НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
168
резултата в
84
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Казват, че в Ню Йорк трима американски хипнотизатори заставили мислено един
банкер
да подпише чек от 15,000 долара, и той даде парите.
Вземете колко хора са подлудели от искането да станат богати; спечелят хиляда, 10 хиляди, 50 хиляди, 100 хиляди, един милион, 10 милиона – не се насищат. Трупат, трупат богатства; защо им са? Това няма никакъв вътрешен смисъл. За да се обогатят, хората почнаха сега да учат и нови начини, чрез магнетизъм и внушение да влияят на хората, да въздействат на техните мисли и действия. Едно време ходеха разбойниците из горите с пушка, сега те са сред градовете и носят със себе си други средства, за да ограбват ближните си.
Казват, че в Ню Йорк трима американски хипнотизатори заставили мислено един
банкер
да подпише чек от 15,000 долара, и той даде парите.
Начините на кражбите се измениха. Всички искат да имат тази дарба, тази власт в света; но знаете ли какво нещастие тя докарва? Привеждал съм този пример и друг път. В една стара басня се говори, че един човек искал да има такава сила в своите ръце, че каквото пипне, злато да стане. Казвал си: „Ако я придобия, за целия свят ще бъде добре“.
към беседата >>
2.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
Човек трябва да е учен, трябва да е
банкер
, за да нахрани добре това място в мозъка си.
В този случай ти веднага слизаш отгоре, започваш да мислиш за някоя хубава кокошка, за месото на някой вол, за винце, за други неща и когато всичко това напълни твоя ум, Мъдростта ти излиза. Тогава горко на онзи готвач, който не е сготвил хубаво ядене! Петдесет на сто от всички нещастия произлизат от това малко центърче. Това е епикурейство. Такива хора казват, че Животът няма смисъл.
Човек трябва да е учен, трябва да е
банкер
, за да нахрани добре това място в мозъка си.
И след като яде петдесет, шестдесет, сто и повече години, най-после това място се разваля – воденицата се поврежда, търговията престава и хората отиват на друга воденица. Понеже сме дошли на Земята, ние трябва да се стремим към своя вътрешен Божествен живот. Само в него можем да бъдем щастливи и блажени, доколкото можем да спазим Божествения закон. Мнозина се спъват от стиховете на това послание. Когато Яков говореше, той имаше един Божествен дух, имаше откровение и затова казваше тези неща.
към беседата >>
3.
Малък разбор / Лемуил
,
НБ
,
ИБ
,
БС
, София, 5.12.1918г.,
Сиромахътъ, който е въ лишения, ще търси
банкери
, да иска пари на заемъ, и пакъ ще се моли.
(втори вариант)
— Защо трѣбва да се моля? — За да пречистишъ кръвьта, мислитѣ и желанията си. Ако човѣкъ не се моли доброволно, Провидението на сила го заставя да се моли. Ще му прати нѣкаква болесть, ще го постави въ лишения и тогава насила ще се моли. Болниятъ ще вика лѣкарь и ще се моли да му помогне да оздравѣе.
Сиромахътъ, който е въ лишения, ще търси
банкери
, да иска пари на заемъ, и пакъ ще се моли.
На когото и да е, човѣкъ трѣбва да се моли. Каже ли нѣкой, че не иска да се моли на Господа, самъ ще си избере, на кого да се моли. Да се молишъ, това е необходимъ законъ. Човѣкъ трѣбва да се моли! Да се молишъ на Бога, това е все едно, да дишашъ чистъ въздухъ.
към втори вариант >>
4.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Ако
банкерът
направи една малка погрешка в изчисленията си, трябва отново да проверява сметките си.
Йоан казва: „Ако речем, че не сме сгрешили, правим Го лъжец, и Неговото Слово не е в нас." Благородството и величието на човека се заключават в това, че той съзнава погрешките си и е готов да ги изправи. Погрешките на човека не са свързани всякога с някакъв недостатък в него. Той не трябва да съжалява, че е сгрешил някъде, но да се стреми да изправи погрешките си; остави ли ги неизправени, те носят лоши последствия. Най-малката погрешка в плана на инженера може да причини голяма катастрофа. С това се обяснява срутването на къщи, на мостове, на тунели и др.
Ако
банкерът
направи една малка погрешка в изчисленията си, трябва отново да проверява сметките си.
Ще кажете, че погрешката е само в една нула. Обаче, нулата играе важна роля в числата. Нулите имат значение и в човешкия живот. Например, човек гледа през нули – очите му. Който затваря очите си не на време, прави големи грешки.
към беседата >>
Ако
банкерътъ
направи една малка погрѣшка въ изчисленията си, трѣбва отново да провѣрява смѣткитѣ си.
(втори вариант)
Иоанъ казва: „ Ако речемъ, че не сме сгрѣшили, правимъ Го лъжецъ, и Неговото Слово не е въ насъ.” Благородството и величието на човѣка се заключаватъ въ това, че той съзнава погрѣшкитѣ си и е готовъ да ги изправи. Погрѣшкитѣ на човѣка не сѫ свързани всѣкога съ нѣкакъвъ недостатъкъ въ него. Той не трѣбва да съжалява, че е сгрѣшилъ нѣкѫде, но да се стреми да изправи погрѣшкитѣ си; остави ли ги неизправени, тѣ носятъ лоши последствия. Най-малката погрѣшка въ плана на инженера може да причини голѣма катастрофа. Съ това се обяснява срутването на кѫщи, на мостове, на тунели и др.
Ако
банкерътъ
направи една малка погрѣшка въ изчисленията си, трѣбва отново да провѣрява смѣткитѣ си.
Ще кажете, че погрѣшката е само въ една нула. Обаче, нулата играе важна роля въ числата. Нулитѣ иматъ значение и въ човѣшкия животъ. Напримѣръ, човѣкъ гледа презъ нули — очитѣ му. Който затваря очитѣ си не на време, прави голѣми грѣшки.
към втори вариант >>
5.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Отиваш при един
банкер
, искаш му хиляда лева на заем.
– Той ще философства цели три хиляди години върху въпроса, съществува ли Бог, възкръснал ли е Христос, кое общество е най-добро, коя църква е най-права, как ще се спаси светът. Едно е интересно в сегашния свят: хората разискват върху много въпроси, но не и върху самата истина. Съвременните християни са подобни на литературните критици, които са готови всеки момент да критикуват някоя книга, току що излязла от печат. Светът е пълен с критици, които постоянно прелистват Божествената книга, да видят, дали подлогът и сказуемото са поставени на място. Коя е мярката, с която определяш тия неща?
Отиваш при един
банкер
, искаш му хиляда лева на заем.
Ако ти услужи, казваш, че е добър човек. Отиваш някъде на гости и те приемат добре. Ти казваш, че тия хора са добри. Това е философията на пълния и на празния стомах. Това не е оная истинска, абсолютна мярка.
към беседата >>
6.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Простите хора аз наричам
банкери
.
Ето един обикновен стих, „без смисъл“ и „без съдържание“, подобен на едно обикновено камъче, което държи богатството си не вънка, а вътре. Аз взимам думата „митар“ в съвременния език в смисъла на прости хора. Бедният и грешникът са двама братя. Бедният е лишен от пари, от злато, следователно няма средства, а богатият използва всякога бедния за работа. Грешният е човек, лишен от Мъдрост, от знания, затова и греши.
Простите хора аз наричам
банкери
.
А съвременните банкер наричам бирници: по 5%, 10% – колкото могат, събират данъците. И бирниците днес събират данъка. Всички тези митари и грешници дошли и насядали на трапезата при Христа. Може да запитате: „Как е възможно такъв Учител да позволи на подобни хора да сядат заедно с Него на трапезата? “ Под думата „трапеза“ аз разбирам училище, но не старото училище, стария завет на Мойсей, а новата школа на Христа.
към беседата >>
А съвременните
банкер
наричам бирници: по 5%, 10% – колкото могат, събират данъците.
Аз взимам думата „митар“ в съвременния език в смисъла на прости хора. Бедният и грешникът са двама братя. Бедният е лишен от пари, от злато, следователно няма средства, а богатият използва всякога бедния за работа. Грешният е човек, лишен от Мъдрост, от знания, затова и греши. Простите хора аз наричам банкери.
А съвременните
банкер
наричам бирници: по 5%, 10% – колкото могат, събират данъците.
И бирниците днес събират данъка. Всички тези митари и грешници дошли и насядали на трапезата при Христа. Може да запитате: „Как е възможно такъв Учител да позволи на подобни хора да сядат заедно с Него на трапезата? “ Под думата „трапеза“ аз разбирам училище, но не старото училище, стария завет на Мойсей, а новата школа на Христа. Христовите ученици представляват първите ученици на новото училище, на новия завет.
към беседата >>
Първият, който взел короната, станал цар, вторият –
банкер
, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното зърно, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо.
тия съсловия, да си изберат кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона. Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето. Кой от тях е спечелил? Вие сте умни, как бихте разрешили тази гатанка?
Първият, който взел короната, станал цар, вторият –
банкер
, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното зърно, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо.
Всички тия хора са спечелили по нещо, а този, който взел яйцето, не спечелил, както другите, защото деветте души придобили по един занаят. Последният мислил какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи. Наглед туй яйце нямало никаква цена. Най-после му дошло на ума да го тури под някоя кокошка, да види дали може да се измъти. И наистина, от яйцето се измътил най-красивият петел, който обаче бил много лаком и затова никои кокошки и петли не го искали в тяхното съдружие.
към беседата >>
Аз познавам два вида царе,
банкери
и генерали.
Какво означава падането? Ако слънчевите лъчи не бяха падали, какво щеше да стане със земята? Съвременният християнски свят е пълен с противоречия и заблуждения, а няма учители, които да обяснят правилно нещата, както са в природата. Например, някой говори, че трябва да бъдеш много мъдър, много умен, да станеш цар; друг казва, че за да може да управлява човек, трябва да бъде много богат; трети казват, че човек трябва да бъде генерал, за да управлява народа си. Но смисълът на живота не във всички тези неща.
Аз познавам два вида царе,
банкери
и генерали.
Познавам генерали, които воюват, без да избиват хората, и ние, в съвременното общество, имаме по-голяма нужда от тях. Някои казват, че на нас не ни трябват генерали. Не, трябват ни, само че правилно да си изпълняват дълга. А който завижда на богатия и иска да вземе неговото място, това не е разрешение на въпроса. Двама или трима души не могат, според мене, да носят една сабя, така че този, който е роден за генерал, ще изпълнява своята служба.
към беседата >>
7.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Преди години, връщайки се от село Княжево, видях в трамвая един
банкер
и го чух да се оплаква на своя приятел, че от известно време не му давали да яде нищо, освен да пие по малко мляко.
" Отговарям: това е философията на стомаха. Казвате: "Да уредим обществения живот". Да, да уредим обществения стомах, това вие мислите. Разстрои ли се стомахът ви, разстройват се общественият и политическият живот. Питайте някой лекар като се разстрои стомахът на някого, има ли възможност да философства и политиканства.
Преди години, връщайки се от село Княжево, видях в трамвая един
банкер
и го чух да се оплаква на своя приятел, че от известно време не му давали да яде нищо, освен да пие по малко мляко.
Другарят му го пита: - Ами защо така, нали ти си господар на себе си? - Да, но разстроен ми е стомахът. - Е, като е така, ще носиш последствията. Като чува, че стомахът го боли, отстъпва пред всякаква друга философия.
към беседата >>
8.
Десен и ляв път
,
НБ
,
ИБ
, Сливен, 13.6.1920г.,
Учителят разказва примера за двамата руски
банкери
, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая.
От силата се родило насилието, от мъдростта се родили знанията; от славата всички започнали да се стремят в разни посоки. На дъното на котела останала почивката. Бог я задържал за Себе Си. В света няма почивка. Трябва да отидем при Господа, за да почиваме.
Учителят разказва примера за двамата руски
банкери
, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая.
Той чел много книги според баса и най-после почнал да чете Евангелието. След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие. Оставало му само един ден, за да изпълни 14 години. Написал записка, че излиза от затвора 24 часа по-рано, че се отказва от трите милиона рубли, защото не е в тях щастието и през прозореца избягал. Другият басист, с когото се басирал, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си.
към беседата >>
9.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Учителят разказва следния пример: Един бедняк в Австрия пожелал да отиде в Америка и като нямал средства, потърсил такива у един
банкер
, комуто поискал хиляда крони.
-Защото, като са срещнали на пътя си мравка, не са й сторили път. В гробищата и владици, и попове, и царе, и богати - все са фалирали. Досега не са си уредили живота много, но за в бъдеще ще го уредят само като спазват закона на любовта. Всеки живот трябва да бъде на мястото си. Вторият закон е добър за нашата душа.
Учителят разказва следния пример: Един бедняк в Австрия пожелал да отиде в Америка и като нямал средства, потърсил такива у един
банкер
, комуто поискал хиляда крони.
Последният казал в себе си: "На много души помагах, давах в заем, но не ми ги върнаха, ще дам и на тоя бедняк хиляда крони." Бедният взел парите и заминал за Америка. В това време банкерът изгубил цялото си състояние. След петнадесет години бившият бедняк се завърнал в Австрия голям богаташ, потърсил банкера и го намерил в най-окаяно материално състояние. И вместо дадените му в заем хиляда крони връща на бедняка банкер петнайсет хиляди крони. Божественият закон е: всяко добро, сторено в името на любовта, не се забравя никога.
към беседата >>
В това време
банкерът
изгубил цялото си състояние.
Досега не са си уредили живота много, но за в бъдеще ще го уредят само като спазват закона на любовта. Всеки живот трябва да бъде на мястото си. Вторият закон е добър за нашата душа. Учителят разказва следния пример: Един бедняк в Австрия пожелал да отиде в Америка и като нямал средства, потърсил такива у един банкер, комуто поискал хиляда крони. Последният казал в себе си: "На много души помагах, давах в заем, но не ми ги върнаха, ще дам и на тоя бедняк хиляда крони." Бедният взел парите и заминал за Америка.
В това време
банкерът
изгубил цялото си състояние.
След петнадесет години бившият бедняк се завърнал в Австрия голям богаташ, потърсил банкера и го намерил в най-окаяно материално състояние. И вместо дадените му в заем хиляда крони връща на бедняка банкер петнайсет хиляди крони. Божественият закон е: всяко добро, сторено в името на любовта, не се забравя никога. Доброто - добро ражда; и злото - зло ражда. Този е законът за доброто към ближния.
към беседата >>
След петнадесет години бившият бедняк се завърнал в Австрия голям богаташ, потърсил
банкера
и го намерил в най-окаяно материално състояние.
Всеки живот трябва да бъде на мястото си. Вторият закон е добър за нашата душа. Учителят разказва следния пример: Един бедняк в Австрия пожелал да отиде в Америка и като нямал средства, потърсил такива у един банкер, комуто поискал хиляда крони. Последният казал в себе си: "На много души помагах, давах в заем, но не ми ги върнаха, ще дам и на тоя бедняк хиляда крони." Бедният взел парите и заминал за Америка. В това време банкерът изгубил цялото си състояние.
След петнадесет години бившият бедняк се завърнал в Австрия голям богаташ, потърсил
банкера
и го намерил в най-окаяно материално състояние.
И вместо дадените му в заем хиляда крони връща на бедняка банкер петнайсет хиляди крони. Божественият закон е: всяко добро, сторено в името на любовта, не се забравя никога. Доброто - добро ражда; и злото - зло ражда. Този е законът за доброто към ближния. Аз ви препоръчвам следния метод.
към беседата >>
И вместо дадените му в заем хиляда крони връща на бедняка
банкер
петнайсет хиляди крони.
Вторият закон е добър за нашата душа. Учителят разказва следния пример: Един бедняк в Австрия пожелал да отиде в Америка и като нямал средства, потърсил такива у един банкер, комуто поискал хиляда крони. Последният казал в себе си: "На много души помагах, давах в заем, но не ми ги върнаха, ще дам и на тоя бедняк хиляда крони." Бедният взел парите и заминал за Америка. В това време банкерът изгубил цялото си състояние. След петнадесет години бившият бедняк се завърнал в Австрия голям богаташ, потърсил банкера и го намерил в най-окаяно материално състояние.
И вместо дадените му в заем хиляда крони връща на бедняка
банкер
петнайсет хиляди крони.
Божественият закон е: всяко добро, сторено в името на любовта, не се забравя никога. Доброто - добро ражда; и злото - зло ражда. Този е законът за доброто към ближния. Аз ви препоръчвам следния метод. Вие сте болни, нямате апетит, не можете да спите и т.н.
към беседата >>
10.
Съвети от Учителя
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Някои просят, а не искат да работят - те са
банкери
от старо време, които сега искат по стари сметки със скъсани тефтери.
Така е и за зло, и за добро. Неотменен закон е, като дойдем до тоя Божествен закон - за него изключения няма. Има правила за прилагането на тоя закон в разни случаи. Например иска ти някой в заем пари, да си направи нови дрехи, а ти нямаш хляб - това е лукс. Иска ти някой в заем, да си купи нови столове, а ти се нуждаеш от друго нещо, което ти е необходимост - не ще му помогнеш.
Някои просят, а не искат да работят - те са
банкери
от старо време, които сега искат по стари сметки със скъсани тефтери.
На искрено нуждаещите се небето ще помогне. Има хора ясновидци, които виждат лошата обстановка на някои, отиват и уреждат работата му: например изплащат полицата му, без той да знае. Ако някой карат в затвора, не отивай да го освобождаваш, не му давай пари, защото в затвора ще му ги вземат, но когато излезе от затвора, тогава иди и му предлагай работа, да го назначат например чиновник. Нека си понесе кармата. Докато е в затвора, давай му само храна, облекло и го назидавай.
към беседата >>
11.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Всички, които заемат пари от
банкери
с кратки срокове, не прокопсват.
(втори вариант)
Докато една мисъл не порасне, не започне да се развива, не цъвне, не завърже, не даде плод, и тоя плод не узрее, не я бутайте: не може да се познае, дали е божествена или не, не може да познаете божествената истина, която е вложена в нея. А за това нещо е необходимо време. Времето е израз на истината. дето няма Време, няма истина. Лъжата всякога съкращава времето.
Всички, които заемат пари от
банкери
с кратки срокове, не прокопсват.
ТЕ си променят полиците на Всеки три месеца. Износно е полиците да бъдат с дълги срокове. В съвременната мисъл всички учения имат къси срокове. Ние не вярваме в късите срокове, а вярваме само в дългите срокове. Ние считаме дългия срок за едно закръглено движение на енергията вътре в душата.
към втори вариант >>
12.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
В това отношение англичаните приличат на
банкери
, които, колкото повече дават, толкова повече взимат.
Работите на България щяха да се оправят много скоро. Какво правят българите днес? – Изпращат комисии в Англия, дано някак се оправят работите им. С комисии нищо не може да се постигне. Англичаните от време-навреме им отварят по едно малко прозорче, отдето иде малко светлина.
