НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
391
резултата в
83
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Като младенци
,
ИБ
, , 5.12.1913г.,
Когато се оженят двама души, правят условия Мъжът казва "Тук
петел
ще пее" и когато ще се изменят условията, жената казва "Сега ще пее женски
петел
", но работата успява, когато имат взаимно уважение един към друг и имат свобода на действията в духовното развитие.
Така и за астралния свят трябва да си съградите къща. Както тука на земята, така и на небето трябва да имате дом. В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на ангелите да направят земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат. Синът на Агар, това е човекът на плътта, а синът на Духа е от Сара, т.е. Господ даде Духа по обещанието си чрез устата.
Когато се оженят двама души, правят условия Мъжът казва "Тук
петел
ще пее" и когато ще се изменят условията, жената казва "Сега ще пее женски
петел
", но работата успява, когато имат взаимно уважение един към друг и имат свобода на действията в духовното развитие.
Но докато сте младенци, сте под отговорността на бащата. Когато бащата греши, синът страда и е в опасност, а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност. Ако греши бащата, то и синът, който произлиза от бащата е с греха и носи последствията му. Бащата и синът са двама съдружници под закон, ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът, виноват или не, то си е закон. Така и на земята законът заставя съдружника да изплаща загубата на другия съдружник.
към беседата >>
2.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
Спорят кой да държи първо място вкъщи – дали кокошка или
петел
да пее.
И не за себе си да се молим, то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Трябва да започнем сега едно пречистване, като за Великден – да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, навсякъде има обща дисхармония: мъж и жена не могат да се споразумеят – къща делят, пари делят, жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъжът или жената ги държат, това е безразлично – спогодете се кой да бъде касиерът.
Спорят кой да държи първо място вкъщи – дали кокошка или
петел
да пее.
Що за кокошки и петли? Това не съставлява никаква важност в Живота; казах, друго е важно. Исус е дошъл и работи. И когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Ако, например, знаехте езика на вашия вол или
петел
, нямаше да имате спънка.
И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае, да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-та глава от 1-во Коринтяном, 28-ми стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да.
Ако, например, знаехте езика на вашия вол или
петел
, нямаше да имате спънка.
Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже, например, пишем едно писмо; Той се интересува от него.
към беседата >>
4.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Един
петел
се качва на купището, друг по-силен отива и го изгонва.
– „Тъй ли? Аз ще приложа закона върху тебе, ще приложа закона за противоположностите.“ Ти биеш някого, и той ще те бие; ти го обичаш, и той ще те обича, т.е. каквото правиш, такова и ще ти правят. Тия два закона владеят и действат на земята. Подобното с подобно всякога се отблъскват.
Един
петел
се качва на купището, друг по-силен отива и го изгонва.
Защо и двата не вземат да кукуригат? Законът казва тъй: На едно купище само един петел трябва да пее. Тъй че в света може да има само добро или зло. Две злини не могат да се търпят на едно място. Светия със светия не могат да се търпят, учен с учен – също.
към беседата >>
Законът казва тъй: На едно купище само един
петел
трябва да пее.
каквото правиш, такова и ще ти правят. Тия два закона владеят и действат на земята. Подобното с подобно всякога се отблъскват. Един петел се качва на купището, друг по-силен отива и го изгонва. Защо и двата не вземат да кукуригат?
Законът казва тъй: На едно купище само един
петел
трябва да пее.
Тъй че в света може да има само добро или зло. Две злини не могат да се търпят на едно място. Светия със светия не могат да се търпят, учен с учен – също. Вземете двама лекари – пак тъй. Върху това една турска пословица казва, че „Памукчия от бяло куче хас не струва“.
към беседата >>
5.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Един
петел
намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно.
Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател.
Един
петел
намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно.
Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
към беседата >>
Поласкан от думите на лисицата,
петелът
отворил устата си и започнал да пее.
После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател. Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя.
Поласкан от думите на лисицата,
петелът
отворил устата си и започнал да пее.
Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела. Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци.
към беседата >>
Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на
петела
.
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее.
Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на
петела
.
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани.
към беседата >>
Приятел ли е лисицата на
петела
, или крадец?
Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
Приятел ли е лисицата на
петела
, или крадец?
Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате.
към беседата >>
6.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
В прочетената глава изпъкват три важни неща: думите на Исуса, положението на Петра и пропяването на
петела
.
В прочетената глава изпъкват три важни неща: думите на Исуса, положението на Петра и пропяването на
петела
.
Ще се запитате какво отношение има тази глава към нашия живот. Като разберете нейния дълбок смисъл, ще видите, че тя, наистина, има отношение и към нас. Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания.
към беседата >>
Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез
петела
.
Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него.
Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез
петела
.
Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа.
към беседата >>
Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум,
петелът
, т.е.
Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела.
Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум,
петелът
, т.е.
общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя.
към беседата >>
Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее
петелът
, той ще се отрече от Него три пъти.
Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен.
Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее
петелът
, той ще се отрече от Него три пъти.
Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака. Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им.
към беседата >>
Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее
петелът
, той три пъти се отрече от Христа.
Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти.
Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее
петелът
, той три пъти се отрече от Христа.
Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака. Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им. Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу!
към беседата >>
Като пропя
петелът
, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака.
общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя.
Като пропя
петелът
, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака.
Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им. Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу! Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери.
към беседата >>
Като не могат да издържат на своите обещания,
петелът
им се провиква: Кукуригу!
Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака. Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им.
Като не могат да издържат на своите обещания,
петелът
им се провиква: Кукуригу!
Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген.
към беседата >>
Щом чуят
петела
, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат.
Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака. Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им. Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу!
Щом чуят
петела
, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат.
Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген.
към беседата >>
Сегашните християни не са големи герои, но като пропее
петелът
им, тогава се стряскат и виждат погрешките си.
Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната. Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт.
Сегашните християни не са големи герои, но като пропее
петелът
им, тогава се стряскат и виждат погрешките си.
Една българска пословица казва: "И без петел съмва". Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека. Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят? Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа. Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен.
към беседата >>
Една българска пословица казва: "И без
петел
съмва".
От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната. Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт. Сегашните християни не са големи герои, но като пропее петелът им, тогава се стряскат и виждат погрешките си.
Една българска пословица казва: "И без
петел
съмва".
Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека. Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят? Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа. Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен. Обаче, като пропя, той се разкая и спаси.
към беседата >>
Те искат да кажат, че
петелът
не е нужен на човека.
Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната. Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт. Сегашните християни не са големи герои, но като пропее петелът им, тогава се стряскат и виждат погрешките си. Една българска пословица казва: "И без петел съмва".
Те искат да кажат, че
петелът
не е нужен на човека.
Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят? Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа. Ако не беше пропял петелът, Петър щеше да бъде изгубен. Обаче, като пропя, той се разкая и спаси. Този пример показва, че човешката Природа е непостоянна, изменчива.
към беседата >>
Ако не беше пропял
петелът
, Петър щеше да бъде изгубен.
Сегашните християни не са големи герои, но като пропее петелът им, тогава се стряскат и виждат погрешките си. Една българска пословица казва: "И без петел съмва". Те искат да кажат, че петелът не е нужен на човека. Може и без петли, но знаете ли какво ще стане, ако петлите престанат да пеят? Само двадесет и четири часа ако не пеят, непременно ще стане някаква катастрофа.
Ако не беше пропял
петелът
, Петър щеше да бъде изгубен.
Обаче, като пропя, той се разкая и спаси. Този пример показва, че човешката Природа е непостоянна, изменчива. Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си. Била излъгана от един мъж и, понеже я напуснал, тя започнала лек живот, от който разбогатяла. Тя била недоволна от живота си, но поне не чувствала никакви лишения.
към беседата >>
Като знаете Природата на човешкото естество,
петелът
ви трябва да бъде буден.
Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота.
Като знаете Природата на човешкото естество,
петелът
ви трябва да бъде буден.
На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън!
към беседата >>
Петелът
не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение.
Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота. Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден. На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си.
Петелът
не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение.
Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън! Петър излезе вън и горко плака. Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки.
към беседата >>
Радвайте се, когато вашият
петел
се провиква: Кукуригу!
Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота. Като знаете Природата на човешкото естество, петелът ви трябва да бъде буден. На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение.
Радвайте се, когато вашият
петел
се провиква: Кукуригу!
Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън! Петър излезе вън и горко плака. Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки. Той чисти човешкото сърце.
към беседата >>
Но когато
петелът
ти пропее, не мисли, че си праведен.
Петър излезе вън и горко плака. Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки. Той чисти човешкото сърце. Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти. Колко пъти човек се е отклонявал от правия път.
Но когато
петелът
ти пропее, не мисли, че си праведен.
Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него. Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща. Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу! " Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу! " Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу!
към беседата >>
" Всеки има един знаменит
петел
в себе си, който държи съзнанието му будно.
Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща. Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу! " Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу! " Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу! " Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу!
" Всеки има един знаменит
петел
в себе си, който държи съзнанието му будно.
Радвайте се и благодарете, когато петелът ви пее. Обикновено смятат петела за глупаво, неразумно същество. Не е така. Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят. Между птиците и Ангелите има известно отношение.
към беседата >>
Радвайте се и благодарете, когато
петелът
ви пее.
Когато някой краде и лъже, няма да го морализирам, нито да му говоря какво да прави и да не прави, но ще му кажа: "Кукуригу! " Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу! " Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу! " Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу! " Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно.
Радвайте се и благодарете, когато
петелът
ви пее.
Обикновено смятат петела за глупаво, неразумно същество. Не е така. Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят. Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност.
към беседата >>
Обикновено смятат
петела
за глупаво, неразумно същество.
" Когато мъжът не изпълнява обещанията си, жена му да каже: "Кукуригу! " Когато жената не изпълнява обещанията си, мъжът й да каже: "Кукуригу." Когато синът не изпълнява обещанията си, баща му да каже: "Кукуригу! " Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу! " Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато петелът ви пее.
Обикновено смятат
петела
за глупаво, неразумно същество.
Не е така. Петелът, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят. Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика.
към беседата >>
Петелът
, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят.
" Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка й да каже: "Кукуригу! " Всеки има един знаменит петел в себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато петелът ви пее. Обикновено смятат петела за глупаво, неразумно същество. Не е така.
Петелът
, като птица, е представител на една висока култура в Духовния свят.
Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика. Това се вижда в направата на гнездата им. Семейният живот у тях е добре уреден.
към беседата >>
Понеже хората страдат за неиздържаните си обещания, Христос каза на Петра : "Преди
петелът
да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене."
Това се вижда в направата на гнездата им. Семейният живот у тях е добре уреден. Когато правят гнездата си, и мъжката, и женската вземат участие. Те заедно събират материал за гнездото, заедно мътят яйцата си и заедно отглеждат малките си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и с Любов, както птиците, светът щеше да се превърне в рай.
Понеже хората страдат за неиздържаните си обещания, Христос каза на Петра : "Преди
петелът
да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене."
Кога пеят петлите? – Обикновено след полунощ. Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето. Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват.
към беседата >>
Ако вашият
петел
пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно.
Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и с Любов, както птиците, светът щеше да се превърне в рай. Понеже хората страдат за неиздържаните си обещания, Христос каза на Петра : "Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене." Кога пеят петлите? – Обикновено след полунощ. Ако пеят преди полунощ, това е признак за разваляне на времето.
Ако вашият
петел
пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно.
Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват. Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози.
към беседата >>
Докато
петелът
ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози.
Ако вашият петел пее по-рано, отколкото трябва, ще знаете, че страдания ви очакват; пее ли на време, и времето ще бъде хубаво, и в душата ви ще бъде радостно. Старите българи казват, че когато петлите пропеят, лошите духове се разпръсват. Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората.
Докато
петелът
ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози.
И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите. Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа. Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си. Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е.
към беседата >>
Престане ли
петелът
ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози. И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите.
Престане ли
петелът
ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си. Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е. висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи. Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел.
към беседата >>
Христос и
петелът
представляват два принципа, тясно свързани помежду си.
Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози. И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите. Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
Христос и
петелът
представляват два принципа, тясно свързани помежду си.
Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е. висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи. Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел. Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене".
към беседата >>
Христос е висшият разум в човека, а
петелът
– човешкият интелект, или нисшият разум.
В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози. И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите. Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа. Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си.
Христос е висшият разум в човека, а
петелът
– човешкият интелект, или нисшият разум.
Христос, т.е. висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи. Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел. Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене". Защо Петър се отрече три пъти от Христа?
към беседата >>
висшият разум в човека се бори със злото, а
петелът
– нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи.
И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите. Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа. Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си. Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е.
висшият разум в човека се бори със злото, а
петелът
– нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи.
Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел. Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене". Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път?
към беседата >>
Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на
петел
.
Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа. Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си. Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е. висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи.
Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на
петел
.
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от мене". Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх.
към беседата >>
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее
петелът
, ти три пъти ще се отречеш от мене".
Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си. Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е. висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи. Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел.
Спомни си Петър речта на Исуса, Който му беше рекъл: „Преди да пропее
петелът
, ти три пъти ще се отречеш от мене".
Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа.
към беседата >>
И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият
петел
, който пее.
Третия път се отказа поради слабата си воля. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна. Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани. Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята. Значи, всяка лоша мисъл, попаднала в човешкия ум, изопачава не само ума, но и сърцето, и волята, поради което той става докачлив, подозрителен в чувствата си, нелогичен в мисълта си и слаб във волята си.
И тъй, когато дойдат страдания в живота ви, ще знаете, че това е Божественият
петел
, който пее.
Той напомня на човека, че е нарушил някоя Божествена заповед. При това положение, не трябва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излезете вън и там да се разкаете. Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади.
към беседата >>
Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният
петел
ще пропее.
Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче.
Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният
петел
ще пропее.
Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христос плака за Ерусалим, така всеки човек ще плаче за себе си.
към беседата >>
Когато
петелът
пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая.
Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата.
Когато
петелът
пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая.
Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете.
към беседата >>
Ако отлагате, втори път вашият
петел
няма да пропее.
Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая.
Ако отлагате, втори път вашият
петел
няма да пропее.
Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие.
към беседата >>
Като сгрешите,
петелът
ви ще пропее.
Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа. Характерният и разумен човек използва всеки момент съзнателно и никога не отлага нещата. Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека.
Като сгрешите,
петелът
ви ще пропее.
Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва. Близо е вашият петел, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие. Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер. За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Близо е вашият
петел
, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете.
Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва.
Близо е вашият
петел
, не изпускайте случая да чуете гласа му и да се разкаете.
Сега е времето, когато трябва да използвате условията за вашето развитие. Няма по-добри условия от сегашните за създаване и каляване на човешкия характер. За каляване на характера са нужни изпитания и мъчнотии. Докато не беше се изпитал и познал, Петър беше готов да защитава Христа докрай. За да покаже своята готовност, той отсече ухото на един от римските войници.
към беседата >>
В този момент, именно,
петелът
на човека пропява.
", Петър веднага се отрече. Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него.
В този момент, именно,
петелът
на човека пропява.
Кога пее петелът? На зазоряване. Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа. Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли? Къде останаха вашите обещания?
към беседата >>
Кога пее
петелът
?
Но след тези думи той се замисли. От този момент в живота му стана преврат. Той излезе вън и горко плака. Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него. В този момент, именно, петелът на човека пропява.
Кога пее
петелът
?
На зазоряване. Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа. Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият петел пропя ли? Къде останаха вашите обещания? Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път.
към беседата >>
Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият
петел
пропя ли?
Разкаянието на човека не е нищо друго, освен пробуждане на Божественото съзнание в него. В този момент, именно, петелът на човека пропява. Кога пее петелът? На зазоряване. Следователно, зазоряването е важен момент за човешката душа.
Днес Христос се обръща към всички и ви пита: "Вашият
петел
пропя ли?
Къде останаха вашите обещания? Било е време, когато всички хора, всеки на своето време, са дали обещание на Христа, да следват Неговия път. Ще попитате как е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален. От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него!
към беседата >>
" Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български
петел
.
От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него! Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят. Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват. Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу!
" Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български
петел
.
Той е герой. Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава."
към беседата >>
Онзи, на когото
петелът
е пропял, той е спасен.
Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват. Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу! " Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой.
Онзи, на когото
петелът
е пропял, той е спасен.
Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава." Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея? " Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял?
към беседата >>
" Отричам ли се от Бога, пее ли
петелът
ми, или още не е пропял?
Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава." Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея?
" Отричам ли се от Бога, пее ли
петелът
ми, или още не е пропял?
Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки. Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята?
към беседата >>
"Докато
петелът
пропя, Петър три пъти се отказа от Христа." Той се усъмни в Него.
Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я; в противен случай, върнете се към стария начин на живот и на хранене. Един господин, след дълго употребяване на тютюна, решил да се откаже от него. Известно време той се въздържал и не пушел, но станал толкова нервен, че постоянно се сърдел на децата си и на жена си. При най малкото разгневяване той набивал децата си, но пак не могъл да се успокои. Най-после жена му казала: "Вместо да се гневиш, да биеш децата и да изразходваш напразно нервна енергия, по-добре започни отново да пушиш, та да се успокоиш." Човек трябва да прибягва само до такъв режим в живота си, който може да внесе известно подобрение в нервната система.
"Докато
петелът
пропя, Петър три пъти се отказа от Христа." Той се усъмни в Него.
Не само Петър се усъмни в Христа, но и много още от учениците Му. Те си казваха: "Ако е Христос, Син Божи, нека покаже силата си." Те не разбираха, че Божественото учение, което Христос проповядваше, не се проявява във физическа сила, но в Любовта. Ако между двама души, единият си служи с нож, а другият – с Любов, силата ще бъде на страната на онзи, който си служи с Любовта. Как трябва да бъдат построени домовете – на принципа на силата, или на Любовта? На принципа на Любовта.
към беседата >>
" Тези думи означават: войната е свършена,
петелът
е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.
– “Не е ли възкръснал Христос? ” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам! " Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам!
" Тези думи означават: войната е свършена,
петелът
е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало.
Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него. Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него. Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа? Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си. Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към беседата >>
Щом
петелът
му пропее, да излезе вън и да се разкае.
Кой пее днес в домовете? Ту жената, ту мъжът. Не е лошо пеенето, но то трябва да става сутрин, когато се пробужда Божественото съзнание в човека. Нека всички хора си поставят за задача в живота да освободят Христа в себе си и никога да не се отричат от Него. Който се е отрекъл, да бъде буден.
Щом
петелът
му пропее, да излезе вън и да се разкае.
Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче. Когато вашият петел пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал.
към беседата >>
Когато вашият
петел
пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал.
Щом петелът му пропее, да излезе вън и да се разкае. Ще каже някой, че не се е отричал от Господа. Когато критикуваш брата си, когато го изнасилваш и онеправдаваш, ти се отричаш от Господа. Ето защо, като грешите по отношение на своята душа и на своя ближен, съзнайте погрешката си, излезте вън и плачете. Всеки има някаква слабост, за която, като Петра, трябва да плаче.
Когато вашият
петел
пропее, Христос ще ви погледне, и вие ще си спомните думите, които ви е казал.
Христос запита Петра три пъти: „Петре, обичаш ли ме? " С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота? Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка? " И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великите Добродетели, да носите Светлина на ближните си?
към беседата >>
Когато
петелът
на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация.
Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът? ” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа. Те ще излязат вън и ще поплачат. Христос се е обърнал към европейските народи, поглежда ги и им казва: "Вие сте културни народи, от вас зависи бъдещето ви." Вашите петли пеят вече.
Когато
петелът
на Петра пропя, той разбра, че работите не се нареждат нито с нож, нито с дипломация.
Съвременните хора са жертва на демони, на бесове, които ги карат да се бият. Да се бори човек със злото, това е в реда на нещата, но да се бие мъж с жена си, брат с брата си, сестра със сестра си, това не е естествено. Дом и народ се повдигат, когато се борят против злото. В който ден нарушат този закон и въстанат против Бога, те сами подписват своята смъртна присъда. Разкае ли се един народ, Христос съгражда своята църква върху него.
към беседата >>
7.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
- Когато затлъстее,
петелът
престава да пее.
Министърът изпълнил заповедта на краля. След две-три години гласът на проповедника заглъхнал: не се чували вече хубавите проповеди. Кралят запитал министъра: - Защо проповедникът престана да държи своите красноречиви беседи? Министърът отговорил:
- Когато затлъстее,
петелът
престава да пее.
Ако майката иска детето й да пее добре, не трябва да дава ухо на неговите желания. Колко хубаво пее детето, когато иска нещо от майка си! Щом се задоволи желанието му, то престава да пее и излиза вън да играе с другарчетата си. Защо певецът пее толкова хубаво на сцената? Защо цигуларят свири толкова хубаво?
към беседата >>
8.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Какво ти пречи
петелът
, че се е качил на един плет или на едно дърво и кукурига?
Не мислите ли, че вторият цар, като знае, че има сваляне, сменяване, не ще вземе всички мерки, за да запази трона си, не ще се огради с войска, с конница, не ще устрои бесилки, затвори за престъпници и т.н.? А какво е това, което той върши? – Раздвояване. С това той казва: „Наместо аз да изгубя трона си, ти ще изгубиш твоето място“. Питам: Какво ти пречи този цар, че стои на своето място, на своя трон?
Какво ти пречи
петелът
, че се е качил на един плет или на едно дърво и кукурига?
Аз съм виждал деца, които като видят, че някой петел изкукурига, взимат камъни и хвърлят върху него. А той казва: „Защо да не пея на това място? “ Ти, като петел, едно място може да заемеш. Но в тоя свят има места за хиляди петли. Тогава казвам: В живота петлите трябва да пеят, а кокошките да кудкудякат.
към беседата >>
Аз съм виждал деца, които като видят, че някой
петел
изкукурига, взимат камъни и хвърлят върху него.
А какво е това, което той върши? – Раздвояване. С това той казва: „Наместо аз да изгубя трона си, ти ще изгубиш твоето място“. Питам: Какво ти пречи този цар, че стои на своето място, на своя трон? Какво ти пречи петелът, че се е качил на един плет или на едно дърво и кукурига?
Аз съм виждал деца, които като видят, че някой
петел
изкукурига, взимат камъни и хвърлят върху него.
А той казва: „Защо да не пея на това място? “ Ти, като петел, едно място може да заемеш. Но в тоя свят има места за хиляди петли. Тогава казвам: В живота петлите трябва да пеят, а кокошките да кудкудякат. Петлите с пеенето си предвещават хубаво време, а кокошките с кудкудякането си означават, че Божествената работа, която им е дадена, е вече свършена.
към беседата >>
“ Ти, като
петел
, едно място може да заемеш.
С това той казва: „Наместо аз да изгубя трона си, ти ще изгубиш твоето място“. Питам: Какво ти пречи този цар, че стои на своето място, на своя трон? Какво ти пречи петелът, че се е качил на един плет или на едно дърво и кукурига? Аз съм виждал деца, които като видят, че някой петел изкукурига, взимат камъни и хвърлят върху него. А той казва: „Защо да не пея на това място?
“ Ти, като
петел
, едно място може да заемеш.
Но в тоя свят има места за хиляди петли. Тогава казвам: В живота петлите трябва да пеят, а кокошките да кудкудякат. Петлите с пеенето си предвещават хубаво време, а кокошките с кудкудякането си означават, че Божествената работа, която им е дадена, е вече свършена. Ако кокошката се опита да пее като петел, това не е на добро. Петелът, като пее, казва на кокошката: „Има благоприятни условия, за да снесеш яйцето си“.
към беседата >>
Ако кокошката се опита да пее като
петел
, това не е на добро.
А той казва: „Защо да не пея на това място? “ Ти, като петел, едно място може да заемеш. Но в тоя свят има места за хиляди петли. Тогава казвам: В живота петлите трябва да пеят, а кокошките да кудкудякат. Петлите с пеенето си предвещават хубаво време, а кокошките с кудкудякането си означават, че Божествената работа, която им е дадена, е вече свършена.
Ако кокошката се опита да пее като
петел
, това не е на добро.
Петелът, като пее, казва на кокошката: „Има благоприятни условия, за да снесеш яйцето си“. После обикаля около кокошката и я пита: „Свърши ли работата си? “ – „Да.“ –„Е, добре, радвам се, че свършихме една отлична работа за Господа в тоя свят“, отговаря петелът. А сега хората питат: „Защо пее петелът, защо кудкудяка кокошката? “ Кокошката казва: „Нова работа ми дай“.
към беседата >>
Петелът
, като пее, казва на кокошката: „Има благоприятни условия, за да снесеш яйцето си“.
“ Ти, като петел, едно място може да заемеш. Но в тоя свят има места за хиляди петли. Тогава казвам: В живота петлите трябва да пеят, а кокошките да кудкудякат. Петлите с пеенето си предвещават хубаво време, а кокошките с кудкудякането си означават, че Божествената работа, която им е дадена, е вече свършена. Ако кокошката се опита да пее като петел, това не е на добро.
Петелът
, като пее, казва на кокошката: „Има благоприятни условия, за да снесеш яйцето си“.
После обикаля около кокошката и я пита: „Свърши ли работата си? “ – „Да.“ –„Е, добре, радвам се, че свършихме една отлична работа за Господа в тоя свят“, отговаря петелът. А сега хората питат: „Защо пее петелът, защо кудкудяка кокошката? “ Кокошката казва: „Нова работа ми дай“. За някого казват, че пее като петел или кудкудяка като кокошка.
към беседата >>
“ – „Да.“ –„Е, добре, радвам се, че свършихме една отлична работа за Господа в тоя свят“, отговаря
петелът
.
Тогава казвам: В живота петлите трябва да пеят, а кокошките да кудкудякат. Петлите с пеенето си предвещават хубаво време, а кокошките с кудкудякането си означават, че Божествената работа, която им е дадена, е вече свършена. Ако кокошката се опита да пее като петел, това не е на добро. Петелът, като пее, казва на кокошката: „Има благоприятни условия, за да снесеш яйцето си“. После обикаля около кокошката и я пита: „Свърши ли работата си?
“ – „Да.“ –„Е, добре, радвам се, че свършихме една отлична работа за Господа в тоя свят“, отговаря
петелът
.
А сега хората питат: „Защо пее петелът, защо кудкудяка кокошката? “ Кокошката казва: „Нова работа ми дай“. За някого казват, че пее като петел или кудкудяка като кокошка. Аз уважавам всички мъже, които пеят като петли, и всички жени, които кудкудякат като кокошки, но след като са си свършили работата. Религиозните хора често кудкудякат преди да са свършили работата, преди да се снесли яйцето.
към беседата >>
А сега хората питат: „Защо пее
петелът
, защо кудкудяка кокошката?
Петлите с пеенето си предвещават хубаво време, а кокошките с кудкудякането си означават, че Божествената работа, която им е дадена, е вече свършена. Ако кокошката се опита да пее като петел, това не е на добро. Петелът, като пее, казва на кокошката: „Има благоприятни условия, за да снесеш яйцето си“. После обикаля около кокошката и я пита: „Свърши ли работата си? “ – „Да.“ –„Е, добре, радвам се, че свършихме една отлична работа за Господа в тоя свят“, отговаря петелът.
А сега хората питат: „Защо пее
петелът
, защо кудкудяка кокошката?
“ Кокошката казва: „Нова работа ми дай“. За някого казват, че пее като петел или кудкудяка като кокошка. Аз уважавам всички мъже, които пеят като петли, и всички жени, които кудкудякат като кокошки, но след като са си свършили работата. Религиозните хора често кудкудякат преди да са свършили работата, преди да се снесли яйцето. В какво се състои снасянето на яйцето?
към беседата >>
За някого казват, че пее като
петел
или кудкудяка като кокошка.
Петелът, като пее, казва на кокошката: „Има благоприятни условия, за да снесеш яйцето си“. После обикаля около кокошката и я пита: „Свърши ли работата си? “ – „Да.“ –„Е, добре, радвам се, че свършихме една отлична работа за Господа в тоя свят“, отговаря петелът. А сега хората питат: „Защо пее петелът, защо кудкудяка кокошката? “ Кокошката казва: „Нова работа ми дай“.
За някого казват, че пее като
петел
или кудкудяка като кокошка.
Аз уважавам всички мъже, които пеят като петли, и всички жени, които кудкудякат като кокошки, но след като са си свършили работата. Религиозните хора често кудкудякат преди да са свършили работата, преди да се снесли яйцето. В какво се състои снасянето на яйцето? Те имат един проект: „Да направим едно дружество“, и започват да разказват какво ще бъде по-нататък, а не действат. Момата си направи един устав и започва да мечтае как ще се ожени, как ще живее с мъжа си, как ще наглежда децата си, как ще ги възпитава, а това е кудкудякане преди да е свършена работата.
към беседата >>
Като поставите един план, вие запейте, това е песента на
петела
, а като свършите работата си, кудкудякайте.
Аз уважавам всички мъже, които пеят като петли, и всички жени, които кудкудякат като кокошки, но след като са си свършили работата. Религиозните хора често кудкудякат преди да са свършили работата, преди да се снесли яйцето. В какво се състои снасянето на яйцето? Те имат един проект: „Да направим едно дружество“, и започват да разказват какво ще бъде по-нататък, а не действат. Момата си направи един устав и започва да мечтае как ще се ожени, как ще живее с мъжа си, как ще наглежда децата си, как ще ги възпитава, а това е кудкудякане преди да е свършена работата.
Като поставите един план, вие запейте, това е песента на
петела
, а като свършите работата си, кудкудякайте.
Като мисли човек, трябва да пее, а като чувства, трябва да кудкудяка. Като казвам, че човек трябва да пее, когато мисли, това са синоними – подразбирам, че между мисълта и песента има известно подобие. „Кудкудякам“ и „чувствам“ са също синоними. Аз развивам една философия и ми е безразлично дали вие пеете или кудкудякате. Това значи, че хората са свободни да си пеят или кудкудякат, т.е.
към беседата >>
Щом
петелът
се откаже да пее, а кокошката да кудкудяка, има раздвояване.
Като казвам, че човек трябва да пее, когато мисли, това са синоними – подразбирам, че между мисълта и песента има известно подобие. „Кудкудякам“ и „чувствам“ са също синоними. Аз развивам една философия и ми е безразлично дали вие пеете или кудкудякате. Това значи, че хората са свободни да си пеят или кудкудякат, т.е. комуто Господ е казал да пее, той си пее, а комуто е казал да кудкудяка, да си върши тази работа.
Щом
петелът
се откаже да пее, а кокошката да кудкудяка, има раздвояване.
Много жени питат: „Защо Господ ме е направил жена? “ – Да кудкудякаш, а това е една отлична работа. Това значи, че трябва да съобщиш на света, че работата е свършена. Когато петелът запее, това показва, че работата е в началото, а когато кокошката кудкудяка, показва, че работата е на края си. Но аз казвам, че опашката на змията е много по-важна от главата ѝ.
към беседата >>
Когато
петелът
запее, това показва, че работата е в началото, а когато кокошката кудкудяка, показва, че работата е на края си.
комуто Господ е казал да пее, той си пее, а комуто е казал да кудкудяка, да си върши тази работа. Щом петелът се откаже да пее, а кокошката да кудкудяка, има раздвояване. Много жени питат: „Защо Господ ме е направил жена? “ – Да кудкудякаш, а това е една отлична работа. Това значи, че трябва да съобщиш на света, че работата е свършена.
Когато
петелът
запее, това показва, че работата е в началото, а когато кокошката кудкудяка, показва, че работата е на края си.
Но аз казвам, че опашката на змията е много по-важна от главата ѝ. Змията хваща своята жертва с опашката си. Вълкът хваща своята жертва с устата си, конят убива жертвата с краката си, но повечето животни си служат с опашката. Опашката е жената, т.е. онзи член от общия организъм, който свършва работата.
към беседата >>
Да имаш главата на един
петел
, който пее, или опашката на една кокошка, която кудкудяка – ще вършиш ли тогава възвишена работа?
Когато извършим някое движение, тогава сме опашки, а когато намерим онзи велик закон на организиране, тогава сме глави. Много жени сега са опашки, а в бъдеще ще станат глави, а много мъже, които сега са глави, ще станат опашки. Но има разни глави: чеснови, лукови, волски, глави на мухи, на глисти и други. То е много общо казано – глави. Каква глава искаш да бъдеш?
Да имаш главата на един
петел
, който пее, или опашката на една кокошка, която кудкудяка – ще вършиш ли тогава възвишена работа?
Като вземеш едно яйце, което кокошката снася, ще научиш как е създаден светът: то съдържа разгадката на цялата вселена. Всички истини се крият в това яйце. Целият свят не е нищо друго, освен едно увеличено кокоше яйце. Когато кокошката снася яйцето си, тя кудкудяка, което значи: „Както аз снесох това яйце, така и Господ направи света“. Вие взимате яйцето, сварите го и не разбирате как е направен светът.
към беседата >>
моят
петел
пее ли; като турите долу пръстите, значи кокошката кудкудяка ли, има ли Любов в сърцето ми; надясно като си турите пръстите, значи яйцето снесено ли е, а наляво – мъти ли се това яйце?
“ Сега ние искаме всички съвременни хора да се превърнат от едно животинско състояние в разумни същества. Аз искам сами да си туряте юлара и сами да го изваждате. Питам вола: Ти, който имаш воля, знаеш ли защо ти е турен юлара и може ли да се освободиш от него? Вие ходите на църква, правите поклони, кръстите се, питам: Защо се кръстите, какво научихте в този живот от това нещо? Трябва да знаете, че щом си турите ръката на челото, това е знак, че тази глава трябва да мисли, т.е.
моят
петел
пее ли; като турите долу пръстите, значи кокошката кудкудяка ли, има ли Любов в сърцето ми; надясно като си турите пръстите, значи яйцето снесено ли е, а наляво – мъти ли се това яйце?
Това значи да вършиш една велика работа за Бога. Вие ще кажете, че аз тълкувам тия работи по свой начин. Вие ги разтълкувайте по друг начин. Тъй че като се прекръстиш, тури в действие тази мисъл. Искам да кажа, че всяко наше действие, всяка наша мисъл и всяко чувство трябва да има определена стойност вътре в нашата душа.
към беседата >>
– Не, докато
петелът
не пее и кокошката не кудкудяка, работата не е свършена.
