попитам
кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете?
Първата кражба е направена от първата жена. Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво. Някои хора обличат тази кражба в мека форма, казват, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне – нищо повече. Този грях и сега става в света.
към беседата >>
29.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Ако
попитате
виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ.
Съврѣменниятъ културенъ свѣтъ, или културнитѣ хора на 20 векъ, желаятъ всичко да имъ е понятно. Нѣкои даже мислятъ, че всичко знаятъ.
Ако
попитате
виднитѣ богословци да ви кажатъ нѣщо за Бога, тѣ ще ви говорятъ за тайнитѣ на Бога; въ колко лица е Той; какъ е станало изкупването на човѣчеството; какъ е слѣзълъ Христосъ на земята и редъ други философски работи може да ви говорятъ, но я ги запитайте, какво е писалъ Христосъ на земята, не знаятъ.
Единствениятъ отговоръ, който ще ви дадатъ е, че това не влиза въ плана на спасението, слѣдователно, за него не трѣбва да се говори. И дѣйствително, Христосъ е написалъ свещени думи, които не могатъ да се вмѣстятъ въ тази книга, която сѫ ни оставили пророцитѣ, защото щѣха да се опорочатъ. Пишеше Той дълго врѣме на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написалъ Христосъ на земята, е накарало всички онѣзи грѣшници, праведници, фарисеи и садукеи, да излѣзатъ навънъ изъ храма и да оставятъ жената сама. И като си подигна Христосъ главата и погледна, нѣмаше никой въ храма.
към беседата >>
Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да
поправи
своята погрѣшка.
Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго.
Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да
поправи
своята погрѣшка.
Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята?
към беседата >>
Какъ ще може да я
поправи
?
Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка.
Какъ ще може да я
поправи
?
– По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма.
към беседата >>
Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я
попита
: „Не те ли осѫди никой“?
Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега.
Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я
попита
: „Не те ли осѫди никой“?
Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ?
към беседата >>
Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се
поправишъ
, да надделѣешъ този недѫгъ.
Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи. Станешъ ли господарь на своя недѫгъ, това е, което те похвалява прѣдъ тия твои Братя. Всѣки недѫгъ, който имаме, е грѣхъ. Този именно грѣхъ, който седи въ тебе, те ограничава.
Ти ще се покажешъ на свѣта, че съзнавашъ, какво задъ тебе седи една реалность, задъ която се крие Богъ, и че ти имашъ сила да се
поправишъ
, да надделѣешъ този недѫгъ.
Религиознитѣ хора казватъ: само Христосъ може да ни помогне, само Христосъ може да ни спаси, затова ние ще седимъ и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане отъ 2,000 години? Запримѣръ, ти си единъ грѣшникъ. Отчаялъ си се, обезсърдчилъ си се, нѣщо отъ вѫтрѣ ти казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Христосъ ти казва: стани!
към беседата >>
Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я
попита
: „Осѫди ли те нѣкой, жено?
Сега, ако бихте турили този законъ за смъртното наказание и при случая, когато нѣкой човѣкъ прѣяде, вие трѣбваше да кажете: „Учителю, благи, ние намѣрихме единъ човѣкъ, който е прѣялъ, а споредъ Мойсеевия законъ се казва, че всѣки такъвъ човѣкъ трѣбва да се убие съ камъни, ти какво ще кажешъ“? Христосъ казва: „Този отъ васъ, който не е прѣяждалъ, нека хвърли камъкъ върху него“! Питамъ: „има ли смисълъ да се накаже такова едно прѣстѫпление съ смърть“? Не, Христосъ даде на тази жена нѣщо цѣнно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа“!
Христосъ не ѝ каза точно тия думи, но я
попита
: „Осѫди ли те нѣкой, жено?
– Никой, Господи! Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не съгрѣшавай повече“! Христосъ разбираше великия законъ, знаеше, кѫдѣ сѫ спънкитѣ на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже нѣкой: това не е ли насърчение на грѣха?
към беседата >>
Ако
попитате
видните богословци да ви кажат нещо за Бога, те ще ви говорят за тайните на Бога; в колко лица е Той; как е станало изкупването на човечеството; как е слязъл Христос на земята и ред други философски работи може да ви говорят, но я ги запитайте, какво е писал Христос на земята, не знаят.
(втори вариант)
Съвременният културен свят, или културните хора на 20 век, желаят всичко да им е понятно. Някои даже мислят, че всичко знаят.
Ако
попитате
видните богословци да ви кажат нещо за Бога, те ще ви говорят за тайните на Бога; в колко лица е Той; как е станало изкупването на човечеството; как е слязъл Христос на земята и ред други философски работи може да ви говорят, но я ги запитайте, какво е писал Христос на земята, не знаят.
Единственият отговор, който ще ви дадат, е, че това не влиза в плана на спасението, следователно за него не трябва да се говори. И действително, Христос е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат. Пишеше Той дълго време на земята и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е написал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеи и садукеи, да излязат навън из храма и да оставят жената сама. И като си повдигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма.
към втори вариант >>
След това Той намерил начин, метод, как тази жена да
поправи
своята погрешка.
(втори вариант)
Ще те питат някои, какво мислиш. Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос? – Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него.
След това Той намерил начин, метод, как тази жена да
поправи
своята погрешка.
Как ще може да я поправи? – По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята?
към втори вариант >>
Как ще може да я
поправи
?
(втори вариант)
Ще се наведеш долу към земята и ще пишеш. Какво е чел Христос? – Той разгръщал великата книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините, щото тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод, как тази жена да поправи своята погрешка.
Как ще може да я
поправи
?
– По Божествен начин, а не по човешки начин. Е, питам: В съвременния културен свят, когато хванат една такава жена в престъпление, как ще я съдят? Ние трябва да отговорим по същия начин: Който е безгрешен, нека хвърли камък върху нея! Има ли безгрешен човек на земята? – Такъв човек няма.
към втори вариант >>
Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я
попита
: „Не те ли осъди никой?
(втори вариант)
Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега.
Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я
попита
: „Не те ли осъди никой?
“ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха! “ От какво произлиза грехът? Защо грешат жените?
към втори вариант >>
] зад тебе седи една реалност, зад която се крие Бог и че ти имаш сила да се
поправиш
, да надделееш този недъг.
(втори вариант)
Започни с мисълта, че няма да пиеш година, две, десет; дръж тази мисъл постоянно в главата си, докато най-после станеш господар на онзи вътрешен недъг, който те мъчи. Станеш ли господар на своя недъг, това е, което те похвалва пред тия твои Братя. Всеки недъг, който имаме, е грях. Този именно грях, който седи в тебе, те ограничава. Ти ще се покажеш на света, че съзнаваш какво[как; че?
] зад тебе седи една реалност, зад която се крие Бог и че ти имаш сила да се
поправиш
, да надделееш този недъг.
Религиозните хора казват: Само Христос може да ни помогне, само Христос може да ни спаси, затова ние ще седим и ще Го чакаме. Ами че какво ви е донесло това чакане от 2000 години? Например, ти си един грешник. Отчаял си се, обезсърчил си се, нещо отвътре ти казва, че от тебе човек няма да стане. Христос ти казва: Стани!
към втори вариант >>
“ Христос не ѝ каза точно тия думи, но я
попита
: „Осъди ли те някой, жено?
(втори вариант)
Сега, ако бихте турили този закон за смъртното наказание и при случая, когато някой човек преяде, вие трябваше да кажете: „Учителю благи, ние намерихме един човек, който е преял, а според Мойсеевия закон се казва, че всеки такъв човек трябва да се убие с камъни, ти какво ще кажеш? “ Христос казва: „Този от вас, който не е преяждал, нека хвърли камък върху него! “ Питам: „Има ли смисъл да се накаже такова едно престъпление със смърт? “ Не, Христос даде на тази жена нещо ценно. Той ѝ каза: „Иди и възлюби Господа!
“ Христос не ѝ каза точно тия думи, но я
попита
: „Осъди ли те някой, жено?
“ – Никой, Господи! „Нито аз те осъждам. Иди и не съгрешавай повече! “ Христос разбираше великия закон, знаеше къде са спънките на тази жена, затова ѝ каза: Иди и възлюби Господа! Ще каже някой: Това не е ли насърчение на греха?
към втори вариант >>
30.
Най-важното
,
МОК
, София, 22.2.1925г.,
Попитайте
какво ще кажат животните, които се колят за храна на хората.
Аз ви привеждам тази философска мисъл с единствената цел да не разглеждате нещата в Живота като важни и маловажни. Всяка част от тялото по отношение на целокупния човек е толкова важна, колкото и цялото. Има неща, които са вредни за едни същества, а полезни за други. Вземете например идеята за месоядството и тази за вегетарианството. Месоядците казват: „Месото е полезно за нас, а растителната храна не е полезна.“ Вегетарианците казват обратното.
Попитайте
какво ще кажат животните, които се колят за храна на хората.
Те ще кажат, че хората трябва да бъдат вегетарианци. Кой е най-силният аргумент на вегетарианците, че не трябва да се яде месна храна? Те казват: „Понеже и животните, както и хората, са грешни, живеят с известни страсти и лоши качества: всичко това внася в организма им отрова, която се отразява зле върху организма на човека.“ И кокошките, и овцете съдържат в себе си ред отрови. Казвате: „Овцата е толкова мека! “ – Да, но и в нея има известна лошавина.
към беседата >>
– То може да произведе същия ефект, какъвто произвеждат известни микроби, когато
попаднат
в кръвта на човека.
Значи липсва ви нещо съществено. Питам ви: защо сте недоволни? Какво ви липсва? У някои хора недоволството е в голям размер, у други – в малък размер. Знаете ли какво може да произведе това недоволство във вашия организъм след известно време?
– То може да произведе същия ефект, какъвто произвеждат известни микроби, когато
попаднат
в кръвта на човека.
Ние знаем, че най-опасните болести – туберкулоза, тифус, малария и др., се дължат на различни микроби. Често в религиозните хора се явява мисълта, че Бог е недоволен от тях, и вследствие на това страдат. Преди всичко тази мисъл не е права. В съзнанието на Бога няма промени. В Бога няма недоволство, но понеже хората не са способни да възприемат Божията Любов, те са недоволни и придават своето недоволство и на Бога.
към беседата >>
31.
Отличителните черти на човешката интелигентност
,
ООК
, София, 25.2.1925г.,
Вие ще
попитате
: „Дали ще доживеем това време?
В шестата раса тялото ще бъде създадено съобразно мозъка. Мозъкът е най-устойчивото вещество – от неговата същина се губи много малко. Следователно тялото ще бъде създадено съобразно мозъка, ще има правилни математически отношения. Няма да има такива дефекти, каквито сега съществуват. Всички трябва да живеете с вяра, че това е необходимо за вас, и да се приготовлявате за шестата раса.
Вие ще
попитате
: „Дали ще доживеем това време?
“ – Ще го доживеете, ще го видите, разбира се, но не с това съзнание, което имате сега, а с друго, разширено съзнание. Едно време бяхте деца, нали? Сега сте възрастни. И в човечеството има степени в съзнанието.
към беседата >>
32.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Ако всички държавници биха се обърнали къмъ Бога съ молба: Господи, ние употрѣбихме всички методи за
поправянето
на свѣта, кажи ни единъ начинъ, по който да оправимъ свѣта!
Получихъ отговора на молитвата си, приложихъ новъ методъ и успѣхъ.“ И дѣйствително, дошло му на умъ да употрѣби едно просто лѣкарство, което нѣма да ви кажа, но отъ тамъ насетнѣ здравето на този боленъ се подобрило, той се съвзелъ напълно оздравелъ. Този боленъ не оздравѣ отъ лѣкарствата, но когато лѣкарьтъ се обърна къмъ Бенъ-Адетъ-Исабета. Отъ тогава проработва въ него този законъ и дава своитѣ добри резултати. Този методъ е много прость. Слѣдователно, ние, съврѣменнитѣ хора се нуждаемъ само отъ едно: да се обърнемъ къмъ Бога.
Ако всички държавници биха се обърнали къмъ Бога съ молба: Господи, ние употрѣбихме всички методи за
поправянето
на свѣта, кажи ни единъ начинъ, по който да оправимъ свѣта!
Но молятъ ли се отъ сърдце, този методъ ще дойде. Той е много прость, но като го приложатъ, ще дойде Господь въ свѣта и ще помогне на хората. Този законъ ще проработи и въ държавата, и въ църквата и въ училищата – навсѣкѫдѣ. Казватъ нѣкои: Господь не се занимава съ духовни въпроси. Не, занимава се Той, но не тъй, както духовницитѣ.
към беседата >>
Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за
поправянето
на света, кажи ни един начин, по който да оправим света!
(втори вариант)
Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но от там насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял. Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета. От тогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати. Този метод е много прост. Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога.
Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за
поправянето
на света, кажи ни един начин, по който да оправим света!
Но молят ли се от сърце, този метод ще дойде. Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Този закон ще проработи и в държавата, и в църквата и в училищата – навсякъде. Казват някои: Господ не се занимава с духовни въпроси. Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците.
към втори вариант >>
33.
Честността
,
МОК
, София, 1.3.1925г.,
Като работите през седмицата върху честността, все ще дойде някой да ви спъне, да
попречи
на опита, като иска да ви каже с това: „Можеш да отстъпиш малко от честността, с нея не се живее в този свят.“ – Не, честни ще бъдете!
Той предприема такава работа, каквато може да свърши; не може ли да свърши една работа, не се заема с нея. Питам: колцина от вас искат да направят опита за четирите седмици? Наистина той няма да бъде съвършен, все ще има погрешки, но ще има и някакви придобивки. Опитите не излизат винаги сполучливи, но трябва да се правят често, да се повтарят един, два, три и повече пъти, докато най-после излязат сполучливи. Някой път може да стане малка експлозия, да се пукне ретортата ви, но ще я платите и пак ще повторите опита.
Като работите през седмицата върху честността, все ще дойде някой да ви спъне, да
попречи
на опита, като иска да ви каже с това: „Можеш да отстъпиш малко от честността, с нея не се живее в този свят.“ – Не, честни ще бъдете!
Трябва да знаете де се намират тия четири триъгълници в човешката глава. Преди всичко всеки от тях представлява четвърт от правоъгълника, който служи за основа на пирамидата. Първият триъгълник СОЧ се допира до втория – СОИ и до четвъртия – ЧОБ. Триъгълникът на честността се намира на задната част на главата; вторият триъгълник – на справедливостта, се намира отгоре на главата; третият триъгълник – на интелигентността, се намира отпред на главата, и четвъртият – на благородството, се намира отстрани на главата. Ако разгледате главата на човека, тя представлява триъгълник, а не квадрат.
към беседата >>
Кой Ă
попречи
?
Ще ви приведа един пример, да видите в какво положение се намирате при такива случаи. Седя на двора, гледам – една котка дебне малка птичка, иска да я улови, прави си изчисления и казва: „Един път да подскоча и птичката е в устата ми.“ Аз вземам едно малко камъче, подхвърлям го по направление към птичката и тя хвръква, кацва на един клон. Котката не ме вижда и се чуди на това явление. Защо птичката хвръкна? Тя беше си направила много добре сметката – само един скок Ă беше нужен, и птичката щеше да бъде в устата Ă.
