НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
211
резултата в
69
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Любов и единство
,
ИБ
, , 17.3.1912г.,
И за вас най-голямото
изкуство
е да можете да умиете нозете на другите.
Прочие, ако ме слушате, аз ви казвам и съветвам: имайте любов. Любов значи, че имате единство, сливане, а не обезличаване, с еднакви интереси и въобще да поставяте този, когото любите, повече от себе си; любов значи да въздигнете другиго повече от себе си. И тогава настъпва неволно въпросът: "Готов ли съм да направя за другиго повече от онова, което ще направя за себе си? " Въдворете любовта у себе си, защото тя ще внесе във вас новата светлина. Исус Христос уми нозете на своите ученици.
И за вас най-голямото
изкуство
е да можете да умиете нозете на другите.
На вас сега още не могат се уми нозете ви, защото Юда е още между вас, при все че сме заедно на трапезата и заедно ядем и пием. Юда като излезе измежду вас, краката ви ще се умият. Това нека бъде предмет за ваше размишление. Чрез любовта ще се пречистят всичките наши мисли и желания.
към беседата >>
2.
Онова, което ще повдигне човека
,
ИБ
, , 30.12.1913г.,
Сега
изкуството
е да се разбере какво иска бащата.
Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха: първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял. От първите се родили всичките вълци, от вторите – всичките овци, а от третите -всичките човеци. Изядеш – вълк си. Даваш – овца си. Посееш - човек си.
Сега
изкуството
е да се разбере какво иска бащата.
Казано е: "плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята." Но за това се иска знание и мъдрост, и сила. Не е казано: "завладявайте человеците." И всеки, който се стреми да завладява това, за което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните. Аз желая да ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби.
към беседата >>
3.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното
изкуство
, ще е един знаменит ден.
Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се започва друга, нова. Някои може да кажат: "Защо? " - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа.
Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното
изкуство
, ще е един знаменит ден.
Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението. Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени.
към беседата >>
4.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето
изкуство
“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш?
Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри“, а сам съм скъперник; казвам: „Не крадете“, а сам крада; казвам: „Не лъжете“, а сам лъжа? Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. И Исус, когато слезна да учи хората, пръв им даде модела, и ако ние усвоим Неговото учение, светът веднага ще се измени. В нас е скрита една динамическа сила, която не умеем да използваме, защото не знаем как да работим. Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите.
Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето
изкуство
“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш?
“ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“. Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете.
към беседата >>
5.
Познайте Истината и Истината ще ви
,
ИБ
, Бургас, 29.4.1914г.,
Изкуството
е да знаем как да постъпваме към всеки един от тях.
Трябва да умеем да избираме необходимите камъни за градивото. За градивото на къщата ни необходими са освен камъни още и железа, дървета и други материали. Има духове, които ни продават от всички материали скъпо или евтино; когато ни ги продадат по-скъпо, излъгали ни са колко струват. Христос иска да ни направи свободни. Ние сме обвързани с хиляди задължения - първите от тях са към родителите, сетне към братятасестрите, по-подир, когато встъпим в брак, към жената и децата, по-подир към обществото и пр.
Изкуството
е да знаем как да постъпваме към всеки един от тях.
Свободата има права и задължения. Обществото само с права или само със задължения не може да вирее, а са необходими двата процеса, които трябва да вървят заедно. Правата се ограничават според изискванията на нашите нужди. Искаме ли повече, ще се появи обратна реакция Гдето има повече мед, ще се съберат и повече пчели, да го ядат. Гдето има повече богатство, около нас ще дойдат всички лоши духове.
към беседата >>
6.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое
изкуство
; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?
Често казваме: „няма нищо“. Имаш дете; видиш ли, че има един талант, изпъди го вън. Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори.
Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое
изкуство
; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?
“ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва. Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава.
към беседата >>
7.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата „Любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си человек – там е
изкуството
!
Няма същество, което, след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тази дума съдържа в себе си. Онези, които чуят думата „Любов", ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е, как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума.
Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата „Любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си человек – там е
изкуството
!
Другите думи, които ще бъдат подир думата „Любов", после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са, например: „Живот", „свят", „Мъдрост", „Благодат", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият. Когато ви разказват приказки в роде [3] на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка, както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят, по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето.
към беседата >>
Но като я научите, никога не казвайте това
изкуство
другиму.
Учил я, учил, докато най-сетне се научила да изговаря тия няколко думи. Но като дошли гостите, булката, вместо да казва на гостите това, което я учили и което уж научила, казала: „Отгде си дошел, по-добре да не си дошел". Така и Христос ни учи. Научете се да произнасяте думата „Любов" и Той ще бъде при вас. Ето за вас една дума, която ще струва милиони, ако я научите.
Но като я научите, никога не казвайте това
изкуство
другиму.
Нека се учат другите да бъдат сами трудолюбиви. Даже ето, и аз сега няма да ви кажа, как да произнасяте думата „Любов". Това ще ви покаже вашият дух и затова, отсега вие започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас, и Небето ще се отвори за вас. Няма да говоря повече, а искам да научите думата „Любов". И като се съберем втори път, бих желал да зная, колко сполучливи опити сте имали, защото, от тия ваши опити много и много ще зависи да се научите как да произнасяте думата „Любов".
към беседата >>
8.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето възкресение, показа пътя на туй Божествено
изкуство
– спасението.
Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее. И тъй, плачът е криво пеене, което, впрочем, е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене. Ама горко е на човека. Ще бъдем снизходителни: той ще се научи да пее.
С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето възкресение, показа пътя на туй Божествено
изкуство
– спасението.
И затова именно трябва да изучавате Евангелието усърдно. Вие казвате: „Това не разбирам, онова не разбирам, туй е потребно, онуй не е потребно, това е право, онова не е право“. Питам: Кое е право? Някои хора не искат да страдат, не искат да пеят, други не искат да работят. Какво искат, тогава?
към беседата >>
Сечи дърва, но ги сечи по всички правила на
изкуството
.
Мотиката и тя също има своя тон. Да работиш с мотика, да я вдигаш и слагаш – това значи да биеш тъпан. А трябва да се бие тъпанът. Вдигаш брадва и я слагаш – това са звънците в една музика. И когато вдигаш мотиката и копаеш, и тогава трябва да мислиш, трябва да си казваш: „Господарят ме гледа – трябва да зная ритмически да слагам тази мотика“.
Сечи дърва, но ги сечи по всички правила на
изкуството
.
Ние казваме: „Това е безсмислено, онова е безсмислено“. Че тогава кое има смисъл в живота? Най-малките наглед работи, на които отдаваме най-малко значение, имат най-голямо съдържание в себе си. Възкресението е един процес, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик процес, чрез който Бог възстановява тази първоначална хармония. Един ден, когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалеч, отколкото сега слушате – сега те са много дебели, нямате даже музикална способност, схващате само най-грубите тонове – вие ще забележите, че в цялата вселена се движат известни тонове, които предметите – изворите, дърветата, листата – издават, и ще чуете велика музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
“ Но трябва да разбереш, че
изкуството
се придобива с голямо търпение и трудолюбие и че за мързеливите няма Небе.
Господ казва: „Ти не си научила да биеш тъпана, еди-кой тон не вземаш вярно, не си оправила гласа си, нагласи, постегни малко струните на своя живот, на своята душа“. Пак каже: „Мир вам! “, и започвате да свирите. „Чакай! Пръстите не слагаш правилно на цигулката“ – пак ще те спре. Ще кажеш: „Омръзна ми вече!
“ Но трябва да разбереш, че
изкуството
се придобива с голямо търпение и трудолюбие и че за мързеливите няма Небе.
Затуй Господ казва: „Ако не станете възприемчиви като децата, няма да влезете в Царството Небесно“; защото децата имат желание да изучат нещата, а възрастните казват: „Нам това не ни трябва, онова не ни трябва“, и най-после се прегърбят надолу, станат като въпросителна, земята ги привлича и ги заравят в нея. Господ казва: „Понеже тази цигулка не е хубаво направена, турете я долу, пак наново да се направи“. Ще я сглобят пак, и ще излезе наново в света, за да започне пак да се учи – Господ е решил всеки от вас да се научи да пее и свири. Той не иска на Небето деца, които не искат да се научат да пеят и свирят. И апостол Павел казва, че се пренесъл на третото небе и чул нещо, което не може да се изкаже с човешки език.
към беседата >>
9.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате
изкуството
на един отличен виолонист.
Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и то не само в човека, но и в другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за добиване на живот у тия разни същества. Да дойдем до човешкия стремеж към живота – той засяга нас, важен е за нашето развитие. Вие влизате, например, в едно музикално училище, не само да слушате, но и да се учите. Дават ви цигулка, дават ви лък, поставят ви струни на цигулката, научават ви как да я нагласявате; дават ви учител, да ви учи на основните правила на музиката, и почвате да упражнявате вашия ум, вашите ръце, вашите пръсти.
И по тоя начин, с течението на времето, вие усвоявате
изкуството
на един отличен виолонист.
По същия закон Господ иска да ни научи да усвоим метода, начина да придобием живота. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил. Изгубил го е по една проста причина, и сега се стреми да изправи своята грешка. Тази негова грешка е причинила смъртта, и само когато човек е почнал да изпитва постоянното разрушение на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм, на всичко онова, което гради, само тогава той е разбрал какво нещо е загубил. В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в рая и му казал да обработва и да използва всичко в него, но му забранил да се докосва само до едно дърво – дървото за познаване доброто и злото.
към беседата >>
Жена, която иска да изтъче плат, преди всичко трябва да знае да опере и изпреде вълната; да приготви своя стан, своите нищелки, бърдо, ватали и след това да наснове основата и да я навие на кросното, да я опне и да почне тъкането според определените правила на това
изкуство
.
Божествените закони, и я поверява в ръцете на това разумно същество, да брани своята душа от заробване; и ако ножът представлява природните сили в разрез на човешкия прогрес; и ако ръката показва покварената човешка воля, а левият крак – поквареното човешко сърце; – ние мислим, че като се реагира върху тия сили в дадена посока, можем да отстраним разрушителните действия. В този именно смисъл трябва да се разбират думите: „Който победи докрай, той спасен ще бъде“. Победата е условие за придобиване на живота. И думите Христови: „По-силният, като влезе в дома на силния и го върже, само тогава може да разграби неговия дом“, подразбират същата идея. Затова е необходимо онова знание, което може да ни запознае със законите на тоя процес за придобиване на живота.
Жена, която иска да изтъче плат, преди всичко трябва да знае да опере и изпреде вълната; да приготви своя стан, своите нищелки, бърдо, ватали и след това да наснове основата и да я навие на кросното, да я опне и да почне тъкането според определените правила на това
изкуство
.
Совалката постоянно трябва да се хвърля ту от лявата, ту от дясната страна, да носи жичките на вътъка, които като се преплетат с основата, образуват желания плат. Художникът, който иска да нарисува някоя ценна картина, трябва да разбира законите на това изкуство, да разбира съчетанието на боите и да владее своята четка. Скулпторът, който иска да извае някоя велика статуя, трябва да владее своя чук. Който гради къща, трябва да знае как да я съгради, издигне и нареди. Лекар, който иска да стане знатен и полезен, трябва да познава отблизо елементите, които лекуват болните.
към беседата >>
Художникът, който иска да нарисува някоя ценна картина, трябва да разбира законите на това
изкуство
, да разбира съчетанието на боите и да владее своята четка.
Победата е условие за придобиване на живота. И думите Христови: „По-силният, като влезе в дома на силния и го върже, само тогава може да разграби неговия дом“, подразбират същата идея. Затова е необходимо онова знание, което може да ни запознае със законите на тоя процес за придобиване на живота. Жена, която иска да изтъче плат, преди всичко трябва да знае да опере и изпреде вълната; да приготви своя стан, своите нищелки, бърдо, ватали и след това да наснове основата и да я навие на кросното, да я опне и да почне тъкането според определените правила на това изкуство. Совалката постоянно трябва да се хвърля ту от лявата, ту от дясната страна, да носи жичките на вътъка, които като се преплетат с основата, образуват желания плат.
Художникът, който иска да нарисува някоя ценна картина, трябва да разбира законите на това
изкуство
, да разбира съчетанието на боите и да владее своята четка.
Скулпторът, който иска да извае някоя велика статуя, трябва да владее своя чук. Който гради къща, трябва да знае как да я съгради, издигне и нареди. Лекар, който иска да стане знатен и полезен, трябва да познава отблизо елементите, които лекуват болните. Учител, който учи и възпитава, трябва основно да познава човешката душа, човешкия ум и да постъпва съобразно с тях. Сега и човекът християнин, който иска да придобие вечния живот, трябва да познава основата на тоя живот и да прилага законите, по които той се добива.
към беседата >>
Обаче трябва да се разбира правилно това
изкуство
.
То са всички ония елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух, човешкото сърце и внасят в него обич и любов към всичко – това е живият Христос. И затуй Той казва: „За да имате тия основни елементи, които да внесат във вас живот вечен, непременно трябва да познавате Бога“. В света трябва да се воюва. Но с кого? Със смъртта.
Обаче трябва да се разбира правилно това
изкуство
.
Другояче постоянно ще ни следват грешките. Ще ви кажа как: Една майка, българка, праща сина си, мисля, в Германия да се учи: била жена доста заможна, всеки месец пращала на сина си по 3–4–500 лева, но това било малко, парите не му стигали: един ден той пише на майка си да му изпрати 1000 лева; тя обаче му пише: „Нямам пари, ще гледаш да намериш някоя малка работа“; но синът ѝ заявява: „Ако не ми пратиш пари, ще се самоубия“; тогава тя, възмутена, му пише тъй: „Самоубий се, аз ще плюя на твоя гроб: не искам син, който е страхливец, който не иска да работи – който се бои от работа в борбата с живота и иска да живее като баба“. Думите не са точни, но са в този смисъл. Синът се опомня. И тази телеграма е поставена днес в рамки, и на въпроси той отговаря: „Тя ме спаси“.
към беседата >>
Пътят – това е метод, истината – това е вашият ум, чрез който вие трябва да се запознаете с нещата, кои са добри и кои – лоши, животът – това е
изкуство
, с което вече знаете как да направите плата и да се облечете с него.
Христос спасява умните и добрите. Никога Той не спасява лошите и глупави хора. Спасява умните и добрите, които послушат и изпълнят Неговото учение. На първо място Христос ни учи как трябва да работим за себе си. Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“.
Пътят – това е метод, истината – това е вашият ум, чрез който вие трябва да се запознаете с нещата, кои са добри и кои – лоши, животът – това е
изкуство
, с което вече знаете как да направите плата и да се облечете с него.
Направете с вас един малък опит. Болен сте, нервен сте, неразположен сте, децата ви не са добри. Оставете децата на мира, не се безпокойте за тях, помислете малко за себе си. Защо сте нервен, защо сте неразположен – за това има дълбоки причини. Ако ми кажете: „Жаден съм“, ще ви река: „Напийте се“, „Гладен съм“ – „Нахранете се“.
към беседата >>
Вие сте се научили само да дъвчите и много хубаво владеете това
изкуство
.
Аз не искам да сте слаби, а да се нахраните – как? – да нахраните вашия ум, вашето сърце. Да придобиете живот вечен – това значи да знаете да нахраните не само своето тяло, но и своето сърце, своя ум, своята душа, своя дух. То е метод на хранене, според дълбокото Христово учение. И тази сутрин аз бих турил туй заглавие на моята беседа: „Как да се научим да се храним“.
Вие сте се научили само да дъвчите и много хубаво владеете това
изкуство
.
Сега започнете от там нататък: турете блюдото и нахранете вашето сърце, нахранете вашия ум, нахранете и вашия дух. И като се нахраните така, ще ви кажа, че сте много умни, че сте усвоили Христовото учение и че ще придобиете вечен живот, понеже знаете как да се съедините с Бога. Аз поставям този въпрос на опитна почва, говоря ви за неща, които разбирам, за неща, които сам съм опитал. Единственото нещо, което ви спъва, то е, че се колебаете, философствате: „Как стои тази работа? “ Когато става дума за практическия живот, философия няма.
към беседата >>
Ето
изкуството
– най-малкото.
Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни. Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа – великата Любов на живота, всички вън в двора, вие тук ще играете и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа“. Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта.
Ето
изкуството
– най-малкото.
„Ама – ще кажете – това е много лесна работа.“ Не е май лесна. След туй опитайте 5 минути, 10 минути. Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище. Знаете ли кои са тия вълци и лисици? У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти.
към беседата >>
Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри, и те да се научат на
изкуството
да придобият богатството на тоя Божествен живот.
Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за волове, коне и прочие. Най-после, трябва да страда за Христа. В това страдание вие ще намерите истинския живот. И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във възкресението“; понеже Бог по същия начин, както възкръси Христа, ще възкреси и нас, като живеем за Него. Да оставим да се всели Духът Христов в нас, да познаем Истиннаго Бога и да придобием вечен живот.
Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри, и те да се научат на
изкуството
да придобият богатството на тоя Божествен живот.
към беседата >>
10.
Словесното мляко
,
НБ
, София, 29.11.1914г.,
“ Ето защо: Като жена изучавате едно
изкуство
, което като мъж не бихте изучили –
изкуството
да приготвите млякото, с което трябва да отхраните децата си.
Но ще знаем ли да го градим, когато ни повика – ето въпросът. За да бъдем готови, ние отсега трябва да се нахраним от онова мляко, за което ви говорих. Да бъдем така готови, щото един ден, когато ни даде Бог нова дреха, да не я оцапаме. Едни гарджета поискали майка им да ги премести в друго гнездо; тя ги попитала: „Ами ще вземете ли с вас и оцапаните си задници? “ – „И тях ще вземем.“ – „Не може: ще оцапате и другото гнездо.“ Някои несмислени жени казват: „Защо Господ ме е направил жена?
“ Ето защо: Като жена изучавате едно
изкуство
, което като мъж не бихте изучили –
изкуството
да приготвите млякото, с което трябва да отхраните децата си.
Вие чисто и просто сте гувернантки на Господа, които отглеждат Неговите деца; ако не изпълните майчината си длъжност, Господ ще ви попита: „Защо ви поставих на тая важна длъжност? Не трябваше такова мляко да давате на децата си“. – „Ама дадохме вече.“ – „Още веднъж да не давате; инак ще ви уволня.“ – „Ама искам мъж да стана.“ – „Няма да станеш мъж; ако продължаваш да искаш неща, които не заслужаваш, ако си все така упорита, втория път говедо ще станеш.“ Философията на съвременните християни не почива на здрава основа. Всеки сектант твърди и проповядва: „Това, което проповядваме, е истинско християнско учение, онова не е“; но никой не може да определи точно кое е истинското християнско учение.
към беседата >>
11.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Двама художника, скулптори, се състезавали кой разбира по-добре
изкуството
и се завзели всеки от тях да докаже кой е по-добър скулптор.
Същото туй нещо важи и за нашето време. Ако дойде Христос сега, пак същото ще каже: Той не Си е променил ума. Христос мълчи, но когато заговори и каже истината, ще ни заболи много дълбоко. Ще вдигне, и ще видим всички заблуждения. Ще ви приведа два примера от гръцката история.
Двама художника, скулптори, се състезавали кой разбира по-добре
изкуството
и се завзели всеки от тях да докаже кой е по-добър скулптор.
Единият направил грозд толкова изкусно, толкова приличен на природен, че заблудил птиците и те се спуснали да го кълват. Другият изваял една красива жена и метнал каменния воал толкова изкусно, че като дошъл другият художник, рекъл му: „Вдигни воала, за да видя статуята“. Значи първият художник измамил птиците, а вторият – майстора на птиците. Питам сега и вас: Кого искате да подражавате – птиците или майстора? Аз бих предпочел втория.
към беседата >>
Освен това, изискват се и други условия – релси да има, ватманът да разбира своето
изкуство
; изискват се много съчетания.
За да може вашите мисли да действат – понеже са сила двигателна – трябва да се съедините с духовния свят. По думата „способност“ разбирам формата, в която е ограничена известна сила, която действа в духовния свят. Когато формата се разглоби или развали, силата не може да се прояви. В централния наш мозък има области, където са вложени известни способности, а тия способности са съединени със силите в духовния свят и работят. Ако вашият прът не е на мястото си, тези сили не работят.
Освен това, изискват се и други условия – релси да има, ватманът да разбира своето
изкуство
; изискват се много съчетания.
И вие, като един господар, трябва често да обхождате своята държава, да видите всички работници на мястото ли са, как извършват своята работа. Често осъждате управляващите, че не управляват добре. Ами у вас управлението как е? Казвате този или онзи не бил толкова умен, ами вие вътре какви сте? Вашите съждения ще бъдат дотолкова верни, доколкото вие сте изправни вътрешно в себе си.
към беседата >>
Той е благ, добър, справедлив, но и сериозно строг; ще хване такива незвани учители и ще им наложи глоба 10,000 таланта и ще прибави: „Затворете го в тъмницата, да научи
изкуството
как се преподава“.
Всички вие тук колко хора сте осакатили в този свят! На онзи свят те ще се явят кой с куц крак, кой с изкълчена ръка, ще се съберат всички ваши питомци и ще кажат на Господа какви учители сте били. Фактически така ще бъде. И тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с 10,000 таланта, затворете го в тъмницата, докато изплати глобата“. Господ никога не се шегува.
Той е благ, добър, справедлив, но и сериозно строг; ще хване такива незвани учители и ще им наложи глоба 10,000 таланта и ще прибави: „Затворете го в тъмницата, да научи
изкуството
как се преподава“.
И като изплатите дълга си – като понесете всички страдания – след време ще станете много учени и добри учители. А знаете ли колко хиляди години ще минат за това? Така се учат сега падналите ангели и хората. Казваме сега, уж църквата не върви добре; нека ѝ покажем добър пример. Искам да имате силата да можете да видоизмените нещата.
към беседата >>
12.
Блудният син
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Жената търси някой мъж, който да е богат, да е учен, да владее някое
изкуство
– тя е аристократка, която иска да живее охолно, не иска да бъде слугиня.
Срамува се да се наименува, че е негов син, и го държи надалеч. Лъжливото разбиране на християнството стои именно тук: всички хора, които имат имущество, са праведни, няма изключение от това – дайте на един вагабонтин десет-двадесет хиляди лева и той ще заобича порядъка. И следователно анархистите в света, които искат да разрушат съвременния строй, са големите братя, обаче Христос препоръчва малкия брат. Защото както и да преустройваме съвременното общество, ако не преобразим собствените си мисли и желания, строят всякога ще защитава онези, които имат пари, и те ще бъдат всякога силни. Сега слугата иска да стане господар.
Жената търси някой мъж, който да е богат, да е учен, да владее някое
изкуство
– тя е аристократка, която иска да живее охолно, не иска да бъде слугиня.
Мъжът е големият брат: и той търси мома, която да бъде богата, и казва, че не е прилично човек да работи в света. Мъжът напуска жена си, за да дойде друга на нейно място, но Христос ни показва един пример как трябва да постъпим: да допуснем в семейството си малкия брат. Следователно можем да приемем друга жена в дома само тогава, когато тя като този син каже: „Татко, аз съгреших.“ Христос казва, че мъжът няма право да напусне жена си, освен за благоволение, но ако жената дойде до това смирение, че да му стане слугиня, той трябва да я приеме; ако той я приеме, това ще бъде Волята Божия. Това е Христовото учение. А сега вие какво правите?
към беседата >>
13.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Този лорд, ако не беше попаднал на пустия остров, не щеше да знае как да култивира живота; там той е научил това
изкуство
.
Но и човек създава условията. Разправял съм ви вече за един английски лорд, който тръгнал със своята дъщеря и своя слуга на пътешествие, и за станалото с тях корабокрушение. Та в света можете да бъдете и господар, и слуга. Имате знание как да приложите Божествените закони – вие сте господар; не знаете как да ги приложите – вие сте слуга. Който иска да господарува, трябва да се проникне от новото учение: то носи разгадката на живота.
Този лорд, ако не беше попаднал на пустия остров, не щеше да знае как да култивира живота; там той е научил това
изкуство
.
В живота може да изпаднем в нещастие, някой да ни стане господар; нека се научим да слугуваме, и Господ ще ни изведе из пустия остров. Благодарете на Провидението, че сте попаднали на острова да се научите как да обработвате житото, т.е. живота. Досега не сте научили как да култивирате ума и сърцето си и вследствие на това има глад и недоволство във вас. Ядете по 4–5 пъти, затлъстявате и пъшкате, такова затлъстяване има и в ума ви. А тази тлъстина трябва да се преобърне на енергия.
