НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
97
резултата в
56
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Нека отсега нататък започнем да прилагаме Христовото учение – не да се показваме на света, че сме религиозни хора: нека нашата
набожност
да бъде скрита в нас, а пред света нека сме както красивите дами, които излизат с покрито лице, да не ги изгори слънцето или да не почернеят от праха.
Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако 100 пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволите, Той ги е проклел и е създал за тях голям огън. Тъй че който не иска да бъде свързан с дяволите, трябва да бъде милостив и съобразителен.
Нека отсега нататък започнем да прилагаме Христовото учение – не да се показваме на света, че сме религиозни хора: нека нашата
набожност
да бъде скрита в нас, а пред света нека сме както красивите дами, които излизат с покрито лице, да не ги изгори слънцето или да не почернеят от праха.
Скрийте своята красота вътре, не парадирайте с нея отвън. Не разправяйте колко сте добри, великодушни, готови за благотворителни дела, и че по 3 пъти на ден се молите, за да не станете посмешище на света. И Христос казва: „Бъдете в света умни като змиите и незлобливи като гълъбите“. Светските хора не са глупави, а умни. По отношение на висшия живот те са по-лоши, но по отношение на ума те са по-умни, ние сме глупави.
към беседата >>
2.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
И след всичко това, този човек ще говори за
набожност
.
Голяма тъмнина го очаква в другия свят, затова му палят свещи, да осветят пътя му. – “Как ще ни посрещнат на онзи свят? ” – Ще ви запитат, готови ли сте да живеете без лъжа, без кражба, без насилие. Който е готов, добре ще го приемат; който не е готов, ще го върнат на земята като последен сиромах, да научи уроците си, т.е. да изправи погрешките си.
И след всичко това, този човек ще говори за
набожност
.
Набожен е този, който има Любов в себе си. – “Ще бъда ли спасен? ” – За спасение можеш да питаш, но далеч си още от набожността. Който се покае, той ще бъде спасен. Обаче, само онзи може да се покае, който е разбрал дълбокия смисъл на Живота.
към беседата >>
” – За спасение можеш да питаш, но далеч си още от
набожността
.
Който е готов, добре ще го приемат; който не е готов, ще го върнат на земята като последен сиромах, да научи уроците си, т.е. да изправи погрешките си. И след всичко това, този човек ще говори за набожност. Набожен е този, който има Любов в себе си. – “Ще бъда ли спасен?
” – За спасение можеш да питаш, но далеч си още от
набожността
.
Който се покае, той ще бъде спасен. Обаче, само онзи може да се покае, който е разбрал дълбокия смисъл на Живота. Той си е поставил за задача да изгони крадеца от своята държава. Да се покаеш, това значи, да тръгнеш в Божествения път. Някой се оплаква, че откак жена му се определила като Христова последователка, животът им се развалил.
към беседата >>
И следъ всичко това, този човѣкъ ще говори за
набожность
.
(втори вариант)
Голѣма тъмнина го очаква въ другия свѣтъ, затова му палятъ свѣщи, да освѣтятъ пѫтя му. — Какъ ще ни посрещнатъ на онзи свѣтъ? — Ще ви запитатъ, готови ли сте да живѣете безъ лъжа, безъ кражба, безъ насилие. Който е готовъ, добре ще го приематъ; който не е готовъ, ще го върнатъ на земята като последенъ сиромахъ, да научи уроцитѣ си, т. е. да изправи погрѣшкитѣ си.
И следъ всичко това, този човѣкъ ще говори за
набожность
.
Набоженъ е този, който има любовь въ себе си. — Ще бѫда ли спасенъ? — За спасение можешъ да питашъ, но далечъ си още отъ набожностьта. Който се покае, той ще бѫде спасенъ. Обаче, само онзи може да се покае, който е разбралъ дълбокия смисълъ на живота.
към втори вариант >>
— За спасение можешъ да питашъ, но далечъ си още отъ
набожностьта
.
(втори вариант)
Който е готовъ, добре ще го приематъ; който не е готовъ, ще го върнатъ на земята като последенъ сиромахъ, да научи уроцитѣ си, т. е. да изправи погрѣшкитѣ си. И следъ всичко това, този човѣкъ ще говори за набожность. Набоженъ е този, който има любовь въ себе си. — Ще бѫда ли спасенъ?
— За спасение можешъ да питашъ, но далечъ си още отъ
набожностьта
.
Който се покае, той ще бѫде спасенъ. Обаче, само онзи може да се покае, който е разбралъ дълбокия смисълъ на живота. Той си е поставилъ за задача да изгони крадеца отъ своята държава. Да се покаешъ, това значи, да тръгнешъ въ Божествения пѫть. Нѣкой се оплаква, че откакъ жена му се опредѣлила като Христова последователка, животътъ имъ се развалилъ.
към втори вариант >>
3.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Нѣкой казва: „Азъ съмъ много честенъ, справедливъ човѣкъ.“ Казвамъ: „Кажи си истината – смѣтка имашъ.“ „Азъ съмъ, казва, много набоженъ човѣкъ.“ Какво трѣбва да се разбере подъ думата „
набожность
“?
(втори вариант)
Нѣкой пѫть, като дойде момъкътъ да иска момата, майката я кори. Нѣкога това е много хубаво, подигатъ се акциитѣ на момата предъ момъка. Той казва: „Майка ти не те харесва, но азъ те харесвамъ.“ А нѣкога, като хвалятъ момата, работата е изгубена. Това сѫ политически съображения, въ които има договорни страни, да се спечели нѣщо, защото вие въ свѣта всичко вършите съ смѣтка и при Бога като отивате, пакъ имате смѣтка. Ако отивате на училище да се учите, смѣтка имате; ако отивате при Бога, смѣтка имате; ако изучавате окултната наука, пакъ смѣтка имате.
Нѣкой казва: „Азъ съмъ много честенъ, справедливъ човѣкъ.“ Казвамъ: „Кажи си истината – смѣтка имашъ.“ „Азъ съмъ, казва, много набоженъ човѣкъ.“ Какво трѣбва да се разбере подъ думата „
набожность
“?
Свѣтътъ страда все отъ набожни хора. Въ свѣта има едно криво разбиране на тази набожность. Набоженъ човѣкъ наричамъ този, който има качествата, свойствата на Бога, има и Неговия умъ, Неговата душа и сърце, а онзи, който е само сѣнка на Бога, който прѣдставлява само силата Божия въ себе си, той не е набоженъ човѣкъ, той е човѣкъ на силата. Христосъ обръща внимание на своитѣ слушатели и казва: „Помнете Лотовата жена.“ Защо тя остана? – Защото се обърна пакъ да гледа къмъ Содомъ и Гоморъ.
към втори вариант >>
Въ свѣта има едно криво разбиране на тази
набожность
.
(втори вариант)
Той казва: „Майка ти не те харесва, но азъ те харесвамъ.“ А нѣкога, като хвалятъ момата, работата е изгубена. Това сѫ политически съображения, въ които има договорни страни, да се спечели нѣщо, защото вие въ свѣта всичко вършите съ смѣтка и при Бога като отивате, пакъ имате смѣтка. Ако отивате на училище да се учите, смѣтка имате; ако отивате при Бога, смѣтка имате; ако изучавате окултната наука, пакъ смѣтка имате. Нѣкой казва: „Азъ съмъ много честенъ, справедливъ човѣкъ.“ Казвамъ: „Кажи си истината – смѣтка имашъ.“ „Азъ съмъ, казва, много набоженъ човѣкъ.“ Какво трѣбва да се разбере подъ думата „набожность“? Свѣтътъ страда все отъ набожни хора.
Въ свѣта има едно криво разбиране на тази
набожность
.
Набоженъ човѣкъ наричамъ този, който има качествата, свойствата на Бога, има и Неговия умъ, Неговата душа и сърце, а онзи, който е само сѣнка на Бога, който прѣдставлява само силата Божия въ себе си, той не е набоженъ човѣкъ, той е човѣкъ на силата. Христосъ обръща внимание на своитѣ слушатели и казва: „Помнете Лотовата жена.“ Защо тя остана? – Защото се обърна пакъ да гледа къмъ Содомъ и Гоморъ. На друго мѣсто Христосъ казва: „Който е хваналъ ралото и се обръща назадъ, той не е за мене достоенъ.“ Младитѣ казватъ тъй: „Не е врѣме да започнемъ религиозенъ животъ.“ Казвамъ: Вие сте като хилавата мома, ще останете въ къщи, не сте за новата култура, за въ бѫдеще сте. И тогава казвамъ: Онова сѣме, което се посѣе на нивата, има условия да се размножава, а онова, което остава въ хамбара, то се продава и прѣзъ камъкъ се прѣкарва.
към втори вариант >>
4.
Дъще Сионова
,
НБ
, София, 14.5.1922г.,
Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има
набожност
.
Да кажем, ние проповядваме известно учение, туй учение не само ние го проповядваме, туй учение всички разумни хора го проповядват. Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора.
Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има
набожност
.
Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията.
към беседата >>
Ако туй е
набожност
, тогава ония хора в болницата са най-набожните.
В Негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение е неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2,000 години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините!
Ако туй е
набожност
, тогава ония хора в болницата са най-набожните.
Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е.
към беседата >>
Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма
набожност
, всички са оправени и тъй, както никой друг.
Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навънка; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени, и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя отде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако туй е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика?
Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма
набожност
, всички са оправени и тъй, както никой друг.
Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина.
към беседата >>
5.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
“ Но ако попитате хората що е
набожност
, какво ще отговорят?
Всяка една сила в света се познава по резултатите си; всяко едно дърво – по своя плод; всяка една култура – по хората, които живеят в тази култура; всяка една религия – по своите богомолци. Лекарите, свещениците, всички професии се познават по нещо. Всички хора днес казват: „Ние трябва да имаме строго определени възгледи за живота! “ В която църква и да влезете, ще кажат: „Трябва да бъдем набожни!
“ Но ако попитате хората що е
набожност
, какво ще отговорят?
Лекарите казват, че лекарят трябва да бъде добър. В какво седи добрината на един лекар? – Добрият лекар трябва да се моли да няма никакви болести в света. Щом се моли да има болести, той не е добър лекар. Добрият адвокат трябва да се моли да няма дела, да не се карат хората, да не спорят помежду си.
към беседата >>
6.
Божественото буталце
,
МОК
, София, 21.12.1924г.,
Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте,
набожността
, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то.
Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се. Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо. После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения?
Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте,
набожността
, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то.
Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава? Това не е начин на разсъждение. Сега, какви изводи може да си направите от това? Това не са лични забележки; това са принципални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас.
към беседата >>
Набожността
е качество на човека, тя е едно благородно чувство.
(втори вариант)
“ Отреже едното си ухо. После казва: „Имам два крака. Защо ми са и двата? И с един крак мога.“ Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: „Човек не трябва да бъде много набожен.“ – Смешни сте!
Набожността
е качество на човека, тя е едно благородно чувство.
Друг казва: „Човек не трябва да бъде и умен.“ – Да, може да не бъде и умен, но на какво ще се обърне тогава? Това обаче не е правилен начин на разсъждение. И тъй, какви изводи може да направите от всичко това? Туй не са лични забележки, но това са принципиални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от Невидимия свят, които са ви пратили тук, искат да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от Невидимия свят искат да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържите изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате Светлина, да утешавате страдащи, бедни, немощни, да си състрадавате един друг – и още хиляди други работи те изискват от вас.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: “Човѣкъ не трѣбва да бѫде набоженъ.” Смѣшни сте,
набожностьта
, това е едно качество на човѣка, едно благородно чувство е то.
(втори вариант)
Нали сте били ученици въ училището? Нѣкой учи до трети класъ, остане и казва: “И безъ знание мога, и безъ учение мога.” Че можешъ безъ учение, можешъ, разбира се. Тогава другъ човѣкъ казва: “Господь ми направи двѣ очи, защо ми сѫ двѣ и съ едно мога.” - Извади едното. “И двѣ уши имамъ”, вземе и пробие едното си ухо. Послѣ казва: “Два крака, защо ми сѫ, съ единъ кракъ мога.” Питамъ: на каква карикатура ще замяза човѣкъ съ такива разсъждения?
Нѣкой казва: “Човѣкъ не трѣбва да бѫде набоженъ.” Смѣшни сте,
набожностьта
, това е едно качество на човѣка, едно благородно чувство е то.
Казва: “И уменъ не трѣбва да бѫде човѣкъ.” Е, хайде, и уменъ не трѣбва да бѫде човѣкъ, на какво ще се обърнете тогава? Това не е начинъ на разсѫждение. Сега, какви изводи може да си направите отъ това? Това не сѫ лични забѣлѣжки; това сѫ принципални нѣща, начини за разсѫждение. Значи вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ изискватъ отъ васъ вие да се учите; вашите приятели отъ невидимия свѣтъ, които сѫ ви пратили тукъ, искатъ вие да бѫдете духовни и религиозни; вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ искатъ вие да бѫдете умни, да бѫдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добрѣ изпититѣ си, да бѫдете носители на Божественитѣ идеи, да пръскате свѣтлина, да утѣшавате страждающи, бѣдни, немощни, да си състрадавате единъ другъ, и още хиляди нѣща, хиляди други работи изискватъ отъ васъ.
към втори вариант >>
7.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
Този е същият закон и за
набожността
на хората.
(втори вариант)
Може някой път да направим един малък опит. Да допуснем, някой от вас не разбира математика, не му сече акълът. Ще изкараме двама души най-силни, в които тази светлина се е набрала, те ще си турят ръцете в тази област и като ги подържат, ще му зададем една задача, и той ще реши задачата. Ще проработи умът му. Ще му дойде на ум как да реши задачата.
Този е същият закон и за
набожността
на хората.
Хората си предават. Някои хора не са набожни, то се предава по мода. Едно временно настроение религиозно - то не е набожност. Ще работите върху [това], ще се отличавате. Индусите отличават три състояния:
към втори вариант >>
Едно временно настроение религиозно - то не е
набожност
.
(втори вариант)
Ще проработи умът му. Ще му дойде на ум как да реши задачата. Този е същият закон и за набожността на хората. Хората си предават. Някои хора не са набожни, то се предава по мода.
Едно временно настроение религиозно - то не е
набожност
.
Ще работите върху [това], ще се отличавате. Индусите отличават три състояния: S - sattwa R - radjas Т - thamas
към втори вариант >>
8.
Форми на съзнанието
,
ООК
, София, 4.1.1928г.,
Ако един набожен човек може да те обеси, че не споделяш неговите възгледи, каква
набожност
е тази?
Какви са отличителните качества на човешкото съзнание и какви – на животинското? Мислете върху този въпрос. И тъй, като разсъждавате върху четирите форми на религията, ще ги разглеждате като учения, като школи, като фази на живота, през които човечеството е минало. Обаче с тези вярвания човек не може да влезе в Царството Божие. Всички тези възгледи, тези вярвания трябва да се изменят.
Ако един набожен човек може да те обеси, че не споделяш неговите възгледи, каква
набожност
е тази?
Ако един милитарист може да те обеси само за това, че не поддържаш неговите възгледи, какъв милитаризъм е това? В Америка в 1905 година двама американски милиардери взели участие в една борсова игра: единият купувал, другият продавал, а всички останали около тях страдали. Хиляди хора се опропастили материално, хиляди полудели и т. н. Питам: коя е формата, по която съвременните хора трябва да живеят? Всички тия учения дадоха ли образец, по който хората да живеят в хармония помежду си?
към беседата >>
9.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
В патриотизма влиза едно религиозно чувство, не някаква привидна
набожност
, но всеки човек дълбоко в себе си да съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и като така ние принадлежим към една небесна държава.
(втори вариант)
В нея личното чувство е било крайно изопачено, там е имало онзи елемент на крайно самоудоволстване, на мислене само за себе си. Всеки народ, който минава за патриотичен, трябва да има едно вътрешно сдушаване между всички негови единици, една общителност, нещата да не стават принудено, чрез власт, но те трябва да стават естествено, хората взаимно да си помагат. Това е една благородна черта. При това, когато казват за някого, че е патриот, човек не може да бъде патриот, докато няма корена на патриотизма в главата си. Няма ли този орган в себе си развит, той не е никакъв патриот.
В патриотизма влиза едно религиозно чувство, не някаква привидна
набожност
, но всеки човек дълбоко в себе си да съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и като така ние принадлежим към една небесна държава.
Когато човек говори за своето отечество, това отечество е една отвлечена Божествена идея. Когато човек говори за такава идея, той трябва да има една материална идея, с която да я обуслови. Видимо той е тази идея. Например, колкото и да е добър един човек, все трябва да изпъкне нещо в него. Все трябва да се види нещо добро в него.
към втори вариант >>
10.
Два центъра
,
ООК
, София, 13.11.1929г.,
Едно време имахте жена и деца, грижехте се за тях, но сега нямате жена и деца, те са заминали за онзи свят, и като няма кого да обичате и за кого да се грижите, вие губите своята
набожност
.
Не се ли подмладява всеки ден, човек не знае да се моли, няма религия в себе си. Казва ли човек, какво е бил едно време и какво е станал сега, той нито знае да се моли, нито има религия в себе си. — Едно време правехме големи усилия, едно време обичахме Бога. — Кой е виновен за вашето минало? От гледището на Божествения свят, каквото е било в миналото, това е и сега.
Едно време имахте жена и деца, грижехте се за тях, но сега нямате жена и деца, те са заминали за онзи свят, и като няма кого да обичате и за кого да се грижите, вие губите своята
набожност
.
Казвате тогава, че Бог ви е забравил. Не, това е криво разбиране. Всяко криво разбиране води към вкисване. За да се освободи от това вкисване, човек трябва да оправи първо отношенията си към Божествения свят. Когато се говори за работа върху себе си човек често се обезсърдчава намира, че много години трябва да работи.
към беседата >>
11.
Чрез Него стана
,
МС
, София, 14.7.1930г.,
В сегашния живот на хората не се изисква само
набожност
.
Това не трябва да ви обезсърчава. Пред вас седи велика задача: да работите за създаването на новия човек. У човека има нови способности, нови мисли, нови чувства, нови методи, нови условия, при които той трябва да развива гениалността у себе си. Вие преминахте фазата на обикновените хора; сега сте във фазата на талантливите, но целта в живота ви е да влезете във фазата на гениалните. - Гениалността се придобива по строго научен начин.
В сегашния живот на хората не се изисква само
набожност
.