Кой Ă
попречи
?
Аз спасявам птичката с моето камъче, но котката не вижда това. Ако бях хвърлил това камъче към нея, тя щеше да разбере причината за хвръкването на птичката. Тя се опитва втори, трети път, но аз все осуетявам плана Ă, като спасявам птичката. Понякога и вие като тази котка си правите някакъв план, но едно Разумно същество отгоре, което вие не виждате, хвърля камъче върху птичката, която искате да уловите, и тя хвръква, качва се на някой клон. Вие гледате нагоре, чудите се кой е развалил плана ви.
към беседата >>
34.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си
поправи
работитѣ.
Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита. Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде. Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ. Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ. Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ.
Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си
поправи
работитѣ.
Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега. Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането.
към беседата >>
Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не
поправи
свѣта.
Нѣщата не могатъ да се измѣнятъ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца. Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ да каже Той? Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене. Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме.
Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не
поправи
свѣта.
Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина! Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той!
към беседата >>
Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да
поправи
свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно.
Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца. Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ да каже Той? Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене. Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта.
Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да
поправи
свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно.
Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина! Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той! Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него?
към беседата >>
Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще
поправишъ
погрѣшката си.
Нѣкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ. Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си.
Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще
поправишъ
погрѣшката си.
Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши. Ще поправишъ погрѣшката си! Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность?
към беседата >>
Ще
поправишъ
погрѣшката си!
Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си. Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си. Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши.
Ще
поправишъ
погрѣшката си!
Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность? – Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ. Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си.
към беседата >>
Българитѣ сѫ
попаднали
въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть.
Евреитѣ, които сѫществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голѣмъ народъ? Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха. Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега? Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача.
Българитѣ сѫ
попаднали
въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть.
Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ. И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави. Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето. И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината. Евреитѣ сѫ хора съ дебели вратове, съ дебели глави.
към беседата >>
Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен да се осведоми за Истината, да намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как да използва моята дарба, да научи къде има пари, та като му кажа къде, да отиде да ги разкопае и да си
поправи
работите.
(втори вариант)
Следователно, всеки може да яде, стига да се опита. Аз не съм виждал човек, който не може да яде. Само умрелите не ядат, но по някой път, вечерно време, и те хлопат, искат да ядат. Значи, и умрелите ядат, само че не ядат като живите хора, но по свой начин. Ще ви приведа един смешен факт.
Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен да се осведоми за Истината, да намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как да използва моята дарба, да научи къде има пари, та като му кажа къде, да отиде да ги разкопае и да си
поправи
работите.
Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км. дълбочина, но нищо не можах да намеря досега. Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство.
към втори вариант >>
Сега, някои от вас ще направят следното възражение: Ако невидимият свят е толкова силен, защо не
поправи
света?
(втори вариант)
В даден момент човек не може да бъде и вълк и овца. Или е вълк, или е овца. Питам: В този момент, когато Христос казал на Пилат, че Неговото Царство не е от този свят, какво искал да каже Той? Той сам обяснява по-надолу: Ако моето царство беше от този свят, и моите слуги като вас щяха да се бият заради мене. Онези, които ме обичат, те са с мене, те ще носят моите тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме.
Сега, някои от вас ще направят следното възражение: Ако невидимият свят е толкова силен, защо не
поправи
света?
Невидимият свят, това Царство, за което говори Христос, може да поправи света, но у човека има една черта, която Бог му е дал, тя е свободата, да се проявява свободно. Човекът е свободен в своите избори. Това е човещина! Разбирате ли? Ако Бог би лишил човека от ръце, от крака и би му дал само мозък, само едно голо съзнание, какви престъпления би правил той?
към втори вариант >>
Невидимият свят, това Царство, за което говори Христос, може да
поправи
света, но у човека има една черта, която Бог му е дал, тя е свободата, да се проявява свободно.
(втори вариант)
Или е вълк, или е овца. Питам: В този момент, когато Христос казал на Пилат, че Неговото Царство не е от този свят, какво искал да каже Той? Той сам обяснява по-надолу: Ако моето царство беше от този свят, и моите слуги като вас щяха да се бият заради мене. Онези, които ме обичат, те са с мене, те ще носят моите тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, някои от вас ще направят следното възражение: Ако невидимият свят е толкова силен, защо не поправи света?
Невидимият свят, това Царство, за което говори Христос, може да
поправи
света, но у човека има една черта, която Бог му е дал, тя е свободата, да се проявява свободно.
Човекът е свободен в своите избори. Това е човещина! Разбирате ли? Ако Бог би лишил човека от ръце, от крака и би му дал само мозък, само едно голо съзнание, какви престъпления би правил той? Представете си, че човек има едно въздухообразно тяло, какво престъпление би могъл да направи с него?
към втори вариант >>
Този глас отвътре ти казва: Ще
поправиш
погрешката си.
(втори вариант)
Някой ще каже: А, знае! Да, всичко, което се крие в най-големите дълбочини и в най-скритите гънки, е известно на Бога. Когато ти си седиш там вкъщи и размишляваш нещо, Божественият глас отвътре ти казва: Не си прав. Ти открадна парите на брата си, ще ги върнеш! Говориш лошо против брата си.
Този глас отвътре ти казва: Ще
поправиш
погрешката си.
Ти убиваш някого, направиш това онова. Този глас отвътре все ти говори: Не направи добре, сгреши. Ще поправиш погрешката си! Защо стават хората нервни? Какво показва съвременната нервност?
към втори вариант >>
Ще
поправиш
погрешката си!
(втори вариант)
Ти открадна парите на брата си, ще ги върнеш! Говориш лошо против брата си. Този глас отвътре ти казва: Ще поправиш погрешката си. Ти убиваш някого, направиш това онова. Този глас отвътре все ти говори: Не направи добре, сгреши.
Ще
поправиш
погрешката си!
Защо стават хората нервни? Какво показва съвременната нервност? – Това са престъпленията на хората, които говорят вътре в тях. Цялата бяла раса е станала нервна. Защо? – От престъпленията си.
към втори вариант >>
Българите са
попаднали
в същото положение и вървят сега по техния път.
(втори вариант)
Евреите, които съществуват от толкова хиляди години, станаха ли голям народ? Не, толкова хиляди години, откак излязоха от Египет и се скитат по лицето на земята, не само че не станаха голям народ, не само че не се повдигнаха, но дори се изгубиха. Има един закон на „размножението“, при който се спазва известна, пропорция. Колко милиони хора трябваше да бъдат евреите до сега? Евреите са един учен народ, един способен народ, но те се намериха в трудно положение във времето на Христа, не можаха да решат тази важна задача.
Българите са
попаднали
в същото положение и вървят сега по техния път.
Четете историята на евреите, четете и историята на българите, ще намерите една аналогия в техния живот. И българите режат глави, и евреите така режеха глави. Евреите избиха едно свое племе и оставиха от тях само 400 души, но после им домиля на сърцето. И Мойсей, още като ги извеждаше от пустинята, се оплака от еврейския народ и каза: Съжалявам, че Господ не им даде сърце да разберат Истината. Евреите са хора с дебели вратове, с дебели глави.
към втори вариант >>
35.
Равностранният триъгълник
,
МОК
, София, 8.3.1925г.,
Те имат и това преимущество пред обикновените писма, че ако
попаднат
в ръцете на външни хора, незапознати с този символичен език, те няма да разберат нищо.
Вместо да пиша на приятеля си, че приносящият това писмо е отличен човек, че вие може да разчитате на него, че той има прекрасен ум, благородно сърце и възвишена воля, равностранният триъгълник определя точно всичко това. Като изпратя някому писмо, в което съм начертал един равностранен триъгълник, това представлява съкратена реч. Който получи такова писмо, точно и ясно ще разбере какъв е човекът, който го носи. За да се изложи съдържанието на това писмо на обикновен език, това значи да се напишат най-малко двадесет коли. За в бъдеще ще се пишат такива писма.
Те имат и това преимущество пред обикновените писма, че ако
попаднат
в ръцете на външни хора, незапознати с този символичен език, те няма да разберат нищо.
Само така могат да се скрият много неща. В това отношение геометрията е наука, която скрива великите мисли от обикновените хора. Който може да разкрива и разбира символичните знаци в геометрията, той заслужава да ги знае; който не може да ги разкрива, той не заслужава да знае нищо за тях. И ако този човек пита какво означава еди-кой си знак, ще му кажем: „Това, което виждаш, е достатъчно за тебе.“ Аз бих ви препоръчал да наблюдавате небето вечерно време, когато е ясно.
към беседата >>
36.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Не, вие ще си кажете: „Наистина, от толкова години съм в това Учение, но и много неща съм научил.“ Аз ще ви
попитам
: нима онзи търговец, който е прекарал цели 20 години в дюкяна си да продава платове, е спечелил много?
Най-важното при сегашните условия за всинца ви е да приложите най-малката част от това знание, което сте придобили. Само по този начин всеки ще бъде доволен, че е придобил едно благо в живота си. Бъдете доволни от малкото, което сте придобили, но да е хубаво. Някой път вие може да се съмнявате, да мислите, че не сте придобили нищо. Съмненията ще дойдат, но това да не ви смущава.
Не, вие ще си кажете: „Наистина, от толкова години съм в това Учение, но и много неща съм научил.“ Аз ще ви
попитам
: нима онзи търговец, който е прекарал цели 20 години в дюкяна си да продава платове, е спечелил много?
Ами какво е спечелил онзи хирург, който е направил 3-4 хиляди операции за 20 години? Той ще си каже: „Аз направих 3-4 хиляди операции в своята 20-годишна практика.“ Да, но всички тия хора са измрели, а най-после умира и лекарят. Какво е направил? Неговите операции важат толкова, колкото и вашето следване в Школата. Ако вие само слушате, без да учите, и ако учите, без да прилагате, на какво основание трябва да ви се даде известна привилегия?
към беседата >>
37.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го
попитали
, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная.
Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ. Не, това е човѣшка философия. Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното. Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ.
Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го
попитали
, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная.
Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то. Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ.
към беседата >>
Попитайте
нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
Питатъ те: какво написа? – Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ. Запитватъ те: какво значи това? – Не зная.
Попитайте
нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
И тъй, Богъ е, който заповѣдва на слънцето. Това е физическата страна. Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята. Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко. Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ.
към беседата >>
Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да
поправимъ
този свѣтъ.
Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта! Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта. Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония! Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй.
Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да
поправимъ
този свѣтъ.
Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна. Той е, който ще я закара. Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището. Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа. Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде.
към беседата >>
А сега, всички казватъ: за да се
поправятъ
хората, трѣбва физическо подобрение.
Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка. Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество.
А сега, всички казватъ: за да се
поправятъ
хората, трѣбва физическо подобрение.
Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо.
към беседата >>
Направете опитъ и ще видите, какъ ще се
поправи
свѣта.
Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка. Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение.
Направете опитъ и ще видите, какъ ще се
поправи
свѣта.
Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи.
към беседата >>
Само така ще
поправи
живота си.
Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение. Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада. Как я разрѣшава той? Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ. Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде.
Само така ще
поправи
живота си.
Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва. Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость. Овцата има друга слабость. Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква. Кокошката пъкъ има друга слабость.
към беседата >>
Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво стихотворение, възпял нещо в природата, но когато го
попитали
, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная.
(втори вариант)
Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла и ще кажем: младият или старият Господ. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия. Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за абсолютното. Какво е абсолютното, те не знаят.
Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво стихотворение, възпял нещо в природата, но когато го
попитали
, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная.
Писах нещо, но не зная какво изразява то. Та, често учените хора пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното от тях. Това е право от тяхна страна, дето не разбират, какво са писали. Какво показва това нещо? – Ако ние сме творители на нещата, ще разбираме смисъла им.
към втори вариант >>
Попитайте
някой, който знае френски или английски език, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
(втори вариант)
Питат те: какво написа? – Не зная. Може да напишеш едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е друг език. Запитват те: какво значи това? – Не зная.
Попитайте
някой, който знае френски или английски език, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
И тъй, Бог е, който заповядва на слънцето. Това е физическата страна. Следователно, този, който заповядва на слънцето да грее, Той е заповядал и на нас да дойдем на земята. Той е заповядал да имаме тела; Той е заповядал да имаме глави; Той е заповядал да имаме дробове; Той е заповядал да имаме стомаси; Той е заповядал да имаме ръце, крака, нервна система; Той е заповядал да имаме всичко. Философията на живота седи в това, щото ние, като хора, да се разберем.
към втори вариант >>
Казвам: ето защо ние сме, които трябва да
поправим
този свят.
(втори вариант)
Можеш да си англичанин, но да бъдеш англичанин на разумността и на Любовта! Можеш да си французин, но да бъдеш французин на разумността и на Любовта! Може да си американец, или какъвто и да е, всички народи трябва да съградят живота си върху разумността и Любовта. Щом е така, в целия свят ще настане една вътрешна хармония! Съвременният свят е, който създаде този небивал до сега строй.
Казвам: ето защо ние сме, които трябва да
поправим
този свят.
Онзи машинист, който кара машината, от него зависи пътниците да пристигнат благополучно до Варна. Той е, който ще я закара. Онзи капитан, който управлява парахода, от него зависи да го закара на време на пристанището. Онзи учител, който се наема да води един клас, от него зависи добрият успех на класа. Онзи свещеник, който се наема да просвещава хората духовно, от него зависи, какво духовно възпитание ще им даде.
към втори вариант >>
А сега, всички казват: за да се
поправят
хората, трябва физическо подобрение.
(втори вариант)
Ние сме се спрели пред отрицателната посока в живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане духовно подобрение с човека. Най-първо трябва да дойде изобилието в света. То ще донесе Любовта, след туй разумността и най-после ще дойдат всички блага. По този път ще дойде подобрението на цялото човечество.
А сега, всички казват: за да се
поправят
хората, трябва физическо подобрение.
Направете опит и ще видите, как ще се поправи света. Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждам един вол, аз не гледам на него като на вол, но гледам, как е направен, каква форма има, какви са неговите рога т.н. Мен ме интересува, какво иска да изрази природата чрез тази форма – изобщо, как работи тя. Когато гледам на растенията, за мене всяко растение е един метод, чрез който разумната природа работи, говори нещо.
към втори вариант >>
Направете опит и ще видите, как ще се
поправи
света.
(втори вариант)
Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане духовно подобрение с човека. Най-първо трябва да дойде изобилието в света. То ще донесе Любовта, след туй разумността и най-после ще дойдат всички блага. По този път ще дойде подобрението на цялото човечество. А сега, всички казват: за да се поправят хората, трябва физическо подобрение.
Направете опит и ще видите, как ще се
поправи
света.
Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждам един вол, аз не гледам на него като на вол, но гледам, как е направен, каква форма има, какви са неговите рога т.н. Мен ме интересува, какво иска да изрази природата чрез тази форма – изобщо, как работи тя. Когато гледам на растенията, за мене всяко растение е един метод, чрез който разумната природа работи, говори нещо. Това са научни методи.
