НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
153
резултата в
79
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
„И вдъхна Бог на
Адама
от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла.
„И вдъхна Бог на
Адама
от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух.
Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух.
към беседата >>
Защото в самото начало, когато Бог създаде
Адама
, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа.
По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла. „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота.
Защото в самото начало, когато Бог създаде
Адама
, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа.
Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях.
към беседата >>
Не, то беше невъзможно в самото естество на
Адама
.
Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове?
Не, то беше невъзможно в самото естество на
Адама
.
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание.
към беседата >>
„Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита
Адама
, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“
Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
„Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита
Адама
, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“
Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.
към беседата >>
Но по невъзможността на
Адама
(по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството.
Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.
Но по невъзможността на
Адама
(по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството.
И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на Възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равно-ангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на
Адама
.
Овцата е взета като символ на Добродетелта. Тя е едно същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души.
Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на
Адама
.
И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Син Человечески, Който създаде
Адама
, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света.
На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега, в това отношение.
Син Человечески, Който създаде
Адама
, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света.
Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи като как, например, да се храним.
към беседата >>
Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за
Адама
и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот.
Такива съвпадения има много в Евангелията; каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат. Те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите! " Знаете ли кои бяха тия слепци?
Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за
Адама
и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот.
Символично, тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно.
към беседата >>
Символично, тия двама представляват
Адама
и Ева.
Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат. Те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите! " Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот.
Символично, тия двама представляват
Адама
и Ева.
Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам.
към беседата >>
4.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Една
дама
, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност.
Не, вземете тояжката си, вземете торбата си и хайде на път към бащиния си дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас“. Христос ви съветва да турите настрана буквара и читанката и да вземете граматиката; тя е полезна наука, тя учи как да говорим и четем правилно, къде да поставим „ят“ (двойно „Е“ от стария правопис, което се чете като „Е“ или „Я“ в зависимост от известни правила) или „Е“, „Я“ или „А“, „Ъ“ или „Ж“ (буквата от стария правопис, която прилича на „Ж“). От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър и по форма, и по съдържание, и – както е казано преди 2,000 години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“ – ето лозунгът за новия живот, към който трябва да се стремим – то е Божествен Закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие. И аз похвалявам светските хора в едно отношение.
Една
дама
, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност.
Аз я похвалявам. Но вие, християните, колко пъти сте седяли пред вашето огледало да се оглеждате и изправите вашия характер? Казвате: „Без огледало мога“. Трябва ви огледало. Вземете пример от тая светска дама.
към беседата >>
Вземете пример от тая светска
дама
.
Една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност. Аз я похвалявам. Но вие, християните, колко пъти сте седяли пред вашето огледало да се оглеждате и изправите вашия характер? Казвате: „Без огледало мога“. Трябва ви огледало.
Вземете пример от тая светска
дама
.
Аз поддържам огледалото, но сърдечното и умствено огледало: като се огледате в него, всичко да е в изправност. Тогава само да се явите пред Господа. Да не мислите, че Господ ще ви приеме на Небето тъй, както сте, не. Светските хора разбират това много по-добре. И затуй Христос казва: „Синовете на този век са по-умни“.
към беседата >>
5.
8000 години
,
ИБ
, Бургас, 7.2.1915г.,
Под "
Адама
" подразбираме белия човек, духовния човек, а духовният Адам е от времето след Христа.
70 080 000 х 60 минути = 42 048 000 минути 42 048 000 х 60 секунди = 252 288 000 секунди Най-дългият период от сътворението на Земята е първият период - слизанието на човека от небето до Земята, а то е след млекопитающите. Първи са слезли растенията. Първият период е 75 000 години.
Под "
Адама
" подразбираме белия човек, духовния човек, а духовният Адам е от времето след Христа.
Всички по-раншни раси са знаели за бялата раса и са я очаквали като един месия. Най- старата раса е бялата във физическия свят, всички други са по- стари в духовния свят, а по-млади във физическия свят. След бялата раса иде шестата раса - светещата раса, наречени Синове Божии. За нея ще се изменят и природата, и климатическите условия. Сега лошите мисли и желания на хората са образували един тъмен пояс около земята.
към беседата >>
6.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная
дама
, която всякой ден мени костюма си.
Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях, да им каже това, което на мене каза. Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога. Сега, какво нещо е религия? Едновременно наука за формите и наука за Божествената Любов.
Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная
дама
, която всякой ден мени костюма си.
Като живее 50–60 години, може да направи 10–20 костюма от разни цветове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са дамата, формата още не е религия. Тия форми са, наистина, необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не съставляват тялото на дамата. Някой близък умре, почват хората да казват: „Трябва да се почерня, не бива да нося бяла дреха“. Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бели, червени, зелени, сини, пъстри – всевъзможни, то не е грях. Само че когато отидете при някой умрял, няма да носите бели дрехи, както когато улицата е кална, няма да обуете бели обуща, а такива, каквито изисква сезонът.
към беседата >>
Като живее 50–60 години, може да направи 10–20 костюма от разни цветове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са
дамата
, формата още не е религия.
Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога. Сега, какво нещо е религия? Едновременно наука за формите и наука за Божествената Любов. Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная дама, която всякой ден мени костюма си.
Като живее 50–60 години, може да направи 10–20 костюма от разни цветове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са
дамата
, формата още не е религия.
Тия форми са, наистина, необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не съставляват тялото на дамата. Някой близък умре, почват хората да казват: „Трябва да се почерня, не бива да нося бяла дреха“. Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бели, червени, зелени, сини, пъстри – всевъзможни, то не е грях. Само че когато отидете при някой умрял, няма да носите бели дрехи, както когато улицата е кална, няма да обуете бели обуща, а такива, каквито изисква сезонът. Светските хора са много умни, те стоят в моите очи 10 пъти по-горе от много религиозни хора.
към беседата >>
Тия форми са, наистина, необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не съставляват тялото на
дамата
.
Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога. Сега, какво нещо е религия? Едновременно наука за формите и наука за Божествената Любов. Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная дама, която всякой ден мени костюма си. Като живее 50–60 години, може да направи 10–20 костюма от разни цветове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са дамата, формата още не е религия.
Тия форми са, наистина, необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не съставляват тялото на
дамата
.
Някой близък умре, почват хората да казват: „Трябва да се почерня, не бива да нося бяла дреха“. Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бели, червени, зелени, сини, пъстри – всевъзможни, то не е грях. Само че когато отидете при някой умрял, няма да носите бели дрехи, както когато улицата е кална, няма да обуете бели обуща, а такива, каквито изисква сезонът. Светските хора са много умни, те стоят в моите очи 10 пъти по-горе от много религиозни хора. Чрез светските хора Господ е решил да оправи света.
към беседата >>
7.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
От костта на
Адама
Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж.
Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”. Защо се ражда тази скръб? – Заради човека, който се е заченал у жената. Чрез човека, заченат у нея, тя ще стане човек. Както Адам роди жена, така жената ражда мъж.
От костта на
Адама
Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж.
Законът за подобието съществува – роден си, ще раждаш. У вас трябва да се яви една велика идея. Съвременният век е век на бръщолевене, говорене и т. н. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Когато детето бръщолеви, то е на мястото си, защото се учи.
към беседата >>
8.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Дошла жената, но скоро се наситила на
Адама
, намерила, че е стар, и си потърсила млад другар.
Ще кажете, че старият е ленив. Важно е, че леността го е заставила да търси другар да му помага. Той пожелал да му даде Бог един другар. Желанието му било задоволено. Бог му пратил другарка – жената.
Дошла жената, но скоро се наситила на
Адама
, намерила, че е стар, и си потърсила млад другар.
Тя намерила такъв в лицето на змията – черният адепт. От тоя момент започва втората култура – на познаване на доброто и на злото. Сегашната култура е на жените. Мъжете са безгласни букви, както шеговито се наричат „лукови глави." Иде новата култура на света, която ще съедини двата принципа – на мисълта и на живота.
към беседата >>
9.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
После даде и на
Адама
да яде.
– Какво пазеше ангелът? – Разумността на човека, т.е. Божественото начало. Разумността остана в рая. Змията излъга Ева, и тя яде от забранения плод.
После даде и на
Адама
да яде.
Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете живота, ще се върнете при мен. Хората искат да бъдат щастливи. Няма щастие за хора, които разсипват бащиното си имане. С това аз не ви изобличавам, но изяснявам един принцип.
към беседата >>
Един дявол излъга жената на
Адама
- Ева, и затова Господ ги изпъди от рая и остави ангел да пази рая.
(втори вариант)
Не се сърдете - тъй разбират, тъй правят. Трябва правилно разрешение на нещата. Когато Бог изпъди човека от рая, остави там един ангел да пази. Какво пазеше ангелът? Той пазеше разумното на човека, което остана в рая.
Един дявол излъга жената на
Адама
- Ева, и затова Господ ги изпъди от рая и остави ангел да пази рая.
„Не заслужавате живота там - казва Господ. - И след години, като го научите, ще дойдете пак." Някои искат да са щастливи. Няма щастие за разсипници, за онези, които разсипват бащиното имане. Не че ви се карам, но прояснявам един принцип.
към втори вариант >>
10.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Ако е някоя
дама
, тя би предпочела да се нарани, но без цървули да е, за да може нейният любезен да я хареса.
Птиците, които са в небесното пространство, също се клатушкат, но те разбират много по-добре този закон, отколкото вие. Ще ме извините за всичко това. Ако сте стари, ще се обиждате, ако сте млади – ще ви поздравя. Когато говоря истината, никой да се не докача. Който е тръгнал бос през някое каменисто място, ще му кажа: Обуй си цървули, защото ще ти се наранят краката и сред пътя ще се принудиш да се върнеш; цървулите ще те спасят.
Ако е някоя
дама
, тя би предпочела да се нарани, но без цървули да е, за да може нейният любезен да я хареса.
Опасно е да ходите боси. Децата са всякога обути. Вижте и пеперудите, тия малки деца на Господа, каква отлична премяна имат: някоя земна царица да би я имала, щеше да се счете най-щастлива. Тези пеперудки, макар и да живеят мимолетно, Господ добре ги облича. Защо Господ ги облича така?
към беседата >>
11.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
На някоя парижка
дама
и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и.
Светът ще се подобри, когато ти се подобриш. Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз? ” Развалата в света как е дошла? Все от хората, от индивидите.
На някоя парижка
дама
и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и.
На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават. На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му. Един дава пример на много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие. Има последствие и за вас, и за другите.
към беседата >>
На някоя
дама
и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават.
Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз? ” Развалата в света как е дошла? Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и.
На някоя
дама
и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават.
На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му. Един дава пример на много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие. Има последствие и за вас, и за другите. Затова Христос казва: „Не бойте се, Отец ваш е благоволил да ви даде Царството Си.”
към беседата >>
12.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Какво ще се ползува твоя възлюбленъ отъ една хубава
дама
съ нѣкоя венерическа болесть, или епилептична, или охтичава, или съ разстроенъ стомахъ?
(втори вариант)
Въ най-вѫтрѣшната, тънка ципица, която е еластична, се съдържа достатъчно количество йодъ. Азъ прѣпорѫчвамъ на хора, които се мажатъ често съ йодъ по гърба и гѫрдитѣ, когато се простудятъ, да оставятъ това мазане, а да ядатъ орѣхи. Комуто трѣбва йодъ, да яде орѣхи. Онѣзи, които не разбиратъ духовния животъ, казватъ: „Насъ не ни трѣбва богатство, искаме да сме при Бога.“ Какво разбирате да сте при Бога? Когато възлюблената казва: „Азъ искамъ да бѫда при възлюбления, да гледамъ лицето му“, азъ казвамъ: тя трѣбва да бѫде здрава по умъ и сърдце.
Какво ще се ползува твоя възлюбленъ отъ една хубава
дама
съ нѣкоя венерическа болесть, или епилептична, или охтичава, или съ разстроенъ стомахъ?
Какъ ще те погледне твоя възлюбленъ? Да сме при Бога, разбирамъ всѣкога да сме богати, здрави, главно да сме добрѣ организирани. И тъй и вие имате една обвивка, тя е вѫтрѣшната черупка, въ която сте скрити. Както ви виждамъ, вие сте още неузрѣли орѣхи. Учени сте, тѣзи орѣхи проповѣдватъ изъ църквитѣ, пишатъ научни книги и рекохъ, вие сте още черупки и вашитѣ черупки трѣбва да се организиратъ.
към втори вариант >>
Познавахъ една
дама
отъ Свищовъ, която се обличаше по три пѫти на день и я наричаха „трикульорната“.
(втори вариант)
Ще кажете: „Кажи ни всичко.“ Глупавъ ли съмъ да ви кажа всичко? Азъ не искамъ да ви дъвча храната, вие сами си я сдъвчете и се нахранете. Ще кажете: „Този човѣкъ не мисли логически.“ Азъ мисля много логически, защото познавамъ хората. Ако искате да видите и да разберете моята логика, елате да видите азъ какъ живѣя и съ какви мѫчнотии се боря. Лесно ще е, ако имамъ 10 000 лева и се обличамъ по три пѫти на день.
Познавахъ една
дама
отъ Свищовъ, която се обличаше по три пѫти на день и я наричаха „трикульорната“.
Безъ пари да живѣете, отъ земята да вадите, това е майсторлъкъ. Работи самъ. А сега всички хора се стремятъ къмъ лѣность. Мѫжетѣ работятъ, а женитѣ гледатъ какъ да се облѣчатъ. А като се обличате съ тѣзи хубави платове, благодарете на онѣзи бѣдни жени, които сѫ ги тъкали.
към втори вариант >>
13.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на
Адама
.
Щом се нахрани добре, той е готов да работи. Значи, любовта е потребна като храна за човека. Без любов животът му не върви добре. Ще ми възразите, че животът е тежък, трябва да се издържат жена и деца. Чудно нищо!
Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на
Адама
.
Тъй щото, дали човек е женен, или не, това не усложнява, нито улеснява живота. Няма човек в света, който да не носи мъжа или жената в себе си. Мъжът и жената вървят всякога заедно. Дали жената, или мъжът е вътре, или вън от човека, не е важно. Всеки мъж носи жената в себе си, и всяка жена носи мъжа в себе си.
към беседата >>
14.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Срещнете нѣкоя
дама
– кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се.
(втори вариант)
На въпроса трѣбва да се погледне философски. Христосъ казва: „Трѣбва да се кланяме.“ Подъ думата „кланяне“ се разбира изразяване на човѣшката воля. За да работи човѣкъ въ свѣта, трѣбва да се кланя. Я вижте този, който копае на лозето, какъ се кланя. Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя.
