Търсене в беседите за 'не съди '

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 1717 резултати от 1146 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
1004 резултата от 597 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
301 резултата от 213 текста

✓ Писма от Учителя:
7 резултата от 6 текста

✓ Текстове и документи:
83 резултата от 60 текста

✓ Последователи на Учителя:
116 резултата от 94 текста

✓ Списания и вестници:
58 резултата от 54 текста

✓ Хронология на Братството:
42 резултата от 36 текста

✓ Рудолф Щайнер:
106 резултата от 86 текста

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са 1004 резултата от 597 беседи в 2 страници с точна фраза : 'не съди '.
На страница 1: 1000 резултата в 596 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Тайните на Духа

Ето ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство.
Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в Духа си. Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти Воля. Възвесели се ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога, понеже прослави се Господ. Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство. Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря.
към беседата >>

Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив!
Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни Земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен, огорчений духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство.
Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духа си. Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля. Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ. Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство. Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря.
към беседата >>

Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив!
Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен.
към беседата >>

3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

Те следят със своите мисли и правят пакости, но Господ ще ги съди, като ги употреби, искат-неискат, да извършат Неговата воля, по който и да е начин.
Трябва да оставим свобода на Духа. В България има течение, което действува да разедини. Това течение идва от София и там донякъде то е сполучило с всяването на раздор. Има даже хора, които служат на черната ложа и то служат съзнателно. Тия хора не бива да ги знаете — лошите хора са „мерзост на запустението“ и с тях даже да се не срещате. Те следят със своите мисли и правят пакости, но Господ ще ги съди, като ги употреби, искат-неискат, да извършат Неговата воля, по който и да е начин. Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук в Търново, но вас Господ ще ви пази и защищава през годината и винаги от тия хора. Ами че всичките ви страдания откъде идат? Но аз искам Господ да ги направи тор на земята. Човек, който е злоупотребил с всички блага, които Господ му е дал, той аслъ трябва да стане тор. Христос ги нарича такива „псета“ и „свине“.
към беседата >>

4. Беседа за празника на пролетта

Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили.
В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка.
към беседата >>

5. Житното зърно

Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди.
Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия. Например, в американската гражданска война довели двама престъпници, единият бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили да крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но си прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“. Съдията, след като размислил, рекъл: „Турете куция върху гърба на слепия“, и добавил: „Този, който има очи, е намерил ябълката, а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал ябълките“. И действително, така са ги хванали. Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества, едното – сляпо, другото – без крака. Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди. Кой е този без очите? Човешкият инстинкт. Оня без краката? Човешкият ум. И двамата кажат: „Хайде да пооткраднем“, качат се и тръгнат да крадат ябълки, и като ги хванат, единият казва: „Защо ме биете?
към беседата >>

6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

По този начин, Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима.
Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано. То е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата [1] на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа, но сега, ето, тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин, Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни, както в Райската градина. След смъртта си, Христос се чисти 40 дена; а вие, за да се очистите, ще са нужни от 24 часа до 40 години и най-много, след 40 години, всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до 40 години, а 24 часа, това са две и половина години.
към беседата >>

Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди.
Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
към беседата >>

7. Ако ме любите, ще опазите моите заповеди

Погрешки можем да направим, но Христос ще ни съди, ако не ги поправим.
В деня, в който не опазим Божествените заповеди, явява се у нас дисхармония и ние не сме християни. Ще търсим в нас християнството, но не ще сме християни. Питаме се често дали сме изгубили благата или сме спечелили в тоя свят повече. Погрешки можем да направим, но Христос ще ни съди, ако не ги поправим. Погрешките не бива да ги повтаряме повече а да ги изправяме. Трябва да се учим от нашите грешки, т. е. трябва да се освободим от лошите си мисли, а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: "Ако не си разположен излез вън, мен ми е добре тук." Примера с камилата и воденичаря., във воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само муцуната, главата, а постепенно се настанила цяла и казала на воденичаря да излезе навън, ако му е тясно в нейно присъствие- ней било добре. Хората "всеки ден излизат от себе си", защото са дали място на дявола в себе си.
към беседата >>

8. Христос ще дойде и ще се прояви

Господ ще ги съди.
Пари ще вземат от Германия, но с Тройното съглашение ще отидат. Славянството, ако прегреши, ще пострада много. Сега иде Господ, но кражби не позволяваме, богохулство също. Вам казвам, стягайте се, работете умно, оправете се. Поповете не закачайте заради доброто на народа - прощавайте им. Господ ще ги съди.
към беседата >>

9. Многоценният бисер

Ще правите много грешки, може да правите с хиляди, за тях Господ няма да ви съди, Той ще ви прости – уверявам ви, че ще ви прости, – ако само научите Божествения Закон и работите.
Този е законът, който действа във физическия свят. Ако единият мълчи, другият оценява това чувство на търпение и ще се отплати в друго отношение. Обаче ако жената не държи това поведение, мъжът ще каже: „От моята жена по-лоша няма; тя има много дълъг език; да ни освободи Господ: или мене от нея, или нея от мене“. Не мислете, че ще бъдете освободени: на другия свят пак ще се преследвате, ако тук сте се преследвали. Туй, което може да измени вашия живот, то е разбирането на Божествения Закон и приложението му в живота. Ще правите много грешки, може да правите с хиляди, за тях Господ няма да ви съди, Той ще ви прости – уверявам ви, че ще ви прости, – ако само научите Божествения Закон и работите.
към беседата >>

10. Изкушението

Не само на Земята има съд, но и Господ ще ви съди.
Не само на Земята има съд, но и Господ ще ви съди. И тоз, който проповядва друго учение, то е от лукаваго. Съвременните хора трябва да се разделят с учението, което съсипа умовете и сърцата им. Ние трябва да го разрушим. И ако някой умре, нека да умре заради Господа и да стане сила за повдигане на света.
към беседата >>

11. Свобода на Духа

(Матей 25:42–43.) Ето затова ще съди Господ света.
Сега пак върху религията. Тази религия, с която искаме да служим на Бога, в какво седи? Христос казва на едно място: „Огладнях, и не ми дадохте да ям; ожаднях, и не ме напоихте; странен бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте“. (Матей 25:42–43.) Ето затова ще съди Господ света. Вие може да се молите 10 пъти на ден, като старите фарисеи по улиците; вие може да заприличате на оная майка, която е била почнала да се моли, че ѝ прегорява яденето. Знаете ли какво нещо е психическо пиянство? То не е религия. Мома, която често обича да се среща с някой момък, не че печели нещо, а усеща някаква приятност, но тази приятност, туй гъделичкане не показва, че е Божествено настроена. Тя харчи напразно енергия.
към беседата >>

12. Спаси ни

Но наближава времето, когато един ден за всяка казана от вас дума ще ви съди Господ.
Казвате, че нямате условия да работите и да се занимавате. Господ е вложил всичко във вас, затова не оставяйте неизползван нито един ден. Качвате се на една лодка и си казвате: “Ще покорим морето”. Вие трябва да събудите Христос в лодката, в която Той живее. Във вашия ум сега има доста духове, които се плашат. Но наближава времето, когато един ден за всяка казана от вас дума ще ви съди Господ. Най-напред ще съди праведните, а после ще съди грешниците. Всеки ще се яви и ще покаже какво е работил за толкова хиляди години. Може в живота си да сте направили само едно добро, но то е в качеството, а не в количеството. Когато дойде Христос и отвори книгата, ще види колко агнета са заклани. Всеки ден колите тези агнета и затова няма мир в домовете ви.
към беседата >>

Най-напред ще съди праведните, а после ще съди грешниците.
Господ е вложил всичко във вас, затова не оставяйте неизползван нито един ден. Качвате се на една лодка и си казвате: “Ще покорим морето”. Вие трябва да събудите Христос в лодката, в която Той живее. Във вашия ум сега има доста духове, които се плашат. Но наближава времето, когато един ден за всяка казана от вас дума ще ви съди Господ. Най-напред ще съди праведните, а после ще съди грешниците. Всеки ще се яви и ще покаже какво е работил за толкова хиляди години. Може в живота си да сте направили само едно добро, но то е в качеството, а не в количеството. Когато дойде Христос и отвори книгата, ще види колко агнета са заклани. Всеки ден колите тези агнета и затова няма мир в домовете ви.
към беседата >>

Когато Той се яви, вие ще бъдете на вечната канара на Добродетелта, ще бъдете в рамките на Правдата, ще бъдете в същинската майка на Любовта, която никого не съди и от никого не се отвращава.
Нисшият и висшият живот са свързани, но нисшият трябва да се подчини на висшия. Не оставяйте стомахът, сърцето и умът да ви са господари – те са слуги. Повдигнете всяко желание, за да слугува на този Божествен принцип. Вие смятате, че ще разберете този Христос, за когото често ви говоря, понякога се напъвате да Го видите, но аз ви питам утихна ли вашето море, излязохте ли на суша? Не, това е лъжливият Христос, вие още не сте Го видели. Когато Той се яви, вие ще бъдете на вечната канара на Добродетелта, ще бъдете в рамките на Правдата, ще бъдете в същинската майка на Любовта, която никого не съди и от никого не се отвращава. Любовта не дели хората на праведни и грешни, тя еднакво живее и на Небето, и на Земята, живее и в ада, и горе, за нея еднакво радостно и весело е да изпълнява своята длъжност където и да е. Казваш: “Не мога да търпя еди-кой си”. Ти си от добрите хора, но добро не правиш. Някой казва: “Бива милостиня, милостиня, но роб няма да й стана”. – И ти си от същите.
към беседата >>

13. Все що е писано

Бог иде на земята, не да съди хората, но да пречисти света. (втори вариант)
Човек се преражда, но с нови имена. Същото става и с народите. Сегашните народи, наречени германци, англичани, руснаци, французи, българи и др., съществували, едно време, под други имена. Колко време е живял човек на земята, точно не се знае – различни мнения има по този въпрос. Според Библията, човек съществува от осем хиляди години; според окултистите – от 18 милиона години. Бог иде на земята, не да съди хората, но да пречисти света. Как ще го пречисти? – Чрез огън. Затова е казано в Писанието: „Всяко дърво, което не дава плод, ще се изкорени и в огън ще се хвърли". Дървото не може да живее на камениста почва, пръст му трябва. Следователно, всеки човек, който не дава плод, ще се изкорени и ще се хвърли в огъня.
към втори вариант >>

Бог слиза на земята, не да съди хората, но да ги поучава. (втори вариант)
– За която вие сте готови. Любовта има 350 милиона форми. Задача на човека е да изучава формите на любовта и да ги различава. Тъй щото, когато някой каже, че ви обича, вие трябва да знаете, каква е неговата любов: като на червея, на паяка, на комара, на кокошката, на кучето, на мечката, на вълка, на вола, на коня, или като на майката, на светията, на ангела и т.н. Не е позволено на човека да си служи с любовта на паяка, да смучи кръвта на своята възлюбена или на своя възлюбен; не е позволено да си служи и с любовта на хищника, който разкъсва своята жертва. Бог слиза на земята, не да съди хората, но да ги поучава. Той разтваря книгата на живота пред всеки човек и го заставя да чете, сам да види своите погрешки. Къде греши човек най-много? – По отношение на любовта. Като види и съзнае погрешките си, той ще каже като блудния син: Прости ме, Отче, ида при Тебе окъсан и бос, гладен и сиромах. Всичко, което ми даде, изядох и изпих, съгреших пред Тебе и небето, но готов съм да Ти стана слуга и да Ти служа.
към втори вариант >>

14. Блажените

" „Твоя е." Вие може да сте много умни, големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди и ще ви отдаде заслуженото. (втори вариант)
„Чий е този палат? " - пита тя. „На твоя слуга." „Ами такъв бедняк отгде има толкова пари да си построи този разкошен палат? " „Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свят палат." По-нататък тя вижда една малка колибка. „Ами тази колибка чия е? " „Твоя е." Вие може да сте много умни, големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди и ще ви отдаде заслуженото.
към втори вариант >>

Ако Христос реши да съди света, веднага ще издаде присъдата; ще каже: „Според еди-кой си член от Божия Закон, за това и това, което сте направили, тази ви е заслугата“.
Срещам някой учен; какви мисли виждам у него? Прави изследвания. Срещам някого, който мисли да краде. Всичко, що мисли, е изписано на лицето му. Господ е отворил вече книгата и всичко ясно се вижда. Ако Христос реши да съди света, веднага ще издаде присъдата; ще каже: „Според еди-кой си член от Божия Закон, за това и това, което сте направили, тази ви е заслугата“. Но друга е сега мисията на Христа: Той призовава човечеството на трезвен живот. Не трябва да мислим, че сме много свети – това искам да кажа. Светията трябва да бъде отличен човек, да знае да слугува, да има здраво тяло, здрав мозък, да има здрави крака, ръце, мускули, да няма нищо в ръцете си, т.е. да не е богат, да не е и сиромах, обаче да бъде в положението на Толстой – да раздава, да помага на бедни. Такъв е истинският светия.
към беседата >>

Вие можете да сте много големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди по делата и ще ви отдаде заслуженото.
„Чий е този палат? “, пита тя. – „На твоя слуга.“ – „Ами такъв бедняк отде има толкова пари, да си построи този разкошен палат? “ – „Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свят палат.“ По-нататък тя вижда една малка колибка: „Ами тази колибка чия е? “ – „Твоя е“, ѝ отговорили. Вие можете да сте много големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди по делата и ще ви отдаде заслуженото. Не трябва да се заблуждаваме, но трябва да знаем истината, да поставим една рязка граница между Божественото и човешкото. Вие казвате, че разбирате думата „Любов“; не! не я разбирате. Не само думата „Любов“ не разбирате, но не разбирате Правдата, Истината, Мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това Мъдрост ли е?
към беседата >>

15. Венецът на живота

„Ама – ще кажеш – човек може да съди.” Аз казвам: иди, примири се с брата си; иди при него и кажи му: „Братко, извини ме!
Когато Небето говори във вас, вие не можете да го приемете. Защо? Същевременно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за хора. Какво всъщност става с вас? Казва Господ: „Вие сте турили във вашия ум лоши мисли, лоши желания – в сърцата си и лоши думи излизат от устата ви; и ще се спират устата ви от лоши думи.” Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане, добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскаш твой брат не е добро нещо. „Ама – ще кажеш – човек може да съди.” Аз казвам: иди, примири се с брата си; иди при него и кажи му: „Братко, извини ме! ” Ако не те извини, иди втори път с някого и му кажи: „Сестро, извини ме! ” Ако не иска пак, иди с църквата и ако пак не ще, нека ти бъде като езичник и митар1. Иди и му кажи Истината и ако е сбъркал, оправи го. Ако раната му е гангренясала, иди, покажи му я и го изцели; ако е болен, кажи му как да се излекува. Аз виждам, че светът е болен.
към беседата >>

16. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Ако брат ти е сгрешил, не го съди, не го отблъсквай от себе си, но помогни му да се очисти, да се облече в нова премина. (втори вариант)
Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога казвайте в себе си: Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив – всичко мога да преодолея и да постигна с Божественото в себе си. Когато хората започнат да спрягат глагола „мога” в сегашно време, светът ще се оправи. Не се занимавайте нито със своите грехове и погрешки, нито с чуждите. Те са тор за Божествената нива. Ако брат ти е сгрешил, не го съди, не го отблъсквай от себе си, но помогни му да се очисти, да се облече в нова премина. Ако брат отблъсне брата си, мъжът – жена си, жената – мъжа си, те вървят в разрез с Христовото учение. Обичайте се едни други заради Господа. Някой казва, че иска да обича, но не може. Защо не може? – Защото не е дал място на Бога в себе си.
към втори вариант >>

17. Взимане и даване / Взимане и даване

Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото.
Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа.
към беседата >>

Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека.
Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог.
към беседата >>

18. Простотата

Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите.
И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева; внимавайте, ще изгубите сто хиляди лева. Това е, което Евангелието проповядва – да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението.” „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Тогава ще имате един живот тих и спокоен – но ако слушате вашия Господ, Този, с когото се познавате. Кой е този Господ всеки ден може да го опитате. Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. Не изпълнявате Волята Му – неспокойни сте. Защо тогава Го няма Господ?
към беседата >>

19. Погледна Петра

Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче.
Докато е между хората, човек не може да се разкае. Той трябва да излезе вън, да остане сам и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. В този случай, плачът има смисъл. Когато хората плачат високо, и те искат Бог да ги чуе. Когато мъжът е хванал Христа в жена си и го съди, жената трябва да излезе вън и там да си поплаче. Тогава Бог ще се обърне към жената, ще я погледне тъжно, и нейният петел ще пропее. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. Жена да плаче пред мъжа си, или мъж – пред жена си, това е все едно да плачете пред мечката, когато яде. Колкото и да плачат един пред друг, сърцата им няма да се смекчат. Божественият плач става вън, в душата, никой да не вижда, че плачете.
към беседата >>

20. Двата полюса

Влезе ли в света, или в човешката душа, Божествената майка не съди, но постъпва строго, никого не извинява.
Защо този болен му обърна внимание? Защото числото 3 е символ на Сина, т.е. на Христа, а 8 – на Божествената майка. От Божествено гледище и двете числа са строги и взискателни. Тройката осмисля Живота, към който се стреми човешката душа, а осморката съдържа благоприятните условия, при които тя може да се развива сега и в бъдеще. Влезе ли в света, или в човешката душа, Божествената майка не съди, но постъпва строго, никого не извинява. Някой се извинява пред нея, че не може да направи това или онова. Можеш да го направиш. Стани, вземи одъра си и ходи! Одърът представлява къщата на човека, която е построил на чуждо място, дето с години стои и се кара със съседите си. Къщата е човешкото тяло.
към беседата >>

21. Малък разбор / Лемуил

Отваряй устата си, съди праведно,
Отваряй устата си, съди праведно,
към беседата >>

22. И рече баща му

За просветата и за културата на един народ се съди по неговите писатели, художници, музиканти, учени и философи, т.е.
Умственият живот на народите, на обществата и на индивидите представлява начало на човешката култура. Културата подразбира съвкупност на условия и възможности за проява на умствения и духовния живот. За просветата и за културата на един народ се съди по неговите писатели, художници, музиканти, учени и философи, т.е. по проявите на неговия умствен и духовен живот. Културата подразбира още прояви на човешкия Дух и на човешката душа, с цел, невидимото в човека да се изрази във видими, живи форми, от които да се ползва бъдещето поколение.
към беседата >>

23. Неизвестното

Затова казваме, че от къщата на човека се съди за самия човек.
И тъй, за решаването на една задача с неизвестни, излизаме от известните. Неизвестните величини – младоженците, ще се намерят от известните – къщата и учениците. Къщата представлява тялото на човека. Всяка къща, т.е. всяко тяло е създадено от двама младоженци. Затова казваме, че от къщата на човека се съди за самия човек. Колкото по-щедър е човек и по-добре развит в умствено отношение, толкова по-големи са вратите и прозорците на неговата къща; ако е скъперник и умствено ограничен, вратите и прозорците на къщата му са тесни и малки. Може би ви се вижда чудно какво отношение има между скъперничеството на човека и малките и тесни прозорци и врати на къщата му. Наблюдавайте проявите на хората в живота и ще се убедите в отношението, което изнасям. Вижте какъв съд или чувал носи алчният, когато иска да му дават нещо – съдът или чувалът му е много голям; и на дъното на съда да му турят нещо, той всякога носи в ума си идеята за голям съд, да побере повече. Който не е алчен, и при изобилието на нещата, той отива с малък чувал.
към беседата >>

24. Великите условия на живота

Ако не я изпълняват, Той не ги съди, но търси причината за това и им помага.
„Както ме познава Отец, и аз познавам Отца, и душата си полагам заради овцете“. Ще дойде ден, когато всички хора ще познаят Отца си, ще бъдат готови да говорят истината и ще положат живота си заради Неговите овце. Това значи отношение на син към баща и на баща към сина. Велик е Господ, защото пръв е положил живота си за своите чада; грижил се е за тях и постоянно се грижи, без да им изисква нещо. Едно е задължението на хората към своя Отец – да изпълняват волята Му. Ако не я изпълняват, Той не ги съди, но търси причината за това и им помага. Той вижда човешкото безсилие и не го съди, но го учи и възпитава.
към беседата >>

Той вижда човешкото безсилие и не го съди, но го учи и възпитава.
Ще дойде ден, когато всички хора ще познаят Отца си, ще бъдат готови да говорят истината и ще положат живота си заради Неговите овце. Това значи отношение на син към баща и на баща към сина. Велик е Господ, защото пръв е положил живота си за своите чада; грижил се е за тях и постоянно се грижи, без да им изисква нещо. Едно е задължението на хората към своя Отец – да изпълняват волята Му. Ако не я изпълняват, Той не ги съди, но търси причината за това и им помага. Той вижда човешкото безсилие и не го съди, но го учи и възпитава.
към беседата >>

25. Лозата и пръчките

След години ще съзнаеш погрешката си и ще разбереш, че никой няма право да се съди със своя ближен.
Ако някой развали оградата на къщата му, той веднага го дава под съд. И това е разрешение на въпроса, но има и друго, правилно разрешение – сам да съградиш оградата си. Вместо да водиш дело с години, да си създаваш неприятности, по-добре сам си помогни. Ако се съдиш с ближния си, ще те отрежат от лозата и ще те хвърлят в огъня, дето ще се изпаряваш. Това значи, да обезсмисли човек живота си. След години ще съзнаеш погрешката си и ще разбереш, че никой няма право да се съди със своя ближен. Който прилага Божествения закон в живота си, той повече печели, отколкото губи. Работи с любов, без никакво користолюбие. Защо ще се мъчиш да обърнеш някой богат човек към Бога, ако той не е готов за това? Защо ще се мъчиш да привлечеш учения човек в дома си, ако той не иска доброволно да те посети? Каквото и да правиш, нищо не се постига насила.
към беседата >>

26. Противоречие в съзвучието

Когато съди някого, тя го простира на земята и започва постепенно да отнема мазнините, мускулите му и, като го отправи на онзи свят, запитва го: Къде остана твоята философия?
Когато се говори на хората за недостатъците им, те казват, че не искат да слушат думите на този, или на онзи. Ако не слушате думите на вашия приятел, ще слушате думите на природата. Нейният език е строг и безпощаден. Когато съди някого, тя го простира на земята и започва постепенно да отнема мазнините, мускулите му и, като го отправи на онзи свят, запитва го: Къде остана твоята философия? Като не може да й отговори, близките му казват: Бог да го прости! – Това не е разрешение на въпроса. Бог прощава на човека, когато той сам се заема да изправи погрешките си. Този човек е отнел къщата, нивата на своя ближен и след това иска да го простят. Върни къщата и нивата му, и ще бъдеш простен.
към беседата >>

27. Излязоха и завтекоха се

Ще ни съди ли? (втори вариант)
Няма да остане човек на земята, който да не види Господа. В дъното на земята да е, пак ще Го види. Живите същества ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. Никой не може да се скрие от Неговия поглед. Той ще ни привлече към себе си. Ще ни съди ли? Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. За кого иде лекарят? За болните. Здравите трябва да се притекат в помощ на болните.
към втори вариант >>

Бог никого не съди. (втори вариант)
В дъното на земята да е, пак ще Го види. Живите същества ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. Никой не може да се скрие от Неговия поглед. Той ще ни привлече към себе си. Ще ни съди ли? Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. За кого иде лекарят? За болните. Здравите трябва да се притекат в помощ на болните. Мнозина имат друго мнение за Господа.
към втори вариант >>

Те казват, че Той иде да наказва и съди хората. (втори вариант)
Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. За кого иде лекарят? За болните. Здравите трябва да се притекат в помощ на болните. Мнозина имат друго мнение за Господа. Те казват, че Той иде да наказва и съди хората. Това е мнението на черните братя. Нека болните не се страхуват от Господа. Той иде за тях. Нека всички болни, страдащи, глупави, немощни се приготвят да посрещнат Господа. Те ще разберат, че няма по-велик, по-благ и по-добър от Него.
към втори вариант >>

– Ще ни съди ли?
Няма да остане човек на земята, който да не види Господа. В дъното на земята да е, пак ще Го види. Живите същества ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. Никой не може да се скрие от Неговия поглед. Той ще ни привлече към себе си. – Ще ни съди ли? – Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. За кого иде лекарят? За болните. Здравите трябва да се притекат в помощ на болните.
към беседата >>

– Бог никого не съди.
В дъното на земята да е, пак ще Го види. Живите същества ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. Никой не може да се скрие от Неговия поглед. Той ще ни привлече към себе си. – Ще ни съди ли? – Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. За кого иде лекарят? За болните. Здравите трябва да се притекат в помощ на болните. Мнозина имат друго мнение за Господа.
към беседата >>

Те казват, че Той иде да наказва и съди хората.
Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. За кого иде лекарят? За болните. Здравите трябва да се притекат в помощ на болните. Мнозина имат друго мнение за Господа. Те казват, че Той иде да наказва и съди хората. Това е мнението на черните братя. Нека болните не се страхуват от Господа. Той иде за тях. Нека всички болни, страдащи, глупави, немощни се приготвят да посрещнат Господа. Те ще разберат, че няма по-велик, по-благ и по-добър от Него.
към беседата >>

28. Надеждата

Сега Светът се съди, а няма Христос да го съди, той дава нова заповед на любов и пита: "Когато дойде Син человечески на земята, ще намери ли вяра, ще намери ли хора готови да възприемат това учение? (втори вариант)
Тази земя, в която сега живеем, ще се преустрои. Този свят ще потъне под водата, нови континенти ще се създадат, нов въздух ще има. Ако Христос дойде сега на земята, какво ще намери? Всеки ще го посрещне с едно прошение - коя от мъжа си се оплаква, кой от брата си, кой от сестра си. Христос ще каже: "Аз не идвам с тази цял - да съдя хората, аз идвам да донеса мир, любов, вяра и надежда". Сега Светът се съди, а няма Христос да го съди, той дава нова заповед на любов и пита: "Когато дойде Син человечески на земята, ще намери ли вяра, ще намери ли хора готови да възприемат това учение? " Той казва: "Ако имате любов, ще упазите моето учение, ще приложите Тези три велики закона". Светът ще се подобри, има условия за подобряването му. А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение. Сега някой казват: "Светските хора са неверующи, нямаме надежда в тях“. Е, тогава нека евангелистите, нека католиците приложат това учение.
към втори вариант >>

Аз идвам да донеса мир, любов, вяра и надежда.” Сега светът се съди, а няма Христос да го съди.
Този свят ще потъне под водата. Нови континенти ще се създадат, нов въздух ще има. Ако Христос дойде сега на земята, какво ще намери? Всеки ще Го посрещне с едно прошение — коя от мъжа си се оплаква, кой от брат си, кой от сестра си. Христос ще каже: “Аз не идвам с тази цел — да съдя хората. Аз идвам да донеса мир, любов, вяра и надежда.” Сега светът се съди, а няма Христос да го съди. Той дава нова заповед на любов и пита: “Когато дойде Син человечески на земята, ще намери ли вяра, ще намери ли хора, готови да възприемат това учение? ” Той казва: “Ако имате любов, ще опазите моето учение, ще приложите тези три велики закона.” Светът ще се подобри, има условия за подобряването му. А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение. Сега някои казват: Светските хора са невярващи, нямаме надежда в тях. Е, тогава нека евангелистите, нека католиците приложат това учение.
към беседата >>

29. Земният и небесният

С избухването си тя ще произведе своето действие, своя ефект и по нейното съдържание ще се съди за силата, която действа. (втори вариант)
Като превърнете думата „добро", ще разберете нейния вътрешен смисъл. Ще си послужа с една определена дума - думата „бомба" или „шрапнел". Като спомена тази дума, вие започвате да описвате тази дума, да казвате, че тя има валчеста форма, кръгла е или вдлъбната. Но това описание се отнася до нейната външна форма, не знаете какво се крие в нея. Ако я вземе някой, запали нейния фитил и я изхвърли, тя експлодира, и с това нейната форма се изгубва. С избухването си тя ще произведе своето действие, своя ефект и по нейното съдържание ще се съди за силата, която действа.
към втори вариант >>

30. Молитвата

Законът съди в следующата форма: “Ще заплатиш къщата на човека, на когото си я изгорил.” – “Ама аз нямах намерение.” Извинявам те, ама ти ми заплати къщата.
Законът съди в следующата форма: “Ще заплатиш къщата на човека, на когото си я изгорил.” – “Ама аз нямах намерение.” Извинявам те, ама ти ми заплати къщата. Ако някой поправи изгорената къща и я мебелира, ще кажеш: “Ето един честен човек.” Притежателят й ще каже: “Изгори къщата ми, но ми направи по-хубава.” И, ако искаме да поправим сегашния си живот, непременно трябва да съградим изгорените къщи. Това е великото учение, което Христос е проповядвал едно време. А като не искате да прилагате туй учение, туря ти се заблуждение. На същия закон се е основало сегашното Християнско общество. И ще идат нещастията.
към беседата >>

31. Аз съм жив

Мене Господ ще ме съди. (втори вариант)
Ще ви приведа един анекдот. Имало един господин, който обичал да хули дявола. „Внимавай - му казал дяволът. - Дадена ми е висока служба от Господа. Ти кой си, който ще ме съдиш? Мене Господ ще ме съди. Ти си един пигмей, аз съм господар в света, аз ще напълня твоята глава." Този дух се преобръща на едно красиво магаре. Минава господинът покрай пазара, вижда туй магаре, запитва за цената му. Оказва се евтино. Потъргува се и го купува. Отива да го напои на чешмата, която била с два чучура.
към втори вариант >>

Само Той има право да ме съди.
Един човек често, критикувал дявола и се произнасял лошо за неговите дела. Дяволът няколко пъти му казвал: Слушай, не се занимавай с мене. Аз съм назначен на тая служба от Господа. Само Той има право да ме съди. Аз съм господарят на света. Ако не престанеш да ме хулиш, ще ти дам един урок, да разбереш, кой съм. Хулителят не преставал да говори лошо за дявола. Един ден последният се превърнал на едно красиво магаре, което отишло на пазара. Тоя човек отишъл на пазара да си купи нещо.
към беседата >>

32. Ще управлява всички народи

Птиците хвърлят изверженията си отвисоко, но всички казват, че това е в реда на нещата, никой не ги съди.
Това правя от любов към мухите. Като си взема необходимото, казвам им „сбогом" и ги оставям свободни, да си вървят. Така правя аз своите научни изследвания. Мухите трябва да бъдат умни, да не хвърчат там, дето тъка мрежата си. Щом не са умни, ще плащат и ще носят последствията на своята глупост. Птиците хвърлят изверженията си отвисоко, но всички казват, че това е в реда на нещата, никой не ги съди. Хората вършат най-големите престъпления, но и за тях не се говори лошо. Щом започна да прилагам своето изкуство, всички хора ме обвиняват в жестокост. Ако някой има право, да се оплаче от мене, това са мухите. Нека те подадат заявление против мене и се оплачат, да видим, аз ли съм виновен, или те. Сега питам и вас: Кого обвинявате – мухата, или паяка?
към беседата >>

33. Молих се

Когато дойде на земята, Христос ще каже на християните: „В тъмница бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме посетихте; болен бях, не ме нагледахте." Той ще съди човечеството за неизпълнение на тези неща.
Когато дойде на земята, Христос ще каже на християните: „В тъмница бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме посетихте; болен бях, не ме нагледахте." Той ще съди човечеството за неизпълнение на тези неща. – Кога трябва да посещаваме болни? – Ще посетиш болния преди заболяването му, а не когато заболее. Докато боледува, той се учи. Болестта е благословение за човека. Болният е като бременната жена, която ще ражда.
към беседата >>

34. По предание

С чисти ръце ли съди той?
„Защо Твоите ученици идат с немити ръце? " – Защо човек трябва да мие ръцете си? – За да не се заразява. Какво ще кажете за съдията, който понякога осъжда невинни хора? С чисти ръце ли съди той? Когато говориш неверни думи за някого, изми ли ръцете си? Когато мислиш криво, изми ли ума си? Когато чувстваш неправилно, изми ли сърцето си? Ето защо, когато измиваме ръцете си, трябва да измиваме и устата, и ума, и сърцето си – всички удове. Ако измиваме само ръцете си, а умът и сърцето ни остават нечисти, това е свещено предание, чрез което маскирате престъпленията си.
към беседата >>

35. Закон за изменение

Всяко престъпление, направено на физическия мир, съди се на физическия свят.
Всяко престъпление, направено на физическия мир, съди се на физическия свят. Извършеното на астралния мир съди се в астралния свят. Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят. Астралният свят е тук на земята.
към беседата >>

Извършеното на астралния мир съди се в астралния свят.
Всяко престъпление, направено на физическия мир, съди се на физическия свят. Извършеното на астралния мир съди се в астралния свят. Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят. Астралният свят е тук на земята.
към беседата >>

Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят.
Всяко престъпление, направено на физическия мир, съди се на физическия свят. Извършеното на астралния мир съди се в астралния свят. Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят. Астралният свят е тук на земята.
към беседата >>

36. Щастието е в человека

Отива при персийския бог да го съди.
Шахът много се ядосал за тая смелост на неговите поданици. Извикал слугата си и му казал, че тоя ден му се развалило щастието. Върнал се в двореца си. Дал на слугата си шест монети и му казал: „Ще дадеш на момчето, бедното, една монета, на човека без ръцете – две, и на човека без ръцете и краката – три монети“. Когато да умира, искал и те да му благодарят, той обаче не ги приел, за да не му развалят щастието. Умира. Отива при персийския бог да го съди. Казва му, че раздал 9/10 от имането си на бедните. Персийският бог му казал, че това сторил, за да си запази щастието, а не от любов, и казва му още, че ще го прати наново на земята. Праща го беден син на един работник. При работа счупил си ръката. Трябвало да проси милостиня.
към беседата >>

37. Двата принципа / Съчетание на отношенията

И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света.
В Бялото Братство има един закон: не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Да мислиш, да желаеш и да подействуваш – чак тогава. Първо на земята ще те съдят, сетне в астралния свят за твоите пожелания, сетне в умственото поле, и там, и най-сетне в причинния свят ще се ликвидира. Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мене е временно. Във време на пътя не смущавайте, казва се, каруцаря. Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му. Сега не изпъждаме никого.
към беседата >>

Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя.
В Бялото Братство има един закон: не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Да мислиш, да желаеш и да подействуваш – чак тогава. Първо на земята ще те съдят, сетне в астралния свят за твоите пожелания, сетне в умственото поле, и там, и най-сетне в причинния свят ще се ликвидира. Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мене е временно. Във време на пътя не смущавайте, казва се, каруцаря. Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му. Сега не изпъждаме никого. Има три вида закони: за Братство, приятелство и познанство.
към беседата >>

38. Първоначален език

Съдията, когато съди и раздава правда, също проявява любов, но тя е любов на духа.
Кога поетът създаде известна творба, усеща любов, ала това е любов на ума, а не е Божествена любов. Влюбената мома също изпитва любов, ала то е любов на сърцето. Войникът проявява любов на бойното поле, ала неговата любов е любов на волята. Майката люби своите рожби. Любовта е любов на душата. Съдията, когато съди и раздава правда, също проявява любов, но тя е любов на духа. Ала Божията Любов е синтез и съзвучие на всичко, тя е едновременно любов и на ума, и на сърцето, и на волята, и на душата, и на духа, а тялото трябва да бъде послушен слуга на Божествената Любов. Когато тя се всели в човека, служи за проява само на доброто във физическото поле. Човек може да прояви тази любов с каквото и да е действие – било с ръка, като помогне някому, било с език, като каже някому блага дума и т.н. Когато Божествената Любов се всели у вас, във вашето сърце, във вашия ум, във вашата воля, във вашата душа и във вашия дух, ще затрептят в хармония със сърцето, ума, душата и Духа на Бога. Това е първи превод: когато Божествената Любов се всели у вас, сърцето ви ще бъде в съгласие със сърцата на всички ваши братя, умът ви в съгласие с умовете на всички ваши ближни; волята ви, душата ви, духът ви ще бъдат в съгласие с ума, волята, душата и духа на всички – това е вторият превод; и третият превод ви давам: сърцата на всички ваши братя ще бъдат в съгласие с вашето сърце, с ума ви, с волята ви, с душата и с духа, всички с всички ще бъдете в съгласие, ще бъдете едно.
към беседата >>

39. Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия

Следователно, оня, който заема пост съдия, трябва да съди според учението на Христа.
Изводът, който можем да направим от тоя разговор, е, че съдиите трябва да бъдат безгрешни хора. Ако ме питате защо хората страдат, защо животът им не върви добре, отговарям: Защото съдиите са грешни хора. Какво благо ще донесе за народа си съдията, който се подкупва с пари или от общественото мнение? Може ли народът, чиито съдии са подкупни хора, да благува? – Никога! Следователно, оня, който заема пост съдия, трябва да съди според учението на Христа. Той трябва да бъде безгрешен. Ако безгрешният те бие с камъни, не само че няма да те убие, но ще възкръснеш. Камъните ще паднат върху тебе без да те наранят. Сега се качват на власт хора пълни с грехове и, като те бият с камъни, нараняват те. В съденето на праведния има живот; в съденето на нечестивия няма живот.
към беседата >>

Щом е така, за предпочитане е праведен да те съди.
Той трябва да бъде безгрешен. Ако безгрешният те бие с камъни, не само че няма да те убие, но ще възкръснеш. Камъните ще паднат върху тебе без да те наранят. Сега се качват на власт хора пълни с грехове и, като те бият с камъни, нараняват те. В съденето на праведния има живот; в съденето на нечестивия няма живот. Щом е така, за предпочитане е праведен да те съди.
към беседата >>

40. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость

Някоя църква щяла да ме съди.
Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора.
към беседата >>

Ако не са в нея, не може да ме съди.
Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта.
към беседата >>

Някой народ щял да ме съди.
Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш.
към беседата >>

Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди.
Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш. Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие.
към беседата >>

Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди.
Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш. Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие. Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.
към беседата >>

Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта.
Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш. Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие. Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.
към беседата >>

41. Тогаз те ще просветнат!

