Търсене в беседите за 'поклонение поклоняв'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 305 резултати от 247 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
43 резултата от 32 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
117 резултата от 101 текста

✓ Писма от Учителя:
1 резултата от 1 текста

✓ Текстове и документи:
35 резултата от 24 текста

✓ Последователи на Учителя:
46 резултата от 34 текста

✓ Списания и вестници:
21 резултата от 17 текста

✓ Хронология на Братството:
32 резултата от 28 текста

✓ Рудолф Щайнер:
10 резултата от 10 текста

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 43 резултата от 32 беседи с корен от думите : 'поклонение поклоняв'.

1. Тайните на Духа

Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога.
Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш. Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мен. Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Слава, честь, хваление и поклонение тебъ подобава всѣкога. (втори вариант)
Богъ е който го въздига и неще да закъснее да се яви о врѣме. Но пази се, бѫди скроменъ, смиренъ и чистосърдечонъ, понеже Богъ е който върши, а ти си който испълнявашъ. Святъ си ти Боже мой, Отче праведний, който си и който ще бѫдешъ единъ въ вѣкъ, вѣчний, всѣсилний и всѣмѫдрий. Благословено да бѫде твоето име отъ мене. Ей Господи, защото тя познавамъ, че си истиненъ и неизмѣняемъ винаги. Слава, честь, хваление и поклонение тебъ подобава всѣкога.
към втори вариант >>

Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога.
Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш. Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога.
към беседата >>

3. Избраникът Божий и Вождът на Истината

Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение.
О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение.
към беседата >>

4. Разговор седми - Заключение

В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук, долу, гдето бях пратен.
Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук, долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време.
към беседата >>

5. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
Като свършихме яденето, към 10 ч. се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си. Така първата група бе: Т. Бъчваров, Д. Голов, И. Стойчев, Т. Стоянов и К.
към беседата >>

6. Изкушението

“ Знаете ли какво значи поклонението?
“ и те се покланят. Колко американки се ожениха за такива князе, но после се парясаха; дяволът обещава, но не дава, той е един сводник. Христос казва: „Махни се, иди в своето царство, при своето богатство, нямам нужда от твоите знания, Аз имам в себе си достатъчно, което Господ Ми е дал.“ Има съвременни момци, които се подават на третото изкушение – например момъкът се жени, но всъщност се продава за прикята2, която момата има в банката. Аз четох скоро една книга, озаглавена „За любовта“, писана от един полковник, в която се описва как можеш да излъжеш една богата мома. А Христос казва: „Махни се, трябва да се покланяш само на Господа! “ Знаете ли какво значи поклонението? Да се поклониш, това значи да възприемеш нещо в себе си, да се върнеш, да се ограничиш, да станеш роб, да изгубиш своята Свобода. И когато се поклоните на такъв дух, вие изгубвате своята свобода. Христос казва: „Махни се! “
към беседата >>

7. Рождението

Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа.
Христос Господ – Той Се е родил. Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: „Роди се в града Давидов“. Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа. Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане – това, което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов.
към беседата >>

8. С любов и вяра

Той вече е сит от вярата и поклонението в църквите.
И тъй, ще потърсите сега онзи, живия Господ, Който не е написан (нарисуван) в църквите. Господ не е в църквите, в църквите Го няма. В Йерусалим Го няма; Той днес е с бедните, със страдующите и се е заел да оправи света. Господ е сит на нашите лъжи, 999 пъти сме Го лъгали. Той вече е сит от вярата и поклонението в църквите. Който сега отива да иска от Господа работа, Той ще го приеме, а който иска само да го прости, Той няма да му се обади даже. Господ е сит от лъжи, от измами и от светли корони и дрехи.
към беседата >>

9. Новият живот

Всеки човек ще бъде свободен да се покланя на Бога тъй, както намира за добре, и неговото поклонение трябва да бъде благословение за другите хора.
Следователно ние разумно искаме да скъсаме тази стара нишка. И сега казват: Христос тъй проповядва, иначе проповядва. Какво проповядва? И тогава не Му вярваха, и сега не Му вярват. Тогава Той казваше: „Иде час, когато истинските поклонници ще се покланят в Дух и Истина, а няма да се покланят нито в Йерусалим, нито в Самария.“ Туй аз го тълкувам така: Йерусалим – това са всичките съвременни религии; Самария – това е светът на науките и изкуствата; а само в Дух и Истина ще се молят навсякъде. Всеки човек ще бъде свободен да се покланя на Бога тъй, както намира за добре, и неговото поклонение трябва да бъде благословение за другите хора. Не казвам, че трябва да излезете от църквите и те да се разрушат, а казвам: на онези, които са в деветия месец, непременно трябва да се отреже пъпа. За другите пък, които са на два, три, четири, пет, седем, осем месеца, т. е. които още не са се родили: те да си стоят в църквата.
към беседата >>

10. Изпитвайте Писанията!

