НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
193
резултата в
85
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата - Варна 1903
,
СБ
, Варна, 27.8.1903г.,
На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с
Доктора3
.
Варна, 1903 г.
На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с
Доктора3
.
На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя съборът ни, от който се взе следующият протокол4. Протокол № 1 град Варна, 14 август 1903 г., вечерта Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.
,
СБ
, Варна, 24.8.1906г.,
Някои от нас запитаха
доктора
дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
„Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете“ – каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Железкова, дойде на гости д р Рашев. Тя му подала едно цвете; това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай.“
Някои от нас запитаха
доктора
дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов – бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г н Дънов взе друг израз, той избухна и каза:
към беседата >>
3.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1907г.,
Поздравлява ви
Доктора
Отгоре.
Илия се помоли и нямаше дъжд три години; помоли се и дойде дъжд. Илия беше само [дух] на Правдата, а Елисей имаше двоен дух, като искаше Правдата и Любовта, и затова го виждаме, че беше благ. Сега вече приближаваме към свършека. Приятелите ни скоро ще си отпътуват. 10,40 ч. сутринта
Поздравлява ви
Доктора
Отгоре.
Той казва: „Бих желал да съм с вас. Човек все ще разбере своето предназначение, но малко късно. По-малко лутане, повечко работа. Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мен! “
към беседата >>
4.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което
докторите
наричат шумене.
Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което
докторите
наричат шумене.
Дяволът като влезе в един човек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из белите дробове. Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. И. Стойчев: В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците.
към беседата >>
5.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло,
докторът
я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее.
Някои казват, че много работа са свършили, когато са говорили, но то е въпрос, защото плодът е, който ще определи работата. Тази Верига, в която сме свързани и която опасва цялата Земя, върви от горе на долу и във всичките народи не действа еднакво. Но щом вашата душа е добра, ще имате съдействието на всички добри хора по цялото земно кълбо, защото вие действате за Бога. Ще дойде време, когато тези ваши Братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават. Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете.
Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло,
докторът
я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее.
И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл.
към беседата >>
Така също – поздравление от
Доктора
.
Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път.“ Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“
Така също – поздравление от
Доктора
.
Доктора казва, че България е израсла малко, та ще ¢ кроят нови гащи. А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравява Пеня. Пита те Доктора: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат? Преждевременно ли искаш да остарееш?
към беседата >>
Доктора
казва, че България е израсла малко, та ще ¢ кроят нови гащи.
Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път.“ Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“ Така също – поздравление от Доктора.
Доктора
казва, че България е израсла малко, та ще ¢ кроят нови гащи.
А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравява Пеня. Пита те Доктора: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат? Преждевременно ли искаш да остарееш? “ Поздравява Тодора.
към беседата >>
Пита те
Доктора
: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат?
Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“ Така също – поздравление от Доктора. Доктора казва, че България е израсла малко, та ще ¢ кроят нови гащи. А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравява Пеня.
Пита те
Доктора
: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат?
Преждевременно ли искаш да остарееш? “ Поздравява Тодора. Тодор Стоименов: Няма ли нужда от мен там69, Докторе? – „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук. Не е мястото още готово за теб.“70
към беседата >>
Тодор Стоименов: Няма ли нужда от мен там69,
Докторе
?
А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравява Пеня. Пита те Доктора: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат? Преждевременно ли искаш да остарееш? “ Поздравява Тодора.
Тодор Стоименов: Няма ли нужда от мен там69,
Докторе
?
– „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук. Не е мястото още готово за теб.“70 Доктора поздравява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите. Отношенията между вас и мен са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие – вие сте отдолу, ние сме отгоре71.“ Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното:
към беседата >>
Доктора
поздравява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите.
Преждевременно ли искаш да остарееш? “ Поздравява Тодора. Тодор Стоименов: Няма ли нужда от мен там69, Докторе? – „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук. Не е мястото още готово за теб.“70
Доктора
поздравява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите.
Отношенията между вас и мен са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие – вие сте отдолу, ние сме отгоре71.“ Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго. И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-низш закон.
към беседата >>
Тук е сега
Доктора
, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели.
Вие сега минавате през особено магнетическо течение, та затова Духът ще ви наведе на особени мисли при прочитането на тия четива, които мисли трябва да си забелязвате. И помнете, че това, което четете от книгите, ще го разберете по един начин, а това, което ви се даде от Духа, ще го разберете по съвсем друг начин. Тия четива ще си ги четете освен в петъците, всякога, когато пожелаете. Лентите, с които някои от вас се опасаха, ще можете да си ги опасвате, освен при моление през дванадесетте заповядани петъка, но и всякога, когато имате нужда; и то ще ги опасвате по начина, както ви се опасаха вчера. Нашите Приятели Отгоре, които присъстват, ви поздравяват.
Тук е сега
Доктора
, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели.
Присъства и Господ. Доктора и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“ През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да ¢ помогна. Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят.
към беседата >>
Доктора
и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“
Тия четива ще си ги четете освен в петъците, всякога, когато пожелаете. Лентите, с които някои от вас се опасаха, ще можете да си ги опасвате, освен при моление през дванадесетте заповядани петъка, но и всякога, когато имате нужда; и то ще ги опасвате по начина, както ви се опасаха вчера. Нашите Приятели Отгоре, които присъстват, ви поздравяват. Тук е сега Доктора, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели. Присъства и Господ.
Доктора
и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“
През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да ¢ помогна. Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен.
към беседата >>
А пък
Доктора
ще бъде подир две години.
Присъства и Господ. Доктора и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“ През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да ¢ помогна. Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят.
А пък
Доктора
ще бъде подир две години.
Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа – това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането ¢ в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори: На това Божествено учреждение вие винаги може да разчитате.
към беседата >>
6.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Михалаки Георгиев: Моля да ми каже
Докторът
защо първата година ми говори много, а сега нищо ми не казва?
Нашите поздрави на двама ни към вас. Бог да ви благослови във всичките ви желания, намерения и усилия. Ние през цялата година сме работили заедно с вас за делото. В България засега има много неприятности, но тия неприятности Бог ще изглади. Ще има няколко държавни мъже да се вземат от земята, защото е потребно изкупление.
Михалаки Георгиев: Моля да ми каже
Докторът
защо първата година ми говори много, а сега нищо ми не казва?
На този въпрос д-р Миркович отговори: „Върви и издръж до край изпита с и.“ Михалаки Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже? — Ти си, който можеш да носиш. Дядо Петър Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мене? — Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействувам.
към беседата >>
Тодор Стоименов: Г-н
Докторе
, още колко години ще съм тук?
На този въпрос д-р Миркович отговори: „Върви и издръж до край изпита с и.“ Михалаки Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже? — Ти си, който можеш да носиш. Дядо Петър Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мене? — Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействувам.
Тодор Стоименов: Г-н
Докторе
, още колко години ще съм тук?
— Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в 10, и в 25 години. Аз ще те посещавам сегис-тогис и ще те упътвам да работиш. Тод. Бъчваров: Одобрява ли Докторът плана за „Виделина? — Ще имате материални спънки.
към беседата >>
Тод. Бъчваров: Одобрява ли
Докторът
плана за „Виделина?
— Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействувам. Тодор Стоименов: Г-н Докторе, още колко години ще съм тук? — Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в 10, и в 25 години. Аз ще те посещавам сегис-тогис и ще те упътвам да работиш.
Тод. Бъчваров: Одобрява ли
Докторът
плана за „Виделина?
— Ще имате материални спънки. Планът е добър, но материално се спъва. Но да се не обезсърчаваш от духовете, не оставяй да те обезсърчават духовете. Ив. Дойнов: Явява ли се г-жа Казакова тази година някъде и колко п ъти? — Явявала съм се на три места: при г-жа Елена Тодорова, г-жа Маркова и пр.
към беседата >>
Докторът
каза на Тод.
Ами г-жа Бойнова и г-жа Дойнова навикнаха ли да ме обичат? Г-жа Бойнова и г-жа Дойнова отговориха: Да. — Любовта изправя много грешки. Сега, да се обичате и да се не карате А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате. На Стефанка Дойнова пожелавам учителствуване и добра сполука.
Докторът
каза на Тод.
Бъчваров, че е срещнал баща му и майка му и че са били добре. Вас. Узунов: С какво се занимават сега Докторът и г-жа Казакова? — Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство? Еленка Иларионова: Благодаря. Моля да ми съдействува.
към беседата >>
Вас. Узунов: С какво се занимават сега
Докторът
и г-жа Казакова?
— Любовта изправя много грешки. Сега, да се обичате и да се не карате А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате. На Стефанка Дойнова пожелавам учителствуване и добра сполука. Докторът каза на Тод. Бъчваров, че е срещнал баща му и майка му и че са били добре.
Вас. Узунов: С какво се занимават сега
Докторът
и г-жа Казакова?
— Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство? Еленка Иларионова: Благодаря. Моля да ми съдействува. Г-жа Казакова ти казва, Еленке, че това, което ти мислиш да вършиш, ако го вършиш с вяра, ще успееш. А от мисълта да клати столовете на Иларионов.
към беседата >>
Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума,
Докторе
.
— Дребните работи в живота, това са сенките, които са тоже потребни. Но делото ще има успех в България. Пенка Бъчварова пита М. Казакова: По същия начин ли се разсъждава на небето за Божията работа, както разсъждаваше ти, когато беше на земята? — Моите възгледи са сега малко по-определени.
Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума,
Докторе
.
Хайде, и тази година да не мина на сухо. - Съжалявам, че нямам валчести. Тогава щях да бъда повече приятен. А ми ти антиката държиш ли я? - Да, портрета ти даже държа и в книжарницата стои право над мене.
към беседата >>
В. Гръблашев: Сега ли знае
Докторът
повече или когато беше на земята?
- Да, портрета ти даже държа и в книжарницата стои право над мене. Виждаш ли го там? Мнозина те оприличават на Евл. Георгиев. - Само че не съм толкова богат, колкото него. Благодаря за чувствата, които храните към мене и за това ще ви се отплатя.
В. Гръблашев: Сега ли знае
Докторът
повече или когато беше на земята?
— Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. Величка Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? — Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма. Тодор Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера, Докторе?
към беседата >>
Тодор Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера,
Докторе
?
В. Гръблашев: Сега ли знае Докторът повече или когато беше на земята? — Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. Величка Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? — Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма.
Тодор Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера,
Докторе
?
— Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. най-после, какво ще прави Пеню тук без тебе? Ами че ако повикат тебе, ще повикат и Пеню. Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш билет, а ти не можеш да си купиш билета и затова трябва да чакаш. Да ти кажа ли, Тодоре, ако живееш естествено тук на земята, трябват ти още 25 години, за да дойдеш тук.
към беседата >>
Тод. Стоименов: Ей, че много бе, г-н
Докторе
, 5-6, та и 10 - разбирам, но 25?
— Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. най-после, какво ще прави Пеню тук без тебе? Ами че ако повикат тебе, ще повикат и Пеню. Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш билет, а ти не можеш да си купиш билета и затова трябва да чакаш. Да ти кажа ли, Тодоре, ако живееш естествено тук на земята, трябват ти още 25 години, за да дойдеш тук.
Тод. Стоименов: Ей, че много бе, г-н
Докторе
, 5-6, та и 10 - разбирам, но 25?
— Хе, тогава ако искаш по-рано, то трябва да се самоубиеш. Но ти, Тодоре. да ти кажа, играеш на въже. Шегаджия си, и много си шегаджия. Ти искаш да заминеш по-рано, та да можеш да се въплотиш и да можеш да си изцериш ръката.
към беседата >>
Тод. Бъчваров: А
Докторът
няма ли да каже нещо за списанието?
— Тогава отвори си Библията и ще намериш моя отговор. Конст. Иларионов отвори на два пъти Библията и прочете онова, което му се падна. Тод. Бъчваров: г-жа Казакова каза, че се е явила на три места, като определи само двете места. Где е третото място, гдето се е явявала? — Третото място, гдето се явих, то е именно тук.
Тод. Бъчваров: А
Докторът
няма ли да каже нещо за списанието?
— Докторът обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле. Аз не искам да бъде списанието ми вече товар на вас и ще ви освободя от него. Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави: — Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня.
към беседата >>
—
Докторът
обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле.
Конст. Иларионов отвори на два пъти Библията и прочете онова, което му се падна. Тод. Бъчваров: г-жа Казакова каза, че се е явила на три места, като определи само двете места. Где е третото място, гдето се е явявала? — Третото място, гдето се явих, то е именно тук. Тод. Бъчваров: А Докторът няма ли да каже нещо за списанието?
—
Докторът
обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле.
Аз не искам да бъде списанието ми вече товар на вас и ще ви освободя от него. Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави: — Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня. От това се разбира, че няма да има война.
към беседата >>
7.
Ще постигнем
,
ИБ
, , 5.12.1913г.,
Другарят му, като мисли, че
докторът
се шегува, повтаря въпроса, но - същия отговор.
Ние от всичко трябва да черпим знание и да развиваме нашия ум, да станем способни да съградим здрав дом. Ние градим, но със слаб материал и не с добър ум; за градивото се иска умение, ако не се поставят здрави подпорки на гредите, то те се събарят. Ако не сме умни за добри дела, то те се разрушават и всичко може да ни даде ум, стига ние да се научим да четем Божията книга и да разбираме от езика на природата. Например най-нищожните паразити – бълхите и въшките – си имат своето значение и могат да ни дадат поука. Попитали един американец – учен, д-р Бъкли, къде е ходил, а той казал, че ходил да гледа как бълхите маршируват.
Другарят му, като мисли, че
докторът
се шегува, повтаря въпроса, но - същия отговор.
"Ела да видиш", отговорил докторът и го завел в едно заведение, където в една стая, на масата, под стъклени калпаци марширували бълхи под командата на своя господар, който ги дресирал. Сега, когато едни бълхи с такъв малък Божий дар са могли да научат нещо, а човек не би ли могъл да научи нещо по-добре и когато се явим пред небесния си Баща, какво ще отговорим, какво сме научили? Или бълхите ще ни надварят*. Бълхите и въшките си имат своето назначение на земята, те си изпълняват добре дълга. Тях Бог ги праща на ленивите, да ги хапят, а те да правят движение, да се чешат, да се чистят, та да работят.
към беседата >>
"Ела да видиш", отговорил
докторът
и го завел в едно заведение, където в една стая, на масата, под стъклени калпаци марширували бълхи под командата на своя господар, който ги дресирал.
Ние градим, но със слаб материал и не с добър ум; за градивото се иска умение, ако не се поставят здрави подпорки на гредите, то те се събарят. Ако не сме умни за добри дела, то те се разрушават и всичко може да ни даде ум, стига ние да се научим да четем Божията книга и да разбираме от езика на природата. Например най-нищожните паразити – бълхите и въшките – си имат своето значение и могат да ни дадат поука. Попитали един американец – учен, д-р Бъкли, къде е ходил, а той казал, че ходил да гледа как бълхите маршируват. Другарят му, като мисли, че докторът се шегува, повтаря въпроса, но - същия отговор.
"Ела да видиш", отговорил
докторът
и го завел в едно заведение, където в една стая, на масата, под стъклени калпаци марширували бълхи под командата на своя господар, който ги дресирал.
Сега, когато едни бълхи с такъв малък Божий дар са могли да научат нещо, а човек не би ли могъл да научи нещо по-добре и когато се явим пред небесния си Баща, какво ще отговорим, какво сме научили? Или бълхите ще ни надварят*. Бълхите и въшките си имат своето назначение на земята, те си изпълняват добре дълга. Тях Бог ги праща на ленивите, да ги хапят, а те да правят движение, да се чешат, да се чистят, та да работят. Небесният ни Баща постоянно работи, твори и ние трябва да творим добри мисли, те ни са бъдещите условия; и ако ние сега страдаме, то са нашите условия от миналото – тия условия ние сме си ги сами изковали, те са нашите креатури**.
към беседата >>
8.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един
доктор
, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил.
Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили.
Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един
доктор
, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил.
Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота.
към беседата >>
9.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Ако турите ръка на сърцето си, ще забележите, че някой път то почва да бие по-бърже, и вие се уплашвате,
докторът
казва: „Тоя човек има сърцебиене“.
Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Туй проявление в съвременната наука го наричат закон на „ритмичното движение“. Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане. В химията има „акция“ и „реакция“; „акцията“ е „прилив“, след туй се образува „реакция“, която пък е „отлив“. Ако наблюдавате някой път часовник, ще забележите, че гласът му, веднъж усилен, почва постепенно да отслабва, да замира и като че по едно време спира, после пак се усилва, и пак спада; същото това става и във вашето сърце.
Ако турите ръка на сърцето си, ще забележите, че някой път то почва да бие по-бърже, и вие се уплашвате,
докторът
казва: „Тоя човек има сърцебиене“.
То е „прилив“ на вашия организъм, който прилив се отразява върху сърцето. Този закон действа навсякъде, и когато лекарите казват за някого, че имал „порок на сърцето“, аз казвам чисто и просто, че тоя човек има известен прилив на своя ум, на своето сърце, на своята душа, и че след 12 часа този прилив ще спадне, и сърцебиенето ще мине. Тия 12 часа може да са 12 секунди, 12 минути, 12 часа, 12 дена, 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века, 12,000 години, 12,000,000 години и т.н. – все едно, отношението на нещата си остава все същото. Така действа този закон.
към беседата >>
10.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Учени хора, професори,
доктори
колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“.
То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е? “ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват.
Учени хора, професори,
доктори
колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“.
Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка. Преди 4–5 месеца дойдоха да ми кажат, че синът на един лекар заболял първо от хрема, която отсетне се усложнила, и най-после лекарят констатирал, че имало нагнояване на мозъка и че трябва да се направи операция. Казах: „Не трябва никаква операция, 99 на 100 детето ще умре, ако му направите операция, инак ще се излекува“. Отиват, направят операция и синът умира. Операцията, разбира се, за лекарите бе „сполучлива“.
към беседата >>
Доктор
Миркович казваше така: „Не искам да бъда втори път богат, искам да бъда слуга при някой господар“.
Едно дете, като се роди, изведнъж ли става професор? Ще се учи най-малко 12 години и неговото съзнание постепенно ще се развива. Когато се изучи вътрешният духовен свят, ще се разберат законите на християнството. То има за цел да оправи света, да оправи семействата, да тури хармония между мъж и жена, брат и сестра, господар и слуга. Съвременният свят страда не че човек е лошо да бъде слуга, но от това, че не умее да бъде добър господар.
Доктор
Миркович казваше така: „Не искам да бъда втори път богат, искам да бъда слуга при някой господар“.
Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове; о, тогава вие ще бъдете най-нещастните хора, ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви – то е тежък товар. Ублажавате такива хора и искате да отнемете от техния товар, да го турите на вашия гръб. Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони – когато всички почнали да се кланят на иконите, то взело да рита, като помислило, че на него се кланят?
към беседата >>
11.
Добрият самарянин
,
НБ
, София, 24.7.1915г.,
значи дий, но
докторите
в Америка трябва да имат такова D.D.
За да се превърже раната на болния, трябва да се влее нова струя в човешкия ум и в човешкото сърце. И когато маслото и виното се влеят, това е самарянинът. Аз бих желал всички българи да бъдат самаряни, ние искаме всички свещеници и учители да станат самаряни, ние искаме всички адвокати и съдии да станат самаряни; защото това са почетни служби. В Америка се дава почетната степен D.D. У нас D.D.
значи дий, но
докторите
в Америка трябва да имат такова D.D.
После, дава се и степен L.L.D.D. – доктор по право, доктор по богословие. Свещеникът и левитът от притчата бяха доктори по богословие, т.е. L.L.D.D., но не направиха нищо. После мина един самарянин, който нямаше степен D.D., а имаше само едно муле, масло и вино. Той каза: „Аз от D.D.
към беседата >>
–
доктор
по право,
доктор
по богословие.
Аз бих желал всички българи да бъдат самаряни, ние искаме всички свещеници и учители да станат самаряни, ние искаме всички адвокати и съдии да станат самаряни; защото това са почетни служби. В Америка се дава почетната степен D.D. У нас D.D. значи дий, но докторите в Америка трябва да имат такова D.D. После, дава се и степен L.L.D.D.
–
доктор
по право,
доктор
по богословие.
Свещеникът и левитът от притчата бяха доктори по богословие, т.е. L.L.D.D., но не направиха нищо. После мина един самарянин, който нямаше степен D.D., а имаше само едно муле, масло и вино. Той каза: „Аз от D.D. не разбирам“, слезе от мулето и запита: „Как попадна тук? “
към беседата >>
Свещеникът и левитът от притчата бяха
доктори
по богословие, т.е. L.L.D.D., но не направиха нищо.
В Америка се дава почетната степен D.D. У нас D.D. значи дий, но докторите в Америка трябва да имат такова D.D. После, дава се и степен L.L.D.D. – доктор по право, доктор по богословие.
Свещеникът и левитът от притчата бяха
доктори
по богословие, т.е. L.L.D.D., но не направиха нищо.
