НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Преводи - Beinsa.eu
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
419
резултати от
310
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
179
резултата от
113
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
85
резултата от
73
текста
✓
Писма от Учителя:
3
резултата от
3
текста
✓
Текстове и документи:
45
резултата от
33
текста
✓
Последователи на Учителя:
22
резултата от
19
текста
✓
Списания и вестници:
41
резултата от
35
текста
✓
Хронология на Братството:
27
резултата от
19
текста
✓
Рудолф Щайнер:
17
резултата от
15
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
179
резултата от
113
беседи с корен от думите : '
възпе възпя
'.
1.
Тайните на Духа
,
ИБ
, Варна, 1897г.,
Възвесели се ти, който си избран от Господа, и
възпе
й на Бога, понеже прослави се Господ.
Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в Духа си. Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти Воля.
Възвесели се ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога, понеже прослави се Господ.
Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство. Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря.
към беседата >>
Възвесели се, Небе, и
възпе
й, Земя, на Господа твоего, твоя Спас.
Той е Отец наш, Бог крепкий, който ни води. Радвай се, цар Сионов, защото Бог твой те помаза, за да съдиш народите. Духът на Господа Йехова е връх теб, защото Бог е цар всесилен и крепък. И силата на Ели-Мели е с онзи, който е избран от Господа на Силите. Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце.
Възвесели се, Небе, и възпей, Земя, на Господа твоего, твоя Спас.
Той е Бог благий, Бог праведний и святий. Един във век, изпълняющ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име.
към беседата >>
Стани и
възпе
й на Господа, защото извърши своята Правда.
Стани и възпей на Господа, защото извърши своята Правда.
Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова“. Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена Сила и Власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята.
към беседата >>
Възвиши гласа си за Сион и
възпе
й му, че Господ иде да се възцари в него.
Стани и възпей на Господа, защото извърши своята Правда.
Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него.
Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова“. Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена Сила и Власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за человеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол.
към беседата >>
Пейте и
възпя
вайте в душата си всички, които Го любите.
Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде Волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко – ето няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Теб ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в Дух и Истина.
Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите.
Благословен Господ наш, Отец на праведните. Слава и чест да бъде Нему сега и във веки. Амин.
към беседата >>
2.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и
възпе
й на Бога; понеже прослави се Господ.
Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духа си. Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля.
Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ.
Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство. Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря.
към беседата >>
Възвеселися, Небе, и
възпе
й, земя, на Господа твоего, твоя Спас.
Той е Отец наш, Бог крепкий, който ни води. Радвай се, цар Сионов, защото Бог твой те помаза, за да съдиш народите. Духът на Господа Йехова е връх тебе, защото Бог е цар всесилен и крепък. И силата на елимели е с онзи, който е избран от Господа на силите. Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце.
Възвеселися, Небе, и възпей, земя, на Господа твоего, твоя Спас.
Той е Бог благий, Бог праведний и святий. Един във век, изпълняющ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име.
към беседата >>
Стани и
възпе
й на Господа; защото извърши своята правда.
Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда.
Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова". Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята.
към беседата >>
Възвиши гласа си за Сион и
възпе
й му, че Господ иде да се възцари в него.
Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда.
Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него.
Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова". Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол.
към беседата >>
Пейте и
възпя
вайте в душата си всички, които Го любите.
Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в Дух и Истина.
Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите.
Благословен Господ наш, Отец на Праведните. Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин.
към беседата >>
3.
Избраникът Божий и Вождът на Истината
,
ИБ
, Варна, 2.10.1898г.,
Станете всинца,
възпе
йте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва.
Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва.
Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо.
към беседата >>
4.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Ще кажете, че любовта се
възпя
ва, Коя любов трябва да се
възпя
ва: която руши, или която съгражда?
Това нищо не значи. Хората могат да ви обичат и пак да страдате, да се мъчите – зависи, каква е тяхната любов. Любовта на повечето хора е любов на орли и гарги. Това не трябва да ви обижда, но знайте, че любов, която не гради, е животинска. Заповедта „не убивай" има отношение, именно към тази любов.
Ще кажете, че любовта се възпява, Коя любов трябва да се възпява: която руши, или която съгражда?
Колко моми и момци, с благородни мисли и желания, се разочаровали в любовта! Колко моми и момци са посягали на живота си след женитбата си! Защо се разочарова момата? – Защото не намира в своя възлюбен онези елементи, необходими за нейното развитие. И момъкът се разочарова от своята възлюбена по същата причина.
към беседата >>
5.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Ако взема българската поезия и я преведа по своему, всичко ще излезе обратно на това, което поетът е
възпя
л и написал.
Ако взема българската поезия и я преведа по своему, всичко ще излезе обратно на това, което поетът е възпял и написал.
Някои четат и се чудят, как е могъл поетът да напише такива работи, отгде му идват тези неща в ума. За това нещо не се изисква никакъв ум, никакво изкуство. Какво изкуство се изисква от това, ако взема един чук и удрям едно шише или една стомна? Аз бих желал да направя това шише, тази стомна, а не да правя дупки в тях. Съвременните хора само дупки правят.
към беседата >>
6.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Всички говорели за него: поети и писатели го
възпя
вали, придворни, държавници го обикаляли – да го зърнат, да се любуват на красотата му.
В древността живял в едно царство един красив момък, който се отличавал с рядка красота.
Всички говорели за него: поети и писатели го възпявали, придворни, държавници го обикаляли – да го зърнат, да се любуват на красотата му.
Това се продължило 10 години. По едно време започнали да говорят лошо за него. Казвали, че животът му не бил тъй чист, както изглеждал. Нещо тайнствено ставало около него. – Кои говорели лошо за него?
към беседата >>
7.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Петко Славейков
възпя
ва парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“.
Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята? “ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана. Ще ви имам предвид“. Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред. Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши.
Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“.
Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата. – Кога ще дойде Христос на земята? – Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви. Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята. Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината.
към беседата >>
8.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 25.12.1921г.,
След една година този Алфред написал една поема в чест на Мейри Клинтон: той я
възпя
ва – поет е станал.
Мейри Клинтон пак пита: „Ти друга жена не си ли целувал? “ – „Никоя жена не съм целувал! “ – „Е, не искам ти да цапаш твоята уста с моята, защото моята уста е нечиста. На тебе целувка не давам.“ Сега тя не знае какво ще излезе от него, понеже нито една жена не е целувал. Чуди се тя.
След една година този Алфред написал една поема в чест на Мейри Клинтон: той я възпява – поет е станал.
Тя пак пише: „Който е целунал първата си братовчедка и мене, за богата се ожени; който е целувал двете си братовчедки и мене, за милионерка се ожени; а който не е целувал никоя жена – поет стана“. Значи първите двама се оженили, свършили с материалното, а на третия, който никак не е целувал, на него тя му казала: „На тебе няма какво да жертвам, понеже мене двама са ме целували, а ти никоя не си целувал“. Той станал поет, и Мейри Клинтон седи като един идеал в неговия ум.
към беседата >>
9.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да
възпя
ваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом.
Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous? “ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous? “ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана.
В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом.
Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата.
към беседата >>
Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го
възпя
ваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи.
„Qu est-се pu est vous? “ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous? “ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом.
Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи.
Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален.
към беседата >>
Ще
възпя
ваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще
възпя
ваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален.
Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата.
Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален.
Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни.
към беседата >>
“ Хубаво, дойде един поет, как ще те
възпе
е?
„Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“? Дали е либе, или не е либе? Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш?
“ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее?
Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“.
към беседата >>
Той ще те
възпе
е: „Красавице моя“.
Дали е либе, или не е либе? Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш? “ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее?
Той ще те възпее: „Красавице моя“.
В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“. Какво има?
към беседата >>
10.
Значение на гласните при окултното пеене
,
ООК
, София, 10.12.1922г.,
Представете си, че отиваме на Мусала,
възпя
ваме го.
Сега, да изпеем едно упражнение за Мусала. Може ли някой да продиктува думите?
Представете си, че отиваме на Мусала, възпяваме го.
След туй качваме се на върха, възхищаваме се от тази гледка – вторият стих. Най-после идват резултатът, който сме добили. С третия стих се приготовляваме да слезем долу. Сега да изпеем тихо упражнението. То не е довършено.
към беседата >>
11.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
Поетите
възпя
ват слънцето, луната и звездите.
В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представят великите хора на земята. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие.
Поетите възпяват слънцето, луната и звездите.
Вярно ли е всичко, което те пишат?
към беседата >>
12.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
В България, Славейков е
възпя
л парата: "Парице, парице, всесилна царице!
(втори вариант)
За съвременния свят златото е импулс, стимул в живота, но, в душата на един духовно събуден човек, всички тия богатства не съществуват. Ако искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в нашите мисли в органическо. Като внесем това злато в света, ние ще принесем полза на човечеството. Където да отидете днес, навсякъде се говори за силата на златото. В Америка казват: Всесилен е доларът.
В България, Славейков е възпял парата: "Парице, парице, всесилна царице!
" Идете в Македония, навсякъде чувате: Пари, пари! Хванали един американец проповедник в Македония, държали го един месец скрит в гората и, за да го освободят, искали пари от мисионерите. Един ден той се опитал да им проповядва, като се надявал, че ще им въздействува, за да се освободи. Главатарят го слушал известно време и казал: Ние знаем това, но пари, пари искаме от тебе. Само така ще те пуснем.
към втори вариант >>
13.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
Да
възпя
вате парите, това не е висок идеал.
(втори вариант)
Ако някой ваш познат Ви даде албума си, да му напишете нещо за спомен, взимате произведенията на някой автор и преписвате нещо. Например някой препише нещо от Петко Славейков: "Парице, парице, всесилна царице..." Който напише тази мисъл, той може да падне в една от избите на природата.
Да възпявате парите, това не е висок идеал.
Когато авторът е написал тази мисъл, той имал предвид нещо, което вие не разбирате, и взимате само външната страна на мисълта. Затова искате ли да напишете нещо за спомен на свой приятел, ще напишете най-хубавото, което е вложено у вас, та като го прочете той, да се забрави. Веднъж напишете нещо, но това да бъде най-хубавото, което се крие във вашата душа. Напишете ли такова нещо, природата пак отбелязва: "От това утре човек ще стане."
към втори вариант >>
14.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Някои
възпя
ват птичките, песните, любовта.
Те са майстори на това. То е навик, останал от минали, далечни епохи, през които са живели. Те описват много хубаво зимата. Някои поети пък описват полето. Тия поети са живели в епохи, когато хората са били добри.
Някои възпяват птичките, песните, любовта.
Това показва, че тогава животът на хората не е бил като този на животните. Следователно в поезията имаме две фази: едната, наречена минорна поезия, когато човек се е скрил в себе си, окайва се, че се е родил в такива лоши времена. Другата – мажорна, експанзивна, когато човек казва: „Струва си да се живее! “ И тъй, туй, което е станало някога в живота, става и сега. Вие казвате: „Какво е било далечното минало на човечеството?
към беседата >>
15.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Любовта трябва да се прилага, а не само да се
възпя
ва.
Не говоря за здравите, защото те не се нуждаят от лекар. Болните и до днес не са повикали Христа, т. е. не са пожелали да приложат любовта. Любовта трябва да се изучава като наука, а не само да се говори за нея. За любовта са писали и пишат и поети, и философи, но светът не се е оправил.
Любовта трябва да се прилага, а не само да се възпява.
Може да се жените, да раждате деца, да ставате майки и бащи, но ако не приложите любовта, нищо няма да постигнете. Свещен е пътят на любовта. Като следваш този път, първо ще възлюбиш Бога, а после своя ближен, като себе си.
към беседата >>
16.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я
възпя
ват, описват хубостите й.
Той се проявява разумно във всички хора. В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните? Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво. Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност.
В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й.
Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано. Вземете бряста, който расте между боровете. И в него се забелязва лицемерие. Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето. Вижте, как се развивам като вас.
към беседата >>
17.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Той
възпя
л някаква пукната стомна, някоя мътна река, някой мътен извор и т.н.
(втори вариант)
Най-после, тази стомна се съвършено изпразва и я няма никаква по света. Тогава записват името ѝ и казват: Този човек беше един виден поет, един виден философ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на света? – Някакви тъмни странички.
Той възпял някаква пукната стомна, някоя мътна река, някой мътен извор и т.н.
И всички тия възпети реки, извори и дървета, в заключение пресъхват и изсъхват. Най-добрите хора от вас, даже и тия, които минавате за светии, не сте толкова добри. Някои ви гледат весели, минавате за ангели, но това е само добрата ви страна. Не сте от много добрите. Вие приличате на онази мома годеница, за която годеникът се хвалил, че била кротка, благородна, въздържана и възпитана.
към втори вариант >>
И всички тия
възпе
ти реки, извори и дървета, в заключение пресъхват и изсъхват.
(втори вариант)
Тогава записват името ѝ и казват: Този човек беше един виден поет, един виден философ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на света? – Някакви тъмни странички. Той възпял някаква пукната стомна, някоя мътна река, някой мътен извор и т.н.
И всички тия възпети реки, извори и дървета, в заключение пресъхват и изсъхват.
Най-добрите хора от вас, даже и тия, които минавате за светии, не сте толкова добри. Някои ви гледат весели, минавате за ангели, но това е само добрата ви страна. Не сте от много добрите. Вие приличате на онази мома годеница, за която годеникът се хвалил, че била кротка, благородна, въздържана и възпитана. Един ден той завежда при своята годеница един от приятелите си, да я види колко е благородна.
към втори вариант >>
18.
Хармонична деятелност
,
ООК
, София, 17.12.1924г.,
„Пейте и
възпе
йте Господа!
Пеенето неутрализира тия отрицателни мисли, разсипва ги. Когато искате да премахнете тъгите и скърбите в себе си, пейте. Това е един метод. Защото често човек се заобикаля от такива мисли, които могат да го смажат. Ако не гласно, то поне мислено в душата си човек трябва да пее.
„Пейте и възпейте Господа!
“, казва псалмопевецът.
към беседата >>
19.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво стихотворение,
възпя
л нещо в природата, но когато го попитали, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная.
(втори вариант)
Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла и ще кажем: младият или старият Господ. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия. Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за абсолютното. Какво е абсолютното, те не знаят.
Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво стихотворение, възпял нещо в природата, но когато го попитали, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная.
Писах нещо, но не зная какво изразява то. Та, често учените хора пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното от тях. Това е право от тяхна страна, дето не разбират, какво са писали. Какво показва това нещо? – Ако ние сме творители на нещата, ще разбираме смисъла им.
към втори вариант >>
20.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва да пее, да
възпя
ва Бога в душата си.“ Това вече не е нищо друго освен музика.
