НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
136
резултата в
84
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив
,
ИБ
, Варна, 20.10.1898г.,
И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и
отчаянието
.
Словото Ми е неоспоримо." Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с вярност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето, затова ида от предвечните обиталища, да ви пробудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната воля на Небето и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч, да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога ваш, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и
отчаянието
.
И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше осмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползувате от дадената благодат, да поправите миналото, но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили, да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески, но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През последните години на новопочнатия ви живот съм ви ръководел безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия, да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че аз не съм от тия, които се побеждават.
към беседата >>
2.
Разговор втори - Сърцето и Бог
,
ИБ
, , 13.7.1900г.,
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича
отчаяние
, ожесточение, омраза към всеки живот.
Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на Живота. И това е една истина.
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича
отчаяние
, ожесточение, омраза към всеки живот.
Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покварят и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
към беседата >>
3.
Разговор седми - Заключение
,
ИБ
, Нови Пазар, 22.7.1900г.,
Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше
отчаяние
, да ви избавим от една гибелна мисъл.
Изисква се бодрост и сила, да не би да отегнат сърцата ви от ядене и пиене на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно, имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между Ангелите Божии. Божиите дела са чудни – между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух.
Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше
отчаяние
, да ви избавим от една гибелна мисъл.
Колко пъти само да знаехте ний сме се притичвали в животът ви от Господа – да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е Неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот. Ето това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от него? Не, той е съвършената пълнота.
към беседата >>
4.
Мисли и упътвания
,
ИБ
, , 1903г.,
Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на
отчаянието
, отдето няма завръщане, ако сам идеш.
Винаги бодърствай и пази да не изгубиш благоприятните минути на Живота, защото не ще можеш да ги постигнеш. А онова, което е изпуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на Живота. И тъй, винаги слушай онзи таен глас, които ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неща да се никога не облeняваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш: Вярата да не оставяш, Надеждата да не забравяш, Любовта да не угасяш, защото в тях е скрит Живота на бъдещето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек.
Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на
отчаянието
, отдето няма завръщане, ако сам идеш.
За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго, освен празнота, скръб и отчаяние. От две мисли винаги първата приемай – не давай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение. А разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си.
към беседата >>
За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго, освен празнота, скръб и
отчаяние
.
А онова, което е изпуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на Живота. И тъй, винаги слушай онзи таен глас, които ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неща да се никога не облeняваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш: Вярата да не оставяш, Надеждата да не забравяш, Любовта да не угасяш, защото в тях е скрит Живота на бъдещето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш.
За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго, освен празнота, скръб и
отчаяние
.
От две мисли винаги първата приемай – не давай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение. А разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си.
към беседата >>
5.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Когато отвсякъде настъпи
отчаяние
, тогава именно Господ изпълнява своята работа.
Защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мисли. Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че Той е в сила всичко да стори – Той и възкресява, и телата дава. Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си.
Когато отвсякъде настъпи
отчаяние
, тогава именно Господ изпълнява своята работа.
Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един човек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из белите дробове. Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.
към беседата >>
6.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Недоволство,
отчаяние
и омраза спрямо живота, понеже срещаме съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие.
Защо Господ дава благословение на някои? – Защото са малки деца. Майката прощава на децата си много грешки, но ако мъжът ѝ направи погрешка, ще каже: „Този дъртляк не го ща вече“. Така и Небето прощава всички грехове на малките деца; но към старите то е строго и казва: „Скоро вън! “ Тогава какво се заражда в нас?
Недоволство,
отчаяние
и омраза спрямо живота, понеже срещаме съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие.
За да бъдем обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемем вътре в себе си тази Божествена идея – да бъдем малки пред Бога, да имаме ум и сърце отзивчиви. Любовта има степени в своята сила: стоиш при някоя печка на разстояние два метра от нея – усещаш много приятна топлина, но ако поставиш ръката си отгоре на нея, ще те изгори. Старите хора са нажежени печки – по някой път изгарят. Те са обикновено користолюбиви. Не мислете, че говоря за вас – аз говоря за ония стари хора, за които говори и Писанието.
към беседата >>
7.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
По известни причини той дошъл до голямо
отчаяние
в живота си и решил да се самоубие.
Колкото по-развит е слухът на човека, толкова по-голяма възможност се открива пред него, да чуе тихия глас на Бога. Той не говори много: една дума ще каже, но тя остава паметна на вековете. Ако младата мома и младият момък не могат да забравят думите, които си пишат или казват, колко повече остават паметни думите на Бога. Коя мома и кой момък са забравили двете думи „обичам те", които някога са си казали? Един млад човек разправял своята опитност.
По известни причини той дошъл до голямо
отчаяние
в живота си и решил да се самоубие.
В този момент, в съседната стая се чул тихият глас на неговия приятел. Той се вслушал в песента, която долитала до ушите му, и ясно разбрал смисъла на следните думи: „Аз за тебе само мисля и никога не ще те забравя". Те произвели преврат в него, и той се отказал от решението си да се самоубие, като си казал: Има Един, Който мисли за мене. Това е в състояние да ме застави да живея и да се радвам на всичко, което ми е дадено. Като знаете, че има някой да мисли за вас, не се обезсърчавайте.
към беседата >>
Въ това врѣме наблизо нѣкѫдѣ единъ неговъ приятель пѣе и долитатъ слѣдните думи до ухото му: „Азъ за тебе само мисля и никога нѣма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравихъ и разбрахъ, че има нѣкой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте въ такова
отчаяние
, въ нѣкакво недоумѣние въ живота, но въ единъ редъ само на една свѣтска пѣсень може да съзрѣте много нѣщо.
(втори вариант)
Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога. Азъ съмъ виждалъ млади момци и момичета, които взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „обичамъ те“. Колко много съдържатъ тѣзи двѣ думички! Стига да може да напишете или изговорите „обичамъ ви“. Разказваше ми единъ господинъ въ Америка, че единъ пѫть се намиралъ въ много отчаяно положение и рѣшилъ да се самоубие.
Въ това врѣме наблизо нѣкѫдѣ единъ неговъ приятель пѣе и долитатъ слѣдните думи до ухото му: „Азъ за тебе само мисля и никога нѣма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравихъ и разбрахъ, че има нѣкой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте въ такова
отчаяние
, въ нѣкакво недоумѣние въ живота, но въ единъ редъ само на една свѣтска пѣсень може да съзрѣте много нѣщо.
Въ българскитѣ народни пѣсни, въ които се възпѣва Ивана, Стоянка и други, това има съвсѣмъ друго значение. Това сѫ въздишки на душата, която се стреми да се освободи, да владѣе тѣзи елементи на природата. Когато каже нѣкой, че иска да умре, то значи: „Азъ искамъ да умра като единъ цвѣтъ и да завържа.“ Слѣдователно смъртьта е всѣкога емблема на новъ животъ. Когато умираме, наново се раждаме, а когато се раждаме – наново умираме. Всички, които ме слушате, ако искате да вървите въ този пѫть, който е пѫть на свободата, освободете се отъ тѣзи голѣми грижи, които имате.
към втори вариант >>
8.
Простотата
,
ИБ
,
БС
, София, 31.5.1917г.,
Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до
отчаяние
от това, което ви се е случило.
Който греши, остарява, който върши Добро, той се подмладява. Затова употребявайте думите: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови сърцето ми.” Това значи да се подмладите. Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си. Как се сади – с вода или без вода? С вода, разбира се.
Този закон действа по следния начин: направете опит – някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер, и вие дохождате до
отчаяние
от това, което ви се е случило.
Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл – полейте я, тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкувание. Казал някой нещо за вас, кръвно ви е обидил; ще пострадате, ще поплачете, но ще настане едно утихване, ще дойде една добра мисъл.
към беседата >>
– Когато се намирате в голямо
отчаяние
и страдате.
Когато в света има най-големи страдания, тогава Господ слиза. Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато му е добре, Господ казва: „Повикайте този човек тук.” А ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.” Аз пък казвам: „Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне.” Тъй че един път Господ идва при нас, а друг път ние отиваме при Него. На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми кога вие посещавате Господа?
– Когато се намирате в голямо
отчаяние
и страдате.
А когато някой ви настъпи в това време, тогава Господ ви е посетил. Ето защо трябва да правите посещения на страдащи. Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога на ден по десет пъти, а Господ – един път на ден. Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте – молете се.
към беседата >>
9.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Тогава ще дойде
отчаянието
и обезсмислянето на Живота.
Не е важно от какъв материал е свещта; важно е да се запали и да гори, за да можете да четете на нейната светлина. Ако я запалите и само се радвате на светлината й, без да я използвате, всичко е загубено за вас. Докато свещта ви гори, непременно трябва да се ползвате от светлината й. Има ли смисъл да запалите свещта си и да излезете вън, да се хвалите, че сте богати, учени, че светлината ви е голяма. Ако постъпвате така, свещта ви ще изгори, и вие ще останете в тъмнина.
Тогава ще дойде
отчаянието
и обезсмислянето на Живота.
Нека свещта във вашия храм да гори и свети постоянно, за да четете на нея книгата на вашия живот и да разбирате какво Бог иска да ви каже. Само така ще разберете какво означава влизането на свещеника в светая светих и смисъла на думите: „Миром Господу помолимся.” Всеки очаква мира, и той е решил да дойде. Днес всеки разбира, какво нещо е мирът. Ако се помолим за мир със смирение, молбата ни ще се чуе.
към беседата >>
Тогава ще дойде
отчаянието
и обезсмислянето на живота.
(втори вариант)
Не е важно отъ какъвъ материалъ е свѣщьта; важно е да се запали и да гори, за да можете да четете на нейната свѣтлина. Ако я запалите и само се радвате на свѣтлината ѝ, безъ да я използувате, всичко е загубено за васъ. Докато свѣщьта ви гори, непремѣнно трѣбва да се ползувате отъ свѣтлината ѝ. Има ли смисълъ да запалите свѣщьта си и да излѣзете вънъ, да се хвалите, че сте богати, учени, че свѣтлината ви е голѣма. Ако постѫпвате така, свѣщьта ви ще изгори, и вие ще останете въ тъмнина.
Тогава ще дойде
отчаянието
и обезсмислянето на живота.
Нека свѣщьта въ вашия храмъ да гори и свѣти постоянно, за да четете на нея книгата на вашия животъ и да разбирате, какво Богъ иска да ви каже. Само така ще разберете, какво означава влизането на свещеника въ светая светихъ и смисъла на думитѣ: „Миромъ Господу помолимся.” Всѣки очаква мира, и той е решилъ да дойде. Днесъ всѣки разбира, какво нѣщо е мирътъ. Ако се помолимъ за миръ съ смирение, молбата ни ще се чуе. Искашъ ли да те чуе Господъ, трѣбва да имашъ миръ, смирение въ себе си и, каквото пожелаешъ — знание, сила, мѫдрость, кротость, добродетель — всичко ще придобиешъ.
към втори вариант >>
10.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Човек заболява от охтика, когато люби и мрази, когато Надеждата му се превърне в
отчаяние
; когато Вярата му се превърне в безверие.
Майките се страхуват да говорят Истината пред синовете и дъщерите си, но им търсят подходяща партия – богати или учени. Богатството и учеността не са съществени неща в живота. Важно е, момата и момъкът да бъдат здрави по ум, сърце и воля. Ако между ума и сърцето им се яви дисхармония, ако в чувствата се явят противоречия, те заболяват от туберкулоза. Затова се казва, че туберкулозата е болест на чувствата.
Човек заболява от охтика, когато люби и мрази, когато Надеждата му се превърне в
отчаяние
; когато Вярата му се превърне в безверие.
Изобщо, когато омразата, отчаянието, безверието вземат връх в човека, той заболява от гръдна болест. Охтиката е психическа болест. Когато се свива, стяга, човек пак заболява от охтика. Дробовете му постепенно се свиват, докато попаднат микроби отвън, и той започва да се оплаква от болка в гърдите. Бацилите го нападат като орли, изяждат дробовете му и казват: "Понеже този човек не е достоен да живее, нека му услужим, да го изпратим на онзи свят."
към беседата >>
Изобщо, когато омразата,
отчаянието
, безверието вземат връх в човека, той заболява от гръдна болест.
Богатството и учеността не са съществени неща в живота. Важно е, момата и момъкът да бъдат здрави по ум, сърце и воля. Ако между ума и сърцето им се яви дисхармония, ако в чувствата се явят противоречия, те заболяват от туберкулоза. Затова се казва, че туберкулозата е болест на чувствата. Човек заболява от охтика, когато люби и мрази, когато Надеждата му се превърне в отчаяние; когато Вярата му се превърне в безверие.
Изобщо, когато омразата,
отчаянието
, безверието вземат връх в човека, той заболява от гръдна болест.
Охтиката е психическа болест. Когато се свива, стяга, човек пак заболява от охтика. Дробовете му постепенно се свиват, докато попаднат микроби отвън, и той започва да се оплаква от болка в гърдите. Бацилите го нападат като орли, изяждат дробовете му и казват: "Понеже този човек не е достоен да живее, нека му услужим, да го изпратим на онзи свят." Днес и на вас Христос говори да омесите добре хляба си и да се пазите от лошия квас, който покварява умовете и сърцата.
към беседата >>
Човѣкъ заболѣва отъ охтика, когато люби и мрази, когато надеждата му се превърне въ
отчаяние
; когато вѣрата му се превърне въ безвѣрие.
(втори вариант)
Майкитѣ се страхуватъ да говорятъ истината предъ синоветѣ и дъщеритѣ си, но имъ търсятъ подходяща партия — богати или учени. Богатството и ученостьта не сѫ сѫществени нѣща въ живота. Важно е, момата и момъкътъ да бѫдатъ здрави по умъ, сърдце и воля. Ако между ума и сърдцето имъ се яви дисхармония, ако въ чувствата се явятъ противоречия, тѣ заболѣватъ отъ туберкулоза. Затова се казва, че туберкулозата е болесть на чувствата.
Човѣкъ заболѣва отъ охтика, когато люби и мрази, когато надеждата му се превърне въ
отчаяние
; когато вѣрата му се превърне въ безвѣрие.
Изобщо, когато омразата, отчаянието, безвѣрието взематъ връхъ въ човѣка, той заболява отъ гръдна болесть. Охтиката е психическа болесть. Когато се свива, стѣга, човѣкъ пакъ заболява отъ охтика. Дробоветѣ му постепенно се свиватъ, докато попаднатъ микроби отвънъ, и той започва да се оплаква отъ болка въ гьрдитѣ. Бацилитѣ го нападатъ като орли, изяждатъ дробоветѣ му и казватъ: Понеже този човѣкъ не е достоенъ да живѣе, нека му услужимъ, да го изпратимъ на онзи свѣтъ.
към втори вариант >>
Изобщо, когато омразата,
отчаянието
, безвѣрието взематъ връхъ въ човѣка, той заболява отъ гръдна болесть.
(втори вариант)
Богатството и ученостьта не сѫ сѫществени нѣща въ живота. Важно е, момата и момъкътъ да бѫдатъ здрави по умъ, сърдце и воля. Ако между ума и сърдцето имъ се яви дисхармония, ако въ чувствата се явятъ противоречия, тѣ заболѣватъ отъ туберкулоза. Затова се казва, че туберкулозата е болесть на чувствата. Човѣкъ заболѣва отъ охтика, когато люби и мрази, когато надеждата му се превърне въ отчаяние; когато вѣрата му се превърне въ безвѣрие.
Изобщо, когато омразата,
отчаянието
, безвѣрието взематъ връхъ въ човѣка, той заболява отъ гръдна болесть.