После мина един самарянин, който нямаше степен D.D., а имаше само едно муле, масло и вино. Той каза: „Аз от D.D. не разбирам“, слезе от мулето и запита: „Как попадна тук? “ Сега, Христос дава този пример за нашето време, т.е.
към беседата >>
12.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
“ Възкръсналият може да види възкръсналия, както музикантът разбира музиканта, както
докторът
разбира
доктора
и т.н.
“, ще отговорите: „Защото предадохме нашето дете на Ирод и Пилат, за да го разпне“. Затуй казвам, че трябва да се застъпвате за вашия Господ и да кажете: „Ще живея с Господа; живее ли Той, и аз ще живея; умре ли, и аз ще умра“. И както след страданията Христос възкръсна, така и вие ще възкръснете – ще научите закона за безсмъртието. Има хора, които са близо при възкресението; апостолите са възкръснали и работят на земята. Ще кажете: „Защо не ги виждаме?
“ Възкръсналият може да види възкръсналия, както музикантът разбира музиканта, както
докторът
разбира
доктора
и т.н.
Трябва да имате тази способност да разбирате, и затова именно стоите на земята. И тъй, Христос се яви сега. Сега Той живее, Той е между вас, Той работи във всинца ви. И тъй, което хората наричат „възкресение“, то е раждане, тъй наричат християните възкресението – да излезе от гроба. За мен вие всинца сте гробове – някои по-големи, други по-малки.
към беседата >>
13.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Не е важно каква работа вършиш: математик ли си, химик ли си,
доктор
ли си, това са сенки, форми в живота; същественото е: осветяваш ли името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си?
В тази епоха на растене ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън, и в този Божествен огън по-твърдите вещества ще се стопят, материята ще се префини, и Господ ще образува с нея свят с други порядки. Онези, които не ще завършат своето развитие, Господ ще изпрати на друго място. Погинване в света няма, има само лишаване от длъжност, от работата, която не вършим. В нашите училища, в известен клас ще те задържат 2–3 години, докато го минеш; същото е и за самия живот. Желателно е тази мисъл да стане централна във вашия ум.
Не е важно каква работа вършиш: математик ли си, химик ли си,
доктор
ли си, това са сенки, форми в живота; същественото е: осветяваш ли името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си?
Човек, който иска да бъде силен, трябва да държи тези неща отпред: името Божие, което е най-висшето благо, царството Божие – по отношение на човешката душа, и волята Божия – по отношение на земния живот. Духовният свят има връзка с физическия: човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват едновременно, има една връзка между единия и другия, която ги съединява и управлява, а тя е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не може да измените. Под думите „физическа материя“ разбирам света на формите, необходима за проявата и битието на нещата; под „духовен свят“ подразбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми; а под „душа“ разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми.
към беседата >>
Не е важно каква работа вършиш - математик ли си, химик ли си,
доктор
ли си - това са сенки в живота; съществено е осветяваш ли Името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си?
(втори вариант)
Тези грешници, които няма да се спасят сега, Господ ще ги изпрати на друго място, на друга земя. Погинване в света няма, има само лишаване от длъжността, от работата, която не вършиш. В нашите училища в известен клас ще се задържиш две-три години, докато може да го минеш. Това е вярно и за самия живот. Сега искам тази мисъл да стане централна във вашия ум.
Не е важно каква работа вършиш - математик ли си, химик ли си,
доктор
ли си - това са сенки в живота; съществено е осветяваш ли Името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си?
Човек, който иска да бъде силен, трябва да има тези неща: Името Божие, което е най-висшето благо; Царството Божие - по отношение на човешката душа, и волята Божия - има връзка с физическия свят. Човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента ще съществуват едновременно и ще има такава една среда между единия и другия, която да ги управлява, а тя е душата, полудуховното. Тези положения вие никога не може да измените. Под думата „физическа материя" разбирам свят на форми, необходим за същността на нещата.
към втори вариант >>
14.
Венецът на живота
,
ИБ
,
БС
, София, 15.2.1917г.,
Като дошъл
докторът
и видял, че тя е в същото положение, я попитал направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила.
Ще кажете, че Той може да се държи, Той е силен. Да, може, защото разбира с какво може да ви цери. Като онази ленива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповядвала „дай, мамо, това, дай онова” и най-после от леност се разболяла, легнала и накарала майка си да вика лекар. Майка й повикала лекар, той дошъл, разбрал от какво е болна и й дал наставление да прави разходки и гимнастика из стаята. А нея я мързяло и това да стори, та като стояла на кревата, позавъртала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко.
Като дошъл
докторът
и видял, че тя е в същото положение, я попитал направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила.
На въпроса му как я направила тя показала с палци. Докторът разбрал, че момата е болна от мързел и й казал, че ако не изпълни това, което й е предписал, няма да оздравее... Така и християните се подвизават с двата пръста. Господ не ще такова подвизаване, а иска жива гимнастика на ръцете и краката, за да се раздвижите. Господ иска да сторите добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, за да оздравеете.
към беседата >>
Докторът
разбрал, че момата е болна от мързел и й казал, че ако не изпълни това, което й е предписал, няма да оздравее...
Като онази ленива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповядвала „дай, мамо, това, дай онова” и най-после от леност се разболяла, легнала и накарала майка си да вика лекар. Майка й повикала лекар, той дошъл, разбрал от какво е болна и й дал наставление да прави разходки и гимнастика из стаята. А нея я мързяло и това да стори, та като стояла на кревата, позавъртала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошъл докторът и видял, че тя е в същото положение, я попитал направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му как я направила тя показала с палци.
Докторът
разбрал, че момата е болна от мързел и й казал, че ако не изпълни това, което й е предписал, няма да оздравее...
Така и християните се подвизават с двата пръста. Господ не ще такова подвизаване, а иска жива гимнастика на ръцете и краката, за да се раздвижите. Господ иска да сторите добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, за да оздравеете. Защо сте болни? Защото сте лениви.
към беседата >>
Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да ви прослужват; щом спрат да правят Добро, разболяват се и вие викате
доктор
.
Защо ви болят очите? – Нямате Виделина. Ако устата ви боли, нямате Любов; ако ви болят зъбите, също. Ако главата ви боли, нарушили сте Истината, няма я във вас. С всички тези удове трябва да вършите Добро за Господа, а вие вършите противното.
Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да ви прослужват; щом спрат да правят Добро, разболяват се и вие викате
доктор
.
И докторът им дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Той ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповедите. Когато една мома е ленива за Господа, Той й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угажда във всичко. Когато Господ види, че бащата е мързелив и не струва Добро, той му дава един син разсипник, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните и мързеливите и ги цери с гимнастика.
към беседата >>
И
докторът
им дава гимнастика.
– Нямате Виделина. Ако устата ви боли, нямате Любов; ако ви болят зъбите, също. Ако главата ви боли, нарушили сте Истината, няма я във вас. С всички тези удове трябва да вършите Добро за Господа, а вие вършите противното. Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да ви прослужват; щом спрат да правят Добро, разболяват се и вие викате доктор.
И
докторът
им дава гимнастика.
На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Той ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповедите. Когато една мома е ленива за Господа, Той й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угажда във всичко. Когато Господ види, че бащата е мързелив и не струва Добро, той му дава един син разсипник, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните и мързеливите и ги цери с гимнастика. Сега мъжът не може да се подвизава с жената, не могат двамата да се търпят.
към беседата >>
15.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Най-после той чул, че някакъв знаменит
доктор
лекувал ипохондрията.
Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза. Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека. Какво ще придобиете от едно умряло куче, или от един умрял лъв? Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия. За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне.
Най-после той чул, че някакъв знаменит
доктор
лекувал ипохондрията.
Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара.
към беседата >>
Преди да пристъпи към лекуването,
докторът
поискал от болния 25,000 долара.
Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора.
Преди да пристъпи към лекуването,
докторът
поискал от болния 25,000 долара.
Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак?
към беседата >>
16.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
Инак ще викате
доктори
.
Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза.
Инак ще викате
доктори
.
Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал и трябва да я изчистя! ” Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. Ако имате запичане, наука не може да имате.
към беседата >>
Не ви трябват
доктори
, а трябва да потърсите причината на всяка болест.
ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще викате доктори.
Не ви трябват
доктори
, а трябва да потърсите причината на всяка болест.
Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал и трябва да я изчистя! ” Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. Ако имате запичане, наука не може да имате. Червата и стомахът трябва да бъдат свободни.
към беседата >>
17.
Малък разбор / Лемуил
,
НБ
,
ИБ
,
БС
, София, 5.12.1918г.,
И най-твърдите хора се молят: заболеят, викат
доктор
и казват: „Моля ти се,
докторе
, да ми помогнеш!
А за да се молиш, храната трябва да се сдъвче със зъби, да влезе в стомаха ви, той да свърши работата си – да я превърне в сок, който да мине в белите дробове и чак тогава можеш да започнеш да се молиш. Само съзнателният човек може да се моли. Някои питат: „Защо да се молим? ” За да се пречисти кръвта ти, мислите и желанията ти! Ако доброволно не се молите, то Провидението ще ви създаде условия, за да се молите.
И най-твърдите хора се молят: заболеят, викат
доктор
и казват: „Моля ти се,
докторе
, да ми помогнеш!
” Постави те Господ в лишение – бързо отиваш при някой заемодател и му се молиш. Господ е поставил като закон това, че човек трябва да се моли. Някой казва: „Не искам да се моля на Бога.” Добре, избери си друг някой, когото искаш. Има хора, които се молят на конете си – казват им: „Хайде, дий, карай, конче! ” Молиш се на коня си дано той ти помогне и изнесе твоя товар.
към беседата >>
18.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Тя ражда деца, които отпосле стават учени, генерали,
доктори
, инженери и други, подобни по служба.
Мнозина се плашат повече, отколкото трябва. България не е единствената величина, има и други величини. Кажете ми, имаше ли българи, сърби, французи, германци, англичани, когато Господ създаваше света? – Нямаше ги, те отпосле сами дойдоха. Може да ми възразите, но аз питам: Майката ражда ли децата си като професори, учители, свещеници, съдии и други?
Тя ражда деца, които отпосле стават учени, генерали,
доктори
, инженери и други, подобни по служба.
Службите, които изпълняваме в живота, са разните роли, които играем на сцената. Докато сме на сцената, ние сме облечени във форми, актьори сме; слезем ли от сцената, ние сме вече братя. Като отидем на небето, ще се посмеем на тази борба, като си припомним разните случаи от живота си на земята. С един пример ще ви изясня положението, в което се намирате. Един индуски бог, като се наситил на хубавия си живот на небето, пожелал да му се позволи да слезе на земята, да си поживее.
към беседата >>
Докторът
пак ще се яви, ще употреби всички научни средства, ще гледа как температурата постоянно се повишава и вече болният ще фалира, и ще го изнесат от болницата.
Макар и да съм незван от никого проповедник, пророк без портфейл, ще ви запитам: Приятен ли беше животът ви в болницата, научихте ли си урока там? Ще кажете: „Ох, съсипаха ни тези инжекции“. Лекарят казва: „Човек, който не живее в Бога, ще опитва нашите губерки и ще живее в болницата“. Аз казвам: Не нося никакви губерки, ножове, никаква аптека нямам, торба не нося, но дишайте чист въздух, гледайте нагоре, не ходете в тъмнината, нека слънцето да ви огрее, за да не влезете пак в болницата. А влезете ли отново в болницата, опасно е вече, защото положението се усложнява.
Докторът
пак ще се яви, ще употреби всички научни средства, ще гледа как температурата постоянно се повишава и вече болният ще фалира, и ще го изнесат от болницата.
При такава висока температура няма живот, а ще го внесат в аутопсионната стая, ще му разтворят мозъка, стомаха, червата и ще видят по какви причини са го уволнили. Христос казва, че може да се живее и без термометри. Не се смущавайте от това, кое е полезно в живота и кое не – всичко е полезно, но да престанем да мислим, че животът е само в болницата. Болница, църква, концертна зала, училище, това са неща преходни, а животът подразбира нещо много по-сериозно в себе си. В истинския живот не трябва да има никакво смущение, а постоянна работа.
към беседата >>
19.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Викат някой лекар при един болен и последният вика: „Ох, господин
докторе
“, но като му сложат кюфтета, яде.
Движението аз тълкувам или превеждам с думата „любов“, защото само Любовта образува движение. Мома или момък, като се влюбят един в друг, движат се един към друг. Хората като се влюбят в някое учение, обикват всички. Следователно болните хора, които аз наричам християни, са отхвърлили този камък на ъгъла, защото не им трябва. Ние, като болни хора, лежим на гърба си и чакаме все наготово.
Викат някой лекар при един болен и последният вика: „Ох, господин
докторе
“, но като му сложат кюфтета, яде.
Яде той, но и пъшка. Вашите кухни са за болни хора. Мъжът дойде от работа и започва да вика: „Защо не си сготвила, не знаеш ли, че съм болен човек, че съм християнин? “ Казвате: „Благородно е името християнин“. Да, но докато си в болницата, а излезеш ли от нея, вече не си християнин.
към беседата >>
20.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Жена ти ли не позволява, или
докторът
?
Така тя получи възмездието си. Връщам се един ден от Княжево с трамвай. Двама богаташи се разговарят. Единият казва: Не зная, какво ще стане с мене, не мога да ям. – Защо?
Жена ти ли не позволява, или
докторът
?
– Нито жена ми, нито докторът, но стомахът ми е разстроен, не мога да ям нищо, само мляко пия. Казвам: Божественият стомах заповядва на сегашните хора да не ядат нечиста храна. Мойсей заповяда на евреите да не ядат нечисти животни. Наистина, всяка храна, която внася нечистотии в сърцето, в ума, в тялото на човека, както и в цялото общество, нищо не допринася за развитието на човека. Божественият стомах е по-умен и от най-видните философи и учени.
към беседата >>
– Нито жена ми, нито
докторът
, но стомахът ми е разстроен, не мога да ям нищо, само мляко пия.
Връщам се един ден от Княжево с трамвай. Двама богаташи се разговарят. Единият казва: Не зная, какво ще стане с мене, не мога да ям. – Защо? Жена ти ли не позволява, или докторът?
– Нито жена ми, нито
докторът
, но стомахът ми е разстроен, не мога да ям нищо, само мляко пия.
Казвам: Божественият стомах заповядва на сегашните хора да не ядат нечиста храна. Мойсей заповяда на евреите да не ядат нечисти животни. Наистина, всяка храна, която внася нечистотии в сърцето, в ума, в тялото на човека, както и в цялото общество, нищо не допринася за развитието на човека. Божественият стомах е по-умен и от най-видните философи и учени. Като изучават човешкия организъм, дохождат до заключението, че материята, от която е направен мозъкът, е най-организирана, т.
към беседата >>
Жена ти ли не позволява, или
докторът
?
(втори вариант)
Коя ластовичка падна в устата на котката? Крадливата. Така тя получи възмездието си. Връщам се един ден от Княжево с трамвай. Двама богаташи се разговарят. Единият казва: „Не зная какво ще стане с мене, не мога да ям." „Защо?
Жена ти ли не позволява, или
докторът
?
" „Нито жена ми, нито докторът, но стомахът ми е разстроен, не мога да ям нищо, само мляко пия." Казвам: Божественият стомах заповядва на сегашните хора да не ядат нечиста храна. Мойсей заповяда на евреите да не ядат нечисти животни. Наистина всяка храна, която внася нечистотии в сърцето, в ума, в тялото на човека, както и в цялото общество, нищо не допринася за развитието на човека. Божественият стомах е по-умен и от най-видните философи и учени. Като изучават човешкия организъм, дохождат до заключението, че материята, от която е направен мозъкът, е най-организирана, тоест най-одухотворена, най- чиста.
към втори вариант >>
" „Нито жена ми, нито
докторът
, но стомахът ми е разстроен, не мога да ям нищо, само мляко пия." Казвам: Божественият стомах заповядва на сегашните хора да не ядат нечиста храна.
(втори вариант)
Крадливата. Така тя получи възмездието си. Връщам се един ден от Княжево с трамвай. Двама богаташи се разговарят. Единият казва: „Не зная какво ще стане с мене, не мога да ям." „Защо? Жена ти ли не позволява, или докторът?
" „Нито жена ми, нито
докторът
, но стомахът ми е разстроен, не мога да ям нищо, само мляко пия." Казвам: Божественият стомах заповядва на сегашните хора да не ядат нечиста храна.
Мойсей заповяда на евреите да не ядат нечисти животни. Наистина всяка храна, която внася нечистотии в сърцето, в ума, в тялото на човека, както и в цялото общество, нищо не допринася за развитието на човека. Божественият стомах е по-умен и от най-видните философи и учени. Като изучават човешкия организъм, дохождат до заключението, че материята, от която е направен мозъкът, е най-организирана, тоест най-одухотворена, най- чиста. Забелязано е, че когато човек заболее от сериозна, тежка болест, той губи от тялото си голяма част, само мозъкът нищо не губи.
към втори вариант >>
21.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Той бил на умиране, но попада му на ръката една книжка за лекуване чрез глад, струва ми се, от някой си
доктор
Мюлер.
Този, който иска да го нареди Господ, трябва да мине през всички тия вариации, пермутации и комбинации, а не да остане само в нареждането. България сега издава само предписания и нареждания. Това не е нищо друго, освен претоварване на камилата: турят провизии и стоки, докато ѝ се счупи гърбът. Онова, което Бог свидетелства вътре в нас, то е Духът, който говори, и ние, като чада Божии, трябва да умеем да се вслушваме в Неговия глас. Преди няколко деня дойде при мене един младеж, запасен офицер, и ми разправи, че се разболял от неизлечима болест.
Той бил на умиране, но попада му на ръката една книжка за лекуване чрез глад, струва ми се, от някой си
доктор
Мюлер.
Решава и той почва да гладува и това продължава 22 дена. Разправи ми опитността, която е получил от първия, втория, третия ден и резултатът бил, че неизлечимата болест изчезнала. Тогава отишъл в Пловдив при лекаря, който по-рано му казал, че болестта му е неизлечима, и казал: „Изследвай ме“. Докторът го изследвал и му казал: „Здрав си“. Този човек приложил глада със своя ум и сърце.
към беседата >>
Докторът
го изследвал и му казал: „Здрав си“.
Преди няколко деня дойде при мене един младеж, запасен офицер, и ми разправи, че се разболял от неизлечима болест. Той бил на умиране, но попада му на ръката една книжка за лекуване чрез глад, струва ми се, от някой си доктор Мюлер. Решава и той почва да гладува и това продължава 22 дена. Разправи ми опитността, която е получил от първия, втория, третия ден и резултатът бил, че неизлечимата болест изчезнала. Тогава отишъл в Пловдив при лекаря, който по-рано му казал, че болестта му е неизлечима, и казал: „Изследвай ме“.
Докторът
го изследвал и му казал: „Здрав си“.
Този човек приложил глада със своя ум и сърце. След туй се прояснява умът му и от материалист той става духовен. Той разбира, че в света има и друго нещо, освен онова, което хората познават. От това се разбира, че той е прогледнал, станал е до известна степен ясновидец. Отива той при един вярващ и казва, че Духът го навел на тази идея, но той си казал: „Умът му е малко слаб“.
към беседата >>
22.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Вика лекар, казва му: Господин
докторе
, какво има на крака ми?
Това не са само празни думи. Вие имате хиляди случаи да проверите това в живота си. Някой казва: Аз вярвам в Христа, Христос ми проговори, вече не се съмнявам в Бога. Тъй са ми казвали някои православни или евангелисти. Утре започне да куца, яви се ревматизъм в крака му.
Вика лекар, казва му: Господин
докторе
, какво има на крака ми?
Не пита какво ще каже Христос за крака му, а лекарят. Лекарят прави една инжекция, втора, но кракът не оздравява. Казвам: Де е вашата вяра, де е вашата надежда? Ако имаш надежда, ще кажеш на ревматизма: Ти ще отидеш в палците, после в рамото, оттам — в другото рамо. Ще го разхождаш из тялото си и най-после ще му обърнеш внимание, че е сбъркал пътя си и трябва да си отиде, да не прави пакости в тялото ти и ревматизмът ще изчезне.
към беседата >>
Питам: Вие, евангелисти, католици, търговци,
доктори
, адвокати, такива ли сте се родили?
А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение. Сега някои казват: Светските хора са невярващи, нямаме надежда в тях. Е, тогава нека евангелистите, нека католиците приложат това учение. Но между тях има недоразумения. Какво е това служене!
Питам: Вие, евангелисти, католици, търговци,
доктори
, адвокати, такива ли сте се родили?
Не, отпосле сте си турили тези фирми. Тогава защо са тези недоразумения? Като разберем основно защо сме дошли на земята, ще можем да приложим великия закон на надеждата и няма да питаме има ли Господ или не, а ще питаме прилагаме ли законите на любовта, вярата и надеждата? Прилагаме ли тези закони, разбрали сме защо сме дошли и недоразуменията ще изчезнат. А сега какво правят хората?
към беседата >>
Вика лекар, казва му: "Господин
докторе
, какво има на крака ми?