Всичко възвишено и благородно у нас е Божествено проявление. Вън от това никакъв Господ не съществува. Някои казват: „Аз искам да видя Бога“. Ти не може да видиш Бога, докато най-напред не го почувстваш; не може да видиш плода на ябълката, докато не я посееш. Мнозина от вас, без да сте снасяли яйце, казвате: „Това свърших, онова свърших“.
– Не, докато
петелът
не пее и кокошката не кудкудяка, работата не е свършена.
Един трябва да мисли, а другият да чувства; един да започва работата, а друг да я свършва. Искам и вие да свършите тази работа. Ще ми отговорите: „Ние сме хора неспособни, некултурни“. Аз не искам да обърнете земята, тя и така се върти, искам да свършите работата, за която сте определени. Казвате: „Не мога да оправям света“.
към беседата >>
9.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял
петелът
и накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н.
Преди петдесет години във варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачувала. Тя много се разчула и около нея започнали да се събират хора от цялата околия, за да им врачува. Тя събрала много пари, разбогатяла, поради което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко виждала за другите, но не могла за себе си да предвиди, че ще я оберат. Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето.
Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял
петелът
и накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н.
Човек, тръгвайки на път, също си има гадания; например срещне празна кола или някой свещеник и започва да се смущава. Тези неща от хиляди години са вложени у вас, само че сте изгубили ключа за разгадаването им и затова се смущавате. Защо ще ви смущава това, че сте срещнали празна кола или че ви е минала котка път? Какво трябва да направите? Трябва да научите времето, когато котката няма да ви мине път, когато котката не излиза.
към беседата >>
10.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Петелът
като постави своя зародиш в едно яйце, този зародиш остава затворен вътре като в гроб, но ако има условия за развитието на този зародиш, от него ще излезе пиленце.
(втори вариант)
Смешно е, когато някой велик човек ви дава много, а вие искате да му се отплатите. Вие благодарете, че е дошъл и прилагайте това, което ви е дал. Днес вие се интересувате много за България, биете се за нея, но след сто или хиляда години чии поданици ще бъдете? Казвате си навярно в себе си, че след хиляда години ще бъдете в гробищата. Какво нещо е гроб?
Петелът
като постави своя зародиш в едно яйце, този зародиш остава затворен вътре като в гроб, но ако има условия за развитието на този зародиш, от него ще излезе пиленце.
Гробът е яйцето, тоест бъдещите условия за нов живот. Да умре някой, значи да се премахнат всички пречки за развитието му, и след смъртта да се явят нови условия за нов живот. Гробът е яйцето, което дава новите условия за живот, а смъртта е съдебният пристав, който взема всичко непотребно от тебе. Като тръгвах от слънцето, слушах да се говори за хората тук на земята, че макар и от толкова хиляди години приемат слънчевите лъчи - понеже нямат развити мозъци, не могат да разберат какво им предаваме чрез тях. Но днес вече телепатията е повечко развита, та ще могат да разберат какво им предаваме.
към втори вариант >>
11.
Светило на тялото
,
НБ
, , 11.5.1919г.,
Хвърлят малко жито или царевица на кокошките и петлите, те всички се събират заедно да ядат, но остане ли едно–две зрънца, веднага
петелът
разгонва кокошките и изяжда сам последното зрънце.
Възприеми една Божествена мисъл без каква да е користолюбива цел, изслушай нейните упътвания, и ти ще придобиеш всичко, което пожелаеш. Като казвам, че ще придобиеш всичко, което желаеш, разбирам това, което се променя, но не се изменя. Тогава ще живееш в една непреривна връзка на Любовта. Като говоря за Любов, не разбирам вашата, човешката любов. Вашата любов е като тази между петлите и кокошките.
Хвърлят малко жито или царевица на кокошките и петлите, те всички се събират заедно да ядат, но остане ли едно–две зрънца, веднага
петелът
разгонва кокошките и изяжда сам последното зрънце.
До последното зрънце беше тяхната любов. Всички общества, били те религиозни или светски, живеят, къткат се като кокошки и петли, живеят в мир и любов, но дойде ли последното зрънце, казват: „Хайде сега настрана! “ Петелът изкукуригва и казва: „Кокошки, настрана от мене, вие трябва да знаете да пеете като мене“. Що е пеенето? Да пееш, значи да можеш да мислиш.
към беседата >>
“
Петелът
изкукуригва и казва: „Кокошки, настрана от мене, вие трябва да знаете да пеете като мене“.
Като говоря за Любов, не разбирам вашата, човешката любов. Вашата любов е като тази между петлите и кокошките. Хвърлят малко жито или царевица на кокошките и петлите, те всички се събират заедно да ядат, но остане ли едно–две зрънца, веднага петелът разгонва кокошките и изяжда сам последното зрънце. До последното зрънце беше тяхната любов. Всички общества, били те религиозни или светски, живеят, къткат се като кокошки и петли, живеят в мир и любов, но дойде ли последното зрънце, казват: „Хайде сега настрана!
“
Петелът
изкукуригва и казва: „Кокошки, настрана от мене, вие трябва да знаете да пеете като мене“.
Що е пеенето? Да пееш, значи да можеш да мислиш. Докато вярваме в лъжливите обещания на хората, всякога ще бъде така, всякога ще бъдем изпъждани от мястото, дето са ни повикали по-рано: така се лъжат моми и момци. Някой момък започне да лъже момата, че ще ѝ купи това-онова, ще живее добре с нея и т.н. Момата вярва.
към беседата >>
12.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
И наистина, от яйцето се измътил най-красивият
петел
, който обаче бил много лаком и затова никои кокошки и петли не го искали в тяхното съдружие.
Първият, който взел короната, станал цар, вторият – банкер, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното зърно, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо. Всички тия хора са спечелили по нещо, а този, който взел яйцето, не спечелил, както другите, защото деветте души придобили по един занаят. Последният мислил какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи. Наглед туй яйце нямало никаква цена. Най-после му дошло на ума да го тури под някоя кокошка, да види дали може да се измъти.
И наистина, от яйцето се измътил най-красивият
петел
, който обаче бил много лаком и затова никои кокошки и петли не го искали в тяхното съдружие.
Заел се неговият господар да го храни, но трябвало много да жертва за него, че почнал да попросва. Затова господарят му се принудил да отива при другите 9 души, които спечелили нещо от своя предмет, и да иска помощ за своя петел. И наистина, днес всички за този петел говорят. Образуват се благотворителни дружества, целта на които е да се подобри положението на този петел, т.е. положението на този народ, за който са се събрали да работят.
към беседата >>
Затова господарят му се принудил да отива при другите 9 души, които спечелили нещо от своя предмет, и да иска помощ за своя
петел
.
Последният мислил какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи. Наглед туй яйце нямало никаква цена. Най-после му дошло на ума да го тури под някоя кокошка, да види дали може да се измъти. И наистина, от яйцето се измътил най-красивият петел, който обаче бил много лаком и затова никои кокошки и петли не го искали в тяхното съдружие. Заел се неговият господар да го храни, но трябвало много да жертва за него, че почнал да попросва.
Затова господарят му се принудил да отива при другите 9 души, които спечелили нещо от своя предмет, и да иска помощ за своя
петел
.
И наистина, днес всички за този петел говорят. Образуват се благотворителни дружества, целта на които е да се подобри положението на този петел, т.е. положението на този народ, за който са се събрали да работят. Създаде се някоя нова партия и казва: „В нашата програма влиза подобрение положението на нашия народ“. Днес всички имаме добри стремления, добри желания, но кое е най-същественото?
към беседата >>
И наистина, днес всички за този
петел
говорят.
Наглед туй яйце нямало никаква цена. Най-после му дошло на ума да го тури под някоя кокошка, да види дали може да се измъти. И наистина, от яйцето се измътил най-красивият петел, който обаче бил много лаком и затова никои кокошки и петли не го искали в тяхното съдружие. Заел се неговият господар да го храни, но трябвало много да жертва за него, че почнал да попросва. Затова господарят му се принудил да отива при другите 9 души, които спечелили нещо от своя предмет, и да иска помощ за своя петел.
И наистина, днес всички за този
петел
говорят.
Образуват се благотворителни дружества, целта на които е да се подобри положението на този петел, т.е. положението на този народ, за който са се събрали да работят. Създаде се някоя нова партия и казва: „В нашата програма влиза подобрение положението на нашия народ“. Днес всички имаме добри стремления, добри желания, но кое е най-същественото? Дали тези предмети, които получили деветте души, са изпълнили своето истинско предназначение?
към беседата >>
Образуват се благотворителни дружества, целта на които е да се подобри положението на този
петел
, т.е.
Най-после му дошло на ума да го тури под някоя кокошка, да види дали може да се измъти. И наистина, от яйцето се измътил най-красивият петел, който обаче бил много лаком и затова никои кокошки и петли не го искали в тяхното съдружие. Заел се неговият господар да го храни, но трябвало много да жертва за него, че почнал да попросва. Затова господарят му се принудил да отива при другите 9 души, които спечелили нещо от своя предмет, и да иска помощ за своя петел. И наистина, днес всички за този петел говорят.
Образуват се благотворителни дружества, целта на които е да се подобри положението на този
петел
, т.е.
положението на този народ, за който са се събрали да работят. Създаде се някоя нова партия и казва: „В нашата програма влиза подобрение положението на нашия народ“. Днес всички имаме добри стремления, добри желания, но кое е най-същественото? Дали тези предмети, които получили деветте души, са изпълнили своето истинско предназначение? Всеки предмет, попаднал в добра или лоша ръка, ще може да изпълни едно или друго предназначение.
към беседата >>
От разказа, който ви предадох за избиране по един от определените предмети от царя, най-много е спечелил този, който избрал яйцето, от което излязъл
петелът
.
То значи: Изучавам законите в България. „И за тебе питам“ – значи: И за тебе върша всичко това. Ще кажете: „Този поет е написал много глупаво изречение“. Напротив, това изречение е много умно. Тъй че умно и неумно – това са неща относителни.
От разказа, който ви предадох за избиране по един от определените предмети от царя, най-много е спечелил този, който избрал яйцето, от което излязъл
петелът
.
Що е петелът? – Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат. Благодарение на този велик закон на самопожертването, светът върви напред, и всичките тия 10 предмети: корона, перо, далекоглед и т.н. дължат своя прогрес на петела.
към беседата >>
Що е
петелът
?
„И за тебе питам“ – значи: И за тебе върша всичко това. Ще кажете: „Този поет е написал много глупаво изречение“. Напротив, това изречение е много умно. Тъй че умно и неумно – това са неща относителни. От разказа, който ви предадох за избиране по един от определените предмети от царя, най-много е спечелил този, който избрал яйцето, от което излязъл петелът.
Що е
петелът
?
– Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат. Благодарение на този велик закон на самопожертването, светът върви напред, и всичките тия 10 предмети: корона, перо, далекоглед и т.н. дължат своя прогрес на петела. Има нещо много по-високо от петела, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота.
към беседата >>
дължат своя прогрес на
петела
.
От разказа, който ви предадох за избиране по един от определените предмети от царя, най-много е спечелил този, който избрал яйцето, от което излязъл петелът. Що е петелът? – Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат. Благодарение на този велик закон на самопожертването, светът върви напред, и всичките тия 10 предмети: корона, перо, далекоглед и т.н.
дължат своя прогрес на
петела
.
Има нещо много по-високо от петела, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота. Поставиш на главата си царската корона, но не те задоволява и това положение, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Това значи: не навреме си пропял – взе короната, но не намери същественото в живота. Търговец си, но се връщаш у дома обезсърчен, недоволен, петелът се провиква: „Кукуригу! “
към беседата >>
Има нещо много по-високо от
петела
, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота.
Що е петелът? – Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат. Благодарение на този велик закон на самопожертването, светът върви напред, и всичките тия 10 предмети: корона, перо, далекоглед и т.н. дължат своя прогрес на петела.
Има нещо много по-високо от
петела
, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота.
Поставиш на главата си царската корона, но не те задоволява и това положение, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Това значи: не навреме си пропял – взе короната, но не намери същественото в живота. Търговец си, но се връщаш у дома обезсърчен, недоволен, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Написал си книга, но тя няма голям успех, чувстваш се нещастен, петелът се провиква: „Кукуригу!
към беседата >>
Поставиш на главата си царската корона, но не те задоволява и това положение,
петелът
се провиква: „Кукуригу!
– Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат. Благодарение на този велик закон на самопожертването, светът върви напред, и всичките тия 10 предмети: корона, перо, далекоглед и т.н. дължат своя прогрес на петела. Има нещо много по-високо от петела, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота.
Поставиш на главата си царската корона, но не те задоволява и това положение,
петелът
се провиква: „Кукуригу!
“ Това значи: не навреме си пропял – взе короната, но не намери същественото в живота. Търговец си, но се връщаш у дома обезсърчен, недоволен, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Написал си книга, но тя няма голям успех, чувстваш се нещастен, петелът се провиква: „Кукуригу! “
към беседата >>
Търговец си, но се връщаш у дома обезсърчен, недоволен,
петелът
се провиква: „Кукуригу!
Благодарение на този велик закон на самопожертването, светът върви напред, и всичките тия 10 предмети: корона, перо, далекоглед и т.н. дължат своя прогрес на петела. Има нещо много по-високо от петела, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота. Поставиш на главата си царската корона, но не те задоволява и това положение, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Това значи: не навреме си пропял – взе короната, но не намери същественото в живота.
Търговец си, но се връщаш у дома обезсърчен, недоволен,
петелът
се провиква: „Кукуригу!
“ Написал си книга, но тя няма голям успех, чувстваш се нещастен, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Чел си някаква книга на Мъдростта, но не си разбрал нищо от нея, петелът се провиква: „Кукуригу! “
към беседата >>
Написал си книга, но тя няма голям успех, чувстваш се нещастен,
петелът
се провиква: „Кукуригу!
Има нещо много по-високо от петела, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота. Поставиш на главата си царската корона, но не те задоволява и това положение, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Това значи: не навреме си пропял – взе короната, но не намери същественото в живота. Търговец си, но се връщаш у дома обезсърчен, недоволен, петелът се провиква: „Кукуригу! “
Написал си книга, но тя няма голям успех, чувстваш се нещастен,
петелът
се провиква: „Кукуригу!
“ Чел си някаква книга на Мъдростта, но не си разбрал нищо от нея, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Сял си жито и други храни, но нямало плодородие, ти оставаш разочарован в надеждите си, петелът се провиква: „Кукуригу! “
към беседата >>
Чел си някаква книга на Мъдростта, но не си разбрал нищо от нея,
петелът
се провиква: „Кукуригу!
“ Това значи: не навреме си пропял – взе короната, но не намери същественото в живота. Търговец си, но се връщаш у дома обезсърчен, недоволен, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Написал си книга, но тя няма голям успех, чувстваш се нещастен, петелът се провиква: „Кукуригу! “
Чел си някаква книга на Мъдростта, но не си разбрал нищо от нея,
петелът
се провиква: „Кукуригу!
“ Сял си жито и други храни, но нямало плодородие, ти оставаш разочарован в надеждите си, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Съвременният петел казва на хората при всичките им работи: „Кукуригу! “ Това кукуригане означава много нещо.
към беседата >>
Сял си жито и други храни, но нямало плодородие, ти оставаш разочарован в надеждите си,
петелът
се провиква: „Кукуригу!
“ Написал си книга, но тя няма голям успех, чувстваш се нещастен, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Чел си някаква книга на Мъдростта, но не си разбрал нищо от нея, петелът се провиква: „Кукуригу! “
Сял си жито и други храни, но нямало плодородие, ти оставаш разочарован в надеждите си,
петелът
се провиква: „Кукуригу!
“ Съвременният петел казва на хората при всичките им работи: „Кукуригу! “ Това кукуригане означава много нещо. Аз ще ви оставя да разсъждавате върху думата „кукуригу“ до следната беседа.
към беседата >>
Съвременният
петел
казва на хората при всичките им работи: „Кукуригу!
“ Чел си някаква книга на Мъдростта, но не си разбрал нищо от нея, петелът се провиква: „Кукуригу! “ Сял си жито и други храни, но нямало плодородие, ти оставаш разочарован в надеждите си, петелът се провиква: „Кукуригу! “
Съвременният
петел
казва на хората при всичките им работи: „Кукуригу!
“ Това кукуригане означава много нещо. Аз ще ви оставя да разсъждавате върху думата „кукуригу“ до следната беседа.
към беседата >>
13.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Ако а е
петелът
, b – кокошката, с – пилето, могат ли
петелът
и кокошката да бъдат равни на пилето?
Взимам същата формула в по-висока степен: а2 + b2 = с2. После взимам формулата в трета и в четвърта степен: а3 + b3 = с3; а4 + b4 = с4. Вие лесно ще решите тия формули. С вашата математика и децата могат да ги решат. Питам: Може ли а + b да бъде равно на с?
Ако а е
петелът
, b – кокошката, с – пилето, могат ли
петелът
и кокошката да бъдат равни на пилето?
Значи, пилето изразява съвкупната дейност на петела и на кокошката. Яйцето, което кокошката снася, е равно на силата, иждивена от петела и от кокошката. Като разсъждавате така, дохождате до разрешението само на една четвърт от формулата. Не е достатъчно само да се снесе яйцето. Химикът може да разложи яйцето и да види съставните елементи на неговите клетки.
към беседата >>
Значи, пилето изразява съвкупната дейност на
петела
и на кокошката.
После взимам формулата в трета и в четвърта степен: а3 + b3 = с3; а4 + b4 = с4. Вие лесно ще решите тия формули. С вашата математика и децата могат да ги решат. Питам: Може ли а + b да бъде равно на с? Ако а е петелът, b – кокошката, с – пилето, могат ли петелът и кокошката да бъдат равни на пилето?
Значи, пилето изразява съвкупната дейност на
петела
и на кокошката.
Яйцето, което кокошката снася, е равно на силата, иждивена от петела и от кокошката. Като разсъждавате така, дохождате до разрешението само на една четвърт от формулата. Не е достатъчно само да се снесе яйцето. Химикът може да разложи яйцето и да види съставните елементи на неговите клетки. Но и с тая анализа въпросът не се решава.
към беседата >>
Яйцето, което кокошката снася, е равно на силата, иждивена от
петела
и от кокошката.
Вие лесно ще решите тия формули. С вашата математика и децата могат да ги решат. Питам: Може ли а + b да бъде равно на с? Ако а е петелът, b – кокошката, с – пилето, могат ли петелът и кокошката да бъдат равни на пилето? Значи, пилето изразява съвкупната дейност на петела и на кокошката.
Яйцето, което кокошката снася, е равно на силата, иждивена от
петела
и от кокошката.
Като разсъждавате така, дохождате до разрешението само на една четвърт от формулата. Не е достатъчно само да се снесе яйцето. Химикът може да разложи яйцето и да види съставните елементи на неговите клетки. Но и с тая анализа въпросът не се решава. Съвременните философи разрешават живота по същия начин.
към беседата >>
Ако а е
петелът
, b - кокошката, с - пилето, могат ли
петелът
и кокошката да бъдат равни на пилето?
(втори вариант)
а3 + b3 = с3; а4 + b4 = с4. Вие лесно ще решите тия формули. С вашата математика и децата могат да ги решат. Питам: може ли а + b да бъде равно на с?
Ако а е
петелът
, b - кокошката, с - пилето, могат ли
петелът
и кокошката да бъдат равни на пилето?
Значи пилето изразява съвкупната дейност на петела и на кокошката. Яйцето, което кокошката снася, е равно на силата, иждивена от петела и от кокошката. Като разсъждавате така, дохождате до разрешението само на една четвърт от формулата. Не е достатъчно само да се снесе яйцето. Химикът може да разложи яйцето и да види съставните елементи на неговите клетки.
към втори вариант >>
Значи пилето изразява съвкупната дейност на
петела
и на кокошката.
(втори вариант)
а4 + b4 = с4. Вие лесно ще решите тия формули. С вашата математика и децата могат да ги решат. Питам: може ли а + b да бъде равно на с? Ако а е петелът, b - кокошката, с - пилето, могат ли петелът и кокошката да бъдат равни на пилето?
Значи пилето изразява съвкупната дейност на
петела
и на кокошката.
Яйцето, което кокошката снася, е равно на силата, иждивена от петела и от кокошката. Като разсъждавате така, дохождате до разрешението само на една четвърт от формулата. Не е достатъчно само да се снесе яйцето. Химикът може да разложи яйцето и да види съставните елементи на неговите клетки. Но и с тая анализа въпросът не се решава.
към втори вариант >>
Яйцето, което кокошката снася, е равно на силата, иждивена от
петела
и от кокошката.
(втори вариант)
Вие лесно ще решите тия формули. С вашата математика и децата могат да ги решат. Питам: може ли а + b да бъде равно на с? Ако а е петелът, b - кокошката, с - пилето, могат ли петелът и кокошката да бъдат равни на пилето? Значи пилето изразява съвкупната дейност на петела и на кокошката.
Яйцето, което кокошката снася, е равно на силата, иждивена от
петела
и от кокошката.
Като разсъждавате така, дохождате до разрешението само на една четвърт от формулата. Не е достатъчно само да се снесе яйцето. Химикът може да разложи яйцето и да види съставните елементи на неговите клетки. Но и с тая анализа въпросът не се решава. Съвременните философи разрешават живота по същия начин.
към втори вариант >>
14.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Казвам: Умът е
петелът
, а сърцето – кокошката.
Като ги разделите на 2, ще получите пак 5. Значи, 5 петли и 5 кокошки дават само 5 яйца. От това събиране, като резултат, имате тяхното произведение – 5 яйца. Сега, аз няма да се спирам повече върху математиката на противоречията, понеже, както сте изложени вън, на силното слънце, някои могат да слънчасат. След това може да кажете: Заслужава ли да стоим толкова време на слънце, да слушаме глупости, как се събират крави с волове, петли с кокошки и т.н.
Казвам: Умът е
петелът
, а сърцето – кокошката.
В един дом има трима сина и три дъщери – шест; майка и баща – двама, стават всичко осем: четири петли и четири кокошки. Превеждам: майката и бащата трябва да усилят своята дейност, за да изпъдят лошия дух навън. – Защо Христовите ученици не можаха да изпъдят лошия дух? – Защото не бяха свързани с Христа, Сегашните християни казват: Да прочетем „Отче наш, 91 Псалом". Четат и Отче наш, и 91 Псалом, но от четенето им нищо не излиза.
към беседата >>
15.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Запитал за причината на това и министърът му отговорил: „Ваше Величество, трябва да знаете, че когато
петелът
затлъстее, не пее.“ Която и селянка да запитате, ще ви отговори, че
петелът
, като затлъстее, не пее.
Хубаво, свещениците взимат по 500 лева, ами владиците, като взимат по 8000 лева, проповядват ли безплатно? Следователно въпросът не е в парите, а има друго нещо, което спъва хората. Че това е така, вижда се от следния факт: Един германски проповедник бил известен със своето красноречие в проповедите си. Един ден кралят, чийто любимец бил проповедникът, издал заповед да се увеличи заплатата на проповедника, за да може той по-често да проповядва и словото му да се чува по-надалече. Но кралят забелязал, че при тези условия проповедите започнали да се чуват все по-рядко.
Запитал за причината на това и министърът му отговорил: „Ваше Величество, трябва да знаете, че когато
петелът
затлъстее, не пее.“ Която и селянка да запитате, ще ви отговори, че
петелът
, като затлъстее, не пее.
Англичаните казват: „Лоша поличба е, когато петелът не пее! “ Христос предсказа на евреите как могат да се повдигнат като народ, а именно, когато книжниците и фарисеите възприемат Неговото учение. Българите сега разрешават същия въпрос. Христос днес пак им казва: „На този народ не са нужни попове, владици, господари, а слуги – слуги са му нужни.“ На този народ трябват попове-слуги, учители-слуги, министри-слуги – навсякъде има нужда от слуги, слуги... Такъв е законът на ангелите, такъв е законът на Бялото Братство, което сега ръководи света.
към беседата >>
Англичаните казват: „Лоша поличба е, когато
петелът
не пее!
Следователно въпросът не е в парите, а има друго нещо, което спъва хората. Че това е така, вижда се от следния факт: Един германски проповедник бил известен със своето красноречие в проповедите си. Един ден кралят, чийто любимец бил проповедникът, издал заповед да се увеличи заплатата на проповедника, за да може той по-често да проповядва и словото му да се чува по-надалече. Но кралят забелязал, че при тези условия проповедите започнали да се чуват все по-рядко. Запитал за причината на това и министърът му отговорил: „Ваше Величество, трябва да знаете, че когато петелът затлъстее, не пее.“ Която и селянка да запитате, ще ви отговори, че петелът, като затлъстее, не пее.
Англичаните казват: „Лоша поличба е, когато
петелът
не пее!
“ Христос предсказа на евреите как могат да се повдигнат като народ, а именно, когато книжниците и фарисеите възприемат Неговото учение. Българите сега разрешават същия въпрос. Христос днес пак им казва: „На този народ не са нужни попове, владици, господари, а слуги – слуги са му нужни.“ На този народ трябват попове-слуги, учители-слуги, министри-слуги – навсякъде има нужда от слуги, слуги... Такъв е законът на ангелите, такъв е законът на Бялото Братство, което сега ръководи света. Всички Бели Братя, всички ангели на небето изпълняват този велик закон.
към беседата >>
Оженват се двама млади и след една седмица всеки от тях иска да бъде господар и казват: „Я да видим сега кой
петел
ще пропее.“ Изпокарат се и помежду им започва психологическа битка.
Вие ще се оправдавате, че тя била излъгана и т.н. – не, първата ваша майка, тази първа кокона в рая, беше там господарка и не беше научила закона на слугуването. В първоначалния език думата Ева значи наука за малките величини – Господ ѝ беше определил да изучава науката за малките величини, но тя не беше доволна от това и каза, че ще изучава големите величини и ще покаже на този хапльо, от когото е направена, че не стои по-долу от него. Но и двамата излязоха от рая. Вие сте женени, аз не съм, но ще ви кажа какво е вашето състояние, като се ожените.
Оженват се двама млади и след една седмица всеки от тях иска да бъде господар и казват: „Я да видим сега кой
петел
ще пропее.“ Изпокарат се и помежду им започва психологическа битка.
След това пък започва примиряване – той иска извинение, тя също, прощават си. Мине малко време и пак се скарат, помежду им няма мир. Защо? Защото и двамата искат да бъдат господари в къщата. Жената казва: „Как така, при майка си бях слугиня, а тук искам да бъда господарка! “ Не, тази жена именно при майка си е била господарка – майката и бащата работят, а тя господарува.
към беседата >>
16.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Като се оженила една мома,
петелът
почнал да пее, а тя му казала: "Не пей, че и тебе може да оженят." Съвременната женитба прилича на женитбата на Йоан Веслей, религиозен реформатор в Англия, който се оженил и след три дни казал на приятеля си: "Не си струва да се жени човек."
Като срещне хора слепи, не разсъждава, а им отваря очите. Това означава буквата Т. Буквата Т означава да примириш у себе си ума и сърцето. Мъжете и жените ще трябва да намерят допирна точка, да се примирят. Когато някои сватосват момък или мома, намериха ли, че си съответстват?
Като се оженила една мома,
петелът
почнал да пее, а тя му казала: "Не пей, че и тебе може да оженят." Съвременната женитба прилича на женитбата на Йоан Веслей, религиозен реформатор в Англия, който се оженил и след три дни казал на приятеля си: "Не си струва да се жени човек."
Имаме числото 800, което означава победа, държава и Царство Божие. Числото 800 означава победа над злото. Христос казва на кротките: "Дерзайте, Отец е благоволил да ви даде Царството." И тъй, у кроткия човек кои качества виждате? Имаме 16 качества. Като съберем 1+6 = 7 – числото на пълнотата.
към беседата >>
17.
Определяне работата на четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
вие имате разположението на
петела
, на пауна – само пъстрите му пера – тр–тр-тр.
Така ние се намираме между две крайности, затова трябва да съберем тези две величини и да ги разделим на две. От това, което мислим за себе си, да смъкнем 50% и от това, което мислят хората за нас да смъкнем пак 50%. Останалото – това си ти. Сега трябва да се постараем да създадем между нас една благоприятна атмосфера за всички прояви, но не и амбиции. Защото забелязвам, че у вас се развиват повече личните чувства, тези отзад на главата, т.е.
вие имате разположението на
петела
, на пауна – само пъстрите му пера – тр–тр-тр.
Той казва: „Я вижте какво съм направил! “ Е, хубаво, тази пъстра опашка е от милиони години. А сега какво си направил? Като си изкаже гласа, ще видите, че той не е нищо. Като се изкачи на плета, петелът извиква: „Кукуригу!
към беседата >>
Като се изкачи на плета,
петелът
извиква: „Кукуригу!
вие имате разположението на петела, на пауна – само пъстрите му пера – тр–тр-тр. Той казва: „Я вижте какво съм направил! “ Е, хубаво, тази пъстра опашка е от милиони години. А сега какво си направил? Като си изкаже гласа, ще видите, че той не е нищо.
Като се изкачи на плета,
петелът
извиква: „Кукуригу!
“ После пак слиза долу. На другия ден пак се качи: „Кукуригу! “ Ден след ден прави все това, а какво иска да каже с това кукуригу? Веднъж кукуригу, втори път кукуригу, трети път кукуригу, хиляди пъти кукуригу. Какво иска да каже той?
към беседата >>
Наблюдавайте това кукуригу на
петела
.
“ После пак слиза долу. На другия ден пак се качи: „Кукуригу! “ Ден след ден прави все това, а какво иска да каже с това кукуригу? Веднъж кукуригу, втори път кукуригу, трети път кукуригу, хиляди пъти кукуригу. Какво иска да каже той?
Наблюдавайте това кукуригу на
петела
.
Когато започват да пеят първи петли, на човек му става леко на душата, като че ли се е освободил от някаква напаст. А като влезеш в селото и чуеш лая на кучетата, побива те страх. Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие. Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те? Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите.
към беседата >>
Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на
петела
подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие.
Веднъж кукуригу, втори път кукуригу, трети път кукуригу, хиляди пъти кукуригу. Какво иска да каже той? Наблюдавайте това кукуригу на петела. Когато започват да пеят първи петли, на човек му става леко на душата, като че ли се е освободил от някаква напаст. А като влезеш в селото и чуеш лая на кучетата, побива те страх.
Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на
петела
подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие.
Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те? Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите. Същото вършим и ние. Този петел докарва големи беди. Дойде един петел, каже: „Кукуригу“ – представя един план за работа.
към беседата >>
Е, добре, ако на моя праг дойде един
петел
и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те?
Какво иска да каже той? Наблюдавайте това кукуригу на петела. Когато започват да пеят първи петли, на човек му става леко на душата, като че ли се е освободил от някаква напаст. А като влезеш в селото и чуеш лая на кучетата, побива те страх. Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие.
Е, добре, ако на моя праг дойде един
петел
и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те?
Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите. Същото вършим и ние. Този петел докарва големи беди. Дойде един петел, каже: „Кукуригу“ – представя един план за работа. Дойде втори петел – пак „кукуригу“, представя друг план.
към беседата >>
Първият
петел
ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният
петел
вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите.
Наблюдавайте това кукуригу на петела. Когато започват да пеят първи петли, на човек му става леко на душата, като че ли се е освободил от някаква напаст. А като влезеш в селото и чуеш лая на кучетата, побива те страх. Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие. Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те?
Първият
петел
ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният
петел
вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите.
Същото вършим и ние. Този петел докарва големи беди. Дойде един петел, каже: „Кукуригу“ – представя един план за работа. Дойде втори петел – пак „кукуригу“, представя друг план. Първият план е хубав; вторият план казва: „Тази работа е тъй, но хайде да я напуснем.“
към беседата >>
Този
петел
докарва големи беди.
А като влезеш в селото и чуеш лая на кучетата, побива те страх. Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие. Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те? Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите. Същото вършим и ние.
Този
петел
докарва големи беди.
Дойде един петел, каже: „Кукуригу“ – представя един план за работа. Дойде втори петел – пак „кукуригу“, представя друг план. Първият план е хубав; вторият план казва: „Тази работа е тъй, но хайде да я напуснем.“ Сега да се върнем към основната мисъл. В сегашното ви състояние Бог ви е вложил какво трябва да вършите, той ви е свързал с известни хора и вие трябва да ги намерите, вие ще ги почувствувате и с тях ще трябва да работите.
към беседата >>
Дойде един
петел
, каже: „Кукуригу“ – представя един план за работа.
Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие. Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те? Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите. Същото вършим и ние. Този петел докарва големи беди.
Дойде един
петел
, каже: „Кукуригу“ – представя един план за работа.
Дойде втори петел – пак „кукуригу“, представя друг план. Първият план е хубав; вторият план казва: „Тази работа е тъй, но хайде да я напуснем.“ Сега да се върнем към основната мисъл. В сегашното ви състояние Бог ви е вложил какво трябва да вършите, той ви е свързал с известни хора и вие трябва да ги намерите, вие ще ги почувствувате и с тях ще трябва да работите. Тези двама, трима и повече души ще дойдат с други и ще заработите заедно.
към беседата >>
Дойде втори
петел
– пак „кукуригу“, представя друг план.
Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те? Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите. Същото вършим и ние. Този петел докарва големи беди. Дойде един петел, каже: „Кукуригу“ – представя един план за работа.
Дойде втори
петел
– пак „кукуригу“, представя друг план.
Първият план е хубав; вторият план казва: „Тази работа е тъй, но хайде да я напуснем.“ Сега да се върнем към основната мисъл. В сегашното ви състояние Бог ви е вложил какво трябва да вършите, той ви е свързал с известни хора и вие трябва да ги намерите, вие ще ги почувствувате и с тях ще трябва да работите. Тези двама, трима и повече души ще дойдат с други и ще заработите заедно. Така се обединяват хората, домовете, така се обединява цялото човечество.
към беседата >>
18.
Отговор на зададени въпроси
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1921г.,
Когато кажем вол, магаре, кон,
петел
– това са емблеми, символи.
Аз ги наричам малките братя в света. – Не е ли възможна такава дегенерация ? Дегенерация от човек на вол е недопустима. Дегенериралите не живеят всред хората. Волът за нас е емблема на една велика идея.
Когато кажем вол, магаре, кон,
петел
– това са емблеми, символи.
