НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Преводи - Beinsa.eu
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
1910
резултати от
1232
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
417
резултата от
238
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
492
резултата от
397
текста
✓
Писма от Учителя:
1
резултата от
1
текста
✓
Текстове и документи:
37
резултата от
26
текста
✓
Последователи на Учителя:
141
резултата от
112
текста
✓
Списания и вестници:
129
резултата от
95
текста
✓
Хронология на Братството:
40
резултата от
32
текста
✓
Рудолф Щайнер:
653
резултата от
331
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
417
резултата от
238
беседи с корен от думите : '
преценка прецени преценя
'.
1.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да
преценя
ваме, че това, което вършим, не е добро.
Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. Защо някога не сполучваме?
Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро.
Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата.
към беседата >>
2.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Трябва да вземете в съображение вашата позиция и да
прецени
те как лъчите на Христос ще паднат във вашата душа – дали отвесно или наклонено.
Сега може да ми кажете, че Христос ще дойде. Да, непременно ще дойде. Но когато дойде, вие къде ще бъдете – на екватора или на северния полюс, в умерения пояс или на южния полюс?
Трябва да вземете в съображение вашата позиция и да прецените как лъчите на Христос ще паднат във вашата душа – дали отвесно или наклонено.
Всички трябва да дойдем на мястото, където Бог трябва да ни срещне, т.е. на Божествената земя. Ако сте ясновидци, ще видите, че има и друга земя. Ако бих започнал да ви обяснявам схващането на окултистите за Земята, за движението на сферите, ще кажете, че е по-добре да не знаете всичко това нещо, защото ще изпаднете в голямо противоречие. Ще ви кажа защо.
към беседата >>
3.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Не е така, разумниятъ свѣтъ е точенъ, всичко тегли и
преценя
ва.
(втори вариант)
Щомъ искате да знаете това, отъ разумния свѣтъ ще изпратятъ комисия да ви изпита. Тя ще провѣри уханието ви, благостьта на сърдцето ви, свѣтлината на ума ви, богатството ви и, като разбере, какъ използувате даденитѣ ценности, ще опредѣли къмъ кои хора спадате. Тогава ще ви постави съответна бележка, както тукъ оценяватъ ученицитѣ, и ще ви изпрати при Бога за одобрение. Човѣкъ се изпитва въ всички свѣтове. Нѣкой мисли, че може да живѣе, както иска и както разбира, че никой не държи смѣтка за това.
Не е така, разумниятъ свѣтъ е точенъ, всичко тегли и преценява.
Нѣкой казва, че билъ добъръ проповѣдникъ, добре изпълнявалъ службата си, билъ отъ добро семейство. Това не е достатъчно. Ще те изпитатъ, въ всѣко отношение, и едва тогава ще се произнесатъ какъвъ човѣкъ си. Добъръ човѣкъ си, а не можешъ да разрешишъ най-малката мѫчнотия. Чрезъ мѫчнотиитѣ провѣряватъ човѣка, може ли да плава, или не може.
към втори вариант >>
Не е така, Разумният свят е точен, всичко тегли и
преценя
ва.
Щом искате да знаете това, от Разумния свят ще изпратят комисия да ви изпита. Тя ще провери уханието ви, благостта на сърцето ви, светлината на ума ви, богатството ви и, като разбере как използвате дадените ценности, ще определи към кои хора спадате. Тогава ще ви постави съответна бележка, както тук оценяват учениците, и ще ви изпрати при Бога за одобрение. Човек се изпитва във всички светове. Някой мисли, че може да живее както иска и както разбира, че никой не държи сметка за това.
Не е така, Разумният свят е точен, всичко тегли и преценява.
Някой казва, че бил добър проповедник, добре изпълнявал службата си, бил от добро семейство. Това не е достатъчно. Ще те изпитат във всяко отношение, и едва тогава ще се произнесат какъв човек си. Добър човек си, а не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия. Чрез мъчнотиите проверяват човека, може ли да плава, или не може.
към беседата >>
4.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Напримѣръ, нѣкой работилъ нѣколко години наредъ върху нѣкаква книга, но като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, той започва да се безпокои, какъ ще я приематъ, каква
преценка
ще дадатъ за нея, какво ще кажатъ критицитѣ за него и т. н.
(втори вариант)
На какво се дължатъ нервнитѣ болести? Споредъ нѣкои учени, нервнитѣ болести сѫ резултатъ на усилена умствена дейность, на много знания. Ние отричаме това твърдение. Споредъ насъ, нервнитѣ болести се дължатъ на голѣми безпокойства, тревоги, смущения и др.
Напримѣръ, нѣкой работилъ нѣколко години наредъ върху нѣкаква книга, но като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, той започва да се безпокои, какъ ще я приематъ, каква преценка ще дадатъ за нея, какво ще кажатъ критицитѣ за него и т. н.
Щомъ се безпокои и смущава отъ тѣзи въпроси, непремѣнно нервитѣ му ще се разстроятъ. Значи, страхътъ отъ критиката прави хората нервни. Ако една исокопоставена дама отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно.
към втори вариант >>
Например, някой работил няколко години наред върху някаква книга, но като излезе на бял свят, той започва да се безпокои как ще я приемат, каква
преценка
ще дадат за нея, какво ще кажат критиците за него и т.н.
На какво се дължат нервните болести? Според някои учени, нервните болести са резултат на усилена умствена дейност, на много знания. Ние отричаме това твърдение. Според нас, нервните болести се дължат на големи безпокойства, тревоги, смущения и др.
Например, някой работил няколко години наред върху някаква книга, но като излезе на бял свят, той започва да се безпокои как ще я приемат, каква преценка ще дадат за нея, какво ще кажат критиците за него и т.н.
Щом се безпокои и смущава от тези въпроси, непременно нервите му ще се разстроят. Значи, страхът от критиката прави хората нервни. Ако една високопоставена дама отиде с нова рокля на бал, на концерт или на театър, роклята й може да предизвика такава критика, че явяването й втори път със същата рокля става невъзможно.
към беседата >>
5.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Тази почивка е необходима за тебе, за да влезеш вътре в себе си и да
прецени
ш опитността, която си имал през деня на седмицата.
Със земеделеца, който не изпълнява закона, какво става? Сее 2–3 години, но нивата не ражда – защото е отказал да посвети един малък момент на Бога. Свещениците пък ще кажат, че всичкото време човек трябва да посвети на Бога. Много добре, но те не правят това. Мойсей, който е дал закона за почивката, е бил много по-умен – казал е: „Шест дена работи за себе си, за жена си, за децата си, за приятелите си, а седмият ден е на Господа Бога твоего“.
Тази почивка е необходима за тебе, за да влезеш вътре в себе си и да прецениш опитността, която си имал през деня на седмицата.
Ще кажеш на жена си и на децата си: „Оставете ме свободен, днес да послужа на Господа“. Ама децата се биели, жената била неразположена; оставете ги, не ги прекомерно съжалявайте. Ако жалите вашите близки и приятели в този ден, вие ще излезете вън от Божествената хармония и ще изгубите един велик момент от живота си. Дойдат хора при мене и ми се оплакват, че няма какво да ядат. Аз съм опитал всички методи на ядене, с които хората се хранят.
към беседата >>
6.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
„Свети на всички, които са вкъщи." Само с тази свещица човек дава правилна
преценка
на всички явления, на всички отношения между хората.
„Свети на всички, които са вкъщи." Само с тази свещица човек дава правилна преценка на всички явления, на всички отношения между хората.
Новата светлина на човешкото съзнание дава възможност да се преработват старите елементи в техния живот, както растенията преработват задушливия въглероден двуокис. Новата светлина може да преработи всички грехове и престъпления на хората; да преработи цялата карма на човека и от нея да извади сокове за новия живот. Аз мога да направя опит в това отношение, да видите, как става това преработване, но мястото не е подходящо. За такъв опит се изисква абсолютна хармония, да няма никакво противодействие отвън. В скоро време ще направим този опит, ще ограничим света в неговите лоши прояви.
към беседата >>
7.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Заемете се сега да
прецени
те това, което ви смущава, да се освободите от утайките, които имате у вас.
Заемете се сега да прецените това, което ви смущава, да се освободите от утайките, които имате у вас.
Да се освободите от тези ваши утайки подразбира винаги в живота ви да има прииждане на нов Живот, защото старата вода, колкото и да я покривате, все е стара; старата дреха, колкото и да я изпирате или да я кърпите, все си е стара. Нова дреха трябва. Сега, някой път ще кажете: „Аз едно време, като дете, тъй вярвах! ” Вярата на децата е едно нещо, а на възрастните – друго. И Вярата се развива.
към беседата >>
8.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Така постъпваме във всички случаи, когато даваме
преценка
за нещо.
Да не казваме: „Ама онзи не слугува! “ Не, вие ще разрешите правилно въпроса за себе си, като се запитате: „А аз слугувам ли, показвам ли качества на слуга? “ Как ще познаем, че един художник е добър? Ще разгледаме работата му, ще го накараме да нарисува една картина и след като я нарисува, ще се произнесем дали тя е добра или лоша. Когато кажем за някого, че е музикант, произнасяме се, че е такъв, само след като сме го чули да свири и в свиренето му има пълна хармония.
Така постъпваме във всички случаи, когато даваме преценка за нещо.
Например, жените казват, че мъжете трябва да се поправят – не, жените трябва да се поправят. Мъжете пък казват, че жените трябва да се поправят – не, мъжете трябва да се поправят. Ще запитате кой по-напред трябва да се поправи – който се надпреварва да стане слуга. Като излезе от реброто на мъжа и видя, че няма много знания, жената пожела да има знания и затова продаде своята чест – за големство тя продаде честта си в рая, и то само за една ябълка! Вие ще се оправдавате, че тя била излъгана и т.н.
към беседата >>
9.
Любовта
,
НБ
, София, 27.2.1921г.,
Ако не можеш да
прецени
ш една капка вода, как ще
прецени
ш повече?
(втори вариант)
А от този нацапан сняг какви хубави студени извори ще се образуват, когато го пекне слънцето! Ще примирим и едното, и другото състояние. Ако си бял и студен не се обезсърдчавай; ако си един вол и правиш понякога пакости, пак не се обезсърдчавай. Това са символи, които означават една велика истина. Ако не можеш да разбереш доброто в най-малкото му проявление, как ще го разбереш в най- великото?
Ако не можеш да прецениш една капка вода, как ще прецениш повече?
Преценете Бога като любов и не му се сърдете. Всеки ден дръжте се нагоре и го питайте: "Излъга ме възлюбленият като стремеж, изцапа ме". Той ще ви отговори: "Ти си в стремежа на любовта, качи се една стъпка по-горе". Качиш се една стъпка по-горе и казваш: "И тук ме излъгаха, и брат ми не е такъв, какъвто го мислех“. Да, и тук ще намериш едно противоречие.
към втори вариант >>
Ако не можеш да
прецени
ш една капка вода, как ще
прецени
ш повече?
А от този нацапан сняг какви хубави студени извори ще се образуват, когато го напече слънцето! Ще примирим и едното, и другото състояние. Ако си бял и студен, не се обезсърчавай; ако си един вол и правиш понякога пакости, пак не се обезсърчавай. Това са символи, които означават една велика истина. Ако не можеш да разбереш доброто в най-малките му проявления, как ще го разбереш в най-великото?
Ако не можеш да прецениш една капка вода, как ще прецениш повече?
Преценете Бога като Любов и не Му се сърдете. Всеки ден подигайте съзнанието си нагоре и Му кажете: – Излъга ме възлюбеният като стремеж, изцапа ме. Той ще ви отговори: – Ти си в стремежа на любовта, качи се една стъпка по-горе. Качиш се една стъпка по-горе и казваш: – И тук ме излъгаха. И брат ми не е такъв, какъвто го мислех.
към беседата >>
10.
Трите живота / Трите живота
,
ООК
, София, 24.2.1922г.,
Всеки трябва да
преценя
ва постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си, или под влияние на низши същества, вън и вътре в него.
(втори вариант)
Това не е за упрек, нито за съдене, но за оглеждане.
Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си, или под влияние на низши същества, вън и вътре в него.
Когато искаш да направиш една бележка на някого под влиянието на Божественото, казваш: „Братко, не вървиш в правия път. Спри, върни се малко назад и ще намериш пътя на своята душа“. Започнеш ли да го ругаеш, да го наричаш лицемер, лош човек, ти се подаваш на чужди, отрицателни влияния и по този начин спъваш и себе си, и ближния си. Кажете ли на някого, че е лицемер или лош човек, той трябва да има тези качества в себе си. Всичко, каквото говорите, трябва да почива на факти.
към втори вариант >>
11.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Тогава
преценя
вали учителите по това, как пеят в църквата.
Той, като разгледал селото, видял, че селяните са богати – „Може да се живее“, казал си, решил да им стане даскал. Но като тръгнал, бил малко цигулар, майка му казала: „Синко, вземи си и гъдулката“. – „Е-е, учител съм, защо ми е гъдулка.“ Майка му му я дала: „Вземи я синко, да си посвириш“. Той послушал майка си, взел гъдулката. Отишъл в това село и всички се заинтересували да видят какъв е той.
Тогава преценявали учителите по това, как пеят в църквата.
Това било на Великден. Влязъл той в църквата и като запял ония тропари: „Ангел вопияше“, всички останали много доволни, всички му стискат ръката: „Даскале, ние сме много доволни от тебе“. Един му стиска ръката, друг му стиска ръката, всички го стискали и поздравлявали, но никой не го поканил на обед, и той останал на Великден без да го покани някой. Отишъл си той вкъщи, но гладен не се седи, станал, взел си гъдулката и отишъл в кръчмата, там всички яли и пили, и започнал да свири. „Отде е дошъл този цигулар?
към беседата >>
12.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Като изслуша всичко и
прецени
нещата, едва тогава човек започва да вярва.
(втори вариант)
За пример, болен, който лежал 10–12 години, повярвал в силата на мисълта. Това значи да направи човек преврат в своето съзнание, в психиката си. Обаче за това се иска силна воля, без никакво колебание. Кажете ли нещо, две мнения не трябва да има. Докато живее изключително в материалния свят, човек се нуждае от доказателства, от логически предпоставки на нещата и т.н.
Като изслуша всичко и прецени нещата, едва тогава човек започва да вярва.
В Божествения свят процесът е точно обратен: първо ще повярваш, а после нещата ще ти станат ясни. Като приложи вярата, човек пристъпва към изучаване на фактите. След това вече те му стават ясни и разбрани. Наистина, човек изучава само онези неща, за които вярва, че са приложими и реални.
към втори вариант >>
13.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Там се дава истинска
преценка
на знанието.
(втори вариант)
Който влиза в школата, трябва да има силно желание да учи. За да се събуди това желание, ученикът трябва да се освободи от знанието, което е придобил от книгите, както и от това, което е чул от някого. Той ще постигне това само когато го прекара през своя висш ум.
Там се дава истинска преценка на знанието.
Ако го прекара през низшия си ум, той ще има едни разбирания; ако го прекара през висшия ум, ще има други разбирания. Низшият ум подразбира гъстата материя, а висшият – рядката. Всеки знае от физиката, че в гъстата среда светлината се пречупва по един начин, а в рядката – по друг. При това ще правите малки опити, ще прилагате знанията си, да видите какви ще бъдат резултатите. Всеки ще прилага знанието си по специфичен начин.
към втори вариант >>
14.
Предназначението на музиката / Силите на мозъка
,
ООК
, София, 20.4.1922г.,
Ако имате една малка придобивка, ще я
прецени
те правилно, без преувеличаване или намаляване.
(втори вариант)
Няма по-голямо благо за човека от това, да владее силите на своя мозък, да регулира своите състояния и да пренася енергиите на мозъка от един център в друг. Това значи да има човек самообладание. От ученика се изисква да има освен самообладание, още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да слага в действие и как да ги заставя да работят. При това не се позволява да пресилва нещата: за микроскопическа работа да предизвиква усилена мозъчна дейност. Микроскопическата работа изисква малки усилия.
Ако имате една малка придобивка, ще я прецените правилно, без преувеличаване или намаляване.
За себе си ще имате точно определено мнение: нито че сте много талантлив, нито неспособен. Ако имате някаква дарба, ще работите върху нея, да я развиете; щом не работите, а мислите, че сте даровит, един ден ще се разочаровате в себе си. За да не изпада в противоречия и разочарования, ученикът трябва да знае какво задължение има всеки ден и как трябва да го свърши. В Божествената школа всяко нещо е точно определено. Ако ученикът от обикновените училища знае програмата си за всеки ден, колко повече това трябва да знае ученикът на Великата школа.
към втори вариант >>
15.
Ще се стопи!
,
НБ
, София, 30.4.1922г.,
Ще ти дам книга, и като я прочетеш, всичко сам трябва да
прецени
ш и твоят ум, твоето сърце да бъде в съгласие, тъй, както Бог е вложил Истината в самия тебе.
И затова не съм аз. Аз съм за онзи чист опит: ела и виж. Ще те заведа при извора и ще пиеш. Ще питам: Как намираш този извор? Или ще те заведа при хляба, ще те нахраня, ще ти дам време, ден, два, три, и ще те питам: Как го оценяваш?
Ще ти дам книга, и като я прочетеш, всичко сам трябва да прецениш и твоят ум, твоето сърце да бъде в съгласие, тъй, както Бог е вложил Истината в самия тебе.
Ще ви туря при тия условия. И ако аз се осмеля да ви говоря лъжа, аз ще излъжа Бога и Той ще ми каже: „Не говориш истината“. На Бога ще говориш истината, защото в същото време, аз като говоря, и вие като ме слушате, проверявайте. Аз като говоря за истината, ще проверявам сърцата ви, как приемате тая истина. Сега вие ще кажете: „Защо един трябва да говори?
към беседата >>
16.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Като не
преценя
ват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати.
(втори вариант)
Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати.
Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани. Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях. Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него. Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите.
към втори вариант >>
17.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
Тази
преценка
зависи от мярката, с която човек си служи.
(втори вариант)
Как постъпвате към онзи, когото обичате? Към него вие сте крайно внимателни, разговаряте се сладко, думите ви са меки и топли. За вас той е красив, добър човек. За другите, обаче, той е грозен, лош. Как е възможно един и същ човек да бъде и красив, и грозен?
Тази преценка зависи от мярката, с която човек си служи.
Според тази мярка, нещата биват относителни и абсолютни. Има относително зло и относително добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло. За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях. Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за да не опиташ зъбите ми“. Като се приближиш при вола, той може да те убоде с рогата си.
към втори вариант >>
18.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Царят, разумът е, който вика всички свои мисли, желания и действия да дадат отчет: коя мисъл, кое желание и кое действие какво е извършило в света, и да дадат една
преценка
на техните постъпки.
Сега този цар в света, при сегашното състояние, кой е? Светските хора казват, че той е разумът.
Царят, разумът е, който вика всички свои мисли, желания и действия да дадат отчет: коя мисъл, кое желание и кое действие какво е извършило в света, и да дадат една преценка на техните постъпки.
Сега вие, като ученици, ще си дадете отчет за досегашния ваш живот. Аз искам да направите един преглед: доволни ли сте вие от вашия живот? Но само за себе си ще дадете този отчет. И ако не сте доволни, какво трябва да правите? И Писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните отляво, а другите отдясно.“ Отчет ще иска.
към беседата >>
19.
Никаква лъжа
,
ООК
, София, 5.11.1922г.,
И когато ние пред Бога изкажем един наш грях, едно наше престъпление, ще оставим Той да го
прецени
.
Счупил си една чаша, няма да разправяш за онези причини, които намаляват отговорността ти, ще кажеш: „Тази чаша аз я счупих, аз взимам отговорността за нея. Да не считате, че друг е направил това“. – „Аз счупих чашата“ – толкова, няма да се оправдаваш. Защото ония същества, пред които ние ще кажем, те са разумни. Няма по-разумно същество от Бога!
И когато ние пред Бога изкажем един наш грях, едно наше престъпление, ще оставим Той да го прецени.
Няма да се оправдаваме, че такива били условията, не, не, конкретно кажи.
към беседата >>
20.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Всякога вашата
преценка
за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко.
Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете.
Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко.
Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци.
към беседата >>
Да не бъдем строги в
преценка
та на нещата, но да казваме истината тъй, както си е.
Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко. Правилна оценка за нещата!
Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е.
И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“.
към беседата >>
21.
Единство на съзнанието
,
МОК
, София, 29.11.1922г.,
Като се
прецени
правилно, ученикът ще може сам да направлява силите на своя организъм.
Основната идея на тази лекция е единство на съзнанието. Дето има единство на съзнанието, там не могат да съществуват никакви криви мисли, никакви отрицателни чувства. За да дойдете до това единство, от вас се иска да бъдете искрени в себе си, да не се самоизлъгвате. Всеки в себе си ще си признае добрите и лошите черти, без да ги увеличава или намалява.
Като се прецени правилно, ученикът ще може сам да направлява силите на своя организъм.
Всеки човек има недостатъци, но някои не искат да признаят това. При сегашните условия на Живота недостатъците са благо за човека. Чрез тях той може да се развива. Например, някой човек е физически слаб, хилав, но същевременно Природата е вложила в него такива сили, чрез които той може да подобри физическото си състояние. Друг някой има добър ум, но центровете му зад ушите са силно развити и този човек е склонен към разрушаване.
към беседата >>
22.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
Ето защо, като говори, човек трябва да мисли, да
преценя
ва думите си, да не ги изопачават.
Днес думата „фарисей” няма добро значение, но на времето си, тя означавала учен човек, от висок род, благороден. Значи, тя е дума с двояко значение. И сега има такива думи и изрази. Например, тежко на онзи, на когото кажеш „аз ще те науча.” Обаче, този израз има и добро значение: ще научиш някого на нещо. Ако употребиш този израз с лошото му значение, ще ти отговорят: Ще ме научиш, но ти ще видиш!
Ето защо, като говори, човек трябва да мисли, да преценява думите си, да не ги изопачават.
Ако сега кажеш на човека фарисей, той ще се обиди. На времето си, тази дума е била почетна, както, ако кажеш днес на някого, че е руснак, българин, англичанин, французин. Ако отидеш в Македония и кажеш, че си българин, там е опасно това име. – Защо е така? – Това са задачи, които трябва да се решат.
към беседата >>
23.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Човек трябва да
преценя
ва нещата, да знае тяхната истинска стойност и предназначение.
(втори вариант)
Чрез съмнение ли? Съмнението е необходимо само при търсене на истината, но как ще се приложи то? Съмнението е нож, с който малцина могат да си служат. В ръцете на опитния хирург, този нож ще извърши отлична работа. Обаче, същият нож, в ръцете на невежия, ще извърши големи пакости.
Човек трябва да преценява нещата, да знае тяхната истинска стойност и предназначение.
към втори вариант >>
24.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
Който си позволява да се противи на живота, той ще бъде изхвърлен навън, в бездната, да
прецени
какво представлява самият живот.
Какво страшно има в това, че някой изгубил сто хиляди лева? Както ги е изгубил, така ще ги намери. Ще кажат, че се отчаял и щял да се самоубие. Ако за сто хиляди лева човек е готов да се самоубие, той не разбира живота. Животът с нищо не се откупва.
Който си позволява да се противи на живота, той ще бъде изхвърлен навън, в бездната, да прецени какво представлява самият живот.
към беседата >>
25.
Движение на разумните сили
,
МОК
, София, 9.5.1923г.,
За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример: представете си, че имате една мисъл; когато се изкаже тази мисъл, вие
преценя
вате вече нейните качества.
По произход кой е по-стар – дъбът или царевицата? Царевицата е по-стара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво; другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпрос?
За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример: представете си, че имате една мисъл; когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества.
Качествата ѝ съдържат ли се в самата мисъл? Всяка мисъл, изразена навън, определя своето вътрешно съдържание. Като знаете това, вие трябва да наблюдавате, да изучавате мислите си, техните качества и прояви.
към беседата >>
26.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
Преди всичко това е субективни
преценка
на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна.
Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата. Той е далеч още от истината. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек?
Преди всичко това е субективни преценка на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна.
Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи и по някакво особено съвпадение на условията, те са прозвучали неправилно в ушите на онзи, който ги предава. Хората изобщо се подават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забелязва в обикновените отношения на хората, това се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и духа, поради което хората приемат материята за нещо реално, а духа — за нещо нереално.
към беседата >>
27.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Той отбелязва постъпките на хората,
преценя
ва ги и въздава всекиму заслуженото.
Има един велик закон в природата, който бди над постъпките на всички хора. Никой няма да избегне този закон. Природата е разумна. Да мислите, че тя е лишена от разумност, това е заблуждение. Неразумни са хората, като мислят, че само простите търсят Бога и Го признават.
Той отбелязва постъпките на хората, преценява ги и въздава всекиму заслуженото.
Ще приведа още един пример за една случка през последната война на българите със сърбите. Тази случка ми разправи един познат офицер. Понеже сърбите го ранили, той бил принуден да отстъпи. Паднал на земята и очаквал помощ. Покрай него минали повече от 20 войници, но никой не му помогнал.
към беседата >>
28.
След три дни
,
НБ
, София, 24.6.1923г.,
В случая
преценка
та им е много субективна.
Ако разгледаме съвременната наша култура, ще видим, че в нея има много тъмни страни. Някои автори я разглеждат само от светлата ѝ страна.
В случая преценката им е много субективна.
Нашите писатели са толкова честолюбиви и горди, че не искат да признаят своите погрешки. Ако отидеш в Америка, и там ще ти разказват само за добрите страни на тяхната култура. За да се изтъкнат отрицателните страни на американския живот, изисква се от лицето, което ще ги изнесе, висок морал, голяма интелигентност. Навсякъде има благородни и честни хора – и в България, и в Русия, и в Англия, и в Германия. Не е удобно да се изнасят само пороците, защото като мислим и пишем за тях, има опасност ние да се опорочим.
към беседата >>
29.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
А ако се стараеш да им направиш едно добро, там то не се
преценя
ва.
Сега ще ми кажете: „Отде знаеш това? “ Аз ще ви попитам: Ами вие с какво право се съмнявате? Следователно небето е един свят, дето хората са толкова богати, че ако сполучиш да направиш едно малко зло на някой от тези жители, той счита, че ти си му предал нещо хубаво. И тези жители на небето казват: „А, ето един човек! “ Туй наричат те човещина.
А ако се стараеш да им направиш едно добро, там то не се преценява.
На земята как е? – Ние се стараем да правим само добрини, но работата не върви. Питам: Как върви сега светът? На небето искат зло да направят, а на земята – добро. Следователно небесните жители изправят нашите грехове.
към беседата >>
30.
Свобода, знание и мир
,
ООК
, София, 5.12.1923г.,
Това различно
преценя
ване на постъпките произтича от едно обективно разглеждане на въпросите.
Коя е причината за туй различие? Защо ние сме по-снизходителни спрямо себе си, а спрямо другите сме по-строги? На това може да се дадат разни тълкувания. Човек, който няма правилно понятие за своите постъпки, трябва да знае, че е несъвършен и по ум, и по сърце, и по воля. Щом правим тъй, че спрямо себе си сме снизходителни, а спрямо другите – строги, значи има нещо, което не ни достига.
Това различно преценяване на постъпките произтича от едно обективно разглеждане на въпросите.
Когато разглеждам моите постъпки, светлината в мене е по-ярка, аз виждам своите постъпки по-правилно и вследствие на това правилно ги оценявам. Когато пък разглеждам постъпките на друг някой, понеже този индивид е по-далече от мене, моята светлина не е в състояние да осветли неговите постъпки и аз не мога да ги видя тъй добре, както моите, вследствие на което схващанията ми за неговите постъпки са различни от тия за моите. Затуй, когато един ученик разглежда постъпките на другите хора, той трябва да има Божествена светлина, която да осветлява постъпките им. Това е потребно и за по-нататъшните схващания върху онези велики Истини в света. Ако нямате тази свобода в себе си, няма да можете да разбирате онези Истини, които ще ви се разкриват.
към беседата >>
31.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Туй, което скоро се извървява, не се
преценя
ва.
Следователно изваждам един общ закон: туй, което скоро се придобива в живота, скоро се и изгубва.
Туй, което скоро се извървява, не се преценява.
Онзи, който търси късия път в живота, търси безсмисления път. Смисленият път е дълъг път. Сега по някой път мене ме учудва, че вие, като влезете в Школата, търсите късия път, искате за една-две години да свършите всичко, всичко да научите и да си излезете. Може, туй е пътят на С-то, туй е пътят на правите линии. Но така свършват мъртвите линии.
към беседата >>
32.
Двете граници
,
ООК
, София, 5.3.1924г.,
По същия начин ученикът трябва да има точна, правилна
преценка
за нещата.
В характера на ученика се забелязват два психологически дефекта: единият произлиза от преувеличаване или надценяване на нещата, а другият – от намаляване или подценяване на нещата. В първия случай ученикът прилича на онзи учен естественик, който наблюдава под микроскоп известни микроби или клетки от някое растение и ги вижда силно увеличени. Във втория случай ученикът прилича на астроном наблюдател, който със своя телескоп проучва грамадните звезди и планети, но ги вижда в намален вид от естествената им големина. Обаче както естественикът, така и астрономът, за да разполагат с верни научни данни, трябва да знаят колко пъти микроскопът увеличава и колко пъти известна звезда, гледана през телескопа, е по-малка от нормалната си величина.
По същия начин ученикът трябва да има точна, правилна преценка за нещата.
Когато той се произнася върху известно свое качество или действие, както и за известни качества или действия у другите, трябва да има правилен поглед – нито да преувеличава, нито да намалява, защото колкото в единия случай ще изпадне в грешка, толкова и в другия случай ще сгреши. Той трябва да преценява нещата тъй, както са. Трябва да бъде тъй точен, както е точен математикът при решаване на задачите. Всяка прибавена или отнета единица или най-малка част от единицата не дава правилни изводи и задачата на този математик не може да се счита за вярно решена.
към беседата >>
Той трябва да
преценя
ва нещата тъй, както са.
В първия случай ученикът прилича на онзи учен естественик, който наблюдава под микроскоп известни микроби или клетки от някое растение и ги вижда силно увеличени. Във втория случай ученикът прилича на астроном наблюдател, който със своя телескоп проучва грамадните звезди и планети, но ги вижда в намален вид от естествената им големина. Обаче както естественикът, така и астрономът, за да разполагат с верни научни данни, трябва да знаят колко пъти микроскопът увеличава и колко пъти известна звезда, гледана през телескопа, е по-малка от нормалната си величина. По същия начин ученикът трябва да има точна, правилна преценка за нещата. Когато той се произнася върху известно свое качество или действие, както и за известни качества или действия у другите, трябва да има правилен поглед – нито да преувеличава, нито да намалява, защото колкото в единия случай ще изпадне в грешка, толкова и в другия случай ще сгреши.
Той трябва да преценява нещата тъй, както са.
Трябва да бъде тъй точен, както е точен математикът при решаване на задачите. Всяка прибавена или отнета единица или най-малка част от единицата не дава правилни изводи и задачата на този математик не може да се счита за вярно решена.
към беседата >>
За да дойде ученикът до едно правилно разглеждане на нещата и да
преценя
ва всичко точно, той трябва да се вглежда в отношенията на хората около себе си, да наблюдава, да проучва и най-малките прояви в живота и по такъв начин постепенно да се приближава към разрешението на малките и големите задачи, които ежеминутно изникват в живота.
За да дойде ученикът до едно правилно разглеждане на нещата и да преценява всичко точно, той трябва да се вглежда в отношенията на хората около себе си, да наблюдава, да проучва и най-малките прояви в живота и по такъв начин постепенно да се приближава към разрешението на малките и големите задачи, които ежеминутно изникват в живота.
към беседата >>
33.
Любов към Бога
,
ООК
, София, 16.4.1924г.,
Ти ще подложиш всичко това на една критична
преценка
и тогава ще действаш.
Отвън ще търсите само стимул. Основата, семената ще търсите вътре в себе си, затуй човек трябва да има вяра в своето разумно сърце и вяра в своя ум. Да добиете вяра в своя ум и вяра в своето сърце – това са задачи за всеки човек. Докато добием тази вяра, има други опасности, но ние трябва да изучаваме ума и сърцето си. Когато нашият ум говори криво по някой път, той предава отвън какво е чул, без да го провери.
Ти ще подложиш всичко това на една критична преценка и тогава ще действаш.
Този ум е като малките деца – той послъгва. Сърцето също обича да послъгва. За да разберете Истината, ще повикате сърцето и ума си, ще ги изслушате, ще сравните казаното от двете места и, след като имате общи доказателства, ще приемете фактите тъй, както ви се предават.
към беседата >>
34.
Малки придобивки в живота
,
МОК
, София, 25.5.1924г.,
Кажат ли така, не се обезсърчавайте, пак пишете; не слушайте какво ще кажат хората, ще видите, че не сте такъв, какъвто те ви
преценя
ват, защото други ще кажат, че сте гений.
Пазете се, когато хората ви хвалят. Защото, когато някой ви хвали, че сте много талантлив като поет или писател, и вие приемете това и се зарадвате, може да пропаднете. За да проверите това, направете следния опит: напишете една статия, без да си турите името и вижте какво ще кажат хората за вас. Те може да кажат: ама че глупав човек!
Кажат ли така, не се обезсърчавайте, пак пишете; не слушайте какво ще кажат хората, ще видите, че не сте такъв, какъвто те ви преценяват, защото други ще кажат, че сте гений.
После, като напишете някоя статия, от която хората ще бъдат доволни, пак не си туряйте името. Нека това бъде за вас една малка вътрешна радост. Кажи в себе си: аз зная, кой е този поет. Запази в сърцето си тази малка радост, която може да ти се причини. Нека те радва вътрешно, тя ще ти даде един придатък в характера.
към беседата >>
35.
Малкото приложение
,
ООК
, София, 18.6.1924г.,
Смешно е, когато мътната вода почне да
преценя
ва доколко чистата вода е нечиста.
Защото са питали как се е появило злото в света, има ли грях, или не и т. н. Някой казва: „Бог навярно има недостатъци.“ Ти отде знаеш това? Значи ти си над Него, та знаеш. Онзи, който съди, трябва да знае повече от този, когото съди. С каква мярка мериш, та казваш, че у Бога има зло?
Смешно е, когато мътната вода почне да преценява доколко чистата вода е нечиста.
Няма никаква философия тук! Следователно в дадения случай само онова е разбрано, което човек може да възприеме, да асимилира в себе си. Допуснете, че вие сте едно благородно цвете в гората и се намирате между други не толкова благородни цветя. Вие ще се намерите в едно неприятно вам общество – между магарешки тръни, между хмел и до някои подобни растения. Вие, като растете, с тях ли ще се занимавате, или със себе си?
към беседата >>
36.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
Ето защо вземете кокошката и я занесете там, дето ще
преценя
т вашата любов.
То ще си мълчи, няма да разбере какво правите. – „Ама аз му давам кокошката с голяма любов.“ Възможно е, но то не разбира тази любов. Вие сте сбъркали, мястото на вашата любов не е там. Така са постъпвали идолопоклонниците. Какви ли глупости не са правели хората при изявяване на разбиранията си за живота.
Ето защо вземете кокошката и я занесете там, дето ще преценят вашата любов.
Още във времето на Христа дойде майката на Заведеевите синове да иска единият син да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. И до днес хората се борят кой да седне отдясно и кой – отляво. Нека всеки сам избере от коя страна да седи. Добре е да става смяна на местата. Ако днес си отдясно на своя приятел, утре седни отляво.
към беседата >>
37.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я
преценя
вате много точно.
Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа? В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти. Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така.
Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно.
Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива.
към беседата >>
Ще знаете едно: никой не може да
прецени
постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите.
Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа? В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти. Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така. Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно.
Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите.
Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго.
към беседата >>
38.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга
преценка
.
Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е? Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание. Тази постъпка на лекаря лоша ли е? Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря. Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот.
В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка.
Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи. Това още не е добро. Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия. След това той може да бъде добър. Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“.
към беседата >>
39.
Образи на живата природа
,
КД
, София, 24.12.1924г.,
Ако разделим челото у човека на три, на най-долната част, над веждите, се намира обективният ум: наблюдение, впечатление,
преценка
, мярка, практичност (фиг. 1).
Ако разделим челото у човека на три, на най-долната част, над веждите, се намира обективният ум: наблюдение, впечатление, преценка, мярка, практичност (фиг. 1).
После, по-нагоре е паметта. На най- горната част на челото са разсъдъкът и милосърдието. На темето горе се намират милостта, любовта към Бога, благоговейното чувство, съвестта.
към беседата >>
40.
Честността
,
МОК
, София, 1.3.1925г.,
– Волът не може да
преценя
ва.
Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен. Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия. Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядвам пред него за сторените си грехове. Тази изповед ще хване ли място? – Няма. Защо?
– Волът не може да преценява.
Добре, допуснете, че пред вас не стои вол, но човек, който разбира всичко, но не може да пази тайна и разнася навсякъде това, което е чул.
към беседата >>
41.
Силовите линии на доброто и злото
,
ООК
, София, 15.7.1925г.,
Ето защо вие трябва да
преценя
вате труда си, добре да пазите своята вълнена дреха от молци.
