НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
189
резултата в
84
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Морални правила / Правилно ядене - правилно служене
,
ООК
, София, 2.7.1930г.,
После зелено
грозде
, изстискват го, всичко си позволяват.
(втори вариант)
Следователно, когато една овца узрее, вълкът може да я изяде. Вълкът е виноват, понеже яде зелени овце. Сега кажете ми кога овцата е зелена. Сегашните лекари казват, че зелените плодове по-хубаво действат. Зелени сливи турят в яденето за окисляване.
После зелено
грозде
, изстискват го, всичко си позволяват.
Питам, вие имате ли право да изцеждаме сока на гроздето, когато е зелено? Имаме. Тогава на същото основание, като дойде някое страдание, е същото. Като дойде някое страдание, то е някое грозде, на което изстискват сока. В този момент, в който изстискват гроздето, вие чувствате една болка в себе си. Защо да не се радвате, че този човек дошъл, взел един грозд, изстискал?
към втори вариант >>
Питам, вие имате ли право да изцеждаме сока на
гроздето
, когато е зелено?
(втори вариант)
Вълкът е виноват, понеже яде зелени овце. Сега кажете ми кога овцата е зелена. Сегашните лекари казват, че зелените плодове по-хубаво действат. Зелени сливи турят в яденето за окисляване. После зелено грозде, изстискват го, всичко си позволяват.
Питам, вие имате ли право да изцеждаме сока на
гроздето
, когато е зелено?
Имаме. Тогава на същото основание, като дойде някое страдание, е същото. Като дойде някое страдание, то е някое грозде, на което изстискват сока. В този момент, в който изстискват гроздето, вие чувствате една болка в себе си. Защо да не се радвате, че този човек дошъл, взел един грозд, изстискал? Той нямаше право да прави туй, той трябваше да чака да узрее гроздето.
към втори вариант >>
Като дойде някое страдание, то е някое
грозде
, на което изстискват сока.
(втори вариант)
Сегашните лекари казват, че зелените плодове по-хубаво действат. Зелени сливи турят в яденето за окисляване. После зелено грозде, изстискват го, всичко си позволяват. Питам, вие имате ли право да изцеждаме сока на гроздето, когато е зелено? Имаме. Тогава на същото основание, като дойде някое страдание, е същото.
Като дойде някое страдание, то е някое
грозде
, на което изстискват сока.
В този момент, в който изстискват гроздето, вие чувствате една болка в себе си. Защо да не се радвате, че този човек дошъл, взел един грозд, изстискал? Той нямаше право да прави туй, той трябваше да чака да узрее гроздето. Този, който къса узрялото грозде на вашата градина, причинява радост. Този, който къса зеленото грозде, причинява страдание.
към втори вариант >>
В този момент, в който изстискват
гроздето
, вие чувствате една болка в себе си.
(втори вариант)
Зелени сливи турят в яденето за окисляване. После зелено грозде, изстискват го, всичко си позволяват. Питам, вие имате ли право да изцеждаме сока на гроздето, когато е зелено? Имаме. Тогава на същото основание, като дойде някое страдание, е същото. Като дойде някое страдание, то е някое грозде, на което изстискват сока.
В този момент, в който изстискват
гроздето
, вие чувствате една болка в себе си.
Защо да не се радвате, че този човек дошъл, взел един грозд, изстискал? Той нямаше право да прави туй, той трябваше да чака да узрее гроздето. Този, който къса узрялото грозде на вашата градина, причинява радост. Този, който къса зеленото грозде, причинява страдание. Сега логически то е едно сравнение.
към втори вариант >>
Той нямаше право да прави туй, той трябваше да чака да узрее
гроздето
.
(втори вариант)
Питам, вие имате ли право да изцеждаме сока на гроздето, когато е зелено? Имаме. Тогава на същото основание, като дойде някое страдание, е същото. Като дойде някое страдание, то е някое грозде, на което изстискват сока. В този момент, в който изстискват гроздето, вие чувствате една болка в себе си. Защо да не се радвате, че този човек дошъл, взел един грозд, изстискал?
Той нямаше право да прави туй, той трябваше да чака да узрее
гроздето
.
Този, който къса узрялото грозде на вашата градина, причинява радост. Този, който къса зеленото грозде, причинява страдание. Сега логически то е едно сравнение. Сравнението е много вярно, то е така преносно и буквално е така. Допуснете сега от ваше гледище.
към втори вариант >>
Този, който къса узрялото
грозде
на вашата градина, причинява радост.
(втори вариант)
Имаме. Тогава на същото основание, като дойде някое страдание, е същото. Като дойде някое страдание, то е някое грозде, на което изстискват сока. В този момент, в който изстискват гроздето, вие чувствате една болка в себе си. Защо да не се радвате, че този човек дошъл, взел един грозд, изстискал? Той нямаше право да прави туй, той трябваше да чака да узрее гроздето.
Този, който къса узрялото
грозде
на вашата градина, причинява радост.
Този, който къса зеленото грозде, причинява страдание. Сега логически то е едно сравнение. Сравнението е много вярно, то е така преносно и буквално е така. Допуснете сега от ваше гледище. Ти питаш: „Ти обичаш ли ме?
към втори вариант >>
Този, който къса зеленото
грозде
, причинява страдание.
(втори вариант)
Като дойде някое страдание, то е някое грозде, на което изстискват сока. В този момент, в който изстискват гроздето, вие чувствате една болка в себе си. Защо да не се радвате, че този човек дошъл, взел един грозд, изстискал? Той нямаше право да прави туй, той трябваше да чака да узрее гроздето. Този, който къса узрялото грозде на вашата градина, причинява радост.
Този, който къса зеленото
грозде
, причинява страдание.
Сега логически то е едно сравнение. Сравнението е много вярно, то е така преносно и буквално е така. Допуснете сега от ваше гледище. Ти питаш: „Ти обичаш ли ме? “ Защо питате „ти обичаш ли ме“?
към втори вариант >>
2.
Право си отсъдил
,
МС
, София, 12.7.1930г.,
За да бъде човек щастлив, той има нужда от следните неща през деня: един килограм хляб, една чиния варен боб и малко плод, било праскови, ябълки,
грозде
, круши и др.
Не ги ли полива, те увяхват. От неразбиране на живота вие очаквате всичко да дойде по механически начин, наготово. Вие очаквате Бог да дойде, изведнъж да поправи живота ви и да внесе в него новото. Мнозина имат криви схващания, те мислят, че ако имат много пари, много къщи, ще бъдат щастливи. Това не е право.
За да бъде човек щастлив, той има нужда от следните неща през деня: един килограм хляб, една чиния варен боб и малко плод, било праскови, ябълки,
грозде
, круши и др.
И тъй, щастието зависи от съвсем други причини в света, а не от тези, които хората намират. То почива на особен закон, а именно: пълноводието или животът на реката се поддържа от извора. Следователно, доколкото изворът се влива в реката, дотолкова и самата река ще живее. Бог е великият извор на живота. Значи, доколкото Божественото съзнание или Божественият живот се влива у нас, дотолкова и ние ще живеем.
към беседата >>
3.
За Царството Божие
,
ИБ
,
БР
, София, 31.8.1930г.,
Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си
грозде
, жито.
Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера.
Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си
грозде
, жито.
По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.
към беседата >>
4.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Копал си да кажем на лозето, но ти няма да ядеш от
гроздето
, само трите лева, които ще вземеш, ще занесеш, и ще си купиш хляб с тях.
(втори вариант)
Следователно, за да мислим правилно, ние трябва да свършим една работа за някого си в стомаха. И трябва да свършим друга работа за други, които живеят в дробовете, и след това ще ни дадат една малка хубава мисъл, ще добием една идея. Това е заплатата за яденето и дишането. Едно малко чувство или една малка мисъл, която ти ще туриш в кесията си, и ще я пазиш като една скъпоценност. Та целия ден ти работиш за някого, и после се връщаш.
Копал си да кажем на лозето, но ти няма да ядеш от
гроздето
, само трите лева, които ще вземеш, ще занесеш, и ще си купиш хляб с тях.
Сега къде е заблуждението? Казва някой, аз имам право да ям. ИМАШ ПРАВО САМО ДА МИСЛИШ, А АКО ТИ ДАДАТ, ЩЕ ЯДЕШ. АКО ТИ ПОЗВОЛЯТ, ЩЕ ДИШАШ. Че това е една Истина, вижда се от следното положение, като дойдеш да умираш, дадат ти да ядеш, не можеш.
към втори вариант >>
5.
Здрава основа
,
УС
, София, 4.1.1931г.,
Ако искаш да бъдеш сладък, благ, яж
грозде
.
Все някога ще бъдеш заровен в земята. Значи недоволният ще бъде заровен в земята, за да стане доволен. Някога човек има желание да яде картофи, а някога – ябълки. Ябълката предава следните качества на човешкия характер: прави го мек, благ, снизходителен към хората. Лицето му придобива свежест.
Ако искаш да бъдеш сладък, благ, яж
грозде
.
Изобщо, храната оказва влияние върху характера на човека. Плодовете изявяват Словото Божие. Другояче казано: Словото е създало плодовете. Като ядеш някакъв плод, трябва да знаеш какво е вложил Бог в него. Ако разбереш какво се крие в ябълката или в друг някой плод, ти ще възприемеш Словото, внесено в нея.
към беседата >>
6.
Първичната храна
,
УС
, София, 1.3.1931г.,
Всички излезли вън и казали: „Иде магарето,
грозде
ни носи то!
Като чули гласа му, хората се изпокрили в къщите си. – Защо се скрили хората? Какво било пеенето на лъва? И сега, където влезе лъвът и започне да реве, всички се скриват, не смеят да излезат. После дошло магарето и заревало.
Всички излезли вън и казали: „Иде магарето,
грозде
ни носи то!
“ Лъвът се върнал в гората. Господ го запитал: „Как приеха хората твоето пеене? “ – „Аз им пях много, но те се скриха и никой не излезе да ми благодари.“ Върнало се магарето и казало: „Аз попях на хората, всички излязоха да ме слушат и каквото носех на гърба си, взеха го“. Питам: Кое пеене е по-разбрано: на лъва ли, или на магарето? Да не мислите, че това са невероятни приказки.
към беседата >>
Ще вземеш от него
гроздето
.
– Лъвът представлява злото, което като зареве, изпоплаши хората и те се скриват вкъщи. Казват: „Да те пази Господ от злото! “ – Какво е магарето? – То минава за добродетел. – Защо?
Ще вземеш от него
гроздето
.
Значи под „магаре“ аз разбирам доброто. Като реве магарето, аз казвам: „Хората още не те разбират“. Всички взимат сладкото грозде от коша, ядат от него и казват: „Иди да донесеш още“. Затова, именно, магарето постоянно отива и се връща. – Защо бягат хората, като дойде лъвът?
към беседата >>
Всички взимат сладкото
грозде
от коша, ядат от него и казват: „Иди да донесеш още“.
– То минава за добродетел. – Защо? Ще вземеш от него гроздето. Значи под „магаре“ аз разбирам доброто. Като реве магарето, аз казвам: „Хората още не те разбират“.
Всички взимат сладкото
грозде
от коша, ядат от него и казват: „Иди да донесеш още“.
Затова, именно, магарето постоянно отива и се връща. – Защо бягат хората, като дойде лъвът? – Когато Господ иска да види децата си, пръснати из света, праща слугите си да ги викат. Обаче те не идат. Тогава Той праща лъва да ги вика.
към беседата >>
7.
Чистене на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1931г.,
В деня на гроздобера ще береш
грозде
, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което
грозде
пожелаеш.
Смяната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки. Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си? " Да чистите съзнанието си — това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе, да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете. Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът.
В деня на гроздобера ще береш
грозде
, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което
грозде
пожелаеш.
Господарят няма да забрани това. Следователно какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието. Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш. Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое. Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати.
към беседата >>
Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от
гроздето
— то е твое.
Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът. В деня на гроздобера ще береш грозде, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което грозде пожелаеш. Господарят няма да забрани това. Следователно какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието. Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш.
Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от
гроздето
— то е твое.
Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати. Плащането — това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден — това е истинската печалба. Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля. Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето. И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който и учител да отидете, най- първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и после, в деня на гроздобера, да вкусите от гроздето му.
към беседата >>
Плащането — това е опитността, която си придобил, а
гроздето
, което си ял през целия ден — това е истинската печалба.
Господарят няма да забрани това. Следователно какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието. Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш. Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое. Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати.
Плащането — това е опитността, която си придобил, а
гроздето
, което си ял през целия ден — това е истинската печалба.
Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля. Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето. И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който и учител да отидете, най- първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и после, в деня на гроздобера, да вкусите от гроздето му. Никой учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: “Докато сте на лозето ми, ще ядете колкото искате." Има учители, които могат да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите.
към беседата >>
И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който и учител да отидете, най- първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и после, в деня на гроздобера, да вкусите от
гроздето
му.
Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое. Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати. Плащането — това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден — това е истинската печалба. Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля. Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето.
И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който и учител да отидете, най- първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и после, в деня на гроздобера, да вкусите от
гроздето
му.
Никой учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: “Докато сте на лозето ми, ще ядете колкото искате." Има учители, които могат да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите. Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате. Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи. У мнозина се явява желание да имат свое лозе.
към беседата >>
Никой учител няма да ви напълни цяла кошница с
грозде
, но ще каже: “Докато сте на лозето ми, ще ядете колкото искате." Има учители, които могат да ви напълнят по една кошница
грозде
за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали.
Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати. Плащането — това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден — това е истинската печалба. Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева." Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля. Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето. И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който и учител да отидете, най- първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и после, в деня на гроздобера, да вкусите от гроздето му.
Никой учител няма да ви напълни цяла кошница с
грозде
, но ще каже: “Докато сте на лозето ми, ще ядете колкото искате." Има учители, които могат да ви напълнят по една кошница
грозде
за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали.
Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите. Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате. Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи. У мнозина се явява желание да имат свое лозе. Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе.
към беседата >>
Като ядете от това
грозде
, ще бъдете щастливи.
Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето. И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който и учител да отидете, най- първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и после, в деня на гроздобера, да вкусите от гроздето му. Никой учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: “Докато сте на лозето ми, ще ядете колкото искате." Има учители, които могат да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите. Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате.
Като ядете от това
грозде
, ще бъдете щастливи.
У мнозина се явява желание да имат свое лозе. Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе. Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете!
към беседата >>
Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което
грозде
искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше.
Сега — всички трябва да се научите правилно да мислите. Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате. Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи. У мнозина се явява желание да имат свое лозе. Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе.
Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което
грозде
искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше.
В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден.
към беседата >>
Ако сте в духовния свят и пожелаете
грозде
, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер.
Те казват: “Друго нещо е да имаш свое лозе. Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер.
Ако сте в духовния свят и пожелаете
грозде
, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер.
Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш. Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро.
към беседата >>
Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно
грозде
, от което ще ядеш.
В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате:„Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден.
Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно
грозде
, от което ще ядеш.
Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш. Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро. Ти не знаеш какъв е този беден човек. Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера
грозде
." Щом не искаш да береш
грозде
, и радости няма да имаш.
Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти.
Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера
грозде
." Щом не искаш да береш
грозде
, и радости няма да имаш.
Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро. Ти не знаеш какъв е този беден човек. Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол. Щом му направиш добро, ти ще научиш много работи от него. Разправят за един американски професор по богословие следния случай.
към беседата >>
Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш
грозде
, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро.
Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде." Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш.
Христос казва: Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе,, да береш
грозде
, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро.
Ти не знаеш какъв е този беден човек. Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол. Щом му направиш добро, ти ще научиш много работи от него. Разправят за един американски професор по богословие следния случай. Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах!
към беседата >>
Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с
грозде
." От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работел на лозето й и всякога й занасял нещо.
Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах! " Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна, болна вдовица, която цели 12 години лежала на легло. Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си. Много нещо научих от нея. Тя е лежала болна на леглото си цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва.
Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с
грозде
." От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работел на лозето й и всякога й занасял нещо.
Казвам: Всички трябва да ходите при хора, които отвън са нещастни, а отвътре щастливи. Такива хора наричаме светии. Сега и на вас пожелавам да бъдете отвън нещастни, отвътре щастливи. Лекцията, която тази сутрин ви държах, остана малко неразбрана за вас, понеже мъглата не се вдигна през всичкото време. Това показва, че разбирането ви е малко.
към беседата >>
8.
Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1931г.,
На лозата имало три пръчки, които се разцъфтявали, а
гроздето
на тях узрявало.
Хлебарят сънувал, че носил на главата си три бели кошници. В горната кошница имало от всичките фараонови ястия, направа хлебарска. Дошли птици и ги изяли от кошницата. Йосиф му казал, че след три дни царят ще го осъди на обесване и тялото му ще бъде разкъсано от птиците небесни. Виночерпецът сънувал лоза пред себе си.
На лозата имало три пръчки, които се разцъфтявали, а
гроздето
на тях узрявало.
Чашата на Фараона била в ръката му и той я подал на Фараона. Йосиф му казал, че след три дни той ще бъде помилван от царя, който ще го постави на същата служба, която по-рано заемал. Ето защо, все ще дойде някой да ви извади от затвора, но важно е каква ще бъде съдбата ви – като тази на хлебаря, или на виночерпеца. Аз искам, като ви извадят от затвора, да имате участта на виночерпеца, а не тази на хлебаря. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“.
към беседата >>
9.
Живот и отношения / Свещ, нож и чешма. Съществувание, живот и отношение
,
МОК
, София, 2.10.1931г.,
В разнообразието на нещата, ако ти употребиш круша, ябълка,
грозде
и хилядите плодове, които съдържат разнообразни вкусове и хиляди отношения, това е живот.
(втори вариант)
Значи при смъртта има само едно отношение. Аз казвам, в еднообразието на отношението е смъртта, а в разнообразието на отношенията има живот. БОГ ЖИВЕЕ ВЕЧНО, ЗАЩОТО ТОЙ Е ВЕЧНО РАЗНООБРАЗИЕ. Бог представлява сам по себе си вечно разнообразие; и всяко живо същество, което се стреми към еднообразие, то търси смъртта, а всяко същество, което се стреми към разнообразието, то търси живота. Сега не разбирайте запример, разнообразие не е ти да пиеш една чаша вино, и втора чаша, и трета чаша вино, това не е разнообразие, то е крайно еднообразие.
В разнообразието на нещата, ако ти употребиш круша, ябълка,
грозде
и хилядите плодове, които съдържат разнообразни вкусове и хиляди отношения, това е живот.
– Вие опитвате разнообразието на тия хиляди плодове, вкусове. Та казвам, когато във вашия ум съществуват всевъзможни разнообразни мисли, от които всяка мисъл носи известно качество на битието, на живота и всяко едно разнообразно чувство, което носи едно качество на живота; и всяка една постъпка на битието, защото и битието си има своя постъпка, тогава вие живеете. Но ако само една еднообразна мисъл занимава ума ви, вие искате да живеете един щастлив живот, искате да бъдете щастливи, хубаво, желанието е добро, отлично, в какво седи щастливият живот? Искате да бъдете щастливи и трябва да бъдете щастливи, но как? Аз ще ви определя ясно; това е най-лесната работа, която съществува в света, по-лесна работа няма.
към втори вариант >>
10.
Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция
,
ООК
, София, 28.10.1931г.,
Пратете човека на лозе, при най-хубавото
грозде
, и наблюдавайте колко дни наред може да се храни само с
грозде
.
Най-после този човек се отегчава и не иска повече да те среща. Ще кажеш, че добри думи му говориш. И сладките, и горчивите неща губят цената си, когато се повтарят често. Нервната система на човека е така устроена, че може да издържа до известен предел. Мине ли този предел, тя се разстройва.
Пратете човека на лозе, при най-хубавото
грозде
, и наблюдавайте колко дни наред може да се храни само с
грозде
.
Първия ден ще бъде доволен, че ял грозде; втория ден ще яде пак, но вече с по-малко разположение. На третия ден ще каже, че се обезсолил и желае нещо солено. Хубаво нещо е гроздето, но само с грозде не се живее. Като знаете това, пазете се от пресищането и еднообразието. Те действат убийствено върху човека.
към беседата >>
Първия ден ще бъде доволен, че ял
грозде
; втория ден ще яде пак, но вече с по-малко разположение.
Ще кажеш, че добри думи му говориш. И сладките, и горчивите неща губят цената си, когато се повтарят често. Нервната система на човека е така устроена, че може да издържа до известен предел. Мине ли този предел, тя се разстройва. Пратете човека на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте колко дни наред може да се храни само с грозде.
Първия ден ще бъде доволен, че ял
грозде
; втория ден ще яде пак, но вече с по-малко разположение.
