Търсене в беседите за 'утеше утеха утеша утеши'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 2295 резултати от 1560 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
867 резултата от 506 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
551 резултата от 416 текста

✓ Писма от Учителя:
37 резултата от 34 текста

✓ Текстове и документи:
242 резултата от 165 текста

✓ Последователи на Учителя:
156 резултата от 107 текста

✓ Списания и вестници:
114 резултата от 91 текста

✓ Хронология на Братството:
159 резултата от 132 текста

✓ Рудолф Щайнер:
169 резултата от 109 текста

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 867 резултата от 506 беседи с корен от думите : 'утеше утеха утеша утеши'.

1. Тайните на Духа

Всякой угнетен ще бъде подкрепен, огорчений духом ще бъде утешен.
Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни Земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен, огорчений духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот – Мизраимъ, Мизраимъ, Халелъ ве бихаръ Хашамаимъ, Хенени, Хени, Фенахъ Фенимъ, Хаберимъ кошетъ ви Хадони – В: – М: –
към беседата >>

И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си?
В мислите си станаха суетни и в размишленията си – нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми. Ето ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли, ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си и ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мен ли? Против кого се борите и кого защищавате, какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на Земята до Мен, жилище ли стана тя на нечестие и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си?
към беседата >>

Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на Земята.
Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена Сила и Власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за человеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам Благодат и Красота на человеческия Дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на Земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и Святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да Ме приемеш, не както по-преди. Знай, че в Мен ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий.
към беседата >>

Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб.
И ако Аз действам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не Съм ли Аз мерило, Свят път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век– Моят Мир ще пребъдва сега в теб и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог, Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века – Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб. Окото Ми е будно, ръката Ми е готова да помага.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Огорчений духом ще бъде утешен.
Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим. Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: -
към беседата >>

И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си?
Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли? Против кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници?
към беседата >>

Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята.
Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да Ме приемеш, не както попреди. Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий. Ето, както говорих, и извърших.
към беседата >>

Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе.
Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог! Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти.
към беседата >>

3. Разговор първи - Упътване

Време е вече, когато всички трябва да се утешат в Истината на Неговото присъствие.
Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божи, който ще посети Земята и всички живи и мъртви на нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени отсред. Господ ще погуби нечестието и людете Негови ще повика. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в Истината на Неговото присъствие. Благословени от нине всички, които любят Господа Бога. Мир да бъде над тях. Мир на всички, които уповават на Него. Така говори Господ Спасителя.
към беседата >>

4. Разговор седми - Заключение

Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух.
Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти само да знаехте ний сме се притичвали в животът ви от Господа – да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е Неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот. Ето това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от него?
към беседата >>

5. Мисли и упътвания

Затова предпочети я пред всичките богатства, каквито те и да са и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърцето си и Любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот.
И тъй, не презирай това, което Любовта върши, защото ще ощетиш душата си. Знай, че да си человек значи все едно да си Син на Бога, а за да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина. Защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е Знанието, а целта на Знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е Добродетелта, а Добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в порядъка на света. И тьй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи. Затова предпочети я пред всичките богатства, каквито те и да са и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърцето си и Любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот.
към беседата >>

6. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

А когато призовавате Приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай.“
Тази година можем да направим така: всякой, който се намира в нужда, отправете до мен писмо и аз ще ви определя време, когато да се молите. И да знаете, че ще се определи една форма на тия писма, щото когато го получите, да знаете за кого да се молите. И в такива случаи винаги ще призовавате тримата Приятели, като казвате и имената им. А когато призовавате Приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай.“
към беседата >>

Молитвата, която ще предоставите утре всички поотделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай...“ А пък ще свършвате с думите: „Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата Радост; в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата Любов.“
Молитвата, която ще предоставите утре всички поотделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай...“ А пък ще свършвате с думите: „Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата Радост; в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата Любов.“
към беседата >>

7. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“
Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“
към беседата >>

8. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца.
Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца. Слушайте този глас на любовта! Оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот! Само тя е в сила да премахне неугасяемото зло, което разрушава човешкия живот. Не се поддавайте на тази съблазън; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности! Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ.
към беседата >>

Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще.
Скърбите ли — призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска доброто на всички свои създания. Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е любовта, която се проявява в духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете. Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината. И това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки.
към беседата >>

9. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха.
По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея.
към беседата >>

10. Фарисей и Митар

Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш; но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи.
По същия закон трябва и вие да вървите, да си отваряте устата – да се молите. Ако не ги отваряте, вие сте фарисеи, и Христос ще ви каже: „Светът не е за вас, Царството Божие не е за вас, бъдещето не е за вас“. Туй иска да каже Христос. Има хора, които не обичат да отварят устата си, само мълчат. Разбирам да мълчиш, но кога? Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш; но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи. Отваряте ли си устата, когато ще възпитавате децата? Ето въпросът, който се слага пред вас. Вие възпитавате децата си като фарисеите; да не барат съдовете, да се не оцапат, дори да не си наквасят ръцете – майката ще ги измие; да им купи бащата нови обувки, часовници, кордончета. Бащата трябва да стане роб на този фарисей. Като дойде вечер бащата, намусят му се: „Скоро, искаме това, искаме онова“, и той се сгуши.
към беседата >>

11. В начало бе

Мога да му дам само това утешение.
Сега вие искате да ви разказвам за Бога. Какво да ви разказвам, когато още сте разпнати, още не сте олекнали. Казвате: „Разкажете за Любовта”. Какво да ви разправям за нея, когато сте разпнати и изпитвате болки. Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек, е да търпи, да страда и да бъде герой в страданието. Мога да му дам само това утешение. Такава е свободата на хората – трябва да минат през процеса на страданията, пример за които е дал сам Христос.
към беседата >>

Ако кажете, че е смутен вашият ум, аз ви давам утешението: „Луната още ви грее”.
И тъй, в цитирания стих Йоан се обръща към ония, които разбират. Това е най-дълбокият въпрос в Евангелието. Ония, за които то е писано, са разбрали. Един ден и вие ще започнете да разбирате. Ако кажете, че е смутен вашият ум, аз ви давам утешението: „Луната още ви грее”. Когато ви огрее Слънцето, този въпрос ще бъде ясен за вас. Стига да бъдете искрени и да стоите на мястото, на което Бог е поискал да ви постави. Според тия закони, условията за вашето растене непременно ще дойдат, само че трябва да се почака. Но онези, за които Бог е изгрял, трябва да се самоотрекат, да олекнат, да не се търкалят надолу или, казано във философски смисъл, мислите ви трябва да имат съдържание. Също така мислите ви трябва да имат и цел, към която да се стремите.
към беседата >>

12. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята

Тя не е свършена, а когато дойдат ония народни смутове в големите държави, последствията на войната, революциите, с какво ще утешаваме?
Сега е време за разрешение на въпроса, всеки народ да има право на свобода и братство: малък и голям да има право във владение на земя, за да живее свободно и пр. Всеки брат от едно семейство трябва да живее така. Големите народи, като големи братя, трябва да бъдат умни и да наложат това право, да покажат, че обичат своите по-малки братя. Ще се въдвори взаимност между народите. Сегашната война е в началото си. Тя не е свършена, а когато дойдат ония народни смутове в големите държави, последствията на войната, революциите, с какво ще утешаваме? Когато дойдат воюващите и кажат: "Няма да се бием! " Те ще искат да живеят свободно. Тогава ще се яви разумният принцип, ще кажат хората:"Не искаме стария начин на воюване! " Нека всеки народ и език получат своето си. Сега са най-добрите времена, които преживява светът и които докарват светлото бъдеще на човечеството.
към беседата >>

13. Новото основание

Значи, за да бъдете същинската дъщеря, не трябва нито да ритате, нито да хапете; това е то основното Христово учение: нито да хапеш, нито да риташ, а като човек да размишляваш и да изпълняваш своите длъжности на Земята – дето влезеш, Радост и Веселие да внасяш, като видиш натъжен човек, да го утешиш, да осветлиш ума му.
Значи, за да бъдете същинската дъщеря, не трябва нито да ритате, нито да хапете; това е то основното Христово учение: нито да хапеш, нито да риташ, а като човек да размишляваш и да изпълняваш своите длъжности на Земята – дето влезеш, Радост и Веселие да внасяш, като видиш натъжен човек, да го утешиш, да осветлиш ума му. А за това ни трябват знания. Да изучавате вашите глави, ръце – това е наука; като почнете да ги изучавате, ще си съставите правилно понятие за своето развитие, ще видите как са живели ред поколения преди вас и вие на каква степен на развитие сте, ще имате правилно схващане и ще знаете правилно да се ориентирате. Ръката никога не лъже, чрез пипането можете да имате най-вярно понятие за човека – като се ръкувате с него, можете да му познаете и сърцето, и характера, и разположението. Казват, че някой човек е глупав; глупав е, защото няма много възли на усещания, на впечатления по ръката (защото забелязано е, че по ръцете на глупавите, на лошите хора тия възли са малко) – защо? Защото на тях това им не трябва, онова им не трябва, а само ядене и пиене.
към беседата >>

14. Блудният син

Така е и с големия син: баща му го утешава и му казва: „Всичко, каквото имам, то е твое“, т.е.
“, но щом го накадили с тютюн, той се укротил. По същия начин и младият син, който знаеше алчността на брат си, му даде малко „тютюн“. Да речем, че някой ти се сърди – поопуши го малко. Например някой поп ти се сърди; поопуши го – дай му нещо; ако му туриш в джоба пет, десет, двадесет, сто лева, той ще се ухили; и попове, и владици – всички ги опушете с тютюн. Някои казват, че не искат да дават пари; дай, за да се отървеш! Така е и с големия син: баща му го утешава и му казва: „Всичко, каквото имам, то е твое“, т.е. той го кади. И когато някой ме пита как ще се оправи светът, аз му казвам, че по този начин ще се оправи: стани слуга и кажи на баща си да даде всичко на другите ти братя; и колкото си по-грешен в тяхно лице, толкова е по-добре за теб.
към беседата >>

15. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление.
към беседата >>

В Любовта трябва да има утеха.
В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи, или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено, когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира". Защо?
към беседата >>

Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението.
В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи, или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено, когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира". Защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас.
към беседата >>

16. Свобода на Духа

Ако намерите вързан човек за ръцете и краката и седнете да го утешавате: „Добър е Господ, ще те развърже“, когато вие можете да го развържете сами, питам: Проповядвате ли учение на свободата?
Да обясним думата „свобода“. Ако намерите вързан човек за ръцете и краката и седнете да го утешавате: „Добър е Господ, ще те развърже“, когато вие можете да го развържете сами, питам: Проповядвате ли учение на свободата? – Не! Извадете ножчето си, разрежете връвта и го отървете. А вие какво правите? Завързвате го още по-силно, да не избяга. Трябва да се развързват хората.
към беседата >>

17. Рождението

Родиха им се две деца, но смъртта ги завладя; нямаше кой да ги утеши, и те, като някои богати, които нямат деца, се оплакват: „Нямаме наследници – всичко туй ще остане на чужди хора“, и са обезсърчени.
Човечеството, с прегрешението на Адам и Ева, изгуби надежда. Родиха им се две деца, но смъртта ги завладя; нямаше кой да ги утеши, и те, като някои богати, които нямат деца, се оплакват: „Нямаме наследници – всичко туй ще остане на чужди хора“, и са обезсърчени. Човечеството се намираше в такова положение, но Бог му даде безсмъртно дете, за да го избави – то е Христос.
към беседата >>

18. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Те не са извършили четири неща: гладен бил - не го нахранили; жаден бил - не го напоили; болен бил - не го нагледвали; затворен бил в тъмница - не го утешили. (втори вариант)
Когато Христос казва горната притча, Той определя коя е причината тези пет деви да са били глупави. Те не са извършили четири неща: гладен бил - не го нахранили; жаден бил - не го напоили; болен бил - не го нагледвали; затворен бил в тъмница - не го утешили. Добрите деви това са го направили, а безумните не са го направили. Христос определя в какво се състои безумието още и с примера за трите слуги и господаря в същата притча. Двамата слуги излезли умни, а единият - глупав. Двамата спечелили двойно от това, което им дал господарят, а единият заровил парите и казал на господаря си: „Знаех, че си жесток и жънеш, гдето не си сял. Затова се убоях, скрих парите и на ти сега твоето." Когато ние сме жестоки, глупави, когато обичаме да лъжем, мислим, че и всички хора са такива.
към втори вариант >>

Той казва: „Само оня ще влезе в Царството Божие, който ме нахрани, когато бях гладен; който ме напои, когато бях жаден; който ме утеши, когато бях болен, и посети, когато бях затворен.
Вие познавате само ония, които ви са направили някакво добро, или които са ви услужили. Ония, които не са ви направили добро, или които не са се проявили към вас, не познавате. Всеки, който е дал нещо от себе си за вас, е ваш познат. Който нищо не ви е дал, минава за непознат. И Христос определя отношенията си към хората в зависимост от закона за даването. Той казва: „Само оня ще влезе в Царството Божие, който ме нахрани, когато бях гладен; който ме напои, когато бях жаден; който ме утеши, когато бях болен, и посети, когато бях затворен. На тоя човек дължа и него ще взема със себе си. Оня, който не е направил нищо за мене, ще го оставя за друга епоха, когато пак ще дойде на земята да работи за Бога." – Аз искам да бъда на небето с Христа заедно. – И това е възможно, но запитай се сам: Пожертвал ли си някога живота си за Христа? Ако си го пожертвал, ще бъдеш с Христа. Ако не си го пожертвал, ще останеш вън, за бъдещата епоха, за далечни времена.
към беседата >>

Близките му плачат за него, а земята го утешава: Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната.
– Ще отида на небето. – Де е небето? Никой не може да напусне земята, докато не плати данъка си. Когато човек не слуша Господа, Той казва: „Пратете го при майка му, да го възпита." Тогава тя отваря обятията си и го приема. Всички казват, че еди-кой си умрял и го заровили. Близките му плачат за него, а земята го утешава: Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната. Ти ще дойдеш отново на земята, заедно с десетте деви – пет разумни и пет неразумни. Живейте като царски синове на земята, без да злоупотребявате със своите права. Трябва ли да постъпвате с ближния си, както вълкът постъпва с агнето?
към беседата >>

19. Спаси ни

Ако събудите този Христос, който живее във вас, и Той може да утеши вашето море, той е Господ, когото търсите.
Но питам кое е за вас Христос? Това прилича на онези майки, които се хвалят със децата си. Едната казва: “Я виж какви красиви очи има моето дете, колко е хубаво то! ” – “Не, моето е по-хубаво” – отговаря другата. Работата не е във външната форма на детето, а зависи какъв ум, какъв мозък, какво сърце има то. Ако събудите този Христос, който живее във вас, и Той може да утеши вашето море, той е Господ, когото търсите. Утихне ли морето, вие сте на правия път и дръжте се за вашия Господ. Този, който не внася Мир в душата ви, не е Господ. Може да е облечен с мантия, може да е със златна корона, но той е само един идол. От памтивека човек страда от идоли – пазете се от тях, те носят нещастие.
към беседата >>

20. Братът на най-малките

Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество.
Аз съм го чувал. По-хубава музика от песента на смирението не познавам. Каква хармония има в смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора. Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество. Тя казва: „Надявайте се, аз ще ви помогна да осветите Божието име във вашите умове и сърца. Ще ви дам всичкото си благословение“. Днес Христос иска да обедини всички братства и религии в целия свят. Ето защо не си позволявайте да осъждате хората; вие не знаете дълбоките причини на нещата. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Как действа Бог за вашето повдигане?
към беседата >>

21. Двамата господари

Затова казва Христос: „Елате при Мене всички, които сте обременени, и аз ще ви успокоя и утеша“.
Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи, а ако служим на мамона, ще бъдем нещастни; ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на мамона, ще бъдем болни и бедни; ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав, ако служим на мамона, ще бъде разстроен; ако служим на Бога, ще бъдем почитани от обществото, ако служим на мамона, хората ще ни презират; ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишѐн, а ако служи на мамона, ще се снишава и изражда; ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно, ако служим на мамон, умът ни ще се смущава и потъмнява. Това са двата принципа. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него, и ако Той положи ръката си отгоре, ще вложи равновесие и ще измени настроението ти. Затова казва Христос: „Елате при Мене всички, които сте обременени, и аз ще ви успокоя и утеша“. За да избегнете лошите последствия от първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастия, а ги туря на другите: такова е неговото естество.
към беседата >>

22. Венецът на живота

Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея.
Жената се стреми да бъде близо до мъжа и не го оставя да се отдели от нея. А на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли душата. И понеже не сте на петнадесет сантиметра разстояние от мъжа си и постоянно искате да допирате болната му душа, той почва да бяга от вас. Казва се в Писанието, че Бог направил жената от ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата “р” означава работа, която първоначално е трябвало да донесе благото в света, а тя после размирила света и Господ я наказал. Значи Бог е направил жената от реброто на мъжа, от реброто на Мъдростта, за да бъде разумна, да свърже света, да му предаде една сладост, всички да намират утеха в нея. А сега жената ражда неразумни деца. Отрасте ги и те почнат да хулят баща си, а бащата казва, че синът е лош, че е пияница или е крадлив и че не мяза на него. От глупави родители – глупави деца, от неразумна майка – вагабонтин син; това е закон. Ако синът ви умре, то е затова, защото не сте чисти, защото сте омърсени – омърсили сте Божия закон и плащате затова. Днес говоря една Истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако не послушате, сами ще видите, ще си научите урока.
към беседата >>

23. Волята Божия

„Ако опазите закона ми, ще умоля Отца си да ви изпрати Духа утешител” – казва Христос на своите ученици2.
Аз мога да ви направя на пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри. Защото като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор – сами да изберете да бъдете добри. Доброто в човека – то е човекът, то е негов дял. Туй, което ще направите, то е благословение за вашите домове, за вашите деца. „Ако опазите закона ми, ще умоля Отца си да ви изпрати Духа утешител” – казва Христос на своите ученици2.
към беседата >>

24. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно.
Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота. По този начин той се излекувал от ипохондрията. Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека. Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.
към беседата >>

25. Простотата

Господ по три начина утешава: ще ви прати някой човек да ви помогне, ще ви прати някой Ангел и сам Той ще слезе да ви утеши.
Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте – молете се. Господ по три начина утешава: ще ви прати някой човек да ви помогне, ще ви прати някой Ангел и сам Той ще слезе да ви утеши.
към беседата >>

26. Бог е Дух / Богъ е Духъ

Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.
Една християнка, в Америка, слушала речите на един знаменит оратор, който говорел против християнството. Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа. Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обяд. След обяда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко, каквото ми е нужно. Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и сиромашия. Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.
към беседата >>

27. Писмо

"Мир, мир иде - мирът Божи за праведните по сърце и утеха на всички".
Нека изтече всичката мътна вода събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и "те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. "Мир казва Хрисос, на Моите ученици по целия свят, мир на всички, които прилагат Моето учение". Мир на верните, мир на търпеливите, мир на кротките, на смирените духом мир на всички, които търсят правдата и Царството Божие, мир на нажалените, на скръбните. "Мир - казва Господ - на Моите чада, тяхно е Царството отсега. "Мир, мир иде - мирът Божи за праведните по сърце и утеха на всички". Така говори моят Небесен Отец, мой и ваш Баща на всички страдующи. И аз, вашият брат, ви казвам, пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в любовта Му и ще чуете гласа Му и всички от голям до малък ще Го познаете, че е Той Единият и неизменният във всичко на живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра воля.
към беседата >>

28. Съхранение на душевната енергия

Това не е само утеха, това са факти.
Когато реших да говоря на жените, времето беше дъждовно. Казах си: „Този дъжд показва, че на жените не им върви.” Но, гледам, днес времето се поправи – това показва, че и на жените се отпуща кредит. Слънцето, което грее, показва, че и то е в съгласие. Това не е само утеха, това са факти.
към беседата >>

29. Трите положения

Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизатъ въ общение съ васъ, ще се утешатъ. (втори вариант)
И тъй, кого трѣбва да слушате? — Словото Божие. То носи животъ и осмисля живота. Бѫдете готови да приемете Словото въ себе си и провѣрявайте, дали сте Го приели, или не; дали То действува вече у васъ, или не действува. Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизатъ въ общение съ васъ, ще се утешатъ. Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тѣхъ, безъ да имъ дадете нѣкаква утеха.
към втори вариант >>

Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тѣхъ, безъ да имъ дадете нѣкаква утеха. (втори вариант)
И тъй, кого трѣбва да слушате? — Словото Божие. То носи животъ и осмисля живота. Бѫдете готови да приемете Словото въ себе си и провѣрявайте, дали сте Го приели, или не; дали То действува вече у васъ, или не действува. Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизатъ въ общение съ васъ, ще се утешатъ. Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тѣхъ, безъ да имъ дадете нѣкаква утеха.
към втори вариант >>

Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизат в общение с вас, ще се утешат.
И тъй, кого трябва да слушате? Словото Божие. То носи Живот и осмисля Живота. Бъдете готови да приемете Словото в себе си и проверявайте, дали сте Го приели, или не; дали То действа вече у вас, или не действа. Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизат в общение с вас, ще се утешат. Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тях, без да им дадете някаква утеха.
към беседата >>

Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тях, без да им дадете някаква утеха.
И тъй, кого трябва да слушате? Словото Божие. То носи Живот и осмисля Живота. Бъдете готови да приемете Словото в себе си и проверявайте, дали сте Го приели, или не; дали То действа вече у вас, или не действа. Ако сте Го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизат в общение с вас, ще се утешат. Ако не сте Го приели, вие ще минете и заминете край тях, без да им дадете някаква утеха.
към беседата >>

30. Събличане и обличане

Ако сте приели въ дома си гладния, жадния, страдащия и сте го нахранили и утешили, ще мисли ли той за васъ? (втори вариант)
— Близо две хиляди години. Тѣзи, които сѫ взели участие въ написването Му, и доднесъ още работятъ отгоре. Ето защо, като четете Евангелието, вие се свързвате съ тѣзи, които сѫ работили и работятъ върху Него. — Тогава, можемъ ли да се свържемъ съ Христа? — Щомъ мислите за Него, можете да се свържете. Ако сте приели въ дома си гладния, жадния, страдащия и сте го нахранили и утешили, ще мисли ли той за васъ? — Непремѣнно ще мисли. Ако сте го пѫдили, хокали и ругали, пакъ ще си спомня за васъ. Значи, човѣкъ може да мисли и да си спомня за васъ при два случая: когато сте го нахранили и напоили добре, и когато сте го изпѫдили и наругали. Мнозина търсятъ Христа, говорятъ за Него, но не сѫ доволни отъ живота си, отъ Бога. Тѣ искатъ да иматъ повече богатства и блага отъ тѣзи, които имъ сѫ дадени.
към втори вариант >>

Ако сте приели в дома си гладния, жадния, страдащия и сте го нахранили и утешили, ще мисли ли той за вас?
Близо две хиляди години. Тези, които са взели участие в написването Му, и до днес още работят отгоре. Ето защо, като четете Евангелието, вие се свързвате с тези, които са работили и работят върху Него. – “Тогава, можем ли да се свържем с Христа? ” – Щом мислите за Него, можете да се свържете. Ако сте приели в дома си гладния, жадния, страдащия и сте го нахранили и утешили, ще мисли ли той за вас? Непременно ще мисли. Ако сте го пъдили, хокали и ругали, пак ще си спомня за вас. Значи, човек може да мисли и да си спомня за вас при два случая: когато сте го нахранили и напоили добре, и когато сте го изпъдили и наругали. Мнозина търсят Христа, говорят за Него, но не са доволни от живота си, от Бога. Те искат да имат повече богатства и блага от тези, които им са дадени.
към беседата >>

31. В мое име

Той слиза на земята да утеши всички страдащи, като имъ казва: Не се страхувайте, азъ ще ви помогна. (втори вариант)
Казвамъ: Христосъ е Синъ Божи; Неговъ Баща е Богъ; Неговата Майка е Господъ; Неговата сестра и братъ е Духъ Свети. Той слиза на земята да утеши всички страдащи, като имъ казва: Не се страхувайте, азъ ще ви помогна. Когато сте скръбни, ще дойде вашиятъ голѣмъ Братъ да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своитѣ братя и сестри, за да чуете чрезъ тѣхъ тихия гласъ на Бога, Който казва: „Азъ съмъ съ васъ.” Това означава стихътъ, въ който се казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ”. Всѣки може да чуе тихия гласъ на Бога отвѫтре, или отвънъ, до ухото или до слѣпоочната область, отгоре на главата, или отпредъ. Каже ли нѣкой, че Богъ му е проговорилъ, важно е да се знае, откѫде, отъ коя посока: отъ изтокъ, западъ, северъ или югъ.
към втори вариант >>

Когато сте скръбни, ще дойде вашиятъ голѣмъ Братъ да ви утеши. (втори вариант)
Казвамъ: Христосъ е Синъ Божи; Неговъ Баща е Богъ; Неговата Майка е Господъ; Неговата сестра и братъ е Духъ Свети. Той слиза на земята да утеши всички страдащи, като имъ казва: Не се страхувайте, азъ ще ви помогна. Когато сте скръбни, ще дойде вашиятъ голѣмъ Братъ да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своитѣ братя и сестри, за да чуете чрезъ тѣхъ тихия гласъ на Бога, Който казва: „Азъ съмъ съ васъ.” Това означава стихътъ, въ който се казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ”. Всѣки може да чуе тихия гласъ на Бога отвѫтре, или отвънъ, до ухото или до слѣпоочната область, отгоре на главата, или отпредъ. Каже ли нѣкой, че Богъ му е проговорилъ, важно е да се знае, откѫде, отъ коя посока: отъ изтокъ, западъ, северъ или югъ. Давидъ казва: „Видѣхъ Господа отпредъ, на лицето си”.
към втори вариант >>

Ако иде отъ югъ, Той проповѣдва за добродетелитѣ и казва: Гладния ще нахранишъ, жадния ще напоишъ, натѫжения ще утешишъ. (втори вариант)
Казваме, че е дошълъ нѣкой посланникъ. Веднага искаме да знаемъ, отде иде той: отъ Англия, отъ Америка, отъ Русия, отъ Германия, или отъ Франция. Ако знаемъ отде иде, ще знаемъ и неговата мисия. Божиятъ посланникъ носи съ себе си Божията Правда и се обръща къмъ всички народи съ думитѣ: Народи, въдворете Божията Правда на земята! Ако иде отъ северъ, Той проповѣдва на хората истината. Ако иде отъ югъ, Той проповѣдва за добродетелитѣ и казва: Гладния ще нахранишъ, жадния ще напоишъ, натѫжения ще утешишъ. Ако иде отъ изтокъ, ще проповѣдва на хората за любовьта. Иде ли отъ западъ, ще проповѣдва за прощението. Казано е въ Писанието: „Преди да е залѣзло слънцето, трѣбва да си простилъ на брата си.”
към втори вариант >>

Той слиза на земята, да утеши всички страдащи, като им казва: "Не се страхувайте, аз ще ви помогна." Когато сте скръбни, ще дойде вашият голям Брат да ви утеши.
Казвам: Христос е Син Божи; Негов Баща е Бог; Неговата Майка е Господ; Неговата сестра и брат е Дух Свети. Той слиза на земята, да утеши всички страдащи, като им казва: "Не се страхувайте, аз ще ви помогна." Когато сте скръбни, ще дойде вашият голям Брат да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своите братя и сестри, за да чуете чрез тях тихия глас на Бога, Който казва: „Аз съм с вас." Това означава стихът, в който се казва: "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз”. Всеки може да чуе тихия глас на Бога отвътре, или отвън, до ухото или до слепоочната област, отгоре на главата, или отпред. Каже ли някой, че Бог му е проговорил, важно е да се знае откъде, от коя посока: от изток, запад, север или юг. Давид казва: „Видях Господа отпред, на лицето си".
към беседата >>

Ако иде от юг, Той проповядва за Добродетелите и казва: "Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, натъжения ще утешиш." Ако иде от изток, ще проповядва на хората за Любовта.
Казваме, че е дошъл някой посланик. Веднага искаме да знаем отде иде той: от Англия, от Америка, от Русия, от Германия или от Франция. Ако знаем отде иде, ще знаем и неговата мисия. Божият поклонник носи със себе си Божията Правда и се обръща към всички народи с думите: "Народи, въдворете Божията Правда на земята! " Ако иде от север, Той проповядва на хората Истината. Ако иде от юг, Той проповядва за Добродетелите и казва: "Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, натъжения ще утешиш." Ако иде от изток, ще проповядва на хората за Любовта. Иде ли от запад, ще проповядва за прощението. Казано е в Писанието: "Преди да е залязло слънцето, трябва да си простил на брата си."
към беседата >>

32. Лозата и пръчките

Най-голямата служба, която Бог може да даде на човека, е да го изпрати в дома на някой бедна, нещастна вдовица, да я утеши, да наглежда сираците й.
Сега цялото човечество влиза в нова епоха. Днес Христос поставя всеки човек на везните и го тегли, да види колко тежи. Според теглото му Той отсъжда, кой има послушание и кой няма. Който слуша и изпълнява Божия закон, ще се ползва от Неговото благословение. Който не Го слуша, ще бъде поставен на големи изпитания. Най-голямата служба, която Бог може да даде на човека, е да го изпрати в дома на някой бедна, нещастна вдовица, да я утеши, да наглежда сираците й. Да утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото да ръководиш съдбата на цял народ. – Защо? – Защото, който не може да зачете една душа, т.е. Бога в себе си, той нищо не може да направи.
към беседата >>

Да утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото да ръководиш съдбата на цял народ.
Днес Христос поставя всеки човек на везните и го тегли, да види колко тежи. Според теглото му Той отсъжда, кой има послушание и кой няма. Който слуша и изпълнява Божия закон, ще се ползва от Неговото благословение. Който не Го слуша, ще бъде поставен на големи изпитания. Най-голямата служба, която Бог може да даде на човека, е да го изпрати в дома на някой бедна, нещастна вдовица, да я утеши, да наглежда сираците й. Да утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото да ръководиш съдбата на цял народ. – Защо? – Защото, който не може да зачете една душа, т.е. Бога в себе си, той нищо не може да направи.
към беседата >>

33. Ако не бях дошъл

„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е.
„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е. започва да сълзи. Така тя осолява телата. Значи, нажаленият привлича влагата, т.е. живота, и така осолява средата, в която живее. Ако не правите същото и вие, не може да се утешите.
към беседата >>

Ако не правите същото и вие, не може да се утешите.
„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е. започва да сълзи. Така тя осолява телата. Значи, нажаленият привлича влагата, т.е. живота, и така осолява средата, в която живее. Ако не правите същото и вие, не може да се утешите.
към беседата >>

– Те трябва да бъдат нищи духом, да се разтопяват; трябва да бъдат нажалени, за да се утешат; трябва да бъдат кротки, за да наследят земята; трябва да гладуват и жадуват за правдата, за да се наситят.
Какви трябва да бъдат вашите възлюбени? – Те трябва да бъдат нищи духом, да се разтопяват; трябва да бъдат нажалени, за да се утешат; трябва да бъдат кротки, за да наследят земята; трябва да гладуват и жадуват за правдата, за да се наситят. Гладуването и жадуването подразбират самопожертване. – За кого се жертва човек? – За ближния си, с цел да го повдигне. Христос казва: „Дойдох на света за да положа душата си за своя ближен. Имам власт да я положа, имам власт и да я отнема.“ Ще кажете, че всичко, което ви се говори, е добро, но не можете да се съгласите с мисълта, че вашата любов води към смъртта.
към беседата >>

„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Думата „нажален“ подразбира растене в добродетели.
„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Думата „нажален“ подразбира растене в добродетели. Не можеш да растеш в добродетели, ако не жалиш. Ако жалиш за майка си, или ти трябва да отидеш при нея, или тя трябва да дойде при тебе. Ако жалиш за светлината, ти трябва да отидеш при нея. Само така ще растеш в добродетелите. Следователно, ако искаш да растеш и да се развиваш в добродетели, първо трябва да отидеш при Бога.
към беседата >>