Охтиката е психическа болесть. Когато се свива, стѣга, човѣкъ пакъ заболява отъ охтика. Дробоветѣ му постепенно се свиватъ, докато попаднатъ микроби отвънъ, и той започва да се оплаква отъ болка въ гьрдитѣ. Бацилитѣ го нападатъ като орли, изяждатъ дробоветѣ му и казватъ: Понеже този човѣкъ не е достоенъ да живѣе, нека му услужимъ, да го изпратимъ на онзи свѣтъ. Днесъ и на васъ Христосъ говори, да омѣсите добре хлѣба си и да се пазите отъ лошия квасъ, който покваря умоветѣ и сърдцата.
към втори вариант >>
11.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Не ви трябва любов, която разклаща основите на здравето, изтощава нервите и води към
отчаяние
и самоубийство.
Това, което го кара да се самоубие, е резултат на неустойчивите човешки чувства. За да не изпадне под тяхно влияние, човек трябва да се вслушва в гласа на Божествената си душа, който го предпазва от нечистото гърне. – Искам да си сготвя в него. – Гърнето е нечисто, не ти трябва такова ядене. Много от съвременните хора са нервни и болни все от любов.
Не ви трябва любов, която разклаща основите на здравето, изтощава нервите и води към
отчаяние
и самоубийство.
И тъй, първата проява на любовта е на привличането, т.е. магнетичната любов. Втората проява на любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на любовта от магнетичната. Всеки човек иска да има приятел, с когото да споделя своите мисли и чувства.
към беседата >>
12.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Ако изпаднеш в
отчаяние
и се почувстваш изоставен от родителите си, приятелите и познатите си, не търси причината вън от себе си, но забрави всичко лошо.
Нищо друго не му остава, освен да прояви любовта. – Как става това? – Като отвори прозорците на сърцето и на душата си. Бог е вложил любовта във всички живи същества, но те трябва да я проявят. Правете опити с любовта, да видите каква сила представя тя.
Ако изпаднеш в
отчаяние
и се почувстваш изоставен от родителите си, приятелите и познатите си, не търси причината вън от себе си, но забрави всичко лошо.
Отвори сърцето си за хората, за своите близки; гледай на тях като на любими същества, които мислят доброто ти, и веднага отчаянието ти ще се смени с радост. – Мъчно се постига това. – Вярно е, това е опит само за герои, които лесно могат да излязат от личния живот, да влязат в духовния и да се разширят. Духовния свят е основан на пълна хармония и закономерност. Там няма произвол, несъгласие и противоречие.
към беседата >>
Отвори сърцето си за хората, за своите близки; гледай на тях като на любими същества, които мислят доброто ти, и веднага
отчаянието
ти ще се смени с радост.
– Как става това? – Като отвори прозорците на сърцето и на душата си. Бог е вложил любовта във всички живи същества, но те трябва да я проявят. Правете опити с любовта, да видите каква сила представя тя. Ако изпаднеш в отчаяние и се почувстваш изоставен от родителите си, приятелите и познатите си, не търси причината вън от себе си, но забрави всичко лошо.
Отвори сърцето си за хората, за своите близки; гледай на тях като на любими същества, които мислят доброто ти, и веднага
отчаянието
ти ще се смени с радост.
– Мъчно се постига това. – Вярно е, това е опит само за герои, които лесно могат да излязат от личния живот, да влязат в духовния и да се разширят. Духовния свят е основан на пълна хармония и закономерност. Там няма произвол, несъгласие и противоречие. Следователно, ако искаш да излезеш от живота на противоречията, влез в духовния свят.
към беседата >>
13.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
В
отчаянието
си, той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си.
Всеки, който те види, ще рече: „Чакай да видя, вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна“. – Няма нищо вложено. – „Дай ми от излишъка си! “ Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил и ще умре от тази болест.
В
отчаянието
си, той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си.
Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат – за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да ѝ вземе час по-скоро душата, защото ѝ дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и ѝ предложил да даде един час от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених намерението си“. Ангелът си спомнил тогава друг случай.
към беседата >>
14.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Обаче, щом си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, изправи се, и след 10-16 минути
отчаянието
ти ще мине.
Какво прави отчаяният? Той чупи ръцете си, хваща се за главата си и я стиска. Това не е на място.-Няма защо да чупиш ръцете си и да стискаш главата си. Можеш да стискаш само онова, от което ще получиш нещо. Домакинята стиска вимето на кравата, за да издои млякото й.
Обаче, щом си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, изправи се, и след 10-16 минути
отчаянието
ти ще мине.
Щом си отчаян, кажи: Господи, извади ме от това състояние на безумие и ме въведи в закона на свободата, за да мисля правилно. Какво правят повечето хора? Когато са добре, мислят само за ядене и пиене. Те разчитат на капитала, оставен от баща им. – Кой е тоя капитал?
към беседата >>
А какво правят някои във време на
отчаяние
?
(втори вариант)
Най-първо, ще подигнеш нагоре ръцете си, ще погледнеш пръстите си. Какво означават тези две ръце? Аз съм ви обяснявал значението на двете ви ръце и пръстите по тях. Пръстите са вашите добродетели. Като по- дигнеш ръцете си нагоре, то значи: „Господи, в името на моите добродетели, в името на добродетелите на жена ми, изпрати сили да работят върху нашите мозъци с Твоята мотика и да посадят ябълки, круши и др." Това е поляризиране.
А какво правят някои във време на
отчаяние
?
Чупят ръцете си, стискат главата си. Няма защо да чупят ръцете си и да стискат главата си. Стискането на главата е дяволско. Кога стискат? Хванем вимето на кравата, когато искаме да издоим млякото й.
към втори вариант >>
Когато си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, постой така пет-десет минути и
отчаянието
ти ще мине.
(втори вариант)
Чупят ръцете си, стискат главата си. Няма защо да чупят ръцете си и да стискат главата си. Стискането на главата е дяволско. Кога стискат? Хванем вимето на кравата, когато искаме да издоим млякото й.
Когато си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, постой така пет-десет минути и
отчаянието
ти ще мине.
Кажи: „Господи, аз дойдох до едно безумие. Въведи ме в закона на свободата, за да мисля добре и правилно за в бъдеще." Като мине нещастието, вие казвате: „Жена ми донесе от баща си пари, има за ядене и пиене." Е добре, сега баща ви е дал. Този капитал, тялото, което имате, вие изхабявате преждевременно. Казвате: „Аз съм млад, имам това-онова." Но като изядете капитала си, ставате една въпросителна.
към втори вариант >>
15.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
В надеждата няма меланхолия, скръб,
отчаяние
.
Ти си една баба или един стар дядо, и всички казват: Бог да го прости! Ще дойдат твоите роднини, ще те оплачат. Казвам: Да, Бог да те прости, защото не знаеш да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се! И тъй, приложете надеждата в живота си.
В надеждата няма меланхолия, скръб,
отчаяние
.
В нея има само радост и веселие. По това се познава този Божествен принцип.
към беседата >>
В надеждата няма меланхолия, скърб,
отчаяние
.
(втори вариант)
Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена, ти си една баба или един стар дядo, и всички казват: "Бог да го прости! " Ще дойдат твоите роднини, ще те оплачат. Казвам: Да, Бог да те прости, защото не знаеше да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се! И тъй приложете надеждата в живота си.
В надеждата няма меланхолия, скърб,
отчаяние
.
В нея има само радост и веселие. По това се познава този божествен принцип.
към втори вариант >>
16.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Естествено у нея ще се зароди едно
отчаяние
, ще бъде скръбна и тъжна, докато не разбере смисъла в Живота.
Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е? ”, след което ще си даде своето мнение. Сега, като ви говоря така, не значи, че трябва да се освободите от това си положение, защото животът си е живот, а ролята, която ви е дадена, е роля. Вън от това ще изучавате нещата, които принадлежат към същността на вашата душа. Представете си, че сте четири сестри вкъщи: баща ви има някак си повече разположение към едната си дъщеря, майката – към другата, единият брат – към третата си сестра, а към четвъртата никой няма разположение, всички я блъскат и все тя е виновна за всичко.
Естествено у нея ще се зароди едно
отчаяние
, ще бъде скръбна и тъжна, докато не разбере смисъла в Живота.
Да допуснем, че всички наоколо ви изтезават, наричат ви невежа, глупав, несръчен и когато дохождат гости, все за вас говорят. Вие ще се намерите в чудо и не ще знаете къде да се денете. Да допуснем, че у вас се зароди желание да се молите на Господа да ви освободи и да допуснем, че Господ не обърне сърцето на никого към вас. Най-после вие си намирате приятелка отвън, която ви съчувства – вие веднага се освежавате, понасяте всичко с радост. У вас настъпва промяна: носите си бремето, но ви е по-леко.
към беседата >>
17.
Закон за изменение
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
Затова и някои хора ги обхваща
отчаяние
.
Всяка ваша мисъл ще се яви в духовния свят като цвят. Ангелите я вземат и облагородяват: сеят, култивират и хранят изобщо нашите мисли, а ние пък култивираме техните мисли. От 25 години небето в България почва да става лазурно. То е резултат от добрите мисли, които се пращат в България от духовния свят, а с това става и климатическо изменение. Това се забелязва от много чужди хора, които са дошли в България.
Затова и някои хора ги обхваща
отчаяние
.
Те не могат да понасят тая светлина. Това се казва непоносима светлина. В света има особено мнение, или да, или не. Който възприеме, ще расте, който не – остава за други еволюции. Затова в духовния свят бързат да вземат всичките; които не влязат, ще паднат надолу.
към беседата >>
18.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Както по нашето лице, по нашите очи и по движението на мускулите ни може да се изрази всяко негодувание, всяка скръб или
отчаяние
, радост или Любов, така и по Небето се изразява всичко, защото то е хиляди пъти по-чувствително към всичко онова, което Бог храни към нас.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Ние знаем този Път и знаем, че без път не може да се ходи. Пътят – това е видимият свят, това е материалният свят, това са всички възможности, с които ние живеем. А за да стане Пътят равен, необходима е Истината, за да ни даде насока; необходим е и Животът, за да ни даде вътрешна сила да извървим този път. Ние виждаме днес, че небето е ясно – а какво означава Небето отгоре над нас? Небето, това е Божието Лице.
Както по нашето лице, по нашите очи и по движението на мускулите ни може да се изрази всяко негодувание, всяка скръб или
отчаяние
, радост или Любов, така и по Небето се изразява всичко, защото то е хиляди пъти по-чувствително към всичко онова, което Бог храни към нас.
Всички благословения идват от Небесното пространство, от Небето, което е Божественото Лице. Ето защо ние гледаме нагоре. И след всичко това мнозина питат къде е Господ? Той е над нас. Мнозина казват: „Къде е Господ, докажи ни съществуването Му.“ Нещата се доказват само на слепите, а на онези, които имат очи, не се доказват.
към беседата >>
19.
Разговори с Учителя
,
ИБ
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Той веднага се преобразил, забравил
отчаянието
си, и двамата се върнали назад.
Момъкът се изправил, по-гледнал нагоре, усмихнал се и се отказал от намерението си да се убие. — Кое е това лице? — Неговата възлюбена. Той мислил, че тя не го обича. Понеже била от високо произхождение, тя се маскирала, да не я познаят, но на него се открила — прошепнала му няколко утешителни думи.
Той веднага се преобразил, забравил
отчаянието
си, и двамата се върнали назад.
(В този момент, лампите изгаснаха — токът се прекъсна. Изпяхме песента „Любовта е извор." При слабото осветление на свещта, при хубавата песен и задушевната обстановка, това представяше повече зазоряване, отколкото смрачаване). Следователно, не се съмнявайте във вашите възлюбени. Знайте, че те никога няма да ви оставят. И Христос, когато беше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставил?
към беседата >>
Когато изпадне в мъка и
отчаяние
, човек се чувства изоставен от своя възлюбен.
Изпяхме песента „Любовта е извор." При слабото осветление на свещта, при хубавата песен и задушевната обстановка, това представяше повече зазоряване, отколкото смрачаване). Следователно, не се съмнявайте във вашите възлюбени. Знайте, че те никога няма да ви оставят. И Христос, когато беше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставил? " Той трябваше да мине през огън и, като издържа изпита си, каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си." След тези думи, Христос видя своя възлюбен, Който на третия ден Го възкреси.
Когато изпадне в мъка и
отчаяние
, човек се чувства изоставен от своя възлюбен.
Това не е изключено. Всеки ще бъде изоставен,за да придобие известна опитност. Това не е признак, че няма любов, но необходимост. За да се прояви по-високата любов, нужно е вашият възлюбен да скрие лицето си от вас, временно да ви изостави. — Де са нашите сродни души?
към беседата >>
20.
Закон на енергията / Закон за енергиите
,
МОК
, София, 10.5.1922г.,
По този начин хората един друг се докарват до
отчаяние
.
Такова наказание, каквото никога не е ставало. Ще употребите правилото само за добро. Давате честна дума. /Отговарят: „Да“/. Вие може да злоупотребите с правилото, понеже на някои може да приложите вашето положително електричество, да усилите злобата на някого.
По този начин хората един друг се докарват до
отчаяние
.
Ако твоята дясна страна е наелектризирана по този начин, ще намериш една приятелка, в която лявата страна има излишък, и тя да постави своята лява ръка на дясната страна на главата ти и ти ще поставиш своята дясна ръка на лявата част на главата ѝ, и у двама ви веднага вашето разположение ще се измени. Може да не турите ръцете на главата, но ако се хванете двете за ръце, веднага ще се измени електричеството, трансформиране може да стане. Сега може да направите първия опит. /Запитват: кога да ги правим и може ли с други? / Когато някой път сте много неразположени, другари с другари да направят опита, момичета с момичета, жени с жени, мъже с мъже.
към беседата >>
21.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!
,
НБ
, София, 4.6.1922г.,
Един от адептите или от учителите на великото Бяло Братство, като паднала тя в
отчаяние
, обърнал се с молитва към Бога и казва, че погрешно е направила всичко туй, и да ѝ покаже Бог един път.
Това е онзи велик разказ от Библията за райската градина, това е залагане на всичко, за да придобиеш знание и любов. Но като заложиш всичко, ти ще усетиш, че всичко си изгубил, а нищо не си придобил. Питам тогава: как трябва да се намери тази истина в света? Е, знаете ли кога се е явил бракът? Сега ще зачекна един въпрос – историята на брака.
Един от адептите или от учителите на великото Бяло Братство, като паднала тя в
отчаяние
, обърнал се с молитва към Бога и казва, че погрешно е направила всичко туй, и да ѝ покаже Бог един път.
Тогава трябвало един от братята на Бялото Братство да се ожени, за да я спаси, да отдели половината от своя ум, да ѝ даде половината от своето сърце. Това е онзи разказ за излизането на Ева от Адам. Тя е другата история. А сега вие се жените, но за какво? Женитбата, това е един закон за спасяване на хората, то е една от великите жертви, които човек може да направи.
към беседата >>
22.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Отива на едно място, няма работа, отива на второ – няма работа, ден, два, цяла седмица, почти е на
отчаяние
.
Вие се отказвате от парите, но нямате равносилно, напущате оръжието, но нямате друго. Значи започвате да работите с Божествените добродетели, с тях ще отваряте човешките сърца и ще побеждавате. С парите ще платиш на този човек, на онзи, ще си пробиеш път, нали? Не изпущайте ни най-малкия случай, ще бъдете много умни, учениците трябва да бъдат много досетливи. Сега ще ви приведа един пример: Един окултен работник решава да изпълни Волята Божия по известен начин.
Отива на едно място, няма работа, отива на второ – няма работа, ден, два, цяла седмица, почти е на
отчаяние
.
