НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
246
резултата в
81
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Свободата / Свобода
,
МОК
, София, 15.1.1932г.,
Докато израснат нейните гарджета, тя ходи, като
лисицата
, от един курник на друг, да взима по една кокошка.
Майка е оная, която внушава уважение и респект на децата си. Като чуят, че иде, те стават на крака и казват: Майка иде! Не мислете, че майката е мекушава, безхарактерна жена. Тя е голяма героиня. Вие още не сте научили изкуството да бъдете майка.
Докато израснат нейните гарджета, тя ходи, като
лисицата
, от един курник на друг, да взима по една кокошка.
Като влезе в курника, лисицата казва: Не признавам никакви писани закони! Кокошката трябва да дойде при мене. Като приспи малките, тя влиза в курника и си взима толкова кокошки, колкото й трябват. Ще кажете, че лисиците са укротени вече. Физическите лисици са укротени донякъде, но духовните не са още.
към беседата >>
Като влезе в курника,
лисицата
казва: Не признавам никакви писани закони!
Като чуят, че иде, те стават на крака и казват: Майка иде! Не мислете, че майката е мекушава, безхарактерна жена. Тя е голяма героиня. Вие още не сте научили изкуството да бъдете майка. Докато израснат нейните гарджета, тя ходи, като лисицата, от един курник на друг, да взима по една кокошка.
Като влезе в курника,
лисицата
казва: Не признавам никакви писани закони!
Кокошката трябва да дойде при мене. Като приспи малките, тя влиза в курника и си взима толкова кокошки, колкото й трябват. Ще кажете, че лисиците са укротени вече. Физическите лисици са укротени донякъде, но духовните не са още. Мислите ли, че сте се справили с лисицата и мечката в себе си?
към беседата >>
Мислите ли, че сте се справили с
лисицата
и мечката в себе си?
Като влезе в курника, лисицата казва: Не признавам никакви писани закони! Кокошката трябва да дойде при мене. Като приспи малките, тя влиза в курника и си взима толкова кокошки, колкото й трябват. Ще кажете, че лисиците са укротени вече. Физическите лисици са укротени донякъде, но духовните не са още.
Мислите ли, че сте се справили с
лисицата
и мечката в себе си?
Няма човек на земята, който да не е приспиван от някоя мечка или лисица. Един българин минавал през една гора и си мислел: Ако ме срещне мечка, лесно ще се справя, нося два револвера в джобовете си. Случило се, че, наистина, срещнал мечка в гората, но от страх, забравил да употреби револверите. Мечката го наплюла и си заминала. Близките го питали, какво му казала мечката.
към беседата >>
Няма човек на земята, който да не е приспиван от някоя мечка или
лисица
.
Кокошката трябва да дойде при мене. Като приспи малките, тя влиза в курника и си взима толкова кокошки, колкото й трябват. Ще кажете, че лисиците са укротени вече. Физическите лисици са укротени донякъде, но духовните не са още. Мислите ли, че сте се справили с лисицата и мечката в себе си?
Няма човек на земята, който да не е приспиван от някоя мечка или
лисица
.
Един българин минавал през една гора и си мислел: Ако ме срещне мечка, лесно ще се справя, нося два револвера в джобовете си. Случило се, че, наистина, срещнал мечка в гората, но от страх, забравил да употреби револверите. Мечката го наплюла и си заминала. Близките го питали, какво му казала мечката. – Каза ми, друг път да не нося револвери, щом не ги използвам, когато трябва.
към беседата >>
Преди да бяха израснали тези гаржета, тя като
лисицата
ходеше по чуждите курници, оттук вземе една кокошка, оттам вземе една кокошка, престъпи всичките писани закони в някоя камара.
(втори вариант)
Майка значи, да те познават, че да треперят всичките деца, казват: Мама иде. Вие си представяте майката, че е много мекичка, че тя всякога ги милва. Казва: Вие сте герои между другите хора. Майката е голяма героиня. Вие още не сте научили изкуството на майката.
Преди да бяха израснали тези гаржета, тя като
лисицата
ходеше по чуждите курници, оттук вземе една кокошка, оттам вземе една кокошка, престъпи всичките писани закони в някоя камара.
Казва: Ни пет пари не давам, кокошките да дойдат при мене. Така мисли лисицата. Герой е. Тя като приспи малките герои, след туй влезе в курника и вземе толкоз колкото ѝ трябват. Мислите ли , че физическите лисици са донякъде укротени, но духовните – ни най-малко.
към втори вариант >>
Така мисли
лисицата
.
(втори вариант)
Казва: Вие сте герои между другите хора. Майката е голяма героиня. Вие още не сте научили изкуството на майката. Преди да бяха израснали тези гаржета, тя като лисицата ходеше по чуждите курници, оттук вземе една кокошка, оттам вземе една кокошка, престъпи всичките писани закони в някоя камара. Казва: Ни пет пари не давам, кокошките да дойдат при мене.
Така мисли
лисицата
.
Герой е. Тя като приспи малките герои, след туй влезе в курника и вземе толкоз колкото ѝ трябват. Мислите ли , че физическите лисици са донякъде укротени, но духовните – ни най-малко. Вие мислите, че сте самостоятелни, но лисиците ви приспиват, вие още не сте ги укротили. Няма някой от вас, когото да не приспива някоя лисица.
към втори вариант >>
Няма някой от вас, когото да не приспива някоя
лисица
.
(втори вариант)
Така мисли лисицата. Герой е. Тя като приспи малките герои, след туй влезе в курника и вземе толкоз колкото ѝ трябват. Мислите ли , че физическите лисици са донякъде укротени, но духовните – ни най-малко. Вие мислите, че сте самостоятелни, но лисиците ви приспиват, вие още не сте ги укротили.
Няма някой от вас, когото да не приспива някоя
лисица
.
Няма някой, който да не е приспиван от някоя мечка. Един българин носи два кобура, казва: Защо ги носиш? Герой е. Казва: Може да срещна някоя мечка. Той срещнал мечка, но забравил, че носи револвер.
към втори вариант >>
2.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Минава една
лисица
покрай един петел, който държи сирене и му казва: "Петльо-дай ми това сирене". "Защо?
Дойде пак съмнението, мъчи ви онзи дявол, брадатият. Голяма брада има той, до пъпа му е. Космите му са черни, веждите му са черни, три пръста дебели, голямо лице, а пък устните му са три пръста дебели и като се изпъчи, казва: "Слушай, ти тази брада виждаш ли я? " Има вещо в света, което вас ви забавлява, и то така, че изгубвате най-хубавите работи. Та ще ви приведа онзи пример.
Минава една
лисица
покрай един петел, който държи сирене и му казва: "Петльо-дай ми това сирене". "Защо?
" "То не е измито. Ти ще изгубиш своята красота. Дай ми го, аз ще го измия в една вода и като го донеса и хапнеш от него, ти ще станеш най-великата птица". Петелът дава сиренето, тя го взима и дава на петела малко парченце. Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на петела.
към беседата >>
3.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Лисицата
учена ли е, или невежа?
Ще кажете, че невежеството е създало злото. Аз не съм съгласен с това твърдение. По-скоро учените хора, скрити зад невежеството, са създали злото. Погрешките на учените се крият зад невежеството. Който иска да се прояви, да направи нещо, минава за учен човек.
Лисицата
учена ли е, или невежа?
Голяма ученост се крие в лисицата. Вижте, как дебне кокошките в курника и ги одушва. В заключение на всичко казано за невежеството и учеността, повтарям: Ако сте невежи, станете учени.
към беседата >>
Голяма ученост се крие в
лисицата
.
Аз не съм съгласен с това твърдение. По-скоро учените хора, скрити зад невежеството, са създали злото. Погрешките на учените се крият зад невежеството. Който иска да се прояви, да направи нещо, минава за учен човек. Лисицата учена ли е, или невежа?
Голяма ученост се крие в
лисицата
.
Вижте, как дебне кокошките в курника и ги одушва. В заключение на всичко казано за невежеството и учеността, повтарям: Ако сте невежи, станете учени.
към беседата >>
Лисицата
, която иска да хване кокошката, невежа ли е?
(втори вариант)
Това е според вас, но аз не съм съгласен с тази философия. Всичкото зло в света произтича от многото знание. Невежеството не е създало злото, но учените хора като пo-учени и хитри, те са се скрили зад невежеството и така са създали злото. Погрешките на учените се крият зад невежеството. Всеки, който иска да направи нещо, да се прояви, той е учен човек.
Лисицата
, която иска да хване кокошката, невежа ли е?
Не. Каква ученост има в нея? Та и вие, ако сте невежи, трябва да станете учени.
към втори вариант >>
4.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 1.5.1932г.,
Гънките, по които ухото е направено, показват, природата когато е искала да покаже, че един човек е добродетелен, тя направила ухото му отгоре широко, пък когато той става хитър и лукав като
лисицата
, заострила го отгоре.
Ако е за дължина на носа, по-дълъг от слонския няма. И действително, слонът минава за много учен. Между млекопитаещите по-умен от слона няма. Но и много е внимателен слонът. Да вземем човешкото ухо.
Гънките, по които ухото е направено, показват, природата когато е искала да покаже, че един човек е добродетелен, тя направила ухото му отгоре широко, пък когато той става хитър и лукав като
лисицата
, заострила го отгоре.
А когато той върви правилно в живота, тя му разширява ухото отдолу. На ред поколения ушите са отдолу като изядени. От чисто физиологическо гледище такива хора имат малък жизнен капитал. Те намерят ли се в големи кризи, отиват в онзи свят. Когато човек продължи ухото си и го разшири, много болести могат да го сполетят и той пак да остане.
към беседата >>
5.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
Един ден иде един турчин и носи нещо в потурите и му казва: "Познай какво има в потурите." Гадателят като гледал охлюва, казал на себе си: "Веднъж ще идеш на пазар, два пъти, но и ти като
лисицата
ще влезеш в гащите." И наистина в потурите имало
лисица
.
В Персия имало един ходжа, който не могъл да си намери занаят. Търсил човекът, правил, струвал, но не му върви. Най-после жена му казала: "Стани гадател." "Как? " Дала му тя един охлюв и почнал да гадае. Казал той нещо, случило се.
Един ден иде един турчин и носи нещо в потурите и му казва: "Познай какво има в потурите." Гадателят като гледал охлюва, казал на себе си: "Веднъж ще идеш на пазар, два пъти, но и ти като
лисицата
ще влезеш в гащите." И наистина в потурите имало
лисица
.
Турчинът казал: "Добре, позна." Прочул се гадателят. В Персия обрали шаха. Шахът чул за този гадател, вика го и му казва да намери крадците. Гадателят казал на жена си: "Ето, създаде ми беля на главата. Ако не намеря крадците до 30 деня ще ме обесят." Той си взел 30 зрънца и почнал да брои дните: първия ден гледал слънцето да изгрява, хвърля едното зърно и казва: "Ето, единият мина." В това време минавал единият от разбойниците и си казал: "Той ме позна." Втория ден пак чака ходжата да изгрее слънцето и хвърля второто зърно, казва: "И вторият ден мина." Него ден друг от разбойниците бил там.
към беседата >>
6.
Малкото добро. (Живият порядък)
,
ООК
, София, 22.6.1932г.,
Много неща са написани в кафето: мечка, вълк,
лисица
, облаци, път и др.
Майката трябва да знае това и да не плаче за детето си, но да очаква писма от него. Изучавайте основните положения на живота, сами да си помагате. Някои очакват да им се каже всичко наготово. Те търсят гадатели, да им кажат, какво е писано в кафето им. Съберат се няколко сестри заедно, пият кафе, и една от тях гадае.
Много неща са написани в кафето: мечка, вълк,
лисица
, облаци, път и др.
Който разбира, може да чете по тия образи като символи. Изкуство е, обаче, да гадаеш на себе си. Някой гадае на другите добре, но като дойде до себе си, нищо не може да каже. Много от вас сте били добри гадатели в Египет, в Индия. Оттам носите тоя занаят, но сте го забравили.
към беседата >>
7.
Чуваш ли
,
НБ
, София, 16.10.1932г.,
Една
лисица
седи до нея и чака, казва: „Какво вардиш?
В древността има един разказ, превеждам го. Един от великите учители праща един от своите ученици да обиколи природата, да изследва нещата. Тръгнал той по пътя и вижда – в гората се тели една крава и при нея седи един вълк, както едно овчарско куче чака. Казва: „Какво пазиш? “ Той казва: „Пазя я, като роди, да не би да се изгуби телето, да не го задигне някой.“ Казвам му: „Много хубава, благородна работа е тази.“ Върви по-нататъка и гледа – една квачка седи и мъти пиленца.
Една
лисица
седи до нея и чака, казва: „Какво вардиш?
“ Тя казва: „Вардя и като се измътят пиленцата, да не би да стане хата с тях.“ Казвам: „Много хубава работа. Животът ти е осмислен както трябва.“ Най-после среща го един млад момък – взел една мома, повел я. Тя напред, той отзад, облечена хубаво, с вързани очи и с камшик я кара. Пита го: „Защо я караш? “ „Не знае как да ходи.“ „Много хубаво нещо.
към беседата >>
Но че
лисицата
ще ги отгледа, съмнявам се в това.
Че тази крава ще роди телето, туй е вярно. Първото положение, че кравата ще роди, е вярно. Но че вълкът ще го пази и ще го отгледа, аз се съмнявам. Първото положение, че кокошката ще измъти пиленцата, вярно е сто на сто. Тъй е, ще ги излюпи.
Но че
лисицата
ще ги отгледа, съмнявам се в това.
Първото положение, че тази мома е с вързани очи и я карат да се разхожда, вярно е, но че той я учи да се разхожда, то е въпрос. Той е заинтересован. Аз вземам в иносказателна форма. Но както и да вземете, има известни положения, които са верни и неверни. Не всички твърдения са верни в света.
към беседата >>
Второто положение за
лисицата
.
Едновременно можеш да кажеш една истина. Истина е, че кравата се тели. Факт е. Той констатира факта. Но че той има намерение да отгледа детето ѝ, туй е лъжата сега.
Второто положение за
лисицата
.
Някой казва: „Той две лъжи казва.“ Това е пресилено. Две лъжи не може да се кажат. Две лъжи никога не може да се съберат в човешката уста. Лъжата е толкоз голяма, че едва една лъжа може да се събере в човешката уста. Майсторлък се изисква да кажеш една лъжа.
към беседата >>
Една
лисица
седи до нея и чака.
(втори вариант)
Като едно овчарско куче чака. Пита: Какво пазиш[2]? Той казва: Пазя я, като роди да не би да се изгуби телето, да не го задигне някой. Много хубава, благородна работа е тази. Върви по-нататък и гледа една квачка седи и мъти пиленца.
Една
лисица
седи до нея и чака.
Пита: Какво вардиш? Тя казва: Вардя я, че като се измътят пиленцата, да не би да стане хата* с тях. Много хубава работа. Животът ти е осмислен както трябва. Най-после среща го един млад момък, взел една мома, повел я.
към втори вариант >>
Но че
лисицата
ще ги отгледа, съмнявам се в това.
(втори вариант)
Че тази крава ще роди телето, туй е вярно. Първото положение, че кравата ще роди, е вярно. Но че вълкът ще го пази и ще го отгледа, аз се съмнявам. Първото положение, че кокошката ще измъти пиленцата, вярно е сто на сто. Тъй е, ще ги излюпи.
Но че
лисицата
ще ги отгледа, съмнявам се в това.
Първото положение, че тази мома е с вързани очи и я карат да се разхожда, вярно е, но че той я учи да се разхожда, то е въпрос. Той е заинтересуван. Аз вземам това в иносказателна форма. Но както и да вземате тези положения, някои от тях са верни, а някои неверни. Не всички твърдения са верни в света.
към втори вариант >>
Второто положение за
лисицата
е същото.
(втори вариант)
Една лъжа може да кажеш, но две никога. Едновременно можеш да кажеш една истина. Истина е, че кравата се тели. факт е. Но че вълкът има намерение да отгледа детето й, туй е лъжа.
Второто положение за
лисицата
е същото.
Някой казва: Той две лъжи казва. Това е пресилено. Две лъжи не може да се кажат. Две лъжи никога не могат да се съберат в човешката уста. Лъжата е толкова голяма, че едва една лъжа може да се събере в човешката уста.
към втори вариант >>
8.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Някой ще каже: „Виж вълка и
лисицата
колко са умни.“ Но какъв е слонът?
Онези, които схващат буквално, казват, че в този случай Христос е насърчил пиянството. Христос е показал един начин, че хората може да се отучат от пиянството, като пият вино, направено от вода. Мимоходом аз засягам наследствената черта. Някой казва: „Трябва да пием ние.“ Като дойдем до вегетарианството, аз съм чел много научни книги, които казват защо не трябва да се яде месо. Месната храна е нечиста храна и с тази нечиста храна човек морално и интелектуално не може да се повдигне.
Някой ще каже: „Виж вълка и
лисицата
колко са умни.“ Но какъв е слонът?
Нито тигърът, нито вълкът, нито лисицата могат да се сравнят с интелигентността на слона. Всичките вълци да се съберат на едно място, те не могат да имат ума на един слон, а слонът се храни с растителна храна, с ориз – най-хубавата храна. Според мене човек трябва да се храни с най-чиста храна. В месото има нечистотии, които остават в него. Ти като ядеш някой бульон, той на какво прилича?
към беседата >>
Нито тигърът, нито вълкът, нито
лисицата
могат да се сравнят с интелигентността на слона.
Христос е показал един начин, че хората може да се отучат от пиянството, като пият вино, направено от вода. Мимоходом аз засягам наследствената черта. Някой казва: „Трябва да пием ние.“ Като дойдем до вегетарианството, аз съм чел много научни книги, които казват защо не трябва да се яде месо. Месната храна е нечиста храна и с тази нечиста храна човек морално и интелектуално не може да се повдигне. Някой ще каже: „Виж вълка и лисицата колко са умни.“ Но какъв е слонът?
Нито тигърът, нито вълкът, нито
лисицата
могат да се сравнят с интелигентността на слона.
Всичките вълци да се съберат на едно място, те не могат да имат ума на един слон, а слонът се храни с растителна храна, с ориз – най-хубавата храна. Според мене човек трябва да се храни с най-чиста храна. В месото има нечистотии, които остават в него. Ти като ядеш някой бульон, той на какво прилича? Ти ще ядеш тази месна храна, децата ти ще бъдат ли умни?
към беседата >>
Някой ще каже: Виж, вълкът и
лисицата
са умни.
(втори вариант)
Тогава какво трябва да правим, по какъв начин да се отучат хората? Като пият вино направено от вода. Аз мимоходом само засягам тази наследствена черта. Като дoйдe до вегетарианството, аз съм чел много научни книги, в които се обяснява защо не трябва да се яде месо. Месната храна е нечиста и с тази нечиста храна човек не може да се повдигне морално и интелектуално.
Някой ще каже: Виж, вълкът и
лисицата
са умни.
Но какъв е слонът? Нито тигърът, нито вълкът, нито лисицата могат да се сравнят с интелигентността на слона. Всички вълци да се съберат на едно място, не могат да имат ума на един слон. А слонът се храни с растителна храна, с ориз най-хубавата храна. Според мене човек трябва да се храни с най-чиста храна.
към втори вариант >>
Нито тигърът, нито вълкът, нито
лисицата
могат да се сравнят с интелигентността на слона.
(втори вариант)
Аз мимоходом само засягам тази наследствена черта. Като дoйдe до вегетарианството, аз съм чел много научни книги, в които се обяснява защо не трябва да се яде месо. Месната храна е нечиста и с тази нечиста храна човек не може да се повдигне морално и интелектуално. Някой ще каже: Виж, вълкът и лисицата са умни. Но какъв е слонът?
Нито тигърът, нито вълкът, нито
лисицата
могат да се сравнят с интелигентността на слона.
Всички вълци да се съберат на едно място, не могат да имат ума на един слон. А слонът се храни с растителна храна, с ориз най-хубавата храна. Според мене човек трябва да се храни с най-чиста храна. В месото има нечистотии, които остават в него. Като ядеш някой бульон, той на какво прилича?
към втори вариант >>
9.
Думи на Правда
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато
лисицата
не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание.
Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали. И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно. После бащата да хване този заек и след това да го пусне.
Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато
лисицата
не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание.
Ние не може да излезем от едно висше разбиране на природата. Земята е велик университет и всичко туй, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е намясто. Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто. Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо.
към беседата >>
Докато заекът не влезе като елемент на възпитанието, докато мечката не влезе като елемент на възпитанието, докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието, докато
лисицата
не влезе като елемент на възпитанието, докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, ние не можем да се разбираме един друг, нито да разбираме природата.
(втори вариант)
Нещо магнетично има в него. Ако има едно упорито дете, бащата да хване един заек и да накара детето да погали заека за ухото, да го помилва. Деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще им придаде благоразумие. Бащата като хване този заек, след това да го пусне. Сега ще кажете: Това останало сега, зайци да ни възпитават.
Докато заекът не влезе като елемент на възпитанието, докато мечката не влезе като елемент на възпитанието, докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието, докато
лисицата
не влезе като елемент на възпитанието, докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, ние не можем да се разбираме един друг, нито да разбираме природата.
Земята е велик университет и всичко това, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е на място. Стига да умееш, ти можеш да прочетеш, че във всяка една форма е скрита една велика Божествена идея и като прочетеш, ще видиш, че всяко същество е на място. То е пособие, част от твоето възпитание, което ще ти придаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание, в него няма философия, но има самостоятелност.
към втори вариант >>
10.
Живият хляб
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
“ Ако влезе и не пита, така мисли волът, така мисли
лисицата
.
Следователно онези мисли, които са над нас, ние възприемаме от другаде, от същества, които са много по-развити, отколкото ние сме развити. Следователно, ако един човек дойде под влиянието на животните – сегашните хора са под влиянието на животните. Едно животно ще влезе в градината и без да те пита, ще откъсне един плод, ще си замине. Гледаш – един човек влезе в градината, откъсва един плод и си заминава. Човек трябва да попита: „Моля, мога ли да си взема един плод?
“ Ако влезе и не пита, така мисли волът, така мисли
лисицата
.
Тя, като влезе в курника, взема си една кокошка и си отива. Сега ще ви приведа един пример от Варненско. Един овчар една вечер късно случило му се да се връща. Казва: „Гледам – насреща ми едно бухлато същество. Казвам си – какво ли е това?
към беседата >>
Като се приближавам, гледам – една
лисица
носи 12 кокошки.“ Като влязла в курника, тя извадила 12 кокошки и като ги понесла, не го вижда.
Един овчар една вечер късно случило му се да се връща. Казва: „Гледам – насреща ми едно бухлато същество. Казвам си – какво ли е това? Иде ми да бягам, да не е таласъм. После си казвам – ще посрещна това същество.
Като се приближавам, гледам – една
лисица
носи 12 кокошки.“ Като влязла в курника, тя извадила 12 кокошки и като ги понесла, не го вижда.
Той като я ударил, тя се простряла на земята. Казва: „Лисица кокошки не яде, те са за мене. Нося още една лисича кожа и 12 кокошки.“ Питам, защо тази лисица плати с живота си? Заради нейната лакомия. Тя трябваше да вземе една кокошка, а не 12.
към беседата >>
Казва: „
Лисица
кокошки не яде, те са за мене.
Казвам си – какво ли е това? Иде ми да бягам, да не е таласъм. После си казвам – ще посрещна това същество. Като се приближавам, гледам – една лисица носи 12 кокошки.“ Като влязла в курника, тя извадила 12 кокошки и като ги понесла, не го вижда. Той като я ударил, тя се простряла на земята.
Казва: „
Лисица
кокошки не яде, те са за мене.
Нося още една лисича кожа и 12 кокошки.“ Питам, защо тази лисица плати с живота си? Заради нейната лакомия. Тя трябваше да вземе една кокошка, а не 12. Ти като носиш 12 кокошки, някой овчар ще ти стовари кривака си. Следователно туй разумното, което седи в небето... Небето значи в дадения случай представя нашата глава.
към беседата >>
Нося още една лисича кожа и 12 кокошки.“ Питам, защо тази
лисица
плати с живота си?
Иде ми да бягам, да не е таласъм. После си казвам – ще посрещна това същество. Като се приближавам, гледам – една лисица носи 12 кокошки.“ Като влязла в курника, тя извадила 12 кокошки и като ги понесла, не го вижда. Той като я ударил, тя се простряла на земята. Казва: „Лисица кокошки не яде, те са за мене.
Нося още една лисича кожа и 12 кокошки.“ Питам, защо тази
лисица
плати с живота си?
Заради нейната лакомия. Тя трябваше да вземе една кокошка, а не 12. Ти като носиш 12 кокошки, някой овчар ще ти стовари кривака си. Следователно туй разумното, което седи в небето... Небето значи в дадения случай представя нашата глава. Тя е свързана с небето.
към беседата >>
Ако влезе и не пита, той постъпва като вола, като
лисицата
, която влиза в курника, взема си кокошка и си отива.
(втори вариант)
Животните, растенията, изобщо съществата под човека, възприемат мислите си от човека. Следователно, ние възприемаме нашите мисли от другаде, от съществата, които са много по-развити от нас. Понякога един човек може да постъпи, както животните постъпват - сегашните хора много често са под тяхно влияние. Едно животно ще влезе в градината и без да те пита, ще се нахрани с плодове и ще си замине. Човек трябва да попита: Моля, мога ли да взема един плод?
Ако влезе и не пита, той постъпва като вола, като
лисицата
, която влиза в курника, взема си кокошка и си отива.