34. С любов се взима

Ако някой е жаден, гладен или скръбен, ще го напоя, ще го нахраня, ще го утеша, но да изслушвам какви взимания-давания имал не е моя длъжност, оставете това за служителите на старата култура.
Отсега нататък искам да не ме занимавате с вашите скърби, да не ми разказвате какво се е случило с вас, какви разправии сте имали, какви нещастия са ви сполетели. Ако някой е жаден, гладен или скръбен, ще го напоя, ще го нахраня, ще го утеша, но да изслушвам какви взимания-давания имал не е моя длъжност, оставете това за служителите на старата култура. Пари, ризи, чорапи, обуща – нищо не ми носете и се освободете от мисълта да ме подкупвате с тези свои неща. Аз мога да работя както всеки от вас, тия ръце виждате ли ги – мога да придобия хляба си с труд. Ако можете да сторите това нещо с Любов, нямам нищо против – на драго сърце ще го приема, ще ви посрещна, ще ви целуна и ще ви кажа: “Елате в Царството Божие”. В противен случай ще ви кажа: “Приятелю, ти не си влязъл през вратата на Любовта”. Ако можете да изпълните всичко в името на Божествената Любов и Обич, добре, но вън от тях аз не съществувам.
към беседата >>

Земята ни дава цветове, плодове, всякаква храни, прегръща ни и ни утешава.
Днес всички казват, че Земята е юдол плачевна4. Не, юдол плачевна е неразбраният човешки живот. Земята е благословена наша майка, която ни дава всички блага. Защо роптаем против нея? Земята ни дава цветове, плодове, всякаква храни, прегръща ни и ни утешава. Не Земята е грешна, а грешни сме ние, които не разбираме този велик закон, опетнили сме го, опетнили сме и нашата майка. Ако ме попитате какво ще бъде бъдещето ви, ще ви предскажа, че ако всеки от вас възприеме Божията Любов, Обич и Дух, в бъдеще ще стане цар или царица. Тъй че, ако всички ме слушате, ще ви направя царе, царици или князе. Ако възприемете това, което ви препоръчвам, няма да бъдете прости хора. Не казвайте като Давид: “В грях ме зачена майка ми”.
към беседата >>

35. Малкият закон

Ще ми кажете: „Защо ни безпокоиш с тези твои мисли, защо не ни кажеш някои утешителни думи? (втори вариант)
Ще ми кажете: „Защо ни безпокоиш с тези твои мисли, защо не ни кажеш някои утешителни думи? " Нима този, на когото краката са сухи, той не усеща никаква болка? За известни случаи той може да не усеща никаква болка, но ако го нападне някой неприятел и започне да го гони, какво ще бъде неговото положение? Той не ще може да се спаси, няма да може да избяга, и неговата болка ще бъде по-силна, отколкото всеки друг път. Ако аз се загрижа за този човек и започна да разтривам неговите крака, за да оздравеят, ще съжалява ли той за болката, която му причиних с разтриването? Напротив, той ще каже: „Слава Богу, че оздравях, за да мога да бягам с всички други наред при случаи на опасност." Това е една истинска философия.
към втори вариант >>

Ще ми кажете: „Защо ни безпокоиш с тези твои мисли, защо не ни кажеш някои утешителни думи?
Като измие греховете ти, ще каже: „Сега си свободен, но втори път не греши“. И Христос плака, докато напълни една бутилка. Той се нае да оправи света, да вземе на себе си греховете житейски, но като видя, че тази работа е много тежка, плака, да му дойде Господ на помощ, и само така успя. Като се напълни бутилката Му, Христос рече: „Свърши се вече, бутилката е пълна, дойде спасението на човечеството“. Безразлично е дали си голям или малък в света: всеки трябва да мине през сълзите, за да измие греховете си, както и тези на близките си. Ще ми кажете: „Защо ни безпокоиш с тези твои мисли, защо не ни кажеш някои утешителни думи? “ Именно това последното правя аз. Нима този, когото болят краката, не усеща никаква болка? В известни случаи той може да не усеща никаква болка, но ако го нападне неприятел и започне да го гони, какво ще бъде неговото положение? Той не ще може да се спаси, няма да може да избяга, и неговата болка ще бъде по-силна, отколкото всеки друг път. Ако аз се загрижа за този човек и започна да разтривам неговите крака, за да оздравеят, ще съжалява ли той за болката, която му причиних с разтриването?
към беседата >>

36. Ще живее

Така и ние - направим едно престъпление, после плачем, молим се на Бога да ни прости и наистина Той ни утешава. (втори вариант)
Само гилотини се създават. Само бесилки и затвори се правят. Ще трябва да се върнем към Тоя живия Господ, Който всеки ден ни говори и на Когото можем да говорим, и с Когото можем много лесно да се разумяваме. С Този Господ всеки може да се разговаря, защото е много достъпен. Щом започвате да приказвате с Него, вие почувствате един мир в душата си, мислите ви се изменят и казвате: „Трябва да се работи." Но като дойдеш до махалото, напущаш Бога, започваш да философстваш и се вкисваш. Така и ние - направим едно престъпление, после плачем, молим се на Бога да ни прости и наистина Той ни утешава. Но ние си казваме: „Дали Господ ме утеши, или аз сам се утеших? " И започваме пак по стария начин - престъпление след престъпление. Така е и с народите. Обаче Този живият Господ е решил да изправи света. Защо? Тази стена, която е била съградена, този кармичен закон, който е задържал кармата ни от толкова години, вече е много назрял и днес това назряване се оповестява чрез тези безбройни болести, които днес се явяват в обществата.
към втори вариант >>

Но ние си казваме: „Дали Господ ме утеши, или аз сам се утеших? (втори вариант)
Само бесилки и затвори се правят. Ще трябва да се върнем към Тоя живия Господ, Който всеки ден ни говори и на Когото можем да говорим, и с Когото можем много лесно да се разумяваме. С Този Господ всеки може да се разговаря, защото е много достъпен. Щом започвате да приказвате с Него, вие почувствате един мир в душата си, мислите ви се изменят и казвате: „Трябва да се работи." Но като дойдеш до махалото, напущаш Бога, започваш да философстваш и се вкисваш. Така и ние - направим едно престъпление, после плачем, молим се на Бога да ни прости и наистина Той ни утешава. Но ние си казваме: „Дали Господ ме утеши, или аз сам се утеших? " И започваме пак по стария начин - престъпление след престъпление. Така е и с народите. Обаче Този живият Господ е решил да изправи света. Защо? Тази стена, която е била съградена, този кармичен закон, който е задържал кармата ни от толкова години, вече е много назрял и днес това назряване се оповестява чрез тези безбройни болести, които днес се явяват в обществата. Болестите са един признак на назряла карма в съвременните народи.
към втори вариант >>

37. Работи на лозето ми

Някои ми казват: „Кажи ни поне една утешителна дума." Утешителна дума ще ви кажа само тогава, когато изпълните волята Божия. (втори вариант)
Някои ми казват: „Кажи ни поне една утешителна дума." Утешителна дума ще ви кажа само тогава, когато изпълните волята Божия. Често в моите беседи ви говоря, че трябва да знаем, но аз не разбирам тези знания, които имате сега. Всички престъпления, които стават сега в света, стават все от знания. Писатели, проповедници, философи, свещеници, всички хора, които заблуждават света, са все учени хора. Когато те лъжат, те сами знаят, че лъжат. Казват, че лъжата струва пари и затова хората лъжат.
към втори вариант >>

– Кажи ни поне една утешителна дума.
Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките, една след друга, започнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници. Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син. – Кажи ни поне една утешителна дума. – Ще ви кажа утешителни думи, но само тогава, когато изпълните Божията воля.
към беседата >>

– Ще ви кажа утешителни думи, но само тогава, когато изпълните Божията воля.
На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките, една след друга, започнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници. Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син. – Кажи ни поне една утешителна дума. – Ще ви кажа утешителни думи, но само тогава, когато изпълните Божията воля.
към беседата >>

С това не ви утешавам, но казвам: Съблечете старите си дрехи и облечете белите, празничните си дрехи.
Последният момент спасява положението. В тоя смисъл, много добрини и едно добро са равносилни. Важно е, какво си направил последният момент. Може да си направил много злини, но в последния момент на живота си да си направил едно добро – то спасява живота ти. Последното добро заличава всичките ти злини и от разумния свят започват да гледат на тебе като на свой брат. С това не ви утешавам, но казвам: Съблечете старите си дрехи и облечете белите, празничните си дрехи. Нали много от вас сте ясновидци, кажете, какво ще стане на 17 декември. Ако питате мене, аз ще ви кажа, че на 17 много хора ще излязат от гробовете си и ще възкръснат. Какво е казал американецът, това е негова работа. Аз не отговарям за него. Ако пророчеството му се сбъдне, той ще мине за истински пророк.
към беседата >>

38. Денят на доброто

Например, ти си религиозен човек и трябва да отидеш да утешиш някого.
Христос подразбира новата култура, като казва: „Позволено е на онези хора, които ще дойдат в бъдеще, да правят добро в съботен ден“. В какъв смисъл е позволено? – Позволено е на опитния хирург да прави операции, но на неопитния, на глупавия не е позволено. Например, ти си религиозен човек и трябва да отидеш да утешиш някого. Позволено ти е да направиш това, ако знаеш как, но ако ти нарушиш мира му, кракът ти не трябва да стъпва там. Не мислете, че е лесно да правиш добро, това е велико изкуство. Ако дойда във вашата къща да ви проповядвам ново учение с цел да ми станете последователи и после ви обера, аз се ръководя от материални облаги, това не е добро дело, а търговска сделка. Така ще дойде при тебе някой търговски агент, много учтиво ще представи мостричките си, ще те почерпи, ще разговаря за едно, за друго, докато замае главата ти и направи сделката си. И този човек бил религиозен!
към беседата >>

Какво велико самопожертване е от страна на някой ангел, който се занимава с разрешаването на велики въпроси и като види, че някоя душа страда, веднага напуща работата си и отива да ѝ помогне, да я утеши.
На земята е всичко позволено, но в онова чисто място, за което се готвите, човек трябва да бъде съвършен. Там опити няма. В оня свят няма скръб и плач. И в Писанието е казано: „Ще обърша сълзите им, и скръб няма да има, всички ще бъдат радостни и весели“. Знаете ли какво е радост и веселие? Какво велико самопожертване е от страна на някой ангел, който се занимава с разрешаването на велики въпроси и като види, че някоя душа страда, веднага напуща работата си и отива да ѝ помогне, да я утеши. Кой от вас би направил това? Наистина, ние бихме направили много нещо за известни хора, ако те ни са симпатични. На симпатичния човек всеки може да направи услуга. Един кавалер е готов да услужи на симпатичната мома с всичко, от което тя се нуждае, но на грозна разногледа камбуреста мома, нея никой не поглежда. Питам: Какви са вашите убеждения, щом постъпвате така?
към беседата >>

39. Аз съм жив

Ще кажете, че има нещо утешително.
– Какво стана, че тук те намирам? – Остави се, погрешно съм мислел. Но моето положение не е толкова страшно. Аз съм на раменете на дядо владика. Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо поп. Ще кажете, че има нещо утешително. – Кое е утешителното? – Че ще бъдат на раменете на владиката. – Колкото и да се утешавате, това не помага. Православните имат по-малко знания от евангелистите, но са по-искрени, по-чистосърдечни от тях. От много философстване, някои евангелисти са дошли до извъртане на истината.
към беседата >>

– Кое е утешителното?
– Остави се, погрешно съм мислел. Но моето положение не е толкова страшно. Аз съм на раменете на дядо владика. Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо поп. Ще кажете, че има нещо утешително. – Кое е утешителното? – Че ще бъдат на раменете на владиката. – Колкото и да се утешавате, това не помага. Православните имат по-малко знания от евангелистите, но са по-искрени, по-чистосърдечни от тях. От много философстване, някои евангелисти са дошли до извъртане на истината. Те коментират стиховете в Евангелието, докато ги извъртят.
към беседата >>

– Колкото и да се утешавате, това не помага.
Аз съм на раменете на дядо владика. Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо поп. Ще кажете, че има нещо утешително. – Кое е утешителното? – Че ще бъдат на раменете на владиката. – Колкото и да се утешавате, това не помага. Православните имат по-малко знания от евангелистите, но са по-искрени, по-чистосърдечни от тях. От много философстване, някои евангелисти са дошли до извъртане на истината. Те коментират стиховете в Евангелието, докато ги извъртят. Извъртането отдалечава човека от истината. Всеки може да извърта Достатъчно е да те бодна с губерката си, за да се извъртиш и забравиш да спориш.
към беседата >>

40. По предание

Свещеникът го утешава с думите: Такава е Божията воля!
Но хората не знаят, че в бъдеще, убийството на един човек ще причини голямо зло на човечеството. Да убиеш майка си или баща си, това е непростително престъпление, но и до днес още се вършат такива престъпления. Хората са много затъпелн! Каква култура е сегашната? Осъдят някого на обесване, и след това викат свещеник да го причести! Свещеникът го утешава с думите: Такава е Божията воля! – Не, не трябва да го причестяваш, но кажи: Аз не одобрявам убийствата. Бог е казал: „Не убивай! " Аз не говоря за външните убийства, но за вътрешните. Не говоря за набралия цирей, но ако ме питат, може ли да се отреже здраво място, казвам: Нямате право! Всеки човек, в присъствието на когото се върши престъпление, трябва да го отхвърли от себе си, да не участва в него.
към беседата >>

41. Беседа за учителите и майките като възпитатели

Ако заемете мястото на майка му, то веднага ще се утеши.
Имаш някоя мисъл, която те измъчва, кажи си: „Добър е Господ, всичко ще обърне на добро! “ Наблюдавате някого, че е тъжен, не го питайте защо тъжи, а се постарайте да намерите причината за неговата тъга и да я отстраните. На някое дете умряла майката и то тъжи. Вие го питате защо тъжи. Тъжи, защото се е лишило от Любовта на майка си. Ако заемете мястото на майка му, то веднага ще се утеши. Например някой от вас е тъжен. Защо? Защото неговата майка я няма. Всички тъги, които изпитваме, се дължат на това, че сме лишени от Любовта. Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато форма и да е тя, ще изпитваме тъга. Дойде ли отново тази Любов, веднага се връща и радостта.
към беседата >>

42. Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга

Когато утешаваш някой свой брат, кажи му: „Братко, аз зная защо си нещастен – не си научил закона на слугуването, а искаш да бъдеш господар.“ Когато утешаваш сестра си, кажи ѝ: „Сестро, ти си нещастна, защото не си научила закона на слугуването, а искаш да бъдеш господарка.“ Слугуването е нужно, но то трябва да не се налага, а да става доброволно.
Слугата не трябва нито да преувеличава, нито да омаловажава задачите, които господарят му е възложил. Когато утешаваш някой свой брат, кажи му: „Братко, аз зная защо си нещастен – не си научил закона на слугуването, а искаш да бъдеш господар.“ Когато утешаваш сестра си, кажи ѝ: „Сестро, ти си нещастна, защото не си научила закона на слугуването, а искаш да бъдеш господарка.“ Слугуването е нужно, но то трябва да не се налага, а да става доброволно. Ако вие постъпвате според това правило, 95% от нещастията ви ще изчезнат. Този велик закон, законът на слугуването, се състои в следното: когато ние духовно възприемем да носим Любовта и всичко понасяме с Любов, Господ идва в нас – Любовта е съзнателна, тя прониква навсякъде, тя ще започне да ти говори, тя е Бог. Аз не ви говоря, за да ви утешавам – вие можете сами да направите опит и да проверите това. Разтворете сърцето си и вложете в него Любовта; тогава Господ ще започне да ви говори тъй ясно, както никога досега не ви е говорил. Той ще ви каже: „Ето как ще стане това, тъй направи, ето как се слугува!
към беседата >>

Аз не ви говоря, за да ви утешавам – вие можете сами да направите опит и да проверите това.
Слугата не трябва нито да преувеличава, нито да омаловажава задачите, които господарят му е възложил. Когато утешаваш някой свой брат, кажи му: „Братко, аз зная защо си нещастен – не си научил закона на слугуването, а искаш да бъдеш господар.“ Когато утешаваш сестра си, кажи ѝ: „Сестро, ти си нещастна, защото не си научила закона на слугуването, а искаш да бъдеш господарка.“ Слугуването е нужно, но то трябва да не се налага, а да става доброволно. Ако вие постъпвате според това правило, 95% от нещастията ви ще изчезнат. Този велик закон, законът на слугуването, се състои в следното: когато ние духовно възприемем да носим Любовта и всичко понасяме с Любов, Господ идва в нас – Любовта е съзнателна, тя прониква навсякъде, тя ще започне да ти говори, тя е Бог. Аз не ви говоря, за да ви утешавам – вие можете сами да направите опит и да проверите това. Разтворете сърцето си и вложете в него Любовта; тогава Господ ще започне да ви говори тъй ясно, както никога досега не ви е говорил. Той ще ви каже: „Ето как ще стане това, тъй направи, ето как се слугува! “
към беседата >>

Тези ангели ще намерите между учените, ще ги намерите между всички мъже и жени, които утешават нещастните и им казват: „Не се бойте, Господ е между вас, Той ще ви успокои!
И тъй, ангелите и светиите са първите слуги. Те не са облечени с мантии, с великолепни одежди, но са най-добрите работници. Тези ангели ще намерите между учените, ще ги намерите между всички мъже и жени, които утешават нещастните и им казват: „Не се бойте, Господ е между вас, Той ще ви успокои! “ Те ги утешават, а Господ им казва: „Аз съм тук, Аз ще уредя работата.“ Единственото нещо, което Господ прави сега, е, че изпъжда навън господарите – т.е. не ги изпъжда от света, а им казва: „Вие си стойте, не се бъркайте в нищо, ние ще ви нахраним.“ Той ще им даде една голяма трапеза, ще им постави леген с вода да се измият, ще им изчисти обувките, ще им сготви и ще ги пита: „Готови ли сте сега за трапезата? “ Тъй гласи Новото учение. И тъй, слугите няма да изгонят господарите, а ще им кажат: „Братя, вие като господари ще стоите на трапезата, а ние ще ви прислужваме.“ Това е учението, което Христос иска за вас. И днес вече Христос иде, но не иде за господарите на този свят, а иде за слугите.
към беседата >>

“ Те ги утешават, а Господ им казва: „Аз съм тук, Аз ще уредя работата.“ Единственото нещо, което Господ прави сега, е, че изпъжда навън господарите – т.е.
И тъй, ангелите и светиите са първите слуги. Те не са облечени с мантии, с великолепни одежди, но са най-добрите работници. Тези ангели ще намерите между учените, ще ги намерите между всички мъже и жени, които утешават нещастните и им казват: „Не се бойте, Господ е между вас, Той ще ви успокои! “ Те ги утешават, а Господ им казва: „Аз съм тук, Аз ще уредя работата.“ Единственото нещо, което Господ прави сега, е, че изпъжда навън господарите – т.е. не ги изпъжда от света, а им казва: „Вие си стойте, не се бъркайте в нищо, ние ще ви нахраним.“ Той ще им даде една голяма трапеза, ще им постави леген с вода да се измият, ще им изчисти обувките, ще им сготви и ще ги пита: „Готови ли сте сега за трапезата? “ Тъй гласи Новото учение. И тъй, слугите няма да изгонят господарите, а ще им кажат: „Братя, вие като господари ще стоите на трапезата, а ние ще ви прислужваме.“ Това е учението, което Христос иска за вас. И днес вече Христос иде, но не иде за господарите на този свят, а иде за слугите. И като дойде, Той няма да пита къде са учителите, свещениците, владиците, господарите, а ще пита къде са учениците на Новото учение, слугите.
към беседата >>

43. Сеятелят / Сѣятельтъ

Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши.
„Излезе сеятелят да сее.“ За да се разбере сеятеля, трябва да имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля. Затова новото учение мъчно се разбира. Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста. Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши. Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира. И на вас казвам: Очистете кръвта си! Тя трябва да бъде чиста. Това значи: изменете начина на живота си. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите.
към беседата >>

44. Изтълкувай ни тази притча

И тъй, ако искате да се утешите, приложете великия закон на Любовта.
Пророк Йезекил казал: „Една добра постъпка заличава всички лоши постъпки“. И обратното е вярно: Една лоша постъпка заличава всички добри. Казано е: „Който е паднал, да гледа да стане“. Трябва ли да плачеш, че си паднал? Стани и продължи пътя си! И тъй, ако искате да се утешите, приложете великия закон на Любовта. Използвайте тоя закон! Вие никога не можете да се докоснете до слънцето, да се ръкувате с него, но всякога можете да използвате светлината му. При Бога никога не можете да отидете, направо с Него никога не можете да се разговаряте, но към Духа Му всякога можете да се отправяте. Да отидете при Бога, това значи да се слеете с Него, да забравите всичко земно, да загубите всичко и да се пробудите в Божествения свят. Готов ли си за това?
към беседата >>

45. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване

Соломон казва: „Мек отговор дава успокоение; блага дума дава утеха, а любов, изявена навреме, дава живот“.
„А това казваше Христос, за да ги изпита, защото си знаеше, какво щеше да прави“. Сполети ви едно голямо нещастие или изпитание – важно е как ще го разрешите. Всеки знае как се разрешават изпитанията. Соломон казва: „Мек отговор дава успокоение; блага дума дава утеха, а любов, изявена навреме, дава живот“. Може ли всякога да говориш за любов? През целия земен живот на човека е определено само една година, един месец, една седмица, един ден, един час, една минута, една секунда, когато може да се говори за любовта, или да изговаряш думата „любов“. Ако използваш това време, ще имаш всички постижения. Ако не го използваш, целият ти живот е изгубен. Това е само момент.
към беседата >>

46. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость

А ние се сами утешаваме и казваме: „Тукъ има изключение, не знаемъ това дѣте на кой отъ дѣдовцитѣ си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дѣте, правдата не е била въ сърцето ти, истината въ ума ти, а светостьта не е била въ волята ти. (втори вариант)
Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега? Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ? Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ. Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца. По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си. А ние се сами утешаваме и казваме: „Тукъ има изключение, не знаемъ това дѣте на кой отъ дѣдовцитѣ си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дѣте, правдата не е била въ сърцето ти, истината въ ума ти, а светостьта не е била въ волята ти.
към втори вариант >>

47. Правилният развой на човешките енергии

Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на душата ви ще олекне.
Понякога чувствате, че не може да се проявите, усещате тук, под лъжичката, една топка. Някой казва: „Изгубих Любовта си.“ Не, ти не си изгубил Любовта си, а астралното ти тяло е в анормално състояние. Причината за туй анормално състояние е следната: когато в ума ви се загнезди мисълта, че някой приятел, когото сте обичали, ви е причинил огорчение, изгубвате всяко доверие към него, този приятел оставя в астралното ви тяло нещо като отрова, която постоянно ви измъчва. Вие трябва да изнесете този мъртвец от себе си, от къщи. Ще извикате всички приятели и ще го опеете. Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на душата ви ще олекне.
към беседата >>

48. Сутрешен наряд, 22 август

„Да се утешат сърцата им, съединени купно в Любов, и във всяко богатство на съвършено разумение да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа.“ (Послание към колосяните 2:2)
„Да се утешат сърцата им, съединени купно в Любов, и във всяко богатство на съвършено разумение да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа.“ (Послание към колосяните 2:2)
към беседата >>

49. Тогаз те ще просветнат!

Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюбена?
На мъжа си, на приятеля казвате: „Не ме обичаш“ – това е нещо много обикновено. Но чудното било това, че като казал той тия думи, от нейните очи потекъл такъв порой от сълзи, че тя се стопявала, стопявала, и се обърнала на вода и изчезнала. Значи скръбта ѝ била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята. Той познал своята погрешка и почнал да плаче за своята възлюбена. Тогава из земята израснал един бял крин. Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюбена? “ Но кринът мълчал. „Кажи, защо мълчиш като ням? “ И кринът започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил. Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние от тези престъпници в света не сме“. Колко пъти вие казвате: „Този крин е безгласен, неинтересен, неразумен“.
към беседата >>

50. Свидетелството на Духа

И когато казва Христос: "Като дойде Духът, Той ще ви научи" и "Когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене", Той ще свидетелствува дали вие имате грозде, или нямате, после дали вашето лозе правилно се развива или не.
Сега, когато майката роди дете, какво очаква тя от туй дете? - Тя очаква нещо разумно, от устата на туй дете идва този плод. Ако тя роди едно дете глухо и нямо, и сляпо, да не може да говори, да има всички най-лоши навици, какво си казва майката тогава? Тя тъй си казва: "По-добре да не бях го раждала, не ми трябваше такова дете, дал ми го Господ, да ме показва с него." А когато роди туй, хубавото дете, с плода - гроздето, обърне се тя нагоре и казва: "Колко благодаря на Бога, че ми даде туй хубаво дете." Плодът е това. Плодът на вашата душа, той е вътре. И когато казва Христос: "Като дойде Духът, Той ще ви научи" и "Когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене", Той ще свидетелствува дали вие имате грозде, или нямате, после дали вашето лозе правилно се развива или не. Тъй щото всичките усилия в живота на една душа, на един човек на земята да бъдат насочени към известен плод, вън от този плод той не може да се радва никога. Кое е онова, което ви радва? Вас самите ви радва, ако имате някоя добродетел. Добродетелта, която живее във вас, вложена от Духа, тя ви радва.
към беседата >>

"Когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене." Тази велика истина, която носи любовта, носи свобода на жената.
И казва Христос. "Когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене." Тази велика истина, която носи любовта, носи свобода на жената. Най-първо трябва да се освободи жената. Вие трябва да се освободите и като намерите Христа - вашият въпрос е решен и вие сте свободни. Сега някои вече са близо. Стремете се, докато реализирате туй дълбоко разбиране. Тъй седи въпросът.
към беседата >>

51. И Петър се грееше!

Вие ще ми възразите: „Говори ни за нещо по-положително, за някоя идея, дай ни нещо по-утешително, за да има животът смисъл“.
Студено било. Аз вярвам, че този аргумент е много силен. И сега е студено. Нали сега и вас ако хванат и ви питат как е тази работа, ще кажете: „Да ни очисти Бог от греха, тази работа...“ Защото всичките хора идат в този свят не да се учат, ами един дошъл министър да стане, друг дошъл учен да стане, богат да стане, красив да стане, левент, това-онова. Всичко това е хубаво, но да е дошъл някой тъй за мъчение – няма, не е дошъл нито един. Вие ще ми възразите: „Говори ни за нещо по-положително, за някоя идея, дай ни нещо по-утешително, за да има животът смисъл“. Друг е смисълът на съвременния живот. Майката ражда 10 деца и умират. И тъй, всичките нейни идеали се разрушават, мъжът умира, па и тя умря. Питам: Какъв смисъл има туй раждане? Е, ти си ходил в университета, свършил си три факултета: по математика, по химия и по право, а утре, в изборите, никой те хлопне с една цепеница.
към беседата >>

52. Разговори с Учителя

Понеже била от високо произхождение, тя се маскирала, да не я познаят, но на него се открила — прошепнала му няколко утешителни думи.
Тръгнал към гората да търси място да се самоубие, но един маскиран човек се приближил до него и му пришепнал нещо. Момъкът се изправил, по-гледнал нагоре, усмихнал се и се отказал от намерението си да се убие. — Кое е това лице? — Неговата възлюбена. Той мислил, че тя не го обича. Понеже била от високо произхождение, тя се маскирала, да не я познаят, но на него се открила — прошепнала му няколко утешителни думи. Той веднага се преобразил, забравил отчаянието си, и двамата се върнали назад. (В този момент, лампите изгаснаха — токът се прекъсна. Изпяхме песента „Любовта е извор." При слабото осветление на свещта, при хубавата песен и задушевната обстановка, това представяше повече зазоряване, отколкото смрачаване). Следователно, не се съмнявайте във вашите възлюбени. Знайте, че те никога няма да ви оставят.
към беседата >>

53. Плевелите и пшеницата

Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота.
От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа. Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява. Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения. Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота. Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот. Но въпреки това, има противоречия. Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение.
към беседата >>

54. Слушайте Него!

Той е Великият Господ на Любовта, както са го проповядвали досега, който спасява, който се жертва, който всеки ден ни дава храна и утеха във всички положения.
И защо ние да не заживеем този живот, този разумен живот, и да изучаваме великата философия на живота – ние ще станем тогава хиляди пъти по-умни, отколкото сме сега. И в тази земя, ако рекат всички българи да слушат Него, мед и масло ще потече. Ако всички се спрат върху този стих и рекат да слушат Него, мед и масло ще потече и всичките им дългове и нещастия ще изчезнат. Ето една реална философия. Всеки народ, който от хиляди години е слушал Господа, е бил благословен. Той е Великият Господ на Любовта, както са го проповядвали досега, който спасява, който се жертва, който всеки ден ни дава храна и утеха във всички положения. Той казва: „Не бой се, ще се оправи твоята работа“. Изгубил си сина си, дъщеря си, Той казва: „Не бой се, ще се оправи тази работа! “
към беседата >>

55. Които вас приемат

Тъй разбирам аз кой е истинският поет: като прочета стиховете му, ако съм бил наскърбен, да ми снемат тъгата, да се утеша.
ако в материално отношение слугата не може нищо да каже, а само господарят, така и е в умствено отношение. Хората си имат правила. И поетите си имат правила, как да римуват. И всеки поет говори в рими, но поезията не се съди по римата: то е едно от условията в поезията. Поетите трябва да разбират що е поезия: тя е като музиката, хармония трябва да има, и думите така трябва да са наредени, че като прочетеш едно стихотворение на някой поет, да почувстваш едно трептене в сърцето и едно разширение, да станеш радостен и весел. Тъй разбирам аз кой е истинският поет: като прочета стиховете му, ако съм бил наскърбен, да ми снемат тъгата, да се утеша. А онзи поет, който казва: „Каква съдба настана, да сме роби и двама“, такава поезия в окултната наука ние не искаме. Бог е Любов, а в света ние създаваме тази „съдба“. Това робство, това заблуждение са чада на нашите изопачени умове, на нашата философия, на нашите управници в миналото, а не на сегашните. От хиляди години те създадоха това. Свещениците, не сегашните, а на миналото, са внесли всичките заблуждения, които сега съществуват.
към беседата >>

56. Символически, окултни правила и мерки / Символични и научни правила

Желая и вие да можете с една дума да възкресите мъртвия, да утешите наскърбения и да повдигнете падналия. (втори вариант)
Желая ви, да срещнете този човек, който може с една дума да ви възкреси. Желая и вие да можете с една дума да възкресите мъртвия, да утешите наскърбения и да повдигнете падналия. Желая ви да получите благодарността на този, на когото сте помогнали. Не се състезавайте да бъдете първи във всичко, вие първи да оберете каймака на млякото, а за другите да остане айрана. Вземете си само по една лъжичка каймак, да има за всички. Всеки има право да си вземе по една лъжичка каймак. На онзи, който изяде всичкия каймак на Божественото мляко, думата му не е силна, не може да възкреси умрелия.
към втори вариант >>

57. Ученикът не е по-горен от учителя си

И тогава ще дойдат да ни утешават.
Не, не, ще се грееш, когато е определено и трябва да използваш времето. А сега мислят, че всякога може да се грееш. Сега нас ни учат, но вие казвате: „Добър е Господ“. Аз нямам съмнение, че Господ е много добър, но ние не сме добри, Господ е всеведущ, да, но ние не сме такива още, т.е. ние, като не знаем, ще престъпим закона, ще съгрешим и ще дойдат лошите последствия. И тогава ще дойдат да ни утешават. Счупи ми някой крака и ми казва: „Такава е била волята Божия“. Такава не е Неговата воля. – Защо Господ ще ми направи крака, а после да ми го счупи? Защо Той ще ми даде ум и после ще ми го вземе, да ме направи идиот? Не е волята му такава.
към беседата >>

58. Необятната любов / Необятната любов

Силата на Любовта се заключава, именно, в това, че може да заличи греховете на всички хора, да ги утеши и повдигне. (втори вариант)
“ Каква любов е тази, която днес обещава, утре не изпълнява? Съвършена любов ли е това? Любов, която не е в състояние да заличи греховете на хората, не е истинска Любов. Това е първото качество на Любовта. Бог казва: „Ще залича греховете на хората и няма да ги споменавам, и ще изтрия сълзите от очите им“. Силата на Любовта се заключава, именно, в това, че може да заличи греховете на всички хора, да ги утеши и повдигне. Само така ще дойде мирът в света. Това означават думите на Христа: „Когато брат ти сгреши пред тебе и се обърне да ти иска прошка, прости му, преди да е залязло слънцето“. Преди да е залязло слънцето, ти трябва да си се помирил с него. Мъчно е да прощаваш, било на себе си, било на своите ближни. Какво се иска от ученика?
към втори вариант >>

