НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
42
резултата в
28
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
Мъчите ли се като
великани
, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте обичани.
Само който се мъчи, мога да го обичам. Не мислете, че вън от мъчението има обич. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми и знаете ли как чужди? Но, ако се мъчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя към учениците.
Мъчите ли се като
великани
, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте обичани.
Всички съвременни романисти как обясняват и ценят думата „геройство"? Ако някой кавалер води вечерно време мома, нападнат ги и той офейка, това геройство ли е? Ако я защити и умре за нея, той ще остане в паметта й като герой, и тя ще му пали свещи; ако ли избяга, тя ще плюе отгоре му и ще каже: „Не те познавам". Така също, ако у вас дойде една Божествена идея, погнат ви, и вие избягате от нея, сетне, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавам". Като се мъчите, Христос ще ви тури венец на главата.
към беседата >>
2.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
Който се реши да напусне митарницата, ще бъде герой,
великан
, от всичко доволен и щастлив.
Бъдете верни на великото и свето начало в себе си. Само така ще имаме допирни точки помежду си. Аз набелязвам колебание, страх във вас. Не сте още герои. Когато решите да напуснете митарницата без страх и колебание, вие ще бъдете големи герои.
Който се реши да напусне митарницата, ще бъде герой,
великан
, от всичко доволен и щастлив.
В него ще потекат нови мисли и иден, и един ден ще се подмлади и ще каже: Слава Богу, че напуснах митарницата. Казваш: Състарих се, преждевременно се прегърбих. Защо стана това? - Защото още не си решил да не пуснеш митарницата. Напусни митарницата, за да се подмладиш, да дойде новата светлина в ума ти.
към беседата >>
3.
По предание
,
НБ
, София, 2.5.1920г.,
Тя отговаря: Боря се с два страшни
великана
– Това са двата ми пръста.
Близо до мене виждам един мравуняк. Една мравка ме полази. Хванах я с двата си пръста, тя се обърна, започна да ме хапе. – Защо ме хапеш? – Знаеш ли, че мога да те стисна между двата си пръста и да те изпратя, дето не си мислила.
Тя отговаря: Боря се с два страшни
великана
– Това са двата ми пръста.
Ти нямаш представа за човека, затова си позволяваш да хапеш. – Да, но ние имаме свои пътища и съобщения и, който си позволи да минава по тях, ще го хапем. – Никакви пътища и съобщения не ме плашат. Ако пъхна бастуна си във вашия мравуняк, ще ви пръсна на различни страни. Пуснах мравката на свобода и продължих своите размишления.
към беседата >>
Обаче, щом ги хванат двата пръста на Провидението, те започват да се гърчат, да хапят и казват: Два
великана
ни нападнаха.
– Никакви пътища и съобщения не ме плашат. Ако пъхна бастуна си във вашия мравуняк, ще ви пръсна на различни страни. Пуснах мравката на свобода и продължих своите размишления. Казвам: И хората се намират в положението на мравките. Докато са силни и здрави, те мислят, че могат да правят, каквото желаят.
Обаче, щом ги хванат двата пръста на Провидението, те започват да се гърчат, да хапят и казват: Два
великана
ни нападнаха.
– Това са двата пръста на Провидението, които неизбежно ще дойдат. Казвате: Ако не са тези два великана, по-добри хора от нас няма да се срещнат. – Днес Бог е стиснал българите между трите си пръста - сърбите, румънците и гърците. Казвате: Ако не бяха тези пръсти, лесно щяхме да се справим. Имаме си мравуняк, имаме закони.
към беседата >>
Казвате: Ако не са тези два
великана
, по-добри хора от нас няма да се срещнат.
Пуснах мравката на свобода и продължих своите размишления. Казвам: И хората се намират в положението на мравките. Докато са силни и здрави, те мислят, че могат да правят, каквото желаят. Обаче, щом ги хванат двата пръста на Провидението, те започват да се гърчат, да хапят и казват: Два великана ни нападнаха. – Това са двата пръста на Провидението, които неизбежно ще дойдат.
Казвате: Ако не са тези два
великана
, по-добри хора от нас няма да се срещнат.
– Днес Бог е стиснал българите между трите си пръста - сърбите, румънците и гърците. Казвате: Ако не бяха тези пръсти, лесно щяхме да се справим. Имаме си мравуняк, имаме закони. – Бог може да разбърка мравуняка ви, да измени вашите закови. Като дойде до европейските народи, Бог ги хваща с петте си пръста и ги пита: Готови ли сте да живеете братски помежду си?
към беседата >>
4.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Бог е
великанът
, който се събужда в човешката душа и руши всичко старо.