Когато пеем, по-добре се разбираме, речта ни е изразителна.
Затуй Писанието казва: „Човек всякога трябва да пее, да възпява Бога в душата си.“ Това вече не е нищо друго освен музика.
При окултната музика се изисква голямо разположение от страна на слушателите. Тя е свещена. Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания. Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни.
към беседата >>
21.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Ще бъде смешно, аз да
възпя
вам себе си!
(втори вариант)
- Не, всеки стих сам за себе си, е завършен. Много поети са оставили само един стих в живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поет, който е написал изречението "Бог е Любов? " То не е казано от Бог. Бог не е казал за себе си, че е Любов.
Ще бъде смешно, аз да възпявам себе си!
Онзи, който е написал това изречение, сам е опитал, че Бог е Любов. Тази дума всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга дума. Когато човек е наскърбен и изговори това изречение, този стих внася живот в него. Значи, има Един, Който може да внесе в тебе сила. Значи, има Един, Който през всички времена, през всички култури на миналото и днес, в каквото положение и да се намираш, само Той е в сила да ти помогне.
към втори вариант >>
22.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 28.6.1925г.,
Какво може да
възпе
е един млад поет?
Ще ви дам още един пример. Някой млад поет напише едно стихотворение от три-четири куплета и се радва, пази го, крие го в себе си. Обаче един ден той го изпраща в някоя редакция да се напечата и там то потъва нейде в коша на захвърлените писма и изчезва. Този поет е вече неразположен, недоволен. Защо? – Отнеха му радостта.
Какво може да възпее един млад поет?
към беседата >>
23.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или
възпя
ва душата, или месечината, може ли да се прочуе?
Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо? Аз тълкувам това по следния начин. Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво?
Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе?
– Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: Всички тия хора поети ли са? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове. Де кого срещнеш, все месечината възпяват.
към беседата >>
Де кого срещнеш, все месечината
възпя
ват.
Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: Всички тия хора поети ли са? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове.
Де кого срещнеш, все месечината възпяват.
Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света. Питам: Еднообразието не отегчава ли? Казва: Чакай де, мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър.
към беседата >>
Това е същият поет, който
възпя
ва месечината.
– Че трябва да бъда добър. Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна трети, пак същото говори.
Това е същият поет, който възпява месечината.
Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал. Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения. Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н.
към беседата >>
24.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
Псалмопевецът казва: „Пейте и
възпя
вайте Господа със сърцето си!
Разногласието между хората се дължи на това, че те не развиват своето музикално чувство, вследствие на което стават нервни. Музикалните хора са добри хора. Който пее от сърце, той внася в себе си нещо хубаво и красиво.
Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа със сърцето си!
“ Всеки човек трябва да пее, макар и безгласно, вътрешно. Остане ли малко свободен, нека пее. Цялата природа пее. Всички велики същества пеят. Тогава и хората трябва да пеят.
към беседата >>
25.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
Ако в Слънцето няма никаква идея, защо поетът го
възпя
ва?
Но между всички същества, които са живели и които сега живеят, има една тясна, непреривна връзка на чувства и на обичаи. Тази връзка именно подтиква хората към дейност. Поетът пише не само за своя народ, поетът пише не само за своето отечество, поетът пише и за един по-висок свят. Този поет пише и за дърветата, и за Слънцето, и за хората. Питам: ако мислим, че Слънцето наистина е неразумно, тогава какъв смисъл има да се пише за едно Слънце, което не струва нито пет пари?
Ако в Слънцето няма никаква идея, защо поетът го възпява?
към беседата >>
Аз наричам истински поет този, който, ако
възпе
е един умиращ кон, конят не умре, а душата му се възрадва и казва на поета: аз ти благодаря много, че ти, като поет, ме
възпя
и за в бъдеще по някакъв начин ще ти се отплатя.
Аз наричам истински поет този, който, ако възпее един умиращ кон, конят не умре, а душата му се възрадва и казва на поета: аз ти благодаря много, че ти, като поет, ме възпя и за в бъдеще по някакъв начин ще ти се отплатя.
Докато всички хора ме хокаха и биеха, ти ме възпя. Отворете Писанието, ще видите, че там взимат коня като емблема на просветения човешки ум.
към беседата >>
Докато всички хора ме хокаха и биеха, ти ме
възпя
.
Аз наричам истински поет този, който, ако възпее един умиращ кон, конят не умре, а душата му се възрадва и казва на поета: аз ти благодаря много, че ти, като поет, ме възпя и за в бъдеще по някакъв начин ще ти се отплатя.
Докато всички хора ме хокаха и биеха, ти ме възпя.
Отворете Писанието, ще видите, че там взимат коня като емблема на просветения човешки ум.
към беседата >>
26.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я
възпя
ват и оплакват: “Българио, майко мила!
И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я възпяват и оплакват: “Българио, майко мила!
” Кой от тия съвременни поети, които се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави. Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди. Де е тази културна младеж? - Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали. Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава.
към беседата >>
” Кой от тия съвременни поети, които се заели да
възпя
ват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави.
И след всичко това ще дойдат писатели и поети, да я възпяват и оплакват: “Българио, майко мила!
” Кой от тия съвременни поети, които се заели да възпяват България, са тръгнали между народа да го учат, какво трябва да прави.
Всички се обръщат към културната младеж, нея търсят, на нея възлагат всичките си надежди. Де е тази културна младеж? - Аз наричам “културна младеж” всички хора, които са родени с идеали. Всеки, който от после възприема някакви идеали и се заема да им служи, той мяза на натоварена камила, или на едно натоварено магаре, което само пренася товар от едно място на друго, а за него нищо не остава. Такива идеи има навсякъде.
към беседата >>
27.
Свободно движение
,
ООК
, София, 13.10.1926г.,
Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я
възпя
ва.
Числото 21 означава човек, роден през пролетта. Пролетта е под влиянието на Венера, богиня на любовта. Значи този човек се намира при най-добри аспекти. Дето ходи, той все любов ще развива. Той ще бъде поетична натура.
Която жена срещне, ще се влюби в нея и ще я възпява.
Ако роденият през това време е жена, също така ще бъде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо всички поети се намират под влиянието на Венера. Не може да бъде поет онзи, на когото Венера не влияе.
към беседата >>
28.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
Нека поетът
възпя
ва всяка такава чешма.
Благородно е всяка мисъл да бъде чиста! Благородно е всяка мисъл да дава път на Божественото! Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече! Водата на всяка чешма трябва да изтича навън. Радост е за чешмата, когато тече.
Нека поетът възпява всяка такава чешма.
Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат! Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си! Какво представлява хубавата, красивата мома? Какво представлява хубавият, красивият момък? - Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор.
към беседата >>
Нека той
възпя
ва красивите моми и момци, които среща на пътя си!
Благородно е всяка чешма да е отпушена и да тече! Водата на всяка чешма трябва да изтича навън. Радост е за чешмата, когато тече. Нека поетът възпява всяка такава чешма. Нека той пише хвалебни стихове за чешмите, които текат!
Нека той възпява красивите моми и момци, които среща на пътя си!
Какво представлява хубавата, красивата мома? Какво представлява хубавият, красивият момък? - Красивата мома е подобна на чешма, от която тече чиста, кристална вода, а красивият момък е подобен на чист планински извор. И кой как мине покрай тази хубава чешма и покрай този чист извор нека пие. Много хора - англичани, французи, германци, българи и ред други народности - са правили пред мене изповед, как им е подействала водата от тази чешма.
към беседата >>
29.
Поглед и движение
,
МОК
, София, 14.11.1926г.,
Кой орган
възпя
ват те най-вече?
(втори вариант)
Може някои от вас да се позанимаете повече с човешкото око – онези, които са силни; не изучавайте патологическата страна, само нормалната. Тогава, кой е най-красивият орган у човека? Какво говорят поетите?
Кой орган възпяват те най-вече?
Не само това, не само човешкия живот сега на Земята, но в окото един ден ще учите цялата ваша история. Като вземете окото и разгънете, ще знаете всичкото ваше минало от векове, всичката история на вашия живот е там написана. Там са написани рецепти и правила как да се справи човек с мъчнотиите на живота. За пример, когато човек иска да излъже, веднага измени фокуса на погледа, почне да гледа към земята. И ако искаш да си въздействуваш, гледай нагоре.
към втори вариант >>
Поетите
възпя
ват най-много окото.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да се занимавате с красиви неща, както и със здравословни състояния на човека, а не с паталогически. Според поетите, кой орган от човешкото тяло е най-красив?
Поетите възпяват най-много окото.
Значи, те намират, че окото е най-красив уд в човешкия организъм, специално на лицето. Добре е да изучавате окото от неговата външна, красива страна, а не и неговите паталогически прояви. По окото някои учени четат целия живот на човека, във физическо и духовно отношение. Обаче, ще дойде ден, когато в окото ще четат не само историята на развитието на отделния човек, но и на цялото човечество. В окото е написано цялото минало на човека, целият му живот.
към беседата >>
30.
Как ти се отвориха очите?
,
НБ
, София, 21.11.1926г.,
Друг човек излезе на сцената, играе роля на някой поет, декламира,
възпя
ва нещо, но щом слезе от сцената, става пак обикновен човек.
Когато някой казва, че любил някого и после го разлюбил, това са само състояния на неговото сърце и на неговия ум. Това още не е законът на Любовта. Да те обичат хората, това значи да те качат на сцената да представиш някаква роля. Днес играеш роля, например, на някой цар, но като слезеш от сцената, ти си вече обикновен човек. На другия ден не те обичат.
Друг човек излезе на сцената, играе роля на някой поет, декламира, възпява нещо, но щом слезе от сцената, става пак обикновен човек.
Значи, човекът, когото обичат, играе роля на цар, а не е цар; играе роля на поет, а не е поет.
към беседата >>
31.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
Защо всички хора да не проповядват, да не
възпя
ват тази велика Истина?
Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му.
Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина?
към беседата >>
32.
Отличителните черти на човека
,
ИБ
, София, 22.3.1927г.,
Чухте, какво се каза в едно от стихотворенията тази вечер: ,,Ако съм поет, бих
възпя
л скръбта и страданията.“ Да, така е, скръбта и страданията се понасят само с Любовта.
Никой учен човек не е свободен. Свободата седи в следното: Бог да живее в нас, и ние да живеем в Бога. И Христос казва така: ,,Аз съм в Отца си, и Отец ми е в мене". Това е великата свобода на живота. Човек трябва да подвържа това си състояние при всички скърби и страдания.
Чухте, какво се каза в едно от стихотворенията тази вечер: ,,Ако съм поет, бих възпял скръбта и страданията.“ Да, така е, скръбта и страданията се понасят само с Любовта.
Тъй мисли само любещия човек, а човек, който няма любов, даже и с малкия си пръст да го докоснете, ще каже: втори път не искам да те видя!
към беседата >>
33.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
И когато някой поет или певец
възпя
ва положението на бедните хора, в същност те са израз на онези възвишени и напреднали в развитието си същества, които очакват с нетърпение момента на своето слизане на земята между тези бедни хора, да видят, какво могат да научат от тях и в какво могат да им помогнат.
Който е написал този въпрос в сърцето си, той го е занесъл със себе си. Кои са тези същества, които искат да слязат и слизат при бедните и страдащите? Това са онези съвършени същества, които преди милиони години още са завършили своето развитие и са придобили такива грамадни богатства, каквито едва ли фантазията на автора на приказките 1001 нощ може да си представи. Тези същества имат възможност да достигнат до положението на божества, каквито умът на съвременните хора едва ли може да си представи. Тези божества, които се наели да помагат на своите бедни братя, са достигнали такива грамадни богатства, че са решили да слязат на земята, да помагат на бедните, на страдащите хора и заедно с тях да се подвизават.
И когато някой поет или певец възпява положението на бедните хора, в същност те са израз на онези възвишени и напреднали в развитието си същества, които очакват с нетърпение момента на своето слизане на земята между тези бедни хора, да видят, какво могат да научат от тях и в какво могат да им помогнат.
Всеки народ има по един или по двама от тези същества, изпратени на земята, да работят за бедните и страдащите. Колкото повече са тия същества между хората, толкова по-добре е за тях. Те работят главно за истински бедните, а не за онези бедни, които никому нищо не са дали, а само гледат, как да забогатеят, да си създадат положение, да излъжат този-онзи. Някои от тези бедни отиват в университета да учат, да разработят ума си повече, та да могат лесно да извъртват Истината. И след това ще казват, че тези хора били учени.
към беседата >>
34.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Той влага много нещо в него, знае как да го
възпе
е.
Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца. Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него. Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя.
Той влага много нещо в него, знае как да го възпее.
Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее.
към беседата >>
Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я
възпе
е.
Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила.
Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее.
Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче?
към беседата >>
Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те
възпе
я“.
Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние.
Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“.
Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче.
към беседата >>
Всички се питат: „Защо този поет
възпя
ва туй бяло малко кокиче?
Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“.
Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче?
“ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде.
към беседата >>
“ – Той
възпя
ва своята Драганка.
Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче?
“ – Той възпява своята Драганка.
Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот.
към беседата >>
Има ли смисъл поетът да
възпя
ва това малко кокиче?
Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче? “ – Той възпява своята Драганка.
Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче?
– Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот. Какво те вдъхнови?
към беседата >>
35.
Така е писано
,
НБ
, София, 13.11.1927г.,
Като поет, той описвал всички ценни качества на царската дъщеря,
възпя
вал я, мислил за нея, но задачата не могъл да разреши.
Мисията му се състояла в следното: Между двете държави да се направи вътрешен договор за взаимно споразумение и приятелски отношения, с което да респектират околните държави. Тази делегация останала в царството на Мерху-Сам-Ба повече от година, за да уреди всички въпроси по споразумението. Един ден поетът видял царската дъщеря и се влюбил в нея. Тогава той научил за дадената задача и за условието, свързано с нея. Той си направил една малка къщичка до царския палат, за да вижда красивата царска дъщеря, и по цели дни и нощи мислел върху задачата, не знаел, как да я реши.
Като поет, той описвал всички ценни качества на царската дъщеря, възпявал я, мислил за нея, но задачата не могъл да разреши.
Една вечер заспал дълбоко, и в съня си чул един тих глас: Който истински желае да постигне някакъв висок идеал и се стреми към него, той всякога разрешава мъчнотиите на своя живот. Като възприел тази мисъл дълбоко в себе си, той се заел с разрешаване на задачата. Ден и нощ мислил съсредоточено върху трите главни въпроса, докато един ден в ума му проблеснали следните думи: живот, светлина и любов. Той се зарадвал и започнал да мисли върху тези три думи. Като размишлявал върху тях, дошъл до заключението, че тези три думи представят разрешаването на задачата, защото животът, светлината и любовта не съставят елементи нито на слънчевата система, нито на слънцето, но съществуват в слънцето и от него излизат.