Фамилия има, деца има, а не може да изкара нищо. Един ден като се връща, гледа едно момиче пада на пътя, счупва му се кракът. Взема той това дете. Ако сте вие, ще кажете: „Що ми трябва такава бела, има лекари“. А той взема това дете, пита го къде живее, (то е дете на един фабрикант), занася го у дома му.
към беседата >>
Той дошъл до
отчаяние
: жена, деца го чакат вкъщи, а няма какво да им занесе.
(втори вариант)
За физическия човек парите са също такъв ключ: на този ще платиш, на онзи ще платиш, ще си пробиеш път. И вие като светските хора трябва да бъдете умни, досетливи, да не изпускате нито един случай да приложите Божествените добродетели. Ще приведа един пример за един работник окултист, който изпълнявал Волята Божия по известен начин. Той отишъл да търси работа: похлопал на една врата - отказали му, похлопал на втора - също; на другия ден - пак същата история. Минали така ден, два, три, цяла седмица - няма работа.
Той дошъл до
отчаяние
: жена, деца го чакат вкъщи, а няма какво да им занесе.
Като вървял един ден по улиците, видял как едно малко момиченце паднало на земята и си счупило крака; той веднага се затичал към него, вдигнал го на ръце и се отправил към дома на детето. Попитал го къде живее, какъв е баща му, за да знае какво направление да вземе. Детето казало адреса, казало името на баща си, който бил виден фабрикант. Като занесъл детето в дома му, бащата благодарил на бедния работник и за благодарност го назначил на работа в своята фабрика. Какво показва това - детето на фабриканта било последният, и то благоприятен случай, който работникът трябвало да използва, за да намери работа; ако той не е бил буден, щеше да го пропусне.
към втори вариант >>
Така се отчайват и пътниците по големите морета и океани: щом ги хване морската болест, те се отчайват и започват да съжаляват защо са влезли в този параход; щом мине морската болест, и
отчаянието
им минава.
(втори вариант)
Будност се изисква от ученика, защото ако не е буден и пренебрегне една малка работа, той ще изгуби един благоприятен случай. Този случай беше за работника последен, за да намери работа, но пръв от благоприятните съчетания; само чрез този случай той можа да си намери работа, т.е. да реализира идеята си. Мнозина мислят, че като влязат в Школата, всички пътища за реализиране на техните идеи ще се отворят; лъжат се те. Понякога за окултните ученици се създават такива големи мъчнотии, че те се намират в чудо, не знаят какво да правят и ако не познават законите, много пъти ще се обезсърчават и отчайват.
Така се отчайват и пътниците по големите морета и океани: щом ги хване морската болест, те се отчайват и започват да съжаляват защо са влезли в този параход; щом мине морската болест, и
отчаянието
им минава.
И на вас казвам: не съжалявайте, че сте влезли в Школата, бъдете смели и решителни и вървете напред. Това се отнася до онези, които са готови да следват Школата; които не са готови, те могат да излязат вън, когато пожелаят. Като ученици на окултна школа, вие трябва да се съгласявате с процесите на Природата, а не да ги ограничавате. Вие можете да се натъкнете на процеса на чистене, на рас- тене или на пробуждане на съзнанието; ще се спрете пред тези процеси, ще видите какво произвеждат те във вас. Ще имате самообладание, търпение да понасяте всичко онова, което Природата ви дава - например когато Природата ви подложи на процеса на чистенето, вие изживявате много неприятни чувства и сте готови да реагирате, да се борите с нея; едно трябва да знаете: Природата не търпи абсолютно никаква нечистота и затова, когато някой дойде в контакт с нея, тя го подлага на щателно чистене.
към втори вариант >>
23.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Ние искаме да дадем подтик на ония паднали души, които са в
отчаяние
, които страдат и са готови да умрат, искаме да им кажем: „Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ.
Ние знаем законите. Вие искате да нахвърляте лоши мисли върху нас, но ние сме тъй оградени – с една диамантена стена. В тези вълни, които ние произвеждаме, нищо не може да проникне. Една невидима стена имаме, която спира злото. Онези вълни, които ние произвеждаме, са толкова силни, че всичко могат да пометат.
Ние искаме да дадем подтик на ония паднали души, които са в
отчаяние
, които страдат и са готови да умрат, искаме да им кажем: „Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ.
Идем, дръжте крепостта, победата ще бъде ваша.“ Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди две хиляди години.
към беседата >>
24.
Изтълкувай ни тази притча
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
Музикантът в даден момент бива обхванат от силна страст, написва нещо, след което стига до едно
отчаяние
и разрушава написаното, после пак го съгражда.
И тъй, всички минорни гами показват, че сме изгубили нещо, и посочват начина, по който трябва да го намерим. А мажорните гами показват, че сме намерили това, което сме изгубили. В днешната музика много елементи липсват; например, в нея постоянно се сменят гамите. Във всички оперетки аз виждам постоянни рушения и творения; в даден момент композиторът съгражда, а в друг – разрушава. Това явление навежда на мисълта, че каквато е културата, такава е и музиката.
Музикантът в даден момент бива обхванат от силна страст, написва нещо, след което стига до едно
отчаяние
и разрушава написаното, после пак го съгражда.
И така няма завършена цел в музиката – от единия ѝ край са налице разрушения и съграждания, а в другия – се завършва с разрушение. Такава е съвременната музика – новата музика, не класическата. Обаче окултната музика и окултното пеене се различават от нея. И те започват с един момент на разрушение и чистене, но след това съграждат и никога не рушат. Първоначално рушат, после съграждат, а съградят ли веднъж, те остават цялостни, за да цъфнат.
към беседата >>
25.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Някой път може да дойдете до края на
отчаянието
, този глас ще ви проговори.
Искаш да извършиш едно престъпление. Божественият глас на Любовта ти казва: „Недей, въздържай се! " Мнозина казват: Нещо ми каза на ума. Този ум е Божественото, което те въздържа от злото. Въздържай се, не бързай!
Някой път може да дойдете до края на
отчаянието
, този глас ще ви проговори.
Когато човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази граница седи Божественото начало. Не се обезсърчавай! След големите скърби идат големи радости. Когато се намират в голямо затруднение, нещо ти казва: Не бой се, ще се оправят работите. И действително, не се минават и две години, всичко се оправя.
към беседата >>
Когато човек дойде до положението на най-голямо
отчаяние
, зад тази граница седи Божественото начало.
Божественият глас на Любовта ти казва: „Недей, въздържай се! " Мнозина казват: Нещо ми каза на ума. Този ум е Божественото, което те въздържа от злото. Въздържай се, не бързай! Някой път може да дойдете до края на отчаянието, този глас ще ви проговори.
Когато човек дойде до положението на най-голямо
отчаяние
, зад тази граница седи Божественото начало.
Не се обезсърчавай! След големите скърби идат големи радости. Когато се намират в голямо затруднение, нещо ти казва: Не бой се, ще се оправят работите. И действително, не се минават и две години, всичко се оправя. Питат ме: Какво ще стане с България?
към беседата >>
26.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
След четири-пет часа лутане, когато си в най-голямо
отчаяние
, срещаш един познат, който те пита защо си побледнял толкова, какво се е случило.
Това е ритмична музика, като на дайре, както при турците. Като потупва ритмично детето си по гърба, то се въодушевява. Често се натъквате на грешки в живота, но те са грешки от ваше гледище, не и от гледището на природата. Те са условия, при които човек расте и се развива. Например, отиваш в гората на разходка, но се уплашиш, смутиш се и изгубиш пътя си.
След четири-пет часа лутане, когато си в най-голямо
отчаяние
, срещаш един познат, който те пита защо си побледнял толкова, какво се е случило.
– Изгубих пътя. – Аз ще ти го покажа. С години ти си се молил да срещнеш някой учен човек да те упъти в живота. Ето, срещаш такъв човек в гората. Докато мислеше, че си нещастен, защото си загубил пътя си, виждаш, че не е така.
към беседата >>
Да кажем, че вие си загубвате пътя из гората и се уплашите, смущавате се, това-онова, но след четири-пет часа лутане, когато сте в най-голямо
отчаяние
, срещне ви някой господин и ви пита: „Какво има, че лицето ви е толкова побледняло?
(втори вариант)
Отлична музика е то, хем ритмична музика, оперна музика - като на дайрета, върви по същия начин, както у турците. Тия ритмични удари се предават, и детето, като се потупва отзад по гърба, въодушевява се. Сега ще ви приведа едни факт, който съществува вътре в природата. Случват се известни погрешки, но -от наше гледище погрешки. Тия погрешки, това са условия, при които човек може да расте.
Да кажем, че вие си загубвате пътя из гората и се уплашите, смущавате се, това-онова, но след четири-пет часа лутане, когато сте в най-голямо
отчаяние
, срещне ви някой господин и ви пита: „Какво има, че лицето ви е толкова побледняло?
" „Изгубих си пътя." „Аз ще ви покажа пътя." Допуснете сега, че вие с години сте се молили да ви срещне някой учен човек, да ви учи. И вие срещате тъкмо този човек из гората. Вие считате вашето загубване за нещастие, а този човек ви казва: „Ти си загубил пътя си, за да намериш мене." Следователно всички ония несъобразности в живота от наше становище, всички ония нещастия, от които вие страдате, всичко онова, от което вие плачете, ние, като погледнем зад тия нещастия - виждаме известно благо. Разликата между един умен и един глупав човек е тази, че умният човек вижда благата зад своите нещастия, а глупавият не може да ги види.
към втори вариант >>
27.
Отличителните черти на живота
,
МОК
, София, 25.10.1922г.,
Скръбта ви се все повече увеличава и дохождате до голямо
отчаяние
.
Сега ще ви дам една задача, един опит да превърнете едно свое скръбно състояние в радостно. Представете си, че ставате рано сутрин и дълбоко в себе си изпитвате голяма скръб. Искате да работите — не ви се работи. Искате да се разговаряте с някого — не ви се говори. Никого не можете да търпите, никого не обичате.
Скръбта ви се все повече увеличава и дохождате до голямо
отчаяние
.
Какво трябва да направите при това положение? Как ще си помогнете? Ето какво ще направите. За един момент само станете тих и спокоен в себе си и прекарайте скръбното си състояние в съзнанието си. След това опитайте се чрез законите на хармонията да го трансформирате.
към беседата >>
28.
Влиянието на електричеството
,
ООК
, София, 29.10.1922г.,
Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост, тъга, на
отчаяние
, на надежда и всеки един цигулар – и той иска да ги изрази.
В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш, право е. Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество. Сега аз ви обръщам внимание на вътрешните методи на музиката, а не на външната техника. Аз ще дойда малко по-после да засегна и съвременната музика, оперната музика. Както свирят днес, аз виждам усилието на съвременното човечество към напредък.
Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост, тъга, на
отчаяние
, на надежда и всеки един цигулар – и той иска да ги изрази.
Но още нямаме талантливи музиканти, които да са схванали чувството и да го изразят. Много музиканти не могат да предадат чрез цигулката този вътрешен израз. Много мъчно може да се изрази едно чувство. Та някои от тия песни са правилни, а други не са правилни. И в окултната наука ние ще пеем само положителни упражнения.
към беседата >>
29.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Това е тази Божествена идея, която може да те спре отъ
отчаянието
ти.
Той го погладилъ, погладилъ малко и казалъ: „Хайде да ти направя едно добро“, и го пусналъ на свобода. По-нататъкъ прѣданието разказва, че се отворила една война, въ която хващатъ този царь съ приятелитѣ му, и го направятъ робъ, вързватъ ги съ въжета, и ги оставятъ на една поляна, а отишли да гонятъ други неприятели. Тогава туй малко мишле ги видяло, дошло къмъ тѣхъ, и започнало съ зъбитѣ си да прѣгризва всички въжета, освободило ги. „Хайде, казва то на царя, за доброто, което ми направи ти едно врѣме, и азъ да ти направя една услуга“. Това мишле е онази велика идея, която е въ състояние въ всички моменти на живота ти, когато никой не може да ти помогне, тя да ти се притече на помощь, и ти на нея да се спрешъ.
Това е тази Божествена идея, която може да те спре отъ
отчаянието
ти.
Ти си въ отчаяние, отивашъ да се самоубиешъ, и тази велика Божествена идея изкача прѣдъ тебе, и ти казва: „Има още единъ, който може да прѣгризе тия малки нишки, и ти ще бѫдешъ свободенъ. Не бой се, азъ ще те освободя“. Туй е което казва Христосъ. Азъ наричамъ това законъ на Божията любовь, или Духъ на любовьта. Туй е Божествения Духъ, а не тия обикновени духове, съ които се занимаватъ хората.
към беседата >>
Ти си въ
отчаяние
, отивашъ да се самоубиешъ, и тази велика Божествена идея изкача прѣдъ тебе, и ти казва: „Има още единъ, който може да прѣгризе тия малки нишки, и ти ще бѫдешъ свободенъ.
По-нататъкъ прѣданието разказва, че се отворила една война, въ която хващатъ този царь съ приятелитѣ му, и го направятъ робъ, вързватъ ги съ въжета, и ги оставятъ на една поляна, а отишли да гонятъ други неприятели. Тогава туй малко мишле ги видяло, дошло къмъ тѣхъ, и започнало съ зъбитѣ си да прѣгризва всички въжета, освободило ги. „Хайде, казва то на царя, за доброто, което ми направи ти едно врѣме, и азъ да ти направя една услуга“. Това мишле е онази велика идея, която е въ състояние въ всички моменти на живота ти, когато никой не може да ти помогне, тя да ти се притече на помощь, и ти на нея да се спрешъ. Това е тази Божествена идея, която може да те спре отъ отчаянието ти.
Ти си въ
отчаяние
, отивашъ да се самоубиешъ, и тази велика Божествена идея изкача прѣдъ тебе, и ти казва: „Има още единъ, който може да прѣгризе тия малки нишки, и ти ще бѫдешъ свободенъ.
Не бой се, азъ ще те освободя“. Туй е което казва Христосъ. Азъ наричамъ това законъ на Божията любовь, или Духъ на любовьта. Туй е Божествения Духъ, а не тия обикновени духове, съ които се занимаватъ хората. Сега, навсѣкѫдѣ въ свѣта работи една жива енергия.
към беседата >>
Ти се намирашъ въ
отчаяние
, но той те подигне, дойде и се свърже съ тебе.
И при втората ябълка отивамъ, нищо не ѝ казвамъ, но я поливамъ, чистя я отъ гъсеници. Питамъ: коя отъ двѣтѣ ябълки ще роди по-хубави плодове? – Разбира се, че онази, която я чистя, поливамъ. Поливане трѣбва! Когато ти имашъ единъ приятель, който застане прѣдъ твоитѣ корени на живота и ги полива, той е истинския ти приятель.
Ти се намирашъ въ
отчаяние
, но той те подигне, дойде и се свърже съ тебе.
Какъ се свързвалъ съ тебе? Ти си се впрегналъ въ една кола, изпотилъ си се, дойде единъ, подигне ти колата, не може да ти помогне, отмине си и каже: „Нѣма нищо, Господь ще ти помогне, на добъръ часъ! “ Мина азъ, не ти казвамъ „на добъръ часъ“, но се впрѣгна, теглимъ заедно каруцата и си приказваме приятелски: По кое врѣме излѣзе отъ града? Като завѣдемъ каруцата на мѣстото си, ще се разберемъ още по-добре. Това вече не е философско разговаряне, това е истинско приятелство.
към беседата >>
30.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
Веднага изпитвате ужас,
отчаяние
, обезсърчение, не знаете какво да правите.
