Търсене в беседите за 'деликат деликатн'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 1365 резултати от 1012 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
690 резултата от 465 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
290 резултата от 246 текста

✓ Писма от Учителя:
3 резултата от 3 текста

✓ Текстове и документи:
67 резултата от 50 текста

✓ Последователи на Учителя:
137 резултата от 110 текста

✓ Списания и вестници:
57 резултата от 48 текста

✓ Хронология на Братството:
69 резултата от 46 текста

✓ Рудолф Щайнер:
52 резултата от 44 текста

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 690 резултата от 465 беседи с корен от думите : 'деликат деликатн'.

1. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен.
Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година, та вие гледайте да Го не спънете в работата Му. Това не е едно предположение, а е една действителност. Искам от вас да бъдете тихи и спокойни — не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен.
към беседата >>

Господ е много трудолюбив и деликатен — всичките духове от Него са се научили как да слугуват.
Бог е истинската свобода в света и иска всякой да Му слугува със свобода. Господ е много трудолюбив и деликатен — всичките духове от Него са се научили как да слугуват. То се знае, че и Той има известни несгоди, и Той страда, но всичко това се обръща на добро.
към беседата >>

3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

“ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб?
Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“
към беседата >>

4. Явлението на Духа

Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно.
Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел.
към беседата >>

5. Законът на служенето

Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили.
Слага жената трапезата, слага супа, хляб, сядат те и децата им да ядат, мъжът хваща лъжицата, тя става злато; бръква в супата, и тя става злато; хваща хляба, и той става злато; побутва масата, и тя става злато; побутва жената, и тя става злато. По едно време хванал се за главата и почнал да моли Господа да го избави от това голямо нещастие. Ето докъде могат да доведат лакомството и безумието. Ние може да имаме тази сила, но тя ще ни погуби живота. Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява. Вземете един мъж, който е бил много слуги и слугини; по едно време той омеква и всичко жертва, за да прави добро. Каква е тази сила, която завладява човека?
към беседата >>

Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява.
Ето докъде могат да доведат лакомството и безумието. Ние може да имаме тази сила, но тя ще ни погуби живота. Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява. Вземете един мъж, който е бил много слуги и слугини; по едно време той омеква и всичко жертва, за да прави добро. Каква е тази сила, която завладява човека? Онзи принцип, за който казва Христос – „Който служи на Любовта, той слугува Мене“; това подразбира Христос – „Този слуга ще има всичко, което Аз имам“. Хората търсят истината, и Христос турва тази истина в живота, в онова синапово зърно.
към беседата >>

6. Фарисей и Митар

Като вкусят яденето, кажат: „Ха, това е приятно“, и по лицето им блесне деликатна, едва уловима усмивка; тя оповестява, че в тяхната душа има туй разположение.
Какво е устата? Тя е изразител на човешкото сърце – дали е човек с меко или кораво сърце; показват доколко човек е интензивен и откровен. У ония, които имат хубав апетит, ще забележите, че устните са въздебелички. То е физиологически закон. Повечко кръв приижда, затова са и дебелички и червени. Като вкусят яденето, кажат: „Ха, това е приятно“, и по лицето им блесне деликатна, едва уловима усмивка; тя оповестява, че в тяхната душа има туй разположение. Ако вземем човек с красив нос, той е израз на човешката интелигентност; дали носът е прав или закривен, дали е римски тип или гръцки – това има дълбок смисъл. Външният облик на лицето не е без значение, при това то е изразител също на външния живот на човека. Ако вникнем в едно човешко лице и видим, че то няма симетрия, че едната негова вежда не е като другата, едната по-развита, другата по-издадена, ако има известна асиметрия, това показва, че има в него нещо неуравновесено. Като поставите една права линия, ще се уверите дали и вашият нос е на мястото си. Носът е барометър, топломер, който показва в какво състояние е вашият ум.
към беседата >>

7. Божественият Промисъл

Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа: ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“.
Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява, от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. Мъж и жена, като се оженят, мислят, че Господ им е турил власт; мъжът казва: „Ти при майка си си живеела така, но сега в моята къща влизаш под нов закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам – да се пазиш, защото ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа: ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“. Както виждате, всички хора си приготвят свои закони. Но какво става в края на краищата? Скарват се и двамата. Защо? Защото положението, което те са взели, е фалшиво в самите основи. Истинската добра женитба не е нещо, което е направено на земята.
към беседата >>

8. Молитва

Той е единственото Същество, което познава нуждите на твоята душа и ще постъпи така деликатно, така нежно, както никой друг.
Преди всичко молитвата изисква пълно упование и доверие в Бога. Умът не трябва да е разсеян; Бог, който предвижда нашите мъчнотии в света, ни е създал страдания, за да концентрираме нашите мисли в себе си. Понеже, когато дойде в този свят, душата има опасност да се погълне от разни впечатления, затова по разни начини се явяват страдания, за да се върнем при Бога. Молитвата е една сила в Живота, човек не може да се развива без молитва. Христос препоръчва тайната молитва: „Когато се молиш, ти трябва да бъдеш сам.“ Някои казват: „Да се съберем няколко души“; ползата за двама или трима души е друго нещо, но молитвата, която служи за развитие на душата, всякога трябва да бъде единична – да се съединиш с Бога – с образа на всяка Любов, Добродетел, Чистота, Интелигентност. Той е единственото Същество, което познава нуждите на твоята душа и ще постъпи така деликатно, така нежно, както никой друг. И затова именно всеки, който се събужда по-рано, се поврежда. Към Бога се обърнете, обърнете се към Христа; Христос – това е Бог, Неговото отношение към нас е бащинско. И когато така схванете Христа в себе си, вие ще усетите един Мир, една Радост, която ще ободри мъчнотиите ви. Защото влезете ли в Духовния свят, вие ще намерите такива мъчнотии, каквито намира детето, когато се роди на този свят. Щом всичките ви врагове се съберат, за да спънат развитието ви, това е опитността на светиите, на добрите хора, на всички, които започват да се молят, и затова всеки, който влезе в Духовния свят, трябва да започне с Бога.
към беседата >>

9. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи.
Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове.
към беседата >>

Сега, като ме слушате, зная, казвате си: "Тежко учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки".
Сега, като ме слушате, зная, казвате си: "Тежко учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки". Мързеливите нека седят. Но трудолюбивите трябва вече да излязат навън. И когато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира – да излезеш из избата на своето Аз, да умориш този микроб и като го умориш и оставиш да излезе из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние. И тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе, и понеже обича Виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод. Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това.
към беседата >>

Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са огрубели.
Сега, научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите. Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са огрубели. И като излезете на дневната Виделина, колко хубави работа има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта и в новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове.
към беседата >>

10. Свобода на Духа

Трябва да имате ухо много деликатно, схватливо, от малко нещо да разберете какво ви говори Господ.
Как ще се освободим? Трябва да стане коренно променение в устройството на нашия мозък. Вие още не сте изучили това устройство. Всяка сутрин се молите и търсите Господа, викате и казвате, че понякога Той не ви слуша. Господ слуша само ония хора, ушите на които са отворени; глухите той не слуша и на тях не говори. Трябва да имате ухо много деликатно, схватливо, от малко нещо да разберете какво ви говори Господ. Той обича да гледа и слуша хора, които се трудят, които не се занимават с празни работи, защото Той не се занимава с глупави неща.
към беседата >>

11. Марта и Мария

Мария трябва да бъде благородна, деликатна, да говори сестрински, да ѝ каже: „Чакай малко, сестро, аз после ще ти бъда в услуга“.
Христос, Той е висшият Дух, висшият Принцип. Ако Мария отговореше на Марта, трябваше да каже: „Чакай малко да послушам, после ще ти помогна“. Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Като се върнете сега вкъщи, ако се разсърдите, развикате, ще кажете: „Марто, знаеш ли какво казва Учителят? Ти трябва да се подчиняваш“. Мария трябва да бъде благородна, деликатна, да говори сестрински, да ѝ каже: „Чакай малко, сестро, аз после ще ти бъда в услуга“. Така трябва да говори Мария. И когато сестра ѝ говори строснато, тя да каже: „Колко хубаво, колко приятно говориш! “, защото между благородното и неблагородното има известна хармония, между Любовта и омразата има сродство. Аз ги зная и двете тия сестри. Но който влезе между тях, те от обич го задушават.
към беседата >>

12. Все що е писано

Ще бѫда засмѣнъ и веселъ, ще ви посрѣщамъ съ най-голѣма учтивость, деликатность.
– Десеть пѫти повече. „Като бѫдешъ на онзи свѣтъ, нѣма ли да поглеждашъ отъ високо? “ То значи да бѫда нѣкой пуякъ. Тамъ ще бѫда десеть пѫти по-вѣжливъ, отколкото съмъ на този свѣтъ. Това е любовьта. Ще бѫда засмѣнъ и веселъ, ще ви посрѣщамъ съ най-голѣма учтивость, деликатность. Нѣма да видите на лицето ми никакъвъ облакъ, не, то ще бѫде веселие и радость. Сега нѣкои отъ васъ често виждатъ лицето ми замрѣжено, за което не съмъ азъ виноватъ. Облаци, мъгли хвърлятъ около лицето ми сѣнки. Кой е виноватъ? Една сутринь, едно малко дѣте излѣзло и видѣло Слънцето зачервено и го запитало: „Защо днесъ ме гледашъ така гнѣвно?
към беседата >>

Той ще бѫде веселъ къмъ васъ, съ най-голѣма учтивость и деликатность.
Сега нѣкои отъ васъ често виждатъ лицето ми замрѣжено, за което не съмъ азъ виноватъ. Облаци, мъгли хвърлятъ около лицето ми сѣнки. Кой е виноватъ? Една сутринь, едно малко дѣте излѣзло и видѣло Слънцето зачервено и го запитало: „Защо днесъ ме гледашъ така гнѣвно? “ Слънцето отговорило: „Не съмъ азъ виновато, мъгли ме засѣнчватъ, но като се махнатъ мъглитѣ, ще те гледамъ пакъ весело и засмѣно.“ Такъвъ ще бѫде отговорътъ на Христа. Той ще бѫде веселъ къмъ васъ, съ най-голѣма учтивость и деликатность. Любовьта, която Христосъ ще прояви, ще бѫде такава, каквато Слънцето проява и вие ще почувствувате вѫтрѣшния смисълъ на земния животъ. Не ви говоря за живота на небето, а за живота на земята: Тогава само ще разберете, защо сте жени и мѫже, защо се раждате и умирате, защо се жените, защо женитѣ раждатъ, защо мѫжетѣ ставатъ бащи и т.н. Ще разберете защо всичко е това. Съ тѣзи страшни стихове нѣкой проповѣдникъ би ви пратилъ въ пъкъла и азъ мога да ви пратя тамъ, но това не е тълкуване. Разумниятъ Христосъ иде отъ горѣ сега и ви казва: „Миръ вамъ!
към беседата >>

13. Спасението

Обичатъ се тѣзи нѣща, които сѫ нѣжни, деликатни, слаби. (втори вариант)
Вие имате едно извратено понятие за тѣзи работи. Може да се наблюдава този фактъ и въ природата и тамъ той е вѣренъ. Обичатъ се тѣзи нѣща, които сѫ нѣжни, деликатни, слаби. Гледате нѣкой мѫжъ – здравъ, силенъ, той се влюбва въ нѣкоя слаба, едва крѣпяща се жена. Силнитѣ хора, това сѫ октоподи, които турватъ своитѣ смукала на тебе и те смучатъ, смучатъ и напустнатъ. Утрѣ ще те искатъ пакъ. Това сѫ съврѣменнитѣ религиозни общества, които те изсмукватъ, обиратъ кесията и послѣ те изхвърлятъ. И послѣ казват: „Обърнахме го къмъ Господа!
към втори вариант >>

14. Влиянието на музиката

Музикалните вибрации са тъй деликатни.
Затова казвам, че музиката има две изражения: реално - несъществено и реално - съществено. Музиката е необходима за всекиго; тя може да лекува човека от разни болести, например всички нервни болести. Ако си нервен, пей някоя песен в мажор- на гама всяка сутрин в продължение на ден, два, три, седмица, месец, всеки обед и вечеря и ако не премине това ваше състояние, елате при мене. Вие какво правите в такива случаи? Викате лекар - той ви дава бром и други лекарства за успокоение, които по-скоро притъпяват нервната система, но не ви лекуват. Музикалните вибрации са тъй деликатни. Те правят едни хубави разтривки, лекарствата са отровни вещества, удари с чукове.
към беседата >>

15. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ

Ожените се за една мома, тя е нѣжна, внимателна, има деликатно сърдце и т.н. (втори вариант)
Брадви се точатъ отгорѣ имъ. За да се не разваля това, което Богъ е създалъ тъй умно, ние трѣбва да го не разваляме. И сега, наполовина сѫ виновни и онѣзи, които точатъ и тѣзи, на които точатъ. Когато хората точатъ на гърба ми брадвитѣ си, азъ казвамъ: азъ съмъ на половина виноватъ за това нѣщо. За да се не точатъ брадви на коритата, защото тѣ сѫ потрѣбни, хората трѣбва да научатъ закона на хармонията. Ожените се за една мома, тя е нѣжна, внимателна, има деликатно сърдце и т.н. Започва мѫжътъ ѝ съ брадвата: „Не трѣбва да бѫдешъ деликатна, внимателна“, и точи брадвата. Слѣдъ нѣколко години тя се разваля. Какъ да се не развали, когато на гърба и постоянно се точи брадва? Сѫщото бива и съ мѫжа. Той е внимателенъ, деликатенъ, а тя точи брадвата върху него и слѣдъ нѣколко години той се разваля.
към втори вариант >>

Започва мѫжътъ ѝ съ брадвата: „Не трѣбва да бѫдешъ деликатна, внимателна“, и точи брадвата. (втори вариант)
За да се не разваля това, което Богъ е създалъ тъй умно, ние трѣбва да го не разваляме. И сега, наполовина сѫ виновни и онѣзи, които точатъ и тѣзи, на които точатъ. Когато хората точатъ на гърба ми брадвитѣ си, азъ казвамъ: азъ съмъ на половина виноватъ за това нѣщо. За да се не точатъ брадви на коритата, защото тѣ сѫ потрѣбни, хората трѣбва да научатъ закона на хармонията. Ожените се за една мома, тя е нѣжна, внимателна, има деликатно сърдце и т.н. Започва мѫжътъ ѝ съ брадвата: „Не трѣбва да бѫдешъ деликатна, внимателна“, и точи брадвата. Слѣдъ нѣколко години тя се разваля. Какъ да се не развали, когато на гърба и постоянно се точи брадва? Сѫщото бива и съ мѫжа. Той е внимателенъ, деликатенъ, а тя точи брадвата върху него и слѣдъ нѣколко години той се разваля. Какъ нѣма да се развали?
към втори вариант >>

Той е внимателенъ, деликатенъ, а тя точи брадвата върху него и слѣдъ нѣколко години той се разваля. (втори вариант)
Ожените се за една мома, тя е нѣжна, внимателна, има деликатно сърдце и т.н. Започва мѫжътъ ѝ съ брадвата: „Не трѣбва да бѫдешъ деликатна, внимателна“, и точи брадвата. Слѣдъ нѣколко години тя се разваля. Какъ да се не развали, когато на гърба и постоянно се точи брадва? Сѫщото бива и съ мѫжа. Той е внимателенъ, деликатенъ, а тя точи брадвата върху него и слѣдъ нѣколко години той се разваля. Какъ нѣма да се развали?
към втори вариант >>

Някой момък се оженва за една добра, нежна, деликатна мома, но след няколко години, той изважда брадвата си и започва да я точи върху нейното корито.
След това, казват: Не го бива нашият свещеник, проповедник или съдия. Как ще ги бива, как няма да се развалят тези хора, когато отгоре им точите брадви и ножове? За да не се разваля това, което Бог е създал, първо, ние не трябва да го разваляме. Кои са виновниците за развалянето? Преди да са научили изкуството, да точат брадвите си, на коритата на чешмите, хората трябва да са научили закона на хармонията. Някой момък се оженва за една добра, нежна, деликатна мома, но след няколко години, той изважда брадвата си и започва да я точи върху нейното корито. Точи брадвата и нарежда: Ти не трябва да бъдеш внимателна, деликатна, нежна към хората. Днес точи брадвата си, утре я точи, докато най-после, възлюбената му се развали и огрубее. Как да не се развали, когато, на гърба й, постоянно точат брадви? Същото става и с момъка. Няма защо да точите брадвите си върху гърбовете на добрите моми и момци, да ги изхабявате.
към беседата >>

Точи брадвата и нарежда: Ти не трябва да бъдеш внимателна, деликатна, нежна към хората.
Как ще ги бива, как няма да се развалят тези хора, когато отгоре им точите брадви и ножове? За да не се разваля това, което Бог е създал, първо, ние не трябва да го разваляме. Кои са виновниците за развалянето? Преди да са научили изкуството, да точат брадвите си, на коритата на чешмите, хората трябва да са научили закона на хармонията. Някой момък се оженва за една добра, нежна, деликатна мома, но след няколко години, той изважда брадвата си и започва да я точи върху нейното корито. Точи брадвата и нарежда: Ти не трябва да бъдеш внимателна, деликатна, нежна към хората. Днес точи брадвата си, утре я точи, докато най-после, възлюбената му се развали и огрубее. Как да не се развали, когато, на гърба й, постоянно точат брадви? Същото става и с момъка. Няма защо да точите брадвите си върху гърбовете на добрите моми и момци, да ги изхабявате. Точете ги върху гърбовете на грубите, остри и жестоки хора.
към беседата >>

16. Простотата

Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност.
По тези въпроси не трябва да мислите от ваше гледище, а принципиално трябва да се разрешават, тъй както в училище се разрешават. Човек не може да живее принципиално, докато не се свърже с Господа, докато Той не заживее у него. Може ли разведена жена да живее добър живот? Никога. Оставете едно дете без майка и то огрубява. Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са малко по-груби – затова им са дават страдания, за да се облагородят. Когато някой страда, казвам: „Майка ти рано е заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш.” Този е пътят за тези, които искат да се развият, да растат, да се повдигнат.
към беседата >>

17. Дух Господен

Ако рѫцетѣ на човѣка не станатъ по-деликатни, и чъртитѣ на лицето му по-меки, той не е далъ пѫть на Божественото Начало въ себе си. (втори вариант)
Какъ се познава, кой човѣкъ възприема и предава Божията Любовь? Ако челото на човѣка се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добъръ проводникъ на любовьта. Ако рѫцетѣ на човѣка не станатъ по-деликатни, и чъртитѣ на лицето му по-меки, той не е далъ пѫть на Божественото Начало въ себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки рѫце. Така е, работникътъ има груби, корави рѫце, но това не се позволява. Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ силитѣ на своя организъмъ. Въ бѫдеще, когато животътъ на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа. Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени.
към втори вариант >>

Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си.
Как се познава кой човек възприема и предава Божията Любов? Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добър проводник на Любовта. Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце. Така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява. Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм. В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили; физически, сърдечни и умствени.
към беседата >>

18. Неизвестното

Тя е нѣжна, деликатна, отзивчива. (втори вариант)
Той не вижда вече нищо красиво. Кѫщата му постепенно се разрушава, не влиза вече въ нея Учительтъ съ ученицитѣ си, не се разисква вече по въпроса, върху който Христосъ е говорилъ. Стихътъ, въ който се казва „Ще изпратя Духа си да ви научи” подразбира, именно, Божествената майка. Велико благо е за човѣка да бѫде Божествената майка, т. е. Любовьта въ него. Тя е нѣжна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава самъ. Тя се отдалечава отъ него. Докато Божествената майка е въ човѣка, той има всички благоприятни условия за реализиране на своитѣ желания. Той лесно разрешава задачитѣ си, лесно се справя съ своитѣ мѫчнотии.
към втори вариант >>

Тя е нежна, деликатна, отзивчива.
Той не вижда вече нищо красиво. Къщата му постепенно се разрушава, не влиза вече в нея Учителят с учениците си, не се разисква вече по въпроса, върху който Христос е говорил. Стихът, в който се казва “Ще изпратя Духа си да ви научи" подразбира, именно, Божествената майка. Велико благо е за човека да бъде Божествената майка, т.е. Любовта в него. Тя е нежна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава сам. Тя се отдалечава от него. Докато Божествената майка е в човека, той има всички благоприятни условия за реализиране на своите желания. Той лесно разрешава задачите си, лесно се справя със своите мъчнотии.
към беседата >>

19. Господ му рече

В сегашния свят има хора с толкова деликатни и чувствителни души, че ако им дадете една монета или друг някой предмет, който е бил свидетел на известни събития, по него те могат да видят всички събития на миналото, отпечатани върху тоя предмет. (втори вариант)
В сегашния свят има хора с толкова деликатни и чувствителни души, че ако им дадете една монета или друг някой предмет, който е бил свидетел на известни събития, по него те могат да видят всички събития на миналото, отпечатани върху тоя предмет. Те не само чувстват, не само възприемат, но чуват и думите, свързани с даденото събитие. В бъдеще, когато слухът и зрението на хората се усили, ще се убедят, че всичко около тях говори. Няма да се спирам да доказвам това, нямам свободно време сега. Нека остане тоя въпрос спорен. Когато някой параход потъва, няма време за спор.
към втори вариант >>

В сегашния свят има хора с толкова деликатни и чувствителни души, че ако им дадете една монета, или друг някой предмет, който е бил свидетел на известни събития, по него те могат да видят всички събития на миналото, отпечатани върху тоя предмет.
Ако някой се осмели да каже, че Господ му говори, би се повдигнал цял спор. Окръжаващите ще му искат доказателства, да ги убеди, по какъв начин Господ му говори и какво му говори. Няма съмнение, че и Бог говори така, както и хората говорят. Под „говор” разбирам разумност. Само оня говори, който има разумна, права мисъл. В сегашния свят има хора с толкова деликатни и чувствителни души, че ако им дадете една монета, или друг някой предмет, който е бил свидетел на известни събития, по него те могат да видят всички събития на миналото, отпечатани върху тоя предмет. Те не само чувстват, не само възприемат, но чуват и думите, свързани с даденото събитие. В бъдеще, когато слухът и зрението на хората се усили, ще се убедят, че всичко около тях говори. Няма да се спирам да доказвам това, нямам свободно време сега. Нека остане тоя въпрос спорен. Когато някой параход потъва, няма време за спор.
към беседата >>

20. Старият книжник

Хранете някой груб човек с най-деликатна храна, в 10 години той ще измени начина на живота си.
А синът е силен, но не е умен. Децата имат стремеж към своите родители, защото се нуждаят от тяхната мъдрост и опитност. Затова родителите трябва да започнат да изваждат старото и новото от своите торби, за да видят какво да им дадат. Родителите трябва да знаят каква храна да дадат на децата си в понеделник, във вторник и т.н., защото храната създава хората. Вземете най-културния човек и започнете да го храните с най-груба храна, вие ще видоизмените живота му. Хранете някой груб човек с най-деликатна храна, в 10 години той ще измени начина на живота си. Аз се радвам сега, че започнаха вече да се явяват разни течения по-близки до природата, например вегетарианството, макар че и това не е правилно схващане за диетата, защото природата е създала всевъзможни храни, и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко общество трябва да си избере подходяща храна, която да дава най-добри резултати. Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалия в природата. Повечето болести се дължат на избиването на млекопитаещите и на птиците. Понеже с това избиване се спира тяхната еволюция, всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, и с това се явява един хаос, който е причина за разните болести.
към беседата >>

21. Мировата Любов

Единият от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре й воал, толкова деликатно, че другият му рекъл: "Я вдигни воала да я видя по- хубаво!
Двама гръцки скулптори искали да покажат своето изкуство, кой по-добре го разбира. Единият от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре й воал, толкова деликатно, че другият му рекъл: "Я вдигни воала да я видя по- хубаво! ". Този пример показва, че оня, който изваял богинята, е бил по-изкусен. Но питам ви: и тези двама художници не умряха ли? - Умряха. Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само изкуството на двамата художници, сянката на нещата, не е същността на Живота. Същността на Живота е да влезем в хармония с него.
към беседата >>

22. Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване)

Тази материя е деликатна.
– По очите ще го познаете – има безпогрешни признаци, по които не може да се излъжете. Има ли ги някой човек – няма съмнение, че лъже; няма ли ги – ще се резервирате. Ако ви обясня признаците, ще започнете да подозирате всички хора. Тази материя е деликатна. За оногова, когото подозирате, може да се помолите и ако у него има престъпления, той ще се превърне на някое животно. Ако вие знаете да тълкувате тези емблеми, ще имате напълно разрешен въпрос. Невидимият свят е много внимателен и понякога не иска да извади налице престъпленията на хората, държи ги затворени. Безопасно е за онези, които се освобождават, а е опасно за другите.
към беседата >>

23. Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот

Музиката не е тъй нежна, не е тъй деликатна, както поезията; никой инструмент не е тъй нежен, както поезията – все ще направи известни дрезгавини.
Някои наричат Любовта душа или дух, но и в единия, и в другия случай тя е същината на човешкия живот. В това разграничение Мъдростта представя формите на хармонията, на музиката и на поезията в света. Музиката принадлежи на Мъдростта и всичко, което човешкото ухо и човешкият език могат да схванат, то е нейно. Поезията е дъщерята, а музиката – синът. Затова мъжкият пол е по-груб от женския – момчетата са по-груби от момичетата. Музиката не е тъй нежна, не е тъй деликатна, както поезията; никой инструмент не е тъй нежен, както поезията – все ще направи известни дрезгавини. И тъй, Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които ние сме създали на Земята; затова този свят е достояние на нас. И тъй, Мъдростта съставлява атмосферата, в която живее човешкият дух. Аз ви говоря върху практическата страна на въпроса, върху психологията на този въпрос, а не върху анатомията, нито върху физиологията на менталното поле.
към беседата >>

24. Земният и небесният

Хора, у които обективният ум е слабо развит, те имат тънки вежди, и чувствата им са деликатни. (втори вариант)
Спрете се да размислите за веждите си, коя е причината да се образуват, какви величини са те и т.н., каква служба изпълняват те? Някои казват, че те предпазват очите от напрашване, да не слиза потта в тях. Това донякъде е правдоподобно, но не е само тази главната причина. Забележете, че у хора, на които обективният ум е силно развит, веждите са дебели. Такива хора имат силно развита воля, смели и решителни са, чувствата у тях са груби. Хора, у които обективният ум е слабо развит, те имат тънки вежди, и чувствата им са деликатни. Следователно веждите не служат само за предпазване на очите, но показват, че човек има груби или деликатни чувства.
към втори вариант >>

Следователно веждите не служат само за предпазване на очите, но показват, че човек има груби или деликатни чувства. (втори вариант)
Някои казват, че те предпазват очите от напрашване, да не слиза потта в тях. Това донякъде е правдоподобно, но не е само тази главната причина. Забележете, че у хора, на които обективният ум е силно развит, веждите са дебели. Такива хора имат силно развита воля, смели и решителни са, чувствата у тях са груби. Хора, у които обективният ум е слабо развит, те имат тънки вежди, и чувствата им са деликатни. Следователно веждите не служат само за предпазване на очите, но показват, че човек има груби или деликатни чувства.
към втори вариант >>

Чувствата им са деликатни.
Донякъде това е вярно, но веждите имат и друго предназначение. Забелязано е, че хора, на които обективният ум е силно развит, имат дебели вежди. Те са смели и решителни, със силна воля. Чувствата им са груби. Хора, на които обективният ум е слабо развит, имат тънки вежди. Чувствата им са деликатни. Значи, веждите показват, какви са чувствата на човека – груби, или нежни. Научете се да превеждате външните форми, да разберете техния дълбок смисъл и предназначение. Когато носът при основата си е широк, това говори за човек със силно развити чувства. Когато интелектът се развива, носът се удължава и стеснява. Какъв нос е за предпочитане: дълъг и тесен, или къси широк?
към беседата >>

25. Молитвата

Ако някой попита кой е баща ви, вие всички бихте описали вашите пастроци, ще кажете: “Моят баща е със сини очи, носът му е дълъг, веждите му са дебели, брадата му черна, мускулест, строг, взискателен.” Други ще опишат: “Моят баща е деликатен, мустаците му са възмалки, веждите му са тънки, косите му са къдрави.” Всеки ще опише баща си, но това е сянката на Онзи Велик баща.
Христос казва: “А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно, и Отец, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Ще влезеш, казва Христос, в тайната си стаичка и ще се помолиш Отцу твоему. Това е разумното, великото в света, което обединява всички хора в едно, което обмисля нашите желания, нашите мисли, нашите действия, което дава подтик на нашия растеж, това, което възкресява мъртвата човешка душа. Забравили ли сте го? Ако някой попита кой е баща ви, вие всички бихте описали вашите пастроци, ще кажете: “Моят баща е със сини очи, носът му е дълъг, веждите му са дебели, брадата му черна, мускулест, строг, взискателен.” Други ще опишат: “Моят баща е деликатен, мустаците му са възмалки, веждите му са тънки, косите му са къдрави.” Всеки ще опише баща си, но това е сянката на Онзи Велик баща. Ще ви дам едно изяснение, каква е тази сянка. Ако вземете един слънчев лъч да го прекарате през 10 огледала, по закона на отражението, какви сили ще има в последното й отражение този лъч? Тази слънчева светлина, която се отразява от месечината, има ли сила да възраства? Тя е изгубила своята сила при първото отражение. И тъй, ако вие искате да се запознаете с Бога по закона на отражението, вие ще имате светлината само на месечината.
към беседата >>

26. Аз съм жив

Трябва да сме нежни и деликатни, тъй както Бог е нежен и деликатен към нас. (втори вариант)
Срещна някой човек, обидя го. С това аз обиждам своята душа. В небесния език не е позволено душа да обижда душа. Трябва да сме нежни и деликатни, тъй както Бог е нежен и деликатен към нас.
към втори вариант >>

обиждат. Трябва да сме нежни, деликатни, както Бог е деликатен към нас.
Вие още не живеете за душата си. Колко пъти сте я впрягали в неща, които не са по естеството и. Срещнете някого, казвате му няколко обидни думи. Така вие обиждате своята душа. Не е позволено на душите да се? обиждат. Трябва да сме нежни, деликатни, както Бог е деликатен към нас.
към беседата >>

27. Що казва Духът

Това значи, че материята на ума е по-висша, по-деликатна, или както казват простите хора - по-дребничка. (втори вариант)
Следователно, когато енергията на физическото поле започва да се намалява, ние се приближаваме към правата линия, а когато енергията на физическото поле започва да се увеличава, ние се приближаваме към кръга. Това показва, че всички наши съотношения на физическото поле са отмерени. Ако сега единият от тези два камертона е нагласен една октава по-високо от другия и ги ударим, то вълните на трептенията от двата камертона ще образуват една осморка. Оттук извеждам, че камертонът на сърцето е перпендикулярен, а този на ума - хоризонтален. Следователно интензивността на ума е два пъти по-голяма, отколкото тази на сърцето. Това значи, че материята на ума е по-висша, по-деликатна, или както казват простите хора - по-дребничка.
към втори вариант >>

Това показва, че материята на ума е по-деликатна, с по-високи трептения от тая на сърцето.
Когато енергията на физичния свят започне да се намалява, ние се приближаваме към правата линия; когато енергията на физичния свят започне да се увеличава, ние се приближаваме към кръга. Това показва, че нашите отношения към физичния: свят са отмерени и определени. Ако един от камертоните е нагласен една октава по-високо от другия, то вълните от трептенията на камертоните ще образуват една осморка. Камертонът, който е поставен хоризонтално, представя ума, а отвесният представя сърцето. Доказано е, че интензивността на ума е два пъти по-голяма от тая на сърцето. Това показва, че материята на ума е по-деликатна, с по-високи трептения от тая на сърцето.
към беседата >>

Оня, който има добре развито ухо, може да възприеме и най-деликатните тонове, за които човек, с неразвито ухо, остава чужд.
Проверявате и се оказва, че виждането ви е вярно. Как ще си обясните тоя факт? Ще кажете, че тук има някакво объркване. Кой е обърканият: който притежава шестото чувство, или оня, който отрича истината? Не е въпрос да се доказва, кой е объркан, но да се докаже, че съществува шесто чувство в човека. Оня, който има добре развито ухо, може да възприеме и най-деликатните тонове, за които човек, с неразвито ухо, остава чужд. Художникът, който има добре развито око, схваща такива цветове, които човек с обикновено развито око не може да възприеме. Писателят предава на своя стил такива тънкости, каквито обикновеният човек не долавя. Може ли, при това положение, да отречете способностите на човека? Достатъчно е да- попаднете в ръцете на един добър френолог, за да се произнесе, дали сте музикален, дали имате философски способности, или някаква особена дарба. Ще кажете, че само Бог знае тия неща, и само Той може да се произнася за човека.
към беседата >>

28. Новото човечество

И да се изнесат такива факти, връзката между тях е толкова деликатна, че може да се каже, че няма връзка.
Съвременните учени твърдят, че човекът не е живял повече от осем хиляди години, но окултната наука и там се различава. Тя доказва, че човек е живял много повече, отколкото съвременните учени твърдят. Че човек е живял отпреди осем хиляди, за това говорят черепите, които са останали от ония времена. Но че е живял много по-отдавна, такива данни не могат да се изнесат. И да се изнесат такива факти, връзката между тях е толкова деликатна, че може да се каже, че няма връзка. И когато в една от своите беседи казах, че палецът определя развитието на човешката воля, някои казаха, че това е нелогично. Но в действителност палецът е резултат на човешката воля. И в старо време, когато са искали да накажат някой твърдоглав човек - да прекрати своите престъпления, отсичали са двата му палеца. Тогава питам защо палецът у някои хора е по-дълъг, а у други - по-къс; защо у някои е по-правилно сформиран, а у други - не? Всичко това означава нещо, то говори за развитието на волята и разсъдъка у човека.
към беседата >>

29. Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа

Знаете ли колко деликатен е вашият възлюблен?
Знаете ли колко деликатен е вашият възлюблен? Когато момъкът дойде вкъщи и види, че момата се сърди на майка си, на баща си, че не може да се владее, той излиза навън. Сега вие, момите, сте много внимателни, имате такива преживявания и си казвате: „Да се покажем пред възлюбления си изправни, добри.“ Да, но Господ не обича тези неща, защото те са причина да се появи лицемерието. Това са две състояния, които Бог не обича – състояние на личен егоизъм и лицемерие. Във вас трябва да се появи алтруизмът, т.е. Божественото. Тези две чувства – алтруизмът и егоизмът, се борят в човека.
към беседата >>

30. Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга

И тъй, когато обичаме някого, ние трябва да бъдем толкова деликатни, внимателни към душата, към ума и сърцето на любимото ни същество, че да не допуснем в него мисълта, че искаме да го използваме, а да оставим в него мисълта, че сме готови да се жертваме за него – можеш ли да вдъхнеш през целия си живот в душата на някой човек мисълта, че си готов да се жертваш за него, ти си спасен; внесеш ли в него мисълта, че искаш да го използваш, ти си загубен.
Христос казва: „Който има този закон в душата си, той трябва да прояви и другите стремежи на Любовта, трябва да служи на другите, които обича.“ И тъй, от Христовите думи се разбира, че истинското големство се основава на слугуването – слугуваш ли, ще бъдеш големец; не слугуваш ли, никакъв големец не можеш да бъдеш; слугуваш ли, можеш да бъдеш майка; не слугуваш ли, не можеш да станеш майка; слугуваш ли, можеш да бъдеш баща; не слугуваш ли, не можеш да станеш баща; слугуваш ли, можеш да бъдеш учител; не слугуваш ли, не можеш да станеш учител. Този закон, законът на слугуването, съществува винаги между двете противоположности: между слуги и господари, между учители и ученици, между майки и дъщери, между бащи и синове. И тъй, когато обичаме някого, ние трябва да бъдем толкова деликатни, внимателни към душата, към ума и сърцето на любимото ни същество, че да не допуснем в него мисълта, че искаме да го използваме, а да оставим в него мисълта, че сме готови да се жертваме за него – можеш ли да вдъхнеш през целия си живот в душата на някой човек мисълта, че си готов да се жертваш за него, ти си спасен; внесеш ли в него мисълта, че искаш да го използваш, ти си загубен.
към беседата >>