Ако аз искам символично да изразя приятелството, как бих го представил? Ще кажа, че еди-кой си е отлично куче. Ако искам да изразя идеята, че някой е добър предач, ще кажа, че той е отличен паяк. Ако искам да изразя идеята, че някой има отлично търпение, ще кажа, че той е отличен вол. Онзи вол, който всеки ден си преживя, като му погледнеш очите, той казва: „Не бързай толкова, ще си свършиш работата, бъди тих и спокоен!
към беседата >>
19.
Разумно служене
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1921г.,
Ако забележите това по-рано, ще кажете: „Кудкудяк, кудкудяк“, както
петелът
и кокошката; ако някоя лисица чуе
петела
, като кудкудяка, веднага идва при него.
Този свят и да ни познава, и да не ни познава, пак ще му направим същото добро, без разлика. И така, аз не искам да станете по-добри, а да останете толкова добри, колкото сте сега. Не искам да станете и по-силни. Нека Великият Божи Дух вложи нещо ново във вас, каквото Той намери за добре. Вложете във вас тази мисъл, та като дойдете догодина, да забележите, че във вас се е родило нещо ново.
Ако забележите това по-рано, ще кажете: „Кудкудяк, кудкудяк“, както
петелът
и кокошката; ако някоя лисица чуе
петела
, като кудкудяка, веднага идва при него.
Затуй в действията си трябва да мълчите като философи. А сега кокошката кудкудяка, кудкудяка и ще снесе яйцето. Хората ще излязат и ще кажат: „Нашата кокошка снесе едно яйце! “ Когато вършиш нещо, мълчи – иначе яйцето може да отиде. А в първоначалното си състояние яйцата не пропадаха тъй, както сега.
към беседата >>
20.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
“ Министърът му отговорил: „
Петелът
, когато затлъстее, не пее“.
“ – „Само главата ти се вижда, дядо попе.“ – „Идущата година никак да не ме виждате.“ Това е символ, туй ни най-малко не е осмиване. Ама този куп – като натрупам аз парите идущата година, ще се виждам ли? Няма ли да се намерим в положението на онзи германски проповедник, който е бил беден, но инак много красноречив, и германският император, като отишъл да го слуша, останал много доволен и казал на министъра: „Този проповедник е достоен, трябва да се осигури“. – „Добре.“ Издава един указ да му се увеличи заплатата. Но след няколко време императорът попитал министъра: „Какво стана с нашия господин праведник, защо не му се чува гласът?
“ Министърът му отговорил: „
Петелът
, когато затлъстее, не пее“.
И българинът така казва: „Петелът, когато затлъстее, не пее“. Ако нам ни турят едно непоносимо бреме върху ума и сърцето, как ще можем да мислим и чувстваме? Ако има сто неща, които те съблазняват, как ще мислиш? Не можеш да мислиш. И следователно Петър седял и размишлявал, той искал да види края на тази работа: ще успее ли Христос?
към беседата >>
И българинът така казва: „
Петелът
, когато затлъстее, не пее“.
Ама този куп – като натрупам аз парите идущата година, ще се виждам ли? Няма ли да се намерим в положението на онзи германски проповедник, който е бил беден, но инак много красноречив, и германският император, като отишъл да го слуша, останал много доволен и казал на министъра: „Този проповедник е достоен, трябва да се осигури“. – „Добре.“ Издава един указ да му се увеличи заплатата. Но след няколко време императорът попитал министъра: „Какво стана с нашия господин праведник, защо не му се чува гласът? “ Министърът му отговорил: „Петелът, когато затлъстее, не пее“.
И българинът така казва: „
Петелът
, когато затлъстее, не пее“.
Ако нам ни турят едно непоносимо бреме върху ума и сърцето, как ще можем да мислим и чувстваме? Ако има сто неща, които те съблазняват, как ще мислиш? Не можеш да мислиш. И следователно Петър седял и размишлявал, той искал да види края на тази работа: ще успее ли Христос? Ще го пуснат ли, или не?
към беседата >>
21.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Който не знае цената му, ще каже като
петела
, който изровил скъпоценен камък от бунището: „Защо ми е този камък?
Тази мисъл е скрита в самия него, но тя трябва да излезе на първо място. Ако отсега нататък трябва да я създава, той никога не може да бъде ученик. Без основна мисъл няма развитие; тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък.
Който не знае цената му, ще каже като
петела
, който изровил скъпоценен камък от бунището: „Защо ми е този камък?
Как не можах да изровя едно зрънце, за да го глътна! “ Петелът не подозира, че в скъпоценния камък се крие такова богатство, с което би могъл да осигури не само своя живот, но и живота на много петли като него. Като не разбират смисъла на Божествените мисли, мнозина казват като петела: „Няма ли нещо по-съществено от тези мисли? “ – Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези добродетели.
към беседата >>
“
Петелът
не подозира, че в скъпоценния камък се крие такова богатство, с което би могъл да осигури не само своя живот, но и живота на много петли като него.
Без основна мисъл няма развитие; тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък. Който не знае цената му, ще каже като петела, който изровил скъпоценен камък от бунището: „Защо ми е този камък? Как не можах да изровя едно зрънце, за да го глътна!
“
Петелът
не подозира, че в скъпоценния камък се крие такова богатство, с което би могъл да осигури не само своя живот, но и живота на много петли като него.
Като не разбират смисъла на Божествените мисли, мнозина казват като петела: „Няма ли нещо по-съществено от тези мисли? “ – Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези добродетели. Но човек трябва да знае законите, по които те действат. Не знае ли законите, той изпитва приятни чувства, светли мисли, но не може да ги задържи за себе си.
към беседата >>
Като не разбират смисъла на Божествените мисли, мнозина казват като
петела
: „Няма ли нещо по-съществено от тези мисли?
Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък. Който не знае цената му, ще каже като петела, който изровил скъпоценен камък от бунището: „Защо ми е този камък? Как не можах да изровя едно зрънце, за да го глътна! “ Петелът не подозира, че в скъпоценния камък се крие такова богатство, с което би могъл да осигури не само своя живот, но и живота на много петли като него.
Като не разбират смисъла на Божествените мисли, мнозина казват като
петела
: „Няма ли нещо по-съществено от тези мисли?
“ – Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези добродетели. Но човек трябва да знае законите, по които те действат. Не знае ли законите, той изпитва приятни чувства, светли мисли, но не може да ги задържи за себе си. Те ту се явяват в ума и сърцето му, ту изчезват. Защо?
към беседата >>
Който не знае цената му, ще каже като
петела
, който изровил скъпоценен камък от бунището: „Защо ми е този камък?
Тази мисъл е скрита в самия него, но тя трябва да излезе на първо място. Ако отсега нататък трябва да я създава, той никога не може да бъде ученик. Без основна мисъл няма развитие; тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък.
Който не знае цената му, ще каже като
петела
, който изровил скъпоценен камък от бунището: „Защо ми е този камък?
Как не можах да изровя едно зрънце, за да го глътна! “ Петелът не подозира, че в скъпоценния камък се крие такова богатство, с което би могъл да осигури не само своя живот, но и живота на много петли като него. Като не разбират смисъла на Божествените мисли, мнозина казват като петела: „Няма ли нещо по-съществено от тези мисли? “ – Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези добродетели.
към беседата >>
“
Петелът
не подозира, че в скъпоценния камък се крие такова богатство, с което би могъл да осигури не само своя живот, но и живота на много петли като него.
Без основна мисъл няма развитие; тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък. Който не знае цената му, ще каже като петела, който изровил скъпоценен камък от бунището: „Защо ми е този камък? Как не можах да изровя едно зрънце, за да го глътна!
“
Петелът
не подозира, че в скъпоценния камък се крие такова богатство, с което би могъл да осигури не само своя живот, но и живота на много петли като него.
Като не разбират смисъла на Божествените мисли, мнозина казват като петела: „Няма ли нещо по-съществено от тези мисли? “ – Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези добродетели. Но човек трябва да знае законите, по които те действат. Не знае ли законите, той изпитва приятни чувства, светли мисли, но не може да ги задържи за себе си.
към беседата >>
Като не разбират смисъла на Божествените мисли, мнозина казват като
петела
: „Няма ли нещо по-съществено от тези мисли?
Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък. Който не знае цената му, ще каже като петела, който изровил скъпоценен камък от бунището: „Защо ми е този камък? Как не можах да изровя едно зрънце, за да го глътна! “ Петелът не подозира, че в скъпоценния камък се крие такова богатство, с което би могъл да осигури не само своя живот, но и живота на много петли като него.
Като не разбират смисъла на Божествените мисли, мнозина казват като
петела
: „Няма ли нещо по-съществено от тези мисли?
“ – Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези добродетели. Но човек трябва да знае законите, по които те действат. Не знае ли законите, той изпитва приятни чувства, светли мисли, но не може да ги задържи за себе си. Те ту се явяват в ума и сърцето му, ту изчезват. Защо?
към беседата >>
22.
И Петър Го взе настрана
,
НБ
, Чамкория, 30.7.1922г.,
И без Петровци може да се извърши, и без тях може да съмне: българите казват: „И без
петел
съмва“.
Следователно, когато кажем, че сме религиозни, трябва да имаме този сремеж на Бога. Не сме ли религиозно настроени, нямаме ли този стремеж, тогава ние действаме отрицателно. „И Петър Го взе настрана и казва Му: „Не ти трябва, смили се за себе си. Господи, няма да ти бъде това“.“ А Христос, Който разбираше закона, му казва: „Махни се от мене, сатано; съблазън ми си, защото не мислиш за това, което е Божие, но за това, което е човешко. Аз съм дошъл да сторя волята на Бога“.
И без Петровци може да се извърши, и без тях може да съмне: българите казват: „И без
петел
съмва“.
Сега, някои ще ми кажат: „Е, и друг може да говори тъй“. Да, може да говори, но не е въпросът за говорене, а за правене. Всеки може да лекува, но дали туй лекарство е ефикасно? Има един роман от епохата на средните векове, дето се разправя за един лекар, който като изучавал медицината, намерил едно ефикасно лекарство – топла вода и пущане на кръв. Към всички свои пациенти той прилагал първо туй средство – топла вода и пущане на кръв.
към беседата >>
23.
Никаква лъжа
,
ООК
, София, 5.11.1922г.,
Казват: „И без
петел
съмва“.
“ Туй е турски характер. Засмяла се някоя жена, очите му се засмели, чудо станало в света! Е, мислите ли, че ако и вие имате такова схващане, не ще кажете: „Е, не може ли без окултна музика? “ Може, разбира се, как не! Както досега сте минавали без окултна музика, така и сега може.
Казват: „И без
петел
съмва“.
Да, ако изколите всички тия петли – съмва, но ако тия петли са живи и не пеят, горко ви на вас тогава! Непременно петелът ви трябва да пее, тогава ще върви напред. Не пее ли вашият петел, горко ви! – Всичко е свършено. Та ще дойдем до онази простота.
към беседата >>
Непременно
петелът
ви трябва да пее, тогава ще върви напред.
Е, мислите ли, че ако и вие имате такова схващане, не ще кажете: „Е, не може ли без окултна музика? “ Може, разбира се, как не! Както досега сте минавали без окултна музика, така и сега може. Казват: „И без петел съмва“. Да, ако изколите всички тия петли – съмва, но ако тия петли са живи и не пеят, горко ви на вас тогава!
Непременно
петелът
ви трябва да пее, тогава ще върви напред.
Не пее ли вашият петел, горко ви! – Всичко е свършено. Та ще дойдем до онази простота. Аз настоявам пак: между вас трябва да се образуват братски, приятелски отношения. Аз съм казвал и друг път, казвам и сега: от моя страна знайте, че аз всякога съм на страната на слабите, всякога съм на страната на онези, които са онеправдани.
към беседата >>
Не пее ли вашият
петел
, горко ви!
“ Може, разбира се, как не! Както досега сте минавали без окултна музика, така и сега може. Казват: „И без петел съмва“. Да, ако изколите всички тия петли – съмва, но ако тия петли са живи и не пеят, горко ви на вас тогава! Непременно петелът ви трябва да пее, тогава ще върви напред.
Не пее ли вашият
петел
, горко ви!
– Всичко е свършено. Та ще дойдем до онази простота. Аз настоявам пак: между вас трябва да се образуват братски, приятелски отношения. Аз съм казвал и друг път, казвам и сега: от моя страна знайте, че аз всякога съм на страната на слабите, всякога съм на страната на онези, които са онеправдани. Туй в мен е правило!
към беседата >>
24.
Установени мерки
,
МОК
, София, 17.1.1923г.,
Представете си, че имате едно бунище С (Фигура 1), към което се отправят два
петела
, които се разглеждат като две еднородни, като две положителни сили.
Коя е причината, че от точка С те започват да се разделят една от друга и образуват остър ъгъл? Ако правата АС представлява положителна сила, а правата СВ – отрицателна, те по никой начин нямаше да се разделят, те щяха да се слеят в една линия. Значи тези две прави представляват или две положителни, или две отрицателни сили, заради което се отблъскват и образуват помежду си ъгъл. Каквото става между силите в Природата, това става и между хората – някои хора се отблъскват, а други се привличат. Отблъскването между хората се дължи на еднаквите, на еднородните сили, които действат между тях.
Представете си, че имате едно бунище С (Фигура 1), към което се отправят два
петела
, които се разглеждат като две еднородни, като две положителни сили.
Щом се срещнат, те веднага ще се отблъснат. Между тях ще започне упорита борба: единият петел ще отстъпи, другият ще настъпи, после и двата заедно ту ще настъпват, ту ще отстъпват и ще образуват помежду си ъгъл ВСА. След борбата един от петлите ще се качи на бунището и ще изкукурига, после вторият ще се качи и той ще изкукурига. Така ще се образува един триъгълник, който представлява бойно поле. Колкото повече ъгълът ВСА се стеснява, толкова и борбата става по-усилена, по-ожесточена.
към беседата >>
Между тях ще започне упорита борба: единият
петел
ще отстъпи, другият ще настъпи, после и двата заедно ту ще настъпват, ту ще отстъпват и ще образуват помежду си ъгъл ВСА.
Значи тези две прави представляват или две положителни, или две отрицателни сили, заради което се отблъскват и образуват помежду си ъгъл. Каквото става между силите в Природата, това става и между хората – някои хора се отблъскват, а други се привличат. Отблъскването между хората се дължи на еднаквите, на еднородните сили, които действат между тях. Представете си, че имате едно бунище С (Фигура 1), към което се отправят два петела, които се разглеждат като две еднородни, като две положителни сили. Щом се срещнат, те веднага ще се отблъснат.
Между тях ще започне упорита борба: единият
петел
ще отстъпи, другият ще настъпи, после и двата заедно ту ще настъпват, ту ще отстъпват и ще образуват помежду си ъгъл ВСА.
След борбата един от петлите ще се качи на бунището и ще изкукурига, после вторият ще се качи и той ще изкукурига. Така ще се образува един триъгълник, който представлява бойно поле. Колкото повече ъгълът ВСА се стеснява, толкова и борбата става по-усилена, по-ожесточена. Онези, които изучават физиологията, срещат този ъгъл на човешкото лице, главно на човешкия нос. Колкото повече носът при основата се стеснява, толкова човек става по-енергичен, по-сприхав.
към беседата >>
25.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Жената казва на мѫжа си: „Тамъ въ курника има единъ младъ
петелъ
, я го заколи“.
Политиката е едно хоро. Войната е едно хоро. Всичко въ свѣта е все хоро. Хоро, хоро казватъ, и гайдаржията вѫтрѣ, и слѣдъ като се наиграятъ, всички по домоветѣ, нѣма хоро вече, свърши се. И после, като отидатъ въ кѫщи, започватъ да мислятъ какво трѣбва да се яде.
Жената казва на мѫжа си: „Тамъ въ курника има единъ младъ
петелъ
, я го заколи“.
Вече не мислятъ за хорото, а че месце трѣбва да се тури вѫтрѣ. Сега, всички хора, които не мислятъ сѫ все на хорото, човѣци още не сѫ станали. У българитѣ има обичай, бащата казва на майката: „Този нашиятъ синъ за да поумнѣе, трѣбва да го пратимъ на хорото“. Защо? Той тамъ ще намѣри своя професоръ, ще намѣри нѣкоя мома, ще се влюби въ нея, и тя ще почне да му чете лекции, нѣкои молитви. И този българинъ, този младъ момъкъ, който по-рано не е ходилъ много спретнатъ, сега е съ стегнати гащи, напетъ, калпакътъ му тъй малко накривенъ… обаче, щомъ се ожени, отпусне се пакъ, не е тъй стегнатъ, не е тъй спретнатъ, после, главата му не е тъй дигната нагорѣ, малко наведѣна седи, и като го питашъ какво му е, казва: „Майка ми ме прати на хорото, поумнѣхъ, сега вече мисля, не играя, животътъ е нещо сериозно“.
към беседата >>
Жената казва на мъжа си: В курника има един млад
петел
, я го заколи.
(втори вариант)
На български думите "хора" или "хора" са почти идентични. Търговията е хоро; политиката е хоро; войната е хоро; всичко в света е хоро. Хорото се върти, а гайдарджията свири вътре в кръга. Като се наиграят хората, и хорото се свършва. Като се върнат по домовете си, почват да мислят за ядене.
Жената казва на мъжа си: В курника има един млад
петел
, я го заколи.
Вече никой не мисли за хорото, а за ядене и пиене. Всички хора, които не мислят, са на хорото. Те още не са станали човеци. Мъжът казва на жена си: Да изпратим на хорото нашия непрокопсан син, да поумнее. Там ще намери своя професор – младата мома.
към втори вариант >>
26.
Силата на тъмнината и светлината
,
МОК
, София, 14.3.1923г.,
Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на
петела
, за който се говори в баснята "
Петел
и лисица".
Сега вие сте дошли до една област, наречена област на забавите. Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спрат развитието ви. Те са същества, изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват, че е герой, талантлив човек – ще му разправят различни легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, ще го оставят сам да се разправя.
Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на
петела
, за който се говори в баснята "
Петел
и лисица".
Един петел намерил парче сирене на земята и се качил на едно дърво – там да го яде. В това време една лисица зърнала петела и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му. Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет.
към беседата >>
Един
петел
намерил парче сирене на земята и се качил на едно дърво – там да го яде.
Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спрат развитието ви. Те са същества, изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват, че е герой, талантлив човек – ще му разправят различни легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, ще го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица".
Един
петел
намерил парче сирене на земята и се качил на едно дърво – там да го яде.
В това време една лисица зърнала петела и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му. Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб.
към беседата >>
В това време една лисица зърнала
петела
и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му.
Те са същества, изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват, че е герой, талантлив човек – ще му разправят различни легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, ще го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица". Един петел намерил парче сирене на земята и се качил на едно дърво – там да го яде.
В това време една лисица зърнала
петела
и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му.
Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика.
към беседата >>
Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с
петела
: "Петльо, чудно красива птица си!
Щом го оплетат, ще го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще изпадне в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица". Един петел намерил парче сирене на земята и се качил на едно дърво – там да го яде. В това време една лисица зърнала петела и започнала да мисли как да вземе сиренето от устата му. Да се качи на дървото при него – не може.
Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с
петела
: "Петльо, чудно красива птица си!
Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика. Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на лисицата петелът отворил уста и закукуригал. Сиренето паднало на земята.
към беседата >>
Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на лисицата
петелът
отворил уста и закукуригал.
Да се качи на дървото при него – не може. Тогава тя отишла под дървото и започнала да се разговаря с петела: "Петльо, чудно красива птица си! Като гледам перата ти, тъй хубаво нашарени, като гледам гребена ти, червен, месест, като корона на главата ти, чудя се кой те създаде толкова красив, толкова гиздав и напет. Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика.
Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на лисицата
петелът
отворил уста и закукуригал.
Сиренето паднало на земята. Това лисицата и чакала – тя се спуснала към сиренето, сграбчила го и избягала. Сега и на вас казвам: не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представлява условията, необходими за вашето развитие. Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: не се поддавайте на ласки и похвали, защото като
петела
ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си.
Не съм срещала друга птица тъй красива като теб. Пък и пойна птица си, гласът ти – цяла музика. Щастлива съм, ако би ми запял, да чуя гласа ти." Поласкан от думите на лисицата петелът отворил уста и закукуригал. Сиренето паднало на земята. Това лисицата и чакала – тя се спуснала към сиренето, сграбчила го и избягала.
Сега и на вас казвам: не се поддавайте на ласки и похвали, защото като
петела
ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си.
В случая сиренето представлява условията, необходими за вашето развитие. Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идат периодически. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, кой месец, кой ден и кой час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно. Тези условия ще се изразят във вид на възходяща енергия с определена интензивност и бързина на движение.
към беседата >>
Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като
петела
.
И там има сухи реки, които могат да придойдат от големите порои. Като знаете това, ще бъдете послушни. Щом ви се каже да напуснете мястото, на което седите, да престанете да свирите и да отидете на някое безопасно място, не питайте защо и за какво, нито чакайте да ви се доказва. Веднъж влезли в Школата, вие трябва да изучавате окултните сили, да се борите, да вземете надмощие над тях. Някои от тия сили са като лисицата: когато някой започне да ви хвали, ще знаете, че сиренето ви ще отиде.
Изслушайте го внимателно, но не бързайте да си показвате гласа като
петела
.
Кажете: "Сега съм зает, имам малко работа. Като свърша работата си, тогава ще ви попея." Спокойно изяжте сиренето си и тогава кукуригайте. Не бързайте да кукуригате, не бързайте да покажете гласа си. Ако първо изядете сиренето, а после кукуригате, работите ви ще вървят добре. Сега, от всички се изисква послушание.
към беседата >>
27.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
Да, слънцето и без
петел
изгрява, но като изкукурига
петел
, по-приятно е.
“ – Светлина в твоя ум има ли? Имаш ли човещина? Свобода имаш ли? И тъй, сега всички трябва да впрегнем своята енергия и да покажем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и светът в нас ще се изяви. Българите казват, че и без петли съмва.
Да, слънцето и без
петел
изгрява, но като изкукурига
петел
, по-приятно е.
Мене, например, като изкукурига петел, тъй ми пада мехлем на сърцето. Куче като излае, нищо, но като изпее петел, приятно е. Питат: „Какво казват петлите на хората? “ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Събудиш се сутрин, казваш: „Беден съм“.
към беседата >>
Мене, например, като изкукурига
петел
, тъй ми пада мехлем на сърцето.
Имаш ли човещина? Свобода имаш ли? И тъй, сега всички трябва да впрегнем своята енергия и да покажем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и светът в нас ще се изяви. Българите казват, че и без петли съмва. Да, слънцето и без петел изгрява, но като изкукурига петел, по-приятно е.
Мене, например, като изкукурига
петел
, тъй ми пада мехлем на сърцето.
Куче като излае, нищо, но като изпее петел, приятно е. Питат: „Какво казват петлите на хората? “ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Събудиш се сутрин, казваш: „Беден съм“. Петелът казва: „Кукуригу, Господ ще промисли за тебе!
към беседата >>
Куче като излае, нищо, но като изпее
петел
, приятно е.
Свобода имаш ли? И тъй, сега всички трябва да впрегнем своята енергия и да покажем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и светът в нас ще се изяви. Българите казват, че и без петли съмва. Да, слънцето и без петел изгрява, но като изкукурига петел, по-приятно е. Мене, например, като изкукурига петел, тъй ми пада мехлем на сърцето.
Куче като излае, нищо, но като изпее
петел
, приятно е.
Питат: „Какво казват петлите на хората? “ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Събудиш се сутрин, казваш: „Беден съм“. Петелът казва: „Кукуригу, Господ ще промисли за тебе! “ Дядо ти е умрял, оставили ти е голямо наследство, от 20,000 лева.
към беседата >>
Петелът
казва: „Кукуригу, Господ ще промисли за тебе!
Мене, например, като изкукурига петел, тъй ми пада мехлем на сърцето. Куче като излае, нищо, но като изпее петел, приятно е. Питат: „Какво казват петлите на хората? “ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Събудиш се сутрин, казваш: „Беден съм“.
Петелът
казва: „Кукуригу, Господ ще промисли за тебе!
“ Дядо ти е умрял, оставили ти е голямо наследство, от 20,000 лева. Петелът казва: „Кукуригу! “ Да, ти вземеш тия пари, но забравиш петела. Купи половин килце жито на един, на два петли, хвърли им го. Обезсърчен си, искаш да направиш едно научно изобретение, една научна теория.
към беседата >>
Петелът
казва: „Кукуригу!
Питат: „Какво казват петлите на хората? “ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Събудиш се сутрин, казваш: „Беден съм“. Петелът казва: „Кукуригу, Господ ще промисли за тебе! “ Дядо ти е умрял, оставили ти е голямо наследство, от 20,000 лева.
Петелът
казва: „Кукуригу!
“ Да, ти вземеш тия пари, но забравиш петела. Купи половин килце жито на един, на два петли, хвърли им го. Обезсърчен си, искаш да направиш едно научно изобретение, една научна теория. Станеш сутринта, петелът казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“. Напишеш работата си, но забравиш петела.
към беседата >>
“ Да, ти вземеш тия пари, но забравиш
петела
.
“ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички да пеете и да мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Събудиш се сутрин, казваш: „Беден съм“. Петелът казва: „Кукуригу, Господ ще промисли за тебе! “ Дядо ти е умрял, оставили ти е голямо наследство, от 20,000 лева. Петелът казва: „Кукуригу!
“ Да, ти вземеш тия пари, но забравиш
петела
.
Купи половин килце жито на един, на два петли, хвърли им го. Обезсърчен си, искаш да направиш едно научно изобретение, една научна теория. Станеш сутринта, петелът казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“. Напишеш работата си, но забравиш петела. Поет си, не ти върви.
към беседата >>
Станеш сутринта,
петелът
казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“.
“ Дядо ти е умрял, оставили ти е голямо наследство, от 20,000 лева. Петелът казва: „Кукуригу! “ Да, ти вземеш тия пари, но забравиш петела. Купи половин килце жито на един, на два петли, хвърли им го. Обезсърчен си, искаш да направиш едно научно изобретение, една научна теория.
Станеш сутринта,
петелът
казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“.
Напишеш работата си, но забравиш петела. Поет си, не ти върви. Петелът казва: „Днес ще ти тръгне“, и ти напишеш стихотворението. Купи половин килце жито за петела! Ти забравяш петела.
към беседата >>
Напишеш работата си, но забравиш
петела
.
Петелът казва: „Кукуригу! “ Да, ти вземеш тия пари, но забравиш петела. Купи половин килце жито на един, на два петли, хвърли им го. Обезсърчен си, искаш да направиш едно научно изобретение, една научна теория. Станеш сутринта, петелът казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“.
Напишеш работата си, но забравиш
петела
.
Поет си, не ти върви. Петелът казва: „Днес ще ти тръгне“, и ти напишеш стихотворението. Купи половин килце жито за петела! Ти забравяш петела. Върви ти съчинението, купи за петела, нахвърляй му малко!
към беседата >>
Петелът
казва: „Днес ще ти тръгне“, и ти напишеш стихотворението.
Купи половин килце жито на един, на два петли, хвърли им го. Обезсърчен си, искаш да направиш едно научно изобретение, една научна теория. Станеш сутринта, петелът казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“. Напишеш работата си, но забравиш петела. Поет си, не ти върви.
Петелът
казва: „Днес ще ти тръгне“, и ти напишеш стихотворението.
Купи половин килце жито за петела! Ти забравяш петела. Върви ти съчинението, купи за петела, нахвърляй му малко! Колко струва днес житото? – Около 4–5 лева.
към беседата >>
Купи половин килце жито за
петела
!
Обезсърчен си, искаш да направиш едно научно изобретение, една научна теория. Станеш сутринта, петелът казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“. Напишеш работата си, но забравиш петела. Поет си, не ти върви. Петелът казва: „Днес ще ти тръгне“, и ти напишеш стихотворението.
Купи половин килце жито за
петела
!
Ти забравяш петела. Върви ти съчинението, купи за петела, нахвърляй му малко! Колко струва днес житото? – Около 4–5 лева. И съвременните хора казват: „Ние с маловажни работи не се занимаваме“.
към беседата >>
Ти забравяш
петела
.
Станеш сутринта, петелът казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“. Напишеш работата си, но забравиш петела. Поет си, не ти върви. Петелът казва: „Днес ще ти тръгне“, и ти напишеш стихотворението. Купи половин килце жито за петела!
Ти забравяш
петела
.
Върви ти съчинението, купи за петела, нахвърляй му малко! Колко струва днес житото? – Около 4–5 лева. И съвременните хора казват: „Ние с маловажни работи не се занимаваме“. Ами с какви?
към беседата >>
Върви ти съчинението, купи за
петела
, нахвърляй му малко!
Напишеш работата си, но забравиш петела. Поет си, не ти върви. Петелът казва: „Днес ще ти тръгне“, и ти напишеш стихотворението. Купи половин килце жито за петела! Ти забравяш петела.
Върви ти съчинението, купи за
петела
, нахвърляй му малко!
Колко струва днес житото? – Около 4–5 лева. И съвременните хора казват: „Ние с маловажни работи не се занимаваме“. Ами с какви? – „С важни.
към беседата >>
28.
Свобода, знание и мир
,
ООК
, София, 5.12.1923г.,
Като запял един ден
петелът
, една булка го чула и му казала: „Не пей, че майка и тебе ще ожени.“ Не е въпросът в това, да се оженим или не, но ние трябва да спазваме отношенията вътре в Природата.
Аз зная някои, които отидоха в Америка, казаха куку пред американската статуя на свободата и ги върнаха. Може да не ти е казано да отидеш там. Някои казват: „Ще отида в Индия, ще вляза в някоя школа.“ Не е само в това да влезеш. Други пък казват: „Ще се оженя.“ Не е само в това да се ожениш. Знаете ли какво е женитбата?
Като запял един ден
петелът
, една булка го чула и му казала: „Не пей, че майка и тебе ще ожени.“ Не е въпросът в това, да се оженим или не, но ние трябва да спазваме отношенията вътре в Природата.
Има неща, които са определени: какво трябва да вършим, – това е определено, и горко ономува, който не се подчинява на този Божествен закон. И всяка една школа се стреми да тури нещата в правилни отношения, за да застави Божественото във вас да се определи. Няма какво да се плашим. Това са задачи, които трябва да решавате. Та сега ще турите в душата си първото правило: да нямате стеснение.
към беседата >>
29.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
Питам: когато душата на една кокошка или на един
петел
излезе, какво мислят те?
Че страданието е най-великото благо за човека! Страданията всякога предшестват забавата. Ами че когато правите едно угощение тук, на Земята, създавате си едно забавление, но и вашите кокошки също имат забавление. Вие ги изваждате от курника и им казвате: „Виждаме, че вашето жилище не е толкова хигиенично, съжаляваме ви, че сте живели толкова време в него, но ние ще ви извадим оттук и ще ви приемем на гости в нашите къщи, ще ви покажем как се забавляваме.“ Кокошките започват да крякат, да кукуригат, да кудкудякат. Вие ги сготвяте на едно хубаво ядене, започвате да им пеете, а те мълчат.
Питам: когато душата на една кокошка или на един
петел
излезе, какво мислят те?
Те влизат в забавлението, т. е. те влизат във връзка с човешките души. Тази кокошка нищо не е изгубила. За една кокошка е привилегия да я изяде един човек. Аз не казвам, че човек я изяжда, но той я приема на гости, макар че тя минава през огън.
към беседата >>
Питам: когато душата на една кокошка или на един
петел
излезе, какво мислят те?
(втори вариант)
Страданията всякога предшествуват забавата. Ами, че когато правите едно угощение тук на земята, създаваше си едно забавление, но и вашите кокошки също имат забавление. Вие ги изваждате от курника и им казвате: виждаме, че вашето жилище не е толкова хигиенично, съжаляваме ви, че сте живели толкова време в него, но ние ще ви извадим от тук и ще ви приемем на гости в нашите къщи, ще ви покажем как се забавляваме. Кoкoшкитe започват да крякат, да кукуригат, да куткудякат. Вие ги сготвяте на едно хубаво ядене, започвате да им пеете, а те мълчат.
Питам: когато душата на една кокошка или на един
петел
излезе, какво мислят те?
Те влизат в забавлението, т. е. те влизат във връзка с човешките души. Тази кокошка нищо не е изгубила. За една кокошка е привилегия да я изяде един човек. Аз не казвам, че човек я изяжда, но той я приема на гости, макар че тя минава през огън.
към втори вариант >>
30.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Ще ви приведа една басня за лисицата и
петела
.
(втори вариант)
Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека.
Ще ви приведа една басня за лисицата и
петела
.
Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла.
към втори вариант >>
Един красив
петел
намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде.
(втори вариант)
Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела.
Един красив
петел
намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде.
По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа.
към втори вариант >>
“
Петелът
, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал.
(втори вариант)
– Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!
“
Петелът
, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал.
Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш?
към втори вариант >>
След като заминала лисицата,
петелът
си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година
петелът
пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
(втори вариант)
По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа.
След като заминала лисицата,
петелът
си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година
петелът
пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете.
към втори вариант >>
И
петелът
втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
(втори вариант)
– Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: И маймуните са умни. Плантаторът насадил, а те пренасят всичко. Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат.
И
петелът
втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило Божественото съзнание. Някои казват: Е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говорим така. Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи.
към втори вариант >>
31.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Петел
изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: „Този
петел
знае ли, че вашият приятел ще дойде?
За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината.
Петел
изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: „Този
петел
знае ли, че вашият приятел ще дойде?
“ - Знае, разбира се. Изучавайте Божествения свят. Вие имате заложени сили и способности, няма да се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре. Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни.
към беседата >>
32.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Например хвърлете на един
петел
царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята.
По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни.
Например хвърлете на един
петел
царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята.
Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови. Аз ще ви отговоря заради петела. Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си: обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната из земята. Хората не ще да ми дават храна все на мрамор.“ Дали това нещо е точно така, не се знае. И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва да се поддържат.
към беседата >>
Аз ще ви отговоря заради
петела
.
– Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни. Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята. Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови.
Аз ще ви отговоря заради
петела
.
Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си: обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната из земята. Хората не ще да ми дават храна все на мрамор.“ Дали това нещо е точно така, не се знае. И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва да се поддържат. Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш. Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща.
към беседата >>
33.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Но когато пропее този
петел
, той ще напомни на човека за неговите погрешки.