Когато човек се моли, той трябва да знае, защо се моли; когато прави добро, той трябва да знае, защо прави добро. Всяко нещо, което човек върши, трябва да бъде строго определено. Казвам: всеки трябва да се стреми да стане гениален. Гениалният човек има една хубава черта в своя характер: той никога не дава обявления. Той работи за себе си.
към беседата >>
12.
Колелото на съзнанието / Закон на редуването. Функции на числата – колелото на човешкото съзнание
,
МОК
, София, 16.1.1931г.,
Сега всички са материалисти, държат всичко в ръцете си, след това материалистите стават набожни и като станат набожни, съвсем се изпразнят; защото
набожността
иска изпразване, самоотричане.
(втори вариант)
Е, не може. При това колело друго яче не може. Най-първо ще се обезсърдчиш, ще мислиш, че всичко си изгубил, после ще се насърдчиш, после какво ще стане? Ще има придобивка, ще се напълниш и най-после ще добиеш един морален живот. Щом станеш много набожен, много морален, ще знаеш, че скоро ще се изпразни кофата ти.
Сега всички са материалисти, държат всичко в ръцете си, след това материалистите стават набожни и като станат набожни, съвсем се изпразнят; защото
набожността
иска изпразване, самоотричане.
Дето казва Толстой: Крайното обезсърдчение е крайно самоотричане. Самоотрекъл се той от себе си, казва: Няма да го бъде. И след това казва, трябва да се живее. Та казвам, има една работа извънка това колело. Аз ви показвам сегашния живот.
към втори вариант >>
13.
Пътища на Мъдростта
,
ИБ
,
БС
, София, 12.5.1932г.,
В какво седи
набожността
, каква е нуждата на Господа от нашето вярване?
Ако турите в стомаха неподходяща храна, всички клетки гладуват и я изхвърлят навън – тези стомашни клетки са много по-умни, отколкото своя господар. Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил десет деца в студена вода и те умрели. Винаги, когато човек не може да роди нещо, което да е свързано с някаква идея, то умира. Страданията са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света. Вие толкова време посещавате събранията.
В какво седи
набожността
, каква е нуждата на Господа от нашето вярване?
Ако някой влезе в училище и вярва в учителя си, каква полза носи този ученик на учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на Вярата се определя от прилежанието на ученика – ако прилежанието му е голямо и ако е придобил нещо в учението, той има Вяра в учителя си. Вярата едновременно трябва да предизвиква Обич и Любов и ако не може да предизвика Любов и прилежание, то тя не е истинска Вяра. Всякога може да опитате силата на вашата Вяра и всеки един от вас трябва сам да се опита, за да види доколко има Вяра – от тази Вяра, която имате, зависи вашето щастие.
към беседата >>
14.
Сляп от рождение
,
НБ
, София, 13.11.1932г.,
Чрезмерната
набожност
е друго анормално състояние.
За да може неговата мисъл напълно да функционира, най-първо, мозъкът трябва да бъде в едно изправно състояние, за да може да функционира неговата мисъл, но не целият мозък. Ако предната част е нормална, може мисълта да функционира правилно, но някой път се случва една анормалност в задната част – неговите чувства са в анормално състояние. Той мисли право, а постъпва зле. Някой път този човек мисли право, а постъпва криво. Някой път за някой човек казваме, че е безбожник, то е едно анормално състояние.
Чрезмерната
набожност
е друго анормално състояние.
Ако тази набожност е подтик да пожертва всичко за човечеството, но ако тази набожност е само за негово благо? Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство, то е едно нещо, а ако искаш да го пазиш за цялото човечество, то е друг въпрос, или когато мислиш за него, без да се ползваш от това, то е съвсем друго нещо. Без да хвърлям какъв и да е упрек на хората, има известни архаически наклонности, изостанали от рибите, от млекопитаещите, наследство от птиците и от ред раси, които са, които са живели преди тази раса, наследствени черти. И тия наследствени черти са изостанали в човешките тела и се изискват само малки известни условия, за да се произведе известен атавизъм. Вземете запример у човека туй чувство на гордост.
към беседата >>
Ако тази
набожност
е подтик да пожертва всичко за човечеството, но ако тази
набожност
е само за негово благо?
Ако предната част е нормална, може мисълта да функционира правилно, но някой път се случва една анормалност в задната част – неговите чувства са в анормално състояние. Той мисли право, а постъпва зле. Някой път този човек мисли право, а постъпва криво. Някой път за някой човек казваме, че е безбожник, то е едно анормално състояние. Чрезмерната набожност е друго анормално състояние.
Ако тази
набожност
е подтик да пожертва всичко за човечеството, но ако тази
набожност
е само за негово благо?
Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство, то е едно нещо, а ако искаш да го пазиш за цялото човечество, то е друг въпрос, или когато мислиш за него, без да се ползваш от това, то е съвсем друго нещо. Без да хвърлям какъв и да е упрек на хората, има известни архаически наклонности, изостанали от рибите, от млекопитаещите, наследство от птиците и от ред раси, които са, които са живели преди тази раса, наследствени черти. И тия наследствени черти са изостанали в човешките тела и се изискват само малки известни условия, за да се произведе известен атавизъм. Вземете запример у човека туй чувство на гордост. Гордостта е едно болезнено чувство.
към беседата >>
Чрезмерната
набожност
е друго ненормално състояние.
(втори вариант)
Ако измерите долния полукръг на черепа между ушите, ще получите 34, 35, 36 см, а на горната част, короната, около 36-37 см, тогава вие ще съставите известно отношение на живите числа по един прогресивен начин. Ако искате да си съставите правилно понятие за човека, трябва да изучите онези сили, които функционират в мозъка. И за да може мисълта на човека правилно да функционира, мозъкът трябва да бъде в изправност. Ако предната част е нормална, мисълта функционира правилно. Но някой път се случва задната част, областта на чувствата да не е в нормално състояние.
Чрезмерната
набожност
е друго ненормално състояние.
Ако тази набожност е подтик да пожертва всичко за човечеството добре, но ако тази набожност е само за негово благо, тя не е на място. Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство, е едно нещо, а ако искаш да го пазиш за цялото човечество, ако мислиш за него безкористно, то е съвсем друго нещо. Без да хвърлям какъв да е упрек на хората, констатирам известен атавизъм, наследствени черти от ред раси, които са живели преди тази раса. И достатъчни са само съответни условия, за да се прояви в човека известен атавизъм. Вземете за пример гордостта у човека.
към втори вариант >>
Ако тази
набожност
е подтик да пожертва всичко за човечеството добре, но ако тази
набожност
е само за негово благо, тя не е на място.
(втори вариант)
Ако искате да си съставите правилно понятие за човека, трябва да изучите онези сили, които функционират в мозъка. И за да може мисълта на човека правилно да функционира, мозъкът трябва да бъде в изправност. Ако предната част е нормална, мисълта функционира правилно. Но някой път се случва задната част, областта на чувствата да не е в нормално състояние. Чрезмерната набожност е друго ненормално състояние.
Ако тази
набожност
е подтик да пожертва всичко за човечеството добре, но ако тази
набожност
е само за негово благо, тя не е на място.
Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство, е едно нещо, а ако искаш да го пазиш за цялото човечество, ако мислиш за него безкористно, то е съвсем друго нещо. Без да хвърлям какъв да е упрек на хората, констатирам известен атавизъм, наследствени черти от ред раси, които са живели преди тази раса. И достатъчни са само съответни условия, за да се прояви в човека известен атавизъм. Вземете за пример гордостта у човека. Тя е едно болезнено чувство.
към втори вариант >>
15.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 27.11.1932г.,
Какво изисква
набожността
?
Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят. Мнозина разглеждат, че някои хора са светски, а други са религиозни. Това обаче не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат.
Какво изисква
набожността
?
Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е.
към беседата >>
Какво изисква
набожността
?
(втори вариант)
Този е идеалът към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят. Мнозина разсъждават, че някои хора са светски, а други са религиозни или духовни. Това, обаче, не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат.
Какво изисква
набожността
?
Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е.
към втори вариант >>
16.
Внушение и вдъхновение
,
ООК
, София, 21.12.1932г.,
Все трябва да има една отличителна черта, по която се познава
набожността
.
– Допускаме, че има такива хора. – Допускането е едно, а действителността е друго нещо. Казвате, че някой човек е религиозен, набожен. Как познавате това? Коя е отличителната черта на набожния?
Все трябва да има една отличителна черта, по която се познава
набожността
.
Като видите вълк, мечка, лисица, веднага ги познавате. По какво? Имат поне една отличителна черта, по която ги познавате. Коя е отличителната черга на религиозния, на набожния, на светията? Не искате да ми отговаряте, нито аз да ви отговарям, но задавам този въпрос, за да мислите.
към беседата >>
17.
Мир на този дом
,
НБ
, София, 5.3.1933г.,
Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва
набожността
.
Да направя добро – мога, но да убия човек – не мога.“ Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така. Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите. Не е във външното безбожие.
Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва
набожността
.
Казвам, набожността съдържа три неща в човека. Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта.
към беседата >>
Казвам,
набожността
съдържа три неща в човека.
И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така. Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите. Не е във външното безбожие. Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
Казвам,
набожността
съдържа три неща в човека.
Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея.
към беседата >>
Главата на човека показва, дали той е набожен; ръката на човека показва, дали той е набожен; лицето му също така показва
набожността
.
