НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
587
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1907г.,
България
мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с което сме го вързали.
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
България
ще мине през едно пресяване, но няма нужда да знаете кога ще стане това пресяване.
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Българите
мъчно стават спиритисти.
4.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Българите
нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си.
Българинът
е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал.
5.
И гласът му се чува
,
ИБ
, , 14.4.1912г.,
България
е останала много назад и Той иде, да Му се даде това, което иска.
6.
Обсадно положение
,
ИБ
, , 20.10.1912г.,
България
може сега да воюва, но защо?
7.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
Българите
си казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад.
8.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
България
страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят.
9.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Българинът
ще вкара воловете си в обора, ще остави ралото под хамбара, ще се облече добре, ще си тури калпака и ще отиде в кръчмата, дето още с влизането си ще извика: „Дай сам половин кило винце: днес е неделя.
10.
Разговор за Откровението
,
ИБ
, Бургас, 18.1.1915г.,
Българите
казват: "Биха ни, взеха ни маслото", но не бойте се, вашето масло не е в сърби и гърци.
Българите
и останалите славяни трябва да се съединят.
България
ще се определи в сегашната европейска война, или всесветска война, след като бъдат определени Гърция и Румъния.
11.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Българите
трябва да се поправят, от нас зависи.
Българите
скърбят, че сърби и гърци им отнеха миналата година това, което беше тяхно право.
12.
Искайте сила, имайте вяра
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
България
ще е последна на пожара.
13.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
българите
, бяха влезли в Цариград?
14.
Ти знаеш
,
НБ
, София, 1.10.1916г.,
Българин
на име Стоян тръгнал за града да продава едно магаре.
15.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Българите
имат обичай, когато се жени млада мома, да дарява близките си: на тоя дава кърпа, на оня риза, или друго нещо.
16.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
Българинът
казва: “Не отварям вратата си за теб, аз знам защо проповядваш”, но щом научи, че проповядваш без пари, ще рече: “Защо ли проповядва той без пари, има нещо у този човек”... И наистина
българинът
е прав.
Българинът
е много практичен, защото земята е нашето тяло.
17.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Българите
поддържат девиза: „Съединяването прави силата." Една дума липсва на тоя девиз: Съединяването в любовта прави силата.
18.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Българите
стоят по-високо даже и от Шопенхауер: у всички има тази отсянка на песимизъм;
българинът
скоро се обезсърчава, отчайва, и тогава дохожда философията на Шопенхауер – дохожда Марта.
19.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Българинът
казва: „Такива здрави дрехи са за носене, това е приятно." Затова трябва да станем праведни.
(втори вариант)
20.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Българите
искат да знаят, какво ще стане с
България
.
България
ще продължава своето съществуване.
21.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Българите
се лекуват, като се тъпчат: то е един приятен масаж, приятна разтривка.
22.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
България
се нуждае от сол и от виделина, която възраства нещата, и затова учените хора трябва да мислят върху това.
23.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Българите
се интересуват за
България
, русите – за Русия, германците – за Германия, италианците – за Италия, англичаните – за Англия и т.н.
24.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Българите
казват: „Гладна мечка хоро не играе".
Българитѣ
иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н.
(втори вариант)
25.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Българите
прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост.
Българитѣ
прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость.
(втори вариант)
26.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Българите
имат обичай, като се борят, да излизат по няколко души на състезание.
Българитѣ
иматъ обичай, като се борятъ, да излизатъ по нѣколко души на състезание.
(втори вариант)
27.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Българите
сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл.
Българитѣ
сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ.
(втори вариант)
28.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
България
се нуждае от герои, от хора с характер, с Добродетели, с Вяра, които могат да издържат на всички условия.
България
ще се превърне на райска градина, а
българите
ще бъдат облечени в празнични премени.
България
се нуждае отъ герои, отъ хора съ характеръ, съ добродетели, съ вѣра, които могатъ да издържатъ на всички условия.
(втори вариант)
България
ще се превърне на райска градина, а
българитѣ
ще бѫдатъ облѣчени въ празднични премѣни.
(втори вариант)
29.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Българите
казват, че някоя жена добила.
Българитѣ
казватъ, че нѣкоя жена добила.
(втори вариант)
30.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Българинът
обича нивицата си, но на всеки човек е дадено толкова, колкото му трябва.
Българинътъ
обича нивицата си, но на всѣки човѣкъ е дадено толкова, колкото му трѣбва.
(втори вариант)
31.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Българите
се питат помежду си:
българите
се намесиха в общоевропейската война, което показва, че ще минат през чистене.
българитѣ
се намѣсиха въ общоевропейската война, което показва, че ще минатъ презъ чистене.
(втори вариант)
Българитѣ
се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати?
(втори вариант)
32.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Българите
като направят хоро, хващат се ръка за ръка, това е печалба.
33.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Българите
ще кажат, че са братя и сестри, понеже са един народ.
България
се нуждае от добри, разумни, честни и справедливи
българи
.
България
е създадена за добрите
българи
, Англия – за добрите англичани, Германия – за добрите германци и т.н.
Българитѣ
ще кажатъ, че сѫ братя и сестри, понеже сѫ единъ народъ.
(втори вариант)
България
се нуждае отъ добри, разумни, честни и справедливи
българи
.
(втори вариант)
България
е създадена за добритѣ
българи
, Англия — за добритѣ англичани, Германия — за добритѣ германци и т. н.
(втори вариант)
34.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Българите
често си служат с поговорката: „На прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи." Тази поговорка може да се преведе с други думи: там, дето всички реалности са неизвестни, не мисли, че можеш много да спечелиш.
Българите
казват: „Съединението прави силата." Тук липсва нещо.
Българите
казват: "Дето е текло, пак ще тече." Ако Бог никога не е влизал във вашата къща, и днес няма да влезе.
България
е тяло, а българският народ – душа.
Българитѣ
казватъ: „Съединението прави силата.” Тукъ липсва нѣщо.
(втори вариант)
Българитѣ
казватъ: „Дето е текло, пакъ ще тече.” Ако Богъ никога не е влизалъ въ вашата кѫща, и днесъ нѣма да влѣзе.
(втори вариант)
България
е тѣло, а българскиятъ народъ — душа.
(втори вариант)
Българитѣ
често си служатъ съ поговорката: „На прехвалени ягоди съ голѣма кошница не ходи.” Тази поговорка може да се преведе съ други думи: Тамъ, дето всички реалности сѫ неизвестни, не мисли, че можешъ много да спечелишъ.
(втори вариант)
35.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Българите
се страхуват, да не би съседните държави да вземат повече земя, да станат по-силни.
36.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Българинът
счита игото за робство.
37.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Българите
имат нужда от Савел, който става Павел.
Българите
имат нужда и от Ананий, за да изчезне слепотата в тях.
Българите
имат нужда от Савел, който става Павел.
(втори вариант)
Българите
имат нужда и от Ананий, за да изчезне слепотата в тях.
(втори вариант)
38.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Българите
казват: „Бог дава, но в кошара не вкарва.” – Щом работиш, Бог и в кошарата вкарва.
Българите
помислиха, че спасението им е в лигата на народите.
Българите
казват: „Бог дава, но в кошара не вкарва." Щом работиш, Бог и в кошарата вкарва.
(втори вариант)
Българите
помислиха, че спасението им е в лигата на народите.
(втори вариант)
39.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Българите
ред години все казваха: „Да се освободим от игото на турците, да влезем в съюз със сърбите и гърците." После обаче искаха да се освободят от съ- юзничеството на гърците и сърбите.
(втори вариант)
40.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Българите
трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят.
Българите
трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове.
Българите
трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят.
(втори вариант)
Българите
трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове.
(втори вариант)
41.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
България
не е единствената величина, има и други величини.
42.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Българите
имат право, като казват, че съществуват нещастни дни.
43.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Българинът
като оре, казва, че
България
е уредена, а който не оре, безпокои се докъде ще се даде земя на
България
; коя част от Македония, коя част от Добруджа и т.н.
Българите
казват, че месеците март, април и май ликвидират сметките на болните, а на здравите дават енергия и подтик.
44.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Българите
нямат търпение и затова подозрението не ги напуща.
Българите
имат бъдеще като народ, затова трябва да станат търпеливи и да премахнат подозрението.
Българите
не са толкова добри, но в тях има условия за добър живот, а дето има условие за живот, Бог е там.
Българинът
има творчески дух и затова му е тясно.
45.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Българите
се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на законите, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата, те веднага отстъпват.
Българите
се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на държавните закони, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата - те веднага отстъпват.
(втори вариант)
46.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Българите
знаят този начин за обмяна на енергията и затова правят сборове.
47.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Българинът
започнал работа.
48.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Българите
са недоволни, че като отишли в Париж, не им дали право.
България
си има свой план, определен от Бога.
Българите
са недоволни, че като отишли в Париж, не им дали право.
(втори вариант)
49.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Българинът
страда от преяждане.
Българите
са в областта на буквата „я”.
Българите
, които приемат Христовото учение, още не са Го приложили.
Българите
трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати.
Българинът
прави цигулки от черничево дърво.
България
е пълна с моми и момци, които ще свършат велика работа.
Българинът
страда от преяждане.
(втори вариант)
Българите
са в областта на буквата „я".
(втори вариант)
Българите
, които приемат Христовото учение, още не са го приложили.
(втори вариант)
Българите
трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати.
(втори вариант)
Българинът
прави цигулки от черничево дърво.
(втори вариант)
България
е пълна с моми и момци, които ще свършат велика работа.
(втори вариант)
50.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
България
сега издава само предписания и нареждания.
51.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Българите
наричат дихармата дарба.
Българите
, специално, мислят, че трябва да вземат отнякъде заем, да изплатят дълговете си.
Българите
наричат този закон дарба.
(втори вариант)
Българите
си мислят, че като имат толкова борчове, ще трябва да взимат пари на заем от Англия, Франция или от другаде, за да изплатят дълговете си.
(втори вариант)
52.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Българинът
трябва да каже: Аз ще сменя първата формула с третата: а3 + b3 = с3.
Българинът
трябва да каже: „Аз ще сменя първата формула с третата, а3 + b3 = с3." Само така ще дойдат добри времена за
българина
.
(втори вариант)
53.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
България
се нужае от искрени хора, които говорят истината.
Българите
имат за задача да предадат това учение на другите народи.
Българите
имат за задача да предадат това учение на другите народи.
(втори вариант)
54.
Електричеството и магнетизмът
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Българите
, когато се пукне стомна, вземат, че я замазват с восъкъ; но това замазване не е трайно: водата може пак да изтече.
55.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Българите
са днес работници в обществото.
Българите
казват: “Намерих еди-кого си в сляпата събота.” Т.е.
Българите
казват: “Човек е дошъл на този свят за мъки.” Аз казвам, че човек не е дошъл за мъки, а за Духа и днес е Велик ден – ден на Духа.
56.
Силите в Природата
,
ИБ
,
БС
, София, 19.2.1920г.,
Българите
казват: „Който много говори, малко върши.” И вие сте от тези герои.
57.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
Българите
казват: " Каквато ме е люлка залюляла, такава ме отлюляла".
58.
Труд и мъчение
,
ИБ
, , 4.3.1920г.,
Българинът
е гениален, магнетичен ум, но докато не хвърли шапката си, не може да мисли тъй хубаво, не е остроумен.
59.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
Българинът
има слаба воля; умът и сърцето му са по-силно развити от волята.
Българинът
е упорит, не е волев човек.
Българите
трябва да се откажат от своя егоизъм.
60.
Девети март (22 март)
,
ИБ
, , 9.3.1920г.,
Българите
казват, като ги сърби дясната ръка, ще дават, а като ги сърби лявата, ще вземат пари.
61.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
Българинът
се нуждае от Божествена светлина.
62.
Разговор
,
ИБ
, Сливен, 15.6.1920г.,
Българите
(славянството) ще играят важна роля.
Българите
смятат новото течение за нещастие, а то е спасението на
българите
.
63.
Симоне Йонин, любиш ли ме?
,
ИБ
, Сливен, 12.7.1920г.,
Българинът
държи в смес всички свои животни и сутрин, когато ще излиза, те му изявяват всички свои желания.
64.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Българите
казват, че като ни нагостят с боб, това било лошо, а като ни нагостят с кокошка – добро.
65.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Българите
сега разрешават същия въпрос.
66.
С любов и вяра
,
ИБ
, В.Търново, 26.9.1920г.,
Българите
водиха две войни, за да се освободят, и какво направиха?
67.
Без съмнение и без отсрочка
,
ИБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
Българите
имат обичай след оздравяването на болния да му раздават дрехите.
68.
Което се променя, без да се изменя
,
НБ
, В.Търново, 17.10.1920г.,
Българинът
има една много куриозна привичка.
69.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Българите
казват: "Цигулар къща не гледа." Не, цигулар къща гледа.
70.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Българите
често се наричат "глава" – глава на семейството, глава на партия и т. н.
71.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Българите
се нуждаят от нов живот.
Българитѣ
като народъ не могатъ да създадатъ нѣщо по-велико отъ англичанитѣ, ще създадатъ сѫщата култура.
(втори вариант)
72.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Българите
казват, че някоя мома е отвлечена.
Българите
казаха: „14-те точки на Уилсона ще оправят обърканите работи на света“.
България
ще се оправи, когато се смени правителството, когато ни дадат земи в Македония, в Тракия“.
Българитѣ
казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“.