Казвате: „Това е празна работа! “ Вие ги предавате на Пилат и Кайафа. После казвате: „Аз бях щур едно време, че се водих по такива глупави учения. Сега станах умен човек! “ В този случай вие играете ролята на Петър.
Но когато пропее този
петел
, той ще напомни на човека за неговите погрешки.
Този петел пее винаги, когато дойдат страданията. Преди да дойдат страданията, човек мисли, че всичко ще му върви добре, лесно, но дойдат ли страданията, тези неизбежни спътници в живота, този петел много пее, той кукурига всяка минута, проглушава ушите ви. Той пее много, понеже страданията му дават хубава храна. Вие знаете, че петелът пее, щом си похапне, и след това започва да вика кокошките наоколо си. Хубавите идеи, това са кокошките, които се подхранват с житцето – условията на живота.
към беседата >>
Този
петел
пее винаги, когато дойдат страданията.
“ Вие ги предавате на Пилат и Кайафа. После казвате: „Аз бях щур едно време, че се водих по такива глупави учения. Сега станах умен човек! “ В този случай вие играете ролята на Петър. Но когато пропее този петел, той ще напомни на човека за неговите погрешки.
Този
петел
пее винаги, когато дойдат страданията.
Преди да дойдат страданията, човек мисли, че всичко ще му върви добре, лесно, но дойдат ли страданията, тези неизбежни спътници в живота, този петел много пее, той кукурига всяка минута, проглушава ушите ви. Той пее много, понеже страданията му дават хубава храна. Вие знаете, че петелът пее, щом си похапне, и след това започва да вика кокошките наоколо си. Хубавите идеи, това са кокошките, които се подхранват с житцето – условията на живота. Те казват: „Да помогнем, да освободим нашия господар.“ Вие мислите, че петелът не може да освободи господаря си.
към беседата >>
Преди да дойдат страданията, човек мисли, че всичко ще му върви добре, лесно, но дойдат ли страданията, тези неизбежни спътници в живота, този
петел
много пее, той кукурига всяка минута, проглушава ушите ви.
После казвате: „Аз бях щур едно време, че се водих по такива глупави учения. Сега станах умен човек! “ В този случай вие играете ролята на Петър. Но когато пропее този петел, той ще напомни на човека за неговите погрешки. Този петел пее винаги, когато дойдат страданията.
Преди да дойдат страданията, човек мисли, че всичко ще му върви добре, лесно, но дойдат ли страданията, тези неизбежни спътници в живота, този
петел
много пее, той кукурига всяка минута, проглушава ушите ви.
Той пее много, понеже страданията му дават хубава храна. Вие знаете, че петелът пее, щом си похапне, и след това започва да вика кокошките наоколо си. Хубавите идеи, това са кокошките, които се подхранват с житцето – условията на живота. Те казват: „Да помогнем, да освободим нашия господар.“ Вие мислите, че петелът не може да освободи господаря си. – Може.
към беседата >>
Вие знаете, че
петелът
пее, щом си похапне, и след това започва да вика кокошките наоколо си.
“ В този случай вие играете ролята на Петър. Но когато пропее този петел, той ще напомни на човека за неговите погрешки. Този петел пее винаги, когато дойдат страданията. Преди да дойдат страданията, човек мисли, че всичко ще му върви добре, лесно, но дойдат ли страданията, тези неизбежни спътници в живота, този петел много пее, той кукурига всяка минута, проглушава ушите ви. Той пее много, понеже страданията му дават хубава храна.
Вие знаете, че
петелът
пее, щом си похапне, и след това започва да вика кокошките наоколо си.
Хубавите идеи, това са кокошките, които се подхранват с житцето – условията на живота. Те казват: „Да помогнем, да освободим нашия господар.“ Вие мислите, че петелът не може да освободи господаря си. – Може. Знаете ли онази басня за един знаменит маг, който разбирал езика на животните и могъл да се разговаря с тях? Тази тайна, да се разговаря с животните, му била поверена, но с условие да не я съобщава никому.
към беседата >>
Те казват: „Да помогнем, да освободим нашия господар.“ Вие мислите, че
петелът
не може да освободи господаря си.
Този петел пее винаги, когато дойдат страданията. Преди да дойдат страданията, човек мисли, че всичко ще му върви добре, лесно, но дойдат ли страданията, тези неизбежни спътници в живота, този петел много пее, той кукурига всяка минута, проглушава ушите ви. Той пее много, понеже страданията му дават хубава храна. Вие знаете, че петелът пее, щом си похапне, и след това започва да вика кокошките наоколо си. Хубавите идеи, това са кокошките, които се подхранват с житцето – условията на живота.
Те казват: „Да помогнем, да освободим нашия господар.“ Вие мислите, че
петелът
не може да освободи господаря си.
– Може. Знаете ли онази басня за един знаменит маг, който разбирал езика на животните и могъл да се разговаря с тях? Тази тайна, да се разговаря с животните, му била поверена, но с условие да не я съобщава никому. В момента, в който разправи някому за своята тайна, ще умре, ще изгуби своята сила. Обаче един ден жена му заподозряла, че той крие нещо.
към беседата >>
Един ден той чува, че
петелът
, по обикновеному, си изкукуригал, но кучето веднага излиза срещу него и му казва: „Не те ли е срам!
Жена му казва: „Кажи ми защо се засмя, като отиде при коня и магарето! “ – „Остави тия неща, те са обикновени работи.“ – „Ти ще ми кажеш защо се засмя! “ Той се замислил: ходи из двора, не може да разреши въпроса какво да ѝ отговори. Пече го тази жена, иска да узнае тайната. Той трябва да се отрече.
Един ден той чува, че
петелът
, по обикновеному, си изкукуригал, но кучето веднага излиза срещу него и му казва: „Не те ли е срам!
Огън гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти с всичкия си ум си събрал кокошките и кукуригаш.“ Петелът му отговорил: „Кой му е крив, когато не постъпва умно! Аз имам 100 кокошки, 100 другарки, и всички ми се подчиняват, всички ме слушат, а той има една другарка и тя не го разбира.“ Този знаменит маг, като чул отговора на петела, разрешил въпроса, като си казал: „Няма защо да се безпокоя от това, че жена ми се интересува. Истината, която ми е поверена, никога няма да я съобщя, защото хората не са готови за нея.“ Аз вземам думата жена не в обикновения смисъл. Какво означава жената в обикновен смисъл на думата?
към беседата >>
Огън гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти с всичкия си ум си събрал кокошките и кукуригаш.“
Петелът
му отговорил: „Кой му е крив, когато не постъпва умно!
“ – „Остави тия неща, те са обикновени работи.“ – „Ти ще ми кажеш защо се засмя! “ Той се замислил: ходи из двора, не може да разреши въпроса какво да ѝ отговори. Пече го тази жена, иска да узнае тайната. Той трябва да се отрече. Един ден той чува, че петелът, по обикновеному, си изкукуригал, но кучето веднага излиза срещу него и му казва: „Не те ли е срам!
Огън гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти с всичкия си ум си събрал кокошките и кукуригаш.“
Петелът
му отговорил: „Кой му е крив, когато не постъпва умно!
Аз имам 100 кокошки, 100 другарки, и всички ми се подчиняват, всички ме слушат, а той има една другарка и тя не го разбира.“ Този знаменит маг, като чул отговора на петела, разрешил въпроса, като си казал: „Няма защо да се безпокоя от това, че жена ми се интересува. Истината, която ми е поверена, никога няма да я съобщя, защото хората не са готови за нея.“ Аз вземам думата жена не в обикновения смисъл. Какво означава жената в обикновен смисъл на думата? Жената – това е животът.
към беседата >>
Аз имам 100 кокошки, 100 другарки, и всички ми се подчиняват, всички ме слушат, а той има една другарка и тя не го разбира.“ Този знаменит маг, като чул отговора на
петела
, разрешил въпроса, като си казал: „Няма защо да се безпокоя от това, че жена ми се интересува.
“ Той се замислил: ходи из двора, не може да разреши въпроса какво да ѝ отговори. Пече го тази жена, иска да узнае тайната. Той трябва да се отрече. Един ден той чува, че петелът, по обикновеному, си изкукуригал, но кучето веднага излиза срещу него и му казва: „Не те ли е срам! Огън гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти с всичкия си ум си събрал кокошките и кукуригаш.“ Петелът му отговорил: „Кой му е крив, когато не постъпва умно!
Аз имам 100 кокошки, 100 другарки, и всички ми се подчиняват, всички ме слушат, а той има една другарка и тя не го разбира.“ Този знаменит маг, като чул отговора на
петела
, разрешил въпроса, като си казал: „Няма защо да се безпокоя от това, че жена ми се интересува.
Истината, която ми е поверена, никога няма да я съобщя, защото хората не са готови за нея.“ Аз вземам думата жена не в обикновения смисъл. Какво означава жената в обикновен смисъл на думата? Жената – това е животът. Всички идеи, които влизат в нас и ни занимават, имат това характерно свойство, че ни излагат някой път. Защо?
към беседата >>
Но когато дойдем до разкаянието, по-добре е да се отречеш и после, като пропее
петелът
, да се разкаеш, отколкото да избягаш и никога да не се връщаш.
Йоан беше този ученик. Петър се отрече, а Йоан каза: „По-добре да оставя дрехата си, отколкото да се отрека.“ – И избяга. Кое е по-хубаво: да избягаш и да оставиш дрехата си, или да останеш и да се отречеш? Кое е по-хубаво: да се отречеш, да излезеш вън и да се разкаеш, или да избягаш и никога повече да не се върнеш? Следователно по-добре е в първия случай да оставиш дрехата си и да избягаш, без да се отречеш.
Но когато дойдем до разкаянието, по-добре е да се отречеш и после, като пропее
петелът
, да се разкаеш, отколкото да избягаш и никога да не се връщаш.
Нека разгледаме сега това трояко проявление на човешкия живот като физически, духовен и Божествен. Първото проявление на живота е като физическо движение. Той е временният живот, с тези временни блага за нас, които упражняват най-силно влияние върху организма ни. От тези временни блага на първо място са тия, които се доставят за поддръжка на нашето тяло: хлебецът, водицата, въздухът – без тях не може. Питам сега: ако ние грешим, ще подобрим ли своя живот?
към беседата >>
34.
Време и сила
,
МОК
, София, 15.11.1925г.,
Петелът
заставя човека да мисли.
Например милосърдието е развито и у някои растения и животни. По тази причина именно човек още от най-стари времена е бил овчар, водил е овцете на паша. Овцете развиват смирение в човешкия характер. Те го учат още и на самопожертване. Волът пък учи човека на търпение.
Петелът
заставя човека да мисли.
Например някой човек е много замислен, иска да реши известен въпрос, но не може. Веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това той иска да каже на господаря си: „Попей малко! Тази работа не става с много мислене. Не се безпокой!
към беседата >>
Веднага неговият
петел
излиза насреща му и започва да кукурига.
Овцете развиват смирение в човешкия характер. Те го учат още и на самопожертване. Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човека да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да реши известен въпрос, но не може.
Веднага неговият
петел
излиза насреща му и започва да кукурига.
С това той иска да каже на господаря си: „Попей малко! Тази работа не става с много мислене. Не се безпокой! Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре.“ Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Дето петел кукурига, всички работи се нареждат добре.
към беседата >>
Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре.“ Когато някой човек заболее и в това време
петелът
се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее.
Например някой човек е много замислен, иска да реши известен въпрос, но не може. Веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това той иска да каже на господаря си: „Попей малко! Тази работа не става с много мислене. Не се безпокой!
Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре.“ Когато някой човек заболее и в това време
петелът
се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее.
Дето петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. То е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че петелът е изкукуригал.
към беседата >>
Дето
петел
кукурига, всички работи се нареждат добре.
Веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това той иска да каже на господаря си: „Попей малко! Тази работа не става с много мислене. Не се безпокой! Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре.“ Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее.
Дето
петел
кукурига, всички работи се нареждат добре.
Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. То е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че петелът е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост.
към беседата >>
Между кукуригането на
петела
и състоянието на човека има известна връзка.
Не се безпокой! Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре.“ Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Дето петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. То е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо.
Между кукуригането на
петела
и състоянието на човека има известна връзка.
Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че петелът е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. Сега, ако някой слуша отвън с какво се занимаваме, ще каже: „Върху какви глупави работи разискват тия хора.“ Привидно е така, но ако изучавате работите на някои учени, ще видите, че и там има привидно глупави неща. Например някой учен изучава микробите и намира, че особен род микроби имат сто и двайсет стомаха. Каква важност представлява този въпрос?
към беседата >>
Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой
петел
изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че
петелът
е изкукуригал.
Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре.“ Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Дето петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. То е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка.
Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой
петел
изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че
петелът
е изкукуригал.
Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. Сега, ако някой слуша отвън с какво се занимаваме, ще каже: „Върху какви глупави работи разискват тия хора.“ Привидно е така, но ако изучавате работите на някои учени, ще видите, че и там има привидно глупави неща. Например някой учен изучава микробите и намира, че особен род микроби имат сто и двайсет стомаха. Каква важност представлява този въпрос? Ако проследим внимателно този факт, ще видим, че той говори много нещо.
към беседата >>
Петелът
заставя човека да мисли.
(втори вариант)
Например милосърдието е развито и у някои растения и животни. По тази причина именно човек още от най-стари времена е бил овчар, водил е овцете на паша. Овцете развиват смирение в човешкия характер. Те го учат още и на самопожертвувание. Волът пък учи човека на търпение.
Петелът
заставя човека да мисли.
Например някой човек е много замислен, иска да реши известен въпрос, но не може. Веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това той иска да каже на господаря си: „Попей малко! Тази работа не става с много мислене." Господарят казва: „Огън гори на главата ми! " „Не се безпокой!
към втори вариант >>
Веднага неговият
петел
излиза насреща му и започва да кукурига.
(втори вариант)
Овцете развиват смирение в човешкия характер. Те го учат още и на самопожертвувание. Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човека да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да реши известен въпрос, но не може.
Веднага неговият
петел
излиза насреща му и започва да кукурига.
С това той иска да каже на господаря си: „Попей малко! Тази работа не става с много мислене." Господарят казва: „Огън гори на главата ми! " „Не се безпокой! Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре." Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека.
към втори вариант >>
Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре." Когато някой човек заболее и в това време
петелът
се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее.
(втори вариант)
Например някой човек е много замислен, иска да реши известен въпрос, но не може. Веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига. С това той иска да каже на господаря си: „Попей малко! Тази работа не става с много мислене." Господарят казва: „Огън гори на главата ми! " „Не се безпокой!
Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре." Когато някой човек заболее и в това време
петелът
се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее.
Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Той е символ, с който природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скърбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост.
към втори вариант >>
Между кукуригането на
петела
и състоянието на човека има известна връзка.
(втори вариант)
Тази работа не става с много мислене." Господарят казва: „Огън гори на главата ми! " „Не се безпокой! Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре." Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Той е символ, с който природата си служи, когато иска да изрази нещо.
Между кукуригането на
петела
и състоянието на човека има известна връзка.
Когато човек е тъжен, скърбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. Сега, ако някой слуша отвън с какво се занимаваме, ще каже: „Върху какви глупави работи разискват тия хора." Привидно е така, но ако изучавате работите на някои учени, ще видите, че и там има привидно глупави неща. Например някой учен изучава микробите и намира, че особен род микроби имат сто и двайсет стомаха. Каква важност представлява този въпрос?
към втори вариант >>
Когато човек е тъжен, скърбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой
петел
изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал.
(втори вариант)
" „Не се безпокой! Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре." Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Той е символ, с който природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка.
Когато човек е тъжен, скърбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой
петел
изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал.
Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. Сега, ако някой слуша отвън с какво се занимаваме, ще каже: „Върху какви глупави работи разискват тия хора." Привидно е така, но ако изучавате работите на някои учени, ще видите, че и там има привидно глупави неща. Например някой учен изучава микробите и намира, че особен род микроби имат сто и двайсет стомаха. Каква важност представлява този въпрос? Ако проследим внимателно този факт, ще видим, че той говори много нещо.
към втори вариант >>
35.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
В баснята „
Петел
и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което
петелът
стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство.
Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
В баснята „
Петел
и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което
петелът
стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство.
Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига.
към беседата >>
Защото
петелът
държал в устата си парче сирене.
– Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно. В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила?
Защото
петелът
държал в устата си парче сирене.
Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят.
към беседата >>
Поласкан от хвалбите на лисицата,
петелът
започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята.
Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно. В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене.
Поласкан от хвалбите на лисицата,
петелът
започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята.
Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.
към беседата >>
Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към
петела
с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла
петела
на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му.
– В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно. В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята.
Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към
петела
с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла
петела
на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му.
Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа.
към беседата >>
Петелът
погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига.
В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му.
Петелът
погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига.
Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия.
към беседата >>
Когато лисицата изяла сиренето на
петела
и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват.
Когато лисицата изяла сиренето на
петела
и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко.
Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията. Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин за примиряване с противоречията в живота. Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека.
към беседата >>
Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на
петела
: „Ти си много красив." Защо го хвали?
(втори вариант)
Този човек всякога ще си представя нещата тъй, както не са. Срещне някой, казва, ама той е гениален човек, той има дарба, свири хубаво, като него не е слушал. Е, хубаво, не се минава една-две години, казва, аз съм се лъгал, той не бил толкова способен. Месечината е в обратното положение, на разсип. Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек?
Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на
петела
: „Ти си много красив." Защо го хвали?
За сиренето. Тази басня е казана само наполовина. След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето. „Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти!
към втори вариант >>
След като изяла сиренето, лисицата казала на
петела
: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш."
Петелът
казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак
петела
, но той изял първо сиренето.
(втори вариант)
Месечината е в обратното положение, на разсип. Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек? Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали? За сиренето. Тази басня е казана само наполовина.
След като изяла сиренето, лисицата казала на
петела
: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш."
Петелът
казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак
петела
, но той изял първо сиренето.
„Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти! " „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на петела, че е много будала? Глупава ли е толкова и може ли да го каже лисицата? Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа.
към втори вариант >>
" „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на
петела
, че е много будала?
(втори вариант)
За сиренето. Тази басня е казана само наполовина. След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето. „Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти!
" „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на
петела
, че е много будала?
Глупава ли е толкова и може ли да го каже лисицата? Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа. Тънки промени, някой път на неудоволствие – често усещате неразположение. Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите.
към втори вариант >>
Питам сега, ако този
петел
имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето?
(втори вариант)
Тънки промени, някой път на неудоволствие – често усещате неразположение. Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил.
Питам сега, ако този
петел
имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето?
Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе. Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята. То е примирение на нещата. Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето.
към втори вариант >>
Лисицата казва на
петела
: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе.
(втори вариант)
Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил. Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето?
Лисицата казва на
петела
: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе.
Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята. То е примирение на нещата. Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам.
към втори вариант >>
36.
Четирите действия
,
ООК
, София, 20.1.1926г.,
Например
петелът
предсказва по-рано и по-точно времето, отколкото най-новите барометри.
Някои от вас, като ме слушат, казват: „Тази работа не е за нас. Ние сме стари вече. Живели сме доста години, събрали сме опитности, повече няма какво да учим. Сега трябва да си поживеем малко, докато дойде деня да заминем за онзи свят. Младите нямат много опитности, те нека учат, нека се развиват." Ако вие като стари мислите, че имате голяма опитност, много птици имат по-голяма опитност от вашата.
Например
петелът
предсказва по-рано и по-точно времето, отколкото най-новите барометри.
Аз имам един пишещ барометър с осем барабана, който не е толкова точен, колкото петлите. Един ден чувам петлите пеят за промяна на времето. Гледам барометъра, още нищо не виждам отбелязано за развала на времето. Казвам: Барометърът още не е получил никакви сведения за времето, когато петелът вече съобщи това. Едва след няколко часа барометърът отбеляза развала на времето, т.е.
към беседата >>
Казвам: Барометърът още не е получил никакви сведения за времето, когато
петелът
вече съобщи това.
Младите нямат много опитности, те нека учат, нека се развиват." Ако вие като стари мислите, че имате голяма опитност, много птици имат по-голяма опитност от вашата. Например петелът предсказва по-рано и по-точно времето, отколкото най-новите барометри. Аз имам един пишещ барометър с осем барабана, който не е толкова точен, колкото петлите. Един ден чувам петлите пеят за промяна на времето. Гледам барометъра, още нищо не виждам отбелязано за развала на времето.
Казвам: Барометърът още не е получил никакви сведения за времето, когато
петелът
вече съобщи това.
Едва след няколко часа барометърът отбеляза развала на времето, т.е. и той се присъедини към мнението на петлите. И действително не се мина много и времето се развали. Както виждате, петлите имат тънки чувства, тънки усети към промяна на времето. Казвате: „Хората пък умеят да уреждат живота си добре." Ако е въпрос за уреждане на живота, много животни и в това отношение имат по-голяма опитност и от хората.
към беседата >>
37.
Бъдете съвършени!
,
НБ
, София, 21.2.1926г.,
Да се върнем към въпроса, защо с тази философия ние ще отидем толкова далеч, ще се намерим като
петел
в кълчища, няма да можем да излезем навън.
Тези погрешки идват по закона на свободата, понеже всички ние трябва да живеем в свободата. Знаете ли какво нещо е да живеем по закона на свободата? Да живееш по закона на свободата значи всеки момент да знаеш, какво трябва да правиш, да можеш математически да разпределиш какви съществуващи мерки да вземеш за нещата. Представете си какви тънки умове се изискват за това! Представете си какви схващания имат те за нещата!
Да се върнем към въпроса, защо с тази философия ние ще отидем толкова далеч, ще се намерим като
петел
в кълчища, няма да можем да излезем навън.
Сега вие ще кажете: ние искаме реалното в живота, хляб искаме! А колкото се отнася до това, че имало такива разумни същества, това ни най-малко не ни интересува. Да, ето, аз ви казвам как трябва да се нахраните. Аз подлагам това учение на един свещен опит, който и вие трябва да направите. Това учение е един път, който аз ви соча.
към беседата >>
38.
Склонности и разнообразие
,
МОК
, София, 23.5.1926г.,
Ако искате голям ръст и силен глас, хората ще започнат да ви се подиграват и да ви карат да им носите вода.“ За
петела
пък се разправя точно обратното: той имал голям ръст, но не бил доволен от него.
Като виждало, че другите животни са големи, внушителни, то започнало да се моли на Бога да му даде по-голям ръст и силен глас, та отдалече да го чуват. Най-после молбата му се изпълнила. Магарето придобило по-голям ръст и силен глас. Отначало хората му се учудвали, но после започнали да се подиграват на силния му рев и на големите му уши и започнали да го впрягат на работа да носи вода. Като се видяло в това положение, то казало на всички: „Бъдете доволни от формата и положението, които са ви дадени.
Ако искате голям ръст и силен глас, хората ще започнат да ви се подиграват и да ви карат да им носите вода.“ За
петела
пък се разправя точно обратното: той имал голям ръст, но не бил доволен от него.
И той често се молел на Господа: „Господи, дай ми малък ръст, за да не работя много, лесно да изкарвам прехраната си. Ако ръстът ми е по-малък, ще употребявам малко храна, няма да се грижа много за нея и по този начин ще се занимавам повече с пеене.“ Бог задоволил молбата и на петела. Ето защо, когато магарето реве, петелът пее. Петелът е скромен, той се задоволява с малко храна. Какво заключение можете да извадите от тези басни?
към беседата >>
Ако ръстът ми е по-малък, ще употребявам малко храна, няма да се грижа много за нея и по този начин ще се занимавам повече с пеене.“ Бог задоволил молбата и на
петела
.
Магарето придобило по-голям ръст и силен глас. Отначало хората му се учудвали, но после започнали да се подиграват на силния му рев и на големите му уши и започнали да го впрягат на работа да носи вода. Като се видяло в това положение, то казало на всички: „Бъдете доволни от формата и положението, които са ви дадени. Ако искате голям ръст и силен глас, хората ще започнат да ви се подиграват и да ви карат да им носите вода.“ За петела пък се разправя точно обратното: той имал голям ръст, но не бил доволен от него. И той често се молел на Господа: „Господи, дай ми малък ръст, за да не работя много, лесно да изкарвам прехраната си.
Ако ръстът ми е по-малък, ще употребявам малко храна, няма да се грижа много за нея и по този начин ще се занимавам повече с пеене.“ Бог задоволил молбата и на
петела
.
Ето защо, когато магарето реве, петелът пее. Петелът е скромен, той се задоволява с малко храна. Какво заключение можете да извадите от тези басни? – Човек трябва да разбира законите на Разумната Природа. Ако не ги разбира, той всякога ще бъде недоволен, вследствие на което известни положения ще го спъват, ще му служат като спирачки.
към беседата >>
Ето защо, когато магарето реве,
петелът
пее.
Отначало хората му се учудвали, но после започнали да се подиграват на силния му рев и на големите му уши и започнали да го впрягат на работа да носи вода. Като се видяло в това положение, то казало на всички: „Бъдете доволни от формата и положението, които са ви дадени. Ако искате голям ръст и силен глас, хората ще започнат да ви се подиграват и да ви карат да им носите вода.“ За петела пък се разправя точно обратното: той имал голям ръст, но не бил доволен от него. И той често се молел на Господа: „Господи, дай ми малък ръст, за да не работя много, лесно да изкарвам прехраната си. Ако ръстът ми е по-малък, ще употребявам малко храна, няма да се грижа много за нея и по този начин ще се занимавам повече с пеене.“ Бог задоволил молбата и на петела.
Ето защо, когато магарето реве,
петелът
пее.
Петелът е скромен, той се задоволява с малко храна. Какво заключение можете да извадите от тези басни? – Човек трябва да разбира законите на Разумната Природа. Ако не ги разбира, той всякога ще бъде недоволен, вследствие на което известни положения ще го спъват, ще му служат като спирачки. Човек се нуждае от спирачки в живота си, но трябва да знае къде и кога да ги употребява.
към беседата >>
Петелът
е скромен, той се задоволява с малко храна.
Като се видяло в това положение, то казало на всички: „Бъдете доволни от формата и положението, които са ви дадени. Ако искате голям ръст и силен глас, хората ще започнат да ви се подиграват и да ви карат да им носите вода.“ За петела пък се разправя точно обратното: той имал голям ръст, но не бил доволен от него. И той често се молел на Господа: „Господи, дай ми малък ръст, за да не работя много, лесно да изкарвам прехраната си. Ако ръстът ми е по-малък, ще употребявам малко храна, няма да се грижа много за нея и по този начин ще се занимавам повече с пеене.“ Бог задоволил молбата и на петела. Ето защо, когато магарето реве, петелът пее.
Петелът
е скромен, той се задоволява с малко храна.
Какво заключение можете да извадите от тези басни? – Човек трябва да разбира законите на Разумната Природа. Ако не ги разбира, той всякога ще бъде недоволен, вследствие на което известни положения ще го спъват, ще му служат като спирачки. Човек се нуждае от спирачки в живота си, но трябва да знае къде и кога да ги употребява. И младият, и старият се нуждаят от спирачки.
към беседата >>
39.
Среда и условия
,
ООК
, София, 23.6.1926г.,
Какво могат да направят една крава и един
петел
, ако се съберат на едно място?
Какво ново ще придобие той, ако постоянно повтаря, че две по две правят четири? Какво ще получите, ако съберете на едно място една учена и една добродетелна жена? Или какво ще получите, ако съберете на едно място един мъдрец и един добродетелен мъж? Какво ще направят тия двама души, като се съберат на едно място? Те могат да преобразят целия свят.
Какво могат да направят една крава и един
петел
, ако се съберат на едно място?
Или какво могат да направят едно глупаво сърце и един глупав ум, ако се съберат на едно място? Затова, когато казваме, че трябва да имаме благородно сърце и светъл ум, ние разбираме Божествените прояви в света. Следния път, като дойдете, ще имате половин час размишление върху търпението; като свършите размишлението си, всеки ще стане тихо и, без да смущава другите, ще си отиде. При влизане също така ще пазите нужната тишина. Който има подковани обуща, за да не дига шум, ще се събуе вън и така ще влезе в клас.
към беседата >>
40.
Отношение на простите истини към човека
,
ООК
, София, 22.9.1926г.,
Като се оплете в тях, той прилича на
петел
в кълчища, не може да се освободи.
Казвате: „Де ще се намери толкова време, всеки ден да се вари жито? " Вярно е, че това е малко непрактично, но щом човек съзнае ползата от житото, той ще намери начин как по-лесно и скоро да го вари. Умният човек може да свари житото за десет минути, а глупавият ще го вари часове. Умният човек лесно се справя с мъчнотиите, с неблагоприятните условия, в които животът го поставя. Глупавият, обаче, не може да се справя с мъчнотиите в живота.
Като се оплете в тях, той прилича на
петел
в кълчища, не може да се освободи.
Понякога и съвременните учени мязат на петли в кълчища. Те влизат в кълчищата и с години не могат да излязат навън. Казвам: Не туряйте краката си в кълчища. Ако не сте научили някой закон, стойте вън от кълчищата и предете. Ако влезете в кълчищата с краката си да изследвате, ще се оплетете в тях.
към беседата >>
41.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
Който не разбере закона, той ще се намери в положението на
петела
: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига.
Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. Те мислят, че слънцето им е залязло. Който има будно съзнание, той ще разбере този закон и няма да се натъква на по-големи мъчнотии.
Който не разбере закона, той ще се намери в положението на
петела
: ще влезе в курника и ще чака зазоряването, а после изгряването на слънцето и ще започне да кукурига.
Влезе ли човек в курника, той ще преживее състояния, които новата обстановка му налага. С други думи казано, той ще влезе в гъстата материя, дето ще се натъкне на още по-големи мъчнотии. Казвам: При каквито условия да се намира човек, при радостно или мрачно състояние, той трябва да държи връзка с Бога. Всички връзки в неговия живот могат да се скъсат, но връзката му с Бога никога не трябва да се къса. Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона.
към беседата >>
42.
Малките мъчнотии
,
МОК
, София, 12.12.1926г.,
Когато кукурига,
петелът
иска да каже, че човек има право да пее, но след като свърши известна работа.
Птиците пък са се превърнали в млекопитаещи. Като изучавате пътя, по който животът се развива, вие се запознавате с работата на Духа. Всяко животно е символ на нещо, от което човек може да се възпитава. Запример, преди да влезе в къщата, котката изчиства добре краката си. С това тя иска да каже: Когато те канят на гости, първо изчисти краката си и после влез в стаята.
Когато кукурига,
петелът
иска да каже, че човек има право да пее, но след като свърши известна работа.
Докато работи, той трябва да мисли. Казано е в Писанието: “Изпитвайте духовете! Всичко изучавайте, но доброто дръжте.” Следователно, не пренебрегвайте онова, което срещате на пътя си. разумният се учи и от доброто, и от злото. И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете в ума си нещо съществено, реално, а не само отвлечени идеи.
към беседата >>
Казва: «Оправи си работите, след това пей» – казва
петелът
.
(втори вариант)
За толкова време има храна, но ако се спреш по-дълго време? За пример една котка може да те интересува със своето мъркане, но щом усвоиш всичките тия движения, почва еднообразие. Но има у котката известни черти, които човек трябва да възприеме. Котката има една похвална черта: щом пипа отвън, ще се спре, ще си изближе краката, ще си направи тоалета. После, вземете у птиците: ще вземат, ще си прекарат всички перца, ще направи дрешката си, след туй ще изкукурига.
Казва: «Оправи си работите, след това пей» – казва
петелът
.
Котката казва: «Като отиваш на гости, изчисти краката си, за да бъдеш добре приет, и после помъркай» – тя преде тъй, като че вретено се върти. Като влезне, мърка. Казвам: «Ще предеш хубаво.» Сега, те са заключения, но има нещо красиво в котката. После, има много самостоятелни черти – ти ще я нахраниш, но ако минеш правилата, на които тя се е подчинявала, показва ноктите си.
към втори вариант >>
43.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Но ако след изяждането на един
петел
, у вас се явят качествата на
петела
да ровите, по-добре не го бутайте.
- Няма нищо лошо в това, но ако всичко туй може да доведе хората при Бога, нека се стремят към него; но ако то ги отдалечава от Бога и ги праща в бездната, при тъмните сили, какво трябва да правят? Ако яденето на кокошки може да ви привлече при Бога, яжте ги! Ако яденето на патици може да ви направи гениални хора, яжте ги! Ако яденето на прасенце може да внесе във вас елексира на живота, яжте го! Ако яденето на риби може да ви направи силни, смели хора в света, яжте ги!
Но ако след изяждането на един
петел
, у вас се явят качествата на
петела
да ровите, по-добре не го бутайте.
Или, ако след изяждането на едно прасе, у вас останат неговите качества, цял ден да грухтите и да създадете в себе си цяла кочина, по-добре не го пипайте. Притча е това! Казвате: “Какво искате да кажете с това? ” - Нищо особено не ви казвам, но ви съветвам да не ядете този петел, нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите. След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: “Какво трябва да ядем?
към беседата >>
” - Нищо особено не ви казвам, но ви съветвам да не ядете този
петел
, нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите.
Ако яденето на риби може да ви направи силни, смели хора в света, яжте ги! Но ако след изяждането на един петел, у вас се явят качествата на петела да ровите, по-добре не го бутайте. Или, ако след изяждането на едно прасе, у вас останат неговите качества, цял ден да грухтите и да създадете в себе си цяла кочина, по-добре не го пипайте. Притча е това! Казвате: “Какво искате да кажете с това?
” - Нищо особено не ви казвам, но ви съветвам да не ядете този
петел
, нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите.
След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: “Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас? ” Казвам: За всички разумни хора е точно определено, какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот - житото - днес то е в изобилие, и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. Мнозина се оплакват, че животът бил тежък.
към беседата >>
44.
Проява на музиката в съзнанието
,
ООК
, София, 28.12.1926г.,
Запример каква е музиката на
петела
?
Само по този начин човек може да се повдигне. Можете ли да дадете образец от някаква българска песен? Едно време българинът е бил вътрешно по-музикален от сегашните българи. Едно нещо трябва да имате предвид: музиката, пението имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. Ако проследите музиката у птиците, ще видите, че и те се намират на различна степен на развитие.
Запример каква е музиката на
петела
?