към беседата >>
14.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Земете една майка; защо тя изучава това
изкуство
на нежността?
То не е нещо, което може да се купи, или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено, когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира". Защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас.
Земете една майка; защо тя изучава това
изкуство
на нежността?
И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца". Всинца имате деца: ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „татко", „мамо".
към беседата >>
Вие може да мислите, че е лесно
изкуство
и както един художник може да работите най-бързо.
Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате „Обра ме". Има хора, които за богатствата си имат железни каси със скрити ключове. Направете си и вие един скрит джоб, да не бъркат хората да ви вземат богатството. То е богатство за вас, тия форми не се създават така лесно, не мислете, че е лесна работа да създадете една форма. Аз съм работил само за една форма двадесет години и още не съм я създал.
Вие може да мислите, че е лесно
изкуство
и както един художник може да работите най-бързо.
Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е. да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят. И сега, започнете с Добродетелта.
към беседата >>
Да крадеш, то е
изкуство
, само че то не е наука.
Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? ". На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните! ". Но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща.
Да крадеш, то е
изкуство
, само че то не е наука.
Джебчията, то е сръчност. Може и да дадеш на човека едно опивателно питие, или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат образ и подобие. Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: "Да направим човека по наш образ и подобие"? Като ги даде на Адам, тоя последният ги предаде само за един плод.
към беседата >>
Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е наука, това е
изкуство
за дегизиране.
Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: "Аз за жена не мисля". Не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас.
Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е наука, това е
изкуство
за дегизиране.
Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа.
към беседата >>
(Учителя): Ами че туй
изкуство
знаят всички българи.
(Учителя): За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (''Смях)'' ''(П.Киров): Това неестествено носене предизвиква просто отвращение''. (Учителя): Не можем да изменим света, светът върви по своето, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време. ''(Зах.Желев): Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена; може ли да си служим с магическа формула да ги скараме? ''
(Учителя): Ами че туй
изкуство
знаят всички българи.
''(Зах.Желев): Не е ли грешно? '' (Учителя): По-малкият грях се предпочита пред по-големия. Не можем да приложим Христовото учение максимално. ''(3.Желев): Като направим такова нещо, няма ли да побъркаме на неговата карма?
към беседата >>
Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото
изкуство
.
Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим.
Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото
изкуство
.
Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете?
към беседата >>
15.
Христа да придобия
,
НБ
, София, 5.11.1916г.,
Но ако искате да научите
изкуството
на Живота, трябва да живеете като един цигулар.
Например искате ли да учите цигулка, ще трябва да плащате и при това всеки ден ще употребявате по няколко часа за упражнение. В цигулката има четири струни и ще трябва да свирите последователно най-напред на първата, после – на втората, на третата и на четвъртата. С всички тези скрибуцания ще омръзнете на майка си, но когато се научите да свирите и на четвъртата струна, ще кажете: „Свърших вече упражненията.“ За да намерите Христа, трябва да знаете много добре да свирите на цигулка – само тогава Христос ще ви стане Учител. Съвременната система за обучение е много добре устроена: най-напред се минава през отделенията, после – през класовете, после – през висше училище и само тогава може да се дойде при някой Велик учител. Някой казва: „Аз ще дойда при Христа“; Христос няма време да ви занимава, Той може да ви даде само един концерт.
Но ако искате да научите
изкуството
на Живота, трябва да живеете като един цигулар.
Великият цигулар Паганини е свирел по дванадесет часа на ден и това, което той е изпълнявал, днес никой не може да го повтори. Сега казвате: „Придобих Христа“; когато придобиете Христа, тогава ще разберете смисъла на Живота и няма да има нещо невъзможно на този свят. Тогава ще приличате на индийския княз, посетил един индуски светия, който имал много хубава крава: князът много харесал кравата и предложил на светията много пари. Светията обаче не я давал; князът го заплашил, че ще му я вземе насила, но светията отговорил: „Опитай се.“ Изпратил той цяла армия въоръжени хора, но светията с един поглед повалил всички на земята. След тази случка князът решил да разбере живота на светията.
към беседата >>
16.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Във всяко животно се крие известна добродетел, или някакво
изкуство
.
Бог създаде земята като част от небето. Затова, който живее добре на земята, ще живее добре и на небето; който живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Значи, земята и небето съставят едно цяло. Щом си дошъл на земята, изучавай всичко, което тя ти предлага. Изучавай камъните, растенията и животните.
Във всяко животно се крие известна добродетел, или някакво
изкуство
.
Например, мравката е символ на трудолюбие, паякът е майстор тъкач. Всичко в света – растение или животно има велико предназначение. И паразитите – въшки, бълхи, дървеници, колкото и да са нежелателни, учат човека на чистота. Който не разбира вътрешния смисъл на живота, на природата, на всичко съществуващо, казва: Няма смисъл да живееш. Светът е безсмислено създаден.
към беседата >>
Сам той казва: Видях, как бълхите се обучават във военното
изкуство
.
Един американец, любознателен човек, от Ню Йорк, срещнал един свой познат, редактор на един от големите вестници, и го запитал: Къде си ходил? – Ходих да видя, как обучават бълхите да маршируват. – Не се шегувай, говори сериозно. – Наистина, видях, как бълхите по команда се нареждат на дружини, на взводове, на полкове и маршируват. Господинът се заинтересувал от тоя факт и отишъл сам да види и провери истинността на тия думи.
Сам той казва: Видях, как бълхите се обучават във военното
изкуство
.
Почудих се, как са постигнали това. Не е лесно да отвикнеш бълхата да скача. На въпроса, как са постигнали тоя успех, диригентът на бълхите отговорил: Наистина, тук срещнах най-голямата мъчнотия. За да отвикна бълхите да скачат, поставях ги- между две стъкълца и така ги държах известно време. Като се уверявах, че това е постигнато, вдигах стъкълцата и започвах да ги обучавам.
към беседата >>
Питам: Ако бълхата може да изучи военното
изкуство
, вие не можете ли да изучите Божественото
изкуство
?
Почудих се, как са постигнали това. Не е лесно да отвикнеш бълхата да скача. На въпроса, как са постигнали тоя успех, диригентът на бълхите отговорил: Наистина, тук срещнах най-голямата мъчнотия. За да отвикна бълхите да скачат, поставях ги- между две стъкълца и така ги държах известно време. Като се уверявах, че това е постигнато, вдигах стъкълцата и започвах да ги обучавам.
Питам: Ако бълхата може да изучи военното
изкуство
, вие не можете ли да изучите Божественото
изкуство
?
И Бог днес постъпва по същия начин. Когато пожелае да ви отвикне от стария навик да скачате и да бягате, Той ви поставя между две стъкла. Те оказват известно напрежение върху ума и сърцето ви, и вие започвате да мислите правилно. Само така ще разберете, кои са разумните и кои неразумните деви. Първите казват, че всичко в света е разумно и смислено, а вторите казват, че всичко е неразумно и безсмислено.
към беседата >>
Видял, че бълхите били обучени добре във военното
изкуство
.
(втори вариант)
" „Ходих при един господин да видя как се възпитават бълхите." „Не се шегувай с мене! " - му възразил господинът. „Вярно е - отговорил редакторът. - Видях бълхите наредени на взводове, дружини, полкове и видях как се командват." Този господин се заинтересувал от това нещо и искал да провери истинността на думите на редактора. Отишъл да провери всичко сам и видял, че действително е така.
Видял, че бълхите били обучени добре във военното
изкуство
.
Ако бълхите могат да изучават това военно изкуство, вие не сте ли способен да изучите Божественото изкуство? Запитали господина как е постигнал този успех. „Най-голямото затруднение срещнах в това, да ги отвикна да скачат - отговорил той. - Това постигнах, като ги поставях между две стъкълца. И така стояха, докато се отвикнат да скачат, и после ги обучавах." Някой път Господ ви туря между две такива стъкла, за да не скачате.
към втори вариант >>
Ако бълхите могат да изучават това военно
изкуство
, вие не сте ли способен да изучите Божественото
изкуство
?
(втори вариант)
" - му възразил господинът. „Вярно е - отговорил редакторът. - Видях бълхите наредени на взводове, дружини, полкове и видях как се командват." Този господин се заинтересувал от това нещо и искал да провери истинността на думите на редактора. Отишъл да провери всичко сам и видял, че действително е така. Видял, че бълхите били обучени добре във военното изкуство.
Ако бълхите могат да изучават това военно
изкуство
, вие не сте ли способен да изучите Божественото
изкуство
?
Запитали господина как е постигнал този успех. „Най-голямото затруднение срещнах в това, да ги отвикна да скачат - отговорил той. - Това постигнах, като ги поставях между две стъкълца. И така стояха, докато се отвикнат да скачат, и после ги обучавах." Някой път Господ ви туря между две такива стъкла, за да не скачате. Това е едно упражнение на сърцето, на ума.
към втори вариант >>
17.
Разсмотрете криновете в полето как растат
,
ИБ
, София, 19.11.1916г.,
Да се спасим е
изкуство
.
Всички хора се безпокоят: проповедници, чиновници, държавни мъже и др. Това безпокойствие, което имаш, то е движение, то е първоначалният подтик на движението. Трябва да разберем закона на движението. Той е, че Бог работи във вас, не се безпокойте. Крина го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава.
Да се спасим е
изкуство
.
Кринът е разбрал това изкуство. Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града. Брат му бил кондурджия. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг. Ето дошла мома при брата му, да й вземе мярка за обувки.
към беседата >>
Кринът е разбрал това
изкуство
.
Това безпокойствие, което имаш, то е движение, то е първоначалният подтик на движението. Трябва да разберем закона на движението. Той е, че Бог работи във вас, не се безпокойте. Крина го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава. Да се спасим е изкуство.
Кринът е разбрал това
изкуство
.
Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града. Брат му бил кондурджия. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг. Ето дошла мома при брата му, да й вземе мярка за обувки. Братът спокойно вземал мярка.
към беседата >>
18.
Закхей
,
НБ
, София, 26.11.1916г.,
Тогава цялото
изкуство
на науката ще остане безполезно, цялата философия не ще може да ви ползва.
И затова, когато станем господари, трябва да се пазим от злото, да се пазим от тези фалшиви монети, които развалят света. Това са паразити, които храним в себе си. Ако храним едно малко змийче в утробата си, когато стане голяма змия, то ще прояде корема ни и ще излезе. Казват, че имало такива малки змийчета, които прояждали корема на майките си. Ако такива лоши мисли и желания действат като живи във вашата душа, те ще ви проядат и вие ще умрете.
Тогава цялото
изкуство
на науката ще остане безполезно, цялата философия не ще може да ви ползва.
Спасението става само тогава, когато Христос влезе в този дом. Защото у Закхей имаше дух на себеотрицание. И така, не може да стане спасение в света, без да влезе Христос. Както болният не може да оздравее, ако в къщата му не влиза светлина, така ако не влезе Христос във вашия ум, няма спасение. Спасението е прерогатив само на Бога.
към беседата >>
19.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Това е първото отношение, първото
изкуство
.
Ще кажеш, че не си проливал кръв. Няма човек в света, който да не е проливал кръв. Миналият век е век на проливане на кръв. Иде милосърдието в света, което работи за повдигане на човечеството. Друга култура трябва да дойде в света – културата на милосърдието, което ще определи отношенията на човека към Бога.
Това е първото отношение, първото
изкуство
.
Придобие ли се това изкуство, другите идат сами по себе си; всички тайни се откриват сами по себе си. Лъкът на цигулката символизира човешката воля. Ако волята не е възпитана, човек не може да изрази правилно своите мисли и чувства. При невъзпитана воля можем да говорим за неправилен и дисхармоничен живот. При възпитана воля имаме правилен и хармоничен живот.
към беседата >>
Придобие ли се това
изкуство
, другите идат сами по себе си; всички тайни се откриват сами по себе си.
Няма човек в света, който да не е проливал кръв. Миналият век е век на проливане на кръв. Иде милосърдието в света, което работи за повдигане на човечеството. Друга култура трябва да дойде в света – културата на милосърдието, което ще определи отношенията на човека към Бога. Това е първото отношение, първото изкуство.
Придобие ли се това
изкуство
, другите идат сами по себе си; всички тайни се откриват сами по себе си.
Лъкът на цигулката символизира човешката воля. Ако волята не е възпитана, човек не може да изрази правилно своите мисли и чувства. При невъзпитана воля можем да говорим за неправилен и дисхармоничен живот. При възпитана воля имаме правилен и хармоничен живот. Мислите и чувствата са тоновете, които цигуларят предава чрез своята цигулка.
към беседата >>
В него се крие
изкуството
да помирява хората.
– Който свири хармонично. – Защо някои мъже и жени не могат да се търпят? – Защото цигулките им не са нагласени. – Какво трябва да се направи, за да се търпят? – Трябва да се обърнат към милосърдието.
В него се крие
изкуството
да помирява хората.
Казваш: Искам да науча, как е създаден човекът. – Това не мога да ти разкажа. Мога да ти покажа, как да държиш цигулката, как да употребяваш лъка, но ти сам трябва да се упражняваш. Лъкът и цигулката трябва да бъдат доброкачествени, а ти да се стремиш да свършиш работата си докрай. На всеки човек е дадена по една цигулка и по един лък.
към беседата >>
Под „култура" в широк смисъл, разбираме това знание и
изкуство
, което обхваща целокупния живот.
Питате: Защо плаче човек? Какво е предназначението на сълзите? Една сълза, излязла от окото на човека, може да го спаси от престъплението, което е извършил. Тя е сълзата на милосърдието. Христос казва: „Всички, които са научени от Бога, идат при мене." Оттук започва истинската култура, истинското знание.
Под „култура" в широк смисъл, разбираме това знание и
изкуство
, което обхваща целокупния живот.
Тя обхваща проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа. При тая култура всяко същество има своето определено място и предназначение; всяко същество има условия за своето развитие. Първото съзнателно същество, което се явило през тая култура, било човекът, т.е. мъжът. Под „човек" разбираме същество, което мисли. През тая култура е живял само мъжът.
към беседата >>
Ако ученикът, който учи, е научил добре да тегли своя лък, след всяко ново упражнение идат нови идеи у него и един ден, като научи всичко правилно, той ще може да стане сам учител на това
изкуство
, ще проповядва на другите.
(втори вариант)
Но ще кажете, тя е мома, а Христос е от мъжки пол. Христос съдържа две неща в Себе Си. Под думата „мъж" се разбира същество, което е разумно, има всички Божествени атрибути, има едно от най-великите качества на Бога, тоест милосърдието. Затова казва Бог: „Всички, които са научени от Бога, идат към Мене" - тоест, които са разбрали вътрешния смисъл. В такъв случай това е наука.
Ако ученикът, който учи, е научил добре да тегли своя лък, след всяко ново упражнение идат нови идеи у него и един ден, като научи всичко правилно, той ще може да стане сам учител на това
изкуство
, ще проповядва на другите.
И тъй, Христовото учение е наука индивидуална за душата, да познаем нашите отношения към Бога. Какво трябва да правим? Сега някой може да иска да учи астрономия. Трябва да се научите какво отношение има тя към вашата душа. Тя показва онези вечни условия, в които може да се живее в безпределното пространство.
към втори вариант >>
Това е най-голямото
изкуство
.
(втори вариант)
Ако тя не е възпитана, човек няма да може да изрази своите мисли и чувства. Тези ваши чувства може да бъдат правилни и неправилни, хармонични и нехармонични. Ако знаеш правилно да упражняваш тези жици, ще има една хармония; а ако не можеш да ги упражняваш правилно, тогава хората няма да те слушат и тогава едно от двете ще бъде: или ти не си нагласен с тях, или грешката е у тебе. Често в семейства мъж и жена не могат да се търпят, значи разгласени са. Тогава трябва да се повика милосърдието.
Това е най-голямото
изкуство
.
Но ще каже някой: „Аз искам да науча как е създаден човекът." Аз мога да ти разкажа как е направена цигулката, как се упражнява лъкът и т.н., но няма да излезе нищо, ако ти не се упражняваш. Лъкът, с който ще свириш, трябва да е първокачествен. Цигулката също трябва да е първокачествена. Трябва да се стремиш, като започнеш една работа, да я направиш добре. Следователно Бог на всеки е дал по един лък.
към втори вариант >>
Този говедарин, който накривил шапка и тръгнал да пасе говедата, то значи - той учи
изкуството
, как да разполага със своя живот, а това е действително
изкуство
.
(втори вариант)
Сегашните мъже, като се женят, търсят някоя тлъста гургурица. Ще тръгне по удоволствие, ще ги пропие, изяде парите и ще заприлича на онзи американец, на когото баща му говедар му оставил триста хиляди лева наследство. Като вземал тези пари, изхарчил ги в шест месеца и след това останал без нищо, и се принудил да стане пак говедарин като баща си. Съвременните жени - много приятно им е да има такива мъже говедари. Това не е натякване.
Този говедарин, който накривил шапка и тръгнал да пасе говедата, то значи - той учи
изкуството
, как да разполага със своя живот, а това е действително
изкуство
.
Да станеш овчарин, това означава, че всеки трябва да знае как да пасе своите мисли и желания, и който знае как да държи своите овци и да пази вълците. Вълците са лошите мисли, които вие отхранвате. Този вълк, за да не сте в лошо настроение, не трябва да го пущате. Вашата кошара трябва да бъде много здрава. Всички хора от новата култура ще бъдат научени от Бога.
към втори вариант >>
20.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Един ден, като научите това
изкуство
, ще се преобразявате според желанието си: ще ставате млад или стар, мъж или жена.
На една страна залязва, значи, човек остарява и умира. На друга страна изгрява – ражда се човек. На запад е старостта, на изток – младостта. Ще кажете, че това е алегория. Не, това е алхимия.
Един ден, като научите това
изкуство
, ще се преобразявате според желанието си: ще ставате млад или стар, мъж или жена.
Същото става и в театъра: там младият се превръща на стар, старият – на млад. Това е законът на илюзиите. „Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу". Така ли постъпват всички хора? Така ли постъпват християните?
към беседата >>
21.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
онзи, който е научил
изкуството
да се смалява.
Любовта живее между девствените духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на ония, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите името Му в сърцето си. Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т.е.
онзи, който е научил
изкуството
да се смалява.
Казвате, че искате да бъдете като Христа, но същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него, трябва да научите закона на безкористното служене, да мислите право: на омразата да отговаряте с любов, на злото с добро. И тогава не е важно на кого служиш – на Ивана или Драгана – ще служиш на Бога. Имената са важни дотолкова, доколкото отговарят на своето съдържание. Името Христос не е единично, но колективно.
към беседата >>
онзи, който е научилъ
изкуството
да се смалѣва.
(втори вариант)
Любовьта живѣе мѣжду девственитѣ духове и обѣщава свѣтли бѫднини на цѣлото човѣчество, както и на ония, които я търсятъ. Ако искатѣ Христосъ въ васъ да бѫде безсмъртенъ и силенъ, за да ви повдигне, трѣбва да дадетѣ пѫть на Любовьта въ душата си. Това значи да поставитѣ Христа на най-високото мѣсто въ душата си, да освѣтитѣ името Му въ сърдцѣто си. Нѣкои мислятъ, че сѫ близо до Христа. Близо до Христа може да бѫде само малкиятъ, т.е.
онзи, който е научилъ
изкуството
да се смалѣва.
Казватѣ, че искатѣ да бѫдетѣ като Христа, но сѫщевремѣнно искатѣ да заповѣдватѣ. За да бѫдетѣ като Христа и близо до Нѣго, трѣбва да научитѣ закона на безкористното служене, да мислитѣ право: на омразата да отговарятѣ съ любовь, на злото съ добро. И тогава не е важно на кого служишъ – на Ивана или Драгана – ще служишъ на Бога. Имѣната сѫ важни дотолкова, доколкото отговарятъ на своето сѫдържание. Името Христосъ не е единично, но колѣктивно.
към втори вариант >>
22.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Така и Христос ще се спре някой път при вас в живота ви, когато сте обременени, отегчени, когато мислите, че вашият живот няма смисъл, не сте полезни, като че
изкуството
, което учите, няма цена; тогава Той ще се спре и ще посвири с вашата цигулка.
Не да посветите целия си живот на това, защото Христос, като похвалява Мария, иска да ни каже: „Аз не искам да ми дадете всичкото си време, а само това, което не знаете как да употребите, па колкото малко и да е това време. А другото време, през което сте заети, свободни сте, вършете си своите длъжности в живота“. Великото учение ни най-малко не подразбира да оставим другите си длъжности в живота; но онзи час, който е определен за Мария, трябва да го дадем. Този Паганини не всякога се спира, то е рядкост. Оставя цигулката и заминава.
Така и Христос ще се спре някой път при вас в живота ви, когато сте обременени, отегчени, когато мислите, че вашият живот няма смисъл, не сте полезни, като че
изкуството
, което учите, няма цена; тогава Той ще се спре и ще посвири с вашата цигулка.
Там е щастието – да чуеш един велик учител как свири, или да видиш един велик художник как рисува. Това учение трябва да учим – учението да благовеем пред Бога и да Му се подчиняваме, в което подчинение ще научим велики добродетели. От какво произлизат съвременните стълкновения между хората? От това, че хората са кисели, не са меки, нежни. Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив – вътрешно и външно.
към беседата >>
23.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Съврѣменнитѣ естественици не може да опрѣдѣлятъ колко години е потрѣбно на гѫсеницата да научи това
изкуство
да си прави пера, да се научи да преде и т.н.
Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Тѣзи овци Твои бѣха, Ти на мене ги даде, затова азъ полагамъ живота си за тѣхъ.“ Слѣдователно когато Господь дава на човѣка власть, тази власть е придружена съ извѣстна отговорность. Всички хора искатъ да бѫдатъ силни, но тази сила е потрѣбна за извършване на работа, другадѣ тази сила нѣма смисълъ. Месояднитѣ животни, които сѫ добили голѣма сила, добили сѫ я само чрѣзъ упражнение. Силата постепенно иде въ свѣта, сѫщо така и всички дарби, способности, които човѣкъ има, постепенно се развиватъ, не изникватъ изведнъжъ. Знаете ли, колко хиляди години, колко милиони години сѫ потрѣбни на гѫсеницата, за да достигне отъ яйце въ пеперуда?
Съврѣменнитѣ естественици не може да опрѣдѣлятъ колко години е потрѣбно на гѫсеницата да научи това
изкуство
да си прави пера, да се научи да преде и т.н.
Ще кажете: „То ѝ е дадено отъ Бога.“ Не, тази гѫсеница се учила милиони години и се прѣраждала, прѣраждала, докато достигнала положение отъ гѫсеница въ пеперуда. Онѣзи отъ васъ, които искатъ знания, нека взематъ единъ микроскопъ и да наблюдаватъ подъ него едно бубено сѣме, да видят неговото развитие, да видятъ какъвъ процесъ ще стане вѫтрѣ въ него. За да се измѣни положението на това сѣменце, необходимо е малко топлина, която да диференцира тѣзи клѣтки и тѣ ще започнатъ да се дѣлятъ по на двѣ и ще се образува едно малко червейче, въ което ще се развие едно малко стомахче, нерви, артерии, нервна система и то ще започне да живѣе единъ съзнателенъ животъ на небето, а несъзнателенъ на земята. Съ това се обуславя разликата между хората и червеитѣ, гѫсеницитѣ. Хората живѣятъ на земята съзнателенъ животъ, а червеитѣ живѣятъ на земята несъзнателенъ, а на небето съзнателенъ животъ.
към беседата >>
Знаете ли, колко хиляди години е работила гъсеницата, докато придобие
изкуството
да преде, да се завива в пашкул и да се превърне в пеперуда.
(втори вариант)
Христос казва: „Господи, тези овце, които ми даде, са Твои, затова аз полагам живота си за тях”. Ето защо, човек трябва да знае, че за всяка власт, която му е дадена, носи отговорности. Всеки иска да бъде силен, но придобиването на тази сила има смисъл, само когато се употребява за нещо добро и велико. Иначе, тя е безпредметна. Силата, както дарбите и способностите на човека, се придобиват постепенно, с развитието на човека, а не изведнъж.
