НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
58
резултата в
47
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив
,
ИБ
, Варна, 20.10.1898г.,
За
оплакване
сте вие, над които пожертвувах всичко придобито - живот, слава и чест.
Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм, да туря край на множество злини. Поразмислете, догде е време, защото иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина.
За
оплакване
сте вие, над които пожертвувах всичко придобито - живот, слава и чест.
Вие сте злоупотребили с моята доброта и любов Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему. АЗ СЪМ ЕЛОХИМ, АНГЕЛ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
И това
оплакване
подхожда на вашите окови – всякой един от вас има по едни окови, които го спъват.
вечерта всички са на местата си. Каза се проповедта на Казакова62. Г-н Дънов прочете 1-ва глава от Филипяном. Подир тайна молитва, каквато имахме, г-н Дънов възгласи: Тук, в тази глава, Павел се оплаква, че има окови.
И това
оплакване
подхожда на вашите окови – всякой един от вас има по едни окови, които го спъват.
Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата и ние ще победим нещата с Духа63. Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ви смущават. И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност.
към беседата >>
3.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Владиката извикал свещеника, казал му, че има
оплакване
против него от енориашите му и го запитал, какво ще каже, за свое оправдание.
– Който не говори истината, който не разбира мъдростта, който не постъпва според правдата и любовта. Щом знаете това, не постъпвайте като невежия, да разлъчвате онова, което Бог е съчетал. Който спазва Божиите закони, той се радва на успех в живота си. Селяните на едно село се оплакали на владиката от свещеника си, че ги уморявал със службата си, която, често продължавала четири - пет часа. Някога свършвал службата за половин час, но повечето пъти, държал хората в църква, с часове.
Владиката извикал свещеника, казал му, че има
оплакване
против него от енориашите му и го запитал, какво ще каже, за свое оправдание.
– Владико небесни, казал свещеникът, вярно е това, което говорят против мене. Причината е следната: когато ангелите и светиите ми помагат при службата, аз свършвам работата си бързо, за половин час. Обаче, когато остана сам, на своите сили, без подкрепата на светлите същества, аз свършвам работата си за четири - пет часа. Следователно, когато работите на хората се нареждат добре, светлите същества им помагат; когато работите им не се нареждат добре, светлите същества са ги изоставили, сами на себе си. С това си обясняваме, защо някои дървета узряват рано, а други по-късно.
към беседата >>
Вика го владиката и му казва: „Знаешъ ли, че има
оплакване
противъ тебе, какво ще кажешъ за твое оправдание?
(втори вариант)
Когато човѣкъ постѫпва не споредъ езика на Справедливостьта, на Правдата, той е лошъ, зълъ човѣкъ. Въ този свѣтъ ние не трѣбва да разкѫсваме тази връзка. Ще ви приведа единъ анекдотъ, за да обясня мисъльта си. Наклеветили единъ свещеникъ прѣдъ владиката, че нѣкой пѫть свършвалъ службата си за половинъ часъ, а нѣкой пѫть – за четири–петь часа и съ това измѫчвалъ енорияшитѣ си. „Дотегна ни вече този попъ,“ казвали енорияшитѣ.
Вика го владиката и му казва: „Знаешъ ли, че има
оплакване
противъ тебе, какво ще кажешъ за твое оправдание?
“ Свещеникътъ започналъ да се оправдава и казва: „Нѣкой пѫть, като отивамъ въ църква, дохождатъ ангелитѣ и светиитѣ да ми помагатъ и за половинъ часъ свършвамъ службата си, а нѣкога за четири–петь часа не мога да я свърша, защото ангелитѣ не ми помагатъ и тогава виждамъ голѣмъ зоръ.“ Тъй е опрѣдѣлилъ Господь. Черѣшата, слѣдъ като цъфне, узрѣва по-скоро. Ще ви разкажа единъ анекдотъ. Като направилъ Господь плоднитѣ дървета, изпратилъ всички духове да си избератъ по едно такова дърво.
към втори вариант >>
4.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Вълкът писал в
оплакването
си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба.
(втори вариант)
Аз казвам: онзи, който е срещал Божествените величини и не разбрал техните отношения, той полудява. Как да се излекува този човек? Научете го да не мисли за никой човек, че е лош, а да мисли, че всички хора са като него. Ако някой гладен човек ме срещне и се опита да ми вземе крадешком торбата с хляба, ще му кажа: „Братко, няма защо да се борим и да идваш отзаде ми, и да крадеш торбата с хляба, но ми кажи, че си гладен и аз ще ти дам хляб." Едно време, когато Господ създал света, вълкът завел първото дело за обида пред съдията, и то против коня.
Вълкът писал в
оплакването
си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба.
В това общество, в което живея, се твърди, че Господ е създал копитата, но аз не вярвам, че Господ може да създава такива здрави, твърди копита, че да се разбиват с тях зъби. Виж нашите копита какви са меки, опитай ги." Но същевременно скривал ноктите си. Конят за свое оправдание рекъл: „Господин съдия, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе. Вълкът дойде откъм задницата ми, а не пред лицето ми. Ние, като се срещнем, помирисва- ме се отпред по носовете, разгледаме се от всички страни и така се опознаваме.
към втори вариант >>
5.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
Аз още не съм отправил нито едно
оплакване
до невидимия свят.
Молитвата е път, съобщително средство, чрез което любовта минава през човешкото сърце. Ще възприемеш любовта, за да се прояви Бог чрез тебе, да Го видят всички хора. Проявил ли се е Бог чрез българската църква? Знаят ли нашите свещеници, какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието, което имам? Знаят ли светите старци, какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа?
Аз още не съм отправил нито едно
оплакване
до невидимия свят.
Ако напиша едно оплакване до съществата в невидимия свят, знаете ли, какво ще стане? Нека знаят светите старци, че не хулят мене, но хулят Господа. Те хулят Божието име и ме наричат "лъжеучител". За тази дума аз няма да ги извиня никога! Всичко могат да ми припишат, всякакви престъпления, но лъжа и измама — никога!
към беседата >>
Ако напиша едно
оплакване
до съществата в невидимия свят, знаете ли, какво ще стане?
Ще възприемеш любовта, за да се прояви Бог чрез тебе, да Го видят всички хора. Проявил ли се е Бог чрез българската църква? Знаят ли нашите свещеници, какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието, което имам? Знаят ли светите старци, какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм отправил нито едно оплакване до невидимия свят.
Ако напиша едно
оплакване
до съществата в невидимия свят, знаете ли, какво ще стане?