31. Фарисей и садукей

Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно. (втори вариант)
– Не. Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ! Оправени ли сѫ? – Не. Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“. Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно. Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи. Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни. За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ. Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“. – Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци.
към втори вариант >>

– Културни са, но и те обират, колят и бесят, както и некултурните, само че по-деликатно.
– Не са оправени. Колко земи владеят англичаните! Оправени ли са всичките им работи? – Не са оправени. Казвате, че европейците са културни хора. – Културни са, но и те обират, колят и бесят, както и некултурните, само че по-деликатно. Всички хора преследват една и съща цел, но си служат с различни средства и методи за постигането ѝ. Паякът, вълкът и тигърът имат една цел – да удушат жертвата си и да изсмучат кръвта ѝ, но методите им на действие са различни. За мене е безразлично, кой ще ме удуши. В края на краищата месото и масчицата им ще изчезнат. Казваш: „Паяк ме ухапа“.
към беседата >>

32. Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ

Иска повече маслице, за да затлъстѣе, да се заглади лицето ѝ; иска повече месце, за да спечели мускули; за да бъдатъ очитѣ ѝ по-свѣтли, яде повече деликатеси, точено, пасти и др. (втори вариант)
– Тя си опрѣдѣлила рандеву. Дъщерята казва: „Мамо, днесъ си имамъ много важна работа, затова се лишавамъ отъ ядене“. Това значи: имамъ си гостенинъ. И наистина, когато замине гостенинътъ, тя иска да яде. Когато момата иска да разхубавѣе, яде повечко. Иска повече маслице, за да затлъстѣе, да се заглади лицето ѝ; иска повече месце, за да спечели мускули; за да бъдатъ очитѣ ѝ по-свѣтли, яде повече деликатеси, точено, пасти и др. И всичкото това ядене е да се боядиса хубаво лицето ѝ. Всѣки день туря тя отъ менюто върху лицето си. Хубаво прави момата, знае какъ да мажи лицето си. Тя използува яденето въ това отношение, да замажи добрѣ кѫщата си, та да я харесатъ нейнитѣ другарки и другари.
към втори вариант >>

33. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ. (втори вариант)
Този ангелъ слѣзълъ на земята и намерилъ женитѣ прѣдъ гроба. Женитѣ сѫ най-страхливитѣ сѫщества на земята. По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма. Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ. И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не. Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние. Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ.
към втори вариант >>

Всичко у насъ трѣбва да съсрѣдоточимъ къмъ помагане на нашитѣ братя, къмъ подобрение на нашитѣ тѣла, къмъ облагородяване на нашитѣ чувства, да станатъ тѣ по-деликатни, за да възприемаме мислитѣ и желанията на хората. (втори вариант)
И тъй, въ нашия животъ ние трѣбва да оставимъ всичко това, което природата е вложила и да го обработваме. Всичко у насъ трѣбва да съсрѣдоточимъ къмъ помагане на нашитѣ братя, къмъ подобрение на нашитѣ тѣла, къмъ облагородяване на нашитѣ чувства, да станатъ тѣ по-деликатни, за да възприемаме мислитѣ и желанията на хората.
към втори вариант >>

Тяхната деликатност, разумност се дължи пак на страха.
Ангелът отговори на жените: „Не бойте се! “ Жените са най-страхливите същества на земята. По-страхливи от тях няма. Тяхната деликатност, разумност се дължи пак на страха. Това е мое субективно схващане. Така е при сегашното положение на жената. Аз нямам предвид душата на жената. И затворникът, докато е в затвора, живее в постоянен страх. Всеки момент може да влезе стражарят и да го накаже.
към беседата >>

Като каляш ближния си, ти огрубяваш, заличаваш ония фини, деликатни черти, които природата е поставила на твоето лице.
Не е позволено да владееш едно благо, което е достояние на всички. Не спъвай човека, който с усилие възлиза нагоре. Това не е морал. Видиш ли, че някой се издига, остави го свободен. Не хвърляй кал върху него. Като каляш ближния си, ти огрубяваш, заличаваш ония фини, деликатни черти, които природата е поставила на твоето лице. Българинът има обичай да точи брадвата си на коритото на чешмата. Който мине край чешмата, наведе се да пие вода, наточи брадвата си на коритото и продължи пътя си. После се чудят защо толкова скоро се развалило коритото. Така постъпват хората помежду си. Като видят, че някой се издигне, веднага казват: „Дайте брадвата да го опитаме!
към беседата >>

От човека се иска работа – да облагороди своето грубо естество, за да възприема деликатните и фини вибрации на природата.
Сега, стремете се чрез своя живот да облагородите мислите и чувствата си, за да възприемете най-фините мисли и чувства на възвишените същества. От човека се иска работа – да облагороди своето грубо естество, за да възприема деликатните и фини вибрации на природата. Хората трябва да се разбират. Ето смисълът на живота. Затова дойде Христос на земята и възкръсна. Възкресението подразбира влизане в Божествения свят, т.е. връзка с Бога.
към беседата >>

34. Двете жени / Двѣтѣ жени

Въ този свѣтъ има много деликатни чувства. (втори вариант)
И онѣзи, които се готвятъ за религиозенъ животъ трѣбва да изучаватъ законитѣ на религията. И религията има свои закони. Въ този свѣтъ има много деликатни чувства. Ако си прѣдставите една религиозна мома, която има най-хубави чувства къмъ нѣкой свѣтски момъкъ и прѣживѣете нейнитѣ чувства, то страданията ще бѫдатъ 10 пъти по-тежки отколкото тѣзи на момъка, защото религиознитѣ чувства сѫ съ много вибрации. Вие не разбирате закона. Дѣто се увеличава радостьта, увеличава се скръбьта и обратно – дѣто се увеличава скръбьта, увеличава се и радостьта. Дѣто се увеличава богатството, тамъ се увеличава и сиромашията и обратно: дѣто се увеличава сиромашията, увеличава се и богатството.
към втори вариант >>

35. Влиянието на хармонията в живота

Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи - някой път кестеняви.
Четвъртият темперамент е меланхоличният, или нервният темперамент. В него преобладава мозъкът и нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи - някой път кестеняви. Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатлителни са, бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота.
към беседата >>

36. Закон на съвършенството

А колкото по-малка е тази Любов, толкова и нашите отношения са по-малко деликатни.
“ Ние сме станали много опасни хора, опасни бомби сме и който не знае как да ни развинтва, спукана му е работата. Но законът е съвършен. Законът на съвършенството е Закон на Любовта. Не може да има съвършенство без Любов – това може да проверите. Когато ние обичаме някого интензивно, когато тази Любов е съзнателна, вижте колко сме внимателни, предвиждаме всичко! А колкото по-малка е тази Любов, толкова и нашите отношения са по-малко деликатни. Затова Любовта трябва да предшества съвършенството. Имаме ли Любов, можем да бъдем съвършени; тогава и умът ни ще мисли, и сърцето ни ще чувства, и волята ни ще действа.
към беседата >>

37. Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси

Когато изпратиш деликатния да посреща гости, той ще свърши работата, но ако пратиш грубия – той ще я развали.
Всеки от вас има добри черти, които са на мястото си. Например някой е много учтив, нежен в поздравленията си – това е хубава черта. Друг пък е груб. Онзи, учтивият, и той си има мястото, грубият също – ще поставиш всеки човек на мястото му. Но когато им размениш местата, и работата се обърква. Когато изпратиш деликатния да посреща гости, той ще свърши работата, но ако пратиш грубия – той ще я развали. Всеки е на мястото си. Ние се връщаме в момента, когато си деликатен да извършиш работа, която Бог ти е дал, а когато си активен, да употребиш тази енергия, която е потребна. Не трябва да изменяме енергията на Природата, но да се съгласяваме с нейните действия, и тогава да няма думите мога, не мога, а да казваме само: „Мога“. В думата мога се подразбира, че отиваш и се качваш без всякакви спънки. В думата не мога, в частицата не, има едно препятствие – стигнете до половината и се спъвате.
към беседата >>

Ние се връщаме в момента, когато си деликатен да извършиш работа, която Бог ти е дал, а когато си активен, да употребиш тази енергия, която е потребна.
Друг пък е груб. Онзи, учтивият, и той си има мястото, грубият също – ще поставиш всеки човек на мястото му. Но когато им размениш местата, и работата се обърква. Когато изпратиш деликатния да посреща гости, той ще свърши работата, но ако пратиш грубия – той ще я развали. Всеки е на мястото си. Ние се връщаме в момента, когато си деликатен да извършиш работа, която Бог ти е дал, а когато си активен, да употребиш тази енергия, която е потребна. Не трябва да изменяме енергията на Природата, но да се съгласяваме с нейните действия, и тогава да няма думите мога, не мога, а да казваме само: „Мога“. В думата мога се подразбира, че отиваш и се качваш без всякакви спънки. В думата не мога, в частицата не, има едно препятствие – стигнете до половината и се спъвате. Не-то показва една заключена врата. Ти ще намериш ключа, ще я отключиш и ще слезеш долу.
към беседата >>

38. Сутрешен наряд, 21 август / Утринна беседа (без заглавие)

Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен.
Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен. Той търпи грешките на физическия свят, но не ги допуска в себе си. Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите. Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нивата. Вас тук никой не ви е довел насила, дошли сте доброволно. Никой от вас да не се опитва да излъже Господа!
към беседата >>

39. Утринна беседа (без заглавие)

Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен.
Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен. Той търпи грешките на физическия свят, но не ги допуска в себе си. Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите. Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нивата. Вас тук никой не ви е довел насила, дошли сте доброволно. Никой от вас да не се опитва да излъже Господа!
към беседата >>

40. Правилният развой на човешките енергии

Ако обаче сте чувствителен, деликатен, ще почувствате, че зад тази преграда има някаква особена енергия, нещо друго, живо същество, което обичате, и ще започнете да описвате това същество.
А обикновеният човек, като вземе цветето, ще каже: „Това малко цветенце има пет листенца, червен цвят и малко, тънко стъбълце – не зная за какво е създадено.“ А поетът ще седне, ще опише това цвете, ще го направи като живо същество и ти, като четеш, ще си кажеш: „Откъде намери този поет толкова нещо в това малко цветенце? “ Е, хубаво, какво е положението на поета? Допуснете, че вие стоите от едната страна на някоя ограда, а аз – от другата, и през една малка дупчица си пъхна пръста. Вие побутвате пръста ми, но не знаете, че зад оградата стои човек. Ако сте прост човек, ще стиснете малко пръста ми и ще кажете: „Нещо мекичко, тъничко хванах.“ Ще тикнете пръста ми назад и той ще се скрие. Ако обаче сте чувствителен, деликатен, ще почувствате, че зад тази преграда има някаква особена енергия, нещо друго, живо същество, което обичате, и ще започнете да описвате това същество. Такова е положението на поета. Зад тази преграда той вижда това, което обикновеният човек не може да види. Следователно всеки от вас ще се стреми да развие в себе си Божественото съзнание, да развие интуицията си и да вижда във всички форми Божествените прояви на Живия Господ на Любовта. Ако ти, като погледнеш един човек, не видиш в него Божествените прояви, ще го постиснеш малко и ще кажеш: „Няма нищо особено.“ По същия начин, ако се обърнем към един касапин да ни опише какво представлява човекът, как би го описал той? Той ще намери, че месото на едни от вас е по-крехко, а на други – по-жилаво; ще намери, че месото на едни става за пържоли, а на други – не.
към беседата >>

41. Законът на самопожертването

Най-хубавата, най-добре оформената; ще я очистите, ще се приближите нежно и деликатно към вашата възлюблена и ще ѝ я предложите.
първо събужда активността във всички същества и онези, които разбират закона, ще проявят своята активност, а които не го разбират, ще се гневят. Причината, която възбужда човека към дейност, е Духът, който иска да се прояви. Ние трябва да принасяме в жертва на Бога най-чистите си мисли. Например дойде вашата възлюблена, която очаквате с години. Как мислите, коя ябълка ще откъснете за нея? Най-хубавата, най-добре оформената; ще я очистите, ще се приближите нежно и деликатно към вашата възлюблена и ще ѝ я предложите. Следователно, когато Господ дойде, ще Му принесете най-хубавите си мисли, защото мисълта е плод. Нашите мисли стават храна за другите същества, служат за тяхното растене, тъй както плодовете на Земята спомагат за нашето растене. И тъй, за Бога или за онези същества от мисловния свят, ще принесем в жертва най-хубавите си плодове. Ние нищо няма да загубим. След като приемат тези плодове, те ще посеят в своите градини семената, които са скрити в мислите.
към беседата >>

42. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

И туй Божествено чувство може да расте при най-деликатенъ и нѣженъ животъ. (втори вариант)
„Ама, втория? “ – Нѣмате упование. „Третия? “ – Нѣмате радость. И бихъ желалъ всички тъй да постѫпвате въ дома си. Туй е една разумно желание. И туй Божествено чувство може да расте при най-деликатенъ и нѣженъ животъ. Съ всѣко помрачаване ти оскѫрбявашъ туй чувство и какъ ще водишъ живота на Любовьта: „Но азъ го зная.“ – Какво е? Вие още нищо не знаете. Извърши ли нѣкой едно прѣстѫпление, вие не знаете защо е направилъ това. Направи ли нѣкой нѣкое добро, вие не знаете причинитѣ на това добро. Вие не сте прочели въ Божествената книга, за да кажете: „Азъ зная, азъ съмъ прочелъ.“ Азъ не сѫдя никого, не мислете, че азъ ви сѫдя.
към втори вариант >>

И тъй, ще се стремите да бѫдете много деликатни. (втори вариант)
И тъй, ще се стремите да бѫдете много деликатни. Първо, къмъ Бога – „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия умъ и съ всичката си сила.“ Второто нѣщо – къмъ себе си: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си.“ И третото нѣщо – „да възлюбишъ врага си.“ Тия три нѣща трѣбва да ги приложите. Този третия вие трѣбва да го любите. Той е вашиятъ синъ. Врагътъ – то е синътъ, ближниятъ – то е душата. А синътъ и дъщерята – то е материалното въ свѣта.
към втори вариант >>

Бихъ желалъ да почнете между васъ да се отличаватъ нѣкой съ деликатность и да има у васъ едно състезание, естествено да бѫде то. (втори вариант)
Бихъ желалъ да почнете между васъ да се отличаватъ нѣкой съ деликатность и да има у васъ едно състезание, естествено да бѫде то. Да бѫдете учтиви. Кажете си: „Тъй както азъ искамъ мене да посрѣщнатъ, тъй ще посрѣщна и азъ брата си.“ По този начинъ не да правимъ, както свѣтътъ прави. Тъй както аз чувствувамъ за себе си, тъй да правя и за другитѣ. Приложете това и направете единъ опитъ. И тъй започнете съ опити.
към втори вариант >>

Бъдете нежни, деликатни едни към други, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода между вас.
– „Защо не ми даде второто място? “ – Нямаш вяра и упование. – „Защо не ми даде третото място? “ – Нямаш надежда, не си радостен. Желая и вие да постъпвате като мене, да поставяте всеки на мястото му. Бъдете нежни, деликатни едни към други, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода между вас. Ако се гневиш постоянно и огорчаваш Духа в себе си, какъв ученик ще бъдеш? – „Аз зная какво правя.“ – Нищо не знаеш. Знаеш ли защо някой върши престъпления? Знаеш ли защо прави добрина? Не знаеш.
към беседата >>

43. Тогаз те ще просветнат!

Само онзи гениален човек може да слуша, само онзи музикант – който има изтънчено ухо, само той може да схваща най-деликатния тон в музиката; а който няма такова ухо, той нищо не схваща.
И казва Христос: „Тогаз праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша.“ Кой има уши? Само онзи гениален човек може да слуша, само онзи музикант – който има изтънчено ухо, само той може да схваща най-деликатния тон в музиката; а който няма такова ухо, той нищо не схваща. Сега някой ще каже: „Нам времето не ни е дошло“. Аз не говоря за онзи, на който времето не е дошло, а говоря за ония, на които времето е дошло. И вие, на които времето е дошло, няма да ми кажете: „Обяснете ми, това как става? “ Както Христос е казвал на Никодим: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие“. И той го попитал: „Как може изново да влезем в утробата на майка си?
към беседата >>

44. Синът Божи

И слушате младите, те не си говорят тъй, те са много деликатни: даже за някоя малка дума ако си кажат, като някои дипломати, обърнат си гърба.
– Мъже, и жени описват любовта: жената каже нещо, мъжът казва: „Не е тъй, това не е любов“. – „Е, какво е любов? “ – Той почне. – „И туй не е любов.“ Сега, както казва жената що е любов, то е детинско, а и той е глупав: не знае, що е любовта. Значи двамата не виждат еднакво. И слушате младите, те не си говорят тъй, те са много деликатни: даже за някоя малка дума ако си кажат, като някои дипломати, обърнат си гърба. Тя казва: „Той не ме разбира, аз мислех, че е нещо, пък...“ Тя туй не му го казва, но в себе си тъй мисли и е тъжна. И той си обърне гърба и казва: „Аз мислех, че тя е умна, а то не било тъй, тя не ме разбира“. После се обърнат пак един срещу друг и дали има тук разбиране? Те можеха да се разберат, ако родителите ги бяха възпитали тъй, че те са души и имат еднакви понятия за нещата. Момата трябва тъй да изменя своето състояние, както и момъкът, или, другояче казано, да разглеждат една истина от гледището на техния ум и сърце.
към беседата >>

45. Свидетелството на Духа

Той е бил всякога добър, никога не се е навъсвал, бил е деликатен, казва: "Ще дойде време на тази велика развръзка." Сега Божественият Дух иде за жените, да ги събуди да потърсят тоя, единия мъж.
И тъй ще можете да разрешите един въпрос - защо страдате. Въпросът е да намерите кого? - Да намерите Христа. Не историческия Христос, не този Христос, в Когото вярват хората, не, но онзи Христос, Който казва: "Аз съм начало и конец, алфа и омега", този, Който ви е изпратил тук, Който е изпратил благословението. Си, Който ви е подкрепял при всички ваши идвания и странствувания в този свят и ви е ръководил в пътя на истината. Той е бил всякога добър, никога не се е навъсвал, бил е деликатен, казва: "Ще дойде време на тази велика развръзка." Сега Божественият Дух иде за жените, да ги събуди да потърсят тоя, единия мъж. А сега, понеже има много мъже - има и скандали. Една жена казва: "Защо си го взела ти? " - "Ами ти какво си направила с него? " Спорят все за мъже. Казвам: Никакви мъже нямате още.
към беседата >>

46. Още по-блажени са!

Спрямо този ум ще постъпваш много разумно, а спрямо туй сърце на твоя приятел ще постъпваш много деликатно и много нежно.
Любовта, като влезне през вратата, ще се наведе, ще вдигне падналите книжни листенца и ще погледне да види какви са очите. Някои ще кажат: „Това е фиксиране на погледа, хипнотизиране, искам да те хипнотизирам, ти трябва да се подчиняваш“. Такива работи ги няма у нас. За да констатираш един факт тъй, както Господ го е направил първоначално, ти трябва да познаваш ума на приятеля си, и като го срещнеш, да кажеш: „Този е умът на моя приятел“. Както познаваш и знаеш коня на своя приятел, тъй трябва да знаеш и ума му, и сърцето му; и като го знаеш, няма да го бараш, ще го ограждаш. Спрямо този ум ще постъпваш много разумно, а спрямо туй сърце на твоя приятел ще постъпваш много деликатно и много нежно. Аз ще ви приведа онзи пример: Вашата любов трябва да се повдигне като на онази американка, която се сгодила за едного по време на гражданската война. Отива той на бойното поле и след две седмици пише: „Раниха ме и единия ми крак до коляното отрязаха, затова аз ви освобождавам“. Тя му отговаря: „Ти си ми приет, макар тъй, с един крак“. След един месец отрязват и другия му крак, и той пише: „И другия крак ми отрязаха, вие сте свободна“. – „И без двата крака ти си ми приет“.
към беседата >>

И този Дух е еднакво деликатен за всички.
Тази Любов да се разпространи навсякъде. Разумни трябва да бъдем, нали? Защото ако аз обичам само някого, това не е Любов. Като говоря за Любовта, подразбирам Бога, оня принцип, който работи сега в света. Ние трябва да дадем място на този, великия Господ да се прояви; не подразбирам себе си, а онзи велик Дух, който работи сега в света. И този Дух е еднакво деликатен за всички. Всички сте деликатни по сърце, за него само някои сте по-деликатни, а някои сте по-грубички. По-грубички, казах, хайде да посмекча, ще ме извините, да си направя своята мисъл по-ясна: някои от вас сте облечени с такава материя, вълната е по-остра, а някои са с мекички дрехи; на някои сърцето е от по-фина материя, по-мекичка, а на други – от по-груба. А може ли вие да носите мекички дрехи? То е въпросът. Разно сте облечени, то е външната страна, но сърцата на всички са добри.
към беседата >>

Всички сте деликатни по сърце, за него само някои сте по-деликатни, а някои сте по-грубички.
Разумни трябва да бъдем, нали? Защото ако аз обичам само някого, това не е Любов. Като говоря за Любовта, подразбирам Бога, оня принцип, който работи сега в света. Ние трябва да дадем място на този, великия Господ да се прояви; не подразбирам себе си, а онзи велик Дух, който работи сега в света. И този Дух е еднакво деликатен за всички. Всички сте деликатни по сърце, за него само някои сте по-деликатни, а някои сте по-грубички. По-грубички, казах, хайде да посмекча, ще ме извините, да си направя своята мисъл по-ясна: някои от вас сте облечени с такава материя, вълната е по-остра, а някои са с мекички дрехи; на някои сърцето е от по-фина материя, по-мекичка, а на други – от по-груба. А може ли вие да носите мекички дрехи? То е въпросът. Разно сте облечени, то е външната страна, но сърцата на всички са добри. Те са направени първоначално такива от Бога, също и първоначалната светлина на ума е изчезнала от Бога.
към беседата >>

47. Прави правете Неговите пътеки!

Когато човек престане да функционира на физическото поле с грубата материя и влезе да функционира в другия свят, дето материята е по-ефирна, по-деликатна в своите трептения, онези, които не разбират закона, казват: „Заминал си, хайде да му занесем тялото“.
Най-първо машината е студена, седи като една грамада. След туй една малка топлина се появява в нея, след туй почва едно бухтене, колелата се въртят и гледате през целия ден тази машина оживява. Какво показва това? Това е само смяна на енергията, нищо повече! И когато някой говори за смъртта, ние ще му кажем, че смъртта не е нищо друго, освен сменяване на енергията в природата от едно състояние в друго. Когато човек престане да функционира на физическото поле с грубата материя и влезе да функционира в другия свят, дето материята е по-ефирна, по-деликатна в своите трептения, онези, които не разбират закона, казват: „Заминал си, хайде да му занесем тялото“. И по този начин хиляди и хиляди хора има, които са заровени живи.
към беседата >>

48. Проява на кармическия закон / Закон на кармата

Страшно нещо е законът на кармата, тя може да започне даже и от една горчива дума, казана на някой човек при неблагоприятно съчетание на условията; тази дума може да е казана привидно, деликатно, с усмивка на лице, но щом е горчива, тя произвежда вече своя ефект - както и да е казана горчивата дума, тя носи със себе си хиляди злини. (втори вариант)
За да ликвидира с кармата си, човек трябва да работи върху себе си, да трансформира своите мисли и чувства, да ги преобрази. И теософите говорят за висш и нисш манас, за висше и нисше съзнание в човека, за духовно и плътско начало като два полюса в човека. В това се състои работата на човека върху себе си - да се движи от единия полюс в другия, главно от низходящия към възходящия. И наистина, забелязано е, че когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма; когато даде свобода на хората, той ликвидира със своята карма. Ако изисквате от някой ваш приятел да ви обича, да ви покаже любовта си, той ще сложи на главата ви юлар, отзад ще ви боде с остен и ще ви пита съгласни ли сте да ви обича по този начин - това значи да се създаде карма между двама души. Страшно нещо е законът на кармата, тя може да започне даже и от една горчива дума, казана на някой човек при неблагоприятно съчетание на условията; тази дума може да е казана привидно, деликатно, с усмивка на лице, но щом е горчива, тя произвежда вече своя ефект - както и да е казана горчивата дума, тя носи със себе си хиляди злини. Следователно бъдете внимателни към всяко свое чувство, към всяка своя мисъл - преди да ги изразите, прецедете ги, за да не падне с тях нещо нечисто. През какво ще ги прецеждате - през филтри. От гледището на окултната наука сърцето, умът и волята на човека са филтри, с които се прецеждат неговите чувства, мисли и действия; всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да минат през ума, сърцето и волята на човека, за да се филтрират, само след като се филтрират, тогава могат да се посадят в градината на душата.
към втори вариант >>

Една горчива дума може деликатно да е казана, с една усмивка или лека подигравка, кармата е започнала.
“ – Съгласен съм. Те си създават карма. Щом туриш юлар някому на главата и вземеш остен – кармата е започнала. Сега този юлар може да седи в една горчива дума. Кармическият закон е ужасен. Една горчива дума може деликатно да е казана, с една усмивка или лека подигравка, кармата е започнала. Даже в най-тънката форма да кажеш нещо, противникът даже не подозира, но ти си прикрил едно чувство невярно и ти в душата си усещаш, че кармата е започнала, може в бъдеще туй чувство да донесе хиляди злини. Следователно, в себе си ще бъдете строги, ще прецеждате! Защото от туй гледище на окултната школа, умът е филтър, сърцето е филтър и волята е филтър. Всяка мисъл трябва да мине през ума, сърцето и волята, да се филтрира; всяко чувство трябва да мине през ума, сърцето и волята, да се филтрира и всяко действие трябва да мине през ума, сърцето и волята; всичко туй трябва да се филтрира и тогава да влиза в градината на душата за посаждане. Сега не трябва човек да бъде голям ясновидец, даже и неясновидецът може да знае кога е започнала кармата да действува.
към беседата >>

49. Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата

Та онези от вас, които вървят по този път, трябва да развият онези сетива, да бъдат толкова чувствителни, схватливи и деликатни.
Та онези от вас, които вървят по този път, трябва да развият онези сетива, да бъдат толкова чувствителни, схватливи и деликатни. Защото тази деликатност и чувствителност е заради вас. Ако вие сте деликатен, ако вие сте чувствителен, ако вие сте схватлив, благородността на вашето сърце, силите на вашия ум, те ще ви бъдат полезни на самите вас, и след туй ще бъдат полезни и за вашите ближни. Тогава отношенията ви ще бъдат правилни. Двама способни ученици много лесно могат да се разберат. Двама благородни хора лесно могат да уредят сметките си, лесно могат да оправят своите погрешки, но двама глупави хора – не могат: единият ще настоява на своето и другият ще настоява на своето.
към беседата >>

Защото тази деликатност и чувствителност е заради вас.
Та онези от вас, които вървят по този път, трябва да развият онези сетива, да бъдат толкова чувствителни, схватливи и деликатни. Защото тази деликатност и чувствителност е заради вас. Ако вие сте деликатен, ако вие сте чувствителен, ако вие сте схватлив, благородността на вашето сърце, силите на вашия ум, те ще ви бъдат полезни на самите вас, и след туй ще бъдат полезни и за вашите ближни. Тогава отношенията ви ще бъдат правилни. Двама способни ученици много лесно могат да се разберат. Двама благородни хора лесно могат да уредят сметките си, лесно могат да оправят своите погрешки, но двама глупави хора – не могат: единият ще настоява на своето и другият ще настоява на своето.
към беседата >>

Ако вие сте деликатен, ако вие сте чувствителен, ако вие сте схватлив, благородността на вашето сърце, силите на вашия ум, те ще ви бъдат полезни на самите вас, и след туй ще бъдат полезни и за вашите ближни.
Та онези от вас, които вървят по този път, трябва да развият онези сетива, да бъдат толкова чувствителни, схватливи и деликатни. Защото тази деликатност и чувствителност е заради вас. Ако вие сте деликатен, ако вие сте чувствителен, ако вие сте схватлив, благородността на вашето сърце, силите на вашия ум, те ще ви бъдат полезни на самите вас, и след туй ще бъдат полезни и за вашите ближни. Тогава отношенията ви ще бъдат правилни. Двама способни ученици много лесно могат да се разберат. Двама благородни хора лесно могат да уредят сметките си, лесно могат да оправят своите погрешки, но двама глупави хора – не могат: единият ще настоява на своето и другият ще настоява на своето.
към беседата >>

Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща. (втори вариант)
И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата. Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща. Ако придобие тези качества, пръв той се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето. Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си.
към втори вариант >>

50. Необятната любов / Необятната любов

С Любов, която има образи, ще бъдете крайно деликатни.
И тъй, когато дойдете да боравите с образите на Любовта, ще внимавате. С Любов, която има образи, ще бъдете крайно деликатни. Запример, имате някой човек, когото обичате, зарад вас той е красив, нали? А за другиго вашият красив човек е грозен. Тъй щото нещата, които ние ги считаме грозни или отвратителни и лоши, това не е абсолютно правило: от окултно гледище, ние не знаем коя е мярката на абсолютното зло в света. Има абсолютно зло в света, има и относително зло в света. Но не знаем мярката, с която си служим.
към беседата >>

51. Изгрев и залез / Изгрев и залез

И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка.
Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре. А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“. Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати?
към беседата >>

52. Както е Он чист

Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката.
Ще дойде някой, изслушай го. Всякога съм забелязъл, че там, дето прибързват, все грешат, лично аз съм забелязвал, правил съм опити. Някой път аз като разговарям с Духа, казва ми: „Не прави бележка на учениците ми, тяхната погрешка ще се изправи сама по себе си“. Аз казвам: Да, ще се изправи сама по себе си, но дълго време ще мине. И аз разсъждавам като вас. Следователно аз ще им кажа по един деликатен начин, да си изправят погрешката. Но освен че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсем. Не че всякога трябва да мълчим, но има време, когато Господ казва: „Не говори сега, мълчи“. Ама аз искам да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи повече пари, ще изяде и моите пари. Тогава ще му четат морал: „Ти не правиш добре“. Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира, за предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите са отишли вече.
към беседата >>

53. Ако пребъдете в Мене

Тиквички пържени не употребявам, сирене не употребявам и такива деликатеси, плодове, не, не, на вашия учител малко ряпа стъргана с малко оцет и зехтин, малко хляб и нищо повече.
Ако аз изцеля 100 души и ми донесат 100 ризи, де ще имам време да ги нося? И у българите има закон: като изцериш някого, той ще ти даде нещо и трябва да го приемеш. Представете си, че излекувам хиляди души и ми дадат хиляди ризи, ще видите цял съндък ризи и ще кажете: „Този човек трябва да е много богат, само толкова ризи! “ А пък аз ще кажа: Ще лекувам, а вие ще давате тия ризи на бедните, моите братя, които нямат, и считайте, че те за мен ще ги носят. А сега, като излекувам някого, най-напред ще ме повикат на гости и всички, най-първо, ще научат с какво се храни учителят. Тиквички пържени не употребявам, сирене не употребявам и такива деликатеси, плодове, не, не, на вашия учител малко ряпа стъргана с малко оцет и зехтин, малко хляб и нищо повече. И ще се свърши въпросът. Не е въпросът до ядене, а до Любовта. И най-пищната храна можете да имате, но ако нямате Любов, нищо не се ползвате. Когато седнем и имаме Любов, ще ядем сладко, ще се разбираме, макар да е и само бобец. С Любов ли е, то е най-красивото, нямаме ли Любов, това ядене е ненужно за мене.
към беседата >>

54. Кое е полезно и кое не е

Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа.
Тъй всеки може да говори. Ще попитате някои агрономи и градинари - проучете ги. После, какви им са соковете и как въздействат на човека. Ако вие бихте били чувствителни, още като хванете една круша в ръката си, ще я познаете - тая круша сочна ли е, стипчива ли е или крехка. Също и за ябълката. Наблюдавайте ония плодове, които имат деликатна кожа. Вземете една любеница, която има лъскава кора, то е признак, че тя е сладка. После може да я познаете жълта ли е или червена, навън има написано. Може да знаете с положителност, с математическа вероятност. На 100 случая ако отгатнеш 75%, то е знание, ако отгатнеш 10%, то не е знание, но 60% е знание.
към беседата >>

55. Мечешкият капан! / Мечешкият капан

Вземете една малка игла и на най-деликатното място, забийте тази игла.
Значи ограничените състояния, които имаме, това са физически. И те са мимолетни: всякога едно физическо състояние бързо се мени. Много бързо се менят физическите състояния. Да кажем, вие имате едно разположение, нали? Мислите че сте много търпелив човек. Вземете една малка игла и на най-деликатното място, забийте тази игла. Тя ще произведе една малка болка и веднага ще се промените, ще се промени състоянието ви. В този момент, ако вие владеете себе си, тази игла не трябва да произведе нищо, да не се измени вашето състояние. Значи, тия състояния са свързани с предметите на земята, които постоянно се менят. Да кажем, имате вие една брошка или имате един скъпоценен камък, вие обиквате този камък, по един ден, друг обикне вашия камък, задига го, измени се състоянието ви. Имате книга, която обичате, някой велик поет я е написал, тази е ценна книга.
към беседата >>

56. Беседа за младите

Ще бъдете така деликатни спрямо вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец.
Така че вие младите ще се стараете да бъдете проявление на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване! Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато имате една сестра или ученичка край себе си, вие трябва да я пазите като зеницата на окото си, разбирате ли! Това го изисквам от младежите. Ще бъдете така деликатни спрямо вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец. Да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. А от страна на младите сестри и ученички искам да бъдат към младите братя-ученици също така нежни и деликатни. Да имат такова уважение и почитание, че да придават импулс и благороден стремеж в техните души. Погледът ви не трябва да е неестествен и не трябва да го снемате бързо – това е прийом на черното братство. Ще погледнеш брата си и ще му кажеш: „Изпращам ти моята Любов, изпращам ти моята Светлина, давам ти моята Свобода“.
към беседата >>

А от страна на младите сестри и ученички искам да бъдат към младите братя-ученици също така нежни и деликатни.
Разбирате ли? Когато имате една сестра или ученичка край себе си, вие трябва да я пазите като зеницата на окото си, разбирате ли! Това го изисквам от младежите. Ще бъдете така деликатни спрямо вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец. Да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. А от страна на младите сестри и ученички искам да бъдат към младите братя-ученици също така нежни и деликатни. Да имат такова уважение и почитание, че да придават импулс и благороден стремеж в техните души. Погледът ви не трябва да е неестествен и не трябва да го снемате бързо – това е прийом на черното братство. Ще погледнеш брата си и ще му кажеш: „Изпращам ти моята Любов, изпращам ти моята Светлина, давам ти моята Свобода“. Така и всички вие в мое присъствие искам да се ползвате от моята Светлина и да бъдете свободни.
към беседата >>

57. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

Вашите сърца в бъдеще трябва да станат толкова деликатни, че да схващате всички оттенъци. (втори вариант)
Вашите сърца в бъдеще трябва да станат толкова деликатни, че да схващате всички оттенъци. Има духовни скърби, които се крият в душата. Знаете ли колко големи и дълбоки са те! Има скърби, които не могат да се изкажат с въздишка - толкова дълбоки са тези чувства, че само душата, която ги преживява, знае какво е скръб. Който премине през дълбоката и голяма скръб в Природата, дрехите му избеляват и той става бял. Но не мислете, че белотата съдържа всичко в себе си; тя трябва да се превърне в Светлина, отново трябва да премине през Живота и в Божествения свят да даде плодове, които да повдигнат Живота и по този начин да се реализират.
към втори вариант >>

