Търсене в беседите за 'единомислени единомисл'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 181 резултати от 125 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
24 резултата от 8 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
104 резултата от 67 текста

✓ Писма от Учителя:
4 резултата от 4 текста

✓ Текстове и документи:
15 резултата от 13 текста

✓ Последователи на Учителя:
9 резултата от 9 текста

✓ Списания и вестници:
8 резултата от 8 текста

✓ Хронология на Братството:
14 резултата от 13 текста

✓ Рудолф Щайнер:
3 резултата от 3 текста

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 24 резултата от 8 беседи с корен от думите : 'единомислени единомисл'.

1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г.
Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г. Миркович и Мария Казакова; подир което добави:
към беседата >>

2. Разговори с Учителя

Знаеш ли, какво представят един милион души, които живеят в единомислие?
От всички се изисква да влезете в новия живот, да се потопите в новата атмосфера. Представете си едно общество от 100—200 души, все разумни и благородни хора. Достатъчно е те да съединят своя духовен и материален капитал, за да направят чудеса. Да направим следното изчисление: взимаме сто души, всеки от които е свързан с още десет хиляди. Значи, 10 хиляди по сто, прави един милион. Знаеш ли, какво представят един милион души, които живеят в единомислие? Всеки от тях е свързан с още десет хиляди от астралния свят. Значи, 1,000,000 X 10,000 = 10,000,000,000. Да си представим, че стоте души са на бойното поле. Всеки от тях има тил от един милион войници. Тези пък имат още по десет хиляди, пак тил.
към беседата >>

3. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!

Съзнанието на духа у него, че той е единомисляще сѫщество, и трѣбва да влѣзе въ свръзка съ невидимия миръ и съ силитѣ на природата, и да използува тия сили.
Запримѣръ, сега у насъ съществува човѣшкия егоизъмъ, човѣшката завистъ, човѣшкото користолюбие, които едно врѣме сѫ били системи, методи, и сѫ допринесли едно благо на човѣчеството, но понеже тия системи сега сѫ отживѣли, тѣ не сѫ необходими въ природата. Други сили действуватъ сега въ природата. Користолюбието за насъ сега става една спънка. Егоизъмътъ, който едно врѣме е билъ една система, сега е една спънка, сега почти е изигралъ своята роль. Сега нещо по-високо се събужда у човѣка. Какво? Съзнанието на духа у него, че той е единомисляще сѫщество, и трѣбва да влѣзе въ свръзка съ невидимия миръ и съ силитѣ на природата, и да използува тия сили. Слѣдователно ние не трѣбва да търсимъ щастието си, спасението си другаде, освѣнъ вѫтрѣ въ себе си, да съзнаемъ, че имаме всичко въ себе си.
към беседата >>

4. Дето и да идеш!

● А най-после бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, дружелюбиви…
● А най-после бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, дружелюбиви…
към беседата >>

5. Ще бъде жив

Между учените хора няма единомислие.
Чудни са хората като казват,че имали вяра. Ако вярата се губи така лесно, тогава твоят конец е много тънък. Така и съвременните философи употребяват някои думи или термини в един смисъл, а други учени ги употребяват в друг смисъл. Някой учен човек употребява едно изречение в един смисъл, а друг учен го употребява в друг смисъл. Та съвременните учени хора говорят още на вавилонски език! Между учените хора няма единомислие. Някои учени хора доказват едно нещо, а други доказват друго нещо. Вземете най-учените хора и ги запитайте, от какво произтича живота. Едни казват, че животът произтича от материята, други казват, че животът произтича от Духа т.е. те считат думата “Дух” за религиозен термин и затова казват, че животът произтича от силата. Те водят помежду си спор.
към беседата >>

6. Братя в единомислие

„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо?
към беседата >>

“ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога?
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси.
към беседата >>

Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога!
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно.
към беседата >>

Казвате: „Ние живеем в единомислие“.
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо?
към беседата >>

Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо?
„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други.
към беседата >>

„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие!
„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие! “ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия.
към беседата >>

“ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото.
„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие! “ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение.
към беседата >>

Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“.
„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие! “ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е.
към беседата >>

Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си.
„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие! “ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките.
към беседата >>

Първият стих е следният: „Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!
Всички сравнения, които ви давам сега, служат като определения и допълнения на главната мисъл в този Псалом. Той се състои от три стиха. Първият стих е следният: „Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Този стих е основата на това, което осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е верен и за физическия живот. Когато всички части на едно колело са сплотени и работят заедно, това колело има смисъл. Но когато всяка част се индивидуализира, в това колело се образува триене, търкане. Казват за това колело: „Разхалтави се нещо туй колело“.
към беседата >>