Нека знаят светите старци, че не хулят мене, но хулят Господа. Те хулят Божието име и ме наричат "лъжеучител". За тази дума аз няма да ги извиня никога! Всичко могат да ми припишат, всякакви престъпления, но лъжа и измама — никога! Аз съм в състояние да спася, да излекувам човека.
към беседата >>
Аз още не Съм дал
оплакването
си, но в мене се явява желание да подам вече заявлението си, за да убедя българските владици, че има една Велика власт в света, пред която всяка лъжлива уста трябва да млъкне, всяка покварена съвест да отстъпи, и всяка нечиста душа да се сломи.
Христос плака по бойните полета, а те плачат за Него и казват, че Го обичат. Хиляди хора се осакатиха, а после ще плачат, че светата църква се осквернила! Признайте греховете си, защото и в бъдеще няма да ви се простят. Ще кажете, че искам да ви плаша. Защо ще ви плаша?
Аз още не Съм дал
оплакването
си, но в мене се явява желание да подам вече заявлението си, за да убедя българските владици, че има една Велика власт в света, пред която всяка лъжлива уста трябва да млъкне, всяка покварена съвест да отстъпи, и всяка нечиста душа да се сломи.
Всички да познаят, че има един Велик Закон на безпристрастие. Не е въпрос за мене, за моята личност. Въпросът е да изпъкне самата истина. Мнозина говорят за Христа, за светата църква. Що е светата църква?
към беседата >>
6.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
Ами че всяка една душа, още като е умирала, тя е въздъхнала и изпратила чрез един ангел своето
оплакване
до Бога.
И единственото нещо, което аз зная, че Бог го желае, че Бог го изисква от нас, то е да бъдем същества любвеобилни, умни и силни по воля, да творим Неговата добра воля. Той не съизволява, когато хората страдат, боледуват и се убиват. Това ни най-малко не съществува на небето. И когато висшите духове отиват на небето да носят сведения за земята, те никога не казват, че в България са избити около 20,000 души и че в Русия има около 20 милиона убити, нещастни. Те казват на Господа тъй: „Всичко добре върви, Господи“.
Ами че всяка една душа, още като е умирала, тя е въздъхнала и изпратила чрез един ангел своето
оплакване
до Бога.
В Бога всички живеят. Понеже те живеят в Бога, то щом въздъхнат, Бог простре ръката си върху тях и казва: „Не бойте се, аз ще ви възвърна живота“. „До колко пъти да простим? До 7 пъти ли? “
към беседата >>
7.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
Освен това, от пансиона, в който е живял и учил, има
оплакване
против него: учителите и другарите му са нещо недоволни от него.
– Защото човек непрестанно расте. Колкото и да са красиви дрешките на малкото дете, един ден то ще ги смени с по-големи – то непрекъснато расте. Като расте човек, и възгледите му за живота се разширяват. Колелото се върти, и човек ту се повдига, ту слиза. Един ден Бог ще изпрати един от своите ангели на земята със задачата да извика еди-кой си при Господа, да даде отчет, какво е научил на земята.
Освен това, от пансиона, в който е живял и учил, има
оплакване
против него: учителите и другарите му са нещо недоволни от него.
Бог иска да им отговори, защо са недоволни. – Няма да отида при Господа! – Щом е дошъл ангелът да те вземе, ще отидеш, въпреки желанието си. – Как ще тръгнем в Божествения път? Имаме работа на земята, трябва да я свършим.
към беседата >>
8.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
Оплакването
нищо не допринася.
Готов ли си да почиташ майка си и баща си? – Готов съм. – Щом си готов, ще те извадя от пещта. Днес майките развалят синовете си. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си.
Оплакването
нищо не допринася.
„И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът? – Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ? Отде толкова проповедници ? Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ? Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде!
към беседата >>
9.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това
оплакване
на рибите и веднага дотърчала в защита на котката.
Ако се даде правото на единия или на другия, то е все едно да признаем, че и вълкът, който дави овците, има право на тях. Ако се разсъждава по този начин, ние ще дойдем до смешни анекдоти, басни и пословици, каквито можем да извадим из живота от най-стари времена и до днес. Веднъж рибите подали прошение до съдията, в което се оплаквали от котката, и поискали да бъдат защитени от нея. Те казали: „Г-н съдия, често котката идва до брега, хвърля се във водата, улавя ни една по една и ни изнася на брега, извън водата. Щом ни извади от нашата среда, ние повече не можем да живеем и умираме.
Сега ние те молим да ни защитиш по някакъв начин, да забраниш на котката да ни смущава." Отде се научила лисицата за това
оплакване
на рибите и веднага дотърчала в защита на котката.
Тя казала: „Г-н съдия, аз зная, че когато хората влизат във водата, те се давят, не могат да живеят в такава среда. Падне ли някой човек във водата и не знае да плава, веднага бързат да го спасят, да го извадят на въздуха, в по-рядка среда, дето той може да живее. Щом е така,аз се чудя,как рибите не могат да живеят там,дето човек живее. Какво престъпление е направила котката, като е извадила няколко риби в един по-възвишен свят от техния? " Как мислите, какво е отговорил съдията на прошението от рибите след тази бляскава защита на лисицата?
към беседата >>
10.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
От хиляди години насам всички пострадали животни - кокошки, патици, овци, крави, волове и ред други - са подали своето
оплакване
до Господа, като казват: “От толкова години насам ние сме с одрани кожи и досега продължават да ни ги дерат.
Какъв ред ще настане в света? Нека тия хора се научат, че има закони, от които не могат да избегнат. - Ако вие сте последователни във вашите разсъждения и наказвате всеки разбойник, всеки престъпник,разбирам; защо, обаче, наказвате невинните животни? Защо режете главите им? Защо одирате кожите им?
От хиляди години насам всички пострадали животни - кокошки, патици, овци, крави, волове и ред други - са подали своето
оплакване
до Господа, като казват: “От толкова години насам ние сме с одрани кожи и досега продължават да ни ги дерат.
Главите ни режат. Докога ще се продължават нашите страдания? ” Наистина, кожите на вашите по-малки братя са одрани, и хората се обличат и докарват с тях. Днес всички очакват Христа, приготовляват се за Неговото посрещане. Как ще посрещнете Христа?
към беседата >>
Отъ хиляди години насамъ всички пострадали животни — кокошки, патици, овци, крави, волове и редъ други — сѫ подали своето
оплакване
до Господа, като казватъ: „Отъ толкова години насамъ ние сме съ одрани кожи и досега продължаватъ да ни ги дератъ.