59. Много плод

Има утешения, които са верни, а има утешения, които не са верни.
Всичките съвременни нещастия, сегашните, преди и ония, които ще дойдат, произтичат от този факт – неприложението. Туй неприложение, където и да е, дали е в политическия живот на една държава, дали е във физическия живот или в културния или вътрешния живот, който и да е, щом има нарушение на този закон, непременно ще дойдат лоши последствия. Няма изключение. И всички съвременни учени хора искат да ни убедят, че има изключение, че по известни начини: един ден те ми казват, че щели да направят малки пилюлчета, да се храним, без да работим. Турците казват: „Гел кузум гел“, а българите казват: „Зей, коню, за зелена трева“. Има утешения, които са верни, а има утешения, които не са верни. Ще бъде смешно, когато завеждат някой човек да го бесят на въжето и да му кажат: „Няма нищо, добър е Господ“. Твоят Господ е добър, но въжето не е добро. Пак ще ни убедят, ще кажат: „Е, тъй е писано“. Не, не е тъй писано. Хората написаха този закон.
към беседата >>

И ако всички бихме приложили туй правило, много от тези души щяха да се утешат.
На някоя просякиня, бедна жена, може нещо да ѝ дадете, но кажете ѝ една блага дума: „Сестро, ти довечера като се напросиш, ела ми на гости у дома“. Не ѝ давайте пари, то е в някои случаи престъпление, а кажете ѝ: „Аз бих желал да те нагостя, да си поприказваме“. Срещнете някои бедни, дайте им покана, еди-кой ден да дойдат на обяд у вас. Един да дойде в понеделник, друг във вторник и т.н. Ето откъде трябва да започнем всички. И ако всички бихме приложили туй правило, много от тези души щяха да се утешат. Сега ние седим и казваме, че Христос е пострадал на кръста: „Горкият Христос, как пострадал на кръста! “ И плачат със сълзи. И като минават хората край някои бедни, не мислят, че Христос живее в тях, нито за Христовите страдания, а казват: „Кармата им е такава“. И после: „О, Господи, как си страдал на кръста! “ Това е едно заблуждение на черното братство.
към беседата >>

И аз бих желал всички християни да заплачат, за да може този страждущ свят да се утеши.
И аз бих желал всички християни да заплачат, за да може този страждущ свят да се утеши. Всички трябва да плачем, да плачем, а другият плач, за умрели или за изгубено имане, този плач не ни трябва, доста сме плакали заради него.
към беседата >>

60. Изгрев и залез / Изгрев и залез

Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично.
“. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя. Ще знаете езика на светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трябва да го знаете. Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка.
към беседата >>

И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. (втори вариант)
Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята.
към втори вариант >>

61. Както е Он чист

За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава.
Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“.
към беседата >>

Питам: Човек сам себе си може ли да утешава?
Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може. Не може две болни ръце да се лекуват една друга, защо? – Защото едната ако бутне другата, и двете ще страдат. В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас.
към беседата >>

62. Гладуват и жадуват

Сега четат този стих: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“; „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“; „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени, които гладуват и жадуват…“ Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си.
Христос дава едно правило: само който гладува и жадува за Правдата, той ще се насити, той ще бъде доволен. Ако сте жена и сте недоволна, намерете Правдата, за да се наситите. Ако сте мъж, свещеник, учител, законът е верен, в каквото и положение да сте: намерете тая Правда, приложете я чрез глада и жаждата, и вие ще се наситите. И тогава вие няма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредят. Христос е дал форми и начини, за да може човек да изправи живота си. Сега четат този стих: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“; „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“; „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени, които гладуват и жадуват…“ Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал, да е дал нещо? Не че богословците не искат да намерят смисъла, но иска се учение, учение, интелигентност се иска. Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, докато ни измъчват загубените 1,000 лева, докато ни смущава една изгоряла къща; докато ни смущава един умрял наш приятел; докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6-годишно вино, и какви ли не други неща, с които ние се смущаваме – казваме: „Блажени, блажени, блажени“. И седят някои, че описват блаженството на светиите. Как ще опишат туй блаженство на светиите?
към беседата >>

Я онази мома, която е оставена от нейния възлюблен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувства едно облекчение и каже: „Аз ще посветя живота си на Бога“.
Туй са изпитвали някои светии и някои велики хора, някои мъченици, те изведнъж разбират смисъла на цялото битие и казват: „Разбираме какъв е смисълът на живота“. Такова преживяване могат да имат и стари, и млади. Някои казват: „Само старите могат да го имат“. Не, и младите могат. Защо да го няма младият? Я онази мома, която е оставена от нейния възлюблен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувства едно облекчение и каже: „Аз ще посветя живота си на Бога“. Този възлюблен е Христос, а не онзи. Това е великото преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност. И ние се нуждаем от едно силно преживяване на реалността – от допирането на този Божествен пръст на Любовта. А сега ще идеш в църква, ще запалиш една свещ или кандилото, но едно такова преживяване, едно такова допиране на този Божествен пръст на Любовта, от хиляди проповеди струва повече. Аз бих желал да слушате всички велики проповедници, но след като ги слушате, най-после искам Господ да допре със своя пръст ума и душата им, та и техните мисли да станат по-ясни.
към беседата >>

63. Мечешкият капан! / Мечешкият капан

Ама как мислите, когато Господ изпрати някой велик ангел при някоя грешна душа да я утеши, какво трябва да сторят?
Направете го макар и светът да се обърне с главата надолу! Тия деца, с които ще направите опита, те ще ви благодарят. Те не са имали сладка целувка, никой не ги е обичал. И те ще се чудят, как, отде се намери такъв добър човек, да целуне туй просяче. Ако философствувате, свободни сте, аз давам пълна свобода, нека само онези, го извършат, които могат по закона на Любовта и Мъдростта да го направят; които не могат да не влизат в изкушение, понеже си създават ненужни неприятности. Ама как мислите, когато Господ изпрати някой велик ангел при някоя грешна душа да я утеши, какво трябва да сторят? И ангелите имат окултна школа, да помагат на такива грешници. Знаете ли какво е положението? Някой светия го пратят да се занимава с някой паднал грешник. Ако сте вие косите ще ви настръхнат нагоре. Ще кажете: „Как тъй?
към беседата >>

64. И Петър Го взе настрана

“ Но скоро се утешавал: „Е, нима другите лекари успяват със своите лекарства?
Всеки може да лекува, но дали туй лекарство е ефикасно? Има един роман от епохата на средните векове, дето се разправя за един лекар, който като изучавал медицината, намерил едно ефикасно лекарство – топла вода и пущане на кръв. Към всички свои пациенти той прилагал първо туй средство – топла вода и пущане на кръв. Тъй лекувал около 20 години и никого не успявал да излекува, всички умирали. Казвал си: „Чудна работа! “ Но скоро се утешавал: „Е, нима другите лекари успяват със своите лекарства? “ Така и ние сега: проповядват ни, проповядват ни, всички измираме. На стари и млади се проповядва, но всички боледуват и после умират. Най-после се примиряваме с това и казваме: „Тъй е отредено, веднъж човек трябва да се роди, и после трябва да умре“. Да, така е засега, но дали тази програма е действителна? Не, не трябва да умираме.
към беседата >>

65. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки

- Една минута има за трена, даже утеха няма да давате.
"- Не сте се спрели, тръгнали сте и ви казвам какво може да стане. То може да стане и може да не стане, но има възможност. И когато стане, никакво ухо да не обръщате, няма да се спирате. Света няма да оправяте, кому има да дължите, няма да се спирате. - Защо? - Една минута има за трена, даже утеха няма да давате. Той ще вика, ти ще вървиш. Оглушки ще си правите! Съвършени оглушки, нищо повече. Който и да е отподире ви. Аз съм забелязал, има два вида деца: лошите деца като хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я, да се върне вкъщи.
към беседата >>

66. Предварителни бележки

Сега изпращат ви вас да я утешите.
Е, да допуснем, че вие сега сте ученици на Бялото Братство, пращат ви да извършите следната задача: една 72-годишна баба – вземам туй число – 72, като известно число, което има смисъл – имала 10 деца: 7 сина и 3 дъщери. Тя е вложила в тях всичкия си капитал, възложила е всичката си надежда на тия свои деца, обаче те измират всички до едно и тя остава неутешима. Сега изпращат ви вас да я утешите. Как ще я утешите? Тя ще ви каже: „Синко, аз не съм млада да се оженя втори път и да родя деца. Изгубих! Стара съм, на 72 години – всичко изгубих, всичко отиде! “ Как ще я утешите, я ми кажете? Може ли да разрешите задачата?
към беседата >>

Как ще я утешите?
Е, да допуснем, че вие сега сте ученици на Бялото Братство, пращат ви да извършите следната задача: една 72-годишна баба – вземам туй число – 72, като известно число, което има смисъл – имала 10 деца: 7 сина и 3 дъщери. Тя е вложила в тях всичкия си капитал, възложила е всичката си надежда на тия свои деца, обаче те измират всички до едно и тя остава неутешима. Сега изпращат ви вас да я утешите. Как ще я утешите? Тя ще ви каже: „Синко, аз не съм млада да се оженя втори път и да родя деца. Изгубих! Стара съм, на 72 години – всичко изгубих, всичко отиде! “ Как ще я утешите, я ми кажете? Може ли да разрешите задачата? Ние вземаме един тип събуден.
към беседата >>

“ Как ще я утешите, я ми кажете?
Тя е вложила в тях всичкия си капитал, възложила е всичката си надежда на тия свои деца, обаче те измират всички до едно и тя остава неутешима. Сега изпращат ви вас да я утешите. Как ще я утешите? Тя ще ви каже: „Синко, аз не съм млада да се оженя втори път и да родя деца. Изгубих! Стара съм, на 72 години – всичко изгубих, всичко отиде! “ Как ще я утешите, я ми кажете? Може ли да разрешите задачата? Ние вземаме един тип събуден. Сега аз ще ви преведа, ще превърна тази формула в друга: искам да ви науча на новия начин на разсъждение. С вас бих разсъждавал по вашия начин, но аз ще се спра, защото по този начин сме разсъждавали и пак ще дойдем до известни резултати, но ще превърна тази задача в друга форма. Представете си, че тази баба е едно старо дърво, покрай което е минавала една рекичка и е поила корените на туй дърво.
към беседата >>

Как ще утешите туй дърво?
Сега аз ще ви преведа, ще превърна тази формула в друга: искам да ви науча на новия начин на разсъждение. С вас бих разсъждавал по вашия начин, но аз ще се спра, защото по този начин сме разсъждавали и пак ще дойдем до известни резултати, но ще превърна тази задача в друга форма. Представете си, че тази баба е едно старо дърво, покрай което е минавала една рекичка и е поила корените на туй дърво. То е расло и се е веселило. Някой воденичар отбива тази рекичка и пуща водата ѝ другаде, а дървото остава без вода. Как ще утешите туй дърво?
към беседата >>

Всички ако умрат, освен него, майката се утешава, но ако това дете умре, майката остава неутешима.
Сега, доколкото ние знаем, бащата и майката между 10-те си деца имат едно дете, което най-много обичат, и то съставлява ядката на всички тия деца. Всички могат да умрат, а то да остане. Всички ако умрат, освен него, майката се утешава, но ако това дете умре, майката остава неутешима. Значи то е детето, което е разбирало майката и я е обичало. И поради любовта на туй дете тя обича и всичките други деца. Тя казва: „Изгубих туй дете, което ме обичаше, което ме любеше.“ И действително, един тежък изпит е да изгубиш онзи, който те обича. Това съставлява една задача за ученика, доста сериозна задача, която ученикът трябва да реши. По какъв метод?
към беседата >>

Защото ние имаме един такъв случай с една наша сестра, която и сега още не може да се утеши за своя син.
Значи то е детето, което е разбирало майката и я е обичало. И поради любовта на туй дете тя обича и всичките други деца. Тя казва: „Изгубих туй дете, което ме обичаше, което ме любеше.“ И действително, един тежък изпит е да изгубиш онзи, който те обича. Това съставлява една задача за ученика, доста сериозна задача, която ученикът трябва да реши. По какъв метод? Защото ние имаме един такъв случай с една наша сестра, която и сега още не може да се утеши за своя син. Тя още не може да се утеши за тази загуба, скърби още, макар че е в Братството.
към беседата >>

Тя още не може да се утеши за тази загуба, скърби още, макар че е в Братството.
И поради любовта на туй дете тя обича и всичките други деца. Тя казва: „Изгубих туй дете, което ме обичаше, което ме любеше.“ И действително, един тежък изпит е да изгубиш онзи, който те обича. Това съставлява една задача за ученика, доста сериозна задача, която ученикът трябва да реши. По какъв метод? Защото ние имаме един такъв случай с една наша сестра, която и сега още не може да се утеши за своя син. Тя още не може да се утеши за тази загуба, скърби още, макар че е в Братството.
към беседата >>

67. Новият и старият живот

Някоя жена казва: „Не мога да се утеша за мъжа си, много ми е тежко“. Защо?
Тук са всички хора – на земята. Това, че са тук, се познава по факта, че когато някой умре, не излиза от ума ти. Ти стоиш, постоянно плачеш, а Иван-заминалият стои край тебе, и за да не го забравиш, оплаква ти се и казва: „Изгубих всички условия, не мога да работя, греховете ми ме мъчат; да мога да се върна назад! “ А ти плачеш, плачеш. Защо? За неговите грехове. Някоя жена казва: „Не мога да се утеша за мъжа си, много ми е тежко“. Защо? Защото и той плаче. Той плаче и жена му плаче. „Лошо е – казва той, – лошо е положението ми; лъгал съм Бога, лъгал съм своите ближни – лошо е положението ми, молете се за мен! “ И тогава вие решавате да повикате свещеник, за да му прочете молитва. Каква молитва?
към беседата >>

68. Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Даже и утеха няма да давате; някой ще вика, но ти ще вървиш.
Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате; някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне в къщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе“. Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го.
към беседата >>

69. Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи

Затова умрелият се утешава, когато му донесат малко житце. (втори вариант)
А когато те видят такъв мазен, ще кажат: "Хайде да го оберем! " Те хващат някого като кокошка, опичат тялото му, изсмукват душата му, а вие казвате "Господ да го прости". Душата му обикаля около своята къща, плаче и пита как да я съгради отново. Ако питаш свещениците, ще кажат, че е умрял. Не, само къщата са му обрали. Затова умрелият се утешава, когато му донесат малко житце. Умрелите много малко ядат. Казват, че мъртвият тежал тридесет и три грама, затова се задоволявал с много малко и само от миризмата на житото можел да се нахрани.
към втори вариант >>

70. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа

А сега, дете умира на две години, казват: „Тъй е писано от Господа." Това не е утеха. (втори вариант)
Умре някое дете, казват: „Съдбата му била такава." Не се заблуждавайте. В никоя Божествена книга не е писано, че туй дете, като стане на две години, трябва да умре. Не се лъжете. На туй дете е писано, че всеки човек при сегашните условия, при сегашната еволюция, трябва да живее сто и двайсет години. След сто и двайсет години ще се измени и ще се даде друго направление. А сега, дете умира на две години, казват: „Тъй е писано от Господа." Това не е утеха. Майката трябва да знае, че когато е раждала туй дете, не е съградила здрав организъм. И този ум, това сърце, па и целият организъм е злоупотребил нещо, затова умира. Изгубили са мехурчето.
към втори вариант >>

71. Дойде да послужи

Питам: Кой е Онзи, Който утешава човека?
Питам: Кой е Онзи, Който утешава човека? Когато мъжът наскърби жена си, тя се обръща към Бога с думите: Господи, искам да ме освободиш от мъжа ми и да живея само за Тебе, Бог чува молбата и тихо й отговаря: Ще се уреди твоят въпрос, но ти обичай мъжа си. – Как да го обичам, като е толкова груб към мене? – Обичай го, и повече не мисли. После господарят се оплаква от слугите си: Господи, освободи ме, изядоха ме, нищо не остана от богатството ми. Бог тихо му отговаря: Не се смущавай.
към беседата >>

72. Прояви на съзнанието

(– Тогава ще намерим някой по-скръбен от нас и ще започнем да го утешаваме.
Значи човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от низходящо във възходящо състояние. Представете си, че сте скръбни; как ще превърнете скръбта си в Радост или най-малкото – как ще се освободите от скръбта? (– Ще се молим.) – Представете си, че не знаете да се молите. (– Ще плачем.) – Не можете и да плачете. (– Ще пеем.) – Не сте певец, не знаете да пеете. (– Тогава ще намерим някой по-скръбен от нас и ще започнем да го утешаваме. По този начин ще трансформираме състоянието си.) – Ако при всички тия методи не можете да трансформирате състоянието си, не остава нищо друго, освен да търпите. Това търпение се налага от самия Живот. Чрез търпението човек придобива Свобода. Само търпеливият може да бъде свободен. И обратно – само свободният човек може да търпи.
към беседата >>

73. Значение на ръцете и пръстите

Той се утеши.
“ Караш му се. Ти с това му придаваш енергия. И колкото повече му се караш, той става повече тапигьоз и нахален и тъй привиква на това, че най-после му стане приятно и всякога, когато дойде, иска по същия начин да му говориш. За него е добре, той е точило, но ти като го точиш, ти се източваш. Ти му разправяш: „Това не прави, онова не прави“. Той се утеши. Но ти, като влезеш в къщи, забелязваш, че си изгубил нещо. Сега аз не искам да ви чета морал, понеже вие се нуждаете от известна опитност. Аз гледам, че някой ще направи погрешка, но аз не мога да го предотвратя от тази погрешка. Казвате някой път: „Учителят не знае ли? “
към беседата >>

74. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

Онзи човек, който не разкъсва връзките на хората, който не е готов да нахрани гладния, да утеши страдащия, може да говори за истината, но тя няма конкретно приложение. (втори вариант)
Като види, че си вързан, веднага ще те развърже и ще каже: Стани, бъди свободен! Тези връзки те спъват, не ти са нужни. Ако си гладен, ще те нахрани; ако си жаден, ще те напои; ако си прост, неучен, ще ти даде знания; ако си беден, ще те освободи от бедността. Който има истината, не търпи ограничени, заробени хора. Той обича свободата, затова освобождава хората. Онзи човек, който не разкъсва връзките на хората, който не е готов да нахрани гладния, да утеши страдащия, може да говори за истината, но тя няма конкретно приложение. Истината се познава по онзи вътрешен стремеж в човека да освобождава окръжаващите от мъчнотиите и страданията им. Не е въпрос да се махнат страданията, но да се осмислят. Страданията не са нещо външно. Те имат отношение към съдбата, към вътрешните прояви на живота.
към втори вариант >>

Единъ човѣкъ, който не развързва връзкитѣ на хората, единъ човѣкъ, който не е готовъ гладния да нахрани, страждущия да утеши, той може да говори колкото иска за истината, но тази истина нѣма едно конкретно приложение.
Онзи човѣкъ, който има истина въ душата си, щомъ те срещне, ще развърже връзкитѣ ти и ще каже: „Стани, освободи се отъ тия връзки, които те стягат“. Защото, който има истината, той иска всякого да види свободенъ. Ако си гладенъ, той ще те нахрани, ако си бѣденъ, той ще ти помогне, ако си неученъ – сѫщо. Той ще те освободи, понеже обича истината и всякога обича свободни хора. По това се отличаватъ хората, които обичатъ истината. Единъ човѣкъ, който не развързва връзкитѣ на хората, единъ човѣкъ, който не е готовъ гладния да нахрани, страждущия да утеши, той може да говори колкото иска за истината, но тази истина нѣма едно конкретно приложение. Слѣдователно, истината ние я познаваме по този вѫтрѣшенъ стремежъ да освобождава окръжающитѣ отъ истинските вѫтрѣшни страдания. Не да отмахне страданията имъ, но да имъ помогне. Не мислете, че страданията сѫ нѣщо външно, ние сами ги създаваме единъ на другъ, не сѫ отъ сѫдбата. И туй, което съврѣменната наука нарича наслѣдствени черти, това не сѫ черти отъ природата, това сѫ нѣща създадени отъ насъ, отъ редъ поколения. Пиянството може да стане наслѣдствена чърта.
към беседата >>

75. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

– Това не може да те утеши. (втори вариант)
Стар човек е едно, а изнемощял – друго. Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т.е. мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните. Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето.
към втори вариант >>

76. Добри навици / Образуване на добрите навици

Обаче ако види, че някое малко, безпомощно дете е паднало на улицата и никой не му обръща внимание, той веднага ще се отбие от пътя си, ще го вдигне от земята, ще го изтърси от праха, ще го утеши и ще му каже: Хайде, върви при майка си.
Запример, умен човек е този, който вижда най-малките погрешки в себе си, които никой друг не вижда. Той употребява своята умствена енергия не за някакви велики дела, но за постигане на най-малки неща, каквито никой друг не предприема. Благороден човек е този, който вижда и най-малките недостатъци на своето сърце и употребява енергията си за постигане на своите най-малки желания. Когато умният човек види, че двама души се бият на улицата, той няма да се спре да ги примирява, но ще продължи пътя си. Той знае, че за тази работа ще се намерят много хора. Обаче ако види, че някое малко, безпомощно дете е паднало на улицата и никой не му обръща внимание, той веднага ще се отбие от пътя си, ще го вдигне от земята, ще го изтърси от праха, ще го утеши и ще му каже: Хайде, върви при майка си. Външно той не е щедър човек. Кесията му не е безразборно отворена за всеки, който иска пари. Той различава истински бедния от просека-търговец.
към беседата >>

77. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

Как е възможно човек да върши и жестокости, и добрини; как е възможно добрите хора да отварят войни, да си чупят краката и ръцете, а след това да дойдат, други, пак добри хора, да превързват раните им, да плачат заедно с тях, да ги милват и утешават. (втори вариант)
Аз няма да обяснявам думата "грях." По моето схващане, човек е едно от най-своенравните същества на земята. По-жестоко, но и по-добро същество от него няма. Ако разгърнете историята на човечеството от миналото и сега, вие ще видите какви жестокости е вършил човек. Ако ги видите филмувани, космите на главите ви ще настръхнат от ужас. Същевременно, на екрана ще се видят такива добри дела на човека, че ще се чудите, как е възможно у един и същ човек, едновременно да живеят и доброто, и злото. Как е възможно човек да върши и жестокости, и добрини; как е възможно добрите хора да отварят войни, да си чупят краката и ръцете, а след това да дойдат, други, пак добри хора, да превързват раните им, да плачат заедно с тях, да ги милват и утешават. Как се е зародило у човека и доброто и злото? На това не можем да отговорим. Знае се, че Бог е направил света. Той е всесилен, всемъдър, всезнаещ. – Тогава, отде е дошло злото в света?
към втори вариант >>

Ти се нуждаеш от утеха, а аз ти свиря. (втори вариант)
Аз продължавам да свиря. – Моля ти се, недей свири, ръката ме боли. Значи, първата работа е да излекувам цирея, да оздравееш и тогава да ти свиря. Тогава ще разбереш музиката. Умряла жената на един мъж, или мъжът на една жена, или детето на една майка, и аз започна да свиря. Ти се нуждаеш от утеха, а аз ти свиря. Къщата ти изгоряла. Дойде някой и каже: Няма нищо! – Как няма нищо! Аз оставам на пътя. Друг е въпросът, ако му направиш нова къща, по-хубава от старата.
към втори вариант >>

Сега аз не ви говоря само за утеха или да ви залъгвам. (втори вариант)
Сега аз не ви говоря само за утеха или да ви залъгвам. Но казвам, че има неща, които вие сами трябва да опитате. Например, какво ще кажете, ако ви запитат за учението, което ви проповядвам? Един ще каже, че проповядвам за любовта. От вас се иска да кажете нещо конкретно, което може да се приложи. Друг ще каже, че проповядвам за мъдростта; трети, че проповядвам за истината.
към втори вариант >>

78. Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа

Той започва да търси подкрепа отвън, дано дойде някой да го утеши, да му каже истината. (втори вариант)
Нека всеки си зададе въпроса: От човек ли съм роден, или от Бога? Докато се съмняваш, че си роден от Бога, ти си жива кукла. Като се убедиш, че си роден от Бога, ще усетиш, как се освобождаваш от товара си и придобиваш нова светлина и топлина. Какво прави човек, когато се притесни? Той започва да търси подкрепа отвън, дано дойде някой да го утеши, да му каже истината. Може да се намери такъв човек, но ти трябва да разбереш истината. Казваш: Как ще разбера истината, когато тя постоянно се изменя? Аз говоря за вечната, неизменна истина. Менят се само преходните, временните неща. За Бога се казва, че е вечен, неизменен.
към втори вариант >>

Сега ние съврѣменнитѣ хора, когато сме отеготени, когато паднемъ въ нѣкое противорѣчие, търсимъ нѣкой братъ или сестра, да ни утеши, да ни каже истината.
И тъй, ще се запитате: кукла ли съмъ, или съмъ едно сѫщество родено отъ Бога, отъ хората ли съмъ роденъ или отъ Бога съмъ роденъ? Щомъ се съмнѣвашъ, че си отъ Бога, кукла си, и нищо повече. Усъмнишъ ли се, ще приемешъ, че си кукла; приемешъ ли факта, че си роденъ отъ Бога, товарътъ ще ти олекне, и въ ума ти ще се роди свѣтлина. Сега ние съврѣменнитѣ хора, когато сме отеготени, когато паднемъ въ нѣкое противорѣчие, търсимъ нѣкой братъ или сестра, да ни утеши, да ни каже истината. Може да ни кажатъ истината, но ние трѣбва да бѫдемъ готови, да разберемъ тази велика истина. Кое се мени? – Мени се врѣменното. За Бога казватъ, че прѣзъ всичкитѣ врѣмена остава неизмѣняемъ, а всѣко друго нещо се мени. Отъ една страна ние ще схванемъ, че туй, което се мени, то е проявената реалность, а това, което не се мени, то е сѫщественото.
към беседата >>

79. Чий е този образъ? / Чий е този образ

Едни му дават пари да си услужи; други го утешават. (втори вариант)
Като те тури Той в този огън, от тридесет и пет милиона градуса, ти ще станеш чист като кристал – няма да остане помен от твоите грехове. Ще станеш млада мома или млад момък на 33 години, който разрешава всички велики въпроси. Може ли при това положение да плачеш? Някой плаче, че колата му се счупила. Минават покрай него мнозина. Едни му дават пари да си услужи; други го утешават. Най-после минавам и аз: Какво има, братко? – Колата ми се счупи. – Не плачи, ще ти помогна. Взимам триона, теслата и започвам да поправям колата. За половин час свършвам работата.
към втори вариант >>

80. Живот вечен

Ти плачеш, страдаш и най-после се утешиш.
Ако животът му се подобри, той казва: „Добре стана, че ми отнеха богатството“. Ако се влоши, казва, че отнемането на богатството му не е правилно. И Бог постъпва по същия начин. Имаш няколко деца. Бог дойде, вземе най-доброто от тях. Ти плачеш, страдаш и най-после се утешиш. Не се минава много време, и второто дете умира. Пак плачеш, роптаеш против съдбата, но нищо не помага. Изгубваш всичките си деца. Утешаваш се с жена си, но един ден и нея задигат за другия свят. Остават ти няколко приятели, на които разчиташ, но и те си отиват един след друг.
към беседата >>

Утешаваш се с жена си, но един ден и нея задигат за другия свят.
Бог дойде, вземе най-доброто от тях. Ти плачеш, страдаш и най-после се утешиш. Не се минава много време, и второто дете умира. Пак плачеш, роптаеш против съдбата, но нищо не помага. Изгубваш всичките си деца. Утешаваш се с жена си, но един ден и нея задигат за другия свят. Остават ти няколко приятели, на които разчиташ, но и те си отиват един след друг. Обезсърчен, отчаян, ти се питаш какъв е смисълът на живота. Да уповаваш само на Бога – ето смисълът на живота. Да любим само Бога – ето смисълът на живота. В Любовта си към Бога, към Едногото, ти се освобождаваш.
към беседата >>

81. Дерзайте, Аз съм

Чувате как майка утешава съседката си, която изгубила детето си.
„Дерзайте – казва Христос – Аз съм с вас.“ Днес от всички хора – млади и стари, се изисква да следват новата философия на живота. Който не я следва, остава назад в развитието си. Той ще говори едно, а ще върши друго. Чувате как майка утешава съседката си, която изгубила детето си. Обаче случи се, че умира детето и на тази майка. Тя изпада в голямо отчаяние, плаче, вайка се, неутешима е. Де остана нейната философия? Нали утешаваше съседката си? Защо сега не се утеши тя сама?
към беседата >>

Нали утешаваше съседката си?
Той ще говори едно, а ще върши друго. Чувате как майка утешава съседката си, която изгубила детето си. Обаче случи се, че умира детето и на тази майка. Тя изпада в голямо отчаяние, плаче, вайка се, неутешима е. Де остана нейната философия? Нали утешаваше съседката си? Защо сега не се утеши тя сама? Защо ще плачеш за сина си или за дъщеря си? Те са в другия свят. Ти можеш да се разговаряш с тях. Те ще ти пишат писма.
към беседата >>

Защо сега не се утеши тя сама?
Чувате как майка утешава съседката си, която изгубила детето си. Обаче случи се, че умира детето и на тази майка. Тя изпада в голямо отчаяние, плаче, вайка се, неутешима е. Де остана нейната философия? Нали утешаваше съседката си? Защо сега не се утеши тя сама? Защо ще плачеш за сина си или за дъщеря си? Те са в другия свят. Ти можеш да се разговаряш с тях. Те ще ти пишат писма. Дъщерята пише на майка си: „Мамо, светът, в който съм сега, е много хубав.
към беседата >>

82. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

Всички хора от страдания тичат да се утешават, отиват в концерти, театри, забавления. (втори вариант)
Друг път ще ви проповядвам друго нещо. Сега ви говоря за смисъла на страданието вътре в живота. Ние сме дошли пред една фаза на живота, гдето се натъкваме пред най-интензивни страдания. Туй е завършване на тази еволюция. И сега виждаме брожение навсякъде, целият свят е потънал в едно оскъдно състояние, затова има две реакции. Всички хора от страдания тичат да се утешават, отиват в концерти, театри, забавления. Не е този истинският път за утешаване от страдания. Онези, които имаме туй разбиране, туй съзнание, ще минем този рът на страдания. И знаете ли как ще се минат тия страдания? Една млада българска мома се оженила, но не ходила на чешмата за вода. Завалял силен дъжд, а да отиде да донесе вода, ще си накваси дрехите.
към втори вариант >>

Не е този истинският път за утешаване от страдания. (втори вариант)
Сега ви говоря за смисъла на страданието вътре в живота. Ние сме дошли пред една фаза на живота, гдето се натъкваме пред най-интензивни страдания. Туй е завършване на тази еволюция. И сега виждаме брожение навсякъде, целият свят е потънал в едно оскъдно състояние, затова има две реакции. Всички хора от страдания тичат да се утешават, отиват в концерти, театри, забавления. Не е този истинският път за утешаване от страдания. Онези, които имаме туй разбиране, туй съзнание, ще минем този рът на страдания. И знаете ли как ще се минат тия страдания? Една млада българска мома се оженила, но не ходила на чешмата за вода. Завалял силен дъжд, а да отиде да донесе вода, ще си накваси дрехите. Рекла си: „Е, като дойде наш Стоян от нивата, той ще донесе вода.“ Идва си Стоян от нивата, мокър, уморен, пита жена си: „Има ли малко водица да се стопля?
към втори вариант >>

Хората бягат от страданията, търсят утеха.
Аз не ви проповядвам особено учение, говоря ви за смисъла на страданието в живота. Ние сме дошли до една фаза в живота, дето се натъкваме на най-тежките страдания. Това е свършекът на тази еволюция. Сега виждаме брожение навсякъде; целият свят се намира в оскъдно положение. Затова има две реакции. Хората бягат от страданията, търсят утеха. Ходят по театри, концерти, забавления. Това не е истинският път за утеха от страданията. Онези, които имат такова разбиране за страданията, ще минат неизбежно по пътя на страданията. И знаете ли как ще минете през страданията? Една млада мома се оженила.
към беседата >>

Това не е истинският път за утеха от страданията.
Това е свършекът на тази еволюция. Сега виждаме брожение навсякъде; целият свят се намира в оскъдно положение. Затова има две реакции. Хората бягат от страданията, търсят утеха. Ходят по театри, концерти, забавления. Това не е истинският път за утеха от страданията. Онези, които имат такова разбиране за страданията, ще минат неизбежно по пътя на страданията. И знаете ли как ще минете през страданията? Една млада мома се оженила. Тя не обичала да ходи за вода. Един ден завалял силен дъжд, а трябвало да се донесе вода.
към беседата >>

83. Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа

Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат.
Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие нравите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си. Изобщо, има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце.
към беседата >>