58. Съвети и наставления за Учениците

Има едно особено състояние там – преди да сте събудени, има един нежен, приятен глас, има едно леко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ти нашепва: "Направи туй нещо." Но туй, което ти нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш.
Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела. Има едно особено състояние там – преди да сте събудени, има един нежен, приятен глас, има едно леко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ти нашепва: "Направи туй нещо." Но туй, което ти нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Ти започваш да го коригираш, коригираш, и разваляш Божественото. Дойде някой беден човек при тебе, Духът ти казва: "Дай му малко хлебец! " А ти казваш: "Защо му е хляб на този човек, аз ще му направя едни хубави дрехи, обуща, шапка ще му купя." Щом направиш това, всичко е развалено, Божественото дело е развалено. Опитайте тези две състояния и проверете моите думи. Вземете за пример две майки.
към беседата >>

59. Никаква лъжа

Ами че в тази Школа се изисква благородство в обноските, деликатност на мислите, никаква критика!
Сега мнозина от вас мислят – „Да влезем в Школата“. Е, как ще влезете в Школата? Вие мислите, че като дойдете при мен и ви кажа да влезете, че вие сте вътре в Школата. Ами че в тази Школа се изисква благородство в обноските, деликатност на мислите, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на учениците... Аз седя и двама ученици се карат пред мен, и то хамалски се карат, като че тия двамата са от големите учители, и аз ги слушам с всичкото смирение. Единият чете морал на другия. И знаете ли какъв морал, първокласен морал! Не, като ученици, никому няма да четете морал. Вън може да си четете морал, но вътре ще имате братски отношения, приятелски отношения.
към беседата >>

Деликатни трябва да бъдете помежду си.
Единият чете морал на другия. И знаете ли какъв морал, първокласен морал! Не, като ученици, никому няма да четете морал. Вън може да си четете морал, но вътре ще имате братски отношения, приятелски отношения. „Аз тъй мисля“, „Аз инак мисля“, ще си търпите възгледите, колкото и противоречиви да са, даже и най-противоположни да са, ще кажете: „Братко, аз изказах противоположен възглед, но ще ме извиниш“. Деликатни трябва да бъдете помежду си. Не го считайте това за една обида. И сега отношенията между ученици и ученички трябва да се урегулирват; у жените има клюкарство, те са първокласни ученички на клюкарството. И всички ония от вас, които клюкарстват, са вън от Школата.
към беседата >>

Един от най-деликатните въпроси е този, как да ви говоря.
Сега отгоре на това аз ще ви посвиря малко. Вие ще кажете: „Учителят го прекали малко“. Когато дойде да говоря за тия неща, създавате ми най-трудното ми положение – да мисля как да ви говоря. Един от най-деликатните въпроси е този, как да ви говоря. Вие сте с разни темпераменти, с разни разбирания, докачливи и всяка моя дума може да я изтълкувате тъй, че да произведе друг ефект, дадете друго значение. Разбирате ли? И по някой път аз какво правя? Върна се у дома и си изсвиря една песен – и така оправям работите. Но трябва да свиря!
към беседата >>

60. Предназначение на дихателната система

Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека.
Изучавайте разните методи на дишане, за да видите кой метод да приложите като най-добър. Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тези енергии се намират във въздуха, отдето трябва да ги извлечете. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии; като мислите за сладостта, ще извлечете трети род енергия. Като мислите върху тези думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Резките промени в пулса пък говорят за големи преживявания на човека. Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато човек живее в областта на грубите, низките чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен – той изгубва естествения ритъм на своя пулс. При такива случаи струва ви се, че сърцето на човека спира. Така бие сърцето на хора, които страдат от сърцебиене.
към беседата >>

61. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

Те са нежни, деликатни, поетични; те живеят във висок свят. (втори вариант)
Познаваме пет типа хора: единият тип е на луната. Те са сангвиници, с лице валчесто, със сини очи, тънки вежди, пълнички, весели, жизнени, обичат да си хапват. Вторият тип са с продълговати лица, мускулести, енергични, със сключени вежди.Косите им са черни, остри, ръцете мускулести. Те стъпват твърдо, енергично, като военни. Третият тип имат крушообразно лице, хубаво чело, кестенява коса, тънък косъм. Те са нежни, деликатни, поетични; те живеят във висок свят. За тях се казва, че не са за земята. Четвъртият тип са флегматични, пълни, с дебели устни, широк нос. Ходят с отпуснати ръце. За тях се казва: Светът да изгори, те не искат да знаят. Петият тип са идеални хора, с жив, миловиден поглед.
към втори вариант >>

Третиятъ типъ сѫ хора съ крушообразни лица, съ хубави чела, съ тънки коси, съ кафѣви очи, нежни, деликатни, поетични, живѣятъ въ единъ особѣнъ свѣтъ, и за тѣхъ казватъ: „Тия хора не сѫ за земята“, Не сѫ за земята, разбира се.
И тогава ще имаме новъ типъ хора. Новото учение ще ни даде новъ типъ хора. Лицето ви трѣбва да е малко продълговато, да не е валчесто като месѣчина. Защото, за сега имаме три типа хора: единиятъ типъ е на месѣчината, тѣ сѫ хора сангвиници, иматъ лице валчесто, очи сини, вежди тънки, страни пълнички, рѫце пълни, веселички сѫ, похапватъ си добре. Вториятъ типъ хора сѫ съ продълговати лица, мускулѣсти, енергични, съ дебели сключени вежди, коси черни, остри, рѫцѣ мускулѣсти, тѣ сѫ като военни, като ходятъ навсѣкѫдѣ енергия пръскатъ. Третиятъ типъ сѫ хора съ крушообразни лица, съ хубави чела, съ тънки коси, съ кафѣви очи, нежни, деликатни, поетични, живѣятъ въ единъ особѣнъ свѣтъ, и за тѣхъ казватъ: „Тия хора не сѫ за земята“, Не сѫ за земята, разбира се. Четвъртиятъ типъ, това сѫ флегматичнитѣ, пълни като бурета, съ дебели устни, съ широкъ носъ, рѫцѣтѣ си носятъ отпуснато, и за тѣхъ казватъ: „Свѣтътъ да изгори, тѣ не искатъ да знаятъ“. Това сѫ то до сега четири типа. Има другъ единъ типъ идеаленъ, тѣ сѫ хора съ единъ такъвъ живъ миловидѣнъ погледъ, съ такива подвижни души, и като тѣ срещнатъ, вдъхватъ ти доверие, и щомъ си въ тѣхно присъствие, тѣ ти казватъ: „Не бой се, твоите работи ще се уредятъ, знаемъ отъ какво имате нужда, знаемъ, че въ дома си не сте добре, знаемъ, ще ни извините, знаемъ, че жена ви се е карала, извинете ни, искаме да ви услужимъ, приемете тѣзи пари, когато можете, върнете ни ги, ако пъкъ имате нужда, ние ще ви услужимъ. Когато имате нѣкаква нужда, заповѣдайте. Работитѣ ви ще се урѣдятъ, имайте вѣра, не бойте се.
към беседата >>

62. Произход на правите мисли

Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете.
Такива трябва да бъдат окултните ученици. Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не. Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не. Има опити, чрез които може да се познае. Имате едно детенце. Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно.
към беседата >>

63. Чий е този образъ? / Чий е този образ

Говориш на хората меко, деликатно, всъщност, кроиш лош план. (втори вариант)
Разгневиш се, веднага се огледай, да видиш, какви промени стават на лицето. Някога си добре разположен. Пак се огледай. Сравни израза на лицето си в първия и втория случай. Ти си търговец, минаваш за религиозен. Говориш на хората меко, деликатно, всъщност, кроиш лош план. Огледай се веднага в огледалото. На лицето ти се отбелязва не външната деликатна обхода, а скритите лоши намерения. Ако постъпваш често така, тази черта се предава и на бъдещето поколение. Природата пише всичко на човешкото лице. И най-малките промени в човешкия живот се отразяват на лицето.
към втори вариант >>

На лицето ти се отбелязва не външната деликатна обхода, а скритите лоши намерения. (втори вариант)
Пак се огледай. Сравни израза на лицето си в първия и втория случай. Ти си търговец, минаваш за религиозен. Говориш на хората меко, деликатно, всъщност, кроиш лош план. Огледай се веднага в огледалото. На лицето ти се отбелязва не външната деликатна обхода, а скритите лоши намерения. Ако постъпваш често така, тази черта се предава и на бъдещето поколение. Природата пише всичко на човешкото лице. И най-малките промени в човешкия живот се отразяват на лицето. Като констатират тези факти, мнозина се обезсърчават.
към втори вариант >>

64. Разпределяне на енергиите

Нормално развито религиозно чувство придава отзивчивост, деликатност на човешкия характер.
Силната воля прави главата на човека при ушите широка. Човек трябва да работи за усилване на волята си. В това направление той трябва да прави много опити, за да развие в себе си смелост, решителност, самоувереност. Всяко положително чувство придава нещо хубаво на човека. Запример, ако религиозното чувство в човека не достига до фанатизъм, то развива благородство в характера. Нормално развито религиозно чувство придава отзивчивост, деликатност на човешкия характер. То кара човека да влиза в положението на своите ближни, да ги разбира и обича. Който не е развил религиозно чувство в себе си, той няма почитание към хората, той се отнася с презрение към бедните, към простите хора.
към беседата >>

65. Приложение

Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело?
Когато се домогнем до тази велика Истина да служим на Бога, то думите ми към вас ще бъдат всъщност разговор с Бога, към който единствено имам отношение, а вие само ще слушате този разговор. Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате такива прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен Мир и всичките ви страдания, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта! ” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя! ” Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този Ангел на скръбта няма да плаче. Този Ангел ходи, обикаля около вас и постоянно ви казва:
към беседата >>

66. Нежност и грубост

Като ученици от вас се изисква да работите върху себе си, да развивате чувството на внимателност, на деликатност.
Като ученици от вас се изисква да работите върху себе си, да развивате чувството на внимателност, на деликатност. Това чувство е като семената на растенията. То се нуждае от условия: почва, вода, въздух и светлина. Като знаете това, вие трябва да отглеждате семето без да се обезсърчавате. Ако първите няколко години не даде плод, ще даде на петата или шестата година. Семето трябва да бъде посято навреме и при благоприятни за него условия.
към беседата >>

67. Две думи!

Аз бих желал всички вие да бъдете, във всичките си разисквания, крайно деликатни.
Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете, във всичките си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушам, някъде може да дойдете до стълкновение. Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят са разрешени, вие ще влезете, просто, като работници да реализирате тези планове. Ще ви се дадат идеи за реализиране на тия планове, тия идеи ще дойдат във вашите умове, чувствата - в сърцата ви, енергиите - във волята. Вие ще влезете, като работници, ще бъдете носители на новите идеи.
към беседата >>

68. Отвори им умовете

Любовта носи живот, носи нежност, деликатност, привлекателност, всички тия качества, които осмислят вътрешния живот.
Първото нещо, което ние, съвременните хора, трябва да поставим в ума си, то е да разберем, че Бог е една разумна Любов, в която няма нито измяна, нито промяна. И най-първо, когато говорим за Любовта, трябва да знаем нейните качества: Любовта не дава благородство на човека, Любовта не дава сила, тя не му дава и знания, не му дава и свобода. Любовта носи живот, носи нежност, деликатност, привлекателност, всички тия качества, които осмислят вътрешния живот. Туй, което някой път искаме от Любовта, то се отнася към друга област – знанието. Туй носи Мъдростта. Но ако не дойде Любовта да внесе тези качества, да донесе живот, на каква основа ще посадите тези знания на Мъдростта? Любовта носи изобилен живот. Единственото нещо, което изхвърля страданията, скърбите, болестите, това е Любовта.
към беседата >>

– „Да постъпваме нежно, деликатно, учтиво.
Щом ти кажеш това, ти ме съдиш. Законът е такъв: Аз трябва да се съдя. Ако съм направил една погрешка, аз трябва да я видя, а не ти да виждаш моята погрешка. Когато ти виждаш моите погрешки, ти си на кривия път, а щом аз виждам своите погрешки, аз съм на правия път. Влезе някой, като работя, не го посрещна учтиво, аз ще и кажа: Слушай, какво говорих онзи ден на беседата? – „Да постъпваме нежно, деликатно, учтиво. Ама нямам време.“ Ще намериш време, или ако не искаш, ще слезеш от този амвон и ще дойде друг да изпълни Божия закон. Чистосърдечен трябва да е човек в своите отношения! Сега, като ви говоря, ще кажете: „Може ли човек да бъде такъв? “ Да оставим туй „може ли“, аз говоря за духовния, за съзнателния, за Божествения човек. Има нещо Божествено у човека!
към беседата >>

69. Превръщане на цветовете

Той е толкова чист и деликатен, че ако се докоснете до него, ще внесе във вас висши вибрации, висш живот, но колкото повече слиза надолу от една гама в друга, той става все по-гъст, докато във физическия свят този цвят действа възбудително на хората.
Червеният цвят е проявление на един висш свят. Той е емблема на Любовта. Той е толкова чист и деликатен, че ако се докоснете до него, ще внесе във вас висши вибрации, висш живот, но колкото повече слиза надолу от една гама в друга, той става все по-гъст, докато във физическия свят този цвят действа възбудително на хората. Червеният цвят не внася нещо благородно в човека, напротив, дразни го и го кара да воюва. Когато човек се зачерви, той има желание да се прояви. Червеният цвят не носи всякога мир за земята. Като се дигне червеното знаме, трябва да се знае, че кръв ще се пролива. Когато червеният цвят избива навън, не е опасно, но когато има вътрешно проявление на червения цвят, тогава е опасно.
към беседата >>

70. Бог на живите

„А – казвате, – Господ е много деликатен.“ Не, като отидете при Бога, такова движение ще има, че всичко на пух и прах ще стане, нищо няма да остане по вас.
– Не, хване го Господ със своята ръка, завърти го и той се намери на земята. Казвате: „Доброволно е дошъл“. Да, като го завърти Господ, ще дойде. Той казва: „Много хубаво ме хвърли Господ“. А Господ му казва: „Ще идеш да покажеш на хората моята Любов“. „А – казвате, – Господ е много деликатен.“ Не, като отидете при Бога, такова движение ще има, че всичко на пух и прах ще стане, нищо няма да остане по вас. Няма да ви каже Господ да си хвърлите дрехите. Аз говоря фигуративно.
към беседата >>

71. Гняв и страх

Често в някои държавници, политици, които са на власт, личните чувства биват тъй силно развити, че те само за една дума, даже деликатно изказана, са в състояние да отворят цяла война.
С тези, които са подобни на вас, вие може да живеете добре, но от тия, с които не си съответствате, трябва да се държите на известна дистанция. Като познавате кои хора са подобни на вас, може да правите следните опити: когато сте силно разгневени, повикайте някой ваш приятел, да тури ръката си на задната част на главата ви. Ако вие сте подобни помежду си, ако си хармонирате, той ще възприеме вашето разположение и равновесието ви ще се възстанови. Ако пък не си хармонирате, неразположението или гневът ви ще се увеличи. Аз съм забелязал, хората от политическите кръгове са силно честолюбиви и ако се случи някой измежду тях да каже някоя дума на кого и да е от тия видни политически лица, даже с мек език, може да го засегне толкова много, че да произведе цяла реакция в него. Често в някои държавници, политици, които са на власт, личните чувства биват тъй силно развити, че те само за една дума, даже деликатно изказана, са в състояние да отворят цяла война.
към беседата >>

72. Оздравяха

Той е много деликатен.
Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами аз не съм ли християнин? “ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа. Вие ще мислите тъй, както Христос мисли. И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите. Той е много деликатен. В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай да му услужи, да му каже нещо и ще си замине, без да каже: „Аз съм Христос“. И като Го запиташ: „Кой си ти? “ – не казва. Ще каже: „Пътник“.
към беседата >>

73. Колко пъти да прощаваме?

Това са онези наши деликатни чувства, на които днес се смеят.
Всякога зад прошката трябва да седи Любовта. Някои казват: „Това, жената е само чувство“. Не, не, единственото здраво нещо, което крепи живота, то е тази нула зад седемте. Тя е гаранция на света. Не са нашите мисли, които крепят света. Това са онези наши деликатни чувства, на които днес се смеят. „А – казват, – това са детински работи! “ Ами кои са мъжествени работи? Да допуснем, че вие имате всичките скъпоценности в света, да допуснем, че вие имате всичкото богатство, а Господ ви затворил гърлото, затворил ви стомаха, червата ви се преплели и не можете да ядете. Питам: Какво струва това ваше богатство? Да допуснем, че вие имате всичката красота, но очите ви се повредят, какво струва вашата красота?
към беседата >>

74. Елементи в геометрията

Като изучавате науката за живота, трябва да знаете, че ако вие не сте деликатни спрямо другите хора, и те ще бъдат със същото поведение по отношение към вас.
И сега, вие като ученици на Окултната школа, изучавате вътрешната страна на живота, в която влизат всички сегашни науки. Като изучавате науката за живота, трябва да знаете, че ако вие не сте деликатни спрямо другите хора, и те ще бъдат със същото поведение по отношение към вас. Ако вие обичате да критикувате, и вас ще критикуват. Казвате: Нищо, нека търпи, той трябва да си знае погрешката. Добре, но утре и за вас ще кажат нещо. Вие веднага ще кажете: Как тъй, защо той си позволява да говори по мой адрес така? Ами ти как си позволяваш?
към беседата >>

75. Плодовете на Духа

Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери.
Приближава се овчарят: „Какво има? “ – „Паднах в тази дупка. Можеш ли да ми помогнеш? “ – „Мога.“ Овчарят имал едно дебело въже. Донесъл го. Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери. Като се хваща за това въже, ръцете му се поохлузили. Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли да ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете? “ – „Е, фабриките сега са изкарали такива въжета, не са изработили още копринени въжета. Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после. Като излиза графът от кладенеца, удря три плесници на овчаря.
към беседата >>

76. Кажи само реч

Колко деликатни пръсти на млади хора са разпръснати по земята!
Докато обръчите на кацата са здрави, те я стягат добре. Щом те се разпаднат, с тях заедно се разпадат всички части на кацата. Не става ли същото нещо и с хората? Костите са техните обръчи. Достатъчно е да се пръснат те по лицето на земята, за да не остане нищо от тях. Колко деликатни пръсти на млади хора са разпръснати по земята! Казвате: Трябва да се стремим към добър живот. Кой ще ни помогне в това? Ще кажете, че християнството е в състояние да ни помогне. – Защо? – Защото то изключва смъртта.
към беседата >>

77. Тъчете мислите си!

Тия хора трябва да развиват чувствата на деликатност и благородство по отношение на своите близки и после същите качества ще приложат и към външния свят.
Може да занесеш на своя брат нещо много малко – една теменужка. Какво от това? Ти с тази теменужка изразяваш известно чувство. Аз ви говоря това нещо като на ученици. Под ученици на една окултна школа подразбирам хора, които се стремят към Божествен живот. Тия хора трябва да развиват чувствата на деликатност и благородство по отношение на своите близки и после същите качества ще приложат и към външния свят. Няма по-опасно нещо в духовната наука от еднообразието, което аз считам за начало на греха. Еднообразието аз наричам духовен мързел. Допуснете, че имате едно стихотворение от Петко Славейков. Излязат на сцената сто души, един след друг, да декламират това стихотворение. Какво ще научите от тази декламация?
към беседата >>

78. Просете, търсете и хлопайте

Те са по-деликатни от цветята.
Ако цветето вирее и се развива добре при вас, вие сте благороден човек, с добро сърце и светъл ум. Но ако изсъхне от вашите мисли и желания, вие не сте добър човек. Ето защо, аз препоръчвам на всеки от вас, да си обработва една малка цветна градинка. Цветята ще му послужат като пробен камък, да познае, както себе си, така и своите близки. Ако цветята в градината изсъхват при тебе, колко повече хората ще изсъхват. Те са по-деликатни от цветята. Имаш дъщеря, красива, млада мома, свършила университета. Дойде при тебе млад момък, свършил два факултета, иска да се жени за дъщеря ти. За да го разбереш какъв е, дай му едно цвете в саксия, той да го гледа, да се грижи за него. Не му казвай, защо му даваш цветето, но виж, в какво състояние ще бъде то след един месец. Ако цветето изсъхне, кажи му: Господине, не мога да ти дам дъщеря си.
към беседата >>

79. Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия

Виждате някой човек външно груб, суров, а вътрешно деликатен, нежен.
Като ученици, вие трябва да изучавате външната страна на нещата и оттам постепенно да влизате навътре. Виждате някой човек външно груб, суров, а вътрешно деликатен, нежен. Вие се чудите, защо е толкова груб външно. Много естествено. Този човек живее при неблагоприятни условия. Колкото по-дебела и корава е обвивката на някой плод, толкова при по-неблагоприятни условия расте той. Колкото по-дебела е обвивката на човешкия мозък, толкова по-мъчно човек възприема нещата.
към беседата >>

80. Новата азбука

Дойдат, оберат те деликатно, а после благодарят на думи.
Това, което ви говоря, са случаи, които стават всеки ден в живота. Не ви говоря нещо отдалечено от вас. Аз съм близо до вас, а не някъде в духовния свят. Дойдат, оберат те деликатно, а после благодарят на думи. Друг иде и казва: „Хайде, Господ дава на тебе, а ти на мене“. Защо да не каже обратното: „Господ дава на мене, пък аз на тебе“. Дойде някой при тебе и ти казва: „Слушай, аз се молих на Господа за тебе, сега ти ще ми дадеш от своето благо“. Това не е разрешение на задачата. Ще излезе, че ти правиш Господа слуга.
към беседата >>

Нека всеки види благородството, деликатността на вашия характер.
Правилата, които ви дадох днес, както и формулата, ще задържите в себе си, докато Любовта се прояви във вас. Под „мълчание“ разбирам вътрешно говорене. Нека външните хора видят, че във вас се внася нещо ново. Обходата, отношенията ви към тях стават по-добри. Нека всеки види благородството, деликатността на вашия характер. Щом имате резултат, тогава можете да говорите на хората всичко, каквото съм ви казал.
към беседата >>

81. Молитвата

По конструкция той може да е деликатен, но тялото му е здраво, мислите му – устойчиви, и чувствата му – силни.
в тия промеждутъци да сте във връзка с Бога. Само така ще дойде върху вас онова въздействие отгоре. Тогава вие ще усетите онова Божествено облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, тялото му укрепва, чувствата и мислите му също укрепват. Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатен, но тялото му е здраво, мислите му – устойчиви, и чувствата му – силни. Не е възможно да сме в общение с Бога и да сме хилави!
към беседата >>

82. Ако излекува болния (Бележки, държани при братската среща на ръководителите в София, 1924 г.)

Когато човек разрешава Божията работа, трябва да бъде много деликатен, разумен, за да не попадне в противоречие.
Сега на вас ще дам по една задача за една година, да видим как ще я изпълните. Ако вие в противоречията не намерите смисъла на живота, вие ще пропаднете. Когато човек разрешава Божията работа, трябва да бъде много деликатен, разумен, за да не попадне в противоречие. Вие сте в света и не можете да посветите всичкия си живот само за Бога, но 1/10 от времето си можете да посветите на Бога. 90 % е за вашите нужди: прехрана и др. При сегашните условия на еволюцията много души има, които мъчно се повдигат.
към беседата >>

83. Правила на разумния живот

- Тогава, извинете ме, моят гръб е толкова деликатен, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя. (втори вариант)
Постилат ли го другите, отиде та се не виде. Не, слушайте, аз съм по-умен от вас. И аз спя на чисто легло, но спя само на леглото на Любовта. Като влеза в някоя къща, аз питам: вашето легло изтъкано ли е от Любовта? - Не е изтъкано. - Тогава, извинете ме, моят гръб е толкова деликатен, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя. В туй отношение, аз бих желал, всинца да спите само на леглото на Любовта! Ами че когато ти постелят чисто легло, седнал ли си да благодариш на Бога за това чисто легло? Усещаш ли в този момент, че си примирен с Бога, че си примирен с целия свят? Имаш ли туй съзнание, че си изпълнил Волята Божия? Можеш ли да кажеш: Господи, дай ми такова съзнание, че утре, като стана, да мога пак със същия устрем да изпълня Твоята воля?
към втори вариант >>

Ето една хубава философия, нежна, деликатна, осмислена. (втори вариант)
И тъй, помнете сега мисълта ми: поведението ви тази година ще бъде като поведението на един ангел, който изпълнява волята Божия. Като се срещнат двама братя или две сестри, които се карат, ще им кажете тъй: поведението ви трябва да бъде като поведението на един ангел, който изпълнява волята Божия. Ето една хубава философия, нежна, деликатна, осмислена. Като срещнете една сестра, която е много загрижена, какво трябва да и кажете? - Твоето поведение трябва да бъде като поведението на един ангел, който изпълнява волята Божия. Като срещнете онзи ангел, който разперил Онези ми ти в милиона крила и ги турил в действие, че навсякъде се разхожда, знаете ли колко е красиво това? Като придобиете поведението на един ангел, и у вас израсне новото, вие ще се новородите и ще кажете: роденият от Бога грях не трябва да прави.
към втори вариант >>

“ – „Не е изтъкано.“ – „Тогава, извинете ме, моят гръб е толкова деликатен, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя.“ В туй отношение аз бих желал всинца да спите само на леглото на Любовта!
Аз сам трябва да си варя ориза, житото, сам трябва да си постилам леглото, сам трябва да си изпирам чаршафите. Постилат ли го другите, отиде, та се не видя. Не, слушайте, аз съм по-умен от вас. И аз спя на чисто легло, но спя само на леглото на Любовта. Като вляза в някоя къща, аз питам: „Вашето легло изтъкано ли е от Любовта? “ – „Не е изтъкано.“ – „Тогава, извинете ме, моят гръб е толкова деликатен, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя.“ В туй отношение аз бих желал всинца да спите само на леглото на Любовта! Ами че когато ти постелят чисто легло, седнал ли си да благодариш на Бога за това чисто легло? Усещаш ли в този момент, че си примирен с Бога, че си примирен с целия свят? Имаш ли туй съзнание, че си изпълнил Волята Божия! Можеш ли да кажеш: „Господи, дай ми такова съзнание, че утре, като стана, да мога пак със същия устрем да изпълня Твоята воля? “ Можеш ли да се радваш, че си изпратен на Земята, за да изпълниш Волята Божия?
към беседата >>

Като се срещнат двама братя или две сестри, които се карат, ще им кажете тъй:”Поведението ви трябва да бъде като поведението на един ангел, който изпълнява Волята Божия.“ Ето една хубава философия: нежна, деликатна, осмислена.
И тъй, помнете сега мисълта ми: поведението ви тази година ще бъде като поведението на един ангел, който изпълнява Волята Божия. Като се срещнат двама братя или две сестри, които се карат, ще им кажете тъй:”Поведението ви трябва да бъде като поведението на един ангел, който изпълнява Волята Божия.“ Ето една хубава философия: нежна, деликатна, осмислена. Като срещнете една сестра, която е много загрижена, какво трябва да ѝ кажете? – „Твоето поведение трябва да бъде като поведението на един ангел, който изпълнява Волята Божия.“ Като срещнете онзи ангел, който е разперил онези ми ти шест милиона крила и ги е турил в действие, че навсякъде се разхожда, знаете ли колко е красиво това? Като придобиете поведението на един ангел, у вас ще израсне Новото, вие ще се новородите и ще кажете: „Роденият от Бога грях не трябва да прави.“ И тъй, щом станеш сутрин, ще си кажеш: „Аз трябва да имам поведението на един ангел.“ Малко се разтревожиш, ще кажеш: „Аз трябва да имам поведението на един ангел.“ Ще си казвате тези думи всеки ден: и като спите, и като ядете, и като работите. Ще си казвате: „Моята мисъл трябва да бъде като поведението на Слънцето, моите чувства трябва да бъдат като поведението на един извор.“ Ако изпълнявате това правило, за всинца ви имам приготвено нещо много хубаво. Ще ви дам един специален подарък.
към беседата >>

84. Физическият и духовният човек

Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна.
Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Имате един идеал. Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана. Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата.
към беседата >>

85. Новитѣ схващания на ученика

То е нещо много деликатно, нещо мощно. (втори вариант)
Друг път ще ви поговоря конкретно върху тези мисли, които ви спъват. Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения.
към втори вариант >>

То е нещо много деликатно.
Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да страдаш, да плачеш. (– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно. То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи.
към беседата >>

86. Родените

И тъй, казвам: При сегашния живот, нека вашето сърце бъде толкова нежно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блее, да се изпълни с един свещен трепет, да се върнете у дома си с нажалени очи и да кажете: Трябва да се родим от Бога, за да заживеем в Неговата Любов. (втори вариант)
И тъй, казвам: При сегашния живот, нека вашето сърце бъде толкова нежно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блее, да се изпълни с един свещен трепет, да се върнете у дома си с нажалени очи и да кажете: Трябва да се родим от Бога, за да заживеем в Неговата Любов. Когато у всинца ни проникне тази Любов, тя ще бъде единственото нещо, пред което всички тия войни, всички тия раздори, който сега съществуват, ще се стопят тъй, както ледът. Е, казват, възможно ли е? – За нас е възможно вече. За нас, първите въглени, който сме запалени, е възможно. И за вас е възможно.
към втори вариант >>

И тъй, казвамъ: при сегашния животъ, нека вашето сърдце бѫде толкова нѣжно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блѣе, да се изпълни съ единъ свещенъ трепетъ, да се върнете дома си съ нажалени очи и да кажете: трѣбва да се родимъ отъ Бога, за да заживѣемъ въ Неговата Любовь.
И тъй, казвамъ: при сегашния животъ, нека вашето сърдце бѫде толкова нѣжно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блѣе, да се изпълни съ единъ свещенъ трепетъ, да се върнете дома си съ нажалени очи и да кажете: трѣбва да се родимъ отъ Бога, за да заживѣемъ въ Неговата Любовь. Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ. Е, казватъ, възможно ли е? – За насъ е възможно вече. За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно. И за васъ е възможно.
към беседата >>

87. Връзки в геометрическите форми

И наистина, онази светлина, в която ангелите живеят, е толкова деликатна, че вие даже не бихте я почувствали.
Когато слънчевите лъчи падат върху нас или върху кое и да е по-низше същество от нас, те се отразяват благотворно, но ако същите тия лъчи биха паднали върху някой ангел или върху някой възвишен дух, биха им причинили някаква вреда. Те за тях са силни, неприятни удари. Значи Божественият свят трябва да има специални начини за изявление по отношение на различните същества. И наистина, онази светлина, в която ангелите живеят, е толкова деликатна, че вие даже не бихте я почувствали. Следователно приятните неща за нас са неприятни за други същества, по-висши от нас, и приятните неща за тях са неприятни за нас. Ако ние влезем в ангелския свят, светлината, при която те живеят, е толкоз възвишена, че ние ще се намерим в тъмен свят. Този свят ще ни бъде безпредметен, не ще можем да работим в него. Затова, в дадения случай, тъй както сме поставени в този кръг, светлината, която иде от Слънцето, е много приятна за нас. По-приятна сила от слънчевата няма за нас.
към беседата >>

Когато вашата къща гори, спрямо огъня може ли да бъдете деликатни?
Влизали ли сте в тънкостите на човешкия живот? Казват за някого: „Той е много устойчив човек.“ – Да, в едно отношение е устойчив, но в друго е неустойчив. Някой човек е любезен спрямо вас, но ще го видите колко е груб спрямо други. Как ще си обясните тия неща? Спрямо някои хора трябва да бъдеш груб, не можеш да бъдеш мек, любезен. Когато вашата къща гори, спрямо огъня може ли да бъдете деликатни? Ще вземете тулумбата, ще го загасите. Огънят казва: „Защо не ми дадете възможност да се проявя? “ Ще му кажеш: „Моята къща не е мястото, дето трябва да проявяваш силата си. Щом искаш да проявиш силата си, ще те туря вън. Аз съм работил върху моята къща толкоз години, затова ти нямаш право да я смъкнеш!
към беседата >>

88. Светлина и знание. Музика

Ако влезете в някоя гора, и там ще чуете тонове, но трябва да имате много деликатно ухо, за да схванете тия трептения; музикалното ухо може да схваща шумоленето във всеки лист и да различава тоновете. (втори вариант)
Ние пеем тъй, както мислим. Нашето пеене не е като пеенето на Природата; нашето свирене не е като свиренето на Природата. Ако влезете в някоя гора, и там ще чуете тонове, но трябва да имате много деликатно ухо, за да схванете тия трептения; музикалното ухо може да схваща шумоленето във всеки лист и да различава тоновете. Често става унищожаване на различните вибрации и тогава се чува малък шум. Сегашната музика изразява степента, до която ние сме стигнали. Вземете например тона dо. Той звучи с още много тонове, които го придружават – едни са по-високи, други – по-ниски. Във всеки тон има три качества: тонът има трептения или колебания, които са физични; той има още интензивност и най-после смисъл.
към втори вариант >>

Ако влезете в някоя гора и там има тонове, но трябва много деликатно ухо, за да забележи тия трептения.
В природата има ли музика? (– Има.) Ние пеем тъй, както мислим. Нашето пение не е пение на природата и нашето свирене не е свирене на природата. Ако влезете в някоя гора и там има тонове, но трябва много деликатно ухо, за да забележи тия трептения. Ухото, което е силно, може да схване в всеки един лист шумоленето какво е. Често става едно унищожаване на вибрациите и тогава се ражда един малък шум. Сегашната музика, тя изразява степента, до която ние сме стигнали. Вземете тона „До“. (– В природата „До“ звучи с много още тонове, които го придружават, те с по-високи и по-ниски.) Тъй.
към беседата >>

89. Божественото буталце

Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива. (втори вариант)
Значи и геометрията, и математиката са напълно приложени в нашия организъм. Химията е също тъй приложена в живота на човека. В човешкия организъм стават не само химически процеси, но там има и чудна лаборатория! Човешкият мозък е такава лаборатория, каквато никъде в света няма. И всичките химикали, всичките елементи са там. Пък и всички инструменти там са толкова деликатни, за всичко ги бива. За да създадат такава лаборатория тук, на Земята, трябва да похарчат няколко милиарда лева.
към втори вариант >>

Пъкъ и всичкитѣ инструменти сѫ толкова деликатни, за всичко ги бива. (втори вариант)
Химията е приложена сѫщо въ живота на човѣка. Не само химически процеси ставатъ тамъ, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човѣшкиятъ мозъкъ, такава, каквато въ свѣта нѣма. И всичкитѣ химикали, шишенца, съ всичкитѣ елементи сѫ тамъ. Пъкъ и всичкитѣ инструменти сѫ толкова деликатни, за всичко ги бива. Тукъ на земята да съставятъ такава една лаборатория, трѣбва да похарчатъ нѣколко милиарда. Тъй щото, вѣ тази лаборатория трѣбва да влизате по-често. Да кажемъ, имате една мисъль, искате да я изпъдите. Вие сте смѣшни. Махате съ рѫка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: “Излѣзъ де!
към втори вариант >>

Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива.
Химията е приложена също в живота на човека. Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма. И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там. Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива. Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де!
към беседата >>

90. Положителни и отрицателни състояния на живота

Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата.
Де ще се намери човекът в малкото нежно чувство? Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата. Човекът не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове. Затова някой път туй чувство се изгубва. Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас. Не, материалните неща са само условия за нас. Ти като човек трябва да познаваш себе си.
към беседата >>