(втори вариант)
Да направя добро - мога, но да убия човек - не мога. Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така! Между безбожниците аз съм намерил много повече вярващи, отколкото между вярващите.
Главата на човека показва, дали той е набожен; ръката на човека показва, дали той е набожен; лицето му също така показва
набожността
.
Набожността у човека съдържа три неща: Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея.
към втори вариант >>
Набожността
у човека съдържа три неща: Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества.
(втори вариант)
Това е човекът, това са истински религиозните хора. И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така! Между безбожниците аз съм намерил много повече вярващи, отколкото между вярващите. Главата на човека показва, дали той е набожен; ръката на човека показва, дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.
Набожността
у човека съдържа три неща: Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества.
Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага.
към втори вариант >>
18.
Доброто семе
,
НБ
, София, 2.9.1934г.,
Знаете ли какво значи
набожност
?
“ Друг казва: „Аз съм свършил по математика, разбирам.“ – „Я ми разреши една задача. Ако разрешиш задачата, разбираш.“ Друг казва: „Аз разбирам от строеж, от план.“ – „На опит трябва да се постави.“ Сега някой казва: „Аз съм много набожен човек.“ В това ни най-малко не вярвам. Аз вярвам повече на своя пергел, той показва по-право колко е набожен човек, отколкото неговите думи. Някой ще каже, че много набожен бил.
Знаете ли какво значи
набожност
?
Това е едно от най-благородните чувства, които той има. Когато туй чувство е хубаво развито, той има най-голяма мекота и благородство, състрадание към хората – най-хубавото чувство, във всяко отношение един примерен човек е. Когато туй чувство е слабо развито, той може да те пържи на ръжен. В европейските народи религиозното чувство е развито. В германците е слабо развито.
към беседата >>
19.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш."
Набожността
е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи.
Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне. Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света. Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени? Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"? После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен".
Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш."
Набожността
е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи.
Оня ученият адвокат прави кривия човек прав, а правия - крив. Оня ученият лекар някой път ще ти даде някое лекарство, с което ще те повали на земята. Сега остава идеята, кое е потребно в дадения случай, сега. Кое е необходимото сега? Идеята за Бога имате, известни опитности имате, здраве имате, но все има нещо, на което вие не сте господари.
към беседата >>
20.
Колко е добър Господ
,
ООК
, София, 17.7.1935г.,
То ще бъде една
набожност
, която има съвсем друг произход.
Да кажем, че имате известни линии, които излизат от един център. Тия дълги линии показват интензивността на едно чувство, да кажем религиозно чувство, или любов към Бога. Тая дължина показва интензивността на това чувство. Колкото линията е по-къса, толкова чувството е по-малко интензивно или пък това чувство е интензивно, но то е егоистично. Ако тая линия е наполовина дълга, отколкото е нормалното или ако я съкратите, вие ще влезете в друг свят.
То ще бъде една
набожност
, която има съвсем друг произход.
Когато това чувство е силно развито и е в хармония с човешките мисли и с всички други чувства, то дава една хармонична черта на човека. Той има възвишени, широки възгледи, той не може да се блазни, свободен е от подозрения, от съмнения. Има в света съмнения, които са на място, а пък има съмнения, които са отражение. Например, ако вие стъпите върху един човек с крака си, той може да ви издържи, но ако стъпите на една пчела с крака си, с това налягане ще причините нейната смърт. Има някои хора, на които като кажете една дума, нищо няма да причините, но тая дума, казана на други хора, ще причини известна тежест.
към беседата >>
21.
Бъди доволен / Доволството
,
УС
, София, 24.11.1935г.,
Едни обичат
набожността
, други не я обичат.
Казват: „Не е набожен човек.“ Ако е между религиозните хора, казват: „Не е набожен.“ Кога човек може да бъде набожен? По какво ще познаеш набожния? Ако станеш набожен, влезеш между другите хора, ти ще го научиш. Питам: Ако се намериш между такива хора, кое положение ще вземеш?
Едни обичат
набожността
, други не я обичат.
За едни е нещо възвишено, за други е посмешище. После, някои казват: „Да разберем нещата.“ Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които трябва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал. Ако речеш да ги разбираш, няма време да разбираш. Какво ще разбираш?
към беседата >>
22.
По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец
,
УС
, София, 15.12.1935г.,
Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази
набожност
.“ Какво разбирате вие?
Училището не е място за придобиване на знание. Не, то не се придобива, като ходиш. То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш.
Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази
набожност
.“ Какво разбирате вие?
Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност. Там няма никаква набожност. А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни.
към беседата >>
Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената
набожност
.
Не, то не се придобива, като ходиш. То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш. Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие?
Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената
набожност
.
Там няма никаква набожност. А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си.
към беседата >>
Там няма никаква
набожност
.
То не е само като слушаш – като учиш! И църквата не е място да станеш набожен. Като ходиш, ни най-малко няма да станеш набожен – като се молиш. Някой път и тук аз слушам братя и сестри, казват: „Остави се, тази набожност.“ Какво разбирате вие? Аз бих желал всички да сте набожни, но не престорената набожност.
Там няма никаква
набожност
.
А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си. Колкото пт не си здрав, пт не си набожен.
към беседата >>
Набожността
е здраве.
А другият иска да се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него. Аз бих желал хората да са набожни, отколкото да не са набожни. Желая хората да са здрави, отколкото да са болни. Защото колкото си по-здрав, по-набожен си. Колкото пт не си здрав, пт не си набожен.
Набожността
е здраве.
Колкото си по-умен, набожен си. Колкото си по-глупав, не си набожен. Колкото си по-добър, набожен си. Тъй, положителното е набожен. Оставете тия глупави работи, то е съвсем глупаво разбиране, външно.
към беседата >>
23.
Не съдете по лице
,
НБ
, София, 12.1.1936г.,
– Никаква
набожност
няма в този човек.
Когато се набере излишна енергия при ушите му, човек започва да се бие и кара с хората. Когато се набере излишна енергия отзад на главата, човек започва да мисли за образуване на семейство, за създаване на деца. Това са новите, научните данни, с които разполага новата наука. Човек иска да пласира излишна енергия в себе си. Той казва: Аз съм набожен човек.
– Никаква
набожност
няма в този човек.
Той кукурига като петел. Той казва: Аз вярвам в Бога. – Че и петелът вярва като кукурига. Вера без мисъл не е вяра. Вярата има свое реализиране.
към беседата >>
24.
Божественото огледало. Трите области
,
ООК
, София, 8.4.1936г.,
Някой казва: „Трябва да бъдем набожни." Но какво се разбира под думата „
набожност
"?
Неговият ум е другояче построен. Разсъдителните способности у него са много развити. Онзи, който добре разбира психология, той няма да говори на неразвития върху дълбоките работи. Ако един човек може да вдигне сто килограма и друг може да вдигне трийсет килограма, то първият няма какво да се сърди на втория, силата му е такава. Но онзи, който вдига трийсет килограма, след време може да вдигне сто килограма, има такава възможност.
Някой казва: „Трябва да бъдем набожни." Но какво се разбира под думата „
набожност
"?
За да бъдете набожен, трябва да имате няколко качества: един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля. И да бъдете човек, който никога не се колебае: казано - свършено. Той няма две неща в себе си. Ти си набожен, говориш за Бога. Бог е най-възвишената интелигентност, Бог каквото каже, прави го.
към беседата >>
25.
Подобно е на невод
,
НБ
, София, 10.10.1937г.,
Набожността
на съвременните хора мяза на страха на децата от баща им.
В правия смисъл на думата „набожен“, малцина могат да бъдат такива. Всички хора са набожни от страх. Страхът е една подбудителна причина в тях. Като дойде страхът, хората стават много набожни. Щом мине страхът им, те пак приемат онова естествено положение.
Набожността
на съвременните хора мяза на страха на децата от баща им.
Като дойде бащата в къщи, всички деца стават много набожни, приемат всичко с голямо смирение, защото за тях бащата представя страха, известен авторитет. После, всички хора не са еднакво умни. Всички хора не са еднакво добри. За да бъде добър, човек трябва да има развити органи на доброто в себе си. Доброто си има свои органи.
към беседата >>
26.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
Казвате: „Аз искам да бъда набожен, но не ми трябва наука.“
Набожността
е най-голямата наука.
Но всичкото седи в това, че тебе ти действува един затворен ъгъл и не може да го отвориш. Вие имате една мъчнотия, това е една права линия. Не имате един ъгъл, това е една мъчнотия. Защото двете е закон на противоречията. Имате един отворен ъгъл.
Казвате: „Аз искам да бъда набожен, но не ми трябва наука.“
Набожността
е най-голямата наука.
Ти не можеш да бъдеш набожен, ако не се учиш. Човек, който не се учи, той е осъден на всички страдания в света. Той никога не може да прокопса, нищо повече! В природата как е започнало образуването? В природата има една крива линия.
към беседата >>
27.
Сърцето и умът
,
УС
, София, 17.10.1937г.,
Какво придоби с твоята
набожност
?
Като го видиш, кажи му: И аз желая да бъда трудолюбив като тебе. Ти си свършил много неща, направил си много открития. Наистина, дяволът започва с доброто и свършва със злото. Той кара човека да стане религиозен, а после го обезверява. Той ще го издигне на високо място, ще го направи цар, владика и после ще му каже: Като си толкова набожен, толкова силен, хвърли се от тази височина.