Следователно само Нему можем да въздадем и чест, и поклонение, и хваление – и никому другиму.
В нашето Бяло Братство принципът е: само за Бога можем да работим и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен – нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на Земята. И само Него можем да намерим тук, на Земята, и горе, на Небето. Следователно само Нему можем да въздадем и чест, и поклонение, и хваление – и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, като правило в душата ви. Него ще намерите и на Земята, и на Небето, и Той като ви проговори, адът веднага става рай. Ако не ви проговори, раят става ад. Такъв е дълбокият закон. Вие, когато имате най-доброто разположение, като се махне Любовта, изпитвали сте какъв ад настава, каква тежест, какво безсмислие.
към беседата >>

11. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа

Всеки ден сте на поклонение в този храм, всеки ден се кланяте на тоя свят. (втори вариант)
Той е пуст." Значи този ангел е трябвало да слезе от небето, да намери Филипа и да му каже: „Стани и иди към пладне." И защо към пладне? Точно определя. Които не разбират, ще кажат: „Защо към пладне, може и по друго време." Известна идея е вложена тук. „Иди в пътя, който слиза от Ерусалим в град Газа." Защо от Ерусалим? Ерусалим, това е материалният свят. Всеки ден сте на поклонение в този храм, всеки ден се кланяте на тоя свят. Някои казват: „Да идем на Божи гроб." Че вие сега сте в Божи гроб, всеки ден сте в Ерусалим. Материалният свят, това е светът, дето хората всеки ден се кланят, всички правят поклони. И свещеници има там. Какви свещеници? И мъже, и жени, и владици, и попове, всички готвят вътре в кухнята.
към втори вариант >>

Всеки ден сте на поклонение в този храм.
„Иди в пътя, който слиза от Ерусалим, в град Газа." – Какво представя Ерусалим? – Материалният свят. Вие се кланяте всеки ден на този свят. Всеки ден сте на поклонение в този храм. Казвате: Да отидем на Божи гроб! Вие сте всеки ден на Божи гроб, в Ерусалим. Всеки момент хората се кланят на материалния свят. Там влизат всички хора, мъже и жени, владици и свещеници; всички готвят в кухнята на материалния свят. Казвате: Възможно ли е владика да готви?
към беседата >>

12. Дойде да послужи

Един богат търговец решил да замине за Света-гора на поклонение.
Един богат търговец решил да замине за Света-гора на поклонение. Преди да тръгне, той извикал синовете си и им казал: Аз вече не се нуждая от имоти, прекъсвам и търговията си. На всеки от вас ще дам частта, която му се пада. Ето и тефтерите, в които съм водил сметките си. Като търговец, може да съм направил грешки, да Съм взел оттук-оттам повече. Понеже ликвидирам с тази работа, ще изгоря тефтера си, от никого нищо не искам.
към беседата >>

13. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

Обаче, това не е истинско поклонение. (втори вариант)
Църквата си представя Христа като цар, с корона на главата и мантия. Така Го рисуват гръцките художници. Ако Христос влезе в Синода със селска носия, веднага ще кажат: Изпъдете вън този самозванец. Друг е въпросът, ако се яви като цар, с корона, с мантия и с цял полк войска. Ако Христос застави светите старци да Му се поклонят, те ще изпълнят неговата заповед. Обаче, това не е истинско поклонение. Този поклон не е направен от убеждение – заставени са хората, насила се покланят. Христос няма да дойде нито като селянин, нито като цар. Казват, че ще дойде като светкавица. Значи, Христос ще дойде със светлина и чистота. Той ще внесе в умовете на хората светлина и в сърцата им – чистота.
към втори вариант >>

