НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Преводи - Beinsa.eu
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
1003
резултати от
710
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
134
резултата от
91
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
214
резултата от
182
текста
✓
Писма от Учителя:
2
резултата от
2
текста
✓
Текстове и документи:
41
резултата от
38
текста
✓
Последователи на Учителя:
171
резултата от
124
текста
✓
Списания и вестници:
97
резултата от
74
текста
✓
Хронология на Братството:
73
резултата от
62
текста
✓
Рудолф Щайнер:
271
резултата от
137
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
134
резултата от
91
беседи с корен от думите : '
аскет уединен вглъбен вглъбяване
'.
1.
Избраникът Божий и Вождът на Истината
,
ИБ
, Варна, 2.10.1898г.,
Ние съзираме сега твоето
уединен
ие и твоята тегота, която сега носиш в себе си.
Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий.
Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си.
Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем.
към беседата >>
Но това
уединен
ие е
уединен
ие, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ.
Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си.
Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем.
към беседата >>
Но времето на твоето
уединен
ие се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички.
Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички.
Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем.
към беседата >>
2.
Мисли и упътвания
,
ИБ
, , 1903г.,
Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в
уединен
ието, дето душата ти може да приеме храна.
Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеме храна.
Не се обленявай духом да се молиш – молитвата е сила на Живота. Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай и което Господ иска, не отказвай, ако желаеш Доброто на душата си. Каква полза ще добиеш, ако отлагаш и каква, ако отказваш? И тъй, отхвърли двоумието и упорството в пътя на твоя живот, за да благоволява Истината в теб. Защото Господ благоволява само в онези, които ходят пред Него в правота и чистота.
към беседата >>
3.
Назидавайте себе си
,
ИБ
, София, 26.8.1913г.,
Преди години в Китай е живял Ляо-янг, човек предаден на
уединен
ие, философски размишления.
Но и за вас далеко по-износно е да последвате мене. Защото, казвам ви, за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са посторонни Вие гледайте душите си, защото времената са такива, щото има и опасност да ги изгубите, тогава каква полза, ако човек спечели всичкия свят, а ощети душата си? Това е, което сега Господ Исус Христос ви казва. Ще заключа своята реч с една малка приказка.
Преди години в Китай е живял Ляо-янг, човек предаден на уединение, философски размишления.
Колкото повече се вдълбочавал в своята философия, толкова работите му не отивали на добре Оженил се, но и жена му скоро го намразила заради неговата особеност - неговото мълчание и начумереност, и работата дошла до там, че трябвало да се разделят, защото тя търсела друг живот, живот весел, със забавления и удоволствия. Той й разрешил да се омъжи за друг, да бъде свободна. Омъжила се тя за богат търговец. По едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потърсили Ляо-янг за съвет. Чрез мъдрия си съвет той станал известен и възнаграден от първенци и народ.
към беседата >>
4.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
Можете да отидете в някой
уединен
манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?
Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях.
Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?
“ А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? – Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно – да я използваме.
към беседата >>
5.
Мисли от г-н Дънов
,
ИБ
, Бургас, 22.4.1914г.,
Изповедта може да стане и на
уединен
о място, като си представим във видение едного от братята Господ също ще обземе представяния ни брат и ще ни изслуша и освободи
Ние отиваме пред Господа, молим Му се: "Дай ни това, дай ни онова", а пък ни е страх да си снемем от гърба старите грехове, които крием от Него и с които не смеем да се разделим. А за да снемем, трябва да се изповядваме на един стар свещеник и Господ ще влезе в него, ще ни изслуша и ще ги снеме, и след това възможно е до един месец да добием ясновидство.
Изповедта може да стане и на уединено място, като си представим във видение едного от братята Господ също ще обземе представяния ни брат и ще ни изслуша и освободи
към беседата >>
6.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Първо, той си каза: „Тази работа не е за мене“, и отиде в
уединен
ие – 40 години да пасе овце, за да изкупи греховете на убийството, и знаете ли какво правеше?
И той се е учил, но се е учил при най-великите учители на Египет. Той не беше глупав, защото Господ никога не избира за водачи на човечеството или на един народ глупави хора. Учил е дълго време и е минал известна школа. И виждате колко чудеса е направил пред Фараона. Мойсей имаше две желания – да стане учител и същевременно избавител на евреите.
Първо, той си каза: „Тази работа не е за мене“, и отиде в уединение – 40 години да пасе овце, за да изкупи греховете на убийството, и знаете ли какво правеше?
Предаде се на дълбоки размишления, понеже беше посветен във всички тайни на Египет. За едно убийство трябваше да учи 40 години. И в това време той имаше второ посвещение. Питам: Вие колко години сте пасли овце? Да бъдете овчари, то е велика работа, то е да бъдете учители.
към беседата >>
7.
Разбиране и прилагане
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Изпъкналите очи са проектиране на душата да излезе навън и след като поживее вън хиляди години, най-после си казва: „Човек не трябва да излиза навън, а да се вдълбочи в себе си.“ Ако с това си
вглъбяване
човек прояви добра мисъл, добро желание, хубаво ще бъде, но ако в задълбочаването си той заприлича на куче, което постоянно гложди, ръмжи – постоянно критикува – такива хора аз наричам гризачи на чужди кокали.
Някой път те показват, че сме научили урока си, а някога – че сме далеч от това. Така също и очите ни показват две състояния: например понякога изпъкналите очи показват, че човек е богат в речта, готов да говори, богат във виждането да възприема всичко, а понякога такива очи означават грубост; хора с много изпъкнали очи са много груби. Малко хлътналите очи означават съсредоточеност, благородство, понякога замисленост, сериозност, но понякога и краен егоизъм. С такива хора никога не можеш да се разбереш, за такива добър човек няма, добра дума не може за никого да се каже, те са крайни критици. Всяко нещо си има своята права и опака страна, своите добри и лоши признаци; та изпъкналите и вдлъбнатите очи са и добър, и лош признак.
Изпъкналите очи са проектиране на душата да излезе навън и след като поживее вън хиляди години, най-после си казва: „Човек не трябва да излиза навън, а да се вдълбочи в себе си.“ Ако с това си вглъбяване човек прояви добра мисъл, добро желание, хубаво ще бъде, но ако в задълбочаването си той заприлича на куче, което постоянно гложди, ръмжи – постоянно критикува – такива хора аз наричам гризачи на чужди кокали.
Питам ви: след като изгризете една, две, три или повече кости, какви учени или религиозни хора ще излезете? Вие ще бъдете учени, религиозни хора, които знаят само да гризат кости. Всички недъзи, които имате, сте наследили от векове и знаете ли как? Преди вас са минали много същества през този материален свят и като са завършвали своята еволюция, оставили са след себе си всичките свои добри, но същевременно и всичките свои лоши мисли и желания; та сега вие преработвате едновременно добрите и лошите мисли и желания, които те са оставили, като в бъдеще и вие ще оставите такива на други, които ще дойдат след вас, те да ги преработват. Тъй щото вие не трябва да се самоосъждате за тези неща, а ваша длъжност е да преработвате всичко, което дойде до вас.
към беседата >>
8.
Работете с Любов
,
ИБ
,
БС
, София, 10.5.1920г.,
Едно време хората са ходили в манастири, прекарвали са в
уединен
ие по десет, петнадесет, двадесет години, за да уякнат.
Ще ви напуснат. В това Училище трябва много да се работи, а понякога хората си създават неприятности от незнание, затова всички страдат. Гледайте да бъдете богати с Вяра, със Знания. Трябва да богатее човек!
Едно време хората са ходили в манастири, прекарвали са в уединение по десет, петнадесет, двадесет години, за да уякнат.
към беседата >>
9.
Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили
,
МОК
, Чамкория, 5.7.1922г.,
Това е възможно на някое високо,
уединен
о планинско място.
(втори вариант)
Тази обстановка трябва да се продължи най-малко един два часа, нещо което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чамкория, дето сме сега.
Това е възможно на някое високо, уединено планинско място.
Ако опитът трябва да се направи в София, например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо, никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче, засега това е невъзможно, няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая.
към втори вариант >>
Това е възможно на някое високо,
уединен
о планинско място.
(втори вариант)
За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства; пълна хармония се изисква. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина; тази обстановка трябва да се поддържа най-малко един-два часа - нещо, което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чамкория10, където сме сега.
Това е възможно на някое високо, уединено планинско място.
Ако опитът трябва да се направи в София например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура; в тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза, никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче засега това е невъзможно, няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая, ученикът обаче ще се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят, да създадат хармонична аура в своята стая, за да бъдат опитите им успешни.
към втори вариант >>
10.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
Пътят на духовния е тесният път – път на
уединен
ие.
(втори вариант)
За да не се обезсърчавате, трябва да различавате движенията и да знаете, че всяко движение има строго определени резултати. Смешно е религиозният да очаква някакво богатство. Който иска да стане религиозен в абсолютен смисъл на думата, не само че не може да стане богат, но ще загуби и това богатство, което е имал. Защо? – Защото богатството, само по себе си, е сложно движение. Невъзможно е, следователно, в един и същ момент да се движиш в две различни посоки.
Пътят на духовния е тесният път – път на уединение.
Това не значи, че ще бъдеш всякога сам, но пътеката е тясна, по нея може да върви само един човек. Затова казваме, че духовният път е прав, т.е. път на просто движение. Пътят на светския човек се отнася към сложните движения. Той се движи между много хора – в широкия път.
към втори вариант >>
11.
Педагогическа лекция
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на
уединен
ието, на молитвата.
Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата.
След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата.
Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в Духовния и в Божествения свят. За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена.
към беседата >>
12.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
Казва: „Усещам едно желание за
уединен
ие“.
Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири.
Казва: „Усещам едно желание за уединение“.
Иска да се моли, иска да мисли. След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува. Пак вземе четката, музиката, молитвата. После пак четката, музиката, молитвата. Това е един кръг, който постоянно се върти.
към беседата >>
13.
Божественото съвършенство
,
ООК
, София, 7.11.1923г.,
Вие сте ми приятел, срещате ме, но аз съм сериозно замислен, погледна ви строго,
вглъбен
съм в себе си.
“ Всеки ден може да правите по един малък опит и да се уверите в този закон. Съвременните хора не са в състояние още да разберат основния закон на туй Божествено проявление. Допуснете, че вървите из пътя и виждате, че две деца се бият. Веднага свивате вежди, мислите за причините: защо се бият, откъде се е зародила тази вражда между тях. Казват: „Бият се за двата ореха.“ Не, причината е много по-дълбока.
Вие сте ми приятел, срещате ме, но аз съм сериозно замислен, погледна ви строго, вглъбен съм в себе си.
Вие казвате: „Защо така се е намръщил, защо не ме гледа весело, какво иска да каже? “ Ако сте философ, ще разберете, ще знаете, че съм с нещо сериозно ангажиран; ще знаете защо моите вежди са свити, защо лицето ми е намръщено, защо двете деца се бият. Ще кажете: „Деца са това, бият се за два ореха.“ Хубаво, ами когато двама професори в един университет спорят, мислите ли, че причините са по-големи от двата ореха? Мислите ли, че когато мъжът и жената спорят за нещо, че причината е по-голяма? – Не.
към беседата >>
14.
Пътят на ученика. Основната идея
,
МОК
, София, 2.12.1923г.,
Линията BC представлява едно малко
вглъбяване
, влизане навътре или едно малко отклонение между два свята.
Тази точка A се движи в посока към точка B. След това тя прави едно малко отклонение наляво към точка C. После върви направо към точка D, след което слиза надолу към точка n и пак върви направо към точка m. Всички тия движения на точка A представляват един изминат път. Линията AB представлява челото на човека.