Сега ще ви приведа един пример от Варненско. Един овчар се връщал късно вечерта. Видял насреща си едно бухлато същество. Казал си: Какво ли е това? Да не е таласъм?
към втори вариант >>
Приближил се и какво да види - една
лисица
носи кокошки.
(втори вариант)
Един овчар се връщал късно вечерта. Видял насреща си едно бухлато същество. Казал си: Какво ли е това? Да не е таласъм? Идело му да бяга, но решил: Ще срещна това нещо.
Приближил се и какво да види - една
лисица
носи кокошки.
Като влязла тя в курника удушила 12 кокошки. Понесла ги всичките така, че тя не се виждала от тях. Овчарят я ударил с кривака си и я прострял на земята. Казал: лисица кокошка не яде, те са за мене. Освен 12 кокошки спечелил и една лисича кожа.
към втори вариант >>
Казал:
лисица
кокошка не яде, те са за мене.
(втори вариант)
Идело му да бяга, но решил: Ще срещна това нещо. Приближил се и какво да види - една лисица носи кокошки. Като влязла тя в курника удушила 12 кокошки. Понесла ги всичките така, че тя не се виждала от тях. Овчарят я ударил с кривака си и я прострял на земята.
Казал:
лисица
кокошка не яде, те са за мене.
Освен 12 кокошки спечелил и една лисича кожа. Питам: Защо тази лисица плати с живота си? - Заради своята лакомия. Тя трябваше да вземе една кокошка, а не дванадесет. И ти ако носиш 12 кокошки, някой овчар ще ти стовари кривака си.
към втори вариант >>
Питам: Защо тази
лисица
плати с живота си?
(втори вариант)
Като влязла тя в курника удушила 12 кокошки. Понесла ги всичките така, че тя не се виждала от тях. Овчарят я ударил с кривака си и я прострял на земята. Казал: лисица кокошка не яде, те са за мене. Освен 12 кокошки спечелил и една лисича кожа.
Питам: Защо тази
лисица
плати с живота си?
- Заради своята лакомия. Тя трябваше да вземе една кокошка, а не дванадесет. И ти ако носиш 12 кокошки, някой овчар ще ти стовари кривака си. Следователно, Разумното, което седи в небето, в дадения случай представя нашата глава. Тя е свързана с небето.
към втори вариант >>
11.
Внушение и вдъхновение
,
ООК
, София, 21.12.1932г.,
Като видите вълк, мечка,
лисица
, веднага ги познавате.
– Допускането е едно, а действителността е друго нещо. Казвате, че някой човек е религиозен, набожен. Как познавате това? Коя е отличителната черта на набожния? Все трябва да има една отличителна черта, по която се познава набожността.
Като видите вълк, мечка,
лисица
, веднага ги познавате.
По какво? Имат поне една отличителна черта, по която ги познавате. Коя е отличителната черга на религиозния, на набожния, на светията? Не искате да ми отговаряте, нито аз да ви отговарям, но задавам този въпрос, за да мислите. Коя е отличителната черта на гениалния?
към беседата >>
12.
Честното ухо
,
ООК
, София, 8.2.1933г.,
Трябва ли
лисицата
и вълкът да питат как и какво да мислят?
Твоите мисли са резултат на нещо; твоите чувства са резултат и твоите постъпки са също резултат. Значи едновременно ти имаш три резултата. – „Аз мисля право.“ – Като мислиш право, ти не си главният фактор на мисленето. Преди тебе много други са мислили право. Ще мислиш, както са мислили хората преди тебе.
Трябва ли
лисицата
и вълкът да питат как и какво да мислят?
Лисицата ще мисли като майка си и баща си; и тя ще мисли за кокошките и за курниците, в които се крият. Вълкът ще мисли като своите родители: за някое агънце, за някоя овца или за някое говедо. Той ще прави научни изследвания, как да влезе в кошарата на овцете и да задигне една овца. Като я изяде, търси някое говедо и него да опита, да направи разлика между месото им. Някой казва, че обича парите.
към беседата >>
Лисицата
ще мисли като майка си и баща си; и тя ще мисли за кокошките и за курниците, в които се крият.
Значи едновременно ти имаш три резултата. – „Аз мисля право.“ – Като мислиш право, ти не си главният фактор на мисленето. Преди тебе много други са мислили право. Ще мислиш, както са мислили хората преди тебе. Трябва ли лисицата и вълкът да питат как и какво да мислят?
Лисицата
ще мисли като майка си и баща си; и тя ще мисли за кокошките и за курниците, в които се крият.
Вълкът ще мисли като своите родители: за някое агънце, за някоя овца или за някое говедо. Той ще прави научни изследвания, как да влезе в кошарата на овцете и да задигне една овца. Като я изяде, търси някое говедо и него да опита, да направи разлика между месото им. Някой казва, че обича парите. Като намери касата отворена, бръква вътре и изважда една златна монета.
към беседата >>
Например,
лисицата
или вълкът, като насочват ухото си нагоре, съобразяват да нападат, или да отстъпват.
Ако не работи върху себе си, той не би могъл да приложи нито една точка към линията на честността. Ако горната част на ухото е заострена, това показва преминаване от животинското царство към човешкото. Защо ухото на животните е заострено горе? Така заострено, то представлява антена, чрез която животното се справя с външния свят. То насочва ухото си нагоре, да възприема трептенията и вълните от външния свят и да се справя с тях.
Например,
лисицата
или вълкът, като насочват ухото си нагоре, съобразяват да нападат, или да отстъпват.
Фиг. 2 представлява честен нос. Той се изразява чрез права линия. Правата линия е малко отклонена, за да се даде възможност да се чисти носът. На човек с честен нос всякога може да се разчита. Освен правата линия, на носа има още подробности, върху които няма да се спирам.
към беседата >>
Ако
лисицата
пита: „Как да мисля?
(втори вариант)
В тебе, твоята мисъл е един резултат; твоите чувства, това са друг резултат и твоята постъпка е един резултат. Ти едновременно имаш три резултати. Понеже ти, като мислиш, ти не си фактор на твоята мисъл. Преди тебе друг някой е мислил право и ти вървиш по него. Ти ще мислиш тъй, както друг е мислил преди тебе.
Ако
лисицата
пита: „Как да мисля?
“ – Ще мислиш тъй, както майка ти, баща ти са мислили и ти ще мислиш за кокошките, за човешките курници. Вълкът пита: „За кого ще мисля аз? “ Ти ще мислиш за човешките кошари, за овците, за агънцата, за някое говедо. И той, като мисли за някое говедо, той сам ще си даде едно научно определение. Той казва: „Искам да видя, да изследвам, какво нещо е говедото и какво агнето.“ Вълкът тъй може да си говори.
към втори вариант >>
Запример едно куче или една
лисица
, като си вдигне ухото, да може да схване тия вълни и да има пред вид как може да постъпи в даден случай, да нападне ли или да отстъпи.
(втори вариант)
Вие всички трябва да работите, защото, ако не работите геометрически, ако вие не можете да нарисувате една линия на честността. Туй ухо показва преминаване от животинското царство към човешкото царство. В животинското царство ухото е така заострено. И това може да се обясни, защо е така. Това представлява една антена, да може животното, като върви – дигне ухото, да слуша, да възприема от външния свят тия трептения и вълни.
Запример едно куче или една
лисица
, като си вдигне ухото, да може да схване тия вълни и да има пред вид как може да постъпи в даден случай, да нападне ли или да отстъпи.
А пък този човек с плоското ухо, (виж предидущия чертеж) е ухилен, казва: „Няма никаква опасност“, той е по-осигурен. Сега тук имате носът. (Виж №6 на картината.) Въобще честният нос представлява всякога една права линия. Тук носът, както е поставен, малко се отклонява от правата линия, за да се даде ход на чистенето. Сега този нос може да вземете на един честен човек, който ще помисли малко и на когото всякога може да се разчита.
към втори вариант >>
13.
Ухото
,
ООК
, София, 15.2.1933г.,
Човек не може да има уши точно като на
лисицата
, но природата все пак е сложила в ухото на хитрия някакви белези, които го издават за такъв.
При това, трябва да се знае времето и часа, когато се произнасят. Спрете вниманието си върху ухото, фиг. 3. То представлява лисиче ухо, т.е. ухо на умен, хитър човек, който мисли само за себе си. Той гледа само своите интереси и може да ви причини пакост всеки момент.
Човек не може да има уши точно като на
лисицата
, но природата все пак е сложила в ухото на хитрия някакви белези, които го издават за такъв.
Фиг. 4 представлява ухо на егоистичен човек. И в него има нещо хитро, но той е по-голям дипломат. И котката постъпва дипломатично. Като иска да вземе нещо, тя се глади, маже, докато постигне своята цел. И дипломатът ще дойде, ще се увърта и ще каже: „Аз се интересувам от окултизма.
към беседата >>
Хитрият човек е умен, но той гледа само своите интереси и той може да ви пакости като
лисицата
, ще вземе кокошката от курника.
(втори вариант)
Ако не знаете кое време, не може да имате резултат, то е сериозна работа. Вие трябва да знаете коя буква от къде трябва да я започнете и как трябва да я направите правилно. Погледнете рисунка №4, това е лисичо ухо. Човек с лисичо ухо е умен човек, силен, но мисли само за себе си. И мисли само за курника, за кокошките.
Хитрият човек е умен, но той гледа само своите интереси и той може да ви пакости като
лисицата
, ще вземе кокошката от курника.
И то такива уши ги няма, това е една крайност, но има някой път някой признаци, които природата понякой път ги туря. Погледнете рисунка №3, това е егоистично ухо. И то е лисица, но то е по-дипломат. Котката ще дойде в къщи, ще се поглади, но колкото и да се глади, тя има предвид да вземе нещо. Такъв човек ще дойде, ще каже: „Аз много се интересувам от окултизъм, чул съм нещо“, но той иска да задигне нещо.
към втори вариант >>
И то е
лисица
, но то е по-дипломат.
(втори вариант)
Човек с лисичо ухо е умен човек, силен, но мисли само за себе си. И мисли само за курника, за кокошките. Хитрият човек е умен, но той гледа само своите интереси и той може да ви пакости като лисицата, ще вземе кокошката от курника. И то такива уши ги няма, това е една крайност, но има някой път някой признаци, които природата понякой път ги туря. Погледнете рисунка №3, това е егоистично ухо.
И то е
лисица
, но то е по-дипломат.
Котката ще дойде в къщи, ще се поглади, но колкото и да се глади, тя има предвид да вземе нещо. Такъв човек ще дойде, ще каже: „Аз много се интересувам от окултизъм, чул съм нещо“, но той иска да задигне нещо. Другото не го интересува толкоз. Между вас няма такива уши. У вас всичките ви уши остават към незавършените процеси.
към втори вариант >>
14.
Съразмерност в природата / Съотношение на ухото към ума, дробовете и стомаха
,
МОК
, София, 17.2.1933г.,
Казват за
лисицата
, че е умна, обаче ушите ѝ са остри.
дробовете оказват най-голямо влияние върху ухото, средната част е най-добре развита. И най-после, ако стомахът работи енергично, долната, месестата част на ухото е най-добре развита. И обратно, ако мозъкът, дробовете или стомахът не работят добре, и съответната част на ухото е слабо развита. У животните горната част на ухото е повече заострена, не е добре развита. Това показва, че мозъкът у тях не работи, както у човека.
Казват за
лисицата
, че е умна, обаче ушите ѝ са остри.
Лисицата не е умна, но е хитра. Един ден малкото лисиче, като излизало от дупката, запитало майка си: „Мамо, къде ще се срещнем? “ – „При кюркчията“ – отговорила майката. Наистина, ние виждаме лисичите кожи по врата и гърбовете на дамите. Жените обичат лисичата кожа, носят я на вратовете си, да станат умни.
към беседата >>
Лисицата
не е умна, но е хитра.
И най-после, ако стомахът работи енергично, долната, месестата част на ухото е най-добре развита. И обратно, ако мозъкът, дробовете или стомахът не работят добре, и съответната част на ухото е слабо развита. У животните горната част на ухото е повече заострена, не е добре развита. Това показва, че мозъкът у тях не работи, както у човека. Казват за лисицата, че е умна, обаче ушите ѝ са остри.
Лисицата
не е умна, но е хитра.
Един ден малкото лисиче, като излизало от дупката, запитало майка си: „Мамо, къде ще се срещнем? “ – „При кюркчията“ – отговорила майката. Наистина, ние виждаме лисичите кожи по врата и гърбовете на дамите. Жените обичат лисичата кожа, носят я на вратовете си, да станат умни. Съображение е това!
към беседата >>
У животните, у
лисицата
, която минава за много умна,
лисицата
ни най-малко не е умна.
(втори вариант)
Тогава има замах. Ние казваме, че там са действали силите на ума. Умът е действал там. Когато средата на ухото е по-голяма, тогава дихателната система е указала по-голямо влияние, а пък когато долната част е по-широка, тогава стомахът е упражнил влияние. Ако стомахът е упражнил по-голямо влияние, а умът по-малко, тогава горе ухото се стеснява.
У животните, у
лисицата
, която минава за много умна,
лисицата
ни най-малко не е умна.
Има едно поговорка. Като излязло малкото лисиче, попитало майка си: „Мамо, къде ще се срещнем? “ Майката казала: „При кюркчията.“ Питам, тогава защо се носят лисичи кожи. Защо хората ги обичат? За да придобият много ум.
към втори вариант >>
15.
Окото
,
ООК
, София, 5.4.1933г.,
Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка,
лисица
и вълк.
Не е глупав, даже много мисли, но не е намерил начин за защита. Той е дошъл до заключението, че спасението е в бягането, затова е удължил задните си крака, да бяга лесно по височините. Колкото по-силно бяга, толкова по-добре за него. Заекът бяга от неприятеля си, а човек го отбягва. Затова, именно, слагай далеч от съзнанието си всичко, което може да ти причини пакост.
Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка,
лисица
и вълк.
Видиш ли ги, още отдалеч ги избягвай. Като говоря за изпъкналите, за малките и за големите очи, както и за отворените и затворените очи, имам предвид известни прояви, известни дарби и способности в човека. По очите ще познаеш какъв е даден човек. Ще изучиш първо външната форма на окото, неговата големина, а после – светлината, която се излъчва от него. Ще пазиш зеницата си от силна и слаба светлина.
към беседата >>
Една лоша мисъл е като мечка, пор,
лисица
.
(втори вариант)
Той мисли много. Но не е намерил начин как да се защитава. Той е намерил, че задните крака да бъдат дълги, той е успял да направи задните си крака дълги, за да бяга и казва: „Спасението е в дългите крака. Колкото по-бързо бягам, толкоз по-добре.“ Къде е приложението на тази философия у човека? – Всеки предмет, който може да ти причини някаква вреда, дръж го далеч от твоето съзнание.
Една лоша мисъл е като мечка, пор,
лисица
.
Отстрани я. Тя прилича на някоя мечка, на някой вълк, който минава край заека и може да му одере кожата. Физиогномистите искат да познаят човешкия характер, но те го познават частично. Запример те говорят за изпъкнали очи, за малки очи. Има някои прояви в очите, които са временни, но има лоши хора така дикизирани, така добре си държат очите, че ти трябва да бъдеш мъдрец, за да познаеш.
към втори вариант >>
16.
Полза от знанието / Ползата от знанието
,
ООК
, София, 12.4.1933г.,
В магарето има една устойчива черта, която в коня няма, нито мечката има, нито вълкът, нито
лисицата
.
(втори вариант)
Моята свобода, която аз имам, може да ви спъне. Ако един светия се качи на коня отгоре, нали се проповядва, че не трябва да се прави никакво насилие. Ако го срещнем някой, който сега е повярвал, ще каже: „Как се качи на коня? Трябва да се остави коня свободен.“ Христос, като влезе в Йерусалим, защо се качи на кон, не на кон, а на магаре? Христос казва – всички, които ще дойдат да проповядват неговото учение, ще приличат на магаре.
В магарето има една устойчива черта, която в коня няма, нито мечката има, нито вълкът, нито
лисицата
.
Магарето разбира живота. Ти не може да го накараш да пие вода каквато и да е. Пусни го при 20 чешми, то ще избере най-хубавата вода. Големите уши показват, че това магаре е пълно с чувства и то не си е изгубило характера и в което село влезе, все ще си даде мнението. Ако човек е слаб, няма твърдост, няма воля, нека си купи едно магаре, да язди магарето и ще придобие нещо.
към втори вариант >>
17.
Слушайте разумното
,
ООК
, София, 19.4.1933г.,
Когато
лисицата
се приближава към курника, тя не мисли за последствията.
Докато е бил в животинско състояние, човек е чувствал повече, а мислил по-малко. Чувствата са играли важна роля. Когато се приближава към кошарата, вълкът иска само едно, да задоволи желанието си да яде; за последствията той не мисли. – Защо? – Защото чувствата и желанията взимат надмощие в него, а мисълта не работи.
Когато
лисицата
се приближава към курника, тя не мисли за последствията.
Нейното желание е да хване една кокошка и да я изяде. Когато мишката се насочва към капана, тя се ръководи от желанието да си хапне малко пастърма. Щом се затвори капанът, мишката започва да мисли. Мърдането на муцунката показва, че тя вече мисли. Тя си казва: „Какво стана?
към беседата >>
“ Хората се смеят на вълка, на
лисицата
, на мишката, но и те имат подобни желания.
Щом се затвори капанът, мишката започва да мисли. Мърдането на муцунката показва, че тя вече мисли. Тя си казва: „Какво стана? Имах толкова хубаво желание, а излезе нещо неочаквано. Какво да правя сега?
“ Хората се смеят на вълка, на
лисицата
, на мишката, но и те имат подобни желания.
Сега аз не искам да ви сравнявам с вълка, лисицата и мишката. Ако ви сравнявам, това значи да се връщаме назад, в далечното минало. Обаче аз искам да обърна вниманието ви на онези желания във вас, които могат да ви поставят в положението на вълка, лисицата и мишката. Докато желанието води човека, той не мисли. Щом попадне в капана, тогава започва да мисли.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви сравнявам с вълка,
лисицата
и мишката.
Мърдането на муцунката показва, че тя вече мисли. Тя си казва: „Какво стана? Имах толкова хубаво желание, а излезе нещо неочаквано. Какво да правя сега? “ Хората се смеят на вълка, на лисицата, на мишката, но и те имат подобни желания.
Сега аз не искам да ви сравнявам с вълка,
лисицата
и мишката.
Ако ви сравнявам, това значи да се връщаме назад, в далечното минало. Обаче аз искам да обърна вниманието ви на онези желания във вас, които могат да ви поставят в положението на вълка, лисицата и мишката. Докато желанието води човека, той не мисли. Щом попадне в капана, тогава започва да мисли. Преди да действа, преди да реализира известно желание, човек трябва да се запита: „Искам ли да играя ролята на вълка?
към беседата >>
Обаче аз искам да обърна вниманието ви на онези желания във вас, които могат да ви поставят в положението на вълка,
лисицата
и мишката.
Имах толкова хубаво желание, а излезе нещо неочаквано. Какво да правя сега? “ Хората се смеят на вълка, на лисицата, на мишката, но и те имат подобни желания. Сега аз не искам да ви сравнявам с вълка, лисицата и мишката. Ако ви сравнявам, това значи да се връщаме назад, в далечното минало.
Обаче аз искам да обърна вниманието ви на онези желания във вас, които могат да ви поставят в положението на вълка,
лисицата
и мишката.
Докато желанието води човека, той не мисли. Щом попадне в капана, тогава започва да мисли. Преди да действа, преди да реализира известно желание, човек трябва да се запита: „Искам ли да играя ролята на вълка? Искам ли да играя ролята на лисицата? Искам ли да играя ролята на мишката?
към беседата >>
Искам ли да играя ролята на
лисицата
?
Ако ви сравнявам, това значи да се връщаме назад, в далечното минало. Обаче аз искам да обърна вниманието ви на онези желания във вас, които могат да ви поставят в положението на вълка, лисицата и мишката. Докато желанието води човека, той не мисли. Щом попадне в капана, тогава започва да мисли. Преди да действа, преди да реализира известно желание, човек трябва да се запита: „Искам ли да играя ролята на вълка?
Искам ли да играя ролята на
лисицата
?
Искам ли да играя ролята на мишката? Не искам“. - Щом не искаш, първо трябва да мислиш, после – да действаш. Щом не искаш, ще вземеш ролята на човек, който мисли. – Защо Бог създаде вълка, лисицата и мишката?
към беседата >>
– Защо Бог създаде вълка,
лисицата
и мишката?
Искам ли да играя ролята на лисицата? Искам ли да играя ролята на мишката? Не искам“. - Щом не искаш, първо трябва да мислиш, после – да действаш. Щом не искаш, ще вземеш ролята на човек, който мисли.
– Защо Бог създаде вълка,
лисицата
и мишката?
– Да ти покаже, че не трябва да постъпваш като тях. Желанията ти не трябва да бъдат като тези на вълка, на лисицата и на мишката. Трябва да имаш желанията на човек, който мисли. Като изучавате ухото, носа, устата, окото, трябва да правите точни измервания. Ще излизате от няколко точки, не само от една.
към беседата >>
Желанията ти не трябва да бъдат като тези на вълка, на
лисицата
и на мишката.
Не искам“. - Щом не искаш, първо трябва да мислиш, после – да действаш. Щом не искаш, ще вземеш ролята на човек, който мисли. – Защо Бог създаде вълка, лисицата и мишката? – Да ти покаже, че не трябва да постъпваш като тях.
Желанията ти не трябва да бъдат като тези на вълка, на
лисицата
и на мишката.
Трябва да имаш желанията на човек, който мисли. Като изучавате ухото, носа, устата, окото, трябва да правите точни измервания. Ще излизате от няколко точки, не само от една. В този смисъл вълкът, лисицата и мишката са геометрически точки. За да дойдете до известно заключение, трябва да се водите по тези изходни точки.
към беседата >>
В този смисъл вълкът,
лисицата
и мишката са геометрически точки.
– Да ти покаже, че не трябва да постъпваш като тях. Желанията ти не трябва да бъдат като тези на вълка, на лисицата и на мишката. Трябва да имаш желанията на човек, който мисли. Като изучавате ухото, носа, устата, окото, трябва да правите точни измервания. Ще излизате от няколко точки, не само от една.
В този смисъл вълкът,
лисицата
и мишката са геометрически точки.
За да дойдете до известно заключение, трябва да се водите по тези изходни точки. Например, днес си служите с десетичната система. Откъде води началото си тя? – От пръстите на ръцете. Като търсили начин да броят, да сравняват числата, учените прибягнали до пръстите.
към беседата >>
Лисицата
, като се приближи при един курник или мишката, като се приближи при някой капан или при някой сандък, то е едно желание, но какви ще бъдат последствията, никак не мисли.
(втори вариант)
Под животинско състояние разбирам едно животинско разбиране, дето чувствата са играли най-важната роля, не мисълта. Едно животно никога не мисли за последствията. Един вълк, като дойде в кошарата, не мисли за последствията. Той мисли как да вземе една овца. То е желание у него.
Лисицата
, като се приближи при един курник или мишката, като се приближи при някой капан или при някой сандък, то е едно желание, но какви ще бъдат последствията, никак не мисли.
Като се затвори капана, тогава мисли. Някой път можете да вземете някой капан, Да видите как мисли мишката в капана. Мърда муцуната, а това е вече мислене. Казва: „Как стана туй? Какво аз желаех и какво ми дойде до главата.“ Не може да си даде никакъв отчет.
към втори вариант >>
Но всякога, когато човек има едно желание, иска да го прокара, без да е мислил, той мяза на един вълк или на
лисица
или на мишка.
(втори вариант)
Казва: „Как стана туй? Какво аз желаех и какво ми дойде до главата.“ Не може да си даде никакъв отчет. Желанието беше отлично, такова хубаво желание да не се постигне! Някой път се смеем на мишките, на лисиците, на вълците, но във всички вас има такива желания. Сега не искам да ги сравнявам, понеже не искам да се връщам назад.
Но всякога, когато човек има едно желание, иска да го прокара, без да е мислил, той мяза на един вълк или на
лисица
или на мишка.
Ще мисли после, щом се намери вътре. Човек трябва да се спре именно преди постъпката, преди желанието и да каже: „Искам ли аз да взема ролята на един вълк? – Не искам. Искам ли да взема ролята на една лисица? – Не.
към втори вариант >>
Искам ли да взема ролята на една
лисица
?
(втори вариант)
Сега не искам да ги сравнявам, понеже не искам да се връщам назад. Но всякога, когато човек има едно желание, иска да го прокара, без да е мислил, той мяза на един вълк или на лисица или на мишка. Ще мисли после, щом се намери вътре. Човек трябва да се спре именно преди постъпката, преди желанието и да каже: „Искам ли аз да взема ролята на един вълк? – Не искам.
Искам ли да взема ролята на една
лисица
?
– Не. Искам ли да взема ролята на една мишка? – Не искам. Въпросът е свършен. Ще взема ролята на един човек, който мисли.“ Сега Господ защо създаде мишките?
към втори вариант >>
Защо Господ създаде
лисицата
?
(втори вариант)
Въпросът е свършен. Ще взема ролята на един човек, който мисли.“ Сега Господ защо създаде мишките? – Да покаже, че като нея не трябва да постъпваш. Защо създаде вълка? Да ти покаже, че не трябва да постъпваш като вълка.
Защо Господ създаде
лисицата
?