Но вие ще възразите: „Нали Господ ще съди света?
Следователно праведният няма никога да каже: „Ти не ме обичаш“. Праведният няма никога право да каже: „Ти си грешен“. Но вие ще възразите: „Нали Господ ще съди света? “ Ама че светът и сега се съди. Ако аз тегля кибрита и има две свещи, едната се запали и гори, а другата не гори, присъдата е произнесена вече: ще кажа: едната свещ гори, а другата не гори. Защо? – Трябва да има причина: може във фитила да има нещо или в самия восък да има нещо, но все има причина. Като говоря тъй, разбирам: всички други могат да бъдат праведни и да издават светлина. А душа, която не иска да свети, е душа, която се бори с Бога.
към беседата >>

“ Ама че светът и сега се съди.
Следователно праведният няма никога да каже: „Ти не ме обичаш“. Праведният няма никога право да каже: „Ти си грешен“. Но вие ще възразите: „Нали Господ ще съди света? “ Ама че светът и сега се съди. Ако аз тегля кибрита и има две свещи, едната се запали и гори, а другата не гори, присъдата е произнесена вече: ще кажа: едната свещ гори, а другата не гори. Защо? – Трябва да има причина: може във фитила да има нещо или в самия восък да има нещо, но все има причина. Като говоря тъй, разбирам: всички други могат да бъдат праведни и да издават светлина. А душа, която не иска да свети, е душа, която се бори с Бога. Такава борба е имал един от видните представители на Израил – Яков.
към беседата >>

42. Стани и опаши се!

Затова иде Господ, ще съди Господ, но кои?
Остен не трябва. На себе си ще казваш: „Иване, ти тая работа направил ли си я тъй? “ Ти, Драгане, Стояне, ти, ти, ти в себе си – да престанете вече с чуждите грехове. Вашите грехове, това е един лед, а слънцето, което иде, то ще стопи тоя лед. И пак ви казвам, тъй Господ пише: „Ще залича греховете ви, няма да ги споменавам вече“. Затова иде Господ, ще съди Господ, но кои? – Които много са взели, и ще даде на онези, които нямат, защото казва: „Ще залича всичките ви грехове, ще изтрия сълзите ви и плач няма да има; гладните ще бъдат нахранени. Всички вие имате, и всички като васански телци ще скачате и възиграете“. Да, сега трябва утробата ви, вашият ум, вашето сърце да заиграят.
към беседата >>

43. И Петър се грееше!

Днес християнството е на изпит, светът го съди, какво ще кажем пред външния свят?
Студено било и слугите наклади огън, и Петър бил между тях. Туй „студено“ е сега. Всичките религиозни духовни хора са Петровци, които седят и се греят, и чакат да видят какво ще стане сега с религията. Днес християнството е на изпит, светът го съди, какво ще кажем пред външния свят? Тия хора ще ни възразят тъй: „Ако туй учение от две хиляди години насам можеше да се приложи в живота, то щеше да даде един резултат; резултат обаче няма, следователно туй учение е неприложимо“. Прави са. Но туй учение Христово минава сега в една нова фаза. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, ще проповядва тъй, както едно време? Не, другояче ще проповядва Христос.
към беседата >>

44. Каквото вържете на земята

И онзи отгоре, този Господ вижда, иде сега и ще съди всекиго.
Хубаво, защо църквата не развързва всеобщата война и да не стане? Нали тя беше в сила? Но не само че не развърза, ами църквата свърза, свърза още нещата! Ако ме чуят някои, ще кажат: „Тъй се уронва престижът на църквата“. Но вие сами уронихте този престиж, понеже не работихте с Божията Любов и Божията Мъдрост, сами уронихте този престиж! И онзи отгоре, този Господ вижда, иде сега и ще съди всекиго. Най-първо ще съди водителите, свещениците, владиците, патриарсите, царете, учителите, най-видните, а простите хора, тях ще остави, ще им каже: „На вас ви прощавам“. Комуто много се е дало, много ще се иска от него. Не го казвам аз: И те не вярват, но ще повярват всичките. Сега и аз връзвам и развързвам. Аз ида в света и тъй ще вържа, че този възел никой не ще може да развърже!
към беседата >>

Най-първо ще съди водителите, свещениците, владиците, патриарсите, царете, учителите, най-видните, а простите хора, тях ще остави, ще им каже: „На вас ви прощавам“.
Нали тя беше в сила? Но не само че не развърза, ами църквата свърза, свърза още нещата! Ако ме чуят някои, ще кажат: „Тъй се уронва престижът на църквата“. Но вие сами уронихте този престиж, понеже не работихте с Божията Любов и Божията Мъдрост, сами уронихте този престиж! И онзи отгоре, този Господ вижда, иде сега и ще съди всекиго. Най-първо ще съди водителите, свещениците, владиците, патриарсите, царете, учителите, най-видните, а простите хора, тях ще остави, ще им каже: „На вас ви прощавам“. Комуто много се е дало, много ще се иска от него. Не го казвам аз: И те не вярват, но ще повярват всичките. Сега и аз връзвам и развързвам. Аз ида в света и тъй ще вържа, че този възел никой не ще може да развърже! И тъй ще развържа, че туй, което ще развържа, никой няма да го върже!
към беседата >>

45. Качества и проявление на волята

В това отношение палецът на човека е барометър, по който може да се съди за развитието на неговата воля. (втори вариант)
Вие трябва да работите върху формата на палеца си. Щом формата на палеца е красива, ще можете да въздействате добре и върху волята си. Когато изучавате паталогическите прояви на човешката воля, ще забележите, че първата фаланга на палеца в престъпниците е малка и топчеста. Тези хора днес може да не са престъпници, но носят следите на своите престъпления от минали животи. Когато волята в човека се развива правилно, първата фаланга на палеца расте; когато умът се развива правилно, втората фаланга расте. В това отношение палецът на човека е барометър, по който може да се съди за развитието на неговата воля. Казвате: „Може ли в един живот да порасне палеца на човека? “ Може, разбира се. Ако в един живот палецът е пораснал с половин милиметър, човек е постигнал много нещо. Ако работите съзнателно, само в няколко години можете да забележите, че носът или палецът се е продължил. Ако първата фаланга на палеца е много дълга, такъв човек е своенравен.
към втори вариант >>

46. Които вас приемат

И всеки поет говори в рими, но поезията не се съди по римата: то е едно от условията в поезията.
А има и умствено робство. Еди-кой си автор е казал тъй: Ти искаш да се изкажеш, но не можеш да изкажеш мисълта си. Т.е. ако в материално отношение слугата не може нищо да каже, а само господарят, така и е в умствено отношение. Хората си имат правила. И поетите си имат правила, как да римуват. И всеки поет говори в рими, но поезията не се съди по римата: то е едно от условията в поезията. Поетите трябва да разбират що е поезия: тя е като музиката, хармония трябва да има, и думите така трябва да са наредени, че като прочетеш едно стихотворение на някой поет, да почувстваш едно трептене в сърцето и едно разширение, да станеш радостен и весел. Тъй разбирам аз кой е истинският поет: като прочета стиховете му, ако съм бил наскърбен, да ми снемат тъгата, да се утеша. А онзи поет, който казва: „Каква съдба настана, да сме роби и двама“, такава поезия в окултната наука ние не искаме. Бог е Любов, а в света ние създаваме тази „съдба“. Това робство, това заблуждение са чада на нашите изопачени умове, на нашата философия, на нашите управници в миналото, а не на сегашните.
към беседата >>

Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата.
И аз искам вашият прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света, те са: музиката и поезията, те са неопетнени още, всичко друго е оцапано. И следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет, и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата. Ако си стражар, седни, тъй, и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея, и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега туй ще ти дам като подарък, и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя.
към беседата >>

47. Три разряда ученици / Три категории ученици

Никой няма право да съди на смърт едно свое желание или една мисъл. (втори вариант)
– За някакво свое лошо, мрачно състояние. Благородните мисли и чувства не са виновни за вашите лоши състояния. Другаде е причината за това. Намерете причината, отстранете я и ще се успокоите. В Божествената школа абсолютно не се позволява подписване на смъртни присъди. Никой няма право да съди на смърт едно свое желание или една мисъл. Всяка мисъл, чувство и желание ще си растат и ще се развиват свободно, според Божиите закони. Който се осмели да подпише една смъртна присъда, сам се излага на страдания. Човешкото само по себе си ще отпадне, а Божественото ще пребъдва вечно. Как ще се справяте със своите отрицателни, мрачни състояния? Седнете спокойно на едно място 5–10 минути, отпуснете мускулите си, да няма никакво напрежение, и започнете да мислите за хубави, красиви неща.
към втори вариант >>

48. Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика

Тя проверява всичко казано, речено, и от резултатите съди за истинността на нещата. (втори вариант)
Всеки знае от физиката, че в гъстата среда светлината се пречупва по един начин, а в рядката – по друг. При това ще правите малки опити, ще прилагате знанията си, да видите какви ще бъдат резултатите. Всеки ще прилага знанието си по специфичен начин. Не е важно какви ще бъдат методите на приложението; важно е всеки сам да си извади заключение какви са били знанията му и доколко се основават на Истината. Великата школа на живота се отличава по това, че тя подлага всяко знание на опит. Тя проверява всичко казано, речено, и от резултатите съди за истинността на нещата. Който няма разположение към опити, той се излага на отрицателните качества на тщеславието – лицемерието и любопитството. Казано е в Писанието: „Никой ученик не е по-горен от Учителя си“. Това е закон и във великата Божествена школа. Носете този закон в ума си и внимавайте да не изпаднете в заблуждение, да мислите, че като ученици, знаете повече от Учителя си. Ако ученикът мисли така, той се отклонява от правия път и взима посока наляво.
към втори вариант >>

49. Двете посоки

По формата и направлението на веждите в човека се съди за силите, които са действали в него. (втори вариант)
По всяка изговорена и написана дума се познава какво е направлението на човешката мисъл. Всичко може да изчезне от човека, но написаното остава като символ на неговия живот. Това са знаци, които съществуват и в Природата - всяко изкривяване на клона на едно дърво например изразява известна идея. Веждите на човека също изразяват известна идея: веждите на много хора са като клоните на някое младо дърво, а на други хора са увиснали като клоните на старо дърво. По формата и направлението на веждите в човека се съди за силите, които са действали в него. Тъй щото когато прочетете нещо, написано от човека, веднага може да се определи не само какво е написал той, но от кой оригинал се е ползвал; също така може да се разбере как този човек е дошъл до дадена мисъл. Мислите са минали през много човешки мозъци, вследствие на което са придобили различни форми.
към втори вариант >>

50. Разбор на думи

". Следователно ние разглеждаме всяко чувство като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето на човека и след време да даде плод; от плодовете ще се съди за качеството на всяко семе. (втори вариант)
Не е добре човек да мисли без мисъл. Какво значат думите да мислиш без мисъл? Мисълта подразбира едновременно и чувство, и действие; без тези две неща мисълта не е права мисъл, това е все едно да казвате, че трябва да се любите, без да любите - това не е Любов, в такава Любов няма никакъв подтик, никакъв метод. Любовта, Обичта говори на човека на символичен език: „Тръгни! ", с други думи: „Посей семето в земята, вложи чувство в сърцето, вложи мисъл в ума! ". Следователно ние разглеждаме всяко чувство като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето на човека и след време да даде плод; от плодовете ще се съди за качеството на всяко семе.
към втори вариант >>

51. Предназначението на музиката / Силите на мозъка

Следователно, един окултен ученик няма право да съди.
Повтарям: Тази хармония между вас е необходима. За сега още не се е въдворила тя. И аз искам в тази школа да се възстанови хармония. Хармонията се състои в следното: да имате взаимно почитание един към друг, да знаете, че вие сте разумни души, в които Бог е вложил ум, с който може да си служите. Някоя душа може да е оцапана, но онзи, който разбира законите, той няма да гледа на калта. Следователно, един окултен ученик няма право да съди. Ще каже: „Братко, ти си поокалян малко, чакай да те поочистя“. А няма да му каже: „Ти си такъв-онакъв“. Няма право! Аз нямам право да ви съдя. Онзи, Великият Учител, всякога мълчи, зъб не обелва, той не говори за погрешките.
към беседата >>

Ученикът няма право да съди. (втори вариант)
Той е наречен „метод за свързване с Бога“ или „метод за възстановяване на хармонията между човешките души“. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва, от една страна, да хармонизира силите на своя организъм, а от друга – да се хармонизира с окръжаващите. Да възстановите хармония помежду си, това значи да имате взаимно почитание едни към други, да знаете, че сте разумни души, в които Бог е вложил ум и сърце, с които да работите. Някой от вас може да се е окалял, това нищо не значи. Който разбира законите, не обръща внимание на калта. Ученикът няма право да съди. Като види, че някой се окалял, ще го очисти, без да каже дума, с която да го осъди. Даже Учителят не съди. Той вижда погрешките на хората, но мълчи, нищо не говори за тях, никого не съди. Когато хората сами видят погрешките си и понесат техните последствия, тогава Учителят казва: „Не е този пътят, по който вървите. Върнете се назад!
към втори вариант >>

Даже Учителят не съди. (втори вариант)
Да възстановите хармония помежду си, това значи да имате взаимно почитание едни към други, да знаете, че сте разумни души, в които Бог е вложил ум и сърце, с които да работите. Някой от вас може да се е окалял, това нищо не значи. Който разбира законите, не обръща внимание на калта. Ученикът няма право да съди. Като види, че някой се окалял, ще го очисти, без да каже дума, с която да го осъди. Даже Учителят не съди. Той вижда погрешките на хората, но мълчи, нищо не говори за тях, никого не съди. Когато хората сами видят погрешките си и понесат техните последствия, тогава Учителят казва: „Не е този пътят, по който вървите. Върнете се назад! “ Хората, у които религиозното чувство е слабо развито, са големи критици. Благоговейното чувство у тях е слабо развито.
към втори вариант >>

Той вижда погрешките на хората, но мълчи, нищо не говори за тях, никого не съди. (втори вариант)
Някой от вас може да се е окалял, това нищо не значи. Който разбира законите, не обръща внимание на калта. Ученикът няма право да съди. Като види, че някой се окалял, ще го очисти, без да каже дума, с която да го осъди. Даже Учителят не съди. Той вижда погрешките на хората, но мълчи, нищо не говори за тях, никого не съди. Когато хората сами видят погрешките си и понесат техните последствия, тогава Учителят казва: „Не е този пътят, по който вървите. Върнете се назад! “ Хората, у които религиозното чувство е слабо развито, са големи критици. Благоговейното чувство у тях е слабо развито. Тази е причината, поради която те лесно се разочароват.
към втори вариант >>

52. Ще се стопи!

Четири неща има, за които Христос ще съди съвременния християнски свят.
Когато намериш твоя брат в страдание, в немотия, беднотия, да споделиш с него залъка си. Това е не само физически, но и духовно. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва: „Болен бях и не дойдохте, гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте“. Никой не отиде да го види. Четири неща има, за които Христос ще съди съвременния християнски свят. Питам: сегашните християнски народи приложили ли са туй учение? – Не са го приложили. А как постъпиха християнските народи през тази война? Мисля, че от Германия искат сто милиарда, но ако биха употребили петдесет милиарда за Европа, тя щеше да мяза на райска градина. Нямаха ли възможност?
към беседата >>

53. Дъще Сионова

Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.
Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: Не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов? Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“. Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“. Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.
към беседата >>

54. Необятната любов / Необятната любов

Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли Любов и как я проявява. (втори вариант)
Който е влязъл в Божествената школа, трябва да бъде готов на всички жертви; той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в новата епоха – епохата на Любовта. Казано е: „Който издържи докрай, той ще бъде спасен“. През много сита, едри или ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли Любов и как я проявява. Няма човек на земята, който да не бъде изпитан. Затова, именно, идат страданията и изпитанията. Блажени са тези, които издържат изпитите си. За тях е казано в Писанието, че те нито се женят, нито за мъж отиват.
към втори вариант >>

55. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

То наблюдава своя господар, и от своя господар съди за вас и казва: „както господаря ми и те имат някаква работа“.
Дали разбра то, че вие сте ученици на известна окултна школа, как ще си обясни то? То разбра, че за някоя важна работа сте се събрали, но за каква, не знае. И, ако се беше уплашило, веднага щеше да почне да лае, но като ви погледна, настроението на вашата мисъл му даде някаква работа, и то каза: „Тази работа не е моя, аз ще си вървя“. В тоя случай то употребява своя нисш ум. Интелектът е развит у него, наблюдението: веднага схвана каква практическа работа се върши. То наблюдава своя господар, и от своя господар съди за вас и казва: „както господаря ми и те имат някаква работа“.
към беседата >>

56. Неговата заповед

Съдията те съди по друг закон.
Сега ние, съвременните хора, сме оголили всички Божествени баири. – И у нас днес не можеш да намериш двама души на едно мнение. Всички казват, че светът е лош. Тъй е, но в какво отношение светът е лош? Лош е в това отношение, че всеки иска да живее за себе си, без да познава и зачита този Божествен закон. Съдията те съди по друг закон. Ние говорим за истината, но сме забравили правия Божествен закон, за който Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. Вечният живот какво съдържа в себе си? – Вечният живот съдържа всички условия за разумното растене – живот, в който нашата мисъл може да се изрази в най-висока степен. Само в този закон ние можем да търсим и да намерим нашето благо. Този закон е написан вътре в нас.
към беседата >>

57. Изгрев и залез / Изгрев и залез

И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече!
“ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил.
към беседата >>

Покажете ми един, който съди, и да не е остарял?
Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота.
към беседата >>

Който съди, сърди се.
Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си.
към беседата >>

Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. (втори вариант)
Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват.
към втори вариант >>

Който съди, лесно остарява. (втори вариант)
Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът.
към втори вариант >>

58. Както е Он чист

Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях.
Но в Любовта има друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него се отнасяш тъй, както към себе си, имаш известно съжаление, да му не направиш някоя пакост. Туй чувство трябва да се проявява, не се ли проявява, то Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После, в Любовта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извиняваш, каквато погрешка и да се направи. То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение.
към беседата >>

59. Бележка на Савка Керемидчиева

Ефектът на причината се съди от целокупния резултат.
Отношението на Духа към материята е както причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието - продължително. Ефектът на причината се съди от целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици, или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието. Действието е израз на силите. Силите са израз на причината. Зад причината стои причинителят.
към беседата >>

60. Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили

От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на светлината. (втори вариант)
Значи, трите направления, или посоки на светлината, са създали досега три течения в мозъка на живите същества, които пък са произвели три различни положения, необходими за запазване на равновесието в тях: растенията се обърнали с главата надолу; животните застанали на четири крака, а хората се изправили на два крака. Сега иде четвъртото направление на светлината, което образува онова течение на сили, нужно за създаване на духовното тяло на човека. Това тяло се отнася към висшия, към свръхчувствения свят. Следователно, когато светлината действа в човека по четири различни направления - отзад, отпред, навътре и нагоре, образува се един кръст. А сега, за да познаете, в кое от тия четири направления светлината е най-силна, ще начертаете този кръст. От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на светлината. Ако западната част на кръста е по-силно развита, т. е. по-дълга, това показва, че животинското естество в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най-дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие. Ако спуснете една отвесна плоскост в човека, отгоре до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представя лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представя дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост, от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представя правия, десния път, а лявата част на мозъка левия, широкия път. В принципиален смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път действията на човека.
към втори вариант >>

От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на Светлината. (втори вариант)
Следователно, когато Светлината действа в човека по четири различни направления - отзад, отпред, навътре и нагоре, образува се един кръст. И сега, за да познаете в кое от тия четири направления Светлината е най-силна, ще начертаете този кръст. От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на Светлината. Ако западната част на кръста е по-силно развита, т.е. по-дълга, това показва, че животинското естество в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най- дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие. Ако спуснете една отвесна плоскост в човека от горе до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представлява лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представлява дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост - от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представлява правия, десния път, а лявата част на мозъка - левия, широкия път. В принципен смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път - действията на човека.
към втори вариант >>

61. Съвършеният мъж

„Не съди брата си.“ – „Да, но трябва да се прехранвам, ще го съдя.“ Ние ще вземем да изгорим всички стари тефтери, ще забравим всичко речено-казано.
После, ние няма да се занимаваме с вярвания, кое е право и кое криво. Често се раждат в градовете разделения между някои братя – не се обичат. Аз казвам, че това са хора, които няма какво да правят: без работа са, разделят се. Вземете някой фалирал търговец – като няма работа, отваря тефтера, гледа кой има да му дава, че да го даде под съд. А той е християнин, знае, че не трябва да го дава под съд. „Не съди брата си.“ – „Да, но трябва да се прехранвам, ще го съдя.“ Ние ще вземем да изгорим всички стари тефтери, ще забравим всичко речено-казано. Стария живот нали го отказваме? Старият живот съвършено ще изчезне. Сега започва Новият живот на Любовта. И Господ тъй казва: „Ще залича всичките ви грехове и ще ги хвърля зад гърба Си.“ Ние тъй ще заличим всичко – и ще започнем Новия живот на Любовта. Туй, което хвърлим, него вечерно време ще го носим като тор, ще торим нивите си.
към беседата >>

62. Работа за новия живот

Никой от вас не може да ме съди!
За мене вечерното време, нощта, е тъй, както е денят. Аз в тъмната нощ се разхождам. Хората може да не виждат нищо, но Божественото око всякога ви гледа. Ще знаем, че онзи Бог всякога ни гледа. Ако ние не зачитаме туй око, всичко друго е празна работа. Никой от вас не може да ме съди! Кой от вас е по-чист? Следователно вие не можете да ме съдите. Ако в моята вода влезе някой, той ще се очисти 10 пъти, но ако във вашата вода влезе някой, той ще се окаля. Туй е една обида сега. – Не, туй е една истина.
към беседата >>

63. Живият Господ

И Господ има член 4, по който съди хората.
Питам онези българи, които забогатяха през войната, какво им направи член 4? Един казваше: Глупав бях аз, искаха ми 6 000 лв., не дадох, а като влязох в затвора, дадох и 20 000 лв. Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член 4, по който съди хората. Като те хванат по този член, ще ти охлузят костите, само главата ти ще остане. И после попът ще чете: Благословен раб Божи. За член 4 няма „благословен". Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузят костите й. Ако питате, защо умират хората, казвам: Защото не се обичат.
към беседата >>

64. Нагласяване на силите

— Това са външни положения, от тях не може да се съди за характера на човека.
В какво се заключават тия престъпления? Който дава пари на заем, той създава условия за престъпления. Защо? Защото онзи, който е взел парите и не може да ги върне на време, се принуждава да лъже. Който връща парите навреме, минава за честен човек. Онзи пък, който дава пари на заем, той минава за благодетел. — Това са външни положения, от тях не може да се съди за характера на човека. Представете си, че вие имате десет хиляди лева в касата си и разчитате на тях. Върху тия десет хиляди лева вие градите своето щастие. Дохожда една вечер един ваш познат и задига парите ви. Като разберете, че този човек ви е обрал, вие казвате по негов адрес ред лоши думи. След няколко деня същият човек се дегизира и влиза в дома ви, започва да се разговаря с вас.
към беседата >>

65. По-леко ще бъде наказанието

Кажи си: Както и да ме съди жената, и аз съм свободен да направя нещо за Господ.
сметката не излиза, да му мислиш! Аз казвам на мъжа: Слушай, приятелю, направи едно престъпление в името на Бога и Христа. Нека жена ти се сърди и вика, но освободи се от нейния закон. Бръкни в кесията си и дай на бедния, когото си срещнал на пътя си. Кажи си: Както и да ме съди жената, и аз съм свободен да направя нещо за Господ. Това значи, да направи мъжът едно престъпление по отношение на жена си. И жената може да направи едно престъпление по отношение на мъжа си. – Той ще ме бие. – Много пъти те е бил, нека те бие един път заради Христа, заради любовта.
към беседата >>

66. Да наследя

Ако съдията съди престъпника, и неговата любов не отвори ума му, да влезе отвън светлина, присъдата му не е правилна.
– Лесна работа, аз те обичам. – Това не е любов. Ако твоята любов отваря кесията ти, това е истинска любов. – Не мога да отворя кесията си. – Щом не можеш, ти не можеш да обичаш. Ако съдията съди престъпника, и неговата любов не отвори ума му, да влезе отвън светлина, присъдата му не е правилна. Той ще окачи престъпника на бесилката. Има нещо, което липсва на престъпника. Съдията трябва да вижда това. Щом дадеш на престъпника това, което му липсва, той се изправя.
към беседата >>

67. Музика и пеене – средство за тониране

Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби.
Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“. Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш? Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби. И много други положения може да вземеш.
към беседата >>

68. Дойде да послужи

Сега Христос седи отдясно на Отца и очаква съдния ден, да съди хората.
Христос дойде да послужи. — На кого? — На нас. Ще кажете, че това е било едно време. Сега Христос седи отдясно на Отца и очаква съдния ден, да съди хората. Така "проповядват мнозина, но това е заблуждение, материалистично схващане. Христос никога не е напущал света. Какво ще кажете за това? Аз мога да го докажа по математически начин. Пак повтарям: Христос никога не е напущал света.
към беседата >>

Като види, че някой греши, веднага записва името му в тефтера си, в бъдеще да го съди.
И Христос, първоначално е бил вън от Бога. Като влязъл в Него, Той се съединил с всички същества. Така, именно, Той свързал любовта с мъдростта. Днес Христос живее много по-интимно, по-близко с хората, отколкото преди две хиляди години. Според някои, Христос е на небето и оттам наблюдава, какво правят хората. Като види, че някой греши, веднага записва името му в тефтера си, в бъдеще да го съди. Това е детинско разбиране.
към беседата >>

69. Значение на гласните при окултното пеене

По естество Бог еднакво обича всички, не съди никого, отговаря на всички, но понеже всички хора, като не се ползват от тази Любов, понеже сърцата им не са готови да я възприемат, те остават всякога бедни.
Сега ние седим и пеем упражнението „Бог е Любов“. Казвам: Бог в нашите сърца люби ли? Че Бог люби, тъй е, туй е една велика истина, но Бог във вашето сърце люби ли? На тази Любов аз отговарям. И ако аз действително отговарям на Божествената Любов, понеже Бог е съвършен, непременно аз ще имам тази Любов, и понеже Бог обича всички, следователно моето сърце ще отговаря на всички сърца, както Неговото. По естество Бог еднакво обича всички, не съди никого, отговаря на всички, но понеже всички хора, като не се ползват от тази Любов, понеже сърцата им не са готови да я възприемат, те остават всякога бедни. Казвате: „Какво е Любовта? “ В сегашното ваше положение, като ученици, бъдещата ви карма ще се определи от вашата Любов. Вашата сегашна Любов ще определи бъдещото положение в другите съществувания. Ако в тия хора, около които живеете, сте вложили вашата Любов, тази Божествена Любов, те ще ви бъдат приятели в следващото съществувание; ако не сте вложили Любовта, ще ви бъдат неприятели. Този, когото не си обичал, може да ви бъде мъж, жена и като такъв, ще ви малтретира, може да ви бъде син, дъщеря, може да ви бъде слуга, господар; в каквото положение и да бъде, ще ви малтретира.
към беседата >>

70. Защо не можахме?