84. Първичната връзка

Майката дава и се утешава с това, че един ден детето ѝ ще я възлюби както трябва.
– Какво трябва да направи човек, за да възстанови връзката си с Бога? Ще кажете, че трябва да любим ближния си. Как ще го възлюбите? Както детето люби майка си ли? Детето постоянно суче от майка си, от своя ближен, но в замяна на това нищо не дава. Майката дава и се утешава с това, че един ден детето ѝ ще я възлюби както трябва. Ако очакванията на майките биха се реализирали, нашето общество би било друго, а не като сегашното. Обмяната на майката и детето днес не е правилна. Майката има любов, но детето няма. Вие не можете да имате правилна връзка с когото и да бъде, докато нямате връзка с Бога.
към беседата >>

85. Абсолютното малко и абсолютното велико

Този ви утеши, онзи ви утеши.
Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“. Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с радост в живота си! Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! А когато всички ви видят, че плачете, те ви водят за ръка. Този ви утеши, онзи ви утеши. Е, кой няма да ходи така? И децата могат тъй да ходят.
към беседата >>

86. Който слуша вас, Мене слуша

Могат ли неговите възгледи да го утешат?
Ще кажете, че религията е нужна на хората. И при религия хората умират. Важно е дали религията дава нещо съществено на човека. Някой учен или философ поддържа своите възгледи и се радва на добър живот; жената и децата му са здрави и весели. Утре жена му умре. Могат ли неговите възгледи да го утешат? Ако твоята философия не може да те утеши, тя не е истинска. Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта. Това наричам жива, положителна наука и философия. Като видя, че тъжиш за жена си, ще те поканя у дома на гости и ще те заведа в пансиона, дето е тя, да видиш на колко хубаво място е дошла. Ти ще кажеш: „Радвам се, че жена ми е свободна.
към беседата >>

Ако твоята философия не може да те утеши, тя не е истинска.
И при религия хората умират. Важно е дали религията дава нещо съществено на човека. Някой учен или философ поддържа своите възгледи и се радва на добър живот; жената и децата му са здрави и весели. Утре жена му умре. Могат ли неговите възгледи да го утешат? Ако твоята философия не може да те утеши, тя не е истинска. Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта. Това наричам жива, положителна наука и философия. Като видя, че тъжиш за жена си, ще те поканя у дома на гости и ще те заведа в пансиона, дето е тя, да видиш на колко хубаво място е дошла. Ти ще кажеш: „Радвам се, че жена ми е свободна. При мене беше робиня, а тук живее на свобода“.
към беседата >>

Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта.
Важно е дали религията дава нещо съществено на човека. Някой учен или философ поддържа своите възгледи и се радва на добър живот; жената и децата му са здрави и весели. Утре жена му умре. Могат ли неговите възгледи да го утешат? Ако твоята философия не може да те утеши, тя не е истинска. Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта. Това наричам жива, положителна наука и философия. Като видя, че тъжиш за жена си, ще те поканя у дома на гости и ще те заведа в пансиона, дето е тя, да видиш на колко хубаво място е дошла. Ти ще кажеш: „Радвам се, че жена ми е свободна. При мене беше робиня, а тук живее на свобода“. Той е убеден вече, че жена му е жива.
към беседата >>

„Който слуша вас, мене слуша.“ Ще ни слушат хората, но когато бъдем носители на Божественото учение, което носи радост и утеха в света.
само неговият живот. Ако ръката е същественото, каква беше твоята ръка преди 18 милиона години? Ами преди 100 милиона години? Каква ще бъде твоята ръка в далечното бъдеще? Това, което се променя, не е съществено. „Който слуша вас, мене слуша.“ Ще ни слушат хората, но когато бъдем носители на Божественото учение, което носи радост и утеха в света. Божественото учение прави човека силен, интелигентен и добродетелен. Помни: Силният мъчно се побеждава. Силният и добродетелният по-мъчно се побеждават. Силният, добродетелният и интелигентният никога не се побеждават.
към беседата >>

87. Най-добрият начин за разсъждение

Дойде някой приятел при вас – натъжен, скърбен, иска утеха.
Някой път вие сте недоволни. Дойде някой приятел при вас – натъжен, скърбен, иска утеха. Вие казвате: „Днес не съм разположен, махни се оттука, друг път ела при мен! “ Питам: с тази ваша постъпка вие не сте ли наскърбили Бога? Мислите ли, че Бог е доволен от вас? Не, вие сте Го наскърбили в лицето на вашия приятел. Тогава туй разумно същество ще ви погледне, ще помисли малко и ще ви тури името така: За спомен – да мисли – ЗСДМ.
към беседата >>

88. Който люби

Всеки от вас трябва да бъде буден, готов да помага на страдащите, на оскърбените и да им даде утеха.
Сега да не се дезинтересирате, да кажете, че светът ще се свърши, нищо не ни трябва. Не, когато става едно корабокрушение, всеки трябва да бъде на брега и да помага. Всеки от вас трябва да бъде буден, готов да помага на страдащите, на оскърбените и да им даде утеха. Казват: „Смъртни са хората. Какво ще стане с нас? “ – Има Един, Който ще застъпи вашето право. „Изпоядоха ни, живота ни взеха“. Имайте Любов и не се плашете!
към беседата >>

89. Скръб и радост

Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта.
Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка. И онзи философ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб. Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал. Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта. А те остават сами, като кукувица. Днес убият някого, ще дойдат лекарите, ще го разрежат, ще констатират как е станала смъртта. Е, хубаво, каква философия има в това? Ще съставят един акт, ще го подпишат, ще кажат: „Намерихме как стана това“. Стане някое нещастие, война, всички вестникари ще дойдат, ще констатират как стана тази война.
към беседата >>

90. Колко пъти да прощаваме?

Нас може да ни утешават, че трябва да простим, че трябва тъй да направим, иначе, но защо трябва да простим?
Сега ние ще се спрем върху онова вътрешно схващане за обидата. Обидата често нарушава вътрешното равновесие в живота. Вие може да имате едно прекрасно настроение, но една дума, казана не на място, може да наруши цялото ви равновесие, да се върнете у дома си неразположен духом и цяла нощ да не можете да спите. Нас може да ни утешават, че трябва да простим, че трябва тъй да направим, иначе, но защо трябва да простим? Сега Петър спори, види се, той е бил малко запознат със законите на вероятностите, и пита Христа: „Според закона на вероятностите до колко пъти трябва да се прощава, до седем пъти ли? “ Казва му Христос: „Не до седем пъти, но на седемдесет места по седем“. Той се намери в чудо. Казва: „Тази математика е много сложна“. На седем места по седемдесет пъти!
към беседата >>

91. Движение на енергиите. Закон за поляризиране

Представете си, че вие сте намислили да посетите някои бъдни хора, де им дадете утеха и при това знаете, че те са гладни.
Вие, младите, трябва да си изработите за в бъдеще известни възгледи за живота. Не само да ги изработите, но отчасти и да ги приложите, да видите, че тия ваши възгледи имат известно практическо приложение. Запример, вие решавате да се отнасяте кротко, меко с хората, но излизате вън в обществото и виждате, че не можете да приложете решението си. Защо? Мислите ли, като кажете, че от днес ще постъпвате кротко, меко, та ще можете да постъпвате така? Аз ще ви дам едно изяснение. Представете си, че вие сте намислили да посетите някои бъдни хора, де им дадете утеха и при това знаете, че те са гладни. Казвате си в ума: утре ще напълня торбата си и ще отида да ги посетя. Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутринта, без да проверите, дали торбата ви действително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: аз реших да отида при тия хора с пълна торба и, наистина, отивам вече. Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадил хляба от торбата. Та вие никакъв хляб не сте туряли!
към беседата >>

92. Добрите навици. Разумното сърце

Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания.
Разбира се, ако вие бяхте в отношенията си задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него. Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон. Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания. Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре. Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават.
към беседата >>

Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават.
Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания. Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре. Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават.
към беседата >>

93. Ще го изцеля

Момиченцето се утеши и престана да плаче.
Детето започна да плаче още по-неутешимо. Като видях тази случка, аз извиках момиченцето при себе си и казах: Не плачи! Ето какво ми каза агънцето за тебе: Малкото момиченце има добро сърце. Аз му благодаря, че поплака за мене. Грехът е на бащата, не е на нея. Момиченцето се утеши и престана да плаче.
към беседата >>

94. Да възлюбиш Господа

Майката, за да успокои малката, започва да я гали, да я утешава.
Две сестри се обичат. Майката се радва и на двете, доволна е от тяхната любов. По едно време един момък се влюбва в по-голямата. Малката започва да завижда на сестра си, недоволна е, ревнува. Като види момъка, избягва го – и тя се влюбила в него. Майката, за да успокои малката, започва да я гали, да я утешава. Ще кажете, че малката е по-добра от голямата. – Щом завижда на сестра си, тя не е по-добра. И обратното се случва: Момъкът се влюбва в малката. Тогава голямата започва да завижда и да се сърди на сестра си. Ще кажете, че малката трябва да отстъпи.
към беседата >>

95. Разлика между физическата и Божествената Любов

Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство.
Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят.
към беседата >>

Плачът е една утеха.
Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли?
към беседата >>

96. Светлина и знание. Музика

Вие като отидете при нея, тя ще ви каже: „Вие сте много добър, но ще почакате малко, ще бъдете търпелив.“ Тя ще ви утеши, но няма да ви назначи. (втори вариант)
Тъй че ние сме взели известна енергия от Слънцето и съществата от Слънцето измерват колко енергия ще изразходвате и колко ще научите, и после правят един баланс: класът ВАС е изгорил толкова калории и толкова е научил. Следователно ще знаете, че Природата обича да прави точен баланс за всичко. Тя е много щедра, но държи и много точни сметки: прощава, но не забравя. Тя ще ти прости, но ще пише в книгата си: „Не туряйте това своенравно дете на тази работа.“ И като дойде ред до същата работа, тя казва: „Това дете не е за тази работа.“ Тя дава своята препоръка за всички. Вие като отидете при нея, тя ще ви каже: „Вие сте много добър, но ще почакате малко, ще бъдете търпелив.“ Тя ще ви утеши, но няма да ви назначи. Природата е много взискателна и търпелива. Ако днес не ви назначи, тя пак ще ви търпи, понеже един ден ще станете неин чиновник. Аз ви казвам какви са нейните отношения. Тя не е груба, но не се церемони: ще те извади на дъската и ще види каква работа можеш да вършиш.
към втори вариант >>

Вие, като идете при тях, всички казват: „Вие сте много добър, но ще почакате малко, ще бъдете търпеливи“, ще ви утешат, но няма да ви назначат.
(– От Слънцето.) Вие разрешение от Слънцето взели ли сте? (– Понеже учим, полага ни се.) Добре, значи ние сме взели известна енергия от Слънцето и съществата в Слънцето измерват колко енергия ще изразходвате и колко ще научите и после правят един баланс: класът ВАС е изгорил толкова калории и толкова е научил. Следователно ще знаете – природата обича точен баланс, тя е много щедра, но държи много точни сметки. Прощава, но не забравя. Тя ще ти прости, но ще пише в книгата си: „Едно своенравно и лениво дете, за тази работа не го туряйте.“ И като дойде пак такава работа, тя казва: „То не е за тази работа.“ И тя дава своята рекомендация и на другите. Вие, като идете при тях, всички казват: „Вие сте много добър, но ще почакате малко, ще бъдете търпеливи“, ще ви утешат, но няма да ви назначат. Природата е много взискателна. Когато няма да ви назначи, тя пак ще ви търпи, понеже един ден вие ще станете нейни чиновници.
към беседата >>

97. Ти си!

Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. (втори вариант)
Ами ти защо не си го обуеш сам? – Не мога. Че и аз не мога. Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи. Болен на болен не може да помогне. Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат. Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви. Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип.
към втори вариант >>

98. Божественото буталце

Значи вашите приятели от Невидимия свят, които са ви пратили тук, искат да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от Невидимия свят искат да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържите изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате Светлина, да утешавате страдащи, бедни, немощни, да си състрадавате един друг – и още хиляди други работи те изискват от вас. (втори вариант)
И тъй, какви изводи може да направите от всичко това? Туй не са лични забележки, но това са принципиални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от Невидимия свят, които са ви пратили тук, искат да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от Невидимия свят искат да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържите изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате Светлина, да утешавате страдащи, бедни, немощни, да си състрадавате един друг – и още хиляди други работи те изискват от вас. И когато вие се съгласите с всичко това и започнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост. Душата ви ще се разшири, умът ви – също. Ще забележите, като че нещо тайнствено става у вас, чувствате се като някоя птичка, която се вдига нагоре с крилата си. Това показва, че имате благоволението на тия висши приятели. Те ви казват: „Вървете напред и ние ще ви помагаме!
към втори вариант >>

Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас.
Сега, какви изводи може да си направите от това? Това не са лични забележки; това са принципални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас. И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тяхното благоволение. И те ви казват: "Вървете напред и ние ще ви помагаме." Пък щом не изпълните техните изисквания, вие се разклатите и най-после станете [...]. Някой седи и казва: "Какво да правя сега, не зная какво да правя."
към беседата >>

99. Както природата пише

Като дойде скръбта, Духът Божий иде да ни утеши.
Сутринта, като дойде, после си отива. Следователно благото, което имаме сутринта, като заминава, причинява ни една малка тъга. Вечер Слънцето, като заминава, причинява скръб. Във вечерта имаме духовна придобивка. Тогава можем да кажем, че скръбта идва вечерно време. Като дойде скръбта, Духът Божий иде да ни утеши. Той донася вярата, връща ни смисъла на живота.
към беседата >>

100. Които гладуват

Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. (втори вариант)
И тъй, когато Христос е проповядвал тази беседа, Той дал 9-те правила, 9-те метода за живота. Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“.
към втори вариант >>

Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. (втори вариант)
И тъй, когато Христос е проповядвал тази беседа, Той дал 9-те правила, 9-те метода за живота. Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш.
към втори вариант >>

Изгуби нещо, за да се утешиш. (втори вариант)
И тъй, когато Христос е проповядвал тази беседа, Той дал 9-те правила, 9-те метода за живота. Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават?
към втори вариант >>

Някой казва: Искам да ме утешат. (втори вариант)
И тъй, когато Христос е проповядвал тази беседа, Той дал 9-те правила, 9-те метода за живота. Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават? – Онова малкото детенце в люлката, като поплаче, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче.
към втори вариант >>

Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. (втори вариант)
Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават? – Онова малкото детенце в люлката, като поплаче, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче. Майката казва: Хубаво, че си поплака.
към втори вариант >>

Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. (втори вариант)
Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават? – Онова малкото детенце в люлката, като поплаче, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче. Майката казва: Хубаво, че си поплака. Ти се понатъжи малко, изпълни първото Христово правило.
към втори вариант >>

Кого утешават? (втори вариант)
Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“. Е, казва той, няма да ставам баба, жена, та да плача! Хубаво, щом не искаш да бъдеш баба, тогава няма да се утешиш. Кого утешават? – Онова малкото детенце в люлката, като поплаче, като покряка малко, дойде майката, побави го, погали го и то я погледне, престава да плаче. Майката казва: Хубаво, че си поплака. Ти се понатъжи малко, изпълни първото Христово правило.
към втори вариант >>

101. Проекции

Щом започнем да мислим за плоскостите, които съществуват в геометрията – езикът на ангелския свят – все ще мине някой ангел покрай нас и ще ни даде известно изяснение, ще добием вътрешна стабилност, ще ни даде вътрешна утеха.
Вие ще разберете каква е силата на тази проекция и ще можете да си въздействате. Друга точка се е проектирала в чувствата на стомаха ви. Тия са двете главни проекции, но има и трета, която може да се проектира върху друга някоя точка, например в областта на надеждата, когато очакваме нещо. Това са все проекции. Какво се образува между тези сечения? Щом започнем да мислим за плоскостите, които съществуват в геометрията – езикът на ангелския свят – все ще мине някой ангел покрай нас и ще ни даде известно изяснение, ще добием вътрешна стабилност, ще ни даде вътрешна утеха. Важните въпроси, които имате да разрешавате, по този начин ще се решат по-лесно, отколкото ако не се занимавате с геометрия .
към беседата >>

102. Правилно пение

Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш.
Ама майка ти умряла. – Пей на умрялата си майка! Ако им пееш, по-добре ще им бъде в онзи свят. Ама детето ти заплакало. – Пей му! Ако му пееш, по-скоро ще го утешиш. Ако е време за мислене – мислú, не размесвай нещата!
към беседата >>

103. Сега скърбь имате / Сега скръб имате

Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. (втори вариант)
Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: днес така се лекуват хората. Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. И болният все си отива утешен, че ще го излекуват. От къде идват тия погрешки? Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне. От тук да извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва да има някой, който да го лекува.
към втори вариант >>

И болният все си отива утешен, че ще го излекуват. (втори вариант)
Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. И болният все си отива утешен, че ще го излекуват. От къде идват тия погрешки? Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне. От тук да извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва да има някой, който да го лекува.
към втори вариант >>

104. Да се не смущава сърцето ви!

Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? (втори вариант)
Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адам стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог, като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели.
към втори вариант >>

105. Възкресение

Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш?
Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си. Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш? – Ще му помагаш когато му дойде съзнанието. Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш да им помагаш, когато свърши боят.
към беседата >>

106. Успоредните линии

При страданието може да пее, за да се утеши.
Сега, като ви слушам да пеете, намирам, че сте отвикнали да пеете. Питам ви: когато човек скърби, може ли да пее? Когато се изпитва, може ли да пее? Когато учи, може ли да пее? При ученето човек може да пее за развлечение, но само когато е свободен. При страданието може да пее, за да се утеши. При изпитването може да пее, за да се запази. Аз говоря за музиката като възпитателно средство. Тя не трябва да се отделя от същинския живот. Нейните трептения влизат в живота, влизат в чувствата, влизат в мислите, а също така влизат и в говоримата реч. Музиката влиза навсякъде.
към беседата >>

107. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото

Тази е отличната черта на извора, която трябва да бъде черта и на родения от Дух и вода, животът на когото трябва да минава през онези наскърбени души и ги утешава. (втори вариант)
Аз харесвам в извора една отлична черта – неговото пълно безкористие. Той хиляди години наред извира и никога не казва: "Дайте! " Но, кой как дойде при него, той все казва: "Братко, идвайте, вземайте си когато и колкото искате! " Този извор е заради вас. Той минава през села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-после се влее в морето. Тази е отличната черта на извора, която трябва да бъде черта и на родения от Дух и вода, животът на когото трябва да минава през онези наскърбени души и ги утешава. Който няма този живот в себе си, как ще утеши тези наскърбени души? Той ще каже: Е, Господ казал така. - Не, не е казал Господ така. Роденият от Дух и вода, като види наскърбени души, няма да каже: Волята Божия е такава, - а ще ги утеши. Някоя майка плаче.
към втори вариант >>

Който няма този живот в себе си, как ще утеши тези наскърбени души? (втори вариант)
Той хиляди години наред извира и никога не казва: "Дайте! " Но, кой как дойде при него, той все казва: "Братко, идвайте, вземайте си когато и колкото искате! " Този извор е заради вас. Той минава през села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-после се влее в морето. Тази е отличната черта на извора, която трябва да бъде черта и на родения от Дух и вода, животът на когото трябва да минава през онези наскърбени души и ги утешава. Който няма този живот в себе си, как ще утеши тези наскърбени души? Той ще каже: Е, Господ казал така. - Не, не е казал Господ така. Роденият от Дух и вода, като види наскърбени души, няма да каже: Волята Божия е такава, - а ще ги утеши. Някоя майка плаче. Той ще я пита: Защо плачеш?
към втори вариант >>

Роденият от Дух и вода, като види наскърбени души, няма да каже: Волята Божия е такава, - а ще ги утеши. (втори вариант)
Той минава през села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-после се влее в морето. Тази е отличната черта на извора, която трябва да бъде черта и на родения от Дух и вода, животът на когото трябва да минава през онези наскърбени души и ги утешава. Който няма този живот в себе си, как ще утеши тези наскърбени души? Той ще каже: Е, Господ казал така. - Не, не е казал Господ така. Роденият от Дух и вода, като види наскърбени души, няма да каже: Волята Божия е такава, - а ще ги утеши. Някоя майка плаче. Той ще я пита: Защо плачеш? – Детето ми умря. – Не плачи, то сега ще дойде. Ще тропне са пръчицата си и детето пристига.
към втори вариант >>

Който нѣма този животъ въ себе си, какъ ще утеши тия наскърбени души?
Той хиляди години наредъ извира и никога не казва „дайте“! Но, кой какъ дойде при него, той все казва: „братко, идвайте, взимайте си когато и колкото искате! “ Този изворъ е заради васъ. Той минава прѣзъ села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-послѣ се влѣе въ морето. Тази е отличната черта на извора, която трѣбва да бѫде черта и на родения отъ Духъ и вода, животътъ на когото трѣбва да минава прѣзъ ония наскърбени души и ги утѣшава. Който нѣма този животъ въ себе си, какъ ще утеши тия наскърбени души? Той ще каже: е, Господь казалъ така. Не, не е казалъ Господь така. Родениятъ отъ Духъ и вода, като види наскърбени души, нѣма да каже, волята Божия е такава, а ще ги утѣши. Нѣкоя майка плаче. Той ще я пита: защо плачешъ?
към беседата >>

108. Двете свещени положения

Казвам на тия сестри: „Човек не се утешава тъй, както вие мислите.“ Аз казвам на болната сестра: „Господ в мен ми казва, че ще направи всичко за тебе, ще влезе да живее в теб и ще те повдигне, но и ти трябва да научиш урока си – да имаш вътрешна вяра.“Аз ѝ казах да дойде при мен, защото Господ ми каза това.
И с файтон няма да ходиш, ще пъплиш, ако не можеш да ходиш на два крака, но сама ще отидеш.“ Тя ме гледа. Казвам ѝ: „Ще ме слушаш, моята дума е свещена.“ И наистина, след една седмица тя беше на Борисовата градина. На втората седмица ѝ казах: „Ще идеш на Изгрева и ще почнеш да работиш там, ще копаеш. Най-после ще идеш и на Витоша.“ Тя отиде и на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тук, между нас. Казвам на тия сестри: „Човек не се утешава тъй, както вие мислите.“ Аз казвам на болната сестра: „Господ в мен ми казва, че ще направи всичко за тебе, ще влезе да живее в теб и ще те повдигне, но и ти трябва да научиш урока си – да имаш вътрешна вяра.“Аз ѝ казах да дойде при мен, защото Господ ми каза това. Това значи, че тя трябва да дойде при Вярата на душата, при Господа.
към беседата >>

109. Подпушване на светлината

Всички, като ученици на това Велико училище, трябва да се стремите да имате израз, да изслушвате душите, да знаете, че когато ти страдаш, има още много души, които страдат в друга посока, и както ти искаш да бъдеш утешен, така и те искат да бъдат утешени.
В прочетената глава се засяга този кармически закон. Всички, като ученици на това Велико училище, трябва да се стремите да имате израз, да изслушвате душите, да знаете, че когато ти страдаш, има още много души, които страдат в друга посока, и както ти искаш да бъдеш утешен, така и те искат да бъдат утешени. Ти искаш да намериш някоя душа, която да има пълна вяра в тебе. Затова, като изслушваш някого, изслушвай го с пълна вяра и не казвай: „Гледай какви малки, какви детински работи го занимават! “ Малките работи в живота ни причиняват големи терзания.
към беседата >>

110. И Бога за свой Отец казваше

Той им изпраща храна, сила, утеха.– Ама защо трябва да страдам?
Ето какво правя аз всяка сутрин. Като се събудя, веднага се запитвам: Какво прави днес Господ? Каквото прави Той, това и аз ще правя. Отговарям си: Бог изпраща своето благословение по целия свят, към всички живи същества. Той отправя погледа си към всички бедни и богати, прости и учени, болни и здрави, и на всеки отдава нужното. Той им изпраща храна, сила, утеха.– Ама защо трябва да страдам? – За да те утеши Бог. Който не страда и не скърби, не може да разбере живота и любовта. И ангелите, толкова възвишени същества, скърбят. Те имат любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете, какво значи скръб, какво значи страдание.
към беседата >>

– За да те утеши Бог.
Като се събудя, веднага се запитвам: Какво прави днес Господ? Каквото прави Той, това и аз ще правя. Отговарям си: Бог изпраща своето благословение по целия свят, към всички живи същества. Той отправя погледа си към всички бедни и богати, прости и учени, болни и здрави, и на всеки отдава нужното. Той им изпраща храна, сила, утеха.– Ама защо трябва да страдам? – За да те утеши Бог. Който не страда и не скърби, не може да разбере живота и любовта. И ангелите, толкова възвишени същества, скърбят. Те имат любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете, какво значи скръб, какво значи страдание. – Може ли ангел да скърби и плаче?
към беседата >>

111. Разковничето

- Нищо няма да разбере - Ще се утеши ли?
Някои ще кажат, че трябва да научат как да любят Бога. Как можете конкретно да изразите любовта си към Бога? Да оставим настрана вашия отговор, но аз ще ви дам един пример, да видите как може човек да изрази любовта си към Бога. За пример вие вървите по пътя с един отчаян, скръбен човек и му казвате: „Ти трябва да разбираш Великия Закон, който движи човешките съзнания! " Този човек ще разбере ли нещо от вашите думи? - Нищо няма да разбере - Ще се утеши ли? - Няма да се утеши. Обаче, ако вие, като вървите с този човек, се обърнете към Бога с молба да му помогне и му кажете няколко сладки думи, той ще ви разбере повече от първия път; той ще ви изслуша и ще се раздели с вас малко успокоен и насърчен. При раздялата си с него, вие му казвате: „Вяра, абсолютна вяра в Бога! " - и си заминавате. Думите „вяра в Бога" е семето, което вие насаждате в неговата душа.
към беседата >>

- Няма да се утеши.
Как можете конкретно да изразите любовта си към Бога? Да оставим настрана вашия отговор, но аз ще ви дам един пример, да видите как може човек да изрази любовта си към Бога. За пример вие вървите по пътя с един отчаян, скръбен човек и му казвате: „Ти трябва да разбираш Великия Закон, който движи човешките съзнания! " Този човек ще разбере ли нещо от вашите думи? - Нищо няма да разбере - Ще се утеши ли? - Няма да се утеши. Обаче, ако вие, като вървите с този човек, се обърнете към Бога с молба да му помогне и му кажете няколко сладки думи, той ще ви разбере повече от първия път; той ще ви изслуша и ще се раздели с вас малко успокоен и насърчен. При раздялата си с него, вие му казвате: „Вяра, абсолютна вяра в Бога! " - и си заминавате. Думите „вяра в Бога" е семето, което вие насаждате в неговата душа. Няма да минат и 15 години, това семе ще порасне и ще даде своите добри плодове.
към беседата >>

112. Благ

У тебе се породи едно малко желание да се спреш, да му помогнеш, но веднага си кажеш: нека друг някой се спре да го утеши, аз имам високо предназначение.
Никой да не се заблуждава, да не мисли, че при едно разсеяно състояние, той върви добре. Когато духът на човека е във възходящо състояние, всичките неща, към които той се стреми, колкото и да са надалеч от него, както са надалеч и звездите от него, все пак ще има известно съотношение между него и между тия възвишени неща, към които се стреми. Когато човек дойде в съотношение с когото и да е, не само с хората но и с цялата окръжаваща го среда, всичко това влияе за създаването на характера му. Ние казваме, че чрез всички неща в света, колкото малки и нищожни да са, се проявяват разумни сили, разумни същества. За пример, ти вървиш, съсредоточен си в мисълта си, много важна работа имаш, но виждаш едно дете на улицата, страда, плаче. У тебе се породи едно малко желание да се спреш, да му помогнеш, но веднага си кажеш: нека друг някой се спре да го утеши, аз имам високо предназначение. Кажеш ли така, ти не разбираш Божията Любов, ти си изгубил един велик Божествен импулс. Не, каквато важна работа и да имаш, ти ще се спреш. Спреш ли се да помогнеш на това дете, ти си помогнал и на себе си.
към беседата >>

113. Четирите действия

Служенето на Бога се изразява в следното: гладният да нахраниш, голият да облечеш, болният да посетиш; наскърбеният да утешиш; невежият да просветиш; спорещите страни да примириш и т.н.
Питам: В какво седи служенето на Бога? Служенето на Бога се изразява в следното: гладният да нахраниш, голият да облечеш, болният да посетиш; наскърбеният да утешиш; невежият да просветиш; спорещите страни да примириш и т.н. От какво произтича спорът между хората? Когато двама души спорят, причината за това е, че за тях няма място - тясно им е. За да не спорят, единият от тях трябва да отиде на луната, а другият да остане на земята. Недоволството между хората показва, че хлябът им не е достатъчен. Ако има хляб в изобилие, те ще бъдат доволни.
към беседата >>

114. Реални величини / Реалното в живота

Любовта й била толкова силна, че тя извадила тези семенца, и те отишли да я утешат. (втори вариант)
Всеки един от вас, щом допусне едно противоречие и се усъмни, във всички ви има тази слабост, че вие се усъмнявате в Божествения принцип, щом видите свещената книга, усъмните се. Едно учудване, как е възможно този човек да греши. Как е възможно този човек – да се изгубят няколко букви, защо той не е внимавал. Същата задача в друга една форма. Първият ангел, като нито най-малко не е бил невнимателен, заинтересувал се да узнае причините тази душа какво я е подбудило да се моли. Любовта й била толкова силна, че тя извадила тези семенца, и те отишли да я утешат. Но ангелът пък остава неутешен.
към втори вариант >>

115. Позвах сина си

Вие ще срещнете и млади и стари хора с разнебитени сърца, за които казват: Господ да ги утеши!
Всяка майка, всеки баща, всеки наш приятел, който може да ви упъти в правия път, който може да ви даде един добър съвет, той е учител. Аз взимам думата ”учител” в най широк смисъл, подразбирам хора, които могат да говорят на един положителен език. Целият свят днес е пълен само с разочаровани хора. Вие ще срещнете и млади и стари хора с разнебитени сърца, за които казват: Господ да ги утеши! Как ще ги утеши Господ? Не сме ли ние носителите на тази божия благодат? Не сме ли ние божествените лъчи, които трябва да изпълним волята божия тук на Земята? Едно време ангел господен слезе от небето и каза на Йосифа: вземи детето си и бягай в Египет! И днес ангелът слиза и казва на всички майки и бащи: вземете детето и се върнете в Израел, в Ханаанската земя, защото настанаха вече онези благоприятни условия”.
към беседата >>

Как ще ги утеши Господ?
Всяка майка, всеки баща, всеки наш приятел, който може да ви упъти в правия път, който може да ви даде един добър съвет, той е учител. Аз взимам думата ”учител” в най широк смисъл, подразбирам хора, които могат да говорят на един положителен език. Целият свят днес е пълен само с разочаровани хора. Вие ще срещнете и млади и стари хора с разнебитени сърца, за които казват: Господ да ги утеши! Как ще ги утеши Господ? Не сме ли ние носителите на тази божия благодат? Не сме ли ние божествените лъчи, които трябва да изпълним волята божия тук на Земята? Едно време ангел господен слезе от небето и каза на Йосифа: вземи детето си и бягай в Египет! И днес ангелът слиза и казва на всички майки и бащи: вземете детето и се върнете в Израел, в Ханаанската земя, защото настанаха вече онези благоприятни условия”. И сега този ангел ви казва да се върнете в света, за да работите.
към беседата >>

116. Закон на съпоставянето

Обаче, ако пророня само две сълзи и взема след това два или повече хляба и отида заедно с този човек в дома му да го утеша, това плачене има смисъл.
Значи, ти не можеш да се радваш на радостите на другите хора, не можеш и да изнесеш страданията и скърбите на другите хора. Когато хората плачат, плачете и вие с тях! Какво значи да плачеш с хората? То значи да можеш да им помагаш. Какъв смисъл има, ако аз постоянно роня сълзи върху ръцете на някой човек? Обаче, ако пророня само две сълзи и взема след това два или повече хляба и отида заедно с този човек в дома му да го утеша, това плачене има смисъл.
към беседата >>