Четете и изучавайте философията само на онзи учен и философ, който ще ви подтикне към работа, към истински живот. Какво представлява обезсърчението? Допуснете, че се намирате в Лондон, съвсем чужд град за вас. Английски не знаете, познати нямате, но в джоба си имате 500-600 английски лири и на тях уповавате. По едно време бръквате в джоба си, но виждате, че парите ви липсват.
Веднага изпитвате ужас,
отчаяние
, обезсърчение, не знаете какво да правите.
Не е лесно при това положение да запазите присъствие на духа си. И философ да сте, и религиозен да сте, все ще изгубите сила и кураж в живота си. Малцина могат да издържат това изпитание. Те трябва да бъдат духовни хора, с високо съзнание и да кажат: Бог дал, Бог взел. Сега вие искате да знаете коя е първата мисъл родена в човешкия ум.
към беседата >>
31.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и
отчаяние
, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия.
Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, природата ги поставя пред големи изненади.
На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и
отчаяние
, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия.
Някой намислил да напакости на своя ближен. Обаче вечерта сънува, че неприятели го гонят и измъчват. Той се бори, бяга, едва се спасява. Като стане сутринта окончателно изменя решението си да отмъщава, да пакости на ближния си. Той е станал мек, внимателен, пази се да не увреди някого.
към беседата >>
32.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
“ И при най-големите несполуки в живота ви; в най-голямото
отчаяние
и противоречие вие чувате нещо дълбоко, определено да ви казва: „Не бойте се, вашата работа ще се оправи“.
Ако поставим днес на изпит когото и да е, млад или стар, той непременно ще се усъмни в идеите си и ще каже: „Не съм бил на правия път“. – Кой е правият път? „Дерзайте, аз съм с вас! “ Това е великото, което ние знаем и което сме опитали. Има нещо в нас, което всякога ни нашепва: „Дерзайте, аз съм с вас!
“ И при най-големите несполуки в живота ви; в най-голямото
отчаяние
и противоречие вие чувате нещо дълбоко, определено да ви казва: „Не бойте се, вашата работа ще се оправи“.
И наистина, както ни се каза, така стана. Важно е да няма раздвояване на вашето съзнание. От раздвояване на съзнанието ви произтичат много болести и нещастия. И полудяването се дължи на същото. Внеси в човека силен контраст, разколебай го в неговите убеждения и вярвания, и той веднага ще полудее.
към беседата >>
Тя изпада в голямо
отчаяние
, плаче, вайка се, неутешима е.
„Дерзайте – казва Христос – Аз съм с вас.“ Днес от всички хора – млади и стари, се изисква да следват новата философия на живота. Който не я следва, остава назад в развитието си. Той ще говори едно, а ще върши друго. Чувате как майка утешава съседката си, която изгубила детето си. Обаче случи се, че умира детето и на тази майка.
Тя изпада в голямо
отчаяние
, плаче, вайка се, неутешима е.
Де остана нейната философия? Нали утешаваше съседката си? Защо сега не се утеши тя сама? Защо ще плачеш за сина си или за дъщеря си? Те са в другия свят.
към беседата >>
33.
Божественото и човешкото
,
ООК
, София, 28.6.1923г.,
Сядали ли сте в най-голямото си
отчаяние
, когато мислите, че всичко с вас е свършено, да опитате, че има един закон, който следи всичко туй?
„Ако чуете гласа ми, не ожесточавайте сърцето си! “ То значи: не губете онези хубави условия, посейте доброто в себе си и то ще се благослови. Туй правило може да се приложи. За пример вие сте художник, имате дарбата на скулптор или сте поет, писател, земеделец или железар, или каквото и да е друго изкуство имате, колкото и да е малко то, използвайте го! Условията, които ви се дават, колкото и малки да са те, използвайте ги.
Сядали ли сте в най-голямото си
отчаяние
, когато мислите, че всичко с вас е свършено, да опитате, че има един закон, който следи всичко туй?
Този закон е наречен закон на Ополенс. Ще ви обясня какво нещо е законът на Ополенс. Законът на Ополенс казва, че условията, или най-хубавите елементи, или най-хубавите средства за вашия живот, са вложени някъде в България или във Франция, или в Германия, или най-после, някъде в Америка и вие трябва да отидете точно навреме на това място, да си ги вземете. Не трябва да отидете преждевременно, защото ще чакате, но не трябва и да закъснеете. Точно навреме трябва да отидете, тия неща ви очакват там и ще си ги вземете.
към беседата >>
34.
Две думи!
,
МС
, София, 2.7.1923г.,
Отчаянието
, и него ще пенсионираме; скърбта и омразата, и тях, ще пенсионираме.
Туй, което наричаме ново, за някои е старо, но за нас, на земята, е ново. Бялото Братство от хиляди години живее в този живот. Те са го прилагали, затова ние ще вземем техния живот, ще го приложим с всичките техни начини и методи, с всичките техни разбирания. Искам да бъдете бодри и весели. Песимизмът, който до сега е царял ние ще го пенсионираме, защото този песимизъм беше у нас на гости.
Отчаянието
, и него ще пенсионираме; скърбта и омразата, и тях, ще пенсионираме.
Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет, и ще им кажем: "Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас, и сега може да живеете между нас! " И тогава, в лицето на една скърб и омраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра. Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца!
към беседата >>
35.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно
отчаяние
, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?
И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново.
Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно
отчаяние
, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?
“ Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в друга посока и ще ти покаже абсолютно великото. Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“. Някой път вие искате да правите инат на Господа, не искате да Му говорите, искате да Го заставите Той да ви проговори. Това с хората е лесна работа.
към беседата >>
36.
Ученикът трябва да разбира
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Следователно в него тогава идва
отчаянието
.
Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки. Другата крайност е лишението. Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада.
Следователно в него тогава идва
отчаянието
.
Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно. Това са засега двете крайности в живота на окултния ученик. Тия две крайности се явяват и в живота и на обикновените ученици, и на окултните ученици. Окултният ученик, който не е готов, ако в него чувството за гордост не е възпитано, черното братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние. Ако у него липсва вяра в живота, тогава пък ще му присадят чувство за разрушение и у него ще се роди лъжата.
към беседата >>
Щом дойде
отчаянието
, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно.
От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки. Другата крайност е лишението. Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно в него тогава идва отчаянието.
Щом дойде
отчаянието
, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно.
Това са засега двете крайности в живота на окултния ученик. Тия две крайности се явяват и в живота и на обикновените ученици, и на окултните ученици. Окултният ученик, който не е готов, ако в него чувството за гордост не е възпитано, черното братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние. Ако у него липсва вяра в живота, тогава пък ще му присадят чувство за разрушение и у него ще се роди лъжата. И тъй, човек като отслабне, в него се ражда лъжата.
към беседата >>
37.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Някой път може да дойдете до края на
отчаянието
си, този глас ще ти проговори.
Този тихия глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай.
Някой път може да дойдете до края на
отчаянието
си, този глас ще ти проговори.
Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало. Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости. И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи. Преди една-две години ме питат какво ще стане с България.
към беседата >>
Когато един човек дойде до положението на най-голямото
отчаяние
, зад тази граница седи онова Божественото начало.
Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори.
Когато един човек дойде до положението на най-голямото
отчаяние
, зад тази граница седи онова Божественото начало.
Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости. И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи. Преди една-две години ме питат какво ще стане с България. Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя.
към беседата >>
38.
Отвори им умовете
,
НБ
, София, 4.11.1923г.,
Когато се заражда у него тази мисъл, дохожда
отчаянието
и той казва: „Няма да живея в този измамлив живот, тази вечер, в 12 часа, ще туря край на живота си.
– Щяха. Аз ще ви приведа друг един пример. Това е станало в един от видните американски градове с един млад християнин, човек много интелигентен, свършил два факултета, медицина и правните науки, от благородно произхождение, с отличен ум, член на една от видните църкви в Америка. Но случва се, както това става в живота, че той обеднява, практиката не му върви, и той дохожда до такова положение, че се забърква в живота, и тогава дохожда до едно вътрешно съмнение, че няма Господ в света, че всичко е произволно, че животът няма никакъв смисъл. А да се проповядва, че има съдба, туй-онуй, всичко е празна работа.
Когато се заражда у него тази мисъл, дохожда
отчаянието
и той казва: „Няма да живея в този измамлив живот, тази вечер, в 12 часа, ще туря край на живота си.
До сега се молих, но няма едно положително доказателство, че има Господ. Всичко е измама, нещата мога да си ги обясня по един начин, мога да си ги обясня и по друг начин. Няма доказателства, че има Промисъл. И най-сетне, защо ще ходя между хората да ги лекувам, да търся права? Няма никакво право“.
към беседата >>
Дойде ли Любовта, страданията, скърбите, болестите,
отчаянието
, меланхолията, всичко туй избягва.
Туй, което някой път искаме от Любовта, то се отнася към друга област – знанието. Туй носи Мъдростта. Но ако не дойде Любовта да внесе тези качества, да донесе живот, на каква основа ще посадите тези знания на Мъдростта? Любовта носи изобилен живот. Единственото нещо, което изхвърля страданията, скърбите, болестите, това е Любовта.
Дойде ли Любовта, страданията, скърбите, болестите,
отчаянието
, меланхолията, всичко туй избягва.
Най-първо тя внася едно съзнателно доволство вътре в живота, а това е основата на живота. Сега някои казват: „Той има любов, но не е доволен“. Щом не е доволен, това не е Любов в него. Първото нещо: Любовта прави човек доволен. Това е Божествено.
към беседата >>
39.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Този човек, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл до
отчаяние
, отива при банкерина и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца, аз съм честен човек, ще ви се издължа.
След като си излезе, банкеринът казва отподире му: „Вагабонт“. Е, какво иска да каже? Не се минават 2–3 дни и се чува, че този банкерин се поминал. Защо се поминал? Аз ще ви кажа.
Този човек, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл до
отчаяние
, отива при банкерина и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца, аз съм честен човек, ще ви се издължа.
Никаква гаранция не мога да ви дам, но ви давам честната си дума“. Понеже банкеринът бърза, скъпо е времето му, казва: „Господине, моето време е скъпо, нямам, не мога да ви услужа“. Този човек си излиза навън, въздъхва си. „А, вагабонт! “ След 3 дни банкерът умира. Защо?
към беседата >>
40.
Четвърти урок
,
КД
, София, 31.12.1923г.,
Та когато някой път дойдете до тези моменти на
отчаяние
, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност.
То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се! “ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“
Та когато някой път дойдете до тези моменти на
отчаяние
, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност.
Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината. Две положения: Когато топлината идва, тя помага на живота, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат. Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето.
към беседата >>
41.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в
отчаяние
, защото
отчаянието
нищо не ползва.
Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате. Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате.
Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в
отчаяние
, защото
отчаянието
нищо не ползва.
Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив. (– Само по веднъж на ден ли да правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание да го направи повече пъти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума. За наблюдение, за опит, но не от любопитство, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза. Знаете ли на какво мязате в този случаи? Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода?
към беседата >>
42.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Вижда неща, които не е виждал дотогава, и в него се заражда едно
отчаяние
.
Това е една изключителна опитност, не всички могат да я преживеят, това не е реално. Това, което само един преживява, това е реално. То повидимому е едно противоречие, но всъщност не е така. В дадения момент за нас важи само това, което ние преживяваме, което ние схващаме. Преживяването на този пророк седи в това, че той се намира в едно изключително положение.
Вижда неща, които не е виждал дотогава, и в него се заражда едно
отчаяние
.
Той казва: „Видях Бога“. Ние не можем да описваме туй, което той е видял; ние не можем да си представим работите тъй, както са били всъщност, но съдим според думите му. Казва: „Понеже видях Господа в Неговата слава и понеже съм грешен човек, ще ме сполети нещо, някаква смърт“. И тогава един от седящите духове, от тъй наречените „серафими“, духове на Любовта, взима един въглен от олтара, допира го до устата му и казва: „Греховете сега ще ти се очистят“. Ако вземем буквалната страна на този стих, питам: едно обикновено допиране на въглена може ли да извърши туй?
към беседата >>
43.
Придобивки на съзнанието
,
МОК
, София, 20.1.1924г.,
Нямаш ли поне един приятел, ще дойде и обезсърчението, и
отчаянието
.
И в природата съществува такова чувство на приятелство. Щом свържеш приятелство с някого, този приятел никога не можеш да го забравиш. Приятелство, свързано в младини, остава и за през целия живот. Онези, които имат чувството на приятелство развито в себе си, те имат един вътрешен език, с който се разговарят. Щом имаш един приятел в света, ти никога няма да се обезсърчиш, никога няма да се отчаеш.
Нямаш ли поне един приятел, ще дойде и обезсърчението, и
отчаянието
.
Законът изключва всяко обезсърчение, всякакво отчаяние между двама приятели. Да имаш един приятел и да се обезсърчиш, това е невъзможно. Двама души старци, поети по на около 80–85 годишна възраст, приятели още от младини, едва сега се срещат. Единият идва на гости на другия. И двамата сядат до камината и мълчат.
към беседата >>
Законът изключва всяко обезсърчение, всякакво
отчаяние
между двама приятели.
Щом свържеш приятелство с някого, този приятел никога не можеш да го забравиш. Приятелство, свързано в младини, остава и за през целия живот. Онези, които имат чувството на приятелство развито в себе си, те имат един вътрешен език, с който се разговарят. Щом имаш един приятел в света, ти никога няма да се обезсърчиш, никога няма да се отчаеш. Нямаш ли поне един приятел, ще дойде и обезсърчението, и отчаянието.
Законът изключва всяко обезсърчение, всякакво
отчаяние
между двама приятели.
Да имаш един приятел и да се обезсърчиш, това е невъзможно. Двама души старци, поети по на около 80–85 годишна възраст, приятели още от младини, едва сега се срещат. Единият идва на гости на другия. И двамата сядат до камината и мълчат. След като прекарали 5 часа в мълчание, стават, хващат се за ръце и единият казва на другия: Много съм благодарен за добрия разговор, който имахме.
към беседата >>
44.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото
отчаяние
, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе – и звезди, и Месечина.
Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светват и изгасват, но с тях стават промени, а тази, малката светлинка, никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви: и при падане, и при ставане, никога не изгасва. Еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя?
Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото
отчаяние
, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе – и звезди, и Месечина.
Тогава далече някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка: блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлинка – това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба си към светлината, т. е. съзнанието ви е обърнато към света.
към беседата >>
Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито
отчаяние
, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи – никой не може да я изгаси.
Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе – много радостни ще бъдете. Единственото нещо в света, което може да ви причини тази Радост, това е малката светлинка. И аз казвам: най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопическите неща. И от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе.
Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито
отчаяние
, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи – никой не може да я изгаси.
Тя е единствената реална светлинка, която дава Живот. Туй е действително реалното, положителното, и всеки един от вас може да види тази светлинка в себе си. Може да направите наблюдения и ще видите, че всеки има тази малка светлинка. Някой път казвате: „Загасна моята светлинка.“ – Не, тя не е загаснала, но вие сте обърнати с гръб към нея. Тя седи в далечината на вашия живот: обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделее.
към беседата >>
45.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Да няма
отчаяние
, а понасяне на страданията.
Всички трябва да се усещате силни. Сега моето желание, целта ми не е да се примирите, но искам да бъдете силни, да не сте малодушни. Защото, гледам, мнозина от вас сте малодушни. Аз наричам силен човек онзи, който, като дойдат страданията, казва: „Тия страдания са на място, още, още страдания искам. Тия са малко.“ А пък сега, като ни дойде едно малко страдание, ние ще окрекаме орталъка, всички ще знаят.
Да няма
отчаяние
, а понасяне на страданията.