(втори вариант)
Когато човек има надежда, за него всичко е възможно. Това не са само празни думи, вие имате хиляди случаи да проверите това в живота си. Някой казва: "Аз вярвам в Христа, Христос ми проговори, Вече не се съмнявам в Бога". Тъй са ми казвали някой православни или евангелисти. Утре започне да куца, яви се ревматизъм в крака му.
Вика лекар, казва му: "Господин
докторе
, какво има на крака ми?
" Не пита, какво ще каже Христос за крака му, а лекаря. Лекарят прави една инжекция, втора, но кракът не оздравява. Казвам: Де е вашата вяра, де е вашата надежда? Ако имаш надежда, ще кажеш на ревматизма: "Ти ще отидеш в палците, после в рамото, оттам - в другото рамо", ще го разхождаш из тялото си, и най-после ще му обърнеш внимание, че е сбъркал пътя си и трябва да си отиде, да не прави пакости в тялото ти, и ревматизмът ще изчезне. Онези болести, които не може да премествате от едно място на друго в организма си, много мъчно се лекуват.
към втори вариант >>
Питам: Вие, евангелисти, католици, търговци,
доктори
, адвокати, такива ли сте се родили?
(втори вариант)
А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение. Сега някой казват: "Светските хора са неверующи, нямаме надежда в тях“. Е, тогава нека евангелистите, нека католиците приложат това учение. Но и между тях има недоразумения. Какво е това служене!
Питам: Вие, евангелисти, католици, търговци,
доктори
, адвокати, такива ли сте се родили?
Не, отпосле сте си турили тези фирми. Тогава, защо са Тези недоразумения? Като разберем основно, защо сме дошли на земята, ще можем да приложим великия закон на надеждата, и няма да питаме: има ли Господ или не, а ще питаме: прилагаме ли законите на любовта, вярата и надеждата? Прилагаме ли тези закони, разбрали сме, защо сме дошли, и недоразуменията ще изчезнат. А сега какво правят хората?
към втори вариант >>
23.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
“Ама еди-кой си
доктор
тъй казва.” Повикайте този
доктор
.
Нека дойдат тия крави.” И ще събере Господ всичките тия крави и ще им каже: “Вземете сега вашето месо, а тия касапи направете крави и ги колете сега.” Така ще бъде, разбирате ли? Няма да остане престъпник в този свят, който да не опита това, което е вършил. Колиш крави, крава ще те направи Господ, ножът му ще мине през шията ти. Разбирайте го това, както искате. Ти, който искаш да се избавиш от великия гняв на Бога, влез в тайната си стаичка и се помоли Отцу твоему, да те научи как да се избавиш.
“Ама еди-кой си
доктор
тъй казва.” Повикайте този
доктор
.
Ти като превеждащ тази божествена книга, защо изкриви превода? Викайте сега еди-кой си философ. Ти на своята философия защо вметна свои думи, защо изкриви Божественото Слово? Сега да ви съдят вас, както съдиха хора, които продаваха индулгенции. “Сто хиляди лева ще платиш, и греховете ти ще са простени.” Няма такива прощавания.
към беседата >>
24.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Един
доктор
се спречкал нещо с жена си и, за да я сплаши, извадил срещу нея ножа си.
Така те парализирали тяхната воля. Че, наистина, между волята и палеца съществува известна връзка, виждаме по това, че когато някой заболее, започва да свива палците си. Забележи ли се това, отначало още трябва да започне лекуването на болния. Главно се обръща внимание върху волята му, да се подържа нейната активност. Човек трябва да мисли право и да не хвърля вината за погрешките си на другите.
Един
доктор
се спречкал нещо с жена си и, за да я сплаши, извадил срещу нея ножа си.
Тя се уплашила, стреснала се и изпаднала в слабо умопомрачение. Близките й веднага хвърлиха вината върху мене. Тя се умопобъркала, защото посещавала беседите ми. Ако, наистина, моите идеи са причина за това, наемам се да я излекувам. След това ще я посъветвам повече да не посещава моите беседи.
към беседата >>
Една вечер един
доктор
се спречква нещо с жена си, която много обичал, и в гнева си изважда насреща й нож, заплашил я само.
(втори вариант)
В старо време престъпниците са ги наказвали с отрязване на палците им. С това те искат да парализират волята им, та да не вършат престъпления. Че наистина има известно съотношение между волята и палеца на човека, се вижда по това, че когато някой човек заболее и с това отслабне волята му, започва да крие палците си. Като разберем причината на това нещо, трябва да се започне още отрано лекуването. Ще ви разкажа един факт, да видите колко повърхностно разсъждават хората.
Една вечер един
доктор
се спречква нещо с жена си, която много обичал, и в гнева си изважда насреща й нож, заплашил я само.
Тя се стреснала много и веднага става с нея едно слабо умопомрачение. Започват да говорят всички хора, че тази жена се умопобъркала от това, че чела книгите на господин Дънов. Не, причината за нейното състояние е ножът на мъжа й. Аз казвам на онези, които се побъркват от моето учение: нека дойдат при мене, аз ще ги излекувам. Ако има някой от вас, на когото съм направил пакост, ще му заплатя десетократно.
към втори вариант >>
25.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
Докторите
са хората на спасението и те изучават всички онези методи и принципи, по които хората могат да се излекуват от своите болести.
Следователно, когато се основе религиозно общество на рабство, на послушание, всички казват: „Трябва да сме послушни.“ На какво? – „На всичко, което ни казват.“ За някого казват: „Той е отличен слуга.“ Защо? – Защото върши всичко, което му заповядват. А едно религиозно общество, основано на приятелство, изисква да се служи на следното: „Всичко, що чух от Отца Си, явих ви го.“ Разбира се, съвременните хора не знаят какво е казал Христос на учениците Си и мислят, че всичко, което е говорил, се отнася само до спасението. И сега казват: „Вярвай, ще бъдеш спасен ти и домът ти.“ Но спасението е наука за болните хора и които искат да се спасят, пращам ги в болницата.
Докторите
са хората на спасението и те изучават всички онези методи и принципи, по които хората могат да се излекуват от своите болести.
Ти му говориш за обществено преобразование, за добродетели, а той те пита: „Спасен ли си ти? “ Казвам му: Щом ми говориш за спасение, ти си още в болницата, не си още спасен, но излезеш ли от нея – спасен ще бъдеш. Е, хубаво, като излезеш един път от болницата, каква полза имаш да мислиш пак за нея? Следващото положение, в което ще се намериш, като излезеш от болницата, това е училището, следователно училището е мястото за здравите хора. Аз не се занимавам с болници, затова, когато някой заболее, изпращам го в болницата, да се учи там на спасение, а като оздравее, изпращам го във великото училище, за да се учи на знания.
към беседата >>
26.
С любов и вяра
,
ИБ
, В.Търново, 26.9.1920г.,
Имаше тук една сестра, на която аз давах съвети и ѝ препоръчвах да има търпение и вяра, за да се лекува, но тя не ме послуша и сега изпитва последствията на своето дебелоглавие, защото поиска чрез
доктори
да се лекува, и сега, като ѝ дойдоха страданията, почна да се разкайва.
Човек, за да придобие вяра, трябва да се свърже с ангелите и те ще му предадат сила да разбира истинската вяра. Бедните добре разбират братството и равенството, защото нищо нямат, а богатите не го разбират, защото ще трябва да дават. И сега, в съвременното християнство имаме много такива християни. Не е това истинско християнство. Има много големци, които все се оплакват, че това няма и онова няма и пр., а човек трябва винаги да е доволен от това, което Господ му е дал.
Имаше тук една сестра, на която аз давах съвети и ѝ препоръчвах да има търпение и вяра, за да се лекува, но тя не ме послуша и сега изпитва последствията на своето дебелоглавие, защото поиска чрез
доктори
да се лекува, и сега, като ѝ дойдоха страданията, почна да се разкайва.
Сега вие, като ме слушате, какво си казвате: „Този човек, ако го слушаме много, ще гоним Михаля! “ Михаля и сега го гоните, и след 10 години пак ще го гоните. Като умрете и ви турят на носилка, като дойдат поповете, няма ли да гоните Михаля? Думите Христови са: „Ако вие не вярвате в Мене, т.е. в живота, и в Бога не вярвате.“
към беседата >>
27.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Викате
доктори
, плащате и нямате полза.
Божественият закон е: всяко добро, сторено в името на любовта, не се забравя никога. Доброто - добро ражда; и злото - зло ражда. Този е законът за доброто към ближния. Аз ви препоръчвам следния метод. Вие сте болни, нямате апетит, не можете да спите и т.н.
Викате
доктори
, плащате и нямате полза.
Аз ви казвам: Излезте вън на слънцето. Идете и не ме питайте защо. "Где е Господ? " - питат често. Като излезете вън на слънцето, първия ден ще се почувствувате малко добре.
към беседата >>
28.
Лекуване на разни болести
,
ИБ
, Русе, 3.1.1921г.,
1. Един человек, когото
докторите
върнали в селото му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт.
Предобедните летни слънчеви лъчи са единственият най-сигурен целител на всички болести. Силното изпотяване всякога лекува.
1. Един человек, когото
докторите
върнали в селото му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт.
Турнали го в едно голямо корито и го заровили в горещ варен ечемик. Така поставен, той се изпотил твърде много и оздравял след една седмица. Така обгърнат и поставен в ечемика, вследствие силното изпотяване и свойството на ечемика да предизвиква реакция, получил своето окончателно оздравяване. 2. На друг болник лекарят препоръчал да прави топли бани на баните. Трябвало да похарчи доста пари, а пък ги нямал.
към беседата >>
След три седмици минал
докторът
през селото и в кръчмата попитал за състоянието на тоя тежко болен негов пациент.
Вместо да ходи на баните, той си рекъл да влезе в пещта да се постопли. В горещата пещ той се изпотил извънредно много. Поискал от жена си и изпил един литър гореща зелева чорба. Само главата му била до вратата на пещта, за по-свободно дишане. След девет такива влизания в пещта той оздравял окончателно.
След три седмици минал
докторът
през селото и в кръчмата попитал за състоянието на тоя тежко болен негов пациент.
Същият болник бил в кръчмата и на поздрава на лекаря се изправил прав и му заявил, че той е същото лице и че сега е съвършено здрав, като също пояснил на лекаря метода на лекуването си. 3. Туберкулоза първи период лекува се: а) със синя тинтява, като се вари и пие водата; б) паричките (плодовете от тръните за плет) сварени с цвят от босилек в кипяща вода един час и половина. Добитата варена вода се пие по две кафени чаши на ден (сутрин и обед или вечер). 4. Туберкулоза втори период лекува се: лятно време като се излагат на слънчевите лъчи посменно гърба и гърдите на болния. Трябва да се правят в продължение на два месеца през топлия летен сезон 60-80-90 бани в продължение на три-четири часа всяка сутрин (преди пладне, когато слънцето още се възкачва на хоризонта).
към беседата >>
29.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Понеже интересите на хората се преплитат, те мислят, че дружбата им с професори, министри,
доктори
ще им принесе голяма полза.
На другия ден той се отказва от тебе, не ти вярва вече. Кой губи от това? Който не вярва, пръв той губи, отдалечава се от Първоизточника на живота, губи своята вътрешна сила и в резултат на това осакатява ума си. Мъж или жена, всеки трябва да дружи с благородни хора, не със знатни. Не всеки виден, знатен човек е благороден.
Понеже интересите на хората се преплитат, те мислят, че дружбата им с професори, министри,
доктори
ще им принесе голяма полза.
Важно е човек да бъде благороден, независимо положението, което заема. Силата не е признак на благородство. Физически силен е едно нещо, духовно силен е друго. Първият носи бомби, пушки и всеки момент може да убие човека. Вторият не носи никакво оръжие, но, дето влезе, помага, повдига хората.
към беседата >>
А понеже ние имаме общение едни съ други, казваме, че трѣбва да дружимъ съ нѣкой министъръ, съ нѣкой
докторъ
или професоръ.
(втори вариант)
Е, кой губи въ това отрицание? Вие сами губите, отдалечавате се отъ първоизточника на живота, изгубвате силитѣ си и съ това осакатявате своя умъ. Всѣка една жена, всѣки единъ мѫжъ трѣбва да се стреми да дружи съ най-благороднитѣ души на земята. Не съ най-виднитѣ души, но съ най-благороднитѣ души. Човѣкъ трѣбва да дружи съ най-благородни души, та отъ каквото и да сѫ обществено положение тѣ.
А понеже ние имаме общение едни съ други, казваме, че трѣбва да дружимъ съ нѣкой министъръ, съ нѣкой
докторъ
или професоръ.
Тѣзи не сѫ най-благороднитѣ хора. Силата още не е признак на благородство. Единъ човѣкъ, който има сила, азъ го считамъ като онзи, който носи нѣколко бомби, носи пушки, патрони, той е силенъ, може да извади своитѣ бомби. Силата, която стои въ човѣшкия умъ, въ тази сила почива и неговото достойнство. Питамъ сега, вие, който сте хвърлили вашата душа въ рова, какво ще спечелите?
към втори вариант >>
30.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
А сега дойде
докторътъ
, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства?
(втори вариант)
Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора. Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитность се прави въ училищата. Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има.
А сега дойде
докторътъ
, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства?
– Хлѣбътъ. Азъ мога да направя опитъ съ васъ. За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена. Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии. Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе.
към втори вариант >>
31.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Всѣка жена, която е изваждала по
докторски
, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния.
(втори вариант)
Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане. Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане. И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни. Природата знае какъ да изважда.
Всѣка жена, която е изваждала по
докторски
, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния.
Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти. Природата знае само единъ начинъ на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята. Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ.
към втори вариант >>
32.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Без да му мисли много, той влязъл направо в стаята на лекаря, който се занимавал с нещо, и му казал: „Господин
докторе
, дай някакви лекарства за жена ми“.
Казват: „Ние мислихме, че си светия, а ти си бил обикновен човек“. – По-добре да мислиш, че съм обикновен човек, отколкото днес да ме хвалиш, а утре да ме кориш. Така не се постъпва. Който може да укорява човека, може и да го бие. В това отношение той прилича на оня селянин, който отишъл в града при лекар да иска лекарства за болната си жена.
Без да му мисли много, той влязъл направо в стаята на лекаря, който се занимавал с нещо, и му казал: „Господин
докторе
, дай някакви лекарства за жена ми“.
Докторът се разгневил за безпокойството, което му причинил селянинът, и в гнева си му ударил една плесница. – „Ето едно лекарство за жена ти“. След това му ударил още една плесница и казал: „Ето още едно лекарство“. Селянинът останал смаян от постъпката на лекаря и си казал: „Чудни са сегашните лекари! Какви особени лекарства дават на болните“.
към беседата >>
Докторът
се разгневил за безпокойството, което му причинил селянинът, и в гнева си му ударил една плесница.
– По-добре да мислиш, че съм обикновен човек, отколкото днес да ме хвалиш, а утре да ме кориш. Така не се постъпва. Който може да укорява човека, може и да го бие. В това отношение той прилича на оня селянин, който отишъл в града при лекар да иска лекарства за болната си жена. Без да му мисли много, той влязъл направо в стаята на лекаря, който се занимавал с нещо, и му казал: „Господин докторе, дай някакви лекарства за жена ми“.
Докторът
се разгневил за безпокойството, което му причинил селянинът, и в гнева си му ударил една плесница.
– „Ето едно лекарство за жена ти“. След това му ударил още една плесница и казал: „Ето още едно лекарство“. Селянинът останал смаян от постъпката на лекаря и си казал: „Чудни са сегашните лекари! Какви особени лекарства дават на болните“. Той се върнал в селото и жена му веднага го запитала: „Носиш ли някакво лекарство?
към беседата >>
Тя казва на мѫжа си: „Ще отидешъ въ града да ми донесешъ отъ тамъ нѣкои лѣкарства.“ Селянинътъ отива въ дома на единъ
докторъ
, но като не знаялъ всички етикеции, какъ да пристѫпи до лѣкаря, влиза направо въ стаята на
доктора
, който се занимавалъ съ много важни работи.
(втори вариант)
И послѣ си казватъ: „Ама че серсеминъ съмъ билъ! “ Тогава и азъ си казвамъ: „Ти си серсеминъ, но и азъ не искамъ да съмъ такъвъ, не приемамъ такъвъ човѣкъ.“ Азъ не приемамъ човѣкъ, който, като дойде при мене, започне да ме хвали, да ми разправя: „Ти си първия човѣкъ, ти си такъвъ-онакъвъ.“ А послѣ, ще прѣнесе куркитѣ. Ще замязате, знаете ли на какво? – Ще ви приведа единъ анекдотъ. На единъ български селянинъ се разболява жена му.
Тя казва на мѫжа си: „Ще отидешъ въ града да ми донесешъ отъ тамъ нѣкои лѣкарства.“ Селянинътъ отива въ дома на единъ
докторъ
, но като не знаялъ всички етикеции, какъ да пристѫпи до лѣкаря, влиза направо въ стаята на
доктора
, който се занимавалъ съ много важни работи.
Докторътъ го запитва: „Какво искашъ? “ – „Жена ми е болна, искамъ лѣкарства за нея.“ Докторътъ се ядосалъ на селянина, че тъй го побезпокоилъ, приближава се до него, удря му една плѣсница и казва: „На ти едно лѣкарство.“ Удря му още една плесница: „На ти друго лѣкарство! “ Селянинътъ си казва: „Чудни сѫ тѣзи съврѣменни хора, по особенъ начинъ знаятъ да лѣкуватъ! “ Отива си въ село, жена му го пита: „Взе ли нѣкакви лѣкарства? “ – „Да, докторътъ ми даде двѣ хубави лѣкарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената.
към втори вариант >>
Докторътъ
го запитва: „Какво искашъ?
(втори вариант)
“ Тогава и азъ си казвамъ: „Ти си серсеминъ, но и азъ не искамъ да съмъ такъвъ, не приемамъ такъвъ човѣкъ.“ Азъ не приемамъ човѣкъ, който, като дойде при мене, започне да ме хвали, да ми разправя: „Ти си първия човѣкъ, ти си такъвъ-онакъвъ.“ А послѣ, ще прѣнесе куркитѣ. Ще замязате, знаете ли на какво? – Ще ви приведа единъ анекдотъ. На единъ български селянинъ се разболява жена му. Тя казва на мѫжа си: „Ще отидешъ въ града да ми донесешъ отъ тамъ нѣкои лѣкарства.“ Селянинътъ отива въ дома на единъ докторъ, но като не знаялъ всички етикеции, какъ да пристѫпи до лѣкаря, влиза направо въ стаята на доктора, който се занимавалъ съ много важни работи.
Докторътъ
го запитва: „Какво искашъ?
“ – „Жена ми е болна, искамъ лѣкарства за нея.“ Докторътъ се ядосалъ на селянина, че тъй го побезпокоилъ, приближава се до него, удря му една плѣсница и казва: „На ти едно лѣкарство.“ Удря му още една плесница: „На ти друго лѣкарство! “ Селянинътъ си казва: „Чудни сѫ тѣзи съврѣменни хора, по особенъ начинъ знаятъ да лѣкуватъ! “ Отива си въ село, жена му го пита: „Взе ли нѣкакви лѣкарства? “ – „Да, докторътъ ми даде двѣ хубави лѣкарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената. Той се приближава при жена си, удря една плѣсница.
към втори вариант >>
“ – „Жена ми е болна, искамъ лѣкарства за нея.“
Докторътъ
се ядосалъ на селянина, че тъй го побезпокоилъ, приближава се до него, удря му една плѣсница и казва: „На ти едно лѣкарство.“ Удря му още една плесница: „На ти друго лѣкарство!
(втори вариант)
Ще замязате, знаете ли на какво? – Ще ви приведа единъ анекдотъ. На единъ български селянинъ се разболява жена му. Тя казва на мѫжа си: „Ще отидешъ въ града да ми донесешъ отъ тамъ нѣкои лѣкарства.“ Селянинътъ отива въ дома на единъ докторъ, но като не знаялъ всички етикеции, какъ да пристѫпи до лѣкаря, влиза направо въ стаята на доктора, който се занимавалъ съ много важни работи. Докторътъ го запитва: „Какво искашъ?
“ – „Жена ми е болна, искамъ лѣкарства за нея.“
Докторътъ
се ядосалъ на селянина, че тъй го побезпокоилъ, приближава се до него, удря му една плѣсница и казва: „На ти едно лѣкарство.“ Удря му още една плесница: „На ти друго лѣкарство!
“ Селянинътъ си казва: „Чудни сѫ тѣзи съврѣменни хора, по особенъ начинъ знаятъ да лѣкуватъ! “ Отива си въ село, жена му го пита: „Взе ли нѣкакви лѣкарства? “ – „Да, докторътъ ми даде двѣ хубави лѣкарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената. Той се приближава при жена си, удря една плѣсница. „Стига, стига вече!
към втори вариант >>
“ – „Да,
докторътъ
ми даде двѣ хубави лѣкарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената.