117. Оглашен, вярващ, ученик

Иди при него и го утеши.” Вие ще кажете: “Как мога да изляза толкова късно?
От всички се иска да изучавате великата наука на живота. Тя се заключава в придобиване на малки добродетели, които като малки нишки се сплитат в едно цяло. Малките добродетели трябва всеки ден да се прилагат към живота, за да се образуват от тях великите добродетели. Те служат като малки подтици във вашия живот. Представете си, че сте легнали да спите към 11 часа вечерта и току-що сте заспали, някой ви събужда и тихо ви пошепва: “На еди-коя си улица и еди-кой си номер живее един човек, който в този момент преживява някакво голямо разочарование и отчаяние. Иди при него и го утеши.” Вие ще кажете: “Как мога да изляза толкова късно? Сега е военно положение, ще ме хванат и ще ме затворят. При това в състояние ли съм аз да помогна на този човек? ” Мислите ли по този начин, наистина стражар ще ви хване и ще ви заведе в затвора. Ако съзнанието ви е будно, и тук можете да извършите някаква работа. В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в това време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите, да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота.
към беседата >>

118. В малкото

Ще го утеша, без да ме види.
Знаете ли, колко велик щеше да бъде българският народ? Аз говоря за България, за вас, не говоря за себе си, понеже не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже и на земята. Един ден ще се върна в своето отечество и от друго място ще ви гледам И тогава няма да правя добро, както сега, да ви проповядвам. Ще видя, че някой плаче. Ще го утеша, без да ме види. Ще бъда невидим. Ако вярвате в моите думи, добре ще бъде за вас, тъй ще стане. Пък ако не вярвате, сухи дървета ще станете - нищо повече. Вие ще опитате всичко това. Туй богатство, което ви давам, това са закони, които трябва да приложите.
към беседата >>

119. Светлият път на Знанието

се преумножават и утешенията в нас“.
се преумножават и утешенията в нас“. Любовта е, която утешава. Щом намерим Любовта, щом намерим Бога, ние веднага се утешаваме, защото има вече Един, на Когото се уповаваме, Който ни и утешава. Защо са страданията Христови? Защото Христос иска да повдигне падналите души. Като влезе той във връзка с тези души, ние чувстваме техните страдания.
към беседата >>

Любовта е, която утешава.
се преумножават и утешенията в нас“. Любовта е, която утешава. Щом намерим Любовта, щом намерим Бога, ние веднага се утешаваме, защото има вече Един, на Когото се уповаваме, Който ни и утешава. Защо са страданията Христови? Защото Христос иска да повдигне падналите души. Като влезе той във връзка с тези души, ние чувстваме техните страдания. Затова именно и ние страдаме.
към беседата >>

Щом намерим Любовта, щом намерим Бога, ние веднага се утешаваме, защото има вече Един, на Когото се уповаваме, Който ни и утешава.
се преумножават и утешенията в нас“. Любовта е, която утешава. Щом намерим Любовта, щом намерим Бога, ние веднага се утешаваме, защото има вече Един, на Когото се уповаваме, Който ни и утешава. Защо са страданията Христови? Защото Христос иска да повдигне падналите души. Като влезе той във връзка с тези души, ние чувстваме техните страдания. Затова именно и ние страдаме. Това е от една страна, а от друга страна, Христос, като помага на падналите души, ние пък изпитваме страданията на Христос.
към беседата >>

„Така, чрез Христос се преумножава и утешението наше.“
„Така, чрез Христос се преумножава и утешението наше.“
към беседата >>

120. Затова се родих

Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най-големият грешник в света, че има и от мене по-големи грешници?
Та казвам: Когато говорим за положителната наука, ние трябва да изнасяме само такива факти, които са абсолютно верни. Ние трябва да държим в съзнанието си само ония факти, които са верни, а неверните трябва да съзнаваме, че са такива, защото има вероятности, които могат да минат за истински, и за неистински. Много от съвременните хора грешат в това, именно, дето мислят, че могат да живеят по много начини. Вярно е, че ние може да живеем десет пъти по-добре, отколкото сега живеем, но може да живеем и десет пъти по-лошо от сега, като големи грешници. И едното е възможно, и другото е възможно. Какво ще придобия от това, ако се утешавам с мисълта, че аз не съм най-големият грешник в света, че има и от мене по-големи грешници? - Нищо не придобивам.
към беседата >>

121. Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата

Ти ще ù кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко да те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само да те опитам.» Не искам да изкоренявате вашите погрешки - не, не я изкоренявай, извади я, че я насади някъде надалеч! (втори вариант)
По същия закон вий започнете с най-малкия си неприятел. Любовта като започне, няма изключения. Намери една малка погрешка, боксирай я. Като набиеш погрешката, тя ще поплаче. Ти ще ù кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко да те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само да те опитам.» Не искам да изкоренявате вашите погрешки - не, не я изкоренявай, извади я, че я насади някъде надалеч! Ще кажеш: «Извини, че те извадих от двора, но то е хубаво за теб.» Любовта тъй казва.
към втори вариант >>

122. Неизвестни величини / Слънцето

Туй не е само за една утеха - трябва да имате вяра в живата природа. (втори вариант)
Тъй че, не трябва да се обезсърчавате. Чакайте, вий не сте дошли до възрастта на Мойсея. На 33 години ако не сте - на 60, на 80; до 120 има мегдан. Туй не е само за една утеха - трябва да имате вяра в живата природа. Пътят, по който вървите в този си живот – имате специална една мисия, определена, и ако вий не се заблуждавате от света, ще създадете нещо. Учете се от учените хора, от всяка наука вземете всичко, каквото може да вземете, но не преядайте – туй, което можете да асимилирате. Ако четете, четете, и главата ви се напълни... Много учени хора пропадат, като се набере толкова материал в главата им – престават да мислят. По малко. Един учен човек малкото ще разработва.
към втори вариант >>

Това не е утеха, но истина, която можете да проверите.
Следователно, ако човек не се прояви до 33, до 60, до 80 годишната си възраст, пак не трябва да се обезсърдчава. Човек може да се проявява до 120 годишна възраст. Това не е утеха, но истина, която можете да проверите. Ученикът трябва да работи непрестанно, със силна вяра в себе си, в живата природа и във всичко велико около себе си. На всеки човек е дадено да извърши една малка мисия. Следва ли пътя на правата мисъл, не се ли отклонява от примамките и заблужденията на света, той ще изпълни дадената му мисия и ще замине доволен от този свят, че е направил нещо. Следвайте пътя на учените, възприемайте по нещо от всяка наука, но не преяждайте. Приемайте толкова храна, колкото можете да асимилирате.
към беседата >>

123. Стари и нови възгледи

Някой ангел се занимава с трудна научна задача, прави своите изчисления, но в това време Бог го праща на земята да утеши някое малко дете, на което майката е отишла на работа и го оставила само в къщи.
Същевременно те твърдят, че не се нуждаят от науката, понеже тя не могла да спаси хората. Вярно е, че науката не спасява. Спасението се отнася само до греха, а науката има смисъл само за спасения човек. Само спасеният човек може да учи, да работи, да помага на ближните си. Бог изпраща най-учените, най-напредналите души да помагат на своите ближни. Някой ангел се занимава с трудна научна задача, прави своите изчисления, но в това време Бог го праща на земята да утеши някое малко дете, на което майката е отишла на работа и го оставила само в къщи. Този ангел трябва да остави всичката си работа, да слезе на земята, да утеши детето и да се върне обратно на Небето.
към беседата >>

Този ангел трябва да остави всичката си работа, да слезе на земята, да утеши детето и да се върне обратно на Небето.
Вярно е, че науката не спасява. Спасението се отнася само до греха, а науката има смисъл само за спасения човек. Само спасеният човек може да учи, да работи, да помага на ближните си. Бог изпраща най-учените, най-напредналите души да помагат на своите ближни. Някой ангел се занимава с трудна научна задача, прави своите изчисления, но в това време Бог го праща на земята да утеши някое малко дете, на което майката е отишла на работа и го оставила само в къщи. Този ангел трябва да остави всичката си работа, да слезе на земята, да утеши детето и да се върне обратно на Небето.
към беседата >>

124. Кротките

С това перце могат да се пишат нежни, утешителни думи за сърцата.
И каменарят е на мястото си, защото знае как да чупи камъните. Обаче, ако сте философ и вземете един голям чук, с който да удряте върху някоя книга, този чук на мястото си ли е? Философът на мястото си ли е? Нито чукът е на мястото си, нито философът. За да се напише някаква философска мисъл, не се изисква чук, но едно малко, леко перце. С това перце могат да се пишат нежни, утешителни думи за сърцата. Питам: Когато хората разрешават важни въпроси, с пера ли ги разрешават, или с чукове? Когато в някой дом има спор за нещо, перото ли разрешава спора, или чука? Когато между ученици и учители има спор, недоразумения, перото ли разрешава тия въпроси, или чука? Когато между военните има спор, несъгласия, перото ли разрешава спора и несъгласията или чука? Когато между свещеници, проповедници и владици има разногласие, перото ли разрешава разногласията, или чука?
към беседата >>

125. Малкият повод

Колкото слаб да е човек, на каквато степен на развитие да се намира, Божественото все ще му даде някакъв подтик, някаква утеха.
– Стар съм вече. – Ще се подмладиш. – Болен съм. – Ще оздравееш. Божественото в човека работи във всички положения. Колкото слаб да е човек, на каквато степен на развитие да се намира, Божественото все ще му даде някакъв подтик, някаква утеха. Иначе, човек не би могъл да съществува на земята. В този подтик, в този вътрешен стремеж на човека се проявява Божественото начало, както и Божият промисъл. Човек трябва да наблюдава своите прояви, своите състояния и всеки момент да знае, къде се намира. Ако става сутрин и е неразположен, гневен, той трябва да знае, че е на физическия свят, на земята. Човек може да се гневи само на земята.
към беседата >>

126. Лозените пръчки

При такива случаи хората се утешават, като казват: Еволюция е това!
Христос казва: „Сухите пръчки, които не дават плод се отрязват, и на тяхно място се посаждат други.“ След всичко това съвременните хора казват, че имат известни вярвания, че вярват в Бога. Казвам: Същината на вярата не се заключава във външните вярвания. Ако човек произнася думата „любов“ сто пъти на ден, без да има любов в себе си, какво го ползва тази дума? Ако той цял ден говори за богатства, за правене на къщи, за обработване на ниви, а няма пет пари в джоба си, какво го ползват тези предприятия? При такива случаи хората се утешават, като казват: Еволюция е това! Тежки са условията на живота, но все пак надяваме се на бъдещето: ако не в този, в друг живот поне ще успеем. Обаче, ние казваме, че животът е един. Като казваме, че има само един живот, ние подразбираме, че има само едно дърво, а другите дървета са негови части. Има само един живот, и върху този живот се нареждат всички останали животи. Всичко, което ние виждаме на земята, представлява човека, разложен на своите части.
към беседата >>

127. Вехтото премина

Ангелите по същия начин ви утешават, че ще ви извадят от тези условия и ще ви поставят в по-добри: ще ви извадят, като риба, от някоя малка локва, и ще ви турят в някое чисто, кристално езеро, или ще ви турят, като птици, в някоя райска градина, или най-после, като човек, ще ви поставят в някоя хубава къща, да се учите да свирите, да пеете или да рисувате.
Ако искате да знаете, в силата седи нещастието на човека. Едно вре-ме вие бяхте малки бръмбарчета, плачехте и се молихте да станете големи сили. Ангелите ви казваха, че ще дойде време да станете големи, силни, да ви облекат в хубави дрехи. И наистина, дойде това време. Вие станахте големи, силни същества, но пак сте недоволни, пак сте в положението на малки бръмбарчета. Ангелите по същия начин ви утешават, че ще ви извадят от тези условия и ще ви поставят в по-добри: ще ви извадят, като риба, от някоя малка локва, и ще ви турят в някое чисто, кристално езеро, или ще ви турят, като птици, в някоя райска градина, или най-после, като човек, ще ви поставят в някоя хубава къща, да се учите да свирите, да пеете или да рисувате. Всекиму ще дадат това, което желае. Така постъпва разумната природа. Няма да остане едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи. Тогава всички хора ще бъдат радостни и весели.
към беседата >>

128. Начeртаният план

Щом паднат на пътя, те започват да плачат, обезсърчават се и трябва да дойде някой отвън да ги утеши.
Правилно е, като живеете, да не губите силите си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, които до дълбока старост запазват всичко онова, което в младините си носят. Обаче повечето хора се обезверяват, отслабват, изгубват любовта си и изпадат в пълно разочарование. Докато са млади, докато са здрави, те мислят, че обичат Бога, обаче някаква малка причина отвън е в състояние да ги събори. Те са като малките деца. Щом паднат на пътя, те започват да плачат, обезсърчават се и трябва да дойде някой отвън да ги утеши. Ставате сутрин бодри, весели, доволни. Обаче мине някаква мисъл през ума ви и до вечерта вие сте в друго разположение: отпадате духом, обезсърчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъл е дяволският трън, който е влязъл в ума ви. Изхвърлете тази мисъл навън – нищо повече.
към беседата >>

129. Изостаналите укрухи

Единствената утеха в живота му била неговата магарица, която му прислужвала във всичко.
По-старият от тях бил изложен на големи нещастия и страдания. Страданията го следели непрекъснато едно след друго. Той употребил срещу тях всичкото си знание, всички методи, но не могъл да се избави: страданията не преставали да посещават неговата колиба. Той си казвал: навярно Аллах е недоволен нещо от мене, но не зная, коя е причината за това. По четири-пет пъти на ден се молил, помагал на хората, викал ги да им говори, да им проповядва за Бога, правил добрини, но нищо не помагало. Единствената утеха в живота му била неговата магарица, която му прислужвала във всичко. Като нямал на кого да се оплаче, разговарял се с нея. Тя му била единствената другарка в живота. По едно време случило се, че магарицата заболяла и умряла. Дервишът си казал: и туй трябваше да ме сполети! Това животно ми беше единственият другар в живота, но ето, и него изгубих.
към беседата >>

130. Забравената дума

И в богатство, и в сиромашия; и в здраве, и в болест; и в щастие, и в нещастие Той всякога е бдял над вас и ви е утешавал с думите: „Идете да работите, аз съм с вас!
Ако някои от вас не сте в добри отношения помежду си, направете опит, не механичен, но съзнателен, да видите каква е любовта ви към Бога, доколко сте готови в Негово име да се примирите. Дръжте името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. И в миналото, и в настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любов към вас и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие – Той всичко ви е дал. На вас остава само да благодарите, да учите и да славите Бога. И в богатство, и в сиромашия; и в здраве, и в болест; и в щастие, и в нещастие Той всякога е бдял над вас и ви е утешавал с думите: „Идете да работите, аз съм с вас! “ Бог не желае да загине нито едно от Неговите чеда.
към беседата >>

131. Ще ви се даде

Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите.
Казвате: в какво седи новото учение? Новото учение седи в следните няколко положения: Не изсичайте горите, но всеки ден насаждайте по една семка от плодни дървета! Всеки ден, изчиствайте по един тревясал извор! Всеки ден, превързвайте счупения крак на някое животно! Всеки ден, гледайте да насърчите поне по един беден, или нещастен човек! Ако пък, вие имате някакво голямо нещастие, идете при някой човек, който страда повече от вас и се постарайте да го утешите. Малкото нещастие се лекува с голямото. По този начин, вашата скръб ще се асимилира, а скръбта на вашия ближен ще се намали. Вие трябва да постъпвате като онзи американски майстор, който, във време на работа, изгубил първата фаланга на един от пръстите си. Като показвал на работниците си, как да вдигнат един голям камък, за корниз на един прозорец, камъкът паднал върху ръката му и веднага откъснал първата фаланга на един от пръстите. Той повдигнал погледа си нагоре и казал: Благодаря Ти, Господи, че не ми даде по-голямо нещастие!
към беседата >>

132. Съзвучно движение

Да се утешава само човек, това още не е наука.
От толкова години насам вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, което ви се предава, трябва да се подложи на опит, ако искате да се ползвате от него. Иначе, ше слушате, без да разбирате. Да се утешава само човек, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравее, без да се забелязва някакво подобрение, това са празни думи само, които не помагат. Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността, и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав.
към беседата >>

Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори, или като се утешава.
Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността, и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав. До това време няма да го слушам да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори, или като се утешава.
към беседата >>

133. Пътят на ученика

Работи в мен, отвътре, а не само да ме утешаваш, отвън.
Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен, отвътре, а не само да ме утешаваш, отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам“. И той започва да говори сладко, увлекателно. Този ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави.
към беседата >>

134. Ще се превърне в радост

Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже една утешителна, една насърчителна дума?
Казвате: „Не е дошло още времето за тази Любов“. Не, точно сега е времето ѝ. Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувства. Такива страдания, такива падения, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, но да я изявяват и прилагат в света, да подкрепят тия души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: „Намерете тия души и им помогнете! “ Те ходят в църкви, свещи палят, молят се и не могат да се утешат. Учат се, не могат да се утешат. Пари имат, не могат да се утешат. Те казват: „Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят!
към беседата >>

“ Те ходят в църкви, свещи палят, молят се и не могат да се утешат.
Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувства. Такива страдания, такива падения, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, но да я изявяват и прилагат в света, да подкрепят тия души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: „Намерете тия души и им помогнете! “ Те ходят в църкви, свещи палят, молят се и не могат да се утешат. Учат се, не могат да се утешат. Пари имат, не могат да се утешат. Те казват: „Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят! “ Казвате: „Нали са учени хора! “ Колко учени, колко видни хора има в Европа, които са писали научни книги, но обикалят из църквите, четат Библията, с голямо усърдие търсят великата Истина.
към беседата >>

Учат се, не могат да се утешат.
Такива страдания, такива падения, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, но да я изявяват и прилагат в света, да подкрепят тия души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: „Намерете тия души и им помогнете! “ Те ходят в църкви, свещи палят, молят се и не могат да се утешат. Учат се, не могат да се утешат. Пари имат, не могат да се утешат. Те казват: „Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят! “ Казвате: „Нали са учени хора! “ Колко учени, колко видни хора има в Европа, които са писали научни книги, но обикалят из църквите, четат Библията, с голямо усърдие търсят великата Истина. И вие трябва да имате това усърдие да търсите великата Истина.
към беседата >>

Пари имат, не могат да се утешат.
Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, но да я изявяват и прилагат в света, да подкрепят тия души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: „Намерете тия души и им помогнете! “ Те ходят в църкви, свещи палят, молят се и не могат да се утешат. Учат се, не могат да се утешат. Пари имат, не могат да се утешат. Те казват: „Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят! “ Казвате: „Нали са учени хора! “ Колко учени, колко видни хора има в Европа, които са писали научни книги, но обикалят из църквите, четат Библията, с голямо усърдие търсят великата Истина. И вие трябва да имате това усърдие да търсите великата Истина.
към беседата >>

135. Пробуждане съзнанието на ученика

Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му.
Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и да ви изведе от него благополучно. Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му. Това значи да бъдете носени на ръце. Само Любовта може да ви пренесе на ръцете си.
към беседата >>

136. Великото и красивото

Той е чиновник, ще отиде на работа, а детето ще остави на майката, тя да го утешава.
Вън от всички противоречия, вън от всички теории, които човешкият ум може да създаде, в духа на човека съществува едно вътрешно единство. Дали човек приема някакъв смисъл на живота, или не, това остава на втори план. Това не пречи на изявлението на великите закони, с които работи живата разумна природа. С други думи казано: бащата няма да прекъсне своята работа заради плача на детето. Той е чиновник, ще отиде на работа, а детето ще остави на майката, тя да го утешава. От доброто изпълнение на неговата служба зависи препитанието на това дете. Ако детето настоява бащата да остане вкъщи, това говори, че то не разбира условията на живота. Много от съвременните учени и писатели искат да наложат своето вето на живата природа. Те искат да подчинят природата на човешката воля. Казано е в Писанието: "И благослови ги Бог и рече им: Плодете се и множете се; и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно, което се движи по земята!
към беседата >>

137. И рече Бог

Например, някоя бездетна жена осиновява едно дете и започва да си въобразява, как то ще порасне, ще я гледа на стари години, ще я утешава.
да завладее течната материя, понеже тя се отличава с голяма неустойчивост. Това ще се постигне само тогава, когато човек завладее птиците, т.е. когато завладее въздухообразната материя и започне да разполага с полета на своята мисъл. Понякога въображението на човека е толкова силно, че той започва да мисли, какво всичко може да направи. Често, млади и стари хора се осакатяват от своето въображение. Например, някоя бездетна жена осиновява едно дете и започва да си въобразява, как то ще порасне, ще я гледа на стари години, ще я утешава. Обаче, какво излиза? Това дете не само че не я гледа и утешава на стари години, но отгоре на това я измъчва. Щом е намислила да осиновява дете, тази жена трябваше да се обърне за съвет към някой опитен френолог, физиономист и хиромантик и да разбере от него, дали детето, което мисли да осинови, е създадено по образ и подобие Божие, или не. Ако не е създадено по образ и подобие Божие, нека остане да си живее в морето. Трябва ли човек да вземе при себе си една риба, или едно влечуго, или един вол и да живее заедно с него?
към беседата >>

Това дете не само че не я гледа и утешава на стари години, но отгоре на това я измъчва.
когато завладее въздухообразната материя и започне да разполага с полета на своята мисъл. Понякога въображението на човека е толкова силно, че той започва да мисли, какво всичко може да направи. Често, млади и стари хора се осакатяват от своето въображение. Например, някоя бездетна жена осиновява едно дете и започва да си въобразява, как то ще порасне, ще я гледа на стари години, ще я утешава. Обаче, какво излиза? Това дете не само че не я гледа и утешава на стари години, но отгоре на това я измъчва. Щом е намислила да осиновява дете, тази жена трябваше да се обърне за съвет към някой опитен френолог, физиономист и хиромантик и да разбере от него, дали детето, което мисли да осинови, е създадено по образ и подобие Божие, или не. Ако не е създадено по образ и подобие Божие, нека остане да си живее в морето. Трябва ли човек да вземе при себе си една риба, или едно влечуго, или един вол и да живее заедно с него? Много хора държат в домовете си котки и кучета, но могат ли котката и кучето да влязат в положението им, когато, например, те са затруднени материално? Не, котката ще си мяуче, кучето ще си лае, без да влизат в положението ви.
към беседата >>

138. Вероятности и възможности

Истинските певци са дошли на земята с определена задача – да утешават и да повдигат скръбните, страдащите и падналите души.
Мнозина нямат желание да пеят, нямат никакъв импулс, никакво вдъхновение. Обаче всеки ще пее, ако чуе, че се плаща по десет английски лири на час на онзи, който пее. Тогава и бедни, и богати ще пеят. И който знае, и който не знае ще пеят. Пейте и се насърчавайте едни други в пеенето! Истинските певци са дошли на земята с определена задача – да утешават и да повдигат скръбните, страдащите и падналите души.
към беседата >>

139. За приятелите си

Матросите обикалят между пътниците, утешават ги, но те казват: По-добре щеше да бъде да не бяхме влезли в този параход.
Когато параходът започва да се отдалечава от пристанището, шапки, кърпи се махат, и пътниците запяват, чувстват се весели, доволни, в пълна хармония. Щом параходът влезе навътре в морето, всички стават сериозни, замислени, оставят букетите настрана и започват да лягат, кой дето намери. Какво е станало? Коя е причината за това положение? Някаква дисхармония е настанала във всеки пътник. Матросите обикалят между пътниците, утешават ги, но те казват: По-добре щеше да бъде да не бяхме влезли в този параход. Параходът върви напред, продължава пътя си и казва: Който влезе в мене, той трябва да знае, че люшкане го чака. Тук не е тъй спокойно, както на брега, да махате с кърпи и да ви дават букети. Такова е положението на всеки човек, който е влязъл вече в живота – необятният параход. Човек се намира всред бурните вълни на морето и се запитва, какво да прави. Матросите го успокояват, казват му, че туй ще продължи само два-три деня и след това ще слязат на пристанището.
към беседата >>

140. Твърдата храна

И наистина, казано е: „Болни утешавайте!
в звездното тяло на човека, и той изпитва завист, омраза, съмнение и казва: Не зная, какво става с мене, но изгубих мира си. Какво да правя сега? – Не приемайте в дома си шивачки, които работят с железни игли. И ако отидете в дома на съседката ви, която е свършила по шев в Париж, ще й кажете: Аз имам един болен съсед, на когото ще ви моля да ушиете една риза. Ако съседката ви се съгласи, ще я заведете при болния, да вземе мярка за ризата му. И наистина, казано е: „Болни утешавайте! " На вас пък казвам: мислете върху железните игли и шила и приложете тази аналогия в живота си, да се ползвате от нея.
към беседата >>

141. Идат дни

Колкото и да утешавате такъв човек, каквото и да му говорите, всичко това са празни думи.
Понякога разочарованието на човека от любовта е толкова голямо, че никой не може да му помогне. Как ще помогнете на човек, който е изгубил окото си? Как ще помогнете на човек, който е изгубил паметта си? Как ще помогнете на човек, който е изгубил ръцете и краката си? Или, как ще помогнете на човек, който е изгубил светлината на ума си, благородството на сърцето си, красотата си, или най-после някоя от своите добродетели? Колкото и да утешавате такъв човек, каквото и да му говорите, всичко това са празни думи. Да утешавате един човек, който е без око, без светлина на ума и без благородство на сърцето, в това няма никаква философия. Ако искате да утешите такъв човек, вие трябва да му покажете нов път, по който да върви. Този път трябва да води към съвършенство. Животът на съвременните хора е несъвършен, защото не е Божествен. Някога той е бил Божествен, но постепенно хората са го изопачили, и днес, във всички негови области, е внесена поквара.
към беседата >>

Да утешавате един човек, който е без око, без светлина на ума и без благородство на сърцето, в това няма никаква философия.
Как ще помогнете на човек, който е изгубил окото си? Как ще помогнете на човек, който е изгубил паметта си? Как ще помогнете на човек, който е изгубил ръцете и краката си? Или, как ще помогнете на човек, който е изгубил светлината на ума си, благородството на сърцето си, красотата си, или най-после някоя от своите добродетели? Колкото и да утешавате такъв човек, каквото и да му говорите, всичко това са празни думи. Да утешавате един човек, който е без око, без светлина на ума и без благородство на сърцето, в това няма никаква философия. Ако искате да утешите такъв човек, вие трябва да му покажете нов път, по който да върви. Този път трябва да води към съвършенство. Животът на съвременните хора е несъвършен, защото не е Божествен. Някога той е бил Божествен, но постепенно хората са го изопачили, и днес, във всички негови области, е внесена поквара. Сам по себе си, животът е добър, чист, но хората внасят в него своите лоши черти и наклонности.
към беседата >>

Ако искате да утешите такъв човек, вие трябва да му покажете нов път, по който да върви.
Как ще помогнете на човек, който е изгубил паметта си? Как ще помогнете на човек, който е изгубил ръцете и краката си? Или, как ще помогнете на човек, който е изгубил светлината на ума си, благородството на сърцето си, красотата си, или най-после някоя от своите добродетели? Колкото и да утешавате такъв човек, каквото и да му говорите, всичко това са празни думи. Да утешавате един човек, който е без око, без светлина на ума и без благородство на сърцето, в това няма никаква философия. Ако искате да утешите такъв човек, вие трябва да му покажете нов път, по който да върви. Този път трябва да води към съвършенство. Животът на съвременните хора е несъвършен, защото не е Божествен. Някога той е бил Божествен, но постепенно хората са го изопачили, и днес, във всички негови области, е внесена поквара. Сам по себе си, животът е добър, чист, но хората внасят в него своите лоши черти и наклонности. Ние виждаме, че още с раждането си, децата носят своите криви, отрицателни прояви.
към беседата >>

142. Синове на възкресението

Той поплакал малко, потъгувал за тях, но скоро се утешил.
– Не ме безпокойте, мене ми е добре тук. Ходя свободно из горите, живея, както разбирам. Другарите му започнали да мислят, какво да направят, да го свестят, да излезе от тази форма и да се върне на небето, дето го чакала работа. Най-после намислили да умъртвят прасенцата му. Каквото намислили, това направили: отнели прасенцата му. Той поплакал малко, потъгувал за тях, но скоро се утешил. Като видели, че и това не помага, приятелите му решили да отнемат и другарката му. Той видял, че и другарката му умряла, и пак поплакал, но и това не го опомнило, не искал да се върне на небето; толкова бил увлечен от земния живот. Тогава другарите му решили и него да вземат на онзи свят, да се върне в първото си положение. Като се събудил от дълбокия сън и се видял на небето, между своите приятели, той се засмял и казал: В какво голямо невежество бях изпаднал! Благодаря, че ми помогнахте да се освободя от своето голямо заблуждение.
към беседата >>

143. До край

Отчаяна от тази двойна загуба, тя ходила по черкви, по манастири, дано намери някъде утеха.
Христос каза на Апостолите: „Когато тръгвате да проповядвате, не взимайте нито злато, нито сребро, нито мед в поясите си, нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана." Като не разбират смисъла на този стих, много християни се излагат на големи изпитания. Те мислят, че като раздадат богатството си, ще постигнат това, което желаят. Една богата баба от варненско някъде, изгубила мъжа си и дъщеря си. Отчаяна от тази двойна загуба, тя ходила по черкви, по манастири, дано намери някъде утеха. По едно време някои й казали, че ако отиде на Божи гроб, там имало един прозорец, през който всеки могъл да види своите заминали. Тя се решила да направи така, както я посъветвали: продала всичките си имоти, част от парите задържала за себе си, за път, а останалите раздала на свои роднини. Тръгнала за Божи гроб. Стигнала на определеното място и започнала да търси прочутия прозорец, но не могла да го намери. Върнала се най-после от Божи гроб, станала хаджийка, но близките си не могла да види. Защо?
към беседата >>

144. Помаза ме

Даже и за утеха да е, все някога е приятно на човека да го позалъжат, че в друго някое прераждане има възможност да стане Шейх – Юл - Ислям.
Последната новина е, че са взели решение да те направят Шейх – Юл - Ислям. – А, не говори такива работи. Не вярвам в това. След две седмици ходжата пак отишъл при този турчин и му казал: Я кажи нещо ново от Цариград. – Макар че не е вярно, все било приятно на ухото му да чуе, че щели да го правят Шейх – Юл - Ислям. Даже и за утеха да е, все някога е приятно на човека да го позалъжат, че в друго някое прераждане има възможност да стане Шейх – Юл - Ислям.
към беседата >>

145. Бог е Дух

Той извика и рече: „Отче Аврааме, помилвай ме и проводи Лазара да накваси края на пръста си с вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в този пламък." Аврам му рече: „Синко, припомни си, че ти си приел твоите добрини на земята, а Лазар – злините; сега той е на утешение, а ти на мъки".
В Писанието думата „почивка", почина си Авраам, подразбира благоприятните условия на живота, висшия свят, дето душите отиват да изучават живота в неговия дълбок смисъл. В Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за един богат човек и за друг сиромах, на име Лазар. „И умря сиромахът, и занесоха го ангелите на лоното Авраамово" – при благоприятните условия на живота; „умря и богатият и погребан бе. И занесоха го в ада , при лошите условия на живота.»Тези два свята са далеч един от друг, но жителите им имат радио, с помощта на което се съобщават. Те са на разстояние едни от други с хиляди километри, но се виждат и се разговарят „Богатият, като беше изложен на големи мъки в ада, дигна очите си и видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. Той извика и рече: „Отче Аврааме, помилвай ме и проводи Лазара да накваси края на пръста си с вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в този пламък." Аврам му рече: „Синко, припомни си, че ти си приел твоите добрини на земята, а Лазар – злините; сега той е на утешение, а ти на мъки". Това показва, че има вътрешно равновесие в целия живот.
към беседата >>

Мнозина хора искат да им говорят утешителни думи, да им се говори за придобивките на съвременната наука.
Мнозина хора искат да им говорят утешителни думи, да им се говори за придобивките на съвременната наука. Наистина, съвременната наука разрешава един велик въпрос – социалния – но разрешението на този въпрос е в ръцете на най-благородните хора – хората на шестата раса. И в сегашната наука има едно ядро от учени, които работят върху разрешението на този въпрос, но и техните ученици трябва да го подемат. Не е достатъчно само да каже човек за себе си, че е добър или лош и да се оправдае за това със закона на наследствеността, да каже, че се е родил такъв. Според условията, при които си дошъл на земята, дали си добър или лош, всичко това е за добро, но за тебе е важно да използуваш разумно своя живот. Изучавали ли сте подробно закона за наследствеността?
към беседата >>

И тъй, утешителното, което ще ви кажа е, че сте много невежи.
И тъй, утешителното, което ще ви кажа е, че сте много невежи. Ще ме извините за тази искреност, но трябва да знаете Истината. За този свят вие сте много учени, но за онзи сте много невежи. Щом сте много невежи, вие сте и много нещастни. Нека това невежество ви послужи като импулс за влизане в Божественото училище. Децата влизат в училището невежи и след 12 годишни усилия те излизат с диплом за завършено средно образование.
към беседата >>

146. Роден от Бога

Значи, той е изгубил нещо съществено и казва: "Ако аз съм Стоян, изгубих магарето и съжалявам за него; ако пък не съм Стоян, спечелих един юлар." Той съзнава, че е изгубил нещо важно, но все пак си дава малка утеха и казва: "Поне един юлар спечелих".
За да не открадне някой магарето му, той го завързал с юлара за ръката си и спокойно заспал. В това време покрай него минали няколко деца, и като го видели, че спи, внимателно развързали магарето, като оставили само юлара в ръцете му, и избягали. Като се събудил, Стоян видял в ръката си само юлара, а магарето го нямало. Той поразтъркал очите си, да види, дали не се лъже, и си казал: "Стоян ли съм аз, или не съм? Ако съм Стоян, магарето отиде; ако не съм Стоян, спечелих един юлар." Защо Стоян се запитва, дали е той, или не е? Значи, той е изгубил нещо съществено и казва: "Ако аз съм Стоян, изгубих магарето и съжалявам за него; ако пък не съм Стоян, спечелих един юлар." Той съзнава, че е изгубил нещо важно, но все пак си дава малка утеха и казва: "Поне един юлар спечелих".
към беседата >>

Често и ние, съвременните хора, като изгубим нещо съществено в живота — магарето си — се утешаваме поне с юлара.
Често и ние, съвременните хора, като изгубим нещо съществено в живота — магарето си — се утешаваме поне с юлара. Като влезе в живота и изгуби магарето си, човек съзнава, че по-рано животът му е бил по-лек с магарето. Изгуби ли магарето си, той казва: тежък е животът ми! Защо е тежък животът ти? — Изгубих магарето. После казва: животът ми олекна. Защо?
към беседата >>

147. Към свобода!