В това отношение англичаните приличат на
банкери
, които, колкото повече дават, толкова повече взимат.
Бог е поставил българите на тясно, за да се научат да мислят право. Всеки сам трябва да се изправи. Казвам: Не очаквайте от никого нищо. Бъдете доволни на това, което Бог ви е дал. Уповавайте само на Бога.
към беседата >>
Тѣ мязатъ на
банкери
, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ.
(втори вариант)
Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега. А какво правятъ българитѣ днесъ? Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ ѝ. Но съ това нѣма да направятъ нищо. Англичанитѣ ѝ даватъ по малко, отварятъ ѝ по едно прозорче.
Тѣ мязатъ на
банкери
, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ.
Това положение, въ което се намиратъ българитѣ, е споредъ единъ законъ, по който Господь ги е поставилъ на тѣсно, за да се научатъ въ бѫдеще да мислятъ правилно. Всѣки себе си трѣбва да поправи! Бихъ ви казалъ слѣдното: Не очаквайте отъ никого нищо, бѫдете доволни отъ това, което Господь ви е далъ, уповайте само на Бога, станете силни вѫтрѣ въ себе си и съ това ще се прояви у васъ единъ тласъкъ, който ще поправи всичко. Ще кажете: „Това не можемъ да направимъ сега“. А като бѣхте на фронта, много нѣщо направихте, тамъ бѣхте герои.
към втори вариант >>
13.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Тропа на вратата на един
банкер
, но не му се отваря.
Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си.
Тропа на вратата на един
банкер
, но не му се отваря.
Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха.
към беседата >>
Банкерът
му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем.
– Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря.
Банкерът
му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем.
Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата.
към беседата >>
Събира се съ голѣмци,
банкери
и казва: „Искамъ да се запозная съ богати хора.“ – Защо?
(втори вариант)
Христосъ ги запита: „Това ли ви съблазнява? “ Еднитѣ си заминаха, а на тѣзи, които останаха, Христосъ каза: „Не говоря буквално за плътьта и кръвьта си, а Духътъ, който работи въ тѣзи думи, съдържа живота въ себе си“. Вие ще кажете: „А добихме се сега до една истина“. Не, вие се лъжете още, не се лъжѐте. Срѣщали ли сте нѣкой бѣднякъ, задлъжнѣлъ около 20 000 лева, търси пари на заемъ, напеченъ е човѣкътъ, обикаля около хората, много любезенъ съ всички, но все мазни риби търси.
Събира се съ голѣмци,
банкери
и казва: „Искамъ да се запозная съ богати хора.“ – Защо?
– „Дотегнаха ми сиромаситѣ! “ А то е, за да намѣри отъ нѣкѫдѣ пари на заемъ, да изплати дълговетѣ си. Видишъ го нѣкой пѫть, слѣди нѣкой богаташъ и си казва: „Този човѣкъ ще ми изплати дълговетѣ“. Потропа на вратата му, не се отваря. Банкерътъ отвѫтрѣ му казва: „Господине, не мога да ви дамъ пари на заемъ, защото не сте намѣрили правата врата, а пари се даватъ само на човѣкъ, който влиза прѣзъ правата врата; вие сте влѣзли прѣзъ задната врата, затова моля ви се, излѣзте!
към втори вариант >>
Банкерътъ
отвѫтрѣ му казва: „Господине, не мога да ви дамъ пари на заемъ, защото не сте намѣрили правата врата, а пари се даватъ само на човѣкъ, който влиза прѣзъ правата врата; вие сте влѣзли прѣзъ задната врата, затова моля ви се, излѣзте!
(втори вариант)
Събира се съ голѣмци, банкери и казва: „Искамъ да се запозная съ богати хора.“ – Защо? – „Дотегнаха ми сиромаситѣ! “ А то е, за да намѣри отъ нѣкѫдѣ пари на заемъ, да изплати дълговетѣ си. Видишъ го нѣкой пѫть, слѣди нѣкой богаташъ и си казва: „Този човѣкъ ще ми изплати дълговетѣ“. Потропа на вратата му, не се отваря.
Банкерътъ
отвѫтрѣ му казва: „Господине, не мога да ви дамъ пари на заемъ, защото не сте намѣрили правата врата, а пари се даватъ само на човѣкъ, който влиза прѣзъ правата врата; вие сте влѣзли прѣзъ задната врата, затова моля ви се, излѣзте!
“ Всички Христови ученици, които бѣха влѣзли презъ задната врата, излѣзоха навънъ. Този родъ ученици въ врѣмето на Христа бѣха малко, но сега се наплодиха. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ Христови ученици, които влѣзоха прѣзъ задната врата. Тѣ говорятъ за небето, да имъ се простятъ грѣховетѣ, но по кой начинъ да се простятъ грѣховете имъ?
към втори вариант >>
14.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Банкерът
някога оскубва клиента си – това нищо не значи, но някога му помага.
Затова го наричат първият учител на човечеството. Той е господар на всички банки. Има ли нещо лошо в това? Банките услужват на хората, дават им пари на заем. Те плащат лихви на парите, но поне колелото се върти.
Банкерът
някога оскубва клиента си – това нищо не значи, но някога му помага.
Който е влязъл в пътя, трябва да престане да се занимава с дявола, да не мисли, че е лош. Значи дяволът е лош, а ти си добър. Вие трябва да изучавате силите на злото, да ги хармонизирате. Използвайте само ония от тях, които са в хармония с вас. Не се страхувайте от силите на злото, но работете с тях, да ги превърнете в положителни.
към беседата >>
Той като нѣкой
банкеринъ
дава пари съ лихва, а самъ не работи.
(втори вариант)
Изучавали ли сте вие какво нѣщо е злото като стремежъ, злото като чувство, злото като сила в свѣта? Вие тукъ се нахвърляте на дявола и казвате: „Този пусти дяволъ, дѣ се яви въ свѣта? Той разбърка всичко.“ Защо да е пустъ? Знаете ли защо го наричатъ „пустъ“? – Защото той на хората умъ дава, а самъ не работи.
Той като нѣкой
банкеринъ
дава пари съ лихва, а самъ не работи.
5–10–1000%, мога да ви кажа, че дяволътъ и дѣте бръсне. Нѣкои казватъ: „Какво е дявола? “ – Банкеринъ и то първокачественъ, такъвъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ. Въ всички съврѣменни банки той е великия учитель. Какво лошо има въ тѣзи банки?
към втори вариант >>
“ –
Банкеринъ
и то първокачественъ, такъвъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ.
(втори вариант)
Знаете ли защо го наричатъ „пустъ“? – Защото той на хората умъ дава, а самъ не работи. Той като нѣкой банкеринъ дава пари съ лихва, а самъ не работи. 5–10–1000%, мога да ви кажа, че дяволътъ и дѣте бръсне. Нѣкои казватъ: „Какво е дявола?
“ –
Банкеринъ
и то първокачественъ, такъвъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ.
Въ всички съврѣменни банки той е великия учитель. Какво лошо има въ тѣзи банки? Нали услужватъ на свѣта? Взиматъ лихви, но сѫщеврѣменно каратъ това колело да върви. Този банкеринъ може да ви оскуби понѣкога, но нѣкой пѫть може да ви помогне, това нищо не значи.
към втори вариант >>
Този
банкеринъ
може да ви оскуби понѣкога, но нѣкой пѫть може да ви помогне, това нищо не значи.
(втори вариант)
“ – Банкеринъ и то първокачественъ, такъвъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ. Въ всички съврѣменни банки той е великия учитель. Какво лошо има въ тѣзи банки? Нали услужватъ на свѣта? Взиматъ лихви, но сѫщеврѣменно каратъ това колело да върви.
Този
банкеринъ
може да ви оскуби понѣкога, но нѣкой пѫть може да ви помогне, това нищо не значи.
И тъй, онѣзи, които сѫ влѣзли въ пѫтя, трѣбва да напуснатъ това старо вѣрване, да казватъ че дяволътъ е лошъ, а ние добри. Ние трѣбва да научимъ тѣзи сили, да видимъ кои сѫ въ хармония, кои въ дисхармония съ насъ. Сега ще напрегнете ума си малко повече, т.е. нѣма да се тревожите. Съврѣменнитѣ хора казватъ, че човѣкъ отъ много мисъль се разваля.
към втори вариант >>
Мисъльта на Ивана, на Стояна, на нѣкой
банкеринъ
, тя е написана.
(втори вариант)
А онѣзи птици, които иматъ желание да залавятъ нѣщо, тѣхниятъ носъ е завъртянъ. Не искамъ сега вие да правите своитѣ заключения, но ви казвамъ, че всѣкога една крайно лоша черта ще се отбѣлѣжи въ вашия носъ, въ неговата широчина и дължина. Това ще се отбѣлѣжи не само на носа, но и всички ваши мисли и чувства ще иматъ сѫщия ефектъ. Всѣки, който погледне на вашитѣ мисли, ще познае въ какъвъ умъ и въ какво сърце сѫ родени. Знайте, че всѣка ваша мисъль, която е излѣзла отъ васъ, има свой ефектъ въ вашия умъ.
Мисъльта на Ивана, на Стояна, на нѣкой
банкеринъ
, тя е написана.
Като казва Христосъ, че нѣма въ свѣта скрито-покрито, това е вѣрно. Единъ день, като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще си кажете: „Какво ще правимъ? “ – Ще изучавате вашитѣ мисли отъ хиляди поколѣния, какъ сте живѣли. И слѣдъ като проучите и двѣтѣ страни на живота си и доброто и лошото и намѣрите всички причини, тогава ще ви проводятъ пакъ на земята. Нѣкои проповѣдватъ сега лесно учение, да дойде Христосъ, да заличи всичкитѣ ви грѣхове.
към втори вариант >>
15.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Беден човек отишъл при един
банкер
да иска пари на заем и му казал: „Господине, погледни ме в лицето и кажи, колко пари можеш да ми дадеш“.
Добре е да четете книгите на тоя Учител, но за да ги разберете трябва да се върнете назад, до времето, когато е живял Той, да схванете неговото състояние, когато е предавал своите мисли. И тъй, добре е да четете, какво е говорил Учителят, но по-добре е да Го слушате като говори. Добре е да четете книгата на природата, но по-добре е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, добре е да разбирате смисъла на това, което тя е говорила. Ето защо, ако описваш добрия човек, ще го опишеш точно, с всички подробности на неговата форма и черти.
Беден човек отишъл при един
банкер
да иска пари на заем и му казал: „Господине, погледни ме в лицето и кажи, колко пари можеш да ми дадеш“.
Банкерът го изгледал внимателно и казал: „Давам ти хиляда лева“. Значи бедният вдъхнал доверие на банкера за хиляда лева. На едного даваш само десет лева, на друг – само един лев – толкова доверие ти вдъхват. – Реално нещо ли е вътрешното доверие? – Реално.
към беседата >>
Банкерът
го изгледал внимателно и казал: „Давам ти хиляда лева“.
И тъй, добре е да четете, какво е говорил Учителят, но по-добре е да Го слушате като говори. Добре е да четете книгата на природата, но по-добре е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, добре е да разбирате смисъла на това, което тя е говорила. Ето защо, ако описваш добрия човек, ще го опишеш точно, с всички подробности на неговата форма и черти. Беден човек отишъл при един банкер да иска пари на заем и му казал: „Господине, погледни ме в лицето и кажи, колко пари можеш да ми дадеш“.
Банкерът
го изгледал внимателно и казал: „Давам ти хиляда лева“.
Значи бедният вдъхнал доверие на банкера за хиляда лева. На едного даваш само десет лева, на друг – само един лев – толкова доверие ти вдъхват. – Реално нещо ли е вътрешното доверие? – Реално. То почива на известни закони.
към беседата >>
Значи бедният вдъхнал доверие на
банкера
за хиляда лева.
Добре е да четете книгата на природата, но по-добре е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, добре е да разбирате смисъла на това, което тя е говорила. Ето защо, ако описваш добрия човек, ще го опишеш точно, с всички подробности на неговата форма и черти. Беден човек отишъл при един банкер да иска пари на заем и му казал: „Господине, погледни ме в лицето и кажи, колко пари можеш да ми дадеш“. Банкерът го изгледал внимателно и казал: „Давам ти хиляда лева“.
Значи бедният вдъхнал доверие на
банкера
за хиляда лева.
На едного даваш само десет лева, на друг – само един лев – толкова доверие ти вдъхват. – Реално нещо ли е вътрешното доверие? – Реално. То почива на известни закони. По интуиция човек познава дали длъжникът ще го излъже или не.
към беседата >>
16.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както
банкерът
различава златните монети от фалшивите.
да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква.
Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както
банкерът
различава златните монети от фалшивите.
И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи. Това е факт. Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи. Тогава родителите се разбират. Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор.
към беседата >>
17.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Двама, които се целуват, приличат на двама
банкери
, които оперират със своите капитали в една и съща къща; непременно там ще има ританица.
Когато ви питат: „Може ли двама души да се целуват едновременно? “ Не може, то е немислимо. Или мъжът ще целува, или жената; или братът, или сестрата; или господарят, или слугата. Такъв е законът. Двама, които се целуват едновременно, не разбират този закон, и от такава целувка не може да има никакви добри резултати.
Двама, които се целуват, приличат на двама
банкери
, които оперират със своите капитали в една и съща къща; непременно там ще има ританица.
Сега у вас от това се поражда едно криво разбиране. Не е въпросът кой те е целунал, а кого си целунал – това е въпросът. Аз не говоря за това, кой те е целунал, а въпросът е – кого си целунал. Дяволът целува. Когато някой пита кой те е целунал, подразбирам злото, а кого си целувал – подразбирам Господа.
към беседата >>
18.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
Минава някой
банкер
, ходи, но цял тефтер има около главата му, той си мисли кой има да му дава.
Кои хора оглупяват? Хората на еднообразието. И когато искат да хипнотизират един човек, по този начин го хипнотизират: вземат един светъл кръг и го въртят дълго време и той ще се хипнотизира. И аз казвам: съвременните хора са хипнотизирани от парите. Парите се въртят около тях.
Минава някой
банкер
, ходи, но цял тефтер има около главата му, той си мисли кой има да му дава.
Ходи, върви и все тефтерът му е в главата. Срещнеш някой учен, и той тефтери носи. Срещнеш някой богослов, писал някое съчинение, и той го носи в главата си. Някой философ съчинил някоя нова теория, проповядва, че тя е най-правата, и той си маха главата; друг направил някое ново изобретение и прочие. И всички мислят, че това, което те имат, като влезе в света, ще се оправи.
към беседата >>
19.
Връзки на знанието
,
МОК
, София, 31.5.1922г.,
Да допуснем, който няма пари отива при един
банкерин
, който дава пари на заем, в този случай той обича
банкерина
, взема, а
банкеринът
, който е обичан – дава.
Граничната любов трябваше да развиете. Какво нещо е граничната любов? Щом се казва: защо трябва да се люби и защо трябва да ни любят, ще кажете тъй: граничната любов, която е с граници. Ами че тъй, защото вие смесвате две идеи: едната е безграничната, другата е граничната. Тогава каква съвместимост има?
Да допуснем, който няма пари отива при един
банкерин
, който дава пари на заем, в този случай той обича
банкерина
, взема, а
банкеринът
, който е обичан – дава.
Банкеринът не обича. Който иде, той е активен, той иска, той е, който атакува. Туй ви го давам като една аналогия на вашите чувства. Защото вие, като ученици на окултната наука, ако не анализирате вашите чувства правилно. /Дали схващате нещата правилно или не/, вие няма да имате резултати.
към беседата >>
Банкеринът
не обича.
Какво нещо е граничната любов? Щом се казва: защо трябва да се люби и защо трябва да ни любят, ще кажете тъй: граничната любов, която е с граници. Ами че тъй, защото вие смесвате две идеи: едната е безграничната, другата е граничната. Тогава каква съвместимост има? Да допуснем, който няма пари отива при един банкерин, който дава пари на заем, в този случай той обича банкерина, взема, а банкеринът, който е обичан – дава.
Банкеринът
не обича.
Който иде, той е активен, той иска, той е, който атакува. Туй ви го давам като една аналогия на вашите чувства. Защото вие, като ученици на окултната наука, ако не анализирате вашите чувства правилно. /Дали схващате нещата правилно или не/, вие няма да имате резултати. Ще бъде смешно като ме срещне някой и ми каже: защо не ме гледаш.
към беседата >>
Когато нямате пари, вие отивате при
банкера
, искате от него заем - в случая
банкерът
дава, а вие вземате;
банкерът
е пасивната страна, а вие, които идвате отвън, активната.
(втори вариант)
Такава е разликата и между двете положения, които по-рано разгледахме - да обичаш и да те обичат. Като разглеждате Любовта идейно, вие трябва да се спрете върху най-малката любов - най-малката любов е граничната. Щом става въпрос защо трябва да ни любят и защо трябва да любим, това е граничната любов, т.е. любов с граници. Вие смесвате граничната с Безграничната Любов, а те коренно се различават.
Когато нямате пари, вие отивате при
банкера
, искате от него заем - в случая
банкерът
дава, а вие вземате;
банкерът
е пасивната страна, а вие, които идвате отвън, активната.
Вие атакувате неприятеля си, а той или дава нещо, или отблъсква. Този пример обяснява степента и характера на вашите чувства. Като ученици на окултна школа, вие трябва да анализирате чувствата си, да знаете с какъв материал разполагате, а оттам да предвиждате какви резултати ще имате. Докато не схване тези неща, човек ще изпада в смешни положения: ще го срещне някой и ще го пита: „Защо не ме гледаш? " - как ще ви гледа този човек, ако е сляп, а ако и вие сте слепи, как ще се гледате?
към втори вариант >>
20.
Деятелност на сърцето
,
МОК
, София, 2.8.1922г.,
Не, този
банкерин
да го впрегнат да оре, да копае, та така ще види, ще има един правилен начин как се добива богатство.
Ще имате математически данни, за да работите. После, забележете дали ритъмът на сърцето ви е равномерен или кратък. Някой път сърцето ви бие на дълъг ритъм, но има бърз и кратък ритъм. Правете наблюдения, ще се научите да наблюдавате. Тъй умът ви ще има една конкретна опора, защото както във всяко схоластическо учение, вие ще станете като банки, които като вземат парите, не знаят как се добиват, а само боравят с хиляди.
Не, този
банкерин
да го впрегнат да оре, да копае, та така ще види, ще има един правилен начин как се добива богатство.
А сега вие казвате: „Имам хиляда, две хиляди, 10 000 лева“. Не, опасно е това богатство, опасен е този приход. Та ще наблюдавате и изучавате сърцето, като докарате нещата до крайност. Добре, сега върху упражненията ще се постарая да ви дам по астрален начин едни малки упътвания. Гледайте да се пробуди съзнанието ви.