Като разбрали, че силата му се крие в косата, те отрязали косата му, извадили очите му и го вързали на един стълб на едно голямо здание. Така вързан, той се молел на Господа да му върне силата. Молбата му се чула и в скоро време косата му израсла. Като усетил сила в себе си, той помолил да му развържат ръцете. Той разтърсил силно стълба и съборил зданието, под развалините на което останали стотици от неговите неприятели.
Бог е
великанът
, който се събужда в човешката душа и руши всичко старо.
Тоя, който се възмущава в човека и воюва против всички неправди, това е Бог. Той е запалил света и го раздухва. Светът не може да се оправи с пушки и топове. Какво ще правите тогава? Сложете правилото в живота: Никакво убийство!
към беседата >>
И Господь е сега този
великанъ
, който се събужда въ човѣшката душа, всичко това Той ще го разруши.
(втори вариант)
Като узнали това, за отмъщение, изрѣзали му коситѣ, извадили му очитѣ и го вързали за единъ отъ стълбоветѣ на едно грамадно здание. Той се помолилъ на Бога да му върне силата; наново му израсли коситѣ. Самсонъ помолилъ да му развържатъ за малко рѫцѣтѣ. Послушали го. Той разтърсилъ стълба на това здание, съборилъ го и подъ него били затрупани хиляди души отъ неприятелитѣ му.
И Господь е сега този
великанъ
, който се събужда въ човѣшката душа, всичко това Той ще го разруши.
Господь е, Който сега се възмущава, Той е, Който воюва. Пушки и топове не вършатъ нищо вече. Той е запалилъ свѣта и го раздухва. Какво ще правите? Сега ще турите като първо правило: убийството е грѣхъ противъ Духа Светаго, то е най-голѣмия грѣхъ въ свѣта.
към втори вариант >>
5.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Великаните
са със силна воля.
По едно време, той чул отдолу да се вика: Моля, шапката ми смачкахте! Едва в този момент високият, едър господин забелязал, че под него стои един дребен, низък човек. Опасно е човек да се въодушевява, да вдига и слага ръцете си, да ръкопляска бурно. Все ще се намери под него някой по-низък човек, който ще пострада. Щом се въодушевяваш, ще отидеш там, дето няма хора.
Великаните
са със силна воля.
Когато те се въодушевяват, без да искат, могат да причинят пакост на някого. Като ви говоря, у вас остава нещо неясно. Неясността се дължи на това, че хората не виждат връзката между физическия и духовния свят, от една страна, и между духовния и Божествения, от друга страна. Физическият и Божественият свят са полюси. Какво забелязваме между хората?
към беседата >>
6.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой
великан
, ще пострадат тези, които са около тебе.
Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда.
Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой
великан
, ще пострадат тези, които са около тебе.
Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат. Остава нещо неясно, нали? Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове. Казваме, че физическият живот не ни трябва.
към беседата >>
Тези
великани
са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат.
Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш.
Тези
великани
са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат.
Остава нещо неясно, нали? Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове. Казваме, че физическият живот не ни трябва. Не, физическият и Божественият живот са двата полюса. Забележете, сегашните хора било в Европа, или Америка, навсякъде, като видят някой здрав, красив човек, не могат да го търпят, почват да му завиждат.
към беседата >>
7.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Сега Христосъ е
великанъ
, има 500 милиона последователи.
Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи. Този Господь за мене е живъ. И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме. И азъ мога да ви докажа това. Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха.
Сега Христосъ е
великанъ
, има 500 милиона последователи.
Той е една мощна сила. Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция. Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко. Не мислете, че Христосъ е слабъ. Ако Христосъ днесъ съ своята сила съсредоточи мисълта си къмъ кой и да е народъ, Той всичко ще разтопи.
към беседата >>
Сега Христос е
великан
, мощна сила.
(втори вариант)
Не е въпрос, какво е говорил Бог в миналото. Важно е, какво говори днес. За мене, Господ е жив, и Христос не е Този, Когото познавахте в миналото. Това може да се докаже. Едно време разпнаха Христа на кръста, и учениците Му се разбягаха.
Сега Христос е
великан
, мощна сила.
Има 500 милиона последователи, а горе, на небето, около Него има 144 хиляди души, завършили своята земна еволюция. Ако с тези 144 хиляди души Христос приложи силата си, в каква и да е посока, Той е в състояние да стопи всичко. Ако със своята сила Христос насочи мисълта си към кой да е народ, Той пак ще стопи всичко. Пред лицето Божие,пред Христовата мисъл всичко се стопява, всичко се превръща на вода. Като ме слушат да говоря така, казват, че това социално учение може да се приложи.
към втори вариант >>
8.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Питам: Где е мощната сила на този
великан
?