На третия ден ще каже, че се обезсолил и желае нещо солено. Хубаво нещо е гроздето, но само с грозде не се живее. Като знаете това, пазете се от пресищането и еднообразието. Те действат убийствено върху човека. И тъй, изучавайте доброто в неговите естествени прояви.
към беседата >>
Хубаво нещо е
гроздето
, но само с
грозде
не се живее.
Нервната система на човека е така устроена, че може да издържа до известен предел. Мине ли този предел, тя се разстройва. Пратете човека на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте колко дни наред може да се храни само с грозде. Първия ден ще бъде доволен, че ял грозде; втория ден ще яде пак, но вече с по-малко разположение. На третия ден ще каже, че се обезсолил и желае нещо солено.
Хубаво нещо е
гроздето
, но само с
грозде
не се живее.
Като знаете това, пазете се от пресищането и еднообразието. Те действат убийствено върху човека. И тъй, изучавайте доброто в неговите естествени прояви. Това значи да избягвате положенията, които предизвикват противоположности. Кажи на човека само един път, че е добър.
към беседата >>
Значи преситени са от
гроздето
.
(втори вариант)
Проглушат ти ушите с това, кажеш: "Стига вече, не съм толкова добър, колкото вие мислите." Зароди се едно състояние на пресищане. Защото и сладкото, колкото и сладко да е, ти става неприятно, ако вие увеличите сладчината, защото и тя си има един краен предел, дето нервната система не може да издържа. На тебе не ти се иска вече сладко. И у българина тази философия я има. Той е знаел, когато ходят те на гроздобер или когато се каже на турски "бобозин", че като идат на гроздобер, най-първо много ядат, че на втория ден байгън му стане, че той малко пастърмица трябва да си опече - контраст, малко соленичко.
Значи преситени са от
гроздето
.
Сега защо му трябва пастърмица. Та казвам, всичките хора след като ядат, аз наричам един идеен живот, те го наричат гроздобер. Най-после няма някой от Вас, който да не е ял пастърма. Казвате: "Байгън ми стана, малко пастърмица! " Един контраст към него е пастърмата.
към втори вариант >>
11.
Няма да угаси
,
НБ
, София, 15.11.1931г.,
Хапнал след това той
грозде
, ябълки.
И тогава хората изгубиха живота в Рая. Преди известно време дойде при мен един приятел и ми разправя една своя опитност. Тя е следната. Габровци имат такива едни солени риби, наречени косат. Един габровец му донесъл такава риба, били донякъде двамата вегетарианци, но му казал да си похапне малко солена риба.
Хапнал след това той
грозде
, ябълки.
След като ял, очите му изпъкнали от тази риба. Искало му са да я хвърли, но я държал няколко дена. И като дошли баща му и майка му, казва им: „Похапнете си от тази риба." Майка му, още по-умна, измива рибата и я изпържва в тигана. По едно време идва баща му и вика: „Синко, майки ти умира! " Едва спасил майка си.
към беседата >>
12.
Раждане и растене
,
ООК
, София, 20.1.1932г.,
Няма по-лесна работа от това, да възкресиш една кокошка и да превърнеш
гроздето
в сладък сок.
Отива на гости у дома му, но той не й обръща внимание: турил шише с вино на масата си и пие една чаша след друга. Тя седи, поглежда към него и не знае, какво да прави. Според мене, и двата въпроса лесно се разрешават: момата да се откаже да яде кокошка и, вместо да я коли и да я държи вързана с главата надолу, да я остави да си живее на свобода. И момъкът да се откаже от ферментиралото вино. Нека вземе сладка гроздова мъст и да покани своята възлюбена, заедно да пият.
Няма по-лесна работа от това, да възкресиш една кокошка и да превърнеш
гроздето
в сладък сок.
– Възможно ли е това? – Всичко е възможно; нужно е само добро желание да направиш нещо. Мнозина не успяват в живота си, поради подозрението и съмнението, на които са дали ход. Те се съмняват един в друг, съмняват се и в Бога. После се чудят отде идат противоречията.
към беседата >>
13.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
В Германия, като пости някой 30 - 35 дни, най-първо лекарите ще му дадат едно зърно
грозде
, дори ще го разделят на четири и една четвърт ще му дадат първо, после ще дадат второ, трето и постепенно ще увеличават храната.
Щом човек е гладен, ти участвуваш в този глад, като го нахраниш. Този човек ти е признателен. Ако ти не познаваш неговия глад, може да му дадеш една храна, която не му съответствува. За пример ако един човек е постил 10 - 20 дни и ти му дадеш една тежка храна, ще му направиш най-голямото зло. Ти ще му дадеш най-деликатната храна.
В Германия, като пости някой 30 - 35 дни, най-първо лекарите ще му дадат едно зърно
грозде
, дори ще го разделят на четири и една четвърт ще му дадат първо, после ще дадат второ, трето и постепенно ще увеличават храната.
Неговите черва, които са били в инертно състояние, трябва да се събудят, да започнат живот. Постът е много хубав метод за лекуване на болести, и на онези болести, които не се поддават на никакво лекарство, даже проказа, сифилис - ако човек може да пости по 30 - 35 дни, той ще се пречисти и никакъв сифилис няма да остане у него. Но да издържи 35 дни. Общият глад ще развие динамическа сила в организма. След 35 дни съвсем няма да ви познаят.
към беседата >>
14.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво
грозде
, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво.
(втори вариант)
Беят казал: "Много е хубаво." Той вдигал чашата и пил. По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми да викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той да вика. После му казва: "Дойде ми да играя." "Играй." Човекът иска да пее, иска да играе. И най-после казва на чорбаджията: "Това нещо е много хубаво. Досега не съм пял, не съм играл.
То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво
грозде
, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво.
Ще кажа на моята ханъмка да направи това." Казвам, трябва да разбираме живота. Някои казват: "Животът е сериозен." Много е сериозен. Пари нямаш, болен си, краката те болят. Жена ти иска дрехи за Великден, децата ти искат обуща, шапки, дъщерята следва - трябва пари за нея.
към втори вариант >>
15.
Принуждава ни
,
ИБ
,
БС
, София, 24.3.1932г.,
Аз правя сега едно сравнение – може ли да се сравнят макароните с хубави ябълки, круши,
грозде
или с някой тропически плод, или със сварено хубаво жито?
Тази сестра, без да ви е виждала, ви пише писма – тя дори на портрет не ви е виждала. Сега трябва да се образуват хубави връзки, но вас ви е страх да образувате любовни връзки между душите – вас ви е страх от Любовта. Вие имате само малка любов, любовта на макароните. Земната любов аз я наричам любов на макароните. Хубава е, как не, доста е хубава тази любов – като свариш макарони, настържеш малко кашкавал и полееш с хубаво масло, става много вкусно!
Аз правя сега едно сравнение – може ли да се сравнят макароните с хубави ябълки, круши,
грозде
или с някой тропически плод, или със сварено хубаво жито?
Любовта – трябва да схванете каква е тя. Любовта е това, което създава човека, което внася Живот, Светлина, Радост, Знание, богатство – всичко това. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Най-първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов. Малкото насекомо колко вода трябва да пие?
към беседата >>
16.
Узрял плод
,
ИБ
,
БС
, София, 5.5.1932г.,
Вашата любов обаче е затворена в бъчва с
грозде
– голяма бъчва с обем от стотици килограми, от която пускате по малко през канелката.
Ако някоя сестра е болна, дори и без да знае тя, помолете се за нея, за да се усили вашата Вяра. Вие казвате: „Какво трябва да се работи? ” Ако вие помогнете на една болна или обезсърчена сестра, вие помагате на себе си – всичко, каквото може да направите на другите, ще се отрази върху вашия духовен живот. В какво трябва да вярвате? Вие имате достатъчно Вяра и достатъчно Любов.
Вашата любов обаче е затворена в бъчва с
грозде
– голяма бъчва с обем от стотици килограми, от която пускате по малко през канелката.
Имате и тефтер, на който записвате кой е платил и кой не – който плаща, давате му. Досега любовта ви е любов на канелка. Ще ви приведа анекдот от едно варненско село: майката на едно младо братче и сестриче им казала: „Накладете огън и ако можете, омесете хляб! ” Те почнали да шетат и пуснали виното да тече от бъчвата... Старото вино трябва да се пусне от бъчвата. Никога не се спирайте върху старите си навици – много навици има, но те са старо вино.
към беседата >>
17.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
Дойде лозарят и казва: "На две очи, на три очи трябва да се реже." Казвам: Аз зная, че едно време преди лозарите да почнат да режат лозите, те повече
грозде
раждаха.
Ние сега сме за обема, а не за качеството. Казвате: "Какво хубаво дърво е това". Хубаво, но осакатено. Всеки, който дойде, вземе ножицата и реже. На мен са ми държали много лекции по лозарство.
Дойде лозарят и казва: "На две очи, на три очи трябва да се реже." Казвам: Аз зная, че едно време преди лозарите да почнат да режат лозите, те повече
грозде
раждаха.
И зърната бяха едри като кокоши яйца. След като почнаха да режат лозите, гроздето стана дребно; и не само че зърната се смалиха, но и сладчината им не е толкова голяма. Сега това е мое твърдение. Защо плачат тези лози: "Хората не разбират, знаят само да ни режат, да ни разплакват." Има един такъв анекдот: Един свещеник имал един слуга Стоян. Свещеникът бил много скържав, не обичал да дава пари и за да не вика майстор лозар, един ден пита слугата си: "Ти знаеш ли да режеш лозе?
към беседата >>
След като почнаха да режат лозите,
гроздето
стана дребно; и не само че зърната се смалиха, но и сладчината им не е толкова голяма.
Хубаво, но осакатено. Всеки, който дойде, вземе ножицата и реже. На мен са ми държали много лекции по лозарство. Дойде лозарят и казва: "На две очи, на три очи трябва да се реже." Казвам: Аз зная, че едно време преди лозарите да почнат да режат лозите, те повече грозде раждаха. И зърната бяха едри като кокоши яйца.
След като почнаха да режат лозите,
гроздето
стана дребно; и не само че зърната се смалиха, но и сладчината им не е толкова голяма.
Сега това е мое твърдение. Защо плачат тези лози: "Хората не разбират, знаят само да ни режат, да ни разплакват." Има един такъв анекдот: Един свещеник имал един слуга Стоян. Свещеникът бил много скържав, не обичал да дава пари и за да не вика майстор лозар, един ден пита слугата си: "Ти знаеш ли да режеш лозе? " "А, на мен разчитай, аз да ти изрежа лозето! " Стоян взима ножиците, отива на лозето и го изрязва.
към беседата >>
18.
Новото знание / Ново знание
,
МОК
, София, 10.6.1932г.,
Ако става въпрос за
гроздето
, какво
грозде
ще вземеш: зелено или зряло?
Затова има мисли, които приличат на ябълки, други – на круши, трети – на дини, на краставици. Не мислете, че краставицата е просто нещо. Тя символизира известна идея. Ако влезеш в една зеленчукова градина, каква краставица би предпочел: зелена или зряла? – Зелена.
Ако става въпрос за
гроздето
, какво
грозде
ще вземеш: зелено или зряло?
– Зряло. – Защо обичаш зелена краставица, а зряло грозде? – Това е закон. – Какъв закон: природен или човешки? – Природен.
към беседата >>
– Защо обичаш зелена краставица, а зряло
грозде
?
Тя символизира известна идея. Ако влезеш в една зеленчукова градина, каква краставица би предпочел: зелена или зряла? – Зелена. Ако става въпрос за гроздето, какво грозде ще вземеш: зелено или зряло? – Зряло.
– Защо обичаш зелена краставица, а зряло
грозде
?
– Това е закон. – Какъв закон: природен или човешки? – Природен. – Какво жито предпочитате: зелено или зряло? – Зряло.
към беседата >>
Но узрялото
грозде
е за предпочитане, отколкото зеленото.
(втори вариант)
Някой път може да правите своите заключения. Отива един българин при един градинар, иска да го угости. Дава му зелена краставица. Но той казва: Не съм толкоз глупак да ям зелена краставица. Дай ми зряла, питам тогава: Защо зелените краставици са по-вкусни отколкото зрелите.
Но узрялото
грозде
е за предпочитане, отколкото зеленото.
Какви са съображенията, закон на природата ли е това или наше частично разбиране. Този закон природата ли го е създала или градинаря го е създал да продава зелени краставици. Узрялото жито смиламе да го направим на хляб. Направим една нова форма и продаваме хубав хляб. Туй закон на природата ли е или наш закон?
към втори вариант >>
19.
Добре дошъл / Превръщане на величините (Добре дошъл)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 29.7.1932г.,
Ако мотиката не копае,
грозде
няма да има.
Питам: орало, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Орало, което знае да оре, орало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Ако оралото не оре, хляб няма да има.
Ако мотиката не копае,
грозде
няма да има.
Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? --За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? - За да разбереш великото.
към беседата >>
Ако мотиката не копае лозето,
грозде
няма да има.
(втори вариант)
Сърце, което не знае да чувства, сърце ли е? Следователно ралото да оре, мотиката да копае, сърцето да чувства и умът да мисли. Защо трябва да мисли умът? Ти сам ще си дадеш отговор. Ако ралото не оре, хляб няма да има.
Ако мотиката не копае лозето,
грозде
няма да има.
Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата.
към втори вариант >>
20.
С притчи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1932г.,
Лозарят трябва да познава коя пръчка какво
грозде
дава, за да знае как да ги реже, как да ги наглежда.
Той няма пет пари в джоба си“. Угоената овца всеки може да заколи, но хилавата, мършавата отделят настрана. Казвам: ако всички тия сравнения, изводи в притчите не се приложат в живота, те остават безпредметни. Всеки човек трябва да се познава, както земеделецът познава нивите си, лозарят – лозята си, и градинарят – градините си. Земеделецът трябва да познава нивите си, дали са слаби или силни, кои места трябва да наторява и кои не трябва.
Лозарят трябва да познава коя пръчка какво
грозде
дава, за да знае как да ги реже, как да ги наглежда.
Градинарят трябва да знае къде какви цветя да сее, как да ги сее и т.н. Ако земеделецът, лозарят и градинарят не знаят условията, при които работят, както и качествата на своите произведения, те нищо няма да изкарат. Те трябва да знаят какви постижения ще имат от своята работа. На същото основание и човек трябва да познава себе си, да знае какво може да излезе от него. Не е достатъчно да бъдете привидно добри, но вашето добро трябва да има приложение.
към беседата >>
21.
На живите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.8.1932г.,
Запитай лозата, защо ѝ е
гроздето
.
Ако мислиш, че си от безстрашните, запитай се, защо сърцето ти трепери? Запитай майката, защо ѝ е детето. Запитай рибата, защо ѝ е водата. Запитай ученика, защо му е книгата. Запитай колата, защо ѝ са колелетата.
Запитай лозата, защо ѝ е
гроздето
.
Запитай най-после себе си, защо ти са страданията. Ако говориш за слънцето и не го виждаш, ако говориш за книгата и не можеш да я четеш, ако желаеш водата и не можеш да я пиеш, ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш, ако търсиш Любовта и не можеш да я получиш, какво си придобил? Ако след всички тия усилия заприличаш на скъсан парцал, какво си постигнал? Ако слугата е измел къщата и вдигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха? Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното – праха, е оставил вътре.
към беседата >>
22.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
" Ако ти си в Америка, дрънкаш на звънеца на един бакалин, казваш: "Моля три кила захар, пет кила
грозде
, два хляба." Не се минава половин час и една каруца иде с един добре облечен в бели дрехи, с ръкавици, носи ги.
Ако някои хора, които са скръбни, ако могат да милват този си пръст, по-скоро щеше да се уреди работата, без да знаят, отколкото да кършат ръце, да четат една книга, втора книга, да вземат пари от банката. Хвани третия си пръст, тегли го и кажи: "Кажи ми откъде да взема заровените нари." Банката е там, изворът, отдето може да вземеш, е третият пръст. Третият пръст на човека е свързан с всички складове на природата. Звънец има. Като хванеш, ония, разумните същества започват да звънят и всички казват: "Вижте там онзи какво иска." Ти дрънкаш на една станция и те казват: "Кой е там?
" Ако ти си в Америка, дрънкаш на звънеца на един бакалин, казваш: "Моля три кила захар, пет кила
грозде
, два хляба." Не се минава половин час и една каруца иде с един добре облечен в бели дрехи, с ръкавици, носи ги.
Ти сега искаш, без да дрънкаш. Ще дрънкаш по всичките правила, но няма да дрънкаш на всичките звънци, както децата напразно дрънкат. Всяко място в природата, което бутнеш, ще ти създаде щастие или нещастие. Всяка стъпка, която можеш да вземеш на земята, или щастие ще имаш, или нещастие. Ако стъпиш право, благословен си.
към беседата >>
" Ако ти си в Америка, дрънкаш на звънеца на един бакалин, казваш: „Моля 3 кила захар, 5 кила
грозде
, 2 хляба." Не се минава половин час и една каруца иде с добре облечен човек в бели дрехи, с ръкавици, носи нещата.
(втори вариант)
Хвани третия си пръст, тегли го и кажи: „Кажи ми, откъде да взема заровените пари". Банката е там, изворът, отдето може да вземеш, е третият пръст. Третият пръст на човека е свързан с всички складове на природата. Той е нещо като звънец. Ти само като похванеш бутончето, онези, разумните същества, започват да звънят и всички казват: „Вижте там онзи, какво иска." Ти дръннеш на една станция и те казват: „Кой е там?
" Ако ти си в Америка, дрънкаш на звънеца на един бакалин, казваш: „Моля 3 кила захар, 5 кила
грозде
, 2 хляба." Не се минава половин час и една каруца иде с добре облечен човек в бели дрехи, с ръкавици, носи нещата.
Ти сега искаш, без да дрънкаш. Ще дрънкаш по всички правила, но няма да дрънкаш на всички звънци, както децата напразно дрънкат. Всяко място в природата, което бутнеш, ще ти създаде щастие или нещастие. Ако стъпиш правилно, ще намериш някой изгубен часовник, някой изгубен пръстен ще намериш, ще намериш някой портфейл със сто хиляди лева, с двеста хиляди лева. Сега това на вас ви се вижда странно.
към втори вариант >>
23.
Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата
,
ООК
, София, 21.9.1932г.,
Обичаш
гроздето
, докато изсмучеш сока му.
Като обикнеш някого, гой започва да иска от тебе повече, отколкото можеш да му дадеш. Без да искаш, ги започваш да се отдалечаваш от него. Виждали ли сте, как постъпва паякът с мухата? От любов той я привлича към себе си и започва да смуче кръвта й. Щом изсмуче всичката й кръв, захвърля я настрана.
Обичаш
гроздето
, докато изсмучеш сока му.
Щом го изсмучеш, хвърляш го настрана. Обичаш човека, докато вземеш нещо от него. Щом вземеш каквото искаш, захвърляш го. Който люби, взима от възлюбения нещо и го захвърля. Той ще ви посее в земята, отдето ще израстете наново.
към беседата >>
Когато вие изтегляте сок от едно зрънце
грозде
, другото ще го изхвърлите.
(втори вариант)
И там има любов и омраза. Защото онзи, когото ти обичаш, след като го привлечеш, ти в него ще събудиш една алчност и той ще иска да вземе повече, отколкото ти искаш да му дадеш. И след това в онзи ще се зароди желание да го отхвърли настрана. Виждали ли сте онзи паяк, който хванал мухата, смуче я и после я изхвърля, че то е любов. Разлюбил я после.
Когато вие изтегляте сок от едно зрънце
грозде
, другото ще го изхвърлите.
Когото възлюбите, на Земята го отхвърлят. И който ви люби, ще ви отхвърли. Защо? То е [за] ваше добро. Този, който ви е възлюбил, след като изтегли соковете, той ще ви хвърли, ще ви посее на земята и ще трябва да останете... израстете отново.[2] И вие мислите, че като ви възлюби някой, ще бъдете щастливи. – Не.
към втори вариант >>
24.
Разумните сили / Разумните сили в природата
,
ООК
, София, 28.9.1932г.,
На мене ми донасят един сандък с
грозде
и като извадили капака, пироните стърчат нагоре.
(втори вариант)
Човек ще разреши всичките въпроси, колкото едно същество и да е разумно, то,няма да разреши твоя въпрос, то само ще ти каже де е погрешката. Ще остави ти сам да си изправяш погрешката. Да изместиш дюшемето. И гледам постоянно вие си местите дюшемето. Това са упражнения.
На мене ми донасят един сандък с
грозде
и като извадили капака, пироните стърчат нагоре.