(втори вариант)
Какъвъ редъ ще настане въ свѣта? Нека тия хора се научатъ, че има закони, отъ които тѣ не могатъ да избѣгнатъ. — Ако вие сте послѣдователни въ вашитѣ разсѫждения и наказвате всѣки разбойникъ, всѣки прѣстѫпникъ, разбирамъ; защо, обаче, наказвате невиннитѣ животни? Защо рѣжете главитѣ имъ? Защо одирате кожитѣ имъ?
Отъ хиляди години насамъ всички пострадали животни — кокошки, патици, овци, крави, волове и редъ други — сѫ подали своето
оплакване
до Господа, като казватъ: „Отъ толкова години насамъ ние сме съ одрани кожи и досега продължаватъ да ни ги дератъ.
Главитѣ ни рѣжатъ. Докога ще се продължаватъ нашитѣ страдания? ” Наистина, кожитѣ на вашитѣ по-малки братя сѫ одрани, и хората се обличатъ и докарватъ съ тѣхъ. Днесъ всички очакватъ Христа, приготовляватъ се за Неговото посрѣщане. Какъ ще посрѣщнете Христа?
към втори вариант >>
11.
Малките мъчнотии
,
МОК
, София, 12.12.1926г.,
Те живеят при неблагоприятни, тежки условия, без да роптаят, без да издават звук на протест или
оплакване
.
Те намерили скритата топлина във водата и влезли да живеят в нея. Рибите живеят много економично – с най-малката топлина и светлина. Като ученици, вие трябва да изучавате живота на рибите, на птиците, на млекопитаещите, да видите, как постепенно са преминавали от низш във висш живот. Същевременно, изучавайте добрите им черти и вадете поука от тях. Като дойдете до рибите, спрете вниманието си върху мълчанието.
Те живеят при неблагоприятни, тежки условия, без да роптаят, без да издават звук на протест или
оплакване
.
Когато положението им е станало непоносимо, те са се превърнали в птици. Птиците пък са се превърнали в млекопитаещи. Като изучавате пътя, по който животът се развива, вие се запознавате с работата на Духа. Всяко животно е символ на нещо, от което човек може да се възпитава. Запример, преди да влезе в къщата, котката изчиства добре краката си.
към беседата >>
12.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Разправяше ми един познат, виден евангелист, как е постъпил при едно
оплакване
от страна на един свой другар.
Те ще бъдат ръкоположени отгоре, чрез дух и огън. Днес казват за никого, че Духът го ръкоположил, а всъщност този човек живее и свършва по старому. Той започва добре, а свършва зле. Новата култура изисква хора абсолютно безкористни, които нито да съдят, нито да се самоосъждат. Новата култура не се занимава с недъзите на хората.
Разправяше ми един познат, виден евангелист, как е постъпил при едно
оплакване
от страна на един свой другар.
Другарят дохожда при него и започва да му разправя, колко много му дължал еди-кой си, пак евангелист. Като го изслушах, казва моят познат, веднага добавих: знаеш ли какво? Грешката тук е моя Този човек отдавна ме беше задължил да му платя дълга, който имал към теб, но аз забравих. Предвид на това, вземи тази сума и считай, че въпросът с него е уреден. Това изисква новото учение – да платиш за брата си, който се е затруднил в живота си, и ти да минеш за виновен.
към беседата >>
13.
Трудни задачи
,
ООК
, София, 17.4.1929г.,
Той дал едно
оплакване
на царя, че онзи не изял яденето.
(втори вариант)
Сега всички вие ще се намерите в онова затруднение. Отиваш ти в гостилницата, след като ти дадат нещо да ядеш, като го вкусиш, решаваш, че готвачът не е готвил хубаво. Излизаш от гостилницата, но готвачът дава едно заявление, че не си ял яденето. В царството на Амон Ра влиза един пътник - той бил голям поет, влиза в една гостилница. Готвачът, който готвил, той бил един философ.
Той дал едно
оплакване
на царя, че онзи не изял яденето.
Този, който не изял яденето, бил осъден на десет години затвор. Днес много лесно може да минете, ако не ядете. Ще докажете защо не сте ял. Питам сега, как ще освободите този поет от ноктите на закона? Той, като не могъл да яде, да не влиза в гостилницата.
към втори вариант >>
14.
Момчето ми
,
НБ
, София, 28.4.1929г.,
Най-после той подал
оплакване
до царя, в което съобщавал, че най-красивата мома в царството му не изпълнила обичая, не го поздравила с езика си.
Един ден, като се разхождал из града, той срещнал една от най-красивите моми на царството, каквато никога до това време не е виждал. Тази мома минала покрай него и не изплезила езика си да го поздрави, както бил обичаят. За да се спазва този обичай, бил издаден закон, според, който, всеки неизпълняващ обичая, се наказвал с десет годишен строг затвор. Като видял, че красивата мома не го поздравила, философът се намерил в чудо, какво да прави. Ако не се оплаче от нея, достойнството му, като виден философ, се накърнявало.
Най-после той подал
оплакване
до царя, в което съобщавал, че най-красивата мома в царството му не изпълнила обичая, не го поздравила с езика си.
Царят издал заповед да се тури тази мома в затвор за десет години, но запитал философа да обясни, коя е причината, задето момата не се подчинила на този обичай. Философът не могъл да каже, коя е причината за непослушанието, което красивата мома проявила. Понеже, той не могъл да даде обяснение за причината на този факт, царят осъдил и него на десет годишен затвор. В това време един прост, но разумен човек се явил пред царя и казал: Аз зная причината, задето красивата мома не поздравила философа с езика си. От рождение още тя има един недостатък на езика си.
към беседата >>
15.
Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете
,
МОК
, София, 23.3.1930г.,
Това положение означава
оплакване
към Бога.
Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу. При това положение, пръстите на ръката трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята. За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето.
Това положение означава
оплакване
към Бога.
Ти казваш: Господи, помогни ми! Целият свят е въстанал против мене. Това не е вярно. Невъзможно е целият свят да въстане против един човек. Все ще се намерят няколко души, които да не са против него.
към беседата >>
Защото такова едно вдигане на ръцете с отворени пръсти нагоре това е
оплакване
към Бога.
(втори вариант)
Ако ти искаш да дойдеш до едно естествено положение на духа или до едно успокоително състояние на тялото, ще спуснеш ръцете надолу спокойно, големият и малкият пръст трябва да са отворени. Това значи - ти се намираш в едно активно състояние, значи със земята си във война. Пък ако отвориш ръцете си и ги държиш към небето, това е едно глупаво положение. Тия отворени пръсти нагоре показват, че ти се намираш в борба. А по-добре е да воюваш със земята, отколкото с небето.
