НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Преводи - Beinsa.eu
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
9070
резултати от
4895
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
3380
резултата от
1494
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
2886
резултата от
1753
текста
✓
Писма от Учителя:
5
резултата от
5
текста
✓
Текстове и документи:
320
резултата от
165
текста
✓
Последователи на Учителя:
628
резултата от
404
текста
✓
Списания и вестници:
464
резултата от
301
текста
✓
Хронология на Братството:
447
резултата от
223
текста
✓
Рудолф Щайнер:
940
резултата от
550
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са
3380
резултата от
1494
беседи в
4
страници с корен от думите : '
чува чуват чуваш
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
411
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор трети - Храната и Словото
,
ИБ
, , 14.7.1900г.,
И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го
чува
м и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“.
По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога?
И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“.
Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение.
към беседата >>
Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не
чува
м никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос.
Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога? И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“.
Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос.
Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш.
към беседата >>
2.
Разговор четвърти - Животът и възраждането
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Те са думи на Живот и който ги
чува
и възприема, бива научаван от Бога.
Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в моето присъствие, ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на Любов. Този е Той, Единия и истинен Бог на Живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна.
Те са думи на Живот и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога.
Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава.
към беседата >>
Ти си
чува
л и съзнавал винаги моя глас.
Слушал си всякой ден моето Слово. Ето вдигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш моите дела и да познаваш моите истини на Живота. Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш.
Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас.
Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мен. Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш. Аз съм бил винаги близо – всякога да изправя обърканото и да преобърна всичко да ти съдейства за Добро.
към беседата >>
3.
Разговор шести - Пътят и Истината
,
ИБ
, , 21.7.1900г.,
Който
чува
гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.
Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение. Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това.
Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.
Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действат благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и негова глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш от къде иде. Но този живот е сам Господ на Живота. Негова Свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духа Му.
към беседата >>
4.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
“, но Той не ни
чува
.
Господ казва: „Опитайте ме в ден скръбен.“ Но как ще Го опитаме? Не само да Го призовем, а да Го развържем и събудим в себе си, защото Той спи. Ами че ние сме затворили Господа и викаме: „Господи, Господи!
“, но Той не ни чува.
На всякой от вас остава да развърже Господа, защото сте Го завързали. Камъкът трябва да се отмахне от гроба – това можете да го направите. Господ не е далеч, Той е с вас заедно и да видим как ще Го разберете. А че имате карма, оставете това. Под думата карма се разбира нужда.
към беседата >>
5.
И гласът му се чува
,
ИБ
, , 14.4.1912г.,
Христос е толкова близо вече, щото и гласът Му се
чува
.
Забележете закона за мислите и желанията в свръзка с обществото, в което пребивавате и живеете. Когато сте в дисхармония с мислите на хората, усещате тежест горе в главата; когато сте в дисхармония с тяхната любов, усещате тежнение в гърдите; а когато тая дисхармония е с техните желания, тежнението ще усещате е стомаха. Всички вие трябва да бъдете в добро състояние, защото Христос е много близо в България и идущата година тук, на физическото поле, вие ще почувствувате Неговото идване. Той иде да работи, каквото и да стане, да ви не смущава. Той иде сега да направи едно генерално пречистване на целия свят, та покрай него трябва да се пречисти и българският народ.
Христос е толкова близо вече, щото и гласът Му се чува.
Затова бъдете весели и смели в душата си. Светът ще го е страх и този страх ще почувствувате и вие, защото не сте отделни от света. И светът, да ви кажа, го е толкова страх, щото гащите им треперят. Да, близо е Христос. България е останала много назад и Той иде, да Му се даде това, което иска.
към беседата >>
Понеже Христос е близо,
чува
се и гласът Му, то и вие дръжте се близо и бъдете юнаци.
И светът, да ви кажа, го е толкова страх, щото гащите им треперят. Да, близо е Христос. България е останала много назад и Той иде, да Му се даде това, което иска. Сега трябва да сте внимателни и ако използувате, добре. Колкото за мене, то аз съм решил: "Твоята воля – моя воля, Твоят Дух – мой Дух." Ако този народ не приеме, ще се вдигна и ще отида в друг народ И ако сте готови да кажете и вие като мене, ще ви подам ръка и ще ви изведа на канара.
Понеже Христос е близо, чува се и гласът Му, то и вие дръжте се близо и бъдете юнаци.
към беседата >>
6.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в
чува
ли и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем.
Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес? “ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара.
Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем.
Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не!
към беседата >>
7.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не
чува
те, както когато говорите на глухи хора, не
чува
т.
Някои казват: „Искаме да видим Духа“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът.
Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват.
Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което Духът му говори. „Аз искам да видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът. Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него.
към беседата >>
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не
чува
ш гласа ѝ.
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ.
Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш.
към беседата >>
Не искай да
чува
ш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си.
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари.
Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си.
Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно.
към беседата >>
8.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не
чува
т, вкусват, но не разбират благото.
Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е?
Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото.
Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи! Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“? Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.
към беседата >>
9.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Христос е вече в света, и последният го
чува
.
Тя е много проста, но трябва да имате светлина, Христос да ви даде тази светлина, условията, при които може да се развива тя; само Той може да ви я даде. Аз мога да ви дам семенца, но условията, за да израстат те, може да даде само Христос. Туй чувство на Любов не зависи от нашите сили и желания, то зависи от този контакт, който бихме имали с Христа. Някои питат: „Къде е Христос? “, и Го очакват от Небето.
Христос е вече в света, и последният го чува.
Той идва по два начина. Той има две лица: едното е благо – „мир вам“, а другото навъсено – с огън, пушки и топове. Сега Той вика: „Докарайте онези, които не послушаха Моето учение, да изпитат горчивините на непослушанието. Не искат на Мене да слугуват, нека изпитат всички горчивини на своите дела. Всеки да пожъне това, което е посял“, както не можем да простим на един престъпник, който е избил сума невинни деца, а го наказваме.
към беседата >>
10.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Но аз зная едно нещо: щом се помолим, Той слуша и е толкова блиэо, че
чува
изведнъж; а напротив, изгубим ли вярата, Той се много отдалечава.
Сега особено, през тези времена, сред тези бурни вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често пъти човъркаме това въже, уж под предлог – да изследваме, защото се смущаваме, дали нашата вяра е права или не. Вярвайте, обаче, че Христос е, Който може да ни даде сила, вярвайте, че Той слуша нашия глас. Не искам да философствам по въпроса, доколко Той е далеч от нас.
Но аз зная едно нещо: щом се помолим, Той слуша и е толкова блиэо, че чува изведнъж; а напротив, изгубим ли вярата, Той се много отдалечава.
Това е една опитност, която всички светии са имали. Вие трябва да имате същата опитност, защото само тогава можете да бъдете ученици Христови. Само с такава вяра ще се спасите.
към беседата >>
11.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
Когато аз остана да послушам как някой свири, а другите гледат само лъка как се движи, аз
чува
м и гласа на цигуларя и виждам дали той се е научил да свири или сега се учи.
Цигулар, който свири, гладен остава ли? Който не знае, ще проси. Който знае и седне някъде да свири, той получава заплата от хората. Който знае да страда, той гладен никога няма да остане. И забележете, хората всякога се притичат да помогнат на оногова, който страда, тъй както дават на цигуларя.
Когато аз остана да послушам как някой свири, а другите гледат само лъка как се движи, аз чувам и гласа на цигуларя и виждам дали той се е научил да свири или сега се учи.
Ако се учи, той е новак, сега му преподават уроци, но след 12 години той ще бъде в симфоничен оркестър, и тогава вие ще плащата скъпо за един билет, да го слушате.
към беседата >>
12.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
И ако някой се опита да каже, че е възможно да се освободим от него, веднага
чува
ме думите: „Ти луд ли си, с всичкия ум ли си?
Има ли дом от него непосетен? Какво говорят кръстовете по гробовете? Всички в тоя свят за пехливанина даалия приказват, за неговите подвизи майки и бащи говорят. Има цели томове, писани за неговата история, за неговата сила. Всички една песен пеят – непобедим е в тоя свят нашият пехливанин даалия.
И ако някой се опита да каже, че е възможно да се освободим от него, веднага чуваме думите: „Ти луд ли си, с всичкия ум ли си?
Това е невъзможно, ние не вярваме; това са празни думи, глупави фрази, младежки илюзии“. Но достатъчен е този български млад овчар, със своята тояга излязла из рая, която лъжа не казва, с три удара – срещу ножа, в дясната ръка и в левия крак на даалията да опровергае лъжливата теория, че пехливанинът даалия е непобедим. Обаче трябва мъжество, трябва воля за такава гигантска борба. Но ще възрази някой и каже: „Аз не виждам какъв дълбок смисъл може да има в тоя обикновен пример“. Да, вие сте прав, от вашето гледище, понеже не си задавате труд да приведете нещата в ред.
към беседата >>
13.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
“ – този вик се
чува
отвсякъде.
Нямаш 1,000 лева да съградиш къща, а искаш да съградиш великолепен характер! И когато казва Господ да не обръщате внимание на светските работи, подразбира това: когато сте изградили една, две, три къщи, казва: „Доста вече, ти си специалист, сега искам от тебе да съградиш своята сърдечна къща, съгради умствената си къща“. Същият закон по аналогия трябва да върви отдолу нагоре. Затуй казва Христос: „Колко по-горе стои човек, който мисли, който може да развива своя характер, от една овца, която постоянно пасе и блее! “ Съвременният свят иска: „Хляб, Хляб!
“ – този вик се чува отвсякъде.
И овци ни трябват, защото ни дават вълна; но ако цялата земя би била изпълнена само с овци, нямаше да има никаква хармония. Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с човешкото. Навсякъде се чува пререкание: „Той е животно“. Не е лошо да е човек животно; но има нещо по-високо от животните. За овцата да е животно е в реда на нещата, но не и за човека.
към беседата >>
Навсякъде се
чува
пререкание: „Той е животно“.
Затуй казва Христос: „Колко по-горе стои човек, който мисли, който може да развива своя характер, от една овца, която постоянно пасе и блее! “ Съвременният свят иска: „Хляб, Хляб! “ – този вик се чува отвсякъде. И овци ни трябват, защото ни дават вълна; но ако цялата земя би била изпълнена само с овци, нямаше да има никаква хармония. Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с човешкото.
Навсякъде се чува пререкание: „Той е животно“.
Не е лошо да е човек животно; но има нещо по-високо от животните. За овцата да е животно е в реда на нещата, но не и за човека. И в Писанието е казано: „жива душа“ и „животворящ Дух“, Който иска да научи, да облагороди, да спаси човечеството и учениците му, призовани на туй поприще, да съдействат на Христа: Той иска да Му помагат умни хора – човеци, които знаят добре да градят според всички правила на Божествената наука, хора, в умовете на които благото на „Царството Божие“ седи на първи план. Сега трябват такива човеци, които не се съблазняват, нито се заблуждават от външната привидност на нещата. Допущам, че някои свещеници не извършват своята длъжност, както трябва, но аз ги не осъждам – това е тяхното разбиране, а трябва да се завзема аз да направя туй, което на мене се налага.
към беседата >>
14.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Салепчията, щом
чува
това, спокойно изважда намерената кесия и му я подава, като продължил да продава и вика: "Салеп!
Нам са потребни хора - дейни, безкористни. Нека подготвяме народа и като забогатее, той ще ни заплати по-много, отколкото сега - ЧЕСТНОСТ. Примерът със салепчията в Добрич, който, продавайки салеп, една ранна сутрин намерил една кесия с 8000 лева. Туря я той в пояса си и продължава да си гледа работата. Насреща се задава самият притежател на парите и заморен запитва дали не е намерил някоя кесия.
Салепчията, щом чува това, спокойно изважда намерената кесия и му я подава, като продължил да продава и вика: "Салеп!
"
към беседата >>
15.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
Чува
ли ли сте гласа Му?
Аз познавам Господа по-добре, отколкото вас познавам. С Него по-тясно съм свързан, отколкото съм с вас. Нали това искате да знаете - казвам ви го. Благодатта Господня търпи, но Той и се кара.
Чували ли сте гласа Му?
Аз съм го чувал. Сега вие правете въжета за връзване на дявола. И така ще казвате: "Плетем въжета, защото ни трябват за работа."
към беседата >>
Аз съм го
чува
л.
Аз познавам Господа по-добре, отколкото вас познавам. С Него по-тясно съм свързан, отколкото съм с вас. Нали това искате да знаете - казвам ви го. Благодатта Господня търпи, но Той и се кара. Чували ли сте гласа Му?
Аз съм го чувал.
Сега вие правете въжета за връзване на дявола. И така ще казвате: "Плетем въжета, защото ни трябват за работа."
към беседата >>
16.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам и
чува
м Неговите думи.
Някои хора искат лицето им да е гладичко, като топка: мислят, че човек е красив, когато е гладък. Не, тогава лицето е маска. Трябва да има известни черти върху него, да показват: първо, че е добър; второ, че е справедлив; трето, че има в него любов, че е мъдър, че е истинолюбив – всичките тези неща трябва да се проявяват навън. Следователно всички хора са една написана книга, върху която се четат техните качества. Някои хора ме питат: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го?
“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам и чувам Неговите думи.
Човешките думи може само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, Който е слава, се е въплътил в Христа и е станал видим. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима – и ме питат чул ли съм и говорил ли съм с Господа. 2,000 години Го чувам. Христовото учение е една отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме.
към беседата >>
2,000 години Го
чува
м.
Някои хора ме питат: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го? “ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам и чувам Неговите думи. Човешките думи може само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, Който е слава, се е въплътил в Христа и е станал видим. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима – и ме питат чул ли съм и говорил ли съм с Господа.
2,000 години Го чувам.
Христовото учение е една отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме. Има анекдот, че един учен европеец, който се занимавал с окултни науки и искал да проследи дълбоките тайни на природата, попаднал веднъж в едно общество, дето всички хора били слепи, с очи вдлъбнати навътре; като се разговаряли с него, рекли: „Ами този човек по що се отличава от нас“, и като го барали, разбрали, че неговите очи били изпъкнали – само тази била разликата! Рекли си: „Чакайте да му мръднем тази височина навътре, за да прилича на нас“. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти сега ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятие за света, за мъжа и жената тъй, както ние мислим“. Добре, но тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работим, да градим.
към беседата >>
17.
Добрият самарянин
,
НБ
, София, 24.7.1915г.,
Останалите са тези, които са майстори да „изпразват
чува
ли“; те не са виновни, такова е естеството им.
Една статистика в Лондон показва, че от двадесет и шест милиона семейства само триста били щастливи. В България има само двеста такива семейства – това са мъжете и жените на България, те са само двеста души, а на останалите три хиляди Бог да им е на помощ.
Останалите са тези, които са майстори да „изпразват чували“; те не са виновни, такова е естеството им.
към беседата >>
“ Тогава излязла една мишка и казала, че ̀и дошла една светла идея да турят на котката един звънец, та когато приближава, да я
чува
т и да се крият.
В един хамбар се завъдили много мишки, господарят се намерил в чудо и затова пуснал вътре една котка. Мишките се изплашили и си казали: „Сега ще плащаме с кожата си, какво да правим?
“ Тогава излязла една мишка и казала, че ̀и дошла една светла идея да турят на котката един звънец, та когато приближава, да я чуват и да се крият.
Всички започнали да ръкопляскат, но една стара мишка попитала: „А кой ще тури този звънец? “
към беседата >>
18.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
“ – Отличен – туй, което не сте видели,
чува
ли и сънували.
Четете Евангелието и вложете в себе си това учение, мислете по 5 минути на ден за вечния живот, за Бога, за добрите хора, за добрите майки и бащи, за добрите приятели; мислете за нещо благородно, и то ще ви подигне. Тогава ще разберете по-дълбоките работи. О, какви работи има да учите! Но предварително трябва да се приготвите за туй разбиране. „Какъв ще бъде бъдният живот?
“ – Отличен – туй, което не сте видели, чували и сънували.
Как ще види човек хубостите на света, когато спи? Вашите спящи души трябва да се пробудят; трябва да турите котела с млякото; за да приберете злините. Бъдете носители на новото вино, на новото учение; проповядвайте радост, веселие в света, и когато страдате, кажете, че страдате, защото не сте изпълнили Божия закон.
към беседата >>
19.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото
чува
лите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов.
Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек.
В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов.
И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала.
към беседата >>
И ако дойде туй време и
чува
лите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение.
Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов.
И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение.
Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега?
към беседата >>
Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си
чува
ли, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете.
Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение.
Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете.
Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва.
към беседата >>
Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на
чува
лите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега?
И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала.
Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега?
Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите чували, в други, защото други чакат.
към беседата >>
Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите
чува
ли, в други, защото други чакат.
Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва.
Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите чували, в други, защото други чакат.
към беседата >>
20.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Като минавали край дома й, студентите
чува
ли молитвата й, и един ден решили да се пошегуват с нея.
В еднн американски град, близо до университета, живяла една стара, 80 годишна негърка. Често животът й дотягал, и тя започвала да се моли на Бога да вземе душата й, да се освободи от теглото си.
Като минавали край дома й, студентите чували молитвата й, и един ден решили да се пошегуват с нея.
Една вечер двама от тях се приближили до къщата й и похлопали. Тя се обадила отвътре: Кой е там? – Аз съм Архангел Михаил. Бог чу молитвата ти и ме изпрати да ти взема душата. – Кажете му, че тая, която търси, я няма тук – отговорила уплашено негърката.
към беседата >>
21.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
Под “чувства” аз разбирам, че човек
чува
, т. е.
Едно от основните неща, характеризиращи Живота, са страстите. Те стоят като обръч около мозъка. Три пръста над ухото се намират човешките чувства и емоции. Хора, които обичат литературата, имат емоции. Чувствата съставляват най-високият праг на човешкия живот.
Под “чувства” аз разбирам, че човек чува, т. е.
да имаш чувства, значи да чуваш. В Божествен смисъл да чувстваш, значи да чуваш, да преживяваш най-тънките усещания, на които човек е способен. И в храненето, и в четенето, и в писането ние се радваме на това, което преживяваме и усещаме. Това е Животът, вън от тези преживявания всичко е невидимо.
към беседата >>
да имаш чувства, значи да
чува
ш.
Те стоят като обръч около мозъка. Три пръста над ухото се намират човешките чувства и емоции. Хора, които обичат литературата, имат емоции. Чувствата съставляват най-високият праг на човешкия живот. Под “чувства” аз разбирам, че човек чува, т. е.
да имаш чувства, значи да чуваш.
В Божествен смисъл да чувстваш, значи да чуваш, да преживяваш най-тънките усещания, на които човек е способен. И в храненето, и в четенето, и в писането ние се радваме на това, което преживяваме и усещаме. Това е Животът, вън от тези преживявания всичко е невидимо.
към беседата >>
В Божествен смисъл да чувстваш, значи да
чува
ш, да преживяваш най-тънките усещания, на които човек е способен.
Три пръста над ухото се намират човешките чувства и емоции. Хора, които обичат литературата, имат емоции. Чувствата съставляват най-високият праг на човешкия живот. Под “чувства” аз разбирам, че човек чува, т. е. да имаш чувства, значи да чуваш.
В Божествен смисъл да чувстваш, значи да чуваш, да преживяваш най-тънките усещания, на които човек е способен.
И в храненето, и в четенето, и в писането ние се радваме на това, което преживяваме и усещаме. Това е Животът, вън от тези преживявания всичко е невидимо.
към беседата >>
22.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се
чува
л някакъв разговор.
Казвам: Всичко, което човек силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисълта си, ще си послужа с една приказка из персийския живот. Това се случило десетина века преди Христа. Един от персийските царе по това време имал обичай да обикаля столицата си, да разбере, как живеят неговите поданици.
Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се чувал някакъв разговор.
Спрял се пред къщичката, да чуе, кой говори и какъв разговор се води. Чул, че се разговарят три сестри. Първата казала: Едно желание имам, да се оженя за хлебаря на царя, да се наям на бял хляб. Втората казала: Аз желая да се оженя за месаря на царя, да се наям на месо. Третата казала: Аз желая да се оженя за царския син и да му родя едно разумно, добро дете.
към беседата >>
Той те
чува
и пита: Защо не почиташ майката-земя?
Ще се стремя от ден на ден да ставам по-добър и по-разумен. Като изядеш един хляб, кажи: Майко, благодаря ти за хляба, който ми даде. Какво правиш ти? Изядеш хляба и казваш: Лош беше хлябът. Бог е строг и взискателен.
Той те чува и пита: Защо не почиташ майката-земя?
Учете се да почитате тая майка, която е крайно добра, щедра и отзивчива. Тя не е юдол плачевен, както някои я наричат. Бог създаде земята като част от небето. Затова, който живее добре на земята, ще живее добре и на небето; който живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Значи, земята и небето съставят едно цяло.
към беседата >>
23.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
Тогава няма да ви
чува
м да пеете: “По-близо да съм до Господа”.
Докоснете ума на един човек и ще видите колко той почита, докоснете сърцето на един човек и ще видите колко той обича. Така пред очите ви ще се открият много същества на Добродетели. Както пред очите на един астроном се откриват милиони слънца в пространството, защото той наблюдава с телескоп, докато с невъоръжено око те остават за него скрити. Когато погледнете по този начин, ще разберете какво е Божествената Мъдрост. Щом погледнете през нейния телескоп, когато видите тези милиарди същества и влезете в Божествената вълна на Мъдростта, вие ще се повдигнете.
Тогава няма да ви чувам да пеете: “По-близо да съм до Господа”.
Който е съчинил тази песен, не е разбирал това нещо. Не ние трябва да сме по-близо до Господа, а трябва Той да е до нас. Този Господ трябва да слезе отгоре, Той трябва да бъде близо при мен. Например, някой е паднал в калта и идва друг да го спасява; не падналият отива при избавителя си, а този, който ще го избавя, отива при него.
към беседата >>
24.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Навсякъде ще се
чува
т песни и игри.
Ако всички приемат новото учение, пътищата им ще се оправят; семействата и училищата ще се повдигнат. И тогава ще ти бъде приятно да минаваш от единия край на България до другия – ще бъдеш като в рай. Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Дето минеш, дърветата и цветята ще ти се усмихват и по-добре ще цъфтят; плодовете сами ще ти се предлагат. Моми и момци ще те посрещат с радост и веселие.
Навсякъде ще се чуват песни и игри.
Аз не съм против играта. Всички ще бъдат добре облечени и украсени. Не съм и против украшенията. Носете гердани и диадеми, носете и корони на главите си, но всичко да става с любов. Това значи, да бъдете научени от Господа.
към беседата >>
25.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Той сам му отговорил: „Няма ме." „Как тъй, аз те
чува
м." Писателят му казал: „Как тъй аз повярвах на твоя слуга, че те няма, а ти не вярваш на мене?
(втори вариант)
Един писател отива един ден при един богаташ, но той се скрил от него и казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма." Писателят чул гласа му, но си отишъл. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отива при него.
Той сам му отговорил: „Няма ме." „Как тъй, аз те чувам." Писателят му казал: „Как тъй аз повярвах на твоя слуга, че те няма, а ти не вярваш на мене?
Аз съм тук, но не за тебе." Така и Христос един ден ще каже. Когато отидете вие при Христа, Той ще каже: „Няма Го тука." „Как тъй? " „Тук съм, но не за вас."
към втори вариант >>
Аз те виждам и
чува
м, а ти казваш, че те няма.
Писателят чул гласа на богаташа, но нищо не казал, нито се разсърдил. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отишъл в дома му. Потропал на вратата. Писателят отворил, показал се пред богаташа и казал: Няма ме тук. – Как тъй?
Аз те виждам и чувам, а ти казваш, че те няма.
– Чудно нещо, отговорил писателят; аз повярвах на думите на твоя слуга, а ти не вярваш на мене. Тук съм, но не за тебе.
към беседата >>
Колкото и да вика, неговата дума не се
чува
.
И тъй, единицата е дървото, а останалите числа са клончета, листа, пъпки, цветове на това дърво. Като не знае своята стойност, човек вдига шум, гневи се, роптае. Той не подозира, че е само клонче, лист, пъпка или цвят на главното дърво.
Колкото и да вика, неговата дума не се чува.
Ако си лист, ще се стремиш да приемеш повече жизнен сок. Ако си коренче, ще се стремиш да изпратиш повече храна на дървото. – Искам да зная, какво мислят хората за мене. – Щом си част от дървото, ти си служител на Бога. Не е важно, дали си красив; важно е, като стоиш на дървото, какво трябва да правиш.
към беседата >>
26.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Питамъ:
Чува
ли ли стѣ гласа на смирението?
(втори вариант)
Единъ амѣриканецъ слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Съньтъ на живота“ и казалъ: „Въ този момѣнтъ азъ бѣхъ готовъ да се помиря съ цѣлия свѣтъ, да простя на всичкитѣ си враговѣ“. Този амѣриканецъ слушалъ видни проповѣдници, но никой не могълъ да му повлияе тъй, както Камила Русо. Слѣдователно, когато въ вашитѣ сърдца проникне смирението, вие кажетѣ: „Господи, готови сме да простимъ на всички“.
Питамъ: Чували ли стѣ гласа на смирението?
Азъ сѫмъ го чувалъ. По-хубава музика отъ песеньта на смирението не познавамъ. Каква хармония има въ смирението! Каква Любовь извира отъ сърдцѣто на смирения! Съ своитѣ лѫчи тази Любовь облива сърдцата на всички хора.
към втори вариант >>
Азъ сѫмъ го
чува
лъ.
(втори вариант)
Единъ амѣриканецъ слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Съньтъ на живота“ и казалъ: „Въ този момѣнтъ азъ бѣхъ готовъ да се помиря съ цѣлия свѣтъ, да простя на всичкитѣ си враговѣ“. Този амѣриканецъ слушалъ видни проповѣдници, но никой не могълъ да му повлияе тъй, както Камила Русо. Слѣдователно, когато въ вашитѣ сърдца проникне смирението, вие кажетѣ: „Господи, готови сме да простимъ на всички“. Питамъ: Чували ли стѣ гласа на смирението?
Азъ сѫмъ го чувалъ.
По-хубава музика отъ песеньта на смирението не познавамъ. Каква хармония има въ смирението! Каква Любовь извира отъ сърдцѣто на смирения! Съ своитѣ лѫчи тази Любовь облива сърдцата на всички хора. Всѣки день тя изпраща благитѣ си мисли и утѣха къмъ всички страдащи и угнетени, къмъ цѣлото човѣчество.
към втори вариант >>
Защо не стѣ го
чува
ли?
(втори вариант)
Ако и втори пѫть не завърша работата си, пакъ ще дойда, докато най-послѣ ми се каже: Добрѣ свърши работата си. Такъвъ е законътъ за малкия братъ на небето. Да направимъ това, което Богъ иска отъ него. Ето вѣликото учение, което не стѣ слушали досѣга. Това, което сега чувстватѣ, не стѣ го изпитвали никога.
Защо не стѣ го чували?
Защото това учение е на малкитѣ ангели, които сѫ слѣзли на земѣта да повдигнатъ човѣчеството.
към втори вариант >>
Питам:
Чува
ли ли сте гласа на смирението?
Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Сънят на живота“ и казал: „В този момент аз бях готов да се помиря с целия свят, да простя на всичките си врагове“. Този американец слушал видни проповедници, но никой не могъл да му повлияе тъй, както Камила Русо. Следователно, когато във вашите сърца проникне смирението, вие кажете: „Господи, готови сме да простим на всички“.
Питам: Чували ли сте гласа на смирението?
Аз съм го чувал. По-хубава музика от песента на смирението не познавам. Каква хармония има в смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора.
към беседата >>
Аз съм го
чува
л.
Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Сънят на живота“ и казал: „В този момент аз бях готов да се помиря с целия свят, да простя на всичките си врагове“. Този американец слушал видни проповедници, но никой не могъл да му повлияе тъй, както Камила Русо. Следователно, когато във вашите сърца проникне смирението, вие кажете: „Господи, готови сме да простим на всички“. Питам: Чували ли сте гласа на смирението?
Аз съм го чувал.
По-хубава музика от песента на смирението не познавам. Каква хармония има в смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора. Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество.
към беседата >>
Защо не сте го
чува
ли?
Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: Добре свърши работата си. Такъв е законът за малкия брат на небето. Да направим това, което Бог иска от него. Ето великото учение, което не сте слушали досега. Това, което сега чувствате, не сте го изпитвали никога.
Защо не сте го чували?
Защото това учение е на малките ангели, които са слезли на земята да повдигнат човечеството.
към беседата >>
27.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Така растат и растенията - те мълчат, само вечер се
чува
някакво пукане, те си тихо шепнат.
(втори вариант)
Слушам също някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет." Ако си научил нещо, ако си свършил университет, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор - то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание - знае само да го бият. Мълчанието е растеж.
Така растат и растенията - те мълчат, само вечер се чува някакво пукане, те си тихо шепнат.
А не като хората - направил някакво добро и цял свят ще го чуе, че направил добро, а може и да е накаран да го направи. Тъй е и с кокошката - снесе едно яйце и закудкудяка, та всички я чуват. Какво от това, че е снесла едно яйце? То й е дълг. И въпросът е още, дали ти го снесе, или ти го снесоха.
към втори вариант >>
Тъй е и с кокошката - снесе едно яйце и закудкудяка, та всички я
чува
т.
(втори вариант)
Слушам също някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет." Ако си научил нещо, ако си свършил университет, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор - то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание - знае само да го бият. Мълчанието е растеж. Така растат и растенията - те мълчат, само вечер се чува някакво пукане, те си тихо шепнат. А не като хората - направил някакво добро и цял свят ще го чуе, че направил добро, а може и да е накаран да го направи.
Тъй е и с кокошката - снесе едно яйце и закудкудяка, та всички я чуват.
Какво от това, че е снесла едно яйце? То й е дълг. И въпросът е още, дали ти го снесе, или ти го снесоха. Когато едно магаре го натоварят тежко, то пренася товара и казва: „Пренесох го." Ние трябва да знаем, че в света сме служители на Бога. Някой казва: „Човек има свободна воля." Който живее в този съществен, неизменен свят, където Бог живее, когато служи на Бога и разбира Неговите закони - той е свободен.
към втори вариант >>
Мълчанието наистина е растеж: така растат и растенията; те мълчат, само вечер се
чува
някакво слабо пукане – те си тихо шепнат.
Затова казва Христос: „Не противи се злому“. Лошите духове си имат своя работа; когато си я вършат, оставете ги – нека си я вършат. Слушал съм някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет“. Ако си свършил университет и си научил нещо, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор, то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание – знае само да яде бой.
Мълчанието наистина е растеж: така растат и растенията; те мълчат, само вечер се чува някакво слабо пукане – те си тихо шепнат.
А не като хората – направят някакво добро, цял свят ще ги чуе. Тъй е и с кокошката: снесе едно яйце, закудкудяка – всички я чуят. Какво от това, че е снесла яйце? То ѝ е дълг. И въпрос е още, дали тя го снесе, или ѝ го снесоха.
към беседата >>
28.
Достатъчна ти е Моята благодат
,
ИБ
, София, 18.1.1917г.,
"
Чува
м, като се оплакват често на Христа и все помии Му носят, няма никой да благодари и да се примирят сами.
Да се роди Христос у вас и да се съедините с Бога, вие се стремите в това и Господ полага всички усилия. Не изкушавайте Господа. Например англичанката годеница, която пратила годеника си на най-опасното място да й откъсне една роза, за да й докаже, че я обича. Той я откъснал с риск на живота си и като се върнал и й подал розата, той й казва: "Сбогом завинаги!
" Чувам, като се оплакват често на Христа и все помии Му носят, няма никой да благодари и да се примирят сами.
Като идете при Христа, кажете: "Господи, влей Духа Си в мене, дай ми сили да търпя, дай ми смирение! " Ти преди да кажеш на Господа, Той знае твоите обиди. От твоя брат дяволът преминава в тебе и ти помагаш на брата си, който е по-слаб. Впрегнете духовете, които са във вас, на работа. Като ви срещна, ще ви попитам: "Носите ли си дявола?
към беседата >>
29.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Един ден взел един
чува
л, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца.
Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот. Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца.
Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца.
Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат. Това много разгневило селянина, и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“, и взел да ги бие и избива. Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. Това е първият принцип у вас – злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша“.
към беседата >>
30.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Като прелиствате книгата, заедно с отговорите на въпросите, ще
чува
те и моя глас – главата ми ще проговаря.
(втори вариант)
От завист към него, неприятелите му започнали да правят различни интриги, които достигнали до ухото на царя. Той повярвал на интригите и, за да се освободи от лекаря, заповядал - да го екзекутират. Преди да се изпълни заповедта на царя, лекарят се явил при него, разказал му истинското положение, в което се намирал и го помолил за милост. Царят не се съгласил и потвърдил присъдата. Тогава лекарят казал: Ще ви оставя една книга, в която ще намерите отговор на всички трудни въпроси, които ви вълнуват.
Като прелиствате книгата, заедно с отговорите на въпросите, ще чувате и моя глас – главата ми ще проговаря.
Царят взел книгата и се зарадвал, че ще има възможност да прави интересни наблюдения. След екзекутирането на лекаря, обещаната от него книга била вече на царската маса. Царят всеки ден обръщал по един лист на книгата, да чете написаното в нея. Обаче, колкото повече прелиствал книгата, толкова повече положението му се влошавало. Листата били напоени с някаква отрова.
към втори вариант >>
От който край на света да говори Христос, навсякъде ще
чува
т гласа Му.
(втори вариант)
И тъй, със слизането на Христа в света, хората ще се повдигнат, ще чуят гласа Му и ще възприемат новата мисъл.
От който край на света да говори Христос, навсякъде ще чуват гласа Му.
Праведните, едновременно, ще Го чуват и виждат. Той ще бъде навсякъде. Това значи, да бъде човек ясновидец, да е развил шестото чувство в себе си. Ако Христос слезе, втори път, на земята в плът, хората пак ще Го разпнат. Този път, Христос иде в такава форма, която нито от храна се нуждае, нито кръст я хваща.
