НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
86
резултата в
55
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
В
местоимението
„аз“ се крие Божественото начало в човека.
Така вие се свързвате с Белите Братя и им помагате. Ние се нуждаем от есенцията на нещата, а не от остатъците. Ако искаш да кажеш на някого, че го обичаш, няма да му говориш и обещаваш много, няма да го залъгваш с това-онова, но ще му кажеш: „Аз те обичам“, или: „Обичам те и съм готов на всички жертви за тебе. Опитай ме, сам да се увериш“. Какво се разбира, като кажеш „аз“?
В
местоимението
„аз“ се крие Божественото начало в човека.
Българинът казва „Аз те обичам“, но може да каже и „Обичам те“. Англичанинът, обаче, никога не може да каже „Обичам те“. Той туря на първо място местоимението „аз“. Като говорите, ще се стремите да бъдете по възможност по-кратки, няма да си служите с празни думи. Всяка дума трябва да отговаря на чувствата, които се изявяват.
към беседата >>
Той туря на първо място
местоимението
„аз“.
Опитай ме, сам да се увериш“. Какво се разбира, като кажеш „аз“? В местоимението „аз“ се крие Божественото начало в човека. Българинът казва „Аз те обичам“, но може да каже и „Обичам те“. Англичанинът, обаче, никога не може да каже „Обичам те“.
Той туря на първо място
местоимението
„аз“.
Като говорите, ще се стремите да бъдете по възможност по-кратки, няма да си служите с празни думи. Всяка дума трябва да отговаря на чувствата, които се изявяват. Всяка дума трябва да съдържа нещо Божествено. Не носи ли Божественото в себе си, тя е празна форма. А всяка празна форма причинява нещастия.
към беседата >>
В
местоимението
„аз“ се крие Божественото начало в човека.
Така вие се свързвате с Белите Братя и им помагате. Ние се нуждаем от есенцията на нещата, а не от остатъците. Ако искаш да кажеш на някого, че го обичаш, няма да му говориш и обещаваш много, няма да го залъгваш с това-онова, но ще му кажеш: „Аз те обичам“, или: „Обичам те и съм готов на всички жертви за тебе. Опитай ме, сам да се увериш“. Какво се разбира, като кажеш „аз“?
В
местоимението
„аз“ се крие Божественото начало в човека.
Българинът казва „Аз те обичам“, но може да каже и „Обичам те“. Англичанинът, обаче, никога не може да каже „Обичам те“. Той туря на първо място местоимението „аз“. Като говорите, ще се стремите да бъдете по възможност по-кратки, няма да си служите с празни думи. Всяка дума трябва да отговаря на чувствата, които се изявяват.
към беседата >>
Той туря на първо място
местоимението
„аз“.
Опитай ме, сам да се увериш“. Какво се разбира, като кажеш „аз“? В местоимението „аз“ се крие Божественото начало в човека. Българинът казва „Аз те обичам“, но може да каже и „Обичам те“. Англичанинът, обаче, никога не може да каже „Обичам те“.
Той туря на първо място
местоимението
„аз“.
Като говорите, ще се стремите да бъдете по възможност по-кратки, няма да си служите с празни думи. Всяка дума трябва да отговаря на чувствата, които се изявяват. Всяка дума трябва да съдържа нещо Божествено. Не носи ли Божественото в себе си, тя е празна форма. А всяка празна форма причинява нещастия.
към беседата >>
2.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Или казваме думата „лицемер“, но като туря пред тази дума едно прилагателно или едно съществително, което съответства на твоето име, или едно
местоимение
, как ще ви се отрази, как мислите?
Не, не, вземете за пример човешкия език. Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество. Думите са живи сами по себе си. Някои думи вътре в себе си носят такава отрова, която е в състояние в една минута отгоре да сломи човек. Ние, за пример, казваме: „зло“, „добро“ и т.н.
Или казваме думата „лицемер“, но като туря пред тази дума едно прилагателно или едно съществително, което съответства на твоето име, или едно
местоимение
, как ще ви се отрази, как мислите?
– Веднага ще трепнеш и ще подскочиш. Или пък, ако туря думите „добро“, „истина“, „любов“, твоето сърце по един или друг начин ще мръдне. Сега, като дойдем до мисловия свят, същото е и с мислите. Формите на всички мисли се отличават една от друга. Мислите, сами по себе си, и те си имат форми.
към беседата >>
3.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Аз ще викам най-напред прилагателното или
местоимението
, с него ще се разговарям, а после с тебе.
Казвам: вие сте цели професори, защо идвате тук? Тук идват тия, които искат да учат. Някой ме слуша и после критикува, че не съм турял на място съществителните, прилагателните и местоименията. С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам. Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш.
Аз ще викам най-напред прилагателното или
местоимението
, с него ще се разговарям, а после с тебе.
“Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето. Немците, например, в речта си турят глагола на края. Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо изречение и на края ще тури глагола. Някой ме пита: ти знаеш ли немски?
към беседата >>
4.
Светото място / Святото място
,
МОК
, София, 13.2.1927г.,
Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или
местоимението
не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно.
(втори вариант)
И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират. Пък ще дойде друг ден, никой не те познава.
Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или
местоимението
не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно.
А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото. Ще знаете едно: У всеки един човек хубавото преобладава. Злото у хората е по-малко в сравнение с красивото. И е хубаво да обработвате хубави те работи. Ще вярвате повече.
към втори вариант >>
5.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Или не го поздравил някой, или турил някое
местоимение
не на място, или някоя дума изпуснал.
(втори вариант)
Аз ги наричам спънатите звукове – «п», «д» нямат простор, съгласната буква се мъчи, гласната като че дава простор да се разшири. Съгласните букви ги наричат още неми букви. Значи, съгласните букви правят немите, гласните ги карат да проговорят, добиват израз. Аз искам да ви наведа на онази мисъл: всяко едно неразположение се дължи на такава малка причина, че ако вий бихте знаели, на този философ или поет бихте се смели през-глава. Тези, големите хора са малки деца и те се обаждат.
Или не го поздравил някой, или турил някое
местоимение
не на място, или някоя дума изпуснал.
За тази дума направи цял източен въпрос. Нали знаете онзи анекдот. Като се запознавали, германецът казал: «Я, Фон», българинът казал: «Аз съм ТриФон.» Като идете в Англия, те са за своята титла – ще кажат «мис», «господин» или «сър». Ако каже «мис» – госпожица. Ако каже «леди» – значи от благородните.
към втори вариант >>
6.
Няма тайно
,
НБ
, София, 13.3.1927г.,
Искате ли, например, да направите думата „мога“ мощна, пред нея трябва да поставите личното
местоимение
„аз“; иначе, буквата „м“ в думата мога означава смърт.
Казвам: Вие трябва да изучавате всички съвременни науки, но трябва да знаете ролята на всяка една от тях. Изпеете ли една песен, кажете ли една дума, правете всичко това съзнателно! Това подразбира да знаете ролята на тоновете и думите, с които си служите. Често хората казват за нещо: Възможно е, допустимо е, мога да го направя и т. н. Изговаряте ли тези думи в техния общ смисъл, нищо няма да постигнете.
Искате ли, например, да направите думата „мога“ мощна, пред нея трябва да поставите личното
местоимение
„аз“; иначе, буквата „м“ в думата мога означава смърт.
Това значи, че всичко можете да направите, но след като умрете. Казвам: Ако като поет, като художник или като музикант, вие не сте могли да направите нещо, докато сте живели на земята, та като умрете ли ще направите? Не се лъжете в това! Умрете ли, ще ви направят един паметник и нищо повече. Обаче, кажете ли „аз мога“, вие ще опитате плодовете на вашия труд.
към беседата >>
7.
Що искате?
,
НБ
, София, 22.5.1927г.,
Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после
местоимението
?
Да се измъчвате от тези желания, това е равносилно на положението, в което може да изпадне човек с изтънчен, развит слух, когато се намери между хора, които постоянно се карат помежду си. Или ще мязате на човек със силно развит литературен вкус, с вкус към поезията, а при това сте принудени да четете някакъв роман, или друга някаква книга, без идея и съдържание. Такъв човек, без да иска, ще набръчка лицето си, челото си, ще свие веждите си. Защо? – По този начин той изказва своето недоволство. Има начин, когато човек може да чете някоя книга, която не задоволява вкуса му, без да набръчква лицето си и без да свива веждите си.
Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после
местоимението
?
В българския език поне много неща се търпят в граматическо отношение, когато, особено в някои езици това не е така. Изобщо, всеки език има свои особености. Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби личното местоимение „аз". В него личността е силно развита. Той казва: аз съм англичанин!
към беседата >>
Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби личното
местоимение
„аз".
– По този начин той изказва своето недоволство. Има начин, когато човек може да чете някоя книга, която не задоволява вкуса му, без да набръчква лицето си и без да свива веждите си. Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението? В българския език поне много неща се търпят в граматическо отношение, когато, особено в някои езици това не е така. Изобщо, всеки език има свои особености.
Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби личното
местоимение
„аз".
В него личността е силно развита. Той казва: аз съм англичанин! Законът на Англия е закон на природата. Каквито са законите на Англия такива са законите и на природата. Англичаните имат високо мнение за себе си, те са подобни на старите римляни.
към беседата >>
8.
Промени в света
,
ООК
, София, 7.8.1929г.,
Той се възмущава, че баща му не е турил на място някакъв глагол, съществително или
местоимение
.
Обаче, постави ли се на мястото на баща си, и той ще постъпи по същия начин. В този случай той не се възмущава, не осъжда поведението си. Значи, неговото възмущение не е било на място. Истинско възмущение е това, което при всички условия, при всички времена е едно и също. За какво се възмущава този син?
Той се възмущава, че баща му не е турил на място някакъв глагол, съществително или
местоимение
.
Синът изисква от баща си да говори по всички граматически правила. Да се говори точно по граматическите правила, определени от хората, това значи, да се спазва известна мода при говоренето. И в модата има нещо съществено, но много неща са несъществени. Разумният човек спазва съществените неща на модата, а несъществените туря настрана. В цялата природа има мода: в растенията, в птиците, в животните и в хората.
към беседата >>
9.
Закон за благоприличие
,
ООК
, София, 16.10.1929г.,
Когато богатият говори, той често употребява личното
местоимение
„азъ“.
То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния.
Когато богатият говори, той често употребява личното
местоимение
„азъ“.
Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието?
към беседата >>
Бедният не се решава да употребява това
местоимение
.
На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая.
Бедният не се решава да употребява това
местоимение
.
Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи. Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е.
към беседата >>
10.
Ханизе
,
МОК
, София, 6.3.1931г.,
Ако разложите думата „ханизе“ на срички, ще получите 3 думи, с които българите си служат: „ха“ – като междуметие, „ни“ – нас или ни –
местоимение
– и „зе“ – минало време от глагола вземам, трето лице, единствено число – той взе.
Ето защо, първо трябва да се яви слънцето, да огрее пътя на човека. Щом слънцето изгрее, той поема пътя си. Щом тръгне на път, около него е светло, всички неща се разкриват вътре и вън от него. Без път няма движение. Затова, именно, се казва, че човек поема пътя на живота, бил той духовен или светски, обществен или индивидуален.
Ако разложите думата „ханизе“ на срички, ще получите 3 думи, с които българите си служат: „ха“ – като междуметие, „ни“ – нас или ни –
местоимение
– и „зе“ – минало време от глагола вземам, трето лице, единствено число – той взе.
Това е свободен превод на думата. Като ученици, вие трябва да работите върху вярата си в Бога, във Великото в света. Само то може да ви повдигне, да ви даде подтик за работа. Без вяра в живота човек лесно отпада, губи дух и разположение. Достатъчно е да повдигне погледа си нагоре, към Бога, за да почувства Неговото присъствие.
към беседата >>
11.
Истински поклонници
,
УС
, София, 29.3.1931г.,
Това лично
местоимение
на стар египетски език означавало адът.
Откак обикнах този българин, веднага взех картата на Европа и започнах да търся къде е България. Разбрах, че тя е една малка държава, която се освободила едва преди 50 години“. Ето защо, ако човек не обикне Бога, не може да знае какво нещо е раят. Казвам: Знайте, че гневът, омразата са качества, които идат от един долен свят. Когато някой каже „мене“, това е адът.
Това лично
местоимение
на стар египетски език означавало адът.
Казваш: „Познаваш ли ме, кой съм аз? “ – Да, познавам те. Който казва „познаваш ли ме“, той живее в ада. – По какво се отличава адът? – По това, че там е вечният огън, който гори и разрушава.
към беседата >>
12.
Отпечатъци
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1931г.,
Това
местоимение
може да се употреби и в множествено число: за много хора може да се каже „ти“.
Защо се обезсърчавате? Това „ти“ не се отнася само до вас. Всеки може да бъде „ти“. Вие трябва да си кажете: „Това не се отнася до мене. Аз не съм номер „ти“.
Това
местоимение
може да се употреби и в множествено число: за много хора може да се каже „ти“.
Всеки човек отделно е пак „ти“. Някой казва за себе си: „Аз съм лош човек“. И местоимението „аз“ пак обхваща всички хора. Едно нещо трябва да имате предвид. Само тогава има смисъл човек да каже нещо лошо за себе си, т.е.
към беседата >>
И
местоимението
„аз“ пак обхваща всички хора.
Вие трябва да си кажете: „Това не се отнася до мене. Аз не съм номер „ти“. Това местоимение може да се употреби и в множествено число: за много хора може да се каже „ти“. Всеки човек отделно е пак „ти“. Някой казва за себе си: „Аз съм лош човек“.
И
местоимението
„аз“ пак обхваща всички хора.
Едно нещо трябва да имате предвид. Само тогава има смисъл човек да каже нещо лошо за себе си, т.е. да констатира един факт, както е в действителност, когато той може да се поправи. Обаче, ако човек не е готов да изправи грешката си, тогава няма смисъл да казва, че картината, която е нарисувал, или писмото, което е написал, не са хубави. Не е достатъчно само човек да скъса писмото, което е писал, но той трябва да го препише няколко пъти, докато сам се задоволи.
към беседата >>
13.
Пред всичкия народ
,
НБ
, София, 13.12.1931г.,
Като казвам „вие", не разбирам под това
местоимение
вас, слушателите само.
Ако вие не внесете тая идея в ума си, създавате най-голямото нещастие в света. Сега вие мислите, че онзи народ, който Бог е избрал, ще седи по-високо от вас, или пък вие с вашето самомнение сте нещо много по-високо от някои народи. Ще се повдигнете да мислите, че вие всички сте едно велико цяло, нито по-високо, нито по-ниско от останалите. Това е една обща психологическа слабост. Или вие мислите, че сегашните ви разбирания са реални и не подлежат на изменения?
Като казвам „вие", не разбирам под това
местоимение
вас, слушателите само.
Вие не можете да разберете смисъла на човешката реч, докато не дойдете до обикновените съюзи. Извадете съюзите от речта и вижте какво ще представлява тя. Туй, което циментира, споява, това са съюзите. Прилагателните, глаголите, съществителните без съюзите са като овцете без овчар. Следователно съюзите са овчарят, който свързва и дава смисъл.
към беседата >>
14.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш
местоимението
„аз".
Граматиката отпосле иде. Но има граматика, с която човек се ражда. Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „аз му казах" или „казах му".
На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш
местоимението
„аз".
Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере. Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето местоимение. После, в английски членът е турен отпред на думите, българите турят члена отзад. Така е и у французите, и те турят члена отпред. Това са съображения, това е личното в развитието.
към беседата >>
Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето
местоимение
.
Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „аз му казах" или „казах му". На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз". Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере.
Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето
местоимение
.
После, в английски членът е турен отпред на думите, българите турят члена отзад. Така е и у французите, и те турят члена отпред. Това са съображения, това е личното в развитието. Щом славяните минат през това развитие, един ден и те ще изменят своята реч. В речта може да има член, може и да няма член.
към беседата >>
15.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате личното
местоимение
“аз”, с което българите означават своята личност.