Първоначално петелът не е кукуригал, но впоследствие той е научил това изкуство. От колко хиляди години петелът е започнал да кукурига? В музикално отношение славеят и канарчето седят по-високо от петела. Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е преходна, подлежи на постоянни промени.
към беседата >>
Първоначално
петелът
не е кукуригал, но впоследствие той е научил това изкуство.
Можете ли да дадете образец от някаква българска песен? Едно време българинът е бил вътрешно по-музикален от сегашните българи. Едно нещо трябва да имате предвид: музиката, пението имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. Ако проследите музиката у птиците, ще видите, че и те се намират на различна степен на развитие. Запример каква е музиката на петела?
Първоначално
петелът
не е кукуригал, но впоследствие той е научил това изкуство.
От колко хиляди години петелът е започнал да кукурига? В музикално отношение славеят и канарчето седят по-високо от петела. Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е преходна, подлежи на постоянни промени. В нея няма нещо установено, нещо стабилно.
към беседата >>
От колко хиляди години
петелът
е започнал да кукурига?
Едно време българинът е бил вътрешно по-музикален от сегашните българи. Едно нещо трябва да имате предвид: музиката, пението имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. Ако проследите музиката у птиците, ще видите, че и те се намират на различна степен на развитие. Запример каква е музиката на петела? Първоначално петелът не е кукуригал, но впоследствие той е научил това изкуство.
От колко хиляди години
петелът
е започнал да кукурига?
В музикално отношение славеят и канарчето седят по-високо от петела. Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е преходна, подлежи на постоянни промени. В нея няма нещо установено, нещо стабилно. От тази музика човек трябва да мине в музиката на Космическото Съзнание.
към беседата >>
В музикално отношение славеят и канарчето седят по-високо от
петела
.
Едно нещо трябва да имате предвид: музиката, пението имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. Ако проследите музиката у птиците, ще видите, че и те се намират на различна степен на развитие. Запример каква е музиката на петела? Първоначално петелът не е кукуригал, но впоследствие той е научил това изкуство. От колко хиляди години петелът е започнал да кукурига?
В музикално отношение славеят и канарчето седят по-високо от
петела
.
Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е преходна, подлежи на постоянни промени. В нея няма нещо установено, нещо стабилно. От тази музика човек трябва да мине в музиката на Космическото Съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в Космическото Съзнание, той не може да влезе и в Божествения свят.
към беседата >>
45.
Влизане
,
НБ
, София, 2.1.1927г.,
Гледате някой
петел
, качил се на бунището, кукурига и си мисли: Няма друг певец като мене!
Наблюдавайте животните и ще видите, че смирението не съществува в тяхното царство. Значи, то е качество само на човека. Срещате някое куче, вирнало опашка – върви. Виждате някой пуяк, разперил опашка, върви гордо и казва: Знаете ли, кой съм аз? Знаете ли, какво мисля?
Гледате някой
петел
, качил се на бунището, кукурига и си мисли: Няма друг певец като мене!
Дали точно така мисли петелът, не зная, това е мое тълкувание. Значи, две положения може да има тук: Или петелът е прав, че като него певец няма, или моето тълкувание не е право. Трето качество, което характеризира човека, като истински човек, е справедливостта. При това, за да се застъпи човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи.
към беседата >>
Дали точно така мисли
петелът
, не зная, това е мое тълкувание.
Значи, то е качество само на човека. Срещате някое куче, вирнало опашка – върви. Виждате някой пуяк, разперил опашка, върви гордо и казва: Знаете ли, кой съм аз? Знаете ли, какво мисля? Гледате някой петел, качил се на бунището, кукурига и си мисли: Няма друг певец като мене!
Дали точно така мисли
петелът
, не зная, това е мое тълкувание.
Значи, две положения може да има тук: Или петелът е прав, че като него певец няма, или моето тълкувание не е право. Трето качество, което характеризира човека, като истински човек, е справедливостта. При това, за да се застъпи човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие.
към беседата >>
Значи, две положения може да има тук: Или
петелът
е прав, че като него певец няма, или моето тълкувание не е право.
Срещате някое куче, вирнало опашка – върви. Виждате някой пуяк, разперил опашка, върви гордо и казва: Знаете ли, кой съм аз? Знаете ли, какво мисля? Гледате някой петел, качил се на бунището, кукурига и си мисли: Няма друг певец като мене! Дали точно така мисли петелът, не зная, това е мое тълкувание.
Значи, две положения може да има тук: Или
петелът
е прав, че като него певец няма, или моето тълкувание не е право.
Трето качество, което характеризира човека, като истински човек, е справедливостта. При това, за да се застъпи човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие. На страхливия човек не може да се разчита.
към беседата >>
46.
Малката мисия
,
МОК
, София, 2.1.1927г.,
Обаче, когато
петелът
пропя, съзнанието му се пробуди.
Апостол Петър е доблестен. Той е готов да плаче, да се разкайва за направената погрешка. Отначало той влиза с нож в ръка да защищава Христа, но като видя, че не е този пътят към истината, хвърли ножа и избяга. Като видя легионите на римската войска, той се уплаши. Като го запита слугинята, дали и той е от учениците на Христа, пак се уплаши и отрече.
Обаче, когато
петелът
пропя, съзнанието му се пробуди.
Той си спомни думите на Христа, излезе вън и горко плака. До този момент той имаше упование на себе си. Петър казваше на Христа, че ако всички Го оставят, той всякога ще бъде с Него. Петър считаше себе си за камък, за основа на живота. Какво трябва да научите от Йоана?
към беседата >>
Щом чу, че
петелът
пропя, веднага съзна погрешката си.
Като учите закона на жертвата, вие трябва да сте готови да се отречете от всички материални блага и удоволствия. Човек трябва да е доволен от всичко, което му е дадено. Следователно, от Павла ще се учите на смелост, на разумност и съобразителност, от Петра – на смирение. Всеки момент трябва да бъдете готови да се разкайвате. Петър имаше будно съзнание.
Щом чу, че
петелът
пропя, веднага съзна погрешката си.
От Йоана ще изучавате закона на жертвата. Казва се, че Йоан бил любимият ученик на Христа. Коя е онази чърта в характера на Йоана, заради която Христос го обичал? Все има нещо, за което Христос обичал Йоана. Сам Йоан обичал Христа.
към беседата >>
Обаче, когато пропя
петелът
, в него проработи съзнанието – «Петре, къде отидоха думите ти?
(втори вариант)
Той е готов, изважда ножа, но после обръща гръб и бяга. Той казва «Щом не можеш да победиш, бягай.» После отива при Учителя си да види какво може да се направи. Иска да направи нещо. После, като гледа, казва «Нашата работа е свършена, тук нищо не може да се направи.» Като вижда онези римляни с броните, треперят му гащите. Идва онази слугиня и той се уплаши.
Обаче, когато пропя
петелът
, в него проработи съзнанието – «Петре, къде отидоха думите ти?
Какво ти каза Учителят? – «Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш.» Излезна вън и плака. До този момент той имаше упование на себе си. Казва на Учителя си: «Трябва да знаеш, че аз съм камък, всички тези може да избягат, но на мен може да разчиташ, аз...» А след туй плакането, в него разкаянието дойде, и оттам насетне апостол Петър само веднаж го виждаме – когато Павел го изобличи. Доблестна черта, каза «Прав е този човек.
към втори вариант >>
– «Преди да пропее
петелът
, три пъти ще се отречеш.» Излезна вън и плака.
(втори вариант)
Иска да направи нещо. После, като гледа, казва «Нашата работа е свършена, тук нищо не може да се направи.» Като вижда онези римляни с броните, треперят му гащите. Идва онази слугиня и той се уплаши. Обаче, когато пропя петелът, в него проработи съзнанието – «Петре, къде отидоха думите ти? Какво ти каза Учителят?
– «Преди да пропее
петелът
, три пъти ще се отречеш.» Излезна вън и плака.
До този момент той имаше упование на себе си. Казва на Учителя си: «Трябва да знаеш, че аз съм камък, всички тези може да избягат, но на мен може да разчиташ, аз...» А след туй плакането, в него разкаянието дойде, и оттам насетне апостол Петър само веднаж го виждаме – когато Павел го изобличи. Доблестна черта, каза «Прав е този човек. Този Павел много хубаво ми говори, аз благодаря, че сега един разумен човек ми говори.» Значи – съзнанието.
към втори вариант >>
И после, доста буден ум – като чул
петела
,
петелът
да те накара да плачеш.
(втори вариант)
В реда на нещата е да се отрече човек от всичко. И казват: «Онзи ученик остави дрехата си и избяга.» От Йоана трябва да извадим чертата, закона на самопожертвуване – да се откаже човек от всички материални удобства, удоволствия, да се поставиш в света тъй от каквото да е положение, да сте доволен. Където и да си, дали те приемат или не, навсякъде да си доволен. То е Йоан. А Петър – като направиш една погрешка, да седнеш да поплачеш малко.
И после, доста буден ум – като чул
петела
,
петелът
да те накара да плачеш.
Вий пред един петел можете ли да плачете? Защо Христос обичаше Йоана? Кои бяха отличителните черти, за които го обичаше? За да обичаш някого, трябва да има някоя отличителна черта. При какви условия се ражда любовта?
към втори вариант >>
Вий пред един
петел
можете ли да плачете?
(втори вариант)
И казват: «Онзи ученик остави дрехата си и избяга.» От Йоана трябва да извадим чертата, закона на самопожертвуване – да се откаже човек от всички материални удобства, удоволствия, да се поставиш в света тъй от каквото да е положение, да сте доволен. Където и да си, дали те приемат или не, навсякъде да си доволен. То е Йоан. А Петър – като направиш една погрешка, да седнеш да поплачеш малко. И после, доста буден ум – като чул петела, петелът да те накара да плачеш.
Вий пред един
петел
можете ли да плачете?
Защо Христос обичаше Йоана? Кои бяха отличителните черти, за които го обичаше? За да обичаш някого, трябва да има някоя отличителна черта. При какви условия се ражда любовта? (- Бил си малък, слабичък.) Вземете за втория път, то е доста хубав предмет – проблясък към любовта.
към втори вариант >>
47.
Справяне с мъчнотиите
,
МОК
, София, 23.1.1927г.,
Това откритие за
петела
дало възможност на доктор Гал да открие центъра на смелостта и разрушителността в човека.
Всичко, което съвременните хора са придобили, е резултат на това велико училище. В света те са се радвали и страдали, те са падали и ставали, докато са дошли до известни опитности, до известна мъдрост, която ги предпазва от големите катастрофи в живота. Когато изучавал френология, доктор Гал срещнал един стар човек, от славянско произхождение, който му казал: Ще ти открия едно свое постижение, резултат на мои наблюдения. Той му казал, как да различава борците петли от страхливите. На ония петли, които се отличават с голяма смелост, този център, който се намира зад ушите, е силно развит.
Това откритие за
петела
дало възможност на доктор Гал да открие центъра на смелостта и разрушителността в човека.
Като се ползувате от своята опитност и от тази на своите ближни, вие трябва да изучавате себе си, да знаете, какви сили и възможности се крият във вас. Като се изучава, човек ще знае, има ли възможност да свърши дадена работа, която мисли да започне. Разумният познава силите и възможностите си, вследствие на което предприема само онова, което може успешно да свърши. Следователно, започвайте само онази работа, която можете да свършите. Не сте ли сигурни в резултата на работата, която предприемате, не я започвайте, докато не се приготвите за нея.
към беседата >>
Разправят, доктор Гал, като изучавал френологията, срещнал един стар германец или славянин, който му казал: «Ще ти кажа кой
петел
е най-голям борец и ти винаги ще печелиш.
(втори вариант)
Човек, който има големи желания в света, той трябва да бъде морално стабилен. Сега вие, като влезнете в света, ще кажете: «Какво хората добиват в света? » Светът е една велика школа, а и [някои] от светските хора, те са духовни. Те са добил и тази мъдрост чрез много опит, чрез много несполуки. Те са се домогнали до известни правила, които прилагат в живота.
Разправят, доктор Гал, като изучавал френологията, срещнал един стар германец или славянин, който му казал: «Ще ти кажа кой
петел
е най-голям борец и ти винаги ще печелиш.
Ще ти покажа мястото, защо този петел е непобедим.» Туй пък послужило на Гал да открие центъра на разрушителността и смелостта. Петлите, на които главата при ушите е силно развита. Има известни признаци, всеки един от вас носи признаци вложени и трябва да знае туй, което започва в света, може ли да го свърши. Не започвайте работи, които не можете да свършите. Започнете винаги работа, която може да свършите.
към втори вариант >>
Ще ти покажа мястото, защо този
петел
е непобедим.» Туй пък послужило на Гал да открие центъра на разрушителността и смелостта.
(втори вариант)
Сега вие, като влезнете в света, ще кажете: «Какво хората добиват в света? » Светът е една велика школа, а и [някои] от светските хора, те са духовни. Те са добил и тази мъдрост чрез много опит, чрез много несполуки. Те са се домогнали до известни правила, които прилагат в живота. Разправят, доктор Гал, като изучавал френологията, срещнал един стар германец или славянин, който му казал: «Ще ти кажа кой петел е най-голям борец и ти винаги ще печелиш.
Ще ти покажа мястото, защо този
петел
е непобедим.» Туй пък послужило на Гал да открие центъра на разрушителността и смелостта.
Петлите, на които главата при ушите е силно развита. Има известни признаци, всеки един от вас носи признаци вложени и трябва да знае туй, което започва в света, може ли да го свърши. Не започвайте работи, които не можете да свършите. Започнете винаги работа, която може да свършите. Правило, за да уякне волята: постепенно усилвай!
към втори вариант >>
48.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Това виждаме в баснята „
Петел
и елмаз“.
Думите, които се употребяват в речта, едновременно имат външен израз, както и вътрешно съдържание и смисъл. Стремежът на човешкия дух се заключава в това, да разбере съдържанието и смисъла на думите, които съставляват неговата реч. Думите приличат на скъпоценни камъни, които могат да се оценят само от разумните хора. Глупавите хора не могат да оценяват скъпоценните камъни.
Това виждаме в баснята „
Петел
и елмаз“.
Един петел, като ровил бунището, намерил в него един елмаз, голям като кокошо яйце. Като видял този лъскав камък пред себе си, той го ритнал и казал: „Как не можах да изровя едно житно зрънце вместо този камък? “ Обаче, петелът не знае, че ако елмазът се продаде, с получените пари ще може да купи жито, с което да нахранят хиляди петли като него. Казвате: Това се отнася за петлите. То се отнася за петлите, но същевременно се отнася и за онези хора, които обичат да ровят в бунището.
към беседата >>
Един
петел
, като ровил бунището, намерил в него един елмаз, голям като кокошо яйце.
Думите, които се употребяват в речта, едновременно имат външен израз, както и вътрешно съдържание и смисъл. Стремежът на човешкия дух се заключава в това, да разбере съдържанието и смисъла на думите, които съставляват неговата реч. Думите приличат на скъпоценни камъни, които могат да се оценят само от разумните хора. Глупавите хора не могат да оценяват скъпоценните камъни. Това виждаме в баснята „Петел и елмаз“.
Един
петел
, като ровил бунището, намерил в него един елмаз, голям като кокошо яйце.
Като видял този лъскав камък пред себе си, той го ритнал и казал: „Как не можах да изровя едно житно зрънце вместо този камък? “ Обаче, петелът не знае, че ако елмазът се продаде, с получените пари ще може да купи жито, с което да нахранят хиляди петли като него. Казвате: Това се отнася за петлите. То се отнася за петлите, но същевременно се отнася и за онези хора, които обичат да ровят в бунището. Христос казва: „Кротките ще наследят земята.“ Какво се разбира под думите „кротък, кротост“?
към беседата >>
“ Обаче,
петелът
не знае, че ако елмазът се продаде, с получените пари ще може да купи жито, с което да нахранят хиляди петли като него.
Думите приличат на скъпоценни камъни, които могат да се оценят само от разумните хора. Глупавите хора не могат да оценяват скъпоценните камъни. Това виждаме в баснята „Петел и елмаз“. Един петел, като ровил бунището, намерил в него един елмаз, голям като кокошо яйце. Като видял този лъскав камък пред себе си, той го ритнал и казал: „Как не можах да изровя едно житно зрънце вместо този камък?
“ Обаче,
петелът
не знае, че ако елмазът се продаде, с получените пари ще може да купи жито, с което да нахранят хиляди петли като него.
Казвате: Това се отнася за петлите. То се отнася за петлите, но същевременно се отнася и за онези хора, които обичат да ровят в бунището. Христос казва: „Кротките ще наследят земята.“ Какво се разбира под думите „кротък, кротост“? Кротостта е качество на сърцето, а не на ума. Следователно, когато чувствата на човека се намират под влиянието на разумното сърце, този човек е кротък.
към беседата >>
49.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете
петела
на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място!
Докато кучетата ти лаят денем, не бой се; престанат ли да лаят и избягат, и ти избягай от тази къща. Това са закони! Когато горите изсъхват, когато изворите се пресушават, напусни тази местност. И тъй, докато магаретата вървят напред, докато кучетата лаят денем, докато петлите пеят, докато горите растат, докато изворите текат, не бойте се! Внесете сега тези символи на своето място.
Турете магарето на своето място; турете кучето на своето място; турете
петела
на своето място; турете гората на своето място; турете извора на своето място!
По този начин, ще имате една математическа задача, едно уравнение, с което ще можете да работите. Решите ли тази задача правилно, ще пеете с разширение, с дължина, с дълбочина, с вдъхновение. Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно. Умните кучета не лаят кервана. Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена.
към беседата >>
Ако кучето лае навреме, ако
петелът
пее навреме, ако изворът извира навреме, ако дървото расте навреме, питам тогава: ние, разумните хора, които имаме зачатъка на духа, можем ли да останем назад?
Кажете ли, обаче, кучетата да лаят, а керванът да си върви, вие не сте разрешили задачата правилно. Умните кучета не лаят кервана. Поговорката: „Кучетата нека лаят, а керванът да си върви" е изопачена. Умните кучета лаят намясто; умните петли кукуригат на мястото си; умното магаре върви пред камилите. И умният ученик трябва да постъпва по същия закон.
Ако кучето лае навреме, ако
петелът
пее навреме, ако изворът извира навреме, ако дървото расте навреме, питам тогава: ние, разумните хора, които имаме зачатъка на духа, можем ли да останем назад?
Не, възможността за разумен, за възвишен живот, у нас, е хиляди пъти по-мощна, по-силна. И тъй, казвам ви сега: „От смърт в живот".
към беседата >>
50.
Класическата книга на Любовта
,
ООК
, София, 29.6.1927г.,
Който чете „буквара на любовта", той се надува като
петел
, като пуяк. Защо?
Или, да допуснем, че на едного дам една хубава класическа книга, а на другиго – един прост буквар за първо отделение, какво разположение ще имат тези двама души към мене? Следователно, който само говори някому за любовта, без да я прилага, той му подарява буквар за първо отделение — буквар на любовта. Който пък говори някому за любовта, но същевременно я прилага, той му подарява класическа книга на любовта. Питам: еднакво ли струват тия две книги? Каква е разликата между едната и другата?
Който чете „буквара на любовта", той се надува като
петел
, като пуяк. Защо?
Такива са качествата на буквара. Който чете „класическата книга на любовта", или „книгата на съвършенството", той мисли дълбоко, постоянно ходи, плаче. Защо плаче той? Защото в тази книга има сухи формули, които той трябва да чопли, да развива, да разработва, докато извади нещо от тях. Букварът на любовта казва: Който ме чете, той ще охка, ще се мъчи да научи азбуката на моя език.
към беседата >>
51.
Свещеният час
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Когато
петелът
пее пред вратата на господаря си, знаят, че гост ще дойде.
Свещеният час иде периодически, всеки ден, в един и същ час през деня. Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, иде с по-засилен тон. Аз бих желал да проучавате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един велик закон, един велик метод, с който човек може да работи за своето усъвършенстване. Всичко друго може да изчезне, но примерите няма да изчезнат, защото те съществуват в живата природа. Както петлите всякога ще пеят, тъй и примерът вечно ще съществува.
Когато
петелът
пее пред вратата на господаря си, знаят, че гост ще дойде.
Когато петелът пее много рано сутрин, хората знаят, че той предсказва промяна на времето. Когато петлите пеят няколко пъти подред, у българите има следното поверие: Щом запеят трети път, всичките лоши духове си отиват. Питам: Как българите разбират езика на петела? Това показва, че българинът е бил някога окултен ученик и оттам знае тия неща. Те разбират значението на първото, на второто и на третото пеене на петела.
към беседата >>
Когато
петелът
пее много рано сутрин, хората знаят, че той предсказва промяна на времето.
Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, иде с по-засилен тон. Аз бих желал да проучавате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един велик закон, един велик метод, с който човек може да работи за своето усъвършенстване. Всичко друго може да изчезне, но примерите няма да изчезнат, защото те съществуват в живата природа. Както петлите всякога ще пеят, тъй и примерът вечно ще съществува. Когато петелът пее пред вратата на господаря си, знаят, че гост ще дойде.
Когато
петелът
пее много рано сутрин, хората знаят, че той предсказва промяна на времето.
Когато петлите пеят няколко пъти подред, у българите има следното поверие: Щом запеят трети път, всичките лоши духове си отиват. Питам: Как българите разбират езика на петела? Това показва, че българинът е бил някога окултен ученик и оттам знае тия неща. Те разбират значението на първото, на второто и на третото пеене на петела. Тия поверия, които съществуват в народа, са верни.
към беседата >>
Питам: Как българите разбират езика на
петела
?
Всичко друго може да изчезне, но примерите няма да изчезнат, защото те съществуват в живата природа. Както петлите всякога ще пеят, тъй и примерът вечно ще съществува. Когато петелът пее пред вратата на господаря си, знаят, че гост ще дойде. Когато петелът пее много рано сутрин, хората знаят, че той предсказва промяна на времето. Когато петлите пеят няколко пъти подред, у българите има следното поверие: Щом запеят трети път, всичките лоши духове си отиват.
Питам: Как българите разбират езика на
петела
?
Това показва, че българинът е бил някога окултен ученик и оттам знае тия неща. Те разбират значението на първото, на второто и на третото пеене на петела. Тия поверия, които съществуват в народа, са верни. Между хората съществува и друго поверие, че когато паякът се спусне отгоре, гост ще дойде. Действително, не се минава и половин час, гостът иде.
към беседата >>
Те разбират значението на първото, на второто и на третото пеене на
петела
.
Когато петелът пее пред вратата на господаря си, знаят, че гост ще дойде. Когато петелът пее много рано сутрин, хората знаят, че той предсказва промяна на времето. Когато петлите пеят няколко пъти подред, у българите има следното поверие: Щом запеят трети път, всичките лоши духове си отиват. Питам: Как българите разбират езика на петела? Това показва, че българинът е бил някога окултен ученик и оттам знае тия неща.
Те разбират значението на първото, на второто и на третото пеене на
петела
.
Тия поверия, които съществуват в народа, са верни. Между хората съществува и друго поверие, че когато паякът се спусне отгоре, гост ще дойде. Действително, не се минава и половин час, гостът иде. Питам: Какво отношение има между госта и спускането на паяка? Казвате: „Това е съвпадение“.
към беседата >>
52.
Явно говорих
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Ако отидете в някой голям селски двор, ще видите там един
петел
, гордо се разхожда, а около него се събрали стотина кокошки.
И ако ме попитате сега, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: Това е необходимо, за да павирате пътя на Истината. Вие ще бъдете живи камъни, с които ще се постели пътя, дето Истината ще мине. Ще кажете: „Нас ли намериха за тази работа? “ Така е, в живота често се срещат драматични и трагични положения. Сега ще си послужа с най-простите примери за изяснение на идеята.
Ако отидете в някой голям селски двор, ще видите там един
петел
, гордо се разхожда, а около него се събрали стотина кокошки.
Той кукурига, държи им лекции, като някой виден учител, обръща се ту към една от тях, ту към друга, казва им: „Ти няма да правиш така, ти няма да правиш иначе“. Той е професор на всички тия кокошки, а те са негови ученички. Той има една пръчица и като я покаже, всички го слушат, събират се на едно място. Какво ще им даде този професор? – От кукичка на гагичка.
към беседата >>
Всички кокошки се питат помежду си: „Защо нашият господар е повдигнал толкова много този
петел
?
– От кукичка на гагичка. Ще им пусне само по едно зрънце, а останалото за него. Те го гледат как яде, питат го: „Ами за нас? “ – За вас друг път, „от гагичка на кукичка“. Положението на този професор в двора на земеделеца е неестествено.
Всички кокошки се питат помежду си: „Защо нашият господар е повдигнал толкова много този
петел
?
Плаща му най-добре, а всяка сутрин, като излезе, пак на него хвърля най-хубава храна“. Професорът после извиква своите ученички и ги нахранва. Обаче един ден земеделецът остава нещо недоволен от професора и решава да го изпъди, т.е. да го уволни от службата му. Една вечер той влиза със запалена свещ в стаята му, хваща професора за краката, обръща го с главата надолу, изнася го навън и му казва: „Така не се учат ученици, аз ще ти покажа как се учат“.
към беседата >>
Петелът
пее, за да го обича господарят.
Онзи държавник пише, създава закони, за да го обича народът. Военният изважда нож, излиза срещу неприятеля, за да го обича народът. Работникът цял ден копае, за да го обича господарят. Ученикът цял ден учи, за да го обича учителят. Бащата цял ден работи, за да го обичат децата му.
Петелът
пее, за да го обича господарят.
Кучето лае, пази къщата, за да го обичат господарите му. Питам: При такова разбиране на нещата кой ще ни обича? При тези изисквания съвременните хора се намират в положението на онзи автомат, създаден от един велик адепт в древността. Този адепт, след като изучил всички тайни на природата, позволил си да направи един жив автомат, с възможност да се движи, да мисли и да чувства, но душа не могъл да му даде. Автоматът тръгнал подир адепта и постоянно му казвал: „Ти ми даде всичко, но душа не ми даде.
към беседата >>
53.
Зарадваха се учениците
,
НБ
, София, 18.9.1927г.,
Министърът отговорил: „Когато
петелът
затлъстее, той престава да пее".
Две години след това императорът посетил същия проповедник, да чуе още веднъж неговата проповед. Голяма била изненадата му, когато чул проповедникът да говори. От първото му красноречие не останало почти нищо. На излизане от църквата, той пак споделил впечатлението си със своя министър: Днес не ми хареса проповедта. Той вече не проповядва тъй хубаво.
Министърът отговорил: „Когато
петелът
затлъстее, той престава да пее".
В съвременния християнски свят навсякъде се носи следния зов: Ние се нуждаем от хляб, пари, къщи! Като свърши някакво училище, човек веднага започва да мисли за прехраната си и казва: Как ще преживея? Казвам: няма идейни хора в света! Всички казват: Скъп е животът, днес мъчно се живее! Не, това е криво разбиране.
към беседата >>
54.
Отворените очи
,
ИБ
, София, 31.12.1927г.,
Кога получава
петелът
храна?
Никой Учител в света не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителят ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна? - След като плаче дълго време пред майка си. Тогава майката му дава.
Кога получава
петелът
храна?
- Когато кукурига известно време пред вратата на господаря си. Тогава сърцето на господаря му се отваря и му дава храна. Някой казва: "Човек не трябва да иска." - Не, едно от качествата на великия живот, към който се стреми човек, е искането. Значи човек трябва да иска. Аз не говоря за просията.
към беседата >>
55.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Един
петел
и една кокошка лесно се спогаждат.
Новата наука трябва да се приложи, както при самовъзпитанието на човека, така и при възпитанието на бъдещето поколение. Бъдещите учители няма да проповядват на децата, нито ще ги морализират, но ще ги нареждат по такъв начин, че взаимно да си въздействат: ако някое дете върви по женска линия, до него ще се постави друго, което върви по мъжка линия, у което е развито чувството на справедливост, на съвест. Първото дете е колебливо, а второто – смело, положително. Обаче, ако наредите едно до друго две деца, които имат еднакви черти, те ще се спънат. Два петли на едно бунище не пеят.
Един
петел
и една кокошка лесно се спогаждат.
Когато намери една кокошка, петелът цял ден пее. Той казва: Дайте ми една другарка, да видите, какъв певец съм! Когато един петел запее, и другите петли се провикват, но той се спуща към тях и казва: Как смаете да пеете с мене заедно? И тъй, всичко, каквото виждаме в природата, представя някакви идеи, но те още не съставят наука. Тия идеи, тия факти трябва да се обобщят.
към беседата >>
Когато намери една кокошка,
петелът
цял ден пее.
Бъдещите учители няма да проповядват на децата, нито ще ги морализират, но ще ги нареждат по такъв начин, че взаимно да си въздействат: ако някое дете върви по женска линия, до него ще се постави друго, което върви по мъжка линия, у което е развито чувството на справедливост, на съвест. Първото дете е колебливо, а второто – смело, положително. Обаче, ако наредите едно до друго две деца, които имат еднакви черти, те ще се спънат. Два петли на едно бунище не пеят. Един петел и една кокошка лесно се спогаждат.
Когато намери една кокошка,
петелът
цял ден пее.
Той казва: Дайте ми една другарка, да видите, какъв певец съм! Когато един петел запее, и другите петли се провикват, но той се спуща към тях и казва: Как смаете да пеете с мене заедно? И тъй, всичко, каквото виждаме в природата, представя някакви идеи, но те още не съставят наука. Тия идеи, тия факти трябва да се обобщят. Запример, ако разглеждате петела и кокошката, като форми само, те много не могат да ви ползват.
към беседата >>
Когато един
петел
запее, и другите петли се провикват, но той се спуща към тях и казва: Как смаете да пеете с мене заедно?
Обаче, ако наредите едно до друго две деца, които имат еднакви черти, те ще се спънат. Два петли на едно бунище не пеят. Един петел и една кокошка лесно се спогаждат. Когато намери една кокошка, петелът цял ден пее. Той казва: Дайте ми една другарка, да видите, какъв певец съм!
Когато един
петел
запее, и другите петли се провикват, но той се спуща към тях и казва: Как смаете да пеете с мене заедно?
И тъй, всичко, каквото виждаме в природата, представя някакви идеи, но те още не съставят наука. Тия идеи, тия факти трябва да се обобщят. Запример, ако разглеждате петела и кокошката, като форми само, те много не могат да ви ползват. Тези форми трябва да се осмислят. За вас не е важно, че петелът кукурига, но трябва да знаете, какво означава това кукуригане.
към беседата >>
Запример, ако разглеждате
петела
и кокошката, като форми само, те много не могат да ви ползват.
Когато намери една кокошка, петелът цял ден пее. Той казва: Дайте ми една другарка, да видите, какъв певец съм! Когато един петел запее, и другите петли се провикват, но той се спуща към тях и казва: Как смаете да пеете с мене заедно? И тъй, всичко, каквото виждаме в природата, представя някакви идеи, но те още не съставят наука. Тия идеи, тия факти трябва да се обобщят.
Запример, ако разглеждате
петела
и кокошката, като форми само, те много не могат да ви ползват.
Тези форми трябва да се осмислят. За вас не е важно, че петелът кукурига, но трябва да знаете, какво означава това кукуригане. Някои са забелязали, че когато петелът кукурига пред вратата на господаря си, това показва, че гост ще дойде. Отде знае петелът това? Има ли някакви факти, или това е някакво съвпадение?
към беседата >>
За вас не е важно, че
петелът
кукурига, но трябва да знаете, какво означава това кукуригане.
Когато един петел запее, и другите петли се провикват, но той се спуща към тях и казва: Как смаете да пеете с мене заедно? И тъй, всичко, каквото виждаме в природата, представя някакви идеи, но те още не съставят наука. Тия идеи, тия факти трябва да се обобщят. Запример, ако разглеждате петела и кокошката, като форми само, те много не могат да ви ползват. Тези форми трябва да се осмислят.
За вас не е важно, че
петелът
кукурига, но трябва да знаете, какво означава това кукуригане.
Някои са забелязали, че когато петелът кукурига пред вратата на господаря си, това показва, че гост ще дойде. Отде знае петелът това? Има ли някакви факти, или това е някакво съвпадение? Обаче, 10-15 минути след кукуригането на петела, гостът пристига. Това не значи, че петелът е причина за идването на госта, но той предвижда нещата.
към беседата >>
Някои са забелязали, че когато
петелът
кукурига пред вратата на господаря си, това показва, че гост ще дойде.
И тъй, всичко, каквото виждаме в природата, представя някакви идеи, но те още не съставят наука. Тия идеи, тия факти трябва да се обобщят. Запример, ако разглеждате петела и кокошката, като форми само, те много не могат да ви ползват. Тези форми трябва да се осмислят. За вас не е важно, че петелът кукурига, но трябва да знаете, какво означава това кукуригане.
Някои са забелязали, че когато
петелът
кукурига пред вратата на господаря си, това показва, че гост ще дойде.
Отде знае петелът това? Има ли някакви факти, или това е някакво съвпадение? Обаче, 10-15 минути след кукуригането на петела, гостът пристига. Това не значи, че петелът е причина за идването на госта, но той предвижда нещата. Значи, има известни факти, известни явления в природата, които често се случват, и на нас предстои да ги обобщим, да извадим разумната страна от тях.
към беседата >>
Отде знае
петелът
това?
Тия идеи, тия факти трябва да се обобщят. Запример, ако разглеждате петела и кокошката, като форми само, те много не могат да ви ползват. Тези форми трябва да се осмислят. За вас не е важно, че петелът кукурига, но трябва да знаете, какво означава това кукуригане. Някои са забелязали, че когато петелът кукурига пред вратата на господаря си, това показва, че гост ще дойде.
Отде знае
петелът
това?
Има ли някакви факти, или това е някакво съвпадение? Обаче, 10-15 минути след кукуригането на петела, гостът пристига. Това не значи, че петелът е причина за идването на госта, но той предвижда нещата. Значи, има известни факти, известни явления в природата, които често се случват, и на нас предстои да ги обобщим, да извадим разумната страна от тях. „Който, в образ Божи като бе".
към беседата >>
Обаче, 10-15 минути след кукуригането на
петела
, гостът пристига.