Човек съди за другите по себе си, по своето сърце.
Българският народ е видял от мене само добро, но зло — никога. След това, светите старци се осмеляват да ме наричат "лъжеучител"! Това показва, какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в мене, Бог, Който говори в мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, Който говори в мене, лъже, никога не може да се извини. — Защо? — Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог.
към беседата >>

71. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди. (втори вариант)
Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил. Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв. и т.н. Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си. Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони. После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди. След това ще дават клетва пред Господа. Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници. Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен. Защо се уморил? Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела.
към втори вариант >>

72. Установени мерки

От формата на носа се съди за живите сили, които се проявяват чрез този уд.
Носът играе важна роля в човешкия живот. От формата на носа се съди за живите сили, които се проявяват чрез този уд. Чрез носа, чрез живите сили, които се проявяват и действат в него, човек дава на другите сили в себе си направление, каквото сам желае. Някои хора в младините си са имали правилен, красив нос, но впоследствие със своя нередовен живот те са го съвършено изопачили. Носът у някои хора е изкривен повече надясно – това говори за асиметрия на силите в тях; значи силите в тях действат асиметрично, не са в хармония помежду си. Следователно всеки човек трябва да уравновеси силите в себе си. Когато силите в човешкия мозък се проявяват правилно, и носът му е правилен.
към беседата >>

73. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

Бог ще съди всички. (втори вариант)
Иде съдба на света! Бог ще съди всички. Той изпратил ангелите си по целия свят – малки и големи ангели слизат отгоре и хлопат по вратите на хората. Едни от тях носят финикови вейки, а други идат с меч в ръка. Ще кажете, че плаша хората. Никого не плаша. Една благородна и чиста мисъл нося в себе си: никого да не изнудя и никого да не излъжа.
към втори вариант >>

74. Гордост и тщеславие

По промените в огледалото се съди за промените, които стават пред него.
Свещта ту загасва, ту се запалва и това същество вади заключение, че в Природата настава ден и нощ. Това вижда в огледалото и започва да издирва причините за образуването на деня и нощта. Това същество вижда в огледалото, че някой чете книга. След известно време този човек затваря книгата и загасва свещта. Значи, каквото става пред огледалото, същото става и в огледалото. По промените в огледалото се съди за промените, които стават пред него. Тази е причината, задето хората често приемат сенките на нещата за реалност.
към беседата >>

75. Свещено правило

Че си говорил за Него лоши думи, Той не те съди, защото е бил в теб, но излезе ли вън от теб, ти ще видиш и разбереш Неговата сила.
Една от задачите ви е да различавате ученика на Бялата ложа от този на черната: погледът на ученика на Бялата ложа е установен и лъчът, който излиза от очите му, е възходящ; погледът на ученика от черната ложа е разсеян, скрит, затаен, а лъчът - низходящ. Нека всеки от вас вземе по едно огледало и да следи установен ли е погледът му, или не. Като Бога не можем да бъдем - това е изключено; подобен на Бога можеш да бъдеш, но като Него - никога. Това значи: когато живее в човека, Бог е подобен на него; щом е вън от човека, Той не е като него. Докато е в човека, Бог му дава условия да се проявява; щом излезе от него, Бог се проявява - започва да те учи и възпитава. Че си говорил за Него лоши думи, Той не те съди, защото е бил в теб, но излезе ли вън от теб, ти ще видиш и разбереш Неговата сила. Като се намериш в мъчнотия, питаш: „Кой си ти? ". - „Аз Съм Този, Когото ти хулеше. Ще те науча да въздържаш езика си." Докато е в теб, Бог говори само три пъти; Той ще ти каже тихо: „Не се отдалечавай от Мен, не прави зло". „Аз съм свободен, никой не може да ми бъде господар"; но като дойдат страданията, човек вижда, че не е господар на себе си. Казано е в Писанието: „На горделивия Бог се противи, а на смирения дава благодат".
към беседата >>

76. Развитие на мозъчните центрове

По големината, по формата и по развитието на мозъчните центрове отпред на челото се съди за човешката интелигентност.
Какво означава думата двуличен? Това значи човек с две лица: едното лице е отпред, както у хората, а другото лице е отзад, както у животните. Следователно, такъв човек се проявява ту като човек, ту като животно, вследствие на което не може да се разчита на него. Човек се отличава от животните освен по теглото на главния и гръбначния си мозък, още и по формата и големината на лицето. Човек има такова чело, каквото никое животно няма. По големината, по формата и по развитието на мозъчните центрове отпред на челото се съди за човешката интелигентност. Човек се различава от животните не само по количеството на мозъка си, но и по качеството. Той е създаден при съвършено особени астрологически съчетания от тия, при които животните са създадени. С други думи казано, при създаването си човек е минал през специална врата, за да слезе на земята. При процеса на развитието си ембриото на човека е минало в утробата на майката през около 400-500 хиляди форми по-ниски от него, докато дойде до човешката форма. Днес формата на човека е най-съвършената, в която се е проявил животът на земята.
към беседата >>

77. Видѣхме Господа / Видяхме Господа

По цвета се съди за степента на човешката интелигентност. (втори вариант)
Питате: Може ли човек да съществува без форма? Ако питате ясновидеца, той ще каже, че човек съществува и като светлина. – Това е проява на неговия ум. Колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата светлина е по-ясна. Ако интелигентността се намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после бледожълт и т. н. По цвета се съди за степента на човешката интелигентност. Като дойдете до сърцето, дето е любовта, там ще видите особено нежна краска – с розов цвят. Същевременно, тя излъчва и приятна, мека топлина. Най-после, като дойдете до волята, от човека излиза бяла светлина – цвят на добродетелите. Между трите цвята – светъл, бял и розов се преплитат останалите цветове. Това преплитане на цветовете представя човешката аура.
към втори вариант >>

78. Житно зърно / Житното зърно

Ако по това знание се съди за учеността на човека, тогава наистина този човек не е невежа.
Дойде някой при вас и ви нарече невежа. Вие веднага се обиждате и казвате: Как, аз да съм невежа! Ти знаеш ли, че съм чел на френски Декарт, на немски Кант, на английски Бейкън? Ако по това знание се съди за учеността на човека, тогава наистина този човек не е невежа. Обаче същият човек заболее от нещо и не знае причината на болестта си, не може да си помогне. Боли го главата. Питат го: Коя е причината за главоболието ти? — Не зная. — Можеш ли да си помогнеш?
към беседата >>

79. Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите

Обществото си има закони, по които съди провинените.
Казвам: Хората трябва да придобият това чистосърдечие, че да може всеки да ги лъже. Брат ми дошъл, бръкнал в джоба ми и задигнал 1000 лева. Той навярно има нужда от пари. Има жена, деца, пък аз нямам. Но тия пари не са мои, той има толкова право да ги вземе, колкото и аз. Обществото си има закони, по които съди провинените. И Бог си има закони. Чисти по сърце трябва да бъдем всички! Да не се съмняваме в Бога! Слабата страна на учениците е там, че не искате да лъжете. Не ви коря, но ако дойде при вас ангелът и каже: „Възможно е и Господ да се измени“, вие да отговорите: „Никога!
към беседата >>

80. Вяра и съмнение

Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди невидимият свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля“.
Проверявайте закона! Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам в Школата: Допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди невидимият свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля“. А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище той влиза сега в невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание.
към беседата >>

81. След три дни

Всички трябва да знаят, че има един вечен закон, който съди еднакво всички хора.
Каквото е станало, не може да се върне. Но трябва да се знае, че в Божествения свят престъпленията не се одобряват. Следователно трябва да знаем, че има един закон, който не прощава нашите престъпления. Ще кажат някои, че като говоря така, уронва се престижът на държавата. Когато държавници, управници, съдии престъпват законите, тогава се уронва престижът на държавата. Всички трябва да знаят, че има един вечен закон, който съди еднакво всички хора.
към беседата >>

Християнските народи Го очакват да съди народите.
„Този измамник, като беше жив, казваше, че ще възкръсне.“ Не възкръсна ли Христос? – Възкръсна. Християнските народи Го очакват да съди народите. Само Бог, който е създал всичко, има право да руши, да наказва, да съди. Художникът, който е нарисувал картината, само той има право да я унищожи. Ако българите искат да бъдат благословен народ, трябва да знаят, че се благославя само онзи народ, който не върши убийства. Когато Петър отсече ухото на воина в Гетсиманската градина, какво му каза Христос? „Тури ножа в ножницата си, защото който вади нож, от нож умира.“ Сега аз говоря на онези от вас, които познават Христовото учение.
към беседата >>

Само Бог, който е създал всичко, има право да руши, да наказва, да съди.
„Този измамник, като беше жив, казваше, че ще възкръсне.“ Не възкръсна ли Христос? – Възкръсна. Християнските народи Го очакват да съди народите. Само Бог, който е създал всичко, има право да руши, да наказва, да съди. Художникът, който е нарисувал картината, само той има право да я унищожи. Ако българите искат да бъдат благословен народ, трябва да знаят, че се благославя само онзи народ, който не върши убийства. Когато Петър отсече ухото на воина в Гетсиманската градина, какво му каза Христос? „Тури ножа в ножницата си, защото който вади нож, от нож умира.“ Сега аз говоря на онези от вас, които познават Христовото учение. Има по-силно оръжие от картечницата; има по-силно оръжие от оръдията, от парите; има по-силно оръжие от всички интриги.
към беседата >>

82. Където е Любовта, там е Бог

Ако вие влезете в Божествения живот и ви намери някой ваш стар кредитор, за какво ще ви съди?
Когато имате мъчнотии, падания, ставания, пак падания, да не казвате, че това са мъчнотии. Там, в Божествения път, няма падания. Там падаш като на пружини, не стават никакви контузии. Но в човешкия свят не си правете илюзии. Ако ви сполети нещо лошо, то не е Божественият живот, който водите, а това е старият ви живот. Ако вие влезете в Божествения живот и ви намери някой ваш стар кредитор, за какво ще ви съди? За новото ли ще ви съди или за старото? А вие казвате: „Ето, аз влезнах в Божествения живот, а пък мъчнотии, колкото щеш." - Не, то е старото, което се проявява.
към беседата >>

За новото ли ще ви съди или за старото?
Там, в Божествения път, няма падания. Там падаш като на пружини, не стават никакви контузии. Но в човешкия свят не си правете илюзии. Ако ви сполети нещо лошо, то не е Божественият живот, който водите, а това е старият ви живот. Ако вие влезете в Божествения живот и ви намери някой ваш стар кредитор, за какво ще ви съди? За новото ли ще ви съди или за старото? А вие казвате: „Ето, аз влезнах в Божествения живот, а пък мъчнотии, колкото щеш." - Не, то е старото, което се проявява.
към беседата >>

83. Основният закон на съзнателния живот

Сега светът се съди.
Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела. Разпнаха Христа, светиите избиха и пр. И ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя, ще дойдат Белите Братя с ново небе и нова земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място. И в Откровението имаме онзи стих, гдето се говори за облечените с бели дрехи, които казват: "Няма ли да отмъстим за нашата кръв? " – "И дадоха се всекиму бели одежди, и рече им се да си починат още малко време, докле се допълнят съслужителите им, и братята им" (Откровение 6:11). И тогаз ще стане съдбата.
към беседата >>

84. Високият идеал

Природата всичко вижда и от това съди какво може да стане от всеки човек. (втори вариант)
За угощение ли е дошъл? Не. Човекът е дошъл на земята да се опита и познае, да види какъв е характерът му, какво е неговото сърце, неговият ум и неговата воля. Той ще се познае при всички случаи в живота, при разни положения, в които природата ще го постави. Седне ли той да яде на трапезата на природата, тя веднага започва да го наблюдава. Природата има очи, тя гледа как той постъпва: как държи вилицата, лъжицата си, после гледа дали кърпата, с която яде, е чиста. Природата всичко вижда и от това съди какво може да стане от всеки човек. Ако тя ви покани на угощение, на своята богата трапеза, дето участват много хора, и вие останете на втора смяна и веднага започнете да ядете от чиния, в която друг някой преди вас е ял, мислите ли, че природата не забелязва това? Щом види, че вие не обръщате внимание на чинията и давате да ви сипят ядене в нея, тя казва: този човек няма висок идеал.
към втори вариант >>

Вилушките, лъжиците, кърпите – всичко вижда и от туй съди какво ще стане от вас.
Ами че защо сте повикани вие на Земята? За угощение ли? – Не. Вас са ви повикали да опитат какъв е характерът ви, умът ви. И като ядете на трапезата на Природата, тя наблюдава – очи има, гледа как постъпвате. Вилушките, лъжиците, кърпите – всичко вижда и от туй съди какво ще стане от вас. Ако ви поканят на угощение и ви турят на втората смяна и ви дадат една паница, от която другите са яли, вие мислите ли, че сте с висок идеал? Ще ми кажете вие сега: „Тогава какво да правим? “ Ще носите паницата със себе си. Ще кажете: „Моля, у вас ще има ли една чиста паница? “ – ”Няма.“ – „Аз си нося моята паница.“ Ще я дадеш да ти сипят в нея.
към беседата >>

85. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът

И Господ има член четвърти, по който съди хората.
Питам, онези българи, които разбогатяха по време на войната, какво ги направи член на четвърти? Един казваше: „Будала бях аз. Искаха ми шест хиляди лева, а не давах. А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш. И Господ има член четвърти, по който съди хората. Като те хванат по този член четвърти, ще ти охлузгат костите, главата ти само ще остане. И попът после му чете: „Благословен раб Божий.“ На член четвърти няма благословен. Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава да се охлузгат костите му. Ако питате защо умират хората, казвам, защото не се обичат хората. Говоря ли аз истината?
към беседата >>

86. Скръб и радост

Христос ще съди света.
Ще примирим тези две противоречия. Нашата култура е култура на скръбта. Един брат във вестник „Лъч“ се обръща към всички, прави цял един поменник, като казва: „Оставете сега вегетарианството, оставете вашите идеи, вижте сега, вашите страждущи братя искат помощ“. Че това е Христовото учение! Христос ще съди света. За какво? – „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте.“ Прав е този брат. Защо е прав? – Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно.
към беседата >>

87. Нашите длъжници

– Че Отец никого не съди.
Значи у Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си. И какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди. Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди. Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.
към беседата >>

Бог никого не задържа и няма защо да го съди.
Значи у Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в себе си. И какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди. Можеш да съдиш някого само тогава, когато го задържиш у себе си. Бог никого не задържа и няма защо да го съди. Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото. И като отидеш при Него, Той нищо не говори за твоите прегрешения, те за Него не съществуват. И ако Бог имаше тази слабост, да обръща погледа си към една твоя погрешка, Той нямаше да е Господ.
към беседата >>

88. Допреният въглен

Има ли някакви закони, според които майката да съди сина си и дъщеря си?
Аз няма да се спирам сега да ви обяснявам, че всички тези промени, всички тези икономически пертурбации, глад, болести, всичко това е резултат на онези извратени закони на държавите в света. Колкото по-малко закони има в една държава, толкова тази държава е по-добре, а колкото повече закони има в една държава, толкова тя стои на едно по-ниско ниво в своето развитие. Някои ще ми възразят. Питам тогава: Ако законите са едно естествено положение на съвременното общество, где са кодексите, когато един мъж и жена се оженят и народят деца, как да ги възпитават и отхранват? Има ли написани закони? Има ли някакви закони, според които майката да съди сина си и дъщеря си? Има ли някакви закони, според които бащата да съди сина си и дъщеря си? Има един закон, но написан ли е? По някой път, ще видиш, бащата и майката държат там една пръчица и казват: „Видиш ли я? “ Там е всичкият закон – в пръчицата. И някой път майката я вземе, намагнетиса малко по задницата малкото дете, то попее и всичко се свършва.
към беседата >>

Има ли някакви закони, според които бащата да съди сина си и дъщеря си?
Колкото по-малко закони има в една държава, толкова тази държава е по-добре, а колкото повече закони има в една държава, толкова тя стои на едно по-ниско ниво в своето развитие. Някои ще ми възразят. Питам тогава: Ако законите са едно естествено положение на съвременното общество, где са кодексите, когато един мъж и жена се оженят и народят деца, как да ги възпитават и отхранват? Има ли написани закони? Има ли някакви закони, според които майката да съди сина си и дъщеря си? Има ли някакви закони, според които бащата да съди сина си и дъщеря си? Има един закон, но написан ли е? По някой път, ще видиш, бащата и майката държат там една пръчица и казват: „Видиш ли я? “ Там е всичкият закон – в пръчицата. И някой път майката я вземе, намагнетиса малко по задницата малкото дете, то попее и всичко се свършва. Добре, една държава не е ли една фамилия?
към беседата >>

89. Искаш ли да оздравееш?

Тази сила обуславя целия живот, тази сила съди всички.
– Защото във вашите сърца няма онази искреност. По някой път вие се поставяте благочестиво. Например, сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент, какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч. В света има една велика сила, едно велико същество, пред което никаква лъжа не може да мине. Тази сила обуславя целия живот, тази сила съди всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй същество постоянно праща хората в гробищата. Всички праща там, и юнаци, и слаби. Досега никой не се е избавил. И Христос, когато дойде, и Него пратиха там.
към беседата >>

90. Що е това?

Най-голямото заблуждение е там, дето някои мислят, че Христос е на небето, седи там и чака да дойде второто пришествие, за да дойде да съди хората на земята.
– Тя трябва да урежда своите работи. Питам: Онзи, който служи на църквата, подчинява ли се на тази горна Камара, на която глава е Христос? Онова, което е казал Христос преди 2,000 години, тя изпълнява ли го? Не е достатъчно само да кажем, че не е изпълнено. Може да го изпълним! Най-голямото заблуждение е там, дето някои мислят, че Христос е на небето, седи там и чака да дойде второто пришествие, за да дойде да съди хората на земята. Христос никога не е напущал земята. Казва се в Писанието: „Даде ми се всяка власт и на небето, и на земята, идете да проповядвате! “ Значи ако му е дадена всяка власт и на небето, и на земята, той е свързан със земята. В друг стих пък се казва, че Христос седи отдясно на Отца и чака деня на второто пришествие, за да дойде и съди хората. Как ще примирите това противоречие в тези два стиха?
към беседата >>

В друг стих пък се казва, че Христос седи отдясно на Отца и чака деня на второто пришествие, за да дойде и съди хората.
Може да го изпълним! Най-голямото заблуждение е там, дето някои мислят, че Христос е на небето, седи там и чака да дойде второто пришествие, за да дойде да съди хората на земята. Христос никога не е напущал земята. Казва се в Писанието: „Даде ми се всяка власт и на небето, и на земята, идете да проповядвате! “ Значи ако му е дадена всяка власт и на небето, и на земята, той е свързан със земята. В друг стих пък се казва, че Христос седи отдясно на Отца и чака деня на второто пришествие, за да дойде и съди хората. Как ще примирите това противоречие в тези два стиха? – Всеки е свободен да вярва в каквото иска.
към беседата >>

91. Господи, да прогледам!

Този съдия като съди, трябва да знае кому да отдаде правото.
И сега ние казваме: „Е, който и да е, каквото ще да става! “ Не, не, за в бъдеще ние ще имаме за учители кои? – Само онзи, който люби децата. За съдии ще имаме кои? – Само онзи, който люби Правдата. Този съдия като съди, трябва да знае кому да отдаде правото. За адвокати ще бъдат кои? – Само онзи, който разбира съдопроизводството, та като вземе едно дело, да каже: „Господине, туй дело не мога да го защитавам“. За лекари ще викаме кои? – Само онзи лекар, който като дойде да лекува и види пред себе си един престъпник, да му каже: „Господине, аз тебе не мога да те лекувам“. За свещеници ще бъдат кои?
към беседата >>

92. Просете, търсете и хлопайте

На онзи свят Бог не съди никого.
И праведни, и грешни – всички ще бъдат съдени. Няма да остане престъпник в света, който да не бъде съден. – Като отидем на онзи свят, там ще ни съдят. – Не, още на земята ще ви съдят. Ако ви оставят да отидете на онзи свят с греховете си, вие съвсем ще го опетните. На онзи свят Бог не съди никого. Казвате, че Христос ще съди хората. – Да, Христос иде вече на земята. Журите са определени вече. Съдба иде на света. Едно нещо ще разберете всички: Има правда в света!
към беседата >>

Казвате, че Христос ще съди хората.
Няма да остане престъпник в света, който да не бъде съден. – Като отидем на онзи свят, там ще ни съдят. – Не, още на земята ще ви съдят. Ако ви оставят да отидете на онзи свят с греховете си, вие съвсем ще го опетните. На онзи свят Бог не съди никого. Казвате, че Христос ще съди хората. – Да, Христос иде вече на земята. Журите са определени вече. Съдба иде на света. Едно нещо ще разберете всички: Има правда в света! Тогава ще проверите, че моите думи са верни.
към беседата >>

93. Онези дни ще се съкратят

Всеки се съди според съзнанието си.
– Пропаднаха. Изобщо, парите водят към разпуснат живот, към престъпления. Не мислете, че като сте дошли на земята, имате право да живеете, както искате. Има един велик закон в света, който държи еднакво отговорни прости и учени, богати и бедни. Пред този закон всеки еднакво отговаря за делата си. Всеки се съди според съзнанието си. Като не признават съдбата, някои казват за своя близък, че е умрял. – Не е умрял той, но е извикан, дето трябва, да даде отчет за делата си. – Тогава, как ще се оправи светът? – Като дойдат избраните и почнат да помагат на останалите. Много избраници има между хората.
към беседата >>

94. Малкото приложение

Онзи, който съди, трябва да знае повече от този, когото съди.
Върху тия спорни въпроси много философи са дали 20 – 30 години от живота си за разрешението им. Като ги питаме какво са спечелили, казват: „Окаляхме само умовете си.“ Защо? Защото са питали как се е появило злото в света, има ли грях, или не и т. н. Някой казва: „Бог навярно има недостатъци.“ Ти отде знаеш това? Значи ти си над Него, та знаеш. Онзи, който съди, трябва да знае повече от този, когото съди. С каква мярка мериш, та казваш, че у Бога има зло? Смешно е, когато мътната вода почне да преценява доколко чистата вода е нечиста. Няма никаква философия тук! Следователно в дадения случай само онова е разбрано, което човек може да възприеме, да асимилира в себе си. Допуснете, че вие сте едно благородно цвете в гората и се намирате между други не толкова благородни цветя.
към беседата >>

95. Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия

По тази свещ може някой да съди за моя характер, но свещта не съм аз. (втори вариант)
като ги попиташ как изглеждаше ангела, ще кажат: „Ангел цял не беше, но нещо много светло беше." Е, какво? -„Една светла точица." Тогава от где знаеш, че беше ангелче? - „Ама, светло беше." Действително, ангелите носят светлина, но тази светлина не е ангела. То е символичен език. Ако аз нося своята свещ, ще каже ли тази свещ: „Аз съм еди кой си господин." Не. По тази свещ може някой да съди за моя характер, но свещта не съм аз. Колкото по-голяма светлина хвърля свещта ми, значи у мен има желание да осветля целия път, туй показва степента на моята интелигентност. А ако излезна с една малка вощеница, значи не съм от много щедрите хора.
към втори вариант >>

96. Чада Божии

Сега някои казват: "Аз не съм чадо Божие." - Не, не, ще те повика Баща ти и ще ти каже: "Синко, ти не знаеш ли, че Аз имам един закон, който ще те съди, загдето си ходил да крадеш ябълки и круши от чуждите градини?
А ти изпълняваш ли волята на Баща си? - "Не изпълнявам." - Значи ти си едно от глупавите чада Божии, което не изпълнява волята на Баща си. Всеки може да бъде добър и всеки може да бъде разумен. - Кога? - Когато изпълнява волята Божия. Сега някои казват: "Аз не съм чадо Божие." - Не, не, ще те повика Баща ти и ще ти каже: "Синко, ти не знаеш ли, че Аз имам един закон, който ще те съди, загдето си ходил да крадеш ябълки и круши от чуждите градини? Ти нямаше ли градини с плодове на разположение, та трябваше из чуждите градини да крадеш? " - "Е, с другари се увлякох." - Ами не трябваше ли да отиваме в нашите градини винаги, а в чуждите само когато ни повикат?
към беседата >>

97. Правила на разумния живот

Словото, което ви говоря ще ви съди, но и ще ви благослови, ще ви подигне един ден. (втори вариант)
Иначе вие излагате Божественото. Ако съм един извор, и вие се ползувате, радвайте се на извора, че е Божествен. И аз се радвам, че съм ви говорил Божествени Истини. Един ден вие ще ме срещнете, и аз ще ви срещна, но ще ме видите не тъй, както днес. Какво ви казах? Словото, което ви говоря ще ви съди, но и ще ви благослови, ще ви подигне един ден. От туй Слово няма да се избавите нито вие, нито аз. Каквото ви кажа, няма да се избавите. Такова е Божественото нещо. Ние не можем да правим каквото искаме. Не, аз правя това, което Бог иска.
към втори вариант >>

Словото, което ви говоря, ще ви съди, но и ще ви благослови, ще ви повдигне един ден.
Иначе вие излагате Божественото. Ако съм един извор и вие се ползвате от него, радвайте се на извора, че е Божествен. И аз се радвам, че съм ви говорил Божествени Истини. Един ден вие ще ме срещнете и аз ще ви срещна, но ще ме видите не тъй, както днес. Какво ви казах? Словото, което ви говоря, ще ви съди, но и ще ви благослови, ще ви повдигне един ден. От туй Слово няма да се избавите нито вие, нито аз. Каквото ви кажа, няма да се избавите от него. Такова е Божественото нещо. Ние не можем да правим, каквото искаме. Не, аз правя това, което Бог иска.
към беседата >>

98. Абсолютна справедливост

Вижте как съди Бог!
Не се стремете да бъдете добри! Въпросът за доброто спада в друга категория. Стремете се обаче да проявявате Правдата, справедливостта във вашия живот. Казва Христос: „Не съдете, за да не бъдете съдени! “ – Не съдете в себе си! Вижте как съди Бог! – Всяка съдба в Него почива по закона на абсолютната справедливост и на благостта.
към беседата >>

99. Раздай всичко!

От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. (втори вариант)
Аз говоря за учениците. И тъй, смелост се изисква! В истинския живот няма какво да се осъждаме. Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо.
към втори вариант >>

Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки. (втори вариант)
За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене? Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям. Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки.
към втори вариант >>

100. Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията

Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. (втори вариант)
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, нали? Всички триъгълници, които съществуват в геометрията и каквито има още ненаписани, вие знаете, че носят в себе си една първична идея, точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто характер и да са, имат смисъл във висшата жива геометрия, в която всичко е осмислено. Там, по отклонението на ъглите на каквито и да е линии в даден случай, може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, че едно същество прави отклонение на един градус, друго – на два, трето – на три. Какво заключение ще направим за движението на туй същество? Или ако хвърлите в пространството едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него, ако срещне някакво съпротивление в средата, в която се движи? Преди всичко числото на градусите ще покаже силата, с която се движи тялото – колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма. Отклонението пък ще зависи от средата, в която се движи тялото – щом отслабне силата, по същия начин и отклонението ще изчезне.
към втори вариант >>

Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие.
Вие сте изучавали в геометрията триъгълниците, всички триъгълници, които съществуват в геометрията и които има още неписани, вие знаете, носят в себе си една идея, първична идея точно определена. Също и всички криви линии, които съществуват в света, от какъвто и да са характер, си имат смисъл, във висшата жива геометрия всичко е осмислено. Там по отклонението на ъглите на каквито и да са линии, в дадения случай може да се съди за характера на разумното действие. Да кажем, едно същество прави отклонение на 1°, друго – на 2°, трето същество прави отклонение на 3°, какво заключение ще направим за движението на туй същество? Това с аналогични разсъждения: ако вие хвърлите едно тяло с голяма бързина, какво ще стане с него при тази бързина, ако срещне съпротивление на средата, в която се движи? Преди всичко, градусите ще покажат силата, с която се движи тялото. Колкото повече са градусите, толкова силата е по-голяма и бързината е по-голяма, а отклонението ще зависи от средата, в която се движи тялото. Щом отслабне силата, по същия начин отклонението ще изчезне.
към беседата >>

101. Който се учи

Главата на някого може и да е малка, и челото му да изглежда малко, но това още не е мярката, по която да се съди за неговата интелигентност. (втори вариант)
В какво именно седи красотата на някой човек. – Челото му да бъде голямо. Голямото чело на някой човек говори за неговия ум. Някой има голяма глава. Да, но голямата глава не говори за големината на челото, не говори и за ума на човека. Главата на някого може и да е малка, и челото му да изглежда малко, но това още не е мярката, по която да се съди за неговата интелигентност. Голямо чело е това, което отговаря на една математическа величина, на една геометрическа форма. Широкото, голямото чело показва най-възвишените мисли у човека. Долната част на лицето показва настроенията, възможностите, с които човек може да се прояви. Когато лицето на човека е по-голямо, за него казват: Душа има този човек! Колкото лицето е по-дребно, толкова по-дребнав е той.
към втори вариант >>

102. Неразбраното

Господ ще съди работите.
Кой от нас е живял тъй, както трябва? Не говорете така! Радвайте се на този богат брат, мислете, че е добър, не мислете за богатството му! Оставете богатството настрана! Така трябва да мислите, другояче не може да се разрешат въпросите. Господ ще съди работите. Богатият е кесия на Бога. Пари ли туря Бог, вода ли туря – то не е наша работа. Има ли право външната публика да съди онзи касиер, когото господарят на банката съди? Нали в банката има инспектор, той ще прегледа касата, ще види дали касиерът е злоупотребил, или не. Казват за някого: „Ама той обича да бърка в касата.“ Инспекторът дóйде, проверú – няма никаква кражба.
към беседата >>

Има ли право външната публика да съди онзи касиер, когото господарят на банката съди?
Оставете богатството настрана! Така трябва да мислите, другояче не може да се разрешат въпросите. Господ ще съди работите. Богатият е кесия на Бога. Пари ли туря Бог, вода ли туря – то не е наша работа. Има ли право външната публика да съди онзи касиер, когото господарят на банката съди? Нали в банката има инспектор, той ще прегледа касата, ще види дали касиерът е злоупотребил, или не. Казват за някого: „Ама той обича да бърка в касата.“ Инспекторът дóйде, проверú – няма никаква кражба. Като говорим за богатите хора, ние ги вземаме принципно, разбираме богат човек във всяко отношение: богата кръв, богат живот, богат дух. Три вида богатство различаваме: или богата кръв, или богат живот, или богат дух. Кое ще изберете?
към беседата >>

103. Изпититѣ на ученика. Житното зърно

Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества.
По спектъра ние можем да познаем отде иде светлината – от разумни или от неразумни същества. Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат Светлина и цветове. Това е един от основните закони на Живата Природа. Мъртвата Природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски. Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди за степента на разумност и интелигентност в тия същества. Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце. Видимото Слънце в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества. Често тия висши същества идват на Слънцето, за да регулират движението на тази енергия.
към беседата >>

104. И пишеше на земята

Аз не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципна лъжа, за която се съди човек, а именно за лъжливите ни отношения към Бога. (втори вариант)
Какво добро е внесъл грехът в света? Но казва някой, че ако излъже, няма да изгуби имането си. Питам: Кой е спечелил своето имане чрез лъжа? Не изгубва ли човек чрез лъжа всичкото свое имане? Ние засягаме принципно въпроса. Аз не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципна лъжа, за която се съди човек, а именно за лъжливите ни отношения към Бога. Отношенията ни към Бога трябва да бъдат верни и истинни! И ако ние имахме това широко сърце, каквото Христос имал, щяхме да разберем в какво седят тия верни и истинни отношения към Бога. Нима мислите, че много от нашите мисли, които имаме, не са от тия лъжливите, от тия, които ви заблуждават? Много от нашите фарисеи и садукеи ни донасят такива мисли и ни казват: Ти си учител, хвърли тия мисли за Бога навън! Тогава вие казвате: Тъй е писано според Мойсеевия закон.
към втори вариант >>

105. Отмерените прояви

За лошото и доброто се съди само от резултатите.
Това ще бъде емблема на онази велика задача, която ни е дадена в света. Ние сме дошли в света, дето ни е дадена една велика задача да извършим. На Земята има всички благоприятни условия за извършване на тази задача. Предположенията ви, че свещта може да изгасне, съществуват само в умствения свят. Лошото време в края на краищата може да се превърне в добро. За лошото и доброто се съди само от резултатите.
към беседата >>

106. Закон на съотношения

Ученикът трябва сам себе си да съди, и при това право да съди: да знае в даден момент де е направил погрешка, да знае де е прав, де е крив.
Достатъчно е човек да направи една погрешка, за да започне пак наново. Човек трябва да започне пак отново, защото Божественият път не може да се измени. Първото нещо: всинца вие трябва да се стремите да бъдете доволни от себе си вътрешно, че имате възможност да прилагате принципите на тази велика Школа. Аз говоря за вашето вътрешно разбиране. Не е важно какво мислят отвън за вас, но трябва вие сами да сте доволни и сами да съдите себе си. Ученикът трябва сам себе си да съди, и при това право да съди: да знае в даден момент де е направил погрешка, да знае де е прав, де е крив. В това седи благородството на ученика.
към беседата >>

107. Възкресение

Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата.
И да възлюбиш врага си. Това са най-новите казани работи. По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз?
към беседата >>

Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди.
Това са най-новите казани работи. По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда.
към беседата >>

Бог е, Който съди.
По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания.
към беседата >>

108. И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ

Представи си, какво ще бъде твоето положение, когато се явиш пред Бога и почне да те съди и тебе, и света за лъжа! (втори вариант)
Като дойде онзи горски стражар, като почне да ви налага, ще проговорите Истината и ще кажете: мога да говоря Истината! Чудни са хората, като казват: не може съвсем без лъжа, поне най-малката лъжа, но все трябва да се каже някаква лъжа. Някой казва: ами представете си, че си на моето положение, как ще говоря Истината? Представи си пък, че и ти си на моето положение! Не, друго нещо е важно. Представи си, какво ще бъде твоето положение, когато се явиш пред Бога и почне да те съди и тебе, и света за лъжа! Той ще каже: я да дойде там Иван Стоянов! Какво направи от толкова милиони години насам, като те пращах на земята да се учиш? Господ няма да говори тъй като мене, още по-страшно ще говори. Ще ти се разтреперят и парцалите от страх и ще проговориш. Нищо няма да остане у вас от страх.
към втори вариант >>

109. Проявленията на ума

За интелигентността на човека например не се съди от целия мозък, а само от неговото чело, или по-право – от съответния център, който заема определено място и част на челото.
И сега, като се изучават гънките в мозъка на човека, забелязва се, че те не са еднакви у всички хора. При подробно изучаване на човешкия мозък ясно се вижда голямото различие в нагъването на мозъчното вещество у различните хора. Малко естественици днес изучават човешкия мозък тъй, както трябва. Освен това, нужно е частично изучаване на челата на хората. За интелигентността на човека например не се съди от целия мозък, а само от неговото чело, или по-право – от съответния център, който заема определено място и част на челото. За да се достави необходимата материя за създаване органа на правата мисъл, от човека се изисква нормален, природосъобразен живот. Само така човек ще стане добър проводник на чистата природна мисъл. Ето защо съвременните хора трябва да развиват, да обработват своя мозък. Когато се разработва човешкият мозък, в първо време се забелязва набиране на известна енергия, която прави човека нервен, привидно недоволен от живота. Това стягане, това ограничение, което и вие изпитвате, създава у вас подтик да вървите нагоре.
към беседата >>

Ако аз сам не се съдя, никой не може да ме съди!
– Разпръснете тази струя – тя е излишна. В случая тя само ще ви повреди, ще загубите мира си. Преди всичко това ваше състояние е хипнотическо. Отвън никой не може да направи човека безчестен! Ако той мисли за себе си, че е такъв, то е друг въпрос, но ако той не е безчестен, целият свят може да говори за него, каквото иска, той няма да стане такъв. Ако аз сам не се съдя, никой не може да ме съди! Съденето подразбира да осветлиш съзнанието на някого, за да изправи погрешките си. Такъв е законът. Ако вие искате да съдите някого, трябва да седите поне три пръста по-високо от него, и тогава ще можете да го съдите. Може да ме съди само онзи, който седи по-високо от мене. Само великият художник учител може да даде мнението си за някоя хубава картина, но начинаещият ученик няма право да дава мнението си.
към беседата >>

Може да ме съди само онзи, който седи по-високо от мене.
Ако той мисли за себе си, че е такъв, то е друг въпрос, но ако той не е безчестен, целият свят може да говори за него, каквото иска, той няма да стане такъв. Ако аз сам не се съдя, никой не може да ме съди! Съденето подразбира да осветлиш съзнанието на някого, за да изправи погрешките си. Такъв е законът. Ако вие искате да съдите някого, трябва да седите поне три пръста по-високо от него, и тогава ще можете да го съдите. Може да ме съди само онзи, който седи по-високо от мене. Само великият художник учител може да даде мнението си за някоя хубава картина, но начинаещият ученик няма право да дава мнението си. Затова нека не ви смущава мнението на другите. Вие ги изслушвайте, но не отбивайте струята на вашата енергия от своя път.
към беседата >>