Колко такива певци има днес в света? Досега не се е явил нито един певец, чийто глас може да въздейства на светлината. Колко певци могат днес да палят и гасят лампите? Под “палене и гасене на лампите” се разбира минаване на енергията от едно състояние в друго. Някога енергията минава от по-низко в по-високо състояние, а някога от по-високо в по-низко.
Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате личното
местоимение
“аз”, с което българите означават своята личност.
Това местоимение “аз” важи само за българите. Другите народи не го разбират. Англичаните означават своята личност с местоимението “ай”. Ако турчинът чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, с една и съща дума се изразяват две различни понятия.
към беседата >>
Това
местоимение
“аз” важи само за българите.
Досега не се е явил нито един певец, чийто глас може да въздейства на светлината. Колко певци могат днес да палят и гасят лампите? Под “палене и гасене на лампите” се разбира минаване на енергията от едно състояние в друго. Някога енергията минава от по-низко в по-високо състояние, а някога от по-високо в по-низко. Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате личното местоимение “аз”, с което българите означават своята личност.
Това
местоимение
“аз” важи само за българите.
Другите народи не го разбират. Англичаните означават своята личност с местоимението “ай”. Ако турчинът чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, с една и съща дума се изразяват две различни понятия. Това показва, че природата си служи със съзвучия – възходящи и низходящи.
към беседата >>
Англичаните означават своята личност с
местоимението
“ай”.
Под “палене и гасене на лампите” се разбира минаване на енергията от едно състояние в друго. Някога енергията минава от по-низко в по-високо състояние, а някога от по-високо в по-низко. Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате личното местоимение “аз”, с което българите означават своята личност. Това местоимение “аз” важи само за българите. Другите народи не го разбират.
Англичаните означават своята личност с
местоимението
“ай”.
Ако турчинът чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, с една и съща дума се изразяват две различни понятия. Това показва, че природата си служи със съзвучия – възходящи и низходящи. От тях ние образуваме думи, с които изясняваме някои наши идеи, понятия и състояния. Българинът казва “аз” – той разполага с повече време.
към беседата >>
16.
Свобода и ограничение
,
УС
, София, 9.10.1932г.,
Когато се поставя личното
местоимение
„аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без
местоимението
, развива се друга черта.
Това, което хората наричат свобода, всъщност е ограничение. Някой иска да се изкаже, но се въздържа и казва: Като говоря, трябва да мисля, как и къде да поставям думите. Всеки език има свой начин на изложение. Например, на български казваме: Аз направих, или направих. Двата израза имат различно значение.
Когато се поставя личното
местоимение
„аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без
местоимението
, развива се друга черта.
Ако кажеш „аз обичам“, разбираме едно нещо; кажеш ли „обичам“, разбираме друго нещо. Добре е да те обичат, но добре е и ти да обичаш. Ако само тебе обичат, няма да имаш възможност ти да обичаш. Ако ти сам се обичаш много, няма да остане място другите хора да те обичат. Как ще разберете мисълта, че „няма да остане място други да те обичат“?
към беседата >>
17.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
Англичанинът, запример, ви говори личното
местоимение
„аз“.
Това са изключителни условия, при които някой път може да изгубиш някои неща. Туй нищо не значи. Но казвам: Съществува един език в света, от който всички езици на Земята са излезли от него. Ако вие знаете този език, вие ще знаете всичките други езици. По гласа както говори човек, старайте се по гласа, [с] който говори човек, както нарежда думите, както произнася, да го разберете.
Англичанинът, запример, ви говори личното
местоимение
„аз“.
[Това] показва колко силно е личното чувство. Англичанинът казва: „Аз съм човек.“ На български казвате: „Човек съм.“ Англичанинът казва: „Аз ви казвам“, българинът казва: „Ще се бия.“ Навсякъде българинът казва: „Ще се бия.“ Англичанинът има една добра черта – той направо ще ти каже, той не е като българина: „Аз имам толкова, стоката ми струва толкова, аз искам да спечеля за себе си толкова, такава печалба искам.“ Англичанинът няма да те излъже. Като ти каже, че платът е хубав, трябва да знаеш, че е така, с много малки изключения. Една хубава черта е тази. В този народ има едно съзнание, което е проникнало по съвсем други съображения.
към беседата >>
18.
Дружене, слушане и следване
,
ООК
, София, 7.2.1934г.,
А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме
местоимение
.
Трябва да имаме една представа за това. Ние говорим за човека. Какво нещо е човек? (Учителят пише на дъската) ЧОВЕК. Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора).
А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме
местоимение
.
Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“. Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбираш друго.
към беседата >>
19.
Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)
,
УС
, София, 7.10.1934г.,
Една буква, една дума, един глагол, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или
местоимение
, защото трябва да си послужа с него.
(втори вариант)
“ Същото нещо е и сега. Ще изясня. В живота на всяка една стъпка се среща. Сега аз вземам една мома, не мислете, че имам нещо с момите. Общо вземам момата като една форма, като една буква, с която да си послужа.
Една буква, една дума, един глагол, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или
местоимение
, защото трябва да си послужа с него.
Може, ако не употребя прилагателното, местоимението и глаголите намясто... Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание. Мирна й е главата. Тя може двайсет пъти да е минала около него и да не е обърнала внимание. Един ден иде една стара баба и й казва: „Обърни внимание на този момък! Я му виж мустачките, очите.“ Бабата казва на момата.
към втори вариант >>
Може, ако не употребя прилагателното,
местоимението
и глаголите намясто... Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание.
(втори вариант)
Ще изясня. В живота на всяка една стъпка се среща. Сега аз вземам една мома, не мислете, че имам нещо с момите. Общо вземам момата като една форма, като една буква, с която да си послужа. Една буква, една дума, един глагол, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или местоимение, защото трябва да си послужа с него.
Може, ако не употребя прилагателното,
местоимението
и глаголите намясто... Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание.
Мирна й е главата. Тя може двайсет пъти да е минала около него и да не е обърнала внимание. Един ден иде една стара баба и й казва: „Обърни внимание на този момък! Я му виж мустачките, очите.“ Бабата казва на момата. „А и ако ти имаш за другар такъв момък, с тебе ще стане туй, което никога не е ставало!
към втори вариант >>
Сега думата „вие“ какво е –
местоимение
или прилагателно?
(втори вариант)
“ „Бабата защо е остаряла? “ Защото е гледала мустачките на този младия момък. Змията защо е станала змия? Защото яде този забранения плод. И затова стана змия.
Сега думата „вие“ какво е –
местоимение
или прилагателно?
(Местоимение.) Вие сега четете тази глава и казвате, чудите се на ума на Ева в райската градина, а правите същата погрешка. Питате: „Е, защо е яла? “ Защото й се ядеше. Първата жена би била оправдана, но ако туй би било единственото дърво и нямаше какво да ядат – като една необходимост. А имаше и други плодове, от които те можеха да ядат.
към втори вариант >>
(
Местоимение
.) Вие сега четете тази глава и казвате, чудите се на ума на Ева в райската градина, а правите същата погрешка.
(втори вариант)
“ Защото е гледала мустачките на този младия момък. Змията защо е станала змия? Защото яде този забранения плод. И затова стана змия. Сега думата „вие“ какво е – местоимение или прилагателно?
(
Местоимение
.) Вие сега четете тази глава и казвате, чудите се на ума на Ева в райската градина, а правите същата погрешка.
Питате: „Е, защо е яла? “ Защото й се ядеше. Първата жена би била оправдана, но ако туй би било единственото дърво и нямаше какво да ядат – като една необходимост. А имаше и други плодове, от които те можеха да ядат. Това дърво не беше единственото.
към втори вариант >>
20.
Правият път
,
УС
, София, 6.1.1935г.,
Англичанинът непременно ще започне с личното
местоимение
„аз“ и после ще продължи мисълта си. Защо?
Като не ги поставя на съответните им места, той не може да се ползва от тях. За пример, някой отива да поздрави един свой приятел с някаква придобивка и през целия път мисли какво да му каже, как да нареди думите си. Той мисли за ненужни работи. Щом отива при приятеля си с радост, от любов, той не трябва да подрежда думите си, а да остави на сърцето и на ума си, те да подредят думите на местата им. Ако българин и англичанин трябва да разкажат нещо или да предадат свои лични мисли и чувства, те ще подредят мисълта си различно.
