Търсене в беседите за 'Ястие'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 112 резултати от 75 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
58 резултата от 26 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
29 резултата от 26 текста

✓ Писма от Учителя:
1 резултата от 1 текста

✓ Текстове и документи:
7 резултата от 7 текста

✓ Последователи на Учителя:
5 резултата от 4 текста

✓ Списания и вестници:
4 резултата от 3 текста

✓ Хронология на Братството:
5 резултата от 5 текста

✓ Рудолф Щайнер:
3 резултата от 3 текста

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 58 резултата от 26 беседи с точна фраза : 'Ястие'.

1. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено.
Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено. След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва.
към беседата >>

2. Любовта

Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни.
„Какво ще правим – не може да се изплати? “, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят? “ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.
към беседата >>

3. Условията на вечния живот

Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета.
Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате? Много пъти умните хора са съставяли приказки за известни случаи. Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня. Когато Господ дойде и попита: „Де ви са книжките? “, какво ще отговорите? – „Очистихме стаята.“ – „Друг път туй нещо не бива да се повтаря.“ По този начин не трябва да чистите вашата Божествена стая. Тия книжки са разните центрове в човека, в които Господ е написал много и твърде ценни за вас неща.
към беседата >>

4. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си. (втори вариант)
У майката се заражда желание, нейниятъ любимъ синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението. Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си. Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му.
към втори вариант >>

Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. (втори вариант)
У майката се заражда желание, нейниятъ любимъ синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението. Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си. Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му.
към втори вариант >>

Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му. (втори вариант)
У майката се заражда желание, нейниятъ любимъ синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението. Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си. Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му.
към втори вариант >>

Сготви ми вкусно ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра".
Майката представя ума на човека, а бащата – разума, който в човешкото лице е достигнал най-високото си развитие. Майката имала същото желание, каквото и Яков, да вземе първородството на брата си. Но бащата, който обичал повече Исава, считал, че е законно, като първороден, той да получи благословението. Понеже бил вече стар и сляп, бащата казал на Исава: „Ето, аз вече остарях, не зная деня на смъртта си. Вземи сега оръжието си, излез на полето и улови ми лов. Сготви ми вкусно ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра". И отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ревека чу, какво говореше Исак на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чух разговора на баща ти с Исава, затова послушай съвета ми. Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък. Може да ме попипа баща ми и ще се явя пред него като прелъстник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение." – Нека бъде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката.
към беседата >>

Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък.
Вземи сега оръжието си, излез на полето и улови ми лов. Сготви ми вкусно ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра". И отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ревека чу, какво говореше Исак на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чух разговора на баща ти с Исава, затова послушай съвета ми. Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък. Може да ме попипа баща ми и ще се явя пред него като прелъстник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение." – Нека бъде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката. Яков взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата. Ревека пък взе дрехите на Исава и облече с тях Якова. С кожите на яретата покри ръцете му и гладкото на шията му. Така Яков получи благословението на баща си вместо Исава, за което понесе последствията на своята постъпка.
към беседата >>

Яков взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата.
И отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ревека чу, какво говореше Исак на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чух разговора на баща ти с Исава, затова послушай съвета ми. Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък. Може да ме попипа баща ми и ще се явя пред него като прелъстник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение." – Нека бъде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката. Яков взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата. Ревека пък взе дрехите на Исава и облече с тях Якова. С кожите на яретата покри ръцете му и гладкото на шията му. Така Яков получи благословението на баща си вместо Исава, за което понесе последствията на своята постъпка. Няма мисъл, чувство или постъпка, добри или лоши, които да не принесат своите плодове. Това е закон, който всеки човек може да провери.
към беседата >>

5. Ще живее

Вие си мислите какво ястие, каква гозба да си направите от нея. (втори вариант)
Законът на необходимостта не признава никакво щастие, никакъв процес, никаква култура, никакво право, никаква любов. Питате: „Какъв е този закон на кармата? " Вие всеки ден го прилагате. Като ви се прияде някоя кокошка, вие я улавяте и тя започва да ви се моли да я пуснете. Но вие опитвате колко е мазен гърбът й и казвате: „Ти трябва да станеш жертва и няма какво да правиш." Тя се моли, но няма закон, няма съдия, няма правници и няма пари, с които да си плати делото, и затова я заколват. Вие си мислите какво ястие, каква гозба да си направите от нея.
към втори вариант >>

6. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

Защото, като обичаш мъжа си, ще има и ястие сготвено, ще бъде облечен, всичко закърпено и зашито. (втори вариант)
Сега всички хора подлудяват от страдания. Считайте, че всичко онова, което трябва да ви се случи, всичко съдейства за добро. Писанието казва тъй: „Всичко съдейства за добро за онези, които любят Господа.“ И следователно този принцип трябва да залегне дълбоко във вашите души, във вашите умове, във вашите сърца, във вашата воля. В каквото и положение да сте, да носите страданието мъжки. Само така, по този начин ще може да се съградят домовете. Защото, като обичаш мъжа си, ще има и ястие сготвено, ще бъде облечен, всичко закърпено и зашито. Така и мъжът като обича жена си, всичко ще има. А сега само спорят. Мъжът носи документи, казва: „Знаеш ли какво ми обеща? “ Аз казвам, ние не се нуждаем от обещания, а от изпълнения. Не е въпросът в обещанията.
към втори вариант >>

7. Наряд и упътвания / Чистота и святост

Ако ви сложат ястие, не искате ли хлябът ви да е чист? (втори вариант)
Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святост, сърцето ви да трепне, да се зарадвате, а не да се стеснявате. Да добиете чистотата – това е най-лесното нещо. Най-естественото нещо е да бъде човек чист! Че това е тъй, ще ви го представя картинно. Ако ви сложат ястие, не искате ли хлябът ви да е чист? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадат една кърпичка за нос, не искате ли и тя да бъде чиста? Ако тръгнете вечерно време на път, не искате ли най-силната светлина да ви показва пътя? Следователно колкото светлината е по-ярка, толкова по-голяма радост ще ви допринесе тя.
към втори вариант >>

Ако ви сложатъ ястие, не искате ли хлѣба ви да е чистъ?
Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святость, сърдцето ви да трепне, да се зарадвате, а не да се стѣснявате. Да добиете чистотата, това е най-лесното нѣщо. Най-естественото нѣщо е да бѫде човѣкъ чистъ! Че това е тъй, ще ви го прѣдставя картинно. Ако ви сложатъ ястие, не искате ли хлѣба ви да е чистъ? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадатъ една кърпичка за носъ, не искате ли и тя да бѫде чиста? Ако тръгнете вечерно врѣме на пѫть, не искате ли най-силната свѣтлина да ви показва пѫтя? Слѣдователно, колкото свѣтлината е по-ярка, толкова по-голѣма радость ще ви допринесе.
към беседата >>

8. Целомъдрие и великодушие

(- От безлюбие, от липса на чистота.) Представете си, че пред вас сложат трапеза с вкусно ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига.
Ето защо ученикът трябва да се пази от критика. Когато ученикът критикува, ще го поставят в положение той сам да провери своите знания: ще му завържат очите например и ще му покажат един предмет, да се произнесе какъв е цветът му. След това ще го накарат да обясни произхода на съмнението. Как мислите, от какво произхожда съмнението? (— От безверие.) – Ами безверието от какво произлиза? (- От безлюбие, от липса на чистота.) Представете си, че пред вас сложат трапеза с вкусно ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига. Как ще обясните това явление? Както и да го обяснявате, едно е важно: В своя живот ученикът не трябва да се стреми само към реализиране на физически блага.
към беседата >>

9. Вечно веселие

Вземи сега оръжията си, излез на полето и улови ми лов: сготви ми вкусно ястие и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра".
Той взе полица от брата си и отиде да я шконтира в банката на майка си, но парите трябваше да се изтеглят от бащата. Обаче, бащата нищо не знаеше за този договор. Ако знаеше, той не би го подписал. Остаря Исак и започна да недовижда. Той повика Исав и рече му: „Сине мой, аз вече остарях, не знам деня на смъртта си. Вземи сега оръжията си, излез на полето и улови ми лов: сготви ми вкусно ястие и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра". Отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе.
към беседата >>