(втори вариант)
Тя казва на мѫжа си: „Ще отидешъ въ града да ми донесешъ отъ тамъ нѣкои лѣкарства.“ Селянинътъ отива въ дома на единъ докторъ, но като не знаялъ всички етикеции, какъ да пристѫпи до лѣкаря, влиза направо въ стаята на доктора, който се занимавалъ съ много важни работи. Докторътъ го запитва: „Какво искашъ? “ – „Жена ми е болна, искамъ лѣкарства за нея.“ Докторътъ се ядосалъ на селянина, че тъй го побезпокоилъ, приближава се до него, удря му една плѣсница и казва: „На ти едно лѣкарство.“ Удря му още една плесница: „На ти друго лѣкарство! “ Селянинътъ си казва: „Чудни сѫ тѣзи съврѣменни хора, по особенъ начинъ знаятъ да лѣкуватъ! “ Отива си въ село, жена му го пита: „Взе ли нѣкакви лѣкарства?
“ – „Да,
докторътъ
ми даде двѣ хубави лѣкарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената.
Той се приближава при жена си, удря една плѣсница. „Стига, стига вече! “ – „А и второ лѣкарство ми даде докторътъ.“ Жена му му казва: „Другото лѣкарство задръжъ за себе си.“ – „Е, ти си умна жена.“ Жената влиза въ стаята си и започва да плаче, слѣдъ два дни обаче тя оздравява. Селянинътъ доволенъ, че жена му оздравява, взима два куркоя отъ своитѣ и се запѫтва за въ града при доктора. Отива при него, той го пита: Какво искашъ?
към втори вариант >>
“ – „А и второ лѣкарство ми даде
докторътъ
.“ Жена му му казва: „Другото лѣкарство задръжъ за себе си.“ – „Е, ти си умна жена.“ Жената влиза въ стаята си и започва да плаче, слѣдъ два дни обаче тя оздравява.
(втори вариант)
“ Селянинътъ си казва: „Чудни сѫ тѣзи съврѣменни хора, по особенъ начинъ знаятъ да лѣкуватъ! “ Отива си въ село, жена му го пита: „Взе ли нѣкакви лѣкарства? “ – „Да, докторътъ ми даде двѣ хубави лѣкарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената. Той се приближава при жена си, удря една плѣсница. „Стига, стига вече!
“ – „А и второ лѣкарство ми даде
докторътъ
.“ Жена му му казва: „Другото лѣкарство задръжъ за себе си.“ – „Е, ти си умна жена.“ Жената влиза въ стаята си и започва да плаче, слѣдъ два дни обаче тя оздравява.
Селянинътъ доволенъ, че жена му оздравява, взима два куркоя отъ своитѣ и се запѫтва за въ града при доктора. Отива при него, той го пита: Какво искашъ? „Господинъ докторе, прѣди нѣколко дни дойдохъ да искамъ лѣкарства за жена ми, но ти ми удари двѣ лѣкарства. Азъ дадохъ едното лѣкарство и тя оздравѣ. Едното остана, искашъ ли да ти го дамъ?
към втори вариант >>
Селянинътъ доволенъ, че жена му оздравява, взима два куркоя отъ своитѣ и се запѫтва за въ града при
доктора
.
(втори вариант)
“ Отива си въ село, жена му го пита: „Взе ли нѣкакви лѣкарства? “ – „Да, докторътъ ми даде двѣ хубави лѣкарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената. Той се приближава при жена си, удря една плѣсница. „Стига, стига вече! “ – „А и второ лѣкарство ми даде докторътъ.“ Жена му му казва: „Другото лѣкарство задръжъ за себе си.“ – „Е, ти си умна жена.“ Жената влиза въ стаята си и започва да плаче, слѣдъ два дни обаче тя оздравява.
Селянинътъ доволенъ, че жена му оздравява, взима два куркоя отъ своитѣ и се запѫтва за въ града при
доктора
.
Отива при него, той го пита: Какво искашъ? „Господинъ докторе, прѣди нѣколко дни дойдохъ да искамъ лѣкарства за жена ми, но ти ми удари двѣ лѣкарства. Азъ дадохъ едното лѣкарство и тя оздравѣ. Едното остана, искашъ ли да ти го дамъ? “ – „А, заповѣдай поседни!
към втори вариант >>
„Господинъ
докторе
, прѣди нѣколко дни дойдохъ да искамъ лѣкарства за жена ми, но ти ми удари двѣ лѣкарства.
(втори вариант)
Той се приближава при жена си, удря една плѣсница. „Стига, стига вече! “ – „А и второ лѣкарство ми даде докторътъ.“ Жена му му казва: „Другото лѣкарство задръжъ за себе си.“ – „Е, ти си умна жена.“ Жената влиза въ стаята си и започва да плаче, слѣдъ два дни обаче тя оздравява. Селянинътъ доволенъ, че жена му оздравява, взима два куркоя отъ своитѣ и се запѫтва за въ града при доктора. Отива при него, той го пита: Какво искашъ?
„Господинъ
докторе
, прѣди нѣколко дни дойдохъ да искамъ лѣкарства за жена ми, но ти ми удари двѣ лѣкарства.
Азъ дадохъ едното лѣкарство и тя оздравѣ. Едното остана, искашъ ли да ти го дамъ? “ – „А, заповѣдай поседни! Какъ сѫ вашитѣ добрѣ ли сѫ“, запитва го докторътъ. Селянинътъ удря една плѣсница на доктора, връща второто лѣкарство и си излиза.
към втори вариант >>
Какъ сѫ вашитѣ добрѣ ли сѫ“, запитва го
докторътъ
.
(втори вариант)
Отива при него, той го пита: Какво искашъ? „Господинъ докторе, прѣди нѣколко дни дойдохъ да искамъ лѣкарства за жена ми, но ти ми удари двѣ лѣкарства. Азъ дадохъ едното лѣкарство и тя оздравѣ. Едното остана, искашъ ли да ти го дамъ? “ – „А, заповѣдай поседни!
Какъ сѫ вашитѣ добрѣ ли сѫ“, запитва го
докторътъ
.
Селянинътъ удря една плѣсница на доктора, връща второто лѣкарство и си излиза. Това е въ свѣта онзи законъ, за който се казва: Съ каквато мѣрка мѣримъ, съ такава ще ни се отмѣри. Когато търсимъ Божественото въ свѣта, трѣбва да отиваме съ всичката искреность на своята душа. Абсолютна искреность, абсолютна чистота и познания трѣбва да имаме въ свѣта. Ако ние вѣрваме, че въ свѣта има единъ законъ, който регулира нашитѣ отношения, този закон ще ни заведе до този източникъ.
към втори вариант >>
Селянинътъ удря една плѣсница на
доктора
, връща второто лѣкарство и си излиза.
(втори вариант)
„Господинъ докторе, прѣди нѣколко дни дойдохъ да искамъ лѣкарства за жена ми, но ти ми удари двѣ лѣкарства. Азъ дадохъ едното лѣкарство и тя оздравѣ. Едното остана, искашъ ли да ти го дамъ? “ – „А, заповѣдай поседни! Какъ сѫ вашитѣ добрѣ ли сѫ“, запитва го докторътъ.
Селянинътъ удря една плѣсница на
доктора
, връща второто лѣкарство и си излиза.
Това е въ свѣта онзи законъ, за който се казва: Съ каквато мѣрка мѣримъ, съ такава ще ни се отмѣри. Когато търсимъ Божественото въ свѣта, трѣбва да отиваме съ всичката искреность на своята душа. Абсолютна искреность, абсолютна чистота и познания трѣбва да имаме въ свѣта. Ако ние вѣрваме, че въ свѣта има единъ законъ, който регулира нашитѣ отношения, този закон ще ни заведе до този източникъ. Христа всички може да Го намѣримъ и навсѣкѫдѣ ще Го намѣримъ.
към втори вариант >>
33.
Братя и сестри на Христа
,
НБ
, София, 19.10.1921г.,
Доктори
били, свещеници били, каквито и да са, все кавалери били, все честни били.
Тогава елате при мене и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви въведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци! Нови неща ви трябват! Дипломи от университета не ви трябват.
Доктори
били, свещеници били, каквито и да са, все кавалери били, все честни били.
Светът е пълен все с „честни“ хора, а все пак безчестието царува от единия край до другия. Свършил с диплом, а като го поставиш на най-малкия изпит, не може да го издържи. Христос е проверил и казва: „Туй учение, върху което почива сегашният обществен строй, е фалшиво във всичките си основи, то е изживяло“. Каквото и да правите и каквото и да учите, все там ще си остане. Върху вас лежи едно наказание, че сте родили един син сляп, глух и ням.
към беседата >>
34.
Тогаз те ще просветнат!
,
НБ
, София, 23.10.1921г.,
“ – стреля втори куршум също и т.н., докато свършил всичките изстрели, а другарят му върнал всичките куршуми, и от страх
докторът
умрял.
Приятелят му, адвокатът, като по-хитър изважда всичките му куршумчета от патроните, а револверите слага под възглавницата му. Сам влиза в една бяла гугла през нощта, явява се пред другаря си. Медикът изважда револвера, извиква „Стой, кой там! “ – тегли му куршума, но адвокатът бръква в джоба си, изважда един куршум – хвърля му го назад в леглото. И пак пристъпя, извиква: „Стой!
“ – стреля втори куршум също и т.н., докато свършил всичките изстрели, а другарят му върнал всичките куршуми, и от страх
докторът
умрял.
Отива неговият приятел, какво да види – от страх се посветил. Такова е положението на праведника: нему като му теглят куршум, той хване куршума и го връща назад, а който изпраща куршума, той умира от страх. Нас куршум не хваща! И тъй, нас не ни е страх от дяволския куршум. Тия куршуми са за ония, които ги хвърлят, а не за нас.
към беседата >>
35.
Синът Божи
,
НБ
, София, 30.10.1921г.,
Ето какво разправя един английски лекар,
доктор
Уилсън.
Щом казвам „здрав човек“, той не може да бъде глупав и лош човек. Щом някой каже „здрав човек“, аз подразбирам всичките качества на добрия човек. Кажат ли ми, че той обича да пее, същото разбирам; кажат ли, че се моли – този човек не може да бъде лош човек, той е добър, изправен и благонадежден човек. Сега съвременните хора имат особени понятия за морала, особени разбирания, и трябва да минат хиляди години, за да може да разберат вътрешния смисъл на живота. Ще ви приведа два примера, за да може да си изясните вътрешната страна на този живот.
Ето какво разправя един английски лекар,
доктор
Уилсън.
Той бил млад лекар, много способен, талантлив, свършил университет с отличие, имал отлична практика в Англия. На млади години той се заинтересувал от окултизма в някое братство и там той трябвало да даде обещание: 10 години да не даде никому, нито на мъж, нито на жена, да го целунат, нито даже ръката му. А като минат 10 години, той е свободен. И започва доктор Уилсън своя подвиг. Пет години минали благополучно.
към беседата >>
И започва
доктор
Уилсън своя подвиг.
Ще ви приведа два примера, за да може да си изясните вътрешната страна на този живот. Ето какво разправя един английски лекар, доктор Уилсън. Той бил млад лекар, много способен, талантлив, свършил университет с отличие, имал отлична практика в Англия. На млади години той се заинтересувал от окултизма в някое братство и там той трябвало да даде обещание: 10 години да не даде никому, нито на мъж, нито на жена, да го целунат, нито даже ръката му. А като минат 10 години, той е свободен.
И започва
доктор
Уилсън своя подвиг.
Пет години минали благополучно. Един ден го въвеждат в едно благородно семейство. Там имало две малки момичета, едното на 10, другото на 12 години. По-голямото – на 12 години, било заболяло от тифусна треска. Идва този доктор и сполучва като млад лекар да го излекува.
към беседата >>
Идва този
доктор
и сполучва като млад лекар да го излекува.
И започва доктор Уилсън своя подвиг. Пет години минали благополучно. Един ден го въвеждат в едно благородно семейство. Там имало две малки момичета, едното на 10, другото на 12 години. По-голямото – на 12 години, било заболяло от тифусна треска.
Идва този
доктор
и сполучва като млад лекар да го излекува.
Когато момиченцето оздравяло, идва малкото момиченце при доктора и иска да го целуне, загдето той излекува сестричето. – „Недей ме целува – казал лекарят, – недей, лицето ми е нечисто, не го целувай! “ – „Тогава дайте поне ръцете.“ – „Но... недей, не ги бутай.“ – „Защо да не те целувам, аз толкова съм ти благодарна, защото ти спаси моето сестриче.“ – „Но и ръцете ми са нечисти; като стана чист, а ти като станеш голяма мома, аз ще дойда, и може тогава да ме целунеш“ – „Но след 10 години, тогава аз не мога, какво ще кажат мама и тате, хората какво ще кажат? “ – „Тогава аз ще те целуна.“ – „Сега ме целуни.“ – „Сега не може.“ Малкото момиченце не разбира този особен доктор защо и за какво и казва: „Аз сега съм малка и няма опасност“. – „Не, не, сега не съм чист, след 10 години ще бъда чист и тогава.“ Но тя му казала: „Тогава може да бъда оженена, а ако ме намериш оженена, тогава не можеш да ме целунеш.“ Той сега дал обещание да го не целува никой, а след 10 тя ще се намери на същото негово място.
към беседата >>
Когато момиченцето оздравяло, идва малкото момиченце при
доктора
и иска да го целуне, загдето той излекува сестричето.
Пет години минали благополучно. Един ден го въвеждат в едно благородно семейство. Там имало две малки момичета, едното на 10, другото на 12 години. По-голямото – на 12 години, било заболяло от тифусна треска. Идва този доктор и сполучва като млад лекар да го излекува.
Когато момиченцето оздравяло, идва малкото момиченце при
доктора
и иска да го целуне, загдето той излекува сестричето.
– „Недей ме целува – казал лекарят, – недей, лицето ми е нечисто, не го целувай! “ – „Тогава дайте поне ръцете.“ – „Но... недей, не ги бутай.“ – „Защо да не те целувам, аз толкова съм ти благодарна, защото ти спаси моето сестриче.“ – „Но и ръцете ми са нечисти; като стана чист, а ти като станеш голяма мома, аз ще дойда, и може тогава да ме целунеш“ – „Но след 10 години, тогава аз не мога, какво ще кажат мама и тате, хората какво ще кажат? “ – „Тогава аз ще те целуна.“ – „Сега ме целуни.“ – „Сега не може.“ Малкото момиченце не разбира този особен доктор защо и за какво и казва: „Аз сега съм малка и няма опасност“. – „Не, не, сега не съм чист, след 10 години ще бъда чист и тогава.“ Но тя му казала: „Тогава може да бъда оженена, а ако ме намериш оженена, тогава не можеш да ме целунеш.“ Той сега дал обещание да го не целува никой, а след 10 тя ще се намери на същото негово място. „Сега, ако искаш, целуни ме.“ Питам сега: момиченцето намира, че сега му е времето.
към беседата >>
“ – „Тогава аз ще те целуна.“ – „Сега ме целуни.“ – „Сега не може.“ Малкото момиченце не разбира този особен
доктор
защо и за какво и казва: „Аз сега съм малка и няма опасност“.
По-голямото – на 12 години, било заболяло от тифусна треска. Идва този доктор и сполучва като млад лекар да го излекува. Когато момиченцето оздравяло, идва малкото момиченце при доктора и иска да го целуне, загдето той излекува сестричето. – „Недей ме целува – казал лекарят, – недей, лицето ми е нечисто, не го целувай! “ – „Тогава дайте поне ръцете.“ – „Но... недей, не ги бутай.“ – „Защо да не те целувам, аз толкова съм ти благодарна, защото ти спаси моето сестриче.“ – „Но и ръцете ми са нечисти; като стана чист, а ти като станеш голяма мома, аз ще дойда, и може тогава да ме целунеш“ – „Но след 10 години, тогава аз не мога, какво ще кажат мама и тате, хората какво ще кажат?
“ – „Тогава аз ще те целуна.“ – „Сега ме целуни.“ – „Сега не може.“ Малкото момиченце не разбира този особен
доктор
защо и за какво и казва: „Аз сега съм малка и няма опасност“.
– „Не, не, сега не съм чист, след 10 години ще бъда чист и тогава.“ Но тя му казала: „Тогава може да бъда оженена, а ако ме намериш оженена, тогава не можеш да ме целунеш.“ Той сега дал обещание да го не целува никой, а след 10 тя ще се намери на същото негово място. „Сега, ако искаш, целуни ме.“ Питам сега: момиченцето намира, че сега му е времето. Той намира, че не му е сега времето, но тогава защо е дал обещание, а в противен случай той ще бъде безчестен. След 10 години момиченцето казва: „Тогава аз почвам моето посвещение.“ Сега Христос, като ви намери на пътя, и вие всички сте в такова положение, всеки има по едно обещание. „Свързани сме със света“, казвате.
към беседата >>
Мислете за
доктор
Уилсън.
Сега разбирам аз, как трябва да се живее“. Да ви говоря ли още? Хайде да оставя и за друг път, стига толкова. „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ И тъй, оставям ви една важна мисъл.
Мислете за
доктор
Уилсън.
Мислете за Кирил. Разрешете задачата за трите целувки: братски ли са, сестрински или са целувки приятелски. И после дали сте в положението на малкото момиченце, което иска да целуне доктора заради сестричето си; или сте в положението на доктор Уилсън, който е дал обещание на това братство и трябва да чака десет години. Тия въпроси са, с които аз искам да хармонирате вашия живот. И второто нещо – да знаете, че от слънцето е богатството.
към беседата >>
И после дали сте в положението на малкото момиченце, което иска да целуне
доктора
заради сестричето си; или сте в положението на
доктор
Уилсън, който е дал обещание на това братство и трябва да чака десет години.
„Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ И тъй, оставям ви една важна мисъл. Мислете за доктор Уилсън. Мислете за Кирил. Разрешете задачата за трите целувки: братски ли са, сестрински или са целувки приятелски.
И после дали сте в положението на малкото момиченце, което иска да целуне
доктора
заради сестричето си; или сте в положението на
доктор
Уилсън, който е дал обещание на това братство и трябва да чака десет години.
Тия въпроси са, с които аз искам да хармонирате вашия живот. И второто нещо – да знаете, че от слънцето е богатството. Туй слънце, което всеки ден ви пече, то съдържа такова богатство. И ако един ден във вас се пробуди Божественото съзнание, тъй както аз ви казвам, и дойде тази необикновена вяра, вие ще погледнете слънцето, ще видите тази енергия и ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега виждам“.
към беседата >>
36.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин
докторе
“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“.
Религиозните хора са Дон Кихотовци. Не искам да ви обиждам, ще ме извините сега. Разсъждението е такова. Ние ще живееем за Бога, няма да се опетняваме като Дон Кихота. Дон Кихота живее в ума си само за своята Дулцинея.
А Санчо Пансо разсъждава, че трябва да яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин
докторе
“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може да живее“.
Практичен човек е: за стомаха си мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва да мели. Като казваш на нетрезвия да пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“. Санчо Пансо тъй казва. Можете ли да ми докажете, че Господ е създал виното? Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората.
към беседата >>
37.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
„Малко ушите ни наболяват.“ Дойде
докторът
и каже: „Простуда има“.
Ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето. Ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки, също. Той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота да не се отделя от нея. И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“. Защо? Знаете ли?
„Малко ушите ни наболяват.“ Дойде
докторът
и каже: „Простуда има“.
Туй не е причината. То е само едно последствие. Причината не е там. Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това? Аз сега няма да разрешавам тая задача.
към беседата >>
38.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Във всеки един момент – и като учител, като
доктор
, като жена, каквато форма и да заемаш, ако ти съзнаваш това свое положение и се съобразяваш с ония основни закони, които са вложени вътре, ти ще придобиеш онова знание.
Той е опитал всичките неща, Той знае всичките положения, които ги има в света. И ако някой от вас пита: „Не можем ли да знаем? “ – и вие можете да знаете, но само когато живеете. Следователно знанието е резултат на съзнателния живот. Във всичките моменти, във всичките положения да схващаш и да казваш: „Това ми трябва“.
Във всеки един момент – и като учител, като
доктор
, като жена, каквато форма и да заемаш, ако ти съзнаваш това свое положение и се съобразяваш с ония основни закони, които са вложени вътре, ти ще придобиеш онова знание.
В какво се крие Любовта? Срещнете някой човек, обичате го, той ви привлича. Защо ви привлича този човек? Аз ще ви попитам: Защо ви привлича онази хубава морава, чистият извор, хубавата местност? Защо ви привлича?
към беседата >>
39.
Какво трябва да искаме?
,
НБ
, София, 5.2.1922г.,
След две седмици болният почнал да плаче и казал: „Г-н
докторе
, или ми кажи един път за спасение, или като си започнал да ме убиваш...“ – „Ще платиш още 250,000 лева.“ Направил му един изкуствен крак, сложил го и след туй болният не помислил да се самоубива – разбрал смисъла на живота.
Лекарят му туря хлороформ и заповядал на един от своите асистенти да му отреже десния крак под коляното. Той като става, гледа кракът му го няма и казва: „Това ли е вашето лекуване? 250,000 лева да ви дам, а сега ме лишихте от едно благо. Ах, да е здрав моят крак, всинца ви бих изритал“. След две седмици, казал му лекарят: „Когато поутихнеш, аз ще дойда пак да те видя“.