Тези форми трябва да се осмислят. За вас не е важно, че петелът кукурига, но трябва да знаете, какво означава това кукуригане. Някои са забелязали, че когато петелът кукурига пред вратата на господаря си, това показва, че гост ще дойде. Отде знае петелът това? Има ли някакви факти, или това е някакво съвпадение?
Обаче, 10-15 минути след кукуригането на
петела
, гостът пристига.
Това не значи, че петелът е причина за идването на госта, но той предвижда нещата. Значи, има известни факти, известни явления в природата, които често се случват, и на нас предстои да ги обобщим, да извадим разумната страна от тях. „Който, в образ Божи като бе". За да дойде човек до положение; да възстанови своя първичен образ, той трябва да използва Божественото, което е вложено в него. За тази цел той трябва да се домогне до онази свещена наука, която е в него.
към беседата >>
Това не значи, че
петелът
е причина за идването на госта, но той предвижда нещата.
За вас не е важно, че петелът кукурига, но трябва да знаете, какво означава това кукуригане. Някои са забелязали, че когато петелът кукурига пред вратата на господаря си, това показва, че гост ще дойде. Отде знае петелът това? Има ли някакви факти, или това е някакво съвпадение? Обаче, 10-15 минути след кукуригането на петела, гостът пристига.
Това не значи, че
петелът
е причина за идването на госта, но той предвижда нещата.
Значи, има известни факти, известни явления в природата, които често се случват, и на нас предстои да ги обобщим, да извадим разумната страна от тях. „Който, в образ Божи като бе". За да дойде човек до положение; да възстанови своя първичен образ, той трябва да използва Божественото, което е вложено в него. За тази цел той трябва да се домогне до онази свещена наука, която е в него. Тази наука отвън не се преподава, тя се изучава отвътре.
към беседата >>
56.
Къси и дълги линии
,
ООК
, София, 15.2.1928г.,
Не повтаряйте грешката на
петела
, който изкукуригал, и сиренето му паднало от устата.
Четете я бавно, спокойно, с мисъл, вие сами да останете доволни от себе си. Щом вие сте доволни, и Бог ще бъде доволен от вас и ще ви изпрати своето благословение. Днес от всички хора се изисква съзнателна, разумна работа, не с бързане, но с постоянство. Като работите по този начин, вие ще се приготвите за приемане на Божиите блага, Божиите благословения. Първо вие ще приемете тия блага, ще се нахраните добре и после ще дадете от тях на своите ближни.
Не повтаряйте грешката на
петела
, който изкукуригал, и сиренето му паднало от устата.
Първо ще свършите работата си, която ви е определена, после ще приемете благото, а след това ще пеете на хората, т. е. ще им дадете от своето благо.
към беседата >>
57.
Остани с нас!
,
НБ
, София, 25.3.1928г.,
Значи, както
петелът
се обърква в кълчища, така и хората могат да се объркат.
В кого можете да се съмнявате? В слабите хора, а не в силните. В силните хора никога не можете да се съмнявате. Следователно, когато хората се съмняват в Бога, това показва, че и Той е като тях. Понеже те са пълни с недъзи, със слабости, казват, че и Бог се е объркал като тях.
Значи, както
петелът
се обърква в кълчища, така и хората могат да се объркат.
Не е така. Така могат да мислят само хората на старото учение, но хората на новото, на Божественото или на идейното учение трябва да развиват в себе си висшето, т.е. Божественото съзнание. В човека едновременно вървят два живота, две съзнания: Божествено и човешко. В Божественото съзнание той се чувства свързан с всички хора по лицето на земята по мисъл, по чувства и по действия.
към беседата >>
58.
Бог е Дух
,
НБ
, София, 27.5.1928г.,
Ние искаме нещо по-практично, по-близо до нашия живот.,, Тия хора, в дадения случай, могат да се уподобят на
петела
, който намерил скъпоценния камък.
Такива ще бъдат и хората на новата култура. Де живеят тези същества сега, във въздуха ли живеят те? За мнозина от вас тия неща са понятни, а за други – съвсем непонятни. В такъв случай и моята беседа ще се отрази върху вас различно. Някои ще кажат: „Такива неща не трябва да се говорят.
Ние искаме нещо по-практично, по-близо до нашия живот.,, Тия хора, в дадения случай, могат да се уподобят на
петела
, който намерил скъпоценния камък.
Един петел излязъл да се поразходи малко и се качил на едно бунище. Той се поогледал наоколо, изгледал кокошките, издигнал главата си нагоре и започнал да кукурига, да покаже своето изкуство. По едно време взел да рови с краката си и нещо твърдо, лъскаво блеснало пред него. „Какво ли ще е това"? Клъвнал го и веднага го изхвърлил от устата си.
към беседата >>
Един
петел
излязъл да се поразходи малко и се качил на едно бунище.
Де живеят тези същества сега, във въздуха ли живеят те? За мнозина от вас тия неща са понятни, а за други – съвсем непонятни. В такъв случай и моята беседа ще се отрази върху вас различно. Някои ще кажат: „Такива неща не трябва да се говорят. Ние искаме нещо по-практично, по-близо до нашия живот.,, Тия хора, в дадения случай, могат да се уподобят на петела, който намерил скъпоценния камък.
Един
петел
излязъл да се поразходи малко и се качил на едно бунище.
Той се поогледал наоколо, изгледал кокошките, издигнал главата си нагоре и започнал да кукурига, да покаже своето изкуство. По едно време взел да рови с краката си и нещо твърдо, лъскаво блеснало пред него. „Какво ли ще е това"? Клъвнал го и веднага го изхвърлил от устата си. То било един голям, хубав скъпоценен камък.
към беседата >>
" Ако този
петел
имаше разбирането и разумността на човека, той би продал този камък и би купил с парите храна за хиляди кокошки и петли като него.
„Какво ли ще е това"? Клъвнал го и веднага го изхвърлил от устата си. То било един голям, хубав скъпоценен камък. „Това ли трябваше да намеря? Не можа ли да ми се падне някое хубаво зрънце, че да го дам на една от своите любимки?
" Ако този
петел
имаше разбирането и разумността на човека, той би продал този камък и би купил с парите храна за хиляди кокошки и петли като него.
С тази храна те биха прекарали много честити и спокойни дни, без да мислят, как да се прехранят, без да се мъчат да ровят земята. Казвам: когато искаме нещо, най-първо трябва да се научим да служим на Истината. Съвременните хора казват: „Трябва да се живее! За да живеем пък, трябва да се храним: зрънца са нужни за живота! Тия зрънца струват повече от скъпоценните камъни".
към беседата >>
59.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
За пример, в баснята „
Петел
и лисица“ се говори за един красив, напет
петел
, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Всички явления в природата са разумни. Истински ученият, просветеният човек осмисля процеса на яденето, на дъвкането и идва до научни изводи. Той знае, че като дъвче на лявата си страна, ще има един резултат; като дъвче на дясната си страна, ще има друг резултат. Разумният човек осмисля всички явления. Съвременните учени четат и изучават различни басни, но не се спират върху техния вътрешен смисъл, който може да ги ползва в живота им.
За пример, в баснята „
Петел
и лисица“ се говори за един красив, напет
петел
, който намерил парче сирене и за да го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Отнякъде го видяла лисицата и бързо се отправила към него. Спряла се под дървото и започнала да го хвали, да го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв си красавец, каква царска премяна имаш! Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“.
към беседата >>
Петелът
погледнал самодоволно към лисицата, отворил уста и закукуригал.
Отнякъде го видяла лисицата и бързо се отправила към него. Спряла се под дървото и започнала да го хвали, да го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв си красавец, каква царска премяна имаш! Като тебе друга птица не съм видяла. Я попей ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“.
Петелът
погледнал самодоволно към лисицата, отворил уста и закукуригал.
Той забравил, че в устата си държал парче сирене. Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала. – „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата. После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо.
към беседата >>
– „Голям простак е този
петел
“ – си помислила лисицата.
Слушала съм за тебе, че голям певец си бил“. Петелът погледнал самодоволно към лисицата, отворил уста и закукуригал. Той забравил, че в устата си държал парче сирене. Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала.
– „Голям простак е този
петел
“ – си помислила лисицата.
После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“. – „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил петелът. Какво представляват петелът и лисицата в живота? Петелът представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата.
към беседата >>
После погледнала нагоре към
петела
и му казала: „Добър певец си, петльо.
Петелът погледнал самодоволно към лисицата, отворил уста и закукуригал. Той забравил, че в устата си държал парче сирене. Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала. – „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата.
После погледнала нагоре към
петела
и му казала: „Добър певец си, петльо.
И друг път пак ще дойда да ми попееш“. – „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил петелът. Какво представляват петелът и лисицата в живота? Петелът представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата. Лисицата представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота.
към беседата >>
– „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил
петелът
.
Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала. – „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата. После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“.
– „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил
петелът
.
Какво представляват петелът и лисицата в живота? Петелът представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата. Лисицата представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота. Когато материалистът срещне някой идеалист, той започва да го хвали, че слушал добри отзиви за неговото пеене, за неговата красота и разумност. Поласкан от думите му, идеалистът отваря уста и започва да пее.
към беседата >>
Какво представляват
петелът
и лисицата в живота?
Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала. – „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата. После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“. – „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил петелът.
Какво представляват
петелът
и лисицата в живота?
Петелът представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата. Лисицата представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота. Когато материалистът срещне някой идеалист, той започва да го хвали, че слушал добри отзиви за неговото пеене, за неговата красота и разумност. Поласкан от думите му, идеалистът отваря уста и започва да пее. Обаче в този момент сиренето пада от устата му, а материалистът го сграбчва и казва: „Голям глупец е този човек!
към беседата >>
Петелът
представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата.
– „Голям простак е този петел“ – си помислила лисицата. После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец си, петльо. И друг път пак ще дойда да ми попееш“. – „Дано бъда по-умен тогава, първо да опитам сиренето, а после да пея“ – отговорил петелът. Какво представляват петелът и лисицата в живота?
Петелът
представлява човек идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата.
Лисицата представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота. Когато материалистът срещне някой идеалист, той започва да го хвали, че слушал добри отзиви за неговото пеене, за неговата красота и разумност. Поласкан от думите му, идеалистът отваря уста и започва да пее. Обаче в този момент сиренето пада от устата му, а материалистът го сграбчва и казва: „Голям глупец е този човек! “ Едва го похвалил и той отваря уста да пее.
към беседата >>
Дървото, на което
петелът
се е качил, представлява живота.
Поласкан от думите му, идеалистът отваря уста и започва да пее. Обаче в този момент сиренето пада от устата му, а материалистът го сграбчва и казва: „Голям глупец е този човек! “ Едва го похвалил и той отваря уста да пее. Парчето сирене, за което материалистът се лакоми, представлява къща, пари, ниви, лозя и др. Идеалистът пее навсякъде, но качи ли се веднъж на дървото, той не трябва да слиза от него.
Дървото, на което
петелът
се е качил, представлява живота.
Щом се качи на това дърво, идеалистът трябва да бъде умен, да не се поддава на ласки и похвали. Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, където материалистът живее, и последният ще го грабне. Петелът стои по-високо от лисицата. Неговият простор е по-широк от нейния. Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист.
към беседата >>
Петелът
стои по-високо от лисицата.
Парчето сирене, за което материалистът се лакоми, представлява къща, пари, ниви, лозя и др. Идеалистът пее навсякъде, но качи ли се веднъж на дървото, той не трябва да слиза от него. Дървото, на което петелът се е качил, представлява живота. Щом се качи на това дърво, идеалистът трябва да бъде умен, да не се поддава на ласки и похвали. Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, където материалистът живее, и последният ще го грабне.
Петелът
стои по-високо от лисицата.
Неговият простор е по-широк от нейния. Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист. С други думи казано: Човек не трябва да бъде петел. – Ако не е петел, лисица ли трябва да бъде? Коя форма е за предпочитане: формата на петела, или на лисицата?
към беседата >>
С други думи казано: Човек не трябва да бъде
петел
.
Щом се качи на това дърво, идеалистът трябва да бъде умен, да не се поддава на ласки и похвали. Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, където материалистът живее, и последният ще го грабне. Петелът стои по-високо от лисицата. Неговият простор е по-широк от нейния. Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист.
С други думи казано: Човек не трябва да бъде
петел
.
– Ако не е петел, лисица ли трябва да бъде? Коя форма е за предпочитане: формата на петела, или на лисицата? Ще кажете, че не предпочитате нито една от тях, но искате да бъдете човек. Обаче има човек-петел и човек-лисица, т.е. идеалист и материалист.
към беседата >>
– Ако не е
петел
, лисица ли трябва да бъде?
Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, където материалистът живее, и последният ще го грабне. Петелът стои по-високо от лисицата. Неговият простор е по-широк от нейния. Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист. С други думи казано: Човек не трябва да бъде петел.
– Ако не е
петел
, лисица ли трябва да бъде?
Коя форма е за предпочитане: формата на петела, или на лисицата? Ще кажете, че не предпочитате нито една от тях, но искате да бъдете човек. Обаче има човек-петел и човек-лисица, т.е. идеалист и материалист. Материалистът се движи в елипса, в кръг.
към беседата >>
Коя форма е за предпочитане: формата на
петела
, или на лисицата?
Петелът стои по-високо от лисицата. Неговият простор е по-широк от нейния. Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист. С други думи казано: Човек не трябва да бъде петел. – Ако не е петел, лисица ли трябва да бъде?
Коя форма е за предпочитане: формата на
петела
, или на лисицата?
Ще кажете, че не предпочитате нито една от тях, но искате да бъдете човек. Обаче има човек-петел и човек-лисица, т.е. идеалист и материалист. Материалистът се движи в елипса, в кръг. Той е човек на завършените процеси.
към беседата >>
Обаче има човек-
петел
и човек-лисица, т.е.
Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва да бъде идеалист. С други думи казано: Човек не трябва да бъде петел. – Ако не е петел, лисица ли трябва да бъде? Коя форма е за предпочитане: формата на петела, или на лисицата? Ще кажете, че не предпочитате нито една от тях, но искате да бъдете човек.
Обаче има човек-
петел
и човек-лисица, т.е.
идеалист и материалист. Материалистът се движи в елипса, в кръг. Той е човек на завършените процеси. Като го запитат какво иска, той казва: „Аз търся нещо определено, нещо завършено, което мога да видя, да пипна и да разбера“. Диамантът, за пример, е завършил процеса на своето развитие и се е скрил дълбоко в земята.
към беседата >>
Той иска да каже, че не може повече да бъде
петел
, не може да се занимава с незавършени процеси.
Престане ли да мечтае, престава и животът. Докато мечтае, човек има стремеж да работи, да предприема, да върши велики дела. Щом престанат мечтите, човек казва, че това няма смисъл, онова няма смисъл, и мисли само за смъртта. Той казва: „Няма за какво повече да се живее, освен за черната земя“. Започне ли да разсъждава така, този човек става вече материалист.
Той иска да каже, че не може повече да бъде
петел
, не може да се занимава с незавършени процеси.
Значи той иска да бъде лисица. Хората умират, за да разберат защо живеят. Нещата се изучават в техните противоположности. Смисълът на живота се разбира чрез смъртта; чрез сиромашията човек познава смисъла на богатството, на благата, които му са били дадени, без той да ги е оценил. Щом вземат богатството на човека, умът му започва да просветва.
към беседата >>
Значи лисицата поддържа една философия, а
петелът
– друга.
– Откъде знаете, че Бог всичко е предвидил? Някой казват, че Бог всичко знае; други казват, че Той нищо не знае, а трети дори отричат Неговото съществуване. Как мислят хората за Господа, това зависи от техните възгледи. Лисицата казва: „Реално е само това, което ходи по земята. Всичко, което хвърчи във въздуха, не е реално“.
Значи лисицата поддържа една философия, а
петелът
– друга.
Кой от двамата е по-прав? И тъй, каквото е отношението между петела и лисицата, такова е отношението между ангелите и човека. Щом се говори за ангели, хората казват: „Празна работа е това. Никакви ангели не съществуват. Няма защо да се стреми човек към ангелския свят“.
към беседата >>
И тъй, каквото е отношението между
петела
и лисицата, такова е отношението между ангелите и човека.
Как мислят хората за Господа, това зависи от техните възгледи. Лисицата казва: „Реално е само това, което ходи по земята. Всичко, което хвърчи във въздуха, не е реално“. Значи лисицата поддържа една философия, а петелът – друга. Кой от двамата е по-прав?
И тъй, каквото е отношението между
петела
и лисицата, такова е отношението между ангелите и човека.
Щом се говори за ангели, хората казват: „Празна работа е това. Никакви ангели не съществуват. Няма защо да се стреми човек към ангелския свят“. Когато някой ангел се качи на едно дърво и държи сирене в устата си, човек се приближава към дървото и започва да ласкае ангела, да го хвали за добрите му качества. Щом ангелът отвори устата си, да заговори с човека, сиренето пада на земята, човек го взима и казва: „Голям простак е този ангел!
към беседата >>
Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на
петела
, баснописецът не би могъл да напише баснята „
Петел
и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата.
Това значи човек на новата култура, на новата философия. Какво изисква новата философия от човека? – Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му.
Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на
петела
, баснописецът не би могъл да напише баснята „
Петел
и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата.
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви.
към беседата >>
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от
петела
, защото знаеше какво нещо е сиренето.
Какво изисква новата философия от човека? – Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата.
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от
петела
, защото знаеше какво нещо е сиренето.
Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица.
към беседата >>
Петелът
не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее.
– Тя изисква от човека да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие. И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата. Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето.
Петелът
не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее.
На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица. Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобни като гълъбите“.
към беседата >>
На втората година лисицата постъпила пак хитро, но
петелът
бил умен.
И тогава, като започнат да го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее. Който е материалист, и той трябва да бъде умен, да знае какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата. Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее.
На втората година лисицата постъпила пак хитро, но
петелът
бил умен.
Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица. Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобни като гълъбите“. На съвременен език преведено: „Бъдете хитри като лисиците и песнопойци като петела“.
към беседата >>
Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или
петел
, или лисица, не по форма, но по прояви.
Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл да напише баснята „Петел и лисица“, за да изнесе хитростта на лисицата. Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека.
Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или
петел
, или лисица, не по форма, но по прояви.
Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица. Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобни като гълъбите“. На съвременен език преведено: „Бъдете хитри като лисиците и песнопойци като петела“. Мнозина са недоволни, че не успяват, не постигат желанията си. Те казват: „Каква полза от нашето учение?
към беседата >>
Дали ще бъдеш
петел
или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен
петел
или като разумна лисица.
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето. Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал да пее. На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви.
Дали ще бъдеш
петел
или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен
петел
или като разумна лисица.
Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобни като гълъбите“. На съвременен език преведено: „Бъдете хитри като лисиците и песнопойци като петела“. Мнозина са недоволни, че не успяват, не постигат желанията си. Те казват: „Каква полза от нашето учение? И ние сме толкова религиозни, колкото и хората от света“.
към беседата >>
На съвременен език преведено: „Бъдете хитри като лисиците и песнопойци като
петела
“.
На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен. Това са процеси, които стават постоянно у човека. Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица. Христос казва: „Бъдете хитри като змиите и незлобни като гълъбите“.
На съвременен език преведено: „Бъдете хитри като лисиците и песнопойци като
петела
“.
Мнозина са недоволни, че не успяват, не постигат желанията си. Те казват: „Каква полза от нашето учение? И ние сме толкова религиозни, колкото и хората от света“. – Има една разлика. Тя седи в следното: Религиозните хора от света се движат в завършените процеси, а вие се движите в незавършените.
към беседата >>
60.
Който има невестата
,
НБ
, София, 17.3.1929г.,
Да се качиш на бунището, като
петела
, и да изкукуригаш, да изпляскаш с криле, това още не разрешава въпроса.
Кой знае на каква дълбочина си бил в земята! Нищо не зная за тебе, но те обичам. Така се разговаряла царската дъщеря всяка вечер със своя диамант, а той мълчал. Това е изкуство! Да седиш на врата на царската дъщеря, тя да се разговаря с тебе, а ти да мълчиш.
Да се качиш на бунището, като
петела
, и да изкукуригаш, да изпляскаш с криле, това още не разрешава въпроса.
Петелът казва, че без него не съмва, но така ли е в същност? – И без петли съмва, но ако има петли и не пеят, земетресения стават. Що е петелът? – Петелът е умът, с който човек трябва да мисли. Ако във всяка работа човек не вложи ума си, да обмисли добре, какво да прави, пак ще съмне, но земетресение ще стане.
към беседата >>
Петелът
казва, че без него не съмва, но така ли е в същност?
Нищо не зная за тебе, но те обичам. Така се разговаряла царската дъщеря всяка вечер със своя диамант, а той мълчал. Това е изкуство! Да седиш на врата на царската дъщеря, тя да се разговаря с тебе, а ти да мълчиш. Да се качиш на бунището, като петела, и да изкукуригаш, да изпляскаш с криле, това още не разрешава въпроса.
Петелът
казва, че без него не съмва, но така ли е в същност?
– И без петли съмва, но ако има петли и не пеят, земетресения стават. Що е петелът? – Петелът е умът, с който човек трябва да мисли. Ако във всяка работа човек не вложи ума си, да обмисли добре, какво да прави, пак ще съмне, но земетресение ще стане. Що е земетресението?
към беседата >>
Що е
петелът
?
Това е изкуство! Да седиш на врата на царската дъщеря, тя да се разговаря с тебе, а ти да мълчиш. Да се качиш на бунището, като петела, и да изкукуригаш, да изпляскаш с криле, това още не разрешава въпроса. Петелът казва, че без него не съмва, но така ли е в същност? – И без петли съмва, но ако има петли и не пеят, земетресения стават.
Що е
петелът
?
– Петелът е умът, с който човек трябва да мисли. Ако във всяка работа човек не вложи ума си, да обмисли добре, какво да прави, пак ще съмне, но земетресение ще стане. Що е земетресението? – Фалит, фалимент. Ученик отива на училище, но с неприготвени уроци.
към беседата >>
–
Петелът
е умът, с който човек трябва да мисли.
Да седиш на врата на царската дъщеря, тя да се разговаря с тебе, а ти да мълчиш. Да се качиш на бунището, като петела, и да изкукуригаш, да изпляскаш с криле, това още не разрешава въпроса. Петелът казва, че без него не съмва, но така ли е в същност? – И без петли съмва, но ако има петли и не пеят, земетресения стават. Що е петелът?
–
Петелът
е умът, с който човек трябва да мисли.
Ако във всяка работа човек не вложи ума си, да обмисли добре, какво да прави, пак ще съмне, но земетресение ще стане. Що е земетресението? – Фалит, фалимент. Ученик отива на училище, но с неприготвени уроци. Той прочел само една страница от зададените уроци, и предварително отишъл на черква, да се помоли, дано му се падне тази страница, която прочел.
към беседата >>
61.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Някой продал двата си
петела
по два лева.
Ако хората могат да използуват съзнателно силите, които са вложени в числата, те коренно ще се преобразят. Понеже не могат да се справят със силите, вложени в числото 13, хората се страхуват от него. Тази е причината, задето мнозина избягват да живеят в къща, която има номер 13, или в стая на хотел с номер 13, или да започнат работа на 13 число и т.н. Казвате, че 2 X 2 = 4, или 4 X 4 = 16. Какво означава числото 4, или числото 16?
Някой продал двата си
петела
по два лева.
Два петела по два лева правят четири лева. Значи, той се лишил от петлите, които всяка сутрин кукуригали и го събуждали, за да получи от тях четири лева. Такова смятане с числата, обаче, не разрешава важните житейски въпроси. Какво представя петелът? Петелът може да се уподоби на човешкия ум.
към беседата >>
Два
петела
по два лева правят четири лева.
Понеже не могат да се справят със силите, вложени в числото 13, хората се страхуват от него. Тази е причината, задето мнозина избягват да живеят в къща, която има номер 13, или в стая на хотел с номер 13, или да започнат работа на 13 число и т.н. Казвате, че 2 X 2 = 4, или 4 X 4 = 16. Какво означава числото 4, или числото 16? Някой продал двата си петела по два лева.
Два
петела
по два лева правят четири лева.
Значи, той се лишил от петлите, които всяка сутрин кукуригали и го събуждали, за да получи от тях четири лева. Такова смятане с числата, обаче, не разрешава важните житейски въпроси. Какво представя петелът? Петелът може да се уподоби на човешкия ум. Ако човек продаде петела си, т. е.
към беседата >>
Какво представя
петелът
?
Какво означава числото 4, или числото 16? Някой продал двата си петела по два лева. Два петела по два лева правят четири лева. Значи, той се лишил от петлите, които всяка сутрин кукуригали и го събуждали, за да получи от тях четири лева. Такова смятане с числата, обаче, не разрешава важните житейски въпроси.
Какво представя
петелът
?
Петелът може да се уподоби на човешкия ум. Ако човек продаде петела си, т. е. своя ум за няколко лева, той ще кукурига ли? Или, ако човек направи някакво престъпление, петелът, т. е. умът му ще кукурига ли?
към беседата >>
Петелът
може да се уподоби на човешкия ум.
Някой продал двата си петела по два лева. Два петела по два лева правят четири лева. Значи, той се лишил от петлите, които всяка сутрин кукуригали и го събуждали, за да получи от тях четири лева. Такова смятане с числата, обаче, не разрешава важните житейски въпроси. Какво представя петелът?
Петелът
може да се уподоби на човешкия ум.
Ако човек продаде петела си, т. е. своя ум за няколко лева, той ще кукурига ли? Или, ако човек направи някакво престъпление, петелът, т. е. умът му ще кукурига ли? – Няма да кукурига.
към беседата >>
Ако човек продаде
петела
си, т. е.
Два петела по два лева правят четири лева. Значи, той се лишил от петлите, които всяка сутрин кукуригали и го събуждали, за да получи от тях четири лева. Такова смятане с числата, обаче, не разрешава важните житейски въпроси. Какво представя петелът? Петелът може да се уподоби на човешкия ум.
Ако човек продаде
петела
си, т. е.
своя ум за няколко лева, той ще кукурига ли? Или, ако човек направи някакво престъпление, петелът, т. е. умът му ще кукурига ли? – Няма да кукурига. Той ще престане да пее, ще се затвори в себе си и ще млъкне.
към беседата >>
Или, ако човек направи някакво престъпление,
петелът
, т. е.
Такова смятане с числата, обаче, не разрешава важните житейски въпроси. Какво представя петелът? Петелът може да се уподоби на човешкия ум. Ако човек продаде петела си, т. е. своя ум за няколко лева, той ще кукурига ли?
Или, ако човек направи някакво престъпление,
петелът
, т. е.
умът му ще кукурига ли? – Няма да кукурига. Той ще престане да пее, ще се затвори в себе си и ще млъкне. Всяко престъпление води след себе си отдалечаване, изгубване на петлите, преставане на кукуригането. Когато петелът на човека престане да пее, непременно в живота му ще се случи някакво нещастие.
към беседата >>
Когато
петелът
на човека престане да пее, непременно в живота му ще се случи някакво нещастие.
Или, ако човек направи някакво престъпление, петелът, т. е. умът му ще кукурига ли? – Няма да кукурига. Той ще престане да пее, ще се затвори в себе си и ще млъкне. Всяко престъпление води след себе си отдалечаване, изгубване на петлите, преставане на кукуригането.
Когато
петелът
на човека престане да пее, непременно в живота му ще се случи някакво нещастие.
Докато петлите на хората кукуригат, те могат да се радват на щастлив, добър живот. Каква по-красива музика искате от тази, да слушате, как петлите един след друг се изреждат да пеят своята песен? Това е цяла симфония. Всички петли не пеят еднакво: едни пеят по-хубаво, други – по-лошо. Студент отива да следва в странство.
към беседата >>
Петелът
се обръща към него и започва да кукурига.
Докато петлите на хората кукуригат, те могат да се радват на щастлив, добър живот. Каква по-красива музика искате от тази, да слушате, как петлите един след друг се изреждат да пеят своята песен? Това е цяла симфония. Всички петли не пеят еднакво: едни пеят по-хубаво, други – по-лошо. Студент отива да следва в странство.
Петелът
се обръща към него и започва да кукурига.
Това не е случайно явление. Петелът предсказва на този младеж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома си с големи придобивки. Ако студентът разбира езика на петела, трябва да му благодари и като се върне от странство да го възнагради добре. С кукуригането си петелът иска да каже на студента: Бъди умен, смел, като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай! Не мислете, че това са празни думи.
към беседата >>
Петелът
предсказва на този младеж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома си с големи придобивки.
Това е цяла симфония. Всички петли не пеят еднакво: едни пеят по-хубаво, други – по-лошо. Студент отива да следва в странство. Петелът се обръща към него и започва да кукурига. Това не е случайно явление.
Петелът
предсказва на този младеж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома си с големи придобивки.
Ако студентът разбира езика на петела, трябва да му благодари и като се върне от странство да го възнагради добре. С кукуригането си петелът иска да каже на студента: Бъди умен, смел, като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай! Не мислете, че това са празни думи. Не, в кукуригането на петела има строго определена мисъл. То не е случайно.
към беседата >>
Ако студентът разбира езика на
петела
, трябва да му благодари и като се върне от странство да го възнагради добре.
Всички петли не пеят еднакво: едни пеят по-хубаво, други – по-лошо. Студент отива да следва в странство. Петелът се обръща към него и започва да кукурига. Това не е случайно явление. Петелът предсказва на този младеж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома си с големи придобивки.
Ако студентът разбира езика на
петела
, трябва да му благодари и като се върне от странство да го възнагради добре.
С кукуригането си петелът иска да каже на студента: Бъди умен, смел, като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай! Не мислете, че това са празни думи. Не, в кукуригането на петела има строго определена мисъл. То не е случайно. Природата използува разумно всичко, което е създала.
към беседата >>
С кукуригането си
петелът
иска да каже на студента: Бъди умен, смел, като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай!
Студент отива да следва в странство. Петелът се обръща към него и започва да кукурига. Това не е случайно явление. Петелът предсказва на този младеж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома си с големи придобивки. Ако студентът разбира езика на петела, трябва да му благодари и като се върне от странство да го възнагради добре.
С кукуригането си
петелът
иска да каже на студента: Бъди умен, смел, като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай!
Не мислете, че това са празни думи. Не, в кукуригането на петела има строго определена мисъл. То не е случайно. Природата използува разумно всичко, което е създала. Тя си служи с живите същества като със символи.
към беседата >>
Не, в кукуригането на
петела
има строго определена мисъл.
Това не е случайно явление. Петелът предсказва на този младеж, че като отива в странство да учи, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома си с големи придобивки. Ако студентът разбира езика на петела, трябва да му благодари и като се върне от странство да го възнагради добре. С кукуригането си петелът иска да каже на студента: Бъди умен, смел, като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай! Не мислете, че това са празни думи.
Не, в кукуригането на
петела
има строго определена мисъл.
То не е случайно. Природата използува разумно всичко, което е създала. Тя си служи с живите същества като със символи. Те представят нейния език. Тя говори чрез тях.
към беседата >>
Обаче, не казвайте, че трябва да продадете двата
петела
, които имате, по два лева, за да получите от тях четири лева, но кажете си: Ще давам всяка сутрин по малко житце на петлите си, да пеят добре.
Тя говори чрез тях. Във всяко нещо се крие една Божествена идея. Както и да разглеждате живота и явленията в него, във всичко се крие вътрешна разумност, която има правилни отношения към хората, както и към всички живи същества. Който разбира тази разумност и й се подчинява, той ще бъде в състояние да подобри живота си. И тъй, 2 X 2 = 4.
Обаче, не казвайте, че трябва да продадете двата
петела
, които имате, по два лева, за да получите от тях четири лева, но кажете си: Ще давам всяка сутрин по малко житце на петлите си, да пеят добре.
В продължение на една година ще изразходвам четири килограма жито, но ще ги възнаградя за хубавото кукуригане. Това е правилното разрешение на въпроса, а не да продаваме петлите, които кукуригат хубаво. Хранете петела си с жито! Това значи: хранете ума си със светли и възвишени мисли! Четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, за животните, растенията и минералите – за всичко, което живата, разумна природа е създала.
към беседата >>
Хранете
петела
си с жито!
Който разбира тази разумност и й се подчинява, той ще бъде в състояние да подобри живота си. И тъй, 2 X 2 = 4. Обаче, не казвайте, че трябва да продадете двата петела, които имате, по два лева, за да получите от тях четири лева, но кажете си: Ще давам всяка сутрин по малко житце на петлите си, да пеят добре. В продължение на една година ще изразходвам четири килограма жито, но ще ги възнаградя за хубавото кукуригане. Това е правилното разрешение на въпроса, а не да продаваме петлите, които кукуригат хубаво.
Хранете
петела
си с жито!
Това значи: хранете ума си със светли и възвишени мисли! Четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, за животните, растенията и минералите – за всичко, което живата, разумна природа е създала. Така само ангели ще слязат отгоре, ще ви благословят и ще кажат: „Идете у дома си! Момчето ви ще бъде здраво".
към беседата >>
Два
петела
по два лева, правят четири лева.
(втори вариант)
Защо съвременните хора ги е страх от числото тринайсет? Има нещо в числата. Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет. Природата не търпи никаква дисхармония. Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири?
Два
петела
по два лева, правят четири лева.
Четирите лева показват колко струват двата петела, като се продадат. Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет.
към втори вариант >>
Четирите лева показват колко струват двата
петела
, като се продадат.
(втори вариант)
Има нещо в числата. Никой европеец не туря на къщата си номер тринайсет. Природата не търпи никаква дисхармония. Ако ти напишеш „две по две е равно на четири" - какво означава числото четири? Два петела по два лева, правят четири лева.
Четирите лева показват колко струват двата
петела
, като се продадат.
Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава?
към втори вариант >>
Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата
петела
ще си заминат - ти ще останеш без тях.
(втори вариант)
Казвате: „Четири по четири е шестнайсет." То е следствието, което ще излезе. Това е аксиома. „Ама - казва той, - може да имам десет лева." Тогава две по две не е четири. Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава?
Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата
петела
ще си заминат - ти ще останеш без тях.
Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли?
към втори вариант >>
Петелът
- това е човешкият ум.
(втори вариант)
Ако искаш да вземеш шестнайсет лева за петлите, тогава две по осем е шестнайсет. Какво си разрешил тогава? Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях. Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане.