Иди в стадото, вземи от там две ярета, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си".
Ревека чу това, което говореше Исак на Исав. Тя извика Яков и му рече: „Чух всичко, което отец ти говори на Исав. Сега, прочее, сине мой, послушай гласа ми в това, което ти поръчвам. Иди в стадото, вземи от там две ярета, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си". Рече (Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз - мъж гладък. Баща ми може да ме попипа и ще се явя пред очите му като прелъстник и ще навлека на себе си проклятието му, а не благословението". Майка му знаеше, как да го преобрази и каза: „На мене да бъде проклятието! Ти само послушай гласа ми и донеси две ярета! " Послуша я той и донесе двете ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му.
към беседата >>

" Послуша я той и донесе двете ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му.
Иди в стадото, вземи от там две ярета, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си". Рече (Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз - мъж гладък. Баща ми може да ме попипа и ще се явя пред очите му като прелъстник и ще навлека на себе си проклятието му, а не благословението". Майка му знаеше, как да го преобрази и каза: „На мене да бъде проклятието! Ти само послушай гласа ми и донеси две ярета! " Послуша я той и донесе двете ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му. И взе Ревека по-добрите дрехи на Исав и облаче с тях Якова. И даде в ръцете на Яков вкусното ястие и хляба, който приготви.
към беседата >>

И даде в ръцете на Яков вкусното ястие и хляба, който приготви.
Баща ми може да ме попипа и ще се явя пред очите му като прелъстник и ще навлека на себе си проклятието му, а не благословението". Майка му знаеше, как да го преобрази и каза: „На мене да бъде проклятието! Ти само послушай гласа ми и донеси две ярета! " Послуша я той и донесе двете ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му. И взе Ревека по-добрите дрехи на Исав и облаче с тях Якова. И даде в ръцете на Яков вкусното ястие и хляба, който приготви.
към беседата >>

Сготви и той вкусно ястие и донесе на отца си и рече му: „Да стане отец ми да ме благослови!
Като свърши Исак да благославя Якова, дойде Исав от лова си. Сготви и той вкусно ястие и донесе на отца си и рече му: „Да стане отец ми да ме благослови! " И рече му Исак: „Кой си ти? " – Аз съм Исав, твоят първороден син. И разтрепери се Исак и рече: „Кой ще е този, който улови лов и ми принесе, та ядох и го благослових? " Като чу бащините си думи, Исав извика с голям и горестен вик: „Благослови и мене, отче мой! Не си ли задържал за мене поне малко благословение?
към беседата >>

10. Имам ястие

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Под „ястие" Той разбирал знание.
Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Под „ястие" Той разбирал знание. Силата на човека се заключава в това, което той не знае, както и в това, което хората не знаят. Питат: Кажи ми какво е твоето верую. – И аз не зная какво е моето верую. – В кой Господ вярваш? – Вярвам в един Господ, Когото и аз още не познавам.
към беседата >>

„Аз имам ястие." Христос определя, в какво се заключава яденето, а именно, да вършим волята на Онзи, Който ни е пратил на земята.
„Аз имам ястие." Христос определя, в какво се заключава яденето, а именно, да вършим волята на Онзи, Който ни е пратил на земята. – Как можем да изпълним волята Божия? – Щом питаш, ти сам показваш, че още не си направен по образ и подобие на Бога. Направеният по образа на Бога, знае каква е волята на неговия Създател и точно я изпълнява. Неговата мисъл е насочена към това: всеки момент да изпълнява волята на своя Отец. – Кое е незнайното в моя живот?
към беседата >>

„Аз имам ястие." Приготвянето на ястието е процес на развитие, при който се доставят онези елементи, нужни за храна на организма.
„Аз имам ястие." Приготвянето на ястието е процес на развитие, при който се доставят онези елементи, нужни за храна на организма. В широк смисъл на думата „хранене", казваме, че силата на човека зависи, именно, от храната, която той приема, като органическа, психическа или умствена. Приемането на физическата храна е аналогично с приемането на умствената храна. Значи, между храненето и ученето има нещо общо. Знанието на ученика зависи от материала, който учителят му преподава. Ако учителят не предаде знанието си ясно и пълно, ученикът нищо не придобива.
към беседата >>