110. Силовите линии на доброто и злото

От формата на нещата трябва да се съди за съдържанието.
– Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. Всички форми са създадени от разумни, гениални Същества, които живеят в Божествения свят. Но тези форми днес са изопачени, вследствие на което хората имат криви понятия за формата на нещата. В една от миналите лекции ви говорих, че формата трябва да отговаря на съдържанието, а съдържанието трябва да отговаря на смисъла. Така трябва да гледа на този въпрос ученикът, който изучава великата Божествена наука. От формата на нещата трябва да се съди за съдържанието.
към беседата >>

111. Несъвместими отношения

Ако те мислят, че учителят им ще ги съди, лъжат се.
Казвам: такова е положението на войниците пред своя генерал. Докато генералът е при тях, те седят тихо, мирно; щом генералът си излезе, настава шум, безредие. Та казвам: ако и вие се държите пред мен като пред генерал, това не е окултна школа. Ако учениците ме смятат за генерал или полковник, аз съжалявам, че са дошли в Школата. Ако учениците се държат морално, добре само пред учителя си, те трябва да знаят, че не могат да го излъжат. Ако те мислят, че учителят им ще ги съди, лъжат се.
към беседата >>

112. Съвместими отношения

Тогава, като обичаш някого, никой няма да те съди, никой няма да те дразни.
Много същества от Слънцето ще ви обичат. Някои мислят, че като живеят Божествен живот, няма да имат Любов. Не, хората сега нямат Любов. Това, което съвременните хора наричат любов, не е любов. Живеят ли в Бога, те ще имат истинската Любов. Тогава, като обичаш някого, никой няма да те съди, никой няма да те дразни. При сегашната любов всеки може да те съди, да те дразни. При сегашните ви мисли всеки може да ви подразни – дали умът ви е на място, или не, а при Божествените мисли никой няма да ви закачи. Нека дадем образец пред света от Божествени чувства и Божествени мисли. И ние можем да дадем образци.
към беседата >>

При сегашната любов всеки може да те съди, да те дразни.
Някои мислят, че като живеят Божествен живот, няма да имат Любов. Не, хората сега нямат Любов. Това, което съвременните хора наричат любов, не е любов. Живеят ли в Бога, те ще имат истинската Любов. Тогава, като обичаш някого, никой няма да те съди, никой няма да те дразни. При сегашната любов всеки може да те съди, да те дразни. При сегашните ви мисли всеки може да ви подразни – дали умът ви е на място, или не, а при Божествените мисли никой няма да ви закачи. Нека дадем образец пред света от Божествени чувства и Божествени мисли. И ние можем да дадем образци.
към беседата >>

113. Живите образи

● Понеже Бог не проводи Сина Си в света да съди света, но да бъде спасен светът чрез Него.
● Понеже Бог не проводи Сина Си в света да съди света, но да бъде спасен светът чрез Него.
към беседата >>

114. Време и сила

Окръжностите се различават по радиусите.) Кривите линии в природата са признаци, по които се съди, че тя събира енергия и материя. (втори вариант)
Той трябва да премине от един кръг в друг. Значи всеки кръг е скачен с редица други кръгове. Центърът С представлява друга една реалност, към която човек трябва да се върне. Какво е значението на радиуса в кръга? (Радиусът е единственият елемент, който определя големината на кръга. Окръжностите се различават по радиусите.) Кривите линии в природата са признаци, по които се съди, че тя събира енергия и материя. Тия линии наричаме събирателни. Когато природата иска да твори, тя си служи с прави линии. Всеки радиус, като дойде до своя краен предел, той се връща назад в кръга. Защо? Понеже зад този предел той среща известно съпротивление, което не му позволява да отиде по-нататък. Значи окръжността, кривата линия, показва докъде се простират възможностите на радиуса.
към втори вариант >>

Кривите линии в Природата са признаци, по които се съди, че тя събира енергия и материя.
Кривите линии в Природата са признаци, по които се съди, че тя събира енергия и материя. Тия линии наричаме събирателни. Когато Природата иска да твори, тя си служи с прави линии. Всеки радиус, като дойде до своя краен предел, той се връща назад в кръга. Защо? – Понеже зад този предел той среща известно съпротивление, което не му позволява да отиде по-нататък. Значи окръжността, кривата линия, показва докъде се простират възможностите на радиуса.
към беседата >>

115. Прави и криви линии

По дължината и извиванията на тези линии може да се съди за характера и способностите на човека.
Въз основа на този закон ние вадим и следното заключение: колкото едно същество е по-разумно, и линиите на лицето му ще бъдат по-правилни. Например каквито са линиите на носа у човека, такава ще бъде и неговата мисъл. У някои хора долната устна е по-къса, а горната - по-дълга; у други пък е обратно. По дължината и извиванията на тези линии може да се съди за характера и способностите на човека. Това може да определи само онзи, който разбира отношението между живите линии. По живите линии върху лицето на човека може да се чете така, както графологът чете по почерка. Някои пишат дебели, груби букви и числа, а други пишат нежни, деликатни букви; едни пишат остри букви, а други - обли, кръгли; едни започват писмото си например с нежни, деликатни букви, но завършват с груби, дебели букви. Кои са причините, че тези хора започват грубо? Тънките нежни линии показват, че някъде се явява един малък слаб извор.
към беседата >>

" Бог не съди никого, ние сами се съдим.
Обидата седи в това, че думите на някой човек ви оскърбяват. Следователно, кажете ли някому нещо, което може да го обиди, веднага се коригирайте. Дайте място на Божественото в себе си, то да се прояви. Само по този начин човек може да расте. Затова и Писанието казва: „Не съдете, да не бъдете съдени! " Бог не съди никого, ние сами се съдим. Силният човек сам се съди. Той казва: „Това, което направих, което казах, не беше добро.,, Някой казва: „Аз съм учен човек, погрешки не правя." Не мислете така. И учените правят погрешки. Представете си, че вие сте учен, учител сте в някоя гимназия и задавате на учениците си темата: „Най-важният елемент в природата." Като написвате темата на дъската, вие изпущате една буква и вместо „най-важният, пишете „на-важния". Изговаряте думата правилно, а изяждате една буква.
към беседата >>

Силният човек сам се съди.
Следователно, кажете ли някому нещо, което може да го обиди, веднага се коригирайте. Дайте място на Божественото в себе си, то да се прояви. Само по този начин човек може да расте. Затова и Писанието казва: „Не съдете, да не бъдете съдени! " Бог не съди никого, ние сами се съдим. Силният човек сам се съди. Той казва: „Това, което направих, което казах, не беше добро.,, Някой казва: „Аз съм учен човек, погрешки не правя." Не мислете така. И учените правят погрешки. Представете си, че вие сте учен, учител сте в някоя гимназия и задавате на учениците си темата: „Най-важният елемент в природата." Като написвате темата на дъската, вие изпущате една буква и вместо „най-важният, пишете „на-важния". Изговаряте думата правилно, а изяждате една буква. Защо направихте тази погрешка?
към беседата >>

116. Служене на Бога и на себе си

Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от себе си.
Казвам: Време е вече да се приложи новото в света. Всеки човек трябва да направи опит в себе си да подобри своя живот; от него зависи това. Той може да бъде добър, тих и спокоен в себе си, да не се дразни от това, което се върши около него. Да бъдеш тих и спокоен, това не подразбира да бъдеш индиферентен, но да гледаш философски на нещата. Бог, Който вижда всичко, което се върши в света, е тих и спокоен, от нищо не се безпокои. Той никого не съди, но всеки, който не е в хармония с Него, страда, измъчва се, не е доволен от себе си. Страда ли човек, тогава той разбира, че и другите страдат; радва ли се, тогава разбира, че и другите се радват.
към беседата >>

117. Добрата земя

И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно.
Не, за да съдя света, трябва да извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава да видим, кой какво е допринесъл за човечеството. Казвате някому: ти си виноват. Не, аз не съм виноват. Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди! При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне. На мене колко ще ми се падне?
към беседата >>

И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално.
Не, аз не съм виноват. Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди! При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне. На мене колко ще ми се падне? – Много малко. На втори, на трети – също.
към беседата >>

Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди!
Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди! При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне. На мене колко ще ми се падне? – Много малко. На втори, на трети – също.
към беседата >>

118. Приложение на символите / Живите символи като методи за работа

Според нареждането на символите се съди за състоянието на човека.
Книгата е най-важното нещо за духовното повдигане на човека. Като имате тия седем символа на разположение, направете опит да ги съчетаете в една хармонична картина. Според нареждането на символите се съди за състоянието на човека. Тези символи могат да се групират по два-три заедно, да образуват нещо цяло. Копието и чукът си хармонират; чашата, чешмата и ябълката – също; книгата и светилникът със свещта – също. Така ще ги наредите, че да образувате от тях естествена картина на живота. Например ще нарисувате един войник с копие в ръка, с което е наранил едно сърце. По-нататък, едно до друго – чешма, чаша и ябълково дърво.
към беседата >>

119. Домовит човек

Той те съди за кражба, а сам краде.
Не ми говорете за каша, от която хората умират. Има религии, които са направени от просена каша или от картофена каша. И тия каши, хората наричат, любов към Бога. Някой ти говори днес за Бога, а утре ще те обеси на въжето. Онзи съдия ти говори днес за Бога, а утре ще те осъди за кражба. Той те съди за кражба, а сам краде. Друг някой те съди за престъпване на закона, а сам той, десет пъти на ден, го престъпва.
към беседата >>

Друг някой те съди за престъпване на закона, а сам той, десет пъти на ден, го престъпва.
Има религии, които са направени от просена каша или от картофена каша. И тия каши, хората наричат, любов към Бога. Някой ти говори днес за Бога, а утре ще те обеси на въжето. Онзи съдия ти говори днес за Бога, а утре ще те осъди за кражба. Той те съди за кражба, а сам краде. Друг някой те съди за престъпване на закона, а сам той, десет пъти на ден, го престъпва.
към беседата >>

Нека такъв човек те съди!
Всеки Съдия, който подписва една присъда, трябва да има чиста ръка, трябва да бъде чист като светия. Нека такъв човек те съди! Но, когато един престъпник подписва присъдата на другиго, той сам си е заличил живота.
към беседата >>

120. Живите закони на добродетелите

Който му напомня, той го съди.
И тъй, готови ли сте за работа върху търпението? То не може да се постигне изведнъж, но постепенно. Да бъде човек търпелив, това е цяла наука, цяла философия. Човек трябва да работи върху търпението съзнателно, без да чака хората да му напомнят, че трябва да бъде търпелив. Който му напомня, той го съди. Всеки трябва сам да съзнава, че работи върху търпението. Ако съдим някого, че не е милосърден, и това не е Божествена постъпка. Ако някой не може изведнъж да бъде търпелив и милосърден, това не значи, че той не работи. Напротив, неговото съзнание може да е много будно върху работата му, но той търси методи, начини как да постигне тези добродетели. Щом е така, бъдете внимателни към своите братя и сестри, да не накърните с нещо душата им.
към беседата >>

121. Жива реч / Живата реч

По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура.
Този знак е взет от старите езици. Латинската раса си служи и до днес с този знак, който показва стремеж към Земята. Славяните са взели този знак, но са го обърнали с върха нагоре – така той показва стремеж към Слънцето, към Първата Причина. Оттук виждаме, че буквите, с които си служат народите, представляват символи на нещата. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немски език първата буква на думата истина е w, което показва, че за немеца Истината е свързана с гъстата материя. Буквата и, с която българите пишат Истината, представлява празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми налеете в чашата, и аз нищо няма да ви дам.“ Едно нещо трябва да имате предвид: всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума трябва да има поне по една положителна сричка.
към беседата >>

122. Добро и свобода

Някой по-умен от мен ще съди доколко аз съм умен. (втори вариант)
Запример някой път не можете да се въздържате, кипнете. Че вие не сте господари. Ама, казва, аз трябва да се проявя. Нима, когато бутнете един клавиш, клавишът се проявява? Не, проявявам се аз. Някой по-умен от мен ще съди доколко аз съм умен. Пианото ще определи моя характер, но същевременно и в единия, и в другия случай ще определи степента на моята интелигентност. По-висшите същества, като гледат вашето разположение, виждат кой свири на пианото ви, кой свири на вашия мозък, на вашите чувства. Някой път не си разположен, те се учат. Някой път се заканяте: Аз тази, аз тъй ще я нарежа... това е безобразие, безхарактерност... безидейност.
към втори вариант >>

123. Място на добродетелите

Обаче от формата на ябълката или на крушата не може да се съди за направлението на соковете – дали текат надолу, или нагоре.
Образуването на соковете е умствен процес. Значи ябълката и крушата се различават и в умствено отношение. Изобщо където се извършва химически процес, там има разумен живот. Горната част на крушата обикновено е заострена, а ябълката е валчеста. Има ябълки, на които горната или долната част понякога е заострена, но изобщо ябълката е валчеста. Обаче от формата на ябълката или на крушата не може да се съди за направлението на соковете – дали текат надолу, или нагоре. Като изучавате естествените науки, можете да се спрете върху следния въпрос: „Защо листата на тополата не окапват всяка есен по един и същи начин? “ Който е наблюдавал това явление, той е забелязал, че някоя есен листата на тополата окапват първо горе и в средата, а по-късно, към края на есента – в долната част. Друга есен се забелязва точно обратното: първо окапват долните листа, а после горните. Някога пък окапват средните листа, а после останалите. По това явление съдят за зимата – кога ще бъде най-студена: в началото, в средата или в края.
към беседата >>

124. Скритото имане

Той изучава наклона на този лъч и по него съди за човека.
После трябва да се проучва каква е кривината, какви са ъглите на човешкото чело. Освен това, съвременните френолози трябва да различават какви са лъчите, които излизат от човешките очи. Като се тегли една хоризонтална плоскост от зеницата на едното око до зеницата на другото, трябва да се гледа на каква посока от тази плоскост върви лъчът, който излиза от очите, над плоскостта или под плоскостта и още, под какъв ъгъл е този лъч. Съвременните френолози се намират в голямо затруднение при определяне посоката на този лъч, който излиза от очите. За този лъч има цяла наука, наречена “боваризъм” по името на създателя й Бовари. Той изучава наклона на този лъч и по него съди за човека. Когато този лъч е наклонен към земята, такива хора са материалисти. Когато този лъч е хоризонтален, тези хора са уравновесени, не са материалисти, но са в едно преходно състояние. И най-после, когато този лъч е над окото и образува с хоризонталната линия един остър ъгъл равен на 45 градуса, такива хора се считат за духовни.
към беседата >>

125. Ще се наситят

Казвам: само праведният трябва да съди.
Вълкът не е виновен за това нещо. Ние, съвременните хора, имаме най-малко право да съдим вълците, мечките, орлите за техните престъпления. Най-големите престъпници в това отношение са човеците. Какво от това, че един вълк изял през годината една овца? Човекът изяжда през годината толкова много овце и отгоре на това узаконява своите престъпления. Казвам: само праведният трябва да съди. Слушал съм да говорят селяните от някое село: знаете ли, че снощи влязла една лисица в курника на Ивана и изяла най-хубавата кокошка? Тъй ли! Ами знаете ли, че снощи един вълк зграбчил от стадото на Стоян Драганов най-тлъстата овца? Как тъй? И всички се очудват, тревожат, обсъждат въпроса и току виж, цяла потеря тръгва да гони този вълк.
към беседата >>

126. Усилване на вярата

” Това значи: който работи съзнателно върху себе си, той не трябва да съди нито хората, нито себе си за погрешките, но да знае, че зад всяка случайна погрешка се крие известно благо.
Представете си, че тази вечер се иска от всички да подпишете по един чек с някаква сума, без да мислите много; интересно ще бъде да се опита всеки, каква сума най-много може да даде, без да е мислил предварително върху това. Ученикът трябва постоянно да маневрира в себе си, да се изпитва на какво е готов. В Писанието е казано: “Не съдете, да не бъдете съдени! ” Това значи: който работи съзнателно върху себе си, той не трябва да съди нито хората, нито себе си за погрешките, но да знае, че зад всяка случайна погрешка се крие известно благо. Щом знаете това, не съдете, но се ползвайте от чуждите погрешки. В това отношение съществува следният закон: използвайте погрешките на хората, без да ги съдите, ако не искате да изпаднете в тяхното положение. Животът е колело: едни се качват, други слизат. Искате ли да не попаднете под закона на кармата, взимайте поука от погрешките на хората. Само съвършеният човек може да съди, а несъвършеният, като вижда погрешките на своите близки, той трябва да се помоли на Бога да не изпадне в тяхното положение.
към беседата >>

Само съвършеният човек може да съди, а несъвършеният, като вижда погрешките на своите близки, той трябва да се помоли на Бога да не изпадне в тяхното положение.
” Това значи: който работи съзнателно върху себе си, той не трябва да съди нито хората, нито себе си за погрешките, но да знае, че зад всяка случайна погрешка се крие известно благо. Щом знаете това, не съдете, но се ползвайте от чуждите погрешки. В това отношение съществува следният закон: използвайте погрешките на хората, без да ги съдите, ако не искате да изпаднете в тяхното положение. Животът е колело: едни се качват, други слизат. Искате ли да не попаднете под закона на кармата, взимайте поука от погрешките на хората. Само съвършеният човек може да съди, а несъвършеният, като вижда погрешките на своите близки, той трябва да се помоли на Бога да не изпадне в тяхното положение. Казвам: Ако знаете дълбоките причини за погрешките на хората, вие не бихте ги съдили.
към беседата >>

По жилото на пчелата се съди и за жилото на човека.
Той трябва да прави маневри, да се излага съзнателно на някои малки страдания, да привикне да понася, а същевременно да прави и научни изследвания. За пример, аз често ходя около кошери и оставям да ме ужили някоя пчела. Ще кажете: “Защо се оставяте да ви жилят пчелите и после да ви се подува ужиленото място? ” Интересувам се от културата на пчелите. По ужилването, по забиването на жилото им, по-плитко или по-дълбоко, аз съдя за тяхната култура. По жилото на пчелата се съди и за жилото на човека. Аз имам ред математически изчисления, как са жилили пчелите преди хиляди години и правя изчисления, как жилят днес. Освен това по надутото място съдя, каква е била по сила киселината, която едно време са изпущали и каква е киселината, която днес отделят. Това се познава по количеството на възпалените клетки. Ако не ме интересуваше този въпрос научно, аз лесно щях да се предпазя от пчелите да не ме жилят. Какво правите вие, когато ви ужили някоя пчела?
към беседата >>

127. Стана плът

По този случай турците казват: човек съди за нещата от себе си.
И сега всички хора казват, че раят бил на Земята. Какъв рай има на Земята? Ще те затворят, ще пишат всички вестници за тебе, ще ти турят какви ли не епитети и след всичко това ще кажат, че в някакви си палатки там горе в градината се вършили най- лошите работи. Откъде знаят те това нещо? Присмял се хърбел на щърбел. По този случай турците казват: човек съди за нещата от себе си. Съвременното общество не може да види нищо хубаво в нещата. Аз съм срещал добри хора и между младите, между старите, но кажат ли веднъж за някого, че е лош човек, лош става. Кажат ли за някого, че е добър човек, добър става. Среща ме един и ме запитва: ти знаеш ли какво пишат вестниците за тебе? Зная. Ами защо не им отговориш?
към беседата >>

128. В малкото

Тъй както сте постъпвали досега, не е имало кой да ви съди.
Ако сте от добрите хора, като срещнете някоя крава и сте жадни ще я попитате: мога ли да си издоя малко от твоето мляко? Тя ще ви предложи да си издоите и после ще си продължи пътя. Сега какво става, когато искат да издоят една крава? - Връзват я, теглят я, тя се дърпа, рита, не се поддава. Да оставим този въпрос настрана, но питам: вие как постъпвате един спрямо друг? Тъй както сте постъпвали досега, не е имало кой да ви съди. За да можете да извадите поука от вашата минала опитност, както и от всички ваши постъпки, вие трябва да имате будно съзнание. То ще бъде вашият най-добър съдия. Някога вие казвате: велик е нашият идеал, но не можем да го приложим. Кажете ли така, като дойдете до вратата на Царството Божие, всички ангели ще кажат за вас: „Ти си определен да влезеш в Царството Божие, но не можеш сега". Всеки човек, който казва, че не може да възприеме Истината, или че не може да изпълни волята Божията, той сам става причина да се тури преграда между него и Царството Божие.
към беседата >>

129. Да не бъдете съдени

“ – Не съди прибързано, не говори глупави работи!
През тях ще мине Божествената кола. А това, че много шум се вдига, се дължи на факта, че колата минава по твърди места. Това трябва да подразбирате от стиха: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Това значи: „Не правете своите заключения преждевременно! “ Някои правят своите заключения много прибързано, съдят се сами и казват: „От мене нищо няма да стане, майка ми е такава, баща ми е такъв, от мене човек няма да излезе! “ – Не съди прибързано, не говори глупави работи! Господ не те е пратил на земята да съдиш, да се произнасяш дали ще станеш човек или не. Като те е пратил на земята, Той е определил какво ще станеш, а ти трябва само да учиш. Ако си чернозем, трябва да знаеш, че при тебе ще дойде водата, житото, всички плодни дървета, всички хубави цветя и ти ще се разговаряш с тях. Всеки ден те ще ти донасят своите писма и ти ще бъдеш щастлив. Като работиш за тях, те ще ти оставят своите блага.
към беседата >>

Когато човек се съди, две положения го заставят да прави това.
Казва Писанието: „С каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, ще ви се възмери“. Когато човек се съди, две положения го заставят да прави това. Например, когато той казва: „Аз не съм даровит човек, от мене човек няма да стане“, той не вярва в това, но по този начин той иска да провери, какво ще му кажат другите хора, да разбере какво мислят за него. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се възмери.“ Като говориш обидно за себе си, ще познаеш кой те обича и кой не те обича. Онзи, който те обича, ще каже: „Не, братко, не е така, ти не си неспособен човек“. А онзи, който не те обича, ще каже: „Така е, глупав, прост човек си, аз се радвам, че признаваш своята простота“. Това подразбирам „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се възмери“.
към беседата >>

130. Имената са ви записани

Вторият, религиозният човек е човекът, който е започнал да живее по закон и затова пожелава да направи нещо, но се спира, казва си: „Нищо, закон има, той да го съди!
Когато отива при светията, удря му две плесници, но той даже не мръднал. Ученикът се връща при Учителя си, който го запитва: „Какво ти каза първия? “ – „А, много лошо беше. Военният ми удари две толкова силни плесници, че и досега ги помня.“ – „Това е методът на обикновения живот. Така постъпва всеки човек, който не може да контролира себе си, който борави със закона на необходимостта. Вторият, религиозният човек е човекът, който е започнал да живее по закон и затова пожелава да направи нещо, но се спира, казва си: „Нищо, закон има, той да го съди! “ Третият, светията, това е човекът, който живее напълно по закона на Любовта. Затова, когато ти, като ученик, придобиеш състоянието на последния, ела при мен, тогава ще те уча! “ – му отговорил учителят. Същото се отнася и за вас: като ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. Светията даже не забелязал, че го ударили – не мръднал нито един мускул на лицето си.
към беседата >>

131. Правосъдие

Има само Един, Който може да съди българите.
Питам ги аз: те как постъпиха със Сократ? Как постъпиха с Питагор и неговото училище? Нали те се хвалят със своята култура? Добре ли постъпиха? Следователно не са гърците, които могат да съдят българите. Има само Един, Който може да съди българите. – Бог е Той, само Той може да ги съди. Но Той съди и гърците.
към беседата >>

– Бог е Той, само Той може да ги съди.
Как постъпиха с Питагор и неговото училище? Нали те се хвалят със своята култура? Добре ли постъпиха? Следователно не са гърците, които могат да съдят българите. Има само Един, Който може да съди българите. – Бог е Той, само Той може да ги съди. Но Той съди и гърците.
към беседата >>

Но Той съди и гърците.
Нали те се хвалят със своята култура? Добре ли постъпиха? Следователно не са гърците, които могат да съдят българите. Има само Един, Който може да съди българите. – Бог е Той, само Той може да ги съди. Но Той съди и гърците.
към беседата >>

132. Стремеж към съвършенство

И затова, когато ученикът съди някого, той трябва да върши това не по свое желание или по свой интерес, а по заповед, по власт, дадена му от Бога.
Сега, като ученици на окултната Школа, вие трябва да разглеждате законите в техния дълбок смисъл. И затова, когато ученикът съди някого, той трябва да върши това не по свое желание или по свой интерес, а по заповед, по власт, дадена му от Бога. Ако постъпва по този начин, той винаги ще бъде доволен от себе си. Само по този начин вашите ум, сърце и воля ще се развиват правилно. Следователно не влизайте в противоречие с Божественото, не отстъпвайте от него. Ако искате мъдрост, обърнете се към Бога. Той ще изпрати най-видните професори да ви учат.
към беседата >>

133. Свободно движение

Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди.
Само любовта е в сила да смекчи условията. Мнозина искат да обърнат вниманието на ангелите, да се застъпят за тях. Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона. Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани. Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура. Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди. Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни. Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа.
към беседата >>

Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа.
Ангелите са крайно строги, взискателни и изпълнителни към закона. Рекат ли да съдят хората, малцина ще бъдат оправдани. Ако искате нещо от ангелите, искайте тяхното знание, тяхната култура. Ако искате съдба, оставете Бог да ви съди. Той отдава всекиму заслуженото и всички остават доволни. Тъй щото от вас се изисква само да учите Божиите закони и да ги прилагате в живота си, а кой ще ви съди, как ще ви съди, това не е ваша работа.
към беседата >>

Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат.
Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината. Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат. Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него. Не е лесно човек да се освободи от лъжата. Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота. Този закон внася известно опорочаване в живота.
към беседата >>

Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него.
Представете си, че вие носите в ръцете си една скъпа ваза на някой ваш приятел и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване от страна на приятеля ви кой счупил вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако след счупване на вазата имате достатъчно време, докато кажете на приятеля си какво сте направили, вие ще му кажете истината. Бог, като знае този закон, никога не съди хората веднага, след като сгрешат. Господ не обича лъжата. Когато хората грешат, Бог не бърза да ги съди, но оставя свободно да помислят върху това, което са направили, да си признаят пред себе си и след това да бъдат готови да признаят грешките и греховете си и пред Него. Не е лесно човек да се освободи от лъжата. Тя се дължи на един психологически закон, който се изявява във всички проявления на живота. Този закон внася известно опорочаване в живота. Когато лъжата влезе в ума на учения човек, той губи част от своята светлина, а науката губи своята чистота.
към беседата >>

134. Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата

Значи, мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.
Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в каквато съществуват, и изисква тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя си, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна, или нямал учебници и т.н. Учителят казва: Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи. Значи, мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.
към беседата >>

135. Неговата заповед

Както всеки учен, бил той астроном, геолог, или какъв и да е, има свои мерки, своя определена норма, по която съди за явленията в света, така и за човека, който проповядва Истината, има определена норма, определени мерки, по които той се познава.
” С този закон се отваря път на престъплението. Свещениците говорят за развалата на хората, но с това те не ги изправят, а отварят път на развалата в света. За да се избегнат тия лоши последствия в живота, човек трябва да се стреми към Истината. В Истината е скрит смисъла на живота. Ще кажете: “Как да познаем, кой човек говори Истината.” - Човекът на Истината има свой определен образ, по който може да се познае. Както всеки учен, бил той астроном, геолог, или какъв и да е, има свои мерки, своя определена норма, по която съди за явленията в света, така и за човека, който проповядва Истината, има определена норма, определени мерки, по които той се познава.
към беседата >>

136. Мойсей и Христос

Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого.
“Защото, ако бяхте повярвали в Моисея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа.” Казвам: Съвременният християнски свят трябва да вярва в Христа! Те трябва да опитат Христовото учение, трябва да приложат закона на жертвата в неговата положителна страна, а не в неговата отрицателна страна, както досега са правили. Не е достатъчно само да каже човек, че е християнин. Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си. Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христос казва: “Не съдете, да не бъдете съдени! ” Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного. Обширна любов трябва да изпълва душата му! Такъв трябва да бъде стремежът, идеалът на всеки християнин. Затова Христос казва: “Идете да проповядвате на целия свят!
към беседата >>

137. Доброто сърце

От формата на носа се съди за природния ум на човека.
Казвам: Вие трябва да изучавате формите на човешкия нос и да ги разбирате. Като ги изучавате, ще видите, че мисълта на човека определя формата на неговия нос. Както времето влияе върху барометъра и той се повдига и спада, така и мисълта влияе върху носа, като го видоизменя. В това отношение човешкият нос е барометър за мисълта. Значи има известно съотношение между мислите на човека и линиите на неговия нос. От формата на носа се съди за природния ум на човека. Следователно, колкото носът на човек е по-масивен, а цветът по-тъмен, толкова по-гъста е средата, през която този човек е минал. Колкото средата е по-рядка, толкова и цветовете, които минават през нея, са по-ясни, по-светли. Според средата, през която цветовете минават, се дават и техните тълкувания. За пример, когато средата е гъста, черният цвят подразбира живот, изключително егоистичен. Съществата от тази среда казват на човека: „Ти си роден, за да живееш, и то само за себе си." За червения цвят те казват: „Който ви се противи, трябва да му отмъстите.
към беседата >>

138. Няма пророк

Следователно, само Той има право да съди и да се произнася за всичко, което става в света.
Като ни поставя на тия изпитания, с това Бог ни проверява, за какво го обичаме; дали за благата, които ни дава, или за самия Него. Ако след всички страдания и изпитания в живота си, ние не се съблазним, не се усъмним в Бога и кажем, че всичко, което сме минали е според Волята божия, това показва, че ние имаме възвишен и благороден характер. Аз нямам право да съдя, за що и за какво идат страданията в живота ми. Само съвършените и разумни същества имат право да съдят. Съвършен е само един Бог в света. Следователно, само Той има право да съди и да се произнася за всичко, което става в света. Когато видиш, че някой човек греши, не го съди, но разгледай условията, при които той се намира и при които е направил греха. Когато видиш, че някой човек прави добро, не го възхвалявай, но разгледай условията, при които той прави доброто. И в единия, и в другия случай благодари на Бога, че ти се дава възможност да се поучиш от другите хора. Остави съдбата да съди хората за доброто и за злото, което те вършат.
към беседата >>

Когато видиш, че някой човек греши, не го съди, но разгледай условията, при които той се намира и при които е направил греха.
Ако след всички страдания и изпитания в живота си, ние не се съблазним, не се усъмним в Бога и кажем, че всичко, което сме минали е според Волята божия, това показва, че ние имаме възвишен и благороден характер. Аз нямам право да съдя, за що и за какво идат страданията в живота ми. Само съвършените и разумни същества имат право да съдят. Съвършен е само един Бог в света. Следователно, само Той има право да съди и да се произнася за всичко, което става в света. Когато видиш, че някой човек греши, не го съди, но разгледай условията, при които той се намира и при които е направил греха. Когато видиш, че някой човек прави добро, не го възхвалявай, но разгледай условията, при които той прави доброто. И в единия, и в другия случай благодари на Бога, че ти се дава възможност да се поучиш от другите хора. Остави съдбата да съди хората за доброто и за злото, което те вършат.
към беседата >>

Остави съдбата да съди хората за доброто и за злото, което те вършат.
Съвършен е само един Бог в света. Следователно, само Той има право да съди и да се произнася за всичко, което става в света. Когато видиш, че някой човек греши, не го съди, но разгледай условията, при които той се намира и при които е направил греха. Когато видиш, че някой човек прави добро, не го възхвалявай, но разгледай условията, при които той прави доброто. И в единия, и в другия случай благодари на Бога, че ти се дава възможност да се поучиш от другите хора. Остави съдбата да съди хората за доброто и за злото, което те вършат.
към беседата >>

Когато поетът пише, когато съдията съди, когато професорът държи своята лекция, всички трябва да имат в себе си свещения огън на Любовта и Мъдростта, та когото погледнат, да му изпратят своето благословение за повдигане и растене в живота.
- Кръст. Да почиташ кръста, подразбира да раздадеш всичките си материални блага. Не можеш ли да ги раздадеш, никакво почитание нямаш към кръста. Разтворен куб подразбира изтичане на блага. Да почиташ кръста в този смисъл, подразбира, да имаш свещена идея за живота. Когато поетът пише, когато съдията съди, когато професорът държи своята лекция, всички трябва да имат в себе си свещения огън на Любовта и Мъдростта, та когото погледнат, да му изпратят своето благословение за повдигане и растене в живота.
към беседата >>

139. Говор и пение

Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан.
Пението и говорът представят голямо изкуство. Те се дават даром, но не се налагат. Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан. Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени. Щом се оженят, те престават да пеят. Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си. Щом забогатеят, и те престават да пеят и да свирят.
към беседата >>

140. Пулс / Веждите – пулсът – дишането

После, разните учени хора какво направление вземат, често от веждите се съди. (втори вариант)
После, разните учени хора какво направление вземат, често от веждите се съди. Каквито са веждите, такава ще бъде и неговата философия. Веждите определят качеството на неговата философия – материалист или идеалист. Не че веждите, но то е едно число, което показва. Допуснете, че това е човек (фиг. 11.3.) и допуснете, че този човек ние го направим тъй, както египтяните.
към втори вариант >>

141. Умовете им

При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди.
От Отца излязохме, при Отца трябва да се върнем и да се наместим там, дето сме били. Всеки, който иска да бъде свободен, трябва да отиде на своето място и там да се настани. Затова днес хората не трябва да търсят спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдат само тогава, когато хората станат свободни. Аз не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за вътрешна свобода в човека, която го поставя пред всички хора, и пред държавата, като честен и разумен човек, на когото може да се разчита напълно. Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата. При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди. Такъв е Божественият закон. В него няма нищо скрито-покрито. В тази свобода човек сам се определя и познава. Не се ограничавайте в никакви стари вярвания, но се приготовлявайте за новото! Старото е изиграло вече своята роля, сега иде новото, което е закон за небето.
към беседата >>