Геният не е собственик. Той е една лампа, една временна проява. И много хора, които са били гениални в младостта си, в старини нямат никаква гениалност. Силните хора в младините си, в старините стават за посмешище. Питам: Где е силата на този човек, който по-рано е дигал големи тежести, до 200 килограма, а после на старини едва може 10 килограма да вдигне?
Питам: Где е мощната сила на този
великан
?
Сега съвременните хора мислят, че това, което имат, това, което притежават, е тяхно завинаги. Колкото един богат банкер може завинаги да притежава своите пари, толкова и един гениален или един учен може да запази своя талант или знание, толкова и старият може да запази своята сила. Съотношението е същото. Всичко това е до време само, временно се дават тия неща. Те не са още наша собственост.
към беседата >>
То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е
великан
или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора.
Общо взето, принципиално, има хора светски, които са в църквата, но които, също като вас, разрешават един принципиален въпрос. Колко хора има такива! Те, макар че не са тук между нас, а в църквата вътре, но като се срещнеш с тия хора, разбираш се. Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича. Не трябва да туряме такива рамки, да мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни.
То е хубаво да сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е
великан
или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора.
Питам: Колцина от вас бихте издържали, ако Христос ви се яви днес такъв, какъвто е, а не какъвто бе преди 2,000 години? Той сега се е много изменил. Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа да го изнесе на Голгота, а трябваше други да му помагат. Обаче днес Христос е толкова силен, че и да рекат да Го разпнат, не ще могат. Няма да намерят такова голямо дърво, на което да Го разпнат, т.е.
към беседата >>
9.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
„Е – казват, – тук някакъв
великан
поет умрял!
Добрият адвокат трябва да се моли да няма дела, да не се карат хората, да не спорят помежду си. Питам: Ами тогава где ще остане адвокатството? Представете си сега вие един свят, дето хората нито умират, нито се раждат, нито остаряват. Ние казваме, че човек трябва да се роди, трябва да расте, да порасне, да умре, и затуй, като наближи краят, започва да мисли кой ще го зарови, как ще го заровят, къде ще го заровят, с какви дрехи ще го облекат, где ще му бъде гробът, какъв надпис ще има и т.н. Някакво голямо величие е той!
„Е – казват, – тук някакъв
великан
поет умрял!
“ Аз не вярвам в поети, които умират. „Тук – казват – лежи заровен еди-кой си почтен човек, глава на църквата бил.“ Аз не вярвам в глава на църквата, който умрял. „Тук лежи един виден лекар, който помагал на хората.“ Помагал на хората, но и той умрял. И после го величаят! Казвам: Не вярвам в лекари, които умират.
към беседата >>
10.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
Когато един ангел види, че у Бога се зароди едно дълбоко вътрешно желание да прати някого от небето да помогне на някоя паднала душа, този
великан
ангел жертва всичкото свое благо за тази душа и слиза да ѝ помогне.
От това царство Божие хората са извадили своята църква. В небето, между ангелите, няма никаква църква. Ще кажете: „Е, какво има тогава? “ – Има това, за което хората не са и сънували. В небето има Любов, и то такава възвишена Любов, за която ангелите са готови да жертват всичкото свое богатство, спечелено в милиони години.
Когато един ангел види, че у Бога се зароди едно дълбоко вътрешно желание да прати някого от небето да помогне на някоя паднала душа, този
великан
ангел жертва всичкото свое благо за тази душа и слиза да ѝ помогне.
Този ангел като дойде, няма да ти подаде ръката си да му я целунеш, но ще се яви като един велик извор вътре в живота ти, ще се яви като една велика мисъл, като един велик вътрешен стремеж, ще подигне душата ти към нещо възвишено и благородно. Той ще донесе отгоре онова калемче за присаждане и със своето ножче ще го присади на тебе. След като те присади, ти ще заживееш новия живот. Този момент се нарича „проявление на Великия Божествен Дух в човешката душа“. И ти, като погледнеш през това клонче, ще кажеш: „Сега разбирам, Господи, смисъла на живота, разбирам какво искаш да кажеш!
към беседата >>
11.
Хубави чувства
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
Те казват: "Едно време ние бяхме големи
великани
, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си." Клекът се е смирил.
Към растенията, към пчелите, към животните по друг начин. Затова сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва така: "Ако вие не слушате Бог и не изпълнявате волята Божия, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика, и в мене живяха богове, но понеже не послушах Бог, ето какво станах; и ако вие не послушате Бог, ето какво ще станете" (посочва грамадите камъни наоколо). Като дойдем при тези клекове, те какво говорят?
Те казват: "Едно време ние бяхме големи
великани
, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си." Клекът се е смирил.
Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: "Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на смирение. И аз ще бъда като тебе така смирен." Вижте тези клекове как се простират по земята. Корените им извличат всичката влага от земята. Ако не бяха те, всичката вода щеше да потъне надолу в земята и земята щеше да бъде суха, пуста.
към беседата >>
12.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Буритѣ на моретата можаха ли да спратъ англичанитѣ да си правятъ тѣзи
великани
параходи?
Други нѣкой отъ външния свѣтъ, като не може правилно да си постави живота, казва: е, такива сѫ икономическитѣ условия. Единъ ще каже едно, другъ – друго, и считатъ, че въпроситѣ сѫ разрѣшени. Не е така, братко. Икономическитѣ условия ни най-малко не сѫ тия, които ни спъватъ. Икономическитѣ условия трѣбваше ли да спратъ пробиването на онзи тунелъ между Швейцария и Италия?
Буритѣ на моретата можаха ли да спратъ англичанитѣ да си правятъ тѣзи
великани
параходи?
Какво не направиха хората! Вѣтърътъ спрѣ ли ги? Не, като излѣзе вѣтърътъ, тѣ му се опрѣха. Вѣтърътъ казва: опрѣха ми се тия хора. Взеха всичко въ съображение и разумно работяха.
към беседата >>
Бурите на моретата можаха ли да спрат англичаните да си правят тези
великани
параходи?
(втори вариант)
Други някой от външния свят, като не може правилно да си постави живота, казва: Е, такива са икономическите условия. Един ще каже едно, друг – друго, и считат, че въпросите са разрешени. Не е така, братко. Икономическите условия ни най-малко не са тия, които ни спъват. Икономическите условия трябваше ли да спрат пробиването на онзи тунел между Швейцария и Италия?
Бурите на моретата можаха ли да спрат англичаните да си правят тези
великани
параходи?
Какво не направиха хората! Вятърът спря ли ги? Не, като излезе вятърът, те му се опряха. Вятърът казва: Опряха ми се тия хора. Взеха всичко в съображение и разумно работеха.
към втори вариант >>
13.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
Нека даде данни за тези неща, а не да казва с общи думи: „
Великан
, герой ще бъда.“ Какво означава думата герой?
Тия философски разсъждения не поправят работите. Ние казваме: всички неща трябва да бъдат съизмерими. В някои случаи трябва да бъдат съизмерими, но в други не трябва. Аз бих попитал кого да е от вас може ли да определи какъв ще бъде неговият растеж след хиляда години? Според сегашните данни, които има за себе си, може ли да изчисли какъв ще бъде неговият ръст, неговото лице, очи, вежди, големината на пръстите му, колко например ще бъде дълъг палецът му, колко дълги ще бъдат ръцете, краката му, каква форма ще имат, и т.н.
Нека даде данни за тези неща, а не да казва с общи думи: „
Великан
, герой ще бъда.“ Какво означава думата герой?
И тъй, когато дойдем до несъизмеримите и съизмеримите неща, трябва да знаем, че те са две идеи в живота, които напълно се различават. Всичко онова, което радва човека, което го подмладява, то е несъизмеримо, а всичко онова, което отчайва човека, което го кара да се чувства стар, то е съизмеримо. Такъв човек казва: „Остарях вече.“ Той дóйде най-много до числото пет или шест и свършва, по-нагоре вече не може да се качва. Някой професор учил, учил ред години и най-после казва: „Всичко завърших, по-нататък не мога.“ Някой писател, някой музикант работят известно време и после казват: „Дотук беше, по-нататък не може.“ Значи идеята им е станала измерима, затова се спират. Следователно съизмеримите идеи са идеи на замръзването.
към беседата >>
14.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Даже единъ Толстой, който бѣше такъвъ
великанъ
, гигантъ като писатель съ своя художественъ стилъ, щомъ се осмѣли да заяви великата идея за Любовьта, всички казаха, че неговата гениалность се потъмнила, че той вече е остарѣлъ и оглупѣлъ.
„Тѣсенъ е“, казва Христосъ, „Пѫтьтъ“! Е, тѣсенъ е, разбира се. Да кажемъ, че сте учитель нѣкѫдѣ. Ако вие обичате отъ сърдце вашитѣ ученици и почнете да имъ прѣдавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днесъ ще ви държатъ въ това училище? Мислите ли, че ако почнете като държавникъ да прилагате тази Любовь, ще ви държатъ на този пость!
Даже единъ Толстой, който бѣше такъвъ
великанъ
, гигантъ като писатель съ своя художественъ стилъ, щомъ се осмѣли да заяви великата идея за Любовьта, всички казаха, че неговата гениалность се потъмнила, че той вече е остарѣлъ и оглупѣлъ.