Англичанинът непременно ще започне с личното
местоимение
„аз“ и после ще продължи мисълта си. Защо?
Защото личните чувства на англичанина са силно развити. Българинът ще употреби глагола, без да каже „аз“. Англичанинът казва „ай“ – аз, а българинът и турчинът разбират друго нещо. Под думата „ай“ англичанинът разбира „аз“, българинът – изразява учудване, а турчинът разбира луната. Значи английското „ай“ има три различни значения.
към беседата >>
21.
Знание и виждане
,
МОК
, София, 29.3.1935г.,
Значи едновременно това
местоимение
е едно разумно същество, което има известна работа.
Може да каже „аз“. „Ти“ може да бъде на твоето място. Имате идеята „аз“. Това е на български език, а в английския „аз“ е само една буква I. На български вместо „аз“ ти казва „я“.
Значи едновременно това
местоимение
е едно разумно същество, което има известна работа.
В думата „ти“ изпъква т-то. То показва, че имаш трудна работа, която трябва да извършиш. Буквата „и“ показва начина или метода, по който извършваш тази работа. Ти говориш някому и казваш: „ти“, а за себе си казваш „аз“. Какво подразбира думата „аз“?
към беседата >>
Това е
местоимение
, но „вие“ какво означава още?
Ако едно същество се обръща към синовете си какво ще каже? Ще каже: Вие. Какво означава тогава „вие“? (Множество.) Каква е разликата между „вие“ и „ти“? Когато бащата се обръща към сина си, казва: „Ти, сине.“ Как се пише „вие“?
Това е
местоимение
, но „вие“ какво означава още?
(Казваме: „Кучето вие.“) Как се е писало по-рано „вие“? (С „й“.) В дадения случай думата „вие“ за мене е една формула, процес на развитие. В − тук имате диаметъра на кръга. И двете страни на окръжността разделена (фиг. 1). Тук е посоката на движението.
към беседата >>
22.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
На френски и на английски не може да не сложите лично
местоимение
.
И когато е безпристрастен, казвам си: Прав е човекът. Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад. Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам".
На френски и на английски не може да не сложите лично
местоимение
.
И личното местоимение в английския език се пише навсякъде с главна буква. Това показва, че у англичаните личният живот е много развит. Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа.
към беседата >>
И личното
местоимение
в английския език се пише навсякъде с главна буква.
Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше да я сложа – по-напред в изречението или по-иазад. Ако говориш на български, можеш да кажеш "Казвам ви", но на английски не може да го кажеш така, също и на френски. В тия езици непременно трябва да има подлог в изречението. Там трябва да кажеш: "Аз ви казвам". На френски и на английски не може да не сложите лично местоимение.
И личното
местоимение
в английския език се пише навсякъде с главна буква.
Това показва, че у англичаните личният живот е много развит. Сега, в християнството казваме, че човек трябва да има достойнство. Но той не трябва да бъде една дребнава личност, а една голяма личност. Той не трябва да бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и да я калят, да не може да се изцапа. Личността – водата – трябва да остане чиста.
към беседата >>
23.
Работете с доброто
,
ООК
, София, 5.2.1936г.,
Ако сте писар някъде и пропуснеш „у" или някое „не", или някой глагол, или някое съществително, прилагателно,
местоимение
, то в политиката може да стане цял източен въпрос.
Мъчнотиите като ги туриш в огъня, те стават на радост. Тъй че сега трябва да учите. Това, което досега сте научили, е полезно, а това, което сега има да учите отсега нататък, е още повече полезно. Новото, ако не го свържете със сегашния живот, оттам се зараждат много страдания. Страдания се зараждат, ако не знаеш как да пишеш.
Ако сте писар някъде и пропуснеш „у" или някое „не", или някой глагол, или някое съществително, прилагателно,
местоимение
, то в политиката може да стане цял източен въпрос.
Как така да се пропусне? В чистия живот те не допущат това. В човешката мисъл има много мисли, които те опет-няват. Една мисъл само премине през тебе и съвсем се измени лицето ти. Измени се не само цветът на лицето, но се изменят и мускулите.
към беседата >>
24.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
На български може да се употреби без личното
местоимение
.
(втори вариант)
Има закон, всяка дума как трябва да се тури. На български може да кажете: “Мисля”. Англичанинът не може да каже “мисля”. Той ще каже “аз мисля”. И той е като французина, личният елемент е много силен.
На български може да се употреби без личното
местоимение
.
Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”. Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола. Окончанието показва личното местоимение. Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е.
към втори вариант >>
Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря
местоимението
пред глагола, но го туря в глагола.
(втори вариант)
Той ще каже “аз мисля”. И той е като французина, личният елемент е много силен. На български може да се употреби без личното местоимение. Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”.
Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря
местоимението
пред глагола, но го туря в глагола.
Окончанието показва личното местоимение. Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е. Крие се зад глагола. Англичанинът не може да се скрие така. Питам тогава: “Кой е успял повече, който се крие, или който не се крие?
към втори вариант >>
Окончанието показва личното
местоимение
.
(втори вариант)
И той е като французина, личният елемент е много силен. На български може да се употреби без личното местоимение. Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”. Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола.
Окончанието показва личното
местоимение
.
Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е. Крие се зад глагола. Англичанинът не може да се скрие така. Питам тогава: “Кой е успял повече, който се крие, или който не се крие? ” може да се оспори.
към втори вариант >>
25.
Качества на ума, сърцето и тялото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1937г.,
На турски език думата „бен" означава личното
местоимение
„аз" – влю-бен.
в Бога, трябва ли да се безпокои? Някой казва, че е влюбен, а при това е недоволен. – Защо? – Защото влюбването не е любов. Любовта прави човека щастлив и доволен, но влюбването носи страдания, които не го повдигат.
На турски език думата „бен" означава личното
местоимение
„аз" – влю-бен.
Значи, влюбеният обича себе си. От памти века досега всички хора са били влюбени само в себе си, но тази любов нищо друго не им е донесла, освен страдания и смърт. Влюбеният е много чувствителен, лесно се обижда. Най-малкото нещо е в състояние да го изкара вън от релсите на неговото равновесие. Като знае това, човек трябва да люби не себе си, но Бога.
към беседата >>
26.
Малките заповеди
,
НБ
, София, 28.11.1937г.,
Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или
местоимението
, или съюза и т.н.
При сегашните условия не се живее лесно. Дошло е време, когато човек трябва да тегли думите си. Всяка дума, която той изказва, трябва да я тегли. Като дойде да кажеш една дума, преди още да си я изказал, трябва да я туриш на везните, да я претеглиш по английски. Защото излезе ли човек да говори, без да контролира думите си, ще бъде поставен на страшна критика.
Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или
местоимението
, или съюза и т.н.
Когато говори, човек трябва да бъде много внимателен. Не само това, но хората са научили по почерка да познават характера ти. Като намерят почерка ти, ще те критикуват, ще определят характера ти. По почерка може да се познае дали си щедър или си скръжав, как вършиш работата си, учиш ли се добре или не, умен ли си или глупав и т.н. Що се отнася до човешкия характер, всичко е написано в почерка му.
към беседата >>
27.
Бъдете щедри
,
МОК
, София, 7.1.1938г.,
Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое
местоимение
не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения? Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение.
Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое
местоимение
не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
Ние го констатираме така. Казвам: Прав е този човек. Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат. Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може да кажем и само „Казвам“. Англичаните казват само „Аз казвам“.
към беседата >>
28.
Двете жени
,
УС
, София, 16.1.1938г.,
Те ще критикуват всяка дума: всеки глагол, всяко съществително, прилагателно,
местоимение
; всяка точка, запетая – де съм се спрял, колко съм се спрял.
Това е невъзможно. От години вие ме слушате и добре ме слушате. Защо? – Защото сте влезли в моята държава. Ако отида сред публика, която никога не ме е слушала, ще ме подложат на голяма критика. – Влязъл съм в тяхната държава.
Те ще критикуват всяка дума: всеки глагол, всяко съществително, прилагателно,
местоимение
; всяка точка, запетая – де съм се спрял, колко съм се спрял.