Една сестра си натъкна крака по гвоздея, благодарение, че не се натъкна много дълбоко. Не изваждай чуждо дюшеме. Сигурен ли си, че твоето убеждение ще направи по-хубаво душеме. Мерки трябва да имаме. Често ми разправят какво нещо е любовта, какво нещо е добрият живот.
към втори вариант >>
25.
Чуваш ли
,
НБ
, София, 16.10.1932г.,
Господарят бил добър, едната обичала господаря си, другата, която не обичала, отивала нощно време и опапвала хубавото
грозде
и казвала, че онази го е изяла.
Той ги вижда и нищо не взема за своето гледане. Казва истината. Казвам, засега нищо не мога да ви кажа. Иди, не греши и следната година да дойдеш пак. Живели две слугини в един богат дом.
Господарят бил добър, едната обичала господаря си, другата, която не обичала, отивала нощно време и опапвала хубавото
грозде
и казвала, че онази го е изяла.
Онази, която никак не е бутала, била наклеветявана от другата. Пита господарят сега кой изял гроздето. Аз, като минавам из нашето лозе, зная кой изял гроздето. Започнали да го ядат и го оставили. Някой път виждам, че са го изяли пчелите, но някой път виждам, че хората го изядат.
към беседата >>
Пита господарят сега кой изял
гроздето
.
Казвам, засега нищо не мога да ви кажа. Иди, не греши и следната година да дойдеш пак. Живели две слугини в един богат дом. Господарят бил добър, едната обичала господаря си, другата, която не обичала, отивала нощно време и опапвала хубавото грозде и казвала, че онази го е изяла. Онази, която никак не е бутала, била наклеветявана от другата.
Пита господарят сега кой изял
гроздето
.
Аз, като минавам из нашето лозе, зная кой изял гроздето. Започнали да го ядат и го оставили. Някой път виждам, че са го изяли пчелите, но някой път виждам, че хората го изядат. Пчелите, като изядат, не оставят нито една черупка. Нашите мислят, че ще се прикрият.
към беседата >>
Аз, като минавам из нашето лозе, зная кой изял
гроздето
.
Иди, не греши и следната година да дойдеш пак. Живели две слугини в един богат дом. Господарят бил добър, едната обичала господаря си, другата, която не обичала, отивала нощно време и опапвала хубавото грозде и казвала, че онази го е изяла. Онази, която никак не е бутала, била наклеветявана от другата. Пита господарят сега кой изял гроздето.
Аз, като минавам из нашето лозе, зная кой изял
гроздето
.
Започнали да го ядат и го оставили. Някой път виждам, че са го изяли пчелите, но някой път виждам, че хората го изядат. Пчелите, като изядат, не оставят нито една черупка. Нашите мислят, че ще се прикрият. Аз казвам, нека ядат, тази година гроздето е евтино.
към беседата >>
Аз казвам, нека ядат, тази година
гроздето
е евтино.
Аз, като минавам из нашето лозе, зная кой изял гроздето. Започнали да го ядат и го оставили. Някой път виждам, че са го изяли пчелите, но някой път виждам, че хората го изядат. Пчелите, като изядат, не оставят нито една черупка. Нашите мислят, че ще се прикрият.
Аз казвам, нека ядат, тази година
гроздето
е евтино.
Пчелите, ако го ядат, те го преработват на мед. Ако човек го възприеме, какво ще излезе. Нищо няма да излезе. Човек каквото е ял, той не го е преработил. Като влезе Христос в храма – подразбираме онова разумното, когато влезе в нас – той взема камшика.
към беседата >>
Едната обичала господаря си, другата, която не го обичала, отивала нощно време и изяждала хубавото
грозде
и казвала, че другата го е изяла.
(втори вариант)
Истинският гадател вижда живо нещата. Той ги вижда и нищо не взема за своето гледане. Казва истината. Понякога казва: Засега нищо не мога да ти кажа.Иди, не греши и следната година да дойдеш пак Живели две слугини в един богат дом. Господарят бил добър.
Едната обичала господаря си, другата, която не го обичала, отивала нощно време и изяждала хубавото
грозде
и казвала, че другата го е изяла.
Онази, която никак не е пипала, била наклеветена от втората. Пита господарят сега: Кой изяде гроздето? Аз като минавам из нашето лозе, зная кой яде гроздето. Започнали да го ядат и го оставили. Някой път виждам, че са го изяли пчелите, но някой път виждам, че хората го ядат.
към втори вариант >>
Пита господарят сега: Кой изяде
гроздето
?
(втори вариант)
Казва истината. Понякога казва: Засега нищо не мога да ти кажа.Иди, не греши и следната година да дойдеш пак Живели две слугини в един богат дом. Господарят бил добър. Едната обичала господаря си, другата, която не го обичала, отивала нощно време и изяждала хубавото грозде и казвала, че другата го е изяла. Онази, която никак не е пипала, била наклеветена от втората.
Пита господарят сега: Кой изяде
гроздето
?
Аз като минавам из нашето лозе, зная кой яде гроздето. Започнали да го ядат и го оставили. Някой път виждам, че са го изяли пчелите, но някой път виждам, че хората го ядат. Пчелите като ядат, не оставят нито една люспица. Хората мислят, че ще се укрият.
към втори вариант >>
Аз като минавам из нашето лозе, зная кой яде
гроздето
.
(втори вариант)
Понякога казва: Засега нищо не мога да ти кажа.Иди, не греши и следната година да дойдеш пак Живели две слугини в един богат дом. Господарят бил добър. Едната обичала господаря си, другата, която не го обичала, отивала нощно време и изяждала хубавото грозде и казвала, че другата го е изяла. Онази, която никак не е пипала, била наклеветена от втората. Пита господарят сега: Кой изяде гроздето?
Аз като минавам из нашето лозе, зная кой яде
гроздето
.
Започнали да го ядат и го оставили. Някой път виждам, че са го изяли пчелите, но някой път виждам, че хората го ядат. Пчелите като ядат, не оставят нито една люспица. Хората мислят, че ще се укрият. Аз казвам: Нека ядат, тази година гроздето е евтино.
към втори вариант >>
Аз казвам: Нека ядат, тази година
гроздето
е евтино.
(втори вариант)
Аз като минавам из нашето лозе, зная кой яде гроздето. Започнали да го ядат и го оставили. Някой път виждам, че са го изяли пчелите, но някой път виждам, че хората го ядат. Пчелите като ядат, не оставят нито една люспица. Хората мислят, че ще се укрият.
Аз казвам: Нека ядат, тази година
гроздето
е евтино.
Пчелите, ако го ядат, те го преработват на мед. Ако човек го възприеме, какво ще излезе? Нищо няма да излезе. Човек каквото и да яде, той не го преработва. "Като влезе Христос в храма." Разумното, когато влезе в нас, то взема камшика.
към втори вариант >>
26.
Постигнати резултати
,
МОК
, София, 28.10.1932г.,
(След клас на всички се раздаде една чиния хубаво
грозде
.)
(втори вариант)
Ако светлина влезе в ума, свобода - в сърцето и изобилие - в човешката воля, това е спасението на сегашния живот. И когато дойдат тия условия, светът ще бъде подобрен. Сега кое тежи повече - прасковата или ябълката? („Прасковата.“) Тази праскова тежи 250 грама. Кому да се даде тя?
(След клас на всички се раздаде една чиния хубаво
грозде
.)
към втори вариант >>
27.
Контрасти в живота
,
МОК
, София, 11.11.1932г.,
Онова киселото
грозде
защо ще го вкусиш?
(втори вариант)
Има нещо, което човек трябва да вкуси, но има нещо, което не трябва да вкуси. Всяко нещо на своето време. Има неща, които могат да се вкусят. Защо ще вкусиш едно желание през времето, когато то е още стипчиво. Чакай 4-5 месеца, не бързай толкова.
Онова киселото
грозде
защо ще го вкусиш?
Чакай да узрее гроздето. Ние казваме - културата и науката ще просветят хората. Как ще ги просветят? Ако съвременната наука ни учи да съградим къщата си хубаво, какво ще ни допринесат къщите? Ще ни помогнат при студа.
към втори вариант >>
Чакай да узрее
гроздето
.
(втори вариант)
Всяко нещо на своето време. Има неща, които могат да се вкусят. Защо ще вкусиш едно желание през времето, когато то е още стипчиво. Чакай 4-5 месеца, не бързай толкова. Онова киселото грозде защо ще го вкусиш?
Чакай да узрее
гроздето
.
Ние казваме - културата и науката ще просветят хората. Как ще ги просветят? Ако съвременната наука ни учи да съградим къщата си хубаво, какво ще ни допринесат къщите? Ще ни помогнат при студа. Науката може да ви помогне за дрехите, за обущата, за много работи може да ви помогне.
към втори вариант >>
28.
Живият хляб
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее
гроздето
, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш.
Мотиката не е така сбутана, красива мотика е. После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен. Скромен, умен човек е. Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите. Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек.
Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее
гроздето
, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш.
Ти, който може да копаеш, можеш и да учиш хубаво.“ „Мога ли? “ „Можеш, ти имаш хубав ум.“ Казва: „Ти искаш да ме накараш да напусна.“ „Не, ни най-малко, ти си силен човек, копай лозето, но научи се да учиш.“ В този човек остана идеята в ума му, че трябва да си купи хубави книги. Кое е по-хубаво: да седне в кафенето или в някоя кръчма с червено вино с някои другари: хайде за здравето на България, за здравето на нашите министри. Днес за здравето на този, на онзи, за България, и България никак не е здрава, пък и неговото здраве се разколебава.
към беседата >>
Царевицата е зреела навреме,
гроздето
, всичко е ставало навреме.
Хамалъка ние трябва да оставим, да предпочетем овчарството. „Хлябът, който слиза от небето.“ Под думата небе разбираме онова великото, разумното в света. Туй разумното, както Маркони сега ходи със своята яхта на 10–12 хиляди километра с онова знание, което има, той запалва свещите навсякъде. Онези старовременните светии, на които ние се смеехме, те имаха това знание. По някой път в областта, в която е живял някой светия, в тази местност никога не е имало град и дъждът е идвал навреме.
Царевицата е зреела навреме,
гроздето
, всичко е ставало навреме.
Там, дето не е имало светия, хората винаги са гладували. Та казвам, във всяка глава, дето няма един светия, главата много тегли. Дето има светия, който живее в главата, там всичко е добро. Ако в твоята глава не може да има един светия, какъв човек ще бъдеш? Аз казвам, ако в твоята глава не може да живее една светла идея, която да те направлява в твоя път, да носиш благословението, умът ти ще бъде помрачен, ще бъдеш песимист – че жена ти крива, мъжът ти крив, всичките условия криви.
към беседата >>
Казвам: Ти като обработваш така добре лозето, когато
гроздето
ти узрее и го продадеш, спести малко пари, купи си хубави книги, и почни да четеш.
(втори вариант)
Гледам чертите на лицето му - носа, челото, ръцете, очите. Казва: Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби. - Няма нищо. Но ми хареса - добър човек. Той казва: Като не съм се учил, Господ сега ме учи чрез мотиката.
Казвам: Ти като обработваш така добре лозето, когато
гроздето
ти узрее и го продадеш, спести малко пари, купи си хубави книги, и почни да четеш.
Щом можеш да копаеш добре, можеш и да учиш добре. - Мога ли? - Можеш, ти си умен човек. Казва: Ти искаш да ме накараш да не копая вече. - Не, ни най-малко, ти си силен човек, копай лозето и започни да учиш.
към втори вариант >>
Царевицата,
гроздето
, всичко е ставало навреме.
(втори вариант)
Това разумното. което сега ръководи Маркони. Той обикаля със своята яхта на 10-12 хиляди километра и със знанието, което има, запалва свещите навсякъде. Някогашните светии, в които ние се съмнявахме, също имат това знание. По някой път в областта, в която е живял някой светия, никога не е падал град, а дъждът е валял навреме.
Царевицата,
гроздето
, всичко е ставало навреме.
Там, където не е имало светия, хората винаги са гладували. Та казвам: тази глава, в която няма светия, т.е. знание, тя много тегли. В глава, където живее светия, там всичко е добро. Ако в твоята глава няма светия, какъв човек ще бъдеш?
към втори вариант >>
29.
Значение на удовете
,
ООК
, София, 1.2.1933г.,
От кого сте по-доволни: от онзи, който копае лозето, или от онзи, който само яде
грозде
, без да го работи?
Докато съм на това дърво, прехраната ми е осигурена“. Следователно и вие, докато сте на това дърво, не се страхувайте от изпитанията. Казано е в Писанието: „Радвайте се, когато минавате през изпитания“. Така ще опитате силата си. Бог се радва и весели с онези, които са минали и минават през изпитания.
От кого сте по-доволни: от онзи, който копае лозето, или от онзи, който само яде
грозде
, без да го работи?
Каква е вашата работа? – Да работите върху тялото си, върху вашия ум, сърце, душа и дух. Трябва да осветите тялото си. Някой гледа устата си и не я харесва. Направи една промяна, направи нещо ново в устата си.
към беседата >>
30.
Устата
,
ООК
, София, 15.3.1933г.,
Да целуваш ябълката, крушата,
гроздето
, хляба, хубавите работи – разбирам.
Богатство е да имаш красива уста; богатство е да имаш правилни, красиви устни. Това значи да бъдеш в съгласие с живата природа, да възприемаш нейните жизнени енергии. Ако чрез устата си не можеш да възприемаш живота, нищо не си придобил. – „Трябва ли да се целуват хората? “ – Ако целуваш мъртвия, какво придобиваш?
Да целуваш ябълката, крушата,
гроздето
, хляба, хубавите работи – разбирам.
Това са целувки, които придават нещо. Тогава, колкото повече целуваш, по-здрав ще бъдеш. Ако не можеш добре да целуваш, всякога ще боледуваш. Велика е службата на устата. Не само да показваш на хората, че имаш хубава уста, но така да си служиш с нея, че всякога да бъдеш здрав.
към беседата >>
Ако целуваш ябълки, круши,
грозде
, хляба, хубавите работи, това са все целувки.
(втори вариант)
Две хубави устни е цяло богатство. Вие тогава постоянно сте в съгласие с живата природа и възприемате живота чрез устата. Ако ти чрез устата не може да възприемеш живота, тогава? Като се целуват хората някой път, хубава е целувката. Но, ако целувате мъртвите, какво ще добиете?
Ако целуваш ябълки, круши,
грозде
, хляба, хубавите работи, това са все целувки.
Колкото по-хубаво целуваш, толкова по-здрав ще бъдеш. И ако не знаеш хубаво да целуваш, тогава много болести ще се създадат. Устата играят една функция първокласна, не само да се покажат на другите, но и за самите вас. Някой път ще имате една чиста кърпа, ще погладите устните си, не оставяйте прах по устните си. Най-малко по три пъти на ден трябва да измивате с топла вода устните си.
към втори вариант >>
31.
Настъпване и отстъпване / Настъпване и отстъпване (Неразбраните работи в живота)
,
МОК
, София, 21.4.1933г.,
Ако кокошката влезе в лозе с узряло
грозде
, тя почва направо да кълве, без разрешение.
Човек дълго време ще мисли – да яде, или да не яде, и какво ще яде. Ако хвърлиш на кокошката жито и царевица, тя веднага се хвърля на житото, а царевицата не поглежда. Ако сложите пред човека супа, паприкаш и баница, той ще яде и от трите. Кокошката ще избере само едно. Разбирането на човека и постъпките му са сложни.
Ако кокошката влезе в лозе с узряло
грозде
, тя почва направо да кълве, без разрешение.
Влезе ли човек в лозето, ще почне да се оглежда натук-натам, да види някого, от когото ще иска да получи разрешение – да си откъсне малко грозде. И тъй, всички ваши действия, извършени без дълбока мисъл, са подобни на животинските. Ако човек не мисли, между него и вола има известна прилика. Ти си бърз, пестиш времето, но резултатите на твоите действия са лоши. Който мисли право, резултатите на неговите действия са добри.
към беседата >>
Влезе ли човек в лозето, ще почне да се оглежда натук-натам, да види някого, от когото ще иска да получи разрешение – да си откъсне малко
грозде
.
Ако хвърлиш на кокошката жито и царевица, тя веднага се хвърля на житото, а царевицата не поглежда. Ако сложите пред човека супа, паприкаш и баница, той ще яде и от трите. Кокошката ще избере само едно. Разбирането на човека и постъпките му са сложни. Ако кокошката влезе в лозе с узряло грозде, тя почва направо да кълве, без разрешение.
Влезе ли човек в лозето, ще почне да се оглежда натук-натам, да види някого, от когото ще иска да получи разрешение – да си откъсне малко
грозде
.
И тъй, всички ваши действия, извършени без дълбока мисъл, са подобни на животинските. Ако човек не мисли, между него и вола има известна прилика. Ти си бърз, пестиш времето, но резултатите на твоите действия са лоши. Който мисли право, резултатите на неговите действия са добри. Той употребил много време за мислене, но затова има добри резултати.
към беседата >>
Една кокошка, като влезе в едно лозе с узряло
грозде
, няма да пита чие е лозето, но ще гълта.
(втори вариант)
Като й сложиш жито и царевица, тя веднага ще почне да яде житото, а после, като се наяде, няма да барне царевицата. Ако турите при човека едно блюдо със супа, паприкаш и баница, човек ще яде и от трите. Ако турите тези трите блюда на кокошката, тя ще избере едно от тях и като се наяде, остава другите. При човека процесът е сложен и разбирането на човека е сложно. Човек постъпва при яденето така, но и при другите работи той постъпва по същия начин.
Една кокошка, като влезе в едно лозе с узряло
грозде
, няма да пита чие е лозето, но ще гълта.
Но човек като влезе в лозето, ще се спре да мисли да откъсне или не. Та във всичките онези процеси, в които вие дълбоко не мислите, вие имате точно методите и начините на животните. Някой път ти мислиш както вола, както кокошката. Не мислиш. Спестяваш времето, но при спестяването на времето често резултатите излизат лоши.
към втори вариант >>
32.
Прави разсъждения / Човешката уста
,
ООК
, София, 3.5.1933г.,
Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце
грозде
, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш.
(втори вариант)
Сега устата са на голямо мъчение. Сега казвам на онези ученици, които искат да прилагат. Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си. Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш. Или сега идат плодовете, пролет иде.
Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце
грозде
, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш.
Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват. Непременно трябва да се работи по един начин. В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години. Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си. Всички велики хора искат да пречистят себе си.
към втори вариант >>
33.
Стотният път / Стотният ключ
,
МОК
, София, 5.5.1933г.,
За да го утеши, майка му дава
грозде
или ябълка.
Ако и фурнаджията ви направи хляб от прясно брашно и добре опечен, той е умен човек, разбира добре занаята си. Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумносг, предвидливост, точност. Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче.
За да го утеши, майка му дава
грозде
или ябълка.
Значи между сълзите и гроздето има известно отношение. Не само детето плаче, но и възрастният. Всеки човек плаче – учен и прост, беден и богат, млад и стар. Като ви говоря, аз искам да ви заставя да мислите и разсъждавате по нов начин. Взимам един конец и почвам да го навивам на кълбо.
към беседата >>
Значи между сълзите и
гроздето
има известно отношение.
Ако обущарят и шивачът търсят причината за грешките си вън от себе си, те не са разумни. От човека се иска разумносг, предвидливост, точност. Затова, именно, той изучава математика; затова от най-ранна възраст детето започва да брои и да смята. Като не може да реши задачата си, детето плаче. За да го утеши, майка му дава грозде или ябълка.
Значи между сълзите и
гроздето
има известно отношение.
Не само детето плаче, но и възрастният. Всеки човек плаче – учен и прост, беден и богат, млад и стар. Като ви говоря, аз искам да ви заставя да мислите и разсъждавате по нов начин. Взимам един конец и почвам да го навивам на кълбо. След това го развивам.
към беседата >>
То плаче и майката, за да не излива сълзи детето, му даде
грозде
.
(втори вариант)
Защо ви беше смятането? Защо учихте аритметика? Представете си следното. Има едно малко дете, започва да плаче. Наведе се надолу и започва да излива сълзи.
То плаче и майката, за да не излива сълзи детето, му даде
грозде
.
И детето престава да плаче. От де детето е научило, че гроздето се свързва със сълзите? Какъв е произходът на плача? Защо в дадения случай детето непременно ще плаче? Този навик на нещата всички вие възрастните го имате.
към втори вариант >>
От де детето е научило, че
гроздето
се свързва със сълзите?
(втори вариант)
Представете си следното. Има едно малко дете, започва да плаче. Наведе се надолу и започва да излива сълзи. То плаче и майката, за да не излива сълзи детето, му даде грозде. И детето престава да плаче.
От де детето е научило, че
гроздето
се свързва със сълзите?