Линията BC представлява едно малко вглъбяване, влизане навътре или едно малко отклонение между два свята.
Значи BC е неутрална граница между един по-висш и един по-нисш свят. Линията CD представлява линията на човешкия нос Линията Dn представлява слизане на човешкия нос надолу, за да се образува линията nm – човешката брада.
към беседата >>
15.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
Той бил изпратен от своя Учител за 20 години на
уединен
ие.
Ще дойда сега до Сафио, за да обясня мисълта си.
Той бил изпратен от своя Учител за 20 години на уединение.
Това е било един голям изпит, като на ученик от една мистическа школа. Дали вярвате в мистицизъм и окултизъм, то е друг въпрос. Съвременните хора вярват в реалното. Ще се спра на думата „реалност“. Ето как я определям: Реално е това, което свързва всички свои части в едно цяло.
към беседата >>
Праща го неговият Учител 20 години на
уединен
ие и му казва: „Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето посвещение, да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как ще дойде радостта на този свят.
Да се върнем сега към Сафио.
Праща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето посвещение, да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как ще дойде радостта на този свят.
Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение“. Като християнин, изпраща го в пустинята, дето 20 години отлично се подвизавал. Изпокъсал си дрехите, обущата, съвършено оголял. Той бил един от видните римски патриций, от високо произхождение бил. Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: „Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“.
към беседата >>
16.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Някой път и у светиите се заражда едно чувство, едно желание за
уединен
ие.
Ще ви обясня друг един закон.
Някой път и у светиите се заражда едно чувство, едно желание за уединение.
И вие казвате: „Аз искам да се уединя от хората, да ги напусна.“ Какво значи да се уединиш от хората или да ги напуснеш? Да се уединиш, значи да дадеш свобода на всички хора. Сега да обясня своята мисъл. Представете си, че аз имам тридесет големи къщи, които давам под наем, и в тях имам квартиранти – повече от тридесет фамилии. Постоянно имаме разправии помежду си.
към беседата >>
17.
Двадесет правила от Учителя към ученика
,
МС
, София, 7.7.1925г.,
9. На ученика е потребно малко
уединен
ие, за да уякне вътрешно.
9. На ученика е потребно малко уединение, за да уякне вътрешно.
към беседата >>
18.
Устойчиви съединения
,
ООК
, София, 27.10.1926г.,
Истинската молитва подразбира
вглъбяване
в себе си,
уединен
ие, никой да не вижда, че се молите.
Днес всичките хора са актьори, представят това, което не са. Гледате някой човек се изправил, взел благочестива поза и се моли на Бога. Това не е молитва.
Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите.
При това вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далечно, че и с игла да ви боднат, да не усетите. Каква молитва е тази, когато всички виждат, че се молите? Когато търговецът се моли, той трябва да забрави търговията си, всички взимания – давания. Когато учителят се моли, той трябва да забрави своите ученици, своите приятности и неприятности в службата. Когато домакинята се моли, тя трябва да забрави, че има мъж, деца, задължения.
към беседата >>
19.
Освобождаване
,
МОК
, София, 21.11.1926г.,
Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно
вглъбяване
в себе си.
Като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство.
Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си.
Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си. Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по 5-10 минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Кой на каквато работа да е – учител, свещеник, музикант, чиновник, може да направи това.
към беседата >>
20.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Знаменитият поет и мистик, Толсида,
вглъбен
в своите размишления, тръгва един ден по течението на реката Ганг да разреши един важен житейски въпрос.
Сега ще приведа един малък разказ из индуския живот.
Знаменитият поет и мистик, Толсида, вглъбен в своите размишления, тръгва един ден по течението на реката Ганг да разреши един важен житейски въпрос.
Увлечен в своите мисли, той дохожда до мястото, дето индусите изгарят своите покойници. До тялото на един мъж покойник той вижда жена от високо произхождение, добре облечена и наредена. Като вижда поета, с изглед на светия, жената става от мястото си, приближава се към него и му казва: Учителю, позволи ми да придружа мъжа си до небето! Учителят-поет я поглежда и запитва: Дъще, защо искаш да напуснеш земята и да отидеш на небето? Рано е още за тебе, толкова повече, че не те викат оттам.
към беседата >>
21.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Понякога човек се усеща
уединен
, изоставен от майка, от баща, от приятели, никой не го обича, и той не може никъде да си намери място, ходи натук-натам, лута се отчаян, търси помощ.
„От смърт в живот". Смъртта, тежките състояния, които човек прекарва, са неприятни за него.
Понякога човек се усеща уединен, изоставен от майка, от баща, от приятели, никой не го обича, и той не може никъде да си намери място, ходи натук-натам, лута се отчаян, търси помощ.
Това състояние е смърт. Това показва, че ние живеем още в неразумния свят. Възможно ли е човек да живее в разумен свят и да изживява такива тежки състояния? Не е възможно. Значи, всеки трябва да даде възможност на съзнанието си, да внесе в него начатък на Вечния Живот.
към беседата >>
22.
Седмият кръг на живота
,
МОК
, София, 22.5.1927г.,
Ще кажат: «Поезията – велика», като погледнеш – и чаят вътре, и кухнята вътре, и казват: «Поезия.» И след туй, в някои поети виждаш – той е писал, когато се е молил, самичък, в
уединен
ие.
(втори вариант)
Известни идеи без вода не може да се реализират. Вий не сте изучавали живота на поетите, аз забелязвам, известни поети има английски от старовременните и сегашните – човек, като е пил вода, пише едно, като е пил ликьор, пише друго. И аз може да ви кажа за един поет какво е пил той, като е писал поезията си – чай ли е пил или друго. За пример има известна фаза, когато той е вземал сладко, той е възбуден, има известно странично влияние на известен сладкиш, упражнил е известно влияние върху поета и то се е отразило в поезията вътре. След туй, на обяд, яденето не е било сготвено и той е турил известна строфа, която показва, че яденето не е било сготвено.
Ще кажат: «Поезията – велика», като погледнеш – и чаят вътре, и кухнята вътре, и казват: «Поезия.» И след туй, в някои поети виждаш – той е писал, когато се е молил, самичък, в уединение.
Чета, след това казвам: «Това е поезия! » Виждам го отнесен в онази, чистата мисъл, и като го четеш, разширява се душата ти. Ние всички сме подложени на тези влияния, ние не можем да се избавим от външните влияния. Туй не може да ви обезсърчава. Най-великите хора, поети, всички все се повлияват.
към втори вариант >>
23.
Ще оздравее
,
НБ
, София, 19.6.1927г.,
Ние не сме за
аскет
изма, но за правилните идеи.
Сега, да се върнем към основната мисъл. От всички се изискват трезви идеи.
Ние не сме за аскетизма, но за правилните идеи.
Ние не сме за вътрешните ограничения, за изтезанията, но за правилните, за идеалните отношения между хората. И ако човек търпи, ако люби, ако търси истината и славата Божия, един ден той ще има свещен дял във всичко това. Ако е заспал, той ще се пробуди. В този смисъл, първото нещо, което ви пожелавам, е да бъдете здрави, в широк смисъл на думата. Само по този начин могат да се възстановят между хората правилни отношения.
към беседата >>
24.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в
уединен
ие, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат.
“ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота. Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине. Казват някои, че Бог е промислил за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода.
Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат.
Те му носеха хлебец в устата си. Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога. Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб. Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи в устата си.
към беседата >>
Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на
уединен
ие затънтен нейде в планината.
Сега ще направя едно малко сравнение.
Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на уединение затънтен нейде в планината.
Там враните му носели хляба. Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава! Гладни години бяха. Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша. Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало.
към беседата >>
25.
Космически възприятия
,
ООК
, София, 9.11.1927г.,
Адептът бил тъй
вглъбен
в мисълта си, че нищо не усетил.
Вие знаете примера за онзи велик адепт, на когото един ученик ударил две плесници.
Адептът бил тъй вглъбен в мисълта си, че нищо не усетил.
Питам: кой от вас, като му ударят две плесници, няма да вдигне ръката си нагоре и да отговори по същия начин? И да пише, и да чете нещо сериозно, той ще вдигне глава да види, отде иде ударът и ще отговори със същото. Плесниците не трябва да бъдат непременно физически. И психически плесници има. Запример, някой пише: Любовта е най-великата добродетел.
към беседата >>
Най-благоприятното време за съсредоточаване, за
вглъбяване
на човека в себе си, това е тихата Божествена нощ.
Дали ще изпълните волята Божия, това зависи от вашата готовност. Факт е, обаче, че Господ ви е срещнал на пътя и ви е казал:"Можете ли да дойдете тази вечер с мене? “– Защо именно вечер трябва да отидете с Бога? – Защото тогава е тъмно, човек не получава много впечатления, както през деня. Многото впечатления са в състояние да го отклонят от правия път.
Най-благоприятното време за съсредоточаване, за вглъбяване на човека в себе си, това е тихата Божествена нощ.
Нощта в човешкия живот е ден в Божествения. Затова именно Бог казва на човека: "Ела тази вечер с мене, дето всичко е ново." Който чуе този зов и го последва, той ще влезе в новия живот, в новия път – в пътя на радостта и веселието, на знанието и светлината, на истината и свободата.
към беседата >>
26.
Накъде
,
ООК
, София, 31.10.1928г.,
Знаете ли какво концентриране, какво
вглъбяване
в себе си се иска от човека, за да изпълни тази задача?
Тази наука развива човешкото естество изцяло, когато всички останали науки развиват някои специални центрове. И те са полезни, но като спомагателни средства към Божествената наука. Който се занимава с тази наука, той се вглъбява в себе си, в нещата, и не обръща внимание на външния свят. Всякаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човек, който бил осъден на смърт, но по царска милост и по царско решение той ще може да се освободи от смъртното наказание, ако се наеме цял ден да разнася пълно гърне с мляко на главата си, без да разлее капка от него.
Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване в себе си се иска от човека, за да изпълни тази задача?
Правилното изпълнение на задачата ще определи, ще живее ли този човек, или ще умре.
към беседата >>
Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да бъде съсредоточен,
вглъбен
в себе си.
Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да бъде съсредоточен, вглъбен в себе си.
Всеки момент могат да го извикат на ауденция в невидимия свят. Тази ауденция може да трае дълго или кратко време – това не е важно. Човек трябва да бъде готов за ауденция, а колко време ще трае тя, не зависи от него. – Какво нещо е Господ? – Като ви повикат при Него, ще Го видите.
към беседата >>
27.
Силата на движенията / Замисъл на природата
,
МОК
, София, 15.2.1929г.,
Вглъбяване
трябва да има.
(втори вариант)
Вглъбяване трябва да има.
В природата е за забелязване един факт. Онези хора, които са меки, отстъпчиви, у тях преодоляват кривите линии, а хора, които не са отстъпчиви, у тях преодоляват правите линии. Запример вземете един тип на Месечината (I), и друг тип марсианеца (II). Разбира се това са различни типове. Вие никога не може да очаквате от втория тип да постъпи съобразно първия тип.
към втори вариант >>
28.
Наука и знание
,
МОК
, София, 1.3.1929г.,
Почва да се вглъбява, но ако той не е разбрал какво нещо е
вглъбяване
то, идва до едно вътрешно противоречие.
(втори вариант)
При сегашното състояние материята е дошла до едно състояние и се стреми към инертност. Всички хора не искат да работят. У всички хора има стремеж да не работят, да си почиват. Разбира се п[ри] покоя има плюс и има и минус. Един религиозен човек, след като е дошъл в света, от дълго време моли се на Бога и казва: „Аз не искам да ям, да имам работа с хората.“ Той се вглъбил в себе си.