Тези хора критикуват. Знайте, че и вие ще влезете в един свят, дето ще ви критикуват. Светът, в който влизате сега, е крайно взискателен. Хората там не са груби, но взискателни. Ако отидеш в Америка, трябва всяка дума да изговориш правилно, точно, на срички ще я изговориш, за да те разберат.
към беседата >>
29.
Радостни и весели
,
УС
, София, 23.1.1938г.,
В нея си служите с частите на речта – глагол, съществително име, прилагателно,
местоимение
и други.
Чудно ви се вижда, защо трябва да се занимавате с тези неща. Не може да не се занимавате. Те са основа, върху която е поставено знанието. Да изучавате азбуката, това не е ли елементарно знание? Въпреки това, от различното съчетание на тези букви се образува човешката реч.
В нея си служите с частите на речта – глагол, съществително име, прилагателно,
местоимение
и други.
Също така си служите с препинателни знакове – точка, запетая, многоточие, две точки, точка и запетая, удивителна, тире и т. н. Хората не спорят върху частите на речта и знаковете, но върху мястото им, де да се поставят. Ако ученикът не знае местата на думите и на знаците, може да пропадне на изпита. Един юнкер от военното училище трябвало да напише зададената тема от учителя по български език и да му я предаде навреме. Понеже не знаел да употребява препинателните знаци, той ги написал накрая на темата си със забележката: Заповядвам ви, всеки от вас да отиде на мястото си!
към беседата >>
30.
Обичай и освобождавай
,
ООК
, София, 26.1.1938г.,
У животните едно
местоимение
не съществува.
Оттам започва речта. Съюзите са най-простата реч. След туй от съюзите отивате към съществителните имена. Съюзите и съществителните имена са двата полюса. Между тях са всичките други части на речта.
У животните едно
местоимение
не съществува.
Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае.
към беседата >>
31.
Учене и служене
,
УС
, София, 30.1.1938г.,
На английски непременно трябва да туриш личното
местоимение
„аз“.
– Може, разбира се. Колкото и да е красноречив един оратор, все ще направи една грешка: или ударението не турил на място, или употребил една дума вместо друга. Някога ораторът може да обърка личните местоимения, вместо едно да тури друго. За да не правят такива грешки, англичаните са ограничили своите глаголи, в смисъл, сам глаголът да не изразява лицето, което действа. На български, например, можеш да кажеш „играя“, можеш да кажеш и „аз играя“.
На английски непременно трябва да туриш личното
местоимение
„аз“.
Иначе, няма да се разбере, кой играе. В това отношение, българинът е голям дипломат. Той няма да каже, например, „аз казвам“, но ще каже „казвам“ – няма да се хване. Англичанинът ще каже: „Аз казвам“. Така, той не може да се освободи от отговорност.
към беседата >>
32.
Учат и страдат
,
ООК
, София, 11.5.1938г.,
С глагол ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с
местоимение
, със съществетелно или с някое причастие.
Един художник, да допуснем, че иска да рисува. Той избира една точка, откъдето да разглежда предмета, да го рисува. Вие искате да наблюдавате един предмет. Трябва да си изберете една точка, откъдето да разгледате този предмет. Да кажем, искате да говорите, трябва да знаете отде да започнете.
С глагол ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с
местоимение
, със съществетелно или с някое причастие.
Цяло изкуство е. Онези, които изучават ораторството изобщо, вземат предвид тия неща. Ораторът е добре осведомен за своята реч. Онези, които не се карат както вас, казват по вдъхновение. Някои отделят вдъхновението, но вдъхновението е най-разумното, вдъхновеното влиза (в) правилната реч.
към беседата >>
33.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 16.9.1938г.,
Когато употребява
местоимението
„аз“.
Щом обръщате внимание на грешките на хората, гледайте да превръщате тези погрешки. Какво значи една погрешка? – Има погрешки, които не са съществени. Запример, аз казвам на един човек: Ти туряш много личен елемент. Кога туря личен елемент?
Когато употребява
местоимението
„аз“.
Запример, българинът може да каже за себе си „казвам“, но англичанинът не може да каже така. Той употребява „аз казвам“. Значи, за да поправи една своя погрешка, англичанинът трябва да учи български. Само така той може да употреби думата „казвам“. А когато човек трябва да каже „аз казвам“, а не може да каже така, значи той се страхува.
към беседата >>
34.
Жена кога ражда
,
НБ
, София, 19.11.1939г.,
В английски език пък, ако не употребиш
местоимението
, ти не знаеш на мъж ли говориш или на жена.
Значи владиката го правят на жена. Не е голяма погрешка. В български език има три рода, а в турски – само един. Турците казват: един жена, един мъж, един дете. На турски език подхожда това, но на български не подхожда.
В английски език пък, ако не употребиш
местоимението
, ти не знаеш на мъж ли говориш или на жена.
Всеки език си има своите особености, но изобщо език, в който се различават родовете, е по-богат. Англичаните обичат да съкращават думите, когато германците ги продължават. Те имат думи, съставени от четиридесет–петдесет букви. Освен това, германците обикновено употребяват глагола накрая на думите. Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика.
към беседата >>
35.
Познаване на великото
,
НБ
, София, 7.1.1940г.,
Сега, вземете в български език
местоимението
„той“.
Като четете Библията, ще видите, че и там още е писано, т.е. предсказано е какво ще се случи на сегашните народи. Аз няма да ви тълкувам какво е писано, но като четете, сами ще видите какво ще се случи със сегашните народи. Писано е за Англия, за Франция, за Италия, за Русия, за Япония, за всички големи и малки народи. Човек трябва да изучава нещата.
Сега, вземете в български език
местоимението
„той“.
Ако четете тази дума отзад напред, ще получите думата „йот“, която е десетата буква от еврейската азбука. Тя е сила, която твори в света – творческа сила е тази буква. (Името на буквата „йот“ („йод“) идва от думата „ръка“ на староеврейски) „Йот“ означава още и „Бог“. Евреите никога не произнасят името на Бога. Кой е Той?
към беседата >>
Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява волята Божия, ти не разбираш смисъла на личното
местоимение
„Той“.
Кой е Той? И в тебе има един Той, Който твори всички неща. И в тебе има един Той, Който те въвежда в Царството Божие. В тебе има един Той, Който изпълнява волята Божия. Ти познаваш ли Го?
Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява волята Божия, ти не разбираш смисъла на личното
местоимение
„Той“.
Ти не разбираш Този, Който те въвежда в Царството Божие. Но ти не разбираш и второто лично местоимение, „ти“. Ти лесно казваш: „Той е онзи, Драган, Стоян.“ Не, ти не разбираш кой е Той. Той е Онзи, Който е създал всичко в света. Ако разгледате буквите от геометрична гледна точка, както и отношението, което съществува между тях, ти ще създадеш цяла философия.
към беседата >>
Но ти не разбираш и второто лично
местоимение
, „ти“.
И в тебе има един Той, Който те въвежда в Царството Божие. В тебе има един Той, Който изпълнява волята Божия. Ти познаваш ли Го? Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява волята Божия, ти не разбираш смисъла на личното местоимение „Той“. Ти не разбираш Този, Който те въвежда в Царството Божие.
Но ти не разбираш и второто лично
местоимение
, „ти“.
Ти лесно казваш: „Той е онзи, Драган, Стоян.“ Не, ти не разбираш кой е Той. Той е Онзи, Който е създал всичко в света. Ако разгледате буквите от геометрична гледна точка, както и отношението, което съществува между тях, ти ще създадеш цяла философия. „Ти“ е онзи, Който въвежда Царството Божие и неговата правда в тебе. Като съзнаеш това, ти ще бъдеш силен човек.
към беседата >>
36.
Наука за живота
,
ООК
, София, 13.3.1940г.,
Или имаш
местоимение
– да знаеш къде да го туриш, отпред ли, отзад ли.
Да знаеш в даден случай къде да туриш един глагол и как да го туриш. Тия глаголи имат много форми. Да знаеш в даден случай каква форма да избереш. После, имаш едно прилагателно. Да знаеш туй прилагателно къде и как да го туриш.