Един го утешава, друг го утешава, докато му помогнат в това затруднено положение, в което е изпаднал.
В Писанието е казано: ,,Ще изпратя Духа си върху вас”. Духът представлява, именно, тия стари ученици, които са завършили своето развитие на земята. Те познават пътя, по който вървят сега младите ученици, и като дойде някой от тях при един млад ученик, той ще му каже: ,,Аз виждам, че ти си скръбен, обезсърчен; едно време и аз бях като тебе, но ето, сега зная вече, кой е церът на това състояние”. Един го утешава, друг го утешава, докато му помогнат в това затруднено положение, в което е изпаднал. Тия стари братя отварят книгата на живота, четат от нея и помагат на по-малките си братя. На какъвто въпрос и да се натъкне младият ученик, по-старият ученик знае, как да го разреши. Той ще му каже: „Преди толкова и толкова години, ето, как аз разреших този въпрос”. Като го изслуша младият, ще му олекне на душата.
към беседата >>

148. Дейност и почивка / Лѣность и прилежание

Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна.
Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна. В злото действа остенът. Волът оре на нивата, върши работа, защото остенът го побутва от време на време. Конят препуска, служи на господаря си, защото камшикът играе върху гърба му. Обаче, нито волът, нито конят работят по своя добра воля. Остенът и камшикът са причина за тяхната дейност.
към беседата >>

149. Обхода към себе си и към природата / Правилна обхода към себе си и към природата

Ще купи малко вино или ракия, за да си даде една вътрешна утеха. (втори вариант)
Съдбата на онзи воденичар не е толкова завидна. Неговите дробове се напълват само с паспал.[1] Аз не съм видел един воденичар свестен. Повечето от тях са пияници. И във воденицата чуват постоянно еднообразно трак-трак-трак-трак. И най-после този човек от нищо не се интересува. Ще купи малко вино или ракия, за да си даде една вътрешна утеха.
към втори вариант >>

150. Ела след мене!

Недоволният ходи от къща на къща да разправя тъгите си на хората, дано се намери някой да го утеши.
Тя не иска да влезе в него; кряка, противи се, иска да живее. Казват и: Ние се нуждаем от твоето месо, и ти трябва да умреш – нищо повече! Следователно, този свят, в който вие живеете е свят на противоречия, свят на смъртта. Този свят съществува във всички хора. Който е недоволен, той се намира в света на мъртвите, в света на душите, които се нуждаят от подаяние. Недоволният ходи от къща на къща да разправя тъгите си на хората, дано се намери някой да го утеши. Този го утешава, онзи го утешава, но той все неутешен остава. Защо? – Защото всички хора са сиромаси, никому не дохожда на ум, че този човек се нуждае от хляб. Недоволният ходи от къща на къща, разправя положението си, оплаква се, но навсякъде му казват: Добър е Господ, Той ще ти помогне. Прочети ”Отче наш”, помоли се, и помощта ще дойде. Чете този човек една, втора молитва, надява се на този, на онзи, но помощта все още не дохожда.
към беседата >>

Този го утешава, онзи го утешава, но той все неутешен остава. Защо?
Казват и: Ние се нуждаем от твоето месо, и ти трябва да умреш – нищо повече! Следователно, този свят, в който вие живеете е свят на противоречия, свят на смъртта. Този свят съществува във всички хора. Който е недоволен, той се намира в света на мъртвите, в света на душите, които се нуждаят от подаяние. Недоволният ходи от къща на къща да разправя тъгите си на хората, дано се намери някой да го утеши. Този го утешава, онзи го утешава, но той все неутешен остава. Защо? – Защото всички хора са сиромаси, никому не дохожда на ум, че този човек се нуждае от хляб. Недоволният ходи от къща на къща, разправя положението си, оплаква се, но навсякъде му казват: Добър е Господ, Той ще ти помогне. Прочети ”Отче наш”, помоли се, и помощта ще дойде. Чете този човек една, втора молитва, надява се на този, на онзи, но помощта все още не дохожда. Най-после той потропа на вратата на Онзи, Който му казва: ”Ела след мене!
към беседата >>

151. Голямото благо

За да се утешат хората, индусите казват, че ще се преродят.
Като започнете от човека и свършите с най-малките същества, всички претърпяват видоизменения. Старите типове ще се запазят, но те ще останат като спомени на миналото, каквото днес представят вълците, мечките, тигрите, кобрите, акулите и т.н. Природата работи днес усилено, тя изгражда новите форми, новите типове. Всеки, който разбира законите, с които природата работи, ще влезе в новите типове. Който не разбира законите на природата, той ще остане в старите типове. За да се утешат хората, индусите казват, че ще се преродят. Да, ще се преродят, но пак в старите форми. Докато не изплатят кармата си, те няма да влязат в новите форми. Ние казваме на тия хора: Наместо да минавате от тръба в тръба, влезте в новите форми, в новия живот. Това е новораждането, за което Христос говори.
към беседата >>

152. Огън да запаля

Наистина, поглеждам към нея, няма с какво да я утешиш, няма как да я лекуваш – цялата е разнебитена.
Аз съм стара жена, какво можеш да ми кажеш? Да ми кажеш, че ще се оженя, това е невъзможно. Кой би хукнал подир мене, 80 годишна баба, като подир млада мома? Пък аз мога ли да услужвам на мъж? Едва себе си гледам. Наистина, поглеждам към нея, няма с какво да я утешиш, няма как да я лекуваш – цялата е разнебитена. Тогава се обърнах към нея с думите: Бабо, в моята книга има един параграф, който може да те обнадежди. – Кой е този параграф? Какво гласи? Да не би да ми препоръчваш да ходя на черкова. Ако е това, краката ми не държат.
към беседата >>

153. Достоен

Който не може да впрегне елементите на живота на работа, той ще бъде нещастен човек и всякога ще се утешава с думите: Такава е волята Божия, така е определено, такава е кармата ми, това съм наследил от дядо си и от баба си и т.н.
И тъй, за да придобият живота, хората трябва да имат стимул. Това, което стимулира човека, да намери смисъла на живота, е любовта. Оттук казваме: Разумът, това е форма; животът, това е съдържание, а любовта, това е смисълът. И ако човек не е придобил този вътрешен смисъл, т.е. любовта, той не може да извади необходимите елементи от живота и да ги тури на работа. Който не може да впрегне елементите на живота на работа, той ще бъде нещастен човек и всякога ще се утешава с думите: Такава е волята Божия, така е определено, такава е кармата ми, това съм наследил от дядо си и от баба си и т.н. Той ще наследи много работи, но в низходяща степен и всякога ще отрича всичко положително. Той ще отрича съществуването на Бога, ще казва, че животът няма смисъл, че не струва да се живее, че вселената не е добре устроена, че хората са глупави, лоши и т.н. Това са все философски работи, които не допринасят нищо в живота. Обаче, ако човек намери разума, ако придобие живота и ако се стимулира от любовта, той ще поддържа положителната философия. Ако неговият разум е намясто, ако е разбрал живота и ако е приел любовта, за него светът ще има съвсем друг изглед.
към беседата >>

154. Разумните кротки / Блажени кротките

Сега някои от вас, които ме слушат, казват: „Кажи ни нещо утешително - че ние сме хора, направени по образ и подобие Божие." По образ и подобие Божие е направен само кроткият човек; по образ и подобие Божие е направен нищият човек; по образ и подобие Божие е направен само нажаленият човек. (втори вариант)
Тази сутрин говорих с една много набожна сестра, която досега никога не съм я видял да прави добро на някоя царевица. Тя гледа, обикаля около другите, които работят; гледа как копаят и си казва: „Царевици! " Казвам: много царевици седят по-високо от вас. Тази царевица вечерно време расте и работи, а ти спиш вечерно време в леглото си и имаш кошмари. Тя вечерно време работи, приготовлява кочани за тебе, да ядеш, а ти седиш на леглото, спиш и казваш: „Царевица е тя." Царевица, я - но тя те храни. Сега някои от вас, които ме слушат, казват: „Кажи ни нещо утешително - че ние сме хора, направени по образ и подобие Божие." По образ и подобие Божие е направен само кроткият човек; по образ и подобие Божие е направен нищият човек; по образ и подобие Божие е направен само нажаленият човек. Думите „кротък", „нищ" и „нажален" са мощни думи.
към втори вариант >>

Който живее в това учение и го прилага, той ще бъде в състояние с мисълта си само болни да лекува, гладни да нахранва, скръбни да утешава.
Христос казва: „Блажени кротките." Това е едно от деветте блаженства, в които Христос изложи тайните на своето учение. Чрез кротостта всеки християнин трябва да придобие светлина в себе си, че като излиза вечер, да не търси кибрит, нито електрическа лампа, с която да осветява пътя си. Достатъчно е само да помисли за светлината, която носи в себе си, за да освети своя път. Мощно нещо е Христовото учение. Който живее в това учение и го прилага, той ще бъде в състояние с мисълта си само болни да лекува, гладни да нахранва, скръбни да утешава. Това значи, да бъде човек истински християнин. Това значи, да бъде човек кротък. Велика сила е кротостта. Защо? – Бог се проявява чрез кроткия. Кроткият е вярващ човек.
към беседата >>

155. Двата стълба

Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека?
Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
към беседата >>

Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е, когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
към беседата >>

156. Що трябва да речете

Скръбният човек не иска много; той се нуждае само от една-две утешителни думи.
От тях зависи щастието на човека. Който може да решава малки задачи, той ще решава и големи. Като не разбират смисъла на малките величини в живота, хората се стремят към велики идеи, към големи постижения, вследствие на което всеки ден преживяват все по-големи и по-големи разочарования. Като дойде при тях някой тъжен, скърбен човек, те казват, че не могат да го приемат, защото са заети с велики работи, от които зависи щастието на цялото човечество. Занимавайте се с велики работи, но не пренебрегвайте малките. Скръбният човек не иска много; той се нуждае само от една-две утешителни думи. Ако стремежите и импулсите на всички хора са правилни, човечеството трябваше да бъде спасено досега. Всички хора, всички народи искат да спасят света, да спасят човечеството. Тъй както хората искат да спасят света, той отдавна е спасен, но те трябва да се научат правилно да живеят, да ценят своето спасение. Например, лекарят спасява болния, излекува го, но ако не се пази, той отново заболява. Той започва да пие, да се удоволствува, да ходи по цели нощи, докато съвършено изгуби здравето си.
към беседата >>

157. Промени в света

Как може да ви утеши един човек, дошъл отвън?
Следователно, докато сте здрави, разчитайте на себе си. Изгубите ли здравето си, без да искате, ще очаквате помощта на другите хора. Как може да ви утеши един човек, дошъл отвън? Вие най-добре познавате състоянието си, вследствие на което сами можете да си помогнете. Когато човек е недоволен, трябва да се запита, коя е причината за недоволството му. Щом има здрави очи, уши, език, ръце и крака, човек трябва да е доволен. Ако изгуби едно от тия блага, той има право да бъде недоволен и да роптае. Някой става сутрин, но е недоволен, сънувал някакъв сън, който [е] внесъл лошо предчувствие в сърцето му.
към беседата >>

158. По Бога направени

Това са обикновени фрази, с които човек иска да се утеши.
Мнозина казват: аз съм неразположен, аз съм тъжен, аз нямам успех в живота си, животът ми няма смисъл. Това са обикновени фрази, с които човек иска да се утеши. Обаче, не е достатъчно само човек да се утешава или да констатира някои свои състояния, като добри или лоши, но той трябва да знае причините и последствията на явленията, както и някои методи за изправяне на лошите, дисхармонични състояния. Ако човек може само да констатира някое свое тежко състояние, а не знае, как да го превърне в добро, той ще мяза на онзи лекар от турско време, който лекувал всички болести по един начин – намазвал болното място отгоре с мехлем. Но от този мехлем болестите не се премахвали, нито пък се намалявали. След лекуването с мехлем, в медицинската практика се явиха и други лечебни средства, като пенкелер, панацея, които употребяваха за всички болести, но при все това болестите не само че не се намалиха, но от ден на ден се увеличават. Днес медицината си служи с ред лекарства, в които се съзира усилието на човешкия дух да се освободи по някакъв начин от болести, страдания – изобщо, да се освободи от ограничителните условия на живота.
към беседата >>

Обаче, не е достатъчно само човек да се утешава или да констатира някои свои състояния, като добри или лоши, но той трябва да знае причините и последствията на явленията, както и някои методи за изправяне на лошите, дисхармонични състояния.
Мнозина казват: аз съм неразположен, аз съм тъжен, аз нямам успех в живота си, животът ми няма смисъл. Това са обикновени фрази, с които човек иска да се утеши. Обаче, не е достатъчно само човек да се утешава или да констатира някои свои състояния, като добри или лоши, но той трябва да знае причините и последствията на явленията, както и някои методи за изправяне на лошите, дисхармонични състояния. Ако човек може само да констатира някое свое тежко състояние, а не знае, как да го превърне в добро, той ще мяза на онзи лекар от турско време, който лекувал всички болести по един начин – намазвал болното място отгоре с мехлем. Но от този мехлем болестите не се премахвали, нито пък се намалявали. След лекуването с мехлем, в медицинската практика се явиха и други лечебни средства, като пенкелер, панацея, които употребяваха за всички болести, но при все това болестите не само че не се намалиха, но от ден на ден се увеличават. Днес медицината си служи с ред лекарства, в които се съзира усилието на човешкия дух да се освободи по някакъв начин от болести, страдания – изобщо, да се освободи от ограничителните условия на живота. В това отношение съвременните хора мязат на конете.
към беседата >>

159. Правилни връзки

С морала, който излиза от него във вид на струи, той повдига падналите, утешава страдащите.
Колкото повече се издига човек над обикновените условия на живота, толкова по-бързо навлиза в духовните условия, които го водят към велик, възвишен морал. Докато дойде до този морал, човек неизбежно ще греши, но същевременно ще се изправя. По външния вид на човека, по лицето му ще познаете какъв е неговият морал. Който е придобил великия морал, той благоухае. Дето влезе, той разнася своето благоухание. С морала, който излиза от него във вид на струи, той повдига падналите, утешава страдащите. Духовните отношения повдигат хората, физическите ги събарят.
към беседата >>

160. Стотникът

И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. (втори вариант)
Казвате: „Човек е мислещо същество." Какво значи да мисли човек? Това значи да има последователно връзка между всички съзнания, да разбира той средата, в която живее, и да знае какво става с него, и този човек да е господар във всеки даден случай на своите състояния. Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна. Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света. Що е утешението? Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка. И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах."
към втори вариант >>

Що е утешението? (втори вариант)
Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна. Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път. Благодариш ли на Бога за това, че си изгубил тия хиляда лева, ти имаш будно съзнание за всичко, което става в света. Що е утешението? Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка. И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах."
към втори вариант >>

Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. (втори вариант)
Някой казва: „Запалих свещта." Казвам: изнесете вашата свещ на вятъра и вижте - ще изгасне или не. Ако изгасне, тя не е запалена свещ; ако не изгасне - тя е запалена, както трябва. Това, което изгасва, то е илюзия. Казват за някого: „Този човек много може да се моли на Господа." Добре, заведете този човек при един болен и го накарайте там да се помоли. Ако той знае да се моли, болният ще оздравее; ако не знае да се моли, болният няма да оздравее и тогава молитвата на този човек не струва нито пет пари. Казвате: „Еди-кой си човек е богат." Казвам: заведете този богат човек при една тъжна, при една скръбна душа и ако неговото богатство може да утеши тази скръбна душа - да внесе в нея истинско спокойствие - този човек е наистина богат; ако богатството му не може да внесе никакво спокойствие в душата на скръбния човек, то богатството не струва нищо. Същото се отнася и до учения човек. Само по този начин ние проверяваме нещата. Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално. И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят. Вие трябва да имате ясна представа за тия неща.
към втори вариант >>

И след това ще се утешаваме. (втори вариант)
Някой казва: „Щастлив искам да бъда." Как? „Искам да забогатея." Ти като забогатееш, ще замязаш на едно натоварено животно. „Е, тогава да стана учен човек." Ти, като станеш учен човек, не само че няма да станеш щастлив, но ще изгубиш и това малкото, което имаш. „Да остарея тогава." Като остарееш, не само че няма да станеш умен, но ще станеш за смях на хората. И след това ще се утешаваме. Казвате: „Да отидем на онзи свят." Че ти ходил ли си на онзи свят? „Ама пророците са говорили за него." Не, съзнанието на всеки човек трябва да бъде толкова будно - да знае той какво говори. Ти ходил ли си на онзи свят? „Е, имах едно малко прозрение." Че кой като тебе не е видял парите отдалеч? Да отидеш на онзи свят, значи да разполагаш със знания, да си разпитвал съществата от този свят как живеят, каква е разликата между нашите и техните реки, училища, църкви.
към втори вариант >>

Трябва ли за всяка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха?
Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира средата, в която живее и да бъде господар на своите състояния. Докато при всеки силен гръм, или при всяка загуба на пари, човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. Трябва ли за всяка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха? Ще дойде някой лекар да ви привързва раната, или да ви дава лекарства, и вие ще се утешите. Ще се съберат няколко лекари да се съветват, как да ви лекуват, или да търсят причината за вашето заболяване. Много просто! Този човек имал хубава, млада жена, която му изневерила, и с това наранила сърцето му. Граната е паднала върху този човек и тежко го е ранила.
към беседата >>

Ще дойде някой лекар да ви привързва раната, или да ви дава лекарства, и вие ще се утешите.
Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира средата, в която живее и да бъде господар на своите състояния. Докато при всеки силен гръм, или при всяка загуба на пари, човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. Трябва ли за всяка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха? Ще дойде някой лекар да ви привързва раната, или да ви дава лекарства, и вие ще се утешите. Ще се съберат няколко лекари да се съветват, как да ви лекуват, или да търсят причината за вашето заболяване. Много просто! Този човек имал хубава, млада жена, която му изневерила, и с това наранила сърцето му. Граната е паднала върху този човек и тежко го е ранила. Като оздравее, ще му турят кръст за храброст и ще мине за голям герой.
към беседата >>

161. Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години

Като боледуваш трийсет и осем години, ще дойде един да те утешава по един начин, друг - по друг начин. (втори вариант)
Като боледуваш трийсет и осем години, ще дойде един да те утешава по един начин, друг - по друг начин. Това са празни работи. Казват: „Не ти трябва красива жена, бъди доволен от тази, която имаш." То е все едно да кажете някому, че и биволското месо не е лошо, нека го предпочете пред кокошето. Ще кажете: „Какво ни говорите за месо? Ние сме вегетарианци." Да, но едно време между вас имаше много месоядни, малко бяха вегетарианците. Повечето бяха от културните хора, които обичаха хубави яденета.
към втори вариант >>

Питам: може ли да ви утеши този живот, в който ви предлагат десетгодишна пастърма? (втори вариант)
Ще кажете: „Какво ни говорите за месо? Ние сме вегетарианци." Да, но едно време между вас имаше много месоядни, малко бяха вегетарианците. Повечето бяха от културните хора, които обичаха хубави яденета. Ако ви поканя на обяд с печена кокошка и хубава супа от нея, а на друга страна ви предложа десетгодишно биволско, приготвено на пастърма, кое ще предпочетете? Разбира се, кокошето месо. Питам: може ли да ви утеши този живот, в който ви предлагат десетгодишна пастърма? Та всеки, който ви аргументира, доказва, че вие трябва да се задоволите със старото биволско месо пред кокошето - това е равносилно на предложението да заместите с грозната хубавата ясена. И онзи, който аргументира, че може и без професорство, той е човекът, който предлага биволската пастърма пред кокошето месо. Това са залъгвания. Не говори нищо на този човек. Ако ще му говориш нещо, кажи му: „Да съм на твое място, и аз бих скърбял.
към втори вариант >>

" „Трийсет и осем години." „Да бях на твоето място, и шейсет години бих скърбял, и шейсет години не бих се утешил, ако не постигна професорски чин." Тъй трябва да се насърчава: и шейсетгодишен да стане - професор да стане. (втори вариант)
И онзи, който аргументира, че може и без професорство, той е човекът, който предлага биволската пастърма пред кокошето месо. Това са залъгвания. Не говори нищо на този човек. Ако ще му говориш нещо, кажи му: „Да съм на твое място, и аз бих скърбял. Колко години седиш и чакаш този чин? " „Трийсет и осем години." „Да бях на твоето място, и шейсет години бих скърбял, и шейсет години не бих се утешил, ако не постигна професорски чин." Тъй трябва да се насърчава: и шейсетгодишен да стане - професор да стане. И десет пъти да се прераждаш, все за професор мечтай -професор да станеш. И на онзи момък, който търси красивата жена, пак кажи: „И десет пъти да се прераждаш, все красивата мома, красивата жена търси, докато я намериш."
към втори вариант >>

Един от най-великите хора в духовния свят дойде за него и му каза една утешителна дума, като му даде диплом и каза: „Отсега нататък с хиляди години ще се проповядва в света какво ти е казано." Питам: не бихте ли желали и вие да сте в положението на този човек - да лежите болен трийсет и осем години? (втори вариант)
Той е първият верующ през християнската епоха. Като чу думите Христови, той пръв повярва, че има душа. Той с години седеше в тази къпалня, дето всяка година слизаше един ангел и размътваше водата, но за него не дойде, не слезе. Този ангел слизаше за другите хора, а за него специално беше изпратен Христос. Каква величина беше той? Един от най-великите хора в духовния свят дойде за него и му каза една утешителна дума, като му даде диплом и каза: „Отсега нататък с хиляди години ще се проповядва в света какво ти е казано." Питам: не бихте ли желали и вие да сте в положението на този човек - да лежите болен трийсет и осем години? Кажете, по колко години е лежал всеки от вас? Най-много по десет-петнайсет. И след това за вас ще дойде специален пратеник, след което ще говорят за вас цели две-три хиляди години. Това е една нова обстановка, ново схващане. Това е великата идея.
към втори вариант >>

И, след като човек боледува 38 години, ще дойдат един, втори, трети да го утешават по един или друг начин.
И след това този млад човек боледувал цели 38 години, че не е могъл да се ожени за красивата мома, която обичал. Друг някой иска да стане милионер, но не може да успее. Някой пък е роден слаб, хилав, иска да придобие здраве, но не може. И най-после, като не могат да постигнат желанията си и като не разбират причините за своя неуспех, казват: Божия работа е тази. Това значи: Само Божият ум е в състояние да разбере онова, което за Човека е неразбрано. И, след като човек боледува 38 години, ще дойдат един, втори, трети да го утешават по един или друг начин. – Това са празни работи. За да не става нужда да утешават Човека, по-добре нека той бъде доволен от това, което има. Няма защо да търси красива жена. И неговата жена не е грозна. Тръгне ли да търси друга, по-красива, той ще се натъкне на противоречия, с които не може да се справи.
към беседата >>

За да не става нужда да утешават Човека, по-добре нека той бъде доволен от това, което има.
Някой пък е роден слаб, хилав, иска да придобие здраве, но не може. И най-после, като не могат да постигнат желанията си и като не разбират причините за своя неуспех, казват: Божия работа е тази. Това значи: Само Божият ум е в състояние да разбере онова, което за Човека е неразбрано. И, след като човек боледува 38 години, ще дойдат един, втори, трети да го утешават по един или друг начин. – Това са празни работи. За да не става нужда да утешават Човека, по-добре нека той бъде доволен от това, което има. Няма защо да търси красива жена. И неговата жена не е грозна. Тръгне ли да търси друга, по-красива, той ще се натъкне на противоречия, с които не може да се справи. Щом ви дават говеждо месо, бъдете благодарни и на него. Няма защо да търсите кокошо месо.
към беседата >>

Христос, най-великият човек в духовния свят, дойде при този болен и му каза няколко утешителни думи, даде му диплом за свършен курс на науките и след това каза: “Хиляди години ще се проповядва това, което се случи днес.”
Докато дойде неговият ред, други го изпреварваха, и той трябваше да чака следната година, да слезе ангелът и отново да размъти водата. Но все не можеше да се вреди. – Защо? – Защото ангелът слизаше за другите болни, а не за него. Христос беше изпратен специално за него. Христос, най-великият човек в духовния свят, дойде при този болен и му каза няколко утешителни думи, даде му диплом за свършен курс на науките и след това каза: “Хиляди години ще се проповядва това, което се случи днес.”
към беседата >>

162. Духовното в човека

И този момент не е много утешителен.
Например, някой казва: Аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото. Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно.
към беседата >>

163. Динамическа сила на мисълта

Той изкуствено се утешава.
Кажете ли думите: „Бог е Любов“, веднага станете от леглото си. Не чакайте да дойде някой отвън да ви помогне. Очаквате ли външна помощ, вие разрешавате нещата механически. Не може ли да произнесе тия думи с вяра, човек остава в леглото си и чака външни благоприятни условия. Като не дохождат тия условия, той казва: Такава е волята Божия. Той изкуствено се утешава. Не е такава волята Божия. Природата е определила на някой човек да легне на леглото си най-много пет-десет минути, а той лежи цяла година. Той сам се е осъдил на страдания. — Защо? — Защото не се е интересувал от себе си, не е погледнал сериозно към задачите, които му са дадени.
към беседата >>

164. Вечното благовестие

Ще каже - това е за утеха. (втори вариант)
" Гледа, гледа, сърце - жално за него. Вземе една кърпа, отиде при него, целуне го и вземе да чисти лицето му, пак го целуне, казва: „Извини ме, че те набих." „Видя ли, аз зная, че ти си добра, но аз съм лош. Ако аз бях добър човек, ти нямаше да ме биеш." Все той се намира виновен. Този е единственият българин, когото аз познавам, да носи греха геройски. Той е солта на българите. Ще каже - това е за утеха. Може и за утеха да е. Казвам, и за мене даже, който ви проповядвам, тежка работа е тази. Да те дърпат за косите, да те бият, не е лесно това. Изкуство е сърцето ти да се не вкисне вътрешно. Не само да не се вкиснеш, но да не изгубиш достойнството си и да благодариш отгоре на това.
към втори вариант >>

Може и за утеха да е. (втори вариант)
Вземе една кърпа, отиде при него, целуне го и вземе да чисти лицето му, пак го целуне, казва: „Извини ме, че те набих." „Видя ли, аз зная, че ти си добра, но аз съм лош. Ако аз бях добър човек, ти нямаше да ме биеш." Все той се намира виновен. Този е единственият българин, когото аз познавам, да носи греха геройски. Той е солта на българите. Ще каже - това е за утеха. Може и за утеха да е. Казвам, и за мене даже, който ви проповядвам, тежка работа е тази. Да те дърпат за косите, да те бият, не е лесно това. Изкуство е сърцето ти да се не вкисне вътрешно. Не само да не се вкиснеш, но да не изгубиш достойнството си и да благодариш отгоре на това. Той казваше: „Ако аз бях умен, тя нямаше да ме бие.
към втори вариант >>

165. Влязоха в ладията

Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи. (втори вариант)
Следователно този свещен огън трябва да се разгори. И съвременните хора правят кръстове, носят на себе си кръстове, но целта не е да се носят кръстове. Кръстът е символ, сила, с която да се запали свещеният огън. И запали в себе си свещения огън, че да става, каквото ще. Но като запалиш свещения огън в себе си, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние. Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи. Има ли някаква надежда за нас? Голяма надежда има. Ами ще стане ли нещо от нас? Ще стане. Ами ще се оправят ли работите ни?
към втори вариант >>

166. Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)

Ще дойдат тебе да утешават, че за онзи свят си спечелил. (втори вариант)
Питам, след като си платите тия 20 хиляди лева и си заминете за другия свят, какво сте спечелили? Ще дойдат тебе да утешават, че за онзи свят си спечелил. Може да си спечелил за онзи свят, а може и нищо да не си спечелил. Сега, ако някой каже, че той е спечелил за онзи свят, ти черно на бяло имаш ли? Тогава няма ли да се намерите в положението на онзи шоп, който е продавал своето масло скъпо, но из пътя отиват двама апаша, пазарят маслото, дават му една трета от парите и една забележка на шопа, че да иде той при еди-кой си свещеник, той ще доплати. Шопът повярвал това, дава маслото и отива. Към село Княжево е било това и дава книжката на попа.
към втори вариант >>

Утешават го. (втори вариант)
” Докато той е момък, той е спретнат, калпакът му е закривен, цървулите са завити с бели навои, мустачките наредени и когато майката разреши въпроса, че Стоян няма все да ходи и след като Стоян се ожени, цървулите не са тъй навити, калпакът не е накривен. И той намира едно противоречие между младия живот на свободата и сегашния. И той не може да изрази туй противоречие. Той се намира на едно противоречие със себе си и казва животът е такъв, неразбран е животът. Жената това-онова и му казват всички жени са все усойници, но по-малко хапе. Утешават го. Жената е усойница, а мъжът е усойник. Това не е никаква философия. Тази дума “усойница” не разрешава въпроса. И той е усойник. Те казват: “Ти го хващай близо до главата, да не те хапе.” С това не е разрешена никаква философия.
към втори вариант >>

Стоян пита майка си, кога ще се ожени, а тя му отговаря, че ще дойде ден и той да се ожени – утешава го.
Често слушате народната песен: „Майка Стояну думаше“. Какво питал Стоян майка си, и какво му отговорила тя? Стоян пита майка си, кога ще се ожени, а тя му отговаря, че ще дойде ден и той да се ожени – утешава го. Докато не е женен, Стоян се облича добре, ходи спретнат и напет. Като се ожени, напуща се, нищо не иска да знае, от нищо не се интересува и казва, че не струва човек да се жени. Докато не е женен, човек търси любовта. Като се ожени, започва да я отрича.
към беседата >>

167. Имам власт

Каквито да са проявите ѝ, любовта е в състояние да утешава, да възкресява, да подига падналия, страдащия, слабия.
„Не е ли детинско това нещо? “ Не е детинско. Детинска любов не съществува. Любовта е любов, но проявите ѝ са много. Каквито да са проявите ѝ, любовта е в състояние да утешава, да възкресява, да подига падналия, страдащия, слабия. Любовта посещава човека в момента, когато е сам, от всички изоставен и забравен. Когато мисли, че всичко с него е свършено, тогава именно човек ще чуе тихия глас на великия, който започва да му говори за ново, за светло бъдеще. От мъртъв той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в любовта, носителка на живота. Дойде ли до този момент, човек става гениален, започва да твори в областта на музиката, художеството, изкуството, науката и т.н. „Да вярваме ли в това нещо?
към беседата >>

168. Личност и душа

Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. (втори вариант)
Като ученици прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите. Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри. Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели.
към втори вариант >>

Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи.
Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите. Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри. Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели.
към беседата >>

