Търсене в беседите за 'блажен'

Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство.
Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите Си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не престава, Един – неизменяем в своята душа, Един, готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме Благодат за благодат, Сила за сила, Любов за любов.
към беседата >>

Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.
Аз ида днес, ида да те благословя. Аз Съм този, който Съм отначало – Бог Светий. Царството на Отца Моего наближава. Ида да сторя Волята на Вечния Бог Йехова. Отец на бъдещите векове, Господ на Любовта, все и във все. Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. (втори вариант)
Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь.
към втори вариант >>

Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота. (втори вариант)
Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота.
към втори вариант >>

Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство.
Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов.
към беседата >>

Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.
Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.
към беседата >>

3. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух

Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен.
Но изпитът е тук, долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на Живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота – познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината.
към беседата >>

4. Трите неща. Разговор с Духа Господен

Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше.
Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше. Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример.
към беседата >>

Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота.
Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещават правдата Му и милостта Му в род и род.
към беседата >>

5. Благовремието

Защото моментите идат и блажен си, че Бог е с тях.
Разбираш ли къде си сега? Ако разбираш, мисли! Защото моментите идат и блажен си, че Бог е с тях.
към беседата >>

6. Мисли и упътвания

Слушай гласът на твоя Ангел-хранител – съвестта, за да си спокоен и блажен всякога.
Слушай гласът на твоя Ангел-хранител – съвестта, за да си спокоен и блажен всякога. Затова гледай как ходиш в пътя на Живота. Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни пътя, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш. От два пътя винаги избирай правия, при все че е тесен и малцина са, които ходят там. И бъди уверен, че ще спестиш и време, тъй като няма да срещнеш големи препятствия. Не мъдрувай повече, отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, които харчи повече, отколкото има.
към беседата >>

И тъй, винаги слушай онзи таен глас, които ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство.
И тъй, винаги слушай онзи таен глас, които ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неща да се никога не облeняваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш: Вярата да не оставяш, Надеждата да не забравяш, Любовта да не угасяш, защото в тях е скрит Живота на бъдещето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш. За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго, освен празнота, скръб и отчаяние.
към беседата >>

7. Своенравието

И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие – само те се пряко управляват от Духа на Бога.
И тъй, своенравието е лишено от всичките Добродетели. Затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро в целия си живот. Пази се следователно от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си. И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие – само те се пряко управляват от Духа на Бога. И там, дето Бог Сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна Виделина, която прониква всичко. За това приеми Знанието и Мъдростта да са твои ръководители и животът ти винаги ще бъде пълен с Мир и Радост. Мъдростта ще те учи как да живееш. И това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, който й са дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре наредена градина, в която всичките плодове на Живота ти ще узряват навреме и приносят изобилна жетва от всички Добродетели.
към беседата >>

8. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.
Божията Любов спрямо вас се показва в падение, което значи Истина; в страдание, което значи Благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи Осиновление. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата Любов към Бога. Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.
към беседата >>

9. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство.
I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство.
към беседата >>

Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати.
Едно малко обяснение на Първия закон. Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света – на него се дължи неговото произхождение. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати. Така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни. Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В Духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде.
към беседата >>

Блажени верующите!
Но аз зная, че моите възпоменания не са се изгладили из вашите умове. А че това е един факт, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди. Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее. Това е то „работата на Казакова“. Такива са и вашите работи – да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени верующите! Вашите работи са както детинските кукли пред децата.
към беседата >>

Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог.
Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост.
към беседата >>

Блаженството обаче ще придобиеш в това, което ще видиш.
Дните на робството са вече минали, пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш. Господ е Сам, който те въвежда, и ще бъде с теб винаги. Ти не ще бъдеш лишаван от Неговото присъствие. Стой сега и слушай какво Бог ще ти говори; стой и чети това, което ще пиша. В това, което ще чуеш, и в това, което ще прочетеш, стои Животът. Блаженството обаче ще придобиеш в това, което ще видиш.
към беседата >>

I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство.
I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство.
към беседата >>

10. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

— Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа.
— Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа.
към беседата >>

11. Приложение към протокола от 1910 г.

Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила (чете Блаженствата).
Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила (чете Блаженствата). Първото правило е за нисшите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един Велик Дух. За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата.
към беседата >>

12. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

Любовта — това е животът; тя е вътрешната връзка на небето, която ражда здраве, щастие и блаженство.
В тази истина Аз пребъдвам; така и вие пребъдвайте, както и Аз. Помнете: скърбите — това са Божията повдигающа се ръка за вас; мъчнотиите — това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта — това е животът; тя е вътрешната връзка на небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Вашите тела, това са храм на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки.
към беседата >>

Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота.
Помнете: скърбите — това са Божията повдигающа се ръка за вас; мъчнотиите — това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта — това е животът; тя е вътрешната връзка на небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Вашите тела, това са храм на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир з душата си; не мира на света, но Божествения мир.
към беседата >>

Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство.
Душата най-сетне ще се върне с тялото на любовта. Всички знаете какво нещо е любов, но що е любов не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство. Във физическия свят любовта се показва като разум, в духовния — като правда, а в Божествения свят се показва като истина. Хората, които никога не се решават да страдат, никога няма да влязат в Царството Божие. Страданието, това е копане на душата, също както една земя, ако не се копае, няма да роди нищо. И онези, които не искат да страдат, няма в нищо да прогресират. Ако някой от вас не иска да страда, то защо е дошъл на земята?
към беседата >>

13. Ще дойде като светлина

Точно такова нещо е и човешкият живот: нещо се размеси у вас и веднага губите доброто си настроение и блаженство.
Всичко в и върху земята е разхвърляно, а това е така сторено, за да ни застави да размишляваме. Следва значи, че тия разхвърляни работи са за нас един ребус. Често пъти виждаме добри и лоши хора размесени. Защо? И то не е без значение, защото ние трябва да мислим и да видим къде именно куца работата. В живота трябва да знаем къде стои погрешката на нещата, също както, като спря моят часовник преди няколко дни, аз не можах наистина да узная где е грешката, но часовникарят, като го видя, ми каза, че телът вътре малко се счупил, та не могла да върви и главната машина. Точно такова нещо е и човешкият живот: нещо се размеси у вас и веднага губите доброто си настроение и блаженство. По тоя начин, от това се учим, че моментално можем и да паднем. Днес може да сме лоши, а утре – добри.
към беседата >>

14. Явлението на Духа

„Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.
Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.
към беседата >>

15. Любовта

Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта.
В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен.
към беседата >>

16. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени.
Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате, например, Библията: ами че и тя е едно любовно писмо до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм [3], що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица.
към беседата >>

17. Условията на вечния живот

Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) – в дремещо състояние.
В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които можем да се потопим и да живеем в Бога. В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за да може той да постигне това положение. Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране. Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) – в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивиуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога. Сега, някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот?
към беседата >>

18. Духът и плътта. Приливи и отливи в

Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“.
Изобщо хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената. И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за познание на доброто и злото“. Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото“.
към беседата >>

Който иска да бъде блажен, трябва да притежава тия неща.
Трябва да приложим този закон, както казва апостол Павел, в „плодовете на Духа“. А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща. Който иска да бъде блажен, трябва да притежава тия неща. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория, която отива към Ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чадо. Придобийте ги и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вярата – това е бащата; кротостта – майката; въздържанието – тяхното дете. И тъй, аз казвам, според този закон на подобието, вие трябва първо да имате баща.
към беседата >>

19. 8000 години

И който Го слуша, бива блажен
Този, Който подбужда сърцата на хората да извършват едно добро, Той се казва Господ. И тоя Господ чрез Своя Син Исус Христос учи постоянно всеки човек на много добри и съвършени работи. И който Го слуша, бива блажен
към беседата >>

20. Новото основание

Като вземете деветте блаженства, Той е дал девет правила, по които човек трябва да живее; Той е дал и два велики закона: Любов към Бога и Любов към ближния – това са двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот, върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот и семейство.
„Никой не може да положи друга основа, освен тази, която Христос положи.“ Е, каква основа положи Христос, как живя Той на Земята? Като вземете деветте блаженства, Той е дал девет правила, по които човек трябва да живее; Той е дал и два велики закона: Любов към Бога и Любов към ближния – това са двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот, върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот и семейство. Жена, която не обича Господа, която не обича мъжа си, къща не върти; мъж, който не обича ближния си – жена си, къща не върти. Разбира се, когато аз говоря за мъж и жена, не подразбирам вашите тела – тъй както сте си във вашите къщи, защото както ги виждам, те са доста скромнички; аз подразбирам човешката душа в нейното високо проявление – тази душа, която в бъдеще може да си направи много по-хубава къща, отколкото сега има. Тази душа, която се показва невежа, един ден може да има много по-големи знания, може да бъде много по-учена. За да намерите двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия Живот, трябва да направите крива линия и да започнете да градите. Не трябва да се лутате като съвременните философи; измежду ония, които в науката изследват Слънцето, едни казват, че то имало пет милиона градуса топлина, други казват – два милиона, трети – сто хиляди; един господин си позволява да казва, че има само тридесет и два градуса, друг – че топлината му е под нулата, трети – че Слънцето било разтопено, затова пращало топлина.
към беседата >>

21. Божественият Промисъл

Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот.
Но какво става в края на краищата? Скарват се и двамата. Защо? Защото положението, което те са взели, е фалшиво в самите основи. Истинската добра женитба не е нещо, което е направено на земята. Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола.
към беседата >>

22. Мъдростта

Само в него можем да бъдем щастливи и блажени, доколкото можем да спазим Божествения закон.
Понеже сме дошли на Земята, ние трябва да се стремим към своя вътрешен Божествен живот. Само в него можем да бъдем щастливи и блажени, доколкото можем да спазим Божествения закон. Мнозина се спъват от стиховете на това послание. Когато Яков говореше, той имаше един Божествен дух, имаше откровение и затова казваше тези неща. Мнозина четат Библията, но не я разбират. За да я разберат, трябва да са преживели това, което апостолите са преживели, да имат техния дух, душа и ум. Някои казват: “Аз искам”.
към беседата >>

Някои цитират: “Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Божие”.
И така, трябва да се помни, че Чистотата в сърцето и в ума е едно качество, един необходим атрибут. Защото нашият стремеж да бъдем богати е прав, но богатството, което придобиваме, трябва да се пренесе там, където няма да се изгуби. Не трябва да бъдем сиромаси. Някои цитират: “Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Божие”. Това не значи, че човек трябва да е беден, но значи човек, който е безсмъртен, който е разбрал Живота. Не на сиромасите е Царството Божие, а на онези, в сърцата на които няма мисъл да заграбят света, които всякога са доволни, който са готови да се жертват, от нищо не се оплакват, за които всичко е добро. Пратете ли ги в ада, там им е добре; пратете ли ги на Небето, и там им е добре. Такива са хората, които са нищи духом. Някой казва: “Аз искам да съм нищ духом”.
към беседата >>

Трябва да се намери основният закон – да се впрегнат страстите на работа, да им се даде един умствен колорит, емоциите да се обърнат в чувства, чувствата – в щастие, щастието – в блаженство, а блаженството – в хармония, в сливане с Бога.
Не питайте защо ви е дадена тя, но опитайте се да я впрегнете. Така постъпват и днешните хора. Искър колко пакости е правил до днес, но съвременните хора са го впрегнали в работа, докарали са го в София и използват водната му сила за електрическа енергия. В този случай няма да кажете: “Господи, освободи ни от този Искър! ” Щом искате да се освободите от вашите страсти, вие ще пресъхнете, защото те са вашите извори. Трябва да се намери основният закон – да се впрегнат страстите на работа, да им се даде един умствен колорит, емоциите да се обърнат в чувства, чувствата – в щастие, щастието – в блаженство, а блаженството – в хармония, в сливане с Бога. Не можеш да бъдеш щастлив, докато не знаеш какво отношение има между емоциите и чувствата. Когато казваме, че човек не може да бъде щастлив, разбираме, че той не знае нещата в света. Но има и щастливи хора, които могат да вземат скърбите на нещастните. При мен дохождат много и аз вземам скърбите им, вземам страстите им и казвам: “Хайде сега на работа! ” Тези прасета трябва да се възпират, страстите трябва да се облагородят, да се превърнат в овце, т. е.
към беседата >>

23. Братът на най-малките

Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. (втори вариант)
Колкото и да плачетѣ, ако Истината не е въ васъ, не може да бѫдетѣ свободни. Само съ плачъ не можетѣ да си помогнетѣ. Нѣкога плачътъ е полѣзенъ, нѣкога е вреденъ. Плачътъ е дъждъ. Ако стѣ посѣли добри сѣмѣна, тѣ ще изникнатъ и ще ви повдигнатъ; ако стѣ посѣли тръне, като изникнатъ, тѣ ще ви заглушатъ. Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. Въ този случай сушата е за прѣдпочитане. Свѣтлитѣ и благородни мисли ще ви повдигнатъ. Съ тѣхъ ще влѣзетѣ въ тѣлото на Истината и ще бѫдетѣ свободни. Така имѣнно ще познаетѣ Христа, и Той ще ви познае. Нѣкои искатъ да намѣрятъ Христа въ менѣ.
към втори вариант >>

Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те.
Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Някога плачът е полезен, някога е вреден. Плачът е дъжд. Ако сте посяли добри семена, те ще изникнат и ще ви повдигнат; ако сте посяли тръне, като изникнат, те ще ви заглушат. Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те. В този случай сушата е за предпочитане. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа, и Той ще ви познае. Някои искат да намерят Христа в мене.
към беседата >>

24. Все що е писано

" Казвам: Блажена е онази душа, на чието дърво има поне един узрял плод! (втори вариант)
Това значи, да бъде човек ясновидец, да е развил шестото чувство в себе си. Ако Христос слезе, втори път, на земята в плът, хората пак ще Го разпнат. Този път, Христос иде в такава форма, която нито от храна се нуждае, нито кръст я хваща. Той се нуждае от плодовете на вашето дърво. Като ви погледне, Той ще види, има ли плодове вашата душа и като намери плод, ще каже: „Да бъде благословена тази душа! " Казвам: Блажена е онази душа, на чието дърво има поне един узрял плод! Като дойде Христос при вас, ще Му предложите своя плод, да се нахрани. Така Той ще познае, че вие сте работили градината си с любов, добре сте разкопавали и поливали плодните си дръвчета. Много мъже, жени и деца поливат своите градини със сълзи, които идат от дълбочината на техните сърца. Един ден, от тези сълзи, ще се родят сладки, вкусни плодове. Не се плашете от сълзите си!
към втори вариант >>

Значи, има хора, които и днес виждат Христа, други ще Го видят по-късно, когато се приближи до тях; трети и тогава няма да Го видят, те ще продължават спокойно и блажено да спят. (втори вариант)
Кога ще Го видите, не мога точно да определя. Вие трябва да бъдете на местата си, както астрономът стои на мястото със своята тръба и наблюдава. Астрономът може да наблюдава една планета, която е много далеч от земята, но той я вижда; когато, обикновените хора не подозират нищо за нейното съществуване. Когато планетата се приближи до слънцето, тогава всички хора могат да я видят. Защо да не бъдете и вие такива астрономи, да виждате Христа отдалеч, когато обикновените хора още не Го виждат. Значи, има хора, които и днес виждат Христа, други ще Го видят по-късно, когато се приближи до тях; трети и тогава няма да Го видят, те ще продължават спокойно и блажено да спят.
към втори вариант >>

Ще потърси да види, дали вашата душа е завързала, както онази смокиня и ако има плодъ, ще каже: „Благословена тази душа.“ Азъ рекохъ: „Блаженъ е онзи, на чието дърво има поне единъ плодъ, който е узрѣлъ.“ Това вече е една привилегия.
Той ще бѫде едноврѣменно навсѣкѫдѣ. Значи ще добиете шестото чувство, да бѫдете ясновидци. Ако сега дойде Христосъ, Той ще бѫде като васъ, а отъ такъвъ Христосъ свѣтътъ не се нуждае. Истинскиятъ Христосъ, като дойде, Той нѣма да яде и да пие, Него нѣма да Го гощавате, защото ако речете да Го гощавате, отиде та се не видѣ. Той не отъ храна се нуждае, а отъ плодоветѣ на вашето дърво има нужда. Ще потърси да види, дали вашата душа е завързала, както онази смокиня и ако има плодъ, ще каже: „Благословена тази душа.“ Азъ рекохъ: „Блаженъ е онзи, на чието дърво има поне единъ плодъ, който е узрѣлъ.“ Това вече е една привилегия. Това е обѣдътъ, съ който Христосъ ще се нахрани и ще каже: „Градината ти е отлична, добрѣ си я обработвалъ и поливалъ и плодътъ ти е отличенъ.“
към беседата >>

25. Блажените

Ще взема от този стих думата „блажени". (втори вариант)
Ще взема от този стих думата „блажени". Христос не казва: „Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня", но казва: „Блажени са тези, които са гонени." Думата „гоня" има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира, затова трябва да има движение в света. Когато един българин иска да овършее своята нива, своето жито, той гони конете си. Нo тази гонитба защо е? За да може да се овършее житото.
към втори вариант >>

Христос не казва: „Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня", но казва: „Блажени са тези, които са гонени." Думата „гоня" има добро и лошо значение. (втори вариант)
Ще взема от този стих думата „блажени". Христос не казва: „Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня", но казва: „Блажени са тези, които са гонени." Думата „гоня" има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира, затова трябва да има движение в света. Когато един българин иска да овършее своята нива, своето жито, той гони конете си. Нo тази гонитба защо е? За да може да се овършее житото. Следователно във всички неща в живота има известен смисъл.
към втори вариант >>

Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят." Ще кажете: „Защо да ме гонят? (втори вариант)
Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят." Ще кажете: „Защо да ме гонят? " Аз питам: защо да не ви гонят? Оказва се често, че мътната вода е много по-приятна за почвата, отколкото бистрата. Тази мътна вода, като мине през някоя почва, оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така и реката Нил всяка година носи с милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал големи богатства жито. Страданието е онази Божествена утайка, която слиза от високите места и като се утаи във вашите полета, Бог казва: „Сейте сега!
към втори вариант >>

„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене." Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала. (втори вариант)
„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене." Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала. Щом си виноват и те осъждат, заслужаваш си това. На правдина, на правдина трябва да страдаш - за права Бога, а сега всички страдат за крива бога. Аз питам: ако Христос днес би дошъл, какво учение ще проповядва? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отгде ще вземете всички тези добри мъже, жени, дъщери, синове? Посадете най-хубавото жито в пясъка и то ще стане хилаво.
към втори вариант >>

Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отгде ще вземете всички тези добри мъже, жени, дъщери, синове? (втори вариант)
„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене." Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала. Щом си виноват и те осъждат, заслужаваш си това. На правдина, на правдина трябва да страдаш - за права Бога, а сега всички страдат за крива бога. Аз питам: ако Христос днес би дошъл, какво учение ще проповядва? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отгде ще вземете всички тези добри мъже, жени, дъщери, синове? Посадете най-хубавото жито в пясъка и то ще стане хилаво. Турете тор на този пясък и след време то ще започне да се подобрява. „Аз разбирам този закон вътрешно, но какво става вън, в света? " Вън в света всичко си върви нормално. Апостол Павел казва на едно място в Писанието: „Всички живеят и се движат вътре в Бога." Ако се движите и живеете вътре в Бога, от какво се плашите?
към втори вариант >>

Блажени нищите, казва Христос, които нямат никакъв товар на гърба си и в това житейско море ще останат на повърхността, а другите ще потънат, защото имат голям товар на гърба си. (втори вариант)
Стоите вътре в една лодка в морето, дигне се буря и вие се уплашите. Питам: где е вашата вяра? „Ще потънем на дъното на морето." Ако си грешник, ще потънеш. Ако приличаш на злато, сребро, желязо - ще потънеш. Ако си една лека перушинка, ще останеш отгоре. Блажени нищите, казва Христос, които нямат никакъв товар на гърба си и в това житейско море ще останат на повърхността, а другите ще потънат, защото имат голям товар на гърба си. Горко на тях!
към втори вариант >>

Може ли да ви опитат доколко сте блажени? (втори вариант)
Питам и аз себе си: върша ли и аз добре своята работа? Затова в съвременните хора трябва да се разбира добре Христовото учение, трябва да се въдвори Божествената хармония между тях. Може ли да ви опитат доколко сте блажени? Съвременните хора постоянно се оплакват, казват: „Аз съм най-нещастен." Казвам: ти си най-блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните." Боледуваш - какво е болест? Признак, че Божественият живот работи върху тебе и иска да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос - Божествената мисъл иска да те подигне, да те осветли. Имаш в сърцето някакво стягане - Божественият живот постоянно работи, иска да омекчи твоето сърце. Господ работи вътре в нас.
към втори вариант >>

Съвременните хора постоянно се оплакват, казват: „Аз съм най-нещастен." Казвам: ти си най-блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните." Боледуваш - какво е болест? (втори вариант)
Питам и аз себе си: върша ли и аз добре своята работа? Затова в съвременните хора трябва да се разбира добре Христовото учение, трябва да се въдвори Божествената хармония между тях. Може ли да ви опитат доколко сте блажени? Съвременните хора постоянно се оплакват, казват: „Аз съм най-нещастен." Казвам: ти си най-блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните." Боледуваш - какво е болест? Признак, че Божественият живот работи върху тебе и иска да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос - Божествената мисъл иска да те подигне, да те осветли. Имаш в сърцето някакво стягане - Божественият живот постоянно работи, иска да омекчи твоето сърце. Господ работи вътре в нас.
към втори вариант >>

Христос казва: „Блажени са тези, които разбират така смисъла на живота." Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце. (втори вариант)
Христос казва: „Блажени са тези, които разбират така смисъла на живота." Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце. Когато някой богат, хубав момък се влюби в някоя мома - може тя да е бедна, но има богатство, скрито в нея - то е изразено в нейното лице. Има хиляди примери, когато някой цар или други богати мъже се влюбват в някои бедни момичета, които се издигат по този начин; но те имат едно вътрешно богатство, което Бог е вложил в тях. Когато един човек е добродетелен, справедлив, когато у него има Божествена любов, мъдрост, истина - всички тези неща са живи у него, а не както си представят съвременните хора. Аз съм срещал добродетелта - разговарял съм с нея, какви мисли има тя. Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога?
към втори вариант >>

„Блажени сте, когато ви гонят." Блажени сте, защото вие се движите, защото на края на живота работата, която вършите, е за добро на човечеството и голяма ще бъде вашата заплата на небеса. (втори вариант)
„Блажени сте, когато ви гонят." Блажени сте, защото вие се движите, защото на края на живота работата, която вършите, е за добро на човечеството и голяма ще бъде вашата заплата на небеса. Когато те срещне някой и ти каже: „Лош си" - право ти е казал. „Грозен си" - право ти е казал човекът, стани красив. „Злобен си" - право ти е казал, стани добър. Колко пъти за мене хората говорят какви не думи и ако бих обръщал внимание на всичко това, щяха да ми опадат всички косми на главата. Казвам: „Прави са тези хора" - аз съм много опасен човек. Защо?
към втори вариант >>

Това е Христовото учение - да се разбере дълбокия смисъл на страданията, че те са необходими за нашето щастие и блаженство, за в бъдещия живот. (втори вариант)
Това е Христовото учение - да се разбере дълбокия смисъл на страданията, че те са необходими за нашето щастие и блаженство, за в бъдещия живот. Нещастията и страданията са най-голямото благо, което Бог изпраща на хората. Когато страдате, ако има някой, който се е много отеготил, нека дойде при мене - аз ще купя неговите страдания, като му дам нещо друго; ще направя една обмяна на чисто търговски начала. Казва някой: „Дотегна ми вече да страдам." Кажи ми по колко ще продадеш килограма на твоите страдания, аз съм готов да купя. И тъй, Господ слиза на земята, за да отнеме този товар на хората и затова Христос казва: „Възложете си товара на Господа." Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания, а ще ви даде радости. Това е учението на Христа.
към втори вариант >>

Христос казва: „Блажени мъртвите живи, които умряха за Господа", а никъде не е казано: „Блажени живите мъртви" - последните са гъсеници. (втори вариант)
Не казвайте „като умра", а - „като си променя дрехите, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул - в пеперуда." Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб и червеите като ме нападнат, какво ще стане с мене? " Червеите - те са вашите по-малки братя. Ще дойдат те и ще кажат: „Я да те почовъркаме. Христос беше за вас жив хляб, а ти ще бъдеш за нас жив хляб." Но човекът не е в гроба, това да не ви плаши; аз не ги виждам в гробищата. Пак ще ви повторя: има два вида хора - едни живи мъртви, каквито срещам всеки ден из София, а другите - мъртви живи. Христос казва: „Блажени мъртвите живи, които умряха за Господа", а никъде не е казано: „Блажени живите мъртви" - последните са гъсеници. А мъртвите живи са пеперуди и са безопасни, защото те не изяждат листата на дървото -защото са необходими. Когато в твоя живот влезе една мисъл, която те разрушава, то е една гъсеница - изпъди я навън; а когато влезе в тебе една мисъл, която те повдига - то е една пеперуда. Следователно всеки ден изхвърляйте навън всички мисли, които изяждат листата на вашия живот. Това е учението на Христа.
към втори вариант >>

Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на небеса." Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове - микроби, и като излезе нагоре към светлината, към слънцето - враговете се разбягват. (втори вариант)
Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на небеса." Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове - микроби, и като излезе нагоре към светлината, към слънцето - враговете се разбягват. Следователно и вас трябва да ви гонят, за да излезете нагоре. Христос, като казва „блажени гонените", подразбира - блажени онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, като дойде Господарят и намери плодовете. Има ли смисъл това учение? Има. Това значи да бъдеш гонен за Христа. Ако ме гонят и аз нямам никакъв плод, заслужавам да бъда гонен.
към втори вариант >>

Христос, като казва „блажени гонените", подразбира - блажени онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, като дойде Господарят и намери плодовете. (втори вариант)
Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на небеса." Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове - микроби, и като излезе нагоре към светлината, към слънцето - враговете се разбягват. Следователно и вас трябва да ви гонят, за да излезете нагоре. Христос, като казва „блажени гонените", подразбира - блажени онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, като дойде Господарят и намери плодовете. Има ли смисъл това учение? Има. Това значи да бъдеш гонен за Христа. Ако ме гонят и аз нямам никакъв плод, заслужавам да бъда гонен. Ако бъда гонен, за да дам плод на Бога и имам такъв - това растене, това гонене има смисъл. То ще даде този импулс, този подтик.
към втори вариант >>

„Блажени тези, които са познали Господа, които са израснали, които имат клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради." (втори вариант)
Писанието казва: „Благославяйте, не кълнете; казвайте истината направо в лицето като на брат, на приятел; никога не одумвайте." Одумването е повръщане от стомаха, а устата е създадена не за повръщане, а за неща възвишени, добри. Това е учението, което носят светиите отгоре; това е учението, което проповедниците от хиляди години носят в света; това е учението от малките ангели, които ще слязат на земята. Като дойде Христос на бял кон, а Той иде с бял кон, и Той същото учение ще донесе. „Блажени тези, които са познали Господа, които са израснали, които имат клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради."
към втори вариант >>

Аз бих желал всинца да сте в това положение - блажени да сте, и като намери Господ плод във вашата градина, и като влезе в дома ви - вашето сърце, да Го поканите да ви гостува. (втори вариант)
Аз бих желал всинца да сте в това положение - блажени да сте, и като намери Господ плод във вашата градина, и като влезе в дома ви - вашето сърце, да Го поканите да ви гостува. Той ще ви даде едно ново учение, което никъде не е писано - ще ви напише в сърцата. Всички ще бъдете научени от Господа.
към втори вариант >>

Ще взема от този стих думата „блажени“.
Ще взема от този стих думата „блажени“. Христос не казва: Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, но казва: „Блажени са онези, които са гонени заради правдата“. Думата „гоня“ има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира: трябва да има движение в света. Когато един българин иска да овършее своето гумно, своето жито, той гони конете си. Тази гонитба защо е?
към беседата >>

Христос не казва: Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, но казва: „Блажени са онези, които са гонени заради правдата“.
Ще взема от този стих думата „блажени“. Христос не казва: Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, но казва: „Блажени са онези, които са гонени заради правдата“. Думата „гоня“ има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира: трябва да има движение в света. Когато един българин иска да овършее своето гумно, своето жито, той гони конете си. Тази гонитба защо е? За да може да се овършеят снопите.
към беседата >>

Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят за Правдата“.
Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят за Правдата“. Ще кажете: „Защо ме гонят? “ Аз пък питам: Защо да не ви гонят? Често се казва, че мътната вода е много по-приятна за почвата, отколкото бистрата: тя, като мине през почвата, оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така река Нил всяка година нанася милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал грамадни количества жито. Страданието е също онази Божествена утайка, която слиза от висотите и като се утаи във вашите полета, оторява ги и Бог казва: „Сейте сега“, и от тези ваши утайки – грехове, недоразумения – ще излезе най-добър хляб, и вие ще кажете довреме: „Слава Богу!
към беседата >>

„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене.“ Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала; щом сте виновни и ви осъждат, заслужавате го.
„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене.“ Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала; щом сте виновни и ви осъждат, заслужавате го. На правдина, за пра̀ва Бога трябва да страдате. Сега мнозина страдат за крива бога. Аз питам: Ако Христос днес би дошъл, какво учение би дал на света? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отде ще вземете всички тези добри мъже, добри жени, добри деца? Посадете най-хубавото жито в пясъка, то ще стане хилаво.
към беседата >>

Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отде ще вземете всички тези добри мъже, добри жени, добри деца?
„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене.“ Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала; щом сте виновни и ви осъждат, заслужавате го. На правдина, за пра̀ва Бога трябва да страдате. Сега мнозина страдат за крива бога. Аз питам: Ако Христос днес би дошъл, какво учение би дал на света? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отде ще вземете всички тези добри мъже, добри жени, добри деца? Посадете най-хубавото жито в пясъка, то ще стане хилаво. Турете тор на този пясък, след време житото ще започне да се подобрява. Аз разбирам този закон вътрешно. Какво става вън в света? Там всичко си върви нормално: става, каквото трябва да стане.
към беседата >>

Може ли да опитате доколко сте блажени?
“, ще отговорите: „Да вършеем житото“. Гледам, мнозина от съвременните хора вършеят на Божественото гумно. Като гледам някой кон, че вършее, казвам: Той върши добре работата си. Питам и аз себе си: Върша ли и аз добре своята работа? Ако искате съвременните хора да разбират добре Христовото учение, трябва да се въдвори Божествената хармония между тях. Може ли да опитате доколко сте блажени? – Може. Хората постоянно се оплакват и казват: „Аз съм най-нещастен! “ Отговарям: Ти си най-блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните“. – Боледуваш; що е болест? Признак, че Божественият живот работи върху тебе и иска да те възкреси.
към беседата >>

“ Отговарям: Ти си най-блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните“.
Питам и аз себе си: Върша ли и аз добре своята работа? Ако искате съвременните хора да разбират добре Христовото учение, трябва да се въдвори Божествената хармония между тях. Може ли да опитате доколко сте блажени? – Може. Хората постоянно се оплакват и казват: „Аз съм най-нещастен! “ Отговарям: Ти си най-блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните“. – Боледуваш; що е болест? Признак, че Божественият живот работи върху тебе и иска да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос – Божествената мисъл иска да те подигне, да те осветли. Стяга ти се сърцето – Божественият живот работи, иска да омекчи твоето сърце. Господ работи вътре в нас.
към беседата >>