Защото такова едно вдигане на ръцете с отворени пръсти нагоре това е
оплакване
към Бога.
Ти казваш: „Господи, целият свят е против мене, избави ме." Не така. Човек, който иска да се моли и да разсъждава, той не може да си държи ръцете по този начин. Във вътрешната школа, каквото и да се каже, ще внимавате върху движенията на ръцете си. Българинът има една слаба черта - всички методи, които могат да ви се дадат, накрая се превръщат в едно такова подгелясване. Българинът все казва: „Без това може, без онова може, без много неща може." Но има нещо, без което не може.
към втори вариант >>
16.
Морални правила / Правилно ядене - правилно служене
,
ООК
, София, 2.7.1930г.,
Никакво
оплакване
не се позволява.
Ако се упражнява и развива мускулите си, той може да надвие противника си и да получи венец за победа. Всички ще му ръкопляскат и ще го признаят за герой. Не прави ли упражнения, противникът му веднага го поваля на земята, и всички му се смеят. Трябва ли той да остане на земята и да чака да дойде някой отвън да го дигне? Трябва ли да се оплаква, че го съборили?
Никакво
оплакване
не се позволява.
Паднеш ли, не плачи, но стани от земята и започни отново да се упражняваш. И учителят, и учениците трябва да правят упражнения. Учител може да бъде само онзи, който говори истината. Който не говори истината, който не я познава и разбира, той не е учител. Ако това се изисква от обикновения учител, колко повече се изисква от Великия Учител!
към беседата >>
17.
Отличителна черта
,
ООК
, София, 10.9.1930г.,
Пазете се от
оплакването
.
Заеме ли положението на извор, той никога не губи своята цена. Ако човек всеки ден изменя отношенията си към Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни. И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита. Този човек дълбоко в душата си вярва, че и при най-големите изпитания и мъчнотии, все ще намери някакъв изход. Не е въпрос да се оплаква човек от страданията.
Пазете се от
оплакването
.
Какво ще кажете за свое оправдание? Ще кажете, че сте страдали много. Ако става въпрос за страдания, най-много е страдал дяволът. Така поне мисли той. Има ли нещо лошо в страданията му?
към беседата >>
18.
Движения в природата / Съзнателни и механически движения
,
МОК
, София, 4.3.1932г.,
– Ще дадеш
оплакване
до министерството, да назначат комисия да те изпита.
Ако се откажеш да свършиш университета, задачата остава неразрешена. Ще направиш последно усилие – да научиш материала много добре. Това е естественото разрешаване на задачата. Ще учиш добре! Какво ще направиш, ако и този път професорът те скъса?
– Ще дадеш
оплакване
до министерството, да назначат комисия да те изпита.
Ако не си съгласен на това, може да срещнеш професора си и да му кажеш: Аз съм готов за изпит. Ако и този път ме скъсаш, ще те изхвърля от университета. Ти не си достоен да бъдеш професор. Този метод не е за всички, но само за силния. Ако не си силен и не можеш да изхвърлиш професора си, какво ще правиш?
към беседата >>
19.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Ако е вярно
оплакването
на сиромаха, че условията са тежки, питам: Богатият, който има най-хубавите условия, той защо се оплаква?
Аз не засягам сегашния живот, говоря за Ева. Човек е женен, оженен е за тялото. Щом си в тялото, ти вече си едно противоречие, особено ако отделиш човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце от живота на тялото. Сам по себе си техният живот се различава, но щом са свързани с материята, започва един живот на постоянни промени и човек постоянно чувства разочарования в себе си. По някой път, когато е сиромах се оплаква, но понякога и богатият се оплаква.
Ако е вярно
оплакването
на сиромаха, че условията са тежки, питам: Богатият, който има най-хубавите условия, той защо се оплаква?
Най-после ние живеем добре, защо се оплакваме? Някои вярват, че съществува едно същество толкова разумно, че по-разумно от него няма в света. Как е възможно тогава в този разумен свят и в присъствието на туй разумно същество да сме нещастни, да имаме такива противоречия, които съществуват. Онези, които не разбират смисъла ще кажат: Господ така направил света. Или някой казва: Аз така искам.
към беседата >>
20.
Време и пространство
,
УС
, София, 20.11.1932г.,
Бог абсолютно изключва всякаква дисхармония, всякакво
оплакване
.
Рядко ще срещнете двама души, които да не са в стълкновение. Като се съберете заедно, тогава ще видите, доколко сте в хармония помежду си. Ако сте в стълкновение един с друг, как ще служите на Бога? Бог е хармония. Ако си в дисхармония със себе си и със своя ближен, как ще отидеш при Бога?
Бог абсолютно изключва всякаква дисхармония, всякакво
оплакване
.
Свободен си да се оплакваш, но оплачеш ли се веднъж, ти не можеш да се явиш пред лицето на Бога. Шишето може да се оплаква, че го изпразнили. Нямам нищо против това, но всеки човек, който се оплаква пред Бога, е празно шише. Той казва: Господи, изпразниха ме. Нищо не ми остана, Какво да правя?
към беседата >>
21.
Силата на ума
,
МОК
, София, 25.11.1932г.,
Разрешението на социалните въпроси е резултат от
оплакването
на тези души.
Като се стремят към този свят, задачата на цялото човечество, на всички хора е да се освободят от нещастията си. Това става подсъзнателно. Три разумни, съзнателни същества управляват и контролират всички хора. Едното същество е на физическия свят. Около него са групирани милиарди души, които постоянно му се оплакват.
Разрешението на социалните въпроси е резултат от
оплакването
на тези души.
Те казват: Гладни сме, болни сме, страдаме. Какво да се прави? През същите изпитания минава и отделният човек. Боли те ръка, крак, оплакваш се, докато един ден болката изчезне. Боли те стомах, глава – пак се оплакваш.
към беседата >>
22.
Законът на ограничението и законът на свободата
,
ООК
, София, 7.6.1933г.,
под думата „
оплакване
“ аз разбирам следното: аз виждам, че ти си една спънка в моя живот.
(втори вариант)
Ето един начин. Аз вече съм му показал истинския път. След една година, като се върна на същото място, семето вече е израснало, то ще ни каже: „Много ти благодаря. Ето плода за твоята услуга.“ Сега вие се оплаквате от страданията, от несгодите на живота и аз се оплаквам с вас заедно, т.е.