„Имам ястие." Може ли всеки да каже така?
„Имам ястие." Може ли всеки да каже така? Като е дошъл на земята, човек трябва да знае онези точки на своя живот, отдето може да излезе. Те са изходни точки на неговия живот. За да намери тези точки, той трябва да знае методите за проявяването на живота. Първият пропее, с който детето започва своя живот, е дишането. Преди да поеме първата вдишка, то е било в утробата на майка си.
към беседата >>

„Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Тази мисъл няма почти никакво отношение към вашия живот.
„Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Тази мисъл няма почти никакво отношение към вашия живот. Някои хора имат детински вярвания и стремежи. Този стих крие нещо философско в себе си. Как ще го разрешите, ако стремежите и разбиранията ви са детински? След всичко това, слушате една беседа като моята. Как ще я разберете?
към беседата >>

Христос казва: „Аз имам ястие." Това е Божествената храна, която Христос донесе на земята.
Христос казва: „Аз имам ястие." Това е Божествената храна, която Христос донесе на земята. Ако човек не намери тази храна, той не може да придобие вътрешно просветление, към което се стреми неговата душа. Каквато храна ядеш, такъв ще станеш. Този закон е верен и на физическия, и в духовния свят. Наблюдавайте животните, да видите, каква голяма разлика има между тревопасните и месоядните. Тревопасните са по-меки по характер от месоядните.
към беседата >>

„Имам ястие, което вие не знаете." То е онази абсолютно чиста храна, свободна от всякакви примеси.
„Имам ястие, което вие не знаете." То е онази абсолютно чиста храна, свободна от всякакви примеси. Това е онази храна, която не съдържа нито капка кръв, не само от животни и хора, но даже и от най-малките животинки и насекоми. Чиста нива е тази, на която не е паднала нито капка кръв. Жито, расло на такава нива, носи своето благословение. Не само това, но тази нива трябва да бъде орана с волове, към които господарят се отнасял добре, като към свои по-малки братя. Тези волове трябва да работят по 3 – 4 часа на ден, а не както сега, по цели дни.
към беседата >>

„Имам ястие да ям, което вие не знаете." Яденето е съзнателен процес.
„Имам ястие да ям, което вие не знаете." Яденето е съзнателен процес. Ще ядеш съзнателно, за да се ползуваш от това, което си приел вътрешно. Само тогава имаш право да ядеш от тялото на едно същество, когато неговото съзнание работи в по-висок свят. Един ден, когато това същество се върне в този свят, то ще възстанови тялото си. Тогава и тези, които са го използували, ще бъдат на по-висока степен на развитие. Един ден вълкът и мечката ще се откажат да ядат месо.
към беседата >>

„Имам ястие." – Какво ястие?
„Имам ястие." – Какво ястие? – Божествено. Докато се храниш с Божествено ястие, ти си безсмъртен. Щом престанеш да се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта. Съвременните хора се стремят към изобилна храна; те мислят, че всичко се заключава в изобилието, в многото ядене. От много ядене и пресищане, човек затлъстява.
към беседата >>

Докато се храниш с Божествено ястие, ти си безсмъртен.
„Имам ястие." – Какво ястие? – Божествено. Докато се храниш с Божествено ястие, ти си безсмъртен. Щом престанеш да се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта. Съвременните хора се стремят към изобилна храна; те мислят, че всичко се заключава в изобилието, в многото ядене. От много ядене и пресищане, човек затлъстява. Кой човек, като се хранил много, е продължил живота си и придобил безсмъртие? Ще кажете, че на великите хора правят паметници и така обезсмъртяват името им.
към беседата >>

Щом престанеш да се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта.
„Имам ястие." – Какво ястие? – Божествено. Докато се храниш с Божествено ястие, ти си безсмъртен. Щом престанеш да се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта. Съвременните хора се стремят към изобилна храна; те мислят, че всичко се заключава в изобилието, в многото ядене. От много ядене и пресищане, човек затлъстява. Кой човек, като се хранил много, е продължил живота си и придобил безсмъртие? Ще кажете, че на великите хора правят паметници и така обезсмъртяват името им. Питайте, какво ще кажат великите хора за своите паметници.
към беседата >>

„Аз имам ястие." – За какво ястие се говори?
„Аз имам ястие." – За какво ястие се говори? – За Божественото. Значи, потребна е онази, истинска Божествена храна, която внася нов импулс в човешкия живот. Само така, той може да мине от потенциално състояние в кинетическо. Потенциалното състояние в живота представя спящото състояние на съществата, а кинетическото състояние е действието, т. е. дейността на тези същества.
към беседата >>