към втори вариант >>
Праведните, едновременно, ще Го
чува
т и виждат.
(втори вариант)
И тъй, със слизането на Христа в света, хората ще се повдигнат, ще чуят гласа Му и ще възприемат новата мисъл. От който край на света да говори Христос, навсякъде ще чуват гласа Му.
Праведните, едновременно, ще Го чуват и виждат.
Той ще бъде навсякъде. Това значи, да бъде човек ясновидец, да е развил шестото чувство в себе си. Ако Христос слезе, втори път, на земята в плът, хората пак ще Го разпнат. Този път, Христос иде в такава форма, която нито от храна се нуждае, нито кръст я хваща. Той се нуждае от плодовете на вашето дърво.
към втори вариант >>
Той ще ви говори и ще Го
чува
те така, както днес,
чува
те мене.
(втори вариант)
Желая ви да бъдете будни, да видите Христа отдалеч. Ако не Го видите отдалеч, поне отблизо, но непременно да Го видите.
Той ще ви говори и ще Го чувате така, както днес, чувате мене.
към втори вариант >>
Съ идването на Христа всички хора ще се подигнатъ, всички ще чуятъ нова мисъль и ще почнатъ ясно да
чува
тъ гласа Му.
Съ идването на Христа всички хора ще се подигнатъ, всички ще чуятъ нова мисъль и ще почнатъ ясно да чуватъ гласа Му.
Като проговори Христосъ отъ едно мѣсто, гласътъ му, като по телефонъ, ще се разнесе навсѣкѫдѣ. Всички праведни едноврѣменно ще Го чуватъ и виждатъ. Той ще бѫде едноврѣменно навсѣкѫдѣ. Значи ще добиете шестото чувство, да бѫдете ясновидци. Ако сега дойде Христосъ, Той ще бѫде като васъ, а отъ такъвъ Христосъ свѣтътъ не се нуждае.
към беседата >>
Всички праведни едноврѣменно ще Го
чува
тъ и виждатъ.
Съ идването на Христа всички хора ще се подигнатъ, всички ще чуятъ нова мисъль и ще почнатъ ясно да чуватъ гласа Му. Като проговори Христосъ отъ едно мѣсто, гласътъ му, като по телефонъ, ще се разнесе навсѣкѫдѣ.
Всички праведни едноврѣменно ще Го чуватъ и виждатъ.
Той ще бѫде едноврѣменно навсѣкѫдѣ. Значи ще добиете шестото чувство, да бѫдете ясновидци. Ако сега дойде Христосъ, Той ще бѫде като васъ, а отъ такъвъ Христосъ свѣтътъ не се нуждае. Истинскиятъ Христосъ, като дойде, Той нѣма да яде и да пие, Него нѣма да Го гощавате, защото ако речете да Го гощавате, отиде та се не видѣ. Той не отъ храна се нуждае, а отъ плодоветѣ на вашето дърво има нужда.
към беседата >>
Единъ параходъ, прѣди да тръгне,
чува
се най-напрѣдъ едно разтръсване, едно движение и слѣдъ като това движение се прѣдаде по всички линии въ цѣлия параходъ, той тръгва.
Знаете ли какво означава това? Азъ разбирамъ, че свѣтътъ се движи, всичко е движение.
Единъ параходъ, прѣди да тръгне, чува се най-напрѣдъ едно разтръсване, едно движение и слѣдъ като това движение се прѣдаде по всички линии въ цѣлия параходъ, той тръгва.
Идването на Христа е движение на човѣчеството, като взима една права посока. Всички ние ще започнемъ да дѣйствуваме, да мислимъ, да чувствуваме по една опрѣдѣлена посока, тъй както параходътъ се движи по своето право направление. Нѣкои казватъ: „Не можемъ да си прѣдставимъ това нѣщо.“ Когато парата разтърси твоя корабъ, когато това разтърсване дойде до максималната си точка, твоитѣ мисли ще взематъ ясно опрѣдѣлена посока и тогава ти ще видишъ и почувствувашъ Христа.
към беседата >>
31.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: „Не ме закачайте – казват те, – че като махна с пръста, всичко мога да направя.“ Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой
чува
л, не могат.
Думата „стар“ е синонимна с човек безсилен; а младите, децата, те са синонимни с думата „богати“, по ум и по сърце. Така тълкувам и аз: Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинноста и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това – да мислим, че сме големи; у всекиго от вас, у самите деца даже, които са едва на 5 години, има идеята за големство. Често съм срещал деца на 5–6 години, у които се е зародила мисълта, че са големи, че са грамадна сила и че могат много нещо да направят.
Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: „Не ме закачайте – казват те, – че като махна с пръста, всичко мога да направя.“ Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой чувал, не могат.
Защо не могат да го дигнат? Само защото мислят, че са големи, когато в действителност не са. Ако мислеха, че са малки, те щяха да могат да го дигнат. Това можете да го проверите. Останете вътре в себе си в положението на дете, вложете в ума си една мисъл – ако не се тревожите, тя ще има 10 пъти по-голяма активна сила, отколкото ако се постоянно тревожите.
към беседата >>
32.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Ще кажете, че ушите са дадени на човека, за да
чува
и възприема звуковете, очите – да вижда и да различава нещата.
(втори вариант)
Който е готов да служи на учителите си с любов, той ще учи всичко, което му преподават. Бог е създал света за нас, а не за себе си. Следователно, всички одушевени и неодушевени предмети, които ни обикалят, имат своето дълбоко предназначение. Че е така, виждаме по нашите удове. Ние имаме две очи, две уши, нос, уста, брада, ръце и крака с по пет пръста – всичко това има своето велико предназначение.
Ще кажете, че ушите са дадени на човека, за да чува и възприема звуковете, очите – да вижда и да различава нещата.
Освен това външно предназначение, очите и ушите имат вътрешно, психическо значение. И наистина, срещаме хора, които виждат и чуват, но не разбират нито това, което чуват, нито което виждат.
към втори вариант >>
И наистина, срещаме хора, които виждат и
чува
т, но не разбират нито това, което
чува
т, нито което виждат.
(втори вариант)
Следователно, всички одушевени и неодушевени предмети, които ни обикалят, имат своето дълбоко предназначение. Че е така, виждаме по нашите удове. Ние имаме две очи, две уши, нос, уста, брада, ръце и крака с по пет пръста – всичко това има своето велико предназначение. Ще кажете, че ушите са дадени на човека, за да чува и възприема звуковете, очите – да вижда и да различава нещата. Освен това външно предназначение, очите и ушите имат вътрешно, психическо значение.
И наистина, срещаме хора, които виждат и чуват, но не разбират нито това, което чуват, нито което виждат.
към втори вариант >>
Чува
те да казват, че някой мъж или жена полудели.
(втори вариант)
Чувате да казват, че някой мъж или жена полудели.
Не са полудели, но трън е влязъл в ума или в сърцето им. Приближете се към тях, турете ръката си на главата и бързо изтеглете тръна навън. Щом извадите тръна, те ще дойдат в първото си състояние. Какво правят повечето хора днес? Те носят чук и гвоздеи в ръката си и когото срещнат, забиват по един-два гвоздея в него.
към втори вариант >>
Гласът Му ще се
чува
навсякъде, по целия свят и, като огнен меч, ще прониква умовете и сърцата на хората.
(втори вариант)
Христос иде вече в света, възседнал на бял кон, да проповядва Божието Слово.
Гласът Му ще се чува навсякъде, по целия свят и, като огнен меч, ще прониква умовете и сърцата на хората.
Който не може да издържи Неговата светлина, ще ослепее. И злото не може да издържи на тази светлина – то ще се стопи и изчезне. Иде краят на злото в света. Божествената светлина ще произведе обратни резултати: на земята ще настане голям мрак и тъмнина, а в душите на хората ще внесе голяма светлина. Не става ли същото и с земното кълбо?
към втори вариант >>
33.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Те гледат, но не виждат;
чува
т, но не слушат – спящи хора са те.
Само мъртвият може да говори за смъртта; живият говори само за живота. В това отношение, има мъртви хора, които са живи и продължават да живеят. Има живи хора, които са мъртви, те се движат между живите, но не признават живота. Това са хора, които се движат механически, без мисъл и чувства. Хиляди години трябва да минат, за да възкръснат.
Те гледат, но не виждат; чуват, но не слушат – спящи хора са те.
Обаче, има хора и на този, и на онзи свят, които виждат, слушат, разбират законите на живота и ги прилагат. Те са живи и се радват на живота, проявен във всички светове.
към беседата >>
34.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Чува
те ли някой да се оплаква от живота и желае да умре, ще знаете, че той иска да умре като цвят на дървото.
Като знаете, че има някой да мисли за вас, не се обезсърчавайте. Ако само една мисъл може да ви застави да обикнете живота, колко повече трябва да го обичате, като знаете, какви грижи, усилия и труд се полагат за вас, не само от едно, но от много същества. Вслушвайте се в думите на всеки човек, да проникнете в смисъла им, да разберете зова на човешката душа, която вика за освобождение.
Чувате ли някой да се оплаква от живота и желае да умре, ще знаете, че той иска да умре като цвят на дървото.
Но той трябва да завърже, и плодът му след време да узрее. В този смисъл, смъртта е символ, преминаване от един живот в друг. Когато умира, човек се ражда наново; когато се ражда, той наново умира. Следователно, който иска да живее, да бъде свободен, трябва да се откаже от всекидневните грижи на живота. Това не значи, че не трябва да мислите.
към беседата >>
Отвсякъде се
чува
зов: Да излязат жените на фронта!
В заключение на всичко, казвам: В сегашния свят работят шест сили – Ревека, Исак, Яков, Исав, Лаван и Лия. Те създават мъчнотиите и страданията на човечеството и го обезсоляват. Нова сила иде в света – Рахил, която носи светлина за човешките умове.
Отвсякъде се чува зов: Да излязат жените на фронта!
Когато мъжете останат в тила, а жените излязат на фронта, светът ще се поправи. Бог, ангелите, светиите имат голяма вяра в жените. И аз имам голяма вяра в тях. Следователно, светът ще се оправи, когато мъжете станат любими синове и братя на жените.
към беседата >>
35.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Казвате: „Не мога да търпя да страда единъ или другъ, да го
чува
мъ, че охка.“ Нека страда, той е благословенъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: Радвайте се, вие които сте свободни въ свѣта, защото нѣма смърть. Ето, азъ доказвамъ това: разпнаха ме и пакъ говоря съ васъ. Слѣдователно съ моята великденска бесѣда искамъ да не бѫдете положителни хора съ отрицателни умове, а положителни хора съ положителни умове. Това, което азъ твърдя, всѣки може да го докаже, като направи единъ малъкъ опитъ и да се убѣди въ истинностьта на думитѣ ми. Вие казвате: „Като отидемъ въ онзи свѣть, тогава ще видимъ какво има.“ Не се лъжете, сега опитайте.
Казвате: „Не мога да търпя да страда единъ или другъ, да го чувамъ, че охка.“ Нека страда, той е благословенъ.
Като каже нѣколко пѫти „ху“, той ще оздравѣе. Това е новото учение, нови методи за разбиране на живота.
към втори вариант >>
“ – „Свиря на кемане.“ – „Кѫде е гласътъ му, та не се
чува
?
(втори вариант)
Едно врѣме проповѣдницитѣ казваха, че човѣкъ трѣбва да бѫде благочестивъ. По какво ще се познаятъ християнитѣ? – По дѣлата имъ. Единъ день Настрадинъ Ходжа отива да обере единъ дюкянъ и взелъ да изпилява ключа на вратата. Питатъ го: „Какво правишъ тамъ?
“ – „Свиря на кемане.“ – „Кѫде е гласътъ му, та не се чува?
“ – „Утрѣ ще му чуете гласа,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Гласътъ на това, което работите, ще го чуете послѣ, въ една или друга смисъль, то има своята сила. Ако ние внесемъ въ себе си тази дума „радость“, всѣки ще ни пита: „Какъ придобихте тази сила? “ А сега хората казватъ: „Свѣтътъ не е добъръ, мрачни сѫ хората.“ Нѣкой день моятъ свѣтъ се поразмѫти, запретна се и казвамъ: „Сега ще влѣза въ моята нива, между моитѣ дѣца и тамъ ще поработя.“ И азъ имамъ дѣца. Нѣкои ще кажатъ: „Господинъ Дѫновъ нѣма дѣца, не знае какъ се отглеждатъ тѣ.“ Е, вие много пъкъ ги отглеждате.
към втори вариант >>
В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм
чува
л за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване.
Един български учител, голям безверник, участвал във войната с гърците. При едно голямо сражение, една рота от нашите войски отстъпила и се разпръснала на разни страни. Като се видял сам, той потърсил място, да се скрие. Намерил една пещера и там останал, цели три деня, гладен, жаден, без да подаде главата си навън – страшен огън се развивал около него.
В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм чувал за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване.
Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб. Тя се спряла пред пещерата, оставила парчето хляб пред входа и се върнала назад. Учителят се навел, взел хляба, задоволил глада си и благодарил на Бога за милостта, която проявил към него. Като се върнал в града, дето бил учител, казал на учениците си: Деца, ще знаете, че Бог съществува, даде ми се доказателство за това. От този момент, той проповядвал Бога пред всички свои близки, като им разказвал своята опитност.
към беседата >>
И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се
чува
л звукът „ху".
Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето? – Не си изучил изкуството. Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш изкуството – да не се пукат грънците. Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат.
И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се чувал звукът „ху".
И наистина, след духането, гърнето не се пукало. Момъкът казал: Чудно нещо, за едно „ху" трябваше да стоя чирак, още три години. – Не е достатъчно да духнеш в гърнето, да кажеш „ху", но трябва да знаеш, кога да го кажеш, добавил майсторът.
към беседата >>
– Защо не се
чува
гласът му?
Една вечер, Настрадин Ходжа отишъл да обере един дюкян, но, за да отвори вратата, трябвало да изпили ключа. Един минувач го запитал: Какво правиш, Настрадин Ходжа, там? – Свиря на кемане.
– Защо не се чува гласът му?
– Утре ще го чуете. Наистина, на другия ден се разнесло из града, че дюкянът на еди-кого си бил обран.
към беседата >>
36.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Той
чува
Божия глас и изпълнява волята Му.
Светът не се нуждае от такова обръщане. Вие трябва да бъдете мощни, радостни, да дадете добър пример на света. Като скърбите и страдате, пак да се радвате. Това значи, да изпълнява човек Божията воля, да живее без страх от смъртта. За онзи, който е свързан с живия Господ, смърт не съществува.
Той чува Божия глас и изпълнява волята Му.
Ако направи някаква погрешка, веднага чува тихия Божи глас в себе си, който му говори: Не постъпваш добре, изправи погрешката си. Който се противопоставя на този глас и не го слуша, ще понесе последствията. Слушайте Бога, докато ви говори бащински, с любов. Не Го ли слушате, Той се отдалечава от вас, и законът ви хваща.
към беседата >>
Ако направи някаква погрешка, веднага
чува
тихия Божи глас в себе си, който му говори: Не постъпваш добре, изправи погрешката си.
Вие трябва да бъдете мощни, радостни, да дадете добър пример на света. Като скърбите и страдате, пак да се радвате. Това значи, да изпълнява човек Божията воля, да живее без страх от смъртта. За онзи, който е свързан с живия Господ, смърт не съществува. Той чува Божия глас и изпълнява волята Му.
Ако направи някаква погрешка, веднага чува тихия Божи глас в себе си, който му говори: Не постъпваш добре, изправи погрешката си.
Който се противопоставя на този глас и не го слуша, ще понесе последствията. Слушайте Бога, докато ви говори бащински, с любов. Не Го ли слушате, Той се отдалечава от вас, и законът ви хваща.
към беседата >>
37.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Отвред се
чува
т викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си.
Какво става днес в света? – Същото, каквото с ипохондрика. Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват. Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н.
Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си.
Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо?
към беседата >>
38.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Жени, които минали покрай кѫщата, чули тази голѣма гюрултия и казали на майката: „Въ вашата кѫща се
чува
голѣмъ шумъ отъ мисирки.“ Дѣтето, като вижда, че майката се връща, избѣгва.
(втори вариант)
“ Ще ви дамъ единъ примѣръ за пояснение на тази идея. Често ние съ своитѣ неразбирания разваляме живота си. Въ варненско, въ едно село Николаевка, жената на единъ тамошенъ попъ прѣди Спасовъ день измазала кѫщата си (и гледала всичко рано да си свърши), за да може на Спасовъ день рано сутриньта да отиде на църква. Въ нейно отсѫствие момченцето ѝ – десеть годишно, си устроило забавление. То често гледало какъ вършеятъ на хармана и сега, като останало само, взело всичкитѣ мисирки, които имали, разсипало царевица изъ стаята и започнало да вършее съ тѣхъ.
Жени, които минали покрай кѫщата, чули тази голѣма гюрултия и казали на майката: „Въ вашата кѫща се чува голѣмъ шумъ отъ мисирки.“ Дѣтето, като вижда, че майката се връща, избѣгва.
А какво е било положението на майката вие може да разберете. Така и вие много пѫти въ живота постѫпвате. Майкитѣ ви току-що измажатъ кѫщитѣ и отидатъ на църква, а вие вкарвате мисиркитѣ въ стаята и казвате: „Свобода, свобода! “ Това сѫ дѣтински разсѫждения, дѣтински схващания. Азъ виждамъ какъ дѣцата вкарватъ тѣзи голѣми пуяци изъ стаитѣ, но тѣ не сѫ за стаитѣ.
към втори вариант >>
Те видели попадията в църквата и й казали: Нещо става във вашата къща, но какво, не знаем; отдалеч се
чува
вик, шум.
Тя бързала да свърши по-скоро работата си, за да може на другия ден, рано сутринта, да отиде на църква. Детето й, десетгодишно момче, виждало, как вършеят през лятото и като останало само вкъщи, решило и то да направи една вършитба – да си поиграе. Взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре. Като минавали покрай къщата на попа, съседките чули голям шум, но не знаели, какво става вътре.
Те видели попадията в църквата и й казали: Нещо става във вашата къща, но какво, не знаем; отдалеч се чува вик, шум.
След свършване на службата, попадията веднага си отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят. Като видял майка си, виновникът веднага избягал, оставил тя да се справя с неканените гости.
към беседата >>
39.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Като минавате прѣзъ София и
чува
те разни думи между хората, привикнете да мислитѣ, че сѫществува другъ единъ езикъ, скритъ езикъ между хората, а тѣзи думи, които вие
чува
те и които често ви обиждатъ, сѫ външни форми на езика.
(втори вариант)
Като минавате прѣзъ София и чувате разни думи между хората, привикнете да мислитѣ, че сѫществува другъ единъ езикъ, скритъ езикъ между хората, а тѣзи думи, които вие чувате и които често ви обиждатъ, сѫ външни форми на езика.
Напримѣръ старитѣ българи едно врѣме криели своитѣ богатства въ нѣкоя скѫсана торба, въ нѣщо миризливо, за да не се усъмнятъ нѣкои, че тукъ има нѣщо скѫпоцѣнно. Така и добритѣ духове, като даватъ нѣкое богатство, тѣ го обличатъ въ такива думи, за да не го намѣрятъ дяволитѣ. Когато ви се каже една такава дума, вие провѣрете да видите, какво има вѫтрѣ въ нея, слѣдъ като извадите външната ѝ обвивка. Ако мѫжъ ви ви каже такава една дума, то е не защото не ви обича. Това съмъ го наблюдавалъ.
към втори вариант >>
Ако
чува
те някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна.
Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането.
Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна.
Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина. Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното. Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите.
към беседата >>
40.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да
чува
тъ и да разбиратъ правилно.
(втори вариант)
За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора. Днесъ Христосъ не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена.
Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно.
Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ. Той е задъ облацитѣ. Като се махнатъ тѣ, ще стане свѣтло, и всички ще видятъ Христа, облѣченъ въ слава и великолепие.
към втори вариант >>
Да се отворятъ очитѣ и ушитѣ ви, да виждате и
чува
те добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всѣко нѣщо на своето мѣсто въ своя умъ и въ своето сърдце.
(втори вариант)
Ако кажете, че ме виждате, пожелавамъ ви до година да прогледате, да ме видите още по-добре.
Да се отворятъ очитѣ и ушитѣ ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всѣко нѣщо на своето мѣсто въ своя умъ и въ своето сърдце.
Това изисква новата култура, която иде вече на земата.
към втори вариант >>
Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да
чува
т и да разбират правилно.
За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора. Днес Христос не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена.
Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно.
Христос не е далеч от хората, но те не Го виждат. Той е зад облаците. Като се махнат те, ще стане светло, и всички ще видят Христа, облечен в слава и великолепие.
към беседата >>
Да се отворят очите и ушите ви, да виждате и
чува
те добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всяко нещо на своето място в своя ум и в своето сърце.
Сега аз ви задавам въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате? Ако кажете, че ме виждате, пожелавам ви догодина да прогледате, да ме видите още по-добре.
Да се отворят очите и ушите ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всяко нещо на своето място в своя ум и в своето сърце.
Това изисква новата култура, която иде вече на земята.
към беседата >>
41.
Съхранение на душевната енергия
,
ИБ
,
БС
, София, 10.6.1918г.,
Вие сте
чува
ли това старо изречение: „Господ ще направи всичко.” Как ще направи всичко?
Вие сте чували това старо изречение: „Господ ще направи всичко.” Как ще направи всичко?
Да допуснем, че в една стая храните буби и в нея пуснете вашия млад юнак – едно-две-годишно детенце. Какво ще направи то с бубите? Ще обходи и ще ги изпомачка всичките. По същия начин може да пуснете една ваша двегодишна мисъл във вашата светая светих и тя за един час отгоре ще изпомачка всичките ви буби. Под думата буба аз подразбирам известен род мисли, действия или желания на вашата воля.
към беседата >>
42.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Чува
те ли гласа Му?
(втори вариант)
На направенитѣ предложения на Христа отъ дявола, ако е Синъ Божи, да превърне камънитѣ въ хлѣбъ, да се хвърли отъ храма и да му се поклони, за да Му даде всичкитѣ свѣтовни царства, Христосъ отговаря: Ако си Синъ Божи, храни се съ Словото Божие; ако си Синъ Божи, не се хвърляй отъ храма, да изкушавашъ Господа; ако си Синъ Божи, само на Бога се кланяй. Това е зовътъ на вашия Баща.
Чувате ли гласа Му?
Всички трѣбва да слушате гласа, който се носи отъ висинитѣ и казва: Деца, какво правите? Камънитѣ на хлѣбъ ли правите? Отъ планината ли се хвърляте? На дявола ли се кланяте? Това е гласътъ на Христа, Който днесъ говори на много езици едновременно.
към втори вариант >>
Чува
те ли гласа на вашия Баща, Който ви говори отвѫтре?
(втори вариант)
Чувате ли гласа на вашия Баща, Който ви говори отвѫтре?
Той казва: Ще съблѣка старитѣ ви дрипели, ще премахна нечистотиитѣ ви; ще ви освободя отъ недоразуменията и омразата между васъ; ще разпръсна съмненията и подозренията по всички краища на свѣта, да бѫдатъ далечъ отъ васъ. Тогава ще се вселя въ васъ, да живѣемъ всички заедно — вие, като мои синове и дъщери, а Азъ, като вашъ Баща. — Кога ще бѫде това?
към втори вариант >>
Чува
те ли гласа Му?
На направените предложения на Христа от дявола, ако е Син Божи, да превърне камъните в хляб, да се хвърли от храма и да му се поклони, за да Му даде всичките световни царства, Христос отговаря: „Ако си Син Божи, храни се със словото Божие; ако си Син Божи, не се хвърляй от храма, да изкушаваш Господа; ако си Син Божи, само на Бога се кланяй.” Това е зовът на вашия Баща.
Чувате ли гласа Му?
Всички трябва да слушате гласа, който се носи от висините и казва: „Деца, какво правите? Камъните на хляб ли правите? От планината ли се хвърляте? На дявола ли се кланяте? ” Това е гласът на Христа, Който днес говори на много езици едновременно.
към беседата >>
Чува
те ли гласа на вашия Баща, Който ви говори отвътре?
Чувате ли гласа на вашия Баща, Който ви говори отвътре?
Той казва: „Ще съблека старите ви дрипели, ще премахна нечистотиите ви; ще ви освободи от недоразуменията и омразата между вас; ще разпръсна съмненията и подозренията по всички краища на света, да бъдат далеч от вас. Тогава ще се вселя във вас, да живеем всички заедно – вие, като мои синове и дъщери, а Аз, като ваш Баща.” Кога ще бъде това? Още днес – от вас зависи. Този ден е Божествен, без начало и без край. Човешкият ден представлява една секунда от Божествения.
към беседата >>
43.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Азъ превеждамъ това, което
чува
мъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща.
(втори вариант)
Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това.
Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща.
Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта.
към втори вариант >>
Много нѣща
чува
мъ, но не мога всичко да преведа.
(втори вариант)
Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща.
Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа.
Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта.
към втори вариант >>
Аз превеждам това, което
чува
м да се говори горе, не говоря по своя инициатива, от мене измислени неща.
Висшето съзнание го има във всички живи същества: в човека то е слязло вече и действа отблизо, а в животните не е слязло още, то е далеч от тях и в редки моменти се проявява. Един ден, когато хората поемат Божествения път и тръгнат нагоре, тогава висшето съзнание ще слезе в животните, и те ще заживеят по-съзнателно, отколкото се проявяват днес. Защо трябва да слезе висшето съзнание? За да се прояви Бог. Ще ме запитате, отде зная това.
Аз превеждам това, което чувам да се говори горе, не говоря по своя инициатива, от мене измислени неща.
Много неща чувам, но не мога всичко да преведа. Езикът на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност, необходими качества за предаване на Божествените мисли. За да възприемете мислите на Възвишените същества, на Ангелите, трябва да живеете в абсолютна чистота и святост; с други думи, трябва да живеете в света на Любовта.
към беседата >>
Много неща
чува
м, но не мога всичко да преведа.
Един ден, когато хората поемат Божествения път и тръгнат нагоре, тогава висшето съзнание ще слезе в животните, и те ще заживеят по-съзнателно, отколкото се проявяват днес. Защо трябва да слезе висшето съзнание? За да се прояви Бог. Ще ме запитате, отде зная това. Аз превеждам това, което чувам да се говори горе, не говоря по своя инициатива, от мене измислени неща.
Много неща чувам, но не мога всичко да преведа.
Езикът на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност, необходими качества за предаване на Божествените мисли. За да възприемете мислите на Възвишените същества, на Ангелите, трябва да живеете в абсолютна чистота и святост; с други думи, трябва да живеете в света на Любовта.
към беседата >>
44.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Отвсѣкѫде се
чува
: хлѣбъ, хлѣбъ искаме!
(втори вариант)
Днесъ всички хора, като болния момъкъ, искатъ хлѣбъ.
Отвсѣкѫде се чува: хлѣбъ, хлѣбъ искаме!
Какво нѣщо е хлѣбътъ? — Доброто, добродетелитѣ въ човѣка. Дето сѫ добродетелитѣ, тамъ има хлѣбъ въ изобилие. Нѣма ли добродетели, и хлѣбъ нѣма. Значи, въ Божествения свѣтъ хлѣбътъ е свързанъ съ доброто, т. е.
към втори вариант >>
Отвсякъде се
чува
: хляб, хляб искаме!
Днес всички хора, като болния момък, искат хляб.
Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме!
Какво нещо е хлябът? Доброто, Добродетелите в човека. Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е.
към беседата >>
45.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Въпрѣки това,
чува
те да казватъ: Да се държимъ за старото!
(втори вариант)
Какво, въ сѫщность, е стариятъ човѣкъ? — Това сѫ старитѣ мисли, чувства и желания, старитѣ навици, старитѣ дрехи, чиито последствия носимъ и доднесъ. Всички страдания — физически, сърдечни и умствени, всички лишения не сѫ ли резултатъ на стария човѣкъ, на старото?
Въпрѣки това, чувате да казватъ: Да се държимъ за старото!
Кѫде е писано това? Павелъ казва: „Облѣчете се въ новия човѣкъ! ” Като чуятъ думата „ново” или „ново учение”, мнозина казватъ: Опасно е новото учение. — Опасно е старото. Въ сѫщность, новото учение препорѫчва на хората много прости, обикновени нѣща: Да се облѣчете съ нови дрехи, да се обуете съ нови обуща — да станете новъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Чува
те нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право.
(втори вариант)
Думата „обуща” е взета въ широкъ смисълъ. Човѣкъ има обуща не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си. Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си. Има обуща на краката, които сѫ тѣсни, и човѣкъ мѫчно ходи съ тѣхъ. Но има обуща и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли.
Чувате нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право.
Да се мисли така, това значи стегнатъ, ограниченъ умъ, т. е. умъ, обутъ въ тѣсни обуща. Едно е истинското вѣрую, едно е правото вѣрую. Всички други сѫ изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския образъ. Една е истинската и права религия — религията на любовьта, на вѫтрешното съдържание и смисълъ на нѣщата.
към втори вариант >>
Отдалечъ се
чува
, че нѣкой религиозенъ снесълъ яйце, т. е.
(втори вариант)
Какво правятъ повечето религиозни хора? Тѣ говорятъ за Христа, за нови идеи, вдигатъ шумъ около себе си.
Отдалечъ се чува, че нѣкой религиозенъ снесълъ яйце, т. е.
държалъ нѣкаква проповѣдь. Яйцето е снесено, пиленцето измѫтено, но какво е това пиленце, то само ще покаже.
към втори вариант >>
Добре е човѣкъ да слуша, какво му се говори, но още по-добре е да прилага доброто, което
чува
.
(втори вариант)
Добре е човѣкъ да слуша, какво му се говори, но още по-добре е да прилага доброто, което чува.
Ако опитътъ му днесъ не даде никакъвъ резултатъ, пакъ да го повтори. Трѣбва да постоянствувате, докато опитътъ излѣзе сполучливъ. Ще излѣзе нѣкой по-силенъ отъ васъ, да ви изкушава. Не се обезсърдчавайте. Ще минете и презъ съмнения, и презъ изкушения, но не се отказвайте отъ опита.
към втори вариант >>
Въпреки това,
чува
те да казват: "Да се държим за старото!
Какво, всъщност, е старият човек? Това са старите мисли, чувства и желания, старите навици, старите дрехи, чиито последствия носим и до днес. Всички страдания – физически, сърдечни и умствени, всички лишения не са ли резултат на стария човек, на старото?
Въпреки това, чувате да казват: "Да се държим за старото!
" Къде е писано това? Павел казва: „Облечете се в новия човек! " Като чуят думата ново или ново учение, мнозина казват: "Опасно е новото учение." – Опасно е старото. Всъщност, новото учение препоръчва на хората много прости, обикновени неща: да се облечете с нови дрехи, да се обуете с нови обувки – да станете нов човек. Кой не желае това?
към беседата >>
Чува
те някой да казва, че неговото верую е най-добро, най-право.
Думата обувки е взета в широк смисъл. Човек има обувки не само на краката си, но и на ръцете, на ума, на сърцето си. Затова човек трябва да събуе обувките си и от краката, и от ръцете, и от ума, и от сърцето си. Има обувки на краката, които са тесни, и човек мъчно ходи с тях. Но има обувки и на ума, които също стягат човека, не може свободно да мисли.
Чувате някой да казва, че неговото верую е най-добро, най-право.
Да се мисли така, това значи стегнат, ограничен ум, т.е. ум, обут в тесни обувки. Едно е истинското верую, едно е правото верую. Всички други са изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския образ. Една е истинската и права религия – религията на Любовта, на вътрешното съдържание и смисъл на нещата.
към беседата >>
Отдалеч се
чува
, че някой религиозен снесъл яйце, т.е.
Какво правят повечето религиозни хора? Те говорят за Христа, за нови идеи, вдигат шум около себе си.
Отдалеч се чува, че някой религиозен снесъл яйце, т.е.
държал някаква проповед. Яйцето е снесено, пиленцето измътено, но какво е това пиленце, то само ще покаже.
към беседата >>
Добре е човек да слуша, какво му се говори, но още по-добре е да прилага Доброто, което
чува
.
Добре е човек да слуша, какво му се говори, но още по-добре е да прилага Доброто, което чува.
Ако опитът му днес не даде никакъв резултат, пак да го повтори. Трябва да постоянствате, докато опитът излезе сполучлив. Ще излезе някой по-силен от вас, да ви изкушава. Не се обезсърчавайте. Ще минете и през съмнения, и през изкушения, но не се отказвайте от опита.
към беседата >>
46.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Навсѣкѫде се
чува
тѣхното пѣние: Кукуригу!
(втори вариант)
Наистина, ако днесъ нѣкой се осмѣли да каже, че е говорилъ съ Христа и Му далъ нѣкакво обещание, ще го взематъ за ненормаленъ. Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него! Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ. Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него. Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ.
Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу!
Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ. Той е герой. Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ. Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе. Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име.
към втори вариант >>
Навсякъде се
чува
тяхното пеене: "Кукуригу!
Наистина, ако днес някой се осмели да каже, че е говорил с Христа и Му е дал някакво обещание, ще го вземат за ненормален. От толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорил с Него! Как ще Го видите, когато Той днес е на фронта, вързан, и Го съдят. Той е пред Пилата и Каиафа, пред Петра и множество народ, които се отричат от Него. Петлите на всички отричащи се от Христа пропяват.
Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу!
" Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой. Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето име.
към беседата >>
47.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
По звука, който се
чува
при праженето, тя познава, дали е опраженъ лукътъ, или не.
(втори вариант)
Тя знае, че като рѣже и кълца лука, все ще изкара нѣщо отъ него. Тя се грижи за мѫжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци да има домакинята, каквото и да говорятъ за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онѣзи, които слушатъ Божието Слово, нѣматъ търпението и постоянството на домакинята, тѣ стоятъ по-низко отъ нея. Наблюдавайте я, съ какво внимание следи праженето на лука, какъ се вслушва въ цвъртенето.