под думата „
оплакване
“ аз разбирам следното: аз виждам, че ти си една спънка в моя живот.
И мисля за начина, по който може да ги премахна, по разумен начин. Вие досега правили ли сте един опит. Вие сте болен и викате лекар. Хубаво е, но викате 12 души лекари и те направят консулт и казват: „Според нашата наука, вие сте осъден да заминете за другия свят. Опитани са всички средства.“ Вие повярвате във всички лекари.
към втори вариант >>
23.
Един удар
,
СБ
, София, 2.9.1933г.,
Като отварям радиото си, аз постоянно чувам мърморене,
оплакване
: жената се оплаква, че мъжът ѝ не я обичал; мъжът се оплаква, че жена му не го обичала; синът се оплаква, че баща му не го обичал; учениците се оплакват, че учителите им не ги обичали.
В първо време образува кал, обаче, като тече няколко години наред, тя постепенно изчиства околните места. Праведният прилича на чешма: където мине, всичко изчиства. Следователно не се обезсърчавайте от мъчнотиите си! Христос не се обезсърчи; праведните хора, светиите също не се обезсърчиха. По същия начин и вие не трябва да се обезсърчавате.
Като отварям радиото си, аз постоянно чувам мърморене,
оплакване
: жената се оплаква, че мъжът ѝ не я обичал; мъжът се оплаква, че жена му не го обичала; синът се оплаква, че баща му не го обичал; учениците се оплакват, че учителите им не ги обичали.
Чудно нещо! Небето, звездите, слънцето – всичко ви обича. Каква по-голяма любов търсите? Вие сте обвити от Любовта, а търсите сянката на Любовта. Защо не цените любовта, която имате, а търсите друга любов?
към беседата >>
24.
Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение
,
УС
, София, 12.11.1933г.,
“ Че, ти си още повече за
оплакване
!
Ти казваш: „Защо този вол оре? “ Тогава ще кажеш на себе си: „Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата. Питаш: „Дали не съм и аз като този кон, да тегля една натоварена каруца? “ И казваш: „Горкият кон!
“ Че, ти си още повече за
оплакване
!
По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички! И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем! Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне.
към беседата >>
25.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
От семейния живот се оплакват, оплакват се учители, оплакват се ученици, навсякъде има
оплакване
.
Вземете разводите. В Америка има толкоз много разводи, „а ла турка“ ги развеждат. Сега не зная, турците малко измениха закона си, но преди Мустафа Кемал много се пазеха туркините – ако турчинът поиска вода от жена си и тя му подаде празна стомна, той казва: „Напущам те! “ За една празна стомна! Та, казвам: В живота всички се оплакват.
От семейния живот се оплакват, оплакват се учители, оплакват се ученици, навсякъде има
оплакване
.
Сега като ви разправям, вие казвате: „Какво ни интересува нас, че преди 2–3000 години Навуходоносор направил златен образ? [Дай] ни нещо сега бяло на черно, което ще ни ползува.“ Че, кое е туй бялото на черното, което ще ви ползува? Днес вие сте на някой бал, някоя мома на 21 година, с копринена рокля, но след 3 месеца я виждам умряла от тифус, простряна в ковчега, с венци я занасят на гроба. Питам: Какво ме ползува този живот, ако ще ме опари сланата? Това е самозаблуждение, това са младите хора, които се покланят на Навуходоносоровия образ.
към беседата >>
26.
Човешкото и Божественото
,
УС
, София, 29.7.1934г.,
Религиозно хленчене има,
оплакване
, че никой не ги обича.
Има деца, които постоянно плачат, хленчат. Тези деца не са умни. Те разбират своите интереси, но никога не мислят, не им е влизало в ума, че те безпокоят майка си, че майка им трябва да си почине. По 4–5 пъти ще плачат на вечер, ще събуждат майка си, ще искат навреме и без време да ядат. Има религиозни хора, които мязат на такива своенравни деца, които постоянно ходят да хленчат.
Религиозно хленчене има,
оплакване
, че никой не ги обича.
Че никой не им обръща внимание. Говоря на онези от вас, които искате да разберете дълбочините на едно учение. Вие влизате в нова епоха. Може да влезете с разбиранията на Моисея или пък с характера на апостол Павел. Има общества, които вътре воюват.
към беседата >>
27.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
Оплакването
показва, доколко човек е тщеславен.
Като слушате да се проповядва така, някои казват: Добре е да върви човек, добре е да се обичат хората, но хляб трябва. Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът идва да научи човека, как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае.
Оплакването
показва, доколко човек е тщеславен.
Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте.
към беседата >>
28.
Положителни качества / Не лъжете себе си
,
УС
, София, 28.7.1935г.,
И днес хората са за
оплакване
.
(втори вариант)
В прочетената глава се изнасят оплакванията на пророка, между които оплаквания и днешното време, което ние преживяваме, има известно съвпадение.
И днес хората са за
оплакване
.
Това показва състоянията, които пророкът е минал, както той схваща работите. Забележете от какво страдат хората. Това, което във времето на пророк Йеремия е било причина да страдат хората, и днес е причина за страданията на съвременните хора. Причините за страданията на хората са едни и същи. Между страданията на миналото и на сегашното човечество има една малка разлика, която се заключава в това, че злото е малко по– ограничено сега в сравнение с миналото, иначе страданията си мязат.
към втори вариант >>
29.
Единият лев
,
ООК
, София, 30.10.1935г.,
Тогава няма да има и това
оплакване
: "Като съм тръгнал в този път, какво съм придобил?
Но първо разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе. Ако разчиташ на него, ти си на правия път. Всички други влияния ще дойдат и ще съдействат. Но ако ти оставиш Божественото, което е вложено в тебе, и се осланяш на този или онзи, на светии и пр., то е изгубена работа, ще загазиш. Светиите идват при тебе тогава, когато разчиташ на Божественото, защото те имат божествените способности, та отиват там, където хората обичат и разчитат на Божественото в себе си.
Тогава няма да има и това
оплакване
: "Като съм тръгнал в този път, какво съм придобил?
" Всъщност тръгнали ли сте в този път? Ни най-малко! Вие сте хванали крив път. Мислите, че вървите по правия път? Не, не, ще се върнете назад до спирката, от която сте взели кривия път, и сега ще хванете правия път!
към беседата >>
30.
Абсолютна справедливост
,
УС
, София, 8.3.1936г.,
Че дошло
оплакването
– няма нищо.