Това е каляване за ученика. Ученикът трябва да има характер, да издържа. Ние казваме: „Диамантна воля трябва.“ Мнозина от учениците и от ученичките, както ги виждам, нямат диамантна воля. Търпението в човека морално чувство ли е, или лично? Когато някоя жена търпи мъжа си, от морални съображения ли търпи?
към беседата >>
46.
Без съмнение, без подозрение и без докачение
,
ООК
, София, 12.3.1924г.,
Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без
отчаяние
.
Той знаеше, че е от високо произхождение, но при все това не се защити. Христос не се съмняваше в работата, която имаше да върши. Той понесе всичко с търпение. Вие не може да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх.
Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без
отчаяние
.
Само хората без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще пазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват.
към беседата >>
47.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато
отчаянието
бучи в тебе; когато си изоставен от всички; когато си обезсърчен, един тих глас ти нашепва: Не бой се!
Докато си мислел това, към него пристъпил един човек. Хванал бедния за ръка, целунал го и му казал: Хайде, братко, да вървим. Значи, имало един, който обичал Господа. Казвам: Като дойде на земята, човек трябва да има поне един приятел. Кой е вашият приятел?
В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато
отчаянието
бучи в тебе; когато си изоставен от всички; когато си обезсърчен, един тих глас ти нашепва: Не бой се!
Аз съм с тебе. Питам: Има ли смисъл да се отчайваш? Трябва ли да мислиш за самоубийство? – Не, тук смъртта няма място. Кой е онзи, на брега на пристанището, който те прегръща и целува?
към беседата >>
Когато изпаднеш в голямо
отчаяние
, помисли за Бога, за Неговата Любов и вложи в Него всичкото си доверие.
Всички ваши страдания, мъчения и неволи са развлечение за Бога. - Той не вижда ли, че страдаме? - Всичко вижда и разбира, но погледне към вас, усмихне се и казва: Слушайте ме само, и не се страхувайте! Който ме слуша, в един момент ще го освободя от страданията му. Това всеки може да опита.
Когато изпаднеш в голямо
отчаяние
, помисли за Бога, за Неговата Любов и вложи в Него всичкото си доверие.
В един момент съзнанието ти ще светне, умът ти ще почне да работи, и в тебе ще настане дълбок, вътрешен мир. Това значи, да живееш в радост и веселие, да бъдеш гражданин на новия живот. Като не можете да се справите със своя живот, казвате: Да бягаме оттук! Да напуснем земята! - Няма защо да я напускате.
към беседата >>
В любовта няма никакво съмнение, никаква обида, никакво
отчаяние
.
Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи и припомни всичко." И аз само ще ви напомня за любовта, а който е готов, ще я приеме. Тогава вие ще бъдете свободни. Само в любовта има свобода. Дето е любовта, там има вътрешно разбиране между хората. Когато любиш, ти си внимателен не само външно към човека, но и вътрешно – към неговия ум, сърце и воля.
В любовта няма никакво съмнение, никаква обида, никакво
отчаяние
.
В любовта всичко е положително. Там отрицателните сили не виреят. Те изгарят в нея, като на огън. Тя ги кани на гости при себе си, угощава ги, възпитава ги, и те остават в нейното царство като послушни слуги, за вечни времена. Думите, че грешните ще погинат, подразбират, че те ще се превъзпитат, ще се повдигнат и ще кажат: Едно време бяхме слепи, сега прогледахме.
към беседата >>
48.
Мощните сили на разумната воля
,
МОК
, София, 23.3.1924г.,
Сега, ако вашият ум е ангажиран, ако долната част на мозъка ви е ангажирана с наблюдения и се интересувате от неща, близки за вашия живот, вие ще бъдете доволни, но ако ви се случи катастрофа, която вие не можете да обясните, веднага у вас ще се яви чувството на
отчаяние
.
Нисшето съзнание произвежда във физическия свят известни резултати, които ние наричаме нисши прояви. Те произвеждат убийства, кражби и всички видове пороци. Другото влияние на висшето съзнание е възходяще. То произвежда туй, което съгражда, което гради на земята. Следователно низшите енергии в умствения свят произвеждат и низши прояви на физическия свят.
Сега, ако вашият ум е ангажиран, ако долната част на мозъка ви е ангажирана с наблюдения и се интересувате от неща, близки за вашия живот, вие ще бъдете доволни, но ако ви се случи катастрофа, която вие не можете да обясните, веднага у вас ще се яви чувството на
отчаяние
.
Ще изясня мисълта си. Ако вие живеете на третия етаж на една къща и ви кажа: Хвърлете се от прозореца! Как ще направя това? Запалвам къщата. Вие, като няма откъде да излезете, какво ще направите?
към беседата >>
49.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Ще кажете, че сиромашията е причина за
отчаянието
на човека.
Според него, щастието и блаженството на човека се придобиват моментално. И нещастието иде в един момент. Някой се отчаял от живота, и туря край – самоубил се. – Защо се самоубил ? – Нямал средства да живее, объркал работите си.
Ще кажете, че сиромашията е причина за
отчаянието
на човека.
– Не е всякога така. Има случаи в живота, когато синове на американски милиардери се самоубиват. Дъщерята или синът пише на баща си: Турям край на живота си, не намирам смисъл да живея. Значи, и богат, и беден се отчайват от живота и се самоубиват. Много причини има за самоубийството.
към беседата >>
50.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
Това го довежда до
отчаяние
и той се самоубива.
Какво ще кажете тогава? Казвам: Страшно е, когато Бог изостави човека. Обаче, благословение е, когато Той го вземе на своя страна. Няма по-страшно нещо за човека, изоставен от Бога. Той се намира в неописуема тъмнина.
Това го довежда до
отчаяние
и той се самоубива.
Значи, хората се самоубиват, когато за момент само се почувстват изоставени от Бога. Някой момък се самоубил, защото неговата възлюбена го напуснала. Всъщност, не го изоставила възлюбената му, но Господ го изоставил. Бог е Любов. Следователно, когато любовта те напусне, Бог те е напуснал.
към беседата >>
51.
Каляване на материята
,
СБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
Има и метод на
отчаянието
, в който всичко се разрушава.
И така, радостите и скърбите се сменяват в живота ти. След като научиш процеса на радостите и на скърбите, само тогава ще се приближиш при Бог, защото животът не е в радостите и в скърбите. Това са два метода, но има и трети един метод, с който ще се приближим към Бог. Този трети метод още е непонятен за хората. У хората има друг един метод за каляване – той е индиферентността, дето нищо не интересува човека, но този метод е вреден за някои натури.
Има и метод на
отчаянието
, в който всичко се разрушава.
Отчаеш се, но не можеш да се самоубиеш, не можеш да си направиш някоя пакост. В отчаянието нищо не се ражда. То е само за тебе. Отчаяният човек не иска никой да го бутне. Той казва: „Моли се само на Господ, да не ти дойде това нещо до главата!
към беседата >>
В
отчаянието
нищо не се ражда.
Това са два метода, но има и трети един метод, с който ще се приближим към Бог. Този трети метод още е непонятен за хората. У хората има друг един метод за каляване – той е индиферентността, дето нищо не интересува човека, но този метод е вреден за някои натури. Има и метод на отчаянието, в който всичко се разрушава. Отчаеш се, но не можеш да се самоубиеш, не можеш да си направиш някоя пакост.
В
отчаянието
нищо не се ражда.
То е само за тебе. Отчаяният човек не иска никой да го бутне. Той казва: „Моли се само на Господ, да не ти дойде това нещо до главата! “ Като дойде надеждата у човека, той казва: „Знаете ли, тъй ми иде целия свят да обгърна.“ – Да, но и това нищо не ни дава. При този процес човек няма място откъде да ти даде нещо.
към беседата >>
52.
Общи въпроси
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
Има и метод на
отчаянието
, в който всичко се разрушава.
И така, радостите и скърбите се меняват в живота ти. След като научиш процеса на радостите и на скърбите, само тогава ще се приближиш при Бог, защото животът не е в радостите и в скърбите. Това са два метода, но има и трети един метод, с който ще се приближим към Бог. Този трети метод още е непонятен за хората. У хората има друг един метод за каляване, той е индиферентността, дето нищо не интересува човека, но този метод е вреден за някои натури.
Има и метод на
отчаянието
, в който всичко се разрушава.
Отчаеш се, но не можеш да се самоубиеш, не можеш да си направиш някоя пакост. В отчаянието нищо не се ражда. То е само за тебе. Отчаяният човек не иска никой да го бутне. Той казва: "Моли се само на Господ, да не ти дойде това нещо до главата!
към беседата >>
В
отчаянието
нищо не се ражда.
Това са два метода, но има и трети един метод, с който ще се приближим към Бог. Този трети метод още е непонятен за хората. У хората има друг един метод за каляване, той е индиферентността, дето нищо не интересува човека, но този метод е вреден за някои натури. Има и метод на отчаянието, в който всичко се разрушава. Отчаеш се, но не можеш да се самоубиеш, не можеш да си направиш някоя пакост.
В
отчаянието
нищо не се ражда.
То е само за тебе. Отчаяният човек не иска никой да го бутне. Той казва: "Моли се само на Господ, да не ти дойде това нещо до главата! " Като дойде надеждата у човека, той казва: "Знаете ли, тъй ми иде целия свят да обгърна." - Да, но и това нищо не ни дава. При този процес човек няма място откъде да ти даде нещо.
към беседата >>
53.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
Разпръснал децата си, уморил жена си, изгубил всичкото си състояние и останал съвсем сам в най-голямо
отчаяние
, при което решил да се самоубие.
Това тяло сега се формира. За всеки едного се приготовлява едно ново, красиво тяло, в което той ще се забавлява. Та нужно е вече да напуснем онази мрачна философия на живота. Аз ще ви приведа един пример, ако искате да си служите с добрата страна на Евангелието. Той се отнася до един човек, голям пияница, който цели двадесет години пил, водил разпуснат живот.
Разпръснал децата си, уморил жена си, изгубил всичкото си състояние и останал съвсем сам в най-голямо
отчаяние
, при което решил да се самоубие.
Имал само един лев в джоба си и решил да купи с него едно Евангелие. Купил си и прочел: „Бог е Любов! “ „Е – казва си той, – всичко раздадох и изгубих за любовта. Намерих най-после Този, когото обичах, и затова мога да направя нещо хубаво за Него.“ Отива в кръчмата да се забавлява. Казва на кръчмаря: „Дай ми една чаша вино!
към беседата >>
Разпръснал децата си, уморил жена си, изгубил всичкото си състояние, и останал съвсем сам в най-голямо
отчаяние
при което решил да се самоубие.
(втори вариант)
Това тяло сега се формира. За всеки едного се приготовлява едно ново, красиво тяло, в което ще се забавлява. Та, нужно е вече да напуснем онази мрачна философия на живота. Аз ще ви приведа един пример, ако искате да си служите с добрата страна на Евангелието. Той се отнася до един човек, голям пияница, който цели 20 години пил, водил разпуснат живот.
Разпръснал децата си, уморил жена си, изгубил всичкото си състояние, и останал съвсем сам в най-голямо
отчаяние
при което решил да се самоубие.
Имал само един лев в джоба си и решил да купи с него едно Евангелие. Купил си и прочел: Бог е Любов! Е, казва си той, всичко раздадох и изгубих за Любовта. Намерих най-после този, когото обичах и затова мога да направя нещо хубаво за Него. Отива в кръчмата да се забавлява.
към втори вариант >>
54.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Азъ не говоря за онзи сиромахъ, който се смущава отъ положението си, който хвърля главата си отъ
отчаяние
, но азъ говоря за онзи сиромахъ, който, заобиколенъ отъ жена си и дѣцата си, радва се, пѣе.
Богатството си иде, като нѣкое мѣсто богато съ растителность. Учениятъ е опрѣдѣленъ ученъ да бѫде. Сиромахътъ е опрѣдѣленъ сиромахъ да бѫде. Има сиромашия, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството. Такава сиромашия е една велика служба!
Азъ не говоря за онзи сиромахъ, който се смущава отъ положението си, който хвърля главата си отъ
отчаяние
, но азъ говоря за онзи сиромахъ, който, заобиколенъ отъ жена си и дѣцата си, радва се, пѣе.
И като има единъ хлѣбъ, изяждатъ го съ благодарность и казватъ: добъръ е Господь и за напрѣдъ! Въ онази благодарность на разумното сърдце, хлѣбътъ въ този свѣтъ може да се увеличи. Нѣкой казва: за да се направи добро въ този свѣтъ, изискватъ се голѣми усилия. Не, да се прави добро, това не е мѫчна работа. Ако азъ имамъ 100 зрънца, какво ми костува да бръкна въ земята, да направя дупка и да ги посѣя?
към беседата >>
Аз не говоря за онзи сиромах, който се смущава от положението си, който хвърля главата си от
отчаяние
, но аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее.
(втори вариант)
Богатството си иде, като някое място богато с растителност. Ученият е определен учен да бъде. Сиромахът е определен сиромах да бъде. Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството. Такава сиромашия е една велика служба!
Аз не говоря за онзи сиромах, който се смущава от положението си, който хвърля главата си от
отчаяние
, но аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее.
И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: Добър е Господ и за напред! В онази благодарност на разумното сърце, хлябът в този свят може да се увеличи. Някой казва: За да се направи добро в този свят, изискват се големи усилия. Не, да се прави добро, това не е мъчна работа. Ако аз имам 100 зрънца, какво ми коства да бръкна в земята, да направя дупка и да ги посея?
към втори вариант >>
55.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
И обществото ще ви изпъди навън и вие, като няма накъде, падате в
отчаяние
: или ще се самоубиете, или ще се хвърлите в разврат.
Вашите мисли, вашите чувства, на тях им трябва простор. За да може да се облагородят вашите чувства, трябва да ги проектирате навсякъде, за да добият сила. И затуй, когато човек се подпушва, няма условия за растене, за развиване, за облагородяване. Първото нещо за всеки човек, за духовния човек е да отправи ума и сърцето си към Бога, за да не се подпушва, защото светът иска да ни подпуши. Светът ще ви каже: „Вие сте диванета, будали, не трябва да вярвате в Бога“, и ако вие ги послушате, вие ще унищожите вашата вяра към Бога.
И обществото ще ви изпъди навън и вие, като няма накъде, падате в
отчаяние
: или ще се самоубиете, или ще се хвърлите в разврат.
Не, вие ще се държите за Бога и ще кажете: „Този свят е направен заради мене“, нищо повече. Дотогава, докато вие вярвате в Бога, никой не може да ви изключи. Може българите да ви изключат, може един народ да ви извади от своето място, това нищо не значи, вие ще отидете в друг народ. Сега, нали много славяни отидоха в Америка. Там има по-добра почва за работа.
към беседата >>
И тогава, като няма накъде да отидете, падате в
отчаяние
: или се самоубивате, или се предавате на разврат.
(втори вариант)
Затуй, когато човек се подпушва, няма условия за растене, за развиване, за облагородяване. Първото нещо за всеки духовен човек е да отправи ума и сърцето си към Бога, за да не се подпушва. Светът отвън иска да ни подпуши. Той казва: „Вие сте будали, глупави хора, не трябва да вярвате в Бога.“ Ако го послушате, вие ще унищожите вярата си в Бога. Но скоро след това и обществото ще ви изпъди навън.
И тогава, като няма накъде да отидете, падате в
отчаяние
: или се самоубивате, или се предавате на разврат.
Не, вие ще се държите за Бога и ще кажете: „Този свят е направен заради мен – нищо повече.“ Дотогава, докато вие вярвате в Бога, никой не може да ви изключи. Българите могат да ви изключат или друг някой народ може да ви извади от своето място, но това нищо не значи. Вие ще отидете в друг народ. Нали много славяни отидоха в Америка? Защо?