– За да ти покаже, че не трябва да постъпваш като нея. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на вълка. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на лисицата. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на мишката, но да бъдат като желанията на човека. Защото, ако имаш желанията на вълка, на лисицата и на мишката, ти не би се ориентирал.
към втори вариант >>
Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на
лисицата
.
(втори вариант)
Защо създаде вълка? Да ти покаже, че не трябва да постъпваш като вълка. Защо Господ създаде лисицата? – За да ти покаже, че не трябва да постъпваш като нея. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на вълка.
Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на
лисицата
.
Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на мишката, но да бъдат като желанията на човека. Защото, ако имаш желанията на вълка, на лисицата и на мишката, ти не би се ориентирал. В сегашните измервания трябва да имате няколко пункта, за да направиш едно измерване. Само с една точка ти не може да направиш нищо. Следователно геометрически вълкът, лисицата и мишката, това са пунктове.
към втори вариант >>
Защото, ако имаш желанията на вълка, на
лисицата
и на мишката, ти не би се ориентирал.
(втори вариант)
Защо Господ създаде лисицата? – За да ти покаже, че не трябва да постъпваш като нея. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на вълка. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на лисицата. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на мишката, но да бъдат като желанията на човека.
Защото, ако имаш желанията на вълка, на
лисицата
и на мишката, ти не би се ориентирал.
В сегашните измервания трябва да имате няколко пункта, за да направиш едно измерване. Само с една точка ти не може да направиш нищо. Следователно геометрически вълкът, лисицата и мишката, това са пунктове. За да дойдеш до известно заключение по въпроса, който разискваш, те са едно предметно учение. Запример от де е излязла десетичната система?
към втори вариант >>
Следователно геометрически вълкът,
лисицата
и мишката, това са пунктове.
(втори вариант)
Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на лисицата. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на мишката, но да бъдат като желанията на човека. Защото, ако имаш желанията на вълка, на лисицата и на мишката, ти не би се ориентирал. В сегашните измервания трябва да имате няколко пункта, за да направиш едно измерване. Само с една точка ти не може да направиш нищо.
Следователно геометрически вълкът,
лисицата
и мишката, това са пунктове.
За да дойдеш до известно заключение по въпроса, който разискваш, те са едно предметно учение. Запример от де е излязла десетичната система? От къде е взел човек? Той се е научил да брои от ръцете. Като дошли учените хора, те, като търсили как да изразят и те, като мислили, мислили, намерили носа и от там започнали.
към втори вариант >>
18.
Законът на ограничението и законът на свободата
,
ООК
, София, 7.6.1933г.,
Най-после срещнали
лисицата
и я попитали: Какво ще кажеш, има ли признателност за направено добро?
Като остарях, той ме изгони от дома си. По-нататък срещнали един стар кон и го попитали: Има ли признателност за направено добро? – Няма признателност – отговорил конят. Когато бях млад, господарят ме товареше и ме гледаше добре. Като остарях и не можех повече да работя, той ме изгони.
Най-после срещнали
лисицата
и я попитали: Какво ще кажеш, има ли признателност за направено добро?
Тя отговорила: Не разбирам за какво ме питате. За да разбера добре работата, турете отново крака на лъва в примката и тогава ще се произнеса. Лъвът турил крака си в примката и останал там. Лисицата се обърнала към човека с думите: Глупако, върви по работата си! Лъвът е бил длъжен да отваря очите си.
към беседата >>
Лисицата
се обърнала към човека с думите: Глупако, върви по работата си!
Като остарях и не можех повече да работя, той ме изгони. Най-после срещнали лисицата и я попитали: Какво ще кажеш, има ли признателност за направено добро? Тя отговорила: Не разбирам за какво ме питате. За да разбера добре работата, турете отново крака на лъва в примката и тогава ще се произнеса. Лъвът турил крака си в примката и останал там.
Лисицата
се обърнала към човека с думите: Глупако, върви по работата си!
Лъвът е бил длъжен да отваря очите си. Щом ги e затворил, ще носи последствията. Не освобождавай злото, затворено в тебе. Нека стои на мястото си. Ако го освободиш, първо тебе ще нападне.
към беседата >>
Срещнали
лисицата
, на пътя и я попитали: „Какво ще кажеш за направеното добро, има ли признателност?
(втори вариант)
– „Ще ти бъда признателен цял живот, ще си изменя естеството, ти бъди уверен, че ще ти бъда признателен.“ Човекът го пуснал. Лъвът си разтърсил козината и казал: „Аз нямам време, ще умра, каква полза, че си ме освободил? Човекът се намерил в чудо и казал: „Ще питаме трима души и ако те кажат, че за направеното добро няма признателност, ще ме изядеш.“ Срещнали старо куче, питали го има ли признателност за направеното добро. То казало: „Не, едно време бях младо и като остарях, господарят ме натири.“ Намерили един стар кон и го попитали има ли признателност за направено едно добро? Конят казал: „Няма, аз когато бях млад кон, господарят се грижеше за мене, а сега, като остарях, ме натири.“ Оставало още един свидетел.
Срещнали
лисицата
, на пътя и я попитали: „Какво ще кажеш за направеното добро, има ли признателност?
“ Лисицата казала: „Не ви разбирам въпроса, какво искате да кажете. За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“ Лисицата казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в капана? “ Лъвът показал и турил крака в капана. Затворили капана и лисицата казала на човека: „Глупако, върви си по работата. Този лъв да си е отварял очите.“
към втори вариант >>
“
Лисицата
казала: „Не ви разбирам въпроса, какво искате да кажете.
(втори вариант)
Лъвът си разтърсил козината и казал: „Аз нямам време, ще умра, каква полза, че си ме освободил? Човекът се намерил в чудо и казал: „Ще питаме трима души и ако те кажат, че за направеното добро няма признателност, ще ме изядеш.“ Срещнали старо куче, питали го има ли признателност за направеното добро. То казало: „Не, едно време бях младо и като остарях, господарят ме натири.“ Намерили един стар кон и го попитали има ли признателност за направено едно добро? Конят казал: „Няма, аз когато бях млад кон, господарят се грижеше за мене, а сега, като остарях, ме натири.“ Оставало още един свидетел. Срещнали лисицата, на пътя и я попитали: „Какво ще кажеш за направеното добро, има ли признателност?
“
Лисицата
казала: „Не ви разбирам въпроса, какво искате да кажете.
За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“ Лисицата казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в капана? “ Лъвът показал и турил крака в капана. Затворили капана и лисицата казала на човека: „Глупако, върви си по работата. Този лъв да си е отварял очите.“ Не освобождавай злото, което е затворено в тебе.
към втори вариант >>
За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“
Лисицата
казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в капана?
(втори вариант)
Човекът се намерил в чудо и казал: „Ще питаме трима души и ако те кажат, че за направеното добро няма признателност, ще ме изядеш.“ Срещнали старо куче, питали го има ли признателност за направеното добро. То казало: „Не, едно време бях младо и като остарях, господарят ме натири.“ Намерили един стар кон и го попитали има ли признателност за направено едно добро? Конят казал: „Няма, аз когато бях млад кон, господарят се грижеше за мене, а сега, като остарях, ме натири.“ Оставало още един свидетел. Срещнали лисицата, на пътя и я попитали: „Какво ще кажеш за направеното добро, има ли признателност? “ Лисицата казала: „Не ви разбирам въпроса, какво искате да кажете.
За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“
Лисицата
казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в капана?
“ Лъвът показал и турил крака в капана. Затворили капана и лисицата казала на човека: „Глупако, върви си по работата. Този лъв да си е отварял очите.“ Не освобождавай злото, което е затворено в тебе. Дръж го там, нека седи затворено.
към втори вариант >>
Затворили капана и
лисицата
казала на човека: „Глупако, върви си по работата.
(втори вариант)
Конят казал: „Няма, аз когато бях млад кон, господарят се грижеше за мене, а сега, като остарях, ме натири.“ Оставало още един свидетел. Срещнали лисицата, на пътя и я попитали: „Какво ще кажеш за направеното добро, има ли признателност? “ Лисицата казала: „Не ви разбирам въпроса, какво искате да кажете. За да разбера тази работа, трябва да схвана как седи въпросът.“ Човекът казал: „Аз направих услуга на лъва.“ Лисицата казала: „Не ви разбирам, как беше турен кракът в капана? “ Лъвът показал и турил крака в капана.
Затворили капана и
лисицата
казала на човека: „Глупако, върви си по работата.
Този лъв да си е отварял очите.“ Не освобождавай злото, което е затворено в тебе. Дръж го там, нека седи затворено. Щом освободиш това зло, то най-първо тебе ще те повреди. Трябва да мислите разумно.
към втори вариант >>
19.
Елате да обядваме / Елате и обядвайте
,
НБ
, София, 16.7.1933г.,
Ако изменим начина на
лисицата
, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място.
Какво ще бъде с вашите близки? С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче. Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем? “ Тя казва: „При кожухарина. Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина.
Ако изменим начина на
лисицата
, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място.
Тогава аз пак ще ви приведа онзи пример. Остава един овчар една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк наоколо и започнал да пъшка, да скимти. Овцата казва: „Какво ти е? “ „Влюбих се в тебе.
към беседата >>
Ако сменим пътя, по който върви
лисицата
, тогава ще се срещнем на друго място.
(втори вариант)
С вашите близки ще стане това, което е станало с едно лисиче. Едно малко лисиче попитало майка си, къде ще се срещнат. Тя казва: При кожухарина. Там ще идем на среща. По този път, по който ние вървим, ще се срещнем при кожухарина.
Ако сменим пътя, по който върви
лисицата
, тогава ще се срещнем на друго място.
Аз ще ви приведа друг пример. Един овчар оставил една млада и красива овца в кошарата. Дошъл един вълк и започнал да скимти наоколо. Овцата казала: Какво ти е? - Влюбих се в тебе.
към втори вариант >>
20.
Произход и значение на светилника
,
НБ
, София, 19.11.1933г.,
Този човек може да бъде толкова умен, колкото е умна
лисицата
или змията.
Щом закъсате някъде, вие сте такава една муха. Вие мислите, че сте човек. Аз наричам човек в пълния смисъл на думата само онзи, който е завършен човек, който се е освободил от сиромашията, от болести, от всички глупости, които хората правят, и най-после, който се е освободил от греха и който може да прави само погрешки. Грехове той не може да прави, но грешки може. Тъй щото, човек, който греши, не е човек, но в развитието си човек може да прави грешки.
Този човек може да бъде толкова умен, колкото е умна
лисицата
или змията.
Змията е много умна. Христос я взимал като емблема и затова е казвал: „Бъдете хитри като змиите, а незлобливи като гълъбите.“ Сега ще се спра върху думата „светилник“ в положителен смисъл. Под „светилник“ се разбира човешкият ум. И онзи, който е писал тези притчи, казва: „Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, ще угасне в дълбока тъмнина.“ Бащата и майката едновременно са вън от човека.
към беседата >>
21.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Една
лисица
идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките].
Аз съм срещал мнозина да казват: „Аз искам малко лош да стана, много добър съм. Тъй няма да ми върви.“ Няма да му върви. Е, в какво му е провървяло на лошия? Ще му провърви на лошия така. Един българин ми разправяше един анекдот.
Една
лисица
идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките].
Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото. Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките. Останали му малко кокошки. Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник! “ И го направил дълъг около метър и половина.
към беседата >>
Лисицата
идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките.
Е, в какво му е провървяло на лошия? Ще му провърви на лошия така. Един българин ми разправяше един анекдот. Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките]. Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото.
Лисицата
идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките.
Останали му малко кокошки. Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник! “ И го направил дълъг около метър и половина. Изградил го с камъни и оставил един отвор. Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла да излезе навън.
към беседата >>
Казал: „Тази
лисица
ще ме накара да направя курник!
Един българин ми разправяше един анекдот. Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките]. Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото. Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките. Останали му малко кокошки.
Казал: „Тази
лисица
ще ме накара да направя курник!
“ И го направил дълъг около метър и половина. Изградил го с камъни и оставил един отвор. Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла да излезе навън. Сутринта той трябвало да отвори и казал: „Кума Лисо, ти не можа да продадеш тези кокошки, но аз ще продам твоята кожа, за да платиш за кокошките.“ Философията на онези хора, които мислят, че с доброто в света не може да успеят, но със злото.
към беседата >>
22.
Да имат живот
,
НБ
, София, 6.5.1934г.,
Лисицата
сама си създава своето нещастие – в кой курник не е влизала и коя кокошка не е пипала?
Мечката, дето я видят, теглят ѝ куршума. Казват: „Мечка е! “ Змията, дето я видят в света, смачкват ѝ главата. Защо? Много грехове има тази змия. И вълкът грехове колкото искаш има – в коя кошара не е влизал, де не е барал, де не е бъркал!
Лисицата
сама си създава своето нещастие – в кой курник не е влизала и коя кокошка не е пипала?
Всичките менюта, на всички патици, пуйки и тем подобни, най-изрядната храна. Тя поддържа учението, че яденето не трябва да бъде печено, но още с кръвчицата да е. Това е философията на лисицата. Това са посторонни работи. Животните ние не разбираме.
към беседата >>
Това е философията на
лисицата
.
Много грехове има тази змия. И вълкът грехове колкото искаш има – в коя кошара не е влизал, де не е барал, де не е бъркал! Лисицата сама си създава своето нещастие – в кой курник не е влизала и коя кокошка не е пипала? Всичките менюта, на всички патици, пуйки и тем подобни, най-изрядната храна. Тя поддържа учението, че яденето не трябва да бъде печено, но още с кръвчицата да е.
Това е философията на
лисицата
.
Това са посторонни работи. Животните ние не разбираме. Икономиката на живота. Какво представлява животът на растенията? Ние имаме много долно понятие за животните.
към беседата >>
23.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 20.5.1934г.,
По този начин ние можем да се изложим и да имаме опитността, която имал козелът от баснята „Козел и
лисица
“.
В обилния живот, в обилното знание, в обилната светлина, в обилната истина, в обилната любов, в обилната мъдрост, в обилната сила. Това е мощното в света. Друго спасение няма. Това е пътят, по който човек може да се избави. Другите неща водят човека към преходни състояния.
По този начин ние можем да се изложим и да имаме опитността, която имал козелът от баснята „Козел и
лисица
“.
Един козел, като напуснал стадото си, отишъл да прави своите научни изследвания и минал покрай един ров, в който видял една лисица. – „Какво правиш тук? “ – „Видях, че вън е много студено и влязох тук.“ – „Мога ли и аз да вляза? “ – „Можеш.“ Едва влязъл и лисицата – хоп, скочила на гърба му и казала: „Довиждане! “ Козелът останал вътре да се занимава с научни изследвания, да провери доколко е хладно.
към беседата >>
Един козел, като напуснал стадото си, отишъл да прави своите научни изследвания и минал покрай един ров, в който видял една
лисица
.
Това е мощното в света. Друго спасение няма. Това е пътят, по който човек може да се избави. Другите неща водят човека към преходни състояния. По този начин ние можем да се изложим и да имаме опитността, която имал козелът от баснята „Козел и лисица“.
Един козел, като напуснал стадото си, отишъл да прави своите научни изследвания и минал покрай един ров, в който видял една
лисица
.
– „Какво правиш тук? “ – „Видях, че вън е много студено и влязох тук.“ – „Мога ли и аз да вляза? “ – „Можеш.“ Едва влязъл и лисицата – хоп, скочила на гърба му и казала: „Довиждане! “ Козелът останал вътре да се занимава с научни изследвания, да провери доколко е хладно. Та, и ние, ако слушаме съветите на лисицата, ще влезем в онзи трап на живота, на заблужденията, на неправдите.
към беседата >>
“ – „Можеш.“ Едва влязъл и
лисицата
– хоп, скочила на гърба му и казала: „Довиждане!
Другите неща водят човека към преходни състояния. По този начин ние можем да се изложим и да имаме опитността, която имал козелът от баснята „Козел и лисица“. Един козел, като напуснал стадото си, отишъл да прави своите научни изследвания и минал покрай един ров, в който видял една лисица. – „Какво правиш тук? “ – „Видях, че вън е много студено и влязох тук.“ – „Мога ли и аз да вляза?
“ – „Можеш.“ Едва влязъл и
лисицата
– хоп, скочила на гърба му и казала: „Довиждане!
“ Козелът останал вътре да се занимава с научни изследвания, да провери доколко е хладно. Та, и ние, ако слушаме съветите на лисицата, ще влезем в онзи трап на живота, на заблужденията, на неправдите. Неправдата в света е неразбирането на онези истински интереси, които човек има. За всеки едного природата е определила едно бъдеще. Когато човек прави престъпления, това показва, че той е загубил правилната посока на своето развитие и се лишава от едно благо, което природата му е определила.
към беседата >>
Та, и ние, ако слушаме съветите на
лисицата
, ще влезем в онзи трап на живота, на заблужденията, на неправдите.
Един козел, като напуснал стадото си, отишъл да прави своите научни изследвания и минал покрай един ров, в който видял една лисица. – „Какво правиш тук? “ – „Видях, че вън е много студено и влязох тук.“ – „Мога ли и аз да вляза? “ – „Можеш.“ Едва влязъл и лисицата – хоп, скочила на гърба му и казала: „Довиждане! “ Козелът останал вътре да се занимава с научни изследвания, да провери доколко е хладно.
Та, и ние, ако слушаме съветите на
лисицата
, ще влезем в онзи трап на живота, на заблужденията, на неправдите.
Неправдата в света е неразбирането на онези истински интереси, които човек има. За всеки едного природата е определила едно бъдеще. Когато човек прави престъпления, това показва, че той е загубил правилната посока на своето развитие и се лишава от едно благо, което природата му е определила. Ние имаме един такъв случай с един наш познат. Баща му оставил едно наследство от 600–700 декара.
към беседата >>
24.
Изпълнѝ
,
НБ
, София, 3.6.1934г.,
С тези крилца, с тези ръце, с тези крака – заекът ще побяга 5–6 километра и пак ще се върне на същото място;
лисицата
ще обиколи няколко километра и пак ще се върне в леговището си, докато един ден я претрепят; рибата ще плува из океана и пак ще се върне; птицата ще похвърка и пак ще се върне.
Казвате: „Какво има, един плод? “ Много работи в нашия живот се виждат маловажни, както [е случаят с] тази учената жена в рая. Сега ще ви представя един пример. Човек трябва да има образ, трябва да има и нова мисъл. Тъй, както сега хората мислят, с тази мисъл те доникъде няма да идат.
С тези крилца, с тези ръце, с тези крака – заекът ще побяга 5–6 километра и пак ще се върне на същото място;
лисицата
ще обиколи няколко километра и пак ще се върне в леговището си, докато един ден я претрепят; рибата ще плува из океана и пак ще се върне; птицата ще похвърка и пак ще се върне.
Хората мислят, че птиците са свободни. Те са ограничени, не са свободни. Човек също тъй е ограничен, вътрешно е ограничен. Един богат човек имал езеро, в което нямало втичане и изтичане. Помислил той какво да прави, как да го използува.
към беседата >>
25.
Неразрешените задачи
,
ООК
, София, 6.6.1934г.,
Или една
лисица
може да преследва заяка или пък някой орел.
Че искаш да живееш, не е лошо. Хубаво, ти искаш да живееш. Заякът иска да живее, но той, като иска да живее, другите искат неговия живот. Онзи хрът, който гони заякът или онзи ловец, който го гони, иска живота на заяка. Животът на заяка е една необходимост за ловеца.
Или една
лисица
може да преследва заяка или пък някой орел.
Потребен е живота на заяка за тях. Този, самият живот на заяка ще му докара страдания. Когато човек желае да умре, какво придобива той от смъртта. Смъртта е едно благо, което хората желаят по-малко, отколкото живота. Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят.
към беседата >>
26.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Никой от двамата не е
лисица
да изяде другия, нито вълк, да го задуши като овца.
Ако човек обича Онзи, Който всичко му е дал, той има свобода, каквато желае. Някой търси Бога тук-там, а забравя, че Той е навсякъде, във всички живи същества. Срещат се двама души и се поглеждат накриво, не искат да видят Божественото в себе си, гледат се като чужди. Единият иска да надхитри другия, да го оплете. Кой кого ще надхитрява или оплита?
Никой от двамата не е
лисица
да изяде другия, нито вълк, да го задуши като овца.
Всеки трябва да гледа на своя ближен като на човек, в когото Божественото начало живее. Че някой се е отклонил от правия път и е извършил едно престъпление, това е друг въпрос. То няма нищо общо с Божественото в човека. Питам: какво ще се ползва човек от престъпленията, от измамите? Най-малката измама, било в науката, в религията или в обществения живот, носи своите лоши последствия.
към беседата >>
27.
Колко са прекрасни нозете
,
НБ
, София, 14.10.1934г.,
Как ще прекара живота си
лисицата
, вълкът?
Колкото страдания е имал човек в миналото за хиляда години, толкова страдания има днес за 50–60 години. Днес има някои въпроси неразрешени. Хората разрешават такива въпроси, които сами по себе си ще се разрешат. Например, те разрешават икономическия въпрос, как ще живеят, как ще прекарат живота си. Как ще прекара живота си заекът?
Как ще прекара живота си
лисицата
, вълкът?
Как ще прекара живота си змията? Как ще прекара живота си жабата, рибата, птицата? Определено е как заекът ще прекара живота си. Определено е, как човек ще прекара живота си. Всеки ще прекара живота си така, както е определено.
към беседата >>
28.
Дързайте!
,
НБ
, София, 28.10.1934г.,
Навик ли е на
лисицата
да дави кокошките?
Ще кажете, че това се дължи на неговото възпитание или на някакъв навик. Не, това не е никакъв навик, никакво възпитание. Това е всадено в самия човек. Навик ли е на вълка да дави овцете? Това е всадено в него.
Навик ли е на
лисицата
да дави кокошките?
Това е всадено в нея. Ще кажете, че Господ създал лисицата. Наистина, Господ е създал лисицата, но Той ни най-малко не е наредил тя да дави кокошките. Следователно, ако сегашната лисица дави кокошките, това е по нейно частно съображение. Ама защо е така?
към беседата >>
Ще кажете, че Господ създал
лисицата
.
Това е всадено в самия човек. Навик ли е на вълка да дави овцете? Това е всадено в него. Навик ли е на лисицата да дави кокошките? Това е всадено в нея.
Ще кажете, че Господ създал
лисицата
.
Наистина, Господ е създал лисицата, но Той ни най-малко не е наредил тя да дави кокошките. Следователно, ако сегашната лисица дави кокошките, това е по нейно частно съображение. Ама защо е така? – То е друг въпрос. Нима когато Господ създаде човека, го накара да убива и да затваря другите хора?
към беседата >>
Наистина, Господ е създал
лисицата
, но Той ни най-малко не е наредил тя да дави кокошките.
Навик ли е на вълка да дави овцете? Това е всадено в него. Навик ли е на лисицата да дави кокошките? Това е всадено в нея. Ще кажете, че Господ създал лисицата.
Наистина, Господ е създал
лисицата
, но Той ни най-малко не е наредил тя да дави кокошките.
Следователно, ако сегашната лисица дави кокошките, това е по нейно частно съображение. Ама защо е така? – То е друг въпрос. Нима когато Господ създаде човека, го накара да убива и да затваря другите хора? Ни най-малко.
към беседата >>
Следователно, ако сегашната
лисица
дави кокошките, това е по нейно частно съображение.
Това е всадено в него. Навик ли е на лисицата да дави кокошките? Това е всадено в нея. Ще кажете, че Господ създал лисицата. Наистина, Господ е създал лисицата, но Той ни най-малко не е наредил тя да дави кокошките.
Следователно, ако сегашната
лисица
дави кокошките, това е по нейно частно съображение.
Ама защо е така? – То е друг въпрос. Нима когато Господ създаде човека, го накара да убива и да затваря другите хора? Ни най-малко. Човек сам си позволява това нещо.
към беседата >>
29.
Петте постижения
,
УС
, София, 25.11.1934г.,
Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж
лисица
в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“.
Един ден жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходен занаят. Той решил да започне да гадае на хората. За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае. Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно. Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“.
Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж
лисица
в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“.
Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“. Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо. Намерих се в трудно положение, но благополучно излязох от него. И този път можах да отгадая нещо“. Какво станало по-нататък с него?
към беседата >>
Като чул думата „
лисица
“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна –
лисица
нося в дрехата“.
Той решил да започне да гадае на хората. За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае. Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно. Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“. Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“.
Като чул думата „
лисица
“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна –
лисица
нося в дрехата“.
Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо. Намерих се в трудно положение, но благополучно излязох от него. И този път можах да отгадая нещо“. Какво станало по-нататък с него? Той се прочул в цяла Персия за добър гадател.
към беседата >>
30.
Товарене и разтоварване
,
УС
, София, 20.1.1935г.,
Той изяжда цяла овца,
лисицата
– няколко кокошки, а човек – само една.
Ще каже, че изял една кокошка. Това не е много голяма погрешка. Ето, вълкът изяжда цяла овца и не се счита грешен. Ще кажете, че вълкът не е разумен, както човека. Разумен е вълкът.
Той изяжда цяла овца,
лисицата
– няколко кокошки, а човек – само една.
Ако яде малко, човек минава за скъперник; ако яде много, минава за лаком. Човек трябва да яде умерено: нито много, нито малко. Той трябва да яде толкова, колкото да издържа на дългия път, който му предстои да извърви. Мнозина искат да знаят колко трябва да ядат обикновено – много или малко. Човек трябва да яде толкова, колкото да има сили да извърви дългия път, който му е определен да измине.
към беседата >>
31.