Петелът
- това е човешкият ум.
Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли? Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде. Защото всяко престъпление означава изгубване на петела. Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия.
към втори вариант >>
Ако ти направиш едно престъпление, този
петел
ще кукурига ли?
(втори вариант)
Ти си разрешил само това, че ще можеш да вземеш шестнайсет лева, като продадеш петлите, но двата петела ще си заминат - ти ще останеш без тях. Или ако ги продадеш по два лева, у тебе ще останат четирите лева, а петлите няма да останат у тебе. Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава?
Ако ти направиш едно престъпление, този
петел
ще кукурига ли?
Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде. Защото всяко престъпление означава изгубване на петела. Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат.
към втори вариант >>
Защото всяко престъпление означава изгубване на
петела
.
(втори вариант)
Докато не си ги продал, като станеш сутрин, петлите ще ти кукуригат, а след като ги продадеш, ще имаш сутринта четири лева в себе си, но петлите ги няма, няма и кукуригане. Петелът - това е човешкият ум. Ако ти продадеш своя ум за четири лева, той ще ти кукурига ли тогава? Ако ти направиш едно престъпление, този петел ще кукурига ли? Не, няма да кукурига, той ще млъкне - отишъл е някъде.
Защото всяко престъпление означава изгубване на
петела
.
Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат. Така е наредил Господ. И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот.
към втори вариант >>
Като попее един
петел
[...] - красиво е това нещо.
(втори вариант)
Щом петлите престанат да пеят, в живота на човека се случват най-големите нещастия. Защо петлите кукуригат? Че ние имаме най-хубавия, най-щастливия живот, докато те кукуригат. Така е наредил Господ. И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот.
Като попее един
петел
[...] - красиво е това нещо.
Но всички петли не пеят еднакво. Някои петли пеят много хубаво, цяла симфония е тяхното пение. Някой студент отива в странство да се учи - петелът пропява, казва: „Кукуригу! " Аз тълкувам неговото пение. Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел.
към втори вариант >>
Някой студент отива в странство да се учи -
петелът
пропява, казва: „Кукуригу!
(втори вариант)
Така е наредил Господ. И когато петлите кукуригат, аз казвам: ние имаме един хубав, щастлив живот. Като попее един петел [...] - красиво е това нещо. Но всички петли не пеят еднакво. Някои петли пеят много хубаво, цяла симфония е тяхното пение.
Някой студент отива в странство да се учи -
петелът
пропява, казва: „Кукуригу!
" Аз тълкувам неговото пение. Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел. Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря. Хубаво, върви си по пътя. Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това?
към втори вариант >>
Петелът
иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към
петела
, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ -
петел
.
(втори вариант)
Като попее един петел [...] - красиво е това нещо. Но всички петли не пеят еднакво. Някои петли пеят много хубаво, цяла симфония е тяхното пение. Някой студент отива в странство да се учи - петелът пропява, казва: „Кукуригу! " Аз тълкувам неговото пение.
Петелът
иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към
петела
, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ -
петел
.
Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря. Хубаво, върви си по пътя. Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това? Че това е цялата истина. Не казвайте, че на някой петел му е скимнало да кукурига.
към втори вариант >>
Не казвайте, че на някой
петел
му е скимнало да кукурига.
(втори вариант)
Петелът иска да каже: „Ти отиваш в странство да учиш и ще свършиш добре учението си." Тогава ти се обръщаш към петела, който ти казва същевременно, че Господ е с тебе, и му казваш: „Като се върна, ще ти дам един голям банкет." Аз знам името на този философ - петел. Той ме срещне, усмихне се и ми казва: „Много ти благодаря. Хубаво, върви си по пътя. Бъди смел, умен, кукуригай като мене и не се бой." Сега вие ще ме питате, право ли е това? Че това е цялата истина.
Не казвайте, че на някой
петел
му е скимнало да кукурига.
Не - определена мисъл има той в това кукуригане. Ти когато говориш на твоето дете, има ли някаква мисъл в това? Има мисъл в твоето говорене, разбира се. Във всички неща в света, във всички Божии същества има една Божествена идея, която прониква в тях. Като четете Библията, там се казва, че Господ направил света.
към втори вариант >>
Наместо да казвате: „Два
петела
по два лева правят четири лева", кажете: „Два
петела
, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс.
(втори вариант)
В това има една разумност. Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас. Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си. Две по две колко е? Четири. Сега да ви спася положението.
Наместо да казвате: „Два
петела
по два лева правят четири лева", кажете: „Два
петела
, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс.
Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част. Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега? Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш. Трябва да създадеш мисъл на твоя ум.
към втори вариант >>
Значи тези два
петела
, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част.
(втори вариант)
Както и да разглеждате живота, от едно или от друго становище, в него има една вътрешна разумност, която има прави отношения към нас. Ако хората разбираха тази велика наука, те щяха да подобрят живота си. Две по две колко е? Четири. Сега да ви спася положението. Наместо да казвате: „Два петела по два лева правят четири лева", кажете: „Два петела, ако се хранят с жито, в продължение на една година те ще изядат четири килограма жито." Турям плюс.
Значи тези два
петела
, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част.
Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега? Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш. Трябва да създадеш мисъл на твоя ум. Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя петел.
към втори вариант >>
Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя
петел
.
(втори вариант)
Значи тези два петела, като се хранят с жито, аз взимам всяка сутрин, и като изкукуригат - хвърлям им по една малка част. Това е правилното разрешение на въпроса. Разбирате ли сега? Това значи „две по две е четири" - да вземеш жито и да им хвърлиш. Трябва да създадеш мисъл на твоя ум.
Ще вземеш една хубава книга и ще размишляваш върху някой предмет - било за слънцето, за месечината, за звездите или за растенията, за живота - и по такъв начин ще храниш своя ум, своя
петел
.
Тогава ще дойдат ангелите отгоре, ще те благословят и ще чуеш гласа им: „Иди си, момчето ти ще бъде здраво."
към втори вариант >>
62.
Източници на живота
,
ООК
, София, 30.10.1929г.,
Когато затлъстее,
петелът
престава да пее.
След две-три години гласът на този проповедник не се чувал вече. Той от време на време само държал някоя проповед. Това дошло до ушите на императора, и той запитал министъра си, коя е причината, че проповедникът престанал да държи своите хубави проповеди. — Много естествено! — отговорил министърът.
Когато затлъстее,
петелът
престава да пее.
Сега, като писахте върху кризата, каква дума е тя? Гръцка. Криза съществува не само в обществения, но и в личния живот на човека. Казват, запример, за болния, че се намира в кризата на своята болест. Това значи, че болестта е дошла до положение, което определя, ще живее ли болният или ще умре. На какво се дължи кризата?
към беседата >>
63.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
Докато ние пеем, всичките ви работи ще се нареждат." Тръгнеш ли на някаква работа или да се давиш, щом чуеш
петел
да пее, не се обезсърчавай.
(втори вариант)
Това не е вярно. То е крива философия. Докато слънцето изгрява, докато звездите изгряват, докато хората се раждат, докато растенията цъфтят, докато петлите пеят, не трябва да се обезсърчавате. Престанат ли петлите да пеят, можете да се обезсърчавате. Докато петлите пеят, те ви казват с това: „Не бойте се!
Докато ние пеем, всичките ви работи ще се нареждат." Тръгнеш ли на някаква работа или да се давиш, щом чуеш
петел
да пее, не се обезсърчавай.
Няма по-хубаво нещо от пеенето на петлите. Като отиваш на някаква работа, следи кога ще пее петел, дали като се връщаш от работа, или като отиваш, и от това ще провериш как ще се уреди работата ти. Ако се върнеш и работата ти не се е уредила, петелът казва: „Не се бой! Втори път работата ти ще се уреди, но умен трябва да бъдеш." Една постъпка може да реши живота на човека. Ще ви приведа един пример.
към втори вариант >>
Като отиваш на някаква работа, следи кога ще пее
петел
, дали като се връщаш от работа, или като отиваш, и от това ще провериш как ще се уреди работата ти.
(втори вариант)
Докато слънцето изгрява, докато звездите изгряват, докато хората се раждат, докато растенията цъфтят, докато петлите пеят, не трябва да се обезсърчавате. Престанат ли петлите да пеят, можете да се обезсърчавате. Докато петлите пеят, те ви казват с това: „Не бойте се! Докато ние пеем, всичките ви работи ще се нареждат." Тръгнеш ли на някаква работа или да се давиш, щом чуеш петел да пее, не се обезсърчавай. Няма по-хубаво нещо от пеенето на петлите.
Като отиваш на някаква работа, следи кога ще пее
петел
, дали като се връщаш от работа, или като отиваш, и от това ще провериш как ще се уреди работата ти.
Ако се върнеш и работата ти не се е уредила, петелът казва: „Не се бой! Втори път работата ти ще се уреди, но умен трябва да бъдеш." Една постъпка може да реши живота на човека. Ще ви приведа един пример. В една кантора господарят - богат милионер, искал да си вземе един служещ в кантората, млад човек. Започнали да се изреждат ред хора, все с препоръчителни писма, но никой от тях не му се харесвал.
към втори вариант >>
Ако се върнеш и работата ти не се е уредила,
петелът
казва: „Не се бой!
(втори вариант)
Престанат ли петлите да пеят, можете да се обезсърчавате. Докато петлите пеят, те ви казват с това: „Не бойте се! Докато ние пеем, всичките ви работи ще се нареждат." Тръгнеш ли на някаква работа или да се давиш, щом чуеш петел да пее, не се обезсърчавай. Няма по-хубаво нещо от пеенето на петлите. Като отиваш на някаква работа, следи кога ще пее петел, дали като се връщаш от работа, или като отиваш, и от това ще провериш как ще се уреди работата ти.
Ако се върнеш и работата ти не се е уредила,
петелът
казва: „Не се бой!
Втори път работата ти ще се уреди, но умен трябва да бъдеш." Една постъпка може да реши живота на човека. Ще ви приведа един пример. В една кантора господарят - богат милионер, искал да си вземе един служещ в кантората, млад човек. Започнали да се изреждат ред хора, все с препоръчителни писма, но никой от тях не му се харесвал. Най-после иде едно младо момче без препоръка и казва: „Господине, четох във вестниците, че търсите момче, но аз нямам никаква препоръка." В това време той забелязва на земята парче хартия и се навежда да го вземе.
към втори вариант >>
64.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Един
петел
намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето.
Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем. Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас. Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си. Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо. Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него.
Един
петел
намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето.
Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла.
към беседата >>
Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с
петела
: Голям хубавеляк си ти!
Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас. Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си. Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо. Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него. Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето.
Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с
петела
: Голям хубавеляк си ти!
От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал.
към беседата >>
Поласкан от думите на лисицата,
петелът
отворил уста и започнал да кукурига.
Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него. Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето. Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя!
Поласкан от думите на лисицата,
петелът
отворил уста и започнал да кукурига.
Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки.
към беседата >>
Като се видял излъган,
петелът
се замислил, но нищо не казал.
Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла.
Като се видял излъган,
петелът
се замислил, но нищо не казал.
Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене?
към беседата >>
Не се минало много време, лисицата пак видяла
петела
на същото дърво, с друго парче сирене в устата.
От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал.
Не се минало много време, лисицата пак видяла
петела
на същото дърво, с друго парче сирене в устата.
Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата.
към беседата >>
Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но
петелът
мълчал и спокойно си ял парчето сирене.
Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видяла петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата.
Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но
петелът
мълчал и спокойно си ял парчето сирене.
Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път.
към беседата >>
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и
петелът
е прав, и лисицата е права.
От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не.
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и
петелът
е прав, и лисицата е права.
И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
към беседата >>
И
петелът
носи чуждо сирене.
– Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не. Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права.
И
петелът
носи чуждо сирене.
Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде.
към беседата >>
Навярно
петелът
е задигнал сиренето от господаря си.
Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не. Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене.
Навярно
петелът
е задигнал сиренето от господаря си.
Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого.
към беседата >>
Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а
петелът
подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си.
Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а
петелът
подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава.
към беседата >>
Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което
петелът
се възползвал да го грабне и изяде.
И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой.
Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което
петелът
се възползвал да го грабне и изяде.
Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има.
към беседата >>
Понеже е горд и тщеславен,
петелът
не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря.
Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде.
Понеже е горд и тщеславен,
петелът
не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря.
Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има. Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак.
към беседата >>
Тогава това положение ще мяза на положението на
петела
и лисицата.
(втори вариант)
Може най-многото това да ме поласкае малко. Казва ли така, така подразбира, че този човек мисли да иска нещо. И наистина той казва: „Можеш ли да ми дадеш хиляда лева? " Ако не му дам тези хиляда лева, той веднага ще измени мнението си за мене и ще каже: „Аз те мислех за много добър човек, а ти си бил много лош човек." За да не измени своето мнение за мене, трябва да му дам хиляда лева. Дам ли му ги, ще отидат веднъж завинаги.
Тогава това положение ще мяза на положението на
петела
и лисицата.
Един петел намерил отнякъде едно парче сирене и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде. Намерил най-после един висок клон на едно дърво и се качил на него. В това време покрай него минала една лисица и като видяла сиренето, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му. Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова? " Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла.
към втори вариант >>
Един
петел
намерил отнякъде едно парче сирене и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде.
(втори вариант)
Казва ли така, така подразбира, че този човек мисли да иска нещо. И наистина той казва: „Можеш ли да ми дадеш хиляда лева? " Ако не му дам тези хиляда лева, той веднага ще измени мнението си за мене и ще каже: „Аз те мислех за много добър човек, а ти си бил много лош човек." За да не измени своето мнение за мене, трябва да му дам хиляда лева. Дам ли му ги, ще отидат веднъж завинаги. Тогава това положение ще мяза на положението на петела и лисицата.
Един
петел
намерил отнякъде едно парче сирене и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде.
Намерил най-после един висок клон на едно дърво и се качил на него. В това време покрай него минала една лисица и като видяла сиренето, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му. Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова? " Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла. Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш.
към втори вариант >>
"
Петелът
започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла.
(втори вариант)
Тогава това положение ще мяза на положението на петела и лисицата. Един петел намерил отнякъде едно парче сирене и тръгнал да търси някой клон да се качи, да го изяде. Намерил най-после един висок клон на едно дърво и се качил на него. В това време покрай него минала една лисица и като видяла сиренето, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му. Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова?
"
Петелът
започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла.
Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш. Ти си красив петел." И след това тя си заминала. Петелът й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето. Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата.
към втори вариант >>
Ти си красив
петел
." И след това тя си заминала.
(втори вариант)
В това време покрай него минала една лисица и като видяла сиренето, взела да се разговаря с него, за да падне от устата му. Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова? " Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла. Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш.
Ти си красив
петел
." И след това тя си заминала.
Петелът й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето. Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата. Тя започнала пак да го заговаря. Но той изял спокойно сиренето и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание. Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път.
към втори вариант >>
Петелът
й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето.
(втори вариант)
Тя го запитала: „За какво си се замислил толкова? " Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла. Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш. Ти си красив петел." И след това тя си заминала.
Петелът
й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето.
Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този петел и го вижда пак с парче сирене в устата. Тя започнала пак да го заговаря. Но той изял спокойно сиренето и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание. Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път. Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас.
към втори вариант >>
Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този
петел
и го вижда пак с парче сирене в устата.
(втори вариант)
" Петелът започнал да й обяснява за какво мисли и в това време сиренето паднало от устата му и лисицата го изяла. Тогава тя му казала: „Разбрах вече какво мислиш. Отлично мислиш. Ти си красив петел." И след това тя си заминала. Петелът й казал: „Да беше ми казала това нещо, преди да изпусна сиренето.
Но сега вече отиде." Втори път лисицата пак минава покрай този
петел
и го вижда пак с парче сирене в устата.
Тя започнала пак да го заговаря. Но той изял спокойно сиренето и след това й казал: „Ще ме извините за моето мълчание. Този път аз реших да постъпя философски и да не се лиша от тази опитност, която вие имахте миналия път. Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас. И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много.
към втори вариант >>
И лисицата е права, и
петелът
е прав.
(втори вариант)
Миналия път вие опитахте сиренето, а сега аз реших да го опитам, за да имам същата опитност като вас. И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много. Трябваше да изядеш само половината от сиренето." „Е, хубаво. Трети път като минеш, ще помисля." Това са ред разсъждения.
И лисицата е права, и
петелът
е прав.
Ха лисицата го изяла, ха петелът - все едно. Петелът носи сиренето отнякъде. Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие. Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и петелът подскача, взима си една буца от него.
към втори вариант >>
Ха лисицата го изяла, ха
петелът
- все едно.
(втори вариант)
И сега, след като го опитах, видях, че сиренето е отлично." Лисицата му казала: „Ти не трябваше да ядеш много. Трябваше да изядеш само половината от сиренето." „Е, хубаво. Трети път като минеш, ще помисля." Това са ред разсъждения. И лисицата е права, и петелът е прав.
Ха лисицата го изяла, ха
петелът
- все едно.
Петелът носи сиренето отнякъде. Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие. Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и петелът подскача, взима си една буца от него. Че сиренето не е на петела.
към втори вариант >>
Петелът
носи сиренето отнякъде.
(втори вариант)
Трябваше да изядеш само половината от сиренето." „Е, хубаво. Трети път като минеш, ще помисля." Това са ред разсъждения. И лисицата е права, и петелът е прав. Ха лисицата го изяла, ха петелът - все едно.
Петелът
носи сиренето отнякъде.
Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие. Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и петелът подскача, взима си една буца от него. Че сиренето не е на петела. То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене.
към втори вариант >>
Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и
петелът
подскача, взима си една буца от него.
(втори вариант)
И лисицата е права, и петелът е прав. Ха лисицата го изяла, ха петелът - все едно. Петелът носи сиренето отнякъде. Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие.
Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и
петелът
подскача, взима си една буца от него.
Че сиренето не е на петела. То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене. Сиренето е произведение на човека. Следователно да е отишъл пък в бакалницата да го купи, петлите нямат такъв нрав. Те изобщо не употребяват монетната система.
към втори вариант >>
Че сиренето не е на
петела
.
(втори вариант)
Ха лисицата го изяла, ха петелът - все едно. Петелът носи сиренето отнякъде. Питам го: „Отде го взе? " Как мислите вие. Аз виждам, че господарят му си оставил на масата сиренето и петелът подскача, взима си една буца от него.
Че сиренето не е на
петела
.
То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене. Сиренето е произведение на човека. Следователно да е отишъл пък в бакалницата да го купи, петлите нямат такъв нрав. Те изобщо не употребяват монетната система. Две мнения са възможни в случая - или петелът е взел сам парчето от масата на господаря си, или че някое дете, като е яло сирене, подхвърлило е като подаяние едно парче на петела.
към втори вариант >>
Две мнения са възможни в случая - или
петелът
е взел сам парчето от масата на господаря си, или че някое дете, като е яло сирене, подхвърлило е като подаяние едно парче на
петела
.
(втори вариант)
Че сиренето не е на петела. То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене. Сиренето е произведение на човека. Следователно да е отишъл пък в бакалницата да го купи, петлите нямат такъв нрав. Те изобщо не употребяват монетната система.
Две мнения са възможни в случая - или
петелът
е взел сам парчето от масата на господаря си, или че някое дете, като е яло сирене, подхвърлило е като подаяние едно парче на
петела
.
Но какъвто е тщеславен петелът, аз не вярвам той да чака някой да му подхвърли парче сирене, но той сам се е качил и си е взел от масата. Това е едно от качествата на тщеславието. При който и учител да се учи, тщеславният никога няма да каже, че се е учил при някой учител. Той ще си каже: „Благодарение на моята глава." Той никога няма да признае, че някой му е преподал нещо. Това е едно от качествата на тщеславния човек, а горделивият човек в такъв случай ще каже, че е работил цели двадесет години, правил е усилия, ходил е в Европа да се специализира.
към втори вариант >>
Но какъвто е тщеславен
петелът
, аз не вярвам той да чака някой да му подхвърли парче сирене, но той сам се е качил и си е взел от масата.
(втори вариант)
То може да се докаже по това, че петлите не знаят да правят сирене. Сиренето е произведение на човека. Следователно да е отишъл пък в бакалницата да го купи, петлите нямат такъв нрав. Те изобщо не употребяват монетната система. Две мнения са възможни в случая - или петелът е взел сам парчето от масата на господаря си, или че някое дете, като е яло сирене, подхвърлило е като подаяние едно парче на петела.
Но какъвто е тщеславен
петелът
, аз не вярвам той да чака някой да му подхвърли парче сирене, но той сам се е качил и си е взел от масата.
Това е едно от качествата на тщеславието. При който и учител да се учи, тщеславният никога няма да каже, че се е учил при някой учител. Той ще си каже: „Благодарение на моята глава." Той никога няма да признае, че някой му е преподал нещо. Това е едно от качествата на тщеславния човек, а горделивият човек в такъв случай ще каже, че е работил цели двадесет години, правил е усилия, ходил е в Европа да се специализира. Той ще ви донесе вода от деветдесет и девет кладенци.
към втори вариант >>
65.
Наука за езика
,
ООК
, София, 18.12.1929г.,
Докато котката мърка,
петелът
кукурига, птичката пее, кучето лае, животът се изявява.
Любовта не се дава по заслуга. Когато котката, кучето и другите животни обикалят около човека, причината за това е любовта. Тя ги заставя да отидат при него да ги нахрани. Той ги храни от любов. Ще каже някой, че не иска да слуша мъркането на котката.
Докато котката мърка,
петелът
кукурига, птичката пее, кучето лае, животът се изявява.
Престане ли животното или човек да се изявяват по свой специфичен начин, и животът в тях престава. Радвайте се на всичко живо, докато има живот в него. Животът на всички същества е ценен. Той крие в себе си известни тайни, които трябва да се изучават. Като ученици, вие трябва да изучавате науката за езика, да облагородите своя характер.
към беседата >>
66.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на
петела
, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък!
Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия. Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения. Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие. Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила. Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати.
Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на
петела
, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък!
Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди. Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва.
към беседата >>
Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един
петел
, а хиляди.
Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения. Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие. Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила. Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати. Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък!
Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един
петел
, а хиляди.
Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай.
към беседата >>
Ние сме в положението на онзи
петел
, който ровил на купището, дето слугинята изхвърлила един скъпоценен камък.
(втори вариант)
Казва: „Да ги имам." Ще ги превърнем във валута на земята. Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато. После, ако тази енергия събереш и направиш десет грама радий, един грам струва девет милиона, значи девет по десет. Знание се изисква. Сега ние сме още в пътя на деца.
Ние сме в положението на онзи
петел
, който ровил на купището, дето слугинята изхвърлила един скъпоценен камък.
Петелът ритнал скъпоценния камък, казва: „Да беше едно житено зърно." Толкоз разбира. Ако вземе скъпоценния камък, има хиляди петли да се хранят. Казва: „Зрънце да е." Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък тия скъпоценните неща заминаваме. Ние сме дошли до положението.
към втори вариант >>
Петелът
ритнал скъпоценния камък, казва: „Да беше едно житено зърно." Толкоз разбира.
(втори вариант)
Като станеш учен, може да превърнеш събраната енергия в един хубав ден, може да превърнеш в двадесет и пет милиона злато. После, ако тази енергия събереш и направиш десет грама радий, един грам струва девет милиона, значи девет по десет. Знание се изисква. Сега ние сме още в пътя на деца. Ние сме в положението на онзи петел, който ровил на купището, дето слугинята изхвърлила един скъпоценен камък.
Петелът
ритнал скъпоценния камък, казва: „Да беше едно житено зърно." Толкоз разбира.
Ако вземе скъпоценния камък, има хиляди петли да се хранят. Казва: „Зрънце да е." Ние сега търсим зрънца, дребните идеи, пък тия скъпоценните неща заминаваме. Ние сме дошли до положението. Не че вие сте петли на бунището, то е само за изяснение.
към втори вариант >>
67.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Ако ги търси в себе си, той ще прилича на
петел
, на когото подхвърлят житни зрънца да яде.
Няма нищо лошо в поглеждането на красивата мома, но той намира несъответствие между възрастта си и чувството, което е трепнало в сърцето му. Старецът не трябва да се съди, но трябва да учи, да разбере, отде иде това чувство в него. Като започне да мисли, да изучава себе си, той ще разбере, че това чувство иде от самата природа, която изпраща към него особен род космическа енергия. Тази енергия съществува в природата и от време на време обхваща всеки човек, всяко живо същество, независимо от това, каква е възрастта му. Колкото да се вглежда в себе си, най-после човек дохожда до убеждението, че чувствата и мислите съществуват вън от него.
Ако ги търси в себе си, той ще прилича на
петел
, на когото подхвърлят житни зрънца да яде.
Щом ги види, петелът започва да рови с краката си, като мисли, че той сам ги е изровил. Той не подозира, че земята е доста твърда, и с ровенето си нищо няма да извади от нея. Следователно, не ровете във вашата земя, в която няма нищо. - Ама искам да изровя нещо. - Няма какво да ровиш!
към беседата >>
Щом ги види,
петелът
започва да рови с краката си, като мисли, че той сам ги е изровил.
Старецът не трябва да се съди, но трябва да учи, да разбере, отде иде това чувство в него. Като започне да мисли, да изучава себе си, той ще разбере, че това чувство иде от самата природа, която изпраща към него особен род космическа енергия. Тази енергия съществува в природата и от време на време обхваща всеки човек, всяко живо същество, независимо от това, каква е възрастта му. Колкото да се вглежда в себе си, най-после човек дохожда до убеждението, че чувствата и мислите съществуват вън от него. Ако ги търси в себе си, той ще прилича на петел, на когото подхвърлят житни зрънца да яде.
Щом ги види,
петелът
започва да рови с краката си, като мисли, че той сам ги е изровил.
Той не подозира, че земята е доста твърда, и с ровенето си нищо няма да извади от нея. Следователно, не ровете във вашата земя, в която няма нищо. - Ама искам да изровя нещо. - Няма какво да ровиш! Това, което търсиш, не е заровено в земята.
към беседата >>
Обръщам внимание, гледам, на тротоара хвърлили на един
петел
царевица и жито, той кълве и рови.
(втори вариант)
Да тури ред и порядък. Като засукал мустака, какво има в това? Искам да разсъждавате. Един ден ме придружава един американец, мой познат, много интелигентен, много разбран млад момък. Като се разговорихме, дойдохме до едно място, той започна да се смее, истерия го хвана, киска се, киска се.
Обръщам внимание, гледам, на тротоара хвърлили на един
петел
царевица и жито, той кълве и рови.
Смее се на петела. Той мисли, че като рови, изважда царевицата. Казва: „Аз се смея на този глупав петел, че той рови камъните." Той пак ще порови, пак ще клъвне. Петелът клъвне, пак рови, пак клъвне. Петелът сам по себе си не може да си представи, че почвата е твърда.
към втори вариант >>
Смее се на
петела
.
(втори вариант)
Като засукал мустака, какво има в това? Искам да разсъждавате. Един ден ме придружава един американец, мой познат, много интелигентен, много разбран млад момък. Като се разговорихме, дойдохме до едно място, той започна да се смее, истерия го хвана, киска се, киска се. Обръщам внимание, гледам, на тротоара хвърлили на един петел царевица и жито, той кълве и рови.
Смее се на
петела
.
Той мисли, че като рови, изважда царевицата. Казва: „Аз се смея на този глупав петел, че той рови камъните." Той пак ще порови, пак ще клъвне. Петелът клъвне, пак рови, пак клъвне. Петелът сам по себе си не може да си представи, че почвата е твърда. Той ровил някъде.
към втори вариант >>
Казва: „Аз се смея на този глупав
петел
, че той рови камъните." Той пак ще порови, пак ще клъвне.
(втори вариант)
Един ден ме придружава един американец, мой познат, много интелигентен, много разбран млад момък. Като се разговорихме, дойдохме до едно място, той започна да се смее, истерия го хвана, киска се, киска се. Обръщам внимание, гледам, на тротоара хвърлили на един петел царевица и жито, той кълве и рови. Смее се на петела. Той мисли, че като рови, изважда царевицата.
Казва: „Аз се смея на този глупав
петел
, че той рови камъните." Той пак ще порови, пак ще клъвне.
Петелът клъвне, пак рови, пак клъвне. Петелът сам по себе си не може да си представи, че почвата е твърда. Той ровил някъде. Често ние като този петел ровим, без да има нужда, ровим, без да изваждаме нещо. Казва: „Разсъждавам, да извадя нещо от земята." Какво ще изваждаш.
към втори вариант >>
Петелът
клъвне, пак рови, пак клъвне.
(втори вариант)
Като се разговорихме, дойдохме до едно място, той започна да се смее, истерия го хвана, киска се, киска се. Обръщам внимание, гледам, на тротоара хвърлили на един петел царевица и жито, той кълве и рови. Смее се на петела. Той мисли, че като рови, изважда царевицата. Казва: „Аз се смея на този глупав петел, че той рови камъните." Той пак ще порови, пак ще клъвне.
Петелът
клъвне, пак рови, пак клъвне.
Петелът сам по себе си не може да си представи, че почвата е твърда. Той ровил някъде. Често ние като този петел ровим, без да има нужда, ровим, без да изваждаме нещо. Казва: „Разсъждавам, да извадя нещо от земята." Какво ще изваждаш. Най-първо, човек няма какво да рови, краката може да си повреди.
към втори вариант >>
Петелът
сам по себе си не може да си представи, че почвата е твърда.
(втори вариант)
Обръщам внимание, гледам, на тротоара хвърлили на един петел царевица и жито, той кълве и рови. Смее се на петела. Той мисли, че като рови, изважда царевицата. Казва: „Аз се смея на този глупав петел, че той рови камъните." Той пак ще порови, пак ще клъвне. Петелът клъвне, пак рови, пак клъвне.
Петелът
сам по себе си не може да си представи, че почвата е твърда.
Той ровил някъде. Често ние като този петел ровим, без да има нужда, ровим, без да изваждаме нещо. Казва: „Разсъждавам, да извадя нещо от земята." Какво ще изваждаш. Най-първо, човек няма какво да рови, краката може да си повреди. Ние казваме, трябва да се мисли.
към втори вариант >>
Често ние като този
петел
ровим, без да има нужда, ровим, без да изваждаме нещо.
(втори вариант)
Той мисли, че като рови, изважда царевицата. Казва: „Аз се смея на този глупав петел, че той рови камъните." Той пак ще порови, пак ще клъвне. Петелът клъвне, пак рови, пак клъвне. Петелът сам по себе си не може да си представи, че почвата е твърда. Той ровил някъде.
Често ние като този
петел
ровим, без да има нужда, ровим, без да изваждаме нещо.
Казва: „Разсъждавам, да извадя нещо от земята." Какво ще изваждаш. Най-първо, човек няма какво да рови, краката може да си повреди. Ние казваме, трябва да се мисли. Няма какво да се мисли. Ти ще възприемеш една мисъл, тъй да правиш много големи разсъждения, няма нужда.
към втори вариант >>
68.
Форма и съдържание
,
ООК
, София, 9.7.1930г.,
Този, който имал това откровение, казва на Гал, че на еди-кое си място на главата на
петела
е развито.
(втори вариант)
Нали някои от вас имате откровение? В какво седи откровението? Имате откровение, но какъв е принципът, който работи? Среща един Господ Гал и казва: „Имам откровение.“ Какво откровение? Като търсил причините, кое е онова чувство, което заставя петлите да се бият, търсил кой е по-смел и на какво се дължи неговата смелост, де седи неговото юначество.
Този, който имал това откровение, казва на Гал, че на еди-кое си място на главата на
петела
е развито.
В смелите петли една част на главата е развита повече. Гал взима неговото откровение и го туря във френологията. Той имал едно откровение, защо петлите са смели. Казвам, ония хора, които имат откровение, де е онова място на главата, отдето иде откровението? Защото, ако не намериш туй място в главата, никакво откровение не може да имаш.
към втори вариант >>
69.
Условия за растене
,
НБ
, София, 31.8.1930г.,
Дето е мястото на този център в смелия
петел
, там е и у човека.
Светът трябва да се спаси. Мнозина казват, че трябва да се ходи на училище, да се работи, да се домогнат до известно знание, до методите и правилата на науката. Един учен френолог, доктор Гал, като изучавал мозъчните центрове на човешката глава, влязъл във връзка с един прост човек, от когото научил нещо ново. Простият човек отглеждал кокошки и петли и, като наблюдавал, кои петли са добри борци, открил причината за това. От тези наблюдения, доктор Гал направил едно ново откритие, а именно: той намерил центъра на смелостта в човека.
Дето е мястото на този център в смелия
петел
, там е и у човека.
Макар че главата на петела е по-малка от човешката, с известни изчисления може да се намери точно мястото на този център у човека. Смелият петел е готов да се бори до смърт. Той вади ножа си и умира, но не отстъпва. Ако и смелият човек е готов да вади нож и да коли, какъв смисъл има това чувство? Като наблюдавам хората, виждам, че всички се тревожат.
към беседата >>
Макар че главата на
петела
е по-малка от човешката, с известни изчисления може да се намери точно мястото на този център у човека.
Мнозина казват, че трябва да се ходи на училище, да се работи, да се домогнат до известно знание, до методите и правилата на науката. Един учен френолог, доктор Гал, като изучавал мозъчните центрове на човешката глава, влязъл във връзка с един прост човек, от когото научил нещо ново. Простият човек отглеждал кокошки и петли и, като наблюдавал, кои петли са добри борци, открил причината за това. От тези наблюдения, доктор Гал направил едно ново откритие, а именно: той намерил центъра на смелостта в човека. Дето е мястото на този център в смелия петел, там е и у човека.
Макар че главата на
петела
е по-малка от човешката, с известни изчисления може да се намери точно мястото на този център у човека.
Смелият петел е готов да се бори до смърт. Той вади ножа си и умира, но не отстъпва. Ако и смелият човек е готов да вади нож и да коли, какъв смисъл има това чувство? Като наблюдавам хората, виждам, че всички се тревожат. Няма човек, който да не е под постоянни тревоги.
към беседата >>
Смелият
петел
е готов да се бори до смърт.
Един учен френолог, доктор Гал, като изучавал мозъчните центрове на човешката глава, влязъл във връзка с един прост човек, от когото научил нещо ново. Простият човек отглеждал кокошки и петли и, като наблюдавал, кои петли са добри борци, открил причината за това. От тези наблюдения, доктор Гал направил едно ново откритие, а именно: той намерил центъра на смелостта в човека. Дето е мястото на този център в смелия петел, там е и у човека. Макар че главата на петела е по-малка от човешката, с известни изчисления може да се намери точно мястото на този център у човека.