към беседата >>
Не станете ли
банкери
, ще копаете, ще орете, ще сеете на нивата, за да научите как се събира богатството.
(втори вариант)
Когато развивате темата за окото, мислете добре върху благата, които придобивате чрез него; мислете върху благата, които придобивате чрез сърцето. Правете научни наблюдения върху себе си, за да различавате състоянията, които преживявате, а също така и отраженията на тия състояния върху вас. Например бройте колко пъти бие сърцето ви, когато сте в добро разположение на духа; после бройте колко пъти бие сърцето ви при голяма радост и при голяма скръб, интересно е да видите как пулсът варира при различните състояния, които минавате - по този начин ще извадите ред математически данни, с които ще можете да работите. После следете ритъма на сърцето си - дали е равномерен, или не, дали е дълъг, или къс; по ритъма на сърцето ще определяте състоянията си. Само така вие ще се доберете до конкретни данни, които ще можете да приложите в живота си, иначе само ще събирате богатства, ще ги слагате в банки, ще ги броите, без да знаете как се придобиват тези богатства.
Не станете ли
банкери
, ще копаете, ще орете, ще сеете на нивата, за да научите как се събира богатството.
Който не е събирал това богатство с труд, с усилия, той може само да се хвали с него, че има на разположение еди-колко си хиляди лева, но това богатство е опасно. За вас, като окултни ученици, на които се дават много знания, има опасност от пресищане, от разсейване. Когато се преподават много предмети, вниманието на ученика може да се отвлече, вследствие на което много неща няма да чуе, да разбере или да възприеме; външно ще чува, но вътрешно няма да възприема - при това положение колкото и да се говори на човека, той няма да разбира. Той ще прилича на млад момък, който е определил среща на своята възлюбена и мисли само за предстоящата среща: каквото и да му се говори, той все за срещата ще мисли. В същото положение се намира и гладният: вие му говорите това-онова, той все за ядене мисли.
към втори вариант >>
21.
Възлюби го
,
НБ
, София, 22.10.1922г.,
Онзи
банкер
, сарафин, лихвар, който е турил фирмата, казва: Ние сме хора, услужваме на нуждаещите се.
Това търсят хората. Или, както казват, да имаш някое протеже. Такъв приятел, като заеме висока служба, грижи се за тебе, услужва ти на всяко време. Той може да ти бъде на разположение само ако те е възлюбил. Обаче, има и други услуги.
Онзи
банкер
, сарафин, лихвар, който е турил фирмата, казва: Ние сме хора, услужваме на нуждаещите се.
И че правят добро. Който има нужда да си прави къща или да жени дъщеря си, обръща се към тях. Те казват: Може да ви услужим, ние сме много услужливи хора. Лихварят е много услужлив, но ти казва на ухото: Аз ще ти дам на заем, но с 45% лихва. Ти казваш: Как, с 45% лихва?
към беседата >>
22.
Нагласяване на силите
,
МОК
, София, 1.11.1922г.,
Той отива при един
банкер
и взима десет хиляди лева на заем.
Запример хората имат известни морални възгледи за правото, за отрицателните и положителните величини и с оглед на своите възгледи се произнасят за нещата. Някои поддържат, че отрицателните величини не могат да се превърнат в положителни. Обаче това не е вярно. При известни условия отрицателните величини могат да се превърнат в положителни. Запример един човек има една малка сума в себе си, но му трябват още десет хиляди лева.
Той отива при един
банкер
и взима десет хиляди лева на заем.
Банкерът е имал на разположение сто хиляди лева, но като е дал от тях десет хиляди лева, в касата му са останали сто хиляди минус десет хиляди лева. Онзи пък, който е имал една малка сума, прибавя към нея десет хиляди лева и сумата му се увеличава. Обаче след време дохожда падежа на полицата и той трябва да плаща. Като изплати дълга си, останалите му пари са минус десет хиляди лева. В този случай в касата на банкера сумата се увеличава с плюс десет хиляди лева.
към беседата >>
Банкерът
е имал на разположение сто хиляди лева, но като е дал от тях десет хиляди лева, в касата му са останали сто хиляди минус десет хиляди лева.
Някои поддържат, че отрицателните величини не могат да се превърнат в положителни. Обаче това не е вярно. При известни условия отрицателните величини могат да се превърнат в положителни. Запример един човек има една малка сума в себе си, но му трябват още десет хиляди лева. Той отива при един банкер и взима десет хиляди лева на заем.
Банкерът
е имал на разположение сто хиляди лева, но като е дал от тях десет хиляди лева, в касата му са останали сто хиляди минус десет хиляди лева.
Онзи пък, който е имал една малка сума, прибавя към нея десет хиляди лева и сумата му се увеличава. Обаче след време дохожда падежа на полицата и той трябва да плаща. Като изплати дълга си, останалите му пари са минус десет хиляди лева. В този случай в касата на банкера сумата се увеличава с плюс десет хиляди лева. Когато става въпрос за парични взимания — давания, хората се натъкват на ред престъпления.
към беседата >>
В този случай в касата на
банкера
сумата се увеличава с плюс десет хиляди лева.
Той отива при един банкер и взима десет хиляди лева на заем. Банкерът е имал на разположение сто хиляди лева, но като е дал от тях десет хиляди лева, в касата му са останали сто хиляди минус десет хиляди лева. Онзи пък, който е имал една малка сума, прибавя към нея десет хиляди лева и сумата му се увеличава. Обаче след време дохожда падежа на полицата и той трябва да плаща. Като изплати дълга си, останалите му пари са минус десет хиляди лева.
В този случай в касата на
банкера
сумата се увеличава с плюс десет хиляди лева.
Когато става въпрос за парични взимания — давания, хората се натъкват на ред престъпления. В какво се заключават тия престъпления? Който дава пари на заем, той създава условия за престъпления. Защо? Защото онзи, който е взел парите и не може да ги върне на време, се принуждава да лъже. Който връща парите навреме, минава за честен човек.
към беседата >>
23.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Например, искаш да вземеш от някой
банкер
пари на заем.
Значи, даден човек може да се развива при възможности в първа степен. Това значи, да се движиш по права линия, без да изкривиш пътя си. Правата линия означава правия живот. Като живееш право, ще насочиш идеите си в права линия. Това подразбира да имаш отношение само към едно лице и само с него да се занимаваш.
Например, искаш да вземеш от някой
банкер
пари на заем.
Каквото и да правиш, мисълта ти ще бъде заета само с едно, как да вземеш парите. Щом вземеш парите, ти не мислиш за банкера – нямаш вече отношение към него. Като вземеш парите, започваш да мислиш за онези хора, на които дължиш. Щом платиш дълговете си, гледаш, колко пари ти остават.
към беседата >>
Щом вземеш парите, ти не мислиш за
банкера
– нямаш вече отношение към него.
Правата линия означава правия живот. Като живееш право, ще насочиш идеите си в права линия. Това подразбира да имаш отношение само към едно лице и само с него да се занимаваш. Например, искаш да вземеш от някой банкер пари на заем. Каквото и да правиш, мисълта ти ще бъде заета само с едно, как да вземеш парите.
Щом вземеш парите, ти не мислиш за
банкера
– нямаш вече отношение към него.
Като вземеш парите, започваш да мислиш за онези хора, на които дължиш. Щом платиш дълговете си, гледаш, колко пари ти остават. С тях купуваш една крина жито и го посяваш на нивата си. Най-после, ще мислиш за посяването на житото, като процес.
към беседата >>
Мнозина взимат пари под лихва от различни
банкери
.
Казвам на бедния: Иди при един богат, който страда от стомах и му кажи: Ако ми дадеш 10,000 лева, ще ти препоръчам едно сигурно лекарство. Богатият, като даде исканата сума и употреби лекартвото, ще каже: Наистина, дадох 10,000 лева, но стомахът ми е добре, здрав съм вече. И моите слушатели, като графа, пари не взимат. Те казват: Правило е у нас, да не взимаме пари. Така е, от богатите не взимат пари, но заеми правят.
Мнозина взимат пари под лихва от различни
банкери
.
Казвам: Не взимайте пари на заем. Ако имате нужда от пари, идете при един богаташ, който боледува от години, и му кажете: Аз имам изкуството да лекувам. Ако ми дадеш 10,000 лева, ще те излекувам. Обаче, на версия не давам. Ще извадиш парите и ще ги преброиш пред мен.
към беседата >>
24.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един
банкерин
, който дава пари назаем, и казваш: „
Банкерино
, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя?
Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби. И много други положения може да вземеш. „Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“? Дали е либе, или не е либе? Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа.
Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един
банкерин
, който дава пари назаем, и казваш: „
Банкерино
, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя?
Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш? “ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел.
към беседата >>
25.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Те казват, че вярват в Единния, Троеличен Бог, в Господа Исуса Христа, а като отидеш при тях, не виждаш в лицата им друго, освен груби търговци и
банкери
.
„Трай коньо за зелена трева! ” Докато конят оре на нивата, селянинът го залъгва: Карай, конче, карай! Като узрее нивата, ще видиш, как ще те нахраня. Обаче, нивата узрява, за себе си той задържа житото, а на коня дава сламата. Сега аз съжалявам онези хора, които само на думи вярват в Бога.
Те казват, че вярват в Единния, Троеличен Бог, в Господа Исуса Христа, а като отидеш при тях, не виждаш в лицата им друго, освен груби търговци и
банкери
.
Аз съм правил опити, ходил съм при различни банкери. Влизам в кантората на един безверник банкер. Той ми казва: Слушай, приятелю, в Бога не вярвам, но в парата вярвам. Ако не печеля поне по 12%, защо съм отворил тази кантора? Отивам при един търговец, който минава за вярващ.
към беседата >>
Аз съм правил опити, ходил съм при различни
банкери
.
” Докато конят оре на нивата, селянинът го залъгва: Карай, конче, карай! Като узрее нивата, ще видиш, как ще те нахраня. Обаче, нивата узрява, за себе си той задържа житото, а на коня дава сламата. Сега аз съжалявам онези хора, които само на думи вярват в Бога. Те казват, че вярват в Единния, Троеличен Бог, в Господа Исуса Христа, а като отидеш при тях, не виждаш в лицата им друго, освен груби търговци и банкери.
Аз съм правил опити, ходил съм при различни
банкери
.
Влизам в кантората на един безверник банкер. Той ми казва: Слушай, приятелю, в Бога не вярвам, но в парата вярвам. Ако не печеля поне по 12%, защо съм отворил тази кантора? Отивам при един търговец, който минава за вярващ. Слушай, братко, давам ти тази стока за Бога, със загуба.
към беседата >>
Влизам в кантората на един безверник
банкер
.
Като узрее нивата, ще видиш, как ще те нахраня. Обаче, нивата узрява, за себе си той задържа житото, а на коня дава сламата. Сега аз съжалявам онези хора, които само на думи вярват в Бога. Те казват, че вярват в Единния, Троеличен Бог, в Господа Исуса Христа, а като отидеш при тях, не виждаш в лицата им друго, освен груби търговци и банкери. Аз съм правил опити, ходил съм при различни банкери.
Влизам в кантората на един безверник
банкер
.
Той ми казва: Слушай, приятелю, в Бога не вярвам, но в парата вярвам. Ако не печеля поне по 12%, защо съм отворил тази кантора? Отивам при един търговец, който минава за вярващ. Слушай, братко, давам ти тази стока за Бога, със загуба. – Защо не говориш истината?
към беседата >>
26.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Мислите ли, че когато нѣкой
банкеръ
поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ?
Мислите ли, че когато нѣкой
банкеръ
поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ?
Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма. Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете. Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность.
към беседата >>
Този
банкеръ
може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма.
Мислите ли, че когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ?
Този
банкеръ
може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма.
Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете. Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ.
към беседата >>
Какъ мислете тогава, какво мисли този
банкеръ
, за васъ?
Мислите ли, че когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ? Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма. Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете.
Какъ мислете тогава, какво мисли този
банкеръ
, за васъ?
Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ. Англичанитѣ иматъ този характеръ. Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите. Тѣ нѣматъ вѣра, казватъ: „Днесъ съ пари, утрѣ безъ пари“.
към беседата >>
Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой
банкеръ
.
Колко има да ти дава? – 1,000 лева. На ти 1,000-та лева, не се кълнете. Свещеникътъ да даде паритѣ. Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него.
Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой
банкеръ
.
Дѣ е тогава почитьта на Името Божие? Дѣ е името Божие? Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ. Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь? Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му?
към беседата >>
Мислите ли, че
банкерът
, който иска да му дадете полица срещу сумата, с която ви услужил, има доверие и почит към вас?
(втори вариант)
Мислите ли, че
банкерът
, който иска да му дадете полица срещу сумата, с която ви услужил, има доверие и почит към вас?
Той може да ви говори учтиво, да познава баща ви, да се възхищава от вашето благородство, но щом стане въпрос за пари, веднага ще ви предложи полица да се подпишете и да намерите двама поръчители. Докато не попълните полицата, никаква сума няма да получите. Щом подпишете полицата, ще получите парите. След това ще благодарите на банкера за услугата и ще си отидете. Как мислите, добро мнение ли има банкерът за вас?
към втори вариант >>
След това ще благодарите на
банкера
за услугата и ще си отидете.
(втори вариант)
Мислите ли, че банкерът, който иска да му дадете полица срещу сумата, с която ви услужил, има доверие и почит към вас? Той може да ви говори учтиво, да познава баща ви, да се възхищава от вашето благородство, но щом стане въпрос за пари, веднага ще ви предложи полица да се подпишете и да намерите двама поръчители. Докато не попълните полицата, никаква сума няма да получите. Щом подпишете полицата, ще получите парите.
След това ще благодарите на
банкера
за услугата и ще си отидете.
Как мислите, добро мнение ли има банкерът за вас? Най-малкото, той се съмнява във вашата честност. Той ви поставя на изпит и, като минете 99 пъти през същия изпит, на стотния път може да ви даде пари на доверие, без никаква полица. Много търговци постъпват по същия начин. Те казват: Днес с пари, утре без пари.
към втори вариант >>
Как мислите, добро мнение ли има
банкерът
за вас?
(втори вариант)
Мислите ли, че банкерът, който иска да му дадете полица срещу сумата, с която ви услужил, има доверие и почит към вас? Той може да ви говори учтиво, да познава баща ви, да се възхищава от вашето благородство, но щом стане въпрос за пари, веднага ще ви предложи полица да се подпишете и да намерите двама поръчители. Докато не попълните полицата, никаква сума няма да получите. Щом подпишете полицата, ще получите парите. След това ще благодарите на банкера за услугата и ще си отидете.
Как мислите, добро мнение ли има
банкерът
за вас?
Най-малкото, той се съмнява във вашата честност. Той ви поставя на изпит и, като минете 99 пъти през същия изпит, на стотния път може да ви даде пари на доверие, без никаква полица. Много търговци постъпват по същия начин. Те казват: Днес с пари, утре без пари. Първо ще изпратиш парите, после ще получиш поръчката.
към втори вариант >>
Ако неговата кесия е празна, нека владиката да плати вместо него; ако кесията и на владиката е празна, нека плати
банкерът
вместо него.
(втори вариант)
И мнозина се кълнат само за някакви хиляда лева. Ако аз съм свещеник и ме викат да закълна някого, ще кажа: Колко дължи този човек? – Хиляда лева. – Ето, аз давам парите за този човек, освободете го. Защо свещеникът да не плати за подсъдимия?
Ако неговата кесия е празна, нека владиката да плати вместо него; ако кесията и на владиката е празна, нека плати
банкерът
вместо него.
Трябва ли да се споменава името Божие напразно? Де е почитта на сегашните хора, де е любовта им? Който се кълне по сто пъти в името Божие, той няма любов. Каква е любовта на онзи, който по няколко пъти на ден си изтрива ръцете в чистата и бяла рокля на булката? Какво ще стане с тази рокля?
към втори вариант >>
27.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ
банкеръ
или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ.
хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи. Оголѣха като нѣкои малки кученца. Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха.
Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ
банкеръ
или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ.
Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ. Когато и да е, тази фирма ще фалира. И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ. Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ.
към беседата >>
То е, подобно на състоянието на
банкера
или на богатия търговец, който и при най-голямото богатство, изпитва недоволство – иска все повече от това, което има.
(втори вариант)
Той се индивидуализира и каза: Защо да не стана и аз като Бога? Какво беше последствието от тяхната постъпка? – Оголяха, т.е. почувстваха се прокажени. Вместо да растат, от слава в слава, при райските условия, те се смалиха, почувстваха се голи.
То е, подобно на състоянието на
банкера
или на богатия търговец, който и при най-голямото богатство, изпитва недоволство – иска все повече от това, което има.
В края на краищата, вместо да придобие повече, той изгубва всичкото си богатство. Не само това, но животът му виси на косъм. Като пропадне, той няма смелостта да каже истината, но почва с реклами, с фалшиви обяснения, докато влезе в областта на лъжата. С лъжа работите не се оправят. Когато и да е, твоята фирма ще пропадне.
към втори вариант >>
28.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Онзи
банкер
, който е изгубил парите си, не страда ли?
Страдал Учителя! Че кой не е страдал? Онази майка, която ражда, не страда ли? Онзи войник, на когото е счупен кракът на бойното поле, не страда ли? Онзи министър, на който е хвърлена бомба и откъснала ръката му, не страда ли?
Онзи
банкер
, който е изгубил парите си, не страда ли?
Всичкият свят е пълен със страдания. И всяко страдание е на мястото си. Обаче ние можем да улесним този път на страданието. Не се съмнявайте! Та като дойде някой и каже: „Учителю, аз искам да взема твоя товар“, казвам му: Не се съмнявай, върви в пътя си!
към беседата >>
29.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
– Е, има
банкери
!
Единъ владика ще излѣзе. Е, какво ще каже на този народъ? Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“. Е, викайте лѣкаря! Другъ ще дойде: „Дѣдо владика, имамъ нужда отъ пари“.
– Е, има
банкери
!
Не не ставай такъвъ владика! Онзи, който излѣзе между народа, трѣбва да има сила, Божествена сила. Ще иде да положи рѫката си върху главата на нѣкоя бедна болна вдовица, и ще я подкрепи. Ще иде въ нѣкое село, ще каже на селянитѣ: „Тази година ще имате хубаво жито, любеницитѣ, ябълкитѣ, крушитѣ, гроздето, всички плодове ще станатъ, дѣцата ви ще бѫдатъ здрави“, и като си излѣзе, ще дойде благословението. Да, ако така дойде владиката, разбирамъ.
към беседата >>
– Иди при
банкера
, той ще ти помогне.
(втори вариант)
Какво ще му проповядват? Един от народа ще му каже: Дядо владика, имам болно дете. Помогни ми! – Викай лекар. – Дядо владика, помогни ми, обърках сметките си.
– Иди при
банкера
, той ще ти помогне.