Почва да се вглъбява, но ако той не е разбрал какво нещо е вглъбяването, идва до едно вътрешно противоречие.
Седиш ден, два, три, четири, пет, шест, седем, дойде едно противоречие, събудят те от този сън и тебе ти се иска да ядеш. Ти казваш: „Аз, светията да се занимавам с такава проста работа, да дъвча.“ Но след дълга борба, ти се решаваш да ядеш. И при яденето ти усещаш, че достойнството ти е уронено.
към втори вариант >>
29.
Постижения на богатия и на сиромаха
,
ООК
, София, 24.4.1929г.,
Някой път дяволът, като върви, е
вглъбен
в своята мисъл.
(втори вариант)
Вие може да търсите. Аз искам в моето съзнание работите да станат бързо. Във вашето съзнание да стават право, пък аз търся бързо да станат." И тъй, ние сме на два полюса. Дяволът мисли едно, ние мислим друго. Следователно няма допирни точки в избора.
Някой път дяволът, като върви, е вглъбен в своята мисъл.
Ако не го закачиш, нищо няма да каже. Ти го спреш по пътя да му прикачваш за опашката, той е експедитивен, търколи те на земята. Казва: "Когато аз вървя, не искам никой да ме спира." Защото ти, като спреш дявола, ти търсиш правото и дяволът казва: "Аз в света право не търся, но експедитивност. Всеки, който спира моята експедитивност, ще го търколя."
към втори вариант >>
30.
Дух Господен / Духът Господен
,
НБ
, София, 29.9.1929г.,
Един ден излязъл вън от града на
уединен
о място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо.
(втори вариант)
Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето. И после ще се прероди. Много прости разбирания са тези. При това първия път си бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк. Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието.
Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо.
Той се почудил на неговата смелост как си позволил да го спре. Но шейхът си отминал, без да му обърне някакво внимание. По-нататък среща една бедна вдовица с едно малко детенце. И тя го спряла, но по същия начин шейхът си заминал, само учуден от смелостта й. След това го среща един сакат човек, без ръце и крака.
към втори вариант >>
31.
Органическо злато / Златото в кръвта (Органическо злато)
,
МОК
, София, 4.10.1929г.,
Уединен
ието може да стане само в тайната стаичка, осветена от двата прозорци.
И тъй, задачата на всеки човек е да се домогне до онова вътрешно знание, чрез което да намери златото, нужно за неговата кръв. После, той трябва да намери ключа на своята тайна, свещена стаичка, в която може да решава правилно задачите си. – Възможно ли е това? – Възможно е. Като се обремени в живота, всеки чувства нужда да се уедини някъде, от никого несмущаван.
Уединението може да стане само в тайната стаичка, осветена от двата прозорци.
Докато дойде до това знание, човек трябва да работи върху себе си, да придобива органическо злато в кръвта си, т. е. светли мисли и възвишени чувства и постъпки. Иначе животът не може да се осмисли.
към беседата >>
32.
Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)
,
МОК
, София, 29.11.1929г.,
Случило се, че параходът бил разбит от силни буря, и те, заедно със слугата си, едва успели да се спасят с една лодка, която ги отнесла на един
уединен
остров.
Един английски лорд и дъщеря му предприели едно дълго пътешествие по море. Един от слугите им ги придружавал.
Случило се, че параходът бил разбит от силни буря, и те, заедно със слугата си, едва успели да се спасят с една лодка, която ги отнесла на един уединен остров.
Тук те прекарали цели десет години. Лордът и дъщеря му били учени, знаели езици, но тук знанието им не могло да се приложи. Благодарение на слугата, който знаел да оре, сее и жъне, те не умрели от глад на острова. Той станал техен господар и учител, а те – негови слуги. Те работили с него заедно, изпълнявали всичко, каквото им заповядвал.
към беседата >>
33.
Което става
,
ООК
, София, 4.12.1929г.,
Той отивал на планината, дето прекарвал в
уединен
ие, в пост и молитва.
Мнозина се стремят към Христа, искат да живеят като Него. Те, се спират върху силата, която Христос е имал, но не се запитват, как е живял Той, как се е справял с мъчнотиите и противоречията в живота си. По цели нощи Христос се е молил, размишлявал.
Той отивал на планината, дето прекарвал в уединение, в пост и молитва.
Малцина могат да следват пътя на Христа. Усилия, любов се иска от човека, за да върви в правия път. Право разбиране се иска от човека. Има ли право разбиране за законите на живота и на природата, човек вижда, че между външните, механически закони и вътрешните, т. е. психически, има пълна аналогия.
към беседата >>
34.
Пътищата на природата
,
МОК
, София, 3.1.1930г.,
Как ще си обясните това
вглъбяване
?
(втори вариант)
Защо Венера блести толкова? Защо тя не се отвори? Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена. Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена.
Как ще си обясните това вглъбяване?
От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси. Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи. Тя решава един философски въпрос. Най-първо тя мисли. В тази мисъл става разлагане на цветовете.
към втори вариант >>
От това
вглъбяване
започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси.
(втори вариант)
Защо Венера блести толкова? Защо тя не се отвори? Вие имате една ваша приятелка, която е била отворена, но по едно време, виждаш, тя почва да става затворена. Почва да се вглъбява в себе си, някой път вие й говорите, но тя е дълбоко замислена. Как ще си обясните това вглъбяване?
От това вглъбяване започва да се явява известна жълтина на лицето й, очите хлътват, образуват се черни пояси.
Вие изведнъж ще кажете: “Има нещо да я мъчи.” А нищо не я мъчи. Тя решава един философски въпрос. Най-първо тя мисли. В тази мисъл става разлагане на цветовете. Че тя е пожълтяла, какво лошо има в това?
към втори вариант >>
–
Вглъбен
а е в себе си.
По едно време другарката ви се затваря към вас. Вие й говорите, но тя не чува, нищо не ви отговаря. – Защо?
– Вглъбена е в себе си.
От това вглъбяване лицето й пожълтява, очите й хлътват. Ще кажете, че нещо я мъчи. Нищо не я мъчи, но тя разрешава един важен въпрос. Тя започва да мисли. Щом мисли, светлината в нея се разлага на седем цвята.
към беседата >>
От това
вглъбяване
лицето й пожълтява, очите й хлътват.
По едно време другарката ви се затваря към вас. Вие й говорите, но тя не чува, нищо не ви отговаря. – Защо? – Вглъбена е в себе си.
От това вглъбяване лицето й пожълтява, очите й хлътват.
Ще кажете, че нещо я мъчи. Нищо не я мъчи, но тя разрешава един важен въпрос. Тя започва да мисли. Щом мисли, светлината в нея се разлага на седем цвята. Ако лицето й пожълтее, това показва, че тя мисли.
към беседата >>
35.
Аз съм / Аз съм, не бойте се!
,
НБ
, София, 2.2.1930г.,
Като разбрал каква голяма грешка направил, светията отишъл в пустинята, дето прекарал в
уединен
ие, в пост и молитва, да спаси душата на каменаря.
И тъй, каменарят, за когото светията се молил на Бога да подобри материалното му положение, станал наистина богат, но погубил душата си. Понеже светията не съзнал погрешката си, Бог изпратил при него един ангел, да му даде добър урок. Ангелът се приближил при светията и започнал да го бие, след което му казал: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си.
Като разбрал каква голяма грешка направил, светията отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, да спаси душата на каменаря.
И този път молитвата му била приета. Срещу каменаря, като министър-председател, започнали ред интриги и преследвания, в резултат на което той изгубил положението си и се върнал към първия си занаят. Доволен от себе си, че изправил погрешката, светията се върнал в гората, дето се занимавал с правене на кошнички. И всеки път, когато отивал в града да ги продава, той се спирал в дома на каменаря, който го приемал сърдечно, угощавал го добре и го изпращал в града. Като се разговаряли, каменарят му казал: Помоли се пак на Бога, да върне богатството ми.
към беседата >>
36.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Обаче достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане
вглъбяване
в захарта.
(втори вариант)
Представеше си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, дето няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае какво нещо е смърт.
Обаче достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта.
Ако водата минава по- дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. Какво ще кажат учените хора за това явление? Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви?
към втори вариант >>
Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане
вглъбяване
в захарта.
Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт.
Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта.
Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви?
към беседата >>
37.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на
уединен
ие, да си почине.
(втори вариант)
За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка.
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине.
Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към втори вариант >>
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на
уединен
ие, да си почине.
За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка.
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине.
Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне.
към беседата >>
38.
Претръпване и претъпяване
,
ООК
, София, 7.5.1930г.,
Адептът бил толкова
вглъбен
в мисълта си, че даже не усетил плесницата.
Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си. Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница.
Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата.
Нито един мускул на лицето му не трепнал.
към беседата >>
39.
Абсолютна вяра / Абсолютно доверие
,
ООК
, София, 18.6.1930г.,
Колкото туй
вглъбяване
е по-хармонично, тия хора са по-благородни, никога няма да изневерят.
(втори вариант)
Какъв е братът? Как познавате вашите приятели? Всички физиологически, всеки от вас може да покаже туй чувство на приятелство. Да кажем, вземете долната бърна. Тук, на средата на бърната се образува една малка вглъбина.
Колкото туй вглъбяване е по-хармонично, тия хора са по-благородни, никога няма да изневерят.
към втори вариант >>
40.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Мислещият човек е
вглъбен
в себе си.
Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрана. Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. – По какво познавате сериозния човек? – „По мислите, които го интересуват.“ – Какви са мислите му? – „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ – Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре.
Мислещият човек е вглъбен в себе си.
Мисълта му е всякога права. От центъра на слънцето към горната час на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека.
към беседата >>
41.
Движение на силите / Посока на движението на световете. Развитие на линиите
,
МОК
, София, 24.10.1930г.,
А разрешението на въпроса не е в
уединен
ието.
(втори вариант)
Често индусите казват: да влезнеш в себе си. Че това е един затвор! Да излезнеш от себе си, това е свобода. Павел казва: Бях пренесен до седмото небе, в тялото или вънка от тялото, не зная. Вземете един калугер, отива в планината сам да живее, да се уедини.
А разрешението на въпроса не е в уединението.
Уединението е разрешение на един въпрос. Това е един вътрешен метод. Ученикът се уединява да учи. Че ти като отиваш в училището, се уединяваш. И след като свършиш училището, след като се уединиш, ще идеш в света да работиш.
към втори вариант >>
Уединен
ието е разрешение на един въпрос.
(втори вариант)
Че това е един затвор! Да излезнеш от себе си, това е свобода. Павел казва: Бях пренесен до седмото небе, в тялото или вънка от тялото, не зная. Вземете един калугер, отива в планината сам да живее, да се уедини. А разрешението на въпроса не е в уединението.
Уединението е разрешение на един въпрос.
Това е един вътрешен метод. Ученикът се уединява да учи. Че ти като отиваш в училището, се уединяваш. И след като свършиш училището, след като се уединиш, ще идеш в света да работиш. Какво си придобил от уединението?
към втори вариант >>
Какво си придобил от
уединен
ието?
(втори вариант)
Уединението е разрешение на един въпрос. Това е един вътрешен метод. Ученикът се уединява да учи. Че ти като отиваш в училището, се уединяваш. И след като свършиш училището, след като се уединиш, ще идеш в света да работиш.
Какво си придобил от уединението?
Значи вечерно време ще се уединиш. Значи, пак не си в уединение. Ти си със своята смятаница. Или в своята геометрия, събрал си 14, 15 предмета около себе си, че това са все умовете на учени хора, де е тогава мястото, дето човек е сам? Това е неразбиране на въпроса.