към беседата >>
36.
Къси и дълги линии
,
ООК
, София, 15.2.1928г.,
Поети, музиканти, художници повече
възпя
ват или рисуват младостта. Защо?
Животът на хората не е нищо друго, освен непрекъсната верига от връзки. Съвременната култура се занимава изключително с правене на връзки. Поетите пишат само за мъже и за жени, за млади момци и моми. Рядко ще срещнете поет да пише за Бога, за нещо велико.
Поети, музиканти, художници повече възпяват или рисуват младостта. Защо?
– Защото младостта е носителка на Божествения живот. Докато е млад, човек е – носител на Божественото в себе си. Щом остарее, Божественото го напуща. Младостта представя Божествения живот; старостта – човешкия живот. Когато младият се гневи, сърди, той е стар.
към беседата >>
37.
Възкресение
,
ООК
, София, 22.2.1928г.,
Казано е в Писанието: „Пейте и
възпя
вайте Господа в душата си!
Както и да постъпвате, не се съдете. Знайте, че такава е днес волята Божия. Утре волята Божия ще се измени и вие ще бъдете по-готови. За какво? Да изпълните волята Божия, да свършите работата си на земята.
Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата си!
" За да бъде здрав, човек трябва да пее и да свири. Ако не външно, поне вътрешно човек трябва да пее. Каквито мъчнотии и да минавате, пейте и не се безпокойте. Болен си, беден си, три дена не си ял – пей! Като пееш, работите ти ще се наредят.
към беседата >>
38.
Творческа линия / Творческата линия на битието
,
МОК
, София, 5.10.1928г.,
Като поет, ще
възпя
ва върховете и долините и ще пише: О, планини високи, долини дълбоки!
Това е Вавилонската кула. Но ще дойде Божественото, ще размеси езиците, и кулата ще остане незавършена. Какво ще прави поетът при това положение? Ще вземе лопата и мотика и ще започне да работи. Днес ще изучава един занаят, утре – друг, докато влезе в правия път на живота.
Като поет, ще възпява върховете и долините и ще пише: О, планини високи, долини дълбоки!
Мъчно се качва човек по планинските върхове, мъчно слиза и в дълбоките долини – и едното, и другото е свързано с опасности. За да избегнете опасностите, ще свържете върховете с долините, няма да поставяте прегради между тях. Не туряйте никакви препятствия на пътя си, за да избягвате лошите последствия в живота. Махнете причините, които водят към лоши последствия, за да избегнете самите последствия. В това се заключава философията на живота.
към беседата >>
39.
На този камък
,
НБ
, София, 17.2.1929г.,
Едни от тях я
възпя
вали, други й носили подаръци, цветя, букети, трети й обещавали щастие, но всички имали една цел – да се домогнат до ръката й.
Той бил отличен цар. В царството му съществувал голям ред и порядък. Той имал само една дъщеря, наречена Ен-Суфи, която била най-умна от всички моми, живущи по това време в царството. В този разказ се говори и за нейния бъдещ избранник, който се наричал Елми-Бар. Понеже Ен-Суфи била най-красивата и най-умната мома, от всички тогавашни моми по света, до нея пристигали млади и красиви момци, княжески и царски синове, от целия свят.
Едни от тях я възпявали, други й носили подаръци, цветя, букети, трети й обещавали щастие, но всички имали една цел – да се домогнат до ръката й.
Тя не се поддавала на никакви обещания, не се ласкаела от никакви подаръци, защото знаела, че тия обещания никога не се сбъдвали. Казано е, че целият ад е циментиран само от любовни обещания, които никога не се сбъдват. Улиците на ада са постлани и украсени с хубави, скъпоценни камъни и надписи от несбъднати надежди и мечти, от несбъдната вяра, надежда и любов. Целият ад е постлан със счупени сърца, които не са постигнали своите мечти и идеали. Обаче, нейният избраник, Елми-Бар, живял някъде на планината, дето пасял овце.
към беседата >>
40.
Наклали огън
,
НБ
, София, 21.4.1929г.,
Този поет се вдъхновил от идеята да
възпе
е красотата на вселената, на слънцето.
Вторият пример се отнасял до един от видните поети, който живял също тъй във времето на цар Соломон-Ра.
Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето.
За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия. В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов.
към беседата >>
За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да
възпе
е красотата, да я излее в стройна, хубава поезия.
Вторият пример се отнасял до един от видните поети, който живял също тъй във времето на цар Соломон-Ра. Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето.
За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия.
В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов. От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени.
към беседата >>
Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да
възпе
е красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде.
”Наклали огън.” Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън. Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на любовта.
Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде.
Защо поетът не може да яде? – Защото от любов канарите му счупили четири ребра. Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени. Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии. – Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра?
към беседата >>
Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да
възпя
ват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени.
Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на любовта. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото в света; от друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпее красотата в природата, застанал между канарите, и по този начин да го доведе до състояние да не яде. Защо поетът не може да яде? – Защото от любов канарите му счупили четири ребра.
Оттук вадим следното заключение: всички хора, които не могат да ядат са ходили да възпяват красотата между канарите, вследствие на което четири ребра им са счупени.
Значи, всички хора, които страдат, са първокласни поети, пишат отлични поезии. – Каква полза от тези поезии, когато имаме четири счупени ребра? – Не са счупени ребрата ви, но са проговорили. Няма по-хубаво нещо от това ребрата на човека да проговорят. Ако настоявате на това, че ребрата ви са счупени, туй показва, че не разбирате алхимическите закони.
към беседата >>
41.
Стари навици
,
ООК
, София, 12.6.1929г.,
Като види някое малко клонче, поетът започва да го
възпя
ва – от нищо нещо прави.
Като говорите за някой поет, слушате да ви разправя, къде е ходил някога, как добре го приели, колко любезни били домакините, колко хубаво били облечени и т.н. Като се връща към миналото си, поетът изправя погрешките си. Да се връщаш към миналото си, това значи, да изправяш погрешките си. Поетът и светията си приличат по това, че изправят погрешките си. Те купуват скъпо, а продават евтино.
Като види някое малко клонче, поетът започва да го възпява – от нищо нещо прави.
Поетът пише някаква книга с години, а в края на краищата я продава евтино.
към беседата >>
42.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Поетът на животинското царство
възпя
ва силните, бурни чувства.
Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство.
Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства.
Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света.
към беседата >>
Поетът на човешкото царство
възпя
ва живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света.
Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи.
Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света.
към беседата >>
43.
Проява на Любовта / Чувството на любовта
,
ООК
, София, 8.1.1930г.,
След като учил дълго време, направил една песен на песните,
възпя
ва нещо.
(втори вариант)
Коя е най-важната книга на Стария завет? Разно мислите. Най-важната обществена книга на Стария завет е "Песен на песните", Соломоновата философия. Той се е занимавал с философски въпроси.
След като учил дълго време, направил една песен на песните, възпява нещо.
Тази книга е каноническа. Доста спор се водил и едва минала през цензурата. Последна са я пуснали. Соломон не е разбран от съвременния морал. Много религиозни хора, като четат, казват - много надалече отишъл.
към втори вариант >>
Той имаше шестстотин наложници, толкова още жени и най-после той
възпя
овчарката.
(втори вариант)
В Соломона имаше един крив метод. Той искаше да опита женското сърце, искаше да опита какво нещо е жената. Той се завзе да намери какво нещо е любовта, да я определи. Не че не може да се определи какво нещо е любовта, но той съвсем загази в тази работа. Соломон дойде до едно заключение, казва - колкото идеи имаше, само една основна идея трябва.
Той имаше шестстотин наложници, толкова още жени и най-после той възпя овчарката.
Тя друга история има, но може някой път, при по-благоприятни условия може да ви разправя за историята, за окултната страна на тази негова възлюблена.
към втори вариант >>
След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която
възпя
л Любовта.
Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга от Стария Завет минава за най-важна. Според мнозина най-важна книга от Стария Завет е „Песен на песните“ – философията на Соломона.
След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта.
Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа.
към беседата >>
44.
Синове на светлината
,
НБ
, София, 23.3.1930г.,
Когато един от синовете на светлината напише едно стихотворение, в което
възпя
ва някое цвете, цветето оживява и проговаря.
Те са хора и на перото, и на чука едновременно. Ако отидете на нивата, и там ще ги намерите. Те орат, копаят, градят и съграждат. Те са добри работници във всяко направление. Каквото мине през ръката им, оживява и възкръсва.
Когато един от синовете на светлината напише едно стихотворение, в което възпява някое цвете, цветето оживява и проговаря.
Засега цветята спят, но ще дойде ден, когато ще оживеят, ще проговорят на хората. Това значи, че е дошло вече Царството Божие на земята. Докато цветята спят, страданията са неизбежни. Днес хората късат цветя и ги захвърлят. Младата мома откъсне едно цвете, накичи се с него и, като увехне, захвърля го.
към беседата >>
45.
На видело
,
НБ
, София, 4.5.1930г.,
Той се вдъхновил толкова много, че почувствал нужда да се излее, да напише едно стихотворение, в което да я
възпе
е като душа, създадена по образ и подобие на Бога.
Съдията изслушал възмущението на обвинителите и побързал да издаде строгата си присъда. Потърсил в джобовете си лист, върху който да напише присъдата, но не могъл да намери. Погледнал към двата пергаментни листа и решил на единия да напише присъдата на провинилите се, които веднага турили в затвор. След съдията дошъл прочутият поет Бентам Мазру, да види статуята и да даде мнението си за нея. В това време покрай него минала една красива жена, която спряла вниманието му.
Той се вдъхновил толкова много, че почувствал нужда да се излее, да напише едно стихотворение, в което да я възпее като душа, създадена по образ и подобие на Бога.
Понеже нямал лист, на който да напише стихотворението си, той използувал втория пергаментен лист пред статуята и бързо го написал и го предал на красивата мома. Значи, в бързината си и съдията, и поетът си послужили с пергаментните листа, оставени около статуята за друга цел, а не за тази, за която те ги използвали. След тях дошли много видни хора, учени, които искали да напишат мнението си за статуята, но, по нямане на листа, те започнали да пишат върху самата статуя. В скоро време статуята била изписана от краката до главата и почти не се виждала.
към беседата >>
Като го изслушал, царят му казал: Добре е, че си
възпя
л красотата, добре е да среща човек хора, създадени по образ и подобие на Бога, но, преди всичко, той трябва да ги изучи, да разбере, наистина ли те отговарят на онези качества, които им се приписват.
Пръв дошъл съдията и, на въпроса, къде е листът, той отговорил: Царю честити, трябваше да издам бърза присъжда за двама души, които нарушили един от законите на царството ти, и по нямане на лист, използвах пергамента. – Добре си постъпил, че си издал присъдата, но не трябваше да бързаш толкова много. В бързината ти не си проучил въпроса и си наказал не мъж и жена, но баща и дъщеря. Сега аз ще издам решение да ги пуснат на свобода. След това дошъл поетът и обяснил, защо си послужил с втория пергамент.
Като го изслушал, царят му казал: Добре е, че си възпял красотата, добре е да среща човек хора, създадени по образ и подобие на Бога, но, преди всичко, той трябва да ги изучи, да разбере, наистина ли те отговарят на онези качества, които им се приписват.
Тази мома, не само че не е създадена по образ и подобие на Бога, но нищо не знае за Него, нито Го признава за свой Създател. Тя стои далеч от идеала, който ти носиш в душата си.
към беседата >>
46.
С огън и сол
,
НБ
, София, 1.6.1930г.,
Иска ли да разгадае живота правилно, човек трябва да бъде орач, да тегли разумно ралото; той трябва да бъде певец, да съчинява химни на красивия живот; той трябва да бъде поет, да
възпя
ва любовта.
Ако княжеският син е разгадал живота, разликата между него и обикновения човек е голяма. Ако не е разгадал живота, и двамата имат еднаква цена. Има случаи, когато един прост момък разбира живота по-добре от някои учени, философи, патриарси и поети. Тяхната философия и значение почиват на пясъчна основа. Истинска философия е онази, която разгатва правилно живота.
Иска ли да разгадае живота правилно, човек трябва да бъде орач, да тегли разумно ралото; той трябва да бъде певец, да съчинява химни на красивия живот; той трябва да бъде поет, да възпява любовта.
към беседата >>
47.
Близо е лятото
,
НБ
, София, 29.6.1930г.,
Поетите трябва да
възпе
ят любовта, но по какъв начин?
Сегашните хора трябва да се освободят от едно вътрешно, чуждо влияние, което се дължи на известни органически и полуорганически вещества в тях, които не хармонират с трептенията на телата им. Те са отрови, от които човек непременно трябва да се освободи. От ред поколения насам в човешкия ум има чужди мисли, в човешкото сърце – чужди чувства и в човешката воля – чужди постъпки, от които човек трябва да се освободи. Под думата „чужди вещества, чужди мисли, чувства и постъпки” разбираме всичко онова, което не е Божествено, и което носи нещастия за човечеството. Светът се нуждае от нови поети, нови писатели, нови музиканти, нови учени и философия.
Поетите трябва да възпеят любовта, но по какъв начин?
Каква любов е тази, която допуща съмнението и подозрението? Обичаш някого, а се съмняваш в него – това не е любов. Любещият се отличава с устойчив характер. Той не се поддава на никакви съмнения. Характерът препоръчва човека.
към беседата >>
48.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Ако поетът не
възпя
ва Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е.
Не гледате ли така на нещата, вие ще изпаднете във фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Човек трябва да бъде благочестив и външно, и вътрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте дали една работа се върши за Бога. Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света. Че някой бил поет, учен, проповедник – това нищо не значи.
Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е.
Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него. В този смисъл всеки човек може да бъде поет. Ако с езика си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако със сърцето си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако с ума си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си.
към беседата >>
Поет, учен, проповедник е онзи, който
възпя
ва Великото, проповядва го и живее за него.
Човек трябва да бъде благочестив и външно, и вътрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте дали една работа се върши за Бога. Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света. Че някой бил поет, учен, проповедник – това нищо не значи. Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е.
Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него.
В този смисъл всеки човек може да бъде поет. Ако с езика си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако със сърцето си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако с ума си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Истинският поет пише с езика, със сърцето и с ума си.
към беседата >>
49.
Път на вътрешно разбиране
,
УС
, София, 21.4.1931г.,
Той взима перото и го
възпя
ва.
От очите на добрия човек излиза нещо светло, нещо радостно и весело. Музика има той в себе си. Това не е алегория, но действителност. На онзи, който живее по Бога, ангели слизат от небето да му пеят, както момците пеят на красивата мома. Така постъпва и поетът, като види едно кокиче, минзухарче или теменужка.