Или онова, малкото, което Бог ни дава, да питаме защо ни го дава. Бъдете благодарни на онова, което ви дава. Не се оплаквайте от живота, от несносния живот. Защо се оплаквате от несносния живот? Аз не искам да ви съдя.
Че дошло
оплакването
– няма нищо.
Ти не се оплаквай. Когато хората се оплакват на мене, не ги оплаквам, нито се оплаквам на Господа от тях. Помнете две неща: Когато хората се оплакват, ти не ги оплаквай, нито се оплаквай от тях. Не се оплаквай от един човек, нито пък да го оплакваш. Той дошъл, човекът, гладен, какво ще го оплаквам?
към беседата >>
31.
Възприемане на словото / Да се възприеме Словото
,
УС
, София, 29.3.1936г.,
Навсякъде има
оплакване
.
Всеки от вас не страда ли, че е изгубил? Бащата се оплаква, че е изгубил любовта на сина си и майката се оплаква, че е изгубила любовта на дъщеря си. Господарят се оплаква, че е изгубил любовта на слугите си. Те като не го обичат, крадат го. Казва: „Едно време ми вършеше работата, но сега не я върши.“ Или пък слугата се оплаква.
Навсякъде има
оплакване
.
Не само туй, но и верующите, като влезнат в едно общество, най-първо са много горещи, започват с едно вдъхновение, с любов и след туй изгубят туй и станат обикновени. Ама туй е предисловие на любовта. Вие не разбирате законът какъв е. Щом те посети любовта, ти ще се подигнеш на една 300-хилядна частица от милиметъра. Втори път като те посети любовта, там, дето си бил, ще си представиш, да се подигнеш една 300-хилядна от секундата, от милиметъра.
към беседата >>
32.
Основната мярка
,
ООК
, София, 29.4.1936г.,
Любовта не обича никакво
оплакване
, че си невежа, че си сиромах, че си грешник – тури те в кюпа.
Като си недоволен от любовта, тури те в кюпа. Плачеш, тури те в кюпа. Като излезеш от нейния кюп, станеш весел. Вие мислите, че като влезете в любовта – мекичка, нежна майка. Не, не, тя не обича никакъв спор, никакво противоречие.
Любовта не обича никакво
оплакване
, че си невежа, че си сиромах, че си грешник – тури те в кюпа.
Майка си – в кюпа, баща – в кюпа. Всичките ги натъпка и като ги разтопи, няма ги никакви. Къде са недоволниците? Няма ги. Има само разтопени хора.
към беседата >>
33.
Външен и вътрешен живот / Вътрешен и външен живот
,
УС
, София, 27.6.1937г.,
Това са обикновени работи, които не се поправят с
оплакване
.
Жената казва: Господи, не виждаш ли, че страдам? Децата ми не са наредени, мъжът ми не ме обича. И мъжът се оплаква от своите сбъркани работи. Свещеникът се оплаква от своите пасоми, че не ходят на черква. Българите се питат: Защо България не спечели в Балканската война.
Това са обикновени работи, които не се поправят с
оплакване
.
Защо бащата не работи върху децата си, за да ги наведе на идеята да живеят помежду си като братя и сестри, а оставят силните да господаруват на по-слабите? Сега вие ще кажете, че говорите на децата си за добри, братски отношения. — Не е достатъчно само да говорите; вие трябва да носите идеята за братството в себе си. Можеш да говориш върху теорията на музиката, колкото искаш. Това не е достатъчно.
към беседата >>
34.
И виделината свети
,
НБ
, София, 21.11.1937г.,
Ще има ли тогава
оплакване
от беднотия?
В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи. Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи. Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята. Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н. Къде ще турите тези пари?
Ще има ли тогава
оплакване
от беднотия?
Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора. Един ден срещам една баба на около 80 години. Гледам я, има правилни черти на лицето си. Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна. Имах един добър дядо, но умря.
към беседата >>
35.
Да ми бъде ученик
,
НБ
, София, 20.2.1938г.,
Та Христос не е място за
оплакване
.
Ще купя неговото дете, но ще го взема като (мое дете) да ми бъде. Всякога ще виждаш своето дете при мене, той трябва да бъде свободен да вижда детето си. Да вземем грижа за тази хубава картина. Сега другата идея, другото заблуждение. Ние седим на земята и искаме като ни припари да идем при Христа и да се оплакваме.
Та Христос не е място за
оплакване
.
Ако идем при Христа, той ще ни каже, след като му разправим за всичките наши страдания, той малко ще се поусмихне, понеже знае, той е бил на земята, има тази опитност. Казва: Зная. Той няма да ти каже „Зная“, но ще ти даде една батерийка и ще ти каже: Тази батерийка носи в джоба си. Щом се намериш натясно, идеш при някого, не иска да ти помогне, цъкни. Щом светнеш, той ще ти каже: „Какво искаш?
към беседата >>
Но сутрин, никакво
оплакване
.
Кажи: „Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да уча. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да проявявам доброто, което е вложено в мене. Благодаря ти, Господи, че си пратил да проявя своята сила, която Ти си ми дал. Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на земята да помагам.“ Вие станете сутрин и се оплаквате. Оплаквайте се после, вечерно време, преди да заспиш, оплачи се.
Но сутрин, никакво
оплакване
.
Сутрин като станеш, весел да бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже има набрана опитност, но сутринта като станете, дигнете си очите, благодарете, запейте си: „Благодаря ти, Господи! “ Аз си пея вътре, няма да ме чуят отвън, аз пея вътре. Има едно пеене в причинния свят, като се дигнете. На физическото поле има и във висшите светове има музика, и в света има музика.
към беседата >>
36.
Новата храна
,
УС
, София, 6.3.1938г.,
Като свърши
оплакването
си, казвам: „Добър е Господ“.
Дойде една сестра при мене да се оплаква от някого – недоволна, сърдита е. Аз затварям очите си, не я гледам. – Защо? – От очите излиза голяма енергия. Тя се оплаква и чака да кажа нещо.
Като свърши
оплакването
си, казвам: „Добър е Господ“.
Тя ме погледна, замисли се и каза: „Извини ме, прекалих много“. И аз, като отивам при Господа, извинявам се, че не съм обичал хората, както Той ги обича. Не съм обичал растенията, както Той ги обича. Спомням си, че не съм ги поливал, не съм се грижил за тях. Един ден седя в стаята си и оттам виждам как една сестра мие листата на един голям лимон.
към беседата >>
37.