към втори вариант >>
Значи, пак не си в
уединен
ие.
(втори вариант)
Ученикът се уединява да учи. Че ти като отиваш в училището, се уединяваш. И след като свършиш училището, след като се уединиш, ще идеш в света да работиш. Какво си придобил от уединението? Значи вечерно време ще се уединиш.
Значи, пак не си в уединение.
Ти си със своята смятаница. Или в своята геометрия, събрал си 14, 15 предмета около себе си, че това са все умовете на учени хора, де е тогава мястото, дето човек е сам? Това е неразбиране на въпроса. Именно в самотията седи най-голямото нещастие на хората. Когато имаш отношение с хората, ти си сам.
към втори вариант >>
Много калугери се уединяват, но скоро напущат
уединен
ието.
Това е неразбиране на живота. Никой не може да живее за себе си. Да живееш за себе си, това значи да живееш в затвор. Да излезеш от себе си и да живееш за другите, това значи свобода. Когато се разочарова от живота, човек иска да се уедини, да остане сам.
Много калугери се уединяват, но скоро напущат уединението.
– Защо? – Защото разрешават само един въпрос. Ученикът се уединява да учи. Той взима 5–6 книги със себе си и мисли, че е сам. И в този случай не е сам.
към беседата >>
42.
Точка на равновесие
,
ООК
, София, 26.11.1930г.,
Той мисли, че човек става светия чрез пост и молитва, чрез голям
аскет
изъм.
Затова, именно, слушате някой да казва: „Аз искам или светия да стана, или обикновен човек“. Според него светията заема първо място, а обикновения човек – последно. Друг някой казва, че не иска да стане светия. Защо не иска да стане светия? Според него светията е измъчен човек, слаб, жълт, с хлътнали очи и постоянно гладен.
Той мисли, че човек става светия чрез пост и молитва, чрез голям аскетизъм.
Това е мнението за светията на мнозина. Обаче ако отидете в някоя църква, там образът на светията не е такъв. На иконите светиите са светли образи, богато и разкошно облечени, потънали в злато и сребро. Това е образ на светия за богатите хора. Обаче нито първият образ на светията, нито вторият отговарят на реалността.
към беседата >>
43.
Денят на доброто
,
РБ
, 7-те езера, 14.7.1931г.,
Човек може да бъде
уединен
и всред обществото.
Има желания, които не са потребни за човека – тях той ще остави настрана. Има желания, които му са необходими – тях той ще употреби като градиво при строежа на Божественото здание. Второ, необходимо нещо за всички ви е да ставате рано, да не се обленявате. Щом сте дошли тук, всички ще пеете заедно, ще работите заедно, ще се молите заедно и т.н. Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите.
Човек може да бъде уединен и всред обществото.
Уединението не е външен процес. Представете си, че някой човек управлява един кораб всред бурно море. От какво зависи неговото благополучно пристигане на определеното място? – От неговия ум, от умението му да направлява своя кораб. Обаче, през целия си живот той няма да бъде все в кораба.
към беседата >>
Уединен
ието не е външен процес.
Има желания, които му са необходими – тях той ще употреби като градиво при строежа на Божественото здание. Второ, необходимо нещо за всички ви е да ставате рано, да не се обленявате. Щом сте дошли тук, всички ще пеете заедно, ще работите заедно, ще се молите заедно и т.н. Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите. Човек може да бъде уединен и всред обществото.
Уединението не е външен процес.
Представете си, че някой човек управлява един кораб всред бурно море. От какво зависи неговото благополучно пристигане на определеното място? – От неговия ум, от умението му да направлява своя кораб. Обаче, през целия си живот той няма да бъде все в кораба. Корабът представлява място на уединение.
към беседата >>
Корабът представлява място на
уединен
ие.
Уединението не е външен процес. Представете си, че някой човек управлява един кораб всред бурно море. От какво зависи неговото благополучно пристигане на определеното място? – От неговия ум, от умението му да направлява своя кораб. Обаче, през целия си живот той няма да бъде все в кораба.
Корабът представлява място на уединение.
Следователно уединението на човека е временно, то не може да продължава цял живот. Уединението е изпитно състояние за човека. Мине ли изпита, престава и уединението. След това той трябва да влезе между хората, да работи с тях и за тях, като съзнава, че всички души са едно и също нещо, понеже всички души са излезли от Бога. Привилегия е за човека да има общение с една душа, или с растение, с животно, с водата, с въздуха, с вятъра, с камъните и т.н. Защо?
към беседата >>
Следователно
уединен
ието на човека е временно, то не може да продължава цял живот.
Представете си, че някой човек управлява един кораб всред бурно море. От какво зависи неговото благополучно пристигане на определеното място? – От неговия ум, от умението му да направлява своя кораб. Обаче, през целия си живот той няма да бъде все в кораба. Корабът представлява място на уединение.
Следователно уединението на човека е временно, то не може да продължава цял живот.
Уединението е изпитно състояние за човека. Мине ли изпита, престава и уединението. След това той трябва да влезе между хората, да работи с тях и за тях, като съзнава, че всички души са едно и също нещо, понеже всички души са излезли от Бога. Привилегия е за човека да има общение с една душа, или с растение, с животно, с водата, с въздуха, с вятъра, с камъните и т.н. Защо? – Понеже всичко е създадено от Бога.
към беседата >>
Уединен
ието е изпитно състояние за човека.
От какво зависи неговото благополучно пристигане на определеното място? – От неговия ум, от умението му да направлява своя кораб. Обаче, през целия си живот той няма да бъде все в кораба. Корабът представлява място на уединение. Следователно уединението на човека е временно, то не може да продължава цял живот.
Уединението е изпитно състояние за човека.
Мине ли изпита, престава и уединението. След това той трябва да влезе между хората, да работи с тях и за тях, като съзнава, че всички души са едно и също нещо, понеже всички души са излезли от Бога. Привилегия е за човека да има общение с една душа, или с растение, с животно, с водата, с въздуха, с вятъра, с камъните и т.н. Защо? – Понеже всичко е създадено от Бога.
към беседата >>
Мине ли изпита, престава и
уединен
ието.
– От неговия ум, от умението му да направлява своя кораб. Обаче, през целия си живот той няма да бъде все в кораба. Корабът представлява място на уединение. Следователно уединението на човека е временно, то не може да продължава цял живот. Уединението е изпитно състояние за човека.
Мине ли изпита, престава и уединението.
След това той трябва да влезе между хората, да работи с тях и за тях, като съзнава, че всички души са едно и също нещо, понеже всички души са излезли от Бога. Привилегия е за човека да има общение с една душа, или с растение, с животно, с водата, с въздуха, с вятъра, с камъните и т.н. Защо? – Понеже всичко е създадено от Бога.
към беседата >>
44.
Правилен живот
,
ООК
, София, 16.12.1931г.,
Щастливият върви напред,
вглъбен
в мисълта си, и от нищо не се съблазнява.
(втори вариант)
Мнозина казват, че живеят добре. Щастливи ли сте? Не сме щастливи. Щом не сте щастливи, не живеете добре.
Щастливият върви напред, вглъбен в мисълта си, и от нищо не се съблазнява.
Ако види богата, голяма къща, оставя я назад. Ако види красива мома, оставя я назад. Ако срещне учен или знаменит музикант, и него туря зад гърба си. Всичко чуждо той туря зад гърба си, не товари своята мисъл с материал. Една философия - и нея следва.
към втори вариант >>
Щастливият върви напред,
вглъбен
в мисълта си и от нищо не се съблазнява.
Ако ги поставите пред очите си, мисълта ви ще се изопачи и страданието ще ви следва. Мнозина казват, че живеят добре. - Щастливи ли сте? - Не сме щастливи. - Щом не сте щастливи, не живеете добре.
Щастливият върви напред, вглъбен в мисълта си и от нищо не се съблазнява.
Ако види богата, голяма къща, оставя я назад; ако види красива мома, оставя я назад; ако срещне учен, или знаменит музикант и него туря зад гърба си. Всичко чуждо той туря зад гърба си, не товари своята мисъл с чужд капитал. Една философия има той и нея следва. Някой се оплаква, че го сложили на бойната линия. Много естествено, той е страхлив и за да се кали, да стане смел, Провидението го е поставило на първа бойна линия.
към беседата >>
45.
Двете отверстия
,
ООК
, София, 27.1.1932г.,
Адам беше
вглъбен
в себе си толкова дълбоко за вътрешния смисъл на живота, че не му идваше на ума да се погледне какъв е отвънка.
(втори вариант)
Всякога, когато ние не разбираме един въпрос, въпрос дълбок, ние ще създадем една лъжлива наука. И всякога лъжливата наука е като една обвивка. Та ние нямаме никакво знание и човешкото знание започва е лъжата. Когато Бог създаде първите хора, имаше предвид да им дадеше онази истинска наука на живота на безсмъртието. И понеже Адам беше гол, значи не разбира той още много работи, не ги знае и той не искаше да обърне неговото внимание на външната страна на тялото.
Адам беше вглъбен в себе си толкова дълбоко за вътрешния смисъл на живота, че не му идваше на ума да се погледне какъв е отвънка.
Вътре той беше много голям. Виждаше се, че е много величествен, но отвънка не се знаеше, той не се гледаше. Махаше си краката, ръцете, но никога не мисли за ръцете си, за главата си. Той си махаше краката, но не мислеше за тях. Туй не фигурираше В ума му.
към втори вариант >>
Адам беше толкова
вглъбен
в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота.
– Неразбирането на нещата и невежеството. Когато създаде първите човеци, Бог имаше пред вид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Той ги остави голи, но чисти, и те не съзнаваха, че са голи. Те не обръщаха внимание на външността си, но черният адепт ги събуди преждевременно. Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха.
Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота.
Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си. Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам?
към беседата >>
46.
Да известят на учениците Му
,
НБ
, София, 14.2.1932г.,
Обущата му не бяха много хубави, само по еврейски, една малка подметка с няколко ремъчета; имаше и една тога еврейска; но беше
вглъбен
в една мисъл - да направи всичко за благото на човечеството.
Когато Христос беше на земята, Любовта Му към човечеството беше такава, че всичко каквото имаше, даде го. И досега Христос, при всичките тия престъпления, които съществуват на земята, не се е поколебал в ума си, да каже: "Тия хора са лоши, не заслужават моята любов." Две хиляди години вече, аз както виждам, Христос не се е разколебал. Той вярва, че хората не знаят Божественото, но един ден ще познаят, че туй,, което ги е учил, тъй както е живял, за тях е добър пример, че туй е животът, че този е пътят да се изпълни Волята Божия. Той казва: "Аз не дойдох да направя своята воля, но Волята на Този, Който ме е изпратил." Този, който разполагаше с всичко, нямаше като слуга где глава да подслони.
Обущата му не бяха много хубави, само по еврейски, една малка подметка с няколко ремъчета; имаше и една тога еврейска; но беше вглъбен в една мисъл - да направи всичко за благото на човечеството.
към беседата >>
47.
Закон за частите и за цялото / Законът на частите и законът на цялото
,
ООК
, София, 18.5.1932г.,
След като е живял тъй трийсет-четирийсет години в
аскет
ически живот, ще плаче.
(втори вариант)
Всички стари, това са благочестивите в света.
След като е живял тъй трийсет-четирийсет години в аскетически живот, ще плаче.