По звука, който се чува при праженето, тя познава, дали е опраженъ лукътъ, или не.
Познавате ли и вие, кога вашиятъ лукъ се е опражилъ, или приличате на онѣзи важни дами, които предоставятъ цѣлата работа на слугинитѣ си, а тѣ само заповѣдватъ и ядатъ наготово. Тѣ не мислятъ много. Щомъ се отказватъ отъ праженето на лука, отъ готвенето, тѣ сами противодействуватъ на мисъльта си, не ѝ даватъ възможность да се развива. Огъньтъ, тенджерата, тиганътъ, лукътъ представятъ предметъ на мисъльта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на хранитѣ, знае, какъ да ги хармонира.
към втори вариант >>
Чува
те да казватъ за нѣкого, че добре проповѣдва, повдига съзнанието на хората.
(втори вариант)
Сѫществуватъ квасни гѫбички отъ различенъ произходъ, както въ обикновения животъ на човѣка, така и въ религиозния.
Чувате да казватъ за нѣкого, че добре проповѣдва, повдига съзнанието на хората.
За другъ се казва, че заблуждава хората. Кога една проповѣдь заблуждава? — Когато разстройва домове, семейства, общества и народи. Обаче, всѣка проповѣдь, която има за основа любовьта, мѫдростьта и истината, не заблуждава. Тази проповѣдь почива върху законитѣ, които Богъ е поставилъ за основа на Битието.
към втори вариант >>
По звука, който се
чува
при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не.
Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето.
По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не.
Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира.
към беседата >>
Чува
те да казват за някого, че добре проповядва, повдига съзнанието на хората.
Съществуват квасни гъбички от различен произход, както в обикновения живот на човека, така и в религиозния.
Чувате да казват за някого, че добре проповядва, повдига съзнанието на хората.
За друг се казва, че заблуждава хората. Кога една проповед заблуждава? Когато разстройва домове, семейства, общества и народи. Обаче, всяка проповед, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината, не заблуждава. Тази проповед почива върху законите, които Бог е поставил за основа на Битието.
към беседата >>
48.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Той
чува
лъ, че мечката не яде мърша.
(втори вариант)
Двама приятели пѫтували презъ една гѫста гора и се разговаряли любовно, за вѣрностьта и трайностьта на своитѣ чувства. По едно време тѣ чули нѣкакво шумолене и видѣли, че мечка иде срещу тѣхъ. Единиятъ отъ тѣхъ билъ по-срѫченъ, веднага се качилъ на едно дърво. Вториятъ не успѣлъ да го последва и съобразилъ да легне на земята и да се пристори на умрѣлъ.
Той чувалъ, че мечката не яде мърша.
Като приближила до него, мечката започнала да го души, и, понеже помислила, че е мъртавъ, продължила пѫтя си. Онзи, който билъ на дървото, веднага слѣзълъ и запиталъ приятеля си: Какво ти каза мечката? — Каза ми, другъ пѫть да не тръгвамъ на пѫть съ такива приятели.
към втори вариант >>
Той
чува
л, че мечката не яде мърша.
Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях. Единият от тях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво. Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и да се престори на умрял.
Той чувал, че мечката не яде мърша.
Като приближила до него мечката започнала да го души, и, понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си. Онзи, който бил на дървото, веднага слязъл и запитал приятеля си:
към беседата >>
49.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо
чува
те, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ.
(втори вариант)
„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль. Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си.
Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ.
Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване.
към втори вариант >>
Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се
чува
ха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ.
(втори вариант)
Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули. Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици. Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си.
Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ.
— Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ.
към втори вариант >>
Дето и да отидете днес, все едно и също
чува
те – че мъчно се живее, че животът е тежък.
„Излязоха да Го посрещнат”. Излезте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онези Знания, чрез които можете да се справите с мъчнотиите в живота си. Днес хората мъчно се справят с мъчнотиите си, защото сами са си внушили тази мисъл. От осем хиляди години насам те държат тази мисъл в главата си.
Дето и да отидете днес, все едно и също чувате – че мъчно се живее, че животът е тежък.
Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите от мисълта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мъчнотиите не са препятствия в живота, но чрез тях действа Божията ръка, която ви повдига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собствената му тежест го тегли към центъра на Земята.
към беседата >>
Когато Моисей беше на Синайската планина, от небето се
чува
ха гръмотевици и светкавици, но чрез тях се изля голямо благословение върху еврейския народ.
Методите, с които си служите за трансформиране на вашите състояния, не са нищо друго, освен математически формули. Приложите ли тези формули, непременно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте от гръмотевици и светкавици. Те дават възможност на хората да работят върху себе си.
Когато Моисей беше на Синайската планина, от небето се чуваха гръмотевици и светкавици, но чрез тях се изля голямо благословение върху еврейския народ.
Какво ще стане с България, която е изложена днес на толкова много гръмотевици и светкавици? Чрез тях се излива голямо благословение. Бог търпи всичко, което става, и чака времето, когато българите ще съзнаят положението си. Той ще даде нови къщи, т.е. нови тела на заминалите и убитите на бойното поле и ще вложи в тях нови мисли и желания, по-добри от сегашните.
към беседата >>
50.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Въпрѣки това, постоянно
чува
те да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ.
(втори вариант)
Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане.
Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ.
Животътъ е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ. — Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н.
към втори вариант >>
Въпреки това, постоянно
чува
те да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите.
В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане.
Въпреки това, постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав, да живееш за другите.
Животът е тежък, мисли за себе си, да се осигуриш." Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, Който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг. Той пита Ангелите:
към беседата >>
51.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Ще кажете, че сте
чува
ли много проповѣди.
(втори вариант)
Дървото е общество, житниятъ стръкъ, растението — сѫщо сѫ общества. Значи, въпрѣки негодуването нѣщата растатъ, развиватъ се и следватъ своя пѫть. Христовиятъ законъ изисква отъ човѣка да превърне негодуването въ работа. — Какъ? — Казано ви е.
Ще кажете, че сте чували много проповѣди.
— Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чулъ, той не се ползува. Нѣкой казва: Днесъ нѣмамъ работа, ще отида да чуя нѣкаква новина. Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Богъ се обърна къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Слушай, Израилю!
към втори вариант >>
—
Чува
ли сте ги, но не сте слушали.
(втори вариант)
Значи, въпрѣки негодуването нѣщата растатъ, развиватъ се и следватъ своя пѫть. Христовиятъ законъ изисква отъ човѣка да превърне негодуването въ работа. — Какъ? — Казано ви е. Ще кажете, че сте чували много проповѣди.
— Чували сте ги, но не сте слушали.
Който не прилага това, което е чулъ, той не се ползува. Нѣкой казва: Днесъ нѣмамъ работа, ще отида да чуя нѣкаква новина. Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Богъ се обърна къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Слушай, Израилю! ” Майката говори нѣщо на дъщеря си, казва ѝ: Слушай, дъще.
към втори вариант >>
Дъщерята отговаря:
Чува
мъ, мамо.
(втори вариант)
Който не прилага това, което е чулъ, той не се ползува. Нѣкой казва: Днесъ нѣмамъ работа, ще отида да чуя нѣкаква новина. Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Богъ се обърна къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Слушай, Израилю! ” Майката говори нѣщо на дъщеря си, казва ѝ: Слушай, дъще.
Дъщерята отговаря: Чувамъ, мамо.
Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането — нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и дветѣ.
към втори вариант >>
Тя
чува
, но не слуша.
(втори вариант)
Нѣкой казва: Днесъ нѣмамъ работа, ще отида да чуя нѣкаква новина. Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Богъ се обърна къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Слушай, Израилю! ” Майката говори нѣщо на дъщеря си, казва ѝ: Слушай, дъще. Дъщерята отговаря: Чувамъ, мамо.
Тя чува, но не слуша.
Чуването отива надолу, слушането — нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и дветѣ.
към втори вариант >>
Чува
нето отива надолу, слушането — нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и дветѣ.
(втори вариант)
Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Богъ се обърна къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Слушай, Израилю! ” Майката говори нѣщо на дъщеря си, казва ѝ: Слушай, дъще. Дъщерята отговаря: Чувамъ, мамо. Тя чува, но не слуша.
Чуването отива надолу, слушането — нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и дветѣ.
към втори вариант >>
Често
чува
те да казватъ, че това не трѣбва да се прави, или онова не трѣбва да се прави.
(втори вариант)
Често чувате да казватъ, че това не трѣбва да се прави, или онова не трѣбва да се прави.
Добре е, нѣкой да се заеме да напише, какво трѣбва да се прави, и какво не трѣбва. Нѣкой ще каже, че не трѣбва да се яде. Азъ пъкъ казвамъ, че трѣбва да се яде, но да не се преяжда, да не претоваряме стомаха си. — Не трѣбва да се пие. — Пий, но чиста вода.
към втори вариант >>
Въ което религиозно общество влѣзете, навсѣкѫде,
чува
те да се говори: Ние сме свързани съ Бога, нашето вѣрую е най-право.
(втори вариант)
Като влѣзете въ свѣта, между свѣтски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лице, рѫце, гърбове.
Въ което религиозно общество влѣзете, навсѣкѫде, чувате да се говори: Ние сме свързани съ Бога, нашето вѣрую е най-право.
Питайте тѣзи хора, видѣли ли сѫ Бога и говорили ли сѫ съ Него? Ще ви кажатъ, че тѣ не сѫ видѣли Бога, не сѫ говорили съ Него, но пророцитѣ и апостолитѣ сѫ говорили съ Него. Кой кого е видѣлъ, какво е говорилъ съ него, това не се отнася до тебе. Важно е, ти кого си видѣлъ и какво си говорилъ. Ще дойде нѣкой майсторъ шивачъ да ми разправя, че свършилъ въ странство съ златенъ медалъ, знае всички теории за шиене.
към втори вариант >>
Хората не
чува
тъ думитѣ на Христа и не ги възприематъ.
(втори вариант)
Следователно, който иска да се развива, нека следва пѫтя, който Христосъ му сочи. Този пѫть води къмъ истинско щастие. Той казва: Имамъ лозе. Който иска, нека дойде при мене да работи.
Хората не чуватъ думитѣ на Христа и не ги възприематъ.
Тѣ искатъ да иматъ пари, да се обличатъ съ хубави, скѫпи дрехи, да обръщатъ внимание на всички. На земята това е невъзможно. Защо? — Каль има. Днесъ е хубаво времето, за нѣколко часа, но неочаквано завали дъждъ и градъ, и отъ хубавитѣ и скѫпи дрехи нѣма да остане нищо. Като се видите съ окаляни и измокрени дрехи, ще изгубите разположението си.
към втори вариант >>
Въ всѣки домъ се
чува
плачъ.
(втори вариант)
Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и Азъ ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ. Нѣкой се моли да бѫде въ тила, а не на фронта. Положението е опасно навсѣкѫде, независимо отъ това, дали сте въ тила, или на фронта. Всички хора сѫ на фронта. Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ сиромашия.
Въ всѣки домъ се чува плачъ.
Споредъ мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
към втори вариант >>
Ще кажете, че сте
чува
ли много проповеди.
Ще кажете, че сте чували много проповеди.
Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
към беседата >>
Чува
ли сте ги, но не сте слушали.
Ще кажете, че сте чували много проповеди.
Чували сте ги, но не сте слушали.
Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
към беседата >>
Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "
Чува
м, мамо." Тя
чува
, но не слуша.
Ще кажете, че сте чували много проповеди. Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша.
Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша.
Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
към беседата >>
Чува
нето отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
Ще кажете, че сте чували много проповеди. Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша.
Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
към беседата >>
Често
чува
те да казват, че това не трябва да се прави, или онова не трябва да се прави.
Често чувате да казват, че това не трябва да се прави, или онова не трябва да се прави.
Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави, и какво не трябва. Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил.
към беседата >>
В което религиозно общество влезете, навсякъде,
чува
те да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право." Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него?
Като влезете в света, между светски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лица, ръце, гърбове.
В което религиозно общество влезете, навсякъде, чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право." Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него?
Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него. Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе. Важно е ти кого си видял и какво си говорил. Ще дойде някой майстор шивач да ми разправя, че свършил в странство със златен медал, знае всички теории за шиене. И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие един хубав костюм, без недостатъци.
към беседата >>
Който иска, нека дойде при мене да работи." Хората не
чува
т думите на Христа и не ги възприемат.
Следователно който иска да се развива, нека следва пътя, който Христос му сочи. Този път води към истинско щастие. Той казва: „Имам лозе.
Който иска, нека дойде при мене да работи." Хората не чуват думите на Христа и не ги възприемат.
Те искат да имат пари, да се обличат с хубави, скъпи дрехи, да обръщат внимание на всички. На земята това е невъзможно. Защо? Кал има. Днес е хубаво времето, за няколко часа, но неочаквано завали дъжд и град, и от хубавите и скъпи дрехи няма да остане нищо. Като се видите с окаляни и измокрени дрехи, ще изгубите разположението си.
към беседата >>
Във всеки дом се
чува
плач.
Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия.
Във всеки дом се чува плач.
Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
към беседата >>
52.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Музикантътъ преповтаря това, което
чува
въ природата.
(втори вариант)
Художникътъ, който рисува картини отъ природата, и музикантътъ, който възпроизвежда пѣсеньта на природата, не сѫ творци. Тѣ копиратъ природата, т. е. репродуциратъ я. Репродукцията означава преповтаряне на явленията. Художникътъ преповтаря това, което вижда въ природата.
Музикантътъ преповтаря това, което чува въ природата.
Възлюбениятъ говори на възлюбената си това, което Богъ е казалъ. Казвате на нѣкого, че го обичате. Какъ ще изразите обичьта си? Ако е гладенъ, ще го нахраните; ако е жаденъ, ще го напоите; ако е босъ и окѫсанъ, ще го облѣчете; ако е невежа, ще го научите на нѣщо. Азъ вѣрвамъ само въ любовь, която дава.
към втори вариант >>
Музикантът преповтаря това, което
чува
в Природата.
Художникът, който рисува картини от Природата, и музикантът, който възпроизвежда песента на Природата, не са творци. Те копират Природата, т.е. репродуцират я. Репродукцията означава преповтаряне на явленията. Художникът преповтаря това, което вижда в Природата.
Музикантът преповтаря това, което чува в Природата.
Възлюбеният говори на възлюбената си това, което Бог е казал. Казвате на някого, че го обичате. Как ще изразите обичта си? Ако е гладен, ще го нахраните; ако е жаден, ще го напоите; ако е бос и окъсан, ще го облечете; ако е невежа, ще го научите на нещо. Аз вярвам само в Любов, която дава.
към беседата >>
53.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Като
чува
тъ да се говори за ада, хората се страхуватъ, плашатъ се отъ лошитѣ духове, не искатъ да ги срѣщатъ на пѫтя си.
(втори вариант)
Съвременнитѣ психолози наричатъ „новораждането” процесъ на пробуждане на човѣшкото съзнание; мистицитѣ го наричатъ проникване и проява на Божия Духъ и проява на Божествената душа въ човѣка. Духътъ и душата посещаватъ човѣка и си заминаватъ, но ако останатъ за дълго време въ него, тѣ обхващатъ напълно ума, сърдцето и волята му. Този процесъ наричаме „новораждане”. Тогава човѣкъ е бремененъ съ Божествени мисли и желания. Той е господарь на своя животъ и владѣе изкуството да се качва на небето и да слиза въ ада по свое желание.
Като чуватъ да се говори за ада, хората се страхуватъ, плашатъ се отъ лошитѣ духове, не искатъ да ги срѣщатъ на пѫтя си.
Който се е новородилъ, не се страхува отъ ада. И да слѣзе тамъ, жителитѣ му го посрѣщатъ добре, всички му ставатъ на крака и му се подчиняватъ. Щомъ напусне ада, тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: Дано не дойде пакъ между насъ. Страшенъ е животътъ въ ада. За да излѣзе оттамъ и да придобие безсмъртието, човѣкъ трѣбва да се новороди.
към втори вариант >>
Като
чува
т да се говори за ада, хората се страхуват, плашат се от лошите духове, не искат да ги срещат на пътя си.
Съвременните психолози наричат Новораждането процес на пробуждане на човешкото съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената душа в човека. Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме Новораждане. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на Небето и да слиза в ада по свое желание.
Като чуват да се говори за ада, хората се страхуват, плашат се от лошите духове, не искат да ги срещат на пътя си.
Който се е новородил, не се страхува от ада. И да слезе там, жителите му го посрещат добре, всички му стават на крака и му се подчиняват. Щом напусне ада, те си въздъхват спокойно и казват: "Дано не дойде пак между нас. Страшен е животът в ада. За да излезе оттам и да придобие безсмъртието, човек трябва да се новороди.
към беседата >>
54.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се
чува
лъ звукътъ „ху”.
(втори вариант)
Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ?
Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”.
Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ. Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!
към втори вариант >>
Преди да тури гърнето в пещта, господарят му духал в него и се
чува
л звукът ху.
Време е вече да се задомя." Господарят му се съгласил, произвел го майстор и го пуснал на свобода. Младежът си купил нужните инструменти и материали, сам си построил пещта и започнал самостоятелна работа. Всичко вървяло добре, но като дошъл до печенето на грънците, останал изненадан, че всички грънци се пукали още в пещта. Разочарован от работата си, той отишъл при господаря си да го пита защо грънците му се пукали в пещта. Господарят му го погледнал и спокойно отговорил: "За да научиш и това последно изкуство, трябва да останеш при мене още три години." Работил той още толкова време при господаря си и какво забелязал?
Преди да тури гърнето в пещта, господарят му духал в него и се чувал звукът ху.
След изтичане на трите години, майсторът казал: "Сега вече можеш да излезеш на самостоятелна работа, ще бъдеш добър майстор." Младежът благодарил на господаря си за последното изкуство, на което го научил, и казал: "Чудна работа, за едно ху, за едно духане в гърнето, трябваше да уча още три години! "
към беседата >>
55.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Понеже хората нѣматъ ясна представа за смъртьта, за онзи свѣтъ,
чува
те да казватъ за нѣкого: Умрѣ младъ и зеленъ, но поне се успокои.
(втори вариант)
Следователно, всички виждате онзи свѣтъ, който е добре уреденъ. Този свѣтъ, който ви плаши, който не е добре нареденъ, това е вашиятъ вѫтрешенъ свѣтъ. Нѣкой казва, че като умре, тогава ще види другия свѣтъ. — Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога нѣма да го види. Затова, по-добре е да живѣете, отколкото да умрете.
Понеже хората нѣматъ ясна представа за смъртьта, за онзи свѣтъ, чувате да казватъ за нѣкого: Умрѣ младъ и зеленъ, но поне се успокои.
— Какъ може човѣкъ да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднала въ мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала въ лапитѣ на котката! Въ този смисълъ, и смъртьта е най-голѣмото нещастие, което сполетява човѣка. Тя обелва мускулитѣ му и оставя само сухи кости.
към втори вариант >>
Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят,
чува
те да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои?
Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете.
Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои?
Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека.
към беседата >>
56.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Навсѣкѫде е Той, навсѣкѫде
чува
ме гласа Му.
(втори вариант)
Човѣкъ е дошълъ на земята не да става царь, но да служи на Бога съ любовь. Той трѣбва да бѫде доволенъ отъ положението си и да не се стреми къмъ богатство и слава, които ще го провалятъ. Ще ви срещне нѣкой и ще ви пита, православенъ ли си, евангелистъ ли си или католикъ. Това не трѣбва да ви занимава. Всѣки да каже въ себе си: Азъ познавамъ единъ Богъ, Който обича всички, лѣкува всички и дава животъ, храна и вода на всички.
Навсѣкѫде е Той, навсѣкѫде чуваме гласа Му.
Нѣкои чуватъ гласа Му и не се съмняватъ въ Него, а други Го чуватъ и се съмняватъ. Тази е разликата между вѣрващи и невѣрващи. Ще кажете, че нѣкой-си се представялъ за Христосъ. — Ако този човѣкъ живѣе по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на правдата, на добродетельта, той е Христосъ. Така всички хора могатъ да бѫдатъ като Христа.
към втори вариант >>
Нѣкои
чува
тъ гласа Му и не се съмняватъ въ Него, а други Го
чува
тъ и се съмняватъ.
(втори вариант)
Той трѣбва да бѫде доволенъ отъ положението си и да не се стреми къмъ богатство и слава, които ще го провалятъ. Ще ви срещне нѣкой и ще ви пита, православенъ ли си, евангелистъ ли си или католикъ. Това не трѣбва да ви занимава. Всѣки да каже въ себе си: Азъ познавамъ единъ Богъ, Който обича всички, лѣкува всички и дава животъ, храна и вода на всички. Навсѣкѫде е Той, навсѣкѫде чуваме гласа Му.
Нѣкои чуватъ гласа Му и не се съмняватъ въ Него, а други Го чуватъ и се съмняватъ.
Тази е разликата между вѣрващи и невѣрващи. Ще кажете, че нѣкой-си се представялъ за Христосъ. — Ако този човѣкъ живѣе по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на правдата, на добродетельта, той е Христосъ. Така всички хора могатъ да бѫдатъ като Христа. Има ли нѣщо невъзможно въ това?
към втори вариант >>
Всеки да каже в себе си: "Аз познавам един Бог, Който обича всички, лекува всички и дава Живот, храна и вода на всички." Навсякъде е Той, навсякъде
чува
ме гласа Му.
Той знае, че всички дяволски договори и обещания пропадат. Човек е дошъл на земята не да става цар, но да служи на Бога с Любов. Той трябва да бъде доволен от положението си и да не се стреми към богатство и слава, които ще го провалят. Ще ви срещне някой и ще ви пита, православен ли си, евангелист ли си или католик. Това не трябва да ви занимава.
Всеки да каже в себе си: "Аз познавам един Бог, Който обича всички, лекува всички и дава Живот, храна и вода на всички." Навсякъде е Той, навсякъде чуваме гласа Му.
Някои чуват гласа Му и не се съмняват в Него, а други Го чуват и се съмняват. Тази е разликата между вярващи и невярващи. Ще кажете, че някой си се представял за Христос. Ако този човек живее по законите на Любовта, на Мъдростта, на Правдата, на Добродетелта, той е Христос. Така всички хора могат да бъдат като Христа.
към беседата >>
Някои
чува
т гласа Му и не се съмняват в Него, а други Го
чува
т и се съмняват.
Човек е дошъл на земята не да става цар, но да служи на Бога с Любов. Той трябва да бъде доволен от положението си и да не се стреми към богатство и слава, които ще го провалят. Ще ви срещне някой и ще ви пита, православен ли си, евангелист ли си или католик. Това не трябва да ви занимава. Всеки да каже в себе си: "Аз познавам един Бог, Който обича всички, лекува всички и дава Живот, храна и вода на всички." Навсякъде е Той, навсякъде чуваме гласа Му.
Някои чуват гласа Му и не се съмняват в Него, а други Го чуват и се съмняват.
Тази е разликата между вярващи и невярващи. Ще кажете, че някой си се представял за Христос. Ако този човек живее по законите на Любовта, на Мъдростта, на Правдата, на Добродетелта, той е Христос. Така всички хора могат да бъдат като Христа. Има ли нещо невъзможно в това?
към беседата >>
57.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
” Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества в океана, дори тях
чува
, та вас ли няма да чуе.
Ще знаете, че няма Същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви Ангели, Серафими, Херувими не могат да се сравнят с Бога. Някой казва: „Че този Господ с мен ли ще се занимава? ” Вие причинявате страдания на Бога, като нямате вяра в Него. Философите казват: „Нима Господ ще се занимава с теб, ти си един нищожен пигмей!
” Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества в океана, дори тях чува, та вас ли няма да чуе.
А вие, хората на XX век, държите очите си затворени и се лишавате от Божествената светлина. Ако ние живеем в една изба десетки години, ще има много болести у нас. Аз твърдя това не само за физическото поле, но и за Духовния свят, гдето причините са едни и същи. Молим се на Бога, но не излизаме от избите си. Първото нещо е да отвориш очите си към Бога.
към беседата >>
Сега, в духовно отношение аз често ви
чува
м, че биете скамейки.
Сега, в духовно отношение аз често ви чувам, че биете скамейки.
Наука не се учи така. Няма да ви помогне удрянето върху скамейките вътре в училището. Който има воля, ще я упражнява не върху скамейките, а върху ревматизма, или когато го боли корем. Вложете у вас чистите си мисли, за да видите каква сила имат чистите влияния. Ако вие се придвижите само с една сто милионна част от милиметъра, то е много нещо.
към беседата >>
58.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се
чува
ли вече хубавитѣ проповѣди.
(втори вариант)
На проповѣдитѣ му се стичалъ хиляденъ народъ. Често го посещавалъ и кральтъ. Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си. Така той ще има повече време за работа. Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля.
Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се чували вече хубавитѣ проповѣди.
Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана да държи своитѣ красноречиви беседи? Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе.
към втори вариант >>
Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се
чува
ло звукътъ „ха”.
(втори вариант)
„Да наеме работници за лозето си.” Копането е специална работа. Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ.
Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”.
Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ.
към втори вариант >>
Като
чува
лъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
(втори вариант)
Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ.
Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето.
към втори вариант >>
Той пусналъ вѫтре едно десетаче и се обърналъ къмъ съдружника съ думитѣ: Това „тинъ”, което
чува
шъ при падане на всѣко десетаче въ кутията, ще бѫде твоята заплата.
(втори вариант)
Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ. Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията. Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата. Сѫдията пожелалъ да види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ.
Той пусналъ вѫтре едно десетаче и се обърналъ къмъ съдружника съ думитѣ: Това „тинъ”, което чувашъ при падане на всѣко десетаче въ кутията, ще бѫде твоята заплата.
към втори вариант >>
Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се
чува
при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия.
(втори вариант)
Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате. Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви. Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме. Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца. Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”.
Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия.
Ако на земята не се научите да работите и да свирите, на небето никога нѣма да се научите. Ако отидете неподготвенъ на небето, веднага ще ви върнатъ на земята. Това е законъ на прераждането.
към втори вариант >>
След две-три години гласът на проповедника заглъхнал: не се
чува
ли вече хубавите проповеди.
Министърът изпълнил заповедта на краля.
След две-три години гласът на проповедника заглъхнал: не се чували вече хубавите проповеди.
Кралят запитал министъра:
към беседата >>
Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се
чува
л звукът ха.
Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха.
В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина:
към беседата >>
Като
чува
л при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина:
Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха. В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът.
Като чувал при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина:
към беседата >>
– Това тин, което
чува
ш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата.
– Това тин, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата.
към беседата >>
Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бъде тин – звук, който се
чува
при пускане на десетачетата в тенекиената кутия.
Кажете ли, че тази мисъл е неприложима, вие се спъвате. Ако беше неприложима, тя нямаше да дойде в ума ви. Не я ли приложите вие, друг ще я приеме. Така хлопа Бог на човешките умове и сърца. Който не Го приеме, ще ходи от човек на човек да се предлага за съдружник, да вземе участие поне в изговарянето на звука ха.
Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бъде тин – звук, който се чува при пускане на десетачетата в тенекиената кутия.
Ако на земята не се научите да работите и да свирите, на Небето никога няма да се научите. Ако отидете неподготвен на Небето, веднага ще ви върнат на земята. Това е закон на прераждането.
към беседата >>
59.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „
чува
мъ”.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”.
Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването.
към втори вариант >>
Чува
мъ и слушамъ сѫ синоними.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”.
Чувамъ и слушамъ сѫ синоними.
На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е.
към втори вариант >>
Много нѣща
чува
ме въ живота.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговоръ и се зачудиха, че толкова лесно разрешилъ въпроса. Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ. Често очудването се изразява въ негодуване.
Много нѣща чуваме въ живота.
Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава.
към втори вариант >>
Чува
се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо?
(втори вариант)
Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава.
Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо?
— Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ.
към втори вариант >>
Чува
тъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ.
(втори вариант)
Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ. — Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ. Така правятъ нѣкои хора.
Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ.
Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ. Отъ онѣзи, които слушатъ, се явяватъ такива, които търсятъ лекъ начинъ за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към втори вариант >>
Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме
чува
тъ, други ме слушатъ.
(втори вариант)
— Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ. Така правятъ нѣкои хора. Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ.
Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ.
Отъ онѣзи, които слушатъ, се явяватъ такива, които търсятъ лекъ начинъ за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към втори вариант >>
Чува
нето и слушането сѫ синоними.
(втори вариант)
Чуването и слушането сѫ синоними.
Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането.
към втори вариант >>
Чува
нето предхожда слушането.
(втори вариант)
Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение.
Чуването предхожда слушането.
То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема.
към втори вариант >>
Който
чува
само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема.
(втори вариант)
Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема.
Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема.
Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини. Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си. Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е. съ бащи (отъ думата „папа”), които търсятъ лекъ начинъ за прехранване. Голѣмо благословение е за човѣчеството, да се освободи отъ хора, които търсятъ лесния начинъ.
към втори вариант >>
Като минавашъ презъ гладката часть,
чува
шъ тихъ, мекъ гласъ, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” — Нѣмамъ време сега.
(втори вариант)
Каквото знание или изкуство притежавашъ, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква вѣра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията въ живота? Какво е това знание, което не може да премахне облацитѣ въ твоето съзнание? Страданията на хората показватъ, че тѣ не сѫ изпълнили задълженията си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Страданията представятъ колело, едната половина на което е назѫбена, а другата — гладка.
Като минавашъ презъ гладката часть, чувашъ тихъ, мекъ гласъ, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” — Нѣмамъ време сега.
Щомъ се отказвашъ отъ задълженията си, гласътъ се отдръпва навѫтре, нищо не чувашъ. Следъ това минавашъ презъ назѫбената часть на колелото. Тукъ вече нѣмашъ време за изборъ, да изпълнишъ, или да не изпълнишъ — задължавашъ се да изпълнишъ. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зѫбцитѣ, вижда една тѣсна отворена вратичка и презъ нея излиза навънъ. Който не изпълнява Божията воля, вижда тѣсна врата, но понеже живѣе въ съмнения, не се решава да мине презъ нея.
към втори вариант >>
Щомъ се отказвашъ отъ задълженията си, гласътъ се отдръпва навѫтре, нищо не
чува
шъ.
(втори вариант)
Каква вѣра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията въ живота? Какво е това знание, което не може да премахне облацитѣ въ твоето съзнание? Страданията на хората показватъ, че тѣ не сѫ изпълнили задълженията си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Страданията представятъ колело, едната половина на което е назѫбена, а другата — гладка. Като минавашъ презъ гладката часть, чувашъ тихъ, мекъ гласъ, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” — Нѣмамъ време сега.
Щомъ се отказвашъ отъ задълженията си, гласътъ се отдръпва навѫтре, нищо не чувашъ.
Следъ това минавашъ презъ назѫбената часть на колелото. Тукъ вече нѣмашъ време за изборъ, да изпълнишъ, или да не изпълнишъ — задължавашъ се да изпълнишъ. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зѫбцитѣ, вижда една тѣсна отворена вратичка и презъ нея излиза навънъ. Който не изпълнява Божията воля, вижда тѣсна врата, но понеже живѣе въ съмнения, не се решава да мине презъ нея. Той продължава пѫтя си по колелото, докато попадне на зѫбцитѣ му.
към втори вариант >>
„И като чуха.” Има два вида
чува
не: да
чува
шъ страданията на хората, да
чува
шъ и радоститѣ имъ.
(втори вариант)
„И като чуха.” Има два вида чуване: да чувашъ страданията на хората, да чувашъ и радоститѣ имъ.
Чувашъ, че хората страдатъ, и казвашъ: Нека страдатъ, безъ страдания не може. Лѣкарьтъ казва: Безъ болести не може. Свещеникътъ казва: Смъртьта е неизбѣжна. Овчарьтъ стриже вълната на овцетѣ и казва: Добре, че дойде време за стрижене. Който чува за радоститѣ на хората, казва: Дано се раждатъ повече добри хора.
към втори вариант >>
Чува
шъ, че хората страдатъ, и казвашъ: Нека страдатъ, безъ страдания не може.
(втори вариант)
„И като чуха.” Има два вида чуване: да чувашъ страданията на хората, да чувашъ и радоститѣ имъ.
Чувашъ, че хората страдатъ, и казвашъ: Нека страдатъ, безъ страдания не може.
Лѣкарьтъ казва: Безъ болести не може. Свещеникътъ казва: Смъртьта е неизбѣжна. Овчарьтъ стриже вълната на овцетѣ и казва: Добре, че дойде време за стрижене. Който чува за радоститѣ на хората, казва: Дано се раждатъ повече добри хора. Да растатъ децата и да се учатъ!
към втори вариант >>
Който
чува
за радоститѣ на хората, казва: Дано се раждатъ повече добри хора.
(втори вариант)
„И като чуха.” Има два вида чуване: да чувашъ страданията на хората, да чувашъ и радоститѣ имъ. Чувашъ, че хората страдатъ, и казвашъ: Нека страдатъ, безъ страдания не може. Лѣкарьтъ казва: Безъ болести не може. Свещеникътъ казва: Смъртьта е неизбѣжна. Овчарьтъ стриже вълната на овцетѣ и казва: Добре, че дойде време за стрижене.
Който чува за радоститѣ на хората, казва: Дано се раждатъ повече добри хора.
Да растатъ децата и да се учатъ! Да има храна за всички хора. Да е добро време, та да се изоратъ нивитѣ на селянитѣ. Дано всички иматъ дрехи, кѫщи, да живѣятъ въ радость и да славятъ Бога! Нека всички хора бѫдатъ богати съ добродетели!
към втори вариант >>
”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът
чува
м.
”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам.
Чувам и слушам са синоними. На какво се зачудиха? На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря?
към беседата >>
Чува
м и слушам са синоними.
”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам.
Чувам и слушам са синоними.
На какво се зачудиха? На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря?
към беседата >>
Много неща
чува
ме в живота.
Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим. Често учудването се изразява в негодуване.
Много неща чуваме в живота.
Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава.
към беседата >>
Чува
се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо?
Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава.
Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо?
Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно.
към беседата >>
Чува
т да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете.