169. Опитната школа

Сега не е да ви утешавам. (втори вариант)
Някой път благодари, че не ти дойде на ума, че ти дойде на четири-пет километра. Дръжте за положителната страна. Нещата както се слагат, е хубаво. Беден си. Сега не е да ви утешавам. Беднотията, то е едно преходно състояние, през което трябва да минете, път на живота е. Ако Бог те е турил на място, може би този път е най-хубавият път. Беднотията е добра замисъл на Провидението. Не че Бог иска да те остави беден през целия живот, той те изпитва. Ти си свободен всичко да мислиш, но всичко в света работи за добро.
към втори вариант >>

170. Новите веяния

Тогава ни утешават, че като идеш в оня свят, ще бъдеш добре. (втори вариант)
Тогава ни утешават, че като идеш в оня свят, ще бъдеш добре. Тъй не се говори. Туй не минава, като идеш в оня свят. Като те изпъдят от училището, къде ще идеш? Ако ти в училището си непочтен, може ли, като излезеш, да бъдеш най- почтеният. Какъвто си тук на земята, такъв ще бъдеш и в другия свят.
към втори вариант >>

И след това хората се утешават, че туй, което не са получили на земята, ще го получат на небето.
Защо иде смъртта между хората? Защото не разбират Великия Божи закон и не Му се подчиняват. Каквито блага да получават, те все са недоволни, все повече искат. Но вместо да получат това, което искат, смъртта дохожда да ги вземе. И след това хората се утешават, че туй, което не са получили на земята, ще го получат на небето. Те са на крив път. Невъзможно е да да отдаде почитание и уважение на човек, който на земята не е бил почитан. Невъзможно е да благува на небето онзи човек, който на земята е разплаквал бедни вдовици и сирачета, който е онеправдал брата си. Видят ли на небето, че такъв човек иде, те веднага взимат мерки, да не го допуснат между възвишените същества. Невъзможно е човек да е живял зле на земята, а на онзи свят да бъде добре.
към беседата >>

171. С благост и Истина

Болни лекувал, страдащи утешавал.
Пертурбации в мисълта стават и с духовни хора, със светии. Във времето на първите християни един от последователите на Христа се предал в служене на Бога и постигнал голяма чистота и святост. Около него се събирали болни, страдащи хора, на които помагал. Болни лекувал, страдащи утешавал. По-голямата част от деня той прекарвал в молитва. Един ден при него се явила млада, красива мома, която внесла раздвояване в мисълта му. Тя била болна, и той се заел с лекуването й. Понеже употребявал много време за нея, той връщал някои болни, намалил молитвите си и си казвал: Не е нужно човек да употребява много време за молитва, трябва да помисли малко и за красивия свят около себе си. Неусетно той се раздвоил в себе си, вследствие на което станало огъване в мисълта му.
към беседата >>

172. Синове на светлината

Болни лекувайте, страдащи утешавайте, паднали повдигайте!
„Да сте синове на светлината”. Желая ви да бъдете синове на светлината, да носите навсякъде радост и веселие. Болни лекувайте, страдащи утешавайте, паднали повдигайте! Сваляйте оковите от краката и ръцете на затворниците! Сваляйте оковите от умовете и сърцата на ония, които са изпаднали в мрак и заблуждения!
към беседата >>

173. Съзнателният живот

Като се намерят в затруднения и противоречия, като падат и стават, мнозина се утешават с това, че последният момент определя тяхното бъдеще.
Като се намерят в затруднения и противоречия, като падат и стават, мнозина се утешават с това, че последният момент определя тяхното бъдеще. Не, човек определя бъдещето си от първия и последния момент на своя живот. Като съедините тия два момента, ще образувате кръга, в който той се е движил. Този кръг представя част от неговия живот. Защо? Защото целият живот на човека е съставен от много първи и последни моменти. Човек се ражда много пъти, а не само един път.
към беседата >>

Казано е в Писанието: „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“.
Казано е в Писанието: „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“. Значи не може човек да се утеши, докато не е страдал, докато не се нажали. Привилегия е човек да страда. Ще каже някой, че не иска да бъде жена, не иска да ражда, да отглежда деца, да страда. Едно трябва да знаете: Човек ще страда и като мъж, и като жена. Страданията са неизбежни.
към беседата >>

Значи не може човек да се утеши, докато не е страдал, докато не се нажали.
Казано е в Писанието: „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“. Значи не може човек да се утеши, докато не е страдал, докато не се нажали. Привилегия е човек да страда. Ще каже някой, че не иска да бъде жена, не иска да ражда, да отглежда деца, да страда. Едно трябва да знаете: Човек ще страда и като мъж, и като жена. Страданията са неизбежни. Щом е жена, ще ражда.
към беседата >>

174. Права мисъл / Чиста мисъл

Говоря практически, не само да утешавам. (втори вариант)
Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години. Някои работят двадесет години и нямат постижения. Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално. В природата съществуват такива загуби. Искам туй да бъде за насърчение. Говоря практически, не само да утешавам. Всичките неща, които се случват, те имат задачи. Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи. Боли те главата - прекръсти се само. Ако не можеш, повикай друга сестра. Ако и тя не може, повикай втора.
към втори вариант >>

175. Светлина и знание / Знание и светлина

Ако едно дете на 4-5 години дойде в клас и ревне, и иска да дойде бавачката му да го утешава, питам, това дете за класа ли е? (втори вариант)
Сега аз отправям този въпрос до вас, защото някои от вас има, аз ги наричам деца, даже те не трябва да бъдат 6 класа. Ако едно дете на 4-5 години дойде в клас и ревне, и иска да дойде бавачката му да го утешава, питам, това дете за класа ли е? Тук не му е мястото. Или ако вашият ум е пълен само със съмнения, колко време ще мине, докато се утеши то, че после да се занимава. Нали вие тук в класа си имате дисциплина. В какво седи вашата дисциплина? Аз разбирам дисциплина на мислите, дисциплина на сърцето и дисциплина на човешката воля.
към втори вариант >>

Или ако вашият ум е пълен само със съмнения, колко време ще мине, докато се утеши то, че после да се занимава. (втори вариант)
Сега аз отправям този въпрос до вас, защото някои от вас има, аз ги наричам деца, даже те не трябва да бъдат 6 класа. Ако едно дете на 4-5 години дойде в клас и ревне, и иска да дойде бавачката му да го утешава, питам, това дете за класа ли е? Тук не му е мястото. Или ако вашият ум е пълен само със съмнения, колко време ще мине, докато се утеши то, че после да се занимава. Нали вие тук в класа си имате дисциплина. В какво седи вашата дисциплина? Аз разбирам дисциплина на мислите, дисциплина на сърцето и дисциплина на човешката воля. Първото нещо - трябва чиста мисъл. Чистата мисъл се отличава.
към втори вариант >>

176. Претръпване и претъпяване

Сега, за да ви утеша, може да ви кажа: вие сте много добри. (втори вариант)
Сега, за да ви утеша, може да ви кажа: вие сте много добри. Ако ви кажа: много сте добри, вие ще кажете: „Залъгва ни Учителят.“ Ако ви кажа: много лоши сте, ще кажете: „Гледай, толкоз време сме работили.“ Но да кажа една истина. Вие не работите над себе си. Работите толкоз малко. След като работите половин час, казвате: „Много време работихме.“ С половин час работа не става. Ако кажете, че половин час сте се молили или един час, що е един час за молитва.
към втори вариант >>

177. Да се възвеселим

Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха.
Те правят усилия да станат, да излязат на свобода, но усилията им остават напразни. След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си. Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати. Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват. Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха. Вдигнат ли останките им, всичко се забравя. Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите. Колкото надгробните речи могат да възкресят мъртвите, толкова и неизпълнените желания хранят живите.
към беседата >>

178. По-горни от тях

Великото в живота възкресява мъртвите, повдига падналите и угнетените, утешава страдащите.
Съвременните хора често предават на нещата качества, които в същност не притежават. Те искат да ги направят по-велики, по-свети. Велики неща са тези, които носят свобода за човешката душа, които внасят живот, които внасят разширяване в сърцата на страдащите. Великото в живота възкресява мъртвите, повдига падналите и угнетените, утешава страдащите.
към беседата >>

Например, ако убият никого, веднага от възвишения свят слизат утешители и започват да го успокояват, че ще му дадат по-добри условия, да се върне на земята и да продължи работата си.
За този свят, именно, апостол Павел казва, че око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. Физическият свят не е нищо друго, освен отражение на Божествения. Той съществува благодарение на трохите, които идат от Божествения свят. Личният, семейният, общественият, религиозният живот представят също отражение на свещените идеи на великите напреднали същества от Божествения свят. Тези същества помагат на хората от земята, дават им условия за нов живот. Например, ако убият никого, веднага от възвишения свят слизат утешители и започват да го успокояват, че ще му дадат по-добри условия, да се върне на земята и да продължи работата си. Изобщо, ако замине възрастен човек за другия свят, той слиза на земята след 45–50 години. - Децата слизат по-скоро, в продължение на една до три години.
към беседата >>

179. С огън и сол

Така утешават близките на покойника, че пак ще се върне на земята.
– Умрял човек. – Какво представлява смъртта? – Пропадане на изпит. Когато някой ученик или студент се яви на изпит и не отговори, както трябва, той пропада. Започва да плаче, но другарите му го успокояват, че за идния път ще се приготви по-добре. Така утешават близките на покойника, че пак ще се върне на земята. – Как може човек да отиде на онзи свят, когато не е издържал изпита си? Може ли ученик, който не е държал матура да следва по-нататък?
към беседата >>

Докато топлината на любовта е духовна, тя възкресява мъртви, лекува болни, повдига паднали, утешава страдащи.
Любовта. Мощна сила се крие в любовта. Тя прави чудеса. Заради любовта хората са готови на такива услуги, каквито без любов никога не биха направили. Казват, че огънят на любовта може да направи всичко, каквото човек желае. В него телата се топят, пречистват, светят, но не изгарят. Докато топлината на любовта е духовна, тя възкресява мъртви, лекува болни, повдига паднали, утешава страдащи. Превърне ли се на физическа, тя всичко изгаря и разрушава. Стремете се към духовната топлина на любовта, като процес на вътрешно осоляване, при което нещата запазват своята преснота и младост, своята красота и устойчивост. Да се стреми човек към любовта, да придобие нейната топлина, това не значи да очаква всичко наготово. Работа се изисква от всички. Не се влиза лесно в рая.
към беседата >>

Той поплакал за дечицата си, но най-после се утешил, като си казал: Добре, че другарката ми е жива, пак ще си имаме дечица.
Намерил си добра другарка, която му родила няколко прасенца. Така прекарвал той живота си, радостен и щастлив, между добра другарка и весели дечица. Един ден другарите му изпратили делегация от разумния свят, да го поканят да се върне в отечеството си, но той не пожелал. – Добре ми е тук – казал той на делегацията – не искам да напусна земята. За да го освободят от захласването, в което изпаднал, другарите му решили да го лишат от дечицата му – радостта на неговия живот. Той поплакал за дечицата си, но най-после се утешил, като си казал: Добре, че другарката ми е жива, пак ще си имаме дечица. Като видели, че и това не помага, другарите му решили да вземат и жена му. И за нея поплакал, но пак се утешил с мисълта, че друга жена ще си намери. Най-после решили да вземат и него. Като се видял отново между другарите си, в разумния свят, той се засмял на себе си и казал: Чудно нещо, бях се забравил и увлякъл в земния живот. Ако не бяха ме взели насила, нямаше да ми дойде на ума, сам да се върна на небето.
към беседата >>

И за нея поплакал, но пак се утешил с мисълта, че друга жена ще си намери.
Един ден другарите му изпратили делегация от разумния свят, да го поканят да се върне в отечеството си, но той не пожелал. – Добре ми е тук – казал той на делегацията – не искам да напусна земята. За да го освободят от захласването, в което изпаднал, другарите му решили да го лишат от дечицата му – радостта на неговия живот. Той поплакал за дечицата си, но най-после се утешил, като си казал: Добре, че другарката ми е жива, пак ще си имаме дечица. Като видели, че и това не помага, другарите му решили да вземат и жена му. И за нея поплакал, но пак се утешил с мисълта, че друга жена ще си намери. Най-после решили да вземат и него. Като се видял отново между другарите си, в разумния свят, той се засмял на себе си и казал: Чудно нещо, бях се забравил и увлякъл в земния живот. Ако не бяха ме взели насила, нямаше да ми дойде на ума, сам да се върна на небето.
към беседата >>

180. Обикновени, талантливи, гениални и светии / Четиритях етапа на развитието. Отлагането

И те ще се утешат. (втори вариант)
Следователно в едно отношение ти се чувстваш, че това е минало за тебе, а в друго отношение ти ще чувстваш, че това е бъдеще за друго едно съзнание. И ще се постараеш в себе си да дадеш насока на тия същества, да им изясниш до известна степен. Те ще те питат: „Кажи ни какво ще бъде нашето бъдеще? " И ти понеже си минал този път, точно ще определиш какво ще бъде тяхното бъдеще. Ще им кажеш какви препятствия ще имат и какви придобивки? И те ще се утешат. По същия закон сега и ние като изпращаме нашето съзнание към по-висшите същества, към тия същества, които са минали нашия път, и ги попитаме какво ще бъде нашето бъдеще, по същия начин и те ще ни определят какво ще бъде. Та този път е такъв и ще ви ръководят. Едно същество не може да ръководи друго същество, което не е минало през един път, през който ти минаваш. Трябва да се пазите. Не можеш да вземеш за ръководител едно същество, което няма опитността, която ти искаш да минеш.
към втори вариант >>

181. Виждане и съзнаване

защото те ще се утешат.
защото те ще се утешат. (4. ст.)
към беседата >>

182. Общи и специфични идеи

Външната помощ или външната утеха не разрешава въпроса.
Ако знае кога и как да употребява сълзите си, с тях човек би се освободил от страданието. Една сълза, пролята на време, е в състояние да отнеме от човека и най-голямото страдание. Който знае как да употребява сълзите си, той се мие с тях отвътре, а не отвън. Когато не може да разбере страданието, човек плаче усилено. Той прилича на пукната тръба, която се нуждае от външна помощ. Външната помощ или външната утеха не разрешава въпроса. Временно тръбата ще се замаже, кранът ще се затвори, но причината на страданието все още съществува. Докато човек не си обясни причината на страданието, плачът всякога ще съществува. Плачът се явил още с първото ограничение, което човек е преживял на земята. Ограничението е причина за скръбта. Колкото по-голямо е ограничението, толкова по-голяма е скръбта.
към беседата >>

183. Вътрешна свобода

Той живее в нас, повдига ни, утешава ни в скърбите и неволите.
Аз се различавам от вас по своето разбиране за Бога. Като кажа „Бог“, аз разбирам онова Вечно Начало, онази Бездна, онази Велика Основа на живота. Като кажа „Духът Божий“, разбирам онова начало в човека, което се пробужда и носи всички блага на живота. Без тези блага нищо не може да се постигне. Под „Господ“ разбирам онази жива връзка с всички разумни същества. Той живее в нас, повдига ни, утешава ни в скърбите и неволите. Бог, Неговият Дух и Господ са трите Начала, които се изявяват чрез Азът в човека. В него се крие идейният живот. Кажеш ли Аз за Господа, ще знаеш, че няма нищо невъзможно за тебе. Споменеш ли това име, всяка болка трябва да те напусне. Ако си сакат, ще проходиш; ако си мъртъв, ще оживееш; ако си цар и чуеш името Божие, ще хвърлиш царската мантия и ще започнеш да работиш.
към беседата >>

184. Не могат да приемат

– Това не е утеха.
Каквато и да била болестта, той пущал кръв на болния и след това му давал да пие топла вода. В края на краищата, всички болни умирали. Често лекарят се запитвал: Чудно нещо, защо Бог не ми даде по големи способности, да оздравяват болните ми? Най-после, той се примирил със следното заключение: Не съм само аз, чийто болни умират. Като наблюдавам, как лекуват другите лекари, виждам, че и техните болни умират. – Това не е утеха. Това не е наука. Каква наука е тази, която изморява хората? Този лекар прилагал своя метод цели 20 години, докато най-после решил да приложи друг метод, да не умират толкова хора.
към беседата >>

185. Постижими и непостижими неща / Идеалът на великите души! Органически и неорганически сили в природата

Това е веруюто на цялата сегашна култура, на цялата тази наука, това е утешителното, не че тя е лъжлива, но относителна е. (втори вариант)
Та казвам, какво ново може да се внесе в този род разсъждения, което сега имате при възпитанието? Това е веруюто на цялата сегашна култура, на цялата тази наука, това е утешителното, не че тя е лъжлива, но относителна е. Не е износно това, което вие мислите. Нито сегашната наука носи условията на един щастлив живот. От хиляди години всички организми не само на нашата земя, но и от другите планети, и там пак има същият процес. Целта на природата е не само съществуването на нашите организми. Всички органически същества на земята от най-малките до най-големите са еднакво важни и ценни за природата; но човешката форма е играла толкова важна рол в еволюцията, колкото и микробите за нас.
към втори вариант >>

186. Божествени състояния

Майка му и баща му започват да го утешават, но то не престава да плаче.
Помнете: Най-важното състояние в човека е Божественото. Няма по-важно състояние от това, да дойдеш в хармония с Бога. Ние, съвременните хора, приличаме на плачливи деца. Майка му го събуди, то отваря очите си и започва да плаче. Майка му и баща му започват да го утешават, но то не престава да плаче. Бащата взима пръчицата и става капелмайстор. Та и вие, като плачете много, дохождат големият брат, майката, бащата, но плачът не престава. Като дойде пръчката, всичките работи се уреждат. Казваш си: „Много глупав човек съм бил“. – Не чакай баща ти да дойде с пръчката.
към беседата >>

187. Него видя Исус

Да насърчаваш децата, да утешаваш старите, в това има смисъл.
Но защо, при дадените условия, вие нямате онази вяра, която възкресява? Защо вие се задоволявате с вашата толкова слаба вяра? Друга е вярата на децата, вярата на бъдещето. На децата се дават много обещания, и те вярват в тях. Чрез обещанията децата се насърчават. Да насърчаваш децата, да утешаваш старите, в това има смисъл. Обаче, да насърчаваш възрастните, в това няма никакъв смисъл. Нашата задача не е нито в насърчаването на децата, нито в утешаването на старите. Това не е смисълът на нашия живот. Когато Христос влезе в къпалнята, започна ли Той да утешава болния? Казваше ли му, че както и да постъпва, животът му ще се улесни?
към беседата >>

Нашата задача не е нито в насърчаването на децата, нито в утешаването на старите.
Друга е вярата на децата, вярата на бъдещето. На децата се дават много обещания, и те вярват в тях. Чрез обещанията децата се насърчават. Да насърчаваш децата, да утешаваш старите, в това има смисъл. Обаче, да насърчаваш възрастните, в това няма никакъв смисъл. Нашата задача не е нито в насърчаването на децата, нито в утешаването на старите. Това не е смисълът на нашия живот. Когато Христос влезе в къпалнята, започна ли Той да утешава болния? Казваше ли му, че както и да постъпва, животът му ще се улесни? Христос го запитваше за старите учения, и той му разказа историята на своя живот, че е живял анормално, водил порочен живот. Че болният разправял живота си на Христа, се вижда от следния факт: Христос го видя в храма и му каза да си отиде, но втори път да не съгрешава.
към беседата >>

Когато Христос влезе в къпалнята, започна ли Той да утешава болния?
Чрез обещанията децата се насърчават. Да насърчаваш децата, да утешаваш старите, в това има смисъл. Обаче, да насърчаваш възрастните, в това няма никакъв смисъл. Нашата задача не е нито в насърчаването на децата, нито в утешаването на старите. Това не е смисълът на нашия живот. Когато Христос влезе в къпалнята, започна ли Той да утешава болния? Казваше ли му, че както и да постъпва, животът му ще се улесни? Христос го запитваше за старите учения, и той му разказа историята на своя живот, че е живял анормално, водил порочен живот. Че болният разправял живота си на Христа, се вижда от следния факт: Христос го видя в храма и му каза да си отиде, но втори път да не съгрешава. Сега аз те кредитирам, но ако съгрешиш, ще ти стане по-зле. „Вдигни одъра си и ходи!
към беседата >>

188. Общение с Бога

Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.
Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.
към беседата >>

189. Единица време

Истински проповедник е този, който прилага всичко, което говори: болни лекува, страдащи утешава, мъртви възкресява.
Човек трябва да отвори кесията си, да раздава. Той трябва да бъде щедър. Ако не е щедър колкото и да проповядва, думите му няма да имат резултат. Ученикът на новото учение трябва да прилага това, което говори. Той отива в един дом да проповядва, а не може да помогне на болния в дома. Истински проповедник е този, който прилага всичко, което говори: болни лекува, страдащи утешава, мъртви възкресява. Вяра и любов са. нужни на човека за да приложи това, което има в себе си. Приложете най-малкото, което имате защото, казано е в Писанието: „Верният в малкото е верен и в голямото. Малкото се благославя.".
към беседата >>

190. Условия и възможности

Аврам повярва на думите Божии, но Сара помисли, че Бог иска да утеши приятеля си, да се пошегува с него и се засмя.
Едно нещо му липсваше - бездетен беше. Това не отчайваше Аврама. Той беше предоставил този въпрос в ръцете на Бога. И не се излъга. Един ден Бог изпрати при Аврама три ангела да му кажат, че жена му Сара ще роди. Аврам повярва на думите Божии, но Сара помисли, че Бог иска да утеши приятеля си, да се пошегува с него и се засмя. Когато един от ангелите я запита защо се смее, тя отказа че се е смяла. Интересен е фактът защо Сара се засмя. Нас ни интересува още и въпросът защо този, който е писал историята на Аврама, е отбелязал именно засмиването на Сара. Нейният смях се явява като контраст между думите на Бога и невъзможността им да бъдат реализирани. Това показва, че Сара е била жена с положителен характер.
към беседата >>

Ако е свещеник няма да го търсите в църква, но той сам ще ходи по домовете между страдащите да ги утешава.
Тогава всички хора ще бъдат слуги. Всеки ще търси случай да помогне на някого. Като срещне някоя бедна вдовица той ще отиде с нея в дома й да услужи с каквото може. Ако е учен ще занимава децата й безплатно. Като свърши работата си с тях ще отиде в друг дом да помага. Ако е свещеник няма да го търсите в църква, но той сам ще ходи по домовете между страдащите да ги утешава. Той ще им проповядва Словото Божие. Като свърши работата си в една къща, ще отиде в друга. Бъдещата църква ще бъде служение, а не учреждение, както сега. Когато дойде Царството Божие на земята всеки ще съзнава задълженията си и ще ги изпълнява. Като греши, той сам ще съзнае погрешката си и ще я изправи.
към беседата >>

Като се видят в невъзможност да реализират своите желания, някои се утешават с бъдещето.
Като се видят в невъзможност да реализират своите желания, някои се утешават с бъдещето. Те казват: ако сега не успеем да постигнем своите идеали, ще ги постигнем в бъдеще. За едни хора има бъдеще, а за други – няма. Ако вие отлагате настоящите работи за бъдеще много време ще чакате, докато дойде това бъдеще. Пролетта и лятото идат само един път през годината и продължават три месеца. И благоприятните условия идат само един път през годината.
към беседата >>

191. Методи за самовъзпитание / Методите на самовъзпитанието

Някой път, за да се утешат хората, си турят ръцете проснати с дланта горе над главата или върху главата си. (втори вариант)
Щом си тури ръцете по този начин, вече има влияние. Аз съживявам този център, понеже умът ми е насочен към тази посока. Някой път, като станете сутринта направете опита, който вярва да направи опита, а който не вярва никак да не си туря ръката на главата. Дясната ръка ще турите горе на главата си, не напред. Резултатите ще бъдат много микроскопически. Някой път, за да се утешат хората, си турят ръцете проснати с дланта горе над главата или върху главата си. Един брат бутна веднъж центъра на личните чувства на една сестра и кучето се хвърли и го хвана за ръката. Това беше черното куче (едно голямо черно куче беше дошло). При самовъзпитанието човек трябва да знае значението на едно побутване на главата. Ако знаеш де да бутнеш има благословение, но ако не знаеш де да бутнеш, може да имаш обратен резултат.
към втори вариант >>

192. Основна мисъл

Колкото и да говорите и пишете за Любовта, ако на гладния не дадете хляб, на жадния – вода, на болния – здраве, на страдащия – утеха, всичко е безплодно.
Каква трябва да бъде любовта? Към кого трябва да бъде отправена? Ако срещнете гладен човек, вие ще проявите любовта си към него, като му дадете хляб. Към жадния ще изявите любовта си, като му дадете вода. Към болния – с услугите си. Колкото и да говорите и пишете за Любовта, ако на гладния не дадете хляб, на жадния – вода, на болния – здраве, на страдащия – утеха, всичко е безплодно. Човек храни в ума си много безплодни мисли, а в сърцето си – безплодни чувства, но в края на краищата толкова много задлъжнява, че не може повече да издържа. Тези мисли и чувства ще го утешават, че волята Божия била такава, че всички хора страдат като него и т.н. Това не е никаква философия. Бог не създаде хората да страдат. Отрицателните прояви – безверието, омразата, злото, дойдоха впоследствие.
към беседата >>

Тези мисли и чувства ще го утешават, че волята Божия била такава, че всички хора страдат като него и т.н.
Ако срещнете гладен човек, вие ще проявите любовта си към него, като му дадете хляб. Към жадния ще изявите любовта си, като му дадете вода. Към болния – с услугите си. Колкото и да говорите и пишете за Любовта, ако на гладния не дадете хляб, на жадния – вода, на болния – здраве, на страдащия – утеха, всичко е безплодно. Човек храни в ума си много безплодни мисли, а в сърцето си – безплодни чувства, но в края на краищата толкова много задлъжнява, че не може повече да издържа. Тези мисли и чувства ще го утешават, че волята Божия била такава, че всички хора страдат като него и т.н. Това не е никаква философия. Бог не създаде хората да страдат. Отрицателните прояви – безверието, омразата, злото, дойдоха впоследствие. Те са резултат на неразбиране на вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>

193. Разумност и светлина / Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина

Сега това са фигури на речта, за да ви утеша малко. (втори вариант)
Сега това са фигури на речта, за да ви утеша малко. Защото вашата работа, аз като ви казвам, вие може да ме разберете криво. Минава един гръцки поп, в турско време, и носи един български чорбаджия умрял. Попът казва: иииииии... А и на турски значи добре. Турчинът му казва: Папаз ефенди, за тебе е много добре, но за умрелия не е добре. Та сега и вие казвате: това, което казва Учителят е много добре, но питайте нас.
към втори вариант >>

Ето защо, дойдат ли страданията, спомете си стиха, който Христос е казал: „Блажени страдащите, защото те ще се утешат“.
Следователно радвайте се, когато плачете и пъшкате. – Защо? – Все ще изработите нещо. Страшно е положението на човека, когато не плаче и не страда. Той преждевременно е умрял. Ето защо, дойдат ли страданията, спомете си стиха, който Христос е казал: „Блажени страдащите, защото те ще се утешат“.
към беседата >>

194. Възстановяване

Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват.
Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека. Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват. Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора, да желаете тяхното добро като свое. Да възстановите силите си, това значи да се обновите и подмладите, да се свържете с Първоизточника на живота, от Когото всичко извира, Който храни и пои цялата Вселена.
към беседата >>

195. Хикс, игрек и зет

Време е вече хората да носят в ума и в сърцето си образа на новия Христос, Който превързва раните на страдащите, утешава наскърбените, повдига падналите, възкресява мъртвите.
– „Много съм натоварен.“ – Ще олекнеш. – „Гладен съм.“ – Ще се наситиш. – „Преситен съм.“ – Ще огладнееш. Днес всички хора страдат, оплакват се от лишения, защото още носят в себе си образа на страдащия, разпнатия Христос. Свалете този образ от себе си и го заместете с нов. Време е вече хората да носят в ума и в сърцето си образа на новия Христос, Който превързва раните на страдащите, утешава наскърбените, повдига падналите, възкресява мъртвите.
към беседата >>

196. 1931_06_12 Неизбежен път / Двете посоки – В и С (неминуемият път на страданието за Благото)

Те не дават утеха. (втори вариант)
Ти качил ли си се там горе? Какво ще ми даваш ум на мене? Качи се горе, че като се върнеш, тогава ще се разговаряме. Двама души могат да разменят мисли, само когато имат една и съща опитност. И никога не се разговаряй с един човек, който няма твоята опитност. Те не дават утеха. Какво ще каже? Ще каже някоя глупост.
към втори вариант >>

Ако рече да ви отговори, вместо утеха ще ви каже някаква глупост.
Само онзи може да разбира живота, да има свой морал и да помага на хората, който е страдал. Той има право да употреби най-хубавата храна, която природата дава. Не познава ли страданията, човек се намира в положението на дете, което едва започва да пъпли. Какво можете да очаквате от този човек? Ако споделяте с него своите опитности и страдания, той ще слуша какво му говорите, без да ви разбира. Ако рече да ви отговори, вместо утеха ще ви каже някаква глупост.
към беседата >>

197. Идеалът на човека

“ В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение: болни ще лекува, скръбни ще утешава, гладни ще нахрани.
И религиозният служи за пари, и безбожникът служи за пари. Лошото не е в това, че хората служат за пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха. Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно и където мине този човек, всички ще кажат: „Ето един истински човек! “ В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение: болни ще лекува, скръбни ще утешава, гладни ще нахрани. Сега, кое е най-важното при изгрева на слънцето? – Самото слънце, т.е. светлината му. Кое е най-важното зад слънцето? – Слънчевата светлина и топлина, които създават светли мисли и благородни чувства у човека.
към беседата >>

198. Денят на доброто

Ето защо, при най-големите изпитания, страдания и трудности за човека, Бог ще му се яви в една или в друга форма, да го утеши, да му помогне.
Често хората изпадат в такова положение в живота си. Например, някой е затруднен, намира се в безизходно положение, не знае какво да прави. Изведнъж зад него изкача един човек, потупва го по гърба и му казва: „Не бой се, аз съм“. В първия момент той се стряска, но после вижда, че този човек е неговият приятел, който идва да го изведе от трудното положение, в което се намира. Това е проява на Божията Любов. Ето защо, при най-големите изпитания, страдания и трудности за човека, Бог ще му се яви в една или в друга форма, да го утеши, да му помогне.
към беседата >>

199. Човекът на новото

Ако се съберем на едно място, да обменим своята Любов, своето добро, да изпратим своята мисъл в света, да утешим бедните, страдащите, това е най-великия събор.
Остане ли да се разбере и приложи за в бъдеще, то е неразбрано учение. Например, мнозина очакват събора. Казвам: ако те не могат да разберат днешния събор и другият ще остане неразбран за тях. Да разберем Божията Любов, това е събор; да разберем Божията Мъдрост, това е събор; да разберем Божията Истина, това е събор. Съберем ли всичко това, то представлява най-великия събор в света. Ако се съберем на едно място, да обменим своята Любов, своето добро, да изпратим своята мисъл в света, да утешим бедните, страдащите, това е най-великия събор. Ето защо, целта, за която сме се събрали тук, е пак събор. Някой казва: „Бог ще прости ли греховете ми? “ Казвам: Бог не може да не прости греховете на онзи, който Го обича, колкото големи и каквито да са неговите грехове. Любовта всичко заличава. Без Любов греховете никому не се прощават.
към беседата >>

200. Дайте ни от вашето масло

Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения.
Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша. Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения. Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте. Дотегна ми това нещо. Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест. - „Какъв е този Господ? "
към беседата >>

201. Отношение на два закона

И след това ще дойдат да утешават този човек.
Някой казва: „Няма какво да се прави, пред силата човек трябва да отстъпва. Преклонената главица сабя не я сече". Въпреки това разсъждение аз виждам същия този човек на гробищата с отсечена глава. И след това ще дойдат да утешават този човек. Това вече е друг въпрос. Истинското утешение седи в това - смъртта да не ме тъпче. Истинското утешение е в това да съм приятел с живота, да съм приятел със знанието, да съм приятел с истината, да съм приятел със свободата, да съм приятел с всички добродетели, да съм приятел с всички добри и разумни хора. Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е извадила мозъка и очите? Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е отсякла ръцете и краката?
към беседата >>

Истинското утешение седи в това - смъртта да не ме тъпче.
Някой казва: „Няма какво да се прави, пред силата човек трябва да отстъпва. Преклонената главица сабя не я сече". Въпреки това разсъждение аз виждам същия този човек на гробищата с отсечена глава. И след това ще дойдат да утешават този човек. Това вече е друг въпрос. Истинското утешение седи в това - смъртта да не ме тъпче. Истинското утешение е в това да съм приятел с живота, да съм приятел със знанието, да съм приятел с истината, да съм приятел със свободата, да съм приятел с всички добродетели, да съм приятел с всички добри и разумни хора. Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е извадила мозъка и очите? Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е отсякла ръцете и краката? След всичко това ще кажете, че така е наредил Бог, че това е Негова воля и т.н. Не говорете така.
към беседата >>

Истинското утешение е в това да съм приятел с живота, да съм приятел със знанието, да съм приятел с истината, да съм приятел със свободата, да съм приятел с всички добродетели, да съм приятел с всички добри и разумни хора.
Преклонената главица сабя не я сече". Въпреки това разсъждение аз виждам същия този човек на гробищата с отсечена глава. И след това ще дойдат да утешават този човек. Това вече е друг въпрос. Истинското утешение седи в това - смъртта да не ме тъпче. Истинското утешение е в това да съм приятел с живота, да съм приятел със знанието, да съм приятел с истината, да съм приятел със свободата, да съм приятел с всички добродетели, да съм приятел с всички добри и разумни хора. Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е извадила мозъка и очите? Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е отсякла ръцете и краката? След всичко това ще кажете, че така е наредил Бог, че това е Негова воля и т.н. Не говорете така. Тези работи ние сме ги наредили, а не Бог.
към беседата >>

Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е извадила мозъка и очите?
Въпреки това разсъждение аз виждам същия този човек на гробищата с отсечена глава. И след това ще дойдат да утешават този човек. Това вече е друг въпрос. Истинското утешение седи в това - смъртта да не ме тъпче. Истинското утешение е в това да съм приятел с живота, да съм приятел със знанието, да съм приятел с истината, да съм приятел със свободата, да съм приятел с всички добродетели, да съм приятел с всички добри и разумни хора. Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е извадила мозъка и очите? Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е отсякла ръцете и краката? След всичко това ще кажете, че така е наредил Бог, че това е Негова воля и т.н. Не говорете така. Тези работи ние сме ги наредили, а не Бог. Ако всичко това е Божие дело, защо Той е дал на Мойсея заповедта „Не убий!
към беседата >>

Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е отсякла ръцете и краката?
И след това ще дойдат да утешават този човек. Това вече е друг въпрос. Истинското утешение седи в това - смъртта да не ме тъпче. Истинското утешение е в това да съм приятел с живота, да съм приятел със знанието, да съм приятел с истината, да съм приятел със свободата, да съм приятел с всички добродетели, да съм приятел с всички добри и разумни хора. Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е извадила мозъка и очите? Как ще ме утешат хората, когато смъртта ми е отсякла ръцете и краката? След всичко това ще кажете, че така е наредил Бог, че това е Негова воля и т.н. Не говорете така. Тези работи ние сме ги наредили, а не Бог. Ако всичко това е Божие дело, защо Той е дал на Мойсея заповедта „Не убий! " Приемниците на Мойсея измениха на този закон.
към беседата >>

202. Разбраната скърб / Разбраните скърби

Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. (втори вариант)
Казвам, у нас има един вътрешен глас, който пред всяка наша крива постъпка казва: "Не прави това! " Започват тогава ред коментарии от твоя страна: "Аз зная тази работа. Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден. Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо! " И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това?
към втори вариант >>

Обаче никой не може да те утеши. (втори вариант)
" Започват тогава ред коментарии от твоя страна: "Аз зная тази работа. Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден. Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо! " И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне.
към втори вариант >>

Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? (втори вариант)
Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден. Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо! " И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне. Тогава и нейното състояние моментално ще се промени.
към втори вариант >>

Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? (втори вариант)
Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне. Тогава и нейното състояние моментално ще се промени.
към втори вариант >>

Утехата е само в това, детето й да се върне. (втори вариант)
Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне. Тогава и нейното състояние моментално ще се промени.
към втори вариант >>

Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло?
Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.
към беседата >>

Какво ще й кажеш за утешение?
Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.
към беседата >>

Това утеха ли е?
Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.
към беседата >>

Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее.
Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.
към беседата >>

Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е.
Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е. когато намерят изгубения рай. - Какво е изгубил човек? Кой е изгубеният рай? - Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби.
към беседата >>

203. Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!