(втори вариант)
73.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Българитѣ
, като се намѣриха въ затруднено материално положение, като задлъжнѣха, намѣриха условия за прилагане трудовата повинность.
(втори вариант)
74.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Българинът
има характер и сила, а гъркът – ум.
Българитѣ
много обичатъ чесънъ, но той е отрова.
(втори вариант)
Българинътъ
има характеръ и сила, а гъркътъ – умъ и съ тѣзи си качества взаимно поддържали омразата и до днесъ.
(втори вариант)
75.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Българите
са в огнената пещ, както тримата момци.
Българите
страдат, защото нямат пари да платят дълговете си.
Българитѣ
, напримеръ, сега иматъ изпитания.
(втори вариант)
Българитѣ
казватъ: „Ние страдаме отъ Съглашението.“ Тѣ ги налагатъ и казватъ: „Дѣ сѫ паритѣ ви?
(втори вариант)
76.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Българинът
казва: „Покажи му вратата, той сам ще намери плевника“.
Българитѣ
казватъ: „Покажи му само вратата, а той ще намѣри плѣвника.“ Който не може да го намѣри, той не е достоенъ.
(втори вариант)
77.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
България
трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром.
78.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Българинът
има обичай да точи брадвата си на коритото на чешмата.
79.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Българитѣ
употрѣбяватъ тази поговорка именно въ слѣдния смисъль: за да не пострадватъ твоитѣ интереси никога, трѣбва съ четири очи да гледашъ, да отварятъ очитѣ си на четири, за да не те излъже, да не те измами нѣкой.
(втори вариант)
80.
Сутрешен наряд, 21 август / Утринна беседа (без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Българинът
има една особена черта – започва много добре, но накрая свършва зле.
81.
Утринна беседа (без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Българинът
има една особена черта – започва много добре, но накрая свършва зле.
82.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Българите
, изобщо, са груби.
Българитѣ
казватъ: „Добъръ день.“ А какъ трѣбва да се опрѣдѣли добродѣтельта?
(втори вариант)
83.
Синът Божи
,
НБ
, София, 30.10.1921г.,
Българинът
разрешил въпроса много лесно: той, без да мисли много, целува момиченцето, но когато се изправил, тя го запитала: „Като какъв ме целуна ти?
84.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Българинът
е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш да кажеш.
Българите
са варвави, а онези вървят подир варварите.
Българин
си, баща ти, майка ти са
българи
, родил си се между тях – декламираш.
85.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
Българите
казват „клок“, а англичаните казват „клак“, което значи часовник, движение.
86.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Българите
често си слагат пояса, да се стегнат, защото тогава могат да ходят добре.
87.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Българите
, които са ходили в Русия, казват, че на Великден всички се целуват – „цап-цап“, – докато я оцапат: „Ну, поцелуемся: цап цап“.
88.
Пак ще ви видя
,
НБ
, София, 29.1.1922г.,
Българите
питат как ще се подобри това икономическо положение, какво трябва да се прави, ресурсите откъде да се намерят.
89.
Какво трябва да искаме?
,
НБ
, София, 5.2.1922г.,
Българите
казват: „Да го кръстим с бой, да го направим
българин
“.
90.
Ядоха и наситиха се
,
НБ
, София, 12.2.1922г.,
Българите
имат за това една поговорка: „Гладна мечка хоро не играе“, и гладен кавалджия не свири.
91.
Искайте, търсете, хлопайте!
,
НБ
, София, 19.2.1922г.,
Българите
казват: „Много мислене не му трябва“.
Българинът
казва: „Какво е едно славейче, да му откъсна главата?
92.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Българите
трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро.
93.
Четирите правила / Важни правила
,
ООК
, София, 9.3.1922г.,
Българите
казват: „Чуждото е всякога чуждо, то и на велик-ден се взима“.
94.
Твоето Слово
,
НБ
, София, 19.3.1922г.,
Българинът
е много учтив: вървиш с него, той те храни.
Българите
казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“.
95.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Българинът
казва „Аз те обичам“, но може да каже и „Обичам те“.
(втори вариант)
96.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
Българите
като повикат един гайдар, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири.
Българинът
си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори.
Българите
си мязат с американците.
97.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Българите
казват тъй: „Яйце да хвърлиш, няма място къде да падне“.
98.
Проява на кармическия закон / Закон на кармата
,
МОК
, София, 26.4.1922г.,
Българите
казват: „Хитрата лисица с двата крака в капана влиза“.
99.
Ученикът не е по-горен от учителя си
,
НБ
, София, 7.5.1922г.,
Българинът
е изобретателен, употребил една хитрина, не иска да се кара, а свири.
100.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Българите
казват: „Забий пръчка и пий винце“.
101.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
Българите
изобщо носят такива, големи игли и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна.
България
е богата с планини.
(втори вариант)
102.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Българите
никога няма да имат такава широка земя както англичаните.
Българинът
е практичен.
Българинът
е практичен.
103.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Българите
за любовта си нямат линия на уравновесяване, равнодействаща сила нямат, вследствие на това цялата страна е размирена – не че искат да бъдат непостоянни, но техните чувства се видоизменят.
Българинът
казва: „В конуса влизах, в правата линия бях, в земята се посаждах, в житния клас бях, ожених се – намерих силата.“ Къде?
Българинът
, като дойде да те излъже, почва да се смее, мисли да те преметне.
104.
Какъв трябва да бъде ученикът
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
Българинът
казва: „Играе му окото.“ Защо му играе окото?
105.
Новият и старият живот
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
Българинът
се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината.
106.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Българинът
е възприел една черта от гърците – бърза да забогатява.
Българинът
, който е много практичен, казва: Страшно е да те заровят в черната земя.
107.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Българинът
е наблюдателен.
108.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Българинът
често употребява в езика си „бе".
Българинът
, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата.
Българинът
се обидил от тези думи и завел дело срещу кафеджията.
Българинът
често употребява тази дума в езика си - „бе".
(втори вариант)
109.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Българите
, когато засвирят „Цвете мило“..., все едно го карат.
Българинът
пее, докато е млад, неженен, но ожени ли се, изведнъж не му се пее вече.
110.
Възлюби го
,
НБ
, София, 22.10.1922г.,
Българинът
е практичен, но същевременно обича да морализира.
111.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Българинът
свива трите си пръста и с тях хваща хапка хляб, потопява я в солта и я туря в устата.
112.
Хармонизиране на енергиите
,
МОК
, София, 8.11.1922г.,
Българите
казват: „Пази се от човек, който гледа към земята".
113.
Не знаете що искате
,
НБ
, София, 12.11.1922г.,
Българите
имат лошо мнение за човек с две лица, а още по-лошо за човек с три лица.
Българинът
казва „носи”.
114.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Българинът
казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“.
115.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Българинът
за пеенето има следното понятие: „Момата – казват – трябва да пее, понеже ще се жени.
Българинът
така през време на своето робство се е лекувал с тия свои песни.
Българинът
живее все с миналото.
116.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Българите
употребяват думата "балтая се" в смисъл "лутам се".
117.
Значение на гласните при окултното пеене
,
ООК
, София, 10.12.1922г.,
Българите
обикновено го пишат отворено надолу, с опашката надолу, а с главата нагоре.
118.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Българите
и турците често си служат с израза: Глава е това!
119.
Музиката – средство за концентриране
,
ООК
, София, 17.12.1922г.,
Българите
знаят как се чистят.
120.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
Българите
имат история и живот, преди да са били християни.
121.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Българинът
си представя Христа като млад, 30 годишен момък, с бяла аба, с бели потури и с калпак на главата – като български селянин.
(втори вариант)
122.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Българинът
има навик, останал от деди и прадеди, да се кълне.
(втори вариант)
123.
Установени мерки
,
МОК
, София, 17.1.1923г.,
Българинът
има такава воля само когато се заинати.
124.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Българитѣ
първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
Българитѣ
искатъ да прогресиратъ.
Българите
трябва да повярват в Бога на любовта, на мъдростта и на истината.
(втори вариант)
Българите
живеели тогава, повече в едно движение, една посока.
(втори вариант)
125.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Българитѣ
сѫ много смешни, тѣ вѣрватъ въ магията и казватъ: „Азъ тамъ на онзи изворъ пихъ вода, но ми направиха нѣкаква магия“.
Българитѣ
понѣкога искатъ да бѫдатъ фабриченъ народъ.
Българинът
вярва в магията.
(втори вариант)
Българите
имат условия за земеделие, лозарство, градинарство, скотовъдство, но се стремят и към индустрия.
(втори вариант)
126.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Българинътъ
е много практиченъ.
Българинът
има една слабост – той е фаталист.
(втори вариант)
127.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Българитѣ
често лѣкуватъ треската чрѣзъ уплаха.
Българитѣ
казватъ: Да уплашимъ този боленъ.
Българите
лекуват треската чрез уплаха.
(втори вариант)
128.
Качества на ума, сърцето и волята
,
ООК
, София, 25.2.1923г.,
Българите
имат една поговорка, аз не искам да ви я приведа, но сега съм заставен да ви я кажа.
129.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Българинът
казва: „Не давам стола си“.
130.
Бяла и черна светлина
,
МОК
, София, 21.3.1923г.,
Българите
наричат последното дете в семейството изтърсак.
131.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Българинътъ
като обещае, ще дойде половинъ часъ по-късно, защото неговиятъ часовникъ е друго-ячи нагласенъ.
132.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 15.4.1923г.,
Българите
изобщо турят черен пипер, масло и спирт, някой път турят камфор и с това лекарство разтриват.
133.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
България
ще остане без владици.
(втори вариант)
Българите
казват: Който се занимава с чужди работи, той оголява.
(втори вариант)
Българите
, които влизат и излизат през тази врата, ще придобият нещо особено.
(втори вариант)
134.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
България
се нуждае от жени на новата култура.
България
се нуждае от силни и решителни жени.
135.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
Българите
например постигнаха ли своите идеали?
Българите
, които искаха да постигнат своите идеали, постигнаха ли ги?
(втори вариант)
Българите
казват: „Ето, гърците са по-умни от нас.“ Преди две години дойде един
българин
при мене, казва ми: „Ние,
българите
, сме дебели глави.
(втори вариант)
Българите
днес може да се влияят от французи, англичани. Защо?
(втори вариант)
136.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Българите
казват за младите, които се женят: „Дошла е вече сляпата събота за тях“.
Българите
нека отговорят живеем ли ние по любов.
(втори вариант)
Българите
казват за онези, които се женят – дошла е сляпата събота, значи тъмнината.
(втори вариант)
137.
Проява на разумните сили в природата
,
ООК
, София, 1.7.1923г.,
Българинът
казва: „Тази работа тъй ли е?
138.
Основният закон на съзнателния живот
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Българите
, които са в астралния свят, те сега треперят при земетресението в Япония.
Българите
ще бъдат викани на съд.
Българите
са хора материалисти, а японците – тщеславни.
139.
Три правила за ученика
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Българинът
казва: "Късо я режи." Някои казват: "Да вземем да ходим из горите." Из горите са ходили калугерите.
140.
Окултният закон за противоречията
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
Българите
в това отношение са много по-културни в яденето си.
Българинът
се зарадвал.
141.
Бъдете разумни!
,
НБ
, , 16.9.1923г.,
Българите
в турско време имаха един особен навик.
Българинът
, когато работи, е много трезв, но щом си пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките.
142.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Българите
биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците?
Българинът
не трябва да се осигурява като гърка.
Българинът
, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява.
143.
Разумният живот
,
МОК
, София, 21.10.1923г.,
Българите
имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“.
144.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Българите
имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“.
145.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Българите
казват: „Да пазим своята татковина, своята вяра“.
Българите
например са толкова наивни, всички мислят, че може да дойде някой
българин
да оправи
България
.
Българите
, когато искат нивите им да израстнат повече, те викат някой овчар да ги тъпче.
146.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
Българите
казват, че и без петли съмва.
147.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
Българите
например сега преживяват последните дни на своя материален живот.
Българите
ще преживеят своя материален живот, без да имат толкова голяма интелектуална култура.
148.
Волята Божия
,
ООК
, София, 28.11.1923г.,
Българите
започват: „Стоян си мами думаше.“ Какво искат да кажат с това?
149.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Българинът
пък пише думата Бог с началната буква Б.
Българинът
е взел земеделието.
Българинът
казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй
българинът
много обича живота.
150.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Българинът
отвън е
българин
, отвътре е турчин.
151.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Българите
не са пестеливи.
152.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Българите
, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за да не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може да мине, върне се назад.
Българинът
казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“.
153.
Искаш ли да оздравееш?
,
НБ
, София, 10.2.1924г.,
Българите
казват: „Добре, ами след като махнем така с ръцете си пред сърбите, или пред които и да са, и не успеем?
Българите
казват: „Зяй, коньо, за зелена трева“.
154.
Морални чувства
,
МОК
, София, 17.2.1924г.,
Българите
са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво.
Българите
са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво.
(втори вариант)
155.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Българите
, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“.
156.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Българите
, макар че минават за културен народ, не зная дали имат един министър, който да е свършил четири факултета.
157.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Българи
има и горе.
158.
Любов към Бога
,
ООК
, София, 16.4.1924г.,
Българите
казват: „Надул му се носът.“ Тъй че, когато на един човек носът се надуе – разшири се или надебелява, това значи, че сърцето на този човек не действа правилно, хармонично.
159.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Българинът
ще каже: Същественото е да бъдеш
българин
.
160.
Добрите и лошите
,
ООК
, София, 30.4.1924г.,
Българите
, когато хранят прасета или кучета, замесват им малко кашица от брашно или трици – за тях много готвене не трябва.