Вътрешна просвета
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.7.1938г.,
Всяка нечистота, всяко недоволство, всяко роптание и
оплакване
се отразява болезнено върху съществата от духовния свят.
И физическият живот, като част от целокупния живот, трябва да бъде абсолютно чист. Дето и да влезете, трябва да пазите чистота. Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да живеете добре, да не опетнявате природата, която е част от цялото Битие. От всички се искат чисти мисли и чувства, за да не нарушавате хармонията на природата. Най-малкото нарушаване води след себе си голямо наказание.
Всяка нечистота, всяко недоволство, всяко роптание и
оплакване
се отразява болезнено върху съществата от духовния свят.
В тях всичко е красиво, хармонично, пълно с любов. Днес духовният свят е пълен с оплакванията на хората. Всички се оплакват, че нямат пари, имоти, къщи, дрехи, добри условия и т.н. Обаче, на тия оплаквания не се дава никакъв отговор и внимание. Човек има право да се оплаче само един път в живота си, и то след като е живял 120 години.
към беседата >>
За обикновените хора се позволява по едно
оплакване
на година.
Днес духовният свят е пълен с оплакванията на хората. Всички се оплакват, че нямат пари, имоти, къщи, дрехи, добри условия и т.н. Обаче, на тия оплаквания не се дава никакъв отговор и внимание. Човек има право да се оплаче само един път в живота си, и то след като е живял 120 години. Това се отнася до ония, на които съзнанието е пробудено.
За обикновените хора се позволява по едно
оплакване
на година.
Понеже хората се оплакват много често, почти всеки ден, оплакванията им не се приемат. Новият живот изключва всякакви оплаквания. – Ама животът бил груб. – Грубото в живота е материал, който всеки човек трябва да обработва. Напредналите същества работят усилено за превръщане на грубата материя във фина, мека материя.
към беседата >>
38.
Словото бе Бог
,
НБ
, София, 18.2.1940г.,
Оплакване
няма да има.
Бог изисква да живеете по друг начин. Иде една епоха и тъй, както досега сте живели, не може да живеете вече. В бъдеще от болести няма да се оплаквате вече. В бъдеще от глад няма да се оплаквате. В бъдеще от безпаричие няма да се оплаквате.
Оплакване
няма да има.
В бъдеще ще има благодарност за това, което имате. Ще се говори само за положителни работи. За никакви отрицателни работи няма да се говори. Гледам по вестниците постоянно съобщават този се убил, онзи се убил, там автомобил се разрушил. Тук-там ще срещнеш – на боб зърно – нещо добро.
към беседата >>
39.
Любов към себе си, любов към ближния си, любов към Бога
,
ООК
, София, 21.2.1940г.,
В българските песни първо има едно
оплакване
.
Туй значи „Аз ви казвам“. „Аз“ е основа на „ви“ – туй е външният обект. Казвам нещо, което Бог ми е казал. Туй значи: хубавото, което е в мене, аз го изнасям, както едно дърво изнася своя плод или някой художник нарисувал своята картина, или както един музикант изнася своята песен. „Аз ви ка“ – имате до, ми, сол.
В българските песни първо има едно
оплакване
.
Българинът се оплаква, че тялото му не е здраво, че сърцето го боли. Казва: „Няма да я бъде, то ще се мре, но да си поиграя.“ Най-първо той казва, че кракът го боли, че сърцето го боли. Като не може да си намери цяр, казва: „То ще се мре, но да си поиграя.“ А пък какво е разрешението? Няма какво да мре човек. Човек не е създаден да мре.
към беседата >>
40.
Съгласуване на мислите
,
УС
, София, 29.9.1940г.,
Лошото е в
оплакването
.
Родило се, казал Господ да се роди. Казвам: Що ме занимавате с тия работи. Умряло, много добре, изпълнила се волята Божия. Родило се, много добре, изпълнила се волята Божия. Ходят двама, много добре; оженили се, много добре; приказват си, бият се – много добре.
Лошото е в
оплакването
.
Лошото не е, че те били. Не говори за биенето. Този, който бил някого, дигнал прах много ще има – кихане. Казвам: Не трябва да изтупваш по този начин. За бъдеще биенето ще става по друг начин.
към беседата >>
41.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 3.11.1940г.,
Оплакване
в оня свят няма.
Благодари на Бога за очите си. Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята. Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват.
Оплакване
в оня свят няма.
В оня свят трябва да бъдеш доволен. Трябва да забравиш умразата, злобата, да бъдеш разположен, там всичко ще забравиш. Ако остане само един малък повод, не може да останеш в рая. Има един анекдот, че един евреин, адвокат, влязъл в оня свят. Понеже там нямало спорове, той бил винаги на особено мнение.
към беседата >>
42.
Божествена мярка
,
УС
, София, 29.12.1940г.,
Небето място за
оплакване
ли е?
Но постепенно ако придобиете знанието, то ще ви ползува. Сега в религиозно отношение казват: Да ида в небето, да се явя пред Христа. Много човешки разсъждавате. Какво ще направите пред Христа, кажете ми? Да му се оплачете?
Небето място за
оплакване
ли е?
Събрали се двама братя, ще идат при Христа да ги примирява. Друга работа на Христа не е останала. Че Той като говори още на земята като беше Той се отказа от тази работа. Слушай казва, Учителю, кажи на брата ми. Христос казва, кой ме поставил съдник, аз не съм съдник.
към беседата >>
43.
Двама или трима
,
СБ
,
НБ
, София, 14.9.1941г.,
И
оплакването
не е лошо, но нищо не допринася.
(втори вариант)
Зимата е процес, в който нещата се прибират в себе си, вглъбяват се. Дойде ли пролетта, ще излезеш навън, в опитното училище на природата. Пролетта може да се уподоби на раждането, а зимата – на смъртта. Следователно, когато се ражда, човек започва да работи върху себе си. Работете и вие върху себе си, без да се оплаквате.
И
оплакването
не е лошо, но нищо не допринася.
Да се оплаква бедният, бездарният, има смисъл; но да се оплаквате вие, които сте и богати, и здрави, и силни, и даровити, това не е на място. Казвате, че работите ви не вървят добре, при това имате добър глас. Излезте на сцената и запейте. Който ви чуе, ще ви възнагради. Друг е въпросът, ако гласът ви е груб, необработен.
към втори вариант >>
44.
Център и периферия
,
МОК
, София, 14.11.1941г.,
Проплакването
е първото дишане.
Кое трябва да проявим сега? Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане. Като че ли цялото тяло диша. Специалните органи за дишането не са турени в действие. Щом се роди, веднага се проявява дишането.