Преди няколко дни аз ви приведох един пример за вълната и казах: не е достатъчно само да се изпере вълната, но след това трябва да се изпреде. След като се изпреде, трябва да се изтъче. След като се изтъче, трябва да си направиш от нея една хубава вълнена дреха, която грижливо да пазиш от молците. Ако след като си употребил толкова труд, дойдат молци и изядат дрехата ти, колко струва този голям труд?
Ето защо вие трябва да преценявате труда си, добре да пазите своята вълнена дреха от молци.
към беседата >>
42.
Микроскопическите добрини
,
МОК
, София, 14.2.1926г.,
Те са разумни и могат да
преценя
т на коя любов трябва да се даде ход и на коя – не трябва.
Претоваряте ли го с излишна работа, ще го разстроите, а щом сърцето се разстрои, ще се разстроят стомахът и мозъкът. Това общо разстройство на организма ще застави всички клетки да обявят генерална стачка, да се откажат да работят. Каквото човек предприема, то трябва да е в съгласие с всички клетки на неговия организъм. Ако всички клетки дадат съгласието си господарят им да обича някого, само тогава той има право да прояви любовта си. Не е позволено да се упражнява никакво насилие върху клетките.
Те са разумни и могат да преценят на коя любов трябва да се даде ход и на коя – не трябва.
Това, което съвременните хора наричат любов, не е нищо друго, освен временно удоволствие, каквото е пиенето на спиртни питиета. Днес се напие човек, утре го виждате изтрезнял. Истинската Любов подзразбира проява на целокупния човек, който разбира езика и законите на Живата Природа и се разговаря с нея. Човекът на Любовта е човек на разумната жертва. Той е смел и решителен, никога не се обезсърчава.
към беседата >>
43.
Духовна мекота
,
МОК
, София, 7.3.1926г.,
Щом държи съзнанието си будно, той всякога ще може справедливо да
преценя
ва погрешките си, да различава кога какво върши – добро или зло.
– Учените, т.е. хората на мисълта. Обаче хората на чувствата трябва да живеят по широки, обширни долини. Оттук човек трябва да определи кое го движи в живота – мисълта или чувствата. Справедлив трябва да бъде човек.
Щом държи съзнанието си будно, той всякога ще може справедливо да преценява погрешките си, да различава кога какво върши – добро или зло.
Същевременно, като работи върху себе си, човек трябва да проявява мекотата си. Ако няма нужната мекота, нека посещава болни, страдащи, които могат да събудят в него състрадание. Някои хора плачат музикално и събуждат в човека чувство на състрадание. Други пък плачат немузикално и по-скоро дразнят хората, отколкото да предизвикват в тях състрадание.
към беседата >>
44.
Мозъчни наслоявания
,
ООК
, София, 24.3.1926г.,
Това сте вие, който наблюдавате,
преценя
вате и решавате.
Съвременните хора са дошли до една фаза, където всички трябва да работят за освобождение от своите навици. Задачата на човека в това отношение не се състои в изменение на тези навици, но в пълното освобождение от тях. За пример, всички имате опитността едновременно да ви занимават две чувства: едното неприятно, другото приятно. Обаче нещо извън тези две чувства наблюдава всичко това и се произнася.
Това сте вие, който наблюдавате, преценявате и решавате.
Зад всяко едно от тези две състояния пък стоят разумни същества, които работят върху вас: едни от тях ви помагат да се освободите от отрицателните чувства, а други съзнателно ви задържат в тях. И тъй, тези от вас, които са влезли в школата и работят съзнателно върху себе си, трябва отчасти, а не напълно, да се освободят от своите лоши навици. Ако искат напълно да се освободят, това значи да се откажат от сегашния си живот. Да се освободите отчасти от лошите си навици, това представлява велика наука в живота. Тази наука ще ви въведе към изучаване миналото, настоящето и бъдещето ви.
към беседата >>
45.
Условия за обикновения и за разумния човек
,
ООК
, София, 5.5.1926г.,
Ако учителят знае предмета си, учениците му го
преценя
ват добре и казват: “Нашият учител преподава добре предмета си.” Правото на учителя е да знае.
Единственото право на ученика е да учи. Учи ли, има право; не учи ли, той няма никакво право. Единственото право на учителя в училището е да преподава. Преподава ли лекциите си, както трябва, разбира ли предмета си, той има право. Не преподава ли предмета си, както трябва, той е лишен от всички права.
Ако учителят знае предмета си, учениците му го преценяват добре и казват: “Нашият учител преподава добре предмета си.” Правото на учителя е да знае.
Правото на ученика е да учи. Това е най-простото определение за правата на учителя и на ученика. Който мисли, че знае повече от учителя си, той трябва да излезе вън от училището, да придобие права.
към беседата >>
46.
Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата
,
МОК
, София, 17.10.1926г.,
Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права
преценка
за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите.
ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не. Той е начъртал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си.
Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите.
Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват.
към беседата >>
47.
Устой на съзнанието
,
ООК
, София, 17.11.1926г.,
Човек е оставен свободно да се развива, сам да поеме правия път, да разбере и
прецени
неговата красота.
В малкото се крие Божественото, което е носител на красивото в живота. Който се радва на малките придобивки, той ще дойде и до големите. И Бог се радва на малките придобивки. Той има всичката сила и власт да застави хората да Му служат, както иска, но ги оставя свободни, сами да дойдат до съзнание да Му служат. Той има търпение да чака с векове тяхното пробуждане и да се радва на микроскопичните усилия, които те правят.
Човек е оставен свободно да се развива, сам да поеме правия път, да разбере и прецени неговата красота.
Когато човек влезе в този път, той започва да вижда навсякъде само красивото, възвишеното. Бог вижда само хубавото, само доброто. С лошото, със злото Той не се занимава. Когато стане въпрос за изправяне на някои криви страни в човека, с това се занимават ангелите и архангелите.
към беседата >>
48.
Малките мъчнотии
,
МОК
, София, 12.12.1926г.,
Това не е правилна
преценка
.
И тъй, за да критикува, човек трябва да има знания. Срещате един човек, виждате, че очите му са големи или малки и започвате да се произнасяте, дали е красив, или не.
Това не е правилна преценка.
Преди всичко, вие трябва да знаете, защо очите на един човек са големи, а на друг – малки. Големите очи са израз на алчност. те са станали големи по причина на стремлението на даден човек да обсебва нещата. В желанието си да ги обхване, да ги задържи за себе си, той е отварял повече очите си, вследствие на което е възприемал повече светлина. Тази светлина е помогнала за разширяване на очите му.
към беседата >>
49.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Ако не можете, нищо от това, не се обезсърчавайте, достатъчно е да имате вярна
преценка
за състоянието на вашите сили.
Виждам, някой човек цъка, цъка, но никакъв огън не излиза от неговия гняв. Когато вашият гняв произвежда огън, аз ви похвалявам; когато вашият огън произвежда топлина, аз ви похвалявам; когато тази топлина произвежда мекота, аз ви похвалявам; когато тази мекота произвежда вода, аз ви похвалявам; когато тази вода произвежда чистота, аз ви похвалявам. Да разбирате смисъла на своя живот - това е великото учение в света. Нека идеалът на всеки човек се свежда към разбиране смисъла на живота, та като махне с ръката си, да възкреси мъртвия. Когато срещнете някой мъртъв човек, опитайте се със силата на мисълта да го възкресите.
Ако не можете, нищо от това, не се обезсърчавайте, достатъчно е да имате вярна преценка за състоянието на вашите сили.
Срещнете някой богат човек, кажете: “Ще стана богат, като този човек.” Може и да не станете, но кажете си това. Срещнете някой учен човек, свършил четири факултета, кажете: “Ще стана учен, като този човек.” Може и да не станете, но кажете си поне. Виждате слънцето да изгрява, кажете си: “Ще стана светъл и ясен, като слънцето.” - Може да не станете, но кажете си. Виждате някоя светла звезда, кажете: “Ще стана, като тази звезда.” И да не станете като нея, поне ще пожелаете да станете такъв. Ако учените, религиозните и духовните хора всеки ден турят в душата си по един малък импулс, те ще придобият много нещо.
към беседата >>
50.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
На времето си още те не са
прецени
ли богатството, което им е дадено, както и отговорностите по него, вследствие на което ред съществувания са харчили, яли, пили и днес се намират в положението на фалирали търговци, отчаяни и обезсърчени.
Следователно човек трябва да работи съзнателно, да развива тия дарби, защото някога ще го държат отговорен за всичко, което е направил – придобил или изгубил. Вие трябва да цените грамадните богатства и капитали, които първоначално Бог е вложил във вас. Ако цените това вътрешно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и един ден ще се върнете при Бога с увеличени, разработени капитали. Обаче положението на повечето хора днес е точно обратно.
На времето си още те не са преценили богатството, което им е дадено, както и отговорностите по него, вследствие на което ред съществувания са харчили, яли, пили и днес се намират в положението на фалирали търговци, отчаяни и обезсърчени.
Съвременните хора постоянно се оплакват от живота и казват: Лоши са условията на нашия живот. Казвам: няма защо да се обезсърчавате, лошите условия дойдоха като последствие на лошия живот. Първоначално условията на живота са били добри, но и сега още не са лоши. Колкото и да е фалирал един търговец, той все пак има на разположение поне малък, основен капитал, с който отново може да започне работата си. Никаква сила в света не е в състояние да посегне на този основен капитал на човека, даден му от Бога още при създаването му.
към беседата >>
51.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Но трябва да имаш един приятел, едно разумно същество, което мисли като теб, и да ти даде една правилна
преценка
на твоите мисли.
(втори вариант)
Един учен човек, след като е изнамерил известни теории, той няма вяра в себе си. Той ще намери други учени да потвърдят теориите му и като намери двама, окуражава се. Той сам като твърди, няма сила в себе си. И всеки един от вас, каквото напише, той ще намери един свой приятел, ще иде и ще му го прочете. И ако неговият приятел каже, че е хубаво, тури го в джоба и се върне с едно съзнание, че е хубаво.
Но трябва да имаш един приятел, едно разумно същество, което мисли като теб, и да ти даде една правилна преценка на твоите мисли.
Затуй е хубаво и в науката да имаш един, на когото да разчиташ. Не да те хвали – тъй, да направи една истинска преценка.
към втори вариант >>
Не да те хвали – тъй, да направи една истинска
преценка
.
(втори вариант)
Той сам като твърди, няма сила в себе си. И всеки един от вас, каквото напише, той ще намери един свой приятел, ще иде и ще му го прочете. И ако неговият приятел каже, че е хубаво, тури го в джоба и се върне с едно съзнание, че е хубаво. Но трябва да имаш един приятел, едно разумно същество, което мисли като теб, и да ти даде една правилна преценка на твоите мисли. Затуй е хубаво и в науката да имаш един, на когото да разчиташ.
Не да те хвали – тъй, да направи една истинска преценка.
към втори вариант >>
– Божията любов спрямо някоя душа.) Вземете, когато ние обичаме някой човек, някой път го
преценя
ваме и след туй, не се мине дълго време, направим си второ заключение.
(втори вариант)
При какви условия се ражда вярата или вярването? Кога изпъква – кога се ражда? Кой е първият подтик, който извиква нашата вяра? (- Многократното повторение.
– Божията любов спрямо някоя душа.) Вземете, когато ние обичаме някой човек, някой път го преценяваме и след туй, не се мине дълго време, направим си второ заключение.
И първите са преувеличени, и вторите са намалени – трябва да ги съберем и да вземем средното. Представете си един гениален човек, дипломат, който ви играе или който е обикновен човек. Питам: с кого трябва да имаш работа – с гениалния или с обикновения? Един обикновен човек гениален може да стане, но гениалният човек обикновен може ли да стане?
към втори вариант >>
Колкото и добре да работи, човек все има нужда да сподели работата си с някого, който разбира и който да даде своята
преценка
; като сподели с някого, човек усилва Вярата си.
Ако живее на физическия свят, човек ще изучава земята, заради което ще работи с рало и мотика; след това той ще мине в Сърдечния свят, за да изучава всичко, което се отнася до отношенията му към всички живи същества, малки и големи; после ще навлезе в Умствения свят, където ще изучава поезия, философия, наука. Като мине през всички светове и придобие нещо ново, човек има право да си почине; като си почива, ще размишлява върху малките и високите върхове в науката, в музиката, в изкуството и ще разбере, че големите неща съществуват благодарение на малките. Като изучавате малките неща, постепенно ще вървите към големите, като се нагаждате към новите форми на науката, на живота, на изкуствата; не можете ли да се нагодите към новите форми, да ги използвате разумно, вие ще се върнете назад, към старите форми - това подразбира инволюция. Който е готов за новите форми, той ще върви напред, ще еволюира. В каквото и направление да работи, човек се нуждае от сътрудник или в работата, или в поощряването му.
Колкото и добре да работи, човек все има нужда да сподели работата си с някого, който разбира и който да даде своята преценка; като сподели с някого, човек усилва Вярата си.
към беседата >>
Докато е на Земята, човек се нуждае от мнението,
преценка
та и съвета на своя ближен.
Докато е на Земята, човек се нуждае от мнението, преценката и съвета на своя ближен.
В преценката, която давате, вие трябва да бъдете справедливи - нито да надценявате, нито да подценявате; такава преценка не е опасна за слабия човек, иначе той може да се подхлъзне и да падне. Не е страшно падането - защо? И в падането човек се учи. Само онзи може да падне, който не е завършил развитието си, а който го е завършил, никога не пада. Само онзи се страхува от мечка, който не е срещал такава; срещне ли го веднъж и го наплюе, той вече не се страхува.
към беседата >>
В
преценка
та, която давате, вие трябва да бъдете справедливи - нито да надценявате, нито да подценявате; такава
преценка
не е опасна за слабия човек, иначе той може да се подхлъзне и да падне.
Докато е на Земята, човек се нуждае от мнението, преценката и съвета на своя ближен.
В преценката, която давате, вие трябва да бъдете справедливи - нито да надценявате, нито да подценявате; такава преценка не е опасна за слабия човек, иначе той може да се подхлъзне и да падне.
Не е страшно падането - защо? И в падането човек се учи. Само онзи може да падне, който не е завършил развитието си, а който го е завършил, никога не пада. Само онзи се страхува от мечка, който не е срещал такава; срещне ли го веднъж и го наплюе, той вече не се страхува. Страшно е, когато човек за пръв път среща мечка на пътя си, от страх той заболява.
към беседата >>
52.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме
прецени
, както трябва, той несправедливо ми тури двойка.
Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш. И ученикът се радва. Когато разумният учител оценява учениците си, той знае какво прави: на способния си ученик поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученик поставя шесторка, да го насърчи да работи. Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да решава трудните житейски задачи.
Някой ученик се оплаква: Учителят ми не ме прецени, както трябва, той несправедливо ми тури двойка.
Казвам: По-хубаво число от двойката няма. Светът се създаде от двойката. Всичко зависи от двойката. Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма. Без двойка нищо не може да се направи.
към беседата >>
53.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Ако пък сте учен, който е написал никакво научно съчинение, което хората не
преценя
ват, както трябва, вие веднага отивате при Господа и започвате да Му се оплаквате, че хората не ви разбират, не могат да ви оценят и т. н.
Сега, като вървите от видимото към невидимото, питам: Какви трябва да бъдете във вашия вътрешен живот? Често вие не обичате хората да ви безпокоят. Тъкмо затова ще дойде пред къщата ви някой просяк, ще похлопа на вратата ви, и като му отворите, той ще ви говори около половин час, като че ви проповядва. За да се освободите от него, вие ще му дадете нещо и ще си кажете: Отде се намери сега този просяк, да ми отнеме толкова време? Питам: И вие, като този просяк, не заставате ли с часове пред Господа да Му разправяте за жена си, за децата си, за това-онова?
Ако пък сте учен, който е написал никакво научно съчинение, което хората не преценяват, както трябва, вие веднага отивате при Господа и започвате да Му се оплаквате, че хората не ви разбират, не могат да ви оценят и т. н.
Затова, именно, Христос казва: „Кротките разумните ще наследят земята.“ Това не значи, че не трябва да пишете, да работите, но хубаво трябва да пишете. На поета трябва хубаво перце, а не чук. На шивача трябва хубава игла, а не чук. На музиканта трябва хубав инструмент, а не чук. За деликатните работи се изискват деликатни инструменти, а не чукове.
към беседата >>
54.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
Преди всичко трябва да се знае, че Онзи, Който е поставил конкретните желания и нужди в човека, Той ги е
прецени
л като важни и необходими.
Много от съвременните хора са изоставили своите първични желания и нужди и мислят за големи, за велики работи. Те не се занимават с всекидневните си идеи и желания, но говорят за блага, за щастие, за велики идеи, които не могат да се реализират дори след хиляди години.
Преди всичко трябва да се знае, че Онзи, Който е поставил конкретните желания и нужди в човека, Той ги е преценил като важни и необходими.
Например, как може човек да мисли за велики идеи, ако той е гладен, и ако не може правилно да диша и да мисли? Ето защо, първо той трябва да изучи естеството на глада. Гладът е най-добрият учител и съветник на човека. По-добър съветник за човека от глада няма. По-добър професор за човека от чистия въздух няма.
към беседата >>
55.
Превръщане на киселините
,
ООК
, София, 16.11.1927г.,
Не е лошо, че някой се похвалил с опитността си, но като се хвали с нещо, човек трябва да
прецени
в себе си дали тази похвала ще послужи за неговото повдигане, както и за повдигането на неговите ближни.
Срещате човек, който имал някакво хубаво видение. Какво прави този човек? Започва надясно-наляво да разправя какво видял. По този начин той сам си пакости, вместо да придобие нещо от това видение. След това видение този човек трябваше да започне да работи върху себе си, да използва енергията, която му е дадена чрез видението.
Не е лошо, че някой се похвалил с опитността си, но като се хвали с нещо, човек трябва да прецени в себе си дали тази похвала ще послужи за неговото повдигане, както и за повдигането на неговите ближни.
Ако опитността на един човек събуди завист, омраза в другите, по- добре да мълчи. От своите опитности човек може да разправя само онова, което не събужда отрицателни чувства и мисли в окръжаващите.
към беседата >>
56.
Свещ, която не гасне
,
ООК
, София, 23.11.1927г.,
Щом се нахрани, той може да
прецени
какво нещо е хубавата песен, и ще благодари.
– Ами богатият от какво се нуждае? – Богатият се нуждае от музика, от песен. Музиката, песента ще отворят сърцето му, а сърцето – кесията му, и той ще си създаде отношения с хората. Бедният пък се нуждае от пресен хляб. Като му дам един топъл хляб, после мога да му изпея някоя песен.
Щом се нахрани, той може да прецени какво нещо е хубавата песен, и ще благодари.
към беседата >>
57.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Представете си, че сте имали един приятел, който ви е обичал, и който е бил готов на всякакви жертви за вас, но вие не сте
прецени
ли неговата любов.
Това са две категории състояния. Всеки човек трябва да определи, в даден момент, в кое от тия две състояния се намира, без да се стреми да доказва, защо е така. При залез слънце човек усеща в себе си дълбока скръб, като че е изгубил нещо ценно. При изгрев слънце човек усеща едно повдигане на духа, и тогава той лесно изправя погрешките си. Казвате: каква погрешка може да се изправи при изгряването на слънцето?
Представете си, че сте имали един приятел, който ви е обичал, и който е бил готов на всякакви жертви за вас, но вие не сте преценили неговата любов.
Така се случва, че този човек умира, и вие оставате натъжен, скръбен, че нищо не сте направили за него. Как ще изправите тази погрешка? Такава е грешката на цялото човечество по отношение на Христа, Който искаше да повдигне еврейския народ, да даде светлина на цялото човечество. Той искаше да събере всички народи под крилете си, както квачка събира пиленцата си. И как постъпиха с Него?
към беседата >>
58.
Без окови!
,
МС
, София, 9.7.1928г.,
Затова, пазете се от бърза
преценка
на нещата.
(втори вариант)
Как ще разберете тия неща? – По човешки не можете да ги разберете.
Затова, пазете се от бърза преценка на нещата.
Всяко нещо има две страни: човешка и Божествена. Запример, има човешки движения, има и Божествени движения; има човешко знание, има и Божествено знание; има човешко служене, има и Божествено служене. Не смесвайте тия две положения, защото всичките ви понятия ще се объркат, каша ще се получи. Най-първо разберете човешкото, а после Божественото. Ако разберете човешкото, и Божественото ще разберете.
към втори вариант >>
Затова, пазете се от бърза
преценка
на нещата.
Как ще разберете тия неща? – По човешки не можете да ги разберете.
Затова, пазете се от бърза преценка на нещата.
Всяко нещо има две страни: човешка и Божествена. Запример, има човешки движения, има и Божествени движения; има човешко знание, има и Божествено знание; има човешко служене, има и Божествено служене. Не смесвайте тия две положения, защото всичките ви понятия ще се объркат, каша ще се получи. Най-първо разберете човешкото, а после Божественото. Ако разберете човешкото, и Божественото ще разберете.
към беседата >>
59.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Време е вече да поставите живота си на съзнателна
преценка
, т. е.
Време е вече да поставите живота си на съзнателна преценка, т. е.
на щателен анализ, а не да гледате на него като на забава, както децата се забавляват със своите кубчета и картинки. Всяко кубче трябва да се поставя на мястото си, никъде в живота ви да не остава празнина. Като изучавате частите на своя живот, ще се научите да ги сглобявате и разглобявате, да си образувате нов, подходящ за вас живот. Така ще възлизате стъпка по стъпка към Божествения свят.
към беседата >>
60.
Закон за възможности – закон на опуленс
,
ООК
, София, 9.1.1929г.,
Сами
преценя
вайте постъпките си и като намерите, че една постъпка не е права, веднага я изправете.
Паднете някъде и навехнете крака си. Превържете крака си и вървете напред. Кажат ви една обидна дума, турете я настрана и я забравете. Ако кажете на някого една обидна дума, турете обидната дума настрана и изправете погрешката си. Дойде ли въпрос за постъпките ви, не чакайте хората да се произнасят за тях, дали са прави или не.
Сами преценявайте постъпките си и като намерите, че една постъпка не е права, веднага я изправете.
Съвременните хора са дошли до положение сами да се изправят. В това отношение вие трябва да бъдете художници, всеки момент да работите в себе си, да изправяте кривите линии на вашия характер. Не работите ли върху себе си, вие ще се намирате под постоянен вътрешен гнет и ще се чудите, какво сте очаквали, а какво е излязло. Какво може да очаква човек? Като се роди на земята, човек трябва да живее добре.
към беседата >>
61.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
Тя вече
преценя
ва неговите дарби и му благодари.
Те са от един нисш свят. Човек трябва да се издигне по-високо, да влезе в света на любовта и на милосърдието, дето се разрешават всички въпроси. Защо певецът да не си признае, че не пее хубаво? Защо да не е готов да се яви десет пъти на сцената? Истинският певец се явява дотогава, докато публиката остане доволна от него и му ръкопляска.
Тя вече преценява неговите дарби и му благодари.
В първо време той беше горд, самонадеян, но след освиркването се смири, стана духовен. Сега публиката го харесва и му благодари.
към беседата >>
62.
Силата на движенията / Замисъл на природата
,
МОК
, София, 15.2.1929г.,
Важността на нещата зависи от
преценка
та, която човек им дава.
Няма движение, което да не се отразява върху човека. Мнозина мислят, че движенията са маловажни и без значение. Не е така. В природата не съществуват маловажни неща. Тя не ги допуска нито в себе си, нито в съзнанието на човека.
Важността на нещата зависи от преценката, която човек им дава.
Той ги дели на важни и маловажни.
към беседата >>
63.
Даде плод
,
НБ
, София, 3.3.1929г.,
Например: на физическия свят нещата се
преценя
ват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка.
Усилията на човека трябва да бъдат постоянни; той всякога трябва да се стреми - пръв да бъде. Какво се разбира от идеята, че човек трябва да се стреми - да бъде пръв? „Пръв" означава - стремеж към усъвършенстване. Този е идеалът на човешката душа. Този идеал има една мярка, много по-висока от тази, на физическия свят.
Например: на физическия свят нещата се преценяват с бележки – тройка, четворка, най-много, до шесторка.
Обаче, в Божествения свят, може да се мине от един клас в друг, само с десеторка. Ако си получил бележка - девет - не можеш да минеш в по-горен клас. Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада. При най-малкото колебание в отговорите си, ученикът пропада. Там всичко трябва да се знае безпогрешно.
към беседата >>
64.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
Ние трябва да благодарим на Бога за всичко, което всеки ден ни се дава и да се научим да
преценя
ваме всичко това.
Днес житото е толкова много, че всички хора могат да се хранят добре. Хамбарите на богатите хора са пълни със жито, което те не продават, защото чакат да се повдигне цената му и тогава да го продават. Ако не могат да го продадат скъпо, те го хвърлят в морето. Дюкяните на богатите търговци са пълни със стоки, които чакат времето си да се продадат скъпо. Ако не успеят в това, те хвърлят вече тези стоки развалени, за нищо негодни.
Ние трябва да благодарим на Бога за всичко, което всеки ден ни се дава и да се научим да преценяваме всичко това.
Иначе, с такива разбирания, каквито светът има, нищо не може да се постигне.
към беседата >>
65.
Наклали огън
,
НБ
, София, 21.4.1929г.,
Като не знае и не може да
прецени
богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва.
Няма нито едно органическо същество в света, без служба. Всеки човек на земята носи някакъв чин на службата, която изпълнява. При това всеки е добре платен. И най-малките чиновници, каквито са бръмбърчетата, са добре платени – на всяко бръмбърче се плаща 25 милиона английски лири годишно. Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева.
Като не знае и не може да прецени богатствата, които му са дадени, човек не може правилно да ги използва.
Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и в най-малкия бръмбар, те биха вършили с нея чудеса.
към беседата >>
66.
Добрата дума
,
МОК
, София, 10.5.1929г.,
Лошо е положението на ученика, ако остане с мисълта, че учителят му е несправедлив и го е
прецени
л неправилно.
Чрез промяната може да се внесе нещо ново, което да увеличи хармонията между приятелите. Следователно, човек трябва да проверява промените, които стават в неговия ум и в неговото сърце, да знае, какви резултати произтичат от тях – хармонични или дисхармонични. Ако учителят е недоволен от ученика си и му каже, че нищо не знае, последният може или да се разгневи на учителя си, или да се съгласи с него. Ако се разгневи, отношенията към учителя му са дисхармонични. Ако се съгласи с него, той започва да учи добре, поправя слабата си бележка, мнението на учителя си и отношенията към последния стават хармонични.
Лошо е положението на ученика, ако остане с мисълта, че учителят му е несправедлив и го е преценил неправилно.
Тогава той престава да учи и върви към загуба. И учителят губи, и ученикът губи; учителят губи едно на стоте, а ученикът – две, три и повече. Когато учител и ученик се борят, яйцето на учителят пострадва само от единия край, а на ученика и от двата края – и от острия, и от тъпия. Затова, като видят, че някой се бори с по-силен от него, казват му: Пази добре яйцето си, поне тъпият край да остане здрав. В заключение на това, казвам: Не докарвай обидите до крайния предел.
към беседата >>
67.
Да изпълня
,
НБ
, София, 16.6.1929г.,
Сега, мисълта ми се свежда към следното: всеки човек трябва да се
прецени
точно колко струва, нито да се подценява, нито да се надценява.
Сега, мисълта ми се свежда към следното: всеки човек трябва да се прецени точно колко струва, нито да се подценява, нито да се надценява.
Някои хора се надценяват; други се подценяват. Природата не търпи хора, които се надценяват; тя не търпи и такива, които се подценяват. Например, когато се измерва диаметъра на земята, трябва да се знае точно, колко е голям, ни повече, ни по-малко, а не да се измерва приблизително. В това отношение и човешкото съзнание представя едно малко звено в общото, колективно съзнание. Всеки човек трябва да знае големината на своето съзнание.
към беседата >>
68.
Мълчание и говор
,
МОК
, София, 2.8.1929г.,
Мълчанието на ученика е резултат на възприемане, а мълчанието на учителя – резултат на пресяване,
преценя
ване на нещата.
Какво е значението на мълчанието в природата? Кога мълчи ученикът? – Когато слуша, как учителят преподава. Кога мълчи учителят? – Когато изпитва ученика.
Мълчанието на ученика е резултат на възприемане, а мълчанието на учителя – резултат на пресяване, преценяване на нещата.
В дадения случай, учителят е подобен на търговец, който разпределя стоката: една туря надясно, друга – наляво; една горе, друга долу. Да мълчи човек, това значи, да бъде вътрешно тих и спокоен, а в мисълта си активен. Той ще мълчи физически, външно, а ще работи с мисълта си.
към беседата >>
69.
Правилни връзки
,
ООК
, София, 4.9.1929г.,
Ако едно чувство е животинско, да се
прецени
като животинско; ако е човешко — като човешко.
Говорите ли за Свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другите. Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другите. Бъдете искрени в чувствата си. Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-висок характер. Научете се да определяте нещата според тяхната стойност.
Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човешко — като човешко.
На всяко нещо трябва да се дава съответна цена. Следователно, като ученици, вие не трябва нито да подценявате, нито да надценявате нещата.
към беседата >>
70.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
Като гледа на нещата по този начин, човек ще различава човешките от Божиите работи и ще може правилно да ги
преценя
ва.
Ангелът на това благовестие се обръща към всички народи, с думите: Като християнски народи, вие не трябва да воювате помежду си. Брат брата си не трябва да измъчва. Богатият трябва да помага на сиромаха; вярващият – на слабия във вярата; силният – на слабия. Който има прогресивна мисъл, той трябва да помага на онзи, който не е придобил още тази мисъл. Да придобие човек прогресивна мисъл в себе си, това значи, дълбоко да осъзнае, че всичко, което Бог е създал, е добро.
Като гледа на нещата по този начин, човек ще различава човешките от Божиите работи и ще може правилно да ги преценява.
към беседата >>
71.
Съпоставяне на нещата / Правилното съпоставяне (Съпоставяне на нещата)
,
МОК
, София, 18.10.1929г.,
Аз ще свиря, пък вие ще
прецени
те.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият?
(втори вариант)
Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката.
Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият?
Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек. Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря.
към втори вариант >>
Като се изслушат взаимно и дадат
преценка
един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен.
И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика.
Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен.
Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика. Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката.
към беседата >>
Тъй щото,
преценка
та за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата. Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване. Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее. Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван.
Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
към беседата >>
72.
От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много
,
НБ
, София, 20.10.1929г.,
Тя схвана момента,
прецени
го и каза: Сега или никога!
„Тази сирота вдовица тури най-много от всички". – Защо? – Тя беше разумна, имаше вяра в Христа. Ако нямаше тази вяра, тя не би турила последната си пара.
Тя схвана момента, прецени го и каза: Сега или никога!
Всичко или нищо! Тя разбра, че пред себе си има чувствителен човек, който всичко знае, всичко възприема. Така мислеше и така излезе – тя не се излъга. Как позна Христос, че тази жена тури всичко, каквото имаше? – Сърцето на тази вдовица вибрираше еднакво със сърцето на Христа.
към беседата >>
73.
Два центъра
,
ООК
, София, 13.11.1929г.,
Същата
преценка
се отнася и в правенето на добро.
Той пита приятелите си, харесват ли обущата му. Отвън обущата са хубави, но отвътре не са. Едно от качествата на обущата е да прилягат добре на краката. Стягат ли някъде, те не са добри. Обущата са добри тогава, когато при сто километров път, извървян с тях, не причиняват никакви пришки.
Същата преценка се отнася и в правенето на добро.
Истинско добро е това, което не причинява никакви пришки на ръцете и на краката на онзи, който го е направил. Каквито дрехи и обуща носи човек, те трябва да прилягат добре на тялото му, да не го ограничават. Каквото човек върши, делата му не трябва да го ограничават. Всяко ограничаване всяко нарушаване на свободата, показва, че нещата не стават правилно.
към беседата >>
74.
Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)
,
МОК
, София, 29.11.1929г.,
Пък и не трябва човек да се
преценя
ва.
(втори вариант)
Не очаквай други да те ценят. Най-първо ти се оцени като човек. Ти сам си направи една оценка. Всеки човек има нещо у себе си, което сам трябва да оцени. И ако човек не може да цени себе си, той не може да цени и другите.
Пък и не трябва човек да се преценява.
Някой път си туриш една по-голяма цена, но на пазара не ти я дават. В турско време във Варненско има едно село Хайдърджа, сега е село Николаевка. Ако иде някой да си купи масло от селото, ще му искат 45 лева. Казват: “Много е скъпо.” Но той не ти дава маслото в селото. Ти му даваш 5 лева, той не го дава.
към втори вариант >>
75.
Степени на съзнанието
,
ООК
, София, 25.12.1929г.,
Който може да
прецени
любовта на ближния си, той ще се ползва от нея.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да изучавате закона за превръщане на нещата, за да се справяте с условията на живота. Този закон има приложение и в любовта. Човек трябва да се стреми към превръщане на любовта от нисша към висша. Едно от качествата на любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав, това значи да е дал път на любовта в себе си.
Който може да прецени любовта на ближния си, той ще се ползва от нея.
Не може ли да я прецени, тя не го ползва. Дето да се обърне този човек, навсякъде намира затворени пътища. Казано е, че любовта отваря пътищата на човека. Наистина, когато любовта посети някой дом, всички блага идат след нея. Горко на онзи, който не е обичан.
към втори вариант >>
Не може ли да я
прецени
, тя не го ползва.
(втори вариант)
Този закон има приложение и в любовта. Човек трябва да се стреми към превръщане на любовта от нисша към висша. Едно от качествата на любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав, това значи да е дал път на любовта в себе си. Който може да прецени любовта на ближния си, той ще се ползва от нея.
Не може ли да я прецени, тя не го ползва.
Дето да се обърне този човек, навсякъде намира затворени пътища. Казано е, че любовта отваря пътищата на човека. Наистина, когато любовта посети някой дом, всички блага идат след нея. Горко на онзи, който не е обичан. Поне един човек трябва да ви обича, да се намирате под крилата на любовта.
към втори вариант >>
Който може да
прецени
любовта на ближния си, той ще се ползва от нея.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона за превръщане на нещата, за да се справяте с условията на живота. Този закон има приложение и в Любовта. Човек трябва да се стреми към превръщане на Любовта от низша към висша. Едно от качествата на Любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав, това значи да е дал път на Любовта в себе си.
Който може да прецени любовта на ближния си, той ще се ползва от нея.
Не може ли да я прецени, тя не го ползва. Дето да се обърне този човек, навсякъде намира затворени пътища. Казано е, че Любовта отваря пътищата на човека. Наистина, когато Любовта посети някой дом, всички блага идат след нея. Горко на онзи, който не е обичан!
към беседата >>
Не може ли да я
прецени
, тя не го ползва.
Този закон има приложение и в Любовта. Човек трябва да се стреми към превръщане на Любовта от низша към висша. Едно от качествата на Любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав, това значи да е дал път на Любовта в себе си. Който може да прецени любовта на ближния си, той ще се ползва от нея.
Не може ли да я прецени, тя не го ползва.
Дето да се обърне този човек, навсякъде намира затворени пътища. Казано е, че Любовта отваря пътищата на човека. Наистина, когато Любовта посети някой дом, всички блага идат след нея. Горко на онзи, който не е обичан! Поне един човек трябва да ви обича, да се намирате под крилата на Любовта.
към беседата >>
76.
Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика
,
МОК
, София, 27.12.1929г.,
Ако сте ученик в гимназията, и учителят ви пише четворка вместо шесторка, вие сте недоволни от
преценка
та си [му?
И този въпрос е неразрешим. Неразрешимите въпроси са тайна на Битието. Каквито предположения и обяснения да се дават по тия въпроси, в края на краищата те пак остават неразрешени. Защо е недоволен човек? Някога той знае причината на недоволството си, а някога не знае.
Ако сте ученик в гимназията, и учителят ви пише четворка вместо шесторка, вие сте недоволни от преценката си [му?
]. Вие сте отговорили добре, а той е намалил бележката ви с две единици. Тази двойка, именно, внася в ума ви недоволство. Ако учителят види, че е направил погрешка в преценката си и ви тури шесторка, вие ставате доволни. Значи, двойката изчезва от ума ви и престава да ви смущава, да ви прави недоволен. Следователно, недоволството се явява там, дето се срещат два противоположни възгледа, или две противоречиви мисли.
към беседата >>
Ако учителят види, че е направил погрешка в
преценка
та си и ви тури шесторка, вие ставате доволни.
Защо е недоволен човек? Някога той знае причината на недоволството си, а някога не знае. Ако сте ученик в гимназията, и учителят ви пише четворка вместо шесторка, вие сте недоволни от преценката си [му? ]. Вие сте отговорили добре, а той е намалил бележката ви с две единици. Тази двойка, именно, внася в ума ви недоволство.
Ако учителят види, че е направил погрешка в преценката си и ви тури шесторка, вие ставате доволни.
Значи, двойката изчезва от ума ви и престава да ви смущава, да ви прави недоволен. Следователно, недоволството се явява там, дето се срещат два противоположни възгледа, или две противоречиви мисли. Обаче, причините, поради които се явяват противоречивите мисли, остават неизвестни.
към беседата >>
77.
Проява на Любовта / Чувството на любовта
,
ООК
, София, 8.1.1930г.,
Да можеш в даден случай, каквато и да е постъпката на човека, да имаш правилна
преценка
.