91. Изпититѣ на ученика. Житното зърно

Ако отидете на някоя изложба да гледате картини на много художници, ще видите, че картините на едни от тях са с по-ярки цветове, а на други – с по-бледи, по-деликатни.
Ако отидете на някоя изложба да гледате картини на много художници, ще видите, че картините на едни от тях са с по-ярки цветове, а на други – с по-бледи, по-деликатни. Според вас кои художници са по-добри: тия, които употребяват по-ярки, или тия, които употребяват по-нежни, по-бледи цветове и бои?
към беседата >>

92. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата

Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. (втори вариант)
Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести.
към втори вариант >>

Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ.
Казаха, че върху апостолитѣ паднали огнени езици, огнени пламъци и тѣ приели вдъхновение. Не, дойдоха тия свѣтящитѣ звѣзди, който пуснаха толкова свѣтли лѫчи, толкова свѣтлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свѣтъ, между апостолитѣ и небето. Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече. Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ. Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство. Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“. За Христовото учение казватъ: тази звѣзда, туй учение е разумното слово Божие. Отъ свѣтлината излиза Словото. Законътъ е много вѣренъ. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти.
към беседата >>

93. Причини за противоречия

Този въпрос е по-деликатен, но все пак ѝ трябва храна.
Гъсеницата, като стане пеперуда, ще яде от соковете на цветовете. Този въпрос е по-деликатен, но все пак ѝ трябва храна. Ако няма цветя, т.е. ако цветята не цъфнат, пеперудата пак е изложена на известни мъчнотии. Казвате: „Лесна е нейната работа.“ – Не, ако няма цветя или ако има много малко цветя, тя пак ще има мъчнотии.
към беседата >>

94. Равностранният триъгълник

Те са тъй деликатни, че сам едно остро око може да ги съгледа.
Де ще го намерите тогава? Погледът на музиканта трябва да бъде отправен все нагоре. Движенията на тялото му трябва да бъдат медлени, в тях да се отразяват тоновете. Не мислете, че музикантът не трябва да се движи. Когато свиря, и аз се движа, но движенията в мене са съобразно окултната музика. Те са тъй деликатни, че сам едно остро око може да ги съгледа. Всеки тон се отразява в едно малко движение. Силните движения развалят тоновете. При всяко движение се изисква микроскопическа работа.
към беседата >>

95. Придатъците на разумния живот

Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт.
Сега у вас ще се роди мисълта: „Та нима след толкова годишно следване в това Учение не сме разумни хора? “ Ние не говорим за обикновената разумност в живота. Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре. Докато сте на брега, вие сте много разумни. Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша. Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт. Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял. Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои. Следователно за живота се изисква една необикновена разумност. При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява. Тя е един придатък.
към беседата >>

96. Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява

В турско време хората носеха толкова големи и дебели кордони, че можеше да се обеси човек на тях, а днес са толкова тънки, толкова деликатни, че едва един паяк може да се окачи на тях. (втори вариант)
Някои казват: Знаеш ли каква е последната теория? Каква е последната теория на науката не зная, но зная, каква е последната мода. Аз зная, че хората носят фракове, които отзад са разцепени; аз зная каква е последната мода на женските шапки: като ги нахлупят, съвършенно закриват челото си; аз зная, че според последната мода, обувките са толкова остри отпред, че приличат на рогите на воловете. Аз зная още последната мода на какво? – На лансовете, които носят съвременните хора. В турско време хората носеха толкова големи и дебели кордони, че можеше да се обеси човек на тях, а днес са толкова тънки, толкова деликатни, че едва един паяк може да се окачи на тях. Казват: Деликатни са, защото култура има в хората.
към втори вариант >>

Казват: Деликатни са, защото култура има в хората. (втори вариант)
Каква е последната теория на науката не зная, но зная, каква е последната мода. Аз зная, че хората носят фракове, които отзад са разцепени; аз зная каква е последната мода на женските шапки: като ги нахлупят, съвършенно закриват челото си; аз зная, че според последната мода, обувките са толкова остри отпред, че приличат на рогите на воловете. Аз зная още последната мода на какво? – На лансовете, които носят съвременните хора. В турско време хората носеха толкова големи и дебели кордони, че можеше да се обеси човек на тях, а днес са толкова тънки, толкова деликатни, че едва един паяк може да се окачи на тях. Казват: Деликатни са, защото култура има в хората.
към втори вариант >>

Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ.
Нѣкои казватъ: знаешъ ли каква е послѣдната теория? Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ. Азъ зная още послѣдната мода на какво? – На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора. Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ. Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.
към беседата >>

Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.
Каква е послѣдната теория на науката не зная, но зная, каква е послѣдната мода. Азъ зная, че хората носятъ фракове, които отзадъ сѫ разцѣпени; азъ зная, каква е послѣдната мода на женскитѣ шапки: като ги нахлупятъ, съвършенно закриватъ челото си; азъ зная, че споредъ послѣдната мода, обущата сѫ толкова остри отпрѣдъ, че мязатъ на рогитѣ на воловетѣ. Азъ зная още послѣдната мода на какво? – На лансоветѣ, които носятъ съврѣменнитѣ хора. Въ турско врѣме хората носѣха толкова голѣми и дебели кордони, че можеше да се обѣси човѣкъ на тѣхъ, а днесъ сѫ толкова тънки, толкова деликатни, че едва единъ паякъ може да се окачи на тѣхъ. Казватъ: деликатни сѫ, защото култура има въ хората.
към беседата >>

97. Влияние на вътрешната светлина

Също тъй у него трябва да е развито чувството на схващане и различаване на най-тънките и деликатни звукови вълни.
И в ухото на човека има също такива пластинки, мрежици за възприемане на различните видове слухови вълни. И в това отношение се изисква проучване на ухото и на слуха. Същото нещо се забелязва и в обонянието, и във вкуса на човека, т.е. в неговия нос и език. Във всеки човек, който иска да говори на един жив, изящен език, трябва да са развити висшите центрове на говора. Също тъй у него трябва да е развито чувството на схващане и различаване на най-тънките и деликатни звукови вълни. Всяка дума, разгледана от духовно гледище, има свои специфични краски. Например думата любов, произнесена с най-малък брой вибрации, произвежда червен цвят. Това не е любов, но форма на едно животинско чувство. Произнесе ли се думата любов във висш смисъл, с по-голям брой вибрации, тя произвежда бял цвят. Висшата Любов, която има висши трептения, произвежда в душата на човека бяла, мека светлина.
към беседата >>

98. Преходни състояния на съзнанието

Често казват за някого: „Този човек е много груб.“ За друг някого казват: „Този човек е много благороден, деликатен в отношенията си.“ Коя е причината за това различие?
Често казват за някого: „Този човек е много груб.“ За друг някого казват: „Този човек е много благороден, деликатен в отношенията си.“ Коя е причината за това различие? Защо единият е груб, а другият – мек, деликатен? – Това се дължи на материята, от която са създадени техните тела. Материята, от която е направено човешкото тяло, е разнообразна. Колкото един човек е по-груб, толкова по-голям брой от неговите клетки са от низш животински произход; колкото човек е по-мек, по-деликатен, толкова по-голям брой от неговите клетки са от по-висок органически произход.
към беседата >>

Защо единият е груб, а другият – мек, деликатен?
Често казват за някого: „Този човек е много груб.“ За друг някого казват: „Този човек е много благороден, деликатен в отношенията си.“ Коя е причината за това различие? Защо единият е груб, а другият – мек, деликатен? – Това се дължи на материята, от която са създадени техните тела. Материята, от която е направено човешкото тяло, е разнообразна. Колкото един човек е по-груб, толкова по-голям брой от неговите клетки са от низш животински произход; колкото човек е по-мек, по-деликатен, толкова по-голям брой от неговите клетки са от по-висок органически произход.
към беседата >>

Колкото един човек е по-груб, толкова по-голям брой от неговите клетки са от низш животински произход; колкото човек е по-мек, по-деликатен, толкова по-голям брой от неговите клетки са от по-висок органически произход.
Често казват за някого: „Този човек е много груб.“ За друг някого казват: „Този човек е много благороден, деликатен в отношенията си.“ Коя е причината за това различие? Защо единият е груб, а другият – мек, деликатен? – Това се дължи на материята, от която са създадени техните тела. Материята, от която е направено човешкото тяло, е разнообразна. Колкото един човек е по-груб, толкова по-голям брой от неговите клетки са от низш животински произход; колкото човек е по-мек, по-деликатен, толкова по-голям брой от неговите клетки са от по-висок органически произход.
към беседата >>

99. Свободни движения

Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно.
Всичко изкуствено да се отбягва! На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н. Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички. Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора. Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно. Естественият човек обаче външно не е тъй фин, не е тъй деликатен, но затова вътрешно той е мек, учтив, благ. Понякога естественият човек изглежда външно груб, но това е само привидно отношение.
към беседата >>

Естественият човек обаче външно не е тъй фин, не е тъй деликатен, но затова вътрешно той е мек, учтив, благ.
На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н. Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички. Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора. Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно. Естественият човек обаче външно не е тъй фин, не е тъй деликатен, но затова вътрешно той е мек, учтив, благ. Понякога естественият човек изглежда външно груб, но това е само привидно отношение.
към беседата >>

100. Двете свещени положения

Те са толкова тънки и деликатни!
А тази външна работа, да влезеш в Школата, е уредена вече. Не бой се! Ти ще слушаш Бога, защото, който влиза в училището, трябва да слуша. Като влезе учителят в клас, нали трябва да го слушаш? Ако нямаш туй разположение на ума да слушаш, не ще може да разбираш и да възприемаш тези велики работи, тези велики задачи, които се преподават. Те са толкова тънки и деликатни! В туй училище се изисква един светъл ум и разположение на духа, за да се разберат нещата, да стане нашата душа благородна. По някой път в обходата си ние не сме толкова деликатни по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена. Някой път искаме да кажем нещо хубаво, но езикът ни не е тъй мекичък, не може да се огъва, та току виж, кажеш някои думи, за които после се разкайваш. Казваш си: „Не трябваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа“, и т.н. Значи, като се всели Господ в нас, ние ще придобием такава мекота, която ще ни отличава.
към беседата >>

По някой път в обходата си ние не сме толкова деликатни по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена.
Ти ще слушаш Бога, защото, който влиза в училището, трябва да слуша. Като влезе учителят в клас, нали трябва да го слушаш? Ако нямаш туй разположение на ума да слушаш, не ще може да разбираш и да възприемаш тези велики работи, тези велики задачи, които се преподават. Те са толкова тънки и деликатни! В туй училище се изисква един светъл ум и разположение на духа, за да се разберат нещата, да стане нашата душа благородна. По някой път в обходата си ние не сме толкова деликатни по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена. Някой път искаме да кажем нещо хубаво, но езикът ни не е тъй мекичък, не може да се огъва, та току виж, кажеш някои думи, за които после се разкайваш. Казваш си: „Не трябваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа“, и т.н. Значи, като се всели Господ в нас, ние ще придобием такава мекота, която ще ни отличава. Вие различавате всички ония, в които Господ живее. Чували ли сте колко е мекичък гласът на един такъв човек?
към беседата >>

101. Подпушване на светлината

Големите работи и циганин може да направи, но за малката вида, за онази малка, деликатна част, всеки не може да се заеме, нея само големият майстор може да хване и поправи.
Защото в една машина и малката вида, и голямата вида могат да причинят еднаква вреда. Някой път малката вида може да причини по-голяма опасност, по-голяма вреда, отколкото голямата, но има и обратни процеси. Някой път малката вида струва повече, отколкото голямата. Като дадеш на някой майстор да поправи тази малка вида, той казва: „С такива малки работи не се занимавам, трябва да платите повече.“ Мъчно се правят малките работи! За тях се изисква по-голям майстор. Големите работи и циганин може да направи, но за малката вида, за онази малка, деликатна част, всеки не може да се заеме, нея само големият майстор може да хване и поправи. Някой път една малка, микроскопическа постъпка ни струва по-скъпо, причинява по-голяма пакост,отколкото голямата. За големите неща ние сме съвършени, с чукове можем да ги поправим, лесно ги дяламе, но за малките неща се изисква голям майстор.
към беседата >>

102. Високият връх

Духовното в нас е най-деликатното нещо, което трябва да знаем как да запазим.
Питам сега: ако ние грешим, ще подобрим ли своя живот? – Няма да го подобрим. Струва ли си тогава човек да жертва своя духовен живот за физическия? По кой начин именно ние ще можем да запазим своя духовен живот, без да накърним и физическия си живот? – Физическият живот се запазва, когато бъдем разумни, когато живеем духовен живот, защото духовният живот е основа на физическия. Духовното в нас е най-деликатното нещо, което трябва да знаем как да запазим.
към беседата >>

103. Учителя каза на ученика

От страна на младите сестри ученички искам да бъдете към младите братя толкова нежни, толкова деликатни.
Вие, младите, ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов - никакво лицемерие, никакво флиртуване Нашите чувства в сърцата трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато при вас има една сестра, една сестра ученичка, вие трябва да я пазите тъй, както пазите своето око. Туй го изисквам от младежите. Ще бъдете тъй великодушни спрямо вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете образец; да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. От страна на младите сестри ученички искам да бъдете към младите братя толкова нежни, толкова деликатни. Да имате туй уважение и почитание, да бъдете деликатни, щото да дадете импулс и благороден стремеж в техните души. Очите си няма да сваляте бързо - то е на черното братство. Погледнеш брата си и ще му кажеш: "Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода."
към беседата >>

Да имате туй уважение и почитание, да бъдете деликатни, щото да дадете импулс и благороден стремеж в техните души.
Разбирате ли? Когато при вас има една сестра, една сестра ученичка, вие трябва да я пазите тъй, както пазите своето око. Туй го изисквам от младежите. Ще бъдете тъй великодушни спрямо вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете образец; да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. От страна на младите сестри ученички искам да бъдете към младите братя толкова нежни, толкова деликатни. Да имате туй уважение и почитание, да бъдете деликатни, щото да дадете импулс и благороден стремеж в техните души. Очите си няма да сваляте бързо - то е на черното братство. Погледнеш брата си и ще му кажеш: "Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода."
към беседата >>

104. Дето и да идеш!

Има много неща, които аз бих ви изнесъл, а именно: как трябва да пазите чистотата си, как да уравновесявате вашия духовен живот, за да не губите равновесие, как да се подмладявате и т.н., но всички тия въпроси са свързани с някои деликатни неща и ако ги изнеса, ще разберете туй, което съвсем не съм мислел да кажа.
Има много неща, които аз бих ви изнесъл, а именно: как трябва да пазите чистотата си, как да уравновесявате вашия духовен живот, за да не губите равновесие, как да се подмладявате и т.н., но всички тия въпроси са свързани с някои деликатни неща и ако ги изнеса, ще разберете туй, което съвсем не съм мислел да кажа. Пригответе се за идната година, та като ви кажа тия неща, да можете да ги разберете и приложите, да станат те във вас плът и кръв. Като ви говоря за подмладяването, ще ви покажа един процес на подмладяване в Природата, за да видите нагледно как става. Щом стане подмладяване, същевременно духовният живот се обновява, умственият и сърдечният живот правилно се развиват. Почне ли човек да чувства, че умът, сърцето и тялото му отслабват, той изгубва всичко човешко, а с това и условията за растене. Човек, докато е на Земята, през всичкото време трябва да чувства, че постоянно се разширява, разширява, става му тясно тук и преминава в друг свят.
към беседата >>

105. Време и сила

Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. (втори вариант)
И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начинът, по който са централизирани силите в живата природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът, от своя страна, изпраща своите сили по цялото тяло. Преодоляващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства. Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. Това показва, че изтичането и втичането на енергията от техния организъм става леко, без съпротивление. Ръцете на материалистите не са тъй деликатни, нежни. Който не разбира тия неща, като наблюдава и едните, и другите хора, ще каже, че това е игра на природата. Не, това са течения в природата, които имат своя разумна причина. Всеки пръст на човешката ръка е една област, през която изтича известна енергия.
към втори вариант >>

Ръцете на материалистите не са тъй деликатни, нежни. (втори вариант)
Мозъкът, от своя страна, изпраща своите сили по цялото тяло. Преодоляващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства. Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. Това показва, че изтичането и втичането на енергията от техния организъм става леко, без съпротивление. Ръцете на материалистите не са тъй деликатни, нежни. Който не разбира тия неща, като наблюдава и едните, и другите хора, ще каже, че това е игра на природата. Не, това са течения в природата, които имат своя разумна причина. Всеки пръст на човешката ръка е една област, през която изтича известна енергия. През всеки пръст минават две течения: едното тече в горната част на пръста и излиза навън, а другото тече в долната част на пръста. То иде от корените на пръстите и влиза във всеки пръст поотделно.
към втори вариант >>

Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни.
И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начина, по който са централизирани силите в Живата Природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът от своя страна изпраща своите сили по цялото тяло. Преобладаващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства. Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. Това показва, че изтичането и втичането на енергията от техния организъм става леко, без съпротивление. Ръцете на материалистите не са тъй деликатни, нежни. Който не разбира тия неща, като наблюдава и едните, и другите хора, ще каже, че това е игра на Природата. Не, това са течения в Природата, които имат своя разумна причина. Всеки пръст на човешката ръка е една област, през която изтича известна енергия.
към беседата >>

Ръцете на материалистите не са тъй деликатни, нежни.
Мозъкът от своя страна изпраща своите сили по цялото тяло. Преобладаващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства. Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. Това показва, че изтичането и втичането на енергията от техния организъм става леко, без съпротивление. Ръцете на материалистите не са тъй деликатни, нежни. Който не разбира тия неща, като наблюдава и едните, и другите хора, ще каже, че това е игра на Природата. Не, това са течения в Природата, които имат своя разумна причина. Всеки пръст на човешката ръка е една област, през която изтича известна енергия. През всеки пръст минават две течения: едното тече в горната част на пръста и излиза навън, а другото тече в долната част на пръста – то иде от корените на пръстите и влиза във всеки пръст поотделно. Често у някои хора се преплитат няколко течения.
към беседата >>

106. Прави и криви линии

Някои пишат дебели, груби букви и числа, а други пишат нежни, деликатни букви; едни пишат остри букви, а други - обли, кръгли; едни започват писмото си например с нежни, деликатни букви, но завършват с груби, дебели букви.
Например каквито са линиите на носа у човека, такава ще бъде и неговата мисъл. У някои хора долната устна е по-къса, а горната - по-дълга; у други пък е обратно. По дължината и извиванията на тези линии може да се съди за характера и способностите на човека. Това може да определи само онзи, който разбира отношението между живите линии. По живите линии върху лицето на човека може да се чете така, както графологът чете по почерка. Някои пишат дебели, груби букви и числа, а други пишат нежни, деликатни букви; едни пишат остри букви, а други - обли, кръгли; едни започват писмото си например с нежни, деликатни букви, но завършват с груби, дебели букви. Кои са причините, че тези хора започват грубо? Тънките нежни линии показват, че някъде се явява един малък слаб извор. Постепенно обаче в този извор започват да се вливат нови притоци вода, които го правят силен, голям и той се изразява в груби, дебели линии. Значи, когато този човек е започвал писмото си, в него е действал само един мозъчен център, но впоследствие повече центрове взимат участие и той изменя начина на писането. Това показва още, че и в началото на неговия живот е действал главно един мозъчен център, а после са се пробудили още няколко, които са увеличили енергиите на неговия организъм.
към беседата >>

107. Аумен

За следния път ще дам една задача на братята и на сестрите; братята да изберат помежду си десет души, които да се отличават с голяма внимателност в отношенията си, за да послужат за подтик на останалите; сестрите пък от своя страна на изберат помежду си десет сестри, които да се отличават с нежност и деликатност в обходата си, да служат за образец на другите.
За следния път ще дам една задача на братята и на сестрите; братята да изберат помежду си десет души, които да се отличават с голяма внимателност в отношенията си, за да послужат за подтик на останалите; сестрите пък от своя страна на изберат помежду си десет сестри, които да се отличават с нежност и деликатност в обходата си, да служат за образец на другите. Как ще направите това - с тайно гласуване или ще споменете имената им направо, това е ваша работа. Това не значи, че останалите, които няма да бъдат избрани, са лоши, но ето как аз разглеждам въпроса. Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги. Значи има нещо добро и във вълка. По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош.
към беседата >>

108. Десетте думи (Графология) / Десетте думи

Когато буквите са тънки, деликатни, това говори за човек с мекота, която е наследил от майка си. (втори вариант)
Кръглите букви говорят за човек с добро разположение на духа. Острите, ъглести букви говорят за нервен човек, със сприхав характер. Когато буквите излизат извън реда на обикновеното писане, това показва голяма самоувереност, голяма самонадеяност. Когато в почерка на човека буквите не са установени, а са разнообразни и се приспособяват според условията, това говори за голяма практичност. Такъв човек предпочита един заек в кошарата, отколкото два в гората. Когато буквите са тънки, деликатни, това говори за човек с мекота, която е наследил от майка си. Този човек върви по женска линия. Широките, обемисти букви говорят за човек със силно въображение и с чувство към красотата. Той има желание да обръща внимание на хората. Когато буквите са свободно написани, без никакви правила, това говори за човек с голям жест в живота. Той е щедър, свободен човек.
към втори вариант >>

(Деликатност.) Самата дума, както е написана, показва едно преодоляващо влияние на мекота и черти, които той е наследил по женска линия.
Сега „виделината" показва самонадеяност, самоувереност. Тъй както е написана, показва в характера самоувереност. А „правдата" – практичен е този, който го е написал, той предпочита един заек в кошарата, отколкото два в гората. Петият – „проникване". Какво впечатление ни прави по външната форма? (Деликатност.) Самата дума, както е написана, показва едно преодоляващо влияние на мекота и черти, които той е наследил по женска линия. Този, който написа „вдъхновение", в него има повече въображение и красота. „Майка", който написа, в него жест има, щедър е, като има. „Красота" – познат е със света, казва, много нашироко няма да се простираш, пестелив е много. „Дух", който написа, той пише много хубаво, само всякога оставя работата си в някои отношения недовършена. Този, който пише „безконечност", той не е разточителен.
към беседата >>

109. Благ

По-деликатно пипай, не знаеш ли гърбът ме боли?
Така е, но когато дойдем до положение да говорим Истината, някои хора се обиждат. Обиждането показва едно болезнено състояние на човешкото сърце, или на човешкия ум, или на човешката душа. Здравият човек, дето и да го пипнеш, за ръката било, за главата, или дето и да е, все му е приятно, но болния човек, по който начин и да го пипнеш, колкото и да го гладиш, все му е неприятно, все го боли. Той се обръща и ти казва: господине, трябва да знаеш, как се пипа. По-деликатно пипай, не знаеш ли гърбът ме боли? Значи има едно почитане, с което трябва да се отнасяме към болните гърбове. Де ще се изрази това почитание? – В болниците, в меките легла. Питам ви: ако е въпроса за меки легла, де ще ги намерите в света? Вие ще ми кажете, че най-мекото легло е от памук.
към беседата >>

110. Външни влияния

Той казва: „Когато и да е през живота си, аз ще се кача на Хималаите." Човекът на вярванията казва: „Аз имам силно желание да се кача на Мусала, но ще чакам благоприятни условия." Суеверният казва: „Имам желание да се кача и на Мусала, и на Хималаите, но съм човек с деликатно здраве, не мога да предприема такъв път.
Съвременните хора са много суеверни, но трябва да се прави разлика между вяра, вярвания и суеверия. Човекът на вярата е дълбоко убеден в това, което предприема. Той казва: „Аз ще се кача на Хималаите." Той не допуща в ума си никаква отрицателна мисъл: дали ще мога да се кача или няма да мога. Той казва: „Когато и да е през живота си, аз ще се кача на Хималаите." Човекът на вярванията казва: „Аз имам силно желание да се кача на Мусала, но ще чакам благоприятни условия." Суеверният казва: „Имам желание да се кача и на Мусала, и на Хималаите, но съм човек с деликатно здраве, не мога да предприема такъв път. Ще почакам малко, може да се нареди някак, с аероплан ще отида." Той очаква нещата да станат като в хиляда и една нощ. Обаче такова нещо може да се случи едва един път през хиляда години. Суеверният очаква всичко да се нареди по магически начин, без труд, без усилие, и като не успее, казва: „Свърши се животът, нищо не направих." При суеверията нещата се реализират в отношение 1:1000. И тогава човек се чуди, че е станало нещо, което той никога не е очаквал. Запример с Христа се е случило нещо подобно.
към беседата >>

111. Микроскопическите добрини

Има една деликатност. (втори вариант)
После друга една черта, всички трябва да се стремите да схващате, да се разбирате и да бъдете много внимателни в онези малки прояви. Има една деликатност. Когато някой има някоя мъчнотия, да знаете как да му помогнете. Мнозина от вас сте безучастни. Безучастни, знаете ли на какво мязате? Минавате по пътя, някое дете хванало някоя птичка, идете, на това дете кажете: "Момченце, колко искаш за това птиченце? Един, два лева?
към втори вариант >>

От всички се изисква крайна деликатност, като се започне от най-малките, та до най-големите ви прояви.
Попадне ли в естествената си среда – Любовта, душата правилно се развива, а оттам умът, сърцето и волята също правилно се развиват. Усилията, стремежът на човечеството днес се свежда именно към това – да намери своята естествена среда на живот и там да работи. Мнозина са намерили вече своята първоначална естествена среда на развитие и са започнали да работят; други са на път да я намерят, да започнат правилно да работят. Едно трябва да се знае: рано или късно всички хора ще дойдат до своята естествена среда на развитие и ще почнат съзнателно да работят. Като ученици вие трябва да се спирате върху малките, върху микроскопическите си прояви, да се наблюдавате, да контролирате волята си, да видите как постъпвате. От всички се изисква крайна деликатност, като се започне от най-малките, та до най-големите ви прояви. Вие трябва да се вглеждате едни в други, да си помагате, да вземате участие в мъчнотиите си. Някои са съвършено безучастни към страданията на ближните си. Минават – заминават покрай тях, като че не ги виждат. Ако вие като хора не си съчувствате, не може да става въпрос за съчувствие към животните и растенията. Някой минава покрай няколко деца и вижда, че те си играят с една птичка, измъчват я.
към беседата >>

112. Бъдете съвършени!

Другаде виждаме някои хора, които искат да имат нежна, деликатна обхода към другите.
Учителят само подпомага. Всеки човек, който е музикант, челото му го издава за такъв. Степента на развитието на неговите музикални органи показва доколко той е музикант, доколко той може да твори или не, доколко той е един обикновен или един велик музикант. Това се определя от широчината на челото му или от издадеността на музикалния му орган, или пък от нишките и дължината на слуховите нерви. И ред още съчетания определят по-нататък неговата творческа способност и сила като музикант. Другаде виждаме някои хора, които искат да имат нежна, деликатна обхода към другите. Това е отлично чувство, но у всички хора не е еднакво развито.
към беседата >>

113. Саваат - Амон-Ра

Светският човек е много по-деликатен.
Когато очите на някой човек са точно на този меридиан, тогава ще имаме един човек с широк кръгозор в своите схващания. Такъв човек ще може да разрешава лесно въпросите на живота. Вземете например, проследете, как се карат религиозните хора в света. Когато светските хора се карат, ние не им обръщаме внимание, не ги зачекваме. Но когато се карат набожните, религиозните хора в света, ние виждаме, че те се карат по особен начин. Светският човек е много по-деликатен. Той пристъпва с по-голяма дипломация. А един религиозен човек пристъпва към тебе грубо, нахално казва: аз трябва да ти кажа истината и ти забива ножа. Всички религиозни хора твърдят, че те знаят истината, че Господ им говори, че са във връзка с Небето. Когато срещнеш един православен, той казва: като нашата църква няма и като мен човек няма. Когато срещнеш един евангелист и той казва: като нашата църква няма и като мене човек няма.
към беседата >>

114. И земята ще се изпълни със знание

Насадете, например, някое деликатно растение и вижте, как ще се развива от вашите грижи и внимание.
Може да направите следния опит, за да видите, докъде е достигнала будността на вашето съзнание. Насадете, например, някое деликатно растение и вижте, как ще се развива от вашите грижи и внимание. Какво става обикновено. - Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, не се минава много време и то изсъхва. Защо? - Аурата ви е груба, то не може да издържи на тази среда. Има ред такива факти. Някои хора насаждат круши, ябълки и грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом.
към беседата >>

115. Целомъдрие и великодушие

Французинът например, когато критикува, той подхваща отдалеч, деликатно, човек едва се досеща, че го критикуват.
Най-страшното нещо, което измъчва съвременните хора, е съмнението. Сегашните хора са хора на критиката. И в Англия, и в България, и във Франция, и в Германия всички хора критикуват, но английската критика в сравнение с българската, е по-фина. Българската критика е по-груба от тази на европейските народи. Французинът например, когато критикува, той подхваща отдалеч, деликатно, човек едва се досеща, че го критикуват. Мъчно може човек да избегне критиката. Тя се налага сама по себе си. По естество умът на човека е склонен към критика. Без да иска той, лошите работи на хората изпъкват в ума му. Влезе ли човек в окултната школа, понеже светлината е голяма, той започва да вижда повече от това, което хората вън от школата виждат.
към беседата >>

116. Стана плът

Има много деликатни изрази, деликатни произношения, които не могат да се предадат със съвременните езици.
В ангелската азбука има повече гласни букви, отколкото в нашия език. Колко гласни букви в същност имат ангелите, няма да ви кажа. Те имат и повече съгласни. Ние, съвременните хора се стремим по възможност да опростотворим своя език. Днес всички езици са много бедни. Има много деликатни изрази, деликатни произношения, които не могат да се предадат със съвременните езици. И у птиците има особени произношения, които не могат да се предадат с нашите гласни и съгласни букви. Та когато дойде разумното слово, една велика епоха ще се създаде и знанието, което очаквате ще дойде. Знанието, което е събрано от хилядите векове ще се даде на хората. Само тогава всички ще разберете, какво нещо е човешката душа. Знаете ли какво нещо е човешката душа?
към беседата >>

117. Запалената свещ

Защо природата е турила мигачите, тази деликатна кърпица на очите ни?
Какъв е този миг? Някои мислят, че този миг е много малко време. Не, в такъв един миг могат да станат много работи. Хората имат обичай да мигат. Ако вземете бухала запример, той постоянно държи очите си отворени, човекът пък постоянно мига. Защо природата е турила мигачите, тази деликатна кърпица на очите ни? - Да бъдат чисти. Ако очите ни нямаха мигачи, прашната София би ги затворила. А тъй мигачите постоянно чистят очите. Мигането е чистене на очите. Мигаш ли това подразбира: очисти очите си и тогава гледай!
към беседата >>

118. Вътрешни и външни връзки

Тя е толкова внимателна, деликатна спрямо теб, угощава те, без да и мине мисълта, че трябва да си вървиш.
Тогава от всички ще се образува един общ организъм. Вие казвате: ние сме свързани. Не, вие сте вързани, но не сте свързани. Вие сте вързани физически, но сте свързани разумно, съзнателно. Знаете ли какво нещо е да срещнеш една душа, която те разбира, която те обича? Тя е толкова внимателна, деликатна спрямо теб, угощава те, без да и мине мисълта, че трябва да си вървиш. Онзи, който те обича, угощава те и си казва: дано поседи повече! А тия, които не те обичат, казват: хайде да го угостим, че по-скоро да си отиде! Да дадеш някому нещо, да го угостиш и при това да искаш да седи още, това разбирам връзка. Като дойде при тебе онзи, който има истинска връзка, ще внесе в съзнанието ти разширение и ти ще се зарадваш. Какво каза Лаван на Якова?
към беседата >>

119. Специалният закон

Изобщо горната част на човека, гърдите именно, трябва да бъдат широки, а кръстът и коремът трябва да бъдат деликатни, тънки.
Някой път ще видите, че лицето ви напълнява, а някога отслабва. После често и коремът ви надебелява, а някога отслабва. Забележите ли такова нещо в себе си, веднага вземете мерки да стесните желанието, което иска да се разширява. Вие трябва да измервате всички части на тялото си със сантиметър, да знаете точно с колко сте се увеличили или намалили. Ако забележите, че гърдите ви се стесняват, започнете да правите дълбоки дишания, за да се разширят. Изобщо горната част на човека, гърдите именно, трябва да бъдат широки, а кръстът и коремът трябва да бъдат деликатни, тънки. Сутрин, преди да започнете работата си, изправете гръбначния си стълб, за да могат теченията на природата да циркулират правилно; после отправете мисълта си към невидимия свят, свържете се с Бога и тогава станете и започнете работата си. Вие не можете да имате успех в работата си, докато не сте нагласили своята нервна система.
към беседата >>

120. Право мисли!