За да го утеши, Господ го прави млада мома. Като стар той се е молил, молил на Бога и той го направил красива мома. Тръгнат всички подире й. Всяка една красива мома е светия, който трийсет години е търсил любовта на Бога и Бог го прави красива мома, за да го обичат всички. Трийсет години този човек се е подвизавал.
към втори вариант >>
След като живее 30-40 години в пустинята, като
аскет
, той започва да се отегчава от живота си, иска да се подмлади.
Обичам всички хора, обичам ангелите, обичам всичко, което Бог е създал. Срещна една мома, усмихна се по един начин; срещна друга, усмихна се по друг начин. И едното, и другото са усмивки, които се различават, както костюмите на хората. Младият и старият не са нищо друго, освен различни костюми. Старият представлява благочестието.
След като живее 30-40 години в пустинята, като аскет, той започва да се отегчава от живота си, иска да се подмлади.
Бог го превръща в млада, красива мома, подир която тръгват много момци. Значи, красивата мома не е нищо друго, освен светия, който е живял 30 години в пустинята. Бог го изпраща на земята като красива мома, да я обичат всички. Светията може да се яви на земята като красива мома или красив момък. В каквато форма и да се яви, важно е да проявява любовта.
към беседата >>
48.
Топли чувства и светли мисли
,
УС
, София, 1.1.1933г.,
Съвременните хора са много
вглъбен
и в себе си.
Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш. Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно.
Съвременните хора са много вглъбени в себе си.
Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш.
към беседата >>
49.
Домостроителят
,
НБ
, София, 23.4.1933г.,
Един от великите адепти на Индия, както бил
вглъбен
в своите размишления за света, за съдбините на хората, за законите, които съществуват, вижда, че една бедна вдовица оставила близко до него своето дете в люлката му и заминала на работа.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример. В живота има противоречия, които ние искаме да примирим, но нито древните мъдреци, нито днешните могат да ги разрешат.
Един от великите адепти на Индия, както бил вглъбен в своите размишления за света, за съдбините на хората, за законите, които съществуват, вижда, че една бедна вдовица оставила близко до него своето дете в люлката му и заминала на работа.
Гледа той, че към детето се приближава една кобра. У него се явило желание да помогне на детето. После си казал: Аз не създадох кобрата, нито пък детето, не е моя работа да се меся. И продължил да гледа кобрата какво ще направи. Тя се приближила до детето, клъвнала го и след пет минути то свършило.
към втори вариант >>
50.
Ръцете на Любовта
,
УС
, София, 28.5.1933г.,
Един светия прекарал в
уединен
ие цели 30 години, в пост и молитва.
Един светия прекарал в уединение цели 30 години, в пост и молитва.
През това време той не искал никой да го безпокои. Един ден дошъл до вратата му един пътник, похлопал на вратата и чакал да му се отвори. Светията отворил вратата и сърдито му казал: Кой ти позволи да ме безпокоиш? Не знаеш ли, че аз се моля. Пътникът бил стар светия, но отшелникът не го приел.
към беседата >>
Макар че прекарал 30години в
уединен
ие, той не дошъл до различаване на нещата.
След известно време на вратата на светията похлопала една млада красива мома. Светията веднага й отворил, като казал: Влез, дъще. Ще кажете, че някога, в миналото прераждане, тази мома е била дъщеря или майка на светията. Според мене, светията не е постъпил добре. Той нямал нужната светлина.
Макар че прекарал 30години в уединение, той не дошъл до различаване на нещата.
Грешката му се заключава в това, че като се молил на Бога, приел младата мома, а отказал да приеме стария светия. Това е лицеприятие. Може младата мома да се нуждае повече от неговия съвет, но въпреки това и тя трябваше да почака, докато си свърши молитвата. Момата влязла при него и той продължил молитвата си, но видял, че сгрешил – молитвата му не отивала нагоре като по-рано. Рече да се моли, момата изпъквала в ума му.
към беседата >>
51.
Непреривност в процесите / Разните положения на ревността
,
ООК
, София, 5.7.1933г.,
Трябва да гледате един светия, когато той е
вглъбен
в онази мисъл на онези съвършени същества, които държи пред себе си, съвършени по красота, по ум, по сърце.
(втори вариант)
Здравото лице е туй, което взема участие във всички чувства и мисли. Един свещен трепет има на лицето. То е красивото лице. Лицето, в което стават най-бързи движения, има частици, тебе ти е приятно да гледаш това лице. Не свиване на лицето, те са конвулсии, но един трепет на всички клетки, едно трептение има в лицето.
Трябва да гледате един светия, когато той е вглъбен в онази мисъл на онези съвършени същества, които държи пред себе си, съвършени по красота, по ум, по сърце.
В него има желание той да бъде като тях. Тогава ще забележиш този свещен трепет. Той за окръжающата среда не мисли.
към втори вариант >>
52.
Дружене, слушане и следване
,
ООК
, София, 7.2.1934г.,
Истинският живот е живот на
уединен
ие, на самотия.
Някой път има две неща, към които се стремите. Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва да влезе в други отношения. Отношенията ти ще се изменят. Отношенията ви към Бога, то е вътрешния живот, то е истинския живот.
Истинският живот е живот на уединение, на самотия.
И когато вие не разбирате Божествения живот, вие казвате: „Самотен съм! “ Че вие сте дошли до едно хубаво положение, да няма кой да ви безпокои. И това хубаво положение не го използувате и се усещате самотен. Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен?
към беседата >>
На природата ще кажеш: „Не ми се харесва този нос.“ Ще кажеш: „Ето тук малко да се повдлъбне, да има
вглъбяване
.“ (Учителят посочи местото при основата на носа, под точката между веждите.)
Всеки ден, като станете, вие не харесвате носа си. Кажете на природата: „Така както ми е поставен носа, не ми се харесва, направи го както трябва.“ Ти не харесваш лицето си, но какво не харесваш в него? „Аз не съм красив.“ Кое нещо не е красиво в лицето ти? Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдълби малко! “ Носът си върви така надолу.
На природата ще кажеш: „Не ми се харесва този нос.“ Ще кажеш: „Ето тук малко да се повдлъбне, да има вглъбяване.“ (Учителят посочи местото при основата на носа, под точката между веждите.)
към беседата >>
53.
Търпение, чистота и приложение
,
ООК
, София, 22.8.1934г.,
Да допуснем, че вървите по пътя, пък срещнете един приятел, който е
вглъбен
и не ви поздрави.
Да допуснем, че вървите по пътя, пък срещнете един приятел, който е вглъбен и не ви поздрави.
Ти казваш: „Аз ще ти дам да разбереш.“ Какво ще му дадеш да разбере. Ти си в дома на една лъжлива мисъл. Ти нямаш право понятие. Поздравът не е един акт физически, отвън. Този брат те е поздравил.
към беседата >>
54.
Милосърдие, смирение и молитва
,
ООК
, София, 3.10.1934г.,
Когато никакъв метод вече не помага, когато човек е употребил всичките средства и не може да помогне, тогава ще дойде до онова
уединен
ие на душата, при което нещо от дълбочините ти се повдига нагоре към Бога.
Под думите молитва разбирам следното: това е истинското положение, при което човек може да се научи да говори. То е един вътрешен подтик, една вътрешна необходимост.
Когато никакъв метод вече не помага, когато човек е употребил всичките средства и не може да помогне, тогава ще дойде до онова уединение на душата, при което нещо от дълбочините ти се повдига нагоре към Бога.
към беседата >>
55.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
По-рано погледът на човека е бил
вглъбен
навътре, той тогава е виждал духовно, вътрешно.
Аз съм чел разни научни книги и срещам от някои учени да казват, че окото не било създадено, както трябва, имало някакъв дефект. Че човешкото око има някакъв дефект, това е право, но то се дължи на съвсем други причини. От хиляди години насам окото се е изкривило, вследствие на възпитанието, през което човечеството е минало. Мнозина твърдят, че окото е отскоро създадено. В същност погледът на човека отскоро се е събудил.
По-рано погледът на човека е бил вглъбен навътре, той тогава е виждал духовно, вътрешно.
Сега може да се зададе въпроса какво нещо е вътрешното виждане? Вътрешното виждане е вглъбнато виждане, предметът всякога се показва по-малък, отколкото е в действителност. Външното виждане е изпъкнало, при което става разсейване на светлината, вследствие на което предметите се показват по-малки, отколкото са в действителност. Следователно, когато казвате, че виждате слънцето, това слънце е микроскопическо. Това слънце, за което науката казва, че е един милион и 500 (хиляди) пъти по-голямо от земята, се вижда като една диня от 5–10 килограма големина.
към беседата >>
56.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 21.11.1934г.,
По-тихо, по-
вглъбен
о.
В единия случай се взима половин тон по-високо, а пък в другия случай се взема половин тон по-ниско. Интервалът се изменя. Да изпеем песента „Аз в живота ще благувам”. Изпейте още веднъж тази песен, но по-тихо. Всеки един от вас да е концентриран, и като я пеете, вие сами да я слушате.
По-тихо, по-вглъбено.
към беседата >>
57.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
За онзи, който не обръща внимание на външността си, ще кажете, че е
вглъбен
повече в себе си, интересува се повече от духовни въпроси, отколкото от светски.
Защо някои хора обичат да се обличат хубаво, да са всякога спретнати и чисти, а други са небрежни към облеклото си? Ще кажете, че ония, които се обличат хубаво, имат стремеж към красивото; ония, у които този стремеж не е развит, не се обличат добре. Други пък ще кажат, че ония, които обръщат внимание на облеклото си, имат цел да се харесват на хората. Ако срещнете жена, която е много натруфена, добре облечена, ще кажете, че иска да се хареса на мъжете. Ако срещнете такъв мъж, ще кажете, че иска да се харесва на жените.
За онзи, който не обръща внимание на външността си, ще кажете, че е вглъбен повече в себе си, интересува се повече от духовни въпроси, отколкото от светски.
Каквито обяснения да давате за причините на нещата, те са относителни, а не абсолютни. Никой не знае истината, дълбоката причина за явленията в живота или за проявите на хората. Какво ще каже мишката, когато се намери в един капан? Трябва ли да мисли, че домакинът на къщата се е погрижил за нея и закачил в капана парче кашкавал да си хапне? Каквото и да мисли мишката, положението ѝ е страшно.
към беседата >>
58.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Един млад момък, свършил университет, върви по улицата,
вглъбен
в себе си, захласнат, нищо не вижда и не чува, но си казва: Не ми върви в живота, не струва човек да живее.
Казваме: Когато в един дом се яви един брат, ние трябва да знаем, че се намираме в богатата природа. И тогава трябва да научим закона, според който да разбираме погрешките в живота. Не плачете за вашите погрешки. Безпредметно е да плачете за погрешките си. Щом направите една погрешка, не плачете за нея, но научете урока си от нея, защо сте направили тази погрешка.
Един млад момък, свършил университет, върви по улицата, вглъбен в себе си, захласнат, нищо не вижда и не чува, но си казва: Не ми върви в живота, не струва човек да живее.
В това време покрай него минава един автомобил, блъсва го, той пада на земята и счупва крака си. В това време от автомобила слиза млада красива мома и спира пред този момък. Той изгубил съзнанието си. Веднага момата се загрижва за него, качват го на автомобила и като дохожда на себе си, казва: Голямо нещастие се случи с мене. Момата завежда момъка у дома си, вика лекар, поправят крака му.
към беседата >>
59.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
Туй
уединен
ие не произтича от вас.
Изолирането произтича от факта, че човек е направил една погрешка. То произтича от онзи закон − ако имате едно въздухообразно тяло и го превърнете в течно, после в твърдо тяло, веднага неговата тежест се увеличава. Следователно туй тяло постепенно се стреми да завземе малко пространство, да се отдели, да бъде инертно. Вие след като направите погрешка, ставате инертни. И вследствие на този закон искате да се уедините.