Какво придоби с твоята
набожност
?
Какво спечели с твоята сила? Откажи се от Бога, от царуването си. Той ще те кара да се храниш хубаво, да затлъстееш, после ще ти изпрати някоя болест, да изгубиш силата си. И съвременната наука препоръчва на човека да се храни добре, да внесе в организма си известно количество калории, витамини, мазнини и, като се научи да преяжда, тя ще започне да го лекува. Това не е правилен начин на хранене.
към беседата >>
28.
Сила, благородство, светлина и доброта
,
НБ
, София, 5.12.1937г.,
Вие казвате: „Да бъдем набожни, да се молим на Бога.“ Оставете вашата
набожност
настрана.
Но тя вярваше в Христа, вярваше, че ще се излекува. Това, в което вярвате, ще стане. Вие трябва да вярвате, че Бог е вложил във всички ви дарби, които вие трябва да развивате. Желанието на Бога е всички да станем добри и да вършим работа. Всички трябва да бъдем и музиканти, и художници, и поети, и скулптури, какви ли не.
Вие казвате: „Да бъдем набожни, да се молим на Бога.“ Оставете вашата
набожност
настрана.
Набожността не е нещо, което може да се придобие отвън. Сега мога да ви определя какво нещо е набожността. Който не зачита майка си и баща си и презира хората, той няма никаква набожност. Набожният човек има благоговение към Бога, към хората. Набожният човек има благоговение и към детето.
към беседата >>
Набожността
не е нещо, което може да се придобие отвън.
Това, в което вярвате, ще стане. Вие трябва да вярвате, че Бог е вложил във всички ви дарби, които вие трябва да развивате. Желанието на Бога е всички да станем добри и да вършим работа. Всички трябва да бъдем и музиканти, и художници, и поети, и скулптури, какви ли не. Вие казвате: „Да бъдем набожни, да се молим на Бога.“ Оставете вашата набожност настрана.
Набожността
не е нещо, което може да се придобие отвън.
Сега мога да ви определя какво нещо е набожността. Който не зачита майка си и баща си и презира хората, той няма никаква набожност. Набожният човек има благоговение към Бога, към хората. Набожният човек има благоговение и към детето. При това, той се радва на дарбите на другите хора.
към беседата >>
Сега мога да ви определя какво нещо е
набожността
.
Вие трябва да вярвате, че Бог е вложил във всички ви дарби, които вие трябва да развивате. Желанието на Бога е всички да станем добри и да вършим работа. Всички трябва да бъдем и музиканти, и художници, и поети, и скулптури, какви ли не. Вие казвате: „Да бъдем набожни, да се молим на Бога.“ Оставете вашата набожност настрана. Набожността не е нещо, което може да се придобие отвън.
Сега мога да ви определя какво нещо е
набожността
.
Който не зачита майка си и баща си и презира хората, той няма никаква набожност. Набожният човек има благоговение към Бога, към хората. Набожният човек има благоговение и към детето. При това, той се радва на дарбите на другите хора. Който не е набожен, ако той види някаква дарба в човека, казва: „Това не струва, онова не струва.“ – Не, това е криво заключение.
към беседата >>
Който не зачита майка си и баща си и презира хората, той няма никаква
набожност
.
Желанието на Бога е всички да станем добри и да вършим работа. Всички трябва да бъдем и музиканти, и художници, и поети, и скулптури, какви ли не. Вие казвате: „Да бъдем набожни, да се молим на Бога.“ Оставете вашата набожност настрана. Набожността не е нещо, което може да се придобие отвън. Сега мога да ви определя какво нещо е набожността.
Който не зачита майка си и баща си и презира хората, той няма никаква
набожност
.
Набожният човек има благоговение към Бога, към хората. Набожният човек има благоговение и към детето. При това, той се радва на дарбите на другите хора. Който не е набожен, ако той види някаква дарба в човека, казва: „Това не струва, онова не струва.“ – Не, това е криво заключение. Така не се мисли.
към беседата >>
29.
Недоизказаното
,
ООК
, София, 8.12.1937г.,
Ще обърнете
набожността
надолу.
Аз ви превеждам един пример. Седи една високо образована дама и чете французки вестник, иска да покаже, че знае нещо на френски. Обърнала „Льотан“ и чете. Казвам: Ти, ако държиш един вестник така, ще те издаде дали знаеш езика. Някой път вие, набожните, не говорите, защото като речете да говорите, ще се издаде дали знаете или не.
Ще обърнете
набожността
надолу.
Някой казва: „ Аз имам много набито ухо, разбирам“. Казвам: Ами вземи „до“. Той вземе „до“ фалшиво. Казвам: Това не е „до“. Какво е?
към беседата >>
30.
Четиритях точки
,
ООК
, София, 12.1.1938г.,
Туй чувство на
набожност
не е развито.
Нарисувал типове, около 500–600 типа. Много хубаво е схванал добродетелните хора, скържавите хора, умните хора. Та най-първо вие не знаете дали сте набожни, или не. Вие минавате за набожни. Някои от вас не сте набожни.
Туй чувство на
набожност
не е развито.
Някои от вас мислите, че сте много деликатни. Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората. Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля. Вие се разплаквате, че няма защо да плачете. Всичко туй не е реалност.
към беседата >>
Той казва: „Като те гледам, виждам, че си набожен, но не показваш признаците на
набожността
, много си светски.
Каквото правиш, и ако аз правя както ти правиш, двама светии не можем да се поберем на едно място. Казвам: Аз се радвам, че такъв човек срещнах. Не съм виждал друг човек. Той казва: „Тъй се прави“. И пак се кръсти.
Той казва: „Като те гледам, виждам, че си набожен, но не показваш признаците на
набожността
, много си светски.
Не носиш като мене кръст, модерно се носиш“. Казвам: Като тебе светия, такива дрехи в небето веднъж ги шият. На мене намериха тия светските да ги нося, па ми ги туриха да ги нося. Един ден като стана като тебе, може да ушият специални за мене. Казвам: Своите дрехи би ли ги дал да се разменим?
към беседата >>
31.
Великото благо на живота
,
ООК
, София, 1.6.1938г.,
Ти тази, старата
набожност
я остави настрана.
Ябълките, крушите, черешите всички ще станат да ни съдят. На своето задължение не сме издържали. Та в края на века сме. Трябва да минем в новото разбиране. Някой мисли, че е много набожен.
Ти тази, старата
набожност
я остави настрана.
Туй старото ваше разбиране трябва да го погребете. Като слизам отгоре, една сестра казва: „Трябва да напуснем старото“. Казвам: Старото трябва да го погребваш. Като остарее някой, клекне на кревата, иска да го храниш и като умре да го погребваш. Ако погребваш старите, плачеш.
към беседата >>
32.
Добрият живот
,
ООК
, София, 22.6.1938г.,
Набожността
е горе на главата.
Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери. Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката. Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта. Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство. Някои от вас искате да бъдете набожни.
Набожността
е горе на главата.
Ако главата горе е издадена, този човек е набожен. Три качества има набожността. Набожният има Любов към Бога. Той има уважение, благоговение. Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко.
към беседата >>
Три качества има
набожността
.
Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта. Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство. Някои от вас искате да бъдете набожни. Набожността е горе на главата. Ако главата горе е издадена, този човек е набожен.
Три качества има
набожността
.
Набожният има Любов към Бога. Той има уважение, благоговение. Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко. Той счита даже и камъчетата свещени. Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни.
към беседата >>
33.
Оригинал и копие
,
УС
, София, 11.9.1938г.,
За някои смисълът на живота е в религията; искат да се покажат пред хората с благородство, с
набожността
си.
Ще следваме същия университет и ще придобием същото знание“. Щом кажат така, престават да го посещават. Често питат какъв е смисълът на живота. Според едни смисълът на живота е да се облечеш добре, да си сложиш нова шапка и обувки и да се покажеш на хората. Според други смисълът на живота е в учението: да свършиш училище и да покажеш на хората дипломата си; да станеш певец, да излезеш на сцената, да пееш и всички да кажат: „Хубаво пее, като ангел“.
За някои смисълът на живота е в религията; искат да се покажат пред хората с благородство, с
набожността
си.
Застават в черквата прави, вдигнат очите и ръцете си нагоре и оттук-оттам поглеждат дали ги виждат. Това било молитва към Бога! Искат да се представят скромни, смирени. И детето, докато е в количката, е смирено; отвреме-навреме поглежда, да дойде някой да подвижи количката. Щом излезе от количката и започне да лази, то иска да покаже, че е юнак.
към беседата >>
34.
Господари на външния и вътрешния живот
,
ООК
, София, 5.4.1939г.,
Аз се чудя за тази
набожност
.
“ Мислите ли, че Бог човека, това разумно същество, ще го остави да се облече с дрипели? От вашите уста трябваше да тече нектар. Като влезете в някоя къща, че като кажете няколко думи, да потече нектар от вашите уста. И всички хора там да се примирят. А пък аз гледам, за някого казват, че е много набожен, а пък като влезе някъде скарва хората.
Аз се чудя за тази
набожност
.
Наблюдавайте живота си. Ако влезете и скарате хората, вие верующ ли сте? Накъдето ходите, трябва да носите нещо хубаво. Ухание трябва да излиза от вас. Аз това ви го преставям като един идеал.