Значи, споредъ схващанията на съврѣменнитѣ хора, всички ония, които иматъ обекти въ живота си, сѫ умни хора, а всички ония, които нѣматъ обекти въ живота си, сѫ малко смахнати, оглупѣли, обезумѣли хора. Днесъ всички питатъ: гдѣ е животътъ? Гдѣ е смисълътъ на живота? – Животътъ е въ тѣсния пѫть; въ тѣсния пѫть е смисълътъ му. Отъ тукъ изваждамъ единъ законъ: ние изгубваме живота си, понеже ходимъ въ широкия пѫть.
към беседата >>
Даже един Толстой, който беше такъв
великан
, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял.
(втори вариант)
„Тесен е“, казва Христос, „Пътят! “ Е, тесен е, разбира се. Да кажем, че сте учител някъде. Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище? Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост!
Даже един Толстой, който беше такъв
великан
, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял.
Значи, според схващанията на съвременните хора, всички ония, които имат обекти в живота си, са умни хора, а всички ония, които нямат обекти в живота си, са малко смахнати, оглупели, обезумели хора. Днес всички питат: Где е животът? Где е смисълът на живота? – Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път.
към втори вариант >>
15.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме
великани
.
Любовьта сѫщо е извънъ нашия умъ. Истината по нѣкой пѫть хвърля своитѣ проекции въ ума, и умътъ по косвенъ начинъ може да я проучава. Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции?
Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме
великани
.
Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това учение! Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива.
към беседата >>
Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме
великани
.
(втори вариант)
Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции?
Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме
великани
.
Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива.
към втори вариант >>
16.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ
великанъ
, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ.
– Ето го, тукъ въ главата. Ами душата гдѣ е? – Душата я нѣма на земята. Душата има само една малка проекция тукъ на земята. Тя се явява врѣменно като нѣкоя гостенка на ума и на сърдцето.
Щомъ душата посѣти нѣкой човѣкъ, тогава го наричатъ
великанъ
, вдъхновенъ, благороденъ; но послѣ, като си замине душата, този човѣкъ става обикновенъ.
Така е и съ човѣшкитѣ мисли и чувства. Всички мисли, които текатъ въ ума; всички чувства и желания, които текатъ въ сърдцето, идватъ все отъ тозъ великъ изворъ. Този изворъ е душата. Изворитѣ на душата се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е човѣшкиятъ духъ. Изворитѣ на човѣшкия духъ се поятъ отъ още по-великъ изворъ – той е Божиятъ Духъ.
към беседата >>
Щом душата посети някой човек, тогава го наричат
великан
, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен.
(втори вариант)
– Ето го, тук в главата. Ами душата где е? – Душата я няма на земята. Душата има само една малка проекция тук на земята. Тя се явява временно като някоя гостенка на ума и на сърцето.
Щом душата посети някой човек, тогава го наричат
великан
, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен.
Така е и с човешките мисли и чувства. Всички мисли, които текат в ума; всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този извор е душата. Изворите на душата се поят от още по-велик извор – той е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик извор – той е Божият Дух.
към втори вариант >>
17.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи
великани
, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е.
Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. Само тѣ могатъ да носятъ огнестрѣлни орѫжия. И боговетѣ иматъ огнестрѣлни орѫжия. Понеже човѣкъ минава прѣзъ голѣмите свѣтове, минава за голѣмъ, иска да се мѣри съ боговетѣ, затова и той носи орѫжия.
Трѣбва да посѣтите нѣкоя културна страна, да сте на мѣстото на нѣкой отъ тѣзи
великани
, или както ги наричатъ безстрашнитѣ, т.е.
да сте на мѣстото на онѣзи, които отъ нищо не се страхуватъ, които сѫ надъ всичко, да видите, как бихте се чувствували. Ако питате българина какъвъ е, той ще ви каже, че е отъ тия безстрашнитѣ, които отъ никакво орѫжие не се боятъ. Но я да почнатъ да падатъ ония гранати отъ орѫдия около него, ще се види колко е отъ безстрашнитѣ. Да му мисли този, който е близо до гранатитѣ! Питамъ: въ какво седи красотата на човѣшкия животъ?
към беседата >>
Трябва да посетите някоя културна страна, да сте на мястото на някой от тези
великани
, или както ги наричат безстрашните, т.е.
(втори вариант)
Само разумните хора имат ръка. Само разумните хора имат огнестрелни оръжия. Само те могат да носят огнестрелни оръжия. И боговете имат огнестрелни оръжия. Понеже човек минава през големите светове, минава за голям, иска да се мери с боговете, затова и той носи оръжия.
Трябва да посетите някоя културна страна, да сте на мястото на някой от тези
великани
, или както ги наричат безстрашните, т.е.