Знаете ли, колко хиляди години е работила гъсеницата, докато придобие
изкуството
да преде, да се завива в пашкул и да се превърне в пеперуда.
Които не са запознати с естествената история, ще кажат, че Бог е създал всичко. Бог е дал условия на всички живи същества да се развиват, но те сами трябва да правят усилия, да подобрят живота си, т.е. да минават от по-низко на по-високо стъпало. Който иска да проследи пътя на развитието, което става с някои същества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава: първо под микроскоп, после с лупа, да види, през какви процеси минава, как се диференцират клетките, докато се превърне в малко червейче, след това в буба, в какавида и най-после, в пеперуда. Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателен процес.
към втори вариант >>
24.
Хигиена на човешката душа
,
ИБ
,
БС
, София, 8.2.1917г.,
За да можете да работите, се изисква да имате
изкуство
, талант – само великите художници могат да работят.
Вие търсите щастието и не можете да го намерите, но ако ви лиша от храна, вода и въздух, тогава ще го разберете. Вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. Храната е свързана с яденето и тялото, водата е свързана с пиенето и сърцето, въздухът – с дишането и ума. Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди; ако се отказва и от труда, идва страдание; ако се отказва от страданията, идва мъчение.
За да можете да работите, се изисква да имате
изкуство
, талант – само великите художници могат да работят.
Работата е за учените. Да переш и да одумваш е труд. Вие сте напуснали работата, която Бог ви е дал, и сега се трудите. В труда, страданията и мъченията няма щастие. Страданието е един костелив орех; изкуството е да се научите да го счупвате и използвате.
към беседата >>
Страданието е един костелив орех;
изкуството
е да се научите да го счупвате и използвате.
За да можете да работите, се изисква да имате изкуство, талант – само великите художници могат да работят. Работата е за учените. Да переш и да одумваш е труд. Вие сте напуснали работата, която Бог ви е дал, и сега се трудите. В труда, страданията и мъченията няма щастие.
Страданието е един костелив орех;
изкуството
е да се научите да го счупвате и използвате.
Сега ще ви говоря за думата мога. Вие не съзнавате вашето положение, а трябва да се пробудите за благото на вашето щастие. То е около вас, но трябва да започнете правилно да работите. Трябва да поразпуснете струните на вашата цигулка. Вашето сърце е много сухо, трябва му малко влага.
към беседата >>
25.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
По същия начин, по същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки, като деца, защото велик е само Бог, и за да бъдем като Него, трябва да научим
изкуството
на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, защо малките неща минават от малки към големи.
Стар човек е онзи, който има мисълта, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазим. Това е проповядвал Христос, когато е казал: „Да станете като малки деца“. Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например, брилянтът – едно време веществото, което го е образувало, е било въздухообразно, газ, който е заемал голямо пространство и е трябвало да се сгъсти; Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но като същевременно е намалил обема му; станал е малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом?
По същия начин, по същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки, като деца, защото велик е само Бог, и за да бъдем като Него, трябва да научим
изкуството
на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, защо малките неща минават от малки към големи.
Едно узряло зрънце, колкото малко и да е, щом падне на почва и има условия за своето развитие, израсте в голямо дърво, но един лист, един гнил плод, колкото и да е голям, падне ли на почвата, изсъхва. Това е смисълът на Христовите думи. Той е говорил едно време за хората на просветения век, за вас – за онези, които могат да го разберат, които могат да приложат Неговото учение; за онези, които не Го разбират, които не могат да приложат Неговите мисли, Той не говори. Когато някой велик музикант свири, той свири за онези, които имат ухо да го слушат; когато някой ваятел извае статуя, той я предлага на онези, които я разбират и оценяват; когато някой писател напише книга, тя има значение за онези, които я разбират. Господ е направил света и е написал Своя закон за онези, които Го разбират.
към беседата >>
26.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Христосъ казва: Елате при менъ, азъ ще ви науча това
изкуство
, вземете върху себе си моето брѣме.
Тѣ нѣма да се разбератъ, защото нѣматъ еднакви качества. Нѣкоя жена казва: „Мѫжътъ ми не ме разбира.“ Той Бога още не е позналъ, а искашъ тебе да познае. Хора, които не познаватъ Бога, не познаватъ никого. Всѣки, който не познава Сина, не може да познае мислящитѣ сѫщества. Вие, мѫже и жени, трѣбва да приложите тази философия, за която ви говоря.
Христосъ казва: Елате при менъ, азъ ще ви науча това
изкуство
, вземете върху себе си моето брѣме.
Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го привлѣче. Привличането къмъ Сина е единъ обектъ, а силата, която привлича къмъ обекта, то е Отецъ. Когато нѣкой момъкъ се привлича къмъ една мома, момата е обекта, а любовьта е Отецъ. Човѣкъ трѣбва да изучава закона на любовьта, когато се привлича къмъ този обектъ. Интелигентностьта на Сина трѣбва да ни научи да познаваме Отца си, иначе ние нѣма да познаваме и нашитѣ отношения, които стацествуватъ вѫтрѣ въ самитѣ насъ.
към беседата >>
Христос призовава при себе си всички обременени, да ги научи на
изкуството
да носят леко своето бреме.
(втори вариант)
Който не познава Сина, не може да познае мислещите същества, не може да познае и Бога. Приемете тази мисъл в ума и в сърцето си и я приложете в своя живот. Христос казва: „Дойдете при мене всички отрудени и обременени, аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и се научете от мене. Моето иго е благо, и моето бреме е леко”.
Христос призовава при себе си всички обременени, да ги научи на
изкуството
да носят леко своето бреме.
„Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече”. Синът е обект, към който всяка душа се стреми, а Отец е силата, която привлича душите към този обект. Когато момъкът се привлича от някоя мома, тя е обект на привличането, а силата, която го привлича, е любовта, т.е. Отец, за Когото Христос говори. Човек трябва да изучава любовта, Бога.
към втори вариант >>
Дето похлопа човек – на вратата на науката, на
изкуството
, на музиката, навсякъде ще удари на камък.
(втори вариант)
– Защото Синът се пожертвува за Отца си. И Синът познава Онзи, за Когото се е жертвувал. Който познава закона на жертвата, познава Отца си. Който е готов да се самопожертвува, ще намери пътя. С други думи казано: Без самопожертвуване вратата на познанието е затворена.
Дето похлопа човек – на вратата на науката, на
изкуството
, на музиката, навсякъде ще удари на камък.
Без вътрешно познаване на Отца и Сина, всичко се превръща в прах и пепел; всичко се руши и гние, както гният корените на дърветата. Кое дърво може да вирее без корен? Приложете закона на самопожертвуването, за да се домогнете до Божествения живот. Като се говори за закона на жертвата, мнозина се страхуват да не осиромашеят, да не изгубят богатството. Нима е щастлив онзи, който има милиони в банките?
към втори вариант >>
27.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Наистина, всеки може да бъде щастлив, но трябва да придобиете
изкуството
да задържите това щастие, а не само да го придобиете.
Всеки, който е на земята, има недъзи. Ако бяхме съвършени, щяхме да бъдем между ангелите, при Бога. Но понеже трябва да се възпитаме, Бог ни е изпратил на земята, мястото на Мъдростта, дето се изучават тези велики уроци. Днес ви проповядвам за солта. Защо? – Всички искате да бъдете щастливи.
Наистина, всеки може да бъде щастлив, но трябва да придобиете
изкуството
да задържите това щастие, а не само да го придобиете.
Ставате сутрин, имате добро разположение и казвате: „Колко съм щастлив! “ Минават 5–10 минути и вие изгубвате това разположение, това щастие. Защо? – Нямате сол в себе си. Под „сол“ се разбира света с всички свои форми, затова казвам, че светът е реален-действителен и реален-недействителен. Реален-действителен е този свят, който има всички форми с тяхното съдържание, а реален-недействителен – който има форми без тяхното съдържание.
към беседата >>
Изкуството
е сега да разберете у кого е грешката – те ли нямат сол, или вие.
Христос казва: „Сол, която е обезсоляла, трябва да се изхвърли навън и да се тъпчи“. Затова много пъти съм говорил, че страданията са необходими, те са пътят към осоляването; осоляването е пътят към виделината; виделината – към Любовта, а Любовта – към Бога. Встъпим ли в Пътя да търсим Бога, веднага светът ще вземе друг вид от този, който е имал досега. Всички, които ме слушат тази сутрин, някога мислите, че светът има смисъл, а някога, че няма, че е много тягостен. Имате приятели – не ви разбират, деца – не ви обичат, между вярващи сте – не ви разбират.
Изкуството
е сега да разберете у кого е грешката – те ли нямат сол, или вие.
Дето има сол, там е правото, дето няма сол – няма право. Щом нямаш сол, ще кажеш: „Трябва да ме потъпчат“. Всички хора са частички от Бога, от Неговия велик организъм, и като тъй, безразлично е кой ви тъпче; не забравяйте, че това е от Бога – във всички случаи Божествени ръце или крака ви тъпчат. Това е хиляди пъти по-приятно, отколкото да ви тъпче някоя мечка, както българите практикуват. Един англичанин разправя своя една опитност.
към беседата >>
28.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Лаван бил хитър човек, но Яков владеел
изкуството
да забогатява.
Същото става и в живота на сегашните хора. Някой млад момък обича една мома, но не може да се ожени за нея, и двамата са бедни. Като не може да постигне желанието си, той среща една богата мома, която го поддържа в странство, да учи. Той й обещава, че ще се ожени за нея. Тя е Лия, за която след време се оженва, а първата оставя, като й казва: Хубава, добра и благородна си, но в този свят само с красота и благородство не се живее.
Лаван бил хитър човек, но Яков владеел
изкуството
да забогатява.
След като слугувал при чичо си 14 години за двете му дъщери, той останал да му работи още седем години, да придобие богатство за себе си. Така той придобил голямо богатство – овце, кози, камили. Когато силните овце и кози зачевали, Яков турял в поилата им пръчки с бели резки, та като ги гледали, раждали агнета на пръчки и капчици; след това той отделял своите овце и кози от Лавановите. Така забогатял Яков и придобил много стада, роби и робини, камили и осли. Най-после, след като прекарал 21 години при Лавана, Яков се върнал при брата си.
към беседата >>
Мнозина искат да бъдат богати, но за това е нужно
изкуство
.
След като слугувал при чичо си 14 години за двете му дъщери, той останал да му работи още седем години, да придобие богатство за себе си. Така той придобил голямо богатство – овце, кози, камили. Когато силните овце и кози зачевали, Яков турял в поилата им пръчки с бели резки, та като ги гледали, раждали агнета на пръчки и капчици; след това той отделял своите овце и кози от Лавановите. Така забогатял Яков и придобил много стада, роби и робини, камили и осли. Най-после, след като прекарал 21 години при Лавана, Яков се върнал при брата си.
Мнозина искат да бъдат богати, но за това е нужно
изкуство
.
Който иска да бъде богат, трябва да притежава смелостта на Якова. Яков имал и лоши черти в характера си, но Бог го поставил на големи изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пъти горко е оплаквал съдбата си! Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и, за всяко загубено яре или агне, да отговаря пред него. Чрез страдания и изпитания, Яков придоби способността да съзерцава.
към беседата >>
И при Лавана Яковъ показа своето
изкуство
за разбогатяване, защото той билъ хитъръ човѣкъ на 76 години.
(втори вариант)
Но Яковъ е трѣбвало да вземе нея, иначе нѣмало да му се даде Рахила. Това сѫщото нѣщо се повтаря въ съврѣменното общество: нѣкой бѣденъ момъкъ, като Якова, иска да се ожени, но по нѣмане срѣдства не може и тогава той играе ролята на Лавана. Излъгва нѣкоя мома да го поддържа, отива въ странство и ѝ казва, че като се върне, ще се ожени за нея. Като се върне, той я излъгва, оженва се за Лия. На изоставената той казва: „Ти си наистина хубава, но въ този свѣтъ съ хубость се не живѣе, живѣе се съ пари, трѣбва ми богата жена, азъ съмъ човѣкъ съ култура, благороденъ, мекъ.“
И при Лавана Яковъ показа своето
изкуство
за разбогатяване, защото той билъ хитъръ човѣкъ на 76 години.
Като слугува 14 години на Лавана, той остана при него още седемь години, за да придобие богатство – овци, камили, осли и др., и направилъ договоръ съ Лавана всички на прѫчки и на капчици овци, кози и агнета да бѫдатъ негови, а останалитѣ на Лавана. Отдѣли тѣзи отъ стадото и ги взе за себе си. Когато зачевали неговитѣ овци и кози, той ги поилъ въ корита, въ които турилъ прѫчки, на които направилъ бѣли рѣзки, та като дохождало стадото да се пои, да зачева такива на прѫчки и на топки агнета и кози. Така Яковъ разбогатѣлъ много и прѣкаралъ при чича си 21 години, слѣдъ което врѣме се върналъ при брата си. Нѣкой казва: „Защо да не съмъ и азъ богатъ въ този свѣтъ?
към втори вариант >>
“ Трѣбва да научите
изкуството
на Якова, да имате неговата смѣлость.
(втори вариант)
Като слугува 14 години на Лавана, той остана при него още седемь години, за да придобие богатство – овци, камили, осли и др., и направилъ договоръ съ Лавана всички на прѫчки и на капчици овци, кози и агнета да бѫдатъ негови, а останалитѣ на Лавана. Отдѣли тѣзи отъ стадото и ги взе за себе си. Когато зачевали неговитѣ овци и кози, той ги поилъ въ корита, въ които турилъ прѫчки, на които направилъ бѣли рѣзки, та като дохождало стадото да се пои, да зачева такива на прѫчки и на топки агнета и кози. Така Яковъ разбогатѣлъ много и прѣкаралъ при чича си 21 години, слѣдъ което врѣме се върналъ при брата си. Нѣкой казва: „Защо да не съмъ и азъ богатъ въ този свѣтъ?
“ Трѣбва да научите
изкуството
на Якова, да имате неговата смѣлость.
Наистина, въ характера на Якова има извѣстни лоши чърти, но Богъ го подложи на строго изпитание, на голѣми страдания. Човѣкъ на 76 години да пасе овцетѣ на своя чичо и за всѣко изгубено агне и яре той да бѫде отговоренъ и колко пѫти е билъ заставянъ да плаче. При този си животъ, той е дошълъ до извѣстно съзерцание и разказва повѣсть, че когато се връщалъ назадъ при брата си, съ женитѣ и синоветѣ си, Господь му се явява въ една особена форма. Яковъ останалъ прѣзъ нощьта при единъ потокъ, а изпратилъ пратеници при баща си и брата си съ подаръци и смирна, защото се страхувалъ да отиде пръвъ при тѣхъ, безъ да ги прѣдизвѣсти. Останалъ Яковъ на това мѣсто цѣла нощь и прѣкаралъ въ разсѫждения върху живота си, прекаралъ, голѣма морална борба, въ която видѣлъ всички лоши послѣдствия и търсилъ начинъ какъ да се освободи.
към втори вариант >>
29.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
– Не си изучил
изкуството
.
Майсторът му казал: Щом искаш да бъдеш самостоятелен, бъди свободен. Той му дал, каквото му се падало и му пожелал добър успех. Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това, ги поставял в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето?
– Не си изучил
изкуството
.
Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш изкуството – да не се пукат грънците. Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат. И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се чувал звукът „ху". И наистина, след духането, гърнето не се пукало. Момъкът казал: Чудно нещо, за едно „ху" трябваше да стоя чирак, още три години.
към беседата >>
Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш
изкуството
– да не се пукат грънците.
Той му дал, каквото му се падало и му пожелал добър успех. Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това, ги поставял в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето? – Не си изучил изкуството.
Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш
изкуството
– да не се пукат грънците.
Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат. И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се чувал звукът „ху". И наистина, след духането, гърнето не се пукало. Момъкът казал: Чудно нещо, за едно „ху" трябваше да стоя чирак, още три години. – Не е достатъчно да духнеш в гърнето, да кажеш „ху", но трябва да знаеш, кога да го кажеш, добавил майсторът.
към беседата >>
Значи, той знае
изкуството
на духането, опитал е силата на това „ху." Старите българи прилагат това
изкуство
и при случай, когато някой изгори пръста си.
когато има условия и когато Божественият закон работи. Правете опити и вие, да изговаряте това „ху", да видите, какви резултати ще имате. Ако сте неразположен, физически или душевно, казвайте, по три пъти на ден, „ху". Ще видите, че след известно време, неразположението ви ще изчезне. Когато кладе огън, или гаси свещ, човек пак духа.
Значи, той знае
изкуството
на духането, опитал е силата на това „ху." Старите българи прилагат това
изкуство
и при случай, когато някой изгори пръста си.
Веднага той го хване в ръката си, духне, каже „ху" и след известно време, изгорялото място преболява. Ако ви заболи сърцето, пак духнете и кажете „ху". Няма да се мине дълго време и болката на сърцето престава. Ще кажете, че това е глупава работа и ще тръгнете по лекари, да ви съветват, как да се лекувате. Ако сте богати, извикайте лекар, дайте му своята дан за лекуването.
към беседата >>
Тогава ще се намѣрите въ положението на онѣзи двама гръцки художници, които държали конкурсъ за своето
изкуство
.
(втори вариант)
Ако едно житно зърно го садите 19 години наредъ и ако имате търпението да го наглеждате, то ще стане голѣмо, като цѣлата земя. Казва Христосъ: „Ако имате вѣра колкото това синапово зърно, ще можете тази планина да отмѣстите.“ Защо е употрѣбено синапово зърно, а не житно? Синаповото сѣме има свойството да прави пришки и ако го турите на рѫката си, то извлича всички врѣдни, лоши сокове. Отъ житното зърно нѣма този ефектъ. Вѣрата ви трѣбва да бѫде положителна, да действува вѫтрѣ въ ума ви.
Тогава ще се намѣрите въ положението на онѣзи двама гръцки художници, които държали конкурсъ за своето
изкуство
.
Единиятъ изрисувалъ единъ гроздъ толкова естествено, че небеснитѣ птици се спуснали да го кълватъ. Другиятъ изрисувалъ Венера и отгорѣ нарисувалъ едно тънко було. Толкова сполучлива била рисунката, че първиятъ художникъ се излъгалъ и се опиталъ да дигне булото. Единиятъ излъгалъ птицата, а другиятъ – човѣка. Ние, съврѣменнитѣ хора обичаме да лъжемъ [не] само птицитѣ.
към втори вариант >>
“ – „Не си научилъ добрѣ
изкуството
, ще трѣбва още три години да стоишъ чиракъ и тогава ще се научишъ добрѣ да работишъ,“ му отговорилъ майсторътъ.
(втори вариант)
Единъ български младежъ отишълъ да се учи на грънчарство при единъ майсторъ грънчарь. Като работилъ нѣколко години, той казалъ на господаря си: „Произведи ме калфа, да започна азъ самъ да си работя, да се оженя и наредя.“ – „Добрѣ,“ казалъ майсторътъ. Произвелъ го калфа. Започналъ младежътъ самъ да си работи, направилъ си каль, но забѣлѣзва, че грънцитѣ му се пукатъ щомъ се поставятъ въ пещьта. Отива пакъ при своя майсторъ и запитва: „Защо моитѣ грънци се пукатъ?
“ – „Не си научилъ добрѣ
изкуството
, ще трѣбва още три години да стоишъ чиракъ и тогава ще се научишъ добрѣ да работишъ,“ му отговорилъ майсторътъ.
Останалъ при майстора още три години и гледалъ какво той върши. Забѣлѣзалъ, че господарьтъ му, прѣди да постави въ пещьта грънцитѣ, вземе ги въ рѫцѣтѣ си, близо до устата и духне вѫтрѣ, каже: „Ху.“ Слѣдъ което грънцитѣ не се пукатъ. „Е, казалъ младежътъ, трѣбвало за едно духване, за едно „ху“ да стоя чиракъ още три години.“ Трѣбва да знаешъ кога да кажешъ това „ху“. Всѣко нѣщо трѣбва да умѣешъ да приспособишъ на неговото врѣме, когато има условия за това и когато Божествениятъ законъ работи, който е една велика сила въ свѣта за доброто и за подигането на човѣшкия характеръ.
към втори вариант >>
Старитѣ българи знаятъ отдавна това
изкуство
.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо трѣбва да умѣешъ да приспособишъ на неговото врѣме, когато има условия за това и когато Божествениятъ законъ работи, който е една велика сила въ свѣта за доброто и за подигането на човѣшкия характеръ. Слѣдователно вие, като се съберете, казвайте: „Ху.“ Ще кажете: „Е, то е глупава работа.“ Азъ съ васъ ще направя единъ опитъ. Който отъ васъ не е разположенъ, нека три пѫти на день каже „ху“ и вижте какъвъ резултатъ ще имате въ продължение на единъ мѣсецъ. Азъ съмъ виждалъ селяни, като кладатъ огънь, като не се разпалва, тѣ се наведатъ, духватъ и казватъ „ху“. Гасите свѣщь, духвате, кажете „ху“ и сегашнитѣ господари каратъ слугинитѣ си да имъ гасятъ свѣщитѣ.
Старитѣ българи знаятъ отдавна това
изкуство
.
Изгори си нѣкой пръста, духне на изгорѣлото мѣсто, каже „ху“ и то започне да прѣболява. Заболи ви сърдцето, кажете „ху“. Ще кажете: „Това е глупаво, нека азъ да видя по медицинскитѣ книги какво пише за лѣкуването на тази или онази болесть.“ Ако сте богати, дайте си даньта на лѣкаря, но ако сте бѣдни, опитайте моя съвѣтъ. Безъ пари медицина ви прѣпорѫчвамъ, особено при сегашното положение, при липса на лѣкари и при скѫпотията на живота. Не говоря нищо противъ лѣкаритѣ, напротивъ тѣ сѫ много добри хора, защото когато нѣкой човѣкъ изгуби вѣра въ Бога, въ всичко и каже, че е реалистъ, дойде день да заболѣе сериозно, търси нѣкѫдѣ помощь и кѫдѣ я намира?
към втори вариант >>
30.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Йона не познавал
изкуството
да плава, затова попаднал в устата на кита.
Към него се отнасят с пренебрежение и търсят млади, способни хора. Такова било положението на Йона, когато се качил на кораба и тръгнал по морето, т.е. в света. Понеже не познавал закона на светлината, пътуването му било фатално. За да се прекрати бурята, решили да хвърлят Йона в морето, дето бил погълнат от кита.
Йона не познавал
изкуството
да плава, затова попаднал в устата на кита.
Китът представя смъртта, която поглъща онези, които не изпълняват Божията воля. Тук Йона трябвало да прекара цели три деня, отдето отправил гореща молитва. Той се молел: „Господи, освободи ме от устата на кита, т.е. от устата на смъртта, за да изпълня Твоята воля. Бог послушал молбата му и заповядал на кита да го изхвърли на брега.
към беседата >>
Ионъ не знаеше това
изкуство
да плува и потъна.
(втори вариант)
Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ.
Ионъ не знаеше това
изкуство
да плува и потъна.
Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита?
към втори вариант >>
31.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Голямо
изкуство
е да знае човек, как да се моли.
Душата на човека се храни с пение и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива. Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота.
Голямо
изкуство
е да знае човек, как да се моли.
Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вървят добре, нека пее. Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят.
към беседата >>
Когато хората научат това
изкуство
, Царството Божие ще дойде на земята.
Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива. Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли.
Когато хората научат това
изкуство
, Царството Божие ще дойде на земята.
В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вървят добре, нека пее. Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят. „Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
към беседата >>
Той прави ред опити, докато най-после научи
изкуството
да присажда.
Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво?
Той прави ред опити, докато най-после научи
изкуството
да присажда.
Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания.
към беседата >>
Щом научи това
изкуство
, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не.
Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда.
Щом научи това
изкуство
, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не.
Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието.
към беседата >>
Когато човѣчеството научи това
изкуство
, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята.
(втори вариант)
Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата.
Когато човѣчеството научи това
изкуство
, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята.
Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ. Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ. Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“? Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне. Азъ ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото
изкуство
, чистятъ си перцата.
(втори вариант)
Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте. Като ме слушате, ще си кажете: „Това може ли да бѫде? “ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ. Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние. Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се.
Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото
изкуство
, чистятъ си перцата.
Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката. Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората. Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате? Трѣбва да влизате като котката. Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ.
към втори вариант >>
Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ
изкуството
да лети, само той може да направи това.