Срещнете нѣкоя
дама
– кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се.
Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ. Това е религия. Като срѣщнете човѣкъ и му се кланяте, това показва, че казвате: „Кланямъ се на Бога, Който живѣе у тебе.“ Христосъ казва: „Който знае така да се кланя на Бога, той живѣе въ духъ и истина.“ Като отивате въ църква, често си мислите като каква подходяща поза да вземете и се явява споръ дали въ църква трѣбва да стоятъ хората прави или сѣднали. Този въпросъ е много широкъ. Като влѣзете въ една кѫща, вижте дали мѫжътъ и жената се кланятъ въ духъ и истина на Бога.
към втори вариант >>
15.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Той представилъ
Адама
на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и!
(втори вариант)
човѣшкото тѣло. То е инструментътъ, чрезъ който се проявяватъ душата и духътъ. Сегашнитѣ хора се смѣятъ, когато магарето реве. Тѣ не знаятъ, защо реве. Като създалъ свѣта, Богъ направилъ първо животнитѣ, а после първитѣ човѣци — Адамъ и Ева.
Той представилъ
Адама
на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и!
— така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ Адама. Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А — а — а! — харесала му се жената. Следъ коня, магарето трѣбвало да си даде мнението за своитѣ господари. Като видѣло Адама, то казало: А — а!
към втори вариант >>
— така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ
Адама
.
(втори вариант)
То е инструментътъ, чрезъ който се проявяватъ душата и духътъ. Сегашнитѣ хора се смѣятъ, когато магарето реве. Тѣ не знаятъ, защо реве. Като създалъ свѣта, Богъ направилъ първо животнитѣ, а после първитѣ човѣци — Адамъ и Ева. Той представилъ Адама на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и!
— така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ
Адама
.
Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А — а — а! — харесала му се жената. Следъ коня, магарето трѣбвало да си даде мнението за своитѣ господари. Като видѣло Адама, то казало: А — а! . .
към втори вариант >>
Като видѣло
Адама
, то казало: А — а!
(втори вариант)
Той представилъ Адама на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и! — така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ Адама. Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А — а — а! — харесала му се жената. Следъ коня, магарето трѣбвало да си даде мнението за своитѣ господари.
Като видѣло
Адама
, то казало: А — а!
. . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ѫ — ѫ! . . . То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си.
към втори вариант >>
То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за
Адама
, и за себе си.
(втори вариант)
Като видѣло Адама, то казало: А — а! . . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ѫ — ѫ! . . .
То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за
Адама
, и за себе си.
Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на Адама, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората. Магарето видѣло, че Ева била красива, но то спрѣло вниманието си на друго нѣщо, а именно, на това, което ѝ липсвало. Жената трѣбва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича истината, но човѣкътъ го наказалъ за искреното му мнение. Христосъ, обаче, го възнаградилъ, качилъ се на него и отишълъ въ Ерусалимъ.
към втори вариант >>
Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на
Адама
, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората.
(втори вариант)
. . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ѫ — ѫ! . . . То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си.
Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на
Адама
, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората.
Магарето видѣло, че Ева била красива, но то спрѣло вниманието си на друго нѣщо, а именно, на това, което ѝ липсвало. Жената трѣбва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича истината, но човѣкътъ го наказалъ за искреното му мнение. Христосъ, обаче, го възнаградилъ, качилъ се на него и отишълъ въ Ерусалимъ. Понеже коньтъ не казалъ истината, Богъ го назначилъ на служба при човѣка, да ходи навсѣкѫде съ него: на нивата, на война.
към втори вариант >>
16.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Всички хора, които от времето на
Адама
досега са се хранили само с хляб, са фалирали.
Каква нужда има тогава да превръща камъните в хляб? Той сам е живият хляб и, който го яде, има Живот в себе си. Затова Христос отговаря на дявола: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза от Божията уста”. Какво ще стане с човечеството, ако се храни само с хляб? Ще фалира.
Всички хора, които от времето на
Адама
досега са се хранили само с хляб, са фалирали.
Ще възразите, че хората могат да се осигурят с храна и да продължат живота си. Идете на гробищата, да видите доколко идеята ви е права. Няма осигурен човек на земята. Колкото и да се осигурява, в края на краищата ще останат само сухи кости от него – всичко ще му се отнеме. Като казва, че не само с хляб може да се живее, но и със Словото Божие, Христос има предвид последствията и от двата вида храна.
към беседата >>
Всички хора, които отъ времето на
Адама
досега сѫ се хранили само съ хлѣбъ, сѫ фалирали.
(втори вариант)
Каква нужда има тогава да превръща камънитѣ въ хлѣбъ? Той самъ е живиятъ хлѣбъ и, който го яде, има животъ въ себе си. Затова Христосъ отговаря на дявола: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Какво ще стане съ човѣчеството, ако се храни само съ хлѣбъ? — Ще фалира.
Всички хора, които отъ времето на
Адама
досега сѫ се хранили само съ хлѣбъ, сѫ фалирали.
Ще възразите, че хората могатъ да се осигурятъ съ храна и да продължатъ живота си. Идете на гробищата, да видите, доколко идеята ви е права. Нѣма осигуренъ човѣкъ на земята. Колкото и да се осигурява, въ края на краищата ще останатъ само сухи кости отъ него — всичко ще му се отнеме. Като казва, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ Словото Божие, Христосъ има предъ видъ последствията и отъ двата вида храна.
към втори вариант >>
17.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Ако една високопоставена
дама
отиде с нова рокля на бал, на концерт или на театър, роклята й може да предизвика такава критика, че явяването й втори път със същата рокля става невъзможно.
Ние отричаме това твърдение. Според нас, нервните болести се дължат на големи безпокойства, тревоги, смущения и др. Например, някой работил няколко години наред върху някаква книга, но като излезе на бял свят, той започва да се безпокои как ще я приемат, каква преценка ще дадат за нея, какво ще кажат критиците за него и т.н. Щом се безпокои и смущава от тези въпроси, непременно нервите му ще се разстроят. Значи, страхът от критиката прави хората нервни.
Ако една високопоставена
дама
отиде с нова рокля на бал, на концерт или на театър, роклята й може да предизвика такава критика, че явяването й втори път със същата рокля става невъзможно.
В прочетените стихове се казва, че една от жените боледувала дванадесет години, а другата – осемнадесет. Числата 12 и 18 определят категориите, към които се отнасят болестите на двете жени. Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила един от Божествените закони. Тя живяла на земята, без да отправя погледа си към Бога. Числото 12 е съставено от числата 1 и 2.
към беседата >>
Ако една исокопоставена
дама
отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно.
(втори вариант)
Ние отричаме това твърдение. Споредъ насъ, нервнитѣ болести се дължатъ на голѣми безпокойства, тревоги, смущения и др. Напримѣръ, нѣкой работилъ нѣколко години наредъ върху нѣкаква книга, но като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, той започва да се безпокои, какъ ще я приематъ, каква преценка ще дадатъ за нея, какво ще кажатъ критицитѣ за него и т. н. Щомъ се безпокои и смущава отъ тѣзи въпроси, непремѣнно нервитѣ му ще се разстроятъ. Значи, страхътъ отъ критиката прави хората нервни.
Ако една исокопоставена
дама
отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно.
Въ прочетенитѣ стихове се казва, че една отъ женитѣ боледувала дванадесеть години, а другата — осемнадесеть. Числата 12 и 18 опредѣлятъ категориитѣ, къмъ които се отнасятъ болеститѣ на дветѣ жени. Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони. Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога. Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2.
към втори вариант >>
18.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Един ден и Бог, като високопоставената
дама
, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето?
Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира. Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае. От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни.
Един ден и Бог, като високопоставената
дама
, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето?
Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване. Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно.
към беседата >>
Единъ день и Богъ, като високопоставената
дама
, ще каже на слугинята: Приготви ли яденето?
(втори вариант)
Щомъ се отказватъ отъ праженето на лука, отъ готвенето, тѣ сами противодействуватъ на мисъльта си, не ѝ даватъ възможность да се развива. Огъньтъ, тенджерата, тиганътъ, лукътъ представятъ предметъ на мисъльта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на хранитѣ, знае, какъ да ги хармонира. Сѫщо така тя познава, какви мисли влизатъ въ ума ѝ — въ нейния вѫтрешенъ тиганъ; тя знае, какъ да ги съчетае. Отъ Божествено гледище, човѣшкиятъ мозъкъ не е нищо друго, освенъ тиганъ, въ който се готвятъ мислитѣ на човѣка, за да излѣзе отъ тѣхъ нѣщо ценно, което да задоволи, както самия човѣкъ, така и неговитѣ ближни.
Единъ день и Богъ, като високопоставената
дама
, ще каже на слугинята: Приготви ли яденето?
Донеси го, да го опитамъ. Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бѫде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли цѣлия си животъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка ще бѫдатъ за нея ценни предмети за изучаване.
към втори вариант >>
19.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка
дама
гласувала за себе си.
При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с присъствието си. Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен. Защо?
Получили се дванадесет различни бюлетинки: всяка
дама
гласувала за себе си.
Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученика – Заведеевите синове. В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място: единият отдясно на Христа, а другият – отляво. Оттук виждаме многоженството на Духа. Той има няколко жени, т.е. няколко души.
към беседата >>
— Получили се 12 различни бюлетинки: всѣка
дама
гласувала за себе си.
(втори вариант)
При посрѣщането на единъ великъ гостъ били избрани 12 красиви дами, да участвуватъ съ присѫтствието си. Една отъ тѣхъ трѣбвало да поднесе букета на великия гостъ. Голѣмъ споръ се повдигналъ между дамитѣ, коя отъ тѣхъ да избератъ. Понеже не дошли до нѣкакво съгласие, тѣ решили да пристѫпятъ къмъ гласуване. Като прегледали бюлетинкитѣ, въпросътъ пакъ останалъ неразрешенъ. Защо?
— Получили се 12 различни бюлетинки: всѣка
дама
гласувала за себе си.
Голѣмо изкуство е да може човѣкъ чрезъ волята си да примири своя умъ и своето сърдце така, както Христосъ примири двамата си ученика — Заведеевитѣ синове. Въ разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро мѣсто: единиятъ отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво. Оттукъ виждаме многоженството на духа. Той има нѣколко жени, т. е. нѣколко души.
към втори вариант >>
20.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Които последваха
Адама
.
Да слезе Ангелът, да раздвижи водата, за да влезе той пръв и да се окъпе. Движението на водата представлява идването на новия живот, който има за цел да раздвижи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Умът, сърцето и волята на мнозина са парализирани, т.е. не могат свободно да се проявяват. Кои хора не са свободни днес?
Които последваха
Адама
.
Те, именно, обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от животинското си естество, което ги ограничава, и да влязат във водата, да се излекуват. Ние не говорим за животните вън от човека, които имат своето велико предназначение; ние говорим за животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото в него. Всяко животно е символ на нещо. Например, волът е символ на търпението, но той има рога, с които разрешава социалните въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трябва да се приближава до него.
към беседата >>
— Които последваха
Адама
.
(втори вариант)
— Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе. Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ?
— Които последваха
Адама
.
Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ. Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него. Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него.
към втори вариант >>
21.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Наистина, Ева яде от този плод, даде и на
Адама
да яде и от този момент се отвориха очите им.
Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности. „Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли“. В Битието се говори за змията, която изкушавала Ева да яде от забранения плод, за да се отворят очите й.
Наистина, Ева яде от този плод, даде и на
Адама
да яде и от този момент се отвориха очите им.
С дясното си око те гледаха към света, т.е. към съблазните в живота. Казва се, че Адам и Ева били голи в рая; всъщност, не е така. В голотата, за която се говори, се крие друго нещо, не се разбира външна голота. И за развитието на човечеството учените дават различни обяснения, но истината стои далеч от тях.
към беседата >>
Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на
Адама
.
В противен случай, за предпочитане е да се освободи от тях. Всички народи се бият за повече земя; в края на краищата, освен че нищо не печелят, но животът им поскъпва толкова много, че едва дишат под тежестта му. И България се би за Македония, без да я спечели. Печалбата от войната е поскъпването на живота. Днес всички се чудят, как да плащат дълговете си.
Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на
Адама
.
Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа. Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание.
към беседата >>
Преди
Адама
са живели възвишени, чисти и умни хора.
И България се би за Македония, без да я спечели. Печалбата от войната е поскъпването на живота. Днес всички се чудят, как да плащат дълговете си. Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа.
Преди
Адама
са живели възвишени, чисти и умни хора.
Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание. И да имам време и пособия, не бих могъл да докажа истинността на думите си. Истината не се нуждае от доказателства.
към беседата >>
22.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Той отиваше от Ерусалим за
Дамаск
– един културен център, и падна от коня си.
Какво представят болшевиците? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате, или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва. Ето, и Павел беше един от правоверните, но убеждението му се измени.
Той отиваше от Ерусалим за
Дамаск
– един културен център, и падна от коня си.
Тогавашните християни бяха болшевици, които застрашаваха старата култура, затова ги гонеха и преследваха, да ги накажат. Срещна го Христос и го запита: Савле, защо ме гониш? Защо гониш моите хора? Савел запита: Какво искаш от мене, Господи? Казвате: Тогава всички да станем болшевици.
към беседата >>
Павел отиваше в
Дамаск
да събори тия тела, в които живееше Духът Божи.
Ако не можеш да направиш нова, не бутай старата. Ако Божият Дух не живее в тялото на човека, това тяло може да се събори. Но само смъртта има право да разрушава човешките тела. Там, дето Божият Дух живее, ти нямаш право да насочиш артилерията си към тоя човек и да го събориш. От Божествено гледище, това е престъпно.
Павел отиваше в
Дамаск
да събори тия тела, в които живееше Духът Божи.
Те представяха истинската култура. След като се срещна с Ананий, Савел измени своя стар възглед и прогледа. Една от дебрите черти на Ананий е, че той повярва на Господа. Следователно, дойде ли в ума ви една светла мисъл, не казвайте, че сте заблудени, че това е някаква философия, но вярвайте в тая мисъл и я приемете. Аз твърдя, че чувствата и мислите на човека са толкова верни, колкото и чувствата и мислите на даден философ, в който той вярва.
към беседата >>
Мнозина отивате в
Дамаск
, но половината от вас още по пътя ще паднат от коня си и ще ослепеят.
” Това е закон. – Значи има закон, който повелява на човека да не убива. Обаче, няма закон, който може да го накара да обича. И Господ му рече: „Стени, та иди на улицата и попитай в дома на Юда за някого си, на име Савел, и го научи.” Савел е бил голям консерватор. И до днес още вие сте от партията на Савла.