Мнозина казват: “Човек трябва да стане голям, да порасне на височина и широчина, при това да бъде строен и деликатен.” Според вас кой е по-строен: стогодишният дъб или някой висок, снажен човек?
В България например средната височина, до която човек може да достигне, е 175—180 см. Питам: Какво постига човек с това, че е израснал на височина например 175 или 180 см? Ако височината прави хората велики и гениални, тогава какво бихте казали за онези вековни дървета, високи десетки метри? Ако височината е мярка за величието на нещата, тогава тия дървета трябва да бъдат велики и гениални. Всъщност така ли е ? Мнозина казват: “Човек трябва да стане голям, да порасне на височина и широчина, при това да бъде строен и деликатен.” Според вас кой е по-строен: стогодишният дъб или някой висок, снажен човек? Вековните дървета се хвалят със своята дебелина и устойчивост, а хората се хвалят с пластичността на своето тяло. Цялото тяло на човека трябва да се отличава с подвижност, с пластичност на мускулите.
към беседата >>

121. Стремеж към съвършенство

Тя е благородна, деликатна, фина, с тънка психология.
Бащата го няма още. Тук-там ще се яви мъжът като гост и веднага след това изчезва. Още с явяването си на земята, жената е внесла в света елемента на слава и величие. Жената е много славолюбива. По-славолюбиво същество от жената няма. Тя е благородна, деликатна, фина, с тънка психология. Казвам: Не си играйте с жената! Като говоря за жената, която е внесла славолюбието в света, аз имам предвид префинената жена, която пред нищо не се спира. Колко мъже е продала тази жена! Колко войни са станали за нея! Войните стават само за жените.
към беседата >>

122. Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата

Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове. (втори вариант)
Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници. Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски. Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои – идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове. Тогава – два метода. Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото.
към втори вариант >>

123. Най-голямото веселие и най-малката радост

Когато юнакът измени мнението си за вас, и пръстите му ще станат по-нежни, по-деликатни, няма да стискат.
Защото другояче светът не би могъл да се създаде. Това, което Бог е създал, е най-доброто. Хората пък постъпват по един или друг начин, защото другояче не могат да постъпят. Що се отнася пък до любовта, тя не иде от хората, но от Бога. Ако някой юнак ви хване с пръстите си и ви стиска, пръстите ли са виновни за това? Когато юнакът измени мнението си за вас, и пръстите му ще станат по-нежни, по-деликатни, няма да стискат. Пръстите на всеки човек могат да стискат, но могат и да милват.
към беседата >>

124. Път към свобода

Следователно, колкото деликатна да е една мисъл, тя не може да не произведе известни търкания. (втори вариант)
Срещне ли препятствия, той не трябва да се обезсърчава, защото препятствията не са вечни. Те постепенно се намаляват, докато един ден съвсем изчезнат. Обезсърчи ли се от препятствието, човек се раздвоява. Всяко раздвояване на човешкото съзнание причинява главоболие. Това е неизбежен процес, както е неизбежно за работника, който усилено работи, да придобие пришки на ръцете си. Следователно, колкото деликатна да е една мисъл, тя не може да не произведе известни търкания. Тези търкания са резултат на препятствията, които среща на пътя си. Всички съпротивления в света вървят по пътя на четвероъгълника, специално на квадрата. Същевременно квадратът е път, по който човек може да изправи погрешките си.
към втори вариант >>

Следователно, колкото деликатна да е една мисъл, тя не може да не произведе известни търкания.
Срещне ли препятствия, той не трябва да се обезсърдчава, защото препятствията не са вечни. Те постепенно се намаляват, докато един ден съвсем изчезнат. Обезсърдчи ли се от препятствието, човек се раздвоява. Всяко раздвояване на човешкото съзнание причинява главоболие. Това е неизбежен процес, както е неизбежно за работника, който усилено работи, да придобие пришки на ръцете си. Следователно, колкото деликатна да е една мисъл, тя не може да не произведе известни търкания. Тези търкания са резултат на препятствията, които среща на пътя си. Всички съпротивления в света вървят по пътя на четвероъгълника, специално на квадрата. Същевременно, квадратът е път, по който човек може да изправи погрешките си.
към беседата >>

125. Няма пророк

Освен светлинната енергия известни са още и по-тънки, с по-деликатни форми енергии.
Знаете ли, колко енергия се праща на нашата земя? В едно френско списание е изчислено количеството и теглото на слънчевата светлина, която се изпраща на земята. Значи и светлината има тяжест. Математиците са изчислили, че светлината, която слиза на земята е около 160 тона. По същия начин може да се изчисли количеството и теглото на светлината, която се изпраща на Юпитер и на други планети. Освен светлинната енергия известни са още и по-тънки, с по-деликатни форми енергии. Ангелите, които изпращат светлината от слънцето, са разумни същества; те постоянно ни говорят, и ние трябва да привикнем на техния език, да ги разбираме. Когато човек се обезсърдчи или се отчая, един от тия ангели дохожда близо до него и му проговаря: “Не се отчайвай, не се обезсърдчавай, Бог е вложил доста дарби в тебе, ти ще ги разработиш и ще свършиш учението си с успех.” - Наистина ли аз имам дарби? - Да, ти имаш дарби и способности, работи за тяхното развитие! Не се минава много време и гледаш този човек се усмихнал, зарадвал се, има на какво да се надява.
към беседата >>

126. Сам с ума си

Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него?
Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен. Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели.
към беседата >>

Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си.
За всички идва нещо велико! Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си. Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат. Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят. Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече! Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си. Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които нямат бради не се познават?
към беседата >>

127. Стари и нови възгледи

Болестите правят човека мек, нежен, деликатен.
Новото учение трябва да внесе в хората нов поглед за нещата. Когато някой боледува, той трябва да знае защо именно боледува. Преди всичко той трябва да си каже: Бог царува на Небето, Бог царува и в мене. Щом царува в мене, аз не трябва да боледувам, защото казано е, че Бог е Живот. Ако и при това положение боледувам, значи чрез болестта Невидимият свят иска да внесе в мене повече мекота и нежност. Болестите правят човека мек, нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, те са груби, жестоки натури. Аз не говоря за нервно болните. Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека.
към беседата >>

Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност.
Когато някой боледува, той трябва да знае защо именно боледува. Преди всичко той трябва да си каже: Бог царува на Небето, Бог царува и в мене. Щом царува в мене, аз не трябва да боледувам, защото казано е, че Бог е Живот. Ако и при това положение боледувам, значи чрез болестта Невидимият свят иска да внесе в мене повече мекота и нежност. Болестите правят човека мек, нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, те са груби, жестоки натури. Аз не говоря за нервно болните. Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека. Напротив, те го ожесточават.
към беседата >>

128. Възможни постижения

Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот.
Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва. Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове. Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен.
към беседата >>

129. Иди повикай мъжа си!

Ако тя е пълничка, ще си избере малко деликатен, височък мъж.
Само мъжкото сърце е издържало на бурите и на вълните на този океан. Колкото бури и вълни да има в този океан, мъжкото сърце е в състояние да го преплава, и то благодарение на женското сърце, което го пази. Следователно, мъжкото сърце е мярка за дълбочината на женското сърце. Чрез мъжа се определя характера на женското сърце. Ако жената е сухичка, тя ще си избере малко пълничък мъж. Ако тя е пълничка, ще си избере малко деликатен, височък мъж. Ако чувствата на някоя жена са силно развити, тя трябва да си избере мъж със силно развит ум. Законът за контрастите се проявява навсякъде в живота.
към беседата >>

130. Кротките

За деликатните работи се изискват деликатни инструменти, а не чукове.
Ако пък сте учен, който е написал никакво научно съчинение, което хората не преценяват, както трябва, вие веднага отивате при Господа и започвате да Му се оплаквате, че хората не ви разбират, не могат да ви оценят и т. н. Затова, именно, Христос казва: „Кротките разумните ще наследят земята.“ Това не значи, че не трябва да пишете, да работите, но хубаво трябва да пишете. На поета трябва хубаво перце, а не чук. На шивача трябва хубава игла, а не чук. На музиканта трябва хубав инструмент, а не чук. За деликатните работи се изискват деликатни инструменти, а не чукове. Всеки човек ще оправи работата си с инструмент, който отговаря на неговите знания и способности. Шивачът ще оправи работите си с иглата. Поетът ще оправи работите си с перото. Музикантът ще оправи работата си с лъка и цигулката. Земеделецът ще оправи работите си с ралото и мотиката.
към беседата >>

131. Вехтото премина

Има хора, които във физическо отношение са много деликатни, нежни.
И тъй, всеки, който иска да живее дълъг живот, той трябва да има някакъв запас. Остане ли да живее на някакво подаяние, да се моли на Бога, да се продължи живота му, неговата работа е свършена. Ние трябва да се молим на Бога не да продължи живота ни, но да ни научи, как да спазваме законите, за да разработим и увеличим онзи капитал, който ни е даден от преди хиляди години, от панти-века още. Има хора, които във физическо отношение са много деликатни, нежни. Достатъчно е да ги лъхне и най-малкият ветрец, за да се простудят. Ако такъв човек седи при отворен прозорец, той се страхува от течение и казва: ще се простудя. Не се минават два – три часа, и той, наистина, се простудява. Някои хора с години живеят при отворени прозорци и не изстиват. Защо? Те имат изобилно живот в себе си, те имат имунитет; те са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква.
към беседата >>

132. Координиране на силите / Координация на силите

Но и когато много работи, той съвсем огрубява, изгубва своята деликатност на ръката и като те пипне, ти ще чувствуваш като ръката на един труп. (втори вариант)
Колко часа трябва да работи човек? Щом работи много, огрубяват се ръцете. Някой път не трябва да жертвате кожата си. Аз не съм и за онези, които никак не работят. Пак се огрубява човек, понеже става много впечатлителен, епикуреец става, удоволствия търси. Но и когато много работи, той съвсем огрубява, изгубва своята деликатност на ръката и като те пипне, ти ще чувствуваш като ръката на един труп. Тя изгубва онази деликатност на чувствата, не може да схване онези деликатни вибрации.
към втори вариант >>

Тя изгубва онази деликатност на чувствата, не може да схване онези деликатни вибрации. (втори вариант)
Щом работи много, огрубяват се ръцете. Някой път не трябва да жертвате кожата си. Аз не съм и за онези, които никак не работят. Пак се огрубява човек, понеже става много впечатлителен, епикуреец става, удоволствия търси. Но и когато много работи, той съвсем огрубява, изгубва своята деликатност на ръката и като те пипне, ти ще чувствуваш като ръката на един труп. Тя изгубва онази деликатност на чувствата, не може да схване онези деликатни вибрации.
към втори вариант >>

133. Съзвучно движение

Триенето трябва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване.
Това движение е правилно, и при него еднакво се засягат всички частици на движещите се тела. Триенето между частиците на телата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че телата, или едното от тях, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процес горене. Триене се извършва и между клетките на растенията. Те трябва много пъти да се трият, докато се образува между тях нужната топлина. Триенето трябва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правилен, съзнателен процес, който върви в паралел с растенето.
към беседата >>

134. Отличителни черти

Има деликатни страни в чувствата на човека, дето, докосне ли се нещо отвън, може да създаде ред нещастия за него, но това още не е човешката душа.
Немислимо е душата на човека да се опетни или оцапа. Тялото на човека може да се подложи на мъчения, може да се петни, да се разпъва, но що се отнася до неговата душа, тя е свободна, независима. Щом се отдели от тялото, тя веднага се изчиства. Единствената грешка на хората седи в мисълта им, че душата може да се петни. Душата нито се петни, нито се заробва. Има деликатни страни в чувствата на човека, дето, докосне ли се нещо отвън, може да създаде ред нещастия за него, но това още не е човешката душа.
към беседата >>

135. Равни страни

И забележете, дойде ли до това съзнание, човек е много деликатен, много внимателен към себе си.
Сега ще разгледаме отличителните черти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна черта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, човек е много деликатен, много внимателен към себе си. Той лесно се обижда и от себе си, и от другите хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живее в Божественото съзнание, никой човек, ние общество, никой народ не е в състояние да обиди човека. Човек, с пробудено Божествено съзнание, е любимец на всички. Тази е причината, задето всички хора, били те християни, или езичници, обичат Христа.
към беседата >>

136. Превръщане на киселините

Ето защо от най-дълбока древност на учениците се е препоръчвало мълчание, докато развият в себе си деликатност, внимателност, да разбират де какво да говорят.
Ето защо от най-дълбока древност на учениците се е препоръчвало мълчание, докато развият в себе си деликатност, внимателност, да разбират де какво да говорят. Всеки ученик, който е постъпвал в школата на Питагора, е трябвало цели три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикът е трябвало да развива. Не е лесно човек съзнателно да си наложи мълчание. Египтяните са мълчали като риби. Силни хора са били те.
към беседата >>

137. Кръгове на съзнанието

До едно място и светските, и религиозните хора вървят добре, но като дойдат до ония тънки, деликатни вътрешни отношения, всички спират и казват:" Опасна е тази зона, по-нататък не може да се върви." Като дойде до това място, майката казва:" Не струва човек да става майка, да ражда деца." Като дойде до това място, бащата казва:" Не струва човек да става баща." Учителят пък казва:" Не струва човек да бъде учител, да учи и да възпитава тия неблагодарни деца." Като дойдат до тази зона, всички хора се спират и казват:" Не струва повече да вървим." – Това е зона на замръзване, която непременно трябва да се премине и да се върви напред.
Всички хора са братя помежду си, но с различни разбирания. И волът е наш брат, но с рога и копита. И птицата е наша сестра, но с човка, с крила и с пера. Като ни срещнат тия по-малки наши братя и сестри, те бягат от нас, защото не се отнасяме с тях, както трябва. Като дойдат до науката за отношенията, хората се спъват. До едно място и светските, и религиозните хора вървят добре, но като дойдат до ония тънки, деликатни вътрешни отношения, всички спират и казват:" Опасна е тази зона, по-нататък не може да се върви." Като дойде до това място, майката казва:" Не струва човек да става майка, да ражда деца." Като дойде до това място, бащата казва:" Не струва човек да става баща." Учителят пък казва:" Не струва човек да бъде учител, да учи и да възпитава тия неблагодарни деца." Като дойдат до тази зона, всички хора се спират и казват:" Не струва повече да вървим." – Това е зона на замръзване, която непременно трябва да се премине и да се върви напред. Зад тази зона има още една, по-опасна, която също така трябва да се мине. За да минете благополучно тия две зони, вие трябва добре да се екипирате. Зад тези зони ще влезете в областта на красивия живот.
към беседата >>

138. Жлебът

Както виждам, сегашните хора са много деликатни.
Сега аз питам съвременните хора: какво предпочитате – любовта да ви носи на гърба си, или вие да я носите? Както виждам, сегашните хора са много деликатни. Те ще кажат на любовта, че не искат да я измъчват, не искат тя да ги носи на гърба си. Тогава, не остава друго, освен любовта да се качи на гърба им, и те да я носят. Качи ли се любовта на гърба им, те ще имат големи мъчнотии и страдания. Много естествено е това! Колкото лека да е любовта, все има някаква тежест.
към беседата >>

139. Дванадесетте племена

За да спечели вниманието и, този млад момък трябва да изучи добре нейния характер и да бъде крайно деликатен, да не сгреши нещо.
В това отношение, илюзията е част от Божествения живот, която хората още не разбират. На английски език думата „илюзия" означава Бог. Значи, който не прилага нещата по Божествено, той живее в свят на илюзии. Например, някой млад момък се влюбва в една богата, красива и добре възпитана мома, но не знае, как да се отнася с нея. По прояви, той е малко „бай Ганю" и се страхува да не постъпи грубо, неделикатно с меч, да не я изгуби. За да спечели вниманието и, този млад момък трябва да изучи добре нейния характер и да бъде крайно деликатен, да не сгреши нещо. Той трябва да постъпва с нея като с царска дъщеря.
към беседата >>

140. Изгревите на слънцето

И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!
Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън! " Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.
към беседата >>

141. Славата человеческа

И кожата на тези хора е по-деликатна, с по-ситни пори.
Като говорите с такъв човек, той е готов да ви изслуша, да влезе в положението ви и да ви помогне. Той никого не критикува, в никого не търси дефекти и не се занимава с тях. Той знае, че дефектите на хората се дължат на нещо недоразвито, необработено у тях. Когато костите на човека са груби, това говори за груб, низш живот. Костите на хора, които са водили добър, възвишен живот, са по-тънки, гледжосани отгоре и по-фини. И кожата на тези хора е по-деликатна, с по-ситни пори. Космите им са тънки, меки, като коприна. Дебелите и корави косми са лоши проводници, лоши възприематели. Съвременните хора се нуждаят от тънки, меки, гладки косми. Такива косми са добри проводници на слънчевата енергия, както и на Божествените мисли. Чрез храната си, човек може да измени, в смисъл да подобри, космите си.
към беседата >>

142. Възпитание на удовете / Самовъзпитание на удовете

Ръката трябва да бъде много деликатна. (втори вариант)
Право е, човек има чувствително място. Ръката трябва да бъде много деликатна. С бутането на тия предмети, които произвеждат резки промени в нас, осакатяваме нашата чувствителност и ставаме безчувствени.
към втори вариант >>

Казва: "Вдигни ръцете си към Бога." То е необходимо, да се развиват ръцете, да бъдат чувствителни, за да може да възприемат деликатните вибрации, да разрешиш един важен социален въпрос. (втори вариант)
Казва: "Вдигни ръцете си към Бога." То е необходимо, да се развиват ръцете, да бъдат чувствителни, за да може да възприемат деликатните вибрации, да разрешиш един важен социален въпрос.
към втори вариант >>

Едно е необходимо за човека: да развива чувствителността на пръстите си така, че да може чрез тях да възприема и най-нежните, най-деликатните вибрации.
Представете си, че на някого от вас предстои едно голямо пътешествие. Какво трябва да направи? Той трябва да постъпи като праведния човек: да вдигне ръцете си нагоре, да концентрира мисълта си към Бога и да се помоли да му се даде възможност да разбере добро или лошо ще бъде времето, и в зависимост от това да пътува, или да отложи пътуването си. Ако някой иска да отиде на гости някъде, също така трябва да дигне ръцете си нагоре и да запита, трябва ли да отиде, или не, каква работа му предстои да свърши и т. н. Едно е необходимо за човека: да развива чувствителността на пръстите си така, че да може чрез тях да възприема и най-нежните, най-деликатните вибрации. Чрез ръката си човек може да решава сериозни социални и духовни въпроси.
към беседата >>

143. Той дойде при Пилат

Той би я турил под микроскоп да я изучава и би казал: „Колко хубава, съвършена и деликатна е била кожата на Христа!
„Никодим дойде при Пилата и поиска тялото Исусово". Днес всеки човек би се считал щастлив, ако би имал няколко косми от главата на Христа. Кой как дойде при такъв човек, той все ще му показва космите от главата на Христа. Също така би се считал щастлив и онзи човек, който би имал парченце от кожата на Христа. Той би я турил под микроскоп да я изучава и би казал: „Колко хубава, съвършена и деликатна е била кожата на Христа! " Ако аз бях на вашето място, не бих желал да имам нито косъм от главата на Христа, нито парче от кожата Му, но бих желал да имам само една от Неговите думи, в нейната първична форма, тъй както е излязла за пръв път из Неговата уста. Например, щастлив бих се считал, ако имах в първичния вид следните думи на Христа: „Бог е Любов", или „любете се едни други"! Някой казва: „Аз пък бих се считал щастлив, ако имах в албума си саморъчния подпис на Христа". И наистина, такъв албум днес би струвал милиарди левове. При това положение, обаче, хората не биха имали желание да изтълкуват Неговия подпис, или да разберат смисъла на написаните от Него думи, но щяха да имат желание да откраднат този албум, и с това да изопачат Истината.
към беседата >>

144. Дадено по нещо

Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той.
Можете ли да заповядате на човека да чувства или да не чувства. И без да му заповядате да не чувства, той пак ще чувства. Някой се оплаква, че е станал много чувствителен. Какво по-добро може да се иска от чувствителността? Колкото по-чувствителен е известен инструмент и може да схваща най-деликатните вибрации, толкова по-ценен е той. Колкото един камък по-добре пречупва слънчевата светлина, толкова по-ценен е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъл, толкова по-ценна е тя. Следователно, според степента на пречупването на Божествените мисли, някои души са подобни на скъпоценни камъни, а други – на прости, обикновени камъни и стъкла.
към беседата >>

145. Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)

Седиш, мислиш си, казваш: „Какво да направя, да взема мотиката да работя, деликатни са ръцете ми. (втори вариант)
Но да допуснем, че вие сте певец, артист, ходили сте в странство, знаете да пеете, но излизате на сцената да пеете. Там ви освиркват по всички правила. Слизаш от сцената обиден. Най-първо казваш в себе си: „Не искам да пея вече! “ Но човек си, трябва да работиш нещо, а друга работа не знаеш. Седиш, мислиш си, казваш: „Какво да направя, да взема мотиката да работя, деликатни са ръцете ми. Да взема някой занаят, да шия, не разбирам от техника.“ Неразбирам това, не разбирам онова, намираш се в едно противоречие. Разсърдиш се на публиката и казваш: „Те не разбраха, но аз пак ще направя един малък опит.“ Ставаш смел. Препращаш енергията от задната част на главата си отпред. Тази енергия на обидата е на границата между моралните чувства и животинските.
към втори вариант >>

146. Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя

Духовният живот, или религиозният живот в най-грубата си форма, в най-грубия си израз, тъй както изразяваме живота си, ние още не сме деликатни. (втори вариант)
Превеждам сега. Духовният живот, или религиозният живот в най-грубата си форма, в най-грубия си израз, тъй както изразяваме живота си, ние още не сме деликатни. Казваш някому: "Не те разбирам, ще бъдеш тъй добър." Той като муха кацне отподире да те държи като просяк. Ти, като влезеш в дюкяна, свободен си, казваш: "Господине, еди-кой си плат." Вземаш една поза, но след като той ти услужи, той като даде, той се изправи и казва: "Досега аз ти слугувах, сега ти ще слугуваш. Гледай кесията си." Казва: "Много съм благодарен да ви видя втори път." Единият се кланя и другият се кланя. Единият има плат, другият - звонкови. И двамата трябва да имат по нещо.
към втори вариант >>

Ти като влезеш в ангелския свят, и дърветата говорят, и животните говорят, много животни в ангелския свят постъпват много по-деликатно, повече възпитание имат, отколкото вие, макар че сте ученици на Всемирното бяло братство. (втори вариант)
Този философ, който казва така, трябва да се преведе още на един език. Тази мисъл слиза от Божествения език и на български, английски е изопачена. Ако влезете между ангелите, адептите и те имат език, и те говорят, но техният език е по-неразбран, отколкото ние говорим на земята. И те са на земята. Като кажем "другият свят", разбираме един свят добре уреден, тъй добре уреден, че да ти е драго, да ти е мило, каквото видиш, няма да го видиш разхвърляно. Ти като влезеш в ангелския свят, и дърветата говорят, и животните говорят, много животни в ангелския свят постъпват много по-деликатно, повече възпитание имат, отколкото вие, макар че сте ученици на Всемирното бяло братство. Там има и коне, и крави. Не като вашите крави, които дават мляко. Крава, която дава мляко, от нея излизат условия на живота. Сега по този начин като говоря, вие ще дойдете да кажете: "Виж, нас ни сравняват с кравите." Неразбиране е това. Човек, според както живее, определя живота си.
към втори вариант >>

147. Определени движения / Любовният поглед

Ако слухът му е много деликатен, той говори много тихо. (втори вариант)
Сега много пъти казвате: "Той е малко сприхав, много говори." Че в какво седи неговото говорене? Че той говори много високо или много ниско, то не са наши работи. Ако слухът му е много деликатен, той говори много тихо. Ако слухът е слаб, говори много високо. Когато обичаш някого, казваш: "Колко сладко говори." Като ангел говори. Искаш да го слушаш. Ако не го обичаш, не искаш да го слушаш.
към втори вариант >>

148. Двата стълба

Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода.
Следователно ако материалното положение на човека се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости. Ако е ученик, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурил. Ако е бил обикновен човек, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички. Иска ли някакво благо, човек трябва да е готов за него. Същото се отнася и до любовта. Мнозина искат да придобият любовта, преди да са развили нежност, деликатност, добра обхода. За да се направи известно добро на човека, той трябва да знае пътя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човека по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи. Има само един начин, по който можете да правите добро на човека, той е Божественият начин. Направите ли доброто по този начин и двамата ще се ползвате.
към беседата >>

149. Служене, почит и обич

По външни прояви жената е деликатна, идеалистка, но по съчетание на вътрешни сили тя е материалистка.
Защото истинският човек не е нито мъж, нито жена. Ако мъжът включва в себе си жената, и ако жената включва в себе си мъжа, те могат да носят името „човек“. Обаче, докато мъжът се отделя от жената като нещо особено, и докато жената се отделя от мъжа, те още не са дошли до положението на истинския човек. Като различни форми, мъжът и жената представят принципи, течения на живота, но по същина те са едно и също нещо. Те дават представа за понятието „човек“. По външни прояви жената е деликатна, идеалистка, но по съчетание на вътрешни сили тя е материалистка. Достатъчно е жената да спре на едно място, за да стане център. И скоро време тя ще направи къща, ще я напълни с мебели и покъщнина. Поставят ли мъжа при тези условия, той всичко ще разпръсне. Затова казваме, че жената събира, а мъжът разпилява. Жената се изявява отвън навътре, и мъжът – отвътре навън.
към беседата >>

150. Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията

Като станеш учен човек, тя някой път обича учените хора, а друг път обича тия поети или набожните, някои деликатни хора. (втори вариант)
Или представи си следующето. Тази Венера седи. Ти си един млад момък и се зароди известно чувство в тебе, влюбиш се в нея, искаш да й обърнеш вниманието, носиш мотика, копаеш, но за нея работиш и гледаш дали тя обръща внимание на тебе. Обаче тя не обръща никакво внимание и ти кажеш: “Тъй не става.” След туй ти тръгнеш на училище, почнеш да четеш и пишеш, и пак гледаш дали ще й е приятно. Тази Венера пак не обръща внимание. Като станеш учен човек, тя някой път обича учените хора, а друг път обича тия поети или набожните, някои деликатни хора. Този младият момък ще наблюдава състоянията й. Каквото тя обича, такъв и той ще стане. Неговото обличане на дрехите, шапката му, връзката му, всичко ще бъде все по нейния маниер. Каквото тя прави, и той ще го прави. Каквото тя обича, това прави от единия край до другия.
към втори вариант >>

151. Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата

Ти като направиш едно деликатно движение, то си има своята психологическа основа и ухото ви ще се отпуши. (втори вариант)
Причината за гладенето на веждите е второстепенна, вие искате да се докарате отвънка. Но причината, за да се докарат тия вежди, всъщност е съвсем друга. Или някой от вас си чопли с пръст ухото и си клати ръката. Защо? Да се отпуши ухото, има нещо запушено. Ако вие знаете как да направите тия движения, не трябва много да го клатите. Ти като направиш едно деликатно движение, то си има своята психологическа основа и ухото ви ще се отпуши. Забелязали ли сте, след като си движите пръста в ухото, какво е състоянието ви? Та много от тия движения, които правите, са наслоени от поколения и вие ги повтаряте.
към втори вариант >>

Философът е деликатен, нежен, като перце върви, но философ е, има глава. (втори вариант)
Да ви приведа едно сравнение. Един философ, за да бъде философ в пълния смисъл, той няма да бъде един пехливанин. Ако той бъде пехливанин, той никога философ не може да бъде. Философът е деликатен, нежен, като перце върви, но философ е, има глава. Много е деликатен, защото иначе той не може да ниже мислите си, а онзи вдига чувала и го носи. Но като дойде този юнак при философа, той се стъписва при него, няма вече юначество, а и философът, като иде при юнака, и той се усеща слаб. При перото е силен, но при този, който е силен физически, казва: “Моята философия не работи тук.” В дадения случай философът признава, че туй, което той пише с перото си, там е силен той, но той не може да направи това, което юнакът прави с тялото си. И го признава като авторитет на земята. Такива отношения съществуват.
към втори вариант >>

Много е деликатен, защото иначе той не може да ниже мислите си, а онзи вдига чувала и го носи. (втори вариант)
Да ви приведа едно сравнение. Един философ, за да бъде философ в пълния смисъл, той няма да бъде един пехливанин. Ако той бъде пехливанин, той никога философ не може да бъде. Философът е деликатен, нежен, като перце върви, но философ е, има глава. Много е деликатен, защото иначе той не може да ниже мислите си, а онзи вдига чувала и го носи. Но като дойде този юнак при философа, той се стъписва при него, няма вече юначество, а и философът, като иде при юнака, и той се усеща слаб. При перото е силен, но при този, който е силен физически, казва: “Моята философия не работи тук.” В дадения случай философът признава, че туй, което той пише с перото си, там е силен той, но той не може да направи това, което юнакът прави с тялото си. И го признава като авторитет на земята. Такива отношения съществуват. Ако на земята съществуват физически отношения, и в природата има отношения към разумните души.
към втори вариант >>

Външно той е деликатен, с нежен организъм, но главата му е добре развита – мисли право.
Колкото и да се различават отношенията на хората и тия на разумните същества, все пак някъде има нещо общо. Ако наблюдавате философа на земята, или на небето, той се отличава с едни и същи качества. Външно той е деликатен, с нежен организъм, но главата му е добре развита – мисли право. Като ходи, той върви леко, като че не стъпва на земята. Вземе ли перо в ръката си, там показва всичкото си изкуство. Ако го сравните с някой юнак, той веднага отстъпва пред него, дава му първо място. Юнакът е силен на физическия свят. Той е с широки гърди, със здрави мускули.
към беседата >>

152. Органическо злато / Златото в кръвта (Органическо злато)

Ако вземем една игла и я забием един сантиметър на някое деликатно място, на ръката на човек, който е в добро настроение, какво ще стане с неговото настроение? (втори вариант)
Каква е дълбочината на настроението на човека? Забелязали ли сте колко трае настроението на човека? Когато си добре отспал, на сутринта имаш добро настроение. Щом не си отспал, имаш нещо неприятно в себе си. Вие не сте правили психологически наблюдения върху себе си. Ако вземем една игла и я забием един сантиметър на някое деликатно място, на ръката на човек, който е в добро настроение, какво ще стане с неговото настроение? Ще се измени, нали? Добре. Вие сте ученичка в гимназията. Другарката ви дойде до ухото и ви каже: “Знаеш ли, онзи ден учителят ви е турил единица по математика.” Вие веднага казвате на другарката си: “Остави ме, моля, нямам настроение, не съм разположена.” Защо? Единицата е това, една права линийка 1. Но ако тази линийка беше направена със злато и тежеше два килограма, какво щеше да бъде вашето настроение тогава?
към втори вариант >>

153. Вкисване

Да бъде човек деликатен, нежен, добър в груба среда, това значи, да се изхаби преждевременно.
Ако синът се размножава, това е за негова сметка. Защо? Колкото вода да се излива от една чешма, това е в нейна полза, но не и в полза на тръбите, през които водата минава. Тръбите могат да се изтрият само, без да придобият нищо съществено. Някой казва, че иска да стане много добър. Стане ли много добър, той ще се изтърка. Да бъде човек деликатен, нежен, добър в груба среда, това значи, да се изхаби преждевременно. Меките, нежни ръце не са за груба работа. Ангелът може да живее на земята, благодарение на знанието, с което разполага. С това знание той може да смекчи грубата материя, да я превърне в мека, благоприятна среда.
към беседата >>

154. Сторете да насядат

Та най-старото у нас е женският принцип - тази мекота, тази деликатност, вяра, любов, мъдрост и истина. (втори вариант)
Ще ви докажа, че умното у човека, това е женското, Божественото. Старо, древно е само любовта. Бог е любов. Под думата 91 живее закон на любовта, който действа в нас. Числото 90, това е един Божествен цикъл, който включва всичко в себе си. Та най-старото у нас е женският принцип - тази мекота, тази деликатност, вяра, любов, мъдрост и истина. Нямаш ли този женски принцип в себе си, ти не си мъж, нито можеш да мислиш.
към втори вариант >>

И тъй, женският принцип в човека, това е старото, мекотата, деликатността, вярата, любовта, мъдростта и истината.
И тъй, женският принцип в човека, това е старото, мекотата, деликатността, вярата, любовта, мъдростта и истината. Който няма женският принцип в себе си, той не е мъж и не може да мисли. Числото 21 се включва в 90. Двойката е женският принцип – старата майка в света. Нулата представя мъжкия принцип, който се смекчава от майката. Числото девет представя най-разумната дъщеря в света.
към беседата >>

155. Природни гами / Природни гами в живота

Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.
Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал със 15000 думи в речта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир. Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.
към беседата >>

156. Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)

Позачервило се лицето или станало по-деликатно, и кажат влюбил се той. (втори вариант)
Та и външната форма на вашите постъпки кой е видял? Че вие всички живеете в онзи свят, света на невидимото. Вие имате някаква фантастична мисъл. Ще кажете вие любов. Кой е видял любовта? Позачервило се лицето или станало по-деликатно, и кажат влюбил се той.
към втори вариант >>

157. Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека

В момата действат друг вид сили, по-деликатни, по-нежни и по-мощни. (втори вариант)
Чорбаджията изпраща дъщерята при него и тя като поговори с него, този младият момък е готов да остане и втората година. Първата година го цани чорбаджията, втората година го цани дъщерята. Сега разсъждавайте философски. Какво представлява в дадения случай чорбаджията? Това са един вид сили които действат. В момата действат друг вид сили, по-деликатни, по-нежни и по-мощни. Защото чорбаджията действа по един начин, а дъщерята действа по друг начин. Да кажем, чорбаджията е ходил при слугата и схванал, че ако той му предложи да остане, този момък няма да приеме. Казва: “Баща ми, майка ми, исках да си ида.” Но като отиде тази дъщеря, поусмихне се, погледне го, каже му: “Няма ли да останете още? ” И той каже: “Мога да остана още.” Питам, какви са съображенията, защо той отстъпва да остане още една година?
към втори вариант >>

158. Две лепти / Двете лепти

Радостта е нежна, деликатна.
След възкресението Христос мина от страдание във вечната радост, в Божествения живот, дето радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия. Който е придобил радостта преждевременно, той непременно ще бъде бит. На земята човек опитва първо скръбта, а после радостта. Когато види, че някой плаче, скръбта веднага си заминава. Тя не си позволява да бие човек, който е бит вече.
към беседата >>

159. Махалото

Че какво вие мислите, едно деликатно същество може да го впрегнете да оре и да копае? (втори вариант)
Иде при него млад човек. „Слушай - казва, - искам да ми дадеш един съвет. Намерих в твоята църква една отлична сестра, много ми се хареса, искам да се оженя. Тя е най-добрата в църквата." Казва му: „Тя с Христа може да живее много добре, но не и е тебе." По своята лична опитност говори. Тя с Христа може да живее, или казано на научен език, в него и в нея няма ония подходящи черти на земята. Че какво вие мислите, едно деликатно същество може да го впрегнете да оре и да копае? Казва: „Може да се научи." Докато се научи да оре и да копае, ще замине в другия свят. Някой път казвате: „Ще свикне."
към втори вариант >>

160. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)

Или ако някой брат, който е грозен, има тази сила и изведнъж стане една нежна и деликатна мома, седне, усмихне се на този-на онзи? (втори вариант)
Ако вие имахте тази сила при сегашния ред на нещата, щяхте ли да страдате? Или ще кажете, човек е поставен в една слаба форма, какво може да направи. Но ако вие имахте тази сила, това съзнание, вие изведнъж ще станете герой. Една сестра може да стане изведнъж с мустаци, с брада, тури си 2-3 кобура, и тръгне. Питам тогава, какво ще правите? Или ако някой брат, който е грозен, има тази сила и изведнъж стане една нежна и деликатна мома, седне, усмихне се на този-на онзи?
към втори вариант >>

161. Съзнателният живот

Казват: „Няма нищо, втори път като дойдете." Тъй деликатно ти кажат. (втори вариант)
Човек, който на първия предмет е скъсан, и на всичките не може да издържи, на всички ще бъде скъсан. Допуснете, идеш там и после с големи почести те върнат на земята. Няма да те изпъдят. Казват: „Няма нищо, втори път като дойдете." Тъй деликатно ти кажат. Те ще те изпъдят и ти няма да знаеш, че си изпъден. Като се върнеш на земята, ще забравиш, че си скъсан.
към втори вариант >>

162. Хармоничен избор / Първата задача

Следователно, ако върху всяка една мисъл, която е деликатна, вие турите едно тежко желание отгоре, какво ще стане? (втори вариант)
Следователно, ако върху всяка една мисъл, която е деликатна, вие турите едно тежко желание отгоре, какво ще стане? Всичките благородни мисли се осакатяват от някое тежко желание. Значи тежките желания осакатяват твоята мисъл, спират твоя растеж. Какво трябва да се направи? Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне. Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат.
към втори вариант >>

163. Светлина и знание / Знание и светлина

Запример, както се казва, че хората на шестата раса - по какво се отличават те - в шестата раса в мозъка ще има повече гънки, после тези капилярните съдове ще бъдат още no-нагънати, по- деликатни и после устройството на тяхното лице ще бъде друго. (втори вариант)
Та ще дойдем до онази правата мисъл, понеже невидимият свят - вие още не знаете дали има невидим свят, или няма, тъй на опит не го знаете това. Казвате - Учителят тъй казва, но вие имате ли опитността за това, не зная. Че има някои си адепти, които са завършили своята еволюция, но вие срещали ли сте се с някой от тях? Казвате: „Не зная, твърди се." Хубаво, твърдението ви може да бъде вярно. В известен смисъл то може да бъде вярно, но така специфично може да бъде и невярно. Запример, както се казва, че хората на шестата раса - по какво се отличават те - в шестата раса в мозъка ще има повече гънки, после тези капилярните съдове ще бъдат още no-нагънати, по- деликатни и после устройството на тяхното лице ще бъде друго. Съотношението на техните пръсти към тяхното лице ще се отличава, после ще имат на лицето си един ъгъл от 0 градуса. Техният Камперов ъгъл ще бъде не по-голям от 90 градуса. Сега в бялата раса е на 80-82-83 градуса. Казват, на боговете се дава 90 градуса. Тогава тази линия така ще се съпостави, че ако вие - Q поставите лицето на 10 градуса, пък щом челото се изправи, тогава това ухо слиза надолу.
към втори вариант >>