161.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Българинът
е практичен, не обича дълго време да му говориш философски.
Българинът
е бърз, в малко време иска да свърши много работа.
162.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
Българите
си служат много с гърнета.
163.
Съзнателната монада
,
ООК
, София, 28.5.1924г.,
Българите
имат такива газеничета, виждали сте ги вие – вечер горят, но сутринта, като станеш, гърлото ти е засипано със сажди.
164.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
Българинът
казва; „И чука продавам, и чергата продавам, но не отстъпвам".
Българите
трябва да знаят това.
165.
Разлика между физическата и Божествената Любов
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1924г.,
Българите
казват: "Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на боклука!
166.
Молитвата
,
ООК
, София, 23.7.1924г.,
Българинът
пък казва: „Като пусна кофата си в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо.
Българинът
се моли само когато е натясно или когато няма пари, или когато е болен, или когато се запали къщата му.
167.
Никаква лъжа
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 2.9.1924г.,
България
е пълна със заровени пари, но не е морален закон да се изравят.
168.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Българите
казват за някого: „Разместила се е дъската му“, т. е.
169.
Важността на числата
,
ООК
, София, 10.9.1924г.,
Българите
пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво.
Българитѣ
пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво.
(втори вариант)
170.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Българите
така постъпват и те са намерили правилно разрешение.
171.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
Българинът
се отличава с една черта на лакомия, затуй Господ му е дал малко земя.
172.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Българитѣ
не сѫ приложили още справедливостьта.
Българите
не са приложили още справедливостта.
(втори вариант)
173.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Българитѣ
казватъ: добрѣ, братко, като се завърти земята слѣдъ нѣколко хиляди години, добрѣ ще бѫде за тия, който тогава ще живѣятъ, ами за насъ нѣма ли нѣкакво чааре, не може ли земята да се завърти другояче?
Българите
казват: Добре, братко, като се завърти земята след няколко хиляди години, добре ще бъде за тия, който тогава ще живеят, ами за нас няма ли някакво чааре, не може ли земята да се завърти другояче?
(втори вариант)
174.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Българинътъ
не постѫпва така.
българитѣ
все се биятъ.
Българитѣ
страдатъ още повече.
Българинът
не постъпва така.
(втори вариант)
българите
все се бият.
(втори вариант)
Българите
страдат още повече.
(втори вариант)
175.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
Българите
могат да ви изключат или друг някой народ може да ви извади от своето място, но това нищо не значи.
(втори вариант)
176.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
Българитѣ
иматъ една пословица, която казва: „Той има кокоши умъ“.
Българите
имат една пословица, която казва: „Той има кокоши ум“.
(втори вариант)
177.
Както природата пише
,
ООК
, София, 24.12.1924г.,
Българите
най-първо са били високо духовни.
Българинът
казва така: „Понеделник – повседелник, вторник – потопорник, сряда – не се сяда, четвъртък – несвъртък, петък – разпятие, събота – ще ида на баня, и в неделя, ако работят хората, и аз ще работя.“ – Не!
178.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Българитѣ
иматъ една пословица, казватъ: „Навий му юларя, че го пусни!
Българинътъ
, като чуе това име, ще каже: е оране трѣбва!
Българите
имат една пословица, казват: „Навий му юлара, че го пусни!
(втори вариант)
Българинът
, като чуе това име, ще каже: Е оране трябва!
(втори вариант)
179.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Българитѣ
, като народъ, се отличаватъ; англичанитѣ, като народъ, се отличаватъ; французитѣ, като народъ, се отличаватъ; германцитѣ, като народъ, се отличаватъ; руситѣ, като народъ, се отличаватъ; китайцитѣ, като народъ, се отличаватъ; японцитѣ, сѫщо като народъ, се отличаватъ.
Българите
, като народ, се отличават; англичаните, като народ, се отличават; французите, като народ, се отличават; германците, като народ, се отличават; русите, като народ, се отличават; китайците, като народ, се отличават; японците, също като народ, се отличават.
(втори вариант)
180.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Българитѣ
си пишатъ своята история, казватъ, че Царь Крумъ туй направилъ, Симеонъ Велики туй направилъ.
Българитѣ
трѣбва по друго нѣщо да се отличаватъ, а не по успѣхитѣ отъ своитѣ войни.
Българитѣ
казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата.
Българите
си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил.
(втори вариант)
Българите
трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни.
(втори вариант)
Българите
казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата.
(втори вариант)
181.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Българитѣ
трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство.
Българите
трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство.
(втори вариант)
182.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Българитѣ
подъ свещеникъ подразбиратъ святъ човѣкъ – неръ де Шамъ, неръ де Багдатъ.
Българите
под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат.
(втори вариант)
183.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Българитѣ
сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть.
Българите
са попаднали в същото положение и вървят сега по техния път.
(втори вариант)
184.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Българинът
първоначално е бил добър певец, но отпосле условията на живота, войните, робството са изхабили музиката в него.
185.
Вдлъбната и изпъкнала леща
,
МОК
, София, 15.3.1925г.,
Българинът
чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз!
186.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Българитѣ
казватъ: „Всѣки да бута въ своята кесия“.
Българите
казват: „Всеки да бута в своята кесия“.
(втори вариант)
187.
Придатъците на разумния живот
,
ООК
, София, 25.3.1925г.,
Българите
са много точни в началото, а към края всички стават като старите български чорбаджии.
188.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Българите
казват, че когато се запали старо бунище, мъчно изгасва.
189.
Закон на съотношения
,
ООК
, София, 15.4.1925г.,
Българинът
е избран народ, както и евреинът.
190.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
Българите
сега се бият един друг. Защо?
191.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Българитѣ
иматъ друга една поговорка: „Мокриятъ отъ дъждъ не се бои“.
Българите
имат друга една поговорка: „Мокрият от дъжд не се бои“.
(втори вариант)
192.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Българите
не са толкоз лоши хора, добри сърца имат те.
193.
Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
Българитѣ
, като се събератъ, ще се напиятъ, ще се набиятъ и ще се разпръснатъ.
Българите
, като се съберат, ще се напият, ще се набият и ще се разпръснат.
(втори вариант)
Българите
, като се съберат, ще се напият, ще се набият и ще се разпръснат.
(втори вариант)
194.
Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 22.11.1925г.,
Българинът
му казва: и орехи да беше това нещо, пак нямаше да се съберат на земята, а още повече, щом са войници, според както казваш ти.
195.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
Българинът
, като дойде до някъде, дето не може да разреши въпроса, въздъхне си и каже: Господи Боже!
Българинът
трябва да превърне тия две думи в едно.
196.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Българинът
пък казва: „Всяко нещо, което не свети от само себе си, ражда смърт." Първата буква в думата смърт е С, която причинява всички вреди в света.
197.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Българите
казват: “Горе ръцете!
198.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
Българите
имат една поговорка, която може да се приложи за дадения случай.
199.
До скончанието на века
,
НБ
, София, 3.1.1926г.,
Българите
пък казват “наяве”, значи всичко разумно трябва да бъде наяве, всичко разумно трябва да стане, пред онази разумна виделина, която носи топлина в себе си, която носи още светлина и свобода за човешката душа.
200.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Българите
пък имат свой специален строеж – изобщо всеки народ се отличава по конструкцията на своята реч.
Българите
наричат Бога “Всевишний”, аз Го наричам “Скришни”.
201.
Четирите действия
,
ООК
, София, 20.1.1926г.,
Българинът
, който е практичен, по този случай е създал поговорката: „Много баби, хилаво дете".
202.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
Българинът
, обаче, няма понятие за време, той ще дойде най-малко половин или един час по-късно и после ще се извинява, ще казва: ще ме извините, гости ми дойдоха.
203.
Нашето място
,
ООК
, София, 3.2.1926г.,
Българите
са взели тази дума, изхвърлили са буквата h и са образували името „Рада".
204.
Реални величини / Реалното в живота
,
МОК
, София, 7.2.1926г.,
Българите
изнасят тази идея чрез поговорката: „Малкото камъче прекатурва колата.“ По отношение на психическия живот тази поговорка може да се изрази с думите: „Най-малката отрицателна мисъл е в състояние да измени разположението на човека.“ Малкото камъче, което прекатурва колата, може да бъде една отрицателна дума, една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство.
205.
Бъдете съвършени!
,
НБ
, София, 21.2.1926г.,
Българите
от ред години хлопат за пари.
Българинът
, и той горкият обича да бъде точен, но неговият часовник е другояче направен.
206.
Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)
,
МОК
, София, 21.2.1926г.,
Българинът
трябва да преобрази лицето си, да го направи красиво, изразително, то да служи за образец на новия човек, на новия тип.
207.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Българите
казват: направи добро, да намериш зло.
208.
Домовит човек
,
НБ
, София, 7.3.1926г.,
Българин
, значи, човек на Духа!
209.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Българинът
започва с проявлението.
(втори вариант)
Българинът
започва с "И"-то – характерна черта.
(втори вариант)
Българинът
как започва истината, с "И".
(втори вариант)
210.
Закон на съпоставянето
,
НБ
, София, 21.3.1926г.,
Българинът
е поставен при известни условия и той трябва да ги разбира.
Българите
още не знаят, че под тях живеят множество същества.
Българите
пък като се огорчат един друг, другояче се разправят.
Българинът
казва: ако не ме разбираш, ще видиш колът.
Българите
се разправят със сопи, както по Радославовото време.
211.
Добро и свобода
,
МОК
, София, 28.3.1926г.,
Българинът
има една лоша черта: той започва работите си с жар, с увлечение, но никога не ги довършва.
Българинът
не би си направил труд – и десет да има да дава, не иска да знае.
(втори вариант)
212.
Петте разумни
,
НБ
, София, 28.3.1926г.,
Българите
мислят, че всички народи имат велики стремежи и могат да направят, каквото искат.
213.
Кръг и елипса
,
ООК
, София, 31.3.1926г.,
Българинът
не е чист тип.
214.
Дава плод
,
НБ
, София, 4.4.1926г.,
Българите
казват: уроки го хванали.
215.
Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек
,
МОК
, София, 18.4.1926г.,
Българите
казват: „Когато ядеш, да ти пращи стомахът." Всякога здравият човек се отличава по следното нещо.
Българите
смятат – късмет.
Българите
играят на ръченица.
216.
Сам изтъпках жлеба
,
НБ
, София, 25.4.1926г.,
България
има нужда от хора като тебе.
217.
Място на добродетелите
,
МОК
, София, 9.5.1926г.,
Българинът
вярва в щастието, а англичанинът – в работата.
218.
Целомъдрие и великодушие
,
ООК
, София, 12.5.1926г.,
България
, както и целият свят, е пълен с такива изостанали души – леморийци, които пречат на всички добри начинания на хората, на всичко положително.
219.
Скритото имане
,
НБ
, София, 23.5.1926г.,
Българите
са толкова велики, че в Америка не ги знаят, дали са
българи
или хунгерци и трябва дълго време да разправят на един американец, че има нейде една малка страна, наречена
България
. Защо?
220.
Което дава живот
,
НБ
, София, 30.5.1926г.,
Българите
казват вагабонт на този човек, който обича да пипа в джобовете на хората.
221.
Оглашен, вярващ, ученик
,
ООК
, София, 16.6.1926г.,
Българите
често употребяват една поговорка: “Наша Стоянка три лакта изтъкала, пет разтъкала, а платното и до днес седи на стана.” Какво се подразбира от тази поговорка?
222.
Отвън и отвътре
,
СБ
, София, 22.8.1926г.,
Българите
я наричат „простодушие“, аз я наричам „невинност на душата“.
223.
Ще се изкоренят
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
Българинът
е преобилен с енергия, но му трябва мекота.
224.
Облагородяване на сърдцето
,
МОК
, София, 3.10.1926г.,
Българинът
взел тъпана и сам продължил пътя си.
225.
Ако говоря
,
НБ
, София, 24.10.1926г.,
Българите
имат такива бъклици; като ги натиснеш през средата, ракията изтича.
226.
Мойсей и Христос
,
НБ
, София, 7.11.1926г.,
Българинът
разбира, че важните числа в живота са дробите.
227.
Как ти се отвориха очите?
,
НБ
, София, 21.11.1926г.,
Българите
, както всички други народи имат желание да станат голям, велик народ.
Българите
казват за някого: “Този човек се ожени в сляпата събота.” - Всяка женитба, която става в сляпата събота, не е истинска женитба.
Българинът
, като се ползва от опитността на миналото, казва: “Да спи зло под камък!
Българите
, например, казват: “Велик цар беше Симеон велики!
228.
Освобождаване
,
МОК
, София, 21.11.1926г.,
Българинът
е много твърд.
229.
Не Го приеха
,
НБ
, София, 28.11.1926г.,
Българинът
винаги
българин
ще си остане.
Българинът
е една постоянна форма; англичанинът също така е една постоянна форма.
230.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
Българите
имат един такъв белобрад старец, който ходи с бяла тога, спусната до земята.
231.
Малките мъчнотии
,
МОК
, София, 12.12.1926г.,
Българите
казват “крея”, което означава, че едва се крепя; също така те казват “крия, къртя, кръст” и т.н.
Българите
имат корена «крея» – едва се държи; после – «крия», после – «крътя»* – нещо, което не е на мястото си.
(втори вариант)
232.
Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане
,
МОК
, София, 19.12.1926г.,
Българите
, запример, са правели ред опити да се освободят от ъ, ь, э, но и до днес още не са ги изхвърлили.