Христос казва: „Блажени са онези, които разбират така смисъла на живота“.
Защо? Защото има да наследите нещо. Но ако дядо ви е направил дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате зарад него. Това не е кавалерство. Не си кавалер – значи не можеш да яздиш на кон, не можеш да управляваш своя ум, не си способен да управляваш своята мисъл, не си умен човек. Христос казва: „Блажени са онези, които разбират така смисъла на живота“. Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце. Някой богат момък се влюбва в някоя бедна мома; тя може да е бедна, но има богатство скрито в нея. То е изразено в нейното лице. Има хиляди примери, когато царе и други знатни и богати мъже са се влюбвали в бедни момичета, които по този начин са се издигали; но те имат едно вътрешно богатство, което Бог е вложил в тях. Когато човек е добродетелен, справедлив, когато у него има Божествена Любов, Мъдрост, Истина – всички тези неща живо изпъкват в него.
към беседата >>

„Блажени сте, когато ви гонят.“ Блажени сте, защото тогава вие се движите напред, защото работата, която вършите, е за добро на човечеството, и голяма ще бъде вашата заплата на Небесата.
„Блажени сте, когато ви гонят.“ Блажени сте, защото тогава вие се движите напред, защото работата, която вършите, е за добро на човечеството, и голяма ще бъде вашата заплата на Небесата. Когато те срещне някой и ти каже: „Лош си“ – право ти е казал; стани добър; „Грозен си“ – право ти е казал човекът, стани красив; „Злобен си“ – право ти е казал, стани благ. Колко пъти за мене хората говорят какви ли не думи, и ако бих обръщал внимание на всичко казано, щяха да ми опадат всички косми от главата. Казвам си: Прави са тези хора, аз съм опасен човек. Защо? Аз съм огледало и като ме срещне някой, огледа се в мене и казва: „Ти си вагабонтин“. – Право казваш.
към беседата >>

Христовото учение, и то носи огледало, да се разбере дълбокият смисъл на страданията, – че те са необходими за нашето щастие и блаженство в бъдния живот.
И мене ми е приятно да се оглеждам в хората; и аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм, затова и аз се оглеждам. Трябва да има два вида огледала: едни, в които ние да се оглеждаме, и такива, нашите, в които други да се оглеждат; само така ще изправят хората грешките си. Горко на онзи народ, общество, църква, които нямат огледала! Съвременните лекари, и те употребяват в практиката си огледала. Например, когато преглеждат гърло, дали има някаква болест, употребяват огледало. Христовото учение, и то носи огледало, да се разбере дълбокият смисъл на страданията, – че те са необходими за нашето щастие и блаженство в бъдния живот. Страданията са най-голямото благо, което Бог изпраща на хората. Ето що казва Христос: „Когато някой от вас страда, е много отегчен, нека дойде при Мене, Аз ще откупя неговите страдания, като му дам нещо друго: ще направим обмяна на чисто братски начала“. И тъй, Христос слиза на земята – в слава, за да отнеме този товар на хората, и затова казва: „Възложете си товара на Господа“. Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания, а в замяна ще ви даде радости. Като е слязъл на земята, Той е искал да ви направи щастливи.
към беседата >>

Христос казва: „Блажени мъртвите-живи, които умряха за Господа“, а никъде не е казано: „Блажени живите-мъртви“.
Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб, и като ме нападнат червеите, какво ще стане с мене? “ Червеите – то са вашите по-малки братя. Ще дойдат те и ще кажат: „Я да ви повкусим малко; Христос беше за вас жив хляб, а вие ще бъдете за нас жива храна“. Но човеците не са в гробовете, това да не ви плаши, аз не ги виждам в гробищата. Пак ще ви повторя: има два вида хора – едни живи-мъртви, каквито срещаме всеки ден из София, а другите мъртви-живи. Христос казва: „Блажени мъртвите-живи, които умряха за Господа“, а никъде не е казано: „Блажени живите-мъртви“. Последните са гъсеници. Мъртвите-живи са пеперуди и са безопасни, не ядат листата на дърветата, понеже листата са необходими. Когато във вашия живот влезе някоя мисъл, която ви разрушава, тя е една гъсеница, изпъдете я навън. А когато влезе мисъл, която ви подига, тя е една красива пеперуда, задръжте я. Следователно всеки ден изхвърляйте навън мислите, които изяждат листата на вашия живот.
към беседата >>

Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на Небеса“.
Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на Небеса“. Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове – микроби, но щом излезе нагоре, към светлината, огрее го слънцето, враговете му се разбягват. Следователно и вас трябва да ви гонят, за да излезете нагоре. Христос, като казва: „Блажени гонените“, подразбира, че блажени са онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, когато дойде Господ и намери узрелите плодове. Има ли смисъл това учение? – Има.
към беседата >>

Христос, като казва: „Блажени гонените“, подразбира, че блажени са онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, когато дойде Господ и намери узрелите плодове.
Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на Небеса“. Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове – микроби, но щом излезе нагоре, към светлината, огрее го слънцето, враговете му се разбягват. Следователно и вас трябва да ви гонят, за да излезете нагоре. Христос, като казва: „Блажени гонените“, подразбира, че блажени са онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, когато дойде Господ и намери узрелите плодове. Има ли смисъл това учение? – Има. Това значи да бъдеш гонен за Христа. Ако ме гонят и аз нямам никакъв плод, заслужавам да бъда гонен. Ако бъда гонен, за да дам плод на Бога, и имам такъв, това гонене има смисъл на растене.
към беседата >>

Като дойде Христос, и Той същото учение ще донесе; белият кон, на който Той иде, е символ на Неговото светло учение: Блажени онези, които са познали Господа, които са израснали и са се развили, които имат коренчета, клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради.
То ще даде необходимия импулс, подтик. Като мислим така, ще влезем в правия смисъл да разберем защо живеем тук на земята. Затова трябва да се молим за всички хора. Писанието казва: „Благославяйте, не кълнете, казвайте истината направо в лицето, като на брат, на приятел, никого не одумвайте“: одумването е повръщане от стомаха, устата пък е създадена не за повръщане, а за сладките слова на Любовта. Това е учението, което носят светиите отгоре; това е учението, което праведниците от хиляди години проповядват на света; това е учението на малките ангели, които слизат на земята. Като дойде Христос, и Той същото учение ще донесе; белият кон, на който Той иде, е символ на Неговото светло учение: Блажени онези, които са познали Господа, които са израснали и са се развили, които имат коренчета, клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради.
към беседата >>

Аз бих желал всинца ви да сте в това положение – блажени да сте, да намери Господ плод във вашата градина, да Го поканите да гостува в дома ви – вашето сърце.
Аз бих желал всинца ви да сте в това положение – блажени да сте, да намери Господ плод във вашата градина, да Го поканите да гостува в дома ви – вашето сърце. Тогава Той ще ви даде духа на новото учение.
към беседата >>

Блажени сте, когато ви посещава Господ; голяма е вашата заплата на Небеса.
Блажени сте, когато ви посещава Господ; голяма е вашата заплата на Небеса.
към беседата >>

26. Венецът на живота

Сега, Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.” Това означава, че вашият кораб, когато го пуснете да пътува, ще се бори всред вълните на Живота, но ако не е здрав, ще се напълни с вода и ще потъне.
Сега, Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.” Това означава, че вашият кораб, когато го пуснете да пътува, ще се бори всред вълните на Живота, но ако не е здрав, ще се напълни с вода и ще потъне. А ако е здрав, ще се бори всред вълните, макар и да са силни, и ще отстои на тези бури. Сега, вашият кораб, в който вие пътувате, не е здрав, защото щом ви срещнат някои бури, изкушения и неприятности, увисвате надолу. „Отиде си корабът – казвате, – потъна.” Защо, питам, потъна? „Защото бяха тежки думите на онзи неприятел.” Трябва да си направите стабилен кораб!
към беседата >>

И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай; той спасен ще да бъде и ще получи венеца на живота.” Искайте не венец на суетност, а венеца на безсмъртието, в което няма страдание, няма изкушение, няма болест, но има Живот, пълен с добрини.
И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай; той спасен ще да бъде и ще получи венеца на живота.” Искайте не венец на суетност, а венеца на безсмъртието, в което няма страдание, няма изкушение, няма болест, но има Живот, пълен с добрини. Този Живот е едно растение и като почне да расте, се изменя. Изменя се и почвата; при всяко растение – различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите в едно – да излиза една прекрасна хармония и когато почнете да свирите, който ви чуе да му е приятно. И когато почнете да свирите, ще научите този закон – ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично.
към беседата >>

27. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Докато тя е с вас, вие сте блажени. (втори вариант)
Без огън и светлина няма живот. На огъня се топят мъчнотопимите метали; огънят изгаря нечистите неща и ги превръща в пепел. На светлината зреят плодовете; при светлината се придобиват знания. Който разбира нещата така, животът му се осмисля. Радвайте се и благодарете за всичко, което любовта носи. Докато тя е с вас, вие сте блажени. Напусне ли ви, и радостта ви напуща. За да не ви напусне, мислете върху отношението ви към Бога, по сърце и по дух. Христос казва: „Само чистите по сърце ще видят Бога.” Виждането подразбира познаване; познаването подразбира вътрешна връзка с любовта.
към втори вариант >>

28. Кръстът

Блажени сте, че сте се родили на Земята в това време.
Понеже ще има малко мъже, жените ще държат повече изпит върху възпитанието на своите деца. Ще попита и съдиите как са съдили и как са прилагали Божествената правда, ще попита адвокатите как са защитавали своите клиенти, учителите – как са възпитавали своите ученици, лекарите – как са лекували своите пациенти, свещениците – как са проповядвали Словото Божие. Ще направи голяма ревизия на всички. Ще снеме на владиците короните и ще им каже: “Едно време Аз не носих корони, а венец от тръни. Владика, който не е носил венец от тръни, няма право да носи златна корона”. Блажени сте, че сте се родили на Земята в това време.
към беседата >>

29. Солта

Своята реч на планината Христос започва с деветте блаженства.
Своята реч на планината Христос започва с деветте блаженства. Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: „Вие сте солта“. Аз ще говоря за солта, защото на земята живот без сол не може да съществува. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък свят на ангелите. – „Вие.“ Кои „вие“?
към беседата >>

Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот.
Своята реч на планината Христос започва с деветте блаженства. Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: „Вие сте солта“. Аз ще говоря за солта, защото на земята живот без сол не може да съществува. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък свят на ангелите. – „Вие.“ Кои „вие“? Не взимайте тази дума в ограничен смисъл.
към беседата >>

30. Волята Божия

Всички да бъдете здрави, щастливи и блажени!
Започнал съм да фотографирам вашите мисли и един ден ще ви ги покажа. Псалмопевецът казва: „И заличи Господ прегрешенията ми.” Да се изпълнят плочиците в мозъка ви с по-висши неща! Да се облагороди сърцето, умът ви, да имате здраве – абсолютно здраве! Това е Господнето Учение. Не искам и да чуя за учение, което не може да се приложи. Всички да бъдете здрави, щастливи и блажени! Здравето е за тялото, щастието е качество на душата между Ангелите, а блаженството е качество на духа при Бога. Затова на Земята не може да има щастие и блаженство.
към беседата >>

Здравето е за тялото, щастието е качество на душата между Ангелите, а блаженството е качество на духа при Бога.
Псалмопевецът казва: „И заличи Господ прегрешенията ми.” Да се изпълнят плочиците в мозъка ви с по-висши неща! Да се облагороди сърцето, умът ви, да имате здраве – абсолютно здраве! Това е Господнето Учение. Не искам и да чуя за учение, което не може да се приложи. Всички да бъдете здрави, щастливи и блажени! Здравето е за тялото, щастието е качество на душата между Ангелите, а блаженството е качество на духа при Бога. Затова на Земята не може да има щастие и блаженство.
към беседата >>

Затова на Земята не може да има щастие и блаженство.
Да се облагороди сърцето, умът ви, да имате здраве – абсолютно здраве! Това е Господнето Учение. Не искам и да чуя за учение, което не може да се приложи. Всички да бъдете здрави, щастливи и блажени! Здравето е за тялото, щастието е качество на душата между Ангелите, а блаженството е качество на духа при Бога. Затова на Земята не може да има щастие и блаженство.
към беседата >>

31. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Страданията на земята сѫ обвивки на щастието на блаженството. (втори вариант)
Така и Господь ще дойде като единъ французинъ, като една млада, бѣдна жена, като бѣденъ момъкъ или като бѣдно дѣте и ако вие сте вѣрни на вашия идеалъ, ще разберете дълбокия смисълъ, тъй както Яковъ разбра що значеше тази стълба, на която се качваха и слизаха ангелитѣ. Тази стълба не е дигната, тя днесъ има по-голѣми разклонения. Бихъ желалъ всѣки отъ васъ да види тази стълба и когато дойдете само до първото стѫпало, ще разберете смисъла на земния животъ, смисъла на страданията, които усѣщате. Тѣзи страдания сѫ само една обвивка, въ която се криятъ добритѣ сокове. Всѣко сѣме е обвито въ такава обвивка, за да се не изгубятъ соковетѣ. Страданията на земята сѫ обвивки на щастието на блаженството.
към втори вариант >>

Ето защо, който търси щастие и блаженство в света, първо трябва да мине през страданията.
Тази стълба и до днес още стои изправена и по нея слизат и възлизат ангелите Божии. Днес тя е по-голяма и по-разклонена. Бих желал всеки от вас да види тази стълба и когато дойде до първото й стъпало, да разбере смисъла на земния живот и на страданията, които му се дават. Страданията не са нищо друго, освен обвивка, в която са скрити благата на живота. Както семето е обвито в своята черупка, за да не се изгубят хранителните сокове на зародиша, така и страданията обвиват благата, за да се дадат на човека тогава, когато той може да се ползува от тях. Ето защо, който търси щастие и блаженство в света, първо трябва да мине през страданията.
към беседата >>

32. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“? (втори вариант)
Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“? Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне. Азъ ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения. Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ. Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е изразъ на миналия ни животъ.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята, едно естествено и праволинейно състояние. (втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята, едно естествено и праволинейно състояние. Когато материята има това състояние, тази сила, то понеже между духовния и физическия свѣтъ има една прѣграда, една срѣда, та за да може тази чистота, тази сила да прѣминава отъ едно положение въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, трѣбва да се нагоди, съобразно законитѣ на този свѣть, трѣбва енергията да се трансформира. Това трансформиране зависи отъ чистотата, прѣзъ която тази сила, тази топлинна енергия ще мине.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога! (втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога! “ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“? Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.
към втори вариант >>

Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ. (втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога! “ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“? Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.
към втори вариант >>

Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ. (втори вариант)
Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ. Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ? Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога. Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има?
към втори вариант >>

Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. (втори вариант)
Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи. Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има. Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага. Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ? “ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.
към втори вариант >>

Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? (втори вариант)
Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка.
към втори вариант >>

Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. (втори вариант)
Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль. Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ? “ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това. Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването. Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.
към втори вариант >>

Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. (втори вариант)
Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль. Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ? “ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това. Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването. Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата. (втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата. За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ. Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда.
към втори вариант >>

Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ (втори вариант)
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи. Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность. У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е. Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно. Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ? Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“
към втори вариант >>

„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил. Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив.
към беседата >>

Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил. Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как.
към беседата >>

Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи?
към беседата >>

"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав.
към беседата >>

Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав.
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела. Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот.
към беседата >>

Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници.
към беседата >>

„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво?
към беседата >>

Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни?
Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни? – Които нямат циреи. Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува. Ще каже някой, че няма циреи. Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има.
към беседата >>

Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре.
Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа.
към беседата >>

"Блажени чистосърдечните".
"Блажени чистосърдечните". Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена.
към беседата >>

Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия.
След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят.
към беседата >>

„Блажени чистосърдечните".
„Блажени чистосърдечните". В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа.
към беседата >>

Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа.
– В самия човек. Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот. Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице. Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света.
към беседата >>

„Блажени чистосърдечните." Защо са блажени?
„Блажени чистосърдечните." Защо са блажени? – Защото те виждат Разумността, която работи в свети. Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат.
към беседата >>

„Блажени чистосърдечните".
„Блажени чистосърдечните". Защо трябва да бъде човек чист? – За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето.
към беседата >>

33. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ

Новото учение казва: „Не бѫдете користолюбиви.“ Блажени смиренитѣ, блажени онѣзи, които заематъ онова мѣсто, което Богъ имъ е опрѣделилъ въ свѣта. (втори вариант)
Сега нѣкои християни искатъ да бѫдатъ много близо до Христа. Новото учение казва: „Не бѫдете користолюбиви.“ Блажени смиренитѣ, блажени онѣзи, които заематъ онова мѣсто, което Богъ имъ е опрѣделилъ въ свѣта. Азъ съ удоволствие бихъ заелъ положението на единъ карамфилъ и всѣка година да ме садите, да ме кѫсате, но да изпълнявамъ волята Божия, отколкото да съмъ въ положение на единъ царь въ България. Това значи да изпълнишъ волята Божия, съ всичкото смирение. Карамфилътъ казва: „Всички да бѫдете смирени въ една посока къмъ Бога.“
към втори вариант >>

Бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ такива карамфили и духовенство, и управляющи, и голѣми, и малки да бѫдатъ като този карамфилъ, тогава Господь ще погледне къмъ васъ съ своето благословение и ще каже: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Цвѣтята сѫ нищи духомъ и всѣки човѣкъ, който приеме положение на едно цвѣте, е нищи духомъ. (втори вариант)
Бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ такива карамфили и духовенство, и управляющи, и голѣми, и малки да бѫдатъ като този карамфилъ, тогава Господь ще погледне къмъ васъ съ своето благословение и ще каже: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Цвѣтята сѫ нищи духомъ и всѣки човѣкъ, който приеме положение на едно цвѣте, е нищи духомъ. За да възстановите това съчетание, което е въ вашитѣ сърдца, умове и духове, дайте възможность на всички скрити сили да потекатъ отъ васъ.
към втори вариант >>

Блажени страдащите, слепите, хромите и др.
Време е вече, хората да се обърнат към възпитанието на своите умове и сърца, като първо съчетание, което Бог е направил. Какво по-голямо благо за човека от това, да има ум, който право мисли и сърце, което правилно чувства, и да ги съчетае в едно. Когато умът мисли право, и сърцето чувствува правилно, човек разбира нещата. Той е постигнал това разбиране по пътя на страданията. Въпреки това, хората се оплакват от страданията си. Блажени страдащите, слепите, хромите и др. Защо хората са слепи, хроми, сакати? – Защото са минали през някаква философия, която ги е осакатила. Те трябва да потърсят Божията Истина, която носи живот и показва пътя към Господа. Мнозина търсят Бога там, дето не е. Излизайте през месец май, сутрин рано, в четири часа и ще намерите Господа.
към беседата >>

Блажен е онзи, който може да разбере съчетанието, което Бог е вложил в цялата природа – между минералите, растенията и животните.
Мнозина се запитват, какво представя църквата. – Църквата е пианото, свещените книги – нотите, а свещеникът – пианистът. Той трябва да седне на пианото и да свири, по всички правила на музиката. Ти ще настроиш слуха си и ще слушаш, да възприемеш музиката вътрешно и да благодариш на Бога, че имаш възможност да се ползваш от нея. Радвай се, че можеш да излезеш вън, когато слънцето изгрява и да възприемеш неговите лъчи. Блажен е онзи, който може да разбере съчетанието, което Бог е вложил в цялата природа – между минералите, растенията и животните. Ще кажете, че минералите и растенията са безгласни. Природата е жива и разумна, нищо не е безгласно в нея. Който има уши, той може да слуша говора на природата и да я разбира. Всички мистици схващат природата като музика, говор и песен. Така тя проповядва и поучава хората.
към беседата >>

„Блажени кротките и смирените", казва Христос.
Много християни имат същото желание, както и слънцето - да бъдат близо до Христа, но новото учение – учението на любовта, изключва користолюбието. „Блажени кротките и смирените", казва Христос. С други думи казано: Блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил. За предпочитане е, човек да заеме последно място, но да изпълнява Божията воля, отколкото, да бъде пръв и да не изпълнява Божията воля. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога."
към беседата >>

С други думи казано: Блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил.
Много християни имат същото желание, както и слънцето - да бъдат близо до Христа, но новото учение – учението на любовта, изключва користолюбието. „Блажени кротките и смирените", казва Христос. С други думи казано: Блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил. За предпочитане е, човек да заеме последно място, но да изпълнява Божията воля, отколкото, да бъде пръв и да не изпълнява Божията воля. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога."
към беседата >>

Христос казва: „Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога."
Много християни имат същото желание, както и слънцето - да бъдат близо до Христа, но новото учение – учението на любовта, изключва користолюбието. „Блажени кротките и смирените", казва Христос. С други думи казано: Блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил. За предпочитане е, човек да заеме последно място, но да изпълнява Божията воля, отколкото, да бъде пръв и да не изпълнява Божията воля. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога."
към беседата >>

34. Бог е Дух / Богъ е Духъ

Тогава ще кажатъ за такава майка: „Блажена е тази майка, която е родила това дѣте, любовьта.“ Това е единъ фактъ, който трѣбва да остане въ нашитѣ сърдца, въ нашия духъ. (втори вариант)
Тѣзи, който раждатъ сладки плодове. Е, има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Затова женитѣ, които прѣдставляватъ духа, за да бѫдатъ обичани, трѣбва да родятъ любовьта. Жената е любовь. Дѣтето на такава жена всички го обичатъ и като го цѣлуватъ, майката се радва. Тогава ще кажатъ за такава майка: „Блажена е тази майка, която е родила това дѣте, любовьта.“ Това е единъ фактъ, който трѣбва да остане въ нашитѣ сърдца, въ нашия духъ. Този фактъ показва, че у насъ има нѣща неизмѣнни.
към втори вариант >>

Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта.
Има ли по-сладък плод от любовта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта. Дете, родено от любовта, е обично на всички. Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората. Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта. Неизменна и вечна е любовта, но и плодовете й са вечни. Дайте място на Духа в себе си, за да родите любовта.
към беседата >>

35. Трите положения

Блажени сѫ, които видятъ зората на новия день! (втори вариант)
Блажени сѫ, които видятъ зората на новия день!
към втори вариант >>

Блажени са, които видят зората на новия ден!
Блажени са, които видят зората на новия ден!
към беседата >>

36. Заведеевата майка

Блажени сѫ онѣзи народи, които слушатъ Господа на всичката пълнота и изпълняватъ волята Му. (втори вариант)
Блажени сѫ онѣзи народи, които слушатъ Господа на всичката пълнота и изпълняватъ волята Му.
към втори вариант >>

Блажени са онези народи, които слушат Господа на всичката пълнота и изпълняват волята Му.
Блажени са онези народи, които слушат Господа на всичката пълнота и изпълняват волята Му.
към беседата >>

37. Доброто вино

Казано е въ Писанието: „Блажени нищитѣ духомъ”. (втори вариант)
Когато председательтъ на сватбата, т. е. вашиятъ умъ пие отъ доброто вино, тогава ще разберете смисъла на новото учение, което Христосъ проповѣдва отъ две хиляди години насамъ. Като пиете отъ доброто вино, ще станете радостни, весели и силни. Само силниятъ може да победи и да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Само търпеливиятъ ще издържи докрай. Казано е въ Писанието: „Блажени нищитѣ духомъ”. Подъ думата „нищъ” не се разбира слабъ човѣкъ. Нищиятъ е силенъ за доброто, за великото въ свѣта, но не и за злото и низкото.
към втори вариант >>

Казано е в Писанието: „Блажени нищите духом”.
Когато председателят на сватбата, т.е. вашият ум, пие от доброто вино, тогава ще разберете смисъла на Новото учение, което Христос проповядва от две хиляди години насам. Като пиете от доброто вино, ще станете радостни, весели и силни. Само силният може да победи и да се справи с мъчнотиите си. Само търпеливият ще издържи докрай. Казано е в Писанието: „Блажени нищите духом”. Под думата нищ не се разбира слаб човек. Нищият е силен за Доброто, за великото в света, но не и за злото и низкото.
към беседата >>

38. Двата полюса

Значи, всѣки процесъ въ човѣка, който съгражда и повдига, е процесъ на здраве, щастие, хармония и блаженство. (втори вариант)
Тѣзи сили даватъ потикъ къмъ разширяване на ума и на сърдцето. Много естествено. За да гради, човѣкъ трѣбва да разполага съ мѣсто. Колкото е по-голѣмо мѣстото, толкова по голѣма кѫща може човѣкъ да съгради. Колкото повече платъ има, толкова по-дълга и по- широка дреха може да се ушие. Значи, всѣки процесъ въ човѣка, който съгражда и повдига, е процесъ на здраве, щастие, хармония и блаженство. Всѣки процесъ, който руши, причинява болезнени състояния, дисхармония и нещастия.
към втори вариант >>

Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. (втори вариант)
Каква философия има въ това, да се пазишъ отъ рогата на вола, отъ заднитѣ крака на коня и отъ краката на орела? Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си. Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си. Така и волътъ мушка. Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си. Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита. Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си.
към втори вариант >>

Значи, всеки процес в човека, който съгражда и повдига, е процес на здраве, щастие, хармония и блаженство.
Тези сили дават подтик към разширяване на ума и на сърцето. Много естествено. За да гради, човек трябва да разполага с място. Колкото е по-голямо мястото, толкова по голяма къща може човек да съгради. Колкото повече плат има, толкова по-дълга и по-широка дреха може да се ушие. Значи, всеки процес в човека, който съгражда и повдига, е процес на здраве, щастие, хармония и блаженство. Всеки процес, който руши, причинява болезнени състояния, дисхармония и нещастия.
към беседата >>

Ако човек не се противопоставя на Божественото, ще бъде, ако не блажен и щастлив, поне доволен.
Каква философия има в това, да се пазиш от рогата на вола, от задните крака на коня и от краката на орела? Това са разсъжденията на Адамовите хора, които се индивидуализирали, поради което всеки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всеки да бъде щастлив само за себе си. Бог е създал материал и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човек не се противопоставя на Божественото, ще бъде, ако не блажен и щастлив, поне доволен. Ако внушиш една лоша мисъл в ума на своя ближен, все едно, че го мушкаш с рогата си. Така и волът мушка. Когато се защитава, волът се обляга със задницата си на някое дърво и мушка с рогата си. Конят постъпва точно обратно: главата си обляга на дърво, а със задните си крака рита. Орелът пък сграбчва с краката си.
към беседата >>

39. Двете заповеди

Помнете: здравето на човѣка произтича отъ волята му, щастието — отъ неговия умъ, а блаженството — отъ душата. (втори вариант)
Христосъ казва: „Нѣма нищо скрито въ свѣта, което да не се открие.” Наистина, ако чувствителниятъ затвори очитѣ си и се докосне до рѫката на нѣкого, може веднага да каже, добъръ ли е, или лошъ. Нѣщата сѫ скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме. Следователно, когато се казва, че трѣбва да любимъ Бога и ближния си, това значи, да прогледаме и да измѣнимъ живота си, да влѣземъ въ новитѣ условия. Това е естественъ стремежъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ иска да бѫде здравъ, красивъ, разуменъ, а това се постига само при условията на новия животъ. Помнете: здравето на човѣка произтича отъ волята му, щастието — отъ неговия умъ, а блаженството — отъ душата. Каквато е волята, такова ще бѫде и здравето ни; какъвто е умътъ, такова ще бѫде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бѫде и блаженството ни. Това не сѫ форми, не сѫ праздни думи, но реални нѣща, които можемъ да приложимъ и въ сегашния си животъ. Като градимъ кѫща, даваме ѝ съответенъ стилъ. На училището даваме съответенъ стилъ, а не като на болница. Христосъ опредѣля, колко елемента взиматъ участие въ съграждане на човѣшкото тѣло: умъ, сърдце, душа и сила, т.
към втори вариант >>

Каквато е волята, такова ще бѫде и здравето ни; какъвто е умътъ, такова ще бѫде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бѫде и блаженството ни. (втори вариант)
Нѣщата сѫ скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме. Следователно, когато се казва, че трѣбва да любимъ Бога и ближния си, това значи, да прогледаме и да измѣнимъ живота си, да влѣземъ въ новитѣ условия. Това е естественъ стремежъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ иска да бѫде здравъ, красивъ, разуменъ, а това се постига само при условията на новия животъ. Помнете: здравето на човѣка произтича отъ волята му, щастието — отъ неговия умъ, а блаженството — отъ душата. Каквато е волята, такова ще бѫде и здравето ни; какъвто е умътъ, такова ще бѫде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бѫде и блаженството ни. Това не сѫ форми, не сѫ праздни думи, но реални нѣща, които можемъ да приложимъ и въ сегашния си животъ. Като градимъ кѫща, даваме ѝ съответенъ стилъ. На училището даваме съответенъ стилъ, а не като на болница. Христосъ опредѣля, колко елемента взиматъ участие въ съграждане на човѣшкото тѣло: умъ, сърдце, душа и сила, т. е. воля.
към втори вариант >>

Помнете: здравето на човека произтича от волята му, щастието – от неговия ум, а блаженството – от душата.
Следователно, когато се казва, че трябва да любим Бога и ближния си, това значи, да прогледнем и да изменим живота си, да влезем в новите условия. Това е естествен стремеж на човешката душа. Всеки човек иска да бъде здрав, красив, разумен, а това се постига само при условията на Новия живот. Помнете: здравето на човека произтича от волята му, щастието – от неговия ум, а блаженството – от душата. Каквато е волята, такова ще бъде и здравето ни; какъвто е умът, такова ще бъде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бъде и блаженството ни. Това не са форми, не са празни думи, но реални неща, които можем да приложим и в сегашния си живот. Като градим къща, даваме й съответен стил. На училището даваме съответен стил, а не като на болница. Христос определя колко елемента вземат участие в съграждане на човешкото тяло: ум, сърце, душа и сила, т.е. воля.
към беседата >>

Каквато е волята, такова ще бъде и здравето ни; какъвто е умът, такова ще бъде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бъде и блаженството ни.
Следователно, когато се казва, че трябва да любим Бога и ближния си, това значи, да прогледнем и да изменим живота си, да влезем в новите условия. Това е естествен стремеж на човешката душа. Всеки човек иска да бъде здрав, красив, разумен, а това се постига само при условията на Новия живот. Помнете: здравето на човека произтича от волята му, щастието – от неговия ум, а блаженството – от душата. Каквато е волята, такова ще бъде и здравето ни; какъвто е умът, такова ще бъде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бъде и блаженството ни. Това не са форми, не са празни думи, но реални неща, които можем да приложим и в сегашния си живот. Като градим къща, даваме й съответен стил. На училището даваме съответен стил, а не като на болница. Христос определя колко елемента вземат участие в съграждане на човешкото тяло: ум, сърце, душа и сила, т.е. воля. Не можеш да любиш Господа само със сърцето, или само с душата, или само с ума си, или само с волята си; трябва да Го любиш заедно с четирите елемента.
към беседата >>

40. Призваните

Сега идатъ блажени дни — на възкресение и подмладяване. (втори вариант)
Мина вече страшното, на края сте. Сега идатъ блажени дни — на възкресение и подмладяване. Всички ще бѫдете млади, на 33 години. Ще живѣете на земята, колкото искате; ще си заминете, когато свършите работата си. Ще извикате близкитѣ и приятелитѣ си, ще имъ кажете, че заминавате за онзи свѣтъ. Ще се сбогувате съ тѣхъ и ще тръгнете за отечеството си. Като заминете, нѣма да плачатъ за васъ, защото знаятъ, кѫде отивате.
към втори вариант >>