към втори вариант >>
Само така ще
поправи
живота си.
(втори вариант)
Колкото и да е мъчна, все ще намериш един начин за разрешение. Ще се възползуваш от начина, по който вълкът разрешава своята задача за глада. Как я разрешава той? Вълкът, когато се намери при най-неблагоприятните условия на живота си и не може да си намери храна, отива в гората, разравя корените на някои дръвчета и се храни с тях. Господ казва: лошият човек ще се отстрани съвсем, нищо няма да яде.
Само така ще
поправи
живота си.
Щом вълкът в критически момент прибягва до тревата, това показва, че едно време се хранил с трева. Туй че днес се храни с месо, това е една негова слабост. Овцата има друга слабост. Тя нагазва най-хубавата трева и я смачква. Кокошката пък има друга слабост.
към втори вариант >>
38.
Фазите на живота
,
ООК
, София, 18.3.1925г.,
Щом му
попадне
нещо за ядене, приема го в себе си и не иска да знае.
Животът от двата полюса се изразява в Екватора, по причина на което растителността там е най-богата и разнообразна. И в човека има два полюса: единият полюс е главата, другият – стомахът. Човешкото сърце пък представлява екватора, затова се казва, че животът е в сърцето. В ума си човек е студен като Северния полюс; в стомаха също е студен. Човек, като яде, не е ли студен?
Щом му
попадне
нещо за ядене, приема го в себе си и не иска да знае.
В човешкото сърце обаче има нещо добро. На Северния полюс има живот, но не може да се прояви, понеже съществата там са големи алтруисти, та всичко, каквото имат, изпращат го на Екватора. Щом няма живот на Северния полюс, там не стават престъпления. На Екватора има живот, има и престъпления. Ще ви запитам: на какво се дължи борбата, която става в човека?
към беседата >>
39.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Ще се молишъ на Бога за всѣки единъ недѫгъ, който имашъ, и Той ще прати онѣзи по-висши братя при тебе да те посъвѣтватъ, какъ да се
поправишъ
.
Защо не мога да си въобразявамъ? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовьта ми къмъ Бога е малка? – Ще се молишъ на Господа, да ти даде условия да се издигне главата ти надъ ушитѣ повече. Човѣкъ трѣбва да расте въ всѣко направление.
Ще се молишъ на Бога за всѣки единъ недѫгъ, който имашъ, и Той ще прати онѣзи по-висши братя при тебе да те посъвѣтватъ, какъ да се
поправишъ
.
Казва Писанието: „Ще бѫдете съвършени, ще се стремите къмъ съвършенство! “ Всички смущения произтичатъ отъ факта, че ние мислимъ за себе си, че сме съвършени, а когато влѣземъ въ живота и видимъ своитѣ слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вѣрно. Всички ние сме много добри хора. Азъ виждамъ навсѣкѫдѣ много добри наредби.
към беседата >>
Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш и Той ще прати онези по-висши братя при тебе да те посъветват как да се
поправиш
.
(втори вариант)
Защо не мога да си въобразявам? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовта ми към Бога е малка? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се издигне главата ти над ушите повече. Човек трябва да расте във всяко направление.
Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш и Той ще прати онези по-висши братя при тебе да те посъветват как да се
поправиш
.
Казва Писанието: „Ще бъдете съвършени, ще се стремите към съвършенство! “ Всички смущения произтичат от факта, че ние мислим за себе си, че сме съвършени, а когато влезем в живота и видим своите слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вярно. Всички ние сме много добри хора. Аз виждам навсякъде много добри наредби.
към втори вариант >>
40.
Придатъците на разумния живот
,
ООК
, София, 25.3.1925г.,
– Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да
попадне
някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест.
Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му. Купите си някакъв плод – направете с него същото. По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години. Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години. Как ще стане това?
– Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да
попадне
някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест.
Не ви трябват тия неканени гости! За всинца ви е потребна външна хигиена. Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила. Първото нещо е: чистота на ръцете. Мнозина от вас ще кажат: „Тъй се говори, но тази работа става другояче.“ Казвам ви: не спазвате ли тия правила, животът ви ще се съкрати с десет години.
към беседата >>
41.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и
попада
между вълцитѣ?
Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ. Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ. Но какъвъ е животътъ самъ по себе си?
Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и
попада
между вълцитѣ?
Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница? – Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость? Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце.
към беседата >>
Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и
попада
въ едно стадо овци, отива им на гости.
Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце. Добрѣ дошло ли ще бѫде то? Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него. Това приемане ли е сега? Добрѣ, да вземемъ обратния случай.
Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и
попада
въ едно стадо овци, отива им на гости.
Тия овци ще го приематъ ли? – Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ. Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ? Всички овци ще се разбѣгатъ, нито една нѣма да го приеме. Защо? Защото овцитѣ сѫ изгубили вѣра въ вълцитѣ.
към беседата >>
И каквото
попросите
въ мое име, ще ви се даде.
Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие! “ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие. Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“. И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ. Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас.
И каквото
попросите
въ мое име, ще ви се даде.
Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“. Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани. Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици. Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици. На обикновенитѣ си ученици той не се изявява.
към беседата >>
Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и
попада
между вълците?
(втори вариант)
Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си?
Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и
попада
между вълците?
Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце.
към втори вариант >>
Изгубва се един вълк някъде из гората и
попада
в едно стадо овце, отива им на гости.
(втори вариант)
Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце. Добре дошло ли ще бъде то? Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него. Това приемане ли е сега? Добре, да вземем обратния случай.
Изгубва се един вълк някъде из гората и
попада
в едно стадо овце, отива им на гости.
Тези овце ще го приемат ли? – Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят. Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме. - Защо?
към втори вариант >>
И каквото
попросите
в мое име, ще ви се даде.
(втори вариант)
Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие! " И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончание века". И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас. Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас.
И каквото
попросите
в мое име, ще ви се даде.
Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас". Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици. Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици. На обикновените си ученици той не се изявява.
към втори вариант >>
42.
Слънчевите трансформатори
,
МОК
, София, 29.3.1925г.,
Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще
попречат
на вдъхновението или на разположението ви.
По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази Светлина. Пък ако желаете да се лутате, спете, колкото искате. Обаче трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други кога иде вашата светлина. Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си.
Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, като не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще
попречат
на вдъхновението или на разположението ви.
Що се отнася до общата светлина, за нея може да говорите, колкото искате. Това, което ви говорих за Слънцето, съставлява една трета от цялата Истина. Същото нещо се отнася и до Духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него. Значи в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята, и т.н.
към беседата >>
43.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се
попитате
имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно.
Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи. Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия. Този образ представлява една жива, а не мъртва идея. Следователно всички наши идеи са заети от живите идеи на Природата. Та всички трябва да имате израз в себе си!
Искате ли да кажете нещо, ще се спрете в себе си и ще се
попитате
имате ли изражението на Любовта: не само по форма, външно, но и вътрешно, сърдечно.
Хубаво е човекът да се спира върху израза си и да се самонаблюдава. След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост. После вижте дали имате израза на Истината. Човекът всякога трябва да се спира и да наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в себе си. Това е велика философия, върху която ако работите, ще имате добри резултати.
към беседата >>
Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се
поправям
.
Слънцето казва: „Тази сутрин не искам да ви гледам“ – и си туря було. „Моето лице е свещено и днес не мога да ви го покажа.“ И вие тогава се връщате в дома си, без да сте видели Слънцето. Та за да познаем Истината, трябва да пристъпваме към нея с вътрешна чистота. Казано ми е: в пет часа ще изгрее Слънцето. – Ще изляза веднага, каквото и да е лицето ми.
Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се
поправям
.
Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря. То ще ми каже: „Не бой се от мене! Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма. И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него. Какво иска да ни каже Слънцето?
към беседата >>
44.
Законътъ на внушението
,
МОК
, София, 5.4.1925г.,
Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да
попречат
на правилното ви развитие.
От нея вие ще черпите своята сила и мощ. Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този, на онзи, и те ще ви се радват. Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли. На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. Едно нещо трябва да имате предвид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света.
Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да
попречат
на правилното ви развитие.
Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила. Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н. Пазете се от тази мрежа на света, за да не спрете развитието на Божественото в себе си. Представете си, че някой ваш приятел настоява да направите нещо за него.
към беседата >>
45.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
– Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се
поправи
.
И всички страдания въ свѣта, отъ прѣди хиляди години още, както и сега, не сѫ нищо друго, освѣнъ коригиране на всички хипотези и теории, създадени отъ човѣка. Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи?
– Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се
поправи
.
Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се поправи. За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него.
към беседата >>
Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се
поправи
.
Човѣкъ въ рая създаде една хипотеза и теория, вънъ отъ рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и въ врѣмето на пророцитѣ имаха хипотези и теории; и въ врѣмето на Христа имаха хипотези и теории; и въ наше врѣме иматъ хипотези и теории; и за въ бѫдеше пакъ ще иматъ хипотези и теории. И най-послѣ хората казватъ: този свѣтъ никога нѣма да се оправи! Прави сѫ, азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ, но питамъ: кой свѣтъ нѣма никога да се оправи? – Сегашниятъ свѣтъ, обоснованъ на хипотези и теории никога нѣма да се поправи.
Една бъчва, която е направена отъ гнили дъски и гнили обрѫчи, никога нѣма да се
поправи
.
За едно дърво, което е проядено отъ голѣми червеи, казватъ: отъ това дърво нищо нѣма да стане. Прави сѫ. Тѣзи червеи ще покосятъ дървото. Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ.
към беседата >>
Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и
попия
.
Тѣзи червеи сѫ хипотезитѣ и теориитѣ въ него. Нѣкои казватъ: човѣкъ трѣбва да се усъмни, за да стане ученъ. И тогава всѣки си задава въпроса: азъ ще живѣя ли, или ще умра? Отговарятъ: ще умрешъ. Щомъ е така, въ човѣка се явява друга съблазънь, другъ моралъ.
Той казва: щомъ ще умра, нека поне да си поживѣя свободно, да си поямъ и
попия
.
Защо трѣбва да ставамъ сутринь рано и да отивамъ по горитѣ на работа, щомъ нѣма другъ свѣтъ, щомъ нѣма бѫдещъ животъ? Нека поне да си отямъ и отпия! Тъй създаде човѣкътъ други теории и хипотези. Той казва: нѣма Господь въ свѣта. Добрѣ, но при това разрѣшение на въпроса идва друго стълкновение.
към беседата >>
Азъ отивамъ често къмъ това дърво,
попипвамъ
кацата, обикалямъ около нея.
Казва Христосъ: „Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли отъ себе си“. Значи, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички онѣзи лъжливи теории, които имаме за живота и да внесемъ въ него само онова свѣтлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от кѫдѣ произтича реалностьта на нѣщата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено въ една хубаво, модерно направена каца. Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове.
Азъ отивамъ често къмъ това дърво,
попипвамъ
кацата, обикалямъ около нея.
Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че азъ като я попипвамъ и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея. Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто.
към беседата >>
Тя ще си мисли, че азъ като я
попипвамъ
и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея.
Този портокалъ се развива добрѣ, дава хубави плодове. Азъ отивамъ често къмъ това дърво, попипвамъ кацата, обикалямъ около нея. Прѣдставете си, че тази каца има извѣстно съзнание, извѣстна чувствителность. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалямъ често около нея и да се грижа за дървото вѫтрѣ? Тя ще помисли, че се ползува съ извѣстна привилегия прѣдъ мене, и че всичкото почитание, което азъ отправямъ къмъ дървото, се дължи на нея.
Тя ще си мисли, че азъ като я
попипвамъ
и наглеждамъ, то е защото заема особено почетно мѣсто, а нѣма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е въ нея.
Тя ще си каже: ако азъ не бѣхъ умна и видна, нѣмаше да бѫда на това почетно мѣсто. Има нѣщо въ мене, за което моятъ господарь ме държи. Второто положение пъкъ е заблуждението, въ което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалямъ около него, ще си каже: този господарь държи тази каца само заради мене. Не, азъ имамъ това почитание къмъ портокала, къмъ плода, който ще се яви въ послѣдствие.
към беседата >>
– Сегашният свят, обоснован на хипотези и теории никога няма да се
поправи
.
(втори вариант)
И всички страдания в света, от преди хиляди години още, както и сега, не са нищо друго, освен коригиране на всички хипотези и теории, създадени от човека. Човек в рая създаде една хипотеза и теория, вън от рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и във времето на пророците имаха хипотези и теории; и в времето на Христос имаха хипотези и теории; и в наше време имат хипотези и теории; и за в бъдеще пак ще имат хипотези и теории. И най-после хората казват: Този свят никога няма да се оправи! Прави са, аз съм съгласен с тях, но питам: Кой свят няма никога да се оправи?
– Сегашният свят, обоснован на хипотези и теории никога няма да се
поправи
.
Една бъчва, която е направена от гнили дъски и гнили обръчи, никога няма да се поправи. За едно дърво, което е проядено от големи червеи, казват: От това дърво нищо няма да стане. Прави са. Тези червеи ще покосят дървото. Тези червеи са хипотезите и теориите в него.
към втори вариант >>
Една бъчва, която е направена от гнили дъски и гнили обръчи, никога няма да се
поправи
.
(втори вариант)
Човек в рая създаде една хипотеза и теория, вън от рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и във времето на пророците имаха хипотези и теории; и в времето на Христос имаха хипотези и теории; и в наше време имат хипотези и теории; и за в бъдеще пак ще имат хипотези и теории. И най-после хората казват: Този свят никога няма да се оправи! Прави са, аз съм съгласен с тях, но питам: Кой свят няма никога да се оправи? – Сегашният свят, обоснован на хипотези и теории никога няма да се поправи.
Една бъчва, която е направена от гнили дъски и гнили обръчи, никога няма да се
поправи
.
За едно дърво, което е проядено от големи червеи, казват: От това дърво нищо няма да стане. Прави са. Тези червеи ще покосят дървото. Тези червеи са хипотезите и теориите в него. Някои казват: Човек трябва да се усъмни, за да стане учен.
към втори вариант >>
Той казва: Щом ще умра, нека поне да си поживея свободно, да си поям и
попия
.
(втори вариант)
Тези червеи са хипотезите и теориите в него. Някои казват: Човек трябва да се усъмни, за да стане учен. И тогава всеки си задава въпроса: Аз ще живея ли, или ще умра? Отговарят: Ще умреш. Щом е така, в човека се явява друга съблазън, друг морал.
Той казва: Щом ще умра, нека поне да си поживея свободно, да си поям и
попия
.
Защо трябва да ставам сутрин рано и да отивам по горите на работа, щом няма друг свят, щом няма бъдещ живот? Нека поне да си отям и отпия! Така създаде човекът други теории и хипотези. Той казва: Няма Господ в света. Добре, но при това разрешение на въпроса идва друго стълкновение.
към втори вариант >>
Аз отивам често към това дърво,
попипвам
кацата, обикалям около нея.