Христос казва: „Аз имам ястие." Тази е храната, която носи живота.
Христос казва: „Аз имам ястие." Тази е храната, която носи живота. Тя създава правата, истинска мисъл. Като ми говори някой, аз наблюдавам, истината ли говори, или празни думи, да се намира на работа. Той казва: Както мисля, така говоря. – Може да говори, както иска, но мисълта му е обикновена. Истината не се доказва.
към беседата >>

„Аз имам ястие да ям." Желая и вие да имате такова ястие, да изпълнявате волята Божия.
„Аз имам ястие да ям." Желая и вие да имате такова ястие, да изпълнявате волята Божия. Отсега нататък ви предстои да изучавате положителното знание. И сегашното знание е добро, но трябва да бъдете в положението на ученик, който минава от едно отделение в друго, от един клас в друг; от настоящето към бъдещето, дето има една велика наука, велик живот. Досега нищо не съм ви говорил за тази наука, защото не искам да се опорочава. Тази наука е за любещите души. Търсете красивото, което Бог е вложил в душата на човека, а не погрешките му.
към беседата >>

„Имам ястие, което вие не знаете." – По какво ще позная, че съм ял от Божественото ястие?
„Имам ястие, което вие не знаете." – По какво ще позная, че съм ял от Божественото ястие? – Ще имаш толкова съзнателна вътрешна придобивка, че няма да се нуждаеш абсолютно от никакви доказателства.
към беседата >>

11. Тригон

На този човек, който е крайно обиден, ще му дадете един златен стол с една възглавница, хубава, кадифена, така цветна, една маса, ще му турите една чаша с гроздов сок, ще му турите и една паница хубаво ястие, ще му ги оставите, че като дойде той ще му кажете, това е за вас господине! (втори вариант)
Обидили го нещо. Той иска нещо. Какво иска обиденият. Почит и уважение. Е, как ще представите вие почитта и уважението? На този човек, който е крайно обиден, ще му дадете един златен стол с една възглавница, хубава, кадифена, така цветна, една маса, ще му турите една чаша с гроздов сок, ще му турите и една паница хубаво ястие, ще му ги оставите, че като дойде той ще му кажете, това е за вас господине! Той като влезне, веднага ще му мине обидата и вие ще видите, че неговото лице ще просияе и няма вече никаква обида. Може ли човек да бъде обиден от един златен стол? Ти щом седнеш, всичкото недоволство в тебе ще изчезне. Питам тогава, ако е направен един модерен стол за един човек, на когото честолюбието може да се задоволи. Каква тежест може да има приблизително стола.
към втори вариант >>

12. Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)

Например, мнозина се занимават с външната страна на яденето: как е сготвено, има ли достатъчно масло, има ли черен или червен пипер, магданоз и други приправки*[*приправка (рус) - подправка за ястие(бел.шефа)].
Ще ви дам за размишление през цялата седмица 19 стих, първа глава от Евангелието на Лука. А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавраил, който предстоя пред Бога; и проводен съм да ти говоря и да ти благовестя това. Благовестването става по разни начини. Докато се занимават с външната страна на живота, хората имат частично разбиране за него. Например, мнозина се занимават с външната страна на яденето: как е сготвено, има ли достатъчно масло, има ли черен или червен пипер, магданоз и други приправки*[*приправка (рус) - подправка за ястие(бел.шефа)]. Като опитат яденето, казват: Вкусно, хубаво е това ядене. Значи, всичко е до вкуса на яденето. Ако ядете само за удоволствие, да опитате вкуса на яденето, вие не сте разбрали вътрешния смисъл на храненето. Обаче, животът, във всички свои прояви, има динамична страна.
към беседата >>

13. Двете страни на света

Аз ви съветвам, като ви поканят на обяд, хапнете си добре от първото ястие, да се осигурите.
Като сложили трапезата, беят казал: „Има шест ястия и после йока“. Българинът, като не разбирал значението на думата „йока“, си казал: „Последното ще бъде юфка. Ще се въздържам от другите ястия, за да хапна и от юфката“. Йока на турски значи „нищо“. Като се въздържал, той не могъл да се нахрани добре. Аз ви съветвам, като ви поканят на обяд, хапнете си добре от първото ястие, да се осигурите. От останалите хапнете по малко, да остане и за други. Вземете толкова от благата, колкото ви е нужно, без да очаквате още. Първото благо ще ви осигури, не мислете за последното, което няма да дойде.
към беседата >>