да сте на мястото на онези, които от нищо не се страхуват, които са над всичко, да видите, как бихте се чувствали. Ако питате българина какъв е, той ще ви каже, че е от тези безстрашните, които от никакво оръжие не се боят. Но я да почнат да падат ония гранати от оръдия около него, ще се види колко е от безстрашните. Да му мисли този, който е близо до гранатите! Питам: В какво седи красотата на човешкия живот?
към втори вариант >>
18.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Такъвъ
великанъ
трѣбва да бѫде той!
За предпочитане е да имате единъ диамантъ голѣмъ като лѣшникъ, или най-много като орѣхъ. Ако питате мене, азъ бихъ прѣдпочелъ единъ диамантъ голѣмъ като орѣхъ или като лѣшникъ, защото ще мога да го погледвамъ, да му се порадвамъ. А този голѣмиятъ като диня, какъ ще го нося на врата си? Голѣмиятъ диамантъ е за боговетѣ, за голѣмитѣ герои. Човѣкъ, който може да носи такъвъ диамантъ, трѣбва да има ръстъ най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина въ гѫрдитѣ си.
Такъвъ
великанъ
трѣбва да бѫде той!
Какво мислите, какви сѫ боговетѣ? Въ свѣта има такива голѣми богове, че ако рекатъ да седнатъ нѣкѫдѣ, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка изъ 1001 нощь. „И обхождаше Исусъ Галилея“ – разумния животъ.
към беседата >>
Такъв
великан
трябва да бъде той!
(втори вариант)
За предпочитане е да имате един диамант голям като лешник, или най-много като орех. Ако питате мене, аз бих предпочел един диамант голям като орех или като лешник, защото ще мога да го погледвам, да му се порадвам. А този големият като диня, как ще го нося на врата си? Големият диамант е за боговете, за големите герои. Човек, който може да носи такъв диамант, трябва да има ръст най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина в гърдите си.
Такъв
великан
трябва да бъде той!
Какво мислите, какви са боговете? В света има такива големи богове, че ако рекат да седнат някъде, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка из 1001 нощ. „И обхождаше Исус Галилея“ – разумния живот.
към втори вариант >>
19.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Повдигнат се бури, ветрове, хали… Най-първо този
великан
, докато стои на пристанището, мисли, че е много силен, че никой не може да го разклати.
Мислите ли, че морето ще утихне зарад него? Мислите ли също така, че навсякъде по света ще се издаде заповед да утихне морето, никой да не побутне даже с перце този царски син? – Не. Щом влезе в морето, всичко ще се повдигне срещу него. Даже нарочно се издава заповед: всички против него!
Повдигнат се бури, ветрове, хали… Най-първо този
великан
, докато стои на пристанището, мисли, че е много силен, че никой не може да го разклати.
Хиляди килограми тежи, но като влезе в морето или в океана, тия вълни го люлеят наляво-надясно, отзад-отпред, и всички ония хора вътре, които имаха упованието си на него, почват да се страхуват. Но той не се спира да се разправя с тия вълни, той не се страхува, той ги руши. Една отляво го удари, друга отдясно, но той си държи своя път. Питам сега: ако вие сте в това море или този океан и ако срещнете всички тия противодействащи вълни, какво има да се разправяте с тях? Вие ще помните вашата цел.
към беседата >>
20.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Страшното в Брама е онзи
великан
кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди.
Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно.
Страшното в Брама е онзи
великан
кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди.
Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти. Та казвам: всеки от вас, като минава през живота, все ще се натъкне на някакви противоречия. На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си. Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо? Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце!
към беседата >>
21.
Двата полюса
,
ООК
, София, 6.10.1926г.,
Срещне ви някой, изгледа ви от главата до петите, измери ви със своя аршин и казва: „Като виждам какъв талант се крие във вас, аз мисля, че сте някой
великан
.
Някой може да каже, че е глупава тази работа, да ходи от къща на къща, да помага на хората. Колкото е разумна работата за себе си, толкова е разумна работата и за другите. И тъй животът изисква взаимопомощ. Науката, която ще дойде, ще бъде свързана с живота. Днес хората са готови само да се критикуват.
Срещне ви някой, изгледа ви от главата до петите, измери ви със своя аршин и казва: „Като виждам какъв талант се крие във вас, аз мисля, че сте някой
великан
.
Какво излиза всъщност? На ръст сте едва 1,60 м, гърдите ви са тесни, изобщо нямате внушителен вид." Гледате друг някой – строен, добре поставен, главата – правилно сформирувана, всичко е както трябва, а всъщност тази глава нищо не ражда. Значи съвременните хора се лъжат в своите преценки, понеже не познават онези абсолютни мерки, по които могат да определят кой човек е обикновен, кой е талантлив и кой – гениален. Кои са отличителните черти на гениалния човек? Не е достатъчно само да се каже, че еди-кой си човек е гениален.