Българите
турятили или , англичаните казват «эч», немците – «хаш»,
българите
имат за него , обърнато в противоположен смисъл; и съдържанието като има едно значение, като - друго.
(втори вариант)
Българите
за пример искат да се освободят от своя «ъ», «ь», «ѣ», «ѫ», но те останаха.
(втори вариант)
233.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Българинът
вмъква в думата любов такива елементи, според както той я разбира.
Българинът
по естество е практичен; той търси лек в народната медицина и е дошъл до следните резултати: като заболее от треска и от хрема, употребява праз.
България
, от своя страна, съставлява част от друго уравнение, спрямо което има свои задължения.
234.
Живот, сила и интелигентност
,
МОК
, София, 26.12.1926г.,
Българинът
много хляб яде.
(втори вариант)
235.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Българите
ще се поправят, когато дойдат между тях тези 144,000 души, за които се говори в Писанието.
236.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
Българинът
казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето.
237.
Великата задача на човека
,
ООК
, София, 16.2.1927г.,
Българинът
не обича хора, които много говорят.
238.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Българите
дълбоко вярват в тази философия.
239.
Възпитание и самовъзпитание / Мислете за слънцето!
,
МОК
, София, 5.3.1927г.,
Българинът
сложи този калпак от кожи, огрубява човек, и казва: «Изпече ме това слънце.» Затуй човек трябва да има една шапка закъм обяд, направена от многоъгълници, че като пада светлината, да се разбива.
(втори вариант)
240.
Иди повикай мъжа си!
,
НБ
, София, 6.3.1927г.,
Българите
, като не могат да разрешат някой въпрос, употребяват поговорката: „Чуждото нещо на връх Великден се взема.“ Да, взема се само това, което е взето назаем.
241.
Силните течения
,
ООК
, София, 9.3.1927г.,
Българинът
е като циганина, който казва: „И чергата изгарям, и чука продавам, но не се подчинявам“.
242.
Планетни влияния
,
МОК
, София, 27.3.1927г.,
Българинът
обича кисело и люто, а сладко не обича.
(втори вариант)
243.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Българинът
се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък.
Българи
, които са свършили в Германия, разправят, че германците имали някакви особени методи, чрез които, оставяли месото да ферментира и тогава го употребявали за ядене.
244.
На разговор с Учителя
,
ИБ
, София, 19.4.1927г.,
България
е в английските "води" и това не се харесва на Русия.
България
е единствената страна, гдето поп не ще остане, няма да има поп в
България
.
245.
Координиране на силите / Координация на силите
,
МОК
, София, 8.5.1927г.,
Българинът
е отмъстителен.
(втори вариант)
246.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Българинът
казва: "С чужда пита помен не става".
247.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Българите
наричат тия хора врачки или гледачи.
248.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Българинът
, след като е разбрал тази философия, казва: „Чуждо нещо и на връх Великден се взима“.
249.
Ще се превърне в радост
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Българите
мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората.
250.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
Българите
казват: "Направи добро, да намериш зло." – Тази пословица не е права.
Българинът
пък специално трябва да бъде справедлив.
251.
Мек ответ
,
НБ
, Русе, 9.10.1927г.,
Българинът
спрял, като същевременно си помислил: Ето, Бог ми изпрати едно конче.
252.
Посред тях
,
НБ
, София, 30.10.1927г.,
Българите
, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща.
253.
Така е писано
,
НБ
, София, 13.11.1927г.,
Българите
имат обичай, когато момичето стане мома за женене, родителите й я заставят да се облича хубаво, да се хареса на някой момък.
Българите
започват с другарството, а французите – с гражданството.
254.
Ни мъж, ни жена
,
НБ
, София, 20.11.1927г.,
Българите
казват: Този англичанин е високо хуманен човек.
255.
Ще оздравее момчето ми
,
НБ
, София, 27.11.1927г.,
Българите
вярват в „полазване." И наистина, такива хора носят нещо хубаво в себе си.
256.
Твърдата храна
,
НБ
, София, 18.12.1927г.,
Българинът
, обаче, вземе ли пари на заем, не ги връща лесно.
Българинът
обича да урежда работите си, но ако го сравните с англичаните, по отношение на тях, той ще излезе неизправен.
257.
Форми на съзнанието
,
ООК
, София, 4.1.1928г.,
Българинът
започва добре, но като дойде до едно място, казва:"Тази работа не върви напред, няма да се нареди както трябва." Той обича да разсъждава, да философства.
Българинът
е енергичен, малко марсианец, но щом дойде Сатурн, всичките му работи се развалят.
Българинът
е повече замислен, обича да философства.
258.
Жлебът
,
НБ
, София, 8.1.1928г.,
Българите
разбират смисъла на тъпченето и често го практикуват.
259.
Заветът
,
НБ
, София, 15.1.1928г.,
Българите
направиха грешка, като замениха нашата лоза с американската.
260.
Животът във формите
,
МОК
, София, 22.1.1928г.,
Българите
пък казват: „Ела зло, че без тебе по-зло“.
261.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
България
ще се превърне в пустиня.
262.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Българите
наричат това нещо „уроки." То не е нищо друго, освен отрицателно влияние.
263.
Състояния на материята
,
ООК
, София, 2.2.1928г.,
Българите
казват: „Капка по капка море става." Морето представя човешкото сърце.
264.
До край
,
НБ
, София, 12.2.1928г.,
Българите
мислят, че знаят много неща, че са силни хора.
Българинът
с любовта си не може да се похвали; със силата си – също не може да се похвали, макар да има пехливани
българи
; и с поведението си, с обходата си не може да се похвали.
Българите
имат обичай, когато малкото дете за пръв път проходва, месят му питка, и по този случай нареждат на масичка няколко предмети, подобни на тия, които били около божеството, и оставят детето да отиде към масичката.
265.
Възкресение
,
ООК
, София, 22.2.1928г.,
Българите
казват: „Цигулар къща не храни." Така е било ня-кога.
266.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
Българинът
пък, когато оре нивата, казва на коня си: „Дий!
267.
Славата человеческа
,
НБ
, София, 1.4.1928г.,
Българите
казват: За предпочитане е да имаш десет души неприятели, но разумни, отколкото един неразумен приятел.
268.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 9.4.1928г.,
Българинът
е благороден, както и хората от всички нации, заради това, че Бог е вложил Божествена душа в него.
269.
По-драгоценен
,
НБ
, София, 15.4.1928г.,
Българинът
е много практичен.
270.
За съдба дойдох
,
НБ
, София, 22.4.1928г.,
Българин
на
българин
враг не може да бъде.
271.
Глас от града
,
НБ
, София, 6.5.1928г.,
Българите
казват: „От много глава не боли".
272.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 16.5.1928г.,
Българинът
, за пример, носи на главата си шапка от овча кожа по обичай, без да подозира, че с това се лишава от възможност да развива своята интелигентност.
273.
Божествена светлина
,
ООК
, София, 6.6.1928г.,
Българите
казват: „Ако барутът на човека е сух, той трябва да го полее с вода“.
274.
Кога ражда
,
НБ
, София, 10.6.1928г.,
България
също вярва в себе си.
275.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
Българите
казват: „С един камък къща не става“.
276.
Мъртвата точка
,
МОК
, София, 7.9.1928г.,
Българинът
пък счита за мъртва точка в живота си вторник и петък.
Българинът
тогава не захваща работа или не отива на работа.
(втори вариант)
277.
Развиване на дарбите / Методи на природата за събуждане на дарбите
,
МОК
, София, 19.10.1928г.,
Българинът
разбира изкуството само когато се облича на Велик ден, тогава той иска да се фотографира.
(втори вариант)
Българинът
разбира писателство така, ще ти каже: „Я ми напиши някое писмо.“ Той ще ти каже това, само като се намери на зор.
(втори вариант)
278.
Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата
,
МОК
, София, 2.11.1928г.,
Българинът
иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи.
(втори вариант)
279.
Дадено по нещо
,
ООК
, София, 7.11.1928г.,
Българите
обикновено употребяват повече сол.
280.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Българинът
пише думата любов с шест букви: Любовъ.
281.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
България
е един щат, един град на Индия.“ В Америка има хора, които не знаят, къде е
България
.
(втори вариант)
282.
Хигиена на живота
,
МОК
, София, 7.12.1928г.,
Българите
казват: „Облякъл се Илия и като се погледнал, пак в тия.“ Правата мисъл или светлата мисъл е достояние само на мъдреца.
(втори вариант)
283.
Методи за наблюдения / Методи за наблюдения. Обикновени и научни
,
МОК
, София, 21.12.1928г.,
Българинът
го е взел от друго място.
(втори вариант)
284.
Вторият ден
,
ООК
, София, 2.1.1929г.,
Българинът
знае, че да се движи човек по крива линия, това значи, да усложни живота си.
285.
Наблюдение и интуиция
,
МОК
, София, 18.1.1929г.,
Българинът
е лековерен, но не е суеверен.
(втори вариант)
286.
Който има невестата
,
НБ
, София, 17.3.1929г.,
Българинът
постъпва точно обратното: и да е зает нещо, и да е обещал някаква среща, щом му дойдат гости, готов е всичко да отложи.
287.
Противоположни процеси
,
ООК
, София, 3.4.1929г.,
Българите
се нападат едни други с тояга, с кривак.
288.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
Българинът
казва: Богатство без кал не може.
289.
Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя
,
ООК
, София, 1.5.1929г.,
Българинът
се движи между две гами: мажорна и миньорна.
Българинът
не се продава за всичко, но и каквото завлече, не може да го намери.
(втори вариант)
Българите
, за да имат този характер, минават през тази среда, физическият свят е сложен.
(втори вариант)
290.
Ела след мене!
,
НБ
, София, 5.5.1929г.,
Българинът
го запитал: Защо не дадеш и на мене нещо от печалбата?
Българите
трябва да се радват на житото, което им е дадено.
291.
Ще ти въздаде
,
НБ
, София, 12.5.1929г.,
Българите
често употребяват пословицата: ”Празна Мара тъпан била.” Такова е положението на онзи, който е изгубил живота си и нищо не е придобил.
292.
Голямото благо
,
НБ
, София, 19.5.1929г.,
Българинът
често употребява поговорката: Днес с пари, утре на вяра.
293.
Другата събота
,
НБ
, София, 26.5.1929г.,
Българинът
ще каже, че трябва да се яде малко месо, а повече боб.
Българите
имат следната поговорка: „Да спи зло под камък".
294.
Определени движения / Любовният поглед
,
ООК
, София, 29.5.1929г.,
Българите
казват: "Хич не му мисли." Но то изменено: "ич" е то.
(втори вариант)
295.
Външните линии на красотата
,
ООК
, София, 26.6.1929г.,
Българинът
, обаче, е богат на време.
Българите
казват: "Заповядай да ядеш." Казва: "Не съм гладен." А като седне, казва: "Уста кучешка, разядох се." Той не е сериозен човек.
(втори вариант)
Българите
имат обичай да се канят много пъти.
(втори вариант)
Българинът
само с едно е богат,
българинът
може да продава време.
(втори вариант)
296.
Илия вече дойде
,
НБ
, София, 21.7.1929г.,
Българин
е онзи, който има абсолютно здраво тяло, светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух.
Българинът
трябва да има здраво тяло, което да благоухае, навсякъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгрява; той трябва да има такава воля, че, дето, мине всичко да изправя; който няма тия качества, той не може да се нарече
българин
.
297.
Що трябва да речете
,
НБ
, София, 28.7.1929г.,
Българинът
я туря като символ за сила на знамето си, а англичанинът – в сърцето си.
298.
Който слуша моите думи
,
НБ
, София, 4.8.1929г.,
Българинът
е материалист.
299.
Абсолютна чистота
,
ООК
,
СБ
, Рила, 21.8.1929г.,
Българинът
пък, като се напие, първо ще покаже изкуството си, че знае да се бие.
(втори вариант)
300.
По Бога направени
,
СБ
, София, 25.8.1929г.,
Българинът
е крайно нахален.
Българинът
рядко може да направи нещо безкористно.
Българинът
, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, далеч от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече”.
301.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Българите
казват Мара, но правилно е ударението да пада на втората сричка – Мара.
Българите
казват „Мара", то е „Мара".
(втори вариант)
Българите
пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство.
(втори вариант)
302.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Българинът
има една лоша черта в характера си, която не се възпитава лесно, а именно: разрушителността е силно развита в него.
Българинът
е силен да разрушава.
(втори вариант)
303.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Българите
и досега още плащат полици от миналото си.
304.
Източници на живота
,
ООК
, София, 30.10.1929г.,
Българите
често употребяват поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да ти даде ум“.
305.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
Българинът
трябва да бъде искрен, да признава грешките и престъпленията, които сам е направил, и да не ги преписва на другите.
306.
Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия)
,
МОК
, София, 15.11.1929г.,
Българинът
е доста суеверен.
307.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Българинът
има много хубави черти, но има и много лоши черти в характера си.
(втори вариант)
308.
Което става
,
ООК
, София, 4.12.1929г.,
България
влиза в преговори с Англия, т. е.
309.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Българинът
обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт.
Българинът
обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт.
(втори вариант)
310.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Българите
трябва да си поправят грешките.
(втори вариант)
Българите
да бъдат един извор на любовта и всички да кажат: „Ето един народ, който може да покаже Божията любов, Божията мъдрост.
(втори вариант)
Българинът
е един от народите, които имат малко любов.
(втори вариант)
Българинът
е патриот, но патриотизмът не е любов.