Сега идат блажени дни – на Възкресение и подмладяване.
Мина вече страшното, на края сте. Сега идат блажени дни – на Възкресение и подмладяване. Всички ще бъдете млади, на тридесет и три години. Ще живеете на земята, колкото искате; ще си заминете, когато свършите работата си. Ще извикате близките и приятелите си, ще им кажете, че заминавате за онзи свят. Ще се сбогувате с тях и ще тръгнете за отечеството си. Като заминете, няма да плачат за вас, защото знаят къде отивате.
към беседата >>

41. Като чуха

Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена. (втори вариант)
Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. — Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена. Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.”
към втори вариант >>

Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена.
Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му. – “Защо страдаме? ” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена. Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват."
към беседата >>

42. И рече баща му

Тѣ сѫ блаженитѣ, на които е дадено Царството Божие. (втори вариант)
То ще се благослови и умножи. Силата се крие въ малкото житно зрънце. Бѫдещето е въ слабитѣ, бедни хора, които иматъ стремежъ къмъ Великото. Христосъ говори за нищитѣ, въ смисълъ за бедни, но такива, които носятъ Божественото въ себе си. Той говори за кроткитѣ, за нажаленитѣ, като за хора, които разбиратъ Божиитѣ закони и ги прилагатъ. Тѣ сѫ блаженитѣ, на които е дадено Царството Божие. Добре разбраната сиромашия пречиства човѣка, приготвя го за добри, богати условия. Има случаи въ живота, когато сиромашията е за предпочитане предъ богатството. Едно време евреитѣ продадоха Христа за 30 сребърника. Ще видимъ, за колко сребърника ще Го продадатъ сегашнитѣ народи. Вѣрвамъ, че сегашното човѣчество е оценило Христа за повече отъ 30 сребърника.
към втори вариант >>

Те са блажените, на които е дадено Царството Божие.
То ще се благослови и умножи. Силата се крие в малкото житно зрънце. Бъдещето е в слабите, бедни хора, които имат стремеж към Великото. Христос говори за нищите, в смисъл за бедни, но такива, които носят Божественото в себе си. Той говори за кротките, за нажалените, като за хора, които разбират Божиите закони и ги прилагат. Те са блажените, на които е дадено Царството Божие. Добре разбраната сиромашия пречиства човека, приготвя го за добри, богати условия. Има случаи в живота, когато сиромашията е за предпочитане пред богатството. Едно време евреите продадоха Христа за трийсет сребърника. Ще видим за колко сребърника ще Го продадат сегашните народи. Вярвам, че сегашното човечество е оценило Христа за повече от трийсет сребърника.
към беседата >>

43. Ако не бях дошъл

Като се говори за небето, не подразбирам рая, защото той е състояние, а не място на блаженство.
Като се говори за небето, не подразбирам рая, защото той е състояние, а не място на блаженство. Като говори на учениците си за блаженствата, Христос пак разбира състояния, които човек преживява. Той казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Под „нищ духом“ се разбира човек, който лесно се топи и разтваря. Това са качества на солта. Добрият човек трябва да се топи като солта. Туриш ли сол във водата, тя веднага се разтваря, без протест, затова Царството небесно е нейно.
към беседата >>

Като говори на учениците си за блаженствата, Христос пак разбира състояния, които човек преживява.
Като се говори за небето, не подразбирам рая, защото той е състояние, а не място на блаженство. Като говори на учениците си за блаженствата, Христос пак разбира състояния, които човек преживява. Той казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Под „нищ духом“ се разбира човек, който лесно се топи и разтваря. Това са качества на солта. Добрият човек трябва да се топи като солта. Туриш ли сол във водата, тя веднага се разтваря, без протест, затова Царството небесно е нейно. Водата е основа, носителка на живота, а животът – едно от условията за придобиване на Царството Божие.
към беседата >>

Той казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Под „нищ духом“ се разбира човек, който лесно се топи и разтваря.
Като се говори за небето, не подразбирам рая, защото той е състояние, а не място на блаженство. Като говори на учениците си за блаженствата, Христос пак разбира състояния, които човек преживява. Той казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Под „нищ духом“ се разбира човек, който лесно се топи и разтваря. Това са качества на солта. Добрият човек трябва да се топи като солта. Туриш ли сол във водата, тя веднага се разтваря, без протест, затова Царството небесно е нейно. Водата е основа, носителка на живота, а животът – едно от условията за придобиване на Царството Божие. Тъй щото, щом се разтопи като солта, човек влиза вече в Царството Божие.
към беседата >>

„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е.
„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е. започва да сълзи. Така тя осолява телата. Значи, нажаленият привлича влагата, т.е. живота, и така осолява средата, в която живее. Ако не правите същото и вие, не може да се утешите.
към беседата >>

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ И солта, в широк смисъл на думата е тиха и кротка.
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ И солта, в широк смисъл на думата е тиха и кротка. Като се разтвори във вода, тя не ферментира, не вдига шум около себе си. И в разтопено състояние, солта спокойно чака времето си, да дойде топлина отвън, да изпари водата, и отново да се яви в първоначалния си вид, като чиста, кристална сол. Тя знае, че сега ще бъде по-чиста, отколкото е била по-рано. Следователно, кротките хора са сол, която овлажнява въздуха и започва да плаче, разтваря се във водата и това състояние се разнася навсякъде по земята, докато най-после отново кристализира в хубави, чисти кристали.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ – Кога човек усеща жажда?
„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ – Кога човек усеща жажда? – Когато е ял солена храна. Тогава той има нужда от повече вода. Само човек изпитва жажда в различни направления: жажда за вода, за знание, за светлина, за свобода и т.н. Казано е, обаче: „които жадуват и гладуват за правдата, те ще се наситят“. Кроткият, който се уподобява на сол, трябва да гладува за правдата.
към беседата >>

„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Думата „нажален“ подразбира растене в добродетели.
„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Думата „нажален“ подразбира растене в добродетели. Не можеш да растеш в добродетели, ако не жалиш. Ако жалиш за майка си, или ти трябва да отидеш при нея, или тя трябва да дойде при тебе. Ако жалиш за светлината, ти трябва да отидеш при нея. Само така ще растеш в добродетелите. Следователно, ако искаш да растеш и да се развиваш в добродетели, първо трябва да отидеш при Бога.
към беседата >>

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Кроткият е солта на земята.
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Кроткият е солта на земята. – Как се среща солта в природата? – В разтворено състояние, в морската вода, и като минерал – каменна сол. Тя трябва да се отдели и от морската вода, и от каменната сол и да се пречисти. Получи ли се в чисто състояние, тя представя Божествения живот, към който всички се стремят. Този живот е съчетание на любовта и на мъдростта: любовта действа на земята, а мъдростта – на небето.
към беседата >>

Така ще разберете и стиха: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ За това е нужно труд и работа, да се потите по 99 пъти на ден, и всичко във вас да се разтвори за Божествения живот.
Получи ли се в чисто състояние, тя представя Божествения живот, към който всички се стремят. Този живот е съчетание на любовта и на мъдростта: любовта действа на земята, а мъдростта – на небето. За да разбере, какво нещо е любовта и мъдростта, преди всичко, човек трябва да знае, може ли да се разтопи, или не може. – Как ще познаем? – Много просто, ще намерите тайна врата на Царството Божие и там ще разберете, можете ли да се разтопите. Така ще разберете и стиха: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ За това е нужно труд и работа, да се потите по 99 пъти на ден, и всичко във вас да се разтвори за Божествения живот. Само така ще разберете смисъла на труда и работата, на радостите и страданията. Като се разтопите, ще се повдигнете нагоре, в Божествения свят, и всичко земно ще остане на земята.
към беседата >>

И тъй, блаженствата, върху които Христос говори на учениците си, имат отношение към солта.
И тъй, блаженствата, върху които Христос говори на учениците си, имат отношение към солта. Ако дойде някой приятел при вас, питайте го, желае ли да се разтваря и топи като солта; желае ли да бъде кротък и нажален, да гладува и жадува за правдата. Ако отговори положително на всички въпроси, той е добър човек; ако отговори положително само на един въпрос, а на другите не дава отговор, пазете се от него. Това е говорил Христос на тогавашните хора. Така трябва да се говори и на сегашните учени, проповедници, общественици и др. Така трябва да се разбира Христовото учение, за да не кажете един ден:Вода газихме, жадни бяхме.
към беседата >>

44. Това учение

Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянна Любов или на блаженствата.
Апостолът казва: „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бог, а този, който не престъпва, той е в Отца и Сина.” Вярвам, че мнозина посмяват да престъпват, но има двояко престъпление. Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Престъпи ли по този начин човек, той вече не може да пребъдва в Христовото учение. Христовото учение е Божествено, то е учение на Вечния живот, а не на човешкия, временен живот. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянна Любов или на блаженствата.
към беседата >>

45. Изгряващото слънце

Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството.
Ето къде е: в онзи момент, когато в душата си възлюбиш всички хора, този Господ ти е изпратил един лъч. Когато всички противоречия изчезнат от твоя ум, когато ти съзнаеш своята длъжност и си готов да се пожертваш, истинският Господ е проговорил в теб; ти и Той сте едно и също в тоя момент. Христос казва: „Аз дойдох с тоя Господ, Който живее в мен, дойдох с Него, чрез Него, за да дам виделина на всички, за да повярват“. Кои? – Онези малките, чистите души. Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало. Зная двама братя от Варна, единият от които постъпи във военно училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник. Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост войник, да изслужи военната си повинност. Един ден войникът срещнал брата си на улицата и не му отдал чест. Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест.
към беседата >>

Християните казват, че при тези блажени времена ще бъдат в рая, турците казват, че ще имат цели планини с пилаф и т.н.
С това не искам да кажа, че трябва да се изхвърли религията, нека си съществува класовата борба, защото и тя е тъй потребна, както са потребни онези глисти, които разработват почвата. Земеделецът казва: „Изорах нивата“. – Не, не си я изорал ти, а тези глисти, които живеят дълбоко в земята. Тъй и в класовата борба пролетариите, буржоата са глистите, които са работили ред години и са окислили почвата. След това ще дойдат ангелите със своите рала, ще посеят тази почва и ще кажат: „Достатъчно сте работили, ние ви благодарим, защото ще имате за хиляди години какво да ядете и пиете и ще бъдете всички братя“. Християните казват, че при тези блажени времена ще бъдат в рая, турците казват, че ще имат цели планини с пилаф и т.н. Каква идилия е то – пилаф без купон! Христос обаче казва: „Аз дойдох виделина на света“, а виделината е смисълът на живота, тя е храна на ума, душата и сърцето. Това значи да сте доволни в себе си, сити в живота и да имате енергия и желание за работа в живота. Сега, като се върнете в къщи, ще почнете да философствате: „Може ли човек да живее без религия? “ Когато Господ създаде света, нямаше религия.
към беседата >>

46. Гредата

А вие, които се мислите от женените, сте от блажените хора.
Също и женените. Оженването обаче е само временно. Според мене в света няма женени хора, а има само впрегнати. Затова аз не говоря за женените, а за впрегнатите. Аз вярвам, че вие не сте впрегнати. А вие, които се мислите от женените, сте от блажените хора. Христос казва: „Извади гредата от окото си, за да бъде то чисто, та да може да извадиш сламчицата от окото на брата си“.
към беседата >>

47. Малкият закон

Блажени са тези от вас, които с вяра дочакат това време.
Турете сега в мисълта си: „Можем да изпълним най-малкия Божествен закон“. И след 2,000 години ще проверите вярно ли е това, което ви казвам, или не – ще проверите резултатите. След 2,000 години вътрешните условия на живота ще бъдат 10 пъти по-добри, отколкото сегашните. То е слизане и качване нагоре в живота. Блажени са тези от вас, които с вяра дочакат това време. Тия 2,000 години са два Божествени дни – дни на велико благословение. По-напредналите от вас може и след 2 години да проверят това, а някои даже след 10 години. Но за това се иска чист, възвишен и благороден живот – единственото наследство на човека на земята.
към беседата >>

48. Правият път

Писанието казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ (Мат.
Този закон действа, работи и може да стане опасен ето как: ако вие се свържете много тясно с някого, когото много обичате, и ако той измени своята насока, между вас ще настане голям разрив и единият от вас ще пострада. Затова, когато човек е решил да изучава Божествените тайни, трябва да бъде много чист. Да видиш Бога, значи да знаеш да употребяваш разумно тази велика сила, с която Той си служи. Христос казва: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Ще рече, без чистота в сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безусловно необходима. Казва псалмопевецът: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми.“ Смисълът на нашия живот е веселостта; тя е велико благо. Писанието казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ (Мат. 5:3 – б.р.). Нищите духом са доволни, радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бих желал да имам на този свят, ще отговоря: да бъда нищ духом и да е Царството Божие в мен; да бъда чист и по сърце, за да видя Бога в Неговата същина, защото който е чист по сърце, той вижда Бога. Чистотата на сърцето е център на блаженствата. Ако искате да имате туй благо, препоръчвам ви като метод да придобиете чистота на сърцето.
към беседата >>

Чистотата на сърцето е център на блаженствата.
Казва псалмопевецът: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми.“ Смисълът на нашия живот е веселостта; тя е велико благо. Писанието казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“ (Мат. 5:3 – б.р.). Нищите духом са доволни, радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бих желал да имам на този свят, ще отговоря: да бъда нищ духом и да е Царството Божие в мен; да бъда чист и по сърце, за да видя Бога в Неговата същина, защото който е чист по сърце, той вижда Бога. Чистотата на сърцето е център на блаженствата. Ако искате да имате туй благо, препоръчвам ви като метод да придобиете чистота на сърцето.
към беседата >>

49. Разбиране и прилагане

Бог казва още, че ако слушате Майка си, ще ви изпрати всичко отгоре в изобилие, ще бъдете здрави, щастливи, блажени, но ако не изпълнявате законите на Майка си, Той ще залезе – ще затвори Своето Божествено око.
Алчността на човечеството доведе днешната война, от нея произлязоха всичките други лоши икономически условия, нещастията на хората. А това що значи? Че са ослепели. Този Баща, Който ни гледа Отгоре, Чието око, Слънцето, днес вижда ясно, ме пита: „Какво правят тези деца тук? “ Аз Му отговарям: „Татко, искат да се изправят.“ „Изправете се, защото Майка ви ще ви тупа, ще ви бие“ – казва Господ. Бог казва още, че ако слушате Майка си, ще ви изпрати всичко отгоре в изобилие, ще бъдете здрави, щастливи, блажени, но ако не изпълнявате законите на Майка си, Той ще залезе – ще затвори Своето Божествено око. Залязването на Слънцето значи залязване на духовното око. Сега какво ще кажете вие на вашия Баща? (Ще Го слушаме.) Тогава Бог казва: „Аз ще изпратя отгоре по един от Моите служители, от ангелите, за да проверят у всекиго едного дали казва Истината.“ Като се върнат назад при Бога, те ще Му кажат какво правят малките богове на Земята. Така се наричате вие тук – малки богове. Като дойде някой ангел на Земята, вие казвате: „Ти трябва така да направиш, трябва иначе да направиш, ние сме собственици, царски синове и т.н.“ Та злото е в това, че ние се мислим за богове.
към беседата >>

50. Методи за лекуване

– Откъде се е взела в Рая змията, която измами Ева, щом се знае, че Раят е място на блаженство?
– Откъде се е взела в Рая змията, която измами Ева, щом се знае, че Раят е място на блаженство?
към беседата >>

51. Аз съм онзи човек

Блажен е тоя народ, върху който Божията тояга се вдига и слага. (втори вариант)
Бог сега вдига и слага тоягата си върху гърба на българите. Те казват: „Убиха ни." Не, само шушулките хвърлят настрана. Аз облажавам всеки човек, бит от Господа или от някой мъдрец, защото така се намагнетисва. Всеки, който е бит от Господа, става гений и светия. Блажен е тоя народ, върху който Божията тояга се вдига и слага. Тоя бой ще създаде всички добродетели и България, върху която пада Божествената тояга, ще се освободи от всички шушулки, от всичката плява - ще остане само чистото в нея. Тогава Бог ще каже: „Идете и намерете оня българин, който е добър, умен, честен и справедлив. Той ми трябва. Ще го назнача на важна служба в Царството Си." Засега трябва да изчезнат всички шушулки.
към втори вариант >>

„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Блажен е тоя пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си. (втори вариант)
„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Блажен е тоя пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си. Това е голяма привилегия не само за пророка, но и за царя. От такъв бой човек се намагнетисва и оживява. Всеки, който страда по тоя начин, той се благославя.
към втори вариант >>

Който не разбира тия движения, трябва да каже: „Аз съм оня човек, който не разбрах жезъла на Бога." Разбереш ли тия движения, блажен ще бъдеш. (втори вариант)
Четирите измерения представят страданията на човека в четирите полета. Това е велика наука на построяване. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че в телата ви става такъв строеж, какъвто и на физичния свят. Навсякъде в нашия живот се забелязва движение в права линия, в плоскост, в триизмерното и в четириизмерното пространство. Който не разбира тия движения, трябва да каже: „Аз съм оня човек, който не разбрах жезъла на Бога." Разбереш ли тия движения, блажен ще бъдеш. Тогава ще кажеш: „Всичките ми гвоздеи минаха през огъня и разбрах смисъла на Божията тояга." Блажен си, защото чрез страданията разбра общността на Божията мъдрост, която ще се изяви в бъдеще.
към втори вариант >>

Тогава ще кажеш: „Всичките ми гвоздеи минаха през огъня и разбрах смисъла на Божията тояга." Блажен си, защото чрез страданията разбра общността на Божията мъдрост, която ще се изяви в бъдеще. (втори вариант)
Четирите измерения представят страданията на човека в четирите полета. Това е велика наука на построяване. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че в телата ви става такъв строеж, какъвто и на физичния свят. Навсякъде в нашия живот се забелязва движение в права линия, в плоскост, в триизмерното и в четириизмерното пространство. Който не разбира тия движения, трябва да каже: „Аз съм оня човек, който не разбрах жезъла на Бога." Разбереш ли тия движения, блажен ще бъдеш. Тогава ще кажеш: „Всичките ми гвоздеи минаха през огъня и разбрах смисъла на Божията тояга." Блажен си, защото чрез страданията разбра общността на Божията мъдрост, която ще се изяви в бъдеще.
към втори вариант >>

Казвам: блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото. (втори вариант)
Казвам: блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели.
към втори вариант >>

Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. (втори вариант)
Казвам: блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели.
към втори вариант >>

Блажен е тоя народ, върху който Божията тояга се вдига и слага.
Бог сега вдига и слага тоягата си върху гърба на българите. Те казват : Убиха ни! – Не, само шушулките хвърлят настрана. Аз облажавам всеки човек, бит от Господа или от някой мъдрец, защото така се намагнетисва. Всеки, който е бит от Господа, става гений и светия. Блажен е тоя народ, върху който Божията тояга се вдига и слага. Тоя бой ще създаде всички добродетели. И България, върху която пада Божествената тояга, ще се освободи от всички шушулки, от всичката плява – ще остане само чистото в нея. Тогава Бог ще каже: Идете и намерете оня българин, който е добър, умен, честен и справедлив. Той ми трябва – ще го назнача на важна служба в Царството си. Засега трябва да изчезнат всички шушулки.
към беседата >>

„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” Блажен е тоя пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си.
„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” Блажен е тоя пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си. Това е голяма привилегия не само за пророка, но и за царя. От такъв бой човек се намагнетисва и оживява. Всеки, който страда по тоя начин, той се благославя. Слънчевата енергия не е нищо друго, освен ударите на тая тояга. Който не понася тия удари, търси сянка.
към беседата >>

Разбереш ли тия движения, блажен ще бъдеш.
Четирите измерения представят страданията на човека в четирите полета. Това е велика наука – на построяване. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че в телата ви става такъв строеж, какъвто и на физичния свят. Навсякъде в нашия живот се забелязва движение в права линия, в плоскост, в триизмерното и в четириизмерното пространство. Който не разбира тия движения, трябва да каже: Аз съм оня човек, който не разбрах жезъла на Бога. Разбереш ли тия движения, блажен ще бъдеш. Тогава ще кажеш: Всичките ми гвоздеи минаха през огъня и разбрах смисъла на Божията тояга. Блажен си, защото чрез страданията разбра общността на Божията Мъдрост, която ще се изяви в бъдеще.
към беседата >>

Блажен си, защото чрез страданията разбра общността на Божията Мъдрост, която ще се изяви в бъдеще.
Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че в телата ви става такъв строеж, какъвто и на физичния свят. Навсякъде в нашия живот се забелязва движение в права линия, в плоскост, в триизмерното и в четириизмерното пространство. Който не разбира тия движения, трябва да каже: Аз съм оня човек, който не разбрах жезъла на Бога. Разбереш ли тия движения, блажен ще бъдеш. Тогава ще кажеш: Всичките ми гвоздеи минаха през огъня и разбрах смисъла на Божията тояга. Блажен си, защото чрез страданията разбра общността на Божията Мъдрост, която ще се изяви в бъдеще.
към беседата >>

Кажете и вие като Иеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб.” Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото.
Кажете и вие като Иеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб.” Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели.
към беседата >>

Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината.
Кажете и вие като Иеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб.” Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото. После тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели.
към беседата >>

52. Надеждата

Това учение е потребно за вас, вие трябва да живеете на земята, трябва да бъдете здрави, щастливи и блажени. (втори вариант)
Това учение е потребно за вас, вие трябва да живеете на земята, трябва да бъдете здрави, щастливи и блажени. Каквото искате да направите, не може да го осъществите, ако нямате любов, вяра и надежда. Всичко е скрито в Тези три велики принципа - любов, вяра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си.
към втори вариант >>

Вие трябва да живеете на земята, да бъдете здрави, щастливи и блажени.
Това учение е потребно за вас. Вие трябва да живеете на земята, да бъдете здрави, щастливи и блажени. Каквото искате да направите, не може да го осъществите, ако нямате любов, вяра и надежда. Всичко е скрито в тези три велики принципа — любов, вяра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си. Това е учението, което Христос е проповядвал, като е дошъл да примири хората с Бога. Как? — Като ги научи как да живеят.
към беседата >>

53. Мъчението

От мъчението излиза здравето; от труда – щастието, а от работата – блаженството.
В тази школа имаме три метода: първо, мъчение, второ – труд, и трето – работа. От мъчението излиза здравето; от труда – щастието, а от работата – блаженството. Сега ще кажете: „Много нещо научихме! " Нищо не сте научили, защото това, което казах, е само едно формула. Когато ви дойде едно мъчение в света, вие ще трябва да го превърнете в здраве, защото само здравият човек издържа мъчение. Мъчението се издържа чрез здравето, а трудът – чрез щастието. Онзи, който копае с мотиката, е щастлив, защото има цел – да прехранва жена си и децата си.
към беседата >>

Стар човек е онзи, който е останал в блаженството си и който не иска да слезе, да се помъчи и да се подмлади.
Сега забелязвам, че във вашите умове се заражда мисъл: колко строг е този закон! Тук няма място за критика; то е една велика наука: готов ли си да се мъчиш – нищо повече. Аз оставям във вас тази мисъл, да я възприемете, или не. Констатирам един закон за подмладяване: човек се помладява само чрез мъчение; който не се мъчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духовете слизат на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искат да се подмладят, да се разшири тяхното съзнание. Стар човек е онзи, който е останал в блаженството си и който не иска да слезе, да се помъчи и да се подмлади. Човек да бъде блажен и да остарява, това е едно голямо противоречие в живота – ще кажете; на това отговарям: ако това не беше един необходим закон в света, Бог не би създал света. Онзи велик закон, който заставя Божеството да създаде човека, има много по-дълбоки причини, отколкото философите мислят. Някои питат, защо Господ създаде света? Туй са онези философи, които са отвън – оглашените: питате, защо – влезте вътре в живота, помъчете се и ще видите защо.
към беседата >>

Човек да бъде блажен и да остарява, това е едно голямо противоречие в живота – ще кажете; на това отговарям: ако това не беше един необходим закон в света, Бог не би създал света.
Тук няма място за критика; то е една велика наука: готов ли си да се мъчиш – нищо повече. Аз оставям във вас тази мисъл, да я възприемете, или не. Констатирам един закон за подмладяване: човек се помладява само чрез мъчение; който не се мъчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духовете слизат на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искат да се подмладят, да се разшири тяхното съзнание. Стар човек е онзи, който е останал в блаженството си и който не иска да слезе, да се помъчи и да се подмлади. Човек да бъде блажен и да остарява, това е едно голямо противоречие в живота – ще кажете; на това отговарям: ако това не беше един необходим закон в света, Бог не би създал света. Онзи велик закон, който заставя Божеството да създаде човека, има много по-дълбоки причини, отколкото философите мислят. Някои питат, защо Господ създаде света? Туй са онези философи, които са отвън – оглашените: питате, защо – влезте вътре в живота, помъчете се и ще видите защо.
към беседата >>

Във всяка стадия, на която се възкачвате, вашият живот се улеснява и отива към блаженство.
Вие ще си отговорите, тук на какво място сте. То е място на мъчение. И така, светът е едно място на мъчение. Този свят е едно от най-великите училища на живия Господ; по-велико училище аз не познавам; наричам го – основа на всички други училища. Разберете го във всички негови разклонения и прояви, разберете го във всичките противоречия, които съществуват в света. Във всяка стадия, на която се възкачвате, вашият живот се улеснява и отива към блаженство. Схващам една ваша мисъл: „Ама ние имаме мъж, жена, деца и т.н." Трябва да разберете истината, без да се разочаровате: колкото повече връзки имате в света, толкова повече мъчения ще имате. Както виждате, аз ви препоръчвам най-мъчния живот – живот на мъчение. Мъчението вие никъде не може да го избегнете, то е една необходимост във всяко верую, във всеки строй, във всеки живот, във всяка мисъл; мъчението е неизбежно и в любовта – най-голямото мъчение именно там се намира. Всички вас, жени и мъже, които знаете любовта, ще ви попитам: Как познавате любовта? Ако попитам вас, които сте я опитали, как бихте я описали?
към беседата >>

Ученикът в тази школа трябва да схване великия принцип на живота – че в първия момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от първия живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота – процеса на подмладяване.
Изтърпите ли всички мъчения, Господ ще каже: „Ти може да бъдеш под моя покрив". Това значение има стихът в псалом 91. Както виждате, то е велика наука, не наука на чувства и екзалтиране: „Аз имам вяра"; не, не – опитност, опитност, опитността на великата Любов! Мнозина ми казват: "3ащо не ни разкриеш някои тайни? " В Европа има много школи, които могат да разкрият тайни, да казват начини за завладяване хора и за печелене пари – мога да ви дам и адреси – но във великата Божествена школа законът е друг. Ученикът в тази школа трябва да схване великия принцип на живота – че в първия момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от първия живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота – процеса на подмладяване. Тук няма никакво изключение.
към беседата >>

Тя показва слизане на духа отгоре, движение към материалния свят – вдигнал своята котва от небето, от почивката на блаженството си и тръгнал в мировото движение.
Защо ви представям тия две букви? Между тях няма никаква логическа връзка, но геометрическа има. Сега, ако вземете буквата В разложена, то е една котва вдигната горе, която показва закона на движението – котвата е вдигната, и корабът е тръгнал – значи, човекът е тръгнал. Тя показва слизане на духа отгоре, движение към материалния свят – вдигнал своята котва от небето, от почивката на блаженството си и тръгнал в мировото движение. И ако запитате: „Защо Господ е създал носа, очите и веждите на човека", отговарям: за да покаже посоката на неговото движение – човекът да се движи в посоката, която носът му посочва. А другата буква –[[Х]]? Тя показва, че духът е слязъл от горе долу, до дъното на материята, забил е котва в земята, въплътил се е и е почнал да обработва земята. Спуснал котвата на дъното, и корабът седи, не мисли да се връща на небето. И той ще седи докога?
към беседата >>

54. Аз съм жив

Едно малко ангелче, което било на небето щастливо и блажено, като посещавало небесното училище, слушало да се говори за новия свят, за земята. (втори вариант)
Едно малко ангелче, което било на небето щастливо и блажено, като посещавало небесното училище, слушало да се говори за новия свят, за земята. Един ден то казва на един по-голям ангел: „Слушай, ще ми направиш много голямо удоволствие, ако ми покажеш какви са тези нови хора." По-големият ангел го взима на крилете си и го завежда при хората. Като повървели малко из хората, ангелчето запитва: „Ами ти нали каза, че ще ме заведеш долу на земята между хората, защо ме водиш в ада? " „Ами че това са хората, това е човечеството - отговорил по-големият ангел. - По-голям ад от този, който е на земята, няма." От две хиляди години досега всички проповедници все за някакъв си друг ад проповядват. Разправят, че там грешниците с вериги ги връзват, а поповете, владиците, царете напред ги турят, но светът пак не се плаши.
към втори вариант >>

Едно малко ангелче живяло на небето щастливо и блажено.
Едно малко ангелче живяло на небето щастливо и блажено. Като посещавало небесното училище, чуло да се говори за някакъв нов свят – за земята. Един ден то казало на един голям ангел: Моля ти се, можеш ли да ми направиш една голяма услуга? Понеже чувам да говорят за земята и за нейните жители, моля ти се да ме заведеш там, да видя, какво представят новите хора. Големият ангел задоволил желанието на ангелчето, турил го на крилете си и, с него заедно, слезли на земята. Като прекарали няколко деня между хората, ангелчето запитало големия ангел: Защо ме доведе в ада?
към беседата >>

55. Молих се

Блажен е, който се жени там!
– Когато излезете на повърхността. Горко на онзи, който се жени в ада! Неговите деца ще се колят като агънца. Адът е място на поквара и нечистота. Децата на онзи, който се жени горе, ще бъдат подобни на ангели. Блажен е, който се жени там! Само в горния свят има братство и равенство. Един ден ние пак ще се срещнем, но не тук, в ада, а горе.
към беседата >>

Като посадя една семка в земята, казвам: Блажен е онзи, който, без да види, вярва.
Така е било всякога. И тъй, приложете новото, Божественото учение, с вяра и знание, за да придобиете опитности. Без опитности не може. Виж нещата и ги опитай!. Сега има условия за това. Като посадя една семка в земята, казвам: Блажен е онзи, който, без да види, вярва. Когато семката израсте, цъфне, развие се в голямо дърво, което дава плод, казвам: По-блажен е онзи, който вижда нещата и вярва. Днес това дърво е израсло и дало своите плодове. Казвам: Най-блажен е онзи, който е опитал плодовете на това дърво. От две хиляди години дървото е израсло, дало е своите плодове, и всеки има право да си откъсне по един плод. Плодът му има отношение към възкресяване на вашите души и сърца, а листата му – за лекуване.
към беседата >>

Когато семката израсте, цъфне, развие се в голямо дърво, което дава плод, казвам: По-блажен е онзи, който вижда нещата и вярва.
И тъй, приложете новото, Божественото учение, с вяра и знание, за да придобиете опитности. Без опитности не може. Виж нещата и ги опитай!. Сега има условия за това. Като посадя една семка в земята, казвам: Блажен е онзи, който, без да види, вярва. Когато семката израсте, цъфне, развие се в голямо дърво, което дава плод, казвам: По-блажен е онзи, който вижда нещата и вярва. Днес това дърво е израсло и дало своите плодове. Казвам: Най-блажен е онзи, който е опитал плодовете на това дърво. От две хиляди години дървото е израсло, дало е своите плодове, и всеки има право да си откъсне по един плод. Плодът му има отношение към възкресяване на вашите души и сърца, а листата му – за лекуване.
към беседата >>