Мнозина отивате в
Дамаск
, но половината от вас още по пътя ще паднат от коня си и ще ослепеят.
Павел отиваше от Ерусалим за Дамаск, полето на мъдростта. Той не отиваше за Ерусалим, дето Христос опита любовта на хората. Всеки човек се е качил на своя кон и отива за Дамаск, но ще падне от него, ще напусне своите стари възгледи и ще възприеме новите възгледи. Чрез тях ще се домогне до мъдростта и хармонията в света. Не става ли същото и в природата?
към беседата >>
Павел отиваше от Ерусалим за
Дамаск
, полето на мъдростта.
– Значи има закон, който повелява на човека да не убива. Обаче, няма закон, който може да го накара да обича. И Господ му рече: „Стени, та иди на улицата и попитай в дома на Юда за някого си, на име Савел, и го научи.” Савел е бил голям консерватор. И до днес още вие сте от партията на Савла. Мнозина отивате в Дамаск, но половината от вас още по пътя ще паднат от коня си и ще ослепеят.
Павел отиваше от Ерусалим за
Дамаск
, полето на мъдростта.
Той не отиваше за Ерусалим, дето Христос опита любовта на хората. Всеки човек се е качил на своя кон и отива за Дамаск, но ще падне от него, ще напусне своите стари възгледи и ще възприеме новите възгледи. Чрез тях ще се домогне до мъдростта и хармонията в света. Не става ли същото и в природата? Окапват старите листа и нови се явяват.
към беседата >>
Всеки човек се е качил на своя кон и отива за
Дамаск
, но ще падне от него, ще напусне своите стари възгледи и ще възприеме новите възгледи.
И Господ му рече: „Стени, та иди на улицата и попитай в дома на Юда за някого си, на име Савел, и го научи.” Савел е бил голям консерватор. И до днес още вие сте от партията на Савла. Мнозина отивате в Дамаск, но половината от вас още по пътя ще паднат от коня си и ще ослепеят. Павел отиваше от Ерусалим за Дамаск, полето на мъдростта. Той не отиваше за Ерусалим, дето Христос опита любовта на хората.
Всеки човек се е качил на своя кон и отива за
Дамаск
, но ще падне от него, ще напусне своите стари възгледи и ще възприеме новите възгледи.
Чрез тях ще се домогне до мъдростта и хармонията в света. Не става ли същото и в природата? Окапват старите листа и нови се явяват. Така старото се обновява и освобождава от противоречията на живота. На какво се дължат противоречията?
към беседата >>
Всички трябва да отидем в
Дамаск
, мястото на разумността, на растенето.
Към всички учения имам разположение, но като срещна човек с крив надпис, казвам: Приятелю, някой ти е турил крив надпис. Не се оправдавай, че така си го купил, но опитай го и го промени. От всички се изисква да промените обявленията си. Днес всички хора Сме като Павла, без коне. И Павел пита, какво трябва да се прави.
Всички трябва да отидем в
Дамаск
, мястото на разумността, на растенето.
Дамаск е равностранен триъгълник, т. е закон на равновесие. Тук силите действат еднакво. Вие, които ме слушате, трябва да имате почитание към всичко в света. Старите корени нека изгният и от тях да се образуват нови корени, нови листа, цветове и плодове.
към беседата >>
Дамаск
е равностранен триъгълник, т.
Не се оправдавай, че така си го купил, но опитай го и го промени. От всички се изисква да промените обявленията си. Днес всички хора Сме като Павла, без коне. И Павел пита, какво трябва да се прави. Всички трябва да отидем в Дамаск, мястото на разумността, на растенето.
Дамаск
е равностранен триъгълник, т.
е закон на равновесие. Тук силите действат еднакво. Вие, които ме слушате, трябва да имате почитание към всичко в света. Старите корени нека изгният и от тях да се образуват нови корени, нови листа, цветове и плодове. Старите вярвания, старата философия, всичко старо трябва да окапе, да умре.
към беседата >>
Дамаск
е новата култура, която иде вече, а Ананий е носител на тая култура.
Небето иска герои. Ако не си готов да бъдеш герой, небето няма да се занимава с тебе. То ще те остави настрана, като последен престъпник. Господ рече на Анания: „Иди при Савла, който живее на улицата, наречена Права”. Правата улица е Христос.
Дамаск
е новата култура, която иде вече, а Ананий е носител на тая култура.
Савел, това са болшевиците. Те имат идеи, но нямат методи. В идейно отношение те са прави, но методите им са криви. Едно трябва да пазят: да не се отклонят от идеите си. Ако не се отклонят, ще свършат добра работа в света.
към беседата >>
Той отиваше от Ерусалим за
Дамаск
- един културен център, и падна от коня си.
(втори вариант)
Какво представят болшевиците? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате, или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва. Ето, и Павел беше един от правоверните, но убеждението му се измени.
Той отиваше от Ерусалим за
Дамаск
- един културен център, и падна от коня си.
Тогавашните християни бяха болшевици, които застрашаваха старата култура, затова ги гонеха и преследваха, да ги накажат. Срещна го Христос и го запита: „Савле, защо Ме гониш? Защо гониш Моите хора? " Савел запита: „Какво искаш от мене, Господи? "
към втори вариант >>
Павел отиваше в
Дамаск
да събори тия тела, в които живееше Духът Божи.
(втори вариант)
" Казвам: имаш право да събориш една стара къща, но на мястото й да направиш нова. Ако не можеш да направиш нова, не бутай старата. Ако Божият Дух не живее в тялото на човека, това тяло може да се събори. Но само смъртта има право да разрушава човешките тела. Там, дето Божият Дух живее, ти нямаш право да насочиш артилерията си към тоя човек и да го събориш - от Божествено гледище това е престъпно.
Павел отиваше в
Дамаск
да събори тия тела, в които живееше Духът Божи.
Те представяха истинската култура. След като се срещна с Ананий, Савел измени своя стар възглед и прогледа. Една от добрите черти на Ананий е, че той повярва на Господа. Следователно дойде ли в ума ви една светла мисъл, не казвайте, че сте заблудени, че това е някаква философия, но вярвайте в тая мисъл и я приемете. Аз твърдя, че чувствата и мислите на човека са толкова верни, колкото и чувствата и мислите на даден философ, в който той вярва.
към втори вариант >>
Мнозина отивате в
Дамаск
, но половината от вас още по пътя ще паднат от коня си и ще ослепеят.
(втори вариант)
" Това е закон. Значи има закон, който повелява на човека да не убива. Обаче няма закон, който може да го накара да обича. И Господ му рече: „Стани, та иди на улицата... и попитай в дома на Юда за някого си на име Савел, и го научи." Савел е бил голям консерватор. И до днес още вие сте от партията на Савла.
Мнозина отивате в
Дамаск
, но половината от вас още по пътя ще паднат от коня си и ще ослепеят.
Павел отиваше от Ерусалим за Дамаск, полето на мъдростта. Той не отиваше за Ерусалим, дето Христос опита любовта на хората. Всеки човек се е качил на своя кон и отива за Дамаск, но ще падне от него, ще напусне своите стари възгледи и ще възприеме новите възгледи. Чрез тях ще се домогне до мъдростта и хармонията в света. Не става ли същото и в природата?
към втори вариант >>
Павел отиваше от Ерусалим за
Дамаск
, полето на мъдростта.
(втори вариант)
Значи има закон, който повелява на човека да не убива. Обаче няма закон, който може да го накара да обича. И Господ му рече: „Стани, та иди на улицата... и попитай в дома на Юда за някого си на име Савел, и го научи." Савел е бил голям консерватор. И до днес още вие сте от партията на Савла. Мнозина отивате в Дамаск, но половината от вас още по пътя ще паднат от коня си и ще ослепеят.
Павел отиваше от Ерусалим за
Дамаск
, полето на мъдростта.
Той не отиваше за Ерусалим, дето Христос опита любовта на хората. Всеки човек се е качил на своя кон и отива за Дамаск, но ще падне от него, ще напусне своите стари възгледи и ще възприеме новите възгледи. Чрез тях ще се домогне до мъдростта и хармонията в света. Не става ли същото и в природата? Окапват старите листа и нови се явяват.
към втори вариант >>
Всеки човек се е качил на своя кон и отива за
Дамаск
, но ще падне от него, ще напусне своите стари възгледи и ще възприеме новите възгледи.
(втори вариант)
И Господ му рече: „Стани, та иди на улицата... и попитай в дома на Юда за някого си на име Савел, и го научи." Савел е бил голям консерватор. И до днес още вие сте от партията на Савла. Мнозина отивате в Дамаск, но половината от вас още по пътя ще паднат от коня си и ще ослепеят. Павел отиваше от Ерусалим за Дамаск, полето на мъдростта. Той не отиваше за Ерусалим, дето Христос опита любовта на хората.
Всеки човек се е качил на своя кон и отива за
Дамаск
, но ще падне от него, ще напусне своите стари възгледи и ще възприеме новите възгледи.
Чрез тях ще се домогне до мъдростта и хармонията в света. Не става ли същото и в природата? Окапват старите листа и нови се явяват. Така старото се обновява и освобождава от противоречията на живота. На какво се дължат противоречията?
към втори вариант >>
Всички трябва да отидем в
Дамаск
, мястото на разумността, на растенето.
(втори вариант)
Като говоря за теософия, окултизъм или християнство, разбирам методи за придобиване на известни данни. Към всички учения имам разположение, но като срещна човек с крив надпис, казвам: „Приятелю, някой ти е турил крив надпис." Не се оправдавай, че така си го купил, но опитай го и го промени. От всички се изисква да промените обявленията си. Днес всички хора сме като Павла - без коне. И Павел пита какво трябва да се прави.
Всички трябва да отидем в
Дамаск
, мястото на разумността, на растенето.
Дамаск е равностранен триъгълник, тоест закон на равновесие. Тук силите действат еднакво. Вие, които ме слушате, трябва да имате почитание към всичко в света. Старите корени нека изгният и от тях да се образуват нови корени, нови листа, цветове и плодове. Старите вярвания, старата философия, всичко старо трябва да окапе, да умре.
към втори вариант >>
Дамаск
е равностранен триъгълник, тоест закон на равновесие.
(втори вариант)
Към всички учения имам разположение, но като срещна човек с крив надпис, казвам: „Приятелю, някой ти е турил крив надпис." Не се оправдавай, че така си го купил, но опитай го и го промени. От всички се изисква да промените обявленията си. Днес всички хора сме като Павла - без коне. И Павел пита какво трябва да се прави. Всички трябва да отидем в Дамаск, мястото на разумността, на растенето.
Дамаск
е равностранен триъгълник, тоест закон на равновесие.
Тук силите действат еднакво. Вие, които ме слушате, трябва да имате почитание към всичко в света. Старите корени нека изгният и от тях да се образуват нови корени, нови листа, цветове и плодове. Старите вярвания, старата философия, всичко старо трябва да окапе, да умре. От техните сокове ще се създаде новата култура.
към втори вариант >>
Господ рече на Анания: „Иди при Савла, който живее на улицата, наречена Права." Правата улица е Христос,
Дамаск
е новата култура, която иде вече, а Ананий е носител на тая култура.
(втори вариант)
В живота си човек напредва, но се връща и назад, зависи как е свършил работата си. Ако си я криво изтъкал, ще се върнеш да я поправиш, колкото страдания и да ти струва това. Небето иска герои. Ако не си готов да бъдеш герой, небето няма да се занимава с тебе. То ще те остави настрана като последен престъпник.
Господ рече на Анания: „Иди при Савла, който живее на улицата, наречена Права." Правата улица е Христос,
Дамаск
е новата култура, която иде вече, а Ананий е носител на тая култура.
Савел, това са бол- шевиците. Те имат идеи, но нямат методи. В идейно отношение те са прави, но методите им са криви. Едно трябва да пазят: да не се отклонят от идеите си. Ако не се отклонят, ще свършат добра работа в света.
към втори вариант >>
23.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Тя е отлична
дама
, толкова изящно ходене аз не съм виждал, не съм виждал друга
дама
да ходи тъй гъвкаво и прилично.
Вие се привличате от нея, приковала ви е тя тук и ви държи. Вие ли ходите или тя ходи? – Аз мисля, че земята ходи във вас. Това са само нахвърляни философски мисли. Земята ходи и се движи.
Тя е отлична
дама
, толкова изящно ходене аз не съм виждал, не съм виждал друга
дама
да ходи тъй гъвкаво и прилично.
Като се движи в пространството, тя не произвежда никакъв шум. Никакъв прах не вдига, както съвременните дами. Земята е толкова учтива, че не иска да събуди никого, като минава, затова никой не я усеща. Понеже тя е впила очите си към слънцето, своя любовник. А съвременните госпожи правят обратното.
към беседата >>
24.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Бог задоволи преждевременно желанието на
Адама
, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци.
Самата величина остава неизменна. Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така пристъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо.
Бог задоволи преждевременно желанието на
Адама
, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци.
Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура. Блудният син представя старото човечество, а възкръсналия човек – Христос – представя новото човечество, което се създава сега. Днес казвам на жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот, а на мъжа да се радва, че има другарка, създадена по образ и подобие на Бога – Как ще бъде създадена новата жена, и откъде ще се вземе материал за нея?
към беседата >>
Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на
Адама
, да направи новата жена.
Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така пристъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо. Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци.
Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на
Адама
, да направи новата жена.
Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура. Блудният син представя старото човечество, а възкръсналия човек – Христос – представя новото човечество, което се създава сега. Днес казвам на жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот, а на мъжа да се радва, че има другарка, създадена по образ и подобие на Бога – Как ще бъде създадена новата жена, и откъде ще се вземе материал за нея? Това ще разрешите вие.
към беседата >>
25.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Казано е в Писанието, че Бог извади от
Адама
едно ребро и направи от него жената.
Те не са произволни, нито необходими. Те не са насилие, но свободна проява на човешката душа. В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка. Думата „проява” е употребена в философски смисъл. На обикновен език казваме: Два сина, родени от един и същ баща и от една и съща майка.
Казано е в Писанието, че Бог извади от
Адама
едно ребро и направи от него жената.
Оттук излиза, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в действителност, без да се съблазни. Който не разбира тоя език, ще се съблазни и криво ще го изтълкува. Под „жена” сегашният мъж ще каже, че тя е същество, което гледа къща, готви, ражда деца и ги отглежда. Под „мъж” сегашната жена ще каже, че той е същество, създадено да гради къщи, да внася в къщата необходимите блага за подържане на живота, да се грижи за външните работи.
към беседата >>
Като се казва в Писанието, че Господ извадил от
Адама
едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област.