(втори вариант)
Казва Христос: "Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си". Значи, ние трябва да се освободим от всички онези лъжливи теории, които имаме за живота и да внесем в него само онова светлото, Божественото, което може да ни повдигне. Сега ще се спра да обясня от къде произтича реалността на нещата. Допуснете, че имате едно портокалово дърво, насадено в една хубава, модерно направена каца. Този портокал се развива добре, дава хубави плодове.
Аз отивам често към това дърво,
попипвам
кацата, обикалям около нея.
Представете си, че тази каца има известно съзнание, известна чувствителност. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалям често около нея и да се грижа за дървото вътре? Тя ще помисли, че се ползва с известна привилегия пред мене, и че всичкото почитание, което аз отправям към дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че аз като я попипвам и наглеждам, то е защото заема особено почетно место, а няма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е в нея. Тя ще си каже: Ако аз не бях умна и видна, нямаше да бъда на това почетно място.
към втори вариант >>
Тя ще си мисли, че аз като я
попипвам
и наглеждам, то е защото заема особено почетно место, а няма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е в нея.
(втори вариант)
Този портокал се развива добре, дава хубави плодове. Аз отивам често към това дърво, попипвам кацата, обикалям около нея. Представете си, че тази каца има известно съзнание, известна чувствителност. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалям често около нея и да се грижа за дървото вътре? Тя ще помисли, че се ползва с известна привилегия пред мене, и че всичкото почитание, което аз отправям към дървото, се дължи на нея.
Тя ще си мисли, че аз като я
попипвам
и наглеждам, то е защото заема особено почетно место, а няма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е в нея.
Тя ще си каже: Ако аз не бях умна и видна, нямаше да бъда на това почетно място. Има нещо в мене, за което моят господар ме държи. Второто положение пък е заблуждението, в което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалям около него, ще си каже: Този господар държи тази каца само заради мене. - Не, аз имам това почитание към портокала, към плода, който ще се яви в последствие.
към втори вариант >>
46.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Онази муха, която
попадне
въ паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, послѣ изхвърля навънъ и казва: друга да дойде на нейното мѣсто!
Добрѣ, трѣбва да се правятъ опити, но разумни, а тия разумни опити може да се правятъ само по метода на гълѫба. Подъ думата „гълѫбъ“, азъ разбирамъ културата на онова вѫтрѣшно безкористие. Месоядството е признакъ на голѣма алчность. Азъ съмъ правилъ редъ наблюдения върху трѣвопаснитѣ, и върху месояднитѣ животни и като ги сравнявамъ психологически, виждамъ, че месояднитѣ животни сѫ крайно жестоки. Единъ паякъ даже, колкото и малъкъ да е, и той е крайно жестокъ.
Онази муха, която
попадне
въ паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, послѣ изхвърля навънъ и казва: друга да дойде на нейното мѣсто!
Паякътъ постѫпва като нѣкой касапинъ, който взима единъ волъ, втори волъ, забие ножа въ врата имъ и ги закаля. Тѣ мучатъ, той не обръща внимание. Казва дайте трети, четвърти и т.н. И най-послѣ, за свое оправдание, казва: какъ тъй, нали обществото трѣбва да живѣе! Нима обществото на гълѫба не трѣбва да живѣе?
към беседата >>
Единственото разумно нѣщо е да имаме този Святи Духъ въ себе си, да имаме този разуменъ животъ и да разберемъ, какъ трѣбва да
поправимъ
живота си.
– И тя става. Едно малко дѣте въ кѫщата заповѣдва и на майката, и на бащата, и на брата, и на сестрата – на всички, които сѫ наоколо него. Защо? Голѣмъ ли е този господарь? – Не е. Единъ день дѣтето става слуга, бащата става господарь.
Единственото разумно нѣщо е да имаме този Святи Духъ въ себе си, да имаме този разуменъ животъ и да разберемъ, какъ трѣбва да
поправимъ
живота си.
Ние очакваме за въ бѫдеще да дойде нѣкой да ни спаси. Казваме: все трѣбва нѣкой да спаси свѣта. Прѣди 2,000 години дойде Христосъ да спаси свѣта, но отъ тамъ насетне дойдоха и нещастията. Кои не дохождаха да спасятъ свѣта, но спасиха ли го? Въ Индия дохождаха и Кришна и Буда но спасиха ли го?
към беседата >>
Онази муха, която
попадне
в паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, после изхвърля навън и казва: друга да дойде на нейното място!
(втори вариант)
Добре, трябва да се правят опити, но разумни, а тия разумни опити може да се правят само по метода на гълъба. Под думата „гълъб“, аз разбирам културата на онова вътрешно безкористие. Месоядството е признак на голяма алчност. Аз съм правил ред наблюдения върху тревопасните, и върху месоядните животни и като ги сравнявам психологически, виждам, че месоядните животни са крайно жестоки. Един паяк даже, колкото и малък да е, и той е крайно жесток.
Онази муха, която
попадне
в паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, после изхвърля навън и казва: друга да дойде на нейното място!
Паякът постъпва като някой касапин, който взима един вол, втори вол, забие ножа във врата им и ги заколва. Те мучат, той не обръща внимание. Казва дайте трети, четвърти и т.н. И най-после, за свое оправдание, казва: как тъй, нали обществото трябва да живее! Нима обществото на гълъба не трябва да живее?
към втори вариант >>
Единственото разумно нещо е да имаме този Свети Дух в себе си, да имаме този разумен живот и да разберем, как трябва да
поправим
живота си.
(втори вариант)
– И тя става. Едно малко дете в къщата заповядва и на майката, и на бащата, и на брата, и на сестрата – на всички, които са наоколо него. Защо? Голям ли е този господар? – Не е. Един ден детето става слуга, бащата става господар.
Единственото разумно нещо е да имаме този Свети Дух в себе си, да имаме този разумен живот и да разберем, как трябва да
поправим
живота си.
Ние очакваме за в бъдеще да дойде някой да ни спаси. Казваме: все трябва някой да спаси света. Преди 2,000 години дойде Христос да спаси света, но от там насетне дойдоха и нещастията. Кои не дохождаха да спасят света, но спасиха ли го? В Индия дохождаха и Кришна и Буда но спасиха ли го?
към втори вариант >>
47.
Закон на съотношения
,
ООК
, София, 15.4.1925г.,
Ако този философ каже на мене това, аз ще изчисля по кое време Слънцето залязва и ще му кажа: „Аз ще заповядам на Слънцето да не грее, затова ще дойдеш в 7 часа вечерта.“ И тогава ще го
попитам
: „Грее ли Слънцето?
Представете си, че при вас се явява един философ и ви казва да заповядате на Слънцето да не грее. Вие сте учен човек, изучавате философията, питам ви: какво ще му отговорите? Да кажете на Слънцето да не грее – това е един символ.
Ако този философ каже на мене това, аз ще изчисля по кое време Слънцето залязва и ще му кажа: „Аз ще заповядам на Слънцето да не грее, затова ще дойдеш в 7 часа вечерта.“ И тогава ще го
попитам
: „Грее ли Слънцето?
“ – „Не грее.“ Значи Слънцето не грее вечерно време. След това този философ казва: „Кажи на Слънцето да грее! “ Аз изчислявам в колко часа изгрява Слънцето и му казвам: „Ще дойдеш в 5.30 часа сутринта при мене и аз ще кажа на Слънцето да грее, колкото искаш.“ Следователно има един закон, според който аз мога да заповядвам на нещата да станат или да не станат. Когато нещата са в съгласие с Природата, те всякога стават.
към беседата >>
Ако ме
попитат
защо не мога да търпя тази шапка на главата си, ще кажа, че искам да бъда в здравословно състояние.
“ – Десет пъти ще хвърлиш дрехите си. Ще кажете: „Отде ще взема пари да купя нови? “ – Това вече е друг въпрос. Ние казваме какъв е законът. Ако имам пари, ще го изпълня, без да се скъпя.
Ако ме
попитат
защо не мога да търпя тази шапка на главата си, ще кажа, че искам да бъда в здравословно състояние.
Знаете ли какво ще направя със своята шапка? – Ще отида с нея на Витоша, ще накладя там голям огън и ще я изгоря. Ще изгоря всичко на общо основание. Аз видях как един поп гореше своите калимавки. Той беше най-добрият свещеник.
към беседата >>
Аз видях как един
поп
гореше своите калимавки.
Ако имам пари, ще го изпълня, без да се скъпя. Ако ме попитат защо не мога да търпя тази шапка на главата си, ще кажа, че искам да бъда в здравословно състояние. Знаете ли какво ще направя със своята шапка? – Ще отида с нея на Витоша, ще накладя там голям огън и ще я изгоря. Ще изгоря всичко на общо основание.
Аз видях как един
поп
гореше своите калимавки.
Той беше най-добрият свещеник. Като реши да ги изгори, взе брадвата, накълца ги и ги тури в огнището да изгорят. Той казваше: „Нова шапка ще си купя! “ Прав е човекът. Аз съм го виждал много пъти да постъпва по същия начин – изпращаше той джубетата си на хаджилък.
към беседата >>
48.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
Ако някой те
попита
: “Как да повярвам в онзи свят?
Ще им кажете: “Не тъжете, блажени са онези, които отиват на онзи свят.” При Господа отидоха те. Там са им турили хубави дрехи, хубави обуща. Ще кажете: ами телата им? – Те са оставили тука робошките, онези кирливи дрехи. Не съжалявайте вървите.
Ако някой те
попита
: “Как да повярвам в онзи свят?
” – ще кажеш: “Аз ида оттам.” Ако не вярваш, иди на бойното поле и виж. Всички вие сте влезли в онзи свят, но дяволът има един майсторлък и го излага. Вие всяка вечер ходите в онзи свят и там виждате всичко. Там има една зона, в която и дяволът поставя своя кинематограф, отваря картините си и вие виждате. Вие гледате тия картини и те се набъкат в ума ви.
към беседата >>
Дяволът ще те
опопи
, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината.
Кога ще дойде? Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти. Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как? ” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма. Какво значи това?
Дяволът ще те
опопи
, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината.
Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже. Църквата е вътре в човека. Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й. Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея. Църквата е вътре в човека.
към беседата >>
49.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Заповѣдай, седни да си
поприказваме
малко и да си похапнемъ!
Туй е, което върши великото въ свѣта. Има една Божествена Правда въ свѣта, която е много точна, и споредъ която, всѣко насилие, което извършимъ въ свѣта, ще ни се върне отгоре. Тогава азъ питамъ: какъ трѣбваше да схване тази работа този богатъ търговецъ? – Той като настигна бѣдния човѣкъ по пѫтя си, трѣбваше да му каже: чакай братко, азъ отъ дълго врѣме те търся. Тѣзи пари, тѣзи скѫпоцѣнности въ дисагитѣ ми, този хлѣбъ въ торбата ми е за тебе: тебе търся азъ.
Заповѣдай, седни да си
поприказваме
малко и да си похапнемъ!
Нѣма защо да чакамъ да ме снематъ отъ коня и да ме налагатъ на земята, законътъ е такъвъ. Богатиятъ човѣкъ трѣбва да каже: братко, вземи всичко, каквото имамъ. Азъ искамъ отъ сега нататъкъ да ми бѫде леко на душата. До сега, като имахъ, постоянно трѣперехъ за живота си, а отъ сега нататъкъ искамъ да бѫда свободенъ. Ти ще вземешъ моитѣ грижи.
към беседата >>
Искаме съ единъ замахъ да
поправимъ
свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри.
Молишъ се на Бога, казвашъ: Господи, покажи ми, какво да направя днесъ заради Тебе! Тази господарка има една слугиня въ кѫщи, но този день слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, какъ да свърши по-скоро работата си. Слѣдъ като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на смѣтката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри въ работата. А сега, ние се чудимъ, какво да направимъ заради Господа.
Искаме съ единъ замахъ да
поправимъ
свѣта, съ единъ замахъ да станемъ добри.
Такъвъ законъ не сѫществува. Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри. Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни. Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана.
към беседата >>
Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не
поправи
свѣта?
Ако сѫществуваше такъвъ законъ, ние нѣмаше какво да очакваме, съ единъ замахъ щѣхме да станемъ добри. Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни. Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри.
Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не
поправи
свѣта?
Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта. Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите. Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата? Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави? Кои сѫ здравитѣ хора?
към беседата >>
Онзи въ болницата казва: Господь ще
поправи
свѣта.
Ако това нѣщо можеше да стане съ единъ замахъ, Господь би казалъ само двѣ думи, и всичко щѣше да се измѣни. Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри. Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта?
Онзи въ болницата казва: Господь ще
поправи
свѣта.
Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите. Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата? Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави? Кои сѫ здравитѣ хора? – Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито.
към беседата >>
Свѣтътъ вънъ отъ болницата е
поправенъ
, и вие, които сте въ болницата, ще се
поправите
.
Пъкъ ние не сме и най-лошитѣ хора въ свѣта. Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри. Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта? Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта.
Свѣтътъ вънъ отъ болницата е
поправенъ
, и вие, които сте въ болницата, ще се
поправите
.
Азъ не се запитвамъ, кога ще се поправи свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата? Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави? Кои сѫ здравитѣ хора? – Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито. А тѣзи, които носятъ въшки и пари въ дисагитѣ, които чакатъ да ги биятъ, не сѫ отъ много умнитѣ хора.
към беседата >>
Азъ не се запитвамъ, кога ще се
поправи
свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата?
Лошото е една капка въ океана. Извънъ земята всички сѫ добри. Чудни сѫ хората, като казватъ: какъ Господь не поправи свѣта? Онзи въ болницата казва: Господь ще поправи свѣта. Свѣтътъ вънъ отъ болницата е поправенъ, и вие, които сте въ болницата, ще се поправите.
Азъ не се запитвамъ, кога ще се
поправи
свѣта, но питамъ: кога вие ще излѣзете отъ болницата?
Кога вие ще излѣзете отъ този свѣтъ, отъ земята и ще отидете въ обѣтованата земя, дѣто хората сѫ здрави? Кои сѫ здравитѣ хора? – Които живѣятъ въ добродѣтелитѣ, които носятъ чувалъ съ жито. А тѣзи, които носятъ въшки и пари въ дисагитѣ, които чакатъ да ги биятъ, не сѫ отъ много умнитѣ хора. Тия хора носятъ тояги да биятъ всѣки бѣденъ по улицата.
към беседата >>
Заповядай, седни да си
поприказваме
малко и да си похапнем!
(втори вариант)
Туй е, което върши великото в света. Има една Божествена Правда в света, която е много точна, и според която, всяко насилие, което извършим в света, ще ни се върне отгоре. Тогава аз питам: Как трябваше да схване тази работа този богат търговец? – Той като настигна бедния човек по пътя си, трябваше да му каже: Чакай братко, аз от дълго време те търся. Тези пари, тези скъпоценности в дисагите ми, този хляб в торбата ми е за тебе: тебе търся аз.
Заповядай, седни да си
поприказваме
малко и да си похапнем!