(втори вариант)
Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести. Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“. Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората.
Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ
изкуството
да лети, само той може да направи това.
Но този, който нѣма крилѣ, който нѣма знания, да се не заема за такива нѣща, защото ще си счупи главата. Искате нѣкой пѫть да се качите на нѣкой аеропланъ, но не умѣете да го управлявате и ще паднете. Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа. Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ? Недоволство и безсмисленость въ живота.
към втори вариант >>
Който е прѣцѣденъ, който е научилъ вече това
изкуство
, готовъ съмъ да му услужа.
(втори вариант)
“ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва. Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години. Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ. Затова казва Христосъ: „Елате при мене всички, които сте обрѣменени, отрудени“, а не: „които все работите“. Първата тайна е да се научишъ да се прѣцѣждашъ.
Който е прѣцѣденъ, който е научилъ вече това
изкуство
, готовъ съмъ да му услужа.
Хубаво е направилъ Тарасъ Бульба, като изпращалъ двамата си сина, извикалъ ги да се боксиратъ и останалъ много доволенъ, когато синътъ му го набилъ. Така и Господь е доволенъ, когато вижда, че ние побѣждаваме мѫчнотиитѣ. Нѣкои казватъ, че не съмъ си служилъ съ български примѣри. Попаднаха ми нѣкои български пѣсни, отъ които ще прѣдставя нѣкои характери. Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“.
към втори вариант >>
32.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Човек трябва да знае
изкуството
да превръща кръвта в енергия, в сила.
Следователно, кокошката е човек. Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява. Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен. Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа? Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл.
Човек трябва да знае
изкуството
да превръща кръвта в енергия, в сила.
Религиозният трябва да изучава духовния език. Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина.
към беседата >>
Изкуството
, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката.
Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката.
Изкуството
, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката.
Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, когато не ги вижда? Ще изясня мисълта си с следния пример.
към беседата >>
Кой ли отъ вас не е училъ това
изкуство
, когато е билъ дѣте?
(втори вариант)
Думата „крадецъ“ е обикновена дума, съ която сте запознати всички.
Кой ли отъ вас не е училъ това
изкуство
, когато е билъ дѣте?
Малко пѫти ли сте пипали кутията съ захарь на вашитѣ майки, малко ли сте вадили кесиитѣ отъ джебоветѣ на вашитѣ бащи, малко ли сѫ ви заварвали на чуждитѣ ябълчни или орѣхови дървета? Но Христосъ не говори за този родъ крадци, тѣхъ Той оправдава. Този крадецъ, за когото говори Христосъ, Той го опрѣдѣля съ три сѫществени качества: той иде да открадне, да заколи и да погуби. Интересно е произхождението на крадцитѣ. Когато дѣцата се раждатъ, тѣ се раждатъ съ стиснати рѫцѣ, а когато умиратъ, рѫцѣтѣ имъ сѫ отворени.
към втори вариант >>
Крадцитѣ нѣматъ земно произхождение, произлизатъ отъ едни много възвишени сѫщества, които сѫ научили хората да крадатъ, прѣди тѣ да сѫ знаяли това
изкуство
.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Това е една култура.“ Азъ рекохъ: „Това е култура на тъмнина въ духовно отношение.“ Културни сѫ сегашнитѣ хора, но иматъ механическа култура, а подобни култури сѫ прѣходни, не сѫ сѫществени. Култура, която взима повече, а дава по-малко, тя е култура на крадци. Когато хранишъ нѣкое прасе, ставашъ три пѫти прѣзъ нощьта да му давашъ храна и прасето си казва: „Колко е добъръ моя господарь! “ Но като дойде Коледа, турвашъ ножа на шията на това прасе, извиква то нѣколко пѫти и опитвашъ културата на храненето. Това прасе е било като една фабрика, която е събирала материалъ за своя господарь.
Крадцитѣ нѣматъ земно произхождение, произлизатъ отъ едни много възвишени сѫщества, които сѫ научили хората да крадатъ, прѣди тѣ да сѫ знаяли това
изкуство
.
Човѣкъ, който се отдалечава отъ Бога, той губи отъ своята сила, топлина, свѣтлина, той е въ процеса на отдалечаването. Христосъ опрѣдѣля въ какво се състои този процесъ. Първо: това, което имашъ, ще се открадне; второ: взематъ се и живи сѫщества, като ги заколватъ, отниматъ имъ главата и ги погубватъ най-послѣ. Въ свѣта има три вида крадци. На физическото поле: които крадатъ каси, кесии на хората; други, въ духовния свѣтъ: които крадатъ сърдца на хората и трети, въ умствения свѣтъ, въ Божествения свѣтъ: които крадатъ мислитѣ на хората.
към втори вариант >>
Това
изкуство
, тази наука, да оправяшъ кривия, то е достояние само на майката, и то не като роди дѣтето, а 100 години прѣди това.
(втори вариант)
“ Но синоветѣ все не се оправятъ. Не мислете, че съ това искамъ да ви обезсърдчавамъ, но рекохъ, че кривиятъ човѣкъ не може да се оправи. Кривъ човѣкъ разбирамъ такъвъ, който съзнателно се отдалечава отъ Бога. Хора, които живѣятъ само за себе си, като разглеждатъ свѣта отъ тази логика, не могатъ да се оправятъ. Тѣ сѫ прави само за себе си, тѣхниятъ животъ е съграденъ върху друга логика и слѣдователно жена или мѫжъ никога да не каже: „Азъ ще оправя мѫжа си или обратно.“ Азъ зная само едно сѫщество, което може да оправя, то е майката.
Това
изкуство
, тази наука, да оправяшъ кривия, то е достояние само на майката, и то не като роди дѣтето, а 100 години прѣди това.
Ще кажете: „Гдѣ ще намѣримъ тѣзи дѣца? “ Когато съврѣменнитѣ химици въ нѣкоя лаборатория взиматъ нѣкои невидими, безцвѣтни въздухообразни тѣла и искатъ добрѣ да разгледатъ свойствата имъ, тѣ ги сгѫстяватъ съ цѣль да ги прѣвърнатъ въ течни и послѣ – твърди тѣла и тогава ставатъ видими за всички. Така и съ дѣцата. Ако тѣ сѫ невидими за насъ, то не значи, че тѣ не сѫществуватъ, а само трѣбва да знаемъ законитѣ, по които може да ги сгѫстимъ. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби,“ т.е.
към втори вариант >>
33.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Да живее човек правилно, това значи, да владее
изкуството
да свири.
За да свири на цигулка, човек се нуждае още и от лък, с добре изопнати косми, да може, при докосване до струните, да се получават желаните тонове. Да знае човек да свири на цигулка, това значи, да е придобил едно от великите изкуства на живота. Когато детето започва да учи цигулка, в първо време, то скърца, взима фалшиви тонове. Колкото повече расте и се упражнява, тоновете стават по-чисти. Животът представя музика.
Да живее човек правилно, това значи, да владее
изкуството
да свири.
Човешкото тяло представя инструмент, специална цигулка, с която той свири; струните, това са четирите основни темперамента, чрез които човек се изявява. Четирите основни темперамента са: сангвиничен или въздухообразен, умствен или нервен, холеричен и флегматичен. Не е достатъчно цигулката да има четири струни, но те трябва да бъдат доброкачествени, да са направени от добър материал, да отговарят на известна дебелина. Същото се отнася и до темпераментите. Не е достатъчно да кажем, че някой човек е сангвиник, или умствено - нервен темперамент, но темпераментът му трябва да бъде доброкачествен.
към беседата >>
Преди да са научили
изкуството
, да точат брадвите си, на коритата на чешмите, хората трябва да са научили закона на хармонията.
Може ли да не се развали човек, бил той свещеник, учител, проповедник, съдия, ако точите брадвите си на тях? След това, казват: Не го бива нашият свещеник, проповедник или съдия. Как ще ги бива, как няма да се развалят тези хора, когато отгоре им точите брадви и ножове? За да не се разваля това, което Бог е създал, първо, ние не трябва да го разваляме. Кои са виновниците за развалянето?
Преди да са научили
изкуството
, да точат брадвите си, на коритата на чешмите, хората трябва да са научили закона на хармонията.
Някой момък се оженва за една добра, нежна, деликатна мома, но след няколко години, той изважда брадвата си и започва да я точи върху нейното корито. Точи брадвата и нарежда: Ти не трябва да бъдеш внимателна, деликатна, нежна към хората. Днес точи брадвата си, утре я точи, докато най-после, възлюбената му се развали и огрубее. Как да не се развали, когато, на гърба й, постоянно точат брадви? Същото става и с момъка.
към беседата >>
Да свиришъ – това е
изкуство
.
(втори вариант)
Но на цигулката има четири струни, опнати на срѣдата ѝ, и между тѣзи струни има извѣстно съотношение. Най-долнята, четвъртата струна е най-тънка, послѣ идатъ все по-дебели и по-дебели, докато първата е най-дебела. Тѣзи струни се различаватъ не само по дебелина, но и по интенсивность, при настрояването си се различаватъ – всѣка струна е четири пѫти по-опната отъ прѣдидущата. За да се свири, трѣбва да има и лѫкъ, на който сѫ опнати косми, които трѣбва да се мажатъ съ колофониумъ, за да издаватъ тонъ върху цигулката. Всѣки би си помислилъ, че като има цигулка, струни и лѫкъ, ще може да свири.
Да свиришъ – това е
изкуство
.
И въ самото свирене има степени, не всички цигулари свирятъ еднакво. Когато дѣцата започватъ да свирятъ на цигулка, тѣ отначало дигатъ голѣмъ шумъ, скрибуцане съ цигулката, докато постепенно тѣ все повече и повече се упражняватъ и станатъ най-послѣ велики артисти. Животътъ прилича на музика, инструментитѣ – това сѫ нашитѣ тѣла, струнитѣ – нашитѣ темпераменти. Хората биватъ по темпераментъ четири вида: сангвинически, холерически, меланхолически и флегматически. Четиритѣ темперамента съотвѣтствуватъ на четиритѣ струни въ цигулката.
към втори вариант >>
34.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Ако ти не си научил още това
изкуство
, а учиш другите, те ще те изобличат.
– Няма условия за развитие. И обратно: ако на глупавия дадете добри условия за развитие, след десет години той ще поумнее. Христос казва: „Добрият човек изважда от съкровището си добрините, а злият – злините”. Всеки трябва да вади добрините от своето сърце, първо за себе си, а после за своите ближни. Това значи: научи се първо, ти да обичаш Бога, а после учи ближния си.
Ако ти не си научил още това
изкуство
, а учиш другите, те ще те изобличат.
Те веднага ще те запитат: Какво ти е дал твоят Господ? Това не е за упрек, но, преди да учите другите, отворете ума и сърцето си за Божествената светлина, за да се развивате правилно. Мнозина се затварят за тази светлина, както орехът в черупката си, и очакват добри резултати. Това е невъзможно. Отворете се за Божествената светлина, която ще ви освободи от всички мъчнотии и противоречия.
към беседата >>
„Не ни изпращайте спиртъ, вие ни донесохте християнството, но и съ това, голѣмото зло, употрѣбяването на спирта, на виното.“ Трѣбва да умѣете да проповѣдвате, защото не е голѣмо
изкуство
да разваля човѣкъ, това е най-лесната работа.
(втори вариант)
А като пиете вода, въ която има разни мѫтилки, примѣси, тя ще прѣдизвика у васъ тяжесть. Ако едно учение те подигне, направи те по-уменъ, по-разсѫдливъ, това учение е Божествено, то е вѣрно. У старитѣ евреи имаше желание да обърнатъ хората къмъ еврейството и затова изпращаха свои мисионери да проповѣдватъ. Не е лошо да се проповѣдва християнството, но въпросътъ е какъ трѣбва да се проповѣдва. Прѣди 15 години имаше мисионери, които ходиха по Америка да проповѣдватъ, да не се изпраща спиртъ.
„Не ни изпращайте спиртъ, вие ни донесохте християнството, но и съ това, голѣмото зло, употрѣбяването на спирта, на виното.“ Трѣбва да умѣете да проповѣдвате, защото не е голѣмо
изкуство
да разваля човѣкъ, това е най-лесната работа.
Вие може да възразите и да кажете: „Ние не сме отъ тѣзи хора.“ Съмнѣвамъ се. Колко пѫти ние изгубваме най-хубавото си настроение. Нѣкой день имаме едно добро настроение, срѣщне ни нѣкой и казва: „Знаете ли еди-кой си какво говори за васъ? “ – „Какъ, за мене? “ И както си трѣгналъ горѣ, за Небето, слизашъ отъ тамъ и изгубвашъ Божественото настроение.
към втори вариант >>
35.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Изкуство
е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното.
Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина.
Изкуство
е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното.
Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите. Казано е, че Духът преобразява нещата. Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата. Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази. Той е плод на дървото и трябва да узрее.
към беседата >>
Изкуство
е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното.
Оставете го свободно да зрее. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен. Като узрее, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят. На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога.
Изкуство
е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното.
При това положение, който и да му говори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване, къде е Бог и къде не е. Дето е разумността, там няма никакво колебание и съмнение. Как трябва да разрешавате въпросите си? Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно. Ако сте гневен, неразположен, недоволен, или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса.
към беседата >>
Това значи, да владее човек
изкуството
, да превръща горчивите сокове в сладки.
Лошо ли е, да бъде човек будала? Какво повече може да иска той? Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина.
Това значи, да владее човек
изкуството
, да превръща горчивите сокове в сладки.
Това се постига със силна, разумна воля. Който е приложил своята разумна воля в живота си, той никога няма да чуе думата „будала." Който го срещне, ще му каже: Ти си красив цвят; ти си дърво, което цъфти; ти си плод, който зрее; ти си разумен човек, който прилага волята си, за да превръща горчивите сокове в сладки. Задачата на всеки човек е, да научи закона за превръщане на енергиите. Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си, в приятни и мъжът трябва да търси хармония, в обидните думи на своята жена. Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие.
към беседата >>
36.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Изкуство
е да се научи човек да люби и да обича.
Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал. Страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само любовта, като вътрешен подтик, може да застави човека да мисли и да работи.
Изкуство
е да се научи човек да люби и да обича.
Затова, именно, Христос задава въпроса: „Може ли сляп сляпаго да води? ”. Само любящият може да води хората. Време е вече сегашните хора да възлюбят Божията Мъдрост и Божественото знание, за да се хармонизират. Без това знание те всякога ще имат различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живеят добре, мъжете и жените се оправдават с различните си разбирания.
към беседата >>
Изкуство
е да се научи човѣкъ да люби и да обича.
(втори вариант)
Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ. Страхътъ нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ. Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи.
Изкуство
е да се научи човѣкъ да люби и да обича.
Затова, именно, Христосъ задава въпроса: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Само любещиятъ може да води хората. Време е вече сегашнитѣ хора да възлюбятъ Божията Мѫдрость и Божественото знание, за да се хармонизиратъ. Безъ това знание тѣ всѣкога ще иматъ различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живѣятъ добре, мѫжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания.
към втори вариант >>
37.
Съхранение на душевната енергия
,
ИБ
,
БС
, София, 10.6.1918г.,
И това е
изкуство
.
Тя изтича от вас така, както водата изтича от някое пукнато шише. Така и някои винари наливат в бутилки сладко вино и го заравят в земята да престои няколко години, гдето ферментира бавно. При това стоене във виното се образува известно количество въгледвуокис и отварянето трябва да става много внимателно, защото всичката течност може да изтече наведнъж. Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, в известни моменти може да се излее изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби.
И това е
изкуство
.
В това отношение не трябва да се правят погрешки, защото човек може да пострада. Ще ви дам един пример, от който ясно се вижда как се отразява силната радост: В Цариград заложили на лотария един английски параход, който струвал четири- пет милиона лева. Паднал се на един хамалин, когото поканили да отиде и да види своето притежание. По пътя, обаче, от радост той полудял. Хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват.
към беседата >>
Главното
изкуство
в опазването на душевната енергия е обработването на човешкия мозък.
Следователно трябва да се научим да пазим онова, което Бог ни е дал. За да можем да пазим даденото, непременно трябва да удвояваме своята енергия, за което е даден закон в Евангелието: удвояването е закон на сеенето – ако земеделецът не сее, ще губи. В това отношение вашият мозък е нива, върху която трябва да сеете. Във вашата житница Бог е положил семето, а като дойде определеното време, Господ казва: „Посей нивата! ” Вие отговаряте: „Тази година няма да сея, защото имам достатъчно храна, ще си почина.” Оставяте мозъците си необработени и те, както се казва научно, атрофират.
Главното
изкуство
в опазването на душевната енергия е обработването на човешкия мозък.
Има три начина, по които човешката енергия се изразходва: първо, чрез физическия организъм – чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; второ, чрез човешката мисъл и разсъждение; трето, чрез човешките страсти. Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите. И онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие. Този факт се забелязва у млади момичета и момчета на около петнадесет-шестнадесет години. В тази възраст те започват да любят и затова започват да забравят и не могат да си учат уроците.
към беседата >>
Да се губи е лесно, но да се печели е
изкуство
, понеже на мнозина от вас умът не работи.
Това не е само утеха, това са факти. Когато пристъпите към първия опит, не се спъвайте от нищо. Не губете вашите чувства, вашите мисли и религиозни вярвания, които имате. Всеки мъж или жена трябва да прилага своята опитност. Дошли сме на Земята да печелим, за да се върнем при Бога богати.
Да се губи е лесно, но да се печели е
изкуство
, понеже на мнозина от вас умът не работи.
Това „губене” окултистите го наричат демагнитизиране. Ако тези зададени опити не можете да направите сами, поискайте помощта на другиго, работете колективно. В цялата тази работа трябва да имате търпение. Започвайте опитите обикновено сутрин, или когато имате разположение. Ще попитате дали ще ви се приеме молитвата.
към беседата >>
38.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Като кацвам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля." Бог й отговорил: "Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам
изкуството
да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед." Както между животните, така и между хората, срещате едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят.
Всички насекоми и бръмбари се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да изкаже мнението си. Бог я запитал: "Защо стоиш настрана и нищо не казваш? " Тогава тя се обърнала към Бога с думите: "Господи, сприхава съм по характер, а някога обичам и да жиля. Дето намеря човека, мога да го ужиля.
Като кацвам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля." Бог й отговорил: "Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам
изкуството
да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед." Както между животните, така и между хората, срещате едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят.
На тях повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Те са скромните хора в света, които ще придобият смирението. След грехопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Бог решил да изпрати потопа за пречистване на човечеството. Когато дошъл денят, в който Ной трябвало да спре на някоя планина с ковчега си, Бог запитал всички планини, на коя от тях да стане това. Той искал да знае мнението на планините по този въпрос.
към беседата >>
Светът ще се оправи, когато хората придобият
изкуството
на пчелата и скромността на двете планини – Арарат и Синай.
Радвайте се, ако учениците Христови са дошли за вашата ослица. И ако вашият стопанин пита защо ви е ослицата, ще кажете: "На Господа трябва." Ослицата е вашият живот, който трябва да посветите в служене на Господа, на Христа. Днес всички хора се запитват кога ще се оправи светът. Отговорът е прост. Светът ще се оправи, когато хората бъдат готови да дадат живота си за Христа.
Светът ще се оправи, когато хората придобият
изкуството
на пчелата и скромността на двете планини – Арарат и Синай.
Малцина се стремят към скромността; повечето хора, мъже и жени, искат да бъдат орли, да летят нависоко. Добро е желанието на човека да хвърчи високо, като орела, но същевременно орелът е хищник – много животни страдат от него. В умствено отношение хората се стремят към високи идеи, с които да хвърчат из пространството, но много от тях са хищнически. Влезе ли такава идея в ума ви, тя нарушава спокойствието ви, и вие губите смисъла на Живота. Следователно, ако сте нещастни, ще знаете, че орел е кацнал върху вас; ако сте щастливи, ще знаете, че пчела е кацнала върху вас.
към беседата >>
Да цапаш хората, това не е наука, нито
изкуство
; обаче, да ги чистиш, това е велика наука.
Защото вие сте обезценили осела и сте го направили за посмешище. Всяко нещо – камък, растение и животно има свой скрит смисъл и предназначение, но много от тях сте обезценили. Това обезценяване се забелязва не само към растенията и животните, но и към хората. Едни за други те са станали за посмешище, изгубили са първичното си значение и смисъл. Днес хората се кичат с различни епитети, с което сами се подценяват.
Да цапаш хората, това не е наука, нито
изкуство
; обаче, да ги чистиш, това е велика наука.
Желая ви, Христос да се качи на вашия осел, с него да влезе в Ерусалим и да викате: "Осана, благословен е онзи, който иде в името Господне и влиза в нашия храм! " Вашата душа ще бъде свободна и ще носи нов, Божествен ред и порядък в света.
към беседата >>
Богъ ѝ отговорилъ: Понеже само ти призна своята слабость, на тебе възлагамъ
изкуството
да събирашъ сладкия сокъ отъ цвѣтята и да правишъ отъ него медъ.
(втори вариант)
Единствена пчелата останала настрана, безъ да изкаже мнението си. Богъ я запиталъ: Защо стоишъ настрана и нищо не казвашъ? Тогава тя се обърнала къмъ Бога съ думитѣ: Господи, сприхава съмъ по характеръ, а нѣкога обичамъ и да жиля. Дето намѣря човѣка, мога да го ужиля. Като кацвамъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ, ще срещна човѣка, надвесенъ надъ цвѣтята, и ще го ужиля.
Богъ ѝ отговорилъ: Понеже само ти призна своята слабость, на тебе възлагамъ
изкуството
да събирашъ сладкия сокъ отъ цвѣтята и да правишъ отъ него медъ.
Както между животнитѣ, така и между хората, срѣщате едни, които обичатъ да се превъзнасятъ, и други, които признаватъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ си и сѫ готови да се изправятъ. На тѣхъ повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Тѣ сѫ скромнитѣ хора въ свѣта, които ще придобиятъ смирението. Следъ грѣхопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Богъ решилъ да изпрати потопа за пречистване на човѣчеството. Когато дошълъ деньтъ, въ който Ной трѣбвало да спре на нѣкоя планина съ ковчега си, Богъ запиталъ всички планини, на коя отъ тѣхъ да стане това.
към втори вариант >>
Свѣтътъ ще се оправи, когато хората придобиятъ
изкуството
на пчелата и скромностьта на дветѣ планини — Араратъ и Синай.
(втори вариант)
И, ако вашиятъ стопанинъ пита, защо ви е ослицата, ще кажете: На Господа трѣбва. Ослицата е вашиятъ животъ, който трѣбва да посветите въ служене на Господа, на Христа. Днесъ всички хора се запитватъ, кога ще се оправи свѣтътъ. Отговорътъ е простъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората бѫдатъ готови да дадатъ живота си за Христа.
Свѣтътъ ще се оправи, когато хората придобиятъ
изкуството
на пчелата и скромностьта на дветѣ планини — Араратъ и Синай.
Малцина се стремятъ къмъ скромностьта; повечето хора, мѫже и жени, искатъ да бѫдатъ орли, да летятъ нависоко. Добро е желанието на човѣка да хвърчи високо, като орела, но сѫщевременно орелътъ е хищникъ — много животни страдатъ отъ него. Въ умствено отношение хората се стремятъ къмъ високи идеи, съ които да хвърчатъ изъ пространството, но много отъ тѣхъ сѫ хищнически. Влѣзе ли такава идея въ ума ви, тя нарушава спокойствието ви, и вие губите смисъла на живота. Следователно, ако сте нещастни, ще знаете, че орелъ е кацналъ върху васъ; ако сте щастливи, ще знаете, че пчела е кацнала върху васъ.
към втори вариант >>
Да цапашъ хората, това не е наука, нито
изкуство
; обаче, да ги чистишъ, това е велика наука.
(втори вариант)
— Защото вие сте обезценили осела и сте го направили за посмѣшище. Всѣко нѣщо — камъкъ, растение и животно има свой скритъ смисълъ и предназначение, но много отъ тѣхъ сте обезценили. Това обезценяване се забелязва не само къмъ растенията и животнитѣ, но и къмъ хората. Едни за други тѣ сѫ станали за посмѣшище, изгубили сѫ първичното си значение и смисълъ. Днесъ хората се кичатъ съ различни епитети, съ което сами се подценяватъ.
Да цапашъ хората, това не е наука, нито
изкуство
; обаче, да ги чистишъ, това е велика наука.