Но туй вече не е едно покланяне отъ убѣждения, а поклонение съ насилие.
Въ църквата Го прѣдставятъ съ корона на глава, както Го рисуватъ гръцкитѣ художници. Питамъ: Ако Христосъ дойде облеченъ въ шопска носия, влезе въ свѣтия синодъ, и каже на светитѣ старци: азъ съмъ Христосъ, какъ ще Го приематъ? Ще кажатъ: „Я го изхвърлете този навънка! “ Но ако Христосъ дойде като единъ царь и прати единъ полкъ войници да заобиколятъ светия синодъ и каже: „Всички старци навънъ, да дойдатъ да ми се поклонятъ! “ Ще се поклонятъ, и оттамъ ще идатъ. Но туй вече не е едно покланяне отъ убѣждения, а поклонение съ насилие. Христосъ тъй нѣма да дойде. Казватъ: „Христосъ като дойде, ще дойде съ свѣткавица, значи ще дойде въ свѣтлина и чистота.“ Значи, Той ще внесе въ хората свѣтлина въ умовете и чистота въ сърдцата, та като се зародятъ у хората всички тия качества, тогава ще се яви у тѣхъ силно желание да Го познаятъ вѫтрѣшно, и Той ще ги обикне, и тѣ ще Го обикнатъ, като единъ по-старъ тѣхенъ братъ. Като отидешъ въ Евангелската църква ще ти кажатъ: „Дай си прѣпорѫчитѣлното писмо! “ Ако отидешъ въ православната църква, ще ти кажатъ: „Я си кажи веруюто! Защо не се кръстишъ?
към беседата >>

14. Иди повикай мъжа си!

По този начин Духът, който живее в него, ще принесе своето поклонение и служене на Бога.
Христос казва: „Който е дошъл до новите разбирания на живота, той нито на тази гора ще се кланя, т. е. нито на своите отци, нито в Ерусалим, т. е. нито на старите религии и култури, но ще се кланя на Отца с Дух и Истина.“ Дойде ли човек до последното положение, да се кланя на Отца с Дух и Истина, според Христа, той е човек с пробудено съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Пробудят ли се тези неща в човека, той вече може да влиза във връзка с живата природа, т. е. с външната страна на Бога. По този начин Духът, който живее в него, ще принесе своето поклонение и служене на Бога. Под думата „поклонение“, съвременните хора разбират коленичене на земята. Това не е поклонение. Много хора, като отиват на църква, кланят се, коленичат на земята, с което искат да представят, че са истински християни и служат на Бога. Обаче, същите тези хора обират бедните вдовици, продават и последната им вещ. Като се върнат у дома си, пак коленичат пред Бога.
към беседата >>

Под думата „поклонение“, съвременните хора разбират коленичене на земята.
нито на своите отци, нито в Ерусалим, т. е. нито на старите религии и култури, но ще се кланя на Отца с Дух и Истина.“ Дойде ли човек до последното положение, да се кланя на Отца с Дух и Истина, според Христа, той е човек с пробудено съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Пробудят ли се тези неща в човека, той вече може да влиза във връзка с живата природа, т. е. с външната страна на Бога. По този начин Духът, който живее в него, ще принесе своето поклонение и служене на Бога. Под думата „поклонение“, съвременните хора разбират коленичене на земята. Това не е поклонение. Много хора, като отиват на църква, кланят се, коленичат на земята, с което искат да представят, че са истински християни и служат на Бога. Обаче, същите тези хора обират бедните вдовици, продават и последната им вещ. Като се върнат у дома си, пак коленичат пред Бога. Отидете ли при тях за някаква услуга, още при първата дума ще ви продадат.
към беседата >>

Това не е поклонение.
нито на старите религии и култури, но ще се кланя на Отца с Дух и Истина.“ Дойде ли човек до последното положение, да се кланя на Отца с Дух и Истина, според Христа, той е човек с пробудено съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Пробудят ли се тези неща в човека, той вече може да влиза във връзка с живата природа, т. е. с външната страна на Бога. По този начин Духът, който живее в него, ще принесе своето поклонение и служене на Бога. Под думата „поклонение“, съвременните хора разбират коленичене на земята. Това не е поклонение. Много хора, като отиват на църква, кланят се, коленичат на земята, с което искат да представят, че са истински християни и служат на Бога. Обаче, същите тези хора обират бедните вдовици, продават и последната им вещ. Като се върнат у дома си, пак коленичат пред Бога. Отидете ли при тях за някаква услуга, още при първата дума ще ви продадат. Това не е никакво служене на Бога.
към беседата >>