Туй уединение не произтича от вас.
Във вашето съзнание има известни сили, които ви тласкат в известна посока, към единственото място, дето искате да застанете. След като седите там, един, два часа, един или десет дена, пак добивате първото разположение. Щом като станете радостен, радостта е разширение, искате да влезете между хората. Щом изгубите разположението, богатството си, вие искате да идете някъде, никой да не ви вижда. Щом излезете от високото положение, веднага искате да се ориентирате в новото положение.
към беседата >>
60.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея,
вглъбен
и са, но са на разстояние един от друг.
И двамата може да са "добри", но да не се обичат. Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат да се обичат. Или и двамата не са добри и не се обичат. Аз говоря в обикновен смисъл. Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят си и се прегърнали, целуват се и си вървят, хванали се "а ла браце".
А съм виждал също от църквата да излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг.
Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление. Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне да не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре да не я оцапаме! " Аз съм правил някои наблюдения. За някои хора много лесно може да се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи. Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна.
към беседата >>
61.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
Скръбните хора са повече
вглъбен
и вътре в себе си, по-тесни възгледи имат за живота.
Понякога трябва да се пее, за да се смени едно състояние. Защо някой път човек пее весела песен, а някой път тъжна? Каква нужда има от тъжната песен и каква от веселата? Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина, разработват чувствата, а веселите дават по-голяма широта. Тъжните хора мислят по-дълбоко, отколкото веселите.
Скръбните хора са повече вглъбени вътре в себе си, по-тесни възгледи имат за живота.
Такъв човек се опасява отвсякъде, да не би да дойде някое нещастие. А веселият човек има по-голяма широта. Какъв е смисълът на една песен? Мъчно е да се запише това. Например, песента "Аз смея да кажа": как трябва да се започне?
към беседата >>
62.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
И в края на краищата бягаш от хората, търсиш
уединен
ие.
(втори вариант)
И съвременните хора изпадат в положението на американеца, професор по френски език. Говорят с близките си, говорят със себе си, но нито близките им ги разбират, нито сами себе си разбират. Обезсърчиш се, отчаяш се, но сам не разбираш състоянието си, не можеш да си помогнеш.
И в края на краищата бягаш от хората, търсиш уединение.
Какво ти е, сам не знаеш. Виждаш, че нещо не е в реда си, но как да го сложиш на мястото му, не знаеш. Значи знаеш езика, но произношението ти е толкова неправилно, че никой не те разбира и ти сам не се разбираш. Обезсърчението, неразположението, отчаянието са временни състояния, с които човек не може лесно да се справи. Днес го срещате весел, доволен, като че ли целият свят е негов, но на другия ден е вече мрачен, недоволен, като че ли всички хора са виновни за състоянието му.
към втори вариант >>
Щом се отегчи от
уединен
ието, веднага ще го обиколят същества, приятелски разположени към него, и той ще се разговаря с тях.
(втори вариант)
На небето всичко е организирано: и работата, и почивката, и храната, и облеклото, и жилищата. Там няма криза. Който влезе в небето, не му остава нищо друго, освен да учи, да се разхожда, да пее и да свири. Каквото пожелае, всичко му се дава. Ако иска приятели, веднага ще бъде обиколен от приятели; ако иска да бъде сам, веднага ще се намери в градина с цветя и плодове, да размишлява и съзерцава.
Щом се отегчи от уединението, веднага ще го обиколят същества, приятелски разположени към него, и той ще се разговаря с тях.
Изобщо, каквото пожелаете на небето, веднага ще ви се достави. Докато си на земята, дълго време ще работиш и ще се трудиш, за да постигнеш желанията си. Животът на небето е съвършен. Там съществата не познават неразположение, обезсърчаване, мъчнотии. Обаче хората на земята често изпадат в неразположение.
към втори вариант >>
63.
Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията
,
УС
, София, 29.12.1935г.,
Значи светията трябва да ходи бос и окъсан, да не си дояжда, да живее като
аскет
, да гледа постоянно към земята, да не се изкуси от някоя жена.
(втори вариант)
Като се говори на хората за добър живот, някой се противопостави и казва: „Не ме интересува този живот, няма да стана светия“. Какво означават тези думи? Ако не иска да стане светия, какъв ще стане? Хората имат крива представа за светийството. Те мислят, че за да станеш светия, трябва да се откажеш от живота, от яденето, от обличането с хубави дрехи.
Значи светията трябва да ходи бос и окъсан, да не си дояжда, да живее като аскет, да гледа постоянно към земята, да не се изкуси от някоя жена.
Това не е светия.
към втори вариант >>
64.
Топлината на Любовта
,
УС
, София, 12.1.1936г.,
По-добре остани сам, в
уединен
ие, отколкото да бъдеш в обществото на злото.
(втори вариант)
Много моми и момци, майки и бащи са изгорени от злото. Бедни и богати, учени и прости също са изгорени от злото. Как е станало изгарянето? – Като се влюбили в злото. За да не изгаряте, не се влюбвайте в злото, не му пишете любовни писма, не сядайте с него на обща трапеза.
По-добре остани сам, в уединение, отколкото да бъдеш в обществото на злото.
Какво ще направи вълкът, като срещне овцата? Той ще я пита откъде иде, къде отива, как се казва и неусетно ще я нападне и изяде. Какво ще направи крадецът, като види богатия търговец? Той ще се запознае с него, ще го пита за здравето му, за работите му, докато неусетно го обере и изчезне.
към втори вариант >>
65.
Основният тон
,
МОК
, София, 17.1.1936г.,
Съзнанието има проявление, разширение навън,
вглъбяване
навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието.
Това са аналогии, сравнения, защо е създадено слънцето. То има отношение към човешкото съзнание.
Съзнанието има проявление, разширение навън, вглъбяване навътре и след туй сърдечна височина на съзнанието.
В съня човек нали пътува? По някой път човек на сън пътува по-лесно, без пари пътува. Другояче в будния живот, той заплаща. Насън без пари навсякъде пътува даром из въздуха, на някой параход – никакъв билет, качиш се на парахода, не плащаш. Свършиш училище, не плащаш.
към беседата >>
66.
Служене и прислужване
,
ООК
, София, 4.3.1936г.,
Сега вие ще кажете друго възражение: „Хубаво, ако този момък не се занимава със своите другари, той ще бъде в
уединен
ие.
Сега вие ще кажете друго възражение: „Хубаво, ако този момък не се занимава със своите другари, той ще бъде в уединение.
Животът му ще бъде скучен. Той трябва да намери тези другари. И ако младата мома не ходи на хорото, тя ще остане самотна и ще пострада.“ Питам, онова момиченце, което се занимава с кукли, какво е придобило? На правия път ли е? Баща му е купил четири-пет кукли.
към беседата >>
67.
Което Бог е съчетал / Което Бог е съчетал
,
УС
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
Някой мисли, като стане съвършен, ще седи на
уединен
ие и никой няма да ви смущава.
Вие знаете, че един извор има съчетание с други извор. Водата от вашия извор ще се съедини с водата на другите извори и ще образуват един голям извор. Но ви казвам: Дръжте се за онзи извор, който е във вас и като намерите ония хора, с които вие се хармонирате, защото човек, за да расте в света, растенето става само когато ти влезнеш във връзка с всички тия напреднали души. Там има растене. Ако ти всеки ден не можеш да се свържеш с една напреднала душа, ти не можеш да имаш растеж.
Някой мисли, като стане съвършен, ще седи на уединение и никой няма да ви смущава.
Може да те смущава само един глупав човек. И ако имате смущения, то са глупавите хора във вас. Когато те управляват, вие спите. Аз говоря за порядъка. Обикновените като управляват, вие спите; талантливите като управляват, вие се пробуждате, започвате да мислите; гениалните като управляват, вие ставате; а светиите като управляват, вие ще ходите на работа.
към беседата >>
68.
За Слава Божия
,
СБ
,
УС
, София, 20.9.1936г.,
Уединен
, усамотен, отдалечен от хората, това е криво разбрана самотия.
(втори вариант)
Като не разбират смисъла на живота, някои казват, че обичат само себе си – никой друг не ги интересува и за никого не искат да знаят. Да се говори така, това значи да не разбира човек, какво представя самотията. Страшно нещо е самотията! Тя представя затвор, в който не прониква никакъв светлинен лъч. Няма по-голямо нещастие за човека от самотията: да живее сам, без хора около себе си, да не чуе две думи от своя ближен, да няма с кого две думи да сподели.
Уединен, усамотен, отдалечен от хората, това е криво разбрана самотия.
Да се усамоти, да се отдалечи човек от хората, това значи да се откаже от злото в тях и да заживее с доброто, с тяхната любов. Това значи да се свърже човек с Бога. А тъй, да се отдалечи от хората, изобщо, това подразбира да остане той с едно голо съзнание. Каква по-голяма сиромашия от тази? В самотията няма никакво повдигане.
към втори вариант >>
Не смесвайте вие
уединен
ие и сам да останеш.
Не смесвайте вие уединение и сам да останеш.
Човек сам не може да бъде. В този смисъл, както вие разбирате, няма растеж. И сам с Бога да останеш, да вършиш Неговата Воля. И ще избягвате хората, които живеят сами.
към беседата >>
69.
И видях ново небе и нова земя
,
НБ
, София, 18.10.1936г.,
Десетина души от същото общество се обличат с лъвски кожи, престорват се на лъвове и пресрещат своя другар в някое
уединен
о място, в някоя гора и излизат срещу него.
Казвате, че криза има. Действително, страшно нещо е кризата. Представете си, че искат да ви изпитат, че се намирате пред изпитания. Има окултни общества, които поставят своите членове на изпит за храброст. Когато искат да изпитат един от новодошлите членове в храброст, те го поставят на следния изпит.
Десетина души от същото общество се обличат с лъвски кожи, престорват се на лъвове и пресрещат своя другар в някое уединено място, в някоя гора и излизат срещу него.
Ако той се уплаши и започне да вика за помощ, те разбират вече, че той не е човек за тяхното общество. Обаче ако се справи и започне в себе си да размишлява, че е поставен на изпит, и не се страхува, че ще бъде нападнат и изяден от тия лъвове, той се приема за член в това общество. Тогава лъвовете постепенно се отдалечават, прибират се в домовете си и събличат лъвските кожи.
към беседата >>
70.
Царството небесно
,
НБ
, София, 17.1.1937г.,
Сега ще трябва да отида някъде да прекарам в
уединен
ие тези 3 деня, да размишлявам за Господа.“
Качих се на едно дърво да режа, но като отрязах клона, паднах заедно с него на земята. Срещнах един човек, който ми предсказа, че ще падна. Тогава го запитах кога ще умра и той ми каза, че ще умра след 3 деня.“ Той се разплакал и жена му поплакала. Той ѝ казал: „Няма какво, жена, ще се мре, но досега цял живот се занимавах с врачуване, не съм помислил за Господа. Как ще се явя при Него така неподготвен?
Сега ще трябва да отида някъде да прекарам в уединение тези 3 деня, да размишлявам за Господа.“
към беседата >>
71.
Старото отмина / Три фази има
,
УС
, София, 21.3.1937г.,
Един светия, който живял 20 години светийски живот, та един ден така бил
вглъбен
в себе си през всичкото време, но изведнъж огладнял.