След две седмици болният почнал да плаче и казал: „Г-н
докторе
, или ми кажи един път за спасение, или като си започнал да ме убиваш...“ – „Ще платиш още 250,000 лева.“ Направил му един изкуствен крак, сложил го и след туй болният не помислил да се самоубива – разбрал смисъла на живота.
Често и ние, съвременните хора, заставяме природата да ни прави такива операции, и ги прави, и виждаме навсякъде, някому окото го боли, ухото, и има стотици и хиляди болести, които лекарите не знаят с какви имена да ги кръщават. И всички говорим за една култура, за някакви микроби. Туй не е причината. Болестите произлизат от единствения фактор, че ние сме скъсали първата връзка с Бога. Този е законът.
към беседата >>
40.
Ядоха и наситиха се
,
НБ
, София, 12.2.1922г.,
Доктор
Фурио – аз наричам този
доктор
Фурио, –
доктор
-медик, но същевременно талантлив и имал извънредно голяма обич към музиката, до полуда, искал да пее, но нямал глас.
Е как ще изясните този жив хляб? Казва още: „Аз съм живата вода“, изворът, който ще извира от вас вечно, и няма да има нужда да идвате, да черпите от този кладенец. Следователно ние трябва да се стремим да имаме една пряма връзка с произхода на нашето битие. И често връзките ни се късат по външни съображения. Ще ви представя още един пример.
Доктор
Фурио – аз наричам този
доктор
Фурио, –
доктор
-медик, но същевременно талантлив и имал извънредно голяма обич към музиката, до полуда, искал да пее, но нямал глас.
Това му съставяло голямо мъчение, защото имал едно непреодолимо желание да пее. Да обясня желанието на доктор Фурио с онова на друг един доктор, англичанин, той пък бил доктор-адвокат – даровит механик, но станал правник. Той сам разправя за себе си. Ще седне да проучва някое дело на някой свой клиент и изведнъж вижда пред себе си колелета, машини, не може да работи, а след един час, като свърши с тази работа, тогава ще почне своята адвокатска професия. И казва: „Кога ще ме освободи Господ от този дявол?
към беседата >>
Да обясня желанието на
доктор
Фурио с онова на друг един
доктор
, англичанин, той пък бил
доктор
-адвокат – даровит механик, но станал правник.
Следователно ние трябва да се стремим да имаме една пряма връзка с произхода на нашето битие. И често връзките ни се късат по външни съображения. Ще ви представя още един пример. Доктор Фурио – аз наричам този доктор Фурио, – доктор-медик, но същевременно талантлив и имал извънредно голяма обич към музиката, до полуда, искал да пее, но нямал глас. Това му съставяло голямо мъчение, защото имал едно непреодолимо желание да пее.
Да обясня желанието на
доктор
Фурио с онова на друг един
доктор
, англичанин, той пък бил
доктор
-адвокат – даровит механик, но станал правник.
Той сам разправя за себе си. Ще седне да проучва някое дело на някой свой клиент и изведнъж вижда пред себе си колелета, машини, не може да работи, а след един час, като свърши с тази работа, тогава ще почне своята адвокатска професия. И казва: „Кога ще ме освободи Господ от този дявол? “ Не е дяволът, но по-силните способности и стремежи изпъкват по-напред. Доктор Фурио намерил една госпожица Берта, която имала отличен глас, и се заел, според своите методи, да развие този талант у нея.
към беседата >>
Доктор
Фурио намерил една госпожица Берта, която имала отличен глас, и се заел, според своите методи, да развие този талант у нея.
Да обясня желанието на доктор Фурио с онова на друг един доктор, англичанин, той пък бил доктор-адвокат – даровит механик, но станал правник. Той сам разправя за себе си. Ще седне да проучва някое дело на някой свой клиент и изведнъж вижда пред себе си колелета, машини, не може да работи, а след един час, като свърши с тази работа, тогава ще почне своята адвокатска професия. И казва: „Кога ще ме освободи Господ от този дявол? “ Не е дяволът, но по-силните способности и стремежи изпъкват по-напред.
Доктор
Фурио намерил една госпожица Берта, която имала отличен глас, и се заел, според своите методи, да развие този талант у нея.
В негово присъствие Берта пеела отлично, като ангел, и двамата пътували из света, тя пеела, а той е бил зад сцената, и навсякъде произвеждали фурор, но тя пеела, докато той бил там, а като излизал той, нейният глас прекъсвал. Сила идвала от Фурио и тя я изразявала. Обаче в нея се влюбва един млад господин и казва: „Знаменита певица, но от онзи дявол трябва да се освободя аз“. В едно представление зад кулисите той му тегли един куршум, но и певицата прекъснала да пее и нито дума повече не произнесла. И ние, докато сме свързани с невидимото, докато сме във връзка с Бога, откъдето иде нашата сила, докато Той е наша задна стража, докато Неговите сили са проектирани в нас, ние сме отлични певци на сцената, но когато някой грях се появи и връзката се скъса, тогава всичко се прекъсва, всички таланти се свършват и моментално всичко изчезва.
към беседата >>
Доктор
Фурио, който пее със своята певица Берта, защо пее?
Мъжът ви казва: „Хубаво стана, че си замина, Господ я прибра, и тя да е свободна, и аз да съм свободен“. Когато мъжът умре, жената отвън плаче, но си казва и тя: „Хубаво стана, че си замина“. Питам тогава: Нима ние сега не сме свободни? Сега, тази горящата свещ, която ни е дадена тук, на земята, защо е тя? Тази восъчна мумия, която я прави Гарио, за какво е?
Доктор
Фурио, който пее със своята певица Берта, защо пее?
„Да спечели пари.“ Не е въпросът за пари. Ние разрешаваме въпроса точно противоположно, като казваме: „Ядем, за да се наситим“. Да, но и да останат 7 кошници пълни. 7 кошници трябва да останат, след като се наядете! А знаете ли защо трябва да ядете?
към беседата >>
41.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Питам: ако всички тъй поставим въпроса, ще кажете: „Като станат всички здрави, как ще се прехранват
докторите
, кой ще плаща зарад тях, в църква кой ще ходи?
А сега какво ще стане? Най-малко аз ще се приближа, ще го хвана този нехранимайко, да видя защо не плаща. Това не е философия на живота. Аз ще се поставя на неговото място, ще кажа: „Братко, заради него аз плащам, не бий този брат“. А на другия брат ще кажа: „Като се намериш пак в затруднение, ела при мен“.
Питам: ако всички тъй поставим въпроса, ще кажете: „Като станат всички здрави, как ще се прехранват
докторите
, кой ще плаща зарад тях, в църква кой ще ходи?
“ – „Ама хората сега не ходят в църква.“ Ще ме извините, аз съм толкова откровен, нека ме извинят всички – представление е това, което хората разправят пред Господа, а не Любов. Аз разбирам човек да бъде искрен, да бъде искрен в душата си, да няма задна мисъл, това разбирам под Любов. Когато се приближа при него, какъвто е да е, мъж или жена, да бъда толкова чист, да имам всичкото благопожелание, да постъпя с този брат тъй, както бих постъпил със себе си. И тъй е великият закон, който гласи: „Както искате хората да постъпват с вас, тъй постъпвайте и вие с тях“. И някои казват: „Хубаво е това учение“.
към беседата >>
42.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
В Америка имало един знаменит проповедник, много учен,
доктор
Гордон.
В Истината не се допуска нито за миг абсолютно никакво колебание. Всяко поколебаване е грях, защото твоето движение е свързано с друго движение, може да попаднеш в някоя катастрофа: пресичане има на тия пътища във вселената. И това е великата философия. Божествената наука ще ни научи да живеем, ще ни покаже кое е глава на Истината. На този въпрос само Истината може да даде един задоволителен отговор, да ни направи разумни, да знаем защо живеем и как трябва да живеем.
В Америка имало един знаменит проповедник, много учен,
доктор
Гордон.
Там има църкви демократически. Към демократическите църкви спадат методическата църква, а този доктор Гордон е спадал към аристократическата църква, епископалната. Проповядва, събират се, слушат го, но живот няма в тази църква. В неговата църква ставали много инциденти с този доктор Гордон. Един ден влиза един бедняк, сполучил да влезне в църквата му вътре – те ги наричат: „свободните хора в религията“.
към беседата >>
Към демократическите църкви спадат методическата църква, а този
доктор
Гордон е спадал към аристократическата църква, епископалната.
И това е великата философия. Божествената наука ще ни научи да живеем, ще ни покаже кое е глава на Истината. На този въпрос само Истината може да даде един задоволителен отговор, да ни направи разумни, да знаем защо живеем и как трябва да живеем. В Америка имало един знаменит проповедник, много учен, доктор Гордон. Там има църкви демократически.
Към демократическите църкви спадат методическата църква, а този
доктор
Гордон е спадал към аристократическата църква, епископалната.
Проповядва, събират се, слушат го, но живот няма в тази църква. В неговата църква ставали много инциденти с този доктор Гордон. Един ден влиза един бедняк, сполучил да влезне в църквата му вътре – те ги наричат: „свободните хора в религията“. Те са такива, че пет пари не дават за хората, когато си изказват мнението. Те мислят свободно, на никакви правила не се подчиняват, и на всяка църква те са тръни, и американците ги наричат „крянкс“ – т.е.
към беседата >>
В неговата църква ставали много инциденти с този
доктор
Гордон.
На този въпрос само Истината може да даде един задоволителен отговор, да ни направи разумни, да знаем защо живеем и как трябва да живеем. В Америка имало един знаменит проповедник, много учен, доктор Гордон. Там има църкви демократически. Към демократическите църкви спадат методическата църква, а този доктор Гордон е спадал към аристократическата църква, епископалната. Проповядва, събират се, слушат го, но живот няма в тази църква.
В неговата църква ставали много инциденти с този
доктор
Гордон.
Един ден влиза един бедняк, сполучил да влезне в църквата му вътре – те ги наричат: „свободните хора в религията“. Те са такива, че пет пари не дават за хората, когато си изказват мнението. Те мислят свободно, на никакви правила не се подчиняват, и на всяка църква те са тръни, и американците ги наричат „крянкс“ – т.е. колелото им се върти навсякъде, те влизат в църквата, без да плащат. Там се плаща за всяко място по 1,500–2,000 долара, столовете са плюшени, и там „се служи на Бога много хубаво!
към беседата >>
Иде проповедникът
доктор
Гордон и започва да говори, каже някой пасаж, този се провикне: „Амин, тъй да бъде“.
Стопанинът на стола го гледа, иска да го изкара, но не може. Пита го: „Ти знаеш ли на кого е това място? “ – „Не зная.“ Казва му: „Това място е мое“. – „Радвам се.“ – „Знаеш ли колко съм платил? – 2000 долара.“ – „Струва си парите.“ Сега, спира се там.
Иде проповедникът
доктор
Гордон и започва да говори, каже някой пасаж, този се провикне: „Амин, тъй да бъде“.
Всички се смущават, този казва: „Господи, помогни му да не се спъва, хубаво говори“. Сега този Гордон разправя своята опитност в една книга. Обаче всички тия инциденти не са могли да му дадат опитност да започне един нов живот. Една вечер той сънувал един жив сън, че проповядва в църквата пред грамадно събрание, всички места пълни. Иде един човек, няма място за него.
към беседата >>
43.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
Доктор
Мерил, един знаменит
доктор
, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение.
Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго. Не е добре да безпокоим главата на някой умен човек. Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“. Е, как тълкуваме ние работите в света? Аз ще ви дам един малък анекдот.
Доктор
Мерил, един знаменит
доктор
, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение.
Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така.
към беседата >>
Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за
доктора
идат, зная какви болни сте вие“.
Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“. Е, как тълкуваме ние работите в света? Аз ще ви дам един малък анекдот. Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни.
Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за
доктора
идат, зная какви болни сте вие“.
Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“.
към беседата >>
Седи първата дама, казва: „Господин
докторе
, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“.
Аз ще ви дам един малък анекдот. Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме.
Седи първата дама, казва: „Господин
докторе
, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“.
– „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял.
към беседата >>
– „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа
докторът
, нямаш никаква болест“.
Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“.
– „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа
докторът
, нямаш никаква болест“.
И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи.
към беседата >>
И след 10 години клиентелата на
доктор
Мерил съвсем намаляла.
Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“.
И след 10 години клиентелата на
доктор
Мерил съвсем намаляла.
Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство.
към беседата >>
Той мяза на жената на
доктор
Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи.
– „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския.
Той мяза на жената на
доктор
Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи.
У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“.
към беседата >>
Когато някой извърши някое престъпление,
докторите
казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“.
Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим. А сега ние търсим някой да уреди света. Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат. Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък. Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави.
Когато някой извърши някое престъпление,
докторите
казват: „Да се престори на умопобъркан, за да се освободи от затвора“.
Не такава глупост, а без да си извършил престъпление, да бъдеш глупав. Тъй да ме разбирате. По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя. И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта. Може да дойде някоя критика, но този камък, тази мисъл хвани я и я подчини, направи нещо хубаво.
към беседата >>
44.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Някой богат човек си счупил крака, явява се един
доктор
и му казва: „Ще мислиш, че твоят крак не е счупен, ще мислиш ден, два, три и твоят крак ще се намести“, дал му всички правила.
Сега не трябва да казваме: „Ти си християнин, превърнал ли си се, имаш ли хриле, от риба си станал човек, имаш ли дихателни дробове? “ – Нямам. „Ама аз мисля, че съм човек.“ Тогава пак ще ви приведа онзи смешен разказ за американеца, който излекувал един болен. – В Америка стават чудесии: може да лекувате хората отдалече, без никакви церове. Тъй, само с мисъл, ги лекуват.
Някой богат човек си счупил крака, явява се един
доктор
и му казва: „Ще мислиш, че твоят крак не е счупен, ще мислиш ден, два, три и твоят крак ще се намести“, дал му всички правила.
И действително, кракът му се наместил. Явява се докторът и казва: „Господине, аз ти направих една голяма услуга, ще ми платиш, и богато ще ми платиш“. – „Да, господине, колко искаш, ще ти платя, 500 долара ще ти платя. Мисли, че имаш 500 долари, мисли, мисли, и ще имаш всичките долари.“ Има разлика между „мислене“ и „мислене“. Ако мисля за 500,000 долара, няма да дойдат така.
към беседата >>
Явява се
докторът
и казва: „Господине, аз ти направих една голяма услуга, ще ми платиш, и богато ще ми платиш“.
„Ама аз мисля, че съм човек.“ Тогава пак ще ви приведа онзи смешен разказ за американеца, който излекувал един болен. – В Америка стават чудесии: може да лекувате хората отдалече, без никакви церове. Тъй, само с мисъл, ги лекуват. Някой богат човек си счупил крака, явява се един доктор и му казва: „Ще мислиш, че твоят крак не е счупен, ще мислиш ден, два, три и твоят крак ще се намести“, дал му всички правила. И действително, кракът му се наместил.
Явява се
докторът
и казва: „Господине, аз ти направих една голяма услуга, ще ми платиш, и богато ще ми платиш“.
– „Да, господине, колко искаш, ще ти платя, 500 долара ще ти платя. Мисли, че имаш 500 долари, мисли, мисли, и ще имаш всичките долари.“ Има разлика между „мислене“ и „мислене“. Ако мисля за 500,000 долара, няма да дойдат така. В Любовта има един начин, за който ще ви говоря. Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове.
към беседата >>
45.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
Да имаш знания, това не значи, че трябва да станеш министър,
доктор
и т.н.
Да се жертва човек, това не значи да отиде в друга крайност, да се отрече и от съществените неща. Който не разбира жертвата, казва: „Не ми трябва знание, не ми трябва богатство, не ми трябва много ядене“. Това е криво разбиране на закона. Знание, богатство, храна са нужни на човека. Знанието е необходимост за човека, но не и благата, които знанието носи.
Да имаш знания, това не значи, че трябва да станеш министър,
доктор
и т.н.
Чистото знание е просто движение, а благата на знанието водят към сложните движения. Ние препоръчваме на ученика чистото знание. Да бъдеш вътрешно богат, това е необходимост за човека, която представя просто движение. Външното богатство представя сложно движение. Затова външно богатият се стреми към придобиване на къщи, имоти, ниви, лозя и т.н.
към беседата >>
Да имаш знания, това не значи, че трябва да станеш министър,
доктор
и т.н.
Да се жертва човек, това не значи да отиде в друга крайност, да се отрече и от съществените неща. Който не разбира жертвата, казва: „Не ми трябва знание, не ми трябва богатство, не ми трябва много ядене“. Това е криво разбиране на закона. Знание, богатство, храна са нужни на човека. Знанието е необходимост за човека, но не и благата, които знанието носи.
Да имаш знания, това не значи, че трябва да станеш министър,
доктор
и т.н.
Чистото знание е просто движение, а благата на знанието водят към сложните движения. Ние препоръчваме на ученика чистото знание. Да бъдеш вътрешно богат, това е необходимост за човека, която представя просто движение. Външното богатство представя сложно движение. Затова външно богатият се стреми към придобиване на къщи, имоти, ниви, лозя и т.н.
към беседата >>
46.
Истинната лоза / Аз съм истинската лоза
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Като го види, той казва: Господин
докторе
, ти си за мене Бог, майка, баща, помогни ми.
Достатъчно с да знаете езика на Христа, да се разговаряте с Него. Той ще ви даде упътвания, как да се справите с мъчнотиите си. Само така, хората ще се разбират, ще влизат в положението си. На кого разчита болният? На лекаря.
Като го види, той казва: Господин
докторе
, ти си за мене Бог, майка, баща, помогни ми.
Болният знае, че само лекарят ще влезе в положението му и ще го разбере. И лекарят, като види; че болният уповава на него, проявява готовност да употреби всичкото си знание, да му помогне. Обаче, каже ли болният, че лекарят е длъжен да го лекува, защото му се плаща, вместо да спечели разположението на лекаря, ще го настрои против себе си. Щом искаш да ти се помогне, ще се молиш. Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува.
към беседата >>
Последният се хваща за лекаря и казва: "Господин
докторе
, ти си единственият, който може да ме излекува; ти си за мене Господ, майка, баща - никого друг си нямам; ти можеш да ме избавиш, друг не може!
(втори вариант)
Сега мнозина от вас ще отидат в света. Там ще срещнете мъчнотии, недоразумения, спънки, съмнения, но всичко може да се победи с тази вътрешна пълнота, която е знанието и употребата на Христовия език. С тази цел ще ви се дадат упътвания и само по този начин ще се разбираме. Какво би станало, ако аз не мога да вляза в положението ви? Защо лекарят влиза в положението на болния?
Последният се хваща за лекаря и казва: "Господин
докторе
, ти си единственият, който може да ме излекува; ти си за мене Господ, майка, баща - никого друг си нямам; ти можеш да ме избавиш, друг не може!
" Тогава душата на лекаря се пробужда и той казва: "На този болен ще помогна". Но ако пациентът му каже: "Ти си лекар и си длъжен да ме излекуваш, нали затова ти плащам! ", тогава той ще си премълчи и въобще няма да го погледне. Ако искаш и ако се молиш, у този лекар ще се пробуди Божественото и той ще каже: "На този болен ще помогна". Сега мнозина казват: "Ако иска, Господ ще ме излекува".
към втори вариант >>
47.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
В една известна църква в Америка държал проповеди
доктор
Гордон.
Ние желаем всички да станат врата на Царството Божие така, както е Христос. С всеки православен, с всеки евангелист можем да се споразумеем като проповядваме Божията Любов. Не искаме да ги правим наши съмишленици – нека си стоят настрана, но им казваме: „Стойте в Любовта! “ За Любовта се изисква дълго време за приготовление. Този Христос, за когото ви проповядвам, е на земята – ходи и посещава църквите, но още не Го познават.
В една известна църква в Америка държал проповеди
доктор
Гордон.
По повод на едно свое видение той написал знаменита книга за Христа. Сънува една вечер, че църквата му е пълна със слушатели, приковали вниманието си в проповедта. Изведнъж гледа, че в средата на църквата стои един човек, за когото няма място. Когато слиза от амвона, запитва съмишлениците си: „Кой беше този, който стоеше прав сред църквата? “ – Че Той беше Христос!
към беседата >>
В Америка, в една черква държал своите проповеди видният проповедник,
доктор
Гордън.
(втори вариант)
Нека всеки споделя своето верую. Но живейте всички в любовта. За това се иска много време, голяма подготовка. Живият Христос, за Когото ви проповядвам, е на земята. Той посещава всички черкви, но още не Го познават.
В Америка, в една черква държал своите проповеди видният проповедник,
доктор
Гордън.
Той написал една хубава книга за Христа. Повод за написването й било едно видение. Една вечер той сънувал, че държи много хубава проповед, която приковала вниманието на слушателите му. По едно време той видял в средата на черквата един човек, интелигентен, с красиво лице, стои прав, нямало място за него. Щом свършил проповедта си, той веднага запитал слушателите си: Кой беше този човек, който през всичкото време стоеше прав?