Аз ще сравня тази мисъл с по-раншната, която цитирах: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!
Ето как започва евангелист Лука 10 стих: „Верният в малкото, и в многото е верен“. Това е една новозаветна мисъл. Аз ще сравня тази мисъл с по-раншната, която цитирах: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Коя е основата на живота, за да живеят братя в единомислие? Сега мислете, не говорете още нищо. Аз искам да ме слушате, а не да потвърждавате нещата външно. Някои от вас говорят, мърдат само устата си, без да мислят. Вие няма да мърдате устата си, нито ще се смеете, понеже сега Господ е между вас, сега Той говори.
към беседата >>

“ Коя е основата на живота, за да живеят братя в единомислие?
Ето как започва евангелист Лука 10 стих: „Верният в малкото, и в многото е верен“. Това е една новозаветна мисъл. Аз ще сравня тази мисъл с по-раншната, която цитирах: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “ Коя е основата на живота, за да живеят братя в единомислие? Сега мислете, не говорете още нищо. Аз искам да ме слушате, а не да потвърждавате нещата външно. Някои от вас говорят, мърдат само устата си, без да мислят. Вие няма да мърдате устата си, нито ще се смеете, понеже сега Господ е между вас, сега Той говори. Щом дойде време вие да си мърдате устата, аз ще ви дам знак.
към беседата >>

И сега Бог отговаря: „Когато верният в малкото е верен и в многото, само тогава братята ще живеят в единомислие“.
Когато частите говорят, т.е. когато ние говорим, трябва да се редуваме, да пазим реда, последователно да говорим. Най-първо ще говори един, после втори, трети, четвърти и като се изкажем всички, ще оставим цялото да даде заключението си. Ние по някой път говорим по цели часове, пререждаме се, бързаме да се изкажем, не се изслушваме спокойно, и цялото не може да даде никакво заключение. Следователно всеки от нас каже ли урока си, който му е зададен, трябва да остави Бог да даде своето вътрешно заключение. И сега Бог отговаря: „Когато верният в малкото е верен и в многото, само тогава братята ще живеят в единомислие“. Христос казва: „Неправедният в малкото и в многото е неправеден“. Бог казва: „Щом човек е неправеден и в малкото и в многото, братята не могат да живеят в единомислие“.
към беседата >>

Бог казва: „Щом човек е неправеден и в малкото и в многото, братята не могат да живеят в единомислие“.
Най-първо ще говори един, после втори, трети, четвърти и като се изкажем всички, ще оставим цялото да даде заключението си. Ние по някой път говорим по цели часове, пререждаме се, бързаме да се изкажем, не се изслушваме спокойно, и цялото не може да даде никакво заключение. Следователно всеки от нас каже ли урока си, който му е зададен, трябва да остави Бог да даде своето вътрешно заключение. И сега Бог отговаря: „Когато верният в малкото е верен и в многото, само тогава братята ще живеят в единомислие“. Христос казва: „Неправедният в малкото и в многото е неправеден“. Бог казва: „Щом човек е неправеден и в малкото и в многото, братята не могат да живеят в единомислие“.
към беседата >>

„Колко е добро и угодно да живеят братя в единомислие!
„Колко е добро и угодно да живеят братя в единомислие! “ С кого? – С Бога. С кого трябва да живеем в любов, без да се съблазни сърцето ни? – С Бога. Характерът на човека седи в това, той да не се съблазни от нищо.
към беседата >>

7. Времето на доброто

Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени. (втори вариант)
Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано. Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона. Ако гори един час, ще може ли да стопли салона? За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха. В паленето на собата всички трябва да вземете участие. Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени. Че не сте единомислени, и собата показва - във вас няма еднаква топлина. Щом хората не са еднакво доволни, и собата не гори еднакво.
към втори вариант >>

Че не сте единомислени, и собата показва - във вас няма еднаква топлина. (втори вариант)
Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона. Ако гори един час, ще може ли да стопли салона? За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха. В паленето на собата всички трябва да вземете участие. Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени. Че не сте единомислени, и собата показва - във вас няма еднаква топлина. Щом хората не са еднакво доволни, и собата не гори еднакво.
към втори вариант >>

Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие.
Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас. Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре. Не, един час не е достатъчно. За тези въглища е нужно силно течение на въздуха. В паленето на печката трябва всички да взимате участие. Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие. Когато хората не са топли и печката не гори добре. Това са общи заключения.
към беседата >>

8. Аз, ти, той

„Братя в единомислие“.
Та казвам и на вас, прочетете от книгата: „Пътят на ученика“, беседата, която почва от 121 стр. „Братя в единомислие“. Не исках да ви говоря сега, а исках да ви чета от тази книга. Прочетете тая беседа през свободното време. Но казаха ми: „Ти им говори, а пък те нека четат.“ Ако вие не я прочетете, тогава аз ще я прочета. Сега аз говоря и вие ще четете. А пък ако не го четете, вие ще им говорите, пък аз ще го чета.
към беседата >>

0.08464503288269V1-ON