Няма защо да чакам да ме снемат от коня и да ме налагат на земята, законът е такъв. Богатият човек трябва да каже: Братко, вземи всичко, каквото имам. Аз искам от сега нататък да ми бъде леко на душата. До сега, като имах, постоянно треперех за живота си, а от сега нататък искам да бъда свободен. Ти ще вземеш моите грижи.
към втори вариант >>
Искаме с един замах да
поправим
света, с един замах да станем добри.
(втори вариант)
Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе! Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата. А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа.
Искаме с един замах да
поправим
света, с един замах да станем добри.
Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана.
към втори вариант >>
Чудни са хората, като казват: Как Господ не
поправи
света?
(втори вариант)
Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри.
Чудни са хората, като казват: Как Господ не
поправи
света?
Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора?
към втори вариант >>
Онзи в болницата казва: Господ ще
поправи
света.
(втори вариант)
Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света?
Онзи в болницата казва: Господ ще
поправи
света.
Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито.
към втори вариант >>
Светът вън от болницата е
поправен
, и вие, които сте в болницата, ще се
поправите
.
(втори вариант)
Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света.
Светът вън от болницата е
поправен
, и вие, които сте в болницата, ще се
поправите
.
Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито. А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора.
към втори вариант >>
Аз не се запитвам, кога ще се
поправи
света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата?
(втори вариант)
Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите.
Аз не се запитвам, кога ще се
поправи
света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата?
Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито. А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора. Тия хора носят тояги да бият всеки беден по улицата.
към втори вариант >>
50.
Успоредните пътища
,
МОК
, София, 14.6.1925г.,
Като дадете парите на просяка, който е определен за вас, ще го
попитате
за името му и де живее.
Ето как ще поставя задачата ви: през тази седмица всеки от вас ще носи в джоба си по сто лева, докато срещне някой беден, който ще иска помощ. Вие ще му ги дадете изведнъж; няма да се колебаете, нито ще избягвате просяците. Пък ако никой не ви поиска помощ, парите ще останат за вас. Ако ви поискат помощ още първия ден, ще дадете стоте лева и с това задачата ви е разрешена; не успеете ли първия ден, ще носите парите до края на седмицата. Когато учителят задава задачи, грижи ли се учениците откъде ще вземат тетрадки, пера и мастило?
Като дадете парите на просяка, който е определен за вас, ще го
попитате
за името му и де живее.
Този, на когото трябва да дадете парите, няма да седи на земята, но ще стане прав и така ще ви посрещне. Той е човекът, на когото Невидимият свят е пошепнал, че вие имате такава задача и го изпращат да му дадете тия сто лева. Той е определен от Невидимия свят. Ако искате, може да направите опита още през тази седмица. Ако пък сте заети, може да го отложите за идната седмица.
към беседата >>
51.
Успоредните линии
,
ООК
, София, 17.6.1925г.,
Ако искате да се учите, накарайте някоя сестра, която има хубав глас, да ви
попее
, а вие слушайте.
Когато се научиш да пееш хубаво, ще пееш и на ангелите и те ще те слушат. Такъв е естественият ход на нещата. Който не разбира работите така, той не може да бъде музикален. Всеки човек има музикално чувство, но то не е еднакво развито у всички. У някои е много добре застъпено, у други – много слабо застъпено.
Ако искате да се учите, накарайте някоя сестра, която има хубав глас, да ви
попее
, а вие слушайте.
Тя нека пее, а вие слушайте. Този дар – да пее, е Божественото нещо. След това намерете трета сестра, която пее още по-хубаво, и двете заедно я изслушайте! Та първо да пеете на себе си. Като дойдете в по-горен стадий, ще пеете за другите и те ще ви слушат.
към беседата >>
52.
Проявленията на ума
,
МОК
, София, 21.6.1925г.,
След възприемане на Христовото учение той
поправил
погрешката си.
Между Духовния свят и човека също тъй трябва да има правилна обмяна на енергиите. Човек може да влезе в Духовния свят само след като се изчисти от излишъка на своите енергии. Те не са нужни за неговото развитие. Когато човек има някакъв дефект в своя разум, той ще бъде тесногръд; може да бъде морален човек, но ще е фанатик, какъвто е бил апостол Павел преди обръщането си в християнството. Апостол Павел бил философ човек, но тесногръд, и затова преследвал всички, които не вярвали и не разбирали Божественото, както той го разбирал.
След възприемане на Христовото учение той
поправил
погрешката си.
Обаче много хора и до днес подражават на апостол Павел, който казва: „Всичко считам за измет, за да позная Христа.“ То значи: всичко считам за измет, за да позная Любовта. Каква е разликата между личния и индивидуалния живот? – Когато човек се индивидуализира, т.е. живее индивидуален живот, той навлиза вътре в себе си, мисли за себе си. Личният живот има отношение повече към външните хора.
към беседата >>
Мислите ли, че в Природата няма разум, всички разумни същества, които влизат в нея, колективно ще се опълчат срещу вас и ще ви въздействат, докато се
поправите
.
Тя налага ограничения на всички същества не от зла воля, но по необходимост. Те са в реда на нещата. От тия ограничения зависи и вашето правилно развитие. Защо става това, има ред причини. Вие трябва да вложите всичкото си доверие в Разумната Природа, в нейния ум, в нейния промисъл.
Мислите ли, че в Природата няма разум, всички разумни същества, които влизат в нея, колективно ще се опълчат срещу вас и ще ви въздействат, докато се
поправите
.
Това не върши самата Природа, но законите и силите в нея, срещу които вие реагирате. Вие искате да ги подчините на себе си, но тя ви казва, че слабият трябва да се смирява. Нищо в Природата не може да се унищожи! В теософската литература често се цитира изречението: „Убий всяко желание в себе си! “ Това е неправилен превод на едно от индуските изречения, който говори за неразбиране на окултизма.
към беседата >>
53.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
И Христосъ си
поплака
, което показваше, че въ Него имаше една чувствителна душа.
Бѣгаше той, ти си седишъ на мекото легло. Тъй че, за да разберете плача Иеремиевъ, за да разберете псалмитѣ на Давида, трѣбва да минете прѣзъ тѣхната опитность. Но и това още е човѣшко учение, не е Божествено. Евреитѣ трѣбваше да се подигнатъ, а не да плаче Иеремия за тѣхъ. Туй е една слабость.
И Христосъ си
поплака
, което показваше, че въ Него имаше една чувствителна душа.
Христосъ, като дойде между евреитѣ, казва имъ: „Искахъ да ви помогна, но не ме разбрахте“ – и заплака. Сълзитѣ на Христа не изразяваха слабость, но съ това той имъ казваше: „Както азъ плача, така ще плачете и вие“. Казвате: това е слабость! Не е слабость! Не е слабость.
към беседата >>
И Христос си
поплака
, което показваше, че в Него имаше една чувствителна душа.
(втори вариант)
Бягаше той, ти си седиш на мекото легло. Така че, за да разберете плача Иеремиев, за да разберете псалмите на Давид, трябва да минете през тяхната опитност. Но и това още е човешко учение, не е Божествено. Евреите трябваше да се подигнат, а не да плаче Иеремия за тях. Това е една слабост.
И Христос си
поплака
, което показваше, че в Него имаше една чувствителна душа.
Христос, като дойде между евреите, казва им: "Исках да ви помогна, но не ме разбрахте" – и заплака. Сълзите на Христос не изразяваха слабост, но с това той им казваше: "Както аз плача, така ще плачете и вие". Казвате: Това е слабост! - Не е слабост! Не е слабост.
към втори вариант >>
54.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 28.6.1925г.,
Щом
попаднете
под влиянието на някое човешко чувство, то може да ви владее час, два, може да ви владее ден, два, три или повече, а някога по няколко месеца или една година, и след това ще ви напусне.
– Не може. Естественият закон, при който човек може да добие свободата си, е законът на правата, на чистата мисъл. Казвам: хората не трябва да се спъват от своите човешки чувства. И те съставляват една велика сила, чиито качества трябва да познавате. Човешките чувства не са постоянни, те не траят дълго време.
Щом
попаднете
под влиянието на някое човешко чувство, то може да ви владее час, два, може да ви владее ден, два, три или повече, а някога по няколко месеца или една година, и след това ще ви напусне.
Напусне ли ви, вие сте вече свободен. В това време вашият ум работи правилно и вие извличате една опитност от чувството, което беше ви завладяло. След това ще попаднете на друго чувство, което непременно ще бъде по-възвишено от първото. Чувствата трябва да бъдат в хармония с мислите. Не са ли в хармония, вземат ли надмощие над мислите у човека, той не може да мисли право.
към беседата >>
След това ще
попаднете
на друго чувство, което непременно ще бъде по-възвишено от първото.
И те съставляват една велика сила, чиито качества трябва да познавате. Човешките чувства не са постоянни, те не траят дълго време. Щом попаднете под влиянието на някое човешко чувство, то може да ви владее час, два, може да ви владее ден, два, три или повече, а някога по няколко месеца или една година, и след това ще ви напусне. Напусне ли ви, вие сте вече свободен. В това време вашият ум работи правилно и вие извличате една опитност от чувството, което беше ви завладяло.
След това ще
попаднете
на друго чувство, което непременно ще бъде по-възвишено от първото.
Чувствата трябва да бъдат в хармония с мислите. Не са ли в хармония, вземат ли надмощие над мислите у човека, той не може да мисли право. След това мислите в този човек ще вземат надмощие и той постоянно ще се намира в неустойчиви състояния. И тъй, трябва да знаете, че чувствата всякога заробват човека. За да се освободи човек от това робство, той трябва съзнателно да работи върху себе си.
към беседата >>
У кого ще
попаднат
тия енергии – за това Природата не се интересува.
Не са ли в хармония, вземат ли надмощие над мислите у човека, той не може да мисли право. След това мислите в този човек ще вземат надмощие и той постоянно ще се намира в неустойчиви състояния. И тъй, трябва да знаете, че чувствата всякога заробват човека. За да се освободи човек от това робство, той трябва съзнателно да работи върху себе си. Чувствата представляват енергия, събрана от хиляди години в Природата.
У кого ще
попаднат
тия енергии – за това Природата не се интересува.
Важното е тия енергии да се пласират някъде и да се използват разумно. Когато някой човек попадне под влиянието на един или на друг род от тези енергии, Природата ги туря на гърба му и казва: „Днес ти ще използваш тия енергии, докато намеря друг, на когото да ги стоваря.“ С това Природата прави ред опити, от които и вие се учите. Има ли нещо лошо в тия опити? Трябва ли да се сърдите на Природата за това? Колкото и да се сърдите, тя не обръща внимание.
към беседата >>
Когато някой човек
попадне
под влиянието на един или на друг род от тези енергии, Природата ги туря на гърба му и казва: „Днес ти ще използваш тия енергии, докато намеря друг, на когото да ги стоваря.“ С това Природата прави ред опити, от които и вие се учите.
И тъй, трябва да знаете, че чувствата всякога заробват човека. За да се освободи човек от това робство, той трябва съзнателно да работи върху себе си. Чувствата представляват енергия, събрана от хиляди години в Природата. У кого ще попаднат тия енергии – за това Природата не се интересува. Важното е тия енергии да се пласират някъде и да се използват разумно.
Когато някой човек
попадне
под влиянието на един или на друг род от тези енергии, Природата ги туря на гърба му и казва: „Днес ти ще използваш тия енергии, докато намеря друг, на когото да ги стоваря.“ С това Природата прави ред опити, от които и вие се учите.
Има ли нещо лошо в тия опити? Трябва ли да се сърдите на Природата за това? Колкото и да се сърдите, тя не обръща внимание. Има ли нещо лошо, ако майката даде една ябълка на своето дете и после я вземе назад? „На детето му става мъчно“, казвате вие.
към беседата >>
55.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
Попитайте
някой психолог де седи волята, ще ви каже, че волята се намира в главата.
човек трябва да бъде милосърден. Горе на главата се намира центърът на милосърдието. И най-после, всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта, затова трябва да имаме и Любов към Бога. Оттук виждаме, че всяка мисъл трябва да съдържа в себе си ред качества, за да може да устои на всички препятствия и да се реализира. Някои от съвременните психолози лесно разрешават тия въпроси, като казват: „Това е чувство, това е мисъл, това е воля.“ И с това свършват всичко.
Попитайте
някой психолог де седи волята, ще ви каже, че волята се намира в главата.
– „На кое място в главата? “ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа? Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява. Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност? Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност?
към беседата >>
Ако ви
попитат
защо Земята се върти около себе си, ще кажете: „Така е наредил Господ.“ Защо Земята се върти около Слънцето?
Моята вяра трябва да се засили.“ Кажете ли така, веднага всички духове наоколо ви ще се разпръснат като прах, вие ще видите, че Слънцето грее, и ще тръгнете към Бога. Казвате: „Де е Господ? “ Всички ще Го видите. Така трябва да е поставен великият закон в душите ви. Такъв трябва да бъде окултният ученик.
Ако ви
попитат
защо Земята се върти около себе си, ще кажете: „Така е наредил Господ.“ Защо Земята се върти около Слънцето?
– „Така е направил Господ.“ Казвате: „Ние знаем много неща.“ Какво знаете? – Че бобът се увива около пръчките. Велика философия било това, да знаете, че бобът се увива около пръчките. Защо бобът се увива около пръчките? Защото е боб.
към беседата >>
Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да
поправим
.
Вие казвате: „Зная, че съвременният човек е направен по образ и подобие Божие.“ Значи според вас човекът, който събира меда на пчелите да го яде, или човекът, който коли воловете да прави пастърма от тях, или човекът, който коли кокошките, за да ги яде, е този, който е създаден по образ и подобие Божие? Това ли е човекът? – Не, това са случайности, които се срещат в сегашния живот на човечеството. Тия случайности са ни отклонили от правия път, както и Земята се е отклонила малко от своя път. Такива случаи се срещат понякога в Природата – някои планети се отдалечават от своя център.
Това, че и ние се спираме по пътя си, е случайност, която трябва да
поправим
.
Грехът, който съществува в света, е случайност, която отдалечава човека от неговия стремеж към Бога. Вие трябва да се освободите от всички тия заблуждения и може да се освободите. Сега у вас се заражда мисълта: „Колко лоши хора сме били! “ Не е там въпросът. Важно за вас е да се стремите към себе си и към Бога, както Земята се върти около себе си и около Слънцето.
към беседата >>
След като съзнае това, той се стреми вече да
поправи
своите грешки.
Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога. Следователно вие ще любите, ще обичате. Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб? Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал.
След като съзнае това, той се стреми вече да
поправи
своите грешки.
По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади. И планетите се подмладяват. Когато Земята се подмлади, всички хора ще се подмладят.
към беседата >>
56.
Преходни състояния на съзнанието
,
МОК
, София, 5.7.1925г.,
Нищожна, малка е погрешката, но трябва да се
поправи
.
Съмнението, подозрението загасват вътрешната светлина. Например решиш някоя задача, но се усъмниш нещо: веднага спираш задачата, не знаеш накъде да вървиш – в ума и в съзнанието ти настава мрак и заблуждение. След време отново се вдъхновиш, придобиваш вяра и започваш да работиш нататък. Така работиш четири-пет години върху задачата и най-после я свършваш. Дойде твоят професор, учен и способен човек, преглежда задачата ти и намира една малка погрешка в десетичните числа.