– Така не се говори. Който излезе между народа да проповядва, трябва да има Божествена сила. Има ли тази сила, с едно докосване до главата на страдащия, владиката ще го благослови. Той ще каже на селяните: Братя, работете усърдно, тази година ще бъде плодородна, ще даде изобилно жито и плодове. Голямо благословение ще се излее върху вас.
към втори вариант >>
30.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 15.4.1923г.,
Да иде на работа, понеже тя е влязла като един
банкер
вътре във вас, на лихви живее.
Най-първо ще отправите ума си, ще се съсредоточите, да видя дали ще се излекува вашата кашлица. Ще употребите по 10 минути в продължение на 7 дни. Ще видим може ли да проработи този ток за лекуване на кашлицата ви или не. Онези, които кашлят, ще се молят. Ще кажете: „В името на Любовта, Мъдростта и Истината заповядвам на кашлицата да си иде“.
Да иде на работа, понеже тя е влязла като един
банкер
вътре във вас, на лихви живее.
Ще я помолим да си излезе. Всякога кашлицата иде от демагнетизиране на организъма. Демагнетизирането може да бъде частично и общо. Ако един орган заболее, той се демагнетизира; може да се демагнетизира гърлото, дробовете или цялото тяло. Тогава усещаме една голяма слабост и трябва да се възстанови, и трябва да се възстанови магнетизмът на организма.
към беседата >>
31.
Където е Любовта, там е Бог
,
КД
, София, 6.7.1923г.,
Един
банкер
друго какво може да научи?
(Савка: Че при душата не трябва да влизаме със сърцето и ума.) (Олга: На тези змийски яйца не трябва да им се дава никаква храна и никакви условия за живот.) Понеже вие влизате в душевния живот, тази кутия ще я премахнете. Вие все за яйцата мислите. Не си изпращате погледа да гледа душевните неща, а само с яйцата се занимавате.
Един
банкер
друго какво може да научи?
Може ли той да научи какви са новите теории за откриването на звездите? - Не, той има само тефтерите и парите в ума си. И ако го попитат, ще каже: „Такива работи мен не ме интересуват." Погледът трябва да бъде обърнат в настоящето, оставете миналото. Какво има да ви интересува миналото? Едно изяснение.
към беседата >>
32.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Онзи, бедният човек, се покланя пред
банкерина
, на колене пада и му се моли.
Високо мнение имат за себе си хората. И всеки един е скрит в себе си, мисли, че не е министър, а някой цар, не цар, а някое божество, някой Бог; тъй мислят, но не се изказват. И всеки иска да паднат пред него, да се покланят. Даже в сърцето на една млада мома живее желанието, момъкът да падне пред нея, да ѝ се поклони, а тя да каже: „Да знаеш, че аз заповядвам“. Обаче колко е смешно, че тия божества често променят престола си: днес момъкът се покланя пред момата, утре момата се покланя пред момъка.
Онзи, бедният човек, се покланя пред
банкерина
, на колене пада и му се моли.
Той го гледа с едно величие, погледне парите си и казва: „Докато са тези пари, ще се покланяш насреща ми“. А бедният казва: „Благороден човек е“. Аз бих желал да видя един благороден човек. Нека някой философ напише в какво седи благородството на един човек. В неговото знание ли, в неговата философия ли, в неговото произхождение ли?
към беседата >>
33.
Основа на знанието
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Каква разлика ще има тогава между богатия, който трупа парите си в касата и всеки ден ламти за все по-голямо и по-голямо богатство и вие, които трупате все повече и повече знания в главата си като някой
банкер
?
Кога ще израснете, това не зависи от вас. Много ученици на окултната школа се спъват именно в този въпрос. Щом влезете в школата, вие бързате да станете много учен, много добър. Задачата а Школата не е да ви направи добри, нито да ви направи умни и да придобиете много знания. Знаете ли защо това нещо не е задача на Школата?
Каква разлика ще има тогава между богатия, който трупа парите си в касата и всеки ден ламти за все по-голямо и по-голямо богатство и вие, които трупате все повече и повече знания в главата си като някой
банкер
?
Това знание повече ще увеличи тревогите ви. Богатият всеки ден поглежда към парите си, тревожи се, страхува се. И вие, като придобиете повече знания, ще станете по-чувствителен, по-амбициозен, ще вземете да мислите за нещо голямо и няма да можете да издържите всичко това. Че как ще можете да издържите всичко това? Колко сме смешни ние, хората на земята!
към беседата >>
34.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
Дръпва той торбата и си казва: „Господ чу молбата ми.“ Това била къщата на един
банкер
.
Скарате ли се с някого, вие не можете да се молите. В Америка един християнин, след като живял един беден живот, задлъжнял много. Молил се тук, молил се там – отникъде няма помощ, а кредиторът си иска парите. Една вечер, като се връща от молитвено събрание, дето пак се молил за подобрение на материалното си положение, вижда един прозорец отворен и там наблизо – торба със злато. Вътре – светло, обаче никой няма.
Дръпва той торбата и си казва: „Господ чу молбата ми.“ Това била къщата на един
банкер
.
Касата му била близо до прозореца и той, като броил парите си, забравил да я затвори. Този беден човек взема парите и радостен отива у дома си, но, рече ли да се моли, касата изпъквала пред очите му. Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до торбата и по-нагоре не отивала. „Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли.
към беседата >>
Взема той торбата, отива при
банкера
и му казва: „Аз взех тази торба от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу.
Този беден човек взема парите и радостен отива у дома си, но, рече ли да се моли, касата изпъквала пред очите му. Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до торбата и по-нагоре не отивала. „Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли. Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла да се качи нагоре – все торбата изпъквала отпреде му.
Взема той торбата, отива при
банкера
и му казва: „Аз взех тази торба от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу.
Знаеш ли защо взех торбата ти? Имам много дългове да плащам.“ Тогава банкерът му казал: „Хайде, ще ти дам половината от тези пари, плати си дълговете.“ Туй желание на християнина да има тази торба и да плати дълговете си е добро, но начинът, чрез който той се домогва до парите, е лош. Дългът е зло, но има и друго зло. Ти може да платиш дълговете си на хората, но дойдеш ли до Господа, Господ не те приема. И на Него имаш да даваш нещо.
към беседата >>
Имам много дългове да плащам.“ Тогава
банкерът
му казал: „Хайде, ще ти дам половината от тези пари, плати си дълговете.“ Туй желание на християнина да има тази торба и да плати дълговете си е добро, но начинът, чрез който той се домогва до парите, е лош.
„Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли. Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла да се качи нагоре – все торбата изпъквала отпреде му. Взема той торбата, отива при банкера и му казва: „Аз взех тази торба от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу. Знаеш ли защо взех торбата ти?
Имам много дългове да плащам.“ Тогава
банкерът
му казал: „Хайде, ще ти дам половината от тези пари, плати си дълговете.“ Туй желание на християнина да има тази торба и да плати дълговете си е добро, но начинът, чрез който той се домогва до парите, е лош.
Дългът е зло, но има и друго зло. Ти може да платиш дълговете си на хората, но дойдеш ли до Господа, Господ не те приема. И на Него имаш да даваш нещо. Кое е по-добре: да уредиш сметките си с хората или да уредиш сметките си с Бога? – По-добре е сметките ни с Бога да са уредени.
към беседата >>
35.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Сега често се случва, отива някой при един
банкер
, от когото иска пари назаем.
Това са все престъпни деца, деца с най-лоши наклонности. И всичките хора говорят, че това било наследственост, атавизъм. Не, всяка мисъл вие ще я спрете пред вашата врата, ще снемете всичките ѝ външни дрехи, ще проверите надписът ѝ какъв е, тъй, както в лабораторията по надписа опитвате всичките шишенца, и най-после ще я пуснете да влезе вътре. В духовния свят всички мисли си имат имена и ще проверите захар ли съдържат, основа ли съдържат или киселина. Прочетете мисълта и тогава употребете тази или онази дума.
Сега често се случва, отива някой при един
банкер
, от когото иска пари назаем.
След като си излезе, банкеринът казва отподире му: „Вагабонт“. Е, какво иска да каже? Не се минават 2–3 дни и се чува, че този банкерин се поминал. Защо се поминал? Аз ще ви кажа.
към беседата >>
След като си излезе,
банкеринът
казва отподире му: „Вагабонт“.
И всичките хора говорят, че това било наследственост, атавизъм. Не, всяка мисъл вие ще я спрете пред вашата врата, ще снемете всичките ѝ външни дрехи, ще проверите надписът ѝ какъв е, тъй, както в лабораторията по надписа опитвате всичките шишенца, и най-после ще я пуснете да влезе вътре. В духовния свят всички мисли си имат имена и ще проверите захар ли съдържат, основа ли съдържат или киселина. Прочетете мисълта и тогава употребете тази или онази дума. Сега често се случва, отива някой при един банкер, от когото иска пари назаем.
След като си излезе,
банкеринът
казва отподире му: „Вагабонт“.
Е, какво иска да каже? Не се минават 2–3 дни и се чува, че този банкерин се поминал. Защо се поминал? Аз ще ви кажа. Този човек, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл до отчаяние, отива при банкерина и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца, аз съм честен човек, ще ви се издължа.
към беседата >>
Не се минават 2–3 дни и се чува, че този
банкерин
се поминал.
В духовния свят всички мисли си имат имена и ще проверите захар ли съдържат, основа ли съдържат или киселина. Прочетете мисълта и тогава употребете тази или онази дума. Сега често се случва, отива някой при един банкер, от когото иска пари назаем. След като си излезе, банкеринът казва отподире му: „Вагабонт“. Е, какво иска да каже?
Не се минават 2–3 дни и се чува, че този
банкерин
се поминал.
Защо се поминал? Аз ще ви кажа. Този човек, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл до отчаяние, отива при банкерина и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца, аз съм честен човек, ще ви се издължа. Никаква гаранция не мога да ви дам, но ви давам честната си дума“. Понеже банкеринът бърза, скъпо е времето му, казва: „Господине, моето време е скъпо, нямам, не мога да ви услужа“.
към беседата >>
Този човек, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл до отчаяние, отива при
банкерина
и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца, аз съм честен човек, ще ви се издължа.
След като си излезе, банкеринът казва отподире му: „Вагабонт“. Е, какво иска да каже? Не се минават 2–3 дни и се чува, че този банкерин се поминал. Защо се поминал? Аз ще ви кажа.
Този човек, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл до отчаяние, отива при
банкерина
и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца, аз съм честен човек, ще ви се издължа.
Никаква гаранция не мога да ви дам, но ви давам честната си дума“. Понеже банкеринът бърза, скъпо е времето му, казва: „Господине, моето време е скъпо, нямам, не мога да ви услужа“. Този човек си излиза навън, въздъхва си. „А, вагабонт! “ След 3 дни банкерът умира. Защо?
към беседата >>
Понеже
банкеринът
бърза, скъпо е времето му, казва: „Господине, моето време е скъпо, нямам, не мога да ви услужа“.
Не се минават 2–3 дни и се чува, че този банкерин се поминал. Защо се поминал? Аз ще ви кажа. Този човек, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл до отчаяние, отива при банкерина и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца, аз съм честен човек, ще ви се издължа. Никаква гаранция не мога да ви дам, но ви давам честната си дума“.
Понеже
банкеринът
бърза, скъпо е времето му, казва: „Господине, моето време е скъпо, нямам, не мога да ви услужа“.
Този човек си излиза навън, въздъхва си. „А, вагабонт! “ След 3 дни банкерът умира. Защо? Тази отрова, която изхвърлил върху този бедния човек, се връща върху него самия и го отравя. Защо? – Не дал 1,000 лева на този беден човек.
към беседата >>
“ След 3 дни
банкерът
умира. Защо?
Този човек, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл до отчаяние, отива при банкерина и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца, аз съм честен човек, ще ви се издължа. Никаква гаранция не мога да ви дам, но ви давам честната си дума“. Понеже банкеринът бърза, скъпо е времето му, казва: „Господине, моето време е скъпо, нямам, не мога да ви услужа“. Този човек си излиза навън, въздъхва си. „А, вагабонт!
“ След 3 дни
банкерът
умира. Защо?
Тази отрова, която изхвърлил върху този бедния човек, се връща върху него самия и го отравя. Защо? – Не дал 1,000 лева на този беден човек. От невидимия свят го осъдили, или, по-право, той сам се осъдил. Сега да ви покажа как действа този закон. Ще кажете: „Защо тъй?
към беседата >>
36.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
Аз отивам при един
банкер
лихварин, който ме посреща много учтиво.
Злината е там. И какво заключение вадя аз от този пример? – Че на млади хора добро никога не трябва да се прави. Защо? – Аз ще ви докажа сега това философски. Баща ми, много богат човек, умря и ми оставя едно голямо наследство.
Аз отивам при един
банкер
лихварин, който ме посреща много учтиво.
Питам: Мога ли да считам тия негови аванси за добродетели? Не, то е благодарение на моето богатство. Той е благороден, вежлив, но само заради моя имот. Това не е благодеяние от страна на този банкер. С тези имоти аз навсякъде мога да мина.
към беседата >>
Това не е благодеяние от страна на този
банкер
.
Баща ми, много богат човек, умря и ми оставя едно голямо наследство. Аз отивам при един банкер лихварин, който ме посреща много учтиво. Питам: Мога ли да считам тия негови аванси за добродетели? Не, то е благодарение на моето богатство. Той е благороден, вежлив, но само заради моя имот.
Това не е благодеяние от страна на този
банкер
.
С тези имоти аз навсякъде мога да мина. „А – казват, – този банкер е много благороден човек! “ Да, на мене той заема пари, благороден е, но аз имам един приятел, на когото бащата не е оставил нищо, няма нито пет пари в касата си и го пращам при този благородния банкер, да му поиска малко пари в заем. Моят приятел му казва: „Господине, моля, услужете ми с 10,000 лева! “ – „Не, не мога нищо да ви дам, нямам нищо в касата си.“ Отказва. Защо?
към беседата >>
„А – казват, – този
банкер
е много благороден човек!
Питам: Мога ли да считам тия негови аванси за добродетели? Не, то е благодарение на моето богатство. Той е благороден, вежлив, но само заради моя имот. Това не е благодеяние от страна на този банкер. С тези имоти аз навсякъде мога да мина.
„А – казват, – този
банкер
е много благороден човек!
“ Да, на мене той заема пари, благороден е, но аз имам един приятел, на когото бащата не е оставил нищо, няма нито пет пари в касата си и го пращам при този благородния банкер, да му поиска малко пари в заем. Моят приятел му казва: „Господине, моля, услужете ми с 10,000 лева! “ – „Не, не мога нищо да ви дам, нямам нищо в касата си.“ Отказва. Защо? – Защото баща му нищо не е оставил. Питам: Ако този Бертручио беше казал, че намерил на пътя една стара жена, Хенриета щеше да каже: „А, стара ли?
към беседата >>
“ Да, на мене той заема пари, благороден е, но аз имам един приятел, на когото бащата не е оставил нищо, няма нито пет пари в касата си и го пращам при този благородния
банкер
, да му поиска малко пари в заем.
Не, то е благодарение на моето богатство. Той е благороден, вежлив, но само заради моя имот. Това не е благодеяние от страна на този банкер. С тези имоти аз навсякъде мога да мина. „А – казват, – този банкер е много благороден човек!
“ Да, на мене той заема пари, благороден е, но аз имам един приятел, на когото бащата не е оставил нищо, няма нито пет пари в касата си и го пращам при този благородния
банкер
, да му поиска малко пари в заем.
Моят приятел му казва: „Господине, моля, услужете ми с 10,000 лева! “ – „Не, не мога нищо да ви дам, нямам нищо в касата си.“ Отказва. Защо? – Защото баща му нищо не е оставил. Питам: Ако този Бертручио беше казал, че намерил на пътя една стара жена, Хенриета щеше да каже: „А, стара ли? “ – „Да, стара, 90-годишна, с набръчкано лице.“ Тогава тя щеше да каже: „Колко е благородно това, колко се радвам!
към беседата >>
37.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Колкото един богат
банкер
може завинаги да притежава своите пари, толкова и един гениален или един учен може да запази своя талант или знание, толкова и старият може да запази своята сила.
И много хора, които са били гениални в младостта си, в старини нямат никаква гениалност. Силните хора в младините си, в старините стават за посмешище. Питам: Где е силата на този човек, който по-рано е дигал големи тежести, до 200 килограма, а после на старини едва може 10 килограма да вдигне? Питам: Где е мощната сила на този великан? Сега съвременните хора мислят, че това, което имат, това, което притежават, е тяхно завинаги.
Колкото един богат
банкер
може завинаги да притежава своите пари, толкова и един гениален или един учен може да запази своя талант или знание, толкова и старият може да запази своята сила.
Съотношението е същото. Всичко това е до време само, временно се дават тия неща. Те не са още наша собственост. Сега да направя едно малко сравнение. Да допуснем, че аз със свой печат си напечатя 100,000 лева и ги туря в касата си.
към беседата >>
38.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Баща, богат
банкер
, има дъщеря и син, отлично възпитани.
Туй почива на известни закони. Навсякъде в света съществува същата база. Ние сме много морални хора. Минаваме за хора, които имат дълбока любов, религиозни сме. Ще ви приведа един пример, да видите доколко всичко това е действително така.
Баща, богат
банкер
, има дъщеря и син, отлично възпитани.
Дъщерята минава за една от най-целомъдрените, ходи скромно облечена, не обича да изнудва баща си и майка си. Бащата не е толкова претенциозен, не обича да се облича добре. Наближава Рождество Христово. Дъщерята идва, прегръща баща си и му казва: „Татко, ще ти поискам нещо“. Бащата първо мисли, че тя ще му поиска пари или нещо друго.
към беседата >>
39.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Банкерът
и търговецът говорят на свой език.
– И противоречие да е, то трябва да се разреши. Ако не се разреши, противоречието ще раздели хората, ще ги отдалечи един от друг. – Нали се проповядва на хората? Не могат ли да се справят с противоречията ? – Там е въпросът, много проповедници има в света, но, въпреки това, всеки остава на особено мнение.
Банкерът
и търговецът говорят на свой език.
Те казват: Нашите интереси, нашата работа изисква особена будност. Дойдем ли до паричните въпроси, там лихвата ще бъде на пръв план. Търговецът на платове казва: Моят интерес ми диктува да продавам платовете си скъпо. Учителят, свещеникът, лекарят се проявяват, всеки според интереса си, и се оправдават с условията на живота. И тъй, от гледището на положителната философия, вън от човека никакви условия не съществуват.
към беседата >>
40.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Бедният се моли на
банкера
, да му даде пари на заем.
Аз съм виждал, как се молят на Бога умни, учени, културни хора. Някой седи в затвора, но и там се - моли и казва: Моля ти се, братко, не ме бий! Питат го: Ти молиш ли се на Бога? – Не се моля. – Добре, сега ще се молиш на нас.
Бедният се моли на
банкера
, да му даде пари на заем.