14. Ценни мисли из книгата на Великия живот (IV)

В пукната паница ястие не слагай.
В пукната паница ястие не слагай.
към беседата >>

15. Обходата / Обхода

Виновата ли е тя, че ти си бръкнал в някоя тенджера без нейно позволение и си взел ястие, което не е за тебе. (втори вариант)
Щом почнеш да се нервираш, дишането не е правилно. Някой път може да мислиш, че ядеш правилно. Щом ядеш и ти става тежко на стомаха, ти или не си дъвкал добре храната или не си я подбрал и в двата случая ти си виноват. На трето място е виноват този, който ти е дал храната. Природата е първия гостилничар. Виновата ли е тя, че ти си бръкнал в някоя тенджера без нейно позволение и си взел ястие, което не е за тебе. Питай гостилничаря. Това са фигури на речта.
към втори вариант >>

16. Възходящият път / Възходящият път. (Трите думи. Писмото)

Ще ти сложат, и ти ще ядеш само тия ястия, които на тебе са приятни, които са свойствени на твоя организъм и няма да слушаш никакви посторонни подбуждания, че туй ястие е много хубаво сготвено. (втори вариант)
Може човекът криво да е употребил едната дума вместо другата. В дадения случай коя дума е по–хубаво да се употреби? Няма какво да го доказваме. Туй е вече въпрос на вашето съзнание, на вашата дума, на вашето разбиране. Употреблението на думите е като яденето. Ще ти сложат, и ти ще ядеш само тия ястия, които на тебе са приятни, които са свойствени на твоя организъм и няма да слушаш никакви посторонни подбуждания, че туй ястие е много хубаво сготвено. Хубаво е, но доброто готвене не ти подхожда на тебе.
към втори вариант >>

„Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.“ Пак трябва да го тълкувате. (втори вариант)
„Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.“ Пак трябва да го тълкувате. Това са символи, това са закони.
към втори вариант >>

Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.
Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва; смъртта болния угнетява.
към беседата >>

17. Колко е добър Господ

А пък другите ядат ястие на същата маса.
Разправяха ми в едно светско семейство в България, които са ходили много хубаво облечени, винаги издокарани, богати хора, сготвили коприва и тъкмо сядат да ядат, идват им гости. Те скриват копривата, за да не кажат хората, че тези богати хора се хранят с коприва. Срам ги е. Религиозните хора пък, за да покажат, че са много религиозни, ще вземат - има такива православни - само сух хляб да ядат и по малко ще дъвчат сухия хляб. Даже и сол няма в хляба, за да покажат, че са много свети. А пък другите ядат ястие на същата маса. Това е религиозно лицемерие. Или ще вземе само няколко плода, или някой ще вземе само лук. А пък със светския човек не е така. Ако той не вземе хубаво ядене, все едно, че не се е наял, пък и другите ще го смятат за прост.
към беседата >>

18. Новото верую

Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено?
Но казвам ви, вкусете я и веднага ще имате ясна представа за онова, от което се интересувате. Има други неща, които не можете да проверите. В конкретния случай: има хора, които могат да проверят дали водата е чиста или има някакъв примес, други хора не могат да го проверят. Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат да проверяват нещата. Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме. Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено? " Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не? " Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми? " Тури я и ще видиш.
към беседата >>

19. Тониране

Зададоха се по едно време някои, които носят ястие.
Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия. Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли. Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят. Той казал: „Не искам да отида на оня свят. Ще поживея още тук.“ Казал му един: „Не, ще отидеш на онзи свят.“ И той разказва: „Виждам наредени хора на маса и пред всеки един поставена чиния.“ И му казали: „Тук ти е мястото.“ „И гледам пред себе си на масата сложени два скъсани цървула. Зададоха се по едно време някои, които носят ястие. На всичките сипаха в хубавите, в чистите чинии, а на мен в цървулите. Аз казах: „За мене няма ли чиния? В цървул не съм ял досега. Оставете.“ Казали му: „Кой каквото е изпратил от онзи свят, в това ще му сипем.“ И в тази мъчнотия се събудих, върнах се от онзи свят. Та аз разбрах едно нещо: скъсани цървули не давай никому, понеже ще ги намериш в другия свят.“ Това е една негова опитност.
към беседата >>