15. Така е писано

Всички отивали при царя, като на поклонение, но задачата им не била решена добре, и те ставали жертва на своето желание.
Бащата обещал да я даде само на онзи млад момък, който може да разреши следната задача: Кои са трите важни елемента в слънчевата система, които не съставят слънчевата система, не съставят и слънцето, но съществуват в него. При това, царят издал следния манифест към народа: „Всеки момък, който се яви пред царя, като кандидат за царската дъщеря, трябва да е разрешил дадената задача. Ако задачата не е решена правилно, главата му ще се отреже. Затова, който се наема да се яви пред царя, трябва добре да е решил задачата. Започнали да се явяват един след друг млади хора, все писатели и поети, учени и философи, със силното желание, всеки от тях да вземе красивата царска дъщеря. Всички отивали при царя, като на поклонение, но задачата им не била решена добре, и те ставали жертва на своето желание. Царската дъщеря се прочула извън пределите на своето царство, и започнали да се явяват кандидати и от други царства. По едно време, от едно съседно царство, изпратили една делегация до бащата на красивата царска дъщеря, с някаква политическа цел. За глава на делегацията седял млад момък, знаменит поет, наречен Мозимод, който да разкаже на царя, с каква мисия е дошъл в неговото царство. Мисията му се състояла в следното: Между двете държави да се направи вътрешен договор за взаимно споразумение и приятелски отношения, с което да респектират околните държави. Тази делегация останала в царството на Мерху-Сам-Ба повече от година, за да уреди всички въпроси по споразумението.
към беседата >>

16. Гордост и ревност / Гордость и ревность

Неговото божество вече се е смѣнило съ друго, и начинътъ на поклонението вече е другъ. (втори вариант)
Обаче, не минава много врѣме, той срѣща по-красива мома отъ неговата и спира погледа си върху нея. И момата отъ своя страна, като срещне другъ момъкъ, по-красивъ отъ нейния, поглежда го и казва на своя момъкъ: „Ако обичашъ, пусни ме да вървя свободно. Горещо ми е малко.“ Тя отдръпва рѫката си, подъ прѣдлогъ и двамата да бѫдатъ свободни. Това показва, че тя е намислила да бѣга. И той, отъ своя страна, й казва: „Искамъ малко да се уединя, защото се обезличихме.“ Въ това обезличаване се крие друга идея. Неговото божество вече се е смѣнило съ друго, и начинътъ на поклонението вече е другъ. Това сѫ външни страни на извѣстни вѫтрѣшни състояния у човѣка.
към втори вариант >>

17. Иде Исус

– В какво се заключава поклонението?
На всички същества ние се радваме, а на Бога се кланяме. Тъй щото, вместо поклоните е внесен законът на любовта, мъдростта и истината. Когато хората се кланят едни на други, любовта си вдига своите крила. Когато хората се кланят едни на други, мъдростта си вдига своите крила и ги оставя с техните глупости. Аз оставям хората да се кланят едни на други, но казвам: Господ иска сърца, готови за любовта. – В какво се заключава поклонението? – Да вършиш волята Божия. – Що е поклонението? – Да носиш светлия ум на Бога, да носиш светлите Божии мисли. – Що е поклонението? – Да носиш великата истина в себе си.
към беседата >>

– Що е поклонението?
Когато хората се кланят едни на други, любовта си вдига своите крила. Когато хората се кланят едни на други, мъдростта си вдига своите крила и ги оставя с техните глупости. Аз оставям хората да се кланят едни на други, но казвам: Господ иска сърца, готови за любовта. – В какво се заключава поклонението? – Да вършиш волята Божия. – Що е поклонението? – Да носиш светлия ум на Бога, да носиш светлите Божии мисли. – Що е поклонението? – Да носиш великата истина в себе си.
към беседата >>

– Що е поклонението?
Аз оставям хората да се кланят едни на други, но казвам: Господ иска сърца, готови за любовта. – В какво се заключава поклонението? – Да вършиш волята Божия. – Що е поклонението? – Да носиш светлия ум на Бога, да носиш светлите Божии мисли. – Що е поклонението? – Да носиш великата истина в себе си.
към беседата >>