Ако го питат: “Къде е твоят кредитор? ”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат. Така правят някои хора.
Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете.
Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат. От онези, които слушат, се явяват такива, които търсят лек начин за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към беседата >>
Сега и аз проповядвам: едни ме
чува
т, други ме слушат.
”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат. Така правят някои хора. Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете.
Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат.
От онези, които слушат, се явяват такива, които търсят лек начин за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към беседата >>
Чува
нето и слушането са синоними.
Чуването и слушането са синоними.
Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането.
към беседата >>
Чува
нето предхожда слушането.
Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение.
Чуването предхожда слушането.
То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема.
към беседата >>
Който
чува
само, той е спекулант търговец, понеже само взема.
Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема.
Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема.
Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е. с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване. Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин.
към беседата >>
Като минаваш през гладката част,
чува
ш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега.
Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка.
Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега.
Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея.
към беседата >>
Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не
чува
ш.
Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега.
Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш.
След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея. Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му.
към беседата >>
“И като чуха." Има два вида
чува
не: да
чува
ш страданията на хората, да
чува
ш и радостите им.
“И като чуха." Има два вида чуване: да чуваш страданията на хората, да чуваш и радостите им.
Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора. Да растат децата и да се учат! Да има храна за всички хора. Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните. Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога!
към беседата >>
Чува
ш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който
чува
за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора.
“И като чуха." Има два вида чуване: да чуваш страданията на хората, да чуваш и радостите им.
Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора.
Да растат децата и да се учат! Да има храна за всички хора. Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните. Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога! Нека всички хора бъдат богати с Добродетели!
към беседата >>
60.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Тъй щото,
чува
те ли нѣкой да ви казва, да вървите следъ него, за да ви направи човѣкъ и половина, не му вѣрвайте.
(втори вариант)
Тъй щото, чувате ли нѣкой да ви казва, да вървите следъ него, за да ви направи човѣкъ и половина, не му вѣрвайте.
Защо ви е нуждна тази половина? Ако станешъ истински човѣкъ, това е достатъчно. Който отива при Бога, самъ трѣбва да отиде: жената ще остави мѫжа си, и мѫжътъ — жена си, сами ще се явятъ предъ Бога. Ще кажете, че мѫжъ безъ жена и жена безъ мѫжъ представятъ половинъ човѣкъ. Това не е половинъ човѣкъ, но единъ полюсъ.
към втори вариант >>
Тъй щото,
чува
те ли някой да ви казва, да вървите след него, за да ви направи човек и половина, не му вярвайте.
Тъй щото, чувате ли някой да ви казва, да вървите след него, за да ви направи човек и половина, не му вярвайте.
Защо ви е нужна тази половина? Ако станеш истински човек, това е достатъчно. Който отива при Бога, сам трябва да отиде: жената ще остави мъжа си, и мъжът – жена си, сами ще се явят пред Бога. Ще кажете, че мъж без жена и жена без мъж представляват половин човек. Това не е половин човек, но един полюс.
към беседата >>
61.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Тъй щото, докато се срѣщате съ ученицитѣ отъ различни отдѣления и класове, всѣкога ще
чува
те различни възгледи.
(втори вариант)
Явява се въпросътъ, защо вѣрващитѣ иматъ толкова различни възгледи върху едни и сѫщи въпроси? Това се дължи на факта, че всички не сѫ въ едно и сѫщо отдѣление или класъ. Тѣ сѫ ученици въ единъ университетъ, но въ различни класове. Всѣки знае само това, което учи, и въ него вѣрва. Всѣки мисли, че неговото знание е истинско и най-право.
Тъй щото, докато се срѣщате съ ученицитѣ отъ различни отдѣления и класове, всѣкога ще чувате различни възгледи.
Ще кажете, че възгледитѣ на онѣзи, които следватъ университета, сѫ най прави. Не е така. Тѣ не сѫ последната категория ученици. Надъ тѣхъ има по-горни ученици, които се специализиратъ въ живота. И надъ тѣхъ има по-горни — това сѫ ученици отъ Божествената школа.
към втори вариант >>
Гласътъ Му се
чува
и възприема отъ всички.
(втори вариант)
Днесъ Христосъ проповѣдва на всички хора, на всички управляващи.
Гласътъ Му се чува и възприема отъ всички.
Свѣтътъ върви напредъ, не може да се върне вече назадъ. Заедно съ него и злото постепенно излиза. Излѣзе ли веднъжъ, никакво връщане не може да стане. Щомъ напусне царството си, втори пѫть злото не може да царува. Идатъ щастливи дни за човѣчеството.
към втори вариант >>
Тъй щото, докато се срещате с учениците от различни отделения и класове, всякога ще
чува
те различни възгледи.
Явява се въпросът защо вярващите имат толкова различни възгледи върху едни и същи въпроси? Това се дължи на факта, че всички не са в едно и също отделение или клас. Те са ученици в един университет, но в различни класове. Всеки знае само това, което учи, и в него вярва. Всеки мисли, че неговото знание е истинско и най-право.
Тъй щото, докато се срещате с учениците от различни отделения и класове, всякога ще чувате различни възгледи.
Ще кажете, че възгледите на онези, които следват университета, са най-прави. Не е така. Те не са последната категория ученици. Над тях има по-горни ученици, които се специализират в Живота. И над тях има по-горни – това са ученици от Божествената школа.
към беседата >>
Гласът Му се
чува
и възприема от всички.
Днес Христос проповядва на всички хора, на всички управляващи.
Гласът Му се чува и възприема от всички.
Светът върви напред, не може да се върне вече назад. Заедно с него и злото постепенно излиза. Излезе ли веднъж, никакво връщане не може да стане. Щом напусне царството си, втори път злото не може да царува. Идат щастливи дни за човечеството.
към беседата >>
62.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Вижте, какъвъ сѫдъ или
чува
лъ носи алчниятъ, когато иска да му даватъ нѣщо.
(втори вариант)
Колкото по щедъръ е човѣкъ и по-добре развитъ въ умствено отношение, толкова по-голѣми сѫ вратитѣ и прозорцитѣ на неговата кѫща. Ако е скѫперникъ и умствено ограниченъ, вратитѣ и прозорцитѣ на кѫщата му сѫ тѣсни и малки. Може би ви се вижда чудно, какво отношение има между скѫперничеството на човѣка и малкитѣ и тѣсни прозорци и врати на кѫщата му. Наблюдавайте проявитѣ на хората въ живота и ще се убедите въ отношението, което изнасямъ.
Вижте, какъвъ сѫдъ или чувалъ носи алчниятъ, когато иска да му даватъ нѣщо.
Сѫдътъ или чувалътъ му е много голѣмъ. И на дъното на сѫда да му турятъ нѣщо, той всѣкога носи въ ума си идеята за голѣмъ сѫдъ, да побере повече. Който не е алченъ, и при изобилието на нѣщата, той отива съ малъкъ чувалъ. Българитѣ често си служатъ съ поговорката: „На прехвалени ягоди съ голѣма кошница не ходи.” Тази поговорка може да се преведе съ други думи: Тамъ, дето всички реалности сѫ неизвестни, не мисли, че можешъ много да спечелишъ. Възъ основа на този законъ, човѣкъ знае, въ коя кѫща могатъ да го приематъ, и въ коя не го приематъ.
към втори вариант >>
Сѫдътъ или
чува
лътъ му е много голѣмъ.
(втори вариант)
Колкото по щедъръ е човѣкъ и по-добре развитъ въ умствено отношение, толкова по-голѣми сѫ вратитѣ и прозорцитѣ на неговата кѫща. Ако е скѫперникъ и умствено ограниченъ, вратитѣ и прозорцитѣ на кѫщата му сѫ тѣсни и малки. Може би ви се вижда чудно, какво отношение има между скѫперничеството на човѣка и малкитѣ и тѣсни прозорци и врати на кѫщата му. Наблюдавайте проявитѣ на хората въ живота и ще се убедите въ отношението, което изнасямъ. Вижте, какъвъ сѫдъ или чувалъ носи алчниятъ, когато иска да му даватъ нѣщо.
Сѫдътъ или чувалътъ му е много голѣмъ.
И на дъното на сѫда да му турятъ нѣщо, той всѣкога носи въ ума си идеята за голѣмъ сѫдъ, да побере повече. Който не е алченъ, и при изобилието на нѣщата, той отива съ малъкъ чувалъ. Българитѣ често си служатъ съ поговорката: „На прехвалени ягоди съ голѣма кошница не ходи.” Тази поговорка може да се преведе съ други думи: Тамъ, дето всички реалности сѫ неизвестни, не мисли, че можешъ много да спечелишъ. Възъ основа на този законъ, човѣкъ знае, въ коя кѫща могатъ да го приематъ, и въ коя не го приематъ. Всѣки живѣе въ такава кѫща, каквато му подобава.
към втори вариант >>
Който не е алченъ, и при изобилието на нѣщата, той отива съ малъкъ
чува
лъ.
(втори вариант)
Може би ви се вижда чудно, какво отношение има между скѫперничеството на човѣка и малкитѣ и тѣсни прозорци и врати на кѫщата му. Наблюдавайте проявитѣ на хората въ живота и ще се убедите въ отношението, което изнасямъ. Вижте, какъвъ сѫдъ или чувалъ носи алчниятъ, когато иска да му даватъ нѣщо. Сѫдътъ или чувалътъ му е много голѣмъ. И на дъното на сѫда да му турятъ нѣщо, той всѣкога носи въ ума си идеята за голѣмъ сѫдъ, да побере повече.
Който не е алченъ, и при изобилието на нѣщата, той отива съ малъкъ чувалъ.
Българитѣ често си служатъ съ поговорката: „На прехвалени ягоди съ голѣма кошница не ходи.” Тази поговорка може да се преведе съ други думи: Тамъ, дето всички реалности сѫ неизвестни, не мисли, че можешъ много да спечелишъ. Възъ основа на този законъ, човѣкъ знае, въ коя кѫща могатъ да го приематъ, и въ коя не го приематъ. Всѣки живѣе въ такава кѫща, каквато му подобава. Нѣкой казва, че му дотегнала кѫщата, въ която живѣе. Кѫщата има отношение къмъ неговата душа.
към втори вариант >>
Вижте какъв съд или
чува
л носи алчният, когато иска да му дават нещо – съдът или
чува
лът му е много голям; и на дъното на съда да му турят нещо, той всякога носи в ума си идеята за голям съд, да побере повече.
всяко тяло е създадено от двама младоженци. Затова казваме, че от къщата на човека се съди за самия човек. Колкото по-щедър е човек и по-добре развит в умствено отношение, толкова по-големи са вратите и прозорците на неговата къща; ако е скъперник и умствено ограничен, вратите и прозорците на къщата му са тесни и малки. Може би ви се вижда чудно какво отношение има между скъперничеството на човека и малките и тесни прозорци и врати на къщата му. Наблюдавайте проявите на хората в живота и ще се убедите в отношението, което изнасям.
Вижте какъв съд или чувал носи алчният, когато иска да му дават нещо – съдът или чувалът му е много голям; и на дъното на съда да му турят нещо, той всякога носи в ума си идеята за голям съд, да побере повече.
Който не е алчен, и при изобилието на нещата, той отива с малък чувал.
към беседата >>
Който не е алчен, и при изобилието на нещата, той отива с малък
чува
л.
Затова казваме, че от къщата на човека се съди за самия човек. Колкото по-щедър е човек и по-добре развит в умствено отношение, толкова по-големи са вратите и прозорците на неговата къща; ако е скъперник и умствено ограничен, вратите и прозорците на къщата му са тесни и малки. Може би ви се вижда чудно какво отношение има между скъперничеството на човека и малките и тесни прозорци и врати на къщата му. Наблюдавайте проявите на хората в живота и ще се убедите в отношението, което изнасям. Вижте какъв съд или чувал носи алчният, когато иска да му дават нещо – съдът или чувалът му е много голям; и на дъното на съда да му турят нещо, той всякога носи в ума си идеята за голям съд, да побере повече.
Който не е алчен, и при изобилието на нещата, той отива с малък чувал.
към беседата >>
63.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Дето няма любов, там не се
чува
говора на Бога.
Не го ли разбират, те всякога ще спорят, дали Господ е говорил на човека, или не. Господ е говорил, и говори, но не на всички хора. Ако царят влезе в един от своите обори и погали най-хубавия си кон, това показва, че се е разговарял с него. Този кон може да каже, че се е разговарял с царя, но другите, или трябва да вярват на думите му, или да отрекат истината, че царят може да се разговаря с конете. Така и Бог е говорил в миналото, говори в настоящето, и ще говори и в бъдеще, но само на онези, които имат любов.
Дето няма любов, там не се чува говора на Бога.
Каже ли някой, че Бог му е говорил, ще го питам: Ти готов ли си да се жертваш за Бога, за човечеството, за народа си? – Не съм готов още. – Щом не си готов за жертва, и Бог не може да ти проговори. Невъзможно е Бог да говори на човека, и той да не е готов за жертва. Невъзможно е камъкът да стои цял ден на слънце и да не се стопли.
към беседата >>
64.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Чува
те някой да казва: Ще направя едно угощение на близките си, че всички да останат учудени.
Иначе, той е роб и слуга на условията. Правата мисъл, правото чувство и правото действие имат отношение към Божественото начало. Така постъпи жената хананейка. Тя започна с малкото и придоби голямото. Много от сегашните хора започват с големи желания, искат да блеснат в света, всички да говорят за тях.
Чувате някой да казва: Ще направя едно угощение на близките си, че всички да останат учудени.
После мога да постя цяла седмица, но поне веднъж да се проявя. Това значи да започнеш добре, а да свършиш зле. Така са започвали много хора, много народи, но, в края на краищата, всички са завършвали зле и оставали сами, разочаровани. Както и да започваш, добре или зле, все ще научиш нещо. Природата използва всичко и най-после превръща злото в добро.
към беседата >>
65.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Чува
те ли някой постоянно да говори за Царството Божие, ще знаете, че той е далеч от него.
Счупи ли я преждевременно, или ще умре, или ще излезе вън, но хилав и неспособен за самостоятелен живот. Внимавайте да счупите черупката си навреме. Този момент в живота наричаме придобиване на свобода, влизане в новия живот. Алхимиците го наричат придобиване на философския камък, а в Евангелието се говори за него, като влизане на човека в Царството Божие. Който е придобил Царството Божие, той не говори за него.
Чувате ли някой постоянно да говори за Царството Божие, ще знаете, че той е далеч от него.
Колкото повече говори човек за правда, истина, любов, морал, богатство, толкова по-далеч стои от тях. Изобщо, хората говорят за неща, които нямат. Гладният говори за хляб, докато се наяде. Щом се нахрани, не мисли вече за хляба. Като огладнее, отново започва да мисли за хляб, въображението му работи, представя си фурна, пълна с топли, зачервени хлябове.
към беседата >>
Като срещнат човек с тежък
чува
л, не го питат, готов ли е да го облекчат, но вземат
чува
ла му и казват: Ние имаме право да вземем твоя
чува
л.
Христос казва: „Вземете моето иго на себе си.“ Веднага ще се запитате: Може ли да се вземе това иго? Време ли е вече? Какви ще бъдат резултатите? От две хиляди години хората си задават едни и същи въпроси., но никой вече не ги пита, готови ли са, или не.
Като срещнат човек с тежък чувал, не го питат, готов ли е да го облекчат, но вземат чувала му и казват: Ние имаме право да вземем твоя чувал.
Друг е въпросът, ако можеш да го носиш; щом не можеш, ние ти идем на помощ. Ако срещнат човек, който впрегнал биволи в колата си и върви след тях с остен, ще спрат колата и ще му кажат: Приятелю, разпрегни колата и освободи биволите си. Аз ще се впрегна и ще работя вместо тях. Време е силните, големите да се впрегнат на работа и да заместят малките и слабите. Съвременните хора трябва да се освободят от двойното робство, в което са попаднали: физическо и духовно.
към беседата >>
Чува
ли сте, как някой се заканва на свой познат, задето му е казал обидна дума.
Какво знание е това, което се определя само с една дума? Ако сравняваме материята на трите свята – физически, астрален и умствен, ще видите, че материята на физическия свят е най-гъста, на астралния е по-разредена, а на умствения свят – най-рядка. От човека зависи да измени свойствата на физическата материя, т.е. да я направи по-пъргава, по-еластична, по-рядка. Трябва ли да допущате в ума си отрицателни мисли, които сгъстяват атмосферата около него?
Чували сте, как някой се заканва на свой познат, задето му е казал обидна дума.
Той ще му отговори с десет обидни думи и не мисли, че с това е бръкнал вече в нечистото гърне и се оцапал. Така той се излага много повече, отколкото обидната дума го излага. Дръжте в ума си възвишени и чисти мисли, които ви свързват с умствения свят, дето живеят светли, разумни същества. Дойде ли в ума ви една нечиста мисъл, турете я веднага в огъня на Божествената любов, да изгори и се превърне на пепел.
към беседата >>
Чува
те го най-после да казва: Винце искам, прасенце искам, да си пийна и хапна, да разбера смисъла на живота.
Неговото седалище са очите, през които вижда всичко и върви напред. Същевременно очите са и хомотът на човека. Каквото види чрез тях, той го пожелава. Ако не може да го постигне, той се връща у дома си недоволен и разочарован. Вижда ниви, къщи, говеда – всичко пожелава.
Чувате го най-после да казва: Винце искам, прасенце искам, да си пийна и хапна, да разбера смисъла на живота.
И ако не може да задоволи желанията си, той казва, че носи иго. Игото не е в това, че не е постигнал временните си желания, но в това, че не е употребил очите си на място – пожелал е неща, които не са нужни. Който не е доволен от живота си, ще носи игото на врата си; ако пак не е доволен, игото ще се премести на гърба му. И най-после, игото ще влезе в утробата му и ще роди дете. Така, игото ще се мести, докато човек разбере смисъла на живота и стане съвършен, т.е.
към беседата >>
66.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
Вие, които учите Христовото учение и ме слушате, едно
чува
те, а друго разбирате.
Това е една загадка в света. Колцина днес биха се отнесли така благородно с тази мома, ако тя попаднеше в шатъра им? Колцина щяха да имат доблестта да не се докоснат до нея? Ето въпросът, който трябва да разрешите. Девицата е вашата душа, която трябва да пазите чиста вътре в себе си.
Вие, които учите Христовото учение и ме слушате, едно чувате, а друго разбирате.
Щом видите девицата, вие си казвате: “Не може ли тя да ни стане наложница, не може ли да донесе пари от баща си, разполага ли със средства? ” Не, тази девица само е изпитала царския син, но и двамата са издържали изпита. Затова Христос казва: “Синовете на възкресението нито се женят, нито за женитба мислят”. Това значи да не изнасилвате момата, когато влезе в шатъра. И ако ме питате защо не може да възприемете това учение, отговарям ви: защото сте изнасилили тази девица.
към беседата >>
67.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Като ви се говори за духовния свят, от една страна, вие се интересувате да чуете нещо повече за него, а от друга – не вярвате в това, което
чува
те.
Като ви се говори за духовния свят, от една страна, вие се интересувате да чуете нещо повече за него, а от друга – не вярвате в това, което чувате.
Например, какво ще кажете, ако видите един влак, който се движи едновременно в четири посоки. На земята се искат много часове и дни, за да стигнете да някой отдалечен град. В духовния свят пътуването става бързо, почти моментално. Ако на земята за свършване на една трудна работа са нужни сто години, в духовния свят се свършва най-много за една година. Там условията за работа са по-добри и по-богати.
към беседата >>
68.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Те не само чувстват, не само възприемат, но
чува
т и думите, свързани с даденото събитие.
(втори вариант)
В сегашния свят има хора с толкова деликатни и чувствителни души, че ако им дадете една монета или друг някой предмет, който е бил свидетел на известни събития, по него те могат да видят всички събития на миналото, отпечатани върху тоя предмет.
Те не само чувстват, не само възприемат, но чуват и думите, свързани с даденото събитие.
В бъдеще, когато слухът и зрението на хората се усили, ще се убедят, че всичко около тях говори. Няма да се спирам да доказвам това, нямам свободно време сега. Нека остане тоя въпрос спорен. Когато някой параход потъва, няма време за спор. Човек трябва да бърза, да бъде смел, час по-скоро да влезе в първата спасителна лодка.
към втори вариант >>
Човек трябва да развива своите чувства и сетива, да вижда и
чува
добре и външно, и вътрешно.
(втори вариант)
„И рече му Господ." Питам: вас говори ли ви Господ сега? Казваш: „Не съм чул Господ да ми говори." Значи оглушал си. Вие имате чувства в себе си, които трябва да развивате. Сегашната епоха може да ви помогне в това направление.
Човек трябва да развива своите чувства и сетива, да вижда и чува добре и външно, и вътрешно.
Как ще си обясните виждането на поета? Той е ясновидец, вижда онова, което другите не виждат. Четете стиховете на някой поет и се чудите как е видял това, което никой не вижда.
към втори вариант >>
Те не само чувстват, не само възприемат, но
чува
т и думите, свързани с даденото събитие.
Окръжаващите ще му искат доказателства, да ги убеди, по какъв начин Господ му говори и какво му говори. Няма съмнение, че и Бог говори така, както и хората говорят. Под „говор” разбирам разумност. Само оня говори, който има разумна, права мисъл. В сегашния свят има хора с толкова деликатни и чувствителни души, че ако им дадете една монета, или друг някой предмет, който е бил свидетел на известни събития, по него те могат да видят всички събития на миналото, отпечатани върху тоя предмет.
Те не само чувстват, не само възприемат, но чуват и думите, свързани с даденото събитие.
В бъдеще, когато слухът и зрението на хората се усили, ще се убедят, че всичко около тях говори. Няма да се спирам да доказвам това, нямам свободно време сега. Нека остане тоя въпрос спорен. Когато някой параход потъва, няма време за спор. Човек трябва да бърза, да бъде смел, час по-скоро да влезе в първата спасителна лодка.
към беседата >>
Човек трябва да развива своите чувства и сетива, да вижда и
чува
добре и външно, и вътрешно.
„И рече му Господ.” Питам: Вас говори ли ви Господ сега? Казваш: Не съм чул Господ да ми говори. – Значи, оглушал си. Вие имате чувства в себе си, които трябва да развивате. Сегашната епоха може да ви помогне в това направление.
Човек трябва да развива своите чувства и сетива, да вижда и чува добре и външно, и вътрешно.
Как ще си обясните виждането на поета? Той е ясновидец, вижда онова, което другите не виждат. Четете стиховете на някой поет и се чудите, как е видял това, което никой не вижда.
към беседата >>
69.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Като тръгвах за земята,
чува
х да се говори за хората – жителите на земята, че откакто слънцето съществува, те не са възприели слънчевите лъчи, както трябва.
Ще кажете, че гробищата ще бъдат вашето жилище. Какво нещо е гробът? Зародишът е затворен в яйцето като в гроб, но в тоя зародиш се крият условия за нов живот. Следователно, умирането на човека не е нищо друго, освен ликвидиране със старите условия, които спъват развитието му, и влизане в условия за нов живот. Гробът е яйцето, в което се крият новите условия, а смъртта е съдебният пристав, който обира човека и го освобождава от всичко непотребно.
Като тръгвах за земята, чувах да се говори за хората – жителите на земята, че откакто слънцето съществува, те не са възприели слънчевите лъчи, както трябва.
– Защо? – Липсва им нещо, мозъкът им още не е добре развит. Днес, откак телепатията си проби път, и хората възприемат мисли от далечни пространства, заедно с това те започнаха да използуват слънчевата енергия. Казвате: „Всяка коза за своя крак виси.” Това значи: Няма защо слънчевите жители да мислят за земните жители.
към беседата >>
Като обикнете слънцето, то ще ви заговори на такъв сладък език, какъвто никога не сте
чува
ли.
Той започва добре своя духовен живот, но с това спира. Той си живее пак по стар начин. Махнете старите надписи. Обърнете шишето надолу, да изтече старото съдържание – лъжливите философски учения, лъжливите мисли и желания, и приемете новото учение, което иде отгоре. Старите ви шишета ще се напълнят с ново съдържание – с знание от слънцето.
Като обикнете слънцето, то ще ви заговори на такъв сладък език, какъвто никога не сте чували.
Понякога то пече и изгаря, защото не го слушаме и не го обичаме.
към беседата >>
70.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Ако искаш жито, донеси
чува
л.
(втори вариант)
Всеки предмет, който човек владее отвън, отговаря на известно количество кръв в него. Тая кръв контролира и пази предмета. Възможно ли е това? Направи опит, да се убедиш. Под „кръв" разбирам вътрешната сила на човека.
Ако искаш жито, донеси чувал.
Готов съм да напълня чувала ти догоре, но сам ще го носиш. Колко жито ще носиш? Колкото е силата ти. Количеството жито, което ще ти дам, се определя от твоята сила. На същото основание казвам: постигането на нашите желания се определя от количеството на нашата кръв, тоест от нашата вътрешна сила.
към втори вариант >>
Готов съм да напълня
чува
ла ти догоре, но сам ще го носиш.
(втори вариант)
Тая кръв контролира и пази предмета. Възможно ли е това? Направи опит, да се убедиш. Под „кръв" разбирам вътрешната сила на човека. Ако искаш жито, донеси чувал.
Готов съм да напълня чувала ти догоре, но сам ще го носиш.
Колко жито ще носиш? Колкото е силата ти. Количеството жито, което ще ти дам, се определя от твоята сила. На същото основание казвам: постигането на нашите желания се определя от количеството на нашата кръв, тоест от нашата вътрешна сила.
към втори вариант >>
Вече четирийсет години работя между българите и само едно
чува
м: „Пари, пари." Ето вече имат пари.
(втори вариант)
Казвам: да си духовен не значи да си религиозен. Под „духовен" разбирам силен човек. Силен е оня, който при вида на отворената и пълна със злато каса остава тих и спокоен и казва: „Не се нуждая от пари." Ако си добър музикант като Паганини, защо ти са пари? Ще вземеш цигулката си и ще свириш, а парите ще вървят след тебе.
Вече четирийсет години работя между българите и само едно чувам: „Пари, пари." Ето вече имат пари.
Едно време българите бяха идолопоклонници, а днес са иконопоклонници - кланят се на парата като на икона. Те не трябва да бъдат нито идолопоклонници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят. Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове.
към втори вариант >>
Ако искаш жито, донеси
чува
л.
Всеки предмет, който човек владее отвън, отговаря на известно количество кръв в него. Тая кръв контролира и пази предмета. – Възможно ли е. това? – Направи опит, да се убедиш. Под „кръв” разбирам вътрешната сила на човека.
Ако искаш жито, донеси чувал.
Готов съм да напълня чувала ти догоре, но сам ще го носиш. Колко жито ще носиш? Колкото е силата ти. Количеството жито, което ще ти дам, се определя от твоята сила. На същото основание, казвам: Постигането на нашите желания се определя от количеството на нашата кръв, т. е.
към беседата >>
Готов съм да напълня
чува
ла ти догоре, но сам ще го носиш.
Тая кръв контролира и пази предмета. – Възможно ли е. това? – Направи опит, да се убедиш. Под „кръв” разбирам вътрешната сила на човека. Ако искаш жито, донеси чувал.
Готов съм да напълня чувала ти догоре, но сам ще го носиш.
Колко жито ще носиш? Колкото е силата ти. Количеството жито, което ще ти дам, се определя от твоята сила. На същото основание, казвам: Постигането на нашите желания се определя от количеството на нашата кръв, т. е. от нашата вътрешна сила.
към беседата >>
Вече 40 години работя между българите и само едно
чува
м: Пари, пари!
Казвам: Да си духовен, не значи да си религиозен. Под “духовен” разбирам силен човек. Силен е оня, който при вида на отворената и пълна с злато каса, остава тих и спокоен и казва: Не се нуждая от пари. Ако си добър музикант, като Паганини, защо ти са пари? Ще вземеш цигулката си и ще свириш, а парите ще вървят след тебе.
Вече 40 години работя между българите и само едно чувам: Пари, пари!
Ето, вече имат пари. Едно време българите бяха идолопоклонници, а днес са иконопоклонници – кланят се на парата, като на икона. Те не трябва да бъдат нито идолопоклонници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят.
към беседата >>
71.
Светило на тялото
,
НБ
, , 11.5.1919г.,
И в църквите все песни пеят за Христа, а навън нищо не се
чува
за Него.
Кои са вашите баща и майка? Записали ли сте името им със златни букви, ще намеря ли нещо от тях, ако дойда у вас, или само дрехите и някой портрет имате? В това отношение ние приличаме на старите евреи. Те измъчваха, убиваха своите пророци, притриваха главите им с трион, а след смъртта им правеха паметници и ги величаеха. Така постъпиха и с Христа, а днес паметници му строят и песни Му пеят.
И в църквите все песни пеят за Христа, а навън нищо не се чува за Него.
И ние пеем, пеем за Бога, но когато дойде въпрос да се замислим и за ближните, веднага предпочитаме себе си. Господарят третира зле слугата си, обира го, а с това се създават отношения на буржоа и пролетарии. И едните, и другите не се разбират. Господ не е създал нито буржоа, нито пролетарии, а човеци. Като ви говоря, аз не искам с това да ви морализирам, защото морализирането не е нещо хубаво, то е дресиране на човека.
към беседата >>
72.
Призваха Исуса
,
НБ
, София, 19.6.1919г.,
Имайте предвид две неща: когато слушате някой да ви говори, трябва да обърнете ухото си в такава посока, че да схващате думите, а не само да ги
чува
те, и второ, умът ви трябва да бъде поставен в такава посока, че не само да разбирате думите, а да долавяте смисъла им, защото всяка една дума съдържа в себе си известна Сила.
Ще резюмирам накратко това, което съм ви говорил в четвъртъчните беседи.
Имайте предвид две неща: когато слушате някой да ви говори, трябва да обърнете ухото си в такава посока, че да схващате думите, а не само да ги чувате, и второ, умът ви трябва да бъде поставен в такава посока, че не само да разбирате думите, а да долавяте смисъла им, защото всяка една дума съдържа в себе си известна Сила.
Затова и Христос казва, че всяка Божествена сила е начало на нов Живот, т.е. Новият живот започва с Божествените думи, а не само със Слово.
към беседата >>
Един ден ще постигнете способността не само да възприемате Светлината, но със слуха си да
чува
те някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи.
” Не, но две неща аз зная, два Божествени принципа, а именно – Божествената Любов и Мъдрост, които се вливат както в моя ум, така и в умовете на всички по същия начин, както се възприема Слънчевата светлина и топлина. Всяко добро желание и всяка добра мисъл е Христос и Неговите ученици. Нямате ли добри мисли и желания, Христос не е с вас. Ако схващате принципиално въпроса, Бог ще бъде за вас една разумна Сила. Вие можете да правите опити в това отношение.
Един ден ще постигнете способността не само да възприемате Светлината, но със слуха си да чувате някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи.
Може да мислите, че това е една илюзия. Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат Топлината и Светлината, но чуват и техните песни, разбират и техните думи.
към беседата >>
Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат Топлината и Светлината, но
чува
т и техните песни, разбират и техните думи.
Нямате ли добри мисли и желания, Христос не е с вас. Ако схващате принципиално въпроса, Бог ще бъде за вас една разумна Сила. Вие можете да правите опити в това отношение. Един ден ще постигнете способността не само да възприемате Светлината, но със слуха си да чувате някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи. Може да мислите, че това е една илюзия.
Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат Топлината и Светлината, но чуват и техните песни, разбират и техните думи.
към беседата >>
73.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Хората не посели семката и не дочакали да даде плод, но я взели, един на друг я предавали и казвали: "
Чува
те ли, тази семка ако се посади, израства такова и такова голямо дърво и дава сладки плодове по половин килограм, които лекуват болни".
Не съм срещнал човек да не вярва. Само че има разлика във вярванията. В онова царство, за което ви говорих, че хората са страдали от красивата царска дъщеря, явил се един велик мъдрец, който носел една ябълкова семка и им казал: "Аз ви нося лек против вашите нещастия". От тази семка израства дърво, високо десет метра, дава сочни плодове, които тежат по половин килограм, и всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на царската дъщеря. Това е Дървото на Живота.
Хората не посели семката и не дочакали да даде плод, но я взели, един на друг я предавали и казвали: "Чувате ли, тази семка ако се посади, израства такова и такова голямо дърво и дава сладки плодове по половин килограм, които лекуват болни".
Всички почнали да говорят за семката и все вярвали в целебните свойства на нейните плодове. Най-после изгубили семката и почнали да казват, че това, което се говори за нея, е невярно и глупаво; може ли да съществува толкова голямо дърво и да дава такива плодове; лъжа е. И престанали да вярват.
към беседата >>
Не искам вече да
чува
м такова нещо!
Днес хората все това говорят: "Ние сме грешници, грешници".
Не искам вече да чувам такова нещо!
Туй, което аз зная, е, че хората по естество, в душата си са добри, а поради заблуждения и воля са лоши. Те търсят щастие и мислят, че по този път, по който вървят, ще го намерят. Няма да го намерят, защото и техните бащи и деди са го търсили все по същия път и не са го намерили. Христос е казал: "Онези, които чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят". А що значи Син Человеческаго?
към беседата >>
74.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Не искам да се
чува
: „Направих това, направих онова.“ Болно става, когато се
чува
такова нещо.
“ Останалите ученици, които бяха постъпили по-отдавна в училището, се държаха като аристократи. Не се мина година, този новодошъл господин започна да се налага на другите, започна да заповядва. Изглежда, че всеки, който влезе в тази Школа, смята, че първата година може да работи, да се подчинява, а втората трябва да заповядва. Не, трябва да работим не само първата, но и втората, третата, през всичките години; отношенията ни винаги трябва да са едни и същи. Искам всичко, което вършите, да изтича от вашата добра воля.
Не искам да се чува: „Направих това, направих онова.“ Болно става, когато се чува такова нещо.