Какъв е произходът на плача? Защо в дадения случай детето непременно ще плаче? Този навик на нещата всички вие възрастните го имате. И стари хора съм гледал, и те го употребяват. Умни хора, философи, гледам, като искал нещо и не му дали, той навел глава и плаче.
към втори вариант >>
Това е все това
грозде
, от същата категория е.
(втори вариант)
Този навик на нещата всички вие възрастните го имате. И стари хора съм гледал, и те го употребяват. Умни хора, философи, гледам, като искал нещо и не му дали, той навел глава и плаче. Този старият човек плаче, че нямало кой да го гледа на стари години. Да му донесат хлебец, водица, да му направят леглото.
Това е все това
грозде
, от същата категория е.
Защо старият човек трябва да плаче, че няма кой да го гледа? Вторият въпрос: защо детето иска това грозде? Какво отношение има между това грозде и тази ябълка и детето? Някаква привлекателна сила трябва да има. Искам да Ви наведа на един нов начин на разсъждение.
към втори вариант >>
Вторият въпрос: защо детето иска това
грозде
?
(втори вариант)
Умни хора, философи, гледам, като искал нещо и не му дали, той навел глава и плаче. Този старият човек плаче, че нямало кой да го гледа на стари години. Да му донесат хлебец, водица, да му направят леглото. Това е все това грозде, от същата категория е. Защо старият човек трябва да плаче, че няма кой да го гледа?
Вторият въпрос: защо детето иска това
грозде
?
Какво отношение има между това грозде и тази ябълка и детето? Някаква привлекателна сила трябва да има. Искам да Ви наведа на един нов начин на разсъждение. Вземам един конец и почвам да го навивам на кълбо. Завързвам конеца на едно място и го протакам.
към втори вариант >>
Какво отношение има между това
грозде
и тази ябълка и детето?
(втори вариант)
Този старият човек плаче, че нямало кой да го гледа на стари години. Да му донесат хлебец, водица, да му направят леглото. Това е все това грозде, от същата категория е. Защо старият човек трябва да плаче, че няма кой да го гледа? Вторият въпрос: защо детето иска това грозде?
Какво отношение има между това
грозде
и тази ябълка и детето?
Някаква привлекателна сила трябва да има. Искам да Ви наведа на един нов начин на разсъждение. Вземам един конец и почвам да го навивам на кълбо. Завързвам конеца на едно място и го протакам. Ако ме гледате, няма да знаете защо навивам кълбото и защо го разпущам.
към втори вариант >>
34.
Овчарите
,
НБ
, София, 7.5.1933г.,
Единият нарисувал една картина с
грозде
, че измамил птиците, дошли да си кълват
грозде
на картината.
После обущарят започнал да прави други забележки. Художникът му казва: „Другото не е твоя работа.“ Обущарят за обущата има право да коригира. Туй, което знаеш, за него може да се произнесеш, но туй, което не знаеш, ще вървиш по правата посока, няма да се произнасяш. Тогава ще ви приведа един пример по изкуството, какво е изкуство. Двама гръцки художници искали да покажат кой от тях е по-знаменит.
Единият нарисувал една картина с
грозде
, че измамил птиците, дошли да си кълват
грозде
на картината.
Другият нарисувал една много красива мома и я покрил с воал, че като дошъл другият художник, поискал да вдигне воала с ръка, за да види. И тогава видял, че воалът е рисуван. Досега ние сме достигнали до изкуството, с което може да измамим птиците и сме дошли до изкуството да измамим видния художник, да вдигне той воала. Но воалът е съществувал в Египет. Онази забулената Изида.
към беседата >>
35.
Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи
,
НБ
, София, 2.7.1933г.,
Природата е направила нещо сладко, а човек ще изцеди
гроздето
и ще направи от него вино и се опива.
“ „Не ходи в кръчмата.“ „Без вино може ли? “ „Може.“ Съблазнително е виното, не ходи в кръчмата. Под думата вино аз разбирам всяка една човешка система, която не е обоснована на истината. Всичките теории, всички човешки заблуждения, това са вино. Виното е човешко изобретение.
Природата е направила нещо сладко, а човек ще изцеди
гроздето
и ще направи от него вино и се опива.
И виждаме даже според преданието на Библията Ной, който имаше няколко сина, след като излезе от онова голямото премеждие, избави се, насади лозе, направи вино и се опи. И като се понапи, както всеки пиян, разголи се. Един от синовете, като го видя, казва: „Елате да видите баща ми на какво замяза.“ Другият син взема дреха, туря я пред себе си и покрива баща си. И като станал бащата, разбрал какво направил единият син и какво – другият. Ной проклел сина, който му се присмял.
към беседата >>
Природата е направила нещо сладко, а човек изцежда
гроздето
и прави от него вино, за да се опива.
(втори вариант)
Без вино и ракия животът не е вкусен. Съблазнително е виното, затова не ходи в кръчмата. Под вино разбирам всяка една човешка система, която не е основана на истината. Всички теории, всички човешки заблуждения, това е вино. Виното е човешко изобретение.
Природата е направила нещо сладко, а човек изцежда
гроздето
и прави от него вино, за да се опива.
Според преданието дори Ной, който имал няколко сина, след като излязъл от голямото премеждие - потопа, насадил лозе, направил от гроздето вино и като се понапил, се разголил. Един от синовете му, след като го видял, казал: Елате да видите на какво е заприличал моят баща. Друг от синовете му вземал една дреха и го покрил. Като изтрезнял, бащата разбрал какво е направил единият син и какво другият. Ной проклел сина си, който му се присмял.
към втори вариант >>
Според преданието дори Ной, който имал няколко сина, след като излязъл от голямото премеждие - потопа, насадил лозе, направил от
гроздето
вино и като се понапил, се разголил.
(втори вариант)
Съблазнително е виното, затова не ходи в кръчмата. Под вино разбирам всяка една човешка система, която не е основана на истината. Всички теории, всички човешки заблуждения, това е вино. Виното е човешко изобретение. Природата е направила нещо сладко, а човек изцежда гроздето и прави от него вино, за да се опива.
Според преданието дори Ной, който имал няколко сина, след като излязъл от голямото премеждие - потопа, насадил лозе, направил от
гроздето
вино и като се понапил, се разголил.
Един от синовете му, след като го видял, казал: Елате да видите на какво е заприличал моят баща. Друг от синовете му вземал една дреха и го покрил. Като изтрезнял, бащата разбрал какво е направил единият син и какво другият. Ной проклел сина си, който му се присмял. Всички нещастия в света са произлезли от проклетите синове на Ной.
към втори вариант >>
36.
Бъдещото верую на човечеството
,
СБ
, София, 1.9.1933г.,
Като ядете
грозде
, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии.
Някой пита, да яде ли картофи, домати. Казвам: не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята картофите са приели някои вредни елементи. В житото пък, при седенето му дълго време в хамбара също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм. Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните.
Като ядете
грозде
, всяко зрънце, което ще сложите в устата си, трябва да бъде предварително добре измито с вода, да няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии.
Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете. Добре е, че не се страхуват от зараза, но бързото и небрежно ядене има лоши последствия за организма. Човек не трябва да яде бързо. Като вземе един грозд, нека го разгледа внимателно, да го измие добре, да яде зрънце след зрънце, да брои, колко зрънца приблизително се съдържат в дадения грозд. Наистина, това се отнася до външната страна на храненето, но като се научи външно да яде правилно, човек ще се домогне и до неговата вътрешна страна.
към беседата >>
37.
Да правим добро
,
НБ
, София, 22.10.1933г.,
Ти никога не трябва да приемаш едно парче хляб или
грозде
от един престъпник.
Който може да го научи, той излиза учен, като един адепт. А който наполовина го научи, той минава за факир. Отвънка дава забавление на хората. Мощна сила седи във възприемането на храната. Да знаеш каква сила се крие в храната!
Ти никога не трябва да приемаш едно парче хляб или
грозде
от един престъпник.
Ако си слаб човек, и да ви даде хляб, ти го хвърли на кучетата. Даде ти грозде - ти го хвърли, дай го на сиромасите или го хвърли, не го яж. Който разбира закона. Или един престъпник ще ти крои дреха - той ще те зарази. Онзи човек, който ще ти крои дрехи, трябва да бъде благороден.
към беседата >>
Даде ти
грозде
- ти го хвърли, дай го на сиромасите или го хвърли, не го яж.
Отвънка дава забавление на хората. Мощна сила седи във възприемането на храната. Да знаеш каква сила се крие в храната! Ти никога не трябва да приемаш едно парче хляб или грозде от един престъпник. Ако си слаб човек, и да ви даде хляб, ти го хвърли на кучетата.
Даде ти
грозде
- ти го хвърли, дай го на сиромасите или го хвърли, не го яж.
Който разбира закона. Или един престъпник ще ти крои дреха - той ще те зарази. Онзи човек, който ще ти крои дрехи, трябва да бъде благороден. Ще кажете: „Това са празни суеверия! " Суеверието е друго.
към беседата >>
38.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
Сее картофи, жито, царевица,
грозде
и почти нищо не става.
Ние считаме сегашния живот за нещастен, но сам по себе си той не е нещастен. Ние попадаме само в такава епоха. Има епоха на щастие, има епоха на нещастие. Запример, няколко години подред човек работи на нивата си или в градините си, но нищо не става, т.е. изкарва си само семето.
Сее картофи, жито, царевица,
грозде
и почти нищо не става.
Такива нещастни години има и за писатели, и за поети, и за философи, и за генерали, и за царе, и за владици. Някой генерал претърпи някое поражение, от което всичко изгуби. Това са нещастни епохи в живота. И сега на всички тия хора трябва да се благовествува. Какво? Че има щастливи числа в живота.
към беседата >>
39.
Истинската добродетел
,
УС
, София, 19.11.1933г.,
Цели 20 години си копал за имането, но ако беше насадил 10 декара с десертно
грозде
, в 20 години отгоре ти щеше да имаш 60 000 златни в банката.
Наблизо тука беше мястото, показа ми го.“ Казах му аз тогава: „Сега ще се молиш още 20 години, да ти се покаже това място.“ Както виждате, този човек се е молил 20 години заради мене, да ми даде един пример и този пример струва, аз ще му платя за него. Това е губене на времето в празни работи. Казвам му тогава: Ти си копал цели 20 години. Сега ще ти разкажа как можеш да бъдеш богат.
Цели 20 години си копал за имането, но ако беше насадил 10 декара с десертно
грозде
, в 20 години отгоре ти щеше да имаш 60 000 златни в банката.
Ако всеки декар даваше по 100 килограма, а и всеки килограм струваше по 10 лева, щяха да станат 100 000 лева. Значи всяка година щеше да имаш по 100 000 лева. – „Кой да знае, че е било така по-добре, но сега вече остарях, друг ще посади това лозе.“ Онези, богатите милионери, отгде изкопаха парите, я ми кажете? Американските милионери Хоп и Келниш, пък и всички други богати хора, откъде изкопаха богатството?
към беседата >>
40.
Стани и яж!
,
НБ
, София, 3.12.1933г.,
В България има един обичай – когато отиват на гроздобер, казват: „Ще отслаби на корема.“ След като ядат
грозде
, пречисти се стомахът.
Твоето философско вярване, твоето религиозно вярване зависи от яденето, твоето изкуство зависи от храната на човека. Ако тази храна не е чиста, ти няма да имаш светъл ум; ако тази храна не е чиста, ти няма да виждаш нищо около тебе. Един художник, на когото кръвта е отровена, той не може да вижда и да рисува хубави картини; ако кръвта на един музикант е отровена, той не може да свири хубаво; ако на един оратор кръвта е отровена, той не може да говори както трябва; една майка, на която кръвта е отровена, не може да отглежда децата си; един учител, на когото кръвта е отровена, той не може да възпитава децата. Та, казвам: Вие казвате: „Да вярваме в Бога.“ Онова, което Бог е очистил, ти за нечисто не го взимай. Ние сме се отклонили.
В България има един обичай – когато отиват на гроздобер, казват: „Ще отслаби на корема.“ След като ядат
грозде
, пречисти се стомахът.
Като яде грозде, турили на огъня пастърма – да се засолят. Какво благо може да се крие в осолената пастърма, в онова отровеното месо на някой бивол или на някой вол? Имаше един лекар, разправяше своята опитност. Отива да преглежда болен добитък, вижда, че черният дроб е малко заразен, изхвърля го. Казвам: Щом черният дроб е заразен, говедото чисто ли е?
към беседата >>
Като яде
грозде
, турили на огъня пастърма – да се засолят.
Ако тази храна не е чиста, ти няма да имаш светъл ум; ако тази храна не е чиста, ти няма да виждаш нищо около тебе. Един художник, на когото кръвта е отровена, той не може да вижда и да рисува хубави картини; ако кръвта на един музикант е отровена, той не може да свири хубаво; ако на един оратор кръвта е отровена, той не може да говори както трябва; една майка, на която кръвта е отровена, не може да отглежда децата си; един учител, на когото кръвта е отровена, той не може да възпитава децата. Та, казвам: Вие казвате: „Да вярваме в Бога.“ Онова, което Бог е очистил, ти за нечисто не го взимай. Ние сме се отклонили. В България има един обичай – когато отиват на гроздобер, казват: „Ще отслаби на корема.“ След като ядат грозде, пречисти се стомахът.
Като яде
грозде
, турили на огъня пастърма – да се засолят.
Какво благо може да се крие в осолената пастърма, в онова отровеното месо на някой бивол или на някой вол? Имаше един лекар, разправяше своята опитност. Отива да преглежда болен добитък, вижда, че черният дроб е малко заразен, изхвърля го. Казвам: Щом черният дроб е заразен, говедото чисто ли е? – „Но, да не загуби човек“ – казвате.
към беседата >>
41.
Въздухът и мисълта – нови начини за хранене
,
ООК
, София, 20.12.1933г.,
Обичаш
гроздето
.
Геометрическите форми са образувани от разумни същества. Геометрията представя най-красивия език на същества, които са завършили своето развитие. И всяко изменение на един ъгъл на един или повече градуси, например 45,50,60,70 градуса, всеки градус си има своите качества, той си има и своите линии. Успоредните линии, показват посоката на твоите сили, които излизат от душата ти. Например, ти казваш: „Аз обичам един човек.“ можете ли да кажете, защо го обичате?
Обичаш
гроздето
.
– Защо? – Защото ти дава нещо. Обичаш светлината. – Защо? – Защото ти дава нещо.
към беседата >>
42.
Обичай Божественото
,
УС
, София, 4.3.1934г.,
Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши,
грозде
, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена?
Дяволът казва: „Ти тури въжето, аз ще те изтегля.“ Ти туриш въжето на врата си, увиснеш, никой не те изтегля, обесиш се. А като отидеш на канарата, той казва: „От канарата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работата.“ Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но си счупваш ръцете и краката. Човек, който се хвърля от канарата, за да се оправят работите, така свършва. Последното положение: Единственото нещо, което може да спаси човека, то е да падне на добрата почва. Да допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокошка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас.
Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши,
грозде
, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена?
Втората. Тази храна е много по-хубава. Плодната храна не само по отношение на физическия, но и на духовния живот е най-хубавата храна. Вие една баница не може да сеете. Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете да я изядете, разваля се. Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може да запазиш семената и да ги посееш.
към беседата >>
43.
Двете линии
,
ООК
, София, 13.6.1934г.,
Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал
грозде
.
Сега, един милион хора, от които всеки откраднал по 100, 1000, 100 000 лева и след като ги хванат и обесят и половината турят на тебе. Тогава, за колко години вие можете да изплатите този дълг? А трябва да го платите. Вие имате една много повърхностна идея и казвате: „Господ ще заличи и прости.“ Има неща, които не са престъпление. Например взел човек една ябълка от ябълково дърво.
Това не е престъпление – минал покрай някое лозе и откъснал
грозде
.
И това не е престъпление. Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона. И на тебе ти трябва само един лев. Ти отиваш и взимаш само един лев. И това не е престъпление.
към беседата >>
44.
Три фактора
,
НБ
, София, 17.6.1934г.,
На втория ден му дава две половинки от
гроздето
, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода.
Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега. Разправя един, който държал пост 30 дена. Най-първо, когато дошъл да отговява, понеже се водил по правилата на лекарите. Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил. Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши.
На втория ден му дава две половинки от
гроздето
, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода.
Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето. При заниманието на един висок духовен Живот не е необходимо ти да се наядеш тъй, [че] да ти пращи стомахът. Чудя се по някой път, когато казвате: „Той пожълтял.“ Пожълтяването не показва, че е здрав. Не е и пълнотата, която определя здравето на човека. Ако този, жълтият човек, който виждаш, няма толкоз мазнини, но дига 200 килограма, [а] ти, който имаш червендалесто лице, ако попипат корема ти – два пъти по-дебел, отколкото рамената, пък не може да дигнеш 50 килограма, кой от двамата е по-здрав?
към беседата >>
45.
Великото и малкото
,
СБ
, София, 20.8.1934г.,
Ако изстискате сока на
гроздето
, нищо не остава в него, освен люспите.
Когато четете Свещената книга, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно – по буква, или вътрешно – по дух. И прочетената глава може да се разглежда двояко: ако я разглеждате външно, ще имате едно разбиране; ако я разглеждате вътрешно, ще имате по-дълбоко разбиране. Каквото и да четете, трябва да се пазите от еднообразие в разбирането, в мисленето, в чувстването. Еднообразието не е нищо друго, освен старото в живота, т. е. това, което е изчерпано, което нищо не дава.
Ако изстискате сока на
гроздето
, нищо не остава в него, освен люспите.
Каквото и да правите с люспите, нищо не излиза от тях. За габровци и за котленци е създаден един анекдот, с който искат живо да представят тяхното скъперничество. Когато някой от тях купувал охлюви, изваждал охлювите и ги готвел, а черупките им изсушавал, нанизвал ги на връв с цел и друг път да сготви от тях някакво ядене. Като узнавали съседите, че еди-кой си имал черупки от охлюви, тръгвали един след друг да искат и те да сготвят ядене от тях. Те казвали: "Дайте си такъмите, т. е.
към беседата >>
46.
Търпение, чистота и приложение
,
ООК
, София, 22.8.1934г.,
Ти, като станеш сутринта без да се измиеш, имаш
грозде
, тичаш и се наядеш и не мислиш за молитва.
Ти направиш една молитва на Господа с раздвоено сърдце, за 4–5 минути и искаш да те чуе. Ти отиваш при Бога, но не си забравил работата си в света. И сутринта даже някой път отлагаш молитвата си и казваш: „Господ ще търпи.“ Тогава какво става? Господ търпи. И когато се намериш в местото на голямото мъчение, Той ти казва: „И ти трябва да търпиш.“ Молиш се, молиш се, нито глас, нито слишание.
Ти, като станеш сутринта без да се измиеш, имаш
грозде
, тичаш и се наядеш и не мислиш за молитва.
Не, като станеш сутринта помисли, че Бог е Любов. Започни с Любовта. Казваш: „Какво да правим? “ – Отворете 13 глава и започнете. Кое е качеството на Любовта?
към беседата >>
47.
Вдлъбнати и изпъкнали линии
,
МОК
, София, 14.9.1934г.,
" На един свещеник донасят много хубаво
грозде
.
Затова никога не се опитвай да лъжеш себе си, понеже това е невъзможно. А пък щом се опиташ, резултатът на това ще бъде страданието. Всяко страдание произтича от един опит на човека да излъже себе си. Нещо ти казва: "Не яж от това ядене! " Ти не слушаш и си казваш: "Е, няма нищо, що да не си хапна?
" На един свещеник донасят много хубаво
грозде
.
Той бил неразположен, но обичал да си похапва. Така започнал уж само с едно зрънце, та второ, та трето, цяла кошница с грозде изял и цяла нощ се въртял, що не се пръснал само, но си казал: "Сега ли трябваше да донасят това грозде? Защо не го донесоха сутринта? " Иска да се лъже. Погрешките, които правите никога, не оправдават човека.
към беседата >>
Така започнал уж само с едно зрънце, та второ, та трето, цяла кошница с
грозде
изял и цяла нощ се въртял, що не се пръснал само, но си казал: "Сега ли трябваше да донасят това
грозде
?
Всяко страдание произтича от един опит на човека да излъже себе си. Нещо ти казва: "Не яж от това ядене! " Ти не слушаш и си казваш: "Е, няма нищо, що да не си хапна? " На един свещеник донасят много хубаво грозде. Той бил неразположен, но обичал да си похапва.
Така започнал уж само с едно зрънце, та второ, та трето, цяла кошница с
грозде
изял и цяла нощ се въртял, що не се пръснал само, но си казал: "Сега ли трябваше да донасят това
грозде
?