Или имаш
местоимение
– да знаеш къде да го туриш, отпред ли, отзад ли.
После казваме: „Има красив стил.“ Да допуснем, че вие пишете едно любовно писмо. Как ще напишете любовното писмо? Сега, като ви говоря за любовно писмо, във вас има изопачена форма. Вие имате в ума си една млада мома и един ученик на 15 години. Срещнали се, усмихнал се той.
към беседата >>
Като станеш сутрин, един глагол, едно съществително ще употребиш, едно прилагателно, едно
местоимение
, един съюз.
Да знаете от какво иде вашето недоволство. Аз бих препоръчал на всинца ви да се учите да говорите. Сутрин, като станеш, с коя дума трябва да започнеш? Какъв глагол трябва да употребиш? Всеки ден си има една дума.
Като станеш сутрин, един глагол, едно съществително ще употребиш, едно прилагателно, едно
местоимение
, един съюз.
Още какво има? 10 са частите на речта. Ако аз съм на вашето място, ако искам да стана художник, сутрин, като стана, ще кажа: „Искам сега, Учителю, да възприема светлината в красотата, най-хубавото, светлината което носи.“ Ако светлината не събуди в тебе най-хубавото, ти художник не може да станеш. Искаш да станеш някой оратор, да говориш. Тогава ти трябва да разбираш всяка една дума, смисъла на думите, тия трептения.
към беседата >>
37.
Процепът на Любовта
,
УС
, София, 10.11.1940г.,
Защо не тури глагола на място, или
местоимението
не е турил на място?
Казва: Паднах от покрива. Казват: Защо не внимаваш, защо не си отваряш очите? Разправял той на много, как паднал и най-после казва: От вас няма ли някой, който да е падал, да знае, как става тази работа? Казват: Защо не тури запетая? Защо не тури две точки или точка и запетая?
Защо не тури глагола на място, или
местоимението
не е турил на място?
Защо не го е турил? Туй сега как искаш да го туря? Тогава българите са много умни. Един българин направил една пещ и мислил да направи вратата да гледа на юг. Един му казва: Не се прави на юг вратата на пещ, но на север.
към беседата >>
38.
И в Неговото Име народите ще се надеят
,
НБ
, София, 29.12.1940г.,
Употребяват глагола без личното
местоимение
и от окончанието на глагола се разбира лицето.
Някой път нелогичните изводи са правдоподобни, истински са. Казвам: Тогава имаме две положения: Когато нещо е истина, логически ние изваждаме извода, пък някой път, когато доказваме една истина, че не е – то е нелогичен път. Запример в български често казваме: Аз, аз. Българинът ще ти намери махна, че си почнал много да мислиш за себе си. Българите имат по-мека форма, казват: Казвам.
Употребяват глагола без личното
местоимение
и от окончанието на глагола се разбира лицето.
Но казва някога: Аз казвам. Но може да каже: „казвам“ без да тури аз. Англичаните имат само една форма, само едно понятие: Употребяват винаги лично местоимение, казва: Аз казвам. Кое накарало англичаните да имат само едно понятие, а кое накарало българите да имат две понятия. Само „казвам“ – това са книжни пари, а аз казвам – това са златни пари.
към беседата >>
Англичаните имат само една форма, само едно понятие: Употребяват винаги лично
местоимение
, казва: Аз казвам.
Българинът ще ти намери махна, че си почнал много да мислиш за себе си. Българите имат по-мека форма, казват: Казвам. Употребяват глагола без личното местоимение и от окончанието на глагола се разбира лицето. Но казва някога: Аз казвам. Но може да каже: „казвам“ без да тури аз.
Англичаните имат само една форма, само едно понятие: Употребяват винаги лично
местоимение
, казва: Аз казвам.
Кое накарало англичаните да имат само едно понятие, а кое накарало българите да имат две понятия. Само „казвам“ – това са книжни пари, а аз казвам – това са златни пари. Англичанинът, който казва: Аз казвам, употребява златни пари. Българинът казва: Може и с книжни пари. По лесно е с книжните пари, туриш ги в джоба, леко е.
към беседата >>
39.
Чистене съзнанието
,
МОК
, София, 10.1.1941г.,
Някоя дума, която ви прави впечатление: може да е собствено име, може да е глагол, прилагателно, някое
местоимение
, изпейте го.
Когато умът взема участие, има широчина, красота. Когато волята взема участие, има сила. Три съчетания има. Често вземате една дума, която обичате. Изпейте я.
Някоя дума, която ви прави впечатление: може да е собствено име, може да е глагол, прилагателно, някое
местоимение
, изпейте го.
После, в музиката трябва да турите вашата надежда. Надеждата – ти трябва да я материализираш. Вярата е към по-висока степен, в духовния свят е тя. Като дойде любовта, може да пеете в музиката, то е вече Божественият свят. С вярата пеете, то е духовният свят.
към беседата >>
40.
Правъ пѫть / Прав път
,
ООК
, София, 12.2.1941г.,
Критикуват на някой човек стила, някоя дума турил не на място, глаголът или
местоимението
не е на место.
(втори вариант)
Аз виждам някои от вас можеха да бъдат отлични певци. Някои от вас бихте били големи художници, някои бихте били оратори, да говорите. Някои от вас сте критици, тъй на място критикувате. Критик наричам онзи, който знае да изчиства лекетата. Някое леке така да го махне, да остане дрехата чиста.
Критикуват на някой човек стила, някоя дума турил не на място, глаголът или
местоимението
не е на место.
Или запетаята, или точка и запетая, или някъде две точки не са турени на място. На български по-лесно се пише, но на български знаеш колко мъчно се пише. Съвременните хора могат по онова, което пишете, да познаят вашият характер. Ако пишете нещо и в началото си писал тънко и после си го надебелил, или започнал си дебело и свършваш тънко – по това ще съдят за тебе. Почеркът ти показва какъв е твоят характер, дали си щедър, дали си учен, дали си дребнав, дали можеш да свършваш работата до край или не.
към втори вариант >>
41.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 9.3.1941г.,
Или писал си някой разказ, та те критикува, че не си турил глагола,
местоимението
, съществителните намясто, че стилът не е хубав, и ти се откажеш да пишеш разказ.
Сега вие казвате: „Ощипал я.“ В туй ощипване той има една свещена идея. Толкоз знае човекът, толкоз прави. Изнасям факт, но то не е между вас. Пък туй щипане съществува в умствения свят. Някой критикува някоя поезия, която си написал, че той като те зачеше, обърне всичкото, та ти се отказваш да пишеш поезия вече.
Или писал си някой разказ, та те критикува, че не си турил глагола,
местоимението
, съществителните намясто, че стилът не е хубав, и ти се откажеш да пишеш разказ.
Туй е само за разнообразие. Някой път дойде вятърът. Духа ли тъй, както ние искаме? Дойде някой вятър, събори листата; минаваш по път, дигне ти шапката, носи я, хич не иска да знае ти кой си. Искаме да има в природата някакъв морал.
към беседата >>
42.
Стана плът
,
НБ
, София, 1.6.1941г.,
На името Иван трябва да турите едно прилагателно, едно
местоимение
, един съюз.
Понеже ми вряла главата в тия тенджери, освободил съм се и не искам да повтарям миналото. Вие ще кажете: „Как да го разбираме? “ Да ви поясня. Вие имате едно съществително име Иван. Искате след това име да турите някакъв глагол.
На името Иван трябва да турите едно прилагателно, едно
местоимение
, един съюз.
Казвам, съюз ще турите на глагола. Какво местоимение? Казвате: „Наш Иван.“ Или ще го направите наш Иван, или чужд Иван. Наш Иван ходи в училище. Наш Иван е написал някоя песен, някой роман.
към беседата >>
Какво
местоимение
?
“ Да ви поясня. Вие имате едно съществително име Иван. Искате след това име да турите някакъв глагол. На името Иван трябва да турите едно прилагателно, едно местоимение, един съюз. Казвам, съюз ще турите на глагола.
Какво
местоимение
?