Ако това, което вършите, служи за вашето развитие, вие трябва да го приемете на драго сърце. Следователно вие всички сте абсолютно свободни в Доброто и през първата, и през втората, и през останалите години. Някои от вас, като влязат в Школата, мислят, че всички тук са много добри хора, и си казват: „Ние имаме много добро мнение за този и този човек.“ Както много други, тъй и той не е разбрал тази Школа. Ако ние приложим Питагоровия метод, първата година ще трябва да ви освиркаме, да ви подиграем, да ви изкажем всички недостатъци, та като минете през този изпит, втората година да сте добри. Когато дойде някой нов, всички казват: „Да се пазим да не го съблазним.“ Добре, но ако не първата, втората година може да го съблазним.
към беседата >>
75.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Като
чува
, че стомахът го боли, отстъпва пред всякаква друга философия.
Като чува, че стомахът го боли, отстъпва пред всякаква друга философия.
Стомахът е, който дава направление на мнозина в чувства и действия.
към беседата >>
В този момент се
чува
голям шум.
В този момент се чува голям шум.
Банята се съборила и баняджията притърчал да види какво става. Дервишът си заминал спокойно. Като вървял по-нататък, той видял един ходжа да се моли и му казал:
към беседата >>
76.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Мъжът започва да се налага на жена си, иска само неговата дума да се
чува
.
Който слуша съветите на този гражданин, всякога свършва зле. Като влезе в семейство, дето мъжът и жената живеят добре, гражданинът започва да им влияе със съветите си и в скоро време те се разделят. Той говори първо на мъжа: Защо си тръгнал по ума на жена си? Не виждаш ли на какво положение си дошъл? Никакво достойнство нямаш, загубил си всякакво честолюбие.
Мъжът започва да се налага на жена си, иска само неговата дума да се чува.
После гражданинът се обръща към жената: Чудно нещо, защо търпиш този грубиянин! И ти си Божие създание, имаш право на свобода; ти трябва да му докажеш, че не си играчка в ръцете му. Жената започва да се противи на мъжа си. И двамата са недоволни един от друг, всеки търси своето право, всеки иска своя дял. Вземат дела си и всеки тръгва в широкия свят.
към беседата >>
Следователно,
чува
те че някои хора много викат и плачат, ще знаете, че не са дошли още до истинското страдание.
Страшно е положението на свинаря. Свинята е крайно индивидуализирано същество. Тя обича живота, силно е свързана със земята. Достатъчно е да я хванете за крака, за да писне, като че я колят. Оставите ли я на земята, веднага се успокоява и започва спокойно да грухти.
Следователно, чувате че някои хора много викат и плачат, ще знаете, че не са дошли още до истинското страдание.
Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача. Истинското страдание се предизвиква от голямо разочарование в живота. Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви предаде на властта и ви затворят. Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност. Това не са лични страдания, но разочарования от живота.
към беседата >>
Чува
те някой да казва, че животът му е дотегнал, не може вече да търпи никого.
Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели. Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини.
Чувате някой да казва, че животът му е дотегнал, не може вече да търпи никого.
Това е човек, който върви в обратна посока, дето величините се намаляват. Обърни се и тръгни в правата посока на живота, дето величините растат. Така ще се научиш да различаваш своето от чуждото и да не се поддаваш на външно влияние. Така ще анализираш всяка своя мисъл, свое чувство и действие. Външно човек е единица, независима и свободна, но вътрешно, той е колективно същество, с много мнения, по-близки и далечни от неговото.
към беседата >>
Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не
чува
и не вижда, той е в правия път.
Какво се иска от съвременния човек? Да дойде до положението на онзи, който не усетил плесницата. – Какво е плесницата в живота? – Страданието.
Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не чува и не вижда, той е в правия път.
Когато, обаче, се спира на най-малкото страдание и роптае против него, той е в широкия свят, отишъл там да се удоволства, да яде и да пие. Когато изгуби богатството си, започва да пасе свинете на господаря си. – Какво го очаква след това? – Разпадане на тялото му на безброй частици, които се разпръсват в пространството. При това положение той се вижда сам, изоставен от всички, затова отива при баща си и му казва: Татко, не можах да се разбера със съдружниците си, напуснах ги и се връщам при тебе, да ме приемеш като един от твоите слуги.
към беседата >>
77.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Тя кряка, моли се, но не я
чува
те.
Вторият закон е закон на свободата. Законът за кармата не признава никакво право, никаква култура, никакво щастие, никаква любов. – Кой прилага тоя закон? – Вие го прилагате всеки, ден, но и върху вас го прилагат. Вие хванете една кокошка, пипнете я тук – там, да се убедите, че е угоена, и туряте ножа на врата й.
Тя кряка, моли се, но не я чувате.
Вие си мислите за хубавото ядене, което ще сготвите. Няма закон, който може да защити кокошката. Няма съдия, който да й отдаде правото. Мислите ли, че като заколите кокошката, вие ще бъдете щастливи? От тоя момент започват вашите страдания, т. е.
към беседата >>
78.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Рев и плач се
чува
откъм Стара Загора." Връщат се някои от тях и какво виждат?
(втори вариант)
Атомите на земята се преустройват. Докато всички сили се урегулират, ще дойде и това сътресение. Аз мога да ви дам едно правило, по което да познаете дали ще стане тук землетресение, или не; дали далеч от вас ще стане то и на колко километра от нас. Това може да се даде само на някоя школа, защото ако ви дам тези правила, ще се изплашите. Когато българите бягали от турците, изпокрили се от страх в Балкана и казвали: „Бягайте, турците идат!
Рев и плач се чува откъм Стара Загора." Връщат се някои от тях и какво виждат?
Никакъв турчин нямало.
към втори вариант >>
От Америка се
чува
гласа на един учен, който казва, че на 17 декември ще се свърши светът.
И синовете човечески не знаят. – За кои синове се говори? – За облечените в плът. Ангелите, които са при Бога, всичко знаят. Навсякъде по света има ангели и синове човечески, които нищо не знаят.
От Америка се чува гласа на един учен, който казва, че на 17 декември ще се свърши светът.
Дойдоха при мене две студентки да ме питат, какво е мнението ми за това предсказване. Питам ги: Вие готови ли сте за оня свят? – Как ще се познае свършването на света? – Бог ще слезе на земята и ще Го посрещнат тържествено със салюти. Свършването на света ще бъде велико събитие.
към беседата >>
– Той връзва очите му да не вижда, запушва устата му да не вика, запушва ушите му да не
чува
.
– Кога е слаб човек? – Когато се отдалечава от Бога. А той се отдалечава от Бога, когато престане да изпълнява Неговата воля. Стар, слаб и сляп си, когато се отдалечаваш от Бога. – Какво прави крадецът като влиза в дома на богатия?
– Той връзва очите му да не вижда, запушва устата му да не вика, запушва ушите му да не чува.
Така постъпва и дяволът.
към беседата >>
Когато гърмежите започнат да се
чува
т, когато земята започне да играе под краката ви, кажете си горните мисли и не се страхувайте.
Това е моят поздрав за 17 декември. Като дойде Христос, и вие да Го поздравите така.
Когато гърмежите започнат да се чуват, когато земята започне да играе под краката ви, кажете си горните мисли и не се страхувайте.
Нека тия мисли останат във вас за всички случаи в живота ви. Пазете се от отрицателни мисли. Откажете се от всички стари майки и бащи, учители и свещеници в себе си. На стария свят. с който досега сте били свързани, кажете: Сбогом, нямам вече нищо общо с тебе!
към беседата >>
79.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Като влезеш там, само оплаквания
чува
ш: един говори за стомаха си, друг - за крака си, трети - за окото си.
(втори вариант)
И тъй, докато сте в болницата, никаква хармония не можете да очаквате.
Като влезеш там, само оплаквания чуваш: един говори за стомаха си, друг - за крака си, трети - за окото си.
Това не е живот. И сегашните хора се оплакват: един се оплаква, че няма достатъчно ядене, друг - за пиене, трети - за къща. Почакайте, ще дойде новата култура, ще си направите нова къща по нов стил, с особени покриви. Старите къщи, това са човешките болести. В тях се зараждат всички болести и недоразумения.
към втори вариант >>
Като влезеш там, само оплаквания
чува
ш: един говори за стомаха си, друг за крака си, трети за окото си.
И тъй, докато сте в болницата, никаква хармония не можете да очаквате.
Като влезеш там, само оплаквания чуваш: един говори за стомаха си, друг за крака си, трети за окото си.
Това не е живот. И сегашните хора се оплакват: един се оплаква, че няма достатъчно ядене, друг – за пиене, трети – за къща. Почакайте, ще дойде новата култура, ще си направите нова къща, по нов стил, с особени покриви. Старите къщи, това са човешките болести. В тях се зараждат всички болести и недоразумения.
към беседата >>
80.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Във всяка улица се
чува
ли плачове - трябвало сълзи да се събират.
(втори вариант)
Веднага астролозите се явили при царя, направили хороскоп на детето и казали: „За да запази хубостта и здравето си, твоята дъщеря трябва да прави всеки ден по една баня от сълзите на твоите поданици." Преди да се роди детето поданиците трябвало да се молят Бог да изпрати красив, умен наследник на царя. Те закъснели с молитвата си и вместо наследник дошла наследница - царската дъщеря. Сега трябвало всички поданици да плачат за царската дъщеря. Кога плаче човек? Когато страда, когато го бият.
Във всяка улица се чували плачове - трябвало сълзи да се събират.
Всеки ден събирали сълзи, с които къпели царската дъщеря. Това продължило цели двайсет години.
към втори вариант >>
Във всяка улица се
чува
ли плачове – трябвало сълзи да се събират.
Преди да се роди детето, поданиците трябвало да се молят, Бог да изпрати красив, умен наследник на царя. Те закъснели с молитвата си и, вместо наследник, дошла наследница – царската дъщеря. Сега трябвало всички поданици да плачат за царската дъщеря. – Кога плаче човек? – Когато страда, когато го бият.
Във всяка улица се чували плачове – трябвало сълзи да се събират.
Всеки ден събирали сълзи, с които къпели царската дъщеря. Това продължило цели 20 години. Днес, когато хората се питат, защо идат страданията, аз отговарям: Страданията идат, за да се поддържа красотата на царската дъщеря. – Защо са сълзите в света? – За баня на царската дъщеря.
към беседата >>
81.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Най- любимата музика на тукашните шопи е тъпанът и затова, като го заудрят, на два километра се
чува
гласът му - голям шум вдига той.
(втори вариант)
Казвате: „Ама това е религия! " Да, за невежите всичко е музика. Онзи, който бие тъпан, и той се въодушевлява, мисли, че това е музика, но за един човек със силно развит музикален слух, това е голям шум. Питам ви сега: вие тъпан ли биете? Всички съвременни хора все тъпани бият, защото това е най-лесното изкуство.
Най- любимата музика на тукашните шопи е тъпанът и затова, като го заудрят, на два километра се чува гласът му - голям шум вдига той.
Не казвам, че тази музика е лоша, но това не представлява целокупния смисъл на постоянния живот. Аз правя една аналогия и с това искам да осмисля съвременния живот.
към втори вариант >>
Като удрят тъпана, гласът му се
чува
чак до другото село.
Той бие тъпана и се въодушевява, мисли, че и това е музика. За музикалния човек това е шум, а не музика. Вие тъпан ли биете, или музика слушате? Днес повечето хора бият тъпан, защото това е най-лесното изкуство. Шопите много обичат да бият тъпан.
Като удрят тъпана, гласът му се чува чак до другото село.
Голям шум вдига тъпанът. Не е лошо нещо тъпанът, но той не изразява целокупния живот.
към беседата >>
Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото; радвам се и се веселя, като
чува
м Неговия тих глас Има ли нещо чудно в това?
Ходил ли си на оня свят, че говориш за него? – В оня свят не съм ходил, но живея в него. – При Бога ходил ли си? – Не съм ходил, но в Него живея и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Бог е във всичко живо.
Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото; радвам се и се веселя, като чувам Неговия тих глас Има ли нещо чудно в това?
Вие очаквате да видите Господа след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на земята. Човек трябва да умре за своя егоизъм и от лед да се превърне на течност. Само така човек може да се спаси. Иначе, да умреш, без да превърнеш леда в течност, ти пак си в опасност.
към беседата >>
82.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Христос казва: “Влезте в тази стаичка, дето не се
чува
никакъв шум.” А на Земята, в която стая влезеш, има шум, а дето има шум, там не може да има разбиране.
Нямам нищо против това, но то не е реалност, а приготвяне към реалното. Христос казва: “Влез в скришната си стаичка.” Коя е тази стаичка и къде е тя? Ще каже някой: “Вътре в себе си.” Тази стаица не се намира в тялото. Когато някой ме види да минавам през някоя врата, ще каже: “През тази врата влезе.” Но може като влизам и излизам, да съм вън от тази стаичка. Зная тази стаичка се намира горе, вън от човешкия мозък, но човешкият Дух като влезе, излиза извън.
Христос казва: “Влезте в тази стаичка, дето не се чува никакъв шум.” А на Земята, в която стая влезеш, има шум, а дето има шум, там не може да има разбиране.
В тази стаичка всички, които влязат, се обединяват, считат се за братя. Там няма народности, няма много учения, има само едно обмислено и разбрано учение. Както в една музикална стая, като свирят всички е приятно, така е приятно и в тази стаичка. Много просто е нейното описание: тя е великолепна, светла. Ако аз можех да превърна думите, щях да кажа тъй: “Ти, като се молиш, влез в Божествения свят, иди и дружи с ангелите за известно време и ще разбереш смисъла на живота.” Но всеки, който влезе в тази стаичка, трябва да свали товара от гърба си, както камилата.
към беседата >>
За да се увери, обаче, в силата си дали би могъл да се противи докрай, отива при един свой другар офицер и му казва: “Удари ме с плоското на ножа си няколко пъти, аз ще ти кажа докога, като ти кажа да спреш, ще спреш ударите.” Започва офицерът да удря 1,2,3 пъти и
чува
, че другарят му казва да спре.
Аз зная, че всички вие ще влезете в този път, само че някои от вас ще влязат, след като получат много камшици. Някои ще влязат в тази стаица само като вдигнат пред тях камшика, без да ги удари. Други – като им ударят няколко камшика, а четвърти – само след като се струпат върху гърба им десет хиляди камшици. Няма да се намери човек, който да не влезе в тайната си стаичка, па макар и с много камшици да са го заставили. Вие в това отношение ще мязате на онзи французки офицер, който искал да се противопостави на един нов закон, въведен наскоро от Министерството.
За да се увери, обаче, в силата си дали би могъл да се противи докрай, отива при един свой другар офицер и му казва: “Удари ме с плоското на ножа си няколко пъти, аз ще ти кажа докога, като ти кажа да спреш, ще спреш ударите.” Започва офицерът да удря 1,2,3 пъти и чува, че другарят му казва да спре.
Героят разбрал, че няма да може да се противи в неизпълнението на новия закон и решил да не се противопоставя. Та и ние сега казваме: “Как да се моля, не мога.” Но като ти ударят десетина камшика, казваме: “Моля ти си, брат да ми си, не ме бий! ” Когато детето не слуша майка си, не иска да се подчини на нейната воля, тя го набива и то започва да се моли, да плаче и да казва: “Мамо, повече не ме бий, ще направя, каквото искаш! ” Досега всички проповядват, че Бог е Любов, но какви хубави камшици има Той, какви шарени ни удря! Господ бие най-напред възлюбления Си син.
към беседата >>
83.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Ако отидете при една чешма, която тече буйно и надалеч се
чува
, кой е причина за това: чешмата или водата?
В миналата беседа аз говорих от името на природата. Които ме слушаха и не разбираха, казаха, че говоря за себе си.
Ако отидете при една чешма, която тече буйно и надалеч се чува, кой е причина за това: чешмата или водата?
– Водата, разбира се. Значи, за да бъда прав, трябва да кажа, че като православната църква няма друга, като православните свещеници няма други; или, че евангелистите са най-добрите хора в света. Като тях безкористни, честни, няма други. Те работят само за Бога, всичко даром дават. Ако говоря така, и православните, и евангелистите ще бъдат доволни от мене, ще кажат, че съм добър човек, че всички трябва да ме слушат.
към беседата >>
Понеже
чува
м да говорят за земята и за нейните жители, моля ти се да ме заведеш там, да видя, какво представят новите хора.
Едно малко ангелче живяло на небето щастливо и блажено. Като посещавало небесното училище, чуло да се говори за някакъв нов свят – за земята. Един ден то казало на един голям ангел: Моля ти се, можеш ли да ми направиш една голяма услуга?
Понеже чувам да говорят за земята и за нейните жители, моля ти се да ме заведеш там, да видя, какво представят новите хора.
Големият ангел задоволил желанието на ангелчето, турил го на крилете си и, с него заедно, слезли на земята. Като прекарали няколко деня между хората, ангелчето запитало големия ангел: Защо ме доведе в ада? Аз те молих да ме заведеш между хората, да видя, как живеят. – Това са хората, това е животът на цялото човечество. Наистина, по-голям ад от тоя на земята не съществува
към беседата >>
84.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Както с помощта на радиото
чува
те, какво се говори от Америка, например, така с помощта на шестото чувство ще виждате, какво става в даден момент в Америка.
Следователно, виждането се определя, освен от участието на зрението, още и от участието на останалите сетива. Какво ще видите, ако съзнанието ви е затворено в един камък? Колкото окото прониква вън от камъка, толкова и вие ще виждате. Обаче, ако и слухът ви взима участие, той ще помогне на зрението ви. Ако шестото чувство във вас е развито, вие ще виждате нещата и на големи разстояния, както и зад непрозрачни прегради.
Както с помощта на радиото чувате, какво се говори от Америка, например, така с помощта на шестото чувство ще виждате, какво става в даден момент в Америка.
Това може да проверите всеки момент, да се убедите в истинността на думите ми. Например, оттук виждате, че в Чикаго някой професор държи една интересна лекция по биология. Проверете по телефона, за да се уверите във вашето вътрешно виждане. Проверявате и се оказва, че виждането ви е вярно. Как ще си обясните тоя факт?
към беседата >>
85.
Вяра
,
ИБ
,
БС
, София, 5.3.1920г.,
Дълго време то се молило на Бога да го направи по-голямо, с висок и силен глас, за да могат всички да го
чува
т.
Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив! ” Нали знаете приказката за недоволството на магарето: когато го създал Господ, то се оглеждало тук-таме между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заека и било изложено на много страдания.
Дълго време то се молило на Бога да го направи по-голямо, с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват.
Бог чул най-после молбата му и му дал голям ръст и силен глас, но хората започнали да го впрягат на работа и с това го направили още по-нещастно. Тъй че, смисълът на Живота се състои не в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило. Сега вие не знаете къде ви е поставил Господ и какво ще излезе от вас. Ако сте едно малко семе и ви посеят в песъчлива почва, нищо няма да излезе от вас, но ако ви посеят в хубава почва и ви наглеждат добре, хубава ябълка ще излезе от вас.
към беседата >>
86.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
Докато виждаш и
чува
ш всичко, което става около тебе, ти не можеш да носиш гърне с мляко на главата си, без да го разлееш.
Казвам: Докато виждаш всичко в града, ти си на опасен път. Трябва да забравиш всичко, да бъдеш сляп за всичко, каквото виждаш. Само така животът ти ще бъде подарен. Щом имаш една Божествена идея, трябва да жертваш за нея целия си живот, всичко, каквото имаш. Днес, когото срещнеш, всеки разказва, какво видял и чул.
Докато виждаш и чуваш всичко, което става около тебе, ти не можеш да носиш гърне с мляко на главата си, без да го разлееш.
Религиозните хора постоянно спорят, кой е прав и кой – крив; кой ще отиде в рая и кой – в ада. Питам ви: Плащат ли ви за работата, която вършите? – Плащат ни, разбира се. – Щом ви плащат, няма да влезете в рая. – Защо?
към беседата >>
87.
Девети март (22 март)
,
ИБ
, , 9.3.1920г.,
(
Чува
т се песни отдолу.
Ако не иска да излезе, не му се церемонете. Каквото и обещание да ви даде, не му вярвайте. Питай го: „Готов ли си да простиш и готов ли си да любиш? “ – „Не.“ Щом не си готов, тогава навън. На твоето място ще дойде друг, който ще може да направи това нещо.
(Чуват се песни отдолу.
Пеят песента „Настана вече ден тържествен“) Тези, които пеят долу, това са българите, символ на онези, които затвориха школата.
към беседата >>
Моят глас е за много малко хора, а светът е широк и затова не се
чува
.
Моят глас е за много малко хора, а светът е широк и затова не се чува.
Ако чуете гласа ми, можете ли да изпълните това, което ви казвам? Не се колебайте, в духовно отношение ще има една отлична година. Берекет, жито ще има колкото искате. Снегът показва, че годината ще бъде плодородна. Жито ще има, но това жито ще трябва да се превърне във вътрешно жито.
към беседата >>
88.
Зачудиха се
,
НБ
, София, 4.4.1920г.,
". Отидеш в трети,
чува
ш същите думи, „добре дошъл”.
Ето защо, изучавайте тези процеси. Необикновените мисли, чувства и постъпки съдържат мощна, велика сила. Обикновените процеси са само упражнения. Влезеш в един дом, кажат ти: „Добре дошъл! " Отидеш в друг дом, пак ти кажат „Добре дошъл!
". Отидеш в трети, чуваш същите думи, „добре дошъл”.
Обаче, никъде нищо не ти дават, хапка хляб не ти дават. Влезеш в една гостилница, но нямаш пет нари в кесията си. Гостилничарят те погледне и, като разбере, че нямаш пари, веднага ти казва „сбогом! ". Влизаш в друга гостилница, пак чуваш „сбогом! " Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"!
към беседата >>
". Влизаш в друга гостилница, пак
чува
ш „сбогом!
" Отидеш в друг дом, пак ти кажат „Добре дошъл! ". Отидеш в трети, чуваш същите думи, „добре дошъл”. Обаче, никъде нищо не ти дават, хапка хляб не ти дават. Влезеш в една гостилница, но нямаш пет нари в кесията си. Гостилничарят те погледне и, като разбере, че нямаш пари, веднага ти казва „сбогом!
". Влизаш в друга гостилница, пак чуваш „сбогом!
" Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"! Когато мъжът се връща от работа, жената му казва: Ако носиш нещо, добре дошъл; ако нищо не носиш, сбогом! Жената се връща от работа, и мъжът й казва: Ако носиш нещо, добре дошла; ако нищо не носиш, сбогом! Обикновените неща се посрещат с „добре дошъл" а необикновените – със „сбогом". На пълната кесия казвам „добре дошла”, а на празната – „сбогом".
към беседата >>
Като
чува
т думата „сбогом", хората се учудват и питат: Защо ни казват сбогом?
Като чуват думата „сбогом", хората се учудват и питат: Защо ни казват сбогом?
– Защото кесията ти е празна, т.е. твоят ум и твоето сърце са празни. – Какво да правя? – Напълни кесията си; напълни ума и сърцето си. В това се заключава философията на живота.
към беседата >>
89.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
Това, което
чува
те около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура.
Горе е земята. – Ами къщичките ни? – Това са къщичките на ада. Всички да излезете вън от този ад! Който излезе оттам, той ще бъде спасен.
Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура.
Да пази Господ от такава култура! Ад е земята. Излезте вън от този ад.
към беседата >>
Аз говоря право, но вие не
чува
те – ушите ви са запушени.
Върнете се по домовете с мисълта, че Бог живее във вас. Само тази мисъл ще ви изведе от ада. Освободете се от мисълта, дали говоря право, или не.
Аз говоря право, но вие не чувате – ушите ви са запушени.
Те ще се отворят Христос иде на земята, да извади всички от ада и да ги поведе нагоре. Божествената светлина ще ви изтегли вън от ада, въпреки вашата воля. Ние сме решили, този път насила да ви спасим; искате, или не искате, ще ви извадим от ада. Царството Божие насила се взима, но този път и спасението ще бъде насила. Който победи, той ще бъде спасен.
към беседата >>
90.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
Смешно ми е, когато
чува
м, че някому са овехтели гащите и се чуди как да ги поправи.
Не мислете за оправянето на този свят.
Смешно ми е, когато чувам, че някому са овехтели гащите и се чуди как да ги поправи.
Казвам: Хвърлете тези стари гащи и облечете нови. Ако искаш да поправиш старите, това е кърпеж. Казвате: „Да разформираме сегашното общество.“ Не, хвърлете сегашните му гащи, те пропадат вече и направете нови. Смешно е, ако се мисли, че тези гащи от 8000 години не са пропаднали. Хвърлете ги и направете нови, широки, за да се ходи свободно.
към беседата >>
91.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
Вие не
чува
те нейните удари, но знаете ли, какви удари причинява тя?
Сега, ще ме извините, че говоря малко строго. Искам да се освободите от вашите опаковки, да остане само пъпката. Не прави ли същото и светлината? Тя удря върху пъпките на растенията, за да излезе цветът.
Вие не чувате нейните удари, но знаете ли, какви удари причинява тя?
Ударите, които тя произвежда върху пъпките, са силни. Те спасяват положението им; те разтварят цветовете. Ударите на светлината изхвърлят лошото навън, а изкарват доброто отвътре. Следователно, дойде ли Божествената светлина върху човека, тя ще изкара лошото от неговия ум навън и ще отвори път на доброто, което се крие в душата му.
към беседата >>
92.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Ако вие сте глух и някой ви казва нещо, а вие не го
чува
те, чудите се, защо не разбирате този човек, къде е погрешката?
И тъй, новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества. Под разумни същества аз разбирам изобщо всички същества, защото няма същество, което да не е разумно.
Ако вие сте глух и някой ви казва нещо, а вие не го чувате, чудите се, защо не разбирате този човек, къде е погрешката?
Грешката не е в оня, който говори, а в този, на когото ухото не е чутко, за да схване това, което се говори. Дойде някой сляп и като такъв не може да схване света, но светът не е тъмен, а чувствата на този човек са неразвити. Следователно, сегашното общество се нуждае от развиване на тия чувства. И това общество сега се развива по един велик закон.
към беседата >>
93.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Много добра мисъл имате, но Господ казва за вас така: „Кажи им да се научат да слугуват.“ Вие ще ми възразите: „Как така, ние не сме
чува
ли такова нещо, че трябва да слугуваме!
На кого? На болните. Ще прави своите превръзки, масажи, ще трябва да разбира много добре своето изкуство като лекар, като слуга на болните. Иначе нито един болен не би повикал лекар. Сега аз виждам по очите ви, че вие всички искате да бъдете господари.
Много добра мисъл имате, но Господ казва за вас така: „Кажи им да се научат да слугуват.“ Вие ще ми възразите: „Как така, ние не сме чували такова нещо, че трябва да слугуваме!
“ Не, колко пъти тази мисъл е минавала през ума ви, но вие се придържате към стария си навик и си казвате: „Все на мене ли се пада да слугувам? “ Да, ще слугувате – щом искате да бъдете господари, ще слугувате; не искате ли да бъдете господари, няма да слугувате.
към беседата >>
Момъкът казва: „Ти си моят ангел, ти си смисълът на живота ми, само с тебе има живот, радост, а без тебе ще се самоубия.“ Тя казва същото: „Ти си за мен ангел, без тебе не мога да живея.“ И тъй, докато се оженят,
чува
т се думите „ангелче“, „гълъбче“, „Иванчо“, „Марче“.
Сега ще се обърна към вас, мъже и жени, за да ви обясня как разваляте Любовта. Любовта винаги изисква служене. Двама млади, момък и девойка, си приказват сладки думи.
Момъкът казва: „Ти си моят ангел, ти си смисълът на живота ми, само с тебе има живот, радост, а без тебе ще се самоубия.“ Тя казва същото: „Ти си за мен ангел, без тебе не мога да живея.“ И тъй, докато се оженят, чуват се думите „ангелче“, „гълъбче“, „Иванчо“, „Марче“.
Оженят ли се – няма вече „ангелче“, няма „гълъбче“ а „Иване“, „Маро“. Питам, защо дойде тази вътрешна промяна, къде отиде този ангел? Ангел значи слуга. А като кажеш Иване, това показва, че този Иванчо, ангелът, сега е станал господар. Тези двама не са се обичали.
към беседата >>
Жената не влиза в положението на мъжа си и постоянно му казва това да донесе, онова да донесе и той
чува
само: „Донасяй, донасяй!
Ангел значи слуга. А като кажеш Иване, това показва, че този Иванчо, ангелът, сега е станал господар. Тези двама не са се обичали. Защо се разваля Любовта? Защото като се съберат мъж и жена да живеят заедно, те започват да виждат недостатъците си.
Жената не влиза в положението на мъжа си и постоянно му казва това да донесе, онова да донесе и той чува само: „Донасяй, донасяй!
“ А той пък си мислил, че като се ожени, тя ще го направи щастлив – той не се е оженил, за да ѝ слугува, а тя да му слугува. И жената казва, че не се е оженила, за да слугува, а за да ѝ слугуват. И тъй, щом се оженят, картите излизат наяве – оженили се не два ангела, не двама слуги, а двама големци. Ето къде е грешката. Бих желал двама души да се оженят като слуги в отношенията си – само тогава може да се очаква живот между тях.
към беседата >>
Един ден кралят, чийто любимец бил проповедникът, издал заповед да се увеличи заплатата на проповедника, за да може той по-често да проповядва и словото му да се
чува
по-надалече.
Христос им показа, че са вървели по кривия път. Чудно ви е, когато казвам, че хората трябва да слугуват, и то безкористно – свещениците протестират и казват, че заплатите им са малки, не могат да проповядват без пари. Хубаво, свещениците взимат по 500 лева, ами владиците, като взимат по 8000 лева, проповядват ли безплатно? Следователно въпросът не е в парите, а има друго нещо, което спъва хората. Че това е така, вижда се от следния факт: Един германски проповедник бил известен със своето красноречие в проповедите си.
Един ден кралят, чийто любимец бил проповедникът, издал заповед да се увеличи заплатата на проповедника, за да може той по-често да проповядва и словото му да се чува по-надалече.
Но кралят забелязал, че при тези условия проповедите започнали да се чуват все по-рядко. Запитал за причината на това и министърът му отговорил: „Ваше Величество, трябва да знаете, че когато петелът затлъстее, не пее.“ Която и селянка да запитате, ще ви отговори, че петелът, като затлъстее, не пее. Англичаните казват: „Лоша поличба е, когато петелът не пее! “
към беседата >>
Но кралят забелязал, че при тези условия проповедите започнали да се
чува
т все по-рядко.
Чудно ви е, когато казвам, че хората трябва да слугуват, и то безкористно – свещениците протестират и казват, че заплатите им са малки, не могат да проповядват без пари. Хубаво, свещениците взимат по 500 лева, ами владиците, като взимат по 8000 лева, проповядват ли безплатно? Следователно въпросът не е в парите, а има друго нещо, което спъва хората. Че това е така, вижда се от следния факт: Един германски проповедник бил известен със своето красноречие в проповедите си. Един ден кралят, чийто любимец бил проповедникът, издал заповед да се увеличи заплатата на проповедника, за да може той по-често да проповядва и словото му да се чува по-надалече.
Но кралят забелязал, че при тези условия проповедите започнали да се чуват все по-рядко.
Запитал за причината на това и министърът му отговорил: „Ваше Величество, трябва да знаете, че когато петелът затлъстее, не пее.“ Която и селянка да запитате, ще ви отговори, че петелът, като затлъстее, не пее. Англичаните казват: „Лоша поличба е, когато петелът не пее! “
към беседата >>
94.
Аз дойдох, за да имат живот
,
ИБ
, В.Търново, 17.9.1920г.,
Дяволът щом е отвън, той не те
чува
.
Когато ви се предостави едно добро дело, направете го, не мислете за последствията. Такова дело Господ предварително го е благословил, то ще даде резултат. Добро, което вие сте направили, никой не може да го разруши.
Дяволът щом е отвън, той не те чува.
Не смесвайте две понятия. Когато ви дойдат изкушения, не мислете, че дяволът е влязъл във вас. Когато влезе този крадец, вие почувствувате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мислите добре и да чувствувате добре. Трябва да се борите дотогаз, докато станете тих и спокоен, не казвам индиферентен. Когато достигнете това състояние, може да бъдете добри ученици.
към беседата >>
95.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
В София дойде един учен господин и ми каза: „Аз
чува
м, че си бил ясновидец, я ми кажи какво мисля аз в този момент.“ Отговорих му: Мислиш, че мнозина досега са те лъгали и този ще ме излъже.
В София дойде един учен господин и ми каза: „Аз чувам, че си бил ясновидец, я ми кажи какво мисля аз в този момент.“ Отговорих му: Мислиш, че мнозина досега са те лъгали и този ще ме излъже.
към беседата >>
96.
Което се променя, без да се изменя
,
НБ
, В.Търново, 17.10.1920г.,
Реалното е това, което не се види, не се
чува
, което не се пипа, защото ние виждаме,
чува
ме и пипаме само това, което е вън от нас.
Представете си, че се намирате в пространството някъде лишени от ръце, нозе, очи и глава, и изобщо от форма, обаче живеете и се движите, как ще определите тогава вашия живот? Животът ви няма да бъде като настоящия; понеже стомах не ще имате, няма да мислите за ядене; нямате очи – не ще мислите за красивото, няма да го познавате; лишени сте и от уши – вселената ще се потопи в дълбоко безмълвие. Без тези познания какъв ще бъде вашият живот? Там обаче има живот по-реален.
Реалното е това, което не се види, не се чува, което не се пипа, защото ние виждаме, чуваме и пипаме само това, което е вън от нас.
Христос казва: „Този живот, който се променя, непременно ще ви доведе до познанието за онзи, който не се изменя.“
към беседата >>
97.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Обаче
чува
лът със злато на гърба те придържа към дъното на океана и не можеш да излезеш над повърхността му.
То е учението, с което се говори и прави, и работи едновременно. То е учението на опитите и на делата, и на наблюденията. Искате някои опити. Представете си, че двама сме на дъното на океана и ти имаш на гърба си една тежест от осемдесет килограма злато. Аз ти разправям, че горе, над водната повърхност на океана, има светлина и ти искаш да излезеш към тая светлина.