към втори вариант >>
48.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Като види лекаря, казва: Господин
докторе
, ще умра.
Аз обяснявам нещата. Казвам: Човек, който яде много, прилича на пукната стомна. Колкото вода и да сипваш в пукнатата стомна, тя все празна остава. Кой човек яде много? Болният. Той постоянно се оплаква, че ще умре.
Като види лекаря, казва: Господин
докторе
, ще умра.
Трябва да ям много, за да набавя изгубената си енергия. Той не знае, че многото ядене пречи на оздравяването му. Неговият организъм се нуждае от почивка. Пукнатата стомна трябва да се засмоли. Днес майките учат децата си, че трябва да ядат много, за да бъдат здрави.
към беседата >>
49.
Практическо приложение на музиката
,
ООК
, София, 12.10.1922г.,
Например имате син, той иска да следва музика, но вие, като баща, ще кажете: „Музиката не е полезна, не е доходна, стани
доктор
, то е по-доходно“.
Тогава дойде гонението. Всякога ще помните това. Законът е същият. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота ви като условие да го приложите и не го използвате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Туй е като две и две четири.
Например имате син, той иска да следва музика, но вие, като баща, ще кажете: „Музиката не е полезна, не е доходна, стани
доктор
, то е по-доходно“.
Ако ти му се наложиш, синът ти постоянно ще ти казва: „Аз исках едно време да стана музикант, но ти ме прати за доктор“. Той постоянно ще ти прави тия неприятности. Та онова, което се събужда във вас, разработвайте го. Всеки ще работи върху себе си. Сега, като казвам, че ще работим върху себе си, това е една приятна работа.
към беседата >>
Ако ти му се наложиш, синът ти постоянно ще ти казва: „Аз исках едно време да стана музикант, но ти ме прати за
доктор
“.
Всякога ще помните това. Законът е същият. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота ви като условие да го приложите и не го използвате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Туй е като две и две четири. Например имате син, той иска да следва музика, но вие, като баща, ще кажете: „Музиката не е полезна, не е доходна, стани доктор, то е по-доходно“.
Ако ти му се наложиш, синът ти постоянно ще ти казва: „Аз исках едно време да стана музикант, но ти ме прати за
доктор
“.
Той постоянно ще ти прави тия неприятности. Та онова, което се събужда във вас, разработвайте го. Всеки ще работи върху себе си. Сега, като казвам, че ще работим върху себе си, това е една приятна работа. Сега за пример туй упражнение можех да го отложа тази вечер, можех да кажа тъй: „Те не са още готови, трябва да ги събера някой път, да ги приготвя, че тогава“.
към беседата >>
50.
Влиянието на електричеството
,
ООК
, София, 29.10.1922г.,
Като ги заболи нещо, тичат при
доктора
: „Господин
докторе
, коремът ме боли“.
Ще си изкажете чувствата. Ако вие мислите, че няма да се изповядвате, лъжете се. Някой казва: „Аз не се изповядвам“. Лъже се. Какви видни хора, какви попове, владици се изповядват!
Като ги заболи нещо, тичат при
доктора
: „Господин
докторе
, коремът ме боли“.
– „От какво стана това? Какво яде? Ще ми кажеш право! “ – „Е, в пости ядох кокошка, пиле, супа.“ Сега, ако енориашите знаят това, той на тях не може да се изповядва. „Слушай – казва му лекарят, – няма да ядеш кокошка.“ И като му предпише лекарят какво трябва да яде, той изпълнява неговите предписания.
към беседата >>
51.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
Казваш: Господин
докторе
, слаб съм, стомахът и червата ми са изтънели, не могат да приемат храна.
Докато хората вярват, че свещеници и проповедници ще оправят света, те са на фалшива почва. Поставете тази истина на опит и ще се уверите в думите ми. Значи, всеки човек трябва да разчита първо, на себе си, а после, на другите. Болен си, викаш лекар да те прегледа. Той ти предписва известна храна.
Казваш: Господин
докторе
, слаб съм, стомахът и червата ми са изтънели, не могат да приемат храна.
Нека синът ми се храни заради мене. – Синът ти ще се храни заради тебе, но той ще печели, а ти ще губиш. Следователно, ти ще се храниш сам, колкото и слаб да е организмът ти. Ти ще ядеш за себе си, а не синът ти. Ще приемаш по-малко храна, ще дъвчеш добре и постепенно ще се засилиш.
към беседата >>
52.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
Посетил го
докторът
и той му казва: "Г-н
докторе
, позволи ми да ям зеле.
Ако аз вляза в къщата ви и ви запаля собата*, сгрея вода и ви туря в една баня, няма ли да ви стопля? Ще ви стопля и оттатък ще минете. Ще каже някой: "Може и със студена вода, по метода на Кнайп." Опасно е: студената вода е само за ония хора, които имат много топлина, а онези, на които организмът е изтощен, те в топла вода трябва да се мият. Пък онзи, който има много топлина и се нуждае от хладно, може в студена вана да се къпе, но това не е правило. И тогава ние със своите разсъждения ще мязаме на един болен от турско време.
Посетил го
докторът
и той му казва: "Г-н
докторе
, позволи ми да ям зеле.
И тъй, и тъй ще умра, зеле искам да ям." Лекарят казал: "И тъй, и тъй умира, дайте му зеле, то се вижда работата." Наяжда се болният със зеле и оздравява. Лекарят изважда книжката си и пише: за еди-каква си болест трябва зеле с масло и пиперец отгоре. Ама като прилага тази рецепта на другиго, той умира. Тази рецепта само за едного е вярна. Лекарят трябва да опита тази рецепта и ако деветдесет и девет случая са сполучливи, тогава може да я приложи.
към беседата >>
53.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
После, като се освободиш от това: да напиша някое съчинение, че светът тъй да се учуди,
докторат
да имаш и какво не.
(втори вариант)
Сега, аз бих желал някои от вас да ми кажат как е излязъл опитът, хапаници имали ли са. Някои мислят нещо друго. Току изведнъж ще ви дойде друга мисъл, да имате една баница. Таман се отървеш от баницата: малко сладко да имаше. Таман се отървете от сладкото: една хубава круша да имаше, или да има някой да ми тури десетина наполеона в кесията.
После, като се освободиш от това: да напиша някое съчинение, че светът тъй да се учуди,
докторат
да имаш и какво не.
В тия десет минути - от най-малките детински работи, докато станете някой цар някъде. Няма да се сърдите, кажете: „Ние сме на длъжност поставени, на голяма длъжност сме дежурни. След десет минути, като свършим упражнението, добре дошли. Сега сериозна работа имаме, ще почакате." Те ще хлопат: „Отворете! " Вие мълчите.
към втори вариант >>
54.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Идва лѣкарьтъ при него, и той, като го вижда, още отъ вратата го започва: ахъ
докторе
, да ми е здравъ крака, азъ ще се боксирамъ съ тебѣ.
Туря го въ клиниката си и казва: „Отрежетѣ на този господинъ дѣсния кракъ до подъ коляното“. Притриватъ костьта му. Събужда се болниятъ – кракътъ му нѣма. До тозъ моментъ той мислелъ все за самоубиване, а отъ тозъ моментъ започва: Защо ми отрѣзахте крака, че това лѣкуване ли е, вие сте говеда. Вика, кряска, все за крака си мисли, нѣма вече ипохондрия, крачето, все за крака си мисли.
Идва лѣкарьтъ при него, и той, като го вижда, още отъ вратата го започва: ахъ
докторе
, да ми е здравъ крака, азъ ще се боксирамъ съ тебѣ.
Докторътъ разбиралъ човѣшката психология – мълчи. Слѣдъ двѣ седмици той пакъ идва при него. Болниятъ сега почва да плаче и да му казва: „Или ме извади отъ това безизходно положение или ме убий“. Лесна работа, ще дадешъ още 50 хиляди долара. Направя му единъ хубавъ гуменъ кракъ.
към беседата >>
Докторътъ
разбиралъ човѣшката психология – мълчи.
Притриватъ костьта му. Събужда се болниятъ – кракътъ му нѣма. До тозъ моментъ той мислелъ все за самоубиване, а отъ тозъ моментъ започва: Защо ми отрѣзахте крака, че това лѣкуване ли е, вие сте говеда. Вика, кряска, все за крака си мисли, нѣма вече ипохондрия, крачето, все за крака си мисли. Идва лѣкарьтъ при него, и той, като го вижда, още отъ вратата го започва: ахъ докторе, да ми е здравъ крака, азъ ще се боксирамъ съ тебѣ.
Докторътъ
разбиралъ човѣшката психология – мълчи.
Слѣдъ двѣ седмици той пакъ идва при него. Болниятъ сега почва да плаче и да му казва: „Или ме извади отъ това безизходно положение или ме убий“. Лесна работа, ще дадешъ още 50 хиляди долара. Направя му единъ хубавъ гуменъ кракъ. Излиза този американецъ отъ клиниката, влиза въ живота и се чувствува щастливъ.
към беседата >>
Като дошъл лекарят на преглед, болният отдалеч още почнал да му вика: Защо не съм здрав,
докторе
, да скоча да се боксирам с тебе!
(втори вариант)
Ще подпишеш договора, че няма да ме съдиш и ще ми броиш 50 хиляди долара за лекуването. Болният се съгласил на всичко и постъпил в клиниката на лекаря. В деня на лекуването, болният бил упоен, и лекарят отрязал десния му крак, под коляното. Като се събудил от упойката и видял, че десният му крак е отрязан, болният започнал да вика, да се сърди, да роптае против лекаря: Това лекуване ли е? От този момент той мислел само за крака си.
Като дошъл лекарят на преглед, болният отдалеч още почнал да му вика: Защо не съм здрав,
докторе
, да скоча да се боксирам с тебе!
Докторът, който разбирал психологията на болния, мълчал. След известно време, като обиколил болния, лекарят го заварил, че плаче, малко успокоен. – Докторе, извади ме от това положение. Кажи ми, какво да правя без крак? – Лесна работа, ще дадеш още 50 хиляди долара.
към втори вариант >>
Докторът
, който разбирал психологията на болния, мълчал.
(втори вариант)
Болният се съгласил на всичко и постъпил в клиниката на лекаря. В деня на лекуването, болният бил упоен, и лекарят отрязал десния му крак, под коляното. Като се събудил от упойката и видял, че десният му крак е отрязан, болният започнал да вика, да се сърди, да роптае против лекаря: Това лекуване ли е? От този момент той мислел само за крака си. Като дошъл лекарят на преглед, болният отдалеч още почнал да му вика: Защо не съм здрав, докторе, да скоча да се боксирам с тебе!
Докторът
, който разбирал психологията на болния, мълчал.
След известно време, като обиколил болния, лекарят го заварил, че плаче, малко успокоен. – Докторе, извади ме от това положение. Кажи ми, какво да правя без крак? – Лесна работа, ще дадеш още 50 хиляди долара. След няколко дни лекарят донесъл на болния един хубав гумен крак.
към втори вариант >>
–
Докторе
, извади ме от това положение.
(втори вариант)
Като се събудил от упойката и видял, че десният му крак е отрязан, болният започнал да вика, да се сърди, да роптае против лекаря: Това лекуване ли е? От този момент той мислел само за крака си. Като дошъл лекарят на преглед, болният отдалеч още почнал да му вика: Защо не съм здрав, докторе, да скоча да се боксирам с тебе! Докторът, който разбирал психологията на болния, мълчал. След известно време, като обиколил болния, лекарят го заварил, че плаче, малко успокоен.
–
Докторе
, извади ме от това положение.
Кажи ми, какво да правя без крак? – Лесна работа, ще дадеш още 50 хиляди долара. След няколко дни лекарят донесъл на болния един хубав гумен крак. Болният напуснал клиниката, отново влязъл в живота, освободен от ипохондрията. Имало вече за какво да мисли – за крака си.
към втори вариант >>
55.
Качества на ума, сърцето и волята
,
ООК
, София, 25.2.1923г.,
Една
докторска
визита някой път струва и повече.
Като намериш 10 души здрави, дай им едно угощение, а ти седни с тях и ги гледай. Като ги нахраниш така 4–5 пъти, и ти ще оздравееш. Ами че този здравият човек, като яде, произвежда една музика, създава се едно оживление и ти ще забравиш всичките болести; тези здрави хора внасят една нова енергия. Разбира се, този начин на лекуване е скъп, да храниш 10 души по 20 лева – 200 лева. Като ги нахраниш 4–5 пъти, ще похарчиш 1000 лева.
Една
докторска
визита някой път струва и повече.
Следователно аз ви казвам туй правило, за вас е то, няма да го казвате навън, няма да си служите с него, само за вас е. Някой път аз ви давам някое правило за лекуване и вие, без да сте го опитали, отивате да лекувате хората. Най-първо, няма да ви вярват и наместо да внесете една положителна мисъл, вие ще ги направите негативни, ще кажат: „Аз съм толкова учен, нямам други методи, ами тия хора дошли да ми разправят да викам 10 души, да ги гощавам“. Не говори, ти си направи опита за себе си, ще имаш един отличен резултат. И после, всички тия 10 души ще оставят по нещо – психически.
към беседата >>
56.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Азъ цитирамъ нещата както сѫ – човѣкъ уменъ,
докторъ
е, знае много езици, краснорѣчивъ, ораторъ е.
Единъ евангелски проповѣдникъ се качи да проповѣдва, ама му треперятъ гащитѣ, че не може да каже истината. Той ще рѣче да каже нѣкоя истина, но като я каже, нѣкои отъ тия величини на църквата ще го погледне, ще се втрещи, и той ще си измени мнението. И знаешъ ли на какво ще замязатъ тѣ? Азъ ще ви привѣда единъ фактъ. Тукъ въ България имаме единъ виденъ евангелски проповѣдникъ, нѣма да кажа името му – то е фактъ.
Азъ цитирамъ нещата както сѫ – човѣкъ уменъ,
докторъ
е, знае много езици, краснорѣчивъ, ораторъ е.
Той разправя за една своя опитность, когато билъ въ Америка, повикватъ го да говори въ едно многолюдно събрание. Излѣзохъ, казва, на амвона въодушевенъ, но отъ гдѣ се намѣри една жена съ черни очила, като ме погледна, азъ забравихъ всичко, и най-послѣ съ всичкото си величие слѣзохъ отъ амвона. Въ всѣка една църква си има една жена съ черни очила, и като погледне свещеника, проповѣдника, тѣ се смразяватъ, каквото има да кажатъ, не го казватъ. И казватъ: врѣмето не позволява, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да пази своитѣ интереси, защото има жена, дѣца и т.н. Противъ туй нѣмамъ нищо, но въпросътъ е, че трѣбва да се каже истината, но да се каже истината!
към беседата >>
57.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Ама
докторътъ
не разрѣшава.
Ама че питамъ ви: Кои дѣца сѫ възлюбленитѣ на Бога, здравитѣ или болнитѣ? – Здравитѣ. Защото, щомъ не слушаме Бога, ние сме болни, щомъ не вѣрваме въ Бога, ние сме болни. Свѣтътъ е една болница, а Богъ иска здрави дѣца. Навънка отъ болницата!
Ама
докторътъ
не разрѣшава.
Тия дѣца сѫ здрави, и нѣма какво да седятъ въ църквата. Ама какъ? Тѣ ще простинатъ! Че нѣма какво да вѣрваме на църквата. Църквата, това сѫ болнитѣ хора.
към беседата >>
58.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
Наскоро получих писмо от един
доктор
в провинцията, който в последно време изпаднал в големи съмнения.
– Като са ти дали формата, с която си вече свързан. Казваш, че не искаш да се жениш. Какво искаш да правиш тогава? Можеш да се ожениш, но не като баща си и майка си. Откажи се от старата форма на женитба; в нея има само съмнения и разочарования.
Наскоро получих писмо от един
доктор
в провинцията, който в последно време изпаднал в големи съмнения.
Той подозирал жена си в измяна и мислел, че синът и дъщеря му не са негови деца. Той ми пише: „Моля ти се, освободи ме от този вътрешен кошмар. Ставам, лягам, по цели нощи не мога да спя“. Светът е пълен с такива лекари. Новата култура ще освободи хората от крайните съмнения и подозрения.
към беседата >>
59.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
Доктор
Миркович правил един сеанс в Пловдив и духовете му казвали: „Иди до Сливен, че като се върнеш в Бургас, ще ти разправяме големи работи“, щяло да вали дъжд от жаби.
Божественото не говори отгоре, от главата ти. Някой път казвате, че Духът ви говори, а усещате едно стягане при слепите очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на крив път, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане“. Не вярвайте, вие сте на изкушение.
Доктор
Миркович правил един сеанс в Пловдив и духовете му казвали: „Иди до Сливен, че като се върнеш в Бургас, ще ти разправяме големи работи“, щяло да вали дъжд от жаби.
Отива до Сливен, връща се в Бургас, няма никакъв дъжд. Това са символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра“. Той е много лъган от тия духове.
към беседата >>
Докторъ
Мирковичъ правилъ единъ сеансъ въ Пловдивъ, и Духоветѣ му казвали: „Иди до Сливенъ, че като се върнешъ въ Бургазъ ще ти разправяме голѣми работи”, щѣло да вали дъждъ отъ жаби.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть казвате, че Духътъ ви говори, а усѣщате едно стѣгане при слѣпитѣ очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на кривъ пѫть, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане”, но ти усѣщашъ едно стѣгане. Нищо нѣма да стане. Не вѣрвайте, вие сте на изкушение.
Докторъ
Мирковичъ правилъ единъ сеансъ въ Пловдивъ, и Духоветѣ му казвали: „Иди до Сливенъ, че като се върнешъ въ Бургазъ ще ти разправяме голѣми работи”, щѣло да вали дъждъ отъ жаби.
Отива до Сливенъ, връща се въ Бургазъ, нѣма никакъвъ дъждъ. Това сѫ символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове.
към втори вариант >>
60.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Този пример ми го разказваше
доктор
Дуков, той сега е заминал за другия свят.
(втори вариант)
Въпросът за Бога не е един временен въпрос, той е въпрос за душата. Всеки може да го разреши лично, ако има вяра. И след като го разрешите лично, вие ще намерите онези велики методи, чрез които ще можете да работите. Сега съвременните хора считат, че ние трябва да уредим света. Мога да ви приведа един пример за туй, което наричат провидение.
Този пример ми го разказваше
доктор
Дуков, той сега е заминал за другия свят.
Един български прогимназиален учител при отстъплението на българите в сражението си с гърците се забърква и като се вижда между гърците, скрива се в една пещера, гдето престоява три дена гладен. Ако излезе от тази пещера, ще го хванат гърците и ще го надупчат. Нищо повече. Той бил атеист, отричал Бога, но при това положение започнал да се моли, казва: „Господи, ако действително съществуваш, тъй както майка ми и учителите ми са ме учили, покажи ми чрез един пример и аз за в бъдеще ще вярвам. Дай ми малко хляб.
към втори вариант >>
61.
Проява на разумните сили в природата
,
ООК
, София, 1.7.1923г.,
Вие за тази си болест ще посетите най-малко 20
доктори
и ще се върнете пак с вързана ръка.
Туй да го знаете! Правете опити с вашата воля, да видите каква е тя – силна ли е, или слаба. Толкова пъти аз съм ви говорил как да лекувате болестите си! За пример имате някакъв ревматизъм. Всички тия болести не са нищо друго освен случаи, съзнателно изпратени от Бялото Братство, за да упражнявате вашата воля.
Вие за тази си болест ще посетите най-малко 20
доктори
и ще се върнете пак с вързана ръка.
Това е една задача. Е, хубаво, вие отивате при един лекар. Колко му плащате? – 100 лева. Извади тези 100 лева и кажи така: „В името на Този лекар, при Когото отивам да се лекувам и Който единствено може да ме излекува, аз ще сложа тия 100 лева в Божествената каса и в Неговото име заповядвам на тази болест да изчезне“.
към беседата >>
62.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
„Ох,
докторе
, умирам!
И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране да владеем енергиите вътре в себе си.“ Сега вие, които ме слушате, да не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми. Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора.
„Ох,
докторе
, умирам!
Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш.
към беседата >>
63.
Основа на знанието
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
И ще ги видите след няколко години някои от тях свършили за
доктори
, други за философи, трети за професори и т.н.
Примирение с условията, примирение с лишенията, изобщо примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота. Ще ви дам пример, да видите колко лесно се примиряват американските студенти с условията на живота. Много от тях, които нямат средства да следват университет, а имат силно желание, ще ги видите препасани с престилки, прислужват в разни гостилници. Като свършат обеда, измиват чиниите, нахранват се и си излизат навън, дето се срещат с другари и заедно с тях играят на крокет, на футбол – няма никаква разлика между богатите и бедните студенти. Тия студенти не се срамуват от работа, не роптаят против условията, разумно се примиряват с тях.
И ще ги видите след няколко години някои от тях свършили за
доктори
, други за философи, трети за професори и т.н.