Ученикът се моли на учителя си, да го вдигне на урок, да поправи двойката. Всички се молят. – На кого? – На когото не трябва. Те не знаят, как да се молят.
към беседата >>
41.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Я вижте онзи, бедният човек, колко е любезен пред богатия
банкер
!
Например ние изискваме всичките хора да бъдат много добри. Но какво нещо е човек да бъде много добър? Ние изискваме всичките хора да бъдат много любезни. Но какво нещо е човекът да бъде много любезен? Аз мога да накарам всеки едного от вас да бъде много любезен.
Я вижте онзи, бедният човек, колко е любезен пред богатия
банкер
!
Любезен е той, но тази любезност е актьорство: иска да вземе пари от него. Я вижте онзи, когото бият, как се моли, вика: „Баща да ми си, майка да ми си, пусни ме. Аз няма да забравя това! “ Да, но това не е убеждение. И с вас е така.
към беседата >>
Я вижте онзи бедният човек колко е любезен пред богатия
банкер
!
(втори вариант)
Например, ние изискваме всичките хора да бъдат много добри. Но какво нещо е човек да бъде много добър? Ние изискваме всичките хора да бъдат много любезни. Но какво нещо е човек да бъде много любезен? Аз мога да накарам всеки едного от вас да бъде много любезен.
Я вижте онзи бедният човек колко е любезен пред богатия
банкер
!
Любезен е той, но тази любезности е актьорство; иска да вземе пари от него. Я вижте онзи, когото бият, как се моли, вика: баща да ми си, майка да ми си, пусни ме. Аз няма да забравя това! Да, но това не е убеждение. И с вас е така.
към втори вариант >>
42.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой
банкер
, но богати няма да станете.
Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка. В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия. Туй трябва да поставите като принцип в живота си. Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада.
Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой
банкер
, но богати няма да станете.
Тия положения във вас трябва да бъдат строго определени. Всички философи, които са писали това знание, са ученици на ония философи, които стоят зад сцената. Ония, които са на сцената, не са истинските философи. Зад тях седят истинските философи. В бъдеще вие ще видите каква грамадна разлика има между това, което те знаят, и това, което се показва на сцената.
към беседата >>
Например военният, докато носи шашка, е силен, но без шашка е малодушен;
банкерът
, докато кесията му е пълна, той е силен; писателят, докато има перо, е силен; съдията, докато носи гердана със знака на правосъдието на врата си, е силен; пълководецът, докато има войници зад него, е силен, но остане ли сам, без никаква армия зад себе си, е малодушен, няма сила.
От тази вечер започнете да се приготвяте да направите утре едно добро. Хайде да видим колко души от вас ще направят утре по едно малко добро. Една голяма спънка за учениците е тяхното малодушие. То произтича от едно физическо заблуждение. Човек, който е владеел грамадно физическо благо, той често се самозаблуждава да мисли, че е силен.
Например военният, докато носи шашка, е силен, но без шашка е малодушен;
банкерът
, докато кесията му е пълна, той е силен; писателят, докато има перо, е силен; съдията, докато носи гердана със знака на правосъдието на врата си, е силен; пълководецът, докато има войници зад него, е силен, но остане ли сам, без никаква армия зад себе си, е малодушен, няма сила.
Значи ние се самозаблуждаваме от нещо външно. Някой казва: „Аз мога да направя това добро, но чакай да видя има ли някой, който ще поддържа моето мнение.“ Не се заблуждавайте! Доброто, което вие ще направите, Бог го поддържа. Това е важното. Аз не гледам дали хората поддържат това добро, но за мене е важно да направя туй, което Бог иска.
към беседата >>
43.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Нима ние не се кланяме прѣдъ онзи богатъ
банкеръ
?
Нѣкои наричатъ Христа „Агнецътъ Божий“ – пакъ уподобление правятъ. Какво означава това? И въ този смисълъ, нѣкои народи отъ старитѣ врѣмена, като сѫ разбирали това нѣщо, сѫ се покланяли на нѣкои животни, като сѫ ги считали за символъ на нѣщо велико. Ние се чудимъ, запримѣръ на египтянитѣ, какъ е възможно, тѣ които сѫ били толкова културни да се кланятъ на тѣхния аписъ – животно отъ рода на млѣкопитающитѣ. Нима ние днесъ не се кланяме прѣдъ онази каса, пълна съ златни, звонкови монети?
Нима ние не се кланяме прѣдъ онзи богатъ
банкеръ
?
– Покланяме се и прѣдъ пълната каса, покланяме се и прѣдъ богатия банкеръ. При това, като влѣзешъ при него, очите ти сѫ отворени на четири. Защо? Казвашъ: е, нужда имамъ. Сега, въпросътъ не е за външнитѣ хора, да оставимъ тѣхъ на страна, въпросътъ се отнася до вѣрующитѣ, до онѣзи, които вѣрватъ въ Бога. Питамъ: опитали ли сте вие вашата сила, какъ можете да противостоите на паритѣ, да живѣете безъ тѣхъ?
към беседата >>
– Покланяме се и прѣдъ пълната каса, покланяме се и прѣдъ богатия
банкеръ
.
Какво означава това? И въ този смисълъ, нѣкои народи отъ старитѣ врѣмена, като сѫ разбирали това нѣщо, сѫ се покланяли на нѣкои животни, като сѫ ги считали за символъ на нѣщо велико. Ние се чудимъ, запримѣръ на египтянитѣ, какъ е възможно, тѣ които сѫ били толкова културни да се кланятъ на тѣхния аписъ – животно отъ рода на млѣкопитающитѣ. Нима ние днесъ не се кланяме прѣдъ онази каса, пълна съ златни, звонкови монети? Нима ние не се кланяме прѣдъ онзи богатъ банкеръ?
– Покланяме се и прѣдъ пълната каса, покланяме се и прѣдъ богатия
банкеръ
.
При това, като влѣзешъ при него, очите ти сѫ отворени на четири. Защо? Казвашъ: е, нужда имамъ. Сега, въпросътъ не е за външнитѣ хора, да оставимъ тѣхъ на страна, въпросътъ се отнася до вѣрующитѣ, до онѣзи, които вѣрватъ въ Бога. Питамъ: опитали ли сте вие вашата сила, какъ можете да противостоите на паритѣ, да живѣете безъ тѣхъ? Това, че не можете да живѣете безъ пари, не е само едно вѣрую, това е едно внушение.
към беседата >>
Молилъ се, молилъ се и една вечерь, като се връща дома си, вижда прозореца на кѫщата на единъ
банкеръ
отворенъ и на прозореца сложена една торба съ пари, които
банкерътъ
, както броилъ, дошло му нѣкакво вдъхновение, отишълъ да се помоли Богу и ги забравилъ.
Ще ви приведа единъ примѣръ изъ американския животъ, може да го вземете като анекдотъ или като приказка, съ който се потвърждава този законъ. Единъ християнинъ, бѣднякъ билъ той, често ходилъ на църква, но цѣлата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисъльта му къмъ паритѣ. Той се молилъ на Господа така: Господи, ти знаешъ, че имамъ нужда отъ пари, прати ми парички отнѣкѫдѣ. Азъ ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видишъ ли отъ 4–5 години какъ реформирахъ живота си, искамъ да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ти парички!
Молилъ се, молилъ се и една вечерь, като се връща дома си, вижда прозореца на кѫщата на единъ
банкеръ
отворенъ и на прозореца сложена една торба съ пари, които
банкерътъ
, както броилъ, дошло му нѣкакво вдъхновение, отишълъ да се помоли Богу и ги забравилъ.
Този бѣдниятъ християнинъ, като вижда торбата съ паритѣ веднага я взима и си казва: благодаря Ти Боже, за гдѣто ми чу молитвата. Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпѫква между него и Бога. Спира се и си казва: е, тази вечерь молитвата ми не върви, утрѣ, ще провѣря, да видя дали ще се яви пакъ торбата. На другата сутринь отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пакъ не върви, торбата отново изпѫква.
към беседата >>
Нима ние не се кланяме пред онзи богат
банкер
?
(втори вариант)
Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят. Какво означава това? И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико. Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите. Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети?
Нима ние не се кланяме пред онзи богат
банкер
?
– Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер. При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо? Казваш: Е, нужда имам. Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога. Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях?
към втори вариант >>
– Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия
банкер
.
(втори вариант)
Какво означава това? И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико. Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите. Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети? Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер?
– Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия
банкер
.
При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо? Казваш: Е, нужда имам. Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога. Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях? Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение.
към втори вариант >>
Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един
банкер
отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които
банкерът
, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички!
Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един
банкер
отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които
банкерът
, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил.
Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква.
към втори вариант >>
44.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени
банкери
и лихвари?
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ. Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ.
Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени
банкери
и лихвари?
Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ. Питамъ това наука ли е? Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици. Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ. Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ.
към беседата >>
Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени
банкери
и лихвари?
(втори вариант)
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен.
Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени
банкери
и лихвари?
Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за някого: А, той е голям финансист. Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам.
към втори вариант >>
45.
Насока и направление на енергията / Направление на енергиите
,
МОК
, София, 4.1.1925г.,
Но има и друг случай: вие сте
банкер
, давате пари на заем с лихва, който иска пари, говори тихичко, после може и
банкерът
да говори тихо: „Ти сметките направи ли?
Някой път се насъбират все отрицателни мисли, почнат да те безпокоят. Седни, направи опит да не те е страх. Например някои от вас ви е страх от паяк, други от жаба, от мишка, от пиявица, всеки човек все има нещо, от което се бои. Сега, за говора от близо и говора от далече. Когато от близо иде гласът, той е от сърце, пък щом някой говори само за недостатъците на хората, той е от далеч.
Но има и друг случай: вие сте
банкер
, давате пари на заем с лихва, който иска пари, говори тихичко, после може и
банкерът
да говори тихо: „Ти сметките направи ли?
” Казваш: „Ще почакам малко, след няколко дена.” Той си има пари, но понеже не знае дали ще може да ви кредитира, казва: „След няколко дена”, а в същото време праща агенти да види имате ли имущество, за да се осигури. Това все тихо се говори. Това говорене не е от сърце. Това е говорене от далече. Хора, които говорят от далеч, те не са хора на сърцето.
към беседата >>
Или ако вие сте
банкер
и давате пари под лихва, можете да говорите тихо.
(втори вариант)
Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тия упражнения. Ще ви дам друго обяснение за говора отблизо и говора отдалече. Когато гласът иде отблизо, той е от сърце. Когато пък някой говори за недостатъците на хората, гласът иде отдалече.
Или ако вие сте
банкер
и давате пари под лихва, можете да говорите тихо.
Казвате на длъжника си: „Ти направи ли сметките? “ Длъжникът също говори тихо, казва: „Ще почакаш малко, след няколко дни ще уредя сметките си.“ Банкерът ви говори тихичко, но в същото време изпраща свои агенти да видят имате ли имущества и какви са те, за да се осигури. Това тихо говорене не е от сърце – този глас иде отдалече. Хората, които говорят отдалече, не са хора на сърцето. Щом един човек прави добро с някаква задна цел, той говори отдалече.
към втори вариант >>
“ Длъжникът също говори тихо, казва: „Ще почакаш малко, след няколко дни ще уредя сметките си.“
Банкерът
ви говори тихичко, но в същото време изпраща свои агенти да видят имате ли имущества и какви са те, за да се осигури.
(втори вариант)
Ще ви дам друго обяснение за говора отблизо и говора отдалече. Когато гласът иде отблизо, той е от сърце. Когато пък някой говори за недостатъците на хората, гласът иде отдалече. Или ако вие сте банкер и давате пари под лихва, можете да говорите тихо. Казвате на длъжника си: „Ти направи ли сметките?
“ Длъжникът също говори тихо, казва: „Ще почакаш малко, след няколко дни ще уредя сметките си.“
Банкерът
ви говори тихичко, но в същото време изпраща свои агенти да видят имате ли имущества и какви са те, за да се осигури.
Това тихо говорене не е от сърце – този глас иде отдалече. Хората, които говорят отдалече, не са хора на сърцето. Щом един човек прави добро с някаква задна цел, той говори отдалече. Когато пък някой човек прави добро, без да очаква някакво лично благо, то е по простата причина, че това е една Божествена постъпка – такъв човек говори отблизо. В такъв случай този човек, като прави добро, радва се за постъпката си, без да има предвид някаква облага.
към втори вариант >>
46.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Нима онзи
банкеръ
, който носи въ касата си хиляди и милиони левове, има повече отъ една мисъль?
И затуй, азъ дойдохъ до заключението, че у човѣка има само една мисъль, само едно чувство и само едно дѣйствие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имамъ ли само една мисъль, това е моето богатство. Нѣкой казва: какъ тъй, да имамъ само една мисъль! – Да, ще имашъ само една мисъль. Нима онзи цигуларь, който носи своята хубава цигулка Страдивариусъ на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли?
Нима онзи
банкеръ
, който носи въ касата си хиляди и милиони левове, има повече отъ една мисъль?
– И двамата иматъ само по една мисъль. Кой, обаче, е по-силенъ? Цигуларьтъ като отиде въ село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събиратъ наоколо му, щедро даватъ. Защо? – Той отваря сърдцата на хората съ своето свирене. Банкерътъ като отиде въ нѣкое село, никой нищо не му дава, всички искатъ да взематъ нѣщо отъ него, всички искатъ да направятъ нѣкакви операции съ него.
към беседата >>
Банкерътъ
като отиде въ нѣкое село, никой нищо не му дава, всички искатъ да взематъ нѣщо отъ него, всички искатъ да направятъ нѣкакви операции съ него.
Нима онзи банкеръ, който носи въ касата си хиляди и милиони левове, има повече отъ една мисъль? – И двамата иматъ само по една мисъль. Кой, обаче, е по-силенъ? Цигуларьтъ като отиде въ село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събиратъ наоколо му, щедро даватъ. Защо? – Той отваря сърдцата на хората съ своето свирене.
Банкерътъ
като отиде въ нѣкое село, никой нищо не му дава, всички искатъ да взематъ нѣщо отъ него, всички искатъ да направятъ нѣкакви операции съ него.
Банкерътъ е силенъ само поради паритѣ си, но взематъ ли паритѣ му, изгуби ли богатството си, прѣсѣкватъ се силитѣ му, всичко отива на вѣтъра. Всичкото богатство на цигуларя е въ самия него. Ако ме биха попитали, какво бихъ желалъ да стана – цигуларь, или банкеръ? – Ще отговоря: цигуларь. Като свиря, и мене ще ми е приятно, и на окрѫжаващитѣ сѫщо.
към беседата >>
Банкерътъ
е силенъ само поради паритѣ си, но взематъ ли паритѣ му, изгуби ли богатството си, прѣсѣкватъ се силитѣ му, всичко отива на вѣтъра.
– И двамата иматъ само по една мисъль. Кой, обаче, е по-силенъ? Цигуларьтъ като отиде въ село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събиратъ наоколо му, щедро даватъ. Защо? – Той отваря сърдцата на хората съ своето свирене. Банкерътъ като отиде въ нѣкое село, никой нищо не му дава, всички искатъ да взематъ нѣщо отъ него, всички искатъ да направятъ нѣкакви операции съ него.
Банкерътъ
е силенъ само поради паритѣ си, но взематъ ли паритѣ му, изгуби ли богатството си, прѣсѣкватъ се силитѣ му, всичко отива на вѣтъра.
Всичкото богатство на цигуларя е въ самия него. Ако ме биха попитали, какво бихъ желалъ да стана – цигуларь, или банкеръ? – Ще отговоря: цигуларь. Като свиря, и мене ще ми е приятно, и на окрѫжаващитѣ сѫщо. Хемъ моето сърдце отварямъ, хемъ сърдцето на окрѫжаващитѣ.
към беседата >>
Ако ме биха попитали, какво бихъ желалъ да стана – цигуларь, или
банкеръ
?
Цигуларьтъ като отиде въ село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събиратъ наоколо му, щедро даватъ. Защо? – Той отваря сърдцата на хората съ своето свирене. Банкерътъ като отиде въ нѣкое село, никой нищо не му дава, всички искатъ да взематъ нѣщо отъ него, всички искатъ да направятъ нѣкакви операции съ него. Банкерътъ е силенъ само поради паритѣ си, но взематъ ли паритѣ му, изгуби ли богатството си, прѣсѣкватъ се силитѣ му, всичко отива на вѣтъра. Всичкото богатство на цигуларя е въ самия него.
Ако ме биха попитали, какво бихъ желалъ да стана – цигуларь, или
банкеръ
?
– Ще отговоря: цигуларь. Като свиря, и мене ще ми е приятно, и на окрѫжаващитѣ сѫщо. Хемъ моето сърдце отварямъ, хемъ сърдцето на окрѫжаващитѣ. Банкерътъ носи само ключоветѣ си и като дойде прѣдъ касата си, цѣла наука знае, колко пѫти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пѫти; и като дойде да затваря – пакъ сѫщото изкуство прилага. Въ него всичко е подъ ключъ.
към беседата >>
Банкерътъ
носи само ключоветѣ си и като дойде прѣдъ касата си, цѣла наука знае, колко пѫти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пѫти; и като дойде да затваря – пакъ сѫщото изкуство прилага.
Всичкото богатство на цигуларя е въ самия него. Ако ме биха попитали, какво бихъ желалъ да стана – цигуларь, или банкеръ? – Ще отговоря: цигуларь. Като свиря, и мене ще ми е приятно, и на окрѫжаващитѣ сѫщо. Хемъ моето сърдце отварямъ, хемъ сърдцето на окрѫжаващитѣ.
Банкерътъ
носи само ключоветѣ си и като дойде прѣдъ касата си, цѣла наука знае, колко пѫти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пѫти; и като дойде да затваря – пакъ сѫщото изкуство прилага.
Въ него всичко е подъ ключъ. Питамъ: защо прави така? – Е, покритото млѣко котка го не ближе. Значи, много котки има! Какво означаватъ затворенитѣ каси?
към беседата >>
Нима онзи
банкер
, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл?
(втори вариант)
И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имам ли само една мисъл, това е моето богатство. Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл! – Да, ще имаш само една мисъл. Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли?
Нима онзи
банкер
, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл?
– И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него.
към втори вариант >>
Банкерът
като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него.
(втори вариант)
Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл? – И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене.
Банкерът
като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него.
Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също.
към втори вариант >>
Банкерът
е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра.
(втори вариант)
– И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него.
Банкерът
е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра.
Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите.
към втори вариант >>
Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или
банкер
?
(втори вариант)
Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него. Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него.
Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или
банкер
?
– Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите. Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага. В него всичко е под ключ.
към втори вариант >>
Банкерът
носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага.
(втори вариант)
Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите.
Банкерът
носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага.
В него всичко е под ключ. Питам: Защо прави така? – Е, покритото мляко котка го не ближе. Значи, много котки има! Какво означават затворените каси?
към втори вариант >>
47.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Единият е
банкер
, а другият – апаш.