(втори вариант)
Съзнателният живот има две посоки на движение. Тези посоки не са произволни, не са необходими, не подразбират насилственост, но са свободно проявление на човешката душа. В прочетената притча Христос представлява тези двама синове, проявление на един и същ баща, на една и съща майка. Като казвам думата „проявление", то е философско изражение. На обикновен език „проявление" на една майка и един баща означава родени от една майка, родени от един баща, макар че сега бащата не ражда.
Като се казва в Писанието, че Господ извадил от
Адама
едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област.
Онзи, който разбира този Божествен език, ще изтълкува нещата, тъй както си са, а онзи, който не разбира този език, ще се съблазни и ще изтълкува това, което не е. Ако попитам един съвременен мъж какво подразбира под думата „жена", ще ми каже, че тя е домакиня, която трябва да готви, да наглежда къщата, да ражда деца и да ги отглежда. Ако попитам жената що е мъжът, ще ми каже, че той е човекът, който е длъжен да съгради къщата и да принася отвън каквото е нужно да нея. Всичката философия на съвременния живот е съградена върху тези две положения. Аз считам, че всички философи писатели са готвачи.
към втори вариант >>
Земята е като една
дама
, която ще наблюдавам дали играе правилно, или не.
(втори вариант)
" Това свършване на света ще бъде велико събитие, с велики салюти ще се поздрави и посрещне Господ. Реките ще придойдат и ще излязат от коритата си. Земята ще се разтърси и ще започне да се радва на Господа. Вулканите със силни гръмове ще поздравяват Господа. Аз ще гледам колко поздрави ще се получат и какви движения ще направи земята.
Земята е като една
дама
, която ще наблюдавам дали играе правилно, или не.
Христос запитва: „Кой от двамата синове Божии е изпълнил волята Божия? " Свещениците казват: „Онзи, който се отказал да изпълни волята на Отца си, той я е изпълнил, защото после се разкаял." Вие може да се считате голям грешник, но веднага се решите да изпълните волята на Баща си, затова този последен момент ви спасява и вие сте на нивата. Едно добро и много добрини - за мене това е равносилно. Може да си направил хиляди злини, а в последния момент да си направил едно добро. Това добро обръща съдбините на твоя живот.
към втори вариант >>
26.
Девети март (22 март)
,
ИБ
, , 9.3.1920г.,
С появяването на
Адама
човек е почнал да еволюира, да се качва нагоре към Бога.
Но тъй, просто казано, 9 март, денят на равноденствието, е денят, в който човек е бил създаден, роден. И този ден се пада в петък. Не мислете, че по-напред не е имало равноденствие – имало е. Равноденствието на човека е възкачването на слънцето от юг към север. Югът е надолу, а северът – нагоре.
С появяването на
Адама
човек е почнал да еволюира, да се качва нагоре към Бога.
Сега, ако вие може да ознаменувате 9 март, в смисъл че днес се раждате, т.е. скритите във вас сили Божествени да започнат нова еволюция, да еволюирате към Бога, то е равноденствие, или минаване от едно състояние на битието към друго. Равноденствието всякога трябва да внася най-хубавите мисли, най-хубавите желания в човешката душа и тогава всички онези семенца, които са скрити в земята, започват да израстват, да се развиват, да цъфтят и след това се явява тяхното благоухание. Същият закон е и по отношение на човека. Човек без Божественото е като гола земя и ние казваме: „Този човек е студен, отвратителен, няма никаква красота в него.“ Но дойде ли скритото, Божественото у човека, тези семенца, треви и цветя постепенно почват да израстват, цветята се обличат в червенина и човек става красив.
към беседата >>
27.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Тя иска да им каже: "Вие не сте научили закона на Братството." И като прочетете първата глава на Битието, ще видите, че Господ казва на
Адама
и Ева: "Вие ще ядете от всички плодове, но само от един няма да ядете, и в който ден ядете от този забранен плод, ще умрете." Забраненият плод, това е съвременният егоизъм.
Не, в Живата Природа има един закон, който тя прилага към всички - и към богатия, и към бедния. Сиромахът казва: "Ама този богат човек има да яде, да пие, охолно живее, а за мене няма нищо". Ти не знаеш, че страданията на този богат човек са задържани за след четиридесет-петдесет години. Природата не взема ли еднакво мазнините и на богатия, и на сиромаха? Какво иска да каже Природата с това, като обира мазнините на хората?
Тя иска да им каже: "Вие не сте научили закона на Братството." И като прочетете първата глава на Битието, ще видите, че Господ казва на
Адама
и Ева: "Вие ще ядете от всички плодове, но само от един няма да ядете, и в който ден ядете от този забранен плод, ще умрете." Забраненият плод, това е съвременният егоизъм.
Един човек, който иска да работят за него, а той да живее на гърба на другите, един човек, който иска да се храни за сметка на вдовиците и бедните сирачета, един човек, който иска да се бори с толкова народи, той яде от забранения плод. Ето защо всички трябва да бъдем последователни в това Велико учение. Де е учил Христос да има войни, да се бием или да се молим за война да помага Бог на едната или на другата от воюващите страни? Преди хиляда-две хиляди години това нещо имаше смисъл, но сега вече е отживяло времето си. Де е тази правоверност, за която парадират, де е истинското християнство?
към беседата >>
28.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Лисицата казала: "Погледнете какво има около шията на онази
дама
." Казали й: "Лисича кожа." И лисицата се отказала да се помири с човека, защото изказала недоверие към него.
Човешкият свят изисква постоянно да бъде в лъчите на тая Божествена любов, която е готова да се жертва. Ако вие поставите един човек да стои постоянно в една изба, мислите ли, че той ще бъде доволен? Има един анекдот за конгреса на животните. Те се събрали на конгрес и когато жълтурката предложила да се върнат и примирят с хората, минавал един човек отдалеч. Вълкът казал на другите: "Погледнете що има около шията на тоя човек." Казали му: "Вълча кожа." Вълкът отговорил: "Аз се отказвам да се помиря с човека." Ето, минавала жена.
Лисицата казала: "Погледнете какво има около шията на онази
дама
." Казали й: "Лисича кожа." И лисицата се отказала да се помири с човека, защото изказала недоверие към него.
Птичките казали: "Погледнете на шапките на ония дами, не са ли нашите перца, крака, опашки по главите на тия жени." Животните са по-умни, те не стоят по четири часа в кухнята за своя възлюблен. Сготви му, а той я набие и я изпъди. Защо? Жената не трябва да кълца месо, лук за своя мъж. Разбирайте ме в широкия смисъл.
към беседата >>
29.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Едно време, преди да се яви Ева, мъжът имаше 13 ребра, но Бог извади едното ребро от него, именно тринадесетото, и каза на
Адама
: "Бъди внимателен с числото 13, то е едновременно числото на правдата и злото в света." Числото 19 е месечината.
Знаете ли защо понякога стават земетресения? Има добри хора на земята, които, като засвирят със своите кавали, тъй много разиграват земята, че тя започва да изхвърля своята вътрешна материя във вид на лава и казва: "Долу, долу старите дрехи, изхвърлете старите си къщи, излезте от затворите, отворете прозорците си! " Като се събори твоята колиба, благодари на Бога и кажи: "Благодаря Ти, Боже, че ми помогна да изляза от тази срутена къща." Погледнете птичките, като станат сутрин, как започват да благодарят и славят Бога с пеенето си. А вие като станете, започвате: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Или: Тази моя жена ще ми умори живота." Не, тя няма да ви умори, тя си носи своето щастие, тя беше числото 13 у вас и тогава ви правеше по-голяма беля, а сега е излязла от вас.
Едно време, преди да се яви Ева, мъжът имаше 13 ребра, но Бог извади едното ребро от него, именно тринадесетото, и каза на
Адама
: "Бъди внимателен с числото 13, то е едновременно числото на правдата и злото в света." Числото 19 е месечината.
Не се обиждайте вие, жените, защото трябва да знаете, че едно време месечината е била светла като слънцето, но сега е изгаснала, мъртва е. Ще дойде време, когато тя отново ще оживее. Някой казва: "Цяла месечинка е моята възлюблена." Казвам: Ти никога няма да задоволиш твоята месечинка, тя постоянно се пълни и празни. – "А какво да правя? " – Когато тя стане като слънцето, ще дойде време, когато ще живеете по образ и подобие Божие и ще бъдете радостни и весели.
към беседата >>
30.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човѣкъ, бащата.“ Не, Адамъ не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от
Адама
реброто.
(втори вариант)
Това недоволство, колкото малко и да е, указва влияние върху бѫдещето развитие на ума и на сърцето на дѣтето, тѣ го подтикватъ къмъ бѫдещи прѣстѫпления. Защо? – Защото родителитѣ на дѣтето не сѫ създадени по образъ на познанието. Безразлично е, кой е дошълъ по-рано на свѣта, момчето или момичето. Кажете на дѣтето си „добрѣ дошло“ и благодарете. При първото творение па човѣка, който билъ направенъ по образъ и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврѣменно, а при второто творение на човѣка, първо се ражда синътъ, а послѣ жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си.
Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човѣкъ, бащата.“ Не, Адамъ не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от
Адама
реброто.
Въ Писанието се казва: „Който люби баща си или майка си повече отъ мене, не е достоенъ за мене“, а то значи: Който люби външната форма повече отъ Мене, Който създавамъ всичко, не е достоенъ за мене. Синътъ, който имате тукъ на земята, той е само по форма вашъ синъ, вие имате другъ синъ, друга дъщеря. Кои сѫ тѣ? Тѣ сѫ създаденитѣ по образъ Божий, тѣ иматъ знания и ако дойдатъ тукъ на земята, ще донесатъ такава любовь, че и майката и бащата ще бѫдатъ доволни. И тъй, квадратътъ образува дома, раждането на двѣтѣ дѣца, а като се подвижи този домъ, образува се обществото, образува се кубътъ.
към втори вариант >>
31.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Превеждам нейното писмо: „Наистина, ти си добър, учен човек, но си обикновен чиновник, с малка заплата...“ Многоточието означава: Аз съм
дама
от високо общество, ти не можеш да изпълняваш моите изисквания.
Тоя момък работи с няколко неизвестни. Казвам: Приятелю, трябва да превърнеш тия числа. Между вас трябва да се установят правилни отношения. И момата пише писмо на момъка. През всеки два–три реда поставя многоточие.
Превеждам нейното писмо: „Наистина, ти си добър, учен човек, но си обикновен чиновник, с малка заплата...“ Многоточието означава: Аз съм
дама
от високо общество, ти не можеш да изпълняваш моите изисквания.
Като чете писмото, той се спира, мисли какво иска да каже тя с многоточието. – Много проста работа. Точките са пари, златни колелца, английски или американски. Казваш за двама млади: „Много се обичат тия млади“. – Погледнете писмата им, да видите, на колко места има многоточия.
към беседата >>
Многоточието значи: азъ съмъ
дама
отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания.
(втори вариант)
Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини. Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие.
Многоточието значи: азъ съмъ
дама
отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания.
Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви.
към втори вариант >>
32.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Ако паритѣ ви сѫ една пукната
дамаджана
, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или
дамаджаната
?
(втори вариант)
Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви?
Ако паритѣ ви сѫ една пукната
дамаджана
, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или
дамаджаната
?
Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности.
към втори вариант >>
Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и
дамаджани
не ни трѣбватъ.
(втори вариант)
Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната?
Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и
дамаджани
не ни трѣбватъ.
Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности. Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“
към втори вариант >>
Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи
дамаджани
, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно.
(втори вариант)
Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ.
Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи
дамаджани
, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно.
Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности. Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“ Този ангелъ слѣзълъ на земята и намерилъ женитѣ прѣдъ гроба.
към втори вариант >>
33.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
И аз не съм срещнал още една съвременна
дама
, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин.
Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват.
И аз не съм срещнал още една съвременна
дама
, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин.
Разбирате ли защо? – Защото законът не позволява. Следователно ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче. И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие. Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва.
към беседата >>
34.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
Това значи: земята не е била устроена, обикновена
дама
е била, та за женитба е трябвало един дълъг период, догдето се накичи като булка.
А усъвършенстването е един естествен процес. И аз казвам: момата, когато се готви да се жени, нали трябва да мине известна еволюция, та булски дрехи, та корделки, та чепици, та панделки, та това, та онова, и цяла еволюция; после, зълви наоколо десетина ще я обличат, ще я редят – цяла еволюция трябва да мине, и като я облекат, цял ескорт ще има подире ѝ – със сватове, с кумици, с гайди. Що е сватба? – То е една цяла еволюция. Булката е била неустроена, необлечена в булчински дрехи, и е трябвало да се облече.
Това значи: земята не е била устроена, обикновена
дама
е била, та за женитба е трябвало един дълъг период, догдето се накичи като булка.
И като стане тази сватба, тогава всички тръгват с гайдите, със свирките. Това е приятно в живота. Сега някои, като ме слушат, казват: „Този език не е религиозен“. Аз отдавна съм се отказал да говоря на религиозен език. И аз пиша един нов речник, в който казвам тъй: всеки разумен човек трябва да се научи да говори по Божественому; всеки разумен човек трябва да изучи Божествената граматика: глаголите, прилагателните, съществителните, съюзите, местоименията, представките, приставките и там как ги казвате – всичките тия неща трябва да се научат.
към беседата >>
35.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
А за
Адама
и Ева казват: „Защото били много чисти и свети, затова ходели голи, а децата били грешни, те да се облекат“.
И културата сега мяза на тези Адам и Ева в рая. Казва там Писанието, че голи били. Един човек, който в Божествения рай може да бъде гол, можете да разберете, какъв е бил мързеливец. И като видял Господ, че няма да работят те в рая, изпъдил ги навън – да се облекат. И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха да ви пратят в лудницата.
А за
Адама
и Ева казват: „Защото били много чисти и свети, затова ходели голи, а децата били грешни, те да се облекат“.
Но там е въпросът: Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много почтени хора, Господ не би ги изпъдил из рая. Не е ли така? Но веднъж ги е изпъдил и аз сега като някой адвокат говоря, и те не са били почтени. Какво ще кажете вие ако бащата и майката бяха много почтени, Господ би ги държал в рая, не би ги изпъдил. Тъй че не произлизате от много благородна фамилия, и не само вие, но всички.
към беседата >>
36.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
И сега, като мине някоя богата
дама
, облечена хубаво, казвам си: и ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш.
Колко ти не достигат? “ – „Един лев.“ Казвам да вървим, че може из пътя, като се разговаряме, някои да купят вестници. Вървим и се разговаряме: „Ти гледаш, че съм боса“, ми казва тя. – „Гледам те.“ – „Знаеш ли защо съм боса? Защото не съм добра; ако бях добра, щях да бъда обута.