към беседата >>
22.
Сфинксът. Начало и край на нещата
,
ООК
, София, 21.3.1928г.,
Защо и до днес уважават Давид – защото се бори с Голиат,
великан
, и го надви.
Вие трябва да станете герои, да знаете как да се справите с тях. Защо ви говоря сега за героите – искам да ви обърна внимание и да знаете, че само онзи може да бъде герой, който преодолява големите мъчнотии. Обикновените хора имат малки мъчнотии, а героите имат големи мъчнотии. Вие бихте ли нарекли герой онзи, който се занимава с кукли, с играчки и с ред още обикновени работи? Не, героят трябва да има големи мъчнотии, да се сражава с юнаци като себе си и да ги надвива.
Защо и до днес уважават Давид – защото се бори с Голиат,
великан
, и го надви.
Някои питат: „Не може ли без мъчнотии? “; не може – който не иска мъчнотии, нека се занимава с кукли, но трябва да знае, че герой никога не може да бъде. Ако искате да ви уважават, Бог да ви обича и да ви дава дарби, трябва да бъдете герои. Не си правете илюзии, че това, което сте постигнали, ви е достатъчно; хубаво е постигнатото, но има и друга област в живота и в науката, която трябва да постигнете – към нея се стремете! Вие ще възразите: „Нали живеем, нали учим?
към беседата >>
23.
На този камък
,
НБ
, София, 17.2.1929г.,
Както виждате, от всички
великани
на тогавашната епоха, нищо не е останало до нас, а от този царски син-овчар, който живял на планината, е останало нещо, което и досега още живее: и на небето, и на земята, и във водата, и във въздуха, а най-после и в светлината.
Порои води слизаха от върховете и като войници за бой, свличаха канари, камъни, пъсък и със сила, гняв и ярост ги пращаха в подножието, в дълбоките долини: Идете там, долу! Вам смирение е нужно. Доста сте седели на високите върхове. Скръб и страдание що е, още не сте познали". Идете долу и кажете „Любов навред цари; в тишина и буря мъдрост владее, а в окови и затвори, всегда свобода и истина говори".
Както виждате, от всички
великани
на тогавашната епоха, нищо не е останало до нас, а от този царски син-овчар, който живял на планината, е останало нещо, което и досега още живее: и на небето, и на земята, и във водата, и във въздуха, а най-после и в светлината.
Неговите думи и досега още са живи. Следователно, ако живеем като обикновени хора, като царския син Елми-Бар, все ще оставим нещо и името ни винаги ще се споменава, както и сега споменаваме името на Елми-Бар. Също така, споменавам името на Ен-Суфи, неговата възлюбена. Сега, разбрахте ли защо, той, всяка сутрин, с тръбата си, поглеждал към нейния прозорец? Ще кажете, че младият овчар наблюдавал двореца, царския палат, интересувал се да разбере, как живеят хората в този дворец.
към беседата >>
24.
Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата
,
МОК
, София, 13.9.1929г.,
Но даже един адепт в дадения случай не може да стане от един хилав философ, да стане един
великан
.
(втори вариант)
И го признава като авторитет на земята. Такива отношения съществуват. Ако на земята съществуват физически отношения, и в природата има отношения към разумните души. Всеки съзнава в дадения случай, че това, което философът прави, онзи бакалин не може да направи. Може да каже някой, че един адепт може да го направи.
Но даже един адепт в дадения случай не може да стане от един хилав философ, да стане един
великан
.
Защото това е тщеславие, и той няма да го направи. То е в реда на природата. Ако един адепт съзнателно влада своя ум, той и без това ще стане силен. Той може да прояви и това изкуство като пехливан, но съзнателно той няма да го прояви. И той остава на слабата страна, ще изяви своята слабост, мекота.
към втори вариант >>
Защото, ако от едно философско състояние той мине в състоянието на един
великан
, той ще изхарчи грамадна енергия.
(втори вариант)
Защото това е тщеславие, и той няма да го направи. То е в реда на природата. Ако един адепт съзнателно влада своя ум, той и без това ще стане силен. Той може да прояви и това изкуство като пехливан, но съзнателно той няма да го прояви. И той остава на слабата страна, ще изяви своята слабост, мекота.
Защото, ако от едно философско състояние той мине в състоянието на един
великан
, той ще изхарчи грамадна енергия.
Та и това не е тъй потребно да сменяме своето състояние. Ти си слаб, хилав, а искаш да станеш силен човек. Ти можеш тази слабост да смениш с юнака, но същевременно ти ще загубиш философията си. Ти ще станеш силен, но ще загубиш това, което философът има. Или казваш: “Аз искам да бъда философ.” Ще загубиш физическата си сила.