Но пак се утешава. (втори вариант)
А 5-те вече означават общественото положение, министър, професор, владика, патриарх! Е добре, той ти тури вече 5. Тогава след като ти тури учителят 5, ученикът какво казва тогава? Нали знаете – хъм, 5 имам! А горкият като има 3, казва: Три. Но пак се утешава. Казва, благодарение, че се минава с 3.
към втори вариант >>

204. Жал ми е за народа

Жената на един от добрите приятели на архиерея умряла и той отишъл при него, да потърси утеха за голямата си скръб.
Сега ще приведа един пример за един архиерей от миналите епохи, който отвън бил вярващ, а отвътре безверник. Жената на един от добрите приятели на архиерея умряла и той отишъл при него, да потърси утеха за голямата си скръб. Той казал: „Голяма е скръбта ми, иде ми да се самоубия. Не мога да живея без жена си." Архиереят му отговорил: „Не ставай такъв будала! Ти трябва да знаеш, че щом човек умре, всичко с него се свършва. Яж и пий, весели се в живота; жени много има, не е само една. Аз съм се убедил в това, което ти говоря.
към беседата >>

205. Щастливи числа

Та в края на краищата има кой да те утеши. (втори вариант)
Двете е първата майка, а 8 е другата майка. Първата майка е бабата. Тя като дойде ще каже бабиното и ще даде орехи, а 8-те е същинската майка, тя иде с дървото. Казва: При баба си ще ходиш, трак, трук, трак, трук. Като поплаче ще дойде при голямата майка и тя ще го потупа. Та в края на краищата има кой да те утеши. Твоята същинска майка ще ти даде възпитание педагогическо. Твоята баба ще те потупа и ще ти даде орехи и ти се усещаш уравновесен и казваш: Много добра е баба ми, Господ здраве да ѝ дава. Но питам, где седи лошавината на числото 8? – 4+4 е 8. Две положителни числа правят едно отрицателно.
към втори вариант >>

Истинската майка възпитава, а бабата утешава.
Такива са всичко 33 числа. Останалите, на които сборът на цифрите не дава 10, са 67 на брой. Числото 28 е също щастливо. Двойката е добрата майка – бабата, а осморката – истинската, строгата майка. Тя взима тояга и възпитава детето. Истинската майка възпитава, а бабата утешава. Като дойде детето при нея, тя го милва, гали, дава му орехи, и то престава да плаче. Числото 8 е образувано от 4 + 4 – две положителни числа. Две четворки представят двамата бащи – истинският баща и дядото. Събрани заедно, те образуват осморката – отрицателно число, жената. – Възможно ли е двама мъже да образуват една жена?
към беседата >>

206. Според делата

Благодарим за такава утеха.
Теб те е страх да не би да изгубиш ума си - и ще го изгубиш. Страх те е да не изгубиш репутацията си - всичко ще изгубиш. И най-после ще те повдигнат, и онези, които те носят, ще ти отдадат последното почитание, за да те заблудят. Ще те заринат под земята и ще почнеш да гниеш. Ще дойдат после отгоре да те поливат с малко винце и вода. Благодарим за такава утеха. Аз не бих желал да ме поливат отгоре, аз не бих желал да ме погребват, даже да се съберат всичките попове и владици от целия свят, не бих желал да ме носят. Да живееш, да ходиш по земята, да гледаш небето, да гледаш звездите, светлината, всичко туй има смисъл. Има смисъл да живееш. Но да затвориш очите си, да затвориш устата си и да има нужда хората да те носят, това е представление. И после казват: „Да направим един паметник." Аз не искам такива паметници да ми правите.
към беседата >>

207. От смърт в живот

" - казвал за свое утешение.
Лекар, който няма необходимия елемент на лекарството в себе си, той не е роден за лекар, той е един професионалист лекар, по-често уморява хората, отколкото да ги лекува. В средновековието един лекар лекувал хората с топла вода. Той пущал кръв на болните и им давал топла вода. И цял живот като ги лекувал така, всички ги уморявал. „Досега нито един човек не съм излекувал, но нима другите лекари ги изцеряват? " - казвал за свое утешение. Да допуснем, че вие имате едно просто главоболие., Според съвременните теории, то се дължи на натрупване на известни полуорганични вещества, на събирането на повече водород или повече кислород, или повече азот, или повече въглерод, или други елементи в слепите очи. Този водород, този кислород, или този азот, или въглерод стават среда за събиране на известни енергии, които в дадения случай не употребявате в работа. Усещате едно напрежение в главата, като че ли ще се пукне. Как трябва да се лекувате? Българите имат стари баби лечителки.
към беседата >>

208. Вземи детето

Казвате „съжалявам”, но пак се утешавате, че сте придобили една опитност.
Присъствувате вие на някой концерт, на някое представление; след като излезете от представлението, може да си дадете един отчет какво сте придобила Преди да идете на представлението се теглите на везни колко тежите, и като се върнете от представлението, пак се премерите на точни везни, да видите придобихте ли нещо или изгубихте. Ако искате да имате конкретна представа за придобивката, всякога когато човек трябва да придобие нещо на земята, той трябва да придобие един грам или една хилядна от грама, да има едно изменение в неговата тежест. Ние наричаме туй реалност. Представлението е било хубаво - вие сте доволни, нещо сте научили и има промяна в теглото ви. Друг път може да идете и да се върнете с една загуба - не ви е харесало, и парите са отишли, и времето е отишло. Казвате „съжалявам”, но пак се утешавате, че сте придобили една опитност. Опитността на онзи, който се е изгорил на печката, каква е? Той има белег на ръката, който всякога напомня, че печката, при всичката своя добрина по някой път, ако не знаеш как да се отнесеш с нея, малко по своему, като професор, дава уроци на онзи, който се занимава чрезмерно с нея. Някои хора имат навик, особено като отидат в село, постоянно да човъркат огъня; но това не е нещо важно, то си е тяхна работа. Че други ходят на представление, и то си е тяхна работа. Дали губят или печелят, то е тяхна работа.
към беседата >>

209. Законът и Любовта / Противоположности на живота

Като влезеш в една къща, не се изисква дълго време да утешаваш хората, ако влезеш с туй знание. (втори вариант)
Какво всеки желае? Ама всички да сте на един ум. Най-същественото, което искате да знаете? Когато Христос повика богатия, казва: "Раздай всичко." Той искаше придобиване на вечния живот. То значи да придобиеш онова съзнание, че като отидеш в един дом, да няма човек в него да страда. Като влезеш в една къща, не се изисква дълго време да утешаваш хората, ако влезеш с туй знание. Влезеш в една къща, всичките плачат. Умряло едно дете. Ти кажеш: "Не е умряло, заспало." Майката казва: "Знаеш, откъсна ми се сърцето, умря дъщеря ми." Тогава може да идеш, да се наведеш, кажеш на момичето: "Стани, преждевременно е това." Стане момичето, в тази къща ще има радост, всички ще се радват.
към втори вариант >>

210. Освободени

След това нас ни утешават, че човек отива в оня свят, при Бога.
Та сега, в прочетения стих се казва, че в един ден Провидението ще освободи хората от сегашните врагове. Защото няма човек на земята, който да е щастлив. Ние имаме много врагове - болестите. Най-после, дойде големият враг - дойде смъртта. След това нас ни утешават, че човек отива в оня свят, при Бога. Съгласен съм, ако отива при Бога, по-хубаво нещо от това не може да има. Но сега, като започват да се съобщават с невидимия свят, идат ред писма - положението на умрелите хора не е тъй хубаво, както, ако са при Бога. Не може всички при Бога да са и да са гладни, да са боси, гологлави, искат дрехи, искат житце, казват, че ги забравили домашните. Щом искат такива неща, не са били при Бога.
към беседата >>

211. Двете отверстия

Аз съм виждал мнозина, които утешават другите да не плачат, но на втория ден те самите плачат. (втори вариант)
Казва друг: "Дадох му нещо да се облече малко." Или пък той ходи одърпан, окъсан. Но и неговият приятел, и той ходи одърпан. Това не е разрешение на въпроса. Скъсаните дрехи ти говорят, казват - както ние погледнем, желаем и ти да погледнеш. Дрехите проглеждат, а той не проглежда. Аз съм виждал мнозина, които утешават другите да не плачат, но на втория ден те самите плачат.
към втори вариант >>

Някой утешава приятеля си да не плаче, а на другия ден сам плаче.
Трябва ли да се успокоиш с мисълта, че другите хора са облечени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работиш, ще правиш усилия, ти сам да бъдеш облечен и обут. Ще работиш, както другите хора работят. Ако дрехите и обувките ти са скъсани и на тях има дупки, преди да прогледат те, ти пръв трябва да прогледаш. Някой утешава приятеля си да не плаче, а на другия ден сам плаче.
към беседата >>

212. Фактори в природата / Фактори на храносмилането

Както онзи мъж, като умряла жена му, тя това искала, онова искала, нему му се свидело да даде пари, но тя като умряла, след смъртта ѝ той казал: Сега да дам за душата ѝ, дано се утеши. (втори вариант)
Това, което прави едно съзнание да има една щастлива мисъл, то е правилен път. Когато злото в света влезе, то е един промеждутък между два процеса, ако не се смени този промеждутък, не стане правилна смяна, там се ражда злото, там се ражда всичката дисхармония в сегашния ред на нещата. Сега хората имат преизобилно, но има един ред на нещата, който не е установен; едни са богати, други са бедни, едни са хилави, други са здрави. Не че сили нямат, имат, но в разбирането, всички нямат еднакви разбирания, всички същества, които живеят на земята, не работеха еднакво и вследствие на това има един отрицателен процес или казано в научна форма, смяната на процесите не става правилно. Някой път богатите ще дадат нещо на бедните. Както онзи мъж, като умряла жена му, тя това искала, онова искала, нему му се свидело да даде пари, но тя като умряла, след смъртта ѝ той казал: Сега да дам за душата ѝ, дано се утеши. Той приживе не ѝ дал, че като умряла тя, той ѝ купил всички тия неща и ги раздал за нейната душа. А щеше да бъде много по-хубаво, ако беше купил всички тия неща на жена си, докато беше тя жива. Тя искала да яде, дрехи искала, нямали пари. Та като умряла, купил ѝ ги, раздал ги, казал, за Бог да прости жена му. И казвам: И вие много пъти оставяте после за Бога да прости.
към втори вариант >>

213. Трите начала / Трите пътя

Как да се утеши онзи човек, който е счупил шишето с розово масло? (втори вариант)
В шишето има съдържание, масло, то се разлива. Като го счупиш, ставаш сериозен, казваш: "Отиде маслото. - Казваш: - Защо минах по този път, защо не минах по друг? Отиде маслото." Питам, този род разсъждения какво допринася? Ти казваш: "Ще имам една опитност в живота." Благодарим за такава опитност. Как да се утеши онзи човек, който е счупил шишето с розово масло? Счупването на това шише с розовото масло в тази област ще произведе известно влияние върху всичките разбойници, които са там. Ще произведе влияние върху тяхното обоняние и следователно тези разбойници, които досега бяха наклонени да убиват хората, те, след като помирисаха розовото масло, казват: "Не ни трябва вече разбойничество, ще започнем да мислим за други работи, за любов." Ти казваш: "Аз счупих шишето с маслото." Казвам - за добро е. Минавам и виждам, че всички тези разбойници турят идеята за добрия живот. Казвам, от две злини избери по-малката. Ти казваш: "Трябваше ли да се счупи шишето с розовото масло?
към втори вариант >>

214. В последното време

И затова аз по някой път искам да ви утешавам, виждам едно противоречие и казвам: Няма нищо, за добро е то, - ако ме разбирате, но ако не ме разбирате, на зле е.
Ако някой рече да каже истината, ще кажете: "Не е за доброто на народа". Че кое е за доброто на народа? Доброто на народа е всички да бъдат щастливи, всички да бъдат здрави, децата да не умират, малките деца да имат всичко, да са здрави, във всички домове да има здраве, веселие, да има свирене, пеене, ядене. Туй разбирам. Но в един дом на разделение, на смърт, на страдание добро няма. И затова аз по някой път искам да ви утешавам, виждам едно противоречие и казвам: Няма нищо, за добро е то, - ако ме разбирате, но ако не ме разбирате, на зле е. Защото онзи, който не разбира има двойно страдание. Ако не разбираш, двойно по-голямо страдание имаш. За пример, някой пита: "Има ли Господ в света или няма"? Че ти запитай: "Аз съществувам ли в света или не съществувам"? Но ти трябва да разбереш идеята за Бога "Ама аз ще умра".
към беседата >>

215. Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'

Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й. (втори вариант)
Казвам, трябва да изправите вашите погрешки, понеже това е едно ограничение за вас, а по закона на любовта, има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки. Ти направиш една погрешка, кажи: "Радвам се, че я направих и радвам се, че мога да я изправя." Да допуснем, отивате някой път при някоя бедна вдовица. Събрала тя стотина-двеста лева. Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й. Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва. Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи. Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш. Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш. Тогава тя ще ти каже: "Братко, обраха ме." Ти ще кажеш: "А, тъй ли?
към втори вариант >>

216. Принуждава ни

Тя ми разправя една история: как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала при някого, който бил болен, и му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого ¬ цяла една история.
„Любовта Христова ни принуждава.” Сега е време, когато всички трябва да бъдете носители на Божественото, Божественото във вас да блика! Аз отивам при някоя чешма, спирам се; правя почивка при някой извор, седна и се разговарям с водата. Тя ми разправя една история: как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала при някого, който бил болен, и му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого ¬ цяла една история. Ти казваш: “Водата само си мърмори.” Тя не мърмори, тя приказва. Ако ние можехме да работим като нея! Светиите отиваха при изворите. Водата никога не може да се окаля, Животът никога не може да се окаля. Сърцето само може да страда малко, когато някои работи ви смущават.
към беседата >>

И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас во веки.”
1. Глава 14: 15, 16: „Ако имате любов към Мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас во веки.”
към беседата >>

10. Глава 15: 26: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за Мене.”
10. Глава 15: 26: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за Мене.”
към беседата >>

217. Живите числа / Живи числа

Ти не знаеш как да утешиш хлебаря вътре в тебе. (втори вариант)
Върви си по работата. Преведете сега това. Когато работите, събитията, стават вън от нас, те са лесни. Но по някой път този процес става вътре в душата. Този хлебар цял скандал вдига вътре в тебе. Ти не знаеш как да утешиш хлебаря вътре в тебе. Как трябва да утешиш този хлебар, на когото е откраднат един самун хляб. В дадения случай мъчнотиите, които идат, това са ред задачи, с които трябва да се справиш. Колкото и малка да е задачата. Запример да кажеш, че нямаш пари. Кои са причините за безпаричието?
към втори вариант >>

Как трябва да утешиш този хлебар, на когото е откраднат един самун хляб. (втори вариант)
Преведете сега това. Когато работите, събитията, стават вън от нас, те са лесни. Но по някой път този процес става вътре в душата. Този хлебар цял скандал вдига вътре в тебе. Ти не знаеш как да утешиш хлебаря вътре в тебе. Как трябва да утешиш този хлебар, на когото е откраднат един самун хляб. В дадения случай мъчнотиите, които идат, това са ред задачи, с които трябва да се справиш. Колкото и малка да е задачата. Запример да кажеш, че нямаш пари. Кои са причините за безпаричието? – Запример допуснете, че имате построена воденица на един бент.
към втори вариант >>

218. Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)

Едни се раждат, други умират, но той ги утешава, задоволява нуждите им. (втори вариант)
Така трябва да гледате и вие. Онзи, който обича, това е Бог. Ние в него живеем и се движим. Кой е като Бога? Той е дал живот на всички същества - на малки и на големи, всички викат към него, всички отправят ума си към него. Едни се раждат, други умират, но той ги утешава, задоволява нуждите им.
към втори вариант >>

Той ги утешава.
В същност, Бог люби. Ние живеем и се движим в Бога. Той е дал живот на всички същества - на малки и на големи. Всички викат към Него, всички отправят ума си към Него. Едни се раждат, други умират, но Той задоволява нуждите на всички. Той ги утешава.
към беседата >>

219. Запечатаната книга

От сегашното наше гледище, една майка да роди едно дете и след 20 години да умре, после да я утешават, че тъй искал Господ, че отишло на онзи свят при Господа.
Аз казвам: Аз се съгласявам с учението, дето няма гробища да се лъже човек, да не умира. Според мене, на хиляда години един човек да се роди и никога да не умира. Вие сега се раждате, измъчвате се, след 60-70 години умирате. Какъв смисъл има хората да се раждат и умират. Това е без смисъл. От сегашното наше гледище, една майка да роди едно дете и след 20 години да умре, после да я утешават, че тъй искал Господ, че отишло на онзи свят при Господа. Ако туй е вярно, защо е този плач? Всички плачат, при Господа отиват, при най-хубавото, най-доброто. Песента е много тъжна с разни бемоли. Аз другояче виждам: В затвора го носят, не при Бога. Ако вие бихте изпратили един праведен със сълзи и плач в небето, десет пъти трябва да се измие, да се очисти, няма да го приемат, най-малко десет бани трябва да направи, да се измие от калта.
към беседата >>

220. Трите принципа / Трите типа

Та някои от вас може да имате това положение: да дойде някой ангел да ви утешава. (втори вариант)
Но знаете ли мъчнотията? Тази душа от страх се смаляваше. Като стана най-после съвсем малка, тя се уплаши. Не знае как да се върне в първоначалната форма, и тогава плаче. Идват тогава ангели да й помогнат. Та някои от вас може да имате това положение: да дойде някой ангел да ви утешава.
към втори вариант >>

Ще кажете на децата си: баби много, но майка само една." Утеших я. (втори вариант)
Ще се оправят работите. Аз не виждам голяма мъчнотия. Няма защо да плачеш. Тези деца са твои. Както ти не може да вземеш сина на твоята свекърва, така и твоите деца никой не може да ги вземе. Ще кажете на децата си: баби много, но майка само една." Утеших я. Казах й: "Ще се оправят работите. Сега ще си вървиш." На себе си казвам - тя е като този младеж, за който разправя Евангелието. Всичко е изпълнил, но още едно не е изпълнил. Тя иска да вземе мъжа и децата и да остави свекървата сама. А пък свекървата е хитра и казва - жени много.
към втори вариант >>

221. Пътища на Мъдростта

Когато остареете до седемдесет, осемдесет, а някой може би и до деветдесет години, къде ще намерите утеха в себе си?
Някой ще попита може ли човек да бъде светъл. Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата Светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли? Когато остареете до седемдесет, осемдесет, а някой може би и до деветдесет години, къде ще намерите утеха в себе си? Утехата е в онази Любов, която носи вечно подмладяване – човек трябва да влезе в закона на подмладяването.
към беседата >>

Утехата е в онази Любов, която носи вечно подмладяване – човек трябва да влезе в закона на подмладяването.
Някой ще попита може ли човек да бъде светъл. Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата Светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли? Когато остареете до седемдесет, осемдесет, а някой може би и до деветдесет години, къде ще намерите утеха в себе си? Утехата е в онази Любов, която носи вечно подмладяване – човек трябва да влезе в закона на подмладяването.
към беседата >>

222. Закон за частите и за цялото / Законът на частите и законът на цялото

За да го утеши, Господ го прави млада мома. (втори вариант)
Всички стари, това са благочестивите в света. След като е живял тъй трийсет-четирийсет години в аскетически живот, ще плаче. За да го утеши, Господ го прави млада мома. Като стар той се е молил, молил на Бога и той го направил красива мома. Тръгнат всички подире й. Всяка една красива мома е светия, който трийсет години е търсил любовта на Бога и Бог го прави красива мома, за да го обичат всички. Трийсет години този човек се е подвизавал. Някой път Бог може да го направи момък, някой път мома.
към втори вариант >>

223. Ако всичкия свят спечеля

Сега, от това, което виждам, аз мога да ви кажа, че вашата култура е много добра, но с това само ще ви утешавам.
Сега, от това, което виждам, аз мога да ви кажа, че вашата култура е много добра, но с това само ще ви утешавам. Затова аз ще ви кажа: Вашата култура е много добра, но ни най-малко не е съгласна с Бога. Тъй щото, вашата култура може да е за вас много добра, но не и за Бога. Та, когато един човек умре, не мислете, че Бог тъжи или скърби за това. Не, ни най-малко Бог не тъжи, нито скърби за умрелия човек. Когато убият някого, той отива при Господа и се оплаква, като казва: "Господи, убиха ме." Господ тогава казва на своите помощници: "Направете една хубава дреха на този човек и го изпратете с нея, да отиде отново на земята, да работи." И при това, той ще има дреха по-хубава от тази, която е имал по-рано.
към беседата >>

224. Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния

Болния ще излекувам, страдащия ще утеша, на бедния ще помогна.
Аз не искам да ми правите паметник, не искам да правите църква на мое име - нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в името на Бога и на Христа. Бог не обича лъжата. Веднъж завинаги трябва да ликвидирате с нея. Тогава, като дойдете при мене, кой каквото иска, ще му дам. Болния ще излекувам, страдащия ще утеша, на бедния ще помогна. Тогава ще говоря само добри работи за вас. Сега изнасям лошото във вас, понеже е резултат на миналия ви живот. Като изучавам сегашното човечество, виждам, колко е изопачено. Всички хора са изгубили вяра в себе си. Мъжът се страхува да не вземе някой жена му.
към беседата >>

225. Творители на Словото

Ще посети банкера и ще му каже: "Дай малко от това, което имаш." На затворения ще каже: "Имай вяра, не бой се, аз ще те извадя от затвора." Ще го утеши.
Казваш: "Не му е времето сега". Затвори ли душата си, човек постепенно започва да се втвърдява. Настава състоянието на .недоволство. Когато ние говорим за Бога тия моменти са малки. Може да си слугиня, може-да си слуга, може да си орач, може да си в затвора – Господ ще те посети навсякъде. Ще посети банкера и ще му каже: "Дай малко от това, което имаш." На затворения ще каже: "Имай вяра, не бой се, аз ще те извадя от затвора." Ще го утеши. На младата мома, на която 10 души кандидати са се насъбрали, ще й каже: "Не бой се, аз ще избера един, ще стане тази работа." Господ навсякъде казва по нещо. Ти седиш и мислиш: "Я дойде, я не." Заблуждение е това. Има заблуждения в света, но има и една велика истина. Аз ви говоря за истината, в която нещата са 100% верни.
към беседата >>

226. Добре дошъл / Превръщане на величините (Добре дошъл)

Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. (втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>

Това е условие, за да се утешиш. (втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>

Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. (втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>

Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. (втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>

Утешението е качество на ума. (втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>

Като се утешиш, ще разбереш света другояче. (втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.
към втори вариант >>

"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
към беседата >>

Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
към беседата >>

Нажаляването е по-високо нещо от утешението.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
към беседата >>

Утешението става чрез ума.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
към беседата >>

Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.
към беседата >>

227. С притчи

Ако сте паднали, те няма да ви убеждават да станете, да си изтърсите праха, нито пък ще ви утешават, но ще кажат: „Стани и върви!
Питам: какво е спечелил този българин с биенето на тъпана? Той нищо не е спечелил, но в случая вие имахте възможност да чуете нещо ново, от което аз вадя следния извод: всеки човек има по един тъпан и по една мечка, която разиграва без да иска. Вие трябва да знаете, че живеете в един разумен свят, между разумни същества, които ви помагат дотолкова, доколкото вие сте готови да учите. Тези разумни същества нямат свободно време да се занимават с вашите грешки и престъпления. Като минат покрай вас, тези напреднали същества ще се спрат само за момент, ще ви кажат една дума и ще си заминат. Ако сте паднали, те няма да ви убеждават да станете, да си изтърсите праха, нито пък ще ви утешават, но ще кажат: „Стани и върви! “ – и ще си заминат. Ако ги послушате, ще видите, че в думите им има сила, мощ. Думите им са мощни, като кесията на някой американски милионер, който я подхвърля само и заминава. Който е умен, ще вземе кесията и ще я използва. Глупавият, обаче, ще спре да пита колко има в кесията, кой я подхвърлил, как се казва и т.н.
към беседата >>

228. Трите свята

„А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изхожда, Той ще свидетелства за мене.“ „Но и вие свидетелствате, защото от начало сте с мене.“ И тъй, три изтока са важни за човека: първият изток е изгревът на физическото слънце.
Христос говори символично. Той иска да каже: човек трябва да обработва нивата си, ако иска да получи нещо от нея. На време ще работи, за да получи на време. Когато някой пита защо работата му не се е свършила, както трябва, той трябва да знае, че причината за това се крие в него. Той не е работил на време и не може да получи на време. „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изхожда, Той ще свидетелства за мене.“ „Но и вие свидетелствате, защото от начало сте с мене.“ И тъй, три изтока са важни за човека: първият изток е изгревът на физическото слънце. Вторият изток е, когато слънцето се намира в зенита си. Третият изток е среднощ. Последният, третият изток е на доброто. Иска ли човек да заякне в доброто, той трябва да посреща този изток. Трите изтока образуват един триъгълник.
към беседата >>

229. Открити

И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат.
Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват. Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората. В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си. Защо се крият? – За да не заплачат и те с времето заедно. И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат. Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят. Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си. Те им дават първия урок в живота. Казвам им: вие сте богати. Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си.
към беседата >>

Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си.
В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си. Защо се крият? – За да не заплачат и те с времето заедно. И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в себе си, за да ги утешат. Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка си и непрекъснато я търсят. Растенията ги утешават, казват им да не плачат, защото един ден те ще намерят майка си. Те им дават първия урок в живота. Казвам им: вие сте богати. Отворете торбичките си да видите какви богатства носите със себе си. Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си. Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“.
към беседата >>

– Не, плачът само утешава.
Щом отворят торбичките си, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат да намерят майка си. Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка си“. Не плачи за това, за което другите плачат. Когато колата се счупи, какво трябва да правиш: да плачеш ли, или да се заемеш да я поправиш? Плачът спасява ли човека? – Не, плачът само утешава. Когато плачеш около умрелия, ще го съживиш ли? Ако можеш да го съживиш, плачи; ако не можеш да го съживиш, поне не го смущавай. На умрял човек тъпан бие ли се? Ако може да чуе, удряй тъпана, колкото искаш; ако не може да чуе, поне времето си не хаби.
към беседата >>

Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши.
Когато човек носи в главата си една мисъл, той трябва да знае камък ли е тя, или злато. Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си. Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“.
към беседата >>

Колкото повече го утешава майката, то повече плаче.
Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата си. Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“. – Кога?
към беседата >>

Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея.
Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой да го освободи. Който плаче, той има някаква скрита мисъл в себе си. Наблюдавал съм как някое малко дете плаче. Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака да дойде майка му да го утеши. Колкото повече го утешава майката, то повече плаче. Щом майка му се отдалечи и престане да го утешава, то млъква и тръгва подир нея. Възрастните пък плачат, когато искат да смекчат сърцата на окръжаващите. Изобщо, каквато и да е причината за плача, той е на мястото си. Казано е в Писанието: „Ще обърша сълзите им“. – Кога? – Когато истинският живот дойде.
към беседата >>

Умен е онзи, който може да смени скръбта в утеха.
Умен е онзи, който може да смени скръбта в утеха.
към беседата >>

230. Иде час

След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават.
Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие. Давам ви тази задача за цяла година. Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление. Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата. И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре. След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават. Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“. Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне. Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне! Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви. Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора.
към беседата >>

Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава.
С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне. – „Ами ако водата се окаля? “ – Нищо от това. Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта. Щом е така, тя трябва да ви очисти. Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава. С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване. Тези условия се крият в Божествения живот.
към беседата >>

И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“.
Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава. Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат.
към беседата >>

Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината.
Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава. Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат. Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си.
към беседата >>

231. Три пътя

Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот, като дойдете отново, ще знаете по кой път да вървите. (втори вариант)
Сега този път в едно отношение е един от най-лесните пътища, в друго отношение е най-мъчен. Ако го познавате, е най-лесен, ако не го познавате, е най-трудия, в който някога можете да влезете, защото аз бих ви го представил тъй. Той е обрасъл от двете страни с тръни, при най-малкото помръдване, ако не сте внимателни, някоя драка ще ви закачи. Като вървите непреривно по пътя, възможно е от дрехите да не остане нищо. Ще трябва да се връщате, дрехи нямате, най-после съвсем ще оголеете, ще кажете, че в този живот няма да го бъде, хайде в друг живот, когато се преродите. Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот, като дойдете отново, ще знаете по кой път да вървите. То е сегашното разбиране. Казвам, трябва да си създадете условия. Да кажем, вие седите и ако сте гладни, ако сте скръбни, искате да свършите, нямате пари, а имате хиляди вътрешни желания, които занимават ума. Някой проповядва Истината, а вие сте жадни. Водата седи в ума ви.
към втори вариант >>