Той взима перото и го възпява.
Един от нашите музиканти написа песен на Бялото кокиче. И добрият живот е като бялото кокиче, като хубав цвят, за който ангелите слизат от небето и му пеят своите песни. След това, човек се чувства радостен и весел. Желая и вие да сте такива бели кокичета, за които ангелите ще слизат от небето да ви пеят. Всеки от вас може да стане такъв певец.
към беседата >>
Желая ви всички да бъдете хубави цветя, че поетите да ви
възпя
ват.
Сега да се върнем към главната мисъл.
Желая ви всички да бъдете хубави цветя, че поетите да ви възпяват.
Като ви наблюдавам, виждам, че вие сте още обикновени цветя. Например, казват за някого, че се обличал хубаво, но външното облекло трябва да отговаря на вътрешното. Умът има известни качества, които трябва да отговарят на чувствата. При тези качества на ума и душата трябва да му отговаря. Като знаете това, стремете се към широки възгледи, към разнообразието на живота.
към беседата >>
50.
Сила, разумност и добро
,
СБ
, София, 19.8.1931г.,
Един поет
възпя
ва кокичето: „Като те видях, сърцето ми трепна” – всъщност сърцето му никак не е трепнало, той не говори истината; друг поет
възпя
ва чистия извор: „Като чух песента ти, омаях се” – всъщност той никак не се е омаял.
Един поет възпява кокичето: „Като те видях, сърцето ми трепна” – всъщност сърцето му никак не е трепнало, той не говори истината; друг поет възпява чистия извор: „Като чух песента ти, омаях се” – всъщност той никак не се е омаял.
Изворът може да се възпява само след като се опита силата му, след като човек уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го възпее, ще пожелае и друг път да пие от неговата чиста, освежителна вода. Ако така се възпява извора, това е съгласно с Истината; вън от това описание на извора всяко друго не е съгласно с Истината. Че сърцето на поета трепнало, че той се омаял, без да пие от водата на извора, това не е истинска поезия. След всичко това хората ще кажат: „Отлична поезия”; истинската поезия трябва да бъде жива – Живот да блика от нея. Да трепне сърцето на поета от вида на кокичето, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър.
към беседата >>
Изворът може да се
възпя
ва само след като се опита силата му, след като човек уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го
възпе
е, ще пожелае и друг път да пие от неговата чиста, освежителна вода.
Един поет възпява кокичето: „Като те видях, сърцето ми трепна” – всъщност сърцето му никак не е трепнало, той не говори истината; друг поет възпява чистия извор: „Като чух песента ти, омаях се” – всъщност той никак не се е омаял.
Изворът може да се възпява само след като се опита силата му, след като човек уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го възпее, ще пожелае и друг път да пие от неговата чиста, освежителна вода.
Ако така се възпява извора, това е съгласно с Истината; вън от това описание на извора всяко друго не е съгласно с Истината. Че сърцето на поета трепнало, че той се омаял, без да пие от водата на извора, това не е истинска поезия. След всичко това хората ще кажат: „Отлична поезия”; истинската поезия трябва да бъде жива – Живот да блика от нея. Да трепне сърцето на поета от вида на кокичето, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър. Нека поетът пише: „Откакто те видях, от силата ми изчезна насилието, от ума ми изчезна лъжата и от сърцето ми изчезна злото.
към беседата >>
Ако така се
възпя
ва извора, това е съгласно с Истината; вън от това описание на извора всяко друго не е съгласно с Истината.
Един поет възпява кокичето: „Като те видях, сърцето ми трепна” – всъщност сърцето му никак не е трепнало, той не говори истината; друг поет възпява чистия извор: „Като чух песента ти, омаях се” – всъщност той никак не се е омаял. Изворът може да се възпява само след като се опита силата му, след като човек уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го възпее, ще пожелае и друг път да пие от неговата чиста, освежителна вода.
Ако така се възпява извора, това е съгласно с Истината; вън от това описание на извора всяко друго не е съгласно с Истината.
Че сърцето на поета трепнало, че той се омаял, без да пие от водата на извора, това не е истинска поезия. След всичко това хората ще кажат: „Отлична поезия”; истинската поезия трябва да бъде жива – Живот да блика от нея. Да трепне сърцето на поета от вида на кокичето, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър. Нека поетът пише: „Откакто те видях, от силата ми изчезна насилието, от ума ми изчезна лъжата и от сърцето ми изчезна злото. В теб, кокиче, в твоята белота и невинност видях съвършеното Божие лице.” В това кокиче се крие един Ангел, който седи със затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си; обаче каже ли поетът, че сърцето му трепва при вида на кокичето, той веднага отваря очите си и го поглежда – защо?
към беседата >>
Сега желая на всинца ви да бъдете такива поети, че като
възпя
вате кокичето, наистина сърцето ви да трепне.
Сега желая на всинца ви да бъдете такива поети, че като възпявате кокичето, наистина сърцето ви да трепне.
При това трябва да се отворят очите на вашето кокиче, т.е. на вашия Ангел – той да ви погледне и вие да го погледнете. Вашият Ангел не трябва да остане със затворени очи пред вас. Кога човек трябва да бъде със затворени очи и кога с отворени?
към беседата >>
51.
Правилният тон
,
ООК
, София, 4.11.1931г.,
Не е въпросът да се направи музиката професия, но казано е - ще пеете и ще
възпя
вате Господа.
(втори вариант)
Но без пение може там. Защо е пението? " Аз считам светия само онзи, който знае да пее. Не знае ли да пее, той не може да бъде светия. Казва се за Христа, че и той пял.
Не е въпросът да се направи музиката професия, но казано е - ще пеете и ще възпявате Господа.
Музиката трябва да бъде само като импулс в живота ви. Някой казва - и без музика може в живота. Живот без музика, това е престъпление. Живот с музика в пълния смисъл на думата, това е живот на любов и на добрина. Най-възвишеният израз на любовта, това е музиката.
към втори вариант >>
52.
Стимул и любов
,
МОК
, София, 18.12.1931г.,
Понякога очакват някои като умрат да ги
възпе
ят.
(втори вариант)
Сега кое е хубаво, ти да съчиниш за тебе една поезия или другите да съчинят една поезия.
Понякога очакват някои като умрат да ги възпеят.
Каква нужда има умрелият да го възпяват? – Всичките онези поети, които пишат за умрелите, те пишат за себе си. Защото не се прославя умрелият, а се прославя поетът. Казват: Гениален човек е той, написал нещо хубаво. От един умрял човек изкарал нещо.
към втори вариант >>
Каква нужда има умрелият да го
възпя
ват?
(втори вариант)
Сега кое е хубаво, ти да съчиниш за тебе една поезия или другите да съчинят една поезия. Понякога очакват някои като умрат да ги възпеят.
Каква нужда има умрелият да го възпяват?
– Всичките онези поети, които пишат за умрелите, те пишат за себе си. Защото не се прославя умрелият, а се прославя поетът. Казват: Гениален човек е той, написал нещо хубаво. От един умрял човек изкарал нещо. Така го възпял, че всеки иска да умре, че да го възпеят така.
към втори вариант >>
Така го
възпя
л, че всеки иска да умре, че да го
възпе
ят така.
(втори вариант)
Каква нужда има умрелият да го възпяват? – Всичките онези поети, които пишат за умрелите, те пишат за себе си. Защото не се прославя умрелият, а се прославя поетът. Казват: Гениален човек е той, написал нещо хубаво. От един умрял човек изкарал нещо.
Така го възпял, че всеки иска да умре, че да го възпеят така.
Като видите някой голям паметник, казвате: Някой път и аз искам да умра, да ми турят такъв паметник, с поетически надпис. Ще кажете, че моите думи са пресилени. Аз разделям хората. Има едни хора, на които фасонът се смачква отвън, има други хора, на които фасонът се смачква отвътре. Когато фасонът се смачква отвън, хората го смачкват.
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво: ти сам да се
възпе
еш, да си напишеш едно стихотворение, или други да те
възпе
ят?
Кое е по-хубаво: ти сам да се възпееш, да си напишеш едно стихотворение, или други да те възпеят?
Някой очаква след смъртта му да го възпеят. Каква нужда има от възпяване? Всички тези, които възпяват умрелите, имат предвид себе си. Значи, умрелият не се възпява, но поетът се прославя. Като четат поезията на тоя поет, казват: Гениален поет е той.
към беседата >>
Някой очаква след смъртта му да го
възпе
ят.
Кое е по-хубаво: ти сам да се възпееш, да си напишеш едно стихотворение, или други да те възпеят?
Някой очаква след смъртта му да го възпеят.
Каква нужда има от възпяване? Всички тези, които възпяват умрелите, имат предвид себе си. Значи, умрелият не се възпява, но поетът се прославя. Като четат поезията на тоя поет, казват: Гениален поет е той. От един умрял изкарал отлична поезия.
към беседата >>
Каква нужда има от
възпя
ване?
Кое е по-хубаво: ти сам да се възпееш, да си напишеш едно стихотворение, или други да те възпеят? Някой очаква след смъртта му да го възпеят.
Каква нужда има от възпяване?
Всички тези, които възпяват умрелите, имат предвид себе си. Значи, умрелият не се възпява, но поетът се прославя. Като четат поезията на тоя поет, казват: Гениален поет е той. От един умрял изкарал отлична поезия. Така го възпял, че като четеш поезията му, и ти да пожелаеш да умреш.
към беседата >>
Всички тези, които
възпя
ват умрелите, имат предвид себе си.
Кое е по-хубаво: ти сам да се възпееш, да си напишеш едно стихотворение, или други да те възпеят? Някой очаква след смъртта му да го възпеят. Каква нужда има от възпяване?
Всички тези, които възпяват умрелите, имат предвид себе си.
Значи, умрелият не се възпява, но поетът се прославя. Като четат поезията на тоя поет, казват: Гениален поет е той. От един умрял изкарал отлична поезия. Така го възпял, че като четеш поезията му, и ти да пожелаеш да умреш. Някой спира погледа си на един паметник и казва: Много красив паметник!
към беседата >>
Значи, умрелият не се
възпя
ва, но поетът се прославя.
Кое е по-хубаво: ти сам да се възпееш, да си напишеш едно стихотворение, или други да те възпеят? Някой очаква след смъртта му да го възпеят. Каква нужда има от възпяване? Всички тези, които възпяват умрелите, имат предвид себе си.
Значи, умрелият не се възпява, но поетът се прославя.
Като четат поезията на тоя поет, казват: Гениален поет е той. От един умрял изкарал отлична поезия. Така го възпял, че като четеш поезията му, и ти да пожелаеш да умреш. Някой спира погледа си на един паметник и казва: Много красив паметник! И мене ми се иска да умра, да ми направят такъв паметник.
към беседата >>
Така го
възпя
л, че като четеш поезията му, и ти да пожелаеш да умреш.
Каква нужда има от възпяване? Всички тези, които възпяват умрелите, имат предвид себе си. Значи, умрелият не се възпява, но поетът се прославя. Като четат поезията на тоя поет, казват: Гениален поет е той. От един умрял изкарал отлична поезия.
Така го възпял, че като четеш поезията му, и ти да пожелаеш да умреш.
Някой спира погледа си на един паметник и казва: Много красив паметник! И мене ми се иска да умра, да ми направят такъв паметник. Ще кажете, че това е пресилено. Не е въпрос нито да пресилвам нещата, нито да ги отслабвам. И в единия, и в другия случай, фактите не отговарят на истината.
към беседата >>
53.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
Какво ще
възпя
вам майка България, да я оплаквам?
До Мусала са достигнали, но до 5 хиляди, 10 хиляди, 15 или 20 хиляди метра височина над Мусала, туй аз наричам поетическа мисъл, да се забравиш, че си българин, всички дребнави работи да забравиш и като погледнеш от тази височина, ще кажеш: елате, братя, при мен тъй се живее. А той със своята възвишена мисъл казва: „О, майко България, която си ни родила, която си толкоз нещастна! " Туй иска да каже поетът: България е една нещастна жена, нещастни са нейните деца. По-нещастна жена от България няма. - Та какво ще кажете?
Какво ще възпявам майка България, да я оплаквам?
Аз съм срещал българи да казват: какво да правя с децата си, не ме слушат, какво да правя с тях? – Ще страдат. Ще ви кажа една истина. България мяза на една едра жена, 2,5 - 3 метра височина, перспективно както съм я виждал, до 3,5 м. височина близо, 1 и 1/2 широчина, и може на лакътя си да тури около десет души българи и да стане такава една изразителна.
към беседата >>
54.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Следователно всички онези поети, които са
възпе
ли миналото, са класически.
Този стих се нуждае от едно превеждане на съвременен, модерен език. Класическият език не е езикът на мъдростта. Класически ще изкажеш една своя тъга. Това е грубост. Всичко онова, което не е естествено в света, то е класическо.
Следователно всички онези поети, които са възпели миналото, са класически.
В моите очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава. Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало. Казвам: това е едно гледище, то е едно ново становище.
към беседата >>
55.
Да известят на учениците Му
,
НБ
, София, 14.2.1932г.,
Писанието казва; "Пейте и
възпя
вайте Господа!
Що е красотата в света? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има един ангел у вас, който свири. Като престане ангелът да свири около вас, вие сте грозен. Докато свири ангелът около вас, вие сте добър, престане ли да свири, вие сте лош. Казват в такъв случай: "Духът дошъл." Този дух като дойде, той работи, пее, свири вътре.
Писанието казва; "Пейте и възпявайте Господа!
" Но най-първо ние се срамуваме да пеем. Сега, в Евангелието по съвсем друг начин е разправяна тая история. А аз ще ви приведа онзи пример, който и друг път съм го казвал. Случката е из американския живот. Едно малко, 12-годишно момче ходело на съживителни събрания.
към беседата >>
56.
Покрива и изправя
,
НБ
, София, 17.4.1932г.,
Да допуснем, че някой поет е
възпя
л цветята, описал ги е хубаво, но питам: какво са придобили с това самите цветя?
Когато някой мисли, че има големи права, той трябва да си зададе въпроса: създал ли е той света? Всеки от вас трябва да се запита, какво е създал и какво е допринесъл? Вземете един писател, който е написал няколко книги, нека си отговори, какво особено е допринесъл на света?
Да допуснем, че някой поет е възпял цветята, описал ги е хубаво, но питам: какво са придобили с това самите цветя?