18. Единица време

С вяра само или с външно поклонение работата не върви.
Следователно, искате ли да се развивате правилно, дръжте името Божие в ума, в сърцето, в душата си чисто и свято. Ще кажете, че трябва да вярвате в Бога, да ходите на черква, да изпълнявате известни обреди. Това е външната страна на въпроса. С вяра само или с външно поклонение работата не върви. Колко хора са. пропаднали, като са живели само с вяра!
към беседата >>

19. Красна като Луната и чиста като Слънцето

Поклонението, служенето на Бога се отличава по това, че онзи, който се кланя на Бога, Той му дава живот. Защо?
В 914 година аз исках да дам едно благо на хората, за което им препоръчах да се греят на слънцето и те така изопачиха това нещо, че вместо да се греят, някои от тях започнаха да се кланят на Слънцето. Няма защо да се кланя човек на Слънцето, освен на Бога. Само Първата Причина, само Вечният, Който регулира всички неща, само Той е достоен да Му се кланя човек. Иначе нито на Луната, нито на Месечината, нито на когото и да е, трябва човек да се кланя. Човек може да се кланя на когото иска, но това не е право. Поклонението, служенето на Бога се отличава по това, че онзи, който се кланя на Бога, Той му дава живот. Защо? Защото в поклонението на Бога ние изразяваме Божиите идеи. Да се покланяш на Бога значи да носиш в душата си Неговата любов, да носиш знанието Му, да носиш свободата Му, да носиш Неговия Дух.
към беседата >>

Защото в поклонението на Бога ние изразяваме Божиите идеи.
Няма защо да се кланя човек на Слънцето, освен на Бога. Само Първата Причина, само Вечният, Който регулира всички неща, само Той е достоен да Му се кланя човек. Иначе нито на Луната, нито на Месечината, нито на когото и да е, трябва човек да се кланя. Човек може да се кланя на когото иска, но това не е право. Поклонението, служенето на Бога се отличава по това, че онзи, който се кланя на Бога, Той му дава живот. Защо? Защото в поклонението на Бога ние изразяваме Божиите идеи. Да се покланяш на Бога значи да носиш в душата си Неговата любов, да носиш знанието Му, да носиш свободата Му, да носиш Неговия Дух.
към беседата >>

20. Ако имате Любов

Домът е храм, място на поклонение.
Домът, това е Царството Божие. Христос е казал: „В дома на Отца Ми много жилища има.“ Та, като държите за бъдещите ваши лекции и цитирате Христовите думи, ще знаете какво е разбирал Той под думата „дом“, „жилище“. И ако ви питат кой е източникът, от който черпи[те] този материал, ще кажете, че един от Великите Учители на света някога си е казал, че „В дома на Отца Ми много жилища има“. Вие сте храм Божи. Домът е храм, място на поклонение. И когато човек влезе в дома Божи, той ще намери смисъла на живота. Затова всички ние се стремим към дома.
към беседата >>

21. Часът на Любовта

Христос казва: "Иде час, когато истинните поклонници ще се поклонят на Бога в дух и истина." Това поклонение е свързано с великото разбиране на Живота, с великото разбиране на Любовта.
Христос казва: "Иде час, когато истинните поклонници ще се поклонят на Бога в дух и истина." Това поклонение е свързано с великото разбиране на Живота, с великото разбиране на Любовта. Щом разбере Любовта, човек ще разбере и страданията. Иначе при всяко страдание той ще се обезсърчава и ще казва: "Няма спасение за мене! " Докато мисли така, човекът не ще намери в себе си възможностите за своето спасение. Който мисли, че е спасен, и уповава на външния живот, той всякога може да бъде изненадан. Всички изненади, на които хората се натъкват, се дължат на тяхното външно, човешко разбиране на живота.
към беседата >>

22. Последният изпит

Поклонението е една стара философия, във всичките древни религии е съществувало.
Поклонението е една стара философия, във всичките древни религии е съществувало. „Паднали пред лицето на Господа " Поклонението не е нещо, дошло от християнството, то съществува от незапомнени времена. И когато едно същество се намери в
към беседата >>

„Паднали пред лицето на Господа " Поклонението не е нещо, дошло от християнството, то съществува от незапомнени времена.
Поклонението е една стара философия, във всичките древни религии е съществувало. „Паднали пред лицето на Господа " Поклонението не е нещо, дошло от християнството, то съществува от незапомнени времена. И когато едно същество се намери в
към беседата >>