(втори вариант)
Българинът
иска да бъде голям, но едно му липсва.
(втори вариант)
Българинът
не знае какво нещо е любов.
(втори вариант)
Българинът
е дипломат и като види, че вятърът се мени, току погледнеш, и той заема ново положение.
(втори вариант)
Българинът
не знае как да пие вода.
(втори вариант)
Българинът
, като махне юргана вечерно време, ще вземе канчето, ще гребне с него студена вода от котела и ще се напие - гъл-гъл-гъл.
(втори вариант)
311.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
Българинът
, който е много практичен, казва: „Зей, коньо, за зелена трева." Право е „зей, коньо, за зелена трева", докато не си ял.
(втори вариант)
Българинът
казва "кът", и англичанинът казва "кът".
(втори вариант)
Българинът
го кърти, англичанинът го реже.
(втори вариант)
Българинът
ще търси търнокоп, да го изкърти.
(втори вариант)
Българинът
казва „кът", и англичанинът казва „кът".
(втори вариант)
Българинът
го кърти, англичанинът го реже.
(втори вариант)
Българинът
ще търси търнокоп, да го изкърти.
(втори вариант)
312.
Две лепти / Двете лепти
,
НБ
, София, 19.1.1930г.,
Българите
казват за някого, че го настивасали хубаво.
(втори вариант)
313.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
Българите
едно време имаха навика, при някоя вдовица ще идат двайсет-трийсет души на тлака, ще й жънат.
(втори вариант)
314.
Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята
,
МОК
, София, 24.1.1930г.,
Българите
казват: “Боли го зъб, че куца.” Често вие разправяте за философия, за идеи за подобрение на живота, а заболи ли ви зъбът, подуе ви се страната и това става причина да забравите всичките си идеи.
(втори вариант)
315.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Българинът
много употребява боб, вследствие на което е твърд в убежденията си.
Българинът
яде боба, дъвчи го.
(втори вариант)
Българите
казват: „Да направим един заем." В заем работа не става.
(втори вариант)
Българите
бяха със слаби умове, те са страхливи.
(втори вариант)
316.
Махалото
,
ООК
, София, 29.1.1930г.,
Българите
, които живяха петстотин години под турците, се научиха да угощават турците, да не им правят зло.
(втори вариант)
Българинът
, като обещае, по ще изпълни.
(втори вариант)
317.
Аз съм / Аз съм, не бойте се!
,
НБ
, София, 2.2.1930г.,
Българите
често правят такива опити.
Българинът
е прибързан, той е социалист по натура, обича да прави разни опити.
(втори вариант)
Българинът
прави опити на присаждане, той иска да знае дали всички тия различни родове малки могат да живеят при една майка.
(втори вариант)
318.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Българинът
си мислил това сирене да задоволи глада.
(втори вариант)
319.
Побеждавайте злото
,
НБ
, София, 9.2.1930г.,
Българите
имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели.
(втори вариант)
320.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Българите
казват: „Ей ти там." Кой ти?
(втори вариант)
321.
Изпитай и виж
,
НБ
, София, 16.2.1930г.,
Българите
казват, че всичкото нещастие на
България
се дължи на сектантите и ги преследват.
(втори вариант)
322.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Българите
казват: „Къде си ходил?
(втори вариант)
Българинът
все с гемия ходи, и без гемия се връща.
(втори вариант)
323.
Правилни форми
,
ООК
, София, 19.3.1930г.,
Българите
казва: „Не е мъж онзи, който не може да опасва пояса си“.
Българинът
мисли, че времето трябва да му донесе някаква хубава работа.
(втори вариант)
Българите
имат поговорка, че седем души яли с една лъжица и като минал вълкът, нямало кой да изхука.
(втори вариант)
Българинът
казва, не е онзи мъж, който не знае да си опасва гащите.
(втори вариант)
Българинът
казва: „Гледай му пояса." Щом поясът му се влачи, ти не може да го туриш на работа.
(втори вариант)
324.
Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете
,
МОК
, София, 23.3.1930г.,
Българинът
има една слаба черта - всички методи, които могат да ви се дадат, накрая се превръщат в едно такова подгелясване.
(втори вариант)
Българинът
все казва: „Без това може, без онова може, без много неща може." Но има нещо, без което не може.
(втори вариант)
325.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Българинът
наведе главата надясно, казва: „Гледай, хитър човек." Когато някой си счупи крака, сполети го някое нещастие, навежда си главата наляво.
(втори вариант)
Българинът
има топуз.
(втори вариант)
Българите
видяха, че туй правило не върви, изхвърлиха „ъ".
(втори вариант)
326.
Хармоничен избор / Първата задача
,
МОК
, София, 11.4.1930г.,
Българинът
казва „а".
(втори вариант)
327.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Българите
често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори!
Българите
често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън да ги гори!
(втори вариант)
328.
Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас
,
МОК
, София, 18.4.1930г.,
Българинът
като
българин
благородство няма.
(втори вариант)
329.
Аз и Отец едно сме
,
НБ
, София, 20.4.1930г.,
Българинът
трябва да работи върху сърцето си, да стане по-щедър.
330.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
Българинът
има някаква отличителна черта в кръвта си, която през никакви времена и епохи не може да изчезне.
Българинът
е практичен човек.
Българите
си имат един общ език, който го употребяват, и затова са
българи
.
(втори вариант)
Българина
, за да му кажеш, че си свършил, трябва да му покажеш това.
(втори вариант)
331.
Доведете ми го тук
,
НБ
, София, 27.4.1930г.,
Българинът
, обаче, пилее времето си.
332.
Претръпване и претъпяване
,
ООК
, София, 7.5.1930г.,
Българинът
казва: тупа, тупа, да се върнем към онова положение, в изтичането.
(втори вариант)
333.
Да влезеш
,
НБ
, София, 11.5.1930г.,
Българите
имат обичай да режат лозата.
334.
Точност
,
ООК
, София, 4.6.1930г.,
Българите
казват: „Преклонена глава сабя не я сече.“ Изопачено е.
(втори вариант)
335.
Който влиза
,
НБ
, София, 8.6.1930г.,
Българинът
казва: „Блага дума желязна врата отваря”.
336.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
Българите
турят своя член отзад, англичаните турят члена отпред.
(втори вариант)
337.
Закон и принцип
,
ООК
, София, 25.6.1930г.,
Българите
са били много широки.
(втори вариант)
338.
В дома на Симона
,
НБ
, София, 6.7.1930г.,
Българите
са изпратени на Балканския полуостров между славяните с единствената цел, да развият религиозното си чувство и любов към Бога.
339.
Задължително право / Правата на Душата и на Духа
,
ООК
,
СБ
, 7-те езера, 6.8.1930г.,
Българи
нът си храни кокошките с това жито, което отскача.
(втори вариант)
340.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Българите
за този факт и до днес не са простили на гърците.
(втори вариант)
341.
Трудните неща
,
ИБ
,
БР
, София, 30.8.1930г.,
Българинът
казва: „Късмет.“ Под „късмет“ аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.
342.
Да се благовества
,
НБ
, София, 2.11.1930г.,
Българите
имат обичай, като строят къщите си, да си направят веранда пред къщата, главно на юг.
343.
Разумни промени / Разумно изменение на абсолютното равновесие. Пробуждане на известни сили
,
МОК
, София, 14.11.1930г.,
Българите
сега искат да изхвърлят и Ѣ.
(втори вариант)
344.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
Българин
, французин, американец не съществуват.
Българинът
си отишъл в селото, видял се с близките си, с които ударил на ядене и пиене.
Българинът
се зарадвал, помислил си, че молитвата му е чута: Бог му изпратил конче.
345.
Гредите на живота
,
ООК
, София, 14.1.1931г.,
Българите
, от своя страна, носели в домовете си парчета от турските чалми.
346.
Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово
,
МОК
, София, 23.1.1931г.,
Българинът
казва: „Гладна мечка хоро не играе“.
Българинът
казва Васка.
(втори вариант)
347.
Прояви на човешкото съзнание
,
ООК
, София, 28.1.1931г.,
Българите
казват за някой човек, че е бос.
Българинът
си служи със символи, защото разбира смисъла им.
348.
Ханизе
,
МОК
, София, 6.3.1931г.,
Българите
казват: „Чуждото и на Великден се взима“.
Българите
са взели и НИ.
(втори вариант)
Българите
имат една поговорка, казват: Чуждият кон и на Великден се взима.
(втори вариант)
349.
Реалности и сенки
,
ООК
, София, 11.3.1931г.,
Българите
вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря.
350.
Действия на силите / Езикът на природата
,
МОК
, София, 20.3.1931г.,
Българинът
изказва този закон с пословицата: „Двама петли на едно бунище не пеят“.
351.
Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли
,
МОК
, София, 8.5.1931г.,
Българинът
казва тъй: След като се наядеш, можеш да си дигнеш крака.
(втори вариант)
Българинът
е турил Ъ и не го произнася, както французите Е-то.
(втори вариант)
352.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
Българите
много обичат да подражават.
(втори вариант)
353.
Музикални прояви
,
ООК
, София, 20.5.1931г.,
Българинът
е или крайно весел, или крайно тъжен.
354.
Учителю, да прогледам!
,
НБ
, София, 21.6.1931г.,
България
, като държава, след хиляди години може да не съществува, тя може да се преобрази, но всеки човек, като душа ще преживее всички държави.
355.
Съчетание, приложение и изпълнение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1931г.,
Българинът
, например, много обича да разрушава.
356.
Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1931г.,
Българите
обичат боба и затова го ядат.
357.
Събуждане / Събуди се
,
ООК
, София, 30.9.1931г.,
Българинът
е философ в живота си.
Българите
казват - тук дим се дига нагоре.
(втори вариант)
Българите
казват: "Покорна глава сабя не я сече." Нали?
(втори вариант)
358.
Да се облечете в новия човек
,
НБ
, София, 4.10.1931г.,
България
има седем милиарда бюджет, но ако няма жито, ако няма царевица и ако хората не работят, кой ще им даде, кой ще им отпусне този бюджет?
359.
Син Человечески отхожда
,
НБ
, София, 8.11.1931г.,
България
, Турция спечелиха ли нещо?
Българинът
например казва: „Няма ли да дойдеш у дома?
360.
Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!
,
МОК
, София, 13.11.1931г.,
Българинът
обича числото пет – лъвът.
Българинът
предпочита да плати пет лева за вход, отколкото 3 или 30 лева.
Българинът
въобще има голяма слабост към числото 5.
(втори вариант)
361.
Материални прояви на жвота / Животът като математически действия
,
ООК
, София, 18.11.1931г.,
Българите
обаче нямат свой праотец както евреите, които се хвалят със своя Аврам.
(втори вариант)
362.
Разтоварване на съзнанието
,
ООК
, София, 25.11.1931г.,
Българинът
казва: "Лозето не ще молитва, а мотика." Който не разбира тази поговорка, казва: Моля се, лошо; не се моля - пак лошо.
363.
Жал ми е за народа
,
НБ
, София, 6.12.1931г.,
Българинът
, например, когато иска да се представи за света за праведен човек, той се облича със скъсани дрехи.
364.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Българинът
и славянинът не е впрегнал.
(втори вариант)
Българинът
е песимист.
(втори вариант)
365.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
България
мяза на една едра жена, 2,5 - 3 метра височина, перспективно както съм я виждал, до 3,5 м.
България
иска аз да й угодя, да кажа както българските попове: няма други като владиците, те са светии.
Българинът
казва: „аз му казах" или „казах му".
366.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Българите
имат едно поверие: те вярват, че има една вечер, на Богоявление, когато небето се отваря и човек каквото пожелае, му се дава.
Българите
имат стари баби лечителки.
367.
Вземи детето
,
НБ
, София, 10.1.1932г.,
Българинът
има едно качество: той преувеличава нещата, за да бъдат разбрани.
Българина
, колкото и да е силен в преувеличението, ако му кажеш: „Ти, който знаеш да преувеличаваш, кажи ми колко е голямо слънцето”, той ще каже: „Голямо е колкото цяла Европа”.
368.
Освободени
,
НБ
, София, 17.1.1932г.,
България
не се застрашава толкоз отвън, а отвътре.
Българите
колеха кокошки, баници правеха на всички турци и така спасяваха гърба.
369.
Двете отверстия
,
ООК
, София, 27.1.1932г.,
Българите
казват така: "Впрегни дявола на работа, за да те научи на ум." Това е все същата мисъл.
(втори вариант)
370.
Съзнателни и несъзнателни движения
,
МОК
, София, 29.1.1932г.,
Българите
имат да плащат данък, но като пуснат лъвовете.
Българинът
казва – Мъдрост, славянинът казва – Мъдрост.
Българите
често казват: Някои жени казват Лююю!
Българите
имат да плащат данък, но като пуснат лъвовете.
(втори вариант)
Българинът
казва – Мъдрост, славянинът казва – Мъдрост.
(втори вариант)
Българите
често казват: Някои жени казват Лююю!
(втори вариант)
371.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Българинът
без да знае, го прави.
372.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Българинът
му дал, когато започнала да реже.
(втори вариант)
373.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Българинът
казва “аз” – той разполага с повече време.
Българинът
казва: "Аз съм това." Англичанинът казва "ай".
(втори вариант)
374.
Моята Любов няма да премине
,
НБ
, София, 21.2.1932г.,
Българинът
иска да каже: "Дигни си главата, какво си тръгнал така, ще се препънеш някъде".
375.