Казвам: Най-блажен е онзи, който е опитал плодовете на това дърво.
Виж нещата и ги опитай!. Сега има условия за това. Като посадя една семка в земята, казвам: Блажен е онзи, който, без да види, вярва. Когато семката израсте, цъфне, развие се в голямо дърво, което дава плод, казвам: По-блажен е онзи, който вижда нещата и вярва. Днес това дърво е израсло и дало своите плодове. Казвам: Най-блажен е онзи, който е опитал плодовете на това дърво. От две хиляди години дървото е израсло, дало е своите плодове, и всеки има право да си откъсне по един плод. Плодът му има отношение към възкресяване на вашите души и сърца, а листата му – за лекуване.
към беседата >>

56. Запалят свещ

В прочетената глава Христос говори за блаженствата, като основа на живота, и после казва: „Вие сте солта на живота".
В прочетената глава Христос говори за блаженствата, като основа на живота, и после казва: „Вие сте солта на живота". Значи, Той разглежда солта като основа. След солта се явява малката свещ. Като гори, свещта издава светлина. Следователно, и мисълта е гориво, което носи светлина. Мисълта свети.
към беседата >>

57. Десен и ляв път

И двамата се спасяват един друг; познали, че един без друг не могат и се оженили, като заживели в блаженство.
Забелязал той, че ехидна ухапала момата от лявата ѝ страна. За миг той решава да ѝ помогне: хвърля се върху момата и почва да изсмуква отровата. Пазителите като забелязали това, помислили, че той е нападнал момата и с лъка си го застрелват, като го ударват в дясното рамо. Стрелата била отровна. Момата забелязва това и изсмуква от дясното му рамо отровата. И двамата се спасяват един друг; познали, че един без друг не могат и се оженили, като заживели в блаженство.
към беседата >>

58. Новото човечество

И Христос казва: "Блажен онзи раб, който стои будно на поста си, за да не би, като дойде господарят му, да го намери заспал." Ако вие мислите, че като ядете и пиете, животът ще си върви тихо, спокойно, лъжете се.
Тъй че, сега има едно приблизително съвпадение - и Слънцето, и Земята са направили своите сто милиона обръщения и сега идват две изключения. Това е едно твърдение, което мога да докажа математически, с факти и данни, но не на това общество. Иска време, за да ви докажа формулите и фактите, с които окултната наука си служи. С това не искам да вселявам страх, но казвам, че има изключения и всеки човек трябва да бъде готов на поста си да ги посрещне. И Христос казва: "Блажен онзи раб, който стои будно на поста си, за да не би, като дойде господарят му, да го намери заспал." Ако вие мислите, че като ядете и пиете, животът ще си върви тихо, спокойно, лъжете се.
към беседата >>

59. Необходими условия за ученика

Първата картина, триъгълникът, показва първоначалното състояние на човешката душа в Бога – този блажен покой, когато тя е още в Него.
Първата картина, триъгълникът, показва първоначалното състояние на човешката душа в Бога – този блажен покой, когато тя е още в Него.
към беседата >>

60. С любов и вяра

Едно време казваха: „Блажени богатите“; аз казвам: Блажени сиромасите, защото няма какво да им се вземе.
Богатите хора в моите очи не са щастливи хора. Да. Да бъдеш богат човек в тези времена е най-нещастното нещо. Разбойниците какви хора убиват и обират? Едно време казваха: „Блажени богатите“; аз казвам: Блажени сиромасите, защото няма какво да им се вземе.
към беседата >>

61. Само хляб

В Свещеното Писание никъде не е казано: „Блажени богатите.“ Богатият не може да бъде блажен, то е закон.
Бедният в едно отношение е онзи, който е изпразнил хамбарите си за новото жито и е измил бъчвите за новото вино. В Свещеното Писание никъде не е казано: „Блажени богатите.“ Богатият не може да бъде блажен, то е закон. А защо богатият не може да бъде блажен? Как може той да бъде блажен, когато е заграден отвсякъде с неприятели: децата му и роднините му, всички желаят неговата смърт, за да се доберат до иманието му. Може ли той при това положение да бъде блажен?
към беседата >>

А защо богатият не може да бъде блажен?
Бедният в едно отношение е онзи, който е изпразнил хамбарите си за новото жито и е измил бъчвите за новото вино. В Свещеното Писание никъде не е казано: „Блажени богатите.“ Богатият не може да бъде блажен, то е закон. А защо богатият не може да бъде блажен? Как може той да бъде блажен, когато е заграден отвсякъде с неприятели: децата му и роднините му, всички желаят неговата смърт, за да се доберат до иманието му. Може ли той при това положение да бъде блажен?
към беседата >>

Как може той да бъде блажен, когато е заграден отвсякъде с неприятели: децата му и роднините му, всички желаят неговата смърт, за да се доберат до иманието му.
Бедният в едно отношение е онзи, който е изпразнил хамбарите си за новото жито и е измил бъчвите за новото вино. В Свещеното Писание никъде не е казано: „Блажени богатите.“ Богатият не може да бъде блажен, то е закон. А защо богатият не може да бъде блажен? Как може той да бъде блажен, когато е заграден отвсякъде с неприятели: децата му и роднините му, всички желаят неговата смърт, за да се доберат до иманието му. Може ли той при това положение да бъде блажен?
към беседата >>

Може ли той при това положение да бъде блажен?
Бедният в едно отношение е онзи, който е изпразнил хамбарите си за новото жито и е измил бъчвите за новото вино. В Свещеното Писание никъде не е казано: „Блажени богатите.“ Богатият не може да бъде блажен, то е закон. А защо богатият не може да бъде блажен? Как може той да бъде блажен, когато е заграден отвсякъде с неприятели: децата му и роднините му, всички желаят неговата смърт, за да се доберат до иманието му. Може ли той при това положение да бъде блажен?
към беседата >>

62. Двата велики закона

Христос казва: "Блажени нисшите духом." Богати духом, но бедни по зло.
Христос казва: "Блажени нисшите духом." Богати духом, но бедни по зло. Само бедните хора мразят, а богати наричам тези, които любят. Богати хора има, но от какво? - Богати от зло. Да те пази Бог от богат човек, от престъпление и грехове. Богатият по грехове е беден по добродетели.
към беседата >>

63. Вярата

И блажени са, които пазят пътищата ми. (втори вариант)
И блажени са, които пазят пътищата ми.
към втори вариант >>

(34) Блажен този человек, който ме слуша, (втори вариант)
(34) Блажен този человек, който ме слуша,
към втори вариант >>

И блажени са, които пазят пътищата ми.
И блажени са, които пазят пътищата ми.
към беседата >>

Блажен е този човек, който ме слуша.
Блажен е този човек, който ме слуша.
към беседата >>

64. Новият човек / Новиятъ човѣкъ

Затова Христосъ казва: „Блажени сте, когато хората говорятъ всичко върху васъ на лъжа, радвайте се, защото е голѣма вашата заплата на небеса, т.е. (втори вариант)
Освѣнъ това движение, има и други движения, които вие не виждате, тѣ ставатъ въ вашитѣ мисли и чувства. Всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, се намиратъ въ движение, тъй че всички ние вървимъ по ритъма на този Божественъ законъ. Вие не може да се спрете нито за една секунда отъ своя пѫть, спрете ли се, ще разстроите цѣлия Божественъ свѣтъ. Не, нѣма да се спирате и когато страдате, казвайте: „Радвамъ се, че страдамъ.“ При най-голѣмитѣ окови, като се намѣрите, или когато ви заплюватъ, казвайте: „Радвамъ се, че съмъ окованъ, радвамъ се, че ме плюятъ.“ По-добрѣ да те плюятъ, отколкото да не те плюятъ. Животътъ безъ слюнки е по-страшенъ отъ този въ ада. Затова Христосъ казва: „Блажени сте, когато хората говорятъ всичко върху васъ на лъжа, радвайте се, защото е голѣма вашата заплата на небеса, т.е. въ свѣта на хармонията.“
към втори вариант >>

Христос казва: „Блажени сте, когато казват всяка зла реч за вас на лъжа.
Ако страдаш, кажи си: „Радвам се, че страдам“. – „В окови съм.“ Кажи: „Радвам се, че съм окован“. – „Плюят ме и ме хулят.“ Кажи: „Радвам се, че ме плюят“. По-добре да те плюят, отколкото да не те плюят. Живот без оплюване е по-страшен от живота в ада. Христос казва: „Блажени сте, когато казват всяка зла реч за вас на лъжа. Радвайте се, защото е голяма вашата заплата на небеса“. Небесата представят свят на хармония.
към беседата >>

65. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

Вие трѣбва да разбирате Словото въ този смисълъ, както Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото“. (втори вариант)
Вие трѣбва да разбирате Словото въ този смисълъ, както Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото“. Какви сѫ били условията, въ които съмъ се родилъ, какви сѫ били баща ми и майка ми, дали сѫ били благородни, учени хора, това не е важно, важно е дали слушамъ и пазя Словото. Не спазвамъ ли Словото, нищо не се ползувамъ отъ благородството на родителитѣ си.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „По блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото“. (втори вариант)
Христосъ казва: „По блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото“.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който пази Словото.“ Словото, означава този разуменъ животъ, който се изявява въ правилни форми, въ правилни звуци. (втори вариант)
Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който пази Словото.“ Словото, означава този разуменъ животъ, който се изявява въ правилни форми, въ правилни звуци. Въ този животъ всѣки звукъ, всѣка дума трѣбва да има смисъль. Правили ли сте опитъ да произнесете правилно нѣкоя дума и да опитате резултата? Напримѣръ, намѣрете звукъ, съ който да произнесете думата „здраве“ и наблюдавайте резултата. Въ окултната наука има ключове, на който се произнася всѣка дума. Ако намѣрите точния ключъ на думата „здраве“ и я произнесете три пѫти прѣдъ нѣкой боленъ, той ще оздравѣе.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „По-блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото.“ Словото включва всичко въ себе си, То носи любовь. (втори вариант)
Христосъ казва: „По-блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото.“ Словото включва всичко въ себе си, То носи любовь. Само въ разумния животъ може да има любовь, само между разумни сѫщества може да се проявява любовьта. Въ неразумния животъ нѣма никаква любовь. Вие казвате: „Трѣбва да се обичаме, трѣбва да се любимъ! “ За да се обичаме, най-напрѣдъ животътъ ни трѣбва да стане разуменъ и тогава ще дойде любовьта, която съ единъ магически замахъ ще изправи всичко. Идването на разумната любовь трѣбва да се прѣдшествува отъ разумния животъ.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Разумниятъ животъ седи въ това, човѣкъ да бѫде всѣкога чистъ, всѣкога здравъ. (втори вариант)
Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Разумниятъ животъ седи въ това, човѣкъ да бѫде всѣкога чистъ, всѣкога здравъ. Въ древностьта единъ царь ималъ една дъщеря, която той намиралъ за много ексцентрична, своенравна, а въ сѫщность тя била много умна мома. Тя разбирала тъй добрѣ окултнитѣ закони, че могла да видоизмѣня лицето си, да му туря седемь шарки, т.е. да го облича въ седемь живи кожи. Като дошълъ първиятъ кандидатъ, царски синъ да иска рѫката ѝ, тя му се прѣдставила въ червена форма. Момъкътъ я погледналъ, казалъ си: „Тази мома не е за мене.“ Царската дъщеря си казала: „И той не е за мене, не познава.“ Дошълъ втори царски синъ да я иска.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Ако бихте имали опитности и прѣживѣвания отъ този свѣтъ, то ако нѣкоя жена или мѫжъ е боленъ, обезсърченъ, като дойдатъ вашитѣ ангели отъ невидимия свѣтъ и ви посѣтятъ, веднага ще усѣтите присѫствието имъ и вашата болесть, скръбь или меланхолия ще изчезне. (втори вариант)
Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Ако бихте имали опитности и прѣживѣвания отъ този свѣтъ, то ако нѣкоя жена или мѫжъ е боленъ, обезсърченъ, като дойдатъ вашитѣ ангели отъ невидимия свѣтъ и ви посѣтятъ, веднага ще усѣтите присѫствието имъ и вашата болесть, скръбь или меланхолия ще изчезне. А сега мѫжътъ се бои да не го напусне жена му, жената се плаши да не я напусне мѫжътъ ѝ. Че кой ви е свързалъ, защо се плашите? За търговци съединение нѣма. Онова, което любовьта е свързала, само то ще остане неразединено. Ако сте свързани по закона на Божията любовь, никаква сила на този свѣтъ не е въ състояние да разруши или да помръдне тази връзка.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който пази и слуша Словото.“ (втори вариант)
Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който пази и слуша Словото.“
към втори вариант >>

В 27 стих на същата глава се казва: „Когато Той говореше, една жена от народа въздигна глас и рече Му: „Блажена утробата, която те е носила, и съсъците, които си сукал“.
В 27 стих на същата глава се казва: „Когато Той говореше, една жена от народа въздигна глас и рече Му: „Блажена утробата, която те е носила, и съсъците, които си сукал“. Христос отговори: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. – „Пази“ означава изпълнява. Силата на кой и да е композитор, артист, виолонист, художник, скулптор или какъв и да е друг се заключава не в заченатата идея в ума му, но в реализирането и изпълнението на тая идея. Всички вие сте богати на идеи. Няма нито един от вас, който да не е богат на идеи.
към беседата >>

Христос отговори: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“.
В 27 стих на същата глава се казва: „Когато Той говореше, една жена от народа въздигна глас и рече Му: „Блажена утробата, която те е носила, и съсъците, които си сукал“. Христос отговори: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. – „Пази“ означава изпълнява. Силата на кой и да е композитор, артист, виолонист, художник, скулптор или какъв и да е друг се заключава не в заченатата идея в ума му, но в реализирането и изпълнението на тая идея. Всички вие сте богати на идеи. Няма нито един от вас, който да не е богат на идеи. Някой мисли, че, ако започне да говори за идеите си, нужни му са години.
към беседата >>

„По-блажени са, които слушат Словото Божие и Го изпълняват“.
„По-блажени са, които слушат Словото Божие и Го изпълняват“. Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни докато се създаде сегашното слово! Някои ясновидци, както и много от заминалите, които са проникнали във висшите полета на духовния свят, казват, че този свят е безмълвен. Те считат, че той е свят на абсолютно мълчание; той е абсолютно идеен свят. Който е ходил на оня свят и се върнал на земята, казва: „Втори път не отивам там“.
към беседата >>

Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото и Го пази“.
Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото и Го пази“. Значи не е важно при какви условия съм се родил, какви са били майка ми и баща ми, дали са били благородни и учени хора. Важно е дали слушам Словото и Го пазя. Ако не спазвам Словото, не се ползвам от благородството на родителите си.
към беседата >>

Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото Божие и Го пази“.
Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото Божие и Го пази“. Словото носи великите идеи в света. Те идат отнякъде. Човек може да възприеме тия идеи само след като влезе в хармония с Божественото начало в себе си. Лъжете се, ако мислите, че можете да възприемете тия идеи от сегашния свят. Тоя свят е безидеен.
към беседата >>

„По-блажен е тоя, който слуша Словото и Го пази.“ Под „Слово“ разбираме разумния живот, който се изявява в правилни форми, в правилни тонове.
„По-блажен е тоя, който слуша Словото и Го пази.“ Под „Слово“ разбираме разумния живот, който се изявява в правилни форми, в правилни тонове. В тоя живот всеки тон, всяка дума има свой определен смисъл. Правили ли сте опит да произнесете една дума правилно и да опитате резултата ѝ? Произнесете думата „здраве“ и вижте, какъв резултат ще имате. Според окултната наука, всяка дума има свой определен ключ. Ако намерите ключа на думата „здраве“ и я произнесете три пъти пред някой болен, той непременно ще оздравее.
към беседата >>

Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“.
Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. Словото включва всичко в себе си. То носи Любовта, която се проявява само в разумния живот, между разумни хора. В неразумния живот никаква Любов не съществува. – Трябва да се обичаме! – Ако придобиете разумния живот, ще се обичате.
към беседата >>

Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“.
Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. Разумният живот се заключава в чистотата и здравето. Значи разумният човек трябва да бъде чист и здрав. Един от древните царе имал дъщеря, която била много умна, но минавала за ексцентрична и крайно своенравна. Тя знаела добре окултните закони и могла да се преобразява така, че се представяла в седем различни образа. Като дошъл първият кандидат да иска ръката ѝ, също царски син, тя му се явила като червенокожа, с червен цвят на лицето.
към беседата >>

Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“.
Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. Който има опитности и преживявания от другия свят, и болен да е, лесно ще се справи с болестта си. Неговите ангели от невидимия свят ще го посетят и ще отнемат всякаква болка, скръб или обезсърчение. Днес хората се страхуват от нищо и никакво. Мъжът се страхува да не го напусне жена му; жената се страхува да не я напусне мъжа ѝ. Защо се страхуват?
към беседата >>

Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото Божие и Го пази“.
Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото Божие и Го пази“. И аз желая да спазвате Словото и да бъдете полезни на братята си. Бъдете смели и решителни и говорете само истината! Ако говорите за любовта, която изпълва само сърцето ви, говорете за любовта на сърцето; ако любовта изпълва само душата ви, говорете за любовта на душата; ако любовта изпълва само ума ви, говорете за любовта на ума; ако любовта изпълва само духа ви, говорете за любовта на духа. Изобщо, говорете само за ония неща, които сте изпитали. Не говорете за неща, които не сте изпитали и преживяли.
към беседата >>

66. Четирите съвета

БР

В затвор може ли да има блаженство – няма Любов в затворите.
И този Ерусалим, който вече слиза, това са новите тела, в които хората ще бъдат облечени. Символично казано; всеки ден ще сваляте, ще събличате тези стари дрехи, тези дрипи. Ще гледате колкото може по-скоро да се съблечете, да се облечете в новите дрехи и душата ви тогава ще бъде в Новия Ерусалим. Докато не сме облечени, докато сме в затвор, при нас ще влизат стражари да ни бият. В затвор може ли да има блаженство – няма Любов в затворите. Ще влизат в затворите да правят ревизия, от време на време ще те пускат навън за 5-10-15 минути, за половин час. И после пак ще влезеш в затвора. Всичко там е отмерено. Това е съвременният живот – да сме затворени. Ние всички сме затворници: свещеникът, съдията, учителят, майката, бащата – всички са затворени.
към беседата >>

67. Правилният развой на човешките енергии

Индивидуално Той няма защо да ни обича, но в Бога има една вътрешна потребност да се прояви, да се радва на всяко същество на Земята – да го направи щастливо, да го направи блажено и да му даде форма.
Тогава, когато ние се считаме на Земята най-много духовни, Бог не намира в нас никаква духовност. Говоря по човешки. Защото ние си мислим, че като станем духовни, Бог ще ни обича. Това би било смешно! Няма нужда Бог да ни обича за нашето съвършенство. Индивидуално Той няма защо да ни обича, но в Бога има една вътрешна потребност да се прояви, да се радва на всяко същество на Земята – да го направи щастливо, да го направи блажено и да му даде форма. И Бог има различни начини и пътища за това и като не ги разбираме, ние ги намираме неестествени за нас. Но неестественото за нас е естествено за Бога. Значи туй, което ние наричаме анормално, за Бога е нормално.
към беседата >>

68. Законът на самопожертването

Когато говорим за Учителя, разбираме Великата Безпределна Любов, която се изразява в даване на знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на Земята.
Дали първият или последният ще я поправи, не е важно. Ти си чакай реда да проявиш своето изкуство, а не бързай: не е в бързането работата. И после, ние се самозаблуждаваме: в света има само един Учител, той е Учителят на Любовта. Един е Той, не мислете, че има много. Един е Великият Учител на Любовта, а всички други учители са прояви на Любовта. Когато говорим за Учителя, разбираме Великата Безпределна Любов, която се изразява в даване на знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на Земята. Туй същество всеки ден мисли за другите същества, каква форма ще им даде. И всеки ден чува въздишките им, цял ден мисли как да подобри тяхното съществувание. Това е Великият Учител и ние всички искаме да бъдем израз на Неговите мисли, на Неговите чувства, на Неговите действия. Аз бих желал така да бъдем всички. И тогава всички ще бъдем ученици, всички ще бъдем учители. Кога?
към беседата >>

69. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

Сега, тази енергия, слѣдъ като си я прѣвърналъ единъ пѫть, ще я прѣвърнешъ въ втора степень и ще получишъ втория даръ – щастието и за третия пѫть като я прѣвърнешъ, ще ти дадатъ блаженството. (втори вариант)
Сега, тази енергия, слѣдъ като си я прѣвърналъ единъ пѫть, ще я прѣвърнешъ въ втора степень и ще получишъ втория даръ – щастието и за третия пѫть като я прѣвърнешъ, ще ти дадатъ блаженството. И сега вие сте ученици, почнете да прѣвръщате енергиитѣ. Нѣма да се спирате. Кой кѫдѣ е, кой какво е казалъ.
към втори вариант >>

Като я превърнеш в трета степен, ще получиш третия дар – блаженството.
Докато стане това, ти ще работиш дълго време върху мене. Щом ме обработиш, ще придобиеш здраве. Така ще се ползваме ти от мене, и аз от тебе“. Казвам: Като превърнеш тази енергия в първа степен, ще получиш първия дар – здравето. Като я превърнеш във втора степен, ще получиш втория дар – щастието. Като я превърнеш в трета степен, ще получиш третия дар – блаженството. Сега като ученици започнете да превръщате низшите енергии във висши. Не питайте кой къде е достигнал, какво е казал или какво знае. Не е достатъчно само да ядеш, но да превръщаш низшата енергия във висша. Като ядеш, ще трансформираш енергията правилно, в тебе ще се явят дълбоки чувства, светли мисли и стремеж към прилагане. Това е плодът, който определя степента на твоята любов.
към беседата >>

70. Синът Божи

Яденето ще ви даде здраве, пеенето – щастие, молитвата – блаженство.
“ Трябва един ум да се напише смисълът на живота. Ако е ръждясало твоето перо, нищо не можеш да напишеш. Златно перо ще имаш, което да не се окислява. По същия начин, яденето, музиката и моленето, това са условия, при които сегашният живот може да се изразява вътре във вас. В какво? Яденето ще ви даде здраве, пеенето – щастие, молитвата – блаженство. Един българин във Варненско, Стоян му било името, бил много беден, но бил здрав. Обаче той не бил доволен с туй „голо здраве“ и казал: „Защо ми трябва туй здраве, аз съм най-беден, къща нямам, пари нямам, дал ми Господ здраве, не му искам голото здраве“. И действително, спечелва той пари, направил си къщи, имал вече изобилно да яде и пие, но разболял се и три години лежал на легло и казвал: „Господи, вземи ми всичките къщи и пари, не искам нищо друго, дай ми голото здраве, няма по-хубаво нещо от здравето“. И Стоян е трябвало три години да седи, за да разбере смисъла на здравето. Сега съвременните хора ще кажете: „Що ни трябва голото здраве?
към беседата >>

71. Ненаписаните закони

И в такъв един дом ще има вечно здраве, вечно блаженство, и всичко, каквото дойде, лесно ще става.
В тия времена Господ влага законите в сърцата ви и ще ги напише в умовете ви. Кой каквото прави, това ще намери. Следователно с тази енергия, която иде от слънцето, всички трябва да се свържат, бащи и майки не се ли свържат със слънцето, да не се женят. Туй не е за вас, обикновените хора. Който се жени, трябва да се свърже с тази енергия, тогава и децата ще бъдат свързани. И в такъв един дом ще има вечно здраве, вечно блаженство, и всичко, каквото дойде, лесно ще става. Тъй е. И Писанието така казва: „Повярвай в Господа“. В кой Господ да повярваме ние? – В живия Господ. И онзи ученик, като погледне слънцето, той ще види нещо повече, а обикновеният човек, като погледне, ще каже: „Слънце, кой не го е виждал!
към беседата >>

72. Свидетелството на Духа

Почернят само тия, малките духчета Божественият Дух като дойде, Той внася светлина, внася мир, сади знание, носи здраве, щастие, блаженство Туй носи Великият Дух, когато дойде.
Сега духове имате вие, аз ги виждам, много духове имате, но тия духове аз ги наричам душички. Такива душички и духчета са, които ви обикалят. А когато дойде този, Великият Дух, всички тия душички и дучета ще слушат само този, единият. А сега, по някой път слушате и лошото, понякога тия малки душички кажат, че ти си глупав, че си тръгнал криво: "Гледай живота, ти трябва да си поживееш, ти си млада, почернила си се." Но туй почерняне, то не е учение на Духа. Божественият Дух никога не почерня. Почернят само тия, малките духчета Божественият Дух като дойде, Той внася светлина, внася мир, сади знание, носи здраве, щастие, блаженство Туй носи Великият Дух, когато дойде.
към беседата >>

73. Плачът

И тъй, „блажени, които плачат“, казва Христос: Разбрахте ли сега защо казва Христос: „Блажени, които плачат“?
И тъй, „блажени, които плачат“, казва Христос: Разбрахте ли сега защо казва Христос: „Блажени, които плачат“?
към беседата >>

74. Още по-блажени са!

Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“.
Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. А в какво седи пазенето на Словото Божие? Миналата беседа, когато говорих за възкресението, някои от вас почнахте да мислите: „Дали аз съм възкръснал, или не? “ Да мислиш, дали си възкръснал, то е материалната страна на нещата. Ако ти мислиш да възкръснеш по тяло, то е краят на нещата, и възкресението всякога подразбира физическата страна на нещата, на материалния свят ще възкръснеш; когато пък Писанието означава нещо по-дълбоко – ще оживеят! Животът – това е единственото нещо, което знаете на земята.
към беседата >>

И казва Христос сега: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“.
Миналата беседа, когато говорих за възкресението, някои от вас почнахте да мислите: „Дали аз съм възкръснал, или не? “ Да мислиш, дали си възкръснал, то е материалната страна на нещата. Ако ти мислиш да възкръснеш по тяло, то е краят на нещата, и възкресението всякога подразбира физическата страна на нещата, на материалния свят ще възкръснеш; когато пък Писанието означава нещо по-дълбоко – ще оживеят! Животът – това е единственото нещо, което знаете на земята. А какво нещо е възкресение, вие не знаете, вие го слушате и само се въодушевявате от него; но живота всички го знаете, всички го усещате, чувствате, то е реалното, то е същественото. И казва Христос сега: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Словото – това е единственото нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем. В какво седи той? – В разумното изпълнение. Вземете някой цигулар, нали в музикалното изпълнение се състои всичко, тъй както законите на музиката изискват? Тъй че, когато изпълнява, да е доволен и самият цигулар, да са доволни и самите слушатели.
към беседата >>

„Няма никой по-блажен – казва Христос – от онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ Словото Божие, това е великото в света.
„Няма никой по-блажен – казва Христос – от онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ Словото Божие, това е великото в света. Аз бих ви го превел на вашия език. Този израз „Слово Божие“ е непонятен, вие сте го чели, чели много пъти. Какво нещо означава „Словото Божие“? То е онзи първоначален момент, когато Божествената Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят. Когато вие чуете първата дума, съзнателната дума на вашето дете, което говори разумно, то е Словото Божие и майката усеща една радост, веселие, вдъхновена е тя.
към беседата >>

„По-блажен е“, казва Христос.
Един народ, това е една семка развита – един човек, развит в своята голяма форма. Следователно, какъвто си ти в семката, т.е. в началото, такъв ще бъдеш и в края. Един народ е краят на един човек, и, следователно, този народ е създаден за човека, за да се види какъв е той; и ако вие, българите, искате да се знаете какви сте, какъв е народът ви, погледнете на всекиго отделно, той е първоначалният индивид. Погледнете, нарисувайте, вижте, да не кажете, че аз говоря това – вие сами говорите. „По-блажен е“, казва Христос. Сега не отивам по-далеч. Нас не ни интересуват народите, нас даже и човечеството не ни интересува, нас ни интересува Словото Божие, нас ни интересува чисто Божественото. Цялото човечество – това си ти; Един ден, ако ти и жена ти останете сами и ако цялото човечество изчезне, ти ще създадеш ново човечество. Сегашното човечество на кого е? На Адам и Ева, те бяха двама непослушници, изгонени от Господа из рая, и те образуваха това човечество.
към беседата >>

И сега Христос казва – той, Христос, разбира много добре – „Блажени, но по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие“, т.е.
Но там е въпросът: Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много почтени хора, Господ не би ги изпъдил из рая. Не е ли така? Но веднъж ги е изпъдил и аз сега като някой адвокат говоря, и те не са били почтени. Какво ще кажете вие ако бащата и майката бяха много почтени, Господ би ги държал в рая, не би ги изпъдил. Тъй че не произлизате от много благородна фамилия, и не само вие, но всички. И сега Христос казва – той, Христос, разбира много добре – „Блажени, но по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие“, т.е. онова, Божественото, възвишеното, туй, което не е излязло от рая. По-хубаво е да слушаш туй, Божественото, което не се е изменило, отколкото да си сукал млякото на туй, което се е изменило. И туй, великото, то е Божественото Слово което живее във вас вътре, а не отвън. Видите един красив учител, и учениците му казват: „Отличен е нашият учител! Като него няма!
към беседата >>

Сега: „По-блажен е – казва Христос – който слуша Словото Божие и го изпълнява“.
Сега: „По-блажен е – казва Христос – който слуша Словото Божие и го изпълнява“. Туй е разумното слово. Ако Господ днес би се явил в света като един човек, вие щяхте да се натрупате да му изкажете своите излияния. Господ щеше да има толкова писма, че нямаше да има време да ги чете. Вземете християнския свят, само по две писма да прати всеки християнин, това са един милиарда писма; ако са по четири – два милиарда, ами по 10 писма; това са пет милиарда. Хайде да не правим сметка, да си губим времето, аз имам предвид краката ви.
към беседата >>

Единственото наследство, което ще им оставя, то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява“.
За пример, ако аз имах 4–5 милиарда лева, бих обърнал всички в цяла София да станат мои последователи. Пет милиарда да имам и да кажа: „500 лева ще ти дам на месеца“. На вестникарите – всички най-хубаво ще пишат, ще кажат: „Като господин Дънов човек няма, човек и половина е“. Защо? – „Пет милиарда дава, в него сърце има, като него човек няма.“ Но жалкото е, че толкова пари нямам аз, па и да ги имам, няма да ви ги дам. Колкото пари имам, аз съм ги вдигнал за другите; следователно за българите не мисля да дам нито петаче. Единственото наследство, което ще им оставя, то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява“. И, следователно, който разбира, само той ще се ползва – аз ви говоря за неща много важни, велики. Аз пак съм поставен сега на едно изкушение, но ще победя туй изкушение и няма да ви го кажа, видите, няма да ви го кажа – бях на едно изкушение да ви кажа нещо, но няма да ви го кажа. Сега ще ви приведа един пример, т.е. стих, но няма да ви го кажа, ще мълча, Сега ще ви кажа: можете ли да разберете, какво скрих аз?
към беседата >>

И Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“.
И Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Много повече неща е казал Той, но не са писани. Той е изложил закони и правила как да живеят учениците му. И във всичките си беседи аз имам за цел да ви накарам да мислите и да любите. Кого? Някои казват мене да любите. Моята душа виждал ли си, сънувал ли си я?
към беседата >>

„Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ Ако това Слово Божие пребъде в нашите сърца, и Божията мисъл – в нашите умове, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души.
Когато душата възприеме безсмъртието, то е условие, закон и тялото ще бъде безсмъртно. Павел казва: „Духовно тяло ще имате“, а сегашните тела ще се изменят. И аз ще хвърля тази брада, дегизиран съм сега, едно време тя беше черна, па ще изменя и гласа си, и ръцете си. Как ще ме познаете тогава? Казвам: Само един начин има за познаване. „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ Ако това Слово Божие пребъде в нашите сърца, и Божията мисъл – в нашите умове, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души. И тогава ще дойде новата култура, не на мъже и жени, не на стария Адам, който е направен от пръст, но на разумните мъже. А онзи мъж е разумен, който дава всички условия на жена си да расте и се развива, не казва нито една лоша дума и не праща нито един лош поглед. И онази жена, и тя оценява мъжа си, и тя му дава всички условия да прояви своята Любов и своите благородни и възвишени мисли. „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И слънцето изгря, и то се зарадва. Сега, разбира се, ще бъде грехота, след като сте треперили толкова време, да няма нещо съществено.
към беседата >>

„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И слънцето изгря, и то се зарадва.
Казвам: Само един начин има за познаване. „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ Ако това Слово Божие пребъде в нашите сърца, и Божията мисъл – в нашите умове, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души. И тогава ще дойде новата култура, не на мъже и жени, не на стария Адам, който е направен от пръст, но на разумните мъже. А онзи мъж е разумен, който дава всички условия на жена си да расте и се развива, не казва нито една лоша дума и не праща нито един лош поглед. И онази жена, и тя оценява мъжа си, и тя му дава всички условия да прояви своята Любов и своите благородни и възвишени мисли. „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И слънцето изгря, и то се зарадва. Сега, разбира се, ще бъде грехота, след като сте треперили толкова време, да няма нещо съществено. Умът и сърцето ви трябва да бъдат всякога във вас.
към беседата >>

Но така може да мисли само едно същество, което знае, че „по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие“, същество, което има душа.
Отива той на бойното поле и след две седмици пише: „Раниха ме и единия ми крак до коляното отрязаха, затова аз ви освобождавам“. Тя му отговаря: „Ти си ми приет, макар тъй, с един крак“. След един месец отрязват и другия му крак, и той пише: „И другия крак ми отрязаха, вие сте свободна“. – „И без двата крака ти си ми приет“. Тъй, и без крака може. Но така може да мисли само едно същество, което знае, че „по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие“, същество, което има душа. Тия крака може да израснат пак. Та основното нещо на днешната беседа е: сърцето си и ума си ще ги контролирате. И ще започнем една нова култура. Ама вие ще ми кажете: „Добре, но тогава мъже и жени как ще живеем? “ Аз ще ви отговоря веднага.
към беседата >>

И сега Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша и пази Словото Божие“.
И сега Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша и пази Словото Божие“. Умът и сърцето трябва да разбират туй Слово Божие. Сега всинца вие можете да приложите този закон. И някой път виждам, че няма хармония, вие се отчайвате. Вие чакате някой ангел да слезе и да ви обясни. Духът Божи работи последователно.
към беседата >>

Представете си сега, че Христос би бил пред вас, върнете се 2000 години назад и слушайте Христа, който казва: „По-блажен е онзи, който слуша и изпълнява Словото Божие“.
Има такива преживявания, които струват милиони. Знаете ли какво нещо е едно хубаво преживяване? Когато е така нагласено сърцето ти, българите казват: „Искам да разцелувам целия свят“, това е едно хубаво поетическо изражение, да целунеш като душа, да изкажеш туй нагласяване, което имаш. Представете си сега, че Христос би бил пред вас, върнете се 2000 години назад и слушайте Христа, който казва: „По-блажен е онзи, който слуша и изпълнява Словото Божие“. Вие ще кажете: „Преди 2000 години да бяхме, какво щастие да видяхме благия Христос – кроткия, възлюбления, колко ли са били сладки думите му: Исусе, Исусе, Господи! “ О, преди 2000 години вие бихте били в състояние да направите това, а сега, след 2000 години, не сте в състояние. Аз ще пиша днес на Христа, ще му кажа, че тия хора преди 2000 години биха го слушали, но сега не искат да го слушат. Те казват: „Всеки, който дойде след Христа, е лъжепророк, от сега нататък никакви пророци не може да има“. Не, не, ние живеем в закона на еволюцията.
към беседата >>

И тъй, „по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го разбира“.
И тъй, „по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го разбира“.
към беседата >>

„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И когато възприемете това Слово – вие сте го възприели, не е права моята дума, – Господ е във вас, но пазете се от други заблуждения.
„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И когато възприемете това Слово – вие сте го възприели, не е права моята дума, – Господ е във вас, но пазете се от други заблуждения. Казвате: „Господ не е такъв, какъвто го знаем“. Какъвто е Господ в мене, такъв е и във вас с тази разлика, че в моето сърце той разполага, а вие?... Седи жената вкъщи, дойде Господ, хлопа на вратата: „Кой е? “, пита тя. – „Аз съм Христос.“ – „Чакай да попитам мъжа си, в тия времена такива Христовци ги има много.“ Той пак чука: „Ама не съм проверила, не може да ви пусна, какво ще каже мъжът ми, като дойде?
към беседата >>

„Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И аз искам туй.
„Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И аз искам туй. – Словото Божие да царува в умовете, в сърцата и в домовете ви. Да не казва мъжът: „Ти си се захласнала в Учителя“, и жената да не казва тъй, защото и мъже има захласнати. Ще ги хвана и ще кажа: и двамата трябва да ме обичате. Жена без мъжа си и мъж без жена си не ги искам; дете без майка и баща не го искам. По един, по един не ви искам.
към беседата >>

„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ Изпълнете това Слово Божие, и то ще бъде за ваше благословение!
„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ Изпълнете това Слово Божие, и то ще бъде за ваше благословение!
към беседата >>

75. В дома на Отца

красиви форми, дето болести не съществуват и дисхармония няма: той е един свят на пълно блаженство.
Колко е далеч човешката форма от мравешката форма, от формата на един микроб? Но даже в една мравка няма съзнание, че човек съществува, даже мравките не мислят, че хората съществуват, значи хората представят за тях един отвлечен свят. Мравите нямат способност да видят тоя свят. И следователно мравята трябва да придобие туй съзнание на човека, да влезе в неговата форма и като се върне при мравите, да им докаже с формулите им, че съществува човекът. Сега ние от това високо положение – от формите на Божествения свят – трябва да се смалим, да се смалим, за да докажем на хората, че има небесни жилища, т.е. красиви форми, дето болести не съществуват и дисхармония няма: той е един свят на пълно блаженство. „Е-е – вие ще кажете, – как тъй, ние мислим, че човек, за да се зарадва, трябва да страда.“ Тъй е. Но в небето е точно обратното. Там, ако страдаш, не може да се радваш никога. И скръбта, това е един резултат на изопачения човешки ум. И аз мога да ви докажа това по следния начин: майката вземе едно кило ябълки, изважда две и дава на двете си деца по една.
към беседата >>

Аз искам всички вие да бъдете герои и да кажете: „Ние познаваме Любовта“, и в името на Любовта, на този живия Господ, ще придобиете друга форма, този живот ще се разшири и тогава всички блаженства, които Господ е определил от памтивека, ще влязат в нас и ще бъдем радостни и весели, понеже знаем, че това е така, а не другояче.
Аз искам всички вие да бъдете герои и да кажете: „Ние познаваме Любовта“, и в името на Любовта, на този живия Господ, ще придобиете друга форма, този живот ще се разшири и тогава всички блаженства, които Господ е определил от памтивека, ще влязат в нас и ще бъдем радостни и весели, понеже знаем, че това е така, а не другояче. И ще кажем като слепия: „Едно време бях сляп, не виждах, а сега виждам“. А виждането става чрез човешкия ум.
към беседата >>

76. Волята на Отца

И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил.
И тъй, Христос е дошъл на земята да изпълни волята на Тогози, Който го е пратил. И вие казвате: „Колко е блажен Христос, че го е пратил Господ да изпълни Неговата воля“, а вие сте нещастни, че вас не е пратил. Но това е една квадратна лъжа! И вас Господ е изпратил да извършите Неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си къщи и сте забравили защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери. И казва някой: „Аз ще направя като Христа“. Да, „като Христа“ в туй отношение, че Той не забравя, че не е двоумен като вас. Един ум има той, едно сърце има, което не забравя.
към беседата >>

77. Необятната любов / Необятната любов

Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство.
Туй е, което аз зная! Любовта, то е едно от най-свещените имена, с което светът се създаде. Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, ред поколения ще бъдат нещастни. „Да не взимаш името на Господа Бога твоего напразно“, е казано. В какво напразно? Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство. Туй ще създадеш, като произнесеш нейното име. Някои от вас сега ще кажат: „Знаете ли какво каза нашият Учител“. Вашият Учител вие не го знаете. Где е вашият Учител? Виждали ли сте го?
към беседата >>

Ако си готов, произнеси името на Любовта, за да създадеш около себе си един свят на хармония и красота, на светлина и великолепие, на мир и радост, на веселие и блаженство. (втори вариант)
“ Бог е Любов. Следователно не произнасяйте името на Любовта напразно. Свещено е името на Любовта, затова не трябва да се произнася напразно. С нейното име се създаде светът. Който не е готов за Любовта и произнася името ѝ напразно, сам си създава нещастия, не само на себе си, но и на бъдещите поколения. Ако си готов, произнеси името на Любовта, за да създадеш около себе си един свят на хармония и красота, на светлина и великолепие, на мир и радост, на веселие и блаженство.
към втори вариант >>

Блажени са тези, които издържат изпитите си. (втори вариант)
През много сита, едри или ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли Любов и как я проявява. Няма човек на земята, който да не бъде изпитан. Затова, именно, идат страданията и изпитанията. Блажени са тези, които издържат изпитите си. За тях е казано в Писанието, че те нито се женят, нито за мъж отиват.
към втори вариант >>

78. Здравец

Блажен няма да станеш и щастлив няма да станеш, но все ще имаш едно микроскопическо богатство или една микроскопическа опитност.
Неразположен сте духом – миришете здравец, той ще ви каже своята опитност. Моята опитност е много малка, аз ще ти кажа как аз се тонирам, но ти ще се ползваш от нея. Всички тия цветя упражняват влияние, микроскопическо, но все-таки упражняват влияние. Всички растения, минерали, животни упражняват влияние в нашата еволюция или оставят отпечатъци в душата. Затуй, като се приближиш, ти ще видиш как Господ е работил, да остане тази форма дълбоко в душата ти, и като се върнеш вкъщи, ще имаш мир в душата си. Блажен няма да станеш и щастлив няма да станеш, но все ще имаш едно микроскопическо богатство или една микроскопическа опитност.
към беседата >>

79. Без Бога и без любов не може

Аз съм в състояние да живея блажено, щастливо.
Господ даде Сина Си за грешниците, които Го търсят. Аз съм в състояние да живея блажено, щастливо. Щастието си в един ден може да го дам, нищо повече! А сега, този тъй направил, това-онова... Какво ще се смущавам, аз отивам, пък хората нека си вървят по своя път. (Нали по-големите същества помагат на хората?) Да, по-високи същества идват да помагат, те са длъжни! Аз не съм длъжен. Единственият закон, който сега ме свързва, то е законът на любовта, с другите съм ликвидирал.
към беседата >>

80. Изгрев и залез / Изгрев и залез

И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше!
Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“. – Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си? И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми. Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше! “ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“?
към беседата >>

81. Мисъл и действие / Мисъл и действие

Блажен е онзи народ, който съдейства за развитието на школата. (втори вариант)
Тези сили са богатство, към което всеки се стреми. Обаче тук не се позволява никакъв паразитизъм. Не е позволено на низшите същества да живеят за сметка на висшите, разумни същества. Докато Божествената школа съществува, ще има плодородие, изобилие и напредък. Престане ли тя да действа, плодородието, изобилието изчезват. Блажен е онзи народ, който съдейства за развитието на школата. Всеки народ, който дава път на Божествените закони, напредва и в умствено, и в духовно отношение. Ако започне да се противопоставя на тези закони, той сам подписва присъдата си. Никой народ, никое общество, никое семейство, никой човек няма право да се противи на Божествените закони.
към втори вариант >>

82. Гладуват и жадуват

„Блажени – казва Христос, – които гладуват и жадуват“, за какво?
„Блажени – казва Христос, – които гладуват и жадуват“, за какво? – За Правдата. Виждали ли сте вие тия лястовички, които цял ден слизат и се качват, какво хубаво упражнение правят из въздуха? И всичко туй е обосновано на онзи вътрешен глад. Този глад прави всички тия извивания. Кажете: Какво кара онази птичка да се разхожда?
към беседата >>

„Блажени“, кои?
Правда може да съществува само там, дето има възвишена интелигентност, като вземем думата „интелигентност“ в много широк смисъл – дето има Мъдрост и истинско знание. Ние не трябва да се заблуждаваме, че имаме знания. Ще оставим и ония афекции, които се зараждат в ума ни, че защо трябвало да бъдем интелигентни, в даден случай сме много интелигентни, а в друг случай не. Аз говоря за онази интелигентност, която владее всичките човешки емоции, и при каквито условия и да е човек, той всякога пази равновесие. Туй е по отношение на целокупния живот, както се проявява. „Блажени“, кои? Блажен е само онзи, който е умен. Само умният човек може да бъде блажен, който може да се наслаждава от музика, който има музикален дух; който може да се наслаждава от художество, от изкуство – онзи, който има тия чувства. Сега твърдят, че всички хора имат еднакви дарби, но нямат еднакво обработени дарби. И когато говорим за Любовта, вие еднакво не схващате Любовта, понеже чувствата на Любовта у всинца ви не са еднакво развити.
към беседата >>

Блажен е само онзи, който е умен.
Ние не трябва да се заблуждаваме, че имаме знания. Ще оставим и ония афекции, които се зараждат в ума ни, че защо трябвало да бъдем интелигентни, в даден случай сме много интелигентни, а в друг случай не. Аз говоря за онази интелигентност, която владее всичките човешки емоции, и при каквито условия и да е човек, той всякога пази равновесие. Туй е по отношение на целокупния живот, както се проявява. „Блажени“, кои? Блажен е само онзи, който е умен. Само умният човек може да бъде блажен, който може да се наслаждава от музика, който има музикален дух; който може да се наслаждава от художество, от изкуство – онзи, който има тия чувства. Сега твърдят, че всички хора имат еднакви дарби, но нямат еднакво обработени дарби. И когато говорим за Любовта, вие еднакво не схващате Любовта, понеже чувствата на Любовта у всинца ви не са еднакво развити.
към беседата >>

Само умният човек може да бъде блажен, който може да се наслаждава от музика, който има музикален дух; който може да се наслаждава от художество, от изкуство – онзи, който има тия чувства.
Ще оставим и ония афекции, които се зараждат в ума ни, че защо трябвало да бъдем интелигентни, в даден случай сме много интелигентни, а в друг случай не. Аз говоря за онази интелигентност, която владее всичките човешки емоции, и при каквито условия и да е човек, той всякога пази равновесие. Туй е по отношение на целокупния живот, както се проявява. „Блажени“, кои? Блажен е само онзи, който е умен. Само умният човек може да бъде блажен, който може да се наслаждава от музика, който има музикален дух; който може да се наслаждава от художество, от изкуство – онзи, който има тия чувства. Сега твърдят, че всички хора имат еднакви дарби, но нямат еднакво обработени дарби. И когато говорим за Любовта, вие еднакво не схващате Любовта, понеже чувствата на Любовта у всинца ви не са еднакво развити.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Ние гладът и жаждата не можем да унищожим: те са една необходимост, един подтик вътрешен, абсолютно правилен.
„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Ние гладът и жаждата не можем да унищожим: те са една необходимост, един подтик вътрешен, абсолютно правилен. Човек, който иска да знае дали е здрав или не, ще познае от това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав. Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено. Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав. Стане ли човек индифирентен, каже ли: „Безразлично е за мене“, това е едно болезнено състояние. Другото положение: дотогава, докато съществува тази жажда, да се интересувате за душите на хората, да се запознаете с тях, във вас има истинско разбиране на живота, има живот.
към беседата >>

Сега казва Христос: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата“.
Сега казва Христос: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата“. Върху тия стихове има написани цели томове, томове с богословски тълкувания, и аз ублажавам ония хора, които са писали, защото има какво да четат хората за блаженствата на гладуващите и жадуващите за Правдата. И всеки един вестник все за правда пише: „Правда! “, „Правда! “ – но в съвременните хора още няма глад и жад за тази Правда. Да гладуваш и жадуваш за нея, това значи да я приложиш в себе си.
към беседата >>

Върху тия стихове има написани цели томове, томове с богословски тълкувания, и аз ублажавам ония хора, които са писали, защото има какво да четат хората за блаженствата на гладуващите и жадуващите за Правдата.
Сега казва Христос: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата“. Върху тия стихове има написани цели томове, томове с богословски тълкувания, и аз ублажавам ония хора, които са писали, защото има какво да четат хората за блаженствата на гладуващите и жадуващите за Правдата. И всеки един вестник все за правда пише: „Правда! “, „Правда! “ – но в съвременните хора още няма глад и жад за тази Правда. Да гладуваш и жадуваш за нея, това значи да я приложиш в себе си. Сядали ли сте вие някой път да си дадете един отчет, да помислите какво представлявате вие като човек?
към беседата >>

И казва Христос: „Блажени, които гладуват и жадуват за тази Божествена Правда“, която трябва да дойде, да разплете тия нишки.
И казва Христос: „Блажени, които гладуват и жадуват за тази Божествена Правда“, която трябва да дойде, да разплете тия нишки. Сега, как са заплетени нишките? Онези от учениците, които започват да учат по музика, учителят казва да турят само кордите. А ученикът, който не разбира кордите, вземе, че ги размести, тънката корда турне на мястото на басовата корда, размести ги и не върви. И той ги гласи, но не може. Казвам: Всяка корда трябва да се постави на нейното място.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват и жадуват – казва Христос – за Правдата, защото те ще се наситят.“ Ще се наситят, на какво?
Затварят те в затвора, скърбиш, пущат те вън, радваш се. Но допуснете сега следното: човек иска да бъде в полза на своите ближни, но един ден хващат го, обвиняват го, турят го в затвора, обаче той се радва, вижда условия, че може да работи за Бога, да проповядва в затвора – той изгубва честта си, но той се радва – и може в 2–3 години да реформира целия затвор. Пускат го от затвора, той върви и скърби. Как ще си обясните тия противоположности! Едни хора, когато влизат в живота, се радват, а когато излизат от живота, от затвора, скърбят. „Блажени, които гладуват и жадуват – казва Христос – за Правдата, защото те ще се наситят.“ Ще се наситят, на какво? Само Правдата ще отвори онзи път, да се наситят, от какво? – От Божествената Любов. Насита може да донесе само Любовта, да ви задоволи, но не както ние се задоволяваме, а да създаде онова ново състояние, при което ние можем да работим. Сега, най-първото нещо, трябва да се създаде този глад, истински глад и жажда трябва да се създадат вътре в душата. Онези, които искат да минат в пътя, трябва да разбират живота малко по-дълбоко, те трябва да пристъпят към първия опит.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват“… Гладува, кой?
„Блажени, които гладуват“… Гладува, кой? – Стомахът. Жадува, кой? – Пак стомахът. Но всъщност не жадува стомахът, а тук в слепоочните кости има един център, в който се заражда и гладът, и жаждата. Следователно от мозъка се предава туй състояние на стомаха и стомахът изисква.
към беседата >>

Значи, Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват“… – не на физическото поле, не за къщи, не за ниви и не за пари, но онези, които гладуват за великия принцип на Правдата, ще се наситят.
Значи, Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват“… – не на физическото поле, не за къщи, не за ниви и не за пари, но онези, които гладуват за великия принцип на Правдата, ще се наситят. Искат да се наситят, гладни са всички ония хора, които са недоволни, ония, на които животът е станал безсмислен.
към беседата >>

И тогава вие няма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредят.
Христос дава едно правило: само който гладува и жадува за Правдата, той ще се насити, той ще бъде доволен. Ако сте жена и сте недоволна, намерете Правдата, за да се наситите. Ако сте мъж, свещеник, учител, законът е верен, в каквото и положение да сте: намерете тая Правда, приложете я чрез глада и жаждата, и вие ще се наситите. И тогава вие няма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредят. Христос е дал форми и начини, за да може човек да изправи живота си. Сега четат този стих: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“; „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“; „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени, които гладуват и жадуват…“ Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал, да е дал нещо? Не че богословците не искат да намерят смисъла, но иска се учение, учение, интелигентност се иска. Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, докато ни измъчват загубените 1,000 лева, докато ни смущава една изгоряла къща; докато ни смущава един умрял наш приятел; докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6-годишно вино, и какви ли не други неща, с които ние се смущаваме – казваме: „Блажени, блажени, блажени“.
към беседата >>

Сега четат този стих: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“; „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“; „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени, които гладуват и жадуват…“ Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си.
Христос дава едно правило: само който гладува и жадува за Правдата, той ще се насити, той ще бъде доволен. Ако сте жена и сте недоволна, намерете Правдата, за да се наситите. Ако сте мъж, свещеник, учител, законът е верен, в каквото и положение да сте: намерете тая Правда, приложете я чрез глада и жаждата, и вие ще се наситите. И тогава вие няма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредят. Христос е дал форми и начини, за да може човек да изправи живота си. Сега четат този стих: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“; „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“; „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени, които гладуват и жадуват…“ Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал, да е дал нещо? Не че богословците не искат да намерят смисъла, но иска се учение, учение, интелигентност се иска. Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, докато ни измъчват загубените 1,000 лева, докато ни смущава една изгоряла къща; докато ни смущава един умрял наш приятел; докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6-годишно вино, и какви ли не други неща, с които ние се смущаваме – казваме: „Блажени, блажени, блажени“. И седят някои, че описват блаженството на светиите. Как ще опишат туй блаженство на светиите?
към беседата >>

Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, докато ни измъчват загубените 1,000 лева, докато ни смущава една изгоряла къща; докато ни смущава един умрял наш приятел; докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6-годишно вино, и какви ли не други неща, с които ние се смущаваме – казваме: „Блажени, блажени, блажени“.
И тогава вие няма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредят. Христос е дал форми и начини, за да може човек да изправи живота си. Сега четат този стих: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“; „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“; „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени, които гладуват и жадуват…“ Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал, да е дал нещо? Не че богословците не искат да намерят смисъла, но иска се учение, учение, интелигентност се иска. Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, докато ни измъчват загубените 1,000 лева, докато ни смущава една изгоряла къща; докато ни смущава един умрял наш приятел; докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6-годишно вино, и какви ли не други неща, с които ние се смущаваме – казваме: „Блажени, блажени, блажени“. И седят някои, че описват блаженството на светиите. Как ще опишат туй блаженство на светиите? Как може да описваш туй, което не си опитал? Опитът трябва да продължава. Ние трябва да вървим по същия естествен начин.
към беседата >>

И седят някои, че описват блаженството на светиите.
Христос е дал форми и начини, за да може човек да изправи живота си. Сега четат този стих: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“; „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“; „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени, които гладуват и жадуват…“ Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал, да е дал нещо? Не че богословците не искат да намерят смисъла, но иска се учение, учение, интелигентност се иска. Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, докато ни измъчват загубените 1,000 лева, докато ни смущава една изгоряла къща; докато ни смущава един умрял наш приятел; докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6-годишно вино, и какви ли не други неща, с които ние се смущаваме – казваме: „Блажени, блажени, блажени“. И седят някои, че описват блаженството на светиите. Как ще опишат туй блаженство на светиите? Как може да описваш туй, което не си опитал? Опитът трябва да продължава. Ние трябва да вървим по същия естествен начин. Не мислете, че аз отричам вашата опитност, не, но ви казвам: Не се спирайте там, дето сте достигнали, вие сте още в началото.
към беседата >>

Как ще опишат туй блаженство на светиите?
Сега четат този стих: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно“; „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“; „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“; „Блажени, които гладуват и жадуват…“ Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал, да е дал нещо? Не че богословците не искат да намерят смисъла, но иска се учение, учение, интелигентност се иска. Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, докато ни измъчват загубените 1,000 лева, докато ни смущава една изгоряла къща; докато ни смущава един умрял наш приятел; докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6-годишно вино, и какви ли не други неща, с които ние се смущаваме – казваме: „Блажени, блажени, блажени“. И седят някои, че описват блаженството на светиите. Как ще опишат туй блаженство на светиите? Как може да описваш туй, което не си опитал? Опитът трябва да продължава. Ние трябва да вървим по същия естествен начин. Не мислете, че аз отричам вашата опитност, не, но ви казвам: Не се спирайте там, дето сте достигнали, вие сте още в началото. Допуснете, че ако посеете в природата едно семенце, вие трябва да го присадите 5–6 пъти.
към беседата >>

„Блажени сте, които гладувате и жадувате.“ Сега схващайте правилно, не отричам вашата опитност, но продължавайте с присадките на вашите чувства.
„Блажени сте, които гладувате и жадувате.“ Сега схващайте правилно, не отричам вашата опитност, но продължавайте с присадките на вашите чувства. Ако едно ваше чувство или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, тази мисъл или това чувство са слаби. Може да ви обича този човек, който е гладувал 3 дена и дойде на трапезата ви и в Любовта си забрави и глада, и жаждата си и почне да ви служи, той ви обича, а щом като този, който ви обича, иска да се понаяде и тогава да прояви своята любов към вас – любов не може да има, то е едно физическо състояние. Не трябва да се лъжем с такива думи, че ние имаме Любов. Не! И казват, че Любовта заглажда много погрешки. Ако нашата любов в даден случай не може да заличи погрешките ни, тази любов е чисто физическа.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват.“ Ние още глад и жажда за Правда нямаме.
„Блажени, които гладуват.“ Ние още глад и жажда за Правда нямаме. Като казвам нямаме, аз съдя от резултатите. Аз измервам, а вие казвате, че някои от вас нямате инструмент. Дойда при него много обикновено, казва ми: „Колко голям огън имам“. Премервам: 100 градуса. Казвам: Това е огънят, на който едва олово може да се стопи.
към беседата >>

И тъй, „блажени, които гладуват и жадуват“.
И тъй, „блажени, които гладуват и жадуват“. Следователно гладът и жаждата са стимул само на висока интелигентност. Само човек, който е високо интелигентен, той може да усеща глад и жажда. И степента на вашия глад и жажда показва как се развива и расте умът ви. И затуй в природата всеки ден ние трябва да се молим. И всяка сутрин трябва да усещаме глад, и на обяд, и вечер, за да се подбужда нашия ум.
към беседата >>

„Блажени…“ Значи този глад и тази жажда не трябва да бъдат в стомаха, а трябва да бъдат в нашата глава.
„Блажени…“ Значи този глад и тази жажда не трябва да бъдат в стомаха, а трябва да бъдат в нашата глава. Да имаме жажда, за какво? За Божествената Правда. Ако един народ, едно общество, един дом, един човек усеща този глад и тази жажда за Правдата Божия, ето къде е спасението. Трябва да усещаме този глад и тази жажда за тази Правда и тогава ще можем да се справим. И сега ние усещаме глад и жажда, ама мислим със стомаха си.
към беседата >>

„Блажени“, казва Христос.
„Блажени“, казва Христос. Блажен е умният човек. Блажен може да бъде само интелигентният човек. Блажен може да бъде човекът, на когото всичките чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи. И затуй именно Бог е създал именно целият свят само за умните хора – за умните хора, в широк смисъл. И ние трябва да проучим природата от гледището на глада и жаждата, всяка една течаща вода трябва да ни напомня за жаждата.
към беседата >>

Блажен е умният човек.
„Блажени“, казва Христос. Блажен е умният човек. Блажен може да бъде само интелигентният човек. Блажен може да бъде човекът, на когото всичките чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи. И затуй именно Бог е създал именно целият свят само за умните хора – за умните хора, в широк смисъл. И ние трябва да проучим природата от гледището на глада и жаждата, всяка една течаща вода трябва да ни напомня за жаждата. Този стимул е на ума, т.е.
към беседата >>

Блажен може да бъде само интелигентният човек.
„Блажени“, казва Христос. Блажен е умният човек. Блажен може да бъде само интелигентният човек. Блажен може да бъде човекът, на когото всичките чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи. И затуй именно Бог е създал именно целият свят само за умните хора – за умните хора, в широк смисъл. И ние трябва да проучим природата от гледището на глада и жаждата, всяка една течаща вода трябва да ни напомня за жаждата. Този стимул е на ума, т.е. че ние трябва да се развиваме.
към беседата >>

Блажен може да бъде човекът, на когото всичките чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи.
„Блажени“, казва Христос. Блажен е умният човек. Блажен може да бъде само интелигентният човек. Блажен може да бъде човекът, на когото всичките чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи. И затуй именно Бог е създал именно целият свят само за умните хора – за умните хора, в широк смисъл. И ние трябва да проучим природата от гледището на глада и жаждата, всяка една течаща вода трябва да ни напомня за жаждата. Този стимул е на ума, т.е. че ние трябва да се развиваме. И всеки един плод на дървото трябва да ни напомня за глада.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Сега пак ще ви попитам аз: Вие имате ли истински глад и истинска жажда?
„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Сега пак ще ви попитам аз: Вие имате ли истински глад и истинска жажда? Трябва да сте имали тази опитност. Като се връщате от някоя екскурзия и срещнете някой, даде ви сухи корици, без вода, и като ядете малко, ще разправяте с години за тях: „Едно овчарче ми даде, но много сладко ядох, няма да го забравя“. Само гладът и жаждата могат да ни дадат истинско понятие за великите неща в света. Сега допуснете, че Христос дойде като един велик Учител в света, как ще го познаете? Ще кажете: „Как няма да го познаем, той ще носи цигулка и по нея ще го познаем“.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ И ние трябва да превърнем съвременното знание, за да спасим човечеството.
„Блажени, които гладуват и жадуват.“ И ние трябва да превърнем съвременното знание, за да спасим човечеството. Ние изучаваме вълците в зоологията. Защо ги изучаваме? Ако бих попитал един съвременен зоолог, и той ще ми опише формата му, козината му. Но защо ни е този вълк да го изучаваме? Трябва да има една поука.
към беседата >>

Казва: „Блажени“.
Това не е целувка, това е извращение. „Ама това казва свещената Библия.“ Но тази „свещена Библия“ – това са преживяванията на милиони хора. Тия преживявания – това са семенца. Ти имаш ли тия преживявания на Давид? Ти ще четеш 51-вия псалом и като го започнеш, от единия край до другия, ти мислиш, че си преживял положението на Давида, който е взел жената на Урия и след туй се изобличава. Казва: „Блажени“. Но това не е четене на 51-вия псалом. Ще го четеш, когато направиш като Давида някое голямо престъпление, в което те обвиняват, тогава ще го четеш и като го четеш, ще го разбереш. А сега свещеникът тури си одеждите и започва да чете този псалом. Така, този псалом има обратно действие вече. Гладуване и жадуване трябва да има в нашите души.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват.“ И желая вие да гладувате и жадувате всички, и такъв глад да имате неутолим и неутолима жажда, и като дойде великата Божия Правда, да внесе тази опитност, всички да бъдете наситени с Божествена Любов.
„Блажени, които гладуват.“ И желая вие да гладувате и жадувате всички, и такъв глад да имате неутолим и неутолима жажда, и като дойде великата Божия Правда, да внесе тази опитност, всички да бъдете наситени с Божествена Любов. И да кажете: „Знаем сега смисъла на глада и жаждата“. Създайте в себе си тия две състояния, тях ги има, дайте им място. Преживейте една малка опитност на великото в света. И тогава ще ви кажа: Не сте далеч от Царството Божие, вие ще бъдете до вратата на Царството Божие. И като дойде Христос и отвори тази врата, тогава в ума ви знанието от хиляди години ще ви се обясни, много нещо, и така моментално, ще ви стане прясно всичко, и ще започне новият, разумният живот.
към беседата >>