23. Каза ми всичко

Под думата поклонение, разбирам, че дървото се кланя, когато има плод.
Казвам: Ако Христос би се явил сега на хората, какво би им казал? Под думата поклонение, разбирам, че дървото се кланя, когато има плод. Когато се покланя надолу, то благодари на Бога, че има плодове, но когато дървото няма още плодове, когато класовете са празни, те стърчат нагоре, с вирнати глави. Когато се казва, че ще се поклониш на Бога в Дух и Истина, ти трябва да имаш една свещена идея в себе си, с която може да се поклониш. Та казвам, успехът на човека в света зависи от тази вътрешна връзка, която той може да направи. Има една връзка сега, докато хората грешат. Някои казват: Ние живеем и се движим в Бога.
към беседата >>

24. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец

„По 200, 300, по 400 поклони, кръстът ме заболя само да се навеждам, да се покланям.“ И той туй поклонение прави за себе си.
Един калугер ми разправяше: „Дотук ми е дошло от тамян и от тия бръщолевения! Омръзнаха ми.“ Казва: „Не искам вече.“ Казва: „Виждаш ли какво имам на пръстите? “ Той ми показва пръстите си. И виждам, но казвам: „Какво има? “ – „Това ми стана от молене на Господа, от покланянето.“ Та, тук слин му хванали пръстите. „По 200, 300, по 400 поклони, кръстът ме заболя само да се навеждам, да се покланям.“ И той туй поклонение прави за себе си. Ние като се молим, заради нас е. Ти като ядеш, не ядеш за другите, за себе си ядеш. И ако устата дъвчат, никой не може да каже, че за другите яде.
към беседата >>

25. Божественитѣ врата / Божествените врата

Аз говоря за любовта, а не (за) поклонението. (втори вариант)
Като те обича, той много добре изпълнява своята длъжност. Ако той те обича, вие сте вече за него една отворена врата. А пък ако той ви обича, той е една отворена врата за вас. Ако обичате Бога, Той е една отворена врата за вас. Ако обичате ангелите, те са отворени врати за вас. Аз говоря за любовта, а не (за) поклонението. Христос казва: „Аз съм вратата“. Щом обичате Христа, Той е отворена врата за вас. Щом обичате светиите, те са отворена врата за вас. Вие разсъждавате така: „Обича ли ме той? “ Този въпрос така наполовина се разрешава.
към втори вариант >>

Азъ говоря за любовьта, а не (за) поклонението.
Като те обича, той много добре изпълнява своята длъжность. Ако той те обича, вие сте вече за него една отворена врата. А пъкъ ако той ви обича, той е една отворена врата за васъ. Ако обичате Бога, Той е една отворена врата за васъ. Ако обичате ангелитѣ, тѣ сѫ отворени врати за васъ. Азъ говоря за любовьта, а не (за) поклонението. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата“. Щомъ обичате Христа, Той е отворена врата за васъ. Щомъ обичате светиитѣ, тѣ сѫ отворена врата за васъ. Вие разсѫждавате така: „Обича ли ме той? “ Този въпросъ така, наполовина, се разрешава.
към беседата >>

26. Правата мисъл

В голямото поклонение ще туриш цяла нота: „Моите почитания.“ (Учителят го пее и се покланя.) Или ако кажеш: „Моите почитания“, изпяваш го кратко.
Искаш да изразиш благородство. Музикално как ще изразиш един човек на благородството? В движенията има един кръг на движение. Запример, ако ти на един човек се поклониш дълбоко и кажеш: „Моите почитания към вас“ или пък само с главата се поклониш малко, как ще го представите музикално? Как ще представиш големия поклон и малкия поклон? В голямото поклонение ще туриш цяла нота: „Моите почитания.“ (Учителят го пее и се покланя.) Или ако кажеш: „Моите почитания“, изпяваш го кратко. (Учителят пее и се покланя леко с главата.) Един музикант с цяла нота може да създаде своето бъдеще, ако лицето изисква. Има лица, изискват. Това е сравнение.
към беседата >>