И сега, като мине някоя богата
дама
, облечена хубаво, казвам си: и ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш.
Един ден гледам една дама с един господин седят в една бирария и пият и си говорят любезно; и казвам си: Хм, ще продавате и вие вестници като мене! “ И казва ми тя: „Сега се наказвам, нещо ми говори в мене: не искам нищо даром“. Така вървяхме оттук, оттам и се разговаряхме с това малко момиченце. Запитах я: „Не искаш ли да идеш на училище? “ – „Искам, ако мога сама да си спечеля пари; но ако не, не искам учение.
към беседата >>
Един ден гледам една
дама
с един господин седят в една бирария и пият и си говорят любезно; и казвам си: Хм, ще продавате и вие вестници като мене!
“ – „Един лев.“ Казвам да вървим, че може из пътя, като се разговаряме, някои да купят вестници. Вървим и се разговаряме: „Ти гледаш, че съм боса“, ми казва тя. – „Гледам те.“ – „Знаеш ли защо съм боса? Защото не съм добра; ако бях добра, щях да бъда обута. И сега, като мине някоя богата дама, облечена хубаво, казвам си: и ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш.
Един ден гледам една
дама
с един господин седят в една бирария и пият и си говорят любезно; и казвам си: Хм, ще продавате и вие вестници като мене!
“ И казва ми тя: „Сега се наказвам, нещо ми говори в мене: не искам нищо даром“. Така вървяхме оттук, оттам и се разговаряхме с това малко момиченце. Запитах я: „Не искаш ли да идеш на училище? “ – „Искам, ако мога сама да си спечеля пари; но ако не, не искам учение. В света има много учени хора.
към беседата >>
И тъй казва Господ – с пот на чело, и затова изпъди
Адама
и Ева да се научат да работят, и ние всички сме изпъдени да работим, да създадем един великолепен ум, едно великолепно сърце и да се върнем в духовния свят забогатели.
Разбирате ли? Всяка една негова дума се е запечатила в паметта ми, няма раздвояване: „Не, не, господине“. Тъй е. Един морал има в света. Човек трябва да бъде честен и самостоятелен, с труд и пот да изкарва прехраната си.
И тъй казва Господ – с пот на чело, и затова изпъди
Адама
и Ева да се научат да работят, и ние всички сме изпъдени да работим, да създадем един великолепен ум, едно великолепно сърце и да се върнем в духовния свят забогатели.
И този ангел казва на Петра: „Стани! “ Сега вие седите в затвора и сънувате, някой сънува, че е богат и чете парите си. Някой мисли вътре в затвора, че се жени; някой мисли в този затвор, че е много учен. Какво ли не мислят хората, но като се събудят, ще видят, че са в затвора вътре. Где е свободата?
към беседата >>
37.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
И такава
дама
ще си турне един воал.
Е, ти си ходил в университета, свършил си три факултета: по математика, по химия и по право, а утре, в изборите, никой те хлопне с една цепеница. И всичкото твое знание изчезне. Какво разбра от това учение? Е, хубаво, майка ти те родила красива, за тебе всички тичат, дойде „баба шарка“, обезобрази лицето ти. Е, какъв смисъл има това.
И такава
дама
ще си турне един воал.
И защо ще си турне туй було? Защото било модерно. Всички модерни неща са все с покривала. Да се покрие, разбира се. А турците казват: „Понеже сме толкова грозни, да се покрием, за да не дадем повод на хората да се отвращават от нас“, а красивите вдигат булото нагоре, та който мине, да погледне, да види, че са красиви.
към беседата >>
38.
Разговори с Учителя
,
ИБ
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
В гората той свободен, а в
дама
на господаря си — ограничен.
Какво ще кажете за онзи вол, който напуща гората и отива между хората. — Защо напуща гората? — Да научи нещо ново от хората. Ще научи да оре нивите им. Според мене, положението на вола в гората е по-добро от това, да работи на хората.
В гората той свободен, а в
дама
на господаря си — ограничен.
Такова е положението и на хората. Като изгубят свободата си, те влизат в обществото на цивилизованите, да ги дупчат с остена. Не трябва да излизате вън от Божествения план. Който излезе, остен го чака. Така е решил Господ.
към беседата >>
39.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Същественото на една дреха, с която
дамата
се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите.
И туй може на опит да се провери. Днес животът е пак евтин. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце? “ Това са излишества в живота.
Същественото на една дреха, с която
дамата
се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите.
Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“.
към беседата >>
40.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
Седи първата
дама
, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“.
Аз ще ви дам един малък анекдот. Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме.
Седи първата
дама
, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“.
– „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял.
към беседата >>
41.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
После казва: „Аз го победих, като играх на карти“,
дамата
му взела, това-онова взел, вземане все от книги.
Съвременната култура е замязала на културата на ония картоиграчи или таблоиграчи или шахматоиграчи или билярдоиграчи, цялото внимание на които е съсредоточено върху топката с пръчката, и цяла нощ си играят, като че светът седи само в тия топки, от единия край до другия. И като ги въртят, ще кажат: „Играхме и аз победих! “ Какво е победил? – От единия край до другия с топката. Има някои пък с кегелбан, с куклички, прекатурва ги, изправя ги, прекатуря, изправя и казва: „Победих аз“.
После казва: „Аз го победих, като играх на карти“,
дамата
му взела, това-онова взел, вземане все от книги.
„Сражавал“ се и „победил“! Аз не виждам никаква победа, никаква култура. Съвременните културни и религиозни хора и те играят на карти и на билярд. Богословците имат такива дълги щеги. Топките от единия край до другия си играят и наоколо има други, които слушат, разискват те и казват, че добре изтълкували еди-кой си стих на Писанието.
към беседата >>
42.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Ще ви кажа следующия случай: Гледам една
дама
от висшето общество, много красива, с воал, толкоз красива, че човек не би помислил, че в нея се крие нещо тъй отвратително, влезе в една колбасница, сне си воала и като че туй първото съзнание съвършено се измени в нея.
– Има една обща черта, която е у всички – всички искат храната. Но един желае само хляб, друг желае месце, печена кокошка, някой желае баница. Различни са мислите, всеки иска нещо специално, всеки иска да се нахрани. Но в туй нахранване се различават образите, всеки има различен образ. И ако дълго време наблюдавате човешкото лице, онзи, който иска да яде месо, лицето му придобива известна окраска.
Ще ви кажа следующия случай: Гледам една
дама
от висшето общество, много красива, с воал, толкоз красива, че човек не би помислил, че в нея се крие нещо тъй отвратително, влезе в една колбасница, сне си воала и като че туй първото съзнание съвършено се измени в нея.
Лицето ѝ се измени, очите, както у едно месоядно животно, гледа едно парче просто тъй, както едно животно. Изгуби се съвършено красивото лице. След като си тури месото в чантата, тази маска пак се постави, пак дойде благородното лице. Казвам: Две лица има тя. Тя се забравя, не може да се самовладее.
към беседата >>
Преди години срещнах на улицата една
дама
от висшето общество, особено красива.
(втори вариант)
Като дойдете до този процес, вие започвате да философствате: „Какво мисли Природата с това? "; едно мисли Природата - да ви изчисти. Какво мисли гладният - да намери храна и да се наяде; разликата между гладните хора се заключава само в образите, към които се стремят: един иска само хляб, друг иска хляб и месо, трети иска печена кокошка и т.н. Гладните хора се различават помежду си в мислите и желанията. Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особен цвят.
Преди години срещнах на улицата една
дама
от висшето общество, особено красива.
На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление. При вида на месото тя не можа да овладее своето низше естество; като си купи нещо от кол- басарницата, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето и прие пак първия красив, приятен израз. Следователно вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека.
към втори вариант >>
43.
Възможности
,
МОК
, Чамкория, 26.7.1922г.,
Вечерта господарят освобождава коня от работата, качва се на гърба му и тръгва за дома си; господарят влиза вкъщи, а конят отива в
дама
.
(втори вариант)
към човека, а необходимостта има отношение към Божествените процеси, които се налагат в силата на нещо по-високо от човешкото. Когато се говори за възможности, подразбираме онова, което човек трябва да прави за всеки даден случай, за да използва благоприятните условия, които необходимостта е сложила в ръцете му. Сега ще ви представя един пример, който илюстрира отношенията между висшето и нисшето в човека. Един господар има хубав кон, който обича, вследствие на което между господаря и коня се създават другарски отношения: господарят язди коня, а конят го носи на гърба си. Отиват на вършитба; господарят слиза от коня, впряга го и двамата започват заедно да вършеят.
Вечерта господарят освобождава коня от работата, качва се на гърба му и тръгва за дома си; господарят влиза вкъщи, а конят отива в
дама
.
Питам в кого от двамата се крият възможностите - в господаря или в коня? В господаря - само господарят е в състояние да измени, в смисъл да подобри или да влоши, положението на коня; конят пък, от своя страна, е в състояние да улесни положението на господаря си. Следователно нисшето начало у човека улеснява, а висшето подобрява положението му. Каквито са отношенията между господаря и коня, такива са отношенията между Учителя и ученика: Учителят подобрява положението на ученика, а ученикът улеснява положението на Учителя. Щом Учителят подобри условията на ученика, последният трябва да ги използва разумно.
към втори вариант >>
44.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Те са свещени волове, те орат на нивата, а господарят им ги бие в
дама
: те пъшкат, но се покоряват, седят покорно.
Не мислете, че овцете не са умни. Колко са те по-умни от нас! А ние за много умни се мислим, за културни хора се мислим! Нека признаем този факт. Аз уважавам ония волове, които орат на нивата.
Те са свещени волове, те орат на нивата, а господарят им ги бие в
дама
: те пъшкат, но се покоряват, седят покорно.
Герои са те! А вие казвате: „Той е вол, може да издържа тия страдания.“ Но благодарение на тия волове ние живеем. Тогава де е нашата култура? Вие, които се мислите за културни хора, знаете ли колко милиона волове, овце, кокошки, патици са станали жертва за нас? Един богат търговец в София подарил за нещо десет хиляди лева и пишат името му във вестниците, а една овца, която дава живота си, стои много по-високо от тоя богат човек, разбирате ли?
към беседата >>
45.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
– Нали едно време ти ни хранеше със слама в
дама
?
Тъй ли беше? – Да, тъй беше. – Едно време, когато орах на нивата ти, ти ме мушкаше с остен. Нали тъй беше? – Да, тъй беше.
– Нали едно време ти ни хранеше със слама в
дама
?
– Да, тъй беше. Но той ще живее не в дама, а в подобни такива къщи, в каквито вие сега живеете, във вашите къщи. Това е култура! Това са формули, символи, които може да разберете, както искате, но тъй ще бъде. Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство.
към беседата >>
Но той ще живее не в
дама
, а в подобни такива къщи, в каквито вие сега живеете, във вашите къщи.
– Едно време, когато орах на нивата ти, ти ме мушкаше с остен. Нали тъй беше? – Да, тъй беше. – Нали едно време ти ни хранеше със слама в дама? – Да, тъй беше.
Но той ще живее не в
дама
, а в подобни такива къщи, в каквито вие сега живеете, във вашите къщи.
Това е култура! Това са формули, символи, които може да разберете, както искате, но тъй ще бъде. Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина, и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов!
към беседата >>
46.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Но накрая, след като изоре, затварят вола в
дама
, а селянинът разговаря сладко с жена си и децата си и казва: „Дадох на вола малко храна, нахраних го“.
Не защото аз го проповядвам, а защото Бог е в Любовта и защото от опит го зная. Опитайте и ще видите. А сега какво ни проповядват? Слагат ни юлар. Селянинът казва на вола си: „Хайде, дий, дий; като изореш, ще има много ечемик, довечера ще има добра храна“.
Но накрая, след като изоре, затварят вола в
дама
, а селянинът разговаря сладко с жена си и децата си и казва: „Дадох на вола малко храна, нахраних го“.
Не, ние – пасомите на тази църква, не искаме да бъдем волове и да ни връзват с въжета. И аз казвам, че воловете трябва да се засрамят. Овца, която не захвърли собствения си юлар, аз ще я порицая. Така е заповядал Господ – овцете и говедата да не стоят в домовете, а да отидат в гората. Каквато и вода и сено да ви дават, идете в гората – там е добрият Пастир, Той ще ви води.
към беседата >>
Като се върне от нивата, господарят му го затваря в
дама
, а сам отива при жена си и децата си да се нахрани добре.
(втори вариант)
Какво се проповядва на сегашните хора? Какво им се говори? – Каквото селянинът говори на своя вол. Рано сутринта той го впряга на работа и му казва: Хайде, синко, дий!.. Като изореш нивата, ще ти дам много ечемик, да се нахраниш добре.
Като се върне от нивата, господарят му го затваря в
дама
, а сам отива при жена си и децата си да се нахрани добре.
Като седне пред трапезата, казва: Дадох малко храна на вола, нахраних го добре. Ние, пасомите на черквата, не искаме да бъдем волове, да ни връзват с въжета и затварят в дамове. Срамно и тежко е положението на воловете. Всяка овца, всеки вол, всяко говедо, трябва сами да хвърлят юлара си, да не влизат в дамовете. Те сами трябва да се развържат и отидат в гората.
към втори вариант >>
47.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
Такова беше и положението на
Адама
в райската градина.
Аз ще ви обясня важността на тази дума, без да ви казвам, коя е тя. Представете си един трудолюбив момък, който копае градини, ниви, лозя, докато един ден забогатее. Той има на разположение слуги и всичко, каквото пожелае, но няма възможност да си избере възлюбена на сърцето. Всичко има той, но възлюбената не е дошла. Той ходи натук - натам и се пита: Защо ми е това богатство, без другарка?
Такова беше и положението на
Адама
в райската градина.
Защо му беше другарка? – Той търсеше своята възлюбена. Когато Бог създаде Ева, Адам чу само плача й, не можа да чуе първата дума. Той каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Понеже Адам не чу първата дума, Бог му каза: Ще излезеш вън от рая! Значи, след дългия си сън, Адам чу само това, което и майката чува при раждането на детето.
към беседата >>
48.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на
Адама
, Той бѣше Христосъ.
„Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“.
Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на
Адама
, Той бѣше Христосъ.
Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате?
към беседата >>
Щом видят, че слънцето изгрее, всяко животно се обажда от
дама
или от яхъра и казва: Слънцето изгря!