Той е служил дълго време при мене, но беше малко неспособен, не научи много нещо, за в бъдеще той има добри условия да се развие и да излезе нещо добро от него.” Бог изнася само фактите, без да съди.
” Когато някой момък иска да се жени, и той по същия начин ще покаже ръката си на своята възлюбена и ще й каже: “Чети! ” По-добро препоръчително писмо от човешката ръка няма. Всичко е написано на човешката ръка, няма нищо скрито-покрито. Бог е написал на човешката ръка целия път, през, който човекът е минавал. Когато някой чете по ръката на своя брат, Господ му казва: “Бъди снизходителен към този човек! Той е служил дълго време при мене, но беше малко неспособен, не научи много нещо, за в бъдеще той има добри условия да се развие и да излезе нещо добро от него.” Бог изнася само фактите, без да съди. В това седи величието на Бога. И най-после Бог ще посочи, на каква работа да турите човека, когото Той е изпратил при вас.
към беседата >>

142. Влизане

След всичко това, може ли човек, който се продава, да съди онзи, който служи на Бога?
Човек не може да роди една възвишена идея ако той сам се занимава с дребнавостите на живота. Хората сами създават възвишените идеи; те сами създават и обикновените идеи. Да служим на Бога, това е велика Божествена идея. Да служим на хората със своя ум, със своето сърце и със своята воля, и това са Божествени идеи. Обаче, да продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля, това вече не е Божествено. След всичко това, може ли човек, който се продава, да съди онзи, който служи на Бога? Ако той го съди, ще му кажа: Вземи цигулката си и свири! Аз ще дойда да те слушам. Който съди, трябва да даде образец. Днес човечеството не се нуждае от религии, то не се нуждае и от храмове. Ако е въпрос за храм, по-хубав храм от небето няма.
към беседата >>

Ако той го съди, ще му кажа: Вземи цигулката си и свири!
Хората сами създават възвишените идеи; те сами създават и обикновените идеи. Да служим на Бога, това е велика Божествена идея. Да служим на хората със своя ум, със своето сърце и със своята воля, и това са Божествени идеи. Обаче, да продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля, това вече не е Божествено. След всичко това, може ли човек, който се продава, да съди онзи, който служи на Бога? Ако той го съди, ще му кажа: Вземи цигулката си и свири! Аз ще дойда да те слушам. Който съди, трябва да даде образец. Днес човечеството не се нуждае от религии, то не се нуждае и от храмове. Ако е въпрос за храм, по-хубав храм от небето няма. Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: Господи, благодаря Ти за всичко, което Си създал!
към беседата >>

Който съди, трябва да даде образец.
Да служим на хората със своя ум, със своето сърце и със своята воля, и това са Божествени идеи. Обаче, да продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля, това вече не е Божествено. След всичко това, може ли човек, който се продава, да съди онзи, който служи на Бога? Ако той го съди, ще му кажа: Вземи цигулката си и свири! Аз ще дойда да те слушам. Който съди, трябва да даде образец. Днес човечеството не се нуждае от религии, то не се нуждае и от храмове. Ако е въпрос за храм, по-хубав храм от небето няма. Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: Господи, благодаря Ти за всичко, което Си създал! Ако и след това искаш нещо хубаво, обърни внимание на бубулечиците, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и нека в тебе се зароди велико вътрешно желание да се позанимаеш с тях, да научиш, защо са създадени те. От всичко това ти трябва да изпиташ красив трепет на своята душа.
към беседата >>

143. Сам с ума си

Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл.
Питам: Какво представлява реалният живот? Може ли той да се пипа, да се хваща в ръка, като нещо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна? Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл. При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота. Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо.
към беседата >>

144. Стари и нови възгледи

От устройството на тялото се съди за Духа на човека.
След хиляди години цялата земя с планини и долини по нея ще бъде коренно изменена, външно и вътрешно. Въз основа на този закон, и човек ще претърпи голяма промяна; неговото тяло ще бъде преустроено. От преорганизирането на човешкото тяло зависи и културата на самия човек. Тялото е резултат на човешкия Дух. Човешкият Дух е строител. От устройството на тялото се съди за Духа на човека. Добре устроеното тяло говори за правилните усилия на човешкия Дух. Следователно от степента на развитието, до която са достигнали човешкият ум и човешкото сърце, се съди за работата и усилията на неговия Дух. Ще дойде ден, когато Духът ще създаде безсмъртното тяло на човека. В този смисъл задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно. Не е въпрос човек да остане в положението на амеба, висшите същества да го наблюдават под микроскоп, да се чудят на неговата интелигентност.
към беседата >>

Следователно от степента на развитието, до която са достигнали човешкият ум и човешкото сърце, се съди за работата и усилията на неговия Дух.
От преорганизирането на човешкото тяло зависи и културата на самия човек. Тялото е резултат на човешкия Дух. Човешкият Дух е строител. От устройството на тялото се съди за Духа на човека. Добре устроеното тяло говори за правилните усилия на човешкия Дух. Следователно от степента на развитието, до която са достигнали човешкият ум и човешкото сърце, се съди за работата и усилията на неговия Дух. Ще дойде ден, когато Духът ще създаде безсмъртното тяло на човека. В този смисъл задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно. Не е въпрос човек да остане в положението на амеба, висшите същества да го наблюдават под микроскоп, да се чудят на неговата интелигентност. Той трябва да се развива, да минава в по-високи фази на развитие. При днешното положение човек е достатъчно еволюирал, но има още да расте, да се развива.
към беседата >>

145. Меки и твърди вещества

Разумният учител не наказва, не съди учениците си за погрешките им, но той ги разглежда като задачи, от които сам се учи.
То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава. Така постъпва и разумният учител. Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва. Той иска да знае защо един ученик е написал едни формули на ръката си, а друг – други формули. По този начин той открива защо един ученик се спъва от едни задачи, а друг – от други задачи. Разумният учител не наказва, не съди учениците си за погрешките им, но той ги разглежда като задачи, от които сам се учи.
към беседата >>

146. Праведният

Невидимият свят не съди вълкът за това, че изяжда овцата, но че яде неправилно.
Казвам: Това, което се губи, което се опорочава, не е Божествено. Божествените неща нито умират, нито се губят, нито се опорочават. Дойде ли Божията Любов у човека, всички противоречия за него изчезват. Човекът на Любовта, като види, че някой вълк яде овца, той ще го помилва и ще му каже: Няма нищо в това, че ядеш овца. Аз нямам право да те съдя, но искам да ти кажа, че не ядеш правилно, музикално. Невидимият свят не съди вълкът за това, че изяжда овцата, но че яде неправилно. И музиканта ще съдят не за това, че не свири, но че не свири правилно. И вас ще съдят не за това, че сте направили някакви погрешки, но че не сте ги направили по всичките правила на музиката. Животът е музика, в която не се позволява никаква дисхармония. Ако някой беден човек открадне един килограм хляб да се нахрани, държавата ще го съди за кражба и ще го постави в затвора. Питам: Де е онова жито, което Бог изпраща с милиони тонове на земята?
към беседата >>

Ако някой беден човек открадне един килограм хляб да се нахрани, държавата ще го съди за кражба и ще го постави в затвора.
Аз нямам право да те съдя, но искам да ти кажа, че не ядеш правилно, музикално. Невидимият свят не съди вълкът за това, че изяжда овцата, но че яде неправилно. И музиканта ще съдят не за това, че не свири, но че не свири правилно. И вас ще съдят не за това, че сте направили някакви погрешки, но че не сте ги направили по всичките правила на музиката. Животът е музика, в която не се позволява никаква дисхармония. Ако някой беден човек открадне един килограм хляб да се нахрани, държавата ще го съди за кражба и ще го постави в затвора. Питам: Де е онова жито, което Бог изпраща с милиони тонове на земята? Бог е определил, по колко килограма жито се пада на всеки човек през годината. Получава ли той житото, което му е определено? Не го получава. Де отива то?
към беседата >>

Христос е казал: „Отец никого не съди.“ Когато престанете да съдите хората, вие ще добиете тази Правда.
Кажете дълбоко в себе си: „Праведният чрез вярата ще бъде жив.“ Как трябва да произнесете тази мисъл? Като православните ли? Нито като православните, нито като евангелистите, нито като будистите, нито като католиците, но тъй както сега ви обясних смисъла на праведния, смисъла на Божествената Правда и Божествената вяра. При това, с никого не се сравнявайте, но имайте пред себе си само един велик идеал – Бога, както Той живее във вас. Следвайте Неговите мисли, Неговите чувства и Неговите постъпки! Христос е казал: „Отец никого не съди.“ Когато престанете да съдите хората, вие ще добиете тази Правда. Казвате: Как да не съдим, когато постъпките на хората не са прави? Който иска да намери Баща си, той трябва да престане да съди. Докато съдите вие сте далеч от своя Баща; престанете ли да съдите, вие сте близо до вашия Баща. Философствате ли много, вие сте далеч от Мъдростта, от своя Учител; престанете ли да философствате, вие сте близо до Мъдростта, вие сте при нозете на своя Учител. Не съдете, за да бъдете близо до своя Баща.
към беседата >>

Който иска да намери Баща си, той трябва да престане да съди.
Нито като православните, нито като евангелистите, нито като будистите, нито като католиците, но тъй както сега ви обясних смисъла на праведния, смисъла на Божествената Правда и Божествената вяра. При това, с никого не се сравнявайте, но имайте пред себе си само един велик идеал – Бога, както Той живее във вас. Следвайте Неговите мисли, Неговите чувства и Неговите постъпки! Христос е казал: „Отец никого не съди.“ Когато престанете да съдите хората, вие ще добиете тази Правда. Казвате: Как да не съдим, когато постъпките на хората не са прави? Който иска да намери Баща си, той трябва да престане да съди. Докато съдите вие сте далеч от своя Баща; престанете ли да съдите, вие сте близо до вашия Баща. Философствате ли много, вие сте далеч от Мъдростта, от своя Учител; престанете ли да философствате, вие сте близо до Мъдростта, вие сте при нозете на своя Учител. Не съдете, за да бъдете близо до своя Баща. Не философствайте, за да бъдете при нозете на своя Учител! Това са закони за праведния, който иска чрез вярата да бъде жив.
към беседата >>

147. Възпитание и самовъзпитание / Мислете за слънцето!

Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа.
Всяка наука е метод за самовъзпитание. Запример, като изучава астрономия, човек се натъква на същата наука и в себе си. Той разбира, че между външните явления в природата и явленията, които стават в неговия организъм, има известно съответствие. Затова е каза¬но, че човек е микрокосмос. Запример, както се явяват петна на слънцето, така се явяват петна в слънчевия му възел, в черния дроб и т.н. Като изучава състоянията си при явяването на тия петна, човек може да съди за промените, които стават във външната природа. Съответствието между явленията в природата и в човешкия организъм се забелязва особено ясно при влиянието на планетите върху даден човек, Запример явленията, които стават на слънцето, се отразяват силно върху ония хора, които се намират под негово влияние. Влиянието на луната се отразява върху лунните типове. Изобщо, пълне¬нето и празненето на луната се отразява върху съграждането на човешкия ум.
към беседата >>

148. Няма тайно

Например, като се разгледа ръката на някой човек, от формата, от нейния строеж, както и от дължината на пръстите й, може да се съди за живота на неговите деди и прадеди.
От всички съвременни хора днес се изисква положителна философия, положителна логика. Това се придобива с време, когато човек се добере до истинската, до Божествената наука. Например, като се разгледа ръката на някой човек, от формата, от нейния строеж, както и от дължината на пръстите й, може да се съди за живота на неговите деди и прадеди. Например, на някои хора трябва да се продължават показалците, на други третите пръсти, на четвърти безименните и т. н. За това, обаче, се изискват големи усилия. Забелязано е, например, че ръцете на крадците са дълги, а на убийците – къси. Не правете общи заключения, че който има дълги ръце, той е крадец, или който има къси ръце, е убиец. Аз само изяснявам закона.
към беседата >>

Такъв човек никого не съди.
Ще видите, че у видните музиканти пръстите са развити точно толкова, колкото е мярката, дадена от природата. Всяко външно развитие на даден орган отговаря и на вътрешните качества и способности у човека. Ако външният свят не може да реагира върху някой човек, той не може да има нито силно развит ум, нито силно развито сърце, нито силно развита воля. Като се говори за воля, не се разбира своеволие, но самообладание. Който се самовлада, той трябва да прощава грешките на хората, а главно да се учи от тях. Такъв човек никого не съди. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени! “ Светът, в който живеем, е добре устроен; той е хармоничен свят. По-хубав свят от него няма. Когато казваме, че в света съществува дисхармония, тя е внесена от хората. Значи, дисхармонията се дължи на самите нас.
към беседата >>

По тази, връзка той съди за онази целокупност на живота, която се изразява в цялата природа, в целия космос.
Това значи да бъде човек разумен. Велика е природата, и ние отвсякъде можем да черпим знания. Например, Библията, като книга е важна в това отношение, че в нея са събрани опитностите и знанията на хората от ред поколения насам. В тази книга е изложен живота и учението на Христа, макар и в съкратена форма, но който има просветен ум и чисто сърце, той може да се учи от всичко, което е изнесено там. Просветеният човек се учи от всичко; във всички явления той намира непреривна връзка. По тази, връзка той съди за онази целокупност на живота, която се изразява в цялата природа, в целия космос.
към беседата >>

149. Отличителните черти на човека

Ето защо невидимият свят съди за нашето развитие и разумност по състоянието, в което се намират нашите гори в сърцето.
Носът представлява горите във вашия организъм, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всяка деятелност у вас, всяка мисъл, всяко чувство ще престанат. Тогава вашият нос или ще се вглъбне, като охлюв, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие известна анормалност. Стане ли някакво деформиране на носа ви, това показва, че горите у вас не растат правилно. Щом не растат правилно, вашата интелигентност се намалява, и вие нямате вече разумна връзка с живата природа. Ето защо невидимият свят съди за нашето развитие и разумност по състоянието, в което се намират нашите гори в сърцето. По отношение на невидимия свят всички наши чувства представляват долини с ароматни цветя и хубави гори с чисти, кристални извори.
към беседата >>

150. Двама синове

От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание.
Сега, като се говори за кристалите, да допуснем, че всеки кристал представя велик закон за оформяване или проявяване на човешкото съзнание на земята. Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите; оттук ние си обясняваме, защо едни хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т. н. От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание. Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание. Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща? Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители? – Как ще докажеш това? Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това.
към беседата >>

151. Забравената дума

Това не подразбира, че Той одобрява техния неправилен живот, но не ги съди, оставя ги свободни да учат, да се развиват.
Много от страданията на хората са лични, но все пак са в сила да поставят човека в един похлупак, откъдето само молитвата ще го освободи. Щом излезе от този похлупак, в ума му ще светне, ще нахлуе нова светлина. Той ще бъде доволен, че е придобил ново разбиране на нещата. Докато Бог е с вас, вие не трябва да се съмнявате, не трябва да се страхувате. Той гледа благосклонно към всички хора. Това не подразбира, че Той одобрява техния неправилен живот, но не ги съди, оставя ги свободни да учат, да се развиват. Той има търпение да дочака онзи ден, когато те ще се пробудят и ще се обърнат към Него. Ето защо и вие, заради любовта си към Бога, трябва да бъдете благосклонни към всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате. Какво правят съвременните хора? Когато някой баща е недоволен от сина си, той се отказва от него и го изпъжда от дома си. Когато свещеникът е недоволен от пасомите си, той ги морализира.
към беседата >>

152. Координиране на силите / Координация на силите

Иска ли някой да му покажете какво знаете, извикайте го да види как живеете - от живота на човека се съди за знанието, свободата и Любовта, които той носи в себе си.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да се отличавате от другите хора. Ученикът трябва да има висок идеал и да го следва неотклонно - този идеал води към придобиване на знание, свобода и Любов. Иска ли някой да му покажете какво знаете, извикайте го да види как живеете - от живота на човека се съди за знанието, свободата и Любовта, които той носи в себе си. „Докажи, че имаш знание" - знанието, Истината, Любовта нито се доказват, нито се отричат. Как ще докаже розата, че има приятна миризма - който се приближи до нея, веднага ще се убеди, че тя има приятна миризма; ако и човек благоухае, хората сами ще го търсят и ще му отдадат нужното почитание. Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи и да изпълни волята Божия. Изпълни ли обещанието си, човек ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода; цвете, което цъфти; дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове; статуя, която художникът е завършил вече; храм, в който свещениците и певците служат на Бога и призовават всички хора да Му се поклонят в Дух и Истина.
към беседата >>

153. Ще ви се даде

Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата.
Какво ще намери в складовете на военните? В складовете на военните Бог ще намери, че хиляди пушки и милиони килограми барут се приготвят за бой. Какво ще намери Господ в църквите? – Еди-колко си килограма тамян, восък и въглища са изгорени. Като отиде Господ при вярващите, какъв отчет ще Му дадат? Бог няма да съди хората, както те мислят, но ето каква ще бъде съдбата. Господ ще се изправи пред всеки едного, ще го погледне в очите, ще види всичките му прегрешения и ще каже: Ти ще се върнеш отново на земята, да научиш уроците, които досега не си научил. Който е научил уроците си и изпълнил волята Божия, той ще отиде на небето, да работи при по-добри условия. Като се говори за вечен огън, в който душите на грешните ще пребъдват, това подразбира – лошите условия на живота, които човек сам си е създал. Само веднъж да ви погледне Бог в очите, вие ще съзнаете своята грешка и ще кажете: съжалявам за милионите години, които прекарах на земята, без да използвам добрите условия, които имах! Съжалявам, че не бях полезен нито за себе си, нито за ближните си, нито за Бога.
към беседата >>

Новото учение изисква, никой никого да не съди.
„Давайте, и ще ви се даде! " Правете добро, и ще ви правят добро! Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи! Новото учение изисква, никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи.
към беседата >>

И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди.
„Давайте, и ще ви се даде! " Правете добро, и ще ви правят добро! Бъдете справедливи, и към вас ще бъдат справедливи! Новото учение изисква, никой никого да не съди. И в Писанието е казано: Всеки сам трябва да се съди. Всеки сам трябва да изправя погрешките си. Ако видите погрешка в някого, оставете го, сам да си я изправи. Вярвайте, че всеки е в състояние, сам да изправи погрешката си. Видите ли погрешка у някого, оставете сам да си я изправи. Не мислете, че той не я вижда и не я знае.
към беседата >>

154. Общи упътвания

Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност.
Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения. Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност. Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.
към беседата >>

Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н.
с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия. Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош. От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н. И по слюнката на човека може да се познае, дали той е добър, или лош. Днес хората съдят за своята доброта по думите си: в думите на добрия човек се забелязва известна пълнота, а в думите на лошия човек тази пълнота отсъства.
към беседата >>

155. Що искате?

Казвам: каквито мъчнотии да имате, колкото и да се клатушкате на една, или на друга страна, никой няма да ви съди, никой няма да ви намира погрешки, само вървете напред.
Ако е въпрос за смелост, мога да ви приведа пример за двамата американци, които преминали Ниагарския водопад по въже; единият от тях с върлина в ръка, но сам, а вторият с другаря си на гръб. Питам: кой от двамата е по-смел: който е на гърба на другаря си, или този, който го пренася по въжето? По-смел е този, който е на гърба на другаря си, защото той трябва да има голяма вяра в него. Следователно, ние трябва да имаме такова присъствие на духа, че без страх да преминем през всичките мъчнотии. Казвате: знаете ли, какви мъчнотии имам? Казвам: каквито мъчнотии да имате, колкото и да се клатушкате на една, или на друга страна, никой няма да ви съди, никой няма да ви намира погрешки, само вървете напред. В продължителното пътуване все ще направите някакво отклонение, но това да не ви спира в пътя. Казвам: не се смущавайте от отклоненията, които стават в пътя ви. Казвате: между нас няма любов. – Да, това е едно малко отклонение. – Ама ние не се обичаме.
към беседата >>

156. Благо и леко

Ако някой иска да ме съди, ще му каже: По моето лице можете да четете, в него ще прочетете моето минало, както и моето настояще, а ако сте по-опитен, можете да прочетете и моето бъдеще.
Затова именно, човек трябва да бъде абсолютно чист. Днес нищо не може да се крие. Природата е толкова разумна, че е могла да напише всичко върху тялото на човека: тя е писала върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху краката и най-после върху самото тяло. Казвате: Как ще дойде Бог в света? – Той ще дойде чрез космите на човека, чрез ръцете, чрез краката, чрез очите, ушите, носа и т.н. Ако някой иска да ме съди, ще му каже: По моето лице можете да четете, в него ще прочетете моето минало, както и моето настояще, а ако сте по-опитен, можете да прочетете и моето бъдеще. Щом прочетете всичко, вие ще имате цялата истина. Няма какво повече да се говори – всяка дума по-нататък е излишна. Истината е написана върху моето тяло. Ако искате още да знаете, тогава ще ви разправя моите сполучливи и несполучливи опити. Всички неща в живота трябва да съдържат в себе си абсолютната истина.
към беседата >>

157. Отличителни черти

От резултатите, които критиката произвежда, се съди, дали тя е била права, или не.
Ако двама художници рисуват картина, която представя красотата, но и двамата се критикуват, печелят ли нещо? Единият казва на другия: Очите, носът, устата в твоята картина не са правилни. Другият пък казва : Сенките в твоята картина не са добре поставени. Ако критиката на двамата художници е на място, всеки сам ще изправи картината си и взаимно ще се усъвършенстват. Обаче, ако критиката не е на място, и двете картини ще останат непоправени. От резултатите, които критиката произвежда, се съди, дали тя е била права, или не. Да кажете на някой, че не живее добре, това още не е критика. Вие трябва точно да определите, де, как и на кое място той не живее добре. Той трябва да знае, в какво се изразява неговия лош живот, за да може да се поправи.
към беседата >>

Ако работите, никой няма да ви съди.
Човек трябва да бъде доволен от положението, в което се намира, и да благодари за всичко: да благодари за хляба, за въздуха, за водата, за дрехите, за обущата, за водата. Всяка сутрин човек трябва да благодари на Бога за всичко и да каже: Боже, помогни ми, дай ми сила да работя, да изправя всичко! Макар днес да съм със скъсани дрехи и обуща, но един ден всичко ще изправя. Бог всеки ден ви дава възможност да работите. Той ви е дал една картина, която трябва да изработите, като определя, де да отидете, какво да правите, а вие се отказвате, не искате да изпълните Неговия съвет, да не ви съдят хората. Ако работите, никой няма да ви съди. Умният лесно намира погрешките си. Той знае, че погрешките седят в неправилното приложение на принципите, а не в самите принципи. Когато майката дава твърда храна на детето си, желанието й е добро, но преждевременно е дошло. Малкото дете трябва да се храни с мека, с течна храна.
към беседата >>

158. В живота

От походката на човека се съди за неговите мисли и чувства, за въпросите, които го занимават, за неговия произход, за неговата чистота и т. н.
Съществува наука за ходенето, която днес мнозина изучават. От походката на човека се съди за неговите мисли и чувства, за въпросите, които го занимават, за неговия произход, за неговата чистота и т. н. Изобщо, целият характер на човека е описан в хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че няма нищо скрито-покрито в света. Хиромантикът чете по ръката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на човека. И простите хора, които се ползват от житейската си опитност, познават нещо по хода на човека и затова казват: „Който много бърза, той назад остава".
към беседата >>

159. Равни страни

Който чете Христовото учение, и да не може да го изпълни, той го разбира и не съди.
Той лесно се обижда и от себе си, и от другите хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живее в Божественото съзнание, никой човек, ние общество, никой народ не е в състояние да обиди човека. Човек, с пробудено Божествено съзнание, е любимец на всички. Тази е причината, задето всички хора, били те християни, или езичници, обичат Христа. Който чете Христовото учение, и да не може да го изпълни, той го разбира и не съди. Всеки намира, че Христовото учение е идеално. Докато минава през фазата на гъсеницата, човек гризе коравите листа на дърветата, но щом се превърне в пеперуда, той не може вече да разрушава тия листа. Щом стане пеперуда, човек престава вече да човърка листата на Христовото учение. Той насочва хобота си към ароматните цветове на това учение и смуче от тях сладък сок. Христовото учение не е само за спасяване на душите, но то има за цел да подобри живота на човека, да подобри и засили неговите способности.
към беседата >>

160. Пътят на ученика

Никой няма право да ви съди.
Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта. Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре. Никой няма право да ви съди. Постъпвате ли така, вие се благославяте. Ние гледаме какви са мотивите, които предизвикват проявлението на Любовта.
към беседата >>

161. Братя в единомислие

Следователно Бог ни съди заради тази любов.
По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов. Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе.
към беседата >>

162. Дойде глас

По очите на човека се съди за дълбочината и съдържанието му.
Най-първо се научете да различавате кои чела са красиви, кои носове, очи, уши и вежди са красиви. Кои са красиви очи, например? Красивите очи са ясни, с дълбок поглед. Лъчът на светлината, който излиза от тях, не е хоризонтален, но върви малко нагоре, образува се един малък ъгъл. Човек с такива очи е уравновесен. По очите на човека се съди за дълбочината и съдържанието му. Те са неговото небе. Ако това небе е ясно или мъгливо, виждаме какво се крие в самия човек. Христос казва: „Отче, прослави името Твое! “ Как ще се прослави Бог у нас? – Ако ние всички бъдем отражение на онази велика Мъдрост, която Бог е вложил още отначало в нас.
към беседата >>

163. Оскърбените

По тях се съди, доде сте стигнали и какво ви липсва.
Казвам за да ви огрее първия лъч на любовта, вие трябва да се освободите от всички болести и заблуждения, които днес ви измъчват. Болестите са вашите барометри. По тях се съди, доде сте стигнали и какво ви липсва. Докато минавате още през болестите, благодарете на Бога и молете се да ви помогне, да разберете, какво ви липсва. Засега те представят отрицателната страна на вашия живот. Един ден, когато се справите с вашите болести, ще дойдете до положителната страна на живота. Казва някой: Здрав бях, но хората ми отнеха здравето. Не, никой не може да отнеме здравето на човека; никой не може да отнеме храната, въздуха, водата, светлината, топлината, както и мисълта и чувствата на човека.
към беседата >>

164. Мек ответ

Той не ги съди, защо са такива, защо постъпват така, но си казва: Аз трябва да работя между тия хора.
Когато обличават глупавия, той казва: Вие ли ще ме учите? Аз не зная ли това? Мъдрият човек, обаче, слуша. Той често изпада между хора, които говорят глупости, но той на всичко дава ухо, слуша. Той се учи от тях, размишлява, защо тези хора живеят така и намира начин, как да работи. Той не ги съди, защо са такива, защо постъпват така, но си казва: Аз трябва да работя между тия хора. Тяхната нива е буренясала. На време не работих между тях, но сега трябва да впрегна плуга си, да разора нивите им. Те си говорят, карат се, а той си прави своите планове. Като слуша някои хора да се карат, той си казва: Ако бях орал и копал на време, днес нямаше да бъде така. Сега, аз съм виновен за тяхното положение.
към беседата >>

От тази книга, именно, Бог съди за нас.
И тъй, смиреният се учи от всичко, защото за него всичко е живо. За него окръжаващите и техните постъпки са жива, отворена книга, от която той чете и учи. От тази книга, именно, Бог съди за нас. Разумният човек от всичко се учи. Запример, ако влезе в една гъста гора, с големи, разклонени дървета, той няма да ходи с изправена, нагоре вирната глава, но ще се наведе, ще се смири и тъй ще мине през най-малките дупки. Като излезе от тази гора, на широкото поле, там той ще се изправи, ще дигне главата си нагоре. Човек трябва да се съобразява с местото, с терена, по който върви. Ако вървиш по някой стръмен, висок планински връх, там ще лазиш като дете, ще дигнеш единия си крак, после другия, и тъй ще напредваш крачка след крачка.
към беседата >>

165. Призови Симона!

За погрешките му не го презирай, нито съди.
" Защо трябваше Корнилий да призове Симона? За да му покаже, в какво седи вътрешната връзка на живота, и как трябва да я пази. Той му каза: Вътрешната връзка на живота седи в любов към Бога и изпълнение на Неговата воля. Второто положение: Любов към ближния. Не се съблазнявай в брата си, който е тръгнал вече в правия път. За погрешките му не го презирай, нито съди. Когато той пада и става, не го подозирай. Колко пъти ще се подхлъзва онзи, който е тръгнал за Мон-Блан! Колко пъти той ще пада и на гръб, и на лице, и настрани! Казвате: Еди-кой си паднал.– Какво от това? Този човек е паднал, защото върви по стръмен път.
към беседата >>

166. Така е писано

Когато Бог слезе, Той ще съди хората по човешки, а ще ги възкреси по Божествено.
Турете новите връзки, а за старите не мислете! Ако имате дългове, не мислете за тях; ако сте невежи, не мислете за невежеството си; ако сте грешни, не мислете за греховете си! Каквото лошо имате в себе си, престанете да мислите за него. Когато Любовта слезе на земята, тя ще заличи греховете ви, няма да ги споменава. Тя ще се справи като животворящ дух. Когато Бог слезе, Той ще съди хората по човешки, а ще ги възкреси по Божествено. Следователно, първо ще има съдба, а после – възкресение. Не мислете, че съдбата ще стане на небето. Не, хората ще бъдат съдени на земята. Когато се свърши съдбата, тогава ще дойде новият живот, тогава ще дойде възкресението. Щом съдбата мине, ще настане затишие, мир.
към беседата >>

167. Време и вечност

Започне ли да роптае, да съди, да критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от Христовия закон, той не може да се нарече християнин.
Единият от тях казал:" Христовият закон – законът на любовта се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание." Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората. Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат. Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по Христовия закон. След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност. Започне ли да роптае, да съди, да критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от Христовия закон, той не може да се нарече християнин. Това е мъчение, а не страдание.
към беседата >>

– За вас е важно какво Бог ще каже, а Той никого не съди.
Сега ще кажете:" Защо трябва да горим космите си, а да не ги хвърляме? Какво ли се крие в това? " – Не чоплете Божественото. Ако чоплите, ще го изгубите и после ще съжалявате, защото не можете вече да го върнете. – Ами какво ще кажат хората? – За вас е важно какво Бог ще каже, а Той никого не съди. Казано е за Бога: "Отец никого не съди." – Кой съди тогава? – Той е предоставил това на синовете Божии. Значи ние сами себе си съдим. Като сравняваме нашите работи с Божиите, не ги харесваме и започваме да се съдим. Обаче Бог лесно изправя нещата.
към беседата >>

Казано е за Бога: "Отец никого не съди." – Кой съди тогава?
Какво ли се крие в това? " – Не чоплете Божественото. Ако чоплите, ще го изгубите и после ще съжалявате, защото не можете вече да го върнете. – Ами какво ще кажат хората? – За вас е важно какво Бог ще каже, а Той никого не съди. Казано е за Бога: "Отец никого не съди." – Кой съди тогава? – Той е предоставил това на синовете Божии. Значи ние сами себе си съдим. Като сравняваме нашите работи с Божиите, не ги харесваме и започваме да се съдим. Обаче Бог лесно изправя нещата. Достатъчно е да духне веднъж, за да изправи всичките ни погрешки.
към беседата >>

168. Твърдата храна

По промените, които стават и са ставали на небето, се правят разни изчисления, от които се съди за културите, които са минали от това време до днес.
Като се говори за различни видове науки, същото може да се каже и за религията. Религията е съществувала от най-стари времена, съществува и днес. Най-добрата религия е съществувала още във времето на първия човек. Тогава е съществувала и особена наука. Първият човек още говори за небето, за звездите. По промените, които стават и са ставали на небето, се правят разни изчисления, от които се съди за културите, които са минали от това време до днес. Първият човек е разполагал с велика наука, която впоследствие се е забравила, изчезнала. Съвременните хора се силят чрез сегашната наука и религия да придобият онова, което в миналото са изгубили. Това усилие, този техен стремеж е на място. Затова казва Христос: „Кой е онзи пастир, който, след като изгуби една от своите овце, няма да остави 99-те настрана, за да отиде да търси изгубената? " Съвременните хора живеят в културата на този пастир, който изгубил една от своите овце, и казват: Отлична е тази култура!
към беседата >>

169. В образ Божи

По светлината на очите се съди за милосърдието, за любовта, за истинолюбието и за ред още добродетели в човека.
„Който, в образ Божи като бе". Значи, има възможност човек да бъде образ и подобие Божие. Запример, какво по-красиво нещо има от човешкото лице? Каква светлина се крие в човешките очи! По светлината на очите се съди за милосърдието, за любовта, за истинолюбието и за ред още добродетели в човека. Тази светлина показва, че Божественото работи в него. Някой иска да развие добродетелта в себе си. Какво трябва да направи? Той трябва да намери човек, в когото добродетелта е силно развита и да спре вниманието си върху него така, че да отпечата този образ в своя ум, в своето сърце, в своята душа. Нова наука е нужна на съвременните хора.
към беседата >>

170. Дерзай, дъще!