към беседата >>
35.
Дайте свобода
,
МОК
, София, 7.4.1939г.,
Ако искаш
набожност
, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място.
Но туй семе турете настрана, не мислете заради него, то само ще си израсне, тогава ще имате едно плодно дърво. Всяка ваша идея посейте, дето може да расте, не я носете в джоба или в скришно място. Къде трябва да се носят идеите? Де трябва да се посаждат, на коя нива ще ги посаждате? Ако искаш милосърдие, ще го посееш на главата, в мозъка, отпред, горе над челото, в средата.
Ако искаш
набожност
, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място.
Ако искаш справедливост, ще я посееш от двете страни на главата, горе. Трябва да знаеш как да обработваш мозъка. Всяко нещо, ако не го посееш, не може да расте. Вследствие на това някои хора, които живеят в механическата култура, имат семена, турени в хубави кутии. Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици.
към беседата >>
Остави на твоята
набожност
, тя сама ще разреши въпроса.
Няма какво да се осъждате. Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности. Тази ваша способност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса. Остави на твоето милосърдие, то само ще разреши въпроса.
Остави на твоята
набожност
, тя сама ще разреши въпроса.
Остави на твоята смелост, тя сама ще разреши въпроса. Няма какво да разрешаваш ти. Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд. Ти остави твърдостта сама да се проявява. То значи свобода.
към беседата >>
36.
Комедия, драма, трагедия
,
УС
, София, 7.7.1940г.,
Седи човек и премигва с очите си, иска да се покаже какво нещо е
набожността
.
Колкото и да е весел човек, казва, не си струва толкоз весел да бъде. – „Да стана малко песимистичен и другите хора трябва да станат сериозни сега.“ Но и в религиозните хора има една комична страна. Той седи някъде сериозен. Набожните хора са комични. Каква е вашата идея да бъде човек набожен?
Седи човек и премигва с очите си, иска да се покаже какво нещо е
набожността
.
После хората играят рол и в трагедията. На сцената умира, пък не знае как да умре. Защо бърза като умира, проточи крака си и тъй го проточи, че става комичен. Хубавата страна на трагедията е, че тя освобождава човека от едно мъчение. Когато мъчението, страданието е непоносимо, трагедията ще те освободи.
към беседата >>
37.
Вечно обновяване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 28.7.1940г.,
Това е външна страна на
набожността
.
Волът, конят нямат човешка форма, но не са лишени от интелигентност. Какво ще кажете за рудокопача, който е почернял от въглищата, които копае? Колкото и да е черен и той е човек, с известна интелигентност и определени стремежи. Като ученици, вие трябва да се освободите от външната страна на нещата, да не се заблуждавате. Виждате, че някой човек се моли с часове и казвате, че е набожен.
Това е външна страна на
набожността
.
Този човек може да се моли от страх, а не от Любов. Ако отидете в странство и влезете в някое религиозно общество, ще намерите поне двама–трима лекари. Защо влизат в обществото? От интерес. Те знаят, че където са събрани много хора, непременно ще има нужда от лекари.
към беседата >>
От
набожност
ли?
Защо влизат в обществото? От интерес. Те знаят, че където са събрани много хора, непременно ще има нужда от лекари. Млада мома посещава редовно някое религиозно общество. Защо го посещава?
От
набожност
ли?
От интерес. Тя има предвид един от младите момци, които посещават събранията. И млад момък може да посещава събранието по същата причина. Той се интересува от някоя мома. Не е лошо, че момъкът се интересува от мома, а момата – от момък, но това са малки божества.
към беседата >>
38.
Източникът на радостта
,
ООК
, София, 31.7.1940г.,
В какво седи
набожността
на човека?
Какво означаваме с тези знаци с числата 1 и 2? Първата единица, със стрела надолу, показва, че зрънцето е посадено; а пък другата единица, със стрелата нагоре, показва, че зърното е поникнало. Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу, показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.“ Че, отгде го знаете, че е набожен?
В какво седи
набожността
на човека?
Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? У някои хора центъра на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата?
към беседата >>
Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на
набожността
.
Първата единица, със стрела надолу, показва, че зрънцето е посадено; а пък другата единица, със стрелата нагоре, показва, че зърното е поникнало. Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу, показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.“ Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека?
Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на
набожността
.
Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? У някои хора центъра на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човек е набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава.
към беседата >>
Да не мислите, че
набожността
е тука?
Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу, показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.“ Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността.
Да не мислите, че
набожността
е тука?
(Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? У някои хора центъра на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човек е набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава. Някои казват: „Да печелим души.“ Как се печелят души?
към беседата >>
(Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но
набожността
какво е?
Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.“ Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука?
(Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но
набожността
какво е?
У някои хора центъра на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човек е набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава. Някои казват: „Да печелим души.“ Как се печелят души? Ще се намерим в едно противоречие.
към беседата >>
У някои хора центъра на
набожността
има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3).
Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.“ Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е?
У някои хора центъра на
набожността
има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3).
Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човек е набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава. Някои казват: „Да печелим души.“ Как се печелят души? Ще се намерим в едно противоречие. Да кажем, че двама търговци донесат стока.
към беседата >>
39.
Три седмици
,
ООК
, София, 6.11.1940г.,
Нѣмате никаква
набожность
.
То не е за другитѣ да завзематъ тази служба, да се произнасятъ дали яденето е хубаво сготвено. Или нѣкой пѫть завземете положението да се произнесете, кой човѣкъ е религиозенъ. Съвременнитѣ хора може да се произнесатъ, кой човѣкъ е религиозенъ, защото ако вземемъ даннитѣ, които съвременната наука има, мнозина отъ васъ не сте религиозни. Една линия горе на свода на главата показва, колко човѣкъ е религиозенъ. Вие по нѣкой пѫть мислите, че сте набожни.
Нѣмате никаква
набожность
.
Ако горната часть на главата има такава крива линия отгоре, той е набоженъ. /Линия A/. На нѣкои хора главитѣ отгоре сѫ както линията В, те не сѫ набожни. Въ набожностьта, човѣкъ има едно благородно чувство да уважава и да почита всѣки човѣкъ. Всѣки човѣкъ представя нѣщо свещено.
към беседата >>
Въ
набожностьта
, човѣкъ има едно благородно чувство да уважава и да почита всѣки човѣкъ.
Вие по нѣкой пѫть мислите, че сте набожни. Нѣмате никаква набожность. Ако горната часть на главата има такава крива линия отгоре, той е набоженъ. /Линия A/. На нѣкои хора главитѣ отгоре сѫ както линията В, те не сѫ набожни.
Въ
набожностьта
, човѣкъ има едно благородно чувство да уважава и да почита всѣки човѣкъ.
Всѣки човѣкъ представя нѣщо свещено. И тѣлото му, като види, е нѣщо свещено. Другиятъ, който нѣма това чувство, хване кокошката, отреже ѝ главата, хване цвѣтето – откѫсне го. Критикъ е навсѣкѫде. Нѣма нѣщо свещено за него.
към беседата >>
Нямате никаква
набожност
.
(втори вариант)
То не е за другите да завземат тази служба, да се произнасят дали яденето е хубаво сготвено. Или някой път завземете положението да се произнесете кой човек е религиозен. Съвременните хора може да се произнесат кой човек е религиозен, защото ако вземем данните, които съвременната наука има, мнозина от вас не сте религиозни. Една линия горе на свода на главата показва колко човек е религиозен. Вие по някой път мислите, че сте набожни.
Нямате никаква
набожност
.
Ако горната част на главата има такава крива линия отгоре, той е набожен. (Линия А.) На някои хора главите отгоре са както линията В, те не са набожни. В набожността човек има едно благородно чувство да уважава и да почита всеки човек. Всеки човек представя нещо свещено. И тялото му като види, е нещо свещено.
към втори вариант >>
В
набожността
човек има едно благородно чувство да уважава и да почита всеки човек.
(втори вариант)
Една линия горе на свода на главата показва колко човек е религиозен. Вие по някой път мислите, че сте набожни. Нямате никаква набожност. Ако горната част на главата има такава крива линия отгоре, той е набожен. (Линия А.) На някои хора главите отгоре са както линията В, те не са набожни.
В
набожността
човек има едно благородно чувство да уважава и да почита всеки човек.
Всеки човек представя нещо свещено. И тялото му като види, е нещо свещено. Другият, който няма това чувство, хване кокошката, отреже й главата, хване цветето – откъсне го. Критик е навсякъде. Няма нищо свещено за него.
към втори вариант >>
40.
Същественото
,
МОК
, София, 21.11.1941г.,
Набожността
е насред на главата, отгоре.
Който има този център развит, не може болест да го гази. Ако искате да видите, дали един човек може да се бори със смъртта, вижте, дали този център е развит. Има една кост зад ухото и когато тя е издадена, показва, че човек може да се бори със смъртта. Има и други центрове. Някой човек е набожен.
Набожността
е насред на главата, отгоре.
На който центърът на набожността не е развит това не го интересува. Центърът на музиката е отстрани на челото към средата. У този, у когото не е развито, времето като дойде, да се определи времето на тона, не може. Много работи има да учите. Някой път сте неразположен.
към беседата >>
На който центърът на
набожността
не е развит това не го интересува.
Ако искате да видите, дали един човек може да се бори със смъртта, вижте, дали този център е развит. Има една кост зад ухото и когато тя е издадена, показва, че човек може да се бори със смъртта. Има и други центрове. Някой човек е набожен. Набожността е насред на главата, отгоре.