Обаче чувалът със злато на гърба те придържа към дъното на океана и не можеш да излезеш над повърхността му.
Докато не хвърлите тоя чувал със злато от гърба ви, аз не ще мога да ви извадя над водната повърхност на океана и вие не ще видите слънчевата светлина, не ще почувствувате слънчевата топлина и не ще получите техните блага. Не е богатството, материалното, което ще ви направи щастливи.
към беседата >>
Докато не хвърлите тоя
чува
л със злато от гърба ви, аз не ще мога да ви извадя над водната повърхност на океана и вие не ще видите слънчевата светлина, не ще почувствувате слънчевата топлина и не ще получите техните блага.
То е учението на опитите и на делата, и на наблюденията. Искате някои опити. Представете си, че двама сме на дъното на океана и ти имаш на гърба си една тежест от осемдесет килограма злато. Аз ти разправям, че горе, над водната повърхност на океана, има светлина и ти искаш да излезеш към тая светлина. Обаче чувалът със злато на гърба те придържа към дъното на океана и не можеш да излезеш над повърхността му.
Докато не хвърлите тоя чувал със злато от гърба ви, аз не ще мога да ви извадя над водната повърхност на океана и вие не ще видите слънчевата светлина, не ще почувствувате слънчевата топлина и не ще получите техните блага.
Не е богатството, материалното, което ще ви направи щастливи.
към беседата >>
98.
Съвети от Учителя
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Богатият не е щедър в подаянията си, защото сам си носи товара от осемдесет килограма и няма време да си снеме тоя товар, да развърже
чува
ла и да дава, и пак да го връзва и товари на себе си.
Сиромахът е щедър в подаянията си, защото друг му носи парите - лесно взема и дава.
Богатият не е щедър в подаянията си, защото сам си носи товара от осемдесет килограма и няма време да си снеме тоя товар, да развърже чувала и да дава, и пак да го връзва и товари на себе си.
Следователно на щедрия човек друг носи товара, скъперникът сам си носи товара. Който иска да живее много, трябва да има да дава - тогава всеки се моли за него. Който иска да умре скоро, да дава пари в заем и да чака да ги получи обратно. За такъв човек всеки ще каже:" По-скоро да пукне и да не иска дълга ми."
към беседата >>
99.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
И вие носите отвънка такива халати, които не ви издават за кротки хора и затова, често се
чува
т между вас думите: "Помушни го малко." В това отношение вие мязате на оная жена, която имала обичай постоянно да помушва мъжа си, каквото и да направел той.
Така едно време светиите са носели отвън дрехи с бодли, за да не им обърне внимание дяволът и да не ги изкушава. Предпазвали се от него с бодлите си.
И вие носите отвънка такива халати, които не ви издават за кротки хора и затова, често се чуват между вас думите: "Помушни го малко." В това отношение вие мязате на оная жена, която имала обичай постоянно да помушва мъжа си, каквото и да направел той.
Каквото да каже, както и да бъде, тя все му правела бележки, все го помушвала. Той вкъщи все търпял, но един ден били поканени на гости у кумците си, гдето бил приготвен много хубав обяд – хубаво опечена пуйка с хубаво старо винце и той се поразпуснал малко. Жена му през всичкото време го следяла и когато бивала недоволна от него, го помушвала. Той не могъл да изтърпи и й казва: "Е, прекали го вече. Не стига, че вкъщи ме мушкаш, но трябва и тука." Съвременните хора казват: "Нека посмушкаме този човек малко, стига е ял, нека бъде морален." Оставете този човек, нека си похапне и пийне.
към беседата >>
100.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Като
чува
т това, грешниците казват: „Дано тоя огън не дойде в наше време!
– Защото не може да люби. Когато два противоположни елемента не могат да любят, непременно ще изгорят. Грешникът не може да живее в огъня на Любовта, затова изгаря. Праведният, обаче, свободно живее в тоя огън и не изгаря. Казано е, че земята ще мине седем пъти през огън.
Като чуват това, грешниците казват: „Дано тоя огън не дойде в наше време!
“ – Иде вече тоя огън! Мъже и жени, моми и момци, всички ще минат през огъня. Ония, които са готови, ще се целуват по права линия; които не са готови, ще скърцат със зъби. Това е движение по крива линия. Нека всичко върви по права линия.
към беседата >>
101.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като
чува
тъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н.
(втори вариант)
А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе. Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко. Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н. Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ?
Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н.
Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ! “. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“. Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа. Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ. Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя.
към втори вариант >>
Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се
чува
.
Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“. Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него. От дейността на това дружество зависи бъдещето на България. От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност. Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива.
Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се чува.
към беседата >>
102.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Като започне да се нарежда трапезата, да се слагатъ чинии, вилици, лъжици, ножове –
чува
шъ плющене на струни отъ цигулки, мандолини, китари.
(втори вариант)
Сега ще се спра върху въпроса за яденето. Да се храни човѣкъ, да яде, това е най-сѫщественото нѣщо въ свѣта. По-велика ария, по-велика музика отъ яденето нѣма.
Като започне да се нарежда трапезата, да се слагатъ чинии, вилици, лъжици, ножове – чувашъ плющене на струни отъ цигулки, мандолини, китари.
Паницитѣ, вилицитѣ, лъжицитѣ, това сѫ инструментитѣ на този оркестъръ. Голѣмо изкуство е да знаешъ какъ да туришъ лъжицата въ устата си и да хапнешъ! Такова изкуство е и прѣкарването на лѫка върху струнитѣ на цигулката, за да изкара нѣщо хубаво. Нѣкоя жена се гнѣви на мѫжа си, не отваря уста да му каже нѣкоя дума. Мѫжътъ казва: „Жена ми не иска да си отвори устата“.
към втори вариант >>
Гледамъ нѣкоя гайда, надула се, надула се чакъ ще се пукне, но като прѣстане да свири,
чува
се отъ нея звука: пиу-у…, изпразва се.
(втори вариант)
И тъй енергията трѣбва да се трансформира. Какъ ще се трансформира? Ще те улови нѣкоя болесть, ще отслабнешъ, ще изгубишъ апетитъ, а послѣ ще започнешъ да се подобрявашъ, ще се поправишъ и апетитътъ ще ти се върне. Нѣкой пѫть майката се радва, че дѣтето ѝ напълнѣло, поправило се. Да, но слѣдъ врѣме, то ще стане като кука, азъ виждамъ това.
Гледамъ нѣкоя гайда, надула се, надула се чакъ ще се пукне, но като прѣстане да свири, чува се отъ нея звука: пиу-у…, изпразва се.
Послѣ пакъ се надува, започватъ да свирятъ на нея. Гайдарджията разбира по-добрѣ закона отъ васъ. Не ти се яде, ще свиешъ, гайдата си, стомаха, ще я туришъ подъ мишца, ще тръгнешъ. На кѫдѣ? – Нѣкѫдѣ, дѣто има сватба.
към втори вариант >>
Като вземете лъжицата въ устата си, да се
чува
правилна музика.
(втори вариант)
Ние казваме: „Дръжте дявола, турете му букаи на рѫцѣтѣ и краката! “ По този начинъ не само, че не сте разрѣшили въпроса, не само че не сте уловили дявола, но сте усложнили въпроса. Когато кажете, че яденето ви се разлива, това показва, че нѣкой дяволъ ѝ прѣчи. Не го връзвайте, рѫцѣтѣ ви трѣбва да сѫ свободни.
Като вземете лъжицата въ устата си, да се чува правилна музика.
Като си отчупите парче хлѣбъ, отчупете го по всички правила, дъвчете го дълго врѣме, за да почувствувате въ себе си сила и енергия, за да разберете защо ядете. Казвате: „Е, както и да е, трѣбва да ядемъ, че макаръ и да не е по всички правила! “ Нѣмамъ нищо противъ това, но отъ ядене до ядене има разлика.
към втори вариант >>
Веднага се
чува
плющене на струни от цигулки, мандолини и китари – цял оркестър.
“ Значи бедните са плюс, положителна величина, а богатите минус – отрицателна величина. Сега, ще се спра върху въпроса за храненето. Да се храни човек, това е най-същественото в живота. По-велика музикална ария от храненето не съществува. Първо започват да нареждат трапезата, да слагат чинии, вилици, лъжици, ножове, най-после слагат и яденето.
Веднага се чува плющене на струни от цигулки, мандолини и китари – цял оркестър.
Чиниите, вилиците, лъжиците, ножовете са инструментите в тоя велик оркестър. Изкуство е да знаеш добре да свириш, т.е. да знаеш как да сложиш лъжицата в устата си и да хапнеш. Изкуство е също да знаеш как да теглиш лъка върху струните на цигулката, за да излезе нещо хубаво. Някоя жена се сърди на мъжа си, не му говори, не отваря устата си да му каже поне една дума.
към беседата >>
Щом престане да свири, тя се изпразва и от нея се
чува
т звукове „пи-у-у“.
Като пости, стомахът му постепенно се подобрява, апетитът се връща и той оздравява. Майката се радва, че детето ѝ напълняло. Аз виждам, че след време то ще заболее и ще стане слабо като кука. Пълнотата е като надута гайда. Като свири гайдарджията, тя се надува до пръсване.
Щом престане да свири, тя се изпразва и от нея се чуват звукове „пи-у-у“.
После пак се надува и започва да свири. Гайдарджията разбира добре законите. Като не му се свири, той свие гайдата, сложи я под мишница и пак тръгва. – Закъде? – Дето има сватба.
към беседата >>
Като сложите лъжицата в устата си, да се
чува
хубава музика.
По-скоро ще го усложните, отколкото да го разрешите. Следователно, когато яденето ви се разлива, ще знаете, че някой дявол ви пречи. – Какво трябва да се прави? – Не връзвайте дявола! Ръцете ви трябва да бъдат свободни!
Като сложите лъжицата в устата си, да се чува хубава музика.
Чупете хляба си по всички правила. Дъвчете го дълго време, да възприемете всичката енергия, която той съдържа. Казвате: „Важно е да ядем, макар и да не е по всички правила на храненето“. – Нямам нищо против това, но и последствията на яденето ще бъдат такива. Христос казва: „Който яде по правилата на Божествената наука, има живот в себе си; който не яде по тия правила, няма живот в себе си“.
към беседата >>
103.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се
чува
отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания!
(втори вариант)
Върнете се у дома си и намерете дѣ сѫ у васъ Седрахъ, Мисахъ и Авденаго! Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ.
Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания!
“ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава? “ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ. Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите. Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си.
към втори вариант >>
Понеже страданията ви са големи, Бог изпраща своя лъч и казва: „Голям вик се
чува
от земята“.
Върнете се по домовете и намерете, де са вашите Седрах, Мисах и Авденаго. Единият живее в ума, ще го търсите на небето. Другият живее в сърцето, ще го търсите в астралния свят. Третият живее на земята. Четвъртият иде сега отгоре.
Понеже страданията ви са големи, Бог изпраща своя лъч и казва: „Голям вик се чува от земята“.
Иди да видиш, какво става там, за да се сложи край на тия страдания! Като ме слушате сега, някои казват: „Говори ли истината тоя човек, или ни замотава? “ – Това, което ви говоря, може да се опита. Аз съм ви давал различни методи, препоръчвал съм ви много опити, но досега никой не ги е направил, за да опита силата им. Много опити сте правили, но не и тоя, сериозният, решителният опит.
към беседата >>
104.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Виждам, как се забива нож в гърдите на някого:
чува
м, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне.
Някои ме питат: „Защо побеляха косите ти? “ – От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, взимам участие в страданията на хората.
Виждам, как се забива нож в гърдите на някого: чувам, как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне.
Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страдащите и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата“. Лошото е, че аз няма да пукна. – Защо? – Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците.
към беседата >>
105.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Чува
те ли гласа на Христа, разговаряте ли се съ Него или тъй по прѣдположение говорите?
(втори вариант)
Ама на кѫдѣ? – Кому кѫдѣто очитѣ виждатъ. На кѫдѣ ще тръгнете? Казвате: „Добъръ е Господь! “ Хубаво, азъ се радвамъ.
Чувате ли гласа на Христа, разговаряте ли се съ Него или тъй по прѣдположение говорите?
Или както когато дойдете да сватосвате нѣкой момъкъ, казвате, че е много хубавъ, съ такива мустачки. Дошли при единъ момъкъ, сватосвали една мома, казвали, че била много хубава. Като се оженила, тя питала на кого да се показва. Момата била много грозна и мѫжътъ ѝ казалъ: „На всички се явявай, но само на мене недей! “
към втори вариант >>
Чува
те ли гласа на Христа?
Тогава ще минавате от един трен в друг, ще пренасяте и багажите си. Де ще отидете? Дето ви видят очите. Казвате: „Добър е Господ“. – Радвам се, че мислите така.
Чувате ли гласа на Христа?
Разговаряте ли се с Него, или предполагате, че Го чувате? Вашето предположение може да е като това на сватовете, които отиват при момата и започват да хвалят момъка, че бил добър, хубав, благороден.
към беседата >>
Разговаряте ли се с Него, или предполагате, че Го
чува
те?
Де ще отидете? Дето ви видят очите. Казвате: „Добър е Господ“. – Радвам се, че мислите така. Чувате ли гласа на Христа?
Разговаряте ли се с Него, или предполагате, че Го чувате?
Вашето предположение може да е като това на сватовете, които отиват при момата и започват да хвалят момъка, че бил добър, хубав, благороден.
към беседата >>
106.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Които
чува
т какво пише, един по един стават и излизат вън.
Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда! “ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми? “ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички.
Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън.
Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой? “ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно.
към беседата >>
107.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Прави се, че нищо не виждаш и не
чува
ш.
Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни. Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата. Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат. Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш.
Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш.
Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба.
към беседата >>
Ако влезете в религиозно общество, там пък
чува
те да се казва, че духовният човек трябва да бъде слаб, жълт.
Неясността се дължи на това, че хората не виждат връзката между физическия и духовния свят, от една страна, и между духовния и Божествения, от друга страна. Физическият и Божественият свят са полюси. Какво забелязваме между хората? Те не могат да се търпят, особено като видят здрав, красив човек. Не могат да го търпят, завиждат му.
Ако влезете в религиозно общество, там пък чувате да се казва, че духовният човек трябва да бъде слаб, жълт.
Това е паталогическо разбиране. Така се мисли и за светията. Според мене, светията трябва да има светло лице. Той трябва да бъде силен и здрав, а не слаб и жълт. Задачата на човека е да изправи погрешките си, които са причина за неговото болезнено състояние.
към беседата >>
Тъкмо работя нещо,
чува
м, няколко сестри се карат.
В това отношение, и аз си правя опити да видя, колко мога да издържам.
Тъкмо работя нещо, чувам, няколко сестри се карат.
Всичко объркват, и всичко около мене се обърква. Сядам отново, да туря ред и порядък във всичко. Взимам четките, боите, да поправя развалената рисунка. Едва изправя рисунката, отново се скарват и разбъркват четките и боите. Смешна е моята работа: ту рисувам, ту поправям.
към беседата >>
108.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Все машинитѣ
чува
шъ: „Тракъ-тракъ“, сега всичко ще ушиемъ отъ конци, а послѣ казваме: „Разкърпи се, разши се.“ Да, отъ конци е направено.
(втори вариант)
Ти искашъ да живѣешъ така, защото въ всѣко зло има извѣстно удоволствие, приятность. Нима онзи вълкъ, като изяде една овца, му е злѣ? Като я изяде, казва: „Това е животъ.“ Но като го хване овчарьтъ и му одере кожата, казва си: „ Ако знаяхъ, че за една овца ще ми одератъ кожата, можехъ и трѣва да ямъ.“ Слѣдователно, когато дойде да даваме смѣтка за нашитѣ лоши постѫпки, за нашитѣ прѣстѫпления, казваме: „Това е много лошо.“ Защото ние не сме сами фактори. Слѣдователно, конечнитѣ сѫщества, които сѫ образували конечнитѣ форми и конечнитѣ имена сѫ направили всичко конечно. Свѣтътъ сега е пъленъ съ конци, отъ конци е направенъ.
Все машинитѣ чувашъ: „Тракъ-тракъ“, сега всичко ще ушиемъ отъ конци, а послѣ казваме: „Разкърпи се, разши се.“ Да, отъ конци е направено.
Сега и нашитѣ мисли и дѣйствия сѫ все отъ конци.
към втори вариант >>
Навсякъде
чува
ш машини „трак-трак“.
Сегашният свят е направен само от конци и макари.
Навсякъде чуваш машини „трак-трак“.
Много неща се шият от конци и после се разшиват. Много естествено, от конци са направени. Човешките мисли и действия, човешкият морал са все от конци. Жената казва: „Аз живея честно и почтено, морал имам“. – Защо живее така?
към беседата >>
Щом се видят и двамата извадят пушки и револвери и цял ден
чува
ш „бум-бум!
Защо се събират мъжът и жената? Каква основа поставят в живота си? Мъжът казва: „Обичам я“. Жената казва: „Обичам го“. Добре е, че се обичат, но щом се съберат те стават врагове помежду си.
Щом се видят и двамата извадят пушки и револвери и цял ден чуваш „бум-бум!
“ Ако всеки ден не става престрелка, поне един път през годината, през месеца или през седмицата чуваш тук-там престрелки. После казват, че Бог създал така и мъжа, и жената. Това е патологичен възглед, а не Божествен. Бог е казал, че мъжът трябва да има само една жена, а жената – само един мъж. Сегашните мъже, обаче, имат много жени и сегашните жени имат много мъже.
към беседата >>
“ Ако всеки ден не става престрелка, поне един път през годината, през месеца или през седмицата
чува
ш тук-там престрелки.
Каква основа поставят в живота си? Мъжът казва: „Обичам я“. Жената казва: „Обичам го“. Добре е, че се обичат, но щом се съберат те стават врагове помежду си. Щом се видят и двамата извадят пушки и револвери и цял ден чуваш „бум-бум!
“ Ако всеки ден не става престрелка, поне един път през годината, през месеца или през седмицата чуваш тук-там престрелки.
После казват, че Бог създал така и мъжа, и жената. Това е патологичен възглед, а не Божествен. Бог е казал, че мъжът трябва да има само една жена, а жената – само един мъж. Сегашните мъже, обаче, имат много жени и сегашните жени имат много мъже. Едно време това е било в реда на нещата, но днес не се позволява!
към беседата >>
109.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
За нас въздишките на хората са реални неща, ние ги
чува
ме от хиляди километри разстояние, а за глухите това са нереални, далечни неща.
Материята за красивите форми се взима от звездите и планетите. За това са нужни милиони години. Като казвам, че звездите имат голямо значение за създаване на красивите форми на земята, мнозина гледат на това като на проста работа. Те казват: „Празна работа е това“. – За тях е празна, за нас – пълна.
За нас въздишките на хората са реални неща, ние ги чуваме от хиляди километри разстояние, а за глухите това са нереални, далечни неща.
Това различие се дължи на слуха: едни хора имат силно развит слух, а други – слабо развит, или никак не чуват.
към беседата >>
Това различие се дължи на слуха: едни хора имат силно развит слух, а други – слабо развит, или никак не
чува
т.
За това са нужни милиони години. Като казвам, че звездите имат голямо значение за създаване на красивите форми на земята, мнозина гледат на това като на проста работа. Те казват: „Празна работа е това“. – За тях е празна, за нас – пълна. За нас въздишките на хората са реални неща, ние ги чуваме от хиляди километри разстояние, а за глухите това са нереални, далечни неща.
Това различие се дължи на слуха: едни хора имат силно развит слух, а други – слабо развит, или никак не чуват.
към беседата >>
Така са Го
чува
ли древните пророци, така и вие може да Го чуете.
Какво по-велико благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога.
Така са Го чували древните пророци, така и вие може да Го чуете.
към беседата >>
110.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като
чува
някакво викане: "Шапката ми смачкахте!
Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска.
Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте!
" - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат.
към беседата >>
111.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Ние, които слушаме това бу…, ще
чува
ме.
(втори вариант)
И тъй: бу…бу…бу.
Ние, които слушаме това бу…, ще чуваме.
Като се развие вашиятъ слухъ, като влѣзете въ този устремъ, въ това голѣмо бучене, въ това бу… ще видите една голѣма хармония. Това което намъ се вижда дисхармония, отъ небето го виждатъ като хармония.
към втори вариант >>
Не се
чува
още гласътъ му.
(втори вариант)
Кѫдѣ си Матей, живъ ли си ти?
Не се чува още гласътъ му.
Станалъ е вече, само си трие очитѣ. У нѣкои е оживѣлъ, раздвижилъ се е.
към втори вариант >>
От едната до другата митарница се
чува
т музики, свирни.
Ще си кажете: „Има по-млади от него, които ще го заместят. Старият чиновник е работил вече 20 години, ще го заместим с по-млад“. Когато се жени селска мома, идват сватбари, девери с кола, накичена с цветя, с гайди, тъпани и задигат момата – старият митар. – Де отива тя? На друга митарница.
От едната до другата митарница се чуват музики, свирни.
Когато митарят напуска митарницата, това е на място. И когато момата напуска дома си, и това е на място. И едното, и другото положение показват какво е външното разбиране на човека за живота. Човек се увлича лесно, когато се интересува само от външните форми, от своите временни преживявания и чувствания. Това е естествено.
към беседата >>
Когато слезе на земята, Христос ще отвори всички кранове и навсякъде ще се
чува
бучене: „Бу-у, бу-у!
Той е извор, който няма кран и постоянно тече. Казваш: „Искам да бъда свободен“. – Докато имаш кран и течеш отвреме-навреме, не можеш да бъдеш свободен. – „Кога ще се освободя? “ – Когато се съединиш с великия Божествен закон и Христос заповяда отгоре да се махне крана и да потече повече вода през тебе.
Когато слезе на земята, Христос ще отвори всички кранове и навсякъде ще се чува бучене: „Бу-у, бу-у!
“ Тогава всички ще кажат: „Какво става? Много бучи“. – За предпочитане е да има бучене отколкото мълчание. Който иска да мълчи, да отиде на гробищата. Там има мълчание, колкото искате.
към беседата >>
Не се
чува
още гласа ти.
„Матей! “ – Де си Матей? Жив ли си?
Не се чува още гласа ти.
Аз виждам, че у някои тоя Матей се е пробудил от сън, трие очите си. У други е станал вече и започнал да работи. Още днес Матей трябва да възкръсне. Това е великото учение на Христа. Както е хубав денят днес, това ви очаква в бъдеще.
към беседата >>
112.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
Да кажем, че има да се пренасят 500
чува
ла, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад.
От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа. Сега, да допуснем, че имате едно женско събрание, как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите. В музиката на първо място са младите. Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи.
Да кажем, че има да се пренасят 500 чувала, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад.
Ако е въпрос за първенство, лесно е да се провери кой човек е пръв. Пръв човек е този, който при всички условия на живота е пръв, а този, който не може да работи, той ще остане назад. Ако някой за ядене е пръв, а за работа последен, той не е пръв. Някой казва: "Аз съм пръв." Радвам се, че имаме един пръв, хайде чувала на гърба, вземи еди-кой си тон по ключа "сол". Ако вземе всички тонове правилно от начало до край, значи той е пръв.
към беседата >>
Някой казва: "Аз съм пръв." Радвам се, че имаме един пръв, хайде
чува
ла на гърба, вземи еди-кой си тон по ключа "сол".
Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи. Да кажем, че има да се пренасят 500 чувала, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад. Ако е въпрос за първенство, лесно е да се провери кой човек е пръв. Пръв човек е този, който при всички условия на живота е пръв, а този, който не може да работи, той ще остане назад. Ако някой за ядене е пръв, а за работа последен, той не е пръв.
Някой казва: "Аз съм пръв." Радвам се, че имаме един пръв, хайде чувала на гърба, вземи еди-кой си тон по ключа "сол".
Ако вземе всички тонове правилно от начало до край, значи той е пръв. Ако до половината ги взема правилно, а другата половина - неправилно, значи той е наполовина пръв. Ако взема само четвърт от тоновете правилно, той е на 1/4 пръв. Ако не взема никак правилни тонове, той има нула. Това значат Христовите думи "Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи".
към беседата >>
Които са били първи, като дошли до
чува
лите, станали последни.
Ако до половината ги взема правилно, а другата половина - неправилно, значи той е наполовина пръв. Ако взема само четвърт от тоновете правилно, той е на 1/4 пръв. Ако не взема никак правилни тонове, той има нула. Това значат Христовите думи "Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи". Какво иска да каже Христос с тези думи?
Които са били първи, като дошли до чувалите, станали последни.
После, като дошли до яденето, от последни станали първи. При чувалите последни, а при яденето първи.
към беседата >>
При
чува
лите последни, а при яденето първи.
Ако не взема никак правилни тонове, той има нула. Това значат Христовите думи "Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи". Какво иска да каже Христос с тези думи? Които са били първи, като дошли до чувалите, станали последни. После, като дошли до яденето, от последни станали първи.
При чувалите последни, а при яденето първи.
към беседата >>
Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа, казваме: "Аз мислех, че съм пръв, но сега ще остана малко назад." Като дойде яденето, казваме: "Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид." Като дойде до
чува
ла, казваме: "Малко слаб съм, признавам слабостта си." Е, и то е хубаво, че признава слабостта си.
Това не е за смях, но това показва нашата слабост.
Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа, казваме: "Аз мислех, че съм пръв, но сега ще остана малко назад." Като дойде яденето, казваме: "Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид." Като дойде до чувала, казваме: "Малко слаб съм, признавам слабостта си." Е, и то е хубаво, че признава слабостта си.
"Гърбът ми малко не носи" - казвате. Значи не си пръв. Сега ще работите по закона на хармонията. Щом влезете в училището, претенции, привилегии няма. Привилегии има само онзи, който учи, който е способен.
към беседата >>
Ако тръгнете от земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: "Не приемаме хора, които не знаят да пеят." Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби; навсякъде се
чува
т песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша.
Това е необходимо за вас. В небето не се приемат хора, които не се хармонизират. Такъв е законът и в него няма изключения. Ако не се хармонизирате още сега на земята, то като отидете горе, няма да ви приемат. Ако се хармонизирате, ще напуснете къщите си с песни, няма да плачете и там с песни ще ви посрещнат.
Ако тръгнете от земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: "Не приемаме хора, които не знаят да пеят." Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби; навсякъде се чуват песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша.
Сега и ние на земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен, ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вънка ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички.
към беседата >>
Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я
чува
те; тогава ще бъдете силни да се борите с външните изкушения на света.
Не казвай: "Ако ме обичаш, потърпи малко", но ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори тази хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не може да си помогнете. Може цял ден да се молите, но излезете ли от събранието, хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е Вечна хармония.
Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате; тогава ще бъдете силни да се борите с външните изкушения на света.
към беседата >>
113.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
“ Молите се, но молитвата ви не се
чува
.
Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора. Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу. Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър. Хайде и ние да се помолим!
“ Молите се, но молитвата ви не се чува.
Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите. – И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и светостта във волята ви. Нямате ли тия добродетели, нищо не става и Бог не е с вас.
към беседата >>
В който дом цари правда, истина и светост, там се
чува
песен и музика, там владее радост и веселие.
И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят. Няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят.
В който дом цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.
към беседата >>
114.
Пробуждане на колективното съзнание
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
Той
чува
л, че в този град имало някакъв си човек, който заспивал, и в това състояние казвал бъдещето на хората.
Преди няколко време при мене дохожда една високо интелигентна, образована госпожа, която искаше да й разреша един въпрос, едно недоразумение, а именно следното: във време на анверското изложение сегашният и мъж (като младо момче още) бил в Анверс (Антверпен).
Той чувал, че в този град имало някакъв си човек, който заспивал, и в това състояние казвал бъдещето на хората.
Заинтересувал се да го посети, да му каже и на него нещо и отива в дома му. Спящият човек му казва тъй: "Ти ще се ожениш много млад, ще имаш четири деца, едно от децата ти ще умре. Ти ще се ожениш за жена си по любов и ще живееш с нея щастлив семеен живот десет години. Но после ще дойде в дома ти една русокоса жена, тя ще развали живота ти и ще заживееш с нея. Ако издържиш този изпит, след десет-петнадесет години ще се върнеш при първата си жена и ще живееш много добре".
към беседата >>
Чува
се само "бум-бум".
Не, не е наредил тъй Господ, ние наредихме тъй живота. И сега да се освободим от нашите заблуждения! Да не мислим, че Господ е наредил тъй света. Не, тези агънца не трябва да се колят. А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване краката на този , на онзи.
Чува се само "бум-бум".
Всички казват "то е за отечеството". Но каква полза са принесли войните на човечеството? - Абсолютно никаква полза. Хората се ожесточили и днес войните донесоха този разврат. И бъдещите войни няма да донесат никакво добро.
към беседата >>
115.
Правилният развой на човешките енергии
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Когато дойде някой
чува
л, здравият е този, който трябва да го вдигне.
Някои от вас запитват например защо трябва да имаме ръководители. То е все едно да питате защо трябва да имаме глава.
Когато дойде някой чувал, здравият е този, който трябва да го вдигне.
Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители само вдигат пръчицата като капелмайстори, били те мъже или жени, не ги признавам за ръководители, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви – отваря кесията си.
към беседата >>
Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига
чува
ла, аз го похвалявам.
Някои от вас запитват например защо трябва да имаме ръководители. То е все едно да питате защо трябва да имаме глава. Когато дойде някой чувал, здравият е този, който трябва да го вдигне.
Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам.
Ако тези ръководители само вдигат пръчицата като капелмайстори, били те мъже или жени, не ги признавам за ръководители, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви – отваря кесията си. Ако не е от Бога, той е като някой офицер, който командва: „Напред, братя, напред!
към беседата >>
116.
Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Но щом тя се оженила, в нея изчезнал духовният стремеж и тя казала: „Омръзна ми вече този живот, искам светски живот, искам да ходя на концерти, театри, балове.“ И след десет години проповедникът заспива – не се
чува
т вече проповеди.
Ще ви разкажа за един такъв случай, станал в Германия. При един виден млад германски проповедник се явила една красива графиня, тя се покаяла и той я кръстил. В продължение на десет години тя станала най-ревностна последователка на този проповедник. Всички се чудели как станало това. Най-после проповедникът казал: „Тази е моята другарка, която ще може да ми помага да работя с успех.“ И той се оженил за нея.
Но щом тя се оженила, в нея изчезнал духовният стремеж и тя казала: „Омръзна ми вече този живот, искам светски живот, искам да ходя на концерти, театри, балове.“ И след десет години проповедникът заспива – не се чуват вече проповеди.
Значи Христос, Когото тази красива мома търсила, бил в ума ѝ, а сега, като Го добила, тя казала: „Повече няма какво да търся.“ Следователно, ако у вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще има подхлъзване. Затова крайната ви цел трябва да бъде чисто духовна, а методите, средствата, нека бъдат материални. Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания за целта, към която се стремите. Има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазнят. Защо? Те идват тук да придобият знания, да станат учители, а после да им плащат.
към беседата >>
117.
Отговор на зададени въпроси
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1921г.,
После започнаха да се
чува
т глъчки между народа, да казват, че Той не говори право.“ Това е патриотическото чувство, което е говорело в евреите.
Една интересна подробност в характера на Исус. „Христос каза на учениците си: Вие възлезте на този празник, а Аз няма още да възляза, защото времето Ми не се е още изпълнило. А като възлязоха братята Му, тогаз и Той възлезе на празника, не явно, но тайно някак си.
После започнаха да се чуват глъчки между народа, да казват, че Той не говори право.“ Това е патриотическото чувство, което е говорело в евреите.
Това чувство говори и днес; евреите и днес са такива, каквито са били преди 2000 години.
към беседата >>
Че това е вярно, ще забележите по туй, че щом някъде влезе Любовта, започвате да
чува
те тук-там пеене, а щом Любовта престане, настава грозно мълчание.
Че това е вярно, ще забележите по туй, че щом някъде влезе Любовта, започвате да чувате тук-там пеене, а щом Любовта престане, настава грозно мълчание.
Докато майката има малко детенце, чуваш я, пее си, къпе го в коритото. Но умре ли то – песен не се чува. Понякога чуваш на гроба пеене, но то е минорно пеене.
към беседата >>
Докато майката има малко детенце,
чува
ш я, пее си, къпе го в коритото.
Че това е вярно, ще забележите по туй, че щом някъде влезе Любовта, започвате да чувате тук-там пеене, а щом Любовта престане, настава грозно мълчание.
Докато майката има малко детенце, чуваш я, пее си, къпе го в коритото.
Но умре ли то – песен не се чува. Понякога чуваш на гроба пеене, но то е минорно пеене.
към беседата >>
Но умре ли то – песен не се
чува
.
Че това е вярно, ще забележите по туй, че щом някъде влезе Любовта, започвате да чувате тук-там пеене, а щом Любовта престане, настава грозно мълчание. Докато майката има малко детенце, чуваш я, пее си, къпе го в коритото.
Но умре ли то – песен не се чува.
Понякога чуваш на гроба пеене, но то е минорно пеене.
към беседата >>
Понякога
чува
ш на гроба пеене, но то е минорно пеене.
Че това е вярно, ще забележите по туй, че щом някъде влезе Любовта, започвате да чувате тук-там пеене, а щом Любовта престане, настава грозно мълчание. Докато майката има малко детенце, чуваш я, пее си, къпе го в коритото. Но умре ли то – песен не се чува.
Понякога чуваш на гроба пеене, но то е минорно пеене.
към беседата >>
118.
Законът на самопожертването
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1921г.,
И всеки ден
чува
въздишките им, цял ден мисли как да подобри тяхното съществувание.
И после, ние се самозаблуждаваме: в света има само един Учител, той е Учителят на Любовта. Един е Той, не мислете, че има много. Един е Великият Учител на Любовта, а всички други учители са прояви на Любовта. Когато говорим за Учителя, разбираме Великата Безпределна Любов, която се изразява в даване на знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на Земята. Туй същество всеки ден мисли за другите същества, каква форма ще им даде.