20. Червен и светъл

Ако в някое ястие се турят ароматни приправки, те могат да маскират преснотата и доброкачествеността на материалите и да го представят за добро.
В млекопитаещите животни носът е играл и продължава да играе важна роля. Той замества интелекта в хората. Понякога и човек си служи с носа, да познае, коя храна е добра, и коя не. От благоуханието, което се разнася от храната, той може да каже, дали дадена храна е добра. Обаче, не всякога от благоуханието на храната може да се съди за нейното качество. Ако в някое ястие се турят ароматни приправки, те могат да маскират преснотата и доброкачествеността на материалите и да го представят за добро. В същност такова ядене може да разстрои стомаха на човека. В това отношение човек лесно може да се заблуди.
към беседата >>

21. Реалността на живота / Реалното в живота

Всека разбрана мисъл това е едно ястие за духа. (втори вариант)
Всека една неразбрана мисъл произвежда депресия вътре в човешкото сърце или в човешкия дух. А пък всека разбрана мисъл произвежда едно олекване. И всичките радости в живота идат от разбраните мисли. Разбраните мисли, това са плодове на Божествения свят, с които човешкият дух се храни. Човешкият дух се храни с разбрани мисли. Всека разбрана мисъл това е едно ястие за духа. И ако ти не храниш духа си с разбрани мисли, тогава твоят дух получава същото състояние, както тялото, което не се храни добре - става хилаво, мършаво. Някои от вас, които искате да бъдете красиви, да имате отлично лице, ясни очи и прочие, ако не знаете как да храните духа си, не можете да постигнете това - красотата не може да дойде във вас.
към втори вариант >>

Христос казва: “Аз имам ястие да ям, което вие не знаете.” И какво е това ястие? (втори вариант)
Христос казва: “Аз имам ястие да ям, което вие не знаете.” И какво е това ястие? Той трябваше да върши Волята Божия с онези разбраните мисли, да ги предаде на хората, да ги обърне към Бога, да им покаже пътя, где е онзи истински живот. Ние търсим живота в света в Бога и вследствие на това умираме. А пък безсмъртието седи в познанието на Бога. Писанието казва: “И това е живот вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога.” Питат: “Защо трябва да вярваме? ” - За да живееш.
към втори вариант >>

Христос казва: “Аз имам ястие да ям. (втори вариант)
Христос казва: “Аз имам ястие да ям. И моята задача е да слугувам. Не дойдох да изпълня своята воля, не дойдох да живея както искам, но дойдох да изпълня Волята на Отца, Който ме е изпратил.” И вие сте изпратени на земята да изпълните една мисия. Тази мисъл е най-първо в това да се научите да възприемете хубавите мисли, чувства и постъпки. И ако научите това, като заминете на другия свят, вий много сте придобили. И от там насетне ще имате да учите много други неща.
към втори вариант >>

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете".
Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". (– 32 ст.). Какво е това ястие? Христос отговаря: „Моето ястие е да струвам волята на Оногова, Който ме е пратил да извърша Неговата работа". (– 34 ст.). Христос дойде на земята да извърши волята Божия, да предаде на хората разбрани мисли, които да им покажат правия път и да ги обърнат към Бога.
към беседата >>

Какво е това ястие?
Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". (– 32 ст.). Какво е това ястие? Христос отговаря: „Моето ястие е да струвам волята на Оногова, Който ме е пратил да извърша Неговата работа". (– 34 ст.). Христос дойде на земята да извърши волята Божия, да предаде на хората разбрани мисли, които да им покажат правия път и да ги обърнат към Бога. Които не са приели Христовите мисли, те живеят вън от Бога, вследствие на което умират. Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да познае Бога.
към беседата >>