(втори вариант)
Мнозина говорят за нас, че сме посрещали слънцето, наблюдавали сме изгряването му. Питам: Кой не мисли и не говори за слънцето? Преди да стане от сън, всеки пита: Изгря ли слънцето? Някой иска да поспи още, а друг – да стане преди него. Не само хората, но и животните очакват слънцето.
Щом видят, че слънцето изгрее, всяко животно се обажда от
дама
или от яхъра и казва: Слънцето изгря!
Пуснете ни да излезем вън. По колко пъти на ден, човек се обръща, да види, де е слънцето, още ли е на изток, на каква височина се е качило. Всеки търси слънцето. Много естествено, енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от слънцето. То носи живот.
към втори вариант >>
49.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Какво трѣбваше да каже тази жена тамъ, тази другарка на
Адама
?
Ние днесъ работимъ повече, отколкото едно врѣме. Едно врѣме, когато човѣкъ беше въ рая, тъй както е дадено въ стария завѣтъ, той работеше много малко, а имаше повече врѣме да се занимава съ учение, но единъ день жената отиде на забавлѣние, видя тамъ единъ високоученъ философъ, тамъ го уподобяватъ на змия, но азъ го помня, азъ оспорвамъ това, не беше змия, а съ крака. Едно врѣме змиитѣ бѣха съ крака, а послѣ, като сгрѣши, Господь я прокле, и тя стана безъ крака. Седи този господинъ, дошълъ на дървото, и си похапва отъ неговите плодове. Пита жената защо не яде отъ това дърво?
Какво трѣбваше да каже тази жена тамъ, тази другарка на
Адама
?
Тя трѣбваше да му каже: „Господине, какъ си позволявашъ безъ наше позволѣние? Че тукъ има закони! “ А тя започва разговоръ съ него. Той казва: „Отъ това дърво ако ядете…“. Ето глупавата жена.
към беседата >>
във времето на
Адама
.
(втори вариант)
" – Как възкръсна? – Чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Ето защо, който иска да види Христа, трябва да има любов в сърцето си. Без любов нищо не се постига. Сегашните хора работят повече, отколкото в миналото, т.е.
във времето на
Адама
.
Когато бил в рая, Адам малко работел и много придобивал. – Защо? – Защото работел с любов. Един ден Ева се разхождала в райската градина, дето срещнала един високоучен адепт, който започнал да се разговаря с нея върху научни въпроси. Ще кажете, че това било змия.
към втори вариант >>
50.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Първо жената вкуси от забранения плод и заради нея Бог изпъди и
Адама
от рая.
Днес казвам на жените: Внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж – жената ще го спаси. Жената развали мъжа, жената ще го спаси. Жената развали света, жената ще го оправи.
Първо жената вкуси от забранения плод и заради нея Бог изпъди и
Адама
от рая.
Ето защо жените ще спасят света. Мъжете не са виновни за развалата на света. Жените са по-умни от мъжете, затова ще си признаят погрешката и ще кажат на мъжете: „Понеже ние станахме причина да ни изпъдят от рая, ние ще ви върнем наново там. Ние ви въведохме в света, дадохме ви възможност да придобиете знания и опитности. Минахте през страдания и сега ще ви върнем пак в рая.
към беседата >>
51.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
“ – Всички хора трябва да останат голи, като
Адама
, и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх.
Аз зная каква е тяхната вяра; зная какво ги вълнува. Някой говори за светли идеи, а в ума му се въртят 4–5 къщи; друг говори за идеи, а в ума му се въртят търговски сделки и печалбите от тях; свещеникът говори за идеи, а в това време философства, разсъждава върху политиката и търси начин как по-добре да се нареди. Бог казва: „Съблечете старите дрехи на тези философи! Съблечете ги и ги оставете голи“. – „Как ще останат голи?
“ – Всички хора трябва да останат голи, като
Адама
, и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх.
Сега сте облечени, но сте порочни. Тогава ще бъдете голи, но чисти, като светлината. Желая на всички да светнете, да бъдете носители на светлината. Тогава всеки ще чуе гласа на Онзи, Който казва: „Дерзайте, Аз съм с вас! “
към беседата >>
52.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
Бог се явил в
Дамаск
на Анания, ученик на Христа, и му казал: „Иди на улицата, която се казва Права, и попитай за някого си на име Савел.
Ако дадете на човека храна, каквато организмът му изисква, той няма да търси друга; ако му дадете храна, каквато организмът му не понася, след половин час той ще я повърне и ще търси друга храна. Полигамията, т.е. многоженството показва, че хората не са на прав път. В прочетената глава от Деянията на Апостолите срещаме един интересен психологически факт. Павел, който бил толкова ревнив за своята отеческа вяра, който искал да я наложи на всички, той именно бил избран от Бога за разпространител на Неговото Слово.
Бог се явил в
Дамаск
на Анания, ученик на Христа, и му казал: „Иди на улицата, която се казва Права, и попитай за някого си на име Савел.
Иди, защото съсъд избран ми е той, да носи името Ми пред народи и царе, и пред синовете Израилеви. Защото аз ще му покажа, все що има да пострада за името Ми“. Питате: „Защо е необходимо страданието? “ – То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място. Страданието е най-хубавата разтривка, която намества мускулите и костите на човека.
към беседата >>
Господ се явява на Анания – един ученик в
Дамаск
, и рече му: „Иди на улицата, която се казва “Права„ и попитай за някого си на име Савла и ето, моли се.
(втори вариант)
Ако вие дадете на един човек съществена храна, която е необходима за организма му, той ще се нахрани и няма да търси друга. Но ако му дадете храна, която не е полезна за него, той ще я повърне след половин час и ще търси друга. А полигамията – многоженството, показва, че хората не са на правия път. Сега, в прочетената глава имаме и един психологически факт. Апостол Павел, който е ревнив за своята отеческа вяра, иска да я наложи на всички.
Господ се явява на Анания – един ученик в
Дамаск
, и рече му: „Иди на улицата, която се казва “Права„ и попитай за някого си на име Савла и ето, моли се.
Иди, защото съсъд избран ми е той да носи името ми пред народи и царе и пред синовете Израелеви. Защото аз ще му покажа все, що има, да пострада, за името ми.“ Защо е необходимо страданието? Страданието е първият фактор, който намества мислите, желанията и действията на хората на тяхното място. Страданията са най-хубавите разтривки, масажи, които наместват мускулите, костите, да дойдат на своето истинско място.
към втори вариант >>
53.
Закон за контрастите
,
ООК
, София, 20.5.1923г.,
Казвам: Тази
дама
, като стъпва с тия токове, постоянно мисли за тях, не ги изкривява.
Ще започнем по закона на Природата – широки токове! Има хора в света, които ходят с остри, високи токове, но това е друго изкуство вече. Сега ние ще учим закона на Природата. А туй, да ходиш с високи токове, за това нещо се изисква особено концентриране на ума. И действително аз гледам тия дами, които носят високи токове, не ги изкривяват.
Казвам: Тази
дама
, като стъпва с тия токове, постоянно мисли за тях, не ги изкривява.
И тъй, ще започнем най-първо от видимите, естествените погрешки, с които започва Природата, докато дойдем до по-големите, за които се изисква по-голямо изкуство. Ако можем да изправим видимото, с това ще придобием повече вяра в себе си, за да изправим по-големите недъзи, за които се изискват по-големи тънкости. А това, че човек изкривява едната или другата страна на токовете си, това е една от малките погрешки, един от малките недъзи. Упражнение: Двете ръце се поставят пред лицето с дланите навън, като се допират с пръстите и после се отдалечават, пак се събират, и отново отдалечават, при което отдалечаване се поставят настрана.
към беседата >>
54.
Приложение
,
ИБ
,
БС
, София, 21.6.1923г.,
Можем да направим опит: допуснете, че сте една високопоставена светска
дама
и сте поканена на банкет в някое висше общество.
Човек може да вземе една и после друга посока в своето обръщане. Та искам и ние да имаме правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение и вие мислите, че знаете. Вие се представяте за смирени, но няма смирение във вас. Аз ви говоря искрено: така, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви.
Можем да направим опит: допуснете, че сте една високопоставена светска
дама
и сте поканена на банкет в някое висше общество.
Да кажем, че сте религиозна, верующа и, отивайки на банкета, по пътя ви среща една просто облечена баба с една кошница цветя и ви казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошница и да занесеш някъде този букет? ” Ако това е едно изпитание и ви накарат да занесете тази кошница някъде, ще я вземете ли? Ще кажете: „Чудя се на ума ти, аз съм поканена на банкет, там отивам! ” Че вие именно две покани имате – от една страна, сте поканени на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна, Христос ви поканва на друг банкет и ви казва: „Ще занесеш кошницата! ” Откажете ли се, свършена е работата.
към беседата >>
55.
Абсолютно най-малката величина
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
Аз наблюдавам тези, които дялат дърво, което е много чепесто*: удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери
дамара
**.
Кой цар на земята, кой народ днес ще го покани? В коя къща ще го настани? И при това, безопасно ли е това Слънце с всичките тези свои служащи, ако дойде на гости, какво би станало с вас? Значи, това Слънце трябва да се смали, за да ви дойде на гости, трябва да стане като най-малко слънце, като лоена свещица, да го турите на масата и да се разговаря с теб. В ума ви трябва да залегнат две мисли: като ученици да се смалявате и да прониквате всичко.
Аз наблюдавам тези, които дялат дърво, което е много чепесто*: удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери
дамара
**.
Турят му се клинове: един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарите, а клиновете в света – това са малките величини. Този човек упорства.
към беседата >>
Ще му търсите
дамарите
, а клиновете в света – това са малките величини.
В ума ви трябва да залегнат две мисли: като ученици да се смалявате и да прониквате всичко. Аз наблюдавам тези, които дялат дърво, което е много чепесто*: удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара**. Турят му се клинове: един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите.
Ще му търсите
дамарите
, а клиновете в света – това са малките величини.
Този човек упорства. Ако земята упорства, т. е. твърда е, наливате малко вода и тя се размекчава. Тази година българите казват: "На тези от Бялото Братство няма да им позволим да имат събор." На всички нас стана мъчно. Казваха си: "Така да направим, инак да направим, да направим постъпки пред царя, заявление да подадем, да отидем при министъра" и пр.
към беседата >>
56.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Всички трябва да минете през тази врата на
Адама
и Ева, за да минете през тази раса.
Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н. Тъй щото знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса. Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек.
Всички трябва да минете през тази врата на
Адама
и Ева, за да минете през тази раса.
Ще кажете: „Как ще минем? “ Тъй както минава водата през кюнците. А сега Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ Бялата раса, това е лозата. На този свят трябва нещо ново, нова кръв, нова мисъл, нови сърца. Кравата все телци ще ражда.
към беседата >>
57.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от
Адама
и от него направил една жена.
„При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави? – За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени?
Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от
Адама
и от него направил една жена.
Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж?
към беседата >>
58.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Ще бъде смешно един вол, който е влязъл в
дама
, да казва: „Аз няма да седя в
дама
.“ Кой те кара да седиш?
Вие, учениците, сте по-докачливи от светските хора и много сте своенравни. От най-малкото нещо се докачате. Казва някой: „Аз няма да ходя вече на събранията, няма да слушам, аз мога да си живея сам.“ Ами че тук, в училището, никой не те е теглил с кука, нито те е използвал. Защо казваш, че няма да ходиш? Ако имаш някакъв ангажимент, то е друг въпрос.
Ще бъде смешно един вол, който е влязъл в
дама
, да казва: „Аз няма да седя в
дама
.“ Кой те кара да седиш?
Ти сам влезе – ще седиш, колкото искаш. Ще влезеш и после ще кажеш: „Влязох, понеже исках. Излизам, понеже искам.“ Тук няма никаква философия. Трябва да знаете обаче, всички трябва да си запечатите в ума следната мисъл: всички имате отношение към Бога! Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли?
към беседата >>
59.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
След като го впрегнем в колата да ни свърши работата, ние се качим горе в къщата си, а него пратим долу в
дама
.
Погрешката не е в това, че вие се различавате във вашите възгледи, но вие мислите, запример, че сте завършили своето развитие; мислите, че туй, което сега знаете, няма да се измени, че туй, което сте постигнали, то е само, друг живот няма. Не, ако вземем ние нещата тъй, както са, ще видим, че в природата има ред същества, на степени са те, според тяхното съзнание, и всички имат различни схващания за живота. Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство! Ние не сме проучили още законите, които ръководят техния живот; ние не познаваме още животните, не знаем какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас. Ние казваме: „Тук има един вол, но за нас този вол е скрит“.
След като го впрегнем в колата да ни свърши работата, ние се качим горе в къщата си, а него пратим долу в
дама
.
И ако сравним господаря, който лежи в туй чисто легло, и неговият слуга, който е извършил работата, каква грамадна разлика има в техния живот, в тяхната обстановка! Съвременните хора се нуждаят от един нов морал. Самият живот го налага. Сегашният живот е наш. Има известни нишки, които проникват от този живот вътре в нас.
към беседата >>
60.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
И рече на
Адама
: „Понеже ти излъга, ще работиш с хиляди години тази земя, ще ореш и ще сееш, а тя ще ражда тръни, докато се научиш да любиш Истината“.
Тя каза: „Господи, аз видях змията на дървото горе, тя ми показа един плод. Аз мислих, че този плод е нещо хубаво и ядох от него“. И двамата сгрешиха, и двамата после казаха на Господа: „Господи, тази работа Ти можеше да я оправиш. Не можеше ли по друг начин? “ И повика Господ един ангел и рече му: „Извикай тия двамата избраници и ги изпъди из рая с камшик“.
И рече на
Адама
: „Понеже ти излъга, ще работиш с хиляди години тази земя, ще ореш и ще сееш, а тя ще ражда тръни, докато се научиш да любиш Истината“.
А на жената рече: „Ти в мъки ще раждаш, докато се научиш да обичаш Истината“. Хвана тогава Адам жена си под ръка, потекоха сълзи и на двамата, обърнаха се назад, погледнаха към рая и казаха си: „Изгубени сме! “ „Господи, да прогледам! “
към беседата >>
61.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
И Бог каза на
Адама
: „В който ден престъпиш великите закони на живата природа, ще изгубиш живота си.” Това наричат хората смърт.
– Кой умря? – Аз не съм умрял и не мога да умра – казва собственикът на тялото. Първото заблуждение в хората е, че се убедили в проповедите на свещениците, че ще умрат. – Защо умира човек? – Защото греши.
И Бог каза на
Адама
: „В който ден престъпиш великите закони на живата природа, ще изгубиш живота си.” Това наричат хората смърт.
А Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” – Кой е вечният живот? – Под „вечен живот” се разбира не само небесният, но и земният – целокупният живот. Мнозина питат, отде получавам пари. Някои казват – от Америка, други – от болшевиците, от Русия. В заключение, и едните, и другите ей казват: Ако е за пари, и ние можем да проповядваме.
към беседата >>
62.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Женитбата влезе в света още от времето на
Адама
.
без къщи, са разрешени за тях правилно. За тях съмнения и противоречия не съществуват. Обаче, обикновените хора и до днес питат: Трябва ли да се женим? – Кога не са се женили хората? От осем хиляди години те непрекъснато се женят.
Женитбата влезе в света още от времето на
Адама
.
Първоначално, той беше сам в рая, но поиска от Бога да му даде другар, да не е сам. Бог изпълни желанието му: приспа го, извади едно от ребрата му и направи от него другарката му, Ева. – Преди Адама имаше ли женитба? – Не, женитбата се яви след Адама. Бог създаде човека по образ и подобие свое, даде му възможност да владее земята и да се ползува от нея.
към беседата >>
– Преди
Адама
имаше ли женитба?
– Кога не са се женили хората? От осем хиляди години те непрекъснато се женят. Женитбата влезе в света още от времето на Адама. Първоначално, той беше сам в рая, но поиска от Бога да му даде другар, да не е сам. Бог изпълни желанието му: приспа го, извади едно от ребрата му и направи от него другарката му, Ева.
– Преди
Адама
имаше ли женитба?
– Не, женитбата се яви след Адама. Бог създаде човека по образ и подобие свое, даде му възможност да владее земята и да се ползува от нея. Целта на сегашната женитба е изправяне грешките на хората. Според мене, тя не е нищо друго, освен затвор. Всички женени – мъже и жени са затворени, мъчат се и страдат.
към беседата >>
– Не, женитбата се яви след
Адама
.
От осем хиляди години те непрекъснато се женят. Женитбата влезе в света още от времето на Адама. Първоначално, той беше сам в рая, но поиска от Бога да му даде другар, да не е сам. Бог изпълни желанието му: приспа го, извади едно от ребрата му и направи от него другарката му, Ева. – Преди Адама имаше ли женитба?
– Не, женитбата се яви след
Адама
.
Бог създаде човека по образ и подобие свое, даде му възможност да владее земята и да се ползува от нея. Целта на сегашната женитба е изправяне грешките на хората. Според мене, тя не е нищо друго, освен затвор. Всички женени – мъже и жени са затворени, мъчат се и страдат. – Кой се радва тогава?
към беседата >>
63.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в
дама
и там ги нахранват.
Ще кажеш: „Затова ли се ожених, да му поливам? “ Е, хубаво, той затова ли се ожени, да те облича? Не си говедо, но си вол. Само тях така гледат. Турят им юлар и хайде на нивата!
Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в
дама
и там ги нахранват.
Само говедата се гледат, а жена или мъж не се гледа. Ще изхвърлите тези купешки форми от главата си – жена да гледа мъжа си или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: „Аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече! “ Това е десет на сто, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя.
към беседата >>
Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в
дама
и там ги нахранват.
(втори вариант)
Ще кажеш: за това ли се ожених, да му поливам? Е, хубаво, той за това ли се ожени, да те облича? Не си говедо, не си вол. Само тях така гледат. Турят им юлар и хайде на нивата!
Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в
дама
и там ги нахранват.
Само говеда се гледат, а жена или мъж не се гледа. Ще изхвърлите Тези купешки форми от главата си - жена да гледа мъжа си, или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече! Това е 10%, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя.
към втори вариант >>
64.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Послѣ Господь запита
Адама
: „Ти ли си този, който правѣше заеми?
Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема.
Послѣ Господь запита
Адама
: „Ти ли си този, който правѣше заеми?
Вънъ скоро! Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“. Заемътъ е нѣщо изкуствено. Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени. Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности.
към беседата >>
Срещнешъ нѣкоя
дама
, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ.
А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь? Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме? Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми.
Срещнешъ нѣкоя
дама
, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ.
Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи!
към беседата >>
Срещнеш някоя
дама
, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм.
(втори вариант)
А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми.
Срещнеш някоя
дама
, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм.
Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи!
към втори вариант >>
65.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Гледашъ, нѣкоя красива
дама
и нѣкой младъ момъкъ седнали да ядатъ и току си кривятъ устата на една на друга страна, изпълняватъ нѣкакво си тайнство.
Защо сега Богъ не може да ни посѣти? Защото този огънь никѫдѣ не гори а щомъ не гори той, на какво ще четемъ свещената книга? Ти убеждавашъ единъ човѣкъ, че има Любовь, че има Мѫдрость, че има Истина, а той ти казва, че човѣкътъ трѣбва да яде и да пие. Не, въ яденето нѣма никакъвъ смисълъ, то е само единъ механически процесъ. Какъвъ смисълъ има въ яденето?
Гледашъ, нѣкоя красива
дама
и нѣкой младъ момъкъ седнали да ядатъ и току си кривятъ устата на една на друга страна, изпълняватъ нѣкакво си тайнство.
Ние сме смѣшни карикатури прѣдъ небето съ своитѣ разбирания. Дъвкането е свещено, само когато служишъ на Любовьта. Служишъ ли на Любовьта, можешъ да кривишъ устата си. Запримѣръ, азъ дигамъ и слагамъ мотиката на лозето си цѣлъ день, огъвамъ се. Вижъ, туй огъване вече е на мѣстото си.
към беседата >>
Гледаш, някоя красива
дама
и някой млад момък седнали да ядат и току си кривят устата на една на друга страна, изпълняват някакво си тайнство.
(втори вариант)
Защо сега Бог не може да ни посети? Защото този огън никъде не гори, а щом не гори той, на какво ще четем свещената книга? Ти убеждаваш един човек, че има Любов, че има Мъдрост, че има Истина, а той ти казва, че човекът трябва да яде и да пие. Не, в яденето няма никакъв смисъл, то е само един механически процес. Какъв смисъл има в яденето?
Гледаш, някоя красива
дама
и някой млад момък седнали да ядат и току си кривят устата на една на друга страна, изпълняват някакво си тайнство.
Ние сме смешни карикатури пред небето със своите разбирания. Дъвкането е свещено, само когато служиш на Любовта. Служиш ли на Любовта, можеш да кривиш устата си. Например, аз дигам и слагам мотиката на лозето си цял ден, огъвам се. Виж, туй огъване вече е на мястото си.
към втори вариант >>
66.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
– На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна
дама
се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна.
Туй нѣщо не е достѫпно още за съврѣменната наука. По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се поправи свѣта? Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта. Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ?
– На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна
дама
се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна.
Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане. Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ? – Ще се измие.
към беседата >>
Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази
дама
, какво ще стане съ пудрата ѝ?
Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане.
Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази
дама
, какво ще стане съ пудрата ѝ?
– Ще се измие. Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра. Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто. Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта. Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти.
към беседата >>
– На пудра, с която някоя съвременна
дама
се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна.
(втори вариант)
Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука. Понякога хората запитват: Как ще се поправи света? Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане. Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът?
– На пудра, с която някоя съвременна
дама
се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна.
Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие.
към втори вариант >>
Ако пък водата лисне по лицето на тази
дама
, какво ще стане с пудрата ѝ?
(втори вариант)
От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане.
Ако пък водата лисне по лицето на тази
дама
, какво ще стане с пудрата ѝ?
– Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра. Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти.
към втори вариант >>
67.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Затова Господь постави
Адама
въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията.
Често ни запитватъ: вие какво проповѣдвате. Трѣбва ли хората да се женятъ, или не трѣбва? Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ. Какво подразбираше съ това? – Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си.
Затова Господь постави
Адама
въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията.
Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие. Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове. Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата. Тѣ сѫ ненужни материали. Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя.
към беседата >>
Затова Господ постави
Адама
в райската градина, направи го градинар, да изучава растенията.
(втори вариант)
Често ни запитват: вие какво проповядвате. Трябва ли хората да се женят, или не трябва? Когато Господ създаде света, каза на първите хора да завладат птиците, рибите, животните. Какво подразбираше с това? – Той подразбираше, че те трябва да завладат всички нисши елементи в себе си.
Затова Господ постави
Адама
в райската градина, направи го градинар, да изучава растенията.
Следователно, при сегашното състояние, в което се намираме, ние трябва да изучаваме растенията, да изучаваме бъдещата наука за нашето развитие. Всяко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае как да извлича от корените си потребните за него сокове. В тези корени живее омразата, завистта, злобата. Те са ненужни материали. Но, когато ние се научим, как да извличаме тези сокове, как да ги преработваме и ненужните за нас препращаме назад в почвата ние ще разберем, какви трябва да бъдат отношенията ни с по-напредналите от нас братя.
към втори вариант >>
68.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на
Адама
стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може.
Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица!
Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на
Адама
стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може.
Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля? Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва прѣданието. Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче. Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче?
към беседата >>
69.
Придатъците на разумния живот
,
ООК
, София, 25.3.1925г.,
Някоя светска
дама
, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил.
Не мислете, че сте чисти. Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората. По този начин обаче се предават болестите. Светските хора пък постъпват с ред етикеции.
Някоя светска
дама
, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил.
Ако един ангел погледне този парфюм, ще види на него едно извержение. Ще кажете: „Тия работи не трябва да се говорят.“ Трябва да се говорят! Ако ще има чистота, трябва да има обща чистота; ако няма чистота, то е друг въпрос. Първото нещо, което ще искам от учениците, е да си мият ръцете често, по няколко пъти на ден. Ако не си миете ръцете, от никого нищо няма да вземам.
към беседата >>
70.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Нѣкоя
дама
казва: булската дреха е хубава.
Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него. Когато Богъ обедини всички въ едно цѣло, тогава ще дойде часътъ да се проявите. Тогава ще дойде вашиятъ день. Нѣкои хора обичатъ да се обличатъ добрѣ, да иматъ хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нѣщо е хубавата дреха.
Нѣкоя
дама
казва: булската дреха е хубава.
Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа. Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената. Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ! Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ.
към беседата >>
Някоя
дама
казва: Булченската дреха е хубава.
(втори вариант)
Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него. Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите. Тогава ще дойде вашият ден. Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха.
Някоя
дама
казва: Булченската дреха е хубава.
Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот.
към втори вариант >>
71.
Законътъ на внушението
,
МОК
, София, 5.4.1925г.,
Вие ще влезете с коня и с каруцата си в двора: коня ще оставите в
дама
, каруцата – под стряхата, а вие сам свободно ще влезете в стаята.
Ще видим идния път колко души от вас са готови с отговора на въпроса как може да се хвърчи във въздуха и как може да се живее във водата. Сега аз ще ви помогна в отговора на тия въпроси, за да не се смущавате. Ако ви кажа да влезете в някоя гостна стая с вашия кон и с вашата каруца, ще можете ли да направите това? Ако разбирате буквално, вие не можете да влезете по този начин в никоя стая. Но въпросът не седи в буквалното разрешение.
Вие ще влезете с коня и с каруцата си в двора: коня ще оставите в
дама
, каруцата – под стряхата, а вие сам свободно ще влезете в стаята.
Реплика: Значи човек може да хвърчи във въздуха с мисълта си, но не и със своето физическо тяло. Да хвърчиш с мисълта си, това реално нещо ли е? Ако ви кажа да се качите с мисълта си над някой голям облак и да видите какво има там, ще можете ли да направите това? Или ако ви кажа да отидете мислено на Мусала да проверите какво е времето там и да се върнете да ми кажете, ще можете ли да направите това? Ако можете да ми дадете точни сведения, значи действително сте били на Мусала и вашето летене с мисълта е реално.
към беседата >>
72.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
А сега, срѣщамъ нѣкого и го питамъ: защо тази
дама
е турила тази синя панделка отзадъ на главата си?
Запитватъ се още, дали въ нѣкоя планета има разумни сѫщества, или не. За да провѣрятъ, пакъ изпращатъ една експедиция, която скоро се връща назадъ и казва: ние видѣхме и знаемъ. При сегашнитѣ изслѣдвания съ телескопитѣ, нѣкои учени казватъ, че на Марса имало прокарани канали; други казватъ, че нѣма такива канали. Едни казватъ, че тия канали сѫ направени отъ разумни сѫщества, а други казватъ, че не сѫ ги правили разумни сѫщества. Всичко това е едно хубаво забавление.
А сега, срѣщамъ нѣкого и го питамъ: защо тази
дама
е турила тази синя панделка отзадъ на главата си?
– Отдѣ да зная? Казвамъ: все трѣбва да има нѣкаква подбудителна причина. Това или ще е нѣкаква парижка мода, или ще е нѣкакъвъ символъ. Срѣщамъ нѣкой господинъ, турилъ черна връзка, облекълъ черни дрехи, питамъ: защо този господинъ е облекълъ всичко черно? – Не зная.
към беседата >>
А сега, срещам някого и го питам: защо тази
дама
е турила тази синя панделка отзад на главата си?
(втори вариант)
Запитват се още, дали в някоя планета има разумни същества, или не. За да проверят, пак изпращат една експедиция, която скоро се връща назад и казва: ние видяхме и знаем. При сегашните изследвания с телескопите, някои учени казват, че на Марс имало прокарани канали; други казват, че няма такива канали. Едни казват, че тия канали са направени от разумни същества, а други казват, че не са ги правили разумни същества. Всичко това е едно хубаво забавление.
А сега, срещам някого и го питам: защо тази
дама
е турила тази синя панделка отзад на главата си?
– От къде да зная? Казвам: все трябва да има някаква подбудителна причина. Това или ще е някаква парижка мода, или ще е някакъв символ. Срещам някой господин, турил черна връзка, облякъл черни дрехи, питам: защо този господин е облякъл всичко черно? – Не зная.
към втори вариант >>
73.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на
Адама
и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ.
Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене? Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ? Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ? Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия. Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега.
Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на
Адама
и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ.
Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ. Не е така. Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото. Нѣкой пита: защо страдамъ? Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ.
към беседата >>
74.
Най-малкото чувство
,
ООК
, София, 24.6.1925г.,
Когато някоя
дама
ходи с голи ръце денем, на слънце, това разбирам, но да ходи с голи ръце в облачно време или когато седи в някоя стая, или когато отива на някакво събрание, де е смисълът в това?
в този свят, който човек може да схване и разбере извън своите сетива. Кажете ми сега какво значи човек да разсъждава правилно? Сега на мода в света е дамите да носят къси ръкави, да ходят с голи ръце. Защо носят къси ръкави? Всяко нещо, което човек прави, трябва да има свои мотиви, свои причини.