Смелият
петел
е готов да се бори до смърт.
Той вади ножа си и умира, но не отстъпва. Ако и смелият човек е готов да вади нож и да коли, какъв смисъл има това чувство? Като наблюдавам хората, виждам, че всички се тревожат. Няма човек, който да не е под постоянни тревоги. Това се дължи на крайно възбуденото в тях чувство на предпазливост.
към беседата >>
70.
Ще ме видите
,
НБ
, София, 16.11.1930г.,
Ако се откажеш, ще се намериш в положението на апостол Петър, който, преди да пропее
петелът
, три пъти се отказа от Христа.
Има неща, които сме създали – тях ние трябва да подчиним на себе си. Всичко останало, което ние не сме създали, трябва да го изучаваме и да му се подчиняваме. Например, мозъкът, стомахът, дробовете не сте ги създали вие, следователно, трябва да ги изучавате. Страхът също не зависи от вас, въпреки това, трябва да служите на Бога. Казано е, обаче: „Страхливият не може да угоди на Бога." Утре, като хванат страхливия, ще му кажат да се отрече от своите убеждения.
Ако се откажеш, ще се намериш в положението на апостол Петър, който, преди да пропее
петелът
, три пъти се отказа от Христа.
Като го запитаха, да не е ученик на Христа, той отговори: Не съм и не Го познавам. – Защо се отказа от Христа? – Защото настъпи една пружина в главата си и каза: Тази работа не е за мене. В този момент, Петър приличаше на болен човек, който не мисли право. Той си казваше: Ако Христос беше силен човек, както си мислех, нямаше да остави да се гаврят с Него.
към беседата >>
Щом Петър се отрече от Христа,
петелът
пропя.
– Защо се отказа от Христа? – Защото настъпи една пружина в главата си и каза: Тази работа не е за мене. В този момент, Петър приличаше на болен човек, който не мисли право. Той си казваше: Ако Христос беше силен човек, както си мислех, нямаше да остави да се гаврят с Него. Той никога не би изложил нито себе си, нито своето верую на поругание.
Щом Петър се отрече от Христа,
петелът
пропя.
Тогава той осъзна грешката си и се разкая. Благороден човек беше той. Грешката на Петра не се заключава толкова в отричането му от Христа, колкото в това, че излъга. Като го попитаха, познава ли Христа, той каза, че не Го познава. Христос го погледна само, без да му каже нещо.
към беседата >>
71.
Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта
,
МОК
, София, 12.12.1930г.,
Гайдарджията е
петел
, който рано сутрин кукурига.
Той си мисли: „Добре свирих“, т.е. добре предадох урока си, и учениците ме слушаха внимателно. Когато помисли, че нищо не знае, човек свива гайдата си и се прибира в себе си. Човек е щастлив, докато играе на хорото; щом престане да играе, щастието го напуща. Докато гайдата не писне, човек не става от сън.
Гайдарджията е
петел
, който рано сутрин кукурига.
Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава. В кукуригането има нещо хубаво. То разпръсва тъгите и скърбите на хората. Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира. В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата.
към беседата >>
Щом
петелът
започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава.
добре предадох урока си, и учениците ме слушаха внимателно. Когато помисли, че нищо не знае, човек свива гайдата си и се прибира в себе си. Човек е щастлив, докато играе на хорото; щом престане да играе, щастието го напуща. Докато гайдата не писне, човек не става от сън. Гайдарджията е петел, който рано сутрин кукурига.
Щом
петелът
започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава.
В кукуригането има нещо хубаво. То разпръсва тъгите и скърбите на хората. Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира. В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата. Иначе всичко става безсъдържателно.
към беседата >>
Петелът
е гайдарджията.
(втори вариант)
Престане ли гайдарджията да свири на хорото, работата не върви вече. Чуваш ли гайдарджията да свири – на хорото! И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде. И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам. Кой е гайдарджията?
Петелът
е гайдарджията.
Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече. И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега! У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги. Като ти каже: КУКУРИГУУ! Всичко е тихо и ти се радваш.
към втори вариант >>
И на мен като ми изкукурига един
петел
, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега!
(втори вариант)
И аз понякой път сутрин се вслушвам, дали има един гайдарджия да свири някъде. И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам. Кой е гайдарджията? Петелът е гайдарджията. Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече.
И на мен като ми изкукурига един
петел
, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега!
У петела има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги. Като ти каже: КУКУРИГУУ! Всичко е тихо и ти се радваш. Който разбира! Защото в разбирането е всичко.
към втори вариант >>
У
петела
има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги.
(втори вариант)
И докато не чуя гайдарджията, аз не ставам. Кой е гайдарджията? Петелът е гайдарджията. Той като изкукурига, казвам, гайдарджията свири вече. И на мен като ми изкукурига един петел, казвам, дошъл е вече професорът – в клас сега!
У
петела
има нещо хубаво и толкова красиво, че той е в състояние да ти премахне всичките ти скърби и тъги.
Като ти каже: КУКУРИГУУ! Всичко е тихо и ти се радваш. Който разбира! Защото в разбирането е всичко. Когато разбираш нещо, там е доброто и тогава нещата имат съдържание; а когато хората не ги разбират, и най-хубавите неща стават безсъдържателни.
към втори вариант >>
72.
Умствени прояви
,
ООК
, София, 17.12.1930г.,
Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на
петела
, който ровил в бунището.
Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват. Това може да постигне човек само при единственото условие - да служи на Бога. Няма по-велика наука за човека от тази да знае как да се освободи от старите си господари. Това не става със сила, но със знание, разумност и любов. За да се справи с низшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има знания и да цени нещата.
Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на
петела
, който ровил в бунището.
да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант. Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък? “ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки.
към беседата >>
Петелът
не може да оцени диаманта.
За да се справи с низшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има знания и да цени нещата. Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на петела, който ровил в бунището. да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант. Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък? “ Как не намерих някое зрънце да си клъвна?
Петелът
не може да оцени диаманта.
Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки. Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени. Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира. Като слушате баснята „Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва. Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.?
към беседата >>
Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но
петелът
не може да го оцени.
да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант. Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък? “ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки.
Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но
петелът
не може да го оцени.
Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира. Като слушате баснята „Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва. Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват.
към беседата >>
Петелът
не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък? “ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки. Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени.
Петелът
не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
Като слушате баснята „Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва. Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек.
към беседата >>
Като слушате баснята „
Петел
и диамант", вие се смеете на
петела
, че не разбира нещата и не може да ги използва.
“ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки. Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени. Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
Като слушате баснята „
Петел
и диамант", вие се смеете на
петела
, че не разбира нещата и не може да ги използва.
Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не.
към беседата >>
73.
Единица време
,
ООК
, София, 24.12.1930г.,
Ако не мисли, човек е подобен на
петел
, който предпочита житното зърно пред диаманта.
За да не губят тази мярка, те трябва да бъдат като числата, да се увеличават и намаляват. Разумният човек знае кога трябва да се увеличава и кога да се намалява. Той е като житното зърно, което напролет посаждат в земята да се увеличи. Който сее, правилно разрешава въпросите. Който мисли, правилно разрешава въпросите.
Ако не мисли, човек е подобен на
петел
, който предпочита житното зърно пред диаманта.
Като намери парче диамант, той го подхвърля и казва: „Искам нещо, което мога да хапна, а не това, което лъщи.“ Сега и вие искате да ви се каже нещо специално, да намерите веднага правия път. Правият път е пътят на любовта. Приложете любовта и не се смущавайте. - Как да я приложим?
към беседата >>
74.
Прояви на човешкото съзнание
,
ООК
, София, 28.1.1931г.,
Христос му каза, че докато
петелът
пропее, той три пъти ще се откаже от Него.
Обаче, натъкнат ли се на най-малкото изпитание, те са готови да бягат. Момата обича някой момък, готова е на всички жертви за него, но щом срещне друг по-богат, по-учен и по-красив, тя напуща първия и бяга с втория. Същото прави и момъкът. И съвременните християни казват, че обичат Христа, че са готови да Го следват, но щом се намерят на тясно, всичко напущат и бягат. Не направи ли същото и Петър, един от учениците на Христа?
Христос му каза, че докато
петелът
пропее, той три пъти ще се откаже от Него.
Петър отговори: всички да се откажат от Тебе, аз ще остана верен. Скоро след това изпитът дойде и Петър видя своята неустойчивост. Като съзна погрешката си той се разкая и горко плака. Петър не се познаваше затова се излъга, но Христос познаваше себе си, познаваше и Петра. За да не изпаднат учениците Му в изкушение, Христос се молеше и за тях.
към беседата >>
75.
Действия на силите / Езикът на природата
,
МОК
, София, 20.3.1931г.,
Петелът
какво означава?
(втори вариант)
Нещо невидимо, някаква сила е влязла в моя мозък и е направила известна промяна. И тази промяна се отразява в цялото ми тяло. Ако не разбирате тези неща, най-първо трябва да изучавате закона за действията на положително с положително. Например двама умни положителни хора, учени хора се срещат на едно място, какво ще стане с тях. (На едно бунище двама петли не могат да пеят).
Петелът
какво означава?
Преведете. Двама юнаци на едно малко тясно легло не могат да лежат. Контраст трябва да се даде, за да разберете, защото иначе е невъзможно. Две кила вода в едно шише от едно кило не можеш да ги събереш. Едни частици като влезнат ще дадат отпор на другите. И все ще остане едно кило вода.
към втори вариант >>
76.
Мистично разбиране
,
УС
, София, 21.6.1931г.,
Когато изучавате
петела
, като символ, от него ще научите много работи.
Ако яйцето се разговаря с обикновения човек, той ще му се смее; ако се разговаря с мистика, той ще го изслуша, защото в яйцето той вижда скрития, непроявения още живот. Значи във всяко живо същество има две страни: вътрешна, скрита в черупката на яйцето, и външна, изявена в излюпеното пиле. Това са два вида живот – вътрешен и външен, които не могат да се сравняват. Ако ги сравнявате, ще се натъкнете на неразбрани неща. Засега вие изучавате външния живот.
Когато изучавате
петела
, като символ, от него ще научите много работи.
– Какво е нужно на петела? – Храна и високо място, където се качва да кукурига. Казват за някого, че прилича на петел. Значи той се проявява, както не трябва. – Кой човек се проявява, както трябва?
към беседата >>
– Какво е нужно на
петела
?
Значи във всяко живо същество има две страни: вътрешна, скрита в черупката на яйцето, и външна, изявена в излюпеното пиле. Това са два вида живот – вътрешен и външен, които не могат да се сравняват. Ако ги сравнявате, ще се натъкнете на неразбрани неща. Засега вие изучавате външния живот. Когато изучавате петела, като символ, от него ще научите много работи.
– Какво е нужно на
петела
?
– Храна и високо място, където се качва да кукурига. Казват за някого, че прилича на петел. Значи той се проявява, както не трябва. – Кой човек се проявява, както трябва? Бил си фурнаджия цели 20 години.
към беседата >>
Казват за някого, че прилича на
петел
.
Ако ги сравнявате, ще се натъкнете на неразбрани неща. Засега вие изучавате външния живот. Когато изучавате петела, като символ, от него ще научите много работи. – Какво е нужно на петела? – Храна и високо място, където се качва да кукурига.
Казват за някого, че прилича на
петел
.
Значи той се проявява, както не трябва. – Кой човек се проявява, както трябва? Бил си фурнаджия цели 20 години. Някои от клиентите са били доволни от тебе, а някои не са били доволни. Питам: Като не си задоволил всичките си клиенти, какво си постигнал?
към беседата >>
И
петелът
кукурига много, за да го чуе господарят му и да дойде да го нахрани.
Като види това, той казва: „Защо ми взеха товара? “ – Да те облекчат. Ти искаш да запазиш всичкия си товар, но да го прехвърлиш на гърба на другите. Ти да бъдеш свободен, а другите натоварени. Питам: Къде е новото разбиране?
И
петелът
кукурига много, за да го чуе господарят му и да дойде да го нахрани.
Господарят е замислен, чуди се как да си нареди работата, но петелът, като изкукурига, казва: „Господарю, не се безпокой, твоята работа ще се нареди. Днес един твой клиент ще ти донесе десет хиляди лева; след няколко дни ще дойде друг клиент, ще ти донесе още десет хиляди лева“. В народа има суеверие, че когато петелът пее, това е добро предсказание – някой ще донесе пари. Кукуригането иде след страданието и показва, че някой ще ти донесе десет хиляди лева. Когато петелът на Йова изпя най-тъжната песен, неговото имане се увеличи два пъти.
към беседата >>
Господарят е замислен, чуди се как да си нареди работата, но
петелът
, като изкукурига, казва: „Господарю, не се безпокой, твоята работа ще се нареди.
“ – Да те облекчат. Ти искаш да запазиш всичкия си товар, но да го прехвърлиш на гърба на другите. Ти да бъдеш свободен, а другите натоварени. Питам: Къде е новото разбиране? И петелът кукурига много, за да го чуе господарят му и да дойде да го нахрани.
Господарят е замислен, чуди се как да си нареди работата, но
петелът
, като изкукурига, казва: „Господарю, не се безпокой, твоята работа ще се нареди.
Днес един твой клиент ще ти донесе десет хиляди лева; след няколко дни ще дойде друг клиент, ще ти донесе още десет хиляди лева“. В народа има суеверие, че когато петелът пее, това е добро предсказание – някой ще донесе пари. Кукуригането иде след страданието и показва, че някой ще ти донесе десет хиляди лева. Когато петелът на Йова изпя най-тъжната песен, неговото имане се увеличи два пъти. Синовете и дъщерите му, отпосле родени, бяха два пъти по-умни и по-здрави от предишните.
към беседата >>
В народа има суеверие, че когато
петелът
пее, това е добро предсказание – някой ще донесе пари.
Ти да бъдеш свободен, а другите натоварени. Питам: Къде е новото разбиране? И петелът кукурига много, за да го чуе господарят му и да дойде да го нахрани. Господарят е замислен, чуди се как да си нареди работата, но петелът, като изкукурига, казва: „Господарю, не се безпокой, твоята работа ще се нареди. Днес един твой клиент ще ти донесе десет хиляди лева; след няколко дни ще дойде друг клиент, ще ти донесе още десет хиляди лева“.
В народа има суеверие, че когато
петелът
пее, това е добро предсказание – някой ще донесе пари.
Кукуригането иде след страданието и показва, че някой ще ти донесе десет хиляди лева. Когато петелът на Йова изпя най-тъжната песен, неговото имане се увеличи два пъти. Синовете и дъщерите му, отпосле родени, бяха два пъти по-умни и по-здрави от предишните. С това Йов изгуби ли нещо, или придоби? Той придоби нещо по-ценно от това, което имаше по-рано.
към беседата >>
Когато
петелът
на Йова изпя най-тъжната песен, неговото имане се увеличи два пъти.
И петелът кукурига много, за да го чуе господарят му и да дойде да го нахрани. Господарят е замислен, чуди се как да си нареди работата, но петелът, като изкукурига, казва: „Господарю, не се безпокой, твоята работа ще се нареди. Днес един твой клиент ще ти донесе десет хиляди лева; след няколко дни ще дойде друг клиент, ще ти донесе още десет хиляди лева“. В народа има суеверие, че когато петелът пее, това е добро предсказание – някой ще донесе пари. Кукуригането иде след страданието и показва, че някой ще ти донесе десет хиляди лева.
Когато
петелът
на Йова изпя най-тъжната песен, неговото имане се увеличи два пъти.
Синовете и дъщерите му, отпосле родени, бяха два пъти по-умни и по-здрави от предишните. С това Йов изгуби ли нещо, или придоби? Той придоби нещо по-ценно от това, което имаше по-рано. Казвам: Вие още не можете да вървите по пътя на истината. Когато барометърът ви се повдига, страданията ви се увеличават и любовта ви се усилва.
към беседата >>
77.
Стимул и любов
,
МОК
, София, 18.12.1931г.,
Ако
петелът
кукурига, казваш, че ще се случи нещо лошо.
Това е криво тълкуване. В живота няма никаква фаталност. Също и в отношенията на хората няма фаталност, но ти виждаш някаква фаталност. – Защо? – Липсва ти нещо.
Ако
петелът
кукурига, казваш, че ще се случи нещо лошо.
Ако кучето лае, пак търсиш лошото. Ако вятърът духа силно, пак очакваш нещо лошо. Помни: лошото се крие в твоето субективно схващане на живота – липсва ти нещо. Всяко криво тълкуване на нещата произтича от стария живот. Новият живот изисква ново разбиране.
към беседата >>
Всяка промяна тълкувате най-лошо: Ако пее
петелът
, ако лае кучето, казвате: Че то лае, но е на лошо.
(втори вариант)
– Тези две препятствия. Ако тези две препятствия се съберат на едно място, тогава ще престане водата, ще престане течението, ще престане да се движи воденицата. Някой път това става и в живота. Някой път и вие туряте препятствия на течението на живота. Тогава ставате песимистични и казвате, че има нещо съдбоносно в хората, във времето.
Всяка промяна тълкувате най-лошо: Ако пее
петелът
, ако лае кучето, казвате: Че то лае, но е на лошо.
Ако някой запее, казвате: Че на лошо пее. Ако вятърът задуха, казвате, че на лошо духа, ще отдуха всичко. Новият живот изисква нови разбирания. В сегашния живот има едно препятствие в правилното разбиране. Хората са отбили това течение на живота.
към втори вариант >>
78.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Техният интерес към небето е толкова голям, колкото интереса на
петела
към диаманта, който намерил в бунището.
След Марс иде най-голямата планета – Юпитер. После идат другите планети, по-малки от Юпитер. Защо планетите не са наредени последователно, от най-големите до най-малките? Знаете ли нещо по този въпрос? Някои казват, че не се интересуват от небето и от планетите.
Техният интерес към небето е толкова голям, колкото интереса на
петела
към диаманта, който намерил в бунището.
Той бутнал диаманта настрана и си казал: Не ме интересува това, което блещи отдалеч! Друго щеше да бъде, ако бях намерил едно житно зрънце. Вие се смеете на петела, но той няма интерес към диаманта. Какво ще го прави? Да го продаде, не може – в неговия свят няма търговци.
към беседата >>
Вие се смеете на
петела
, но той няма интерес към диаманта.
Знаете ли нещо по този въпрос? Някои казват, че не се интересуват от небето и от планетите. Техният интерес към небето е толкова голям, колкото интереса на петела към диаманта, който намерил в бунището. Той бутнал диаманта настрана и си казал: Не ме интересува това, което блещи отдалеч! Друго щеше да бъде, ако бях намерил едно житно зрънце.
Вие се смеете на
петела
, но той няма интерес към диаманта.
Какво ще го прави? Да го продаде, не може – в неговия свят няма търговци. В човешкия свят има търговци, които купуват и продават скъпоценни камъни и диаманти, но петлите са далеч от тази търговия. В петльовия свят житното зърно струва повече от диаманта. Петелът има съвършено различни понятия за живота и ценностите от тия на човека.
към беседата >>
Петелът
има съвършено различни понятия за живота и ценностите от тия на човека.
Вие се смеете на петела, но той няма интерес към диаманта. Какво ще го прави? Да го продаде, не може – в неговия свят няма търговци. В човешкия свят има търговци, които купуват и продават скъпоценни камъни и диаманти, но петлите са далеч от тази търговия. В петльовия свят житното зърно струва повече от диаманта.
Петелът
има съвършено различни понятия за живота и ценностите от тия на човека.
Кога хората се интересуват едни от други? – Когато имат отношения на вземане и даване помежду си. Дал си на Иван сто лева, интересуваш се от него, искаш да го срещнеш, питаш, къде е. Ако си му дал хиляда лева, повече се интересуваш от него, по няколко пъти на ден питаш къде е, срещал ли го е някой. Ако си му дал десет хиляди лева, още повече се интересуваш от него.
към беседата >>
Някои въпроси вас ви интересуват толкоз, колкото един
петел
се интересувал, който ровел в едно бунище и изровил един скъпоценен камък, и казал, тази пущина.
(втори вариант)
– За земята законът е верен. Има еднакви отношения. Меркурий е най-малката планета, а от слънцето до земята, земята е най-голямата. След земята иде една по-малка планета, Марс и след това най-голямата планета на слънчевата система. Някои от вас учили ли сте нещо по този въпрос?
Някои въпроси вас ви интересуват толкоз, колкото един
петел
се интересувал, който ровел в едно бунище и изровил един скъпоценен камък, и казал, тази пущина.
Ако беше едно зрънце да го клъвна, свети нещо там. Вие сега бихте се посмяли. От гледището на петела този камък е безполезен. В техния свят нямат понятие за скъпоценности. Кой петел ще го продаде.
към втори вариант >>
От гледището на
петела
този камък е безполезен.
(втори вариант)
След земята иде една по-малка планета, Марс и след това най-голямата планета на слънчевата система. Някои от вас учили ли сте нещо по този въпрос? Някои въпроси вас ви интересуват толкоз, колкото един петел се интересувал, който ровел в едно бунище и изровил един скъпоценен камък, и казал, тази пущина. Ако беше едно зрънце да го клъвна, свети нещо там. Вие сега бихте се посмяли.
От гледището на
петела
този камък е безполезен.
В техния свят нямат понятие за скъпоценности. Кой петел ще го продаде. Няма търговци в техния свят. В нашия свят има търговци за скъпоценности. В петловия свят няма такива търговци.
към втори вариант >>
Кой
петел
ще го продаде.
(втори вариант)
Някои въпроси вас ви интересуват толкоз, колкото един петел се интересувал, който ровел в едно бунище и изровил един скъпоценен камък, и казал, тази пущина. Ако беше едно зрънце да го клъвна, свети нещо там. Вие сега бихте се посмяли. От гледището на петела този камък е безполезен. В техния свят нямат понятие за скъпоценности.
Кой
петел
ще го продаде.
Няма търговци в техния свят. В нашия свят има търговци за скъпоценности. В петловия свят няма такива търговци. В петловия свят едно житено зрънце струва повече от един скъпоценен камък. Значи понятията в петловия свят са други.
към втори вариант >>
79.
Сенки на Битието / Сянка на нещата
,
МОК
, София, 22.1.1932г.,
Питам тогава, ако съедините един
петел
и една кокошка и излезне едно магаре.
(втори вариант)
Сега това да го имате за вас. Това не е ядене, това е сянка. Ако съедините два елемента, това, което произлезне от тях, то трябва да мяза на тях. Ако съедините кислород и водород, водата мяза ли на тях? Не, съвсем не.
Питам тогава, ако съедините един
петел
и една кокошка и излезне едно магаре.
Това значи едно разсъждение; че водата излязла от кислорода, трябва да мяза на кислорода и водорода, щом не мяза, то е нещо противоположно. Кислородът и водородът в дадения случай, това са проводници. Нищо повече! Но учените хора зад кислород и водород, те разбират нещо друго, учените хора са скрили, водата се е родила от съвсем други елементи, но те са скрили истината от простите хора и казват, че водата е от водорода и кислорода. Че как тъй от кокошката е излязло това магаре?
към втори вариант >>
80.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Минава една лисица покрай един
петел
, който държи сирене и му казва: "Петльо-дай ми това сирене". "Защо?
Дойде пак съмнението, мъчи ви онзи дявол, брадатият. Голяма брада има той, до пъпа му е. Космите му са черни, веждите му са черни, три пръста дебели, голямо лице, а пък устните му са три пръста дебели и като се изпъчи, казва: "Слушай, ти тази брада виждаш ли я? " Има вещо в света, което вас ви забавлява, и то така, че изгубвате най-хубавите работи. Та ще ви приведа онзи пример.
Минава една лисица покрай един
петел
, който държи сирене и му казва: "Петльо-дай ми това сирене". "Защо?
" "То не е измито. Ти ще изгубиш своята красота. Дай ми го, аз ще го измия в една вода и като го донеса и хапнеш от него, ти ще станеш най-великата птица". Петелът дава сиренето, тя го взима и дава на петела малко парченце. Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на петела.
към беседата >>
Петелът
дава сиренето, тя го взима и дава на
петела
малко парченце.
Та ще ви приведа онзи пример. Минава една лисица покрай един петел, който държи сирене и му казва: "Петльо-дай ми това сирене". "Защо? " "То не е измито. Ти ще изгубиш своята красота. Дай ми го, аз ще го измия в една вода и като го донеса и хапнеш от него, ти ще станеш най-великата птица".
Петелът
дава сиренето, тя го взима и дава на
петела
малко парченце.
Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на петела. Петелът казва: "Слушай, по този новия начин аз взех да гладувам вече. Не го мий повече”. Тя го изяжда. И се оправдава: "Знаеш ли, че тази вода разтопява сиренето.
към беседата >>
Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на
петела
.
Минава една лисица покрай един петел, който държи сирене и му казва: "Петльо-дай ми това сирене". "Защо? " "То не е измито. Ти ще изгубиш своята красота. Дай ми го, аз ще го измия в една вода и като го донеса и хапнеш от него, ти ще станеш най-великата птица". Петелът дава сиренето, тя го взима и дава на петела малко парченце.
Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на
петела
.
Петелът казва: "Слушай, по този новия начин аз взех да гладувам вече. Не го мий повече”. Тя го изяжда. И се оправдава: "Знаеш ли, че тази вода разтопява сиренето. По-добре е като се измива сиренето, виж че съвсем се намали парчето".
към беседата >>
Петелът
казва: "Слушай, по този новия начин аз взех да гладувам вече.
" "То не е измито. Ти ще изгубиш своята красота. Дай ми го, аз ще го измия в една вода и като го донеса и хапнеш от него, ти ще станеш най-великата птица". Петелът дава сиренето, тя го взима и дава на петела малко парченце. Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на петела.
Петелът
казва: "Слушай, по този новия начин аз взех да гладувам вече.
Не го мий повече”. Тя го изяжда. И се оправдава: "Знаеш ли, че тази вода разтопява сиренето. По-добре е като се измива сиренето, виж че съвсем се намали парчето". Най-после петелът казва: "Благодаря, аз дойдох до положението да ям немито сирене".
към беседата >>
Най-после
петелът
казва: "Благодаря, аз дойдох до положението да ям немито сирене".
Петелът казва: "Слушай, по този новия начин аз взех да гладувам вече. Не го мий повече”. Тя го изяжда. И се оправдава: "Знаеш ли, че тази вода разтопява сиренето. По-добре е като се измива сиренето, виж че съвсем се намали парчето".
Най-после
петелът
казва: "Благодаря, аз дойдох до положението да ям немито сирене".
Нас това не ни занимава, дали е станало точно тъй или не. Туй, което е станало, е станало, в края на краищата светът е една забавачница. По стария начин нищо няма да придобием. Мислите ли другояче, е самоизмама. Ти ще се мъчиш, ще страдаш, това - онова, ще раждаш деца, и на стари години ще живееш за Бога.
към беседата >>
81.
След това
,
НБ
, София, 28.2.1932г.,
Кокошката снесе яйце,
петелът
кукурига.
Значи онези, които вярват криво, са българи, а тия, които вярват право, не са българи. Аз съжалявам един народ, който има криви хора. Всеки един народ в света, който и да е, всички хора трябва да бъдат прави, всички трябва да бъдат хора на Любовта. Това е патриотизъм. Другото е кудкудякане.
Кокошката снесе яйце,
петелът
кукурига.
Един направил доброто, другите кудкудякат. Такова кудкудякане в природата не се позволява. Както жената мисли, така и мъжът трябва да мисли. Аз съм говорил доста за издигането на жената, дори - да има такава специална беседа: "Издигнете жената". След като се повдигне жената, тогава ще говоря за повдигането на мъжа.
към беседата >>
82.
Наклали огън
,
НБ
, София, 3.4.1932г.,
Виждате два
петела
в някой двор, спорят, бият се. Защо?
Човек едва е преминал от животинското в човешкото царство. Тялото на цялото човечество е почти в животинското царство. Това е един преходен период, вследствие на което ние виждаме толкова много разправии. Разправиите, спорът, те са достояние на животните. От тях е започнал спорът.
Виждате два
петела
в някой двор, спорят, бият се. Защо?
Имат стотина кокошки, делят ги помежду си. Защо му са на един петел толкова кокошки. Ще кажете, че му трябват. Питам: как ще ги храни толкова кокошки? Ако петелът рече да храни всяка кокошка, как ще ги изхрани?
към беседата >>
Защо му са на един
петел
толкова кокошки.
Това е един преходен период, вследствие на което ние виждаме толкова много разправии. Разправиите, спорът, те са достояние на животните. От тях е започнал спорът. Виждате два петела в някой двор, спорят, бият се. Защо? Имат стотина кокошки, делят ги помежду си.
Защо му са на един
петел
толкова кокошки.
Ще кажете, че му трябват. Питам: как ще ги храни толкова кокошки? Ако петелът рече да храни всяка кокошка, как ще ги изхрани? Ако кокошката очаква петелът да я храни, какво ще стане с нея? Някой път вие се произнасяте, мислите, че животът не е нещо идеално.
към беседата >>
Ако
петелът
рече да храни всяка кокошка, как ще ги изхрани?
Виждате два петела в някой двор, спорят, бият се. Защо? Имат стотина кокошки, делят ги помежду си. Защо му са на един петел толкова кокошки. Ще кажете, че му трябват. Питам: как ще ги храни толкова кокошки?
Ако
петелът
рече да храни всяка кокошка, как ще ги изхрани?
Ако кокошката очаква петелът да я храни, какво ще стане с нея? Някой път вие се произнасяте, мислите, че животът не е нещо идеално. Да, сегашният живот е чергарски, той е преходен живот. Сегашната култура е чергарска, така е поне в моите очи. Това е мое мнение.
към беседата >>
Ако кокошката очаква
петелът
да я храни, какво ще стане с нея?
Имат стотина кокошки, делят ги помежду си. Защо му са на един петел толкова кокошки. Ще кажете, че му трябват. Питам: как ще ги храни толкова кокошки? Ако петелът рече да храни всяка кокошка, как ще ги изхрани?
Ако кокошката очаква
петелът
да я храни, какво ще стане с нея?
Някой път вие се произнасяте, мислите, че животът не е нещо идеално. Да, сегашният живот е чергарски, той е преходен живот. Сегашната култура е чергарска, така е поне в моите очи. Това е мое мнение. Вие не трябва да се обиждате от това.
към беседата >>
83.
Входни врати
,
ООК
, София, 6.4.1932г.,
Това прилича на оня
петел
, който ровил в бунището и намерил, вместо зрънца, скъпоценен камък.
Ако два пъти отричаш нещо, пак имаш плюс. Така е в алгебрата. Като умножаваш две отрицателни числа, получаваш плюс. Ако един път отричаш и един път потвърждаваш нещо, имаш минус. Значи, плюс на минус, или минус на плюс при умножаването дават минус.
Това прилича на оня
петел
, който ровил в бунището и намерил, вместо зрънца, скъпоценен камък.
Като видял, че лъснало нещо, той си казал: Откъде се намери тоя камък! Да беше поне едно житно зрънце. Ритнал скъпоценния камък и напуснал бунището. Ако петелът знаеше, как да употреби скъпоценния камък, с него щеше да изхрани не само себе си, но цялото свое племе. Казвам: Всяка идея представя един скъпоценен камък.
към беседата >>
Ако
петелът
знаеше, как да употреби скъпоценния камък, с него щеше да изхрани не само себе си, но цялото свое племе.
Значи, плюс на минус, или минус на плюс при умножаването дават минус. Това прилича на оня петел, който ровил в бунището и намерил, вместо зрънца, скъпоценен камък. Като видял, че лъснало нещо, той си казал: Откъде се намери тоя камък! Да беше поне едно житно зрънце. Ритнал скъпоценния камък и напуснал бунището.
Ако
петелът
знаеше, как да употреби скъпоценния камък, с него щеше да изхрани не само себе си, но цялото свое племе.
Казвам: Всяка идея представя един скъпоценен камък. Ако не знаете качествата и цената на тоя камък, вашата идея нищо не струва. Казвате: Бог е Любов. Въпреки това, не се ползвате от тая любов. - Защо?
към беседата >>
Мяза на онзи
петел
, който, като ровил с краката си в бунището, изровил един диамант и казал: "Тази пущина на какво мяза!
(втори вариант)
Тогава законът е: два пъти твърдиш, един път отричаш, имаш плюс. И два пъти като отричаш нещо, пак имаш плюс. Веднъж отричаш, друг път потвърждаваш, това е равно на минус. Тази работа така я зная. Знаете ли на какво мяза това?
Мяза на онзи
петел
, който, като ровил с краката си в бунището, изровил един диамант и казал: "Тази пущина на какво мяза!
Да беше поне едно зрънце." Ритнал той диаманта. Ако тоя петел знаеше как да употреби скъпоценния камък, той щеше да прехрани цялото свое племе, и то не само за една година, но за един век имаше възможност да ги прехрани. Та казвам, всяка идея представя един скъпоценен камък. Ако вие не можете да схванете свойствата на този скъпоценен камък, вашето знание нищо не би струвало. Запример казвате - Бог е любов.
към втори вариант >>
Ако тоя
петел
знаеше как да употреби скъпоценния камък, той щеше да прехрани цялото свое племе, и то не само за една година, но за един век имаше възможност да ги прехрани.
(втори вариант)
Веднъж отричаш, друг път потвърждаваш, това е равно на минус. Тази работа така я зная. Знаете ли на какво мяза това? Мяза на онзи петел, който, като ровил с краката си в бунището, изровил един диамант и казал: "Тази пущина на какво мяза! Да беше поне едно зрънце." Ритнал той диаманта.
Ако тоя
петел
знаеше как да употреби скъпоценния камък, той щеше да прехрани цялото свое племе, и то не само за една година, но за един век имаше възможност да ги прехрани.
Та казвам, всяка идея представя един скъпоценен камък. Ако вие не можете да схванете свойствата на този скъпоценен камък, вашето знание нищо не би струвало. Запример казвате - Бог е любов. Има един начин, по който ние може да заставим Бога да ни обича. Има един начин, по който ние може да заставим Бога да ни отритне.
към втори вариант >>
НАГОРЕ