– Ако има някой, който трябва да съди света, това е само Бог.
Който е малодушен, страхлив, той сам гради съдбата си. Затова Христос казва: „Който люби, той всичко може да направи." „Всяка пръчка, която пребъдва на лозата, дава плод много. Всека пръчка, която не пребъдва на лозата, отсича се и в огъня се хвърля." В това отношение, всеки трябва да вярва, че е пръчка от лозата, и трябва да седи на нея, ако иска правилно да расте и да се развива. Мислете всички така, ако искате да се освободите от наслояванията на миналите векове. Хората се обвиняват едни други. – Ако има някой, който трябва да съди света, това е само Бог. Що се отнася до хората, те имат право само да учат, за да разберат великия Божествен път и да използват великите Божии блага.
към беседата >>

171. Озлобяване, мъка, скръб

Ако някой трябва да съди, това е Бог.
Вие ще го посрещнете с почести и ще го изпратите с почести. – Ама той бил лош човек, не заслужавал. – Това не е ваша работа. Божественият закон изисква от всички хора взаимно почитание и уважение. Защо? – Защото всички хора са създадени от Бога. Ако някой трябва да съди, това е Бог. Речете ли вие да съдите, ще се натъкнете на Божествения ред на нещата и ще се оплетете в него. Едно трябва да знаете: съществуват фатални числа, фатални дни в живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете през тях незасегнати. Всеки човек, който е роден в 13-та година, в 13-ия ден, в 13-та лунна фаза, в 13-ия час, в 13-та минута и секунда, той се намира пред трудни задачи, които разумно трябва да разреши. Всички хора ще се намерят пред такива трудни задачи в живота си, с които трябва да се справят.
към беседата >>

172. До край

В случая, като говоря за хорото, важно е, че от него може да се съди за миналото на българина, защо, като играе, мъжът кляка, а жената стои права.
В тази игра се крие някаква идея. Когато момъкът кляка пред момата, с това той иска да каже: Когато аз падна, ти трябва да бъдеш права да ме подкрепваш, да не отида далеч в своето падане. Това показва, че при сегашните условия, жената е по-устойчива в чувствата, в любовта си от мъжа. Щом стане въпрос за ума, там законът е друг. Обаче, върху този закон няма да говоря. В случая, като говоря за хорото, важно е, че от него може да се съди за миналото на българина, защо, като играе, мъжът кляка, а жената стои права. Следователно, ако си мъж ще клякаш и ще ставаш. Това не значи, че като клекнеш, ще чакаш да дойдат да те вдигат. Ще клекнеш, без да спънеш хорото, и после, ловко, пъргаво сам, ще скочиш. Ще клекнеш, ще станеш, но всичко това ще бъде така, че едва забелязано ще се движиш по земята. След свършване на хорото, ще имаш добро разположение на духа.
към беседата >>

173. Първата причина

Според степента на светлината, която ангелите излъчват за човека, се съди и за интелигентността на самия човек.
Едно само трябва да го питате какво е почувствал при вида на този ангел. Ако ви каже, че се е вкаменил на мястото си, ще знаете, че това видение не е ангел. Да видите ангел, това значи да се освободите от ограниченията си, да възкръснете. Следователно, да поставите за основа на живота си неизменните принципи на целокупния живот, това значи да построите къщата си върху канара, която нито бурите, нито ветровете могат да разрушат. Под думата ангел се разбира същество с необикновена мекота, доброта и интелигентност, с голяма отзивчивост и готовност да помага на по-слабите, заради което е слязъл на земята. Според степента на светлината, която ангелите излъчват за човека, се съди и за интелигентността на самия човек. Те никога не изразходват светлината си напразно. Когато учителят разправя на учениците си за обикновени работи, това показва какво е тяхното развитие. Ако учителят говори на учениците си за високи работи, това показва, че тяхното съзнание е повдигнато.
към беседата >>

174. Живата наука

Казвате: „Има ли право съдията да съди хората ?
Казвате: „Има ли право съдията да съди хората ? ” Има ли право главатарят на разбойниците да съди хората? Ако той е власт, поставена от Бога, има право да съди. Ако не е поставен от Бога, той няма никакво право да съди хората. Това разбираме ние под думите, че Бог е допуснал някои неща да станат, а някои не е допуснал да станат. Следователно, двата вида съдии – съдията при правораздаването и съдията разбойник представят двете съзнания: човешкото и Божественото.
към беседата >>

” Има ли право главатарят на разбойниците да съди хората?
Казвате: „Има ли право съдията да съди хората ? ” Има ли право главатарят на разбойниците да съди хората? Ако той е власт, поставена от Бога, има право да съди. Ако не е поставен от Бога, той няма никакво право да съди хората. Това разбираме ние под думите, че Бог е допуснал някои неща да станат, а някои не е допуснал да станат. Следователно, двата вида съдии – съдията при правораздаването и съдията разбойник представят двете съзнания: човешкото и Божественото. Щом съзнае това, човек ще бъде съдия сам на себе си.
към беседата >>

Ако той е власт, поставена от Бога, има право да съди.
Казвате: „Има ли право съдията да съди хората ? ” Има ли право главатарят на разбойниците да съди хората? Ако той е власт, поставена от Бога, има право да съди. Ако не е поставен от Бога, той няма никакво право да съди хората. Това разбираме ние под думите, че Бог е допуснал някои неща да станат, а някои не е допуснал да станат. Следователно, двата вида съдии – съдията при правораздаването и съдията разбойник представят двете съзнания: човешкото и Божественото. Щом съзнае това, човек ще бъде съдия сам на себе си. Дойде ли въпрос за известно престъпление, човек сам ще се осъди, сам ще си наложи строг затвор.
към беседата >>

Ако не е поставен от Бога, той няма никакво право да съди хората.
Казвате: „Има ли право съдията да съди хората ? ” Има ли право главатарят на разбойниците да съди хората? Ако той е власт, поставена от Бога, има право да съди. Ако не е поставен от Бога, той няма никакво право да съди хората. Това разбираме ние под думите, че Бог е допуснал някои неща да станат, а някои не е допуснал да станат. Следователно, двата вида съдии – съдията при правораздаването и съдията разбойник представят двете съзнания: човешкото и Божественото. Щом съзнае това, човек ще бъде съдия сам на себе си. Дойде ли въпрос за известно престъпление, човек сам ще се осъди, сам ще си наложи строг затвор. Дойде ли въпрос до известно парично задължение, човек сам ще си наложи глоба, ще плати дълга си, без да чака да го обират.
към беседата >>

175. Остани с нас!

Като съдия, който съди някой престъпник.
– Манастир с пари не се поправя. Общество с пари не се поправя. Ако новият игумен беше истински служител на Бога, той сам трябваше да намери парите, не трябваше да се обръща за съдействие към умрелите. Той трябваше да има достатъчно вода на разположение, че като извика стария игумен, да го посрещне вън някъде, там да го измие, изчисти и после да го пусне да влезе в манастира. Как постъпи той? Като съдия, който съди някой престъпник. Такива са разбиранията на съвременните хора. Те викат един престъпник и казват: Да дойде невежият, простакът. Казвам: ако е въпрос за простащина, всички хора са простаци. Защо? Защото, ако не бяха простаци, те щяха да бъдат щастливи, щяха да бъдат безсмъртни. Ако кажат днес някому, че е простак, той ще се обиди.
към беседата >>

176. Славата человеческа

По промените на лицето може да се съди за вътрешния живот на човека.
Тези три науки се обобщават от четвърта наука, която също така не е призната, Това нищо не значи, Един ден тия науки ще се признаят за официални. Първата от тия науки се нарича „хиромантия." Тя се занимава с човешката ръка. Аз наричам тази наука „наука за физическия, или за волевия човек." Който иска да изучава силата на човешката воля, способностите на човека и възможностите, които му се откриват чрез силата на волята, той трябва да се занимава с хиромантия. Втората наука наричам „ физиогномия," или наука за човешката душа, за човешките чувства, или за това, което човек преживява. Тази наука е най-достъпна за изучаване. По промените на лицето може да се съди за вътрешния живот на човека. Може да се каже, че физиогномията е наука за преживяванията на сърцето. Третата наука е „френологията." Тя се занимава изключително с устройството на мозъка. По промените, които стават с човешкия череп, може да се съди за умствените му способности. Значи, френологията е наука за ума.
към беседата >>

По промените, които стават с човешкия череп, може да се съди за умствените му способности.
Втората наука наричам „ физиогномия," или наука за човешката душа, за човешките чувства, или за това, което човек преживява. Тази наука е най-достъпна за изучаване. По промените на лицето може да се съди за вътрешния живот на човека. Може да се каже, че физиогномията е наука за преживяванията на сърцето. Третата наука е „френологията." Тя се занимава изключително с устройството на мозъка. По промените, които стават с човешкия череп, може да се съди за умствените му способности. Значи, френологията е наука за ума.
към беседата >>

177. Доброта и разумност

” – Остави Бог да го съди.
Той превързва окото на разбойника, който благодари и казва: „Слава Богу, че не ослепях! ” Това са примери за микроскопическо зло и добро в света. За тях всеки благодари, защото идват в моменти, които спасяват човека от голямото зло. Засега голямото добро и голямото зло не дават добри резултати. Например някой богат човек дава четири крини жито на един сиромах, но последният е недоволен от богатия и казва: „Изедник, само това ли се откъсна от сърцето ти? ” – Остави Бог да го съди. Бъди благодарен на най-малкото добро. Някой направил някакво голямо зло на съседа си, запалил къщата и хамбарите му. Пострадалият се ожесточава срещу него, иска да го даде под съд, да му отмъсти за нанесените щети и загуби. – Остави Бог да го съди. Бъди благодарен, че не е посегнал на живота ти, че остана жив.
към беседата >>

– Остави Бог да го съди.
Например някой богат човек дава четири крини жито на един сиромах, но последният е недоволен от богатия и казва: „Изедник, само това ли се откъсна от сърцето ти? ” – Остави Бог да го съди. Бъди благодарен на най-малкото добро. Някой направил някакво голямо зло на съседа си, запалил къщата и хамбарите му. Пострадалият се ожесточава срещу него, иска да го даде под съд, да му отмъсти за нанесените щети и загуби. – Остави Бог да го съди. Бъди благодарен, че не е посегнал на живота ти, че остана жив.
към беседата >>

178. Будният ден

Днес светът се съди и мъртвите ще възкръснат, ще се явят на съд пред Господа.
Съвременните хора живеят в изключителни времена. Възкресението, за което се говори в Писанието, става и сега. Днес светът се съди и мъртвите ще възкръснат, ще се явят на съд пред Господа. Съдбата се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания. Бог казва на Израиля: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: Търсете Бога, докато още не е закоравяло сърцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило. Стане ли това, ще дойдат катаклизми и катастрофи в света. Това е начало на изпитанията, които няма да преминат скоро.
към беседата >>

179. За съдба дойдох

Аз не ги съдя за това, небето ги съди – и съдбата е започнала вече.
Казвам: доказано е, че през всички епохи на човечеството, страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност е следното: няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия. И всички трябва да признаем, че българите не живеят, както трябва. Над тяхната съвест лежат редица грехове и престъпления. Те гониха гърците от България, биха ги, палиха им къщите и т.н. Аз не ги съдя за това, небето ги съди – и съдбата е започнала вече. Едно време българите бяха измъчвани, бити, затваряни от турците, но не взеха поука от това положение. Нека знаят, че те не са невинни. Ще кажете: ами за гърците няма ли да дойде възмездие? – И за тях ще дойде. – Ами за сърбите?
към беседата >>

Той може да прави погрешки, но никой няма да го съди за тях.
И ако всеки човек е един от десетте мъдреци на Навуходоносор, щом се обърне към Бога и Го попита, какво трябва да прави, ще получи отговор. Това става по вътрешна свобода. Всеки човек, който е дошъл до новата област на живота, трябва да бъде едно възвишено, Божествено дете. Той ще бъде, в широк смисъл на думата, "човек", освободен от своя вътрешен егоизъм, със съзнание, че може да обича, може да мисли. Само такъв човек може да приложи правилно всичко, което му е дадено. Той може да прави погрешки, но никой няма да го съди за тях. Погрешки правят и учените хора, погрешки правят и разумните хора, погрешки са правили и светиите, но злото не е там. Злото е в отлагането, когато хората казват: ние не искаме да живеем, не искаме да работим и да се учим, животът няма смисъл.
към беседата >>

180. Който се отмята

По този начин се съди и за живота на човека.
Следователно, когато една къща се гради и събаря, ние казваме, че тя не е съградена от разумен човек. Щом видя, че една къща, по някакви причини, не издържа на външните условия, на бури и на стихии, аз зная, какъв е бил човекът, който я градил. Ако една къща е комфортна, но същевременно и солидна, икономична и хигиенична, и може да издържа на всички бури, казвам: разумен е човекът, който е градил тази къща. По този начин се съди и за живота на човека.
към беседата >>

181. Създаване на нови органи

Христос казва: „Отец никога не съди“.
Неподготвеният човек започва да се самокритикува, да се самоанализира, без да разбира дълбокия смисъл на нещата. Този процес спъва човека. Ето защо, преди да дойде критиката и анализът, нещата трябва да се филтрират. Филтрирането е безопасен процес. Както Бог не критикува постъпките на хората, така и те не трябва да ги критикуват. Христос казва: „Отец никога не съди“. Той не одобрява лошите деяния на хората, но ги изправя. Той има желание да им помогне, да ги освободи от ненужни страдания. Бог има желание да просвети умовете на хората, да разбират законите на живота и на природата и да вървят съобразно тях. Докато не ги разберат, те всякога ще обвиняват Бога, съдбата си като виновници за техните страдания.
към беседата >>

182. Разумни отношения

Докато човек в пътя на своето развитие постоянно пада и става, той няма право нито себе си да съди, нито другите.
Тогава те ще започват зле и ще свършват добре. През това време ще минават през големи обезсърчения, но ще вървят напред. Докато човек в пътя на своето развитие постоянно пада и става, той няма право нито себе си да съди, нито другите. Само онзи може да се произнася за човека, който има отношения към него, който го ръководи. Казано е в Писанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени! “ С други думи казано: Който не ръководи една душа, той няма право да я съди. Ако я ръководи, само тогава има право да каже Истината.
към беседата >>

“ С други думи казано: Който не ръководи една душа, той няма право да я съди.
Тогава те ще започват зле и ще свършват добре. През това време ще минават през големи обезсърчения, но ще вървят напред. Докато човек в пътя на своето развитие постоянно пада и става, той няма право нито себе си да съди, нито другите. Само онзи може да се произнася за човека, който има отношения към него, който го ръководи. Казано е в Писанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени! “ С други думи казано: Който не ръководи една душа, той няма право да я съди. Ако я ръководи, само тогава има право да каже Истината.
към беседата >>

183. Той дойде при Пилат

Христос казва: „Отец никого не съди, но е дал власт, съдба на Своя Син".
Закон съществува само в разумния свят. Дето няма разумност, там има само безпорядък и беззакония. Когато вълкът изяжда агнето, това е беззаконие; когато лисицата изяжда кокошката, това е беззаконие; когато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-после, когато човек убива или обесва човека , това е пак беззаконие. В съдилища, дето не се спазват Божиите закони, съществува беззаконие. Всички съдии, всички управници, на коя и да е държава, трябва да постъпват така, както Бог постъпва. Христос казва: „Отец никого не съди, но е дал власт, съдба на Своя Син". Значи, светът ще се оправи, когато дойдат на власт децата, те да го управляват. Как разрешават децата въпросите? – Много лесно. Като се скарат две малки деца, едното хваща другото за косата, поразтърсва го малко, и го разплаква. След това то се хвърля върху първото, набива го малко, хваща го за косата и се отдръпва.
към беседата >>

184. Плащане и прощаване

Ако някой направи някаква грешка или някакво престъпление, никой няма право да го съди.
Все трябва да има нещо, с което човек да благодари. С какво благодарите на своя приятел за сторената от него услуга? Днес малцина работят, а повечето ядат и пият наготово. Това е тунеядство. В новата култура всички ще работят. Ако някой направи някаква грешка или някакво престъпление, никой няма право да го съди. Всеки ще мине и замине мълчаливо покрай него и ще го оставят сам да изправи грешката си, сам да се съди. В новата култура съдиите няма да търсят правото на човека, но ще търсят кривото, което носи в себе си, за да може да се изправи. Ако и сегашните съдии търсят кривото у човека, досега светът щеше да бъде изправен. Дават под съд някого, че дължал хиляда лева и го обвиняват като нечестен човек. Често тия, които съдят, имат да дължат повече от 10,000 лева и не мислят да плащат.
към беседата >>

Всеки ще мине и замине мълчаливо покрай него и ще го оставят сам да изправи грешката си, сам да се съди.
С какво благодарите на своя приятел за сторената от него услуга? Днес малцина работят, а повечето ядат и пият наготово. Това е тунеядство. В новата култура всички ще работят. Ако някой направи някаква грешка или някакво престъпление, никой няма право да го съди. Всеки ще мине и замине мълчаливо покрай него и ще го оставят сам да изправи грешката си, сам да се съди. В новата култура съдиите няма да търсят правото на човека, но ще търсят кривото, което носи в себе си, за да може да се изправи. Ако и сегашните съдии търсят кривото у човека, досега светът щеше да бъде изправен. Дават под съд някого, че дължал хиляда лева и го обвиняват като нечестен човек. Често тия, които съдят, имат да дължат повече от 10,000 лева и не мислят да плащат. Кой е по-честен от двамата: обвиняемият, или обвинителят?
към беседата >>

185. Правилно дъвчене

По това се съди докъде сте стигнали.
Някой казва, например, че не се интересува от вестниците, не ги чете, а всъщност по цели часове чете вестници; друг казва, че обича науката, всъщност нищо не учи; трети казва, че обича висшата математика, но не се интересува от елементарната математика, която работи с действията на простите числа, но всъщност не познава даже и простите действия с числата. Така не се говори. Всички процеси в математиката са важни, от най-простите до най-сложните. Изобщо, всеки процес е важен за времето и за случая, в който се извършва. Важно е това, което в дадения момент занимава ума и сърцето ви. По това се съди докъде сте стигнали.
към беседата >>

186. Началото на добродетелта

От написаното се съди кога какво е станало.
– Животът се проявява във времена: в пролетта, в лятото, в есента и в зимата. Понятието „време“ не е така просто, както някои си го представят. Времето подразбира известни процеси, които се извършват в живота. Без тия процеси времето остава непонятно, защото само по себе си то не може да се прояви. От гледището на Божествения свят времето се уподобява на лист, върху който могат да се пишат различни неща. От написаното се съди кога какво е станало. Времето и пространството в живота вървят заедно.
към беседата >>

Без тази мярка човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление, без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления.
Сега, за да не изпаднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от Божествената мярка на нещата, а не от човешката. Божествената мярка само е в състояние да очертае истинската морална физиономия на човека. Без тази мярка човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление, без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила да каже на мъжа си, че харесва еди-кой си млад човек? Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този или онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.
към беседата >>

Защо трябва да се занимава с тях, да ги съди?
Питате: „Защо Бог е създал света? “ Този въпрос е задаван от учени и философи, от адепти, но никой не е получил отговор – и до днес още става неразрешен. Казвате: „Ако светът е създаден за Бога, ние знаем, че Той е съвършен, от нищо не се нуждае“. – Бог е съвършен, наистина, Той не се нуждае от залъгалки. При това каква нужда има Той от хора, които непрестанно грешат? Защо трябва да се занимава с тях, да ги съди? Щом е съвършен, защо допуска толкова несъвършени работи в света?
към беседата >>

Като се явите на аудиенция при Бога, Той няма да ви съди, но ще ви помогне да отделите същественото от несъщественото.
Страшно нещо е заминаването на човека за онзи свят! Голям страх, голямо треперене ще бъде. Като се явите на аудиенция при Бога, Той няма да ви съди, но ще ви помогне да отделите същественото от несъщественото. Да се явите на тази аудиенция, това значи да изпитате Любовта Божия върху себе си. Той ще изпрати красива, огнена колесница, придружена от два ангела, да ви вземе. Те ще ви дигнат с чест и слава от земята. Вие ще оставите на земята кожуха си и всичко несъществено, а ще вземете със себе си само същественото. – „Горкият човек!
към беседата >>

187. Без окови!

По устата на човека се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена. (втори вариант)
Как може да се познае широтата на човека? – По неговото чело. Носът на човека показва, каква е неговата наблюдателност, неговата интелигентност и разумност. По устата на човека се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена. Любовта не изтича от устата, но чрез устата се проявява. Ушите също тъй показват разумността на човека. Изобщо, човек се познава по формата на своето чело, на своите очи, уши, вежди, нос, уста. Всички тия удове у човека, както и цялото тяло, са подложени на постоянни промени. Човек не може да измени външните си форми, докато не измени своите вътрешни състояния.
към втори вариант >>

Кой може да го съди за делата Му? (втори вариант)
Мнозина от съвременните хора мислят, че добрият човек трябва да бъде кротък, любещ. Казвам: Бог е Любов, но по-справедлив и по-строг от Него няма. По-добър от Бога няма, но и по-строг от Него няма. Казано е: „Земята ще изгори пред лицето на Бога". Той може, в един момент да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го съди за делата Му? Щом Бог види, че някоя форма, в движението си из света, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава. Само Бог е в сила да отнеме живота и да създаде живота на всички същества. Ако проникнем в Божията Любов, ще видим, че целият свят е създаден, именно, върху тази Любов. Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който, в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си. Ако човек, в постъпките си спрямо другите хора не е такъв, какъвто е спрямо себе си, той не може да се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ човек.
към втори вариант >>

По устата на човека се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена.
Как може да се познае широтата на човека? – По неговото чело. Носът на човека показва, каква е неговата наблюдателност, неговата интелигентност и разумност. По устата на човека се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена. Любовта не изтича от устата, но чрез устата се проявява. Ушите също тъй показват разумността на човека. Изобщо, човек се познава по формата на своето чело, на своите очи, уши, вежди, нос, уста. Всички тия удове у човека, както и цялото тяло, са подложени на постоянни промени. Човек не може да измени външните си форми, докато не измени своите вътрешни състояния.
към беседата >>

Кой може да го съди за делата Му?
Мнозина от съвременните хора мислят, че добрият човек трябва да бъде кротък, любещ. Казвам: Бог е Любов, но по-справедлив и по-строг от Него няма. По-добър от Бога няма, но и по-строг от Него няма. Казано е: „Земята ще изгори пред лицето на Бога". Той може, в един момент да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го съди за делата Му? Щом Бог види, че някоя форма, в движението си из света, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава. Само Бог е в сила да отнеме живота и да създаде живота на всички същества. Ако проникнем в Божията Любов, ще видим, че целият свят е създаден, именно, върху тази Любов. Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който, в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си. Ако човек, в постъпките си спрямо другите хора не е такъв, какъвто е спрямо себе си, той не може да се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ човек.
към беседата >>

188. Ключът на живота

Когато се казва, че ще бъдем съдени, това подразбира, че за нашите постъпки, за нашия живот, за всичко, което вършим, Бог е единственият капацитет, Който има право да съди и да се произнася.
Днес много хора имат известна философия, известни убеждения и за да угодят на света, казват: „Ние ще излезем пред света, да му покажем какви сме“. Питам: От толкова години насам какво ново е казал светът за добрите хора? Само Бог има право да се произнася за човешките постъпки, а разумният човек има право да се произнася за Божиите работи. – Защо? – Защото в Божиите работи човек не е заинтересуван лично, а в човешките е намесена личността. Когато се казва, че ще бъдем съдени, това подразбира, че за нашите постъпки, за нашия живот, за всичко, което вършим, Бог е единственият капацитет, Който има право да съди и да се произнася. Както аз не се безпокоя какво ще кажа за Божиите работи, така също не се безпокоя за това какво Бог ще каже за моите работи. За Божиите работи аз имам само едно мнение. От това заключавам, че и Бог ще се произнесе за мене така, както аз се произнасям за Него. Дойде ли съмнението у вас, вие казвате: „Господ може да се произнесе другояче за нас“. – Ако Бог се произнесе другояче за вас, значи и вие сте се произнесли така, имали сте две мнения за Бога.
към беседата >>

189. Планински върхове

От това, че умрелият не се движи, не говори, той съди, че е умрял.
Някой учен доказва, че човек живее. Друг учен доказва, че човек умира. Първият учен, който доказва, че човек живее, е опитал нещата. Той знае, че човек живее и на този, и на онзи свят. Вторият учен, който доказва, че човек умира, няма опитност, не разбира живота в неговата целокупност. От това, че умрелият не се движи, не говори, той съди, че е умрял. Всъщност това, което умира, не е истинският човек. Това е временното, преходното в човека – неговата дреха, която може да се облича и съблича. В доказателствата си, тия двама учени приличат на хора, които спорят дали дадена круша е сладка, или не. Първият е вкусил крушата и доказва, че тя е сладка и породиста. Вторият не е вкусил крушата и не вярва на първия.
към беседата >>

190. Разумни наредби

По почерка се съди за характера на човека.
Направите ли някаква грешка, веднага трябва да я коригирате. Не можете ли сами да я изправите, обърнете се към учителя си. За пример, пишете буквата „А“, но сте я написали неправилно. Учителят ви ще напише същата буква и като имате красив образец за нея, вие ще можете да изправите грешката си. Човек трябва да се упражнява, да изработи красив почерк. По почерка се съди за характера на човека. Колкото по-красив и правилен е почеркът, толкова човек е по-благороден. Значи характерът на човека се познава по почерка, по лицето, по челото, по носа, по устата. Разумният свят пък определя отношенията си към човека според неговия вътрешен живот. Щом човек измени, в смисъл подобри своя вътрешен живот, и разумният свят подобрява отношенията си към него. Това е закон на съответствие, който съществува навсякъде в природата.
към беседата >>

191. Насока на живота

Ако кажеш на онзи, който те съди, че ще платиш, той веднага ще измени отношението си към тебе.
- Господа. Обичам Господа и съм готов всичко да направя за Него. Така постъпил и младият момък. Като чул от момата думата „обичам го“, той веднага се измил, преоблякъл се и се представил пред нея. Наистина, една дума е в състояние да спаси човека от известно бедствие. Ако кажеш на онзи, който те съди, че ще платиш, той веднага ще измени отношението си към тебе. Намираш ли се пред известна мъчнотия, кажи: „Ще изпълня закона, ще изпълня волята Божия“. Щом кажеш тази дума, и мъчнотията изчезне, ти си казал думата, както трябва. Кажеш ли нещо и не стане, ти не си казал думата на място. Всяка дума казана на място, на време и с любов, винаги дава добри резултати.
към беседата >>

192. Тихият глас

Казано е в Писанието: "Който съди, съден ще бъде.
Той започва да се гневи, иска да си отмъсти на този, на онзи, сърди се, недоволен е. След това Божественото съзнание започва да му говори: "Прости на тия хора, които не ти угодиха. Слабости имат, затова са сгрешили." Тези две съзнания в човека вървят паралелно. Бог в нас ни учи как трябва да живеем, но ние казваме: "Господи, засега Ти стой малко настрана. Ние имаме своя теория, която трябва да приложим в живота си, да видим какви резултати ще даде." Господ отстъпва и казва: "Добре, приложете вашата теория." Докато ние съдим хората, работата върви добре, но щом започват да ни съдят, работата ни тръгва зле. Казано е в Писанието: "Който съди, съден ще бъде. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери! "
към беседата >>

За Любовта, както и за доброто не се съди само по външните прояви на човека, но се вземат предвид вътрешните мотиви, вътрешните подтици за проявлението на Любовта към някого, или за правене добро на някого.
Когато съзнанието на човека е раздвоено, той минава за лош човек. В момента, когато съзнанието на някой човек или светия, или на някой ангел се раздвои, имаме лоши прояви. И обратно, в момента, когато съзнанието на кого и да е се съедини, имаме добри прояви. Десет пъти на ден човек може да бъде светия, праведен и десет пъти на ден може да бъде грешник. Много писатели, поети пишат за Любовта, за доброто в света. За Любовта, както и за доброто не се съди само по външните прояви на човека, но се вземат предвид вътрешните мотиви, вътрешните подтици за проявлението на Любовта към някого, или за правене добро на някого. Как мислите, добро ли ви прави банкерът, когато ви дава 20 000 лева на заем с 40% лихва? Има ли той любов към вас? - Докато му изплащате редовно полиците си, вие сте честен, почтен човек пред него и той ви обича. Престанете ли да изплащате полиците си, вие сте безчестен човек, вагабонт и той престава да ви обича. Казват, че най-идеалната любов на земята била майчината, изобщо родителската.
към беседата >>

193. Вторият ден

Като се приближи Господ към тях, те се представят на заспали, да не ги съди.
Да възкресиш мъртвия, това значи воля. Като видиш някой умрял, приложи волята си да го възкресиш. Кажи му, че той е заминал преждевременно и трябва да възкръсне, за да свърши работата, която му е дадена. В този смисъл, възкресението не е нищо друго, освен събуждане на човека от дълбок сън, за да свърши работата, която му е възложена. Хората умират, за се скрият от съдбата, която ги чака. Като се приближи Господ към тях, те се представят на заспали, да не ги съди. Бог тихо им пошепва на ухото: „Станете, аз ще ви възкреся. Не искам да ви съдя, но искам да свършите работата си.“ Не свършите ли работата си, вие ще бъдете подведени под отговорност от други сили и ще имате големи страдания. Бог не съизволява в страданията на грешника, но съизволява, взима участие в неговото добро, в радостите на неговия живот. Желанието на Бога е да подобри живота на хората. Че някой страдал, Той не се спира пред страданието му.
към беседата >>

194. Закон за възможности – закон на опуленс

Това показва, че когато отсъжда едно дело, природата никога не съди само един човек.
Мнозина говорят за природните закони, но не ги разбират. Не само обикновените хора, но даже и учени, капацитети в науката, не разбират, какво всъщност представя един природен закон. Всеки природен закон подразбира извършване на един процес в две противоположни посоки, докато се образува кръг. Запример, съдбата, съденето е природен закон. Когато съдят някого, започва един процес, който върви в две противоположни посоки, в лява и в дясна. Това показва, че когато отсъжда едно дело, природата никога не съди само един човек. Едновременно тя съди и мъжа и жената в човека. Всякога делото се свършва в полза на жената: мъжът се осъжда, а жената се оправдава. За всяко нещо е виновен мъжът. От хиляди години насам мъжът се мъчи да осъди жената, но не успява. Правото е на страната на жената - Защо?
към беседата >>

Едновременно тя съди и мъжа и жената в човека.
Не само обикновените хора, но даже и учени, капацитети в науката, не разбират, какво всъщност представя един природен закон. Всеки природен закон подразбира извършване на един процес в две противоположни посоки, докато се образува кръг. Запример, съдбата, съденето е природен закон. Когато съдят някого, започва един процес, който върви в две противоположни посоки, в лява и в дясна. Това показва, че когато отсъжда едно дело, природата никога не съди само един човек. Едновременно тя съди и мъжа и жената в човека. Всякога делото се свършва в полза на жената: мъжът се осъжда, а жената се оправдава. За всяко нещо е виновен мъжът. От хиляди години насам мъжът се мъчи да осъди жената, но не успява. Правото е на страната на жената - Защо? - Защото мъжът никога не е страдал.
към беседата >>

195. Двете съзнания

Когато съдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти мълчи, нищо не казвай.
Сега, от всички се изисква будност, да знаете, как да постъпвате със съдбата си. Когато съдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти мълчи, нищо не казвай. Кажеш ли една дума против нея, или в твоя защита, тя веднага ще те хване и ще каже: „Добре, че те намерих. От много време те търсих, но сега си вече в ръцете ми.“ Ако съдбата мине покрай тебе и не те докосне, мълчи и благодари, че не те е видяла. Пред съдбата и мъдрецът мълчи. Съдят ли, убиват ли, бесят ли някого, мълчи. Представете си, че някой се дави.
към беседата >>

196. Закон за действие и противодействие / Силите на противодействието и законът на съпротивлението

И от това съди професорът дали знаете предмета. (втори вариант)
Пък, ако се колебае, значи за отиването до мястото има известно време да чака. Значи този професор, който изпитва слугата си, може от времето, което ще употреби слугата да занесе парите, да разбере каква е неговата честност. Някой път вие не можете да отговорите на въпроса. Зададе ви професорът един въпрос, вие се спирате, колебаете се. Значи, не сте ведующ по предмета, колебаете се. И от това съди професорът дали знаете предмета. А някой път ученикът е находчив, разбира въпроса. Професорът пита, веднага отговорът е готов. Питат го друг въпрос, веднага отговаря. На някои студенти пък, професорът зададе някой общ въпрос не отговаря, пише му две.
към втори вариант >>

197. Лазаре, излез вън!

Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят.
Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва да бъде със затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Какво означават затворените очи? Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите си и със затворени очи, да не вижда очи в очи правдата, започва да разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи. Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет. Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава. Такъв човек има будна съвест. Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.
към беседата >>

198. Сам Отец

Този човек разсъждава, спори, съди хората и мисли, че има някаква велика философия.
Това се дължи на обстоятелството, че човек минава през три различни състояния: Един ден той живее в главата си, и тогава е мислещо същество. На другия ден слиза в сърцето си и започва да чувства. На третия ден слиза в стомаха си, и тогава всичките му работи се разбъркват, всичко става на каша. Той намира, че разбиранията му не са такива, каквито са били вчера; чуди се защо хората са станали такива лоши, толкова неразбрани. – Причината за това разбъркано състояние в него не са хората, но като слязъл в стомаха, в кашата на своя живот, той мисли, че тази каша е вън някъде. Този човек разсъждава, спори, съди хората и мисли, че има някаква велика философия. – Има той философия, но философията на стомаха. Следователно, има три вида философия: философия на стомаха, философия на сърцето и философия на ума.
към беседата >>

199. Противоположни процеси

Казва: "Само аз имам право да убивам хората, да ги затварям и да крам, всичко може, никой не може да ме съди." Тъй вътре в него му говори. (втори вариант)
Бог си е направил света хубав. Вие сте серсеми, не знаете как да живеете. Проповядвате тия идеи, които нямат нищо общо. После какво си седнал да се молиш като едно говедо. Що не си гледаш работата, що се молиш? Казва: "Само аз имам право да убивам хората, да ги затварям и да крам, всичко може, никой не може да ме съди." Тъй вътре в него му говори. Той му казва: "Има един стих в Писанието, който казва: "Той отначало бе човекоубийца." Има друг стих, който казва, че отначало беше баща на лъжата." Той му цитира. Те са празни работи. Ама това положение е смешно. Той, като размишлява, размишлява не в една църква, но в клозета. Казва: "Такива работи тук мислят ли се?
към втори вариант >>

200. Трудни задачи

Престъплението е толкоз малко, че само един светия може да се съди за такава постъпка. (втори вариант)
Аз искам да оставя в ума ви една мисъл на мислите. Един малък ребус оставям, да мислите върху него. Как ще се освободи този поет? Престъплението е толкоз малко, че само един светия може да се съди за такава постъпка. Пък сега няма закон, според който един човек може да бъде осъден за такова престъпление, че не ял в гостилницата. Но ние според истинските закони на небето не трябва да влизаш на едно място, дето не си готов да ядеш. Следователно, щом ти не ядеш, вече се вмъква една лъжа. Щом не ядеш, лъжата се вмъква. Лъжата ще дойде на мястото.
към втори вариант >>

Гостилничарят ще ви съди за това, че влизате в гостилницата му и не искате да ядете.
Мнозина мислят, че като са свършили университет, знаят много неща и няма какво повече да учат. Достатъчно е само да отворят книгата на живота, да видят, колко задачи им предстои да решават. В невидимия свят и децата решават тия задачи, но на земята и най-големите философи и мъдреци се затрудняват от тях. Много работа се иска от човека, докато реши задачите на живота си. Запример, как бихте решили задачата, да влезете в една гостилница, да не искате да ядете и да излезете навън? Гостилничарят ще ви съди за това, че влизате в гостилницата му и не искате да ядете. Казвате, че яденето не ви харесва и си излизате. Гостилничарят ще се обиди от постъпката ви и може да ви даде под съд. Той е свършил специално по готварство, задоволявал е вкуса на видни хора, князе, министри, а вие се осмелявате да не ядете и напущате гостилницата му. Според мене, разрешението на тази задача седи в следното: щом не сте готови да ядете от яденето, което гостилничарят ви предлага, не трябва да влизате в гостилницата му.
към беседата >>

201. Момчето ми

Има заведени дела против онези, които лекуват по този начин, но понеже няма закон, който да ги съди, те се освобождават.
Тогава, какво повече е направил Христос? И сегашните лекари лекуват през пространството, както Христос е направил. Болният е на километри далеч от лекаря си, но той го лекува. Какво повече е направил Христос? В странство има цели общества, които лекуват през пространството. Има заведени дела против онези, които лекуват по този начин, но понеже няма закон, който да ги съди, те се освобождават. Съдията казва: Този човек не е виновен, и го освобождава. И Христос е лекувал по този начин, затова стотникът се е обърнал към Него с думите: ”Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее. И аз имам власт да заповядвам. Казвам на едного от слугите си: Иди! – и отива.
към беседата >>

202. Другата събота

Той трябва да съди според законите.
Ще кажете, че сегашното право не позволява да се решават въпросите по този начин. Сегашното право не позволява, но бъдещето право ще позволява. Сегашното възпитание не позволява, но бъдещето ще позволява. Ако в България се яви един такъв съдия, веднага ще го уволнят и ще кажат, че дъската му е мръднала. Защо? – Защото той няма право да изменя законите. Той трябва да съди според законите. Обаче, онзи, който получи права съдба, ще каже, че няма друг съдия като този. Той отсъжда делата право. Хората ще бъдат доволни от него, но другите съдии ще възстанат против него и ще му забранят да постъпва така.
към беседата >>

203. Определени движения / Любовният поглед

Ако мисли, че Божите работи не стават, както трябва, човек съди себе си.
Що се отнася до злото вън от човека или в самия него, трябва да знаете, че всеки отговаря за себе си. Следователно, всеки има право да признае и да приеме доброто в себе си, а да отрече злото и да го изпъди вън. Като мислите по този начин, вие ще привлечете доброто към себе си. Каквото мисли човек, това става. Ако мисли, че Божите работи не стават, както трябва, човек съди себе си. Ако искате да растете и правилно да се развивате, никога не допущайте подобни мисли в ума си.
към беседата >>

204. Огън да запаля

Гледаш дядото седи, въздъхва, съди младите.
Старите хора са актьори в живота. Гледаш дядото седи, въздъхва, съди младите. Той играе ролята на мъдрец, който е надрасъл нещата. Вътре в себе си той казва: Ех, сега да съм млад, зная, как да живея. Бабата седи в друг ъгъл и въздиша. Тя поглежда завистливо към младите и си казва: Луди-млади! – не знаят, как да живеят.
към беседата >>

205. Верни положения

Ако няма дроб в теглото, не може да се съди нищо за интелигентността, не може да се знае нищо за интелигентността на детето. (втори вариант)
Допуснете, че децата се раждат на три, или три и половина, или четири килограма. За да изрази интелигентността на числото, трябва да има дроб. Ако няма дроб в теглото, не може да се съди нищо за интелигентността, не може да се знае нищо за интелигентността на детето. Трябва да има някаква дроб. Може да кажем, че има три килограма и две десети (3.2), три килограма и една десета (3.1), три килограма и двайсет и пет (3.25). Характерът на това дете, което тежи три килограма и четвърт, ще се развие по един начин. Ако има три и двеста грама, неговата интелигентност върви по друга линия. Ако има три и триста, линията е съвсем друга.
към втори вариант >>

По всички тия движения може някой път да се съди какво става вътре в неговата душа. (втори вариант)
Аз съм гледал някой човек, аз му гледам лицето, свиване става. Разкривят се веждите, разкриви се устата. По всички тия движения може някой път да се съди какво става вътре в неговата душа. Защото тия пертурбации на лицето може да покажат в света какво отражение има, какво преживява. До известно време този човек се смущава. Да кажем, аз не съм ясновидец, но един ясновидец, като мине тъмната зона, тоя се уплаши в ужас. Всички животи на миналото изпъкнат в картини. Той започва да се плаши от живота, какво ще прави?
към втори вариант >>

206. Закон на отношения

Който си позволи да съди Божиите работи, той ще опита Неговия крак.
Който не мисли, не чувствува и не постъпва правилно, той може да се спъне в своите мисли и да попадне в ноктите на неестествената смърт. – Ама защо светът е създаден така? – Това не е ваша работа. Никой няма право да се меси в Божиите работи. Ако признавате, че Бог е създал света, вие нямате право да се произнасяте, дали е създаден добре, или не. Който си позволи да съди Божиите работи, той ще опита Неговия крак. Стъпи ли Божият крак върху него, хиляди години ще минат, докато се съвземе отново и заживее правилен живот. От човека се иска да живее добре, а що се отнася до въпроса, как е създаден светът, това не е негова работа.
към беседата >>

Божественото в тебе ще те съди, а не хората.
" – „В бъдеще." – Ако днес, когато се намираш под благодатните лъчи на слънцето, под благодатта на Бога, ти не можеш да изправиш живота си, в бъдеще още повече няма да го изправиш. В отлагането на нещата няма никаква наука, никаква философия. Отлагането представлява философия на празните гърнета. – „Ама аз съм лош човек." – Дали си лош или добър, това не е важно. От тебе се иска да изправиш отношенията си към Бога, към своя ближен, към себе си. Божественото в тебе ще те съди, а не хората. Следователно ти трябва да спазваш Божествените закони, да не ги нарушаваш. Нарушиш ли ги, ти изгубваш своя мир, своето здраве, своите дарби и способности.
към беседата >>

207. Що трябва да речете

Бог го е създал, и Той ще го съди.
Той не се запитва, защо мухата бръмчи. След малко повдига главата си нагоре и вижда, че мухата се оплела в паяжината на един паяк, който се готви да я изяде. Човекът поглежда към мухата, после към паяка и си казва: Нека я изяде паякът. Това е негова работа. Затова, именно, той е направил паяжината си, да лови мухи и да се храни с тях. Бог го е създал, и Той ще го съди. Не е моя работа да му преча да лови мухи и да се храни с тях. Според мене, тази философия не е на място. Това говори за човешкото нехайство. Човек, който има будно съзнание, не трябва да позволява на паяка да върши престъпления в неговата стая. С мисълта си той трябва да въздействува на паяка да не върши престъпления.
към беседата >>

208. Постоянни и преходни неща. Козметика

Бог никого не съди, обаче, влезе ли вътре в човека и се ограничи, Той започва да го съветва и му казва, кое е добро и кое не.
Казват някои, че Бог нарежда нещата, както разбира и както иска. Не, Бог, най-свободният в света, никога не върши произволи. Той нарежда нещата според великите закони на Битието и Вечността. Бог никого не съди, обаче, влезе ли вътре в човека и се ограничи, Той започва да го съветва и му казва, кое е добро и кое не. Божественото в човека постоянно му нашепва, кое е добро и кое зло, като му казва, че като същество, което се движи между два полюса, трябва да бъде внимателен, да се контролира. Ако от човека се изисква себеконтрол, колко повече това е нужно за възвишените, разумни същества! Всички хора говорят, но говорът на всички не е еднакъв. Колкото по-високо седи човек в умствено и духовно отношение, толкова и неговият говор се отличава с по-голяма мекота и точност в думите. Много хора могат да свирят и да рисуват, но всички не свирят и не рисуват еднакво.
към беседата >>

209. Крадецът и пастирят / Да имат живот

По окото се съди за състоянието на ума, на сърцето и на волята на човека.
Който разбира науката за окото, той може да се предпази от това заболяване. Пресилена умствена деятелност се отразява на окото. На специално място в окото се явява петно, което предупреждава човека, че след известно време той ще заболее умствено. Ако предварително вземе мерки за лекуване, той може да избегне катастрофата, която го очаква. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло чисто ще бъде". По окото се съди за състоянието на ума, на сърцето и на волята на човека. Сърцето, умът и волята представят три течения в живота. Като погледнете окото на човека, вие можете да познаете, кое от тези течения взима надмощие в неговия живот. Красиво око е това, в което има пълна хармония между трите течения. Тази хармония се отразява върху цялото тяло. Някои казват: хилави очи, хилаво тяло.
към беседата >>

210. Забранихме му

От разположението или неразположението, което водата указва върху човека, се съди за нейните качества.
Съвременните хора се нуждаят от следното: да възстановят вътрешната връзка с живота. Чрез тази връзка, именно, човек може сам да отиде при великия извор на живота и да пие от неговата вода. Мнозина могат да му говорят за водата на този извор, но той сам трябва да я опита. Като я опита, той ще се произнесе, дали водата на този извор е добра, или не. От разположението или неразположението, което водата указва върху човека, се съди за нейните качества. Същото може да се каже и за всяко ново учение. Всяко учение, което се отразява благотворно върху човека, което носи свобода и живот, иде от Великия извор на живота.
към беседата >>

211. Вечното благовестие

Той има право да съди хората, да се произнася за техните дела.
Нека умират от глад! – Няма защо да съдите тези хора. Каквото ново и да носят, то не е абсолютно ново. То е известно на хората, от най-стари времена. Право или криво говори човек, това трябва да се остави на Бога. Той има право да съди хората, да се произнася за техните дела.
към беседата >>

212. От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много

Той иде да съди всички онези, които са взели участие в тази работа, в това осакатяване на неговото учение. (втори вариант)
Необходимо е вътрешното съдържание, което животът носи със себе си. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира едно съдържание, за което съвременните хора са още далеч да го разберат. И понеже те още не са приложили Христовото учение, то няма още външен израз. Християнството днес е осакатено. Следователно Христос трябва да дойде да си оправи работата, и ще дойде да я оправи. Той иде да съди всички онези, които са взели участие в тази работа, в това осакатяване на неговото учение.
към втори вариант >>

213. Блажени са очите и ушите

Кажи: „Ако считаш, че съм превишил, смъкни, свали седемдесет и пет процента от всичко казано и върху двадесет и пет процента се съди." (втори вариант)
Кажи му истината, както си е. Кажи му: „Много си красив, но имаш една лоша черта в характера си, обичаш да полъгваш." А ти понякога му казваш: „Много добър човек си." Не. Кажи му: „Добър човек си, обичаш да угощаваш, но отдето взимаш, не плащаш. Много добър човек си, сладко говориш, но каквото обещаваш, не го правиш." Това е едната страна на живота. Не е въпросът да унижим човека в себе си. Кажи: „Ако считаш, че съм превишил, смъкни, свали седемдесет и пет процента от всичко казано и върху двадесет и пет процента се съди."
към втори вариант >>

214. Сторете да насядат

По начина, по който учениците слушат учителя си, се съди за техните способности.
„Сторете да насядат человеците". Когато човек седне някъде, това показва, че той е зает с важна работа, решава някакъв философски въпрос. Ще видите, че този човек седи замислен, съсредоточен в себе си, нищо не го смущава. Как мислите, умни или глупави хора бяха тези, които отиваха да слушат Христа? Те бяха най-умните хора по това време в Израил. По начина, по който учениците слушат учителя си, се съди за техните способности. Някой се хвали, че никога не сяда, т. е. никога не си почива. Той се мисли за голям философ. Друг пък казва, че няма време да изправя погрешките си. С това той иска да покаже пред хората, че е много зает с работа.
към беседата >>

215. Пасха Господня / Пасха Господня е

Ако ти вярваш в това, че Господ живее в сърцата на хората, остави този човек, не го съди. (втори вариант)
Въпросът не е за външността, той е за вътрешността. Човек не се опорочава от това, което е отвън, но се опорочава от това, което е отвътре. Ако ти мислиш, че някой прави престъпления, ти не го допущай. Допущаш ли това, ти опорочаваш себе си. Ти даже и не се интересувай за храната на хората, ако искаш да бъдеш светия. Ако ти вярваш в това, че Господ живее в сърцата на хората, остави този човек, не го съди. Има стража за това.
към втори вариант >>

Има кой да ги съди.
Трябва ли да се оплаквате от миризмата на човешкия и на животинския тор, когато вие сами го поставяте на нивите си? Изчистете нивите си от всякакъв тор и оставете ги свободно да се развиват. Лошите и отрицателни мисли и чувства в човека са подобни на тия торове. Иска ли да живее чист и спокоен живот, човек не трябва да допуща в ума и в сърцето си мисли и чувства, които гният и развиват лоша миризма. Щом казвате, че Бог живее в сърцата на хората, защо ги съдите? Има кой да ги съди. Вие не трябва да се интересувате от интимния живот на хората. – Лош е светът. – В какво седи лошавината, злото на света? Ако е въпрос за злото, знайте, че ние наричаме зло всяко нереализирано добро на външния Божествен свят в нашия вътрешен свят. Когато доброто на вътрешния Божествен свят не се реализира в нашия външен, обективен свят, ние също го наричаме зло.
към беседата >>

216. Новите веяния

Старецът не трябва да се съди, но трябва да учи, да разбере, отде иде това чувство в него.
Например, един стар човек върви по улицата, подпира се с тояжка и мисли за онзи свят. Срещу него иде млада, красива мома. Изведнъж сърцето му трепва, и той я поглежда крадливо. Като почувствува трепването на сърцето си, той веднага започва да се осъжда, как е посмял да погледне красивата мома. Няма нищо лошо в поглеждането на красивата мома, но той намира несъответствие между възрастта си и чувството, което е трепнало в сърцето му. Старецът не трябва да се съди, но трябва да учи, да разбере, отде иде това чувство в него. Като започне да мисли, да изучава себе си, той ще разбере, че това чувство иде от самата природа, която изпраща към него особен род космическа енергия. Тази енергия съществува в природата и от време на време обхваща всеки човек, всяко живо същество, независимо от това, каква е възрастта му. Колкото да се вглежда в себе си, най-после човек дохожда до убеждението, че чувствата и мислите съществуват вън от него. Ако ги търси в себе си, той ще прилича на петел, на когото подхвърлят житни зрънца да яде. Щом ги види, петелът започва да рови с краката си, като мисли, че той сам ги е изровил.
към беседата >>

217. Побеждавайте злото

Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. (втори вариант)
Ако тези апостоли, ученици Христови, не бяха заминали и изпратили духа си на останалите последователи на Христа, които разпространиха Христовото учение по целия свят, днес нямаше да има това, което днес виждаме. От две хиляди години насам християнството постоянно расте и се усилва. Това подразбира, че тези апостоли още не са заминали, те са и днес на земята и работят. Та и Христос още днес работи на земята. Като казваме, че Христос работи и днес, различни са мненията на църквите по този въпрос. Едни от църквите вярват, че Христос седи отдясно на Отца и чака второто пришествие, когато ще съди света. Според някои по-нови течения те поддържат, че Христос е казал на апостолите: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Някои пък вярват, че Христос ходи като нас на земята. Когато Христос дойде на земята, той ще си направи едно човешко тяло като вас, ще отиде в някое събрание, ще поговори малко и ще се върне назад. За него е много лесно това, да си направи едно човешко тяло, да поговори малко, и пак да си замине. Казвате: „Де ще отиде? " На друго място ще отиде.
към втори вариант >>

218. Както светът дава

Като види, че някой греши, или прави престъпления, Бог не го съди, но казва: Стани, върви напред и повече не греши.
В този случай престъпникът струва на държавата много повече от сумата, която е откраднал. Тази мърка не е разумна. Това не значи, че престъпниците не трябва да се наказват, но държавата трябва да потърси нови наказания, при които тя да не се ощетява, а престъпникът да научи урока си, и втори път да не върши престъпления. Държавата трябва да вземе пример от природата, която във всички свои прояви прилага закона на икономията: с най-малко разходи по възможност по-големи придобивки. Как постъпва Бог с престъпника? Като види, че някой греши, или прави престъпления, Бог не го съди, но казва: Стани, върви напред и повече не греши. Той знае, че ако се спре да го съди, ще изразходва повече енергия и време, отколкото да го остави свободен. Затова е казано за Бога, че е всеблаг и всепрощаващ. Най-големите грехове и престъпления на човека струват по-малко, отколкото енергията, която Бог би изразходвал за неговото изправяне. Бог знае, че като е вложил доброто в човека, един ден той ще се съзнае и ще се изправи.
към беседата >>

Той знае, че ако се спре да го съди, ще изразходва повече енергия и време, отколкото да го остави свободен.
Тази мърка не е разумна. Това не значи, че престъпниците не трябва да се наказват, но държавата трябва да потърси нови наказания, при които тя да не се ощетява, а престъпникът да научи урока си, и втори път да не върши престъпления. Държавата трябва да вземе пример от природата, която във всички свои прояви прилага закона на икономията: с най-малко разходи по възможност по-големи придобивки. Как постъпва Бог с престъпника? Като види, че някой греши, или прави престъпления, Бог не го съди, но казва: Стани, върви напред и повече не греши. Той знае, че ако се спре да го съди, ще изразходва повече енергия и време, отколкото да го остави свободен. Затова е казано за Бога, че е всеблаг и всепрощаващ. Най-големите грехове и престъпления на човека струват по-малко, отколкото енергията, която Бог би изразходвал за неговото изправяне. Бог знае, че като е вложил доброто в човека, един ден той ще се съзнае и ще се изправи.
към беседата >>

219. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)

И Господ като те види теб, какъвто и да си, той не те съди. (втори вариант)
Лъжата всякога има обратния резултат върху самия човек. Светът е направен от едно съвършено същество, което помни вечността. Този, който е направил света, той я помни по-добре, отколкото ти като несъвършено същество и който намираш, че светът не е направен както трябва. Тогава считай всичко, което е направено в природата, че е направено от едно велико и съвършено същество и работи с онова благоговение. И се поусмихни малко на този човек, който е създал всичко това. И Господ като те види теб, какъвто и да си, той не те съди. У Бога някой път има тази усмивка. Ти като не разбираш и като разбираш, той се усмихне, не че те съжалява, но той се усмихне. И знаете ли какъв е смисълът на тази усмивка? Когато Господ се усмихне на един човек, този човек става. Нищо повече.
към втори вариант >>

220. Огъната плоскост

И според огъването на змията или на котката може да се съди за техните мисли. (втори вариант)
И този закон на огъната площ съществува навсякъде. И според огъването на змията или на котката може да се съди за техните мисли. И ще видиш - колкото площта е по-огъната, толкова и желанието е по-силно в това същество.
към втори вариант >>

221. Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас

И компанията ще ви съди според повредата, която сте направили. (втори вариант)
На капитанския пост! А преди да е тръгнал параходът, можете да седите и да ядете и пиете, да гуляете. Но казвам ви: щом сте в морето, ако това правите - не сте на мястото си. Сегашното ваше тяло е един грамаден параход, който е пуснат в морето на живота; знаеш ли този параход колко струва? И когато вие излезете на брега, компанията ще ви държи отговорен и вие ще платите за всички аварии и за всичките загуби. И компанията ще ви съди според повредата, която сте направили.
към втори вариант >>

Всеки сам себе си съди. (втори вариант)
Вие сега казвате: „Съдба е това." Никаква съдба няма в живота. Всеки сам себе си съди. А в света Бог иска всички да живеем добре. Сега ние създаваме една нова философия. Ще кажат някои: „Глупав човек е този." Казвам: Господ е решил едни да бъдат умни, други - глупави. Кой е глупав? Който иска да бъде глупав.
към втори вариант >>

222. Аз и Отец едно сме

Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой.
— Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хляб и плодове. — Ама сгреших, грешен човек съм. — Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение. Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба. Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой. Ето, вземи парите, които взех от тебе. Сега съм доволен, че освободих съвестта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуждите си.
към беседата >>

223. Доброто оръжие

Имаме един болен, да услужиш нещо.“ Сега синът съди майката. (втори вариант)
Гледам, един гребен от една жена там. Тя взе гребена, скри го.“ Отиват някъде при някой болен човек. Тя на своя мъж, който е болен, изважда гребена и го туря на главата.“ Той вади заключение от туй, че майка му е користолюбива, казва: „Ти какво мислиш? “ Аз щях да оставя гребена, понеже е платен билетът. Майката иска да услужи на гребена, казва: „Елате на гости у нас. Имаме един болен, да услужиш нещо.“ Сега синът съди майката. Слушай, казвам, да ти кажа едно нещо. Аз виждам, твоето ухо и нейното ухо много си приличат. Каквото е ухото на майка ти, такова е и твоето. Ти много приличаш на майка си. Понеже приличаш, виждаш своята погрешка в нея.
към втори вариант >>

Който съди другите, туй, което нямаш в ума, виждаш едно престъпление, ти си подложен на изкушение. (втори вариант)
Казвам, често, когато ние виждаме, че някой задига гребена, ние може да направим повече от него. Христос казва: „Ти виждаш съчицата в окото на брата си...“ Ще дойдем до това заключение, дали твоето око не мяза на онова, което съдиш. Щом констатираш една погрешка, трябва да знаеш, че и ти имаш това и ти си разположен да направиш същата погрешка. Ако твоето съзнание не е будно, ще попаднеш на много по-големи погрешки. Който съди другите, туй, което нямаш в ума, виждаш едно престъпление, ти си подложен на изкушение. Та казвам, трябва разбиране на нещата.
към втори вариант >>

Христос дал само едно изречение: „Отец ми не съди никого.“ От любовта излиза всичкото изобилие. (втори вариант)
Между новото и старото не трябва да правим компромис. Старото трябва да стане като почва. Ако искаме ние с нашите стари схващания, ние живеем в миналото. Любовта не изпитва никого. В любовта няма желание да те изпитва какъв си. Христос дал само едно изречение: „Отец ми не съди никого.“ От любовта излиза всичкото изобилие. Ти, като идеш при извора, никой няма да те пита защо вземаш, нито ти ще питаш мога ли да си взема хиляда бурета с вода. Ти от извора може да напълниш хиляда бъчви, никой няма да те пита къде ще ги носиш, няма да ти каже: „Защо взимаш тази вода? “ Но ако идеш в кръчмарския дюген, само десетина кила наточиш от бурето, веднага ще ти кажат: „Кой ти даде право да точиш от бурето? “
към втори вариант >>

224. Показване / Демонстрация

От промените се съди за устойчивостта на човешкия характер.
Този, който има петорка, страда, недоволен е от преценката си. Трябва ли да страда за една единица? След време учителят ще му пише шесторка. Тогава ученикът ще се радва. Човек трябва да се учи от малките и от големите страдания, да наблюдава промените, които стават в него. От промените се съди за устойчивостта на човешкия характер. За да не изпада в противоречия, които да причиняват страдания, човек трябва да бъде здрав и способен. Способността на човека не се оценява от бележката, която му е дадена, но от работата, която върши. Всички хора търсят здрав и способен работник. Той е добре възнаграден. Дойдат ли до някой слаб и неспособен, всички го отбягват, вследствие на което той се натъква на противоречие.
към беседата >>

225. Претръпване и претъпяване

По музиката на един народ може да се съди за неговото постижение. (втори вариант)
Колцина от вас знаят да свирят на виола? (Един брат изпя една песен, с която дервишите танцуват.) Дервишите са останали много назад, те са изгубили. Тия дервиши са изгубили туй музикално чувство, те са механизирали източната музика. Щом се дойде до механизирането, трябва едно естествено обновление. Щом човек започва да огрубява, той не е вървял правилно. По музиката на един народ може да се съди за неговото постижение. В сегашните птици, ако се съди, има много хубави моменти. Ако могат тия моменти да се държат, има много хубави заложби. В сегашната музика има много хубави заложби. Някои парчета са груби, на израждане, но някои са хубави за една бъдеща музика, в която може да се излее хубавото, красивото в човека. То е музика, то са възможности.
към втори вариант >>

В сегашните птици, ако се съди, има много хубави моменти. (втори вариант)
(Един брат изпя една песен, с която дервишите танцуват.) Дервишите са останали много назад, те са изгубили. Тия дервиши са изгубили туй музикално чувство, те са механизирали източната музика. Щом се дойде до механизирането, трябва едно естествено обновление. Щом човек започва да огрубява, той не е вървял правилно. По музиката на един народ може да се съди за неговото постижение. В сегашните птици, ако се съди, има много хубави моменти. Ако могат тия моменти да се държат, има много хубави заложби. В сегашната музика има много хубави заложби. Някои парчета са груби, на израждане, но някои са хубави за една бъдеща музика, в която може да се излее хубавото, красивото в човека. То е музика, то са възможности.
към втори вариант >>

226. Да влезеш

Казва се, че днес е краят на века, съдният ден, когато Бог ще съди хората.
Казано е, обаче, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Това се отнася само за онзи, който съзнава и зачита, както своето право, така и правото на всички същества. Обаче, в който момент наруши правото на другите същества, той се отклонява вече от истинския образ и живее по свой план и свои разбирания. От хиляди години насам човек се е отклонил от този образ, оцапал го е, поради което не познава нито себе си, нито ближния си, нито Бога. Днес той иде на земята с определена задача, да изчисти този образ и така, да се яви при своя Създател. Казва се, че днес е краят на века, съдният ден, когато Бог ще съди хората. — Каква ще бъде съдбата? — Бог ще извика всеки едного при себе си и ще го пита: Защо оцапа моя образ? Защо не го изчисти? Защо не използва условията, които ти се дадоха?
към беседата >>

227. Който влиза

Кой закон ще ги съди за доброто, което те правят?
Когато човек носи в себе си религията, науката и законите, защо му са те отвън? Законите са само за онези, които имат нужда от тях, които не могат да живеят без външно ръководно начало. Обаче, каква нужда имат от закон гения, светията или Учителят? През ума им не може да мине никаква мисъл за престъпление. Техният живот е пълен с добрини и благодеяния. Кой закон ще ги съди за доброто, което те правят? Те стоят по-високо от законите.
към беседата >>

На същото основание казвам: Ако човек стои по-високо от главата си, може ли тя да го съди?
На същото основание казвам: Ако човек стои по-високо от главата си, може ли тя да го съди? Само Божественото Начало в човека, което стои по-високо от самия човек, има право да съди. Обаче, и Божественото не съди, но казва на всички хора, че са излезли от Бога и, за да придобият безсмъртния живот, трябва да живеят по Божиите закони, а не по човешките. Божиите закони включват и човешките, но човешките не включват Божиите. Да живеем по Божествените закони, това значи, да отворим сърцата и душите си за любовта, да бъдем щастливи. Дето е любовта, там има постоянно втичане на нещо ново.
към беседата >>

Само Божественото Начало в човека, което стои по-високо от самия човек, има право да съди.
На същото основание казвам: Ако човек стои по-високо от главата си, може ли тя да го съди? Само Божественото Начало в човека, което стои по-високо от самия човек, има право да съди. Обаче, и Божественото не съди, но казва на всички хора, че са излезли от Бога и, за да придобият безсмъртния живот, трябва да живеят по Божиите закони, а не по човешките. Божиите закони включват и човешките, но човешките не включват Божиите. Да живеем по Божествените закони, това значи, да отворим сърцата и душите си за любовта, да бъдем щастливи. Дето е любовта, там има постоянно втичане на нещо ново. Ще каже някой, че вярва в Бога.
към беседата >>

Обаче, и Божественото не съди, но казва на всички хора, че са излезли от Бога и, за да придобият безсмъртния живот, трябва да живеят по Божиите закони, а не по човешките.
На същото основание казвам: Ако човек стои по-високо от главата си, може ли тя да го съди? Само Божественото Начало в човека, което стои по-високо от самия човек, има право да съди. Обаче, и Божественото не съди, но казва на всички хора, че са излезли от Бога и, за да придобият безсмъртния живот, трябва да живеят по Божиите закони, а не по човешките. Божиите закони включват и човешките, но човешките не включват Божиите. Да живеем по Божествените закони, това значи, да отворим сърцата и душите си за любовта, да бъдем щастливи. Дето е любовта, там има постоянно втичане на нещо ново. Ще каже някой, че вярва в Бога. Опитал ли е той вярата си, да знае, колко време трае?
към беседата >>

228. Преди Авраама

Ако ви питат, вие ли сте счупили чашата или шишето, не скривайте истината, кажете си погрешката, никой няма да ви съди.
Тя иска да вижда нещата такива, каквито са в действителност. Ако можеш да говориш истината, кажи я, както е, без страх; ако не можеш да я кажеш, по-добре мълчи. Дойдете ли до истината, бъдете смели. Ние говорим за онази истина, която освобождава човека и създава в него нещо велико. Ако направите някаква погрешка, кажете истината, признайте се поне в себе си. Ако ви питат, вие ли сте счупили чашата или шишето, не скривайте истината, кажете си погрешката, никой няма да ви съди. По-добре е да говорите истината, отколкото да я забулвате. Който е скривал истината, всякога се е натъквал на мъчнотии, сам си е причинявал нещастия и злини. Навремето си още евреите не приеха Христа, т. е. не приеха Божия закон, поради което и до днес страдат. Но и християните, които приеха Христовото учение, още не са Го приложили.
към беседата >>

229. Абсолютна вяра / Абсолютно доверие

Затова е казано: „Не съдете, да не бъдете съдени.” Всеки, който съди и критикува, ако го турят на мястото на падналия, и той ще сгреши по същия начин.
Във всеки човек има нещо благородно и възвишено, въпреки това той може да сгреши. Никой не желае злото, но понякога му се подава. И спортистът не желае да падне, да счупи крака си, но някога, по невнимание, той пострадва. Без да иска той се подхлъзва, изгубва равновесието си. Когато се движи върху глетчерите на живота, човек непременно ще изгуби равновесието си. Затова е казано: „Не съдете, да не бъдете съдени.” Всеки, който съди и критикува, ако го турят на мястото на падналия, и той ще сгреши по същия начин.
към беседата >>

230. Близо е лятото

Че някой вълк изял една овца, или лисицата – една кокошка, той не ги съди.
Божието благословение ще дойде върху хората, когато започнат да живеят според законите на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Това не значи, че те ще изгубят своята индивидуалност. Напротив, те ще станат такива, каквито са – всеки ще прояви своето естество. Колкото повече се развива човек, толкова по-богат и разнообразен е неговият вътрешен живот. Колкото по-издигнат е човек, толкова по-снизходителен е към погрешките и слабостите на онези, които стоят по-долу от него. Че някой вълк изял една овца, или лисицата – една кокошка, той не ги съди. Той си казва: Ако човек яде овце и кокошки, какво остава за вълка и за лисицата? Ще кажете, че човек има право. – Кой му даде това право? Не можете да съдите вълците, мечките и лисиците, докато и човек има същите слабости.
към беседата >>

Той няма да съди хората, но ще ги поучава.
„Близо е лятото”. С други думи казано: Близо е времето, когато Син Человечески ще дойде на земята да научи хората, как да живеят. Той няма да съди хората, но ще ги поучава. В продължение на хиляда години най-много те трябва да приложат законите на любовта, на знанието и на свободата. Нова наука, нови знания предстоят на човечеството, за да влезе в Божественото лято. Три плода трябва да узреят през това лято: плодовете на любовта, на мъдростта и знанието на истината и свободата. Блажени са онези, които могат да вкусят от тези плодове.
към беседата >>

231. Морални правила / Правилно ядене - правилно служене

Защото има закон, който съди човека.
Казано е: Не съдете, да не бъдете съдени. Защо не трябва да съдите? Защото има закон, който съди човека. Не е нужно вие да го съдите. Обаче, има хора, които живеят без всякакъв закон, вследствие на което вие не трябва да се занимавате с тях. Тези хора се отнасят към категорията на мъже – животни и жени – животни. И най-миролюбивите от тях са в постоянна война помежду си. Те са подобни на животни.
към беседата >>

Има кой да ги съди.
И наистина, щом предпочете най-силния, тя осигурява живота си. Втората категория хора наричаме човек – мъж и човек – жена. Те живеят според Божиите закони. Нарушат ли един от тия закони, те попадат вече под тежестта на неговите удари. Каква нужда има да съдите такива хора? Има кой да ги съди. Който живее според Божиите закони, той се намира под тяхната закрила, както кошутата под закрилата на най-силния елен. Ако човек отива при Бога и не разчита на Неговата подкрепа, безсмислено е да Го следва. За човека Бог представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита във всички случаи на своя живот. Не е достатъчно човек само да вярва в Бога, но той трябва да Го познава, да знае, на кого разчита. В това отношение, човек трябва да е изработил в себе си вътрешен морал, на който да разчита във всички случаи на живота си.
към беседата >>

Ти не съди брата си, остави го сам да се изправи.
Ще кажете, че този човек ви е изял десет хиляди лева и не можете да го обичате. Вашият мир струва повече от десет хиляди лева. Ако несправедливо е задигнал тези пари от вас, един ден той ще съзнае грешката си и сам ще я изправи. От всеки човек се иска да бъде изправен към себе си и към своите ближни. Как са другите към него, това не е негова работа. Ти не съди брата си, остави го сам да се изправи. За тебе е важно приложението на основния морал.
към беседата >>

232. Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието

До това време той гледал доста лекомислено на живота и при всички недоразумения бил готов да се съди с хората.
Един господин, мой познат, ми разправяше една своя опитност. Той бил адвокат и, за някакво нарушение на един закон, бил осъден на четиригодишен затвор. До това време той гледал доста лекомислено на живота и при всички недоразумения бил готов да се съди с хората. Много от неговите познати му дължали известни суми. С ония които не изплащали дълга си на време, той постоянно се карал и водил дела. Като влязъл в затвора, започнал да чете Евангелието. Едва сега той разбрал, колко далеч бил от истинския живот и често си мислел: щом изляза от затвора, ще започна да живея по нов начин. Дошъл денят на освобождаването му.
към беседата >>

233. Форма и съдържание

Обаче, той трябва да бъде искрен, да прилага тия методи, без да се обезсърчава и критикува, без да се съди.
Всеки човек иска да се освободи от страданията си и търси начин, как да постигне това. Всички окултни школи, на миналото и сега, дават методи за усъвършенствуване на човека. Щом се усъвършенствува, човек се освобождава от страданията. Обаче, той трябва да бъде искрен, да прилага тия методи, без да се обезсърчава и критикува, без да се съди. Като намери своята добродетел, или дарба, колкото малка да е, той трябва да работи върху нея, да я засили. Ама имал слабости. Това нищо не значи. Слабостите не са само негови. Те са предадени по наследство, от някой негов дядо или прадядо.
към беседата >>

По себе си съди.
Работа се иска от всички хора, и то съзнателна и разумна. Ще каже някой, че хората не живеят добре. Отде знае това? По себе си съди. Ако една кола скърца, това още не значи, че всички коли скърцат. Не се заблуждавайте. Ако барометърът днес показва разваляне на времето, товане значи, че времето навсякъде ще се развали. Това се отнася до едно разстояние от 10-15 км., но не и за целия свят. Вън от тази зона, слънцето грее, времето е топло и приятно.
към беседата >>

234. Право си отсъдил

Много пъти съм ви казвал и пак ви казвам, че Христос няма да дойде на земята така, както Го очаквате – с мантия, с корона на глава, да съди хората.
Ако искате сега да станете добри или даровити, това е механическо схващане на въпроса. Божественият живот постоянно се влива у нас, и ние трябва само да благодарим и на малкото, което Бог ни дава всеки ден. Не гледайте на това, което хората имат. Водата, която Бог е влял във вашите корита, тя определя вашия живот. Ако разбирате нещата по този начин, вие ще можете по-лесно да се справите с мъчнотиите на физическия живот, и ще можете правилно да уредите своите семейни, социални и духовни отношения. Много пъти съм ви казвал и пак ви казвам, че Христос няма да дойде на земята така, както Го очаквате – с мантия, с корона на глава, да съди хората. По този начин Христос няма да дойде, защото в такова идване няма нищо съществено. Панделките и украшенията не определят човека. Когато младият момък дойде в дома на своята възлюбена и я намери накичена с панделки и цветя на глава, със златни пръстени на ръцете, по това ли ще я познае? Той ще я познае по нейната доброта и разумност. Де ще останат нейните накити, ако тя, още на третия месец след женитбата, започне да вършее харман в къщата на своя възлюбен?
към беседата >>

235. Отличителна черта

Има кой да го съди.
Като не разбират законите на живота, мнозина се запитват защо е позволено на дявола да измъчва хората и да им създава страдания. В живота и дяволът е необходим, защото дава добри уроци на хората, учи ги на ум, да знаят какво да говорят. Дяволът е длъжностно лице, назначен на държавна служба. Ако върши задълженията си, както трябва, той дава добри уроци на хората. Обаче понякога дяволът преувеличава задълженията си, вследствие на което прави грешки и престъпления, заради което и той не може да се освободи от отговорност. Има кой да го съди. Министър да си в една държава, ти пак носиш отговорност за делата си. Нарушиш ли реда и порядъка в държавата, ти непременно ще бъдеш съден от по-висока инстанция, а не от своите подведомствени. Зад всяка крива проява седи нещо дяволско. Като знаете това, не се бъркайте в работите на дявола. Не се бъркайте в чужди работи. Защо?
към беседата >>

Тъй че той не съди човека само по подозрение.
Например, натъкне ли се на съмнението и подозрението, човек е в стария живот. За да се освободи от съмнението, той трябва да му противопостави някаква нова мисъл. Ако искате да не се съмнявате, станете ясновидци. Ясновидецът не се съмнява в никого, нито подозира. Той от дома си още вижда как постъпва даден човек и знае, например, дали обича да краде. Тъй че той не съди човека само по подозрение. Така постъпва и разумният свят. Той изпраща човека на земята, дава му всички условия да се прояви свободно и след това, като разполага с данни, тогава го съди. В разумния свят не съдят човека само по предположение или подозрение. Там не съдят човека само за това, че помислил нещо лошо. Човек не е отговорен за лошата мисъл, докато не я реализирал.
към беседата >>

Той изпраща човека на земята, дава му всички условия да се прояви свободно и след това, като разполага с данни, тогава го съди.
Ако искате да не се съмнявате, станете ясновидци. Ясновидецът не се съмнява в никого, нито подозира. Той от дома си още вижда как постъпва даден човек и знае, например, дали обича да краде. Тъй че той не съди човека само по подозрение. Така постъпва и разумният свят. Той изпраща човека на земята, дава му всички условия да се прояви свободно и след това, като разполага с данни, тогава го съди. В разумния свят не съдят човека само по предположение или подозрение. Там не съдят човека само за това, че помислил нещо лошо. Човек не е отговорен за лошата мисъл, докато не я реализирал. Като казвам, че човек трябва да се стреми към нова мисъл, това не значи, че досегашната мисъл нищо не е допринесла. И тя е дала нещо на човечеството, но време е да се замести с нова.
към беседата >>

236. Права мисъл

Всъщност, сам ли се съди човек, или друг някой го съди?
Изчезнат ли страданията, ще изчезнат и радостите. Животът пък има смисъл при страданията и при радостите. Като страда и като се радва, човек изработва своята права мисъл. Затова, именно, той е дошъл на земята. Ако още не е придобил правата мисъл, човек не трябва да се самоосъжда. Всъщност, сам ли се съди човек, или друг някой го съди? Човек сам не се съди, друг някой в него го съди. Това показва, че в човека има касационен, апелативен, мирови съдия, пред който се донасят погрешките и престъпленията на човека за разглеждане.
към беседата >>

Човек сам не се съди, друг някой в него го съди.
Животът пък има смисъл при страданията и при радостите. Като страда и като се радва, човек изработва своята права мисъл. Затова, именно, той е дошъл на земята. Ако още не е придобил правата мисъл, човек не трябва да се самоосъжда. Всъщност, сам ли се съди човек, или друг някой го съди? Човек сам не се съди, друг някой в него го съди. Това показва, че в човека има касационен, апелативен, мирови съдия, пред който се донасят погрешките и престъпленията на човека за разглеждане.
към беседата >>

Това, което съди човек, е специфично състояние.
Като ученици, вие трябва да се стремите към правата мисъл. Какво става отвън, това да не ви смущава. Това, което съди човек, е специфично състояние. То не е естествена проява на човека. Домът не е създаден върху основите на съдбата. Домът е създаден върху основите на Любовта. Обаче ако синът и дъщерята грешат, все ще дойде отнякъде председателят на съда и ще ги осъди. Това е неизбежен процес.
към беседата >>

237. Иде Исус

Един мой познат, мирови съдия, ми разправяше една своя опитност: Богат човек съди един беден за известна сума.
Ще кажеш, че имаш знания, знаеш да хвърляш бомби, да стреляш с картечница, с далнобойни оръдия. Какво знание е това, което отнема живота на хиляди хора? Какво знание е това, да накараш човека да греши, а после да го осъдиш на смърт или на доживотен затвор? По-добре да нямаше такова знание. Ако трябва да съдиш някого, откажи се от това – никого не осъждай. Един мой познат, мирови съдия, ми разправяше една своя опитност: Богат човек съди един беден за известна сума. Като разглеждам делото, виждам, че бедният е невинен. Богатият го оплел така, че той не може да се оправдае. Като слушам обвиненията на богатия, иде ми да си дам оставката, не ми се ще да се занимавам с такова дело. Тогава казвам на богатия: Слушай, не мисли, че си неуязвим. Аз виждам, че правото е на страната на бедния.
към беседата >>

238. Един и същ

Господарят съди слугата си, че крал пари от него и пиянствал.
Като богати, силни и учени, те искат да се налагат на слабите, да управляват, да оправят света. И това е добро, но те не знаят, че вместо да придобият нещо реално, бързо се изтощават и разрушават. Силният се изтощава скоро, вследствие на което съкращава живота си. Често слабите хора живеят повече от силните. Ако има власт, силният ще осъди този, онзи за някакви престъпления и с това ще си навлече неприятели. Господарят съди слугата си, че крал пари от него и пиянствал. Който разбира законите на разумния живот, ще съди слугата не за това, че е пил вино, но че не е пил вода. Не се позволява на човека да пие вино, докато не се е научил да пие вода. Не се позволява на човека да прави зло, докато не се е научил да прави добро. Не се позволява на човека да изразходва времето си напразно, докато не се е научил да го цени.
към беседата >>

Който разбира законите на разумния живот, ще съди слугата не за това, че е пил вино, но че не е пил вода.
И това е добро, но те не знаят, че вместо да придобият нещо реално, бързо се изтощават и разрушават. Силният се изтощава скоро, вследствие на което съкращава живота си. Често слабите хора живеят повече от силните. Ако има власт, силният ще осъди този, онзи за някакви престъпления и с това ще си навлече неприятели. Господарят съди слугата си, че крал пари от него и пиянствал. Който разбира законите на разумния живот, ще съди слугата не за това, че е пил вино, но че не е пил вода. Не се позволява на човека да пие вино, докато не се е научил да пие вода. Не се позволява на човека да прави зло, докато не се е научил да прави добро. Не се позволява на човека да изразходва времето си напразно, докато не се е научил да го цени.
към беседата >>

239. Живият хляб

За правата мисъл на човека се съди при възлизането от видимия към невидимия свят, т. е.
Ако мислите, че това твърдение не е вярно, може да го проверите. Откажете се от хляба, и ще видите, че животът ви ще се намали. Тъй щото, онези, които искат да разберат отношенията между хляба и живота, трябва да разбират отношенията в самата математика. Хлябът е потребен, за да се прояви самият живот. Без хляб и без живот човешката мисъл не може да се прояви. За правата мисъл на човека се съди при възлизането от видимия към невидимия свят, т. е. от материалния към духовния. Някои разсъждават по обратен път, т. е. от невидимото към видимото. Ако всички хора са толкова напреднали, да виждат невидимото, то е друг въпрос. Обаче, невидимият свят е крайно отдалечен от човека.
към беседата >>

240. Правилно разрешаване

Има кой да ви съди.
Като изнасям тия неща, аз нямам предвид да ви съдя. Има кой да ви съди. Страданията, мъчнотиите, неуспехите в живота ви са вашата съдба. Злото, на което се натъквате, е също вашата съдба. То е подобно на ония кираджии, които влизат в къщата ви, живеят няколко години наред, без да плащат наем. Вместо да плащате дълга си от наема на къщата, вие още повече обърквате сметките си и се измъчвате. Ето защо, прилагайте правилото: Никога не пускайте в къщата си кираджии, които не плащат.
към беседата >>

241. Него видя Исус

Не съди другите, но оправяй своя живот.
Сега няма да се спирам върху морала, но казвам: Дисхармонията в живота създава дисхармонични състояния. Ако искаш да се повдигнеш, трябва да измениш живота си. Не съди другите, но оправяй своя живот. Не съди Бога, не питай, защо светът е създаден така, а не иначе. Изучавайте небето и звездите. Много хора са станали учени, видни астрономи, защото са изучавали звездите и пътя на тяхното движение. Много учени знаят, как са устроени мозъкът и сърцето на човека. Много хора са станали учени, защото са изучавали водите, въздуха, светлината, земните пластове, както и елементите, от които се състои вселената.
към беседата >>

Не съди Бога, не питай, защо светът е създаден така, а не иначе.
Сега няма да се спирам върху морала, но казвам: Дисхармонията в живота създава дисхармонични състояния. Ако искаш да се повдигнеш, трябва да измениш живота си. Не съди другите, но оправяй своя живот. Не съди Бога, не питай, защо светът е създаден така, а не иначе. Изучавайте небето и звездите. Много хора са станали учени, видни астрономи, защото са изучавали звездите и пътя на тяхното движение. Много учени знаят, как са устроени мозъкът и сърцето на човека. Много хора са станали учени, защото са изучавали водите, въздуха, светлината, земните пластове, както и елементите, от които се състои вселената. Това знание може да се изрази в поетична форма.
към беседата >>

242. Основа на живота

По осакатените мисли и чувства на човека се съди за неговата интелигентност и доброта.
Като не могат да управляват мислите и чувствата си, хората сами се осакатяват. Когото срещнете днес, непременно ще видите в него поне една осакатена мисъл или едно осакатено чувство. Няма човек на земята, който да не се е осакатил в известно направление. По осакатените мисли и чувства на човека се съди за неговата интелигентност и доброта. Ако човек е осакатил своите мисли и чувства, които са толкова близо до него, можете да си представите какви ще бъдат отношенията му към другите хора. Отношението на човека към неговите мисли и чувства определя неговия морал. Как можете да наречете морален човек онзи, който е осакатил мислите и чувствата си? Човек се осакатява, когато има повече желания, отколкото може да носи. За пример, какво ще стане със стомаха на човека, ако в продължение на 2 часа последният му даде 2 богати, пищни обяда?
към беседата >>

И тъй, страданието е мярка, по която се съди за степента на човешкото развитие.
И тъй, страданието е мярка, по която се съди за степента на човешкото развитие. Това не значи, че човек трябва сам да се натъква на страдания. Това не значи още, че човек трябва съзнателно да се мъчи. Ние не говорим за ненужните страдания, но за ония, които разумният свят изпраща на човека. Срещнете ли човек, който може да страда, подайте му ръката си. На този човек може всякога да се разчита.
към беседата >>

243. Точка на равновесие

Той има право да го съди и наказва.
Той е господар на условията. Външно е строг и взискателен, вътрешно е мек. Като види някаква неправда, той не отминава, докато не даде урок на онзи, който върши неправдата. Ако види, че някой изнасилва някого, той ще се спре, ще хване насилника със здравата си и мощна ръка, ще го разтърси добре и ще му каже: „Нямаш право да изнасилваш брата си. Бог е създал човека. Той има право да го съди и наказва. Ако се месиш в Божиите работи, аз ще се намеся в твоите. След Господа ида аз. Ако не слушаш Господа, знай, че мене ще срещнеш на пътя си“.
към беседата >>

244. Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат

Ако срещне някой разбойник, той няма да го съди, защо е хванал такъв път, нито ще го морализира, но ще го пита отде е купил пушката си, каква работа е свършил с нея, колко души е убил.
Добрият човек е безпристрастен. Той гледа еднакво на всички хора. В него няма лицеприятие. Той дава правилна преценка на всички живи същества и определя отношенията си към всяко същество според естеството му. Каквото е естеството на даденото същество, така и той постъпва. Ако срещне някой разбойник, той няма да го съди, защо е хванал такъв път, нито ще го морализира, но ще го пита отде е купил пушката си, каква работа е свършил с нея, колко души е убил. След това ще го погледне в очите и ще му каже: „Добър човек си ти“. Такъв разговор с разбойника е странен за вас, но какво ще кажете за такъв човек, който с пушката си е убил 10 разбойника, по-страшни от него, или е обрал 10 апаши, по-големи майстори от него? Докато не знае вътрешната страна на нещата, човек не трябва да се произнася. Добрият човек е извън всякакви закони. Той сам е закон.
към беседата >>

245. Живот и радост / Живот и радост. Принципи на здравето

Кой ще ви съди, ако отидете в градината си и си откъснете няколко плода?
Ако едно желание произтича от вас, то не може да ви връзва. Обаче чуждите желания могат да връзват човека. Никой не може да ви връзва с ваше въже, но с чуждо въже всеки може да ви връзва и ограничава. За да не изпадате в противоречия, вие трябва да различавате вашите мисли, чувства и желания от чуждите. Вие познавате желанията си по това, че свободно разполагате с тях. Кой ще ви съди, ако отидете в градината си и си откъснете няколко плода? Никой няма да ви съди. – Защо? – Защото сте работили, употребили сте труд, енергия за обработването на градината и отглеждането на плодните дървета. Следователно вие можете да бъдете свободни при реализиране на едно свое желание само тогава, когато умът ви е взел участие при създаването на това желание; ако умът ви не е работил при реализиране на желанията ви, не можете да бъдете свободни. Свободата е свързана със знанието.
към беседата >>

Никой няма да ви съди.
Обаче чуждите желания могат да връзват човека. Никой не може да ви връзва с ваше въже, но с чуждо въже всеки може да ви връзва и ограничава. За да не изпадате в противоречия, вие трябва да различавате вашите мисли, чувства и желания от чуждите. Вие познавате желанията си по това, че свободно разполагате с тях. Кой ще ви съди, ако отидете в градината си и си откъснете няколко плода? Никой няма да ви съди. – Защо? – Защото сте работили, употребили сте труд, енергия за обработването на градината и отглеждането на плодните дървета. Следователно вие можете да бъдете свободни при реализиране на едно свое желание само тогава, когато умът ви е взел участие при създаването на това желание; ако умът ви не е работил при реализиране на желанията ви, не можете да бъдете свободни. Свободата е свързана със знанието. Който знае нещата, само той може да бъде свободен.
към беседата >>

246. Опитности в живота / Знание и опитност

Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира.
Тя е вложила своя капитал в тялото на човека, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато. Какви са отношенията на човека към нея, тя не се интересува. На негово разположение тя оставя торбата с фалшивите пари. Дали той ще задигне цялата торба, или част от нея, и за това не иска да знае. Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злото. Човек може много пъти да краде фалшивите ѝ пари, да бяга от нея и да се връща, да изповяда погрешката си, но тя все мълчи, не го съди, не го морализира. Тя казва: „Щом искаш да останеш при мене, свободен си“. Тя всичко оставя на разположение на човека, но торбата си със злато на никого не дава – държи я под ключ. Торбата със злато на природата не е нищо друго, освен скритите таланти и способности. Ако се домогне преждевременно до един от тия таланти, човек престава да работи. Ще го видите добре облечен, с бомбе на главата и бастун в ръка, ходи натук–натам, нищо не работи и минава за благородник.
към беседата >>

247. Разумно прилагане / Разумното употребление

Ако той лъже, ако не говори истината, има кой да го съди.
С тези думи обидата се заличава. – „Ама той не казва истината.“ – Това е негова работа. Твой дълг е да вярваш на приятеля си. Ако не вярваш, сега ти ще го обидиш. Ти си негов приятел, а не съдия. Ако той лъже, ако не говори истината, има кой да го съди. Помнете: Съществува един свят, където хората не могат да лъжат. Каквото кажат, там всичко се реализира. Затова, именно, Христос казва, че за всяка празна дума човек ще отговаря. Какво ще бъде положението на човека, който лъже, че е болен. Щом не говорите истината, той ще се разболее.
към беседата >>

248. Скритите таланти / Физическа, духовна и умствена анализа. Окултният път и обикновените постижения.

Известно е, че за последствията се съди от причините.
Днес обаче, когато овцата е под закрилата на човека, всеки опит на вълка за нападане се плаща скъпо. На грубите физически сили се отговаря с грубост. Куршумът лесно разрешава въпроса. Опита ли се вълкът да грабне една овца от стадото на овчаря, куршумът излиза срещу него. Ето защо, искате ли да познаете какви сили действат в даден момент, вижте какви причини ги предизвикват. Известно е, че за последствията се съди от причините.
към беседата >>

249. Учителю, да прогледам!

Геологът продължава своите изследвания по-нататък: от положението на земните пластове той съди за животните и растенията, които са живели през тази епоха, но и от това пластовете нищо не знаят.
„Учителю, да прогледам! ” Аз ще извадя от този стих такива изводи, за които този слепец даже и не е помислял. Моите изводи ще бъдат като изводите на някой геолог по отношение на земните пластове. Като разглежда положението на земните пластове, геологът ги съпоставя винаги едни към други, изяснява причините на техните отклонения, на техните набраздявания и т. н. Обаче, самите пластове не знаят нищо по това, нито пък мислят нещо. Геологът продължава своите изследвания по-нататък: от положението на земните пластове той съди за животните и растенията, които са живели през тази епоха, но и от това пластовете нищо не знаят. Тъй щото, от съчетаване на фактите, геологът дохожда до съзнателните процеси в природата. И тогава ние казваме, че съзнателните процеси съществуват само у съзнателните, разумните същества. Запример, свещената книга, от която аз чета сега, сама по себе си, е несъзнателна, но ако вие я четете по такъв начин, че се свържете с тези, които са я писали, ще видите, че тя е жива книга и можете с нея да се разговаряте. Мнозина може да оспорват това, но всичко, което се оспорва, не е действителен факт. Това, което е факт за едного, не е факт за мене.
към беседата >>

250. Осмисляне на живота

Ще дойде някой да ти казва, че си постъпил зле и ще те съди.
Който има дълбоко вътрешно разбиране, вътрешен морал в себе си, само той може да изпълнява волята Божия. Докато се страхуват едни от други, хората не могат да изпълняват Божията воля. Някой иска да се прояви, но казва: „Какво ще помислят хората за мене? “ – Не е важно какво ще мислят хората за тебе. Важно е какво Бог мисли за тебе. Ще дойде някой да ти казва, че си постъпил зле и ще те съди. Човек сам знае дали постъпва добре, или не.
към беседата >>

251. Сила, разумност и добро

Не е възможно овца да изяде вълк, вследствие на това не съществува закон, който може да съди овцете за такива престъпления.
Ще приведа един анекдот, който се отнася за онова време още, когато насилието се е явило за пръв път между животните. Първото дело, което се завело между животните, било по повод оплакванията на един вълк: този вълк подал заявление до първия съдия, в което се оплаквал от една овца, че изяла един вълк. Съдията прочел заявлението и казал: „Понеже този случай е изключителен, аз се отказвам да разглеждам такова дело – никъде досега не се е чуло подобно нещо. Не е възможно овца да изяде вълк, вследствие на това не съществува закон, който може да съди овцете за такива престъпления. Това заявление ще се тури настрана, няма да му се даде ход, докато не се провери факта; за тази цел ще се свика събрание от възвишени същества, които да проверят истинността на факта и ако той се окаже действителен, тогава само ще се издаде закон за съдене на овцете за подобни престъпления.”
към беседата >>

Тези последствия пък го ограничават – за всяка лоша дума, за всяко лошо чувство и за всяка лоша мисъл той се съди.
Сега ние влизаме в свят, в който има установени правила и закони, които абсолютно трябва да се спазват. От Силата, Добротата и Разумността на човека зависи да остане ли той в този свят, или да излезе вън от него. Човек иска да бъде свободен, но свободата му се обуславя от неговите мисли, чувства и постъпки – ако храни в себе си лоши мисли и чувства, той ще носи техните последствия. Тези последствия пък го ограничават – за всяка лоша дума, за всяко лошо чувство и за всяка лоша мисъл той се съди. И обществото постъпва по същия начин. Мнозина казват: „Ние не можем да спазваме правилата на обществото, защото неговият морал е отживял вече времето си.” Питам кой морал днес е жив? Живият морал седи в общение с Бога; за тази цел човек трябва да започне с Доброто – то е извор на Любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния Живот, то е основа на Божествения свят.
към беседата >>

После казват, че Христос ще съди хората – кои хора ще съди?
Днес много проповедници говорят за идването на Христа и Го очакват да дойде, облечен със слава и великолепие, с мантия на тялото и с корона на главата си. Какво представляват мантията и короната? Те представляват добродетелите на Христа, с които Той е облечен. После казват, че Христос ще съди хората – кои хора ще съди? Грешните; в света има закон за съдене на грешните, но не и на праведните, значи има закон за злото, но не и за Доброто. Съдба има за онези, които вървят в пътя на злото, обаче за праведните няма съдба. Който иска да стане съвършен, той трябва да се освободи от всички лъжеучители и лъжеучения вън и вътре в него – защо? Защото Учителят никога не може да лъже; ученикът може да лъже ученика, но Учителят никога не може да лъже учениците. Например ученикът може да каже за нещо, че тъй е чул, тъй разбрал, тъй мисли и т.н., Учителят обаче никога не може да говори неща, които не знае положително.
към беседата >>

252. Отиване и връщане

Който съди за Бога от своите вътрешни опитности, нему Бог отваря вратите на Царството Божие и казва: „Влез”; който не уповава на своята вътрешна опитност, той се намира в едно тежко състояние, постоянно обезпокояван от мухата, която кацва ту на носа, ту на челото, на ръката му или другаде.
Казвам: вие сте влезли вече в Божия дом и очаквате Бог да ви се изяви такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто хората Го рисуват. Вие сами, според разбиранията си, ще проверите какъв е Бог. Който съди за Бога от своите вътрешни опитности, нему Бог отваря вратите на Царството Божие и казва: „Влез”; който не уповава на своята вътрешна опитност, той се намира в едно тежко състояние, постоянно обезпокояван от мухата, която кацва ту на носа, ту на челото, на ръката му или другаде. Щом мухата кацне отгоре му, той махва с ръка да я прогони, но с това изгубва всичко красиво в себе си. Кацне ли мухата на носа ви – тази е първата погрешка, която сте допуснали в себе си; махнете ли с ръка да прогоните мухата – тази е втората погрешка. Следователно не махайте с ръката си да гоните мухата, за да не изгубите красивото в себе си!
към беседата >>

253. Събуждане / Събуди се

И сега Господ го съди само за това, че той е взел повече кирия, отколкото заслужава. (втори вариант)
И сега Господ го съди само за това, че той е взел повече кирия, отколкото заслужава. И цялата природа, това са все киряши, които живеят в неговата къща, наематели са. Че той някой път ги глобява по два- три пъти за кирията. Не че взема, но несправедливо взема. Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия. Представете си колко е благороден.
към втори вариант >>

Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели.
Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават. - На кого? - На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да получава наем, но не повече, отколкото трябва. И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели. Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен. Най-после посяга и на живота им. Това е несправедливост, която природата не търпи. Благородство се иска от човека, да знае, докъде се простират правата и задълженията му.
към беседата >>

254. Прави и криви линии / Правите и криви линии. Начало и край на всяка работа и постъпка в линия

Като се погледне човешкото око, може да се съди за човешкия характер. (втори вариант)
Та правите и криви линии. Сега ще се стремите и някои познания, които имате, да бъдат верни, понеже всяко едно познание, което е вярно, има полза за самите вас. Някои познания трябва да бъдат верни и вие да имате поне няколко от тях, да сте сигурни. И всичката философия на някои окултисти, окултни учения зависи от онази правилност на линиите, които са поставени и образуват известни форми. Като се погледне човешкото око, може да се съди за човешкия характер. Онзи физиогномист или хиромантист, той като погледне известна линия, той вижда в линиите известно съотношение. Той практически е запознат с геометрията. Не само физическата геометрия на мъртвите линии, но геометрията на живите линии. Запример, всеки един от вас може да забележи тази разлика, общо вземете онези хора, които са с валчести лица и другите, които са с продълговати лица, каква разлика намирате между тези, които имат валчести лица и които имат продълговати лица? Тези с продълговатите лица са активни, схващат някои работи лесно, а онези с валчестите лица, те обичат по-леката работа.
към втори вариант >>

А щом той гледа дължината на вашия нос, по това той съди за вашата интелигентност, доколко вие сте интелигентен и каква е вашата прозорливост в живота. (втори вариант)
Тя е един резултат от тегленето на тия две прави линии. Запример, ако вашият нос е разширен от долната страна, това показва правилността на вашите дробове. Това физиономист или хиромантик добре знае. Ширината на носа винаги показва, че вашата дихателна система се е добре развила. Широчината на носа винаги има отношение към вашата дихателна система. А щом той гледа дължината на вашия нос, по това той съди за вашата интелигентност, доколко вие сте интелигентен и каква е вашата прозорливост в живота. Сега това се отнася до правите линии на носа. А в материалистическата геометрия тъй както я употребяват за строежа на всички здания, всеки един архитект трябва много добре да разбира геометрията, тези отношения на правите и криви линии, друго яче вънка от геометрията тия отношения на правите и криви линии, той не може да построи никаква постройка. Така и природата, когато е строила онези разумни същества, тя е имала предвид онези разумни изчисления. Човекът както е построен, главата му и всичко, тези геометрици имат предвид тези тънки изчисления. Тъй е построен светът.
към втори вариант >>

От правилната форма на човешкото око се съди за характера на човека.
Като ученици, вие трябва да изучавате правилните линии, независимо от това, дали са прави или криви, защото те образуват красивите форми. От правилната форма на човешкото око се съди за характера на човека. Щом формата и линиите на окото са правилни, казват, че тоя човек е характерен. Физиогномистът и хиромантикът четат характера на човека по линиите на лицето и ръцете. Те познават не само линиите на мъртвата геометрия, но и тия на живата геометрия. Ония хора, които имат продълговато лице, се отличават от тия с валчестите, кръгли лица. Първите са крайно активни и лесно схващат нещата.
към беседата >>

255. Изново

Следователно от последното дело, от резултата на нещата може да се съди за причини и последствия.
възвишеното, красивото, мощното начало на живота, или Първичната Причина, която е създала всичко. Докато мъжът не разбере жената, т.е. сърцето си, той не може да разбере себе си, не може да разбере и своя ум. Не дойде ли до това положение, той ще бъде в разрез с Битието. Защо? Защото жената е последното дело на Бога. Следователно от последното дело, от резултата на нещата може да се съди за причини и последствия.
към беседата >>

256. Правилният тон

"Искаш да лъжеш тези хора, да ги използваш за себе си." Седи този човек, иска да ме съди. (втори вариант)
Чудно нещо, ако това може да бъде Бог Отец. Една свиня днес би мислила по-добре от много съвременни хора. Това само остава на Бог Отец да се яви в една картина като човек с бяла брада. Аз разбирам каква е идеята им. Те искат да кажат за мене: "Ти си човек, който си впрегнал хората да ти работят, да ги направиш роби, да им вземеш парите и те да работят за тебе." Тази е идеята за тях в понятието Бог Отец. "Искаш да лъжеш тези хора, да ги използваш за себе си." Седи този човек, иска да ме съди. Казвам: "За да ме съдите бие, трябва да бъдете по-чисти от мене. Какво ще разберете? Как ще ме съдите? " "Ама за тебе хората имат лошо мнение." Нищо от това. Те могат да имат лошо мнение, то е тяхно право.
към втори вариант >>

257. Син Человечески отхожда

Когато един съдия е изправен пред едно положение да съди някого, нека се спре и запита Господа: „Господи, кое е правото, да осъдя ли този човек или да го оправдая?
Само Бог съединява хората, само Той ги групира в едно. Никой няма право да жени хората, никой няма право да ражда без Бога. Когото Бог съедини, само той може да ражда. Ако човек съединява хората, то престъпници ще раждат. Когато един съдия е изправен пред едно положение да съди някого, нека се спре и запита Господа: „Господи, кое е правото, да осъдя ли този човек или да го оправдая? " Един вътрешен глас му казва: „Оправдай го! " Какво ще каже отгоре на това съдията? Той ще каже: „Аз съм на особено мнение." Ако този съдия схване, че обвиняемият е праведен според думите на Господа, той ще може да докаже и неговата праведност. Ако този съдия стане и каже: „Господ да съди, този човек не е виновен, аз съм виновен" и обвини себе си, мислите ли, че няма "да спечели? Защото ако вие сте на положението на обвиняемия, вие сте длъжни да изправите същата погрешка.
към беседата >>

Ако този съдия стане и каже: „Господ да съди, този човек не е виновен, аз съм виновен" и обвини себе си, мислите ли, че няма "да спечели?
Ако човек съединява хората, то престъпници ще раждат. Когато един съдия е изправен пред едно положение да съди някого, нека се спре и запита Господа: „Господи, кое е правото, да осъдя ли този човек или да го оправдая? " Един вътрешен глас му казва: „Оправдай го! " Какво ще каже отгоре на това съдията? Той ще каже: „Аз съм на особено мнение." Ако този съдия схване, че обвиняемият е праведен според думите на Господа, той ще може да докаже и неговата праведност. Ако този съдия стане и каже: „Господ да съди, този човек не е виновен, аз съм виновен" и обвини себе си, мислите ли, че няма "да спечели? Защото ако вие сте на положението на обвиняемия, вие сте длъжни да изправите същата погрешка. Като оправдаете този човек, оттам насетне всичко ще ви тръгне напред. Ако осъдите този човек, оттам насетне всички нещастия в света ще ви сполетят едно след друго. Кое е по-хубаво от двете положения?
към беседата >>

258. Разтоварване на съзнанието

Той не те съди, не те осъжда. (втори вариант)
За него е въпросът. Казвам, има нещо тайно вътре в живота и човек трябва да разбере вътрешния смисъл на нещата. Аз считам за праведен човек този, който, като види злото, не се опорочава. Той да гледа така, както Бог гледа. Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това. Той не те съди, не те осъжда. Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива.
към втори вариант >>

Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. (втори вариант)
Казвам, има нещо тайно вътре в живота и човек трябва да разбере вътрешния смисъл на нещата. Аз считам за праведен човек този, който, като види злото, не се опорочава. Той да гледа така, както Бог гледа. Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това. Той не те съди, не те осъжда. Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи.
към втори вариант >>

А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. (втори вариант)
Аз считам за праведен човек този, който, като види злото, не се опорочава. Той да гледа така, както Бог гледа. Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това. Той не те съди, не те осъжда. Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи. И като се върне у дома си, тя е неразположена духом.
към втори вариант >>

Той никога не съди, понеже и Бог не съди.
Има нещо тайно в живота, което трябва да се разбере. Това значи, да проникнеш във вътрешния смисъл на нещата. Праведен и свет човек е онзи, който не се изкушава. Никакво богатство не може да го изкуши. Той гледа на всичко, както Бог гледа. Той никога не съди, понеже и Бог не съди. Когато съдят някого, той го извинява. Когато не съдят човека, той сам се съди - съвестта го мъчи. И красивата мома, докато не