към втори вариант >>
56.
Божественото буталце
,
МОК
, София, 21.12.1924г.,
Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате
отчаяние
, от целия свят сте изолирани.
Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате.
Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате
отчаяние
, от целия свят сте изолирани.
И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята. През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели. Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен. Чувствата са нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре.
към беседата >>
Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до
отчаяние
.
Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява? " А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята! " Е, какво е свобода? Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество. Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина.
Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до
отчаяние
.
Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има.
към беседата >>
Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате
отчаяние
, изолирани сте от целия свят.
(втори вариант)
Какво впечатление ще ви произведе първото побутване? Англичаните казват в такива случаи: „Това ще бъде юбилеен ден за мене.“ Това е най-голямата радост, която вие можете да почувствате в тази черупка. То ще бъде такава радост, такова скачане, каквото човек не може да си представи. Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие постоянно ги изпитвате.
Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствате
отчаяние
, изолирани сте от целия свят.
И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна Светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с петте различни свята. През тия чувства, т.е. сетива, интелигентни Същества ни побутват.
към втори вариант >>
Без Божественото обаче човек идва до пълно
отчаяние
.
(втори вариант)
“ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята! “ Питам: какво нещо е Свободата? По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество. Това е животът на човека машина, който се е отдалечил от Божествената светлина. Под Божественото аз разбирам туй, що осмисля Живота.
Без Божественото обаче човек идва до пълно
отчаяние
.
Та казвам: в сегашното си положение всички вие трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Трябва да имате най-малко един, два, три и повече опита, които да бъдат ръководеща звезда в живота ви. На тях ще можете да разчитате. Такива опити всеки от вас може да има.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате
отчаяние
, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани.
(втори вариант)
Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бѫде? Англичанитѣ казватъ: “Юбилеенъ день ще бѫде то.” Най-голѣмата радость, която вие може да почувствувате въ тази черупка, такава радость, такова скачане, каквото не може да си прѣстави човѣкъ. Сега ние говоримъ за пробуждане на съзнанието - когато човѣкъ очаква нѣщо. Тия нѣща вие постоянно ги изпитвате.
Нѣкой пѫть вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате
отчаяние
, отъ цѣлия свѣтъ сте изолирани.
И слѣдъ това почувствувате, като че нѣкой съ пръстъ ви побутне само, тогава влиза извѣстна свѣтлина и вие се ободрите. Чрѣзъ 5-тѣ чувства човѣкъ е свързанъ съ 5-тѣ различни свѣта. Прѣзъ тия 5-тѣ чувства интелигентни сѫщества побутватъ човѣка и когато го побутнатъ, той се радва и се весели. Щомъ не го побутнатъ, той се чувствува изолиранъ, скърбенъ, нещастенъ. Чувствата сѫ нѣщо, чрѣзъ което Божествениятъ животъ, Божествената свѣтлина постоянно тече въ човѣшката душа. Добрѣ.
към втори вариант >>
Азъ разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до
отчаяние
.
(втори вариант)
Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява? ” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята! ” Е, какво е свобода? Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество. Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина.
Азъ разбирамъ Божественото, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до
отчаяние
.
Рекохъ, въ сегашното си положение вие всички трѣбва да се стремите да имате единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Всѣки единъ отъ васъ, отъ младитѣ, трѣбва да имате единъ опитъ. Самиятъ животъ безъ опитъ не върви въ права посока. Най-малко единъ опитъ, два три трѣбва да имате, които трѣбва да бѫдатъ рѫководяща звѣзда, да имате нѣщо, на което да разчитате. А такъвъ опитъ всѣки единъ отъ васъ може да има.
към втори вариант >>
57.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Това наричамъ азъ „геройството на
отчаянието
“.
Защото тѣ създадоха единъ кръстъ за своята звѣзда. Туй ожесточение отъ страна на Тита другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосифъ описва историята на еврейския народъ, той не може да си обясни, какво помрачение трѣбва да е дошло у евреитѣ, за да прѣдадатъ Христа. Когато евреитѣ бѣха обсадени въ единъ малъкъ римски градецъ около Ерусалимъ, за да не паднатъ роби, дванадесетъ души отъ тѣхъ убиха около 12,000, а послѣ избраха помежду си единъ, който да убие останалитѣ 11, и най-послѣ и той се самоуби. Геройство е това, но по обратенъ пѫть.
Това наричамъ азъ „геройството на
отчаянието
“.
Много пѫти, когато нѣкой си тегли куршумъ, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалимъ такъвъ човѣкъ! Не, този човѣкъ, който иска да умрѣ, не е герой. Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ.
към беседата >>
Това наричам аз „геройството на
отчаянието
“.
(втори вариант)
Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път.
Това наричам аз „геройството на
отчаянието
“.
Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив.
към втори вариант >>
58.
Което вие видите
,
НБ
, София, 19.7.1925г.,
При онзи отъ васъ, който е изгубилъ смисъла на живота си, който е дошълъ до
отчаянието
, до края на живота си, до края на бездната и се колебае, дали да се самоубие, или да остане да живѣе, не струва ли да дойде при него онзи великъ Учитель, който носи свѣтлината и да му каже: „Животътъ има смисълъ, струва да се живѣе, защото това, което виждашъ прѣдъ себе си, то е самоизмама, това още не е самиятъ животъ“.
Въ истинския животъ човѣкъ може да има съобщения съ сѫщества по-разумни отъ себе си, а не такива хилави като него. Ще кажете: защо ни сѫ тия разумни сѫщества? Нима не е красиво, когато сте на смъртно легло да дойде единъ отъ тия разумнитѣ лѣкари на безсмъртието, да ви капне нѣколко капки отъ безсмъртието на живота, и вие да възкръснете? Не е ли хубаво да имате познанство съ него? – Струва си това познанство.
При онзи отъ васъ, който е изгубилъ смисъла на живота си, който е дошълъ до
отчаянието
, до края на живота си, до края на бездната и се колебае, дали да се самоубие, или да остане да живѣе, не струва ли да дойде при него онзи великъ Учитель, който носи свѣтлината и да му каже: „Животътъ има смисълъ, струва да се живѣе, защото това, което виждашъ прѣдъ себе си, то е самоизмама, това още не е самиятъ животъ“.
Казва Христосъ: „блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Какво видѣха Неговитѣ ученици? – Ученицитѣ Христови виждаха Божията Любовь, тѣ виждаха Бога въ Христа, виждаха, че тамъ Богъ се проявява. Единъ отъ староврѣменнитѣ светии дълго врѣме се молилъ на Бога, да надзърне за малко нѣкѫдѣ, да види, какво нѣщо е небето, какво нѣщо е бѫдещиятъ животъ. Дошълъ неговиятъ Учитель, завелъ го въ една стая и поставилъ окото му да гледа онзи свѣтъ прѣзъ една малка дупчица, гледалъ той прѣзъ тази дупчица цѣли 250 години, докато дошълъ неговиятъ Учитель, бутналъ го и му казалъ: стига вече!
към беседата >>
При онзи от вас, който е изгубил смисъла на живота си, който е дошъл до
отчаянието
, до края на живота си, до края на бездната и се колебае дали да се самоубие или да остане да живее, не струва ли да дойде при него онзи велик Учител, който носи светлинната и да му каже: „Животът има смисъл, струва да се живее, защото това, което виждаш пред себе си, то е самоизмама, това още не е самият живот“.
(втори вариант)
В истинския живот човек може да има съобщения със същества, по-разумни от себе си, а не такива хилави като него. Ще кажете: защо ни са тия разумни същества? Нима не е красиво, когато сте на смъртно легло, да дойде един от тия разумните лекари на безсмъртието, да ви капне няколко капки от безсмъртието на живота и вие да възкръснете? Не е ли хубаво да имате познанство с него? – Струва си това познанство.
При онзи от вас, който е изгубил смисъла на живота си, който е дошъл до
отчаянието
, до края на живота си, до края на бездната и се колебае дали да се самоубие или да остане да живее, не струва ли да дойде при него онзи велик Учител, който носи светлинната и да му каже: „Животът има смисъл, струва да се живее, защото това, което виждаш пред себе си, то е самоизмама, това още не е самият живот“.
Казва Христос: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Какво видяха Неговите ученици? – Учениците Христови виждаха Божията Любов, те виждаха Бога в Христа, виждаха, че там Бог се проявява. Един от старовременните светии дълго време се молил на Бога да надзърне за малко някъде, да види какво нещо е небето, какво нещо е бъдещият живот. Дошъл неговият Учител, завел го в една стая и поставил окото му да гледа онзи свят през една малка дупчица, гледал той през тази дупчица цели 250 години, докато дошъл неговият Учител, бутнал го и му казал: стига вече!
към втори вариант >>
59.
Малкото добро и малкото зло
,
ООК
, София, 12.8.1925г.,
Онзи, към когото проявите Любовта, той ще има крайна нужда от вас, ще чувства празнота, обезсърчение,
отчаяние
.
Имате ли слуга, възлюбете го, направете му едно добро и той след десет години ще бъде виден човек или някакъв богат търговец, който ще има най-малко сто милиона лева. Заради Любовта, която някога сте изразили към него, той ще ви услужи да се въздигнете. Ако имате друг слуга, който е прост, но способен човек, пратете го в училището и ще видите, че един ден той ще стане знаменит инженер и ще ви се отплати със знанието, което е придобил. Тъй че не говорете за Любовта, но я проявете там, където трябва. Вие трябва да дадете, да пожертвате нещо за Любовта.
Онзи, към когото проявите Любовта, той ще има крайна нужда от вас, ще чувства празнота, обезсърчение,
отчаяние
.
Вложите ли Любовта си в този човек, той всякога ще ви бъде признателен. Ако срещнете някой човек, на когото душата е пълна с Любов, какво ще му дадете? Търсете места, дето можете да вложите вашата Любов. Това е Божествено. Какво търси Господ в света?
към беседата >>
60.
Живите образи
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Дошъл до
отчаяние
, казал си: „Изглежда, че тази моя погрешка ще си остане и занапред и аз не ще мога да вляза като член на Бялото Братство.“ Питам ви: как бихте разрешили този въпрос?
На този адепт дали задачата да изкупи своето прегрешение на миналото, но само в такъв случай, ако може да накара царската дъщеря да се влюби в него. Обаче изпращат го на Земята като най-последен бедняк, дрипав, окъсан, и той трябвало в този си вид да накара царската дъщеря да се влюби в него. Само по този начин ще може да изкупи своята погрешка. Той се намерил в чудо. Употребил всичкото си знание, което придобил от миналото, но не хващало: по никой начин не можел да ѝ обърне вниманието.
Дошъл до
отчаяние
, казал си: „Изглежда, че тази моя погрешка ще си остане и занапред и аз не ще мога да вляза като член на Бялото Братство.“ Питам ви: как бихте разрешили този въпрос?
Отчаял се той. И наистина, може ли последен бедняк да се ожени за царската дъщеря? И вие по някой път искате някой възвишен ангел, някой възвишен Дух, който има такава история, такива познания в себе си, такава красота, да ви обърне внимание. Питам: не искате ли невъзможното? И някой път казвате: „Господи, защо не изпратиш Духа Си?
към беседата >>
61.
Четирите действия
,
ООК
, София, 20.1.1926г.,
Някои хора, като виждат
отчаянието
му, вместо да го посъветват да вземе права посока в пътя си и така да се помоли на Бога, те му казват да се обърне към някой брат, който знае да се моли, той да ходатайства за него пред Бога.
За пример някой религиозен се моли, иска нещо от невидимия свят, но не получава никакъв отговор. Той се отчайва и казва: „От толкова време се моля на Бога, но нищо не ми се дава. Какъв Баща е Той? " Питам: Кой е крив в този случай, небето или ти? Кои са причините, дето не получаваш никакъв отговор.
Някои хора, като виждат
отчаянието
му, вместо да го посъветват да вземе права посока в пътя си и така да се помоли на Бога, те му казват да се обърне към някой брат, който знае да се моли, той да ходатайства за него пред Бога.
Тези хора трябва да му кажат: „Щом Бог не те слуша, причината е в тебе." Ти трябва да очистиш сърцето си, защото казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Като изчистиш сърцето си, пак се обърни към Бога. Изчистиш ли сърцето си, и молитвата ти ще бъде приета. Не изчистиш ли сърцето, ума и съзнанието си, и сто души да се молят за тебе, небето няма да ти отговори. Казвам: Когато давате съвети, прави съвети давайте.
към беседата >>
62.
Познат от Него
,
НБ
, София, 7.2.1926г.,
И самият ви живот ще се обезсмисли, и вие ще прекарате най-тъмните часове на
отчаяние
, туй което хората наричат „ад на земята или смърт"
Едно име ще ви кажа, пригответе само сърцата си! Един ум трябва да имате всички! Туй име ще произведе във вас същия резултат, какъвто резултат произвежда онази бистра, студена водица за жадния пътник. Туй име ще произведе такъв ефект, такова утоляване на глада, каквото произвежда пресният хлебец за гладния човек, Туй име ще внесе едно осмисляне в живота ви, защото без вяра живота ви ще се обезсмисли. Ако направите 1000 халки и не ги съедините, не ги турите в работа, или ако направите 1000 колелца и не ги впрегнете в работа, останат неизползувани всичкият ви труд от хиляди години, всичките ваши мисли не ще могат да се съсредоточат към една велика цел, която ние наричаме „любов към Истината”.
И самият ви живот ще се обезсмисли, и вие ще прекарате най-тъмните часове на
отчаяние
, туй което хората наричат „ад на земята или смърт"
Обратно пък: когато вие се домогнете до Божията Любов. Когато обикнете Бога, на което същество и да погледнете, вие ще видите в него най-красивото лице, което до сега не сте виждали. Вие ще видите в него израз на благост, на сила, на мощ, на интелигентност и ще кажете в себе си: заслужават страданията на хилядите години, само човек да види това велико и свято лице на Бога! Не някое страшно лице, но лице което ще измени цялото ви естество. Ако някой млад цар пада на колене пред една млада мома и й казва, че без нея не може да живее, питам ви тогава: не заслужавате ли всяка душа да се поклони пред туй велико лице на Бога?
към беседата >>
63.
Микроскопическите добрини
,
МОК
, София, 14.2.1926г.,
Тези мисли са внесли в него нещо ново: те са му дали някакъв урок, който го е освободил от
отчаянието
.
Приближавам при него и тихо му пошепвам да направи една разходка до Витоша. Той ме погледне, нищо не казва, но става и тръгва за планината. Срещам го вечерта, но вече радостен, насърчен, с нови сили за живот. Какво е станало с него? Той е видял по пътя камъни, растения, животни, извори, които са го навели на някакви необикновени мисли.
Тези мисли са внесли в него нещо ново: те са му дали някакъв урок, който го е освободил от
отчаянието
.
Ето защо, дойде ли у вас мисълта да отидете на Витоша, не разсъждавайте много. Съсредоточете се в себе си, за да разберете отде иде тази мисъл, и тръгнете. Тази разходка непременно ще внесе във вас нещо ново. Мъчнотиите и страданията в живота идат с единствената цел да заставят човека да излезе от обикновените условия на живота и да влезе в необикновените, да познае красотата и величието на Природата, да разбере смисъла на Живота. Човек трябва да се въоръжи срещу мъчнотиите в живота, да се справи с тях по най-правилен начин.
към беседата >>
64.
Зазоряване
,
НБ
, София, 18.4.1926г.,
Ти си тъжен, в
отчаяние
си, но ако знаеш как да простреш лявата си ръка и левия си крак, Земята ще привлече всичката тежест от краката ти и ще почувстваш едно облекчение, една радост.