В България, обаче, другояче ще се изтълкува това нещо. В Америка всеки студент иска да бъде донякъде свободен, те са схванали значението на независимостта, на свободата и казват: Аз мога да изкарам прехраната си с честен труд. Тия студенти не прислужват само по гостилниците, но ходят и по богати хора, палят им печки, ходят на пазари т.н., но след 4–5 години са свободни от тия си задължения. Какво заключение можем да извлечем от този пример? Някои от вас се намират в безизходно положение и запитват: Кога ще свърши тази школа?
към беседата >>
64.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Болният казва: „Ох,
докторе
, умрях“.
Хубаво ли е това състояние, при което да те турят на леглото и да имаш нужда от 10 души слуги, да те измият, да обикалят наоколо ти и да казваш само „ох, ох“? Аз ще ви предам един факт тъй, както си е, както са ми го казали, той е веществено доказателство. Отиват при един лекар, казват му: „Има един болен, той е в последна фаза на болестта, на издъхване“. Лекарят взима инструментите си, мисли, че може да има нужда от операция. Влиза вътре, вижда един болник, лежи на леглото си, завит с юрган, пред него една чиния с кюфтета.
Болният казва: „Ох,
докторе
, умрях“.
Докторът си казва: „Тия хора са направили с мене една шега“. „Няма, няма нищо – казва той, – човек, който яде кюфтета, не умира“, и си отива. „Чакай, чакай, господин докторе, идвали сте тука, да ви платя.“ Съвременната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболяват, ядат повече. И този човек заболял от такава болест, но лекарят се учудил, очаквал да види болен, който умира, а той под юргана пъшка и на масата пред него паница с кюфтета. Такива болести се лекуват много мъчно, но за да се излекува човек, той непременно временно трябва да престане да яде, а да наваксва тази храна от въздуха и водата.
към беседата >>
Докторът
си казва: „Тия хора са направили с мене една шега“.
Аз ще ви предам един факт тъй, както си е, както са ми го казали, той е веществено доказателство. Отиват при един лекар, казват му: „Има един болен, той е в последна фаза на болестта, на издъхване“. Лекарят взима инструментите си, мисли, че може да има нужда от операция. Влиза вътре, вижда един болник, лежи на леглото си, завит с юрган, пред него една чиния с кюфтета. Болният казва: „Ох, докторе, умрях“.
Докторът
си казва: „Тия хора са направили с мене една шега“.
„Няма, няма нищо – казва той, – човек, който яде кюфтета, не умира“, и си отива. „Чакай, чакай, господин докторе, идвали сте тука, да ви платя.“ Съвременната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболяват, ядат повече. И този човек заболял от такава болест, но лекарят се учудил, очаквал да види болен, който умира, а той под юргана пъшка и на масата пред него паница с кюфтета. Такива болести се лекуват много мъчно, но за да се излекува човек, той непременно временно трябва да престане да яде, а да наваксва тази храна от въздуха и водата. Следователно имало е и сега има, па и за в бъдеще пак ще има методи за лекуване.
към беседата >>
„Чакай, чакай, господин
докторе
, идвали сте тука, да ви платя.“ Съвременната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболяват, ядат повече.
Лекарят взима инструментите си, мисли, че може да има нужда от операция. Влиза вътре, вижда един болник, лежи на леглото си, завит с юрган, пред него една чиния с кюфтета. Болният казва: „Ох, докторе, умрях“. Докторът си казва: „Тия хора са направили с мене една шега“. „Няма, няма нищо – казва той, – човек, който яде кюфтета, не умира“, и си отива.
„Чакай, чакай, господин
докторе
, идвали сте тука, да ви платя.“ Съвременната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболяват, ядат повече.
И този човек заболял от такава болест, но лекарят се учудил, очаквал да види болен, който умира, а той под юргана пъшка и на масата пред него паница с кюфтета. Такива болести се лекуват много мъчно, но за да се излекува човек, той непременно временно трябва да престане да яде, а да наваксва тази храна от въздуха и водата. Следователно имало е и сега има, па и за в бъдеще пак ще има методи за лекуване. Съвременните лекари, съвременната наука има всичкото добро желание да лекува, но природата е скрила своите методи. Тя е много строга към всеки, който би употребил един неин метод.
към беседата >>
65.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
Титулуват се DD – значи
доктор
по богословие.
В какво ще бъдеш полезен на човечеството? Познанието е Божествено, само когато внася онова пълно задоволство, че можеш да го използваш. Всяка сутрин, като станеш, да си благодарен, че навсякъде може да използваш туй знание. А сега хората учат от тщеславие. Казват за някого: „Той завършил два факултета.“ И в Америка ги има такива.
Титулуват се DD – значи
доктор
по богословие.
Има и LDD – това е една почетна титла – завършил не само по богословие, но и по правните науки. Такъв човек е с две титли. Аз казвам: в България всички са DD. Значи Знанието е резултат на човешкото съзнание, а не на ума. Казва някой, че знанието произвеждало гордост.
към беседата >>
66.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Дойде лекарят, казваш: „Господин
докторе
, ще оздравея ли?
Ще се запитате: „Може ли? “ – Може, разбира се. „Ами че как? “ – Ти нали искаш да бъдеш гражданин на Царството Божие? Ако с тези малки болести не можеш да се справиш, как ще можеш да се справиш с по-големи работи?
Дойде лекарят, казваш: „Господин
докторе
, ще оздравея ли?
“ – „Ще оздравееш.“ Пипне ти пулса, бие слабо. Не говори истината. Пулсът ти бие слабо, лекарят вижда, че положението е сериозно, и казва, че ще оздравееш, но се съмнява, а болният разбира туй. Не, ще му кажеш право в очите: „Ще оздравееш! “ – нищо повече.
към беседата >>
67.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
Другите могат да живеят както искат, но онзи ученик, който е учил 4 години в университета и държи изпит или
докторат
, той трябва да застане на нозете си и да защитава своята теза, да я доказва.
Христос пита съвременните християни: „Има ли нужда от мене? “ Христос казва: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Сега аз се обръщам към онези ученици, които искат да се подигнат. Туй учение на Любовта не е учение за децата.
Другите могат да живеят както искат, но онзи ученик, който е учил 4 години в университета и държи изпит или
докторат
, той трябва да застане на нозете си и да защитава своята теза, да я доказва.
Само така може да получи докторат. Онзи ученик, който ще държи матура, не трябва да написва цифрите на ръкавите или на ръцете си и от там да гледа, но трябва да има знания, трябва да знае общите принципи. Някои от тези принципи не са на мястото си, но онези, които са необходими за живота, той трябва да ги знае, за да издържи изпита си. Ако не може да го издържи първият път, да се яви втори, трети път, но да го издържи. Сега всинца ще ви поставят на изпит.
към беседата >>
Само така може да получи
докторат
.
“ Христос казва: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Сега аз се обръщам към онези ученици, които искат да се подигнат. Туй учение на Любовта не е учение за децата. Другите могат да живеят както искат, но онзи ученик, който е учил 4 години в университета и държи изпит или докторат, той трябва да застане на нозете си и да защитава своята теза, да я доказва.
Само така може да получи
докторат
.
Онзи ученик, който ще държи матура, не трябва да написва цифрите на ръкавите или на ръцете си и от там да гледа, но трябва да има знания, трябва да знае общите принципи. Някои от тези принципи не са на мястото си, но онези, които са необходими за живота, той трябва да ги знае, за да издържи изпита си. Ако не може да го издържи първият път, да се яви втори, трети път, но да го издържи. Сега всинца ще ви поставят на изпит. Този Отец, за Който ви говори Христос, Той ще ви постави на изпит за Любовта.
към беседата >>
68.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Помня, преди 10 години, един богат мой приятел,
доктор
Миркович, ми казва: „Слушайте, Учителю, да ви оставя настойник на моето богатство“.
Казвам: Христос иде! „Нека малко се позабави, че да се очистим от греховете си.“ Казвам: Според Христовото учение може да се очистим веднага. Кажете: „Аз служа на Христа“, и раздайте всичкото си имане! Казва: „Аз ще го раздам, но ще оставя за себе си поне 10,000 лева“. Не, всичкото си имане ще раздадеш, а пък ако нямаш да раздадеш, не раздавай нищо!
Помня, преди 10 години, един богат мой приятел,
доктор
Миркович, ми казва: „Слушайте, Учителю, да ви оставя настойник на моето богатство“.
Казвам му: Аз не се нуждая да ставам настойник на твоето имане, но ще ти дам един съвет. Ако искаш да изпълниш точно волята Божия, ще раздадеш всичкото си имане на бедните и тогава ще работиш с мене. Но понеже имаш много роднини, да не кажат, че сме ти опетнили ума, ти ще продадеш имането си и ще го раздадеш на тях. Не трябва да се опетни името Божие, да не кажат, че вървиш подире ми. И така направи той.
към беседата >>
Един от братята на
доктор
Миркович, като умря, остави след смъртта си около 40,000 лева, които завеща за направата на един параклис, обаче роднините му взеха парите и ги разпределиха помежду си.
Казвам му: Аз не се нуждая да ставам настойник на твоето имане, но ще ти дам един съвет. Ако искаш да изпълниш точно волята Божия, ще раздадеш всичкото си имане на бедните и тогава ще работиш с мене. Но понеже имаш много роднини, да не кажат, че сме ти опетнили ума, ти ще продадеш имането си и ще го раздадеш на тях. Не трябва да се опетни името Божие, да не кажат, че вървиш подире ми. И така направи той.
Един от братята на
доктор
Миркович, като умря, остави след смъртта си около 40,000 лева, които завеща за направата на един параклис, обаче роднините му взеха парите и ги разпределиха помежду си.
Явява се насън той на брат си и му казва: „Моля ти се, не мога да бъда спокоен, иди кажи на роднините да раздадат богатството ми на тази църква, за която съм го определил“. Аз му казвам: Брат ти, като жив, трябваше да си уреди въпроса, сега нека той сам да си го урежда. Аз не обичам да се занимавам с уреждането на материални работи. Така направи и ти, за да нямаш после неприятности. Някои казват за някого: „Богат човек е този, нека дойде между нас“.
към беседата >>
69.
Истинско и относително знание
,
ООК
, София, 27.2.1924г.,
– На Небето нямат нужда от поети, от
доктори
, от проповедници, там няма съдии, няма стражари, няма и министри.
„Многото знание – казва Соломон – създава тревоги на човешкото сърце, развива в човека личните чувства, развива човешкия егоизъм, недоволството, създава в човека високо мнение за себе си.“ Следователно знанието на Земята, можем да кажем, не е нужно за Небето. Сега искам да бъда обективен. Това, че вие знаете да шиете хубави рокли, какво приложение може да има на Небето? Това, че може да пишете много хубаво, какво приложение може да има на Небето? Това, че сте художник или че сте поет, какво приложение има на Небето?
– На Небето нямат нужда от поети, от
доктори
, от проповедници, там няма съдии, няма стражари, няма и министри.
На Земята те трябват, но ако всичкото ви време бъде погълнато от тия работи, като влезете в Невидимия свят, ще се намерите в друго едно противоречие, много по-лошо, отколкото това на Земята. Да кажем, честолюбив сте, искате да не се излагате пред света. Какво трябва да направите? Който не иска да се излага, ще си има къщица, креват, това-онова, но щом умре, тогава ще дойде мъчението. Там няма да има нищо.
към беседата >>
70.
Добрите и лошите
,
ООК
, София, 30.4.1924г.,
Дойде
докторът
, вземе ножа и реже.
Изповедта е хирургическа операция, разрязване на този цирей, който предизвиква скръбта. Някой казва: „Трябва да се изповядаш! “ Защо? – За да се направи една хирургическа операция, да се пререже нагноясалия цирей. Някои казват: „Ама аз не искам да се изповядвам.“ – Ще се изповядаш и оттатък ще минеш.
Дойде
докторът
, вземе ножа и реже.
Ти плачеш, викаш – той си продължава работата. Като се яви някой духовен цирей, същата хирургическа операция трябва да се направи и тук. Мнозина от вас страдате по единствената причина, че криете циреите си. Не, циреят е един вътрешен недъг, който трябва да излезе навън и да се пререже. Онези от вас, които искат за в бъдеще да се повдигнат, да станат поети, музиканти, художници или каквото и да е друго, не трябва да имат циреи.
към беседата >>
Ако служите на себе си, ако сте грешен, ще викате един, два и десет
доктори
дори, докато най-после ви помогнат.
Ако вие имате тия неща, не сте светии, а сте обикновени хора. Всички ще се учите! Учение ви трябва! Туй учение, което имате, следвайте го, но сериозно учение ви трябва. Като имате някаква болест, най-първо ще се определите в себе си: на Бога ли служите, или на себе си.
Ако служите на себе си, ако сте грешен, ще викате един, два и десет
доктори
дори, докато най-после ви помогнат.
Ако служите на Бога, нито един лекар няма да викате. Не се плашете! Болестта за вас има съвсем друго предназначение. Ще ви кажа едно правило: в света Бог всичко е предвидил. Абсолютно всичко става за Добро.
към беседата >>
71.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
Искаш да станеш
доктор
. Защо?
Онзи адепт, който беше на дървото, ¢ каза:“Как, нима няма да си откъснеш от този плод? “ Тя се уплаши и от страх веднага се съгласи и каза: „Ще приема плода.“ Тя не е разсъждавала никак. Всички престъпления в света стават все от страх. Искаш да станеш учен. Защо? – От страх.
Искаш да станеш
доктор
. Защо?
– От страх. Засега страхът е само една подбудителна причина, затова нещата не стават правилно. Страхът, като влиза в нас, внася отрова в организма ни, вследствие на което ние не може да използваме разумно знанието. За да се събуди стремеж към знание, има други подбудителни причини. Затуй се казва в Писанието, че на страха трябва да противопоставим най-малката любов.
към беседата >>
72.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
При
доктор
Фъргстън, знаменит лекар – психиатър, дошъл един болен, който му казал: Господин
докторе
, отпред на челото си имам един бръмбар.
След Него дойдоха апостолите, но и те бяха гонени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея, било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят. Разбиране е това! Знаете ли, на какво уподобявам аз това гонение?
При
доктор
Фъргстън, знаменит лекар – психиатър, дошъл един болен, който му казал: Господин
докторе
, отпред на челото си имам един бръмбар.
Ходих при много лекари, но никой не можа да го извади. Ти можеш ли да го извадиш? Лекарят разбрал, че болният нямал никакъв бръмбар в главата си, но ако му каже това, той няма да го повярва и ще отрече знанието му. Тогава лекарят казал на болния: Почакай малко, ще ти направя операция на главата и ще извадя бръмбара. Докато болният се готвел за операцията, лекарят изпратил слугата в градината да улови един бръмбар и да го донесе.
към беседата >>
Болният му възразил: Господин
докторе
, аз зная истината - ти извади големия бръмбар, но малкият остана в главата ми.
След това, той направил един малък разрез на челото му, намокрил бръмбара с малко кръв и го показал на болния. Той казал: Ето бръмбарът! Всички лекари казваха, че няма никакъв бръмбар в главата ми. Сега съм вече свободен. Лекарят пожелал да освободи своя пациент от заблуждението, че изобщо имал бръмбар в главата си, затова му казал, че направената операция не е истинска.
Болният му възразил: Господин
докторе
, аз зная истината - ти извади големия бръмбар, но малкият остана в главата ми.
Усещам движението му. Извади и него, защото и той ще порасне като големия. Казвам: Мъчно се убеждава човек в истината. Както и да му доказваш, по каквито математически закони да я извличаш, в края на краищата, той пак ще ти каже: Големият бръмбар си извадил, но малкият остана вътре. Съмненията на човека нямат край.
към беседата >>
73.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
Майката решила да изпрати дъщеря си на лечение при видния
доктор
Мелби.
Най-после си казал: Ще свърша по медицина, дано тук намеря някакъв особен начин за отмъщение. Свършил медицина и понеже бил способен, той станал виден лекар. В скоро време се прочул в града, като един от добрите и способни лекари. В това време неговата възлюбена имала вече дъщеря, 15 годишно момиче. Случило се, че момичето заболяло сериозно.
Майката решила да изпрати дъщеря си на лечение при видния
доктор
Мелби.
Щом видял момичето, той разбрал, че е дъщеря на неговата възлюбена. Казал си: Ето един добър случай да си отмъстя. Вместо на майката, ще отмъстя на момичето. Обаче, в този момент в него се зародила голяма вътрешна борба, и той започнал да размишлява: Какво е виновно детето? Ако съм обиден от майката, защо трябва да страда момичето ?
към беседата >>
74.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Скоро извикват един
доктор
.
Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял. Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде? “ Духът му обаче пазел тялото си. Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън. Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града.
Скоро извикват един
доктор
.
Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му. Друга беля! Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си. Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно! “ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел.
към беседата >>
Пристига
докторът
, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му.
Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде? “ Духът му обаче пазел тялото си. Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън. Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града. Скоро извикват един доктор.
Пристига
докторът
, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му.
Друга беля! Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си. Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно! “ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел. Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се.
към беседата >>
Ако
докторът
направи това, не ще може да се върне в тялото си.
Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън. Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града. Скоро извикват един доктор. Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му. Друга беля!
Ако
докторът
направи това, не ще може да се върне в тялото си.
Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно! “ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел. Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се. Всички до един избягали навън. Той станал и разправил своята одисея.
към беседата >>
Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на
доктора
, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно!
Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града. Скоро извикват един доктор. Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му. Друга беля! Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си.
Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на
доктора
, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно!
“ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел. Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се. Всички до един избягали навън. Той станал и разправил своята одисея. Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят!
към беседата >>
75.
Продължаване на живота
,
ООК
, София, 11.2.1925г.,
Този човек беше
доктор
.
На едно място в посланията апостол Павел казва: „Когато искаш да браниш живота си, тури си щит за предпазване.“ И тъй, за продължаването на човешкия живот са необходими две неща: здрава и силна мисъл и широчина в чувствата. За постигането на тия две качества е необходимо търпение. Досега в България съм срещнал само един търпелив човек. Аз съм ви привеждал този пример.
Този човек беше
доктор
.
Аз наричам неговото търпение английско. Той имаше четири деца. Като вземеше някоя книга да чете, едното дете му теглеше брадата, другото – косата, третото се качваше по гърба му, а четвъртото дърпаше краката му. Той ги погледне, погледне, пък им каже: „Е, деца, един ден, когато пораснете, ще поумнеете, ще разберете, че не трябва да правите така, но сега сте малки още.“ Не съм срещал като този човек, бих ви го препоръчал като един похвален пример. Вие не бихте изтърпели това.
към беседата >>
76.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи
докторъ
, който се готви за своята теза, за своя
докторатъ
; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби.
Казватъ: защо се спрѣлъ? – Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь.
Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи
докторъ
, който се готви за своята теза, за своя
докторатъ
; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби.
Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора? Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията? Сега, да ви дамъ друго обяснение.
към беседата >>
Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на
доктора
?
– Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе. Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби.
Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на
доктора
?
Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на студента? Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията? Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти.
към беседата >>
Скърбьта на
доктора
такава ли е, каквато е скърбьта на студента?
Радостьта, това е сѫщественото, къмъ което ние се стремимъ, но ако не разбираме законитѣ на скърбьта не ще може да се домогнемъ до самата Истина, да разберемъ, какво нѣщо е радостьта. Скърбьта всѣкога подразбира или загуба на онази реалность която ние сме притежавали, или пъкъ неизползуване, въ пряма смисълъ на онѣзи блага, които ни сѫ дадени. Слѣдователно, въ тази смисълъ, всички ние имаме тази скърбь. Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи студентъ, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби. Питамъ: скърбьта на академика такава ли е, каквато скърбьта на доктора?
Скърбьта на
доктора
такава ли е, каквато е скърбьта на студента?
Скърбьта на студента такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията? Скърбьта на ученика въ гимназията такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ отдѣленията? Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети.
към беседата >>
Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи
доктор
, който се готви за своята теза, за своя
докторат
; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби.
(втори вариант)
Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб.
Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи
доктор
, който се готви за своята теза, за своя
докторат
; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби.
Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? Сега, да ви дам друго обяснение.
към втори вариант >>
Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на
доктора
?
(втори вариант)
– Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби.
Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на
доктора
?
Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти.
към втори вариант >>
Скръбта на
доктора
такава ли е, каквато е скръбта на студента?
(втори вариант)
Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора?
Скръбта на
доктора
такава ли е, каквато е скръбта на студента?
Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети.
към втори вариант >>
77.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Селянинътъ влиза въ стаята му и казва: „Господинъ
докторе
, жена ми е нѣщо болна, има огненица, силна треска, моля ти се да ми услужишъ, нѣкакви цѣрове да ми дадешъ“.
Ако отидешъ въ дома на единъ простъ, свѣтски човѣкъ, той ще се отнесе братски, но ако отидешъ въ дома на единъ ученъ човѣкъ, на единъ човѣкъ отъ новото учение, и нарушишъ едно отъ правилата му, че не си изтрилъ обущата си, ще ти каже: Господине, навънъ, моятъ домъ не е домъ за каль! Азъ похвалявамъ този човѣкъ, право е да се грижи за чистотата на дома си, но трѣбва да знае, че има външна каль, има и вѫтрѣшна каль – има външна култура, има и вѫтрѣшна култура. Сега, да ви приведа единъ анекдотъ, случилъ се въ България въ врѣме на освобождението. Отива единъ български селянинъ при единъ лѣкарь. Лѣкарьтъ билъ жененъ, и този день жена му го раздразнила нѣщо, та билъ малко неразположенъ.