Изпитите на ученика
,
ООК
, София, 20.2.1935г.,
Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че
лисицата
и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима.
Жената била малко невнимателна, тя се поразсърдила и казала: "Не искам да ям", и мислила, че той ще я покани. Той започнал да яде, и тя поглежда малко, но той дошъл до последното кокалче на гозбата и тя казала: "Моля, поне това кокалче ми остави." Аз ги наричам сръдливи религиозни хора. Те седят и казват: "Изгубихме си живота напразно, а можехме и ние да си поживеем, както хората." Та казвам, това е последното кокалче, което ти искат.
Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че
лисицата
и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима.
Има две състояния - на тревопасните и на месоядните. И в желанията има две категории. Ако спадаш към първата категория, не можеш без кокалче, но ако спадаш към втората категория, може и без кокалче. Най-после се повдига въпрос: "Не може ли и без трева? " Може и без трева, и без кокалче.
към беседата >>
32.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 24.3.1935г.,
Едно време вълкът и
лисицата
се сдружили и като приятели пътували заедно в гората.
Това е иносказание.
Едно време вълкът и
лисицата
се сдружили и като приятели пътували заедно в гората.
Вълкът намерил едно агне и казал на лисицата: По братски ще си разделим това агне. Като по-умен, той започнал да дели агнето. И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на лисицата: Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му. – Право ли отсъждаш? – Ако не вярваш, можем да дадем това дело да се разгледа.
към беседата >>
Вълкът намерил едно агне и казал на
лисицата
: По братски ще си разделим това агне.
Това е иносказание. Едно време вълкът и лисицата се сдружили и като приятели пътували заедно в гората.
Вълкът намерил едно агне и казал на
лисицата
: По братски ще си разделим това агне.
Като по-умен, той започнал да дели агнето. И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на лисицата: Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му. – Право ли отсъждаш? – Ако не вярваш, можем да дадем това дело да се разгледа. Най-после те избират човека да реши това дело, той да се произнесе като съдия.
към беседата >>
И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на
лисицата
: Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му.
Това е иносказание. Едно време вълкът и лисицата се сдружили и като приятели пътували заедно в гората. Вълкът намерил едно агне и казал на лисицата: По братски ще си разделим това агне. Като по-умен, той започнал да дели агнето.
И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на
лисицата
: Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му.
– Право ли отсъждаш? – Ако не вярваш, можем да дадем това дело да се разгледа. Най-после те избират човека да реши това дело, той да се произнесе като съдия. Занесли агнето при човека. – Какво има, де намерихте това агне?
към беседата >>
Вълкът казал: Намерихме го в гората, аз се потрудих, раздрах го, извадих вътрешността му и я дадох на
лисицата
, моята приятелка, но изглежда, че тя е недоволна от дележа.
– Право ли отсъждаш? – Ако не вярваш, можем да дадем това дело да се разгледа. Най-после те избират човека да реши това дело, той да се произнесе като съдия. Занесли агнето при човека. – Какво има, де намерихте това агне?
Вълкът казал: Намерихме го в гората, аз се потрудих, раздрах го, извадих вътрешността му и я дадох на
лисицата
, моята приятелка, но изглежда, че тя е недоволна от дележа.
Съдията казал: Вие не сте раздрали агнето, както трябва, не сте го разпрали правилно, има една опасност за живота ви. Обърнал се към вълка и му казал: Ако ти ядеш от това агне, има опасност да се разболееш. Същото казал и на лисицата. Агнето не е раздрано, както трябва, нито е заклано, както трябва. – Как мислите, какво трябва да правим тогава?
към беседата >>
Същото казал и на
лисицата
.
Занесли агнето при човека. – Какво има, де намерихте това агне? Вълкът казал: Намерихме го в гората, аз се потрудих, раздрах го, извадих вътрешността му и я дадох на лисицата, моята приятелка, но изглежда, че тя е недоволна от дележа. Съдията казал: Вие не сте раздрали агнето, както трябва, не сте го разпрали правилно, има една опасност за живота ви. Обърнал се към вълка и му казал: Ако ти ядеш от това агне, има опасност да се разболееш.
Същото казал и на
лисицата
.
Агнето не е раздрано, както трябва, нито е заклано, както трябва. – Как мислите, какво трябва да правим тогава? – Ще почакате малко, аз имам една слугиня, ще почакате един–два часа. Като зная, че лисицата е много деликатна, ще накарам слугинята си да ѝ направи една кокошка от тесто. Същата слугиня знае да прави агнета от тесто за вълка, а пък аз ще задържа агнето, ще се опитам да го съживя наново.
към беседата >>
Като зная, че
лисицата
е много деликатна, ще накарам слугинята си да ѝ направи една кокошка от тесто.
Обърнал се към вълка и му казал: Ако ти ядеш от това агне, има опасност да се разболееш. Същото казал и на лисицата. Агнето не е раздрано, както трябва, нито е заклано, както трябва. – Как мислите, какво трябва да правим тогава? – Ще почакате малко, аз имам една слугиня, ще почакате един–два часа.
Като зная, че
лисицата
е много деликатна, ще накарам слугинята си да ѝ направи една кокошка от тесто.
Същата слугиня знае да прави агнета от тесто за вълка, а пък аз ще задържа агнето, ще се опитам да го съживя наново. Минали няколко часа, лисицата получила тестената кокошка и се задоволила с нея. Вълкът получил тестеното агне, и той се задоволил с него, и тръгнали пак да пътуват. Те се запитвали помежду си: Как ти се вижда вкусът на това нещо? Малко е бамбашка, не прилича на това, което сме яли друг път.
към беседата >>
Минали няколко часа,
лисицата
получила тестената кокошка и се задоволила с нея.
Агнето не е раздрано, както трябва, нито е заклано, както трябва. – Как мислите, какво трябва да правим тогава? – Ще почакате малко, аз имам една слугиня, ще почакате един–два часа. Като зная, че лисицата е много деликатна, ще накарам слугинята си да ѝ направи една кокошка от тесто. Същата слугиня знае да прави агнета от тесто за вълка, а пък аз ще задържа агнето, ще се опитам да го съживя наново.
Минали няколко часа,
лисицата
получила тестената кокошка и се задоволила с нея.
Вълкът получил тестеното агне, и той се задоволил с него, и тръгнали пак да пътуват. Те се запитвали помежду си: Как ти се вижда вкусът на това нещо? Малко е бамбашка, не прилича на това, което сме яли друг път. Вижда ми се малко меко. Но как ли ще съживи съдията това?
към беседата >>
Хората днес говорят за справедливостта, но за тази справедливост, каквато е на вълка и на
лисицата
.
Първите хора мислят да изпълнят, в тях има човещина, а в другите има човешки егоизъм. Сега аз мога да ви обясня много работи, но често като се обясняват нещата, те пак остават необяснени. Хората са така пълни, че човек често не знае как да им говори. Запример, ако от мое гледище ще (засегна) въпроса за честността, какво нещо е човек да бъде честен, аз без да искам ще ви обидя. Ако ви обясня какъв трябва да бъде справедливият човек, аз ще обидя и себе си, и вас.
Хората днес говорят за справедливостта, но за тази справедливост, каквато е на вълка и на
лисицата
.
След като одрал кожата на агнето, като го разделил, дал вътрешностите на лисицата, за себе си задържал цялото агне, и после говорят кой на какъв дял има право. Вълкът има право и лисицата има право, но какво е правото на агнето, не питат. Като запитате съдията кой от тях има право, той казал: Оставете агнето на мене, аз ще се опитам да го съживя. В баснята, остава една неразрешена проблема. Казва се само, че съдията имал намерение да съживи агнето.
към беседата >>
След като одрал кожата на агнето, като го разделил, дал вътрешностите на
лисицата
, за себе си задържал цялото агне, и после говорят кой на какъв дял има право.
Сега аз мога да ви обясня много работи, но често като се обясняват нещата, те пак остават необяснени. Хората са така пълни, че човек често не знае как да им говори. Запример, ако от мое гледище ще (засегна) въпроса за честността, какво нещо е човек да бъде честен, аз без да искам ще ви обидя. Ако ви обясня какъв трябва да бъде справедливият човек, аз ще обидя и себе си, и вас. Хората днес говорят за справедливостта, но за тази справедливост, каквато е на вълка и на лисицата.
След като одрал кожата на агнето, като го разделил, дал вътрешностите на
лисицата
, за себе си задържал цялото агне, и после говорят кой на какъв дял има право.
Вълкът има право и лисицата има право, но какво е правото на агнето, не питат. Като запитате съдията кой от тях има право, той казал: Оставете агнето на мене, аз ще се опитам да го съживя. В баснята, остава една неразрешена проблема. Казва се само, че съдията имал намерение да съживи агнето. Наскоро четох във вестниците един пример.
към беседата >>
Вълкът има право и
лисицата
има право, но какво е правото на агнето, не питат.
Хората са така пълни, че човек често не знае как да им говори. Запример, ако от мое гледище ще (засегна) въпроса за честността, какво нещо е човек да бъде честен, аз без да искам ще ви обидя. Ако ви обясня какъв трябва да бъде справедливият човек, аз ще обидя и себе си, и вас. Хората днес говорят за справедливостта, но за тази справедливост, каквато е на вълка и на лисицата. След като одрал кожата на агнето, като го разделил, дал вътрешностите на лисицата, за себе си задържал цялото агне, и после говорят кой на какъв дял има право.
Вълкът има право и
лисицата
има право, но какво е правото на агнето, не питат.
Като запитате съдията кой от тях има право, той казал: Оставете агнето на мене, аз ще се опитам да го съживя. В баснята, остава една неразрешена проблема. Казва се само, че съдията имал намерение да съживи агнето. Наскоро четох във вестниците един пример. Разхождат двама индуси с лодка, а ловците гонят една сърна.
към беседата >>
33.
Прав и крив път
,
ООК
, София, 12.6.1935г.,
На една
лисица
тегли куршума, на втора.
Тази почтена жена тръгне със заешкия кюрк, казва: „Това са заешки кожи. Аз имам един възлюбен, който ходи с пушката. От любов го направи и аз го нося заради любовта на мъжа си." Сега на тази дошло наум да носи кюрк от заешки кожи, на някоя от почтените дами дошло наум за лисичи кожи. Погледнете - мъжът взел пушката, и той дири не зайци, но лисици.
На една
лисица
тегли куршума, на втора.
Лисиците питат: „Защо ни биеш? " „Ожених се. Моята почтена любяща иска лисичи кожи." Тя тръгне с лисичите кожи. Аз съм виждал дами, които носят такива кожи. Казват: „Моят възлюбен я уби." Сега не ви привеждам измислени неща.
към беседата >>
Бащата казва: „За ловец не ме бива, да ударя някоя
лисица
и да донеса кожата." Но той плаща на други.
Аз съм виждал дами, които носят такива кожи. Казват: „Моят възлюбен я уби." Сега не ви привеждам измислени неща. Това са модерни неща, носят ги дамите по гърбовете си. Сега ги носят, без да са накарали възлюблените им да ги убиват. Някоя млада мома иска лисичи кожи.
Бащата казва: „За ловец не ме бива, да ударя някоя
лисица
и да донеса кожата." Но той плаща на други.
Ако е възлюблен, той убива лисиците, ако е баща, той кара другите хора да убиват лисиците. Къде е причината за убиването на зайците и лисиците? Туй не е съществената причина. Някой отива да бие зайци, причината не е неговата възлюблена. Причината е, че този човек иска заешко месо.
към беседата >>
34.
Ценност на нещата
,
РБ
, 7-те езера, 21.8.1935г.,
Лисицата
е хитра, користолюбива.
Да имам обхода към книгата, това значи да зная как да да я пазя. Човек трябва да цени и да знае как да се обхожда не само с лица или предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае как да се обхожда с тях. Ако не знаеш как да се обхождаш с ума и сърцето си, ако не можеш да ги пазиш чисти и не знаеш да ги цениш, ти нищо не можеш да постигнеш. Когато хората в едно общество са недоволни едни от други и казват, че не могат да живеят заедно, нищо друго не им остава, освен всеки да отиде там, дето мисли, че може да живее добре. Ако заекът попадне в общество на вълци и лисици, какво ще стане с него?
Лисицата
е хитра, користолюбива.
Тя ще снеме кожата на заека от месото му и ще си направи богато угощение. И това няма да я задоволи. Тя ще пита заека, има ли малки зайчета, има ли роднини и познати. Ако заекът каже, че има малки зайчета, че има много роднини и познати, лисицата ще се запознае с тях с цел да използва месцето им. Това не са отношения.
към беседата >>
Ако заекът каже, че има малки зайчета, че има много роднини и познати,
лисицата
ще се запознае с тях с цел да използва месцето им.
Ако заекът попадне в общество на вълци и лисици, какво ще стане с него? Лисицата е хитра, користолюбива. Тя ще снеме кожата на заека от месото му и ще си направи богато угощение. И това няма да я задоволи. Тя ще пита заека, има ли малки зайчета, има ли роднини и познати.
Ако заекът каже, че има малки зайчета, че има много роднини и познати,
лисицата
ще се запознае с тях с цел да използва месцето им.
Това не са отношения. Следователно, когато някой иска да се запознае с нас, ние трябва да сме будни, да следим каква обхода ще има той. Ако обходата му към нас е като тази на вълка, на лисицата, на мечката, на змията, ние разбираме целта на неговото запознаване. Като изучаваме животните, птиците, ние виждаме тяхната обхода едни към други, както и към същества, далечни на техния род, и вадим заключение за онова, което се крие в тях. Ако паякът няма обхода, не цени нещата, това е извинително за него.
към беседата >>
Ако обходата му към нас е като тази на вълка, на
лисицата
, на мечката, на змията, ние разбираме целта на неговото запознаване.
И това няма да я задоволи. Тя ще пита заека, има ли малки зайчета, има ли роднини и познати. Ако заекът каже, че има малки зайчета, че има много роднини и познати, лисицата ще се запознае с тях с цел да използва месцето им. Това не са отношения. Следователно, когато някой иска да се запознае с нас, ние трябва да сме будни, да следим каква обхода ще има той.
Ако обходата му към нас е като тази на вълка, на
лисицата
, на мечката, на змията, ние разбираме целта на неговото запознаване.
Като изучаваме животните, птиците, ние виждаме тяхната обхода едни към други, както и към същества, далечни на техния род, и вадим заключение за онова, което се крие в тях. Ако паякът няма обхода, не цени нещата, това е извинително за него. Не е извинително за човека, на когото са дадени отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговия ближен. Ето защо, всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Като развива това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода.
към беседата >>
35.
Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък / Фарисеи и садукеи
,
УС
, София, 13.10.1935г.,
Но един ден, като се излюпи пилето, квачката постоянно бди над него, да го не хване някой орел, или някоя
лисица
го изяла, някой автомобил и т.н.
А щом няма да се съобщаваш, няма никакъв прогрес. Да обясня. Мъчно е да се разбере духовният живот. Кога се зараждат мъчнотиите на пилето? Щом е в яйцето, то е свободно, няма нужда да го хранят, някъде е турено.
Но един ден, като се излюпи пилето, квачката постоянно бди над него, да го не хване някой орел, или някоя
лисица
го изяла, някой автомобил и т.н.
Значи, докато ти си в яйцето, опасност няма. Но щом се измътиш... Да допуснем, че тебе те е страх от орлите, от лисиците, останеш все яйце. Питам: Какво ще добиеш тогава? Яйцето нито се увеличава, нито се смалява, то седи на едно място. Но щом се измъти, има условия да расте.
към беседата >>
36.
Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение
,
НБ
, София, 3.11.1935г.,
Тогава гадателят си помислил и казал: „Е, Чешил, един път на пазар, втори път на пазар, докато те уловят.“ Като чул това, турчинът Чешил помислил, че гадателят познал какво има в гащите – а гадателят говорел за себе си, – и веднага казал: „Позна, че имам в гащите една
лисица
.
Най-после, като видял, че няма никаква работа, слуша съвета на жена си и излиза на пътя, на едно отдалечено място, и чака хора да им гадае. Оттук-оттам, той се прочул. Идва един ден при него един персиец и му казва: „Виж, можеш ли да познаеш какво имам в тези гащи? “ Носи едни гащи със себе си. Този турчин, който дошел при гадателя, се казвал Чешил.
Тогава гадателят си помислил и казал: „Е, Чешил, един път на пазар, втори път на пазар, докато те уловят.“ Като чул това, турчинът Чешил помислил, че гадателят познал какво има в гащите – а гадателят говорел за себе си, – и веднага казал: „Позна, че имам в гащите една
лисица
.
Ето, вземи я за себе си.“ Като се прочул много, извикали го един ден в персийския дворец, дето станала една голяма кражба, откраднали една голяма скъпоценност на персийския шах. Като го извикали, той казал на жена си: „Е, жена, сега е мъчна работата! Едва познах какво има в гащите на турчина, и сега трябва да отгадая кой е направил обира в двореца.“ Намерил се в чудо! Като отишел в двореца, разправили му какви били обиците, които откраднали. Тогава той казал на шаха: „Моля да ми дадете 30 дена на разположение да намеря крадеца.“ Той пожелал да го оставят свободен някъде вън от града и там да си помисли.
към беседата >>
37.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
В
лисицата
ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел.
При какви условия се явява мисълта? Турете най-основното за яденето. Какво е потребно за яденето? Кое трябва да изпъкне? У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво ягне на 3–4 месеца, мазничко.
В
лисицата
ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел.
В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде. Питам: у вас какво ще изпъкне? Най-първо зависи от кой род сте. Вие казвате: „Аз не съм вълк“. Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече.
към беседата >>
Тия форми – вълкът,
лисицата
, мечката, те са форми на един низш живот.
Вие казвате: „Аз не съм вълк“. Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка, нищо повече. Казва: „Не съм мечка“. Щом ядеш месо, значи сроден си. Под думата „низши животни“ разбирам един живот, който е по-низш от човешкия.
Тия форми – вълкът,
лисицата
, мечката, те са форми на един низш живот.
По някой път ние се докачаме. Има благородна страна у вълка: вълкът се много привързва. Той има качеството на кучетата. Като се привърже, приятелство държи. Едно качество, което е хубаво: той не изменя на своето приятелство.
към беседата >>
38.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
Казва му: „Идете кажете на тази
лисица
, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре.
Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида? “ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва. И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно. И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, докато си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта си.“ Та казвам: Всяко едно верую може да не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница. Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.“ И Той не се уплашил.
Казва му: „Идете кажете на тази
лисица
, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре.
„Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат. Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят. И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане. Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене. Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля.
към беседата >>
И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази
лисица
, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане.
И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, докато си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта си.“ Та казвам: Всяко едно верую може да не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница. Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.“ И Той не се уплашил. Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре. „Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат. Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят.
И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази
лисица
, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане.
Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене. Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля. Той управлява и мисли, че е турен да управлява.“ Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мястото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, които дойдоха и казаха на Христа. Три положения има.
към беседата >>
Каза им Христос: „Кажете на тази
лисица
, че бесове изпъждам и правя изцеления днес и утре, и в третия ден се свършвам, но трябва да ида, защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим“.
(втори вариант)
Тя ще те упъти, ще ти покаже накъде да вървиш. Тъй щото, не се отказвайте и от най-малката светлинка в живота си, откъдето и да иде тя – отвън или отвътре. Ако светлината на твоето вътрешно слънце е изгаснала, запали кибрита, който носиш в джоба си. Той ще ти помогне. Дойдоха фарисеи при Христа и Му казаха да се скрие, защото Ирод иска да го убие.
Каза им Христос: „Кажете на тази
лисица
, че бесове изпъждам и правя изцеления днес и утре, и в третия ден се свършвам, но трябва да ида, защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим“.
(– 32-ри и 33-ти стих.) Христос искаше да каже, че може да свърши, но и Ирод ще мине по същия път. Обаче на третия ден Той ще възкръсне, понеже изпълнявал волята на Отца си. Ирод, който изпълнявал своята воля, няма да възкръсне. С това Христос изнесе служенето на двата закона: на външния и вътрешния. Който служи на външния закон, минава от живот в смърт.
към втори вариант >>
39.
Бъди доволен / Доволството
,
УС
, София, 24.11.1935г.,
Мъчно ли е да знаеш с какво се храни вълкът, с какво се храни
лисицата
, овцата?
Някой казва: „Огън гори в къщата ми.“ Стига да гори, някой път дим има в къщата, а не огън. Димът е, който мъчи хората – на очите той препятствува, не огънят. Хубавата мисъл имайте сега. Прилагайте. Гледам колко са слаби хората в прилагането. Някой път искате да знаете с какво се хранят хората.
Мъчно ли е да знаеш с какво се храни вълкът, с какво се храни
лисицата
, овцата?
У тревопасните животни развити са кътниците. У тези, които се хранят с месо, предните зъби и кучешките са много добре развити. Ще гледате зъбите. Те показват кои хора с какво се хранят. Според храната ще разберете и характера.
към беседата >>
Всички укоряват
лисицата
с нейния непорядъчен живот, тази дама турила лисичата кожа, иска да се препоръча.
], стане мода; турят закръпка, стане мода. Някой път виждам големи закръпки на ръкавите. Тук турят закръпка, там. Като си изръфат ръкавите по края, турят маншети. После, дамите от високо положение турят лисици на врата.
Всички укоряват
лисицата
с нейния непорядъчен живот, тази дама турила лисичата кожа, иска да се препоръча.
Казвам: Ти си от нейния род. Аз като видя една дама с яка от лисица, аз седя по-далеч. Аз държа кокошките далеч. Аз да ви кажа кои са лисици. Казва: „Много хитър, много умен трябва да бъдеш.“ То е лисичата кожа на врата ти.
към беседата >>
Аз като видя една дама с яка от
лисица
, аз седя по-далеч.
Тук турят закръпка, там. Като си изръфат ръкавите по края, турят маншети. После, дамите от високо положение турят лисици на врата. Всички укоряват лисицата с нейния непорядъчен живот, тази дама турила лисичата кожа, иска да се препоръча. Казвам: Ти си от нейния род.
Аз като видя една дама с яка от
лисица
, аз седя по-далеч.
Аз държа кокошките далеч. Аз да ви кажа кои са лисици. Казва: „Много хитър, много умен трябва да бъдеш.“ То е лисичата кожа на врата ти. Аз да ви преведа сега, то е хубавата страна. Лисицата казва на тази дама, която не разбира езика: „Едно време и аз живеех на Земята, обичах кокошките.
към беседата >>
Лисицата
казва на тази дама, която не разбира езика: „Едно време и аз живеех на Земята, обичах кокошките.
Аз като видя една дама с яка от лисица, аз седя по-далеч. Аз държа кокошките далеч. Аз да ви кажа кои са лисици. Казва: „Много хитър, много умен трябва да бъдеш.“ То е лисичата кожа на врата ти. Аз да ви преведа сега, то е хубавата страна.
Лисицата
казва на тази дама, която не разбира езика: „Едно време и аз живеех на Земята, обичах кокошките.
Сега, като влязох в духовния свят, разбрах. Ти не следвай моя живот, понеже и ти като мене, ще те носят на врата. Едно време и аз скубах перата на кокошките, за да живея; сега, като оскубаха моя живот, разбрах.“ Че, лисиците са много користолюбиви. Лисицата казва: „Колко те обичам. Ако държиш моя ум, ще бъдеш много почтена.
към беседата >>
Лисицата
казва: „Колко те обичам.
Аз да ви преведа сега, то е хубавата страна. Лисицата казва на тази дама, която не разбира езика: „Едно време и аз живеех на Земята, обичах кокошките. Сега, като влязох в духовния свят, разбрах. Ти не следвай моя живот, понеже и ти като мене, ще те носят на врата. Едно време и аз скубах перата на кокошките, за да живея; сега, като оскубаха моя живот, разбрах.“ Че, лисиците са много користолюбиви.
Лисицата
казва: „Колко те обичам.
Ако държиш моя ум, ще бъдеш много почтена. Само не обичай кокошките, понеже, ако ги обичаш, ще се качиш като мене на врата на някого.“ Всичките нещастия имат две разрешения. Ако имаш характера на лисицата, навсякъде ще те гонят. Ако носиш втория характер на лисицата, когато се реформира, тогава ще те носят почтените дами.
към беседата >>
Ако имаш характера на
лисицата
, навсякъде ще те гонят.
Едно време и аз скубах перата на кокошките, за да живея; сега, като оскубаха моя живот, разбрах.“ Че, лисиците са много користолюбиви. Лисицата казва: „Колко те обичам. Ако държиш моя ум, ще бъдеш много почтена. Само не обичай кокошките, понеже, ако ги обичаш, ще се качиш като мене на врата на някого.“ Всичките нещастия имат две разрешения.
Ако имаш характера на
лисицата
, навсякъде ще те гонят.
Ако носиш втория характер на лисицата, когато се реформира, тогава ще те носят почтените дами. Казва: „Не е ли хубава моята яка? “ Казвам: Единствената мисъл, която да остане – другите неща са изяснения – е да бъдете доволни от онова, което всеки ден ви се дава. Най-малкото, което Бог ви дава, бъдете доволни, колкото и малко да е, колкото и микроскопическо да е.
към беседата >>
Ако носиш втория характер на
лисицата
, когато се реформира, тогава ще те носят почтените дами.
Лисицата казва: „Колко те обичам. Ако държиш моя ум, ще бъдеш много почтена. Само не обичай кокошките, понеже, ако ги обичаш, ще се качиш като мене на врата на някого.“ Всичките нещастия имат две разрешения. Ако имаш характера на лисицата, навсякъде ще те гонят.