164. Положително знание

От една ябълка или круша, които са деликатни, не може да стане. (втори вариант)
Не, той е много важен и полезен. Трънът в даден случай е тъй полезен, както една ябълка. Обаче ние в своя си ум сме го направили нещо безполезно. В дадения случай трънът е по-полезен, от него става хубав дарак. После може да се направи дръжка за брадва. От една ябълка или круша, които са деликатни, не може да стане. Трънът за работа влиза. В нас в действителния живот едно чувство от рода на тръна ще изиграе по-важна роля. Затуй онези хора, които оперират с положителните сили, са по-мощни. Да кажем, един светски човек може да контролира мислите си повече, отколкото един духовен човек. Един много добър човек казва: „Както Господ иска.“ Че ние си даваме много голяма важност - както Господ иска.
към втори вариант >>

Ако го поканите с храна, каквато не яде, той никога няма да ви каже, че това или онова не яде, но деликатно ще се извини, че се е хранил, и ще вземе само няколко хапки хляб, да не откаже на поканата ви.
Не се постига лесно чистота и святост. При това, мъчно се познава, кой човек е свят. Светият човек външно не може да се познае. Той е естествен в отношенията си, смирен, минава незабелязано. Макар че се храни със специална храна, никога няма да разберете, какво яде. Ако го поканите с храна, каквато не яде, той никога няма да ви каже, че това или онова не яде, но деликатно ще се извини, че се е хранил, и ще вземе само няколко хапки хляб, да не откаже на поканата ви. Влезе ли в някой дом, той не се взира, как е наредено, но се занимава с мисълта си. Стане ли въпрос за отношенията между мъжа и жената в този дом, каквото да види, той го разглежда от красивата страна. И ако го питат, какви са впечатленията му за характерите им, той ще каже че и двамата са добри хора, на които са дадени известни въпроси за разрешаване. Той ще им пожелае Бог да ги благослови, да решават правилно задачите си.
към беседата >>

165. Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта

А за други, по-обикновени същества - не че той не е така деликатен, но той не е така отзивчив, така музикален; но казвам: само при дадени условия. (втори вариант)
Този е вътрешният процес. Значи не само да даваш по три и шест, но всяко твое желание, но всяко едно твое желание в разните твои проявления трябва да дадат и разни сили вътре, за да се образува този сефирот. Сефирот - това са пътищата, по които твоята мисъл може да се проявява, от най-висшата до най-нисшата степен. Разбира се, ако едно същество не е много напреднал дух, то тази музика ще е много груба. Тази музика за вас е донякъде търпима, понеже вие не сте така отзивчиви, така музикални, но за някои същества това е груба музика. А за други, по-обикновени същества - не че той не е така деликатен, но той не е така отзивчив, така музикален; но казвам: само при дадени условия.
към втори вариант >>

166. Божествена връзка

Мислите ли, че сте деликатни, нежни и чакате да мине някой човек да извади вода вместо вас, вие ще изгубите целия ден в очакване и никаква друга работа няма да свършите.
Ако не знаете как да я въртите или очаквате други да въртят дръжката на колелото, реализирането на вашето желание се отлага. Някой казва: „Чакам да дойде някой по-силен от мене, да хване дръжката и да ми извади вода.“ – Това подразбира, че този човек чака благоприятни условия. Не чакайте да дойде по-силен човек от вас, но сами хванете дръжката на колелото и въртете. Няма да минат 5–10 минути, и ще изкарате водата горе. Извадите ли сами вода от кладенеца, останалото време от деня ще употребите за друга работа. Мислите ли, че сте деликатни, нежни и чакате да мине някой човек да извади вода вместо вас, вие ще изгубите целия ден в очакване и никаква друга работа няма да свършите. Това се случва и във всекидневния живот. Често много от съвременните хора изгубват целия живот за постигане на някои свои дребни желания.
към беседата >>

167. Иде Исус

Богатите са кашкави, те са деликатни и неиздържливи.
Значи, чрез сиромашията човек се изправя. Най-мощното, най-силното в света е сиромашията. Силни хора са онези, които могат да издържат сиромашията. Забележете, сиромасите са крайно издържливи. Те имат здрави мускули. Богатите са кашкави, те са деликатни и неиздържливи. Никъде не е казано, че богатите ще наследят Царството Божие. Напротив, за сиромасите е казано това. Туй се отнася за онези сиромаси, които могат да станат богати, както и за онези богати, които могат да станат сиромаси. Ако, при сиромашията, не можеш да станеш богат, ти не си сиромах; и ако, като богат, не можеш да станеш сиромах, ти не си богат. Ако не можеш да сменяш състоянията си, ти не си истински сиромах, нито истински богат.
към беседата >>

Сега си станал по-мек, по-деликатен, по-внимателен.
Ако не можеш да сменяш състоянията си, ти не си истински сиромах, нито истински богат. Сиромахът се оплаква: Дотегна ми вече сиромашията! Истинските нещастия, които прекарваме, идат не от сиромашията, а от богатството. А всички наши прегрешения ние изправяме чрез сиромашията. Като дойде сиромашията при тебе, ти казваш: Едно време бях жесток, но не трябва да бъда такъв. Сега си станал по-мек, по-деликатен, по-внимателен. Работиш да изправиш живота си и да се примириш с бедните. Като богат, ти затваряш касата си, затваряш и сърцето си. Държиш се важно пред другите и искаш да покажеш, че не си като тях. По какво се различават двама братя, единият от които е богат, а другият – сиромах?
към беседата >>

168. Съединителните нишки на живота

Защото онзи трън или бодил не заминават, но тия деликатните, нежните цветенца, те при неблагоприятни условия изсъхват. (втори вариант)
Та казвам, законът е все същият, онези, които останат неразбрани от своята окръжающа среда, ще заминат. А всеки, който е разбран от своята окръжающа среда, ще бъде жив. Един човек зависи напълно от хората. Когато има голяма обич между бащата и майката, между братя и сестри, в такъв дом смъртта не влиза. А щом в един дом съществува известна дисхармония, непременно тогава почват да съхнат най-хубавите цветя. Защото онзи трън или бодил не заминават, но тия деликатните, нежните цветенца, те при неблагоприятни условия изсъхват. Та високопоставените хора, както беше организма на Кузман, той имаше едно тяло много деликатно; даваше повече, а възприемаше по-малко. И казвам ви, аз наричам заминаването на Кузман – умиране от глад. На физическото поле е тъй. В живота трябва да знаете, когато някой ви обича или когато се намирате в едно общество, дето всички мислят добро заради вас, вие се усещате свободни, душата ви се подига, вие искате да живеете и да направите нещо за тях. Но щом обществото или хората, с които живеете, не ви обичат, вие усещате едно стискане на сърдцето си и казвате:Да си замина.
към втори вариант >>

Та високопоставените хора, както беше организма на Кузман, той имаше едно тяло много деликатно; даваше повече, а възприемаше по-малко. (втори вариант)
А всеки, който е разбран от своята окръжающа среда, ще бъде жив. Един човек зависи напълно от хората. Когато има голяма обич между бащата и майката, между братя и сестри, в такъв дом смъртта не влиза. А щом в един дом съществува известна дисхармония, непременно тогава почват да съхнат най-хубавите цветя. Защото онзи трън или бодил не заминават, но тия деликатните, нежните цветенца, те при неблагоприятни условия изсъхват. Та високопоставените хора, както беше организма на Кузман, той имаше едно тяло много деликатно; даваше повече, а възприемаше по-малко. И казвам ви, аз наричам заминаването на Кузман – умиране от глад. На физическото поле е тъй. В живота трябва да знаете, когато някой ви обича или когато се намирате в едно общество, дето всички мислят добро заради вас, вие се усещате свободни, душата ви се подига, вие искате да живеете и да направите нещо за тях. Но щом обществото или хората, с които живеете, не ви обичат, вие усещате едно стискане на сърдцето си и казвате:Да си замина. Имаш едно желание да си заминеш.
към втори вариант >>

169. Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово

Всеки един трябва да бъде толкова деликатен, че като няма друг, всеки да има желание да помага. (втори вариант)
Ако тук не сте уредили работите, както трябва, и отвънка, и там ще бъде същата галимация. Ще кажете, това не е право. Хляб! Тъй не се казва. Аз вземам това само запример. Вие не сте готови, не знаете да си помагате един на друг; пък и някой като му помагат, той гледа да използува. Всеки един трябва да бъде толкова деликатен, че като няма друг, всеки да има желание да помага. Важното е, което човек прави, а не, което му правят. Помнете, силата на човека седи в това, което той прави, а не, което му правят. Когато аз някой път търпя да ми направят нещо, то е да се усъвършенствува този. След това друг ще отстъпи, втори, трети. Ние ще си отстъпваме, за да се усъвършенствуваме.
към втори вариант >>

170. Скритите таланти / Физическа, духовна и умствена анализа. Окултният път и обикновените постижения.

Методите, с които си служи физическият свят, са груби, а тия, с които си служат останалите два свята, са меки, деликатни.
Каква разлика съществува в съграждането на трите свята – физически, духовен и умствен? Разликата е в методите, с които тези светове работят, и в силите, които действат в тях. Методите, с които си служи физическият свят, са груби, а тия, с които си служат останалите два свята, са меки, деликатни. При изграждане на едно чувство или на една мисъл не можете да си служите с методите на физическия свят. Същото се отнася и до силите на трите свята. Колкото по-високо се издигате над физическия свят, толкова силите стават по-финни, по-меки. Характерът на силите, които действат в света, се отразяват и върху живите същества. За пример, във вълка действат един род сили, а в овцата – друг род.
към беседата >>

171. Свиване и разширяване

Ония, които имат меки, деликатни ръце, не са способни за работа.
За пример, неестествено е за аристократа мазолестата ръка на работника. Като хване ръката му и усети мазолите и пришките ѝ, той казва, че работникът има груби ръце. – Кои хора имат груби ръце? – Работниците. – Следователно, ако ви трябват работници, ще търсите хора с груби, корави, здрави ръце. Ония, които имат меки, деликатни ръце, не са способни за работа. Когато човек работи, мускулите на ръцете му се свиват и разширяват, вследствие на което чрезмерно се развиват.
към беседата >>

172. Отпечатъци

Няма нищо лошо в това, че човек е излязъл от Бога и е дошъл на земята да учи; лошото, обаче, се състои в това, че ръцете на съвременния човек са много деликатни и той не може да работи.
Казвам: едно време човек е бил в Бога, живял е между ангелите. Защо излезе оттам? Защото напусна небето и дойде на земята? Човек сам пожела да излезе от Бога, да напусне небето и да слезе на земята, да учи. Щом човек сам пожелал да слезе на земята, трябва ли днес да се оплаква от положението си? Няма нищо лошо в това, че човек е излязъл от Бога и е дошъл на земята да учи; лошото, обаче, се състои в това, че ръцете на съвременния човек са много деликатни и той не може да работи. Той търси други хора да работят за него, но не намира такива и се вижда в чудо. Следователно истинската причина за недоволството на човека не е в слизането му на земята, но в невъзможността да намери хора, които да работят за него. Човек иска да бъде господар, да има няколко слуги на разположение. Той казва: „Да имам поне един верен слуга, да мете, да чисти къщата ми! “ Няма ли такъв слуга, той е недоволен от положението си.
към беседата >>

173. Изново

В това отношение на жената майка, на сестрата, на девата трябва да се гледа като на деликатен, благоуханен цвят, който от никаква слана да не се попарва.
За пример, предполага се първият човек да е бил създаден в деня на първото равноденствие, когато условията са били благоприятни, хармонични. Ето защо нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени взимат участие при създаването на човека. Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Това зависи от жената. Тя е вътрешният фактор, който правилно трябва да използва всички външни благоприятни условия. В това отношение на жената майка, на сестрата, на девата трябва да се гледа като на деликатен, благоуханен цвят, който от никаква слана да не се попарва.
към беседата >>

174. Везните на природата / Мене, мене, текел у фарсин. Везните на природата!

Така е правила тя с първото дете и като дойде второто дете, то се ражда по-деликатно, то се нуждае от по-малко храна, но майката ще му даде толкова много колкото и на първото. (втори вариант)
Не, нейните погрешки седят по-горе от нашите най-съвършени дела! Но тя си мени метода. Погрешка е запример, ако една майка храни две деца по един начин. Така често майките уморяват децата си. Тя като се радвала, че го храни много и тогава изважда един метод, по 4, 5, по 10 пъти тя ще стане и ще го храни. Така е правила тя с първото дете и като дойде второто дете, то се ражда по-деликатно, то се нуждае от по-малко храна, но майката ще му даде толкова много колкото и на първото. И тогава то ще боледува от пресищане. А майката казва: Трябва да му се даде да яде. Тогава тя не може да си представи защо първото не е боледувало, а второто боледува. Казвам, второто боледува от пресищане, а първото? Но сега обратният процес.
към втори вариант >>

Първото дете е много деликатно, нуждае се от много малко храна, идва второто, то се нуждае от повече храна, за всяко дете си има специален метод за хранене. (втори вариант)
И тогава то ще боледува от пресищане. А майката казва: Трябва да му се даде да яде. Тогава тя не може да си представи защо първото не е боледувало, а второто боледува. Казвам, второто боледува от пресищане, а първото? Но сега обратният процес. Първото дете е много деликатно, нуждае се от много малко храна, идва второто, то се нуждае от повече храна, за всяко дете си има специален метод за хранене. Та майката най-първо трябва да изучава неговото естество.
към втори вариант >>

Първото дете се нуждае от повече храна, а второто – деликатното, нежното, яде по-малко и по-изискана храна.
Най-малката грешка на природата стои по-високо от най-съвършеното човешко дело. Тя постоянно мени методите си и сама се коригира. Хората грешат, защото не познават законите и методите на природата. Например, една майка има две деца: първото е по-грубичко, по-здраво от второто. Като не познава естеството им, тя отглежда и двете по един и същ начин. Първото дете се нуждае от повече храна, а второто – деликатното, нежното, яде по-малко и по-изискана храна. Обаче, майката го заставя да яде много, като първото. Понеже не може да яде толкова много, то заболява. Тази майка е невежа, не знае, че за всяко дете е нужна специална храна. Същото се отнася и до мислите. Всяка мисъл е живо същество.
към беседата >>

175. За кого ме мислите

Не че го искат, но условията на живота не са тъй деликатни.
Вие знаете, че младите моми често отговарят на майките си, на бащите, на братята си троснато. Не че го искат, но условията на живота не са тъй деликатни. Представете си, че млада мома някой път скришом пише любовно писмо на своя възлюбен; седне, замислили се, пише. Но за какво пише тези затворени писма? Пише, задрасква, пише, задрасква. Някой път искат да осъдят младата мома, защо писала любовни писма. Майката казва: „Ако, намеря тези хартии, ще ги изгоря!
към беседата >>

Че там трябва да имаш херкулесовска сила, да туриш една бъчва от 300 кг на гърба си, за да я носиш, не може да бъдеш деликатен човек, силен, як, здрав и по-грубоват трябва да си.
Може да има по-право определение. Туй нищо не значи. По отношение на себе си този закон е същият: за себе си ти трябва да си помогнеш за своето развитие. За пример, ти искаш да станеш кандидат за някоя професорска катедра. Хубаво нещо е, отлично, но ти искаш да станеш хамалин на едно пристанище, да носиш големи товари. Че там трябва да имаш херкулесовска сила, да туриш една бъчва от 300 кг на гърба си, за да я носиш, не може да бъдеш деликатен човек, силен, як, здрав и по-грубоват трябва да си. Но за какъвто и да е товар, физически или психически, се изисква сила на човешкия характер. Силата може да се изявява. Има закон, с който вие може да преодолявате силата. Мен ми разправяше един български лекар, от старите лекари - той е бил в Диарбекир затворен на заточение, в ония български бъркотии преди да стане въстанието. Казва: „При мен седеше друг един затворник.
към беседата >>

176. Пред всичкия народ

Аз съм нежна, деликатна жена, пък искам да го блъсна в главата.
Някой казва: да не нося престъпление? Разправяше ми една жена веднъж: „Не зная как ще ми обясните това, но непрекъснато живея под страх и едни други още по-лоши състояния. Например, някой път съм наготвила много хубаво ядене, а като дойде мъжът ми, имам желание да вдигна някой предмет и да го ударя. Чудя се отде ми идва тази мисъл. Аз нямах това желание у себе си, чудя се отде дойде! Аз съм нежна, деликатна жена, пък искам да го блъсна в главата. Нормална съм, а защо искам това? Ако го бутна с гърнето, ще му пукна главата." Казвам: атавизъм е това. Ние имаме да даваме по някой път някому нещо, останало от минал живот. Ти искаш някому да дадеш да се разбере и казваш: аз ще му дам да се разбере, аз ще го нарежа хубаво. Но като го нарежеш какво ще спечелиш, или какво ще направиш?
към беседата >>

177. Освободени

Аз му направих една много малка, деликатна бележка, с една много малка игла.
При мене, преди десет години, дойде един български поет. След като ми чете своята поезия, стихове, казва - да си дам мнението. Аз му направих една много малка, деликатна бележка, с една много малка игла. И досега той ми се сърди, че съм му направил бележка. Никога вече не се яви. Не правете бележки на хората, оставете да си вървят, както знаят, по пътя. Ние страдаме от критикари. Кажи: "Много хубаво, отлично е стихотворението." После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четат хората, кажи: "Те ще те разберат след време, след десет-двадесет години." Казват: "Не струва това нещо." Не, кажи: "Хубаво е." Нека всеки човек да се прояви, както Бог го е наредил.
към беседата >>

178. Тези малките

Ти ще му дадеш най-деликатната храна.
Любов може да има между две разумни души, които еднакво схващат нещата. Щом човек е гладен, ти участвуваш в този глад, като го нахраниш. Този човек ти е признателен. Ако ти не познаваш неговия глад, може да му дадеш една храна, която не му съответствува. За пример ако един човек е постил 10 - 20 дни и ти му дадеш една тежка храна, ще му направиш най-голямото зло. Ти ще му дадеш най-деликатната храна. В Германия, като пости някой 30 - 35 дни, най-първо лекарите ще му дадат едно зърно грозде, дори ще го разделят на четири и една четвърт ще му дадат първо, после ще дадат второ, трето и постепенно ще увеличават храната. Неговите черва, които са били в инертно състояние, трябва да се събудят, да започнат живот. Постът е много хубав метод за лекуване на болести, и на онези болести, които не се поддават на никакво лекарство, даже проказа, сифилис - ако човек може да пости по 30 - 35 дни, той ще се пречисти и никакъв сифилис няма да остане у него. Но да издържи 35 дни. Общият глад ще развие динамическа сила в организма.
към беседата >>

179. Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието

Това е свойство, деликатност на езика. (втори вариант)
А пък старият вол оре добре. Ако изучавате вие старите езици, ще ги изучавате по един начин. Ако изучавате новите, ще ги изучавате по нов начин. В английски език има седем произношения на буквата "а". Произнася се като "а", като "е", като "и" и пр. Това е свойство, деликатност на езика. Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма да го прилага. Най-хубавото е човек да прави различие по тези тънкости. Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата си. Ние опростотворяваме работите, за да бъдат разбрани. Но когато в работите трябва да има красота, те трябва да се усложняват.
към втори вариант >>

180. Моята Любов няма да премине

Когато иде като един брат, който иска да ви помогне, в държанието му се крие една деликатност; вие се усещате разположен, и действително, целият ви дом ще бъде радостен и весел.
Проследете този процес. Вижте как се изменя неговото лице, изразът на лицето, очите другояче говорят. Онзи човек, който служи на Бога, има нещо друго, особено в тона си, в движенията си, отличава се от другите. Когато дойде един човек да би иска своите пари, гласът му е един, но когато дойде да ви услужи, носи нещо в торбата си, гласът му е друг, другояче говори. Като дойде да вземе нещо, поставя се като господар, казва: "Господине, вие ми обещахте това, онова" - започне да ви чете цял поменик. Когато иде като един брат, който иска да ви помогне, в държанието му се крие една деликатност; вие се усещате разположен, и действително, целият ви дом ще бъде радостен и весел. Той носи благословение със себе си. Казвам: ние всички можем ли да бъдем носители на тази доброта, която Бог има, или на туй богатство, което Той има? За пример, мнозина от вас искате да бъдете богати. Може да ви направим богати. Отивате при един цар с молба, той веднага ви подписва и казва: "Дайте му два милиона"!
към беседата >>

181. Човешкото лице

Много деликатно трябва да го пипате, та той да остане доволен от вас. (втори вариант)
Криво ви е, ще се пукнете. Спрете се малко и погледнете носа си. Попитай го: На тясно съм, но всичко това ще си иде. Сега на вас ще оставя за колко дни ще можете да гладите носа си, колко деня да правите това. Но не го натискайте, като го гладите. Много деликатно трябва да го пипате, та той да остане доволен от вас. Ако пипате грубо, няма да е доволен от вас. За една неделя направете този опит, после правете този опит, когато сте неразположени, песимистично неразположение имате. Или когато учите някой предмет, погладете носа си и кажете: Тази работа не върви. И тогава работата ще тръгне напред.
към втори вариант >>

182. Начало на Мъдростта / Две състояния

Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. (втори вариант)
Лекарите казали, че положението е ужасно тежко и че ще умре скоро. Българинът казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа. Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял. При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна. Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи. Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония. Всичкото тяло тогава е във война. С картечен огън - навсякъде война. Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца.
към втори вариант >>

Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. (втори вариант)
Българинът казал: "Така и така ще се мре, я ми сварете малко боб, да се наям." Той се наяжда с боба и оздравява, французките лекари казали: "Чудна работа. Някакъв специален боб е." Друг българин заболял, предписали му същото лекарство, и той умрял. При известни условия с известна храна като нахраниш болния, той оздравява - на някой болен му липсва някоя храна. Това е приблизително вярно, това става при изключителни случаи. Но изобщо когато болният се разболее, то стомахът му е много деликатен. Трябва да му се дават много деликатни храни, лесносмилаеми. Изобщо не трябва да се предизвиква дисхармония в стомаха, защото болестта е дисхармония. Всичкото тяло тогава е във война. С картечен огън - навсякъде война. Като разгледате един човек, вие ще видите най-първо червените телца. Като наближи болестта, настава цяла война между фагутиците, или белите кръвни телца, и микробите.
към втори вариант >>

183. Узрял плод

Забележете, че очите, които са направени от най-деликатното вещество, постоянно се мият от клепачите – клепачите ги мият около десет пъти на минута, защото е необходима чистота, за да гледаш ясно.
Забележете, че очите, които са направени от най-деликатното вещество, постоянно се мият от клепачите – клепачите ги мият около десет пъти на минута, защото е необходима чистота, за да гледаш ясно. А пък човешката мисъл трябва да бъде още по-чиста, за да бъде ясна. Ако ти я занемариш дори за две-три минути, няма да виждаш вече ясно с нея. Направиш една погрешка, отлагаш, пак отлагаш и се оправдаваш, че и царят греши, и Ангелите грешат, а ти все праведен оставаш. Хората са грешили и са понесли последствията, Ангелите са грешили и са понесли последствията – и ти ще ги понесеш, грехът на другите не може да те оправдае. Че някой е съгрешил, какво те ползва това?
към беседата >>

184. Вечният порядък

Някой път езикът ви не е деликатен.
Сега да ви приведа един пример. Имате една приятелка, но сте казали една дума, с която сте я обидили. Някой път езикът ви не е деликатен. Тя се е затворила, нищо не казва, но вие усещате, че има нещо против вас. Правите един опит, втори, трети, но ако й кажете само една дума да ви разбере, веднага тя ще се отпуши, ще потече онова, което е спотаила в себе си. Тя е същата, но е затворила в един канал онова, което крие от другите. Тъй хубавото, което има твоята приятелка към тебе, не излиза навън и ти се мъчиш. Тя ти казва "Нямам нищо против теб." Тя казва, че няма нищо против теб и онова, което по-напред го имаше, няма го сега.
към беседата >>

185. Новото знание / Ново знание

Другият – деликатен, нежен. (втори вариант)
Как, казва, вашата работа не сполучи, от мене взе стоката. Питам, той защо от младата студентка купил стоката, а от този младия студент не е купил. Сега да поставя въпроса малко по-ясно. Отиват двама души на пазаря. Единият – снажен, силен, със силни мускули. Другият – деликатен, нежен. Като погледне първия, взима стоката, а от втория не взима, защо? – Защото при дадените условия, ти както виждам слаби са ръцете ти, твоите работи не може да поверя на тебе. Сега изводът е: Животът трябва винаги, когато искате да се учите, да работите, с най-силната способност да започнете. Работи в онова поле, дето си най-силен. Не работи със слабите си способности.
към втори вариант >>

Двама души отишли при един търговец да предлагат стоката си: единият бил силен, мускулест, здрав; другият – слаб, нежен, с деликатно здраве.
Ще приведа друг пример за изясняване на своята мисъл. Двама души отишли при един търговец да предлагат стоката си: единият бил силен, мускулест, здрав; другият – слаб, нежен, с деликатно здраве. Търговецът погледнал към двамата и приел стоката на първия. – Защо? – Неговото здраве и сила му внушили доверие. В заключение на това казвам: Когато искаш да постигнеш нещо, да учиш, да работиш, впрегни най-силната си способност. Работи в онова поле, в което си най-силен.
към беседата >>

186. Разумният свят

Ако не измени това, той може да стане толкоз деликатен, че да се изопнат неговите нерви, та да не може да издържа окръжаващата среда. (втори вариант)
Външната атмосфера влияе, въздухът, водата има известно влияние върху настроението. Влагата има известно влияние върху капилярните съдове. Водата изобщо способствува за правилното функциониране на електричеството. Някой път електричеството функционира толкоз силно, че изчиства. Човек от електричеството става много тъмен, сух. Ако не измени това, той може да стане толкоз деликатен, че да се изопнат неговите нерви, та да не може да издържа окръжаващата среда. А понякой път тези течения могат да бъдат толкоз слаби, че магнетизмът да вземе надмощие върху него и тогава той може да затлъстее, водните вещества да се увеличат в него. Тогава и малко може да яде и пак да тлъстее.
към втори вариант >>

Електричеството изсушава човека, прави го тънък, деликатен.
Станала е малка промяна с времето: влажното време се е сменило със сухо. Едни хора са щастливи при влажно време, а други – при сухо. Онези, които са щастливи при влага, са подобни на риби; щастливите в сухо време са подобни на птици. Изобщо сушата, влагата, светлината и топлината оказват влияние върху настроението и духа на човека. Значи влагата регулира действието на електричеството върху човешкия организъм. Електричеството изсушава човека, прави го тънък, деликатен. Някога може да го изсуши толкова много, че да изтъни нервите му, да не може да издържа окръжаващата среда. Ако магнетизмът вземе надмощие, човек затлъстява много. Такъв човек може да яде малко и пак да дебелее.
към беседата >>

187. Езикът на истината

Езикът на истината, това е най-деликатният език, който някъде съществува.
Казвам: В света настава една епоха и няма нужда да се говори истината на хората. Всеки, който би искал да говори истината, той говори лъжата. Истината сама за себе си говори. Свещта не говори никому, но тя е проводник на светлината. Ако един човек не е проводник, а само говори, той говори лъжата, но ако е проводник, той само по себе си говори истината. Езикът на истината, това е най-деликатният език, който някъде съществува. Той не е език на гръмотевица, той е наречен в природата "тихия глас", той е онова, висшето съзнание. Когато то проникне в сърцата на хората, те разбират. Засега човечеството изобщо не разбира езика на истината. Каквото и да говоря, аз съм опитвал хората, зная. Аз ги познавам за себе си, познавам кой какъв е и няма нужда да ми казва кой какъв е.
към беседата >>

188. Трите свята

“ Казвам: иде ден, когато орането на нивите ще се замести с по-приятна, с по-деликатна работа, обаче, като процес то никога няма да изчезне.
Ако човек не отива сам на нивата да оре, той гладен ще умре. Ако човек не отива сам в градината да бере зрелите плодове, той няма да вкуси от тях. Няма по-приятно нещо от това, човек сам да посегне към зрелия плод и да го откъсне. Някой казва: „Омръзна ни да орем. Няма ли да се свърши това оране, да се замести с друго нещо? “ Казвам: иде ден, когато орането на нивите ще се замести с по-приятна, с по-деликатна работа, обаче, като процес то никога няма да изчезне. Когато хората престанат да орат земята, те ще орат своите чувства. Когато престанат да орат чувствата си, те ще орат мислите си. Тъй щото, орането никога няма да престане. Ако продължавам да разправям за орането в по-високите сфери, ще дойда до едно място, където нещата ще станат за вас неразбрани, понеже се отдалечават. Казвате: какво ли ще е орането в сърдечния и в умствения свят?
към беседата >>

189. Свещен трепет,

Колкото мускулите са по-деликатни, толкоз и възприятията са по-големи.
Което може да възприеме чрез сърцето, което може да възприеме чрез мозъка си, чрез своята симпатична нервна система, чрез кожата си, всичко туй, което може да възприеме чрез петте сетива, но всички тези са разпределени по цялото тяло, следователно развоят, облагородяването на човека, неговата интелигентност напълно зависят от площта, който тялото завзема в дадения случай. Те казват, че интелигентността се дължи на гънките на мозъка, но колкото площта е по-обширна, толкоз е по-голяма интелигентността; повече възприятия има от външния свят, колкото тялото е по-голямо. Мекотата винаги показва една площ по-широка, отколкото, когато тялото е грубо. Всички, които имат груби организми, показва, че площта е по-малка. Следствие на това всички хора, у които косите са по-тънки, завземат по-обширна площ, следователно през тънките коси възприятията по-лесно се възприемат, отколкото през по-дебелите. Колкото мускулите са по-деликатни, толкоз и възприятията са по-големи. Колкото мускулите са по-грубо устроени, толкоз възприемателната сила за света е по-слаба, вследствие на това нашите понятия за света ще бъдат илюзорни, същото се отнася и за очите. Силата на очите зависи от тяхната площ. На някои площта на очите е по-широка. Има хора, които виждат на 80°, има хора, които виждат отпред и отзад, площта е широка. Някой вижда зад себе си така, както отпреде си.
към беседата >>

Та казвам: Научната страна зависи от площта, колкото вашата кожа е по-деликатна...* Всичките тия дами си мажат с масло кожата.
Та казвам: Научната страна зависи от площта, колкото вашата кожа е по-деликатна...* Всичките тия дами си мажат с масло кожата. Аз се радвам, че си мажат кожата с масло, за да бъде мека. Много работи не им трябват. Най-голямото зло е сега, че дяволът е впрегнал хората на физическа работа, за да ги осакати, за да намали площта. Аз вземам този дявол не с рогата, с копита, но онзи дявол, който те държи в робство и тебе те използува много добре за него. В негов интерес е да бъдеш невежа, нищо повече, нищо да не знаеш.
към беседата >>

190. Граници на възможности

Щом кажа „любовна работа“, то всеки го боли и казва: „Не бутай там.“ Любовното място е една точка - най-деликатната, която човек има. (втори вариант)
Вие имате просто едно любовно чувство. Като кажа „любовно чувство“, ти разбираш болното място. Щом кажа „любовна работа“, то всеки го боли и казва: „Не бутай там.“ Любовното място е една точка - най-деликатната, която човек има. И който ще пипа това място, трябва да е толкоз деликатен, че най-малкото бутане ще причини известни страдания. Следователно любовните точки никога не се бутат. Една любовна точка нито с поглед я бутай. Нито с писмо я бутай. Нито с нищо я бутай.
към втори вариант >>

И който ще пипа това място, трябва да е толкоз деликатен, че най-малкото бутане ще причини известни страдания. (втори вариант)
Вие имате просто едно любовно чувство. Като кажа „любовно чувство“, ти разбираш болното място. Щом кажа „любовна работа“, то всеки го боли и казва: „Не бутай там.“ Любовното място е една точка - най-деликатната, която човек има. И който ще пипа това място, трябва да е толкоз деликатен, че най-малкото бутане ще причини известни страдания. Следователно любовните точки никога не се бутат. Една любовна точка нито с поглед я бутай. Нито с писмо я бутай. Нито с нищо я бутай. В 100 години само веднъж се позволява да надникнеш в нейната област.
към втори вариант >>

Според мене, любовното чувство е точка, толкова деликатна, толкова фина, че трябва да я пипаш много внимателно, за да не причиниш някаква болка.
Колкото по-навътре влизаш, ти идваш до силите и законите, които действат в геометрията. Само така ще се домогнеш до великата разумност на природата. Сложно нещо е живата геометрия! Ти имаш едно любовно чувство и не можеш да го разрешиш. То е толкова просто нещо, а ти казваш: Не пипай тук, това е болно място. Според мене, любовното чувство е точка, толкова деликатна, толкова фина, че трябва да я пипаш много внимателно, за да не причиниш някаква болка. Любовната точка не се пипа, даже и с поглед не я бутай! На сто години само един път може да се докоснеш до нея. Под „сто години“разбирам една проява на великата разумност. Имаш право да надникнеш в областта на любовното чувство, само ако си разумен. В любовната точка се преплитат хиляди същества.
към беседата >>

191. Като дете

Някой идва при мен деликатно, друг иска да ме раздруса. (втори вариант)
Виждам го, той върви съвсем погълнат от своята мисъл. Ако го претеглиш, един грам не тежи. Ходи той и усеща, че в него има една промяна. Какво е станало и как е станало, не знае. Има желание да направи нещо. Някой идва при мен деликатно, друг иска да ме раздруса. Аз се чудя как едно време е говорил право, а сега не може.
към втори вариант >>

Някои идат при мене деликатно, иска да ме раздруса.
Бутам го, навсякъде минава съвсем погълнат със своята мисъл. Да го претеглиш, един грам не тежи. Ходи той и усеща, че има една промяна. Какво е станало и как е станало, не знае. Има желание да направи нещо. Някои идат при мене деликатно, иска да ме раздруса. Аз се чудя как едно време говорил правото, сега не може да го направи.
към беседата >>

192. Божественото дърво / Всякога услужвай

Да имате на разположение толкова клавиши, това е една много деликатна работа. (втори вариант)
Ако се яви една дисхармония, значи ти си бутнал там, дето не трябва, не на място. Някога се бутне един тон вместо друг. Това показва, че в тази инструментация, каквото представя човешкото съзнание, има много клавиши. Можете ли да си представите, какво би било, ако един орган например, имаше повече от 250 хиляди клавиши? Вие ще се забъркате, ако ви турят пред един такъв орган. Да имате на разположение толкова клавиши, това е една много деликатна работа. Пианото например има само осем октави. Та деликатно е положението на човека, да изучава себе си. Не е лесна работа да изучава човек себе си.
към втори вариант >>

Та деликатно е положението на човека, да изучава себе си. (втори вариант)
Това показва, че в тази инструментация, каквото представя човешкото съзнание, има много клавиши. Можете ли да си представите, какво би било, ако един орган например, имаше повече от 250 хиляди клавиши? Вие ще се забъркате, ако ви турят пред един такъв орган. Да имате на разположение толкова клавиши, това е една много деликатна работа. Пианото например има само осем октави. Та деликатно е положението на човека, да изучава себе си. Не е лесна работа да изучава човек себе си.
към втори вариант >>

Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос. (втори вариант)
“ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува. Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания. Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос. Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи. Аз ги запитвам все за малки работи.
към втори вариант >>

193. Мисълта – мощна сила

За онези хора, които са нежни като цвете, които имат деликатна душа, не се препоръчва музиката на Шопена.
Когато е здрав, човек носи на десет души здравето върху себе си. На такъв човек казвам: На тебе е позволено да слушаш музиката на Шопен. Това не значи, че не трябва да слушате музиката на Шопен. Тази музика е за здрави хора, а не за болни. Не казвам, че аз нямам разположение към Шопена, но ви обръщам внимание, за кого е полезна тя. За онези хора, които са нежни като цвете, които имат деликатна душа, не се препоръчва музиката на Шопена. За тях е нужна друга музика.
към беседата >>