(втори вариант)
Казвам, на вас ви трябва едно самовъзпитание вътре. Едно свободно възпитание. Тъй както съвременните хора гледат.
Да можеш в даден случай, каквато и да е постъпката на човека, да имаш правилна преценка.
Вземете един пример в човека. Или вземете животните, всичките млекопитающи - ще имат обща черта. Когато се срещат две млекопитающи, ще се помиришат. Едното ще помирише другото. Аз ще го представя по-благочестиво.
към втори вариант >>
То не е самоосъждане, но една правилна
преценка
на нещата.
(втори вариант)
Погледнеш или кажеш нещо, даже другите хора не забелязват. Ти кажеш на себе си: трябваше да го правя, да го кажа. Онзи човек не подозира това. Казваш: не трябваше да кажа. Ти се самоосъждаш.
То не е самоосъждане, но една правилна преценка на нещата.
Та всеки един от вас има една правилна преценка за нещата. Може да имате и второстепенна мярка. Кое считате за благоприличие между хората?
към втори вариант >>
Та всеки един от вас има една правилна
преценка
за нещата.
(втори вариант)
Ти кажеш на себе си: трябваше да го правя, да го кажа. Онзи човек не подозира това. Казваш: не трябваше да кажа. Ти се самоосъждаш. То не е самоосъждане, но една правилна преценка на нещата.
Та всеки един от вас има една правилна преценка за нещата.
Може да имате и второстепенна мярка. Кое считате за благоприличие между хората?
към втори вариант >>
Коя е мярката за
преценка
та на добрите и лоши постъпки?
Няма защо да се напряга човек. Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде. Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си. Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика. Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша.
Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки?
Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот. Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща.
към беседата >>
В това отношение човек сам може да
преценя
ва постъпките си.
И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи. За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно. При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил.
В това отношение човек сам може да преценява постъпките си.
Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни. Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си.
към беседата >>
Този човек има вярна
преценка
за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.
Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни. Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си.
Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.
към беседата >>
78.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
Злото се явява в света, за да се
прецени
доброто.
(втори вариант)
Да допуснем, че както сега светът е направен, че хората не биха правили погрешки, да допуснем, че всичките хора бяха светии. Но в света нямаше да има светии. Сега има светии, понеже има грешници. Светии и грешници, това са два полюса. Онзи, който разбира: в света се явява грехът, за да се явят качествата на светията.
Злото се явява в света, за да се прецени доброто.
Пък онзи, който иска да проникне в дълбокия смисъл на злото - никога не може да се разреши. Преди да е съгрешил човек, други съгрешиха преди него, още по-напреднали. В сравнение с тях човек е дете. Човек в райската градина е дете. Преди него съгрешиха по-големи.
към втори вариант >>
Злото е нужно, за да се
прецени
доброто.
Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията.
Злото е нужно, за да се прецени доброто.
Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях. Как сгрешили, досега никой не знае.
към беседата >>
79.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Като изучава явленията в живота, човек трябва да се освобождава от непотребните елементи в тях, за да им даде истинска
преценка
.
Това се дължи на енергиите, които различните животни съдържат в себе си. Значи, между енергията на даден човек и любимото от него животно има известно съответствие, или допълване. Оттам човек предава обичта си и към своите подобни. Някой обича някого, понеже прилича на кон: спретнат, висок, пъргав. Друг обича някого, защото прилича на куче по своята привързаност и вярност.
Като изучава явленията в живота, човек трябва да се освобождава от непотребните елементи в тях, за да им даде истинска преценка.
Непотребни елементи са ония, които не са нужни на духовния живот. Как може човек да се освободи от тия елементи? Достатъчно е човек да промени своите механични разбирания за живота в съзнателни, органически разбирания, за да се освободи от всичко онова, което е чуждо за духовния живот.
към беседата >>
80.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
Достатъчно е да погледне някого, за да го
прецени
.
Старите възгледи за живота са отживели времето си. Сегашните хора се намират в нова фаза на живота, дето възвишеното и благородното взимат надмощие. Няма по-красиво състояние за човека от това, да бъде чист пред себе си. Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него да блика чистота и искреност. Чистият човек лесно мери нещата.
Достатъчно е да погледне някого, за да го прецени.
По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал. Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н. Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му. Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията. Всеки носи свидетелството си със себе си.
към беседата >>
81.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
И тъй, иска ли човек да има вярна
преценка
за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си.
(втори вариант)
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си.
Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва.
към втори вариант >>
И тъй, иска ли човек да има вярна
преценка
за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си.
И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си.
Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва.
към беседата >>
82.
Положително знание
,
ООК
, София, 30.4.1930г.,
При това,
преценка
та на хората още не е абсолютно вярна.
Съвременните хора работят много, а придобиват малко, защото разглеждат въпросите от тяхната анормална страна. Ако се произнасят върху мислите, чувствата и постъпките на човека, те ги разглеждат така, както днес се проявяват без да изключват анормалните прояви. Всяко нещо трябва да се разглежда в неговото здравословно състояние и след това да се вади заключение.
При това, преценката на хората още не е абсолютно вярна.
Запример, това, което за един човек е добро, за друг е зло. Човек трябва да познава доброто и злото като основни мерки в живота. Само при това положение човек може правилно да расте и да се развива. Само при това положение невидимият свят може да разкрие на човека ония скрити закони на Битието, към които душата му се стреми. Само при това положение човек може да разбере смисъла на числата.
към беседата >>
83.
Показване / Демонстрация
,
МОК
, София, 2.5.1930г.,
Този, който има петорка, страда, недоволен е от
преценка
та си.
Съвременните хора страдат и се питат, защо Природата е допуснала страданията. Ние пък задаваме въпроса: Природата ли допусна страданията, или човек сам ги създаде? Понякога причината за страданията на хората е толкова малка, че не заслужава да страдат. За пример, в един клас има два еднакво способни ученици, обаче, учителят пише на единия шесторка, а на другия - петорка.
Този, който има петорка, страда, недоволен е от преценката си.
Трябва ли да страда за една единица? След време учителят ще му пише шесторка. Тогава ученикът ще се радва. Човек трябва да се учи от малките и от големите страдания, да наблюдава промените, които стават в него. От промените се съди за устойчивостта на човешкия характер.
към беседата >>
Разликата се заключава само в
преценка
та на нещата.
Някой казва, че е неразположен да пее, но като му обещаят хиляда английски лири, той започва да пее. За да пее, човек трябва да прояви детинското си състояние, да вярва, че може да пее. Никога не казвайте "не мога". Добре ли ще пеете, или лошо, пейте. Природата възнаграждава еднакво и способните, и неспособните, които я слушат и са готови да работят за нея.
Разликата се заключава само в преценката на нещата.
Даровитият оценява това, което Природата му дава, и го използува разумно. Който не е даровит, получава, но не оценява и не използува онова, което е получил.
към беседата >>
84.
Да се възвеселим
,
НБ
, София, 18.5.1930г.,
Желанието му не е било лошо, но той не
преценя
вал силите си, мислел, че може да направи много повече, отколкото възможностите му позволявали.
Христос дава два примера от живота за двамата синове, но техният живот не разрешава въпросите. Бащата разрешава въпроса, понеже има опитности. Той дава пример на синовете си, как трябва да се живее, но нито единият, нито другият го е последвал. Как е възможно, толкова благороден баща, да роди двама сина с противоположни характери на него? Младият син казал на баща си: Татко, дай ми дяла от наследството, който ми се пада, за да отида в широкия свят, да придобия знания.
Желанието му не е било лошо, но той не преценявал силите си, мислел, че може да направи много повече, отколкото възможностите му позволявали.
В него имало нещо благородно и възвишено, но нямал опитности, не разбирал живота. Бащата познавал сина си, предвиждал, какво може да направи, но го оставил свободен, да придобие някаква опитност, че като се върне при него, да не пожелае втори път да се отделя. Само по този начин той ще разбере, че силата на човека се крие в самия него, а не вън от него. Докато бил при баща си, той вярвал в парите, но след като ял и пил с приятели и приятелки, всичко изгубил и се намерил сред пътя, без наука, без занаят, изоставен от всички. За да изкара хляба си, той решил да стане свинар, но и тук се разочаровал.
към беседата >>
85.
С огън и сол
,
НБ
, София, 1.6.1930г.,
Обаче, човечеството е съставено от милиарди материалистични единици, които
преценя
ват нещата от материалистическо гледище.
Оттам хората се делят на материалисти и идеалисти. Материалистът признава съществуването на материята, а идеалистът – на духа. Материалист е онзи, който разглежда нещата от своята личност, т. е. от условията на материалния свят. Идеалистът разглежда нещата от условията и нуждите на цялото човечество.
Обаче, човечеството е съставено от милиарди материалистични единици, които преценяват нещата от материалистическо гледище.
Как е възможно тогава, цялото да бъде идеалистическо? Щом това е невъзможно, ще излезе, че е невъзможно да се приложат законите на идеализма. Едно се иска от човека: да приложи законите на любовта.
към беседата >>
86.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
Той сам дава
преценка
та им като добри и лоши и се поучава от тях.
Кога може човек да реализира своите възможности, не е важно. Важно е, че той може да ги реализира. Човек се учи и на земята, и на небето. Каквото прави на земята, ще го види на небето. Като замине за другия свят, преди да определят мястото му, пред него, като на филм, се изреждат всички негови мисли, чувства и постъпки.
Той сам дава преценката им като добри и лоши и се поучава от тях.
Филмът на вашия земен живот ще определи, можете ли да останете на небето, или ще ви върнат на земята да приложите онова, което сте научили на небето.
към беседата >>
87.
Правилно отношение към числата
,
ООК
, София, 12.11.1930г.,
Когато разумният срещне препятствия в живота си, с ума си той
преценя
ва колко са големи, за да знае как да ги премахне.
Човек може да бъде силен, добър и умен и като богат, и като беден. Това показва, че тия качества са вътрешни, а не външни. Вътрешното богатство и сиромашия правят човека богат или сиромах, а не външното. Силата, разумността и добротата на човека са тясно свързани. Който не е добър, той не може да бъде разумен.
Когато разумният срещне препятствия в живота си, с ума си той преценява колко са големи, за да знае как да ги премахне.
След това ще си послужи и с физическата сила. За пример, болестта е препятствие, с което човек трябва правилно да се справи. Разумният ще намери начин лесно да се справи с болестта, а неразумният ще каже, че Бог е определил той да боледува. Откъде знае това? Бил ли е при Бога, да види как Бог нарежда нещата?
към беседата >>
Да реализира човек живота си, това значи да
прецени
благата, които му са дадени, и да ги използва.
Временно човек изгубва живота си, като благо, дадено от Бога, но пак го придобива. Щом изправи отношенията си към Бога, животът му се дава отново, за да го реализира.
Да реализира човек живота си, това значи да прецени благата, които му са дадени, и да ги използва.
Не приписвайте своите криви прояви и погрешки на Бога. Човек греши, защото дава път на желанието си да бъде господар, да владее света. Всеки има желание да владее нещо. Мъжът иска да заповядва на жената; жената – на мъжа; учителят – на учениците си; господарят – на слугата си; свещеникът – на своите пасоми; майката и бащата – на децата си и т.н. Желанието на човека да заповядва на някого показва, че в него се крие някакво користолюбие.
към беседата >>
88.
Елементи на планетите / Принципи и форми. Влияние на планетите. Скачените съдове
,
МОК
, София, 5.12.1930г.,
Ето защо, задачата на науката е да се освобождава от чужди влияния, да прониква все по-дълбоко в същината на явленията и да дава правилна
преценка
за тях.
Това са разсъждения, с които искам да обърна вниманието ви при изучаване на явленията, както в природата, така и в живота. Запример, човек може да се постави в магнетичен сън и с помощта на друга воля, вън от него, да го заставят да вижда неща, които не съществуват. Също така могат да го заставят да прави неща, които по своя воля никога не би направил.
Ето защо, задачата на науката е да се освобождава от чужди влияния, да прониква все по-дълбоко в същината на явленията и да дава правилна преценка за тях.
към беседата >>
89.
Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат
,
МОК
, София, 9.1.1931г.,
Той гледа еднакво, не безразлично, но за всички живи същества, той има една много правилна
преценка
.
(втори вариант)
Сега въпросът беше. (Кой е най-добрият човек?) Най-добрият човек е този, който въобще е безпристрастен, еднакво гледа на всички. Лицеприятие у него няма. Абсолютно лицеприятие няма.
Той гледа еднакво, не безразлично, но за всички живи същества, той има една много правилна преценка.
И той постъпва според естеството на всеки един човек. Каквото е неговото естество, така постъпва и той с него. Добрият човек запример, ако намери един разбойник, той ще почне с него да приказва приятелски. Няма да му каже, ти защо си хванал такъв лош занаят? А ще му каже: Много хубава пушка имаш ти.
към втори вариант >>
Той дава правилна
преценка
на всички живи същества и определя отношенията си към всяко същество според естеството му.
Сега да видим кой човек е добър. Добър човек е онзи, който може да приложи доброто в даден момент. Добрият човек е безпристрастен. Той гледа еднакво на всички хора. В него няма лицеприятие.
Той дава правилна преценка на всички живи същества и определя отношенията си към всяко същество според естеството му.
Каквото е естеството на даденото същество, така и той постъпва. Ако срещне някой разбойник, той няма да го съди, защо е хванал такъв път, нито ще го морализира, но ще го пита отде е купил пушката си, каква работа е свършил с нея, колко души е убил. След това ще го погледне в очите и ще му каже: „Добър човек си ти“. Такъв разговор с разбойника е странен за вас, но какво ще кажете за такъв човек, който с пушката си е убил 10 разбойника, по-страшни от него, или е обрал 10 апаши, по-големи майстори от него? Докато не знае вътрешната страна на нещата, човек не трябва да се произнася.
към беседата >>
90.
Отношение към Бога
,
УС
, София, 1.2.1931г.,
Като ядат, те ще
преценя
т това, което си им предложил.
Един ден ще блесне ярка светлина. – Кога? – Когато всички бъдат добре облечени. На кои хора ще сложиш добре сготвено ядене? – На гладните.
Като ядат, те ще преценят това, което си им предложил.
Ако същото ядене се сложи пред сити хора, те няма да го оценят.
към беседата >>
91.
Израз на Божествените идеи
,
ООК
, София, 11.2.1931г.,
Вие сами не можете да си дадете
преценка
доколко сте грешен.
Коя е основната идея на лекцията? Основната идея на днешната лекция е да се освободите от своите стари, изтъркани идеи. - Ама аз съм грешен човек. - Оставете тази мисъл настрана. Грешен ли сте или не това не е ваша работа.
Вие сами не можете да си дадете преценка доколко сте грешен.
Ако пък наистина сте се огрешили, това показва, че сте живели неразумно. Щом съзнавате това, започнете да живеете разумно. Съзнанието на човека за добър или лош живот, продължава един момент. И цигуларят е щастлив само в момента, когато свири. Щом престане да свири, да радва публиката, той живее в отражението на своето щастие.
към беседата >>
92.
Справедливи
,
МОК
, София, 13.3.1931г.,
Това е човешка
преценка
.
– Не съществува. Ето защо, когато говорим за интервал между събитията, ние имаме предвид интервал и между тоновете. Между два тона съществува по-голям или по-малък интервал. Обаче всички понятия, с които човек си служи, съществуват в неговото съзнание, но не и в природата. За пример, той казва, че една постъпка е справедлива, а друга – несправедлива.
Това е човешка преценка.
В природата не се говори за справедливост и несправедливост. Проявите на природата са, сами по себе си, справедливи и разумни. Следователно, от нейно гледище, мисълта, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат прави. Щом са прави, те непременно ще бъдат и справедливи. Ще кажете, че можете да мислите, както искате.
към беседата >>
Ако се
прецени
справедливо, той ще види, че професорът е прав.
По този начин той ще регулира и желанията си. Като говорите за справедливост и несправедливост, вие трябва да разбирате дълбоката причина на нещата. За пример, някой студент се явява на изпит и получава тройка по предмета, по който държи изпит. Понеже очаква по-голяма бележка, той казва, че професорът е несправедлив и възстава против него. Защо, преди да се произнесе за професора си, студентът не потърси причината в себе си?
Ако се прецени справедливо, той ще види, че професорът е прав.
От друга страна, той ще види, че и природата е справедлива. Ако беше отворила сърцето на професора, да сложи по-висока бележка на студента, последният щеше да се отпусне и да не работи. Като знае характера на хората, природата избира специфични методи за възпитанието на всеки човек. Тройката е подбудителна сила, която заставя човека да работи. Числото 3 е закон на волята, която уравновесява силите на ума и на сърцето.
към беседата >>
93.
Трите отношения / Първите отношения
,
МОК
, София, 5.6.1931г.,
Ако не си благодарен на приятеля си, който ти е помагал в трудни моменти на живота, ти си ял, без да
прецени
ш яденето, вследствие на което няма да имаш устой в постиженията си.
– Как може човек да запази приятелството си? – Като отговаря с величина, равносилна на дадената. Отплатата не е материална, но духовна. За пример, да бъдеш всякога благодарен на приятеля си за доброто, което той ти прави, това значи всеки ден да закрепваш и усилваш приятелските отношения. Благодарността и признателността представляват вътрешна, духовна обмяна между приятелите.
Ако не си благодарен на приятеля си, който ти е помагал в трудни моменти на живота, ти си ял, без да прецениш яденето, вследствие на което няма да имаш устой в постиженията си.
– Защо? – Защото приятелят ти оттегля светлината си, и ти оставаш в тъмнина.
към беседата >>
Мууди имал добре развито чело, което показвало, че той има такт, разбиране и
преценя
ване на музиката.
След време, обаче, те се разделили и работата им тръгнала назад. И двамата изгубили силата си. Силата им се заключавала в това, че енергията на Сенкел минавала в мисълта на Мууди, а мисълта на Мууди имала влияние върху музикалността на Сенкел. Последният проявявал своята музикалност и способност да пее главно в присъствието на Мууди. Но и Мууди се вдъхновявал от песента на Сенкел.
Мууди имал добре развито чело, което показвало, че той има такт, разбиране и преценяване на музиката.
След няколкогодишна взаимна работа, и двамата, един след друг, заминали за онзи свят.
към беседата >>
94.
Симон Петър
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Невидимият свят има друга мярка за
преценя
ване.
Сега, за пет минути всички ще се концентрираме, да изпратим по една възвишена мисъл из целия свят. Ако тази мисъл попадне на място, тя е в състояние да произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през целия живот. Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия. И в двата случая заплатата ще бъде една и съща. Който мисли, че ако работи цял ден ще получи повече, той се лъже.
Невидимият свят има друга мярка за преценяване.
Един час работа може да се сравни с цял ден работа. Защо? – Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето. Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил.
към беседата >>
95.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
Докато не дойде до това положение, човек всякога ще
преценя
ва криво както своите постъпки, така и тия на своите ближни.
И тъй, за да влезе човек в Царството Божие, той трябва да разтовари всичкия си багаж, да се освободи от него. Това значи: да се освободи човек от старите си възгледи, съмнения, подозрения и престъпления; изобщо, да се освободи от временните неща и да остане само със същественото, което е вложено първоначално в неговия дух, в неговата душа, в неговото сърце, в неговия ум, в неговото тяло. Като остави всичкия си товар отвън, само по този начин човек може да мине през иглени уши и да се почувства свободен. Когато човек се освободи от излишния товар, който носи на гърба си, тогава той ще определи дали постъпките му към Първичната Причина, както и към неговия ближен, са прави, или не.
Докато не дойде до това положение, човек всякога ще преценява криво както своите постъпки, така и тия на своите ближни.
Срещате един ваш приятел и казвате: „Приятелят ми не постъпи с мен както трябва." Питам: като се оплакваш от своя приятел, ти постъпвал ли си всякога със своите приятели добре? „Да, но той ме пусна в кладенец." Лошо е постъпил той, но знаеш ли, че преди десет години и ти постъпи по същия начин с друг човек? Щом съзнаеш това, ще кажеш: туй, което аз направих преди десет години на един свой приятел, днес направиха и на мен, за да разбера, че нито моята, нито неговата постъпка е права. Само така ще разбереш, че не е добре да спущаш човека на дъното на кладенеца. Казвам: много от съвременните хора си служат в живота с подобна философия, каквато лисицата има.
към беседата >>
96.
Непреодолимо желание
,
ООК
, София, 9.12.1931г.,
Нищо друго не остава на човека, освен да съжалява, че не е обърнал внимание на тази любов по-рано и не я е
прецени
л.
Ако светът сега трябва да ви обърне внимание, вие сте изгубени. Ако Бог сега трябва да ви обикне, вие сте изгубени. Това е крива философия. Любовта на Бога е от вечността. Бог всякога е имал, има и ще има едни и същи отношения към нас.
Нищо друго не остава на човека, освен да съжалява, че не е обърнал внимание на тази любов по-рано и не я е преценил.
Затова в него се ражда дълбока, вътрешна скръб. Ако човек мисли, че любовта на Бога към него трябва да се увеличи, или че Бог не го обича вече, или сега започва да го обича, това се дължи на кривите човешки идеи. Ако мислиш, че някои хора те мразят - това е крива идея. Мразят те, понеже ти мислиш така. Аз мога да накарам, когото и да е от вас, да мрази, или да обича.
към беседата >>
97.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
В новия живот трябва нови мисли да влязат у нас, да видим съотношението между нещата, да
прецени
м точно какво имаме и какво е излишно.
Като се махне той, ще се махнеш и ти. Вие казвате: „Защо Господ търпи тия лоши хора в света! " Аз бих запитал защо и вас търпи, като имам предвид личния живот на хората. С нашите криви разбирания ние си създаваме ред нещастия, ред тежки преживявания и затова не усещаме хубавия, красивия живот, който имаме и не можем да живеем тъй, както трябва.
В новия живот трябва нови мисли да влязат у нас, да видим съотношението между нещата, да преценим точно какво имаме и какво е излишно.
„Най-първо трябва да се проучи защо злото съществува в света, защо неправдата съществува, този ред и порядък защо съществуват! " - Въпросът не е там, че злото съществува в света. Ако искате да знаете, злото е едно благо, благо за онзи, който знае, но нещастие за онзи, който не знае. Колелата в една фабрика като се въртят, това е едно благо за фабриканта, защото ще изкара платове. Сила трябва, да задвижва машините, но тази сила може да бъде нещастие за едно дете, което не разбира законите и може да си тури пръстите между колелата, че да му ги откъснат.
към беседата >>
98.
Истина и Живот
,
ИБ
,
БС
, София, 17.3.1932г.,
Когато ги
прецени
ш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш.
Сега искам всички да живеете по новия начин. Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас. Никакво подяждане! Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари.
Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш.
Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават.
към беседата >>
99.
Принуждава ни
,
ИБ
,
БС
, София, 24.3.1932г.,
Тези неща, които ви говоря, трябва да бъдат за вас един стимул, защото от Невидимия свят вашите Напреднали братя, които са завършили своето развитие, ви
преценя
ват според усилията, които правите.
Високата бележка трябва да съответства на знанието. При някои разказвателни предмети, които се зазубрят, може да се пише шест, но тези предмети в живота не помагат. Например, когато копаеш на лозето, поезия ли ще четеш? Там трябва да се вдига и слага мотиката, да знаеш да копаеш. Когато трябва да съградиш къща, необходимо е да разбираш това изкуство, друг път трябва да разбираш от тъкачество.
Тези неща, които ви говоря, трябва да бъдат за вас един стимул, защото от Невидимия свят вашите Напреднали братя, които са завършили своето развитие, ви преценяват според усилията, които правите.
Когато влезе някой Светъл брат, той гледа усилието ви и дотолкова се интересува от вас, доколкото правите усилие. Ако имате желание, ще ви научи, а ако сте заспали и чакате наготово, той ще мине и ще си замине.
към беседата >>
100.
Живот, светлина и свобода
,
НБ
, София, 10.4.1932г.,
Аз наричам този свят, свят на човешкото въображение, свят на човешкото
преценя
ване, свят на човешката гордост, свят на човешкото тщеславие, свят на човешкото безумие.
Сега често и съвременните хора казват: Господ направил това, Господ направил онова. Те сами направили много работи и ги приписват на Бога, който даже не е сънувал това, което те му приписват. Като казвам, че Господ не е сънувал даже това, което хората му приписват, имам пред вид глупавите техни работи, които приписват на Бога. Глупавите работи не съществуват за Господа. Има един свят, в който Бог абсолютно не се меси.
Аз наричам този свят, свят на човешкото въображение, свят на човешкото преценяване, свят на човешката гордост, свят на човешкото тщеславие, свят на човешкото безумие.
Този свят Господ го е изоставил. Кой как влезе в този свят, нито го съдят, нито го укоряват, но човек сам си приема заплатата. Който влезе в този свят, той няма право да се оплаква никому. Той сам си е приел заслуженото, никой не го съди. И като излезе от този свят, пред вратата седи един ангел и му казва: слушай, каквото си видял там и каквото си чул, никому нищо няма да казваш.
към беседата >>
101.
Законът на вярата и Любовта
,
ООК
, София, 13.4.1932г.,
Наблюдава какво ще направим,
преценя
ва нещата, възприема ги добре.
(втори вариант)
Когато Бог действа с любовта си, ние ще действаме с вярата си. Когато ние започнем да действаме с любовта си към Бога, той ще има вяра към нас. Или можем да кажем - когато ние действаме с любовта си, Бог действа в нас със своята мъдрост. Той тогава ни проучва. Той е тих и спокоен, държи едно пасивно състояние.
Наблюдава какво ще направим, преценява нещата, възприема ги добре.
Което е право, Възприема, което е криво, отхвърля. Най-после си направи едно заключение. Казва: "Спри."
към втори вариант >>
Той е тих и спокоен, наблюдава ни, какво правим, и всяко нещо
преценя
ва правилно, според законите на мъдростта.
Без вяра в Бога любовта не се проявява. Казано е:Бог е Любов". Следователно, когато Бог проявява любовта си към нас, ние ще проявяваме вярата си към Него. Когато ние проявяваме любовта си към Бога, Той проявява вярата си към нас. Другояче казано: Когато ние проявяваме любов към Бога, Той проявява мъдростта си към нас и ни изучава.
Той е тих и спокоен, наблюдава ни, какво правим, и всяко нещо преценява правилно, според законите на мъдростта.
Кое е право, одобрява; кривото туря настрана. Най-после казва: Спри вече!
към беседата >>
102.
С притчи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1932г.,
Където мръднете, каквото направите, считайте, че много очи ви следят, наблюдават и
преценя
ват.
Същият закон се отнася и до самия човек: слабия в себе си насърчавай, а силния – възпитавай. Едно нещо трябва да имате предвид: щом сте дошли в планината, вие трябва да пазите абсолютна чистота. Ако не пазите правилата на чистотата, ще ви бият на общо основание. Дойдете ли на планината, не мислете, че можете да живеете, както искате. Не, вие трябва напълно да се съобразявате с условията на планината.
Където мръднете, каквото направите, считайте, че много очи ви следят, наблюдават и преценяват.
И сами да сте, знайте, че около вас има много същества, които виждат всичко. Не се ли съобразявате с правилата, които планината налага, вие ще се подадете на влиянието на лукавия. Той ще ви каже: „Няма защо да се безпокоиш, планината е широка, навред могат да се хвърлят боклуците. Не бъдете толкова глупав, да разпилявате силите си напразно. Толкова хора има тук, други нека чистят.
към беседата >>
103.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Те имат правилна
преценка
за твоя характер, за твоята несправедливост.
(втори вариант)
Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш Ако се качиш на един кон, туриш му гема. мушнеш го с шпорите, какво се ползваш? Или, какво се ползваш ако имаш добри слуги. Всичките ти слугуват и ти си несправедлив към тях?
Те имат правилна преценка за твоя характер, за твоята несправедливост.
Ти се жениш, имаш жена, мислиш ли, че тя е толкова глупава, че не е преценила постъпките ти? Или жената се жени за един мъж, но и той има мнение за нея. Раждат се синове и дъщери и те имат мнение за своите родители. А при това има едно нахалство в някои. Майката иска да бъде като светица пред децата си, бащата също пред децата си иска да бъде като светец.
към втори вариант >>
Ти се жениш, имаш жена, мислиш ли, че тя е толкова глупава, че не е
прецени
ла постъпките ти?
(втори вариант)
Какво се ползваш, ако властваш Ако се качиш на един кон, туриш му гема. мушнеш го с шпорите, какво се ползваш? Или, какво се ползваш ако имаш добри слуги. Всичките ти слугуват и ти си несправедлив към тях? Те имат правилна преценка за твоя характер, за твоята несправедливост.
Ти се жениш, имаш жена, мислиш ли, че тя е толкова глупава, че не е преценила постъпките ти?
Или жената се жени за един мъж, но и той има мнение за нея. Раждат се синове и дъщери и те имат мнение за своите родители. А при това има едно нахалство в някои. Майката иска да бъде като светица пред децата си, бащата също пред децата си иска да бъде като светец. Обаче, така ли е?
към втори вариант >>
Те имат една
преценка
за твоя характер, за твоята несправедливост.
Туй е едно велико разбиране на живота. Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях.
Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост.
Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец.
към беседата >>
Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма
преценка
за тебе.
Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост.
Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе.
Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная.
към беседата >>
Или жената се жени за един мъж, и той има
преценка
за нея.
Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе.
Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея.
Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица.
към беседата >>
Раждат се синове и дъщери, и те имат една
преценка
.
Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея.
Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка.
А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството.
към беседата >>
104.
Време и пространство
,
УС
, София, 20.11.1932г.,
Като говоря така, аз си правя своята
преценка
.
Като говоря така, аз си правя своята преценка.
Като дойде някой при мене, аз веднага го преценявам. Първо гледам, дали този човек има твърда почва, вода, въздух и светлина. После гледам, обработил ли е почвата си; дали водата, въздухът и светлината му са чисти. Ако има всичко това, аз зная вече, какъв е той. Това наричам реалност.
към беседата >>
Като дойде някой при мене, аз веднага го
преценя
вам.
Като говоря така, аз си правя своята преценка.
Като дойде някой при мене, аз веднага го преценявам.
Първо гледам, дали този човек има твърда почва, вода, въздух и светлина. После гледам, обработил ли е почвата си; дали водата, въздухът и светлината му са чисти. Ако има всичко това, аз зная вече, какъв е той. Това наричам реалност. Дойде някой при мене и плаче.
към беседата >>
105.
Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)
,
МОК
, София, 2.12.1932г.,
Ще имаш една ясна
преценка
, доколко можеш да обичаш себе си.
(втори вариант)
Някои казват: „Той станал голям егоист.“ Какво подразбира егоизмът? Че има голяма любов към себе си. А други имат голямо безлюбие към себе си. Голяма- та любов и голямото безлюбие, които човек има към себе си, това са две крайности.
Ще имаш една ясна преценка, доколко можеш да обичаш себе си.
Но ако и не зачиташ себе си, то е другата опасност. Колкото е опасно едното, толкова е опасно и другото. Ако един алтруист би искал да е алтруист към вълците, той всеки ден ще им носи овце да ги храни. Питам, този алтруизъм какво ще донесе на вълците? Много. А на овцете, какво ще стане с тях?
към втори вариант >>
106.
Новото съзнание
,
УС
, София, 4.12.1932г.,
Втората категория чувства са тези, с които
преценя
ваш, дали даден човек е добре разположен към тебе.
Не проповядвайте това, което вие още сами не сте опитали. Едни чувства се отнасят до физическия свят. Например, пипнеш една ябълка и знаеш, каква е тя. Взимаш един камък, знаеш, какъв е. Виждаш светлината и знаеш, какво представя тя.
Втората категория чувства са тези, с които преценяваш, дали даден човек е добре разположен към тебе.
Ти можеш да познаеш, дали един човек носи добро, или зло. Още като се приближиш към него, ти знаеш, какво носи той в себе си. При това, интересно е, че този човек, който събужда в тебе приятно чувство, в друг някой произвежда неприятно чувство. Някога срещате една мома, която не слуша нито майка си, нито баща си. Те са викнали от нея, и бащата се чуди, как да се освободи от дъщеря си.
към беседата >>
107.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Каквато и да е теория или учение, ние трябва да
прецени
м съгласно ли е с разумната природа в нас, но не и с наследствените качества, защото те не са още качества на природата.
(втори вариант)
Бог намислил и направил света. Казвам: началото на света е било много добро. Господ всичко е поставил на място. Нечистата вода ще я пречистим, през един филтър ще я прекараме, а чистата вода ще я употребим веднага за нуждите, които имаме. Следователно, когато ние казваме, че трябва да мислим, че трябва да разсъждаваме, под разсъждение аз разбирам, че всяка мисъл, всяка теория трябва да се сложи във филтър.
Каквато и да е теория или учение, ние трябва да преценим съгласно ли е с разумната природа в нас, но не и с наследствените качества, защото те не са още качества на природата.
Човек може да наследи от баща си пиянството, например. Дядо му, прадядо му са обичали да послъгват и синът е наследил това. В съвременната наука учените хора забелязват, че на тези, които обичат да крадат, известни области в мозъка са чрезмерно развити. После те знаят, че не всички хора са еднакво съвестни и справедливи. Дават ни разни типове, как изглежда един съвестен човек и как един несъвестен.
към втори вариант >>
108.
Божествен импулс
,
УС
, София, 5.2.1933г.,
Въпреки това той трябва да живее добре, без да дава
преценка
на своя живот.
Дали е светия, вие не знаете. И за себе си човек не може да каже дали живее добре или не. Много хора минават за светии, без да са такива. Някои минават за грешници, а всъщност са праведни, свети хора. Според мене човек сам може да познае доколко животът му е добър.
Въпреки това той трябва да живее добре, без да дава преценка на своя живот.
Според мене светия е само онзи, който е давал път на всеки най-малък подтик на своята душа. Ако си богат и всеки ден даваш по нещо на един беден човек, за него ти си светия. Всъщност светия ли си? Можеш да се опиташ, Ако в даден момент пренебрегнеш един от своите малки подтици, ти губиш своята светост и минаваш за обикновен човек. Който дава място на най-малкия Божествен импулс в себе си, той пали своята свещ.
към беседата >>
109.
Не се мълви
,
НБ
, София, 28.5.1933г.,
Ние
преценя
ваме, че петелът постъпил много глупаво.
(втори вариант)
Ние се намираме в противоречието на петела, който намерил елмаз. След като търсил щастието, той отишъл на едно купище, където изровил един скъпоценен камък. Помислил си: Защо ми е тази пущина? , Защо не беше едно зрънце или нещо друго за ядене? Ако този петел беше умен да продаде камъка, през целия си живот щеше да бъде осигурен и не само за него, а и за много други като него щеше да има.
Ние преценяваме, че петелът постъпил много глупаво.
Но някой път и ние пропускаме такива скъпоценни условия в живота. Всички недъзи и страдания, които човек преживява, показват, че е пропуснал нещо. Щом някоя къща се събаря, има известни причини: или в самия архитект, или в материалите, или В почвата. Тези хора, които живеят в къщата, на кого да се сърдят? Ако почвата не е здрава и ако основите на къщата не са здрави, хората, които влизат в нея трябва да знаят, че след време тази къща ще се събори.
към втори вариант >>
110.
Непреривност в процесите / Разните положения на ревността
,
ООК
, София, 5.7.1933г.,
Ако чувствата си не може да
прецени
ш, задължен си от своите чувства.
(втори вариант)
Сега понякой път виждам някои хора, колко са търпеливи, които са минали по известни изпити, да може едновременно да контролираш. Нетърпението иде от чувствата, не от неговия ум.
Ако чувствата си не може да прецениш, задължен си от своите чувства.
След туй, може да изгубиш своето равновесие. Чувствата имат едно естество да преминават. Те като влязат, туй, което в тебе е кораво, устойчиво, те го намокрят. Ти няма да изгубиш всичката си сила. Виждал съм майки да казват: „Да имам деца, строга ще бъда към това дете.“ Но този баща и майка, като родят деца, омекнат.
към втори вариант >>
111.
Красивите линии в природата
,
ООК
, София, 12.7.1933г.,
Някой път човек може да
прецени
, има две опасности: някой път човек подценява, а някой път надценява.
(втори вариант)
Когато изясняваме нещата за човешкия нос, трябва да има нещо реално. Някой път човек може да се обезсърдчи, който не знае.
Някой път човек може да прецени, има две опасности: някой път човек подценява, а някой път надценява.
Една ясна представа трябва да имаме за онова, което е в дадения случай в нас. Трябва да знаеш, че ние живеем в Божественото съзнание. Ще се изправиш и ще кажеш, че знаеш. Хубаво е да знаеш нещо, но не знаеш онова всъщност, което трябва да знаеш. Ти искаш да бъдеш добър, добър си донякъде.
към втори вариант >>
112.
Елате да обядваме / Елате и обядвайте
,
НБ
, София, 16.7.1933г.,
Ако аз
преценя
вам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна.
(втори вариант)
Свещеникът не вярва на онези, които го слушат, а онези които го слушат, не му вярват. Никой на никого не вярва. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право.
Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна.
Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна. Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Питате: Какво мнение да имам? Това е вече ваша работа, какво мнение ще имате. Това е ваше право.
към втори вариант >>
Но ако не
преценя
вам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна.
(втори вариант)
Никой на никого не вярва. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право. Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна.
Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна.
Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Питате: Какво мнение да имам? Това е вече ваша работа, какво мнение ще имате. Това е ваше право. Но гледайте мнението ви за мене, да е вярно, да разбирате същината на нещата, понеже, ако имате криво мнение, което е за или против, вие ще изгубите.
към втори вариант >>
Ако вие
преценя
вате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако
преценя
вате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
(втори вариант)
И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не. Това е ваше право. Ако аз преценявам правилно, като човек онова, което е във вас, аз съм на правата страна. Но ако не преценявам както трябва и ви прикача това, което нямате, аз съм на кривата страна.
Ако вие преценявате правилно това, което съм аз, вие сте на правата страна, но ако преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
Питате: Какво мнение да имам? Това е вече ваша работа, какво мнение ще имате. Това е ваше право. Но гледайте мнението ви за мене, да е вярно, да разбирате същината на нещата, понеже, ако имате криво мнение, което е за или против, вие ще изгубите. Но ако мнението ви е право, вие ще спечелите.
към втори вариант >>
Казвам, ако аз ви
преценя
вам тъй както трябва, като човек
преценя
вам онова, което е във вас.
Всички не си вярват. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен.
Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас.
Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм. Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна. Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш.
към беседата >>
Аз съм на правата страна, но ако не ви
преценя
вам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм.
И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас.
Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм.
Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна. Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш. То е твое право.
към беседата >>
Ако вие
преценя
вате това, което съм аз, вие сте на правата страна.
За мене е без разлика, дали вие вярвате, или не. То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас. Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм.
Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна.
Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна. Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш. То е твое право. Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш.
към беседата >>
Но ако вие
преценя
вате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
То е ваше право. И дали аз вярвам във вас – да бъда искрен. Казвам, ако аз ви преценявам тъй както трябва, като човек преценявам онова, което е във вас. Аз съм на правата страна, но ако не ви преценявам и ако туря това, което нямате, на кривата страна съм. Ако вие преценявате това, което съм аз, вие сте на правата страна.
Но ако вие преценявате това, което не съм, вие сте на кривата страна.
Казвате: „Какво мнение да имам? “ То е вече твоя работа какво мнение ще имаш. То е твое право. Но гледай да имаш за мене такова мнение, което да е вярно, същината на нещата, понеже, ако имаш право мнение, ти ще спечелиш. Пък същият закон е и за вас.
към беседата >>
113.
Великата формула
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Само при такава обстановка вие ще
прецени
те какво представлява изгряването на слънцето.
Второто нещо, което трябва да направите, е да излезете в един бурен ден вън и да дочакате изгряването на слънцето. Този ден може да е дъждовен, ветровит, но вие ще имате търпение да посрещнете слънцето и след това ще се приберете в къщи.
Само при такава обстановка вие ще прецените какво представлява изгряването на слънцето.
Само при това положение човек изпитва истинско доволство, че е могъл да посрещне слънцето в такова бурно време.
към беседата >>
114.
Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота
,
УС
, София, 8.10.1933г.,
Аз така съм
прецени
л горе-долу.
Туй е богатство. И вие сте здрав, силен, снажен и казвате: „Това богатство е мое.“ Е, хубаво, защо ви е дадено туй богатство, да правите зло ли с него? Не, вашето тяло ви е дадено да се покажете като човек! Всеки един има едно огромно богатство – организма на човека. Някои са милионери, някои са милиардери, но колкото и да е хилаво тялото, аз слагам най-малката цена: ако едно тяло струва най-малко един милион и то звонкови франка, французки златни пари!
Аз така съм преценил горе-долу.
Някои го преценяват по-евтино, но аз го оценявам един милион. И то е най-малкото, за да си обясним един факт.
към беседата >>
Някои го
преценя
ват по-евтино, но аз го оценявам един милион.
И вие сте здрав, силен, снажен и казвате: „Това богатство е мое.“ Е, хубаво, защо ви е дадено туй богатство, да правите зло ли с него? Не, вашето тяло ви е дадено да се покажете като човек! Всеки един има едно огромно богатство – организма на човека. Някои са милионери, някои са милиардери, но колкото и да е хилаво тялото, аз слагам най-малката цена: ако едно тяло струва най-малко един милион и то звонкови франка, французки златни пари! Аз така съм преценил горе-долу.
Някои го преценяват по-евтино, но аз го оценявам един милион.
И то е най-малкото, за да си обясним един факт.
към беседата >>
115.
Пътят към свободата
,
ООК
, София, 13.12.1933г.,
Трябва да
прецени
м техните постъпки.
От това, което съществува в природата, ние трябва да извадим поука, да се учим. Не трябва да се възмущаваме от лошите хора.
Трябва да преценим техните постъпки.
към беседата >>
Онези, които
преценя
ват страданието, са много разумни същества.
Страданието, това е облеклото на самият живот. Самият живот носи страданието в себе си. То е един процес. Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието. Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието.
Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества.
Онази майка взема своето дете и го стиска. Тази майка лоша ли е? – Не. Но, като го стисне, детето може да страда. Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло?
към беседата >>
116.
Закон за музиката
,
МОК
, София, 29.12.1933г.,
Имате от горе най-хубавата
преценка
.
Трябва да се опитате, когато сте сами, да пеете. У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете да ви слушат. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика да ви слуша. Когато почнете да пеете, всичкото небе слуша.
Имате от горе най-хубавата преценка.
Не се страхувай, че, като пееш, няма да те слушат. Ще имаш една публика, която ще оцени пеенето ти. Едно от качествата на пеенето е, че някой път, да кажем, ти си непримирим в живота. Като изпееш някоя песен, да си готов да се примириш. Не от една необходимост, че условията са такива, че си беден или че мирна глава сабя не я сече.
към беседата >>
117.
Радост, която никой няма да отнеме
,
УС
, София, 31.12.1933г.,
Когато някой пее, вие давате една
преценка
, но не можете да пеете както този певец.
Когато нямаш такси или аероплан, ще се оцапаш. Питат: „Защо си се оцапал? “ Защото нямам такси, няма аероплан. Ако ви обясня това, вие ще кажете: „Знаем го вече.“ Всички го знаете. Всякога, когато един цигулар изсвири някоя песен, вие може да кажете: „Разбираме тази песен.“ Разбирате песента, но не можете да я изсвирите.
Когато някой пее, вие давате една преценка, но не можете да пеете както този певец.
към беседата >>
118.
В какво седи духовният живот
,
УС
, София, 28.1.1934г.,
Той вече е
прецени
л докъде си достигнал, какво понятие имаш за Бога.
Колко пъти някои казват: „Хората не живеят добре, ние не живеем добре.“ Че как трябва да се живее? Ако ти дойде на гости някой богат, ще му дадеш голямо угощение. Иначе ще му дадеш корица хляб. Защо? Ти си погледнал живота отвън. Представи си, че този просяк е един цар, един адепт и ти го погледнеш и му дадеш парче хляб.
Той вече е преценил докъде си достигнал, какво понятие имаш за Бога.
И вие всеки ден играете две роли: посрещате княза много добре, видните изпращате много добре. Някой път постъпвате много добре. Някой път се молите, а някой път се бунтувате.
към беседата >>
И ако вашата
преценка
за вас е добра, тогава дайте
преценка
и за другите хора.
Не си давайте мнението! Дръжте тази философия: Най-първо дайте си мнението за себе си, преценете сам себе си.
И ако вашата преценка за вас е добра, тогава дайте преценка и за другите хора.
Това е едно правило. Който не го научи сега, ще го научи после. Щом преценката за самите вас не е правилна, то вашата преценка и за другите няма да бъде правилна и това ще ви допринесе много неприятности и нещастия. Христос казва: „Не съдете.“ Това значи: Не преценявайте другите хора, преди да сте преценили себе си. И тази преценка да е вътрешен стимул за самите вас.
към беседата >>
Щом
преценка
та за самите вас не е правилна, то вашата
преценка
и за другите няма да бъде правилна и това ще ви допринесе много неприятности и нещастия.
Не си давайте мнението! Дръжте тази философия: Най-първо дайте си мнението за себе си, преценете сам себе си. И ако вашата преценка за вас е добра, тогава дайте преценка и за другите хора. Това е едно правило. Който не го научи сега, ще го научи после.
Щом преценката за самите вас не е правилна, то вашата преценка и за другите няма да бъде правилна и това ще ви допринесе много неприятности и нещастия.
Христос казва: „Не съдете.“ Това значи: Не преценявайте другите хора, преди да сте преценили себе си. И тази преценка да е вътрешен стимул за самите вас. Преценете това, което Бог е вложил в другите.
към беседата >>
Христос казва: „Не съдете.“ Това значи: Не
преценя
вайте другите хора, преди да сте
прецени
ли себе си.
Дръжте тази философия: Най-първо дайте си мнението за себе си, преценете сам себе си. И ако вашата преценка за вас е добра, тогава дайте преценка и за другите хора. Това е едно правило. Който не го научи сега, ще го научи после. Щом преценката за самите вас не е правилна, то вашата преценка и за другите няма да бъде правилна и това ще ви допринесе много неприятности и нещастия.
Христос казва: „Не съдете.“ Това значи: Не преценявайте другите хора, преди да сте преценили себе си.
И тази преценка да е вътрешен стимул за самите вас. Преценете това, което Бог е вложил в другите.
към беседата >>
И тази
преценка
да е вътрешен стимул за самите вас.
И ако вашата преценка за вас е добра, тогава дайте преценка и за другите хора. Това е едно правило. Който не го научи сега, ще го научи после. Щом преценката за самите вас не е правилна, то вашата преценка и за другите няма да бъде правилна и това ще ви допринесе много неприятности и нещастия. Христос казва: „Не съдете.“ Това значи: Не преценявайте другите хора, преди да сте преценили себе си.
И тази преценка да е вътрешен стимул за самите вас.
Преценете това, което Бог е вложил в другите.
към беседата >>
119.
Новата дреха
,
УС
, София, 11.3.1934г.,
Един човек, който те обича, вика те на гости и ти дава свобода да вземеш от хляба, който е на масата – ти вземаш всичкия хляб или вземаш едно малко парче, и той те
прецени
.
Обичта има две страни: или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Когато обичаш, когато даваш, трябва да знаеш колко трябва да дадеш. Може да дадеш някому повече и без да искаш, да му повредиш. Другата любов е: като обичаш някого, непременно трябва да вземеш от него – тогава има една опасност: че може да вземеш повече или по-малко, отколкото трябва. В дадения случай трябва да вземеш толкова, колкото любовта изисква.
Един човек, който те обича, вика те на гости и ти дава свобода да вземеш от хляба, който е на масата – ти вземаш всичкия хляб или вземаш едно малко парче, и той те прецени.
Всякога вземай по-малко. Щом ви дадат един хляб, разделете го на 3 части. Една трета вземете, две трети остават на онзи, който ви го е дал. Щом вземете две трети, вече ще ви преценят. Аз, като отида на гости, трябва да спазвам това правило.
към беседата >>
Щом вземете две трети, вече ще ви
преценя
т.
В дадения случай трябва да вземеш толкова, колкото любовта изисква. Един човек, който те обича, вика те на гости и ти дава свобода да вземеш от хляба, който е на масата – ти вземаш всичкия хляб или вземаш едно малко парче, и той те прецени. Всякога вземай по-малко. Щом ви дадат един хляб, разделете го на 3 части. Една трета вземете, две трети остават на онзи, който ви го е дал.
Щом вземете две трети, вече ще ви преценят.
Аз, като отида на гости, трябва да спазвам това правило.
към беседата >>
120.
Господарят и на двете
,
УС
, София, 6.5.1934г.,
Аз не зная каква е вашата
преценка
.
Сега, това разграничение трябва да го опитате. Вие мислите, че като опитате човешката любов, опитвате Божията Любов.
Аз не зная каква е вашата преценка.
По някой път, да кажем, вие мислите, че някой ви обича, а при това след време вие намирате, че не ви обича. И защо някога намирате, че не ви обича, а след време намирате, че той ви обича? Как преценявате това? Аз не зная какви са мерките, с които вие измервате любовта. Отвлечени работи са това.
към беседата >>
Как
преценя
вате това?
Сега, това разграничение трябва да го опитате. Вие мислите, че като опитате човешката любов, опитвате Божията Любов. Аз не зная каква е вашата преценка. По някой път, да кажем, вие мислите, че някой ви обича, а при това след време вие намирате, че не ви обича. И защо някога намирате, че не ви обича, а след време намирате, че той ви обича?
Как преценявате това?
Аз не зная какви са мерките, с които вие измервате любовта. Отвлечени работи са това. Аз не зная как някой ви обича. Казвате: „Той ме обича, чувствувам това.“ Какво е това деликатно разграничаване, че в един случай чувствувате, че неговата любов е чрезмерна, а в друг случай чувствувате, че е слаба любовта? Как разбирате това?
към беседата >>
По същия начин, ако вие спазвате тия вътрешни правила, може да имате една вътрешна
преценка
за нещата.
Има една опитна страна в живота, тя е така, както при плода. Дадат ви круша – вие чувствувате и познавате крушата по специфичния ѝ вкус. Разбирате разликата между една круша и една ябълка. Разбирате разликата между една череша и една слива. Всички тия неща ги разбирате вътрешно и външно и не се лъжете.
По същия начин, ако вие спазвате тия вътрешни правила, може да имате една вътрешна преценка за нещата.
Но може да ви направят една изкуствена круша и вие да не я познаете. Може ли да ви направят едно изкуствено яйце и вие да го изядете? Сега произвеждат такива изкуствени яйца. Тогава как ще познаете кое е същинското яйце? Турете го под квачката – ако се излюпи, е същинското, а което не се излюпи, не е същинското, а изкуствено.
към беседата >>
121.
Великото изкуство
,
ООК
, София, 25.7.1934г.,
И даже съзнанието на един човек не може да
прецени
тези 300 000 километра, които светлината изминава в една секунда.
Тя си знае пътя. Тя е толкова учена, че си знае пътя. И пътува толкова бързо, че няма време да се спре. В една секунда ти не можеш да спреш светлината, да я питаш къде отива. Тя няма време сега.
И даже съзнанието на един човек не може да прецени тези 300 000 километра, които светлината изминава в една секунда.
Каква голяма разумност има в светлината.
към беседата >>
122.
Перпендикулярни движения
,
МОК
, София, 31.8.1934г.,
Може да се поставите в едно пасивно състояние и тогава по-лесно може да
прецени
те.
Това също е доста интересна работа за някой учен. Когато майките искат да отучат децата си от голяма лакомия, подхвърлят им шийката на пилето, да чоплят, да търсят месце, докато те готвят, децата се занимават. Та и аз ви давам една шийка, за да се научите да чоплите, да анализирате, да мислите. Да изучавате философията на живота. Всяка поза, всяко състояние трябва да го следите и да знаете кое движение да предпочетете, дали хоризонталното или перпендикулярното и да знаете кое от тези движения има надмощие.
Може да се поставите в едно пасивно състояние и тогава по-лесно може да прецените.
към беседата >>
123.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 18.11.1934г.,
Не
прецени
л времето, не сметнал точно за колко ще може да се изплати.
Кога мислиш да ги върнеш? – След един месец. Той взел десет хиляди лева на заем, а казва, че ще ги върне след един месец. Тези пари той едва ли ще може да ги върне след две години. Като измине времето, той не може да ги върне.
Не преценил времето, не сметнал точно за колко ще може да се изплати.
към беседата >>
Човек трябва да знае, че всяко нещо си има своето време и трябва да може да го
прецени
.
Та всички погрешки в света стават все от непреценяване на времето.
Човек трябва да знае, че всяко нещо си има своето време и трябва да може да го прецени.
Често вие подценявате хората. Казвам: Не подценявай нещата. В природата се изискват умни хора. Умният човек се учи отвсякъде. Що е историята?
към беседата >>
124.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Онзи, който е наистина умен и добър човек, той сам съзнава това и не се нуждае от
преценка
та на хората.
Какво виждаме в света? Често хората се намират в същото положение, в каквото изпадат някои писатели. Човек дохожда до положение да не обича и себе си, а въпреки това иска хората да го обичат. Той вижда добре, че не е умен, не е добър, а иска хората да го признават за умен и добър човек.
Онзи, който е наистина умен и добър човек, той сам съзнава това и не се нуждае от преценката на хората.
Като знае какво богатство носи в себе си, той е готов да се скрие някъде от погледите на хората, никой нищо да не говори за него. Ако същевременно е богат човек, има на разположение десет милиона лева, той трябва да остави богатството си на свои роднини, те да се занимават с него. След това той трябва да се уедини някъде, да работи за някаква висока идея. Той знае, че вътрешното богатство, което носи в себе си, никой не може да му го отнеме. Така постъпва умният човек, а глупавият – запазва богатството си и търси начин как да го задържи.
към беседата >>
Те ще ви дадат правилна
преценка
.
Сега, желая ви да учите добре, да свършите благополучно изпитите си, да получите диплом. Професорите са добри.
Те ще ви дадат правилна преценка.
Ще минете през големи страдания и плач, но благополучно ще свършите. След това ще зърнете Христос отдалеч. Но, докато дойде това време, предстои ви дълъг път. Бъдете смели и решителни, да минете този път и да дойдете до възкресението.
към беседата >>
125.
Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица
,
ООК
, София, 12.12.1934г.,
Единият върши волята Божия, а другият
преценя
ва Божието благо.
- Аз пък те обичам, за да ти дам. Ти ме обичаш, за да вземеш нещо.” Аз те обичам, за да ти дам нещо, и тогава любовта е правилна. Но ако аз те обичам, за да ти взема нещо, и ти ме обичаш, за да ми вземеш нещо, тогава се намираме в противоречие. Единият трябва да взема, а другият трябва да дава. Който дава, той извършва Божествената воля, а който взема, той оценява Божественото.
Единият върши волята Божия, а другият преценява Божието благо.
Следователно, когато аз в себе си вземам Божието благо, аз се уча от него, защото от любовта човек може да се учи. После върша волята Божия.
към беседата >>
126.
В Ниневия
,
УС
, София, 16.12.1934г.,
Придобиеш ли това знание, ти ще можеш да
прецени
ш всичко, което срещнеш на пътя си.
„Не ревнувай злите человеци, нито желай да си с тях.“ С този стих Соломон съветва хората да не пожелават чуждото, било имот, знание, сила или друго нещо, но да пожелаят да придобият и обработят онова, което Бог е вложил в тях. Пожелай да придобиеш Божественото знание, т.е. знанието на живота.
Придобиеш ли това знание, ти ще можеш да прецениш всичко, което срещнеш на пътя си.
Значи не се стреми към знанието на злия, който си служи с него за насилие и обида. Злият човек носи злото в себе си. Колкото и да го защитават, един ден злото само ще го предаде.
към беседата >>
127.
Причинният свят
,
УС
, София, 13.1.1935г.,
Това е относителна
преценка
за човека.
Ще каже някой, че хората не са добри. Защо не са добри? Защото не са му дали това, което е очаквал. Наистина, като изучавате живота, ще видите, че всички хора, които дават, които работят за другите, минават за добри. Престанат ли да дават и да работят за другите, не са вече добри хора.
Това е относителна преценка за човека.
Докато някой ви помага, лекува, вие го считате за добър човек. Особено е добър, ако нищо не ви взима. Много лекари лекуват без пари, но и природата не търпи това. Тя балансира силите си. Ако лекува беден човек, тя плаща за него.
към беседата >>
128.
Законът на помагането
,
ООК
, София, 6.3.1935г.,
Само мислещият човек може да мълчи, слуша и
преценя
ва, да обяснява нещата много добре.
Не, човек не може да бъде мълчалив. Особено който не мисли, бърбори много. Но не винаги точно който мълчи, мисли. Умрелите хора мълчат, но това не е мълчание. Мълчанието се разбира, когато съзнанието е будно и човек мисли.
Само мислещият човек може да мълчи, слуша и преценява, да обяснява нещата много добре.
към беседата >>
129.
Да мисли
,
МОК
,
ИБ
, София, 22.3.1935г.,
Когато дойде някой при мене, аз ще му отдам всичкото внимание, ще го
преценя
като душа, но вътрешно, а не външно.
(втори вариант)
— Който не мисли, той сам ще се отдалечи от лицето на учителя си. Ако учителят е лош, несправедлив, това показва, че и той не мисли. Тогава нека ученикът мисли. Ако е прав, учителят няма какво да се оправдава. Справедливостта е вътрешно качество, а не външно.
Когато дойде някой при мене, аз ще му отдам всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вътрешно, а не външно.
Вътре в себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Бог го е поставил. Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема? — Ще му дам най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лъка, цигулката, той сам ще определи цената си. А вие какво искате? — Да опитате Христовата Любов.
към втори вариант >>
130.
Един от дванадесетте
,
НБ
, София, 28.4.1935г.,
Като ме прегърна, аз си дадох
преценка
.
Казвам: Да се не огорчи майка ти. Тя не знае, аз няма да ѝ кажа. Казвам: Страшно е положението на това дете. Защо се обичаме? Господ е казал да се обичаме.
Като ме прегърна, аз си дадох преценка.
Като порасне, то ще чува от родителите си, че това не трябва, онова не трябва и т. н. Нямам нищо против майките, но казвам, че те трябва да се превъзпитат, да станат като малките деца. Ако не се превърнете към своето детинство, към своята младост, към предишните си години, вие няма да намерите Бога. Щом дойде до името Божие, там трябва да се проявите с всичката си чистота и справедливост. Казвате, опасно нещо е Любовта, огън е тя, гори сърцата на хората.
към беседата >>
131.
Киселина, основа, сол
,
ООК
, София, 1.5.1935г.,
Ако го напусне, трябва да се върне на небето, да каже: „Тази работа не можах да я свърша." Невидимият свят ще
прецени
, че той е един от слабите ангели.
Човекът не слуша. Най-после ангелът употребява един метод, втори, трети, четвърти. С години работи. Ангелът се намира в трудно положение - мъчно се изправя човек. Влече го тоя грешник, пък той е свързан, не може да го напусне.
Ако го напусне, трябва да се върне на небето, да каже: „Тази работа не можах да я свърша." Невидимият свят ще прецени, че той е един от слабите ангели.
Ако не може да се справи с един грешен човек, той е от слабите ангели.
към беседата >>
132.
Към мене / Обърнете се към мене
,
УС
, София, 7.7.1935г.,
Та потребно е знание, да
преценя
ва човек възможностите, които се крият в човека.
(втори вариант)
Та потребно е знание, да преценява човек възможностите, които се крият в човека.
Вземете, всички хора са склонни към детинските лъжи. Има едни тъй наречени шеги, казвате, че се шегувате. Казвам, няма човек, който да не е лъгал. Казваш нещо на шега и после кажеш, че това е шега. То е шега, но казваш някому: „Както те виждам, ти си доста напреднал в духовните работи, много хубаво си облечен.“ Това показва, че ти говориш едно, а разбираш друго.
към втори вариант >>
133.
Положителни качества / Не лъжете себе си
,
УС
, София, 28.7.1935г.,
И тогава няма да се осъждаш, но ще познаваш нещата, ще
преценя
ваш доде си стигнал, доде е силата ти.
(втори вариант)
Ще започнете със същественото: вяра в Бога, но без лъжа в себе си. Не е въпросът само да повярваш, да имаш ясна представа за себе си. Като се разглежда въпросът така, ще намериш добрата и лошата страна на нещата.
И тогава няма да се осъждаш, но ще познаваш нещата, ще преценяваш доде си стигнал, доде е силата ти.
Малко хора съм срещнал досега, като ми разправят нещо, да не са турили една малка качулка, да не преувеличат нещата. Те мязат на един американски проповедник, който, като разправял на пасомите си за лисиците, казвал, че те имали дълги опашки по три метра. Той изобщо обичал да преувеличава нещата. Като познавал тази своя слабост, той казвал на приятеля си да го следи и да му дава знак, че се увлякъл някъде и преувеличил факта. Като го слушал, приятелят му дал знак, че е много три метра дълга лисича опашка.
към втори вариант >>
134.
Пробни страдания
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 18.8.1935г.,
Той е направил някаква грешка в
преценка
та на нещата, вследствие на което взел страданието за Любов.
Обаче обратното не може да се каже. По никой начин не можем да кажем, че зад Любовта седи страданието. Зад страданието има Любов, но зад Любовта няма страдание. Когато изпитвате първо Любов, а после страдание, това не е Любов. Който изпитва първо Любов, а после страдание, той е на крив път.
Той е направил някаква грешка в преценката на нещата, вследствие на което взел страданието за Любов.
Когато човек преживее първо страдания, а после като резултат на тях дойде Любовта, той е на прав път. Който не е прекарал никакви страдания, той не може да намери Любовта. Който е минал през страдания, той ще намери Любовта – най-голямото богатство на света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери голямото богатство в света. В това богатство се крие силата на човека.
към беседата >>
135.
Ценност на нещата
,
РБ
, 7-те езера, 21.8.1935г.,
Може да срещне ученици с по-добра обхода, с по-тънко чувство за
преценя
ване на нещата.
Като влезете в училището, всеки ще отправи погледа си към вас, да види каква е вашата обхода като царски син. Колкото по-високо седите, толкова повече се изисква от вас. И ученици, и учители, всички ще искат от вас добра обхода и умение да цените нещата. Нещата не се ценят по външното им положение. Царският син заема високо положение, но може да срещне ученици, които учат по-добре от него.
Може да срещне ученици с по-добра обхода, с по-тънко чувство за преценяване на нещата.
към беседата >>
136.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
Когато говори лошо за хората, човек е тщеславен и лесно се произнася за всичко; когато говори добро за хората, той е горделив, натънко
преценя
ва нещата.
(втори вариант)
Има търговци и на едро, но само когато купуват. Ако продавате на едро, те се проявяват правилно, има нещо издържано в характера им. Обаче продават ли на дребно, те проявяват тщеславието си. Значи търговецът на едро е горделив, а търговецът на дребно е тщеславен. И тъй, когато иска да продаде нещо, човек е тщеславен; когато иска да купи нещо, той е горделив.
Когато говори лошо за хората, човек е тщеславен и лесно се произнася за всичко; когато говори добро за хората, той е горделив, натънко преценява нещата.
В злото човек е тщеславен, в доброто – горделив. Гордостта е дърво на доброто, а тщеславието – дърво на злото. Само доброто е в състояние да смекчи горделивия; само злото е в състояние да задоволи тщеславния. Ние не разглеждаме злото и доброто като прояви, като постъпки, но като принципи, като подтици в живота. Обаче, като прояви в човека, гордостта и тщеславието са анормални процеси.
към втори вариант >>
Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че
преценка
та е несправедлива.
(втори вариант)
– Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място.
Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива.
Така се преценяват нещата на физическия свят. В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти.
към втори вариант >>
Така се
преценя
ват нещата на физическия свят.
(втори вариант)
Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива.
Така се преценяват нещата на физическия свят.
В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти. Някой казва за себе си, че е добър и умен.
към втори вариант >>
В Божествения свят
преценка
та се дава по друг начин.
(втори вариант)
Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива. Така се преценяват нещата на физическия свят.
В Божествения свят преценката се дава по друг начин.
Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти. Някой казва за себе си, че е добър и умен. За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит.
към втори вариант >>
Ето защо, изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия за
преценка
на човешките добродетели.
(втори вариант)
Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти. Някой казва за себе си, че е добър и умен. За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит.
Ето защо, изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия за преценка на човешките добродетели.
към втори вариант >>
В дадения случай
преценя
вайте силен ли сте или слаб.
Никакви разсъждения.
В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб.
Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи. Като дойде дяволът, какво ще му правиш? Той, дяволът, е силен човек. Ум се изисква там. Какво ще кажеш на дявола?
към беседата >>
137.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 13.10.1935г.,
Публиката ще започне да
преценя
ва, който от двамата свири по-хубаво: първият или вторият?
В сегашния живот, за да разберете произхода на злото, съберете двама музиканти. Най-първо дайте им един хубав роял първокласен. Никой да няма при тях, единият ще свири и другият ще свири, няма да се спорят. И двамата започнат да се хвалят, че са благодарни. Но пуснете публиката да ги слуша, веднага ще се измени тяхното състояние.
Публиката ще започне да преценява, който от двамата свири по-хубаво: първият или вторият?
Веднага ще се яви амбиция. Единият ще свири да се покаже и другият ще свири да се покаже. Стане вълнение у тях. Най-после публиката се произнася, че онзи свири по-добре, другият казва – публиката не разбира. Ако аз бих бил музикант, ето какви качества бих желал да развия, аз го проектирам тъй.
към беседата >>
138.
Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране
,
УС
, София, 20.10.1935г.,
Значи, всичко онова, което Бог е създал, да му дадеш онази
преценка
, която то съдържа.
Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл. А някой път не са доволни от нашата постъпка. Е, каква мярка ще имаш? Да знаеш как да го погледнеш, как да го поздравиш, как да мислиш за него. То е цяла наука.
Значи, всичко онова, което Бог е създал, да му дадеш онази преценка, която то съдържа.
към беседата >>
139.
Неизменното в човека
,
МОК
, София, 25.10.1935г.,
Като дигне главата, той
преценя
ва нещата.
Едно положение всички го завземате. Взема човек една стойка, счита [се] за благороден. Донякъде е хубаво. Какви мисли преобладават в човека, не знаете, не знаете какво мисли. – „Мен не ме е страх, аз всички режа“.
Като дигне главата, той преценява нещата.
Там опасността е в друго отношение. Той си дава една преценка, предполага за себе си повече, отколкото може да направи. Казва: „Мислиш, че не мога да направя? Мога“. После, като дойде да го направи, вижда, че туй не може да го направи, наведе глава. Ученикът, като си знае урока, гледа нагоре, като го скъса учителят, наведе глава и държи ръцете отпред, надолу.
към беседата >>
Той си дава една
преценка
, предполага за себе си повече, отколкото може да направи.
Донякъде е хубаво. Какви мисли преобладават в човека, не знаете, не знаете какво мисли. – „Мен не ме е страх, аз всички режа“. Като дигне главата, той преценява нещата. Там опасността е в друго отношение.
Той си дава една преценка, предполага за себе си повече, отколкото може да направи.
Казва: „Мислиш, че не мога да направя? Мога“. После, като дойде да го направи, вижда, че туй не може да го направи, наведе глава. Ученикът, като си знае урока, гледа нагоре, като го скъса учителят, наведе глава и държи ръцете отпред, надолу. Когато човек си държи ръцете отпред, надолу, то е един лош признак. Вие не подозирате това.
към беседата >>
140.
Същественото
,
МОК
, София, 6.12.1935г.,
Ако мислиш, че те знаят, ако
преценя
ваш, че те много знаят, ти ще мислиш, че те разбират, мислиш, че пееш на хора, които разбират пеенето.
Когато някой пее хубаво, научете се да слушате или пък вие пейте. Я изпейте още веднъж „Аз смея да кажа“. Съществената мисъл, която трябва да остане у вас, е следната: Ако сте певец или цигулар, не мислете, че тези хора, на които пеете, са първокласни певци. Ще бъдеш свободен, ще кажеш: „Какво ли разбират от тия работи“. Ще можеш да свириш тогава.
Ако мислиш, че те знаят, ако преценяваш, че те много знаят, ти ще мислиш, че те разбират, мислиш, че пееш на хора, които разбират пеенето.
Те са на същия уровен на развитие, имат същия устрем като тебе. Когато пеете, във вас съзнанието да не е раздвоено. Ти казваш: „Кой ще ме разбере“. И после мислиш, че ще те критикуват. Когато някой иска да пее или свири, не трябва да бъде раздвоено съзнанието му.
към беседата >>
141.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Не можеш ли сам да се
прецени
ш и дадеш отчет на своите мисли, чувства и прояви, други ще те
преценя
т и осъдят.
(втори вариант)
Вън от себе си Истината допуща всякакво ограничение и робство, но в себе си не ги допуща. Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Бог е съвършен в своята мисъл. Следователно и човек може да бъде съвършен в мисълта си. Външно може да допусне някаква погрешка, но дойде ли до вътрешния живот, до проявите на своята душа, там никакви погрешки не се допущат.
Не можеш ли сам да се прецениш и дадеш отчет на своите мисли, чувства и прояви, други ще те преценят и осъдят.
Външният свят е крайно справедлив отвън и крайно несправедлив отвътре.
към втори вариант >>
Че това е англичанин човек,
преценя
ва.
Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее. А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета. Здраво нещо е.
Че това е англичанин човек, преценява.
към беседата >>
142.
Съзнателно говорене
,
МОК
, София, 27.12.1935г.,
Всякога
преценя
вайте думите.
Всякога преценявайте думите.
Вярвай[те] в туй, което говорите. Научете се да вярвате. Коригирайте вашата вяра. Всяко нещо, което кажете и не вярвате, то е едно прегрешение.
към беседата >>
143.
Знайният Бог
,
УС
, София, 5.1.1936г.,
У тебе има нещо, което те
преценя
ва и ти казва, че в даден случай ти не си прав.
Има едно чувство вътре в човека, което му пришепва. Понеже, щом постъпваш справедливо, ти чувствуваш в себе си мир. И придобиваш достойнство сам пред себе си. Започваш да се подигаш и сам се харесваш. А някой път, като не постъпваш така, нещо те осъжда у тебе и ти започваш да се унижаваш и виждаш, че не си такъв, какъвто трябва.
У тебе има нещо, което те преценява и ти казва, че в даден случай ти не си прав.
Мнозина така постъпват, казват, той мисли, че е прав. Мене ми разправяше един господин, който се изповядваше. Казва: „Аз често се спирам с хора, като вземам точно обратното. Оспорвам, че няма нито бъдещ живот, нито Господ има ли. Човек е всичко.“ Казва: „Нещо в мене ми казва: „Не лъжи хората.
към беседата >>
144.
Петте врати
,
ООК
, София, 22.1.1936г.,
Аз имам
преценка
.
(втори вариант)
Вие мислите сега, че сте установени. Прави сте. Установени хора няма. Аз не съм срещал хора установени.
Аз имам преценка.
Във всяка една постъпка вие не можете да бъдете свободни от греха, понеже вашето съзнание не е будно. Дойде ти едно желание за пари. При жените, при парите, при плодовете и прочее подбудителната причина е една и съща. Ти ще дойдеш до изкушение. Престъпленията идват от благата.
към втори вариант >>
Не само да се изпитвате, но да
преценя
вате нещата.
(втори вариант)
Искате да направите някой подвиг, и не знаете как да го направите. Ние сме в стълкновение с един порядък. Този порядък е порядък на изпитанията. Светът, в който живеете сега, е свят на изпитания. Ще влезете в друг един свят на оценка.
Не само да се изпитвате, но да преценявате нещата.
И най-после, трябва да видите в какво ще ви послужат.
към втори вариант >>
Аз имам
преценка
.
И един ден, като стане то пияница, ти казваш: "Защо Бог допусна това? " Ако ти не беше пил, и детето не щеше да пие. Вие мислите сега, че сте установени. Прави сте. Но установени хора няма, не съм срещал установени хора.
Аз имам преценка.
Във всяка една постъпка вие не можете да бъдете свободни от греха, понеже вашето съзнание не е будно. Дойде ти едно желание за пари например. При жените, при парите, при плодовете и пр., подбудителната причина е една и съща. Престъпленията идат от благата. Един човек ти поверява няколко милиона; ти вземеш торбата, отвориш я и извадиш един наполеон.
към беседата >>
Ще влезете в друг един свят – на оценка; не само да се изпитвате, но да
преценя
вате нещата.
Вие седите и роптаете. Паднете в едно изкушение; искате да направите някой подвиг и не знаете как да го направите. Ние сме в стълкновение с един порядък. Този порядък е порядък на изпитанията. Светът, в който живеете сега, е свят на изпитания.
Ще влезете в друг един свят – на оценка; не само да се изпитвате, но да преценявате нещата.
И най-после – трябва да видите, в какво те ще ви послужат.
към беседата >>
145.
Работете с доброто
,
ООК
, София, 5.2.1936г.,
Погрешката е в неуредения свят, а погрешката на светията е, че бил невнимателен и че дават по-голяма
преценка
на себе си, отколкото той е.
Поразтрие малко крака и пак тръгне. Светията като е съгрешил, значи теренът, или почвата, или средата, по която върви, не е уреден свят. Следователно светията живее в един неуреден свят и като ходи по своите изследвания, подхлъзне се от някой камък, удари крака си. Какво има? Паднал е.
Погрешката е в неуредения свят, а погрешката на светията е, че бил невнимателен и че дават по-голяма преценка на себе си, отколкото той е.
Няма какво да се безпокоите. Щом е светия, той си има масло. Ще си дигне крачола, ще намаже с малко зехтин крака и ще го поразтрие. И след този удар всички капилярни съдове са се изменили, кръвообращението не става правилно. И понеже има голям напор в човешкото тяло, тази кръв, като напира вътре в деликатните крайнини на човешкия организъм, действа вредно.
към беседата >>
146.
Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва
,
УС
, София, 19.4.1936г.,
След тяхната
преценка
ще дойде освобождаването.
(втори вариант)
Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек.
След тяхната преценка ще дойде освобождаването.
Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа. Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение. Кажеш ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си.
към втори вариант >>
147.
Правата мисъл, чувство и говор / Права мисъл, чувство и говор
,
УС
, София, 26.4.1936г.,
И това е възможно, но защо той не
прецени
труда и усилието на жената?