(втори вариант)
Сега аз оставам настрани, аз не се занимавам с големите грехове. По някой път има в духовния живот много съществени погрешки, на които светиите се поставят на изпитание. Аз ще ви представя един пример, който съм го разправял другояче, но сега пак ще ви го разправя, но другояче, понеже се минало много време, та и този пример е израстнал. Та ще туря друга дреха да не го сравните да го намерите другояче.
Един светия, който живял 20 години светийски живот, та един ден така бил вглъбен в себе си през всичкото време, но изведнъж огладнял.
Той така бил вглъбен да търси Господа, но вижда, че нямал и дрехи. И му дошло на ум една такава мисъл: Да имам сега едни хубави дрехи, че как ще ида при хората. Съвсем парцалив съм станал. Пак и по лице съм почернял и сух, да се понаям, пък и средства нямам, какво да се прави. Обаче, не се минало много време, към обед един човек идва и му донесъл едни хубави дрехи, и хубаво ядене, му дал и пари му оставил.
към втори вариант >>
Той така бил
вглъбен
да търси Господа, но вижда, че нямал и дрехи.
(втори вариант)
Сега аз оставам настрани, аз не се занимавам с големите грехове. По някой път има в духовния живот много съществени погрешки, на които светиите се поставят на изпитание. Аз ще ви представя един пример, който съм го разправял другояче, но сега пак ще ви го разправя, но другояче, понеже се минало много време, та и този пример е израстнал. Та ще туря друга дреха да не го сравните да го намерите другояче. Един светия, който живял 20 години светийски живот, та един ден така бил вглъбен в себе си през всичкото време, но изведнъж огладнял.
Той така бил вглъбен да търси Господа, но вижда, че нямал и дрехи.
И му дошло на ум една такава мисъл: Да имам сега едни хубави дрехи, че как ще ида при хората. Съвсем парцалив съм станал. Пак и по лице съм почернял и сух, да се понаям, пък и средства нямам, какво да се прави. Обаче, не се минало много време, към обед един човек идва и му донесъл едни хубави дрехи, и хубаво ядене, му дал и пари му оставил. Светията казал: Колко е хубаво, Господ послуша молитвата ми.
към втори вариант >>
Един ден, като размишлявал, дълбоко
вглъбен
в себе си, погледнал се, въздъхнал и казал: Господи, както съм окъсан и огладнял, не съм за пред хората.
По-опасни са малките грешки, които не се виждат. Такива грешки има и в духовния живот. С тях често изпитват светиите. Един светия прекарал цели 20 години в пустинята, дето постигнал голямо съвършенство. Преди да слезе в града, между хората, трябвало да мине през последното посвещение.
Един ден, като размишлявал, дълбоко вглъбен в себе си, погледнал се, въздъхнал и казал: Господи, както съм окъсан и огладнял, не съм за пред хората.
Дрехите ми са съвсем окъсани, а лицето ми е мършаво и жълто. Какво да правя? Отде да взема дрехи и храна, да се облека и нахраня? След няколко часа при него дошъл един човек с голям подарък: пари, нови, хубави дрехи и богато ядене, добре и вкусно сготвено. Като видял това, светията си казал: Господи, благодаря Ти, че прие молитвата ми.
към беседата >>
72.
Здравото учение
,
НБ
, София, 4.4.1937г.,
Там всеки върви сам за себе си,
вглъбен
в себе си, и колкото и каквото да му говорите, той нищо няма да ви отговори, като че не съществувате за него.
Що се отнася до реалните неща, човек има право да говори. За онези неща, които не са реални, той няма какво да говори. Те са само сенки на нещата. Ако влезете в света, дето ще срещнете хора, които се разхождат натук-натам, без да говорят нещо, това не е реален свят.
Там всеки върви сам за себе си, вглъбен в себе си, и колкото и каквото да му говорите, той нищо няма да ви отговори, като че не съществувате за него.
Това показва, че ти не си в реален свят. Като влезеш в реален свят, ти ще видиш нещо познато. Когото срещнете, ще можете да се разговаряте, но вече не на английски, или на френски, или на немски, или на руски, или на китайски, или на японски, [но] на един съвършено нов език. Тогава вие ще разберете, че сте знаели още един нов език.
към беседата >>
73.
Хармония на чувства и способности
,
МОК
, София, 7.5.1937г.,
Дръжте ги някъде
уединен
и - само по един екземпляр като в музей.
Трябва да разбирате този закон. Вие сте започнали да умножавате отрицателните чувства по пет. Не ги умножавайте. Дойдат ли въшките, никакво умножение! Нито пък ги събирайте на едно място!
Дръжте ги някъде уединени - само по един екземпляр като в музей.
към беседата >>
74.
Здравословни и болезнени състояния
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1938г.,
Най-после той срещнал един адепт, който бил, дълбоко
вглъбен
в себе си.
Военният веднага се обърнал към ученика, ударил му две силни плесници, търколил го на земята и заминал. Ученикът станал, изтърсил праха от дрехите си и продължил пътя си. По-нататък той срещнал един брамин, който се молел. Ученикът му ударил една плесница и продължил пътя си. Браминът дигнал ръката си, направил движение да го удари, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата.
Най-после той срещнал един адепт, който бил, дълбоко вглъбен в себе си.
Ученикът се приближил до адепта и му ударил една плесница. Силно вглъбен в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика.
към беседата >>
Силно
вглъбен
в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика.
По-нататък той срещнал един брамин, който се молел. Ученикът му ударил една плесница и продължил пътя си. Браминът дигнал ръката си, направил движение да го удари, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата. Най-после той срещнал един адепт, който бил, дълбоко вглъбен в себе си. Ученикът се приближил до адепта и му ударил една плесница.
Силно вглъбен в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика.
към беседата >>
Един прост овчар живял на един
уединен
остров.
Един прост овчар живял на един уединен остров.
Той всякога се молел на Бога, но по свой начин: слагал тоягата си на земята и я прескачал. Като я прескачал от едната страна, той казвал: Господи, това правя заради Тебе. Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата свещена молитва. По едно време един руски параход спрял случайно на острова.
към беседата >>
75.
Степени на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, София, 21.8.1938г.,
За тази цел той отишъл на една планина, да прекара в пост и молитва, в пълно
уединен
ие, далеч от греха и съблазните.
Двама братя живели добре помежду си, но единият от тях решил да се посвети в служене на Бога.
За тази цел той отишъл на една планина, да прекара в пост и молитва, в пълно уединение, далеч от греха и съблазните.
Така прекарал той цели 20 години в чистота и святост. Един ден той решил да слезе в града при брата си, който останал да работи между хората, да се
към беседата >>
76.
Реалността на живота / Реалното в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.7.1939г.,
Ще започнете
вглъбяване
то с изучаването на най-малките неща в света.
(втори вариант)
Религията не трябва да бъде нещо отвлечено. Този свят е нещо, отражение на нещо вътрешно. Светът, който виждаме, е проектиран, като на едно платно, на един екран се проектира нещо в голям размер. Един човек, който иска да разбере реалния свят, той трябва да се обърне в обратна посока, той трябва да се вглъби в себе си. Само че, като се вглъбява в себе си, той може да заспи.
Ще започнете вглъбяването с изучаването на най-малките неща в света.
Изучавайте свойството на една хубава ваша мисъл. При кои условия се ражда тя във вас. Изучавайте свойствата на едно ваше благородно чувство при какви условия се ражда то. Имайте си една малка книжка и когато ви дойде една хубава мисъл или едно хубаво чувство, забележете деня и часа, какво е било времето, дали е било облачно, ветровито; после дали е било лятно време, зимно време и прочие, за да разберете какъв е произходът на вашата мисъл и какво ви е дадено. Една мисъл, която се роди през пролетта, има едно свойство; роденото през лятото - друго свойство; а родената през есента и зимата - друго свойство.
към втори вариант >>
77.
Търпение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1939г.,
Двама
аскет
и – философи работели върху търпението.
(втори вариант)
Двама аскети – философи работели върху търпението.
Те се състезавали помежду си, кой да развие по-голямо търпение. Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет. Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред.
към втори вариант >>
Всеки ден той отивал при първия
аскет
и всякога бивал добре приет.
(втори вариант)
Двама аскети – философи работели върху търпението. Те се състезавали помежду си, кой да развие по-голямо търпение. Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им.
Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет.
Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред. След това просякът решил да посети втория аскет. Отишъл два-три пъти подред, и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш!
към втори вариант >>
Аскет
ът му давал пари, храна и любезно го изпращал.
(втори вариант)
Двама аскети – философи работели върху търпението. Те се състезавали помежду си, кой да развие по-голямо търпение. Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет.
Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал.
Той го посетил 19 пъти подред. След това просякът решил да посети втория аскет. Отишъл два-три пъти подред, и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш! С тебе ли само ще се занимавам?
към втори вариант >>
След това просякът решил да посети втория
аскет
.
(втори вариант)
Те се състезавали помежду си, кой да развие по-голямо търпение. Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет. Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред.
След това просякът решил да посети втория аскет.
Отишъл два-три пъти подред, и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш! С тебе ли само ще се занимавам? Колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението.
към втори вариант >>
Отишъл два-три пъти подред, и
аскет
ът го приемал любезно, давал му по нещо.
(втори вариант)
Един просяк послужил като обект, да се изпита търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет. Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред. След това просякът решил да посети втория аскет.
Отишъл два-три пъти подред, и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо.
На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш! С тебе ли само ще се занимавам? Колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена подред при твоя съсед, но той никога не се разгневи.
към втори вариант >>
На петия ден, обаче,
аскет
ът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш!
(втори вариант)
Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приет. Аскетът му давал пари, храна и любезно го изпращал. Той го посетил 19 пъти подред. След това просякът решил да посети втория аскет. Отишъл два-три пъти подред, и аскетът го приемал любезно, давал му по нещо.
На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш!
С тебе ли само ще се занимавам? Колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена подред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше.
към втори вариант >>
Съвременните хора, като двамата
аскет
и, се състезават в търпението, но пропадат на изпита.
(втори вариант)
Съвременните хора, като двамата аскети, се състезават в търпението, но пропадат на изпита.
Те са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и един – в мъжа. Всички останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Кое е съществувало по-рано: търпението, или съществото, което търпи? Първо е било съществото, което търпи, а от него е произлязло търпението, като негово качество.
към втори вариант >>
Разправят за търпението на двама
аскет
ически философи, които се състезавали за голямо търпение.
Разправят за търпението на двама аскетически философи, които се състезавали за голямо търпение.
Единият се отличавал с голямо търпение, другият казвал, че и той може да търпи като него. Отишъл един просяк да ги опита, колко могат да търпят. Отивал при единия 19 пъти да проси и той все го приемал любезно и му услужвал. При другия като отишъл пет пъти да го посети, той му казал: „Се с тебе ли ще се занимавам? “ Просякът му казал: „Не те бива тебе.
към беседата >>
78.
Гласът на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1939г.,
Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така
вглъбен
в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си.
(втори вариант)
Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи.
Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си.
Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.”
към втори вариант >>
79.
Правилно възприемане и правилно даване
,
ООК
, София, 8.11.1939г.,
Тя е била толкоз
вглъбен
а в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ.
Та, видях мечката да бяга като кон. Тя беше се учудила.
Тя е била толкоз вглъбена в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ.
За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи. Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката. Проповедникът я уплаши. Има нещо много хубаво в мечката. Мечката има един характер.
към беседата >>
80.
Кротките, миротворците
,
НБ
, София, 12.11.1939г.,
Като се намери в положението на Диогена, колкото [и] да обича хората, човек ще се оттегли на
уединен
ие и ще се намръщи, ако някой си позволи да му отнеме тази почивка.
Сега на хората се проповядва да обичат всички. Това е трудна работа.