Защо не го донесоха сутринта? " Иска да се лъже. Погрешките, които правите никога, не оправдават човека. Погледни гроздето, помилвай го и го остави. Така ще си опиташ характера.
към беседата >>
Погледни
гроздето
, помилвай го и го остави.
Той бил неразположен, но обичал да си похапва. Така започнал уж само с едно зрънце, та второ, та трето, цяла кошница с грозде изял и цяла нощ се въртял, що не се пръснал само, но си казал: "Сега ли трябваше да донасят това грозде? Защо не го донесоха сутринта? " Иска да се лъже. Погрешките, които правите никога, не оправдават човека.
Погледни
гроздето
, помилвай го и го остави.
Така ще си опиташ характера. Добре е да се въздържа човек. Онези, които ръководят съдбините на човечеството, са невидими за нас, но ни наблюдават. Всеки човек се намира под известно опекунство. Вие мислите, че сте свободни, че можете да направите каквото искате и че може да мислите, каквото искате.
към беседата >>
" На един свещеник донасят една кошница хубаво
грозде
.
(втори вариант)
" Едно от правилата: Никога не се опитвай да лъжеш себе си, понеже това е невъзможно. А пък щом се опиташ, резултатът от това ще бъде страданието. Всяко страдание произтича от един опит на човека да излъже себе си. Например нещо ти казва: „Не яж от това ядене". Ти си казваш: „Няма нищо от това!
" На един свещеник донасят една кошница хубаво
грозде
.
Той бил малко неразположен, а обичал да си похапва. Казват му да остави гроздето тая вечер. Най-после той си казва: „Искам да го опитам, само едно зрънце ще взема". Отива при кошницата. Взема едно зрънце.
към втори вариант >>
Казват му да остави
гроздето
тая вечер.
(втори вариант)
Всяко страдание произтича от един опит на човека да излъже себе си. Например нещо ти казва: „Не яж от това ядене". Ти си казваш: „Няма нищо от това! " На един свещеник донасят една кошница хубаво грозде. Той бил малко неразположен, а обичал да си похапва.
Казват му да остави
гроздето
тая вечер.
Най-после той си казва: „Искам да го опитам, само едно зрънце ще взема". Отива при кошницата. Взема едно зрънце. После казва: „Я още едно! " И започва второ, трето, четвърто и, след като опитал цялата кошница, цялата нощ се търкалял.
към втори вариант >>
Трябваше да махна
гроздето
!
(втори вариант)
Отива при кошницата. Взема едно зрънце. После казва: „Я още едно! " И започва второ, трето, четвърто и, след като опитал цялата кошница, цялата нощ се търкалял. После си казал: „Защо ми трябваше да ям!
Трябваше да махна
гроздето
!
Сега ли намериха да го донесат? Защо не го донесоха сутринта, а вечерта? " Питам: Къде е вината? Той иска да се излъже и казва: „Няма нищо! " Опитва първото зрънце, второто и пр.
към втори вариант >>
Погледни
гроздето
, попипай го и го остави.
(втори вариант)
Защо не го донесоха сутринта, а вечерта? " Питам: Къде е вината? Той иска да се излъже и казва: „Няма нищо! " Опитва първото зрънце, второто и пр. Каквито погрешки да направите, те никога не оправдават човека.
Погледни
гроздето
, попипай го и го остави.
Ще си опиташ характера. Та казвам: При сегашния живот има сили, които ръководят съдбините на човечеството. Всеки един човек се намира под известно опекунство. Вие мислите, че сте свободни, че можете да направите каквото искате и че можете да мислите, каквото искате. Някои философи мислят така.
към втори вариант >>
48.
Добри проводници
,
ООК
, София, 24.10.1934г.,
Разправя ми един приятел - той иска да търгува с
грозде
- че едва му се покриват разноските, и казва: „Щях да загазя.
Любовта е сила, която споделя с всички окръжаващи. Вие мислите върху любовта, която сте учили, а пък тази любов, която сега учите, тя е за да създадете здравето у вас. Непременно в тази любов трябва да носите в ума си всякога чиста мисъл и каквото и да ви се случи, кажете: „За добро е това." И Господ не може да извърши нищо лошо. Случи ви се нещо, което ви е неприятно, кажете: „За добро е." Като кажем, че е за добро, то тази мисъл ще се върне и ако казваш постоянно така, ти пращаш тази мисъл и лошото ще се превърне. Писанието казва, че всички, които любят Бога, каквото им се случва в живота, ще се превърне на добро.
Разправя ми един приятел - той иска да търгува с
грозде
- че едва му се покриват разноските, и казва: „Щях да загазя.
Печалба няма, но търговията ми с гроздето стана причина да добия друго едно благо, и ако не беше търговията ми с гроздето, не щях да придобия последното благо." Може би ще изгубите с гроздето, но ще добиете едно благо. Вие може [да изгубите нещо] в живота, но ще добиете една опитност. Писанието казва: „Да любим братята си." Ако вие кажете на някого „брат", и не го обичате, то не вършите волята Божия. А ако го обичате, то вършите волята Божия и може да разчитате навсякъде.
към беседата >>
Печалба няма, но търговията ми с
гроздето
стана причина да добия друго едно благо, и ако не беше търговията ми с
гроздето
, не щях да придобия последното благо."
Вие мислите върху любовта, която сте учили, а пък тази любов, която сега учите, тя е за да създадете здравето у вас. Непременно в тази любов трябва да носите в ума си всякога чиста мисъл и каквото и да ви се случи, кажете: „За добро е това." И Господ не може да извърши нищо лошо. Случи ви се нещо, което ви е неприятно, кажете: „За добро е." Като кажем, че е за добро, то тази мисъл ще се върне и ако казваш постоянно така, ти пращаш тази мисъл и лошото ще се превърне. Писанието казва, че всички, които любят Бога, каквото им се случва в живота, ще се превърне на добро. Разправя ми един приятел - той иска да търгува с грозде - че едва му се покриват разноските, и казва: „Щях да загазя.
Печалба няма, но търговията ми с
гроздето
стана причина да добия друго едно благо, и ако не беше търговията ми с
гроздето
, не щях да придобия последното благо."
Може би ще изгубите с гроздето, но ще добиете едно благо. Вие може [да изгубите нещо] в живота, но ще добиете една опитност. Писанието казва: „Да любим братята си." Ако вие кажете на някого „брат", и не го обичате, то не вършите волята Божия. А ако го обичате, то вършите волята Божия и може да разчитате навсякъде. И тогава дарбите, които имате, ще ги развиете - и ще пеете, и ще пишете, и ще рисувате и прочее.
към беседата >>
Може би ще изгубите с
гроздето
, но ще добиете едно благо.
Непременно в тази любов трябва да носите в ума си всякога чиста мисъл и каквото и да ви се случи, кажете: „За добро е това." И Господ не може да извърши нищо лошо. Случи ви се нещо, което ви е неприятно, кажете: „За добро е." Като кажем, че е за добро, то тази мисъл ще се върне и ако казваш постоянно така, ти пращаш тази мисъл и лошото ще се превърне. Писанието казва, че всички, които любят Бога, каквото им се случва в живота, ще се превърне на добро. Разправя ми един приятел - той иска да търгува с грозде - че едва му се покриват разноските, и казва: „Щях да загазя. Печалба няма, но търговията ми с гроздето стана причина да добия друго едно благо, и ако не беше търговията ми с гроздето, не щях да придобия последното благо."
Може би ще изгубите с
гроздето
, но ще добиете едно благо.
Вие може [да изгубите нещо] в живота, но ще добиете една опитност. Писанието казва: „Да любим братята си." Ако вие кажете на някого „брат", и не го обичате, то не вършите волята Божия. А ако го обичате, то вършите волята Божия и може да разчитате навсякъде. И тогава дарбите, които имате, ще ги развиете - и ще пеете, и ще пишете, и ще рисувате и прочее. Каквито добри имате, ще ги развиете.
към беседата >>
49.
Езикът на дъгата
,
УС
, София, 18.11.1934г.,
Ной разбра само първото значение на дъгата, а второто не разбра, вследствие на което си насади лозе, направи вино от
гроздето
, от което пи и се напи.
Каквито жертви да се дадат за една душа, те са оправдани. „Поставям дъгата си в облака; и тя ще бъде белег на завета между мене и земята.“ Дъгата съдържа седем ценни неща, седем цвята, дадени на човека като символи, всеки от които съдържа известна истина. Ной и синовете му не разбраха смисъла на тия символи. Те си обясниха явяването на дъгата като белег на това, че никога вече няма да става потоп на земята. Дъгата, която се явява в облаците, не показва само това, че потоп няма да има, но тя показва на хората как трябва да живеят.
Ной разбра само първото значение на дъгата, а второто не разбра, вследствие на което си насади лозе, направи вино от
гроздето
, от което пи и се напи.
Ной направи една погрешка, а синът му – друга, заради която баща му го прокле. Като четете тази глава, виждате, че същото става всеки ден и в сегашния живот. В много домове ще намерите по един Хам, син на Ной, и по един Ной, който се напива. Няма нито един духовен човек, който да не се е напивал. И след това ще се намери един син като Хам, който да се присмее на баща си.
към беседата >>
50.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Кой от вас не е обирал
гроздето
или крушите?
Аз мога да го обера, но мога и да му туря нещо в джоба, не знае той какво ще направя. Преди всичко, за да обереш човека, най-първо трябва да му подариш нещо. Ти не можеш да обереш човека, докато не му подариш нещо. Аз гледам широко на тия неща. Кой от вас не е обиран, и кой от вас не е обирал?
Кой от вас не е обирал
гроздето
или крушите?
Навсякъде има обир, но хората са дали лош смисъл на тази дума. Но смисълът на тази дума не е толкова лош. Казваме: Еди-кой си човек е обран. – Нищо от това, идната година ще роди отново. Като говори така, мнозина ще кажат: Тебе не са те обирали, затова говориш така.
към беседата >>
51.
В Ниневия
,
УС
, София, 16.12.1934г.,
Ако земеделецът не тъпче
гроздето
, нищо не може да направи от него.
Карат ли се, това показва, че не са разбрали великото учение на Любовта. Щом не са го разбрали, те по никой начин не могат да го приложат. Всеки се дърпа настрана, не иска да го тъпчат. Има ли нещо лошо в тъпченето? Ако грънчарят не тъпче глината, нищо не може да направи.
Ако земеделецът не тъпче
гроздето
, нищо не може да направи от него.
Ще каже някой, че условията го тъпчели. Ако, наистина, условията тъпчат човека, това още не значи, че тия условия са лоши за него. Ако условията го тъпчат, това значи, че разумният свят иска да извае от него хубава статуя. Като проследите живота на великите хора, на гениите, на светиите, ще видите, че те са минали през големи изпитания и страдания. Днес всички хора говорят добре за тях, но върнете се назад, в тяхно време, да видите как са ги тъпчели техните съвременници.
към беседата >>
52.
Недейте се грижи за живота си
,
НБ
, София, 27.1.1935г.,
И вие се чудите – докато по-рано сте мислили какво да си сготвите и сте се спрели на нещо, после изведнъж изменяте и ще си купите или
грозде
, или круши – ще минете този ден с някакъв плод.
Те са готови всякога да ви помагат. Тези същества са видими и невидими. Онези, които са невидими, ще ви внушат някоя мисъл и вие ще си кажете: Дойде ми на ум една хубава мисъл. Някое същество е минало покрай вас и ви е предало тази мисъл. Друг път имате нужда от някаква храна, това същество ще мине покрай вас и ще ви нашепне какво да си сготвите.
И вие се чудите – докато по-рано сте мислили какво да си сготвите и сте се спрели на нещо, после изведнъж изменяте и ще си купите или
грозде
, или круши – ще минете този ден с някакъв плод.
После пък ще ви нашепнат каква книга да четете и т. н. В това отношение има вярващи, които казват, че не трябва да се чете никаква външна книга освен Библията. В едно отношение само са прави тия хора, но в друго отношение е буквоядство. Други пък ще кажат, че Библията е остаряла книга, затова трябва да се четат външни книги. – И това е хубаво, но, според мене, онези книги са добри за четене, които и след стотици години не губят своето значение.
към беседата >>
53.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Отиват двама турци помаци в едно лозе да берат
грозде
.
Религиозните ще кажат, че се говори за Божия Дух. Това са неразбрани работи. Те говорят за духа, но не го разбират. Според мене, всяка дума, която е двузначеща, не е силна. Сега да ви дам пример за едно такова двузначещо знание, или по-право за две различни думи, при един и същ случай употребени.
Отиват двама турци помаци в едно лозе да берат
грозде
.
Единият от тях влиза в лозето да си избере по-хубаво, от което да си откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш грозде, да се вслушаш в думите им, да чуеш какво говорят. Ако чуеш да казват: Удри го, веднага бягай! Запомни добре тази дума: Удри го! По едно време идват пъдарите и като го видели, тръгнали към него с намерение да го набият. Един от пъдарите, отдалече още казал: Светни му един!
към беседата >>
Единият от тях влиза в лозето да си избере по-хубаво, от което да си откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш
грозде
, да се вслушаш в думите им, да чуеш какво говорят.
Това са неразбрани работи. Те говорят за духа, но не го разбират. Според мене, всяка дума, която е двузначеща, не е силна. Сега да ви дам пример за едно такова двузначещо знание, или по-право за две различни думи, при един и същ случай употребени. Отиват двама турци помаци в едно лозе да берат грозде.
Единият от тях влиза в лозето да си избере по-хубаво, от което да си откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш
грозде
, да се вслушаш в думите им, да чуеш какво говорят.
Ако чуеш да казват: Удри го, веднага бягай! Запомни добре тази дума: Удри го! По едно време идват пъдарите и като го видели, тръгнали към него с намерение да го набият. Един от пъдарите, отдалече още казал: Светни му един! Помакът чул, че се говори нещо, но чакал да чуе думата – удари го.
към беседата >>
Отиват двама турци помаци в едно лозе да берат
грозде
.
(втори вариант)
Религиозните ще кажат, че се говори за Божия Дух. Това са неразбрани работи. Те говорят за духа, но не го разбират. Според мене, всяка дума, която е двузначеща, не е силна. Сега да ви дам пример за едно такова двузначещо знание, или по-право за две различни думи, при един и същ случай употребени.
Отиват двама турци помаци в едно лозе да берат
грозде
.
Единият от тях влиза в лозето да си избере по-хубаво, от което да си откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш грозде, да се вслушаш в думите им, да чуеш какво говорят. Ако чуеш да казват: Удри го, веднага бягай! Запомни добре тази дума: Удри го! По едно време идват пъдарите и като го видели, тръгнали към него с намерение да го набият. Един от пъдарите, отдалече още казал: Светни му един!
към втори вариант >>
Единият от тях влиза в лозето да си избере по-хубаво, от което да си откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш
грозде
, да се вслушаш в думите им, да чуеш какво говорят.
(втори вариант)
Това са неразбрани работи. Те говорят за духа, но не го разбират. Според мене, всяка дума, която е двузначеща, не е силна. Сега да ви дам пример за едно такова двузначещо знание, или по-право за две различни думи, при един и същ случай употребени. Отиват двама турци помаци в едно лозе да берат грозде.
Единият от тях влиза в лозето да си избере по-хубаво, от което да си откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш
грозде
, да се вслушаш в думите им, да чуеш какво говорят.
Ако чуеш да казват: Удри го, веднага бягай! Запомни добре тази дума: Удри го! По едно време идват пъдарите и като го видели, тръгнали към него с намерение да го набият. Един от пъдарите, отдалече още казал: Светни му един! Помакът чул, че се говори нещо, но чакал да чуе думата – удари го.
към втори вариант >>
54.
Правото на Любовта / Близкият човек. (Двете права на човека, който обича. Примирението)
,
УС
, София, 12.5.1935г.,
Аз не зная, когато хората пият, аз не зная как наричат, когато изцеждат
гроздето
, те имат една дума, която и аз съм забравил.
(втори вариант)
И тогава се заражда между онези влюбените хора, аз бих употребил една дума, много красива е тя, но няма да ви я кажа. Няма да ви кажа, понеже, ако я кажа, вие всички ще се обидите и после ще започнете да залитате наляво–надясно. И ще мязате на пияни хора. Соковете на любовта опиват хората. И жалкото е там, когато хората пият.
Аз не зная, когато хората пият, аз не зная как наричат, когато изцеждат
гроздето
, те имат една дума, която и аз съм забравил.
Когато хората изцеждат соковете, като пият, всякога добиват едно неестествено състояние. Минава човек в едно особено състояние на духа. И след туй, след като се повърне назад, има друга една реакция в него. Колкото и да е радостен, като се повърне в естественото състояние, той се усеща махмурлия, неразположен, гледа на света малко песимистически. Най–първо онези, които се напиват с любовта, те са весели, мислят, че всичко са разрешили и са готови за всяка жертва.
към втори вариант >>
55.
Защо им говориш с притчи?
,
НБ
, София, 22.9.1935г.,
Като се яде
грозде
, пръскано със син камък, той се отразява върху езика и дълго време трябва да мине, докато се махне тази острота на езика.
С вашата добра мисъл, вие ще отстраните всички ония паразити, които нападат дървото. Днес хората пръскат лозите със син камък. Защо? Защото са лоши. Тогава няма да има нужда да ги пръскат. Че се пръскат лозите със син камък, това показва, че са лоши.
Като се яде
грозде
, пръскано със син камък, той се отразява върху езика и дълго време трябва да мине, докато се махне тази острота на езика.
Сегашното грозде не е като едновремешното, което не се пръска. Но за да не се пръска гроздето, както аз казвам, хората трябва да станат добри. Сега аз правя опити в това отношение, и виждам, че мисълта ми е права. Но съм забелязал, че всякога, когато спре моята добра мисъл някъде, нещастието иде. Сега аз не искам да ви убеждавам в моята опитност, в моя начин на мислене, защото това може да ви постави на крив път.
към беседата >>
Сегашното
грозде
не е като едновремешното, което не се пръска.
Днес хората пръскат лозите със син камък. Защо? Защото са лоши. Тогава няма да има нужда да ги пръскат. Че се пръскат лозите със син камък, това показва, че са лоши. Като се яде грозде, пръскано със син камък, той се отразява върху езика и дълго време трябва да мине, докато се махне тази острота на езика.
Сегашното
грозде
не е като едновремешното, което не се пръска.
Но за да не се пръска гроздето, както аз казвам, хората трябва да станат добри. Сега аз правя опити в това отношение, и виждам, че мисълта ми е права. Но съм забелязал, че всякога, когато спре моята добра мисъл някъде, нещастието иде. Сега аз не искам да ви убеждавам в моята опитност, в моя начин на мислене, защото това може да ви постави на крив път. Моята опитност не е ваша опитност.
към беседата >>
Но за да не се пръска
гроздето
, както аз казвам, хората трябва да станат добри.
Защото са лоши. Тогава няма да има нужда да ги пръскат. Че се пръскат лозите със син камък, това показва, че са лоши. Като се яде грозде, пръскано със син камък, той се отразява върху езика и дълго време трябва да мине, докато се махне тази острота на езика. Сегашното грозде не е като едновремешното, което не се пръска.
Но за да не се пръска
гроздето
, както аз казвам, хората трябва да станат добри.
Сега аз правя опити в това отношение, и виждам, че мисълта ми е права. Но съм забелязал, че всякога, когато спре моята добра мисъл някъде, нещастието иде. Сега аз не искам да ви убеждавам в моята опитност, в моя начин на мислене, защото това може да ви постави на крив път. Моята опитност не е ваша опитност. Вие трябва да вървите в съвсем друг път.
към беседата >>
56.
Изтълкувай ни тази притча!
,
НБ
, София, 29.9.1935г.,
Устата казва: Онзи плод (в) круша,
грозде
и всичко това е приятно, но като туриш ръцете да работят, да изработят тия неща, те казват: За устата е много добре, но за нас.
Да допуснем, ти видиш някое место, много красиво, с очите си го виждаш. На планината очите не могат да идат, тогава караш краката четири, пет, шест часа да пътуват, за да видят очите това, което е красиво. За очите е много красиво, но краката казват: Пришки ни излязоха. Тази красота на нас много скъпо ни струва. Често туй, което устата иска, скъпо струва на ръцете.
Устата казва: Онзи плод (в) круша,
грозде
и всичко това е приятно, но като туриш ръцете да работят, да изработят тия неща, те казват: За устата е много добре, но за нас.
Вие как бихте го направили. Казват: Да не работим. Много хубаво, но това не е разрешение на въпроса. Всички да не работим. Тогава, ако всички не работим, какво ще имаме?
към беседата >>
57.
Новият начин
,
ООК
, София, 9.10.1935г.,
Казват й: "Не трябва да се къса." Тя казва: "Аз не съм късала
грозде
.