Казвате: „Наш Иван.“ Или ще го направите наш Иван, или чужд Иван. Наш Иван ходи в училище. Наш Иван е написал някоя песен, някой роман. Казвам, ако вие не туряте онзи глагол намясто при Иван, тогава не може да се определи работата. Казва някой да мислим.
към беседата >>
43.
Отворен и затворен интервал
,
МОК
, София, 7.11.1941г.,
Може да го няма
местоимението
.
Сърцето и умът се възпитават само при отвореният и затвореният интервали. „Аз обичам живота“. Какви трябва да бъдат другите думи, които следват? Имате три думи : „Обичам аз живота“. Или само : „Обичам живота“.
Може да го няма
местоимението
.
Следущите думи какви трябва да бъдат? „Обичам аз живота, за да се радвам на неговите блага“. Радостта отворен или затворен интервал е? Светлината е отворен интервал. Направете сега едно съчетание.
към беседата >>
44.
Настана денят
,
НБ
, София, 19.4.1942г.,
Ти научаваш един език, и не знаеш къде да туриш едно прилагателно, не знаеш къде да туриш едно
местоимение
, не знаеш къде да туриш един глагол, не знаеш къде да туриш един съюз.
Не може да казват брадва, казват: Това, което сече. После загубват и глаголите и най-после казват само и, със. Като започне такъв човек да се поправя, думите се възстановяват по обратен ред. Учените хора намират тази вътрешна връзка. Не само това.
Ти научаваш един език, и не знаеш къде да туриш едно прилагателно, не знаеш къде да туриш едно
местоимение
, не знаеш къде да туриш един глагол, не знаеш къде да туриш един съюз.
Най-първо като туриш едно съществително име, каква реч ще говориш в дадения случай. После когато произнасяш един глагол, ако той в тебе не произвежда някакво впечатление. Вземете думата любов, какво произвежда. Като кажеш любов, нищо не произвежда във вас. Като кажа пожар, всички ще станете на крака.
към беседата >>
45.
Състояние и разположение
,
ООК
, София, 20.5.1942г.,
Ние в български език личното
местоимение
може да го турим при глагола, пък може и само глаголната форма да изрази лицето.
Малкото дете се намира в едно състояние: като влезе в училището, не знае буквите. После буква по буква започват да им откриват. Има разни методи. След като му се открият буквите, започва да срича, да пише цели предложения, цели периоди. Най-после може да бъде писател, поет, да пише и той знае законите, думите как се нареждат.
Ние в български език личното
местоимение
може да го турим при глагола, пък може и само глаголната форма да изрази лицето.
Казваме: „Казах.“ Англичанинът не може да каже „Казах“, но „Аз казах“. Българинът може да каже „Казах“ и „Аз казах“. По-силно [е] глаголът и личното местоимение. Сега, на английски има „I shall“, „I shall go“, „I will go“. „I shall go“ – може да ида и може да не ида.
към беседата >>
По-силно [е] глаголът и личното
местоимение
.
След като му се открият буквите, започва да срича, да пише цели предложения, цели периоди. Най-после може да бъде писател, поет, да пише и той знае законите, думите как се нареждат. Ние в български език личното местоимение може да го турим при глагола, пък може и само глаголната форма да изрази лицето. Казваме: „Казах.“ Англичанинът не може да каже „Казах“, но „Аз казах“. Българинът може да каже „Казах“ и „Аз казах“.
По-силно [е] глаголът и личното
местоимение
.
Сега, на английски има „I shall“, „I shall go“, „I will go“. „I shall go“ – може да ида и може да не ида. „I will go“ – непременно трябва да ида. А „You shall go“ – ти непременно трябва да идеш. Та, сега няма да се спираме върху философията.
към беседата >>
46.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
Имаме тона си, а също и възвратното
местоимение
си.
Щом знаем закона, вече носим една отговорност. Щом кажем „Аз“, човешкото съзнание вече се е пробудило. На турски имаме думата и, а на български значи добре. В български имаме нотата ла, това е шестия тон, а казваме че и кучето ла. На български имаме тона ми, имаме и глагола ми.
Имаме тона си, а също и възвратното
местоимение
си.
Тъй щото в езика имаме три музикални тона, „ми“, „ла“, „си“. Поуката сега каква е? Ние не можем да извадим поуката, понеже има препятствия. Когато един човек го боли крака, какво ще му разправяш за музика. Най-първо трябва да премахнеш онова препятствие, което му отвлича ума.
към беседата >>
47.
Бяло и черно
,
МОК
, София, 13.11.1942г.,
"Вие" имате и
местоимението
.
Един художник, който рисува една картина, той развива ли се? Той се проявява, не че представя нещо. На български имате думата РАЗВИТИЕ, развива, развява. На български имате думата "вие", която има два смисъла. "Вие" нещо, но и животното "вие".
"Вие" имате и
местоимението
.
Имате "е", глагол, "той е". Да допуснем сега, че решавате една задача, имате 1,4,6,7,8,9. 1 е цар, 4 – това са войници, 6 – това са деца по на 15 години, 7 – това са свещеници, 8 – това са стари хора, 9 – това са най-големите синове. Какво ще правите? Имате цар, 4 войници, 6 деца, 7 свещеници, 8 стари хора, 9 възрастни синове по на 65 години.
към беседата >>
48.
Три неща
,
ООК
, София, 16.12.1942г.,
Щом те заболи корем, съществително ли е, глагол ли е, прилагателно ли е,
местоимение
ли е, причастие ли е?
Казва му българинът: „Да се разберем, ти ми говориш на един неразбран език“. На французина ако му говориш по български, е несвързано; на българина ако му говориш по френски, е несвързано. Сега ние трябва да знаем езика на Природата. Стомахът има език. Щом те боли, каква е речта на стомаха.
Щом те заболи корем, съществително ли е, глагол ли е, прилагателно ли е,
местоимение
ли е, причастие ли е?
Каква част на речта е, щом те боли стомахът? Сега някой път аз нещата ги представям много прости. Не е така лесно, цяла наука е. Да работи стомахът, то значи да си съгласен с цялата физическа Природа. Щом стомахът ти е здрав, ти си в съгласие със Слънцето, ти си в съгласие и със звездите, с всичко си в съгласие.
към беседата >>
49.
Човешка, ангелска и Божествена Любов
,
УС
, София, 27.12.1942г.,
Имаме
местоимението
: аз, ти, той, ние, вие.
Влязъл си, пък искаш да излезеш по човешки. Щом не искаш да платиш, ще те бият. Сега вие можете да попитате: „Защо е тъй? “ Тъй го намирам, така е. Ако ние нямаме тия разграничения в любовта, тогава няма да имаме една ясна представа.
Имаме
местоимението
: аз, ти, той, ние, вие.
Аз – първо лице, ти – второ лице, той – трето лице. Другояче ако кажеш, тази мисъл не е ясна. Като кажеш аз, значи първото лице в теб говори. Аз те обичам по човешки, ти ме обичаш по ангелски, а той – по Бога. В човешкия свят аз – противоречие имаме.
към беседата >>
50.
Път за свобода
,
ООК
, София, 24.2.1943г.,
Глаголът показва туй, което правиш, на кое място трябва да го туриш, на кое място трябва да туриш прилагателното,
местоимението
, съюза.
Музиката е граница между творческия ум и мислещия ум. За да разберем отвън творческия ум, трябва музика. Тя е метод за подигането на живота. Трябва да говориш правилно. Трябва да знаеш къде да туриш един глагол.
Глаголът показва туй, което правиш, на кое място трябва да го туриш, на кое място трябва да туриш прилагателното,
местоимението
, съюза.
Съществителните имена са дошли най-после в езика. Най-новите думи са съществителните имена, най-старите са съюзите. След тях идат глаголите. Другите са предпоставка. Цялата реч трябва музикално да я поставиш.
към беседата >>
51.
Закон на хармонията
,
МОК
, София, 12.11.1943г.,
В английски език никога не отделят личното
местоимение
от глагола.
Казваш, че омразата не съществува. Тя не съществува като материален обект, невидима е, но последствията й се виждат. И гневът не се вижда, но знаеш, какво е гняв, и защо се гневиш. Ти се гневиш на приятеля си, че иска да ти представи любовта такава, каквато той я разбира. Някой напише едно писмо с много грешки, но иска да те убеди, че писмото е написано според правилата на граматиката, и ти се гневиш.