Ако носиш втория характер на
лисицата
, когато се реформира, тогава ще те носят почтените дами.
Казва: „Не е ли хубава моята яка? “ Казвам: Единствената мисъл, която да остане – другите неща са изяснения – е да бъдете доволни от онова, което всеки ден ви се дава. Най-малкото, което Бог ви дава, бъдете доволни, колкото и малко да е, колкото и микроскопическо да е. Всеки ден Бог е определил да ти даде нещо малко или много.
към беседата >>
40.
Иди повикай мъжа си
,
НБ
, София, 1.12.1935г.,
Запример
лисицата
е смела, хитра.
Всички народи се различават един от друг и по храната, която приемат. Преди години доказваха, че за да живее дълго време, човек трябва да се храни с месо, защото месото правило човека силен, смел и умен. Прави са тези хора. Всички месоядни животни са крайно досетливи, интелигентни, смели и свирепи. Тревопасните животни не им стига умът.
Запример
лисицата
е смела, хитра.
Когато иска да си открадне една кокошка, тя ще влезе вътре в курника, през тавана даже ще си пробие път, но ще си хване една кокошка. Тя ще влезе вътре в курника, през тавана даже ще си пробие път, но ще си хване една кокошка. Дали ще може да излезе после вън от курника, това е въпрос. Важно е, че може да влезе в курника. Сега като говоря по този начин, някои питат, нима ние имаме някакво знание?
към беседата >>
41.
Добре е
,
ООК
, София, 18.12.1935г.,
Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или
лисица
, така и вие може да подушите златото.
Според вас кой е по-умен – жената или мъжът? Жената е по-умна в отрицателно отношение; тя намери онзи господин, който дойде в рая, и го заведе при Адама, а Адам не можа да го нагости както трябва. Това са алегории. Сега вие казвате: "Голяма сиромашия! " У вас има едно сетиво, с което можете да помиришете къде има злато, заровено в земята.
Тъй както един копой, като го изведе господарят, подушва къде има заек или
лисица
, така и вие може да подушите златото.
Златото има ухание, както цветята. Като сте взимали злато, не сте ли усещали неговото ухание? Като ти стане мъчно, че нямаш пари – тръгваш да миришеш; като ходиш един ден, два, три, десет деня – ще намериш не хиляда, но сто хиляди! Някъде в земята има злато на големи блокове – по един килограм, по два, по три. Вземеш един килограм, туриш го в торбата, идваш в София и харчиш.
към беседата >>
42.
Да имат живот
,
НБ
, София, 22.12.1935г.,
Ушите му са много дълги и отдалеч той чува, долавя, че някоя
лисица
или вълк се задава, и веднага удря на бяг.
Хиляди години трябва да се упражнява той, за да стане военен, т. е. да стане герой. Сега като претупа само някъде, и той веднага бяга. Какво ще му разправяте, че трябва да се бори в живота? На заяка може да му се каже само да се размножава повече, това е за него.
Ушите му са много дълги и отдалеч той чува, долавя, че някоя
лисица
или вълк се задава, и веднага удря на бяг.
Това бягане не е глупаво. Заякът има тактика, като го гонят кучетата, той има една усмивка, извива се на тук натам, прави кръгове, а хрътката го гони на тук погони, гони го натам и тя си играе. Като го настигне, заякът се слегне толкова ниско, че хрътката го прескочи. Той пак стане и започне да бяга. Тя го стигне отново, той се слегне, тя го прескочи.
към беседата >>
43.
Петте врати
,
ООК
, София, 22.1.1936г.,
" Казвам: Ето една
лисица
.
Човек е бил в това състояние. Някой казва: "Аз пет пари не давам." Казвам: Това е муха. "Човек трябва да има характер, трябва да бъде устойчив." Казвам: Това не е човек, това е магаре. Някой казва: "Човек може да прави, каквото иска." Казвам: Ето един вълк. "Човек може да си вземе каквото си иска!
" Казвам: Ето една
лисица
.
Животните се събрали и искали да направят паметник на лъва, но той не искал. Това е било политика у тях, аз го тълкувам така. Казват си те: "Да му направим паметник, та дано умре, да се отървем от него, да не се плашим." А пък той се сетил, че искат да го уморят. "Не искам паметник. Аз съм паметник като живея." Не си правете паметници, понеже по-добър паметник няма от вашия ум, по-добър паметник няма от вашето сърце, по-добър паметник няма от вашата душа.
към беседата >>
Някой казва: „Човек може да прави каквото иска.“ Казвам: „Ето един вълк.“ Казва някой: „Човек да си вземе да си прави каквото си иска.“ Казвам: „Ето една
лисица
.“
(втори вариант)
Безочлива е. Като кацне на шапката ти, като си замине, оставя там своята визитна картичка. Човек е бил в това състояние. Някой казва: „Аз пет пари не давам.“ Казвам: „Това е муха.“ Казва някой: „Човек трябва да има характер. Трябва да бъде устойчив.“ Казвам: „Ти си едно магаре.“ Това не е човек, това е магарето.
Някой казва: „Човек може да прави каквото иска.“ Казвам: „Ето един вълк.“ Казва някой: „Човек да си вземе да си прави каквото си иска.“ Казвам: „Ето една
лисица
.“
Та едно: много добре е схванал братът, че лъвът не иска да му се съгради паметник. Животните се събрали и искали да му направят паметник. Това е било политика у тях. Аз тълкувам. Казват си те: „Да му направим паметник, та дано умре, та да се отървем от него, да не се плашим.“ А пък той се сетил, че искат да го уморят.
към втори вариант >>
Аз съм паметник, като живея.“ И укорила
лисицата
.
(втори вариант)
Животните се събрали и искали да му направят паметник. Това е било политика у тях. Аз тълкувам. Казват си те: „Да му направим паметник, та дано умре, та да се отървем от него, да не се плашим.“ А пък той се сетил, че искат да го уморят. „Не искам паметник.
Аз съм паметник, като живея.“ И укорила
лисицата
.
Не си правете паметници, понеже животът, който имате, вашият ум и прочее - по-добър паметник няма от него, от вашия ум. По-добър паметник няма от вашето сърце. По-добър паметник няма от вашата душа. И във вас какво по-велико искате? Казвате: „Да се прославим.“ Какво ще се прославите?
към втори вариант >>
44.
Царят, богатият и момата
,
МОК
, София, 6.3.1936г.,
Котката и
лисицата
намерили сирене, че не могли да си го разделят.
Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука. Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее. Какво ще придобиете вие? Ето какво ще добиете вие. Ще ви кажа онази басня.
Котката и
лисицата
намерили сирене, че не могли да си го разделят.
Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче.
към беседата >>
Лисицата
е хитра, котката дращи.
Какво ще придобиете вие? Ето какво ще добиете вие. Ще ви кажа онази басня. Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят. Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето.
Лисицата
е хитра, котката дращи.
Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво.
към беседата >>
Лисицата
като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги.
Ето какво ще добиете вие. Ще ви кажа онази басня. Котката и лисицата намерили сирене, че не могли да си го разделят. Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи.
Лисицата
като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги.
Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче. Лисицата казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде? Нали везните трябва да дойдат на едно ниво. Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно.
към беседата >>
Лисицата
казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде?
Потърсили някой справедлив човек да им раздели сиренето. Лисицата е хитра, котката дращи. Лисицата като умна, вижда, че ако се скарат, нейният нос ще пострада, затова казва: „Да намерим някой да ни раздели сиренето.“ Най-после срещат лъва, царя на животните, казва: „Царю, намерихме сирене и с този приятел ние сме справедливи хора, искаме праведно.“ Царят казва: „Точно аз зная да меря.“ Турил си той везните, пречупил на две парчета, турил ги. Натегне от едната страна, той откъсне и вземе, натегне от другата страна, пак вземе. Най-после останало едно малко парче.
Лисицата
казва: „Съгласна съм и с това.“ – „ Не, не, аз обичам до края да го изтегля.“ Следователно, това абсолютното какво ще бъде?
Нали везните трябва да дойдат на едно ниво. Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно. Въображаемо сирене ще остане. Казва: „Вземете нашия дял.“ Сега точно така.
към беседата >>
Казва: „Аз вече познах работата каква е.“
Лисицата
познала, че сиренето е изядено.
Той казва: „Не е еднакво нивото.“ След като изяде сиренето, нивото ще бъде равно. Въображаемо сирене ще остане. Казва: „Вземете нашия дял.“ Сега точно така. Често в сегашния физически свят сиренето го няма там.
Казва: „Аз вече познах работата каква е.“
Лисицата
познала, че сиренето е изядено.
И го изяли с оглед да направят нещо. Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха лисицата, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора. То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика.
към беседата >>
Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха
лисицата
, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора.
Казва: „Вземете нашия дял.“ Сега точно така. Често в сегашния физически свят сиренето го няма там. Казва: „Аз вече познах работата каква е.“ Лисицата познала, че сиренето е изядено. И го изяли с оглед да направят нещо.
Сега казва: „Трябва да знаете, аз разделих сиренето, ха
лисицата
, ха аз, все едно.“ Нали така се казва, че нашето добро е добро и за другите хора.
То е се дележ на сирене. Аз изям сиренето и казвам: „Все едно аз или вие.“ Втори път и вие ще изядете сиренето и вие ще кажете: „Ха аз, ха вие, все едно.“ Аз сега намирам разликата. Има разлика. Когато аз изям сиренето, аз зная повече, когато вие изядете сиренето, вие знаете повече. Тогава, като притеглят другите, същото ще дойде.
към беседата >>
Ами ако
лисицата
и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е?
Кое е добро в добрия и кое е лошо в злия? Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът.
Ами ако
лисицата
и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е?
Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право. Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е. Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти. Да направя мисълта си ясна.
към беседата >>
Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но
лисицата
и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и
лисицата
, които изяли сиренето, не е право.
Допуснете сега ред разсъждения. Сега считат, че лъвът несправедливо е постъпил, че изял сиренето на тия двамата. Така е в баснята. Несправедлив бил лъвът. Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е?
Защото както може да се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но
лисицата
и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може да се яви да направи същото възражение, че и котката и
лисицата
, които изяли сиренето, не е право.
Туй са относителни неща. Аз разбирам абсолютното право какво е. Право е за тебе това, което никой не може да го изяде, освен ти. Да направя мисълта си ясна. Казвате: „Как тъй?
към беседата >>
45.
Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 26.2.1936г.,
Онзи човек, който мисли като
лисицата
, не може да не се храни с кокошки.
Казано е в Писанието, че ще дойде денят, когато и лъвът, и вълкът ще се хранят с трева, както са се хранили първоначално. Кога ще стане това? Когато хората започнат да мислят правилно. Че вълците и досега живеят у хората. Онзи човек, който мисли като вълка, не може да не се храни с месо.
Онзи човек, който мисли като
лисицата
, не може да не се храни с кокошки.
Какво лошо има в това? Нищо лошо няма. Вълкът казва: „Понеже сега съм лош по естество, аз трябва да се храня с овце и с агнета, за да се поправя. И в Писанието е казано: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си." Понеже Христос е агне и е позволил да се яде плътта Му, на основание на това, на основание на Христовото учение и аз имам право да ям агнета, овце, за да стана добър." Разсъждението му е право, но кога? Ако той разбира двете страни на въпроса.
към беседата >>
46.
Трите картини.
,
ООК
, София, 6.1.1937г.,
Можете ли да ме убедите, че една
лисица
не обича кокошките?
“ Че как се отива при Бога? Трябва да имаме едно право и чисто сърце, един светъл ум и да не престъпваме Божия закон. Че ако играя една роля, ще я играя на свят? Хубаво, вие казвате, че някой не ви обича! От къде знаете, че не ви обича?
Можете ли да ме убедите, че една
лисица
не обича кокошките?
Дайте и я? Тя ще я изяде! Обича я тя! Аз ви давам една хубава ябълка. Вие я изядете.
към беседата >>
47.
Първият и последният
,
УС
, София, 7.2.1937г.,
Като се разхождал из гората, той срещнал
лисицата
.
Всичко друго, което хората ви говорят, да бъде външно условие. Казано е: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“. Това не значи, че не трябва да вярвате на хората. Ще ги изслушвате, но ще се вслушвате и в себе си. Едно време заекът имал рунтава опашка, по-дълга от сегашната.
Като се разхождал из гората, той срещнал
лисицата
.
Спрял се пред нея и започнали да се разговарят. Тя махала опашката си и той махал своята. Отвреме-навреме заекът поглеждал към лисицата, сравнявал опашката си с нейната, която била по-дълга и по-рунтава от неговата, и запитал: „Защо опашката ти е толкова дълга? “ Тя отговорила: „Откак започнах да ловя риба с опашката си, тя се проточи, стана по-дълга“. – „Как ловиш риба с опашката си?
към беседата >>
Отвреме-навреме заекът поглеждал към
лисицата
, сравнявал опашката си с нейната, която била по-дълга и по-рунтава от неговата, и запитал: „Защо опашката ти е толкова дълга?
Ще ги изслушвате, но ще се вслушвате и в себе си. Едно време заекът имал рунтава опашка, по-дълга от сегашната. Като се разхождал из гората, той срещнал лисицата. Спрял се пред нея и започнали да се разговарят. Тя махала опашката си и той махал своята.
Отвреме-навреме заекът поглеждал към
лисицата
, сравнявал опашката си с нейната, която била по-дълга и по-рунтава от неговата, и запитал: „Защо опашката ти е толкова дълга?
“ Тя отговорила: „Откак започнах да ловя риба с опашката си, тя се проточи, стана по-дълга“. – „Как ловиш риба с опашката си? “ – „Много лесно. Отивам на определено място на реката, където има много риба, потопявам опашката си във водата и чакам известно време. Като усетя, че много риба се натрупва на опашката ми, излизам от водата с рибата заедно.“ Заекът казал: „Хубав е тоя занаят.
към беседата >>
Лисицата
го завела на реката, показала му едно място и си отишла.
– „Как ловиш риба с опашката си? “ – „Много лесно. Отивам на определено място на реката, където има много риба, потопявам опашката си във водата и чакам известно време. Като усетя, че много риба се натрупва на опашката ми, излизам от водата с рибата заедно.“ Заекът казал: „Хубав е тоя занаят. Покажи ми на кое място ловиш риба“.
Лисицата
го завела на реката, показала му едно място и си отишла.
Заекът останал сам и приложил първия урок. Пъхнал опашката си във водата и започнал да чака да се натрупа много риба. Било студено, зимно време. Заекът мислил, че много риба е наловил и дръпнал опашката си. Дърпа, но тя не излиза – замръзнала.
към беседата >>
Един съветник, подобен на
лисицата
, му казал: „Аз ще ти дам метод, как да скъсиш ушите си“.
И до днес заекът носи последствието на своя пръв урок – късата опашка. Питам: С опашка лови ли се риба? Заекът си казал: „Аз не знаех как се лови риба с опашка, затова отидох да се науча. Понеже опашката ми натежа от риба, не можа да издържи и се скъса. Като я теглих, ушите ми се продължиха“.
Един съветник, подобен на
лисицата
, му казал: „Аз ще ти дам метод, как да скъсиш ушите си“.
– „Не искам да слушам чужд съвет. Послушах лисицата и ето, опашката ми се скъса. Предпочитам ушите ми да останат такива, каквито са.“ Откак се скъсала опашката на заека, той не слуша чужди съвети. Какво представя опашката на животните? – Каквото е носът за човека, това е опашката за животното.
към беседата >>
Послушах
лисицата
и ето, опашката ми се скъса.
Заекът си казал: „Аз не знаех как се лови риба с опашка, затова отидох да се науча. Понеже опашката ми натежа от риба, не можа да издържи и се скъса. Като я теглих, ушите ми се продължиха“. Един съветник, подобен на лисицата, му казал: „Аз ще ти дам метод, как да скъсиш ушите си“. – „Не искам да слушам чужд съвет.
Послушах
лисицата
и ето, опашката ми се скъса.
Предпочитам ушите ми да останат такива, каквито са.“ Откак се скъсала опашката на заека, той не слуша чужди съвети. Какво представя опашката на животните? – Каквото е носът за човека, това е опашката за животното. Лицето на заека е кръгло, като луната. Това показва, че той повече чувства, по-малко мисли.
към беседата >>
И вашето нещастие се крие във философията на
лисицата
и на заека.
Един от първите учени на времето си казал на заека: „Аз ще ти помогна да удължиш задните си крака, че като видиш опасност, да бягаш. Твоето спасение е в бягането. Ако бягаш, кожата ти ще бъде здрава; ако не бягаш, ще ти одерат кожата“. Наистина, заекът трябва да бяга. Ако не бяга, нещастието го следва.
И вашето нещастие се крие във философията на
лисицата
и на заека.
Докато искате в ума си да правите опити, които нямат никаква основа, вие всякога ще се натъквате на нещастия. Казвам на заека: Не мисли, че с опашката си можеш да ловиш риба. На вас казвам: Не мислете, че с вашия ум може да направите нещо велико. Разберете ме право. Аз не отричам вашите способности, но не се простирайте по-далеч от тях.
към беседата >>
Срещнал се заякът едно време с
лисицата
.
(втори вариант)
Дръжте вашите възгледи, които са вложени от Бога и от Природата. А пък всичко онова, което хората ви говорят, да бъде само едно външно условие. Първото нещо: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте". И не само това, не да не вярваме на хората, но като ни разправят Някои, ние може да не разберем. Е, сега аз да ви приведа има една приказка направена за заяка.
Срещнал се заякът едно време с
лисицата
.
Едно време заякът не е бил с такава къса опашка както сега, но той е имал една рунтава опашка както лисицата. И двамата си размърдват опашките и той видял някак си, че на лисицата опашката била малко по-рунтава и по-дълга. Е, как стана това? - Е, аз с опашката си ловя риба. И като извадя рибата, опашката ми се оправя, и става по-дълга, от ловенето на рибата.
към втори вариант >>
Едно време заякът не е бил с такава къса опашка както сега, но той е имал една рунтава опашка както
лисицата
.
(втори вариант)
А пък всичко онова, което хората ви говорят, да бъде само едно външно условие. Първото нещо: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте". И не само това, не да не вярваме на хората, но като ни разправят Някои, ние може да не разберем. Е, сега аз да ви приведа има една приказка направена за заяка. Срещнал се заякът едно време с лисицата.
Едно време заякът не е бил с такава къса опашка както сега, но той е имал една рунтава опашка както
лисицата
.
И двамата си размърдват опашките и той видял някак си, че на лисицата опашката била малко по-рунтава и по-дълга. Е, как стана това? - Е, аз с опашката си ловя риба. И като извадя рибата, опашката ми се оправя, и става по-дълга, от ловенето на рибата. - Че как се лови риба с опашката?
към втори вариант >>
И двамата си размърдват опашките и той видял някак си, че на
лисицата
опашката била малко по-рунтава и по-дълга.
(втори вариант)
Първото нещо: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте". И не само това, не да не вярваме на хората, но като ни разправят Някои, ние може да не разберем. Е, сега аз да ви приведа има една приказка направена за заяка. Срещнал се заякът едно време с лисицата. Едно време заякът не е бил с такава къса опашка както сега, но той е имал една рунтава опашка както лисицата.
И двамата си размърдват опашките и той видял някак си, че на
лисицата
опашката била малко по-рунтава и по-дълга.
Е, как стана това? - Е, аз с опашката си ловя риба. И като извадя рибата, опашката ми се оправя, и става по-дълга, от ловенето на рибата. - Че как се лови риба с опашката? - Ида на реката, и като си туря опашката във водата, и като седя там, рибата се налепи на опашката; и аз като я издърпам - риба е това!
към втори вариант >>
Вижда го
лисицата
, тя като по-умна, каза: Къде ти е опашката?
(втори вариант)
Тръгнал заякът, турил си опашката във водата. Било студено, и опашката му замръзнала. Като потеглил, казал: Набрала се е много риба, да поседя още малко. И най-после той дръпнал и се скъсала опашката му. И върнал се без опашка.
Вижда го
лисицата
, тя като по-умна, каза: Къде ти е опашката?
- Много риба се хвана, та ми скъсаха опашката. Питам сега, с опашка риба лови ли се? И заякът казва: Не съм учил аз това, да ловя риба, трябва да ида на училище, да видя, как се лови риба. И казва: Хванах толкова риба, че не можах да я извлека, скъса ми се опашката. Лисицата се позасмяла малко, тя знаела причината.
към втори вариант >>
Лисицата
се позасмяла малко, тя знаела причината.
(втори вариант)
Вижда го лисицата, тя като по-умна, каза: Къде ти е опашката? - Много риба се хвана, та ми скъсаха опашката. Питам сега, с опашка риба лови ли се? И заякът казва: Не съм учил аз това, да ловя риба, трябва да ида на училище, да видя, как се лови риба. И казва: Хванах толкова риба, че не можах да я извлека, скъса ми се опашката.
Лисицата
се позасмяла малко, тя знаела причината.
А пък ушите на заяка му се проточили, като теглил да извади рибата, та му се проточили ушите. Дошъл един учен човек, и му казал: Много ти са дълги ушите, поскъси ги малко. Да ти кажа един начин как да ги скъсиш. - Е, аз отидох да ловя риба с опашката си, и загазих в този занаят, нека ми седят ушите такива каквито са станали, не искам друго. Може и те да ми се скъсат.
към втори вариант >>
Та казвам, всичките ваши нещастия в света, в живота произтичат от философията на
лисицата
и заяка.
(втори вариант)
И право е, че заякът трябва да бяга. До кога? До като го гонят. А щом престанат да го гонят, какво трябва да прави? Трябва да се спи.
Та казвам, всичките ваши нещастия в света, в живота произтичат от философията на
лисицата
и заяка.
Че искате с вашия ум неща, които не сте проучили сега. Новото? Като заякът, - с опашката си да ловите риба? Никога с опашката не може да се лови риба. И Някои казват: Не мислете, че с вашия голям ум вие може да направите нещо. Сега да ме разберете правилно.
към втори вариант >>
48.
Всичко е създадено за добро
,
ООК
, София, 30.6.1937г.,
Тогава ще ви кажа онази басня, за вълка и
лисицата
.
Младият трябва да мисли, че е невежа, той трябва да мисли, да има вътрешен импулс. Вие казвате: „Ние остаряхме, опитахме всичко в света. Няма какво да учим, нищо не ни интересува“. Какво ви интересува, да идете в оня свят. Какъв е оня свят, не знаете.
Тогава ще ви кажа онази басня, за вълка и
лисицата
.
Вълкът се оплакал на лисицата, че му дотегнали тия хора, гдето мине все го хукат, лоши хора не разбират от човещина. Навсякъде го хукат, иска да намери други хора да живее между тях. Лисицата го пита: „Ами зъбите си ще вземеш ли? “ – И там хората ще имат същите отношения към тебе. Ако ти не възпиташ твоя език, ако ти не знаеш как да говориш, ако не знаеш как да пееш, ако не знаеш как да туриш думите, да ги поставяш като музикант, ако не направиш една песен за свирене, ако не пееш нещо хубаво.
към беседата >>
Вълкът се оплакал на
лисицата
, че му дотегнали тия хора, гдето мине все го хукат, лоши хора не разбират от човещина.
Вие казвате: „Ние остаряхме, опитахме всичко в света. Няма какво да учим, нищо не ни интересува“. Какво ви интересува, да идете в оня свят. Какъв е оня свят, не знаете. Тогава ще ви кажа онази басня, за вълка и лисицата.
Вълкът се оплакал на
лисицата
, че му дотегнали тия хора, гдето мине все го хукат, лоши хора не разбират от човещина.
Навсякъде го хукат, иска да намери други хора да живее между тях. Лисицата го пита: „Ами зъбите си ще вземеш ли? “ – И там хората ще имат същите отношения към тебе. Ако ти не възпиташ твоя език, ако ти не знаеш как да говориш, ако не знаеш как да пееш, ако не знаеш как да туриш думите, да ги поставяш като музикант, ако не направиш една песен за свирене, ако не пееш нещо хубаво. Всеки от вас е пратен да стане музикант.
към беседата >>
Лисицата
го пита: „Ами зъбите си ще вземеш ли?
Какво ви интересува, да идете в оня свят. Какъв е оня свят, не знаете. Тогава ще ви кажа онази басня, за вълка и лисицата. Вълкът се оплакал на лисицата, че му дотегнали тия хора, гдето мине все го хукат, лоши хора не разбират от човещина. Навсякъде го хукат, иска да намери други хора да живее между тях.
Лисицата
го пита: „Ами зъбите си ще вземеш ли?
“ – И там хората ще имат същите отношения към тебе. Ако ти не възпиташ твоя език, ако ти не знаеш как да говориш, ако не знаеш как да пееш, ако не знаеш как да туриш думите, да ги поставяш като музикант, ако не направиш една песен за свирене, ако не пееш нещо хубаво. Всеки от вас е пратен да стане музикант. Срещна ме и ми каза хубава дума, услужи ми. От какво зависи вашето приятелство?
към беседата >>
49.
Стани
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1937г.,
Един ден
лисицата
срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги.
Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава. Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям. Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него. Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират човек, натоварен с непостижими мисли и желания. Заекът и жабата са големи търговци, понеже носят голям товар.
Един ден
лисицата
срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги.
Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете. Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават. В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото. Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет.
към беседата >>
По-нататък
лисицата
продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет.
Един ден лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги. Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете. Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават. В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото. Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха.
По-нататък
лисицата
продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет.
Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си. Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха.
към беседата >>
Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на
лисицата
?
Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си. Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха. Вместо тях му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха.
Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на
лисицата
?
Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на лисицата? Скъсиха ли се краката им? Заекът и до днес носи своя голям товар. И до днес продължава да упражнява своите дълги крака. Товарът на заека е неговият голям страх.
към беседата >>
Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на
лисицата
?
Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си. Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха. Вместо тях му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха. Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на лисицата?
Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на
лисицата
?
Скъсиха ли се краката им? Заекът и до днес носи своя голям товар. И до днес продължава да упражнява своите дълги крака. Товарът на заека е неговият голям страх. Докато носи страха в себе си, той никога няма да престане да упражнява своите дълги крака.
към беседата >>
Веднъж се явила
лисицата
при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате.
(втори вариант)
Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар. Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен. Те са търговци. Голям търговец е заякът.
Веднъж се явила
лисицата
при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате.
Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката. Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака? Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи.
към втори вариант >>
50.
Вътрешна обхода
,
УС
, София, 29.8.1937г.,
И
лисицата
се интересува от чуждите кокошки.
: — Много съм нетърпелив. — Това е наследствена черта, с която трябва да се справиш. — Чуждите работи ме интересуват. — И това е наследствена черта.
И
лисицата
се интересува от чуждите кокошки.
И детето се интересува от ябълките, крушите, орехите на съседа. — Това са тънки работи. Какво ще правим, ако не се интересуваме от проявите на живота? — Това са дребнавости във вашия живот. Знаете ли, какъв щеше да бъде вашият живот, ако можехте да се владеете, да не се занимавате с дребнавостите на живота?
към беседата >>
Защото онази
лисица
винаги се интересува от хубавите курници, кореспондентка е тя.
(втори вариант)
Аз като него няма да правя.” Обидят те, кажи: “Аз като него няма да правя.” Затова защото ви рекох, заради вашето предание разваляте Божия закон. Рекох сега, за вашите наследствени черти не разваляйте Божествения закон. Станал си много нетърпелив. Причината си ти, тя е наследствена. Обичаш да се интересуваш от чуждите работи, причината е наследствена.
Защото онази
лисица
винаги се интересува от хубавите курници, кореспондентка е тя.
Една лисица се интересува от курниците. Онова дете, което обича ябълки, круши, орехи, знае на кое място има най-хубавите орехи. Онзи, който обича круши, да не се интересува от крушите. Вие ще кажете: “Много по-тънки работи.” - Че с какво трябва да се занимавам? Знаете ли какъв ще бъде вашият живот, ако можехте да се самовладате, ако можехте да владате мислите си, тъй да е усно, ако човек може да влада своите чувства, не с усилие.
към втори вариант >>
Една
лисица
се интересува от курниците.
(втори вариант)
Рекох сега, за вашите наследствени черти не разваляйте Божествения закон. Станал си много нетърпелив. Причината си ти, тя е наследствена. Обичаш да се интересуваш от чуждите работи, причината е наследствена. Защото онази лисица винаги се интересува от хубавите курници, кореспондентка е тя.
Една
лисица
се интересува от курниците.
Онова дете, което обича ябълки, круши, орехи, знае на кое място има най-хубавите орехи. Онзи, който обича круши, да не се интересува от крушите. Вие ще кажете: “Много по-тънки работи.” - Че с какво трябва да се занимавам? Знаете ли какъв ще бъде вашият живот, ако можехте да се самовладате, ако можехте да владате мислите си, тъй да е усно, ако човек може да влада своите чувства, не с усилие. Отдето минете, ще бъдете добре дошли.
към втори вариант >>
51.
Великата работа на водата, въздуха, топлината и светлината
,
МОК
, София, 26.11.1937г.,
Някой вълк защо се приближава до овцата, или някоя
лисица
защо се приближава при кокошката, или малкото дете защо се приближава при плодното дърво?
Пак гладът го е заставил да ходи. Той най-първо не иска да се движи, но понеже е гладен, ходи. Предмета, който желае е далеч от него, а пък му е потребен, схваща че му е потребен, той прави едно усилие да дойде по-близо. Сега някой пита: „Защо идеш при мене? “ Има някакъв интерес той.
Някой вълк защо се приближава до овцата, или някоя
лисица
защо се приближава при кокошката, или малкото дете защо се приближава при плодното дърво?
Или крадецът, защо се приближава при касата, или цигуларят защо се приближава при цигулката, или пианистът при пианото? Има една вътрешна потреба. Казвам: Тъй като седите, вас ви занимават разни работи. Например, някой от вас седите, но науката още не ви занимава, не ви интересува. Интересуват ви съвсем посторонни неща.
към беседата >>
52.
Трите пътя
,
УС
, София, 12.12.1937г.,
– От животни – мечка, вълк,
лисица
; някога се страхува от невидими същества, а някога и от хора.
Ако не мисли, не чувства и не постъпва добре, човек не може да бъде здрав. Значи, здравето зависи от три фактора: от здрава мисъл, от здраво чувство и от здрава постъпка. Дето е любовта, там никакви болести не съществуват. Любовта изключва всякакъв страх. От какво се страхува човек?
– От животни – мечка, вълк,
лисица
; някога се страхува от невидими същества, а някога и от хора.
Някой се уплашил от една котка. Гледат, котката се наежила, готова да се хвърли върху някого, а ти не виждаш нищо. Срещу кого се ежи, не знаеш. Важно е, че се плашиш от нея. Днес много хора, особено религиозните, проповядват и очакват работите им да се наредят добре.
към беседата >>
Един ден срещнал едного, който продавал една
лисица
за 40 лева.
Така постъпват и външните хора. Разправяше един приятел от Търново, че имал лош съсед. Последният отглеждал около 100 – 150 кокошки. Те разровили градината на нашия приятел. Той мислел, какво да направи с тези кокошки.
Един ден срещнал едного, който продавал една
лисица
за 40 лева.
Той я купил и я занесъл в градината. Отде я подушили кокошките! Започнали да крякат, голямо смущение настанало между тях. На другия ден, нито една кокошка не влязла в градината. Те се разбягали от миризмата на лисицата.
към беседата >>
Те се разбягали от миризмата на
лисицата
.
Един ден срещнал едного, който продавал една лисица за 40 лева. Той я купил и я занесъл в градината. Отде я подушили кокошките! Започнали да крякат, голямо смущение настанало между тях. На другия ден, нито една кокошка не влязла в градината.
Те се разбягали от миризмата на
лисицата
.
И аз бих желал да имам една лисица, която да изплаши ония, които без позволение късат плодовете. Ще кажете, че Господ даде плодовете. – Да, Господ ги даде, но ти нямаш право да ядеш, когато искаш. Определено ти е, кога да ядеш. Ако си болен, с 40 градуса, как ще ядеш?
към беседата >>
И аз бих желал да имам една
лисица
, която да изплаши ония, които без позволение късат плодовете.
Той я купил и я занесъл в градината. Отде я подушили кокошките! Започнали да крякат, голямо смущение настанало между тях. На другия ден, нито една кокошка не влязла в градината. Те се разбягали от миризмата на лисицата.
И аз бих желал да имам една
лисица
, която да изплаши ония, които без позволение късат плодовете.
Ще кажете, че Господ даде плодовете. – Да, Господ ги даде, но ти нямаш право да ядеш, когато искаш. Определено ти е, кога да ядеш. Ако си болен, с 40 градуса, как ще ядеш? Когато си здрав, тогава ще ядеш.
към беседата >>
53.
Страдание и учение
,
ООК
, София, 9.2.1938г.,
Когато
лисицата
се влюби в кокошката, то е едно положение.
То е благо на целия човек. Новата Любов е Любов, която трябва да примири хората. Не да ги направи лениви, но Любов, която да ги осиромашава, но Любов, която да внесе новото благо, че да започнем да се радваме на Любовта. Сега всички казвате: „Влюбила се е тази мома“. Щом се е влюбила е едно благо.
Когато
лисицата
се влюби в кокошката, то е едно положение.
Когато кокошката се влюби в зрънцата, пак е едно положение. Аз бих желал вашата любов да бъде, като вземеш едно цвете, посееш го в градината си, и го поливаш. Засега тази любов е най-хубавата в света, която можете да имате. Посаждайте хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки навсякъде. Сега аз чета, вие какво мислите?
към беседата >>
54.
Мозъчна и симпатична нервна системи
,
МОК
, София, 11.2.1938г.,
Запример,
лисицата
, когато яде една кокошка, тя вземе, че оскубе кокошката, тъй щото тя ще остави доказателства – оскубаната перушина.
Тя казва: „И аз бих желала да бъда толкоз умна“. Другите съображения, че котката, когато направи едно престъпление, не иска да остави никакви факти и следи, навън да я обвинят, че е направила нещо. Като изяде една мишка, не оставя нито едно косъмче. Ако повдигнат едно криминално дело да я съдят, казва: „Веществени доказателства има ли, или кракът, или нещо да е останало? “ Всичко туй изчезва.
Запример,
лисицата
, когато яде една кокошка, тя вземе, че оскубе кокошката, тъй щото тя ще остави доказателства – оскубаната перушина.
Другото изяде, но перата остави. Значи, че лисицата яла. Котката такива веществени доказателства не оставя. Вие направите една погрешка, гледате да ви не хванат. Нямате ли разположението на котката?
към беседата >>
Значи, че
лисицата
яла.
Като изяде една мишка, не оставя нито едно косъмче. Ако повдигнат едно криминално дело да я съдят, казва: „Веществени доказателства има ли, или кракът, или нещо да е останало? “ Всичко туй изчезва. Запример, лисицата, когато яде една кокошка, тя вземе, че оскубе кокошката, тъй щото тя ще остави доказателства – оскубаната перушина. Другото изяде, но перата остави.
Значи, че
лисицата
яла.
Котката такива веществени доказателства не оставя. Вие направите една погрешка, гледате да ви не хванат. Нямате ли разположението на котката? Вие казвате – „котешки характер“. Направите една погрешка, че искате да не оставите никаква следа, да не ви хванат, косъмче не оставяте.
към беседата >>
55.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Ако една
лисица
ви посещава на гости, за какво ви посещава?
Тази е малко отвлечена работа. Какво разбирате под думата „отвлечена работа“? „Отвлечено“ – в българския език има двояко значение. „Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана. След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена.
Ако една
лисица
ви посещава на гости, за какво ви посещава?
Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се. След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я. Вълкът като дойде и той задигнал.
към беседата >>
Когато
лисицата
иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка?
Какво разбирате под думата „отвлечена работа“? „Отвлечено“ – в българския език има двояко значение. „Отвлечена“ – значи далечна, неразбрана работа, значи още и отвлечена овца, отвлечена мома, значи задигната, подразбирате, че момата е неразбрана. След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена. Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава?
Когато
лисицата
иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка?
Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се. След като дойде лисицата, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я. Вълкът като дойде и той задигнал. Казвате: „Изгубих едно чувство“.
към беседата >>
След като дойде
лисицата
, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я.
След като кажат „отвлечена мома“, аз разбирам, че с тази мома са направили една неразумна постъпка с нея, отвлечена. Ако една лисица ви посещава на гости, за какво ви посещава? Когато лисицата иде на гости ,за вас ли иде на гости, или за вашата кокошка? Когато вълкът иде на гости, за вас ли иде или за овцата? – За овцете разбира се.
След като дойде
лисицата
, погледнеш, задигнала кокошката, отвлякла я.
Вълкът като дойде и той задигнал. Казвате: „Изгубих едно чувство“. Някой път усещате, че някое ваше чувство е отвлечено, задигнато. Питам: Кога вашите чувства се отвличат някъде, кой ги задига? Да допуснем просто, че вие имате разположение, изгубвате своето разположение.
към беседата >>
56.
Възвиси ме Духът
,
НБ
, София, 27.2.1938г.,
Нима
лисицата
като дойде при вас, няма да знаете, че е
лисица
?
Казвате: „Какво ще бъде с нас? Да го знаем.“ Всеки един от вас трябва да знае имате ли любов или нямате любов. Имате ли мъдрост или нямате мъдрост, имате ли истина или няма, има ли знание или няма знание. Туй трябва всеки да знае. Нима като дойде вълкът при вас, няма да знаете, че е вълк?
Нима
лисицата
като дойде при вас, няма да знаете, че е
лисица
?
Нима паякът като дойде при вас, няма да знаете, че е паяк? Нима мухата като дойде при вас, няма да знаете, че е муха? Нима змията като дойде при вас, няма да знаете, че е змията? Добрият човек носи своя осанка. Провидението турило онези черти на добродетелта, на разумността, на любовта.
към беседата >>
57.
В името на Бога!
,
НБ
, София, 20.3.1938г.,
Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и
лисицата
, които били хитри, попаднали в едно такова дело.
Та казвам: Ако ние разглеждаме от чисто човешко гледище и казваме, че някои неща са прави, а други не, има една правда, която е човешка. Ние трябва да се съобразим с нея. Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението.
Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и
лисицата
, които били хитри, попаднали в едно такова дело.
Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда.
към беседата >>
Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при
лисицата
да го разделят по братски.
Ние трябва да се съобразим с нея. Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело.
Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при
лисицата
да го разделят по братски.
Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал.
към беседата >>
Лисицата
казва, теглилки трябва да намерим.
Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски.
Лисицата
казва, теглилки трябва да намерим.
Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко.
към беседата >>
Тогава
лисицата
казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме.
Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява.
Тогава
лисицата
казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме.
Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами. Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме.
към беседата >>
58.
Добрата круша
,
НБ
, София, 27.3.1938г.,
– „Предполагам – казва – да са три метра.“ Като дошъл на половин метър, казва: „Не снемам повече.“ Всеки един може да хване една
лисица
и да ѝ премери опашката.
Имал един приятел, на когото казал: „Когато нещо преувеличавам, предупреждавай ме.“ Да преувеличаваш не е недостатък, но има чувство, развито в мозъка, че винаги преувеличава, за да бъдат ясни. Много хубаво чувство на преувеличение. Един ден този проповедник държал една беседа за Самсона, който хванал лисиците и им турил запалени свещи и казал, че опашките на тия лисици били по 5 метра дълги. Приятелят му дава знак, че това е много. Той казва: „Не вярвам да са били толкоз, вижда ми се много, но трябва да са били 4 метра дълги.“ Приятелят пак му дава знак.
– „Предполагам – казва – да са три метра.“ Като дошъл на половин метър, казва: „Не снемам повече.“ Всеки един може да хване една
лисица
и да ѝ премери опашката.
Няма защо да ходи, да търси аргументи. Като премери опашката на една, две, три лисици, казва: „Толкоз е дълга опашката.“ Един автор е писал нещо по астрономия, мисля в 45-тата година на миналия век, имало някаква епидемия в Лондон, голяма епидемия. Една вечер този астроном, като наблюдавал звездите, вижда един грамаден човек, с километри, но той се движил така медленно в орбитата на телескопа и се чудил, казва си: „Дали главата ми е побъркана? “ Един човек, дълъг с километри. Вика 10 души свои приятели, които се занимавали също с астрономия и между тях една жена и им казва: „Виждам едно особено явление в небето, да го проверим.“ Дошли към 10 часа и половина вечерта.
към беседата >>
59.
Азбука на разбирането
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1938г.,
Вълкът,
лисицата
, имат особен род знания, но плащат с живота си.
– Ако имаше много пари, ти щеше да потънеш в океана. Като нямаш пари, и да паднеш в океана, ще изплуваш и знание ще придобиеш. – Знание нямам. – Благодари, че нямаш знание. Ако имаше знание, ти щеше да направиш големи дългове.
Вълкът,
лисицата
, имат особен род знания, но плащат с живота си.
Един ден една лисица влязла в курника на един богат селянин, от село Николаевка, Варненско, и удушила 12 кокошки. Тя закачила кокошките на крака си, и в момента, когато се готвела да излезе навън, предните й крака попаднали в един капан. Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури капан в курника. Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от капана. Отвреме-навреме поглеждала към кокошките, но те не я интересували вече.
към беседата >>
Един ден една
лисица
влязла в курника на един богат селянин, от село Николаевка, Варненско, и удушила 12 кокошки.
Като нямаш пари, и да паднеш в океана, ще изплуваш и знание ще придобиеш. – Знание нямам. – Благодари, че нямаш знание. Ако имаше знание, ти щеше да направиш големи дългове. Вълкът, лисицата, имат особен род знания, но плащат с живота си.
Един ден една
лисица
влязла в курника на един богат селянин, от село Николаевка, Варненско, и удушила 12 кокошки.
Тя закачила кокошките на крака си, и в момента, когато се готвела да излезе навън, предните й крака попаднали в един капан. Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури капан в курника. Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от капана. Отвреме-навреме поглеждала към кокошките, но те не я интересували вече. Тя мислила, как да се освободи.
към беседата >>
Лисицата
започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от капана.
Ако имаше знание, ти щеше да направиш големи дългове. Вълкът, лисицата, имат особен род знания, но плащат с живота си. Един ден една лисица влязла в курника на един богат селянин, от село Николаевка, Варненско, и удушила 12 кокошки. Тя закачила кокошките на крака си, и в момента, когато се готвела да излезе навън, предните й крака попаднали в един капан. Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури капан в курника.
Лисицата
започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от капана.
Отвреме-навреме поглеждала към кокошките, но те не я интересували вече. Тя мислила, как да се освободи. Като дошла до курника и видяла лисицата, стопанката си казала: Сега вече няма спасение, ще платиш с кожата си. Друга лисица влязла в един курник, задушила няколко кокошки и спокойно излязла вън. На пътя, обаче, я срещнал един овчар.
към беседата >>
Като дошла до курника и видяла
лисицата
, стопанката си казала: Сега вече няма спасение, ще платиш с кожата си.
Тя закачила кокошките на крака си, и в момента, когато се готвела да излезе навън, предните й крака попаднали в един капан. Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури капан в курника. Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от капана. Отвреме-навреме поглеждала към кокошките, но те не я интересували вече. Тя мислила, как да се освободи.
Като дошла до курника и видяла
лисицата
, стопанката си казала: Сега вече няма спасение, ще платиш с кожата си.
Друга лисица влязла в един курник, задушила няколко кокошки и спокойно излязла вън. На пътя, обаче, я срещнал един овчар. В тъмнината той не могъл да види, какво е това, което върви срещу него. Той забелязал само, че нещо космато пристъпва бавно, страхливо. Той дигнал тоягата си и я стоварил няколко пъти върху косматото същество.
към беседата >>
Друга
лисица
влязла в един курник, задушила няколко кокошки и спокойно излязла вън.
Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури капан в курника. Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от капана. Отвреме-навреме поглеждала към кокошките, но те не я интересували вече. Тя мислила, как да се освободи. Като дошла до курника и видяла лисицата, стопанката си казала: Сега вече няма спасение, ще платиш с кожата си.
Друга
лисица
влязла в един курник, задушила няколко кокошки и спокойно излязла вън.
На пътя, обаче, я срещнал един овчар. В тъмнината той не могъл да види, какво е това, което върви срещу него. Той забелязал само, че нещо космато пристъпва бавно, страхливо. Той дигнал тоягата си и я стоварил няколко пъти върху косматото същество. Оказало се, че това, което се търколило мъртво на земята, била същата лисица, която задушила кокошките на селянина.
към беседата >>
Оказало се, че това, което се търколило мъртво на земята, била същата
лисица
, която задушила кокошките на селянина.
Друга лисица влязла в един курник, задушила няколко кокошки и спокойно излязла вън. На пътя, обаче, я срещнал един овчар. В тъмнината той не могъл да види, какво е това, което върви срещу него. Той забелязал само, че нещо космато пристъпва бавно, страхливо. Той дигнал тоягата си и я стоварил няколко пъти върху косматото същество.
Оказало се, че това, което се търколило мъртво на земята, била същата
лисица
, която задушила кокошките на селянина.
Днес много хора се намират в положението на тия лисици. Те влизат в курника на своите съседи, обират ги и си излизат, без да подозират, че на вратата е поставен капан, или някой овчар ще ги срещне и с тоягата си ще ги повали на земята. Какво ще стане с тях? Те ще станат за смях на хората. – Защо?
към беседата >>
– Защото не играят някаква оригинална роля, но подражават на ролята, която
лисицата
играе.
Днес много хора се намират в положението на тия лисици. Те влизат в курника на своите съседи, обират ги и си излизат, без да подозират, че на вратата е поставен капан, или някой овчар ще ги срещне и с тоягата си ще ги повали на земята. Какво ще стане с тях? Те ще станат за смях на хората. – Защо?
– Защото не играят някаква оригинална роля, но подражават на ролята, която
лисицата
играе.
В това отношение те са актьори, които могат само да декламират, да повтарят това, което другите са създали. Те могат да пресилват, да преувеличават нещата, но сами нищо не могат да създадат. Кое е по-добро за вас: актьор ли да бъдете или овчар; музикант ли да бъдете или художник; оратор ли да бъдете или човек, който посочва пътя на заблудените пътници? Това са ред професии, които хората извършват в света. За предпочитане е човек да запали свещта си и да излезе вечер на кръстопътищата, да търси заблудени хора и да им посочва пътя.
към беседата >>
60.
Съзнание и самосъзнание
,
МОК
, София, 2.9.1938г.,
Няма вече какво да намалява, понеже, като намалил до половин метър, толкова е дълга опашката на
лисицата
.
Но казва, братя християни, опашките на тия лисици били по три метра и половина дълги. Имал той един свой приятел, който му казвал: „Понеже, всичките неща преувеличаваш, ако преувеличиш, ще ти дам знак да намалиш“. Като казал, че опашките на лисиците били три и половина метра дълги, неговият приятел му дал знак, че много преувеличил. Казва: „Предполагам да са много дълги, но те са били три метра“. Онзи пак му дал знак, той ги намалил на два метра и половина, онзи пак му дал знак, намалил ги на два метра, и така ги намалявал, докато дошъл до половин метър и казал: „Не, не, не намалявам повече“.
Няма вече какво да намалява, понеже, като намалил до половин метър, толкова е дълга опашката на
лисицата
.
Това е естественото положение. Ако кажеше един метър, такава опашка няма. Половин метър опашка ще намериш. Казвам: Винаги констатирайте един факт тъй както е. Нещата в природата предавайте верно.
към беседата >>
61.
Трансформатори на Божествената енергия
,
УС
НБ
, София, 2.10.1938г.,
“ Някои пък мислят някоя
лисица
да има, че да ги плаши.
Като им извика, те избягат, скрият се и после пак дойдат. Те тука ходят, ровят и намират нещо за ядене. И гроздето обичат. Идват, ядат го и казват: „Божия работа е, да си похапнем! “ Аз гледам тука някои се сърдят, казват: „Какво да се прави с тия кокошки?
“ Някои пък мислят някоя
лисица
да има, че да ги плаши.
Други ми дадоха съвет – куче птичар да бъде. Аз на други казах, тия кокошки повярваха. Казват: „Ние сме с вас. Светът ще се оправи.“ И всичките кокошки са вече от новото учение. Първият съсед издържаше кучета.
към беседата >>
62.
Любов към всичко
,
УС
НБ
, София, 16.10.1938г.,
Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя
лисица
, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче.
Има едно вечно противоречие, което на земята не може да се разреши. Вие искате всичките ви противоречия на земята да се разрешат. Това е невъзможно. Сега вие виждате някой път противоречията и ги намирате за несъобразни противоречия. Чувате в курника някой шум, кряка кокошка.
Казвате: „Как, този курник е направен да се пазят кокошките от някоя
лисица
, да не би да дойде да ги нападне и открадне.“ Та този уреден порядък на кокошките – виждате, една кокошка плаче.
Сегашните хора влизат в курника. Хваща той една от кокошките и кокошката го пита: „Какво искаш от мене, защо не ме оставиш да си почина, вече съм заспала, сега ме дигаш? “ Той казва: „Не, искам да се поразговоря малко с тебе, да ми дадеш отчет днес къде си ходила на работа, та и другите кокошки, и вашият надзирател – големият петел, който ходи с вас – да ми дадеш отчет за туй“. И по едно време тъй, както говори господарят на кокошката и тя млъква. Е, хубаво.
към беседата >>
63.
Посещение на Бога
,
ООК
, София, 19.10.1938г.,
Заякът каква печка има и какви въглища има или
лисицата
или малките птички, те имат ли апартамент?
Длъжен е да каже на хиляди души, онеправдани, че тяхната работа ще се оправи. Или хиляди души нямат разрешение на някой въпрос и той да им каже, че ще се разреши този въпрос. Някои казват: „Тук не ми е удобно жилището – не е хубава къщата. Не гори печката. Нямам дърва и печка.“ Казвам, вие не сте от най-бедните.
Заякът каква печка има и какви въглища има или
лисицата
или малките птички, те имат ли апартамент?
Птичката влезе някъде и на другия ден излезе и пее. Ето един верующ, колко е доволен! Птичката казва: „Днес слава Богу изкарахме. За утре ще видим какво е определил Бог за мен.“ Това, което чувствуваш, мислиш и правиш, то е реалното в света.
към беседата >>
64.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 30.12.1938г.,
Тогава ние продължаваме опашката на
лисицата
като онзи, който казвал, че опашките на лисиците във времето на Гедеона били по три метра.
Не ви трябват много големи къщи. Питам: Колко е голяма вашата къща, дето живеят 3 милиарда и 600 милиона жители в главата ви? Ако ви кажа, че главата има дължина 19 сантиметра, право ли е? Главата е дълга 19, 20, 21, 22 сантиметра на дължина. Ако ви кажа, че главата има 25 сантиметра широчина, има ли такава глава?
Тогава ние продължаваме опашката на
лисицата
като онзи, който казвал, че опашките на лисиците във времето на Гедеона били по три метра.