Ако този поет, със своята книга е успял да направи една връзка между съзнанието на цветята и нашето съзнание, той все пак е допринесъл нещо. Обаче, ако този поет е описал само външната страна на цветята, описал е техните костюми, техните дрехи, той е направил само едно представление, само един театър, с които ние се забавляваме. Питам: след като присъствате на едно представление, какво сте добили? Какво сте научили? Все сте научили нещо, но то е едно представление, то е само едно забавление.
към беседата >>
57.
Оставете децата
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1932г.,
Да съм велик писател и поет и да пиша само грандиозни работи, или да съм малък писател и поет и да
възпя
вам малкото в живота?
Запитайте видния писател какво е придобил, след като цял живот е писал велики работи? Всички големи животни и всички велики хора в заключение биха казали, както Шекспир е казал някога: „To be or not to be“, т.е. да съм или да не съм. Аз бих превел това изречение в следния смисъл: да съм голям кон и да нося голям товар, или да съм малък кон и да нося малък товар? Да съм голям търговец и да се заемам с големи предприятия, или да съм малък търговец и да се занимавам с малки операции?
Да съм велик писател и поет и да пиша само грандиозни работи, или да съм малък писател и поет и да възпявам малкото в живота?
Казвам: всичко се състои в приложението. Обикновено човек започва с големи мисли, с велики проекти, но в края на краищата той завършва работите си с малки неща. Съществува закон на единство, според който има тясна връзка между малките и големите неща.
към беседата >>
58.
Младост и старост
,
УС
, София, 13.11.1932г.,
Ако мъжът е поет, ще срещне друго божество, ще се влюби в него и ще започне да го
възпя
ва.
Какво придобивате от мъчнотиите, които сами си създавате? Седиш вкъщи и си мислиш, че еди-кой си ти казал една обидна дума. Мъжът седи и мисли, как го излъгала жена му: представила се за божество, а сега вижда, че е една обикновена, проста жена, която нищо не разбира. И жената си мисли: Как можа този мъж да ме излъже? Представи се за ангел, а излезе един груб, опърничав човек, с когото не може да се живее.
Ако мъжът е поет, ще срещне друго божество, ще се влюби в него и ще започне да го възпява.
Същевременно ще се оплаква от жена си, че тя го измъчила. Ще пише на новото божество: Моля ти се, спаси ме от жена ми. И жената, ако е поетеса, ще срещне друг ангел, ще го възпява, ще се оплаква от живота си, ще иска той да я спаси. Всички хора са недоволни един от друг. Това виждаме в човешкия живот.
към беседата >>
И жената, ако е поетеса, ще срещне друг ангел, ще го
възпя
ва, ще се оплаква от живота си, ще иска той да я спаси.
И жената си мисли: Как можа този мъж да ме излъже? Представи се за ангел, а излезе един груб, опърничав човек, с когото не може да се живее. Ако мъжът е поет, ще срещне друго божество, ще се влюби в него и ще започне да го възпява. Същевременно ще се оплаква от жена си, че тя го измъчила. Ще пише на новото божество: Моля ти се, спаси ме от жена ми.
И жената, ако е поетеса, ще срещне друг ангел, ще го възпява, ще се оплаква от живота си, ще иска той да я спаси.
Всички хора са недоволни един от друг. Това виждаме в човешкия живот. Всеки се оплаква, че го измъчили. Че е измъчен, това е вярно, но кой кого е измъчил, не се знае. Когато ножът се забие в сърцето на човека, и той не може да мисли, кой е виновен.
към беседата >>
59.
Две правила
,
ООК
, София, 11.1.1933г.,
Каква наука има в стиховете, с които
възпя
ваш заминалия?
Не стават ли и те играчка на природата? Има разлика между съдбата на учения и тази на рибата и птицата. Когато ученият открие нещо, след смъртта му издигат паметник. Никой човек не е надминал птицата в хвъркането, нито рибата в плаването, въпреки това нито птицата, нито рибата имат паметник. Каква наука има в това, че слагат паметник на заминалия за другия свят?
Каква наука има в стиховете, с които възпяваш заминалия?
Ще кажеш, че той бил ангел, затова отишъл при Бога. Това не е нито изкуство, нито поезия. Колкото и да възхвалявате и възпявате човека, и на онзи свят да отиде, пак ще бъде такъв, какъвто е бил на земята. Един гръцки поп казвал на жена си: „Един ден, като умра, ще отида право в рая, на мястото на апостол Петър. Ако ме търсиш, там ще ме намериш.
към беседата >>
Колкото и да възхвалявате и
възпя
вате човека, и на онзи свят да отиде, пак ще бъде такъв, какъвто е бил на земята.
Никой човек не е надминал птицата в хвъркането, нито рибата в плаването, въпреки това нито птицата, нито рибата имат паметник. Каква наука има в това, че слагат паметник на заминалия за другия свят? Каква наука има в стиховете, с които възпяваш заминалия? Ще кажеш, че той бил ангел, затова отишъл при Бога. Това не е нито изкуство, нито поезия.
Колкото и да възхвалявате и възпявате човека, и на онзи свят да отиде, пак ще бъде такъв, какъвто е бил на земята.
Един гръцки поп казвал на жена си: „Един ден, като умра, ще отида право в рая, на мястото на апостол Петър. Ако ме търсиш, там ще ме намериш. Толкова години служа на Бога, извоювал съм си първото място“. Като умрял, попадията си казала: „Сега има кой да ме посрещне на онзи свят“. След няколко години и тя умряла.
към беседата >>
60.
Божествен импулс
,
УС
, София, 5.2.1933г.,
„Пейте и
възпя
вайте Господа!
Обидят те – пей! Изгубиш парите си – пей! Пропаднеш на изпит – пей! Не можеш да спиш – пей! Не си доял – пей!
„Пейте и възпявайте Господа!
“ – е казано в Писанието. Когато праведният пее и на най-малкото си желание, той е в правия път, в пътя на Божественото. Ако пееш на недоволството си, и това е Божествено. Като чуя човек да пее на недоволството си, аз се спирам да го слушам, преставам да пея и казвам: Това е истинско пеене. Сега ще ви дам едно правило за добро пеене.
към беседата >>
61.
Мир на този дом
,
НБ
, София, 5.3.1933г.,
Поетът, който
възпя
ва едно кокиче, не вижда в него едно просто цвете, но вижда разумното същество, което живее в цветето.
(втори вариант)
Тя се усмихне и аз казвам: Боже мой, дали това е вярно или не? Дали това е заблуждение на моя ум? Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек - поетът вижда в едно дърво живо същество.
Поетът, който възпява едно кокиче, не вижда в него едно просто цвете, но вижда разумното същество, което живее в цветето.
Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята. Не само това, но и растението само по себе си е лековито.
към втори вариант >>
Поетът, който
възпя
ва едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето.
Тя се усмихне и аз казвам: „Боже мой, дали това е вярно, или не? Дали това е заблуждение на моя ум? “ Сега аз не искам да ви кажа, че това е вярно, та и вие да вярвате. Аз казвам какво преживяват великите хора в света. Великият човек – поетът, вижда в едно дърво едно живо същество.
Поетът, който възпява едно кокиче, той в него не вижда едно просто цвете, но вижда друго някакво разумно същество, което живее в цветето.
Че това същество е разумно, показва животът, който имат цветята. Не само това, но и растението само по себе си е лековито.
към беседата >>
62.
Слушайте разумното
,
ООК
, София, 19.4.1933г.,
Писанието казва: „Пейте и
възпя
вайте Господа в себе си.“ Не може да приемеш хубавото, ако не слушаш разумно.
(втори вариант)
Слушайте разумното и пейте правилно.
Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в себе си.“ Не може да приемеш хубавото, ако не слушаш разумно.
Като станеш сутрин, дай ухото, да слушаш разумното. Седнеш и мислиш какво Господ мисли за тебе, какво ангелите мислят за тебе. Какво ще мислят ангелите за един човек, който не знае да пее? Какво ще мислят ангелите за един човек, който не знае да говори? Или вие не сте обръщали внимание на тембъра на вашата реч.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Пейте и
възпя
вайте Господа в себе си“.
Това е голямо нещастие. Ако оглушее за разумното и връзката му с природата се прекъсне за хиляди години, ушите му ще изчезнат. И да останат малки чуканчета, те не могат да го ползват. Но благодарение, че човек слуша словото и възприема музикалните тонове, ушите му се развиват. Слушайте разумната реч и хармоничната музика.
Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в себе си“.
Като ставаш сутрин от сън, дай ухо към разумното и слушай. Ти ставаш и започваш да мислиш какво е определил Господ за тебе, какво са намислили ангелите за тебе. Какво ще мислят ангелите за човек, който не знае да мисли, да говори и да пее? Докато слушаш и приемаш лично нещата, ти губиш възможност да развиваш ухото си.
към беседата >>
63.
Не се мълви
,
НБ
, София, 28.5.1933г.,
Пейте,
възпя
вайте го в сърцето си.
(втори вариант)
Ще кажете, че ме обичате. Който ме обича, той трябва да ми пее. Но тогава, когато аз съм заспал, когато съм се унесъл Също като майката, която приспива детето си с песен. Някои майки казват: То и без песен ще заспи. Пей на детето, за да стане човек.
Пейте, възпявайте го в сърцето си.
Във време на страдания пей! Не те обичат, пей! Болен си, пей! Пей, за да се оправят твоите работи.
към втори вариант >>
Пейте и
възпя
вайте в сърцето си.
Какво ще ми разправяте за любовта, да казвате: „Аз те обичам.“ Който ме обича, той трябва да ми пее. И той трябва да ми пее – кога? Когато аз съм заспал, когато съм се унесъл. Аз харесвам майката. Като заспива, майка му пее: „Спи ми, майка, спи.“ Някои майки казват: „То и без песен ще заспи.“ Много пей на това дете, да стане човек.
Пейте и възпявайте в сърцето си.
Във време на страдание пей. Не те обичат, пей. Гонят те от едно място на друго, пей. Изгубил си парите си, пей. Болен си, пей.
към беседата >>
64.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е
възпя
л нещо като Лорелай.
Слава Богу, глава имаш, стомах имаш, дробове имаш. Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш. Какво повече искаш от това? Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли? И поезията е отвлечено нещо.
Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай.
Какво е възпял поетът? И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница. И поетът също така е написал едно сладко произведение. Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика. Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие.
към беседата >>
Какво е
възпя
л поетът?
Стомахът ти е здрав, можеш добре да ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек си; дробовете са ти здрави, можеш правилно да дишаш. Какво повече искаш от това? Да ти турят на главата едно обявление, че си виден поет ли? И поезията е отвлечено нещо. Ти ще наредиш думите по известен ред, ще им туриш някакви рими и ще минаваш след това за някакъв виден поет, който е възпял нещо като Лорелай.
Какво е възпял поетът?
И поетът е като домакинята, която е наготвила хубаво ядене, направила хубава баница. И поетът също така е написал едно сладко произведение. Следователно между поета и домакинята, която точи баница, аз не намирам почти никаква разлика. Не че никаква разлика няма, но има някакво подобие. С това аз не унижавам поета, но казвам, че поетът поднася своята книга със стихотворения, а жената е излязла по-реална, тя ни поднася баница.
към беседата >>
65.
Там ще бъде и слугата Ми
,
НБ
, София, 5.11.1933г.,
Поетите преди 2000 години едно са
възпя
вали, а сега друго пеят.
Това, което жените разбират на Земята, то е тяхно частично схващане. Това, което мъжете схващат, то е тяхно частично схващане. Това, което управляващите, владиците, свещениците, философите разбират, и те са частични схващания. И те си имат право. Ако разгледаме поезията от преди 2000 години насам и сегашната поезия, ще видим, че те коренно се различават.
Поетите преди 2000 години едно са възпявали, а сега друго пеят.
Едно време певците едно са пели, сега друго пеят. Разправяше ми един наш приятел, който слушал един концерт по своето радио, което имал в дома си, разправяше своите впечатления. Там пял някой, но така силно, че някакъв вой се чувал, като че ли някакви същества излизали от пъкъла. Толкова страшно му се видяло! Нему се струвало, като че същества излизат от пъкъла, а онези, които слушат там, струва им се, че слизат от небето – и ръкопляскат.
към беседата >>
66.
Търпелив и добър човек
,
ООК
, София, 22.11.1933г.,
И в Писанието е казано: „Пейте и
възпя
вайте Господа в сърдцето.“ Всички са чели туй нещо.
И в Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърдцето.“ Всички са чели туй нещо.
И християните казват: „Възпявай Господа в сърдцето си! “ Като пееш и възпяваш Господа в сърдцето си, ще имаш известни постижения. Сега от горните две, кое е положително и кое отрицателно? Кое е изток и кое е запад? (– Надясно е изток, наляво е запад.) В дадения случай отрицателни са краката, положителни са ръцете.
към беседата >>
И християните казват: „
Възпя
вай Господа в сърдцето си!
И в Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърдцето.“ Всички са чели туй нещо.
И християните казват: „Възпявай Господа в сърдцето си!
“ Като пееш и възпяваш Господа в сърдцето си, ще имаш известни постижения. Сега от горните две, кое е положително и кое отрицателно? Кое е изток и кое е запад? (– Надясно е изток, наляво е запад.) В дадения случай отрицателни са краката, положителни са ръцете. Но едновременно единият крак е положителен, другият е отрицателен.
към беседата >>
“ Като пееш и
възпя
ваш Господа в сърдцето си, ще имаш известни постижения.
И в Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърдцето.“ Всички са чели туй нещо. И християните казват: „Възпявай Господа в сърдцето си!
“ Като пееш и възпяваш Господа в сърдцето си, ще имаш известни постижения.
Сега от горните две, кое е положително и кое отрицателно? Кое е изток и кое е запад? (– Надясно е изток, наляво е запад.) В дадения случай отрицателни са краката, положителни са ръцете. Но едновременно единият крак е положителен, другият е отрицателен. И по отношение на ръцете, едната ръка е положителна другата е отрицателна.
към беседата >>
67.
Същественото в живота
,
МОК
, София, 8.12.1933г.,
Ако вие намерите един хубав чиличен нож или тези, дамаскинените шашки или саби, които се
възпя
ват в песните с названието сабля дамаскиня.
- Пречупването на светлината. Диамантът се отличава с едно съществено качество, че най-хубавото пречупване на светлината става в него, но има и едно друго качество, което го отличава; нали онези минералози, които изучават минералогията, го класифицират като един от най-твърдите камъни. Каква му е твърдостта? -10. Добре. Сега по закона на разсъжденията.
Ако вие намерите един хубав чиличен нож или тези, дамаскинените шашки или саби, които се възпяват в песните с названието сабля дамаскиня.