И всеки ден чува въздишките им, цял ден мисли как да подобри тяхното съществувание.
Това е Великият Учител и ние всички искаме да бъдем израз на Неговите мисли, на Неговите чувства, на Неговите действия. Аз бих желал така да бъдем всички. И тогава всички ще бъдем ученици, всички ще бъдем учители. Кога? Когато Той е в нас. Ученици сме, когато възприемаме, а учители, когато предаваме някоя Божествена Мисъл, която Той ни е предал.
към беседата >>
119.
Разумно служене
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1921г.,
Ученият, талантливият човек е като онзи, който е натоварен с много голям
чува
л и когато срещне някого, казва: „Твоето не ми трябва, аз мога да ти дам и от моето.“ А глупавият носи празен
чува
л на гърба си и този ще обере, онзи ще обере, докато си напълни
чува
ла.
В света най-опасни хора са глупавите, те са джебчии. Кой може да те обере? Който няма нищо.
Ученият, талантливият човек е като онзи, който е натоварен с много голям чувал и когато срещне някого, казва: „Твоето не ми трябва, аз мога да ти дам и от моето.“ А глупавият носи празен чувал на гърба си и този ще обере, онзи ще обере, докато си напълни чувала.
към беседата >>
120.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Казвам: Ако Божията Любов хлопа на вратата ти, а ти се правиш, че не
чува
ш, невидимият свят ще те накаже справедливо; ако отговориш на нейното хлопане, ще влезеш във връзка с напредналите същества от висшите светове и ще кажеш: „Аз виждам сега това, което по-рано не виждах“.
Казвам: Ако Божията Любов хлопа на вратата ти, а ти се правиш, че не чуваш, невидимият свят ще те накаже справедливо; ако отговориш на нейното хлопане, ще влезеш във връзка с напредналите същества от висшите светове и ще кажеш: „Аз виждам сега това, което по-рано не виждах“.
Виждането ще ти причини радост на душата.
към беседата >>
121.
Тогаз те ще просветнат!
,
НБ
, София, 23.10.1921г.,
Вие сте го
чува
ли като едно ехо.
Радвам се, че сте видели, но това още не е същественото. Ти трябва да просветнеш в Царството на Баща си. Ти сам да видиш твоя Баща на Любовта. И когато видиш Баща си сам, това ще бъде един от най-славните моменти на твоя живот. Вие не сте видели вашия Баща.
Вие сте го чували като едно ехо.
Онзи Баща, който си го представяте, неговото лице виждали ли сте го вие? Когато чуете неговия глас, във вас ще се зароди желание, ще кажете: „И ние може да се жертваме тъй, както и той“. И тогава вие ще бъдете готови всичко да дадете и няма да съжалявате, но ще кажете: „Много малко сме дали, бихме желали още с милиони години да живеем, за да можем да дадем още“. Това е учението, което Христос е проповядвал и сега проповядва – „Тогаз праведните ще просветнат като слънце в Царството на Отца си. Който има очи да слуша, нека слуша“.
към беседата >>
122.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
И онзи музикант, който излезе да свири на сцената, ако прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, оттам в цигулката, и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте
чува
ли.
Не разбирате законите. Сега вие имате един мозък и не знаете как той работи. Вие говорите за мисъл, обаче тази мисъл, тази енергия, която дава мислите, вие я не знаете; какво е чувството вътре във вас, какво нещо е Любовта? Любовта може в нейните материални проявления математически да я изразим. Любовта дава най-съвършените вибрации, тонове в музиката.
И онзи музикант, който излезе да свири на сцената, ако прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, оттам в цигулката, и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте чували.
Душата на цигуларя трябва да излезе и тя сама да играе в ръката. Като пишеш, ти трябва да прокараш душата си в своето перо, а перото е умът. Следователно душата трябва да присъства в ума, да ръководи това движение. Когато говориш, твоята душа да бъде на езика ти, тя да контролира твоя език. Навсякъде може да прокараш своята душа.
към беседата >>
123.
Свидетелството на Духа
,
ИБ
,
БС
, София, 10.11.1921г.,
"Познанство", аз употребявам тази дума в следующия смисъл: когато излезеш през месец май в някой приятен майски ден в гората и когато те огрее слънцето и ти
чува
ш птичките как хубаво пеят - то е познанство.
И казва Христос в тази глава: "Всичко, каквото попросите от Мен, в Мое име, всичко ще ви се даде." Някой път някои не са спокойни. Защо? Щом има подписа на Христа, всичко става, но без Негов подпис нищо не става. И тъй, Духът е, Който внася всичките страдания. Страданията показват, че вие не сте се примирили напълно. Докато имате страдания - не сте познали вашия мъж, не вземайте познанството на мъж, тъй както вие познавате мъжа.
"Познанство", аз употребявам тази дума в следующия смисъл: когато излезеш през месец май в някой приятен майски ден в гората и когато те огрее слънцето и ти чуваш птичките как хубаво пеят - то е познанство.
И туй ти причинява една велика радост, ти се въодушевяваш. Туй е познанство, защото имай познанство, което ограничава. Щом ти познаеш твоя длъжник, ти го ограничаваш; щом намериш твоя вол и го познаеш, какво правиш? -Тургаш му юлара, вземаш остена и хайде. И сега, защо Христос е заминал горе на небето?
към беседата >>
124.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
На този Господ
чува
л ли си гласа?
На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“. – Глупави хора да ме извиняват не искам. Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш. Но говоря истината. Ние трябва да изпълним волята на Отца.
На този Господ чувал ли си гласа?
Разговарял ли си с него? А не да гледаш какво са говорили пророците. Ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил.
към беседата >>
125.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Но забелязал, че в туй момиченце всичките думи били отмерени, никога не е
чува
л да излезе от нея някоя несериозна дума.
Онорций се заема да запечати в нейното съзнание да употреби тази сила за добро.
Но забелязал, че в туй момиченце всичките думи били отмерени, никога не е чувал да излезе от нея някоя несериозна дума.
Всичкият говор, всичките думи били избрани, като най-хубави бисери, и никога от нейните уста не излизала дума нецензурна. И тя се отличавала с голяма чистота. С тази красота почнали да я обикалят римски патриции, синове на богаташи, за да може да я привлекат. Един ден, както онази първата Винцила, която избягала от Нерона, по същия начин минавал по пътя Нерон и я вижда и казва да иде в двореца му. Тя отива.
към беседата >>
Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един
чува
л с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл.
Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“.
Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл.
Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време? “ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“.
към беседата >>
126.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
Но след няколко време императорът попитал министъра: „Какво стана с нашия господин праведник, защо не му се
чува
гласът?
Друг един гръцки свещеник, на Задушница било, като му показали една резаница, изправил се пред купчината на масата и казал: „Виждате ли ме? “ – „Само главата ти се вижда, дядо попе.“ – „Идущата година никак да не ме виждате.“ Това е символ, туй ни най-малко не е осмиване. Ама този куп – като натрупам аз парите идущата година, ще се виждам ли? Няма ли да се намерим в положението на онзи германски проповедник, който е бил беден, но инак много красноречив, и германският император, като отишъл да го слуша, останал много доволен и казал на министъра: „Този проповедник е достоен, трябва да се осигури“. – „Добре.“ Издава един указ да му се увеличи заплатата.
Но след няколко време императорът попитал министъра: „Какво стана с нашия господин праведник, защо не му се чува гласът?
“ Министърът му отговорил: „Петелът, когато затлъстее, не пее“. И българинът така казва: „Петелът, когато затлъстее, не пее“. Ако нам ни турят едно непоносимо бреме върху ума и сърцето, как ще можем да мислим и чувстваме? Ако има сто неща, които те съблазняват, как ще мислиш? Не можеш да мислиш.
към беседата >>
127.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
Често
чува
м някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“.
И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях? “ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен.
Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“.
Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат. Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума. Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане.
към беседата >>
128.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
Това сте
чува
ли, нали?
(втори вариант)
Разбира се и важното на първо място, ако искате да се запознаете с окултната (школа) наука, трябва да научите себе си: „Познай себе си“.
Това сте чували, нали?
Тогава като казвам да познаем себе си, кое трябва да познава? Висшето низшето, или нисшето висшето? (Олга: – „Нисшето да познае висшето.“) Значи да познаете себе си, да познаете висшето – Божественото или с други думи казано: да познаем Бога. То значи: да познаем условията, при които можем да растем. Условията, които служат за развиване и растене, които дават направление на това растене и равновесието, което трябва да имаме.
към втори вариант >>
129.
Трите живота / Трите живота
,
ООК
, София, 24.2.1922г.,
Кой не е
чува
л нежния глас на майка си: „Стани, мама“.
(втори вариант)
Като изучаваме живота на хората, които живеят в материалния и в духовния живот, виждаме как те отлагат нещата. Като стане въпрос за по-висок живот, за ликвидиране с егоизма, те казват: „Когато Бог рече, когато Духът дойде“. Колко пъти майката е събуждала детето си от сън, и то продължава още да спи! Колко пъти майката нежно го е подканяла: „Стани, мама, слънцето вече изгря“.
Кой не е чувал нежния глас на майка си: „Стани, мама“.
На кого Господ не е казал: „Стани, излез вън, слънцето изгря“. Всеки е чувал тихия глас на Бога, да го подканя да стане, но, като дете, се е успивал и продължава още да спи. Много пъти Духът е идвал до нашата душа, похлопвал е и си е заминавал. Може пак да дойде, да похлопа и ако няма готови да Го приемат, ще си замине. Ще кажете, че това се отнася до старите, а не до младите – те имат достатъчно време.
към втори вариант >>
Всеки е
чува
л тихия глас на Бога, да го подканя да стане, но, като дете, се е успивал и продължава още да спи.
(втори вариант)
Като стане въпрос за по-висок живот, за ликвидиране с егоизма, те казват: „Когато Бог рече, когато Духът дойде“. Колко пъти майката е събуждала детето си от сън, и то продължава още да спи! Колко пъти майката нежно го е подканяла: „Стани, мама, слънцето вече изгря“. Кой не е чувал нежния глас на майка си: „Стани, мама“. На кого Господ не е казал: „Стани, излез вън, слънцето изгря“.
Всеки е чувал тихия глас на Бога, да го подканя да стане, но, като дете, се е успивал и продължава още да спи.
Много пъти Духът е идвал до нашата душа, похлопвал е и си е заминавал. Може пак да дойде, да похлопа и ако няма готови да Го приемат, ще си замине. Ще кажете, че това се отнася до старите, а не до младите – те имат достатъчно време. Ние пък казваме, че сегашната епоха изисква от всички хора – млади и стари, едно и също нещо: справяне с противоречията и разрешаване задачите на живота. Вижте какво правят животните.
към втори вариант >>
В който дом влезете, навсякъде
чува
те една и съща песен: „Добър е Господ, Той ще ни помогне“.
(втори вариант)
Като говоря за тониране, за нагласяване на хората, религиозните и духовни хора възразяват, че те не се нуждаят от тониране, или пък са тонирани вече, щом вярват в Бога и уповават на Него. Щом се намерят пред някаква мъчнотия, те казват: „Добър е Господ“.
В който дом влезете, навсякъде чувате една и съща песен: „Добър е Господ, Той ще ни помогне“.
– Добър е Господ, наистина. Той помага, но и вие трябва да си помогнете. Това е все едно, да чувате постоянно една и съща песен – „Цвете мило, цвете красно“. Това е една от песните на сърцето. Отивате в друг дом, там чувате втора песен – „Вятър бучи, балкан стене“.
към втори вариант >>
Това е все едно, да
чува
те постоянно една и съща песен – „Цвете мило, цвете красно“.
(втори вариант)
Като говоря за тониране, за нагласяване на хората, религиозните и духовни хора възразяват, че те не се нуждаят от тониране, или пък са тонирани вече, щом вярват в Бога и уповават на Него. Щом се намерят пред някаква мъчнотия, те казват: „Добър е Господ“. В който дом влезете, навсякъде чувате една и съща песен: „Добър е Господ, Той ще ни помогне“. – Добър е Господ, наистина. Той помага, но и вие трябва да си помогнете.
Това е все едно, да чувате постоянно една и съща песен – „Цвете мило, цвете красно“.
Това е една от песните на сърцето. Отивате в друг дом, там чувате втора песен – „Вятър бучи, балкан стене“. Това е песен на ума. Обаче сърцето и умът не свършват само с по една песен. Много песни имат те – всички трябва да се пеят.
към втори вариант >>
Отивате в друг дом, там
чува
те втора песен – „Вятър бучи, балкан стене“.
(втори вариант)
В който дом влезете, навсякъде чувате една и съща песен: „Добър е Господ, Той ще ни помогне“. – Добър е Господ, наистина. Той помага, но и вие трябва да си помогнете. Това е все едно, да чувате постоянно една и съща песен – „Цвете мило, цвете красно“. Това е една от песните на сърцето.
Отивате в друг дом, там чувате втора песен – „Вятър бучи, балкан стене“.
Това е песен на ума. Обаче сърцето и умът не свършват само с по една песен. Много песни имат те – всички трябва да се пеят. Пейте третата песен. Коя е тя?
към втори вариант >>
130.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
За тази цел взел едно малко заклано теле, сложил го в един
чува
л, отишъл в дома на първия си приятел и му казал:
(втори вариант)
Сега, като говорим за Истината, Невидимият свят ще ви постави на изпит, за да видите колко можете да говорите Истината; това ще бъде за вас голяма изненада, но нали искате да знаете що е Истината? Не е лесно да се говори Истината, още по-мъчно е да разбере човек кога трябва да говори Истината. Ще приведа един пример, за да видите какво значи да знае човек кога и как да говори Истината. Един млад момък имал трима добри, верни приятели, които му се клели във вярност, в приятелство. Един ден той намислил да ги подложи на изпит, да провери тяхното приятелство.
За тази цел взел едно малко заклано теле, сложил го в един чувал, отишъл в дома на първия си приятел и му казал:
към втори вариант >>
Аз нямах пари, не можах да му ги върна, затова го убих и го скрих в този
чува
л.
(втори вариант)
- Снощи дойде в къщата ми един човек, който имаше да взима пари от мен.
Аз нямах пари, не можах да му ги върна, затова го убих и го скрих в този чувал.
Какво ще ми кажеш сега, дай ми някакъв съвет!
към втори вариант >>
- Махни по-скоро този
чува
л!
(втори вариант)
- Махни по-скоро този чувал!
Изнеси го навън, за да не го намерят тук, че и аз да пострадам заедно с теб!
към втори вариант >>
По същия начин и учителят може да влезе в клас при учениците си със заклано теле в
чува
ла и да ги изпита доколко могат да говорят Истината.
(втори вариант)
По същия начин и учителят може да влезе в клас при учениците си със заклано теле в чувала и да ги изпита доколко могат да говорят Истината.
На едного от тях той ще каже: „Слушай, аз убих един човек и го сложих в чувала. Ти ще ми кажеш къде да го скрия, но никому няма да разправяш за това"; на друг от учениците си той ще каже, че е убил един човек, и ще го накара да разкаже това на всички, които срещне на пътя си. След това и двамата ученици ще бъдат викани в съда - всеки да каже какво знае за престъплението на своя учител; единият ще каже, че нищо не знае, а другият ще каже, че знае, че учителят му е извършил престъпление. В края на краищата и двамата ученици ще се намерят в противоречие.
към втори вариант >>
На едного от тях той ще каже: „Слушай, аз убих един човек и го сложих в
чува
ла.
(втори вариант)
По същия начин и учителят може да влезе в клас при учениците си със заклано теле в чувала и да ги изпита доколко могат да говорят Истината.
На едного от тях той ще каже: „Слушай, аз убих един човек и го сложих в чувала.
Ти ще ми кажеш къде да го скрия, но никому няма да разправяш за това"; на друг от учениците си той ще каже, че е убил един човек, и ще го накара да разкаже това на всички, които срещне на пътя си. След това и двамата ученици ще бъдат викани в съда - всеки да каже какво знае за престъплението на своя учител; единият ще каже, че нищо не знае, а другият ще каже, че знае, че учителят му е извършил престъпление. В края на краищата и двамата ученици ще се намерят в противоречие.
към втори вариант >>
Та бъдете готови, да не дойде и при вас някой път Учителят ви с такъв
чува
л и да ви застави да скриете убития човек.
(втори вариант)
Та бъдете готови, да не дойде и при вас някой път Учителят ви с такъв чувал и да ви застави да скриете убития човек.
Мислете как трябва да постъпите, защото може да лежите най-малко десет години в затвор. Не е лесно човек да говори Истината. А можете да преживеете всичко това насън, за да видите как се укрива престъпление и как се лежи след това в затвор; като се събудите, ще кажете: „Добре, че е било сън, а не действителност". Много от случаите и явленията в Живота са от такъв характер, сякаш стават насън. Който се е пробудил от съня и съзнава нещата, той е на прав път; който не се е пробудил още, той живее несъзнателно и изпитва страх и ужас, казва: „Какво ли ще стане с мен?
към втори вариант >>
Взема той и заколва едно теле, туря го в един
чува
л и отива при къщата на първия и му казва тъй: „Дойде в къщата ми един, имал да взема пари, убих го и го турих в
чува
ла, какъв ум ще ми дадеш?
Един млад момък имал трима души приятели обични и всички му се верили и клели в своята обич и вярност, че те го обичат. Той искал да изпита тяхната обич, доколко го любят.
Взема той и заколва едно теле, туря го в един чувал и отива при къщата на първия и му казва тъй: „Дойде в къщата ми един, имал да взема пари, убих го и го турих в чувала, какъв ум ще ми дадеш?
“ – „Махни го бързо, да се не намери в къщата ми“. Той отива при втория приятел и му казва: „Слушай, аз сторих това и това; какво ще ми кажеш? “ – Разправяй се с убития човек, аз не се меся при теб. Отива най-сетне при третия и му казва същото. – Ела в моята градина, там има място; ще го закопаем и никой няма да знае.
към беседата >>
Сега да бъдете готови, защото с
чува
ла ще дойда някой път.
Сега да бъдете готови, защото с чувала ще дойда някой път.
Да не мислите, че няма да дойда с някой човек и тогава може за 10 години да ви турнат в дрангулника. Туй е сериозна работа! Представете си, че ви турнат в хипнотически сън и да преживеете туй, което ви казвам, да видите как става туй престъпление, как ви турят в дрангулника – всичко това го преживеете. И като се събудите, казвате: „Слава Богу, че това е било лъжа! “ И всичките неща на земята такъв характер имат.
към беседата >>
131.
Ученикът не е по-горен от учителя си
,
НБ
, София, 7.5.1922г.,
С една шепа не може да се храните, трябва
чува
л.
Учителят е написана книга, на която хората се учат, а от ненаписаната книга никой не може да се учи, но всеки може да слага своите забележки. Питам сега: ако онова, което сте научили от вашия учител, няма къде да го сложите на тази книга, какво ще ви ползва вашето знание? Един прост пример: ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две крини, но вие нямате торба и той няма торба, как може да го използвате?
С една шепа не може да се храните, трябва чувал.
Този чувал е ученикът. Житото, като се изсипе вътре, ще бъде учителят. А двамата – учителят и ученикът, като идат на нивата и изтърсят житото в нея, ще дойде растежа. Сега ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, но казвам: под думата „учител“ Христос разбира един завършен процес, а под думата „ученик“ – един процес, който сега се започва. Следователно, когато вие слушате какво да е друго учение, трябва да имате желание да възприемете всичко онова, което е принципиално, което е вярно, и да го приложите.
към беседата >>
Този
чува
л е ученикът.
Учителят е написана книга, на която хората се учат, а от ненаписаната книга никой не може да се учи, но всеки може да слага своите забележки. Питам сега: ако онова, което сте научили от вашия учител, няма къде да го сложите на тази книга, какво ще ви ползва вашето знание? Един прост пример: ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две крини, но вие нямате торба и той няма торба, как може да го използвате? С една шепа не може да се храните, трябва чувал.
Този чувал е ученикът.
Житото, като се изсипе вътре, ще бъде учителят. А двамата – учителят и ученикът, като идат на нивата и изтърсят житото в нея, ще дойде растежа. Сега ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, но казвам: под думата „учител“ Христос разбира един завършен процес, а под думата „ученик“ – един процес, който сега се започва. Следователно, когато вие слушате какво да е друго учение, трябва да имате желание да възприемете всичко онова, което е принципиално, което е вярно, и да го приложите. Вие се нуждаете да подобрите живота си и всички неща в живата природа са създадени за живите души, които са въплътени тук, на земята.
към беседата >>
132.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
Молиш се, Молиш се, и Господ не те
чува
.
Сега аз ви говоря като на ученици на окултната школа, а на външни не говоря. На външните ще говоря за благодат, за милосърдие, за Любовта, че трябва да се любят тъй. А на вас говоря: Ако вашата Любов не може в самите вас да заличи вашите прегрешения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мъчи някое прегрешение от миналото, от сегашното?
Молиш се, Молиш се, и Господ не те чува.
Защо не те чува? Защото ти искаш да Го лъжеш. – „Къти-къти“, „къти-къти“, като онази селянка, която хвърля зрънца на кокошките. „Къти-къти“, хване една, „ох, моето пиленце“, „къти-къти“, тури я в тенджерата, „къти-къти“, докато я изяде. Е, как мислите вие?
към беседата >>
Защо не те
чува
?
Сега аз ви говоря като на ученици на окултната школа, а на външни не говоря. На външните ще говоря за благодат, за милосърдие, за Любовта, че трябва да се любят тъй. А на вас говоря: Ако вашата Любов не може в самите вас да заличи вашите прегрешения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мъчи някое прегрешение от миналото, от сегашното? Молиш се, Молиш се, и Господ не те чува.
Защо не те чува?
Защото ти искаш да Го лъжеш. – „Къти-къти“, „къти-къти“, като онази селянка, която хвърля зрънца на кокошките. „Къти-къти“, хване една, „ох, моето пиленце“, „къти-къти“, тури я в тенджерата, „къти-къти“, докато я изяде. Е, как мислите вие? Мислите ли, че аз мога да вляза във вашата тенджера?
към беседата >>
Той се моли на Бога да го избави от тези спомени, но никой не го
чува
. Защо?
(втори вариант)
Това се отнася до учениците, а не до външните хора. Ученикът трябва да има такава Любов, с която да заличи първо своите прегрешения. Страшно е положението на човека, който се мъчи от спомена за някое свое прегрешение от миналото или от сегашния си живот.
Той се моли на Бога да го избави от тези спомени, но никой не го чува. Защо?
– Защото той иска само да се освободи от мъчнотията си, без да плати нещо. Плащането подразбира изправяне. Ще се изправиш, няма да грешиш, както по-рано, и с това ще платиш. Не си ли готов да платиш, ти лъжеш себе си, но лъжеш и другите. Това не се позволява.
към втори вариант >>
Докато сложи ножа на врата ѝ, все още се
чува
„къти-къти“, но щом влезе кокошката в тенджерата, никакво „къти“ не се
чува
.
(втори вариант)
Не си ли готов да платиш, ти лъжеш себе си, но лъжеш и другите. Това не се позволява. В никаква форма лъжата не се прощава. Ще излезе домакинята на двора с царевица в ръка и ще започне да вика: „Къти-къти-къти“. Ще се съберат кокошките около нея и тя ще започне да пипа ту една, ту друга, докато хване най-тлъстата и каже: „Моето пиленце, къти-къти-къти“.
Докато сложи ножа на врата ѝ, все още се чува „къти-къти“, но щом влезе кокошката в тенджерата, никакво „къти“ не се чува.
Мислите ли, че можете да вкарате някой човек в тенджерата си? Можете, но само онзи, който не мисли. Хората са обиколени само с „къти-къти-къти“, но за да не попаднат в своята тенджера или в тенджерата на своя ближен, те трябва да бъдат любещи, искрени спрямо себе си и спрямо окръжаващите. Всеки трябва да каже искрено в себе си: „Моята любов е в състояние да заличи всичките ми прегрешения“. – „При какви условия става това?
към втори вариант >>
Той може да им говори, но те не
чува
т.
(втори вариант)
Мнозина мислят, че като слушат Учителя си, разбират какво им говори Той. Ако имат Любов в себе си, те разбират и виждат Учитетял си. Ако нямат Любов, нито виждат, нито разбират.
Той може да им говори, но те не чуват.
Те му говорят, но думите им не достигат до него. Ученикът разбира Учителя си само тогава, когато е във връзка с него, когато се стреми към великата, необятна Любов. Когато ученикът намери Учителя си, и двамата стават слепи, както за своите погрешки, така и за погрешките на окръжаващите. Докато е на земята, човек неизбежно се цапа, но същевременно той може да се чисти. Учителят се цапа от всички онези, с които има контакт.
към втори вариант >>
133.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Тази дума вие никога не сте я
чува
ли.
Имате ли тия усети, тогава аз ще ви я кажа. Имате ли ги? То са условия. Сега аз ще ви я кажа. И тази дума знаете ли какво ще произведе?
Тази дума вие никога не сте я чували.
Една нова дума ще чуете, която ще произведе цял преврат във вашата душа. Жив е Господ, Който е днес в света! Знаете ли вие това? Не да се афектирате, аз не искам да се афектирате, а да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля в една интензивна мисъл. Един велик опит на проверка е това, един опит, който ще произведе цял преврат в обществения строй.
към беседата >>
134.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
И сега Господ говори, но не го
чува
ме, и сега ангелите ни пеят, но не разбираме тяхната песен. Защо?
Нима нашето лице, нашите очи, уши, ръце трябва да останат такива, каквито са? – Не, трябва да се изменят. И Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И чудното е, че мнозина, които вървят в този път, новия път, искат да влязат много лесно в Царството Божие. И вие лесно можете да влезете и сега можете, но ние не разбираме туй Царство Божие.
И сега Господ говори, но не го чуваме, и сега ангелите ни пеят, но не разбираме тяхната песен. Защо?
– Защото ние имаме такова възпитание, че очакваме баща ни или някой богат дядо да умре и да ни остави наследство един, два милиона наследство и после да почнем да разполагаме без никакъв труд. Съвременните хора искат да живеят много икономически по отношение на Бога, без труд. Ако питаш кого и да е сега, всеки ще каже: „Да ми е оставил баща ми, парички да имаме, парички, парички, парички, пък да имаме знания и сила, да се наживеем“. Но как да се наживеем? Аз няма да ви описвам, аз съм сит от това живеене, което хората имат, много хубаво е за тях, но туй живеене, отсега нататък, няма да ви придаде нито една стомилионна част на вашия растеж.
към беседата >>
135.
Актьори и работници (Да слезе Христос, да ви обясни)
,
ИБ
,
БС
, В.Търново, 2.6.1922г.,
"Я застани да кажеш сега." И Йов казал: "
Чува
л бях за Теб от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря." Някой от вас се намира като Йов и пита: "Господи, докога тия страдания, тия дългове?
", вярващият ще му каже: "Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея." Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави тъй или инак. Той ще каже: "Когато минеш през тия седем огньове, за да те очистя, ще разбереш! " Абсолютно никакво друго обяснение няма да ти даде. И Йов Го е питал, но Господ е мълчал. Но след като мина седем пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза.
"Я застани да кажеш сега." И Йов казал: "Чувал бях за Теб от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря." Някой от вас се намира като Йов и пита: "Господи, докога тия страдания, тия дългове?
" Господ си мълчи. И не мислете, че можете да се избавите, ако имате някой приятел или неприятел - лъжете се. И избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос, да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени, не стане ли тоя факт, неприятелят ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости.
към беседата >>
136.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
Чува
те ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят.
(втори вариант)
За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето.
Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят.
Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.
към втори вариант >>
Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото
чува
л големи похвали.
(втори вариант)
Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените. Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях. Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата.
Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали.
За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите.
към втори вариант >>
Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го
чува
, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него.
(втори вариант)
Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни.
Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него.
Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е.
към втори вариант >>
137.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е
чува
ла такава дума, казва: „Като тази дума няма“.
В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас. Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически.
Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е чувала такава дума, казва: „Като тази дума няма“.
Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме? “ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем? “ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си.
към беседата >>
С куче в
чува
л не влизай.
Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения.
С куче в чувал не влизай.
Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.
към беседата >>
138.
Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика
,
МОК
, София, 14.6.1922г.,
Прилагайте тази формула всеки ден, докато свършите задачата си, тя ще ви бъде като пропуск; щом станете сутринта и пристъпите към задачата, изговорете тази формула в ума си тихо, никой да не ви
чува
.
(втори вариант)
Колцина от вас мислят да направят задачата, която дадох миналия път? Ще ви дам една формула, която трябва да употребите при изпълнението на тази задача. Думите, които ще изговорите, ще заместват парите, с които досега сте си служили; ще кажете: „Започвам да работя с Божествените добродетели, които живеят в мен".
Прилагайте тази формула всеки ден, докато свършите задачата си, тя ще ви бъде като пропуск; щом станете сутринта и пристъпите към задачата, изговорете тази формула в ума си тихо, никой да не ви чува.
Като се отказвате временно от парите, вие напускате оръжието, с което досега сте работили, и за сметка на това оръжие трябва да поставите ново; новото ще бъде дадената формула. Значи като се отказвате от парите, започвате да работите с
към втори вариант >>
139.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Е, разбира се, ако аз бих ви дал едно угощение от такива баници, след като свърша своята беседа, всички ще бъдете весели, устите ви ще почнат да мляскат с вашата арфа, със струните ѝ, и от всичко туй ще се
чува
една музика в яденето, че даже онзи, комуто не се яде или стомахът му е развален, като гледа, поправя му се стомаха – при хора, които ядат.
Тогава защо да не изучим сегашния наш живот какъв трябва да бъде? Вие били ли сте на гости у някои българи, когато правят баница, тъй хубава баница със сирене, та после полята с преварено мляко, та турена малко в пещта и зачервена с прясно, хубаво масълце? От тази баница след като си похапнеш едно късче, второ, трето, четвърто, хапнеш си и стане ти тежко на корема, казваш: „Преядох“. Питам, защо си преял? Преял си от обич към хазяина на къщата, за неговия хатър си преял.
Е, разбира се, ако аз бих ви дал едно угощение от такива баници, след като свърша своята беседа, всички ще бъдете весели, устите ви ще почнат да мляскат с вашата арфа, със струните ѝ, и от всичко туй ще се чува една музика в яденето, че даже онзи, комуто не се яде или стомахът му е развален, като гледа, поправя му се стомаха – при хора, които ядат.
Сегашните лекари, за пример, казват: „Туй да не яде, онова да не яде“. Казвам: Всеки, който има развален стомах, прати го при 10 души със здрави стомаси, и той като слуша тази музика, ще оздравее. Турете болния да яде при здравия. Такъв е законът.
към беседата >>
Сега да дойдем и до най-видните културни хора, до политиците, и те говорят за „любимия“ народ, за „брашнения
чува
л“.
Защото обичат еднообразието: турчинът 3 пъти ще се вземе да си измие ръцете хубаво. То е отлично. Мохамед е учил така, той обичаше чистотата: 5 пъти на ден турчинът трябва да се мие. Е, туй е еднообразие, измиеш се веднъж, дваж и четеш същите молитви. И турчинът, като му стане това един навик, хипнотизира се и казва: „Моята къща е 7 ката нагоре и 7 ката надолу, да става каквото ще“.
Сега да дойдем и до най-видните културни хора, до политиците, и те говорят за „любимия“ народ, за „брашнения чувал“.
Оплакват народа си, защото бил обеднял. Но аз казвам: Ако тия български министри биха отишли да орат земята – всеки един български министър да оре на нивата, по 2 часа на ден, или да копае на лозето по 2 часа и тогава да иде в министерството да разглежда делата, не щеше ли да бъде по-добре? И един владика, преди да разгледа едно дело за развод, най-първо да иде да покопае. Всички трябва да копаят, и аз ще копая. Туй трябва да ни бъде едно правило.
към беседата >>
140.
Влиянието на музиката / Влияние на музиката
,
ООК
, София, 22.6.1922г.,
Само една певица съм
чува
л да пее хубаво, тъй, да владее гласа си – една туркиня,
чува
л съм я преди 20 години.
И първото нещо на черната ложа е, че тя всякога казва: „Ти си остарял, на тебе не ти трябва пеене. Господ и без твоето пеене може, ти днес си неразположен, не пей! “ И почнеш да загрубяваш, да загрубяваш, докато загубиш туй чувство, и кръвта слиза в долния център на мозъка, и всичко благородно изсъхва в тебе. После, у някои хора този срам, те обичат музиката, но не пеят, понеже другите ще им се смеят. Няма какво да се срамувате, защото няма певици.
Само една певица съм чувал да пее хубаво, тъй, да владее гласа си – една туркиня, чувал съм я преди 20 години.
Две или три певици съм слушал, които пеят хубаво, да взима душата участие, а не само да трепери гласа, да правиш усилие. Музиката е едно естествено изкуство. Като седнеш и почнеш да мислиш как ще пееш… не, трябва да пееш без да мислиш; почнеш ли да мислиш как ще пееш, няма да пееш. Когато някой човек почне да мисли как да плаща дълговете, той пари няма в касата си, а когато касата е пълна, не мисли, а плаща и който дойде „колко имам да ти плащам? “ – „Ето“. Защо?
към беседата >>
141.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 25.6.1922г.,
Не, а на онези, които
чува
т.
Ако ние я внесем, тя ще оправи живота ни. И сега, ако Христос е малко закъснял да дойде на земята, то е, защото Правдата още не е турила своите основи. И Христос иде на земята само за интелигентните хора, за хората на Правдата. На тях той ще се изяви, на тях ще говори, тях ще учи. Когато дойде в някой град един музикант, на кого иде да свири, на глухите ли?
Не, а на онези, които чуват.
Когато някой художник рисува, за слепите ли рисува? Не, а за хора, които имат очи, и чрез тия очи прозира тяхната интелигентност. И когато музикантът свири, той свири за хора, които имат уши и които имат интелигентни уши да слушат, т.е. да разбират. А хората казват: „Христос ще дойде за всички“.