Един негов приятел му дал знак да намали, понеже това не е вярно. И той казва: „Предполагам, че три метра са много дълги, но два метра и половина трябва да са били.“ Онзи пак му дава знак. И той така намалявал, намалявал, че като дошъл до половин метър, казва: „Повече не съкратявам.“ Сега ние ще съкратим опашките на 19 сантиметра. Човешката къща, в която сега живее човек, има 19 сантиметра дължина, 15 сантиметра широчина и 15 сантиметра височина. Туй е един апартамент.
към беседата >>
65.
Посрещането на Господа
,
УС
, София, 8.1.1939г.,
Погледнете ушите на магарето, на
лисицата
, на кучето.
Че какво показват мустаците и брадата? И дългата коса у жените какво показва? Те са външни страни. След хиляди години хората ще имат много по-красиви лица. Челата им най-малко с два милиметра ще се повдигнат нагоре и веждите им няма да бъдат като сегашните.
Погледнете ушите на магарето, на
лисицата
, на кучето.
Едно време това е било мода. Това са били все човешки уши. Тези уши човек ги е поставил едно време. Той е поставил хиляди модели и сега е дошъл до сегашния свой модел. Истинският човек в невидимия свят постоянно прави модели.
към беседата >>
66.
Година на работа
,
УС
, София, 15.1.1939г.,
Например една
лисица
, някой сокол – много животни има, които са крадци.
Значи една дума, отвлечена, не е от физическия свят, а от духовния. Върху отвлечените думи човек трябва да работи дълго време, за да разбере техния вътрешен смисъл. И ако той не може да разбере вътрешния им смисъл, мъчно е да се справи. Христос казва, Той описва по какво се отличават крадците. Но има един крадец външен, ние го знаем.
Например една
лисица
, някой сокол – много животни има, които са крадци.
И хора има, които са крадци отвън. Но има и вътрешни крадци – крадци отвътре. Има и духовни крадци, има и умствени крадци. Три вида крадци има, които трябва да се разбират. И ако не ги разбирате, ще попаднете във вътрешно заблуждение.
към беседата >>
Също така и
лисицата
ще хване кокошката и ще я изяде.
И ако не ги разбирате, ще попаднете във вътрешно заблуждение. Всички измами идат от вътрешните крадци. Как ще познаете една лъжлива мисъл? Тя повидимому има всичките качества на добър пастир. Но Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне и да заколи.“ Вълкът, когато открадне някоя овца, ще я разкъса.
Също така и
лисицата
ще хване кокошката и ще я изяде.
И човешкият, и животинският крадец си приличат. А пък истинският пастир, казва Христос, че дава живот. Истинският градинар посажда дърветата, а пък онзи, който не е градинар, ще изсече дървото. Та казвам: През тази година, сега, какво трябва да се работи? Трябва да се обръщат хората към Бога.
към беседата >>
67.
Основното правило
,
УС
, София, 22.1.1939г.,
Казвате, че опашката на
лисицата
е 45 метра дълга.
Ти си един чиновник. Ако три години вземаш по 40 хиляди лева, то са 120 хиляди лева. Струва ли си за една бяла лъжа три години да те затворят и 120 хиляди лева да изгубиш? Това, което повдига човека е: като дойде до лъжата, спри се! Ние много пъти казваме неща преувеличени.
Казвате, че опашката на
лисицата
е 45 метра дълга.
Кажи си: „Тази опашка няма да я представя толкова дълга.“ Мога да ви представя небето такова, каквото не е. Както и да ви го представя, то не може да се представи. То е извън човешките понятия. В небето ти, като се отдалечиш от един човек, не можеш да го познаеш. В небето хората се познават само като се обичат.
към беседата >>
68.
Божественият параход и станцията „Благовещение“
,
УС
, София, 19.3.1939г.,
Ще ви приведа оная приказка за
лисицата
.
Още не знаеш, тя се мъчи с тебе. Те са страданията на майка ти. С тебе майка ти се мъчи. И вие казвате, че на вас ви е дотегнало. И често казвате, че ви е дотегнало да страдате.
Ще ви приведа оная приказка за
лисицата
.
Тя намерила една доста хубава риба и я носила в устата си. Среща вълка, който ѝ казва: Дай ми тази риба. Лисицата казала: Аз ходих на реката и я хванах. – Как я хвана? – Ще си потопиш опашката във водата, но по-рано на опашката ще свържеш един кош.
към беседата >>
Лисицата
казала: Аз ходих на реката и я хванах.
И вие казвате, че на вас ви е дотегнало. И често казвате, че ви е дотегнало да страдате. Ще ви приведа оная приказка за лисицата. Тя намерила една доста хубава риба и я носила в устата си. Среща вълка, който ѝ казва: Дай ми тази риба.
Лисицата
казала: Аз ходих на реката и я хванах.
– Как я хвана? – Ще си потопиш опашката във водата, но по-рано на опашката ще свържеш един кош. И ще си хванеш риба, колкото искаш. – Приказка е това. Който я е измислил, така е наредил.
към беседата >>
И среща пак
лисицата
и ѝ казва: Взеха ми рибата.
Който я е измислил, така е наредил. То не е баш така. Вълкът отишъл и направил така, но опашката му замръзнала. И кошът, и опашката не излизат от реката. Дошли жени и тичат с кобилиците към вълка и като го понабили хубаво, той едвам си изхлузил опашката от коша и от леда.
И среща пак
лисицата
и ѝ казва: Взеха ми рибата.
Едни жени ми я взеха. Виж, набиха ме! – А пък на едно място правили сватба и месили тесто за баницата. Лисицата скочила вътре в нощвите и се окаляла в замесеното брашно. И казала тя на вълка: Тебе са те били тук-таме, а мене така ме набиха, че мозъкът ми протече.
към беседата >>
Лисицата
скочила вътре в нощвите и се окаляла в замесеното брашно.
Дошли жени и тичат с кобилиците към вълка и като го понабили хубаво, той едвам си изхлузил опашката от коша и от леда. И среща пак лисицата и ѝ казва: Взеха ми рибата. Едни жени ми я взеха. Виж, набиха ме! – А пък на едно място правили сватба и месили тесто за баницата.
Лисицата
скочила вътре в нощвите и се окаляла в замесеното брашно.
И казала тя на вълка: Тебе са те били тук-таме, а мене така ме набиха, че мозъкът ми протече. Вълкът се трогнал и казал: Я се качи на гърба ми. И седнала лисицата на гърба на вълка и казала: Бит небита носи. – И вие, като седите на гърба на страданията, казвате: Бит небита носи. – Вълкът попитал: Какво говориш?
към беседата >>
И седнала
лисицата
на гърба на вълка и казала: Бит небита носи.
Виж, набиха ме! – А пък на едно място правили сватба и месили тесто за баницата. Лисицата скочила вътре в нощвите и се окаляла в замесеното брашно. И казала тя на вълка: Тебе са те били тук-таме, а мене така ме набиха, че мозъкът ми протече. Вълкът се трогнал и казал: Я се качи на гърба ми.
И седнала
лисицата
на гърба на вълка и казала: Бит небита носи.
– И вие, като седите на гърба на страданията, казвате: Бит небита носи. – Вълкът попитал: Какво говориш? Лисицата отговорила: Казвам: Небитият бития носи. Но после пак казва на себе си: Бит небита носи. Трябва да разбирате същината на вярата.
към беседата >>
Лисицата
отговорила: Казвам: Небитият бития носи.
И казала тя на вълка: Тебе са те били тук-таме, а мене така ме набиха, че мозъкът ми протече. Вълкът се трогнал и казал: Я се качи на гърба ми. И седнала лисицата на гърба на вълка и казала: Бит небита носи. – И вие, като седите на гърба на страданията, казвате: Бит небита носи. – Вълкът попитал: Какво говориш?
Лисицата
отговорила: Казвам: Небитият бития носи.
Но после пак казва на себе си: Бит небита носи. Трябва да разбирате същината на вярата. Трябва да имате нещо установено. Трябва да имате поне по една мисъл установена. Установена мисъл аз наричам ценната мисъл – мисъл, която при всички условия ще остане при тебе и никой не може да ти я отнеме.
към беседата >>
69.
Дайте свобода
,
МОК
, София, 7.4.1939г.,
Извади една препарирана
лисица
, извади един препариран заек.
Като дойдеш, изваждат го като скъпоценен камък, имат пеперуди, бубулечици. Покаже един бръмбар на децата, после пак го занесе с иглата. Всяка година той изнася тези бръмбари. Не зная вие употребявате ли тия бръмбари, когато изучавате насекомите. Или има препарирани зайци, лисици.
Извади една препарирана
лисица
, извади един препариран заек.
Вие имате една препарирана мисъл. Какво ще ви ползува това? Казвате: „Да бъдем добри.“ Да бъдем добри, това е една препарирана мисъл. „Трябва да бъдем твърди“, това е препарирана мисъл. Хубаво е за предметно учение.
към беседата >>
70.
Двете благодарности
,
УС
, София, 16.4.1939г.,
Последният, като му се скарал, турил му всичките имена на животните – направил го и
лисица
, и магаре, и крава, и вол, и какво ли не го направил.
Казва: Чакай и аз да му напиша, да му надращя едно писмо! И като надращи, туря бомба в писмото. Може да се турят бомби в писмото и се пръскат тези бомби. Та всички вие знаете да правите бомби и да туряте бомби. Скоро дойде при мене един млад брат, който бил ходил при друг един брат.
Последният, като му се скарал, турил му всичките имена на животните – направил го и
лисица
, и магаре, и крава, и вол, и какво ли не го направил.
Рекох му: Какво има, че ти е казал „магаре“? Защото той, като ти е казал „магаре“, е оцапал устата си, а пък на тебе е оцапал ушите. Ако считаш, че магарето е лошо, той като ти е казал „магаре“, той си е оцапал устата. А пък ти като искаше да знаеш какво ще ти каже този брат, то магарето влезе в ушите ти и почна да реве. И ти оцапа ушите си.
към беседата >>
Този брат ми каза още: Онзи ме направи на
лисица
.
Рекох му: Какво има, че ти е казал „магаре“? Защото той, като ти е казал „магаре“, е оцапал устата си, а пък на тебе е оцапал ушите. Ако считаш, че магарето е лошо, той като ти е казал „магаре“, той си е оцапал устата. А пък ти като искаше да знаеш какво ще ти каже този брат, то магарето влезе в ушите ти и почна да реве. И ти оцапа ушите си.
Този брат ми каза още: Онзи ме направи на
лисица
.
Казах му: Той си оцапал устата с лисицата, а пък ти си оцапал ушите си с лисицата. Казах му още: Какво мислиш сега? Ако мислиш да му се разгневиш и да му кажеш много думи, тогаз той ще оцапа ушите си, а пък ти – устата си. Говорих му така. Говоря му философски, не съм заинтересуван.
към беседата >>
Казах му: Той си оцапал устата с
лисицата
, а пък ти си оцапал ушите си с
лисицата
.
Защото той, като ти е казал „магаре“, е оцапал устата си, а пък на тебе е оцапал ушите. Ако считаш, че магарето е лошо, той като ти е казал „магаре“, той си е оцапал устата. А пък ти като искаше да знаеш какво ще ти каже този брат, то магарето влезе в ушите ти и почна да реве. И ти оцапа ушите си. Този брат ми каза още: Онзи ме направи на лисица.
Казах му: Той си оцапал устата с
лисицата
, а пък ти си оцапал ушите си с
лисицата
.
Казах му още: Какво мислиш сега? Ако мислиш да му се разгневиш и да му кажеш много думи, тогаз той ще оцапа ушите си, а пък ти – устата си. Говорих му така. Говоря му философски, не съм заинтересуван. Казвам му така: И ако има грях, като казвам някому магаре, аз бих оцапал устата си, а пък той – ушите си.
към беседата >>
Друг ми носи една
лисица
.
Имам един цял склад от грънци и чаши. Аз подразбирам следното. Някой обидил някого и ми носи обидата. Нарекоха ме магаре – казва той. И казва: Право ли е, дето ме обиди?
Друг ми носи една
лисица
.
Друг дошъл, че ми казва: Аз видях, че един брат целуна една сестра. Има ли право да я целува? – То е негова работа. Аз не съм авторитет, че я е целунал. Когато два клона ги увил вятърът, че се целунали, кой е виноват?
към беседата >>
71.
Опитване, проверяване и прилагане
,
МОК
, София, 28.4.1939г.,
Ще кажеш: „Заяк, говедо,
лисица
, магаре“, после „помия, глупак“, нали се такива думи се казват, когато се гневите.
Като удря, удря по клавишите, сърди се на клавишите и понеже те издават хубаво хармонични звукове, постепенно като свири, започне да се разполага. Хубаво е понякой път да си имате мълчаливо пиано от дъска направено. Разгневиш се, посвири си. Като заяка ще направиш едно упражнение. Ще кажете: „То е глупава работа.“ Значи, глупаво е да си местиш ръцете по клавишите, без да дават звук, а е по-умно да изговориш десет, 20, 60, сто думи, които нямат смисъл.
Ще кажеш: „Заяк, говедо,
лисица
, магаре“, после „помия, глупак“, нали се такива думи се казват, когато се гневите.
Ти си изхарчил много енергия. Природата икономисва. Всичко се хроникира. Казал си „магаре“. За да изкажеш думата „магаре“, изисква се известна енергия.
към беседата >>
Кажеш друга дума, веднага се записва, колко енергия си изразходвал, за да кажеш „
лисица
“, „вол“, „тигър“, „помия“, ще ти турят една глоба от хиляда лева, глоба за изразходваната енергия.
Природата икономисва. Всичко се хроникира. Казал си „магаре“. За да изкажеш думата „магаре“, изисква се известна енергия. Веднага се записва, каква енергия се изисква за „магаре“.
Кажеш друга дума, веднага се записва, колко енергия си изразходвал, за да кажеш „
лисица
“, „вол“, „тигър“, „помия“, ще ти турят една глоба от хиляда лева, глоба за изразходваната енергия.
Казва: „Ти си изхарчил за тази енергия хиляда лева.“ Като няма да платиш, ти вече усещаш една болка. Боли те нещо. Природата казва: „Ще платиш.“ То е плащане. Сърцето плаща за ума. Не мислете, че не се плаща.
към беседата >>
Кажеш: „
Лисица
.“ Как ще изтълкувате „
лисица
“?
Като седиш няколко години в туй положение, ще забележиш какво е отношението на корените и какво е отношението на листата, и какво е отношението на природата към тебе. Казваш: „Дърво.“ Онзи казва: „Как ме наричаш дърво? “ – „Аз искам да ти кажа научно, ти си направил една погрешка, която можеш да изправиш само по начина на дървото, което спуща корените си в земята и издига своите клонища горе във въздуха, цъфти, завързва, дава плод на хората и става знатно.“ Казва: „Как смееш да ме наричаш дърво? “ То е човек, който не разбира думата „дърво“. Да допуснем сега второто положение.
Кажеш: „
Лисица
.“ Как ще изтълкувате „
лисица
“?
Често казвате: „Той е лисица.“ Какво разбирате под думата „лисица“? Той ти казва: „Ти си лисица.“ Лисица, който се избавя от мъчнотиите. Какво прави? Когато я гони някоя хрътка или някой копой, нахохори опашката си отзад, опашката ѝ става по-голяма и постоянно мърда опашката си на една и на друга страна и той, като иска да я хване, върви отзад в крива линия, а тя върви в права линия. Като въртиш опашката си, ти си лисица.
към беседата >>
Често казвате: „Той е
лисица
.“ Какво разбирате под думата „
лисица
“?
Казваш: „Дърво.“ Онзи казва: „Как ме наричаш дърво? “ – „Аз искам да ти кажа научно, ти си направил една погрешка, която можеш да изправиш само по начина на дървото, което спуща корените си в земята и издига своите клонища горе във въздуха, цъфти, завързва, дава плод на хората и става знатно.“ Казва: „Как смееш да ме наричаш дърво? “ То е човек, който не разбира думата „дърво“. Да допуснем сега второто положение. Кажеш: „Лисица.“ Как ще изтълкувате „лисица“?
Често казвате: „Той е
лисица
.“ Какво разбирате под думата „
лисица
“?
Той ти казва: „Ти си лисица.“ Лисица, който се избавя от мъчнотиите. Какво прави? Когато я гони някоя хрътка или някой копой, нахохори опашката си отзад, опашката ѝ става по-голяма и постоянно мърда опашката си на една и на друга страна и той, като иска да я хване, върви отзад в крива линия, а тя върви в права линия. Като въртиш опашката си, ти си лисица. Употребява ума си, защото ще я хване копоят за гърба и ще бъде много зле.
към беседата >>
Той ти казва: „Ти си
лисица
.“
Лисица
, който се избавя от мъчнотиите.
“ – „Аз искам да ти кажа научно, ти си направил една погрешка, която можеш да изправиш само по начина на дървото, което спуща корените си в земята и издига своите клонища горе във въздуха, цъфти, завързва, дава плод на хората и става знатно.“ Казва: „Как смееш да ме наричаш дърво? “ То е човек, който не разбира думата „дърво“. Да допуснем сега второто положение. Кажеш: „Лисица.“ Как ще изтълкувате „лисица“? Често казвате: „Той е лисица.“ Какво разбирате под думата „лисица“?
Той ти казва: „Ти си
лисица
.“
Лисица
, който се избавя от мъчнотиите.
Какво прави? Когато я гони някоя хрътка или някой копой, нахохори опашката си отзад, опашката ѝ става по-голяма и постоянно мърда опашката си на една и на друга страна и той, като иска да я хване, върви отзад в крива линия, а тя върви в права линия. Като въртиш опашката си, ти си лисица. Употребява ума си, защото ще я хване копоят за гърба и ще бъде много зле. Сега вие не разбирате.
към беседата >>
Като въртиш опашката си, ти си
лисица
.
Кажеш: „Лисица.“ Как ще изтълкувате „лисица“? Често казвате: „Той е лисица.“ Какво разбирате под думата „лисица“? Той ти казва: „Ти си лисица.“ Лисица, който се избавя от мъчнотиите. Какво прави? Когато я гони някоя хрътка или някой копой, нахохори опашката си отзад, опашката ѝ става по-голяма и постоянно мърда опашката си на една и на друга страна и той, като иска да я хване, върви отзад в крива линия, а тя върви в права линия.
Като въртиш опашката си, ти си
лисица
.
Употребява ума си, защото ще я хване копоят за гърба и ще бъде много зле. Сега вие не разбирате. Казвате: „Ти си лисица.“ Тогава значи, тази погрешка, тази опасност, която те очаква, можеш да се избавиш само като лавираш. Лавирането какво е? Тъй лисицата лавира с опашката наляво, надясно.
към беседата >>
Казвате: „Ти си
лисица
.“ Тогава значи, тази погрешка, тази опасност, която те очаква, можеш да се избавиш само като лавираш.
Какво прави? Когато я гони някоя хрътка или някой копой, нахохори опашката си отзад, опашката ѝ става по-голяма и постоянно мърда опашката си на една и на друга страна и той, като иска да я хване, върви отзад в крива линия, а тя върви в права линия. Като въртиш опашката си, ти си лисица. Употребява ума си, защото ще я хване копоят за гърба и ще бъде много зле. Сега вие не разбирате.
Казвате: „Ти си
лисица
.“ Тогава значи, тази погрешка, тази опасност, която те очаква, можеш да се избавиш само като лавираш.
Лавирането какво е? Тъй лисицата лавира с опашката наляво, надясно. Но трябва да знаеш как да лавираш. Ако не знаеш как да лавираш, мъчнотията ще дойде. Какво значи „лавира“?
към беседата >>
Тъй
лисицата
лавира с опашката наляво, надясно.
Като въртиш опашката си, ти си лисица. Употребява ума си, защото ще я хване копоят за гърба и ще бъде много зле. Сега вие не разбирате. Казвате: „Ти си лисица.“ Тогава значи, тази погрешка, тази опасност, която те очаква, можеш да се избавиш само като лавираш. Лавирането какво е?
Тъй
лисицата
лавира с опашката наляво, надясно.
Но трябва да знаеш как да лавираш. Ако не знаеш как да лавираш, мъчнотията ще дойде. Какво значи „лавира“? Вие имате основния тон „ла“ и „вир“. Какво значи?
към беседата >>
Значи имаш една опасност, казваш: Бивол, /Учителят пее/,
лисица
, /Учителят пее/, слон, /Учителят пее/.
Ти като вървиш, може някой път да се обърне колата, но ако пътуваш с един автомобил, който пътува с 200, 300 километра в час, какво може да се случи с бързото движение? Има опасност. Ти ще постигнеш целта много по-скоро, но трябва да бъдеш много учен, понеже инциденти с автомобила може да се случат. Понякой път вие бързате. За предпочитане е някои работи да ги свършите с биволски кола.
Значи имаш една опасност, казваш: Бивол, /Учителят пее/,
лисица
, /Учителят пее/, слон, /Учителят пее/.
Някой път можеш да кажеш: Слон, слон, /Учителят пее/, думата слон, после муха. Някой казва: „Каква лисица си ти.“ Ти вземи, че попей: „Лисица, лисица“. Вие седите и мислите: „Защо Господ направил света така? “ Вие боравите с всички ваши хипотези и теории, които са прави. Във всички работи постоянно имаме спънки.
към беседата >>
Някой казва: „Каква
лисица
си ти.“ Ти вземи, че попей: „
Лисица
,
лисица
“.
Ти ще постигнеш целта много по-скоро, но трябва да бъдеш много учен, понеже инциденти с автомобила може да се случат. Понякой път вие бързате. За предпочитане е някои работи да ги свършите с биволски кола. Значи имаш една опасност, казваш: Бивол, /Учителят пее/, лисица, /Учителят пее/, слон, /Учителят пее/. Някой път можеш да кажеш: Слон, слон, /Учителят пее/, думата слон, после муха.
Някой казва: „Каква
лисица
си ти.“ Ти вземи, че попей: „
Лисица
,
лисица
“.
Вие седите и мислите: „Защо Господ направил света така? “ Вие боравите с всички ваши хипотези и теории, които са прави. Във всички работи постоянно имаме спънки. Човек мисли, когато нещата се свършени. Човек не мисли, преди да свърши нещата.
към беседата >>
72.
Обезсърчение и насърчение
,
МОК
, София, 23.6.1939г.,
Произнесъл името „вол“, произнесъл името „
лисица
“, произнесъл името „вълк“ и ти си се обидил.
Някой път някой ваш приятел е много мълчалив. Някой път започне много да говори, казвате: „Страшно ме обиди.“ В какво те обидил? В какво седи обидата? С езика си размърдал въздуха, нищо видимо няма. Казвате: „Той ми каза, че съм вол.“ Че де е волът?
Произнесъл името „вол“, произнесъл името „
лисица
“, произнесъл името „вълк“ и ти си се обидил.
Че вълкът го няма, къде е вълкът? Като казал, той само разклатил въздуха. Или ти казал някой, че си много лош човек. Де е лошавината тук? – „Ти много зле постъпваш.“ Дайте ми обективно злата постъпка.
към беседата >>
Или ти казал: „Ти мислиш като
лисица
.“ Какво лошо има в това?
Че вълкът го няма, къде е вълкът? Като казал, той само разклатил въздуха. Или ти казал някой, че си много лош човек. Де е лошавината тук? – „Ти много зле постъпваш.“ Дайте ми обективно злата постъпка.
Или ти казал: „Ти мислиш като
лисица
.“ Какво лошо има в това?
Лисицата мисли да намери някоя кокошка да се нахрани и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. Лисицата мисли и хване някоя кокошка, но и човек мисли, и той хване някоя кокошка. Казва ти, че ти мислиш като лисица. Значи, и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. По какво се различавате?
към беседата >>
Лисицата
мисли да намери някоя кокошка да се нахрани и ти мислиш да хванеш някоя кокошка.
Като казал, той само разклатил въздуха. Или ти казал някой, че си много лош човек. Де е лошавината тук? – „Ти много зле постъпваш.“ Дайте ми обективно злата постъпка. Или ти казал: „Ти мислиш като лисица.“ Какво лошо има в това?
Лисицата
мисли да намери някоя кокошка да се нахрани и ти мислиш да хванеш някоя кокошка.
Лисицата мисли и хване някоя кокошка, но и човек мисли, и той хване някоя кокошка. Казва ти, че ти мислиш като лисица. Значи, и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. По какво се различавате? Лисицата ще оскубе перата и без да пече на огън тази кокошка, ще я изяде.
към беседата >>
Лисицата
мисли и хване някоя кокошка, но и човек мисли, и той хване някоя кокошка.
Или ти казал някой, че си много лош човек. Де е лошавината тук? – „Ти много зле постъпваш.“ Дайте ми обективно злата постъпка. Или ти казал: „Ти мислиш като лисица.“ Какво лошо има в това? Лисицата мисли да намери някоя кокошка да се нахрани и ти мислиш да хванеш някоя кокошка.
Лисицата
мисли и хване някоя кокошка, но и човек мисли, и той хване някоя кокошка.
Казва ти, че ти мислиш като лисица. Значи, и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. По какво се различавате? Лисицата ще оскубе перата и без да пече на огън тази кокошка, ще я изяде. А пък ти, културният човек, ще я оскубеш, ще я опечеш хубаво, ще ѝ туриш сос, ще вземеш ножче, ще отрежеш едно парче и ще ядеш.
към беседата >>
Казва ти, че ти мислиш като
лисица
.