Чиличените, дамаскинените саби може да се свият така, че двата им края да се съединят. После, като ги пуснеш, звъни като звънец. Това е сабля дамаскиня. Сега като намерите една такава сабля, какво ще мислите за нея? Ще мислите или че природата си е играла и я създала, или че друг някой я създал.
към беседата >>
68.
Закон за музиката
,
МОК
, София, 29.12.1933г.,
В музиката се
възпя
ва хубавото, красивото.
Музиката с в света на светлината. Когато говорим за човешката воля, ние разбираме изгрева на деня, изгрева на Слънцето, което носи живота. Ако искате да се ползувате от музиката, трябва да разберете какво нещо е една музикална форма. Някой иска в тъмнината да изрази с музиката някакво чувство. Какво ще изразиш в тъмнината.
В музиката се възпява хубавото, красивото.
Грешката в музиката е, че искат да вземат външни неща. Ти не може да пееш на един камък, на Слънцето, на къщата, на коня си. Може да пееш само на своята мисъл. Дето има мисъл, има пеене. Дето няма мисъл, няма пеене.
към беседата >>
Помнете изречението: „Пейте и
възпя
вайте Господа в душата си." Когато човек пее, той отива в едно широко отворено място, качва се на един висок връх и хората остават долу.
Помнете изречението: „Пейте и възпявайте Господа в душата си." Когато човек пее, той отива в едно широко отворено място, качва се на един висок връх и хората остават долу.
Слушат го отдолу. Посветените са разкрили малко повече на сегашните хора. Хората, масата, едно време не са били готови. А пък сега са по-готови. Но това е външната страна на музиката.
към беседата >>
69.
Дишането и вътрешният живот
,
ООК
, София, 27.6.1934г.,
Псалмопевецът казва: „
Възпя
вайте Господа в душата си.“ Ще пееш и тогава ще се зароди в душата ти най-хубавата мисъл.
Псалмопевецът казва: „Възпявайте Господа в душата си.“ Ще пееш и тогава ще се зароди в душата ти най-хубавата мисъл.
А пък, за да пееш хубаво, трябва да дишаш. За да дишаш, трябва да накараш стомаха си да се движи, той е много ленив и не се мърда. Накарай стомаха си да се движи напред и назад, също така накарай и гърдите си да се движат. На някои хора гърдите са хлътнали. Изпъчи се.
към беседата >>
70.
Вътрешни състояния и външни условия
,
ООК
, София, 18.7.1934г.,
Срещат се двама – единият богат, хубаво облечен, говори за Любовта, говори как поетите
възпя
ват любовта.
Срещат се двама – единият богат, хубаво облечен, говори за Любовта, говори как поетите възпяват любовта.
Цитира стихове, еди кой си автор какво писал за любовта. Един пътник е седнал близо до тях и нищо не говори и слуша. Първият казва: „Хората са писали за любовта. Знаете ли какво нещо са писали? Вие нищо не знаете!
към беседата >>
71.
Законът на любовта
,
МОК
, София, 2.11.1934г.,
Сега ще кажете: „Дали помни човек или не, това не е важно.“ Лошо ли ще бъде сега да издекламираш нещо от Илиадата, например първия стих: „
Възпе
й гнева на Ахила“; обръща се към музиката.
Има разни видове памет. Може да помниш физически събития. Някой чува някой глас и го запомня, а пък на друг 10 пъти изпяват една песен и не може да я запомни. Някои хора помнят имена, а други помнят друго. Трети помнят музикални тонове, четвърти запомнят цветове.
Сега ще кажете: „Дали помни човек или не, това не е важно.“ Лошо ли ще бъде сега да издекламираш нещо от Илиадата, например първия стих: „Възпей гнева на Ахила“; обръща се към музиката.
Или от тези, римските поети, от Вергилий, от Хораций. Как се произнася Хораций? Защо българинът казва Дръндаут. Дреднаут? − Това, което не се страхува.
към беседата >>
72.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 21.11.1934г.,
Писанието казва: „Пейте и
възпя
вайте Господа в себе си.” Ако това не направиш, не можеш да прогресираш.
Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в себе си.” Ако това не направиш, не можеш да прогресираш.
Ако си меланхоличен и не пееш, как ще прогресираш? Започнеш ли да пееш, животът ти ще почне да се урежда. Животът ти е уреден, не че не е уреден, но ти мислиш, че не е уреден. Вземете „фа” и „ла”. Сега да изпеем думата „добро” само чрез „фа”.
към беседата >>
73.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Тези, които са писали свещените книги, знаят това, и затова е казано в Библията: „Пейте и
възпя
вайте Бога в сърцето си!
Как ще стане това. Аз не искам да обяснявам това, то е моя работа. Сега, както аз разбирам музиката, „до“ е верен тон, но той е само едно отражение, както грамофонната плоча е отражение на човешкия глас. Между плочата и човешкия глас има голяма разлика, плочата е само отражение на гласа. И сега Бог е поставил музиката в природата като метод за възпитание на човечеството, за неговото подигане.
Тези, които са писали свещените книги, знаят това, и затова е казано в Библията: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си!
“ Дето ходите, все трябва да пеете със сърцето си. Сега, като не пеете, какво усещате в сърцето си? Музиката и пението са общи условия. Какво е условието? Условието е вън от човека, а причините са вътре в него.
към беседата >>
74.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Той
възпя
ва всичко, понеже музиката е вътре в него.
Значи брашното може да се уподоби на духовните песни, а виното – на светските. Истинският певец пее еднакво и на брашното, и на виното. Той живее в песента, тя го вдъхновява. А какво ще сложат пред него, това е безразлично. Той знае, че от брашното могат да се направят различни сладкиши.
Той възпява всичко, понеже музиката е вътре в него.
И така, човек може да пее само тогава, когато песента е близо до сърцето и до ума му. За да пее човек, умът и сърцето му трябва да взимат участие в пеенето. Ако сърцето не подкрепва ума и ако умът не подкрепва сърцето, никакъв глас не може да излезе. Без вдъхновение човек не може да пее. Вдъхновението дохожда само при пълно участие на ума и на сърцето в човека.
към беседата >>
75.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Но в дадения случай българинът е
възпя
л смъртта.
Учената мома, синко, се познава кога книгата взима, бъдещето разгадава и всичко наред поставя. Добрата мома, синко, е онази, която земята оросява. Хубавата, добра и умна мома е ангел, що отгоре слиза и мир и любов внася. Така се хубавата мома познава, така се добра мома избира. Така, според мене, пее старият българин на сина си.
Но в дадения случай българинът е възпял смъртта.
Както и да поставим тази песен, казваме, тук се пее на смъртта. Затова трябва да дойде братът да разреши въпроса на живота. Българинът казва на сина си: Синко, ти трябва да намериш такава мома, на която да си готов всичко да дадеш. Или другояче казано: За всичко онова велико в себе си, за онази велика добродетел, за Божественото, което търсиш, ти трябва да пожертвуваш всичко. И право е казал Христос, че ако човек намери онзи път на самоотричането, той ще постигне всичко, каквото желае.
към беседата >>
76.
Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)
,
УС
, София, 28.4.1935г.,
- Той
възпя
ва младостта, красотата.
Да дойдем сега до красивата страна на живота. Как са живели хората едно време, как са пяли и играли, това е било за тях. Пророкът говори за миналото. Важно е, как живеем ние, как пеем и играем, за да изразим своя живот. Как пее младият?
- Той възпява младостта, красотата.
Той пее за птичките, които хвъркат и пеят във въздуха, за светлината, за слънцето. Старият пък пее за старите си кости, за изгубените си младини. Значи, младият пее по един начин, старият - по друг. Като хване болния си крак, той запява: Олеле, майчице, защо си ме родила? И като си ме родила, защо не си ме убила?
към беседата >>
77.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Казано е: "Пейте и
възпя
вайте Господа в сърцето си".
Ти казваш: "Изкуство." Но това изкуство винаги подразбира обич. Всякога този, който пее, има повече обич от онзи, който не пее. Ако човек пее, това показва, че има любов. Онзи, който не пее, няма любов. Не външно пеене само, но да пееш и в сърцето си.
Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си".
Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост да изразиш това, което чувстваш вътре в себе си – да го направиш явно отвън. Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето. Затова то е донякъде една мярка за любовта, която действа. Ти се разгневиш. Защо? Защото си изгубил любовта си.
към беседата >>
78.
Новият начин
,
ООК
, София, 9.10.1935г.,
Ще
възпя
ваш цветето, как една мома го взела, откъснала го и се закичила.
Ние често можем да фиксираме една идея: "Аз съм нещо в света! " Но, ако не си нищо? Мъчнотиите в света са, за да провериш, дали си генерал, или не, дали си в този свят, или не. Например: ако твоят баща, дядо ти, дедите ти, в течение на няколко поколения ти внушават, че си нещо и после те турят в мъчнотии, а ти не можеш да се справиш? Хубаво, ти си някой талант, някой гений, какво ще правиш – като поет например, какво ще пишеш?
Ще възпяваш цветето, как една мома го взела, откъснала го и се закичила.
Така не се описва! В какво седи поезията? Поезията е – да опишеш живота такъв, какъвто си е, и да можеш да живееш - това е поезия! Аз се отклонявам сега, за да засегна един болен въпрос. Аз виждам положението.
към беседата >>
79.
Двата вида пеене
,
МОК
, София, 3.1.1936г.,
Казва: „Пейте и
възпя
вайте Господа в душата си“.
Коя е правата мисъл? Правата мисъл е неразбрана мисъл. Права мисъл без музика не може да има в света. Тя не може да се прояви. Пък то е един временен път, трябва да пеете.
Казва: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“.
Трябва да пеете и възпявате Господа, защото Той е най-хубавият и най-красивият език, с който човек може да говори. Там са отмерени всичките неща. Когато човек пее, той има най-хубаво желание да работи. [С] разположението, което човек има [при] неволите, той казва: „Няма нищо, всичко ще се уреди“. Той, като има туй състояние, каквито препятствия и да има, виждат му се „такива бръмбарчета“.
към беседата >>
Трябва да пеете и
възпя
вате Господа, защото Той е най-хубавият и най-красивият език, с който човек може да говори.
Правата мисъл е неразбрана мисъл. Права мисъл без музика не може да има в света. Тя не може да се прояви. Пък то е един временен път, трябва да пеете. Казва: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“.
Трябва да пеете и възпявате Господа, защото Той е най-хубавият и най-красивият език, с който човек може да говори.
Там са отмерени всичките неща. Когато човек пее, той има най-хубаво желание да работи. [С] разположението, което човек има [при] неволите, той казва: „Няма нищо, всичко ще се уреди“. Той, като има туй състояние, каквито препятствия и да има, виждат му се „такива бръмбарчета“. Като бутне тъмнината и пее, тъмнината ще се разпръсне.
към беседата >>
80.
Всичко, което чух
,
НБ
, София, 19.1.1936г.,
Казва Писанието: „Пейте и
възпя
вайте в душата си Господа!
Ако ти хареса пеенето, Той ще те възлюби. Ти не можеш да бъдеш възлюблен на един човек, ако не знаеш да пееш. Защото този разумният човек няма среда да се прояви. Той има желание да ти даде нещо, но ако не знаеш да пееш, ти ще внесеш в душата му една тъга, че не може да ти помогне. Той ще те повика и ще ти каже: Искам на тебе да ти направя едно добро, но ще започне да пееш.
Казва Писанието: „Пейте и възпявайте в душата си Господа!
“ Казват: Нима за спасението нам ни е потребно пеене? Потребно е пеене. Потребно е, ти не може да се спасиш без пеене. Аз не вземам пеене в обикновен смисъл. Ако в твоето съзнание пеенето не стане среда, в която съзнанието да функционира правилно, ти не можеш да поддържаш спасението.
към беседата >>
81.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 1.4.1936г.,
Писанието казва: „Пейте и
възпя
вайте Господа в сърцето си." Неразположен си - попей си малко.
Ти трябва да имаш добри постъпки. Това е музика. Да знаеш да мислиш - това е музика. Щом се съмняваш, това не е вече. Дето и да ходиш, тананикай си вътре, пей си вътре, в сърцето си пей, в ума си пей.
Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си." Неразположен си - попей си малко.
Не е необходимо да бъдеш някой голям певец. Всички сте певци, само че някои сте възпитани певци, а някои още не сте излизали на сцената и от страх не можете да пеете. В една година аз всекиго един от вас бих го направил певец, но при условие: най-първо, за да ви направя един певец, ще ви кажа, че сте осъдени на смъртно наказание и след това, в една година отгоре, ако не се научите да пеете, ще приложат присъдата. За една година ще пеете артистично, умът ви ще бъде съсредоточен и ще пеете и оттатък ще минете. За нищо друго няма да мислите.
към беседата >>
82.
Навреме
,
ООК
, София, 2.9.1936г.,
Казано е: пейте и
възпя
вайте Господа в душата си.
Тайната е, че ония велики- те певци са се научили как да произнасят. Някой от вас сега може да изпее нещо. Коя песен обичате вие? Старите хора изобщо: „Не си струва ние да пеем, нека да пеят младите.“ Обаче щом човек почне да не пее, работите му остават назад. Не вземам само външното пение, но като престанеш вътрешно да пееш, в душата си.
Казано е: пейте и възпявайте Господа в душата си.
И като започнете да пеете вътрешно, ще се измени животът ви. Някой път вие ставате меланхолични. Ти ще отидеш да просиш от някой човек. Ще те изпъдят. На друго място пак ще те изпъдят.
към беседата >>
83.
Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето
,
НБ
, София, 10.1.1937г.,
Всичко това минава и заминава покрай него, той не го вижда, а
възпя
ва това, което почти не съществува.
В природата има такъв гнет, такова насилие, каквото вие даже не сте сънували. Често съм наблюдавал как някой поет седне всред зелената, росна трева, и започва да пише своите стихове. Той се възхищава от тревата, от росата, от мушиците и растенията около себе си, а не вижда това голямо насилие, което съществува на всяка крачка около него. Той не вижда как насекомите се изтребват едни други. Той не вижда как паразитни растения живеят на гърба и на труда на други.
Всичко това минава и заминава покрай него, той не го вижда, а възпява това, което почти не съществува.
Той пише: „Хубав е този свят. Божествен е светът.“
към беседата >>
84.
Стана невидим
,
НБ
, София, 2.5.1937г.,
Казано е в Писанието: „Пейте и
възпя
вайте Господа в душата си“.
В това отношение човек трябва да пее в душата си. Аз не съм за външното пение, което е изкуствено. То отпосле ще дойде, като един резултат. Но има едно вътрешно пение.
Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“.