От Любов към Бога, заради моите отношения към Него, аз ще определя отношенията си към онзи, който ме е обрал. Ако отношенията ми към Бога са прави, то и отношенията ми към този, който е постъпил към мен несправедливо, ще бъдат пак прави. Следователно, ако в даден момент не мога да се въздържа от нещо, това е заради мене.“ Ако речете да търсите този човек, който ви е ограбил, вие ще постъпите като всички хора, които не разбират закона. Ако този човек е дошъл и е взел от вас 10 000 лева, какво лошо има в това? Казвам: представете си, че вие двамата сте в морето.
Единият е
банкер
, а другият – апаш.
Банкерът държи на една връв торба, пълна със злато, и тя тежи 20 кг, но парите потъват на дъното. Апашът може ли да обере банкера? – Не може. Морето е бурно. И двамата гледат да не потънат.
към беседата >>
Банкерът
държи на една връв торба, пълна със злато, и тя тежи 20 кг, но парите потъват на дъното.
Ако отношенията ми към Бога са прави, то и отношенията ми към този, който е постъпил към мен несправедливо, ще бъдат пак прави. Следователно, ако в даден момент не мога да се въздържа от нещо, това е заради мене.“ Ако речете да търсите този човек, който ви е ограбил, вие ще постъпите като всички хора, които не разбират закона. Ако този човек е дошъл и е взел от вас 10 000 лева, какво лошо има в това? Казвам: представете си, че вие двамата сте в морето. Единият е банкер, а другият – апаш.
Банкерът
държи на една връв торба, пълна със злато, и тя тежи 20 кг, но парите потъват на дъното.
Апашът може ли да обере банкера? – Не може. Морето е бурно. И двамата гледат да не потънат. Апашът може ли да извади от дъното на морето парите?
към беседата >>
Апашът може ли да обере
банкера
?
Следователно, ако в даден момент не мога да се въздържа от нещо, това е заради мене.“ Ако речете да търсите този човек, който ви е ограбил, вие ще постъпите като всички хора, които не разбират закона. Ако този човек е дошъл и е взел от вас 10 000 лева, какво лошо има в това? Казвам: представете си, че вие двамата сте в морето. Единият е банкер, а другият – апаш. Банкерът държи на една връв торба, пълна със злато, и тя тежи 20 кг, но парите потъват на дъното.
Апашът може ли да обере
банкера
?
– Не може. Морето е бурно. И двамата гледат да не потънат. Апашът може ли да извади от дъното на морето парите? – Не може по никой начин.
към беседата >>
48.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Светът е един
банкер
, един лихвар, който ви хваща за гушата и ви взема всичко.
От лицето на човека трябва да излиза светлина. Когато постигнете това, вие ще бъдете в хармония както със себе си, тъй и с Живата Природа. Често казвате, че трябва да се изолирате от света. Какво разбирате под думите „изолиране от света“? Това значи да не сте в стълкновение със света, да влезете в своята орбита, в своя кръг на деятелност, дето никой няма предвид вашите лични интереси.
Светът е един
банкер
, един лихвар, който ви хваща за гушата и ви взема всичко.
Наблюдавайте какво става в Природата, която съвременните естественици изучават. Тази Природа представлява един свят на безпорядък. Там ще видите много паразитни растения, които се увиват около други някои и черпят от тях хранителни материали, вследствие на което тия растения умират. Същият този паразитизъм се забелязва и между насекомите, както и между всички други същества. Навсякъде в Природата виждаме една ужасна борба за съществувание.
към беседата >>
49.
Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 22.11.1925г.,
Че как може да се забатачи главата на един
банкер
в тефтерите вътре?
Ама вие не се ли забавлявате? Седите цял ден с перото си пред тефтерите си цър-цър-цър. Казвате, няма смисъл да се проповядва. А има смисъл да седите цел ден пред тефтерите си и да ровите в тия сметки! Казвате: забатачи се главата ми в тия тефтери!
Че как може да се забатачи главата на един
банкер
в тефтерите вътре?
Аз не виждам никаква кал, никаква тиня в тия тефтери! Значи, символистически, алегорично взето, все става някакво забъркване, някакво забатачване в главата, в ума на този човек. Други някои седят, питат: какъв е смисълът на живота? Те си забъркали пътя и отде идват , накъде отиват, нищо не знаят, изгубили компаса на живота си. Ако попитаме приятелски съвременните учени хора, де е северният полюс на вселената, те не ще знаят да отговарят.
към беседата >>
50.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти
банкер
, навсякъде услужва.
Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно. Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече.
И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти
банкер
, навсякъде услужва.
От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече.
към беседата >>
51.
Каквото става
,
ООК
, София, 13.1.1926г.,
Ти ми изпрати болестта, кажи ми как да се лекувам." Ако останете без пари, не тичайте веднага при някой
банкер
, но пак се отправете с молба към Бога Той да ви помогне или да ви посъветва по какъв начин и откъде да намерите пари Най-после, ако се нуждаете от учител, пак се обърнете към Бога Той да ви посочи кого да вземете за свой учител Само по този начин човек ще може да се справи със своите мъчнотии.
Стане ли човек мистично-идейно добър, Господ вече му говори с положителен, с категоричен език. Докато той е добър, по-добър и най-добър, Господ ще му говори чрез Духа и той ще има свобода да избира. И тъй главната мисъл, която трябва да остане в ума ви, е тази, че всичко е от Бога. Щом казвате, че всичко е от Бога, каквото и да ви се случи, трябва да го понасяте със съзнанието, че то е от Бога изпратено. Ако заболеете, не търсете лекар, но първо идете при Бога и Го запитайте: „Господи, какво да правя?
Ти ми изпрати болестта, кажи ми как да се лекувам." Ако останете без пари, не тичайте веднага при някой
банкер
, но пак се отправете с молба към Бога Той да ви помогне или да ви посъветва по какъв начин и откъде да намерите пари Най-после, ако се нуждаете от учител, пак се обърнете към Бога Той да ви посочи кого да вземете за свой учител Само по този начин човек ще може да се справи със своите мъчнотии.
Днес много хора имат недоразумения със своите синове и дъщери. Като наблюдавам отношенията между родителите и децата, виждам, че много деца имат такива отношения към родителите си, каквито юрдечето към своята майка-кокошка. То върви подире й известно време, но щом види вода, веднага напуща майка си и влиза във водата. Защо юрдечето напуща кокошката? - Защото не е от нейния род.
към беседата >>
52.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
Тя мяза на онзи
банкер
, който оттук открадне, оттам открадне, този излъже с една полица, онзи излъже и току виж, разбогатял.
Сега, вие можете да си правите загадки, да казвате: Мария избра Любовта, тя е добрата част. Да, Мария избра живота на възкресението, живота на светлината, живота на Мъдростта, живота на свободата. А какво избра Марта? – Марта избра живота на ограниченията – горчивия живот. Тя избра службата да погребва хората, да опява, да им кади тамян, да им кърпи съдраните обуща, да им кърпи съдраните ризи и гащи, да събира оттук-оттам останало ядене от вчерашния ден и от него да направи някакъв буламач, та като ядат от него хората, да кажат: отлична жена е тази Марта, оттук–оттам събира и пак наготвила някакво ядене.
Тя мяза на онзи
банкер
, който оттук открадне, оттам открадне, този излъже с една полица, онзи излъже и току виж, разбогатял.
Това е Марта! Навсякъде по целия свят е горчива тя. Не, естественото положение в живота, това е Мария. Сега, аз не се спирам до имената, но трябва да знаете, че зад всяко име седи една идея. Аз не се хващам до буквата на нещата, та да кажете после: тази е Мария, тази е Марта.
към беседата >>
Ако един
банкер
няма краката на добродетелта, какво ще прави?
Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум. Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл. Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество. Казвате: всички трябва да бъдем добродетелни!
Ако един
банкер
няма краката на добродетелта, какво ще прави?
Ако един военен няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако онзи учител няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако онези майки и бащи нямат краката на добродетелта, какво ще правят? Ако онзи свещеник няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако всички хора нямат краката на добродетелта, какво ще правят?
към беседата >>
53.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
По някой път запечатват дюкяните на търговците; по някой някой път запечатват касите на
банкерите
; по някой път запечатват, мисля, и касите на банките; по никой път запечатват и гробовете, както беше запечатан и гробът на Христа.
По някой път запечатват дюкяните на търговците; по някой някой път запечатват касите на
банкерите
; по някой път запечатват, мисля, и касите на банките; по никой път запечатват и гробовете, както беше запечатан и гробът на Христа.
Думата „запечатам" има двояк смисъл. Онзи, който не разбира великия Божи закон, запечатва със съмнение; онзи, който разбира великия Божи закон, запечатва с вяра. Целият съвременен културен строй живее с вярвания и казват: може, кой знае. И в науката, и в музиката – навсякъде хората живеят не с вяра но с вярвания и със суеверия. Повечето от младите живеят със суеверия, чакат да дойде някой аероплан да ги вземе, да ги тури на някой висок връх, на някое високо обществено положение.
към беседата >>
54.
Домовит човек
,
НБ
, София, 7.3.1926г.,
Ако един
банкер
се обърне към Бога и Му остане верен през всички времена, аз наричам този човек - велик; но, ако един религиозен човек се обърне към Бога и каже, че е писано наистина, в Писанието: да раздаде човек всичкото си имане на сиромасите; но не и аз мога да направя това, защото трябва да оставя и за себе си; този човек не е велик.
За нас е важно друго нещо. Човекът се познава във време на изпитанията си. Няма по-голямо изкуство от това, когато някой човек ти предложи, да му платиш един дълг и ти веднага повярваш на думите му и кажеш: ще го платя. Това аз считам велик характер. Или, когато някой човек се обърне към Бога и Му остане верен през целия си живот, това също считам велик характер.
Ако един
банкер
се обърне към Бога и Му остане верен през всички времена, аз наричам този човек - велик; но, ако един религиозен човек се обърне към Бога и каже, че е писано наистина, в Писанието: да раздаде човек всичкото си имане на сиромасите; но не и аз мога да направя това, защото трябва да оставя и за себе си; този човек не е велик.
Когато един човек дойде при мене, аз съм длъжен да му дам хляб - щом той е нуждаещ се; но не съм длъжен да му дам и маслини, или друго нещо. После, аз съм длъжен, ако няма где да нощува, да му дам легло; но не съм длъжен да му давам юрган и разни меки завивки. Тъй е писано и в Господнята молитва "хляб наш насъщний"... Щом хората ме приемат с любов, това ми е достатъчно, нямам нужда от юрган или от каквито и да са други завивки и удобства. Щом влезеш в моята къща и те обвия със своята любов, нямаш нужда от юрган. Тогава и 10 юргана да ти дам, нямат смисъл за тебе.
към беседата >>
55.
Дава плод
,
НБ
, София, 4.4.1926г.,
Тя отива един ден при чичо си, богат
банкер
и още при влизането си вади кърпа и плаче, разказва му: чичо, аз и майка ми сега се намираме в голяма беднотия, моля ти се да ни помогнеш с колкото ти е възможно!
Някой казва: това е заблуждение. Нека бъде така! Ами когато влизате в някоя кръчма или в някое кафене да пиете кафе или чай, каква наука има в това? Това не е ли заблуждение? Ще ви приведа един пример за една млада госпожица, Зандавеска, както аз а наричам.
Тя отива един ден при чичо си, богат
банкер
и още при влизането си вади кърпа и плаче, разказва му: чичо, аз и майка ми сега се намираме в голяма беднотия, моля ти се да ни помогнеш с колкото ти е възможно!
Той изважда една сума от 10 000 лева и й ги дава. Тя взима парите, благодари му и си излиза. След това намира приятелите си и отива с тях заедно в една сладкарница. Тя вече е засмяна, весела. Това е втората картина.
към беседата >>
56.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
Ако влезете в къщата на един богат
банкер
, където слугите му изпочупили 20-30 паници съдове и други потреби и после за свое оправдание казват: нашият господар е наредил така, да чупим паниците и съдовете.
Например, какво щеше да бъде, ако майката посвети целия си живот само за дъщеря си, бащата само за сина си, учителят за учениците си и т.н.? Добре щеше да бъде, но в края на краищата всички тия хора умират. Какво ще кажем тогава? Казвате: природата е наредила така. Я ми кажете: разговаряли ли сте с природата?
Ако влезете в къщата на един богат
банкер
, където слугите му изпочупили 20-30 паници съдове и други потреби и после за свое оправдание казват: нашият господар е наредил така, да чупим паниците и съдовете.
Питам ви: тази мисъл права ли е? Възможно ли е банкерът да нареди да му се чупят съдовете? Той, който е събирал оттук оттам по 20-30 стотинки, ще издаде такива нареждания! Не, банкерът не може да нареди тия неща, а ние сами правим тия погрешки. Ние за свое оправдание казваме: природата е наредила така.
към беседата >>
Възможно ли е
банкерът
да нареди да му се чупят съдовете?
Какво ще кажем тогава? Казвате: природата е наредила така. Я ми кажете: разговаряли ли сте с природата? Ако влезете в къщата на един богат банкер, където слугите му изпочупили 20-30 паници съдове и други потреби и после за свое оправдание казват: нашият господар е наредил така, да чупим паниците и съдовете. Питам ви: тази мисъл права ли е?
Възможно ли е
банкерът
да нареди да му се чупят съдовете?
Той, който е събирал оттук оттам по 20-30 стотинки, ще издаде такива нареждания! Не, банкерът не може да нареди тия неща, а ние сами правим тия погрешки. Ние за свое оправдание казваме: природата е наредила така. Създадем си един лош навик, служим му и после казваме, че природата го е създала. Казвам: природата не е създала този лош навик, но са го създали твоят дядо и прадядо преди толкова хиляди години.
към беседата >>
Не,
банкерът
не може да нареди тия неща, а ние сами правим тия погрешки.
Я ми кажете: разговаряли ли сте с природата? Ако влезете в къщата на един богат банкер, където слугите му изпочупили 20-30 паници съдове и други потреби и после за свое оправдание казват: нашият господар е наредил така, да чупим паниците и съдовете. Питам ви: тази мисъл права ли е? Възможно ли е банкерът да нареди да му се чупят съдовете? Той, който е събирал оттук оттам по 20-30 стотинки, ще издаде такива нареждания!
Не,
банкерът
не може да нареди тия неща, а ние сами правим тия погрешки.
Ние за свое оправдание казваме: природата е наредила така. Създадем си един лош навик, служим му и после казваме, че природата го е създала. Казвам: природата не е създала този лош навик, но са го създали твоят дядо и прадядо преди толкова хиляди години. Онова, което природата е създала, то е само по себе си вечно, безсмъртно. Тъй е писано в Божествената книга.
към беседата >>
57.
Пътят на желанията
,
ООК
, София, 26.5.1926г.,
Аз считам по-глупав човек онзи, който тръгне да търси пари от
банкер
на
банкер
или да залага това-онова, отколкото да отиде в гората и да изкопае заровените пари.
Тук те изпъдят, там те изпъдят, докато най-после някъде ти услужат. Ако си окултен ученик, няма защо да се молиш на този, на онзи, но ще вземеш магическата тояжка и мотичката си и ще отидеш да намериш, де има заровени пари. Ще разкопаеш, ще вземеш, колкото ти трябват, и останалите пак ще заровиш. Това значи наука! Някой казва: “Аз не съм глупав да тръгна с една тояжка из гората, да търся къде има заровени пари.” – Това е наука, именно!
Аз считам по-глупав човек онзи, който тръгне да търси пари от
банкер
на
банкер
или да залага това-онова, отколкото да отиде в гората и да изкопае заровените пари.
Казвате: “Какво ще помислят за нас, като ни видят да копаем в гората? ” Вие трябва да отидете сами, никой да не ви види. Можете ли да определяте с помощта на лескова или на медна пръчица де има заровени пари? Не само това, но ако вие сте истински окултни ученици, като изпаднете в нужда, всеки ще ви помогне. Като вървите по улицата, някой богат човек ще ви спре и ще каже: “Господине, от две години насам съм определил една сума от 40-50 000 лева за някой честен, добър човек.
към беседата >>
58.
В своите си
,
НБ
, София, 27.6.1926г.,
Или какво печели онзи, който се опитва да провери съдържанието на една търговска или на една
банкерска
каса, след което го турят в затвора?
Разбира се, тъй поставен въпросът, той става неясен. Какво може да интересува нас, или какво може да интересува вас това, кои сте или какво сте? Хората казват: хлябът, храната е най-важното нещо за нас. Добре, питам ви: какво се ползва онази риба, която е хванала един червей и го изяде, а после се намери на въдицата на човека? Какво е спечелила тя?
Или какво печели онзи, който се опитва да провери съдържанието на една търговска или на една
банкерска
каса, след което го турят в затвора?
Какво печели онзи химик, който прави ред опити за да се домогне до откриването на някои елементи, но при тия си изследвания става някакъв взрив и той изгубва зрението си? Какво печели онзи музикант, който свири на цигулка пред пияни хора и в резултат на всичко това те го набиват, счупват ръката му и строшават цигулката му? Какво е спечелила онази майка, която родила една красива, хубава мома, но в разцвета на своята красота умира? Какво е спечелил онзи проповедник, който обърнал много хора към Бога, но след време всичките се разубедили и станали безбожници? Какво е спечелил онзи банкер, който след дълги усилия изгубва всичкия си капитал?
към беседата >>
Какво е спечелил онзи
банкер
, който след дълги усилия изгубва всичкия си капитал?
Или какво печели онзи, който се опитва да провери съдържанието на една търговска или на една банкерска каса, след което го турят в затвора? Какво печели онзи химик, който прави ред опити за да се домогне до откриването на някои елементи, но при тия си изследвания става някакъв взрив и той изгубва зрението си? Какво печели онзи музикант, който свири на цигулка пред пияни хора и в резултат на всичко това те го набиват, счупват ръката му и строшават цигулката му? Какво е спечелила онази майка, която родила една красива, хубава мома, но в разцвета на своята красота умира? Какво е спечелил онзи проповедник, който обърнал много хора към Бога, но след време всичките се разубедили и станали безбожници?
Какво е спечелил онзи
банкер
, който след дълги усилия изгубва всичкия си капитал?
Какво е спечелил онзи поет, който след усилена работа изгубва своята поезия? И най-после, какво е спечелил онзи чистия човек, който след няколко години изгубва своята чистота? Питам: кое е същественото у човека? Същественото, това е духът. Същественото, това е животът.
към беседата >>
59.
Новите типове / Нови типове
,
МОК
, София, 27.6.1926г.,
Той е
банкер
, има пари, ала не дава.
Вътре, в мълчанието, има тази положителна страна, будно съзнание, човек е доволен. Човек може да направи един красив опит. Сега тези опити ще ги правите, понеже ще срещнете мъчнотии. Да кажем, някой от вас събира абонамент за някой вестник – има хора, които от десетина години не плащат абонамента си. Ще се спреш, духнеш един, два, три пъти, той извади, дава парите.