Като се намери в положението на Диогена, колкото [и] да обича хората, човек ще се оттегли на уединение и ще се намръщи, ако някой си позволи да му отнеме тази почивка.
По колко пъти на ден човек си свива веждите от недоволство?
към беседата >>
81.
Познаване на великото
,
НБ
, София, 7.1.1940г.,
Като видял, че работите му никак не успяват, дяволът се обезсърчил и се отдалечил от хората, отишъл на едно
уединен
о място, като светия, и започнал да мисли за положението си.
В един от своите разкази един французин описва обезсърчението на един голям дявол, няма да кажа името на този дявол.
Като видял, че работите му никак не успяват, дяволът се обезсърчил и се отдалечил от хората, отишъл на едно уединено място, като светия, и започнал да мисли за положението си.
„Какво да се прави? – казвал си той. – Съвсем загазих. Отиде моята работа вече, съвсем пропадна. Всичко, какво имах, изгубих.
към беседата >>
82.
Слава във вишних Богу
,
НБ
, София, 11.2.1940г.,
Дошло време и дяволът да се обезсърчи и отчае от хората и тръгнал да търси
уединен
ие, отказал се от света.
Един от френските писатели, известен под псевдонима Еливас Леви, в един от своите разкази пише нещо за дявола.
Дошло време и дяволът да се обезсърчи и отчае от хората и тръгнал да търси уединение, отказал се от света.
Той си казал: „Едно време тия хора, които едно време учих и които ми се подчиняваха, днес не искат вече да ме слушат. Те взеха знанието и силата ми и сега не искат да знаят за мене. Те гледат своята работа да им върви, а моята оставят назад.“ Той се отдалечил, отишъл в една планина и там почнал да размишлява какво да прави. Той се уединил като калугер. По едно време той вижда, че отдалеч някъде иде Христос и като приближил към него, дяволът започнал да клати главата си и казал: „Много късно идеш.
към беседата >>
83.
Влюбване и любов
,
ООК
, София, 3.4.1940г.,
Тук преди години, в братството, имаше един брат и една сестра, които ходеха много неглиже, като че нито братът, нито сестрата се интересуват от някои външни неща,
вглъбен
и вътре.
Да допуснем, че имате един магнит, който привлича железните стърготини. Има нещо, което привлича стърготините. След туй погледнеш младия момък – в него настава промяна.
Тук преди години, в братството, имаше един брат и една сестра, които ходеха много неглиже, като че нито братът, нито сестрата се интересуват от някои външни неща, вглъбени вътре.
Някои ги мислеха, че са много религиозни. В моите очи не бяха религиозни вътрешно. Външно те се показваха, че са религиозни, но подбудителните причини, които ги караха да бъдат така, ни най-малко не беше Божествената любов. Съвсем други бяха причините. След 5–6 години този брат и тази сестра започнаха да се обличат хубаво, братът се обличаше добре и сестрата се обличаше добре.
към беседата >>
84.
Преброените косми
,
НБ
, София, 10.11.1940г.,
Ти като влезеш в такъв един свят, ти ще се усещаш не
уединен
, но всички ще те приемат, добре дошъл ще си.
На земята вие копнеете за някого, когото обичате. Вие копнеете за оня свят, но онзи, когото обичате, искате да го видите. Този, когото обичате, той има роднини. Той има баща, майка, братя. Ти като обичаш някого, на когото Бог е баща, Духът е майка, всички ангели са братя.
Ти като влезеш в такъв един свят, ти ще се усещаш не уединен, но всички ще те приемат, добре дошъл ще си.
Всичко ще се нареди.
към беседата >>
85.
Ще направимъ жилище / Ще направим жилище
,
ООК
, София, 7.5.1941г.,
Запример: вие седели ли сте тъй, да бъдеш
вглъбен
,че нищо да не те интересува?
(втори вариант)
Запример: вие седели ли сте тъй, да бъдеш вглъбен,че нищо да не те интересува?
Казва: „Много съм вглъбен”. Аз виждам,че не сте вглъбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглъбен в себе си и мислиш, окръжаващите хора като че не съществуват. Представете си, че си осъден на смъртно наказание да те обесят. Ти като минаваш така вглъбен, другите минават покрай тебе и ти нищо не виждаш, потънал си.
към втори вариант >>
Казва: „Много съм
вглъбен
”.
(втори вариант)
Запример: вие седели ли сте тъй, да бъдеш вглъбен,че нищо да не те интересува?
Казва: „Много съм вглъбен”.
Аз виждам,че не сте вглъбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглъбен в себе си и мислиш, окръжаващите хора като че не съществуват. Представете си, че си осъден на смъртно наказание да те обесят. Ти като минаваш така вглъбен, другите минават покрай тебе и ти нищо не виждаш, потънал си. Туй положение трябва да има човек.
към втори вариант >>
Аз виждам,че не сте
вглъбен
и, се поглеждате на една или на друга страна.
(втори вариант)
Запример: вие седели ли сте тъй, да бъдеш вглъбен,че нищо да не те интересува? Казва: „Много съм вглъбен”.
Аз виждам,че не сте вглъбени, се поглеждате на една или на друга страна.
Ти като си вглъбен в себе си и мислиш, окръжаващите хора като че не съществуват. Представете си, че си осъден на смъртно наказание да те обесят. Ти като минаваш така вглъбен, другите минават покрай тебе и ти нищо не виждаш, потънал си. Туй положение трябва да има човек. Така да забрави света, да не мисли, че хората са грешни, да мисли, че светът е добър.
към втори вариант >>
Ти като си
вглъбен
в себе си и мислиш, окръжаващите хора като че не съществуват.
(втори вариант)
Запример: вие седели ли сте тъй, да бъдеш вглъбен,че нищо да не те интересува? Казва: „Много съм вглъбен”. Аз виждам,че не сте вглъбени, се поглеждате на една или на друга страна.
Ти като си вглъбен в себе си и мислиш, окръжаващите хора като че не съществуват.
Представете си, че си осъден на смъртно наказание да те обесят. Ти като минаваш така вглъбен, другите минават покрай тебе и ти нищо не виждаш, потънал си. Туй положение трябва да има човек. Така да забрави света, да не мисли, че хората са грешни, да мисли, че светът е добър. Дето мислим,че светът е лош,то е отчасти така, само някъде има кал.
към втори вариант >>
Ти като минаваш така
вглъбен
, другите минават покрай тебе и ти нищо не виждаш, потънал си.
(втори вариант)
Запример: вие седели ли сте тъй, да бъдеш вглъбен,че нищо да не те интересува? Казва: „Много съм вглъбен”. Аз виждам,че не сте вглъбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглъбен в себе си и мислиш, окръжаващите хора като че не съществуват. Представете си, че си осъден на смъртно наказание да те обесят.
Ти като минаваш така вглъбен, другите минават покрай тебе и ти нищо не виждаш, потънал си.
Туй положение трябва да има човек. Така да забрави света, да не мисли, че хората са грешни, да мисли, че светът е добър. Дето мислим,че светът е лош,то е отчасти така, само някъде има кал. Дето има морави, няма никаква кал. В горите, в песъчливите места няма никаква кал.
към втори вариант >>
86.
Малки опити
,
МОК
, София, 24.4.1942г.,
2) Едно малко
вглъбяване
, като че има спиране, а то е вглъбнат тон.
Я изпейте гамата, като изпявате по три пъти всеки тон: „до“, „до“, „до“, „ре“, „ре“, „ре“. /Изпяхме гамата напред и обратно./ Като пеете, има една тенденция да удължавате. Като пеете, като че има спиране на тона, но по този начин ритъм има. Такъв е ритъмът. (Фиг.
2) Едно малко вглъбяване, като че има спиране, а то е вглъбнат тон.
Трептенията са вглъбнати. Второто е изпъкнало. Като че има спиране, но не е спиране. Вглъбнатите тонове са меки, вследствие на това не са силни, като че се губят. Мекота има.
към беседата >>
87.
Съотношение на тяло и продобивки
,
МОК
, София, 22.1.1943г.,
Тази линия на челото показва
вглъбен
ост, възприема впечатленията в себе си.
Всеки може да направи това.
Тази линия на челото показва вглъбеност, възприема впечатленията в себе си.
Веждите са пасивни, хвърлят сянка и впечатленията са много дълбоки. Да не ви е страх. Съвременните хора прекарвате голяма част от времето си в бездействие. Трябва да формирате челото си, трябва да формирате веждите си и лицето си, очите си, после носа, устата, да изва-яте брадата си. Всеки от вас трябва да бъде скулптор.
към беседата >>
88.
Умити в Любовта
,
НБ
, София, 14.2.1943г.,
Мислите ли, че онези светии, които са живели по 30 години
уединен
о, че те са учили закона?
Туй трябва да стане като наука, не само твърдение, но трябва да се опита. Светиите са правили този опит, подмладявали са се.
Мислите ли, че онези светии, които са живели по 30 години уединено, че те са учили закона?
Те са внесли Божествения закон, като са придобили онова знание и те са излезли да го предадат на света.
към беседата >>
89.
Двата велики закона
,
УС
, София, 4.4.1943г.,
Вече наближила на около шест–седем метра, върви надолу,
вглъбен
а, с наведена глава.
То беше преди повече от трийсет години. Вървя с двама души евангелисти. Единият проповедник, доста образован човек, другият, и той евангелист. Аз нося един чадър и други няколко души вървят по-напред. По едно време, гледам, една мечка иде отгоре.
Вече наближила на около шест–седем метра, върви надолу, вглъбена, с наведена глава.
Аз се обръщам към евангелиста и му казвам: „Слушай, имаме една гостенка.“ Спирам се, искам да направя път на мечката, много тихо върви. Проповедникът, като се обръща, спъва се на едно дърво, пада и вдига двата си крака нагоре срещу мечката. Аз се спрях да гледам мечката. Гледам, тя се уплашила и се върнала назад по долината, върви нагоре по пътя, по който е дошла. Не съм видял така мечка да бяга.
към беседата >>
90.
В царството си
,
НБ
, София, 23.5.1943г.,
Дотогава животът ми беше неопределен, не исках да се срещам с никого, не исках никой да ме смущава, исках да живея
уединен
о.
Скоро една доста млада жена ми разправи своята опитност, ще ви я приведа и на вас. Интересна е опитността. Казва: „В младини из въздуха ходих, нямах никакъв смисъл, мислех защо ли съм на Земята, да ѝ тежа. Недоволна бях от себе си. Станах на 17–18–19 години, срещнах един доста млад човек, като го погледнах, като че ли дойде някаква светлина в света и почнах да чета.
Дотогава животът ми беше неопределен, не исках да се срещам с никого, не исках никой да ме смущава, исках да живея уединено.
От него ден, от който срещнах този млад човек, поисках да го срещна някъде. Запознахме се. Като се запознахме, обикнах този човек. Този човек стана божество за мене, осмисли ми се животът, отвори се раят. Ангел видях в него.
към беседата >>
91.
Сянка и реалност
,
МОК
, София, 24.12.1943г.,
Адептът, който бил в съзерцание, даже не усетил плесницата, толкова бил
вглъбен
в себе си.
И с него ще постъпиш по същия начин. След това ще дойдеш да ми кажеш, какъв е резултатът от твоята задача. Ученикът ударил една плесница на военния. Последният му ударил две плесници и го търколил на земята. Браминът, който бил на молитва, вдигнал ръка да го удари, но веднага я свалил, въздържал се.
Адептът, който бил в съзерцание, даже не усетил плесницата, толкова бил вглъбен в себе си.
към беседата >>
НАГОРЕ