(втори вариант)
Четеш Свещената книга и се свързваш с живота и дейността на онези, които са били преди тебе; виждаш усилията, които са правили, и се поучаваш от тях. Знанието е богатство, събрано от хиляди години. Синът се ползва от богатството на баща си, без да мисли, колко негови деди са го събирали. Мъжът дойде на обяд и веднага сяда да яде. Ако е взискателен, започва да търси недостатъците на яденето: лукът бил прегорен, солта била малко и т. н.
И това е възможно, но защо той не прецени труда и усилието на жената?
Тя сама ще види погрешката си и ще я изправи.
към втори вариант >>
148.
Вътрешна връзка / Вътрешната връзка на живота
,
СБ
, София, 20.8.1936г.,
Днес всеки се е
прецени
л повече, отколкото струва.
– И това не е важно. Миналото е изтекло. Какво са научили хората от Христовото учение и какво днес прилагат, това е важно. В миналото е несъщественото. Важно е настоящето, защото в него е същественото.
Днес всеки се е преценил повече, отколкото струва.
От значение за човека е онази цена, която му отговаря. Огън, който може да издържи до край, е силен; не може ли да издържи до край, той е слаб. Човек трябва да работи със силен огън, който разтопява и най-мъчнотопимите тела.
към беседата >>
149.
Проникване
,
СБ
, София, 23.8.1936г.,
По отношение на любовта си към Бога, съвременните хора се намират в положението на една красива китайка, която не могла да
прецени
своя другар, виден мъдрец, и скоро го напуснала.
По отношение на любовта си към Бога, съвременните хора се намират в положението на една красива китайка, която не могла да прецени своя другар, виден мъдрец, и скоро го напуснала.
Тя се оженила за този китайски мъдрец, но той бил много беден. Като поживяла няколко години с него, един ден тя му казала: Слушай, ти си умен, мъдър човек. Аз обичам един богат търговец, затова не мога повече да живея с тебе. Освободи ме, искам да отида при него. – Свободна си.
към беседата >>
150.
Съработници на Бога
,
ООК
, София, 20.1.1937г.,
Каквото направи човек, все се
преценя
ва.
Върху това мислете всякога: Не да се безпокоите. Каквото направиш добро, има кой да го оцени. Направиш нещо лошо. Пак има кой да го оцени.
Каквото направи човек, все се преценява.
И тогаз за възнаграждение на земята, щом направиш едно добро, ще дойде една радост. Щом направиш зло, ще дойде съмнение, страдание, неразположение.
към беседата >>
151.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Понеже магарето дало една крива, лоша
преценка
за жената, затова го яздят.
(втори вариант)
Вие виждате магарето, което язди. Веднага вие ще отнесете това за себе си и ще кажете: “Аз, който яздя едно магаре, магаре ли съм? ” Ако ти, който яздиш магарето, нямаш почитание и уважение към Бога, не разбираш природата, не си ли магаре, което яздиш друго магаре и което е по-умно от тебе? Магарето знаете ли защо е станало магаре? Аз съм ви казвал, една погрешка има магарето.
Понеже магарето дало една крива, лоша преценка за жената, затова го яздят.
Пита, защо го яздят? Крива преценка дало за първата жена, сега се учи на смирение, изправя своята погрешка. Защо са му пораснали ушите? Обясняват, че от голям зор са пораснали ушите на заека, а на магарето от голяма тъга. Като мислило за жената, пораснали му ушите.
към втори вариант >>
Крива
преценка
дало за първата жена, сега се учи на смирение, изправя своята погрешка.
(втори вариант)
” Ако ти, който яздиш магарето, нямаш почитание и уважение към Бога, не разбираш природата, не си ли магаре, което яздиш друго магаре и което е по-умно от тебе? Магарето знаете ли защо е станало магаре? Аз съм ви казвал, една погрешка има магарето. Понеже магарето дало една крива, лоша преценка за жената, затова го яздят. Пита, защо го яздят?
Крива преценка дало за първата жена, сега се учи на смирение, изправя своята погрешка.
Защо са му пораснали ушите? Обясняват, че от голям зор са пораснали ушите на заека, а на магарето от голяма тъга. Като мислило за жената, пораснали му ушите. От хиляди години магарето изправя своята погрешка. То казва: “Не давайте преценка за онова, което Бог е създал, защото като мене ще ревете.” Не си давайте мнението ни за човешкия порядък, ни за Божествения порядък, не давайте погрешна оценка.
към втори вариант >>
То казва: “Не давайте
преценка
за онова, което Бог е създал, защото като мене ще ревете.” Не си давайте мнението ни за човешкия порядък, ни за Божествения порядък, не давайте погрешна оценка.
(втори вариант)
Крива преценка дало за първата жена, сега се учи на смирение, изправя своята погрешка. Защо са му пораснали ушите? Обясняват, че от голям зор са пораснали ушите на заека, а на магарето от голяма тъга. Като мислило за жената, пораснали му ушите. От хиляди години магарето изправя своята погрешка.
То казва: “Не давайте преценка за онова, което Бог е създал, защото като мене ще ревете.” Не си давайте мнението ни за човешкия порядък, ни за Божествения порядък, не давайте погрешна оценка.
Магарето първо си отворило устата и като видяло жената, казало: “Красива е! ” Като дошла отблизо, казва: “Не е хубава, има господарят има да пати! ”
към втори вариант >>
Понеже дало една крива, лоша
преценка
за жената, затуй го яздят, затуй сега се учи на смирение – изправя своята погрешка.
Аз съм ви казвал каква погрешка има магарето.
Понеже дало една крива, лоша преценка за жената, затуй го яздят, затуй сега се учи на смирение – изправя своята погрешка.
Сега, защо са пораснали ушите му от тази погрешка? Обясняват, че ушите на заека са пораснали от голям зор, а пък на магарето – от голяма тъга: когато мислило за жената, ушите му пораснали. Сега, от хиляди години магарето изправя своята погрешка. Когато влезе, то казва: „Не давайте преценка на онова, което Бог е създал, защото като мен ще ревете“. Не си давайте мнението нито за човешкия порядък, нито за Божествения порядък на нещата, не давайте една погрешна преценка!
към беседата >>
Когато влезе, то казва: „Не давайте
преценка
на онова, което Бог е създал, защото като мен ще ревете“.
Аз съм ви казвал каква погрешка има магарето. Понеже дало една крива, лоша преценка за жената, затуй го яздят, затуй сега се учи на смирение – изправя своята погрешка. Сега, защо са пораснали ушите му от тази погрешка? Обясняват, че ушите на заека са пораснали от голям зор, а пък на магарето – от голяма тъга: когато мислило за жената, ушите му пораснали. Сега, от хиляди години магарето изправя своята погрешка.
Когато влезе, то казва: „Не давайте преценка на онова, което Бог е създал, защото като мен ще ревете“.
Не си давайте мнението нито за човешкия порядък, нито за Божествения порядък на нещата, не давайте една погрешна преценка! Най-първо магарето си отворило устата и когато видяло жената, казало: „Красива е“. Но когато тя дошла наблизо, магарето казало: „Не е хубава, господарят ми има да пати! “
към беседата >>
Не си давайте мнението нито за човешкия порядък, нито за Божествения порядък на нещата, не давайте една погрешна
преценка
!
Понеже дало една крива, лоша преценка за жената, затуй го яздят, затуй сега се учи на смирение – изправя своята погрешка. Сега, защо са пораснали ушите му от тази погрешка? Обясняват, че ушите на заека са пораснали от голям зор, а пък на магарето – от голяма тъга: когато мислило за жената, ушите му пораснали. Сега, от хиляди години магарето изправя своята погрешка. Когато влезе, то казва: „Не давайте преценка на онова, което Бог е създал, защото като мен ще ревете“.
Не си давайте мнението нито за човешкия порядък, нито за Божествения порядък на нещата, не давайте една погрешна преценка!
Най-първо магарето си отворило устата и когато видяло жената, казало: „Красива е“. Но когато тя дошла наблизо, магарето казало: „Не е хубава, господарят ми има да пати! “
към беседата >>
152.
Конкурсен изпит / Конкурсният изпит
,
УС
, София, 14.2.1937г.,
Ако вие сами се
преценя
вате, вие правите една погрешка.
(втори вариант)
Не, не сме постъпили. Бог в своето дълготърпение ни е търпял. Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат. От нерешението на закона. Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат.
Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка.
Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша един оркестър. Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща. Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща. Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка.
към втори вариант >>
153.
Степените на Любовта
,
УС
, София, 4.4.1937г.,
В невидимия свят дават правилна
преценка
за човека.
Чрез мислите, чувствата и постъпките си ние свирим. Следователно, ако чрез нашето свирене можем да вдигнем болния от леглото му, ние минаваме за добри музиканти – виртуози Ако свириш, и положението на болния се влошава, ти не си виртуоз. Ако готвиш, и болните оздравяват, ти си добър готвач, минаваш за виртуоз;ако готвиш, и здравите се разболяват, ти не си добър готвач. Човек се, цени по делата. Има неща, които сам човек не знае за себе си, затова иска да разбере, какво мислят хората за него.
В невидимия свят дават правилна преценка за човека.
Мярка на тая преценка са нашите мисли, чувства и постъпки. Мислите, които минават през нашия ум, отиват на небето, дето се прецеждат: чистото задържат, а нечистото оставят настрана. Един ден, като влезете в невидимия свят, ще видите остатъците от вашите мисли, разхвърляни, като непотребни вещи. Същото става и с нашите чувства и желания. Само така ще разберете, че не всичко, което имате на земята, се приема и на небето.
към беседата >>
Мярка на тая
преценка
са нашите мисли, чувства и постъпки.
Следователно, ако чрез нашето свирене можем да вдигнем болния от леглото му, ние минаваме за добри музиканти – виртуози Ако свириш, и положението на болния се влошава, ти не си виртуоз. Ако готвиш, и болните оздравяват, ти си добър готвач, минаваш за виртуоз;ако готвиш, и здравите се разболяват, ти не си добър готвач. Човек се, цени по делата. Има неща, които сам човек не знае за себе си, затова иска да разбере, какво мислят хората за него. В невидимия свят дават правилна преценка за човека.
Мярка на тая преценка са нашите мисли, чувства и постъпки.
Мислите, които минават през нашия ум, отиват на небето, дето се прецеждат: чистото задържат, а нечистото оставят настрана. Един ден, като влезете в невидимия свят, ще видите остатъците от вашите мисли, разхвърляни, като непотребни вещи. Същото става и с нашите чувства и желания. Само така ще разберете, че не всичко, което имате на земята, се приема и на небето. Колкото по-горе се качвате в невидимия свят, толкова по-малко ваши цветя ще намерите там.
към беседата >>
154.
Проводници на любовта / Проводници на Неговата Любов
,
УС
, София, 13.6.1937г.,
Той се безпокои, дали Бог ще
прецени
работата му, дали ще му плати, както трябва.
Кое е онова, което мъчи човека? – Несигурността му. Например, слугата се мъчи от мисълта, дали господарят му е готов да му плати, след като е работил цяла година добросъвестно. След това се мъчи от мисълта, ще го наеме ли господарят му и следната година. Така се мъчи всеки човек.
Той се безпокои, дали Бог ще прецени работата му, дали ще му плати, както трябва.
Човек е дошъл на земята да служи. Така той изучава господарите. Има господари, които са студени, сурови към слугите си и не обичат да плащат. Към края омекват. Други господари в началото са меки, любезни, а накрая стават строги.
към беседата >>
155.
Особеностите на човека / Особената черта на човека
,
УС
, София, 20.6.1937г.,
Господарят
прецени
л качествата на своя добър роб и го освободил, като му дал голяма сума да живее спокойно.
Последният нищо не възразявал на господаря си, като че не се отнасяло до него. Това дразнело господаря му, и той продължавал да се отнася грубо с Епиктет. Един ден той натиснал силно крака му. Тогава Епиктет проговорил: Господарю, свободен си да постъпиш, както искаш, но ще счупиш крака ми, и няма да ти бъда вече полезен. Така станало: кракът му се счупил.
Господарят преценил качествата на своя добър роб и го освободил, като му дал голяма сума да живее спокойно.
Епиктет отишъл в Гърция, дето се проявил като философ, написал ценни философски съчинения.
към беседата >>
156.
Нашето предназначение / Предназначението на човека
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1937г.,
Противоречието, което се явява в живота ви, не седи в това, че някой казал нещо обидно за вас, но в това, че не
преценя
вате нещата правилно.
(втори вариант)
Като лизне едно, второ, трето нещо, човек се произнася, кое от тях е сладко и го задържа за себе си. Казвате, че някой ви е нарекъл лъжец. Да лъжеш, значи да близваш нещата. В този смисъл, кой човек не е лъжец? Кои не е лизвал нещата, поне с крайчеца на езика си?
Противоречието, което се явява в живота ви, не седи в това, че някой казал нещо обидно за вас, но в това, че не преценявате нещата правилно.
Докато не се научите правилно да ги преценявате, вие не можете да имате правилни отношения към тях. Едно се иска от вас. като срещнете един човек да му отдадете тази цена която Бог му е определил. Вие трябва да познавате ценното, което Бог е вложил във всяка душа и заради него да му отдадете нужното място в себе си. Ако и той познава ценното във вашата душа, между вас ще се създадат правилни отношения.
към втори вариант >>
Докато не се научите правилно да ги
преценя
вате, вие не можете да имате правилни отношения към тях.
(втори вариант)
Казвате, че някой ви е нарекъл лъжец. Да лъжеш, значи да близваш нещата. В този смисъл, кой човек не е лъжец? Кои не е лизвал нещата, поне с крайчеца на езика си? Противоречието, което се явява в живота ви, не седи в това, че някой казал нещо обидно за вас, но в това, че не преценявате нещата правилно.
Докато не се научите правилно да ги преценявате, вие не можете да имате правилни отношения към тях.
Едно се иска от вас. като срещнете един човек да му отдадете тази цена която Бог му е определил. Вие трябва да познавате ценното, което Бог е вложил във всяка душа и заради него да му отдадете нужното място в себе си. Ако и той познава ценното във вашата душа, между вас ще се създадат правилни отношения.
към втори вариант >>
поемшпе здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да
преценя
вате онова, което Бог е вложил във всяка човешка душа.
(втори вариант)
И тъй, искате ли да ???
поемшпе здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате онова, което Бог е вложил във всяка човешка душа.
Това, което хората наричат съвест в човека, не е нищо друго, освен онзи вътрешен глас, който съди човека, задето правилно не е преценил онова, което Бог е вложил в дадена душа. Когато някой ви посети, знайте, че той не е дошъл да иска от вас знание или богатство. Той е дошъл при вас да му направите една малка услуга – ако трън е влязъл в крака му, да го извадите; ако прашинка е влязла в окото му, да я извадите. – Ама защо да се убоде? – Нищо от това.
към втори вариант >>
Това, което хората наричат съвест в човека, не е нищо друго, освен онзи вътрешен глас, който съди човека, задето правилно не е
прецени
л онова, което Бог е вложил в дадена душа.
(втори вариант)
И тъй, искате ли да ??? поемшпе здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате онова, което Бог е вложил във всяка човешка душа.
Това, което хората наричат съвест в човека, не е нищо друго, освен онзи вътрешен глас, който съди човека, задето правилно не е преценил онова, което Бог е вложил в дадена душа.
Когато някой ви посети, знайте, че той не е дошъл да иска от вас знание или богатство. Той е дошъл при вас да му направите една малка услуга – ако трън е влязъл в крака му, да го извадите; ако прашинка е влязла в окото му, да я извадите. – Ама защо да се убоде? – Нищо от това. Благословение е и за вас, и за него, че се е убол.
към втори вариант >>
157.
Път за освобождение
,
СБ
,
РБ
, София, 24.8.1937г.,
Тя казва: “Хубаво да ме
прецени
ш.
(втори вариант)
Интересуват ме нейните прадеди какви са били, как са живели, какви хора са били. Обаче, аз като погледнах челото ѝ, тя се стесни. И почва да си туря една форма. Ако аз съм малко по-красив […][1]. Аз разбирам езика ѝ.
Тя казва: “Хубаво да ме прецениш.
В своите научни изследвания да не би да дадеш някои фалшиви факти, че да си имам разправии! ” Казва някой: “Защо мило те погледна? ” Как няма да ме гледа мило! Че от онова, което аз ще запиша, зависи цялото ѝ бъдеще. Аз ще изменя цялото ѝ бъдеще!
към втори вариант >>
158.
Както горе, тъй и долу
,
МОК
, София, 10.9.1937г.,
Преценя
вам разстоянието до мястото, дето става търговската обмяна: това са седемнадесет дена път с камион, следователно една болест трае седемнадесет дена.
било натоварено със стока, а другата сестра, която й направила топли компреси, взела стоката, т. е. стоката от рамото на онази дошла на нейното. Отидох и още щом пипнах, видях, че рамото й е увредено на същото място, и рекох: "Обрала си стоката на другата сестра, трябва да я върнеш обратно." Дала е по-малко пари, а е взела повече стока, затова й е тежко. Значи половината от стоката трябва да се върне назад. Колко дена са нужни, за да оздравее една болест?
Преценявам разстоянието до мястото, дето става търговската обмяна: това са седемнадесет дена път с камион, следователно една болест трае седемнадесет дена.
При болести, които мъчно се лекуват, стоката е взета отдалеч. Ако си взел повече и се върнеш на мястото за търговска обмяна, остави повече и веднага ще оздравееш. За болести, при които си взел много стока, понякога са необходими месеци, докато оздравееш.
към беседата >>
159.
Свят на промени / Религиозни хора
,
УС
, София, 12.9.1937г.,
Има хора, които разберат музика, веднага ще
преценя
т и ще кажат, отличен глас има, хубаво пее.
(втори вариант)
Ония, умните хора, които са по-умни от мен, ще оценят работата. Аз няма да ценя работата. Когато отива един ученик, колкото и да е способен, онази комисия е, която ще се произнесе за неговата способност. Той няма да каже, аз пея хубаво. Той ще пее и ще остави на тяхното благоволение.
Има хора, които разберат музика, веднага ще преценят и ще кажат, отличен глас има, хубаво пее.
Ако не пее, ще кажат, не пее хубаво. Онзи, който не разбира ще каже, не ме оцениха.
към втори вариант >>
Те ще дадат нужната
преценка
.
Религиозният мисли повече за себе си, иска да се осигури, да заеме съответно място в живота. Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш, как да изпълниш Божията воля. – Ще оценят ли моята работа? – Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят, какво ти трябва.
Те ще дадат нужната преценка.
Когато ученикът се явява пред изпитна комисия, от него се иска едно – да пее. Комисията, която разбира повече от него, ще се произнесе, добре ли пее или лошо. Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик?
към беседата >>
Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш
преценка
та.
Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик? – Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между ученици, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото.
Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката.
Твоето мнение ще бъде меродавно. Аз имам два метода за преценка на добрия певец. Според мене, като пееш в сухо време и завали дъжд, ти си добър певец. Ако пееш през време на проливен дъжд, и дъждът престане, ти си добър певец. Ако пееш, и сушата си остане, или дъждът не престане, ти не си добър певец.
към беседата >>
Аз имам два метода за
преценка
на добрия певец.
Нали съм напреднал ученик? – Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между ученици, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото. Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката. Твоето мнение ще бъде меродавно.
Аз имам два метода за преценка на добрия певец.
Според мене, като пееш в сухо време и завали дъжд, ти си добър певец. Ако пееш през време на проливен дъжд, и дъждът престане, ти си добър певец. Ако пееш, и сушата си остане, или дъждът не престане, ти не си добър певец. По същия начин се проверяват чувствата и мислите. Ако отидеш при хора, които се бият и карат, и те се примирят, чувствата ти са добри и възвишени.
към беседата >>
160.
Ценностите в живота
,
ООК
, София, 6.10.1937г.,
Правете на себе си една
преценка
, на всяка една ваша постъпка.
Ти не осъждай, понеже с осъждане никой не печели. Не подценявай Божиите работи.
Правете на себе си една преценка, на всяка една ваша постъпка.
Критикувайте постъпките си, но себе си не критикувайте. Нарисувал си една картина. Критикувай картината, но не себе си. Дарбата си не критикувай! Вземи направи друга картина и се коригирай.
към беседата >>
161.
Пред радостите и зад страданията
,
ООК
, София, 29.12.1937г.,
Някой път излиза вярна
преценка
та.
Някой път сте ги слушали и сега ви се преподава по нов начин. В това няма никакво съмнение. У вас има знание. Като видите някого, отведнъж го оценявате. Отведнъж го претегляте.
Някой път излиза вярна преценката.
Някой път има известни заблуждения. Да се оцени човек не е лесна работа. Сега помнете едно нещо: Че в мислите си трябва да бъдете правдиви, понеже резултатите на всяка една ваша мисъл – в природата съществува един закон: Всеки един резултат, какъвто и да е, всяко едно мнение, каквото и да е; каквото и да мислиш, добро или зло за себе си или за другите, то ще се върне при тебе. Ако е добро, като се върне като един капитал ще влезе в банката. И ако има да дължиш на банката, това са твоите погрешки.
към беседата >>
162.
Окото на Любовта
,
УС
, София, 9.1.1938г.,
Обаче, има Един, Който, щом погледне книгата, веднага дава
преценка
та си.
Той мисли, че целият свят ще говори за него. Като напише една книга, той мисли, че е станал известен в целия свят. Колко души ще говорят за неговата книга? – Най-много две-три хиляди души. Те не представят целия свят.
Обаче, има Един, Който, щом погледне книгата, веднага дава преценката си.
Той е господар на всички и на всички заповядва. Той казва: Преработи книгата си. Погледне теорията на един математик и казва: Трябва да измениш теорията си, има нещо невярно в нея. Тук-там има чисти зрънца, но някъде трябва да се измени. Погледне картината на някой художник и казва: Хубава е картината, но има места, които трябва да се преработят.
към беседата >>
163.
Четиритях точки
,
ООК
, София, 12.1.1938г.,
Не
преценя
вайте неговата наука.
Да не се заблуждава. Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек. Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда. Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно. Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло.
Не преценявайте неговата наука.
Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“. То е много казано: „Всичко знае“. Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа. Един турски султан имал много учен ходжа. И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето.
към беседата >>
164.
Страдание и учение
,
ООК
, София, 9.2.1938г.,
Човек дошъл да изучава едно изкуство на земята, да
преценя
ва материята.
Няколко думи за самовъзпитанието на човека. Земният живот хората едва сега са започнали да го изучават. Една твърда материя е неподатлива.
Човек дошъл да изучава едно изкуство на земята, да преценява материята.
Всичкото усилие на човека седи да може да си достави от тази материя за в бъдеще, да си направи едни нови дрехи. Ако ние разгледаме цялото животинско царство, всичките животни са облечени в различни дрехи, малки насекоми, пеперуди, риби, млекопитающи и човекът. И между хората има едно грамадно различие. Когато разглеждаме хората в тяхните вярвания, и в науката има едно грамадно различие. И в нас, и в хората, няма нещо определено.
към беседата >>
165.
Да ми бъде ученик
,
НБ
, София, 20.2.1938г.,
Не трябва да
преценя
ваме нещата, не трябва и да ги подценяваме.
Невъзможно е това. Ако ние сме излезли от Бога, ние ще бъдем като него. Сега по закона на наследствеността, едно дете, родено от една умна майка и един разумен баща, то детето ще носи чертите на баща си и майка си. Но едно дете, родено от една майка с по-низша култура, то ще носи същите черти на майка си. Казвам: Трябва да се пазим от ония заблуждения.
Не трябва да преценяваме нещата, не трябва и да ги подценяваме.
Трябва да се спрем върху факта, какво знаем, какво можем да приложим. Сега аз засягам този Божествен ред на нещата.
към беседата >>
166.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Да обичаш, значи в даден случай да оцениш, да дадеш една
преценка
, най-хубавата
преценка
, която може да дадеш на нещата.
Сега мнозина казват, аз съм говорил толкоз върху любовта, знаете ли какво нещо е да обичаш?
Да обичаш, значи в даден случай да оцениш, да дадеш една преценка, най-хубавата преценка, която може да дадеш на нещата.
Когато обичаш, ти даваш най-хубавото си внимание, всичко си готов да направиш, времето, всичко си готов да жертвуваш. Наскоро ми дойде една българска песен. Майката казва: „Синко Стояне, ако ме синко обичаш, добре ще се учиш. Ако ме синко любиш, добре ще работиш“. За да обичаме някого, трябва да се учим.
към беседата >>
167.
Една основна идея
,
МОК
, София, 29.4.1938г.,
Той го
прецени
л.
Влезе ли ръката, влезе ли кракът, ти ще пострадаш. Когато дойдете до безверието, ние знаем какво е. Това е циментена каша. Тогава каква е кашата на вярата? Понякой път аз гледам някой, той сам не вярва в Бога, казва: „Онзи не вярва“.
Той го преценил.
Ти, който не вярваш в Бога, ти не може да знаеш, кой вярва в Бога. То е невъзможно. Може да се определи, онзи, който вярва в Бога, който има тази вяра, която е основата на любовта, вярата и надеждата. Който има тия трите неща, то е основното учение на онези, които вярват в Бога. Той се познава по това.
към беседата >>
168.
Великото в света
,
УС
, София, 22.5.1938г.,
Трябва да бъдем справедливи в
преценка
та на нещата.
– „Писали ми петица.“ – Тя е съд, в която можеш всичко да поставяш. – „А шестица? “ – Боздуган, който удря по главата. Според мене най-хубавата бележка е единицата. Тя може да играе роля на писалка, с която пишеш хубави писма.
Трябва да бъдем справедливи в преценката на нещата.
към беседата >>
169.
Последен в света
,
УС
, София, 19.6.1938г.,
Това, което окото
преценя
ва като хубаво, то е хубаво; не харесва ли окото нещо, то не е хубаво.
“ – Това е все едно музикантът да пита не е ли добър музикант. – Посвири малко, за да те чуя. Ухото ми ще каже дали си добър музикант, или не. – „Кой е добър художник? “ – Окото ще ви отговори.
Това, което окото преценява като хубаво, то е хубаво; не харесва ли окото нещо, то не е хубаво.
Работете, за да придобиете истинското знание – благото, чрез което Бог се изявява. Чрез очите Бог те учи да разбираш кое е криво и кое не е. Чрез ушите те учи да различаваш хармоничното от нехармоничното. Ако чрез очите си не виждаш красотата и чрез ушите си не познаваш хармонията, как ще разбереш другите неща? Мислите ли, че глухият е добър човек?
към беседата >>
170.
Вътрешна просвета
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.7.1938г.,
Следователно, ако човек не е
прецени
л храната, облеклото и знанието, които му били дадени, отнемат му тия неща и му дават по-лоши
Прецени
л ли е всичко, което му е било дадено, отнемат му се тия неща и му дават нови, по-доброкачествени от старите Същевременно спазва се и следното положение: на когото много се дава, от него много се иска; на когото малко се дава, от него малко се иска.
Закон е - когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. Ако той е оценил това, което му е било дадено, новото, което получава, ще бъде по-добро от старото. Ако не го е оценил, новото ще бъде по-просто, от по-долно качество. Този закон се отнася и до храната, и до облеклото, и до знанието. При това, гой се прилага еднакво за всички хора.
Следователно, ако човек не е преценил храната, облеклото и знанието, които му били дадени, отнемат му тия неща и му дават по-лоши Преценил ли е всичко, което му е било дадено, отнемат му се тия неща и му дават нови, по-доброкачествени от старите Същевременно спазва се и следното положение: на когото много се дава, от него много се иска; на когото малко се дава, от него малко се иска.
Ако човек не е оценил малкото, което му е дадено, как ще оцени голямото? Запример, човек има десет пръста на ръцете си и не знае, защо му е даден всеки един от тия пръсти, а се занимава с големи работи. Когато сте неразположени, направете един опит с палеца си да видите, какви сили се крият в него. Погладете горната част на палеца си, като започнете от третата фаланга и вървите към нокътя. После погладете палеца си от долната страна, по венерината област, и наблюдавайте, дали неразположението ви ще изчезне.
към беседата >>
171.
Под слънчевите лъчи
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1938г.,
Който люби, той
преценя
ва и най-малката проява на любовта.
Христос признава само един Баща и една Майка. Той признава само една любов, една мъдрост и една истина. Истинската любов е сляпа за погрешките на хората. И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество. Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши.
Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта.
Любовта закриля и най-малките същества.
към беседата >>
172.
Силата на човека
,
УС
, София, 30.10.1938г.,
Че ти, ако не цениш душите, които са слезли от Бога, и своята душа, ти нямаш една
преценка
за себе си.
Да цениш своята душа и душите на другите хора.
Че ти, ако не цениш душите, които са слезли от Бога, и своята душа, ти нямаш една преценка за себе си.
Ти постоянно разправяш, че не си такъв, какъвто трябва. Душата е излязла от Бога. Ти тази душа я виждаш за пръв път. Не мисли, че една душа ти можеш да я виждаш много пъти. Ти можеш да я видиш само веднъж.
към беседата >>
173.
Обич и преценка
,
ООК
, София, 21.12.1938г.,
Другият трябва да
преценя
ва, да оценява неговата любов.
Единият ще бъде на запад, другият на изток. Любовта е положителна сила. Щом ти обичаш и тебе те обичат, вие ще се скарате. Вие искате хората да се карат. В дадения случай един може да люби, а другият какво трябва да прави?
Другият трябва да преценява, да оценява неговата любов.
Единият, който люби – другият трябва да оценява неговата любов. И тогава оценката е една сила, която привлича любовта. Между оценката и любовта може да се образува връзка. Казвате: „Аз искам и той да ме обича.“ Тогава, той като те обича, ти ще оценяваш любовта му. Тогава ще имате две сили положителни – любовта и оценката.
към беседата >>
От нас се изисква да
прецени
м Божията Любов, оценка се изисква.
Той ти дава, и ти като му дадеш 1200 лева, ти благодариш, че платът е хубав, и онзи е доволен, че добре е оценен плата. Хубаво, ако ти дойдеш и аз ти давам хубав плат, какво ще правим? Но този човек казва: „Аз имам доста плат, аз не се нуждая от плат, от пари се нуждая.“ Вие, някой път, не разбирате, вие искате Бог да ви обича. Вие сте на погрешна страна. Няма какво да искаме Бог да ни обича.
От нас се изисква да преценим Божията Любов, оценка се изисква.
Всички ние страдаме, понеже нямаме оценка. Един ден ще дойде ти да любиш. Като дойде да любиш, знаеш ли какво ще стане с тебе? Един виртуоз свири на сцената. Ти седиш на стола.
към беседата >>
Който
преценя
ва или този който свири?
Един ден ще дойде ти да любиш. Като дойде да любиш, знаеш ли какво ще стане с тебе? Един виртуоз свири на сцената. Ти седиш на стола. Питам: Кой люби?
Който преценява или този който свири?
Ти си, който любиш. Ти седиш и преценяваш. Оценяваш онова, което той свири. Като го оцениш и ще му платиш. Ти си платил 45, 50 или 150 лева.
към беседата >>
Ти седиш и
преценя
ваш.
Един виртуоз свири на сцената. Ти седиш на стола. Питам: Кой люби? Който преценява или този който свири? Ти си, който любиш.
Ти седиш и преценяваш.
Оценяваш онова, което той свири. Като го оцениш и ще му платиш. Ти си платил 45, 50 или 150 лева. Някой път дават 50 лева. А в изключителен случай някой път дават повече.
към беседата >>
Срещаш един човек, той ти говори за известни идеи, ти ще
прецени
ш.
Като го оцениш и ще му платиш. Ти си платил 45, 50 или 150 лева. Някой път дават 50 лева. А в изключителен случай някой път дават повече. Между този виртуоз и тия, които слушат става една вътрешна обмяна.
Срещаш един човек, той ти говори за известни идеи, ти ще прецениш.
Някой път вие усещате, след като сте говорили, усещате, че имало някакво недоволство. Казвате: „Не трябваше да говоря.“ Вие сте дали най-хубавите идеи. А ония хора казват: „За много глупави работи ми говори.“ Не преценяват идеите. Казват: „Не ме интересуват.“ Вие усещате вътре едно болезнено състояние, че не сте разбран, но онова, за което сте говорили, не е оценено.Не сте оценен. Всякога братството се образува, когато единият обича, а другият преценява любовта.
към беседата >>
А ония хора казват: „За много глупави работи ми говори.“ Не
преценя
ват идеите.
А в изключителен случай някой път дават повече. Между този виртуоз и тия, които слушат става една вътрешна обмяна. Срещаш един човек, той ти говори за известни идеи, ти ще прецениш. Някой път вие усещате, след като сте говорили, усещате, че имало някакво недоволство. Казвате: „Не трябваше да говоря.“ Вие сте дали най-хубавите идеи.
А ония хора казват: „За много глупави работи ми говори.“ Не преценяват идеите.
Казват: „Не ме интересуват.“ Вие усещате вътре едно болезнено състояние, че не сте разбран, но онова, за което сте говорили, не е оценено.Не сте оценен. Всякога братството се образува, когато единият обича, а другият преценява любовта. За една любов трябва да имате преценка. Сега целият свят страда не от безлюбие. Няма преценка.
към беседата >>
Всякога братството се образува, когато единият обича, а другият
преценя
ва любовта.
Срещаш един човек, той ти говори за известни идеи, ти ще прецениш. Някой път вие усещате, след като сте говорили, усещате, че имало някакво недоволство. Казвате: „Не трябваше да говоря.“ Вие сте дали най-хубавите идеи. А ония хора казват: „За много глупави работи ми говори.“ Не преценяват идеите. Казват: „Не ме интересуват.“ Вие усещате вътре едно болезнено състояние, че не сте разбран, но онова, за което сте говорили, не е оценено.Не сте оценен.
Всякога братството се образува, когато единият обича, а другият преценява любовта.
За една любов трябва да имате преценка. Сега целият свят страда не от безлюбие. Няма преценка. Ти дадеш нещо, направиш нещо, не си оценен. Напишеш книга, никой не чете написаното.
към беседата >>
За една любов трябва да имате
преценка
.
Някой път вие усещате, след като сте говорили, усещате, че имало някакво недоволство. Казвате: „Не трябваше да говоря.“ Вие сте дали най-хубавите идеи. А ония хора казват: „За много глупави работи ми говори.“ Не преценяват идеите. Казват: „Не ме интересуват.“ Вие усещате вътре едно болезнено състояние, че не сте разбран, но онова, за което сте говорили, не е оценено.Не сте оценен. Всякога братството се образува, когато единият обича, а другият преценява любовта.
За една любов трябва да имате преценка.
Сега целият свят страда не от безлюбие. Няма преценка. Ти дадеш нещо, направиш нещо, не си оценен. Напишеш книга, никой не чете написаното. Направиш някоя работа, никой не я оценява.
към беседата >>
Няма
преценка
.
А ония хора казват: „За много глупави работи ми говори.“ Не преценяват идеите. Казват: „Не ме интересуват.“ Вие усещате вътре едно болезнено състояние, че не сте разбран, но онова, за което сте говорили, не е оценено.Не сте оценен. Всякога братството се образува, когато единият обича, а другият преценява любовта. За една любов трябва да имате преценка. Сега целият свят страда не от безлюбие.
Няма преценка.
Ти дадеш нещо, направиш нещо, не си оценен. Напишеш книга, никой не чете написаното. Направиш някоя работа, никой не я оценява. Нарисуваш нещо, никой не го оценява. Направиш някое добро, не си оценен.
към беседата >>
– „Аз искам да ме обичат.“ Хубаво е, но за да ме обичат хората, аз трябва да бъда в състояние да
преценя
тяхната любов, да дам съответствующето.
Сега гледам някои от вас тук, казвате: „Пречупи ми се сърцето. Не ме обичат вече.“ Вие сте в заблуждение. Та вие не сте обичали да знаете какво нещо е. Вие дали ли сте си сметка дали обичате както трябва? Трябва да знаете дали обичате както трябва.
– „Аз искам да ме обичат.“ Хубаво е, но за да ме обичат хората, аз трябва да бъда в състояние да преценя тяхната любов, да дам съответствующето.
Ако един човек ме обича, и аз не преценявам, то е обида за Божествения живот. Не съм оценил Бога, Който е в този човек. Ще прецениш. В този човек, Бог се проявява. Казваш: „Пет пари не давам за неговата любов.“ Щом кажеш така, ще дойде всичкото нещастие на главата ти.
към беседата >>
Ако един човек ме обича, и аз не
преценя
вам, то е обида за Божествения живот.
Не ме обичат вече.“ Вие сте в заблуждение. Та вие не сте обичали да знаете какво нещо е. Вие дали ли сте си сметка дали обичате както трябва? Трябва да знаете дали обичате както трябва. – „Аз искам да ме обичат.“ Хубаво е, но за да ме обичат хората, аз трябва да бъда в състояние да преценя тяхната любов, да дам съответствующето.
Ако един човек ме обича, и аз не преценявам, то е обида за Божествения живот.
Не съм оценил Бога, Който е в този човек. Ще прецениш. В този човек, Бог се проявява. Казваш: „Пет пари не давам за неговата любов.“ Щом кажеш така, ще дойде всичкото нещастие на главата ти. Ако даваш преценка, ако препишеш качества, които ги няма, Любовта не пише престъпления.
към беседата >>
Ще
прецени
ш.