194. Економия на енергиите / Икономия на силите

По-деликатна работа има. (втори вариант)
Тогава можеш да попиташ краката какво иска тази съдба, защо ме тласка така. Разбира се, краката са на най-ниското положение. Вземете очите и ушите. Те имат по-възвишена служба. Те са малко по-доволни от господаря. По-деликатна работа има. Но на краката, господарят спрямо краката е снизходителен. Вечерно време ще ги помилва, ще ги умие. Казва: „Ще ме извините.“ Умориха се краката и той ще ги помилва с ръце. „Няма какво да се прави. И за мен, и за вас е потребно.
към втори вариант >>

195. Две правила

Деликатен съм, тежко ми е“.
Очаквате да дойде деня, в който изведнъж да станете добри. Хубаво е да живее човек с надежда. Тръгнали двама души на път: богат и беден. И двамата не носели хляб със себе си. Богатият казал: „Не съм свикнал да нося хляб със себе си. Деликатен съм, тежко ми е“. Значи той се страхува да не се осакати. Бедният казал: „Аз пък постоянно съм носил. Искаше ми се един път поне да изляза на разходка. Гърбът ми е охлузен от тежести“. Гърбът на богатия е здрав.
към беседата >>

196. И украсиха светилниците си

Шевовете на този череп са много деликатни. (втори вариант)
Има хора, които и след сто години, а други и след двеста години не биха могли да разберат това, което днес се преподава. Например, има музиканти, които биха могли да свирят, да създадат нещо, но те не разбират дълбоко музиката. Същото може да се каже и за някои художници. Тези музиканти и художници не могат да се сравнят с гениалните художници и музиканти, които имат гениални черепи. Гениалният череп е гениален сам по себе си: и по устройство и по структура и по вещество на мозъка, както и по ръба на черепа. Шевовете на този череп са много деликатни. Ако се наблюдава черепът на един обикновен и един гениален човек ще се види голяма разлика, и във вещество и в структура на самото вещество и на самите нишки на мозъка, а също така те се различават и по силите и по способностите, които функционират в техните черепи. Това е същото като разликата между един съд, който грънчарят е направил от хубава глина, и един съд, който е направен от обикновена глина.
към втори вариант >>

Например, ако вие направите една статистика за обходата си с хората, ще видите колко малко деликатни сте били в отношенията си към тях. (втори вариант)
Понякога ние мислим, че сме ангели. Не, далеч сме още от ангелите. Далеч сме даже от разумните хора в света. Например, ако вие направите една статистика за обходата си с хората, ще видите колко малко деликатни сте били в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдения в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи, едва десет пъти е показал благородна обхода. Благородството у жените е 12%, а у мъжете е 10%. Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жената и какъв на мъжа. Би трябвало отношенията на деликатност, благородство да са поне 25%, това вземам за себе си.
към втори вариант >>

Би трябвало отношенията на деликатност, благородство да са поне 25%, това вземам за себе си. (втори вариант)
Например, ако вие направите една статистика за обходата си с хората, ще видите колко малко деликатни сте били в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдения в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи, едва десет пъти е показал благородна обхода. Благородството у жените е 12%, а у мъжете е 10%. Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жената и какъв на мъжа. Би трябвало отношенията на деликатност, благородство да са поне 25%, това вземам за себе си. Българинът е дошъл едва наполовината на 25%, а именно - 12%. На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25%. Това аз считам закон, в който няма никакво изключение. Значи, 25% представляват едно регулирано положение, а 50% са изключенията. Това показва, какъв грамаден запас има в човека от необработена материя!
към втори вариант >>

Шевовете на този череп са много деликатни.
Има хора, които и след сто години, а други и след двеста години, едва биха могли да разберат това, което днес се преподава. Запример има музиканти, които могат да свирят, да създадат нещо, но те не разбират дълбоко музиката. Същото може да се каже и за някои художници. Тези музиканти и художници не могат да се сравнят с гениалните художници и музиканти, които имат гениални черепи. Гениалният череп е гениален сам по себе си: и по устройство, и по структура, и по вещество на мозъка, както и по ръба на черепа. Шевовете на този череп са много деликатни. Ако се наблюдава черепът на един обикновен и един гениален човек, ще се види грамадната разлика: и във вещество, и в структура на самото вещество, и на самите нишки на мозъка, а също така те се различават и по силите, и по способностите, които функционират в техните черепи. На пръв поглед е така, както наблюдавате един съд, който грънчарят е направил от фина, от хубава кал, и един съд, който е направен от обикновена глина.
към беседата >>

Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях.
Понякога ние мислим, че сме ангели. Не, далеч сме още от да сме ангели. Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света. Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода. У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа. Този закон е най-много 25 процента.
към беседата >>

197. Новата песен

“ В заключение, ангелът казва: „Деликатно същество е човекът“.
И започва да прави своите изследвания, да намери причината на греха. Така той идва до заключението, че малка причина е заставила човека да греши. Въпреки това, той се чуди как е възможно такава малка причина да произвежда греха. Някога най-малкото раздвижване на въздуха е причина да изгуби човек равновесието си. Достатъчно е да се мерне нещо пред очите му, или да лъхне отнякъде вятър, за да каже той: „Не вярвам вече в никого! “ В заключение, ангелът казва: „Деликатно същество е човекът“. Ангелът влага повече топлина в живота на човека, но работите му не вървят добре. Той разширява прозорците му, внася повече светлина, но работите му пак не се нареждат. Ангелът среща един човек, който му се оплаква: „Знаеш ли каква горчива дума ми казаха? “ Ангелът се чуди как е възможно, една дума да мине през ухото и да се отрази като горчивина в устата! – „Много горчива беше тази дума.“ – „Откъде знаеш, че е горчива?
към беседата >>

198. Времето на доброто

Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. (втори вариант)
Иска ръцете да бъдат хубави, красиви. Той не го знае, но има една идея. Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи. Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни. Не могат да работят. Много мека е кожата им.
към втори вариант >>

Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. (втори вариант)
Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи. Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни. Не могат да работят. Много мека е кожата им. Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата да е груба, да не е гладка. Ако е гладка, такъв човек той работи само един час, а онзи човек той има груба кожа, той може да работи повече - и десет часа.
към втори вариант >>

Като срещнете такива хора, те са много деликатни. (втори вариант)
Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни. Не могат да работят. Много мека е кожата им. Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата да е груба, да не е гладка. Ако е гладка, такъв човек той работи само един час, а онзи човек той има груба кожа, той може да работи повече - и десет часа.
към втори вариант >>

199. Честното ухо

Нали онези моми постоянно си бутат ухото и колкото по-деликатно си бутат ухото, те несъзнателно принасят полза на себе си. (втори вариант)
Но казвам ви едно от упражненията – застанете така прави и ще си хванете долната част на дясното ухо с дясната ръка; ако искате да бъдете здрави, това е един признак. Вие изведнъж здрав няма да станете, но с това се привличат всичките магнетически влияния, които служат за устройство на тялото в природата. Ако вие вярвате в нейните операции, тя всякога ще ви даде нещо малко. Или искате да бъдете умен, прекарайте тогава отгоре ръката си по линията на ухото. Побутнете си ухото. Нали онези моми постоянно си бутат ухото и колкото по-деликатно си бутат ухото, те несъзнателно принасят полза на себе си.
към втори вариант >>

200. Съразмерност в природата / Съотношение на ухото към ума, дробовете и стомаха

Горната част трябва да бъде мека, деликатна. (втори вариант)
В природата има едно съответствие. Горната част е по-суха, корава с хрущял, а пък долната част на ухото е мека, половината обраснала с трева, има за ядене и пиене. Горе не може да посадиш нищо. Там горе на ухото само едни работи растат, но ако горната част е малка плоскост и ако същевременно и е съвършено слаба, това показва един дефект в организма. Горната част трябва да бъде мека, деликатна. Не трябва да бъде съвсем прозрачна. Защото, ако е прозрачна мидата на ухото, то и организмът е съвсем прозрачен.
към втори вариант >>

И горната част на ухото трябва да бъде мека, деликатна, умът да има простор.
По естество умът изисква по-голям простор, затова горната част на ухото трябва да бъде по-широка. Ако ухото горе е остро, в средата широко, а долу пак остро, това не е добре. Между частите на ухото трябва да има съответствие. Ако горната част на ухото е суха и твърда, а долната – мека, месеста, това показва, че в горната част не може да расте нищо, а долната е голяма поляна, обрасла с растителност, има какво да се яде и пие. Това е аномалия в организма. И горната част на ухото трябва да бъде мека, деликатна, умът да има простор. Изобщо, ухото не трябва да бъде прозрачно. Тогава и организмът ще бъде слаб, прозрачен. Ухото трябва да се изучава от три гледища. Първо, какво е вложил умът в човека. После, какво е вложила дихателната, т.е.
към беседата >>

201. Пътя на енергията / Прав път на енергиите

Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен. (втори вариант)
Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен. Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка. А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее. Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх.
към втори вариант >>

Като се изучавате, ще дойдете до заключението, че то се дължи на удара, който ви нанесли на едно деликатно място.
Сега аз ви навеждам на тези мисли, за да изучавате себе си. Живееш на земята, но си недоволен; ядеш, пиеш, недоволен си; учиш, работиш, пак си недоволен. Казваш, че животът няма смисъл, не ти се живее. На какво се дължи това песимистично настроение? Кога дойде то? Като се изучавате, ще дойдете до заключението, че то се дължи на удара, който ви нанесли на едно деликатно място. Докато си бил здрав, ти си се радвал на живота. Откак дойде ударът, ти изпадна в песимизъм. Значи щом мине болката, с нея заедно ще изчезне и песимистичното настроение. Студент си, готвиш се за изпит, но имаш едно предчувствие, че ще те скъсат. Това те настройва песимистично.
към беседата >>

202. Блажени сте

Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа.
Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“. – Откъде знаете какво мисля за вас? Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас? Като погледна човека, първо го измервам на височина. Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите. Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа. Ти не си за чук и за мотика. Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш. Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични. Между челото и носа ти няма никаква симетрия. Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях.
към беседата >>

203. Голямото и малкото

Колкото устните са по-тънки, толкова и стомашната система е по-деликатна. (втори вариант)
Един физиогномист при такива линии ще разгледа целия характер на човека. Ако са много големи устата на човека, какво показва това? Устните физиогномически са свързани с яденето. Колкото устните са по-дебели, толкова и стомашната система е по-дебела. Колкото устните са по-тънки, толкова и стомашната система е по-деликатна. Цветът на устните също има значение. Ако този цвят не е червен, значи стомахът не функционира правилно - от това изваждате заключение. Има закон, който определя нещата. Ако са закръглени веждите, какъв характер показват? В този човек чувствата преобладават върху интелекта.
към втори вариант >>

Тънките устни говорят за деликатна стомашна система.
Какво означава голямата уста? Какъв трябва да бъде цветът на устните? – Червен. – А дебелината им? – Колкото по-дебели са устните, толкова по-добре е развита стомашната система. Тънките устни говорят за деликатна стомашна система. Има мярка, колко дебели трябва да бъдат устните. Какво означават кръглите вежди? Изобщо, кривите линии в човека показват, че чувствата имат надмощие над мислите. Правите линии показват, че интелектът взима надмощие. Като разглеждате двете ръце на човека, виждате, че те не са еднакви: дланта на едната ръка е мека, а другата – твърда, корава.
към беседата >>

204. Устата

Едно същество в другия свят, което има една форма, трябва да имате по-деликатно зрение, за да го видите. (втори вариант)
Значи образът на човека, така както е създаден човек, неговата глава, гърди, стомах и удове, представят известни ценности в света. И тези ценности ни най-малко не губят стойността си. Като влезете в другият свят, вие пак ще имате глава, гърди, стомах, ръце, крака и нещо повече, плюс. Едно същество в другия свят, което има една форма, трябва да имате по-деликатно зрение, за да го видите. Вие не може да си представите един ангел в друга форма, освен като човек. Някой ще каже: „Те са ангели.“ Не, под думата „огън“ се разбира любов. А под думата „светлина“ се разбира интелигентност. Светлината е израз на човешката разумност, на човешката интелигентност. Огънят е емблема на човешките чувства, на любовта.
към втори вариант >>

Единственото най-деликатното чувство, с което човек може да чувствува нещата, това са човешките устни. (втори вариант)
Вие някой път искате да се контролирате, тогава ще хванете ухото си, ще го побутнете. Аз ви говоря за носа, за устата. Ако искате да си изучите устата, всеки един от нас, като идете тук в класа, ще носите по една чиста кърпа и с тази кърпа ще бутате устата си, а не със сополива кърпа. Единственото най-деликатното чувство, с което човек може да чувствува нещата, това са човешките устни. И ако вие изгубите тази чувствителност, на този вътрешен усет, тогава какво ще познаете в живота? Ако вие имате едни стиснати устни, то е неестествено. Погледнете централната рисунка, устата, както е направена тук, е направена на човек, който мисли за себе си, иска всичко да му е наредено. Той не е сприхав, не е лош, но е човек на кефа, но не турски кеф, не някой думбазин[2], но някой възпитан човек. Той е свършил най-малко два факултета, с образование е, може да пише, да говори, но има кеф.
към втори вариант >>

Деликатно нещо е устата.
Имам предвид истинския светия. Сравнете скъпоценния камък с кристала, изработен от човека, и вижте разликата между тях. Като изучавате идеалните образи, ще видите своите недостатъци. Изучаването на човека, неговата същина, ни приближава към Бога. Ако искаш да изучиш устата си, пипай я отвреме–навреме, но не с пръсти, а със съвършено чиста кърпа. Деликатно нещо е устата. Тя е крайно чувствителна. Ако изгубите тази чувствителност, този вътрешен усет на устата, всичко сте изгубили. Дръжте устните си свободни, за да възприемате правилно енергиите.
към беседата >>

205. Общи положения / Устата - продължение

Външно някой е сприхав, вътрешно е мек, деликатен.
Някога човек е дегизиран, не може да се познае. Тази дама се занимава с дреболии. Тя е добра, но да си далеч от нея. Ако живееш година–две в една къща с нея, ще се чудиш къде да бягаш. Външно човек изглежда един, а вътрешно – друг. Външно някой е сприхав, вътрешно е мек, деликатен. Трябва да имаш интуиция, за да схванеш вътрешното му естество. Млада мома се влюбва в млад, красив момък. Близките ѝ казват, че той е сприхав, груб, да не се жени за него. Тя казва: „Може да е сприхав, но вие не виждате доброто в него“. Като го обича, момата става ясновидец, тя вижда в него това, което другите не виждат.
към беседата >>

206. Познаването на Истината

Мога да кажа, че пръстите на ангела са малко конусообразни и много деликатни. (втори вариант)
Все като човек си го представя, само че по-красив. Но той няма пет пръста на ръката си, а десет на едната ръка и също десет пръста на другата ръка. Той има най- хубавия палец. Първият пръст не е по-дебел в дъното. Един ангелски пръст не може да бъде такъв. Мога да кажа, че пръстите на ангела са малко конусообразни и много деликатни. Така изящни, като пръстите на най- красивите девици, които сте виждали. Като видиш веднъж такава ръка, през целия ти живот остава в ума ти., няма да я забравиш. Хубост, красота е това.
към втори вариант >>

Техните пръсти са много деликатни – на най-изящните девици – хубави, красиви пръсти, които сте виждали, техните пръсти са такива.
Няма да туряте пет пръста на ръката му, но десет пръста ще турите на едната ръка и на другата ръка ще му турите десет пръста. Ще туриш най-хубавия палец. Първият пръст няма да бъде по-дебел в дъното. Един ангелски пръст такъв не може да бъде. Мога да кажа, че пръстите на ангела са малко конусообразни. Техните пръсти са много деликатни – на най-изящните девици – хубави, красиви пръсти, които сте виждали, техните пръсти са такива. Като видиш веднъж такава ръка, през целия ти живот остава в ума ти, няма да я забравиш. Хубост, красота е това.
към беседата >>

207. Слушайте разумното

То е най-деликатният звук, който може да чуеш. (втори вариант)
Те ще те бият, ако любиш и кажеш по този начин. Ако ти така произнесеш думата „любов“ на твоята годеница, тя ще ти каже: „Ха, да си вървиш.“ Аз, ако бях мома и онзи, който би ми казал така, аз ще си обърна гърба. Това не е любов. Това е необходимост в света. Като кажеш „любов“, така тихо ще изговориш, че да чуеш. То е най-деликатният звук, който може да чуеш. Няма по-деликатен език от любовта. Тя е толкоз близо, като чуеш, ти мъртъв да си, пак ще оживееш. Затуй щом дойдете до любовта, тихо говорете и като кажеш веднъж, не повтаряй. Любовта не обича да се повтаря. Като говориш на себе си, любовта продължава този звук.
към втори вариант >>

Няма по-деликатен език от любовта. (втори вариант)
Ако ти така произнесеш думата „любов“ на твоята годеница, тя ще ти каже: „Ха, да си вървиш.“ Аз, ако бях мома и онзи, който би ми казал така, аз ще си обърна гърба. Това не е любов. Това е необходимост в света. Като кажеш „любов“, така тихо ще изговориш, че да чуеш. То е най-деликатният звук, който може да чуеш. Няма по-деликатен език от любовта. Тя е толкоз близо, като чуеш, ти мъртъв да си, пак ще оживееш. Затуй щом дойдете до любовта, тихо говорете и като кажеш веднъж, не повтаряй. Любовта не обича да се повтаря. Като говориш на себе си, любовта продължава този звук.
към втори вариант >>

Най-нежният и деликатен език е този на любовта.
Това не е пеене. Ако говориш грубо на своята възлюбена за любовта, тя ще те изпъди. Ако бях мома и някой ми говори за любовта с груб, немузикален тон, нямаше да го слушам, щях да му обърна гръб. Това не е любов, но необходимост. Така ще говориш за любовта, че едва да се чува. Най-нежният и деликатен език е този на любовта. Въпреки това, в любовта се крие мощна сила. Чуеш ли да се говори за любовта, и мъртъв да си, ще оживееш. За любовта се говори само веднъж. Тя не обича повторението. Ще произнесеш името ѝ само един път и ще спреш.
към беседата >>

208. Стотният път / Стотният ключ

А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди. (втори вариант)
Ако светлината е отвътре, тогава за външната форма малко ще знаете, а повечето за вътрешната. Значи у онези, у които веждите са дебели, светлината грее отвън, а пък у хора с тънки вежди светлината грее отвътре. Отвън малко се вижда. Правдоподобно ли е, това обяснение? Ако искаш някой човек да свърши някоя физическа работа, натовари човек с дебели вежди. А пък, ако искаш да свърши някоя деликатна работа, тогава кажи на някого с тънки вежди. На много пъти загазват и хората с дебелите вежди. Не че има някакво противоречие в това, ако веждите окапват на един човек или ако косите му окапват. С този човек какво ще стане? Този човек пак ще оживее. Даже някои поддържат, че хора с голи глави са по-умни.
към втори вариант >>

Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди.
– Заключението се крие в закона за причините и последствията. Ако осветявате къщата си отвън, естествено ще виждате добре само външната ѝ страна. Ако я осветявате отвътре, ще виждате ясно само вътрешността ѝ. Следователно човек с дебели вежди се осветява отвън, а човек с тънки вежди се осветява отвътре. Ако искаш да ти се свърши една физическа, груба работа, търси човек с дебели вежди. Ако трябва да ти се свърши една деликатна, фина работа, търси човек с тънки вежди. Въпреки това, човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой имал дебели вежди, но окапали. Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човек с гола глава, т.е.
към беседата >>

за лисия(?), че е деликатен, фин.
Въпреки това, човек пак може да се обърка. Не е лесно да познаеш характера на човека. Някой имал дебели вежди, но окапали. Ти го разглеждаш като човек с тънки вежди. Казват за човек с гола глава, т.е. за лисия(?), че е деликатен, фин. Кой е по-богат: голият, или облеченият? Гологлавият е беден, космите му са окапали. Който има дебели вежди, той е облечен добре, с топли дрехи, защото живее в студени места. Външно той е богат човек. Който има тънки вежди, живее в топлите места.
към беседата >>

209. Овчарите

Тя имала такава деликатна обхода, сега я няма.
Как знае онзи, който в нищо не вярва, че неговата възлюблена не го обича. По какво познаваш? Познавам, че нейните чувства не са такива, каквито по-рано. По-рано чувствах една топлина, сега чувствам, че не ме обича. Той вярва в туй, което не вижда. Тя имала такава деликатна обхода, сега я няма. Някъде е обратно. Тя се отнася грубо с него, но той не вярва. Казва: „Обичам я.“ Някой познава това. Хем не хора, които вярват, но хора, които са материалисти казват: „Аз зная.“ Казвам, браво. Тя му отвръща грубо, но той казва: „Зная, че ме обичаш.“ Как знае?
към беседата >>

210. Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи

Друг американски младеж, студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който вдигал един кон. (втори вариант)
Десетина души държали едно дърво. Момъкът прекарал ръката си по дървото и то почнало да се върти. Сложили дървото в менгеме, той пак прекарал ръката си по дървото и то започнало да се върти. Как става това? Учените казват: магнетизъм, електричество. Друг американски младеж, студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който вдигал един кон. Студентът се приближил до него. за да го види по- добре, но онзи му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът така се обидил от това, че се амбицирал и започнал всеки ден да изучава ред упражнения, за да добие и той сила. Така се упражнявал десет години. Стигнал до положение да вдига кон с две кончета върху него.
към втори вариант >>

Един американски студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който дигал един кон с площта нагоре.
То се върти. Турят го в менгеме това дърво, и пак се върти. Той само като си прекара ръката, и дървото се увива. Как става това? Досега учените казват: „Магнетизъм, електричество.“ Да ви приведа друг пример, че в човека е скрита сила, която може да я развие. Един американски студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който дигал един кон с площта нагоре. Студентът се приближава много наблизо, че му препятствал на работата. Той му ошива една плесница и го повалява на земята. Докачил се. Да иска своята чест, ще получи друг удар. Започнал той всеки ден да ходи да изучава как се е упражнявал.
към беседата >>

211. Непреривност в процесите / Разните положения на ревността

И като забогатял, престанал да работи, станал толкоз деликатен, та се разболял един ден. (втори вариант)
Зная един пример за онзи цар. Посещавал хората, видял едно семейство, човекът нямал риза на гърба си, жената гола, искал да им направи една услуга. И на тях дал известни средства за подобрение. Действително, като дал царят пари, мъжът направил къща, забогатял. И като забогатял, престанал да работи, станал толкоз деликатен, та се разболял един ден. И от какво се разболял? Като бил в къщи, паднала една топка от памук, ударила го по рамото. Пратил до царя, да му намери лекар, да го лекува от болестта, казва: „Падна една топка от памук, много зловещо ме удари по рамото. И сега имам такава болка.“ Гледаш, няма нищо. Памучната топка го ударила.
към втори вариант >>

Сега се отнася по-човешки, но не трябва да има работа с момата.“ Аз рекох: „Ето, младата мома е упражнила влияние, малко по-деликатен да стане.“ Но тя е недоволна. (втори вариант)
Една млада мома професор му става на 22 години. Той и дава автомобил, а жена му остава, не й обръща внимание, а на младата мома обръща внимание. Жена му намислила две неща: иска да го напусне, иска да го даде под съд, той да и плаща, че направил престъпление, че обърнал внимание на младата мома. Тя предполага това, доколко е вярно? Тя, като разправя за момата, казва: „По-напред беше по-груб. Сега се отнася по-човешки, но не трябва да има работа с момата.“ Аз рекох: „Ето, младата мома е упражнила влияние, малко по-деликатен да стане.“ Но тя е недоволна. „Ще го развали“, казва.
към втори вариант >>

Сега, след като се влюби, е по-деликатен, но аз не искам да се занимава с тази мома.
Той се влюбил в нея и започнал да я разхожда с автомобил. На жена си не обръщал вече никакво внимание. Жена му намислила две неща: Да го напусне, без да иска нещо или да иска развод и да го застави да й плаща. Питам я: Как се отнася мъжът ти с тебе? – По-рано беше по-груб. Сега, след като се влюби, е по-деликатен, но аз не искам да се занимава с тази мома. Тя ще го развали. Не, тази мома е оказала добро влияние върху мъжа ти.
към беседата >>

212. Разумно съотношение в природата

Има същества толкова деликатни, че изнесени на светло, умират.
— Така е, на този въпрос се отговаря с мълчание. — Защо животът е такъв? — Това не е важно. Важно е, защо вашите разбирания са такива. За едного светлината е смърт, а за други не е. Има същества толкова деликатни, че изнесени на светло, умират. За други — светлината е живот.
към беседата >>

213. Красивите линии в природата

Поспри се, извади кърпата, поспри се малко и пипни носа си много деликатно. (втори вариант)
Ние, съвременните хора разваляме живота, защото не знаем как да поправим носа. Някой си пипа носа. Те са уловки на черната ложа. Когато човек дойде до носа, той трябва да се спре. Поспри се, извади кърпата, поспри се малко и пипни носа си много деликатно. Ти го хванеш изведнъж, мислиш, че си играеш и така разваляш цялото си бъдеще. Сега казваш: „Имам морален живот.“ Какъв е носът ти? Ще го погледнеш и казваш: „Не е красив носът ми.“ Кой е красивия нос? Един човек, който не говори истината, той няма красив нос. Един човек, който не знае как да гледа, той няма красив нос.
към втори вариант >>

С носа си трябва да се отнасяте много деликатно.
Една от причините за неуспеха на хората се дължи на това, че те не знаят, как да пипат носа си. Някой пипа носа си често – това е похват на черната ложа. Когато трябва да пипнеш носа си, помисли малко; после, извади чиста кърпичка и леко го изтрий. С носа си трябва да се отнасяте много деликатно. Някой хваща носа си грубо, дърпа го, без да подозира, че с това пречи на бъдещето си развитие, Казваш: Аз водя морален живот. – Виж носа си и ще разбереш, доколко си морален. Моралният има красив нос. Който няма красив кос, не е морален. Носът е живо нещо, всеки ден се мени.
към беседата >>

214. Вечният порядък. Най-силното у човека

Но вие сте от деликатните хора.
Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате. Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива да ви носи вода? Какво ще правите тогава? Представете си, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там. Сега, казвате вие, ще идете до извора. Но вие сте от деликатните хора. Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси. Тогава какво ще правите?
към беседата >>

Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина.
Но, ако направите една изложба, не зная. Всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад. Или другояче да ви представя: Представете си, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва да е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина. Хубаво е изтъкана, но е от козина. Хубав плат разбирам, който е мек и топъл. И да не охлузва телото. Казвате, че светиите носили такива козяци. Аз да съм един светия не бих носил козяк.
към беседата >>

215. Постижимото

Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето.
Щастието е ефект. Всеки иска щастлив живот. Щастието после трябва да дойде. Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят. Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята. Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето. При този живот, който сега живеем, тя няма да стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще си отиде. Колко сълзи не са пролети, колко книги не са написани, тя гледа и казва: „От вас зависи да дойда или да не дойда.“
към беседата >>

216. Обичайте положителното

Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом.
Следователно три успоредни линии, които се пресичат по един хармоничен закон, образуват човека. Николай, как ще обясниш туй? Три успоредни линии, които се пресичат по един начин. (Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите. Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом. Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни. Радиусите на земята имат обща точка. Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни. Но те се пресичат. Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът.
към беседата >>

217. Съществените правила

В природата няма никаква деликатност, много груба.
Искате ли отвън да бъде любовта и отвътре безлюбието или отвън безлюбието, а отвътре любовта? Кое бихте предпочели? В природата отвън е нейното безлюбие. Тя е много груба, постъпва на общо основание. Но зад тая грубост седи любовта скрита някъде. В природата няма никаква деликатност, много груба. Нито пет пари не дава. Както е хубаво времето, дойде буря, дъжд, оцапа ви и след това никакво извинение, но в основата е скрита любовта вътре.
към беседата >>

Онзи казва: „Хубав е за клане.“ Побутва го, много деликатно го пипа.
Влиза онзи, мазният, прекарва си ръката по говедото, бута го, много меко го пипа и казва: „Хубаво е.“ Говедото не знае, какво мисли той. Онзи казва: „Хубав е за клане.“ Побутва го, много деликатно го пипа. А говедото си казва: „Добър ми се вижда този човек.“ Но след това няма да мине много време, половин час, един час и идва ножът. И стягат му краката, обръща го, изтича му кръвта и свърши се любовта. От вън е красив, а отвътре е жесток. Казвам сега, има нещо в човека, което е жестоко, което не е ваше. Идва при мен един и казва: „Слушай, ти не ме обичаш!
към беседата >>

218. Изпълнение волята

А пък той трябваше да знае, че аз съм зает и трябва да бъде умен и деликатен, да щади времето ми.
Той се усеща обиден. За какво се обижда? В мене ли е вината или е в него? В дадения случай и в мене има една грешка, и в него. В мене има една погрешка, че аз не трябваше да слизам, а трябваше да чакам да замине той, за да не ме срещне. А пък той трябваше да знае, че аз съм зает и трябва да бъде умен и деликатен, да щади времето ми. И аз трябва да бъда умен. Ако и двамата сме умни, няма да има никакво противоречие. Аз съм зает със своя работа и той е зает със своя работа.
към беседата >>

219. Не пресушавай живота

С върха на пръста, ако знаеш как да го туриш, мястото е много деликатно, затова много нежно, деликатно ще го пипнеш.
Но има рани на сърцето. С пръста не знаеш как да го хванеш, не знаеш как да го направиш. По същия начин, полекичка, с крайчеца позатиснеш раната на сърцето и пет минути е достатъчно като държиш ръката си. Като вдигнеш после пръста, раната е заздравяла. Но има превръзки, които стават по-лесно, по-малко време трябва. С върха на пръста, ако знаеш как да го туриш, мястото е много деликатно, затова много нежно, деликатно ще го пипнеш.
към беседата >>

220. Развитие на заложбите

Възрастните го правят по-деликатно.
И то задава въпроса: „Ти, като задаваш въпроса, кажи ти тогава, кой я направи? “ Хваща го за главата и пак го раздрусва. И минаваха тези ябълки от едната люлка в другата. Аз се посмях на тия деца. Казах си: И възрастните правят същите неща. Възрастните го правят по-деликатно.
към беседата >>

221. Господарят и на двете

Казвате: „Той ме обича, чувствувам това.“ Какво е това деликатно разграничаване, че в един случай чувствувате, че неговата любов е чрезмерна, а в друг случай чувствувате, че е слаба любовта?
И защо някога намирате, че не ви обича, а след време намирате, че той ви обича? Как преценявате това? Аз не зная какви са мерките, с които вие измервате любовта. Отвлечени работи са това. Аз не зная как някой ви обича. Казвате: „Той ме обича, чувствувам това.“ Какво е това деликатно разграничаване, че в един случай чувствувате, че неговата любов е чрезмерна, а в друг случай чувствувате, че е слаба любовта? Как разбирате това? На кое място е слаба любовта? Виждаш, че един предмет е по-далече или по-близо. Този е по-голям или по-малък; правиш едно различие, без да го мериш. Някой път мярката не е толкова вярна, но все-таки, относително, мярката е вярна.
към беседата >>

222. На своето место

Ти ще се чудиш от неговата деликатност, от неговото внимание, от неговото почитание.
Вие само имате една крива представа за него. Той има привички, маниери, толкова фини. Той казва: „Заповядайте, какво обичате! “ Пък, ако отидеш в неговия апартамент, той ще ви държи палтото, да се облечеш. Фин е той вече в това. Ти ще се чудиш от неговата деликатност, от неговото внимание, от неговото почитание. Но и той всякога има, никой не може да хване дявола. Някои, които чертаят дявола, ще му турнат рог. Той казва: „Рогата са ваши, а не мои! “
към беседата >>

223. Перпендикулярни движения

-Когато предметът е деликатен, вие употребявате числото две, хващате го с две ръце или с два пръста.
Как с един крак само ще се движиш? Имате две ръце, но едната не се подчинява, тогава ще бъдете с една ръка и с един крак, които са в съгласие, и една ръка и един крак, които не са в съгласие, какво ще направите? Значи, ходенето зависи от съгласието на числото две. Кое е едното и кое е двете? Ако вземете някой предмет, как го хващате? -Когато предметът е деликатен, вие употребявате числото две, хващате го с две ръце или с два пръста. Кога употребявате числото 10? Хващате един човек с едната си ръка и с петте или десетте си пръста. Каква е мисълта ви, когато го хващате с една ръка и пет пръста, и каква, когато го хващате с двете си ръце и с десет пръста? Гледате един човек с едно око, после с двете си очи, гледате го под ъгъл от 45 градуса или го гледате направо? Какъв ъгъл е той?
към беседата >>

224. Връзка с Бога

То е един много деликатен импулс, най-благороден, възвишен, един импулс има у Бога, да се прояви чрез тебе, чрез твоя ум, чрез твоите чувства и постъпки.
Силата на човека седи в онзи стремеж, в естествения стремеж. Бог всякога има едно желание да се прояви чрез нас. Той може да се проявява и вън от нас, но у Него има желание да се проявява и чрез нас. И когато ние спираме този Божествен импулс, когато Бог иска чрез нас да се прояви, тогава идат нещастията. И всички нещастия на хората произтичат от спирането на този процес. То е един много деликатен импулс, най-благороден, възвишен, един импулс има у Бога, да се прояви чрез тебе, чрез твоя ум, чрез твоите чувства и постъпки. И ако ти реагираш, от там започват всичките човешки нещастия.
към беседата >>

Ти казваш: „Деца имам, жена имам, да се уредя, че тогава ще проповядвам на света.“ Каквото и да проповядваш, докато ти не уредиш тези възвишени, вътрешни, деликатни отношения в тебе – да даваш ход на тези Божествени импулси от вътре, до тогава не можеш да имаш успех в света.
И у първите хора и у сегашните хора, причината на нещастията е все една и съща. Ти туряш една малка спънка и тогава стават всички подпушвания и отвън идат външни реакции. Всички външни реакции във физическия свят се дължат на това малко подпушвание в живота ти. Ти казваш: „Деца имам, жена имам, да се уредя, че тогава ще проповядвам на света.“ Каквото и да проповядваш, докато ти не уредиш тези възвишени, вътрешни, деликатни отношения в тебе – да даваш ход на тези Божествени импулси от вътре, до тогава не можеш да имаш успех в света. Успех можеш да имаш, когато ти и Божественото в тебе, сте заедно.
към беседата >>

225. Който сее и който жъне

Западните народи, обаче, си служат с по-деликатни думи.
Българите, например, употребяват израза: Мръднала му дъската, или той е малко Михал. С това те искат да кажат, че умът на някой човек не е на место. Не само българите, но почти всички народи си имат такива думи, които употребяват при известни случаи. Източните народи имат много груби думи, които употребяват често. Те са неделикатни, груби думи, но не могат да се освободят от тях. Западните народи, обаче, си служат с по-деликатни думи. Англичаните, например, когато искат да употребят някаква груба дума, те казват: „Иди в пъкъла“. Тази е най-грубата дума за тях. Те я считат за лоша дума.
към беседата >>

226. Помни го

Деликатно пристъпва.
Всяка система си има основен тон. Природата говори музикално на човека. Най-първо тя говори музикално. Ако разбираш музикалния език, ти си свободен. Щом не разбираш нейния музикален език, тя пристъпва към минорните гами с понижение. Деликатно пристъпва. Щом не вървиш по обикновената музика, тогава ще понижи тона си. Някои във физическия свят повишават тона си, а пък природата когато иска да покаже, че не вървиш в правия път, тя понижава тоновете си. И ние в практическия живот, когато не сме разположени спрямо някого, понижаваме тона си. Външно го повишаваме, а вътрешно го понижаваме. Като понижиш тона, ти даваш по-малко; когато го обичаш, ти си готов да дадеш повече.
към беседата >>