Селянинътъ влиза въ стаята му и казва: „Господинъ
докторе
, жена ми е нѣщо болна, има огненица, силна треска, моля ти се да ми услужишъ, нѣкакви цѣрове да ми дадешъ“.
Цѣрове ли? – удря една плѣсница на селянина, послѣ още една и му казва: „На ти лѣкарства за жена ти“! Бре, смръднаха ме тѣзи нови лѣкарства! Си казва селянинътъ. До сега и майка ми, и баба ми бѣха болни, но други лѣкарства имъ се даваха.
към беседата >>
– Да, това е наука, това бѣха отъ скѫпитѣ лѣкарства, тѣ даватъ добъръ резултатъ, казалъ
докторътъ
.
Влиза при лѣкаря, той го запитва: „Какво искашъ? “ – Прѣди два мѣсеца дохождахъ при тебъ, да ми дадешъ лѣкарство за жена ми. Е, та какво? – Ти ми даде едно лѣкарство, и тя оздравѣ отъ него. Азъ употрѣбихъ само едното, другото остана.
– Да, това е наука, това бѣха отъ скѫпитѣ лѣкарства, тѣ даватъ добъръ резултатъ, казалъ
докторътъ
.
Въ сѫщность, той забравилъ, отъ какво била болна жената на този селянинъ и какво лѣкарство ѝ далъ. Като видѣлъ, че селянинътъ носи двѣ пуйки, поканилъ го да седне и се разположилъ. – Ама, господинъ докторе, единиятъ лѣкъ остана у мене – казва селянинътъ. – Е, ще го върнешъ, щомъ не ти трѣбва, защото той е отъ скѫпитѣ лѣкове. Селянинътъ става, удря втората плѣсница на лѣкаря и си излиза.
към беседата >>
– Ама, господинъ
докторе
, единиятъ лѣкъ остана у мене – казва селянинътъ.
– Ти ми даде едно лѣкарство, и тя оздравѣ отъ него. Азъ употрѣбихъ само едното, другото остана. – Да, това е наука, това бѣха отъ скѫпитѣ лѣкарства, тѣ даватъ добъръ резултатъ, казалъ докторътъ. Въ сѫщность, той забравилъ, отъ какво била болна жената на този селянинъ и какво лѣкарство ѝ далъ. Като видѣлъ, че селянинътъ носи двѣ пуйки, поканилъ го да седне и се разположилъ.
– Ама, господинъ
докторе
, единиятъ лѣкъ остана у мене – казва селянинътъ.
– Е, ще го върнешъ, щомъ не ти трѣбва, защото той е отъ скѫпитѣ лѣкове. Селянинътъ става, удря втората плѣсница на лѣкаря и си излиза. – Ако жена ми се разболѣе втори пѫть, пакъ ще дойда при тебе. Като останалъ лѣкарьтъ самъ, опомва се отъ плѣсницата и се поухилва малко. Та и ние нѣкой пѫть съ тази наша философия на живота разсѫждаваме, дѣйствуваме, все като този лѣкарь.
към беседата >>
Селянинът влиза в стаята му и казва: "Господин
докторе
, жена ми е нещо болна, има огненица, силна треска, моля ти се да ми услужиш, някакви церове да ми дадеш".
(втори вариант)
Ако отидеш в дома на един прост, светски човек, той ще се отнесе братски, но ако отидеш в дома на един учен човек, на един човек от новото учение, и нарушиш едно от правилата му, че не си изтрил обувките си, ще ти каже: Господине, навън, моят дом не е дом за кал! - Аз похвалвам този човек, правилно е да се грижи за чистотата на дома си, но трябва да знае, че има външна кал, има и вътрешна кал – има външна култура, има и вътрешна култура. Сега, да ви приведа един анекдот, случил се в България по време на Освобождението. Отива един български селянин при един лекар. Лекарят бил женен, и този ден жена му го раздразнила нещо, та бил малко неразположен.
Селянинът влиза в стаята му и казва: "Господин
докторе
, жена ми е нещо болна, има огненица, силна треска, моля ти се да ми услужиш, някакви церове да ми дадеш".
Церове ли? – удря една плесница на селянина, после още една и му казва: "На ти лекарства за жена ти! " - Бре, смръднаха ме тези нови лекарства! , - си казва селянинът. - До сега и майка ми, и баба ми бяха болни, но други лекарства им се даваха.
към втори вариант >>
– Да, това е наука, това беха от скъпите лекарства, те дават добър резултат, казал
докторът
.
(втори вариант)
Влиза при лекаря, той го запитва: "Какво искаш? " – Преди два месеца идвах при теб, да ми дадеш лекарство за жена ми. - Е, та какво? – Ти ми даде едно лекарство, и тя оздравя от него. Аз употребих само едното, другото остана.
– Да, това е наука, това беха от скъпите лекарства, те дават добър резултат, казал
докторът
.
В същност, той забравил, от какво била болна жената на този селянин и какво лекарство ѝ дал. Като видел, че селянинът носи две пуйки, поканил го да седне и се разположил. – Ама, господин докторе, единият лек остана у мене – казва селянинът. – Е, ще го върнеш, щом не ти трябва, защото той е от скъпите лекове. Селянинът става, удря втората плесница на лекаря и си излиза.
към втори вариант >>
– Ама, господин
докторе
, единият лек остана у мене – казва селянинът.
(втори вариант)
– Ти ми даде едно лекарство, и тя оздравя от него. Аз употребих само едното, другото остана. – Да, това е наука, това беха от скъпите лекарства, те дават добър резултат, казал докторът. В същност, той забравил, от какво била болна жената на този селянин и какво лекарство ѝ дал. Като видел, че селянинът носи две пуйки, поканил го да седне и се разположил.
– Ама, господин
докторе
, единият лек остана у мене – казва селянинът.
– Е, ще го върнеш, щом не ти трябва, защото той е от скъпите лекове. Селянинът става, удря втората плесница на лекаря и си излиза. – Ако жена ми се разболее втори път, пак ще дойда при тебе. Като останал лекарьт сам, опомва се от плесницата и се поухилва малко. Та и ние някой път с тази наша философия на живота разсъждаваме, действаме, все като този лекар.
към втори вариант >>
78.
Наряд и упътвания / Проявлението на Любовта
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Може да сте адвокатъ, търговецъ,
докторъ
, или какъвто и да е – помислете, какво може да направите този день.
Щомъ дойде Божественото въ него, тогава и ти ще видишъ доброто. Щомъ го обикнешъ, и Божествената свѣтлина дойде въ него, той ще стане уменъ. Не го ли обикнешъ, не е уменъ, нѣма красота въ този човѣкъ. Сега, азъ ви давамъ единъ методъ, по който да работите тази година. Слѣдъ като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко, както азъ сега седя, и размишлявайте върху практическото приложение на молитвата.
Може да сте адвокатъ, търговецъ,
докторъ
, или какъвто и да е – помислете, какво може да направите този день.
Ако бързашъ, може да спечелишъ 1,000 лева повече, но то не е толкова важно. Направишъ ли едно добро, това добро е повече отъ хиляда лева. Слѣдъ молитвата си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърдцето си, ще разгледате ума си и ще видите, какво ви недостига. Много работи ви недостигатъ, но ще се обърнете къмъ Бога, къмъ Любовьта. Едно отъ качествата на Любовьта е слѣдното: когото погледне Любовьта, възкресява го.
към беседата >>
Може да сте адвокат, търговец,
доктор
, или какъвто и да е – помислете, какво може да направите този ден.
(втори вариант)
Щом дойде Божественото в него, тогава и ти ще видиш доброто. Щом го обикнеш, и Божествената светлина дойде в него, той ще стане умен. Не го ли обикнеш, не е умен, нема красота в този човек. Сега, аз ви давам един метод, по който да работите тази година. След като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко, както аз сега седя, и размишлявайте върху практическото приложение на молитвата.
Може да сте адвокат, търговец,
доктор
, или какъвто и да е – помислете, какво може да направите този ден.
Ако бързаш, може да спечелиш 1,000 лева повече, но то не е толкова важно. Направиш ли едно добро, това добро е повече от хиляда лева. След молитвата си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърдцето си, ще разгледате ума си и ще видите, какво ви недостига. Много работи ви недостигат, но ще се обърнете към Бога, към Любовта. Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го.
към втори вариант >>
Може да сте адвокат, търговец,
доктор
или какъвто и да е – помислете какво може да направите този ден.
(втори вариант)
Щом дойде Божественото в него, тогава и ти ще видиш Доброто. Щом го обикнеш, и Божествената светлина ще дойде в него, той ще стане умен. Не го ли обикнеш, не е умен, няма красота в този човек. Сега аз ви давам един метод, по който да работите тази година. След като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко, както аз сега седя, размишлявайте върху практическото приложение на молитвата.
Може да сте адвокат, търговец,
доктор
или какъвто и да е – помислете какво може да направите този ден.
Ако бързаш, може да спечелиш 1000 лева повече, но това не е толкова важно. Направиш ли едно добро, това добро е повече от хиляда лева. След молитвата си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърцето си, ще разгледате ума си и ще видите какво не ви достига. Много работи не ви достигат, но ще се обърнете към Бога, към Любовта. Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го.
към втори вариант >>
79.
Откъде ида
,
НБ
, София, 13.12.1925г.,
Аз казвам: тези, които правят хляб, за в бъдеще трябва да са свършили четири факултета, трябва да имат
докторат
.
Това са само форми. Няма какво да ви доказвам тия факти, те са толкова на лице, но казвам, че този хляб, тази българска пита, трябва да бъде хубаво опечена. Какво седи зад този хляб? Всеки хлебар не може да прави хляб. Зад хляба седи едно велико изкуство, което хлебарят е вложил в този хляб.
Аз казвам: тези, които правят хляб, за в бъдеще трябва да са свършили четири факултета, трябва да имат
докторат
.
Те трябва да са свършили правните науки, да са свършили философия, да познават естествените науки и математиката. Само такъв човек може да бъде кандидат за хлебар. Само той може да прави хляб. При това, той трябва да бъде здрав, да не боледува никога. Той трябва да бъде човек със светли идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови докторски идеи да влязат вътре в тебе и да просветят ума ти.
към беседата >>
Той трябва да бъде човек със светли идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови
докторски
идеи да влязат вътре в тебе и да просветят ума ти.
Аз казвам: тези, които правят хляб, за в бъдеще трябва да са свършили четири факултета, трябва да имат докторат. Те трябва да са свършили правните науки, да са свършили философия, да познават естествените науки и математиката. Само такъв човек може да бъде кандидат за хлебар. Само той може да прави хляб. При това, той трябва да бъде здрав, да не боледува никога.
Той трябва да бъде човек със светли идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови
докторски
идеи да влязат вътре в тебе и да просветят ума ти.
Вие ще кажете: е, то е лесна работа. Не, ето един въпрос за майките. В това отношение, всяка мома, преди да се ожени, трябва да е свършила четири факултета и да знае да меси хляб. За вбъдеще, в шестата раса, ще има следния закон: всяка мома, която иска да се ожени, трябва да е свършила поне четири факултета и да знае да меси хляб. Как ще се жените тогава?
към беседата >>
80.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при
доктора
и казва: "Господин
докторе
, жена ми умира!
Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността.
Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при
доктора
и казва: "Господин
докторе
, жена ми умира!
" “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш? ” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти.
към беседата >>
" “Е”, казва
докторът
, “файтон можеш ли да ми пазариш?
Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира!
" “Е”, казва
докторът
, “файтон можеш ли да ми пазариш?
” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици.
към беседата >>
За бедните хора има определени
доктори
от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти.
Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира! " “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш? ” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си.
За бедните хора има определени
доктори
от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти.
Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? – Която няма съдържание.
към беседата >>
Там има толкова
доктори
, че ябълка да хвърлиш, все
доктор
ще удариш.
Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор. По какво? – По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор.
Там има толкова
доктори
, че ябълка да хвърлиш, все
доктор
ще удариш.
Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата.
към беседата >>
Когото срещнеш, все е
доктор
, все “ди”, “ди”.
По какво? – По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш.
Когото срещнеш, все е
доктор
, все “ди”, “ди”.
И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората?
към беседата >>
И тогава , за да различат, кой по какво е
доктор
, казват: “ди ди” –
доктор
по богословието; “ел-ди” –
доктор
на правните науки; “ем-ди”
доктор
по медицина и т.н.
– По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш. Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”.
И тогава , за да различат, кой по какво е
доктор
, казват: “ди ди” –
доктор
по богословието; “ел-ди” –
доктор
на правните науки; “ем-ди”
доктор
по медицина и т.н.
В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката.
към беседата >>
Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски
доктори
.
В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш. Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”.
Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски
доктори
.
Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите.
към беседата >>
81.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Значи, тя си плаща, като на
доктор
.
После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш! ” – и си заминала.
Значи, тя си плаща, като на
доктор
.
Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност.
към беседата >>
82.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
Какво е положението на студента, който е пропаднал на
доктората
си?
Изгорени удове от организма се лекуват с топло. Те се намазват с дървено масло, понеже то поглъща топлината в себе си и по този начин освобождава организма от излишната енергия, която е приел чрез изгарянето. Когато организмът е простуден, той е погълнал особен род енергия, която не е в хармония с него. За да трансформира тази енергия, човек се нуждае от външна помощ. Лесно се говори за трансформиране на енергиите, на състоянията на човека, но мъчно се постига това трансформиране.
Какво е положението на студента, който е пропаднал на
доктората
си?
Той е работил, чел, писал е и в един момент се вижда пропаднал. Като се върне у дома си, той седне на стола, отпусне главата си и започва да мисли: „Какво направи професорът с мене? Насади ме в земята, както насаждат растенията.“ Това означава клюмналата глава. Обаче туй не го задоволява. Той става от стола, нервно се разхожда из стаята си и разговаря мислено с професора: „Защо ме скъсахте?
към беседата >>
Аз нищо не мога да му направя, но ще започна усилено да работя, да уча, да преработя
доктората
си, и пак ще го представя пред комисията.“ Щом дойде до това разсъждение, той вдига главата си нагоре и започва спокойно да се разхожда из стаята.
Обаче туй не го задоволява. Той става от стола, нервно се разхожда из стаята си и разговаря мислено с професора: „Защо ме скъсахте? Защо ме насадихте в земята? Това е несправедливо.“ След туй отново сяда на стола, започва да свива юмруци и да се заканва на професора си. Като помисли малко, пак става от стола, започва да се разхожда, като си казва: „Защо ли си въобразявам?
Аз нищо не мога да му направя, но ще започна усилено да работя, да уча, да преработя
доктората
си, и пак ще го представя пред комисията.“ Щом дойде до това разсъждение, той вдига главата си нагоре и започва спокойно да се разхожда из стаята.
Това са психологически състояния, които всеки човек преживява. Когато страда, човек сяда, става, движи се. Без тези движения той не би могъл да издържи големите душевни напрежения. Седи, мисли, учудва се, заканва се: „Хм, ще му дам да разбере! “ После му дойде някаква светла идея в главата, веднага скача от стола си и радостно извиква: „Ха, така ще постъпя, за да покажа, че и в мене има благородство, характер.“ Когато в душата на човека стават ред вътрешни процеси, той трябва да ги изрази чрез някакви символи.
към беседата >>
Представете си сега този студент, който се явява на изпит или със своята дисертация за
докторат
и е пропаднал.
(втори вариант)
Маслото поглъща тази топлина в себе си и облекчава организма. При изстиване организмът пак не е изгубил нещо, той само е възприел друг род енергия, която не е в хармония с него. И тази енергия не може да я трансформира. По кой начин трансформират тази енергия? Простите хора вземат сняг и търкат, та снегът като се превърне във вода, тази вода да изтегли.
Представете си сега този студент, който се явява на изпит или със своята дисертация за
докторат
и е пропаднал.
Можете ли да си го представите? Ако той иска да се лекува, с гласните ли, или със съгласните трябва да си въздейства, каква поза ще вземе? Какво е вашето мнение? Като се върне, каква поза ще вземе? (Зависи от темперамента.) Като дойде в стаята си, какво ще прави?
към втори вариант >>
Докторската
теза, тя е опасна.
(втори вариант)
Някой път ви скъсат, то е нарочно, вие трябва да минете през известни фази. То е един изпит, и да видим как ще разрешите въпроса. Някой ще каже: "Е, седнал този! " Не е, ще наблюдавате, седнал този, седнал той, цяла една буря минава в неговата душа. И ако не разберете тази душа, може да се пръсне, ако не издържи, може да се пукне сърцето.
Докторската
теза, тя е опасна.
Ще се върнем към гласните и съгласните букви, ще ги вземем като методи. Може да направите известни опити. Ще направите сега първия опит. Да кажем, едно тъжно чувство някой път минава. Неразположение всеки един човек е имал, във всеки един живот те идват периодически.
към втори вариант >>
83.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
Когато някой млад учен ще развива тема за
докторат
, той трябва да има на разположение поне 2–3 години, да прегледа всичко, каквото други учени са писали по дадената тема, да проучи добре въпроса и тогава да даде и своето мнение.
Предположението е суеверие, но нищо от това, все трябва да се предположи нещо. Аз не разглеждам суеверието в лош смисъл. По-добре е човек да предположи нещо, отколкото нищо да не предположи. Всяко предположение подразбира известна мисъл. Не е лесно да се развие една тема.
Когато някой млад учен ще развива тема за
докторат
, той трябва да има на разположение поне 2–3 години, да прегледа всичко, каквото други учени са писали по дадената тема, да проучи добре въпроса и тогава да даде и своето мнение.
Когато много учени са работили върху някой въпрос, те са приготвили пътя за други, които идват след тях. Обаче трудно е, когато никой още не е работил върху някой въпрос и ти пръв трябва да го развиваш и проучваш. Не можеш ли сам да го разработиш, ще чакаш да дойдат други след тебе, да ти помогнат в работата. Човек трябва да бъде искрен в своите изследвания. Ако знае нещо положително, да го съобщи като факт.
към беседата >>
84.
Ще бъде жив
,
НБ
, София, 9.5.1926г.,
Те могат да предсказват, дали ще станеш професор,
доктор
, или какъв и да е друг; дали ще се ожениш или не; ако се ожениш, могат да ти кажат, какви ще бъдат очите на жена ти, сини или черни, колко деца ще имаш, ще живеят ли или не, ще имаш ли свекърва, как ще живеете с жена си и т.н.
Това, което предстои да минете е определено. Ще кажете: как нима всичко е определено? Ето, в Америка и другаде по света, има учени англичани и всякакви други, които могат да четат по лицето, по ръцете, по главата на хората какво е написано за техния живот. Някои от тия учени могат да четат и по звездите, астролози се наричат те. Други учени, хироманти, физиогномисти могат с най-големи подробности да предскажат всичко, което може да ви се случи в живота.
Те могат да предсказват, дали ще станеш професор,
доктор
, или какъв и да е друг; дали ще се ожениш или не; ако се ожениш, могат да ти кажат, какви ще бъдат очите на жена ти, сини или черни, колко деца ще имаш, ще живеят ли или не, ще имаш ли свекърва, как ще живеете с жена си и т.н.
Всичко това може да ви се предскаже с точност, почти 90%. Един богат американец, дъщерята на когото се влюбва в един млад богат търговец отива при един американски френолог и му казва: господине, в името на вашата наука, определете по този портрет, може ли дъщеря ми да се ожени за този човек, или не може? Френологът разглежда портрета и казва на бащата: дъщеря ви не трябва да се ожени за този човек, защото след две години той ще я убие. И дъщерята послушва, не се оженва. Действително, друга някоя жена, за която този човек се оженва, след две години пострадва от него, той я убива.
към беседата >>
85.
С чия воля?
,
ООК
, София, 2.6.1926г.,
Представете си, че ще държите
докторат
и ще трябва да развиете именно тази теза за противоречията в живота.
Отде знаете, че вашата воля не е в съгласие с Божията? От какво страда човек: от безволие или от много воля? (— От своеволие). Значи човек проявява воля повече, отколкото трябва. Питам: Тъй както е изразен животът, отде се раждат противоречията на земята?
Представете си, че ще държите
докторат
и ще трябва да развиете именно тази теза за противоречията в живота.
Какво ще правите? Вие ще четете ред автори, които са писали по въпроса, ще търсите тук-там упътвания, но в края на краищата трябва да дадете своето заключение. Щом е така, трябва да ви се дадат упътвания по този въпрос, да работите върху тази тема. Казано е в Писанието: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ни научи на всичко.” На това основание много религиозни хора, както и някои от окултните ученици казват: “Духът на Истината ще ни научи на всичко.” Права е тази идея, но тя трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл. Когато наблюдавате направата на пианото, вие виждате как неговият майстор е турил всичко на мястото: клавишите, струните, педалите, целия му механизъм и т.
към беседата >>
НАГОРЕ