Трите начала / Трите пътя
,
ООК
, София, 24.2.1932г.,
Българинът
има обичай, като намери правия път, да се отбива на една и на друга страна, да криволичи.
Българите
имате един навик - като вървите по главния път, отбивате се по пътеки встрани, и после пак тръгвате по главния път.
(втори вариант)
376.
След това
,
НБ
, София, 28.2.1932г.,
България
има един представител в Божието Царство.
377.
Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'
,
ООК
, София, 9.3.1932г.,
Българинът
поглежда нагоре, към Господа, запява тъжно и си казва: Господ е високо, моята работа не може да се нареди.
Българинът
си пее тъжната песен, не иска да разреши противоречието.
Българинът
сее малко, а иска да му се роди много плод.
Българинът
започва с тъжна, религиозна песен, а свършва с весела и игрива светска песен.
Българинът
започва с тъжното - това е религиозното.
(втори вариант)
Българинът
казва: "Няма да стане тази работа." Той тури "ми бемол" - няма да я бъде.
(втори вариант)
378.
Естествената гама
,
МОК
, София, 11.3.1932г.,
Българинът
обича старовремските песни.
Българинът
тогава казва: Засегна ми сърдцето.
(втори вариант)
379.
Начало на Мъдростта / Две състояния
,
ООК
, София, 16.3.1932г.,
Българинът
няма някоя буква, която някои народи имат.
(втори вариант)
Българинът
казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа.
(втори вариант)
Българите
не обичат да впрягат един вол и едно магаре.
(втори вариант)
380.
Що да сторя
,
НБ
, София, 20.3.1932г.,
Българинът
казва: Ефенди, заповядай!
Българинът
рекъл пак: заповядай, ефенди.
381.
Възпитание на волята
,
ООК
, София, 30.3.1932г.,
Българите
вярват в следното.
(втори вариант)
382.
Наклали огън
,
НБ
, София, 3.4.1932г.,
Българинът
, който казва, че иска да умре, той има пред вид друго нещо.
Българинът
, например, казва: нямали да отидеш еди - къде си?
Българинът
казва: няма ли да дойдеш?
383.
Входни врати
,
ООК
, София, 6.4.1932г.,
Българинът
казва:Да спи зло под камък!
384.
Трите принципа / Трите типа
,
ООК
, София, 27.4.1932г.,
Българинът
, като дойде, казва - баба ми е болна, чичо ми е болен.
(втори вариант)
385.
Обич и знание
,
УС
, София, 8.5.1932г.,
Българинът
, по естество, е краен материалист.
386.
Двете страни на света
,
УС
, София, 22.5.1932г.,
Българинът
, като не разбирал значението на думата „йока“, си казал: „Последното ще бъде юфка.
387.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 29.5.1932г.,
Българите
, както и цялата бяла раса, пишат отляво-надясно.
388.
Една задача / Задача за самовъзпитание
,
ИБ
,
БС
, София, 2.6.1932г.,
Българинът
като играе, клекне, викне "иху-ху".
389.
Доброто семе
,
НБ
, София, 5.6.1932г.,
Българите
вярват, че мравките като дойдат в една къща, носят богатство.
390.
И видя там човек
,
НБ
, София, 12.6.1932г.,
Българинът
ще съблече своята българска дреха и ще я остави вън.
391.
Малкото добро и малкото зло
,
УС
, София, 19.6.1932г.,
Българинът
поздравява със сваляне на шапка, а някога – с кимване на глава.
392.
Ще и не ще
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1932г.,
Българинът
казва: „Не търси яре от млада коза, но търси яре от стара коза“.
393.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Българите
казват прасе, турците казват домус.
Българите
казват прасе, турците казват домус, англичаните казват pig, французите казват cochon.
(втори вариант)
Българинът
, който е практичен, е дошъл до извода, че трябва да се моли, да пострада 3-4 месеца, да боледува, да се подготви, че да не си отиде така неподготвен в другия свят.
(втори вариант)
394.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Българите
всички са политикани.
Българите
всички са политикани.
(втори вариант)
395.
Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес
,
МОК
, София, 9.9.1932г.,
Българинът
по характер коренно се отличава от французите.
Българинът
е практичен.
Българинът
в много работи не е досетлив.
(втори вариант)
Българинът
казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна.
(втори вариант)
396.
Великата разумност / Разумност
,
МОК
, София, 23.9.1932г.,
България
съществува като държава повече от 50 години.
(втори вариант)
397.
Намерената овца
,
НБ
, София, 2.10.1932г.,
Българите
защо варят жито?
Българите
защо варят жито?
(втори вариант)
398.
Чуваш ли
,
НБ
, София, 16.10.1932г.,
Българите
казват: „Яйце да хвърлиш, няма къде да падне“ или „Бяга като куршум“, или казва: „Той е човек като планина“, или „Дигнал целия свят на гърба си“, подразбира целия свят.
Българите
казват: Яйце да хвърлиш няма къде да падне.
(втори вариант)
399.
Правилно отношение
,
ООК
, София, 19.10.1932г.,
Българинът
много обръща внимание на външността, но психология има в него.
(втори вариант)
400.
Постигнати резултати
,
МОК
, София, 28.10.1932г.,
Българинът
е трезв и голям философ.
Българинът
има едно качество - той е трезв, философ.
(втори вариант)
Българинът
казва „хляб“, англичанинът казва ..bread“, турчинът казва „екмек“, французинът казва „pain“.
(втори вариант)
Българинът
го е кръстил по един начин и т.н.
(втори вариант)
401.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Българите
, преди да дойдат на земята, не бяха
българи
, те отпосле станаха
българи
.
Българите
преди да дойдат на земята не бяха
българи
, те отпосле станаха
българи
.
(втори вариант)
402.
Силата на ума
,
МОК
, София, 25.11.1932г.,
Българинът
казва “ум“; англичанинът казва „майнд“.
403.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 27.11.1932г.,
България
е една богата страна.
България
е една културна страна и аз се чудя, че при тая голяма култура
българите
живеят в невежество.
Българинът
, той е роб на труда, той е роб на своите чувства.
Българите
си въобразяват нещата.
Българинът
е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва.
Българите
в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат.
Българите
са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува.
Българите
в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат.
(втори вариант)
Българите
са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която в днешни времена съществува.
(втори вариант)
България
е една богата страна.
(втори вариант)
България
е една културна страна и аз се чудя, защо при една голяма култура,
българите
живеят в невежество?
(втори вариант)
Българите
си въобразяват нещата.
(втори вариант)
Българинът
е роб на труда, той е роб на своите чувства.
(втори вариант)
Българинът
е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва.
(втори вариант)
404.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
България
още хиляди години ще бъде такава, каквато е, по-голяма не може да стане.
(втори вариант)
405.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Българинът
много вярва в мерене.
Българите
, англичаните и французите и всички народи по същество, по мисъл не се различават.
(втори вариант)
Българинът
много вярва в мерене.
(втори вариант)
406.
Изпити на ученика
,
ООК
, София, 7.12.1932г.,
Българинът
казва: „Цигулар къща не храни”.
407.
Една похвала
,
ООК
, София, 14.12.1932г.,
Българинът
, който разбира нещата, казва: Предпочитам един заек в кошарата, отколкото десет в гората.
Българинът
, като господар, е доста груб.
408.
Живият хляб
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
Българите
казват нашата Йова.
Българите
казват: нашата Йова.
(втори вариант)
409.
Положителното и отрицателното
,
МОК
, София, 23.12.1932г.,
Българинът
започнал да строи.
Българинът
се съгласил.
410.
Работа на природата
,
ООК
, София, 4.1.1933г.,
Българинът
обича да му се свири песента „Заплакала е гората, гората и планината“.
411.
Две правила
,
ООК
, София, 11.1.1933г.,
Българинът
казва: „Видиш ли човек с дълги ръце и дълги пръсти, това показва, че той обича да попипва“.
412.
И украсиха светилниците си
,
НБ
, София, 15.1.1933г.,
Българинът
е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента.
Българите
са дошли на земята да уредят работите си.
Българинът
е дошъл едва наполовината на 25%, а именно - 12%.
(втори вариант)
413.
Новата песен
,
ООК
, София, 25.1.1933г.,
Българинът
е тъжен, защото е изгубил любовта си към Бога.
414.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
Българите
имат една поговорка.
415.
Първото място
,
НБ
, София, 5.2.1933г.,
Българинът
казва "човек" - т.е. същество.
(втори вариант)
416.
В Неговата Любов
,
НБ
, София, 12.3.1933г.,
Българите
са много чуден народ, много бързат.
417.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Българинът
има много време на разположение, пилее го.
418.
Радостта
,
НБ
, София, 2.4.1933г.,
Българите
са плодовити.
България
има около 40 синове и дъщери наредени.
Българите
са плодовити,
България
има около 40 синове и дъщери наредени.
(втори вариант)
419.
Познаването на Истината
,
НБ
, София, 9.4.1933г.,
Българинът
знае, че под сянката на орех не се спи.
Българите
казват, че при тези страдания, които в света идат, поне можем да устоим.
Българите
много вярват.
Българите
казват, че при големите страдания можем да удостоим близките си с нашата любов.
(втори вариант)
Българите
също вярват, че като дойде една котка в къщи, сигурно бюджетът ти ще се оправи, ще се ожениш, деца ще имаш.
(втори вариант)
Българите
искат да бъдат виден народ.
(втори вариант)
Българинът
знае, че под сянката на орех не се спи.
(втори вариант)
420.
Петте ечемичени хляба
,
НБ
, София, 30.4.1933г.,
Българинът
казва така: „Роди ме, майко, с късмет, пък ме хвърли на купище.“ Значи роди ме с дарби, вложи в мене един здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, пък вложи и най-хубавото, което имаш, и ме тури на произвола на съдбата и ще видиш тогава какво аз мога да направя.
Българите
са лоши в едно отношение, в друго са добри.
Българите
са лоши в едно отношение, в друго са добри.
(втори вариант)
Българинът
казва така: роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет.
(втори вариант)
421.
Добродетелната жена
,
НБ
, София, 14.5.1933г.,
Българинът
казва: „Да му турим обеци на ухото.“ Не ви трябват никакви обеци.
България
. Принадлежал към евангелската църква.
(втори вариант)
Българинът
казва: Да му турим обици на ухото.
(втори вариант)
422.
Координирани движения
,
МОК
, София, 2.6.1933г.,
Българинът
занасял мисирка или гъска на турчина, и последният оставал доволен от него.
Българинът
занасял мисирка или гъска на турчина и последният оставал доволен от него.
(втори вариант)
423.
Надеждата ти
,
НБ
, София, 11.6.1933г.,
Българинът
, където и да заседне, възрастен или млад, той ще извади ножа и ще вземе на стола, ще го прободе.
Българинът
, възрастен или млад, където и да отиде, ще извади ножа и ще започне да дяла стола, на който е седнал.
(втори вариант)
424.
Влияние на материята / Влиянието на твърдата почва, течните вещества, въздухообразните и светлината
,
ООК
, София, 14.6.1933г.,
Българинът
казва: Лоши очи има този човек.
Българинът
си казал: Похвалявам магарето си.
Българите
дето казват: „Урочасва.“ И бабата ще дойде, ще прекара ръцете си и онзи оздравява.
(втори вариант)
425.
Свещеното сърце
,
МОК
, София, 16.6.1933г.,
Българин
си, имаш всички документи и паспорт за свободно пътуване.
Българин
си, имаш всички документи и паспорт за свободно пътуване.
(втори вариант)
426.
Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи
,
НБ
, София, 2.7.1933г.,
Българите
имат предание, че хората умирали, били толкова високи, че се препъвали и падали, разбивали си главата и умирали.
Българите
имат една поговорка, той казва: „Какво ще ме правите, ще ме бесите или няма да ме бесите, дайте ми поне да се наям качамак.“
Българинът
казва: какво ще ме правите, дали ще ме бесите или не, не знам, но поне ми дайте да се наям с качамак.
(втори вариант)
Българите
имат предание, че хората били толкова високи, че се препъвали, падали, разбивали си главите и умирали.
(втори вариант)
427.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
Българите
не са господари на своята съдба, нито англичаните са господари на своята съдба.
428.
Който направи небето и земята
,
НБ
, София, 30.7.1933г.,
Българите
казват, че имали песни.
Българите
казват, че имали песни.
(втори вариант)
429.
Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа
,
ООК
, София, 2.8.1933г.,
Българинът
казва, че Бог прораства семето.
Българинът
разбира семето, което е сято в земята и изниква, Бог го накарва.
(втори вариант)
Българинът
разбира туй, което е посято.
(втори вариант)
430.
Работа и почивка / Почивка
,
ООК
, София, 9.8.1933г.,
Българинът
даже се крие.
(втори вариант)
431.
Да правим добро
,
НБ
, София, 22.10.1933г.,
Българите
мислят, че някой силен
българин
трябва да дойде, който да оправи
България
.
432.
Общото благо
,
УС
, София, 5.11.1933г.,
Българинът
проповядва, а арменецът прилага.
Българинът
и арменецът се отличават с това, че единият започва с „А“, а другият – с „Б“.
433.
Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение
,
УС
, София, 12.11.1933г.,
Българинът
мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: „Сен калъпсъс“, което значи: „Ти си калапсъс.“ Турчинът нямал търпение да му направи големи чехли и
българинът
нямал търпение да дочака, да се разберат добре.
434.
Познаване
,
МОК
, София, 15.12.1933г.,
Българинът
казва: „Отвлечени работи.” Казва: „Отвлече го някъде.” А пък тук туря думата „отвлечено” за нещо далечно, непонятно.