„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Тия два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул.
„Блажени, които гладуват и жадуват.“ Тия два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Всякога този закон може да се приложи. И народ, който има тази жажда да се повдигне, всякога Провидението му съдейства. И в глада, и в жаждата Господ говори. И Арабишапка, като са го затворили в Русия, 3 дена гладувал и като огладнял, един ден казал: „Господи, хляб, хляб! “ 10 минути не се минават и един негов приятел носи един голям хляб, и като го взел, усетил хубостта на този самун.
към беседата >>

83. Живите сили в природата / Живите сили на природата

И блажен е човекът, комуто правите бележки.
Ние трябва да се подчиняваме на Божия Дух. И тъй, като използувате тия сили вътре в природата и като дойдете в човека, ако искате да се образуват в вас приятелски отношения за в бъдеще, ще търсите вътре в приятели и неприятели една добра черта, която да поставите в ума си. Туй е едно доста трудно изкуство, но едно отлично изкуство, сега, ще бъдете окултни ученици, ще учите всичко, ще бъдете смели и решителни! Когато ви се правят бележки, няма да се сърдите; когато ви изобличават, ще пренасяте с търпение, когато ви сполети каквото и да е нещастие, на всичко ще гледате само добрата страна! И блажен е човекът, комуто правите бележки. Остава ли го Господ… И Писанието казва: „Онези, които Господ не изобличава и не наказва, те на крив път вървят“. Не мислете, че е нещо приятно, че можеш да направиш бележка на един човек. Изобличиш един човек, спечелваш ли нещо? Нищо! Ти като се върнеш дома си, ще имаш тревога със себе си, нищо повече!
към беседата >>

Блажен е онзи, когото Бог изобличава и наказва, защото Той ще го изправи. (втори вариант)
И в приятели, и в неприятели ще търсите по една добра черта в характера им. Щом я намерите, ще я държите постоянно в ума си. Мъчно се постига това; то е велико изкуство, което ученикът трябва да притежава. Желая ви да станете добри ученици, да учите с Любов, да бъдете смели и решителни. Когато ви се правят бележки, не се сърдете; когато ви изобличават, понасяйте всичко с търпение; когато ви сполети някакво нещастие, търсете в него добрата страна. Блажен е онзи, когото Бог изобличава и наказва, защото Той ще го изправи. Не е лесно да изобличаваш хората. Да изобличиш един човек, това значи да му направиш операция, след което дълго време ще усещаш миризмата на болното и гангренясало място. Дълго време трябва да миеш ръцете си, за да се освободиш от неприятната миризма. Едно от правилата в школата е да не виждате чуждите погрешки. Ученикът трябва да бъде сляп, както за погрешките на хората, така и за самите тях.
към втори вариант >>

84. Развитие на съзнанието / Развитие на съзнанието

Блажен е онзи, който чува Божия глас в себе си, разбира Неговите закони и им се подчинява. (втори вариант)
Слушайте Божия глас, Който ви говори. Той е гласът на майката, която събира малките около себе си. Не чуват ли гласа ѝ, те се отдалечават от нея и губят благоприятните условия за живот. Големи са страданията на детето, което изгубило майка си. Големи са страданията на човешката душа, която се отдалечава от Бога. Блажен е онзи, който чува Божия глас в себе си, разбира Неговите закони и им се подчинява.
към втори вариант >>

85. Новият ден (Утринна беседа, без заглавие)

Ден на вечното Божие блаженство.
Ден на вечното Божие блаженство.
към беседата >>

86. Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие)

Блажени сте, ако дадете нещо.
„Какво става – ще рекат тези буболечици и тревички, – какво е това земетресение, какви преобразования стават? “ А ние нищо не искаме да знаем. Вие казвате: „Тази земя е за нас, вдигайте се! “ Така и ние представляваме за Невидимия свят една целина. Като погледнат, казват: „Еди-коя си нива трябва да се разоре, хайде след това да я посеем.“ И вие ще се подчините на тези нареждания. Блажени сте, ако дадете нещо. Ще дадете – ще родите хубаво жито. Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние създаваме условия за по-напреднали духове, които ще работят.
към беседата >>

Затуй Писанието казва: „Блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят.“
“ Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капиталът, това е трудът на хиляди поколения, събран труд! Сегашната почва, която хората орат – това са милиони капитали на много същества, които са оставили този чернозем: храна, която сега хората използват. Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва: „Блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят.“
към беседата >>

87. Милосърдието

“ – За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, за да знаете как да живеете.
Сега вие ще ми кажете: „Защо ни е нужно да влезем и да учим в Школата, в училището на Бялото Братство? “ – За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, за да знаете как да живеете. Няма друг път! Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете в нея – няма как другояче, защото ако не влезете да научите новите методи и начини как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начините за това ще намерите само в училището на Бялото Братство.
към беседата >>

88. Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи

Някои ще ни убеждават сега да се мъчим, та в бъдеще, на онзи свят, да имаме блаженство. (втори вариант)
- Не, мене ми обещаха десет хиляди, няма да взема твоите хиляда лева. Минават се ден, два, три, ти си променяш мнението и казваш: "Да, обещаха ми, но банката фалирала". Ако беше взел хилядата лева, щеше да си помогнеш. Настоящето е Божествено, уловете го! Оставяме миналото за света, бъдещето за религиозните, а ние се ползваме от Божественото настояще. Някои ще ни убеждават сега да се мъчим, та в бъдеще, на онзи свят, да имаме блаженство. Аз предпочитам сега да блаженствам, настоящето искам аз, сега ми дайте малко хлебец, а после ще видим. Ако сега имам малко хлебец, ще бъда като в рая. В какво се състои голямото благо, може ли да ми опишете в какво се състои бъдещото благо, благото на онзи свят? На бедния му дават парче хляб и той се радва, весели се, а на богатия се падат десет хиляди лева и пак казва, че не му стигат тези пари. За дъщерята и за сина му трябвали и затова е недоволен.
към втори вариант >>

Аз предпочитам сега да блаженствам, настоящето искам аз, сега ми дайте малко хлебец, а после ще видим. (втори вариант)
Минават се ден, два, три, ти си променяш мнението и казваш: "Да, обещаха ми, но банката фалирала". Ако беше взел хилядата лева, щеше да си помогнеш. Настоящето е Божествено, уловете го! Оставяме миналото за света, бъдещето за религиозните, а ние се ползваме от Божественото настояще. Някои ще ни убеждават сега да се мъчим, та в бъдеще, на онзи свят, да имаме блаженство. Аз предпочитам сега да блаженствам, настоящето искам аз, сега ми дайте малко хлебец, а после ще видим. Ако сега имам малко хлебец, ще бъда като в рая. В какво се състои голямото благо, може ли да ми опишете в какво се състои бъдещото благо, благото на онзи свят? На бедния му дават парче хляб и той се радва, весели се, а на богатия се падат десет хиляди лева и пак казва, че не му стигат тези пари. За дъщерята и за сина му трябвали и затова е недоволен. Един английски богаташ, който имал триста шестдесет и пет милиона лири, по време на коронясването на краля се хвърлил в морето от страх, че няма да му стигнат тези пари.
към втори вариант >>

89. Допирните точки в природата

Той не е свят на блаженство.
Следователно, когато някой пукне главата ви и с това ви причини скръб, знайте, че разумните същества са сторили това чрез детето, с което искат да ви кажат, че не сте дошли да благувате на този свят. Той не е свят на блаженство. Затова, докато сте на земята, не трябва да се захласвате. Щом отидете на небето, можете да се захласвате, да пеете и да скачате, колкото искате. Освен приливи на злото, в природата съществуват и приливи на доброто. Седите пак на кана¬рата, но сега отчаян, обезсърчен — готвите се да се самоубиете. Минава същото дете покрай вас, хвърля камък и пука главата ви.
към беседата >>

90. По-леко ще бъде наказанието

После пак го прекарвам през такъв сън, и той влиза в света на любовта и блаженството.
Лесно може да побелее косата на младия. Достатъчно е да мине през големи страдания, за да побелее в 24 часа. И на сън косата побелява. Като се събудиш, казваш: Добре, че беше сън. Като, поставя човека в магнетичен сън, мога да го прекарам през големи мъчнотии, да побелее косата му. После пак го прекарвам през такъв сън, и той влиза в света на любовта и блаженството. Като се събуди, вижда, че косата му е черна, руса или кестенява, каквато е била по-рано. Така постъпва и природата. Не мислете, че тя нищо не вижда. Природата гледа с широко отворени очи и всичко вижда. Като не слушаш, тя мръдне тояжката си, и косата ти побелява.
към беседата >>

91. Не знаете що искате

Желая на всички да бъдете здрави, да бъдете щастливи, да бъдете блажени.
Желая на всички да бъдете здрави, да бъдете щастливи, да бъдете блажени. Всички тези неща могат едновременно да се постигнат в любовта.
към беседата >>

92. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

– На блаженствата. (втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." – На какво? – На блаженствата. Блажен е онзи, у когото е пробудено Божественото съзнание. Той трябва да работи. Божественото съзнание е пробудено във всички крайни течения – в анархистите, в комунистите. То е пробудено и в духовните хора, и в учените, и във вегетарианците. И анархистите, и комунистите имат хубави идеи.
към втори вариант >>

Блажен е онзи, у когото е пробудено Божественото съзнание. (втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." – На какво? – На блаженствата. Блажен е онзи, у когото е пробудено Божественото съзнание. Той трябва да работи. Божественото съзнание е пробудено във всички крайни течения – в анархистите, в комунистите. То е пробудено и в духовните хора, и в учените, и във вегетарианците. И анархистите, и комунистите имат хубави идеи. Някои не ги обичат, но те не са опасни.
към втори вариант >>

И като четете Евангелието, какво казватъ 9-тѣ блаженства?
И като четете Евангелието, какво казватъ 9-тѣ блаженства? И тъй, онзи, у когото е пробудено Божественото съзнание, той трѣбва да работи. Туй съзнание е пробудено въ всички посоки. То е пробудено и въ вегетарианцитѣ, то е пробудено и въ анархиститѣ, то е пробудено и въ комуниститѣ. Въ тия крайните елементи то е пробудено. Азъ срѣщамъ между анархиститѣ хора съ хубави, отлични идеи.
към беседата >>

93. Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не

Христос обръща внимание на съдържанието и казва: „Ей-ей; не-не.” Той започва с деветте блаженства: „Блажени миротворците, блажени кротките.” (втори вариант)
И в науката трябва да се спазва същият принцип: „Ей-ей; не-не.” Когато ученият прокарва една теория, той трябва да я опита най-малко десет пъти. И философските системи трябва да се проверяват най-малко десет пъти. В каквато област на живота да се натъквате, думата ви да бъде „ей-ей; не-не.” Днес всеки се стреми да постъпва по буквата на закона и казва: Да бъдем справедливи! – По буква ли само? – Не, първо по съдържание и смисъл, а после по буква. Христос обръща внимание на съдържанието и казва: „Ей-ей; не-не.” Той започва с деветте блаженства: „Блажени миротворците, блажени кротките.”
към втори вариант >>

И той започва съ 9-тѣ блаженства.
И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не. А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона. Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства. Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства. Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята? – Кроткитѣ. Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.
към беседата >>

Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства.
А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона. Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства. Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства. Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята? – Кроткитѣ. Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.
към беседата >>

Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята?
Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства. Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства. Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята? – Кроткитѣ. Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.
към беседата >>

94. Малките случаи

И Писанието казва: „Блажени сте, когато върху вас рекат на лъжа лоша реч“.
Всички философи учат, че ние не можем да влезем в съгласие с Божественото. Можем. За да влезем в съгласие с Него, ние трябва да се освободим от мнението на хората за нас. Какво ще мисли Господ за нас, то важи. Най-първо, трябва да кажем: „Нека мислят каквото искат за нас, а колкото хората мислят по-зле, толкова по-добре“. Лошите мисли по някой път са необходими, те са чернозем, в който някой път растат най-хубавите плодни дървета. И Писанието казва: „Блажени сте, когато върху вас рекат на лъжа лоша реч“. А не казва: „Блажени сте, когато ви похвалват“. И между вас, по същия закон, щом ви дойде някоя неприятност, вие не може да издържате. За пример още не знаете как да превърнете известна енергия. Да кажем, обидил ви някой. Да може да превърнеш тази обида.
към беседата >>

А не казва: „Блажени сте, когато ви похвалват“.
За да влезем в съгласие с Него, ние трябва да се освободим от мнението на хората за нас. Какво ще мисли Господ за нас, то важи. Най-първо, трябва да кажем: „Нека мислят каквото искат за нас, а колкото хората мислят по-зле, толкова по-добре“. Лошите мисли по някой път са необходими, те са чернозем, в който някой път растат най-хубавите плодни дървета. И Писанието казва: „Блажени сте, когато върху вас рекат на лъжа лоша реч“. А не казва: „Блажени сте, когато ви похвалват“. И между вас, по същия закон, щом ви дойде някоя неприятност, вие не може да издържате. За пример още не знаете как да превърнете известна енергия. Да кажем, обидил ви някой. Да може да превърнеш тази обида. Че това е воля!
към беседата >>

95. Свещеното правило

КД

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята."
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята."
към беседата >>

96. Бяла и черна светлина

Какво по-голямо блаженство за човека от това?
И тъй, за да минете благополучно през Божествения огън, вие трябва да имате чисти мисли, чувства и действия. Какво по-голямо блаженство за човека от това? Христос е казал: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога", "Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Да наследите Земята, това значи да влезете в Царството Божие, в царството на Любовта. Любовта не седи в противоречията на Живота. Любовта е идеал, към който всеки се стреми. Тя има грижа за всички, на всички изобилно дава.
към беседата >>

Христос е казал: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога", "Блажени кротките, защото те ще наследят земята".
И тъй, за да минете благополучно през Божествения огън, вие трябва да имате чисти мисли, чувства и действия. Какво по-голямо блаженство за човека от това? Христос е казал: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога", "Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Да наследите Земята, това значи да влезете в Царството Божие, в царството на Любовта. Любовта не седи в противоречията на Живота. Любовта е идеал, към който всеки се стреми. Тя има грижа за всички, на всички изобилно дава. Любовта е грънчарят, който прави своите форми, като ги излива в стройни и красиви фигури.
към беседата >>

97. Правилни отношения

„Блажени чистите по сърце!
Този живот си минава, заминава, а душата е по-тънка, ти с нищо не можеш да я уловиш. Тия неща само отвличат ума. Говоря ви като на ученици, любопитството не е за вас. Вие може да го казвате „любознателност“, приемам, но такъв род любознателност не може да ви ползва. Един ден аз ще ви пратя някъде като детективи, да идете да наблюдавате нещо, знаеш да наблюдаваш и наблюденията ти да бъдат верни, и това е наука. „Блажени чистите по сърце! “ Вие ще се стараете, като ученици, да бъдете чисти, защото във вас има стари навици. Аз зная, че ги имате. Вашите стари, нечисти навици не са изчезнали, те са затаени вътре във вас, но при даден момент може да се появят. Тъй стои Истината. Ако някой закачи, ощипе някоя своя сестра, какво иска да каже с това?
към беседата >>

98. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както индусите го рисуват, гдето всички неща тъй хармонират, че не може да се изрази с човешки език. (втори вариант)
Има нещо съществено в човешката душа и трябва да се разбере. Най-първо любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш закона на страданията, ще дойде още по-големият – законът на радостите. И ако тях издържите, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете тия две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост, и след това ще разберете вътрешния закон на истинския смисъл на живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както индусите го рисуват, гдето всички неща тъй хармонират, че не може да се изрази с човешки език. Господ казва: „Аз ще му покажа все, що има, да пострада за името ми.“
към втори вариант >>

Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както го рисуват индусите, дето всички неща така се хармонизират, че не може да се изрази с човешки език.
– Има нещо съществено, което трябва да се разбере. Най-първо, Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият – законът на радостта. Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете през тези две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост; след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както го рисуват индусите, дето всички неща така се хармонизират, че не може да се изрази с човешки език.
към беседата >>

99. Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите

Дали вие знаете това, аз не се интересувам, но аз зная, че съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: „Колко са блажени тия хора, че Бог ги люби.“ Туй е цялото ваше нещастие, че Господ като ви люби, вие не знаете, че той ви люби. (втори вариант)
Сега аз няма да се обръщам към вас, да ви казвам: „Любете Бога.“ Аз зная едно нещо за вас и то е следующето. Че Бог ви люби. Дали вие знаете това, аз не се интересувам, но аз зная, че съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: „Колко са блажени тия хора, че Бог ги люби.“ Туй е цялото ваше нещастие, че Господ като ви люби, вие не знаете, че той ви люби. Няма нито един от вас, когото Господ да не люби. И знаете ли каква любов има към вас? Това съм изследвал един, два и три, и сто пъти без никакво изменение. Едно се изисква от вас. Вие да съзнаете, че този, който ви люби, всичко прави не заради себе си, но заради вашето добро.
към втори вариант >>

Дали вие знаете това, не ме интересува, но аз съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: Блажени са тия хора, че Господ ги люби!
И тъй, ангелът казва: „Зная кого търсите“. – Вие търсите човека на Любовта, който носи проявленията на Бога. И ние трябва да го хванем и да кажем: „Кажи ми де е? “ Сега аз няма да се обръщам към вас и да ви казвам: Любете Господа. Зная едно нещо за вас, а именно: Бог ви люби. Дали вие знаете това, не ме интересува, но аз съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: Блажени са тия хора, че Господ ги люби! Това е вашето нещастие, че Господ като ви люби вие не знаете това. И няма нито един човек, когото Той да не люби. И знаете ли каква Любов има към вас! Това съм изследвал един, два, три, сто пъти без никакво изменение. Едно се изисква от вас: Да съзнаете, че Този, Който ви люби, прави всичко заради вашето добро.
към беседата >>

100. Вяра и съмнение

Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. (втори вариант)
Не вѣрвайте, вие сте на изкушение. Докторъ Мирковичъ правилъ единъ сеансъ въ Пловдивъ, и Духоветѣ му казвали: „Иди до Сливенъ, че като се върнешъ въ Бургазъ ще ти разправяме голѣми работи”, щѣло да вали дъждъ отъ жаби. Отива до Сливенъ, връща се въ Бургазъ, нѣма никакъвъ дъждъ. Това сѫ символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове. Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари, петаче не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си. Кажешъ ли „азъ искамъ пари”, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка”. Но като му говорятъ духоветѣ, широки отваряше кесията си. Дойде при него единъ изпадналъ евангелистъ, младо момче, и духоветѣ му казватъ: „Да помогнешъ на това момче”.
към втори вариант >>

Блажени вѣрующитѣ! (втори вариант)
Дойде онзи книжарь, който му давалъ книги, казва му: „Или да платишъ, или да се закълнешъ”. Щомъ духоветѣ казватъ ще, платя, нѣма да се кълна. Азъ харесвахъ тази чърта у него, че има голѣма вѣра. „А” казваше той, „духоветѣ не могатъ да лъжатъ, будала съмъ азъ, че не съмъ ги разбралъ право”. Той не казваше „тъй рекълъ Господъ”, но — ,,тъй рекли духоветѣ”. Блажени вѣрующитѣ! Азъ бихъ желалъ всички да имате тази детинска вѣра. Той бѣше отличенъ човѣкъ, въ всѣко отношение, разсѫждаваше философски, но дойдеше ли до духоветѣ, казваше: „Тукъ разсъждения нѣма. На насъ говорятъ по-висши сѫщества, азъ съмъ ученикь и ще изпълня всичко”. Щомъ нѣма духове, той казваше: ,,Азъ съмъ лѣкарь”, и тогава самъ, по своитѣ медицински познания прѣдписваше лѣкове. Щомъ дойдатъ духоветѣ, пита ги: какво да се даде на болния?
към втори вариант >>

Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра“.
Не вярвайте, вие сте на изкушение. Доктор Миркович правил един сеанс в Пловдив и духовете му казвали: „Иди до Сливен, че като се върнеш в Бургас, ще ти разправяме големи работи“, щяло да вали дъжд от жаби. Отива до Сливен, връща се в Бургас, няма никакъв дъжд. Това са символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра“. Той е много лъган от тия духове. Той имаше един стиснат характер за пари, петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари“, той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка“. Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Дойде при него един изпаднал евангелист, младо момче, и духовете му казват: „Да помогнеш на това момче“.
към беседата >>

Блажени верующите!
Казва: „Духовете тъй казват, не може другояче“. Този, на когото стана гарант, изяде парите. „Е, няма нищо – казва, – духовете тъй казаха, ще го търпим.“ Дойде онзи книжар, който му давал книги, казва му: „Или да платиш, или да се закълнеш“. – „Щом духовете казват ще платя, няма да се кълна.“ Аз харесвах тази черта у него, че има голяма вяра. „А – казваше той, – духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право.“ Той не казваше: „Тъй рекъл Господ“, но – „Тъй рекли духовете“. Блажени верующите! Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко“. Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар“, и тогава сам, по своите медицински познания, предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния?
към беседата >>

101. Ще дойдем при Него

Блажен е онзи, който мине през огъня на 35 милиона градуса.
Това е голямо противоречие“. – Така е, обаче вие не знаете още истинското предназначение на снега и на огъня. Има огън, който изгаря; има огън, който не изгаря. Вие мислите, че огънят от 35 милиона градуса, за който ви говоря, ще ви изгори. Той не изгаря, но пречиства. Блажен е онзи, който мине през огъня на 35 милиона градуса. Не само че няма да изгори, но всичко старо в него ще се схуми и той ще влезе в новия живот, ще се роди отново. Трептенията на този огън преобразяват човека, прекарват го от смърт в живот.
към беседата >>

102. Разцъфтяване на човешката душа

МС

Христос е казал: "Блажени децата, на такива е царството Божие".
"Младини", те не са нито в ляво, нито в дясно. Младини, това е равнодействаща линия. Това е линия, която определя всичките посоки на Битието. Да бъде човек млад, то е равносилно на това – да знае пътя си. Да бъде човек млад, това значи да носи в себе си най- възвишеното, най-благородното. Христос е казал: "Блажени децата, на такива е царството Божие". На младите, на непокварените, на тези, които нито в ляво са отишли, нито в дясно.
към беседата >>

103. Съблазните

В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“.
Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“. Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето. Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна. И аз бих желал да ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който да е дошъл на земята и хората да са говорили за него добре. И в това седи тяхното особено положение, че върху тях са се струпвали хули, но това именно е било гаранцията, че са на правия път.
към беседата >>

„Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“.
„Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“. Аз бих желал, от утре да започнете с тази формула: да се не съблазнявате! Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“. Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е. не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш. Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората.
към беседата >>

104. Разумност в природата

Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“?
И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат! “ И при все това всички искате да бъдете щастливи. Ами че две Евангелия в света може ли да има?
към беседата >>

Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом!
А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат! “ И при все това всички искате да бъдете щастливи. Ами че две Евангелия в света може ли да има? Ако искате другото Евангелие: целият свят – това е сегашното евангелие.
към беседата >>

Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата!
Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат! “ И при все това всички искате да бъдете щастливи. Ами че две Евангелия в света може ли да има? Ако искате другото Евангелие: целият свят – това е сегашното евангелие.
към беседата >>

Блажени, които страдат!
Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат! “ И при все това всички искате да бъдете щастливи. Ами че две Евангелия в света може ли да има? Ако искате другото Евангелие: целият свят – това е сегашното евангелие.
към беседата >>

105. Бог на живите

Когато проблесне у вас първият лъч на Любовта, вие ще усетите в себе си едно неописуемо блаженство, една светлина, един такъв подтик на вашия ум, един такъв стремеж на вашата воля, че всички препятствия в света ще почнат да се топят пред вас.
Всеки един от вас трябва да си зададе онзи велик въпрос: към какво трябва да се стремим? – Към Любовта. Да, но трябва да знаете признаците на тази Любов. Когато дойде Любовта у вас, вие усещате един срам в себе си. Това не е Любов. Когато проблесне у вас първият лъч на Любовта, вие ще усетите в себе си едно неописуемо блаженство, една светлина, един такъв подтик на вашия ум, един такъв стремеж на вашата воля, че всички препятствия в света ще почнат да се топят пред вас. Когато дойде първият лъч на Любовта и проникне в душата ви, всичките ви работи ще тръгнат. Кои работи? – Истинските. Някои казват: „В търговията ще ни върви ли? “ Като дойде първият лъч на Любовта, тя не обича чуждото и ще каже: „Слушай, всичко ще раздадеш на бедните, а аз ще ти дам моето богатство, ти ще бъдеш богат по особен начин“.
към беседата >>

106. Гняв и страх

И Писанието казва: „Блажен онзи, когото Господ наказва“.
Ние сме много логични, но Истината я няма в тази наша логичност. Природата пък е толкова прецизна, че не търпи никаква лъжа, никаква измама. Не мислете, че като ни търпи, така ще мине. Един ден тя ще вземе всичко, каквото имаме, ще го разсипе и няма да ни остави нищо. Не си правете илюзии, че тя търпи лъжата. И Писанието казва: „Блажен онзи, когото Господ наказва“. То значи: блажен онзи, на когото Господ показва грешките още от начало. Дойде при тебе някой твой приятел, покаже ти някоя погрешка – благодари му. Природата го пратила при тебе, той е неин посланик. Ако се откажеш да го приемеш, един ден тя сама ще дойде ще те вземе без всякакви церемонии и хоп – в ретортата си вътре. И от тебе само пара ще остане.
към беседата >>

То значи: блажен онзи, на когото Господ показва грешките още от начало.
Природата пък е толкова прецизна, че не търпи никаква лъжа, никаква измама. Не мислете, че като ни търпи, така ще мине. Един ден тя ще вземе всичко, каквото имаме, ще го разсипе и няма да ни остави нищо. Не си правете илюзии, че тя търпи лъжата. И Писанието казва: „Блажен онзи, когото Господ наказва“. То значи: блажен онзи, на когото Господ показва грешките още от начало. Дойде при тебе някой твой приятел, покаже ти някоя погрешка – благодари му. Природата го пратила при тебе, той е неин посланик. Ако се откажеш да го приемеш, един ден тя сама ще дойде ще те вземе без всякакви церемонии и хоп – в ретортата си вътре. И от тебе само пара ще остане.
към беседата >>

107. Ще хвърля мрежата

Тя прониква във всяко едно любовно чувство, във всяка една Божествена мисъл, която носи щастие, блаженство на душата; тя прониква във всяка една сила, която оживява, възкресява, одухотворява: тя прониква във всяка една ръка, която твори.
Питам: Този Христос, Който преди 2,000 години е живял, жив ли е сега? – Жив е, възкръснал е и седи горе на небето, отдясно на Отца. Ами вие ходили ли сте да видите, че е така? Дясната страна на Бога, това показва Божествената Мъдрост, която прониква във всичкото Битие на човешкото съзнание. Тя прониква във всеки един атом, във всеки един лъч, във всичко туй, в което съществува ред, порядък и хармония. Тя прониква във всяко едно любовно чувство, във всяка една Божествена мисъл, която носи щастие, блаженство на душата; тя прониква във всяка една сила, която оживява, възкресява, одухотворява: тя прониква във всяка една ръка, която твори. Туй е Христос! Сега някои мислят, че Христос е на престола, седи и чака съдния ден. Не, това не са верни схващания. И ако някой се осмели да каже противното, казват: „Това не е така, еретик е той, разваля света“. Не, не, питам сега за друго едно положение.
към беседата >>

“ Казвам: Блажен е този богат човек, Господ го посетил и сърцето му се разширило.
Дойде лекарят, направи една инжекция, друга инжекция, даде туй лекарство, онуй лекарство, а той дава тогава щедро от себе си, всичко дава. Като дойде Господ, казва: „Господи, всичко ще направя“. Става мекичък, на бедните раздава, щедър е. Питам: Кое състояние е по-добро? Казват: „Горко на богатия човек! “ Казвам: Блажен е този богат човек, Господ го посетил и сърцето му се разширило. Тъй, нека спадне малко този кожух! Защо му е този багаж? А тия, които нямат богатство, имане, не значи, че са сиромаси. Сиромашията е вътре в нас, в нашите разбирания. Ние живеем в един свят с такива големи богатства, но не можем да използваме тези богатства.
към беседата >>

108. Който люби

Станеш сутрин, кажи: „Бог е Любов, тези светове са в щастие, в блаженство, няма нито един ангел на небето, който да е намръщен, защо аз да съм намръщен?
На тази беседа, която сега ви държа, вие се усмихвате, казвате: „Има някои думи, тъй, особени ни се виждат“. Законът е такъв: Вие ще скъсате тези връзки! Всички трябва да бъдете разумни! Сега няма да казвам да не се критикувате. Това са малки неща, обикновени. Станеш сутрин, кажи: „Бог е Любов, тези светове са в щастие, в блаженство, няма нито един ангел на небето, който да е намръщен, защо аз да съм намръщен? “ Ти си в странство, баща ти е богат, не се плаши, ще дойдат парите. Няма да чакаш слугите си, ще идеш да си ги вземеш от банката. Казват: „Бог ще уреди нашите работи“. А не, Бог урежда работите наполовина. На онези, които орат и сеят, Бог урежда работите; на онези, които учат, Бог урежда работите.
към беседата >>

А Неговото Слово носи в себе си великата Мъдрост, която въздига и укрепява човешкия дух, просвещава човешкия ум, облагородява човешкото сърце и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи и блажени.
Туй трябва да се съзнае. В обществото вие трябва да дадете един добър пример на Любов. И като дойде някой при вас, без да му говорите за Любов, да усети тази истинска Любов. „Ако ме любите, ще опазите моето Слово“, казва Христос. Аз ви казвам: Любите ли Христа, ще опазите Неговото Слово. А Неговото Слово носи в себе си великата Мъдрост, която въздига и укрепява човешкия дух, просвещава човешкия ум, облагородява човешкото сърце и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи и блажени. Там е всичкото.
към беседата >>

109. Оздравяха

Блажен, който не види и не опита, но повярва“.
А сега някои поддържат туй учение: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“. Това е една измама. Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея. И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“. Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност. Блажен, който не види и не опита, но повярва“.
към беседата >>

110. Придобивки на съзнанието

Блажен е всеки човек сам за себе си.
Не е достатъчно да кажеш нещо и след това да го забравиш, но да си го написал едновременно и в ума, и в сърцето си. Иначе, напишеш ли нещо и го забравиш, това е изхабяване на енергията ти. От това което човек създава най-първо той трябва да се ползва. Такъв е Божественият закон. Някои казват: Нали трябва да живеем за своите близки? Блажен е всеки човек сам за себе си. От знанието, което добия, най-първо трябва да се ползвам аз, да видя каква полза ще принесе на мене, и след като направя първия опит и получа добри резултати, тогава ще приложа този опит и върху близките си. Най-първо знанието си трябва да приложа върху себе си. Това е логично.
към беседата >>

111. Закон за късите и дългите линии

Времето е за хората на мъчението, а за хората на блаженството няма време.
Времето е дадено за физическия свят. Времето е само за хора, които трябва да се мъчат. Времето е за хората на мъчението, а за хората на блаженството няма време. Времето е само за да съзнаваш, когато се мъчиш. Например обичаш някого, някой свой приятел, и той ти обещава да дойде. Чакаш го, казваш: „Много закъсня той.“ Струва ти се, че е минало много време, като че една цяла година се е минала. Пък то само две минути са се изминали. Извадиш часовника, погледнеш, пак го прибереш и мислиш, че много време се е минало.
към беседата >>

112. Трансформиране на енергиите

Хората започват да си въобразяват като турците един рай на щастие и блаженство, което не заслужават обаче.
Докато вашата вяра е здрава и докато вашите ръце – волята ви – са силни, вие ще можете безопасно да слизате и да се качвате по това въже, но ако вярата и волята ви не са силни, вие ще паднете. Всички хора, които падат, те са духовно пияни – нищо повече. Когато човек изгуби своето съзнание, той е в положение на духовно пиянство. И знаете ли кога хората падат? В духовния свят има особени питиета, които като се пият, предизвикват психическо опияняване. Хората започват да си въобразяват като турците един рай на щастие и блаженство, което не заслужават обаче. А какво нещо е незаслуженото? – Всяко нещо, за което не си готов, е незаслужено за тебе.
към беседата >>

Следователно, щастието и блаженството, които вие търсите, още не са заради вас.
Ще ви дам още един пример, за да поясня мисълта си. Ако някоя майка даде на своето новородено дете твърда храна, то непременно ще умре. Това дете се нуждае само от рядка храна. Следователно, щастието и блаженството, които вие търсите, още не са заради вас. Затова най-подходящата храна за съвременния свят това са скърбите и страданията. От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили. Това, че се раждат такива противоположности в света, е все от тия блага, за които хората, при сегашното си съзнание, не са готови. За пример, някои от учениците казват: аз имам известни мъчнотии, но не мога да издържа на тях. Защо няма да издържите?
към беседата >>

От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили.
Ще ви дам още един пример, за да поясня мисълта си. Ако някоя майка даде на своето новородено дете твърда храна, то непременно ще умре. Това дете се нуждае само от рядка храна. Следователно, щастието и блаженството, които вие търсите, още не са заради вас. Затова най-подходящата храна за съвременния свят това са скърбите и страданията. От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили. Това, че се раждат такива противоположности в света, е все от тия блага, за които хората, при сегашното си съзнание, не са готови. За пример, някои от учениците казват: аз имам известни мъчнотии, но не мога да издържа на тях. Защо няма да издържите? Кои са причините на това? Това показва, че вие губите вяра в себе си.
към беседата >>

113. Що е това?