Той е
банкер
, има пари, ала не дава.
То е едно изкуство, направете го. Красивото в живота, това са мъчнотиите, това са разумни препятствия, за да опитат твоята интелигентност. Колкото препятствията са по-големи в пътя ти, толкова си заобиколен с една разумна среда. Допуснете, преди години припкали сте по някое поле, нямало е никакъв товар. Сега, след двадесет години, навсякъде – тук се натъкнете, там се натъкнете на ред препятствия.
към беседата >>
60.
Запалената свещ
,
НБ
, София, 4.7.1926г.,
Вие искате като излезете вън да махнете само с ръка и веднага да дойде в стаята ви касата на някой
банкер
и да разполагате с парите му.
Ти можеш да викаш лекар само при такава болест, която не можеш сам да лекуваш. И той ще бъде истински лекар. “И никой не запалва свещ да я тури на скритото място.” Аз разбирам какво ви интересува. Всички вие сте от тези, които искат с един замах да научат всичко.
Вие искате като излезете вън да махнете само с ръка и веднага да дойде в стаята ви касата на някой
банкер
и да разполагате с парите му.
Кой не желае това? Туй желание е вложено и в най-малките животинки. Запример, съвременните хора изучават хипнотизма, искат да си служат с него. Съвременните учени хора са намерили какво нещо е хипнотизма и са наблюдавали, че много растения, животни си служат с него. Змиите, запример и досега си служат с хипнотизъм.
към беседата >>
61.
Свещеният огън
,
СБ
, София, 27.8.1926г.,
Когато онзи християнин
банкер
прегърне своята каса, не е ли същият този идол?
Завежда го в едно капище, където един беден човек, без никакво величие, се молел на Бога, като постоянно прегръщал един идол. Ангелът се почудил, как е възможно Бог да обръща такова внимание на този беден, на никого неизвестен човек. Да, но Бог вижда великото, което се крие дълбоко в тази душа. Вие ще кажете: „Какво голямо заблуждение, да прегръща човек един идол! “ Ами когато майката прегърне своето детенце и внесе всичката си надежда в него, не е ли същият този идол?
Когато онзи християнин
банкер
прегърне своята каса, не е ли същият този идол?
Той казва: „Парице, парице, всесилна царице! “ Ами когато онзи учен човек прегръща своята книга, не е ли същият този идол? Ами когато проповедникът прегърне Библията, не е ли същият този идол? Ами когато офицерът хваща своя нож, не е ли същият този идол? Ами когато един народ се бие със своите пушки и топове, не е ли същият този идол?
към беседата >>
62.
Добро и съвършенство
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
Не трябва да бъдете като онзи
банкер
, който постоянно складира, забогатява, иска да образува голям капитал, за да се осигури.
Понякога пък очите им гурелясват, хващат червеи. Казвам: опасно е да се спи денем. И много овчари трябва да лекуват очите си от червеи. Сега вие сте богати, пълни с енергия, но ще внимавате да не давате цялата енергия, която имате, а само от преизобилието, от излишъка. По този начин във вас ще дойде нова енергия отвън.
Не трябва да бъдете като онзи
банкер
, който постоянно складира, забогатява, иска да образува голям капитал, за да се осигури.
Не трябва да бъдете като онзи търговец, който с малък капитал прави голям оборот. Вие трябва да бъдете от тези окултни ученици, които правят голям оборот с малки сили. Така, вие ще спечелите повече, отколкото ако разполагате с големи окултни познания, защото големите окултни познания са свързани с големи трудности. Затова именно и напредналите ученици плащат много. Вие трябва да поливате всички ваши семенца.
към беседата >>
63.
Двата полюса
,
ООК
, София, 6.10.1926г.,
Когато някой иска да вземе пари от
банкера
, той ще го излъже, че това има, онова има, за да може да вземе пари от него.
Като се четоха темите за истината, естествено изникна и въпросът за лъжата. Една българска поговорка казва: „Краката на лъжата са къси". Според мен лъжата няма никакви крака. Защо хората лъжат? За да вземат нещо.
Когато някой иска да вземе пари от
банкера
, той ще го излъже, че това има, онова има, за да може да вземе пари от него.
Щом вземе парите, пак ще го лъже, дано някак не ги върне. Лъжата съществува само в материалния, във физическия свят. Значи, за да лъже някой, все трябва да има някакъв материален обект като причина за лъжата. В духовния, в Божествения свят лъжа не съществува. Докато човек се намира при добри, при благоприятни условия, каквито са в невидимия свят, той не се познава, не знае, дали обича да лъже или не.
към беседата >>
64.
Мойсей и Христос
,
НБ
, София, 7.11.1926г.,
” На
банкера
, който взема големи лихви, кажете: “Братко, не вземай безразборно толкова големи лихви!
И тъй, вярвайте в Божественото и Го зачитайте във всички хора. Гледайте на всички с уважение и почитание. Ако човек е стражар, метач или какъв и да е, уважавайте го за Божественото в него. Срещнете ли, например, някой стражар, който не изпълнява службата си добре, кажете му тихо, благо: “Братко, ти си поставен на висок пост. Внимавай да не станеш причина да се закачи на въжето някой човек, който не заслужава това!
” На
банкера
, който взема големи лихви, кажете: “Братко, не вземай безразборно толкова големи лихви!
Прави разлика между бедни и богати хора.” Това, обаче, не е чисто идейно, но за сега този е изходният път за човечеството. Само по този начин могат да се създадат приятелски, братски отношения между хората. Главната задача на хората е да придобият знания, да станат учени, да могат да отделят краката и ръцете от телата си и най-после да знаят начина, по който ще могат да внасят в организма си такива микроби, които носят нови жизнени сили, нов живот. Казвам: Важно за всинца ни е да вярваме в Христа!
към беседата >>
65.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
Ако отидете при някой скъперник
банкер
и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си.
Питам: Прогресивна ли е думата любов? Когато произнасяте думата любов, вие трябва да разбирате нейните вибрации. Когато произнасяте думата любов, вие трябва да изпитвате свещен трепет в себе си. Ако поетът произнесе думата любов, той трябва да я произнесе така, че всеки да я почувствува. Всяка дума, правилно произнесена, е ключ, с който може да се отварят железни врати.
Ако отидете при някой скъперник
банкер
и произнесете правилно думата милосърдие, той трябва веднага да отвори касата си.
Опитвали ли сте се да произнесете думата „любов" така, че да видите нейното въздействие върху себе си? Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията.
към беседата >>
66.
Пулс / Веждите – пулсът – дишането
,
МОК
, София, 5.12.1926г.,
В това отношение те са подобни на
банкерите
, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е.
Защото работи с любов. Всички учени хора имат широки носове. Философите имат тесен нос. Материалът, който изследват, е събран. Те взимат този материал наготово и само го подлагат на своите преси, да видят, какво ще изтече от него.
В това отношение те са подобни на
банкерите
, като събират готовия материал на една и на друга държава и го оформяват, т.е.
подреждат в системи. Носовете на учените си приличат, а тия на различните философи се различават по дължина и широчина – зависи, какъв материал подреждат. Учените се различават по веждите. Като наблюдавате веждите им, вие можете да се произнесете, дали известен учен е материалист или идеалист. Линията на веждите в материалиста слиза надолу.
към беседата >>
Аз наричам философите
банкери
: на тази страна – капитала, на онази – готов материал.
(втори вариант)
Казвам: ако отвърстията са широки, числото 4 – показва енергия на чувствата. В този човек има жест – като захване една работа... Всички учени хора имат такъв нос: той като захване, 10-20 години – любов има към работата. Философите – не. Носовете им са сплескани. Материалът е готов, набран, той само го цеди.
Аз наричам философите
банкери
: на тази страна – капитала, на онази – готов материал.
А ученият човек, който е изследвал 20-30 години, той по 5 пари, по 10 събира оттук-оттам. На учените хора носовете си мязат Естественици, които изследват, той е предан на природата, любител на природата, той е като дете. Няма в него един ограничен ум. Широк, широк. А на философите, техните носове се различават.
към втори вариант >>
67.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Когато някой
банкер
иска да има много пари и да ги заключва в своята каса, той не гони ли Михаля?
” Трети пък се страхуват и казват: “Тази работа е опасна, ще изгубим живота си. Какво ни трябва да гоним Михаля.” Питам: Ако останете в света не гоните ли Михаля? Кой не гони Михаля? Какво означава да гоните Михаля? Когато някоя жена иска да омотае сърцето на един мъж, тя не гони ли Михаля?
Когато някой
банкер
иска да има много пари и да ги заключва в своята каса, той не гони ли Михаля?
Когато някой лихвар взема големи проценти, за да спечели много, не гони ли Михаля? Всички съвременни хора се стремят към невъзможни неща за сегашните условия. Казвам:Никой не може да владее нещата. Чудно е, когато жената иска да завладее сърцето на мъжа. Какво ще владее?
към беседата >>
Когато нѣкой
банкеръ
иска да има много пари и да ги заключи въ своята каса, той не гони ли Михаля?
(втори вариант)
Какво ни трѣбва да гонимъ Михаля? ” Питамъ: ако останете въ свѣта не гоните ли Михаля? Кой не гони Михаля? Какво означава да гоните Михаля? Когато нѣкоя жена иска да омотае сърцето на единъ мѫжъ, тя не гони ли Михаля?
Когато нѣкой
банкеръ
иска да има много пари и да ги заключи въ своята каса, той не гони ли Михаля?
Когато нѣкой лихварь взима голѣми проценти, за да спечели много, не гони ли Михаля? Всички съврѣменни хора се стремятъ къмъ невъзможни нѣща за сегашнитѣ условия. Казвамъ: никой не може да влада нѣщата. Чудно е, когато жената иска да завладѣе сърцето на мѫжа. Какво ще влада?
към втори вариант >>
68.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Често хората казват: “Човек все трябва да има някой Господ в света.” - Да, вярно е, всеки човек си има по един Господ: за някого Господ е даден министър, за друг - някой депутат, за трети - някой
банкер
и т.н.
Който казва, че Господ не съществува, той трябва да заеме Неговото място и да работи. Той трябва да запретне ръкавите си, да отиде в Египет и там да работи, тухли да прави. Когато някой казва, че Господ не съществува, казвам му: “Ти трябва да отидеш в Египет да правиш тухли; там ще те сполетят блести, страдания, смърт.” Когато някой човек признава съществуването на Бога, той е богат, щастлив, защото баща му е жив и работи, грижи се за него. Някои хора се сърдят, когато им дохождат страдания и изпитания в живота. Те мислят, че другите хора около тях са виновни за положението им.
Често хората казват: “Човек все трябва да има някой Господ в света.” - Да, вярно е, всеки човек си има по един Господ: за някого Господ е даден министър, за друг - някой депутат, за трети - някой
банкер
и т.н.
Да, но това са обикновени разбирания, а не някакви идейни разбирания, при които човек може да гледа на всички неща в живота стоически, като Сократа, геройски да издържа на всички изпитания. Веднъж Сократ минава покрай един голям богаташ и му поисква пари на заем. Богаташът му казал: “Ако беше просяк, дал ти бих пари на заем, но като на философ, не ти давам никакви пари.” Един минувач чува този разговор между богаташа и Сократ, и после запитва Сократа: “Защо този богаташ не ти даде пари на заем? ” Сократ му отговорил: “Причината за това се обуславя от следния закон: каквото човек обича, такъв става. Богаташът не дава пари на заем, защото той никога философ не може да стане.
към беседата >>
69.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Като търговци, като
банкери
и лихвари, вие сте разпнали повече от 20 души в живота си, онещастливили сте много вдовици и за това, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тия хора назад.
Често хората се осъждат един други, че не живеят добре помежду си, че не водили добър, разумен живот. Казвам: Нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят живот, та всеки, който види това да заработи върху себе си, да постигне всичко онова, което му липсва. Аз бих поздравил всеки, който пръв покаже пример, как се живее добре. Не е достатъчно само да се разисква върху въпросите, как бил разпнат Христос на кръста, кой Го разпнал и т.н. Казвам на тия хора: Всички вие сте виновни за разпъването на Христа едно време, но и днес не сте престанали да разпъвате Христа.
Като търговци, като
банкери
и лихвари, вие сте разпнали повече от 20 души в живота си, онещастливили сте много вдовици и за това, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тия хора назад.
Мисли ли някой човек, че може да стане богат от парите на тия вдовици, той е на крив път. Мисли ли този човек, че Господ няма да закачи котлите на тия вдовици на неговия врат? - Ще ги закачи, разбира се. Казвам: Страшно нещо иде сега за света, не само за България, но и за целия свят. То ще дойде до главата и на праведните, и на религиозните, и на светските хора.
към беседата >>
70.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
Нима онзи, който вижда парите в касата на
банкера
, действително вижда?
Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив. Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората. Значи, трябвало Азреел да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен. По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп. Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко.
Нима онзи, който вижда парите в касата на
банкера
, действително вижда?
Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата. Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде?
към беседата >>
71.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Ако искате да вземете пари назаем от някой
банкер
, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този
банкер
, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат?
Те носят мир и радост за човека. И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще си зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го настрана; ако не го помрачи, приемете го за приятел. Като се жените, пак си задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота си, ще помрачи ли моето слънце или няма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея.
Ако искате да вземете пари назаем от някой
банкер
, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този
банкер
, ще помрачат ли моето слънце или няма да го помрачат?
Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром да ви дават, не ги взимайте. Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма да го помрачи? Ако го помрачи, не влизайте в него; ако не го помрачи, влезте. Ако искате да изучавате някаква наука, пак се запитайте: Тази наука ще помрачи или няма да помрачи моето слънце? Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.
към беседата >>
72.
Иди повикай мъжа си!
,
НБ
, София, 6.3.1927г.,
Питам: Нима апашът, който отива да обере касата на някой
банкер
, не се моли пред нея?
Ерусалим пък представя мястото, откъдето се разнася културата. Значи, тогавашните хора се кланяли на културата. И съвременните хора казват: Ние, културните хора, трябва да признаваме науката, изкуствата, музиката и на тях да се покланяме. Христос казва на жената: „Според вашите вярвания, действително, вие трябва да сте се кланяли и на тази планина, както и в Ерусалим, но идва време и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с Дух и Истина.“ Според гръцката митология, старите гърци се кланяли на планината, с което те символизирали юначеството, героизма. Ако съвременните хора разбираха дълбокия смисъл на тази митология, те биха разбрали, защо именно, старите гърци се кланяли на планината.
Питам: Нима апашът, който отива да обере касата на някой
банкер
, не се моли пред нея?
Той сяда на колене пред касата и започва да я човърка, да й чете една, две, три молитви, докато най-после касата каже: Хайде, като имаш голямо постоянство, вземи си нещо от мене! Обаче, притежателят на касата не признава молитвите на този апаш и търси случай да го улови и накаже. Христос казва на самарянката: „Бъдещите поклонници, които ще имат живата вяра в себе си няма да се кланят нито на тази планина, нито в Ерусалим, но ще се кланят на Отца с Дух и Истина.“ Да се поклони човек с Дух и Истина, той трябва да знае какво нещо представлява душата му. Това не значи, че като душа, той е нещо по-особено от другите. Не, той трябва да познава душата си – нищо повече!
към беседата >>
73.
Няма тайно
,
НБ
, София, 13.3.1927г.,
То представлява
банкер
, който може лесно да фалира.
Когато някой казва, че знае много неща, питам: Знаеш ли колко години ще живееш на земята? Знаеш ли господар ли си на своето положение? Знаеш ли, с какъв капитал разполагаш в живота си? Не знаеш ли тия неща, ти не си учен човек. Например, някое дете се ражда с малък капитал, и след седем години неговата банка фалира.
То представлява
банкер
, който може лесно да фалира.
След това бащата и майката казват: Отлично дете имахме, но замина. Казвам: Този търговец беше отличен, но капиталите на неговата банка скоро се изчерпаха, и той лесно фалира. Всички се питат: Де замина това дете? – Никъде не е заминало. Какво става с реката, когато изчезне от лицето на земята?
към беседата >>
74.
Спасителни положения
,
ООК
, София, 16.3.1927г.,
Срещате един
банкер
и си казвате: „Да имам неговото богатство в ръцете си, много нещо бих направил!
Сега, пренесете този закон по отношение на вашето тяло. Ако не държите тялото си в изправност, за колко години ще могат краката ви сигурно да стъпват, ръцете ви разумно да работят, ушите ви добре да чуват, очите ви ясно да виждат? Вие не се замисляте за това, но се занимавате с небето, с ангелите, искате да знаете как ще ви посрещнат на онзи свят. Знаете ли как са дошли ангелите до положението, в което днес се намират? Вие мислите, че лесно можете да дойдете до положението на ангелите.
Срещате един
банкер
и си казвате: „Да имам неговото богатство в ръцете си, много нещо бих направил!
“ – Много лесно искате да придобиете богатството. Богатството е сила. Какво ще направите, ако имате на разположение два милиона лева? Ще си създадете някакво нещастие – нищо повече. Ще започнете да се храните с печени агнета, кокошки, пуйки и ще развалите стомаха си в продължение на няколко години.
към беседата >>
75.
Лозените пръчки
,
НБ
, София, 27.3.1927г.,
Докато златото в касата на
банкера
е в бездействие, то не допринася никаква полза.
Христос казва: „Събирайте съкровища за небето! “ Значи, богатството е нужно за човека. Небето представлява разумния живот, където всичко е в пълен ред и порядък, в пълна активност. Ако златото в касата на богатия човек не се използва, то не е богатство. Туряйте златото в действие!
Докато златото в касата на
банкера
е в бездействие, то не допринася никаква полза.
Тури ли се златото в действие то вече придобива смисъл. На същото основание, ако и ние не туряме нашите идеи в действие, те нямат смисъл. Казвам: Онези, които мислят, че могат лесно да намерят пътя на Истината, те изпадат в заблуда. Те казват: Аз се родих отново, аз познавам вече Бога. – Щом познаваш Бога, ще почнеш да учиш.
към беседата >>
76.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
Обаче, вместо да учи, той започва да се удоволствува, да ходи по забавления, да странствува, но като няма средства за това, от тоз
банкер
взима 10 – 15 хиляди лева, от онзи 10 – 15 хиляди лева, това залага, онова залага, докато най-после съвсем загази, намери се в трудно положение и казва, че животът няма смисъл.
В този смисъл под „нов човек" разбирам онзи, който има само една връзка – с Първичната Причина. Тази връзка е направена още от създаването му. Следователно, когато човек се освободи от съдбата, или от кармата си, според както индусите я наричат, отново ще се възстанови връзката му с Бога, която съществува от панти-века, и човек ще бъде напълно свободен. Съвременният човек не е свободен, защото върху тази първа връзка, той е направил още ред връзки, които са го ограничили и заробили. Бог е направил човека свободен и го е пратил на земята да учи.