435.
Закон за музиката
,
МОК
, София, 29.12.1933г.,
Българинът
е разбрал от музиката само ла и фа.
436.
Радост, която никой няма да отнеме
,
УС
, София, 31.12.1933г.,
Българите
има да се справят с „фа“.
437.
Разумните ще разберат
,
НБ
, София, 4.2.1934г.,
Българите
питат: „Да ги избием ли?
438.
Не я ограничавай!
,
ООК
, София, 14.2.1934г.,
Българинът
, по някой път, казва: „За, ти, ра, ра“, животът е лесен, но за мен не е „ти, ра, ра.“
439.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
Българинът
, като чуе: „c’est bien“ може да каже: „c’est bien“ – „все го бият“.
440.
Обичай Божественото
,
УС
, София, 4.3.1934г.,
Българите
, когато искат да направят някого светия, те му дават хляб и сол.
441.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
Българинът
му казва: „Какво искаш, кажи го на български, да те разбера.“ Французинът взел и с ръка показал като че дои мляко.
Българинът
разбира, излиза и му дава една паница с мляко.
Българинът
казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език.
442.
Даване – вземане. Скъпоценният камък
,
ООК
, София, 7.3.1934г.,
Българите
казват: „Много баби, келево дете.“ Някоя баба като дойде, натиска главата на детето.
Българинът
е доста проявен.
443.
Словото
,
НБ
, София, 11.3.1934г.,
Българите
днес свободни ли са?
444.
Идването на Господа
,
ООК
, София, 11.4.1934г.,
Българинът
казва: „Какво искаш?
Българите
казват: „Сега какво искаш?
445.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Българите
го турили „Мара“.
446.
Числото 153
,
НБ
, София, 13.5.1934г.,
Българите
се спасяват.
България
от какво страда?
447.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 20.5.1934г.,
Българите
не го знаят.
Българите
нямат един Авраам, който ги е създал.
448.
Двете линии
,
ООК
, София, 13.6.1934г.,
Българите
ще кажат: „Направил сина си воденичар.“ Какво разбирате под тези думи?
449.
Три фактора
,
НБ
, София, 17.6.1934г.,
Българинът
по естество обича работата.
Българинът
иска, една работа като я почне, в няколко деня да я свърши.
450.
Вътрешният човек
,
НБ
, София, 29.7.1934г.,
Българинът
ритнал турчина и го съборил на гърба.
451.
Който прави истината
,
НБ
, София, 26.8.1934г.,
Българите
казват: „Чумата се плаши от топлата вода.“ За да се разтвори серумът на микробите, пийте топла вода.
452.
Колко са прекрасни нозете
,
НБ
, София, 14.10.1934г.,
Българите
обикновено се спират върху отрицателната страна на човека.
453.
Добри проводници
,
ООК
, София, 24.10.1934г.,
България
за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство.
454.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
Българинът
казва „Бог", турчинът казва „Аллах", французинът казва „Dieu", англичанинът казва „God".
455.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 18.11.1934г.,
Българинът
се отличава с голяма твърдост.
456.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 21.11.1934г.,
Българите
го пишат така.
Българите
живели, дето са казаците, и казаците са научили това от
българите
.
Българинът
казва така: „Щом се намерите натясно, скачай.” Ти дойдеш до една река, няма мост, няма това, няма онова, дълбока е реката, да я прекрачиш не можеш.
457.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Българите
, например, употребяват израза: Мръднала му дъската, или той е малко Михал.
458.
Петте постижения
,
УС
, София, 25.11.1934г.,
Българинът
премерил 10–20 чифта чехли, но никой от тях не бил по мярка.
Българинът
излязъл обиден от дюкяна на турчина и след като се отдалечил на десетина километра разстояние, обърнал се по направление към града, вдигнал юмрук във въздуха и извикал към турчина: „Ти си човек без калъп!
459.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
Българинът
е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на
българина
, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам
българите
не могат да излязат.
Българинът
пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко".
460.
Качества на реалното
,
МОК
, София, 30.11.1934г.,
Българинът
казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо.
461.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Българинът
е свързал тия две значения.
(втори вариант)
Българите
не са разрешили този въпрос и тепърва трябва да го разрешат.
(втори вариант)
Българинът
казва „дайте го сам“.
(втори вариант)
462.
Веселие и радост
,
ООК
, София, 5.12.1934г.,
Българите
казват: „Да спи зло под камък.” И когато ти си вършиш работата, да спи дяволът.
463.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
Българинът
казва: „Не е щастието, което носи живота.“ Ами кой го носи?
464.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Българинът
казва „син“ и разбира нещо любимо, своя роден син – материално понятие.
465.
Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица
,
ООК
, София, 12.12.1934г.,
Българинът
ще каже: „Зави се.” Французинът ще каже: „Vis-a-vis.” То значи „лице срещу лице”.
Българинът
, като мислил, мислил, казал: „Много обичам жена ти.” Турчинът налага
българина
и му казва: .,Какво право имаш да обичаш жена ми?
466.
Законът на свободата
,
ООК
, София, 19.12.1934г.,
Българите
са по някой път много философи, много трезви.
Българите
казват на воловете: "Ди, ди!
467.
Погрешка и спънка
,
МОК
, София, 4.1.1935г.,
Българите
имат гласни А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ.
(втори вариант)
468.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Българинът
казва на сина си: Синко, ти трябва да намериш такава мома, на която да си готов всичко да дадеш.
469.
Правият път
,
УС
, София, 6.1.1935г.,
Българинът
ще употреби глагола, без да каже „аз“.
Българинът
гледа луната и се чуди на нея, а англичанинът казва: „Моя е луната, на мене принадлежи“.
470.
Товарене и разтоварване
,
УС
, София, 20.1.1935г.,
Българите
казват: Има въздух.
(втори вариант)
471.
Недейте се грижи за живота си
,
НБ
, София, 27.1.1935г.,
Българите
едно време пяха тъжни песни, които имат неопределени тактове, своеобразни тактове.
Българинът
винаги ще скрие половината тон.
472.
В нова окраска. Богатството на деня
,
ООК
, София, 30.1.1935г.,
Българинът
ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво,
българинът
казва, че прясно трябва да бъде.
473.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Българинът
е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде.
Българинът
е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка.
Българинът
е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде.
(втори вариант)
Българинът
е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка.
(втори вариант)
474.
Този е живият хляб
,
НБ
, София, 10.2.1935г.,
Българите
казват: Или се млад жени, или се млад калугери.
475.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
Българи
на земята колкото искаш.
(втори вариант)
476.
Развитие на справедливостта
,
ООК
, София, 27.2.1935г.,
Българинът
казва: „Аз не искам да бъда опашка." Не иска да бъде последен в живота.
477.
Благоприятната Господня година
,
НБ
, София, 17.3.1935г.,
Българите
, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка.
478.
Който се учи на словото Божие
,
НБ
, София, 31.3.1935г.,
Българите
казват: Има въздух.
479.
Двете силни точки
,
ООК
, София, 10.4.1935г.,
Българинът
има една черта.
480.
Насока отвътре
,
МОК
, София, 12.4.1935г.,
Българите
се обезсърчават някой път по единствената причина, че няма кой да сее нивите.
481.
Колко е хубава твоята любов
,
НБ
, София, 14.4.1935г.,
Българите
отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада.
482.
Един от дванадесетте
,
НБ
, София, 28.4.1935г.,
Българинът
се увлякъл в дъщерята и се опитал един ден да я докачи, стиснал ръката ѝ.
483.
Фа–фа диез / Фа и фа диез
,
МОК
, София, 31.5.1935г.,
Българинът
, дето някой път не обича да пее, той е преял.
Българинът
, като загази вече, тогава свири.
(втори вариант)
Българинът
, който някой път не обича да пее, той е преял.
(втори вариант)
484.
Каза ми всичко
,
НБ
, София, 16.6.1935г.,
Българите
имат една пословица: Три пъти мери, веднъж крой.
485.
Плащане на дългове / Изплащайте дълга си
,
УС
, София, 16.6.1935г.,
Българинът
казва: „Внеси кал, че берекет да има.“ Сега туй е външната страна.
(втори вариант)
486.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
Българинът
е много тщеславен.
(втори вариант)
487.
Бъдете като децата
,
НБ
, София, 30.6.1935г.,
Българите
казват: Или се млад жени, или се млад калугери.
488.
Начало и край / И до края, както и в началото. (Нищо няма да ви стане)
,
УС
, София, 30.6.1935г.,
Българинът
, ако направи веднъж, няма да си позволи втори път това.
(втори вариант)
489.
Към мене / Обърнете се към мене
,
УС
, София, 7.7.1935г.,
Българите
казват: „Я, ми попей сега на мене.“ Аз мога да заключа, аз не съм длъжен да ти пея по особен начин.
(втори вариант)
Българинът
е много непостоянен като народ.
(втори вариант)
Българинът
и като шие, има нещо, не достига.
(втори вариант)
490.
На утрешния ден
,
НБ
, София, 7.7.1935г.,
Българинът
Дан Колов иска да повдигне
България
пред външния свет, да покаже на другите държави какъв е
българинът
.
491.
Развързано ще бъде на небето
,
НБ
, София, 14.7.1935г.,
Българинът
го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят.
492.
Любов и служене / Любов и служене. (Чешмата в двора)
,
УС
, София, 21.7.1935г.,
Българинът
мислил– мислил и един като чел, той прави превод: опържил лука си и го изяде.
(втори вариант)
493.
Новораждане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1935г.,
Българинът
често употребява израза: „Иде ми да те изям“.
494.
Стари и нови разбирания
,
СБ
,
РБ
, София, 2.9.1935г.,
Българинът
ще постъпи точно обратно: ще остане при гостите, докато си отидат, и след това, с голямо закъснение, отива на определената среща.
495.
Скъпоценото камъче / Скъпоценното камъче под езика
,
УС
, София, 15.9.1935г.,
Българите
, когато нямат главоболие, вземат ножа, режат на големи парчета, щом му дойде бела,
българинът
казва: „Ушурджията дошъл, Иване.“ „Нека дойде“ – реже на едро.
(втори вариант)
496.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Българите
не се обичали.
497.
Изтълкувай ни тази притча!
,
НБ
, София, 29.9.1935г.,
Българите
казват: Или да обичаш, или да бягаш.
498.
Чувство на сигурност
,
МОК
, София, 4.10.1935г.,
Българинът
, когото поправят веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, най-после научи.
499.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
Българите
са го знаели това.
500.
Единият лев
,
ООК
, София, 30.10.1935г.,
Българинът
има особен характер.
501.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
Българите
имат една поговорка, че кучето от лежане умира.
Българинът
е станал Сатурнов тип, тъжен; или крайно весел, или тъжен.
502.
Плевели
,
НБ
, София, 17.11.1935г.,
Българите
, запример, имат понятие, че могат да свалят месечината на земята и да я издоят като крава.
503.
Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване
,
УС
, София, 1.12.1935г.,
Българинът
казва: „сънят ми“ и англичанинът казва: „сън“.
504.
Същественото
,
МОК
, София, 6.12.1935г.,
Българинът
някой път във възклицанието казва „ай“.
505.
Естественият език – музикалният език
,
ООК
, София, 25.12.1935г.,
Българинът
спори сега с европееца.
Българинът
казва: "Говори ми на свят, за да те разбере човек!
Българинът
казва мляко,фанцузинът казва lait, англичанинът казва milk, турчинът казва сюют.
506.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
Българите
, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после.
507.
Едно ви трябва
,
ООК
, София, 15.1.1936г.,
Българите
имат поговорка: "Ако искаш, един турчин да ти стане приятел, набий го." Щом го набиеш хубаво, онзи ти става приятел, признава те за герой.
508.
Основният тон
,
МОК
, София, 17.1.1936г.,
Българите
имат такива весели хороводни песни.
509.
Всичко, което чух
,
НБ
, София, 19.1.1936г.,
Българинът
казва, че когато на Богоявление е така хубаво, няма да има берекет, трепери
българинът
.
510.
Музикално състояние
,
МОК
, София, 24.1.1936г.,
Българите
наричат стомаха на кокошката воденичка.
511.
Царят, богатият и момата
,
МОК
, София, 6.3.1936г.,
Българите
имат един пример, той е горе долу така: Отива един беден при един богат чифликчия, че му се оплаква.
512.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Българинът
казва: „Лукова глава!
Българинът
знае да яде лука, англичанинът знае да го гледа, да говори.
513.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Българинът
казва „с-с-с“.
514.
Огънят на любовта / Силният огън
,
УС
, София, 16.2.1936г.,
Българите
са много умни, казват така: „На млади години служи на дявола, а на стари години – на Господа.“ То е пак същото.
515.
Лесният и мъчният път
,
ООК
, София, 19.2.1936г.,
Българинът
има повече време, затова туря точка и запетая.
516.
Дух и материя
,
МОК
, София, 21.2.1936г.,
Българинът
като я хване, тури я между ноктите.
517.
За да бъдете синове
,
НБ
, София, 23.2.1936г.,
Българинът
казва: От много обещания глава не боли.
518.
Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 26.2.1936г.,
Българинът
гаси свещта, половината от тях изгасил, а французинът отива и започва една по една да ги пали.
519.
Естествената мярка
,
МОК
, София, 28.2.1936г.,
Българинът
свие си джуките и казва „Бог“.
Българинът
се занимава със земеделие, със земята обича да се бори, с твърдата материя.
520.