“ Тъй че ако един ученик, който е бил на небето, при всичкото свое щастие и блаженство, му се даде заповед да слезе на земята, да помага на човечеството, и той се сепне, в това си сепване той пропада.
Откъде произтичат сега тия различия у нас? Причината на човешкото падане, причината на греховете се обуславя от едно много малко престъпление. Запример, забележете следующия факт: учителят извиква един ученик в клас, но ако ученикът изведнъж се сепне, веднага става едно потъмняване в съзнанието му и не може да си каже урока. Учителят помага на ученика, това-онова, но като види, че не може да отговори, казва му: „Седни си! “ Тъй че ако един ученик, който е бил на небето, при всичкото свое щастие и блаженство, му се даде заповед да слезе на земята, да помага на човечеството, и той се сепне, в това си сепване той пропада. И след туй във всичките си съществувания той ще води един порочен живот. Така някой от вас тъкмо наредил работата си, оженил се, деца си има, само да си живее. Дойде обаче изведнъж една заповед да отиде горе на небето. Щом се даде една такава заповед да отиде в духовния свят, става едно сепване в него и в това състояние той отива на небето. Дойде ли една заповед да слезе на земята, веднага идва една радост.
към беседата >>

114. Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли

По-блажен е онзи, който дава в този случай, отколкото този, който разсъждава.
Ние говорим да се оправи светът, но трябва да сме готови да дадем новите си дрехи. Бори се цели 24 часа, но трябва да ги дадеш. И проповедникът се борил 24 часа, молил се Господ да му покаже какво да прави. Той проповядва, пък се моли Бог да му каже да даде ли дрехите си, или не. Казвате: „Ама може някой дявол да ни лъже.“ Толкова дяволи са те лъгали, нека те излъже и още един дявол, но дай дрехите си на един беден. По-блажен е онзи, който дава в този случай, отколкото този, който разсъждава. Човек трябва да бъде последователен на онова, което проповядва. Ние трябва да приложим онова, което проповядваме. То е най-вярното. Всеки човек трябва да прилага. Аз трябва да прилагам тъй, както разбирам; аз трябва да бъда последователен в себе си, за да бъда доволен.
към беседата >>

115. Плати ми, що ми си длъжен

Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга.
Ще учите – нищо повече. Къде останаха старите учени? Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място. А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята. Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга. Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя. Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.
към беседата >>

Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя.
Къде останаха старите учени? Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място. А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята. Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга. Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя. Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.
към беседата >>

Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.
Аз виждам старите учени между сегашните учени. Всички са на едно място. А божествените хора ще имат паметници горе, на небето, а не на земята. Затова казва Христос: „Блажен е онзи, на когото името е написано в Божествената книга. Блажен е онзи, на когото светиите и ангелите са братя. Блажен е онзи, на когото Бог е Баща." За това се изисква абсолютно съвършен морал, абсолютна чистота по ум, сърце и душа – нужна е съвършена воля, която да прилага абсолютната Божия воля.
към беседата >>

116. Добрите и лошите

Никъде в Писанието не е казано, че са блажени царете, князете или богатите, а се казва: блажени са децата, сиромасите, гонените, онеправданите и т. н.
Господ не се интересува от големи работи. Ако Му разправят големи работи, например от какво са направени звездите, планетите, изобщо цялата Вселена, Бог не иска да слуша, но ако ти направиш едно малко Добро, каквото никой друг не може да направи, Бог ще се заинтересува от това. Бог се интересува от малките работи. Ако някой от вас е цар на България и като такъв направи някое голямо Добро, Господ за това не иска да знае, но ако направи едно малко Добро на някоя бедна вдовица, за това Бог се интересува. Той не се нуждае от големи хора и от големи работи. Никъде в Писанието не е казано, че са блажени царете, князете или богатите, а се казва: блажени са децата, сиромасите, гонените, онеправданите и т. н. Князете, царете са величия само на Земята, на материалния свят, но не и на Небето. На Небето царе и князе няма. В Невидимия свят нещата не са, както в материалния свят. По този закон вие ще се стремите да използвате разумно енергията, която е вложена във вас. Не влагайте отрицателни мисли в ума си, не питайте защо това е направено така, а не иначе, но гледайте как Бог работи.
към беседата >>

117. Каквото попросите

Според него, щастието и блаженството на човека се придобиват моментално.
Сутрин пак чукнеш, и къщичката изчезва. Целия ден ти си свободен, работиш, разхождаш се, не мислиш за къщичката. Така могат да живеят всички. Казвате: Това е хубаво, но прилича на приказка от „Хиляда и една нощ.” – Не, един ден така ще бъде. Това почива на един от великите закони на Битието. Според него, щастието и блаженството на човека се придобиват моментално. И нещастието иде в един момент. Някой се отчаял от живота, и туря край – самоубил се. – Защо се самоубил ? – Нямал средства да живее, объркал работите си. Ще кажете, че сиромашията е причина за отчаянието на човека.
към беседата >>

118. Малкото приложение

Ако можете да ги използвате, вие ще бъдете блажени.
– Бог да работи и ние да помагаме, съработници да бъдем. Или, казано другояче, да проявим в себе си най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можем да дадем в даден случай. Това значи да работи Бог в нас! Вземете тия мои думи тъй, както приемате слънчевите лъчи, както росните капки, които падат върху ви. Такова отношение имат те към вас. Ако можете да ги използвате, вие ще бъдете блажени. Ако ги тълкувате по друг начин, нищо няма да придобиете. Аз имам предвид растенето на вашите души, а вие не се спъвайте от външните прояви на физическия свят. Много спънки може да се явят, но те имат съвсем друго естество.
към беседата >>

119. Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия

МС

Казано е „Блажени страждущите", значи, които разумно страдат. (втори вариант)
Сега аз съм за онова разумното разбиране. Ако ние разберем разумно Божиите закони, ще имаме по-малко страдания, т.е. страданията ще бъдат приятни - те ще имат смисъл. Защото страдания в живота трябва да има. И колкото една душа има повече да страда, колкото повече преживявания тя има, толкова тя повече се обогатява с знания и мъдрост и толкова повече добива своята свобода. Казано е „Блажени страждущите", значи, които разумно страдат. Аз не съм за безумното страдане, но аз съм за онова разумното страдание, което ще внесе в душата ви знание, мъдрост, красота и ще подигне всичко онова благородното у вас. Ако страданието насочи енергията на един поет да напише едно стихотворение за благото на човечеството, туй страдание е благословение, но ако от туй страдание той се ожесточи и напише едно злъчно стихотворение, рекох, това страдание не е разумно.
към втори вариант >>

Казано е в Писанието: „Блажени страдащите".
Изкуствените страдания ожесточават човека, а естествените го облагородяват и осмислят живота му. В тях човек познава Божиите пътища. Казвате: Не може ли да се живее без страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човек, толкова повече знания и по-голяма мъдрост придобива, толкова повече се освобождава от ограничителните условия на живота. Казано е в Писанието: „Блажени страдащите". За кои страдащи се говори в този стих? За ония, които имат разумни страдания. Разумните страдания облагородяват човешкото сърце, повдигат духа на човека, внасят разширение в душата му. Ако поетът има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне цялото човечество. Обаче, ако страданията му са неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се.
към беседата >>

120. Чада Божии

"Блажени людете, които познават гласа на тръбата Му."
"Блажени людете, които познават гласа на тръбата Му."
към беседата >>

121. Качества на разумния живот

Виждали ли сте онази велика душа, от която изтича всичкото щастие, всичкото Блаженство в света? (втори вариант)
Тъй, както до сега сте вървели, то е било хубаво, но то е едно такова положение, то е положение на двоумение, дали съм в правия път или не, дали ще бъда спасен или не. Всичко това е падане-ставане, падане-ставане. Такъв е животът, но има нещо по-хубаво и по-красиво в света. Един ден ще видите, какво нещо е Божието лице, към което ангели- те отправят погледите си. Виждали ли сте онова лице, на което са написани всички велики добродетели? Виждали ли сте онази велика душа, от която изтича всичкото щастие, всичкото Блаженство в света? Ако един ден бихте погледнали на това лице, вие бихте паднали с лице към земята и бихте казали: Господи, ние не извършихме Твоята воля. Като погледнете на това лице, у вас ще се създаде един вътрешен импулс и ще кажете: Господи, ние сега разбрахме, какво нещо е да се живее по закона на Любовта! Има едно лице скрито в света! То е лицето Божие. Казва псалмопевецът "Гледай Господа пред себе си!
към втори вариант >>

Виждали ли сте онази велика Душа, от която изтича всичкото щастие, всичкото блаженство в света?
Тъй, както досега сте вярвали, то е било хубаво, но това е едно шаткаво положение, това е положение на двоумение: дали съм в правия път, или не, дали ще бъда спасен, или не. Всичко това е падане-ставане, падане-ставане. Такъв е животът, но има нещо по-хубаво и по-красиво в света. Един ден ще видите какво нещо е Божието лице, към което ангелите отправят погледите си. Виждали ли сте онова Лице, на което са написани всички велики добродетели? Виждали ли сте онази велика Душа, от която изтича всичкото щастие, всичкото блаженство в света? Ако един ден бихте погледнали на това лице, вие бихте паднали с лице към земята и бихте казали: „Господи, ние не извършихме Твоята воля.“ Като погледнете на това лице, у вас ще се създаде един вътрешен импулс и ще кажете: „Господи, ние сега разбрахме какво нещо е да се живее по закона на Любовта! “ Има едно лице скрито в света! То е Лицето Божие. Казва псалмопевецът: „Гледай Господа пред себе си! “
към беседата >>

122. Моето верую

КД

Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой.
И ако някой пита защо са тези противоречия, ще кажете: „За да седи Господ тук.“ Това е една права мисъл. Че ако вие падате във водата, то е един изпит за мене - ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде водата, дали ще ни избави? “ Понеже повдигате този въпрос, Господ иска да ви избави от съмнения, бутне ви във водата, аз ви изваждам и вие вече носите една опитност в себе си. Който иска живот без противоречия, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Защото Бог, за да напусне своя покой, своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вън от неговия покой. Значи Той търси противоречията. Като седи в покой, Той казва: „Те не са завършили своето развитие.“ Той като ви погледне веднаж, свършено е! У него няма бавене. Може да минат хиляди години, но това, което е решил, то ще стане.
към беседата >>

123. Темпераментите

Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен.
– толкова е техният бюджет, а други имат 10 000, 20 000 лв., 500 000 лв., но и първите не живеят ли? – Живеят. Но българите казват, че сиромахът живеел кучешки живот. Добре, ами ако богатият краде и живее с кражби, този живот не е ли кучешки? Казват, че сиромахът се мъчи. Да, ако сиромахът се мъчи, лошо е, но ако сиромахът живее по Бога, животът му е блажен. Ако пък богатият при своето богатство не живее по Бога, тогава и той се мъчи. И неговият живот е неестествен. Следователно ние трябва да се стремим към онзи вътрешен, Божествен живот, да знаем нормата на нещата. В нас има една определена норма, която регулира отношенията в живота.
към беседата >>

124. Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!

Казва Писанието: „Блажен онзи раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ Онези държавници, които са поставени на власт изпълниха ли туй правило? (втори вариант)
Казва Писанието: „Блажен онзи раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ Онези държавници, които са поставени на власт изпълниха ли туй правило? Българският народ може ли да каже за своите управници: „Блажен онзи раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ Защо? Един държавник в някоя държава не идва да урежда своите работи. Ами че ако той е беден, и като дойде на власт поиска първо да уреди своите лични интереси, а после тези на своя народ, какво показва това. Това е неразбиране интересите на държавата. Първата работа на държавника е да уреди интересите на своя народ.
към втори вариант >>

Българският народ може ли да каже за своите управници: „Блажен онзи раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ Защо? (втори вариант)
Казва Писанието: „Блажен онзи раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ Онези държавници, които са поставени на власт изпълниха ли туй правило? Българският народ може ли да каже за своите управници: „Блажен онзи раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ Защо? Един държавник в някоя държава не идва да урежда своите работи. Ами че ако той е беден, и като дойде на власт поиска първо да уреди своите лични интереси, а после тези на своя народ, какво показва това. Това е неразбиране интересите на държавата. Първата работа на държавника е да уреди интересите на своя народ. Той трябва да положи своя ум, своето сърце, своята воля и всичко онова, което е възвишено и благородно в него за своя народ.
към втори вариант >>

„Блажен е“, казва Писанието, „онзи раб“. (втори вариант)
С всичко това аз не искам напразно да критикувам света, но принципиално разглеждам работите и казвам, че липсва нещо на света. „Блажен е“, казва Писанието, „онзи раб“. Кога е блажен? – Само при следното условие: когато той разбира този вътрешен, Божествен живот. Вие трябва да разбирате не само интересите на българския народ, но дошло е време, когато всички духовни хора трябва да разбират интересите на цялото човечество. Ние трябва да разбираме не само интересите на цялото човечество, но трябва да включваме и интересите на ангелите, защото имаме отношения с тях. По отношение на ангелите, по отношение на висшите същества, ние сме корени, а те, по отношение на нас, са клонищата.
към втори вариант >>

Кога е блажен? (втори вариант)
С всичко това аз не искам напразно да критикувам света, но принципиално разглеждам работите и казвам, че липсва нещо на света. „Блажен е“, казва Писанието, „онзи раб“. Кога е блажен? – Само при следното условие: когато той разбира този вътрешен, Божествен живот. Вие трябва да разбирате не само интересите на българския народ, но дошло е време, когато всички духовни хора трябва да разбират интересите на цялото човечество. Ние трябва да разбираме не само интересите на цялото човечество, но трябва да включваме и интересите на ангелите, защото имаме отношения с тях. По отношение на ангелите, по отношение на висшите същества, ние сме корени, а те, по отношение на нас, са клонищата. Дали за нас те съществуват, или не, т.е.
към втори вариант >>

Този човек е блажен. Защо? (втори вариант)
Майката казва: „Можеш, Иванчо, можеш.“ И туй дете тръгва на училището със своята торбичка. След една година то знае азбуката, знае слоговете и по малко да чете. На втората година знае повече, на третата – още повече, и след 12 – 15 години учене минава за един добър държавник. Питам: Този Иванчо, този Стоянчо роди ли се като учен, като велик човек? Не, в този Стоянчо имаше възможности само, които той можеше да развие. Този човек е блажен. Защо? – Защото разви своите способности, своите дарби и ги употреби за благото на своите ближни.
към втори вариант >>

Казва се в Писанието: „Блажен онзи раб“. (втори вариант)
Казва се в Писанието: „Блажен онзи раб“. Кой раб? Сега, всички ние, и тук, и в Америка, и в Англия, и във Франция, и по-нисшите, и по-висшите от нас същества, всички служат на един господар, когото наричат Господ. Господ е проявление на онази велика Любов, в която няма никаква промяна. Любовта на Бога е еднаква към всички същества. Под думата Господ, ангелите разбират туй същество, което има еднакви любовни отношения към всички същества.
към втори вариант >>

„Блажен онзи раб, който върши това, което Господ иска.“ Разбирате ли сега, какво подразбирам под думата „Господ“? (втори вариант)
„Блажен онзи раб, който върши това, което Господ иска.“ Разбирате ли сега, какво подразбирам под думата „Господ“? Под „Господ“ разбирам онова същество, отношенията на което са еднакви спрямо всички същества, без разлика. Следователно, Бог е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното същество, за което трябва всеки момент да сме готови да вършим волята Му, при каквито условия и да се намираме. И можем да я вършим! Туй подразбира Христос в дадения стих: „Блажен онзи раб, който върши волята Божия.“ Някои казват: Ама така се заблуждават хората. Да, ако не изпълним нещата от това високо становище, всякога ще се заблуждаваме.
към втори вариант >>

Туй подразбира Христос в дадения стих: „Блажен онзи раб, който върши волята Божия.“ Някои казват: Ама така се заблуждават хората. (втори вариант)
„Блажен онзи раб, който върши това, което Господ иска.“ Разбирате ли сега, какво подразбирам под думата „Господ“? Под „Господ“ разбирам онова същество, отношенията на което са еднакви спрямо всички същества, без разлика. Следователно, Бог е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното същество, за което трябва всеки момент да сме готови да вършим волята Му, при каквито условия и да се намираме. И можем да я вършим! Туй подразбира Христос в дадения стих: „Блажен онзи раб, който върши волята Божия.“ Някои казват: Ама така се заблуждават хората. Да, ако не изпълним нещата от това високо становище, всякога ще се заблуждаваме. Не мислете, че така лесно ще се постигне това нещо. Нам предстои не само един живот усилена работа, но ни трябват хиляди години усилен труд, усилена работа, за да внесем ония елементи, които са необходими за подобрение на човечеството. Не ние, а туй велико Божествено съзнание ще изгради цялото човечество. И вие, които ме слушате, ако изпълните този закон, вашите тела ще се изменят, ще имате тяло с по-благородна, по фина материя, вашето съзнание също ще се измени, ще се разшири, и още в туй съществуване ще ви се отвори миналото, ще ви се отвори и бъдещето.
към втори вариант >>

„Блажен онзи раб“, казва Писанието. (втори вариант)
„Блажен онзи раб“, казва Писанието. Кой раб? – Който върши тъй, както господарят му иска. А какво иска нашият господар? – Да извършим туй, което Той е поставил в живота ни като задача, т.е. да употребиш разумно своя живот.
към втори вариант >>

„Блажен онзи раб, когото господарят му намери кога си дойде, че прави така.“ (втори вариант)
– Те трябва да кажат на децата си: Деца, не хващайте пеперудките за крилцата, ще им изтриете прашеца и след това не ще могат да хвъркат. Ние трябва да престанем да хващаме тия пеперудки за крилцата! Аз като видя някоя пеперудка, няма да я хващам за крилцата, да изтривам прашеца ѝ, да развалям хубавата ѝ дрешка, но ще ѝ кажа: Кацни на ръката ми да се поразговорим малко. Тя ще походи малко по ръката ми, а аз ще я питам: Ти доволна ли си от живота си? Тя ще ми отговори, че е доволна, и аз ще я оставя да си хвръкне. „Блажен онзи раб, когото господарят му намери кога си дойде, че прави така.“
към втори вариант >>

„Блажен онзи раб, когото господарят му би намерил, кога си дойде, че прави така.“ (втори вариант)
„Блажен онзи раб, когото господарят му би намерил, кога си дойде, че прави така.“
към втори вариант >>

Блажени сте, като ви намери, че вършите Неговата воля! (втори вариант)
И аз казвам: В тези последните времена вече Господ иде! Блажени сте, като ви намери, че вършите Неговата воля! Тогава ще започне закона на дихармата, на благодатта, на вечния живот. Всички съвременни нещастия, които ви обграждат, ще се стопят.
към втори вариант >>

Казва Писанието: „Блаженъ онзи рабъ, когото би намѣрилъ господарьтъ му, кога си дойде, че прави така“.
Казва Писанието: „Блаженъ онзи рабъ, когото би намѣрилъ господарьтъ му, кога си дойде, че прави така“. Онѣзи държавници, които сѫ поставени на власть изпълниха ли туй правило? Българскиятъ народъ може ли да каже за своитѣ управници: „Блаженъ онзи рабъ, когото би намѣрилъ господарьтъ му, кога си дойде, че прави така“? Защо? Единъ държавникъ въ нѣкоя държава не идва да урежда своитѣ работи. Ами че ако той е бѣденъ, и като дойде на власть поиска първо да уреди своитѣ лични интереси, а послѣ тѣзи на своя народъ, какво показва това.
към беседата >>

Българскиятъ народъ може ли да каже за своитѣ управници: „Блаженъ онзи рабъ, когото би намѣрилъ господарьтъ му, кога си дойде, че прави така“?
Казва Писанието: „Блаженъ онзи рабъ, когото би намѣрилъ господарьтъ му, кога си дойде, че прави така“. Онѣзи държавници, които сѫ поставени на власть изпълниха ли туй правило? Българскиятъ народъ може ли да каже за своитѣ управници: „Блаженъ онзи рабъ, когото би намѣрилъ господарьтъ му, кога си дойде, че прави така“? Защо? Единъ държавникъ въ нѣкоя държава не идва да урежда своитѣ работи. Ами че ако той е бѣденъ, и като дойде на власть поиска първо да уреди своитѣ лични интереси, а послѣ тѣзи на своя народъ, какво показва това. Това е неразбиране интереситѣ на държавата. Първата работа на държавника е да уреди интереситѣ на своя народъ.
към беседата >>

„Блаженъ е“, казва Писанието, „онзи рабъ“.
Съ всичко това азъ не искамъ напразно да критикувамъ свѣта, но принципално разглеждамъ работитѣ и казвамъ, че липсва нѣщо на свѣта. „Блаженъ е“, казва Писанието, „онзи рабъ“. Кога е блаженъ? – Само при слѣдното условие: когато той разбира този вѫтрѣшенъ, Божественъ животъ. Вие трѣбва да разбирате не само интереситѣ на българския народъ, но дошло е врѣме, когато всички духовни хора трѣбва да разбиратъ интереситѣ на цѣлото човѣчество. Ние трѣбва да разбираме не само интереситѣ на цѣлото човѣчество, но трѣбва да включваме и интереситѣ на ангелитѣ, защото имаме отношения съ тѣхъ. По отношение на ангелитѣ, по отношение на висшитѣ сѫщества, ние сме корени, а тѣ, по отношение на насъ, сѫ клонищата.
към беседата >>

Кога е блаженъ?
Съ всичко това азъ не искамъ напразно да критикувамъ свѣта, но принципално разглеждамъ работитѣ и казвамъ, че липсва нѣщо на свѣта. „Блаженъ е“, казва Писанието, „онзи рабъ“. Кога е блаженъ? – Само при слѣдното условие: когато той разбира този вѫтрѣшенъ, Божественъ животъ. Вие трѣбва да разбирате не само интереситѣ на българския народъ, но дошло е врѣме, когато всички духовни хора трѣбва да разбиратъ интереситѣ на цѣлото човѣчество. Ние трѣбва да разбираме не само интереситѣ на цѣлото човѣчество, но трѣбва да включваме и интереситѣ на ангелитѣ, защото имаме отношения съ тѣхъ. По отношение на ангелитѣ, по отношение на висшитѣ сѫщества, ние сме корени, а тѣ, по отношение на насъ, сѫ клонищата. Дали за насъ тѣ сѫществуватъ, или не, т.е.
към беседата >>

Този човѣкъ е блаженъ. Защо?
И туй дѣте тръгва на училището съ своята торбичка. Слѣдъ една година то знае азбуката, знае слоговетѣ и по малко да чете. На втората година знае повече, на третата – още повече, и слѣдъ 12–15 години учене минава за единъ добъръ държавникъ. Питамъ: този Иванчо, този Стоянчо роди ли се като ученъ, като великъ човѣкъ? Не, въ този Стоянчо имаше възможности само, които той можеше да развие. Този човѣкъ е блаженъ. Защо? – Защото разви своитѣ способности, своитѣ дарби и ги употрѣби за благото на своитѣ ближни.
към беседата >>

Казва се въ Писанието: „Блаженъ онзи рабъ“.
Казва се въ Писанието: „Блаженъ онзи рабъ“. Кой рабъ? Сега, всички ние, и тукъ, и въ Америка, и въ Англия, и въ Франция, и по-нисшитѣ, и по-висшитѣ отъ насъ сѫщества, всички служатъ на единъ господарь, когото наричатъ Господь. Господь е проявление на онази велика Любовь, въ която нѣма никаква промѣна. Любовьта на Бога е еднаква къмъ всички сѫщества. Подъ думата Господь, ангелитѣ разбиратъ туй сѫщество, което има еднакви любовни отношения къмъ всички сѫщества.
към беседата >>

„Блаженъ онзи рабъ, който върши това, което Господь иска“.
„Блаженъ онзи рабъ, който върши това, което Господь иска“. Разбирате ли сега, какво подразбирамъ подъ думата Господь? Подъ Господь разбирамъ онова сѫщество, отношенията на което сѫ еднакви спрѣмо всички сѫщества, безъ разлика. Слѣдователно, Богъ е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното сѫщество, за което трѣбва всѣки моментъ да сме готови да вършимъ волята Му, при каквито условия и да се намираме. И можемъ да я вършимъ! Туй подразбира Христосъ въ дадения стихъ: „Блаженъ онзи рабъ.
към беседата >>

Туй подразбира Христосъ въ дадения стихъ: „Блаженъ онзи рабъ.
„Блаженъ онзи рабъ, който върши това, което Господь иска“. Разбирате ли сега, какво подразбирамъ подъ думата Господь? Подъ Господь разбирамъ онова сѫщество, отношенията на което сѫ еднакви спрѣмо всички сѫщества, безъ разлика. Слѣдователно, Богъ е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното сѫщество, за което трѣбва всѣки моментъ да сме готови да вършимъ волята Му, при каквито условия и да се намираме. И можемъ да я вършимъ! Туй подразбира Христосъ въ дадения стихъ: „Блаженъ онзи рабъ. който върши волята Божия“. Нѣкои казватъ: ама така се заблуждаватъ хората. Да, ако не изпълнимъ нѣщата отъ това високо становище, всѣкога ще се заблуждаваме. Не мислете, че така лесно ще се постигне това нѣщо. Намъ прѣдстои не само единъ животъ усилена работа, но ни трѣбватъ хиляди години усиленъ трудъ, усилена работа, за да внесемъ ония елементи, които сѫ необходими за подобрение на човѣчеството.
към беседата >>

„Блаженъ онзи рабъ“, казва Писанието.
„Блаженъ онзи рабъ“, казва Писанието. Кой рабъ? – Който върши тъй, както господарьтъ му иска. А какво иска нашиятъ господарь? – Да извършимъ туй, което Той е поставилъ въ живота ни като задача, т.е. да употрѣбишъ разумно своя животъ.
към беседата >>

„Блаженъ онзи рабъ, когото господарьтъ му намѣри кога си дойде, че прави така“.
– Тѣ трѣбва да кажатъ на дѣцата си: дѣца, не хващайте пеперудкитѣ за крилцата, ще имъ изтриете прашеца и слѣдъ това не ще могатъ да хвъркатъ. Ние трѣбва да прѣстанемъ да хващаме тия пеперудки за крилцата! Азъ като видя нѣкоя пеперудка, нѣма да я хващамъ за крилцата, да изтривамъ прашеца ѝ, да развалямъ хубавата ѝ дрешка, но ще ѝ кажа: кацни на рѫката ми да се поразговоримъ малко. Тя ще походи малко по рѫката ми, а азъ ще я питамъ: ти доволна ли си отъ живота си? Тя ще ми отговори, че е доволна, и азъ ще я оставя да си хвръкне. „Блаженъ онзи рабъ, когото господарьтъ му намѣри кога си дойде, че прави така“.
към беседата >>

„Блаженъ онзи рабъ, когото господарьтъ му би намѣрилъ, кога си дойде, че прави така“.
„Блаженъ онзи рабъ, когото господарьтъ му би намѣрилъ, кога си дойде, че прави така“.
към беседата >>

Блажени сте, като ви намѣри, че вършите Неговата воля!
И азъ казвамъ: Въ тѣзи послѣднитѣ врѣмена вече Господь иде! Блажени сте, като ви намѣри, че вършите Неговата воля! Тогава ще започне закона на дихармата, на благодатьта, на вѣчния животъ. Всички съврѣменни нещастия, които ви обграждатъ, ще се стопятъ.
към беседата >>

125. Забравените неща

А тази свобода носи блаженство и всички добри възможности на живота.
Казвам: сега всички трябва да изпратите вашата мисъл нагоре. Вие ще кажете: „Аз я изпращам.“ Хубаво, но по-интензивна трябва да стане вашата мисъл! От ден на ден вашата мисъл трябва да става по-интензивна. Стремлението ви към Бога от ден на ден също трябва да става все по-интензивно и по-интензивно, докато обратното движение на Божията Любов проникне във вашето сърце. Тогава важният въпрос за живота – Любовта към Бога – ще се разреши в душите ви и вие ще придобиете свободата, която търсите. А тази свобода носи блаженство и всички добри възможности на живота. Само при свободата вие можете да развиете вашите мисли, чувства и вашата воля; да облагородите сърцето си, да разширите ума си, да укрепите духа си и да освободите душата си. Туй е цяла наука! Това именно е задачата на окултната наука. Тъй щото ще знаете, че всички сте на категории. Някои от вас мислят, че като присъстват в Школата, не сте на категории и степени.
към беседата >>

126. Миротворци

„Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат“. (втори вариант)
„Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат“.
към втори вариант >>

И тъй, Писанието казва: „Блажени миротворците! (втори вариант)
И тъй, Писанието казва: „Блажени миротворците! “
към втори вариант >>

Писанието казва: „Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат“. (втори вариант)
Писанието казва: „Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат“.
към втори вариант >>

„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. Кога? (втори вариант)
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. Кога? Когато човек прояви туй качество в себе си. Вие ще проверите това. Щом дойде миротворството във вас, вие ще турите ред и порядък на всяка една ваша мисъл, на всяко едно ваше желание, на всяко едно ваше действие. Туй миротворство ще ви свърже с Бога, с небесния свят, със светиите. Миротворството ще ви свърже още с света на ангелите, с всички слънчеви системи, понеже сте Синове Божии.
към втори вариант >>