Ама че си бил тъжен или скръбен, пей. Щом пееш, ти ще трансформираш състоянието си. Когато плачеш, това показва, че ти още не разбираш пението. Наместо да плачеш, пей. Ако бях на ваше място, досега щях да имам най-малко 100 песни за скръбта, щях да я възпея.
към беседата >>
Ако бях на ваше място, досега щях да имам най-малко 100 песни за скръбта, щях да я
възпе
я.
Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“. Ама че си бил тъжен или скръбен, пей. Щом пееш, ти ще трансформираш състоянието си. Когато плачеш, това показва, че ти още не разбираш пението. Наместо да плачеш, пей.
Ако бях на ваше място, досега щях да имам най-малко 100 песни за скръбта, щях да я възпея.
Какво ли не бих направил от тази скръб. Ако имаш нещо изкълчено, ще пееш, ще създадеш една песен. Ако издадете всички песни, които съчините, знаете ли колко пари ще можете да спечелите в сегашния свят? И ако ги издадете, вие ще се прочуете по целия свят: и във Франция, и в Англия, и в Германия, и в Русия, и в Япония, и в Китай – навсякъде. Не струва ли тогава човек да знае да пее и да свири, да съчинява песни?
към беседата >>
85.
Възлюбете Господа!
,
НБ
, София, 27.6.1937г.,
Псалмопевецът казва: „Пейте и
възпя
вайте Господа в сърцата си.“ Тогава сиромашия, несгоди, всички тия неща ще бъдат далече.
Казвам: Възлюбете Господа. Започнете всички да пеете.
Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си.“ Тогава сиромашия, несгоди, всички тия неща ще бъдат далече.
Веселието и радостта ще ви бъдат сподвижници в живота.
към беседата >>
86.
Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1937г.,
Като сте дошли на планината,
възпя
вайте високите върхове,
възпя
вайте долините!
Вие страдате по единствената причина, че не сте свършили ония работи, които ви са дадени още в миналото. Цялата човешка карма не е нищо друго, освен сбор от недовършени работи. В този живот човек трябва да ликвидира със своята карма. Дали съзнава това, или не съзнава, всеки човек се стреми да развива дарбите и способностите си, да се прояви като даровит музикант, художник, поет. И ако не може да постигне това, той страда.
Като сте дошли на планината, възпявайте високите върхове, възпявайте долините!
Упражнявайте се във всички направления. Когато младият момък се упражнява в поезия, той започва да възпява планините и долините: „Планини високи! Долини дълбоки! " Той мисли, че като напише два-три реда, станал е поет. За да стане поет, работа се иска от него.
към беседата >>
Когато младият момък се упражнява в поезия, той започва да
възпя
ва планините и долините: „Планини високи!
В този живот човек трябва да ликвидира със своята карма. Дали съзнава това, или не съзнава, всеки човек се стреми да развива дарбите и способностите си, да се прояви като даровит музикант, художник, поет. И ако не може да постигне това, той страда. Като сте дошли на планината, възпявайте високите върхове, възпявайте долините! Упражнявайте се във всички направления.
Когато младият момък се упражнява в поезия, той започва да възпява планините и долините: „Планини високи!
Долини дълбоки! " Той мисли, че като напише два-три реда, станал е поет. За да стане поет, работа се иска от него.
към беседата >>
87.
Червен и светъл
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1937г.,
Поетите
възпя
ват лъхането на въздуха, лъхането на светлината.
Ако тези плесници идеха от ръката на човека, те щяха да бъдат физически. Те идат от добрия ум, от доброто сърце, от добрата воля на човека. Те идат от неговия дух и от неговата душа. Следователно, всяка такава плесница носи за човека голямо благословение. Такива плесници Бог постоянно ни дава.
Поетите възпяват лъхането на въздуха, лъхането на светлината.
В този смисъл, лъхането на светлината не е ли една плесница, т.е. милване, галене с ръката? Светлината слиза с такава голяма бързина, че удря право в лицето на човека. В тази плесница има любов и знание. Като се докосне до лицето на човека, тя започва да го милва.
към беседата >>
Той няма да
възпя
ва парата като всесилна царица, без която не може да живее, но ще пише: Парице, парице, дълго време по тебе скитах и всякога лъган оставах.
Вие можете да преведете тази поезия в следния смисъл: Парице, парице, всесилна царице, все за тебе питах и по света скитах. Но като скитах по света, най-после оглупях. Като се видях в това положение, реших вече за тебе да не питам. Като се научите да правите верни преводи, вие ще станете истински поети. Като съзнае заблуждението си, човек може вече да пише.
Той няма да възпява парата като всесилна царица, без която не може да живее, но ще пише: Парице, парице, дълго време по тебе скитах и всякога лъган оставах.
Ти ми казваше, че само мене обичаш, но видях, че на всички едно и също казваш, с всички работиш. Питам: Какъв характер може да има човек, който, като парата, навсякъде се движи на всички обещава? Парата не предпочита никого: тя еднакво услужва и на праведния и на грешния.
към беседата >>
88.
Божественият порядък
,
МОК
, София, 3.9.1937г.,
Параходът, който има котва, тръгва в морето и
възпя
ва до.
Името прави ли човека? Някой път името съответства на човека. Така и името до, което са турили на основния тон в музиката, донякъде му съответства. В дадения случай до значи нещо, посято и поникнало на земята, следователно в до в семето. Този тон образува котва, паднала на земята, която носи помощ.
Параходът, който има котва, тръгва в морето и възпява до.
Животът е едно велико пътешествие в света и ти излизаш и влизаш в туй велико море. Трябва да знаеш, че ще срещнеш много бури, обаче трябва не само да тръгнеш, но и да стигнеш до пристанището! Ако потънеш някъде, тогава пътуването е безпредметно. Човек, който пее, от самия тон разбира, че корабът му няма да потъне. Нали сте правили опити с паница, за да познаете дали е пукната или не: когато я почукате, здравата паница има ясен тон, а пукнатата някак дрънчи.
към беседата >>
89.
Разнообразието в живота
,
НБ
, София, 17.10.1937г.,
И в Писанието е казано: „Пейте и
възпя
вайте Господа в сърцето си, в ума си, в душата си и в тялото си.“ И при най-мъчните условия да се намерите, пейте.
Щом изпея песента, ти ще оздравееш. Ще му кажа, че като попея пет минути, болестта ще изчезне. При едно условие обаче, ако даде десет хиляди лева, ако наистина оздравее. Аз от своя страна ще дам писмено задължение, че ще взема парите само ако той наистина оздравее. По този начин сделката ще се направи, и аз ще спечеля тия десет хиляди лева. Пейте!
И в Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си, в ума си, в душата си и в тялото си.“ И при най-мъчните условия да се намерите, пейте.
За добро е всичко. Бог е, който работи в нас и ни отправя към великия живот. Ние трябва да създадем онази връзка, която първоначално е съществувала. Тази връзка днес е скъсана и вие трябва да я възстановите. Христос дойде на земята именно, за да образува тази връзка.
към беседата >>
90.
Измерения
,
МОК
, София, 10.12.1937г.,
Тогава напишете една поема, един куплет за мързела да го
възпе
ете.
Тогава напишете една поема, един куплет за мързела да го възпеете.
Напишете нещо за мързела. Какво друго има още да напишем за мързела, как се казва мързела на френски, на италиански. На английски казват „лезе“, значи лази. Там дето англичанинът е мързелив, българинът се движи. МЪР-ЗЕЛ, „мър“ – значи мърмори, „зел“ – значи взел.
към беседата >>
91.
Страдание и учение
,
ООК
, София, 9.2.1938г.,
След туй тази ябълчна семка ще се посее някъде в твоята мисъл, и един ден започваш да я
възпя
ваш.
С какво благоговение те искат да зреят? Идат тия плодове. Те като влизат в нас, плодовете се учат. След като сдъвча една ябълка, тя се радва в устата, че е влязла, ще се учи. След туй тази ябълка от стомаха ще мине в дробовете, а от дробовете ще мине в мозъка.
След туй тази ябълчна семка ще се посее някъде в твоята мисъл, и един ден започваш да я възпяваш.
Колко поети са възпявали ябълките вътре. Той я опише, тя е жива в този ум. Ако тази ябълка не би пострадала, ако този човек извършва една работа, той я извършва заради нея. След туй този поет описва ябълката. Казвам тогава: Вие как искате да бъдете обични на Господа?
към беседата >>
Колко поети са
възпя
вали ябълките вътре.
Идат тия плодове. Те като влизат в нас, плодовете се учат. След като сдъвча една ябълка, тя се радва в устата, че е влязла, ще се учи. След туй тази ябълка от стомаха ще мине в дробовете, а от дробовете ще мине в мозъка. След туй тази ябълчна семка ще се посее някъде в твоята мисъл, и един ден започваш да я възпяваш.
Колко поети са възпявали ябълките вътре.
Той я опише, тя е жива в този ум. Ако тази ябълка не би пострадала, ако този човек извършва една работа, той я извършва заради нея. След туй този поет описва ябълката. Казвам тогава: Вие как искате да бъдете обични на Господа? Господ работи и страда, а вие не искате да работите, не искате и да страдате.
към беседата >>
92.
О, любов неизказана! Музикално упражнение
,
ООК
, София, 16.3.1938г.,
Казано е: „Пейте и
възпя
вайте в душата си Господа!
Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите. Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре. Като почнат да пеят и болните, още по-добре. Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши.
Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа!
“ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи. Това да ви бъде занятието. И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ.
към беседата >>
93.
Слушане и чуване. Музикални упражнения
,
ООК
, София, 10.5.1939г.,
Казано е в Писанието: „Пейте и
възпя
вайте Господа в душата [си].“ На кое место е казано това?
В природата има една вътрешна сила, която трябва да възприемеш, защото чрез всяка песен, която пеем, иде едно Божествено благословение. И ако не иде, тогаз е безпредметно. И зависи от следното: Доколкото се отваряш при пението, до толкова благословението ще дойде. И ти ще почувствуваш Божественото благословение както и слънчевите лъчи се приемат от цветята и те се отварят. Онова цвете, което не се отваря, не приема Божието благословение.
Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата [си].“ На кое место е казано това?
(В псалмите.) Давид е имал едно разбиране. Сега, след 2000 години, ние не трябва да имаме по-малко разбиране от него. Той казва: „Пейте и възпявайте Господа в душата си.“ А пък аз казвам: Пейте и възпявайте Господа с Духа си, с душата си, с ума си и със сърдцето си. И всичко във вас, от краката до космите на главата ви, всичко да пее. (Учителят пее думата Махар.) Вземете само това „Ма“.
към беседата >>
Той казва: „Пейте и
възпя
вайте Господа в душата си.“ А пък аз казвам: Пейте и
възпя
вайте Господа с Духа си, с душата си, с ума си и със сърдцето си.
И ти ще почувствуваш Божественото благословение както и слънчевите лъчи се приемат от цветята и те се отварят. Онова цвете, което не се отваря, не приема Божието благословение. Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата [си].“ На кое место е казано това? (В псалмите.) Давид е имал едно разбиране. Сега, след 2000 години, ние не трябва да имаме по-малко разбиране от него.
Той казва: „Пейте и възпявайте Господа в душата си.“ А пък аз казвам: Пейте и възпявайте Господа с Духа си, с душата си, с ума си и със сърдцето си.
И всичко във вас, от краката до космите на главата ви, всичко да пее. (Учителят пее думата Махар.) Вземете само това „Ма“. В дадения случай то е това, което слиза. Ти трябва в слизането да бъдеш внимателен, има опасност. Като слизаш надолу има опасност като слизаш да паднеш.
към беседата >>
94.
Музикалния тон на живота
,
ООК
, София, 17.5.1939г.,
Казва: „Пейте и
възпя
вайте Господа в сърдцето си.“ (Учителят пее.) „Давай, давай всичко давай“, това е един начин.
Станеш сутринта, неразположен си. Фалшив тон имаш. Станеш сутринта, страхуваш се, фалшив тон имаш. Станеш сутринта нямаш никакъв импулс, като вземеш основния тон на живота, животът ти ще има смисъл и радостта ще дойде, ще имаш подтик да работиш. Целия ден ще работиш и вечерта, като се върнеш, ще бъдеш доволен.
Казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърдцето си.“ (Учителят пее.) „Давай, давай всичко давай“, това е един начин.
Как може да го изпеете другояче? Като пееш „Давай, давай“ да почувствуваш, че даваш. На себе си пей: „Давай, давай.“ (Учителят пее „Давай, давай“.) Ще концентрирам своята мисъл. Аз съм земледелец, ще концентрирам своята мисъл, ще кажа: „Давай, давай от хамбаря! “ Ако учиш някого, ако учиш децата, пееш: „Давай, давай“.
към беседата >>
95.
Три ценни неща / Трите неща
,
СБ
,
РБ
, София, 26.8.1939г.,
Той ще пее и кукурига, ще
възпя
ва новия ден – денят на новата култура, на Божественото слънце.
Приемете тези лъчи в себе си, за да имате изобилно живот, знание и свобода, които да посветите в служене на Бога, Който ви е дал всичко. Не се безпокойте за себе си, нито за света. Нов, отличен свят ще се създаде. Яйцето е турено вече под квачката. След 20 деня черупката на яйцето ще се счупи и от него ще излезе нов живот – петелът на новия ден.
Той ще пее и кукурига, ще възпява новия ден – денят на новата култура, на Божественото слънце.
Бъдещият свят е свят на любов и разбирателство между хората, свят на братство и свобода.
към беседата >>
96.
Божествената топлина
,
ООК
, София, 29.11.1939г.,
Казано е: „Пейте и
възпя
вайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее.
Можешне можеш, пей. (Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика.
Казано е: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее.
После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във всичката интонация, да спазва времето, ритъма и пр. После, да разбира какво е съдържанието вътре. Да кажем, ако ви дам тези думи за пеене:
към беседата >>
97.
Вътрешният господар
,
ООК
, София, 3.1.1940г.,
Казано е: „Пейте и
възпя
вайте Господа в душата си.“
Ако не пееш хубаво, ще те критикуват. Аз говоря за музиката, при която се придобива нещо. Музиката дава разположение. Най-първо ще пееш тихо и след като се научиш да пееш хубаво, ще пееш по-високо. Непременно трябва да пеят хората.
Казано е: „Пейте и възпявайте Господа в душата си.“
към беседата >>
98.
Идеален и реален живот
,
МОК
, София, 5.1.1940г.,
Ще
възпе
еш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло.
Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия. В поезията пишеш хубави работи. Пишеш, че някое дете се ражда хубаво. Туй дете расте, пак напишеш нещо. Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката.
Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло.
Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите. Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят. Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане. Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче. Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений?
към беседата >>
99.