Когато някоя
дама
ходи с голи ръце денем, на слънце, това разбирам, но да ходи с голи ръце в облачно време или когато седи в някоя стая, или когато отива на някакво събрание, де е смисълът в това?
На какво слънце ще се пече тогава? Аз искам да кажа, че всяко нещо, което човек прави, трябва да е разумно. Вие можете да се печете на Слънцето както искате и когато искате, без да е на мода ходенето с голи ръце. Аз поддържам това, хората да се пекат на Слънце – и мъже, и жени. Нека всички сестри носят къси ръкави вън от града, но влязат ли в града, трябва да носят дълги ръкави, защото от праха в града порите на кожата ще се запушат и дишането им ще се затрудни.
към беседата >>
75.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Щестлавие имаше въ
Адама
.
Най-голѣмото геройство на първия човѣкъ въ рая е било това, че слѣдъ като видѣлъ, че самъ не се живѣе и обмислялъ много години този въпросъ, най-послѣ едва се рѣшилъ да каже: „Господи, самъ не се живѣе“. Адамъ билъ голѣмъ аристократъ, макаръ нѣкой мислятъ, че билъ простъ човѣкъ. Слѣдъ като Господь го поставилъ да живѣе въ рая и да се занимава съ животнитѣ той прѣгледалъ всички и си казалъ: „Азъ нѣмамъ другарь, съ когото да дружа, съ тѣхъ не мога да дружа тѣ сѫ нисши сѫщества, тѣ нѣматъ никаква култура“. Пъкъ той трѣбваше да дружи сѫ животнитѣ, трѣбваше да ги учи. Адамъ си казалъ: Господь създаде всичко много умно; и мене и животнитѣ, но едно нѣщо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човѣкъ не даде другарь„.
Щестлавие имаше въ
Адама
.
Господь го чу, поусмихна се малко и си каза: “Ще имашъ другарь„. И действително Адамъ имаше вече другарь. Той си казваше: “Така, нека излѣзе моята избраница отвънъ, да видятъ славата, величието ми, да видятъ какъвъ великъ човѣкъ съмъ, какво благоволение имамъ прѣдъ Бога„. Това бѣше едно щестлавно чувство, което той криеше въ себе си. Господь му каза: “Другарка ще имашъ!
към беседата >>
„ Обаче, тази жена, направена отъ плъть и кости, не бѣше като
Адама
.
И действително Адамъ имаше вече другарь. Той си казваше: “Така, нека излѣзе моята избраница отвънъ, да видятъ славата, величието ми, да видятъ какъвъ великъ човѣкъ съмъ, какво благоволение имамъ прѣдъ Бога„. Това бѣше едно щестлавно чувство, което той криеше въ себе си. Господь му каза: “Другарка ще имашъ! „ Като я видѣ, той каза: “Плъть отъ плътьта ми, кость отъ костьта ми!
„ Обаче, тази жена, направена отъ плъть и кости, не бѣше като
Адама
.
Тя си каза: не, братко, не съмъ азъ плъть отъ плътьта ти, ще ти докажа, че и въ мене има малко-много умъ“. И му доказва. Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адама: „Ти си голѣмъ страхливецъ! На животнитѣ давашъ умъ, обработвашъ градината, а те е страхъ да бутнешъ онова дърво! “ „Не може, Господь е забранилъ да се бута това дърво“ – прѣподава ѝ Адамъ първиятъ урокъ на послушание.
към беседата >>
Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на
Адама
: „Ти си голѣмъ страхливецъ!
Господь му каза: “Другарка ще имашъ! „ Като я видѣ, той каза: “Плъть отъ плътьта ми, кость отъ костьта ми! „ Обаче, тази жена, направена отъ плъть и кости, не бѣше като Адама. Тя си каза: не, братко, не съмъ азъ плъть отъ плътьта ти, ще ти докажа, че и въ мене има малко-много умъ“. И му доказва.
Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на
Адама
: „Ти си голѣмъ страхливецъ!
На животнитѣ давашъ умъ, обработвашъ градината, а те е страхъ да бутнешъ онова дърво! “ „Не може, Господь е забранилъ да се бута това дърво“ – прѣподава ѝ Адамъ първиятъ урокъ на послушание. „Ти си плъть отъ плътьта ми, кость отъ костьта ми, нѣма да буташъ това дърво, ще ме слушашъ! “ – Колко си лѣковеренъ ти! Азъ ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съмъ плъть отъ плътьта ти и кость отъ костьта ти.
към беседата >>
Слѣдъ сгрѣшаването у
Адама
се пробужда друго едно чувство: въ него нѣмаше доблестьта да остави жена си сама да бѫде наказана по Божиитѣ закони, но си каза: хайде, и азъ ще страдамъ съ нея, да намаля малко страданията ѝ“.
Азъ ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съмъ плъть отъ плътьта ти и кость отъ костьта ти. Ще ти покажа, че съмъ жена, която мисли. Азъ мисля, че и ти ще дойдешъ подиръ мене. Както мисля азъ, това мислишъ и ти„. И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрѣшиха.
Слѣдъ сгрѣшаването у
Адама
се пробужда друго едно чувство: въ него нѣмаше доблестьта да остави жена си сама да бѫде наказана по Божиитѣ закони, но си каза: хайде, и азъ ще страдамъ съ нея, да намаля малко страданията ѝ“.
Въ него имаше борба, казваше си: „Да оставя ли рая, или да отида съ нея? Съ нея тежко, но безъ нея по-тежко. Тя ми взе сърдцето и кѫдето и да отида, самъ не мога. И въ рая сега животътъ е тежъкъ. Хайде, ще отида съ нея, поне жертва ще направя, че каквато ще да става!
към беседата >>
Всички сегашни жени по цѣлия свѣтъ бѣха събрани тогава въ Ева вѫтрѣ като душички, и всички сегашни мѫже по цѣлия свѣтъ бѣха събрани вѫтрѣ въ
Адама
като душички.
И въ рая сега животътъ е тежъкъ. Хайде, ще отида съ нея, поне жертва ще направя, че каквато ще да става! “ Жената сгрѣши, а той се лиши отъ благата. Господь не ги изпѫди, но ги прати вънъ отъ Божественото училище, да растатъ и да се развиватъ. И тъй, 8,000 години вече откакъ вие се намирате извънъ рая, но всичко сте забравили.
Всички сегашни жени по цѣлия свѣтъ бѣха събрани тогава въ Ева вѫтрѣ като душички, и всички сегашни мѫже по цѣлия свѣтъ бѣха събрани вѫтрѣ въ
Адама
като душички.
Всички мѫже и жени заедно гласувахте и сгрѣшихте. А сега всѣки мѫжъ казва: е, този Адамъ! И всѣка жена казва: е, тази Ева! Не, не мислите право, всички заедно сгрѣшихте, всички бѣхте тамъ. Всѣки отъ васъ трѣбваше да каже: не, азъ не давамъ думата си, не се съгласявамъ, не искамъ да постѫпя така.
към беседата >>
76.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Срещате една красива
дама
, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма да употребя думата госпожица.
” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това. Да, може да е пресилено, но по някой път трябва да се направи едно преувеличение в нещата, за да се видят и проучат добре. Някой път учените хора, когато искат да представят някоя микроба на дъска пред своите слушатели, те я написват голяма, такава, каквато е наблюдавана под микроскоп. Казвам: тази микроба под микроскопа е голяма, но с обикновено око гледана, тя е малка. Ще ви представя други два аналогични примера.
Срещате една красива
дама
, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма да употребя думата госпожица.
Турците употребяват в този случай “ханъм”. Тази “леди” е благородна, красива, хубава. Тя има съзнание за своята красота. Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казват за нея, че е горда.
към беседата >>
77.
Давам власт
,
НБ
, София, 10.1.1926г.,
Някоя
дама
стане сутрин, облече се с бяла рокля; на обед – със синя; вечер – с жълта.
Ние сме един конгломерат, един общ организъм, съставен от милиони, милиарди душички, които живеят заедно, на едно място. Всички вие сте една цяла държава. Сегашните хора трябва да се научат да се разговарят със своята глава, със своя стомах, докато се запознаят с всички клетки. Вие казвате: ние имаме толкова главоболия, че това ли ни остана, да се разговаряме с клетките на нашия стомах! Добре, питам ви: наука ли е тогава това, да се обличаш по 10 пъти на ден с разни костюми, с разни рокли?
Някоя
дама
стане сутрин, облече се с бяла рокля; на обед – със синя; вечер – с жълта.
Ходи, оглежда се в огледалото и казва: хубава изглеждам днес! Това наука ли е? Тази дама не мисли ли, в този случай, за времето, което губи? Казвам: ако ти знаеш да се разговаряш с главата си, със стомаха си, с гърдите си, с пръстите си, с ръцете си, да видиш какво има писано в тях, всичко това струва повече, отколкото да се обличаш 10 пъти на ден с разни дрехи. Пък, като се научим да се разговаряме, ще си направим една хубава дреха, която никога не остарява.
към беседата >>
Тази
дама
не мисли ли, в този случай, за времето, което губи?
Вие казвате: ние имаме толкова главоболия, че това ли ни остана, да се разговаряме с клетките на нашия стомах! Добре, питам ви: наука ли е тогава това, да се обличаш по 10 пъти на ден с разни костюми, с разни рокли? Някоя дама стане сутрин, облече се с бяла рокля; на обед – със синя; вечер – с жълта. Ходи, оглежда се в огледалото и казва: хубава изглеждам днес! Това наука ли е?
Тази
дама
не мисли ли, в този случай, за времето, което губи?
Казвам: ако ти знаеш да се разговаряш с главата си, със стомаха си, с гърдите си, с пръстите си, с ръцете си, да видиш какво има писано в тях, всичко това струва повече, отколкото да се обличаш 10 пъти на ден с разни дрехи. Пък, като се научим да се разговаряме, ще си направим една хубава дреха, която никога не остарява. Ще си направим една такава дреха, каквато птиците имат и с такава хас боя, каквато е на перцата и на крилцата им, и колкото повече време минава, тази боя да не избелява. И колкото повече време минава, тия дрехи да стават все по-красиви. И нашите дрехи трябва да бъдат тъй съвършени, както е цигуката на Страдивариуса.
към беседата >>
78.
Четирите действия
,
ООК
, София, 20.1.1926г.,
Затова вие ще потърсите селянина, чиято е колата и ще му кажете: „Слушай, приятелю, разпрегни коня си, заведи го в
дама
, тури колата някъде настрана, да не седи всред двора и тогава иди да пиеш, колкото искаш." Пък и вие сами можете да разпрегнете този кон.
Минават час, два, три, пет, десет, а колата и конят неразпрегнати, седят в двора на приятеля му. Колата и конят представляват една застояла мисъл в човешкия ум. Какво трябва да се направи с нея? Трябва да се изхвърли навън. Казвате: „Това не е наша работа." Не е ваша работа, но колата е във вашия двор.
Затова вие ще потърсите селянина, чиято е колата и ще му кажете: „Слушай, приятелю, разпрегни коня си, заведи го в
дама
, тури колата някъде настрана, да не седи всред двора и тогава иди да пиеш, колкото искаш." Пък и вие сами можете да разпрегнете този кон.
Често и някои ваши мисли седят по цели часове, така впрегнати като този кон в двора на някой ваш приятел, и след това мислите, че работите за Бога. Някой от вас дойде при мене, оставя колата и коня си в моя двор и ми казва: „Силно желание имам да работя за Бога, ще остана тук на работа." В това време обаче му дойде друга някаква мисъл, оставя коня впрегнат в колата и излиза навън да се разправя за речено-казано. Като видя, че се забави, аз разпрегна коня му, заведа го в дама, та като дойде някога, да си го вземе. След няколко месеца той пак иде и ми казва: „Едно време дохождах при вас, една светла идея ми беше дошла на ума, но тъй си остана." Казвам: Действително, в моя обор има един кон. Той е вашият, който забравихте по това време.
към беседата >>
Като видя, че се забави, аз разпрегна коня му, заведа го в
дама
, та като дойде някога, да си го вземе.
Трябва да се изхвърли навън. Казвате: „Това не е наша работа." Не е ваша работа, но колата е във вашия двор. Затова вие ще потърсите селянина, чиято е колата и ще му кажете: „Слушай, приятелю, разпрегни коня си, заведи го в дама, тури колата някъде настрана, да не седи всред двора и тогава иди да пиеш, колкото искаш." Пък и вие сами можете да разпрегнете този кон. Често и някои ваши мисли седят по цели часове, така впрегнати като този кон в двора на някой ваш приятел, и след това мислите, че работите за Бога. Някой от вас дойде при мене, оставя колата и коня си в моя двор и ми казва: „Силно желание имам да работя за Бога, ще остана тук на работа." В това време обаче му дойде друга някаква мисъл, оставя коня впрегнат в колата и излиза навън да се разправя за речено-казано.
Като видя, че се забави, аз разпрегна коня му, заведа го в
дама
, та като дойде някога, да си го вземе.
След няколко месеца той пак иде и ми казва: „Едно време дохождах при вас, една светла идея ми беше дошла на ума, но тъй си остана." Казвам: Действително, в моя обор има един кон. Той е вашият, който забравихте по това време. Ако наистина имахте светлата идея да служите на Бога, защо трябваше да я забравяте? Питам: В какво седи служенето на Бога? Служенето на Бога се изразява в следното: гладният да нахраниш, голият да облечеш, болният да посетиш; наскърбеният да утешиш; невежият да просветиш; спорещите страни да примириш и т.н.
към беседата >>
79.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя
дама
, той не е никакъв светия.
Брат му, обущарят, като видял това, казал му: „Братко, снегът ти се топи“. Така е и със съвременните хора. Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях. Колко са смешни те!
Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя
дама
, той не е никакъв светия.
Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум. Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл. Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество.
към беседата >>
Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя
дама
, той не е никакъв светия.
Така е и със съвременните хора. Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях. Колко са смешни те! Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия.
Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя
дама
, той не е никакъв светия.
Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум. Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл. Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество. Казвате: всички трябва да бъдем добродетелни!
към беседата >>
Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една
дама
, той не е умен човек, в него няма никакъв ум.
Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях. Колко са смешни те! Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия.
Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една
дама
, той не е умен човек, в него няма никакъв ум.
Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл. Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество. Казвате: всички трябва да бъдем добродетелни! Ако един банкер няма краката на добродетелта, какво ще прави?
към беседата >>
Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя
дама
, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл.
Добродетели няма в тях. Колко са смешни те! Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум.
Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя
дама
, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл.
Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество. Казвате: всички трябва да бъдем добродетелни! Ако един банкер няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако един военен няма краката на добродетелта, какво ще прави?
към беседата >>
НАГОРЕ