Проплакването
е първото дишане.
Като се роди детето, всички очакват да запее. Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец. Щом не е певец изпъждат го из света навън. Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее. Щом престане да пее, заминава си.
към беседата >>
45.
Три неща
,
ООК
, София, 16.12.1942г.,
Той, Господ, няма време за
оплакване
.
Хубаво, че остарял. Ако при остаряването поумняваш, старостта е на място; но ако при остаряването оглупяваш, то е неестествен процес. Ако под думата уморил си се, разбирам, че си работил; но ако уморил се, разбирате, че не може да станеш, то е съвсем друг процес. Сега по някой път вие смятате Господа като един човек, да идете при Него и да му се оплачете, да му разправяте за врели некипели. Казвате: „Ще ида да се оплача на Господа“.
Той, Господ, няма време за
оплакване
.
Господ за всичко в света има време, няма време за оплакване. Вие искате да идете при Господа да се оплаквате. Той няма време нито секунда, какво ще Му се оплакваш. Вие оплакването ще го забравите. Ако искате да се оплаквате от живота, ти сам създаваш своето недоволство.
към беседата >>
Господ за всичко в света има време, няма време за
оплакване
.
Ако при остаряването поумняваш, старостта е на място; но ако при остаряването оглупяваш, то е неестествен процес. Ако под думата уморил си се, разбирам, че си работил; но ако уморил се, разбирате, че не може да станеш, то е съвсем друг процес. Сега по някой път вие смятате Господа като един човек, да идете при Него и да му се оплачете, да му разправяте за врели некипели. Казвате: „Ще ида да се оплача на Господа“. Той, Господ, няма време за оплакване.
Господ за всичко в света има време, няма време за
оплакване
.
Вие искате да идете при Господа да се оплаквате. Той няма време нито секунда, какво ще Му се оплакваш. Вие оплакването ще го забравите. Ако искате да се оплаквате от живота, ти сам създаваш своето недоволство. Допуснете, че вие сте касиер, не си изплащате навреме задълженията на хората.
към беседата >>
Вие
оплакването
ще го забравите.
Казвате: „Ще ида да се оплача на Господа“. Той, Господ, няма време за оплакване. Господ за всичко в света има време, няма време за оплакване. Вие искате да идете при Господа да се оплаквате. Той няма време нито секунда, какво ще Му се оплакваш.
Вие
оплакването
ще го забравите.
Ако искате да се оплаквате от живота, ти сам създаваш своето недоволство. Допуснете, че вие сте касиер, не си изплащате навреме задълженията на хората. Или си турен да служиш на някаква служба да услужваш на хората. Кой как дойде, ти настройваш тия хора да ти създадат злини. Искаш да се оплакваш на Господа.
към беседата >>
46.
В царството си
,
НБ
, София, 23.5.1943г.,
Често съм слушал да казват: „Да идем при Господа да Му се оплачем.“ Никакво
оплакване
няма при Бога.
Да се пробуди за благата, които Бог е определил заради нея. Казвам: Ако вас ви сега възкресят в Небето, вие нищо няма да видите. Всичко там е формули, както в университета. Говори някой професор по математика, по геометрия, какво ще разберете? Често чуваме геометриците да говорят за плоскости, за сечения, за линии, разправят, пишат на дъската – какво ще разберете?
Често съм слушал да казват: „Да идем при Господа да Му се оплачем.“ Никакво
оплакване
няма при Бога.
Единственото нещо, което не се позволява, то е. На Земята може да се оплакваш колкото искаш. В Небето ако се оплачеш, за 10 000 години няма да те приемат. Казва някой: „Отивам при Господа, за да се оплача.“ Оставете се от това заблуждение. На туй отгоре ще ви приведа един анекдот из американския живот.
към беседата >>
47.
Човешка и Божествена любов
,
УС
, София, 28.11.1943г.,
Оплакването
подразбира някаква мъчнотия – не можеш да решиш задачата си Щом решиш задачата си,
оплакването
престава.
Радвам се, че обичам хората. Радвам се на моята и на тяхната радост. Ако аз не живея като Бога и като добрите хора, и ако вие не живеете като мене, какво представят моят и вашият живот? Ще кажете, че хората се оплакват от живота си. Не е лошо, че се оплакваш.
Оплакването
подразбира някаква мъчнотия – не можеш да решиш задачата си Щом решиш задачата си,
оплакването
престава.
Някой се оплаква, че има нива, но семе няма, волове няма, не може да я изоре. Ти обичаш тоя човек и веднага предлагаш помощта си. Имаш два вола, жито и му казваш: Дай нивата на мене, да я изора и засея. През лятото, когато житото роди, ще делим печалбата наполовина. Можеш ли да делиш благата с някого, ако нищо не си работил?
към беседата >>
Оплакване
има.
(втори вариант)
Аз когато обичам хората, и аз се радвам. Аз се радвам на моята радост и радостта на другите. От негова радост аз се радвам, че той забогатява. Ако вие не живеете, тъй както Бог живее, ако вие не живеете, както добрите хора живеят, в какво седи вашият живот или в какво седи моят живот? Казвам, проявената любов извън времето.
Оплакване
има.
Оплакването не е лошо нещо, то е решение на една задача. Ти се оплакваш дотогава, докато не знаеш да решиш една задача. Щом я решиш, задачата става ясна. Допуснете, че обичаш един човек, той има нива от десет декара, но няма семе, не може да я посее, не може да я разоре, няма волове. Ти нива нямаш.
към втори вариант >>
Оплакването
не е лошо нещо, то е решение на една задача.
(втори вариант)
Аз се радвам на моята радост и радостта на другите. От негова радост аз се радвам, че той забогатява. Ако вие не живеете, тъй както Бог живее, ако вие не живеете, както добрите хора живеят, в какво седи вашият живот или в какво седи моят живот? Казвам, проявената любов извън времето. Оплакване има.
Оплакването
не е лошо нещо, то е решение на една задача.
Ти се оплакваш дотогава, докато не знаеш да решиш една задача. Щом я решиш, задачата става ясна. Допуснете, че обичаш един човек, той има нива от десет декара, но няма семе, не може да я посее, не може да я разоре, няма волове. Ти нива нямаш. Имаш един чифт волове, жито имаш, казваш: „Може ли да взема твоята нива орташки, аз да изора нивата, да я посея, че каквото даде, половината на мене, половината на тебе." Един я дава нивата, а от другия трудът и житото.
към втори вариант >>
НАГОРЕ