Обаче, вместо да учи, той започва да се удоволствува, да ходи по забавления, да странствува, но като няма средства за това, от тоз
банкер
взима 10 – 15 хиляди лева, от онзи 10 – 15 хиляди лева, това залага, онова залага, докато най-после съвсем загази, намери се в трудно положение и казва, че животът няма смисъл.
Питам: кой постави човека в това положение – Бог, или той сам, със своите неестествени желания? Какво придобива човек от такъв живот? Мислите ли, че банкерът, който ви дава пари на заем, ви прави някаква услуга? Мислите ли, че има някаква придобивка в залагането на своите ценни неща? Не, да залагаш нещата, това не е наука.
към беседата >>
Мислите ли, че
банкерът
, който ви дава пари на заем, ви прави някаква услуга?
Съвременният човек не е свободен, защото върху тази първа връзка, той е направил още ред връзки, които са го ограничили и заробили. Бог е направил човека свободен и го е пратил на земята да учи. Обаче, вместо да учи, той започва да се удоволствува, да ходи по забавления, да странствува, но като няма средства за това, от тоз банкер взима 10 – 15 хиляди лева, от онзи 10 – 15 хиляди лева, това залага, онова залага, докато най-после съвсем загази, намери се в трудно положение и казва, че животът няма смисъл. Питам: кой постави човека в това положение – Бог, или той сам, със своите неестествени желания? Какво придобива човек от такъв живот?
Мислите ли, че
банкерът
, който ви дава пари на заем, ви прави някаква услуга?
Мислите ли, че има някаква придобивка в залагането на своите ценни неща? Не, да залагаш нещата, това не е наука. Една млада мома, бедна, но много спретната и красива, отива при един богат граф със следната молба: господине, от известно време майка ми е болна, аз искам да я лекувам, но нямам никакви средства, затова, моля Ви, дайте ми 20000 лв. на заем, срещу които мога да заложа някаква скъпоценна вещ, или пък след време да ги върна. Той й казал: аз не искам нищо да залагаш, но ще ми позволиш да те целуна, или пък ти да ме целунеш.
към беседата >>
77.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Един млад, образован човек, свършил университет, но нийде не може да намери служба; отива при един богат
банкер
, да иска работа от него, или пък да му услужи временно с някаква сума.
Външно Бог не проявява любовта си към хората. Също така и външната любов на хората не отива до Бога. Някой се моли на Бога, чете две-три молитви, но молитвите отиват едва две педи над главата му. Това не е истинска молитва. Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример.
Един млад, образован човек, свършил университет, но нийде не може да намери служба; отива при един богат
банкер
, да иска работа от него, или пък да му услужи временно с някаква сума.
Банкерът го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа. След малко, при същия банкер дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума. Банкерът поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва. Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ?
към беседата >>
Банкерът
го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа.
Също така и външната любов на хората не отива до Бога. Някой се моли на Бога, чете две-три молитви, но молитвите отиват едва две педи над главата му. Това не е истинска молитва. Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Един млад, образован човек, свършил университет, но нийде не може да намери служба; отива при един богат банкер, да иска работа от него, или пък да му услужи временно с някаква сума.
Банкерът
го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа.
След малко, при същия банкер дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума. Банкерът поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва. Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ? Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от банкера.
към беседата >>
След малко, при същия
банкер
дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума.
Някой се моли на Бога, чете две-три молитви, но молитвите отиват едва две педи над главата му. Това не е истинска молитва. Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Един млад, образован човек, свършил университет, но нийде не може да намери служба; отива при един богат банкер, да иска работа от него, или пък да му услужи временно с някаква сума. Банкерът го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа.
След малко, при същия
банкер
дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума.
Банкерът поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва. Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ? Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от банкера. Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на банкера.
към беседата >>
Банкерът
поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва.
Това не е истинска молитва. Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Един млад, образован човек, свършил университет, но нийде не може да намери служба; отива при един богат банкер, да иска работа от него, или пък да му услужи временно с някаква сума. Банкерът го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа. След малко, при същия банкер дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума.
Банкерът
поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва.
Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ? Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от банкера. Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на банкера. Значи, красивата мома крие в себе си някаква особена, вътрешна сила, която влияе на душите на хората.
към беседата >>
Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от
банкера
.
Банкерът го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа. След малко, при същия банкер дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума. Банкерът поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва. Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ?
Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от
банкера
.
Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на банкера. Значи, красивата мома крие в себе си някаква особена, вътрешна сила, която влияе на душите на хората. Тази сила не е нито в лицето, нито в погледа на красивата мома, но се крие някъде дълбоко в нея и несъзнателно я проявява. Когато красивата мома влезе в кантората на банкера, още при влизането й, той застава прав пред нея, като войник пред своя генерал, и казва: Заповядайте! Какво обичате?
към беседата >>
Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на
банкера
.
След малко, при същия банкер дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума. Банкерът поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва. Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ? Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от банкера.
Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на
банкера
.
Значи, красивата мома крие в себе си някаква особена, вътрешна сила, която влияе на душите на хората. Тази сила не е нито в лицето, нито в погледа на красивата мома, но се крие някъде дълбоко в нея и несъзнателно я проявява. Когато красивата мома влезе в кантората на банкера, още при влизането й, той застава прав пред нея, като войник пред своя генерал, и казва: Заповядайте! Какво обичате? Може ли войникът да не изпълни волята на генерала си?
към беседата >>
Когато красивата мома влезе в кантората на
банкера
, още при влизането й, той застава прав пред нея, като войник пред своя генерал, и казва: Заповядайте!
Питам: как ще си обясните това нещо ? Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от банкера. Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на банкера. Значи, красивата мома крие в себе си някаква особена, вътрешна сила, която влияе на душите на хората. Тази сила не е нито в лицето, нито в погледа на красивата мома, но се крие някъде дълбоко в нея и несъзнателно я проявява.
Когато красивата мома влезе в кантората на
банкера
, още при влизането й, той застава прав пред нея, като войник пред своя генерал, и казва: Заповядайте!
Какво обичате? Може ли войникът да не изпълни волята на генерала си? Значи, в случая, образованият човек, с висша наука, е посредствен човек, т.е. голямо шише, с малко съдържание. Красивата мома е генералът, който има сила да издава заповеди.
към беседата >>
Красивата мома, която може да застави
банкера
щедро да отвори касата си, има особен израз на очите си, особен строеж на цялото тяло.
Такова нещо представлява човешката глава: голямо или малко шише, с малко или с много съдържание. Съвременните хора говорят за човешкия мозък, за силата, която се крие в него. Всички хора имат мозъци, но тия мозъци се различават по динамическата сила в тях, както и по количеството на мозъчното вещество. Биолозите са правили изследвания на мозъчните клетки на гениални и на обикновени хора и са намерили голяма разлика между едните и другите. Също така има различие и в погледа на хората, в строежа на цялото им тяло.
Красивата мома, която може да застави
банкера
щедро да отвори касата си, има особен израз на очите си, особен строеж на цялото тяло.
Добрите хора са необикновени и всеки ги слуша. На обикновените хора никой не обръща внимание. Който е необикновен, той трябва да разполага с необикновена сила. Обикновеният човек се моли на Бога, но сам не вярва в силата на своята молитва, а при това очаква да получи отговор, да бъде молитвата му чута. С това не искам да кажа, че сегашните хора нямат вяра; хората имат вяра, но в съзнанието им има малки пропуквания, отдето част от енергията им изтича навън.
към беседата >>
Колкото и да е слаб, колкото и да няма мазнини, светията никога не би желал да смени положението си с един угоен
банкер
.
В материално отношение те са умни хора, но вървят в крив път. Богатите хора служат за изкушение на бедните. Някой беден човек поглежда към богатия и си мисли: Чудно нещо, този човек в Бога не вярва, никому добро не прави, а при това е богат! – Не правете сравнение помежду си. Щом намирате, че положението на богатия е завидно, станете като него.
Колкото и да е слаб, колкото и да няма мазнини, светията никога не би желал да смени положението си с един угоен
банкер
.
Затова и на вас казвам: Не се сравнявайте с другите хора! Защо? С каквито се сравнявате, такива ставате. Когато правим аналогии, сравнения, ние имаме предвид някакъв образ, от който може да се извлече известна поука. И Христос си е служил с аналогии, със сравнения, за да изрази някаква идея.
към беседата >>
78.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Когато отивате при някой
банкер
, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него.
Токовете на обущата, у такива хора, са много изядени и такива хора обикновено, биват неврастеници. За да не удря силно в петите си, такъв човек трябва да познава законите на ходенето. Злото не е в изяждането на токовете, но това ходене, става причина за големи разстройства в нервната система. „Давайте, и ще ви се даде! " Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен.
Когато отивате при някой
банкер
, вие трябва да му дадете нещо от себе си, ако искате и вие да получите нещо от него.
Сега, природата насила заставя хората да дадат онова, което те не искат. Страданията ще ги заставят да дават. Въпреки това, те се питат: защо страдаме? Ако не искаш да страдаш, трябва да дадеш, защото хамбарът ти е пълен. Някой има 100 – 200 милиона лева.
към беседата >>
79.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
Майката се безпокои да не изгуби детето си;
банкерът
се безпокои да не изгуби капиталите си; момъкът се безпокои да не изгуби своята възлюбена; учителят се безпокои да не изгуби учениците си; ученикът се безпокои да не изгуби своето учение; богатият се безпокои за своето богатство; здравият се безпокои за своето здраве и т н.
Всяко тяло, което се движи с по-голяма бързина, изпитва и по-голямо съпротивление. Щом е така, схващанията ви за живота трябва да бъдат поставени на съвсем друга основа от тази, на която сега живеете. Сега, ние няма да се спираме върху посредствените схващания за живота. Защо? – Защото с тях нищо не може да се постигне. Има хора, които постоянно се безпокоят, тревожат, че могат да изгубят живота, щастието, благото си.
Майката се безпокои да не изгуби детето си;
банкерът
се безпокои да не изгуби капиталите си; момъкът се безпокои да не изгуби своята възлюбена; учителят се безпокои да не изгуби учениците си; ученикът се безпокои да не изгуби своето учение; богатият се безпокои за своето богатство; здравият се безпокои за своето здраве и т н.
Няма човек на земята, който да не се безпокои за нещо. Обаче тези тревоги, тези безпокойства не са реални. Защо? – Понеже в живота, както и в природата нищо не се губи, нищо не се придобива. Като казваме, че нищо не може да се придобие, разбираме, че нищо не може да се създаде. И действително, засега нови неща не могат да се създадат.
към беседата >>
80.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Отивам с него при един
банкер
и го питам: познаваш ли този човек?
– Как не го познаваш! Той те обу. После този беден човек казва: аз ти благодаря; облякох се, обух се, но гладен съм. Завеждам го в една гостилница да се нахрани добре. – Ами сега нямам пет пари в джоба си.
Отивам с него при един
банкер
и го питам: познаваш ли този човек?
– Не го познавам. – Той те познава и сега ще ти услужи с една сума. Казвам: виждаш ли сега? Този, който те облече, обу, нахрани и напълни кесията ти с пари, той е Господ. Иди сега и разкажи на другите, какво направи Господ заради тебе.
към беседата >>
81.
Ще оздравее
,
НБ
, София, 19.6.1927г.,
Има ли смисъл такъв човек да се моли на този или на онзи
банкер
за пари?
Който иска да живее правилно, той не трябва да става роб на парите, но да стане техен господар. Такъв човек може да бъде богат, да разполага с пари, когато пожелае. Как ще стане богат? – Като развие своята чувствителност, своята нервна система. Той ще вземе пръчицата си и с нея ще открие, де има заровени пари: ще ги разрови и ще разбогатее.
Има ли смисъл такъв човек да се моли на този или на онзи
банкер
за пари?
Трябва ли такъв човек да се моли на светиите да му помогнат да разбогатее? Едно трябва да се знае: светиите пари не дават. Те сами нямат пари. Когато дойдоха при Христа да искат от Него данък, какво направи Той? Петър, без да мисли много, каза, че Христос ще плати данъка, защото и Той се подчинява на общия ред.
към беседата >>
82.
Работа на природата
,
ООК
, София, 20.7.1927г.,
Можете ли да наречете живот този на пияницата, на
банкера
или на търговеца?
Който иска да умре, той иска да се освободи от страданията; който иска да живее, той иска да придобие нещо. Има смисъл да умре човек, но ако може да премине от едно положение в друго. Обаче, ако умре без да придобие нещо, тази смърт не е на мястото си. Тъй щото, не е въпросът човека да се лиши от живота си, но той трябва да дойде до съществените работи, да придобие истинската любов и истинското знание. Много неща човек не е опитал и разбрал, а трябва да ги опита.
Можете ли да наречете живот този на пияницата, на
банкера
или на търговеца?
Животът подразбира ползване на човека от всички блага, които могат да разширят и освободят душата му. Който разбира живота така, той е подобен на пеперуда, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Животът на окултния ученик с неговите мисли и чувства представя градина от разкошни цветя, върху които хората, като пеперуди, събират сладък сок. Напролет тази градина е пълна с всевъзможни цъфнали ароматни цветя. Който опита соковете на тия цветя, той трябва да благодари за тях.
към беседата >>
83.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
Отивате при някой
банкер
, той иска да му говорите върху положението на парите.
По този начин вие ще въздействате върху съзнанието си така, че ще бъдете будни и към най-малките външни и вътрешни препятствия в живота си. Човек трябва да работи върху себе си, правилно да разпределя енергиите на своя мозък и тогава, дето отиде, ще бъде добре приет. Днес хората се чувстват чужди помежду си. Отивате при някой земеделец и не знаете какво да му говорите. Той иска да му говорите по земеделски въпроси, защото те го интересуват.
Отивате при някой
банкер
, той иска да му говорите върху положението на парите.
Отивате при някой учен, той иска да му говорите по неговата специалност. Щом не говорите на хората по въпроси, които засягат техните интереси, вие сте чужди едни за други. Има един начин, който може да съедини хората в едно цяло, да ги направи близки. Този начин е яденето. Сложете трапеза на хората и ще видите, че всички ще се наредят около нея, били те учители, свещеници, търговци, банкери, земеделци, учени, и ще се разбират.
към беседата >>
Сложете трапеза на хората и ще видите, че всички ще се наредят около нея, били те учители, свещеници, търговци,
банкери
, земеделци, учени, и ще се разбират.
Отивате при някой банкер, той иска да му говорите върху положението на парите. Отивате при някой учен, той иска да му говорите по неговата специалност. Щом не говорите на хората по въпроси, които засягат техните интереси, вие сте чужди едни за други. Има един начин, който може да съедини хората в едно цяло, да ги направи близки. Този начин е яденето.
Сложете трапеза на хората и ще видите, че всички ще се наредят около нея, били те учители, свещеници, търговци,
банкери
, земеделци, учени, и ще се разбират.
Всички хора ядат по един и същ начин. Като ядат, всички са доволни, разположени и могат да се разговарят разумно. Яденето обединява хората. Ако отидете в дома на някой философ, той ще ви каже, че е зает, че няма време да се разговаря с вас. Обаче поканите ли го във вашата гостилница, той ще дойде веднага и тогава ще има време да се разговаря с вас, ще ви занимава със своята нова теория.
към беседата >>
Ако искате да направите връзка с
банкера
, не го търсете в кантората; отворете гостилница, той сам ще дойде при вас.
Като ядат, всички са доволни, разположени и могат да се разговарят разумно. Яденето обединява хората. Ако отидете в дома на някой философ, той ще ви каже, че е зает, че няма време да се разговаря с вас. Обаче поканите ли го във вашата гостилница, той ще дойде веднага и тогава ще има време да се разговаря с вас, ще ви занимава със своята нова теория. Тъй щото, ако искате да влезете във връзка с учения, не го търсете в кабинета му; отворете гостилница, той сам ще ви посети.
Ако искате да направите връзка с
банкера
, не го търсете в кантората; отворете гостилница, той сам ще дойде при вас.
Следователно гостилницата е средство, условие, чрез което хората могат да създадат помежду си приятелски отношения. Но за да отворите гостилница, вие трябва да имате капитал. Като ученици вие трябва да работите върху себе си, да трансформирате излишните енергии в мозъка си, особено тази в задната част на мозъка. Тази енергия е причина почти за всички болести, за всички отрицателни състояния. Понякога тази излишна енергия се натрупва зад ушите, както и около слепите очи на човека, и го прави нервен, раздразнителен, готов да се сърди, да се обижда за най-малкото нещо.
към беседата >>
84.
Оскърбените
,
НБ
, София, 25.9.1927г.,
Дойде ли човек до това положение, да влага живите сили в природата, да се ползва от тях, той няма да очаква външно щастие, няма да се надава да го кредитират някои
банкери
.
Разумният човек има начини, методи, чрез които може да извлича живите сили от тия среди. Който познава въглерода, неговите свойства и съединения, той познава твърдата материя, и всякога може да извади живота от тази среда. Който познава водорода, неговите свойства и съединения, той познава течната материя, и всякога може да извади живота от тази среда. Който знае всичко за азота, за неговите свойства и съединения, той познава въздухообразната материя, и всякога може да извади живота от нея. Който е запознат добре с кислорода, с неговите свойства и съединения, той разбира огъня, и всякога може да извлече живота от него.
Дойде ли човек до това положение, да влага живите сили в природата, да се ползва от тях, той няма да очаква външно щастие, няма да се надава да го кредитират някои
банкери
.
Той ще знае, че животът не се влива отвън, но отвътре; прииждането на живота е вътрешен процес. В този смисъл, задачата на науката и на религията се заключава в придобиване на живота. Казвате: Как можем да придобием живота? Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене.
към беседата >>
Кой
банкер
няма да се зарадва, когато му се обърне внимание, че при сметките си той е дал някому десет хиляди лева повече, отколкото е трябвало?
Изкривените нокти на човека показват, доколко той се е отклонил от диаметъра на своя живот. Следователно, всички недъзи, които съществуват между хората, трябва да им послужат, като мерки, по които да съдят, доколко са се отклонили от правата посока в живота. Като видите някакъв недостатък, било в себе си, било в другите, това е придобивка, за която трябва да се радвате. Този недостатък показва, де сте се отклонили, и какво отклонение е станало във вашия живот. В това отношение, недостатъците на хората не са техни съществени качества, но са временни отклонения само, които предстоят на изправяне.
Кой
банкер
няма да се зарадва, когато му се обърне внимание, че при сметките си той е дал някому десет хиляди лева повече, отколкото е трябвало?
Значи, има известни погрешки в живота на човека, за които, ако му се обърне внимание, той се радва и бърза да ги изправи. Тези грешки вървят във възходяща степен. Намирането или посочването на тия погрешки винаги носи известни придобивки. Добре е, когато човек види погрешката си и е готов да я изправи. Опасно е, обаче, когато не иска да я види, или когато се заблуждава в нещо и не може да го види, още повече да го изправи.
към беседата >>
НАГОРЕ