Толкова ме слушате, колкото и мухите! Като махна с кърпа – мухите ги няма; като няма кърпа, пак идват. И вие, като мухите, понякога идвате в съзнанието ми – като направите някоя погрешка. Едни братя видели, че една сестра влязла в лозето на Изгрева и си откъснала един грозд. Те казват, че са я видели с грозда.
Казват й: "Не трябва да се къса." Тя казва: "Аз не съм късала
грозде
.
Набеждават ме. Някоя друга, която прилича на мен, може да е взела, но аз да вляза – не! " Тия братя, дали добре са я видели? Те казват: "Видяхме я! Познаваме я!
към беседата >>
58.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
И ако вие бихте знаели тази наука, можехте да знаете колко сняг ще има, кога ще започне зимата, суха ли ще бъде пролетта или влажна, плодородие ще има ли, череши ще има ли,
грозде
, жито ще има ли, ще се роди ли.
Да кажем, нещо ви бодне по врата отзад. То е едно украшение. Или нещо ви бодне в сърцето – украшение е това. Нещо ви бодне по гърба, в колената, на кръста – те са все украшения. Те са отлични неща, отлична наука по метеорология – метеорологическа наука.
И ако вие бихте знаели тази наука, можехте да знаете колко сняг ще има, кога ще започне зимата, суха ли ще бъде пролетта или влажна, плодородие ще има ли, череши ще има ли,
грозде
, жито ще има ли, ще се роди ли.
После, от пробаждания по колената и кръста може да знаете дали ще имате деца: мъжки или женски, кой ще бъде на власт, какво ще стане във Франция, в Англия – предвидени са тия неща навсякъде. Някой ще ти каже някоя новина – това говорят тия пробаждания. А ти кажеш: „Олеле! “ Има известни духове, пробадат. Има известни болки, които трябва да премахнете.
към беседата >>
59.
Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение
,
НБ
, София, 3.11.1935г.,
Сгответе само житце, вземете си ябълки, круши, череши,
грозде
, че като дойда да ви измия чиниите, ще ги измия хубаво, без да се оцапам.“ От това ще се види, че баща ѝ е умен, но и тя е умна.
След като ѝ купя копринена рокля и обуща от камилска кожа, ще я накарам цяла година да посещава бедни, да им слугува, да им мие паниците. Ще ѝ кажа: „Ще слугуваш без да се цапаш! Тъй ще слугуваш, че няма да имаш нито едно петно на роклята си, при това няма да туряш никаква престилка.“ Така ще видя колко е внимателна и как е мила чиниите. Ако е умна, тя ще си избере една бедна жена, ще отиде при нея и ще ѝ каже: „Сестра, ще дойда да ви умия чиниите с хубава нова рокля, но така ще си наготвите и така ще си сипете яденето, че никак да не изцапвате чиниите. Аз ще дойда при вас с копринена рокля и с хубава шапка, но месни работи не гответе.
Сгответе само житце, вземете си ябълки, круши, череши,
грозде
, че като дойда да ви измия чиниите, ще ги измия хубаво, без да се оцапам.“ От това ще се види, че баща ѝ е умен, но и тя е умна.
Така щях да възпитам своята дъщеря. Всички ние на земята сме изпратени за изпити, за проба. Вие мислите да живеете, но баща ви ви облякъл в копринена рокля, той иска да ви изпита доколко сте умни. Ще миете чиниите на бедните хора без да се цапате. Ако бащата има втора дъщеря, т.е.
към беседата >>
60.
Като добрия син
,
ООК
, София, 1.1.1936г.,
Друг е онзи, с дебеличките устни – там расте жито, царевица,
грозде
– всичко.
Има нещо в лицето, което играе. Усмихнатото лице – то е красивото, интелигентното лице – то е красивото, хубавото лице. Ти не можеш да очакваш от един човек, който има устни, тънки един милиметър, да прояви любовта. Не отивай при него на пазар. Каквото и да говори, той е такава слаба почва, че каквото и да сееш, не расте.
Друг е онзи, с дебеличките устни – там расте жито, царевица,
грозде
– всичко.
Аз не говоря за отвлечени неща. Ако не вярвате, опитайте. Кои са дебели устни? Аз не говоря просто за дебелите устни, но за добре организираните устни. Те не трябва да бъдат един милиметър, а най-малко половин сантиметър (5 милиметра), или 6-7-8-9 милиметра, или един сантиметър дебелина, горната и долната устни.
към беседата >>
61.
Непроменливи величини / Устойчиви величини
,
УС
, София, 19.1.1936г.,
Децата обичат да посещават градини, дето има ябълки, някои плодни дървета, дето има
грозде
.
Изобщо хората обичат да си правят много забавления. Там, дето има много забавления, всякога има много хора. Мястото на забавление не е място на работа, то е място на почивка.
Децата обичат да посещават градини, дето има ябълки, някои плодни дървета, дето има
грозде
.
Забавление е това. Имат работа – как да се домогнат до плодовете, до гроздето. После правят известни математически изчисления, как може да се прескочи през плета, ако оградата е висока. Хората често обичат да ходят на баня. Но когато е за работа, много малко говорят.
към беседата >>
Имат работа – как да се домогнат до плодовете, до
гроздето
.
Изобщо хората обичат да си правят много забавления. Там, дето има много забавления, всякога има много хора. Мястото на забавление не е място на работа, то е място на почивка. Децата обичат да посещават градини, дето има ябълки, някои плодни дървета, дето има грозде. Забавление е това.
Имат работа – как да се домогнат до плодовете, до
гроздето
.
После правят известни математически изчисления, как може да се прескочи през плета, ако оградата е висока. Хората често обичат да ходят на баня. Но когато е за работа, много малко говорят. После, хората, които отиват на работа, все има известен остен. Без остен почти малко хора ще срещнеш да работят.
към беседата >>
62.
Петте врати
,
ООК
, София, 22.1.1936г.,
Ни най-малко не желая виното да стане опиващо." Казвам тогава на дявола, че когато ми дойде желание да пия вино, сам ще си смачкам
гроздето
.
Аз не търся причината в къщата, нито в чашата, нито в кръчмаря, а в дявола. И най-после, за да разреша този въпрос, от дявола отивам при Бога и Бог ми говори. Дяволът е един кръчмар, нищо повече! Той казва: "Какво да направя от тия грешници? Имам желание да направя сладко вино, но дойдат ферменти и направят виното опиващо.
Ни най-малко не желая виното да стане опиващо." Казвам тогава на дявола, че когато ми дойде желание да пия вино, сам ще си смачкам
гроздето
.
Ти ще пиеш виното, което си смачкаш сам. Докато не се научите сами да си мачкате гроздето, всякога ще имате изкушение. Ако ви даде вино онзи, който ви обича или който ви мрази, ще имате изкушение. Когато сами сте го стискали, нямате изкушение. Ще кажете: "Тая мисъл не е ясна.
към беседата >>
Докато не се научите сами да си мачкате
гроздето
, всякога ще имате изкушение.
Дяволът е един кръчмар, нищо повече! Той казва: "Какво да направя от тия грешници? Имам желание да направя сладко вино, но дойдат ферменти и направят виното опиващо. Ни най-малко не желая виното да стане опиващо." Казвам тогава на дявола, че когато ми дойде желание да пия вино, сам ще си смачкам гроздето. Ти ще пиеш виното, което си смачкаш сам.
Докато не се научите сами да си мачкате
гроздето
, всякога ще имате изкушение.
Ако ви даде вино онзи, който ви обича или който ви мрази, ще имате изкушение. Когато сами сте го стискали, нямате изкушение. Ще кажете: "Тая мисъл не е ясна. Политика е това." Аз не искам да направя мисълта си по-ясна, защото ако я направя по-ясна, ще ви туря в друго изкушение. Ще ви дам един пример.
към беседата >>
63.
Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 26.2.1936г.,
Радвайте се на хубавото
грозде
, на хубавата смокиня, на добрата крава, която дава хубаво мляко.
Казвам, не завиждайте никому. Радвайте се на всяка добра придобивка, която хората имат, защото доброто е от Бога. Колкото малко и да е това добро, в когото и да е, в растенията, в животните или в човека, радвайте се на това добро. Доброто е винаги от Бога. Ние се радваме на едно дърво, ние се радваме на една круша, на хубавите й плодове.
Радвайте се на хубавото
грозде
, на хубавата смокиня, на добрата крава, която дава хубаво мляко.
Трябва ли човек да съжалява, че не е една хубава крава или една хубава круша? Всеки може да бъде едно плодно дърво и да дава хубави плодове. Христос уподобява човек на лозова пръчка. Всеки човек може да бъде поне хубаво грозде. Колко знание ни трябва нас?
към беседата >>
Всеки човек може да бъде поне хубаво
грозде
.
Ние се радваме на едно дърво, ние се радваме на една круша, на хубавите й плодове. Радвайте се на хубавото грозде, на хубавата смокиня, на добрата крава, която дава хубаво мляко. Трябва ли човек да съжалява, че не е една хубава крава или една хубава круша? Всеки може да бъде едно плодно дърво и да дава хубави плодове. Христос уподобява човек на лозова пръчка.
Всеки човек може да бъде поне хубаво
грозде
.
Колко знание ни трябва нас? В какво седи знанието на лозената пръчка? В това, че и при най-лошите условия да я турите, тя оттук ще се промъкне, оттам ще се промъкне, ще смуче сокове от земята и ще изкара нещо сладко. Тя ще изкара от тия лоши условия хубаво, сладко грозде. А човекът, като го турите в земята, и хиляди години да седи, няма да изкара нищо сладко.
към беседата >>
Тя ще изкара от тия лоши условия хубаво, сладко
грозде
.
Христос уподобява човек на лозова пръчка. Всеки човек може да бъде поне хубаво грозде. Колко знание ни трябва нас? В какво седи знанието на лозената пръчка? В това, че и при най-лошите условия да я турите, тя оттук ще се промъкне, оттам ще се промъкне, ще смуче сокове от земята и ще изкара нещо сладко.
Тя ще изкара от тия лоши условия хубаво, сладко
грозде
.
А човекът, като го турите в земята, и хиляди години да седи, няма да изкара нищо сладко. Христос казва: „Аз съм лозата, а вие - пръчките." Значи Отец ни е турил при най-лошите условия. Той ви е турил като лозата в земята и трябва да гледате от нея да изкарате нещо, да дадете един хубав плод. Дълбоко трябва да пуснете корените си, да извадите сокове от земята и да направите най-хубавото грозде. Кой ще яде гроздето, не е важно.
към беседата >>
Дълбоко трябва да пуснете корените си, да извадите сокове от земята и да направите най-хубавото
грозде
.
В това, че и при най-лошите условия да я турите, тя оттук ще се промъкне, оттам ще се промъкне, ще смуче сокове от земята и ще изкара нещо сладко. Тя ще изкара от тия лоши условия хубаво, сладко грозде. А човекът, като го турите в земята, и хиляди години да седи, няма да изкара нищо сладко. Христос казва: „Аз съм лозата, а вие - пръчките." Значи Отец ни е турил при най-лошите условия. Той ви е турил като лозата в земята и трябва да гледате от нея да изкарате нещо, да дадете един хубав плод.
Дълбоко трябва да пуснете корените си, да извадите сокове от земята и да направите най-хубавото
грозде
.
Кой ще яде гроздето, не е важно. Ти ще ядеш ли гроздето си? Не. Лозата яде ли гроздето си? Не. Следователно и доброто, което човек прави, не е заради него.
към беседата >>
Кой ще яде
гроздето
, не е важно.
Тя ще изкара от тия лоши условия хубаво, сладко грозде. А човекът, като го турите в земята, и хиляди години да седи, няма да изкара нищо сладко. Христос казва: „Аз съм лозата, а вие - пръчките." Значи Отец ни е турил при най-лошите условия. Той ви е турил като лозата в земята и трябва да гледате от нея да изкарате нещо, да дадете един хубав плод. Дълбоко трябва да пуснете корените си, да извадите сокове от земята и да направите най-хубавото грозде.
Кой ще яде
гроздето
, не е важно.
Ти ще ядеш ли гроздето си? Не. Лозата яде ли гроздето си? Не. Следователно и доброто, което човек прави, не е заради него. Доброто, което хората правят, е заради нас.
към беседата >>
Ти ще ядеш ли
гроздето
си?
А човекът, като го турите в земята, и хиляди години да седи, няма да изкара нищо сладко. Христос казва: „Аз съм лозата, а вие - пръчките." Значи Отец ни е турил при най-лошите условия. Той ви е турил като лозата в земята и трябва да гледате от нея да изкарате нещо, да дадете един хубав плод. Дълбоко трябва да пуснете корените си, да извадите сокове от земята и да направите най-хубавото грозде. Кой ще яде гроздето, не е важно.
Ти ще ядеш ли
гроздето
си?
Не. Лозата яде ли гроздето си? Не. Следователно и доброто, което човек прави, не е заради него. Доброто, което хората правят, е заради нас. И доброто, което ние правим, е за другите, не е за нас.
към беседата >>
Не. Лозата яде ли
гроздето
си?
Христос казва: „Аз съм лозата, а вие - пръчките." Значи Отец ни е турил при най-лошите условия. Той ви е турил като лозата в земята и трябва да гледате от нея да изкарате нещо, да дадете един хубав плод. Дълбоко трябва да пуснете корените си, да извадите сокове от земята и да направите най-хубавото грозде. Кой ще яде гроздето, не е важно. Ти ще ядеш ли гроздето си?
Не. Лозата яде ли
гроздето
си?
Не. Следователно и доброто, което човек прави, не е заради него. Доброто, което хората правят, е заради нас. И доброто, което ние правим, е за другите, не е за нас. Благото, което Бог е създал, е заради нас.
към беседата >>
64.
Пътища на Любовта / Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта
,
СБ
, София, 30.8.1936г.,
– Която дава
грозде
.
Затова, именно, той излезе от рая. Щом излезе от рая, Адам изгуби добрите условия на живота. За него настанаха лоши условия: глад, болести, старост, мъчнотии и страдания. Христос казва: „Аз съм истинната лоза". Коя е истинната лоза?
– Която дава
грозде
.
Който яде от тази лоза, той има живот в себе си и не остарява. Който има живот в себе си, той има условия да учи. Човек е пратен на земята да учи. Той знае много неща, но едни от тях трябва да забрави, а други – да разшири, да разработи. Щом сте пратени на земята, вие трябва да мислите и върху непозволеното.
към беседата >>
– Която може да дава
грозде
.
(втори вариант)
Сега, какво нещо е забраненото? Аз зная, не искам да го обясня. Мисли за онова, което е забранено, ако Адам мислеше за забраненото нещо, за забраненото дърво, той не би направил погрешка. Той не мислеше и той направи погрешка. Сега Христос казва, как ще изтълкувате: „Аз съм истинната лоза." Коя е истинната лоза?
– Която може да дава
грозде
.
Та рекох, всички не трябва да остареете. Защото някои проповядват така: „Като идеш в онзи свят, ще научиш всичко." Това донякъде е вярно, донякъде не е вярно. Защото в онзи свят няма условия ти да учиш туй, което ти искаш да учиш. Има много работи, които ти трябва да ги забравиш. А тук, на Земята те пущат да ти припомнят.
към втори вариант >>
65.
Което мислиш, става
,
МОК
, София, 8.1.1937г.,
Искаш да направиш някое добро, искаш да дадеш на един човек хляб или
грозде
, или ябълки, или круши.
Много неща има в Живота, много качества, които трябва да придобиете. Добрият човек, за да бъде добър, какво му трябва? Според вас, какво трябва да има добрият човек? Добрият човек трябва да има едно качество, което да е придобил в миналото: той не трябва да бъде свидлив. Добротата не може да се прояви, ако си свидлив.
Искаш да направиш някое добро, искаш да дадеш на един човек хляб или
грозде
, или ябълки, или круши.
Аз често съм наблюдавал: някой носи кошница с ябълки, иска да даде, спира се, гледа в кошницата – отгоре има много хубави, но той дава отдолу една малка ябълка, не дава от хубавите. Друг пък, който също иска да даде, гледа да даде най-хубавата. Какво има в единия и какво има в другия – в този, който е дал хубавата ябълка, и в този, който е дал малката? Единият е свидлив. Другият, който не е свидлив, дава най-хубавата или вземе с ръка две-три ябълки и дава.
към беседата >>
Искаш да направиш някое добро, искаш да дадеш хляб на един човек, или
грозде
, или ябълки, или круши.
(втори вариант)
Много качества има, които трябва да ги придобиете. Добрият човек, за да бъде добър, какво му трябва? Според вас, какво трябва на добрия човек? Добрият човек трябва да има качество, което трябва да го [е] придобил в миналото: той не трябва да бъде свидлив. Добротата не може да се прояви, ако ти си свидлив.
Искаш да направиш някое добро, искаш да дадеш хляб на един човек, или
грозде
, или ябълки, или круши.
Наблюдавал съм често, някой носи една кошница с ябълки, като се спре, гледа в кошницата. Отгоре има много хубави, но той даде някоя малка отдолу, не му се дава от хубавите. На друго място иска да даде, гледа да даде от най-хубавите. Този, който дал хубавата ябълка и другият, който дал малката, какво има в единия и в другия? Единият е свидлив.
към втори вариант >>
66.
Музикална забава
,
ООК
, София, 10.2.1937г.,
(Един брат пее македонска песен за хубавата мома: „Излязох да си пошътам край лозето, край
гроздето
и намерих хубава мома“) Преведете сега „хубава мома“.
Коя музика обичате вие? Оставете тия песни, които сте ги пяли. Кажете ми някоя друга песен, която много сте обичали да пеете на младини. Като бяхте млади моми, коя песен най-обичахте да пеете? Срамувате се.
(Един брат пее македонска песен за хубавата мома: „Излязох да си пошътам край лозето, край
гроздето
и намерих хубава мома“) Преведете сега „хубава мома“.
Ние търсим щастие в нея. Щом тая мома не може да носи щастие, тя не е хубавата мома. Значи тя е сянка. Защото хубавата мома действително носи щастие на човека. И хубавият момък, и той носи щастие.
към беседата >>
67.
В начало Бог създаде небето и земята
,
НБ
, София, 7.3.1937г.,
Кое е по-добре: да отидеш на лозето, когато
гроздето
е узряло, или да отидеш, когато е вече обрано и е останало само баберки и ягорида?
За това могат да отидат цели 1000 години, но за Бога това не е важно. В края на краищата Бог ще застави всички хора да признаят този принцип. Някой казва: „Аз не искам да вървя по този път.“ – Много добре, свободен си. Обаче ще знаеш, че ако днес не тръгнеш в този път, кога и да е, ти ще тръгнеш. И щом трябва да тръгнеш кога и да е, по-добре тръгни с първия трен, отколкото с последния.
Кое е по-добре: да отидеш на лозето, когато
гроздето
е узряло, или да отидеш, когато е вече обрано и е останало само баберки и ягорида?
Разбира се, че е по-добре, когато гроздето още не е обрано, а е хубаво узряло. Винаги в началото е по-добре, отколкото в края. Всякога в края нещата са по-лоши. Ако очакваш края на нещата, ти ще бъдеш един стар човек с бяла коса и с бяла брада, с очи потъмнели и премрежени, с крака отслабнали. И тогава ти ще бъдеш на 100–120 години, а всички твои внучета и правнучета ще си дадат единодушно подписа и ще кажат: „Всички ние сме съгласни нашият дядо да дойде при вас, да направи една разходка.
към беседата >>
Разбира се, че е по-добре, когато
гроздето
още не е обрано, а е хубаво узряло.
В края на краищата Бог ще застави всички хора да признаят този принцип. Някой казва: „Аз не искам да вървя по този път.“ – Много добре, свободен си. Обаче ще знаеш, че ако днес не тръгнеш в този път, кога и да е, ти ще тръгнеш. И щом трябва да тръгнеш кога и да е, по-добре тръгни с първия трен, отколкото с последния. Кое е по-добре: да отидеш на лозето, когато гроздето е узряло, или да отидеш, когато е вече обрано и е останало само баберки и ягорида?
Разбира се, че е по-добре, когато
гроздето
още не е обрано, а е хубаво узряло.
Винаги в началото е по-добре, отколкото в края. Всякога в края нещата са по-лоши. Ако очакваш края на нещата, ти ще бъдеш един стар човек с бяла коса и с бяла брада, с очи потъмнели и премрежени, с крака отслабнали. И тогава ти ще бъдеш на 100–120 години, а всички твои внучета и правнучета ще си дадат единодушно подписа и ще кажат: „Всички ние сме съгласни нашият дядо да дойде при вас, да направи една разходка. С нищо ние не го задържаме на Земята при нас.“ Щом всички твои близки подпишат и дадат съгласието си за твоето заминаване, ти не можеш вече да останеш на Земята.