към втори вариант >>
25.
За храна
,
НБ
, София, 22.6.1930г.,
Още не завършил закуската си, пред него се явил един
великан
който му казал строго: Знаеш ли, че ти наруши едно от свещените правила на тази местност?
Ако скъсаш струните, чрез които се проявява Битието, какъв смисъл има животът? Съвременните хора се намират в положението на онзи арабски търговец, който пътувал през една местност. Той седнал близо до една чешма, да си почине. След това извадил от торбата си една дървена кутия с маслини и хляб и започнал да яде. Ял маслини една след друга и хвърлял костилките им настрана.
Още не завършил закуската си, пред него се явил един
великан
който му казал строго: Знаеш ли, че ти наруши едно от свещените правила на тази местност?
– С какво съм нарушил? – запитал търговецът. – С костилките, които хвърляше на различни страни. Тук това не е позволено. С една от костилките ти удари сина ми в окото и го ослепи.
към беседата >>
Търговецът благодарил на Аллаха и на адепта и тръгнал на път, да стигне на определеното време при
великана
.
Аллах изпратил един адепт при него, да му каже, по какъв начин да изправи погрешката си. Адептът му разправил, че жителите в тази местност имали особени капаци на очите, които се отваряли и затваряли с помощта на някаква пружина. Как става това, и те не знаели. Тъй щото, окото на младия човек не е извадено, но затворено с капачето. Адептът разказал на търговеца, как може да вдигне капачето, и пострадалият да прогледа.
Търговецът благодарил на Аллаха и на адепта и тръгнал на път, да стигне на определеното време при
великана
.
Като дошъл, той му казал, че иде да изправи погрешката си, да върне зрението на сина му. Като чул това, бащата останал крайно доволен и казал: Ще ти благодаря, ако можеш да направиш това. – Ще го направя, аз съм честен човек и разполагам със знания. Той вдигнал пружината, окото се отворило, и синът прогледал. Бащата задържал търговеца при тях, да го угостят, да изкажат своята благодарност, след което го изпратили с големи почести и подаръци.
към беседата >>
26.
Умствени прояви
,
ООК
, София, 17.12.1930г.,
Една малка спънка събаря
великани
.
Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен. Ако постоянствате да го гасите, най-после той временно ще загасне. През това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибрит, за да се запали отново с още по-голяма сила. Като изучаваме хората и техните прояви виждаме как се провалят.
Една малка спънка събаря
великани
.
И след това те се считат за герои. Според мене. герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той.
към беседата >>
27.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
То ще ми даде възможност да опитам Божията сила." Когато Давид се би с Голиат, с този
великан
, той взе със себе си своята прашка, а Голиат носеше своето остро копие.
Ако ви е страх от вълка, дръжте го за устата. Ако ви е страх от змията, дръжте я за шията. Вълкът, змията – това са вътрешни състояния в човека, от които той се страхува. Някой се страхува и от най-малкото страдание. Дойде ли ви някакво страдание, кажете си: "Добре дошло е това страдание!
То ще ми даде възможност да опитам Божията сила." Когато Давид се би с Голиат, с този
великан
, той взе със себе си своята прашка, а Голиат носеше своето остро копие.
Запита го Голиат: "Защо излизаш пред мене с тази прашка като пред куче? " Давид му отговори: "Ти излизаш пред мене със своята сила, а аз – с Името Божие. Ще видим кой от двамата ще победи." Давид отправи с прашката си едно камъче в челото на Голиат и го повали на земята. Като четете историята на Давид, вие се учудвате на неговата сила и простота, чудите се на смелостта му да се бие с Голиат. Как мислите, само Давид ли се е борил с Голиат?
към беседата >>
28.
Начини на мислене
,
МОК
, София, 3.12.1937г.,
Ами когато бяхте един
великан
, един дъб, вие искахте да се покажете навсякъде, щастие имаше във вас.
– Ровихте земята да си извадите храната. Когато бяхте като растение, какво учихте? Тогава учихте как да си спущате корените в земята и клонищата нагоре към слънцето, към Бога. Казвам: Когато бяхте като трева, какво правихте като малка тревица? Тогава бяхте много скромни.
Ами когато бяхте един
великан
, един дъб, вие искахте да се покажете навсякъде, щастие имаше във вас.
Някой път ме питат: „Откъде иде тщестлавието? “ – От растенията. Като израстнал този дъб казва: „Знаете ли кой съм аз? Всичко туй е мое, пък и в земята имам. Ум се изисква при тия лоши условия да се живее, ум, ум трябва тук“.
към беседата >>
НАГОРЕ