Подмладяване
,
ООК
, София, 7.2.1940г.,
„Пейте и
възпя
вайте в сърцето си Господа!
Той ще ти даде разположение. Когато вземаш един тон правилно, хармония има в тебе. Ти като се лекуваш, има нещо музикално в тебе, защото целият живот е музика. Божественият живот, който излиза от Бога, е най-великата хармония, която излиза. Ние си спомняме за ония хубавите часове, когато слушаме Божествената музика в нас.
„Пейте и възпявайте в сърцето си Господа!
“
към беседата >>
100.
Магическата сила на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.8.1940г.,
Възпя
вайте Любовта, без да я поставяте на лична основа.
Само поезията и музиката донякъде могат да изразят любовта на човека. Коя поезия и коя музика? Възвишената, чистата поезия и музика могат да изразят любовта на човека.
Възпявайте Любовта, без да я поставяте на лична основа.
Станете певци, музиканти и художници на Любовта. Тя е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и да копае. Ако Любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без Любов няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода?
към беседата >>
101.
Божествени закони
,
ООК
, София, 19.3.1941г.,
Казва (се): ”Пейте и
възпя
вайте Господа в сърцата си”.
(втори вариант)
Прави ти някой някое добро. Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен. Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен. Той ще те чуе. Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява.
Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”.
Като пеете, никой да ви не слуша. Като пеете, да ви е приятно. Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш. Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш. И в затвора, като си, може да пееш.
към втори вариант >>
102.
Музикални подтици
,
ООК
, София, 12.11.1941г.,
„Пейте и
възпя
вайте Господа в сърцето си“, казва Писанието.
Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея? “ Пей за ангелите.
„Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието.
Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери. Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо.
към беседата >>
Пейте и
възпя
вайте в ума си, пейте и
възпя
вайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете!
Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея? “ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието.
Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете!
Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери. Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо. Всеки от вас носи нещо музикално.
към беседата >>
103.
Музика и организиране
,
ООК
, София, 11.2.1942г.,
Писанието казва: „Пейте и
възпя
вайте Господа в сърцето си.“ Пейте и
възпя
вайте Господа в ума си.
Да запее една стара жена, ще кажат: „Какво си се разпяла, какво мислиш? Тази работа не може. Старите жени не трябва да пеят, трезвени трябва да бъдат.“ Българите считат, че старите не трябва да пеят, на тях не е позволено, престъпление е. На младите малко се позволява, но и те, като остареят, не могат да пеят. Криво разбиране за живота.
Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си.“ Пейте и възпявайте Господа в ума си.
Пейте и възпявайте Господа в духа си. Щом престанеш да пееш, ти си остарял. Щом започнеш да пееш, ти си млад. Защото, щом не пееш, тази неорганизирана материя дойде, спре всичкото движение. Спре движението на ума, спре движението на сърцето, спре движението на душата, на духа.
към беседата >>
Пейте и
възпя
вайте Господа в духа си.
Тази работа не може. Старите жени не трябва да пеят, трезвени трябва да бъдат.“ Българите считат, че старите не трябва да пеят, на тях не е позволено, престъпление е. На младите малко се позволява, но и те, като остареят, не могат да пеят. Криво разбиране за живота. Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си.“ Пейте и възпявайте Господа в ума си.
Пейте и възпявайте Господа в духа си.
Щом престанеш да пееш, ти си остарял. Щом започнеш да пееш, ти си млад. Защото, щом не пееш, тази неорганизирана материя дойде, спре всичкото движение. Спре движението на ума, спре движението на сърцето, спре движението на душата, на духа. Ти се намериш в тъмна нощ, няма нито една звезда.
към беседата >>
104.
Живот и пеене
,
ООК
, София, 4.3.1942г.,
„Пейте и
възпя
вайте Господа в сърцето си“, казва Писанието.
Досега музиката не е застъпена, затова хората са останали назад. Ако Ева беше пяла при дървото… Но тя не беше от големите певици, доколкото аз зная. Всякога, когато искаме да постигнем нещо в света без пеене, ние сме на крив път. Всичките блага, които се постигат без пеене, са временни. Всички ония работи, които искате да постигнете, пейте.
„Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието.
Ако вършиш една работа и пееш в ума си, пееш в сърцето си, пееш в душата си, тази работа се благославя. Казваш: „Защо ще пеем, какво ще излезе от мене? Не си струва.“ Пей, пей, ще излезе най-хубавото. В пеенето изключение няма. Понеже светът е създаден музикално.
към беседата >>
105.
Живот, път, истина
,
НБ
, София, 8.3.1942г.,
– Пейте и
възпя
вайте Господа в сърцето си.
Искаш да развиваш чувствата, трябва да знаеш, какъв е основният тон на чувствата. Тогава ще започнеш хубаво да изучаваш тази гама. Сърцето има своя песен, своя мелодия, има основен тон. Ако знаеш умствено да пееш, ако знаеш сърдечно да пееш и физически да пееш с глас. Как ще разбираме тогава?
– Пейте и възпявайте Господа в сърцето си.
Сега сме дошли до онова положение на сърцето. От изобилието, което имаме, от препълването на сърцето човек говори. От препълването на доброто сърце човек музикално да дава, музикално да прави добро, че всички навсякъде да знаят, че той върши Волята Божия. Музикално хората за бъдеще трябва да правят добро.
към беседата >>
106.
Музика в живота
,
ООК
, София, 18.3.1942г.,
Сега един религиозен човек ще ви цитира стиха: „Пейте и
възпя
вайте Господа в сърцето си.“ Това е бил поетът.
Господ е създал света да пеем. Всичката природа пее. Има една природа, която не пее, но ние сме в природата, която пее.
Сега един религиозен човек ще ви цитира стиха: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си.“ Това е бил поетът.
Казана е една идея, която не е била разбрана. Как ще пееш в сърцето си? Това, което беше неразбрано за тия времена, засега е разбрано заразително, хипнотически. Казва: „Аз съм заразен.“ Хипнотическа работа. Влияе се от кашлицата.
към беседата >>
107.
Добре възприета мисъл
,
МОК
, София, 7.8.1942г.,
В терца направете да
възпе
ете.
Детето вижда красивия плод. Ако детето изяде този плод де е престъплението? Вие това считате неморално. Състезание вече има между двама души, защо единият да изяде плода, а не другия? Направете една поезия върху сладкото.
В терца направете да възпеете.
Детето видяло плода, че му трепнало, приближило се за пръв път, вижда плода, помирисва го и го изяда. Казва: „Струва си да проповядвам на децата и другите да ядат такива хубави ябълки“. Има тук поетеси, направете нещо поетическо. Сега вземете най-първо хубавия плод, красиво облечен, розов малко плод. Възпейте красотата на плода, после неговото ухание, после неговата сладчина.
към беседата >>
Възпе
йте красотата на плода, после неговото ухание, после неговата сладчина.
В терца направете да възпеете. Детето видяло плода, че му трепнало, приближило се за пръв път, вижда плода, помирисва го и го изяда. Казва: „Струва си да проповядвам на децата и другите да ядат такива хубави ябълки“. Има тук поетеси, направете нещо поетическо. Сега вземете най-първо хубавия плод, красиво облечен, розов малко плод.
Възпейте красотата на плода, после неговото ухание, после неговата сладчина.
За три неща го възпейте. Като видях хубавите дрешки трепна ми сърцето. Сега вие с малки работи не се занимавате. Когато видите някоя шапка, кое харесвате в шапката? Някоя шапка е хубава, кое харесвате в шапката?
към беседата >>
За три неща го
възпе
йте.
Детето видяло плода, че му трепнало, приближило се за пръв път, вижда плода, помирисва го и го изяда. Казва: „Струва си да проповядвам на децата и другите да ядат такива хубави ябълки“. Има тук поетеси, направете нещо поетическо. Сега вземете най-първо хубавия плод, красиво облечен, розов малко плод. Възпейте красотата на плода, после неговото ухание, после неговата сладчина.
За три неща го възпейте.
Като видях хубавите дрешки трепна ми сърцето. Сега вие с малки работи не се занимавате. Когато видите някоя шапка, кое харесвате в шапката? Някоя шапка е хубава, кое харесвате в шапката? Кое привлича вниманието ви на шапката?
към беседата >>
108.
Положителен живот
,
ООК
, София, 7.10.1942г.,
Писанието казва: „Пейте и
възпя
вайте Господа в сърцето си.
Музика, която не помага на човешкото сърце, не е музика. Музика, която не помага на човешкото здраве, не е музика. Музиката е хигиенично средство за човешкия живот. Настоявам всички да пеете, то е Божествен закон. Правилно ще пееш.
Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си.
Пейте и възпявайте Господа в ума си, пейте и възпявайте Господа в душата си.“ Много добре ще пееш в ума си, в сърцето си, и в душата си ще пееш. И в трите свята ще пееш. Под думата душа разбирам да имаш глас, да пееш. После здравословно е да се пее, подобрява се кръвообращението, кръв идва в гърлото и гърлото ще бъде здраво. Като пееш, повече кръв иде, като не пееш, малко кръв иде.
към беседата >>
Пейте и
възпя
вайте Господа в ума си, пейте и
възпя
вайте Господа в душата си.“ Много добре ще пееш в ума си, в сърцето си, и в душата си ще пееш.
Музика, която не помага на човешкото здраве, не е музика. Музиката е хигиенично средство за човешкия живот. Настоявам всички да пеете, то е Божествен закон. Правилно ще пееш. Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си.
Пейте и възпявайте Господа в ума си, пейте и възпявайте Господа в душата си.“ Много добре ще пееш в ума си, в сърцето си, и в душата си ще пееш.
И в трите свята ще пееш. Под думата душа разбирам да имаш глас, да пееш. После здравословно е да се пее, подобрява се кръвообращението, кръв идва в гърлото и гърлото ще бъде здраво. Като пееш, повече кръв иде, като не пееш, малко кръв иде. Ще пееш, да се привлече повече кръв.
към беседата >>
109.
Най-разумният акт
,
ООК
, София, 23.6.1943г.,
Какво ли не
възпя
ване, че като я видял и от насетне животът му станал щастлив, разни блянове имал в ума си.
Било в английски, било в български, много малко хора има, които говорят умно. Нещата в говора са поставени не там, където трябва. Има писатели, които пишат поезия. Един поет ми изпратил подарък една поезия и като му чета поезията, види се, че някъде се е запалило сърдцето на този поет. Видял е някоя млада сестра и сърдцето му се е запалило и в тази запалка написал цяла книга.
Какво ли не възпяване, че като я видял и от насетне животът му станал щастлив, разни блянове имал в ума си.
Писал много хубави, красиви работи. Тази сестра, която видял, е женена вече и той я възпява. По някой път нейният възлюблен мъж може да чете тази поезия. Ще каже: “Този поет много се въодушевява”. Но туй въодушевление може да е неговата жена.
към беседата >>
Тази сестра, която видял, е женена вече и той я
възпя
ва.
Има писатели, които пишат поезия. Един поет ми изпратил подарък една поезия и като му чета поезията, види се, че някъде се е запалило сърдцето на този поет. Видял е някоя млада сестра и сърдцето му се е запалило и в тази запалка написал цяла книга. Какво ли не възпяване, че като я видял и от насетне животът му станал щастлив, разни блянове имал в ума си. Писал много хубави, красиви работи.
Тази сестра, която видял, е женена вече и той я възпява.
По някой път нейният възлюблен мъж може да чете тази поезия. Ще каже: “Този поет много се въодушевява”. Но туй въодушевление може да е неговата жена.
към беседата >>
110.
Четирите правила
,
СБ
,
РБ
, София, 3.10.1943г.,
Нещата стават ясни и разбрани, когато се
възпе
ят.
Време е вече да изучавате светлината, въздуха, водата и хляба музикално, да създадете песни за тях.
Нещата стават ясни и разбрани, когато се възпеят.
Докато не се научите да пеете и свирите на светлината, на въздуха, на водата и на хляба, не бихте могли нито да учите, нито да дишате, да пиете вода и да ядете хляб. Съвременните хора не са дошли още до истинското учене, дишане, ядене и пиене. Мнозина мислят, че като отидат на другия свят, всичко ще научат. Не е така. И да отидете на онзи свят, преди всичко, трябва да сте придобили изкуството да се ползвате от светлината и въздуха като превозни средства.
към беседата >>
111.
Родени от Бога
,
ООК
, София, 5.1.1944г.,
Пейте и
възпя
вайте любовта, в която са вложени методите на самовъзпитанието.
Изпейте песента: „Аз мога да кажа, че слънцето утре ще изгрее.“ Като пеете тази песен, свързвайте се с любовта. Да грее слънцето, да царува любовта.
Пейте и възпявайте любовта, в която са вложени методите на самовъзпитанието.
Мнозина мислят, че, като отидат на оня свят, там ще научат всичко. Не е така. Много работи ще научите и на земята. Те ще бъдат основа и за оня свят. Например, ядете твърда храна, но ако тя не се превърне в течна и не се приеме от мозъка като кръв, нищо не може да се постигне.
към беседата >>
112.
Слабият и силният
,
ИБ
,
ПС
, София, 29.10.1944г.,
Той си пишеше стихове и
възпя
ваше любовта.
(втори вариант)
Ние имахме един млад брат, сега той е в другия свят, отиде на почивка малко. Кой как дойде, все него търси да му услужи: Братко, направи това, направи онова, но никой не му се отплаща. Яви се някаква трудна работа, все него викат. И после: Благодарим ти, братко! – никой нищо не плаща.
Той си пишеше стихове и възпяваше любовта.
В първо време му се смееха, че не е бил учен, че бил прост човек, но тоя има да му дава, оня има да му дава – той все с поезията си живее. И най-после стана поет. Остави той последната си поезия. Влюбил се в една мома, която се оженила за друг. Той пише, излива тъгата си: Чист исках да остана, но тя не ме разбра.
към втори вариант >>
113.
Най-лесната работа
,
ИБ
,
ПС
, София, 8.11.1944г.,
Човек трябва да бъде художник, за да скицира всички образи на любовта, или поет, за да ги опише и
възпе
е.
(втори вариант)
Никой не може да иска от любовта да му даде един от своите образи. Тя може да ви покаже всичките си образи, но никога няма да ви ги даде. – Защо? – Защото вие искате да отнемете нещо от нея. Любовта е неделима.
Човек трябва да бъде художник, за да скицира всички образи на любовта, или поет, за да ги опише и възпее.
Ако е шивач, ще ушие една дреха с любовно чувство, че който я облече, да гледа на нея като на свято нещо. Само така ушита дреха може да се хареса и да радва човека. Мнозина от вас сте обличали такава дреха.
към втори вариант >>
НАГОРЕ