Нищожна, малка е погрешката, но трябва да се
поправи
.
Питам: тази малка погрешка изменя ли вашето естество? Прави ли ви морално по-лоши, отколкото сте били по-рано? – Не. Ако обаче направите тази грешка в живота си, тя ще се отрази зле върху характера ви. Ако дадете пари на някоя вдовица и към определената сума прибавите една стотна част от стотинката, какво ще спечели вдовицата от този малък придатък?
към беседата >>
57.
Вътрешна връзка
,
МС
, София, 6.7.1925г.,
Съберете се,
попейте
си!
Нямало достатъчно хляб. - Колкото има. Не е в хляба, не е в яденето, всичко е в срещата, в общението на душите. Това е една малка вътрешна връзка. Някой пък иска да пеете.
Съберете се,
попейте
си!
Животът не е в пението. То е само една малка вътрешна връзка. Някой иска да се разговаряте. Съберете се, разговаряйте се! Разговарянето е също една връзка.
към беседата >>
58.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Идва от селото един виден турчин, викат този българин да превежда – аз ще го нарека Дончо, ако някой от вас се нарича Дончо, нека ме извини, така ми
попадна
това име.
Ако постъпвате по този начин, у вас ще се създаде една положителна мисъл. Вие какво правите? Като се свърши лекцията или беседата, разотивате се, като си мислите, че много знаете. Действително, вие знаете нещо, но това знание по-скоро ще стане причина да ви бият. С това знание вие ще приличате на онзи българин, който се хвалел, че знае добре турски език.
Идва от селото един виден турчин, викат този българин да превежда – аз ще го нарека Дончо, ако някой от вас се нарича Дончо, нека ме извини, така ми
попадна
това име.
Турчинът му говори по това, по онова: мисли, че Дончо знае турски. Питат го селяните: „Дончо, какво иска този турчин? “ – „Иска да яде риба.“ Селяните му донесли цял сак с риба и няколко хляба. „Какво е това? “ – пита турчинът.
към беседата >>
Щом говорите за Истината, каквото припишете на другите,
попитайте
се: „Ами аз как постъпвам?
По този начин всички противоречия в живота ви ще изчезнат. Сега хората от външния свят казват, че окултните ученици в България били много вдълбочени в себе си, нямали любов към хората, били груби в отношенията си. Това е мнението не само на външния свят, но и вие самите така мислите един за друг. Всеки от вас има по един идеал и мисли, че другите не зачитат този идеал. Ти, който казваш за другите така, зачиташ ли техните идеали?
Щом говорите за Истината, каквото припишете на другите,
попитайте
се: „Ами аз как постъпвам?
Всяка моя постъпка съгласна ли е с Истината? “ Казвате: „Еди-кой си брат не е щедър.“ Запитайте се: „Аз щедър ли съм? “ – „Еди-кой си брат не говори меко, много е груб в отношенията си.“ Запитайте се: „Аз мек ли съм? “ – „Еди-кой си брат не ме прие любезно.“ Запитайте се: „Аз, като окултен ученик, приех ли го добре? “ Каквато мисъл възникне в ума ви, поставете и една контрастна.
към беседата >>
59.
Малкият стрък
,
ИБ
, Мусала, 13.7.1925г.,
Може да
попитате
: „Защо седим на този дъжд?
Всеки стрък, който излиза от земята, ще види лъчите на слънцето.
Може да
попитате
: „Защо седим на този дъжд?
“ – То е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте; когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат. Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръне ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото.
към беседата >>
Колкото прегрешения намерите, ще ги
поправите
.
– За какво ще бъде свидетел тя? Че ви е говорено за Бога и за великата Божия наука. Тази тревичка сама говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си и ще направите пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, ще ги изправите. Ще отворите книгата на своя живот и ще направите щателен преглед на добрите и лошите си постъпки.
Колкото прегрешения намерите, ще ги
поправите
.
Ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание, не можете да съзнаете някои ваши прегрешения и не можете да ги изправите, ние ще ги изправим. Някога и Учителят изправя грешките. Не е въпрос кой ги изправя. Ако ученикът изправя грешките си, добре прави; ако Учителят ги изправя, пак добре. Ако ученикът не довижда и не може да си изправи погрешката, Учителят ще му я изправи.
към беседата >>
Може да
попитате
: „Сега защо седим на този дъжд?
(втори вариант)
Всеки стрък, който излиза из земята, ще види лъчите на слънцето.
Може да
попитате
: „Сега защо седим на този дъжд?
" То е първото предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства. А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото.
към втори вариант >>
Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме
попита
: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш?
(втори вариант)
Само за Господа. Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас. Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света. Тази мисъл да седи постоянно в ума ви. Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича.
Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва." Ако някой ме
попита
: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш?
" Защото Бог ме обича. На любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Не Го ли обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи, това да знаете! Не работиш ли, ти си извън любовта.
към втори вариант >>
Колкото прегрешения намерите, ще ги
поправите
.
(втори вариант)
Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел." За какво? Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки.
Колкото прегрешения намерите, ще ги
поправите
.
Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи.
към втори вариант >>
Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги
поправим
.
(втори вариант)
Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите.
Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги
поправим
.
Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи.
към втори вариант >>
Някой път и учителят
поправя
.
(втори вариант)
Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим.
Някой път и учителят
поправя
.
Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи.
към втори вариант >>
Не е въпросът кой
поправя
.
(втори вариант)
Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя.
Не е въпросът кой
поправя
.
Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво.
към втори вариант >>
Ако ученикът
поправя
- добре е; и ако учителят
поправя
, пак е добре.
(втори вариант)
Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя.
Ако ученикът
поправя
- добре е; и ако учителят
поправя
, пак е добре.
Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога.
към втори вариант >>
Ако ученикът не довиди да
поправи
погрешката са, нищо от това - учителят ще я
поправи
.
(втори вариант)
Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре.
Ако ученикът не довиди да
поправи
погрешката са, нищо от това - учителят ще я
поправи
.
Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога. Тогава защо се докачате, защо се обиждате?
към втори вариант >>
Следователно все някой трябва да
поправи
.
(втори вариант)
Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи.
Следователно все някой трябва да
поправи
.
Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога. Тогава защо се докачате, защо се обиждате? Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си?
към втори вариант >>
Важното е грешката да се
поправи
.
(втори вариант)
Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи.
Важното е грешката да се
поправи
.
Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога. Тогава защо се докачате, защо се обиждате? Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си? („Ще си поправим погрешките." „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект.
към втори вариант >>
(„Ще си
поправим
погрешките." „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект.
(втори вариант)
Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък." Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога. Тогава защо се докачате, защо се обиждате? Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си?
(„Ще си
поправим
погрешките." „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича." „Ще работим за Божията нива." „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.") Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект.
В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става. Вие като кажете нещо, ангелите започват. Каквото кажете, се реализира. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. („Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.") Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих.
към втори вариант >>
Ще
изпопадате
, ще измрете от студ." Ние другояче разбираме тази работа.
(втори вариант)
Тъй трябва да се молите. Вие казвате: „Усилие, борба се изисква от нас, докато се достигне това нещо." Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие и кажете: „Мога да служа на Бога през всички времена, при всички условия." И когато изчезнат от живота ти всички препятствия, когато ги преодолееш, тогава ще бъдеш готов да служиш на Бога. Когато казваме, че отиваме на Мусала, всички казват: „Луди, глупави хора ли сте, или ще полудявате? Чакайте да изгрее слънцето. Не виждате ли, че дъжд, сняг вали?
Ще
изпопадате
, ще измрете от студ." Ние другояче разбираме тази работа.
В хубаво време всеки може да се качи, но в лошо време всеки не може. И действително нас не ни е притупало да се качим на Мусала, но за едно предметно обучение ние направихме тази екскурзия и аз искам вие да я задържите в ума си като една паметна екскурзия. Тя да не остане за вас един мъртъв паметник: „Тук почива еди-кой си славен юнак, който се е сражавал в двайсет и пет сражения." Такива надписи аз не искам. Не, паметниците на нашите герои са живи. Като отидем при някой от нашите герои, казваме: „Излезте, покажете вашето геройство." Всички трябва да бъдете живи паметници.
към втори вариант >>
Като видя този кон в гората, ще го потупам, ще му кажа: „Много се радвам, че твоите букаи паднаха." Той пасе,
попогледне
ме, вдигне си главата нагоре и ми говори.
(втори вариант)
Покривите, това са букаите, оковите на хората. Какво лошо има в това, ако всички букаи паднат? Какво има от това, ако конят иде в гората, свободен от всякакви окови, от всякакви юзди? Казвате: „Тогава къде ще търсим коня? " В гората.
Като видя този кон в гората, ще го потупам, ще му кажа: „Много се радвам, че твоите букаи паднаха." Той пасе,
попогледне
ме, вдигне си главата нагоре и ми говори.
Ние можем да си приказваме с коня. Защо си вдига конят главата? Защо пасе? Конят казва: „Ти ангелската наука, науката на светиите научи ли? " И волът казва същото.
към втори вариант >>
(Времето се
поправи
малко.) Забележете, щом вие се зарадвахте, и времето се
поправи
.
(втори вариант)
Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават. Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата. Кой философ би ви казал това? („Колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите.") Никога не е било време да съм бил извън вас. Не е било време, когато да не съм бил с вас.
(Времето се
поправи
малко.) Забележете, щом вие се зарадвахте, и времето се
поправи
.
Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете, и времето е мрачно. Често казвате, че никой не ви обича. Има едно Същество, което ви обича. То е Бог.
към втори вариант >>
60.
Което вие видите
,
НБ
, София, 19.7.1925г.,
Попитайте
нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде.
Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано.
Попитайте
нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде.
Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ.
към беседата >>
Попитайте
нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко.
Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде.
Попитайте
нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко.
Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ. Ще мислимъ значи че Богъ ни е родилъ.
към беседата >>
Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си
попийнемъ
, да му пуснемъ края!
Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своитѣ вълченца, въ нея нѣма любовь? И въ нея има любовь, само че по-ограничена. Единъ день и нейната любовь ще се развие по-вече. И ако единъ день тази любовь и въ вълчицата, и въ всички хора се развие толкова, че тѣ се застѫпватъ и за другитѣ тъй, както и за своитѣ, ето отдѣ ще дойде спасението на човѣчеството. Ние сме силни въ Любовьта, но само за единъ моментъ, не за всички моменти.
Азъ съмъ виждалъ много праведни хора, които вървятъ добрѣ до едно мѣсто и послѣ казватъ: не си струва тъй да се живѣе, не струва да води човѣкъ такъвъ благочестивъ животъ, я да си
попийнемъ
, да му пуснемъ края!
И наистина, въ края на живота си тѣ живѣятъ разпуснатъ животъ. Защо? Защото въ тѣхъ нѣма дълбоко разбиране на живота, въ тѣхъ нѣма послѣдователность. Една млада лѣкарка дава съвѣтъ на една млада мома: ти си поживѣй сега, докато си млада, че на стари години ще живѣешъ споредъ морала, тогава ще живѣешъ добъръ животъ, тогава ще живѣешъ като старитѣ хора. Че какъ живѣятъ старитѣ хора? – Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ.
към беседата >>
Попитайте
някого какво нещо е идеал, какви ли не определения ще ви даде.
(втори вариант)
Вие може да се смеете, но аз считам за болни всички тия съвременни хора, които проповядват за морал. Болен на болен проповядва. Той сам не знае, де е Господ, но казва: вярвай в Бога! Той сам няма идеал, но казва на друг: ти трябва да имаш идеал! Вследствие на това, всичко в нашата литература е разбъркано.
Попитайте
някого какво нещо е идеал, какви ли не определения ще ви даде.
Попитайте някого какво нещо е сила, какво нещо е Бог, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Бог е първичната причина в света, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Бог е създал света. Не, това са ваши схващания. Аз казвам, че Бог не е създал света. Тогава Писанието казва, че Бог ни е родил.
към втори вариант >>
Попитайте
някого какво нещо е сила, какво нещо е Бог, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Бог е първичната причина в света, която е създала всичко.
(втори вариант)
Болен на болен проповядва. Той сам не знае, де е Господ, но казва: вярвай в Бога! Той сам няма идеал, но казва на друг: ти трябва да имаш идеал! Вследствие на това, всичко в нашата литература е разбъркано. Попитайте някого какво нещо е идеал, какви ли не определения ще ви даде.
Попитайте
някого какво нещо е сила, какво нещо е Бог, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Бог е първичната причина в света, която е създала всичко.
Вие ще кажете, че Бог е създал света. Не, това са ваши схващания. Аз казвам, че Бог не е създал света. Тогава Писанието казва, че Бог ни е родил. Ще мислим, значи, че Бог ни е родил.
към втори вариант >>
Аз съм виждал много праведни хора, които вървят добре до едно място и после казват: не си струва тъй да се живее, не струва да води човек такъв благочестив живот, я да си
попийнем
, да му пуснем края!
(втори вариант)
Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своите вълченца, в нея няма любов? И в нея има любов, само че по-ограничена. Един ден и нейната любов ще се развие повече. И ако един ден тази любов и във вълчицата, и в всички хора се развие толкова, че те се застъпват и за другите тъй, както и за своите, ето отде ще дойде спасението на човечеството. Ние сме силни в Любовта, но само за един момент, не за всички моменти.
Аз съм виждал много праведни хора, които вървят добре до едно място и после казват: не си струва тъй да се живее, не струва да води човек такъв благочестив живот, я да си
попийнем
, да му пуснем края!
И наистина, в края на живота си те живеят разпуснат живот. Защо? Защото в тях няма дълбоко разбиране на живота, в тях няма последователност. Една млада лекарка дава съвет на една млада мома: ти си поживей сега, докато си млада, че на стари години ще живееш според морала, тогава ще живееш добър живот, тогава ще живееш като старите хора. Че как живеят старите хора? – Старите хора живеят един егоистичен живот.
към втори вариант >>
61.
Свободни движения
,
МОК
, София, 26.7.1925г.,
Ако
попитате
един велик Учител какво има на Слънцето, той, макар и да знае какво има там, няма да разправя, но ще ви каже: „Аз ходих на Слънцето и проверих всичко.
Питам: щом този човек е учен, знае много неща, нека каже коя от всички тия теории е вярна, най-близка до Истината. На времето си всяка теория е била меродавна, вярна, но постепенно с напредване на науката във всяка теория се явяват факти, които тя вече не може да обясни, и постепенно се замества с нова теория, по-вярна, по-близка до Истината. Затова, когато се казва за някой човек, че е учен, той не е в пълния смисъл на думата учен човек. В този смисъл всеки човек може да бъде учен. Великите Учители и адептите знаят същността на нещата, но те не изнасят теории.
Ако
попитате
един велик Учител какво има на Слънцето, той, макар и да знае какво има там, няма да разправя, но ще ви каже: „Аз ходих на Слънцето и проверих всичко.