Желая ви, Христосъ да се качи на вашия оселъ, съ него да влѣзе въ Ерусалимъ и да викате: Осана, благословенъ е онзи, който иде въ името Господне и влиза въ нашия храмъ! Вашата душа ще бѫде свободна и ще носи новъ, Божественъ редъ и порядъкъ въ свѣта.
към втори вариант >>
39.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Дяволът казваше на Христа: „Ти си дошъл на земята с велика мисия, но за постигането й трябва да покажеш
изкуство
, как да превърнеш камъните в хляб.” Ако това беше станало във времето на Христа, днес нямаше да купувате хляб с купони.
Три положения има в Живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т.е. индивидуалния живот на душата, Това се вижда от думите, които дяволът отправя към Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.” Христос отговаря: „Писано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Божията уста”. Тук се състезават двама учени в Божественото знание – от една страна Христос, Който беше въплътен във форма на човек, като Учител на Любовта и Правдата; от друга страна дяволът, който също беше въплътен във форма на човек, но изкусител. И двамата се състезаваха върху Божествената Истина, която господства в света.
Дяволът казваше на Христа: „Ти си дошъл на земята с велика мисия, но за постигането й трябва да покажеш
изкуство
, как да превърнеш камъните в хляб.” Ако това беше станало във времето на Христа, днес нямаше да купувате хляб с купони.
Дяволът обърна вниманието на Христа върху егоизъма на хората. Той Му каза, че хората са крайни егоисти и, за да успяват в живота си, трябва да бъдат богати. Същевременно той Му казваше, че и в миналото са идвали Учители като Него, но не са успявали. С това той искаше да разколебае основата, на която беше стъпил Христос. Христос познаваше добре Божиите закони и не се подаде на изкушението на дявола.
към беседата >>
Аз го превеждам на български език, за което се изисква голямо
изкуство
.
От планината ли се хвърляте? На дявола ли се кланяте? ” Това е гласът на Христа, Който днес говори на много езици едновременно. Дето и да отидете – в Англия, Франция, Германия, Русия, навсякъде ще чуете Неговия глас. Всъщност, един е езикът на Христа, но, като минава през различните народи, Той го превежда на съответния за тях език.
Аз го превеждам на български език, за което се изисква голямо
изкуство
.
Днешният ден носи със себе си хиляди изминали години; той носи същевременно и бъдещето. От това гледище, казваме, че Христовото учение има отношение и към миналото, и към настоящето, и към бъдещето. Ако се свържете с Бога, Той ще ви прегърне, целуне и облече с нова дреха. След това ще заколи във ваша чест най-угоеното си теле и ще ви задържи при себе си. Вие трябва да съзнавате новото си положение и да кажете: „Господи, не съм достоен да бъда Твой син.
към беседата >>
Дяволътъ казваше на Христа: Ти си дошълъ на земята съ велика мисия, но за постигането ѝ трѣбва да покажешъ
изкуство
, какъ да превърнешъ камънитѣ въ хлѣбъ.
(втори вариант)
Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т. е. индивидуалния животъ на душата. Това се вижда отъ думитѣ, които дяволътъ отправя къмъ Христа: „Ако си Синъ Божи, речи тѣзи камъни да станатъ хлѣбове.” Христосъ отговаря: „Писано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Тукъ се състезаватъ двама учени въ Божественото знание — отъ една страна Христосъ, Който бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, като Учитель на любовьта и правдата; отъ друга страна дяволътъ, който сѫщо бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, но изкуситель. И двамата се състезаваха върху Божествената истина, която господствува въ свѣта.
Дяволътъ казваше на Христа: Ти си дошълъ на земята съ велика мисия, но за постигането ѝ трѣбва да покажешъ
изкуство
, какъ да превърнешъ камънитѣ въ хлѣбъ.
Ако това бѣше станало въ времето на Христа, днесъ нѣмаше да купувате хлѣбъ съ купони. Дяволътъ обърна вниманието на Христа върху егоизъма на хората. Той Му каза, че хората сѫ крайни егоисти и, за да успѣватъ въ живота си, трѣбва да бѫдатъ богати. Сѫщевременно той Му казваше, че и въ миналото сѫ идвали Учители като Него, но не сѫ успѣвали. Съ това той искаше да разколебае основата, на която бѣше стѫпилъ Христосъ.
към втори вариант >>
Азъ го превеждамъ на български езикъ, за което се изисква голѣмо
изкуство
.
(втори вариант)
Отъ планината ли се хвърляте? На дявола ли се кланяте? Това е гласътъ на Христа, Който днесъ говори на много езици едновременно. Дето и да отидете — въ Англия, Франция, Германия, Русия, навсѣкѫде ще чуете Неговия гласъ. Въ сѫщность, единъ е езикътъ на Христа, но, като минава презъ различнитѣ народи, Той го превежда на съответния за тѣхъ езикъ.
Азъ го превеждамъ на български езикъ, за което се изисква голѣмо
изкуство
.
Днешниятъ день носи съ себе си хиляди изминали години; той носи сѫщевременно и бѫдещето. Отъ това гледище, казваме, че Христовото учение има отношение и къмъ миналото, и къмъ настоящето, и къмъ бѫдещето. Ако се свържете съ Бога, Той ще ви пригърне, цѣлуне и облѣче съ нова дреха. Следъ това ще заколи въ ваша честь най-угоеното си теле и ще ви задържи при себе си. Вие трѣбва да съзнавате новото си положение и да кажете: Господи, не съмъ достоенъ да бѫда Твой синъ.
към втори вариант >>
40.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Той е научил
изкуството
да плава.
Чрез мъчнотиите проверяват човека, може ли да плава, или не може. Малкото патенце се излюпи и започва да плава, а човек живее десетки години на земята и не може да плава, т.е. не може да решава мъчнотиите си. Които не може да плава, не може да решава задачите си и потъва във водата. Добрият човек, в пълния смисъл на думата, лесно решава задачите си.
Той е научил
изкуството
да плава.
Комисията го изпитва и му пише шесторка. На слабия пише единица. След всичко това, той иска да седне отляво или отдясно на Христа. Какво означава лявата страна на Христа? Работа на земята.
към беседата >>
Той е научилъ
изкуството
да плава.
(втори вариант)
Чрезъ мѫчнотиитѣ провѣряватъ човѣка, може ли да плава, или не може. Малкото патенце се излюпи и започва да плава, а човѣкъ живѣе десетки години на земята и не може да плава, т. е. не може да решава мѫчнотиитѣ си. Който не може да плава, не може да решава задачитѣ си и потъва въ водата. Добриятъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, лесно решава задачитѣ си.
Той е научилъ
изкуството
да плава.
Комисията го изпитва и му пише шесторка. На слабия пише единица. Следъ всичко това, той иска да седне отлѣво или отдѣсно на Христа. Какво означава лѣвата страна на Христа? — Работа на земята.
към втори вариант >>
41.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Ако мъжът не знае това
изкуство
, нека жената го облече; ако жената не притежава това
изкуство
, нека мъжът я облече.
Не се сърди на мъжа си, но дай му чиста вода, да измие краката си, отвори прозореца да подиша чист въздух, дай му нови дрехи да се облече и виж след това, няма ли да бъде доволен. Всяка жена, която отваря Божествения сандък и дава нови дрехи на мъжа си, е добра. Това обличане е психическо. Който ги знае да се облича с нова психическа дреха, всякога ще бъде недоволен и всякога ще се оплаква. Колко жени се оплакват от мъжете си, и колко мъже – от жените си, само затова, че не знаели как да се обличат в нови дрехи.
Ако мъжът не знае това
изкуство
, нека жената го облече; ако жената не притежава това
изкуство
, нека мъжът я облече.
Обличай жена си всяка сутрин в нова дреха, и тя ще бъде добра. Обличай мъжа си всяка сутрин в нова дреха, и той ще бъде добър. Жената сготвила някакво ядене, от което мъжът е недоволен. Той се сърди, гневи, но след това и тя започва да се сърди. В края на краищата, се явява общо недоволство Защо жената да не изучи характера и вкуса на мъжа си и да наготви ядене, което той обича?
към беседата >>
Само Природата владее
изкуството
да превръща старото в ново.
Ако доброволно поеме товара ви, благодарете му за Доброто, което ви е направил. Помнете: старото не носи нещо полезно и добро за хората. То е ценно само за Природата. Тя го туря на корените на своите дървета за тор. Те го всмукват, извличат потребните сокове, от които след време излизат нови листа, нови пъпки и клончета, нови цветове и плодове.
Само Природата владее
изкуството
да превръща старото в ново.
Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на онези, които любят Господа, се превръща на добро." Ще кажете, че този стих се отнася до всички християни, защото те любят Бога. Колко време Го любят? Най-много един-два часа, докато са в черква, облечени в нови, чисти дрехи. Останалите 22–23 часа те са в старите си дрехи. Като разгледате отношението 1:23, ще разберете колко време сте били истински християни.
към беседата >>
Ако мѫжътъ не знае това
изкуство
, нека жената го облѣче; ако жената не притежава това
изкуство
, нека мѫжътъ я облѣче.
(втори вариант)
Не се сърди на мѫжа си, но дай му чиста вода, да измие краката си, отвори прозореца да подиша чистъ въздухъ, дай му нови дрехи да се облѣче и вижъ следъ това, нѣма ли да бѫде доволенъ. Всѣка жена, която отваря Божествения сандъкъ и дава нови дрехи на мѫжа си, е добра. Това обличане е психическо. Който не знае да се облича съ нова психическа дреха, всѣкога ще бѫде недоволенъ и всѣкога ще се оплаква. Колко жени се оплакватъ отъ мѫжетѣ си, и колко мѫже — отъ женитѣ си, само затова, че не знаели, какъ да се обличатъ въ нови дрехи.
Ако мѫжътъ не знае това
изкуство
, нека жената го облѣче; ако жената не притежава това
изкуство
, нека мѫжътъ я облѣче.
Обличай жена си всѣка сутринь въ нова дреха, и тя ще бѫде добра. Обличай мѫжа си всѣка сутринь въ нова дреха, и той ще бѫде добъръ. Жената сготвила нѣкакво ядене, отъ което мѫжътъ е недоволенъ. Той се сърди, гнѣви, но следъ това и тя започва да се сърди. Въ края на краищата, се явява общо недоволство.
към втори вариант >>
Само природата владѣе
изкуството
да превръща старото въ ново.
(втори вариант)
Ако доброволно поеме товара ви, благодарете му за доброто, което ви е направилъ. Помнете: старото не носи нѣщо полезно и добро за хората. То е ценно само за природата. Тя го туря на коренитѣ на своитѣ дървета за торъ. Тѣ го всмукватъ, извличатъ потрѣбнитѣ сокове, отъ които следъ време излизатъ нови листа, нови пѫпки и клончета, нови цвѣтове и плодове.
Само природата владѣе
изкуството
да превръща старото въ ново.
Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Господа, се превръща на добро”. Ще кажете, че този стихъ се отнася до всички християни, защото тѣ любятъ Бога. — Колко време Го любятъ? Най-много единъ-два часа, докато сѫ въ черква, облѣчени въ нови, чисти дрехи. Останалитѣ 22 — 23 часа тѣ сѫ въ старитѣ си дрехи.
към втори вариант >>
42.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
Това не е нищо друго, освен
изкуството
, което Христос притежавал – да превръща водата във вино.
" Да оставяме добрите неща последни, това е естественият път в Живота. Според мене, не е най-важният въпрос защо доброто вино е останало за най-после. По-важен въпрос има от този, а именно: как може водата да се превърне във вино. Сам по себе си, човешкият живот е доста сложен. Ето защо, първата задача на човека е да превърне горчивите чувства в сладки, изопачените мисли – в светли и прави.
Това не е нищо друго, освен
изкуството
, което Христос притежавал – да превръща водата във вино.
Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това изкуство. Това значи, да превърне човек живота си в песен и музика, в радост и веселие. Днес всички искат да знаят какво ще стане с тях, какъв ще бъде краят на живота им. Аз ще стана пророк и ще отговоря на въпроса, който ви интересува. Ако продължавате да вървите по пътя, по който сте тръгнали, след сто години най-много, от вас ще останат само кости; мислите и желанията ви ще се пръснат в пространството.
към беседата >>
Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това
изкуство
.
Според мене, не е най-важният въпрос защо доброто вино е останало за най-после. По-важен въпрос има от този, а именно: как може водата да се превърне във вино. Сам по себе си, човешкият живот е доста сложен. Ето защо, първата задача на човека е да превърне горчивите чувства в сладки, изопачените мисли – в светли и прави. Това не е нищо друго, освен изкуството, което Христос притежавал – да превръща водата във вино.
Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това
изкуство
.
Това значи, да превърне човек живота си в песен и музика, в радост и веселие. Днес всички искат да знаят какво ще стане с тях, какъв ще бъде краят на живота им. Аз ще стана пророк и ще отговоря на въпроса, който ви интересува. Ако продължавате да вървите по пътя, по който сте тръгнали, след сто години най-много, от вас ще останат само кости; мислите и желанията ви ще се пръснат в пространството. Като влезете в Астралния свят, ще се намерите в положението на блудния син: ще ходите окъсани и боси, гладни и жадни, и ще търсите път да се върнете отново на земята.
към беседата >>
Велико
изкуство
е да превърнеш греха в Правда, страданието – в Радост, а смъртта – в Живот.
„Ти си задържал доброто вино досега". Правете и вие добро, ново вино, понеже е необходимо за сегашния живот. Само доброто вино може да освободи човека от смъртта. Какво представлява смъртта? Робство. Значи, смъртта, грехът, страданието заробват човека.
Велико
изкуство
е да превърнеш греха в Правда, страданието – в Радост, а смъртта – в Живот.
Който не е придобил това изкуство, той счита, че хората са лоши. Мъжът казва, че жена му е лоша, иска да се освободи от нея; жената казва, че мъжът й е лош, и тя иска да се освободи от него. Мъжът мисли, че ще се освободи от жена си, като я напусне; и жената мисли по същия начин. Мъжът се освобождава от жена си, само като не мисли за друга жена. Тогава той работи съзнателно върху себе си и се повдига; мисли ли за друга жена, той нищо ново не придобива.
към беседата >>
Който не е придобил това
изкуство
, той счита, че хората са лоши.
Правете и вие добро, ново вино, понеже е необходимо за сегашния живот. Само доброто вино може да освободи човека от смъртта. Какво представлява смъртта? Робство. Значи, смъртта, грехът, страданието заробват човека. Велико изкуство е да превърнеш греха в Правда, страданието – в Радост, а смъртта – в Живот.
Който не е придобил това
изкуство
, той счита, че хората са лоши.
Мъжът казва, че жена му е лоша, иска да се освободи от нея; жената казва, че мъжът й е лош, и тя иска да се освободи от него. Мъжът мисли, че ще се освободи от жена си, като я напусне; и жената мисли по същия начин. Мъжът се освобождава от жена си, само като не мисли за друга жена. Тогава той работи съзнателно върху себе си и се повдига; мисли ли за друга жена, той нищо ново не придобива. Така също той трябва да излезе и вън от себе си, от своята личност и да мисли за възвишеното.
към беседата >>
Пожелавам ви от днес да прилагате
изкуството
на Христа, да превръщате водата във вино, да възприемете Новото учение, а с него заедно и Новия живот.
Само силният може да победи и да се справи с мъчнотиите си. Само търпеливият ще издържи докрай. Казано е в Писанието: „Блажени нищите духом”. Под думата нищ не се разбира слаб човек. Нищият е силен за Доброто, за великото в света, но не и за злото и низкото.
Пожелавам ви от днес да прилагате
изкуството
на Христа, да превръщате водата във вино, да възприемете Новото учение, а с него заедно и Новия живот.
Не се обезсърчавайте от земния живот, защото чрез него придобивате опитности. От хиляди години насам човек слиза на земята да събира знания и опитности. Един ден, когато свърши земното училище, Бог ще каже: „Време е вече моят син да напусне земята и да се върне при мене." Старият казва, че не може да учи. Няма стари хора на земята. Две категории хора познаваме: стари, мъдри хора, които прилагат Доброто, и стари, които си служат със злото.
към беседата >>
Това не е нищо друго, освенъ
изкуството
, което Христосъ притежавалъ — да превръща водата въ вино.
(втори вариант)
” Да оставяме добритѣ нѣща последни, това е естествениятъ пѫть въ живота. Споредъ мене, не е най-важниятъ въпросъ, защо доброто вино е останало за най-после. По-важенъ въпросъ има отъ този, а именно: какъ може водата да се превърне въ вино. Самъ по себе си, човѣшкиятъ животъ е доста сложенъ. Ето защо, първата задача на човѣка е да превърне горчивитѣ чувства въ сладки, изопаченитѣ мисли — въ свѣтли и прави.
Това не е нищо друго, освенъ
изкуството
, което Христосъ притежавалъ — да превръща водата въ вино.
Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това изкуство. Това значи, да превърне човѣкъ живота си въ пѣсень и музика, въ радость и веселие. Днесъ всички искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ, какъвъ ще бѫде краятъ на живота имъ. Азъ ще стана пророкъ и ще отговоря на въпроса, който ви интересува. Ако продължавате да вървите по пѫтя, по който сте тръгнали, следъ сто години най-много, отъ васъ ще останатъ само кости; мислитѣ и желанията ви ще се пръснатъ въ пространството.
към втори вариант >>
Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това
изкуство
.
(втори вариант)
Споредъ мене, не е най-важниятъ въпросъ, защо доброто вино е останало за най-после. По-важенъ въпросъ има отъ този, а именно: какъ може водата да се превърне въ вино. Самъ по себе си, човѣшкиятъ животъ е доста сложенъ. Ето защо, първата задача на човѣка е да превърне горчивитѣ чувства въ сладки, изопаченитѣ мисли — въ свѣтли и прави. Това не е нищо друго, освенъ изкуството, което Христосъ притежавалъ — да превръща водата въ вино.
Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това
изкуство
.
Това значи, да превърне човѣкъ живота си въ пѣсень и музика, въ радость и веселие. Днесъ всички искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ, какъвъ ще бѫде краятъ на живота имъ. Азъ ще стана пророкъ и ще отговоря на въпроса, който ви интересува. Ако продължавате да вървите по пѫтя, по който сте тръгнали, следъ сто години най-много, отъ васъ ще останатъ само кости; мислитѣ и желанията ви ще се пръснатъ въ пространството. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, ще се намѣрите въ положението на блудния синъ: ще ходите окѫсани и боси, гладни и жадни и ще търсите пѫть да се върнете отново на земята.
към втори вариант >>
Велико
изкуство
е да превърнешъ грѣха въ правда, страданието — въ радость, а смъртьта — въ животъ.
(втори вариант)
Правете и вие добро, ново вино, понеже е необходимо за сегашния животъ. Само доброто вино може да освободи човѣка отъ смъртьта. Какво представя смъртьта? — Робство. Значи, смъртьта, грѣхътъ, страданието заробватъ човѣка.
Велико
изкуство
е да превърнешъ грѣха въ правда, страданието — въ радость, а смъртьта — въ животъ.
Който не е придобилъ това изкуство, той счита, че хората сѫ лоши. Мѫжътъ казва, че жена му е лоша, иска да се освободи отъ нея; жената казва, че мѫжътъ ѝ е лошъ, и тя иска да се освободи отъ него. Мѫжътъ мисли, че ще се освободи отъ жена си, като я напусне. И жената мисли по сѫщия начинъ. Мѫжътъ се освобождава отъ жена си, само като не мисли за друга жена.
към втори вариант >>
Който не е придобилъ това
изкуство
, той счита, че хората сѫ лоши.
(втори вариант)
Само доброто вино може да освободи човѣка отъ смъртьта. Какво представя смъртьта? — Робство. Значи, смъртьта, грѣхътъ, страданието заробватъ човѣка. Велико изкуство е да превърнешъ грѣха въ правда, страданието — въ радость, а смъртьта — въ животъ.
Който не е придобилъ това
изкуство
, той счита, че хората сѫ лоши.
Мѫжътъ казва, че жена му е лоша, иска да се освободи отъ нея; жената казва, че мѫжътъ ѝ е лошъ, и тя иска да се освободи отъ него. Мѫжътъ мисли, че ще се освободи отъ жена си, като я напусне. И жената мисли по сѫщия начинъ. Мѫжътъ се освобождава отъ жена си, само като не мисли за друга жена. Тогава той работи съзнателно върху себе си и се повдига.
към втори вариант >>
Пожелавамъ ви отъ днесъ да прилагате
изкуството
на Христа, да превръщате водата въ вино, да възприемете новото учение, а съ него заедно и новия животъ.
(втори вариант)
Само силниятъ може да победи и да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Само търпеливиятъ ще издържи докрай. Казано е въ Писанието: „Блажени нищитѣ духомъ”. Подъ думата „нищъ” не се разбира слабъ човѣкъ. Нищиятъ е силенъ за доброто, за великото въ свѣта, но не и за злото и низкото.
Пожелавамъ ви отъ днесъ да прилагате
изкуството
на Христа, да превръщате водата въ вино, да възприемете новото учение, а съ него заедно и новия животъ.
Не се обезсърдчавайте отъ земния животъ, защото чрезъ него придобивате опитности. Отъ хиляди години насамъ човѣкъ слиза на земята да събира знания и опитности. Единъ день, когато свърши земното училище, Богъ ще каже: Време е вече моятъ синъ да напусне земята и да се върне при мене. Стариятъ казва, че не може да учи. — Нѣма стари хора на земята.
към втори вариант >>
43.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Изкуство
е, когато човек среща пречки на пътя си, да не се гневи.
Когато среща на пътя си препятствие, което не може да преодолее. Видите ли някой сърдит, разгневен човек, ще знаете, че има някакво препятствие на пътя си, което пречи на свободното му движение. Така се гневят мъжът и жената. Мъжът се гневи, ако обедът не е готов на време. Жената се гневи, че мъжът не е донесъл достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.
Изкуство
е, когато човек среща пречки на пътя си, да не се гневи.
Пречките и мъчнотиите са създадени за каляване на човешката воля. Някои хора се сърдят, защото светът не е създаден според техните разбирания и изисквания. Божественият свят е създаден както трябва, но човешкият не е създаден правилно. Понеже човек се е отклонил от правия път, той сам е виновен за живота си. Той не познава Божиите закони, а иска да се жени.
към беседата >>
Пърженето на лука е човешко
изкуство
, а не Божествено.
Ако снахата пере ризата на свекърва си с недоволство, Исус ще и каже: „Сестра, остави тази работа. Аз ще очистя свекърва ти, а Бог ще я благослови." Каквото работите, работете с Любов. Трябва ли жената да готви с неразположение? Ще пържи лук и ще се гневи. Кой я кара да пържи лук?
Пърженето на лука е човешко
изкуство
, а не Божествено.
Както пържите лука, така и вас някога ще пържат. След това ще питате защо Бог е допуснал смъртта. И смъртта е човешко изобретение. Тя е дошла след грехопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите.
към беседата >>
Изкуство
е, когато човѣкъ срѣща прѣчки на пѫтя си, да не се гнѣви.
(втори вариант)
— Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе. Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение. Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената. Мѫжътъ се гнѣви, ако обѣдътъ не е готовъ на време. Жената се гнѣви, че мѫжътъ не е донесълъ достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.
Изкуство
е, когато човѣкъ срѣща прѣчки на пѫтя си, да не се гнѣви.
Прѣчкитѣ и мѫчнотиитѣ сѫ създадени за каляване на човѣшката воля. Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания. Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно. Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си. Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени.
към втори вариант >>
Праженето на лука е човѣшко
изкуство
, а не Божествено.
(втори вариант)
Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови. Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ?
Праженето на лука е човѣшко
изкуство
, а не Божествено.
Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ. Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нуждно да го пражите.
към втори вариант >>
44.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на
изкуството
.
Без товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне. Опасно е да влезете с товар във водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време,
когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на
изкуството
.
Те ще откачват товара от пояса на давещите се и ще ги изваждат на брега. После ще им дадат товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще стават в бъдеще: нито товара ще вземат, нито човека ще отнасят със себе си. Един млад човек влязъл в един магазин и взел, каквото намерил: масло, яйца, захар.
към беседата >>
Някога той познавал това
изкуство
.
Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око за своя ближен. В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си. Как става това? По известни закони. Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си.
Някога той познавал това
изкуство
.
Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат. Всъщност много от тях гледат, но не виждат; все едно, че нямат очи. И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни." Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден. Той има стремеж към възвишеното.
към беседата >>
И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от
изкуството
си да прескачат плета.
Ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя.
И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от
изкуството
си да прескачат плета.
Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път. В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал.
към беседата >>
Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на
изкуството
.
(втори вариант)
Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите. Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне. Опасно е да влѣзете съ товаръ въ водата. По-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си. Докато дойде нѣкой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето.
Ще дойде време, когато хората ще крадатъ майсторски, по всички правила на
изкуството
.
Тѣ ще откачватъ товара отъ пояса на давещитѣ се и ще ги изваждатъ на брѣга. После ще имъ дадатъ товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще ставатъ въ бѫдеще: нито товара ще взиматъ, нито човѣка ще отнасятъ съ себе си. Единъ младъ човѣкъ влѣзълъ въ единъ магазинъ и взелъ, каквото намѣрилъ: масло, яйца, захарь.
към втори вариант >>
Нѣкога той познавалъ това
изкуство
.
(втори вариант)
Употрѣби едната си рѫка и едното око за себе си, а другата рѫка и другото око за своя ближенъ. Въ духовния свѣтъ ти пакъ ще намѣришъ окото си и рѫката си. — Какъ става това? — По известни закони. Човѣкъ изгубилъ знанието да намѣства отрѣзанитѣ и извадени удове отъ тѣлото си.
Нѣкога той познавалъ това
изкуство
.
Съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ очи и виждатъ. Въ сѫщность много отъ тѣхъ гледатъ, но не виждатъ; все едно, че нѣматъ очи. И фарисеитѣ казваха на Христа, че виждатъ всичко, че не сѫ слѣпи, но Христосъ имъ отговори: „Ако, наистина, виждате, ще бѫдете наказани за дѣлата си; ако не виждате, не сте отговорни.” Като изучавате науката за окото, по лѫчитѣ, които излизатъ отъ него, ще познавате човѣка. Ако лѫчътъ, който излиза отъ окото, върви нагоре, човѣкъ е добъръ, благороденъ. Той има стремежъ къмъ възвишеното.
към втори вариант >>
И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ
изкуството
си да прескачатъ плета.
(втори вариант)
Ако нищо не родятъ, и животътъ имъ нѣма да се оправи. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари. Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа. Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета. Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя.
И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ
изкуството
си да прескачатъ плета.
Добре е човѣкъ да прескача, но презъ какви плетове? Ако прескача презъ плета на омразата, на безлюбието, на грѣха, той е на правъ пѫть. Въ единъ монастиръ живѣли двама светии. Единъ день, като се разхождалъ, единиятъ отъ тѣхъ видѣлъ на пѫтя си дупка и въ нея гърне съ злато. Той не се спрѣлъ да помисли, какво да направи съ златото, но веднага прескочилъ оградата на монастира и избѣгалъ.
към втори вариант >>
45.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Голямо
изкуство
е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове.
Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо? Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка дама гласувала за себе си.
Голямо
изкуство
е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове.
В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място: единият отдясно на Христа, а другият – отляво. Оттук виждаме многоженството на Духа. Той има няколко жени, т.е. няколко души. Странно е, наистина, един мъж да има много жени.
към беседата >>
Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят
изкуството
да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове.
Следователно, от нещастието Бог създава условия за бъдещето щастие. Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат вън, в друга къща, а те остават в старата. Пчелите постъпват точно обратно: младите остават в стария кошер, а старите излизат вън, в друг кошер. Каквото и да правят хората, при сегашните разбирания невъзможно е да бъдат щастливи. Щастието подразбира нов живот, живот на Абсолютна чистота и святост.
Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят
изкуството
да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове.
Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях. Наистина, те заслужват възхищение. Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята.
към беседата >>
Изкуство
е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ.
Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни. Хора, които имат черна коса, са много енергични. И когато обичат, и когато мразят са резки; в тях липсва мекота. Когато косата побелява, човек губи енергията си. Той казва: „Аз съм кротък човек." – Кротък си, защото нямаш енергия.
Изкуство
е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ.
Като побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш. Да риташ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре. Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали. И в човека има вътрешно раздвояване, което се изразява в негодуване.
към беседата >>
Голѣмо
изкуство
е да може човѣкъ чрезъ волята си да примири своя умъ и своето сърдце така, както Христосъ примири двамата си ученика — Заведеевитѣ синове.
(втори вариант)
Една отъ тѣхъ трѣбвало да поднесе букета на великия гостъ. Голѣмъ споръ се повдигналъ между дамитѣ, коя отъ тѣхъ да избератъ. Понеже не дошли до нѣкакво съгласие, тѣ решили да пристѫпятъ къмъ гласуване. Като прегледали бюлетинкитѣ, въпросътъ пакъ останалъ неразрешенъ. Защо? — Получили се 12 различни бюлетинки: всѣка дама гласувала за себе си.
Голѣмо
изкуство
е да може човѣкъ чрезъ волята си да примири своя умъ и своето сърдце така, както Христосъ примири двамата си ученика — Заведеевитѣ синове.
Въ разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро мѣсто: единиятъ отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво. Оттукъ виждаме многоженството на духа. Той има нѣколко жени, т. е. нѣколко души. Странно е, наистина, единъ мѫжъ да има много жени.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ хора не могатъ да бѫдатъ щастливи, но трѣбва да владѣятъ
изкуството
да правятъ тухли отъ кальта, въ която живѣятъ, или, като растенията, да изсмукватъ хранителнитѣ сокове отъ нея и да ги превръщатъ въ сладки плодове.
(втори вариант)
Следователно, отъ нещастието Богъ създава условия за бѫдещето щастие. Като не могатъ да живѣятъ стари и млади заедно, старитѣ заставятъ младитѣ да излѣзатъ вънъ, въ друга кѫща, а тѣ оставатъ въ старата. Пчелитѣ постѫпватъ точно обратно: младитѣ оставатъ въ стария кошеръ, а старитѣ излизатъ вънъ, въ другъ кошеръ. Каквото и да правятъ хората, при сегашнитѣ разбирания невъзможно е да бѫдатъ щастливи. Щастието подразбира новъ животъ, животъ на абсолютна чистота и светость.
Сегашнитѣ хора не могатъ да бѫдатъ щастливи, но трѣбва да владѣятъ
изкуството
да правятъ тухли отъ кальта, въ която живѣятъ, или, като растенията, да изсмукватъ хранителнитѣ сокове отъ нея и да ги превръщатъ въ сладки плодове.
Хората ядатъ сладкитѣ плодове и се възхищаватъ отъ тѣхъ. Наистина, тѣ заслужватъ възхищение. Гледате едно плодно дърво, съ години стои заровено въ земята, и всѣка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодоветѣ си безкористно. Едно иска отъ хората: да посаждатъ сѣмената му въ земята.
към втори вариант >>
Изкуство
е да имашъ черна коса и да бѫдешъ кротъкъ, да не риташъ.
(втори вариант)
Хора, които иматъ черна коса, сѫ много енергични. И когато обичатъ, и когато мразятъ сѫ рѣзки; въ тѣхъ липсва мекота. Когато косата побѣлѣва, човѣкъ губи енергията си. Той казва: Азъ съмъ кротъкъ човѣкъ. — Кротъкъ си, защото нѣмашъ енергия.
Изкуство
е да имашъ черна коса и да бѫдешъ кротъкъ, да не риташъ.
Като побѣлѣе косата ти, и да искашъ да риташъ, не можешъ. Да риташъ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява въ две противоложни посоки — надолу и нагоре. Всѣко негодуване завършва съ примиряване на силитѣ, които сѫ го предизвикали. И въ човѣка има вѫтрешно раздвояване, което се изразява въ негодуване.
към втори вариант >>
46.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Той е господар на своя живот и владее
изкуството
да се качва на Небето и да слиза в ада по свое желание.
А човек трябва да се новороди, да придобие нов елемент в живота си. Съвременните психолози наричат Новораждането процес на пробуждане на човешкото съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената душа в човека. Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме Новораждане. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания.
Той е господар на своя живот и владее
изкуството
да се качва на Небето и да слиза в ада по свое желание.
Като чуват да се говори за ада, хората се страхуват, плашат се от лошите духове, не искат да ги срещат на пътя си. Който се е новородил, не се страхува от ада. И да слезе там, жителите му го посрещат добре, всички му стават на крака и му се подчиняват. Щом напусне ада, те си въздъхват спокойно и казват: "Дано не дойде пак между нас. Страшен е животът в ада.
към беседата >>
Изкуство
е човек да се отказва доброволно от временните и преходни желания.
Видят ли, че вие мислите само за ядене и пиене, те се огорчават. Някои хора се отвращават от лекия живот, още докато са на земята. Така и бабите, като виждат млади моми и момци да се любят, чудят се на ума им и се питат как не им е омръзнало това. Те мислят, че са поумнели, че са надрасли тези неща. Всъщност, те са далеч още от това.
Изкуство
е човек да се отказва доброволно от временните и преходни желания.
Изкуство е човек да има всички условия да пие и доброволно да се откаже от пиене. Такъв човек е с характер. Той е разбрал Божествения живот. Как се познава човешкият характер? По два начина: като турите богатия и високопоставен човек при бедни условия, или като поставите бедния при богати условия.
към беседата >>
Изкуство
е човек да има всички условия да пие и доброволно да се откаже от пиене.
Някои хора се отвращават от лекия живот, още докато са на земята. Така и бабите, като виждат млади моми и момци да се любят, чудят се на ума им и се питат как не им е омръзнало това. Те мислят, че са поумнели, че са надрасли тези неща. Всъщност, те са далеч още от това. Изкуство е човек да се отказва доброволно от временните и преходни желания.
Изкуство
е човек да има всички условия да пие и доброволно да се откаже от пиене.
Такъв човек е с характер. Той е разбрал Божествения живот. Как се познава човешкият характер? По два начина: като турите богатия и високопоставен човек при бедни условия, или като поставите бедния при богати условия. Ако богатият не измени убежденията и разбиранията си и запази добрите си отношения към хората, той е човек с характер.
към беседата >>
Кой ще отнеме
изкуството
на художника да рисува, и на музиканта да свири?
Това са новородени хора, които са изработили нещо ценно в себе си. Има неща в света, които всеки може да ви вземе – пари, дрехи, къщи, имоти, даже и мъжа, и жената, и сина, и дъщерята. Но има неща, които никой не може да ви отнеме. Това са вашите Добродетели, вашият характер. Никой не може да открадне изкуствата, които притежавате.
Кой ще отнеме
изкуството
на художника да рисува, и на музиканта да свири?
Христос казва: „Събирайте си богатства и съкровища, които нито молец разяжда, нито ръжда разваля." Той има предвид събиране на богатства и съкровища, които обуславят Новораждането. Не прави ли същото и детето, което е в утробата на своята майка? То гълта хранителни сокове от нея, събира богатства, за да си образува органи, необходими за новия живот. След това то се ражда. Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на създаването на света и пита защо Бог създаде света
към беседата >>
Духът подразбира разумния принцип, който владее
изкуството
да превръща малките и слабите неща във велики и силни.
Следователно, човек трябва да бъде слаб като водата, за да стане силен като нея. Когато някой пита защо сме слаби, отговарям: за да станем силни. Слабото съдържа в себе си елементите на силното. За да се прояви силното, нужни са условия. "От вода и дух".
Духът подразбира разумния принцип, който владее
изкуството
да превръща малките и слабите неща във велики и силни.
Думите на Христа „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие", подразбират: когато слабото и великото влязат в човека, той може да види Царството Божие. Който не е бил слаб, никога не може да бъде силен. В този смисъл, задачата на човека се заключава в използване на най-малките страдания, да извае от тях нещо велико и ценно. Много от страданията на хората се дължат на неправилното поставяне на нещата. Те са поставили Божествените неща на последно място, а човешките на първо, с което внасят голяма дисхармония в живота си.
към беседата >>
Той е господарь на своя животъ и владѣе
изкуството
да се качва на небето и да слиза въ ада по свое желание.
(втори вариант)
А човѣкъ трѣбва да се новороди, да придобие новъ елементъ въ живота си. Съвременнитѣ психолози наричатъ „новораждането” процесъ на пробуждане на човѣшкото съзнание; мистицитѣ го наричатъ проникване и проява на Божия Духъ и проява на Божествената душа въ човѣка. Духътъ и душата посещаватъ човѣка и си заминаватъ, но ако останатъ за дълго време въ него, тѣ обхващатъ напълно ума, сърдцето и волята му. Този процесъ наричаме „новораждане”. Тогава човѣкъ е бремененъ съ Божествени мисли и желания.
Той е господарь на своя животъ и владѣе
изкуството
да се качва на небето и да слиза въ ада по свое желание.
Като чуватъ да се говори за ада, хората се страхуватъ, плашатъ се отъ лошитѣ духове, не искатъ да ги срѣщатъ на пѫтя си. Който се е новородилъ, не се страхува отъ ада. И да слѣзе тамъ, жителитѣ му го посрѣщатъ добре, всички му ставатъ на крака и му се подчиняватъ. Щомъ напусне ада, тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: Дано не дойде пакъ между насъ. Страшенъ е животътъ въ ада.
към втори вариант >>
Изкуство
е човѣкъ да се отказва доброволно отъ временнитѣ и преходни желания.
(втори вариант)
Видятъ ли, че вие мислите само за ядене и пиене, тѣ се огорчаватъ. Нѣкои хора се отвращаватъ отъ лекия животъ, още докато сѫ на земята. Така и бабитѣ, като виждатъ млади моми и момци да се любятъ, чудятъ се на ума имъ и се питатъ, какъ не имъ омръзнало това. Тѣ мислятъ, че сѫ поумнѣли, че сѫ надрасли тѣзи нѣща. Въ сѫщность, тѣ сѫ далечъ още отъ това.
Изкуство
е човѣкъ да се отказва доброволно отъ временнитѣ и преходни желания.
Изкуство е човѣкъ да има всички условия да пие и доброволно да се откаже отъ пиене. Такъвъ човѣкъ е съ характеръ. Той е разбралъ Божествения животъ. Какъ се познава човѣшкиятъ характеръ? — По два начина: като турите богатия и високопоставенъ човѣкъ при бедни условия, или като поставите бедния при богати условия.
към втори вариант >>
Изкуство
е човѣкъ да има всички условия да пие и доброволно да се откаже отъ пиене.
(втори вариант)
Нѣкои хора се отвращаватъ отъ лекия животъ, още докато сѫ на земята. Така и бабитѣ, като виждатъ млади моми и момци да се любятъ, чудятъ се на ума имъ и се питатъ, какъ не имъ омръзнало това. Тѣ мислятъ, че сѫ поумнѣли, че сѫ надрасли тѣзи нѣща. Въ сѫщность, тѣ сѫ далечъ още отъ това. Изкуство е човѣкъ да се отказва доброволно отъ временнитѣ и преходни желания.
Изкуство
е човѣкъ да има всички условия да пие и доброволно да се откаже отъ пиене.
Такъвъ човѣкъ е съ характеръ. Той е разбралъ Божествения животъ. Какъ се познава човѣшкиятъ характеръ? — По два начина: като турите богатия и високопоставенъ човѣкъ при бедни условия, или като поставите бедния при богати условия. Ако богатиятъ не измѣни убежденията и разбиранията си и запази добритѣ си отношения къмъ хората, той е човѣкъ съ характеръ.
към втори вариант >>
Кой ще отнеме
изкуството
на художника да рисува, и на музиканта да свири?
(втори вариант)
Това сѫ новородени хора, които сѫ изработили нѣщо ценно въ себе си. Има нѣща въ свѣта, които всѣки може да ви вземе — пари, дрехи, кѫщи, имоти, даже и мѫжа, и жената, и сина, и дъщерята. Но има нѣща, които никой не може да ви отнеме. Това сѫ вашитѣ добродетели, вашиятъ характеръ. Никой не може да открадне изкуствата, които притежавате.
Кой ще отнеме
изкуството
на художника да рисува, и на музиканта да свири?
Христосъ казва: „Събирайте си богатства и съкровища, които нито молецъ разяжда, нито ръжда разваля.” Той има предъ видъ събиране на богатства и съкровища, които обуславятъ новораждането. Не прави ли сѫщото и детето, което е въ утробата на своята майка? То гълта хранителни сокове отъ нея, събира богатства, за да си образува органи, необходими за новия животъ. Следъ това то се ражда. Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на създаването на свѣта и пита, защо Богъ създаде свѣта по този начинъ.
към втори вариант >>
Духътъ подразбира разумния принципъ, който владѣе
изкуството
да превръща малкитѣ и слабитѣ нѣща въ велики и силни.
(втори вариант)
Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде слабъ като водата, за да стане силенъ като нея. Когато нѣкой пита, защо сме слаби, отговарямъ: За да станемъ силни. Слабото съдържа въ себе си елементитѣ на силното. За да се прояви силното, нуждни сѫ условия. „Отъ вода и духъ”.
Духътъ подразбира разумния принципъ, който владѣе
изкуството
да превръща малкитѣ и слабитѣ нѣща въ велики и силни.
Думитѣ на Христа „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие”, подразбиратъ: Когато слабото и великото влѣзатъ въ човѣка, той може да види Царството Божие. Който не е билъ слабъ, никога не може да бѫде силенъ. Въ този смисълъ, задачата на човѣка се заключава въ използуване на най- малкитѣ страдания, да извае отъ тѣхъ нѣщо велико и ценно. Много отъ страданията на хората се дължатъ на неправилното поставяне на нѣщата. Тѣ сѫ поставили Божественитѣ нѣща на последно мѣсто, а човѣшкитѣ на първо, съ което внасятъ голѣма дисхармония въ живота си.
към втори вариант >>
47.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
На края на третата година той се почувствал майстор в
изкуството
, почти като господаря си, и затова се осмелил да му каже: "Господарю, понеже научих вече занаята, моля те да ме произведеш майстор.
Започнете да изучавате новата наука, азбуката на Новия живот. Започнете с буквата а и постепенно ще ви се откриват останалите букви. Един млад българин отишъл да учи грънчарство. Той попаднал при добър майстор и стоял при него цели три години. През това време младежът научил как се меси глиненото тесто, как се приготвят грънците и как се пекат.
На края на третата година той се почувствал майстор в
изкуството
, почти като господаря си, и затова се осмелил да му каже: "Господарю, понеже научих вече занаята, моля те да ме произведеш майстор.
Искам да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя." Господарят му се съгласил, произвел го майстор и го пуснал на свобода. Младежът си купил нужните инструменти и материали, сам си построил пещта и започнал самостоятелна работа. Всичко вървяло добре, но като дошъл до печенето на грънците, останал изненадан, че всички грънци се пукали още в пещта. Разочарован от работата си, той отишъл при господаря си да го пита защо грънците му се пукали в пещта.
към беседата >>
Господарят му го погледнал и спокойно отговорил: "За да научиш и това последно
изкуство
, трябва да останеш при мене още три години." Работил той още толкова време при господаря си и какво забелязал?
Искам да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя." Господарят му се съгласил, произвел го майстор и го пуснал на свобода. Младежът си купил нужните инструменти и материали, сам си построил пещта и започнал самостоятелна работа. Всичко вървяло добре, но като дошъл до печенето на грънците, останал изненадан, че всички грънци се пукали още в пещта. Разочарован от работата си, той отишъл при господаря си да го пита защо грънците му се пукали в пещта.
Господарят му го погледнал и спокойно отговорил: "За да научиш и това последно
изкуство
, трябва да останеш при мене още три години." Работил той още толкова време при господаря си и какво забелязал?
Преди да тури гърнето в пещта, господарят му духал в него и се чувал звукът ху. След изтичане на трите години, майсторът казал: "Сега вече можеш да излезеш на самостоятелна работа, ще бъдеш добър майстор." Младежът благодарил на господаря си за последното изкуство, на което го научил, и казал: "Чудна работа, за едно ху, за едно духане в гърнето, трябваше да уча още три години! " Сега и вие ще започнете с буквата а, ще духате във всички грънци, да вложите Новия живот в себе си. Само така грънците ви няма да се пукат.
към беседата >>
След изтичане на трите години, майсторът казал: "Сега вече можеш да излезеш на самостоятелна работа, ще бъдеш добър майстор." Младежът благодарил на господаря си за последното
изкуство
, на което го научил, и казал: "Чудна работа, за едно ху, за едно духане в гърнето, трябваше да уча още три години!
Младежът си купил нужните инструменти и материали, сам си построил пещта и започнал самостоятелна работа. Всичко вървяло добре, но като дошъл до печенето на грънците, останал изненадан, че всички грънци се пукали още в пещта. Разочарован от работата си, той отишъл при господаря си да го пита защо грънците му се пукали в пещта. Господарят му го погледнал и спокойно отговорил: "За да научиш и това последно изкуство, трябва да останеш при мене още три години." Работил той още толкова време при господаря си и какво забелязал? Преди да тури гърнето в пещта, господарят му духал в него и се чувал звукът ху.
След изтичане на трите години, майсторът казал: "Сега вече можеш да излезеш на самостоятелна работа, ще бъдеш добър майстор." Младежът благодарил на господаря си за последното
изкуство
, на което го научил, и казал: "Чудна работа, за едно ху, за едно духане в гърнето, трябваше да уча още три години!
" Сега и вие ще започнете с буквата а, ще духате във всички грънци, да вложите Новия живот в себе си. Само така грънците ви няма да се пукат. Когато новороденото дете духне в гърнето на своя живот, то започва да живее; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата а правилно, работите му се нареждат добре – той се радва на здрав ум, на здраво сърце и на силна воля; не може ли да изговори буквата а правилно, гърнето му се пука.
към беседата >>
Това значи, да владее човек
изкуството
да пече грънците си, без да се пукат.
Сега и вие ще започнете с буквата а, ще духате във всички грънци, да вложите Новия живот в себе си. Само така грънците ви няма да се пукат. Когато новороденото дете духне в гърнето на своя живот, то започва да живее; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата а правилно, работите му се нареждат добре – той се радва на здрав ум, на здраво сърце и на силна воля; не може ли да изговори буквата а правилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, в правилното изговаряне на буквата а.
Това значи, да владее човек
изкуството
да пече грънците си, без да се пукат.
Всичко зависи от духането в гърнето. Много пъти ще духаш, много пъти ще казваш ху, но, в края на краищата, грънците ви ще бъдат здрави. Много пъти ще грешите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-големи бури и ветрове, на големи мъчнотии и изпитания – грънците ви ще оцелеят. Изучавайте законите на числото 3 – на Христа, т.е.
към беседата >>
На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ
изкуството
, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ.
(втори вариант)
Започнете съ буквата „а” и постепенно ще ви се откриватъ останалитѣ букви. Единъ младъ българинъ отишълъ да учи грънчарство. Той попадналъ при добъръ майсторъ и стоялъ при него цѣли три години. Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ.
На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ
изкуството
, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ.
Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта.
към втори вариант >>
Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно
изкуство
, трѣбва да останешъ при мене още три години.
(втори вариант)
Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта.
Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно
изкуство
, трѣбва да останешъ при мене още три години.
Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ. Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години! Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си.
към втори вариант >>
Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното
изкуство
, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!
(втори вариант)
Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ.
Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното
изкуство
, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!
Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си. Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ. Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля.
към втори вариант >>
Това значи, да владѣе човѣкъ
изкуството
да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ.
(втори вариант)
Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”.
Това значи, да владѣе човѣкъ
изкуството
да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ.
Всичко зависи отъ духането въ гърнето. Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави. Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ. Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е.
към втори вариант >>
48.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
И вас ще науча на това
изкуство
.
Това, което можете сами да постигнете в една година, с мене ще го постигнете в един ден. Каже ли някой, че не иска да учи, че няма нужда от Учител, той е в положението на животно. И животното си маха по цял ден опашката, за нищо не иска да знае. Но човек не трябва да спира на едно място; той трябва да учи, има нужда от Учител. И аз се уча да махам бастуна си по особен начин.
И вас ще науча на това
изкуство
.
Махайте бастуна си в посока на ума, на сърцето, на волята и на душата. Когато отивате в посока на сърцето си, ще движите бастуна си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите в плоскост; когато вървите в посока на волята си, ще го движите в три измерения, в измеренията на куба; и най-после, вървите ли в посока на своята сила, ще го движите в центъра. Тръгнете ли в едно направление, не се връщайте назад. Възприемете ли една Божествена идея, дайте й първо широчина, или дължина; после – пространственост – широчина и дължина, след това – триизмерност – обем и най-после, със силата на своя Дух, вложете в нея съдържание и смисъл. Това значи да люби човек с ума, със сърцето, с душата и със силата си.