към беседата >>
68.
Приложение на вярата, любовта и надеждата / Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота
,
УС
, София, 14.3.1937г.,
Някои лози дават много
грозде
, а някои не дават. Защо?
(втори вариант)
Христос говори за вътрешния живот на човека, а не за външния. Той не говори за външните отношения между хората. Когато Христос казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките", Той ни най малко не разбира сегашните лози и пръчки. Това е само едно уподобление. Вие не сте правили опит да видите, каква е Любовта на лозата.
Някои лози дават много
грозде
, а някои не дават. Защо?
Когато лозата обича господаря си, тя му дава много плод. Когато не обича господаря си, тя не му дава никакъв плод. Тъй щото, когато вляза в едно лозе и видя, че това лозе няма плод, казвам, че то не обича господаря си. Когато вляза в едно лозе, което дава плод, казвам, че това лозе обича господаря си. Следователно, въпросът се свежда към Любовта.
към втори вариант >>
69.
Гласни и съгласни – радости и скърби
,
ООК
, София, 24.3.1937г.,
Аз зная, че единият ще яде
грозде
, а другият нищо няма да яде.
Като кажете Б, напъвате се. Като кажете А – радостта е отворена. Вие ще видите каква е ползата на един човек, който се напъва да говори. Като срещнеш един човек, който се напъва да говори, той ще успее повече, отколкото онзи, който никак не се напъва, той няма да успее. Видите един на лозето се напъва, а друг никак не се напъва.
Аз зная, че единият ще яде
грозде
, а другият нищо няма да яде.
Та сега и религиозни хора има, които си турили ръцете на кръста и гледат насам-натам. И то не е лошо, но грозде няма да ядат. Религиозните седят, другите с мотиката работят. Сега ние сами се спъваме. Но да напишем съгласните: Б, В, Г, Д, Ж, З, К, Л, М, Н, П, Р, С, Т, Ф, Х, Ц, Ч, Ш.
към беседата >>
И то не е лошо, но
грозде
няма да ядат.
Вие ще видите каква е ползата на един човек, който се напъва да говори. Като срещнеш един човек, който се напъва да говори, той ще успее повече, отколкото онзи, който никак не се напъва, той няма да успее. Видите един на лозето се напъва, а друг никак не се напъва. Аз зная, че единият ще яде грозде, а другият нищо няма да яде. Та сега и религиозни хора има, които си турили ръцете на кръста и гледат насам-натам.
И то не е лошо, но
грозде
няма да ядат.
Религиозните седят, другите с мотиката работят. Сега ние сами се спъваме. Но да напишем съгласните: Б, В, Г, Д, Ж, З, К, Л, М, Н, П, Р, С, Т, Ф, Х, Ц, Ч, Ш. Колко са? – 19.
към беседата >>
70.
Единият и многото
,
УС
, София, 9.5.1937г.,
Не е безразлично, дали ще ядеш ябълки, круши, череши,
грозде
или друг плод.
Който не обича поезията, да свири Моцарт. Всеки музикант представя едно хубаво ядене. Ще ядеш от едно или друго ядене, според разположението си. Всяко ядене е на мястото си. Всеки плод или зеленчук също е на мястото си.
Не е безразлично, дали ще ядеш ябълки, круши, череши,
грозде
или друг плод.
Черешите произвеждат един резултат, ябълките – друг, гроздето трети резултат. – Малокръвен съм. – Яж краставици. Сега, аз не искам да вярвате в това, което ви говоря. Вярата е резултат.
към беседата >>
Черешите произвеждат един резултат, ябълките – друг,
гроздето
трети резултат.
Всеки музикант представя едно хубаво ядене. Ще ядеш от едно или друго ядене, според разположението си. Всяко ядене е на мястото си. Всеки плод или зеленчук също е на мястото си. Не е безразлично, дали ще ядеш ябълки, круши, череши, грозде или друг плод.
Черешите произвеждат един резултат, ябълките – друг,
гроздето
трети резултат.
– Малокръвен съм. – Яж краставици. Сега, аз не искам да вярвате в това, което ви говоря. Вярата е резултат. Тя е сила, която се превръща в знание.
към беседата >>
Имаш един обяд от череши, имаш един обяд от
грозде
, или ябълки, или круши, или какъв да е плод - няма да има един и същ резултат.
(втори вариант)
Ако не искате да четете, да мислите, бих ви препоръчал да свирите от Бетховен. Ако нямате Любов към поезията, бих ви препоръчал да свирите Моцарт. Разглеждам музикантите така. Всеки един автор е като едно особено ядене, че само при извънреден случай имаш желание най-хубавото ядене да вкусиш. Всяко ядене е на място.
Имаш един обяд от череши, имаш един обяд от
грозде
, или ябълки, или круши, или какъв да е плод - няма да има един и същ резултат.
Ако някой е малокръвен, бих му препоръчал краставици. Сега не искам да вярвате. За мен вярата е един резултат. Тя е една сила, която съществува в света. За нас е вяра, но вярата може да се превърне в знание.
към втори вариант >>
71.
Първото място
,
УС
, София, 16.5.1937г.,
Като ферментира,
гроздената
захар се разлага на спирт и въгледвуокис.
Виновен ли е войникът, че се сражава? Други го пращат, и той е длъжен да се сражава. Ако го питат, желае ли да се сражава, той ще каже, че желанието му е да бъде свободен. Човек трябва да не се опива. Виното е направено от гроздов сок.
Като ферментира,
гроздената
захар се разлага на спирт и въгледвуокис.
Спиртът опива, всичката вина е в него. Като извадите спирта от виното, получавате сладко, безалкохолно вино, което не опива. Казвам: Има мисли и чувства, които са толкова опасни, колкото спиртът и вредните киселини. Вие трябва да знаете свойствата на тия вещества, да разбирате реакциите, които те произвеждат върху организма, за да се предпазвате от тях. Един млад, даровит свещеник разправяше една своя опитност.
към беседата >>
72.
Любов и безлюбие
,
МОК
, София, 23.8.1937г.,
Идва при мен един и ми носи диня и половин кило
грозде
.
Понякога дяволът ти казва: "Не трябва да говориш истината, в твой интерес е понякога да позаблуждаваш, да казваш наполовина истина – наполовина лъжа, да позамазваш това-онова, че да си продадеш стоката." И децата понякога говорят деликатни лъжи. Когато детето се роди в по-просто семейство, то доста дипломатично подхваща и казва: "Мамо, колко много те обичам! Я ми намажи малко масло на една филия хляб! " Майката отвори долапа и намазва дебело една филия. Имам и друг един пример, който купих за сто лева.
Идва при мен един и ми носи диня и половин кило
грозде
.
Никога не бях виждал този човек да ми носи подарък, учудих се, но си казах: "Тръгнал е напред." Но след време ми носят едно доста дебеличко писмо, в което същият този ми пише: "Учителю, нуждая се от триста и петдесет лева, дай ми! ' Скъпа е динята! Но и аз се изхитрих: понеже нямах триста и петдесет лева, а само сто, казах: "Дайте му тия сто лева." За динята мога да му дам само сто лева, а останалите – когато имам. И на вас често дяволът ви продава една диня за сто лева. Ако бях отишъл сам на пазара, за колко щях да я купя?
към беседата >>
Възможно е да ви обичат, но в подаръците има една опасност – за една диня и половин кило
грозде
ще трябва да дадете сто лева.
Нека оставим настрана какви са вашите разбирания и какви са моите разбирания... Сега, аз зная, че човек не може да ме убеди. Може да ми направи подаръци, но подаръците никога няма да ме убедят. Само че човек никога не може да приложи туй правило, както трябва. Когато ви дават много подаръци, вие мислите, че много ви обичат.
Възможно е да ви обичат, но в подаръците има една опасност – за една диня и половин кило
грозде
ще трябва да дадете сто лева.
Когато видях онзи човек да идва и да ми носи подарък, аз разбрах намеренията му, но в мен има правило да се поддавам на лъжата – позволявам да ме излъжат, защото си казвам, че този човек може да се е изменил, вярвам в това. Щом ме излъже някой, казвам: "Той другояче не може да прави." Затова понякога, след като дяволът ме излъже, аз казвам: "Много си умен." Но дяволът с диня не може да ме излъже – не я изядох, а я подарих на другите. Той ми подаде динята, но не можа да ме излъже – аз я очистих от лошото и я дадох на другите. Казвам: след като ви е продал диня, не позволявайте дяволът да ви излъже да я изядете. Дадох сто лева, но какво значат тези пари за един хубав пример?
към беседата >>
Един ден ме посети една сестра, която след като беше яла на трапезата, искаше
грозде
да яде.
Обичайте, обичайте който и да е! Обичайте тези, които ви обичат, и заради тях обичайте ония, които не ви обичат. Това са думите на Христа: "Обичайте враговете си." Значи, след като веднъж сте захванали да обичате, в Любовта обичайте враговете си. Само по този начин можем да изпълним Божията Воля. Има много теории, с които аз обяснявам нещата.
Един ден ме посети една сестра, която след като беше яла на трапезата, искаше
грозде
да яде.
Казах й: "Остави, не ти трябва грозде." Щом човек иска грозде, нека си насади лозе. Щом ти се прияде грозде, не ходи да търсиш от хората, а кажи: "Господи, малко грозде ми се яде." Няма да минат пет, десет, петнадесет минути и гроздето ще дойде. Знайте, че ако този ден премине, след една година на същия този ден ще имате грозде. А щом гроздето дойде до вечерта на същия ден, то е Божествено. Следователно сега трябва да се подчините на други правила.
към беседата >>
Казах й: "Остави, не ти трябва
грозде
." Щом човек иска
грозде
, нека си насади лозе.
Обичайте тези, които ви обичат, и заради тях обичайте ония, които не ви обичат. Това са думите на Христа: "Обичайте враговете си." Значи, след като веднъж сте захванали да обичате, в Любовта обичайте враговете си. Само по този начин можем да изпълним Божията Воля. Има много теории, с които аз обяснявам нещата. Един ден ме посети една сестра, която след като беше яла на трапезата, искаше грозде да яде.
Казах й: "Остави, не ти трябва
грозде
." Щом човек иска
грозде
, нека си насади лозе.
Щом ти се прияде грозде, не ходи да търсиш от хората, а кажи: "Господи, малко грозде ми се яде." Няма да минат пет, десет, петнадесет минути и гроздето ще дойде. Знайте, че ако този ден премине, след една година на същия този ден ще имате грозде. А щом гроздето дойде до вечерта на същия ден, то е Божествено. Следователно сега трябва да се подчините на други правила. Искам да бъдете умни и свободни.
към беседата >>
Щом ти се прияде
грозде
, не ходи да търсиш от хората, а кажи: "Господи, малко
грозде
ми се яде." Няма да минат пет, десет, петнадесет минути и
гроздето
ще дойде.
Това са думите на Христа: "Обичайте враговете си." Значи, след като веднъж сте захванали да обичате, в Любовта обичайте враговете си. Само по този начин можем да изпълним Божията Воля. Има много теории, с които аз обяснявам нещата. Един ден ме посети една сестра, която след като беше яла на трапезата, искаше грозде да яде. Казах й: "Остави, не ти трябва грозде." Щом човек иска грозде, нека си насади лозе.
Щом ти се прияде
грозде
, не ходи да търсиш от хората, а кажи: "Господи, малко
грозде
ми се яде." Няма да минат пет, десет, петнадесет минути и
гроздето
ще дойде.
Знайте, че ако този ден премине, след една година на същия този ден ще имате грозде. А щом гроздето дойде до вечерта на същия ден, то е Божествено. Следователно сега трябва да се подчините на други правила. Искам да бъдете умни и свободни. Не се лъжете с вашите теории.
към беседата >>
Знайте, че ако този ден премине, след една година на същия този ден ще имате
грозде
.
Само по този начин можем да изпълним Божията Воля. Има много теории, с които аз обяснявам нещата. Един ден ме посети една сестра, която след като беше яла на трапезата, искаше грозде да яде. Казах й: "Остави, не ти трябва грозде." Щом човек иска грозде, нека си насади лозе. Щом ти се прияде грозде, не ходи да търсиш от хората, а кажи: "Господи, малко грозде ми се яде." Няма да минат пет, десет, петнадесет минути и гроздето ще дойде.
Знайте, че ако този ден премине, след една година на същия този ден ще имате
грозде
.
А щом гроздето дойде до вечерта на същия ден, то е Божествено. Следователно сега трябва да се подчините на други правила. Искам да бъдете умни и свободни. Не се лъжете с вашите теории. Разсъждавайте, всичко изпитвайте, Доброто дръжте.
към беседата >>
А щом
гроздето
дойде до вечерта на същия ден, то е Божествено.
Има много теории, с които аз обяснявам нещата. Един ден ме посети една сестра, която след като беше яла на трапезата, искаше грозде да яде. Казах й: "Остави, не ти трябва грозде." Щом човек иска грозде, нека си насади лозе. Щом ти се прияде грозде, не ходи да търсиш от хората, а кажи: "Господи, малко грозде ми се яде." Няма да минат пет, десет, петнадесет минути и гроздето ще дойде. Знайте, че ако този ден премине, след една година на същия този ден ще имате грозде.
А щом
гроздето
дойде до вечерта на същия ден, то е Божествено.
Следователно сега трябва да се подчините на други правила. Искам да бъдете умни и свободни. Не се лъжете с вашите теории. Разсъждавайте, всичко изпитвайте, Доброто дръжте. Каквото и да се случва, разсъждавайте, теглете, изучавайте всичко.
към беседата >>
Добре, ти ми носиш
грозде
за подарък, имаш чисто любовно чувство.
Има случаи, когато идват при мен някои и ми проповядват по следния начин: "Учителю, Вие тъй казахте." Понякога се намирам в чудо, защото виждам, че мисълта им не е права – много неща са пропуснати, турили са свои теории и коментарии. Казвам: от онова, което съм ви говорил, приложете една микроскопическа част и когато имате сполучлив опит, елате да ми кажете. Вие още нищо не сте приложили, а казвате: "Учителю, разбрах ви." Нищо не сте разбрали. Как ще ме разберете? И аз трябва да съм опитал онова, което ви казвам, да съм го проверил.
Добре, ти ми носиш
грозде
за подарък, имаш чисто любовно чувство.
Ако не взема едно зърно, аз не те обичам, затова, щом донесеш, ще взема от плода и ще кажа "Хубаво е гроздето." Не съм длъжен да изям всичкото, но трябва да направя един опит, защото после ще ме питате опитал ли съм гроздето. Ако не съм го опитал, а кажа, че съм ял, лъжата ще дойде. Вие питате ял ли съм грозде. Аз още не съм го опитал, какво да ви кажа? Ако кажа, че съм го опитал, ще излъжа; ако кажа, че не съм го опитал, може да се наскърбите.
към беседата >>
Ако не взема едно зърно, аз не те обичам, затова, щом донесеш, ще взема от плода и ще кажа "Хубаво е
гроздето
." Не съм длъжен да изям всичкото, но трябва да направя един опит, защото после ще ме питате опитал ли съм
гроздето
.
Казвам: от онова, което съм ви говорил, приложете една микроскопическа част и когато имате сполучлив опит, елате да ми кажете. Вие още нищо не сте приложили, а казвате: "Учителю, разбрах ви." Нищо не сте разбрали. Как ще ме разберете? И аз трябва да съм опитал онова, което ви казвам, да съм го проверил. Добре, ти ми носиш грозде за подарък, имаш чисто любовно чувство.
Ако не взема едно зърно, аз не те обичам, затова, щом донесеш, ще взема от плода и ще кажа "Хубаво е
гроздето
." Не съм длъжен да изям всичкото, но трябва да направя един опит, защото после ще ме питате опитал ли съм
гроздето
.
Ако не съм го опитал, а кажа, че съм ял, лъжата ще дойде. Вие питате ял ли съм грозде. Аз още не съм го опитал, какво да ви кажа? Ако кажа, че съм го опитал, ще излъжа; ако кажа, че не съм го опитал, може да се наскърбите. Във всички неща винаги правете един микроскопически опит - това е изходният път.
към беседата >>
Вие питате ял ли съм
грозде
.
Как ще ме разберете? И аз трябва да съм опитал онова, което ви казвам, да съм го проверил. Добре, ти ми носиш грозде за подарък, имаш чисто любовно чувство. Ако не взема едно зърно, аз не те обичам, затова, щом донесеш, ще взема от плода и ще кажа "Хубаво е гроздето." Не съм длъжен да изям всичкото, но трябва да направя един опит, защото после ще ме питате опитал ли съм гроздето. Ако не съм го опитал, а кажа, че съм ял, лъжата ще дойде.
Вие питате ял ли съм
грозде
.
Аз още не съм го опитал, какво да ви кажа? Ако кажа, че съм го опитал, ще излъжа; ако кажа, че не съм го опитал, може да се наскърбите. Във всички неща винаги правете един микроскопически опит - това е изходният път. Правете опити в Любовта, в Знанието, в Доброто, за да бъдете свободни и да се посвещавате, понеже се готвите за живот извън Земята. Ето какво разбирам под израза ''извън Земята'': една буболечка, която иска да надрасне себе си, трябва да живее тъй, както човек живее и да прави опити, т.е.
към беседата >>
73.
Не нарушавайте свободата
,
ООК
, София, 1.9.1937г.,
Да кажем обичате ябълките или
гроздето
.
Някой път ние се месим в Божиите работи. Искате да знаете защо Господ направил нещата така, а не другояче. Бог, Който е направил света, той го е опитал, хиляди модели е опитал. За всички неща има модели в света. Сега от вашето гледище, какви са подбудителните причини, че можете да обичате някого.
Да кажем обичате ябълките или
гроздето
.
Подбудителната причина е желанието в мене да ям гроздето. Колкото желанието в мене да ям гроздето е по-голямо, толкоз по-добре; колкото желанието ми е по-малко да ям грозде, може да е много хубаво гроздето, нямаш желание да ядеш и казва: „Ето аз гроздето не обичам“. Не че не го обича, в него няма разположение да употребява гроздето. Казвам: При сегашните условия, изисква се за себе си мисълта да бъде ясна, за да сте свободни. Запример, някои хора са много отворени, говорят много за Любовта.
към беседата >>
Подбудителната причина е желанието в мене да ям
гроздето
.
Искате да знаете защо Господ направил нещата така, а не другояче. Бог, Който е направил света, той го е опитал, хиляди модели е опитал. За всички неща има модели в света. Сега от вашето гледище, какви са подбудителните причини, че можете да обичате някого. Да кажем обичате ябълките или гроздето.
Подбудителната причина е желанието в мене да ям
гроздето
.
Колкото желанието в мене да ям гроздето е по-голямо, толкоз по-добре; колкото желанието ми е по-малко да ям грозде, може да е много хубаво гроздето, нямаш желание да ядеш и казва: „Ето аз гроздето не обичам“. Не че не го обича, в него няма разположение да употребява гроздето. Казвам: При сегашните условия, изисква се за себе си мисълта да бъде ясна, за да сте свободни. Запример, някои хора са много отворени, говорят много за Любовта. Запример, някой път има Любов, която образува въздишки.
към беседата >>
Колкото желанието в мене да ям
гроздето
е по-голямо, толкоз по-добре; колкото желанието ми е по-малко да ям
грозде
, може да е много хубаво
гроздето
, нямаш желание да ядеш и казва: „Ето аз
гроздето
не обичам“.
Бог, Който е направил света, той го е опитал, хиляди модели е опитал. За всички неща има модели в света. Сега от вашето гледище, какви са подбудителните причини, че можете да обичате някого. Да кажем обичате ябълките или гроздето. Подбудителната причина е желанието в мене да ям гроздето.
Колкото желанието в мене да ям
гроздето
е по-голямо, толкоз по-добре; колкото желанието ми е по-малко да ям
грозде
, може да е много хубаво
гроздето
, нямаш желание да ядеш и казва: „Ето аз
гроздето
не обичам“.
Не че не го обича, в него няма разположение да употребява гроздето. Казвам: При сегашните условия, изисква се за себе си мисълта да бъде ясна, за да сте свободни. Запример, някои хора са много отворени, говорят много за Любовта. Запример, някой път има Любов, която образува въздишки. Седи някой, обича много въздишките.
към беседата >>
Не че не го обича, в него няма разположение да употребява
гроздето
.
За всички неща има модели в света. Сега от вашето гледище, какви са подбудителните причини, че можете да обичате някого. Да кажем обичате ябълките или гроздето. Подбудителната причина е желанието в мене да ям гроздето. Колкото желанието в мене да ям гроздето е по-голямо, толкоз по-добре; колкото желанието ми е по-малко да ям грозде, може да е много хубаво гроздето, нямаш желание да ядеш и казва: „Ето аз гроздето не обичам“.