Но ако днес ти простреш ръката си и някой те види, ще каже: слушай там, Михале, какво правиш? Простреш крака си, пак те питат: какво правиш там, какво искаш да кажеш? Човек трябва да знае как да простре крака или ръката си. В Земята има сили, които ще можеш да отнемеш с простирането на крака си и по този начин ще трансформираш състоянието си. Аз ви давам закони, които можете да използвате.
Ти си тъжен, в
отчаяние
си, но ако знаеш как да простреш лявата си ръка и левия си крак, Земята ще привлече всичката тежест от краката ти и ще почувстваш едно облекчение, една радост.
После, ще простреш дясната си ръка или крак и пак ще почувстваш една радост. Няма да простираш изведнъж двете си ръце и двата си крака. Но това е въпрос на вярване. Ти трябва да вярваш в това. Ако не вярваш, някой трябва да ти го доказва с ред доказателства, с ред аргументи.
към беседата >>
65.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
Когато ти си тъжен, скърбен, изоставен от всички в живота си, в пълно
отчаяние
, паднал духом, гладен, жаден, на умиране, ако се намери някой да ти донесе малко хлебец и водица, да ти услужи, казвам: това е онази идеална душа, която ти търсиш и очакваш.
Момата казва: тук има нов идеал, за който аз още не съм разсъждавала. Това е моята душа. Ако я намеря, моят живот ще има смисъл, но няма я, не съм я намерила още. Ако я намеря, готова съм да жертвам живота си за нея. Също тъй и за нас идеята за Бога включва в себе си великата душа, която ние търсим и която ще осмисли живота ни.
Когато ти си тъжен, скърбен, изоставен от всички в живота си, в пълно
отчаяние
, паднал духом, гладен, жаден, на умиране, ако се намери някой да ти донесе малко хлебец и водица, да ти услужи, казвам: това е онази идеална душа, която ти търсиш и очакваш.
Питам: има ли сега животът смисъл? Има. Писанието казва: никой не живее за себе си. И най-голямото нещастие е там, когато помислим, че живеем за себе си. Всеки, който се е опитвал да живее за себе си, е свършвал катастрофално. Част извън цялото няма никакъв смисъл.
към беседата >>
66.
Когато страданията произтичат / Произход на страданията
,
МОК
, София, 13.6.1926г.,
Понякога човек се натъква на някоя пустиня в себе си и тогава идват обезсърчението,
отчаянието
, лошите и мрачни настроения.
(втори вариант)
- Настроението в човека се дължи на това, че понякога умът, сърцето и душата му не се проявяват едновременно. Когато умът, сърцето и душата на човека не са в единство, той се колебае: ту решава нещо, ту го отрича. За такъв човек казват, че е на настроения. Сложно, обширно нещо е човешкото естество. Като живее, човек непрестанно се движи, прави екскурзии ту в областта на сърцето, ту в областта на ума, ту в областта на душата си.
Понякога човек се натъква на някоя пустиня в себе си и тогава идват обезсърчението,
отчаянието
, лошите и мрачни настроения.
Той казва: „Няма смисъл животът. От мене нищо няма да излезе." Щом се натъкне на една от пустините на своя живот, човек трябва да знае, че му предстои грамадна работа върху себе си, и да започне да работи. Той може да превърне пустинята във велик оазис на Живота. Като излезе от пустинята, човек ще се натъкне на някой връх в себе си. И това не трябва да го отчайва - да мисли, че само скали има в него.
към втори вариант >>
67.
Оглашен, вярващ, ученик
,
ООК
, София, 16.6.1926г.,
Представете си, че сте легнали да спите към 11 часа вечерта и току-що сте заспали, някой ви събужда и тихо ви пошепва: “На еди-коя си улица и еди-кой си номер живее един човек, който в този момент преживява някакво голямо разочарование и
отчаяние
.
Човек трябва да постъпва така, както Бог е определил. От всички се иска да изучавате великата наука на живота. Тя се заключава в придобиване на малки добродетели, които като малки нишки се сплитат в едно цяло. Малките добродетели трябва всеки ден да се прилагат към живота, за да се образуват от тях великите добродетели. Те служат като малки подтици във вашия живот.
Представете си, че сте легнали да спите към 11 часа вечерта и току-що сте заспали, някой ви събужда и тихо ви пошепва: “На еди-коя си улица и еди-кой си номер живее един човек, който в този момент преживява някакво голямо разочарование и
отчаяние
.
Иди при него и го утеши.” Вие ще кажете: “Как мога да изляза толкова късно? Сега е военно положение, ще ме хванат и ще ме затворят. При това в състояние ли съм аз да помогна на този човек? ” Мислите ли по този начин, наистина стражар ще ви хване и ще ви заведе в затвора. Ако съзнанието ви е будно, и тук можете да извършите някаква работа.
към беседата >>
68.
Право мисли!
,
ООК
, София, 14.7.1926г.,
в детските сърца, в които няма никаква скръб, никакво
отчаяние
.
За пример от невидимия свят устройват някакво видение на някой религиозен човек; на друг пък внушават някаква възвишена идея, която той със ставането си още трябва да приложи. Чрез своите ангели Бог работи върху всички добри хора, явява им се, подтиква ги към дейност. Затова и в Писанието е казано, че Бог не живее само на небето, но и в сърцата на всички добри и смирени хора. Тогава как мислите, Бог може ли да живее в сърце, което постоянно плаче и протестира? Казано е: “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.” Той живее само в сърца, дето има любов, вяра и надежда, т. е.
в детските сърца, в които няма никаква скръб, никакво
отчаяние
.
Това се отнася до висшия, до съзнателния живот на човека. И в този живот има скръб, но такава, която повдига човешката душа. Страда ли човек съзнателно, той е близо до Бога. Казано е в Писанието: “Призовете ме в ден скръбен! ” Страда ли човек, без да разбира смисъл на страданията, той вика, плаче, протестира, докато най-после Бог изпрати някой от своите служители да му помогне.
към беседата >>
69.
Да не бъдете съдени
,
СБ
, София, 24.8.1926г.,
Отчаянието
е песен на особена гама.
И Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт“. Човек, който скърби, той обича. Защото Любовта на земята се познава с голямата скръб. Колкото повече скърби човек, толкова любовта му е по-силна. Ако човек се отчайва, той няма любов.
Отчаянието
е песен на особена гама.
И скръбта е песен на особена гама. Когато вие скърбите, не считайте това нещо като противоречие. Скръбта е признак на развиващата се любов, а радостта е признак на проявената любов. Казвам: Божията Любов е венец на Неговото съвършенство и на Неговата пълнота. Онова, което Любовта е създала, то е израз на Божията пълнота.
към беседата >>
70.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
Като дойде
отчаянието
във вас, да не се отчайвате.
И той може да се обърне, като влезе в бурното море. Тогава на първия казвам да пости, да се изпразни малко, или с други думи: да слезе на някое пристанище, да извади малко от своята стока, да се поразтовари. На втория казвам: натовари малко кораба си! Като се срещнат празен и пълен кораб, пълният да каже на празния: ела, братко, вземи половината от моя товар! Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример, ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане, и при това като ви обиждат, да можете да издържате.
Като дойде
отчаянието
във вас, да не се отчайвате.
Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате. Искам да бъдете образци на една жива вяра. Никога не изгубвайте вярата си! Защото ние не гледаме на вас, какви сте сега, но гледаме, какви трябва да бъдете след 5, 10, 22 години. И тогава, който ви срещне, да каже: „Ето една наука, която променя хората!
към беседата >>
71.
Посока на растене / Посока и растене
,
МОК
, София, 26.9.1926г.,
Страхът,
отчаянието
, обезсърдчаването са задачи, с които днешният човек трябва да се справи.
Дето има живот, там има и движение. Всички движения не са хармонични, но това не трябва да ви смущава. Страхът, запример, произвежда дисхармонични движения. Щом се уплаши, човек трябва да прилага вярата си, за да превръща дисхармоничните движения в хармонични. Благодарение на хармоничните и дисхармонични движения на мускулите, човешкото лице представя площ, върху която са отпечатани всички култури, през които той е минал.
Страхът,
отчаянието
, обезсърдчаването са задачи, с които днешният човек трябва да се справи.
Човек трябва да преодолее даже и смъртта, да стане безсмъртен. Сега, смесете това, което сте разбрали, заедно с неразбраното, сипете отгоре вода и направете тесто, от което да опечете хляб. Това значи творчество. Истински творец е онзи, който от всяка каша може да направи нещо ценно, от което и той, и близките му да бъдат доволни. Истинският творец знае, от каква каша, какво да направи.
към беседата >>
Че туй, което сега преживявате: на страха, на
отчаяние
, не се плашете – стара култура.
(втори вариант)
Всички емоции, които човек преживява, те произвеждат такива дисхармонични свивания на мускулите и покварва се човешката мисъл, покварват се човешките чувства. Човешкото лице представлява една морфология отвън на всичкия онзи бит на миналите култури – изчезнали култури, които са оставили отпечатък. Хиляди култури на кристалното царство, на рибите, на мекотелите, на птиците, на млекопитающите – всички тези култури са оставили този отпечатък, после идва културата на човешките раси, и те са оставили, а същевременно с това са действували и културата на ангелите отгоре. Посрещане има. И сега има онези влияния на бъдащата култура, които сега идват.
Че туй, което сега преживявате: на страха, на
отчаяние
, не се плашете – стара култура.
Сега, като дойде страхът, ще се молиш. Като вярваш в Бога, смъртта ще мине и ще замине, както Мойсей казва: «Ще турите кръвта на агнето, като дойде ангелът пред този знак, ще замине дома ви, няма да направи поражение.» То е разумният принцип. Сега, ако ви говоря повече, ще се преситите и тогава, като излезнете, няма да разберете тези работи. Хубавото, разбраното и неразбраното, като се съберат, какво ще стане? Каша. Тогава, щом е нещо неразбрано, притурете брашно, да стане като тесто, може да направите хляб, да може да разполагате.
към втори вариант >>
72.
Облагородяване на сърдцето
,
МОК
, София, 3.10.1926г.,
Ако при най-голямото си
отчаяние
човек може да преодолее себе си, своето състояние, той може да се подигне, да стане велик.
Запример, някой човек предприема една добра работа, но веднага се натъква на страха в себе си, че няма да успее, и я отлага. Тъкмо намисли да отиде някъде, веднага се отказва. Страхът внася в човека обезсърдчение, отчайване, съмнение и т.н. Герой е този, който може да преодолее тия състояния в себе си. Преодолее ли ги, той става велик.
Ако при най-голямото си
отчаяние
човек може да преодолее себе си, своето състояние, той може да се подигне, да стане велик.
Не може ли да се справи със страха, с отчаянието си, и най-даровитият може да пропадне. Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които природата го е надарила, той пак пропада. Има случаи, когато обикновеният човек, при усилия да се справи със страха и мъчнотиите, които животът му създава, става велик. Често хората си правят планове, как да постигнат едно или друго желание. Ако не успеят, те се обезсърдчават.
към беседата >>
Не може ли да се справи със страха, с
отчаянието
си, и най-даровитият може да пропадне.
Тъкмо намисли да отиде някъде, веднага се отказва. Страхът внася в човека обезсърдчение, отчайване, съмнение и т.н. Герой е този, който може да преодолее тия състояния в себе си. Преодолее ли ги, той става велик. Ако при най-голямото си отчаяние човек може да преодолее себе си, своето състояние, той може да се подигне, да стане велик.
Не може ли да се справи със страха, с
отчаянието
си, и най-даровитият може да пропадне.
Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които природата го е надарила, той пак пропада. Има случаи, когато обикновеният човек, при усилия да се справи със страха и мъчнотиите, които животът му създава, става велик. Често хората си правят планове, как да постигнат едно или друго желание. Ако не успеят, те се обезсърдчават. Хората не трябва да се обезсърдчават, но трябва да знаят, че има един велик, Божествен закон, който определя, как трябва да стават нещата.
към беседата >>
73.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
Например, някой човек дойде до
отчаяние
, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората.
Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина.
Например, някой човек дойде до
отчаяние
, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората.
В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи! ” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво. Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си. Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного. Та казвам: Онези, които вървят в Божествения път, ако искат да добият новия живот - животът на безсмъртието - трябва да употребят новите методи в живота си.
към беседата >>
74.
Устойчиви съединения
,
ООК
, София, 27.10.1926г.,
Иначе, ако се предаде на
отчаянието
си, той може или да посегне по някакъв начин на живота си, или да открадне известна сума от някой свой приятел.
Само при такива разбирания вие можете да бъдете силни. Някой казва: „Едно време аз вярвах, но сега вече не вярвам." Не, ти всякога трябва да вярваш. Ти ще вярваш в любовта, която Бог е вложил в твоя живот. Щом вярваш в тази любов, ти ще вярваш и в любовта на хората. Ако някой е отчаян от сиромашията, той трябва да отвори Свещената книга на живота – Библията, и да чете.
Иначе, ако се предаде на
отчаянието
си, той може или да посегне по някакъв начин на живота си, или да открадне известна сума от някой свой приятел.
Ако рече да открадне хиляда лева например, ще бъде неспокоен, съвестта му ще го измъчва. Какво трябва да направи тогава? Най-напред трябва да се изповяда пред Господа за направения грях. Бог ще му проговори тихо: „Не направи добре, но щом съзнаваш погрешката си, занеси парите на приятеля си и помоли го да те прости." Докато не се изповяда пред Господа, той всякога ще бъде неспокоен и място няма да си намери. Щом се изповяда, ще олекне на душата му и той е готов да отиде при приятеля си, да признае погрешката си.
към беседата >>
75.
Човешкият дух
,
ООК
, София, 3.11.1926г.,
Дойде ли човек до пълно обезсърчение и
отчаяние
, Той му казва: „Започни да работиш!
" Щом каже така, духът го подкрепва и казва: „Седни да пишеш! Ще пишеш, каквото ти казвам, и ще видиш, че учен човек ще станеш. Хайде, подпиши се сега." За тези случаи англичаните имат следното изречение: Погрешките и неуспехите на хората са благоприятни случаи за проява на Бога. С други думи казано, там, дето човек скъсва, Бог започва. Бог никога не оставя душата да пропадне.
Дойде ли човек до пълно обезсърчение и
отчаяние
, Той му казва: „Започни да работиш!
Аз ще бъда с тебе и ще ти помагам. Ти ще се проявиш, ще постигнеш своите копнежи." Следователно всеки човек трябва да знае, че има дух в себе си, автор на всичко онова, което той счита невъзможно. Духът на хората е ценен в това отношение, че той ги свързва с Бога. Той е автор на всички неща на земята, заради което хората трябва да го слушат.
към беседата >>
76.
Придобиване на търпение
,
МОК
, София, 7.11.1926г.,
И до най-голямо
отчаяние
да дойде, човек трябва да каже в себе си: Ще се подобри положението ми.
Освободи ли се от тази пепел, човек изпитва особено изпразване в главата си. Когато се натъква на положителни мисли и на радости, човек изпитва особено пълнене в главата си, което се причинява пак от някаква специална материя. И тъй, колкото малка величина да представя човек, в съзнателния живот, в Битието той минава за някаква единица, която е полезна. Всеки човек трябва да държи тази идея в ума си. Обезсърдчи ли се, отчае ли се от живота, той трябва да знае, че представя, макар и микроскопическа величина, но полезна и необходима в целокупния живот.
И до най-голямо
отчаяние
да дойде, човек трябва да каже в себе си: Ще се подобри положението ми.