„Блажени миротворците“, казва Христос. (втори вариант)
„Блажени миротворците“, казва Христос. Онези, които любят Христа, вярват ли в тия думи? Мене по някой път ме учудват хората, когато говорят за Любовта, а не вярват в Любовта. Съвременната любов е такава, че когато някой възлюби някого, не му вярва вече. Някой казва за някого: Аз го много обичам. Да, защото той ти дължи.
към втори вариант >>

„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. (втори вариант)
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“.
към втори вариант >>

„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. (втори вариант)
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. Миротворството е едно от качествата на великите души. Срещал съм някои християни, които казват: Ние се родихме от Бога. Хубаво, родил се от Бога, а дошъл да спори с мене, да ми казва: Ти не си на правата страна. Е казвам му, тогава ти не си на правата страна. Ти мене няма да ми казваш, дали съм на правата, или на кривата страна.
към втори вариант >>

Блажен е онзи който може да живее в огъня. (втори вариант)
Казвам: Моята наука е доказала че в слънцето живеят същества. Казвате: Това е от 1001 нощ. Аз казвам: Това е книга на 1002 нощи. Аз имам книга на 1003 нощи, на 1004, на 1005 нощи. Туй е книгата на огъня. Блажен е онзи който може да живее в огъня. Този свещен огън е, който ще ни очисти от всички грехове, който ще ни смъкне всички нечистотии, който ще изхвърли тази тъмнина от нас и ще ни направи светли, чисти като кристал. По какво се познава чистотата на един кристал? – Чистотата на един кристал се познава по това, че той може да пречупва светлината. Ако светлината влезе в един кристал и се пречупи, тогава той придобива цена. Ако светлината не се пречупва, той не струва нито пет пари.
към втори вариант >>

„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. (втори вариант)
„Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“.
към втори вариант >>

„Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“.
„Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“.
към беседата >>

И тъй, Писанието казва: „Блажени миротворцитѣ!
И тъй, Писанието казва: „Блажени миротворцитѣ! “. Миротворството е едно качество, което се придобива, но не въ единъ животъ. То е едно качество, за придобиването на което се изисква цѣлата вѣчность. Сега, азъ нѣма да се занимавамъ съ математика, да ви доказвамъ, че за да се развие у васъ миротворството, се изисква едно число отъ години съ множество нули. Но да оставимъ това число, вие нѣма да го разберете. Едно ще знаете, че за да се развие миротворството, изисква се цѣлата вѣчность.
към беседата >>

Писанието казва: „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“.
Писанието казва: „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“.
към беседата >>

„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“. Кога?
„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“. Кога? Когато човѣкъ прояви туй качество въ себе си. Вие ще провѣрите това. Щомъ дойде миротворството въ васъ, вие ще турите редъ и порядъкъ на всѣка една ваша мисъль, на всѣко едно ваше желание, на всѣко едно ваше дѣйствие. Туй миротворство ще ви свърже съ Бога, съ небесния свѣтъ, съ светиитѣ. Миротворството ще ви свърже още съ свѣта на ангелитѣ, съ всички слънчеви системи, понеже сте Синове Божии.
към беседата >>

„Блажени миротворцитѣ“, казва Христосъ.
„Блажени миротворцитѣ“, казва Христосъ. Онѣзи, които любятъ Христа, вѣрватъ ли въ тия думи? Мене по нѣкой пѫть ме очудватъ хората, когато говорятъ за Любовьта, а не вѣрватъ въ Любовьта. Съврѣменната любовь е такава, че когато нѣкой възлюби нѣкого, не му вѣрва вече. Нѣкой казва за нѣкого: азъ го много обичамъ. Да, защото той ти дължи.
към беседата >>

„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“.
„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“.
към беседата >>

„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“.
„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“. Миротворството е едно отъ качествата на великитѣ души. Срѣщалъ съмъ нѣкои християни, които казватъ: ние се родихме отъ Бога. Хубаво, родилъ се отъ Бога, а дошълъ да спори съ мене, да ми казва: ти не си на правата страна'. Е казвамъ му, тогава ти не си на правата страна. Ти мене нѣма да ми казвашъ, дали съмъ на правата, или на кривата страна.
към беседата >>

Блаженъ е онзи който може да живѣе въ огъня.
Казвамъ: моята наука е доказала че въ слънцето живѣятъ сѫщества. Казвате: това е отъ 1001 нощь. Азъ казвамъ: това е книга на 1002 нощи. Азъ имамъ книга на 1003 нощи, на 1004, на 1005 нощи. Туй е книгата на огъня. Блаженъ е онзи който може да живѣе въ огъня. Този свещенъ огънь е, който ще ни очисти отъ всички грѣхове, който ще ни смъкне всички нечистотии, който ще изхвърли тази тъмнина отъ насъ и ще ни направи свѣтли, чисти като кристалъ. По какво се познава чистотата на единъ кристалъ? – Чистотата на единъ кристалъ се познава по това, че той може да прѣчупва свѣтлината. Ако свѣтлината влѣзе въ единъ кристалъ и се прѣчупи, тогава той придобива цѣна. Ако свѣтлината не се прѣчупва, той не струва нито петь пари.
към беседата >>

„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“.
„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“.
към беседата >>

127. Образи на живата природа

КД

Единият живот без дух е мъчение, а другият с дух е блаженство.
Всичко има в света и нищо няма. Има и душа, има и без душа. Но какъв ще бъде този живот без душа. Значи има живот с душа, има и живот без душа. Живот без душа е страдание, а живот с душа е радост. Единият живот без дух е мъчение, а другият с дух е блаженство. Всеки един човек все чувствува, че му липсва нещо. Ти скърбиш, че си изгубил нещо, и се радваш, че си придобил нещо, а то може да не го виждаш даже какво е, но се радваш. Тази радост е обоснована от нещо. Ти излезеш, видиш слънцето, зарадваш се, в душата ти като че е слънцето. Ти слънцето не си видял, но си придобил нещо от него и целия ден се радваш.
към беседата >>

Думите''' блаженство, благост, благословение, баща''' са много съдържателни.
- това е титла на Бога. На български първата буква на Господ се пише така , после и то е много правилно. После имаме думата бозае - само при майката теленцето иска да расте. След това имаме глагола '''бера''', значи в събраното има условия. В брането, събирането, има смисъл. Думите''' блаженство, благост, благословение, баща''' са много съдържателни. Аз ги наричам тъй: Баща, Татко, Отец. Баща на физическото поле, Татко в Духовния свят, и Отец в Небето. '''Б. Т. О.''' - оттук, от тези думи изваждам думата Бог, което значи двама. А този „бот“ с върха на иглата навсякъде може да влезе. От славянските букви ако вземем значи това, което пуща корени в почвата .
към беседата >>

128. Които гладуват

Сега, вие ще ми зададете въпроса: Какво отношение имат всички тия разсъждения със закона: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят? (втори вариант)
Сега, вие ще ми зададете въпроса: Какво отношение имат всички тия разсъждения със закона: „Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят? “ Ами че това е един философски въпрос! Питам аз: Защо гладуват и жадуват хората? Днес целият икономически свят разрешава този важен въпрос за глада. И аз казвам: Ние имаме цял един социален въпрос за глада. Казват: Трябва да се храним.
към втори вариант >>

Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. (втори вариант)
И тъй, когато Христос е проповядвал тази беседа, Той дал 9-те правила, 9-те метода за живота. Първото блаженство е следното: „Блажени натъжените, защото те ще се утешат“. Аз ще ви дам само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искаш да се утешиш, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утешиш. Някой казва: Искам да ме утешат. Христос казва: „Ако искаш да те утешат, стани нажален, поплачи си малко“.
към втори вариант >>

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“, казва Христос. (втори вариант)
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“, казва Христос. А, втасахме я сега, кротките щели да наследят земята! Не, да дигнеш пушката си, че да извадиш онези два парабела с ония ми ти десетина патрона, че кой как мине покрай тебе да се чуди, где да се дене! Тъй казват съвременните хора, но Христос казва: Ако имаш един дядо, от когото очакваш наследство и отидеш при него с пушката си, със своите патрондаши, този твой дядо наследник ще те направи ли? – Не, наследник няма да те направи. Той ще си каже: Този синковец ще изяде всичкото имане.
към втори вариант >>

Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. (втори вариант)
Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Щом наследят земята, тя е една реторта, от която може да извадите туй богатство. Следователно, само кроткият човек може да забогатява. Само кроткият човек може да има туй велико търпение. Това е вярно. Всички учени хора, които са били кротки, са имали този резултат.
към втори вариант >>

„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат“, казва Христос. (втори вариант)
„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат“, казва Христос.
към втори вариант >>

Казва Христос: „Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“. (втори вариант)
Казва Христос: „Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“. Когато у нас се зароди тази жажда, да придобием всичко онова възвишено и благородно, за което копнее душата ни, тогава Бог ще дойде: Този е пътят. Когато нашите сърца са така приготвени, само тогава Господ ще дойде да живее в нас и когато Той дойде, ще приготви онези велики блага, които очакваме. Ние, съвременните, хора, не сме щастливи и преди нас не са били щастливи, и когато дойдат след нас също няма да бъдат щастливи. Защо? Защото имаме една крива основа в живота и говорим неща, които не са верни. Има неща верни, но не всички.
към втори вариант >>

„Блажени праведните, защото те ще наследят царството Божие“. (втори вариант)
„Блажени праведните, защото те ще наследят царството Божие“.
към втори вариант >>

„Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“. (втори вариант)
„Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“.
към втори вариант >>

Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват за Божията правда, защото те ще се наситят“. (втори вариант)
Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват за Божията правда, защото те ще се наситят“. Гладът, жаждата, това са едни велики сили, на които трябва да дадем ход, не трябва да се плашим от тях. Това са качества, свойства вътре в живота. И сега всички трябва да жадувате и гладувате не за хляб, но за онази велика Божествена Любов, да дойде по-скоро тя в света. Само тогава ще се разрешат въпросите в света. Трябва да има абсолютна правда спрямо всички хора безразлично.
към втори вариант >>

„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят“, казва Христос. (втори вариант)
„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят“, казва Христос. Да гладуваме и жадуваме за кого? – За Този, който ни е дал живота.
към втори вариант >>

„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят с Божествената Любов! (втори вариант)
„Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят с Божествената Любов! “
към втори вариант >>

Сега, вие ще ми зададете въпроса: какво отношение иматъ всички тия разсѫждения съ закона: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ?
Сега, вие ще ми зададете въпроса: какво отношение иматъ всички тия разсѫждения съ закона: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ? “ Ами че това е единъ философски въпросъ! Питамъ азъ: защо гладуватъ и жадуватъ хората? Днесъ цѣлиятъ икономически свѣтъ разрѣшава този важенъ въпросъ за глада. И азъ казвамъ: ние имаме цѣль единъ социаленъ въпросъ за глада. Казватъ: трѣбва да се хранимъ.
към беседата >>

Първото блаженство е слѣдното: „Блажени натѫженитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ“.
И тъй, когато Христосъ е проповѣдвалъ тази бѣседа, Той далъ 9-тѣ правила, 9-тѣ метода за живота. Първото блаженство е слѣдното: „Блажени натѫженитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ“. Азъ ще ви дамъ само едно малко тълкуване на тия думи. Ако искашъ да се утѣшишъ, нажали се, наскърби се нещо. Изгуби нещо, за да се утѣшишъ. Нѣкой казва: искамъ да ме утѣшатъ. Христосъ казва: „Ако искашъ да тѣ утѣшатъ, стани нажаленъ, поплачи си малко“.
към беседата >>

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята“, казва Христосъ.
„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята“, казва Христосъ. А, втасахме я сега, кроткитѣ щѣли да наслѣдятъ земята! Не, да дигнешъ пушката си, че да извадишъ онѣзи два парабела съ ония ми ти десетина патрона, че кой какъ мине покрай тебе, да се чуди, гдѣ да се дѣне! Тъй казватъ съврѣменнитѣ хора, но Христосъ казва: ако имашъ единъ дѣдо, отъ когото очаквашъ наслѣдство, и отидешъ при него съ пушката си, съ своитѣ патронташи, този твой дѣдо наслѣдникъ ще те направи ли? – Не, наслѣдникъ нѣма да тѣ направи. Той ще си каже: този синковецъ ще изяде всичкото имане.
към беседата >>

Христосъ казва: „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята“.
Христосъ казва: „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята“. Щомъ наслѣдятъ земята, тя е една реторта, отъ която може да извадите туй богатство. Слѣдователно, само кроткиятъ човѣкъ може да забогатѣва. Само кроткиятъ човѣкъ може да има туй велико търпѣние. Това е вѣрно. Всички учени хора, които сѫ били кротки, сѫ имали този резултатъ.
към беседата >>

„Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ“, казва Христосъ.
„Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ“, казва Христосъ.
към беседата >>

Казва Христосъ: „Блажени, които жадуватъ и гладуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“.
Казва Христосъ: „Блажени, които жадуватъ и гладуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. Когато у насъ се зароди тази жажда, да придобиемъ всичко онова възвишено и благородно, за което копнѣе душата ни, тогава Богъ ще дойде: Този е пѫтьтъ. Когато нашитѣ сърдца сѫ така приготвени, само тогава Господь ще дойде да живѣе въ насъ, и когато Той дойде, ще приготви онѣзи велики блага, които очакваме. Ние, съврѣменнитѣ, хора, не сме щастливи, и прѣди насъ не сѫ били щастливи, и когато дойдатъ слѣдъ насъ сѫщо нѣма да бѫдатъ щастливи. Защо? Защото имаме една крива основа въ живота и говоримъ нѣща, които не сѫ вѣрни. Има нѣща вѣрни но не всички.
към беседата >>

„Блажени праведнитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ царството Божие“.
„Блажени праведнитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ царството Божие“.
към беседата >>

„Блажени, които жадуватъ и гладуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“.
„Блажени, които жадуватъ и гладуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“.
към беседата >>

Христосъ казва: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Божията правда, защото тѣ ще се наситятъ“.
Христосъ казва: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Божията правда, защото тѣ ще се наситятъ“. Гладътъ, жаждата, това сѫ едни велики сили, на които трѣбва да дадемъ ходъ, не трѣбва да се плашимъ отъ тѣхъ. Това сѫ качества, свойства вѫтрѣ въ живота. И сега всички трѣбва да жадувате и гладувате не за хлѣбъ, но за онази велика Божествена Любовь, да дойде по-скоро тя въ свѣта. Само тогава ще се разрѣшатъ въпроситѣ въ свѣта. Трѣбва да има абсолютна правда спрѣмо всички хора безразлично.
към беседата >>

„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“, казва Христосъ.
„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“, казва Христосъ. Да гладуваме и жадуваме за кого? – За Този, който ни е далъ живота.
към беседата >>

129. Малката радост

Всички твърдят, че в доброто, което изживяваме, седи човешкото блаженство.
Не трябва да съжаляваме за нищо. Защо трябва да съжаляваме? Защо се радваме за хубавите работи, а скърбим за лошите, за онези работи, които мислим, че нам са неблагоприятни? Ние не знаем крайната чел на онова Божествено проявление в света; ние не знаем каква е крайната цел на живота. Има догадки, които философите правят, но има неща, които не знаем. Всички твърдят, че в доброто, което изживяваме, седи човешкото блаженство. Туй можем да предполагаме. Има съвременни религиозни хора, които казват, че човек се спасява чрез благодат. Спасение чрез благодат не е учение, то е метод. То е учението на апостол Павел – чрез благодат се спасява човек. Той взема за основа в живота вярата.
към беседата >>

130. И пишеше на земята

] блажен е онзи, който изпълнява волята Божия. (втори вариант)
И тогава, пише Христос на тази велика книга;[:? ] блажен е онзи, който изпълнява волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява в противоречията на живота. Блажен е онзи, когото греховете на брата му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос…!
към втори вариант >>

Блажен е онзи, който не се съблазнява в противоречията на живота. (втори вариант)
И тогава, пише Христос на тази велика книга;[:? ] блажен е онзи, който изпълнява волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява в противоречията на живота. Блажен е онзи, когото греховете на брата му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос…!
към втори вариант >>

Блажен е онзи, когото греховете на брата му не го отчуждават. (втори вариант)
И тогава, пише Христос на тази велика книга;[:? ] блажен е онзи, който изпълнява волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява в противоречията на живота. Блажен е онзи, когото греховете на брата му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос…!
към втори вариант >>

Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. (втори вариант)
И тогава, пише Христос на тази велика книга;[:? ] блажен е онзи, който изпълнява волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява в противоречията на живота. Блажен е онзи, когото греховете на брата му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос…!
към втори вариант >>

Блажен е, пише по-нататък Христос…! (втори вариант)
И тогава, пише Христос на тази велика книга;[:? ] блажен е онзи, който изпълнява волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява в противоречията на живота. Блажен е онзи, когото греховете на брата му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос…!
към втори вариант >>

Блажени кои? (втори вариант)
Това е, което пишеше Христос. Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
към втори вариант >>

– Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. (втори вариант)
Това е, което пишеше Христос. Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
към втори вариант >>

Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. (втори вариант)
Това е, което пишеше Христос. Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
към втори вариант >>

Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. (втори вариант)
Това е, което пишеше Христос. Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
към втори вариант >>

Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. (втори вариант)
Това е, което пишеше Христос. Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
към втори вариант >>

Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат! (втори вариант)
Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
към втори вариант >>

И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия.
И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия. Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота. Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ. Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява. Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
към беседата >>

Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота.
И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия. Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота. Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ. Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява. Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
към беседата >>

Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ.
И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия. Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота. Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ. Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява. Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
към беседата >>

Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява.
И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия. Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота. Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ. Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява. Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
към беседата >>

Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
И тогава, пише Христосъ на тази велика книга; блаженъ е онзи, който изпълнява волята Божия. Блаженъ е онзи, който не се съблазнява въ противорѣчията на живота. Блаженъ е онзи, когото грѣховетѣ на брата му не го отчуждаватъ. Блаженъ е онзи, който всѣкога може да даде право комуто и да е, безъ да се съблазнява. Блаженъ е, пише по-нататъкъ Христосъ…!
към беседата >>

Блажени кои?
Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>

– Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне.
Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>

Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне.
Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>

Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне.
Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>

Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне.
Това е, което пишеше Христосъ. Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>

Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
Блажени кои? – Блаженъ е онзи, на когото умътъ е запаленъ и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото сърдцето е запалено и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блаженъ е онзи, на когото духътъ гори, свѣти и не гасне. Блажени сѫ всички мѫже и жени; блажени сѫ всички дѣца; блажени сѫ всички слуги и царе; блажени сѫ всички свещеници и проповѣдници; блажени сѫ всички онѣзи, на които свѣщите и кандилата не гаснатъ!
към беседата >>

131. Възкресение

Ще им кажете: “Не тъжете, блажени са онези, които отиват на онзи свят.” При Господа отидоха те.
Казваме им – ще работите. Това е правият път. А тия, които остават на земята, не трябва да чакат времето, когато умрат, та тогава да отидат горе да работят, а трябва да работят тук, тук да развеят знамето на Любовта. Тук-там ще намерите някоя душа, на която ще помогнете. Има нажалени, наскърбени, натъжени души. Ще им кажете: “Не тъжете, блажени са онези, които отиват на онзи свят.” При Господа отидоха те. Там са им турили хубави дрехи, хубави обуща. Ще кажете: ами телата им? – Те са оставили тука робошките, онези кирливи дрехи. Не съжалявайте вървите.
към беседата >>

132. И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ

Обаче, какво нещо е блаженството, те го знаят. (втори вариант)
Щастието на земята не е щастие и за небето. Там резултатите са обратни. Следователно, жителите в небето нямат понятие, какво нещо е скръб. Какво нещо е радостта и за нея нямат понятие. Слепи са те в това отношение, невежи са. Обаче, какво нещо е блаженството, те го знаят. Нашите радости са чужди за тях, и нашите скърби и нещастия са чужди за тях. Те нищо не виждат. Например, когато един човек скърби, че във вестника писало, какво банка „Гирдап“ фалирала, или пък, когато този човек се радва, че банка „Гирдап“ не е фалирала, те нищо не разбират от това. Банката си е банка за тях, те нищо не виждат. Те не виждат никакви причини, които да ги правят радостни или скръбни.
към втори вариант >>

Обаче, какво нѣщо е блаженството, тѣ го знаятъ.
Щастието на земята не е щастие и за небето. Тамъ резултатитѣ сѫ обратни. Слѣдователно, жителитѣ въ небето нѣматъ понятие, какво нѣщо е скърбь. Какво нѣщо е радостьта и за нея нѣматъ понятие. Слѣпи сѫ тѣ въ това отношение, невѣжи сѫ. Обаче, какво нѣщо е блаженството, тѣ го знаятъ. Нашитѣ радости сѫ чужди за тѣхъ, и нашитѣ скърби и нещастия сѫ чужди за тѣхъ. Тѣ нищо не виждатъ. Напримѣръ, когато единъ човѣкъ скърби, че въ вѣстника писало, какво банка „Гирдапъ“ фалирала, или пъкъ, когато този човѣкъ се радва, че банка „Гирдапъ“ не е фалирала, тѣ нищо не разбиратъ отъ това. Банката си е банка за тѣхъ, тѣ нищо не виждатъ. Тѣ не виждатъ никакви причини, които да ги правятъ радостни или скърбни.
към беседата >>

133. Което вие видите

Съдържателните думи в този стих са: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. (втори вариант)
Съдържателните думи в този стих са: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Виждането - това е процес на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степента на тази будност показва степента на разумността. Разумността пък показва какъв е човекът. Следователно, възвишеното, благородното, към което ние се стремим, показва разумното в света, което засега е неопределено в умовете ни. Всички човеци имат стремеж към една неопределена идея.
към втори вариант >>

Христос се обръща към своите ученици и казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. (втори вариант)
Христос се обръща към своите ученици и казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Какво са виждали техните очи? Запитвали ли сте се някой път, кое е онова, което ви радва в живота? Всеки от вас има една съществена идея, каквато и да е тя. И времето ще определи дали вашата идея, която сте избрали като пътеводител, е реална или не. Децата в най-ранната си възраст си избират някакъв идеал и те имат свой идеал.
към втори вариант >>

Казва Христос: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. (втори вариант)
Казва Христос: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Какво видяха Неговите ученици? – Учениците Христови виждаха Божията Любов, те виждаха Бога в Христа, виждаха, че там Бог се проявява. Един от старовременните светии дълго време се молил на Бога да надзърне за малко някъде, да види какво нещо е небето, какво нещо е бъдещият живот. Дошъл неговият Учител, завел го в една стая и поставил окото му да гледа онзи свят през една малка дупчица, гледал той през тази дупчица цели 250 години, докато дошъл неговият Учител, бутнал го и му казал: стига вече! – Чакай, едва започнах да виждам.
към втори вариант >>

И тъй Христос казва на своите ученици: „Блажени вашите очи, които виждат, които познават този закон на великата свобода“. (втори вариант)
И тъй Христос казва на своите ученици: „Блажени вашите очи, които виждат, които познават този закон на великата свобода“. Да бъдем свободни, да знаем, че в света трябва да познаваме само един господар – това трябва да турим като мото на бъдещата култура. Човек, който познава много господари, ще изпадне в много престъпления, затова той трябва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Някой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – В света има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господ, на което служители са ангелите, светиите.
към втори вариант >>

„Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. (втори вариант)
„Блажени очите, които виждат това, което вие видите“.
към втори вариант >>

Христос казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие виждате“. (втори вариант)
Христос казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие виждате“. Казвам сега: дали вие вярвате в мене или не, да оставим това настрана, но питам ви, дали вярвате в себе си? Вярвате ли всички, че Господ ви е дал ум? Вярвате ли всички, че Господ ви е дал душа? Вярвате ли в душата? Виждали ли сте я?
към втори вариант >>

„Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. (втори вариант)
„Блажени очите, които виждат това, което вие видите“.
към втори вариант >>

Казва Христос: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. (втори вариант)
С това дете го подложиха на изпитание, да видят дали е готов на тази велика жертва. Колко братя и сестри казват: скъса ми се сърцето, отиде всичко! Ти още не си изпитал тези страдания. Ти не си бил още пред прага на небето и да ти дадат това дете, да видят дали си готов на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христос: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радват от това? Питам: колко от вас сте претърпели хулите на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонят от дома, а вие като излезете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постъпиха с мене така, колко жертви съм направил, а се отнасят тъй лошо? “ Не, Господ ще ви даде това дете в ръцете.
към втори вариант >>

„Блажени вашите очи, които виждат това, което вие видите“. (втори вариант)
„Блажени вашите очи, които виждат това, което вие видите“.
към втори вариант >>

„Блажени сте“, казва Той на своите ученици, „заради това, което виждате“. (втори вариант)
И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очите си нагоре към Бога и каза: „Отче, аз Ти благодаря. Прости им. Аз разбирам великия закон на Любовта, но те не я разбират. Заради Твоята Любов прости им! “ Той не се молеше за себе си. „Блажени сте“, казва Той на своите ученици, „заради това, което виждате“.
към втори вариант >>

Блажени очите, които виждат Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на един велик подвиг на света, подвиг на онова велико благо, на онова абсолютно добро. (втори вариант)
Блажени очите, които виждат Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на един велик подвиг на света, подвиг на онова велико благо, на онова абсолютно добро. Ние трябва да бъдем абсолютно добри, абсолютно разумни. Разумни тъй, както Бог е разумен; мъдри тъй, както Бог е мъдър и благи тъй, както Бог е благ. Щом постъпваме така, ние няма да казваме, че не можем да бъдем като Бога. Това е човешката страна. Ние можем да бъдем едно с Бога, да няма разделение между Него и нас.
към втори вариант >>

Блажени сте в това, което виждате със своето съзнание! (втори вариант)
Блажени сте в това, което виждате със своето съзнание! От всички ни се изисква велик подвиг за великото самопожертване. Само тогава Бог ще се открие в тази велика светлина, която наближава да се яви пред човешките души. И когато се разкрие тази светлина, тогава ще дойде във вас вътрешна велика радост, вътрешно веселие, вътрешен мир, което означава ставане, оживяване и възкресение.
към втори вариант >>

Христос казва: „Блажени вие, които виждате това, което пред вас сега се разкрива“. (втори вариант)
И Писанието казва: „Ще изтрия всичките им сълзи. И скръбта им няма да се спомене“. Тогава ще бъдете всякога весели и радостни пред Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога. Христос казва: „Блажени вие, които виждате това, което пред вас сега се разкрива“.
към втори вариант >>

Съдържателнитѣ думи въ този стихъ сѫ: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Съдържателнитѣ думи въ този стихъ сѫ: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Виждането това е процесъ на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта. Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ. Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея.
към беседата >>

Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи? Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота? Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ.
към беседата >>

Казва Христосъ: „блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
Казва Христосъ: „блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Какво видѣха Неговитѣ ученици? – Ученицитѣ Христови виждаха Божията Любовь, тѣ виждаха Бога въ Христа, виждаха, че тамъ Богъ се проявява. Единъ отъ староврѣменнитѣ светии дълго врѣме се молилъ на Бога, да надзърне за малко нѣкѫдѣ, да види, какво нѣщо е небето, какво нѣщо е бѫдещиятъ животъ. Дошълъ неговиятъ Учитель, завелъ го въ една стая и поставилъ окото му да гледа онзи свѣтъ прѣзъ една малка дупчица, гледалъ той прѣзъ тази дупчица цѣли 250 години, докато дошълъ неговиятъ Учитель, бутналъ го и му казалъ: стига вече! – Чакай, едва започнахъ да виждамъ.
към беседата >>

И тъй Христосъ казва на своитѣ ученици: „Блажени вашитѣ очи, които виждатъ, които познаватъ този законъ на великата свобода“.
И тъй Христосъ казва на своитѣ ученици: „Блажени вашитѣ очи, които виждатъ, които познаватъ този законъ на великата свобода“. Да бѫдемъ свободни, да знаемъ, че въ свѣта трѣбва да познаваме само единъ господарь – това трѣбва да туримъ като мото на бѫдащата култура. Човѣкъ, който познава много господари, ще изпадне въ много престѫпления, затова той трѣбва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Нѣкой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – Въ свѣта има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господь, на което служители сѫ ангелитѣ, светиитѣ.
към беседата >>

„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
към беседата >>

Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“.
Христосъ казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие виждате“. Казвамъ сега: дали вие вѣрвате въ мене, или не, да оставимъ това настрана, но питамъ ви, дали вѣрвате въ себе си? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ умъ? Вѣрвате ли всички, че Господь ви е далъ душа? Вѣрвате ли въ душата? Виждали ли сте я?
към беседата >>

„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
„Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“.
към беседата >>

Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“.
Съ това дѣте го подложиха на изпитание, да видятъ, дали е готовъ на тази велика жертва. Колко братя и сестри казватъ: скѫса ми се сърдцето, отиде всичко! Ти още не си изпиталъ тѣзи страдания. Ти не си билъ още предъ прага на небето и да ти дадатъ това дѣте, да видятъ, дали си готовъ на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христосъ: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радватъ отъ това? Питамъ: колко отъ васъ сте претърпѣли хулитѣ на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонятъ отъ дома, а вие като излѣзете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постѫпиха съ мене така, колко жертви съмъ направилъ, а се отнасятъ тъй лошо? “ Не, Господь ще ви даде това дѣте въ рѫцѣтѣ.
към беседата >>

„Блажени вашитѣ очи, които виждатъ това, което вие видите“.
„Блажени вашитѣ очи, които виждатъ това, което вие видите“.
към беседата >>

„Блажени сте“, казва Той на своитѣ ученици, „заради това, което виждате“.
И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и каза: „Отче, азъ Ти благодаря. Прости имъ. Азъ разбирамъ великия законъ на Любовьта, но тѣ не я разбиратъ. Заради Твоята Любовь прости имъ! “ Той не се молеше за себе си. „Блажени сте“, казва Той на своитѣ ученици, „заради това, което виждате“.
към беседата >>

Блажени очитѣ, които виждатъ Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на единъ великъ подвигъ на свѣта, подвигъ на онова велико благо, на онова абсолютно добро.
Блажени очитѣ, които виждатъ Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на единъ великъ подвигъ на свѣта, подвигъ на онова велико благо, на онова абсолютно добро. Ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно добри, абсолютно разумни. Разумни тъй, както Богъ е разуменъ; мѫдри тъй, както Богъ е мѫдъръ и благи тъй, както Богъ е благъ. Щомъ постѫпваме така, ние нѣма да казваме, че не можемъ да бѫдемъ като Бога. Това е човѣшката страна. Ние можемъ да бѫдемъ едно съ Бога, да нѣма раздѣление между Него и насъ.
към беседата >>

Блажени сте въ това, което виждате съ своето съзнание!
Блажени сте въ това, което виждате съ своето съзнание! Отъ всинца ни се изисква великъ подвигъ за великото самопожертвувание. Само тогава Богъ ще се открие въ тази велика свѣтлина, която наближава да се яви прѣдъ човѣшкитѣ души. И когато се разкрие тази свѣтлина, тогава ще дойде въ васъ вѫтрѣшна велика радость, вѫтрѣшно веселие, вѫтрѣшенъ миръ, което означава ставане, оживѣване и възкресение.
към беседата >>

Христосъ казва: „Блажени вие, които виждате това, което предъ васъ сега се разкрива“.
И Писанието казва: „Ще изтрия всичкитѣ имъ сълзи. И скърбьта имъ нѣма да се спомене“. Тогава ще бѫдете всѣкога весели и радостни прѣдъ Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога. Христосъ казва: „Блажени вие, които виждате това, което предъ васъ сега се разкрива“.
към беседата >>

134. Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа

• Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат. (втори вариант)
• Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат.
към втори вариант >>

135. И Бога за свой Отец казваше