Ако не ми вярвате, мога да ви разкажа как се отива дотам, та сами да проверите нещата.“ Наистина за такова пътешествие се изисква дълго време, но щом въпросът се отнася до науката, това нищо не значи. Като отидете на Слънцето, сами ще проверите има ли там живот, или няма. Ако там има живот, ще видите какви същества живеят на него, и т.н. За това се изисква само време, концентриране на мисълта и силна воля, която да преодолява трудностите и мъчнотиите. Мнозина не се интересуват от въпроса, има ли живи същества на Слънцето, или няма, защото те не са в състояние да използват енергията на тия същества.
към беседата >>
62.
Съвместими отношения
,
ООК
, София, 29.7.1925г.,
Това, че съм
попаднал
в най-важния момент, дава цена на моята услуга, а не че само аз мога да я направя.
Щом изявите своите чувства, не се спирайте при туй същество да му казвате, че само вие можете да изявите тези чувства към него. Ако аз мога да извадя някого с въже вън от кладенеца, нима не могат да се намерят и други, които може да направят същото? – Не само един, но много още такива хора могат да се намерят. Моята услуга се състои в това, че аз съм първият, който съм направил тази услуга. Моментът, в който съм дошъл аз, той е важният, а не самият аз.
Това, че съм
попаднал
в най-важния момент, дава цена на моята услуга, а не че само аз мога да я направя.
Ще благодаря в себе си, че съм имал туй щастие, тази привилегия – аз да направя тази услуга. Ако си въобразя, че само аз притежавам силата да направя тази услуга, това е лъжливо схващане, лъжливо понятие. Третият вид енергии, които не трябва да подпушите, това са енергиите на вашите мисли. Сега, ако се обърнем към музиката, ще видим, че там има силни тонове, има и меки тонове. Всякога след силния тон иде мек тон; същото нещо е и в Природата.
към беседата >>
През това време ще трябва да се моли на Бога, да
поправи
грешката си.
И мъже, и жени са наточили ножовете си, чакат само да ги бутне някой и казват: „Ако говориш много, ще те мушна три-четири пъти с ножа си, ще познаеш, че съм ученик на една Окултна школа.“ Разбиране е това! Питам: правилно ли е двама ученици да се бият помежду си като пехливани? Казвате: „Как ще се разреши спорът между тях? “ Понеже те не са избрали друг метод, освен физическата саморазправа, ще се намери някой по-силен от тях, ще повали единия на земята, а на втория ще даде друг някакъв урок. По-слабият все ще остане с някаква следа от този бой, затова той ще получи друг урок – ще легне за няколко дни в легло.
През това време ще трябва да се моли на Бога, да
поправи
грешката си.
Когато двама ученици спорят за нещо, те трябва да отидат при Учителя си да им даде някакъв съвет, правилно да разрешат въпроса. Учителят ще им даде метод да разрешат спора без бой. Не е позволено на ученици от Окултната школа да се бият. Ако те се бият, останалите ученици ще ги наблюдават, ще коментират случката и ще кажат: „Учителят взе страната на единия.“ – Да, единият е повален на земята, а другият – на леглото. След боя двамата герои седят и си философстват: „Защо Учителят допусна да се бием?
към беседата >>
Следователно ще знаете, че всеки от вас може да
попадне
в изключенията, затова трябва да изучавате този закон.
Като енергия тя трябва да произвежда топлина и светлина у самите нас. Като говорим за физически бой, някои от вас ще питат: „Трябва ли да стават такива неща между нас? “ Казвам: тези неща са обикновени за света, но за вас те са изключения. Да се бият хората в света, това е нещо обикновено; те не само че се бият, но с милиони хора се избиват. Стават ли такива неща между вас, те са изключения, които не са съвършено изключени.
Следователно ще знаете, че всеки от вас може да
попадне
в изключенията, затова трябва да изучавате този закон.
Като изучавате закона на изключенията, непременно трябва да боравите с меките тонове. Боравите ли с меките тонове, всяко жестокосърдечие, всяко недоволство ще изчезне от вас и вие ще разрешите всички въпроси правилно, тъй както Бог изисква. Кое е най-добро държание според вас: да давате ухо на всичко казано-речено или да не давате? Една турска поговорка казва: „Не давай ухо на лошите работи! “ Плаче ли някой, не му обръщай внимание.
към беседата >>
63.
Разумни наблюдения
,
ООК
, София, 5.8.1925г.,
Те ще ви кажат: „Винт еди-кой си номер е развъртян, затова ще вземете ключ еди-кой си номер и ще го завъртите.“ Вие ще кажете: „Духът говори.“ – Да, въплътеният Дух на Бога говори по телефона и вие след това ще бъдете в състояние да
поправите
парахода и той ще тръгне.
– „Ще се молим.“ – Хубаво, съгласен към с вас. Това показва, че параходът, с който пътувате, има безжичен телеграф и телефон и вие ще съобщите на тия инженери, които са го правили, че витлото на вашия параход е спряло. Обаче вие трябва да знаете имената на инженерите. Ще ги повикате по телефона и те ще ви се отзоват. Вие ще слушате внимателно какво ще ви говорят оттам.
Те ще ви кажат: „Винт еди-кой си номер е развъртян, затова ще вземете ключ еди-кой си номер и ще го завъртите.“ Вие ще кажете: „Духът говори.“ – Да, въплътеният Дух на Бога говори по телефона и вие след това ще бъдете в състояние да
поправите
парахода и той ще тръгне.
По същия начин и учениците от Окултната школа понякога спират в своя път. Това значи, че те са спрели, за да телефонират на тези, които са построили вашия параход. Знаете ли имената на тези инженери, които са построили вашия параход? Вие казвате: „Тази работа не ни трябва.“ – Дали ви трябва, или не, ще разберете, когато се намерите в мъчнотиите на живота. Мнозина от вас не искат да знаят как е направено човешкото тяло.
към беседата >>
64.
Малкото добро и малкото зло
,
ООК
, София, 12.8.1925г.,
Попитали
едно дете: „Защо грее Слънцето?
Попитали
едно дете: „Защо грее Слънцето?
“ То отговорило: „Слънцето грее, защото иска да грее.“ Попитали друго дете: „Защо хората кладят огън? “ – „Защото им е студено.“ Попитали трето дете: „Защо хората и животните пият вода? “ – „Защото са жадни.“ Как мислите, умни ли са децата, т.е. правилни ли са тия отговори? Техните отговори са толкова правилни, колкото и обясненията на мнозина хора върху въпроса за чувствата.
към беседата >>
“ То отговорило: „Слънцето грее, защото иска да грее.“
Попитали
друго дете: „Защо хората кладят огън?
Попитали едно дете: „Защо грее Слънцето?
“ То отговорило: „Слънцето грее, защото иска да грее.“
Попитали
друго дете: „Защо хората кладят огън?
“ – „Защото им е студено.“ Попитали трето дете: „Защо хората и животните пият вода? “ – „Защото са жадни.“ Как мислите, умни ли са децата, т.е. правилни ли са тия отговори? Техните отговори са толкова правилни, колкото и обясненията на мнозина хора върху въпроса за чувствата. Питам: човек, който не е търгувал, може ли да направи дълг?
към беседата >>
“ – „Защото им е студено.“
Попитали
трето дете: „Защо хората и животните пият вода?
Попитали едно дете: „Защо грее Слънцето? “ То отговорило: „Слънцето грее, защото иска да грее.“ Попитали друго дете: „Защо хората кладят огън?
“ – „Защото им е студено.“
Попитали
трето дете: „Защо хората и животните пият вода?
“ – „Защото са жадни.“ Как мислите, умни ли са децата, т.е. правилни ли са тия отговори? Техните отговори са толкова правилни, колкото и обясненията на мнозина хора върху въпроса за чувствата. Питам: човек, който не е търгувал, може ли да направи дълг? Човек, който не се е родил, може ли да ожаднее или да огладнее?
към беседата >>
– Като
поправи
живота си, всичкото негово минало ще се възстанови.
Те работят и един ден ще се намерят в по-добри условия. Ако някой микроб пита защо се намира в такива условия, ще му се каже, че трябва да работи. Ако някой човек пита защо микробът се намира в това състояние, ще му се каже, че някога и той е бил в неговото положение, сега е достатъчно само да си припомни това – няма какво да му се доказва. Ама той е забравил всичко това. Нищо, ще си го припомни. Как?
– Като
поправи
живота си, всичкото негово минало ще се възстанови.
Грехопадането в света е допринесло именно за това забравяне на хубавите опитности, които сме имали от миналото. Знаете ли какво стана във времето на грехопадането? – Господ накара първия човек да направи една машина, с която да спусне внимателно хората на Земята. Той направи тази машина, но въжето ѝ беше много тънко, та като спускаше хората на Земята, въжето се скъса и всички паднаха вътре. Сега ангелите правят хубаво, здраво въже, с което да извадят хората на повърхността на Земята.
към беседата >>
Ще го
поправите
ли с това?
Какво зло има в това, че този брат е малко дърдорко? Думата дърдорко, която употребихте по адрес на вашия брат, е малкото зло. Да се каже за някого, че е малко дърдорко, това не може да го обиди. Но защо да не се каже за този човек, че е способен, че е отличен, че има много хубави черти, че не е мълчалив, а говори хубаво, и т.н.? Като кажете, че този човек е дърдорко, вие печелите ли нещо?
Ще го
поправите
ли с това?
– Няма да го поправите. Обаче като кажете, че той говори хубаво, с това вие внасяте добри мисли в себе си, изпращате една хубава вълнĈ към него и той се ползва. Че е дърдорко, това показва известна енергия: той иска да говори, да я изразходва. Един знаменит проповедник, наречен Муди, бил голям дърдорко. Той говорел във всяко събрание.
към беседата >>
– Няма да го
поправите
.
Думата дърдорко, която употребихте по адрес на вашия брат, е малкото зло. Да се каже за някого, че е малко дърдорко, това не може да го обиди. Но защо да не се каже за този човек, че е способен, че е отличен, че има много хубави черти, че не е мълчалив, а говори хубаво, и т.н.? Като кажете, че този човек е дърдорко, вие печелите ли нещо? Ще го поправите ли с това?
– Няма да го
поправите
.
Обаче като кажете, че той говори хубаво, с това вие внасяте добри мисли в себе си, изпращате една хубава вълнĈ към него и той се ползва. Че е дърдорко, това показва известна енергия: той иска да говори, да я изразходва. Един знаменит проповедник, наречен Муди, бил голям дърдорко. Той говорел във всяко събрание. Казвали му да престане да говори, да си седне на мястото, но той всякога говорел.
към беседата >>
65.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
“ Той ми каже да
поправя
някои малки работи: да посетя някого – направям го веднага.
– Понеже и аз живея в Него. Няма нищо, което аз да поискам, и Бог да не го направи. Когато Бог обърне Лицето Си към мене, Той мисли какво да направи за мене. Следователно Той и аз сме в съгласие. Аз мисля за Него, питам Го: „Какво да направя, Господи?
“ Той ми каже да
поправя
някои малки работи: да посетя някого – направям го веднага.
Ето, аз съм ви събрал тук. За кого? – За Господа. Господ е казал да се съберат тия ученици. И ето, аз ви събирам, разправям ви това, което Бог ми казва.
към беседата >>
66.
Подпушване на светлината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Като дадеш на някой майстор да
поправи
тази малка вида, той казва: „С такива малки работи не се занимавам, трябва да платите повече.“ Мъчно се правят малките работи!
Не казвам, че у вас няма доброто желание да направите това или онова, но вие считате, че известни идеи са за предпочитане пред други. Като дойде да служим на Бога, всички идеи имат еднаква тежест. Защо? Защото в една машина и малката вида, и голямата вида могат да причинят еднаква вреда. Някой път малката вида може да причини по-голяма опасност, по-голяма вреда, отколкото голямата, но има и обратни процеси. Някой път малката вида струва повече, отколкото голямата.
Като дадеш на някой майстор да
поправи
тази малка вида, той казва: „С такива малки работи не се занимавам, трябва да платите повече.“ Мъчно се правят малките работи!
За тях се изисква по-голям майстор. Големите работи и циганин може да направи, но за малката вида, за онази малка, деликатна част, всеки не може да се заеме, нея само големият майстор може да хване и поправи. Някой път една малка, микроскопическа постъпка ни струва по-скъпо, причинява по-голяма пакост,отколкото голямата. За големите неща ние сме съвършени, с чукове можем да ги поправим, лесно ги дяламе, но за малките неща се изисква голям майстор. ● И който приеме едно таквоз дете
към беседата >>
Големите работи и циганин може да направи, но за малката вида, за онази малка, деликатна част, всеки не може да се заеме, нея само големият майстор може да хване и
поправи
.
Защото в една машина и малката вида, и голямата вида могат да причинят еднаква вреда. Някой път малката вида може да причини по-голяма опасност, по-голяма вреда, отколкото голямата, но има и обратни процеси. Някой път малката вида струва повече, отколкото голямата. Като дадеш на някой майстор да поправи тази малка вида, той казва: „С такива малки работи не се занимавам, трябва да платите повече.“ Мъчно се правят малките работи! За тях се изисква по-голям майстор.
Големите работи и циганин може да направи, но за малката вида, за онази малка, деликатна част, всеки не може да се заеме, нея само големият майстор може да хване и
поправи
.
Някой път една малка, микроскопическа постъпка ни струва по-скъпо, причинява по-голяма пакост,отколкото голямата. За големите неща ние сме съвършени, с чукове можем да ги поправим, лесно ги дяламе, но за малките неща се изисква голям майстор. ● И който приеме едно таквоз дете в Мое име, Мене приема. Какво разбирате от този стих?
към беседата >>
За големите неща ние сме съвършени, с чукове можем да ги
поправим
, лесно ги дяламе, но за малките неща се изисква голям майстор.
Някой път малката вида струва повече, отколкото голямата. Като дадеш на някой майстор да поправи тази малка вида, той казва: „С такива малки работи не се занимавам, трябва да платите повече.“ Мъчно се правят малките работи! За тях се изисква по-голям майстор. Големите работи и циганин може да направи, но за малката вида, за онази малка, деликатна част, всеки не може да се заеме, нея само големият майстор може да хване и поправи. Някой път една малка, микроскопическа постъпка ни струва по-скъпо, причинява по-голяма пакост,отколкото голямата.
За големите неща ние сме съвършени, с чукове можем да ги
поправим
, лесно ги дяламе, но за малките неща се изисква голям майстор.
● И който приеме едно таквоз дете в Мое име, Мене приема. Какво разбирате от този стих? Как трябва да се приеме такова едно дете – вътрешно или външно? – Вътрешно.
към беседата >>
А онзи, който спи, той
попада
в устата ѝ.
Търкаля се той, горкият, а те си правят смешки с него! Само онзи човек, който е пробуден, той е силен; а онзи, който спи, всякога е слаб. И слабият, който е буден, и силният, който е буден, всякога са силни. И обратното е вярно: и слабият, който спи, и силният, който спи, всякога са слаби. Онзи заек, у който се събужда съзнанието, щом дойде хрътката, и той избягва.