27. Мнозина звани

Любовта изключва поклонение.
Казва: Що ще се грея на слънцето? – Ще получиш Любовта, ще получиш знанието. Сега, онези, които са религиозни, казват: Да се не покланяме на слънцето. Няма какво да се покланяш. Като обичаш един човек, покланяш ли се? Любовта изключва поклонение. Който не люби, той да се кланя, който люби, няма какво да се покланя. Покланят се хората в съвсем друго състояние. То е въпрос на сила. Когато двама души дойдат, онзи, който е по-силен, не се покланя, но слабият се покланя. В Любовта няма големи и малки.
към беседата >>

28. Пътят на праведния

То значи поклонение на сърцето.
Това не е молитва. Какво значи това? (Показалецът превит с ъгъла нагоре.) Това значи: „Всичко давам за Божественото, нищо не давам за Земята.“ Когато ъгълът е обърнат към Земята, тогава значи, че всичко даваш на Земята, нищо не даваш на Небето. Ти като туриш колената надолу, туй показва, че всичко даваш на Земята. Сърцето трябва да е преклонено, да е обърнато към Бога. То значи поклонение на сърцето. Когато си на колене, не показва, че е обърнато сърцето към Бога. Трябва да издигнеш колената, да покажеш поклонение. Господ не се афектира от такива молитви. Единствено, което го засяга, то е човешкото сърце. Ще имаш едно човешко сърце благородно, обърнато нагоре.
към беседата >>

Трябва да издигнеш колената, да покажеш поклонение.
(Показалецът превит с ъгъла нагоре.) Това значи: „Всичко давам за Божественото, нищо не давам за Земята.“ Когато ъгълът е обърнат към Земята, тогава значи, че всичко даваш на Земята, нищо не даваш на Небето. Ти като туриш колената надолу, туй показва, че всичко даваш на Земята. Сърцето трябва да е преклонено, да е обърнато към Бога. То значи поклонение на сърцето. Когато си на колене, не показва, че е обърнато сърцето към Бога. Трябва да издигнеш колената, да покажеш поклонение. Господ не се афектира от такива молитви. Единствено, което го засяга, то е човешкото сърце. Ще имаш едно човешко сърце благородно, обърнато нагоре.
към беседата >>

29. Зачитане

Да се биеш и да туриш нещата в параход, то е поклонение на Бога.
Предните крака на коня са краката на човека. Защото Господ така искал, това е неразбиране. В английски има една дума, "уор шип" – да се поклониш на Господа. Но ако разчлениш тази дума, "уор" значи война, "шип" значи кораб. Военен кораб го направили в служене на Бога. Да се биеш и да туриш нещата в параход, то е поклонение на Бога. Значи, туря второто значение. В думата "уор шип" първата дума е много материалистична. В български е по-добре – "Богослужение". Да почиташ хората, това е служене на Бога. Човек, който не почита хората, не може да бъде религиозен.
към беседата >>

30. Двата принципа

Значи поклонение на Бога.
Аз съм разглеждал и английския език. Там има една дума – „уършип“ (warship (англ.)). Туй е много груба дума. Значи поклонение на Бога. „Уър“ значи война, „шип“ значи параход. Значи да воюваш с параход, то е да служиш на Бога. Английско разбиране. Даже англичани има, които не знаят какво значи „уършип“. Преклонение на Бога.
към беседата >>

31. Основа за вечността

Дето има поклонение, няма Любов.
Същевременно, като хора на съзнанието, туй Слънце ви е дало нещо. И аз като приема слънчевата светлина, казвам: “Много съм доволен от светлината, която приех от тебе”. Не е минало една секунда и веднага Слънцето приема моята мисъл. Писанието казва: “Да се не поклониш”. Щом се поклониш, то е без Любов. Дето има поклонение, няма Любов. Любовта не търпи никакво идолопоклонство. Ти като любиш Бога, няма да се страхуваш от Него. Няма да правиш престъпление, ще правиш това, което Той иска. Понеже Бог те люби, и Той ще прави всичко, което ти искаш. Бог направил цялата Природа, както ние обичаме.
към беседата >>

32. Плодовете на Духа

Поклонението е възлюбване. (втори вариант)
Сега онези, които не разбират, Писанието казва да се не преклониш. Поклонението е възлюбване. Да се не преклоним. Слънцето, като чете любовните писма, ще отговаря. Каквото Господ е вложил в него, то го чете за любовта. Казва: "Виж каква е Божията любов." Слънцето говори за Божията любов. Слънцето като грее, трябва да виждаме Божията любов, която се изявява.
към втори вариант >>

0.12420105934143V1-ON