227. Когото възкръси

Има някои чрезмерно чувствителни субекти, които се отличават по това, че имат тънки вежди, много фина, тънка кожа, деликатен организъм и хубави черти на лицето.
Аз ви навеждам само на някои факти. Вие отивате при някой съвременен гадател, който може да ви предскаже много неща по някои отличителни черти на вашето лице и глава. Има някои чрезмерно чувствителни субекти, които се отличават по това, че имат тънки вежди, много фина, тънка кожа, деликатен организъм и хубави черти на лицето. Като го погледне, този гадателят може да каже какво ще се случи на този човек след 15 години. Отде знае това нещо? Не (че) чете в някоя книга. Той казва: Аз виждам, че с това лице ще се случи това и това нещо. Отде знае това?
към беседата >>

228. Законът на свободата

Едната ти страна е деликатно сложена, а другата – груба.
Някой път в тебе се заражда мисълта: "Кой ме е родил и защо? " Като си се родил, ти си се раздвоил на две страни. Имаш две очи – дясно и ляво. Едната ти страна е деликатно сложена, а другата – груба. Едната страна на лицето ти има мъжки черти, другата – женски криви, деликатни. Някой път лицето се изпъстря с начупени линии. Това показва, че сте минали един живот много бурен, разбъркан. Вашето тяло е една книга, на която е написан животът ви. Вие трябва да го четете, за да може да се справите.
към беседата >>

Едната страна на лицето ти има мъжки черти, другата – женски криви, деликатни.
Някой път в тебе се заражда мисълта: "Кой ме е родил и защо? " Като си се родил, ти си се раздвоил на две страни. Имаш две очи – дясно и ляво. Едната ти страна е деликатно сложена, а другата – груба. Едната страна на лицето ти има мъжки черти, другата – женски криви, деликатни. Някой път лицето се изпъстря с начупени линии. Това показва, че сте минали един живот много бурен, разбъркан. Вашето тяло е една книга, на която е написан животът ви. Вие трябва да го четете, за да може да се справите. Това, което носите, то е само част от човека.
към беседата >>

229. Естествено разположение

Онези, които не са се занимавали с ядене, техните пръсти в основата са тънки, стомашната им система е деликатна.
Ако този ум е работил по философия, веднага пръстите ще вземат съответен оттенък. Който е работил в едно направление, ако е търговец, ако е архитект или какъвто и да е, професията му се отразява на пръстите, но трябват много тънки наблюдения, за да се види на кое място в света е работил. Не само това. Ако човек дълго време е обръщал внимание само на физическия живот в ред поколения − 10, 20, 40 поколения се е занимавал само с ядене − пръстите на този човек в основата са дебели. Масивните пръсти показват една хубава стомашна система; после апетитът е развит. Онези, които не са се занимавали с ядене, техните пръсти в основата са тънки, стомашната им система е деликатна. Това е резултат. То е отразено не само в пръстите, но то е отразено и в лицето, и във всички области. Всички съвременни хора се спират върху резултатите от миналото, от европейската култура. Всички са недоволни от резултатите на сегашната култура. Какво трябва да се прави?
към беседата >>

230. Плод стократен

Например, ако някой иска да стане изящен, деликатен, да знае как да постъпва, той трябва да яде от най-хубавите ябълки, а не от грубите.
Ако растенията, наистина, бяха глупави, ние щяхме още повече да оглупеем. Ето защо, за да стане по-умен човек, препоръчват му да яде разни плодове. Колкото по-голямо разнообразие има у човека, толкова по-умен става той. Значи, ще трябва да ядете и лук, и чесън, и боб, и черен и бял боб, и грах, и зеле, а после и най-разнообразните плодове, които съществуват на земята, тъй както са наредени според степента на своята интелигентност. Който е умен, от всички тия форми плодове, той ще вземе онези, които са необходими за неговата интелигентност, да усилят, да я развият повече. Например, ако някой иска да стане изящен, деликатен, да знае как да постъпва, той трябва да яде от най-хубавите ябълки, а не от грубите. Който иска да стане разумен, интелигентен, нека яде круши, от най-хубавите с крушообразна форма, а не от валчестите и тия, които същевременно имат хубав жълт цвят. Който иска да развие благоутробието си, нека яде от валчестите ябълки. После яжте гулия, зеле, всички придават нещо хубаво на човека. Който пък иска да изправи бъбреците, нека яде бял боб. Щом имате нещо в бъбреците си, яжте бял боб, те се нуждаят от такава храна.
към беседата >>

231. Развитие на справедливостта

Казва: „Жена ми е деликатна кокона, а трябва да е мускулеста."
Вие не сте правили изследвания, не знаете какво значи дебелината например на веждите. В повестта „Тарас Булба" се казва, че веждите на Тарас Булба били толкова големи, че той трябвало да ги вдига нагоре. Дебелите вежди показват един човек, който е влязъл съвсем в материалния живот. Той мисли за нивата, за житото, за къщата и прочее. Той казва: „Не ми разправяйте за отвлечени работи." И мисли колко крави, колко овце има, и разглежда всичко от практическо гледище. Казва: „Жена ми е деликатна кокона, а трябва да е мускулеста."
към беседата >>

Щом някой ви обиди - но не с такава обида, каквато има тук на земята, но с деликатна, например, че ви погледне както не трябва, и в този момент става невидим.
Като загубите баща си в духовния свят, не можете да го намерите вече. В следващия момент той се е изменил, друга форма е взел. Може да е взел формата на някое дете, на някое цвете или на някой скъпоценен камък. Там формите са постоянни и всички си приличат, като ги погледнете, от единия край до другия, всички си приличат, не можете да ги познаете. И затова хората там не могат да се мразят. Щом някой ви обиди - но не с такава обида, каквато има тук на земята, но с деликатна, например, че ви погледне както не трябва, и в този момент става невидим. Той се скрива, не можете да го видите. За да не влезе в грях, той ще хвърли тази форма, ще влезе в друга и ще ви погледне меко, нежно и вие ще кажете: „Колко ме обича." А пък оня, който ви е обикнал, той е същият, който по-напред не ви е погледнал както трябва. И като ви погледне втори път и вие уж запомните това лице, в следващия момент той пак ще си измени формата - ще вземе друга форма. А пък сега, като остареете на земята, като ви турят сбръчкана кожа, вие не можете да я измените. Дори бръчките се увеличават и казвате: „Остаряваме вече."
към беседата >>

232. Законът на помагането

Тези мухи са нежни, деликатни, побутват те.
" Те са чиновници на едно време. Преди години са имали няколко служби. Когато Господ пратил децата си на земята, те са станали крайно лениви и тогава тези слуги, мухите, са пратени да ги пробуждат. Мухата казва: „Не спи много! " Някой от вас е легнал под едно дърво. Тези мухи са нежни, деликатни, побутват те. Ти не ставаш, и ако те побутнат по-силно и ти не се размърдаш, най-сетне ти направят губерки, забият губерките в теб и ти подскочиш. Практическа работа вършат те. Някой път дойде някой и ти говори много меко. Майката говори много меко на детето, и детето не възприема. Майката най-после, като кресне, шибне му по една плесница от едната и от другата страна - дойде бръмбарът.
към беседата >>

233. Каквото вържете на земята

И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на лисицата: Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му.
Това е иносказание. Едно време вълкът и лисицата се сдружили и като приятели пътували заедно в гората. Вълкът намерил едно агне и казал на лисицата: По братски ще си разделим това агне. Като по-умен, той започнал да дели агнето. И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на лисицата: Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му. – Право ли отсъждаш? – Ако не вярваш, можем да дадем това дело да се разгледа. Най-после те избират човека да реши това дело, той да се произнесе като съдия. Занесли агнето при човека. – Какво има, де намерихте това агне?
към беседата >>

Като зная, че лисицата е много деликатна, ще накарам слугинята си да ѝ направи една кокошка от тесто.
Обърнал се към вълка и му казал: Ако ти ядеш от това агне, има опасност да се разболееш. Същото казал и на лисицата. Агнето не е раздрано, както трябва, нито е заклано, както трябва. – Как мислите, какво трябва да правим тогава? – Ще почакате малко, аз имам една слугиня, ще почакате един–два часа. Като зная, че лисицата е много деликатна, ще накарам слугинята си да ѝ направи една кокошка от тесто. Същата слугиня знае да прави агнета от тесто за вълка, а пък аз ще задържа агнето, ще се опитам да го съживя наново. Минали няколко часа, лисицата получила тестената кокошка и се задоволила с нея. Вълкът получил тестеното агне, и той се задоволил с него, и тръгнали пак да пътуват. Те се запитвали помежду си: Как ти се вижда вкусът на това нещо? Малко е бамбашка, не прилича на това, което сме яли друг път.
към беседата >>

Има известни състояния, при които ние трябва да пазим деликатност, да проявим деликатност към човешката душа.
Аз трябва да откажа своето удоволствие. Ще искам извинение и ще кажа, че втори път, като оздравее ръката ви, тогава ще се ръкувам. Тъй щото, сега дигам малко, само крайчеца. Защо? – Защото ще ви обидя. Като ви стисна болната ръка, ще кажете, че това е диващина. Има известни състояния, при които ние трябва да пазим деликатност, да проявим деликатност към човешката душа. Има известни състояния в човешкия живот, които са толкова деликатни, че ако и ние не ги схванем, ще причиним известни болки на човека. Дойде някой при тебе, стисне ръката ти и казва: Да ти кажа истината. А именно, че те обичам. – Днес ли намери на болната ръка да ми причиниш болка? Днес ли намери да ми кажеш истината?
към беседата >>

Има известни състояния в човешкия живот, които са толкова деликатни, че ако и ние не ги схванем, ще причиним известни болки на човека.
Ще искам извинение и ще кажа, че втори път, като оздравее ръката ви, тогава ще се ръкувам. Тъй щото, сега дигам малко, само крайчеца. Защо? – Защото ще ви обидя. Като ви стисна болната ръка, ще кажете, че това е диващина. Има известни състояния, при които ние трябва да пазим деликатност, да проявим деликатност към човешката душа. Има известни състояния в човешкия живот, които са толкова деликатни, че ако и ние не ги схванем, ще причиним известни болки на човека. Дойде някой при тебе, стисне ръката ти и казва: Да ти кажа истината. А именно, че те обичам. – Днес ли намери на болната ръка да ми причиниш болка? Днес ли намери да ми кажеш истината? Като оздравее ръката ми, тогава ми казвай.
към беседата >>

234. Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)

Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш. (втори вариант)
Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете? Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите. Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите. Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите. Ти светията не можеш да го спреш на пътя. Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш. На светия не се говори по обикновено. Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете. Знаете ли как се говори на светия? И него не знаете. Вие се научете как се говори на светията.
към втори вариант >>

235. Един от дванадесетте

Да постъпиш правилно в живота, затова се изисква деликатни и нежни чувства.
Не е лесно за един цигулар да вземе правилен един тон. За да вземеш един тон правилно, изисква се едно тънко чувство. Тонът не е определен, местото му трябва да се чувствува. Най-малкото отклонение на пръстта, изменя и правилността на тона. Същото нещо е и в живота. Да постъпиш правилно в живота, затова се изисква деликатни и нежни чувства. Аз правя наблюдения. Като дойдат някои хора при мене, те си носят своята аура. Ако не разбирах законите, трябваше да ги изпъдя навън. Това е тяхното желание. Дойде друг, аз съм готов да му услужа, да направя всичко каквото желае.
към беседата >>

236. Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)

Че не погледнеш както трябва, че не си внимателен, че не си деликатен, че си груб в думите си. (втори вариант)
Хората на любовта са най–претенциозните хора. Човек, който се е влюбил, ти по никой начин не може да му угодиш. И Господ да дойде на земята, не може да угоди. Влюбените хора са смахнати хора. Аз говоря непреривно. Че не погледнеш както трябва, че не си внимателен, че не си деликатен, че си груб в думите си. Не си избира думите. Езикът се подхлъзне, ще кажеш, ще засегнеш достойнството. Трябва да бъдеш много внимателен, ако му кажеш, че връзката му не е намясто. Някой път ще побутнеш тук–там. Аз съм виждал, жената побутне мъжа, той казва: „Остави ме свободен.“ Тя вижда хората какво гледат.
към втори вариант >>

237. Киселина, основа, сол

Според моите познания, неговото обоняние, неговият вкус не са толкова деликатни.
Една чужда мисъл, с която вие си служите, е изгубила част от своята сила. Всякога за предпочитане е да работите с мисли, с които никой не си е служил, понеже те са чисти. Аз веднъж слушах една лекция на един американски професор, който беше донесъл четири-пет шишета от клоаките на Ню Йорк. Филтрирал водата и показва, че няма никакви бацили, вдигне и пие водата. Показва, че няма никаква миризма. Според моите познания, неговото обоняние, неговият вкус не са толкова деликатни. Не може водата да се пречисти, мъчно може да се филтрира с пясъка. Трябва съвършено да се разложи, да се върне горе в пространството на няколко хиляди километра над земята, за да се върне после и да стане ново съединение, за да се пречисти тази вода. Учените хора мислят, че като се изпари и влезе в пространството, се е пречистила. То е временен процес.
към беседата >>

238. Възходящият път / Възходящият път. (Трите думи. Писмото)

Отвънка думите може да са казани толкова деликатни, но той, като е говорил, той сам се съди, казва: „Аз говорех малко грубичко.“ Той даже сам не е забелязал това. (втори вариант)
Ако ти не можеш да цениш онзи живот, който Бог ти е дал на тебе, той не е венец на главата ти, ти не разбираш тогава. И ако знанието, светлината, която е вътре в тебе, не е наслада заради тебе, ти не можеш да вървиш по пътя. Затуй трябва да имате една мярка, с която да отмерите нещата. И да бъдете абсолютно справедливи не в обикновения смисъл, но вътрешно справедливи трябва да бъдете. И някой път като кажеш някоя дума така, малко нехармонична, защото има едно правило: някой път думите отвънка, даже хората не могат да разберат, че е тъй, но отвътре, в себе си, ти го знаеш. Отвънка думите може да са казани толкова деликатни, но той, като е говорил, той сам се съди, казва: „Аз говорех малко грубичко.“ Той даже сам не е забелязал това. Той казва, че не е говорил както трябва. Значи, като говоря, аз зная, че гласът ми е бил малко неправилен. Ето аз какво разбирам. Че като изляза пред един мой професор, който ме е учил мене да взема тоновете вярно, правилно, че всяка една погрешка, която направя, не може от неговото ухо да скрия, той веднага ще схване погрешките. Та като изляза там да пея с онази увереност, че пея точно тъй, както той иска, че като изляза да говоря пред света, да зная, че Бог ме наблюдава какво правя аз.
към втори вариант >>

239. Общи погрешки и общи добродетели

„Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари.
" „Хавата [* хава (тур.) - състояние на времето, климат; положение, настроение] е тук такава, хавата не уйдисва [* уйдисва (тур.) - допада, приляга]. В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането. Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега. „Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там. „Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата. „Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари. Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня. След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така. Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него. Всички вие, гледам, имате тия долапи. Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога да търпя.
към беседата >>

Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш.
Най-първо, вие имате лъжливи мисли, че сте сиромаси, че сте богати, че сте учени, че сте невежи. Невежество и ученост са две различни положения. Учен си, когато светлина има. Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде. Сиромах си - скромно живееш. Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш. Казвате: „Като светия е." Светия от зор. Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав. Не е виновен човекът, че му се яде. Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде? Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува.
към беседата >>

240. Правилното пеене

Само че онзи, първият, е будала, тя го лъже по-грубо, втория го лъже по-деликатно, а той седи и мисли какъв простак е онзи.
Спирам се, интересувам се от този разговор. Тя, като говори на единия, на другия, тъй с едното си око намигне и му даде знак с пръсти, че да го позанимае малко: "После ще го пратя и с тебе ще остана." Тя говори с първия, а вторият седи спокоен. Тя мърда с пръсти, дава му знак. Казвам: това са ишарети*[ишарет* - таен знак - от турски ез.] на дявола. Дяволът казва: "Първо ще се занимая с този, после с тебе." Онзи вторият кавалер, мисли, че тя него обича, но тя и двамата лъже. Само че онзи, първият, е будала, тя го лъже по-грубо, втория го лъже по-деликатно, а той седи и мисли какъв простак е онзи. Ти ще говориш с нея и тя ще те тури на динена кора.
към беседата >>

241. Път към разумността / Пътят на разумното

Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия. (втори вариант)
Аз ще ви кажа защо по едно желание трябва да имате. Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия. Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат. Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти. Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар. Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен. После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш.
към втори вариант >>

После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш. (втори вариант)
Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия. Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат. Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти. Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар. Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен. После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш. Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете. Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви. Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание. Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило. Това са сега като приказки от „Хиляда и една нощ“.
към втори вариант >>

На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен. (втори вариант)
На млади години яде баница, но на стари години яде ли? На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо? философия е това. Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия. Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години. На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен. И ти трябва да пазиш диета. На старите хора им се налага един въздържан живот. На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът. Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах? Ще кажете – Господ направи работите така.
към втори вариант >>

Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени.
Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си?
към беседата >>

242. Плащане на дългове / Изплащайте дълга си

Някой казва, по някой път деликатно възразяват и казват: „Човек може да влезе с обуща, ама сърцето му да е чисто.“ Тази сестра, която влезе при мене, тя не си изчисти обущата. (втори вариант)
Според мене, като иде някой, той трябва да си носи лапчуни, терлъци, като влезе, да си изуе обущата вънка, че да обуе лапчуните, и тогава да влезе при Учителя. Мисля, че ако стане една мода това, жените ще се освободят от нехигиеничното състояние. Идеш на гости някъде, извадиш си лапчуните, обуеш ги, никаква кал не носиш. Българинът казва: „Внеси кал, че берекет да има.“ Сега туй е външната страна. Хубаво е. Някой казва, по някой път деликатно възразяват и казват: „Човек може да влезе с обуща, ама сърцето му да е чисто.“ Тази сестра, която влезе при мене, тя не си изчисти обущата. Тя много добре беше облечена, но не си изу обущата. Казвам: „Ти си весела. Ти си дошла в братството, за някого си дошла.“
към втори вариант >>

243. Двата полюса. Мъжът и жената

Има същества, които се хранят с много груба храна, но има същества, които се хранят с много по-деликатна храна, по-лесно се доставя.
Запример хлябът е една необходимост за продължаване на живота. Защо трябва да ядеш? Понеже усещаш, че ако ядеш, ще се продължи животът ти, ако не ядеш, ще се съкрати. Животът е необходимост за човешкото съзнание. Съзнанието е необходимост за човешката мисъл. Има същества, които се хранят с много груба храна, но има същества, които се хранят с много по-деликатна храна, по-лесно се доставя. В по-малко количество доставят тази храна. Сегашната храна не може да я доставят.
към беседата >>

244. Словото и животът

Онзи, който има деликатно ухо, на него малко ще викаш. (втори вариант)
Защото, колкото човек повече разбира, по–малко ще му се говори. А колкото по–малко разбира, повече ще му се говори. И не мислете, че като се говори много, там е. На глупавия много ще говориш, ще викаш високо. И високо трябва да говориш. Онзи, който има деликатно ухо, на него малко ще викаш. На умния малко ще говориш. Който много разбира, малко ще му говориш. А на онзи, който не разбира, ще му говориш, ще му говориш.
към втори вариант >>

245. Колко е добър Господ

Космите ви, понеже са като антени, не са еднакво деликатни; някои са по-груби, някои възприемат по-хубаво, други - не.
Те са начупени криви линии. При тях резултатите са съвсем други. Ако разгледате хората, разсъждението им зависи от плоскостта на челото им. Всички не можете да имате същите разбирания, плоскостта на вашите чела не е еднаква. После, кривата линия не е еднаква, широчината на вашия мозък не е еднаква. Космите ви, понеже са като антени, не са еднакво деликатни; някои са по-груби, някои възприемат по-хубаво, други - не. После, жените имат антени само на главата си, а пък мъжете - и на мустаците, и брадата си. Мъжът възприема повече впечатления, отколкото жената и понеже не може да се справи с тях и вследствие на това той е по-груб по естество. По-груб е в какво отношение? Натоварен е повече. Неговият мозък е натоварен с повече работи, които са се натрупали и когато човек се натовари повече, отколкото трябва, той става груб.
към беседата >>

246. С человечески езици

Да помилва някого, да направи добро, да напише писмо, това зависи от деликатната му и красива ръка.
Сам човек нищо не може да направи, но с Бога всичко може да постигне. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да пострада един от неговите пръсти, било на дясната или на лявата ръка. Ръцете на човека са велико благо, което му е дадено на земята. Затова, като става сутрин, нека всякога благодари за великото благо, с което може да разполага. От ръцете зависи развитието на ума и на сърцето на човека. Да помилва някого, да направи добро, да напише писмо, това зависи от деликатната му и красива ръка. Ще кажете, че слонът работи с хобота си. Възможно е, но като човек аз бих предпочел да работя с ръката си, отколкото да я заместя с най-големия хобот.
към беседата >>

Някой минава за деликатен, за човек с мек характер, а гласът му е груб.
И тъй, изучавайте себе си, изучавайте своя ум и своето сърце, изучавайте и своята ръка. Когато искате да внесете в характера си повече мекота, в продължение на цяла година, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, гладете дланите на ръцете си. Когато искате да предадете повече твърдост, смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си. Някой минава за деликатен, за човек с мек характер, а гласът му е груб. Мекотата се изразява и в гласа на човека. Такъв човек има особен тембър на гласа си. Пазете се от груби чувства, които накърняват мекотата. За всичко, каквото правите, съзнанието ви трябва да бъде будно, да знаете, че всеки момент ви следят от невидимия свят. За всяка празна дума ще отговаряте.
към беседата >>

247. Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия

Ако има някакво недоразумение между вас, вашият език не е толкова деликатен; ако има някакво недоразумение между вас, очите [ви] не са толкоз деликатни.
Ама как тъй? Помисли: Един човек, който е така умен, всичко обмисля, всичко предвижда, в какво може да му се скарате? Работите ги прави по-добре, отколкото вие ги разбирате. Ако има някакво недоразумение между вас, на какво се дължи? Вие не сте достатъчно предвидливи. Ако има някакво недоразумение между вас, вашият език не е толкова деликатен; ако има някакво недоразумение между вас, очите [ви] не са толкоз деликатни. Някой, като ме гледа, се опули така, като че иска да проникне; или някой те гледа от главата до петите, като че търси нещо, като че иска да проникне. Какво ще ме гледа? 160 см височина, 45 см широчина, ръцете може да измери, но това не е човекът. Този човек, преди да се е родил, е бил дребничък, микроскопически, не може да го видиш, така малък е бил, преди да дойде на света. Този, малкият човек, иде като една звезда и се увеличава, и сега го виждате с телескопа, той се движи, той расте, увеличава се постепенно, увеличава се, после пак замине за другия свят.
към беседата >>

248. Новото верую

Но когато в лицето има една промяна, много деликатна промяна, тогава този човек е красив.
Има красиви лица, които като някоя мумия са неподвижни. Има една красота, която е постоянна, лицето е като една статуя, не се мени. А истинската красота е, когато има съдържание, когато има постоянно изменение в линиите. В чертите на лицето трябва да има свещен трепет, който се движи. Един човек, в чието лице нищо не можеш да прочетеш, не е тъй красив. Но когато в лицето има една промяна, много деликатна промяна, тогава този човек е красив. Той седи и мълчи, но като му говориш, ти забелязваш, чувстваш, че той те слуша. Като му разправяш за своите страдания, за някои свои нужди, ти виждаш, че той мисли, и не само мисли за твоите страдания, но мисли и как да ти помогне. А пък друг човек, като те слуша, повтаря: "Много те съжалявам", но нищо не мисли за тебе и накрая ти казва: "Хайде, Господ да ти е на помощ." Работите с "Господ да ти е на помощ" не стават. Ако ти имаш зададена задача от учителя си да напишеш нещо и казваш: "Господ да ми е на помощ", но нищо не си написал и отиваш при учителя, без да си учил – как ще ти е Господ на помощ? Ще дойдат големите противоречия в живот и ти ще кажеш: "Господ не ме разбра." Господ ли не те разбра, или ти не разбра Господа?
към беседата >>

249. Божественият избор

Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух.
Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава. И човек, който слуша, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава. Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл. Следователно, те са правила, които трябва да ги пазите. Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух. Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува. Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него. Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога. Ти казваш: „Защо ще мисля [за Бога]? “ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор.
към беседата >>

250. Роденото от плътта

От езиците на славеите са употребявали за приготовление на различни деликатеси.
Така са правили едно време римските благородници. След всеки пищен обед те са употребявали различни медикаменти, за да повърнат приетата храна. Като облекчат стомаха си, те отново ядат до насищане. После пак вземат медикаменти да повърнат храната, после пак ядат и т.н. Те са употребявали най-редки яденета. От езиците на славеите са употребявали за приготовление на различни деликатеси. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква: някой път повече, някой път по-малко, но никога да не я товарите или изтощавате. Плътта има свои изисквания, заради които трябва да я разбирате. Плътта прави големи услуги на хората. Въпреки това хората считат плътта виновна за всяко нещастие, за всяко зло. Волята на човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта.
към беседата >>

251. Опити

Тя не върви така, но още по-деликатно.
" Има едно сливане между онези, които свирят, и онзи, който дирижира – сливат се движенията с тоновете. Естетика има той, вкус има в движенията. Като гледаш тялото му, той представлява половината от музикантите. Даже само като го гледаш е приятно. Във всичките му движения има нещо красиво, както красивата мома като върви. Тя не върви така, но още по-деликатно. Всеки се спира да я гледа – майстор диригент е тя. Най-добрите диригенти са младите моми, по-хубави диригенти от тях не съм виждал. Те са с една степен по-силни от диригентите. Този диригент беше близо до това, беше на 9/10 от някоя млада мома.
към беседата >>

Разбира се, те са много деликатни, ще ти кажат: "Ние ще ти устроим един отличен концерт на Земята." Ти слизаш да свириш и като слезеш, те ще се освободят от тебе, да не ги дразниш със своята музика.
Какво мога да знам аз като отделно същество? Всъщност тия неща, които знаем, те са потребни на хората, но не са потребни на ангелите. Например ти знаеш да свириш на пиано. Ангелите имат други песни – ангелски. Като влезеш в ангелския свят, те ще те изпъдят навън. Разбира се, те са много деликатни, ще ти кажат: "Ние ще ти устроим един отличен концерт на Земята." Ти слизаш да свириш и като слезеш, те ще се освободят от тебе, да не ги дразниш със своята музика.
към беседата >>

252. Да имат живот

Когато човек е добре организиран, неговият цвят на лицето е приятен, а кожата е много мека, деликатна и възприемчива.
Като говоря за тия неща човек трябва да разбира какво нещо е материя и какво – сила. Така, има гадатели, които гадаят нещата. Някои могат да гадаят по човешкия почерк, други по човешката ръка, трети по човешката глава, четвърти – по човешкото лице. Някои пък гадаят по това, което са писали разните писатели. Хората вадят заключение за някой писател от това, което той е писал. Когато човек е добре организиран, неговият цвят на лицето е приятен, а кожата е много мека, деликатна и възприемчива. Кожа, която възприема вибрациите на светлината, е здрава кожа. Когато кожата на хората е груба, тези хора са изложени на повече страдания. Ето защо, човек не трябва да загрубява кожата си, защото физическият живот на хората се дължи повече на доброто устройство на тяхната кожа. Щом кожата огрубее, човек се излага на големи страдания. И тогава ние търсим причината за страданията на хората.
към беседата >>

253. Като добрия син

Ако този човек има по-груби енергии от тебе, а ти имаш по-деликатни енергии, неговите ще се трансформират.
Хората не могат да се търпят. Добре, щом не можеш да търпиш някой човек, тури между себе си и него друг човек. Пак не можеш да търпиш – тури помежду тебе и него двама души, трима души, девет души. Като дойдеш до 9 души, ти вече ще го търпиш. През 10 души ти ще трансформираш неговите енергии. Ако този човек има по-груби енергии от тебе, а ти имаш по-деликатни енергии, неговите ще се трансформират. Всеки човек има излъчване. От всеки човек изтича нещо. Материята, която излиза от него, ни удря и произвежда известно търкане. Значи ще туриш между него и себе си друг човек, като филтър, после втори филтър, трети, четвърти и пр. Така между вас ще има хармония.
към беседата >>

254. Трите плода

Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата.
Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр. Човек, който разгласява, е заинтересован. В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя. Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата. После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва. Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата. И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата. Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там. Но това не е нужно сега. Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата! " Ето какво разбирам аз.
към беседата >>

255. Едно ви трябва

Някой англичанин може да говори малко грубо, но французинът е тъй деликатен!
Вие казвате: "Ако бъдем добри..." Как ще бъдеш добър? За да бъдеш добър, за да бъдеш приятен на един французин например, трябва да му знаеш езика и да му кажеш нещо много хубаво. Ударения има там! А не само така, да говориш! И на английски също има ударения. Някой англичанин може да говори малко грубо, но французинът е тъй деликатен! Ще каже: "О, Маdame! Qu`est-се quе с`еst? " Снощи имаше концерт; идва един, говори френски, приказва с една дама; поклони й се, целуна й ръката. Това е учтивост! Иска да каже: "На ваше разположение съм." Тя го погледна, той й се поклони, смирение прояви.
към беседата >>

256. Основният тон

Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише.
Казва той: „Слънцето ме огре“ – „Виждам неговите ръце са меки. Аз като ходех на работа, моите ръце почерняха, огрубяха. Има разлика между неговото слънце и моето слънце. Моето слънце, доколкото зная, гори. Като дигна мотиката удря в земята. Той пише с мотиката, неговата мотика е по-деликатна.“ Той хубаво пише. Тя счита, че като пише тази поезия, хубаво пише де кого видял. Туй било към края на април и май. Тогава изгряло слънцето. Тя казва: „На нивата, на бостана копах, пъпеши, дини садих. Аз видях, че като посях тия дини, виждам, че едни са червени, а други жълти.
към беседата >>

257. Непроменливи величини / Устойчиви величини

Към него си внимателен, деликатен, стараеш се да не го обидиш или наскърбиш. (втори вариант)
На търговски език казано: продуктите на омразата са по-евтини от продуктите на любовта, затова печалбите на омразата в първо време са големи, а накрая – малки; печалбите на любовта в първо време са малки, а накрая – големи. Затова мнозина казват: Не си струва човек да обича и да го обичат. Скъпо струва любовта. Ако някой те мрази, лесно ще се справиш с него, ще го изпъдиш, без да мислиш много. Обаче, не можеш да изпъдиш онзи, който те обича, и когото обичаш. Към него си внимателен, деликатен, стараеш се да не го обидиш или наскърбиш.
към втори вариант >>

258. Слуги на Доброто

И той ще ви засегне там, на много деликатно място, тъй, отдалеч, има висша дипломация, най-висшата дипломация, с която борави отдалеч.
И човек много непостоянен е в своите убеждения, в своите вярвания, в своите разбирания. Непостоянен е в своята любов; непостоянен е и в разбирането на истината; непостоянен е и в правенето на Волята Божия. Първите християни са имали дълбока опитност, са казвали, че причината е: човек, той си има един враг; и казва там – Сатана обхождал да намери някого, като лъв рикае, да погълне някого. Някой път вие мислите дяволът да ви срещне като някой вълк. Не, той е едно същество учено, той знае законите на човешката мисъл. И той ще ви засегне там, на много деликатно място, тъй, отдалеч, има висша дипломация, най-висшата дипломация, с която борави отдалеч. И когато иска да ви изкуси, той ще започне с Божията Любов, да ви подхлъзне, да ви изкуси. С Любовта ще започне той. И всичките спорове стават все от любов. Ще те накара да обикнеш живота и след туй за едно парче хляб ще те скарат с другите. Понеже мислиш, че туй парче хляб ще ти даде нещо за живота – ще живееш повече.
към беседата >>

Този светия, като бил едно време като цар, имал той един поданик в царството си, него пратил на бойното поле и го утрепаха по един политически начин, така, деликатно, без да знае никой.
И една книга имате там, Давид е такъв един светия. И Давид е един светия. Давид ще го намерите в православната църква с друго име, но как е станал този светия? Този светия, като бил едно време като цар, имал той един поданик в царството си, него пратил на бойното поле и го утрепаха по един политически начин, така, деликатно, без да знае никой. Жена му била много красива. Казва той: „Нали съм цар, коя съдба, аз съм закон, каквото аз върша, това ще стане. Няма кой да ме съди.“ Но в държавата му се намира и друг светия, който отива да го изобличи. Единият е цар-светия, а другият е обикновен светия. И онзи [е] по-умен.
към беседата >>

259. Работете с доброто

И понеже има голям напор в човешкото тяло, тази кръв, като напира вътре в деликатните крайнини на човешкия организъм, действа вредно.
Погрешката е в неуредения свят, а погрешката на светията е, че бил невнимателен и че дават по-голяма преценка на себе си, отколкото той е. Няма какво да се безпокоите. Щом е светия, той си има масло. Ще си дигне крачола, ще намаже с малко зехтин крака и ще го поразтрие. И след този удар всички капилярни съдове са се изменили, кръвообращението не става правилно. И понеже има голям напор в човешкото тяло, тази кръв, като напира вътре в деликатните крайнини на човешкия организъм, действа вредно. А пък тези крайнини са свързани с предната част на мозъка, дето има бели нишки на човешкото съзнание. На челото се намират тези бели нишки, от които зависи степента на човешкото съзнание.
към беседата >>

260. Предпоследната врата. За това което е

Срещнеш един човек когото обичаш, погледне те в мислите, чувствата и постъпките, приятно ти е, деликатно те засяга.
Любовта е едно хармонично състояние. Срещнеш един човек когото обичаш, погледне те в мислите, чувствата и постъпките, приятно ти е, деликатно те засяга. Като погледнеш слънцето на 92 мили е далече, като го погледнеш тебе ти е приятно, нямаш никакво общение, на гости не можеш да му идеш, не можеш да пишеш писма. Приятно ти е всяка сутрин да го гледаш. Туй е обичта към слънцето. То е любов, то е истинска любов. Никаква връзка, вземане, даване няма, не му пишеш писма и той не ти пише.
към беседата >>

261. Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало

Ще пожълтее той, но след 40 дена, този, болният, огладнее и казва: „Дайте ми да ям нещо.“ И почнат тогава да му готвят, тъй, много деликатно ядене.
То е яденето. Яденето е една мярка. Че кой яде повече? Болният не яде ли? Болният ще пости 2–3 дена, той е светия, 4, 5, 10 дена, и 40 дена има болни, които постят. Ще пожълтее той, но след 40 дена, този, болният, огладнее и казва: „Дайте ми да ям нещо.“ И почнат тогава да му готвят, тъй, много деликатно ядене. Такава супица, направена от пилета, които ядат месце, а които са вегетарианци – една семпла супица от картофи. Това ви навеждам само за обяснение.
към беседата >>

262. Абсолютна справедливост

Като виждате, как постъпва с него, вие се запитвате, не може ли да бъде по-деликатен. (втори вариант)
Който спи през деня, а излиза вечер, всякога разчита на светлината на свещта. Тя помага, докато гори. Изгасне ли, тогава объркват пътя си: и който носи свещта, и който върви след нея. Който носи любовта в сърцето си, може да помага на всички. Щом види нещо криво, изопачено в човека, той го хваща за дрехата и го разтърсва. Като виждате, как постъпва с него, вие се запитвате, не може ли да бъде по-деликатен. Чудно нещо, как ще бъдете деликатен с давещия? Ще скочите бързо във водата, ще го хванете за дрехата и ще го изнесете на брега. Тук ще го разтърсите, ще го обърнете с главата надолу, да изтече навън погълнатата вода. Не е ли