Следователно, дойдете ли до еднообразието в живота, което действува приспивателно, започнете да си внушавате такива мисли, които да внесат известно разнообразие. По-добре е вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколкото други да ви внушават и влияят. Човек може да си служи с внушението за укрепване на своето здраве, за развиване на своите способности, за усилване на паметта си и т.н. При каквито условия да се намирате, дръжте в ума си положителната мисъл, че все пак можете да намерите благоприятна почва за работа. – Ама какво да правим с болестите?
към беседата >>
И до най-голямо
отчаяние
да дойде, човек трябва да каже в себе си: «Ще се подобри положението ми.» Следователно, дойдете ли до еднообразието в живота, което действува приспивателно, започнете да си внушавате такива мисли, които да внесат известно разнообразие.
(втори вариант)
Освободи ли се от тази пепел, човек изпитва особено изпразване в главата си. Когато се натъква на положителни мисли и на радости, човек изпитва особено пълнене в главата си, което се причинява пак от някаква специална материя. И тъй, колкото малка величина да представя човек, в съзнателния живот, в Битието той минава за някаква единица, която е полезна. Всеки човек трябва да държи тази идея в ума си. Обезсърчи ли се, отчае ли се от живота, той трябва да знае, че представя, макар и микроскопическа величина, но полезна и необходима в целокупния живот.
И до най-голямо
отчаяние
да дойде, човек трябва да каже в себе си: «Ще се подобри положението ми.» Следователно, дойдете ли до еднообразието в живота, което действува приспивателно, започнете да си внушавате такива мисли, които да внесат известно разнообразие.
По-добре е вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколкото други да ви внушават и влияят. Човек може да си служи с внушението за укрепване на своето здраве, за развиване на своите способности, за усилване на паметта си и т.н. При каквито условия да се намирате, дръжте в ума си положителната мисъл, че все пак можете да намерите благоприятна почва за работа. – «Ама какво да правим с болестите? » – Болести не съществуват.
към втори вариант >>
77.
Не Го приеха
,
НБ
, София, 28.11.1926г.,
” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на
отчаяние
, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече!
“И в своите си дойде, и своите му Го не приеха.” Кого не приеха? - Това не подразбира да приемат някой човек, но да приемат Истината. Няма по-хубаво от това да се приемат колкото може повече вдовици, които никой не приема; или, колкото може повече сирачета, които никой не приема; или да се приемат колкото може повече страдащи, нещастни хора, които постоянно викат: “Няма ли Господ в света? Няма ли правда? Няма ли добри държавници в този свят?
” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на
отчаяние
, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече!
” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота? ” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци.
към беседата >>
78.
Различаване
,
МОК
, София, 28.11.1926г.,
Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването,
отчаянието
, обезнадеждването.
Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото начало в себе си. Пред тия обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тия обещания. Изменя ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен мир, както и във вярата.
Разколебае ли се вярата на човека, след това иде обезсърдчаването,
отчаянието
, обезнадеждването.
Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва.
към беседата >>
Обаче, колкото голямо да е
отчаянието
на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето
отчаяние
.
Когато изгуби нещо съществено в живота си. Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека.
Обаче, колкото голямо да е
отчаянието
на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето
отчаяние
.
В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина. Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас. Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете. Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им. Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот.
към беседата >>
В такива случаи казваме, че самото
отчаяние
крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина.
Когато изгуби смисъла на живота си, човек се отчайва. Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние.
В такива случаи казваме, че самото
отчаяние
крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина.
Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас. Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете. Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им. Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот. Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл.
към беседата >>
Искате ли да се освободите от
отчаянието
си, намерете някой по-отчаян от вас.
Когато момата и момъкът изгубят любовта си, те се отчайват. Когато търговецът изгуби капиталите си, и той се отчайва. Следователно, всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние. В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за виделина.
Искате ли да се освободите от
отчаянието
си, намерете някой по-отчаян от вас.
Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете. Едно се иска от ученика: да схваща вярно състоянията си и да различава, кои са негови и кои – чужди, отде идат, какъв е произходът им. Това подразбира, да прави човек красива критика на своя вътрешен живот. Като се говори за влияние, не се разбира само в отрицателен смисъл. Както се възприемат мрачни, дисхармонични мисли и чувства, отчаяния и обезсърдчения, така се приемат и положителни мисли и чувства, насърдчения и очарования.
към беседата >>
За пример има известни състояния:
отчаяние
– кога се ражда
отчаянието
?
(втори вариант)
Ако човек се моли да го пазят, от невидимия свят ще изпратят да го пазят и тогаз ще има добро състояние сутрин, а в обратен случай, ще му липсва нещо, защото нещо е взето от вас. Всеки човек трябва да изпълни това, което е обещал. Изпълнявате ли това, което сте обещали, животът ви ще се развива правилно. Първото нещо: Лошите състояния на човека всякога идват от неизпълнение на задълженията, които ви се дават в съзнанието. За да можете да си помагате, трябва да имате една вяра, която не се колебае.
За пример има известни състояния:
отчаяние
– кога се ражда
отчаянието
?
При какви условия? (- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите си, има шанс да се отчае. При известни загуби, човек се отчайва. Ако може да изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне. В света съществува една вътрешна възможност.
към втори вариант >>
Ако може да изясните правилно един психологически факт – например
отчаянието
, – той веднага ще изчезне.
(втори вариант)
За да можете да си помагате, трябва да имате една вяра, която не се колебае. За пример има известни състояния: отчаяние – кога се ражда отчаянието? При какви условия? (- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите си, има шанс да се отчае. При известни загуби, човек се отчайва.
Ако може да изясните правилно един психологически факт – например
отчаянието
, – той веднага ще изчезне.
В света съществува една вътрешна възможност. Никое отчаяние в света не е пълно. Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание. Щом си се отчаял, в самото отчаяние има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда. И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне.
към втори вариант >>
Никое
отчаяние
в света не е пълно.
(втори вариант)
При какви условия? (- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите си, има шанс да се отчае. При известни загуби, човек се отчайва. Ако може да изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне. В света съществува една вътрешна възможност.
Никое
отчаяние
в света не е пълно.
Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание. Щом си се отчаял, в самото отчаяние има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда. И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне. Той като види, че на другия торбата е пълна, отчаянието му ще изчезне. На какво се дължи едно мрачно настроение на човека?
към втори вариант >>
Щом
отчаянието
е пълно, човек ще изгуби съзнание.
(втори вариант)
(- При изгубване смисъла на живота се раждат най-големи противоречия.) Търговецът, като изгуби парите си, има шанс да се отчае. При известни загуби, човек се отчайва. Ако може да изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне. В света съществува една вътрешна възможност. Никое отчаяние в света не е пълно.
Щом
отчаянието
е пълно, човек ще изгуби съзнание.
Щом си се отчаял, в самото отчаяние има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда. И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне. Той като види, че на другия торбата е пълна, отчаянието му ще изчезне. На какво се дължи едно мрачно настроение на човека? Когато срещнете някого, който е по-способен от вас, и не го обичате, това ще породи у вас едно мрачно настроение.
към втори вариант >>
Щом си се отчаял, в самото
отчаяние
има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда.
(втори вариант)
При известни загуби, човек се отчайва. Ако може да изясните правилно един психологически факт – например отчаянието, – той веднага ще изчезне. В света съществува една вътрешна възможност. Никое отчаяние в света не е пълно. Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание.
Щом си се отчаял, в самото
отчаяние
има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда.
И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне. Той като види, че на другия торбата е пълна, отчаянието му ще изчезне. На какво се дължи едно мрачно настроение на човека? Когато срещнете някого, който е по-способен от вас, и не го обичате, това ще породи у вас едно мрачно настроение. Щом го обичате, ще породи едно приятно настроение.
към втори вариант >>
Той като види, че на другия торбата е пълна,
отчаянието
му ще изчезне.
(втори вариант)
В света съществува една вътрешна възможност. Никое отчаяние в света не е пълно. Щом отчаянието е пълно, човек ще изгуби съзнание. Щом си се отчаял, в самото отчаяние има една възможност да се излезе от това положение – все има една надежда. И ако тази малка надежда, тази мисъл се е проектирала и се е предала някому, че той е тръгнал на път, и тогаз, двамата като се срещнат, и той ще му помогне.
Той като види, че на другия торбата е пълна,
отчаянието
му ще изчезне.
На какво се дължи едно мрачно настроение на човека? Когато срещнете някого, който е по-способен от вас, и не го обичате, това ще породи у вас едно мрачно настроение. Щом го обичате, ще породи едно приятно настроение. Всеки ден поставяйте вашите състояния на една красива критика. Някой път обезсърчението не е ваше.
към втори вариант >>
79.
Неразрешеното
,
ООК
, София, 15.12.1926г.,
Човек може да изпадне в обезсърчение, в
отчаяние
– това нищо не значи.
Първите вървят от зенита към залеза, а вторите – от изгрева към зенита. Мистичният живот подразбира движение във възходяща посока, а не в низходяща. Ако любовта на човека не се увеличава, тя не е истинска Любов; ако знанието, милосърдието не се увеличават, те не са истински. Във всички свои добродетели и способности човек трябва да расте, да се разширява. Сега като говоря за проява на добродетелите и способностите на човека, аз нямам предвид неговите отрицателни състояния.
Човек може да изпадне в обезсърчение, в
отчаяние
– това нищо не значи.
Това е резултат на вътрешна борба в човека, на падане и ставане. Аз говоря за положителното в човека, в което взимат участие неговите сърце, ум, воля, душа и Дух. За да преодолее човек тия отрицателни състояния, препоръчват му самообладание. Всички окултни школи също говорят за самообладание. Някой казва: Аз трябва да се владея, да владам Духа си.
към беседата >>
80.
Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане
,
МОК
, София, 19.12.1926г.,
Видите ли човек със спуснати надолу ръце, с увиснала глава, ще знаете, че той е изпаднал в
отчаяние
.
Като казвам, че боят е за предпочитане, имам пред вид само този бой, който е в състояние да опомни човека, да внесе в ума му нещо светло. Какво правите, когато видите, че някой бие своя ближен? Вие дигате ръката си във въздуха и казвате: Стой, не бий този човек! Какво означава дигането на ръката? Да дигне човек ръката си нагоре, това означава призоваване на разумните сили на помощ.
Видите ли човек със спуснати надолу ръце, с увиснала глава, ще знаете, че той е изпаднал в
отчаяние
.
Този човек трябва да дигне главата и ръцете си нагоре, да се насърдчи. В ръцете на човека са вложени ред сили, чрез които той влиза във връзка със същества от невидимия свят, които му се притичат на помощ. Трябва ли човек за нищо и никакво да се отчайва и обезсърдчава? Като се отчае и реши да се отрови, вместо да вземе чаша с хинин, по-добре да вземе няколко чаши гореща вода и да ги изпие. Като изпие водата, състоянието му ще се смени.
към беседата >>
Той сам ще се чуди, как е дошъл до положение на
отчаяние
.
Този човек трябва да дигне главата и ръцете си нагоре, да се насърдчи. В ръцете на човека са вложени ред сили, чрез които той влиза във връзка със същества от невидимия свят, които му се притичат на помощ. Трябва ли човек за нищо и никакво да се отчайва и обезсърдчава? Като се отчае и реши да се отрови, вместо да вземе чаша с хинин, по-добре да вземе няколко чаши гореща вода и да ги изпие. Като изпие водата, състоянието му ще се смени.
Той сам ще се чуди, как е дошъл до положение на
отчаяние
.
За да ви помагат хората, преди всичко вие сами трябва да си помагате. Това е истина, от която трябва да се ръководите. Думата “истина” в български език е съставена от шест букви. Първата буква “И” означава начало на нещата, начало на някаква работа. За да започне човек една работа, това показва, че в ума му се е родила някаква мисъл.
към беседата >>
81.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Една вечер в голямото си
отчаяние
, сънувал, че му се явява света Богородица и му казва да отиде на ломското изворче и да измие очите си с водата на това изворче.
” Всички хора там се спъват: “Ами ако не прогледа? ” Не, ще прогледа - нищо повече! Ще ви приведа един пример за резултатите на силната вяра. Този случай е действителен факт. Един господин прекарал някакви големи сътресения и в резултат на това той ослепял, оглушал и онемял.
Една вечер в голямото си
отчаяние
, сънувал, че му се явява света Богородица и му казва да отиде на ломското изворче и да измие очите си с водата на това изворче.
Той, обаче, не повярвал и не направил нищо. Втората вечер пак му се явява света Богородица и повтаря същото нещо. Той пак не обърнал внимание. На третата вечер тя пак се явява и му казва, че ако не отиде на изворчето, ще пострада още по-зле. Като става сутринта той почувствал голяма вяра в думите на света Богородица, затова взима със себе си жена си и тръгва за ломското изворче.
към беседата >>
82.
Право разбиране
,
ООК
, София, 5.1.1927г.,
Вие трябва да се готвите, да работите върху себе си, защото един ден ще ви поставят на тежък изпит и ако не сте готови, ще дойдете до
отчаяние
.
Какво означава думата заблуждение? Тя означава нещо забулено, закрито, неразрешено. Значи всяко неразрешено нещо е заблуждение. Та вие трябва да дойдете до трезвата мисъл в живота. Не е въпросът до заблуждения, но съзнанието на човека трябва да се разтърси, той сам да види с какво знание разполага.
Вие трябва да се готвите, да работите върху себе си, защото един ден ще ви поставят на тежък изпит и ако не сте готови, ще дойдете до
отчаяние
.
Мнозина мислят, че никой не се грижи за тях и затова казват: По-добре да заминем за онзи свят, тук никой не се интересува от нас. Да се мисли така, това е самозалъгване. Как ще отидете на онзи свят без билет? Там без билет не пущат, още на първата гара ще ви върнат назад. Всичко в живота е разумно.
към беседата >>
83.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и
отчаяние
и си казва: Колко съм се лъгал!
Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен.
И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и
отчаяние
и си казва: Колко съм се лъгал!
Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло. По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното.
към беседата >>
Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на
отчаянието
.
Питам: Отде е научило детето това нещо? Какво иска да каже то с удрянето на главата си? С това то иска да каже, че главата е виновна за всичко. Казвам: Всички противоречия, които съществуват в съвременния свят, могат да се разрешат по разумен начин. Днес всички хора минават през големи страдания.
Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на
отчаянието
.
Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това? Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката.
към беседата >>
84.
Няма тайно
,
НБ
, София, 13.3.1927г.,
Един от видните английски писатели Карлайл, след като изпаднал в голямо
отчаяние
от себе си, прекарал три дни в мъки и решил най-после да се самоубие.
В живота има закони, според които става точно това, което е определено, а не това, което ние мислим. Туй, което вие никога не сте мислили, става; туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нещата стават така, както са определени, вие мислите, че те стават, според както ги очаквате. Не, нещата не стават, както вие мислите. Могат да се наведат ред факти и данни от обществения, от политическия и от духовния живот на хората от миналото, както и от новите времена, от които се вижда, че ония, които са мислили, че от тях нищо няма да стане, са ставали видни хора: държавници, учени, философи; тия пък, които са очаквали от себе си много, нищо не са направили.
Един от видните английски писатели Карлайл, след като изпаднал в голямо
отчаяние
от себе си, прекарал три дни в мъки и решил най-после да се самоубие.
В това време, обаче, му дохожда мисълта да се обърне към Бога, да поиска от Него просветление и помощ. Като отговор на тази молитва, той дохожда в просветление и написва едно от най-хубавите си произведения. Обаче, трябвало е този писател да мине през това изпитание, през този вътрешен огън, за да се пробуди неговото съзнание. И затова, ако питате, защо са страданията в света, казвам: Страданията имат велико предназначение. Чрез тях хората се домогват до великата философия на живота.
към беседата >>
НАГОРЕ