към беседата >>
И васъ ще науча на това
изкуство
.
(втори вариант)
Това, което можете сами да постигнете въ една година, съ мене ще го постигнете въ единъ день. Каже ли нѣкой, че не иска да учи, че нѣма нужда отъ учитель, той е въ положението на животно. И животното си маха по цѣлъ день опашката, за нищо не иска да знае. Но човѣкъ не трѣбва да спира на едно мѣсто; той трѣбва да учи, има нужда отъ учитель. И азъ се уча да махамъ бастона си по особенъ начинъ.
И васъ ще науча на това
изкуство
.
Махайте бастона си въ посока на ума, на сърдцето, на волята и на душата. Когато отивате въ посока на сърдцето си, ще движите бастона си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите въ плоскость; когато вървите въ посока на волята си, ще го движите въ три измѣрения, въ измѣренията на куба; и най-после, вървите ли въ посока на своята сила, ще го движите въ центъра. Тръгнете ли въ едно направление, не се връщайте назадъ. Възприемете ли една Божествена идея, дайте ѝ първо широчина, или дължина; после — пространственость — широчина и дължина, следъ това — триизмѣрность — обемъ и най-после, съ силата на своя духъ, вложете въ нея съдържание и смисълъ. Това значи, да люби човѣкъ съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата си.
към втори вариант >>
49.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
Трябва да изучавате човешката душа, това не е лесно
изкуство
.
” Започва тогава то да те милва, целува и най-после ти се съгласяваш. То е отворило една от твоите врати и е влязло вътре. Умно е това дете и по този начин то е употребило своята воля. Но ще кажеш: „Не искам да лицемеря.” Няма как, ще гладиш, ще милваш, ще лъснеш този човек. Неговата ръка е нечиста – ще я измиеш, ще направиш една превръзка.
Трябва да изучавате човешката душа, това не е лесно
изкуство
.
Аз говоря за отношения между здрави хора, но ако и двамата сте болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън. Някой път се роди едно дете – то ще лекува баща си и майка си. Всеки отделен член може да спаси целия дом. Отворете очите си към Бога! Ще знаете, че няма Същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога.
към беседата >>
Имат ли това
изкуство
– физическата чистота, те ще преминат и към духовната.
Всеки да се занимава със своята. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварява. Tака ще започнем от физическото към духовното. Аз харесвам светските хора, защото те вървят много добре, те обръщат голямо внимание на физическата чистота. От тях се иска само крачка напред, за да влязат в Царството Божие.
Имат ли това
изкуство
– физическата чистота, те ще преминат и към духовната.
Тези неща са потребни за създаване на една благоприятна атмосфера за човешката мисъл. От нечистотата на мислите се създава една неприятна атмосфера, от която учениците се демагнитизират. За работата на ума всякога е потребна Чистота. За да се наблюдава небето, трябва да има чистота. Като казва Христос, че чистосърдечните ще видят Бога, Той показва, че Чистотата е едно условие за виждане.
към беседата >>
Христос учи това
изкуство
да прави столове, та като седнете на тях, да ви е приятно.
Когато Христос дойде от онзи свят, Господ го изпрати в най-ниското положение, на училище. Той се учи тридесет и три години, макар че произлизаше от най-високото положение, смири се, послушен беше, впрегна се в дърводелство и работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заема в света. И в къщи, и навсякъде – все за столове спорят.
Христос учи това
изкуство
да прави столове, та като седнете на тях, да ви е приятно.
Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна. Трябва да храните душата си със здрава храна, ума си – със здрави мисли, а сърцето си – със здрави чувства.
към беседата >>
50.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Каквото знание или
изкуство
притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско.
Като отговаря на въпроса, трябва ли да се дава дан на кесаря, Христос посочва на хората нов начин за живеене. За да пресъздаде живота си, човек трябва да знае истински методи, с които да си служи. Ще кажете, че Вярата е един метод. Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод.
Каквото знание или
изкуство
притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско.
Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега.
към беседата >>
Каквото знание или
изкуство
притежавашъ, ако то не може да те повдигне, не е истинско.
(втори вариант)
Като отговаря на въпроса, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ посочва на хората новъ начинъ за живѣене. За да пресъздаде живота си, човѣкъ трѣбва да знае истински методи, съ които да си служи. Ще кажете, че вѣрата е единъ методъ. Така е, но каква трѣбва да бѫде вѣрата? Ако вѣрата не може да ви извади отъ обикновения животъ, тя не е истинска вѣра, не е истински методъ.
Каквото знание или
изкуство
притежавашъ, ако то не може да те повдигне, не е истинско.
Каква вѣра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията въ живота? Какво е това знание, което не може да премахне облацитѣ въ твоето съзнание? Страданията на хората показватъ, че тѣ не сѫ изпълнили задълженията си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Страданията представятъ колело, едната половина на което е назѫбена, а другата — гладка. Като минавашъ презъ гладката часть, чувашъ тихъ, мекъ гласъ, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” — Нѣмамъ време сега.
към втори вариант >>
51.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
А за това трябва да научите
изкуството
да съединявате.
То значи: „Камък, който се търкаля, основа не хваща“. Някои казват: „Да сменим идеите и да се търкаляме от едно място на друго, това са две различни неща“. Да, да сменяш идеи е едно, а да търкаляш идеи – друго. Да сменяш волове, това е едно нещо, а да ги направиш на пастърма, на суджук, това е друго нещо. Сега ние искаме да преустроим съвременното общество, но първото нещо е да се научим да не делим.
А за това трябва да научите
изкуството
да съединявате.
Да разделяш е много лесно изкуство, но да съединяваш е много мъчно. Когато се яви у вас думата „разделяне“, нека се яви веднага противоположната ѝ – „съединение“, и веднага ще се научите да превръщате разделянето в съединение. Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм. Следователно законът, който стои скрит в този стих, е: първото и най-важното нещо е да не се раздвоява доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се раздвояват.
към беседата >>
Да разделяш е много лесно
изкуство
, но да съединяваш е много мъчно.
Някои казват: „Да сменим идеите и да се търкаляме от едно място на друго, това са две различни неща“. Да, да сменяш идеи е едно, а да търкаляш идеи – друго. Да сменяш волове, това е едно нещо, а да ги направиш на пастърма, на суджук, това е друго нещо. Сега ние искаме да преустроим съвременното общество, но първото нещо е да се научим да не делим. А за това трябва да научите изкуството да съединявате.
Да разделяш е много лесно
изкуство
, но да съединяваш е много мъчно.
Когато се яви у вас думата „разделяне“, нека се яви веднага противоположната ѝ – „съединение“, и веднага ще се научите да превръщате разделянето в съединение. Може да разделяш, но само непотребното в твоя организъм. Следователно законът, който стои скрит в този стих, е: първото и най-важното нещо е да не се раздвоява доброто. Религиозните, добрите хора не трябва да се раздвояват. В Америка има много видни проповедници, но често срещу тях започват клюки, искат да ги заместят с други.
към беседата >>
52.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Всяка мисъл, която не е изваяна по всички правила на
изкуството
, не може да издържи.
Възможно ли е това? Възможно е. Например, в ума на момата или на момъка се ражда мисълта да роди добра дъщеря или добър син, и тази мисъл така оживява, че след време се реализира. Всяка мисъл, която се подхранва, оживява. Не се ли подхранва, остава в латентно състояние.
Всяка мисъл, която не е изваяна по всички правила на
изкуството
, не може да издържи.
Цял свят да иска да я запази, не може. В края на краищата, тя се разрушава. Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: “Защо умря детето ми? ” – Защото не си го изваяла по правилата на изкуството. – “Какво да правя тогава?
към беседата >>
” – Защото не си го изваяла по правилата на
изкуството
.
Не се ли подхранва, остава в латентно състояние. Всяка мисъл, която не е изваяна по всички правила на изкуството, не може да издържи. Цял свят да иска да я запази, не може. В края на краищата, тя се разрушава. Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: “Защо умря детето ми?
” – Защото не си го изваяла по правилата на
изкуството
.
– “Какво да правя тогава? ” – Ще повториш опита си. Първият ти опит не излезе сполучлив. Ще направиш втори, трети, докато изваеш такава статуя, която да издържа на всички условия. Какво правят учениците по рисуване?
към беседата >>
Всѣка мисъль, която не е изваяна по всички правила на
изкуството
, не може да издържи.
(втори вариант)
— Възможно ли е това? — Възможно е. Напримѣръ, въ ума на момата или на момъка се ражда мисъльта, да роди добра дъщеря или добъръ синъ, и тази мисъль така оживява, че следъ време се реализира. Всѣка мисъль, която се подхранва, оживява. Не се ли подхранва, остава въ латентно състояние.
Всѣка мисъль, която не е изваяна по всички правила на
изкуството
, не може да издържи.
Цѣлъ свѣтъ да иска да я запази, не може. Въ края на краищата, тя се разрушава. Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: Защо умрѣ детето ми? — Защото не си го изваяла по правилата на изкуството. — Какво да правя тогава?
към втори вариант >>
— Защото не си го изваяла по правилата на
изкуството
.
(втори вариант)
Не се ли подхранва, остава въ латентно състояние. Всѣка мисъль, която не е изваяна по всички правила на изкуството, не може да издържи. Цѣлъ свѣтъ да иска да я запази, не може. Въ края на краищата, тя се разрушава. Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: Защо умрѣ детето ми?
— Защото не си го изваяла по правилата на
изкуството
.
— Какво да правя тогава? — Ще повторишъ опита си. Първиятъ ти опитъ не излѣзе сполучливъ. Ще направишъ втори, трети, докато изваешъ такава статуя, която да издържа на всички условия. Какво правятъ ученицитъ по рисуване!
към втори вариант >>
53.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Паякът например, носи в себе си
изкуството
да преде.
И млекопитаещото познава своя баща; и бащата познава сина и дъщеря си. Наблюдавайте животните и ще се уверите в това. Ако конят види дъщеря си в стадо коне, изпъжда я навън. Наистина, животните нямат разбирането и културата на съвременните хора, но и те имат вътрешно чувство към Божествения ред и му се подчиняват. Прелетните птици знаят точно времето на тяхното прелетяване.
Паякът например, носи в себе си
изкуството
да преде.
Той преде такава тънка и издръжлива нишка, каквато и най-модерните предачи не могат да постигнат. Ще се възрази, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Този стих има отношение към първия човек, а не към онзи, който е сгрешил. За човека след грехопадението се казва, че е в рабски образ. И Христос като се видя в този образ, се смири.
към беседата >>
Съзнателно, или несъзнателно може да счупиш крака на брата си, но Господ ще те научи на
изкуството
да лекуваш счупени крака.
Човек трябва да се храни, да работи и да се развива, и заблужденията едно след друго ще го изоставят. Ще се възрази, че Господ трябва да премахне заблужденията, мъчнотиите и страданията. Да се премахнат страданията, това значи, да се спре всякаква дейност, всякаква инициатива на човека. Това е невъзможно. Ще живееш, ще правиш погрешки, ще страдаш, и сам ще изправяш погрешките си.
Съзнателно, или несъзнателно може да счупиш крака на брата си, но Господ ще те научи на
изкуството
да лекуваш счупени крака.
Ще извадиш окото но брата си, но Господ ще те научи да лекуваш очи, да поставяш на мястото на извадените, нови, здрави очи. Ще убиеш някого, но в друг живот ще станеш майка, ще събереш нужния материал да съградиш нова къща на убития. Той ще стане твое дете, за да разбереш, колко струва живота на човека. Така ще изучавате закона на събирането и изваждането. – Страшно нещо е раждането.
към беседата >>
54.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Не трябва ли и човека да научи
изкуството
да се смалява и увеличава, когато условията му диктуват едното или другото положение.
В известно отношение едно животно има по-правилно разбиране от човека, но в повечето случаи разбиранията на човека са по-високи и по-правилни от тези на животните. Изучавайте качествата и проявите на животните и подражавайте на доброто в тях. Вижте как овцете се подчиняват на своя пастир. Не трябва ли и хората да се подчиняват така на своя Отец? Вижте как копринената буба се смалява постепенно, докато се завие в пашкули и прекара в сън известно време, докато се превърне на пеперуда, и литне в широкия свят.
Не трябва ли и човека да научи
изкуството
да се смалява и увеличава, когато условията му диктуват едното или другото положение.
Като слушат да се говори така, мнозина ще възразят, че е свободно, мислещо същество, независимо от условията. Наистина човек е мислещо същество, но той е господар на условията само когато мисли, чувства и действа правилно. Иначе, той е роб и слуга на условията. Правата мисъл, правото чувство и правото действие имат отношение към Божественото начало. Така постъпи жената хананейка.
към беседата >>
Той им предава различни лекции по военното
изкуство
и дисциплина, а те слушат и се съгласяват с всичко, което им се говори.
Смъртта не подразбира свършване на живота. Раждаш се, значи, мобилизират те; умираш – демобилизират те; събличаш военните дрехи и обличаш онези, с които си дошъл на земята. Мобилизираният е ограничен човек, а демобилизираният е свободен като пеперуда. Какво представя генералът, който дава заповеди на редовните войници и на мобилизираните? – Учител.
Той им предава различни лекции по военното
изкуство
и дисциплина, а те слушат и се съгласяват с всичко, което им се говори.
Генералът говори, а те потвърждават: Тъй вярно, господин генерал! Дали всякога разбиранията им са съгласни с тези на генерала, това е друг въпрос. Важно е, че военната дисциплина изисква ред, порядък и пълно съгласие между войниците. Това предаване е подобно на забиване гвоздеи в дъската. Майсторът забива гвоздея, а последният казва: Тъй вярно, господин генерал!
към беседата >>
Това е наука,
изкуство
, което всеки може да приложи в живота си.
Те почиват на разумни закони, чрез които Бог се проявява. Следователно, като се обърнете към Бога за помощ, не се питайте, дали ще ви помогне или не, но дайте Му само превръзки и масло. Той ще намести крака, ще го намаже и ще го превърже. След няколко дена ще видите резултата и така ще опитате Бога. Ако всичките опити на човека при лекуване на близките му излязат сполучливи, трябва ли да се съмнявате в него.
Това е наука,
изкуство
, което всеки може да приложи в живота си.
Ако страдате или сте болни, приложете вярата си. Колкото по-голяма е вярата ви, толкова по-добри резултати ще имате. Ако вярата ви е голяма, лесно ще се справите с отрицателните чувства в себе си, например, с омразата, завистта и др. Голяма сила се иска от човека, за да се справи със злото в себе си. Един начин познавам за това: Изпълнение на Божията воля.
към беседата >>
55.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
Те искат да придобият
изкуството
да се сгъстяват и разширяват по желание, но не могат и се обезсърчават.
Който не разбира и външната страна, той се запитва, какво отношение съществува между учител и ученик, между майка и дете. Това са отношения на величини, на известни сили, които се преплитат в човешкия живот. Когато хората се научат да трансформират енергиите си, само тогава може да се говори за хармоничен и правилен живот. Само тогава те ще се разбират, ще могат да превръщат своите нисши енергии във висши. Много хора се отегчават от живота си, от беднотията; искат да станат богати, но не знаят как и страдат.
Те искат да придобият
изкуството
да се сгъстяват и разширяват по желание, но не могат и се обезсърчават.
И религиозните, и светските хора страдат, без да могат да си помогнат. Религиозните искат да слязат от висотата, на която са застанали; светските искат да се качат на високо, но и едните, и другите се отбягват. Те не знаят, че едни други могат да си помагат. Едно е нужно: да сменят местата и службите си. Един от великите закони в природата е законът за обмяната.
към беседата >>
Да мислиш свободно и право, това е велико
изкуство
.
И той е пръчка, като всички хора. Една е Божествената лоза и за нея Христос казва, че тя се е разпространила по целия свят и го храни. Да мислиш, че си лоза, това значи, да мислиш, че си господар на света. – Аз мисля самостоятелно, свободно и независимо. – Ти не знаеш още какво представя мисълта и свободата.
Да мислиш свободно и право, това е велико
изкуство
.
Малко хора разбират и владеят това изкуство. У някои интуицията е силна и схващат нещата правилно; у други мисълта е силна, но понякога и едните, и другите остават излъгани. Казвате за даден човек, че е добър, но виждате само външната, празничната му дреха, не знаете, какви са всекидневните му дрехи. Мнозина цитират мисълта „да съм, или да не съм“, изказана от Шекспир, без да разбират вътрешния й смисъл. Тази мисъл подразбира: Да стоя ли на лозата, или да я напусна; да уча ли, или да напусна училището; да работя само за себе си или и за другите.
към беседата >>
Малко хора разбират и владеят това
изкуство
.
Една е Божествената лоза и за нея Христос казва, че тя се е разпространила по целия свят и го храни. Да мислиш, че си лоза, това значи, да мислиш, че си господар на света. – Аз мисля самостоятелно, свободно и независимо. – Ти не знаеш още какво представя мисълта и свободата. Да мислиш свободно и право, това е велико изкуство.
Малко хора разбират и владеят това
изкуство
.
У някои интуицията е силна и схващат нещата правилно; у други мисълта е силна, но понякога и едните, и другите остават излъгани. Казвате за даден човек, че е добър, но виждате само външната, празничната му дреха, не знаете, какви са всекидневните му дрехи. Мнозина цитират мисълта „да съм, или да не съм“, изказана от Шекспир, без да разбират вътрешния й смисъл. Тази мисъл подразбира: Да стоя ли на лозата, или да я напусна; да уча ли, или да напусна училището; да работя само за себе си или и за другите. Ще кажете, че това е свободно тълкуване на мисълта.
към беседата >>
56.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Покрай големите философски познания, той научил
изкуството
да се разговаря с движения на ръцете.
Как може да се страхува човек от собственото си изобретение? Той казва, че след смъртта идат страдания, огън и вечно мъчение. Кой е ходил на онзи свят и се е върнал оттам, за да опише, какво има и какво го очаква? Нека дойдат учените, философите, които говорят за онзи свят, да се разберат помежду си, да видят, на какъв език пишат и обясняват истината. В далечното минало, в Индия някъде, в дома на тогавашния шах, живял един виден философ, който изучавал тайните на природата.
Покрай големите философски познания, той научил
изкуството
да се разговаря с движения на ръцете.
Шахът се интересувал от това изкуство и, за да види, как могат хората да се разбират само с движения, казал на философа да потърси някой познавач на това изкуство, с когото да се разговаря. Философът не познавал такова лице, затова шахът възложил тази задача на един от своите учени брамини, като му казал: Искам да намериш човек, който да се разговаря с движение на ръце, като философа. Ако не намериш, ще напуснеш двореца ми. Браминът се стреснал от заповедта на шаха. Потърсил такъв човек, но не намерил.
към беседата >>
Шахът се интересувал от това
изкуство
и, за да види, как могат хората да се разбират само с движения, казал на философа да потърси някой познавач на това
изкуство
, с когото да се разговаря.
Той казва, че след смъртта идат страдания, огън и вечно мъчение. Кой е ходил на онзи свят и се е върнал оттам, за да опише, какво има и какво го очаква? Нека дойдат учените, философите, които говорят за онзи свят, да се разберат помежду си, да видят, на какъв език пишат и обясняват истината. В далечното минало, в Индия някъде, в дома на тогавашния шах, живял един виден философ, който изучавал тайните на природата. Покрай големите философски познания, той научил изкуството да се разговаря с движения на ръцете.
Шахът се интересувал от това
изкуство
и, за да види, как могат хората да се разбират само с движения, казал на философа да потърси някой познавач на това
изкуство
, с когото да се разговаря.
Философът не познавал такова лице, затова шахът възложил тази задача на един от своите учени брамини, като му казал: Искам да намериш човек, който да се разговаря с движение на ръце, като философа. Ако не намериш, ще напуснеш двореца ми. Браминът се стреснал от заповедта на шаха. Потърсил такъв човек, но не намерил. Замислен и тъжен, той напуснал двореца и се вглъбил в себе си.
към беседата >>
– Не се безпокой, аз зная това
изкуство
.
Не мога да ти кажа. Ти не си в състояние да ми помогнеш. – Кажи, какво те мъчи, ще намеря някакво разрешение на твоята мъка. – Шахът ми възложи задачата да намеря човек, който се разговаря с движение на ръцете, но никъде не се оказа такова лице. Понеже не можах да изпълня желанието му, напуснах двореца.
– Не се безпокой, аз зная това
изкуство
.
Ще се разговарям с философа в присъствие на шаха, да покажа и аз моето изкуство. Шахът определил деня на сеанса и разговорът започнал. Философът вдигнал едната ръка и единия си пръст, а бръснарят – двете ръце и двата пръста; философът спуснал едната си ръка отгоре, с разтворени пръсти, а бръснарят изнесъл ръката си, с разтворени пръсти нагоре. Шахът запитал философа какъв разговор е водил с бръснаря, и той отговорил: С вдигането на ръката и на единия си пръст, аз казах, че само едно същество управлява света – Бог. Бръснарят вдигна две ръце и два пръста, с което искаше да ми каже, че две същества управляват света – Бог и цар.
към беседата >>
Ще се разговарям с философа в присъствие на шаха, да покажа и аз моето
изкуство
.
Ти не си в състояние да ми помогнеш. – Кажи, какво те мъчи, ще намеря някакво разрешение на твоята мъка. – Шахът ми възложи задачата да намеря човек, който се разговаря с движение на ръцете, но никъде не се оказа такова лице. Понеже не можах да изпълня желанието му, напуснах двореца. – Не се безпокой, аз зная това изкуство.
Ще се разговарям с философа в присъствие на шаха, да покажа и аз моето
изкуство
.
Шахът определил деня на сеанса и разговорът започнал. Философът вдигнал едната ръка и единия си пръст, а бръснарят – двете ръце и двата пръста; философът спуснал едната си ръка отгоре, с разтворени пръсти, а бръснарят изнесъл ръката си, с разтворени пръсти нагоре. Шахът запитал философа какъв разговор е водил с бръснаря, и той отговорил: С вдигането на ръката и на единия си пръст, аз казах, че само едно същество управлява света – Бог. Бръснарят вдигна две ръце и два пръста, с което искаше да ми каже, че две същества управляват света – Бог и цар. Със сваляне на ръката си надолу, с разтворени пръсти, аз исках да кажа, че в скоро време ще вали дъжд.
към беседата >>
57.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Наистина, човек е лишен от
изкуството
да рита.
Животните представят стадии на развитие, през които човек е минал и още минава. Затова и съвременната култура се дели на „култура на вълка“ и „култура на овцата“. Съвременните хора трябва да изучават животните като символи и да се ползват от тях. Като изучавате коня, виждате, че задните му крака приличат на човешки ръце. За да се превъзпита тази черта, Създателят превърнал задните крака на коня в ръце на човека, с които да работи и върви напред.
Наистина, човек е лишен от
изкуството
да рита.
Вместо ритането, той впрегнал ръцете си на работа: цял ден вдига и слага мотиката, влачи ралото и обработва земята. Докато съзнава службата на ръцете си и работи с тях, човек помага на ближния си да се повдигне. Щом забрави каква е службата на ръцете му, той веднага прилага стария си занаят – ритането, и смъква ближния си надолу. Това е атавизъм, остатък от „конската култура“. Затова Христос казва: „Отсечи дясната си ръка, която прилага старото изкуство – ритането.
към беседата >>
Затова Христос казва: „Отсечи дясната си ръка, която прилага старото
изкуство
– ритането.
Наистина, човек е лишен от изкуството да рита. Вместо ритането, той впрегнал ръцете си на работа: цял ден вдига и слага мотиката, влачи ралото и обработва земята. Докато съзнава службата на ръцете си и работи с тях, човек помага на ближния си да се повдигне. Щом забрави каква е службата на ръцете му, той веднага прилага стария си занаят – ритането, и смъква ближния си надолу. Това е атавизъм, остатък от „конската култура“.
Затова Христос казва: „Отсечи дясната си ръка, която прилага старото
изкуство
– ритането.
Престани да риташ и започни да работиш. Повдигай ближния си нагоре, а ти сам върви напред! “ „Ако дясното око те съблазнява, извади го и остани само с лявото – окото на любовта.“ Лявото око има отношение към Божествената любов, която подтиква хората нагоре и напред. Мнозина ме запитват, каква религия проповядвам. Аз не проповядвам никаква религия, но говоря на хората за добър живот.