Вие дали ли сте си сметка дали обичате както трябва? Трябва да знаете дали обичате както трябва. – „Аз искам да ме обичат.“ Хубаво е, но за да ме обичат хората, аз трябва да бъда в състояние да преценя тяхната любов, да дам съответствующето. Ако един човек ме обича, и аз не преценявам, то е обида за Божествения живот. Не съм оценил Бога, Който е в този човек.
Ще прецениш.
В този човек, Бог се проявява. Казваш: „Пет пари не давам за неговата любов.“ Щом кажеш така, ще дойде всичкото нещастие на главата ти. Ако даваш преценка, ако препишеш качества, които ги няма, Любовта не пише престъпления. Казвате: „Какво се е влюбил в чуждата жена? “ Че едно благословение е да се влюби.
към беседата >>
Ако даваш
преценка
, ако препишеш качества, които ги няма, Любовта не пише престъпления.
Ако един човек ме обича, и аз не преценявам, то е обида за Божествения живот. Не съм оценил Бога, Който е в този човек. Ще прецениш. В този човек, Бог се проявява. Казваш: „Пет пари не давам за неговата любов.“ Щом кажеш така, ще дойде всичкото нещастие на главата ти.
Ако даваш преценка, ако препишеш качества, които ги няма, Любовта не пише престъпления.
Казвате: „Какво се е влюбил в чуждата жена? “ Че едно благословение е да се влюби. Ако той се е влюбил, то е от Бога. Ако той се е влюбил, пък лъже, лошото е в лъжата, че в името на Любовта лъже. Тогава не туряйте престъплението да кажете: „От Любов!
към беседата >>
Вие нямате
преценка
за Божията Любов.
Та най-първо се освободете от онази идея да мислите, че Господ не ви обича.
Вие нямате преценка за Божията Любов.
Там са всичките ваши страдания. Научете се да преценявате Божията Любов. Дал ти Господ една глава, прецени и благодари за главата. Дал ти Господ дробове, прецени и благодари за тях. Благодари за краката, благодари за ръцете, благодари за всичко.
към беседата >>
Научете се да
преценя
вате Божията Любов.
Та най-първо се освободете от онази идея да мислите, че Господ не ви обича. Вие нямате преценка за Божията Любов. Там са всичките ваши страдания.
Научете се да преценявате Божията Любов.
Дал ти Господ една глава, прецени и благодари за главата. Дал ти Господ дробове, прецени и благодари за тях. Благодари за краката, благодари за ръцете, благодари за всичко. Всеки ден познавай любовта, какво е от Него – запасът, кредит, което ви изпратил. Ако вие имате една хубава преценка за любовта, Бог ще ви даде каквото желаете.
към беседата >>
Дал ти Господ една глава,
прецени
и благодари за главата.
Та най-първо се освободете от онази идея да мислите, че Господ не ви обича. Вие нямате преценка за Божията Любов. Там са всичките ваши страдания. Научете се да преценявате Божията Любов.
Дал ти Господ една глава, прецени и благодари за главата.
Дал ти Господ дробове, прецени и благодари за тях. Благодари за краката, благодари за ръцете, благодари за всичко. Всеки ден познавай любовта, какво е от Него – запасът, кредит, което ви изпратил. Ако вие имате една хубава преценка за любовта, Бог ще ви даде каквото желаете. Ако нямате хубава преценка, тогава молитвата ви няма да бъде послушана.
към беседата >>
Дал ти Господ дробове,
прецени
и благодари за тях.
Та най-първо се освободете от онази идея да мислите, че Господ не ви обича. Вие нямате преценка за Божията Любов. Там са всичките ваши страдания. Научете се да преценявате Божията Любов. Дал ти Господ една глава, прецени и благодари за главата.
Дал ти Господ дробове, прецени и благодари за тях.
Благодари за краката, благодари за ръцете, благодари за всичко. Всеки ден познавай любовта, какво е от Него – запасът, кредит, което ви изпратил. Ако вие имате една хубава преценка за любовта, Бог ще ви даде каквото желаете. Ако нямате хубава преценка, тогава молитвата ви няма да бъде послушана. Сега напущаме ония човешките схващания.
към беседата >>
Ако вие имате една хубава
преценка
за любовта, Бог ще ви даде каквото желаете.
Научете се да преценявате Божията Любов. Дал ти Господ една глава, прецени и благодари за главата. Дал ти Господ дробове, прецени и благодари за тях. Благодари за краката, благодари за ръцете, благодари за всичко. Всеки ден познавай любовта, какво е от Него – запасът, кредит, което ви изпратил.
Ако вие имате една хубава преценка за любовта, Бог ще ви даде каквото желаете.
Ако нямате хубава преценка, тогава молитвата ви няма да бъде послушана. Сега напущаме ония човешките схващания. Тъй както живеем тук, никакъв резултат не може да имаме. Едно поколение може да се създаде от онези, които оценяват любовта. Когато обичам един човек, мислим за доброто на неговия ум, на неговите чувства.
към беседата >>
Ако нямате хубава
преценка
, тогава молитвата ви няма да бъде послушана.
Дал ти Господ една глава, прецени и благодари за главата. Дал ти Господ дробове, прецени и благодари за тях. Благодари за краката, благодари за ръцете, благодари за всичко. Всеки ден познавай любовта, какво е от Него – запасът, кредит, което ви изпратил. Ако вие имате една хубава преценка за любовта, Бог ще ви даде каквото желаете.
Ако нямате хубава преценка, тогава молитвата ви няма да бъде послушана.
Сега напущаме ония човешките схващания. Тъй както живеем тук, никакъв резултат не може да имаме. Едно поколение може да се създаде от онези, които оценяват любовта. Когато обичам един човек, мислим за доброто на неговия ум, на неговите чувства. Искаме да бъде здрав, всичко да му върви.
към беседата >>
“ Няма какво да се учудваш, но трябва да
прецени
ш тази любов.
Когато един човек ви обича, кой го заставя да ви обича? Кажете ми? Какво вие сте дали на този човек, за да ви обича? Вие нищо не сте му дали, той ви обича. Казвате: „Аз се чудя защо ме обича!
“ Няма какво да се учудваш, но трябва да прецениш тази любов.
Ти си болен човек, вървиш, срещаш, този човек те обикнал. Ти ще оздравееш след 2–3 деня. Ти ще бъдеш здрав, то е Божественото. Ако този човек не беше те срещнал, не беше те възлюбил, щеше да боледуваш. Господ, като те погледне с Любов, и те излекува.
към беседата >>
Това щях да бъда, онова щях да бъда.“ Казвам: Тя
преценка
няма.
Сега дойде една млада сестра, наежила се така, нахвърли се отгоре ми: „Твоето учение, казва, стана причина да страдам. В света аз можех да се повдигна, аз се заблудих в учението.
Това щях да бъда, онова щях да бъда.“ Казвам: Тя преценка няма.
Много лоша сестра е тя. Казвам ѝ: „И главата ти има да пати.“ Един факт. Наежила се така, мисли, че нямала импулс, нямала това, нямала онова. Импулсът от Бога иде. Казвам, на тази сестра съм дал повече отколкото трябва.
към беседата >>
Като дойде някой да виждате лошите страни, това е
преценка
за хората.
Аз бих желал всички да се обичате и на свят да се обичате. Не като се обичате да виждате лошото.
Като дойде някой да виждате лошите страни, това е преценка за хората.
Едновременно правя преценка. Аз имам едно правило. Щом някой човек дойде, на тази сестра, като дойде при мене, рекох: „Радвам се – аз се проявявам такъв, какъвто не съм.“ Тя горката само гледа. Някой ден слуша, отвън гледа. Аз режа, режа, тя гледа да не слушат другите.
към беседата >>
Едновременно правя
преценка
.
Аз бих желал всички да се обичате и на свят да се обичате. Не като се обичате да виждате лошото. Като дойде някой да виждате лошите страни, това е преценка за хората.
Едновременно правя преценка.
Аз имам едно правило. Щом някой човек дойде, на тази сестра, като дойде при мене, рекох: „Радвам се – аз се проявявам такъв, какъвто не съм.“ Тя горката само гледа. Някой ден слуша, отвън гледа. Аз режа, режа, тя гледа да не слушат другите. Рекох: „Аз влизам в твоето положение.
към беседата >>
Искам от вас да
преценя
вате Божията Любов в себе си, че е нещо Велико.
Той ти дал една отлична глава, талантлив си, имаш дарби и за художник, и за актьор, и за музикант, и за оратор, и за философ. Ти седиш, не развиваш дарбите си, мърмориш, че Господ нищо не ти дал. Не искам никой да се смее. Не искам никой да скърби. Не искам никой да самоосъжда.
Искам от вас да преценявате Божията Любов в себе си, че е нещо Велико.
Седя понякой път и беля си създавам. Преведох един пример за една млада сестра. Двама братя се заинтересували, намерили младата сестра, казват: „Я да видим, де ти беше съдран чорапа.“ Дойде сестрата и казва: „ Защо каза, че на палеца е съдран чорапа? “ Това ме интересува. От вън носят хубави дрехи, но чорапът е съдран.
към беседата >>
Сега ще се спра върху нещо:
Преценка
трябва да имате, да оценявате Божията Любов.
Казват му: „Защо казваш, че не ти е жена, а каза, че ти е сестра? Щях да направя едно престъпление.“ „Ако вземете всичките полици“, казва Господ на един от пророците. Колко деня му каза да седи? Един стих има, после казва: „С човешка светлина ще си печеш хляба. Хайде, казва, давам ти.“ Как ще обясните вие?
Сега ще се спра върху нещо: Преценка трябва да имате, да оценявате Божията Любов.
Тогава онези, които обичате, преценявайте любовта. Никога не подценявайте любовта на когото и да е. Не подценявайте Любовта на никого. Любовта е нещо свято. Няма нещо по-свещено от Любовта.
към беседата >>
Тогава онези, които обичате,
преценя
вайте любовта.
Щях да направя едно престъпление.“ „Ако вземете всичките полици“, казва Господ на един от пророците. Колко деня му каза да седи? Един стих има, после казва: „С човешка светлина ще си печеш хляба. Хайде, казва, давам ти.“ Как ще обясните вие? Сега ще се спра върху нещо: Преценка трябва да имате, да оценявате Божията Любов.
Тогава онези, които обичате, преценявайте любовта.
Никога не подценявайте любовта на когото и да е. Не подценявайте Любовта на никого. Любовта е нещо свято. Няма нещо по-свещено от Любовта. Няма нещо по-свещено, по-красиво от Любовта.
към беседата >>
Защото в нас Бог ще дойде, да ни
прецени
.
Любовта трябва да се оцени. Ако A люби – B трябва да бъде оценител. Ако B люби – A трябва да бъде оценител. Тогава, за да оценим един човек, той трябва да ни обича. И след като го оценим добре, само тогава ние може да го обичаме.
Защото в нас Бог ще дойде, да ни прецени.
Бог засега ни обича, но съдбата в Бога ще дойде, когато дойде да преценява нашата любов. Бог, когато обича, не съди никого. Казва Писанието: „Отец не съди никого, понеже всички обича, всички му са мили.“ Когато дойде Бог да преценява нашата любов, тогава ще дойде съдбата. Ние, като Го обичаме, ние ще покажем до колко сме разбрали Неговата Любов. И ще дойде преценката.
към беседата >>
Бог засега ни обича, но съдбата в Бога ще дойде, когато дойде да
преценя
ва нашата любов.
Ако A люби – B трябва да бъде оценител. Ако B люби – A трябва да бъде оценител. Тогава, за да оценим един човек, той трябва да ни обича. И след като го оценим добре, само тогава ние може да го обичаме. Защото в нас Бог ще дойде, да ни прецени.
Бог засега ни обича, но съдбата в Бога ще дойде, когато дойде да преценява нашата любов.
Бог, когато обича, не съди никого. Казва Писанието: „Отец не съди никого, понеже всички обича, всички му са мили.“ Когато дойде Бог да преценява нашата любов, тогава ще дойде съдбата. Ние, като Го обичаме, ние ще покажем до колко сме разбрали Неговата Любов. И ще дойде преценката. Изпитанията идват само тогава, когато Бог преценява нашата любов.
към беседата >>
Казва Писанието: „Отец не съди никого, понеже всички обича, всички му са мили.“ Когато дойде Бог да
преценя
ва нашата любов, тогава ще дойде съдбата.
Тогава, за да оценим един човек, той трябва да ни обича. И след като го оценим добре, само тогава ние може да го обичаме. Защото в нас Бог ще дойде, да ни прецени. Бог засега ни обича, но съдбата в Бога ще дойде, когато дойде да преценява нашата любов. Бог, когато обича, не съди никого.
Казва Писанието: „Отец не съди никого, понеже всички обича, всички му са мили.“ Когато дойде Бог да преценява нашата любов, тогава ще дойде съдбата.
Ние, като Го обичаме, ние ще покажем до колко сме разбрали Неговата Любов. И ще дойде преценката. Изпитанията идват само тогава, когато Бог преценява нашата любов. Хиляди години вие сте правили погрешки, Бог дума не е казал. Де се е явил Господ досега да ви каже?
към беседата >>
И ще дойде
преценка
та.
Защото в нас Бог ще дойде, да ни прецени. Бог засега ни обича, но съдбата в Бога ще дойде, когато дойде да преценява нашата любов. Бог, когато обича, не съди никого. Казва Писанието: „Отец не съди никого, понеже всички обича, всички му са мили.“ Когато дойде Бог да преценява нашата любов, тогава ще дойде съдбата. Ние, като Го обичаме, ние ще покажем до колко сме разбрали Неговата Любов.
И ще дойде преценката.
Изпитанията идват само тогава, когато Бог преценява нашата любов. Хиляди години вие сте правили погрешки, Бог дума не е казал. Де се е явил Господ досега да ви каже? Много духове са се явили, но Господ досега нищо не ви е казал. Дошли хората със своите умове, които са ви съдили, но досега Господ нищо не казал против вас.
към беседата >>
Изпитанията идват само тогава, когато Бог
преценя
ва нашата любов.
Бог засега ни обича, но съдбата в Бога ще дойде, когато дойде да преценява нашата любов. Бог, когато обича, не съди никого. Казва Писанието: „Отец не съди никого, понеже всички обича, всички му са мили.“ Когато дойде Бог да преценява нашата любов, тогава ще дойде съдбата. Ние, като Го обичаме, ние ще покажем до колко сме разбрали Неговата Любов. И ще дойде преценката.
Изпитанията идват само тогава, когато Бог преценява нашата любов.
Хиляди години вие сте правили погрешки, Бог дума не е казал. Де се е явил Господ досега да ви каже? Много духове са се явили, но Господ досега нищо не ви е казал. Дошли хората със своите умове, които са ви съдили, но досега Господ нищо не казал против вас. Той ви вижда, понеже сте негово творение, вижда вашата слаба страна и веднага коригира.
към беседата >>
И тогава вие, за завършената картина, трябва да проявите любовта си към Него, пък Бог ще ви
прецени
.
Много духове са се явили, но Господ досега нищо не ви е казал. Дошли хората със своите умове, които са ви съдили, но досега Господ нищо не казал против вас. Той ви вижда, понеже сте негово творение, вижда вашата слаба страна и веднага коригира. Всичкото ваше недоволство коригира. Дава ви повече и повече и един ден ще завърши тази картина.
И тогава вие, за завършената картина, трябва да проявите любовта си към Него, пък Бог ще ви прецени.
За пример да бъде Божията Любов, когато Бог ще преценява. Любовта ви да бъде за пример и любовта ви да отговаря на онази оценка, която Бог ще даде. Бог ще ви тури на едно място да извършвате някаква служба. И като Го обичате, Той ще ви преценява. И като ви прецени, ще ви тури да работите тогава.
към беседата >>
За пример да бъде Божията Любов, когато Бог ще
преценя
ва.
Дошли хората със своите умове, които са ви съдили, но досега Господ нищо не казал против вас. Той ви вижда, понеже сте негово творение, вижда вашата слаба страна и веднага коригира. Всичкото ваше недоволство коригира. Дава ви повече и повече и един ден ще завърши тази картина. И тогава вие, за завършената картина, трябва да проявите любовта си към Него, пък Бог ще ви прецени.
За пример да бъде Божията Любов, когато Бог ще преценява.
Любовта ви да бъде за пример и любовта ви да отговаря на онази оценка, която Бог ще даде. Бог ще ви тури на едно място да извършвате някаква служба. И като Го обичате, Той ще ви преценява. И като ви прецени, ще ви тури да работите тогава. Ако вие не сте готови, не можете да извършвате тази служба, тогава ще се подцени любовта ви.
към беседата >>
И като Го обичате, Той ще ви
преценя
ва.
Дава ви повече и повече и един ден ще завърши тази картина. И тогава вие, за завършената картина, трябва да проявите любовта си към Него, пък Бог ще ви прецени. За пример да бъде Божията Любов, когато Бог ще преценява. Любовта ви да бъде за пример и любовта ви да отговаря на онази оценка, която Бог ще даде. Бог ще ви тури на едно място да извършвате някаква служба.
И като Го обичате, Той ще ви преценява.
И като ви прецени, ще ви тури да работите тогава. Ако вие не сте готови, не можете да извършвате тази служба, тогава ще се подцени любовта ви.
към беседата >>
И като ви
прецени
, ще ви тури да работите тогава.
И тогава вие, за завършената картина, трябва да проявите любовта си към Него, пък Бог ще ви прецени. За пример да бъде Божията Любов, когато Бог ще преценява. Любовта ви да бъде за пример и любовта ви да отговаря на онази оценка, която Бог ще даде. Бог ще ви тури на едно място да извършвате някаква служба. И като Го обичате, Той ще ви преценява.
И като ви прецени, ще ви тури да работите тогава.
Ако вие не сте готови, не можете да извършвате тази служба, тогава ще се подцени любовта ви.
към беседата >>
Тогава се молете на Господа да имате една ясна представа, да имате една
преценка
за Любовта.
Тогава се молете на Господа да имате една ясна представа, да имате една преценка за Любовта.
Когато видиш, [че] някой те обича, да прецениш и да кажеш: „Един ден желая и аз така да проявя любовта си.“ Вижте онази майка, тя не искаше да окаля ръцете си някъде по-рано, а какво не върши Любовта! Майката в любовта си за своите си деца, каля си ръцете. Един ден, това дете като израсте, ни най-малко не преценява майка си колко пъти е окаляла ръцете си в неговите нечистотии. Не преценява това, и дъщерята да прецени майка си. Ние трябва да преценим Божията Любов.
към беседата >>
Когато видиш, [че] някой те обича, да
прецени
ш и да кажеш: „Един ден желая и аз така да проявя любовта си.“ Вижте онази майка, тя не искаше да окаля ръцете си някъде по-рано, а какво не върши Любовта!
Тогава се молете на Господа да имате една ясна представа, да имате една преценка за Любовта.
Когато видиш, [че] някой те обича, да прецениш и да кажеш: „Един ден желая и аз така да проявя любовта си.“ Вижте онази майка, тя не искаше да окаля ръцете си някъде по-рано, а какво не върши Любовта!
Майката в любовта си за своите си деца, каля си ръцете. Един ден, това дете като израсте, ни най-малко не преценява майка си колко пъти е окаляла ръцете си в неговите нечистотии. Не преценява това, и дъщерята да прецени майка си. Ние трябва да преценим Божията Любов. В греховете, престъпленията ни Бог дума не е казал.
към беседата >>
Един ден, това дете като израсте, ни най-малко не
преценя
ва майка си колко пъти е окаляла ръцете си в неговите нечистотии.
Тогава се молете на Господа да имате една ясна представа, да имате една преценка за Любовта. Когато видиш, [че] някой те обича, да прецениш и да кажеш: „Един ден желая и аз така да проявя любовта си.“ Вижте онази майка, тя не искаше да окаля ръцете си някъде по-рано, а какво не върши Любовта! Майката в любовта си за своите си деца, каля си ръцете.
Един ден, това дете като израсте, ни най-малко не преценява майка си колко пъти е окаляла ръцете си в неговите нечистотии.
Не преценява това, и дъщерята да прецени майка си. Ние трябва да преценим Божията Любов. В греховете, престъпленията ни Бог дума не е казал. Някой път казваш: „Аз не искам да живея.“ – Ти си един неблагодарен човек. Не преценяваш благата.
към беседата >>
Не
преценя
ва това, и дъщерята да
прецени
майка си.
Тогава се молете на Господа да имате една ясна представа, да имате една преценка за Любовта. Когато видиш, [че] някой те обича, да прецениш и да кажеш: „Един ден желая и аз така да проявя любовта си.“ Вижте онази майка, тя не искаше да окаля ръцете си някъде по-рано, а какво не върши Любовта! Майката в любовта си за своите си деца, каля си ръцете. Един ден, това дете като израсте, ни най-малко не преценява майка си колко пъти е окаляла ръцете си в неговите нечистотии.
Не преценява това, и дъщерята да прецени майка си.
Ние трябва да преценим Божията Любов. В греховете, престъпленията ни Бог дума не е казал. Някой път казваш: „Аз не искам да живея.“ – Ти си един неблагодарен човек. Не преценяваш благата. Благодари на Господа и кажи: „Какво съм направил досега за Господа!?
към беседата >>
Ние трябва да
прецени
м Божията Любов.
Тогава се молете на Господа да имате една ясна представа, да имате една преценка за Любовта. Когато видиш, [че] някой те обича, да прецениш и да кажеш: „Един ден желая и аз така да проявя любовта си.“ Вижте онази майка, тя не искаше да окаля ръцете си някъде по-рано, а какво не върши Любовта! Майката в любовта си за своите си деца, каля си ръцете. Един ден, това дете като израсте, ни най-малко не преценява майка си колко пъти е окаляла ръцете си в неговите нечистотии. Не преценява това, и дъщерята да прецени майка си.
Ние трябва да преценим Божията Любов.
В греховете, престъпленията ни Бог дума не е казал. Някой път казваш: „Аз не искам да живея.“ – Ти си един неблагодарен човек. Не преценяваш благата. Благодари на Господа и кажи: „Какво съм направил досега за Господа!? “ Ако имаме една постоянна преценка!
към беседата >>
Не
преценя
ваш благата.
Един ден, това дете като израсте, ни най-малко не преценява майка си колко пъти е окаляла ръцете си в неговите нечистотии. Не преценява това, и дъщерята да прецени майка си. Ние трябва да преценим Божията Любов. В греховете, престъпленията ни Бог дума не е казал. Някой път казваш: „Аз не искам да живея.“ – Ти си един неблагодарен човек.
Не преценяваш благата.
Благодари на Господа и кажи: „Какво съм направил досега за Господа!? “ Ако имаме една постоянна преценка! Този Господ иска ние да имаме едно благодарно сърце, за всичко онова, което ни е дадено, в дадения случай. Бог е предвидил за нас неизчерпаеми богатства, от нас зависи как ще ги използуваме. Преценявайте, оценявайте Божията Любов.
към беседата >>
“ Ако имаме една постоянна
преценка
!
Ние трябва да преценим Божията Любов. В греховете, престъпленията ни Бог дума не е казал. Някой път казваш: „Аз не искам да живея.“ – Ти си един неблагодарен човек. Не преценяваш благата. Благодари на Господа и кажи: „Какво съм направил досега за Господа!?
“ Ако имаме една постоянна преценка!
Този Господ иска ние да имаме едно благодарно сърце, за всичко онова, което ни е дадено, в дадения случай. Бог е предвидил за нас неизчерпаеми богатства, от нас зависи как ще ги използуваме. Преценявайте, оценявайте Божията Любов. Преценявайте любовта на вашите ближни, преценявайте любовта на вашата майка, на вашите братя, на вашите слуги. Оценявайте любовта и на животните, на всичко оценявайте любовта, за да дойде Божието благословение.
към беседата >>
Преценя
вайте, оценявайте Божията Любов.
Не преценяваш благата. Благодари на Господа и кажи: „Какво съм направил досега за Господа!? “ Ако имаме една постоянна преценка! Този Господ иска ние да имаме едно благодарно сърце, за всичко онова, което ни е дадено, в дадения случай. Бог е предвидил за нас неизчерпаеми богатства, от нас зависи как ще ги използуваме.
Преценявайте, оценявайте Божията Любов.
Преценявайте любовта на вашите ближни, преценявайте любовта на вашата майка, на вашите братя, на вашите слуги. Оценявайте любовта и на животните, на всичко оценявайте любовта, за да дойде Божието благословение. Този е пътят, по който ще дойдат Божиите благословения. Ако не оценявате, Божиите благословения не може да дойдат. Ако оценяваме, здравето ще дойде.
към беседата >>
Преценя
вайте любовта на вашите ближни,
преценя
вайте любовта на вашата майка, на вашите братя, на вашите слуги.
Благодари на Господа и кажи: „Какво съм направил досега за Господа!? “ Ако имаме една постоянна преценка! Този Господ иска ние да имаме едно благодарно сърце, за всичко онова, което ни е дадено, в дадения случай. Бог е предвидил за нас неизчерпаеми богатства, от нас зависи как ще ги използуваме. Преценявайте, оценявайте Божията Любов.
Преценявайте любовта на вашите ближни, преценявайте любовта на вашата майка, на вашите братя, на вашите слуги.
Оценявайте любовта и на животните, на всичко оценявайте любовта, за да дойде Божието благословение. Този е пътят, по който ще дойдат Божиите благословения. Ако не оценявате, Божиите благословения не може да дойдат. Ако оценяваме, здравето ще дойде. Ако оценяваме, богатството ще дойде.
към беседата >>
Точно както сте
прецени
ли, така трябва да постъпи.
Когато идете някъде, не се отнесат добре с вас, и казвате: „Той не постъпи добре.“ Как трябва да постъпи?
Точно както сте преценили, така трябва да постъпи.
Иде вкъщи, и ти направиш. Казваш: „Той, тъй не трябваше да постъпи, така не трябваше да направи.“ Той, като дойде, ти започнеш да проявяваш любовта. Прояви я тъй, както ти си я преценил. Всички имате едно правило вътрешно. За пример, кога може да преценявате добре любовта на един човек?
към беседата >>
Прояви я тъй, както ти си я
прецени
л.
Когато идете някъде, не се отнесат добре с вас, и казвате: „Той не постъпи добре.“ Как трябва да постъпи? Точно както сте преценили, така трябва да постъпи. Иде вкъщи, и ти направиш. Казваш: „Той, тъй не трябваше да постъпи, така не трябваше да направи.“ Той, като дойде, ти започнеш да проявяваш любовта.
Прояви я тъй, както ти си я преценил.
Всички имате едно правило вътрешно. За пример, кога може да преценявате добре любовта на един човек? Ти си много внимателен, щом преценяваш добре любовта. Казах на една сестра, рекох: „Слушай, първото същество, което няма да обичам си ти.“ Казвам, аз, който не я обичам, правя ѝ добро, което някой който я обича не може да ѝ направи. В безлюбието си искам да ѝ покажа, [че] Бог и в безлюбието, ми прави по-голямо добро, отколкото другите с най-голямата си любов.
към беседата >>
За пример, кога може да
преценя
вате добре любовта на един човек?
Точно както сте преценили, така трябва да постъпи. Иде вкъщи, и ти направиш. Казваш: „Той, тъй не трябваше да постъпи, така не трябваше да направи.“ Той, като дойде, ти започнеш да проявяваш любовта. Прояви я тъй, както ти си я преценил. Всички имате едно правило вътрешно.
За пример, кога може да преценявате добре любовта на един човек?
Ти си много внимателен, щом преценяваш добре любовта. Казах на една сестра, рекох: „Слушай, първото същество, което няма да обичам си ти.“ Казвам, аз, който не я обичам, правя ѝ добро, което някой който я обича не може да ѝ направи. В безлюбието си искам да ѝ покажа, [че] Бог и в безлюбието, ми прави по-голямо добро, отколкото другите с най-голямата си любов. Аз искам да ви кажа: Не ви обичам, как ще ви обичам, вие не пеете хубаво. Как да ви обичам, като не пеете.
към беседата >>
Ти си много внимателен, щом
преценя
ваш добре любовта.
Иде вкъщи, и ти направиш. Казваш: „Той, тъй не трябваше да постъпи, така не трябваше да направи.“ Той, като дойде, ти започнеш да проявяваш любовта. Прояви я тъй, както ти си я преценил. Всички имате едно правило вътрешно. За пример, кога може да преценявате добре любовта на един човек?
Ти си много внимателен, щом преценяваш добре любовта.
Казах на една сестра, рекох: „Слушай, първото същество, което няма да обичам си ти.“ Казвам, аз, който не я обичам, правя ѝ добро, което някой който я обича не може да ѝ направи. В безлюбието си искам да ѝ покажа, [че] Бог и в безлюбието, ми прави по-голямо добро, отколкото другите с най-голямата си любов. Аз искам да ви кажа: Не ви обичам, как ще ви обичам, вие не пеете хубаво. Как да ви обичам, като не пеете. Как ще ви обичам, когато вие не сте се очистили, не сте се умили.
към беседата >>
Та онова, което Бог е вложил, Бог във вас, оценявайте го,
преценя
вайте го.
Та онова, което Бог е вложил, Бог във вас, оценявайте го, преценявайте го.
Да се даде хубава преценка. Сега турете си мисълта, като дойдете идущата сряда, да видите преценката, която сте дали. Да направите една тема на челото си, на лицето си, една тема без писмо, каква преценка сте дали за цяла една седмица. Да дадете една преценка за любовта. Прекарайте в живота си всички онези, които ви обичат, Господ, Който ви обича, ред поколения, как сте ги преценили вие.
към беседата >>
Да се даде хубава
преценка
.
Та онова, което Бог е вложил, Бог във вас, оценявайте го, преценявайте го.
Да се даде хубава преценка.
Сега турете си мисълта, като дойдете идущата сряда, да видите преценката, която сте дали. Да направите една тема на челото си, на лицето си, една тема без писмо, каква преценка сте дали за цяла една седмица. Да дадете една преценка за любовта. Прекарайте в живота си всички онези, които ви обичат, Господ, Който ви обича, ред поколения, как сте ги преценили вие. Гледам някоя мома щом се влюби в един момък, казва: „празна му главата, казва, не го обичам.“ Тя няма какво да го обича, тя трябва да го прецени.
към беседата >>
Сега турете си мисълта, като дойдете идущата сряда, да видите
преценка
та, която сте дали.
Та онова, което Бог е вложил, Бог във вас, оценявайте го, преценявайте го. Да се даде хубава преценка.
Сега турете си мисълта, като дойдете идущата сряда, да видите преценката, която сте дали.
Да направите една тема на челото си, на лицето си, една тема без писмо, каква преценка сте дали за цяла една седмица. Да дадете една преценка за любовта. Прекарайте в живота си всички онези, които ви обичат, Господ, Който ви обича, ред поколения, как сте ги преценили вие. Гледам някоя мома щом се влюби в един момък, казва: „празна му главата, казва, не го обичам.“ Тя няма какво да го обича, тя трябва да го прецени. Той тича.
към беседата >>
Да направите една тема на челото си, на лицето си, една тема без писмо, каква
преценка
сте дали за цяла една седмица.
Та онова, което Бог е вложил, Бог във вас, оценявайте го, преценявайте го. Да се даде хубава преценка. Сега турете си мисълта, като дойдете идущата сряда, да видите преценката, която сте дали.
Да направите една тема на челото си, на лицето си, една тема без писмо, каква преценка сте дали за цяла една седмица.
Да дадете една преценка за любовта. Прекарайте в живота си всички онези, които ви обичат, Господ, Който ви обича, ред поколения, как сте ги преценили вие. Гледам някоя мома щом се влюби в един момък, казва: „празна му главата, казва, не го обичам.“ Тя няма какво да го обича, тя трябва да го прецени. Той тича. Защо тича горкия?
към беседата >>
Да дадете една
преценка
за любовта.
Та онова, което Бог е вложил, Бог във вас, оценявайте го, преценявайте го. Да се даде хубава преценка. Сега турете си мисълта, като дойдете идущата сряда, да видите преценката, която сте дали. Да направите една тема на челото си, на лицето си, една тема без писмо, каква преценка сте дали за цяла една седмица.
Да дадете една преценка за любовта.
Прекарайте в живота си всички онези, които ви обичат, Господ, Който ви обича, ред поколения, как сте ги преценили вие. Гледам някоя мома щом се влюби в един момък, казва: „празна му главата, казва, не го обичам.“ Тя няма какво да го обича, тя трябва да го прецени. Той тича. Защо тича горкия? Защо тича момъкът подир момата, аз да ви кажа.
към беседата >>
Прекарайте в живота си всички онези, които ви обичат, Господ, Който ви обича, ред поколения, как сте ги
прецени
ли вие.
Та онова, което Бог е вложил, Бог във вас, оценявайте го, преценявайте го. Да се даде хубава преценка. Сега турете си мисълта, като дойдете идущата сряда, да видите преценката, която сте дали. Да направите една тема на челото си, на лицето си, една тема без писмо, каква преценка сте дали за цяла една седмица. Да дадете една преценка за любовта.
Прекарайте в живота си всички онези, които ви обичат, Господ, Който ви обича, ред поколения, как сте ги преценили вие.
Гледам някоя мома щом се влюби в един момък, казва: „празна му главата, казва, не го обичам.“ Тя няма какво да го обича, тя трябва да го прецени. Той тича. Защо тича горкия? Защо тича момъкът подир момата, аз да ви кажа. Аз гледам малките деца, при някое дърво, при някоя круша, гледа я и мисли.
към беседата >>
Гледам някоя мома щом се влюби в един момък, казва: „празна му главата, казва, не го обичам.“ Тя няма какво да го обича, тя трябва да го
прецени
.
Да се даде хубава преценка. Сега турете си мисълта, като дойдете идущата сряда, да видите преценката, която сте дали. Да направите една тема на челото си, на лицето си, една тема без писмо, каква преценка сте дали за цяла една седмица. Да дадете една преценка за любовта. Прекарайте в живота си всички онези, които ви обичат, Господ, Който ви обича, ред поколения, как сте ги преценили вие.
Гледам някоя мома щом се влюби в един момък, казва: „празна му главата, казва, не го обичам.“ Тя няма какво да го обича, тя трябва да го прецени.
Той тича. Защо тича горкия? Защо тича момъкът подир момата, аз да ви кажа. Аз гледам малките деца, при някое дърво, при някоя круша, гледа я и мисли. За какво мисли?
към беседата >>
Но никой път, няма право да безпокои, няма право да се нахвърли отгоре и да взема, той не
преценя
ва.
От тази мома излиза магнетическа сила, от която той усеща, че има нужда. Той не може да си даде отчет, но нещо го привлича, когато [докато] вземе всичко, което му е потребно. Онзи, който [е] замръзнал, се приближава при собата да си вземе от това, което му е потребно. Няма нищо лошо. От изобилието, което е в нашата душа, мнозина трябва да се възползуват от туй изобилие, понеже то е Божествено.
Но никой път, няма право да безпокои, няма право да се нахвърли отгоре и да взема, той не преценява.
Казвам: Не се нахвърляйте, всички сте умни. Не се нахвърляйте във вашата преценка. Та в сегашния век, ние сме накрая да преценим Божията Любов, да преценим нашите приятели и каквато преценка дадем, с това ние ще определим нашето бъдеще. С преценката на Божията Любов, с преценката на нашите ближни, на нашите приятели, ние ще създадем нашият бъдещ живот. Каквато преценка дадете, такова ще бъде и вашето бъдеще.
към беседата >>
Не се нахвърляйте във вашата
преценка
.
Онзи, който [е] замръзнал, се приближава при собата да си вземе от това, което му е потребно. Няма нищо лошо. От изобилието, което е в нашата душа, мнозина трябва да се възползуват от туй изобилие, понеже то е Божествено. Но никой път, няма право да безпокои, няма право да се нахвърли отгоре и да взема, той не преценява. Казвам: Не се нахвърляйте, всички сте умни.
Не се нахвърляйте във вашата преценка.
Та в сегашния век, ние сме накрая да преценим Божията Любов, да преценим нашите приятели и каквато преценка дадем, с това ние ще определим нашето бъдеще. С преценката на Божията Любов, с преценката на нашите ближни, на нашите приятели, ние ще създадем нашият бъдещ живот. Каквато преценка дадете, такова ще бъде и вашето бъдеще. От преценката зависи.
към беседата >>
Та в сегашния век, ние сме накрая да
прецени
м Божията Любов, да
прецени
м нашите приятели и каквато
преценка
дадем, с това ние ще определим нашето бъдеще.
Няма нищо лошо. От изобилието, което е в нашата душа, мнозина трябва да се възползуват от туй изобилие, понеже то е Божествено. Но никой път, няма право да безпокои, няма право да се нахвърли отгоре и да взема, той не преценява. Казвам: Не се нахвърляйте, всички сте умни. Не се нахвърляйте във вашата преценка.
Та в сегашния век, ние сме накрая да преценим Божията Любов, да преценим нашите приятели и каквато преценка дадем, с това ние ще определим нашето бъдеще.
С преценката на Божията Любов, с преценката на нашите ближни, на нашите приятели, ние ще създадем нашият бъдещ живот. Каквато преценка дадете, такова ще бъде и вашето бъдеще. От преценката зависи.
към беседата >>
С
преценка
та на Божията Любов, с
преценка
та на нашите ближни, на нашите приятели, ние ще създадем нашият бъдещ живот.