Христос отговаря: „Моето ястие е да струвам волята на Оногова, Който ме е пратил да извърша Неговата работа".
Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". (– 32 ст.). Какво е това ястие? Христос отговаря: „Моето ястие е да струвам волята на Оногова, Който ме е пратил да извърша Неговата работа". (– 34 ст.). Христос дойде на земята да извърши волята Божия, да предаде на хората разбрани мисли, които да им покажат правия път и да ги обърнат към Бога. Които не са приели Христовите мисли, те живеят вън от Бога, вследствие на което умират. Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да познае Бога. Безсмъртието седи в познаването на Бога.
към беседата >>

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете".
Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". Това значи: Аз имам задача да изпълня волята на Отца си, а не моята воля. Всеки човек е изпратен на земята да изпълни волята Божия. За тази цел на всеки човек е дадена специална мисия. Тази мисия се заключава във възприемане и прилагане на светли мисли и възвишени чувства. Изпълни ли мисията си, както трябва, човек е придобил нещо ценно, което може да занесе на другия свят със себе си.
към беседата >>

22. Първият момент на Любовта

Някой път варите ястие или сладко и все трябва да го опитвате.
Има два начина за изучаване на свещените книги. Някои изучават свещените книги без опитност, а пък други изучават с опитност. Какво значи да опиташ? Някой човек изравя земята ,за да види колко е корава. Някой път варите ястие или сладко и все трябва да го опитвате. Наскоро видях една сестра при една тава. И върти с лъжица в някой сос. Отначало соса е рядък, но след 4–5 часа става по гъст. Това е сериозна работа. Тя въртеше с дървена голяма лъжица.
към беседата >>

23. Единственото богатство

Някои верующи, след като са престанали да бъдат месоядци, понеже са излезли от Египет, имитират ястие, приготвено от месо.
Хубаво, ти отиваш в една фабрика, там всичко – колелета и прочее, е наредено. Но бихте ли желали вие да сте на мястото на една машина? И колелетата да се въртят. Бихте ли желали да сте на мястото на една машина, която кълца месото за кюфтета? Нали знаете как се правят кюфтета от кълцано месо? Някои верующи, след като са престанали да бъдат месоядци, понеже са излезли от Египет, имитират ястие, приготвено от месо. Богата страна беше Египет тогава! И като излезнаха от Египет, евреите казваха: „Няма месце! “ Та, тези, които не ядат месо, скълцват боб, както скълцват месото, и го замесват с малко брашно и мислят, че месо ядат. И казват: „Ние сме вегетарианци! “ Или правят кюфтета от леща с малко магданоз, с едно яйце счукано и с малко брашно.
към беседата >>

24. За дишането

И винаги ще ядете така пресолено ястие.
Та, всинца вие, като се срещнете, все се солите, казвате си как трябва да се живее, как трябва да вярваш. И винаги ще ядете така пресолено ястие.
към беседата >>

25. Малки правила

Когато едно ястие кипне на огъня, какво трябва да прави онази жена?
Та казвам, човек навсякъде трябва да работи в главата си. После трябва да работи и в сърцето си. Вие запример, когато се разсърдите, какво правите, когато кипнете? Какъв метод употребявате, за да си въздействате? Когато едно ястие кипне на огъня, какво трябва да прави онази жена? Отслабва огъня или изважда тенджерата навън. Човек, щом кипне, трябва да знае да отслаби огъня или да извади тенджерата. Представете си, че ви дадат такъв един пример: едного от вас да го прекарат през хора, които обичат да се шегуват. Да ви прекарат през сто души от единия до другия край. Да ви се смеят, без вие да изгубите равновесието.
към беседата >>

26. Даровити

Тоя усет е свързан с обонянието и като замирише някоя ябълка или едно ястие, събуди се апетит за ядене.
В нас има един усет, вкус го наричат. Ако нямаше този усет, щеше да има глад. Тоя усет е свързан с обонянието и като замирише някоя ябълка или едно ястие, събуди се апетит за ядене. Ако този усет го нямаше, щяхме да бъдем индиферентни. В поезията и в музиката има вкус, музикален усет го наричат. Един цигулар, ако се намери между скържави хора и им засвири, отварят се сърцата и стават щедри. Цигулари, които не могат да отворят сърцата на хората, те не са научили изкуството. Вие говорите, но докато вашият говор не накара хората да стават щедри, вие не знаете да говорите.
към беседата >>

0.18607711791992V1-ON