На който центърът на
набожността
не е развит това не го интересува.
Центърът на музиката е отстрани на челото към средата. У този, у когото не е развито, времето като дойде, да се определи времето на тона, не може. Много работи има да учите. Някой път сте неразположен. Ако са развити центровете във всяко отношение, друг ще бъде човека.
към беседата >>
41.
Блажени кротките
,
НБ
, София, 23.11.1941г.,
На Бога да служим, но не знаем от къде иде това чувство –
набожността
.
Мислите ли, че е лесна работа? Ние, съвременните хора, не сме се научили да управляваме себе си. Изисква се още няколко хиляди години да се научим да държим главата си, да знаем от къде излиза всяка мисъл, всяко чувство. Казваме: Паметта, но не знаем мястото на паметта, къде е. Ние философствуваме, но от къде иде философията, не знаем.
На Бога да служим, но не знаем от къде иде това чувство –
набожността
.
То е на главата, има си място, турено е. Един човек, който може кръвно да те оскърби, той не е набожен. Един умен човек, който иска да те оскърби, ще ти каже тъй: Братко, слушай тази слабост, която ти имаш и аз я имах, знаеш какво ми пати главата! Аз намерих един начин, приложих го, освободих се и на тебе ти го препоръчвам. Това е едно здравословно състояние.
към беседата >>
42.
Трите положения
,
УС
, София, 12.4.1942г.,
Вие, както сте направени, имате
набожност
, че всеки двайсет и четири часа трябва да навиваш часовника.
Ние страдаме, че не сме добри: то е лъжливо мнение. Бог те е направил добър, ти страдаш, че не си добър. Ето какво е станало. Ти имаш един часовник, има часовници, които се навиват на двайсет и четири часа, има часовници, които се навиват веднъж в седмицата, други – веднъж в месеца. Аз зная един часовник в Америка, който се навива веднъж в годината: като се навие, цяла година върви.
Вие, както сте направени, имате
набожност
, че всеки двайсет и четири часа трябва да навиваш часовника.
Не го навиваш, спре часовникът. Тъй е направен, да го навиваш. Спре часовникът, кой е виноват? Казва: „Спря часовникът.“ Причината е, че не е навит, вие не сте били точни да го навиете. Моя трябва само веднъж в седмицата да го навивам.
към беседата >>
43.
Великата възможност
,
ООК
, София, 15.4.1942г.,
Аз не зная в какво седи
набожността
.
1000 – 1000, не се позволява повече. Малко ти се дава, малко ще ядеш; много ти се дава, много ще ядеш. Никога няма да преядаш. Няма да вземеш чуждото и него да изядеш. Ще кажеш: „Стига ми сега.“ Вие казвате някой е набожен.
Аз не зная в какво седи
набожността
.
Според мене има два вида хора. Едни дават толкова любов, колкото Бог им дал. Като дойде, праща любовта си. Другите, които обичат, да оценяват любовта. Два начина има.
към беседата >>
44.
Виделината свети
,
НБ
, София, 24.5.1942г.,
И
набожността
и тя има особен храм.
Смешно е да говорите за софийска катедрала и да не знаете къде е мястото на катедралата. Или да говорите за министерство и да не знаете къде е зданието. Трябва да знаете къде е. Хората някой път говорят за справедливост и не знаят къде е жилището на справедливостта. Има особена стая в човешката справедливост.
И
набожността
и тя има особен храм.
Та ний сме дошли до лесното. Съвременните хора са дошли до лесното. Лесно е червисването и белисването. Измиеш се, пак се червисваш. Уважавам, които се червисват и белисват.
към беседата >>
45.
Да работим с радост
,
УС
, София, 18.10.1942г.,
Има думи, които са толкоз оцапани, щото никаква
набожност
нямат тия думи.
Сега това е общо казано. Вие искате набожни работи. Какво разбирате под набожна дума? Набожна дума е онази, която е абсолютно чиста. Мъчно човек може да говори набожно.
Има думи, които са толкоз оцапани, щото никаква
набожност
нямат тия думи.
Вие казвате аз. Знаете ли колко оцапана дума е аз? Ами знаете ли думата любов колко е оцапана? Тя е почти най-оцапаната дума. Щом почнеш да говориш за любовта, разбират това, което не е.
към беседата >>
46.
Новото верую
,
ООК
, София, 10.3.1943г.,
В какво седи
набожността
на един човек?
Друг е видял само ръкавиците, друг е видял обущата. Туй наблюдение ли е? Казва: “Имаме понятие за хората”. Имате понятие за техните шапки, ръкавици, обуща. Казвате: “Той е много набожен човек”.
В какво седи
набожността
на един човек?
Ако си в трамвая, като влезеш, ако някой е набожен, като види, че стои, ще стане и ще каже: “Заповядайте, аз слизам”. Той е набожен човек. Онзи, който седи и ви гледа, не става от мястото, няма никаква набожност. Ако е набожен, той казва: “Аз ще стоя, а ти ще седнеш”. Предпочитание ти дава.
към беседата >>
Онзи, който седи и ви гледа, не става от мястото, няма никаква
набожност
.
Имате понятие за техните шапки, ръкавици, обуща. Казвате: “Той е много набожен човек”. В какво седи набожността на един човек? Ако си в трамвая, като влезеш, ако някой е набожен, като види, че стои, ще стане и ще каже: “Заповядайте, аз слизам”. Той е набожен човек.
Онзи, който седи и ви гледа, не става от мястото, няма никаква
набожност
.
Ако е набожен, той казва: “Аз ще стоя, а ти ще седнеш”. Предпочитание ти дава. Той ще създаде в тебе една идея. Като гледаш този човек добре облечен, пък на тебе ти дава предпочитание, ти ще кажеш: “На какво основание ми даде почит този човек? ” Той ти даде една идея: постъпвай спрямо другите тъй, както аз постъпих спрямо тебе.
към беседата >>
47.
Бащата иде
,
НБ
, София, 30.5.1943г.,
Казвате: „Човек трябва да бъде религиозен, набожен.“ Но какво нещо е
набожността
?
Като започнал мозъкът да минава напред, човекът, за да не падне, трябвало е да се изправи, за да може да пази равновесие. Разбира се, тия работи, за да станат ясни, трябва да има доста чертежи, да се покаже начинът как е станало. Може да кажете, че вас не ви интересува миналото. Кое ви интересува? Кое е реалното?
Казвате: „Човек трябва да бъде религиозен, набожен.“ Но какво нещо е
набожността
?
Набожността, това е закон на Любовта. Да обичаш някого, това е набожност. Човек, който не люби, не може да бъде набожен. Всичките хора са набожни. Някой цял ден обикаля около някой прозорец, кланя се.
към беседата >>
Набожността
, това е закон на Любовта.
Разбира се, тия работи, за да станат ясни, трябва да има доста чертежи, да се покаже начинът как е станало. Може да кажете, че вас не ви интересува миналото. Кое ви интересува? Кое е реалното? Казвате: „Човек трябва да бъде религиозен, набожен.“ Но какво нещо е набожността?
Набожността
, това е закон на Любовта.
Да обичаш някого, това е набожност. Човек, който не люби, не може да бъде набожен. Всичките хора са набожни. Някой цял ден обикаля около някой прозорец, кланя се. Той има на Земята едно божество.
към беседата >>
Да обичаш някого, това е
набожност
.
Може да кажете, че вас не ви интересува миналото. Кое ви интересува? Кое е реалното? Казвате: „Човек трябва да бъде религиозен, набожен.“ Но какво нещо е набожността? Набожността, това е закон на Любовта.
Да обичаш някого, това е
набожност
.
Човек, който не люби, не може да бъде набожен. Всичките хора са набожни. Някой цял ден обикаля около някой прозорец, кланя се. Той има на Земята едно божество. Като види своето божество, покланя се, трепери пред него.
към беседата >>
48.
Истинно, честно и справедливо
,
НБ
, София, 6.6.1943г.,
Той мисли, че като клекне на колене, това е
набожност
.
Те трябва да са учили горе, че тук да проверяват. Който учи тук музика, той не може да я научи. Музиката тук, на Земята, не се учи. Трябва да я носи със себе си научена, че тук да я проверява. Като дойде тук, да я провери и като се върне в другия свят, в организирания свят, тогава е придобил нещо.
Той мисли, че като клекне на колене, това е
набожност
.
Аз съм виждал като се молят хората, като клякат на колене, какъв ъгъл образуват с краката си и по този ъгъл познавам дали е набожен или не. Или някой се моли и си дигнал ръцете. Не само да са дигнати ръцете, но гледам как са дигнати ръцете. Говорите за набожност – тия забавления да ги оставите настрана. Всичките неща трябва да имат съдържание в себе си.
към беседата >>
Говорите за
набожност
– тия забавления да ги оставите настрана.
Като дойде тук, да я провери и като се върне в другия свят, в организирания свят, тогава е придобил нещо. Той мисли, че като клекне на колене, това е набожност. Аз съм виждал като се молят хората, като клякат на колене, какъв ъгъл образуват с краката си и по този ъгъл познавам дали е набожен или не. Или някой се моли и си дигнал ръцете. Не само да са дигнати ръцете, но гледам как са дигнати ръцете.