От изобилието, което е в нашата душа, мнозина трябва да се възползуват от туй изобилие, понеже то е Божествено. Но никой път, няма право да безпокои, няма право да се нахвърли отгоре и да взема, той не преценява. Казвам: Не се нахвърляйте, всички сте умни. Не се нахвърляйте във вашата преценка. Та в сегашния век, ние сме накрая да преценим Божията Любов, да преценим нашите приятели и каквато преценка дадем, с това ние ще определим нашето бъдеще.
С преценката на Божията Любов, с преценката на нашите ближни, на нашите приятели, ние ще създадем нашият бъдещ живот.
Каквато преценка дадете, такова ще бъде и вашето бъдеще. От преценката зависи.
към беседата >>
Каквато
преценка
дадете, такова ще бъде и вашето бъдеще.
Но никой път, няма право да безпокои, няма право да се нахвърли отгоре и да взема, той не преценява. Казвам: Не се нахвърляйте, всички сте умни. Не се нахвърляйте във вашата преценка. Та в сегашния век, ние сме накрая да преценим Божията Любов, да преценим нашите приятели и каквато преценка дадем, с това ние ще определим нашето бъдеще. С преценката на Божията Любов, с преценката на нашите ближни, на нашите приятели, ние ще създадем нашият бъдещ живот.
Каквато преценка дадете, такова ще бъде и вашето бъдеще.
От преценката зависи.
към беседата >>
От
преценка
та зависи.
Казвам: Не се нахвърляйте, всички сте умни. Не се нахвърляйте във вашата преценка. Та в сегашния век, ние сме накрая да преценим Божията Любов, да преценим нашите приятели и каквато преценка дадем, с това ние ще определим нашето бъдеще. С преценката на Божията Любов, с преценката на нашите ближни, на нашите приятели, ние ще създадем нашият бъдещ живот. Каквато преценка дадете, такова ще бъде и вашето бъдеще.
От преценката зависи.
към беседата >>
От
преценка
та Бог ще ви даде Своето благо.
Това е астрологическата наука, която описва възможностите. Преценките ще дадат ония възможности.
От преценката Бог ще ви даде Своето благо.
Когато блудният син се върна при баща си, казва: „Злоупотребих с Любовта на Баща си, аз не съм достоен да се нарека „син“. Ще взема най-долното място, готов съм да работя като един от слугите. Аз съм готов да работя в Твоят дом, като слуга и ще ми бъде приятно да бъда слуга, само не ме изпъждай. Не искам да бъда син, но като един добър слуга.“ Синът оценява Любовта. Баща му, понеже той оценява Любовта, прегръща го, целува го, и направи угощение, че синът е оценил Любовта на баща си.
към беседата >>
Преценя
вайте в себе си, в своя ум, в своето сърце, в своето тяло.
Преценявайте в себе си, в своя ум, в своето сърце, в своето тяло.
Направете една оценка за Божията Любов. След туй ще дойде оценката за любовта, която вие трябва да покажете. Преценката на другите хора, която трябва да дадат.
към беседата >>
Преценка
та на другите хора, която трябва да дадат.
Преценявайте в себе си, в своя ум, в своето сърце, в своето тяло. Направете една оценка за Божията Любов. След туй ще дойде оценката за любовта, която вие трябва да покажете.
Преценката на другите хора, която трябва да дадат.
към беседата >>
174.
Големият брат
,
ИБ
, София, 31.12.1938г.,
Вслушва ли се в думите си,
преценя
ва ли ги, той може да се поправи.
Тя съветва човека да не преяжда. Тя му казва да яде само ония храни, които обича, да се облича с такива дрехи, които обича; да чете книги, които обича; да дружи с хора, които обича. В храненето човек може да се поправи, само когато свърже устата си с ушите. С други думи казано: човек може да изправи живота си чрез словото. Каквото говори, той трябва да слуша.
Вслушва ли се в думите си, преценява ли ги, той може да се поправи.
Не се ли вслушва в думите си, не ги ли преценява, той не може да се поправи, не може правилно да се развива.
към беседата >>
Не се ли вслушва в думите си, не ги ли
преценя
ва, той не може да се поправи, не може правилно да се развива.
Тя му казва да яде само ония храни, които обича, да се облича с такива дрехи, които обича; да чете книги, които обича; да дружи с хора, които обича. В храненето човек може да се поправи, само когато свърже устата си с ушите. С други думи казано: човек може да изправи живота си чрез словото. Каквото говори, той трябва да слуша. Вслушва ли се в думите си, преценява ли ги, той може да се поправи.
Не се ли вслушва в думите си, не ги ли преценява, той не може да се поправи, не може правилно да се развива.
към беседата >>
Днес от човека не се изисква толкова любов, колкото умение да
преценя
ва любовта.
Следователно, новата година иска от всички да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Ще кажете, че хората не ви обичат. Не е въпрос в обичането.
Днес от човека не се изисква толкова любов, колкото умение да преценява любовта.
Ние сме в епоха, когато трябва да преценяваме любовта. Ще кажете, че трябва да се възлюбите едни-други. Не, докато не цени любовта, човек не може да люби. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа.
към беседата >>
Ние сме в епоха, когато трябва да
преценя
ваме любовта.
да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Ще кажете, че хората не ви обичат. Не е въпрос в обичането. Днес от човека не се изисква толкова любов, колкото умение да преценява любовта.
Ние сме в епоха, когато трябва да преценяваме любовта.
Ще кажете, че трябва да се възлюбите едни-други. Не, докато не цени любовта, човек не може да люби. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа. Да ценим човешката душа, това значи, да познаем в нея Божия образ.
към беседата >>
175.
Здравословното състояние на човешката душа
,
ООК
, София, 4.1.1939г.,
Онова, което Бог ви праща, да бъдете готови да го възприемете и да го
преценя
вате хубаво.
Нито една горчива мисъл да не влезе в ума ви. Нито една груба дума да не посети душата ви, нито една жестока дума да не посети вашия дух. Ще дойдат отвън, ще бушуват около вас, тъй както бушуват вълните около един параход. Но нито една от тия вълни да не влезе през някоя цепнатина вътре в парахода. Любовта я разглеждайте от две гледища.
Онова, което Бог ви праща, да бъдете готови да го възприемете и да го преценявате хубаво.
Много пъти Бог ви праща благословения и вие сте недоволни от Божиите благословения. За пример, ако вие намерите едно житено зърно, ще бъдете недоволни. Казвате: „Да беше някой скъпоценен камък. Защо ми е, какво ще направя с това житено зърно? “ Едно житено зърно съставя една шестнайсет хилядна от килото.
към беседата >>
И всяко нещо, което чуеш,
преценя
ваш.
Живият нос е, когато ти мислиш, когато ти наблюдаваш и се стремиш към всичко добро. Тогава носът е жив. Щом удариш през просото, не мислиш, носът е мъртъв. И ухото трябва да бъде живо. Живото ухо е, което слуша.
И всяко нещо, което чуеш, преценяваш.
И уханието може да бъде мъртво и живо. Ако всяко нещо, което близнеш с езика си, преценяваш, радвай се, като близнеш. И като преценяваш с езика си, радвай се. Казвам, всичко в нас трябва да оживее. Очите трябва да оживеят, да виждат хубаво.
към беседата >>
Ако всяко нещо, което близнеш с езика си,
преценя
ваш, радвай се, като близнеш.
Щом удариш през просото, не мислиш, носът е мъртъв. И ухото трябва да бъде живо. Живото ухо е, което слуша. И всяко нещо, което чуеш, преценяваш. И уханието може да бъде мъртво и живо.
Ако всяко нещо, което близнеш с езика си, преценяваш, радвай се, като близнеш.
И като преценяваш с езика си, радвай се. Казвам, всичко в нас трябва да оживее. Очите трябва да оживеят, да виждат хубаво. Ушите трябва да оживеят, да слушаме красиво. Носът трябва да оживее.
към беседата >>
И като
преценя
ваш с езика си, радвай се.
И ухото трябва да бъде живо. Живото ухо е, което слуша. И всяко нещо, което чуеш, преценяваш. И уханието може да бъде мъртво и живо. Ако всяко нещо, което близнеш с езика си, преценяваш, радвай се, като близнеш.
И като преценяваш с езика си, радвай се.
Казвам, всичко в нас трябва да оживее. Очите трябва да оживеят, да виждат хубаво. Ушите трябва да оживеят, да слушаме красиво. Носът трябва да оживее. Уханията, които идват от природата, да ги чувствуваме, езикът ни трябва да оживее, всичко в нас трябва да оживее.
към беседата >>
176.
И ще бъдеш блажен
,
НБ
, София, 8.1.1939г.,
За да бъдете свободни, тази година трябва да
прецени
те всички блага и благословения, които са дадени лично на вас, на вашите близки, на всички народи и на цялото човечество.
Той насила заставя хората да излязат от кочината. Той им развали кочината и казва: „Хайде, излезте навън! “ Като види някой роб, Той му сваля юлара и го праща в гората да живее на свобода. Като види някой в затвор, той го освобождава и му казва: „Хайде, излез на свобода. Затова аз създадох света да живеете и да се радвате на свободата си.“ – „Ама аз така разбрах, така са ни учили.“ Бог казва: „За да живеете така изопачено, едно от двете е вярно – или ти не си разбрал учението ми, или криво са го проповядвали.“ Вие тепърва трябва да се освободите, да започнете с истината.
За да бъдете свободни, тази година трябва да прецените всички блага и благословения, които са дадени лично на вас, на вашите близки, на всички народи и на цялото човечество.
Всяка сутрин като ставате, поне по пет-десет минути отделяйте да благодарите за ума, за сърцето, за душата и за духа си, които са ви дадени. Благодарете, че на вас е предоставена цялата вселена, да се учите, да правите своите изследвания. Ще дойде ден, когато ще пребродите цялата слънчева система и ще научите много неща. Ако пожелаете да пребродите вселената, вие съвсем ще закъсате. Един учен астроном дълго време се молил да му помогне по някакъв начин Господ, да види всички планети, всички слънца, всички светове в пространството.
към беседата >>
177.
Посрещането на Господа
,
УС
, София, 8.1.1939г.,
Но разумният човек има друга една
преценка
.
Или да кажем, че сте спечелили 500 000 лева от лотарията и пак вижте лицето си в огледалото. Лицето ви е светнало. На Рождество как се обличат хората? Вие се обличате хубаво, вие се променяте тогава. При всяка промяна, която става, вие се променяте.
Но разумният човек има друга една преценка.
Да кажем, тази сутрин защо дойдохте? Каква ви е целта сега? Всеки си имаше по една идея. Някои дойдоха тук по навик. Знаете ли какво значи навик?
към беседата >>
178.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 13.1.1939г.,
– Там е работата, че да го
прецени
ш.
Щом започваш да се обръщаш насам, натам, ти си още от неорганизирания свят. Някой път казваш: „Аз ще направя тази работа.“ После казваш: „Още не му е дошло времето.“ Стани веднага, направи тази работа. Кажеш: „Няма да я направя.“ Стани, направи я, ти ще си създадеш един характер. Или ти кажеш: „Днес ще постъпвам с всички хора добре.“ Дойде някъде, удариш го, казваш: „Те не разбират, трябва да им се натрие носа.“ Ти ще натриеш носа на тях, други ще натрият носа на тебе, върнеш се неразположен. Срещнеш един човек, кажи му тъй: „Днес виждам нещо особено в тебе, нещо хубаво виждам в тебе.“ Когото срещнеш, кажи му: „Изменил си се.“ – Как ще му кажа, когато не е така?
– Там е работата, че да го прецениш.
Или като идете някъде, ще кажеш на себе си: „Иванчо, последно място ще вземеш.“ В човека има две същества, едното е господар, другото е ученик, учи се. Казват, че човек е двояк, старият и новият човек. В човека има едно същество мърморко. Седи той и мърмори, постоянно се лошата страна вижда. Все подозира, каквото и да направят другите, все ще намери опакото.
към беседата >>
179.
Година на работа
,
УС
, София, 15.1.1939г.,
Нямаш една
преценка
.
Има една външна справедливост. То прилича на външното облекло на човека. Кой къде ще седне – това е физически. Но има една справедливост вътрешна. Ти срещаш някой човек и нямаш правилно понятие за него.
Нямаш една преценка.
И като нямаш правилна преценка на този образ, то ти си нарисувал една картина, която ще остане вътре в тебе. И тя е вредна за самия тебе. Ти нямаш вярно схващане за този човек. Казват, че всички хора са направени от Бога. Бог ги е създал.
към беседата >>
И като нямаш правилна
преценка
на този образ, то ти си нарисувал една картина, която ще остане вътре в тебе.
То прилича на външното облекло на човека. Кой къде ще седне – това е физически. Но има една справедливост вътрешна. Ти срещаш някой човек и нямаш правилно понятие за него. Нямаш една преценка.
И като нямаш правилна преценка на този образ, то ти си нарисувал една картина, която ще остане вътре в тебе.
И тя е вредна за самия тебе. Ти нямаш вярно схващане за този човек. Казват, че всички хора са направени от Бога. Бог ги е създал. По какво се отличават?
към беседата >>
180.
Ще го поставя над всички си имот
,
НБ
, София, 15.1.1939г.,
Аз ви давам тия определения за вас да знаете как да
преценя
вате себе си и другите хора.
Това не е никаква работа, това е заблуждение. Не, мъчението си е мъчение, трудът си е труд, а работата си е работа. В мъчението ти си роб, в труда си под закон, а в работата си свободен. В мъчението ти живееш в света на безлюбието, в труда ти живееш в света на почитанието, а в работата – в света на любовта. Та когато искате хората да ви почитат, вие трябва да се трудите.
Аз ви давам тия определения за вас да знаете как да преценявате себе си и другите хора.
Вие цените хората отвън, гледате как са облечени, в какви къщи живеят и т.н. Аз като срещна хората – тях гледам, не ме интересува външната страна на техния живот. Някой казва: „Аз видях еди-кого си, в много хубава къща живее.“ – „Ами той какъв беше? “ – „Не го видях.“ Какви са очите му, ушите, устата, носа, веждите, краката, нищо не видял. Всичко видял, а каквото трябва да види, не видял.
към беседата >>
181.
Най-малкото и най-голямото
,
ООК
, София, 18.1.1939г.,
И тогава иде мисълта: „Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си.“ Един ден Бог ще каже, понеже мислите, че Бог е несправедлив, че той ни оставил да страдаме, не е помислил за нас, Господ ще ни държи до скончанието на века и ще ти даде всичко, което другите хора са направили като дар, да види дали ще го
прецени
ш.
Другите хора, като станат учени, туй учение, то е вашият ум, който Бог вложил. И един ден, като станете възрастни, туй богатство ще ви се даде. Един ден знанието, което имат всичките учени хора, туй което учат и изучават, един ден то ще бъде достояние на вас всичките. Да кажем, че един човек не е добър. Неговата доброта, неговото сърце работи във всичките добри хора и един ден този капитал ще бъде негов.
И тогава иде мисълта: „Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си.“ Един ден Бог ще каже, понеже мислите, че Бог е несправедлив, че той ни оставил да страдаме, не е помислил за нас, Господ ще ни държи до скончанието на века и ще ти даде всичко, което другите хора са направили като дар, да види дали ще го прецениш.
С какво ще заслужи човек любовта Му? За да измисли Бог спасението, с какво сме заслужили? Какво ще плати човек за спасението си?
към беседата >>
182.
Не може да се слугува на двама господари
,
НБ
, София, 22.1.1939г.,
Адам не можа да
прецени
това, което му беше дадено, вследствие на което излезе от рая.
Какво по-голямо благо искате от ушите, с които възприемате звуковете и най-красивите тонове? Какво по-голямо благо за човека от неговите очи, с които той вижда красотите на света? Защо човек да не е благодарен за всичкото това благо, което му е дадено? Защо човек да не благодари за това, което има днес и до което е достигнал? Ще кажеш на баща си и на майка си, че благодариш за всичко, което ти е дадено.
Адам не можа да прецени това, което му беше дадено, вследствие на което излезе от рая.
Ние трябва да се върнем към Първата Причина на нещата и да благодарим за всички блага, които ни е дала. Ние трябва да събудим в себе си едно благодарно сърце, един благодарен ум, една благодарна душа и един благодарен дух. Ние трябва да възвисим душата си към Бога и да Му благодарим. Не само да благодарим, но да потекат всички тези благословения през пръстите ни, през ръцете ни. Ние трябва да дигнем ръцете си над ушите, над очите да възприемем тия радиоактивни лъчи, които слънцето носи и да носим тази светлина навсякъде по света.
към беседата >>
183.
Организиран и неорганизиран живот
,
МОК
, София, 27.1.1939г.,
Естественото движение е да слезеш долу и като слезеш долу, да
прецени
ш.
Пее: „Животът е благо“./ Аз ценя това Божие благо. На последното липсва нещо музикално. Някои изговарят думите „Аз ценя това Божие благо“ като туря ударението на думата „ценя“, като повишава в същото време и гласа си на думата „ценя“. Движение няма в пеенето. То е изкуствено движение.
Естественото движение е да слезеш долу и като слезеш долу, да прецениш.
към беседата >>
184.
Надежда, вяра и любов
,
ООК
, София, 8.2.1939г.,
Той има
преценка
за нещата.
Що е глупост? Вие сте лишен от материалните блага. Не разсъждавате и казвате: Няма справедливост в света, защото ако имаше имаш материални блага. Помнете, че човек, за да бъде умен, физически той трябва да има една отлична стомашна система. Защото онзи, физическият човек има едно понюхване.
Той има преценка за нещата.
Като му дадеш, веднага преценява златото, среброто. Има ясна представа за всички материални работи. Къщата, като погледне, знае, че е хубаво направена. Като дойде физическият човек, той оценява нещата. Вижте онази, малката птичка, вижте онази пчела, има ясна представа за физическия [свят].
към беседата >>
Като му дадеш, веднага
преценя
ва златото, среброто.
Вие сте лишен от материалните блага. Не разсъждавате и казвате: Няма справедливост в света, защото ако имаше имаш материални блага. Помнете, че човек, за да бъде умен, физически той трябва да има една отлична стомашна система. Защото онзи, физическият човек има едно понюхване. Той има преценка за нещата.
Като му дадеш, веднага преценява златото, среброто.
Има ясна представа за всички материални работи. Къщата, като погледне, знае, че е хубаво направена. Като дойде физическият човек, той оценява нещата. Вижте онази, малката птичка, вижте онази пчела, има ясна представа за физическия [свят]. Дайте една пита, изкуствено направена, тя ще коригира питата.
към беседата >>
Трябва да имаш
преценка
.
Тя има разпознаване. Коригира изкуствените пити и тогава ще започне да гради и ще туря мед вътре. Те казват, физическия закон разбират. Някой казва: „Аз съм духовен човек.“ Хубаво, какво подразбираш? Ти трябва да разбираш силата, която действува в материята, ако не разбираш, какво нещо е силата, ако не знаеш една сила във всеки момент да я употребиш, ти говориш или правиш известно движение.
Трябва да имаш преценка.
Като говориш, какво влияние упражняват твоите думи на окръжающите? Но трябва да знаеш, като говориш, как се размества въздухът и какво влияние ще упражни този въздух. Аз, като говоря сега, целият въздух става динамичен. Не само в тази стая, но вече речта ми по цялото земно кълбо се разпространява. Ако съм говорил глупави работи, духовният свят ме хваща и ми казва: „Кой ти позволи ти да смущаваш хората със своите глупави работи?
към беседата >>
185.
Господари на външния и вътрешния живот
,
ООК
, София, 5.4.1939г.,
Та някой път, ние се
преценя
ваме, мислим че много знаем.
А пък обикновените писатели – по четири хиляди употребяват. А пък обикновените хора, някои от тях, си служат с 2000 думи. За някой оратор казват, че много добре знаел езика. Значи две–три хиляди думи. А пък да знае 150–200 хиляди думи!
Та някой път, ние се преценяваме, мислим че много знаем.
към беседата >>
186.
Божието благословение
,
НБ
, София, 14.5.1939г.,
То не е вярна
преценка
.
Сега, всеки от вас в живота си има противоречия, и търсим ние на земята щастието, но виждаме един човек, който търси щастието – изгуби се. Къде е заминало, не знаем. Някой ще каже, че знае моя път къде е. То не е вярно.
То не е вярна преценка.
То е все таки един човек, който язди автомобил, че като излезе из автомобила да мислим, че той е автомобил и целия ден да чакаме и да мислим, че автомобилът е човекът. Автомобилът е превозно средство. Тялото, което имаме, е превозно средство, един автомобил, едно здание, толкоз странно направено, надали има на земята по-сложен организъм от човешкия. Човек има една отлична глава, има отлични дробове. Има един отличен стомах, има отлични крака и отлични ръце, с които всичко може да направи.
към беседата >>
187.
Който знае и който не знае
,
НБ
, София, 21.5.1939г.,
Трябва да
преценя
ваме фактите много добре.
Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка.
Трябва да преценяваме фактите много добре.
Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша.
към беседата >>
Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние
преценя
ваме нещата много по-повърхностно.
Двама души отишли да слугуват. 20 години ходили и по едно време брадясали, и като се върнали питат жените си така: „Жени, вашите мъже имаха ли бради? “ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг. В света нещата са строго определени. Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата.
Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно.
Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност. Има млади момци в света. Един млад момък може да се ожени за една мома. Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост. Събудил е нейното сърце.
към беседата >>
188.
Даване, вземане и прилагане
,
МОК
, София, 7.7.1939г.,
Казвам: Давайте хубава
преценка
за нещата, които мислите.
Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите.
Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си. Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки. Не да се страхуваш. Имайте желание всяка постъпка да е на място. Онова, което вземаш, да е на място.
към беседата >>
Давайте си
преценка
, да имате уважение и почитание към себе си.
Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите.
Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си.
Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки. Не да се страхуваш. Имайте желание всяка постъпка да е на място. Онова, което вземаш, да е на място. Онова, което прилагаш, да е на място.
към беседата >>
Когато говориш, има един разумен свят, който
преценя
ва твоите постъпки.
Казвам: Давайте хубава преценка за нещата, които мислите. Давайте си преценка, да имате уважение и почитание към себе си.
Когато говориш, има един разумен свят, който преценява твоите постъпки.
Не да се страхуваш. Имайте желание всяка постъпка да е на място. Онова, което вземаш, да е на място. Онова, което прилагаш, да е на място. Всичко да е на място.
към беседата >>
189.
Вратата на любовта / През вратата на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1939г.,
Не го ли разбере и
прецени
, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания.
Натъкне ли се на някое голямо страдание, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота и започва да мисли, че е голям грешник, че всички са го изоставили. Тъкмо в това време Бог ще изпрати някой човек при него, който ще му окаже голямо внимание и любов. Чрез този човек Бог се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно.
Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания.
За да може лесно да се справя с мъчнотиите на своя живот, човек трябва да бъде всякога млад, да не се обезсърчава. Съвременните хора остаряват преждевременно, защото мислят, че всичко знаят. Те се намират в положението на жабата в своя жабуняк. През пролетта, докато е млада, жабата кряка. Крякането й се продължава три-четири месеца и след това престава.
към беседата >>
190.
Божествена светлина / Разумност
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1939г.,
Тя се опива от красотата, както пияницата от виното, по единствената причина, че не може да
преценя
ва нещата.
Като ученици, стремете се към красиви и хубави неща, без да се опивате, без да губите съзнанието си. Някоя здравомислеща мома може да изгуби съзнанието си. Кога? Когато види някои хубави неща. Ако срещне някой красив момък, тя може да изгуби съзнанието си.
Тя се опива от красотата, както пияницата от виното, по единствената причина, че не може да преценява нещата.
Външната красота не е още Божествената красота, която повдига човека. Радвайте се на красивите неща, без да ги пожелавате за себе си. Срещнете някой човек с отличен ум. Радвайте се на ума му, без да му завиждате, без да го пожелавате. И вие имате ум, но трябва да работите, да го развиете.
към беседата >>
Там дават
преценка
за всеки човек, дали е трудолюбив, или не.
– Добрите условия постоянно се дават, но човек трябва да ги използва. – Не ме оценяват. – Когато заминете за другия свят, тогава ще Те оценят. Изпитната комисия е в другия свят, а не на земята. Земята е място за преподаване на уроци и за учене, а невидимият свят – място за изпитване.
Там дават преценка за всеки човек, дали е трудолюбив, или не.
Който не е готов за този изпит, той получава свободен билет, да се върне на земята, да почне отново да се учи. На свидетелството на този ученик пише: Ето един от учениците, които обичат да се разхождат и да не учат.
към беседата >>
191.
Ценни придобивки / Запазване и спечелване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1939г.,
Защото те не
преценя
ват ония богатства, които носят в себе си.
Мнозина се оплакват от сиромашия. Защо?
Защото те не преценяват ония богатства, които носят в себе си.
Всеки човек носи по един, по два или повече таланта, които не е разработил. Той трябва да се заеме да ги обработи. Някой може да стане художник. Неговите деди и прадеди са рисували добре. И той трябва да рисува, да развие своя талант.
към беседата >>
192.
Светлина, топлина и сила
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1939г.,
Не е важно, кой пръв е получил известно благо, но кой го е
прецени
л и използвал, както трябва.
Следователно, като отидеш в някоя държава, ще изпълняваш нейните закони. Накъдето вървят другите и ти ще вървиш с тях. Да проповядваш на хората, не значи, да ги учиш на това, което те знаят, но да си готов да споделиш с тях благата, които имаш. Щом получиш едно благо, не мисли, че ти единствен си достоен за него, но бъди готов да го споделиш с всеки, който има никаква нужда. Не спорете, кой пръв е получил благото.
Не е важно, кой пръв е получил известно благо, но кой го е преценил и използвал, както трябва.
Мнозина виждат изгрева на слънцето, но малцина го използват разумно. Художникът вижда картината на изгряващото слънце по един начин, а обикновеният човек го вижда по друг начин. Това зависи от окото и от разбирането на човека.
към беседата >>
193.
Нито близо, нито далече / Близо и далеч
,
МОК
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1939г.,
Дойдете ли до
преценка
на нещата, нито се укорявайте, нито се хвалете едни други.
(втори вариант)
В какво седи кривото? Кривото седи в това, че като обичате някого, приближавате го към себе си по-близо, отколкото трябва. Ако не го обичате, отдалечавате го от себе си повече, отколкото трябва. Аз бих ви съветвал да мислите, да чувствувате и да постъпвате така, както Бог мисли, чувствува и постъпва чрез вас. Дойдете ли до проявите на любовта, поставяйте хората нито много близо, нито много далеч от себе си.
Дойдете ли до преценка на нещата, нито се укорявайте, нито се хвалете едни други.
Разстоянието, на което хората трябва да стоят един от друг, се определя от нуждите им. Срещат се двама души: единият е жаден, носи чаша за вода, а другият носи стомна с вода. Единият подава чашата, другият я пълни. Каквото е разстоянието между проточената ръка на жадния и на този, който налива водата, такова трябва да бъде разстоянието на онези, които се обичат. Спазват ли това разстояние, отношенията им ще бъдат добри.
към втори вариант >>
194.
Единственото богатство
,
ООК
, София, 27.9.1939г.,
Светски хора идват, и като ме гледат, измерват ме,
преценя
ват ме, дали приличам на светия.
(втори вариант)
Някой идва при мен и примигва. Казвам: тези примигвания аз ги зная. Те са от дявола.
Светски хора идват, и като ме гледат, измерват ме, преценяват ме, дали приличам на светия.
И аз ги гледам и казвам: "Аз съм от новите светии. Плащам на всекиго така, както трябва. Плащам само за онова, което струва нещо, а пък за онова, което нищо не струва, не плащам." Седи една светска дама и иска да ме разположи, за да й гадая. И ме гледа като светица. Аз я погледнах строго, тя се сгуши.
към втори вариант >>
195.
При Бога, ангелите и добрите хора
,
УС
, София, 19.11.1939г.,
Това е моята
преценка
за изкуството.
Има известни линии на картината, по които се познава. После виждам, че знание е имал този човек, разбиране е имал. И виждам, че той е бил свободен. Свобода е вложил в картината си. Казвам: Тази картина, която изразява любов, светлина, знание, истина и свобода, тя е художествена картина.
Това е моята преценка за изкуството.
И в музиката е същото правило. Виждам, дали един музикант е творил с любов, знание и свобода. И ако ги е вложил в музиката, той е гениален композитор или изпълнител. Гледам някой военен, като си вдига пушката дали я вдига с любов, със знание и със свобода. И ако ги вдига така, казвам: Отличен военен е!
към беседата >>
196.
Там имаше някой си человек
,
НБ
, София, 26.11.1939г.,
Но като отидеш при болния, няма изведнъж да му дадеш, но ще почакаш да се помъчи малко, че тогава ще му дадеш от лекарството, да
прецени
какво си направил за него.
Те правят пакости. С парите човек може да направи големи пакости. Като нямам пари, ще му дам един занаят, да се научи да лекува. Казвам на този човек: „Ще те направя лекар, но на никого да не казваш. Ще вземеш от дребната лайкучка, ще я свариш и ще даваш по няколко капки.
Но като отидеш при болния, няма изведнъж да му дадеш, но ще почакаш да се помъчи малко, че тогава ще му дадеш от лекарството, да прецени какво си направил за него.
Щом е богат, той ще ти плати добре.“
към беседата >>
197.
Реалността
,
МОК
, София, 19.1.1940г.,
То е ваша
преценка
.
Някой път вие се заблуждавате, мислите, че някои неща са реални.
То е ваша преценка.
Реални в света са само нещата, които произвеждат радост и които произвеждат скръб. Следователно радвайте се на реалното. Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално. Радвайте се на реалността. Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално.
към беседата >>
198.
Две задачи
,
ООК
, София, 24.1.1940г.,
Добре схваща и
преценя
ва.
Да допуснем, че ти си слуга. Господарят ви е доста умен и силен. Да го биете не можете. По ум да го надминете не можете. Много е умен.
Добре схваща и преценява.
Вий слугувате при него – какво ще правите? Той ви е ограничил. По какъв начин ще излезете от тези връзки? Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят.
към беседата >>
199.
Постиженията на човека
,
УС
, София, 4.2.1940г.,
Според моята
преценка
на десет милиона обещания само едно е вярно.
Аз предпочитам да ми дадат едно житено зърно, отколкото да ми обещаят, че идната година ще ми дадат хиляда. Едно житено зърно сега струва повече, отколкото може да ми обещаят хиляди, че ще ми ги дадат идната година. Я ми ги дадат, я не. Разгледайте живота и вижте, колко процента от обещанията са изпълнени. Имате ли някаква статистика?
Според моята преценка на десет милиона обещания само едно е вярно.
Това е моята статистика. Защо е така? Защото цялата почва, на която сега живеем, е песъчлива.
към беседата >>
200.
Добрият път
,
УС
, София, 18.2.1940г.,
От
преценка
та зависи нейната проява.
Казва: „Аз вече пожертвувах живота си.“ Какъв живот си пожертвувал? Ние още не сме пожертвували. Кое трябва да се пожертвува? Сега аз няма да говоря да се пожертвувате, аз говоря друго. Не може Божията любов да влезе в тебе, или не може Божията любов да се прояви, ако ти не си готов да я оцениш.
От преценката зависи нейната проява.
Най-първо трябва да прецениш, че Божествената любов с нищо не може да я сравниш. Тя е несравнима. Всичката проява на любовта, която съществува в света, не че тя не е любов, любов е, но е временно състояние. Някой път имате хубаво състояние, но го изгубвате. Не да кажете: „Тази любов не струва.“ Всичко онова, което имате, като дойде любовта, ще го осмисли.
към беседата >>
Най-първо трябва да
прецени
ш, че Божествената любов с нищо не може да я сравниш.
Ние още не сме пожертвували. Кое трябва да се пожертвува? Сега аз няма да говоря да се пожертвувате, аз говоря друго. Не може Божията любов да влезе в тебе, или не може Божията любов да се прояви, ако ти не си готов да я оцениш. От преценката зависи нейната проява.
Най-първо трябва да прецениш, че Божествената любов с нищо не може да я сравниш.
Тя е несравнима. Всичката проява на любовта, която съществува в света, не че тя не е любов, любов е, но е временно състояние. Някой път имате хубаво състояние, но го изгубвате. Не да кажете: „Тази любов не струва.“ Всичко онова, което имате, като дойде любовта, ще го осмисли. Любовта, която иде ще осмисли живота.
към беседата >>
201.
Съвършенството
,
ООК
, София, 6.3.1940г.,
После сам ще
преценя
.
Мисли, че може да пее. Нека пее, да види, че може. Не само да мисли, че може да пее. Някой път аз мисля, че мога да пея. Ще попея.
После сам ще преценя.
Че, пеенето аз го проверявам. Някой път каква е моята мисъл? Чрез пеенето проверявам какво е моето сърце, чрез пеенето проверявам какво е моето тяло. Щом някой път не мога да пея, търся причината в тялото. Ако ме болят ръцете, ако ме болят краката, ако ме боли вратът, зная кои тонове не мога да ги вземам правилно.
към беседата >>
202.
Връзвайте и развързвайте
,
НБ
, София, 24.3.1940г.,
Не
преценя
вай нещата, не мисли, че онова, което си направил, не търпи никаква критика, че ти си най-гениалният, най-добрият, като тебе няма други.
И ние сме един от тези герои – като дойде някоя мъчнотия, един камък като дойде, блъсне някъде и ние подвием опашка. Като дойде едно нещастие... Нещастията в света са едно представление. Не мислете за себе си туй, което не е. Туй, което не си направил, не мисли, че си направил.
Не преценявай нещата, не мисли, че онова, което си направил, не търпи никаква критика, че ти си най-гениалният, най-добрият, като тебе няма други.
В един смисъл като тебе няма друг като тебе такъв, че и като мене няма – то е така, вярно е, но в един смисъл. Ние мислим, че Бог вложил всичкото внимание в нас, другите не ги е направил като нас. То е погрешно схващане. Бог, Който създал хората, във всичките е вложил гениалност, най-хубавото, което Той взел, го е вложил във всеки човек. Бог казал: „Ето, направих един човек и вложих всичките способности, които съм дал.“ Ти слезеш на Земята и започнеш да обвиняваш Господа и казваш: „Нищо не ми е дал Господ.
към беседата >>
203.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Като умреш, ще се явиш пред първата комисия и тя ще
прецени
дали си годен за изпита.
Искате да идете в небето да живеете. Хубаво, радвам се. Но небето е един свят високо организиран и всички трябва да бъдете готови, като идете там. Не можете да идете със сегашните ваши разбирания. Като влезете в другия свят, комисия ще има там.
Като умреш, ще се явиш пред първата комисия и тя ще прецени дали си годен за изпита.
Ако си годен, ще ти дадат позволение да идеш да държиш изпит, а ако не си годен, ще те върнат на Земята. И в духовния свят не можеш да влезеш – ще те оставят на физическото поле.
към беседата >>
204.
Светлина, топлина и сила
,
НБ
, София, 7.7.1940г.,
Та казвам: Ние трябва да имаме
преценка
за онова, което става във възвишения свят.
Та казвам: Ние трябва да имаме преценка за онова, което става във възвишения свят.
И ако понякога за най-възвишеното в света имаме такова криво мнение, мислим, че с нашето криво мнение ще дадем правилен ход на любовта. Като изследвам историята на човешкото развитие, виждам, че колкото повече се стараете да не обичате някого, ще ви заставят да го обичате повече. Ако пък заставите човека да не мрази някого, с това ще го накарате да го мрази повече. Понякога аз не искам да защищавам човека. Защо? Ако дойде слаб да защищава слабия, той ще бъде повече бит.
към беседата >>
205.
Правила на Любовта
,
СБ
,
РБ
, Мусала, 23.7.1940г.,
Ще дойде ден, когато той ще
прецени
това, което сте му дали, и на любовта ви ще отговори с любов.
Любовта любов събужда. Невъзможно е да обичаш някого и той да не ти отговори. Могат да минат десетки и стотици години, но един ден той ще ти благодари за Любовта, която си имал към него. Любовта е единствената сила, която никога не губи. Ако някой не обръща внимание на вашата любов, това нищо не значи.
Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което сте му дали, и на любовта ви ще отговори с любов.
Той ще плати с лихва за това, което е получил от вас. Да мисли човек, че като люби, губи нещо, той е в голямо заблуждение. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в Любовта.
към беседата >>
206.
Добрата покана
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1940г.,
Значи някои
преценя
ват нещата от гледището на низшето, а други – от гледището на висшето.
Казвам: Американецът вярвал в лаенето на своето куче. Българинът пък казва, че когато куче лае, това означава, че или вълк е влязъл в кошарата, или крадец в къщата. Българинът вярва и в кукуригането на петела. Когато петелът кукурига, той казва, че някакво щастие идва.
Значи някои преценяват нещата от гледището на низшето, а други – от гледището на висшето.
В човека има две ценности: Божествено или висше начало и човешко или низше. Човешкото може да преценява човешките работи, а Божественото – Божествените. Понякога хората смесват тия неща и преценяват Божественото с човешкото. Каква ще бъде преценката на нещата, ако низшето трябва да си даде думата за висшето? То е все едно да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силите в природата.
към беседата >>
Човешкото може да
преценя
ва човешките работи, а Божественото – Божествените.