към беседата >>
142.
Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони
,
ООК
, София, 7.7.1922г.,
Той е затворен между четири стени, нищо не вижда и не
чува
.
(втори вариант)
Третият основен закон е Любовта, която ражда живота. Едно от качествата на живота е радостта. Който живее, трябва да се радва. Може да се радва само онзи, който учи; само свободният учи. Лишеният от свобода не може да учи.
Той е затворен между четири стени, нищо не вижда и не чува.
Той е оставен сам на себе си. Щом се освободи, тогава започва да учи. Като го видят с книга в ръка, астралните същества започват да му нашепват: „Остави книгата, не ти трябва знание. Сега си поживей, на стари години ще учиш, има време за учене“. Значи да ядеш и да пиеш, да се обличаш, да се жениш и развеждаш е в реда на нещата, а за учене не е време още.
към втори вариант >>
143.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
Ще идете на разстояние 10 километра от тук, ще намерите един
чува
л от 10 кгр.
Сега, като тръгнете най-първо да действувате, после ще мислите. Не се плашете! Аз ви казвам: На един час разстояние от тука, на около 10 километра има едно място, ще идете на еди-коя си страна, там ще се спрете и няма да се мърдате. И няма да ме питате защо? Идете там и ще научите защо.
Ще идете на разстояние 10 километра от тук, ще намерите един чувал от 10 кгр.
тяжест и няма да го отвързвате, ще го вземете и ще го донесете при мене. После ще кажа: Ще вземеш този чувал, ще впрегнеш волове, ще го отвориш, в него има една крина жито, ще го посееш. Защо няма да питаш? Идущата година ще разбереш, права ли е задачата. Значи да ви обясня идеята.
към беседата >>
После ще кажа: Ще вземеш този
чува
л, ще впрегнеш волове, ще го отвориш, в него има една крина жито, ще го посееш.
Аз ви казвам: На един час разстояние от тука, на около 10 километра има едно място, ще идете на еди-коя си страна, там ще се спрете и няма да се мърдате. И няма да ме питате защо? Идете там и ще научите защо. Ще идете на разстояние 10 километра от тук, ще намерите един чувал от 10 кгр. тяжест и няма да го отвързвате, ще го вземете и ще го донесете при мене.
После ще кажа: Ще вземеш този чувал, ще впрегнеш волове, ще го отвориш, в него има една крина жито, ще го посееш.
Защо няма да питаш? Идущата година ще разбереш, права ли е задачата. Значи да ви обясня идеята. Ще идеш на разстояние 10 километра от тук, там има в един чувал 10 килограма жито. Ти няма да го отвързваш, защото ще се губи време; любопитство няма да проявяваш, и аз няма да ти разправям нищо, време да се не губи.
към беседата >>
Ще идеш на разстояние 10 километра от тук, там има в един
чува
л 10 килограма жито.
тяжест и няма да го отвързвате, ще го вземете и ще го донесете при мене. После ще кажа: Ще вземеш този чувал, ще впрегнеш волове, ще го отвориш, в него има една крина жито, ще го посееш. Защо няма да питаш? Идущата година ще разбереш, права ли е задачата. Значи да ви обясня идеята.
Ще идеш на разстояние 10 километра от тук, там има в един чувал 10 килограма жито.
Ти няма да го отвързваш, защото ще се губи време; любопитство няма да проявяваш, и аз няма да ти разправям нищо, време да се не губи. Ще впрегнеш воловете. Идущата година, като израсне житото ще го ожениш, и тогава ще разсъждаваш. Такъв трябва да бъде окултният ученик! А сега, ще питате: Аз трябва да зная какво има в този чувал.
към беседата >>
А сега, ще питате: Аз трябва да зная какво има в този
чува
л.
Ще идеш на разстояние 10 километра от тук, там има в един чувал 10 килограма жито. Ти няма да го отвързваш, защото ще се губи време; любопитство няма да проявяваш, и аз няма да ти разправям нищо, време да се не губи. Ще впрегнеш воловете. Идущата година, като израсне житото ще го ожениш, и тогава ще разсъждаваш. Такъв трябва да бъде окултният ученик!
А сега, ще питате: Аз трябва да зная какво има в този чувал.
Може да знаеш. Ще идете на едно място на 10 клм. от тук Там има един чувал. Ще го донесете, ще впрегнете воловете, ще идете на нивата, и т.н. може да ви кажа всичко това, но знаете ли какви ще бъдат резултатите?
към беседата >>
от тук Там има един
чува
л.
Идущата година, като израсне житото ще го ожениш, и тогава ще разсъждаваш. Такъв трябва да бъде окултният ученик! А сега, ще питате: Аз трябва да зная какво има в този чувал. Може да знаеш. Ще идете на едно място на 10 клм.
от тук Там има един чувал.
Ще го донесете, ще впрегнете воловете, ще идете на нивата, и т.н. може да ви кажа всичко това, но знаете ли какви ще бъдат резултатите? Вие няма да идете на време, Ще има едно закъсняване. Ние сме закъснели вече, изгубили сме най-добрите условия. Защото туй време, докато ви обясня всичко това, ми е отнело един час.
към беседата >>
Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен
чува
л.
(втори вариант)
Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал.
Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите.
към втори вариант >>
Ще вземете
чува
ла, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива.
(втори вариант)
Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал.
Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива.
Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
към втори вариант >>
Като стигнете на определено място, ще развържете
чува
ла и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана.
(втори вариант)
Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал. Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива.
Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана.
Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н. Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото.
към втори вариант >>
Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете
чува
ла, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
(втори вариант)
Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите.
Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. Като сте дошли на планината, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си.
към втори вариант >>
144.
Развитие на съзнанието / Развитие на съзнанието
,
ООК
, Чамкория, 27.7.1922г.,
Долу или горе, на високо или низко, като цяла или половина нота, като осмина или шестнадесетина, като тридесет и втора или шестдесет и четвърта нота, като у барабана или в друг инструмент, вие трябва да се сливате в едно, да се не
чува
т ударите ви – безразлично е това.
Запример, аз, като ваш учител и вие като мои ученици, няма да бъдете утре при мене тъй, както сте днес. Вие мислите, че ще бъде същото. Но, отношенията ще бъдат съвсем други. Има друга една вътрешна сила, която урежда живота, не зависи от вашето желание, не зависи от нотата, де да се постави тя, а зависи от самия музикант. И вие нямате право да казвате, защо съм турен долу или горе – навсякъде трябва да изпълните ролята си.
Долу или горе, на високо или низко, като цяла или половина нота, като осмина или шестнадесетина, като тридесет и втора или шестдесет и четвърта нота, като у барабана или в друг инструмент, вие трябва да се сливате в едно, да се не чуват ударите ви – безразлично е това.
Защото, в туй съзнание, за което ви говоря, има друго съзнание, Божественото, на което вашето съзнание трябва да стане отглас. Не сте вие целта в света; светът не е създаден зарад вас. Този свят е създаден за едно развлечение на Бога, а игралките на туй развлечение са хората. Следователно, вие сте играчки в туй развлечение на Бога.
към беседата >>
Вие трябва да се слеете в общата хармония, да не се
чува
те отделно.
(втори вариант)
Няма два еднакви момента в живота на човека. Една вътрешна, разумна сила урежда отношенията и местата на живите същества. Къде ще се постави една нота, това зависи от самия музикант, а не от вас. Като знаете това, вие нямате право да роптаете защо сте сложени на едно или на друго място. Дали сте горе, или долу, като цяла или половина нота, като осмина или четвъртина, това не е важно; дали участвате в нотите на цигуларя, или барабанчика, и това не е важно.
Вие трябва да се слеете в общата хармония, да не се чувате отделно.
В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие – нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите – отглас и допълнение на Цялото.
към втори вариант >>
Не
чува
т ли гласа ѝ, те се отдалечават от нея и губят благоприятните условия за живот.
(втори вариант)
Там е написано всичко, което човек трябва да прави. Достатъчно е да отвори книгата и да започне да чете. Започнеш ли да философстваш, а не четеш, не можеш да приложиш Любовта. Слушайте Божия глас, Който ви говори. Той е гласът на майката, която събира малките около себе си.
Не чуват ли гласа ѝ, те се отдалечават от нея и губят благоприятните условия за живот.
Големи са страданията на детето, което изгубило майка си. Големи са страданията на човешката душа, която се отдалечава от Бога. Блажен е онзи, който чува Божия глас в себе си, разбира Неговите закони и им се подчинява.
към втори вариант >>
Блажен е онзи, който
чува
Божия глас в себе си, разбира Неговите закони и им се подчинява.
(втори вариант)
Слушайте Божия глас, Който ви говори. Той е гласът на майката, която събира малките около себе си. Не чуват ли гласа ѝ, те се отдалечават от нея и губят благоприятните условия за живот. Големи са страданията на детето, което изгубило майка си. Големи са страданията на човешката душа, която се отдалечава от Бога.
Блажен е онзи, който чува Божия глас в себе си, разбира Неговите закони и им се подчинява.
към втори вариант >>
145.
Деятелност на сърцето
,
МОК
, София, 2.8.1922г.,
Когато се преподават много предмети, вниманието на ученика може да се отвлече, вследствие на което много неща няма да чуе, да разбере или да възприеме; външно ще
чува
, но вътрешно няма да възприема - при това положение колкото и да се говори на човека, той няма да разбира.
(втори вариант)
За вас, като окултни ученици, на които се дават много знания, има опасност от пресищане, от разсейване.
Когато се преподават много предмети, вниманието на ученика може да се отвлече, вследствие на което много неща няма да чуе, да разбере или да възприеме; външно ще чува, но вътрешно няма да възприема - при това положение колкото и да се говори на човека, той няма да разбира.
Той ще прилича на млад момък, който е определил среща на своята възлюбена и мисли само за предстоящата среща: каквото и да му се говори, той все за срещата ще мисли. В същото положение се намира и гладният: вие му говорите това-онова, той все за ядене мисли. Значи когато съзнанието на човека е заето с някаква мисъл, той няма да разбере много неща и ще ги пропусне.
към втори вариант >>
146.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
И наистина, като навлезете в тази долина на рилската пустиня, там е пусто, нигде птичка не пее, а само
чува
те шумоленето на листата и клончетата на дърветата.
Сега, ту ще бъде първият опит за всички, все млади сте де, за всичките ученици. Това е един много тежък изпит. Да минете през тази рилска пустиня, вас ще ви настръхнат косите, а някой от вас може да боледуват и по цели седмици. Един приятел, като ходихме сега на Мусала, сам се върна назад, мина през рилската пустиня, и ето каква беше неговата опитност. Той остана сам с жена си, а доста напред вървят други двама и ми се изповяда: Когато вие заминахте, от всеки храст аз виждах, че изпъкват живи хора, настръхваха ми косите.
И наистина, като навлезете в тази долина на рилската пустиня, там е пусто, нигде птичка не пее, а само чувате шумоленето на листата и клончетата на дърветата.
И да минете вечерно време в тъмнината! А пък да се качите по южния склон! Най-първо този път трябваше да го минете денем, за да не си правите илюзии, че е лесно. После – по месечина, и най-после – в тъмна бурна нощ. Само три опита, иначе вие сте изгубени.
към беседата >>
Чува
те го да казва: „Като съм се родил, като са ме кръстили, трябва по-скоро да ме венчаят, че да вървя по реда си.
(втори вариант)
Той казва: „Не искам да ми правят никакъв юбилей, никакъв паметник. Докато съм жив, нищо не искам; като умра, да правят, каквото искат“. Ще знаете, че който в началото съкращава времето, а накрая го продължава, върви по Божия път. Който в началото продължава времето, а накрая го съкращава, върви по пътя на света. Той бърза в малко време да преживее всичко.
Чувате го да казва: „Като съм се родил, като са ме кръстили, трябва по-скоро да ме венчаят, че да вървя по реда си.
Мина ли през тези положения, нищо друго не ми остава, освен да умра, да ме погребат, да зная, че всичко е свършено с мене“. Питам: Къде е писано, че човек трябва непременно да мине през кръщение, венчаване и смърт? В Битието е казано, че Бог създаде човека по образ и подобие Свое. Казано е още за първите човеци: „Плодете се, владейте земята и живейте по Божия закон“. Като не спазиха този закон, хората заживяха по свои закони и започнаха да се кръщават и венчават сами.
към втори вариант >>
Върви той сам,
чува
стъпките си и, от време на време, шумоленето на листата и на вятъра.
(втори вариант)
Първо ще направите опита през деня; после – при лунна светлина и трети път – в тъмна нощ, когато върхът е покрит със сняг. Мъчна е задачата, но ще се изпитате. Ако нямате вътрешно разположение, ще направите само първия опит – ще отидете на Мусала през деня. И този опит не е лесен. Да мине човек сам през Рилската пустиня, където птичка даже не прехвърква!
Върви той сам, чува стъпките си и, от време на време, шумоленето на листата и на вятъра.
Косата може да настръхне на човека от страх, особено вечер. Който направи този опит, ще придобие нещо хубаво в характера си. Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Тунджанската долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието. Човек расте, когато се намира между две противоположни състояния. Така той познава себе си, познава Великото в света.
към втори вариант >>
147.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
После скришом му изпратя няколко
чува
ла брашно.
Има в света такива индивиди! Аз зная, има такъв случай: дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страдащ, бъдеще нямал – иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна, опитвам го. Не е хубаво да даваш всякога. Той не знае, аз ще си помисля и ще отида да разплатя всичките негови дългове и ще взема полиците.
После скришом му изпратя няколко чувала брашно.
Подобри ли се положението му? Такъв човек носи скърбите на други хора, изпразва своята каса. Ще кажете: „Ама като правим така, какво ще стане с нас? “ Като правим така, ще възкръснем, а понеже сега не правим така – умираме. Така, има души, има духове от Невидимия свят, които тайно, горе от Небето, напущат своето положение и помагат.
към беседата >>
148.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“
Чува
м по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!
Казвате си: „Тази работа може да не е тъй, както се говори.“ – Не, тъй е, тъй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат за мене: „Вчера там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го.“ Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бях нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената.
Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!
“ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, сто души го вардят! “ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме.“ Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон – заради Бога.
към беседата >>
149.
Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
В ходенето ще бъдете спретнати, няма да ходите тъй, като някоя гемия, няма и като някоя селска кола, тъй: трак-трак, че като скача, от 2 километра се
чува
как скача, та онзи, който слиза от нея, казва: „На такава кола не се возя повече.“ Колата трябва да има пружини или най-малко пътят трябва да е гладък.
Всички ще се стараете да възприемете тази вътрешна красота.
В ходенето ще бъдете спретнати, няма да ходите тъй, като някоя гемия, няма и като някоя селска кола, тъй: трак-трак, че като скача, от 2 километра се чува как скача, та онзи, който слиза от нея, казва: „На такава кола не се возя повече.“ Колата трябва да има пружини или най-малко пътят трябва да е гладък.
Това друсане се дължи на този негладък път: има камъчета, трапчинки. Щом сме навъсени, това показва, че пътят ни не е гладък и колата ни е без пружини, вследствие но това има дисхармония. Как ще го поправим? Ще отмахнем всички камъни, пътят трябва да бъде гладък като стъкло и колата да има пружини – движението ще става правилно. Сега например личните чувства са една голяма пружина за човека.
към беседата >>
150.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Аз казвам: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в Школата, докато не издържите изпита си.“ Тази любов,
чува
м аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влезнат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания.
Отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит – и ако издържите изпита, ще минете в класа.“ Те още държат изпита и едва наполовината са го издържали. И аз ги следя: те мислят, че са го издържали. Аз следя – окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй.
Аз казвам: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в Школата, докато не издържите изпита си.“ Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влезнат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания.
Започват един наляво, друг надясно, и после пак се примиряват, пак влезнат, пак се примиряват. Най-после почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? – Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света.
към беседата >>
Чува
ли ли сте Го?
Та вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя Лицето Ти, ще бъда задоволен.“ Били ли сте вие в аудиторията на Христа?
Чували ли сте Го?
Вие още не сте слушали първата лекция. Сега аз като говоря, казвате: „Я говори Христос, я не.“ Тъй седи сега въпросът: „Я е Той, я не е.“ Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма.“ Но като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре – в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете каква е тя. Аз ви казвам: вие никога не сте били в такава аудитория. Сега, ако можеха вашите очи да се отворят и да минете в астралния свят, вие щяхте да видите такава славна аудитория, че ще се чудите, че сте били тъй слепи в душите си.
към беседата >>
151.
Изтълкувай ни тази притча
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
Започваш да
чува
ш дрънкането на парите, а тази музика е еднообразна.
Няма животно, което да не изразява някакъв глас. Жабите, които са толкова студенокръвни, когато дойде пролет, започват да крякат, не млъкват. Това е тяхната песен, и щом премине любовта, те пак замлъкват. Жабата е емблема на крайния материализъм. Следователно, щом започнеш да мислиш за къщи, щом започнеш да се осигуряваш, ти забравяш пеенето и казваш: „Музиката е последна работа“.
Започваш да чуваш дрънкането на парите, а тази музика е еднообразна.
В сегашните банкноти дори и музика няма, а само шумолене. Това материалистическо настроение измъчва мозъка; щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. И първото условие, за да придадем смисъл на живота, е да възстановим музиката. Единственото изкуство, което спасява хората, е музиката, но не площадното пеене. В старите песни има мотив, но пеенето не идва, а в новите песни мелодията не всякога съответства на текста.
към беседата >>
152.
Истинната лоза / Аз съм истинската лоза
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Най-после
чува
глас: "Ами това магаре в огледалото не го ли виждаш?
(втори вариант)
Някои ще кажат: "Щом като има лъжа, да не се занимаваме с Духовния свят". Не, ще се занимаваш, но умно ще се държиш; ще знаеш, че духовете са като нас, но с по-фини тела. И те понякога скучаят, и те обичат да се занимават със земята, и те обичат да съчиняват небивали истории. Разправяха ми случай как един дух в град Плевен повиква едного и му казва: "Ти ще направиш един опит: ще вземеш свещ, ще гледаш в огледалото и точно в дванадесет часа ще ме видиш така, както не си ме виждал никога". Човекът взема свещта и в дванадесет часа гледа, гледа, но нищо не вижда.
Най-после чува глас: "Ами това магаре в огледалото не го ли виждаш?
" Тогава разбира, че става дума за самия него и че това е една подигравка... Сега това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава. Ако познавате закона, няма да ходите да гледате духовете в отражението на гледалото, а ще събудите у вас тези духовни чувства. Дух не може да се види с физически очи, нито може да се разбере с физически чувства. Ще събудиш духовните чувства в себе си и с тях ще познаеш Духовния свят!
към втори вариант >>
Те нямат външен израз, не се
чува
т никакви въздишки.
Пях ви „Благославяй и не забравяй." Това можах да ви изпея. Пях ви и „ Фир – фюр - фен". Значи, за незнайното може да се пее, но за знайното - не може. Вие трябва да обработите сърцата си, да станат отзивчиви и към най-фините и нежни чувства. Има духовни чувства, които се крият дълбоко в човешката душа.
Те нямат външен израз, не се чуват никакви въздишки.
Те не се изразяват с „ах и ох". Чуете ли някъде въздишки, ах и ох, ще знаете, че това не е много дълбока скръб. Дълбоките духовни скърби се схващат само чрез душата. Само душата познава тази скръб. На онзи, който е минал през такава скръб, дрехите стават бели, и той сам става чист и бял.
към беседата >>
153.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Някога можеш да залепиш на иконата цял
чува
л брашно, отколкото да лепиш пари.
(втори вариант)
Елате с мене, аз ще ви покажа, де е живият Христос. Той живее в домовете на бедни вдовици, сирачета и нещастни хора. Някои обичат да залепват пари на иконите, правят дар за Господа. На тия хора казвам: Елате при мене, аз ще ви кажа, де да залепвате парите си. Залепи ги на челото па бедната вдовица, която ще ти каже: Благодаря ти, братко, че дойде да ми залепиш пари на челото, да посрещна нуждите си.
Някога можеш да залепиш на иконата цял чувал брашно, отколкото да лепиш пари.
Казваш: Залепих днес на иконата на св. Иван 20 ст. Мислите ли, че св. Иван се задоволява с 20 ст.? Ако днес дойде Христос, какво ще каже за вашата щедрост?
към втори вариант >>
Друг път можеш да залепиш не само пари, а цял
чува
л брашно или други необходими неща“.
Елате с мене и аз ще ви покажа къде е този Христос! Той е жив, в мнозина бедни хора живее. Някои обичат да залепват пари върху иконите. На тези казвам: „Ела, братко, аз ще ти покажа къде да залепиш парите си. Залепи ги на някоя бедна вдовица, която ще ти благодари, защото има в момента много голяма нужда.
Друг път можеш да залепиш не само пари, а цял чувал брашно или други необходими неща“.
Сега някои се хвалят, че залепили върху иконата на Свети Йоан двадесет стотинки. Ако днес дойде Христос, какво ще каже за това? „Тогава пак им рече Исус: „Истина, истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците“.“ Когато дойде Христос, всички, които се учат сега, ще бъдат отговорни за делата си. Сега, когато говорим Истината, някои могат да се обидят. Нека се обиждат; ние ще им покажем, че пътят, по който вървят, не е Пътят на Любовта.
към беседата >>
154.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Идва някоя циганка и казва, че ще ти вра
чува
, ако й дадеш един
чува
л с брашно.
(втори вариант)
Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ циганин. Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери?
Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно.
Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа?
към втори вариант >>
Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в
чува
ла и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното.
(втори вариант)
Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ циганин. Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно.
Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното.
Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа?
към втори вариант >>
Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян
чува
л и трупайки богатства, все в този
чува
л остават.
(втори вариант)
Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното.
Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават.
Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа?
към втори вариант >>
Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат
чува
ла.
(втори вариант)
През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават.
Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала.
Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа?
към втори вариант >>
Питам, след като този
чува
л е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа?
(втори вариант)
Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала.
Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа?
към втори вариант >>
Едни са влезли в
чува
ла с краката, други с главата и продължават да го пълнят.
Питам: Може ли късметът да се мери с ока? Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито. Ти отиваш в хамбара, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска. Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното. Благодарение на това, те са обрашнени.
Едни са влезли в чувала с краката, други с главата и продължават да го пълнят.
Има ли смисъл, да пълнят този чувал, който им допринесъл толкова злини и нещастия?
към беседата >>
Има ли смисъл, да пълнят този
чува
л, който им допринесъл толкова злини и нещастия?
Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито. Ти отиваш в хамбара, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска. Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното. Благодарение на това, те са обрашнени. Едни са влезли в чувала с краката, други с главата и продължават да го пълнят.
Има ли смисъл, да пълнят този чувал, който им допринесъл толкова злини и нещастия?
към беседата >>
155.
Положителни и отрицателни сили в природата
,
ООК
, София, 6.10.1922г.,
Адам слушаше, но се престори, че не
чува
, а то е лъжа.
И дойде онзи първият, змията, тя беше учител от черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и казва им: „Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете“. И те го послушаха, започнаха с първото учение и в света се образува първата лъжа. А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално, или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете – съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божественият глас, извика: „Адаме“.
Адам слушаше, но се престори, че не чува, а то е лъжа.
И втори път той пак мълча – пак лъжа, и на третия път той каза: „Тук съм, Господи, но не смея да изляза“. И след това – Адам нямаше доблестта да каже истината.
към беседата >>
156.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Чува
ш нещо с ушите си – това е свят на вибрации.
Когато им се говорят някои истини, те казват: Това е отвлечено, неразбираемо за нас. Кой живот е реален? Според вас, реален е светът на сетивата. Реално ли е това, което виждаш? Ти виждаш дървета, цветя, но това е свят на сенки.
Чуваш нещо с ушите си – това е свят на вибрации.
Казваш: Видях, чух, пипнах нещо.– И с такива знания на своята реалност си правиш заключения, че много знаеш, че можеш да разрешиш всички въпроси. Четете, например, теорията на Айнщайн за земята и се чудите, де е истината. Той казва, че земята не е изпъкнала, но вдлъбната, и ние живеем във вдлъбнатината. Той прави ред изчисления, с които доказва своята теория. Тази теория се отнася за математически умове, а не за хора с обикновени умове.
към беседата >>
После казал на българина: Ти ще слушаш внимателно, какъв звук се
чува
при пущане на парите в тенекията.
Нали съм ти съдружник? Турчинът отговорил: Няма защо да ти плащам. Аз се потих, като чуках кафето, ти нищо не направи, не се изпоти като мене. Българинът се обидил от тези думи и завел дело срещу кафеджията. Като разказал цялата история на съдията, последният се обърнал към турчина с думите: Ще направиш една тенекиена кутия, в която ще турят парите от кафетата.
После казал на българина: Ти ще слушаш внимателно, какъв звук се чува при пущане на парите в тенекията.
Като чуеш звука „тин", това ще бъде за тебе – твоята печалба.
към беседата >>
157.
Възлюби го
,
НБ
, София, 22.10.1922г.,
– Б-б-б... Не може да каже името си, не се
чува
никакъв глас.
Господ я запитал: Как се казваш? – А – отговорила буквата. – Повикай сестра си! Дошла буквата „б”. – Как се казваш?
– Б-б-б... Не може да каже името си, не се чува никакъв глас.
– Тури буквата „а” след тебе, ще се чуе името ти. Като турила „а” след себе си, чуло се „ба”. – Ба! – знак за учудване. Втората буква казала: Малко съм гъгнива.
към беседата >>
Чува
м отвреме - навреме, че нещо скърца, трябва да е мишка.
На когото съзнанието не е пробудено, само ще гледа, без да вижда и разбира. И моята котка често седи при мене. Аз чета някоя философска книга, а тя погледне, свие се и заспи. Някога ме гледа, но нищо не вижда: нито картините в книгата, нито каква е книгата. Някога ме погледне и ме пита: Има ли в стаята ти мишка, която те смущава?
Чувам отвреме - навреме, че нещо скърца, трябва да е мишка.
– Но слушай, като я хванеш, не я изяждай. – А - а, нашият закон не признава такива неща. Как да не я изям! Ти ме изпитваш. Нашият закон пише: Щом хванеш мишка, ще я изядеш!
към беседата >>
158.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Казваш: Не
чува
м добре, малко съм оглушал.
Така постъпва и природата. Не мислете, че тя нищо не вижда. Природата гледа с широко отворени очи и всичко вижда. Като не слушаш, тя мръдне тояжката си, и косата ти побелява. Като обещаеш, че ще изпълниш закона на любовта, тя казва: Добре, и аз ще приложа своя закон – ще ти върна младостта и силата.
Казваш: Не чувам добре, малко съм оглушал.
– Зная, защо си оглушал. – Нервен, неразположен съм малко. – Зная, защо си нервен. – Нетърпелив съм малко. – Само любовта е дълготърпелива.
към беседата >>
159.
Не знаете що искате
,
НБ
, София, 12.11.1922г.,
В православието се
чува
само: Господи помилуй, Господи помилуй!
Щом то се проповядва, всички други учения могат да съществуват. Щом то проникне в света, ще има място за всички – и за социалисти, н за комунисти. – Кога ще стане това? – Само при закона на любовта. От любовта излиза всичко.
В православието се чува само: Господи помилуй, Господи помилуй!
– но житцето в джоба. Това не е служене на Бога. Истината трябва да се говори! Какво ще кажете за мене, ако сега, като говоря за Питагоровата теорема, искам от вас да платите по нещо. От човешко гледище, имам право.
към беседата >>
Бог говори тихо, но който е готов,
чува
думите Му: Не бойте се!
Един ден ще получите моето благословение. От вас се иска само да слушате. – Как? – Като дадете възможност на любовта, която ви пращам, да проникне във вас. Любете, както Аз любя; мислете, както Аз мисля; чувствувайте, както Аз чувствувам и действувайте, както Аз действувам.
Бог говори тихо, но който е готов, чува думите Му: Не бойте се!
Аз ви обичам, Аз съм с вас. Като види, че някой иска да се самоубие, Той му казва: Не бой се, всичко ще се оправи. Аз те обичам. – Как, мене обичаш? – Да, тебе специално.
към беседата >>
160.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го
чува
ли“.
Сега какво може да се роди от българите?
Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“.
Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско! Този мотив слушали ли сте го някъде? (Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“.
към беседата >>
Сега ние
чува
ме отдалеч само звука.
Музиката е изкуство на ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук!
Сега ние чуваме отдалеч само звука.
Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен.
към беседата >>
161.
Предназначение на дихателната система
,
МОК
, София, 22.11.1922г.,
Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви
чува
?
Дето Любовта прониква, там е Животът, там е културата. Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли.
Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува?
Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват. Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува. Когато дишате дълбоко, туряйте ръцете си на стомаха, тъй щото при всяко поемане и издишване на въздуха и ръцете да се повдигат.
към беседата >>
Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви
чува
т.
Божественият ден започва с Любовта. Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли. Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува?
Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват.
Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува. Когато дишате дълбоко, туряйте ръцете си на стомаха, тъй щото при всяко поемане и издишване на въздуха и ръцете да се повдигат.
към беседата >>
Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не
чува
.
Казано е в Писанието: "И рече Бог да бъде виделина; и стана виделина." Всеки може да каже, да рече нещо, но за това се иска от човека първо да възприеме въздуха заедно с праната, с Божествената енергия, която е вложена в него. Като проникне в ума и в сърцето, тази енергия ще даде подтик на човека да се изкаже, да рече това, което е намислил. Следователно, който иска да говори разумно, той трябва да се научи правилно да диша и правилно да мисли. Правили ли сте опит да дишате тихо, никой да не ви чува? Когато дишате дълбоко, вие дишате с шум, всички наоколо ви чуват.
Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува.
Когато дишате дълбоко, туряйте ръцете си на стомаха, тъй щото при всяко поемане и издишване на въздуха и ръцете да се повдигат.
към беседата >>
162.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Вървя по улицата и срещам едного с празен
чува
л.
Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал.
Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал. Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома. Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт.
към беседата >>
Той казва:
Чува
лът ми е празен, не зная, какво ще се прави!
Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал.
Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави!
Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал. Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома. Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт. Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението.
към беседата >>
Срещам другиго с пълен
чува
л.
Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал. Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад.
Срещам другиго с пълен чувал.
Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома. Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт. Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението. — Господ е определил положението на богатия и на бедния. — Ти говорил ли си с Господа?
към беседата >>
Той казва: Тежък е
чува
лът ми, не зная, как ще го занеса до дома.
Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал. Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал.
Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома.
Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт. Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението. — Господ е определил положението на богатия и на бедния. — Ти говорил ли си с Господа? — Така е казал един от пророците преди 3000 години.
към беседата >>
Нека този с пълния
чува
л извика онзи с празния
чува
л и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт.
Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал. Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал. Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома.
Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт.
Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението. — Господ е определил положението на богатия и на бедния. — Ти говорил ли си с Господа? — Така е казал един от пророците преди 3000 години. — Говорил ли си с този пророк?
към беседата >>
Вземи половината от моя
чува
л, че и на двамата да се подобри положението.
Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал. Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома. Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт.
Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението.
— Господ е определил положението на богатия и на бедния. — Ти говорил ли си с Господа? — Така е казал един от пророците преди 3000 години. — Говорил ли си с този пророк? Че някой казал тъй или иначе, това е друг въпрос.
към беседата >>
Майката
чува
това и си казва: Какво да прави детето?
Когато бащата се връща от път, дъщерята да накладе огън, да стопли вода и да му измие краката. След това да му, даде да се нахрани. Всъщност, така ли постъпва? Тя казва: Аз съм ученичка, нямам време да ти услужвам. Това не е моя работа.
Майката чува това и си казва: Какво да прави детето?
Тя няма време да мие крака, да услужва. Не е просто момиче. Пък и аз съм председателка на дружество, заета съм, нямам време да му услужвам. В Америка има жени — проповеднички, които по цяла седмица не се връщат вкъщи, а оставят всичката работа на мъжете си. Те гледат децата, те готвят.
към беседата >>
Когато мъжът наскърби жена си, тя се обръща към Бога с думите: Господи, искам да ме освободиш от мъжа ми и да живея само за Тебе, Бог
чува
молбата и тихо й отговаря: Ще се уреди твоят въпрос, но ти обичай мъжа си.
Питам: Кой е Онзи, Който утешава човека?
Когато мъжът наскърби жена си, тя се обръща към Бога с думите: Господи, искам да ме освободиш от мъжа ми и да живея само за Тебе, Бог чува молбата и тихо й отговаря: Ще се уреди твоят въпрос, но ти обичай мъжа си.
– Как да го обичам, като е толкова груб към мене? – Обичай го, и повече не мисли. После господарят се оплаква от слугите си: Господи, освободи ме, изядоха ме, нищо не остана от богатството ми. Бог тихо му отговаря: Не се смущавай. Обикни слугите си, и твоята работа ще се оправи.
към беседата >>
163.
Значение на гласните при окултното пеене
,
ООК
, София, 10.12.1922г.,
Онзи, който иска да бъде добър окултен певец, в ума си ще пее, ще повтаря, докато започне да
чува
гласните като далечно ехо, след туй те ще слязат на физическия свят; той ще ги изрази и ще има един пластичен глас.
Когато няма какво да правиш, останал си без работа, не можеш ни да пишеш, ни да четеш, седни да упражняваш буквите, защото ако не се упражняваш, непременно ще се караш с някого. Като си възбуден, започни да се занимаваш с гласните букви, като свършиш упражнението, ще им кажеш: „Благодаря ви, че ми дойдохте на гости и ме избавихте от неприятност“. Ще се упражнявате не когато имате работа, но когато няма какво да правите. После, ще се научите да пеете смислено. Тъй, ще седнеш, ще концентрираш ума си, ще затвориш устата си, мислено ще изкараш една песен в мисълта си, докато започнеш да слушаш тоновете.
Онзи, който иска да бъде добър окултен певец, в ума си ще пее, ще повтаря, докато започне да чува гласните като далечно ехо, сле