В английски език никога не отделят личното
местоимение
от глагола.
То стои пред него. Например, англичанинът казва: Аз говоря. Личните чувства в него са силно развити. Българинът може да си служи с глагола и без местоимението. По окончанието на спрегнатия глагол се познава за кое лице се говори.
към беседата >>
Българинът може да си служи с глагола и без
местоимението
.
Някой напише едно писмо с много грешки, но иска да те убеди, че писмото е написано според правилата на граматиката, и ти се гневиш. В английски език никога не отделят личното местоимение от глагола. То стои пред него. Например, англичанинът казва: Аз говоря. Личните чувства в него са силно развити.
Българинът може да си служи с глагола и без
местоимението
.
По окончанието на спрегнатия глагол се познава за кое лице се говори. Той казва: Говоря. И руснакът казва: Говорю. Така е във всички славянски езици. Ако някой българин си служи всякога с личното местоимение пред глагола, той е от английски произход.
към беседата >>
Ако някой българин си служи всякога с личното
местоимение
пред глагола, той е от английски произход.
Българинът може да си служи с глагола и без местоимението. По окончанието на спрегнатия глагол се познава за кое лице се говори. Той казва: Говоря. И руснакът казва: Говорю. Така е във всички славянски езици.
Ако някой българин си служи всякога с личното
местоимение
пред глагола, той е от английски произход.
Това е пътят, по който се развива езикът. Кой е основният тон на речта? – Съюзът. Лекарите са доказали това при случаи на мозъчни заболявания. Болният загубва говора си, като първо изчезват от речта му съществителните имена, после местоименията, прилагателните, глаголите и най-после съюзите.
към беседата >>
52.
Три важни неща / Трите важни неща
,
НБ
, София, 28.11.1943г.,
Къде се туря личното
местоимение
: пред глагола, или след глагола?
Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията. Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка. Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата. Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва.
Къде се туря личното
местоимение
: пред глагола, или след глагола?
Българинът обикновено изхвърля местоимението. Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори.
към беседата >>
Българинът обикновено изхвърля
местоимението
.
Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка. Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата. Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва. Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола?
Българинът обикновено изхвърля
местоимението
.
Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата.
към беседата >>
И
местоимението
подразбира сила.
Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва.
И
местоимението
подразбира сила.
Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е.
към беседата >>
Питам, личното
местоимение
, ако си англичанин, къде ще го туриш?
(втори вариант)
Редакторът надрасква статията, че не е грамотно написана. Казва: „Трябва да се учиш.“ Толстой написал втора и втория път казва, че не е още добра. Написал я трети път. Най-после казва, че той е Толстой. Редакторът казва: „Извинете, господине.“
Питам, личното
местоимение
, ако си англичанин, къде ще го туриш?
Като говориш, къде ще го туриш? Отпред на глагола ли, или след глагола ще го поставиш? Пред глагола ще го поставиш. Българинът, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето. В английския език никога не може да кажеш „казвам“.
към втори вариант >>
Българинът, като махне личното
местоимение
, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето.
(втори вариант)
Редакторът казва: „Извинете, господине.“ Питам, личното местоимение, ако си англичанин, къде ще го туриш? Като говориш, къде ще го туриш? Отпред на глагола ли, или след глагола ще го поставиш? Пред глагола ще го поставиш.
Българинът, като махне личното
местоимение
, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето.
В английския език никога не може да кажеш „казвам“. Винаги трябва да кажеш „аз казвам“. Кои са причините? Българинът продължава времето, доста време има, прави си опити. Отзад поставя, отпред го туря местоимението.
към втори вариант >>
Отзад поставя, отпред го туря
местоимението
.
(втори вариант)
Българинът, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето. В английския език никога не може да кажеш „казвам“. Винаги трябва да кажеш „аз казвам“. Кои са причините? Българинът продължава времето, доста време има, прави си опити.
Отзад поставя, отпред го туря
местоимението
.
Англичанинът няма време. Казва: „Нямам време. Само отпред може да туря местоимението.“ После англичанинът обича да плаща много добре, не си поплюва. Като го излъжеш, той ще ти покаже, че и той може да си отплаща, че и той е майстор. Той като те излъже втори път, няма да искаш да го лъжеш.
към втори вариант >>
Само отпред може да туря
местоимението
.“ После англичанинът обича да плаща много добре, не си поплюва.
(втори вариант)
Кои са причините? Българинът продължава времето, доста време има, прави си опити. Отзад поставя, отпред го туря местоимението. Англичанинът няма време. Казва: „Нямам време.
Само отпред може да туря
местоимението
.“ После англичанинът обича да плаща много добре, не си поплюва.
Като го излъжеш, той ще ти покаже, че и той може да си отплаща, че и той е майстор. Той като те излъже втори път, няма да искаш да го лъжеш. Сега този англичанин е в природата. Природата е англичанин. Думата „англичанин“ има две значения.
към втори вариант >>
Имаш
местоимение
, трябва силата да дойде.
(втори вариант)
Ти не може да бъдеш личност, ако не учиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не си свободен, ако не воюваш за своята свобода. Ти никога не може да придобиеш свобода, ако не разбираш глагола. Глаголът сила носи в себе си. Една реч без глагол не може.
Имаш
местоимение
, трябва силата да дойде.
Прилагателното къде ще го туриш? Прилагателно значи да знаеш как да се нагаждаш навсякъде – и при лошите, и при добрите хора. Кой от вас е изучавал прилагателните? Къде туряте запетая, къде туряте точка и запетая, къде туряте две точки. Двете точки е закон на разумността.
към втори вариант >>
53.
Музикални упражнения
,
МОК
, София, 10.12.1943г.,
Какво се разбира под „лично
местоимение
”?
Блага дума е тая, която допринася благост на човека. Казваш: Студено ми е. – Щом ти е студено, ти търсиш топлината. – Топло ми е. – Щом ти е топло, ще се разхладиш.
Какво се разбира под „лично
местоимение
”?
Кои са личните местоимения? – За единствено число: аз, ти, той, тя, то. За множествено число: ние, вие, те. Кое от трите местоимения заема първо място? За себе си казваш „аз”, а за другите – ти, той или тя.
към беседата >>
54.
Безопасното място / Посока на движение
,
ООК
, София, 22.12.1943г.,
Той никога не говори без личното
местоимение
„аз“.
А тъй, да говорим едно, да се разбира друго, това не е език. Българинът, например, употребява глаголът „казвам“ в безлична и в лична форма: „казвам“ и „аз казвам“. В първия случай той предава нещо, което е чул от други; следователно, то може да бъде вярно, може и да не е вярно. Обаче, „аз казвам“ подразбира, че това, което казва, е вярно, и държи на думата си. Англичанинът има само една форма „аз казвам“.
Той никога не говори без личното
местоимение
„аз“.
Българинът има повече време, затова си служи с две форми. Ще употреби първата форма и, ако не го вярват, ще си послужи с втората. Англичанинът няма време, той казва: „Времето е пари“. Затова той си служи с втората форма „аз казвам“. Право ли е, ако разполагаш с повече време, да го употребиш за нищо и никакво?
към беседата >>
55.
Слабият и силният
,
ИБ
,
ПС
, София, 29.10.1944г.,
От него са произлезли прилагателното,
местоимението
, съществителното.
(втори вариант)
Така казват учените, които са правили наблюдения. Такъв болен, като не може да си спомни думата човек, казва: Онова, което ходи. Вместо кон, казва: Онова, което бяга. Ако бях писал буквар, ще започна със съюзите, после с глаголите, прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът.
От него са произлезли прилагателното,
местоимението
, съществителното.
Езикът е създаден от разумни същества, които са живели на земята. Създателите на езика са били умни хора. За да бъде езикът разбран от хората, те направиха превод от природата. Казвам: Както в езика всяка дума трябва да бъде точно на мястото си и да се знае, отде произхожда, така и човек трябва да знае, отде да започне. Жената отде трябва да започне?
към втори вариант >>
НАГОРЕ