Де е лошавината тук? – „Ти много зле постъпваш.“ Дайте ми обективно злата постъпка. Или ти казал: „Ти мислиш като лисица.“ Какво лошо има в това? Лисицата мисли да намери някоя кокошка да се нахрани и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. Лисицата мисли и хване някоя кокошка, но и човек мисли, и той хване някоя кокошка.
Казва ти, че ти мислиш като
лисица
.
Значи, и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. По какво се различавате? Лисицата ще оскубе перата и без да пече на огън тази кокошка, ще я изяде. А пък ти, културният човек, ще я оскубеш, ще я опечеш хубаво, ще ѝ туриш сос, ще вземеш ножче, ще отрежеш едно парче и ще ядеш. Различавате се.
към беседата >>
Лисицата
ще оскубе перата и без да пече на огън тази кокошка, ще я изяде.
Лисицата мисли да намери някоя кокошка да се нахрани и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. Лисицата мисли и хване някоя кокошка, но и човек мисли, и той хване някоя кокошка. Казва ти, че ти мислиш като лисица. Значи, и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. По какво се различавате?
Лисицата
ще оскубе перата и без да пече на огън тази кокошка, ще я изяде.
А пък ти, културният човек, ще я оскубеш, ще я опечеш хубаво, ще ѝ туриш сос, ще вземеш ножче, ще отрежеш едно парче и ще ядеш. Различавате се. Тя, лисицата, много бърза, изведнъж ще оскубе перата, ще се наяде. А пък ти, след като си се наял, ще пиеш едно винце отгоре на кокошката. Виж, кокошката винце няма да пие, тя може би ще иде на някой извор, ще се напие вода.
към беседата >>
Тя,
лисицата
, много бърза, изведнъж ще оскубе перата, ще се наяде.
Значи, и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. По какво се различавате? Лисицата ще оскубе перата и без да пече на огън тази кокошка, ще я изяде. А пък ти, културният човек, ще я оскубеш, ще я опечеш хубаво, ще ѝ туриш сос, ще вземеш ножче, ще отрежеш едно парче и ще ядеш. Различавате се.
Тя,
лисицата
, много бърза, изведнъж ще оскубе перата, ще се наяде.
А пък ти, след като си се наял, ще пиеш едно винце отгоре на кокошката. Виж, кокошката винце няма да пие, тя може би ще иде на някой извор, ще се напие вода. Има едно различие. По този начин ние като разсъждаваме, не можем да кажем кое е морално в даден случай и кое е неморално. Всяко нещо, което спъва прогреса на човешкия ум, е неморално.
към беседата >>
Един царски син казва на учителя: „Това е един вълк“, когато вижда една
лисица
.
Турят му пет изведнъж. Веднага той се насърчи. Всичко зависи от петте. Като му турят единица, две, опасно е, обезсърчението иде. Разправяха ми един анекдот.
Един царски син казва на учителя: „Това е един вълк“, когато вижда една
лисица
.
Учителят му казва: „Обикновено така хората казват, но това е лисица.“ Така му казва, за да не го обиди. Царският син, когато не знае да направи различие между лисица и вълк, казва на лисицата вълк. Учителят му казва: „Обикновено го казват вълк, но научно се казва лисица.“ Обикновено е скъсан, но всъщност не е. Да ви кажа онзи пример, който се случил с един студент, мисля по правото. Скъсва го професорът му.
към беседата >>
Учителят му казва: „Обикновено така хората казват, но това е
лисица
.“ Така му казва, за да не го обиди.
Веднага той се насърчи. Всичко зависи от петте. Като му турят единица, две, опасно е, обезсърчението иде. Разправяха ми един анекдот. Един царски син казва на учителя: „Това е един вълк“, когато вижда една лисица.
Учителят му казва: „Обикновено така хората казват, но това е
лисица
.“ Така му казва, за да не го обиди.
Царският син, когато не знае да направи различие между лисица и вълк, казва на лисицата вълк. Учителят му казва: „Обикновено го казват вълк, но научно се казва лисица.“ Обикновено е скъсан, но всъщност не е. Да ви кажа онзи пример, който се случил с един студент, мисля по правото. Скъсва го професорът му. Започва човекът да учи и втори път го скъсва.
към беседата >>
Царският син, когато не знае да направи различие между
лисица
и вълк, казва на
лисицата
вълк.
Всичко зависи от петте. Като му турят единица, две, опасно е, обезсърчението иде. Разправяха ми един анекдот. Един царски син казва на учителя: „Това е един вълк“, когато вижда една лисица. Учителят му казва: „Обикновено така хората казват, но това е лисица.“ Така му казва, за да не го обиди.
Царският син, когато не знае да направи различие между
лисица
и вълк, казва на
лисицата
вълк.
Учителят му казва: „Обикновено го казват вълк, но научно се казва лисица.“ Обикновено е скъсан, но всъщност не е. Да ви кажа онзи пример, който се случил с един студент, мисля по правото. Скъсва го професорът му. Започва човекът да учи и втори път го скъсва. Той пак учил и на третия път казва на професора си – той бил безбожник: „Два пъти ме скъсва и мислех, че не зная, но и сега ако ме скъсаш, ще те хвърля от прозореца.“ Ще хванеш професора и ще кажеш: „Два пъти ме скъсва, не знаех, но сега зная и сега ако ме скъсаш, ще те хвърля от прозореца.“ Професорът му турил шест.
към беседата >>
Учителят му казва: „Обикновено го казват вълк, но научно се казва
лисица
.“ Обикновено е скъсан, но всъщност не е.
Като му турят единица, две, опасно е, обезсърчението иде. Разправяха ми един анекдот. Един царски син казва на учителя: „Това е един вълк“, когато вижда една лисица. Учителят му казва: „Обикновено така хората казват, но това е лисица.“ Така му казва, за да не го обиди. Царският син, когато не знае да направи различие между лисица и вълк, казва на лисицата вълк.
Учителят му казва: „Обикновено го казват вълк, но научно се казва
лисица
.“ Обикновено е скъсан, но всъщност не е.
Да ви кажа онзи пример, който се случил с един студент, мисля по правото. Скъсва го професорът му. Започва човекът да учи и втори път го скъсва. Той пак учил и на третия път казва на професора си – той бил безбожник: „Два пъти ме скъсва и мислех, че не зная, но и сега ако ме скъсаш, ще те хвърля от прозореца.“ Ще хванеш професора и ще кажеш: „Два пъти ме скъсва, не знаех, но сега зная и сега ако ме скъсаш, ще те хвърля от прозореца.“ Професорът му турил шест. Ако ти не можеш да дигнеш този професор и ако намериш, че знаеш, няма да те скъса професорът.
към беседата >>
73.
Към свобода!
,
ООК
, София, 15.11.1939г.,
Той пише едно обявление: „Можете да кажете, че някоя
лисица
е изяла кокошката или че някой орел я е грабнал.“ И той пак излиза с крината, като праведник, пред кокошките.
Но вечерно време той има особен навик: ходи към курника, за да покаже, че има добро разположение към тях. И хване някоя, за да види как живеят. Побутне тая, оная, казва им: „Как прекарвате? “ – „Много хубаво.“ – „Аз ще направя по-хубав курник.“ Хване някоя кокошка, стисне я за врата, тя кряка. Той я извади навън, откъсва ѝ главата и вечерта кокошката отишла.
Той пише едно обявление: „Можете да кажете, че някоя
лисица
е изяла кокошката или че някой орел я е грабнал.“ И той пак излиза с крината, като праведник, пред кокошките.
Казва им: „Не знаете ли, че аз ви погалих? Но изчезна едната от вас. Изчезна, когато аз влезнах. Промъкнал се някой, когато ви гледах.“ Вие се спирате и казвате: „Защо Господ направи света такъв? “
към беседата >>
Той пише едно обявление: "Можете да кажете, че някоя
лисица
е изяла кокошката или че някой орел я е грабнал." И той пак излиза с крината като праведник пред кокошките, казва им: "Не знаете ли, че аз ви погалих.
(втори вариант)
Но вечерно време той има особен навик - ходи към курника, за да покаже, че има добро разположение към тях. И хване някоя, за да види как живеят. Побутне тая-оная, казва им: "Как прекарвате? " "Много хубаво." "Аз ще направя по-хубав курник." Хване някоя кокошка, стисне я за врата - тя кряка. Той я извади навън, откъсне главата и вечерта, кокошката отишла.
Той пише едно обявление: "Можете да кажете, че някоя
лисица
е изяла кокошката или че някой орел я е грабнал." И той пак излиза с крината като праведник пред кокошките, казва им: "Не знаете ли, че аз ви погалих.
Но изчезна едната от вас. Изчезна, когато аз влезнах. Промъкнал се някой, когато ви гледах." Вие се спирате и казвате: "Защо Господ направи света такъв? " Това е азбуката на музиката, със знаци.
към втори вариант >>
74.
Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека
,
НБ
, София, 31.12.1939г.,
Всеки ще пази пилците си, да не дойде някоя
лисица
в курника, да не задигне някое от пиленцата.
Голямо крякане ще бъде през тази година. Музикантите от това крякане ще напишат цели пиеси. Аз взимам тези думи в добър смисъл. В тези разговори, в тези обещания, събирания и конференции, ще има особени грижи. Всеки ще гледа да събере своите пилци в курника си, да няма нещастия.
Всеки ще пази пилците си, да не дойде някоя
лисица
в курника, да не задигне някое от пиленцата.
Всяка сутрин квачката ще става, ще гледа да ги нахрани, да не остане някое гладно. Сега аз засягам един съществен въпрос. Всички искате да бъдете щастливи. Пък аз се чудя защо досега не сте станали щастливи. Ако аз бях на вашето място, досега десет пъти щях да подобря положението си.
към беседата >>
75.
Реална и идеална обстановка на нещата
,
НБ
, София, 14.1.1940г.,
На първия, на когото отгатнал, бил един познат, който го срещнал и му казал: „Като знаеш да гадаеш, я ми кажи какво нося в гащите си.“ Гадателят си помислил: „Спукана е работата ми.“ Той си казал полугласно: „Един път
лисица
на пазар, втори път, докато я уловят.“ – „Браво, отгатна, аз нося
лисица
в гащите си.“ Един ден в персийския дворец на персийския шах откраднали някои скъпоценности.
Много гадатели налучкват. Те мязат на онзи турски ходжа, на когото работите не вървели добре като ходжа и се чудил какво да прави, да нареди работите си добре. Жена му решила да го направи гадател и така станало. Той започнал да гадае на хората, но с налучкване. Така се случило, че на един–двама той отгадал правилно и се прочул.
На първия, на когото отгатнал, бил един познат, който го срещнал и му казал: „Като знаеш да гадаеш, я ми кажи какво нося в гащите си.“ Гадателят си помислил: „Спукана е работата ми.“ Той си казал полугласно: „Един път
лисица
на пазар, втори път, докато я уловят.“ – „Браво, отгатна, аз нося
лисица
в гащите си.“ Един ден в персийския дворец на персийския шах откраднали някои скъпоценности.
Като чул, че имало в царството му един прочут гадател, той го извикал и му казал: „В двореца ми се извърши една голяма кражба, ти трябва да намериш разбойниците и да ми ги доведеш.“ Гадателят си отишъл у дома и казал на жена си: „Спукана е моята работа. Ти тури главата ми на въжето.“ На другия ден отишъл при шаха и му казал: „Ще ми дадеш тридесет деня да размишлявам и след това ще ти отговоря кои са разбойниците.“ Шахът се съгласил. Той се върнал у дома си, взел тридесет царевични зрънца и отишъл в гората да размишлява. От сутрин до вечер той размишлявал. Като се свършил първият ден, той извадил едно от царевичните зрънца, скрил го в джоба си и казал: „Първият мина вече.“ Той подразбирал, че първият ден се изминал.
към беседата >>
76.
Връзвайте и развързвайте
,
НБ
, София, 24.3.1940г.,
Аз като бях млад кон, господарят заради мене се грижеше, но като остарях, натири ме, хич не се грижи.“ Най-после срещнали
лисицата
, искали и нейното мнение.
“ Човекът казал: „Нека тогава да срещнем трима души и да ги попитаме има ли признателност за направеното добро. Ако няма, тогава може да ме изядеш.“ Тръгнали и намерили едно старо куче, питали го: „Има ли признателност за направеното добро? “ – „Няма. Аз като бях младо куче, работех на господаря си, но като остарях, натири ме господарят, няма признателност.“ Срещат в една ливада един стар кон, питат го: „Има ли признателност за направеното добро? “ – „Каква ти признателност.
Аз като бях млад кон, господарят заради мене се грижеше, но като остарях, натири ме, хич не се грижи.“ Най-после срещнали
лисицата
, искали и нейното мнение.
Съдбата на човека се решава. Питат лисицата: „Има ли признателност за направеното добро? “ Тя казва: „Не разбирам какво говорите. Този въпрос така не се разрешава. Трябва да идем на това място, както е била тази работа, да видя, да си съставя мнение.“ Лъвът и човекът тръгват.
към беседата >>
Питат
лисицата
: „Има ли признателност за направеното добро?
“ – „Няма. Аз като бях младо куче, работех на господаря си, но като остарях, натири ме господарят, няма признателност.“ Срещат в една ливада един стар кон, питат го: „Има ли признателност за направеното добро? “ – „Каква ти признателност. Аз като бях млад кон, господарят заради мене се грижеше, но като остарях, натири ме, хич не се грижи.“ Най-после срещнали лисицата, искали и нейното мнение. Съдбата на човека се решава.
Питат
лисицата
: „Има ли признателност за направеното добро?
“ Тя казва: „Не разбирам какво говорите. Този въпрос така не се разрешава. Трябва да идем на това място, както е била тази работа, да видя, да си съставя мнение.“ Лъвът и човекът тръгват. Тя казва: „Не може да си дам мнението, тази работа е сериозна. Нека да видя работата, как беше този капан.
към беседата >>
77.
Страж на живота
,
МОК
, София, 5.4.1940г.,
Един ден гледа, един продава една
лисица
на пазаря, вързана с верижка.
Имало двама съседи. Единият имал много кокошки и те постоянно влизали в двора на другия, и ровили. Тъй както и нашият съсед има много кокошки, които влизат в нашия двор и ровят. Кокошките все влизали и ровили в двора му, и той се чудил какво да направи. Пъдил ги той, но те пак идвали.
Един ден гледа, един продава една
лисица
на пазаря, вързана с верижка.
Казва: „Колко пари? “ „Четирийсет.“ Купува той лисицата с веригата, донася я в двора си, свързва я за един кол хубаво. Кокошките, като усетили лисицата, разкрякали се и оттам насетне кокошките не влизали в двора му само от миризмата на лисицата, нито една кокошка не влизала вече. По-рано съседът ги е гонил много пъти, те все влизали. Откакто вързал лисицата в двора си, няма нито една кокошка да влезе, всичките кокошки слушат.
към беседата >>
“ „Четирийсет.“ Купува той
лисицата
с веригата, донася я в двора си, свързва я за един кол хубаво.
Тъй както и нашият съсед има много кокошки, които влизат в нашия двор и ровят. Кокошките все влизали и ровили в двора му, и той се чудил какво да направи. Пъдил ги той, но те пак идвали. Един ден гледа, един продава една лисица на пазаря, вързана с верижка. Казва: „Колко пари?
“ „Четирийсет.“ Купува той
лисицата
с веригата, донася я в двора си, свързва я за един кол хубаво.
Кокошките, като усетили лисицата, разкрякали се и оттам насетне кокошките не влизали в двора му само от миризмата на лисицата, нито една кокошка не влизала вече. По-рано съседът ги е гонил много пъти, те все влизали. Откакто вързал лисицата в двора си, няма нито една кокошка да влезе, всичките кокошки слушат. Лисицата само като седяла в двора, кокошките не влизали. Сега ще ви наведа на мисълта.
към беседата >>
Кокошките, като усетили
лисицата
, разкрякали се и оттам насетне кокошките не влизали в двора му само от миризмата на
лисицата
, нито една кокошка не влизала вече.
Кокошките все влизали и ровили в двора му, и той се чудил какво да направи. Пъдил ги той, но те пак идвали. Един ден гледа, един продава една лисица на пазаря, вързана с верижка. Казва: „Колко пари? “ „Четирийсет.“ Купува той лисицата с веригата, донася я в двора си, свързва я за един кол хубаво.
Кокошките, като усетили
лисицата
, разкрякали се и оттам насетне кокошките не влизали в двора му само от миризмата на
лисицата
, нито една кокошка не влизала вече.
По-рано съседът ги е гонил много пъти, те все влизали. Откакто вързал лисицата в двора си, няма нито една кокошка да влезе, всичките кокошки слушат. Лисицата само като седяла в двора, кокошките не влизали. Сега ще ви наведа на мисълта. Имате някой път някои лоши мисли, които ви нападат.
към беседата >>
Откакто вързал
лисицата
в двора си, няма нито една кокошка да влезе, всичките кокошки слушат.
Един ден гледа, един продава една лисица на пазаря, вързана с верижка. Казва: „Колко пари? “ „Четирийсет.“ Купува той лисицата с веригата, донася я в двора си, свързва я за един кол хубаво. Кокошките, като усетили лисицата, разкрякали се и оттам насетне кокошките не влизали в двора му само от миризмата на лисицата, нито една кокошка не влизала вече. По-рано съседът ги е гонил много пъти, те все влизали.
Откакто вързал
лисицата
в двора си, няма нито една кокошка да влезе, всичките кокошки слушат.
Лисицата само като седяла в двора, кокошките не влизали. Сега ще ви наведа на мисълта. Имате някой път някои лоши мисли, които ви нападат. Аз наричам лошите мисли, това са кокошки на съседа, които идат във вашия двор. Кокошите мисли ровят и ви причиняват страдания.
към беседата >>
Лисицата
само като седяла в двора, кокошките не влизали.
Казва: „Колко пари? “ „Четирийсет.“ Купува той лисицата с веригата, донася я в двора си, свързва я за един кол хубаво. Кокошките, като усетили лисицата, разкрякали се и оттам насетне кокошките не влизали в двора му само от миризмата на лисицата, нито една кокошка не влизала вече. По-рано съседът ги е гонил много пъти, те все влизали. Откакто вързал лисицата в двора си, няма нито една кокошка да влезе, всичките кокошки слушат.
Лисицата
само като седяла в двора, кокошките не влизали.
Сега ще ви наведа на мисълта. Имате някой път някои лоши мисли, които ви нападат. Аз наричам лошите мисли, това са кокошки на съседа, които идат във вашия двор. Кокошите мисли ровят и ви причиняват страдания. Какво трябва да правите?
към беседата >>
Някой път някой казва: „Не зная как да се освободя от лошите мисли.“
Лисица
, лошите мисли ги е страх от
лисица
.
Сега ще ви наведа на мисълта. Имате някой път някои лоши мисли, които ви нападат. Аз наричам лошите мисли, това са кокошки на съседа, които идат във вашия двор. Кокошите мисли ровят и ви причиняват страдания. Какво трябва да правите?
Някой път някой казва: „Не зная как да се освободя от лошите мисли.“
Лисица
, лошите мисли ги е страх от
лисица
.
Лисицата, то е умът. Когато ти мислиш, на лошата мисъл трепери ѝ козината. Като не мислиш, тя само рови. Щом започнеш да мислиш, лошата мисъл я няма. Та казвам, като намерите някоя лисица, турете я за лошите мисли, които ви нападат.
към беседата >>
Лисицата
, то е умът.
Имате някой път някои лоши мисли, които ви нападат. Аз наричам лошите мисли, това са кокошки на съседа, които идат във вашия двор. Кокошите мисли ровят и ви причиняват страдания. Какво трябва да правите? Някой път някой казва: „Не зная как да се освободя от лошите мисли.“ Лисица, лошите мисли ги е страх от лисица.
Лисицата
, то е умът.
Когато ти мислиш, на лошата мисъл трепери ѝ козината. Като не мислиш, тя само рови. Щом започнеш да мислиш, лошата мисъл я няма. Та казвам, като намерите някоя лисица, турете я за лошите мисли, които ви нападат. Човек трябва да мисли.
към беседата >>
Та казвам, като намерите някоя
лисица
, турете я за лошите мисли, които ви нападат.
Някой път някой казва: „Не зная как да се освободя от лошите мисли.“ Лисица, лошите мисли ги е страх от лисица. Лисицата, то е умът. Когато ти мислиш, на лошата мисъл трепери ѝ козината. Като не мислиш, тя само рови. Щом започнеш да мислиш, лошата мисъл я няма.
Та казвам, като намерите някоя
лисица
, турете я за лошите мисли, които ви нападат.
Човек трябва да мисли. Мисълта е страж за лошите мисли, а поощрение за добрите. Мисълта носи светлина, а пък за всичките лоши мисли, за тях светлината не е свойствена. Лошите мисли ги е страх от светлината. Лошите мисли са се зародили и се зараждат там, дето има тъмнина.
към беседата >>
78.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Ти удряш, че вдигаш прах.“ Някой казва: „Ти не вървиш хубаво, като някоя
лисица
вървиш.“ Как да върви, или като
лисица
, или като кон, все някак трябва да върви.
Някъде фа диез във втората октава не е вярно.“ Някаква постъпка не е права. Че не може да се държи, не знае как да постъпи. Какво значи постъпката? Какво има в това, че не знае как да постъпи? Казва: „Много тропаш като вървиш, някак удряш с петите.
Ти удряш, че вдигаш прах.“ Някой казва: „Ти не вървиш хубаво, като някоя
лисица
вървиш.“ Как да върви, или като
лисица
, или като кон, все някак трябва да върви.
Казва: „Много прах дигаш.“ Това е пак алегория. Някой път човек, като пътува, не може да дига прах, понеже е мокро. Някой казва: „Много прах дига.“ Казва: „Братко, какъв прах дигам, имаше една педя кал. В кално време прах дига ли се? “ Обвиняват го.
към беседата >>
79.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 21.4.1940г.,
Лисицата
като обича кокошката, изяжда я.
Проявената любов на Земята е проявената Божия мисъл във вечността. Божията мисъл се е проявявала у нас като реално отношение на любовта. Любовта не се заключава само в празните думи „аз те обичам“. И единият може да каже „аз те обичам“, и другият може да каже „аз те обичам“, но любовта между двама души представя друго нещо. Като обича ябълката, детето я изяжда.
Лисицата
като обича кокошката, изяжда я.
Апашът като обича парите, открадва ги. Като обича дрехите си, човек ги облича. Сега като дойдем до думата „крада“, виждам, че и тя е изопачена. В думата „крада“ се съдържа глаголът „ради“. Който не знае как да ради нещата, започва да краде.
към беседата >>
80.
Математическо отношение и геометрическо положение
,
НБ
, София, 5.5.1940г.,
Ако я изяде една
лисица
, едно нещастие е за кокошката, един вълк ако я изяде – едно нещастие, но един светия ако я изяде, е най-голямото щастие за кокошката, понеже тя е станала жертва, да я изяде.
Това са математически отношения. Вие ще кажете: „Нямаме такава опитност.“ На помощ трябва да ни дойде нашият ум, да ни изясни всичките ония противоречия, които се зараждат в човешкия ум, противоречията, които се зараждат в човешкото сърце и ония неща, които се зараждат в човешката душа. Трябва да дойде някой да те извади от тия противоречия, които съществуват в света. Мислите ли, че един светия, който изяде една кокошка, ако светията си позволи да изяде една кокошка, ще бъде голямо щастие за кокошката? Как мислите вие?
Ако я изяде една
лисица
, едно нещастие е за кокошката, един вълк ако я изяде – едно нещастие, но един светия ако я изяде, е най-голямото щастие за кокошката, понеже тя е станала жертва, да я изяде.
Не зная дали той ще си позволи. В историята имаме един пример даден. Буда, когото индусите обожават като Божество, той веднъж се отнесъл към един беден човек много добре. Към всички се отнасял хладно, а към него с любов се отнесъл. Питат го учениците защо се отнесъл така?
към беседата >>
Ако светията не дойде, някой вълк, някоя
лисица
ще те изяде, а туй е нещастието.
Може вълци да не ви изядат, може мечки да не ви изядат, но все таки земята, гробът, той ще ви изяде. Ще бъдете изядени – нищо повече. Сега ще ви дам само едно тълкувание. Гробът е тенджерата, дето се варят хората. Който е живял по Бога, тогава, като се свари яденето, светията ще дойде, ще те вземе от тенджерата, ще те изяде.
Ако светията не дойде, някой вълк, някоя
лисица
ще те изяде, а туй е нещастието.
Та, гробът е тенджерата, дето се варят хората. Туй е математическото отношение и геометрическото положение. Няма да го вземате така. Вярно е. Та казвам: Трябва в нас да се роди онова съзнание.
към беседата >>
81.
Постиженията на Любовта
,
ООК
, София, 8.5.1940г.,
Сънували сте някоя
лисица
, някоя котка скача, някоя птичка, някое гълъбче.
Седите вие на стола, не се мърдате – това е физически процес. Започвате да се движите или заспивате. Каква е разликата между едно будно състояние и едно спящо състояние? Щом заспите, тялото ви почива, вие може да сте някъде, сънували сте нещо, нищо не помните. Имате някаква идея, едно впечатление за съня, но сънят е така разпокъсан, нищо не помните свързано.
Сънували сте някоя
лисица
, някоя котка скача, някоя птичка, някое гълъбче.
Искате да знаете какво означават. Вие като ходите денем, прелитат ластовички и други птички. Какво отношение имат към вас? Те си гледат работата. Птичките хвъркат, търсят храна.
към беседата >>
НАГОРЕ