към беседата >>
58.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Най-мъчното
изкуство
е да любиш.
Колкото повече се безпокои, толкова по-долу слиза той и губи всичко, което му е дадено. За да не стане това, приемете Христовото бреме, което води към кротост и смирение. Само така ще се повдигнете и облагородите. Да вземете игото на Христа, това значи, да приемете знанието на своя Учител в себе си. Който не е кротък и смирен, не може да придобие любовта.
Най-мъчното
изкуство
е да любиш.
Дето е любовта, там е Духът. Учете се да любите не само хората, но и най-малките мушици, буболечици. И в тях се крият условия за бъдещото им развитие. Когато станат кротки и смирени, хората ще се отнасят добре с животните и растенията, няма да секат горите безразборно. В дървото виждам великолепен палат за съществата, които живеят в него.
към беседата >>
59.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Да живееш в тази Любов, това значи в един миг да ти се разкрие целият свят с неговата наука, философия,
изкуство
, музика.
Което се казва за евреите, се отнася и до всички народи. Всеки народ трябва да приеме учението на Христа, което носи обществена, политическа и духовна култура, която почива на закона на любовта. Под „любов“ не разбираме физически преживявания, настроения и чувства, но нещо високо, което надминава възможностите на физическия човек. Само онзи люби, който е надрасъл физическите условия, който е господар на себе си. Никой от съвременните езици не може да предаде съдържанието и смисъла на Божията Любов.
Да живееш в тази Любов, това значи в един миг да ти се разкрие целият свят с неговата наука, философия,
изкуство
, музика.
Който живее в любовта, той расте и се развива правилно. Да изгубиш любовта, вложена в душата ти, това значи, да изгубиш смисъла на живота, да изгубиш всякакво знание и култура, всякаква музика и поезия в живота си. Дойде ли в това положение, човек губи силата и светлината на ума си. Нищо друго не му остава, освен да прояви любовта. – Как става това?
към беседата >>
60.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Днес тя владее
изкуството
да събира прашец и нектар от цветята и да го превръща в мед.
Всяка пчела, като влиза в цветовете, събира мед, защото познава, кои са медоносни. Не може да се каже същото за всеки човек. Всички не сте подготвени за това. В това отношение, пчелата е по-умна от човека. Това показва, че тя е прекарала в специални училища хиляди и милиони години.
Днес тя владее
изкуството
да събира прашец и нектар от цветята и да го превръща в мед.
Отдавайте правото на пчелата и се учете от нея. Ще възразите, че човек стои по-високо от пчелата. В едно отношение човек стои по-високо от пчелата, но в друго отношение пчелата го превъзхожда. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави. Вижте, какви идеални клетки прави и как ги пълни с мед.
към беседата >>
За това се изисква голямо
изкуство
, голяма точност.
Отдавайте правото на пчелата и се учете от нея. Ще възразите, че човек стои по-високо от пчелата. В едно отношение човек стои по-високо от пчелата, но в друго отношение пчелата го превъзхожда. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави. Вижте, какви идеални клетки прави и как ги пълни с мед.
За това се изисква голямо
изкуство
, голяма точност.
Ако не изцяло, поне частично пчелата трябва да служи за поука на човека. Има много писатели, които са като пчелите. Те хвърчат от едно място на друго, изучават хората, наблюдават ги и пишат. Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползуваме от тях. Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател.
към беседата >>
Днес тя владее
изкуството
да събира прашец и нектар от цветята и да го превръща в мед.
(втори вариант)
Всяка пчела, като влиза в цветовете, събира мед, защото познава кои са медоносни. Не може да се каже същото за всеки човек. Всички не сте подготвени за това. В това отношение пчелата е по-умна от човека. Това показва, че тя е прекарала в специални училища хиляди и милиони години.
Днес тя владее
изкуството
да събира прашец и нектар от цветята и да го превръща в мед.
Отдавайте правото на пчелата и се учете от нея. Ще възразите, че човек стои по-високо от пчелата. В едно отношение човек стои по-високо от пчелата, но в друго отношение пчелата го превъзхожда. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави. Вижте какви идеални клетки прави и как ги пълни с мед.
към втори вариант >>
За това се изисква голямо
изкуство
, голяма точност.
(втори вариант)
Отдавайте правото на пчелата и се учете от нея. Ще възразите, че човек стои по-високо от пчелата. В едно отношение човек стои по-високо от пчелата, но в друго отношение пчелата го превъзхожда. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави. Вижте какви идеални клетки прави и как ги пълни с мед.
За това се изисква голямо
изкуство
, голяма точност.
Ако не изцяло, поне частично пчелата трябва да служи за поука на човека. Има много писатели, които са като пчелите. Те хвърчат от едно място на друго, изучават хората, наблюдават ги и пишат. Трябва да благодарим на тия писатели и да се ползваме от тях. Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател.
към втори вариант >>
61.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Не говоря за театъра като
изкуство
, но като външна забава, както мнозина гледат на него.
Те са осигурени сами по себе си. Ако вие сте в съгласие с великите сили, които регулират живота, с малко физичен труд щяхте да минете добре и да ви остане време за вашето умствено и духовно развитие. Понеже не разбирате Божиите закони и не сте в съгласие с тях, вие изразходвате повече енергия, отколкото трябва, и не ви остават сили да се развивате духовно. Помнете: Всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление – и то е тържик.
Не говоря за театъра като
изкуство
, но като външна забава, както мнозина гледат на него.
Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма, и турящ нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползува, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика. Вероятността да използуваш хляба в тържика е само едно на сто.
към беседата >>
Така, както сега хората метат, аз не признавам това
изкуство
.
От две хиляди години носиш тоя тържик, овехтял е вече. Като говори за тържика, Христос има пред вид човешкото естество което лесно се подава на съблазни и изкушения. Като пипам тоя тържик, аз се пазя от него. Всеки, който мете старите къщи на хората, ще заболее от нещо. И аз се отказвам да мета стари къщи.
Така, както сега хората метат, аз не признавам това
изкуство
.
В бъдеще метлите ще работят с електричество. Ще се пусне токът, и всичко ще се изчисти изведнъж. Сега домакинята мете цял ден и мисли, че всичко е изчистила. Достатъчно е да погледнете въздуха, в осветената от слънце стая, за да разберете, доколко е чист той. Цялата стая е пълна с прах.
към беседата >>
Не говоря за театъра като
изкуство
, но като външна забава, както мнозина гледат на него.
(втори вариант)
Те са осигурени сами по себе си. Ако вие сте в съгласие с великите сили, които регулират живота, с малко физичен труд щяхте да минете добре и да ви остане време за вашето умствено и духовно развитие. Понеже не разбирате Божиите закони и не сте в съгласие с тях, вие изразходвате повече енергия, отколкото трябва, и не ви остават сили да се развивате духовно. Помнете: всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго, освен тържика, за който Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление - и то е тържик.
Не говоря за театъра като
изкуство
, но като външна забава, както мнозина гледат на него.
Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има тържици. Отиваш на театър, гледаш някаква драма и туряш нещо в тържика си, без да го приложиш. Само оня хляб ви ползва, който е в стомаха, а не оня, който е в тържика. Вероятността да използваш хляба в тържика е само едно на сто.
към втори вариант >>
Така както сега хората метат, аз не признавам това
изкуство
.
(втори вариант)
От две хиляди години носиш тоя тържик, овехтял е вече. Като говори за тържика, Христос има предвид човешкото естество, което лесно се поддава на съблазни и изкушения. Като пипам тоя тържик, и аз се пазя от него. Всеки, който мете старите къщи на хората, ще заболее от нещо. И аз се отказвам да мета стари къщи.
Така както сега хората метат, аз не признавам това
изкуство
.
В бъдеще метлите ще работят с електричество. Ще се пусне токът и всичко ще се изчисти изведнъж. Сега домакинята мете цял ден и мисли, че всичко е изчистила. Достатъчно е да погледнете въздуха в осветената от слънце стая, за да разберете доколко е чист той. Цялата стая е пълна с прах.
към втори вариант >>
62.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Да допуснем, че кракът ви е изкълчен и отидете при някоя ваша съседка да ви го намести, но тя, като не разбира това
изкуство
, върти го, върти го и с това ви причинява по-голяма болка.
Когато се говори за това Учение, вие си казвате: „То няма отношение към мен.” И добрата, и лошата страна на едно учение имат отношение към вас, защото ако ти страдаш, страдаш за себе си, или ако се радваш, пак го правиш за себе си. Никой не може да влезе в твоята радост или в твоето страдание. Следователно в това отношение всеки си носи своя кръст. Мнозина искате някой да ви вземе страданието, затова го разказвате на един, на втори, на трети и т.н. и казвате, че хората не ви разбират.
Да допуснем, че кракът ви е изкълчен и отидете при някоя ваша съседка да ви го намести, но тя, като не разбира това
изкуство
, върти го, върти го и с това ви причинява по-голяма болка.
Отидете при втора ваша съседка, но и тя не може да ви го намести и болката ви се усилва. Кой е виновен за това – вие или тази жена, която не разбира от това изкуство? Вие сте виновни, защото давате крака си на човек, който не разбира от тази работа. Трябва да се предадете в ръцете на опитен човек. В Писанието се казва: „Изповядайте греховете си един на друг.” Сега ви давам друга повеля: „Крийте греховете си един от друг.” Ако вие изповядате греховете си един на друг, тъй както давате крака си на вашите съседи, които не разбират, те ще ги въртят и нищо няма да излезе.
към беседата >>
Кой е виновен за това – вие или тази жена, която не разбира от това
изкуство
?
Следователно в това отношение всеки си носи своя кръст. Мнозина искате някой да ви вземе страданието, затова го разказвате на един, на втори, на трети и т.н. и казвате, че хората не ви разбират. Да допуснем, че кракът ви е изкълчен и отидете при някоя ваша съседка да ви го намести, но тя, като не разбира това изкуство, върти го, върти го и с това ви причинява по-голяма болка. Отидете при втора ваша съседка, но и тя не може да ви го намести и болката ви се усилва.
Кой е виновен за това – вие или тази жена, която не разбира от това
изкуство
?
Вие сте виновни, защото давате крака си на човек, който не разбира от тази работа. Трябва да се предадете в ръцете на опитен човек. В Писанието се казва: „Изповядайте греховете си един на друг.” Сега ви давам друга повеля: „Крийте греховете си един от друг.” Ако вие изповядате греховете си един на друг, тъй както давате крака си на вашите съседи, които не разбират, те ще ги въртят и нищо няма да излезе. Затова изповядайте болките си на този, който разбира. Христовото учение възстановява Божествената хармония или изгубените Добродетели в човешката душа.
към беседата >>
Например някое куче ви е ухапало –
изкуството
е да турите на раната такъв лек, щото да не остане никакъв белег.
– Раждането. Следователно, ако някой не се роди от Дух Божий, на какво ще се учи? Някой казва: „Аз не мога да разбера това нещо, нямам подтик.” Как ще го разбереш, след като трябва първо да се родиш – Божественото трябва да дойде вътре в теб и тогава ще започнеш да разбираш елементарните неща. Най-елементарното е да можете да измените своето състояние. Ако за пет, десет или петнадесет минути можете да измените своето състояние, след като ви е някой наскърбил, вие имате тази наука в себе си.
Например някое куче ви е ухапало –
изкуството
е да турите на раната такъв лек, щото да не остане никакъв белег.
Христовото Учение носи лек за всички недъзи. Сега ще ви кажа нещо за часовете. Някой пита дали точно в 5 ч. да става. Когато усетите едно голямо желание да се молите, тогава е 5 ч., т.е.
към беседата >>
Тази дреха няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това
изкуство
.
Днес всички наши външни тоалети ще се развалят, а отвътре ще дойде онзи истински тоалет, който ще прилегне добре за душата ви. Господ казва: „Ще ви дам нови дрехи.” Тези нови дрехи ще бъдат хигиенични, топли, приятни и ще бъдете доволни и способни за всяка работа. Тази дреха в окултизма се нарича магнетична дреха. Днес всички болести не са нищо друго, освен продиране на тази Божествена дреха. Ухото те боли – там се е скъсала дрехата; кракът те боли – там се е скъсала дрехата и т.н.
Тази дреха няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това
изкуство
.
Сега, забелязвам у вас едно смущение. Не трябва да се смущавате, а да разглеждате обективно нещата. Решили сте една задача криво – ще започнете отново да я решавате. Но ще кажете, че вие грешки не правите. Правят се, правят се грешки – и учените хора ги правят.
към беседата >>
63.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Който иска да живее с мене, ще бъде измъчван по всички правила на моето
изкуство
.
Петър казваше на Христа: „Господи, бъди предпазлив. Ти не си живял много време на земята, не познаваш хората.” Христос отблъсна неговите съвети. Така се произнасяше Петър и за Йоана, да не му се възлага сериозна работа, защото е млад. Христос му отговори: „Нека всеки човек се проявява свободно, както Бог го е създал. Ако си вълк, прояви вълчия си характер и кажи: Аз съм жесток човек.
Който иска да живее с мене, ще бъде измъчван по всички правила на моето
изкуство
.
Бъдете искрени към себе си и към другите, за да се прояви любовта чрез вас Какво ще донесе любовта в света? – Тя ще донесе соковете на новата култура. Тя ще донесе материал, който да отговаря на новите форми, т. е. формите на бъдещия строй.
към беседата >>
Ако си вълк, прояви се какъвто си и кажи на другите: „Аз съм жесток човек и ако искаш да живееш с мене, ще бъдеш измъчван по всички правила на моето
изкуство
." Трябва да бъдеш искрен в себе си и към другите и само по този начин ще се прояви любовта.
(втори вариант)
Следователно едното дъно трябва бъде като една плоскост, в която Бог да се проектира и да дава светлина на хората. Христос се обръща към Петра, който беше консерватор човек и искаше да дойде Царството Божие само за евреите, и с него се разговаряше. Петър обичаше да катехизира и казваше на Христа: „Ти, Господи, не си живял много години на земята, не познаваш хората добре. Затова бъди по-предпазлив." Христос му каза: „Махни се от Мене, ти носиш една дяволска мисъл." Тъй казваше Петър и за Йоана, да не му възлага Христос никаква работа, защото бил млад. Христос му казваше да остави всеки човек да се проявява свободно, тъй както Господ го е създал.
Ако си вълк, прояви се какъвто си и кажи на другите: „Аз съм жесток човек и ако искаш да живееш с мене, ще бъдеш измъчван по всички правила на моето
изкуство
." Трябва да бъдеш искрен в себе си и към другите и само по този начин ще се прояви любовта.
Когато дойде любовта в света, тя ще внесе нови сокове за нова култура. Любовта носи нова материя. Не може да направите едно порцеланово гърне, ако нямате такава материя; не може да направите един стъклен предмет, ако нямате такава материя. Следователно Божествената любов носи такава есенция, която ще изработи форми на бъдещия строй. Тъй че нещастията, които днес преживяваме, се дължат на разрушението, което сега се върши.
към втори вариант >>
64.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
От страна не лекаря се иска
изкуство
да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог.
Ако се окаже, че кракът не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова. Случва се, че кракът зараства накриво. Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и да оставят природата да довърши работата.
От страна не лекаря се иска
изкуство
да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог.
Христос казва: „Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Значи, всичко, което желаеш, Отец ти ще ти го даде. Така ще се реализира силното желание на момата и на момъка. Някоя мома, например,- започва да мечтае за женитба и определя, какъв да бъде възлюбеният й: рус, със сини очи, добре облечен, умен, добър, с добра обхода. Не се минава много време, тоя момък иде при момата, предлага й своята любов. Той е уверен, че тя ще му отговори, защото вътрешно чувства, че отгоре е определен за нея.
към беседата >>
От страна на лекаря се иска
изкуство
, да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог.
(втори вариант)
Ако се окаже, че кракът не е добре наместен, счупват гипсовата превръзка и турят нова. Случва се, че кракът зараства накриво. Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и оставят природата да довърши работата.
От страна на лекаря се иска
изкуство
, да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог.
Христос казва: „Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве." Значи всичко, което желаеш, Отец ти ще ти го даде. Така ще се реализира силното желание на момата и на момъка. Някоя мома например започва да мечтае за женитба и определя какъв да бъде възлюбеният й: рус със сини очи, добре облечен, умен, добър, с добра обхода. Не се минава много време, тоя момък иде при момата, предлага й своята любов. Той е уверен, че тя ще му отговори, защото вътрешно чувства, че отгоре е определен за нея.
към втори вариант >>
65.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
Най-великото, Божествено
изкуство
е да знае майката как да къпе, как да масажира своето дете, и ако знае това, от него би излязъл велик гений или светия.
Хиляди майки са простирали ръцете си върху своите синове, но от тях излезли само нехранимайковци и вагабонти, защото майките не са знаяли в кой момент да прострат ръцете си върху тях. Ако един земеделец простре ръце и посее своето семе на нивата не в определеното за това време, няма да има никакъв резултат от неговата сеитба. Това показва, че за всяко нещо в света има определено време, през което трябва да се простират ръце. Обикновено майките къпят децата си сутрин и вечер и по този начин ги масажират, разтриват, простират ръцете си върху тях, като имат за това и своите съображения. Всичко е добре, но те не знаят как трябва да правят това.
Най-великото, Божествено
изкуство
е да знае майката как да къпе, как да масажира своето дете, и ако знае това, от него би излязъл велик гений или светия.
Нужни са училища за младите моми, за да се научат как да къпят и масажират децата си. Днешните майки гледат да извършат това нещо как и да е, за да бъдат по-свободни. И за в бъдеще ще ви дам един метод как да къпете децата си. Този стих аз свързвам с много други стихове, тъй го тълкувам и го подписвам отдолу, защото като го подпиша, думите му имат сила. Ще ме питате: „Какво означава подписването?
към беседата >>
66.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Няма по-голямо
изкуство
от това, да се поставиш по-горе от всяка обида и да я заместиш с добри мисли.
Понеже сме се освободили от периферията, трябва да изучаваме тези два свята – между Учителя, който е горе, и майката, която е долу. Това, което е вярно за слънцето и земята, е вярно и за мозъка и стомаха, за духа и душата. Приложете търпението, т.е. развийте ума и волята, махнете подозрението и го заместете с творческа Любов. Бъдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите от нея.
Няма по-голямо
изкуство
от това, да се поставиш по-горе от всяка обида и да я заместиш с добри мисли.
Всички вие може да свършите много работа, да вършите големи добрини. Това, което свири учителят в дадения момент, може да го научи и ученикът. Всеки, който иска да бъде нещо повече от другите, трябва да се съединява с живия Господ, с онази велика връзка на хармония, и да учи закона на мълчанието. Както казват окултистите, бъдете слушатели на Великия Учител, който говори. Няма по-хубаво нещо от мълчанието.
към беседата >>
67.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Опяването не е нищо друго, освен че тази картина не е направена по всички правила на
изкуството
.
Днес в целия свят има изложби на картини, на нашите лица, но нито една още не е приета от Бога. Откак светът съществува само две картини са приети в стария завет: тази на Йеноха и на Илия, затова те живи са заминали горе на небето. Досега в България на колко души са приети горе картините? Рисуваме, рисуваме цял живот и ни кажат най-после, че тази картина и сега не може да се приеме. Дойде попът, опее тази картина и я заровят.
Опяването не е нищо друго, освен че тази картина не е направена по всички правила на
изкуството
.
Комисията, която разглежда картините, вижда, че тая картина не е направена според Божествения закон: очите, ушите, носът, зъбите не са на мястото им; от друга страна, умът, сърцето, мислите, чувствата не са на мястото им. Вие, които ме слушате, мислите ли, че вашите мисли и чувства са на мястото си? Аз виждам хиляди хора, на които мислите и чувствата не са на мястото им. Не ви обвинявам за това нещо, не сте вие виновни, но ви обръщам внимание да поработите с този велик закон. Трябва да си зададеш за цел да изпълняваш всеки ден и най-малките пожелания, които ти дойдат, без никаква погрешка и без да се поддадеш на никаква съблазън.
към беседата >>
Опяването не е нищо друго освен: означава, че тази картина не е направена по всички правила на
изкуството
.
(втори вариант)
Днес в целия свят има изложби на картини - на нашите лица, но нито една още не е приета от Бога. Откак светът съществува, само две картини са приети в Стария Завет - тази на Еноха и на Илия, затова те живи са заминали горе на небето. Досега в България на колко души са приети картините горе? Рисуваме, рисуваме цял живот и ни кажат най-после, че тази картина и сега не може да се приеме. Дойде попът, опее тази картина.
Опяването не е нищо друго освен: означава, че тази картина не е направена по всички правила на
изкуството
.
Комисията, която разглежда картините, вижда, че очите, ушите, устата, носът, зъбите не са на мястото си; от друга страна мозъкът, сърцето, чувствата, мислите не са на мястото си. Вие, които ме слушате, мислите ли, че вашите мисли и чувства са на мястото си? Аз виждам хиляди хора, на които мислите и чувствата не са на мястото им. Не ви обвинявам за това нещо - не сте вие виновни, но ви обръщам внимание да поработите с този велик закон. Трябва да си зададем за цел да изпълняваме всеки ден и най-малките пожелания, които ти дойдат, без никаква погрешка или съблазън.
към втори вариант >>
68.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Аз бих желал да бъдете в това отношение всички масажисти, хирурзи, но да изпълнявате вашата работа най-добре, по всички правила на
изкуството
.
Той ви даде едно горчиво лекарство, но вие не обичате такива горчиви лекарства и затова гледате на лекаря като на ваш неприятел. Ето защо и децата, които са употребявали горчиви лекарства, не искат ни да видят, ни да чуят лекаря. Излезе ви някой цирей, и вие викате един хирург да го прегледа. Той взима своите инструменти, разрязва го и го изстисква. С това се причинява болка на болния, но лекарят не е виновен.
Аз бих желал да бъдете в това отношение всички масажисти, хирурзи, но да изпълнявате вашата работа най-добре, по всички правила на
изкуството
.
Ако мъжът има излишна енергия, нека я пласира в друга жена, но разумно; ако пък жената има излишна енергия, нека я пласира в друг мъж, но достойно и разумно. Необходимо е да става навсякъде духовна обмяна, за да има растене, мир и хармония. Българите знаят този начин за обмяна на енергията и затова правят сборове. Събират се хора от 10–20 села и там се кръстосват: споделят, изразходват своята излишна енергия и така се лекуват. Всеки си отива у дома доволен.
към беседата >>
69.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Двама гръцки скулптори искали да покажат своето
изкуство
, кой по-добре го разбира.
- Много по-прекрасен. Тези милиони могат да бъдат мислите ви да спечелите богатства и да заемете високо положение или да завладеете света. Освободете се от тези мисли. Я кажете кой министър оправи България, кой оправи Англия, къде е стара Гърция, къде е Рим със своята слава? Не оспорвам, че човек трябва да има стремежи, но казвам, че ние вървим в крива посока, криво разбираме на Живота и че на това криво разбиране вече трябва да поставим кръст.
Двама гръцки скулптори искали да покажат своето
изкуство
, кой по-добре го разбира.
Единият от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре й воал, толкова деликатно, че другият му рекъл: "Я вдигни воала да я видя по- хубаво! ". Този пример показва, че оня, който изваял богинята, е бил по-изкусен. Но питам ви: и тези двама художници не умряха ли? - Умряха. Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само изкуството на двамата художници, сянката на нещата, не е същността на Живота.
към беседата >>
Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само
изкуството
на двамата художници, сянката на нещата, не е същността на Живота.
Двама гръцки скулптори искали да покажат своето изкуство, кой по-добре го разбира. Единият от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре й воал, толкова деликатно, че другият му рекъл: "Я вдигни воала да я видя по- хубаво! ". Този пример показва, че оня, който изваял богинята, е бил по-изкусен. Но питам ви: и тези двама художници не умряха ли? - Умряха.
Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само
изкуството
на двамата художници, сянката на нещата, не е същността на Живота.
Същността на Живота е да влезем в хармония с него. А ние още не сме влезли в тази хармония. Аз оспорвам твърдението на съвременните хора, че те живеят истински Живот. Те не живеят такъв, а страдат и се мъчат. Според мен има мъчение, труд и работа.
към беседата >>
НАГОРЕ