Говорите за
набожност
– тия забавления да ги оставите настрана.
Всичките неща трябва да имат съдържание в себе си. Всяко нещо, което няма образа на Любовта, всяко нещо, което няма образа на Мъдростта, всяко нещо, което няма образа на Истината, то е лъжливо, то не е от Божествения свят, това са човешки знания и заблуждения. Дошъл някой, ще ми плаче – той иска да ме заблуди. Никаква скръб няма в сърцето. Може да е изгубил 1000 лева и започне да хленчи за 1000 лева.
към беседата >>
49.
Да се родите изново
,
НБ
, София, 13.6.1943г.,
Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност... Апостол Павел от ревност, от
набожност
ходеше да гони християните.
Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде. Може някой път човек да е по-добър, има разни начини, по които се прави добро. Най-първо, в седмицата определете си един час поне да не мислите лошо за никого. За един час поне за вас да няма лош човек. Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти.
Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност... Апостол Павел от ревност, от
набожност
ходеше да гони християните.
Като обичаше Моисея повече от Христа, гонеше християните. Ако той обичаше повече християните, нямаше да ги гони. Ние като обичаме повече своите, гоним другите. По този път, по който вървите, всички ще умрете. Ще остареете, ще изгубите силата си, ще се свържат краката, стомахът ще се разстрои, дробовете един ден ще се повредят.
към беседата >>
50.
Любов и обич
,
ООК
, София, 30.6.1943г.,
И се молите, много е малка тази
набожност
.
Мен ми е неприятно като ви слушам”. Ама тъй било, инак било. Вие не сте изменили вашето лице, вие не сте възприели Любовта. Нямате правилно разбиране на Любовта, нямате правилно разбиране на Обичта. Вие мислите, че сте много набожни.
И се молите, много е малка тази
набожност
.
“Вие сте една светска жена, като всичките, само имате Божествена табела”. Дойде някой при някого и той му казва: “Аз ще те излекувам, но Господ обича да даваш”. Да дава, но себе си има пред вид. Когато аз го излекувам, да изпълня Божия закон. Когато другите го излекуват, друг въпрос е.
към беседата >>
51.
Същественото в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 15.8.1943г.,
Често религиозните хора, за да подчертаят своята
набожност
, казват, че не се нуждаят от пари.
Дето присътствува любовта, там е изобилието и радостта. Житото на сегашните хора е дребно, слабо, защото не живеят в любов. Те постоянно се критикуват, обиждат, измъчват се и, в края на краищата, всеки се оплаква, че животът е лош. Не е лош животът, но хората са станали крайни материалисти, уповават повече на материята. Не е лошо да вярва човек в материята, но същевременно трябва да вярва в живота, като същина на Бога.
Често религиозните хора, за да подчертаят своята
набожност
, казват, че не се нуждаят от пари.
– От какво се нуждаят? – От живот. На всеки човек е даден живот, но малцина се ползват от него, както трябва. В това отношение, хората приличат на онзи български адвокат, който пътувал от Търново за Севлиево; по пътя бил нападнат от разбойници. Те го обрали, взели парите му и двата револвера, които носел със себе си.
към беседата >>
52.
Умен, добър и силен / Умни, добри и силни
,
ООК
, София, 13.10.1943г.,
Ако си набожен и стоиш като семка в една кутия, каква е твоята
набожност
?
Казвате за някого, че е религиозен. Значи, религиозното чувство е развито в него. Богатият се отличава със своето богатство, ученият – със своето знание, музикантът – със свиренето си, художникът – със своето рисуване, здравият – със способността си да работи. Човек е дошъл на Земята да изучава реалността и да си служи с нея. Не е достатъчно само да кажеш, че си набожен.
Ако си набожен и стоиш като семка в една кутия, каква е твоята
набожност
?
Какъв приход носи твоята набожност? Друг е въпросът, ако тая семка се посади в земята. Като се посади, тя става динамична и допринася някаква полза. Всяка мисъл, всяко чувство, които се прилагат, донасят някакъв плод. Има мисли и чувства, от които хората се възхищават, но временно.
към беседата >>
Какъв приход носи твоята
набожност
?
Значи, религиозното чувство е развито в него. Богатият се отличава със своето богатство, ученият – със своето знание, музикантът – със свиренето си, художникът – със своето рисуване, здравият – със способността си да работи. Човек е дошъл на Земята да изучава реалността и да си служи с нея. Не е достатъчно само да кажеш, че си набожен. Ако си набожен и стоиш като семка в една кутия, каква е твоята набожност?
Какъв приход носи твоята
набожност
?
Друг е въпросът, ако тая семка се посади в земята. Като се посади, тя става динамична и допринася някаква полза. Всяка мисъл, всяко чувство, които се прилагат, донасят някакъв плод. Има мисли и чувства, от които хората се възхищават, но временно. – Защо?
към беседата >>
Питам, тази
набожност
какъв приход ще принесе.
(втори вариант)
Работи. По какво се отличава болният? Лежи, слугуват му. Казвам, в живота си имайте нещо реално. Кой е набожен? Да кажем, аз съм набожен, но седя като някоя костилка в някоя каса, непосят.
Питам, тази
набожност
какъв приход ще принесе.
Ако аз съм посят в земята, вече съм динамичен – ще принеса полза. Всяка идея, всяко чувство, което се е приложило, то дава плод. Има много чувства, възхищаваме се от тях. Да допуснем, че ти нарисуваш една картина. Възхищаваш се, много хубава е.
към втори вариант >>
53.
Средство за подобряване
,
ООК
, София, 27.10.1943г.,
Насред на главата, на темето, е центърът на религията,
набожността
е там.
(втори вариант)
Запример ще те повикат на угощение. След туй ще ти дадат едно топло кафе, подир туй ще ти дадат ледено – една голяма чаша от сто и петдесет грама. Бързите смени не са хубави. Когато у един човек се сменят неговите състояния, тогава иде злото в човека. Човек трябва да развива своето религиозно чувство.
Насред на главата, на темето, е центърът на религията,
набожността
е там.
Човек отсред главата приема. Художникът, който рисува, има картини. Който няма картини, художник ли е? Не е работил. Щом е развито художеството, центърът на наблюдението е на челото, художникът трябва да има развита форма на челото.
към втори вариант >>
54.
Най-великата наука
,
УС
, София, 12.12.1943г.,
- - Ако твоята
набожност
не даде плод, както растенията и дърветата, не си набожен.
Щом не си опитал плода му, ти нито си посял семката, нито си я познал. И за човека се казва, че по плода му ще се познае. Плодът на човека са неговите дела. Значи, човек се познава по делата си. – Набожен човек съм.
- - Ако твоята
набожност
не даде плод, както растенията и дърветата, не си набожен.
Плодовете, със своята сладчина и вкус, определят делата на растенията. Като ядеш един плод, виждаш, какво е сърцето на плодното дърво. Ако плодът на една ябълка или круша е сладък, значи, сърцето й е добро. Това дърво обича Господа, и Господ го обича, затова дава сладки, вкусни плодове. Вкусът и сладчината на плода изразяват съдържанието на неговата любов.
към беседата >>
Казва: "Може да съм набожен човек." Ако нашата
набожност
не даде плод?
(втори вариант)
Чакам година, две, три. Не израства. Казва: "Аз посях, но може би насън, като съм спал, съм посял дървото. Щом се посее, то трябва да изникне, да израсте, да цъфне, да даде плод и да опитаме плодовете му. По делата един човек ще се познае.
Казва: "Може да съм набожен човек." Ако нашата
набожност
не даде плод?
По подобие на дърветата ние ги обичаме по причина за плодовете. Но плодовете, това са делата на растенията. То е тяхната сладчина, живот. Като ядеш един плод, показва какво е плодното дърво сърце. Че ядеш един плод от круша, от ябълка, значи сърцето на туй растение е добро.
към втори вариант >>
55.
Милият поглед
,
ИБ
,
ПС
, София, 22.10.1944г.,
Не схващайте
набожността
невярно.
Няма слънце, залязло е. Изгряло слънцето, има Господ. Казват той е безверник. Залязло слънцето. Утре ще изгрее, ще стане набожен.
Не схващайте
набожността
невярно.
Схващате живота без любовта. Любиш, това е изгрев. Зенита в живота ти, мъдростта ти трябва да бъде. Истината да бъде дето слънцето залязва, крайния предел. Ако идете на северния полюс, слънцето не залязва, шест месеца се върти, после надолу слиза.
към беседата >>
56.
Като малките деца / Като децата
,
ИБ
,
ПС
, София, 12.11.1944г.,
Често вярващите се обличат по-просто, по-скромно, да подчертаят своята
набожност
.
(втори вариант)
Оня, който не вярва, не приема ли светлината, както вярващият? Оня, който не вярва, не яде ли, както вярващият? Оня, който не вярва, не спи ли, както вярващият? Оня, който не вярва, няма ли къща? Ония, които не вярват, имат по-хубави къщи, по-хубаво се обличат от вярващите.
Често вярващите се обличат по-просто, по-скромно, да подчертаят своята
набожност
.
В това отношение, вярващите не са искрени. В същност, никой не вярва, а се представя за вярващ. Без да иска, той употребява бялата лъжа. Някой казва, че не вярва в Бога, не Го е виждал. Той не Го е виждал отвън, но всеки ден Го приема в себе си.
към втори вариант >>
НАГОРЕ