Не че не го обича, в него няма разположение да употребява
гроздето
.
Казвам: При сегашните условия, изисква се за себе си мисълта да бъде ясна, за да сте свободни. Запример, някои хора са много отворени, говорят много за Любовта. Запример, някой път има Любов, която образува въздишки. Седи някой, обича много въздишките. Въздишките излизат все от Любов.
към беседата >>
74.
Подобно е на невод
,
НБ
, София, 10.10.1937г.,
Взимам два хубави грозда и един хляб, давам му ги и казвам: Заповядайте, хапнете си малко
грозде
с хляб.
Жената се плаши, а мъжът мисли, че всичко в света може да става със сила. Под думата „сила“, той подразбира ума, но умът трябва да се постави на своето място. Като наблюдавам хората, виждам с колко малко може да им се повлияе. Срещам един ден един господин, дошъл при мене и ми се оплаква от лошите условия на живота. Казва: „Няма добри хора в света.“ Аз го слушам, но нищо не му казвам.
Взимам два хубави грозда и един хляб, давам му ги и казвам: Заповядайте, хапнете си малко
грозде
с хляб.
Вие сте пътник, уморени сте, хапнете си малко. Като видя гроздето и хляба, той веднага се усмихна, благодари и състоянието му се измени. Казвам: Колко малко се изисква, за да се измени състоянието на човека. Ако бях седнал да му проповядвам да вярва в Бога, това, онова, трябваше ми най-малко половин час, а така състоянието му се измени моментално. Двата грозда и половината хляб му проповядваха и работата се уреди.
към беседата >>
Като видя
гроздето
и хляба, той веднага се усмихна, благодари и състоянието му се измени.
Като наблюдавам хората, виждам с колко малко може да им се повлияе. Срещам един ден един господин, дошъл при мене и ми се оплаква от лошите условия на живота. Казва: „Няма добри хора в света.“ Аз го слушам, но нищо не му казвам. Взимам два хубави грозда и един хляб, давам му ги и казвам: Заповядайте, хапнете си малко грозде с хляб. Вие сте пътник, уморени сте, хапнете си малко.
Като видя
гроздето
и хляба, той веднага се усмихна, благодари и състоянието му се измени.
Казвам: Колко малко се изисква, за да се измени състоянието на човека. Ако бях седнал да му проповядвам да вярва в Бога, това, онова, трябваше ми най-малко половин час, а така състоянието му се измени моментално. Двата грозда и половината хляб му проповядваха и работата се уреди. Казвам: Дайте на човека два грозда и половин хляб и работите му ще се уредят по-скоро, отколкото ако започне да проповядвате. Вярвайте в онази почва на вашето сърце, което Бог ви е дал.
към беседата >>
75.
Малките опити
,
ООК
, София, 10.11.1937г.,
Когато човек отива на лозе, защо отива: или да копае, или да яде
грозде
.
Темите трябва да се развиват по един естествен начин. Запример въпросът: Защо е дошъл човек на земята, се разглежда много повърхностно.
Когато човек отива на лозе, защо отива: или да копае, или да яде
грозде
.
Ако отива напролет, отива да копае. Ако отива наесен, отива, за да яде грозде. Защо дошъл човек на земята? Дошъл е да копае, да работи. Дошъл е и да яде грозде.
към беседата >>
Ако отива наесен, отива, за да яде
грозде
.
Темите трябва да се развиват по един естествен начин. Запример въпросът: Защо е дошъл човек на земята, се разглежда много повърхностно. Когато човек отива на лозе, защо отива: или да копае, или да яде грозде. Ако отива напролет, отива да копае.
Ако отива наесен, отива, за да яде
грозде
.
Защо дошъл човек на земята? Дошъл е да копае, да работи. Дошъл е и да яде грозде. Когато се разисква един въпрос, трябва да се свързвате с предмета, който разглеждате. Запример, човек не може да разбере слънцето, докато не го види.
към беседата >>
Дошъл е и да яде
грозде
.
Когато човек отива на лозе, защо отива: или да копае, или да яде грозде. Ако отива напролет, отива да копае. Ако отива наесен, отива, за да яде грозде. Защо дошъл човек на земята? Дошъл е да копае, да работи.
Дошъл е и да яде
грозде
.
Когато се разисква един въпрос, трябва да се свързвате с предмета, който разглеждате. Запример, човек не може да разбере слънцето, докато не го види. Човек не може да разбере въздуха, докато не го е приел. Същото е и за храната. Като я опитва, той може да има една представа за нея.
към беседата >>
76.
И не можаха на това да му отговорят
,
НБ
, София, 14.11.1937г.,
Лозарят са оплаква, че
гроздето
не е станало, както другите години.
Питам: Кои са начините за примирение в света? Всички хора се оплакват от лошите условия на живота. Повечето хора се оплакват от безправието в света. Земеделецът се оплаква, че жито няма. Градинарят се оплаква, че плодове няма, тази година нямало много плодове.
Лозарят са оплаква, че
гроздето
не е станало, както другите години.
Всички се оплакват от някаква криза в света. Че има криза, вярно е. Но кризата ни най-малко не е някакво нещастие. Оплакват се хората, че не могат да си доядат. Че не могат да си доядат, това не е никакво нещастие.
към беседата >>
77.
Ползата от краката
,
ООК
, София, 22.12.1937г.,
Един свещеник ми разправяше, донесли му една кошница с
грозде
от 10 кг, казва: „Хубаво
грозде
, от Варненско“.
Той заради тях гладува. Те се примиряват и той престава да гладува. Казвам: Духовете ги е страх от глада. Духовете не обичат да гладуват. Много са особени.
Един свещеник ми разправяше, донесли му една кошница с
грозде
от 10 кг, казва: „Хубаво
грозде
, от Варненско“.
Има едно валчесто грозде като кехлибар, димят, и казва свещеникът: „Цяла нощ не можах да спя. Ядох и докато не свърши кошницата, не спрях, това са духове“. Втори път казва: „Когато ще ми донесат грозде, вечерно време да не ми го донасят, отвън да е, да не е при мене“. Той казва: „Хапна грозде, попях си, после втори грозд и цялата нощ пях и ядох, сутринта гледам, свършило се гроздето. Духовете идват“.
към беседата >>
Има едно валчесто
грозде
като кехлибар, димят, и казва свещеникът: „Цяла нощ не можах да спя.
Те се примиряват и той престава да гладува. Казвам: Духовете ги е страх от глада. Духовете не обичат да гладуват. Много са особени. Един свещеник ми разправяше, донесли му една кошница с грозде от 10 кг, казва: „Хубаво грозде, от Варненско“.
Има едно валчесто
грозде
като кехлибар, димят, и казва свещеникът: „Цяла нощ не можах да спя.
Ядох и докато не свърши кошницата, не спрях, това са духове“. Втори път казва: „Когато ще ми донесат грозде, вечерно време да не ми го донасят, отвън да е, да не е при мене“. Той казва: „Хапна грозде, попях си, после втори грозд и цялата нощ пях и ядох, сутринта гледам, свършило се гроздето. Духовете идват“. Казва: „Ха за майка ми един грозд, дойде бащата, ха за мене един грозд, всички идеха и аз ядох.
към беседата >>
Втори път казва: „Когато ще ми донесат
грозде
, вечерно време да не ми го донасят, отвън да е, да не е при мене“.
Духовете не обичат да гладуват. Много са особени. Един свещеник ми разправяше, донесли му една кошница с грозде от 10 кг, казва: „Хубаво грозде, от Варненско“. Има едно валчесто грозде като кехлибар, димят, и казва свещеникът: „Цяла нощ не можах да спя. Ядох и докато не свърши кошницата, не спрях, това са духове“.
Втори път казва: „Когато ще ми донесат
грозде
, вечерно време да не ми го донасят, отвън да е, да не е при мене“.
Той казва: „Хапна грозде, попях си, после втори грозд и цялата нощ пях и ядох, сутринта гледам, свършило се гроздето. Духовете идват“. Казва: „Ха за майка ми един грозд, дойде бащата, ха за мене един грозд, всички идеха и аз ядох. За този, за онзи ядох и цяла седмица ме боля корем. Тежко ми беше“.
към беседата >>
Той казва: „Хапна
грозде
, попях си, после втори грозд и цялата нощ пях и ядох, сутринта гледам, свършило се
гроздето
.
Много са особени. Един свещеник ми разправяше, донесли му една кошница с грозде от 10 кг, казва: „Хубаво грозде, от Варненско“. Има едно валчесто грозде като кехлибар, димят, и казва свещеникът: „Цяла нощ не можах да спя. Ядох и докато не свърши кошницата, не спрях, това са духове“. Втори път казва: „Когато ще ми донесат грозде, вечерно време да не ми го донасят, отвън да е, да не е при мене“.
Той казва: „Хапна
грозде
, попях си, после втори грозд и цялата нощ пях и ядох, сутринта гледам, свършило се
гроздето
.
Духовете идват“. Казва: „Ха за майка ми един грозд, дойде бащата, ха за мене един грозд, всички идеха и аз ядох. За този, за онзи ядох и цяла седмица ме боля корем. Тежко ми беше“. Той разправя една опитност.
към беседата >>
78.
Живият хляб
,
НБ
, София, 17.1.1938г.,
Някои се молят за къщички, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята да родят повече
грозде
, други се молят за обуща, за външни и вътрешни дрехи, за шапки и т.н.
Не че толкова обичат небето, но каквото обичат на небето, те искат да го смъкнат на земята и после да ядат и да пият. В какво седи сегашното верую на хората? Ако преброим сегашните вярващи в света, колко хиляди ще намерим между тях, които да благодарят на Бога? Когото видите, ще чуете, че все иска нещо от Господа. Всички се молят: „Господи, дай това, дай онова.“ – Какви ли работи не искат от Бога.
Някои се молят за къщички, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята да родят повече
грозде
, други се молят за обуща, за външни и вътрешни дрехи, за шапки и т.н.
Онези, на които очите са слаби, се молят за очила, за пари. Някой няма перо, моли се за перо, да пише. Друг някой няма хартия, моли се за хартия. Някой иска да отиде в гостилница да яде, моли се за пари да се нахрани. За какво ли не се молят хората.
към беседата >>
79.
Новата любов
,
НБ
, София, 30.1.1938г.,
Началото подразбира времето, когато
гроздето
е зряло.
Това, което е минало, то е последствие на нещата. В началото само Бог е създал света, а сега, каквото е, то е вече краят. Какво ще придобиеш в края? Ти ще дойдеш на лозето в края. Не, дойди на лозето в началото още, когато нито един грозд не е откъснат от лозата.
Началото подразбира времето, когато
гроздето
е зряло.
Сега наскоро писаха в нашите вестници, че трябвало да се взимат мерки против дъновистите и против другите секти, че се размножавали, а не се явявали противници. Ако Господ започне да съди котката, че яде мишки, как ще се оправдае тя? Ще кажете, че тя лови мишки по заповед на човека. Господ ще пита: Аз дадох ли заповед котката да лови мишки? Котката трябва да се наставлява от мишката, понеже мишката е по-умна от нея.
към беседата >>
80.
Божественият глас
,
ООК
, София, 16.2.1938г.,
Майка ти те пратила на бакалницата да купиш зехтин, пипер, половин кило сирене,
грозде
две кила, ябълки, круши, всичко туй наредено на листа, но си изгубил листа и сега се чудиш от кое колко трябва да вземеш.
Не да се осъждате, не да кажеш: „Малко съм бил така“. Ще седнеш, ще кажеш: „Много малко обичах. Не използувах Божието благо“. Вземете листа, каквото сте обещали горе като слизахте и го направете. Сега не искам да ви кажа, но извадете листа, каквото сте обещали това да направите, онова да направите.
Майка ти те пратила на бакалницата да купиш зехтин, пипер, половин кило сирене,
грозде
две кила, ябълки, круши, всичко туй наредено на листа, но си изгубил листа и сега се чудиш от кое колко трябва да вземеш.
Ще намериш този лист, на който са написани, ще изпълните нещата точно тъй, както се изисква. От това зависи вашето положение в къщи. От любовта, която имате към Бога, зависи вашето щастие. Не от любовта, която имате към мене, нито от любовта към вашите ближни, от вашата любов, която имате към Бога, зависи вашето бъдеще. А пък любовта, която имате към другите, то е второстепенно.
към беседата >>
81.
Новата храна
,
УС
, София, 6.3.1938г.,
Като узрее
гроздето
, ще го извикам и ще му кажа: Ти копа по три часа дневно на лозето.
запалена свещ, и ще му кажа: Иди сега на лозето да копаеш. Бедният ще бъде доволен, че му излекувах крака, но няма да бъде доволен, че го пратих на лозето да копае. Той ще се оплаква, че кръстът го боли от вдигане и слагане на мотиката. Казва: „Добър човек си, добре започна, но зле свърши“. – Той не знае, че аз още не съм свършил работата си с него.
Като узрее
гроздето
, ще го извикам и ще му кажа: Ти копа по три часа дневно на лозето.
Сега вземи децата си и жена си и елате пак на лозето, да берете по три часа на ден грозде. Напълни си кошницата и си върви у дома. Ще бъде ли бедният недоволен от мене? Това значи да запалиш свещта на човека. И религиозните хора минават през същите фази, през които минава бедният.
към беседата >>
Сега вземи децата си и жена си и елате пак на лозето, да берете по три часа на ден
грозде
.
Бедният ще бъде доволен, че му излекувах крака, но няма да бъде доволен, че го пратих на лозето да копае. Той ще се оплаква, че кръстът го боли от вдигане и слагане на мотиката. Казва: „Добър човек си, добре започна, но зле свърши“. – Той не знае, че аз още не съм свършил работата си с него. Като узрее гроздето, ще го извикам и ще му кажа: Ти копа по три часа дневно на лозето.
Сега вземи децата си и жена си и елате пак на лозето, да берете по три часа на ден
грозде
.
Напълни си кошницата и си върви у дома. Ще бъде ли бедният недоволен от мене? Това значи да запалиш свещта на човека. И религиозните хора минават през същите фази, през които минава бедният. Първата фаза: лекуване на счупените им крака, оздравяването им и пращане на нивата или лозето, да работят.
към беседата >>
Дойде време да смените работата:
гроздето
узря!
Докато са в тази фаза, те роптаят, недоволни са, че кръстът ги боли, че са уморени от работа. – Колко работят? – По три часа дневно. Казвам: Имайте търпение, работата ще се смени. Аз не съм за еднообразието.
Дойде време да смените работата:
гроздето
узря!
Вземете децата си, вземете празни кошници и елате на лозето. Ще работите пак по три часа, ще пълните и празните кошници и ще се върнете у дома си с пълна кошница грозде. Ще си изберете от най-сладкото и най-хубаво грозде. И тъй, каквото става на лозето, същото става и в живота. В който дом вляза, аз веднага познавам в какво положение се намира даден човек.
към беседата >>
Ще работите пак по три часа, ще пълните и празните кошници и ще се върнете у дома си с пълна кошница
грозде
.
– По три часа дневно. Казвам: Имайте търпение, работата ще се смени. Аз не съм за еднообразието. Дойде време да смените работата: гроздето узря! Вземете децата си, вземете празни кошници и елате на лозето.
Ще работите пак по три часа, ще пълните и празните кошници и ще се върнете у дома си с пълна кошница
грозде
.
Ще си изберете от най-сладкото и най-хубаво грозде. И тъй, каквото става на лозето, същото става и в живота. В който дом вляза, аз веднага познавам в какво положение се намира даден човек. На едного кракът е счупен, на друг – цирея пробиват; трети отива при богатия да иска от него свещ да я запали на Господа. Виждам след това как бедният, с накуцване, отива на черква да запали свещта, за да получи нещо.
към беседата >>
Ще си изберете от най-сладкото и най-хубаво
грозде
.
Казвам: Имайте търпение, работата ще се смени. Аз не съм за еднообразието. Дойде време да смените работата: гроздето узря! Вземете децата си, вземете празни кошници и елате на лозето. Ще работите пак по три часа, ще пълните и празните кошници и ще се върнете у дома си с пълна кошница грозде.
Ще си изберете от най-сладкото и най-хубаво
грозде
.
И тъй, каквото става на лозето, същото става и в живота. В който дом вляза, аз веднага познавам в какво положение се намира даден човек. На едного кракът е счупен, на друг – цирея пробиват; трети отива при богатия да иска от него свещ да я запали на Господа. Виждам след това как бедният, с накуцване, отива на черква да запали свещта, за да получи нещо. Свещта изгаря, а той нищо не получава.
към беседата >>
82.
Под тебе и над тебе
,
УС
, София, 3.4.1938г.,
Кръчмарят и земеделецът се безпокоят какво ще бъде
гроздето
, ще даде ли много вино.
Земеделец си, посял си нивата, но се безпокоиш, не вярваш, че Бог ще го възрасти. Безпокоиш се дали ще има достатъчно дъжд, да порасне житото. Безпокоиш се дали ще узрее и какво количество ще излезе. Ако е малко, безпокоиш се, че не можеш да напълниш хамбара си. Живеете в Божествения свят, а само за ядене и пиене мислите.
Кръчмарят и земеделецът се безпокоят какво ще бъде
гроздето
, ще даде ли много вино.
В това отношение вие приличате на красивата циганка, която се оженила за царския син. Тя живяла в дворец, но била недоволна от живота си. Казвала си: „Всичко имам, но хлябът не ми е вкусен“. – Защо? – Защото нямала възможност да си прави хляб от изпросено брашно.
към беседата >>
83.
Обнова на човека
,
УС
, София, 29.5.1938г.,
Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем
грозде
“.
Три неща занимават човешкото съзнание: миналото, което отживяло времето си и не се връща; настоящето, което живеем сега и изучаваме; бъдещето, което очакваме и не знаем какво ни носи. Мнозина градят своя живот на минали опитности, затова често остават излъгани. Ще приведа един случай, станал някъде в Южна България, където има много лозя. Двама турци минавали край едно лозе. Единият знаел малко български.
Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем
грозде
“.
– „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една!
към беседата >>
Те влезли в лозето и започнали да берат
грозде
.
Единият знаел малко български. Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“.
Те влезли в лозето и започнали да берат
грозде
.
Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го!
към беседата >>
“ Животът е лозе, в което сте влезли да берете
грозде
.
“ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го! “ Те още не разбират значението на думите „Удари го!
“ Животът е лозе, в което сте влезли да берете
грозде
.
Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една! “ – „Не сме ли свободни? “ – На земята свободата е относително нещо. Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени. Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска.
към беседата >>
84.
По закон и по любов
,
ООК
, София, 21.9.1938г.,
Често ядеш сладко
грозде
, после – студена вода, стегне те коремът.
Ти не си ял добре. Ако човек ти продаде биволска пастърма, някой път е хубава, някоя биволска пастърма. Някой път биволската пастърма е крехка, но някой път е от 20 години. Дадат ти пастърма, но ти не си я дъвкал хубаво, а си гълтал пастърмата, без да я дъвчеш. От стомахът не е.
Често ядеш сладко
грозде
, после – студена вода, стегне те коремът.
И всички се нахвърляте върху пастърмата. – „Тази пастърма щеше да ме отрови“, казваш. Не е виноват човека, който ти е дал пастърмата. Ти не си я дъвкал хубаво, смесил си я с гроздето. Пастърмата и гроздето не вървят заедно.
към беседата >>
Ти не си я дъвкал хубаво, смесил си я с
гроздето
.
От стомахът не е. Често ядеш сладко грозде, после – студена вода, стегне те коремът. И всички се нахвърляте върху пастърмата. – „Тази пастърма щеше да ме отрови“, казваш. Не е виноват човека, който ти е дал пастърмата.
Ти не си я дъвкал хубаво, смесил си я с
гроздето
.
Пастърмата и гроздето не вървят заедно. Сега ще направите един превод. Тук всички идвате; вие нямате човещина. Като ви казвам, че нямате човещина, вие не цените човещината. Вие правите престъпление.
към беседата >>
Пастърмата и
гроздето
не вървят заедно.
Често ядеш сладко грозде, после – студена вода, стегне те коремът. И всички се нахвърляте върху пастърмата. – „Тази пастърма щеше да ме отрови“, казваш. Не е виноват човека, който ти е дал пастърмата. Ти не си я дъвкал хубаво, смесил си я с гроздето.
Пастърмата и
гроздето
не вървят заедно.
Сега ще направите един превод. Тук всички идвате; вие нямате човещина. Като ви казвам, че нямате човещина, вие не цените човещината. Вие правите престъпление. Вие мислите лошо.
към беседата >>
НАГОРЕ