А онзи, който спи, той
попада
в устата ѝ.
Мечката, когато е будна и дойде човекът, тя избягва. Казвам тогава: и заекът бяга, и мечката бяга. Заекът бяга от кучето, а мечката бяга от хората. Питам: страхът на заека не му ли помогна? Пък и страхът на мечката не ѝ ли помогна?
към беседата >>
67.
Наряд и упътвания / Чистота и святост
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Азъ ви похвалявамъ, вие имате доброто желание да се
поправяте
, само че хаповетѣ ви сѫ много голѣми, та не можете лесно да ги прѣглъщате.
Вие му благодарите за този горчивъ хапъ, защото той ви лѣкува съ него. Сѫщото нѣщо е и по отношение обидата отъ този вашъ братъ. Вие имате духовна треска, този братъ ви е далъ единъ горчивъ хапъ – хапнете го, и треската ви ще прѣмине. Пъкъ ако нѣмате треска, турете този хапъ въ джеба си и намѣрете другъ нѣкой вашъ братъ, който има треска и му го дайте. Да си давате единъ на другъ горчиви хапове, на това поне сте майстори.
Азъ ви похвалявамъ, вие имате доброто желание да се
поправяте
, само че хаповетѣ ви сѫ много голѣми, та не можете лесно да ги прѣглъщате.
Рациновитѣ хапове, които взимате, трѣбва да сѫ малки, за да прѣминатъ лесно прѣзъ гърлото ви. Така също трѣбва да сѫ малки и горчивитѣ хапове, които взаимно си размѣняте. Ако сѫ голѣми, не можете да ги прѣглъщате. Както и да е, но този хапъ все трѣбва да се даде. Питамъ ви: ако имате кирь, можете ли да не вземете вода и да не се изтъркате?
към беседата >>
Ако Господь те
попита
: какво искашъ – дѣтето ти да подскача малко въ кѫщи, да
поплаче
, и ти да се разтревожишъ, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче?
Има нѣща, за които нѣма защо да се тревожишъ. Разтревожишъ ли се, спри се за малко, размисли, какъ да използувашъ тази тревога. Тревоженето не е лошо нѣщо. Дѣтето ти се разплакало, ти се тревожишъ. Ами че кое е по-хубаво: да умрѣ дѣтето ти, или да плаче, а ти да се разтревожишъ малко?
Ако Господь те
попита
: какво искашъ – дѣтето ти да подскача малко въ кѫщи, да
поплаче
, и ти да се разтревожишъ, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче?
Кое отъ двѣтѣ ще изберете? Първото положение е по-хубаво, нали? Добрѣ, ще ви дамъ другъ примѣръ. Вие пѫтувате съ единъ братъ, който е много сприхавъ, говори, плещи навсѣкѫдѣ и за всичко, но като му турите на гърба нѣщо – носи. Имате и другъ братъ, който е сдържанъ, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нѣщо на гърба – нищо не носи.
към беседата >>
– Той рѣшава да слѣзе на земята, да се въплоти и цѣлъ животъ да прѣкара на земята, за да
поправи
грѣшката си.
Колкото ти дойде на ума: 20 лева имашъ, 20 лева ще туришъ: 100 лева имашъ, 100 лева ще туришъ. И нѣма да мислишъ, отъ дѣ ще ги намѣришъ. Като се глобишъ 4–5 дена и платишъ 100-ина лева, ще почнешъ да се замисляшъ. Така правятъ и най-възвишенитѣ духове. Когато единъ възвишенъ духъ направи една погрѣшка, знаете ли какво прави?
– Той рѣшава да слѣзе на земята, да се въплоти и цѣлъ животъ да прѣкара на земята, за да
поправи
грѣшката си.
Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрѣшка, която не е въ съгласие съ Божия законъ, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава отъ благата, които има горѣ. Та виждате ли, какъвъ примѣръ на доброволно самопожертвуване има въ тия духове? Ако въ всинца ви има тия благородни пориви на човѣшката душа, ако всинца се стремите къмъ онзи великъ, съзнателенъ животъ, тогава животътъ ви щѣше да бѫде красивъ. Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате единъ законъ.
към беседата >>
Аз ви похвалвам, вие имате доброто желание да се
поправяте
, само че хаповете ви са много големи, та не можете лесно да ги преглъщате.
(втори вариант)
Вие му благодарите за този горчив хап, защото той ви лекува с него. Същото нещо е и по отношение на обидата от този ваш брат. Вие имате духовна треска, този брат ви е дал един горчив хап – хапнете го и треската ви ще премине. Пък ако нямате треска, турете този хап в джоба си и намерете друг някой ваш брат, който има треска, и му го дайте. Да си давате един на друг горчиви хапове – на това поне сте майстори.
Аз ви похвалвам, вие имате доброто желание да се
поправяте
, само че хаповете ви са много големи, та не можете лесно да ги преглъщате.
Рициновите хапове, които вземате, трябва да са малки, за да преминат лесно през гърлото ви. Така също трябва да са малки и горчивите хапове, които взаимно си разменяте. Ако са големи, не можете да ги преглъщате. Както и да е, но този хап все трябва да се даде. Питам ви: ако имате кир, можете ли да не вземете вода и да не се изтъркате?
към втори вариант >>
Ако Господ те
попита
: „Какво искаш – детето ти да подскача малко вкъщи, да
поплаче
и ти да се разтревожиш, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче?
(втори вариант)
Има неща, за които няма защо да се тревожиш. Разтревожиш ли се, спри се за малко, размисли как да използваш тази тревога. Тревоженето не е лошо нещо. Детето ти се е разплакало, ти се тревожиш. Ами че кое е по-хубаво: да умре детето ти или да плаче, а ти да се разтревожиш малко?
Ако Господ те
попита
: „Какво искаш – детето ти да подскача малко вкъщи, да
поплаче
и ти да се разтревожиш, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче?
“ Кое от двете ще изберете? Първото положение е по-хубаво, нали? Добре, ще ви дам друг пример. Вие пътувате с един брат, който е много сприхав: говори, плещи навсякъде и за всичко, но като му турите на гърба нещо – носи. Имате и друг брат, който е сдържан, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нещо на гърба – нищо не носи.
към втори вариант >>
– Той решава да слезе на Земята, да се въплъти и цял живот да прекара на Земята, за да
поправи
грешката си.
(втори вариант)
Колкото ти дойде на ума: 20 лева имаш – 20 лева ще туриш; 100 лева имаш – 100 лева ще туриш. И няма да мислиш отде ще ги намериш. Като се глобиш 4-5 дена и платиш стотина лева, ще почнеш да се замисляш. Така правят и най-възвишените духове. Когато един възвишен дух направи една погрешка, знаете ли какво прави?
– Той решава да слезе на Земята, да се въплъти и цял живот да прекара на Земята, за да
поправи
грешката си.
Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрешка, която не е в съгласие с Божия закон, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава от благата, които има горе. Та виждате ли какъв пример на доброволно самопожертване има в тия духове? Ако у всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик съзнателен живот, тогава животът ви щеше да бъде красив. Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон.
към втори вариант >>
68.
Наряд и упътвания / Чистотата
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1925г.,
Но като
попипамъ
малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ!
Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ.
Но като
попипамъ
малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ!
Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си. Ами благата дума за кого е? – Сѫщото нѣщо – за слабитѣ.
към беседата >>
Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще
попиташъ
: сега мириша ли хубаво?
Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ.
Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще
попиташъ
: сега мириша ли хубаво?
Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно.
към беседата >>
Но като
попипам
малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед!
(втори вариант)
Некой казва: че то е така и с нас. Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
Но като
попипам
малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед!
Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще
попиташ
: сега мириша ли хубаво?
(втори вариант)
Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти требва да бъдете! После, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш.
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще
попиташ
: сега мириша ли хубаво?
Докато не миришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на некои хора миришат на лошо. Чистота требва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
към втори вариант >>
Но като
попипам
малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед!
(втори вариант)
Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил.
Но като
попипам
малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед!
“ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.
към втори вариант >>
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще
попиташ
: „Сега мириша ли хубаво?
(втори вариант)
Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти трябва да бъдете! После, искате да знаете дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо? “ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш.
Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще
попиташ
: „Сега мириша ли хубаво?
“ Докато не замиришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на някои хора миришат на лошо. Чистота трябва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
към втори вариант >>
69.
Истинната врата
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Онези, които изпълняват законите, тях
поп
не опява.
При това, като си налееш вода в чашата, вкуси само няколко глътки и отстрани чашата. После пий още няколко глътки, докато изпиеш всичката вода. Постъпи тъй, както онзи, който пие вино. Нека изпиването на една чаша вода ви отнеме най-малко 15 минути и вижте тогава ще кашляте ли. Мнозина от вас ще кажат: „Лесно се дават правила, но мъчно се изпълняват.“ Онези, които мъчно или никак не изпълняват законите, в гробищата ги изпращат.
Онези, които изпълняват законите, тях
поп
не опява.
Когато си лягате вечерно време, също така трябва да спазвате един закон. Не бързайте да си легнете, докато не вземете всички предохранителни мерки. Легнете си по всички правила! Вие как лягате? Като си легнете, ще турите в съзнанието си мисълта да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не вдигате, спокойно да спите.
към беседата >>
70.
Наряд и упътвания / Проявлението на Любовта
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Сега, ако нѣкой ви
попита
, какъ познавате кога обичате нѣкого, какво ще кажете?
Щомъ остане една свѣщь, значи имаме хилядата свѣщи събрани въ една. Хиляда души, на които любовьта е равна на една свѣщь, прѣдставляватъ голѣма свѣщь. Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Колко? Съ една хилядна отъ голѣмата свѣщь ли? Не, по-добрѣ всѣки единъ отъ васъ да има хиляда свѣщи отъ Любовьта.
Сега, ако нѣкой ви
попита
, какъ познавате кога обичате нѣкого, какво ще кажете?
Коя е отличителната черта на любовьта? Можете ли да ми кажете една отличителна черта? (– Жертвата). Жертвата послѣ дохожда. Съ какво се отличава първото проявление на любовьта?
към беседата >>
Сега, ако некой ви
попита
, как познавате кога обичате некого, какво ще кажете?
(втори вариант)
Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Некой казва: аз те обичам. Колко? С една хилядна от голямата свещ ли? Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта.
Сега, ако некой ви
попита
, как познавате кога обичате некого, какво ще кажете?
Коя е отличителната черта на любовта? Можете ли да ми кажете една отличителна черта? (– Жертвата). Жертвата после дохожда. С какво се отличава първото проявление на любовта?
към втори вариант >>
Сега ако някой ви
попита
как познавате кога обичате някого, какво ще кажете?
(втори вариант)
Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи, събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Някой казва: „Аз те обичам.“ – Колко? С една хилядна от голямата свещ ли? Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта.
Сега ако някой ви
попита
как познавате кога обичате някого, какво ще кажете?
Коя е отличителната черта на Любовта? Можете ли да ми кажете една отличителна черта? Отговор: Жертвата. Жертвата после дохожда. С какво се отличава първото проявление на Любовта?
към втори вариант >>
71.
Късият път!
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1925г.,
“ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да
попостим
, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение.
Те ще кажат: „Да вземем тогава малко топлина от София или от другаде.“ – Не, и софиянци едва имат за себе си. Всички вие казвате, че сте готови да служите на Бога, но представете си, че Бог днес ви каже да направите нещо. Ще го направите ли? Ще започнете да философствате, ще кажете: „Не съм готов още.“ Друг някой ще каже: „Дано ме почака Господ поне още няколко дни! “ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия!
“ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да
попостим
, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение.
Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж. Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва.
към беседата >>
Света от толкова години са го плашили, че в огън ще гори, че големи мъки го очакват, обаче хората и досега не са се
поправили
и пак не се страхуват.
“ А на този твой брат ще каже: „Ти иди да целунеш брата си, прости му всичко.“ Мъчнотията ще бъде именно в това, че всичко, което си взел от брата си, сам ще го носиш, няма да търсиш слуги. Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш. Там е мъчнотията – докато занесеш житото. Сам ще го вземеш на гърба си и ще го върнеш. Тъй че сега Господ ще похлопа на вратата ти, ангелите ще похлопат и ще ти кажат: „Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал.“ Туй е съдбата на света.
Света от толкова години са го плашили, че в огън ще гори, че големи мъки го очакват, обаче хората и досега не са се
поправили
и пак не се страхуват.
Защо светът не се поправя? Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим! “ – Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва.
към беседата >>
Защо светът не се
поправя
?
Ако си откраднал 10 килограма жито, сам ще го занесеш. Там е мъчнотията – докато занесеш житото. Сам ще го вземеш на гърба си и ще го върнеш. Тъй че сега Господ ще похлопа на вратата ти, ангелите ще похлопат и ще ти кажат: „Ще донесеш туй, което от толкова години не си върнал.“ Туй е съдбата на света. Света от толкова години са го плашили, че в огън ще гори, че големи мъки го очакват, обаче хората и досега не са се поправили и пак не се страхуват.
Защо светът не се
поправя
?
Дотогава, докато човек не върне онова, което е взел, той не може да се изправи. Сега между хората ще се яви друга мисъл, ще кажат: „Щом е настанало вече Второто пришествие, да не работим! “ – Не, сега именно ще работите! Истинската, съзнателната работа отсега започва. Кой каквото е взел, ще го върне.
към беседата >>
72.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви
попитатъ
, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ.
Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора.
Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви
попитатъ
, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ.
Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съмъ дошелъ на земята, азъ ще ви кажа защо съмъ дошелъ. Ако запитате малкото дѣте отъ първо отдѣление, защо отива на училище, ще ви каже: отивамъ да се уча. Това дѣте веднага ще извади буквара си. Ами кой ти е учитель?
към беседата >>
Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се
поправи
тази погрѣшка.
Богъ е най-познатото, най-възвишеното сѫщество въ свѣта. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме отъ хубавото въ свѣта, всичко онова, което ни тласка къмъ възвишеното, къмъ благородното, това е Богъ, това е Божественото въ насъ. Туй тихото, което говори въ насъ, това е Богъ. Този тихъ гласъ говори въ всички. Колко пѫти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили нѣкаква погрѣшка!
Божественото въ насъ не говори като нѣкоя гръмотевица, но говори тихо и нѣкой пѫть, като сгрѣшимъ, то казва: нѣма нищо, има начини да се
поправи
тази погрѣшка.
Нѣкой не иска да отстѫпи нѣкому нѣщо. Тихиятъ гласъ отвѫтрѣ пакъ казва: дай му, отстѫпи му! Азъ, умниятъ човѣкъ, който виждамъ една мравя на пѫтя си, трѣбва да отстъпя, не трѣбва да я стѫпча, да заобиколя. Тя даже нѣма понятие, че нѣкакво грамадно сѫщество се движи къмъ нея, но азъ, който виждамъ, трѣбва да отстѫпя. Значи, Богъ, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заелъ да оправи свѣта.
към беседата >>
НАГОРЕ