Българинът пък казва, че когато куче лае, това означава, че или вълк е влязъл в кошарата, или крадец в къщата. Българинът вярва и в кукуригането на петела. Когато петелът кукурига, той казва, че някакво щастие идва. Значи някои преценяват нещата от гледището на низшето, а други – от гледището на висшето. В човека има две ценности: Божествено или висше начало и човешко или низше.
Човешкото може да преценява човешките работи, а Божественото – Божествените.
Понякога хората смесват тия неща и преценяват Божественото с човешкото. Каква ще бъде преценката на нещата, ако низшето трябва да си даде думата за висшето? То е все едно да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силите в природата.
към беседата >>
Понякога хората смесват тия неща и
преценя
ват Божественото с човешкото.
Българинът вярва и в кукуригането на петела. Когато петелът кукурига, той казва, че някакво щастие идва. Значи някои преценяват нещата от гледището на низшето, а други – от гледището на висшето. В човека има две ценности: Божествено или висше начало и човешко или низше. Човешкото може да преценява човешките работи, а Божественото – Божествените.
Понякога хората смесват тия неща и преценяват Божественото с човешкото.
Каква ще бъде преценката на нещата, ако низшето трябва да си даде думата за висшето? То е все едно да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силите в природата.
към беседата >>
Каква ще бъде
преценка
та на нещата, ако низшето трябва да си даде думата за висшето?
Когато петелът кукурига, той казва, че някакво щастие идва. Значи някои преценяват нещата от гледището на низшето, а други – от гледището на висшето. В човека има две ценности: Божествено или висше начало и човешко или низше. Човешкото може да преценява човешките работи, а Божественото – Божествените. Понякога хората смесват тия неща и преценяват Божественото с човешкото.
Каква ще бъде преценката на нещата, ако низшето трябва да си даде думата за висшето?
То е все едно да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силите в природата.
към беседата >>
То е все едно да разчитаме на ума си, да даде
преценка
за отношенията на силите в природата.
Значи някои преценяват нещата от гледището на низшето, а други – от гледището на висшето. В човека има две ценности: Божествено или висше начало и човешко или низше. Човешкото може да преценява човешките работи, а Божественото – Божествените. Понякога хората смесват тия неща и преценяват Божественото с човешкото. Каква ще бъде преценката на нещата, ако низшето трябва да си даде думата за висшето?
То е все едно да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силите в природата.
към беседата >>
От Божествения свят го запитват: „Ти
прецени
ли своята постъпка?
Съвременните хора са дошли до едно място, където влизат в стълкновение със своите стари разбирания. Който разбира законите на новия живот, не говори много. Той разбира как трябва да постъпва. При всяко неправилно отношение към хората, той изпитва болка в слънчевия възел и вместо да се извинява, бърза да изправи грешката си. Всяка болка, всяко свиване или притесняване в слънчевия възел, е предупреждение от Божествения свят, с което му обръщат внимание, че не е постъпил, както трябва.
От Божествения свят го запитват: „Ти прецени ли своята постъпка?
“ Защото всяка постъпка се връща към онзи, който я е направил. Ако е добра, ще се ползваш. Ако не е добра, ще носиш последствията ѝ. Преди да направиш нещо, три пъти мисли. Ако правиш нещо добро, прави го; ако не е добро, мисли за лошите последствия.
към беседата >>
207.
Работа за цялото
,
УС
, София, 6.10.1940г.,
Някой път не може да
прецени
ш една тежест.
Друг път не може да определиш колко тежи един предмет. Носите един предмет, и някой път казвате, че е по-тежък, отколкото е. Като премериш, видиш колко тежи. Но като го вдигнеш с ръката си не можеш да кажеш колко тежи. Премериш го, тежи два пъти повече.
Някой път не може да прецениш една тежест.
Ние подценяваме или надценяваме, не знаем какво може да направим в даден случай. Защото за всяка една работа, която вършим от какъвто и характер да е, има определено време. Не мислете, че имате цяла година време да мислите върху известна работа. Най-първо като дойдеш на земята първите седем години ще учиш едно. Вторите седем години ще учиш друго.
към беседата >>
208.
Една седмица в рая
,
ООК
, София, 9.10.1940г.,
Няма една права
преценка
(за) времето.
(втори вариант)
В разположения – ще бъде разположен. В онзи, който обича да си похапва, остава пак такъв. (В) който е сприхав, сприхав си остава. Като дойде Духът – учи го, внася нещо ново, учи го сам да се справи с тази сприхавост, казва (му) защо е сприхав. (Защото) той много бърза.
Няма една права преценка (за) времето.
В малко време иска скоро да свърши работа за цял ден. Той иска за 5-10 минути да я свърши. Духът казва: „Не може тази работа да стане за половин час. Цял ден се изисква.“ Като опереш една риза, че я туриш на въжето, ще (ти) вземе 4-5 часа, докато се изсуши. Той вдига шум защо да не грее слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади с топло желязо отгоре.
към втори вариант >>
Ако възприемеш уханието – ще се научиш да
преценя
ваш,
преценка
да даваш на нещата.
(втори вариант)
Устата ти изисква ядене. Вие имате очи, уши, нос, уста – всичко четири отвърстия. На какво съответствуват тия отвърстия? Ако възприемаш светлината – ще се научиш хубаво да рисуваш, да пишеш. Ако слушаш хубаво – ще се научиш хубаво да говориш.
Ако възприемеш уханието – ще се научиш да преценяваш, преценка да даваш на нещата.
Като видиш уханието на един цвят – ще видиш и неговото съдържание. Та казвам: когато дойде един човек при вас с очите си трябва да го прецените. Да гледаш един човек с очите си мозъкът ви трябва да образува светлина. Ако вашият мозък не изпраща светлина, вас хората няма да ви виждат. Ако вие сте едно тъмно тяло – не препращате никаква светлина.
към втори вариант >>
Та казвам: когато дойде един човек при вас с очите си трябва да го
прецени
те.
(втори вариант)
На какво съответствуват тия отвърстия? Ако възприемаш светлината – ще се научиш хубаво да рисуваш, да пишеш. Ако слушаш хубаво – ще се научиш хубаво да говориш. Ако възприемеш уханието – ще се научиш да преценяваш, преценка да даваш на нещата. Като видиш уханието на един цвят – ще видиш и неговото съдържание.
Та казвам: когато дойде един човек при вас с очите си трябва да го прецените.
Да гледаш един човек с очите си мозъкът ви трябва да образува светлина. Ако вашият мозък не изпраща светлина, вас хората няма да ви виждат. Ако вие сте едно тъмно тяло – не препращате никаква светлина. Вас хората не може да ви обичат, нито вие може да обичате сами себе си. За да обичаш самия себе си, трябва да има кое да обичаш в себе си.
към втори вариант >>
Нѣма една права
преценка
(за) времето.
Въ разположения – ще бѫде разположенъ. Въ онзи, който обича да си похапва, остава пакъ такъвъ. (Въ) който е сприхавъ, сприхавъ си остава. Като дойде духътъ – учи го, внася нѣщо ново, учи го самъ да се справи съ тази сприхавость, казва (му) защо е сприхавъ. (Защото) той много бърза.
Нѣма една права преценка (за) времето.
Въ малко време иска скоро да свърши работа за цѣлъ день. Той иска за 5–10 минути да я свърши. Духътъ казва: „Не може тази работа да стане за половинъ часъ. Цѣлъ день се изисква“. Като оперешъ една риза, че я туришъ на вѫжето, ще (ти) вземе 4–5 часа, докато се изсуши.
към беседата >>
Ако възприемешъ уханието – ще се научишъ да
преценя
вашъ,
преценка
да давашъ на нѣщата.
Устата ти изисква ядене. Вие имате очи, уши, носъ, уста – всичко четири отвърстия. На какво съответствуватъ тия отвърстия? Ако възприемешъ свѣтлината – ще се научишъ хубаво да рисувашъ, да пишешъ. Ако слушашъ хубаво – ще се научишъ хубаво да говоришъ.
Ако възприемешъ уханието – ще се научишъ да преценявашъ, преценка да давашъ на нѣщата.
Като видишъ уханието на единъ цвѣтъ – ще видишъ и неговото съдържание. Та казвамъ: Когато дойде единъ човѣкъ при васъ, съ очитѣ си трѣбва да го прецените. Да гледашъ единъ човѣкъ съ очитѣ си, мозъкътъ ви трѣбва да образува свѣтлина. Ако вашиятъ мозъкъ не изпраща свѣтлина, васъ хората нѣма да ви виждатъ. Ако вие сте едно тъмно тѣло – не препращате никаква свѣтлина.
към беседата >>
Та казвамъ: Когато дойде единъ човѣкъ при васъ, съ очитѣ си трѣбва да го
прецени
те.
На какво съответствуватъ тия отвърстия? Ако възприемешъ свѣтлината – ще се научишъ хубаво да рисувашъ, да пишешъ. Ако слушашъ хубаво – ще се научишъ хубаво да говоришъ. Ако възприемешъ уханието – ще се научишъ да преценявашъ, преценка да давашъ на нѣщата. Като видишъ уханието на единъ цвѣтъ – ще видишъ и неговото съдържание.
Та казвамъ: Когато дойде единъ човѣкъ при васъ, съ очитѣ си трѣбва да го прецените.
Да гледашъ единъ човѣкъ съ очитѣ си, мозъкътъ ви трѣбва да образува свѣтлина. Ако вашиятъ мозъкъ не изпраща свѣтлина, васъ хората нѣма да ви виждатъ. Ако вие сте едно тъмно тѣло – не препращате никаква свѣтлина. Васъ хората не може да ви обичатъ, нито вие може да обичате сами себе си. За да обичашъ самия себе си, трѣбва да има кое да обичашъ въ себе си.
към беседата >>
209.
По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта
,
ООК
, София, 23.10.1940г.,
За да
прецени
м туй благо е необходима Божествената Мъдрост.
(втори вариант)
Защо ще ви говоря за празни работи? Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага. Подмладяването е един Божествен процес на Любовта. В Бога има желание ние да се подмладим. Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява.
За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост.
Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици. Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници.
към втори вариант >>
За да
прецени
мъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость.
Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява.
За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость.
Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници.
към беседата >>
210.
Съработници
,
ООК
, София, 1.1.1941г.,
Не сте верни в
преценка
та.
(втори вариант)
Ще ги оставиш те да си избират свободно. Каквато дреха изберат – няма да вземеш повече, отколкото дрехата струва. В Божествения свят всички дрехи имат еднаква цена. Каквато дреха изберат – цената е една и съща. Вие някой път подценявате хората.
Не сте верни в преценката.
Казвате: „Този брат е невежа.“ Така не се говори. Този брат е малко учен, нищо повече. Способен е, но малко е работил. Казвате: „Не е добър.“ Не че няма добрина, но той не се (е) научил на доброто още. Кого ще викате на изкуство – художника или онзи, който е роден, но не е работил?
към втори вариант >>
Не сте вѣрни въ
преценка
та.
Ще ги оставишъ тѣ да си избиратъ свободно. Каквато дреха избератъ – нѣма да вземешъ повече, отколкото дрехата струва. Въ Божествения свѣтъ всички дрехи иматъ еднаква цена. Каквато дреха избератъ – цената е една и сѫща. Вие нѣкой пѫть подценявате хората.
Не сте вѣрни въ преценката.
Казвате: „Този братъ е невежа“. Така не се говори. Този братъ е малко ученъ, нищо повече. Способенъ е, но малко е работилъ. Казвате: „Не е добъръ“.
към беседата >>
211.
Голямата радост
,
НБ
, София, 12.1.1941г.,
Онзи, който
преценя
ва, той е „той“.
Питам: Вие как бихте разбрали „аз“. Какво значи „аз“? „Аз“ съм човекът, който ви говоря. „Ти“ – вие сте, които ме слушате. Ами „той“ кой е?
Онзи, който преценява, той е „той“.
И тримата, то е „аз“. Аз, ти и той, това е „аз“. „Вие“ сте ти, аз и той. „Той“ е ти аз и той. Аз ти и той сме синца „ние“.
към беседата >>
Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който
преценя
ва.
Аз, ти и той, това е „аз“. „Вие“ сте ти, аз и той. „Той“ е ти аз и той. Аз ти и той сме синца „ние“. „Аз“, човекът, който говоря.
Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява.
Но всичко това е колективен труд. Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“. Сега в живота това е вярно. Мъжът е „аз“, който говори. Жената, която слуша, е „ти“.
към беседата >>
Децата
преценя
ват колко е добър бащата и колко е добра майката.
Но всичко това е колективен труд. Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“. Сега в живота това е вярно. Мъжът е „аз“, който говори. Жената, която слуша, е „ти“.
Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката.
Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек. Ето едно семейство. Децата казват: Майка ни е малко сприхава. Казвам: Туй дете не слуша, бащата каквото е казал. Има непослушание.
към беседата >>
212.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
Старият човек и той
преценя
ва, казва:”И аз бих желал да бъда като тебе”.
(втори вариант)
Като му свърза обувката, дядото погледна, казва: ”Какво хубаво дете, каква майка, какъв баща”. Туй дете го гледа право в лицето и старецът му казва: ”Господ да те благослови”. То един добър пример. По някой път казваме, че има добри хора. В едно дете се заражда едно добро желание.
Старият човек и той преценява, казва:”И аз бих желал да бъда като тебе”.
Пък аз се радвам, че видях нещо хубаво в света.
към втори вариант >>
Стариятъ човѣкъ и той
преценя
ва, казва: „И азъ бихъ желалъ да бѫда като тебе“.
Като му свърза обувката, дѣдото погледна, казва: „Какво хубаво дете, каква майка, какъвъ баща“. Туй дете го гледа право въ лицето и старецътъ му казва: „Господь да те благослови“. То единъ добъръ примѣръ. По нѣкой пѫть казваме, че има добри хора. Въ едно дете се заражда едно добро желание.
Стариятъ човѣкъ и той преценява, казва: „И азъ бихъ желалъ да бѫда като тебе“.
Пъкъ азъ се радвамъ, че видѣхъ нѣщо хубаво въ свѣта.
към беседата >>
213.
Божествената книга
,
УС
, София, 16.3.1941г.,
Не правя сега критика на нещата, но правя
преценка
.
Аз искам да ви изнеса една истина.
Не правя сега критика на нещата, но правя преценка.
Трябва да знаеш истината, да знаеш колко злато и колко сребро, колко мед, колко желязо съдържа. Ти си направил голяма грешка, че позлатеното желязо си го взел за злато, то е заблуждение. Именно първото нещо е да се намери любовта. Ще дойдат някои, занимават се с любовта. За любовта говорят, но това не е любов.
към беседата >>
214.
Което излиза от устата
,
НБ
, София, 16.3.1941г.,
После
преценя
ваш, че той те е излъгал, то е друг въпрос.
Вие може да мислите дали е верно това, или не. Всяко нещо, което съществува в света, е верно в дадения случай. Има една абсолютна верност и една лъжа. Когато казвате верно, за дадения случай е верно. Този човек, който те излъгва, плащаш му – верно.
После преценяваш, че той те е излъгал, то е друг въпрос.
Ти си мислил само една услуга да ти направи за дадено време.
към беседата >>
215.
Законътъ за Божествената хармония / Законът за Божествената хармония
,
ООК
, София, 26.3.1941г.,
Аз, като я
преценя
вам, ако я викам да ми пее – едва бих й дал пет лева.
(втори вариант)
Като слушам, виждам как се предава музиката. Някои свирят много хубаво, някои свирят много обикновено, няма нищо музикално. Като ги слушам, виждам – свирят, за да мине времето и да му платят. Не разбира да свири, но чака да му платят. Някоя певица кряска, пее, взема високи тонове.
Аз, като я преценявам, ако я викам да ми пее – едва бих й дал пет лева.
Бих й дал 50 лева, дето се мъчи да пее, а за изкуството ще й дам пет лева. Че се мъчи да пее, ще й дам 50 лева за измъчването.
към втори вариант >>
Азъ, като я
преценя
вамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева.
Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ. Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове.
Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева.
Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева. Че се мѫчи да пѣе, ще ѝ дамъ 50 лева за измѫчването.
към беседата >>
216.
Добре ще бѫде / Добре ще бъде
,
ООК
, София, 16.4.1941г.,
Нас ни турят като арбитър* да
прецени
м хубаво ли е или не.
(втори вариант)
Други ги спуснаха. Защо не идете на тях да им покажете, а на нас? Ние сме не причом*, че други ви спущали бомби. Казват: „Да ви покажем. Видяхте ли?
Нас ни турят като арбитър* да преценим хубаво ли е или не.
Ние имаме разрушения, и на вас как ви е? ” Ние им казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили целия свят”.
към втори вариант >>
Насъ ни турятъ като арбитъръ да
прецени
мъ хубаво ли е или не.
Други ги спуснаха. Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ? Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби. Казватъ: „Да ви покажемъ. Видѣхте ли?
Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не.
Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е? “ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“.
към беседата >>
217.
Свободен човек
,
МОК
, София, 18.4.1941г.,
Тогава
преценя
ват.
Някое дете защо го бият? Да допуснем, че някое дете обича да бута плодовете. Веднага ще го нашарят отзад. Значи, когато пипа, има шарене отзад. Детето свързва хубавия плод с болката, която усетило на задницата.
Тогава преценяват.
В битите деца в миналото болката е по-силна, отколкото яденето. И като види плода, веднага ще изпъкне болката и приятността от яденето. То сравнява – търговска работа. Вижда плода и казва: „Тук нищо няма да спечеля“ и си заминава. Друго дете дойде, вижда плода и казва: „Тук ще спечеля“ и взема плода.
към беседата >>
218.
Стана плът
,
НБ
, София, 1.6.1941г.,
Някой казва: „Сърце.“ Като изгубиш чувствата, тогава ще
прецени
ш, какво нещо е сърцето.
Мнозина от вас сте недоволни от живота. Употребете това лекарство на американския лекар, отрежете крака. Човек оценява благата на живота, когато се отнеме едно благо. Като изгубиш ума, ще знаеш, какво нещо е умът.
Някой казва: „Сърце.“ Като изгубиш чувствата, тогава ще прецениш, какво нещо е сърцето.
Казваш: „Тяло. Защо ми е тази сила? “ За туй ще ви приведа друг един пример за един Стоян, който в турско време минавал за голям пехливанин. Стоян Пехливанина му казвали. Казвал на майка си: „Майко, защо ме направи пехливанин, където се борят хората.
към беседата >>
Как може да
прецени
ш доброто в един човек и злото в един човек?
Единственото реално в света то сме ние. Туй, което ние само можем да вършим, то е реалното в дадения случай.
Как може да прецениш доброто в един човек и злото в един човек?
Когато ти прецениш доброто в един човек какво добро ще принесе и като прецениш злото какво може да ти принесе. Злото, за да ти принесе добро, трябва да го направиш слуга. И доброто, за да ти принесе добро, трябва да го направиш господар. Ако доброто не е господар, добро не може да ти направи. Когато доброто стане господар, то се проявява.
към беседата >>
Когато ти
прецени
ш доброто в един човек какво добро ще принесе и като
прецени
ш злото какво може да ти принесе.
Единственото реално в света то сме ние. Туй, което ние само можем да вършим, то е реалното в дадения случай. Как може да прецениш доброто в един човек и злото в един човек?
Когато ти прецениш доброто в един човек какво добро ще принесе и като прецениш злото какво може да ти принесе.
Злото, за да ти принесе добро, трябва да го направиш слуга. И доброто, за да ти принесе добро, трябва да го направиш господар. Ако доброто не е господар, добро не може да ти направи. Когато доброто стане господар, то се проявява. Когато злото стане слуга, то се проявява.
към беседата >>
219.
Стар и нов порядък
,
НБ
, София, 13.7.1941г.,
Не бъдете скържави в
преценка
та си.
Научете се щедро да давате и щедро да оценявате.
Не бъдете скържави в преценката си.
Дойде някой човек, сега не е хубаво да ви привеждам такива примери. Аз, който не обичам да давам, много съм скържав. Нещо, което ми е най-противно, е да давам пари. Някой път дам, за да не ме глобят. Псувнята е по-лоша от даването на пари.
към беседата >>
220.
Прави възгледи
,
СБ
, София, 3.9.1941г.,
– Защото единият ще свири, а другият ще слуша и ще
преценя
ва.
Срещат се двама души: единият е добър цигулар, а другият не знае да свири. Това различие не трябва да ги отдалечава. – Защо?
– Защото единият ще свири, а другият ще слуша и ще преценява.
Вторият ще каже, че природата не го е надарила, лишила го е от възможността да свири. Той може да не свири, но има ухо да слуша и да разбира. Приложи ухото си, слушай музиката на цигуларя и двамата ще станете добри приятели. Природата е дала различни дарби на хората, но те трябва да ги развиват. Единият дава, другият взима.
към беседата >>
Значи, за да
прецени
човек дадени условия и да ги разбере, трябва да излезе вън от тях, да ги смени с други.
Кое е по-добре за човека: да отива при чешма, която тече изобилно, или при такава, която слабо тече? Ще кажете, че изобилието е за предпочитане. В едни случаи изобилието е за предпочитане, а в други – не. Рибите живеят в изобилно количество вода, но знаят ли нещо за водата? Хората, които са извън водата, като среда, знаят за нея повече, отколкото самите риби.
Значи, за да прецени човек дадени условия и да ги разбере, трябва да излезе вън от тях, да ги смени с други.
На същото основание, казвам: Животът може да се оцени и разбере само тогава, когато излезете от неговите рамки и влезете в нови условия, в нов живот. Животът има много форми, през които човек трябва да мине, за да научи това, което се крие в тях. Рибата, птицата, млекопитаещото, човекът са форми, чрез които животът се изявява. Има по-съвършени форми от човешката. Даже бъдещата човешка форма ще се различава от сегашната.
към беседата >>
221.
Гладът
,
СБ
, София, 5.9.1941г.,
Човек трябва да гладува за Любовта, за да я
прецени
.
Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа. – В какво направление? – Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност. Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта.
Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени.
Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история.
към беседата >>
222.
Трите перпендикуляра
,
СБ
, София, 12.9.1941г.,
За
преценка
та той получил 500 долара.
Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил. Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо. – „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната. – „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара. – „Ще ви помоля да ми услужите с цигулката си, да изсвиря и аз нещо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуоз като вас.“ Американецът свирил, а цигуларят слушал и най-после казал: „Ако свирите десет години усилено, ще станете виртуоз“.
За преценката той получил 500 долара.
Само за един час цигуларят получил 1500 долара.
към беседата >>
223.
Двама или трима
,
СБ
,
НБ
, София, 14.9.1941г.,
“ – „Уплаших се, бият някого, чува се рев и крясък.“ Като чул тази непринудена
преценка
за гласа си, ученикът премълчал, не казал, че той е пял.
(втори вариант)
Един от тях излязъл на двора, с намерение да си попее. Започнал да пее и като видял дъщерята на професора, запял още по-силно. Пеенето му приличало повече на вик, на крясък, отколкото на музикално пеене. Младото момиче се уплашило от този крясък и избягало. Ученикът видял това, затичал се да я стигне и попитал: „Госпожице, защо бягате?
“ – „Уплаших се, бият някого, чува се рев и крясък.“ Като чул тази непринудена преценка за гласа си, ученикът премълчал, не казал, че той е пял.
Значи има разлика между гласовете. Не всеки глас, който излиза от устата, е пеене. Лъвът реве, плаши и хората, и животните, но не пее. В мъгливо време глутници вълци вият, но не пеят. Ужас внася техният вой.
към втори вариант >>
224.
Единственото нещо
,
УС
,
СБ
, София, 14.9.1941г.,
Оттук вадим заключение, че човек
преценя
ва свойствата на всеки предмет дотолкова, доколкото предметът се отразява на неговото съзнание.
Колкото можете да нарисувате Любовта, толкова ще нарисувате и образа на Христос. Мнозина са правили опити да нарисуват Христос, но никой не е могъл да представи истинския Му образ. Всеки Го рисува според своето разбиране, като се стреми да Го нарисува с красиво и голямо чело, с красив нос, с добре развита брада и т.н. Обаче кое чело, кой нос и коя брада са най-красиви? Ако сте жадни и отидете при някой планински извор, ще опишете свойствата на водата по един начин; ако не сте жадни – по друг начин.
Оттук вадим заключение, че човек преценява свойствата на всеки предмет дотолкова, доколкото предметът се отразява на неговото съзнание.
към беседата >>
Очите виждат красотата и я
преценя
ват.
Клетките на ушите пък възприемат трептенията на звука и ние чуваме различни тонове, звукове и шум. Клетките на носа възприемат трептенията на миризмите и ни дават представа за тях. Клетките на езика възприемат трептенията на храната и ни дават представа за различните видове храни. Чрез кожата ние възприемаме трептенията на топлината и на студа и делим телата на топли и на студени. С една дума, чрез петте сетива ние обогатяваме знанията си за външния, обективен свят.
Очите виждат красотата и я преценяват.
Ушите възприемат хармонията и я разбират. Велико нещо са красотата и хармонията. Който вижда красотата и чува хармонията, никога не може да ги забрави, никога не прави грешки. Който вижда красотата, никога не се спъва. Очите му са всякога отворени за светлината.
към беседата >>
225.
Основният тон
,
МОК
, София, 17.10.1941г.,
Всеки един човек в живота като те срещне ще те
прецени
по ръцете, дали силата му е доста голяма и ако е голяма, няма да може да се справи.
Някой път не се церемони. Като бяхме сега на Черния връх, там двама българи се бориха, понеже българинът е импулсивен, обича да се бори, и там веднага се яви пехливанинът. Имаше един войник, който видял един от нашите приятели и казва: „Исках да се поборя с него, но гледам ръцете му като ме хванат, като с клещи“. Мъчно е да се бориш с човек, който като те хване с ръцете, като клещи са. Той го наблюдавал, искал да се бори, но опитал, че ръцете му са силни.
Всеки един човек в живота като те срещне ще те прецени по ръцете, дали силата му е доста голяма и ако е голяма, няма да може да се справи.
Как ще се справите със злото? Злото има ръце силни като клещи. Като те хване не те пуща. Да ви дам един метод, как да се борите със злото. Ще бъдете пластичен.
към беседата >>
226.
Зелен и узрял
,
УС
, София, 19.10.1941г.,
Направи една разумна
преценка
.
Нали е казано, че Бог живее във всичките хора. Живее, но със Своята светлина присъства в умовете на хората. Вие като видите някои узрели плодове и други, зелени, правите разлика. Ти еднакво ще гледаш на узрелите и на зелените плодове. Тия, които днес са зелени на дървото, утре ще бъдат зрели.
Направи една разумна преценка.
Ще оцениш узрелите плодове, ще оцениш и зелените плодове, понеже подир тях те идат на реда си.
към беседата >>
227.
Положителна мисъл
,
ООК
, София, 22.10.1941г.,
Като те погледне,
преценя
ва моментално има ли противник или има един страхливец до себе си.
Та, казвам: Като срещнеш мечката, не може да мислиш, тя внася нещо. Или срещнеш някоя змия, някоя боа – не може да разсъждаваш. Трябва да имаш присъствие на духа. Животните винаги познават кой човек е страхлив. Щом твоите трептения са по-силни от техните, те бягат.
Като те погледне, преценява моментално има ли противник или има един страхливец до себе си.
Тези, големите мечки, тигри, вълци, змии, са много силни. Аз ви навождам това, защото мъчнотиите в живота мязат на разни животни. Една мъчнотия като те срещне, щом види, че си страхлив, тя те атакува. Няма какво да се плашиш от една мъчнотия. Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скърбен и Аз ще ви помогна.“ При големите душевни мъчнотии ще опитаме Божията сила.
към беседата >>
228.
Разумна почивка
,
ООК
, София, 29.10.1941г.,
Погрешката е: онази, неженената,
преценя
ва работите, туря туй, което не е, казва: „Много хубаво е“.
Да допуснем, едната е женена, другата е неженена. Неженената за какво ще говори? Ще говори за туй, което не е. А пък женената ще говори за туй, което е. Онази предполага, другата вече знае работата.
Погрешката е: онази, неженената, преценява работите, туря туй, което не е, казва: „Много хубаво е“.
Онази, женената, ги подценява. Защо едната ги надценява, а другата ги подценява? Когато обичаме някого, винаги туряме туй, което не е. Когато не го обичаме, туряме туй, което е. Какво му туряме?
към беседата >>
Да дадете 200 000 лева, да ти свири – 100 000, да го чуеш и 100 000, да те
прецени
ще стане ли от тебе един ден нещо.
Колко предполагате? Колко време допущате, че са говорили двамата? Може този пример да е верен, може да не е верен, но близо до ума е. Вий бихте ли дали 2000 долара? Те са 200 000 лева.
Да дадете 200 000 лева, да ти свири – 100 000, да го чуеш и 100 000, да те прецени ще стане ли от тебе един ден нещо.
Този човек има преизобилно пари. 200 000 лева са малко за него.
към беседата >>
229.
Гордост и смирение
,
МОК
, София, 13.2.1942г.,
Някои неща ние искаме да ги отхвърлим, други да
прецени
м.
Туй, което внася живот в тебе, то е истина. Туй, което ти разкрива, то е истина. Моментално ти го знаеш. Сега някой път казват: „Докажи ми дали това, което се учи, е истина или не.“ Аз разбирам другояче. Когато се доказват някои истини, то е доказване ценността на нещата.
Някои неща ние искаме да ги отхвърлим, други да преценим.
Запример, един скъпоценен камък искат да ни докажат, че е скъпоценен. Но то е, за да вземат повече пари. Или искат да ни докажат, че хлябът е хубав. Защо? – Да ни вземат повече пари. Или искат да ни докажат, че дрехите са хубави, чиста вълна.
към беседата >>
230.
Бъди верен! / Бъди верна!
,
НБ
, София, 5.4.1942г.,
Тогава е възможно да поумнееш, да
прецени
ш какво благо представлява животът.
(втори вариант)
Казвам, ако някой път ви дойде наум да се самоубиете, аз ще ви дам един метод как да се самоубиете. Не търсете револвера, но почнете да гладувате пет, шест, осем, двадесет, тридесет дена.
Тогава е възможно да поумнееш, да прецениш какво благо представлява животът.
Пости, и ще видиш дали ще искаш да се самоубиеш. Няма нужда да се хвърляш от канарата долу или да се давиш в кладенеца. Единственото самоубийство, което се позволява, е постът. Като постиш четиридесет дена, ще прецениш какво нещо е животът.
към втори вариант >>
Като постиш четиридесет дена, ще
прецени
ш какво нещо е животът.
(втори вариант)
Не търсете револвера, но почнете да гладувате пет, шест, осем, двадесет, тридесет дена. Тогава е възможно да поумнееш, да прецениш какво благо представлява животът. Пости, и ще видиш дали ще искаш да се самоубиеш. Няма нужда да се хвърляш от канарата долу или да се давиш в кладенеца. Единственото самоубийство, което се позволява, е постът.
Като постиш четиридесет дена, ще прецениш какво нещо е животът.
към втори вариант >>
Като постиш 40 дена ще
прецени
ш какво нещо е животът.
Ще почнеш да поумняваш. Пости и ще видиш дали ще искаш да се самоубиеш? Ти ще идеш от канарата долу да се хвърлиш или в кладенеца долу да се хвърлиш с главата надолу. Не, пости! Единственото самоубийство, което се позволява, е постът.
Като постиш 40 дена ще прецениш какво нещо е животът.
Че така не се мисли. Всички сме турени на голямо изпитание без разлика. Онези, най-великите хора, в света най-много страдат. След тях талантливите страдат. И обикновените страдат.
към беседата >>
231.
Разумни и незлобиви
,
НБ
, София, 14.6.1942г.,
Казвате: Кой ще
прецени
?
Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които мъчно е да ви се покаже, какво е Божествения свят. Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят. Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят. Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят. В избата, в която живеете, там е адът.
Казвате: Кой ще прецени?
Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа? Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет? Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо. Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си? Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу.
към беседата >>
232.
Добре възприета мисъл
,
МОК
, София, 7.8.1942г.,
В неговото съзнание съществува една
преценка
.
Като дойде до дървото само си протяга ръката, много малко енергия харчи. Има икономически съображения. Преди да е паднал плода го взема. Казва: „Кои са съображенията в откъсването на плода? “ С най-малко енергия става.
В неговото съзнание съществува една преценка.
При това, ако плодът падне той ще се натърти. Ако се откъсне този плод е здрав. Сега вие се приближавате, какво доказателство да дадете, че имате право да откъснете плода?
към беседата >>
233.
На първо място
,
УС
, София, 21.3.1943г.,
Как може да се прояви любовта, какво искаш ти,
преценка
ти трябва.
Слаб си, трябва да разбереш защо си слаб. Невежа си, трябва да разбереш защо си невежа. Учен си, трябва да разбереш защо си учен. Красив си, трябва да разбереш защо си красив. Което притежаваш в дадения случай, трябва да съзнаваш.
Как може да се прояви любовта, какво искаш ти, преценка ти трябва.
Да ви приведа пример в какво седи оценката. Ако ви дам един красив хляб, който е силен и мощен, и красив, ако този хляб не го опиташ, какво ще се ползваш? Ако целия ден го държите под мишницата, целувате го, прегръщате го, какво ще добиете? Този хляб ще го приемеш на гости. Най-първо, ще го вземеш с ръцете си, ще благодариш, че хлябът е жив.
към беседата >>
234.
Новата присадка
,
СБ
,
РБ
, София, 5.9.1943г.,
Една
преценка
на опитен човек е достатъчна.
Всяка работа, свършена чрез насилие и безпокойство, носи ограничение и заробване. Мнозина работят, но желанието им е да станат богати, или да ги хвалят хората. Напишеш нещо и тръгнеш по познати и приятели да го четеш, за да чуеш някаква похвала от тях. Прочети го на един свой приятел, който разбира произведението ти, и се върни у дома си, да напишеш нещо ново. Няма защо да повтаряш една работа много пъти.
Една преценка на опитен човек е достатъчна.
Уповавай първо на Бог, а после на себе си и на ближния си. Който вярва на Божественото, работите му се свършват добре и с успех.
към беседата >>
235.
Добри плодове
,
СБ
,
РБ
, София, 15.9.1943г.,
Той не
преценя
ваше неприятеля си, не знаеше, че осата е по-добре въоръжена от него.
Паякът, който минава за неразумно същество, прави такава фина мрежа, каквато човек не може да направи. Осата си създала такова устойчиво жило, каквото човек не може да направи. Един ден наблюдавах, как една оса смучеше мед от една чинийка. В това време до нея се приближи един голям бръмбар, който искаше да хапне от меда. Имаше място и за него на чинийката, но той започна да дразни осата, да я предизвиква, понеже се чувствуваше по-голям и по-силен от нея.
Той не преценяваше неприятеля си, не знаеше, че осата е по-добре въоръжена от него.
Осата извади жилото си и го ужили. След това откъсна главата му и я захвърли настрана. Сега и на вас казвам: Не предизвиквайте осата. Тя е добре въоръжена, не можете да се борите с нея. За да се справите с неприятеля си, не трябва да го подценявате.
към беседата >>
236.
В Негово име
,
НБ
, София, 14.11.1943г.,
Всеки може да говори, каквото иска, но аз трябва да
преценя
вам всяка дума.
Ако можеха да ги проверят, щяха да вярват. Не е там въпросът, дали вярват, или не. Важно е, че аз сам не бих си позволил да кажа една невярна дума. На всички може да е позволено да говорят неверни неща, но на мене – никога. Аз не зная даже, що е бяла лъжа, с която хората обикновено си служат.
Всеки може да говори, каквото иска, но аз трябва да преценявам всяка дума.
Ако някога кажа една дума повече, отколкото е трябвало, веднага взимам мерки, да сваля тоя товар от гърба на оня, върху когото е паднал. Ако той не ме е разбрал, започвам да му обяснявам всичко, да ме разбере, да не остане в тъмнина. Не казвам, че по отношение на мене са строги, защото аз върша всичко по свобода, и сам не си позволявам да кажа една излишна или невярна дума. Няма по-голям позор за човека от лъжата. На второ място иде грехът, а на трето място – смъртта.
към беседата >>
237.
Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни
,
ООК
, София, 17.11.1943г.,
Миналите опитности и новите идеи ще ги
прецени
те.
(втори вариант)
Сега, аз не искам да се раздвоява умът ви. Онова, което имате, е много хубаво. Новата идея, която ви давам, турете я като нов начин. Стария дръжте настрана. Всичкият материал да мине през огъня на новото.
Миналите опитности и новите идеи ще ги прецените.
Всичко хубаво ще стане. Едно растение, като влезе в земята, изважда ония сокове. Човек като остане, той не знае тия закони.
към втори вариант >>
238.
Милият поглед
,
ИБ
,
ПС
, София, 22.10.1944г.,
Тя намира, че си я
прецени
л правилно.
(втори вариант)
Съвременните хора изучават любовта от умствено гледище. Какво нещо е любовта? Казвате: Не ме погледна хубаво. Красивата мома знае, че не си я погледнал хубаво. Щом я погледнеш мило, тя казва: Много хубаво ме погледна.
Тя намира, че си я преценил правилно.
Добре, майсторски си образувал ъгъла на зрението – учен човек си. Нека се научим да говорим. Казвате: Ще ме извините, боли ме гърлото. Всеки трябва да има глас: ясен, мек, да говори без извъртания. <