Служене и прислужване
,
ООК
, София, 4.3.1936г.,
Българинът
казва: „Баща ми не спа снощи.“
Българинът
разбира едно, а французинът - друго.
Българинът
мисли, че не е спал, а французинът разбира друго нещо.
Българинът
казва: „Снощи баща ми не спа.“ А пък французинът казва: N'est-ce pas?
521.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 20.3.1936г.,
Българинът
го турил на опашката, англичанинът на главата.
Българинът
говори за „аз“, а произнася „ас“. Защо?
Българите
още като искат да смекчат понеже нямат „тита“, в старославянски език са имали „ь“ и „е“ (б.р.
522.
Увеличаване и размножаване
,
МОК
, София, 24.4.1936г.,
Българите
казват: „Накарай дявола на работа, да те научи на ум.“ Защо ще те научи?
523.
Правата мисъл, чувство и говор / Права мисъл, чувство и говор
,
УС
, София, 26.4.1936г.,
Българите
са посрещнали сега Дан Колов в Пловдив – повече от 10 000 души, този герой.
Българинът
, който е практичен, казва: „Цигулар къща не храни.“ Той е материалист, казва: „Ако остане светът да се поддържа с цигуларство, отиде и се не види.“ Цигулката нито оре, нито къща храни, но сватба без цигулка не става.
524.
Основната мярка
,
ООК
, София, 29.4.1936г.,
Българите
имат една поговорка, че на кокошката като припари, като наближи да снесе яйцето, тогава търси полог.
525.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
Българинът
е толкова честолюбив, горд, че всеки
българин
мисли, че е роден за министър, за цар, за какво ли не е.
Българите
имат свои песни.
Българинът
не може да разбира, как може да дига и да слага тъгите.
526.
Първата светлина
,
МОК
, София, 11.9.1936г.,
Българинът
„фа“ го взема вярно.
527.
Запалена свещ
,
ООК
, София, 23.9.1936г.,
Българите
имат един израз: „Чудни са хората!
528.
Разумните същества
,
МОК
, София, 25.9.1936г.,
Българинът
може ли да бъде горделив?
Българинът
с какво ще се похвали?
Българинът
може ли да бъде горделив?
(втори вариант)
Българинът
с какво ще се похвали ?
(втори вариант)
529.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Българите
казват: „Много честолюбив, много егоист“.
Българите
казват: “Много честолюбив, много егоист.” В егоизма две крайни неща функционират.
(втори вариант)
530.
Важността на черния дроб
,
УС
, София, 4.10.1936г.,
Българите
постъпват точно обратно: всички пият, един плаща.
Българинът
дигне чашата, изпие я, и после плаща за всичките.
(втори вариант)
Българинът
казва дръндаут, но и той не знае значението му, какво е.
(втори вариант)
531.
Алилуя
,
НБ
, София, 11.10.1936г.,
Българите
произнасят тази дума по един начин.
532.
Реалните неща в Любовта / Реалното в Любовта
,
УС
, София, 11.10.1936г.,
Българите
ако не приемат, като дойде Христос на облаците, вие, живите, ще бъдете грабнати, да идете да живеете с Него.
(втори вариант)
533.
Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство
,
УС
, София, 18.10.1936г.,
Българинът
не е точен.
Българинът
това никога няма да го направи.
(втори вариант)
534.
Гладни и сити. Единение и разединение / Гладни и сити – единение и разединение
,
МОК
, София, 15.1.1937г.,
Българите
във вторник и в петък не работят, казват: „Не върви работата“, а понеделник, сряда, четвъртък са щастливи дни.
Българите
във вторник и в петък не работят.
(втори вариант)
535.
Царството небесно
,
НБ
, София, 17.1.1937г.,
Българите
все разправят онази приказка за Настрадин Ходжа.
536.
Поводи на мисълта
,
МОК
, София, 22.1.1937г.,
Българинът
си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“.
Българинът
как е разрешил този въпрос?
Българинът
казва: „Как тъй – човекът ще го бесят!
Българите
някой път турят каймак.
(втори вариант)
Българинът
, ето как е разрешил този въпрос.
(втори вариант)
537.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Българите
казват: „Правя така“.
Българинът
е по-безличен, той туря „аз“ не отпред, а в глагола – има една буква, която показва Аз-а, т. е.
българинът
е скрил своето Аз в окончанието на глагола, много скромен е.
Българинът
казва: “Така правя.”
Българинът
не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола.
(втори вариант)
Българите
имат много земя, баща му е богат, земя има, всичко има, той напусне баща си, ходи да чука, да работи, иска да стане независим като баща си.
(втори вариант)
538.
Да сторя
,
НБ
, София, 31.1.1937г.,
Българите
пък казват: „Е, стори го вече.“ Англичаните казват: „стори“ [story], което означава „приказка“, „разказ“.
539.
Музикална забава
,
ООК
, София, 10.2.1937г.,
Българинът
казва: „Цигулар къща не гледа“.
Българинът
първоначално е бил музикален, но после изгубил нещо.
Българинът
няма Любов към Бога.
Българинът
и американецът си приличат.
Българинът
има завършено колело.
540.
В начало бе Словот
,
НБ
, София, 14.2.1937г.,
Българите
минаха досега през няколко метода на възпитание.
541.
Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия
,
УС
, София, 21.2.1937г.,
Българите
от какво се съблазняват?
(втори вариант)
542.
Път за освобождение
,
ООК
, София, 3.3.1937г.,
Българинът
казва „аз“.
543.
В начало Бог създаде небето и земята
,
НБ
, София, 7.3.1937г.,
Българите
имат eдна лоша черта: когато някой се разгневи на приятеля си, за да му отмъсти, той отива в градината му и отрязва някое плодно дръвче или го накълцва, за да изсъхне.
544.
Обмяна в Божественото / Обмяна на Божественото!
,
УС
, София, 7.3.1937г.,
Българите
мислят, че всички народи ги познават.
545.
Да направим човека по образу и подобию Нашему
,
НБ
, София, 14.3.1937г.,
Българите
пишат тази дума с три букви [азъ] (според правописните норми до 1945 г.); англичаните – с една буква [I]; французите – с три букви [moi].
546.
Плосък и объл говор
,
ООК
, София, 17.3.1937г.,
Българите
са много рязки.
547.
Основите на здравето
,
МОК
, София, 19.3.1937г.,
България
прилича на
българите
.
(втори вариант)
548.
Четирите хигиенични правила
,
МОК
, София, 26.3.1937г.,
Българите
са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка.
Българите
са много економични.
(втори вариант)
Българите
са по-економични, в малка паничка турят.
(втори вариант)
549.
Икономия в природата
,
НБ
, София, 28.3.1937г.,
Българите
даже го наричаха „Кумова слама“.
550.
Малката топлина и малката светлина
,
ООК
, София, 31.3.1937г.,
Българите
се бяха възгордели с Дан Колов, но дойде един 29 годишен Пиер.
551.
Тримата професори
,
МОК
, София, 2.4.1937г.,
Българинът
казва „о“, което значи и нула, защото по-долу от нулата не може да се слезе.
552.
Възможности в живота
,
ООК
, София, 21.4.1937г.,
Българинът
казва: „Цигулар къща не гледа“.
Българинът
като иска да се подмлади, така си пее, така свири.
553.
Умни, здрави и богати
,
ООК
, София, 28.4.1937г.,
Българите
, понеже честолюбие имат, казват, че не бил готов, затова онзи го победил.
554.
Стана невидим
,
НБ
, София, 2.5.1937г.,
България
не се нуждае от министри.
България
не се нуждае и от владици.
България
не се нуждае и от пари.
България
се нуждае само от едно нещо: тя се нуждае от любов.
България
се нуждае само от любов, от нищо друго.
Българите
не знаят, че нямат нужда и от вяра.
България
е била велика, но сега е малка.
555.
Първата песен
,
ООК
, София, 26.5.1937г.,
Българинът
казва: „Де – те“ и станало дете.
556.
Отношение на нещата
,
ООК
, София, 9.6.1937г.,
Българинът
като му стане тежко, той си поиграе.
557.
Проводници на любовта / Проводници на Неговата Любов
,
УС
, София, 13.6.1937г.,
Българите
и те мислят, и русите същото.
(втори вариант)
558.
Временно и постоянно
,
ООК
, София, 23.6.1937г.,
Българите
казват още: „Цървули няма, а гайда иска.
559.
Възлюбете Господа!
,
НБ
, София, 27.6.1937г.,
Българи
има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език.
560.
Външен и вътрешен живот / Вътрешен и външен живот
,
УС
, София, 27.6.1937г.,
Българите
се питат: Защо
България
не спечели в Балканската война.
561.
Стани
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1937г.,
Българинът
, без да разбира тази философия, той си направил кола с четири колелета.
(втори вариант)
562.
Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1937г.,
Българите
имат една възлюбена песен: “Цвете мило, цвете красно”.
(втори вариант)
Българите
и русите криво се разбират.
(втори вариант)
Българинът
, като казва “живот”, русинът разбира съвсем друго.
(втори вариант)
Българинът
разбира живот да живее, русинът разбира стомахът[1] му да яде.
(втори вариант)
563.
Съществени връзки / Четирите отношения
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1937г.,
Българинът
обича да говори за дявола.
(втори вариант)
564.
Естественият живот
,
ООК
, София, 25.8.1937г.,
Българинът
обича много да се хвали.
565.
Вътрешна обхода
,
УС
, София, 29.8.1937г.,
Българинът
е съобразителен.
(втори вариант)
Българинът
, като мине покрай някоя круша, види, че са нападали круши, ще ги събере, ще ги тури в джоба си, ще благодари.
(втори вариант)
Българинът
ще го вземе, ще го одуха.
(втори вариант)
566.
Силният / Силен в света
,
УС
, София, 5.9.1937г.,
Българинът
е практичен.
Българинът
е практичен, веднъж, ако покани, може да не е чул, ами втори път.
(втори вариант)
567.
Трите основни неща
,
ООК
, София, 8.9.1937г.,
Българинът
го пита: „Как ти е името?
568.
Камъчето под езика
,
ООК
, София, 15.9.1937г.,
Българинът
винаги като вземе своите песни, намалява „ми“-то, а увеличава „фа“-то.
Българинът
и „си“-то намалява.
569.
Любов и приравняване / Приравняване и Любов
,
УС
, София, 19.9.1937г.,
Българинът
му казал: Ела за малко да подпреш къщата и [да] подържиш гредата, докато си свърша една работа.
570.
Бал маске
,
НБ
, София, 3.10.1937г.,
Българинът
е научил работата, той работи доста добре.
Българинът
започва писмото си красиво, четливо, но към края ще го сбута, ще го изкриви.
571.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
Българите
имат друг хубав обичай – те по десет пъти ще те канят.
572.
Малките опити
,
ООК
, София, 10.11.1937г.,
Българинът
направил и казал същото, като отстъпил и на другата курна.
Българинът
все отстъпвал.
Българинът
не е взел под внимание да пази това, което му е дадено.
Българите
да имат обхода.
573.
Малките заповеди
,
НБ
, София, 28.11.1937г.,
Българите
казват: „Цигулар къща не гледа.“ Как да не гледа къща?
574.
Добрият брат и добрият баща
,
ООК
, София, 15.12.1937г.,
Българите
го мислеха това чорбаджилък, но това не е никакъв чорбаджилък.
575.
Малките неща
,
УС
, София, 26.12.1937г.,
Българинът
казва „вата“, т. е.
576.
Пред радостите и зад страданията
,
ООК
, София, 29.12.1937г.,
Българинът
взел, че обърнал французкото „N“ и направил от него „И“.
Българинът
казва: „Ти си изпил, но аз никак не съм пил, я налейте сега“.
577.
Съзвучие
,
ООК
, София, 5.1.1938г.,
Българинът
като цъкне с огнивото, изкарва една искра.
578.
Бъдете щедри
,
МОК
, София, 7.1.1938г.,
Българинът
казва „АЙ“, когато нещо се очуди, само в особени случаи.
579.
Противоречията в живота
,
МОК
, София, 14.1.1938г.,
Българите
някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко.
Българинът
ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста.
Българинът
казва: „Казвам ви“.
Българинът
казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“.
580.
Разумен и неразумен страх
,
МОК
, София, 28.1.1938г.,
Българинът
е много недоволен, песимист е.
581.
Новата любов
,
НБ
, София, 30.1.1938г.,
Българите
сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън.
582.
Лечебното действие на музиката
,
ООК
, София, 2.3.1938г.,
Българинът
с този звук означава понякой път, че една работа не е добре, че не е станала както трябва.
Българинът
туря звука „и“ понякога като коментар.
583.
Радвайте се и веселете се
,
НБ
, София, 6.3.1938г.,
Българинът
като седял, бил много умен и казва: Понеделник – поседелник, обаче
българинът
освен че не поседява, жените мажат, перат.
584.
Музикалният живот на душата
,
ООК
, София, 23.3.1938г.,
Българите
произнасят думата „аз“. /Фиг.
Българинът
е даровит много, но никога не използува дарбите си.
585.
Музикална любов
,
ООК
, София, 4.5.1938г.,
Българите
често имат един метод, който аз го харесвам.
586.
Отворени за доброто
,
УС
, София, 8.5.1938г.,
Българинът
казва: „Яж така, че ушите ти да плющят“.
Българинът
се обидил, но премълчал.
587.
Учат и страдат
,
ООК
, София, 11.5.1938г.,
Българинът
как ще каже?
Българинът
ще каже: „Хей, момче, кой е пътят?
НАГОРЕ